Търсене в текстове за 'Херувим'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 26 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Един факир в Париж - Реймонд Но Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тогава цветята ще бъдат свещени, защото са мечта на херувимите и децата няма да ги късат.
Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца, живее душата ми. Но тя ще дойде тук през времето на великите дни. Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е мрак. Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия. Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест. Тогава цветята ще бъдат свещени, защото са мечта на херувимите и децата няма да ги късат. Тогава ще дойдат думите на хората и ще направят небе от всяко сърце, всяка душа ще стане слънце в своето небе, а нейните мечти ще бъдат милиарди звезди. Каква голяма светлина ще има тогава върху пътя на човека и колко много ще бъдат делата на любовта! Аз погледнах в сърцето си, което знаеше дълбочините на велика печал и видях в него светлина, подобна на слънчев лъч, отразен в бисер от роса. Това бе светлината на сърцето ми.
към текста >>

2. Вести Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими!
Неизмеримо пораснала, потъва тя във великата мистерия на живота. Дигат се тежки завеси... И чувам как божествен глас говори из нейните дълбини: „Както светлината изтича от слънцето, тъй и красотата изхожда из Единния и Вечния." „Тя е всепроникващото Негово сияние." „Предвечно тя пребъдваше в Бога; тя бе непроявената Негова любов, истина, правда, хармония, творческа мощ." Тя бе свещения огън на мирозданието, таящ се в недрата на всемощния Негов Дух. Когато Всевечният започна да твори, за неизменна основа на своето творение постави красотата: „Предначерта ч като върховна съдба за всичко, що Той сътвори." „Написа я като основен закон в душите и сърцата." „Всичко, що Всемогъщия създаде, бе прекрасно, защото Той 6 красота. „Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели. „Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика. „О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път. Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш. Чрез делото на красотата иска Той ти, малкият, да възмъжееш, да възраснеш в мощ и възсияеш в красота." „Чрез делото на красотата иска Той при Него да се върнеш ти като достоен негов син." „Да бъде волята на Всеблагия Творец! " „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на любов, правда, истина." „Нека твоя цел живот да бъде дело и подвиг за красотата." „Поеми с твърда ръка своя кръст на търпението, на себеотрицанието, на страданието и понеси го смело." ,,3най – най-великата победа е удържана на Голгота." ,,Да няма прегради за тебе, да няма колебание пред нищо." „Тогава в твоята душа ще забликат с неподозирана мощ изворите на живот и хармония." ,,Ще се пробудят в нея титански сили." ,.Ще почувстваш в себе Великият и Вечен Дух на истината, любовта и правдата." „И твоята душа ще засияй като разгарящо се слънце." „Очите ти тогава ще се отворят за светите красоти; ушите ти ще чуят песента на херувимите, като приветствен зов към новородената ти душа." ,,И възсиял в мощ и великолепие, ще влезеш ти в царството на великия твой небесен Отец, в царството на свещената и неувяхващата красота."
към текста >>

" „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на любов, правда, истина." „Нека твоя цел живот да бъде дело и подвиг за красотата." „Поеми с твърда ръка своя кръст на търпението, на себеотрицанието, на страданието и понеси го смело." ,,3най – най-великата победа е удържана на Голгота." ,,Да няма прегради за тебе, да няма колебание пред нищо." „Тогава в твоята душа ще забликат с неподозирана мощ изворите на живот и хармония." ,,Ще се пробудят в нея титански сили." ,.Ще почувстваш в себе Великият и Вечен Дух на истината, любовта и правдата." „И твоята душа ще засияй като разгарящо се слънце." „Очите ти тогава ще се отворят за светите красоти; ушите ти ще чуят песента на херувимите, като приветствен зов към новородената ти душа." ,,И възсиял в мощ и великолепие, ще влезеш ти в царството на великия твой небесен Отец, в царството на свещената и неувяхващата красота."
„О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път. Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш. Чрез делото на красотата иска Той ти, малкият, да възмъжееш, да възраснеш в мощ и възсияеш в красота." „Чрез делото на красотата иска Той при Него да се върнеш ти като достоен негов син." „Да бъде волята на Всеблагия Творец! " „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на любов, правда, истина." „Нека твоя цел живот да бъде дело и подвиг за красотата." „Поеми с твърда ръка своя кръст на търпението, на себеотрицанието, на страданието и понеси го смело." ,,3най – най-великата победа е удържана на Голгота." ,,Да няма прегради за тебе, да няма колебание пред нищо." „Тогава в твоята душа ще забликат с неподозирана мощ изворите на живот и хармония." ,,Ще се пробудят в нея титански сили." ,.Ще почувстваш в себе Великият и Вечен Дух на истината, любовта и правдата." „И твоята душа ще засияй като разгарящо се слънце." „Очите ти тогава ще се отворят за светите красоти; ушите ти ще чуят песента на херувимите, като приветствен зов към новородената ти душа." ,,И възсиял в мощ и великолепие, ще влезеш ти в царството на великия твой небесен Отец, в царството на свещената и неувяхващата красота."
към текста >>

3. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

" Тъй говори Вселюбящият и Неговото дивно слово трепти на струните на всяка разцъфтяла в чистота и красота душа; разлива се в свещените химни на ангели и херувими като всеподемаща хармония сред световете.
В лъчите, що носят радост и живот на всяка твар; в усмивката на лазурните небеса; в диханието на просторите, в свещения трепет на душите... навред е Той1 Над всички люлки на живота, над всички гнезда, над всеки дом, прострял е пресветите си благославящи ръце! Във всяко сърце, във всяка пъпка, във всяка клетка на живота работи Вселюбящият. Над долини и полета, из ширини и простори се разнася словото на Неговата превелика любов: „Мир вам"' - говори Той, „Мир в душите! " „Мир в домовете! " „Мир и любов сред народите! " Тъй говори Вселюбящият и Неговото дивно слово трепти на струните на всяка разцъфтяла в чистота и красота душа; разлива се в свещените химни на ангели и херувими като всеподемаща хармония сред световете. Свещен трепет да преизпълни душите ни! Да пребъде в душите ни свещеното Божие слово! Да се вреже неизличимо то в техните живи скрижали! Защото, знайте - в него е върховната воля на Твореца! То е пълната чаша на превеликата Негова любов!
към текста >>

4. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите.
На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд. „Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва. Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите. За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море. Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг. И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва.
към текста >>

5. ТАКА ГОВОРИ ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

На твари мимолетни, многочисли, Тук зреят в лоното им семена – Зърна всевечни на неща и мисли... А като символи горят без дим На творчество съзвездия нетленни, В поля на жътва, в труд неуморим, Тук свеждат стан в житата разлюлени Жетвари: херувим до херувим... III В миг като бели гълъби от клетка Изхвръкна роят ангелски крилат, На синия лазур пред дивна гледка Те спущаха се в буен водопад – На небесата в златозвездна клетка.
О, няма тук за любовта насита, Че тя възбужда все по-алчен глад И страст за ново щастие в душите. От дар душата тук не оскудява, По-буйно блика извора ù свет, И колкото се повече раздава Чрез милост – слънце и чрез обич – мед, Все повече с любов богата става. На арфа струни опнати – звучат Душите в дивна пътен – поотделно, Но да говорят или да мълчат – Пак слети в химна общи безпределно Те като струни арфови звучат. В блаженство вечно пролет тук цари: Годините тук носят само младост, Любов сърца ли нежни озари, Опиянени те блестят от радост, В блаженство вечно пролет тук цари. Душите тук се хранят с вечни мисли, Тъй както долу тялото с храна. На твари мимолетни, многочисли, Тук зреят в лоното им семена – Зърна всевечни на неща и мисли... А като символи горят без дим На творчество съзвездия нетленни, В поля на жътва, в труд неуморим, Тук свеждат стан в житата разлюлени Жетвари: херувим до херувим... III В миг като бели гълъби от клетка Изхвръкна роят ангелски крилат, На синия лазур пред дивна гледка Те спущаха се в буен водопад – На небесата в златозвездна клетка. И ето ги един до друг стълпени! И като водни кончета подир В посоки разни пърхат разпилени, Изгубват се в надзвезден синкав мир, Като от вятър облаци развени... Ту като ято лебеди в ефира Там пръхкав сняг от ангели вали, И лира звънне тихо подир лира, Й ето златни ангели-пчели С нектар пренасят амфори в ефира Видях и ангели – идеи сили, Първооснова крепка на света, В усилие надземно дъх стаили, Те движеха предвечните неща И колела въртяха огнекрили... Оттук възземаха се стъпала: По тях седяха ангели блажени С разперени и пърхащи крила, Или от висша милост озарени, Вървяха в светла вис по стъпала. А най-горе стояха шестокрили: Пламтеше слънце в техните ръце, – То бяха ангели – идеи сили; Като елмаз вселенското сърце Държаха херувими шестокрили... . ,
към текста >>

