Търсене в текстове за 'Християнин'

53. 7. СЪУЧАСТНИЦИ В БЛАГАТА: Утринно слово от Учителя, държано на 24.ІІ.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 68 ÷ 69, 79 ÷ 80

ТОМ 21

Ако днес сте християнин, като умрете, ще изгубите християнството си.
Като се отегчи от живота, човек иска да умре. Щом му домилее животът, пак се ражда. Да се раждаш от умиление за живота и да умираш от отегчаване от живота, това не е никакво разрешаване на въпросите. (...) Като ученици, вие трябва да си изработите правилна философия за живота, да се откажете от философията на Соломона. Следвате ли неговата философия, ще видите, че каквото имате, ще го изгубите. Ако днес сте християнин, като умрете, ще изгубите християнството си. Ако сте българин, ще изгубите българщината; ако сте богат, учен, силен, ще изгубите и богатството, и учеността, и силата си. -Защо? - Защото на онзи свят няма никакви българи, французи, германци, англичани и т. н. На онзи свят има души, които служат на Бога от любов. Там няма християни, будисти, мохамедани, брамини. Там няма богати и бедни, учени и прости, силни и слаби.
към текста >>

54. 16. ТРИТЕ СТЕПЕНИ Утринно слово от Учителя, държано на 21.IV. 1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, Стр. 227 ÷ 229.

ТОМ 21

Като разглеждаме положението, в което се намират съвременните християни, виждаме трите фази, през които минава християнинът.
Дали в тесен или в широк смисъл, в буквален или преносен, днес почти всички хора живеят още по стар начин. Новият живот е далеч още от хората, но той ще се наложи. Докато дойде това време, всички ще носят последствията на своите мисли и чувства, на своя стар живот, - Какво да правим, за да бъдем готови за новия живот? Да приемем Христа ли? - Вие отдавна сте Го приели, но трябва да приложите учението Му. Като разглеждаме положението, в което се намират съвременните християни, виждаме трите фази, през които минава християнинът. Първата фаза е вяра в Бога, втората - любов към Бога, а третата - изпълнение волята на Бога и служене на Бога. Да служиш на Бога, това значи да гледаш на целия животтака, както Той гледа; да вършиш само това, което е угодно на Него. Каже ли някой, че обича Бога, той трябва да обича всичко, което Бог е създал. Да вярваш в Бога, това значи да вярваш във всички, в които Той живее. Бог живее в тебе, в майка ти и баща ти, в брат ти и сестра ти, в приятелите ти, а ти не вярваш в никого, даже и в себе си.
към текста >>

Следователно истински християнин е онзи, който вярва в Бога, има любовизпълнява волята Му.
Да вярваш в Бога, това значи да вярваш във всички, в които Той живее. Бог живее в тебе, в майка ти и баща ти, в брат ти и сестра ти, в приятелите ти, а ти не вярваш в никого, даже и в себе си. Тъй щото вярата в Бога включва вярата във всички хора, които произлизат от Него. Любовта към Бога включва любовта към себе си и към ближните. Служенето на Бога подразбира служене на всички, които са готови да изпълняват Божиите закони. Следователно истински християнин е онзи, който вярва в Бога, има любовизпълнява волята Му. изпълнява волята Му.
към текста >>

55. 14. ИДЕЙНИ СПОРОВЕ В НАШАТА ЦЪРКВА (бр. 4, 25.І.1930 г.)

ТОМ 21

Той има за ръководител нещо повече от един Синод - Христос, самият Бог - те са върховните авторитети за всеки истински християнин.
Страхът е човешкото - това, което е Божествено, то устоява на всички условия. Та колко бяха учени нашите попове през тъмната епоха на робството - но и досега се хвалят все с тях – (а оттогава няма ли нещо сторено, с което да се похвалят?). Тях не ги ли нападаха и гонеха? Църквата не е мъртви закони и букви – „защото буквата убива, а духът оживотворява! ” А и един духовен водач не е прост чиновник, на когото може да се заповядва като на ефрейтор. Той има за ръководител нещо повече от един Синод - Христос, самият Бог - те са върховните авторитети за всеки истински християнин. Облегнат на Техните повеления, вдъхновяван от Любовта към човечеството, един истински духовен водач трябва твърдо да вярва в силата на Божественото, да помага на всяко добро начинание, да влива своите сили във всеки подтик да се реализира нещо добро на земята, защото Бог е, Който седи зад всяко добро дело. Онзи, който се пази да не нацапа ръцете си, той не работи, сухите гащи риба не ядат. Запазване само формите и обредите може да има някакъв смисъл, но по-важна е същината - а тая същина е същината на Христа, Който бе заповядал и враговете си да любят! Тъй че този, който изпълнява това, той е на правия път, по-близо до Този, Който бе казал: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Хубаво е, че и в нашата църква, която водеше досега безидеен живот, се застъпват вече по-съществени гледища върху живота и разбирание назначението на самата църква. * Нашият секретариат е влязъл във връзка с повечето християнски партии и организации в Европа за създаването на интернационала (бел. а.).
към текста >>

56. 2. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ” ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма

ТОМ 21

Еврейският равин в София става християнин.
Тази история съм я слушал най- малко от 10 души. 3. Диамантите на евреите и скинията на Мойсея. Чрез тях те търсиха застьпничество от Учителя Дънов, което и получиха. Виж „Изгревът”, том I, стр. 485 ÷ 486. 4. Еврейският равин в София става християнин. Виж „Изгревът”, том I, стр. 487. 5. Целият този материал бе публикуван през 1993 г. с отпечатването на том I от „Изгревът”. За пръв път аз чрез „Изгревът” официално изнесох истината за спасяване на евреите.
към текста >>

57. 4. КАКВО КАЗВА НАРОДНИЯТ СЪД ЗА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЧРЕЗ КОГОТО СА СПАСЕНИ ЕВРЕИТЕ

V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма

ТОМ 21

Впрочем, цялата дейност на Лулчев говори противното - именно, че той е против смъртните присъди като човек и верующ християнин.
също се тълкува, че Лулчев одобрявал смъртните присъди, значи той е фашист и за прогерманска политика. Аз се спрях много на това писмо още по-горе, когато очертах как и защо е действувал така или иначе той, но тук пак трябва да спомена, че както много други работи, така го каза и г-н главният обвинител, въпросите се поставят при „свършени факти”, както се казва, та и тук присъдата спрямо тия осъдени, мисля четирима, вече била произнесена, касаело се само да не се привежда в изпълнение смъртната присъда, против което изпълнение въобще Лулчев като човек и верующ е бил винаги против, и Лулчев, за да убеди царя да отмени същата, може би е казал думите: „добре, за назидание на другите като тях”. Но това още говори ли, че той въобще е одобрявал смъртните присъди? Не може ли всеки гражданин да каже тия думи, а не е ли целта на законите, които са създавани, които и сега се създават, за предпазване, една превантивна мярка за хората? Ясно е, че тия думи, както те са казани, са случайни или с друга цел, а не за одобрение. Впрочем, цялата дейност на Лулчев говори противното - именно, че той е против смъртните присъди като човек и верующ християнин. За евреите и еврейския въпрос аз моля да се имат предвид писмените показания на г-н Цион - главен равин, приложени към делото, а също така и днес представеното писмо-показание, а също така да се има предвид дневника му, където той многократно осъжда жестокостите спрямо евреите.” 3) И най-важно е, че Народният обвинител по процеса - Ат. Армянов, пледира пред съда за наказание на Лулчев чрез затвор. Но други го осъждат на смърт. А на тези, на които е заповядано да произнесат смъртната присъда - имената и подписите им стоят под присъдата от 1 февруари 1945 г. 4) А защо бе осъден на смърт - причината е посочена.
към текста >>

58. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

ТОМ 21

Всичко земно е едно подобие на висшето осъществение: ние се нахождаме в Бога и всичко[то] блаженство на человека се почерпва в любовта към Бога, защото това е целостта на неговото назначение и тъй основната добродетел на всеки един християнин е Любовта.
В тая любов ние, человеците, намираме истинското си същество, като безсмъртни духове. Да любим Бога, това е нашето назначение. Всички други твари са създадени да бъдат служители на Неговата воля. Человек е създаден да люби Бога. Любовта ни към Бога, това е за нас наслада. Всичко земно е едно подобие на висшето осъществение: ние се нахождаме в Бога и всичко[то] блаженство на человека се почерпва в любовта към Бога, защото това е целостта на неговото назначение и тъй основната добродетел на всеки един християнин е Любовта. А що да любиш Бога? В 1-во Кор., 13. гл., е изразена похвалата на Любовта, като свършва, че между Вярата, Надеждата и Любовта най-голяма от тях е Любовта, защото Вярата отстъпва пред видението, Надеждата - пред добива, когато Любовта е вечното настояще. Според Лютера, Любовта е „източник”, из който всичко извира и в който всичко се влива. Тоя източник е Бог, защото Словото казва: „Бог е Любов.” Тая Любов се яви, когато человечеството тънеше в блатото на развалата и нищо свято в него вече не бе останало.
към текста >>

59. IX. Светозар Няголов Б. Хороскоп

ТОМ 21

Преди две хиляди години съм бил християнин и съм се подвизавал след възкресението на Христа с група от около 200 души християни.
Бях много слаб - кожа и кости и лекарите за засилване ми даваха купон за мляко. Този труден период продължи до 11-годишната ми възраст, когато Юпитер съвпад Меркурий направи по дирекция съвпад Нептун и се пробуди свръхсъзнанието ми и започнах усилено да чета беседите. Тогава - при евакуацията от София, отидохме в село Бяла Черква, при много храна и блага. По-късно започнах да пия редовно много горчив чай от червен кантарион близо 20 години и стомахът ми се оправи напълно. Луна съвпад Глава на Дракона показва благотворното Юпитерово влияние върху моята душа на пробуждането на складираните в подсъзнанието ми добродетели от миналите прераждания и насочването им към новите идеи, донесени от Учителя и вложени в Словото. Преди две хиляди години съм бил християнин и съм се подвизавал след възкресението на Христа с група от около 200 души християни. Криели сме се в Галилейските гори и сме проповядвали Христовото учение. На Изгрева се срещнахме почти цялата група пред лицето на Учителя и бяхме много добри приятели в братството и си помагахме в превратностите на живота. (Луна квинтил Хирон) - пълно съдействие на моя ръководител към нуждите на моята душа, насочена към Учителя и Словото, а по-късно и към болезнените състояния на приятелите. Меркурий на върха на IX дом ми дава любов към религията, науката и литературата. Надарява ме с прилежен ум, способен да прониква дълбоко в проблемите на живота със склонност към философия и човеколюбие.
към текста >>

60. XXIII. Хороскоп на Стевка Крумова Няголова

ТОМ 21

Първоначално баща ми е бил патриций, военоначапники гонител на християните и впоследствие става християнин.
Същите аспекти отнеха живота на рождената й майка Николина, при раждането на майка ми. Обикновено лошите аспекти никога не се повтарят в живота на човека, ако живее разумно, и особено ако е свързан с Бога. Аз, който съм събрал майка ми и баща ми, имам съвпад на моя Сатурн с този на майка ми и на баща ми. Много силна кармична връзка, образувана в миналото и дошла да се разреши пред лицето на Бога - Беинса Дуно, с любов и хармония. Освен това Юпитер на баща ми прави съвпад с Луната и Юпитер на майка ми и с моята Луна в зодиакалния знак Риби, Това показва, че в християнската епоха, ние тримата сме се подвизавали като християни. Първоначално баща ми е бил патриций, военоначапники гонител на християните и впоследствие става християнин. Майка ми е имала подобна история. Както споменах и Сатурн и на тримата съвпадат в зодиакалния знак Водолей. Това е силна кармична връзка, превърната в любов. Майка ми и баща ми ме обичаха много и винаги слушаха съветите, които им давах за живота. Този съвпад на Сатурн при тримата говори, че сме се подвизавали заедно в Русия, където съм бил един от най-известните царе.
към текста >>

61. 2. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ - БИРНИЦИ НА БОГА

ТОМ 22

Дали си християнин или евреин, все ще слушаш съветите на някого.
Някой казва: Не искам да слушам какво ми говори Господ. - Приятелю, каквото и да правиш, все ще слушаш някого. Ако не слушаш Господа, ще слушаш своя настойник. Ако не слушаш Господа, човек ще слушаш. Дето и да си, в църква или на училище, в някое учреждение или в дома си, все ще слушаш някого. Дали си християнин или евреин, все ще слушаш съветите на някого. Заблуждение е да мислиш, че си свободен. Някой мисли, че като минава от едно състояние в друго, ще оправи света. Казвате, че болшевизмът е лошо нещо. Не е така. Болшевиците ще направят корекция в живота на богатите хора.
към текста >>

62. 4. ЗА ДА ИМА КОМУНАЛЕН ЖИВОТ ТРЯБВА ДА СЕ КОМУНИЗИРА НЕ КАПИТАЛА, А ТРУДА

ТОМ 22

А той е християнин, знае, че не трябва да го дава под съд.
У нас ще положим като принцип това, че всички трябва да работим, а не да ставаме роби на труда, и нашата работа трябва да бъде едно удоволствие. После, ние няма да се занимаваме с вярвания, кое е право и кое криво. Често се раждат в градовете разделяния между някои братя - не се обичат. Аз казвам, че това са хора, които няма какво да правят, без работа са, разделят се. Вземете някой фалирал търговец, като няма работа, отваря тефтера, гледа кой има да му дава, та да го даде под съд. А той е християнин, знае, че не трябва да го дава под съд. „Не съди брата си". - „Да, но трябва да се прехранвам, ще го съдя". Ние ще вземем да изгорим всички стари тефтери, ще забравим всичко речено-казано. Стария живот нали го отказваме? Стария живот съвършено ще изчезне.
към текста >>

63. I. А. ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА?

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Затова всеки човек, всеки християнин, особено вегетарианецът, трябва да познава Бога вътре и вън от себе си, за да добие и другите качества.
- А без този живот не можем да познаем Бога. А Бог е Средата, от която черпим този живот. Бог е изворът на тия методи, давани чрез разни добри и духовни хора, каквито са били духовните хора и истинските пророци в миналото, в настоящето и ще бъдат и в бъдеще, главният извор на които е бил, е и ще бъде Христовият Дух, самият Христос, като второ лице на Бог-Отец. Ето защо, да имаме истински знания за разумния живот, да живеем този живот, да познаваме Бога - това е главната цел на нашата душа и нашия Дух. Само при тия качества ще добием при пълно духовно съвършенство и вечния живот. Затова всеки човек, всеки християнин, особено вегетарианецът, трябва да познава Бога вътре и вън от себе си, за да добие и другите качества. Да познаваме Бога, това е нещо велико, това е тайната на вечния живот. Фактът, че хората умират, показва, че не познават Бога в Неговата същина. А ако Го познават, нямат още Неговите сили. Ако бихме Го познавали в Христовия смисъл, не бихме умирали, както бе с Христа, Който възкръсна и се показа и на Своите ближни. Този е именно важният въпрос за всички - да дойдем до положението да възкръснем, като победим смъртта, както се казва от апостол Павел в 15-а глава на посланието му към Коринтяните.
към текста >>

64. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

' Дойдем ли обаче до думата «християнство», за което няма да се простирам в подробности, ще спомена, че да нарекат някого «християнин» и да носи туй име, е една привилегия за него. Защо?
Без тези 5 основни начала, ние нито сме религиозни, нито добри хора, към който и народ да принадлежим, към която и религия да се числим. Може някой да не е религиозен, каквито ги има, обаче, като човеци, ние трябва да имаме и да проявим тези пет добродетели. Това са основите на един нравствен, на един морален живот. А като основа за развиване на тия пет добродетели стои милосърдието в неговата широта и разумна форма. Всички злини и страдания се дължат именно на липса на вяра в Бога и на липса на тия добродетели. ' Дойдем ли обаче до думата «християнство», за което няма да се простирам в подробности, ще спомена, че да нарекат някого «християнин» и да носи туй име, е една привилегия за него. Защо? Защото, като оставим настрана името, той трябва да има, освен горните пет добродетели и абсолютна вяра: 1. че Христос е Бог, изпратен на земята от Бог-Отец, като второ лице, в човешка форма; 2. че Христос е изкупителната жертва за целия човешки род, а не само за християните, т. е. Той е Пътят, Истината и Животът за спасението на всяка човешка душа. Така говори Апостол Павел в 15 гл., Първо послание към Коринтя- ните; 3.
към текста >>

Ако е християнин, ще се стреми не само да знае, но и да развива 9-те плода на Духа: любовта, радостта и мира, които са първата троица в човека; благостта, милосърдието и дълготърпението - втората троица, и вярата, кротостта и въздържанието - третата троица в него.
Както един фокусник и един факир чрез изкуствени упражнения могат да достигнат придобивки, някои от които не са заблуда, както е например свиването и разширението на едната и двете зеници на очите, ускорението на пулса от 70-72 на 140 и забавянето му от 70-72 на 40-42 (но въпреки това много учени и обикновени хора считат тези явления, пък и някои други сериозни прояви от духовно естество, все за заблуда и плод на човешки хитрости. Защо? Защото нямат духовна светлина), така, по същия този закон на постоянство, един духовен человек[2], чрез телесна и духовна чистота, прегърнал въздържанието и вегетарианството, може чрез своите чисти и възвишени мисли и чувства в живота си да придобие много възвишени сили и да ги употреби за доброто на другите, без те да подозират това. Такива издигнати хора с фокусничество не се занимават! Но малцина са тези, които знаят и вярват тези неща! Тъй че, силата на един такъв духовен человек се крие първо в неговата вяра в Бога и второ - в приложението на тия пет добродетели. Ако е християнин, ще се стреми не само да знае, но и да развива 9-те плода на Духа: любовта, радостта и мира, които са първата троица в човека; благостта, милосърдието и дълготърпението - втората троица, и вярата, кротостта и въздържанието - третата троица в него. И така, имаме 3 троици, които съставляват съвършенството на духовния человек. Силата на един такъв духовен человек се таи в неговите очи, в неговата мисъл. Той с един поглед, с една молитва, с една мисъл може да помогне на един болен, на един страдащ, отблизо и отдалеч. Такъв е в сила да върши много неща и за себе си, и за другите, и то все за добро. За такъв человек болестите са изключение, защото неговата чиста кръв е имунизирана и микробите нямат сила да се развият в нея.
към текста >>

» Това е истинският християнин.
Обаче, от духовно гледище, телата никога не бива да се горят! Но - на въпроса. Душата, духът и животът на един такъв духовно издигнат человек, като ефирни материи, отлитат и се вливат в Божествения свят. Нали затова състояние говори Апостол Павел. «Не всички ще умрат, а едни мигновено ще се изменят! » Това е истинският християнин. Ето защо, християнството включва в себе си не само горните пет добродетели, но и деветте плода на Духа, едни от които влизат в тия пет добродетели. От тях вярата в казаната форма и любовта са най-важните. Освен това, християнството включва в себе си и изучаването и разбирането на Свещеното Писание, и то не буквалната - външната страна, а главно окултната, т. е. символичната - Духът и силата в него. Наред с това иде и чистият живот, а след него - и придобиването насили.
към текста >>

Ето защо, непоколебимата вяра с любовта, животът и мистицизмът са 3 сили, 3 основи, необходими за всеки християнин.
От тях вярата в казаната форма и любовта са най-важните. Освен това, християнството включва в себе си и изучаването и разбирането на Свещеното Писание, и то не буквалната - външната страна, а главно окултната, т. е. символичната - Духът и силата в него. Наред с това иде и чистият живот, а след него - и придобиването насили. Ако всеки обикновен човек, всеки учен, всеки религиозен, се спре да мисли за духовната страна на думите, изказани от Апостол Павел в 8-ата глава, Първото послание към Коринтяните: «Един е Бог-Отец, от Когото е всичко, и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние - чрез Него, но това знание го няма у всички», той би открил велики неща в тия думи. Ето защо, непоколебимата вяра с любовта, животът и мистицизмът са 3 сили, 3 основи, необходими за всеки християнин. Затова, вяра без проявен живот в дела, без проявена любов и без мистицизъм не е пълно християнство. И проявен живот без вяра и без мистицизъм не е пълно християнство. А мистицизмът е истински мистицизъм само когато е плод на една вяра, обоснована на опита и чистия живот. Следователно, от духовно гледище, всеки управник, всеки учен и прост, всеки духовник, всеки проповедник, всеки стар и млад, и всеки баща и всяка майка, ако нямат тази вяра, този чист и нравствен живот, а след това да добият и мистицизма, не са истински и пълни християни! Без пълна вяра, без живот, изразен в петте добродетели, и без мистика, т. е.
към текста >>

За един християнин само един чист живот без пълна вяра е недостатъчно за духовно съвършенство.
Това са всички ония, които искат всичко с ума си да схващат. Четвърти не вярват нито в Божеството Му, нито в чудесата Му; но, като рационалисти, вярват само на разума. Пети вярват в някакъв отвлечен Бог и се задоволяват да проявяват живота си тъй, както си го разбират! И това са все благочестиви християни, било като учени, било като прости и пр. За съжаление, сега има такива и между новите богослови. За един християнин само един чист живот без пълна вяра е недостатъчно за духовно съвършенство. Такова е определението на Апостол Якова във 2-рата глава, ст. 14. и 15. от неговото послание. Той изисква пълна вяра с дела. Владането пък на мистиката, плод на вярата и живота, е върхът на духовното съвършенство.
към текста >>

И чудесата са много важни за всеки истински християнин!
Той вярваше в Христа, но не вярваше абсолютно и не повярва за зачатието, рождението, чудесата, възкресението, явяването Му след възкресението на учениците Си, възнесението, а също и в чудесата, вършени от апостолите, както са изложени в Свещеното Писание. Според дядо Толстоя това било легенда, заблуда, фантазия и пр. на апостолите, особено на апостол Павла и други заблудени хора. Вярно е, че някои от представителите на Христовата религия злоупотребиха и злоупотребяват с тия чудеса и с Христовото учение, но това е за тяхна сметка. Христовото учение обаче, с чудесата, вършени от Христа и апостолите, е вярно. И чудесата са много важни за всеки истински християнин! Блажен е, който разбере учението и притежава силите да го приложи. Поради това ние отдаваме нашите уважения, нашия поклон на великана Толстой. Но това, което той изнесе, не е пълното християнство, то е осакатено. Това е една третя на християнството! С такова разбиране може да се задоволи само един рационалист, един пантеист, един обикновен християнин или не-християнин, и то ако приложи живота на Толстоя, но не и един духовен человек!
към текста >>

С такова разбиране може да се задоволи само един рационалист, един пантеист, един обикновен християнин или не-християнин, и то ако приложи живота на Толстоя, но не и един духовен человек!
И чудесата са много важни за всеки истински християнин! Блажен е, който разбере учението и притежава силите да го приложи. Поради това ние отдаваме нашите уважения, нашия поклон на великана Толстой. Но това, което той изнесе, не е пълното християнство, то е осакатено. Това е една третя на християнството! С такова разбиране може да се задоволи само един рационалист, един пантеист, един обикновен християнин или не-християнин, и то ако приложи живота на Толстоя, но не и един духовен человек! Ако един последовател на Толстоя като християнин парадира с Христовото име, а няма пълната вяра, че Христос е Богочеловекът и че Неговите чудеса са верни, макар той да има и живота, това е недостатъчно за пълно духовно съвършенство. Разбира се, един живот в рамките на Толстоевото разбиране е много по-висок, отколкото светския живот; но един живот с Толстоевото разбиране, придружено с пълната вяра в това, което Христос е говорил и вършил, за да го достигнем и ние, стои над Толстоевото учение. Ако Толстой, който изнесе много ценни и хубави неща за света със своя труд, беше поживял още, допълнеше своята вяра и добиеше и мистицизма, той щеше да бъде напълно духовен и съвършен. Ето защо, ние вярваме, че всички негови последователи християни ще се коригират с вярата, за да се доберат и до разбирането на мистичната страна на Христовото учение. Иначе, те ще спънат своята духовна еволюция, макар да са прегърнали и въздържание, и вегетарианство.
към текста >>

Ако един последовател на Толстоя като християнин парадира с Христовото име, а няма пълната вяра, че Христос е Богочеловекът и че Неговите чудеса са верни, макар той да има и живота, това е недостатъчно за пълно духовно съвършенство.
Блажен е, който разбере учението и притежава силите да го приложи. Поради това ние отдаваме нашите уважения, нашия поклон на великана Толстой. Но това, което той изнесе, не е пълното християнство, то е осакатено. Това е една третя на християнството! С такова разбиране може да се задоволи само един рационалист, един пантеист, един обикновен християнин или не-християнин, и то ако приложи живота на Толстоя, но не и един духовен человек! Ако един последовател на Толстоя като християнин парадира с Христовото име, а няма пълната вяра, че Христос е Богочеловекът и че Неговите чудеса са верни, макар той да има и живота, това е недостатъчно за пълно духовно съвършенство. Разбира се, един живот в рамките на Толстоевото разбиране е много по-висок, отколкото светския живот; но един живот с Толстоевото разбиране, придружено с пълната вяра в това, което Христос е говорил и вършил, за да го достигнем и ние, стои над Толстоевото учение. Ако Толстой, който изнесе много ценни и хубави неща за света със своя труд, беше поживял още, допълнеше своята вяра и добиеше и мистицизма, той щеше да бъде напълно духовен и съвършен. Ето защо, ние вярваме, че всички негови последователи християни ще се коригират с вярата, за да се доберат и до разбирането на мистичната страна на Христовото учение. Иначе, те ще спънат своята духовна еволюция, макар да са прегърнали и въздържание, и вегетарианство. А първите им хора ще носят и отговорност пред Христа, особено когато третират въпроси за чудесата и пр.
към текста >>

Всеки, който живее чист живот, но няма пълна вяра като християнин, не е пълен християнин.
При такива изпитания и страдания человек се намира като на конец, висящ във въздуха, и нито е горе, нито долу. Тук съзнанието с волята са решаващи. Такъв человек, като победи, вижда и цени силата в себе си и страданията действително са вече едно благо за него. След това иде възкресението, което е един велик духовен закон, но за человек, който е готов да премине от този в друг живот в пълно съзнание. От това читателят ще разбере, че всеки, който живее в отрицания, не е добър човек, и далеч е от него придобиване на горните духовни качества. Всеки, който живее чист живот, но няма пълна вяра като християнин, не е пълен християнин. Следователно, който има пълна вяра, любов с чист духовен живот, той е истински християнин. А който има вярата, чистия живот с любовта и мистицизма, той е в пътя на върховното духовно съвършенство като християнин. Ето защо, от духовно гледище, напълно здрав и религиозен человек е този, на когото умът - мислите, и чувствата са чисти и волята е дошла до положение само доброто да върши. Значи, такъв е проявил и чистия живот. А духовно издигнат человек е този, който освен горните качества е придобил и мистицизма - да владее известни природни тайни, които да употреби изключително за доброто на другите.
към текста >>

Следователно, който има пълна вяра, любов с чист духовен живот, той е истински християнин.
Тук съзнанието с волята са решаващи. Такъв человек, като победи, вижда и цени силата в себе си и страданията действително са вече едно благо за него. След това иде възкресението, което е един велик духовен закон, но за человек, който е готов да премине от този в друг живот в пълно съзнание. От това читателят ще разбере, че всеки, който живее в отрицания, не е добър човек, и далеч е от него придобиване на горните духовни качества. Всеки, който живее чист живот, но няма пълна вяра като християнин, не е пълен християнин. Следователно, който има пълна вяра, любов с чист духовен живот, той е истински християнин. А който има вярата, чистия живот с любовта и мистицизма, той е в пътя на върховното духовно съвършенство като християнин. Ето защо, от духовно гледище, напълно здрав и религиозен человек е този, на когото умът - мислите, и чувствата са чисти и волята е дошла до положение само доброто да върши. Значи, такъв е проявил и чистия живот. А духовно издигнат человек е този, който освен горните качества е придобил и мистицизма - да владее известни природни тайни, които да употреби изключително за доброто на другите. Това съвършенство ще се получи обаче само когато нашата вяра се развие от едно чувство в душата, като една сила в ума.
към текста >>

А който има вярата, чистия живот с любовта и мистицизма, той е в пътя на върховното духовно съвършенство като християнин.
Такъв человек, като победи, вижда и цени силата в себе си и страданията действително са вече едно благо за него. След това иде възкресението, което е един велик духовен закон, но за человек, който е готов да премине от този в друг живот в пълно съзнание. От това читателят ще разбере, че всеки, който живее в отрицания, не е добър човек, и далеч е от него придобиване на горните духовни качества. Всеки, който живее чист живот, но няма пълна вяра като християнин, не е пълен християнин. Следователно, който има пълна вяра, любов с чист духовен живот, той е истински християнин. А който има вярата, чистия живот с любовта и мистицизма, той е в пътя на върховното духовно съвършенство като християнин. Ето защо, от духовно гледище, напълно здрав и религиозен человек е този, на когото умът - мислите, и чувствата са чисти и волята е дошла до положение само доброто да върши. Значи, такъв е проявил и чистия живот. А духовно издигнат человек е този, който освен горните качества е придобил и мистицизма - да владее известни природни тайни, които да употреби изключително за доброто на другите. Това съвършенство ще се получи обаче само когато нашата вяра се развие от едно чувство в душата, като една сила в ума. Само тогава вярата и мисълта са творчески.
към текста >>

