Търсене в текстове за 'Християнин'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 56 резултата в 42 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Затова и апостол Павел, който е бил ученик на Христа не „християнин", нито „последовател" – пее: „Ако говоря на човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка.
Защото човек все още не може да се издигне над човешкото. Борави там, дето му постига силата и замаха. Разбира се, всички тия науки и познания са необходими – те са неизбежна подготовка за великата наука. Но вън от любовта ние виждаме нещата отчасти, а не „лице с лице". Кой от нас не знае трагизма на човешкото познание? Затова и апостол Павел, който е бил ученик на Христа не „християнин", нито „последовател" – пее: „Ако говоря на човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка. И ако имам пророчество и обладавам всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, та и планини да преместям, а любов нямам, нищо не съм". Казах „пее", защото стиховете на тази глава (13 гл. от I. посл. към Коринтяни) са песен на едно сърце, което е затрептяло от докосването на божията любов. И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов.
към текста >>

2. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни.
Да! Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа. Вътрешната подготовка за братския живот ни пренася няколко мига назад, когато новата школа на живота събаря старите устои на нашия мироглед и поставя коренна преоценка на всяка, добита в миналото, ценност. И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света. Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто. И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни. Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората. И туй е доброто на жертвата. Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния свят и изграждането на нови форми за прилагане на този морал. Една именно от тези форми, осмислена от поставената нова идея за реализиране, е братското сдружение. Ние ще проследим накратко един от много важните резултати на новия критерий.
към текста >>

3. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той е на 28 години, копт – християнин, роден е в Танто, долни Египет.
В продължение на няколко седмици, италианската преса сериозно се е занимавала с неговите интересни подвизи. Той е „работил" в най-мъчнодостъпните салони в Рим, в присъствието на дипломатическото и правителствено тяло. Мусолини го е водил у дукаста Фаустоно и го помолил веднага да остане в двореца му. Минавайки през Палермо, кралят Виктор Емануил и английския крал Георги V са пожелали също да го видят, но предварително са го помолили да не се наранява пред тях. Известен вече в Турция, в Египет, знаменит в Италия, Кир Тор Кал Тара бей (това е името на този факир), ще бъде утре популярен и в Париж. Той е на 28 години, копт – християнин, роден е в Танто, долни Египет. Баща му, философ и факир също, го завежда още съвсем млад в Цариград. Там той подробно изучава факирската доктрина, като същевременно готви докторат по медицина, която бляскаво завършва. Той може, чрез силата на волята си, да овладее нервите си до такава степен, че става безчувствен към всека болка. Тара бей показва това, като набожда с игли, с нож, със стъкла ръцете си, краката си, врата си. След като извади ножа от раната, той може да попречи на кръвта да тече, или пък по желанието на публиката, да ускори кръвотечението.
към текста >>

Той не е мюсюлманин, както всички почти индийски факири; той е копт - християнин.
* * * ФАКИРЪТ ТАРА БЕЙ НИ ИЗЛАГА СМИСЪЛА И ЦЕЛТА НА СВОИТЕ СТРАННИ ЕКСПЕРИМЕНТИ „Ще ви приема, утре след 6, в хотела си”. Думата „факир" в индийския речник означава „беден човек”. С течение обаче на времето, тя е приела по-друго значение: аскет, чудотворец, обикновено стар, сух, изтощен. Кир Тор Кал, записан като доктор в медицинския факултет в Цариград под името Тара бей, ме прие в своя скромен хотел, където неговото положение на „факир" му налагаше да слезе. Тара бей не е индус, а е египтянин. Той не е мюсюлманин, както всички почти индийски факири; той е копт - християнин. Двама секретари, млади като него го придружават. Разговора се води леко на френски. След като ме наблюдава известно време, казва ми, че винаги журналистите са го представлявали твърде зле на публиката - третирали го като един обикновен фокусник, който се старае само да изненадва и учудва тълпата. — Аз съвсем не съм окултист. Аз съм само един учен, или най-малко старая се да стана такъв, чрез една наука, която е още в пелените си, - наука за духовните сили; отношението на физиката към морала, на материята към духа, този е проблемът, който аз искам да сложа пред учените на запада.
към текста >>

4. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Човек може да бъде религиозен без да бъде християнин.
А у нас често се правят грешки и предизвикват излишни спорове и за това; па липсва и яснота върху някои най-основни понятия от религиозния живот. Мимоходом тук ще направим едно психологическо разграничение. Вяра е едно, религия - друго, християнство - трето, черква - четвърто, православие (католицизъм или протестантство) - пето. Човек може да бъде вярващ, без да бъде религиозен. Вярата е един конститутивен момент в познавателния процес. Човек може да бъде религиозен без да бъде християнин. Хора, изповядващи други религии, имат често по-дълбоки и по-искрени религиозни преживявания. Човек може да бъде християнин без да бъде черковник. Повечето от големите мислители, моралисти и философи от край време до ден днешен са били християни, без да са се числили към някоя от черквите. Най-сетне, човек може да признава необходимостта от външна организация на християнството, без непременно да бъде православен, католик или протестант. В изброените по-горе пет понятия има действително нещо, което за съвременника, напомня тъмни страници от историята.
към текста >>

Човек може да бъде християнин без да бъде черковник.
Вяра е едно, религия - друго, християнство - трето, черква - четвърто, православие (католицизъм или протестантство) - пето. Човек може да бъде вярващ, без да бъде религиозен. Вярата е един конститутивен момент в познавателния процес. Човек може да бъде религиозен без да бъде християнин. Хора, изповядващи други религии, имат често по-дълбоки и по-искрени религиозни преживявания. Човек може да бъде християнин без да бъде черковник. Повечето от големите мислители, моралисти и философи от край време до ден днешен са били християни, без да са се числили към някоя от черквите. Най-сетне, човек може да признава необходимостта от външна организация на християнството, без непременно да бъде православен, католик или протестант. В изброените по-горе пет понятия има действително нещо, което за съвременника, напомня тъмни страници от историята. Но ако се взрем по-занимателно, ще видим, че тежестта пада върху последните три. - Първите две - вярата и искрената религиозност са оставили най-светли следи в историята на човечеството.
към текста >>

5. Поеми от Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И затова не може да се каже какъв е бил Кабир: мюсюлманин, браманин, ведантист или Християнин.
Не че не се знае кога приблизително се е родил и колко е живял! Роден е в Бенарес към 1440 год. от родители мохамедани. Но той е от ония, които са вечно настоящи. Времето не е могло да го затвори в границите на някаква „епоха" или „период" или „ера" нито пространството да го вмести в някоя „страна", „народ” или „съсловие". И затова не може да се каже какъв е бил Кабир: мюсюлманин, браманин, ведантист или Християнин. В поемите си, той облича своите преживявания в религиозните символи и образи ту на индуси, ту на мохамедани, ту на персийките мистици. И той сам казва за себе си в една от своите песни, че е „чедо на Аллах и на Рама". Онова велико единство на живота, което произтича от Любовта, и за което непрекъснато пее Кабир, обхваща в себе си всички метафизични доктрини и всички религиозни учения: там е техният живец. Няма значение какъв е човек и по какъв път търси Бога. „Безсмислено е, казва той в една от своите поеми, да питаш праведния, към коя каста се числи.
към текста >>

6. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Следователно, трябва да се вземе доброто от единия и от другия и да се създаде новият тип, третият тип на християнина, на Новия човек.
Този човек, който съзнава грешките си, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея. Как може да бъде това? Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи, нищо не работят, а само бистрят политиката, обществения живот. Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора. И така, в типовете на фарисея и митаря Христос е дал два противоположни полюса. Следователно, трябва да се вземе доброто от единия и от другия и да се създаде новият тип, третият тип на християнина, на Новия човек. Защото истината не е нито в единия полюс, нито в другия, а в средата: и трябва да се вземат добрите черти на фарисея, неговият отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозност, вътрешно съзнание да познава грешките си и стремежа му да изправи живота си. Чрез притчата за фарисея и митаря Христос пита: „Кой е най-правият начин, по който можем да принесем молитвата си пред Бога"? Тази молитва Той подразбира в обширен смисъл – в полза на обществения живот. Някои разбират, че истинска молитва може да се принесе само в черква. Вижте, тази молитва, която ще принесете в черква, има ли известна връзка със семейния живот, може ли да ви помогне?
към текста >>

7. ЕСЕНТА НА ЕДНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - СЕВЕРОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Докато човек не възкръсне, той не може да се нарече християнин.
За да се освободи, той трябва да възкръсне. Възкресението е истинският живот, към който се стремят всички хора. Днес всички хора очакват възкресението, т.е. свободата на новия живот. Християнството се определя от възкресението. Докато човек не възкръсне, той не може да се нарече християнин. Възкресението осмисля живота, освобождава човека от робство и ограничения, от зло и насилие, от неправди и беззакония. Дигнете камъка! Как може да се дигне този камък? – Чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината. Без тях нищо не се постига.
към текста >>

8. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Богомилите казали, че на един християнин е забранено да убива животни.
Понеже били и против убиването на животни, били пълни вегетарианци. Хранели се с растителни произведения: плодове и зеленчуци. Също така не употребявали и спиртни питиета. Немският император Хенрих III повикал арестувани богомили и в негово присъствие епископът, който принадлежал към свитата му, спорил с тях. И най-много ги изненадало, че богомилите не ядели месо и не убивали животни. Богомилите казали, че на един християнин е забранено да убива животни. За да ги турят на изпит, епископът им заповядал да убият в тяхно присъствие кокошка. Понеже отказали, те били обявени за еретици, и императорът заповядал да бъдат обесени. Често убиването на животни служело на противниците като средство за удостоверяване, дали лицето принадлежи към богомилското движение. Според Стефан дьо Борбон католическите войници по време на кръстоносните походи против албигойците си служели с този метод: на подозрителните предлагали да убият кокошка или друго животно и при отказ познавали, че са албигойци. И инквизицията си служела в някои случаи с това средство.
към текста >>

9. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята.
Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя. Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите. Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата. В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е. духовно възраждане, пробуждане на божественото съзнание.
към текста >>

10. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЖЕНАТА, ИЗЛЕКУВАНА ОТ КРЪВОТЕЧЕНИЕ И ХАНАНЕЙКАТА. - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Така наречените християни на наши дни са само присадени християни Всички качества и добродетели, които отличават истинския християнин, истинския съвършен човек, така както той ни се очер¬тава в образа на Христа, са само присадки у хората.
Преценявайки, обаче, обективно усилията на хората за излизане от тежкото положение, в което са изпаднали, не можем да се надаваме, че кризата, която съвременно човечество преживява, ще се разреши по един разумен начин, че очакваното от всички общо подобрение на живота действително ще настъпи. И това е така, защото пътят, по който съвременните народи вървят при разрешаване на своите мъчнотии, си остава все оня отъпкан път, който води неминуемо към един едничък, отдавна знаен изход - войната. Изобщо, би могло да се каже, че в своите основни разби¬рания за живота, в своите методи за действие, съвременните хора си остават все още „предхристиянски". И ако бихме желали да определим с една дума основния метод за култивиране на човека и обще¬ството, който се прилага в съвременната западно-европейска култура, трябва да го наречем присаждане. И действително, днешните християнски народи са станали културни народи чрез присаждане. Така наречените християни на наши дни са само присадени християни Всички качества и добродетели, които отличават истинския християнин, истинския съвършен човек, така както той ни се очер¬тава в образа на Христа, са само присадки у хората. И затова, ко¬гато завилнеят бури, като недавнашната световна война или като испанската днес, всички присадки се откършват и дивачките проявяват първичното си естество. Ето защо, с право някои наричат съвременните християнски народи цивилизовани варвари. И наисти¬на, въпреки своята просвета, въпреки своята наука, изкуства, тех¬ника, днешните хора си остават отвътре варвари. Низшето естество у човека, независимо от всички присадки, се проявява с всичка сила у него. Ясно е, че за да се преобрази човек, за де стане онова, за което е говорил Христос, не е достатъчно само едно присаждане.
към текста >>

11. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Може да се прибави тук като оправдание туй, че всичко това е така по вина не толкова на хората, които съставят християнския свят, колкото на това, че е изобщо много трудно да си истински християнин.
Отхвърлен от аристократите на своето време, Той търсеше аристократите на духа, които носеха простата и непритворна обич към истината като скъпоценна жажда в сърцата си. Затова трудно бихме могли да припишем на Неговото учение социален характер. Най-доброто доказателство, че учението на Иисус от Назарет не е за множеството, показва фактът, че когато то стана религия на няколко милиона човеци по земята, загуби окончателно своя чар. Това може да се каже за всички религии, но най-вярно е за християнството, защото християнството има привидно най-простите по форма, но най-трудно изпълнимите идеали, сведени до външна простата, но препълнена с безкрайно трудно вътрешно съдържание формула: „Да възлюбиш своя ближен", може да ни се види криво, но трябва да признаем, че най-злепоставената пред очите на световното око религия е християнството, защото тя е в най-голямо противоречие (поради външните си дела) с великото вътрешно съдържание – любовта към ближния. Ако би имало една комисия, която да подложи на изпит правоверните от всяка религия, християните биха получили най-много слаби бележки. Може да се прибави тук като оправдание туй, че всичко това е така по вина не толкова на хората, които съставят християнския свят, колкото на това, че е изобщо много трудно да си истински християнин. Будизмът препоръчва няколко пътища за достигане духовно съвършенство Брама – Съвършеният дух – може да се достигне по много начини, които да съответствуват на различното вътрешно устройство на хората. Например, съществува така наречената йога чрез царственост – избиране един висок идеал и дирене най-възвишеното и най-красивото в живота, чрез което нашата душа се превъзпитава и издига чрез силите на красотата и хармонията. Има йога чрез себеограничение до изтезание, при която чрез пълното отричане и отчуждаване от желанията, макар и за елементарно лично благо, се достига до нирвана и т.н. Учението, което донесе Мойсей, е учение, сведено в закони. Те са написани и се отличават със строга категоричност.
към текста >>

12. СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Да не се говори е полезно и заради простия факт, че няма християнство, а има само една официална рубрика, в документите наречена вероизповедание, където няколко милиона от населението на земята слагат думата християнин, като конкретизират западно, източно или какво да е друго.
Зад християнството, като зад параван, са се криели толкова много хищници, които в едната си ръка са държали неговото знаме, а в другата – кинжалът и примката. Хората се боят от тая маска и от думите преситени от една няколко вековна лъжа. Смятат го утопия, защото не го осъзнават като път за възход, който път е необходим за всички времена, при всички общества по всички меридиани. В социалното преустройство на човешкото общество се обръща внимание предимно върху постижения от формален характер, които, обаче, не могат да бъдат дълготрайни, защото им липсва вътрешно осмисляне. Затова добре е да не се говори вече за християнство, тъй като тая дума е лишена отдавна от магическата си сила. Да не се говори е полезно и заради простия факт, че няма християнство, а има само една официална рубрика, в документите наречена вероизповедание, където няколко милиона от населението на земята слагат думата християнин, като конкретизират западно, източно или какво да е друго. И думата Христос е вече демагнетизирана, както и безсъдържателният символ на разпятието – едно най-често, неудачно скулптурно дело, което буди повече съжаление, отколкото приобщаване. Христос стана като някаква наемна ценност и фирма, която прикрепва, като с печат, автентичността на едно дело. При доскорошните, пък и за готвещите се човешки кръвопролития, Христос се вика като нотариус. В името на Христа, гранатите на няколко цивилизовани страни разкъсваха ръцете, главите и дробовете на няколко милиона човеци, чиито майки ги чакаха с премръзнал взор при вратите и се връщаха сами в безнадеждната мрачина на безсънните си нощи. Колко столетия маскираната с христовата мантия човешка жестокост убиваше, палеше и изгаряше по кладите тия, който дръзваха да стават по-близки приятели на Исуса.
към текста >>

13. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Като мине само през процеса на спасението, човек християнин не става.
Изобщо би могло да се каже, че близо двете хиляди години, които са изтекли от идването на Христа, са само един период на подготовка, който предшества истинското прилагане на Христовото учение. Религиозните хора често споменават думата спасение. Тази дума добре подхожда на двете хилядолетия християнска култура, които са изминали досега. През това време много хора са спасени, подобно давещите се във водата. Но със спасението въпросът за християнството не се разрешава. Като мине само през процеса на спасението, човек християнин не става. За да стане такъв, той трябва да учи. Трябва, след като бъде избавен, спасен, да му се дадат условия да работи. Почти всички, обаче, схващат учението на Христа не като учение, а като една обикновена религия. Една от догмите на тази религия е, че Христос умрял за грешните, за да изкупи греховете им. Но тези, за които Христос е умрял и на които е изкупил греховете, ни най-малко не се вслушват в неговите думи, а продължават да се борят помежду си, да се бият, да водят братоубийствени войни.
към текста >>

14. СПЯЩИ И ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИ - САГИТАРИУС Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Всеки християнин да стане жилище на духа.
Всички минали религии са основани на справедливостта и милосърдието, но хората станаха жестоки. Христос казва: "Аз съм виделината в света". Християнството не се схвана правилно. Християните започнаха да прилагат справедливостта, говориха за наказания в онзи свят, създадоха ада. Християнството не се занимава със съденето на хората, но да се създаде път да се въплътят напредналите души, да дойдат синовете Божии на земята. Всеки християнин да стане жилище на духа. Духът носи разумното в света. Ние, съвременните хора уповаваме, повече на тялото, уповаваме повече на ума и на сърцето, отколкото на душата и на духа. Душата и духът са два принципа в нас. Бог се изявява напълно чрез душата и духа. Ако всеки от нас служи на душата и духа, между нас ще има единство, общение, ще слушаме гласа на Бога и ще изпълняваме волята Му.
към текста >>

15. ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г. Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва: "Както gage Господ".
Първо, трябва в този свят да живеем, да се подготвим. Не можем да живеем на небето, защото там топлината и светлината са много ярки. Както градинарят, когато присажда борове, снети от високо място прави разни присадки, докато ги аклиматизира, тъй и Небесният Отец не може да ни вземе оттук и направо да ни посади в Райската градина. Дори и нашата училищна система е тъй наредена: най-напред трябва да минем първо отделение, че после - второ, по-нататък - класовете, университета и най-после да влезем в света. Това са все методи на културата, към които трябва да се приспособи онзи, който иска да напредне. Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва: "Както gage Господ". Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото ако не посеете жито, какво ще даде Господ? Бурени и тръни. Обработете лозето, посадете го, и то ще ви даде плод. И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде -ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица. Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум - дали ония зародиши, които ще дадат добър плод?
към текста >>

16. Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

При това, ако вълкът изяде една овца, теглят му куршум, и всичко с него се свършва Ако един християнин убие на бойното поле 10-20 души, веднага го възнаграждават, дават му кръст 3а храброст и го признават за герой.
Само тогава може да се говори неразбиране на живота. Мнозина мислят, че са дошли на земята, 3а да прекарат живота си, както и да е, и да си заминат. Така и вълкът мисли. Той гледа да се добере до някой кошара, да открадне една овца, да я изяде, и нищо повече. Ако и човекът мисли по същия начин, каква е разликата тогава между него и вълка? При това, ако вълкът изяде една овца, теглят му куршум, и всичко с него се свършва Ако един християнин убие на бойното поле 10-20 души, веднага го възнаграждават, дават му кръст 3а храброст и го признават за герой. И след това, този човек се хвали, че може да убива, без да му трепне окото. Да убиваш, да разрушаваш, това е престъпление, а не наука. Да създаваш, да градиш, това е наука. Казвам: съвременните хора трябва да мислят правилно, да живеят правилно, както Бог изисква. Правилният живот подразбира братски живот.
към текста >>

17. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Като истински християнин той и тук бил полезен на своите другари по съдба - лекувал телата им, лекувал и душите им.
Следва период, в който революционния дух на времето отклонил д-р Миркович за известно време от просветната му дейност. След серия негови участия в различни тайни и явни групи, целящи да помогнат на националната ни кауза, той бил изпратен през 1870 г. пеш до Цариград, окован във вериги и осъден на вечна каторга. През 1872 е прехвърлен в Диар-Бекир, а след това и в Медрин при още по-тежки условия. В това положение той не паднал духом. Като истински християнин той и тук бил полезен на своите другари по съдба - лекувал телата им, лекувал и душите им. Амнистиран след войната през 1878 г. д-р Миркович се върнал в България и отново се отдал на обществена дейност. За известно време е издавал в-к “Българско знаме”. През 1891 г. д-р Миркович започнал да издава “Нова светлина” - месечно списание за тайните явления в природата.
към текста >>

18. Моята голяма радост е да работя безспирно... Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Аз съм християнин и мисля, че ако законите на Христос се практикуват, обещаното (Царство ще бъде реалност.
Посланието е следното: „вече е време да смениш старото си сърце с друго, което вибрира от любов и живот.“ Имаме също едно крилато сърце. То изразява, че който работи с любов и огън за един висок идеал, ще има криле постоянно растящи. Освен това, има още две сърца - атомни, създатели на експанзивна сила на състрадание и разбирателство. Нуждата от пречистване е показана в други две творби, където виждаме един човек прониквайки в огъня чистител, носейки един тежък кръст и след това излизайки от огъня, пречистен, отправя се по пътя на светлината с един по-малък и лек кръст. Между творбите, които излагам, давам значение на портрета на Христос. Аз съм християнин и мисля, че ако законите на Христос се практикуват, обещаното (Царство ще бъде реалност. Да си спомним Христос и да започнем още отсега да се приготвяме за един по-добър свят. Ако не направим това, не е необходимо да си пророк, за да знаеш, че страданията ще ни следват както етиката следва колелата на каруцата. Тук можем да споменем друга творба „Двата пътя“. В единия път е представено страданието и смъртта, в другия - е изразен животът, символизиран чрез слънцето. Изборът зависи от нас.
към текста >>

19. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ Бидейки син на християнин, аз още от малък бях чувал много разкази за Палестина и за това най-благочестиво посетих свещените места, вървейки пеш.
Ето, двама свещеници, които бяxa в горния етаж, с всичка сила тичат по стълбите, като че ли падат, и разтварят портата. И те, един през други тичаха към американците, — разбира се, за да получат пари, понеже американците навсякъде пръскат долари. Аз се ядосах, повърнах се назад към свещениците и казах: „Още не са се минали повече от 2 минути и вие свършихте ли вече обеда си? Вие хляб ли ядете или долари? Вие вършите спекулация чрез религията: не ви ли е срам? “ Бидейки син на християнин, аз още от малък бях чувал много разкази за Палестина и за това най-благочестиво посетих свещените места, вървейки пеш. На американците, които имат пари, свещениците веднага отвориха портата, даже забравяйки за яденето, и обратно, на мене. който бях вървял пеш, те отказаха, мислейки, че съм беден. Аз много им наговорих за това и те слушаха, без да кажат нещо, обаче и без признак, че се срамуват. Но американците, които разбраха моите думи, понеже аз говорих на френски, се засрамиха, и, без да влязат в църквата, се върнаха назад с автомобила. Свещеното място е затворено за юдеите.
към текста >>

20. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Българинът, сърбинът, гъркът, англичанинът или русина, християнина, мохамеданина или будиста, са еднакво мои братя".
Борсако) Силата на молитвата (Съобщава М. Г-в — Петрич.) Книжнина Към Всемирно Братство „Аз съм човек, преди всичко аз съм човек, и след това вече съм българин, сърбин, германец, французин, японец, китаец и т. н." — ето, това е първата стъпка, която ще ни заведе към всемирното братство на хората и наровите. Обаче това не трябва само да се мисли или изказва, а трябва да се почувства дълбоко в сърцето на човека, така да се почувства, че да се прояви в нашите постъпки и отношения с всички, та да можем да кажем: „Всички хора на земята са мои братя. За мене няма значение към кой народ, религия или раса принадлежи един човек. Българинът, сърбинът, гъркът, англичанинът или русина, християнина, мохамеданина или будиста, са еднакво мои братя". А моето отечество? Где е моето отечество? — Моето отечество е цялата земя. Моя народ — това е цялото човечество. В същност-, проследявайки своя истински произход, човек идва до убеждението, че неговата истинска родина не е на земята.
към текста >>

21. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като влизате в него трябва да учите“ „Не е християнин онзи, който само носи името на Христа.
Повече за тая книга няма да кажем. Ще цитираме няколко мисли, които сами говорят по добре и по-точно за книгата, отколкото кой и да е човек. „Съблюдавай четири неща в живота си: „Пази свободата да душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си! „Царският път на душата е добрата мисъл на духа“ „Радвай се по-вече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява“ „Който има Божествената светлина в сърцето си, той сам за себе си свети“ „Когато искате да забраните на някого да пуши, дайте му една по висока идея от обикновената.“ „В процеса на развитието си човек трябва да изучава, да наблюдава състоянията си и да се пази от тях“ „Да се справиш със силите и теченията на своите желания, това значи да ги организираш.“ „Трябва да учите! Животът е велико училище, велик университет. Като влизате в него трябва да учите“ „Не е християнин онзи, който само носи името на Христа. Християнин в пълния смисъл на думата може да се нарече синът Божий т. е. роденият от Духа.“
към текста >>

Християнин в пълния смисъл на думата може да се нарече синът Божий т. е.
Ще цитираме няколко мисли, които сами говорят по добре и по-точно за книгата, отколкото кой и да е човек. „Съблюдавай четири неща в живота си: „Пази свободата да душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си! „Царският път на душата е добрата мисъл на духа“ „Радвай се по-вече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява“ „Който има Божествената светлина в сърцето си, той сам за себе си свети“ „Когато искате да забраните на някого да пуши, дайте му една по висока идея от обикновената.“ „В процеса на развитието си човек трябва да изучава, да наблюдава състоянията си и да се пази от тях“ „Да се справиш със силите и теченията на своите желания, това значи да ги организираш.“ „Трябва да учите! Животът е велико училище, велик университет. Като влизате в него трябва да учите“ „Не е християнин онзи, който само носи името на Христа. Християнин в пълния смисъл на думата може да се нарече синът Божий т. е. роденият от Духа.“
към текста >>

22. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Християнинът е човек, който е завършил своята еволюция и разбира законите на природата, законите на Битието.
Затова природата създава нов тип човек от по пластична материя, при когото живота ще се прояви по-пълно. Такива типове има вече в света. Те всички са музикални. Вие ще кажете — ние нали сме християни — хора на новата епоха. Това което вие смятате за християнство, не е никакво християнство. Християнинът е човек, който е завършил своята еволюция и разбира законите на природата, законите на Битието. Християнинът работи със закона на любовта и е запознат със законите на живота. Той е човек с пробудено съзнание, и схваща ясно своето местоназначение в природата. За него цялото човечество представя един организъм с общи нужди и интереси. За него и цялата природа е един велик жив организъм, който се грижи за честите си. Но понеже всякога частите не функционират правилно, дълго време е нужно на цялото докато изправи погрешките на частите.
към текста >>

