Търсене в текстове за 'Французи'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 97 резултата в 31 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици

Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,1ез ех1гетИез зе ЮисНепГ, т.е.
Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, покойната Блаватска, полк. Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища. Необходими разяснения. Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас „Мир" даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя" на Теософското общество в България, държавният учител г. Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,1ез ех1гетИез зе ЮисНепГ, т.е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи... Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че и тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство. Тя ни напомня известната формула на един български „държавник": „с Вас, след Вас, за Вас, винаги... под Вас" (цитираме пак от в. „Мир", 1909 г.). В тая статия „подпредседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията има задача да не събаря, а да изгражда и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията".
към текста >>

2. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Сказчикът приведе няколко мнения на велики французи, които определят свободата така:
Това е, защото няма общество, което да протестира, а има само единични личности, които негодуват. Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние. Трябва, следователно, каза г. Михайловски, да се преустрои публичната съвест у нашия народ. Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости. Сказчикът приведе няколко мнения на велики французи, които определят свободата така: 1) свободни могат да се нарекат онези хора, които са господари на страстите си. Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти. Като се намира под гнета на страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига; 2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е. както и да живее човек, все ще се намира под гнет.
към текста >>

Въобразете си например, че един французин или германец отива в Лондон, почва да издава английски вестник и в него осъжда английския строй, и обругава най-светите чувства и вярвания на този народ.
Прочее, проявата на Маркъм е неуместна, несправедлива и пакостна. На свършване казвам следното: дейността на този човек, било чрез перо или чрез сказки, е повече вредоносна отколкото полезна. Тя отваря широки врата за ужасен болшевизъм в България. И ако се ограничават неразумните деяния на наши българи, уместно ли е чужденец да се гаври с най-светите чувства на народа и да подкопава основите, върху които почива правилният и траен напредък на този народ?! Такава дейност на иностранец няма да се търпи в никоя самостоятелна и мъдра държава. Въобразете си например, че един французин или германец отива в Лондон, почва да издава английски вестник и в него осъжда английския строй, и обругава най-светите чувства и вярвания на този народ. Мислимо ли е такова нещо? Такъв чужденец или ще се накара да замлъкне, или ще изхвръкне като фишек из пределите на великата английска империя. Следователно, длъжност е на нашето правителство, на домът, на църквата и училището да запазят невинната българска младеж от влиянието на такива дейци. Нека и самата младеж се пази от такива гибелни влияния в интереса на милата си родина. В никоя просветена и съзнателно патриотична страна младежта няма да слуша такъв чужденец, а решително ще го бойкотира.
към текста >>

Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,les extremites se touchent", т.е.
8 (VI-IX. 1926), с. 190-191- рубрика „Вести" Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас „Мир" даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя" на Теософското общество в България, държавният учител, г. Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,les extremites se touchent", т.е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи...Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство. Тя ни напомнюва известната формула на един български „държавник": „с Вас, след Вас, за Вас, винаги...под Вас" (цитираме пак от в."Мир", 1909 г.). В тая статия „подпреседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията" има за задача не да събаря, а да изгражда (к.н.) и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията". Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях.
към текста >>

3. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език!
Учителят му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът. Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ак о искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите - говори български език! Има един език есперанто..." Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си.
към текста >>

4. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език!
Учителят му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът. Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ак о искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите - говори български език! Има един език есперанто..." Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си.
към текста >>

5. Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София

Има един французин от Франция, КОЙТО държал връзки с наши приятели, изучавал българския език и искал да дойде да вземе участие в една екскурзия с окултното общество на Учителя ни.
Същото е и в духовния свят - енергиите се разпределят.От странство, от много места искат вече да правят връзки с нас: от Италия, Англия, Чехия, Норвегия, Япония. Преди две седмици идват двама норвежки професори. Те били в свръзка още от Норвегия с наши някои братя и нарочно, идвайки на изток, потърсили Учителя, гдето ги завеждат от ул. "Опълченска" № „66" на „ Изгрева" при Учителя. Почувствува ли се особено радостни като стъпили на нашето място и всичко харесали. Има един французин от Франция, КОЙТО държал връзки с наши приятели, изучавал българския език и искал да дойде да вземе участие в една екскурзия с окултното общество на Учителя ни. Търсят, търсят вече свръзка. Лошите хора ще се бият, а добрите хора ще се групират. Часа е 81/2. Отче наш. Всички ръководители на „Изгрева" гдето се събрахме в 11 часа.5 часа след пладне,на „Изгрева", на двора.Луната при пълнолуние, отначало издига водата, действува с издигане на водата до 50-60 метра нагоре и затова е полезно тогава да се сее, присажда, копае и пр.
към текста >>

Испания и французите са.
Обработванието има повече сокове тогава. Но като изсмуква добрите сокове, изсмуква и лошите и прави хората лунатици. Ту рците нали имаха луната за емблема - променчиви в политиката си са били винаги - нищо не изпълниха от 50-60 години. Всеки народ има своите пипалца: българите - за към Цариград и Солун; русите - към проливите; гърците - към Цариград; сърбите - към Солун, а англичаните туриха преграда на тия аспирации, но пък завладяха Гибралтар. Испания и французите са. ангажирани в Мароко - това е английска политика, да ги ангажирва. Италия даде на Мароко оръжие. Бреговете на Африка са за производство.6 часа след пладне, 22 април 1927 г. в стаята на УчителяТайна молитваСега представете си, че се намирате на един параход. Светът е морето.
към текста >>

6. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите.
Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Тук ние сме вглъбени в себе си, чувстваме лъха на Вечното и Безкрайното в света. Тук човек неволно идва в молитвено състояние. Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тук при Учителя изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички. След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет за бъдещото човечество. Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри като намерят някъде красиви бели камъни ги донасят тук, за да украсят тази поляна, гдето сме имали високи идейни разговори с Учителя.
към текста >>

Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа.
Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри като намерят някъде красиви бели камъни ги донасят тук, за да украсят тази поляна, гдето сме имали високи идейни разговори с Учителя. Посещаваме третото езеро Валдер-Деру, край чиито брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред. Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината. Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още има ледени късове тук-там по неговата повърхност и снежни преспи на единия му бряг. Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето. То е най-дълбокото от Седемте езера. Който дойде до Сърцето неволно престава да говори и има силно желание тук да прекара в съзерцание по-дълго време.
към текста >>

7. Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август

У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите.
По време на нашето пребиваване тук, в свободното си време, ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Вглъбени в себе си, ние чувствуваме лъха на вечното и Безкрайното в света. Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тука, при Учителя, изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички. След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет към бъдещото човечество. Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри, като намерят някъде красиви бели камъни, ги донасят тук, за да украсят тази полянка, гдето сме имали високоидейни разговори с Учителя.
към текста >>

Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа.
Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри, като намерят някъде красиви бели камъни, ги донасят тук, за да украсят тази полянка, гдето сме имали високоидейни разговори с Учителя. Посещаваме третото езеро - Балдер-Дару, край чийто брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред. Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината. Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето. То е най-дълбокото от Седемте езера. Още има ледени късове тук-таме по неговата повръхност и снежни преспи на единия му бряг. Който дойде до Сърцето, неволно престава да говори и има силно желание да прекара тук в съзерцание по-дълго време.
към текста >>

8. Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова

Французинът с говора си възпитава носа си, да мисли.
2. Спомен на Ана Шишкова: Многоженството Спомен на Ана Шишкова 52. Разговор с любимия ни Учител на Витоша 1.V. 1937 год. Англичаните възпитават гърлото си. Французинът с говора си възпитава носа си, да мисли. Който иска да има добра обхода, да изучава френски език. За да не се подпушват хората, между тях да има 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 души. Двама пълни се подпушват. Единият да е пълен, другият да е сухичък. Не месете се в чужди работи.
към текста >>

9. Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 24 април

Англичаните разпространяват своите идеи чрез французите.
- Ако тръгнем, ще обърнем света. Дух с дух и душа с душа се разбрахме. Дойде ли свободата, на Северния полюс ще отидем. Тепърва да създадем свят за 6 дни и да създадем седми ден за почиване. Имаме работа със смъртта, гуша за гуша. Англичаните разпространяват своите идеи чрез французите. Един ден всичките народи ще образуват един човек. Те носят Божествената скиния. Едно липсва сега на хората - Любов. А човекът на Любовта е свободен човек. Най-лесният път е пътят на Любовта.
към текста >>

10. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 5 октомври

Англичаните и германците представляват мъжкия принцип, а французите и славяните – женския.
Някой идва при мен и ми казва: „Не зная как да постъпя с другите.“ Казвам му, че това е много лесно, когато се спазва следното правило: когато някой дойде при теб, ти се постави на неговото място и виж как ти би искал да се постъпи с теб; така и постъпи с него. Всички верующи в Христа са „Израил“. Когато един народ се възгордее и иска да бъде над всички, за него важи законът: „Гордостта предшества падането.“ Всички стари народи – римляни, гърци, картагенци, финикийци и пр. сега са пак преродени. Славяните представляват Юдиното коляно, чрез което се изяви Христос. Англичаните и германците представляват мъжкия принцип, а французите и славяните – женския. Англичаните и германците имат сила да организират и подбудителната причина е волята, а у славяните има нови идеи и ги подбужда Любовта. Божественото е в Любовта. Сега в света иде мекият елемент! Божественият Дух чрез славяните има да изнесе нещо в света. Англичаните, германците, французите, американците са учители на славяните.
към текста >>

Англичаните, германците, французите, американците са учители на славяните.
Англичаните и германците представляват мъжкия принцип, а французите и славяните – женския. Англичаните и германците имат сила да организират и подбудителната причина е волята, а у славяните има нови идеи и ги подбужда Любовта. Божественото е в Любовта. Сега в света иде мекият елемент! Божественият Дух чрез славяните има да изнесе нещо в света. Англичаните, германците, французите, американците са учители на славяните. Всички народи си имат по някоя хубава черта. На другия ден сутринта Учителя каза в разговор: Когато някой направи добро и ако забележа, че това добро не е така добре направено, аз няма да го коригирам. Ако той е дал някому малко хляб, който не стига и е сух, ще довърша неговото добро, като дам топъл хляб и няма да ида да кажа на първия: „Ти защо не направи това и това добро на онзи? “
към текста >>

11. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 6 октомври

Англичаните и германците представляват мъжкия принцип, а французите и славяните – женския.
Някой идва при мен и ми казва: „Не зная как да постъпя с другите.“ Казвам му, че това е много лесно, когато се спазва следното правило: когато някой дойде при теб, ти се постави на неговото място и виж как ти би искал да се постъпи с теб; така и постъпи с него. Всички верующи в Христа са „Израил“. Когато един народ се възгордее и иска да бъде над всички, за него важи законът: „Гордостта предшества падането.“ Всички стари народи – римляни, гърци, картагенци, финикийци и пр. сега са пак преродени. Славяните представляват Юдиното коляно, чрез което се изяви Христос. Англичаните и германците представляват мъжкия принцип, а французите и славяните – женския. Англичаните и германците имат сила да организират и подбудителната причина е волята, а у славяните има нови идеи и ги подбужда Любовта. Божественото е в Любовта. Сега в света иде мекият елемент! Божественият Дух чрез славяните има да изнесе нещо в света. Англичаните, германците, французите, американците са учители на славяните.
към текста >>

Англичаните, германците, французите, американците са учители на славяните.
Англичаните и германците представляват мъжкия принцип, а французите и славяните – женския. Англичаните и германците имат сила да организират и подбудителната причина е волята, а у славяните има нови идеи и ги подбужда Любовта. Божественото е в Любовта. Сега в света иде мекият елемент! Божественият Дух чрез славяните има да изнесе нещо в света. Англичаните, германците, французите, американците са учители на славяните. Всички народи си имат по някоя хубава черта. На другия ден сутринта Учителя каза в разговор: Когато някой направи добро и ако забележа, че това добро не е така добре направено, аз няма да го коригирам. Ако той е дал някому малко хляб, който не стига и е сух, ще довърша неговото добро, като дам топъл хляб и няма да ида да кажа на първия: „Ти защо не направи това и това добро на онзи? “
към текста >>

12. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 7 октомври

Англичаните и германците представляват мъжкия принцип, а французите и славяните – женския.
Някой идва при мен и ми казва: „Не зная как да постъпя с другите.“ Казвам му, че това е много лесно, когато се спазва следното правило: когато някой дойде при теб, ти се постави на неговото място и виж как ти би искал да се постъпи с теб; така и постъпи с него. Всички верующи в Христа са „Израил“. Когато един народ се възгордее и иска да бъде над всички, за него важи законът: „Гордостта предшества падането.“ Всички стари народи – римляни, гърци, картагенци, финикийци и пр. сега са пак преродени. Славяните представляват Юдиното коляно, чрез което се изяви Христос. Англичаните и германците представляват мъжкия принцип, а французите и славяните – женския. Англичаните и германците имат сила да организират и подбудителната причина е волята, а у славяните има нови идеи и ги подбужда Любовта. Божественото е в Любовта. Сега в света иде мекият елемент! Божественият Дух чрез славяните има да изнесе нещо в света. Англичаните, германците, французите, американците са учители на славяните.
към текста >>

Англичаните, германците, французите, американците са учители на славяните.
Англичаните и германците представляват мъжкия принцип, а французите и славяните – женския. Англичаните и германците имат сила да организират и подбудителната причина е волята, а у славяните има нови идеи и ги подбужда Любовта. Божественото е в Любовта. Сега в света иде мекият елемент! Божественият Дух чрез славяните има да изнесе нещо в света. Англичаните, германците, французите, американците са учители на славяните. Всички народи си имат по някоя хубава черта. На другия ден сутринта Учителя каза в разговор: Когато някой направи добро и ако забележа, че това добро не е така добре направено, аз няма да го коригирам. Ако той е дал някому малко хляб, който не стига и е сух, ще довърша неговото добро, като дам топъл хляб и няма да ида да кажа на първия: „Ти защо не направи това и това добро на онзи? “
към текста >>

13. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 8 октомври

Англичаните и германците представляват мъжкия принцип, а французите и славяните – женския.
Някой идва при мен и ми казва: „Не зная как да постъпя с другите.“ Казвам му, че това е много лесно, когато се спазва следното правило: когато някой дойде при теб, ти се постави на неговото място и виж как ти би искал да се постъпи с теб; така и постъпи с него. Всички верующи в Христа са „Израил“. Когато един народ се възгордее и иска да бъде над всички, за него важи законът: „Гордостта предшества падането.“ Всички стари народи – римляни, гърци, картагенци, финикийци и пр. сега са пак преродени. Славяните представляват Юдиното коляно, чрез което се изяви Христос. Англичаните и германците представляват мъжкия принцип, а французите и славяните – женския. Англичаните и германците имат сила да организират и подбудителната причина е волята, а у славяните има нови идеи и ги подбужда Любовта. Божественото е в Любовта. Сега в света иде мекият елемент! Божественият Дух чрез славяните има да изнесе нещо в света. Англичаните, германците, французите, американците са учители на славяните.
към текста >>

Англичаните, германците, французите, американците са учители на славяните.
Англичаните и германците представляват мъжкия принцип, а французите и славяните – женския. Англичаните и германците имат сила да организират и подбудителната причина е волята, а у славяните има нови идеи и ги подбужда Любовта. Божественото е в Любовта. Сега в света иде мекият елемент! Божественият Дух чрез славяните има да изнесе нещо в света. Англичаните, германците, французите, американците са учители на славяните. Всички народи си имат по някоя хубава черта. На другия ден сутринта Учителя каза в разговор: Когато някой направи добро и ако забележа, че това добро не е така добре направено, аз няма да го коригирам. Ако той е дал някому малко хляб, който не стига и е сух, ще довърша неговото добро, като дам топъл хляб и няма да ида да кажа на първия: „Ти защо не направи това и това добро на онзи? “
към текста >>

14. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 9 октомври

Англичаните и германците представляват мъжкия принцип, а французите и славяните – женския.
Някой идва при мен и ми казва: „Не зная как да постъпя с другите.“ Казвам му, че това е много лесно, когато се спазва следното правило: когато някой дойде при теб, ти се постави на неговото място и виж как ти би искал да се постъпи с теб; така и постъпи с него. Всички верующи в Христа са „Израил“. Когато един народ се възгордее и иска да бъде над всички, за него важи законът: „Гордостта предшества падането.“ Всички стари народи – римляни, гърци, картагенци, финикийци и пр. сега са пак преродени. Славяните представляват Юдиното коляно, чрез което се изяви Христос. Англичаните и германците представляват мъжкия принцип, а французите и славяните – женския. Англичаните и германците имат сила да организират и подбудителната причина е волята, а у славяните има нови идеи и ги подбужда Любовта. Божественото е в Любовта. Сега в света иде мекият елемент! Божественият Дух чрез славяните има да изнесе нещо в света. Англичаните, германците, французите, американците са учители на славяните.
към текста >>

Англичаните, германците, французите, американците са учители на славяните.
Англичаните и германците представляват мъжкия принцип, а французите и славяните – женския. Англичаните и германците имат сила да организират и подбудителната причина е волята, а у славяните има нови идеи и ги подбужда Любовта. Божественото е в Любовта. Сега в света иде мекият елемент! Божественият Дух чрез славяните има да изнесе нещо в света. Англичаните, германците, французите, американците са учители на славяните. Всички народи си имат по някоя хубава черта. На другия ден сутринта Учителя каза в разговор: Когато някой направи добро и ако забележа, че това добро не е така добре направено, аз няма да го коригирам. Ако той е дал някому малко хляб, който не стига и е сух, ще довърша неговото добро, като дам топъл хляб и няма да ида да кажа на първия: „Ти защо не направи това и това добро на онзи? “
към текста >>

15. Учителя дава песента 'Той иде'

Когато пристигнаха французите, те донесоха със себе си един апарат за записване на меки плочи.
Д: От Вивалди ми се струва, че свирихме нещо. С този оркестър после аз работих с него. Той е от филхармонията, събирахме момчета, плащахме им разбира се и давахме много хубави концерти. Това всичкото е до 1948 г. продължаваше този живот. Когато пристигнаха французите, те донесоха със себе си един апарат за записване на меки плочи. Тогава магнетофони нямаше. Това беше 1939 г. и тъй както разбрахме една експедиция, която трябвало да отива за Африка, но се отложила експедицията поради това, че войната започна и този апарат го взеха. Тях ги водеше между тях беше Банджо. Той беше син на декана на "Комеди франсес", един много симпатичен артистичен човек, който записа песни.
към текста >>

16. Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.

