Търсене в текстове за 'Французи'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 109 резултата в 69 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. НОВИТЕ ПЪТИЩА В ИЗКУСТВОТО - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всички граници, които делят затворените в своите черупки отделни личности, класи и народи, ще се разрушат и хората ще разберат, че по цялата земя няма много народи, а един народ - Божия народ; няма много закони, а един закон, законът на любовта към всичко живо; ще разберат, че всички хора - преди да са немци, французи, руси, англичани, християни, мохамедани - преди всичко са братя - човеци - свързани с един общ произход, с едно общо предназначение и с една обща цел.
Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя. Подтик за дейност в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а божествената, необятна любов. ЗА КРИЗАТА В СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Всички страдания, всички противоречия и бедствия които измъчват съвременното човечество, се дължат на туй, че то преживява една преходна стадия от общественото към божественото животоразбиране, от живота на какавидата в живота на пеперудата. Предстои да се извърши една велика промяна. Какавидата трябва да прояде пашкула, да разпери крила и да хвръкне. Всички граници, които делят затворените в своите черупки отделни личности, класи и народи, ще се разрушат и хората ще разберат, че по цялата земя няма много народи, а един народ - Божия народ; няма много закони, а един закон, законът на любовта към всичко живо; ще разберат, че всички хора - преди да са немци, французи, руси, англичани, християни, мохамедани - преди всичко са братя - човеци - свързани с един общ произход, с едно общо предназначение и с една обща цел.
към текста >>

2. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

„Толкова по-зле, казваше един французин, за фактите, ако те не отговарят на теорията".
В този смисъл, абсолютността е относителна. И затова говорят великите мъдреци на човечеството, че абсолютните величини са само у Бога. А на човека е дадено да борави с относителните абсолютности. Учените доскоро приемаха своите знания за абсолютни, което нещо ги довеждаше до консерватизъм. Този консерватизъм ги караше да отхвърлят всички ония факти, които не съвпадат или се явяват в разрез с техните предварително поставени положения. „Толкова по-зле, казваше един французин, за фактите, ако те не отговарят на теорията". Но да се отрече фактът, това още не значи да изчезне и самия факт сам по себе си. Но при днешното положение на знанието, ние вече решително можем да кажем: Толкова по-зле за теорията, ако тя не отговаря на фактите. При наличността на това положение става ясно, защо новите мислители и учени говорят вече за ново ориентиране в разбирането на живота. Това ново ориентиране се налага с една желязна необходимост, тъй като средствата на досегашната материалистична школа, както и на спиритуалистичната школа взети поотделно се оказаха далеч недостатъчни да придружават събитията в живота и фактите на природата. Но когато тия факти се оказват в явно противоречие с официалните схващания, то учените с един явен консерватизъм, с един непростим предразсъдък, отхвърлят тия факти, вместо да ги проучат и изяснят.Такъв беше случаят с френологията на Gall, която за дълго време беше осмивана от учените на времето си.
към текста >>

3. ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Анри Поанкаре – Наука и Хипотеза Мислите, изказани от бележития французин математик и философ Поанкаре, са достатъчно ясни за всеки едного, който е що годе запознат със съвременната наука, за да имат нужда от коментарии.
НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ Продължение от брой 1 Всички науки са само несъзнателни приложения на теорията на вероятностите. Отхвърли ли се тя, с това ще бъде отхвърлена я цялата наука. В много случаи физикът се намира в положението на играч, който пресмята своите благоприятни и неблагоприятни възможности. И когато той тегли своите индуктивни заключения, трябва винаги да прилага, повече или по-малко съзнателно, вероятностите. Анри Поанкаре – Наука и Хипотеза Мислите, изказани от бележития французин математик и философ Поанкаре, са достатъчно ясни за всеки едного, който е що годе запознат със съвременната наука, за да имат нужда от коментарии. Наистина, всички закони на днешните, тъй наречени точни науки, са статистични. Астрологията, както вече не веднъж се изтъкна, почива на системни статистични издирвания. Нейните закони, статистични по естество, са толкова убедителни, колкото и законите на всички останали експериментални науки и да се отрекат те, ще рече да се отрекат основите на цялото съвременно познание. Ще изложим накъсо и в едри черти начина, по който се третират астрологичните проблеми, без да се впускаме в разните математични подробности, с които е свързано прилагането на теорията на вероятностите в астрологията. При това излагане ние ще се придържаме към работите на Пол Фламбар, един от кай-видните работници в областта на научната астрология, който и най-систематично е разработил тези въпроси.
към текста >>

4. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Французинът Латрейл я туря на мястото на днешна Персия.
Хумболд прочел разказа на Платона за Атлантис и казва; .,Докато пътувах, нийде не я (т.е. Атлантис) срещнах.” Наистина, пита М. Орлов, къде ли тоя знаменит учен е искал да срещне това, което е изчезнало преди 10,000 години? Други учени в стремежа си да открият тайната на Атлантис като търсили дълго, открили най-сетне Атлантида в най-разнообразни места и чудновати местоположения. Руден, например, открил че Атлантида, това не е нищо друго, освен Скандинавския полуостров. Французинът Латрейл я туря на мястото на днешна Персия. Де Бер твърди, че Атлантида, това е Содом и Гомор, а Бали я открил в Монголия. С Атлантида, казва Орлов се повтаря същата история,. както с библейския рай, който са поставяли и в Сахара, и в Испания, па даже и на Северния полюс. ____________________________________________________________ *) Известната на стария свят Северна част на Африка. **) Неотдавна английският офицер Джемс Чертворд съобщи, че в Индия намерил 125 дъсчици със старинни текстове в които се, говорело за някакъв континент известен също под името Му, който преди 13,000 год. потънал.
към текста >>

5. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Есперанто е разпространено днес по цялата земя, и ако англичани, французи, немци го изучават и използуват, какво остава за нас, малките народи?
И понеже се подготвя най-величествената епоха на братството и любовта, когато ще се яви шестата раса, затова ние виждаме много духовни, социални, международни движения, които се явяват като подготовление, за новата култура. Въздържателно, вегетарианско, туристическо, есперантистко, кооперативно и пр. движения - всичко това са стъпала към онзи нов, жив мироглед, който ще ни разкрие новите идеали. И всички те ще се слеят като отделни струи в буйната река на духовното възраждане, което настъпва, не за да изчезнат и да се заличат, а за да се усилят и да се хармонират помежду си. Есперантското движение, което има за цел да сближи и побратими народите чрез неутралния и идеално лесния език есперанто, днес вече играе грамадна роля като фактор за мира и възпитанието, както и като практично средство в международния живот. Есперанто е разпространено днес по цялата земя, и ако англичани, французи, немци го изучават и използуват, какво остава за нас, малките народи? Това обаче, което е по-важно, е онзи идеал на братство и хармония, който е създал есперанто и който тъй хубаво е възпят в химните на Д-р Заменхов, който беше не само гениален езиковед, но и вдъхновен поет и свят човек, пословичен по своята честност и безкористие. Есперанто е езика на идеалистите. Международните организации на Червен кръст и I. O. G. R. начело с проф.
към текста >>

6. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

* * * Тоя французин, толкова приличен на своите сънародници и същевременно толкова различен, беше със среден ръст и атлетично телосложение.
Аз не мога да дам в подкрепа на горните твърдения друго, освен моето собствено свидетелство. И други са присъствували на същите чудеса, но те имат мотиви да си мълчат; аз пък имам такива, за да говоря. Аз обаче не ви изисквам да ми вярвате. Въобразете си само, че те са може би възможни, и това ми стига. Приемането на тая хипотеза ще ви направи по-късно чувствителни спрямо Светлината и моята цел ще бъде постигната; понеже аз не говоря, за да отдам справедливост на едно същество, което Не се грижеше за земната справедливост; аз говоря само за вас, зарад вашето бъдеще, за да намерите смелост в минутите на изнурение и въпреки всичко да вървите напред. * * * Тоя французин, толкова приличен на своите сънародници и същевременно толкова различен, беше със среден ръст и атлетично телосложение. Нищо, нито в неговото облекло, нито в неговите маниери, нито в неговия говор, не го различаваше от тълпата. Той живееше както всички, с изключение на часовете за спане, които той почти всецяло премахваше. При една непрестанна активност, нито неговото тяло, нито, неговият ум не изглеждаха да познават умората. Всички моменти на неговото време бяха заети; химически и механически изследвания; благотворителни заведения, които управляваха негови приятели; социални реформи, изобретения, които той даваше на някои нуждаещи се и непрестанно всички видове благотворителности, но всякога като се укриваше. Колкото сложен и да бе случаят, за който се допитваха до него, той отговаряше с няколко окончателни думи.
към текста >>

7. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В цяла книга на френски, немски, английски и есперанто - са предадени възторжените отзиви на французи, англичани, немци, шведи и пр., участвували в творческата, съзнателната, а не разрушителна работа в Лихтенщайн, където братята работили на полето, а сестрите готвили, чистили, и всички като войници на мира с мотика в ръка са градили новия свет на обич и братство между народите.
за въоръжения, а и другите народи се надпреварват по същия път, една шепа идеалисти, миротворци, които отричат всека война и всяко убийство като методи за разрешение, каквито и да е въпроси, се сбират това лято в южна Франция, доброволно, без заплата да работят, да помогнат на пострадалото население от наводнение. От десет години е основан Комитет за доброволна гражд. служба, който всека година организира помощ на пострадали. В 1920 г. във Вердюн, в следващите години в Швейцария, миналата година в Лихтенщайн, а сега (1930) в южна Франция. В цяла книга на френски, немски, английски и есперанто - са предадени възторжените отзиви на французи, англичани, немци, шведи и пр., участвували в творческата, съзнателната, а не разрушителна работа в Лихтенщайн, където братята работили на полето, а сестрите готвили, чистили, и всички като войници на мира с мотика в ръка са градили новия свет на обич и братство между народите. Трогателни са били изпращанията на всички, които си заминавали. Много от тях са се връщали отново, въпреки тежкия труд. Това са школи на мира, разсадници на нови идеи, където хората се сбират не да говорят само, а да творят. Това начинание има много по-голямо значение от стотина конференции и конгреси. То възпитава истински апостоли на мира.
към текста >>

Ето вчерашните неприятели немци и французи, англичани и руси, австрийци, - представители изобщо на повечето европейски народи работили рамо до рамо с мотика и лопата.
Страшно е било наводнението. Само 2-3 здания са оцелели, а всичко друго било разрушено или полуразрушено от водната стихия. Хората присъствували на неописуеми сцени, подобни на тези в разказа „Наводнение" от Емил Зола. Това лято пристигнали там около 50-60 души, повечето млади, вдъхновени идеалисти, студенти, чиновници, пастири, работници от 10 разни народности. Те работили безплатно на френските селяни. Ето вчерашните неприятели немци и французи, англичани и руси, австрийци, - представители изобщо на повечето европейски народи работили рамо до рамо с мотика и лопата. Нов дух, нови чувства изпълвали тези чудни хора, дошли от всички краища на Европа, даже чак от Америка; тя са били изпълнени с вътрешна самодисциплина, толерантност, пълно съзнание за дълг. Братство царувало между тях. Преди ядене една минута прекарвали в мълчание и изпявали химн на приятелите на мира. Повечето са били вегетарианци, всички са били пацифисти, възторжени идеалисти. Мир, а не война!
към текста >>

8. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Като че ли планините са оказали влияние на народа – Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци – живеят в мир и съгласие.
Какво видях в Швейцария, Франция, Англия, Германия, Латвия, Естония, Финландия? Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестер, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? — Два света видях – стария, който си отхожда и новия свят, който идва. Два света видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят – аз него търсех и за него ще пиша. * Швейцария – това е красивата страна на величествените Алпи, страната на най-високите планини в Европа, със снежни върхове и сини кристални езера – където човек е по-близо до небето. Като че ли планините са оказали влияние на народа – Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци – живеят в мир и съгласие. Федерация на свободни кантони – немски, френски и италиански – тези хора говорят най-малко 2-3 езика. Швейцария е образът на бъдещето. Ако там – на планините – немци, французи и италианци, наречени швейцарци – могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи (па и всички останали) да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество – без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя и цялата земя не е нашето отечество? Женева – това днес е столицата на световните съединени щати – които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност.
към текста >>

Ако там – на планините – немци, французи и италианци, наречени швейцарци – могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи (па и всички останали) да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество – без граници и хоризонти?
Два света видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят – аз него търсех и за него ще пиша. * Швейцария – това е красивата страна на величествените Алпи, страната на най-високите планини в Европа, със снежни върхове и сини кристални езера – където човек е по-близо до небето. Като че ли планините са оказали влияние на народа – Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци – живеят в мир и съгласие. Федерация на свободни кантони – немски, френски и италиански – тези хора говорят най-малко 2-3 езика. Швейцария е образът на бъдещето. Ако там – на планините – немци, французи и италианци, наречени швейцарци – могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи (па и всички останали) да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество – без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя и цялата земя не е нашето отечество? Женева – това днес е столицата на световните съединени щати – които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност. Обществото на Народите – колкото и несъвършено да е – подобно на детските играчки – все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеща, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове. Съветът на народите – това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и на новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълго лелеяните мечти – за мир и братско сътрудничество. Когато бях в Женева на брега на прекрасното Женевско езеро, в палатата на Общ.
към текста >>

И ето конкретния израз: събират се в Лагард – немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр.
От Женева с влака аз слизам по течението на р. Рона до брега на Средиземно море – приветстват ни вълните – и след това отново на север – до гр. Монтобан с автомобил – пристигам в замъка на с. Лагард, където намирам вече организираните доброволци – от 12 народности – да работят безплатно. След голямата война у някои миролюбци – в Швейцария – идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване връзки на обич и приятелство с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове. И ето конкретния израз: събират се в Лагард – немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр. хора идеалисти – студенти, чиновници, учители, работници и работят в помощ на пострадалите френски селяни. Работят безвъзмездно. Френското правителство отпуска само за храна; квартируват в замъка: в долния етаж и в градината – сами си плащат пътните разноски. Идват и работят по 2-3-6 седмици – всеки, кой колкото желае. От май до октомври продължава работата.
към текста >>

И аз виждах селяни и селянки французи – да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила!
Защото старият свят е на омразата, насилията неправдите, войните, престъпленията. Новият свят – това е светът на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард – новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи – да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости. Техните домове, градини бяха отворени за нас. Защо? Защото вие имахме ключът на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове – за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме. Мотика вместо пушка!
към текста >>

Довчерашните врагове – немци, французи, българи, унгарци, англичани – сега работеха рамо до рамо с песни и радост творческа полезна, необходима работа!
Мотика вместо пушка! Лопата вместо нож! Това, което пророк Исайя пророкуваше. Това, което Христос заповядваше! Любете враговете си! Довчерашните врагове – немци, французи, българи, унгарци, англичани – сега работеха рамо до рамо с песни и радост творческа полезна, необходима работа! Наистина – това бяха шепа хора – но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си – огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл. Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни, И най-после завършвахме с есперантските песни на братството и мира. Никога аз не съм чувствал по-дълбоко вложеното в тези вдъхновени песни, както тогава. Ние всички бяхме братя и сестри.
към текста >>

9. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Французинът Юлиан Палмие дошъл в България, дето престоял известно време и след това се върнал в гр.
Даже средневековният писател Вилхардуен нарича България Бугрия. Средновековният писател Стеф. де Белавила казва: „Burgari, quia latibulum eorum speciale est in Burgaria”. Българинът Никита в 1167 г. отива от Балканския полуостров в Ломбардия и оттам заедно с Марко, богомил от Ломбардия, отишъл във Франция, дето е присъствувал в Сен-Феликс де Караман (Тулузко графство) на събор, където е държал реч. Французинът Юлиан Палмие дошъл в България, дето престоял известно време и след това се върнал в гр. Алби (Франция) и тогаз почти целият този град приел богомилството. През 1220 г. от България отишъл във Франция пратеник, за да окуражи тамошните албигойци и да им даде съвет при силни гонения да потърсят убежище в България. Инквизицията и другите мерки на църквата били насочени не само против богомилите, но и против другите свободни идейни движения, обаче те били учредени първоначално против богомилството и последното даде сравнително най-много жертви на инквизицията. През 1178 г се обявил първият кръстоносен поход против френските богомили; той бил придружен с голяма жестокост.
към текста >>

10. ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

_____________________________________________________________ *) Дюрвил например, дава португалците, аржентинците, бразилците като холерични; французите – сангвинични, а немците – лимфатични.
Драйтън – Френология. Kretschmer – Korperbau und Charakter - 1921. Brockhaur – (енциклопедия) под Temperament. Дюрвил – Четене характера и пр. по лицето - 1928 Дънов – Темпераментите - 1924. _____________________________________________________________ *) Дюрвил например, дава португалците, аржентинците, бразилците като холерични; французите – сангвинични, а немците – лимфатични. Това трябва да се разбира като преобладаващо.
към текста >>

11. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Редфилд казва, че този тип хора се твърде често среща измежду руснаците, французите, много често у ирландците и пр. Лисица.
Хрътката е с продълговата глава и форми. Тя е много по елегантна и по-фина почти от всички видове кучета. Гласът на хората от този тип е звънлив, а движенията и жестовете им бързи и живи. Те са оригинални, с доста приятни нрави, чувствителни и с особено чувство към чистотата, но и тънко егоистични. Типът куче човек може да срещне твърде често в доста големи разновидности измежду хашлаците из улиците. Редфилд казва, че този тип хора се твърде често среща измежду руснаците, французите, много често у ирландците и пр. Лисица. За този тип може да се каже, че всеки човек го познава някак по интуиция. Физиогномически това са хора със средно, заострено-овално лице. Цвета на кожата им бива белезникав, розов до кафяв, кестеняви коси, рядко черни. Очите им са доста големи, възкръгли, сиви, жълтеникави, кестеняви или черни. Носът най-често бива слабо вълновиден.
към текста >>

Във връзка със съобщеното, вече за пълнота ще добавим, че Редфилд вижда у арабите силно изразен типът камила, у французите – типът жаба, хамелеон и алигатор; у руснаците – типът гъска; у турците типът пуйка; у персийците типът паун; у индусите – типът лебед и най-после у негрите – типът риба.
Има хора, които приличат още на мишки, на бухали, кукумявки, крокодили, на папагали, на гълъби, на пуйки, на хиени, чакали, на мор¬жове, тюлени, на камили, па дори и на риби. Мнозина приличат и на разни насекоми. Бъдещето чака големия майстор, който ще разшири кръга на мислене и изучаване в тази област от физиогномиката. Опитът на видния американски физиогном Редфилд да подири у разните народи животински прилики е едно голямо постижение в тази насока. Така могат лесно да се схванат характерните физически и душевни черти на разните народи. Във връзка със съобщеното, вече за пълнота ще добавим, че Редфилд вижда у арабите силно изразен типът камила, у французите – типът жаба, хамелеон и алигатор; у руснаците – типът гъска; у турците типът пуйка; у персийците типът паун; у индусите – типът лебед и най-после у негрите – типът риба. Последния тип той вижда силно изразен в кръглите уста и изобщо устройството на устните и челюстите на негрите. Познаването на животинските типове трябва да стане една вътрешна интуиция. След едни обстойни проучвания, интуицията на човека-изследовател трябва да долови туй, което лъха неусетно от целия образ – едно определено животно, много животни съчетани заедно или един свръхчовек, един ангел. Това ще бъде ореолът на неговите изучвания, той ще схване истинската насока, в която се движи или живее едно същество. Трябва да се каже още, че животните представят известни преходни стадии, елементи, лъчи, сили в природата, през които минават всички същества по пътя на развитието.
към текста >>

12. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

„В очите на тия нявгашни велики учители на човечеството, както се изразява французинът Едуард Шюре, видимият ред на нещата не е бил друг, освен отражение на един невидим, т.е.
Имало е цивилизации, които с нещо са били по-възвишени от нашата, а в друго отношение са стояли по-долу. Но във всички времена, във всички епохи, въпроса за смисъла на човешкото съществувание, въпроса за живота и за смъртта е заемал централно место. Той е бил и ще си остане стожерът, около който са се формирали всички философски учения Така са се явили, развивали и упадали религиите. В началото, при появяването на някое ново учение, донесено от някой гений на човечеството и превърнато отпосле в религия, то е имало сила и обаяние над търсещото човечество, защото е извирало из недрата на някое велико любящо сърце, извирало е сякаш из недрата на природата от нейните неизменни закони и мъдрост. Но после това учение е изпусталявало, като на мястото на неговите живи истини са оставали сили, лишени от всякакъв дух и съдържание, мъртвите ритуали и догматизъм. „В очите на тия нявгашни велики учители на човечеството, както се изразява французинът Едуард Шюре, видимият ред на нещата не е бил друг, освен отражение на един невидим, т.е. космогонични сили, които чрез непрекъснатото обвиване в материята, произвеждат еволюцията на живота. Древната наука - продължава той - не произвеждаше интелигентността от материята, тя не приписваше пораждането на световете на случайната игра на атомите, а обратно, произхода и живота на тия атоми приписваше на една универсална душа". Появяването на тия редки и лъчезарни гении в областта на човешкия дух, е било всякога едно благодатно явление за осиротилата душа на човечеството. Тяхната светлина е връщала хората към нови познания, към нови ценности. Тия великани били синтетичните фактори, които от разпилените човешки преживелици: страдания, възторзи, падения, от разпокъсаните факти в живота са сглобявали едно стройно хармонично учение, което се явявало като спасителна скала сред разбушуваното море на живота.
към текста >>

13. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

За големия държавник Клемансо, французите са казвали, че има очи на тигър и са го наричали „Le Tigre" (тигърът).
Окото прониква отвъд човешкото естество, в Безкрайното, в Безсмъртното, в Божественото. В окото лежи душата, в него са изразени нашите дълбоки желания и копнежи, нашата любов и омраза, нашите светли чувства, нашето безразличие. Окото в човека е символ на Истината. Много може да се говори и пише за окото. Простият народ схваща непосредствено това, което изразява окото. За големия държавник Клемансо, французите са казвали, че има очи на тигър и са го наричали „Le Tigre" (тигърът). „Остави тази лисица, или този вълк" и пр., казва народа често, когато искат с кратки думи, да се предпазят хората от някого и да го окачествят. Рядко, но все пак ще чуем, че някой имал божествен поглед" Много са физиогномичните причини, които правят погледа такъв или инакъв - добър или лош, умен или глупав. Първом, големината и формата на окото. Има очи кръгли, големи и отворени. Има тесни и малки очи, те изглеждат като цепнатина.
към текста >>

14. РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тия двама французи с право могат да се нарекат възродители на хиромантията в наши дни.
Всеки знае, че циганите - циганките най-вече - са, тъй да речем, гадатели по професия. За едно парче хляб, за някой и друг лев, тези опърпани гледачи са готови да ви гадаят на ръка и да ви кажат, „какво ви се пада на късмет". Много от тях, разбира се, са чисто и просто шарлатани - в техните стереотипни предсказания няма ни капка истина. Ала измежду тях понякога, наистина се срещат вещи гадателки, които просто поразяват със своите верни и точни предсказания. На такива, именно, циганки-гадателки са се натъкнали двамата най-видни френски хиролози - Дебарол и капитан д'Арпантини, които, поразени от точността, с която е било прочетено миналото им и предсказано бъдещето им, са се отдали на сериозни изследвания в областта на хиромантията. Тия двама французи с право могат да се нарекат възродители на хиромантията в наши дни. След книгата „Les mystères de la main" (Тайните на ръката) от Дебарол и „La chirognomie" (Хирогномия) от д' Арпантини, интересът към хиромантията добива по-широко разпространение във всички образовани среди. Пътьом ще спомена, че книгата на капитан д'Арпантини, по своята научна издържаност и блестящ стил, си остава класическа в хироложката литература. Ала вдъхновителка на тази книга си остава негли онази андалузка циганка, която е поразила мисълта и въображението на този капитан от Наполеоновата армия със своите удивителни предсказания. Познати са и други такива гадателки-циганки, някои от които дори са се ползували на времето си с широка известност. Такава е прочутата гадателка Мария Хаузер, която в 1849 год.
към текста >>

15. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Товянски е имал огромно влияние и много ученици — освен поляци, още французи, италианци и др.
И когато Словацки - ученикът на Товянски - се провиква: „Полша, твоята гибел е в Рим.", то той е имал пълно право - понеже наистина, влиянието на Рим, на папизма с неговите инквизиторски методи на ограничение и робство на съзнанието са били причина за невежеството, фанатизма на масите, погромите, нетърпимостта, проявена към евреи и некатолици. Разпокъсването - и поробването на Полша е настъпило, след като мрак надвиснал над полската земя - с тържеството на католицизма и иезуитизма" (Трентовски). Товянски не е учил на вяра - а на живот, нов живот. Той е възвестил нова, висша епоха на синтеза, на приложение идеите на Христа, осъществяване Царството Божие, свобода на духа, братство на народите, правда, мир и хармония. Той е показал, че учението на Христа е осъществимо и че като ученици на Христа - всички християни могат да се обединят. Товянски е имал огромно влияние и много ученици — освен поляци, още французи, италианци и др. Последните години на своя живот е живял в Швейцария - където и умира. Със своя живот и със своето учение - което е било всъщност самото учение на Христа в чист вид, той наистина е възвестил мисията на славянството изобщо и на полския народ в частност - а именно, да приложи учението Христово не само в личния живот, но и в социалния, и в международния. Принципите на любовта, братството и свободата трябва да легнат в основата на новата култура. Правда, мир и братско сътрудничество трябва да царуват между всички хора и народи. Латинската и англо-саксонската раси не изпълниха програмата на Христа.
към текста >>

16. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ето неговата оценка: „Българите, а ведно с тях и всички южни славяни, трябва да бъдат горди, че са дали на Европа едно духовно движение, което по-късно е съзряло през хусизма в протестанство, ренесанс и френска революция." И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че кличката „Равенство, братство, свобода" с която французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се помъчиха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е кличка наша.
Но като Василий и той бива изгорен на кладата в Констанца. Неговата смърт, обаче, още повече затвърдява учението му между чешките селяни. Те три века преди френската революция, а пет века подир поп Богомил развяха знамето за свобода, равенство и братство между людете на земята. Започна се една наистина отчаяна борба между демокрацията и аристокрацията на онова време, на свободата срещу тиранията, на светлината срещу мрака. Високо цени ролята на богомилството за духовното прераждане на Европа и хърватския архиепископ Щросмайер. Ето неговата оценка: „Българите, а ведно с тях и всички южни славяни, трябва да бъдат горди, че са дали на Европа едно духовно движение, което по-късно е съзряло през хусизма в протестанство, ренесанс и френска революция." И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че кличката „Равенство, братство, свобода" с която французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се помъчиха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е кличка наша. Тя ще си остане като вечен блян на човечеството, ще пребъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений – нейният създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворят нов ред между хората и нова правда на земята. На богомилите се дължат и други три идеи, които почват да намират своето осъществяване едва през последното столетие: равенството между мъжа и жената, всеобщото образование и вегетарианството. Понеже техните религиозни общини са били напълно демократични, то в тях всички членове са били равноправни. Следователно, с еднакви права еж се ползували и мъже, и жени.
към текста >>

17. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Прощалните думи на французите-гости (28. VIII.
И всички те се събраха горе при свещените, чистите Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя и от общение с живата разумна природа! И с тия нови сили те слязоха долу, за да градят този нов свят. който иде, да работят за тая светла, красива идея, която сгрява душите им. Писателят Стилиян Чилингиров казва в книгата си: "Какво даде българинът на другите народи", че богомилството родено в България преди хиляда години е светла точка в историята на българската култура и че даже великите идеи на френската революция: "Свобода, равенство и братство" са дадени на Европа от богомилите. И ето, сега отново, но в по-широк размер, България пак става център на нови идеи, на духовен тласък в света, център на един интензивен духовен живот, с творчески сили, които раждат нови ценности, които ще се вградят в новата култура, която иде. Прощалните думи на французите-гости (28. VIII. 1939) Учителю! Братя и сестри! Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо, неизразимо хубаво, неизразимо велико! Преди няколко години един измежду вас дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото вярвам малко хора по цялата земя и във всички времена са имали щастието да чуят. Следователно, аз 6их искал да започна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе.
към текста >>

18. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Едните съчувстват на така наречените демокрации, на съюзниците англичани и французи, а другите на Германия и на С. Русия.
Но какво ще е положението на един баща, който има десет сина и ги види, че те се бият за бащиното си имане, кой повече да заграби? Той ги намира с пукнати глави, с изпочупени ръце и крака. Какво ще каже този баща? Ще бъде ли доволен от синовете си ? Сега всички хора са разделени на два големи лагера. Едните съчувстват на така наречените демокрации, на съюзниците англичани и французи, а другите на Германия и на С. Русия. Въпросът е, обаче, чия кауза е права. А права е каузата на ония, които работят за делото човечество. Преди няколко месеца във вестниците беше предадена статията на един англичанин-архиепископ. Той признава, че с мирните договори англичаните са направили голяма грешка, която трябва да изправят. Ние сме най-богатия народ, казва той и затова трябва да направим нещо за човечеството.
към текста >>

Ако иска да добие изящна обхода, трябва да обикне французите.
За да добие човек добрите качества на един народ, трябва да го обикне. Така например, ако иска да добие честност, трябва да обикне англичаните Ако иска да стане трудолюбив, трябва да обикне германците. Германецът е крайно работлив. Дадете ли му някаква работа, той ще я свърши добросъвестно и на време, без да има нужда да го надзиравате. Ако иска човек да развие религиозното си чувство, трябва да обикне славяните, специално русите. Ако иска да добие изящна обхода, трябва да обикне французите. Народите са отделни органи на човечеството. И във всеки народ божественият план се изявява по особен начин. Днес народите са изправени пред задачата да се координират с този божествен план. Тогава всички те ще се обединят и ще образуват едно цяло. В бъдеще ще има само един народ, който включва цялото човечество – един велик и разумен народ.
към текста >>

19. СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Неволно тия думи напомнят за речите на французите, държани при Рилските езера на Изгрева миналото лято – на проф.
На път за шумния град те решиха отново да посетят Учителя в най-скоро време. По пътя лекарите водят оживени разговори. Оня, който говори, как вярвал в доброто в своето детинство, каза: – Онова, което имах в детинство, отново нахлува в мен и ме изпълва със своето очарование. Вярвам пак в доброто, което работи в душите, вярвам, че силата и животът са в доброто. Отново се чувствам тоя, който бях тогава, в златното детинство! Неволно тия думи напомнят за речите на французите, държани при Рилските езера на Изгрева миналото лято – на проф. Алфред Ломоние от Тулузския университет, на Тони Белмен от Лион, на Роже Фаетаз от Париж. Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас! Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост. После когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси.
към текста >>

20. АВТОБИОГРАФИЯ (ПОЕМА В ПРОЗА) - G Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Но Господ ги е онеправдал, защото от французите, на които са отредени всички тия съкровища, Той не иска нито плащане чрез жажда, нито чрез смърт... Само преди няколко седмици аз ги разхождах из Савоя.
Водата е признак за Божественото благословение и народите, при които тя липсва в голямо обилие, я съзерцават като някое далечно Божествено благо, с което са наградени само най-щастливите. На това място не мога да не цитираме няколко пълни с правда и интересно написани редове от френския писател Антоан Екзюпери в книгата си „Ветрове, пясъци и звезди". Той говори за маврите, които съзерцавали водата с едно религиозно почитание. „Това бяха хора, които никога не бяха видели нито едно дърво, нито един извор, нито една роза, които единствено от Корана знаеха, че съществувал градини, гдето текат ручеи, защото Коранът представя рая точно така. Тоя рай и хубавите пленнички в него се спечелват с горчива смърт върху пясъка от някой куршум на неверник, след тридесет години нищета. Но Господ ги е онеправдал, защото от французите, на които са отредени всички тия съкровища, Той не иска нито плащане чрез жажда, нито чрез смърт... Само преди няколко седмици аз ги разхождах из Савоя. Водачът им ги бе завел пред един грамаден водопад, подобен на изтъкан стълб, който бучеше. — Вкусете — каза им той. Това беше сладка вода. Вода! А при тях колко дни ходене, за да се стигне до най-близкия извор и ако го намерят, колко часове, за да се извади пясъка, с който е напълнен, докато се стигне до кал! Вода!
към текста >>