Според нас не само представителите на Вселенските събори, но и всички духовници и проповедници, които се считат представители на Христа и тълкуватели на Неговото слово, са сторили голямо опущение, че не са могли да открият в Свещеното Писание тези велики истини и придобивки за човека - прераждането и възмездието, които са много важни, особено за християнина.
Нима този закон не е в ума на всеки едного от нас? Нима поговорката «каквото прави човек, ще намери», не е законът на възмездието? Не е мислимо някой да прави зло другиму и да го не опита върху себе си, та макар и в бъдещия си живот! Това не е само за отделния човек и за отделното семейство, а и за целия народ! Не е ли това една висша Божествена справедливост? Според нас не само представителите на Вселенските събори, но и всички духовници и проповедници, които се считат представители на Христа и тълкуватели на Неговото слово, са сторили голямо опущение, че не са могли да открият в Свещеното Писание тези велики истини и придобивки за човека - прераждането и възмездието, които са много важни, особено за християнина. Прераждането, макар засега да е отречено от официалната църква, поради решението на V-ия Вселенски събор в 553 г., което решение е взето с малко болшинство, все пак будните умове на Христовата църква, отците Ориген, Климент Александрийски и Тертулиан са вярвали и проповядвали прераждането. В прераждането са вярвали и много учени: Виктор Юго, Балзак, Парацелзий, Ша- тобриан, Фламарион, Лесинг и много други, както и много от съвременните хора на науката. Ето защо, духовенството и проповедниците трябва да се заинтересуват и да разберат тия два закона, които намираме в Свещеното Писание. Иначе сам Христос ще им каже: «Словото ми проповядвате, а Словото ми не вярвате.» Какво по-ясно за прераждането от това, което се казва от устата на самия Христос, в 11. и 17.
към текста >>

Ето защо, ние смело ще кажем на всеки християнин - учен или прост, духовник или проповедник, че без стремеж към истинско духовно съвършенство, без пълна вяра, каквато се описа, без чист духовен живот, в който да се проявят истината, правдата, любовта, мъдростта и добродетелите в тяхната пълнота и чистота, няма царство Божие!
Преди две хиляди години, книжниците и фарисеите, а и целия еврейски народ да мислят: едни, че Христос е Илия, други - Иеремия, трети - някой от пророците; а и запитването им самият Йоан Кръстител да им каже дали е Илия или някой от пророците, говори, че те са вярвали в прераждането. И тяхното запитване е логично и на място. То води началото си от 4-та глава, от думите на Пророк Малахия. Който има ум, нека разумява! Последните думи на пророк Малахия не са ли идентични с тия, казани от Архангел Гавраил, когато говори на Захария? Ето защо, ние смело ще кажем на всеки християнин - учен или прост, духовник или проповедник, че без стремеж към истинско духовно съвършенство, без пълна вяра, каквато се описа, без чист духовен живот, в който да се проявят истината, правдата, любовта, мъдростта и добродетелите в тяхната пълнота и чистота, няма царство Божие! Нека тия, които се облажават като верующи, знаят, че без горните качества ще научат къде е царството Божие, но не ще стигнат дотам. Тези пък, които живеят по-чист живот, но нямат пълна вяра, ще стигнат, но не ще ги пуснат вътре. А само тия, които имат пълната вяра, проявят чистия живот, развият мъдростта и получат силите чрез мистиката, ще влязат в царството Божие. Така гласи духовният закон! Ето защо, за да се разберат и схванат законът за прераждането и законът за възмездието, те трябва да се предшествуват в живота от петте качества: истината, правдата, любовта, мъдростта и добродетелите, заедно с пълната вяра.
към текста >>

Според тези 2 закона, всеки човек, бил той езичник или християнин, трябва: 1.
По този въпрос не ще говорим повече, защото всеки ще го разбере, когато се пробуди истински духовно. Знаем, че някои духовници, проповедници, религиозни, ще кажат: «Как? Аз...» Не, братко, едно ти не достига! Смири се и всичко ще откриеш в Свещеното Писание, но дири силата на Духа, а не само буквата! Ние ще спомним обаче хубавите плодове на тия 2 закона и нека всеки прави своите заключения. Според тези 2 закона, всеки човек, бил той езичник или християнин, трябва: 1. Да прояви абсолютна чистота в живота си - физическа и духовна, и да се усъвършенствува духовно още от рождението до смъртта. Това е абсолютно нужно главно за християнина. 2. Да избягва всички отрицателни неща в живота, които не само отклоняват човека от правилния духовен път и от Бога, но и затова, защото всичко отрицателно, сторено с дела, мисли и чувства, ще се плаща до конец. Това разбиране и възприемане не само не противоречи на думите: «повярвайте в Господа Исуса Христа, и всички грехове ще ви се простят», но напротив - по-разумното е да повярва всеки още от детинство, отколкото кога стане възрастен, през което време е вършил ред престъпления и тогава да се разкайва и повярва в Господа Исуса Христа. Ние виждаме, че и тия, които вярват, че са спасени, пак продължават стария си живот.
към текста >>

Това е абсолютно нужно главно за християнина. 2.
Аз...» Не, братко, едно ти не достига! Смири се и всичко ще откриеш в Свещеното Писание, но дири силата на Духа, а не само буквата! Ние ще спомним обаче хубавите плодове на тия 2 закона и нека всеки прави своите заключения. Според тези 2 закона, всеки човек, бил той езичник или християнин, трябва: 1. Да прояви абсолютна чистота в живота си - физическа и духовна, и да се усъвършенствува духовно още от рождението до смъртта. Това е абсолютно нужно главно за християнина. 2. Да избягва всички отрицателни неща в живота, които не само отклоняват човека от правилния духовен път и от Бога, но и затова, защото всичко отрицателно, сторено с дела, мисли и чувства, ще се плаща до конец. Това разбиране и възприемане не само не противоречи на думите: «повярвайте в Господа Исуса Христа, и всички грехове ще ви се простят», но напротив - по-разумното е да повярва всеки още от детинство, отколкото кога стане възрастен, през което време е вършил ред престъпления и тогава да се разкайва и повярва в Господа Исуса Христа. Ние виждаме, че и тия, които вярват, че са спасени, пак продължават стария си живот. Ето защо, щом искаме децата да бъдат чисти, трябва да имаме и чисти родители. Ние не си правим илюзия, че това ще стане веднага за всички. Защо?
към текста >>

Следователно много по-разумно е за един християнин, който е живял 40-50 години и е вършил разни престъпления, прекарал и страдания, които са го докарали до разкаяние и пробуждане, да си е чист още от детинство, а ако сега почне да - живее, да е чист през всичкото време на живота си.
И, ако има крайна мизерия, тя се дължи пак на липса на тия духовни богатства в хората. Разбира се, това не се отнася за всички! Има и социални неправди, които само по пътя на посочените и придобити добри качества ще могат да се премахнат. Ето защо, ако светът разбере добрите страни на тия два закона, той коренно би се изменил. Да вярвате, че сте спасени, това не е влизане в царството Божие. Следователно много по-разумно е за един християнин, който е живял 40-50 години и е вършил разни престъпления, прекарал и страдания, които са го докарали до разкаяние и пробуждане, да си е чист още от детинство, а ако сега почне да - живее, да е чист през всичкото време на живота си. Нима нямаме един типичен пример пак с Толстоя? Той в своята изповед казва, че когато се обърнал в духовния път на 55-годишна възраст, първите му разкаяния са били: да се откаже от чужди жени и да не мрази нито един от тия, които са по-долу от него. Тази доблест, тази искреност издигна Толстоя! Но нима това е нормално? Нима Бог това иска от нас като разумни същества!
към текста >>

Приемането теорията на прераждането не само не противоречи на Свещеното Писание, но е в полза на човека, особено на християнина.
Той в своята изповед казва, че когато се обърнал в духовния път на 55-годишна възраст, първите му разкаяния са били: да се откаже от чужди жени и да не мрази нито един от тия, които са по-долу от него. Тази доблест, тази искреност издигна Толстоя! Но нима това е нормално? Нима Бог това иска от нас като разумни същества! Бог наистина е доволен и на това, защото знае, че един път пробудил се, човек върви напред, той ще постигне всичко, ако не до края на един живот, то в идните превъплъщения. Не! Приемането теорията на прераждането не само не противоречи на Свещеното Писание, но е в полза на човека, особено на християнина. Освен това, тази теория е недвусмислена в Свещеното Писание. Тя не се изменя и от думите на Христа, казани на Никодима; не се изменя също и с думите на Архангел Гавраил, казани на Захария за раждането на Йоан Кръстителя, а също и с думите в Свещеното Писание: «една смърт и съд», стига да се знае последователността и мистичната страна на Свещеното Писание. Мисълта у някои, че като се приеме прераждането, много ще отлагат своето усъвършенствуване в идни превъплощения, е една заблуда, една крива мисъл. Ние не искаме, нито Бог иска такива верующи. Ние искаме, а и Бог иска верующи с поменатите качества, за да дойдат до съвършенство, та да видят и своите прераждания.
към текста >>

И веднага дават заключение: «много добър човек», «отличен човек», «това е истински християнин», но се заблудил в туй учение.
Добре е всеки, който иска да следи новата духовна вълна, да чете вестник «Братство» и «Житно зърно». Най-накрая ще спомня, че някои, като лъжат себе си и са в една духовна тъмнота по въпросите за чистия и разумен живот, а и по мистичната страна на Свещеното Писание, искат и нас да убедят, да ги повярваме, че сме заблудени в туй учение, още повече, че сме били и вегетарианци. А като чуят, че вярваме и в еволюцията на човешката душа, т. е. в прераждането, веднага се считат като ужилени от нещо и казват: «Това го няма в Свещеното Писание! » И като вземат да извъртат Христовите думи, че и те сами вярват в своето безверие на Свещеното Писание! И веднага дават заключение: «много добър човек», «отличен човек», «това е истински християнин», но се заблудил в туй учение. Щом вярва в прераждането - това е сатанинско учение, източна философия, сектантство и пр. Много, обаче, от тия приятели не знаят точно що значи сектант. Те считат, че всеки един, или всяко духовно движение, които не вярват досущ тъй, както е официалната религия, особено външните й форми, са сектанти. От Божествено гледище сектант е всеки, който не върши волята Божия и не прилага в живота си петте добродетели - истината, правдата, любовта, мъдростта и добродетелта. И всеки християнин е сектант, ако няма тия пет добродетели, плюс пълна вярата и чистия живот, както се описа.
към текста >>

И всеки християнин е сектант, ако няма тия пет добродетели, плюс пълна вярата и чистия живот, както се описа.
И веднага дават заключение: «много добър човек», «отличен човек», «това е истински християнин», но се заблудил в туй учение. Щом вярва в прераждането - това е сатанинско учение, източна философия, сектантство и пр. Много, обаче, от тия приятели не знаят точно що значи сектант. Те считат, че всеки един, или всяко духовно движение, които не вярват досущ тъй, както е официалната религия, особено външните й форми, са сектанти. От Божествено гледище сектант е всеки, който не върши волята Божия и не прилага в живота си петте добродетели - истината, правдата, любовта, мъдростта и добродетелта. И всеки християнин е сектант, ако няма тия пет добродетели, плюс пълна вярата и чистия живот, както се описа. И всички ония последователи на Христовата църква - православни, католици, евангелисти, които нямат и не проявяват горните качества пред Христа, са сектанти. Това е самата истина! У хората на науката в света има една доблест - те откриват нови неща по пътя на опитите; но щом друг някой открие някоя нова истина по същия въпрос, почват нови изследвания, докле се доберат до новото и го възприемат. Значи, коригират се! В религиозните хора обаче има една опасност - те като приемат едно верую, едно разбиране, продължават със столетия и мислят, че те са в правия път и не искат да се коригират!
към текста >>

А всеки християнин и всеки друг, който освен тия качества е разбрал що е Христос, що е Миров Учител и познае кой е Той, когато идва на земята в човешка форма; а също е разбрал и що е еволюция на човешката душа, придобил е и мистицизма, той е по-горен и от първия.
А какво виждаме в света? Не, Христос скоро ще се прояви и ще иска отчет от всички хора, но най- много от християните. На много души Той ще каже: «Не ви познавам.» «Вие не вярвате в моите думи, в Свещеното Писание, нямате и живота! » Ето защо тия, които са готови и се пробудят да разберат тия два закона - прераждането и възмездието, те ще открият много нещо в Свещеното Писание. Затова ние уважаваме всеки едного, който е с истйнска и непоколебима вяра и с чистия живот, проявен с петте добродетели. А всеки християнин и всеки друг, който освен тия качества е разбрал що е Христос, що е Миров Учител и познае кой е Той, когато идва на земята в човешка форма; а също е разбрал и що е еволюция на човешката душа, придобил е и мистицизма, той е по-горен и от първия. Такъв един е разбрал много нещо и е придобил бисерите на вътрешното богатство! Ние от сърце желаем придобивката на тия качества на всеки едного. 9 декемврий 1933 г. Пловдив Зъболекар Стоицев ------------------------------------------------------------ [1] Тези три сказки са публикувани във вестник «Братство», издаван от Сава Калименов, като приложение към брой 112 от 16.1.1935 г. (година VI).
към текста >>

65. ОБЯСНИТЕЛНА БЕЛЕЖКА

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

С методите на това учение се цели и падналият в отрицания да стане добър човек, а християнинът - истински християнин.
ОБЯСНИТЕЛНА БЕЛЕЖКА Настоящите 3 сказки изнесохме пред уважаемите пловдивски граждани, а и пред българския народ чрез напечатването им, за да се чуе и види, че учението на Всемирното Братство в България, ръководено от Учителя П. Дънов, е едно учение високо-научно, религиозно, нравствено-философско, което хвърля една светлина и един мост между официалната наука и мистичната страна на Христовото учение, за да се приложи то в неговата пълнота и чистота. С методите на това учение се цели и падналият в отрицания да стане добър човек, а християнинът - истински християнин. Това учение започва с въздържание от тютюн, алкохол и пълно вегетарианство. То поставя като основа разумното използуване проблемата за храненето, пиенето, дишането и използуването на светлината - основа за едно здраво тяло и бодър дух; като цел - чистите мисли, желания и добри постъпки за един морален живот; като лост и ръководител - Христос и Неговото учение. То не е нито против държавен строй, нито против църкви, нито против закони, защото в основите си започва с истината, правдата, любовта към всички хора и мъдростта в живота. И всеки може чрез разумните методи да ги постигне. То не е никаква секта, както за съжаление някои наши сънародници мислят.
към текста >>