По едно време, нали Хитлер обяви война на французите.
Този случай го разправям, понеже той нарисува веднъж една хубава картина от Молитвения връх с поглед към Говедарци и първите борчета, които са от Молитвения връх надолу, в скалите. Той ги беше нарисувал и ми я подари. Та имам един много хубав спомен от брат Иван Тричков. През време на лагеруването 1939 г. имахме много чужденци в лагера - от Латвия, от Естония, от Югославия, от Франция, от Америка, изобщо много гости. По едно време, нали Хитлер обяви война на французите. Нашите приятели от Франция бяха много обезпокоени от това нещо. Учителят ги успокояваше. По едно време се завърнахме в София, французите още бяха в България. Учителят им разправя някои работи. Един ден аз се разхождах по поляната където играехме Паневритмия.
към текста >>

По едно време се завърнахме в София, французите още бяха в България.
През време на лагеруването 1939 г. имахме много чужденци в лагера - от Латвия, от Естония, от Югославия, от Франция, от Америка, изобщо много гости. По едно време, нали Хитлер обяви война на французите. Нашите приятели от Франция бяха много обезпокоени от това нещо. Учителят ги успокояваше. По едно време се завърнахме в София, французите още бяха в България. Учителят им разправя някои работи. Един ден аз се разхождах по поляната където играехме Паневритмия. Гледам, Учителят идва, целувам Му ръка и Той ме гледа така: „Видя ли, рекох, защо не трябваше да отиваш в Белгия? “ По-рано аз исках да отида в Белгия. Учителят ми каза: „Не трябва да отиваш в Белгия“.
към текста >>

Гостите французи малко закъсняха.
Щастливо беше всяко камъче, всяка тревица, всяко цветенце, до ко ито се докосваше Той. Щастливи бяха водите на пенливите вадички и поточета, над които минаваше и те пееха неспирно и оживено. Щастливи бяха езерата, върховете, канарите. Но най-щастливи бяхме ние, които Го познавахме и тръгнахме след Него. Не, Той ли ни доведе тука и ни разкри и ни сроди с неизбродимата красота на природата и Величието на Бога? Гостите французи малко закъсняха. Те дойдоха към средата на летуването; Но ето ги и тях. Колко са скромни и смирени тези французи. Колко са скромни и смирени тези професори,'художници, учители, културни хора от Париж, Лино, Марсилия, Тулон и т.н. Колко са топли и сърдечни. Учителят ги приветствува с топло бащино Слово, а те - задъхани от вълнение, от обаяние, от почуда мълчат, мълчат и тихо се търколят по бузите им едрите французки сълзи... Тези сълзи говореха повече от най-красноречивото слово.
към текста >>

Колко са скромни и смирени тези французи.
Щастливи бяха езерата, върховете, канарите. Но най-щастливи бяхме ние, които Го познавахме и тръгнахме след Него. Не, Той ли ни доведе тука и ни разкри и ни сроди с неизбродимата красота на природата и Величието на Бога? Гостите французи малко закъсняха. Те дойдоха към средата на летуването; Но ето ги и тях. Колко са скромни и смирени тези французи. Колко са скромни и смирени тези професори,'художници, учители, културни хора от Париж, Лино, Марсилия, Тулон и т.н. Колко са топли и сърдечни. Учителят ги приветствува с топло бащино Слово, а те - задъхани от вълнение, от обаяние, от почуда мълчат, мълчат и тихо се търколят по бузите им едрите французки сълзи... Тези сълзи говореха повече от най-красноречивото слово. Незабравимите французи! -Топли, сърдечни, вдъхновени!
към текста >>

Незабравимите французи!
Те дойдоха към средата на летуването; Но ето ги и тях. Колко са скромни и смирени тези французи. Колко са скромни и смирени тези професори,'художници, учители, културни хора от Париж, Лино, Марсилия, Тулон и т.н. Колко са топли и сърдечни. Учителят ги приветствува с топло бащино Слово, а те - задъхани от вълнение, от обаяние, от почуда мълчат, мълчат и тихо се търколят по бузите им едрите французки сълзи... Тези сълзи говореха повече от най-красноречивото слово. Незабравимите французи! -Топли, сърдечни, вдъхновени! Колко малко време, но колко сгъстено им беше дадено всичко. Можаха ли да го погълнат, асимилират и да го претворят в живота си и да изпълнят задача си, за която бяха дошли? Не зная. Метлата на врага мина и над Франция, както и над България и помете много нещо.
към текста >>

17. Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)

От чужденците - балтийците, белите едри балтийци, ония със сините очи и тихия говор дойдоха с нас, но французите ги чакаме всяка минута.
Спомен на Олга Славчева: 2.1.54. Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур] Има ли нужда от предварително описание на „качване”, „тръгване”, „пристигане”, като отведнъж се опънаха 300 палатки край Елбур, а всекидневно пристигат нови рейсове с пътници, нови камиони с тежък багаж и конете на власите се удвоиха и утроиха. Броиш палатките до някъде, и после изоставиш, защото все нови и нови се поставят, ту високо изкачили по скалите, ту чупейки се из клековете и смриката, или прехвърлили хълма, не може ни да ги намериш, ни да ги преброиш.Знаменито летуване юбилейно! От чужденците - балтийците, белите едри балтийци, ония със сините очи и тихия говор дойдоха с нас, но французите ги чакаме всяка минута. О, те са много - мъже, жени, от Париж, Тулуза, Лион, от къде ли не! Прованс ни доведе представители, Гарона, Шампан, Бургундия, Бретан. Слаби, мургави, дребнички - шумни, приказливи! Слезнахме чак при първото езеро да ги посрещнем. Не слизаме, ами летим - Франция иде, французите при Учителя!
към текста >>

Не слизаме, ами летим - Франция иде, французите при Учителя!
От чужденците - балтийците, белите едри балтийци, ония със сините очи и тихия говор дойдоха с нас, но французите ги чакаме всяка минута. О, те са много - мъже, жени, от Париж, Тулуза, Лион, от къде ли не! Прованс ни доведе представители, Гарона, Шампан, Бургундия, Бретан. Слаби, мургави, дребнички - шумни, приказливи! Слезнахме чак при първото езеро да ги посрещнем. Не слизаме, ами летим - Франция иде, французите при Учителя! Задъхани, морни, потни ги прегръщаме. “Bienvenue, bienvenue, chers freres et soeurs de la France.” [(фр.) - Добре дошли, добре дошли, мили братя и сестри от Франция] Оскъдните ни познания по френски език скромно се тълпят край нас, искат да ни помогнат, но не успяват и поради това, че и сърцето е препълнено с възторг, с обич и думите са слаби, слаби! През очите на въображението, те за мен са същите от революцията, същите от гилотината, а сега идат с учетворени сили отново в кошарата на Витлеем, да видят с очите си, че „Той не умира”, че „те не умират”, защото ако българските богомили станаха за света „катари, бугри, албигойци, патаренди” и всяка свежа кръв в сърцата на тия, които жадуваха за правда; измряха, но днес Пак идат със същата жар и обич, да вземат новото семе и го посеят в света.„Жана д’Арк”, вика една французойка и ме прегръща през рамото от радост; всички виждаме привидения от миналото, и самички им вярваме... Па кой знае, дали са само привидения! Най-после се изкачваме на Елбур, гдето ни срещат с развети бели кърпи, с прегръдки и целувки. Настаняваме ги по палатки - специално за тях приготвени, ушити и импрегнирани от наша майсторица Елена.
към текста >>