Християнинът работи със закона на любовта и е запознат със законите на живота.
Такива типове има вече в света. Те всички са музикални. Вие ще кажете — ние нали сме християни — хора на новата епоха. Това което вие смятате за християнство, не е никакво християнство. Християнинът е човек, който е завършил своята еволюция и разбира законите на природата, законите на Битието. Християнинът работи със закона на любовта и е запознат със законите на живота. Той е човек с пробудено съзнание, и схваща ясно своето местоназначение в природата. За него цялото човечество представя един организъм с общи нужди и интереси. За него и цялата природа е един велик жив организъм, който се грижи за честите си. Но понеже всякога частите не функционират правилно, дълго време е нужно на цялото докато изправи погрешките на частите. Същият закон имаме и в нашето тяло.
към текста >>

23. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека всеки християнин, нека всеки религиозен човек, нека всеки, който желае да постави живота си върху принципите на нравствеността, да размисли повечко и по-дълбоко по този въпрос: Какво е виновен човекът, че е създаден такъв?
Да! Коя е причината на това крещящо противоречие? Коя е причината на тази видима несправедливост? И може ли вселюбящия и мъдър Бог да създаде такова нещо? . . . Нека всеки християнин, нека всеки религиозен човек, нека всеки, който желае да постави живота си върху принципите на нравствеността, да размисли повечко и по-дълбоко по този въпрос: Какво е виновен човекът, че е създаден такъв? И защо да отговаря за делата си. — израз. проява на тия качества и заложби, които са вложени в него, независимо от неговата воля? А какво е виновно детето, малкото дете, което нищо не знае и нищо не съзнава, когато се ражда в средата на мизерията и духов-нета нищета, с печата на престъпността и порока? Какво са виновни тия, които се раждат с телесни и душевни недостатъци?
към текста >>

24. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В историята има един класически пример на спокойствие и при най-големите противоречия — това е случаят с гръцкият философ Епиктет, който е имал много по правилни възгледи за живота от съвременните християни, при все че не е бил християнин.
Меродавното за новото време е Любовта. Ще кажат някои, че са разбрали любовта. Да, тази любов, от която хората умират и страдат, вие я разбирате. Любов, в която ту се радвате, ту плачете, това не е любов. Но онази любов, при която всякога си тих и спокоен — това е любов. В историята има един класически пример на спокойствие и при най-големите противоречия — това е случаят с гръцкият философ Епиктет, който е имал много по правилни възгледи за живота от съвременните християни, при все че не е бил християнин. Той бил роб у един римски патриции, който бил много жесток и несправедлив човек. И често заедно с другите роби наказвал и Епиктета. Един ден той се разсърдил нещо не Епиктета и налегнал крака му до счупване. Епиктет стоял тих и спокоен, като само казал на господаря си: „Господарю, внимавай само да не ми счупиш крака, защото няма да мога до ви бъда полезен.“ Това спокойствие още повече озлобило римлянино и му налегнал още по-силно крака и го счупил. След това в него се пробужда съзнанието, той съзнава грешката си, изцерява крака му, дава му достатъчно пари и му подарява свободата, след което той отива в Гърция, където живее до края на живота си и написва много хубави работи.
към текста >>

25. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дяволът се интересува от всеки, който минава за християнин.
Не сме ние виновни за това отклоняване, някой друг е направил това отклоняване. Онези, които имаха грижата за нашето ръководство, те направиха това отклоняване, вследствие на което днес всички хора се намират в една задънена улица. Важното е, че нашият параход е взел едно криво направление, и не може да излезе на пристанището. Не сме виновни, че капитанът на парахода се е заблудил в пътя си. Както и да е, но както виждате, роботите днес не вървят добре. Дяволът се интересува от всеки, който минава за християнин. Щом някой реши да стане християнин и реши да върви по Бога, дяволът веднага дохожда при него и започва да му говори: „Ти си умен човек, гениален, като теб друг няма. Ти си способен да строиш машини, фабрики, да пишеш хубави философски и научни книги. Ти можеш да постигнеш всичко, но едно не разбирам — защо се ограничаваш в тези вярвания. Отпусни се малко — поживей по-нашироко, да разбереш и научиш още много работи.“ Така дяволът учи хората, но утре като ги хване, като одере кожата им и започнат де викат, той казва: „Такова говедо, такова магаре като теб, което не знае как трябва да се живее по Бога, така трябва да му се одере кожата. Затова ви казвам: бъдете внимателни към всичките онези мисли и желания, които проникват в съзнанието ви.
към текста >>

Щом някой реши да стане християнин и реши да върви по Бога, дяволът веднага дохожда при него и започва да му говори: „Ти си умен човек, гениален, като теб друг няма.
Онези, които имаха грижата за нашето ръководство, те направиха това отклоняване, вследствие на което днес всички хора се намират в една задънена улица. Важното е, че нашият параход е взел едно криво направление, и не може да излезе на пристанището. Не сме виновни, че капитанът на парахода се е заблудил в пътя си. Както и да е, но както виждате, роботите днес не вървят добре. Дяволът се интересува от всеки, който минава за християнин. Щом някой реши да стане християнин и реши да върви по Бога, дяволът веднага дохожда при него и започва да му говори: „Ти си умен човек, гениален, като теб друг няма. Ти си способен да строиш машини, фабрики, да пишеш хубави философски и научни книги. Ти можеш да постигнеш всичко, но едно не разбирам — защо се ограничаваш в тези вярвания. Отпусни се малко — поживей по-нашироко, да разбереш и научиш още много работи.“ Така дяволът учи хората, но утре като ги хване, като одере кожата им и започнат де викат, той казва: „Такова говедо, такова магаре като теб, което не знае как трябва да се живее по Бога, така трябва да му се одере кожата. Затова ви казвам: бъдете внимателни към всичките онези мисли и желания, които проникват в съзнанието ви. за да избегнете много бели и страдания.
към текста >>

26. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И християните са казвали, че християнинът трябва да престане да плаче.
Човек е недоволен от нещо, — има за какво да е недоволен. Противоположната страна на плача е доволството и радостта. Често хората пренебрегват най-важните работи в живота и считат, че плачът е нещо детинско, че човек не трябва да плаче. В старите окултни школи се казваше, че, за да стане човек ученик. сълзите му трябва да пресъхнат. И християните са казвали, че християнинът трябва да престане да плаче. Обаче, да плаче човек, това е цяла наука, цяло изкуство. Човек може да не плаче, но той трябва да измени условията на своя живот. Много от съвременните окултисти са дали криво обяснение на думите — „сълзите на човека трябва до пресъхнат“. Да пресъхнат сълзите на човека, това е криво учение. Нещата не трябва да се разбират по буква, защото буквата умъртвява, тя убива всяка мисъл.
към текста >>

27. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кой християнин на времето си не е бил преследван?
Едва ще се запазите да не ви оберат. Но от калта на децата няма да се спасите. Те ще ви накалят и като излезете от там всички ще знаят, че сте минали през този квартал. Казвам: И сега е същото положение на земята. Кой светия, който е дошъл на земята, не са го оцапали? Кой християнин на времето си не е бил преследван? Пък и до днес още се преследват хората с нови идеи. Какви ли епитети не са турени на жената. Когато един писател иска да въздигне една жена, той ще окаля друга и след това ще представи един морален човек, който ще повдигне тази паднала жена. Питам: по този начин на възпитание, от толкова хиляди години насам колко мъже и жени са се повдигнали? Желанието на човека да повдигне света трябва да бъде лично желание.
към текста >>

28. -

Като звън от пукната лира ще прозвучат тези думи в ушите на съвременния християнин.
Любов към ближния и към Бога, но не фарисейска, не лицемерна, а искрена, жива. Любовта, при която другия е наш брат, а не наше враг. Колко проста истина, но, уви, колко мъчно приложима от хората! Христос отиде дори по далече и прогласи още: любов и към враговете ни! Колко странно звучат тези слова на великия Назарянин в днешния милитаризиран век! Като звън от пукната лира ще прозвучат тези думи в ушите на съвременния християнин. Може би и усмивка на ирония ще се изпише по неговите уста и ще възкликне: празен блъф, химера, непостижима мечта на фантазьор, чужд на съвременността! О, не! Не е химера, нито празен звън. но великата, вечната и свята истина на живота. Забравена, отритната, потъпкана тъй безжалостно от днешния „християнски“ свят!
към текста >>