21. DU MAITRE: RAPORRTS RAIONNABLES Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тук имаше тибетци, индуси, китайци, персийци, шестима руси, един французин, един холандец и един белгиец.
В тая местност се вижда величествена група от постройки, с библиотека, салон за преподаване и астрономическа кула. От платото слязохме по широк гладък път в долината, в която бяха постройките. По някаква интересна игра на природата, тая долина, ако и разположена всред бурите, снеговете и студовете, които тук вилнеят 9 месеца през годината, е пригодна за обитаване. Плодородността и топлината на тая долина се обясняват с изобилието на горещи извори, които поддържат температура с няколко градуса по-висока, отколкото тая на пустинята, която я заобикаля. Тук имаше представители на 20 разни народности, всички изпълнени с велик стремеж да открият тайните на човешкия дух. Тук имаше тибетци, индуси, китайци, персийци, шестима руси, един французин, един холандец и един белгиец. Обитателите на този център изучаваха окултните науки и облеклото, което членовете на тая община носят, и храната им са продукти на собствения техен труд. Месо не се слага на тяхната трапеза. Хранят се само с мед, зърнени храни, овощия и зеленчук. Най-голямото богатство на общината са ръкописите, които пълнят библиотеката, както и множеството карти и инструменти за изучаване астрономия, астрология и други науки. Мен ми беше разрешено да остана в долината 3 месеца.
към текста >>

22. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

4) Който ще достигне до толкова голяма мощ (V, 74), 5) Че през тоя век ще ги направи (французите) твърде доволни (III, 94).
По такъв начин, тая дума е една формула за маневриране, която показва, че в точката на кръга, дето се намира детерминацията, отбелезана с тоя стих, тълкувателят се намира отвъд „моста” с остатък от изчислението. Мостът е едно число, което Нострадамус не е определил в своето завещание и което трябва да се открие чрез разсъждение, след като се установи фигурата на гроба, (вж. бр. 10/41 г. на Ж.3.), за да се споят „Ценгуриите” с „Предсказанията" и „Шестостишията” и да се образува един пълен кръг— това е, което липсва на 4680-тях стиха, за да бъдат делими на 12. 3) Внук на великия ще вземе управлението (VIII, 43) – което прецизира предходния стих. 4) Който ще достигне до толкова голяма мощ (V, 74), 5) Че през тоя век ще ги направи (французите) твърде доволни (III, 94). 6) Пръв плод: принцът на Pesquière (VIII, 31). Според коментатора, това е още едно указание за маневриране: за да се получи първият резултат (fructus) на това управление, трябва да се отнесем до принципа (princeps) на Peschiera, т.е. да се конструират върху географската ширина на тая италианска местност, дето се намира Magenta, геометричните фигури, които изисква изучаването на войните на Наполеон III в Италия. Ето, най-после, войната от 1870 (От юли до февруари): 7| Плачове, писъци и кръв, никога не е имало толкова горчиво време (X, 88). 8) 7 месеца голяма война, смърт на хора, злодеяние (IV, 100).
към текста >>

23. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Франция има, между това, пояснява коментаторът, повече от 3 хиляди км брегове първо за отбрана и после за използуване; но бойната флота винаги е била една „бедна роднина" във войните; и факт е, че французите не разбират нищо от въпросите на търговската флота.
Вие разбирате сега, продължава Пиоб, как функционира това „разположение": изпълнителната власт (Председателството на републиката) е свързана с изпълняващата (М-вото на вътрешните работи); надзорът на финансовите интереси (Финансите), тоя на териториалната сигурност (Войната) и тоя върху начина на произвеждане (Трудът) произхождат от същото кръгово движение; поддържането на средствата за съобщение (Обществени работи), на умствените способности (Народна просвета), на размяната на стоки (Търговия), на производителните сили на земята (Земледелие) и допълнението, което доставят към последните прибавените територии (Колонии) имат един общ подтик върху същата окръжност. И движението на надзора и това на поддържането е произлязло от люлеенето на махалото, чийто център се намира между Камарата и Сената —- седалища на законодателния подтик. Ще се забележи —- любопитно нещо, —че правосъдието остава настрана, като че ли, произлизайки от по-високи идеи и оставайки чуждо на политическите колебания, то трябваше да бъде повлияно само от правото: нещо, което произлиза, в действителност, от самите принципи на конституцията. Ще се забележи също, че М-вото на външните работи е малко на страна — впрочем, понеже няма пряко влияние върху страната, тъй като то е в края на краищата държавен секретариат за отношенията на френското правителство с разните чужди правителства. Най-после ще се констатира, че флотите, преди всичко търговската, стоят отдалечени от кръговите движения, които въодушевяват надзора и поддържането. Франция има, между това, пояснява коментаторът, повече от 3 хиляди км брегове първо за отбрана и после за използуване; но бойната флота винаги е била една „бедна роднина" във войните; и факт е, че французите не разбират нищо от въпросите на търговската флота. Въздухоплаването е също изместено в далечината. Но авиацията, въпреки всичкия й напредък, въпреки грамадните услуги, които вече прави, е все още в създаване и самото положение, което заема нейната администрация, доказва, че днес не се схваща ясно значителната роля, която тя ще има в бъдещето общество. Машината за управляване има своите недостатъци. Тя функционира задоволително, но тя не е съвършена — завършва Пиоб.
към текста >>

24. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - Любомили Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Прибавя се още само, че сведения за тях имало във френската Национална архива, че те са били чисти французи и че са живели много столетия преди Нострадамус.
Но, както всички въпроси от по-съществено значение, той оставя и тия открития толкова по-необяснени, колкото те с по-странни. Впрочем Пиоб подчертава изрично, че е обещал да даде само елементите, отнасящи се до въпросната тайна, които могат да бъдат разкрити, но не и нещо повече Едно от тия открития гласи, че „Нострадамус не е написал нито една дума от своите пророчества". Впрочем, в самия предговор към Центуриите се казва, че „пророчествата" са написани въз основа на древни документи. Едно от предположенията на Пиоб, изказано още в първата му книга бе, че Нострадамусовите съчинения не са преработка, а са идентични с въпросните стари документи. При новите изследвания на коментатора се е оказало, че прочутите пророчества са работа не на един, а на няколко редактори. Прибавя се още само, че сведения за тях имало във френската Национална архива, че те са били чисти французи и че са живели много столетия преди Нострадамус. По едно стечение на обстоятелствата текстовете са дошли в ръцете на последния., който е трябвало да ги публикува под свое име, което само по себе си е една програма — Нострадамус, пояснява Пиоб, значи: .Даваме това, което имаме". Още по-чудновато и още по-неизяснено е второ едно твърдение на автора, а именно, че Настрадамус, въпреки своите окултни познания, е разбирал само ония места от книгата, носеща името му, които са се отнасяли до неговата епоха. Наистина, коментаторът дава някаква обосновка, самата тя, обаче, се нуждае от тълкуване. Третото откритие е, че най-автентичното и най-пълно издание на Нострадамусовите съчинения, известно под името „Амстердамско", е наистина напечатано с амстердамски букви, но печатницата, дадена върху корицата на книгата, не е съществувала никога. Освен това, туй издание, което носи дата 1668 год., е било напечатано приживе на Нострадамус, т.е.
към текста >>

25. СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Езикът на маите в Юкатан е, впрочем, според твърдението на неговия най-добър познавач, французина Льо Плонжон, така приличен на гръцкия, щото една трета може да се нарече чист старогръцки.
На санскритски тоя бог се казва Диаус, при келтите Тиах, и еврейското Jah-ve напомня последните в своята първа сричка. Може ли да се обясни едно такова сходство иначе, освен с допускането, че религията на всички тия народи произлиза от религията на един първичен народ, от който тия народи произхождат? Но има и нещо още по-убедително: прочутият астроном и географ Птоломей, създател на Птоломеевата система, който живееше около 140 год. преди Христа в Александрия, дава в своята „География" староарамейски имена на градове, няколко от които схождат буквално с такива от Средна Америка. Староарамейски -------------------------Средноамерикански Choi ------------------------------------------------Cholula Coluan---------------------------------------------Colua-can Zuivan----------------------------------------------Zuivan Cholima--------------------------------------------Cotiina Zalissa----------------------------------------------Chalisko Тук няма вече съмнение, че изселниците от Атлантския континент са тръгнали към изток и към запад и съгласно древния обичай са дали на новите селища имена на градовете на своята родина. Езикът на маите в Юкатан е, впрочем, според твърдението на неговия най-добър познавач, французина Льо Плонжон, така приличен на гръцкия, щото една трета може да се нарече чист старогръцки. По-нататък, 13 букви от азбуката на маите са образувани напълно аналогично на съответните египетски йероглифи. Пак се налага общото начало — Атлантида! Сега вече не се учудваме, че старите предания на мексиканците говорят за „бели богове", следователно великолепни хора с бял цвят на кожата, които са дошли от изток, от Атлантида. Нали испанците бяха поздравени като бели богове, които се връщат наново. През 1923 год., американската експедиция, изпратена за изследване на развалините в Чичен-ица, намери там един сфинкс, еднакъв във всички подробности с неговите египетски подобия, като пазител на един гроб.
към текста >>

26. БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИ - Д-Р Е. К. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

G. ЗА ХАРАКТЕРА НА НАРОДИТЕ Понятието французин не е свързано с някаква антропологична или морфологична особеност, нито пък е понятие, изразяващо качествата на една личност от една географо-политическа общност.
G. ЗА ХАРАКТЕРА НА НАРОДИТЕ Понятието французин не е свързано с някаква антропологична или морфологична особеност, нито пък е понятие, изразяващо качествата на една личност от една географо-политическа общност. Това понятие изразява преди всичко една психология, една особеност в духовната структура на човека. Като кажат французин, преди всичко ние си представяме човек с едни или други привички и със специфична отзивчивост към дадени феномени в живота. Французин — това е обликът на един темперамент, на един жест, на един поглед. Французин — това понятие крие в себе си отношението на човека към свободата, към гражданските права, към темпа на живота и културата. Тия качества на французина са най-очебийни, най-съществени при неговото определяне, защото за някой друг човек, който не е французин, ние казваме „прилича на французин", стига той да проявява черти и отношения, характерни на тая нация.
към текста >>

Като кажат французин, преди всичко ние си представяме човек с едни или други привички и със специфична отзивчивост към дадени феномени в живота.
G. ЗА ХАРАКТЕРА НА НАРОДИТЕ Понятието французин не е свързано с някаква антропологична или морфологична особеност, нито пък е понятие, изразяващо качествата на една личност от една географо-политическа общност. Това понятие изразява преди всичко една психология, една особеност в духовната структура на човека. Като кажат французин, преди всичко ние си представяме човек с едни или други привички и със специфична отзивчивост към дадени феномени в живота. Французин — това е обликът на един темперамент, на един жест, на един поглед. Французин — това понятие крие в себе си отношението на човека към свободата, към гражданските права, към темпа на живота и културата. Тия качества на французина са най-очебийни, най-съществени при неговото определяне, защото за някой друг човек, който не е французин, ние казваме „прилича на французин", стига той да проявява черти и отношения, характерни на тая нация. Ето, по тоя начин ние се убеждаваме, че народите се оформят преди всичко духовно, а после биологически, тъй като ние вярваме, че биологичното оформяне е един вторичен процес, един материализиран израз на дадена идейност. Ако е вярно, че шията на жирафа е станала дълга за това, защото той трябва, поради липса на други възможности, да си взема храната от високо, защо да не е вярно това, че еднаквите отношения на дадена група хора, еднаквите психологически и нравствени виждания да не създадат един специфичен тип.
към текста >>

Французин — това е обликът на един темперамент, на един жест, на един поглед.
G. ЗА ХАРАКТЕРА НА НАРОДИТЕ Понятието французин не е свързано с някаква антропологична или морфологична особеност, нито пък е понятие, изразяващо качествата на една личност от една географо-политическа общност. Това понятие изразява преди всичко една психология, една особеност в духовната структура на човека. Като кажат французин, преди всичко ние си представяме човек с едни или други привички и със специфична отзивчивост към дадени феномени в живота. Французин — това е обликът на един темперамент, на един жест, на един поглед. Французин — това понятие крие в себе си отношението на човека към свободата, към гражданските права, към темпа на живота и културата. Тия качества на французина са най-очебийни, най-съществени при неговото определяне, защото за някой друг човек, който не е французин, ние казваме „прилича на французин", стига той да проявява черти и отношения, характерни на тая нация. Ето, по тоя начин ние се убеждаваме, че народите се оформят преди всичко духовно, а после биологически, тъй като ние вярваме, че биологичното оформяне е един вторичен процес, един материализиран израз на дадена идейност. Ако е вярно, че шията на жирафа е станала дълга за това, защото той трябва, поради липса на други възможности, да си взема храната от високо, защо да не е вярно това, че еднаквите отношения на дадена група хора, еднаквите психологически и нравствени виждания да не създадат един специфичен тип. Ние твърдим, че в тоя свят, преди всичко, се оформя идейната, а после материалната структура.
към текста >>

Французин — това понятие крие в себе си отношението на човека към свободата, към гражданските права, към темпа на живота и културата.
G. ЗА ХАРАКТЕРА НА НАРОДИТЕ Понятието французин не е свързано с някаква антропологична или морфологична особеност, нито пък е понятие, изразяващо качествата на една личност от една географо-политическа общност. Това понятие изразява преди всичко една психология, една особеност в духовната структура на човека. Като кажат французин, преди всичко ние си представяме човек с едни или други привички и със специфична отзивчивост към дадени феномени в живота. Французин — това е обликът на един темперамент, на един жест, на един поглед. Французин — това понятие крие в себе си отношението на човека към свободата, към гражданските права, към темпа на живота и културата. Тия качества на французина са най-очебийни, най-съществени при неговото определяне, защото за някой друг човек, който не е французин, ние казваме „прилича на французин", стига той да проявява черти и отношения, характерни на тая нация. Ето, по тоя начин ние се убеждаваме, че народите се оформят преди всичко духовно, а после биологически, тъй като ние вярваме, че биологичното оформяне е един вторичен процес, един материализиран израз на дадена идейност. Ако е вярно, че шията на жирафа е станала дълга за това, защото той трябва, поради липса на други възможности, да си взема храната от високо, защо да не е вярно това, че еднаквите отношения на дадена група хора, еднаквите психологически и нравствени виждания да не създадат един специфичен тип. Ние твърдим, че в тоя свят, преди всичко, се оформя идейната, а после материалната структура. Една сграда е израз на една идея.
към текста >>

Тия качества на французина са най-очебийни, най-съществени при неговото определяне, защото за някой друг човек, който не е французин, ние казваме „прилича на французин", стига той да проявява черти и отношения, характерни на тая нация.
G. ЗА ХАРАКТЕРА НА НАРОДИТЕ Понятието французин не е свързано с някаква антропологична или морфологична особеност, нито пък е понятие, изразяващо качествата на една личност от една географо-политическа общност. Това понятие изразява преди всичко една психология, една особеност в духовната структура на човека. Като кажат французин, преди всичко ние си представяме човек с едни или други привички и със специфична отзивчивост към дадени феномени в живота. Французин — това е обликът на един темперамент, на един жест, на един поглед. Французин — това понятие крие в себе си отношението на човека към свободата, към гражданските права, към темпа на живота и културата. Тия качества на французина са най-очебийни, най-съществени при неговото определяне, защото за някой друг човек, който не е французин, ние казваме „прилича на французин", стига той да проявява черти и отношения, характерни на тая нация. Ето, по тоя начин ние се убеждаваме, че народите се оформят преди всичко духовно, а после биологически, тъй като ние вярваме, че биологичното оформяне е един вторичен процес, един материализиран израз на дадена идейност. Ако е вярно, че шията на жирафа е станала дълга за това, защото той трябва, поради липса на други възможности, да си взема храната от високо, защо да не е вярно това, че еднаквите отношения на дадена група хора, еднаквите психологически и нравствени виждания да не създадат един специфичен тип. Ние твърдим, че в тоя свят, преди всичко, се оформя идейната, а после материалната структура. Една сграда е израз на една идея. Ние никога не се съгласяваме, че идеята за масите, стремежа на линиите и съчетанието на плоскостите са родили идеята, след като сградата е била построена.
към текста >>

Напротив, с французите си приличат всички хора по земята, които носят техните качества, техните отношения към живота, макар да нямат тая историческа и народностна съдба, която има човекът, роден във франция.
Почти нищо не можете да доловите от тая неподвижна маска, от тия студени безответни очи. Ще каже някой, че тоя образ е създател на азиатската психология. Не, азиатската психология, азиатската затвореност и безответност е създала тая маска на прикритие. Не може да не се промени лицето на един човек, който дебне света зад преграда, който има двойствен живот, протекъл не през възторг към света, а през един религиозен фанатизъм, който не величае живота, а смъртта. От това гледище е безсмислено, когато казваме за един народ, че е такъв и инакъв и че няма други индивиди, които му приличат. Напротив, с французите си приличат всички хора по земята, които носят техните качества, техните отношения към живота, макар да нямат тая историческа и народностна съдба, която има човекът, роден във франция. На българина приличат всички хора, които имат качествата на нашия народ. Друг е въпросът, как един народ чрез взаимодействие, чрез някаква странна психологическа индукция създава общи качества. По такъв начин се обяснява необяснимата на пръв поглед симпатия, която имаме към един или друг народ. Познавах една жена, която цел живот изказваше съжаление, че не се е родила японка. Сама тя не знаеше защо, но мислеше, че би било най-добре за нея да бъде родена между японците.
към текста >>