А най-горе стояха шестокрили: Пламтеше слънце в техните ръце, – То бяха ангели – идеи сили; Като елмаз вселенското сърце Държаха херувими шестокрили... . ,
В блаженство вечно пролет тук цари: Годините тук носят само младост, Любов сърца ли нежни озари, Опиянени те блестят от радост, В блаженство вечно пролет тук цари. Душите тук се хранят с вечни мисли, Тъй както долу тялото с храна. На твари мимолетни, многочисли, Тук зреят в лоното им семена – Зърна всевечни на неща и мисли... А като символи горят без дим На творчество съзвездия нетленни, В поля на жътва, в труд неуморим, Тук свеждат стан в житата разлюлени Жетвари: херувим до херувим... III В миг като бели гълъби от клетка Изхвръкна роят ангелски крилат, На синия лазур пред дивна гледка Те спущаха се в буен водопад – На небесата в златозвездна клетка. И ето ги един до друг стълпени! И като водни кончета подир В посоки разни пърхат разпилени, Изгубват се в надзвезден синкав мир, Като от вятър облаци развени... Ту като ято лебеди в ефира Там пръхкав сняг от ангели вали, И лира звънне тихо подир лира, Й ето златни ангели-пчели С нектар пренасят амфори в ефира Видях и ангели – идеи сили, Първооснова крепка на света, В усилие надземно дъх стаили, Те движеха предвечните неща И колела въртяха огнекрили... Оттук възземаха се стъпала: По тях седяха ангели блажени С разперени и пърхащи крила, Или от висша милост озарени, Вървяха в светла вис по стъпала. А най-горе стояха шестокрили: Пламтеше слънце в техните ръце, – То бяха ангели – идеи сили; Като елмаз вселенското сърце Държаха херувими шестокрили... . ,
към текста >>

6. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, което е познато под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността.
Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, стоящи на разни степени на развитие, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на великия Божи Дух. И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум и мисъл, какъв мощен дух и воля са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване божествения план на мирозданието. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, което е познато под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността. Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души. Те всички вкупом представят великият Космичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае какво, как и кога да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи. А според мен.
към текста >>

7. ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената: серафими - братя на любовта, херувими - братя на хармонията, престоли - братя на волята, господства - братя на интелигентността и радостта, сили - братя на движението и растенето, власти - братя на външните форми и изкуствата, началства - братя на времето, състоянието и такта, архангели - братя на огъня и топлината, ангели - носители на живота и растителността.
Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развитие, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбирам онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия космос. Те го направляват защото сами са взели участие в неговото създаване под прякото ръководство на великия Божи Дух. И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи, с всичките й безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум, какъв мощен дух са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване Божествения план на мирозданието. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената: серафими - братя на любовта, херувими - братя на хармонията, престоли - братя на волята, господства - братя на интелигентността и радостта, сили - братя на движението и растенето, власти - братя на външните форми и изкуствата, началства - братя на времето, състоянието и такта, архангели - братя на огъня и топлината, ангели - носители на живота и растителността. Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души. Всички вкупом представят великия Козмичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае кога, как и какво да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи. "Глава на Бялото Братство е Христос" А според нас има три вида слънчеви системи.
към текста >>

8. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В красиви форми херувими изляха го.
За прародината безбрежна във светлина. Кат' песен нежна една Любов цари. Там Истината безпределна със Правдата си неразделно свещенствуват в зари. На Мъдростта закона светъл разкрива всяка добродетел, душата що краси. В чудесен ритъм тъй Всемира, през свойта седмострунна лира Живота отрази. В красиви форми херувими изляха го. А серафими подели сладък химн — Монарха славят във висинит/. Той в първий лъч на светлината родил е своя Син. Синът — Артист на битието, запалил огън във сърцето на страдни същества. Разраснал се свещений пламък на тез души в съсъда малък и смело за Христа навлезли верните Му чада на страсти в пламналата клада, всред злобно пиршество. Кат' фанели пламтящи нови засвяткали в сърца готови пред бъдно тържество.
към текста >>

9. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А дял теб Промисъл Върховен предал е с нещо несравним: да сплиташ нежно с вид чаровен одежда — плът за херувим.
А само ти не си готова о, жено, за природний звън. Наметнала суетност куха, на лукса шеташ ден и нощ. Към зов семеен биваш глуха, душата ти приспал пустош. Хладнее домът в мрачна скука, там слънце с топъл лъч не грей. Не трепка радост в свидна люлка, молитва жарка в страх немей. А дял теб Промисъл Върховен предал е с нещо несравним: да сплиташ нежно с вид чаровен одежда — плът за херувим. Той чака още, приеми го! Пални светилник изгасен! Лъчът на щастие велико да грейне пак пред твоя ден. Auroro Моралната стабилност Приятелят ми Т. е страшно разгневен.
към текста >>

10. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И той влиза и излиза из онзи свят, движи се между ангелите, херувимите, серафимите, отива понякога и при Бога, без да знае това нещо.
Такъв човек каквото и да прави, все ще усеща, че нещо му липсва, до като един ден умре. И тогава религиозните казват че душата му отишла на онзи свят. Според мен онзи свят е този свят. Ако вземете един микроб, който едва се забелязва с микроскоп, той влиза и излиза из човека, без да подозира даже за съществуването на човека. Същото може да се каже и за човека. И той влиза и излиза из онзи свят, движи се между ангелите, херувимите, серафимите, отива понякога и при Бога, без да знае това нещо. Остава нещо у вас, като че сте чели някаква приказка. Същественото се заличава от съзнанието ви. „В начало Бог създаде небето и земята. И земята беше неустроена и пуста, и Духът Божий се носеше върху бездната“. В нас непрестанно става една борба.
към текста >>

11. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По своим степеням знания и развития и по своим обязаностям, которые они исполняют, эти существа построены по степеням иерархической лестницы в органическую подчиненость, известную под именами: Серафимы — братья любви, Херувимы — братья гармонии, Престолы — братья воли, Власти — братья движения и роста.
Эти совершенные существа несравненно более передовые, чем самые великие гении земли, ибо они вышли из Первичнаго Принципа гораздо раньше людей. Все они должны были пройти путем определенного развития, под управлением Божественнаго Духа и пришли к степени совершенства, на которой и находятся теперь. И когда мы говорим о Высшем Всемирном Братстве, мы подразумеваем эту йерархию разумных существ, находящихся на разных ступенях развития, совершивших свою еволюцию миллионы и миллиарды лет раньше нашего человечества которые управляют теперь всем Космосом. Они управляют им потому, что они принимали участие в его созидание под прямым руководительством Величественаго Божественаго Духа. Если мы раземотрим мудрую организацию всей вселенной, со всеми ея млечными путями, со всеми ея безчисленными солнцами и планетами, если мы только раземотрим высшую механику и совершенство техники, с которыми построена земля, мы остановимся в восхищении перед могуществом мысли и ра зума, перед могуществом духа и воли этих гениальных сози дателей, которые работали над осуществлением Божественнаго плана Творения Вселенной. По своим степеням знания и развития и по своим обязаностям, которые они исполняют, эти существа построены по степеням иерархической лестницы в органическую подчиненость, известную под именами: Серафимы — братья любви, Херувимы — братья гармонии, Престолы — братья воли, Власти — братья движения и роста. Начала — братья времени, состояния и меры, Архангелы — братья огня и тепла, Ангелы — носители жизни и растительности, Могущества — братья наружных форм и искусств. Последняя десятая ступень будет занята душами воздвигнутых людей. А все они в своем целом представляют Великаго Космическаго Человека Деятельность этих существ так гармонично распределена, что каждый из них знает, что он должен делать, когда и как должен работать. Они руководят функциями великаго мирового организма, который содержит в себе все солнечные системы. По моему, есть три рода солнечных систем.
към текста >>

12. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Зодиакални знаци — Име на йерархиите Овен — Без име Телец — Без име Близнаци — Серафими Рак — Херувими Лъв — Престоли или господари на Волята Дева — Господари на мъдростта Везни — Духове на личността Скорпион — Духове на формата Стрелец — Духове на интелекта Козирог — Архангели, духове на огъня Водолей— Ангели — духове на живота Риби — Девствени духове В миналото, когато астрологията е била само неразделна част от науките на Школата и като азбука на окултната наука, посветените са знаяли, както и днес знаят, че дванадесетте знака на зодиака това са 12-те творчески принципи на Битието, които се проявяват чрез 12-те съзвездия и знаци, строят цялата видима вселена и човешкото тяло с неговите външни и вътрешни органи.
От съзвездията светлината се излива в центъра на нашата система — Слънцето, от което, под вътрешните импулси, се поляризира и проектира в областта на еклиптиката и получаваме тъй наречените 12 знаци на зодиака, които от своя страна се проявяват активно чрез планетите, като самите знаци представят среди. Като говоря, че зодиака е разумна система от принципи, схващам понятието принцип не механически, а като разумна съзнателна дейност на йерархии от възвишени същества. Зад всеки принцип стои едно общество от разумни възвишени същества, за които този принцип е път на проявление. На това основание посветените свързват дванадесетте зодиакални принципи с дванадесетте творчески йерархии на Битието. Макс Хайндел, въз основа на розенкройцерската традиция, дава следното съотношение между зодиакалните съзвездия и творческите йерархии. Зодиакални знаци — Име на йерархиите Овен — Без име Телец — Без име Близнаци — Серафими Рак — Херувими Лъв — Престоли или господари на Волята Дева — Господари на мъдростта Везни — Духове на личността Скорпион — Духове на формата Стрелец — Духове на интелекта Козирог — Архангели, духове на огъня Водолей— Ангели — духове на живота Риби — Девствени духове В миналото, когато астрологията е била само неразделна част от науките на Школата и като азбука на окултната наука, посветените са знаяли, както и днес знаят, че дванадесетте знака на зодиака това са 12-те творчески принципи на Битието, които се проявяват чрез 12-те съзвездия и знаци, строят цялата видима вселена и човешкото тяло с неговите външни и вътрешни органи. Това съответствие между знаците и частите на тялото ще разгледам по-долу. Човешкото тяло се е оформило под влиянието на слънчевата светлина, пречупена или поляризирана в различните епохи през различните съзвездия на зодиака. И затова всяка част от човешкото тяло съответства точно на дадено съзвездие, което видехме и при описанието на окултното преживяване на тялото, че тялото е система от имагинации (картини) в които намираме космоса, отпечатан в човешкото тяло. Така че, човек е един действителен микрокосмос, а не само една аналогия на микрокосмоса. Много тайни крие в себе си зодиака със своите 12 съзвездия.
към текста >>

13. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Да бъда тънка езерна тръстика, засвирваща привечерния химн за Твоята премъдрост звездолика, кога с крило ме лъхне херувим.
Пашов МОЯТА МОЛИТВА Да съм тръба на Твойта слава, Боже, да съм око, прозрело красоти, които само любовта Ти може да вае на духовни висоти. * Да бъда меч в могъща Ти десница, пресекъл сатанинския език, — да съм перо, що в детската сълзица открива Твоя благ, предвечен Лик. * Да бъда плуг на Твойта светла нива: сърцето ми в сърца да рий бразди, пред мене Слънцето да вее грива, в следите ми да сееш с длан звезди . . . * Да бъда искрица от Твоя пламък, да трепна в благия любовен жар, — да бъда ръб на скъпоценен камък, дълбаещ във душите свят олтар. * Да бъда тънка езерна тръстика, засвирваща привечерния химн за Твоята премъдрост звездолика, кога с крило ме лъхне херувим. * Да бъда устрем във дъхът на вихър: да разлюлея от души Вълна, — сърце да внедря в пяната й лиха, та в миг да стигна Твойта Светлина. Елвилюри СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Призова учениците Си (из неделната беседа „Призова учениците Си“ – 5. XI. 1939 г.) Има много неща в живота, които на пръв поглед са противоречиви. Големите противоречия, които съществуват в света, смущават хората. И в миналите векове хората са се смущавали все от настоящето, — защо светът да е такъв.
към текста >>

14. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Грешният херувим.
Нощен час. V. Оазис. VI. Двете топлини. VII. Напред. VIII. Молитва и IX. Грешният херувим. 3. А. Безант. Религия и музика (с портрета на лекторката). 4. Мистицизъм: 1) Поглед върху една мисъл, изказана от Бьоме. 2) Манфред и епохата на световната скръб, от Силвен Хо. 5. Боян Боев.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта).
В първите две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел. В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр. В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството. Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на себепознанието и посвещението, т. е. за начина, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“. Виж разговора на Никодим с Христа — Ев. Йоанна, гл.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Чисто си ти като Бога, като ангелите, като херувимите, като всички благородни, чисти, възвишени творения на божествения Дух .
О, дете! . . Чисто си ти! Божествено си ти! . . Чисто си ти като Бога, като ангелите, като херувимите, като всички благородни, чисти, възвишени творения на божествения Дух . . . като най-хубавите създания във вселената! И когато аз те виждам весело и безгрижно да припкаш по полето, като волна птичка . . . Когато аз те виждам да гониш шарената пеперуда, цяло сияещо от радост и безгрижие ... да се плениш до захлас от нейната красота .
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На наш език — Херувими.
живите святости или светии, които представляват първия ангелски чин — Серафимите. 2) Бет — ב Второто име на Бога, което съответства на втората буква от азбуката, е Бахур, т. е. ясност, младост. То означава ангелите на втория чин — Офаним, т. е. формите или колелата. На наш език — Херувими. Чрез тях Бог тури ред в хаоса. Изчислението му е Хокма — „мъдрост“. 3) Гимел — ג Името е Гадол, т. е. велик, което е присъще на третия ангелски чин — Аралим, или великите, силните, а на наш език — Престоли. Чрез тях Бог Елохим (Тетраграматон) поддържа формата на материята.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Грешният херувим.
Нощен час. V. Оазис. VI. Двете топлини. VII. Напред. VIII. Молитва и IX. Грешният херувим. 3. А. Безант. Религия и музика (с портрета на лекторката). 4. Мистицизъм: 1) Поглед върху една мисъл, изказана от Бьоме. 2) Манфред и епохата на световната скръб, от Силвен Хо. 5. Боян Боев.
към текста >>

* * * ГРЪШНИЯТ ХЕРУВИМ Съжител Божи, херувим, пред светлия престол незрим, изказа жарко таз молба: „о Татко, нека йощ сега на земни свят да се вестя, — човешка дай ми ти съдба“.
* Над гроба ти не ще ридаят, не ще оплакват твойта плът, защото всички вече знаят, че светлите души не мрат.. * * * МОЛИТВА О Татко милостиви, смири ми Ти душата! помилвай ми челото, та нека да заспя... че пъплят тъмни сенки и мъчат ми душата от минали страданья и минали тегла... * Така да си почина, аз искам, безметежно, да стихнат тежки мъки, изсушат се сълзи, духът ми да се носи в мълчание безбрежно и никога животът съня да не смути... * О Татко, дай таз милост! Но... знам че е напразно,: ръка Ти нивга вече не ще ми я даде, додето в мен сърцето — несвъртище омразно — самичко не миряса, за винаги не спре.. * * * СЪРЦЕТО Кой знай играта на сърцето, как се изменя всеки ден, не би си мръщил той лицето, не бил би нивга наскърбен. * То днес ни мъчи и терзае,.. избликва сълзи на очи, а утре лудо заиграе, обляно в радостни сълзи! . . . * * * ГРЪШНИЯТ ХЕРУВИМ Съжител Божи, херувим, пред светлия престол незрим, изказа жарко таз молба: „о Татко, нека йощ сега на земни свят да се вестя, — човешка дай ми ти съдба“. * — „Върви! “ Отец му отвеща, „бъди ми верен ти всегда, , „закона строго ти пази, „не чти кумири, суети, доброто всякога люби и чист при мен се пак върни! “ * Във миг го Той преобрази и образ строг се проясни, блестящи къдри разпиля по белоснежни рамена, очи кат синьото небе, с невинен поглед на дете. * Лицето блесна в красота, корал изви се на уста, в усмивка бисер просия и в чистата оназ снага греховен пламък се преля — сърце човешко затуптя. * Девойка, прелестно дете, с вълшебен устрем полете, пред очарования глед трепнаха нови красоти, сърце й нежно се смути от шумни, пъстър земен свет * В среднощ в гората се запря и в съзерцание замря, луна, звезди блестят в небе, далеч се чуй ревът на звяр.
към текста >>