Изнежените французи трябва да си починат - легла от клек и папрат - по две одеяла - и техните дълги торби за спане.
]. От очите й текат сълзи. Тя ги не спира. Всички наоколо плачем. Той веднага й помогна да стане. Разотиват се по палатките. Изнежените французи трябва да си починат - легла от клек и папрат - по две одеяла - и техните дълги торби за спане. Не, не, това стана след като обядваха. А всички се наредиха, заедно с нас и ядоха “avec plaisir” [(фр.) - с удоволствие] нашата вкусна гозба от зелен фасул, домати, лук и чушки, и хубав, хубав пресен хляб, току-що донесен от конярите. Мъчат се да си сварят чай върху запален кондензиран спирт. Но, ние ги обикаляме с нашите малки и големи чайници; сочим буйно горящо огнище и се мъчим да сме французи: “О, il уа beaucoup de I’eau, I’eau je vous prie! ” [(фр.) - O, има много вода, вода моля].
към текста >>

Но, ние ги обикаляме с нашите малки и големи чайници; сочим буйно горящо огнище и се мъчим да сме французи: “О, il уа beaucoup de I’eau, I’eau je vous prie!
Разотиват се по палатките. Изнежените французи трябва да си починат - легла от клек и папрат - по две одеяла - и техните дълги торби за спане. Не, не, това стана след като обядваха. А всички се наредиха, заедно с нас и ядоха “avec plaisir” [(фр.) - с удоволствие] нашата вкусна гозба от зелен фасул, домати, лук и чушки, и хубав, хубав пресен хляб, току-що донесен от конярите. Мъчат се да си сварят чай върху запален кондензиран спирт. Но, ние ги обикаляме с нашите малки и големи чайници; сочим буйно горящо огнище и се мъчим да сме французи: “О, il уа beaucoup de I’eau, I’eau je vous prie! ” [(фр.) - O, има много вода, вода моля]. Но някои от нас знаят повече от Jeanne d’Arc [Жана д’Арк], и от Санчо Панса и влизат в разговор с тях. Но прекрасният фамозен брат Боев и тук не остави да се увърдаля магарето му. Веднага им предложи да ги учи български. И, о, чудо!
към текста >>

Веднъж до край моята палатка, застанали една голяма група французи и дълго се разправяха за нещо.
Не вярвам същинската Орлеанска дева да е толкоз ъгловата, или просто “ugly” [(англ.) - грозен, -а], както казват англичаните.Действително, французойките са обаятелни. От облекло, до усмивка и поглед, походка пълна с грация, а говор, дикция - очарователни! Славата на френския език не е измислена, не е проста хвалба, не! Ний трябва да учим френски език, за да придобием и ние малко нещо от тяхната грация. Но как са пестеливи те, не питай! Веднъж до край моята палатка, застанали една голяма група французи и дълго се разправяха за нещо. Упазил ме Бог да им разбера нещо; едничкото що разбрах, че се отнасяше за “soixante leva” [(фр.) - шестдесет лева]. Дълго, дълго се разправяха, и по интонацията на гласа се разбра, че не дойдоха до мирен извод. Слушала ги една моя съседка по палатка, че трябваше да я питам... Този от мъжете, който им беше „каса”, не може да разбере за какво са употребени тези „soixante leva”, а и другите отричаха да са искали пари от него за каквото и да е било... Те не си купиха нито халва, нито мекици. Но ние пък ги черпехме и богато авансирахме за едно наше гостуване там... А латвийците не така, о, не така. Когато някоя буря ги принуди да останат в палатките си, те се „утешаваха” с халва, мекици, що брат Йосиф пържеше в големия каменен заслон.Спестовни, даже оскъдни са и шведката, и холандката.
към текста >>

Латвийците се изредиха, сега пък-французите.
А ние, пеем ли, пеем нашите безброй хубави песни, и вятърът се опитва да грабне одеялата ни и ги хвърли в Елбур.Екскурзии по върхове и долини. А чужденците си носят и леки фотографски апарати. Нашите също имат своите си. Снимки на отделни групи, снимки на всички, освен на дежурните готвачи, водоносци и пазачи на палатките. Дежурство се пада на всички. Латвийците се изредиха, сега пък-французите. ТъничкиятТот Belmen, червендалестият Herlin [Херлин], швейцарският французин Faltas [Фалтас], годеникът на алжирската девица - опънали шии, носят ли, носят големи кофи. Празни ги натоварват на лодката, що направи Боянчо, напълнят ги там, нареждат ги пак в лодката и там, срещу кухнята ги изваждат, за да ги отнесат горе до готварските казани. Разбира се, след като свърши обяда, cher soeurs et cher freres [(фр.) - милите сестри и милите братя] ще омият казаните на определеното място, за да бъдат в изправност за утрешните нови дежурни.Уроците при брат Боев вървят почти без прекъсване, но все пак много работа има. Учителят е държал беседа на Молитвения връх; неделно време на площадката пред палатката си. Преводачката слуша и едновременно превежда на френски.
към текста >>

ТъничкиятТот Belmen, червендалестият Herlin [Херлин], швейцарският французин Faltas [Фалтас], годеникът на алжирската девица - опънали шии, носят ли, носят големи кофи.
А чужденците си носят и леки фотографски апарати. Нашите също имат своите си. Снимки на отделни групи, снимки на всички, освен на дежурните готвачи, водоносци и пазачи на палатките. Дежурство се пада на всички. Латвийците се изредиха, сега пък-французите. ТъничкиятТот Belmen, червендалестият Herlin [Херлин], швейцарският французин Faltas [Фалтас], годеникът на алжирската девица - опънали шии, носят ли, носят големи кофи. Празни ги натоварват на лодката, що направи Боянчо, напълнят ги там, нареждат ги пак в лодката и там, срещу кухнята ги изваждат, за да ги отнесат горе до готварските казани. Разбира се, след като свърши обяда, cher soeurs et cher freres [(фр.) - милите сестри и милите братя] ще омият казаните на определеното място, за да бъдат в изправност за утрешните нови дежурни.Уроците при брат Боев вървят почти без прекъсване, но все пак много работа има. Учителят е държал беседа на Молитвения връх; неделно време на площадката пред палатката си. Преводачката слуша и едновременно превежда на френски. Французите си записват, после се събират, проверяват бележките си, уеднаквяват ги.Вечер, тръбата свири - всички до казаните.
към текста >>

Французите си записват, после се събират, проверяват бележките си, уеднаквяват ги.Вечер, тръбата свири - всички до казаните.
ТъничкиятТот Belmen, червендалестият Herlin [Херлин], швейцарският французин Faltas [Фалтас], годеникът на алжирската девица - опънали шии, носят ли, носят големи кофи. Празни ги натоварват на лодката, що направи Боянчо, напълнят ги там, нареждат ги пак в лодката и там, срещу кухнята ги изваждат, за да ги отнесат горе до готварските казани. Разбира се, след като свърши обяда, cher soeurs et cher freres [(фр.) - милите сестри и милите братя] ще омият казаните на определеното място, за да бъдат в изправност за утрешните нови дежурни.Уроците при брат Боев вървят почти без прекъсване, но все пак много работа има. Учителят е държал беседа на Молитвения връх; неделно време на площадката пред палатката си. Преводачката слуша и едновременно превежда на френски. Французите си записват, после се събират, проверяват бележките си, уеднаквяват ги.Вечер, тръбата свири - всички до казаните. С дълбока черпалка, кой колкото иска вода. Власите са донесли и пощата - има и за нас, и за чужденците. Радват се, четат, споделят; пращат и те своите писма.Toni Belmen след неделната беседа вчера, държа реч на български език... Съвсем сериозно; шегата настрана! Казах, че той дойде от Париж доста понаучил, но тук, от всички най-усърден, той стъпи на нозете си здраво и ни изненада. Той благодари на Учителя cordial - сърдечно.
към текста >>

И латвийците, и французите носят.
Просто там правим гимнастиката си и просто нарамваме отсечените дървета. Някой се натоварил пряко силите си, друг - влачи кпечка-клонче, но Учителят носи дълго плътно дърво, ходи изправен и никъде не почива. Как няма да се натовариш и ти! Изнасяме дървата горе и ги натрупваме на висока грамада. О, не ще ни са много - подир два, три дена, пак слизай и се нарамвай нагоре. И латвийците, и французите носят. Първите - като бели брези - високи, стройни, вторите, вторите - не мога да намеря сравнение. Ако първите са бели овце, вторите са черни шилета. Но и едните, и другите - уморени, задъхани, и пот шурти от челата им. После се къпем, перем, по определените места, и дордето изсъхнат дрехите, събираме се да четем и весело да си разправяме за разни случки в планината.Докарват дини, пъпеши, даже грозде. Но дините са велико благо за човека при августовските горещини.
към текста >>