Тая психологичност се налага на будното съзнание на човека изобщо и затова ние можем да кажем за някого, че прилича на французин, на германец или на американец.
Следователно, един народ има съдба, напълно съответствуваща на неговото разбиране. С други думи, не съставът на биологичната основа на народите, създават тяхната участ и проявление, а съставът на психологичната им същност. Както не е възможно да се избегнат последиците от поставянето на едно химическо вещество в дадено съединение, така не е възможно да се избегнат последиците от вмъкването в недрата на един народ на един нов елемент, мисъл, увереност или желание. В непрестанното сродяване с една мисъл или воля един народ получава специфична окраска на своя психологизъм и създава нещо ново в архипелага на нациите — свой характер. Ето пътя, по който идваме до заключението, че нацията е преди всичко една психология, един чисто духовен стил, и то повече от всичко друго, което социолозите смятат като неин определител. Тая психологичност се налага на будното съзнание на човека изобщо и затова ние можем да кажем за някого, че прилича на французин, на германец или на американец. Ето, от това гледище и народите могат да коригират и да направляват съдбата си. Кормилото за това се намира не толкова в материално-стопанската лаборатория, колкото в света, където се твори психологията, характерът и тяхната воля.
към текста >>

27. ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Героите на Виктор Хюго, на Зола и Балзак, тия творци на вечни проблеми са, французи.
Струва ми се, че с тия последни няколко думи трябва да се изчерпи оня, стигнал до баналност въпрос за националното в изкуството, с което спекулират някои литературни критици, като преиначават основни неща, осветени с мъдростта на всички времена. Има ли нужда да се изяснява, доколко изкуството е национално и доколко общочовешко? От само себе си се разбира, че един творец, в който и да е дял на изкуството, ще взема като сурови материали за изграждането на своята творба елементи от своето национално битие. Много рядко ние прехвърляме границите на своята родина, за да дирим из някой чужд бит градивните елементи на своите идеи. Понятно е, че битът, средата, етнографската, географската и психологическата обстановка на националния ни живот е единственият, които използуваме за изграждане на своите творения. Героите на Виктор Хюго, на Зола и Балзак, тия творци на вечни проблеми са, французи. Френски е битът, обстановката и психологическата ос, около която гравитират всички построения на техните романи. Знае се, че немци ще бъдат героите в Херман и Доротея, дори на Фауст — тая мистична символична трагедия, пропита с алхимизъм. Героите на Хамсун, Бьорисон, Гулдбрансен са норвежци, героите в „Хиляда и една нощ" са персийци и араби, в Махабхарата и Рамаяна — индуси, и в творбите на Вазов и песните на Ботев, които песни могат да се пеят по всички меридиани на земята, тия герои са българи. Истинското изкуство, следователно, пресътворява със средствата на един народностен бит някакъв всечовешки вечен проблем.
към текста >>

28. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Като че ли планините са оказали влияние на народа - Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци - живеят в мир и съгласие.
Какво видях в Швейцария, Англия, Франция, Германия, Латвия, Естония, Финландия? Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестър, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? Два свята видях - старият, който си отхожда, и новият свят, който идва. Два свята видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят - аз него търсех и за него ще пиша. Швейцария - това е красивата страна на величествените Алпи, страна на най-високите планини в Европа, със снежни върхове и сини кристални езера - където човек е по-близо до небето. Като че ли планините са оказали влияние на народа - Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци - живеят в мир и съгласие. Федерация на свободни кантони - немски, френски и италиански - тези хора говорят най-малко 2-3 езика. Швейцария е образът на бъдещето. Ако там - на планините - немци, французи и италианци, наречени швейцарци - могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи /а и всички останали/ да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество - без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя, и цялата земя не е нашето отечество? Женева - това днес е столицата на световните съединени щати - които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност.
към текста >>

Ако там - на планините - немци, французи и италианци, наречени швейцарци - могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи /а и всички останали/ да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество - без граници и хоризонти?
Два свята видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят - аз него търсех и за него ще пиша. Швейцария - това е красивата страна на величествените Алпи, страна на най-високите планини в Европа, със снежни върхове и сини кристални езера - където човек е по-близо до небето. Като че ли планините са оказали влияние на народа - Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци - живеят в мир и съгласие. Федерация на свободни кантони - немски, френски и италиански - тези хора говорят най-малко 2-3 езика. Швейцария е образът на бъдещето. Ако там - на планините - немци, французи и италианци, наречени швейцарци - могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи /а и всички останали/ да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество - без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя, и цялата земя не е нашето отечество? Женева - това днес е столицата на световните съединени щати - които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност. Обществото на Народите - колкото и несъвършено да е - подобно на детските играчки - все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеще, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове. Съветът на народите - това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълголелеяните мечти - за мир и братско сътрудничество. Когато бях в Женева, на брега на прекрасното Женевско езеро, в палата на Обществото на Народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан - аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва.
към текста >>

И ето конкретният израз: събират се в Лагард - немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр.
От Женева с влака аз слизам по течението на р. Рона до брега на Средиземно море - приветстват ни вълните - и след това отново на север - до гр. Монтобан с автомобил - пристигам в замъка на с. Лагард, където намирам вече организираните доброволци - от 12 народности - да работят безплатно. След голямата война у някои миролюбци - в Швейцария - идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване на връзки на обич и приятелство с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове. И ето конкретният израз: събират се в Лагард - немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр. хора идеалисти - студенти, чиновници, учители, работници и работят в помощ на пострадалите френски селяни. Работят безвъзмездно. Френското правителство отпуска средства само за храна; квартируват в замъка: на долния етаж и в градината - сами си плащат пътните разноски. Идват и работят по 2-3-6 седмици - всеки, кой колкото желае. От май до октомври продължава работата.
към текста >>

И аз виждах селяни и селянки французи - да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила!
Защото старият свят е на омразата, насилията, неправдите, войните, престъпленията. Новият свят - това е свят на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард - новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи - да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! ... Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости. Техните домове, градини бяха отворени за нас. Защо? Защото ние имахме ключа на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове - за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме. Мотика вместо пушка!
към текста >>

Довчерашните врагове - немци, французи, унгарци, англичани - сега работеха рамо до рамо с песни и радост- творческа полезна, необходима работа!
Мотика вместо пушка! Лопата вместо нож! Това, което пророкът Исайя пророкуваше. Това, което Христос заповядваше! Любете враговете си! Довчерашните врагове - немци, французи, унгарци, англичани - сега работеха рамо до рамо с песни и радост- творческа полезна, необходима работа! Наистина - това бяха шепа хора - но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си - огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл. Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни. И най-после завършвахме с есперантските песни на братството и мира. Никога аз не съм чувствал по-дълбоко вложеното в тези вдъхновени песни, както тогава. Ние всички бяхме братя и сестри.
към текста >>

29. За фотоизложбата Езотерична металопластика на Г.Куртев Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

4 януари 1995 По въпроса с музея, ще се свържа с UNESCO, така ме посъветва един французин, който има музей с 11450 предмети - всестранен музей.
Веднага им написах писмо с кратко съдържание: Съжалявам, че моето желание да подаря творбите си, не е разбрано правилно. То е една жертва.Също не е разбран идеализмът ми да служа безкористно на близките ми братя. Невъзможно е да бъда част от музея с геология, история и т.н. Декларирам, че оттеглям окончателно дарението. До днес нямам отговор. 4 януари 1995 По въпроса с музея, ще се свържа с UNESCO, така ме посъветва един французин, който има музей с 11450 предмети - всестранен музей. Той е удивен от моето изкуство. Каза ми, че UNESCO не помага спари, но и това ще опитам. Поне да се пише нещо в списанието на UNESCO. 1 февруари 1995 Свързвам се с UNESCO в Париж за да искам подкрепа. Това е последен опит.
към текста >>

30. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-много швейцарци — 32, немци — 20, французи — б, англичани — 10 и др.
Те с богати с най-фини тлъстини и с белтъци, равни на белтъците в месото и яйцата, без да съдържат техните отрови. Из в. „Добро здраве" Побеждавайте злото чрез доброто! Това е девиза на доброволците от гражданската служба в Южна Франция, които вместо с пушка и нож за война, работят с лопата и мотика за мир, братство и приятелство между народите. Отначало на 5 май с били 20 души, сега — 86 души (76 мъже и 10 жени) от 10 народности. Най-много швейцарци — 32, немци — 20, французи — б, англичани — 10 и др. Дисциплина, ред, организация отлични, но доброволни, не наложени отвън. Организатор: Пиер Церезол, гимназиален у-л от Швейцария. Работа по 8 и пол. часа дневно. Всяка вечер песни, музика, разисквания върху важни въпроси за мира и пр.
към текста >>

31. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Няма французи и германци, няма сърби и българи, има само хора, човеци, родни братя, синове на един Баща — Бог.
Tе не искат вече да бъдат съучастници и слепи оръдия на злото. Те се отказват вече да убиват своите братя. Те не искат вече да мразят. Те си подават ръце през гранични колове, през материци и океани, и това, което до сега ги е раздадяло, започва само по себе си да се руши. Тия, които до вчера бяxa „врагове", днес започват да се чувстват като братя! — Няма французи и германци, няма сърби и българи, има само хора, човеци, родни братя, синове на един Баща — Бог. Съзнанието на хората започва да се пробужда едновременно по всички части на света. Те виждат ясно безмислицата на взаимните борби. Вместо да разрушават, те искат вече да градят. Вместо да се избиват едни други, те предпочитат да си помагат. Сълзите на разкаянието за миналите грешки избликват в очите на тия, които се считаха за неприятели.
към текста >>

Драмата на французина Морис Ростан, с мислите и идеите които са изказани в нея, и нейния успех в нашата страна и по целия свят, са белег, че човешката съвест се пробужда, че края на злото е близък и че идва нов ден на мир, братство и любов между хората и народите.
Това е гласът на този, който никога вече не ще дигне ръка да убива! Гласът на пробудената човешка съвест! Той се издига вече от хиляди пробудени души. - Той се носи над цялата земя. Той се чува вече и над нашата страна и смущава, като лъч от ярка светлина, тъмните съвести, кара да побесняват от злоба тия, които все още мечтаят за кръв и убийства, които са жадни да хвърлят още веднъж човечеството в безумно самоизтребление! Драмата на французина Морис Ростан, с мислите и идеите които са изказани в нея, и нейния успех в нашата страна и по целия свят, са белег, че човешката съвест се пробужда, че края на злото е близък и че идва нов ден на мир, братство и любов между хората и народите. Из духовния живот на Георги Нанев — ясновидец, от Софрони Ников. Цена 20 лева. Доставя се от Г. Нанев, ул. Патр. Евтимий, 85, Ст. Загора.
към текста >>

32. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Естествено, и у англичаните има понякога нещо от гръцкия темперамент, също и у французите — нещо от темперамента на римляните, но общо взето, картината която очертахме по-горе си остава вярна. Защо?
Изучавайки темперамента на разните народи, взети в тяхната цялост, ние сме понякога учудени от голямото сходство с известни древни цивилизации. Например, има голяма прилика между Британската Империя и древния Рим. У англичаните, в частност, се забелязва същия стремеж към колонизиране, същия инстинкт към законодателство, същата съзнателност в дейността, същия масивен стил в архитектурата, същата склонност да се жертва красотата заради ползата и силата; и нека го признаем, същата липса на въображение в изкуството, религията и философията. Във Франция, напротив, характерните черти на расата изобщо много повече схождат с тези на древна Гърция. Тук имаме същата сила на въображението, същата любов към красотата, същото обожаване на формата и израза, същата интелектуална изтънченост, същата подвижност. Естествено, и у англичаните има понякога нещо от гръцкия темперамент, също и у французите — нещо от темперамента на римляните, но общо взето, картината която очертахме по-горе си остава вярна. Защо? Не е ли затова че душите обитаващи някога древна Гърция са се поселили предимно във Франция и че душите на римляните са в Англия? Това възобновяване на характера на една минала раса е още по-очебийно у отделните индивиди. Китс би трябвало да бъде въплъщение на някой поет от древна Гърция, докато пък големият талант на старите римски историци се проявява в Маколей, Хюм и Ги-бои. Духът на ведантската философия на Индия се възобновява в творенията на Хегел, Фихте и Кант, докато пък Шопенхауер е запазил безсъмнено спомени от будистката философия, познавана в един предишен живот. С право е казано че „винаги, когато едно човешко същество дава на света това, което е най-ценно и най-дълбоко в него, под формата на едно философско, литературно, художествено или научно произведение, винаги в такива случаи корена на това произхожда от минали животи“.
към текста >>

33. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Че каква разлика има между един културен българин, сърбин, германец, французин, англичанин и пр., който с револвер, пушка.
лишени са от истинската духовна светлина, макар да носят големи титли, звания и високи постове. А туй се дължи на незачитането на онова духовно слънце — Христос, чиито лъчи са изтъкани от есенцията на животворния елексир — любовта. И ето. всред този век на голяма „култура“, на небивал ръст на наука, изкуство и техника, има още такъв мрак, който създава всичките безумия и нещастия в света. Днешният човек, човекът на ХХ-ия век, век на голямата европейска култура, е все още звяр, подобно на своя прадед, що е живял из хралупите. Че каква разлика има между един културен българин, сърбин, германец, французин, англичанин и пр., който с револвер, пушка. Бомба или нож убива своя брат. безразлично от своята или чужда нация, и един див наш прадед, който с дърво или лък убива своя ближен? Разликата е в „културните“ средства, с които си служи съвременния човек! Безспорно, има известна разлика в степента на духовното развитие между първобитния човек и днешния културен европеец. Аз не ще отрека еволюцията в развитието на живота и формите в природата, обаче искам да изтъкна онзи парадокс, онова очебийно противоречие, което съществува в съвременния обществен живот: от една страна голям научен напредък, голяма култура уж, а от друга страна големи социални неправди, конфликти, мизерия, жестокости и пр.
към текста >>

34. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Г-в — Петрич.) Книжнина Към Всемирно Братство „Аз съм човек, преди всичко аз съм човек, и след това вече съм българин, сърбин, германец, французин, японец, китаец и т.
Редактор: Сава Калименов Съдържание: Към Всемирно Братство Пътят към вечната младост (Анна У. Милс) Словото на Учителя. Пътят към Свободата. (Резюме от беседата, държана от Учителя в София на 28 септември 1932 година.) Писмо за произхода на Есперанто (Из частното писмо на Заменхоф до руския есперантист Н. Борсако) Силата на молитвата (Съобщава М. Г-в — Петрич.) Книжнина Към Всемирно Братство „Аз съм човек, преди всичко аз съм човек, и след това вече съм българин, сърбин, германец, французин, японец, китаец и т. н." — ето, това е първата стъпка, която ще ни заведе към всемирното братство на хората и наровите. Обаче това не трябва само да се мисли или изказва, а трябва да се почувства дълбоко в сърцето на човека, така да се почувства, че да се прояви в нашите постъпки и отношения с всички, та да можем да кажем: „Всички хора на земята са мои братя. За мене няма значение към кой народ, религия или раса принадлежи един човек. Българинът, сърбинът, гъркът, англичанинът или русина, християнина, мохамеданина или будиста, са еднакво мои братя". А моето отечество?
към текста >>

35. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На французите е известна много добре хранителността на кромида, затова и тяхната прочута супа с кромид се смета за най-доброто укрепително средство.
Често този живот на открито помага да изчезнат разни разстройства на храносмилането. Интересно е че хора с болен стомах след известно време не само смилат, но и желаят да ядат кромид. Кромидът подобрява физическата издръжливост. Има много доказателства за съживителната сила на кромида при случаи на голяма физическа умора. „Известно е на всеки“, казва Синклейр, „че един планинец може да понесе голяма умора в продължение на два или три дни, като се храни само с няколко сурови глави кромид и малко хляб“. На французите е известна много добре хранителността на кромида, затова и тяхната прочута супа с кромид се смета за най-доброто укрепително средство. Жан Нютон в своята книга „На-зад към природата“ казва: „Онези, който са живели в Испания, са били свидетели на какво голямо разстояние един магаретар придружава пътниците пеша, изминавайки 40-50 километра на ден, като се храни изключително с хляб и кромид". Кромидът се е употребявал като лекарство от незапомнени времена. В древността той се е смятал за отлично средство за лекуване на бъбреците. Дискордит препоръчва, а Плиний величае лечебността на кромидовия сок при болестта водянка. Като възбудител, кромидът се употребява при слабо храносмилане и против газове, а като експекторант — при стари хронически катари.
към текста >>

36. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В Бялата раса проличават три големи подраси: Англосаксонска, в която влизат англичани, германци, шведи, норвежци, датчани; Латинска, в която влизат французи, италианци, испанци и третата под- раса е Славянската, в която влизат руси, поляци, чехи, югославяни и българи.
В тази област учените са натрупали много факти, които не подлежат на никакво съмнение. Но все пак тези факти не могат да ни дадат ясна представа за историческия процес в онази далечна епоха. Но окултната наука познава този процес още от полярната епоха и го проследява до наши дни. А познанията на сегашните учени се отнасят повече до настоящото състояние на този процес - до историята на Бялата раса. И тази Бяла раса се е развила в ред подpacu и народности. В Бялата раса проличават три големи подраси: Англосаксонска, в която влизат англичани, германци, шведи, норвежци, датчани; Латинска, в която влизат французи, италианци, испанци и третата под- раса е Славянската, в която влизат руси, поляци, чехи, югославяни и българи. Но всички тези раси принадлежат към петата подраса от петата раса; към първата подраса принадлежат индусите, към втората подраса принадлежат иранците (персите) към третата подраса принадлежат египтяните и асировавилонците, към четвъртата подраса принадлежат гърците и римляните, а към петата подраса принадлежат, както казах, англосаксонците, латинците и славяните. Но освен народите от тези подраси, днес по лицето на земята има племена изостанали от Лемурия, а по-голямата част от населението на Земята е от Атланската раса - китайци, японци, монголци и всички жълти и червенокожи принадлежат на Атланската раса. Всички тези народи до сега се намираха в едно спящо състояние, в един застой в своето развитие. И европейските народи сега се стремят да ги събудят, но важно е как ще ги събудят. Тъй като сега бялата раса събужда жълтата раса, ще се намери един ден в едно затруднено положение.
към текста >>

37. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тогава, ако всички хора от бялата раса - англичани, германци, французи, руснаци, индуси и пр., се решат да изпълнят волята Божия, Царството Божие ще дойде на Земята.
Това са онези малки лъчи, които показват зазоряването. Любовта ще бъде първият лъч на Божия ден, който ще дойде. Христос иска да намери хора, които са готови да приложат Любовта. Той иска да намери всички онези, които са готови да станат проводници и проповедници на учението на Любовта и братството. Всеки ден се проповядва това учение по лицето на цялата Земя. И тогава, ако всички хора от бялата раса - англичани, германци, французи, руснаци, индуси и пр., се решат да изпълнят волята Божия, Царството Божие ще дойде на Земята. Това значи да се яви Христос. По този начин Христос ще обедини хората, ще има едно стадо и един пастир, ще има една любов и всички ще се наричат помежду си братя. За това се изискват дълги години и отсега нататък трябва да се работи. Всички трябва да бъдете готови за този ден, който ще дойде. Всички ще минете през малки изпитания.
към текста >>

38. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той казва че не е важно човек към коя нация принадлежи, дали е англичанин, французин, германец или българин.
Може би те са скалисти, непроходими, но първом те биват осветени. Така също, от духовната вълна, от Божествената светлина биват огрени първом будните съзнания, пробудените души. А щом има огрени върхове от светлината, това е признак, че слънцето скоро ще изгрее и за долините, това е признак, че в сайта почва нова работа, нова култура, по-светла, с една степен по-висока от досегашната. Брат Тоаб Елиот усърдно работи по духовен път и чрез пропаганда да даде тласък на едно ново възпитание, а именно, че всички хора по лицето на земята са братя, и че ако между тях има различие, то се дължи само на степента на тяхното развитие — но в основата си са братя. Във всички има условия да проявят доброто, да заживеят справедливо и в добра обхода. Той казва че не е важно човек към коя нация принадлежи, дали е англичанин, французин, германец или българин. Важно е преди всичко той да е човек, да има човещина в себе си. Това което и Учителя от 30-40 години проповядва. Брат Тоаб Елиот чете отдавна беседите на учителя на есперанто и на английски и допълня своята дейност с още по нови творчески идеи в духовното поле. При зазоряване се чува зловещия писък на нощната птица. Тя протестира против настъпващия ден.
към текста >>

39. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като оставим настрана първите твърдения на Райхенбах през средата на миналия век, че около човешкото тяло има невидимо сияние, което нарекъл аура, внимание заслужават опитните изследвания на французите дьо Роша и д-р Дюрвил.
Най-новите опити са показали, че жизнените лъчи се отлъчват най-силно в областта на главата. Намерено е също, че ако живото същество бъде хлороформирано, то изгубва способността да отделя тези лъчи. Опитите са показали. че жизнените лъчи на едно растение могат да окажат въздействие върху едно животно. В последно време с изучаването на невидимите лъчи, които се отделят от човека и съставят неговата невидима част, са се заели доста и сериозни учени. Като оставим настрана първите твърдения на Райхенбах през средата на миналия век, че около човешкото тяло има невидимо сияние, което нарекъл аура, внимание заслужават опитните изследвания на французите дьо Роша и д-р Дюрвил. Те са дошли до важните заключения, че лъчеизпускането достига от 20 см. до 1.5 м. около тялото и е в зависимост от особеностите на живия организъм (у умрелия лъчите изчезват); че лъчите са най-силни в областта на чувствителните органи: очите, ушите, носа. (но у глухите не излизат навън от ушите). Английският физик Килнер е успял чрез разтвор от веществото дицианин, поставен пред окото на зрителя, да го направи чувствително към невидимите блесни лъчи.
към текста >>

40. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Забелязало то парахода и го взело с двата си пръста, и взело един французин с малките си щипки — и забелязало, че това малко същество може да говори, да разсъждава — било много умно — това го учудило.
Голям хуморист е бил той. С този разказ, той осмива съвременната цивилизация и надменността на хората. В разказа. той представя едно същество, което е дошло от Сириус, в нашата слънчева система, да разгледа слънцето, и дошло и до земята, и като стъпило в дълбоките океани, водата му дошла до глезените Грамадно същество е било. И като дошло в Европа — срещнало една френска експедиция която заминавала да изследва северния полюс. Забелязало то парахода и го взело с двата си пръста, и взело един французин с малките си щипки — и забелязало, че това малко същество може да говори, да разсъждава — било много умно — това го учудило. Това показва че същественото не е в големината на формата, но в туй разумното, което е скрито в тази форма. Човекът е малко същество, но разумното е скрито в него. И човекът има възможности за в бъдеще да се развие. Този човек ще стане наследник на земята — на този параход, който пътува в пространството. Капитан ще го направят на този параход.
към текста >>

41. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Англичаните се отличават със своята честност, германците — със своето трудолюбие, французите — със своята външна деликатност и учтивост.
Един ден, когато напуснем този бал маске, тогава ще се познаем. Затова казвам: помнете, че възгледите на съвременните хора за живота не са меродавни. Този живот е само встъпление към онзи велик живот, в който им предстои да влязат. Щом е встъпление, той е нещо подобно на първо отделение, дето децата изучават азбуката и постепенно изучават съединяването на буквите в срички и после в цели думи. Вземете, запример, всеки народ си има своите добродетели. Англичаните се отличават със своята честност, германците — със своето трудолюбие, французите — със своята външна деликатност и учтивост. Следователно, ако искаш да станеш честен, иди в Англия. Ако искаш да станеш трудолюбив, иди Германия. Ако искаш да станеш с добра и деликатна външна обхода, да си учтив — иди във Франция. Бог е създал народите като огнище или като средище за възпитание на хората. Хората един други се възпитават.
към текста >>

42. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

През време на съня см тя нарисувала в съвършен ред един след друг йероглифи, точно тези, не които пред един век французина Шамполион бе намерил ключа по време, когато Наполеон се върна от Египет.
Момичето отговорило, че не знае да танцува друго освен модерни танци. Трябвало да се разясни тази мистерия. И доктор Вуд се обърнал към своя стар колега професор Хоуард Хум, кейто имал катедра по египтология в Лондонския университет. Ученият се отзовал на поканата и двамата приятели имали възможност да изучават основно интересния субект. Изненадата за двамата учени се удвоила, когато дали на хипнотизираната лист и хартия. През време на съня см тя нарисувала в съвършен ред един след друг йероглифи, точно тези, не които пред един век французина Шамполион бе намерил ключа по време, когато Наполеон се върна от Египет. Професор Хум схванал значението на това явление и той твърди, че през време на медиумическите речи на младата англичанка той имал възможност да попълни речника на стария египетски език с много думи непознати дотогава, защото всяка дума е била дадена с точното произношение Тези разговори продължили цели пет години и предвидливият професор не забравил да ги зарегистрира на грамофонни плочи, за да се ползват неговите колеги и ученици. Той напоследък издал книга: „Откриването на Египет“, която буди голям интерес в Англия. Героинята на тази история пожелала да не бъде излагано името й Много фрази произнесени от момичето са били дешифрирани. Те се отнасяли до религиозни обреди. През време на хипнотичния сън мис Енигма по всичко изглеждало стои във връзка с духа ма Нона, една вавилонска принцеса и съпруга на фараон Аменофис III.
към текста >>

43. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Черепът на съвременния французин прилича много на гръцкия череп.
За всяко нещо има особена линия, и ако човек може да чете, по тези линии той ще прочете написаното върху човека, ще го познае. Наблюдавайте челото на един музикален и на един немузикален човек да видите каква грамадна разлика има. Гениалният музикант има съвсем друго чело, от това на немузикалния. Ако сравните формите на главите на един духовен човек и на един, който не е духовен, ще видите, че те коренно се различават. Ако се изучават френологически черепите на хората от разните нации, ще видите грамадната разлика между тях. Черепът на съвременния французин прилича много на гръцкия череп. Черепът на славянина пък прилича на този на евреина. В известно отношение си приличат, но някъде се различават. Аз искам да ви наведа на мисълта, че човек може сам па себе си бъде гадател. Като стане сутрин, нека погледне ръката си и сам да се произнесе — дали този ден работите му ще вървят добре или няма да вървят. Или, ако започне една работа, той трябва да знае предварително, ще свърши ли тази работа успешно или няма да я свърши.
към текста >>

44. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Вие трябва да знаете английски или френски, като англичанин или французин, да знаете техния характер, да се съобразявате с тях.
От човека зависи при тия условия може ли да бъде щастлив или не. Богатият, но нещастен човек, е по-глупав от сиромахът, който е щастлив. Сиромахът, който е щастлив, е учен човек. Защо? — Защото той може да използва и най-лошите условия. Когато искате да идете в Англия или Франция и да имате успех, какво ви е нужно? — Вие трябва да знаете английски или френски, като англичанин или французин, да знаете техния характер, да се съобразявате с тях. Сега, ние сме дошли на земята, в една чужда държава. Земята не е наше отечество. Ние сме странници на земята. Вие искате да бъдете в една чужда държава и да сте щастливи. За да бъдете щастливи, вие трябва да знаете езика на тази страна.
към текста >>

45. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

унгарци, французи, немци, учат български за да могат да четат беседите на учителя в оригинал.
. . преведа - Amalija Veilands, Riga 1938 Току що е излязла горната книга но латвийски в разкошно издание, с портрета на Учителя (от Борис Георгиев), съдържаща в превод шест беседи под общо заглавие: Земята ще се изпълни със знание. Названията на другите беседи са: Зазоряване, Идат дни, Денят Господен, Ще хвърля мрежата, Ела след мене! Едно след друго се явяват преводи на беседите на Учителя на английски, френски, немски, руски,есперанто, испански, италиански,сръбски, хърватски, латвийски, естонски, полски и пр. Много чужденци, не само славяни, но и латвийци, естонци. унгарци, французи, немци, учат български за да могат да четат беседите на учителя в оригинал. Разбират ли добре българите великата привилегия, която небето им е дало? Ще бъдат ли дотолкова разумни да оползотворят великото съкровище от светлина, сила и живот, което се крие в беседите на Учителя на Всемирното Братство, този величествен и жив синтез на Любовта и Мъдростта? Нека се надяваме, нека вярваме и нека работим. Тези, които са се пробудили вече за новия живот, и виждат. че сградата на старата цивилизация гори и ще се сгромоляса („хотелът гори!
към текста >>

46. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Французинът е учтив.
Златото, като благороден метал, и скъпоценните камъни, със своите ценни свойства, носи силата в себе си. Те не са създадени от хората. Често се говори за благородството на един народ в сравнение с друг. Всеки народ има благородни, добри черти. Англичанинът, например, е честен. Французинът е учтив. Германецът е техник, работлив. Българинът е твърд като скала. Ако търсите твърдост, да поставите някъде някой дирек, търсете българина. Ако търсиш честен човек, търси англичанина. Ако търсиш един работлив човек, търси германец.
към текста >>

Ако търсиш учтив човек, който добре да се обхожда с хората, намери някой французин.
Германецът е техник, работлив. Българинът е твърд като скала. Ако търсите твърдост, да поставите някъде някой дирек, търсете българина. Ако търсиш честен човек, търси англичанина. Ако търсиш един работлив човек, търси германец. Ако търсиш учтив човек, който добре да се обхожда с хората, намери някой французин. Ако търсиш човек, който да знае добре да пее, търси италианец. Това са ред качества. Всеки народ изработва известни качества, които в бъдеще ще бъдат ценни придобивки за цялото човечество. Всеки народ развива по една специфична черта. Да бъде човек твърд, това е една Божествена черта.
към текста >>

Като се вземе твърдостта на българина, справедливостта на англичанина, работливостта на германеца, любовта на славянина, добрата обхода на французина, песента на италианеца и ги съедините в едно, вие ще имате един пълен човек, с голямо благородство в себе си.
Хората много се колебаят. Това показва, че те са непостоянни. Упоритостта е една черта, а твърдостта — друга. Те не трябва да се смесват. Твърдостта е Божествено чувство, което всеки човек трябва да има в себе си. Като се вземе твърдостта на българина, справедливостта на англичанина, работливостта на германеца, любовта на славянина, добрата обхода на французина, песента на италианеца и ги съедините в едно, вие ще имате един пълен човек, с голямо благородство в себе си. На такъв човек може да се разчита. Това ни очаква в бъдеше. Всички блага, всички добри черти, които се развият, ще бъдат в бъдеще общо достояние на цялото човечество, както и на отделния човек. Това ще бъде общо достояние и за семействата и за обществата, и за народите и за мъже, и за жени, и за деца, но всички трябва да си поставите като задача да работите върху себе си, за да постигнете тия качества. Из беседата, държана от Учителя на 18 декември 1938 г. София.
към текста >>

47. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички народи — англичани, германци, французи, руси, румънци и т. н.
Следователно, дохождаме до стиха, който Христос някога е казал: Всяко царство, разделено против себе си, не може да устои. Ако и съвременното културно човечество се раздели против себе си, и то не може да устои. Понеже едни поддържат правото, а други — силата, някои ме питат, коя страна поддържам аз. За мене има само една страна, която има много отражения. Всичко народи са отражение, проявление от тази страна. Всички народи — англичани, германци, французи, руси, румънци и т. н. — са проявление на Божествената енергия в света. Всеки народ си има своя функция, която никой друг не може да изпълни. И след всичко това искат да потиснат някой народ. Не, никой народ не може да бъде потиснат. Той си има своя функция.
към текста >>

Нека българите сами си отговорят на този въпрос, също и англичаните, и германците, и русите, и французите и т, н.
Следователно, ако сгрешат нещо против тях, храносмилането им веднага ще се наруши. Никой народ не знае за себе си, какво място, каква функция заема в Божествения организъм. Запитали един евреин, какво място ще заемат в света, за какво се приготовляват. След като мислили дълго време, най-после евреинът отговорил на зададения въпрос: — Ние се приготовляваме един ден да запушим раната, която преди две хиляди години отворихме на гърдите на Христа. Значи, евреите се приготовляват да запушат раната на Христа, ами вие за какво се приготовлявате? Нека българите сами си отговорят на този въпрос, също и англичаните, и германците, и русите, и французите и т, н. Нека всеки народ сам си отговори на този въпрос Аз пък казвам: Всеки народ е призван в света за една велика мисия. Не само всеки народ но, всеки човек, бил той мъж, жена, дете, е призван в света да извърши една велика работа, не както вие си я представяте, но една Божествена работа. В това седи достойнството на човека. Благото на цялото човечество зависи от един човек, и благото един човек зависи от цялото човечество. Такъв е Божественият закон.
към текста >>

48. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Калименов Французи при учителя Дънов – Алфр.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 246 - год. XII. Севлиево, 22 септември 1939 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Вяра в бъдещето – С. Калименов Французи при учителя Дънов – Алфр. Ломоние При езерото на чистотата – Тони Белмен Война, в която ще има само победени – Георги Радев Словото на Учителя. Истинският човек. (из неделната беседа – 4 юни 1939 г.) Рила-езерата – Алфр. Ломоние Слово на учителя към френската група от 16 души, която пристигна на 11. август 1939 год.
към текста >>

На изпращане французите приветствието им към учителя Новото учение – Вл.
Истинският човек. (из неделната беседа – 4 юни 1939 г.) Рила-езерата – Алфр. Ломоние Слово на учителя към френската група от 16 души, която пристигна на 11. август 1939 год. При Рилските Езера. На изпращане французите приветствието им към учителя Новото учение – Вл. Пашов Астрология. (продължение от бр. 245) – Влад Пашов Наши издания Вести ВЯРА В БЪДЕЩЕТО Гледайки всичко, което става днес по света, около нас и далеч от нас, човек много лесно би могъл да се отчае, да заклейми с проклятие този живот и да се откаже напълно от надеждата и вярата, че Правдата стои над силата, че Истината и Доброто стоят над лъжата и злото, и че в този свят на вечни противоречия и взаимни борби може някога да се установи истинска хармония. Ако обаче нашият поглед бъде достатъчно проницателен и достатъчно широк за да обгърне нещата в тяхната вътрешна връзка, и да проникне до тяхната вътрешна същност — до уроците и смисъла, които те носят за нас — то ние, дори и днес, дори и при най-големия хаос в света ще открием във всичко това, което става пред очите ни, онази непрекъсната нишка на Върховна Разумност, която по заплетените, загадъчни и често трънливи пътища ни води към нещо по-хубаво — към една предварително набелязана, велика цел. Този. който знае, че животът не е само игра на слепи, безсъзнателни сили, а че над него вечно бди едно всевидещо Око, той не ще се уплаши, не ще се отчае от това, което става.
към текста >>

Калименов ФРАНЦУЗИ ПРИ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Двадесет души французи предприехме тая година едно пътуване до София, за да прекараме три седмици при Учителя Дънов.
Ръката на Провидението ще ни изведе към желания край. Вътова не може да има никакво съмнение. От нас се изисква само разумност — да възложим съдбините си в Неговите ръце, да слушаме гласа Му и да не престъпваме повеленията Му! Ний ще успеем! Защото ний имаме най-великият водач — Бог. С. Калименов ФРАНЦУЗИ ПРИ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Двадесет души французи предприехме тая година едно пътуване до София, за да прекараме три седмици при Учителя Дънов. Какво значи това? То значи, че неговото учение представя за нас нещо жизнено, което създава занапред една неразривна духовна връзка между България и нас. Достатъчно бе за нас да прочетем седемте книги, които са преведени вече на нашия език, и да чуем в Париж живото слово на Михаил Иванов, ученик на Учителя Дънов, за да бъдем спечелени и да почувстваме несъпротивимия зов на тая Мъдрост, която е знание и любов , която е красота и доброта. Преди години вече ние търсехме в самите нас и вън от нас тоя едничък и съществен синтез на сърцето и ума, или на науката, религията и изкуството. Сега ние вече намокрихме тоя синтез и искаме да изявим с висок глас пред всички българи нашата голяма радост и нашата дълбока признателност.
към текста >>

Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце.
Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това. като констатираме, от много месеци насам, — откакто изучаваме Вашето Божествено Учение — неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели. Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл, и сега за нас започва нов живот. Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце. Мнозина ни натовариха да почерпим за тях от тук, от Извора на Живота. И те очакват нашата помощ и подкрепа, когато се завърнем там. Ние ще им кажем, че сме намерили тук своето истинско Отечество: страната на Любовта, на Светлината и на истинската Радост. И ще им занесем с отворени сърца, всички неоценими богатства, които получихме тук. Учителю, Ние искаме да Ви изкажем своята дълбока благодарност, за ония благословения, които Вие изляхте върху нас.
към текста >>

Тази сила ние ще я занесем на всички добри французи, които очакват и се надяват в своите сърца да дойде за всичките хора Царството на Свободата, на Правдата и Братството.
Благодарение на него днес в повече от тридесет града във Франция вече знаят за Вас и започват да Ви обичат. Той ни носи Вашето Божествено Учение, като го приспособява за нас. Ние изказваме също дълбоката си благодарност на всички наши братя българи, които от четиридесет години извършват първата най-мъчна работа, с такова търпение и любов, за всички свои братя човеци. Те са за нас едно голямо огнище на топлина и на светлина. Ние ги обикнахме и благодарение на тях чувстваме голяма сила в себе си да вървим напред. Тази сила ние ще я занесем на всички добри французи, които очакват и се надяват в своите сърца да дойде за всичките хора Царството на Свободата, на Правдата и Братството. Лион Тони Белмен ВОЙНА, В КОЯТО ЩЕ ИМА САМО ПОБЕДЕНИ Всички пресмятания показват, че войната в наши дни е най-неизгодното предприятие, в което може да се впусне един народ. Това го знаят, може би, най-добре държавниците, които разполагат с всички данни за една обективна преценка на печалбите и загубите от това опасно предприятие. Защото днес повече от всякога в една война се ангажират всички сили и средства, с които разполага един народ — от живота на най-здравите, най-работоспособните най-производителните негови синове, чиято творческа енергия е най-голямата ценност за една нация, до последния грам жито, въглища или петрол, които човешкия труд е извлякъл от земята. С една реч, всичко онова, което редица поколения са придобили с пот на чело, ще бъде хвърлено във войната със суетната надежда за една победа, която ще донесе негли на победителя огромни печалби. Макар историята да показва — а опитът от общоевропейската война блестящо да потвърди — че почти винаги тия сметки са излизали криви, и че балансът на войната е неблагоприятен в края на краищата и за победители и за победени, водачите на народите, които носят почти изключителната отговорност за започване на това рисковано предприятие, като че ли все още не искат да разберат това.
към текста >>

На изпращане французите ПРИВЕТСТВИЕТО ИМ КЪМ УЧИТЕЛЯ Изгревът.
Желая да посрещнете всичко с радост и веселие. Радостта — това е човешкото право. Веселието това с Божието право. Всички сега се поканват в служенето на Любовта без насилие и без страдание. Страданието трябва да оставят отвън вече и радостта да приемат вътре. На изпращане французите ПРИВЕТСТВИЕТО ИМ КЪМ УЧИТЕЛЯ Изгревът. 28. VIII. 1939 г. Скъпи Учителю, Голямо вълнение ни изпълва при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големите промени, които ще станат в нашия живот, когато ще бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри. При нашето пребиваване ние бяхме приети и обиколени с толкова доброта и благосклонност, че не знаем вече как да изразим нашата признателност и симпатия. Нашата радост не може да се предаде с думи.
към текста >>

с всичката си душа, с всичката си сила, ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в усилията ни към светлината и истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на земята, за доброто на всички хора. Вл.
После ние ще се помъчим да бъдем работници на светлината. Ние ще започнем работа с доверие — без да чакаме другите да почнат. Каквито и да са времената, всеки ден, с всичките си сили ние ще вършим добри дела — творчески и съграждащи, и достатъчно е да мислим за великите дни, изживени тука, за да придобием кураж и вяра. Ние ще си спомняме също всекидневните постоянни усилия на нашите братя българи, събрани тихо за 40 години, под Вашето светло ръководство. За да може един ден да се разлее върху земята Божията Любов, тъй както Бог ни казал. Учителю! с всичката си душа, с всичката си сила, ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в усилията ни към светлината и истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на земята, за доброто на всички хора. Вл. Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ Света и живота могат да се разглеждат от две становища — динамическо и статическо: или разглеждане на света и живота като сила и като форма. Това са двете страни на проявяващата се реалност. Но за да имаме ясна представа за проявената реалност, трябва да разглеждаме освен формата, силата н отношенията, които съществуват между тях, и друго едно начало, което направлява силите, които строят формите. Това е Разумното Начало. Така че, да разберем проявеното Битие, Проявения Живот, трябва да го разгледаме по форма, по съдържание и но смисъл.
към текста >>

49. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съвременните народи, англичани, германци, французи, руснаци, всички са умни и културни народи.
Щом ние пожелаем. Господ е готов де послуша нашия зов. Нещастието може да се отложи. Като решим да изправим погрешните си, нещастието може да се отложи. В този смисъл войната може да се избегне. Съвременните народи, англичани, германци, французи, руснаци, всички са умни и културни народи. Тези народи могат да вършат волята Божия. Всички Християнски народи могат да отправят мисълта си към Бога, да се по-молят да се отложи голямото нещастие, което иде сега в света. Казвам: Помолете се да се отложи нещастието, което иде върху вас. Кажете: Господи, спри за малко, ще по-правим погрешните си, ще изпълним Твоята воля! Това е, което се изисква от нас.
към текста >>

50. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако искаш да бъдеш изящен по маниери, трябва да обикнеш французите.
Ако искате да бъдете работливи, трябва да обикнете германците. В това отношение те са крайно работливи. Дадете ли някаква работа на германеца, вие не трябва да го контролирате, той сам ще си я свърши и ще ви я предаде на време. Той не обича да разтакава нещата. Ако искаш да служиш на Бога, да развиеш религиозното си чувство, трябва да обикнеш славяните, специално руснаците. Ако искаш да бъдеш изящен по маниери, трябва да обикнеш французите. Ако искаш да станеш музикален, трябва обикнеш италианците. Ще видите италианеца постоянно с китара в ръка да свири и пее. От американците пък ще придобиеш тяхна черта, от българите — също. Иска ли някой да стане твърд, с девет чифта биволи да го теглят, нека обикне българина. Та казвам: народите представляват отражение на цялото човечество в битието.
към текста >>

Тогава всички народи: англичани, французи, германци, италианци, руснаци, българи, сърби, черногорци, финландци, шведи, норвежци, японци, китайци всички останали народи, които не съм споменал, Господ ще ги спомене, но всички ще образуват един голям народ - божествен народ.
Във всеки народ се изявява божествения план. Съвременните народи се намират в положението да се координират с Бога. Всички народи ще се сглобят и ще образуват едно цяло. В бъдещето ще има само един народ, разумен народ. Той е божественият народ. Тогава всички народи: англичани, французи, германци, италианци, руснаци, българи, сърби, черногорци, финландци, шведи, норвежци, японци, китайци всички останали народи, които не съм споменал, Господ ще ги спомене, но всички ще образуват един голям народ - божествен народ. Най после и вас да спомене Господ. Не само вас, но да не остане нито един човек по цялата земя, когато да не спомене Господ. Това е благо за всички. Бог има един план за бъдещето, който постепенно ще прилага Страданията, които преживяваме, колкото и да са лоши, представят работата на един велик скулптор или архитект, който сега строи. Тези страдания са временни.
към текста >>

51. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нищо не е случайно, всяко нещо си има своя дълбок смисъл, своето право на съществуване, своя „raison d’ etre“, както казват французите.
Нищо, в момента, не може да им се противопостави. Би казал човек, че това са непобедими сили, чиято власт е дадена отгоре, които изпълняват някакво божествено нареждане и на които нищо не може да се противопостави. И дали наистина не е така? Поне за момента, да. Няма нищо в света, което става, било в природата, било с хората, в техния частен, индивидуален и колективен живот, което да не е обусловено от неизменния ход на великите и вечни вселенски закони, което да не е под всевидящето око на върховната световна сила. Нищо не е случайно, всяко нещо си има своя дълбок смисъл, своето право на съществуване, своя „raison d’ etre“, както казват французите. Дори и тогава, когато случилото се засяга дълбоко нашия нормален външен и вътрешен живот, дори и тогава, когато то ни нанася дълбоки и като че ли неизлечими рани, дори и тогава ние не трябва да роптаем против „съдбата“, а да го приемем като нещо неизбежно и което в края на краищата ще бъде за наше добро. Когато злото идва, то идва затуй, защото не е можело да не дойде. Когато злото идва, то идва затуй, защото ний не сме създали условия за доброто, казано в най-мека форма. А, казано по-силно и по-точно, то идва затуй, защото ний сме се противопоставили на Бога, отказани сме да чуем и да изпълним гласа на правдата, истината и доброто. И затова ние трябва да го приемем като едно неизбежно лекарство, чиято цел е да ни излекува.
към текста >>

Един богат французин прекарал много време в странство гдето забогатял.
От хиляди години насам ние живеем при най-щастливи условия за чист природосъобразен живот. Ние сме точно в пътя, който ни води към хармоничен живот. Приемем ли истината, тя ще изпълни своята задача. Когато истината дойде между хората, тя всички ще изпита. За обяснение на тази мисъл ще ви приведа следния пример. Един богат французин прекарал много време в странство гдето забогатял. Като се почувствал вече стар, решил ла се върне в родното си място при своите близки. Най-близките му роднини били двама негови братовчеди, на които решил да остави всичкото си богатство. Връща се той в родния си край, отива при един от братовчедите си и му казва: „Аз ходих в странство, дето прекарах дълго време. Там спечелих много пари, но ето, голямо нещастие ме сполетя и изгубих всичкото си богатство. Вие знаете, че освен вас нямам други близки, ще ви помоля да ме приемете между вас да прекарам старините си“.
към текста >>

52. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И англичаните имат нещо хубаво и право в себе си, и германците, и французите, и руснаците — всички имат нещо хубаво в себе си, всички имат право в нещо.
Тогава, ако се водим по буквата на Христовото учение, Англия най-мъчно ще влезе в Царството Божие, защото Христос е казал: мъчно ще влезе богатият в Царството Божие. Втора след Англия по богатство иде Русия, после Съединените Щати, след това Франция и т. н. Всички тия богаташи трябва да разтоварят камилите си пред божиите врата Но да оставим богаташите настрана. Те трябва да се заемат да работят за общото добро, за общото благо. Ние не осъждаме никого. И англичаните имат нещо хубаво и право в себе си, и германците, и французите, и руснаците — всички имат нещо хубаво в себе си, всички имат право в нещо. Споразумейте се всички и започнете да работите заедно, без да се ритате. Аз нямам нищо против войната, но ето какви са моите възгледи по този въпрос: ако в тази война европейските народи спечелят повече от това, което имат, нека воюват. Но ако те ще изгубят и това, което имат, то тогава войната трябва да спре — нищо повече! Това е разумното. Сега българите ме питат да се бият ли.
към текста >>

53. -

Намират на бойното поле двама войници, единият французин, другият германец, — и двамата спорят за своя народ Французинът иска славата на Франция, германецът иска славата на Германия.
Но може да има и други причини. Неговата къща може да е нехигиенична, храната, с която се е хранил, може да е нехигиенична и т. н. Важно е, следователно, да се разрешат тия въпроси, понеже те ще засегнат нашия живот. Хората, обаче, имат известна свобода, да постъпят по един или по друг начин. Във връзка с това ще ви приведа два примера от френско-пруската война в 1871 година. Намират на бойното поле двама войници, единият французин, другият германец, — и двамата спорят за своя народ Французинът иска славата на Франция, германецът иска славата на Германия. Хващат се, и единият забива ножа в гърдите на другия, и вторият забива ножа в гърдите на своя противник. Намират ги и двамата умрели, със забити ножове. Това е единият пример. Какво спечелват двамата на бойното поле? Французинът подигна ли Франция?
към текста >>

Французинът подигна ли Франция?
Намират на бойното поле двама войници, единият французин, другият германец, — и двамата спорят за своя народ Французинът иска славата на Франция, германецът иска славата на Германия. Хващат се, и единият забива ножа в гърдите на другия, и вторият забива ножа в гърдите на своя противник. Намират ги и двамата умрели, със забити ножове. Това е единият пример. Какво спечелват двамата на бойното поле? Французинът подигна ли Франция? Германецът подигна ли Германия? Нека историците се произнесат за това. Друг пример. На едно место намират един французин и един германец, и двамата ранени. Французинът превързва рамата на германеца, след това германеца превързва раната на французина, а после и двамата братски си приказват.
към текста >>