Не е въпросът то да се знае и прилага само от отделни личности, а от всеки християнин и добър човек. Авторът.
Ето защо ние смело казваме на разумните и чисти хора да се заинтересуват и да го изучават - литература има. Ние не желаем народът ни да остане сляп в съзнанието си, както братята евреи преди 2 хиляди години, а да изучава туй учение. Ние не желаем първо другите държави и народи да го изучат и да идват да го проверяват и се радват, а българският народ да се учи от тях. Ние трябва да оценим какво има в България! Затова от сърце желаем нашите управници, духовници, интелигенция, чистите хора да изиграят ролята на рибарите-апостоли преди две хиляди години, а не ролята на тогавашните големци и учени, и да се приложи, поне след 2 хиляди години, Христовото учение в неговата пълнота и чистота. Не е въпросът то да се знае и прилага само от отделни личности, а от всеки християнин и добър човек. Авторът. Печатница Хр. Г. Данов Пловдив, № 119/1934 г. ПОЯСНИТЕЛНА БЕЛЕЖКА[1] Понеже спомнихме на някои места за учението на Всемирното Братство, като изнасяме тази беседа пред Пловдивските граждани - България, а чрез на- печатването й - и пред българския и братския югославянски народи, ще добавим, че това учение, появило се преди 44-45 години, на чисто българска почва, ръководено от Учителя на Всемирното Братство, е една велика школа, едно практическо училище за живота на земята. То е високо научно, нравствено-философско учение, чрез което се хвърля една светлина и един мост между официалната наука и мистичната страна на Христовото учение, за да се разбере у\ приложи то в неговата пълнота и чистота. Това учение е за всички, добри, честни и трудолюбиви люде от всички народности, религии, професии, които искат доброто не само на себе си, но и на семейството, обществото и всички човеци.
към текста >>

С методите на това учение, пригодени според интелекта, схващанията и условията на европейските народи, цели се и падналият човек в отрицание да стане добър, а християнинът - истински такъв, с което ще се премахнат всички противоречия в живота и хората ще заживеят в братолюбие.
Печатница Хр. Г. Данов Пловдив, № 119/1934 г. ПОЯСНИТЕЛНА БЕЛЕЖКА[1] Понеже спомнихме на някои места за учението на Всемирното Братство, като изнасяме тази беседа пред Пловдивските граждани - България, а чрез на- печатването й - и пред българския и братския югославянски народи, ще добавим, че това учение, появило се преди 44-45 години, на чисто българска почва, ръководено от Учителя на Всемирното Братство, е една велика школа, едно практическо училище за живота на земята. То е високо научно, нравствено-философско учение, чрез което се хвърля една светлина и един мост между официалната наука и мистичната страна на Христовото учение, за да се разбере у\ приложи то в неговата пълнота и чистота. Това учение е за всички, добри, честни и трудолюбиви люде от всички народности, религии, професии, които искат доброто не само на себе си, но и на семейството, обществото и всички човеци. С методите на това учение, пригодени според интелекта, схващанията и условията на европейските народи, цели се и падналият човек в отрицание да стане добър, а християнинът - истински такъв, с което ще се премахнат всички противоречия в живота и хората ще заживеят в братолюбие. То зачита и уважава човешката личност, защото Бог живее в нея. Чрез това учение се цели да се създаде пълна свобода на мисълта и личността, но не изразени в слободия, а в рамките на любовта, мъдростта, истината и правдата. Чрез същото се цели да се постигне: 1. Истинското търпение, чрез което се идва до положение да се обича всяка човешка душа и да се не прави насилие; 2. Истинската кротост, чрез която ще се добие един чист външен и вътрешен живот, с което да се заглуши гневът и яростта у човека. 3.
към текста >>

66. 3. За възпитанието

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Следователно, ако някой е християнин, а няма горните качества, той нито е християнин, нито е религиозен.
Това обаче не е основата на религията, а още повече - на Христовото учение. И ние дойдохме до това положение - да вземем поука и да изпъкне истината. Затова, според мене, този, когото наричат «атеист», «безбожник», ако такъв вярва в доброто и го проявява; ако проявява безкористна любов и братство с хората; ако живее в истината и правдата и ги проявява на дело между човеците, той е по-горе от религиозния, който няма добри дела. И действително, в основата на всяка религия е търсене на пътя към Твореца чрез разумния живот и добри дела. А Христовото учение е най-възвишеното. Следователно, ако някой е християнин, а няма горните качества, той нито е християнин, нито е религиозен. Ние трябва да знаем, че обикновеният живот е основа за пробуждане на религиозния живот. Религиозният - за пробуждане на духовния, за възвишения живот. 2. За разумността ще отбележим следното: Разумност, това значи да развием и да проявим духовната, вътрешната светлина в себе си, която подтиква ума да прояви права мисъл и висши идеи, които да изразим с Любов, чрез езика си, и да ги проявим на дело, чрез тялото си. Красиво е да имаме тази способност! Това са реалистите хора.
към текста >>

67. 6. Основи на морала

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Обаче, ако един верующ, религиозен - християнин, вярва в Бога, вярва в Христа, а върши непростени работи в живота си, той е за осъждане.
В света няма човек, който да не е верующ. Само че едни вярват в едно, други - в друго. Важно е преди всичко как човек се проявява в живота. Едно е важно. Всички вярваме еднакво в хляба, във водата, въздуха, светлината и ги използваме, всеки според степента на своето съзнание. Обаче, ако един верующ, религиозен - християнин, вярва в Бога, вярва в Христа, а върши непростени работи в живота си, той е за осъждане. Той е по-долу и от този, когото считат атеист, безбожник. Обаче, ако безбожникът вярва в доброто, проявява безкористна любов към всички, живее в истината и правдата и ги проявява на дело, такъв човек е много по-горе и от религиозния. Следователно единият има етикет - религиозен, но няма дела - съдържание; друг - безбожник, няма етикет, но има дела - съдържание, което е красиво. По моему, и двамата имат нужда от повече съзнание: религиозният - от дела, а другият - от истинска вяра. Аз чакам, а и всички честни и добри люде чакат - християните, славяните, да проявят основите на Христовото учение, заедно с новите и хубави идеи, в тяхната пълнота и чистота.
към текста >>

68. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Ако някой държавен глава върши неща непростими за неговия пост; ако едни министри, със свой послушен парламент, прокарват известни противоконституционни закони, само и само да преследват и унищожат противниците си; ако същите издават наредби, с които отнемат свободата на личността и свободата на известни духовни течения; ако един политически водач, минаващ за «почтен» и заемащ видно място, но в момент, когато трябва да се направи нещо добро за народа, той не излиза из рамките на своя тесен егоизъм, защото неговата партия не била съгласна с това, и сам той сипе куп клевети по адрес на своите политически противници; ако един учител проповядва морал и трезвеност, а сам не притежава тия качества; ако духовникът, който се счита Христов последовател, не само любов и смирение не прилага, но мрази и гони всички тия, които не са съгласни с известни външни форми; ако същият говори за братство между хората, а с кръста в ръка и с молитва благославя своите, а иска унищожение на противника, както това ставаше във време на войните; или осветява кръчма, за да има кръчмарят повече посетители, а отказва да опее и погребе смъртник християнин, само защото бил и окултист; ако бащата и майката не могат да се откажат от известни недъзи, като пушене тютюн, пиянство, лъжа и пр.
Да! Но много от тия водачи, които мислят и проповядват, забравят, че те не са истинските образци на Христовата любов, защото има грамадна разлика между разбиранията им, проповядванията им и прилаганията на тия Христови принципи, между думите и делата им. А щом те не са такива, с право всеки се оправдава, казвайки: «Този или онзи нима е по-добър от мене! » Разбира се, това е едно криво схващане, но то е факт! Е, добре. Ако някой държавен глава върши неща непростими за неговия пост; ако едни министри, със свой послушен парламент, прокарват известни противоконституционни закони, само и само да преследват и унищожат противниците си; ако същите издават наредби, с които отнемат свободата на личността и свободата на известни духовни течения; ако един политически водач, минаващ за «почтен» и заемащ видно място, но в момент, когато трябва да се направи нещо добро за народа, той не излиза из рамките на своя тесен егоизъм, защото неговата партия не била съгласна с това, и сам той сипе куп клевети по адрес на своите политически противници; ако един учител проповядва морал и трезвеност, а сам не притежава тия качества; ако духовникът, който се счита Христов последовател, не само любов и смирение не прилага, но мрази и гони всички тия, които не са съгласни с известни външни форми; ако същият говори за братство между хората, а с кръста в ръка и с молитва благославя своите, а иска унищожение на противника, както това ставаше във време на войните; или осветява кръчма, за да има кръчмарят повече посетители, а отказва да опее и погребе смъртник християнин, само защото бил и окултист; ако бащата и майката не могат да се откажат от известни недъзи, като пушене тютюн, пиянство, лъжа и пр. и пр., а искат техните деца да бъдат добри - пита се: при тия пороци може ли да се надяваме на обнова? Абсолютно не. Обнова трябва да чакаме само когато всеки започне от себе си, като изхвърля недъзите и ги заменя с добродетели. Но за това не се иска само пожелание, а съзнание и воля да се приложи. Само този е бавният, но сигурен път за обновата.
към текста >>

69. II. ОТВОРЕНО ПИСМО

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Ние издигаме именно сега този лозунг: християнинът трябва да вярва в Христа и да върши Неговите дела.
С такивато Христос ще се разправи. Ние знаем още, че в България има известен процент от християните, които не само че не вярват в Христа, а други вярват в някакъв отвлечен Бог, но има и такива, които не вярват в никакъв абсолютен Бог, и пак се числят християни и се удостояват от всички официални църковни треби. Това е една анормалност. Ние считаме, че между такивато именно трябва да работи духовенството. Ние знаем още, че външните форми, от страх да целуваме кръста и Евангелието, да се кълнем, че ще сме верни, а да вършим противни на Христовите желания дела, не са основите на християнството. Ние издигаме именно сега този лозунг: християнинът трябва да вярва в Христа и да върши Неговите дела. Едно знайте, драги братя и сестри - че ако това дело е чистото Христово учение, никой не може го спря, то ще расте; а ако е човешко, то ще рухне. Така е говорил преди две хиляди години ученият Гамалиел на книжниците и фарисеите, начело с духовенството, когато бяха затворили Апостолите и искаха да ги убиват, защото разнасяха Словото Христово. Така днес ви говори и Бялото Братство: обнова от стария човек със закоравелите пороци и с палиативните средства, не очаквайте. Това е Божествен закон. Който иска положителна обнова, този е пътят.
към текста >>

70. 20. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

В този смисъл ярък пример е «богословският анализ», изготвен и издаден от началника на отдел «Културно-просветен» в Светия синод на Българската православна църква Константин Златев (София, 1994 г., издателство «Верен»), където авторът, православен християнин и чиновник във висшата православна администрация, не отправя нито една критика към дъновизма.
Още от пръв поглед безпристрастният наблюдател може да установи не- маловажен факт - по сергиите с т. нар. езотерична литература дъновистките книги са далеч по-многобройни от книгите на останалите религиозни и философ- ски течения. По Българската национална телевизия в предаването «Трето око» нерядко се прибягва до името на Петър Дънов като до безспорен авторитет, а на дъновизма са посветени цели емисии. Намеренията и размислите на модиста Пако Рабан се отразяват от българските медии не само затова, че е известен моден дизайнер, а и затова, защото е последовател на Петър Дънов... Изобщо ДЪНОВИЗМЪТ СЕ РАДВА НА БЛАГОСКЛОННОТО ВНИМАНИЕ на българските медии. Както и на Светия синод на Българската православ- на църква. В този смисъл ярък пример е «богословският анализ», изготвен и издаден от началника на отдел «Културно-просветен» в Светия синод на Българската православна църква Константин Златев (София, 1994 г., издателство «Верен»), където авторът, православен християнин и чиновник във висшата православна администрация, не отправя нито една критика към дъновизма. Но това са случаите, когато дъновизмът се изявява на пръв план. В много други случаи става дума за дъновизъм, дори и да не се изтъква името на Дънов. Така например вестник «Труд» в броя си от 12 юли 1996 г. съобщава за намеренията на дъновистите да се въведе в училищата т. нар. Паневритмия - в България е слабо известно, че това са упражнения, препоръчвани от Петър Дънов.
към текста >>

В същото време, обаче, Петър Дънов изрича и твърди нещо КОЩУНСТВЕНО ЗА ВСЕКИ ЕДИН ПРАВОСЛАВЕН ХРИСТИЯНИН - независимо дали става дума за православен, католик или протестант, или просто вярващ.
В по-общ културен контекст често се лансира терминът нова култура - този термин е свързан с претенцията на Дънов да даде предписания за бъдещото състояние на културата на човечеството. При тези многобройни позовавания на името на «Учителя Дънов», почти никога не се засягат някои, меко казано, смущаващи факти около същността на самото учение и мястото му в българския обществен живот. Най-напред няма съмнение, че става дума за религиозно течение - Всемирното Бяло Братство, както се наричат дъновистите, е регистрирано като вероизповедание към Дирекцията по вероизповеданията към МС, а всяка година в Държавен вестник се публикуват и датите на официалните религиозни празници за дъновистите - това са дните на пролетното и есенното равноденствие. Петър Дънов смята своето учение за религиозно-философска система, тъждествена с християнството. Той, обаче, твърди, че някои от записаните проповеди и поучения на Христос се нуждаят от съвременна интерпретация. В същото време, обаче, Петър Дънов изрича и твърди нещо КОЩУНСТВЕНО ЗА ВСЕКИ ЕДИН ПРАВОСЛАВЕН ХРИСТИЯНИН - независимо дали става дума за православен, католик или протестант, или просто вярващ. В своето обръщение «Възвание към народа ми», произнесе- но през 1898 г., той завършва с думите: «Аз съм Елохим, Ангел на Завета Господен.» Или, с други думи казано, той декларира себе си като представител на висшата Божествена Йерархия, затова, защото Елохим е едно от названията на бога в Стария завет. Сто години след това изказване на Петър Дънов светът има премного дока- зателство за злото, което могат да сторят хора, смятащи себе си за богове... Като реакция на Българската православна църква, на нейния Архиерейски събор през 1922 г. Петър Дънов е обявен за самоотлъчил се от църквата Христо- ва. В мотивите на решението се посочва между другото, че: «Петър Дънов, в своите лъжеучения, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миросъздателя..., че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за «прероден Христос»... Трябва да се каже, че в отношенията на Петър Дънов и неговите ученици действително е съществувал ритуал, много напомнящ отношенията между Христос и учениците му - при общите братски беседи всички са сядали на земята, а само Петър Дънов, облечен целият в бяло, е седял на бяло столче върху бяла възглавница, заобиколен от учениците си. Имплицитно приравняване на Христос и Петър Дънов се съдържа и в термина Учител, употребяван както за Исус Христос, така и за Петър Дънов.
към текста >>