29. -

Казвам: Ето един християнин, който има пълно самообладание.
Гледам лицето му — спокойно, нито един мускул не мръдва. Най-после той ме запита: свърших ли, господин лекаре? — Свърших. — Благодаря. Взе си шапката и си излезе. Казвам: Ето един християнин, който има пълно самообладание. Индусите с векове работят върху самообладанието, а този българин е роден със самообладание. Той казва на лекаря: Не искам да ме упоявате. Аз мога да издържам, не съм от страхливците. Казвам: Докато човек не се научи с радост вътрешно в себе си да понася своите страдания, да гледа на тях като на школа, той нищо не може да постигне. Има мъчнотии, чувства, мисли и постъпки, които се явяват в живота на човека като школовка.
към текста >>

30. -

Как един християнин може да ми каже, че е сиромах, не разбирам.
Казвам й: Ти си царска дъщеря, как така една царска дъщеря да не може да се ожени. — Може ли да съм царкиня, виж как съм окъсана, — отговаря тя. — Има циганки облечени в царски дрехи, има царски дъщери, облечени в цигански дрехи. То е актьорска работа. Вие мислите за Бога, проповядвате, че сте християни, че сте православни, а при това поддържате, че сте сиромаси. Как един християнин може да ми каже, че е сиромах, не разбирам. Един езичник разбирам, но един християнин, който вярва в Бога да каже, че сиромах, — то е първата лъжа. Бог създаде всичко в света и ни го даде без пари. Сега вие отивате в един театър, когато дава концерт някой знаменит цигулар. Колко плащате за един билет? — Плащате сто или сто и два десет лева.
към текста >>

Един езичник разбирам, но един християнин, който вярва в Бога да каже, че сиромах, — то е първата лъжа.
— Може ли да съм царкиня, виж как съм окъсана, — отговаря тя. — Има циганки облечени в царски дрехи, има царски дъщери, облечени в цигански дрехи. То е актьорска работа. Вие мислите за Бога, проповядвате, че сте християни, че сте православни, а при това поддържате, че сте сиромаси. Как един християнин може да ми каже, че е сиромах, не разбирам. Един езичник разбирам, но един християнин, който вярва в Бога да каже, че сиромах, — то е първата лъжа. Бог създаде всичко в света и ни го даде без пари. Сега вие отивате в един театър, когато дава концерт някой знаменит цигулар. Колко плащате за един билет? — Плащате сто или сто и два десет лева. А сутрин, като станете, за всичките хубости, които Бог разкрива пред вас, нищо не давате и на това отгоре сте недоволен.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Имало веднъж един човек набожен и усърден християнин, който в един случай на подлагане себе си на месмерично лекуване намерил, че, при състояние на транс, той бил способен да добива проблясъци за състояния, които чувствувал като да се отнасят до негови минали съществувания.
Понеже злото победи, необходимо бе повече от хиляда години след това, да бъде погребан тоя голям остров на Посейдона под водите на Атлантика; и шестдесет и пет милиона хора загинаха, ви. продължение на двадесета и четири часа, в този велик катаклизъм. Сега още веднъж силите на доброто и злото се материализираха тук, на физическото поле и могъщото състезание пак слезе долу на същото поле. Помнете, ние сме същия народ, който бяхме на Атлантис, и вероятно е, че ние взехме своя дял в борбата — с малцинството, надяваме се — и, можа би, някои от нас са мнозинството; впрочем, има много време от тогава и ние не можем да бъдем сигурни за това. Чел съм, спомням си, една ужасна история (измислица, надявам се, понеже трудно би могло това да бъде факта) за възобновен спомен за едно минало въплъщение. Имало веднъж един човек набожен и усърден християнин, който в един случай на подлагане себе си на месмерично лекуване намерил, че, при състояние на транс, той бил способен да добива проблясъци за състояния, които чувствувал като да се отнасят до негови минали съществувания. Невярващ отначало, силата и живостта на неговите опити скоро го заставили да приеме, че те трябва да са действителни възпоминания; и по тоя начин той придобил много интересни сведения за средновековните периоди. Тогава изпъкнала в неговия ум една дива, но възторжена, надежда, че ако той би могъл да напрегне своята памет по-нататък. то би открил, че е бил на земята във времето на Исуса; той копнеел неизразимо много за един проблясък на това Божествено Присъствие; представлявали си, че следва и възторжено се покланя на Бога, когото толкова обичал; той даже се осмелил да се надява, че, може би, е имал висшата слава на мъченик за своята вяра. По-нататък и по-нататък, в последователни унасяния, той напрягал паметта си в миналото, до като, най-сетне, с неизразима благодарност и дълбоко благоговение, той достигнали да схване, че е тъпчели свещената земя на Палестина същевременно с оня Велик Образ. И тогава, при един ужасен удар, който то оставил умиращ; той узнали страшната истина, че в живота си от това далечно време той е бил една яростна единица от разгневената тълпа, която викала диво: „Разпий Го, разпни Го!
към текста >>

Удроу Уйлсон е и християнин.
С друг председател във Вашингтон г. Панаретов може би нямаше да се разбере така добре, а с г. Уйлсон, бивш професор и възпитател - и двамата професори, и двамата възпитатели за дълги години, и двамата в свръзка с американски учебни заведения, те сигурно са се добре разбрали. Изборът на проф. Панаретов за Вашингтон е и навременен и сполучлив. Удроу Уйлсон е и християнин. Поради това и многото добри качества в човека. По професия, той е и адвокат и християнин, вярва в Бога и Библията, следва Христа и подражава примера Му. Според него, правилния развой на живота не може без религията. Той е редовен на богослуженията, без разлика на мястото или времето. В една реч пред богомолци той е казал: „Църквата не представлява устройството на човечеството.
към текста >>

По професия, той е и адвокат и християнин, вярва в Бога и Библията, следва Христа и подражава примера Му.
Уйлсон, бивш професор и възпитател - и двамата професори, и двамата възпитатели за дълги години, и двамата в свръзка с американски учебни заведения, те сигурно са се добре разбрали. Изборът на проф. Панаретов за Вашингтон е и навременен и сполучлив. Удроу Уйлсон е и християнин. Поради това и многото добри качества в човека. По професия, той е и адвокат и християнин, вярва в Бога и Библията, следва Христа и подражава примера Му. Според него, правилния развой на живота не може без религията. Той е редовен на богослуженията, без разлика на мястото или времето. В една реч пред богомолци той е казал: „Църквата не представлява устройството на човечеството. Тя представлява оная духовна част, която не търси своя израз в някой вид на управление или даже устройство на обществото, а търси да узнае значението и пояснението на живота и основните извори за човешкия дух. Ние природно търсим да сравняваме себе си с нещата, които са вън от нас, над нашите сили и по-високи от нас, и затова всяка църква има за цел да открие едно мерило".
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Схващането на един християнин относително нарушението на природните закони е такова, че докато твърдо вярва в чудеса, защото му е казано, че са произведени от Бога чрез Мойсея, той ще се присмива на тия извършени от маговете на фараона или пък ще ги припише на дявола.
Тия думи биха могли да отговарят на понятия, с които едва ли би се занимавал кой и да е образован човек. „ Чародейство“ —това е синоним на фокусничество, „магьосничество“—това е равносилно на пълно невежество, а окултизъм — жалки останки от разстроените мозъци на средновековните философи: на Жакоб Бьомовци и на Сен-Мартиновци; това са изрази напълно достатъчни да опишат обширната област на фокусниците. Това са презрителни изрази за описване остатъците от мрачните векове и от езическите времена. Ето защо ние нямаме в английския език думи, които да опишат разните оттенъци на свръхестествените сили, както и на науките, които водят към придобиването им, с тънкостите, които разполагат източните езици, особено санскритския. Какво са думите : „чудо“ и „омагьосване“ (думи идентични, по значение, понеже и двете изразяват мисълта за произвеждане чудеса, с потъпкване на „природните закони“(!) както се обяснява от признати авторитети), какво събуждат те в умът на тия, които ги чуват или произнасят ? Схващането на един християнин относително нарушението на природните закони е такова, че докато твърдо вярва в чудеса, защото му е казано, че са произведени от Бога чрез Мойсея, той ще се присмива на тия извършени от маговете на фараона или пък ще ги припише на дявола. Последният вид чудеса са, които нашите благочестиви неприятели приписват на окултизма, докато техните нечестиви противници, невярващите, се смеят и на Мойсея, и на маговете, и на окултистите и биха се изчервили от срам, ако биха отдали една сериозна мисъл за такива „суеверия“. И това, понеже не съществуват термини, за да се посочи разликата, понеже няма думи, за да се изразят тънкостите и да се прокара демаркационна линия между възвишеното и истинското, от една страна, и абсурдното и смешното, от друга. В последната категория влизат тълкуванията на теолозите, които отдават „нарушаването на природните закони“ на човека, на Бога или на дявола, докато в първата — взимат място научните „чудеса“ и магиите (които са в хармония с природните закони) на Мойсея и на магьосниците, които са били посветени в мъдростта на храмовете — „царствените общества“ на онова време на истински окултизъм. Смисълът на последната дума е изопачен, ако се съди по сложната дума, от която произхожда); Gupta vidya „скрито познание“. Но познание на що?
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Християнинът обича всички, даже враговете си, стреми се да увеличи доброто и да намали злото в света.
Онзи, който е достигнал до богообщничеството (теургизъм - теургия), той живее във вечна пролет, запазва битието — живота, благославя, обича, прощава... Религиозното чувство заставя носителя си да работи повече за вселенското добро, за вселенската правда, за вселенското братско благуване, за дохождане Царството Божие на земята. Примирението па небето със земята· унищожаването на злото — това са задачи и цели на религиозните натури· Твърдението на Тертулиана, че душата по природа е християнска, повече от всичко говори за етичната ценност на християнската религия. Христос донесе на света ново учение, жизнена вяра, която движи планини. Христос тури в основата на християнската вяра любовта — вечножизненото, възпламеняващо чувство. Христос обикна тъй света, че отиде на Голгота за него, тласкан главно от любовта. Християнинът обича всички, даже враговете си, стреми се да увеличи доброто и да намали злото в света. Християнинът не краде (пряко и косвено), не лъже (той не познава „светата“ лъжа) не мами, не спекулира, не тунеядства, не се кълне, не воюва, произвежда само ония стопански блага, които имат социал-етична ценност и не се отразяват вредно върху живота, не пиянства, не развратничи. Християнинът има чисто сърце и душа, живее в хармония с всички хора, придобитите стопански, чрез непосредствен труд, блага не счита свои, е божи дар, даден за братско ползване от всички трудещи се хора. Църквата е сбор на християнските души и съвести; в нея живее Христос, а Св. Дух я наставлява, укрепява, ръководи. Църквата не познава владици, архиереи, деспоти.
към текста >>