На едно место намират един французин и един германец, и двамата ранени.
Какво спечелват двамата на бойното поле? Французинът подигна ли Франция? Германецът подигна ли Германия? Нека историците се произнесат за това. Друг пример. На едно место намират един французин и един германец, и двамата ранени. Французинът превързва рамата на германеца, след това германеца превързва раната на французина, а после и двамата братски си приказват. Питам: Защо първите двама си забиха ножовете в гърдите, а при втория случай германецът превързва раната на французина и обратно? Накои ще кажат, че културата изисква това — Не! Когато човек се напие и почне да лудува, това не е свойство на човешкия дух. това е винцето вътре в него.
към текста >>

Французинът превързва рамата на германеца, след това германеца превързва раната на французина, а после и двамата братски си приказват.
Французинът подигна ли Франция? Германецът подигна ли Германия? Нека историците се произнесат за това. Друг пример. На едно место намират един французин и един германец, и двамата ранени. Французинът превързва рамата на германеца, след това германеца превързва раната на французина, а после и двамата братски си приказват. Питам: Защо първите двама си забиха ножовете в гърдите, а при втория случай германецът превързва раната на французина и обратно? Накои ще кажат, че културата изисква това — Не! Когато човек се напие и почне да лудува, това не е свойство на човешкия дух. това е винцето вътре в него. Не у всички хора, обаче, виното действа еднакво.
към текста >>

Питам: Защо първите двама си забиха ножовете в гърдите, а при втория случай германецът превързва раната на французина и обратно?
Германецът подигна ли Германия? Нека историците се произнесат за това. Друг пример. На едно место намират един французин и един германец, и двамата ранени. Французинът превързва рамата на германеца, след това германеца превързва раната на французина, а после и двамата братски си приказват. Питам: Защо първите двама си забиха ножовете в гърдите, а при втория случай германецът превързва раната на французина и обратно? Накои ще кажат, че културата изисква това — Не! Когато човек се напие и почне да лудува, това не е свойство на човешкия дух. това е винцето вътре в него. Не у всички хора, обаче, виното действа еднакво. Един човек, като се напие, почва да лудува, а друг, като се напие, отива да спи.
към текста >>

54. -

Ако бяхте русин, щях да говоря с вас за руска история, както с французите говоря за френска.
Аз знам числата на дейците. Като се почне от Паисия, Ботьова, Раковски и Левски и се свърши с Дюстабанова, Обретеновци, Георги Минчев и Иван Андонов, всички борци за вашата свобода са били богомили. А чорбаджиите са били винаги врагове на богомилството, както и на апостолството за българската независимост. — Вие ме учудвате с тънките познания от областта на нашата история. — Историята както ви казах, е моя специалност. Ако бяхте русин, щях да говоря с вас за руска история, както с французите говоря за френска. Историята е общочовешка! Трябва всички да я знаем. — Но вие ми не казахте, какво ще стане през 1941 г. Нали за това приказвахме? — Ако ви кажа, може да го напечатате в някой вестник, а човечеството е болно, и не бива да се съобщава на болника, през какви кризи ще мине, додето оздравее.
към текста >>

55. -

И англичаните се съдят, и германците се съдят, и французите се съдят, и русите се съдят, и американците се съдят, няма народ, който да не се съди.
Баща им умрял, делят нивата и за един декар земя за десет години водят спор. И сега в света става същото. И на едните и на другите идеята е тази — за земя. Англичаните задигнали колониите на германците и германците казват: Ще ни върнете колониите. Съвременната култура се съди от невидимия свят. И англичаните се съдят, и германците се съдят, и французите се съдят, и русите се съдят, и американците се съдят, няма народ, който да не се съди. Съдба е на света това. То е предисловие на второто пришествие. И трябва добре да го разберем. Сега англичаните преживяват това, което стана в Содом и Гомор. Никога не са имали такова нещастие.
към текста >>

56. -

Купър ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Астрологията и последните събития През декември 1939 г., когато надеждата на французите беше илюзорната непревзимаемост, на линията Мажино, известният френски астролог Габриел Трарио д‘Егмон издаде при издателството „Фламарион“ една книга под надслов: „Опит за предсказания върху войната“, която навремето побързахме да изпишем от Париж.
Но ний притежаваме един сбор от вродени способности и склонност, които представлявате резултата от всичките ни минали опитности, в една такава форма, че ний можем да си послужим с тях винаги, когато настоящият ни живот изисква това. Така, според нашите вродени способности, ний можем да узнаем с каква дейност сме се занимавали предимно в нашите минали въплъщения. Следователно, придобитите от нас познания не се губят никога, дори и физически, доколкото това се отнася до тяхното практическо приложение. Момчето, което инстинктивно схваща как да борави с различни уреди и сечива, щом само му позволят да се докосва до тях, е било в миналото един изкусен занаятчия; младежът, който упражнява едно безпрекословно влияние върху своите другари и ги кара да играят храбро на война, е един древен войник, който се е върнал на земята в едно младо тяло; детето-мечтател, което разбира езика на шумящата гора и на неспокойното море и чието сърце прелива от вълнение при вида на красотата, ни дава да открием в него един поет или артист от миналите векове; младежът, който обича да се смесва с шумната тълпа по пазарните площади и да взема участие в променливата игра на печалби и загуби, ни сочи един характер, който се е създал когато той е бил търговец в други страни; младежът, който с цялото си същество се стреми към духовните неща ни разкрива призванието на един истински духовен пастир в миналото и т. н. Из книгата „Прераждането“ от Ирвинг С. Купър ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Астрологията и последните събития През декември 1939 г., когато надеждата на французите беше илюзорната непревзимаемост, на линията Мажино, известният френски астролог Габриел Трарио д‘Егмон издаде при издателството „Фламарион“ една книга под надслов: „Опит за предсказания върху войната“, която навремето побързахме да изпишем от Париж. Въпреки, че книгата мина през френската военна цензура, при внимателно четене на някои глави можеше да се разбере веднага, че преките резултати от войната ще бъдат неблагоприятни за Франция... Ето какво писа авторът на книгата за бившия министър-председател г. Даладие (стр. 137): „Всички тия планетарни аспекти показват, че през 1940 г. общественото мнение ще бъде враждебно спрямо г-н Даладие. . .
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Рим пропадна физически под натиска на тогавашните диви раси на северна Европа, готите и вандалите, но в духовната област влиянието на Италия игра голяма роля за усъвършенствуването на някогашните хуни и вандали от миналите векове в по-сетнешни немци, французи, испанци и италианци.
Тя е деликатна, безшумна и невидима. Тази сила влияе върху владеещите раси, като им налага цивилизацията на подчинените както напр. асирийците възприеха изкуството и цивилизацията на подчинените египтяни. Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци. Гърците бяха подчинени от римляните, обаче в Рим преобладаваше гръцката цивилизация. Рим пропадна физически под натиска на тогавашните диви раси на северна Европа, готите и вандалите, но в духовната област влиянието на Италия игра голяма роля за усъвършенствуването на някогашните хуни и вандали от миналите векове в по-сетнешни немци, французи, испанци и италианци. При всеки преврат, при всяко раздрусване и завладяване, тази сила пуска корени в по-широко поле. Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила. Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането. Силата, която човек получава от хляба или месото, е освободена по същия начин от храната. Храносмилането е бавно изгаряне на приетите в тялото материи.
към текста >>

Французите в реинските области и западно от Франкфурт на Майн.
В канала Кайзер-Вилхелм не може да се влиза, там военни постове; 3. На източната граница русите направиха пробив, но това бързо нахълтване става за тях съдбоносно; 4. Важни събития в Силезия, но и голям глад и бедствия от войната; 5. За кралство Саксония голяма похвала за изпълнен дълг; 6. За Италия и горна Италия голямо поражение; 7. Французите в реинските области и западно от Франкфурт на Майн. По-нататък имах предчувствия, че ще има война в цяла Европа; критическо време за кайзеровото семейство ; в руска Полша война, революция. Януари, 1914 г. Ернест М. Бюнтер. ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА В чужбина Вниманието на народите е погълнато сега всецяло от работите на международната конференция за мира, която заседава в Париж. Борбата, която се водеше но бойните полета и в която Черното Братство изгуби в опитването си да наложи на човечеството игото на ада, за да го озлочести, се пренесе в залите на конференцията.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Така напр., в ръкописите на англичаните се намират предимно признаци на спокойно, трезво, реалистично схващане, а в ръкописите на французите и италианците се забелязват признаци на по-голяма впечатлителност живост и възбудителност.
Там, където това е абсолютно невъзможно, сигурно ще имаме ръкописи от жени с мъжки характери или обратно мъже с женски характери и темпераменти. Известно е, че хората, принадлежащи към един народ, въпреки множеството различия в характера, притежават некои характерни, типични за народа качества, които ги отличават от другите народи. Не е чудно следователно, че тези характеристични национални качества намират израз и в ръкописа. Разбира се, че не е лесно и изисква упражнение и опитност, за да се установят този род различия особено при народите, които употребяват латинската азбука. Климатическите условия, мирогледите, възпитанието и политическите условия упражняват най-голямо влияние върху душевните състояния на хората, а по този начин налагат особен отпечатък и на ръкописите на отделните народи. Така напр., в ръкописите на англичаните се намират предимно признаци на спокойно, трезво, реалистично схващане, а в ръкописите на французите и италианците се забелязват признаци на по-голяма впечатлителност живост и възбудителност. Но и в ръкописите на един и същ народ се срещат отклонения и различия, в зависимост от много други условия. Едно явно биещо в очи различие се среща и в ръкописите от различни времена; следователно, имаме типични ръкописи, отговарящи на времето, на народните мирогледи и на душевните състояния. Призната истина е, че „всеки добър портрет в своите отделни черти разказва културната история на времето си и че портретите от различни векове са културно-исторически документи“. Същото може да се каже и за формите на писмото от различни времена. С тези форми ще трябва един ден да се занимае психологията на народите.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Оттук и враждата между „цивилизованите" французи и техните съседи, наричани с презрителното прозвище „les boches", вражда, която при сегашния манталитет на едните и другите, изглежда да се увековечава.
Разумява се, тоя мир трябва да се признае за насилствен. Но даже и от него Франция не е доволна. Страхът й от Германия е станал толкова голям, че постоянно я мъчи и преследва като жив кошмар, затова тя продължава, чрез печата си, да иска все нови и нови ограничения за Германия, от стратегически и икономически характер. Единственият договор за мир с Германия, който напълно би задоволил французкия народ, би бил оня, който би докарал фактическото разпокъсване на германския народ и, ако е възможно, неговото окончателно унищожение. Само това, обаче, не може да стане. Оттук и враждата между „цивилизованите" французи и техните съседи, наричани с презрителното прозвище „les boches", вражда, която при сегашния манталитет на едните и другите, изглежда да се увековечава. Спряхме се на тоя случай, за да изтъкнем при какво психическо състояние се сключват договорите за мир в Париж. Във Версайл, красивата резиденция на „световните" разпоредители, е разтворена картата на земното кълбо и по нея се чертаят всевъзможни граници, само с оглед на материалните и империалистични интереси на големите държави - „победители". За тях човечеството е едно тесто, от което може да се правят най-разнообразни фигурки, по веленията на своя егоизъм и по прищевките на тия или ония приятели и любимци. Малките народи, особено балканските, пламнали от ненавист помежду си, играят жалка роля пред благоволението на големите: те са само разменна монета за удовлетворение неутолимата жажда за разширение и богатства на своите, съперничащи помежду си, покровители. А там, дето малките не могат да помогнат като оръдия, големите или се споразумяват с „временни" спогодби помежду си, или пък чисто и просто отлагат разрешението на трудните въпроси за по-благоприятно време... По тоя начин, добива се твърде некрасивото впечатление на един международен грабеж на достоянието и правото на по-слабите от по-силните.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Пръстите Създателят на хирогномията на пръстите е французинът д’Арпантини, който е направил тия части на ръката основа на своята система на хирогномията.
* 33. — Женствен мъж — голям сластец. _________________________ 1) Редакцията не взема никаква отговорност за оригиналните съкращения на термините в горните поговорки. Професор Ю. Нестлер. ХИРОГНОМИЯ 7. Пръстите Създателят на хирогномията на пръстите е французинът д’Арпантини, който е направил тия части на ръката основа на своята система на хирогномията. Той изработил една образцова и неопровержима система на формите на ръката и тяхното значение. И наистина, пръстите, които допушат безброй разновидности в своята форма, са от голямо значение при хирогномичната преценка на ръката. От формата и вида на пръстите се вадят най-важните заключения за характера и духа на човека. Достатъчно е да хвърлим само един повърхностен поглед върху пръстите на различни ръце и ние ще забележим, че има гладки и възлести пръсти, според това дали главичките на отделните костици при ставите изпъкват от основните линии на пръста или не (фигура 32). Така наречените възли на пръстите, както се вижда от фигурата, се съвпадат с надебеляваният на костичките при ставите и ние имаме на всеки пръст, с изключение на палеца, по два такива възела, които се характеризират с по-силно набръчкване на кожата по горната повърхност на пръста.
към текста >>

Знак на огъня ТИП: ФРАНЦУЗИН като асцендент: Бисмарк, Крал Георги гръцки, П.
в десц. Духът е пълен с фантазия, устойчив и от време на време мислещ, фантазиращ. в I. С. Основната черта на характера е търпение, което в своите най-висши прояви носи в себе си необикновена способност за приспособление към околната среда и настойчиви стремежи. () ЛЕО — Лъв Владетел . Знак на огъня ТИП: ФРАНЦУЗИН като асцендент: Бисмарк, Крал Георги гръцки, П. Морган, Аделина Пати. Тяло най-често голямо, с широки рамене, добре сложено, горната част по-силно развита. Косата обикновено руса, понякога червеникава, очите големи, лицето длъгнесто, розова кожа и често издадена брада. Гласът е силен и има нещо заповедническо, което се забелязва и в погледа. Когато човек е любезен към хората от тоя тип и дава да се разбере, че ги цени според тяхната стойност, тогава те са добри, благородни и услужливи приятели, но дисхармоничният Лео страда от глупава гордост и не дружелюбност.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

_________________________________________________ 1) Нека се има предвид от четците, че авторът на тази статия е французин, който влага в нея патриотическа тенденция.
Много епископи се опитали да се противопоставят на това скандално назначение. Архиепископ Теофан, епископ Ермоген, отец Хелиодор, който като че ли поправили първата си грешка спрямо Разпутин, отвърнали са се от него. Отец Хелиодор даже е публикувал едно писмо против Гриша (Разпутин). Но по съветите на последния, царят заповядал на епископа Ермогена да се оттегли в един манастир, а отец Хелиодор, преследван от полицията, бил принуден да напусне Русия и да избяга в Християния (Осло). И. Брико. _________________________________________________ 1) Нека се има предвид от четците, че авторът на тази статия е французин, който влага в нея патриотическа тенденция. 2) Аз заемам, без отговорност, тия сведения, и повечето от ония, които се отнасят за Разпутина преди дохождането му в руския дворец, от И. В. Бинщок, който публикува върху тая личност една твърде документирана студия: „Краят на един режим: Разпутин“. Ползувал съм се още и от бележитото съчинение на Ш. Риве, кореспондент на Temps в Петроград: Последният Романов и необикновената история на Разпутина. 3) То е цитирано от Ch.
към текста >>

Също такива отклонения са забелязани и в движенията на откритата от Хершел, през 1781 година,теоретически изчислената, а не видимата за окото, планета Уран, които отклонения са точно наблюдавани и въз основа на които французинът Le Verrier и англичанинът Adams са изчислили големината, обръщането,, разстоянието и местото на планетата, която тогава е оказвала влияние върху Уран.
е., не далеч от това място на небето, където се намира Нептун. Безспорно е, че една зад-нептунска планета би могла да окаже влияние върху самата планета Нептун и то само в момента, когато двете планети при своето движение в далечните си пътища се приближат най-много, т. е., когато се намират на една и съща страна на своя път (погледнато от слънцето). Не може да има съмнение, че слънчевата притегателна сила е достатъчно голяма, за да действа и отвъд пътя на Нептун. Новините за изчисленията на зад-нептунската планета възбуждат спомена за откриването на планетата Нептун, което стана по същия начин. Също такива отклонения са забелязани и в движенията на откритата от Хершел, през 1781 година,теоретически изчислената, а не видимата за окото, планета Уран, които отклонения са точно наблюдавани и въз основа на които французинът Le Verrier и англичанинът Adams са изчислили големината, обръщането,, разстоянието и местото на планетата, която тогава е оказвала влияние върху Уран. На 23. септември 1846. година Galle в Берлин, който е умрял едва преди неколко години на сто годишна възраст, е намерил, въз основа данните на Le Verrier, почти на същото определено от последния място, в съзвездието на Козирога, планетата, която получила името Нептун и която, като звезда от 8-а величина, за наблюдаване не попада към звездите със слаба светлина. Adams, независимо от Le Verrier, е постигнал същия резултат и, като така, двамата трябваше да си разделят славата. Както казахме, съмнително е дали ще може да се забележи зад-нептунската планета, като се има пред вид, че тя е много по-малка от Нептун и е много по-отдалечена от последната, слънцето и земята.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