71. 3. Англия през XVI век. Реформация в Англиканската църква

ТОМ 24

Всички те държат Триединството, божествеността и възкресението на Христос, Библията като Божие откровение, грехопадението на човека, първородния грях и нуждата от морален живот за християнина.
Тази победа отнема последната надежда на папата за връщане на Английската църква в лоното на Римската църква. Така Англия се очертава като първа сила на протестантството в Европа. Утвърдена е Английската държавна църква. Действително, Реформацията допринася за големи доктринални промени, обаче, новите национални църкви запазват някои особености от римокатолиците. Например, протестантите запазват и приемат Апостолския символ, Никейския символ и Атанасиевия символ. Всички те държат Триединството, божествеността и възкресението на Христос, Библията като Божие откровение, грехопадението на човека, първородния грях и нуждата от морален живот за християнина. Освен това всички протестанти имат общи разбирания относно спасението единствено чрез вяра, с което се възражда религиозния индивидуализъм. По време на Средновековието присъствува схващането, че човек се развива най-добре като част от една обща организация на църквата. Сега човекът може да има личен и директен достъп до Бога, без посредник, но да има общо основно образование, за да тълкува сам Библията.
към текста >>

72. 4. Англия през XVIII век. Мощно духовно съживително движение. Джон Самуел Уесли

ТОМ 24

Това са така наречените "малки групи" (по 12 човека с един ръководител), които имат централна роля в живота на всеки християнин, методистко общество и църква.
Практикуването на благодатните средства ни дава общение с Бога, което трябва да изпълва живота ни. Всеки от вас, който се е разтворил за Евангелието (Благата вест) или е желал да стори това, е необходимо да се включи в едно обвързващо живота му служение и общение. Джон Уесли не приема само идването на Църква - да сме пасивни слушатели. Църковността е само елемент от нашия християнски живот. Затова Джон Уесли създава и прилага формите на християнското общение - методистките "класове". Това са така наречените "малки групи" (по 12 човека с един ръководител), които имат централна роля в живота на всеки християнин, методистко общество и църква. В тях присъствува обучението, братския обмен, взаимната грижа за душите. Тази практика на класните сбирки, с редовното участие на всеки мирянин, трябва да се приема като естествена проява за методиста. Накрая, нека във всеки от нас останат последните думи, изказани от Джон Уесли: "Бъдете усърдни християни .. . и най-доброто от всичко е, че Бог е с нас".
към текста >>

73. 6.7. Пастир Цветан Д. Цветанов (1868-1959)

ТОМ 24

Методистката църква цени и благодари на Бога за делото, което пастир Цветан Цветанов остави като пример на истински християнин.
пастир Цветанов е назначен за мисийски надзирател за Търновски охръг и е изпратен за пастир в църквата в Севлиево (откъдето той навремето - 1905 г. започна своето служение). При своите пътувания из окръга, пастир Цв.Цветанов е заместван на амвона от 15 години по-младата си съпруга Лунка. Така целият живот на това ревностно християнско семейство преминава в служение и работа за Бога. Пастир Цветан Цветанов до последните си сили работи за Бога, като отмина в невидимия свят на 14 септември 1959 г. Методистката църква цени и благодари на Бога за делото, което пастир Цветан Цветанов остави като пример на истински християнин.
към текста >>

74. 6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие

ТОМ 24

Като християнин, вярата му в Бога и в тържеството на истината беше непоколебима, беше фанатик за истината, усърден в молитва, верен до край.
Неговата вещина в български и отличния стил на перото му, познаването му на чужди езици, а най-вече неговата духовност и преживяване Словото Божие го правеха фактически шеф на ревизионната комисия. Несъмнено, ако сам пишеше своята биография, той би посочил на тази като най-важната работа в живота си. Като човек пастир Сечанов беше любвеобилен, всякога засмян и благ, съчувствителен и щедър, винаги готов за всяко добро дело и отличен приятел и другар. В дома си той беше любезен съпруг и баща и гостолюбив и грижлив домакин. Като патриот той беше голям отечестволюбец, който себеотвержено работеше за преуспяването на родината и издигането на народа материално, морално, а най-вече духовно. Като християнин, вярата му в Бога и в тържеството на истината беше непоколебима, беше фанатик за истината, усърден в молитва, верен до край. Като проповедник беше сладкодумен оратор, силен в логично изложение на мислите си и верен тълкувател на божествените истини, чиито проповеди са трогвали хиляди сърца и са водили грешници да се каят за греховете си. Като пастир, той се стараеше всякога да води пасомите си на залени пасища и при тихите води и затова във всичките църкви, на които е служил, е оставил отлични спомени. Неговото влияние и след смъртта му ще се чувствува за дълго време от българския евангелизъм. Неговият беше блестящ като слънце живот. Смъртта му е бляскаво залязване на това слънце.
към текста >>

75. Б) Петър Василев (на когото Учителят е подарил портрета си).

ТОМ 24

Навсякъде с пример, обноски и разговори той проявявал всички добродетели на християнин и издигал престижа на Евангелската методистка църква.
През тези 5 години прекарани във Варна (1905-1910), той закупува парцел за Църквата в центъра на града. Църковният салон е бил тесен за всички, които са искали да го чуят. Точно тогава пастор Василев тежко заболява. Той е опериран, но на 18 март (31 март) 1910 г., на 53 годишна възраст, в пълно съзнание и молитва към Бога, пастор Василев се сбогува и умира. Той е един прекрасен пример за всеотдайна верност и преданост към Бога. Навсякъде с пример, обноски и разговори той проявявал всички добродетели на християнин и издигал престижа на Евангелската методистка църква.
към текста >>

76. 1.3. Методистките епископални църкви в България

ТОМ 24

Църковното младежко християнско дружество представлява нещо като духовни казарми, през които преминава всеки евангелски син или дъщеря, за да излезе оттам и да бъде жив, солиден, кален християнин и примерен български гражданин.
Те се отварят, за да помогнат на бедните деца, които през летните месеци, като не могат да отидат с родителите си на курорт, рискуват да се провалят още в детинство от прашната и отровна улична атмосфера. Вместо улицата с нейните съмнителни влияния, методистките църкви поднасят на бедните деца добре уредено и вещо ръководено лятно ваканционно училище, където хубавите поучителни приказки, ръчните занимания, общите игри, песните и разказите за библейски герои или добри български царе и народни будители ги увличат до забрава. Резултатите от тези летни ваканционни училища са извънредно много насърчителни. Младежките християнски дружества при методистките епископални църкви имат задача да възпитат църковната младеж в духа на Христовото учение. В редовните седмични събрания се четат от младите реферати, религиозни беседи, устройват се литературни кръжоци и дебати, уреждат се литературно-музикални вечери, социални срещи, екскурзии, спортни клубове и разни други предприятия, които биха спомогнали за всестранното хармонично развитие на младежта. Църковното младежко християнско дружество представлява нещо като духовни казарми, през които преминава всеки евангелски син или дъщеря, за да излезе оттам и да бъде жив, солиден, кален християнин и примерен български гражданин. Методистките църкви имат само едно средно учебно заведение. Това е американския девически пансион в Ловеч. Немислимо е да имаме християнска църква без благотворителна дейност. "Колкото и да сте сторили добро на едного от тези най-малките, на мене сте го сторили". Тези Христови думи намират своето изпълнение в благотворителната дейност в църквата.
към текста >>

77. 1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си

ТОМ 24

Смирен до съвършенство, той остана настрани от громката земна слава, защото диреше небесната, но ония, които го помнят, пазят и ще пазят образа му на искрен християнин.
2. М. Ж. Марков Епохата на Възраждането ни като че ли бе създадена от сонм светли духове, които небето - смилило се над Ill-о ни царство - низпосла в България. С тяхното отминаване осиротяват не само средите, в които те са работили, но и цялото Отечество. Един от тези светли възрожденски духове е и д-р Томов! Не случайно сякаш той бе родом от българската Атина - Котел. Смирен до съвършенство, той остана настрани от громката земна слава, защото диреше небесната, но ония, които го помнят, пазят и ще пазят образа му на искрен християнин. - Той беше един истински евангелист, каквито рядко имате - каза по смъртта му Н. В. Пр. Софийският Стефан. А свещеникът А. п. Маджаров се изрази така: - Д-р Томов бе отличен във всяко отношение, като човек и Христов последовател.
към текста >>

П-р Томов, капго истински християнин и отличен академик, гледаше на нещата от високо и строго библейски.
Дори, както знаем, при поканата му да вземе министерски пост още при княза Батенберг, той отказва, за да остане верен на Христа: - Аз съм Негов министър (служител)! Но с тоя отказ - аз искрено смятам, че не д-р Томов, а България е загубила своя честен и безкористен служител; да не говорим за Евангелизма... Въпреки своята скромност, д-р Томов можеше с какво да се похвали. Той взема най-живо участие в 1-о ни Учредително събрание във В. Търново, като по онова време е бил един от най-образованите ни българи. Той бе отличен класик и владееше над 10 езика. П-р Томов, капго истински християнин и отличен академик, гледаше на нещата от високо и строго библейски. Не бе сектант и за всички църкви даваше психологическо обяснение на съществувание. Обичаше и тачеше Православната църква като народна, а за г. Дънов, чийто учител той е бил, и учението му, д-р Томов даваше най-симпатични отзиви, както за петдесети и ците и пр. Той нямаше лични врагове и бе чист като дете. Един от принципите в ежедневието му беше: "Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и .
към текста >>

78. 1.3. Стефан Томов и Учителят

ТОМ 24

Въпросът, който живо интересува всеки вярващ християнин и всеки, който копнее за чистота и святост, е: може ли човек чрез вяра в Христа тъй да живее в този свят, че да намери мир и спокойствие за своята душа, да си създаде небесна атмосфера и да придобие святост, без която никой не може да види Господа?
(4) Не е ли странно да се връщаме назад в тъмните векове на староиндийската история и да възстановяваме едно отдавна забравено заблуждение, каквото е учението за прераждането? Не е чудно, че старите хиндуси, копнеещи за сърдечна чистота, са измислили това учение. Необяснимо е, обаче, това дето теософи и дъновисти, които се хвалят, че са по-добри християни от православни и евангелисти, заявяват, че учението за прераждането е начало и край на тяхното верую. Според тях, без прераждането не можело да се постигне съвършенство, което ни предлага сам Господ наш Исус Христос като казва: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни". Разбира се, за абсолютно съвършенство Христос тук не говори. Въпросът, който живо интересува всеки вярващ християнин и всеки, който копнее за чистота и святост, е: може ли човек чрез вяра в Христа тъй да живее в този свят, че да намери мир и спокойствие за своята душа, да си създаде небесна атмосфера и да придобие святост, без която никой не може да види Господа? На този въпрос Господ Исус дава ясен и положителен отговор, а именно, че в Него се добива пълно спасение. Той само може съвършено да спаси всички, които с вяра дохождат при Него. Спасението не се дава насила; то се дава на всички, които със смирение и вяра го търсят. След деня на Петдесетницата - в първите дни на християнството християни се наричали ученици Христови и светии затуй, защото са съзнавали, че те са се различавали от невярващите евреи със своя чист и свят живот. (5) Тъй ясно е изложено в Новия Завет учението за пълното спасение чрез вяра в Христа, че всяка сянка от съмнение изчезва от ума на внимателния четец.
към текста >>

Кой християнин обаче, би приел да стане ученик на някакво езическо Бяло Братство?
Между нас (дъновистите) има от всички църкви: православни, католици, протестанти, евреи, мохамедани". (16) От това обяснение на един виден дъновист се много ясно разбира, че дъновистите не са християни, но ученици на някакво си Бяло Братство. (17) Това Бяло Братство щом не е нито християнско, нито еврейско, нито мохамеданско, трябва да е езическо. И действително, ако се не лъжем, Бялото Братство е названието на оригиналното и старото Теософско дружество в Индия. Значи, че и дъновизмът, както и теософията не е нищо друго, освен старо индийско езичество с християнски маски. Кой християнин обаче, би приел да стане ученик на някакво езическо Бяло Братство? Туй братство трябва да се представи в по- светъл вид - трябва да му се постави християнска маска (18), и затуй гореспоменатия дъновист казва: "Ние изучаваме основно всичкото Христово учение като наука за живота на земята", но не като боговдъхновено откровение, което ни приготвя и за задгробния живот. Дъновистите действително в своите общи събрания, отворени за всички, четат и по своему тълкуват евангелието. (19) Как могат евреи и мохамедани дъновисти да си останат пак евреи и мохамедани, когато в тези събрания те слушат да се проповядва Христовото учение, в което те не вярват? Как могат православни, католици и протестанти дъновисти да си останат пак членове на своите респективни църкви, когато, за да бъдат ученици на Бялото Братство, те трябва да приемат отличителните учения на това братство, от които учения главното е прераждането, което рязко противоречи на Христовото учение. (20) Неотдавна, говорейки с един учен дъновист, който е ходил в Германия и лично се познава с д-р Щайнер, водителя на Антропософското Дружество, аз му зададох този въпрос: Понеже д-р Щайнер вербува своите последователи измежду протестанти и католици в Германия и Швейцария, то последните, след като станат привърженици на Антропософското Дружество, остават ли си пак членове на своите респективни църкви или не?
към текста >>

79. 4.3.1. Човекът Стоян Ватралски

ТОМ 24

Вярващ християнин, възторжен идеалист и строг моралист, как може да бъде обичан или дори разбран от нашата интелигенция, която е цинично скептична, сухо материалистична и сластно безпътна?
Това бе в 1924-1925 г. Литературно той не е от модните. С излизането си с първия сериозен труд "Битие", в българската книжнина - както и трябваше да бъде - пръв го поздрави и акламира с "Добре дошел" патриархът на съвременната българска литература Иван Вазов. Другите още не са пристигнали, ала все още да се някъде на път! Че Ватралски не е разбран, няма нищо чудно, като знаем него и средата, в която работи. Вярващ християнин, възторжен идеалист и строг моралист, как може да бъде обичан или дори разбран от нашата интелигенция, която е цинично скептична, сухо материалистична и сластно безпътна? Ала между здравата, непокварена част от народа, той си пробива път, мудно, но сигурно. И досега той живее своя си особен, уединен в Красно село живот, по Толстоевски - сменяващ умствената работа с физическата и обратно - като само отвреме навреме, по покана отнякъде излиза да чете някоя сказка или да печати някоя статия. Прочее, Стоян Ватралски все още работи безспира и чака без колебание своя ден, който приживе или подир неминуемо ще дойде. А този знаменателен негов Седемдесетгодишен юбилей, не изглежда ли като пукване на зората? Все-таки, ние знаем неговото битово вероую: "Аз живея, за да мога Да подкрепям честността, Да сътруднича на Бога В тоз живот и вечността: Да се боря вред с лъжата, Светский дух и суетата: Всички болести в душата, Що слугуват на смъртта".
към текста >>