Бляскавото сияние свети наоколо — това е Розата, която е разцъфтяла в пет листа; петокрайната звезда на кабалистическия Микрокосмос, блестящата звезда на Масонството, символът на всемогъщата воля, въоръжена с огнения меч на херувимите.
И действително, с помощта на Словото, в Словото и чрез Словото (неразривно съединено с живота) са били създадени всички неща, както духовните, така и телесните. „В началото бе Словото казва Ев. Йоан — и Словото бе у Бога и Словото бе Бог … Всичко чрез Него се започна, и без Него нищо не бе започнато, което започна. В Него бе животът . . .“ Ако се обърне внимание, каква част от човешката фигура заема централния пункт, който разтваря окръжността, то може да се разбере, с каква йероглифическа мощ посветителят е съумял да изрази тази основна тайна. Бляскавото сияние свети наоколо — това е Розата, която е разцъфтяла в пет листа; петокрайната звезда на кабалистическия Микрокосмос, блестящата звезда на Масонството, символът на всемогъщата воля, въоръжена с огнения меч на херувимите. Ако се изразим с езика на екзотическото християнство, това ще бъде сферата на Бога-Сина, поместена между сферата на Бога-Отца — сферата на сянката нагоре, дето я пресича Ен Соф (ףום ןיא) с бляскави букви, и сферата на Бога-Светия Дух Руах Хакадош (הקדוש רוח) бляскава сфера надолу, дето йерограмата Емет (תמא) я пресича с черни букви. Тия две сфери се представят като изгубени в облаците на Ацилута (תול צא). за да се посочи на окултната природа на първото и третото лице на Св. Троица; еврейската дума, която ги изразява, силно изпъква, блеснела на сенчест фон, тъмна на светъл фон, за да се разбере, че нашият ум, неспособен да проникне в същността на тия начала, може само да предугажда дребното в противоположните им съотношения, по силата на аналогията на противоположностите. Над сферата на Ен-Соф свещената дума Йехова се разлага в един огнен триъгълник, както следва: Без да се вдълбочаваме в йероглифическия анализ на тази свещена дума и особено да излагаме тук тайните на нейния произход, които изискват много разкрития, ние ще кажем само, че от тая специална гледна точка: йодът (י) символизира Отца, йахът (הי) — Сина, йахо (יהי) — Св.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тези царства са тъй наречената духовна йерархия5): ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на времето), власти (духове на формата), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта).
В миналите слънчеви системи днешният човек пак е бил, само че не в човешка, а в по- долни степени на развитие. „Човешка степен на развитие“ се нарича достигане самосъзнание във физическия свят. Днешното човечество е достигнало до човешка степен на развитие в днешната слънчева система Под човешкото царство се намират животинското, растителното и минералното царства. Има царства и под минералното. Както има царства под човешкото, така има царства и над човешкото. Тези царства са тъй наречената духовна йерархия5): ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на времето), власти (духове на формата), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). И те не са излезли на готово от ръцете на Твореца такива, каквито са сега, но и те са плод на една дълга, дълга еволюция. Те са сега над човешкото царство, понеже са преминали през „човешката степен на развитие“ вече в миналите слънчеви системи. В днешната слънчева система днешното човечество, преди да продължи по- нататък, на кратко е повторило фазите, през които е преминало в миналите слънчеви системи. Заключение Познанието на истината — това е най висш дълг на всеки човек. Това познание е възможно и нужно.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Там живееха птиците небесни — висши интелигентни духове — които бяха облечени в одежди, изтъкани от тънката ефирна материя на въздуха райски, на които сърцата бяха чисти, като кристала; душите светли като рубина, а духовете мъдри, като херувима.
И растеше бързо Душа — Жената — Ева в градината на Бога по ум, знание и пълнота. И изучаваше всички закони в рая, по които се развива живота в него. И закрепваше в светската мъдрост на познанията. А до дървото на „Доброто и Злото“ не се доближаваше, за да не се породи в нея пожелание да вкуси и от неговите плодове на познание. И живееха в градината на Бога заедно с жената милиони други интелигентни същества, едни от които служеха на човека, а други, на които човекът услужваше. Там живееха птиците небесни — висши интелигентни духове — които бяха облечени в одежди, изтъкани от тънката ефирна материя на въздуха райски, на които сърцата бяха чисти, като кристала; душите светли като рубина, а духовете мъдри, като херувима. А в по-низшите полета на рая живееха зверовете полски, които бяха облечени в тъмните одежди на пожеланията, изтъкани от грубата материя на водата. И бяха сърцата им изпълнени с еротична сласт, душите им са низък егоизъм, а духовете им се вълнуваха и ръководеха в живота си от злия гений на злото и порока. И царуваше над тях стария Змей на мъдростта светска, един от най-старите паднали синове на Бога живаго, който владее и господарува над низшите закони, по които се управляват и развиват всички несъвършени светове във вселената. III. А в градината на Бога едно от най-красивите, стройни и привлекателни създания беше Ева — майката на познанието — нежната другарка на Адама. И всички творения на рая се възхищаваха от нейната красота, а злите и лукави духове се бояха.от нейния ум, познание и пълнота.
към текста >>