Християнинът не краде (пряко и косвено), не лъже (той не познава „светата“ лъжа) не мами, не спекулира, не тунеядства, не се кълне, не воюва, произвежда само ония стопански блага, които имат социал-етична ценност и не се отразяват вредно върху живота, не пиянства, не развратничи.
Примирението па небето със земята· унищожаването на злото — това са задачи и цели на религиозните натури· Твърдението на Тертулиана, че душата по природа е християнска, повече от всичко говори за етичната ценност на християнската религия. Христос донесе на света ново учение, жизнена вяра, която движи планини. Христос тури в основата на християнската вяра любовта — вечножизненото, възпламеняващо чувство. Христос обикна тъй света, че отиде на Голгота за него, тласкан главно от любовта. Християнинът обича всички, даже враговете си, стреми се да увеличи доброто и да намали злото в света. Християнинът не краде (пряко и косвено), не лъже (той не познава „светата“ лъжа) не мами, не спекулира, не тунеядства, не се кълне, не воюва, произвежда само ония стопански блага, които имат социал-етична ценност и не се отразяват вредно върху живота, не пиянства, не развратничи. Християнинът има чисто сърце и душа, живее в хармония с всички хора, придобитите стопански, чрез непосредствен труд, блага не счита свои, е божи дар, даден за братско ползване от всички трудещи се хора. Църквата е сбор на християнските души и съвести; в нея живее Христос, а Св. Дух я наставлява, укрепява, ръководи. Църквата не познава владици, архиереи, деспоти. В нея има само служители на словото, на оправданието, на свободата, на братството.
към текста >>

Християнинът има чисто сърце и душа, живее в хармония с всички хора, придобитите стопански, чрез непосредствен труд, блага не счита свои, е божи дар, даден за братско ползване от всички трудещи се хора.
Христос донесе на света ново учение, жизнена вяра, която движи планини. Христос тури в основата на християнската вяра любовта — вечножизненото, възпламеняващо чувство. Христос обикна тъй света, че отиде на Голгота за него, тласкан главно от любовта. Християнинът обича всички, даже враговете си, стреми се да увеличи доброто и да намали злото в света. Християнинът не краде (пряко и косвено), не лъже (той не познава „светата“ лъжа) не мами, не спекулира, не тунеядства, не се кълне, не воюва, произвежда само ония стопански блага, които имат социал-етична ценност и не се отразяват вредно върху живота, не пиянства, не развратничи. Християнинът има чисто сърце и душа, живее в хармония с всички хора, придобитите стопански, чрез непосредствен труд, блага не счита свои, е божи дар, даден за братско ползване от всички трудещи се хора. Църквата е сбор на християнските души и съвести; в нея живее Христос, а Св. Дух я наставлява, укрепява, ръководи. Църквата не познава владици, архиереи, деспоти. В нея има само служители на словото, на оправданието, на свободата, на братството. Всеки, който има повече духовни дарби, Трябва да служи, но не и да властва.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Стигнал веднъж индивида благополучно до тази степен на човешко съзнание, този индивид е вече с едно малко право, с една много малка част от привилегия — да бъде християнин, понеже, чрез подобно една съзнание, е възможна правилната и вярна операция чрез и в материята.
Материята е другия полюс на божествената проява, т. е. всичко онова, което е Той като проява в онзи именно противоположен полюс, от дето се започва и еманацията на непроявения Бог. * За да се хули християнството и въобще да се мисли за Христовото учение всичко онова, което го отрицава по един или друг начин с множество доводи и да се отрича въобще чрез всичко онова, което се е писало и противопоставяло до ден днешен на него, това се дължи главно на обстоятелството, че това най-съществено и най-вярно учение се смета от мнозинството като една абсолютна фикс-идея, която занимава умовете на ограничено число хора, които вместо да го материализират, т. е. вместо да го правят достъпно и напълно приложимо тук на нашата планета — да го направят земно, — впускат се в дълги и широки размишления, изгубили твърдата почва под нозете си, отрекли материята и земята, абстрахирали се напълно от кея и по този начин — останали да висят в въздуха, ако не през целия си земен живот — в най-щастливия случай — в по-голяма или в по-малка част от него. Истинското Христово учение никога не е мислило да пренебрегва материята въобще и в частност земята, но тъкмо обратното и то така именно, че материята му служи почти непрекъснато като обект и то колкото повече се разширява индивидуалното човешко съзнание, толкова повече тази материя — обект се разпада пред това еволюиращо и растящо съзнание на своите същински съставни части, до като се стигне в края на краищата до онова положение, състояние и степен на съзерцание, което е вече преминало и триумфира из сферата на прозрението, из сферата на истинското откровение и вместо материя — обект, индивида с еволюиращото и растящо човешко съзнание е превъзмогнал всички прегради, препятствия и пречки, за които материята-обект не се е превърнала, но се схваща като едно непрекъснато и вечно движение на енергии, които трептят, които вибрират непрекъснато в такива сложни и разнообразни духовни комбинации, че само едно надраснало ги съзнание му е възможно да ги различава и да ги схваща като същина на материята, като същинна вероятно на Духа и то такъв, който е същина за материята. Стигнал веднъж индивида благополучно до тази степен на човешко съзнание, този индивид е вече с едно малко право, с една много малка част от привилегия — да бъде християнин, понеже, чрез подобно една съзнание, е възможна правилната и вярна операция чрез и в материята. Липсва ли на индивида всичко това, материята като Същина — Дух е над него и той, вместо да бъде християнин, е един тип от множеството разнообразни и многобройни типове материалисти, който ще служи несъзнателно на материята, без да има каквато и да е възможност не да я подчини, но поне отчасти да се справи с нея. Християнството, същината на Христовото учение е преди всичко живот в одухотворената материя и то най-интензивен тук на земята, на планетата ни, в която материя има всички условия и възможности да се построи една вселена, в която Христовият Дух ще се проявява с всичките си свойства на един велик Божествен Дух. Нещо повече — основите, най-здравите основи на Христовото учение, са тук на земята, т. е. в и на материята, която в потенция е всичко и в прояви и свойства — онази същност, от която е проявеният Бог. Л. Р.
към текста >>