80. 4.3.5. Българският поет и публицист в Америка

ТОМ 24

Той продължил не само образованието си, но показал нагледно, че е християнин; вярата му била съпроводена с дела.
Но Стоян копнеел за знание. Той чул, че в Самоков имало една къща, която се наричала училище и където могло да се придобие знание. Той разпитал здраво за тая къща, отишъл там, срещнал се с американски мисионери и станал протестантин. Това разсърдило много баща му, който отказал да му помага вече, като се надявал, че подобен отказ ще повлияе на Стояна да се откаже от протестантството. Но Стоян не се поколебал. Той продължил не само образованието си, но показал нагледно, че е християнин; вярата му била съпроводена с дела. За препитанието си почнал да работи: рязал дърва на американците, носил вода и им пазарувал за в къщи. Срещу това му дали да живее в една турска къща, която била без прозорци и служила за обиталище на добитък. Със спестените пари си купувал само книги. ..И в един приятен ден той стъпил на американска земя и в 1894 г. завършил Харвардския университет с титлата Bachelor of Arts.
към текста >>

81. 6.2. В стан Изгрев край София

ТОМ 24

Нито протестант, нито православен; аз съм само християнин!
Запознат е с Учението през 1914 г. в София. И, според него, ето как: -Жената на сляп учител ме покани на молитва у тях. Молитвата щяла да бъде ръководена от последовател на Дънов. Във време на молитвата той ми прочете мисълта и след свършване запита: "Кой е оня, който мисли какъв съм-дали съм православен или протестант? Нито протестант, нито православен; аз съм само християнин! " Аз, наистина, като го гледах да пее като православен, а да служи като протестант, мислех си: "Какъв ли е той? " Прочитането на мисълта ми и отговорът му ми направиха силно впечатление и оттогава почнах да посещавам събранията на Учителя. Но нека да кажа, че преди това бях за две години теософ. Като теософ имах хубави теоретични познания, но тук дойдох за практични. На въпроса ни за Учителя, брат Начо направи сравнение в следния спомен: - Веднъж Иван Вазов и Михйловски дойдоха на беседа при Учителя, каза той.
към текста >>

82. 6. Методист и баптист

ТОМ 24

Като станеш методист, турят ти в ума една идея, че ти не можеш да бъдеш християнин, ако не се кръстиш.
Прочетете книгата "Животът на Йоан Веслей". Той е родоначалник на методизма. Или може да прочетете книга за баптизма. Сега считат методизма, че приготовлява пътя на баптизма. Да кажем, чети, като методист, изучаваш Евангелието. Като станеш методист, турят ти в ума една идея, че ти не можеш да бъдеш християнин, ако не се кръстиш. За самото кръщение има два метода. Едното кръщение е с вода. Вярват, че още като се роди детето, то е еврейче. Значи всички деца се раждат все евреи. Тогаз, за да ги направят християни, трябва да ги кръстят с вода.
към текста >>

"И ако ти не се кръстиш на тая възраст, ти не си християнин", казва баптиста.
Ако си методист и изведнъж искаш да станеш баптист, трябва да се кръстиш пак. Един православен, ако [ще] става методист, ще стане без да е кръщаван, защото той вече се е кръстил. Но ако православен или друг стане баптист, макар и възрастен, трябва да бъде кръщаван. Защото при баптистите кръщаването става на 30 годишна възраст. "Понеже Христос е кръстен на 30-та година, следователно, всеки трябва да се кръсти на тази възраст", казва баптиста. "И ако ти не се кръстиш на тая възраст, ти не си християнин", казва баптиста. И ти почнеш да се бориш със себе си: да се кръстиш ли или да не се кръстиш. Ако не се кръстиш, в Царството Божие няма да влезеш. Това са външни разбирания. Кръщение по форма го наричам аз това. Хората могат да се кръстят номинално, от евреин станал християнин, но по форма християнин.
към текста >>

Хората могат да се кръстят номинално, от евреин станал християнин, но по форма християнин.
"И ако ти не се кръстиш на тая възраст, ти не си християнин", казва баптиста. И ти почнеш да се бориш със себе си: да се кръстиш ли или да не се кръстиш. Ако не се кръстиш, в Царството Божие няма да влезеш. Това са външни разбирания. Кръщение по форма го наричам аз това. Хората могат да се кръстят номинално, от евреин станал християнин, но по форма християнин. С еврейски навици още. Знаете ли какво е това? Евреите са много самостоятелен народ. Те много се индивидуализират. Имат за себе си едно особено понятие, че са един избран народ.
към текста >>

83. 8.3. БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА

МОЙСЕЙ И ХРИСТОС: Неделна беседа; 7 ноември, 1926 г.

ТОМ 25

Не е достатъчно само да каже човек, че е християнин.
Следователно, цялото битие се изразява в съвкупността на малките работи. Ако запалим само една свещ, в невидимия свят тя ще причини много нещо, защото многото, изобилието винаги се ражда от малкото. В това отношение всеки човек представлява малка свещица, която прибавена към многото свещи, извършва важна работа. "Защото, ако бяхте повярвали в Мойсея, повярвали бихте в мене; понеже той за мене писа." Казвам: съвременният християнски свят трябва да вярва в Христа! Те трябва да опитат Христовото учение, трябва да приложат закона на жертвата в неговата положителна страна, а не в неговата отрицателна страна, както досега са правили. Не е достатъчно само да каже човек, че е християнин. Истинският християнин трябва да прилага Христовото учение навсякъде в живота си. Той трябва да прилага закона на жертвата, закона на милосърдието и да не съди, да не одумва никого. Христос казва: "Не съдете, да не бъдете съдени! " Умът, сърцето и душата на християнина трябва да са отправени към всички хора, а не само към едного. Обширна любов трябва да изпълва душата му!
към текста >>

Истинският християнин трябва да прилага Христовото учение навсякъде в живота си.
Ако запалим само една свещ, в невидимия свят тя ще причини много нещо, защото многото, изобилието винаги се ражда от малкото. В това отношение всеки човек представлява малка свещица, която прибавена към многото свещи, извършва важна работа. "Защото, ако бяхте повярвали в Мойсея, повярвали бихте в мене; понеже той за мене писа." Казвам: съвременният християнски свят трябва да вярва в Христа! Те трябва да опитат Христовото учение, трябва да приложат закона на жертвата в неговата положителна страна, а не в неговата отрицателна страна, както досега са правили. Не е достатъчно само да каже човек, че е християнин. Истинският християнин трябва да прилага Христовото учение навсякъде в живота си. Той трябва да прилага закона на жертвата, закона на милосърдието и да не съди, да не одумва никого. Христос казва: "Не съдете, да не бъдете съдени! " Умът, сърцето и душата на християнина трябва да са отправени към всички хора, а не само към едного. Обширна любов трябва да изпълва душата му! Такъв трябва да бъде стремежът, идеалът на всеки християнин.
към текста >>

" Умът, сърцето и душата на християнина трябва да са отправени към всички хора, а не само към едного.
Те трябва да опитат Христовото учение, трябва да приложат закона на жертвата в неговата положителна страна, а не в неговата отрицателна страна, както досега са правили. Не е достатъчно само да каже човек, че е християнин. Истинският християнин трябва да прилага Христовото учение навсякъде в живота си. Той трябва да прилага закона на жертвата, закона на милосърдието и да не съди, да не одумва никого. Христос казва: "Не съдете, да не бъдете съдени! " Умът, сърцето и душата на християнина трябва да са отправени към всички хора, а не само към едного. Обширна любов трябва да изпълва душата му! Такъв трябва да бъде стремежът, идеалът на всеки християнин. Затова Христос казва: "Идете да проповядвате на целия свят! " Който проповядва на другите и ги учи, той ще бъде спасен. Мнозина християни питат: "Вярвате ли в троеличието на Бога?
към текста >>

Такъв трябва да бъде стремежът, идеалът на всеки християнин.
Истинският християнин трябва да прилага Христовото учение навсякъде в живота си. Той трябва да прилага закона на жертвата, закона на милосърдието и да не съди, да не одумва никого. Христос казва: "Не съдете, да не бъдете съдени! " Умът, сърцето и душата на християнина трябва да са отправени към всички хора, а не само към едного. Обширна любов трябва да изпълва душата му! Такъв трябва да бъде стремежът, идеалът на всеки християнин. Затова Христос казва: "Идете да проповядвате на целия свят! " Който проповядва на другите и ги учи, той ще бъде спасен. Мнозина християни питат: "Вярвате ли в троеличието на Бога? " Те проповядват, че Бог е в три лица: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух. Отец е емблема на Мъдростта.
към текста >>

84. 8.4. БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА

КАК ТИ СЕ ОТВОРИХА ОЧИТЕ?: Неделна беседа; 21 ноември, 1926 г.

ТОМ 25

Истинският християнин изключва всякакво насилие от своя живот.
" Казвам: ако става въпрос за примерна държава в света, с разумни и добри закони, с красив обществен строй, с дълбоки религиозни възгледи и принципи, с чисти и възвишени отношения, това може да се види в някогашния Египет. Затова, именно еврейският народ беше изпратен между египтяните да се учи от тях на правилни и разумни разбирания за живота, за природата и за проявата на човешкия дух. Питам: има ли нещо, по което българите приличат, или се различават от египтяните? Ще кажете, че те се различават от тях по това, че са християни. В какво седи тяхното християнство? Истинският християнин изключва всякакво насилие от своя живот. Така ли е всъщност между християните? Който не е християнин и си служи с насилие, то е друг въпрос. Христос е проповядвал: "Не противи се злому! Не убий! " В този смисъл, християнинът трябва да върши нещата по свобода на своето съзнание, а не от страх.
към текста >>

Който не е християнин и си служи с насилие, то е друг въпрос.
Питам: има ли нещо, по което българите приличат, или се различават от египтяните? Ще кажете, че те се различават от тях по това, че са християни. В какво седи тяхното християнство? Истинският християнин изключва всякакво насилие от своя живот. Така ли е всъщност между християните? Който не е християнин и си служи с насилие, то е друг въпрос. Христос е проповядвал: "Не противи се злому! Не убий! " В този смисъл, християнинът трябва да върши нещата по свобода на своето съзнание, а не от страх. Някои хора не прилагат убийството в живота си, понеже са страхливи, но душата на човека трябва да се разшири толкова много, че да обхване в себе си всички живи същества; и когато човек казва, че не трябва да се убива, той трябва да върши това от любов към всичко живо в света, а не от страх. Днес всеки цар се движи из своята държава придружен от стражари, войници, които го пазят на всяка крачка.
към текста >>

" В този смисъл, християнинът трябва да върши нещата по свобода на своето съзнание, а не от страх.
Истинският християнин изключва всякакво насилие от своя живот. Така ли е всъщност между християните? Който не е християнин и си служи с насилие, то е друг въпрос. Христос е проповядвал: "Не противи се злому! Не убий! " В този смисъл, християнинът трябва да върши нещата по свобода на своето съзнание, а не от страх. Някои хора не прилагат убийството в живота си, понеже са страхливи, но душата на човека трябва да се разшири толкова много, че да обхване в себе си всички живи същества; и когато човек казва, че не трябва да се убива, той трябва да върши това от любов към всичко живо в света, а не от страх. Днес всеки цар се движи из своята държава придружен от стражари, войници, които го пазят на всяка крачка. Това говори, какво е положението на народите днес. Всеки цар на земята има свои приятели, но същевременно той има и свои неприятели. Така ли ще бъде, обаче, ако той живее в държава, чийто поданици са хора на Любовта?
към текста >>

85. 9. УЧИТЕЛЯТ ЗА УБИЙСТВОТО, НАСИЛИЕТО И ВОЙНИТЕ; 9.1. ОПИТ ЗА УБИЙСТВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ВОЙНАТА 1914-1918 г.

В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ: Неделна беседа; 24 април 1921 г.

ТОМ 25

Поп и владика не трябва да убиват..." "... А днес да стопиш всички сегашни християни - един истински християнин няма да излезе.
Казвате: "Ние сме спасени" Аз се чудя, как спасеният човек може да каже на жена си или жената на мъжа си да пукне. Моли се три пъти на ден, казва: "Господи, колко те обичам, грешна е душата ми", а след малко: "Да пукне жена ми." Жената същото казва. Питам, по-голямо безумие от това има ли? И сега тръгнали например, православните казват: "Господи, тези от новото учение да пукнат." Владици и попове, тръгнали натък-натам, казват: "Да пукнат тези от новото учение, понеже разрушиха държавата." "Да пукнат." Ние ще им се отплатим по друг начин. Няма защо нито те, нито ние да пукаме, а ще трябва по друг начин да изпълним Волята Божия. Поп и владика не трябва да убиват..." "... А днес да стопиш всички сегашни християни - един истински християнин няма да излезе. Ако се стопят всички българи - едва ли един крак на християнството ще се изкара; ако се стопят всички гърци - едва ли едно ухо на християнството ще се изкара; ако англичаните - едва един нос на християнството ще излезе - християнството у англичаните е колкото един нос! У германците - християнството е колкото една вежда над очите. Това е тяхното християнство. Тъй ги виждам аз, нека ми се сърдят. И аз им се сърдят.
към текста >>

86. 3. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; Януари 1915 година

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Докато фарисеят не стане митар, не може да бъде християнин.
Десет царства: В Европа - 7 (Англия, Франция, Италия, Австро- Унгария, Русия, Турция/; в Америка - 1 и в Азия - 2 (Япония и Китай) и мястото й ще се заеме от Христа, Царството, дето той работи - от Българското царство. Ще бъдат развързани четирите, вързани при Ефрат. Това са четирите поробени царства: Асирийско, Вавилонско, ... и на тях ще се даде възможност да се съживят. България ще се определи в сегашната европейска или всеобща война, след като бъдат определени Гърция и Румъния. Ние българите ще отиваме към Цариград - това е Божественият план. Докато фарисеят не стане митар, не може да бъде християнин. Без митарското стъпало не се стига до християнското. /Яков, Битие: 32, 33/ Докато не стане митар и не се покае и не стане праведен. Павел в 7-та глава към Римляните дълго стоя митар, за да стане християнин. Гордостта води към падение. Тя е предвестник на падение.
към текста >>

Павел в 7-та глава към Римляните дълго стоя митар, за да стане християнин.
България ще се определи в сегашната европейска или всеобща война, след като бъдат определени Гърция и Румъния. Ние българите ще отиваме към Цариград - това е Божественият план. Докато фарисеят не стане митар, не може да бъде християнин. Без митарското стъпало не се стига до християнското. /Яков, Битие: 32, 33/ Докато не стане митар и не се покае и не стане праведен. Павел в 7-та глава към Римляните дълго стоя митар, за да стане християнин. Гордостта води към падение. Тя е предвестник на падение. Така бе и с България, така бе и с Германия. Така е било и така ще бъде с всеки горд човек, с всеки горд народ, или държава. Религиозни не могат да бъдат всички, такива са само тия, които са готови.
към текста >>

Един християнин ще прояви своята сила в борбата с дявола, който е много голям страхливец.
Ако опазваме заповедите Христови, ще ни даде всичко, което попросим в Негово име. Ако не ни дава това, което искаме, то е, защото сме сгрешили. Земята не е за страдание, тя е училище. Без нея не можем да се повдигнем. Ние сме разплакали Земята, и тя като се разсърди на нас, наказва ни със своите разтърсвания, изтърсва и козината си от нашите лоши дела. Един християнин ще прояви своята сила в борбата с дявола, който е много голям страхливец. Щом му покажеш мрежата си и той бяга. Сегашният вятър от североизток носи нещо ново. Ще ловят Антихриста. Времето дойде вече, отлагане няма. Единият му крак е в Румъния, другият - в Гърция.
към текста >>

Необходимо е християнина да развие чувствата си, за да знае местото, гдето ще стане престъплението и да се предотврати.
В живота трябва простота - то е чистосърдечие. На чистосърдечните хора Бог открива много неща. Ще знаете например какво стана на бойното поле. Ясновидството е чувствителност. Ще усетите, че ще стане престъпление и можете да предупредите. Необходимо е християнина да развие чувствата си, за да знае местото, гдето ще стане престъплението и да се предотврати. Една неделя не бяхте спали, ако ви кажех всичко. Временно на един период, някоя година ще охладнее Любовта между бащи, майки, деца и пр. Затова е казано: "Да не натегнат сърцата ви." СВЕТА ИМА НУЖДА ОТ НАС - ТОЙ ЩЕ ВИ ТЪРСИ. Войната сега влиза в нова фаза. Те се ожесточават германци и англичани.
към текста >>

87. 5. СПИСЪК НА БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ ОТ УЧИТЕЛЯ В ГР. БУРГАС през 1914,1915,1920 г.

Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ

ТОМ 25

6 януари - Докато фарисеят не стане митар, не може да бъде християнин 8 януари - Идването на Христа 10 януари - Но Син человечески кога дойде дали ще намери вяра на земята?
5. СПИСЪК НА БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ ОТ УЧИТЕЛЯ В ГР. БУРГАС през 1914,1915,1920 г. (непубликувани и досега) печатен текст 1914 г. 6 януари - Поздрав за Новата година към всички 9 март- Беседа за празника на пролетта 6 април- Четирите основни елемента 13 април- Ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни 1915 г. 6 януари - Докато фарисеят не стане митар, не може да бъде християнин 8 януари - Идването на Христа 10 януари - Но Син человечески кога дойде дали ще намери вяра на земята? 11 януари - Ако ме любите ще опазите моите заповеди (Беседата е държана в дома на Стойчеви) .15 януари - Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? (Беседата е държана в у-ще "Отец Паисий") 21 януари - Христос ще дойде и ще се прояви 21 януари - Искайте сила, имайте вяра (Беседата е държана в дома на Стойчеви) 22 януари - Равновесие между мъдрост и любов (Беседата е държана в дома на Минчо Сотиров) 25 януари - 8 000 години (Беседата е държана в дома на Стойчеви) 1920 г. 23 юни - Три процеса. Любовта 27 юни - От мен да замине (Беседата е държана в дома на Д. Цанев) 27 юни - Закон за изменение (Беседата е държана в дома на Д.
към текста >>

88. 5. МОЯТ ОКУЛТЕН ПРИЯТЕЛ

Тодор Божков

ТОМ 25

Един ден аз му казах: "Христо, ако обичаш да те заведа при Учителя." А той ми отговори така: "Изглежда, че за този мой живот аз ще си остана само един добър църковен християнин.
Той може да се проявява и въплощава, когато поиска и където поиска на Земята." След това моят приятел ме запита вярно ли е това. Аз отговорих, че засега аз не мога да му кажа дали това е вярно, защото нямам опит, но от това, което зная и което съм опитал вярвам, че това нещо е възможно. Минаха няколко години. Ние рядко се виждахме и през 1944 година през време на бомбардировките аз и семейството ми бяхме евакуирани в с. Баня. Там ние прекарахме много добре, при много добри условия и с много добра среда. Един ден аз му казах: "Христо, ако обичаш да те заведа при Учителя." А той ми отговори така: "Изглежда, че за този мой живот аз ще си остана само един добър църковен християнин. Ако обичаш обаче питай Учителя да каже нещо за мен." След това аз питах Учителя, а Той каза: "Кажете му само това, че Истината е една! " Аз в себе си останах малко незадоволен от този отговор и Учителя, защото мислих, че и Христо няма да бъде доволен, обаче за моя голяма изненада той много се зарадва на този отговор на Учителя и ми каза. че на него точно това му трябвало. По-късно при бомбардировките над София ние можахме да се уверим, че Христо имаше голям ясновидски дар. Много неща във връзка с бомбардировките той виждаше и че същите после след проверка се оказаха верни, точно както той ги беше предсказал.
към текста >>

89. 22. СЪЛЗИТЕ

Тодор Божков

ТОМ 25

Аз съм християнин.
След три дена противникът решава да се освободи от пленниците, като ги избие. Те са били 5-6 човека. Извеждат ги една сутрин късно през есента в полето, нареждат ги в една редица, за да бъдат застреляни. Нищо не им се казва, но те разбират намеренията на противника и знаят, че е дошъл краят на живота им. Офицерът се обръща към един от противниковите войници и му казва: "Зная какво ме очаква, но моля ти се преди да ме застреляте дайте ми възможност да се помоля на Бога и да направя последната си молитва. Аз съм християнин. Противниковият войник се замисля, гледа го в очите, но нищо не му казва. Нашият офицер повторил молбата си. Войникът мълчи и трети път офицерът се обръща към него със същата молба. Противниковият войник му казва: "Бягай". То почва да тича, отдалечава се от мястото на екзекуцията и отпаднал, изморен, не ял три дена, след тези силни преживявания той пада на земята изнемощял и безсилен.
към текста >>

90. 3.4.1. Личността на учителя. реферат 1935-1936 уч. година

3.4. Реферати

ТОМ 26

На тия думи главатарят с негодувание отговорил: „Християнинът лъже, християнинът мами, християнинът краде, пиянствува, убива, християнинът ми е усвоил всичките земи и ми е изтребил племето.
Всемогъщ е примерът. Той оставя своите еманации дълго още след като обекта им си е вече заминал. Примерът може да въздействува дори през вековете и за това велика е нравствената отговорност на тия, които са се сподобили да бъдат учители и наставници на човечеството. Колко велик е примерът ще видим от долния случай. Един проповедник горещо искал да убеди главатаря на едно дивашко племе да приеме християнството, като казвал че християнството като вяра, правда и истина стои най-високо от всички други религии. На тия думи главатарят с негодувание отговорил: „Християнинът лъже, християнинът мами, християнинът краде, пиянствува, убива, християнинът ми е усвоил всичките земи и ми е изтребил племето. Християнинът е дявол, аз не искам да бъда християнин! " Зарад свещената длъжност, която заема учителя трябва да бди до самоотречение за своята нравствена чистота. Както лекарят оператор преди да пристъпи към пациента, за да извърши проста или сложна операция, преди всичко дезинфекцира сечивата, с които ще манипулира, себе си в чисто облича и ръцете си няколко пъти пречистя и тогава пристъпя към работа, така и учителят - човекът, който се е посветил на учителското поприще, трябва да внимава над себе си, над своят вътрешен живот, за да влезне подобающе в чистата атмосфера на крехките души, които ще възпитава. Защото вътрешното естество се отразява на външното - физичното естество и му дава свой израз, свой колорит. Физиологията вече до съвършенство дава маските на различни хора, отдали се на известен порок, или работейки за своето усъвършенствуване.
към текста >>

Християнинът е дявол, аз не искам да бъда християнин!
Той оставя своите еманации дълго още след като обекта им си е вече заминал. Примерът може да въздействува дори през вековете и за това велика е нравствената отговорност на тия, които са се сподобили да бъдат учители и наставници на човечеството. Колко велик е примерът ще видим от долния случай. Един проповедник горещо искал да убеди главатаря на едно дивашко племе да приеме християнството, като казвал че християнството като вяра, правда и истина стои най-високо от всички други религии. На тия думи главатарят с негодувание отговорил: „Християнинът лъже, християнинът мами, християнинът краде, пиянствува, убива, християнинът ми е усвоил всичките земи и ми е изтребил племето. Християнинът е дявол, аз не искам да бъда християнин! " Зарад свещената длъжност, която заема учителя трябва да бди до самоотречение за своята нравствена чистота. Както лекарят оператор преди да пристъпи към пациента, за да извърши проста или сложна операция, преди всичко дезинфекцира сечивата, с които ще манипулира, себе си в чисто облича и ръцете си няколко пъти пречистя и тогава пристъпя към работа, така и учителят - човекът, който се е посветил на учителското поприще, трябва да внимава над себе си, над своят вътрешен живот, за да влезне подобающе в чистата атмосфера на крехките души, които ще възпитава. Защото вътрешното естество се отразява на външното - физичното естество и му дава свой израз, свой колорит. Физиологията вече до съвършенство дава маските на различни хора, отдали се на известен порок, или работейки за своето усъвършенствуване. Кой не познава увисналата и подпухнала фигура на алкохолика, треперящите му членове, изсъхналите му устни?
към текста >>

91. 2. Учителят

Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА

ТОМ 28

“Ако стопим целия християнски свят - казваше Той - не можем да извадим един истински християнин - българите едва ли ще дадат един крак на християнството, гърците едно ухо, англичаните един нос, германците една вежда.” Една изобличаваща характеристика твърде сбита и образна за състоянието на съвременните християнски народи.
Ние няма да се занимаваме с тях. По време, когато свещениците не избираха средства за борбата си срещу него, Той спокойно си работеше, вървеше по определения път, изнасяше своите принципи и сваляше на Земята едно знание, което щеше да ползува не само нас, българите, но и цялото човечество. Нямаше област, нямаше стрък от културата, която Той да не засягаше, нямаше въпрос, който Той да не осветляваше. Не се страхуваше да каже истината и показваше всичката вътрешна голота и сухота на съвременната философия лишена от реалност и практическа стойност. Не одобряваше положението на християнския свят и начина по който се проповядваше Христовото учение. “Ако стопим целия християнски свят - казваше Той - не можем да извадим един истински християнин - българите едва ли ще дадат един крак на християнството, гърците едно ухо, англичаните един нос, германците една вежда.” Една изобличаваща характеристика твърде сбита и образна за състоянието на съвременните християнски народи. Къде стояха народите в своя морал, в своята култура, своята човечност, измерени с Неговата мярка? ” Какво правя аз? Слушам и гледам. Чувствувам, когато в света стават престъпления, взимам участие в страданията на хората. Чувам, как вика някой за помощ гледам, как някой забива нож в гърдите на някой.
към текста >>

92. 5. Обичам живите икони

Глава 2. По следите на казаното

ТОМ 28

Днешният християнин не може да си представи църква без икони, без кръстове, без кандила, свещи и тамян.
Човекът притежаваше живо кандило, което непрекъснато трябваше да гори и свети, едно огнище - сърцето, което непрекъснато трябваше да гори и да топли. Правите човешки мисли, чувства и желания ето новата икона - живия човек. Срещу всичките въпроси от тоя род , Христос съпоставяше неизмеримото, живото, светлото, което имаше всичките признаци на живот. Човекът не беше се издигнал до света на Христа, за да разбере същността на Неговото учение, да се домогне до принципите и да направи от тях основание на живота си. Така се родиха формите, ритуалите и целия външен блясък на църквите. Днешният християнин не може да си представи църква без икони, без кръстове, без кандила, свещи и тамян. Отдавна, много отдавна се беше случило това. Винаги се е случвало то - когато човек загуби вътрешното съдържание, ражда се формата, когато загуби човек любовта, ражда се омразата. Редици от причини и последствия, които образуват верига. С тая верига се оковава човешкия ум и човешкото сърце. А Христос беше против оковите.
към текста >>

93. 20. Неговото работно денонощие: есе (14.XII.1976 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Вероятно някой го беше осведомил за Учителя, че е добър християнин и, че всичко може.
Някои встъпваха в брака и не Го питаха. Не си помръдваше и пръста, както се казва, че щял да понесе бурно разочарование. Нека да опита, нека не се лиши от опитност, която ще го ползува през вечността. Той гледаше на всичко много широко и колкото, и да искаше да предотвратява излишните страдания, не се намесваше, ако не беше помолен за това. Този непознат търговец, оплел се в някаква търговска сделка, загубил от нея, начетен с 20 хиляди лева, иска само с един замах да се оправи като внесе сумата. Вероятно някой го беше осведомил за Учителя, че е добър християнин и, че всичко може. Той е вярвал, че проблема му ще се увенчае с пълен успех. А трябва да се задоволи само с облекчението, че го преместиха в болница, вместо да лежи в затвора. Едно механическо разбиране, крайно материалистично и користолюбиво. “Нали всичко може”. Може, наистина, но никога няма да наруши принципите и законите, дори когато се касае за доброто.
към текста >>

94. II. Спасяването на българските евреи

Ж. СПОМЕНИ, ДОКУМЕНТИ, КОМЕНТАРИ

ТОМ 28

Чак тогава що се помирят с арабите и с целия свят.” Ние това го проверяваме до днес - 2013 г Еврейският равин в София става християнин 1.
Виж „Изгревът” том I (1993 г.), с. 485-486, „Изгревът” том I – второ издание, 2011 г., с. 574-576. Еврейската община в София изпраща 3-ма свои представители да посетят Учителя, за да Му предадат няколко диаманта, които се явяват като символи в техните богослужения. 2. Случаят подробно е описан. Учителят бе казал: „Докато евреите не приемат Христа, те няма да получат право на Отечество. Чак тогава що се помирят с арабите и с целия свят.” Ние това го проверяваме до днес - 2013 г Еврейският равин в София става християнин 1. Виж „Изгревът" том I (1993 г), с. 487. Виж „Изгревът" том I - второ издание, 2011 г., с. 576-577. Това е един разказ за еврейския равин в София Даниел Цион, който става християнин и приел Учението на Христа. 2. Евреите в Израел го отхвърлят, а той е проповядвал идеите на Учителя Дънов. 3. Учителят бе препоръчал на всички евреи в България да се прекръстят с български имена.
към текста >>

Това е един разказ за еврейския равин в София Даниел Цион, който става християнин и приел Учението на Христа. 2.
Случаят подробно е описан. Учителят бе казал: „Докато евреите не приемат Христа, те няма да получат право на Отечество. Чак тогава що се помирят с арабите и с целия свят.” Ние това го проверяваме до днес - 2013 г Еврейският равин в София става християнин 1. Виж „Изгревът" том I (1993 г), с. 487. Виж „Изгревът" том I - второ издание, 2011 г., с. 576-577. Това е един разказ за еврейския равин в София Даниел Цион, който става християнин и приел Учението на Христа. 2. Евреите в Израел го отхвърлят, а той е проповядвал идеите на Учителя Дънов. 3. Учителят бе препоръчал на всички евреи в България да се прекръстят с български имена. Но те се прекръстиха само по форма. Пример: Буча се прекръсти на Божанка. Но накрая те си останаха със същите си имена Какво това означава?
към текста >>