Но Жанините красиви, големи очи плуват в сълзи.Когато си тръгнаха французите, изпратихме ги с букети [виж “Изгрева”, т.
Война! Пръв си отиде алжирският годеник. Почна слизането. Изпратихме го с целувка и варена царевица. Той е весел, като че ли отива на банкет. Но Жанините красиви, големи очи плуват в сълзи.Когато си тръгнаха французите, изпратихме ги с букети [виж “Изгрева”, т. VII, сн. 43]. Дини, много дини натъркаляхме в техните вагони. Те ни кимат от прозорците и ни замерят с нашите букети. Държа в ръцете си китка карамфил от Lorans Herlen [Лоранс Херлен], и се питам на харно ли е това, или не е. Влакът ги отнася далеч, далеч. Война.
към текста >>

18. Снимки на гостите от чужбина на Рила

групата на чужденците е най-голяма - французи и латвийци.
Снимки на гостите от чужбина на Рила. Първи на Рила се качват гости от Латвия - 1935 г.. През 1939 г. групата на чужденците е най-голяма - французи и латвийци. Французите подаряват на Учителя палатка. За латвийските и френски групи може да се прочете в спомените на Елена Андреева, а за френската палатка са написали Борис Николов и Нестор Илиев. Снимка пред френската палатка на Учителя, може да се види тук. Снимка 57. Сборна група българи и чужденци - 1939 г.
към текста >>

Французите подаряват на Учителя палатка.
Снимки на гостите от чужбина на Рила. Първи на Рила се качват гости от Латвия - 1935 г.. През 1939 г. групата на чужденците е най-голяма - французи и латвийци. Французите подаряват на Учителя палатка. За латвийските и френски групи може да се прочете в спомените на Елена Андреева, а за френската палатка са написали Борис Николов и Нестор Илиев. Снимка пред френската палатка на Учителя, може да се види тук. Снимка 57. Сборна група българи и чужденци - 1939 г. Над Учителя вдясно, горе високо, прав с тъмното сако е Георги Куртев.
към текста >>

19. Чужденци на Рила - палатката на французите

Чужденци на Рила - палатката на французите
Чужденци на Рила - палатката на французите Първи на Рила се качват гости от Латвия - 1935 г.. През 1939 г. групата на чужденците е най-голяма - французи и латвийци. Французите подаряват на Учителя палатка. За латвийските и френски групи може да се прочете в спомените на Елена Андреева, а за френската палатка са написали Борис Николов и Нестор Илиев. Снимки на Учителя пред френската палатка, могат да се видят тук.
към текста >>

групата на чужденците е най-голяма - французи и латвийци.
Чужденци на Рила - палатката на французите Първи на Рила се качват гости от Латвия - 1935 г.. През 1939 г. групата на чужденците е най-голяма - французи и латвийци. Французите подаряват на Учителя палатка. За латвийските и френски групи може да се прочете в спомените на Елена Андреева, а за френската палатка са написали Борис Николов и Нестор Илиев. Снимки на Учителя пред френската палатка, могат да се видят тук. 1. Спомен на Елена Андреева: ЧУЖДЕНЦИТЕ НА РИЛА 2. Спомен на Борис Николов: ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ
към текста >>

Французите подаряват на Учителя палатка.
Чужденци на Рила - палатката на французите Първи на Рила се качват гости от Латвия - 1935 г.. През 1939 г. групата на чужденците е най-голяма - французи и латвийци. Французите подаряват на Учителя палатка. За латвийските и френски групи може да се прочете в спомените на Елена Андреева, а за френската палатка са написали Борис Николов и Нестор Илиев. Снимки на Учителя пред френската палатка, могат да се видят тук. 1. Спомен на Елена Андреева: ЧУЖДЕНЦИТЕ НА РИЛА 2. Спомен на Борис Николов: ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ 3. Спомен на Нестор Илиев: Френската палатка
към текста >>

2. Спомен на Борис Николов: ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ
групата на чужденците е най-голяма - французи и латвийци. Французите подаряват на Учителя палатка. За латвийските и френски групи може да се прочете в спомените на Елена Андреева, а за френската палатка са написали Борис Николов и Нестор Илиев. Снимки на Учителя пред френската палатка, могат да се видят тук. 1. Спомен на Елена Андреева: ЧУЖДЕНЦИТЕ НА РИЛА 2. Спомен на Борис Николов: ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ 3. Спомен на Нестор Илиев: Френската палатка Спомен на Елена Андреева 151. ЧУЖДЕНЦИТЕ НА РИЛА Е.А.: На Рила се качваха последните години чужденци. Най-голяма бе групата през 1939 год.
към текста >>

Отзад пише - закуска с гостите братя французи.
Но това е невъзможно, защото той е човек, а Дънов е Учителят. Е.А.: На тази снимка какво виждаме? А, Учителят е тук. Тука концерт ли сме имали? На огъня са, обърнати, за да ги снимат. Отзад пише - закуска с гостите братя французи. Това е 12.08.1939 год. Поздравление за фотографите. Това е история, а не спомени. В.К.: Как дойдоха французите? Е.А.: Първо дойде Стела Белмен.
към текста >>

В.К.: Как дойдоха французите?
На огъня са, обърнати, за да ги снимат. Отзад пише - закуска с гостите братя французи. Това е 12.08.1939 год. Поздравление за фотографите. Това е история, а не спомени. В.К.: Как дойдоха французите? Е.А.: Първо дойде Стела Белмен. Доведе я брат Бертоли през 1937 год. В 1937 год. Михаил вече беше заминал за Франция, за световното изложение. А Бертоли се беше запознал със Стела Белмен и тя пожела да дойде.
към текста >>

Казал: „Аз съм дошъл за българите, а не за французите!
Аз участвувах в описването на инвентара и затова знаех кое какво е. Пък за палатките аз бях специалист и досега си останах да познавам кое е братско и кое не е. Защото, аз работех с тях. И много от палатките ги бях шила. В.К.: Учителят не пожела да влезне във френската палатка. Казал: „Аз съм дошъл за българите, а не за французите! " Разкажи по-подробно. Е.А.: Това не съм го чула, не мога да кажа. Що ще казвам нещо, което не съм чула. Направи ми впечатление, че това, което те казаха, понеже аз рабирам толкова френски, никой от нас не можа да каже на Учителя. Те изразиха една благодарност, един възторг от това, което е донесъл, изразиха това, което ние го чувстваме, но не можем да го изразим, но те го изразиха.
към текста >>

Тези французи.
Него приятелите го издържаха. После стана учител, нали и вече като стана учител получаваше учителска заплата, когато завърши. А иначе докато завърши него приятелите го издържаха. Сега Михаил, за него мога да ви кажа, че за мене ми беше чужд. В.К.: Сега друг един въпрос. Тези французи. Как се запознаха, или кой ги запозна и как? Е.А.: Най-напред брат Бертоли доведе Стела Белмен в 1937 год. Михаил беше вече заминал за изложението в Париж, за което Михаил отиде. Бертоли я доведе, запознала се е с нашето учение. И когато се връща оттука, от България тя се запознава естествено, идва от България среща се с Михаил и тя му става една дясна ръка в работата му.
към текста >>

дойдоха французи.
Учителят мисля, че му е казал да учи френски език, но за да можеш да говориш, трябва много повече да знаеш и да говориш на френски език. След това дойдоха, другата година групичка дойдоха. Не мога да ви кажа точно кои бяха. През 1937, 1938 год. дойдоха и 1939 год. дойдоха французи. Първата група беше по-малко, около 5-6 души, а втората група беше голяма. През 1939 год. дойдоха французи десетина може би до петнадесет души. Така група, голяма група. А тогава дойде Карден с Надя.
към текста >>

дойдоха французи десетина може би до петнадесет души.
През 1937, 1938 год. дойдоха и 1939 год. дойдоха французи. Първата група беше по-малко, около 5-6 души, а втората група беше голяма. През 1939 год. дойдоха французи десетина може би до петнадесет души. Така група, голяма група. А тогава дойде Карден с Надя. А Карден дойде мисля, че и първата година. В.К.: Ето тука една снимка с Манжо. Е.А.: А-ах, Манжо, да.
към текста >>

В.К.: Друга снимка с французите е с латвийците - сборна и с наши хора.
Да ни направите едно копие и да ни дадете от гласа на записа". Те ни обещаха, но нищо не направиха. Семейството беше Пиле. Разбираш, така се казваха. Но не знам защо и те не бяха се обадили даже и на Михаил, че идват при нас. В.К.: Друга снимка с французите е с латвийците - сборна и с наши хора. Е.А.: Сега впоследствие те си заминаха. В.К.: Кои, французите? Е.А.: Да, стояха тука. Вижте, много добро впечатление оставиха, защото нали ви казах, че те говореха за Учителя така, както ние не можем да говорим. Ние българите не знам защо сме така вързани в езика.
към текста >>