били прочетени сказки и от французина Анри Дюрвил, дошъл нарочно за тая цел от Париж, на следните теми: 1) метапсихическата наука и 2) спиритизма и съвременният окултизъм.
Според оповестената програма, третият международен конгрес по експерименталната психология обещава голяма продуктивност в полза на науката и живота. Духовното движение в Белгия. В Брюксел, столицата на Белгия, съществува и работи енергично едно метапсихично дружество, което има и свой печатен орган: Revue metapsychique beige (белгийски метапсихически преглед), издаван под редакцията на г. Дарден. Това дружество урежда често конферанси върху разни предмети, които интересуват всички психисти. През месец декември 1922 год. били прочетени сказки и от французина Анри Дюрвил, дошъл нарочно за тая цел от Париж, на следните теми: 1) метапсихическата наука и 2) спиритизма и съвременният окултизъм. Вечните лампи. За братството на розенкройцерите се разправя на много места, че освен вечнодвижещата се машина можели да приготовляват тъй наречените „вечни лампи“, т. е. уреди в форма на особени съдове, които били снабдени с фитил, както сегашните лампи, но горели с столетия в затворени помещения без наливане на масло... Окултното обяснение на тези лампи е, че у тях, също както и у самодвижещите се машини, които възобновяват силата си (това обаче по законите на земната механика е недопустимо), при горенето горящата батерия наново се преобръща в годна за повторно горене материя. На такова обяснение всеки модерен химик ще се изсмее. В книгата The Rosencrucians, their Rites and Mysteries (Розенкройцерите, техните обреди и тайнства) от Hargrave Iennings в втората глава четем за случката, която станала в Staffordshire в Англия, през владичеството на крал Карл И (1630—1635).
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Самият английски учен, Крукс, авторитетът на когото е равен на оня на французите Пастьор и Бертло, член на кралското научно дружество още от 1856 год.
Джеймс Тисо. Тия хубави манифестации, обяснява Шеврйойл, са редки. В същност, редки са субектите, които могат да ги дадат, но по-редки са способните наблюдатели да ръководят подобни опити. Естеството на тия прояви се обяснява така: известна субстанция, наречена идеопластия, се излъчва от медиума, тя се развива пред очите ни във форма на светъл облак, който се сгъстява до тогава, докато се образува частично или един пръст, или една ръка, или цяло лице. Тия форми може да се излъчват от самите нас или от невидимите същества, но последните са еднакво големи, тъй като пластичното вещество се .моделира и се подчинява на насоката на мисълта“4). Самият английски учен, Крукс, авторитетът на когото е равен на оня на французите Пастьор и Бертло, член на кралското научно дружество още от 1856 год. и автор на бележити трудове по физика, химия, астрономия и небесна фотография, изнамервач на фотометра и спектралния микроскоп, откривател на талиума и пр., дава подробни и дълги описания на опитите си с медиума г-ца Кук, чрез която се е проявила Кати Кинг. Тия описания се намират в книгата му: „Nouvelles experiences sur la Force Psychique,“ както и в съчинението на г-жа d’Esperance: „Au pays de l’ombre.“ В заключение на всичко това, Крукс казва: „аз съм щастлив да заявя, че най- после постигнах абсолютното доказателство на моите твърдения,“ т. е., че духовете на заминалите в другия свят хора са живи и могат да се проявяват за физическото зрение на живите на земята, да се материализират и фотографират. Ето някои интересни подробности от неговите опити по тоя случай: „. . .
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Младият французин, Луи Жаколие, бил на лов за тигри в Индия.
Когато спасяващият параход стигнал до местото на катастрофата, първият виден човек на търговския параход бил същият моряк. (Из цитираната книга на Габриел Делан). Метапсихически филм: „Видение на смъртното легло“• Госпожата, като влязла в тая квартира, за да я наеме, видяла себе си умряла на легло. След неколко месеци тя наистина се поминала на същото място. Метапсихически филм: „Съобщение на смъртта са на далечно разстояние". Младият французин, Луи Жаколие, бил на лов за тигри в Индия. Баща му се поминал в Париж и съобщава на сина си за своята смърт, като му се явява във видение.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Бележити окултисти Папюс (Жерар Анкос, доктор на медицината) Измежду най-видните теоретици и практици по окултизма е известен най-много французинът Д-р Жерар Анкос, почти всички съчинения на когото са.
„Свободно възпитание“. 4) Виж статията „Нова дейност на окултния университет „Гьотеанум“. Окултното движение в Германия през последните години“ в „Всемирна Летопис“, год. III, кн. 1 и 2. Бележити окултисти Папюс (Жерар Анкос, доктор на медицината) Измежду най-видните теоретици и практици по окултизма е известен най-много французинът Д-р Жерар Анкос, почти всички съчинения на когото са. излезли под псевдонима му Папюс. Той е роден на 13 юли 1865 г. в гр. Короня (Испания). Баща му бил французин, а майка му испанка, от гр. Валадолид.
към текста >>

Баща му бил французин, а майка му испанка, от гр. Валадолид.
Бележити окултисти Папюс (Жерар Анкос, доктор на медицината) Измежду най-видните теоретици и практици по окултизма е известен най-много французинът Д-р Жерар Анкос, почти всички съчинения на когото са. излезли под псевдонима му Папюс. Той е роден на 13 юли 1865 г. в гр. Короня (Испания). Баща му бил французин, а майка му испанка, от гр. Валадолид. След като свършил с отличие средното си образование, изучил медицината и е постъпил като лекар в известната парижка болница La Charite, под дирекцията на знаменития Д-р Люийз. Още тогава той се предал, с усърдието на новопокръстен, на изучаване тайните на нервните ненормалности и постигнал излекувания с помощта на магнетизма и хипнотизма. По онова време, както повечето лекари, така и той е вярвал само в материята. За него, тя е била начало и край на всичко. Него- вият позитивизъм, твърдо установен върху знанията |му за природата и физиологията, не е могъл да приеме духовния принцип за управник на човешкото тяло.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По това време в турското правителство имаше един французин, вещ инженер, който бе на работа при султана и който тоя много обичаше.
Братко, желал бих да отплатиш тия господа за времето, което употребиха да слушат за моите безбройни нещастия, като пък ти им разкажеш своята история, която, сигурен съм, те ще намерят весела и въодушевителна“. Саладин се съгласи, но под условие, странниците да идат с него у дома му, дето той желае да ги нагости. Те в начало повториха предишното си извинение, че са принудени да идат на хана си, но най-после надделя любопитството на султана и той, и везира му отидоха със Саладина-Щастливеца, който, след вечерята, така разказа своята история: „Още в началото на живота ми самото ми име „Саладин-Щастливецът“ ми вдъхна доверие в самия мене, при все че, признавам, аз не мога да си спомня от детинството си някоя извънредно щастлива случка. Една стара майчина ми бавачка, вярно, ми повтаряше по двадесет пъти на деня, че каквото и да цредприема, все ще успея, защото съм Саладинъ-Щастливецът. Аз станах надменен н груб и предсказанията на бавачката никога не биха се сбъднали, ако, когато бях петнадесет годишен, не бях подтикнат към размишление през дългото ми боледуване, плод на моята младежка гордост и неблагоразумие. По това време в турското правителство имаше един французин, вещ инженер, който бе на работа при султана и който тоя много обичаше. На рождения ден на Великия Владетел инженерът устрои някой необикновено хубави осветления (фойерверки) и аз, с много цариградчани, отидох да ги видя. Там случайно застанах близо до местото, дето беше французинът. Навалицата се натискаше върху му, и аз, заедно с всичките. Той ни молеше за наше добро, да стоим на страна, като ни предупреждаваше, че можем да се повредим от взривните вещества, с които той си служеше. Но аз, осланяйки се на моята добра съдба, не обърнах внимание на тия предупреждения и пипнах някой от материалите, приготвени за фойерверките.
към текста >>

Там случайно застанах близо до местото, дето беше французинът.
Те в начало повториха предишното си извинение, че са принудени да идат на хана си, но най-после надделя любопитството на султана и той, и везира му отидоха със Саладина-Щастливеца, който, след вечерята, така разказа своята история: „Още в началото на живота ми самото ми име „Саладин-Щастливецът“ ми вдъхна доверие в самия мене, при все че, признавам, аз не мога да си спомня от детинството си някоя извънредно щастлива случка. Една стара майчина ми бавачка, вярно, ми повтаряше по двадесет пъти на деня, че каквото и да цредприема, все ще успея, защото съм Саладинъ-Щастливецът. Аз станах надменен н груб и предсказанията на бавачката никога не биха се сбъднали, ако, когато бях петнадесет годишен, не бях подтикнат към размишление през дългото ми боледуване, плод на моята младежка гордост и неблагоразумие. По това време в турското правителство имаше един французин, вещ инженер, който бе на работа при султана и който тоя много обичаше. На рождения ден на Великия Владетел инженерът устрои някой необикновено хубави осветления (фойерверки) и аз, с много цариградчани, отидох да ги видя. Там случайно застанах близо до местото, дето беше французинът. Навалицата се натискаше върху му, и аз, заедно с всичките. Той ни молеше за наше добро, да стоим на страна, като ни предупреждаваше, че можем да се повредим от взривните вещества, с които той си служеше. Но аз, осланяйки се на моята добра съдба, не обърнах внимание на тия предупреждения и пипнах някой от материалите, приготвени за фойерверките. Те избухнаха, блъснаха ме силно на земята и аз бях зле наранен. Тая случка, господа, аз считам за една от най-щастливите в моя живот, защото тя послужи да се поправи моята прекомерна себеувереност и гордост.
към текста >>

През времето, когато лежах болен на легло, французинът идваше често да ме посещава.
Навалицата се натискаше върху му, и аз, заедно с всичките. Той ни молеше за наше добро, да стоим на страна, като ни предупреждаваше, че можем да се повредим от взривните вещества, с които той си служеше. Но аз, осланяйки се на моята добра съдба, не обърнах внимание на тия предупреждения и пипнах някой от материалите, приготвени за фойерверките. Те избухнаха, блъснаха ме силно на земята и аз бях зле наранен. Тая случка, господа, аз считам за една от най-щастливите в моя живот, защото тя послужи да се поправи моята прекомерна себеувереност и гордост. През времето, когато лежах болен на легло, французинът идваше често да ме посещава. Той бе много разумен човек и разговорът, който той водеше с мене, разшири схващанията ми и ме излекува от много глупави предразсъдъци и особено от онези, които бяха подхранвани у мене, в свръзка с предопределената зла или добра съдба, която управлява човешкия живот. „При все че ти си наречен Саладин-Щастливецът“, ми казваше той, ти виждаш, че неупражняването на разума ти без малко щеше да те хвърли в гроба и то още в разцвета на твоята младост. Послушай съвета ми и отсега нататък се осланяй повече на благоразумието, отколкото на „късмета“. Нека хората, ако искат, да те наричат „Саладин-Щастливецът“, но ти наричай и направи себе си „Саладин-Благоразумният“. Тия думи ми направиха силно впечатление и дадоха нова насока на моите мисли и характер.
към текста >>

Аз бях научил от моя французин, че гасената вар е най-ефикасното средство за спиране пожара и заради това аз постоянно държах в една барака до къщата си голямо количество гасена вар, която можеше да се употреби щом станеше нужда от нея.
Откри се, че нехранимайковци често се мяркаха привечер около пазаря, дето богатите търговци бяха складирали стоките си. Те хвърляха през прозорците кибрит и други запалителни вещества, които при сгоден случай лесно подпалваха складовете. Въпреки всички тия обстоятелства, мнозина от ония, които имаха къщи или други имоти, продължаваха да повтарят: „Това е волята на Мохамеда“ и да не вземат никакви предпазителни мерки. Аз, напротив, като си спомнях урока, който бях научил от благоразумния чужденец, нито позволявах на духа си да отпада поради суеверни страхове от зла съдба, нито пък се осланях на моя „добър късмет“, а взех всички предпазителни мерки, за да се предпазя от пожар. Аз никога не си лягах преди да видя, че всички огньове и светлини из къщата са угасени, и че имам достатъчно вода в щерната. Аз бях научил от моя французин, че гасената вар е най-ефикасното средство за спиране пожара и заради това аз постоянно държах в една барака до къщата си голямо количество гасена вар, която можеше да се употреби щом станеше нужда от нея. Тия предпазителни мерки се оказаха много полезни. Вярно, че в моята къща никога не избухна пожар, но в една зима на пет пъти у разни мои съседи се явяваше пожар. Благодарение на моите усилия, или по-право — на моите предпазителни мерки, пожарът у тях скоро биваше загасен, та всички мои съседи почнаха да гледат на мене като на техен спасител и приятел. Те ме обсипваха с подаръци и ми даваха дори повече, отколкото можех да приема. Всички повтаряха, че аз съм Саладин-Щастливецът.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* * * След прочетените реферати и избора на новия главен секретар, французинът.
Мелюсон — Г-ца Лапейе — Луи Гастен — Мис Скейчърц — А. Тимбрел — А. Китсон — Е. Оутжн — Бевърлюис — Участъковият пристав — Мис Бери — Д-р Торес — Давид Гау Седнали отпред (от ляво на дясно): Малос — Лом — Ш. Дартоа — Вут Петърс — Полковник Сенеспледа. * * * След прочетените реферати и избора на новия главен секретар, французинът. Луи Гастен, секцията по философия и пропаганда е докладвала следните отговори на въпросите, включени в програмата на конгреса; 1. Трябва ли да се счита спиритизмът за религия? — Спиритизмът е едновременно наука и философия, която допуска религиозни последици, но не е догматична религия; той е съществено еволютивен и следва хода на прогреса под всичките му форми. 2. Какви са социалните последици от принципите на спиритизма? — Те се резюмират така: умствено, нравствено и духовно подобрение на човечеството. 3.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт“ между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че,,les extremites se touchent“, т. е.
Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, пок. Блаватска, полк Олкът и др., защото сме намирали, че заслужват внимание от разни гледища. Необходими разяснения. Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас Мир даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя“ на Теософското Общество в България, държавният учител, г. Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт“ между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че,,les extremites se touchent“, т. е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи . . . Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че и тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка — сигурно, безплодна — борба против дейците на Бялото Братство. Тя ни напомня известната формула на един български „държавник“: „с Вас, след Вас, за Вас, винаги . . .
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

училище Починали бележити французи.
Ползата, която съм получил от Вашето списание, може да се оцени само с един живот, но не и с пари. Аз дължа много на Вашето списание... Ваш . . . ученик от VII кл. при педаг. училище Починали бележити французи. През миналия месец февруари са се поминали окултният писател Пол Седир и знаменитият спиритист Габриел Делан. Първият, чието истинско име е Ив Льо Лу (Ив Вълкът), е известен с много научни трудове по окултизма и мистицизма, а също и с големия си окултен роман Initiations (Посвещения), трето издание от който притежаваме като № 9 от Bibliotheque des Amities spirituelles. Другите му съчинения са: 1) Les sept jardins mystiques, 2) Le cantique des cantiques, 3) La guerre de 1914 selon le point de vue mystique, 4) Les forces mystiques et la conduite de la vie (преведена неотдавна на български), 5) Le devoir spiritualiste, 6) L’enfance du Christ, 7) Le sermon sur la montagne, 8) Le martyre de la Pologne, 9) Quelques amis de Dieu, 10) L’energie ascetique, 11) L’Evangile et le probIeme du Savoir etc. Седир е ученик на великия Сент-Ив д’Алвейдър и е взел живо участие, заедно с Папюс и др., в съставянето на Археометра, който е вече библиографична рядкост. Габриел Делан бе основател и председател на спиритическото дружество във Франция, както и член на комитета за изучване на трансценданталната фотография (вж.
към текста >>

НАГОРЕ

0.33342599868774