95. 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Найчо Цанов, една рядка, цялостна личност, която играе голяма роля в политическата история на нова България, представя от себе си странно съчетание на християнин - толстоист и деятелен политик.
Влиянието на Толстоевите идеи не спира при неговите отявлени последователи - то отива далеч в семейния и личен живот на гражданите, особено на интелигенцията, гдето мъчно може да се наблюдава. Колко много мечтателни младежи оформяват характерите си под благотворното влияние на Толстоя, колко омраза, колко зло в помислите и желанията е предотвратил той! Няма интелигент, мечтателен идеалист, който да не е живял с Толстоя. Неговото влияние, постоянно или временно, върху личния и семеен живот на българския интелигент е почти несъизмерно. В България има издигнати общественици и политически водачи, които не само не скриват, но дори и манифестират привързаността си към Толстоя. Найчо Цанов, една рядка, цялостна личност, която играе голяма роля в политическата история на нова България, представя от себе си странно съчетание на християнин - толстоист и деятелен политик. Той, който тъй много е озадачен от духовната нищета на интелигенцията, който мечтае за една по-осезателна човещина и справедливост, под влиянието на Толстоя, дохожда до една концепция, до една идея за предназначението на издигнатата личност в общество като българското, която идея и до сега е неразбрана и чужда на българската интелигенция - това е идеята за самопожертвуването. Вече към края на живота си, той в знак на протест срещу режима на Стамболийски, с едно отворено писмо, се обричаше на гладна смърт. И ако не бяха приятелите му да спрат писмото, което е било вече сложено на печатната машина - той, Найчо Цанов, щеше да даде, пръв между политическите водачи в България, примера на най-силната, страшна и свята революция - революция, която не издига барикади, не лее кръв, която преражда съвестта и възцарява доброто с най-малко жертви, но която за това пък е тъй непостижима със своя идеализъм и себеотрицание! Много по-рано, още като журналист, за да докаже, че е готов да отговаря с живота си за онова, което пише, Н. Цанов приема да се дуелира с маджарския търговски консул във Видин, когото той е изобличил.
към текста >>

Яворов, който е минавал за марксист, в своите „Хайдушки копнения”, като разсъждава за доброто и злото в живота, се сеща за Толстоя и изразява отношението си към него по следния парадоксален начин: „Аз никога не съм бил християнин в чувствата си или поне никога не съм се кланял на християнските начала: нито даже когато техните корени са в земята, като например у Толстоя, този гениален проповедник на човешкото вскотяване”.
Тодоров пише: „Поразителната прилика, която виждаме между един от последните портрети на Толстоя и образа на Бога в „Сътворението на Света” от Микеланжело върху свода на Сикстинската капела, не е съвсем случайна. Навярно и най-гениалните усилия на фантазията на живописеца не са могли да намерят по-висше изражение за образа на Твореца, в деня на неговия вдъхновен замах, от това, в което сияеше между нас през последните години на живота си образът на великия писател на руската земя”. /Вж. „Стихията на художника”, Златорог, Г. II, с. 317./ Всички български списания по време смъртта на Толстоя издават специални книжки, посветени на неговото дело и на неговата памет. П. Яворов, който е минавал за марксист, в своите „Хайдушки копнения”, като разсъждава за доброто и злото в живота, се сеща за Толстоя и изразява отношението си към него по следния парадоксален начин: „Аз никога не съм бил християнин в чувствата си или поне никога не съм се кланял на християнските начала: нито даже когато техните корени са в земята, като например у Толстоя, този гениален проповедник на човешкото вскотяване”. /Съчинения т. Ill, с. 63 - вж. също „В полите на Витоша”./ Съвсем противоположен в отношенията си към християнството и към Толстоя е друг съвременен голям български поет Николай Лилиев. Цялото негово творчество е пропито от дълбоко религиозно чувство и самоотричане.
към текста >>

96. 35. Колонията на „Възражданци” в България. Заключение. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Ние считахме, че в живота на християнина нищо не трябва да бъде предварително определено.
Спомням си случаи, много малки и незначителни, но които изискваха цяла буря в нашите взаимни отношения. Всъщност, именно такива .дребни случаи” изпълваха с тревога и мъка нашият общ живот и го водеха към разпадането му. Ако ние се бяхме устроили по „светски”, като определим предварително и взаимните си отношения и длъжностите си и правата си, то наверно, по-голямата си част от тия дребни случки" би се изгубили сами по себе си и нашия живот и нашите отношения биха били по-определени и поради това по-спокойни и любовни. Но ние избягвахме това, страхувайки се да не замирише у нас на външни писани закони. Отричайки властта, ние се страхувахме от всяко спиране. Ние считахме, че в живота на християнина нищо не трябва да бъде предварително определено. Християнинът трябва всяка минута да изпълнява само изискванията на любовта. Това беше един неправилен възглед, който имаше много тежки последствия за нашия общинен живот. Аз даже съм склонен да мисля, че в него беше основната причина за разпадането на колонията. Много подобни случки правеха нашия живот все по-тежък и по-тежък. Но ние се надявахме, че всичко това ще премине, че нашите отношения ще се подобрят.
към текста >>

Християнинът трябва всяка минута да изпълнява само изискванията на любовта.
Всъщност, именно такива .дребни случаи” изпълваха с тревога и мъка нашият общ живот и го водеха към разпадането му. Ако ние се бяхме устроили по „светски”, като определим предварително и взаимните си отношения и длъжностите си и правата си, то наверно, по-голямата си част от тия дребни случки" би се изгубили сами по себе си и нашия живот и нашите отношения биха били по-определени и поради това по-спокойни и любовни. Но ние избягвахме това, страхувайки се да не замирише у нас на външни писани закони. Отричайки властта, ние се страхувахме от всяко спиране. Ние считахме, че в живота на християнина нищо не трябва да бъде предварително определено. Християнинът трябва всяка минута да изпълнява само изискванията на любовта. Това беше един неправилен възглед, който имаше много тежки последствия за нашия общинен живот. Аз даже съм склонен да мисля, че в него беше основната причина за разпадането на колонията. Много подобни случки правеха нашия живот все по-тежък и по-тежък. Но ние се надявахме, че всичко това ще премине, че нашите отношения ще се подобрят. Че всичко това са прости и дребни търкания вследствие на разните характери.
към текста >>

Щом един човек иска от тебе, ти като християнин, трябва да му дадеш.
Самият селянин връзваше метли и изкарваше сносен доход. Но му беше потребна земя, за да си посее метли. И той решил да се обърне към нас и да поиска да му отделим няколко метра земя. Нашата земя беше толкова малко, че не стигаше за нашето прехранване. „Но как ще откажем? Щом един човек иска от тебе, ти като християнин, трябва да му дадеш. И ще му даваш дотогава, докато останеш гол като сокол.” Така говорехме ние, а в душата си чувствувахме, че това не е така. че като сме взели един път земя, трябва и да я работим, че този безземлен селянин трябва да иска и да търси от тези, които имат повече, отколкото могат да обработват със свои ръце. И че като му откажем, ние няма да извършим несправедливост, толкоз повече, че този който искаше, би могъл да намери навсякъде земя имайки, както се научихме после, пари, за да заплати за наемането й. Все пак ние отказахме на селянина, защото един от нас, Цонко Николов, силно възстана против това. Но нам ни беше неловко, задето „постъпихме не по християнски".
към текста >>

Но когато той разбра, че у нас може да се живее без да се присламчва за християнин, той започна открито да „критикува” Христа и Толстоя и да ни напада.
В нашия живот имаше още един случай, който свидетелствува за този страх пред общественото мнение. Нашите руски другари изпратиха при нас едно момче - малорусин, който бягаше от Русия от страх да не попадне в затвора за революционни грехове. В първо време Трофин се препоръчваше за наш съмишленик. Постоянно дигаше врява с Евангелието, казваше, че агитирал между войниците да не стрелят хората и да не служат, и че затова го заплашва вечен затвор, едва ли не бесилка. Отначало той се мъчеше да работи, говореше за значението на труда, интересуваше се от нашите издателски работи. Но когато той разбра, че у нас може да се живее без да се присламчва за християнин, той започна открито да „критикува” Христа и Толстоя и да ни напада. Сега вече той пушеше непрекъснато и пееше свободно из българските планини и гори, далеч от руската полиция, революционните си песни. Този млад човек беше уверен, че той е забележителен човек, че онази „душевна драма", която е преживял в своя живот, има значение не само за самия него, но и за всички. Затова той трябваше да напише своята автобиография, да разкаже на света своя живот - как го биел баща му, че не искал да работи, както той избягал от къщи, как работил на железопътната линия и как се просветил от социалдемократическата мъдрост и т.н. И понеже дене у нас беше много шумно, то той избра за своите литературни занятия нощта. И той започна отчаяно и непробудно да спи денем, ставайки само когато се изсвири за обед, и започваше да живее и да работи само тогава, когато ние лягахме да спим.
към текста >>

97. 65 3. Предисловие в книгата „Великото учение“ от В. Т. Благодумов.

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

ТОМ 30

Следователно, да бъде един човек ученик на Великото учение или християнин не ще рече да знае, какво пише в Евангелието, или да може да изрича наизуст казаното от Исуса, или от Дънов, или от който и да било светия, а да приеме и да приложи в себе си като свой вътрешен закон на живот великия закон на Любовта, на Мъдростта и на Истината; с други думи да опита учението така, както се опитва животворната сила на въздуха, хляба и водата.
То е нещо много повече - то е Божествена школа за живот, и включва следователно три неща: теория, практика и ръководство. Божественият ученик не само слуша лекции, но и се учи да работи и да опитва живота според нови методи, под ръководството на по-мъдри и по-висши същества, отколкото обикновените смъртни хора. Напредъкът на ученика се мери не с онова, което е чул, запомнил или заучил наизуст, а по онова, което е посял и отгледал в себе си, т.е. което е приложил и опитал в своя живот. Неприложено - Великото учение е едно нищо; приложено - то е мощна сила, извор на необикновен и чудно красив вътрешен живот. Следователно, да бъде един човек ученик на Великото учение или християнин не ще рече да знае, какво пише в Евангелието, или да може да изрича наизуст казаното от Исуса, или от Дънов, или от който и да било светия, а да приеме и да приложи в себе си като свой вътрешен закон на живот великия закон на Любовта, на Мъдростта и на Истината; с други думи да опита учението така, както се опитва животворната сила на въздуха, хляба и водата. Оттук става очевидно, че един неучен смирен човек, който се сили да прилага правилата на Великото учение в живота си, ще се ползува от благата на живота много по-реално, и ще постигне да познава великите закони на живота много по-добре, отколкото други, който например завърши богословски факултет, а живее по закона на своя егоизъм. На тоя характер на поменатото учение се дължи странния факт, че то продължава и до днес да бъде по същество непознато, не само за голямото болшинство на ония, които се наричат християни, но и за болшинството от техните високопоставени духовни водачи. Следователно, онзи, който иска да познае същината на това учение, трябва да постъпи не като един любопитен, който си купува вестник, и след като го прегледа повърхностно, го захвърля, а като един жаден за наука ученик, който със смирение влиза в една школа, за която предварително знае, че ще го изучи на едно велико знание. След горното необходимо предисловие да минем към въпросите, които представляват предмет на настоящата книга. В. Т.
към текста >>

98. Един Бог

2. Човек и Бог

ТОМ 30

То иде да строши оковите на многобожието и да ни покаже, че Богът на християнина, на мохамеданина, на браманиста, както и на българина, сърбина, немеца, французина, китаеца и турчина е един и същ.
Новото човечество, което иде да замени днешното самоизяждащо се човечество, има само един единствен Бог - Бога на всички хора и народи, който не може да се дели на части, не може да се боядисва с национална или религиозно сектантска боя, не може да защищава едни, а да преследва други! Богът на новото човечество е единен, безконечен, всеобгръщащ Бог на целокупния живот, за когото отделни нации и религии не съществуват! В съзнанието на новия човек поклонението пред днешните измислени национални и религиозно-сектантски богове е светотатство и идолопоклонство! ... Днешният начин на поклонение пред „нашия” бог, който се противопоставя на „чуждите” такива, е престъпление пред единствения истински Бог!... И новото човечество иде да ликвидира с това престъпление, с това идолопоклонство! То иде да строши оковите на многобожието и да ни покаже, че Богът на християнина, на мохамеданина, на браманиста, както и на българина, сърбина, немеца, французина, китаеца и турчина е един и същ. То иде да тури край на сектантските борби между хората и да сложи властно печата на обединението върху всички области на човешкия живот!
към текста >>

99. 11. Комунизмът и анархизмът - двата едноутробни братя близнаци. 11.1. Болшевизмът (1945-1989 г.)

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Дали си християнин или евреин, все ще слушаш съветите на някого.
- В: Дънов, Петър. Да възлюбиш Господа, беседи от Учителя. София, 1946, с. 76-77. „Ако не слушаш Господа, човек ще слушаш. Дето и да си, в църква или на училище, в някое учреждение или в дома си, все ще слушаш някого. Дали си християнин или евреин, все ще слушаш съветите на някого. Заблуждение е да мислиш, че си свободен. Някой мисли, че като минава от едно състояние в друго, ще оправи света. Казвате, че болшевизмът е лошо нещо. Не е така. Болшевиците ще направят корекция в живота на богатите хора.
към текста >>

100. 13.5. Защо българите не са свободни?

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Едно време българите казваха: „Слушайте, това е турчин, не му вярвайте, той не е християнин, той ще те коли, ще те изтезава".
Хубаво, аз съм съгласен да изнесем Истината. Казва Писанието: „Истината ще ви направи свободни." Всички вестници казват: „Да изнесем тази Истина." Ако действително изнасяме Истината, то според Писанието, тази Истина трябва да ни направи свободни. От 50 години насам вестниците все Истината изнасят, но България още не е свободна. Освен че не е свободна, но още повече се забатачва. Питам: как мислите, ако сравните положението на България преди 50 години и сегашното й положение, кое е по-добро? Едно време българите казваха: „Слушайте, това е турчин, не му вярвайте, той не е християнин, той ще те коли, ще те изтезава". Значи, в ума си имат една мисъл, че еди-кой си бил турчин, че коли, беси, изтезава. На времето си, това било правото учение. Хубаво, дойдоха българите да управляват. Оправдаха ли се думите им, че турчинът изтезава? - Не се оправдаха.
към текста >>

НАГОРЕ

0.96466994285583