В.К.: Кои, французите?
Семейството беше Пиле. Разбираш, така се казваха. Но не знам защо и те не бяха се обадили даже и на Михаил, че идват при нас. В.К.: Друга снимка с французите е с латвийците - сборна и с наши хора. Е.А.: Сега впоследствие те си заминаха. В.К.: Кои, французите? Е.А.: Да, стояха тука. Вижте, много добро впечатление оставиха, защото нали ви казах, че те говореха за Учителя така, както ние не можем да говорим. Ние българите не знам защо сме така вързани в езика. Те могат да кажат неща повече, като че ли те виждат повече от нас. Не знам, това беше моето впечатление.
към текста >>

И там е успял да го прехвърли, но мисля, че има нещо повредено и бяха дошли едни Пиле -французи и аз им говорих за този запис и им казах: „Много искам, ако имате възможност, да ми пратите копие".
Е. А.: След прожектирането чухме гласа на Учителя. Ясен, хубав, всичкото хубаво. След това, нали много мнения има и много знающи има, какво направиха, че просто не знам какво го направиха записа на Манжо. В.К.: Той сега отнесе го във Франция? Е.А.: Той го занесъл във Франция, негов е нали така? И там е успял да го прехвърли, но мисля, че има нещо повредено и бяха дошли едни Пиле -французи и аз им говорих за този запис и им казах: „Много искам, ако имате възможност, да ми пратите копие". Нито се обадиха, нито нищо, щото ако са казали на Михаил, Михаил хич не ме обичаше мене. И затова така не ме обичаше, а и на мен беше много чужд човек, да. В.К.: Казаха ми, че след това той катастрофирал и починал - Манжо. Е.А.: Така знам. Но до този запис ние вече не можахме да се доберем.
към текста >>

Ако влезем в отношение с французите, нали и ако те речем дойдат един ден, аз бих повдигнала този въпрос пред тях.
Но до този запис ние вече не можахме да се доберем. Не, Михаил го е взел. В.К.: Сигурно. Е.А.: Да. Михаил го е взел, но сега дали го съхраняват, дали не, това не зная. Ако влезем в отношение с французите, нали и ако те речем дойдат един ден, аз бих повдигнала този въпрос пред тях. В.К.: Тука вече виждаме на една снимка един чадър, Учителя е пред тях. Те ги изпращат, пеят, ето виждаме цигулки, пеят, свирят някои и това е пред изпращането на французи. Значи така стои въпросът с Манжо. Вие правихте ли опит? Вие веднъж ми разказахте, че някой бил предложил от радиото да правят записи?
към текста >>

Те ги изпращат, пеят, ето виждаме цигулки, пеят, свирят някои и това е пред изпращането на французи.
В.К.: Сигурно. Е.А.: Да. Михаил го е взел, но сега дали го съхраняват, дали не, това не зная. Ако влезем в отношение с французите, нали и ако те речем дойдат един ден, аз бих повдигнала този въпрос пред тях. В.К.: Тука вече виждаме на една снимка един чадър, Учителя е пред тях. Те ги изпращат, пеят, ето виждаме цигулки, пеят, свирят някои и това е пред изпращането на французи. Значи така стои въпросът с Манжо. Вие правихте ли опит? Вие веднъж ми разказахте, че някой бил предложил от радиото да правят записи? Помните ли? Имало някаква инициатива.
към текста >>

И затова аз, когато и те французите дойдоха, аз пак исках.
Аз за това исках пари. А не за запис на гласа. Аз исках да съберем пари, трябваше 150 000 лв. на евтините пари за да направиме запис в клас, когато Учителят свири. Да се запише, защото Той свиреше, ама ние не сме толкова добри слухари, че моментално да запомним всичко и така си оставаше в пространството само. И затова аз, когато и те французите дойдоха, аз пак исках. Повдигам този въпрос, за да можеме да запишем. Ако има нещо записано. Ама нищо няма записано засега. В.К.: Не можа да се осъществи това нещо. Значи така стои въпросът със записа.
към текста >>

35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ
В.К.: Не можа да се осъществи това нещо. Значи така стои въпросът със записа. Изгревът - Том 9 151. ЧУЖДЕНЦИТЕ НА РИЛА Спомен на Борис Николов 35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ През 1939 г. лятото дойдоха много гости от Франция, Латвия и Естония, за да гостуват на Братството и да прекарат с нас на Рила. Бяха около тридесет човека, французите, които бяха много официални, амбициозни и обичаха да ни поглеждат от високо, така както някакъв перест петел се качва на плета и кукурига. Това не е измислица. Те донесоха на Учителя една изключителна, хубава палатка, европейска, модерна с всички удобства и приспособления, които може човешкия ум да измисли.
към текста >>

Бяха около тридесет човека, французите, които бяха много официални, амбициозни и обичаха да ни поглеждат от високо, така както някакъв перест петел се качва на плета и кукурига.
151. ЧУЖДЕНЦИТЕ НА РИЛА Спомен на Борис Николов 35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ През 1939 г. лятото дойдоха много гости от Франция, Латвия и Естония, за да гостуват на Братството и да прекарат с нас на Рила. Бяха около тридесет човека, французите, които бяха много официални, амбициозни и обичаха да ни поглеждат от високо, така както някакъв перест петел се качва на плета и кукурига. Това не е измислица. Те донесоха на Учителя една изключителна, хубава палатка, европейска, модерна с всички удобства и приспособления, които може човешкия ум да измисли. А нашите палатки бяха простички, ние си ги правехме сами. Купувахме американ, шиехме ги, де на ръка, де на машина и накрая американа го импрегнираме хубаво с парафин. Това беше една наша рецепта.
към текста >>

Французите курдисаха тази модерна палатка за Учителя.
Сами, с нашите български ръце сестрите я бяха ушили, а братята подготвили колчетата и въжетата за опъване. От тези палатки ние бяхме много доволни. По-късно към тях прибавихме и двоен покрив, като спускахме едно платно да минава от едната и от другата страна, че и отзад. Това беше приспособление срещу бурята, дъждовете и вятъра. Палатките станаха по-стабилни и бяхме вече доволни от тях. Французите курдисаха тази модерна палатка за Учителя. Някои сестри, които бяха удивени от тази палатка наредиха да се опъне до самата палатка на Учителя. Сега тя се настани много авторитетно до скромната българска палатка на Учителя. Канят Учителя да влезе в палатката и да я огледа. Те Го канят, но Учителят не влиза. Мине покрай нея, погледне я оттук, пипне, после се усмихне.
към текста >>

И когато вече досадно настояват, Учителят троснато и строго каза: „Аз не съм дошъл за французите!
" Сестрите пак настояват: „Ама защо да не преместим багажа Ви? Вижте колко е удобна, с двоен покрив. Ще пази, няма да духа, няма да вали! " Учителят каже: „Не! " Сестрите пак настояват. И когато вече досадно настояват, Учителят троснато и строго каза: „Аз не съм дошъл за французите! Аз съм дошъл за българите! " Влезна в палатката си, направена от американ, ушита от нашите ръце, седна на леглото и не прие да влезне във французката палатка. На следващият ден Учителят споделя: „Вижте им акъла. За една паница леща искат да си продадат първородството. За една палатка ще си отклонят благос-ловението, което сега се излива върху българите."
към текста >>

Учителят дойде за българите, а не за французите."
За една палатка ще си отклонят благос-ловението, което сега се излива върху българите." Хайде сега ми разтълкувайте това. Какво тълкувание? Тука няма тълкувание, а има решение на Учителя. И когато след години някои искаха да продадат авторското право на Михаил Иванов, да издават беседите на Учителя и само той да има право на това, аз казах: „Не! Учителят дойде за българите, а не за французите." Какво нещо е Учителят. Идея имаше във всяко Негово действие. А към следващите поколения брат Борис се обръща и ще ви предупредя. „Не си продавайте първородството за паница леща! "
към текста >>

Има няколко снимки на Учителя пред палатката на французите.
Какво нещо е Учителят. Идея имаше във всяко Негово действие. А към следващите поколения брат Борис се обръща и ще ви предупредя. „Не си продавайте първородството за паница леща! " Има няколко снимки на Учителя пред палатката на французите. Какво строго, какво тъжно лице, недоволство се излъчва от него, поради неблагоразумието на българите да си продадат първородството за паница леща. Истината трудно се носи! И още по-трудно се изнася! Уредбата на палатката на Учителя бе повече от скромна. За бита на Учителя, за Неговите скромни нужди, за дрехите Му, за леглото се грижеха няколко сестри.
към текста >>

35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ
Около Него беше и Елена Андреева, която бе сръчна в домакинството. Мария Тодорова винаги се приближаваше към Учителя, когато Той имаше някаква конкретна нужда от нещо. Тя предлагаше и Той одобряваше. Изпълняваше което трябваше и след това лекичко се оттегли, почти незабелязано, защото сестрите, които бяха около Учителя се ревнуваха една от друга, коя да бъде най-предана към Учителя. Изгревът - Том 3 35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ Спомен на Нестор Илиев 39. Френската палатка Има една снимка. Снимката е от езерата, от 7-те езера пред палатката на Учителя, която Му е подарена от французите. Учителят обаче не е влезнал вътре в палатката.
към текста >>