Аз поставям светъл Херувим пред дървото на живота, който трябва да го пази от тебе, да не се докоснеш до него, да не ядеш от плодовете му и да не останеш за вечни времена в това окаяно положение“.
Ала светлината, що ти вдъхнах от моята божествена виделина, ще пребъде вечно в тебе, и ще ти послужи като фар в дългия ти път към мене.“ „И колкото повече проблясват нейните лъчи в тебе толкова по-скоро, и по-добре ще познаеш и намериш пътя към твоето отечество, от където си излязъл първоначално.“ „Ето, аз помествам целите небеса с всичкото тяхно съвършенство в центъра на твоята кожена дреха. Работи да изгрее слънцето на познанието в тебе, и то ще озари изтока на твоите небеса! “ „И тогава реката Фисон ще напои цялата твоя Евилатска земя, в която има много злато, вделион и оникс камък“. „И водите на реката Тигър всякога ще бъдат в тебе светли, като зората; чисти „като северното небе, и бистри, като кристала, защото те текат на Из- ток през земята на Асирия.“ „А водите на Гион и Ефрат ще ти дават живот в плътта и сила в мрака, за да грее Слънцето на светлината в тебе.“ „Ти стана чадо на пожеланията, ала за да не се изгубиш и пропаднеш за винаги във вечността, знай, че те са като меч с две острила: едните дават потик да се повдигне душата до престола на боговете, а другите я смъкват в дъното на ада.“ „Живота ти в новото твое отечество, в което аз те поставям от сега нататък да живееш, ще бъде преминат в борба между тези две сили — пожелания в теб. И за да не останеш до скончание на мировете в това ужасно положение. Аз поставям светъл Херувим пред дървото на живота, който трябва да го пази от тебе, да не се докоснеш до него, да не ядеш от плодовете му и да не останеш за вечни времена в това окаяно положение“. „А когато ти набереш достатъчно опитности в новия си живот, чрез които ще можеш да тръгнеш към мене, към великото мое царство, от което ти някога излезе с най-благородните пориви на сърцето си: да бъдеш полезен на по-малките свои братя, Аз ще изпратя тогава един светъл лъч от мене, който ще се всели в сърцето на един избран от твоето семе и ще ти покаже и освети пътя, по който ти ще дойдеш към мене“. „И ще смаже главата на твоя прелъстител, а той ще му нарани петата! “ И изгони Бог Адама и Ева из рая и ги посели в новото им отечество, което се нарече: земя — долина печална на скръбта, долина на вечната борба между злото и доброто — висшата и низша природа у човека. И постави Херувим с огнен меч в ръка да пази входовете райски и пътя към дървото на Вечния Живот. IV И постигна Черният Син на Злото пожеланието си.
към текста >>

И постави Херувим с огнен меч в ръка да пази входовете райски и пътя към дървото на Вечния Живот.
И за да не останеш до скончание на мировете в това ужасно положение. Аз поставям светъл Херувим пред дървото на живота, който трябва да го пази от тебе, да не се докоснеш до него, да не ядеш от плодовете му и да не останеш за вечни времена в това окаяно положение“. „А когато ти набереш достатъчно опитности в новия си живот, чрез които ще можеш да тръгнеш към мене, към великото мое царство, от което ти някога излезе с най-благородните пориви на сърцето си: да бъдеш полезен на по-малките свои братя, Аз ще изпратя тогава един светъл лъч от мене, който ще се всели в сърцето на един избран от твоето семе и ще ти покаже и освети пътя, по който ти ще дойдеш към мене“. „И ще смаже главата на твоя прелъстител, а той ще му нарани петата! “ И изгони Бог Адама и Ева из рая и ги посели в новото им отечество, което се нарече: земя — долина печална на скръбта, долина на вечната борба между злото и доброто — висшата и низша природа у човека. И постави Херувим с огнен меч в ръка да пази входовете райски и пътя към дървото на Вечния Живот. IV И постигна Черният Син на Злото пожеланието си. И позна чрез Адама Ева която зачна да роди син, на когото името нарече Каен. И възгордя се Ева, като знаеше, че роди син човек — плод на своята утроба — чрез Господа на силите на разрушението. И обикна го тя от цялото си сърце и душа, като съвършен плод на силата земна, като владетел на низшите закони на плътта. на най-бурните страсти и пожелания в живота.
към текста >>

0.35208797454834