Липсва ли на индивида всичко това, материята като Същина — Дух е над него и той, вместо да бъде християнин, е един тип от множеството разнообразни и многобройни типове материалисти, който ще служи несъзнателно на материята, без да има каквато и да е възможност не да я подчини, но поне отчасти да се справи с нея.
всичко онова, което е Той като проява в онзи именно противоположен полюс, от дето се започва и еманацията на непроявения Бог. * За да се хули християнството и въобще да се мисли за Христовото учение всичко онова, което го отрицава по един или друг начин с множество доводи и да се отрича въобще чрез всичко онова, което се е писало и противопоставяло до ден днешен на него, това се дължи главно на обстоятелството, че това най-съществено и най-вярно учение се смета от мнозинството като една абсолютна фикс-идея, която занимава умовете на ограничено число хора, които вместо да го материализират, т. е. вместо да го правят достъпно и напълно приложимо тук на нашата планета — да го направят земно, — впускат се в дълги и широки размишления, изгубили твърдата почва под нозете си, отрекли материята и земята, абстрахирали се напълно от кея и по този начин — останали да висят в въздуха, ако не през целия си земен живот — в най-щастливия случай — в по-голяма или в по-малка част от него. Истинското Христово учение никога не е мислило да пренебрегва материята въобще и в частност земята, но тъкмо обратното и то така именно, че материята му служи почти непрекъснато като обект и то колкото повече се разширява индивидуалното човешко съзнание, толкова повече тази материя — обект се разпада пред това еволюиращо и растящо съзнание на своите същински съставни части, до като се стигне в края на краищата до онова положение, състояние и степен на съзерцание, което е вече преминало и триумфира из сферата на прозрението, из сферата на истинското откровение и вместо материя — обект, индивида с еволюиращото и растящо човешко съзнание е превъзмогнал всички прегради, препятствия и пречки, за които материята-обект не се е превърнала, но се схваща като едно непрекъснато и вечно движение на енергии, които трептят, които вибрират непрекъснато в такива сложни и разнообразни духовни комбинации, че само едно надраснало ги съзнание му е възможно да ги различава и да ги схваща като същина на материята, като същинна вероятно на Духа и то такъв, който е същина за материята. Стигнал веднъж индивида благополучно до тази степен на човешко съзнание, този индивид е вече с едно малко право, с една много малка част от привилегия — да бъде християнин, понеже, чрез подобно една съзнание, е възможна правилната и вярна операция чрез и в материята. Липсва ли на индивида всичко това, материята като Същина — Дух е над него и той, вместо да бъде християнин, е един тип от множеството разнообразни и многобройни типове материалисти, който ще служи несъзнателно на материята, без да има каквато и да е възможност не да я подчини, но поне отчасти да се справи с нея. Християнството, същината на Христовото учение е преди всичко живот в одухотворената материя и то най-интензивен тук на земята, на планетата ни, в която материя има всички условия и възможности да се построи една вселена, в която Христовият Дух ще се проявява с всичките си свойства на един велик Божествен Дух. Нещо повече — основите, най-здравите основи на Христовото учение, са тук на земята, т. е. в и на материята, която в потенция е всичко и в прояви и свойства — онази същност, от която е проявеният Бог. Л. Р. Сидеровото махало През последните няколко години в чуждата литература твърде много се пише за „Сидеровото махало“ — „Wunschelring“, „Siderisches Pendel“.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Будистът може да се моли в християнски храм и християнинът в будистки;човек може да се моли навсякъде — в храма и при всекидневната си работа.
Еретиците принадлежат към най-верните служители божии, приятели на истинската религия. Те отричат представи подобна на тази, напр., че Бог е отмъстителен, злобен и че се гневи на своите деца. Йоан Кръстител е тип на ограничена религия, Христос — на всемирната, и затова неговото учение е за всички времена и за всички народи. Тази истина — единството на човека с Бога, е златната нишка на всички религии и когато ние живеем по нея, всички тесни . предразсъдъци падат и различията изчезват. Будистът може да се моли в християнски храм и християнинът в будистки;човек може да се моли навсякъде — в храма и при всекидневната си работа. За истинското богопочитание е нужна само душата и Бог. „Бог и човекът могат всякога и всякъде да се съединяват“. Заблуждението на вярващите от коя да е религия не е, че те считат своите учители за вдъхновени и своите свещ. писания — също, а че те мислят какво само техните учители и писания са такива. Божествената мъдрост се излива върху всички, които са се свързали с Бога и дотолкова, доколкото те са се разкрили за божественото течение.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мнението на Карл Ингеро Карл Ингеро от Християнин пише в немското списание „Тричленност на социалния организъм“: „Когато човек живее в далечния запад (Америка), чувства, колко е необходимо антропософията (окултизма) да слезе и се прояви чак във всекидневния живот.
Той не проповядва бягане от живота. Той е реалист. Отчуждаване от живота, отдалечаването в един вътрешен мир на съзерцание само, — това е чуждо на окултизма. Тогава кой е идеалът на окултизма. Идеалът му е не бягане от действителността, но одухотворяването й, проникването на духовните сили и импулси и в най-дребните области на живота. Мнението на Карл Ингеро Карл Ингеро от Християнин пише в немското списание „Тричленност на социалния организъм“: „Когато човек живее в далечния запад (Америка), чувства, колко е необходимо антропософията (окултизма) да слезе и се прояви чак във всекидневния живот. В Средна Европа човек може да постигне отначало много чрез едно предимно умствено духовно движение. Запад иска окултизъм, който да е проявен и във физическия свят. Само чрез преминаване към практическа дейност във видимия свят, окултизмът може да укаже влияние там. Оттам голямата важност на стремежите, свързани с „Гьотеанум“ (окултния университет), Валдорфското училище, евритмията, социал-икономическите опити, клинико-терапевтическия институт и пр.“. Практическо приложение на окултизма Един вестник пише, че окултизмът и мистицизмът са.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Вие приемате също свободната воля и отговорността на християнина, нали?
„Вярвате ли в съществува нето на Бога? възразявах му аз. — Аз смятам, че Вие не се съмнявате в това. — Вие мислите ли заедно с всички богослови, с Цицерона както и с праотеца Ви, Хипонския епископ, че Бог знае бъдещето? — Сигурно, да. — Вие приемате също свободната воля и отговорността на християнина, нали? — Да. — Е добре, в що се различава приемането на предвещателните факти от това учеше? “ Колкото за времето, миналото вече не съществува, а бъдещето още го няма: само настоящето съществува. Прочее, що е настоящето? Този час ли?
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Длъжностите на истинския християнин спрямо своя народ, „неприятелския“ народ, спрямо държавата и цялото общество“ „Възпитанието на младежта в духа на побратимяването“.
в гр. Щрамберг ще се състои конференция на „ Съюза за международно побратимяване“ . Г- Пшемисъл Питер, за чието пребивание в България съобщихме в миналата книжка, е разпратил от името на казания съюз покани, съдържащи програмата на конференцията. Ето по важните реферати, които ще се държат: „Какво трябва да вършим, за да съдействаме на Божието дело? “. „Национализъм, интернационализъм и безотечественост. Длъжностите на истинския християнин спрямо своя народ, „неприятелския“ народ, спрямо държавата и цялото общество“ „Възпитанието на младежта в духа на побратимяването“. „Възможността на едно християнско — комунистическо общество. Християн ските комуни“. „Във военно време. Длъжностите на истинския християнин в случай на насилие от страна на държавата, класите или отделни лица и учреждения“. „Възможност за образуване на с юз от всички обновителни движения.
към текста >>

Длъжностите на истинския християнин в случай на насилие от страна на държавата, класите или отделни лица и учреждения“.
“. „Национализъм, интернационализъм и безотечественост. Длъжностите на истинския християнин спрямо своя народ, „неприятелския“ народ, спрямо държавата и цялото общество“ „Възпитанието на младежта в духа на побратимяването“. „Възможността на едно християнско — комунистическо общество. Християн ските комуни“. „Във военно време. Длъжностите на истинския християнин в случай на насилие от страна на държавата, класите или отделни лица и учреждения“. „Възможност за образуване на с юз от всички обновителни движения. Стремеж за сближение и обща работа на духовно-социална почва“. „Бъдете твърди в братолюбието“. В конференцията ще се четат доклади за духовното движение, във връзка с целите на съюза, в България, Югославия, Румъния, Австрия и Германия. Драйер, който наскоро посети България и основа дружество „Братство за мир“, е секретар на горния международен съюз и действаше от негово име.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всеки трябва да бъде предаден на Божията любов, сам да има винаги любов към ближния в сърцето си и във всичките си дела да я проявява, или накратко, трябва да бъде християнин.
Моравска Острава, дето току що бях. Касаеше се за една болна, при която присъстваше една сестра (калугерка). Най-напред аз говорех за християнството, за това, че вярата в Христа нещо означава, че това не са само думи, които трябва. да научим наизуст, за да оздравим никого. Това, което говорих, се отнасяше собствено до оная сестричка, на която още казах: „Не е достатъчно да има човек само униформата на християнството върху себе си — този черен костюм, тази забрадка на главата — ала в сърцето трябва да бъде истинската любов към ближния и да бъдеш като истинска невеста Христова“. Всеки трябва да бъде предаден на Божията любов, сам да има винаги любов към ближния в сърцето си и във всичките си дела да я проявява, или накратко, трябва да бъде християнин. На драго сърце бих ви разправил, какво нещо е християнството и кой е истински християнин. В наше време хората, па и всички, които на име са християни, се ръководят от една лозинка, сиреч, най-напред аз, пак аз, след това никой и после пак аз. Обаче, това не е християнство, олицетворение на любовта към ближния. Ще ви наведа пример. Доведоха при мене преди известно време един сляп.
към текста >>