Снимката е от езерата, от 7-те езера пред палатката на Учителя, която Му е подарена от французите.
Изгревът - Том 3 35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ Спомен на Нестор Илиев 39. Френската палатка Има една снимка. Снимката е от езерата, от 7-те езера пред палатката на Учителя, която Му е подарена от французите. Учителят обаче не е влезнал вътре в палатката. Той благодарил за палатката, но нито веднъж не е нощувал в палатката. Той останал в българската палатка, в която постоянно е пребивавал, макар че тази е от европейски плат, модерна и т.н. Него това не го съблазняваше. Символично е това, че при народа, при който е дошъл да работи, Той приема неговата обстановка и жилището, и палатката.
към текста >>

20. Снимка на Учителя с ученици и гости от чужбина на Рила

французин, професор с пуловера 5.
Анина Бертоли с тъмната рокля 2 6. С забрадката е Мариана, Латвия. Втори ред седнали. 1. Емилия от Латвия 2 ... 3. Мариета Бертоли 4. французин, професор с пуловера 5. Жената на професора с пуловер 6 7 8. Манджо, над Мариана. Трети ред: 1. Мелита 2. Анна Мазурс 7. Учителят.
към текста >>

21. Снимка на Учителя с приятели, Езерния връх, при седмото езеро, Рила - 21 август 1939 г.

На снимката има и французи.
Снимка на Учителя с приятели, Езерния връх, при седмото езеро, Рила - 21 август 1939 г. Снимка № 41: С Учителя при Езерния връх, при седмото езеро на 21 .VIII.1939 г. На снимката има и французи. На втория ред отляво надясно трети под ред с бялата шапка е Елена Хаджи Григорова. Боян Боев е четвърти по ред на първия ред, седнали, отляво надясно.
към текста >>

22. Изпращане на френските гости. Изгрева - София

3. Прощалните думи на французите-гости (28. VIII.
Последователи на Учителя от Франция започват да идват в България от 1937 г. Най-големи са групите през 1938 и 1939 г. За тяхното изпращане може подробно да се прочете в книгата: "Учителя - обзорна книга, 1947 г.", а също така в сп "Житно зърно", 1939 г., бр. 7-8 1. Делото на Учителя в чужбина (от книгата: Учителя, 1947 г.) 2. Гости от чужбина, Отзиви, вести, книгопис, "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8 3. Прощалните думи на французите-гости (28. VIII. 1939), Отзиви, вести, книгопис, "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8 ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА Движението постепенно взема международен характер. Идеите на Учителя събудиха интерес във Франция, Съединените щати, Югославия, Латвия, Естония, Финландия, Швеция, Швейцария, Италия и прочее.При Учителя идваха посетители от разни страни, привлечени от идеите Му. В последните събори от 1932 г.
към текста >>

Една голяма група французи ни гостуваха на Изгрева и Рилските езера.
ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА Движението постепенно взема международен характер. Идеите на Учителя събудиха интерес във Франция, Съединените щати, Югославия, Латвия, Естония, Финландия, Швеция, Швейцария, Италия и прочее.При Учителя идваха посетители от разни страни, привлечени от идеите Му. В последните събори от 1932 г. насам много гости са присъствали – особено в 1939 г. Една голяма група французи ни гостуваха на Изгрева и Рилските езера. Красиви бяха думите, които произнесе Учителя, когато те се явиха при Него след пристигането си на Рила. Между другото Той каза:Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в Живота! По този път само могат човешките души да се освободят от ония ограничения, с които са живели досега.Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдание.Французите казаха:“Това, което видяхме и чухме в България – на Изгрева и на Рила, надминава това, което ни разказваха във Франция. Братската среда, топлотата, новите отношения – всичко това остави неизгладими впечатления у нас.”Мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея. Ясно се чувстваше, че всички хора на Земята са близки, сродни, членове на едно семейство.Идейното общение на народите – ето най-късия и най-сигурния път за тяхното взаимно опознаване, единение и сътрудничество.Коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на Земята и ги обединява в едно цяло?
към текста >>

По този път само могат човешките души да се освободят от ония ограничения, с които са живели досега.Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдание.Французите казаха:“Това, което видяхме и чухме в България – на Изгрева и на Рила, надминава това, което ни разказваха във Франция.
В последните събори от 1932 г. насам много гости са присъствали – особено в 1939 г. Една голяма група французи ни гостуваха на Изгрева и Рилските езера. Красиви бяха думите, които произнесе Учителя, когато те се явиха при Него след пристигането си на Рила. Между другото Той каза:Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в Живота! По този път само могат човешките души да се освободят от ония ограничения, с които са живели досега.Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдание.Французите казаха:“Това, което видяхме и чухме в България – на Изгрева и на Рила, надминава това, което ни разказваха във Франция. Братската среда, топлотата, новите отношения – всичко това остави неизгладими впечатления у нас.”Мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея. Ясно се чувстваше, че всички хора на Земята са близки, сродни, членове на едно семейство.Идейното общение на народите – ето най-късия и най-сигурния път за тяхното взаимно опознаване, единение и сътрудничество.Коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на Земята и ги обединява в едно цяло? Служенето на Бога. Съграждане на Земята на един нов свят – свят на хармония, красота, мир, свобода и братство.Те дойдоха горе, при свещените, чисти Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя. С тия нови сили те слязоха долу, за да градят един нов свят, да работят за светлата, красива идея, която изгря в душите им.Гостите от Франция при разни случаи държаха няколко слова.
към текста >>

Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл и сега за нас започва нов живот.Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце.Ние ще им кажем, че сме намерили тук своето истинско Отечество – страната на Любовта, на Светлината и на истинската Радост.
Ние можехме да обичаме Природата и да прекараме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот без ограничения и без страх. После, когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизация и на техния неестествен живот.Затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си нашия дивен блян за Рая на Земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това, като констатираме от месеци насам – откакто изучаваме вашето Божествено учение – неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели. Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл и сега за нас започва нов живот.Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце.Ние ще им кажем, че сме намерили тук своето истинско Отечество – страната на Любовта, на Светлината и на истинската Радост. И ще им занесем с отворени сърца всички неоценими богатства, които получихме тук.Учителю, ние искаме да Ви изкажем своята дълбока благодарност за ония благословения, които Вие изляхте върху нас. Ние Ви благодарим от все сърце, че ни изпратихте във Франция един от Своите ученици – Михаил Иванов.Ние изказваме също дълбоката си благодарност на всички наши братя българи, които четиридесет години извършват първата най-мъчна работа с такова търпение и Любов за всички свои братя човеци. Те са за нас едно голямо огнище на Топлина и Светлина. Ние ги обикнахме и благодарение на тях чувстваме голяма сила в себе си да вървим напред.”Алфред Ломоние, професор в Историко-филологическия факултет на университета в Тулуза, Франция, държа две слова пред Учителя и учениците. Ето част от първото му слово, държано на 13 август 1939 г.
към текста >>

Ще ни трябва много, много време и търпение, но тъй като Божественото е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот тъй, както се изкачихме днес с Вас при Езерото на Чистотата.”Ето част от приветствието на французите към Учителя при изпращането им на 28 август 1939 г.
Ние искаме да станем по-добри и по-възприемчиви за Божията Любов и Мъдрост. Ние искаме да излъчваме все по-голяма и по-чиста Светлина. Големият урок, който научихме вече тук, между другото е и съществената роля на музиката, на песните, на Паневритмията, които могат да ни помогнат в изпълнението на нашата задача. В нашите неспокойни, механизирани западни страни, в нашите изкуствени и тъжни градове музиката и Паневритмията са най-доброто средство за засилване на Духа и за обединението на душите. Ние си поставяме за задача да ги изучим колкото се може по-добре и след това да ги разпространим, за да може всеки един от нас да стане в своя град малко по малко едно живо огнище, един малък Изгрев, една малка Рила, съвсем малка, дребничка в началото, но дълбоко и завинаги свързана с големия Изгрев, с голямата Рила.Обещаваме пред вас, Учителю, пред всички братя-българи, които Вие вече отдавна сте обединили чрез толкова хубави връзки, пред тази величествена и чиста Природа, която вие превърнахте в източник на Любов, ние обещаваме да станем добри служители на Божественото. Ще ни трябва много, много време и търпение, но тъй като Божественото е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот тъй, както се изкачихме днес с Вас при Езерото на Чистотата.”Ето част от приветствието на французите към Учителя при изпращането им на 28 август 1939 г. на Изгрева:“Скъпи Учителю, голямо вълнение ни изпълва при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големи промени, които ще станат в нашия живот, когато бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри.Нашата радост не може да се предаде с думи. Думите са много безсилни, за да изкажем това, което нашите души са изпитвали всеки ден при общението с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия. Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много късо. Едва можахме да се запознаем едни с други, но въпреки това нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега.В светлината на Истината ние откриваме това, което в действителност е истинскоБратство. Това откритие ще бъде голям урок на Живота, който ние ще отнесем от нашето пътуване.
към текста >>