На драго сърце бих ви разправил, какво нещо е християнството и кой е истински християнин.
Касаеше се за една болна, при която присъстваше една сестра (калугерка). Най-напред аз говорех за християнството, за това, че вярата в Христа нещо означава, че това не са само думи, които трябва. да научим наизуст, за да оздравим никого. Това, което говорих, се отнасяше собствено до оная сестричка, на която още казах: „Не е достатъчно да има човек само униформата на християнството върху себе си — този черен костюм, тази забрадка на главата — ала в сърцето трябва да бъде истинската любов към ближния и да бъдеш като истинска невеста Христова“. Всеки трябва да бъде предаден на Божията любов, сам да има винаги любов към ближния в сърцето си и във всичките си дела да я проявява, или накратко, трябва да бъде християнин. На драго сърце бих ви разправил, какво нещо е християнството и кой е истински християнин. В наше време хората, па и всички, които на име са християни, се ръководят от една лозинка, сиреч, най-напред аз, пак аз, след това никой и после пак аз. Обаче, това не е християнство, олицетворение на любовта към ближния. Ще ви наведа пример. Доведоха при мене преди известно време един сляп. Той бе такъв от рождение.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Казано е, обаче, от известен тип ортодоксален и може-би сектантски християнин, че доктрината за Троичността възприема много различен характер в християнството.
Ученикът, който приема възгледите на своите учители, се задоволява да вземе идеята за Троичността като предмет на вяра. „Логикът“, редом с ортодокса, който по някога става „по-висок критик“ и влиза в ред прения, често отхвърля тяхното схващане за Троичността, антропоморфическия възглед, и не дава на света нещо по-добро вместо него. Метафизикът, от друга страна, нито приема, нито отхвърля една догма, но се старае да види истината зад нея. Тогава ще изразим най-напред ортодоксалния възглед и за да се предпазим от предразсъдък, ще го изкажем с думите на приетите авторитети. Даже известно е, разбира се, че идеята за триединния Бог не е чужда на християнството, защото е обща на религиозната мисъл във всички векове и даже е съществувала преди християнството да бъде дадено на света. Казано е, обаче, от известен тип ортодоксален и може-би сектантски християнин, че доктрината за Троичността възприема много различен характер в християнството. Това е вярно, в известен смисъл, защото трябва да се разгледа и личният Христос, тъй като неговото велико учение за любовта и мъдростта ще просветли твърде строгия формализъм на някой от неговите последователи. Първите Отци на църквата не можеха да отрекат, нито пък отричаха истината, че други религии и философии са притежавали същите учения преди християнството, при все че те се стараеха да обяснят факта чрез различни заобиколки и казваха, че истинската християнска идея е твърде различна от оная на „езическите“ или платонически философи, както свидетелства Св. Августин. Той, цитиран от В. Фълтън, доктор по богословието, професор по систематическо богословие в Ебердинския Университет (статията „Троичността“ в Клярковата Енциклопедия на Религията и Етиката), твърди, че даже ако и да се намира в книгите на платониците, че „в началото бе Словото“, не е намерено, че „Словото стана плът и живее между нас“. Проф. Фълтън, във връзка с това, дава едно късо обяснение върху Троичността, част от което предаваме тук: „Това, което дава един особен характер на християнската доктрина за Троичността, то е нейната тясна връзка с отличителния християнски възглед за Божественото въплътяване.
към текста >>

Тази статия, при всичко че е написана откровено от един утвърден и очевидно ортодоксален християнин, е явно такава, която ще допринесе много повече за сближението на религиите на юдейството и неговата дъщеря — християнството заедно, отколкото целият прозелитизъм на вековете, защото по-дълбоката мистична християнска идея за Троичността, ако бъде право разбрана, се нуждае само От едно пълно обяснение, за да стане тя приемлива на евреина с широки възгледи.
а не в същност като три същества или даже три Лица. Това се приближава твърде много до мистичната идея.на християнските доктрини. Интересно е да се забележи, съобразно с изказваната по някога идея, че християнството има само такива учения, които може да бъдат разбрани даже и от най-простия или невежия, когато този същият писател по-нататък твърди, че „обвинението, което толкова често е било възвеждано против християнството, че то е трибожествено, е в известен смисъл оправдано. Защото, несъмнено, учението за Троичността е било, и е още, схващано от npocmumе, необразовани християни по един наивен трибожествен начин. Но християнската религия, както и другите исторически религии, трябва да бъде оценявана според твърдението на нейните най-добри и най-видни умове, и не от странностите на неуките, нито пък от празнословията на теологическото педантство“5). Тази статия, при всичко че е написана откровено от един утвърден и очевидно ортодоксален християнин, е явно такава, която ще допринесе много повече за сближението на религиите на юдейството и неговата дъщеря — християнството заедно, отколкото целият прозелитизъм на вековете, защото по-дълбоката мистична християнска идея за Троичността, ако бъде право разбрана, се нуждае само От едно пълно обяснение, за да стане тя приемлива на евреина с широки възгледи. Наистина, тя ще бъде приета даже и от философа и от други религиозни хора, ако бъде изяснена като схващане по-скоро, отколкото като догма. Статията е полезна не само в това отношение, но и показва още (а) един преход от мистичната еврейска и зоаристичната (кабалистична) идея за Бога и Неговите три сили, към Бога, който действа като троичност на сили, (в) към догматичните твърдения, или това, което той нарича „странности на неукия“ и (с) едно постепенно възвръщане по пътя на мистично откритата религия към началната точка. Защото той казва в заключение, че „Троичността се изявява в основата си, че е потвърждение на божественото Единство“ и че ако при светлината на християнското откровение сме дошли да потвърдим три вечни различия в Божеството, то ние пак трябва здраво да се придържаме към старата вяра на израилските пророци и да кажем: „тия три са едно“. Мистичната или философска идея за Бога като Троичност не е тъй далеч от горното твърдение, както би могло да се предположи. Философски погледнато, за да твори, Бог трябва да притежава това, което човешкият ум нарича Воля или Желание да произвежда, или един подобен атрибут, който е над човешкото описание и е наречен от някои „бащинска“ страна (аспект), до толкова, доколкото тя е причинна.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тия два основни факти са от голяма важност както за брахмина и мохамеданина, така и за християнина.
По въпроса за прераждането, сър Артър Конан Дойл ясно и с пълно безпристрастие доказва, че то е факт, като дава окончателен отговор на питането, къде сме били преди да се родим. Той обяснява по-нататък, защо не може всеки да си спомни миналите си съществувания и какво е влиянието на кармата и на атавизма върху личността на индивида. Най-сетне заслужава да отбележим — за осветление на заблуденото българско духовенство — как гледа Конан Дойл върху религиозната страна на спиритуализма. Още в началото на главата, посветена върху тоя предмет, той пише, че спиритуализмът е една система на мисъл и знание, които могат да се примирят с всяка религия. Основните факти са: продължението на личността и на силата за съобщение след смъртта. Тия два основни факти са от голяма важност както за брахмина и мохамеданина, така и за християнина. Следов,, спиритуализмът се отнася за всички. Има само една школа, с която той не може абсолютно да се примири: тя е школата на материализма, който държи сега света в своите обятия и е коренната причина на всички наши злощастия! Sprachgestaltung und Dramatische Kunst (Език и драматично изкуство), сказки, държани от д-р Щайнер пред секцията на драматичното и музикалното изкуство в „Гьотеанум“ от 5. до 23. септ. 1924, година.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Със същата ревност арабинът е успял да постигне до куба на Кааба, християнин — до подножието на кръста, будистът — пред звездата със седемте радиуса, а браминът се покланя на триъгълника на своя бог.
Тези различия причиниха изгубването на Тайното учение, ключът на синтетичното единство. Само Израилтяните притежаваха тяхната словесна традиция или тъй наречената „КАБАЛА“, но не в духа, а в думата. От тази гледна точка Библията, написана на еврейски, е за удивление: тя съдържа всичките окултни традиции, но истинския смисъл не е бил открит. Само двама бележити учени са могли да открият чудото: впрочем, всеки култ има своята традиция, своята свещена книга, своята библия, която учи тия, които могат да разбират, за принципа на единството: Сефер Берешит на Мойсей и Юдейската библия, Откровението и Евангелието, Християнската библия, Одисеята, Библията на Гръцкия Политеизъм, Енеядата на Римляните, Ведите на Индусите и Корана на мохамеданите. Всеки един култ има своя символ: един триъгълник, един квадрат, един кръг, една звезда. Със същата ревност арабинът е успял да постигне до куба на Кааба, християнин — до подножието на кръста, будистът — пред звездата със седемте радиуса, а браминът се покланя на триъгълника на своя бог. Нека изследваме тия дълбоки символи и, на кратко, да изследваме произхода им. По-големите символи ще намерим в страната на Мизраем, която наричаме Египет: Сфинксът и Пирамидата. От кого и как са вдъхновени те? Сто хиляди години преди нашата епоха са живели народите — лемурците и атлантидите, които познаваха въздушната навигация и телепатията, като средство за съобщаване от далечно разстояние. Атлантическата цивилизация достигна до едно чрезмерно и грандиозно развитие: нейната столица, наречена Гладът на седемте златни врати, удивявал всички със своята грандиозност, но впоследствие луксът, пороците и нравствената разюзданост предизвикали мистериозни реакции на природата, и океанът, наречен днес Атлантически, по название дадено от древния народ, потънал с целия материк.
към текста >>

НАГОРЕ

0.33305811882019