И достатъчно е да мислим за великите дни, изживени тук, за да придобием кураж и вяра.Учителю, с всичката си душа, с всичката си сила ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в пътя ни към Светлината на Истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на Земята, за доброто на всички хора.”Беседи на Учителя има преведени на много езици: на френски, английски, немски, руски, сръбски, хърватски, чешки, латвийски, естонски, италиански, шведски, есперанто и прочее.
Това откритие ще бъде голям урок на Живота, който ние ще отнесем от нашето пътуване. Ние знаем сега, че Братството е една велика сила на Новата култура, която иде. Без това Братство ние сме само инвалиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота.Ние ще се завърнем във Франция сега всред общата загриженост и ще бъдем първите пионери на великия Мир. После, ние ще се стараем да бъдем работници на Светлината. Ще почнем работа с доверие – без да чакаме другите да почнат.Каквито и да са времената, всеки ден, с всичките си сили ние ще работим, ще вършим добри дела – творчески и съграждащи. И достатъчно е да мислим за великите дни, изживени тук, за да придобием кураж и вяра.Учителю, с всичката си душа, с всичката си сила ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в пътя ни към Светлината на Истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на Земята, за доброто на всички хора.”Беседи на Учителя има преведени на много езици: на френски, английски, немски, руски, сръбски, хърватски, чешки, латвийски, естонски, италиански, шведски, есперанто и прочее. Учителя с гости от чужбина ---------------------------------------------------------------------11 Става дума за Михаил Иванов (1900-1986), който през 1937 г. емигрира във Франция. През 1953 г. в Бонфен той създава Fraternite Blanche Universelle (Всемирно Бяло Братство).
към текста >>

Прощалните думи на французите-гости
И всички те се събраха горе при свещените, чистите Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя и от общение с живата разумна природа! И с тия нови сили те слязоха долу, за да градят този нов свят. който иде, да работят за тая светла, красива идея, която сгрява душите им.Писателят Стилиян Чилингиров казва в книгата си: "Какво даде българинът на другите народи", че богомилството родено в България преди хиляда години е светла точка в историята на българската култура и че даже великите идеи на френската революция: "Свобода, равенство и братство" са дадени на Европа от богомилите.И ето, сега отново, но в по-широк размер, България пак става център на нови идеи, на духовен тласък в света, център на един интензивен духовен живот, с творчески сили, които раждат нови ценности, които ще се вградят в новата култура, която иде. Отзиви, вести, книгопис "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8 Прощалните думи на французите-гости (28. VIII. 1939) Учителю! Братя и сестри! Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо, неизразимо хубаво, неизразимо велико! Преди няколко години един измежду вас дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото вярвам малко хора по цялата земя и във всички времена са имали щастието да чуят.Следователно, аз 6их искал да започна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе.След като видяхме Рила, след като видехме "Изгрева", ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи.
към текста >>

23. Снимка на изпращане на французите на Изгрева, с Учителя - 1939 г.

Снимка на изпращане на французите на Изгрева,
Снимка на изпращане на французите на Изгрева, с Учителя - 1939 г. За изпращането на френската група и за тяхното гостуване през 1939 г. може да се прочете тук. Изпращане на французите на Изгрева - 1939 г.
към текста >>

Изпращане на французите на Изгрева - 1939 г.
Снимка на изпращане на французите на Изгрева, с Учителя - 1939 г. За изпращането на френската група и за тяхното гостуване през 1939 г. може да се прочете тук. Изпращане на французите на Изгрева - 1939 г.
към текста >>

24. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 17 август

Французите изплащат избиването на хугенотите.
Гледаш, че едно поле е пусто, няма нищо. Обаче, като дойде пролетта, виждаш, че това цвете се явило, онова цвете се явило, всичко цъфнало. Та такова нещо е Царството Божие. Отдето не очакваш, оттам ще дойде. Има голяма Божествена справедливост в края на краищата. Французите изплащат избиването на хугенотите. Това е карма, и Испания плаща. Стана въпрос за славянството. Учителя каза:У славяните е много развито религиозното чувство. От всичките народи трябва да се образува една нова раса, един нов народ. Всички хора работят, за да се създаде нов тип хора.
към текста >>

25. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 18 август

Французите изплащат избиването на хугенотите.
Гледаш, че едно поле е пусто, няма нищо. Обаче, като дойде пролетта, виждаш, че това цвете се явило, онова цвете се явило, всичко цъфнало. Та такова нещо е Царството Божие. Отдето не очакваш, оттам ще дойде. Има голяма Божествена справедливост в края на краищата. Французите изплащат избиването на хугенотите. Това е карма, и Испания плаща. Стана въпрос за славянството. Учителя каза:У славяните е много развито религиозното чувство. От всичките народи трябва да се образува една нова раса, един нов народ. Всички хора работят, за да се създаде нов тип хора.
към текста >>

26. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 19 август

Французите изплащат избиването на хугенотите.
Гледаш, че едно поле е пусто, няма нищо. Обаче, като дойде пролетта, виждаш, че това цвете се явило, онова цвете се явило, всичко цъфнало. Та такова нещо е Царството Божие. Отдето не очакваш, оттам ще дойде. Има голяма Божествена справедливост в края на краищата. Французите изплащат избиването на хугенотите. Това е карма, и Испания плаща. Стана въпрос за славянството. Учителя каза:У славяните е много развито религиозното чувство. От всичките народи трябва да се образува една нова раса, един нов народ. Всички хора работят, за да се създаде нов тип хора.
към текста >>

27. Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Като че ли планините са оказали влияние на народа - Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци - живеят в мир и съгласие.
Какво видях в Швейцария, Англия, Франция, Германия, Латвия, Естония, Финландия? Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестър, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? Два свята видях - старият, който си отхожда, и новият свят, който идва. Два свята видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят - аз него търсех и за него ще пиша. Швейцария - това е красивата страна на величествените Алпи, страна на най-високите планини в Европа, със снежни върхове и сини кристални езера - където човек е по-близо до небето. Като че ли планините са оказали влияние на народа - Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци - живеят в мир и съгласие. Федерация на свободни кантони - немски, френски и италиански - тези хора говорят най-малко 2-3 езика. Швейцария е образът на бъдещето. Ако там - на планините - немци, французи и италианци, наречени швейцарци - могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи /а и всички останали/ да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество - без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя, и цялата земя не е нашето отечество? Женева - това днес е столицата на световните съединени щати - които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност.
към текста >>

Ако там - на планините - немци, французи и италианци, наречени швейцарци - могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи /а и всички останали/ да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество - без граници и хоризонти?
Два свята видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят - аз него търсех и за него ще пиша. Швейцария - това е красивата страна на величествените Алпи, страна на най-високите планини в Европа, със снежни върхове и сини кристални езера - където човек е по-близо до небето. Като че ли планините са оказали влияние на народа - Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци - живеят в мир и съгласие. Федерация на свободни кантони - немски, френски и италиански - тези хора говорят най-малко 2-3 езика. Швейцария е образът на бъдещето. Ако там - на планините - немци, французи и италианци, наречени швейцарци - могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи /а и всички останали/ да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество - без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя, и цялата земя не е нашето отечество? Женева - това днес е столицата на световните съединени щати - които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност. Обществото на Народите - колкото и несъвършено да е - подобно на детските играчки - все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеще, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове. Съветът на народите - това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълголелеяните мечти - за мир и братско сътрудничество. Когато бях в Женева, на брега на прекрасното Женевско езеро, в палата на Обществото на Народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан - аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва.
към текста >>

И ето конкретният израз: събират се в Лагард - немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр.
От Женева с влака аз слизам по течението на р. Рона до брега на Средиземно море - приветстват ни вълните - и след това отново на север - до гр. Монтобан с автомобил - пристигам в замъка на с. Лагард, където намирам вече организираните доброволци - от 12 народности - да работят безплатно. След голямата война у някои миролюбци - в Швейцария - идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване на връзки на обич и приятелство с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове. И ето конкретният израз: събират се в Лагард - немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр. хора идеалисти - студенти, чиновници, учители, работници и работят в помощ на пострадалите френски селяни. Работят безвъзмездно. Френското правителство отпуска средства само за храна; квартируват в замъка: на долния етаж и в градината - сами си плащат пътните разноски. Идват и работят по 2-3-6 седмици - всеки, кой колкото желае. От май до октомври продължава работата.
към текста >>

И аз виждах селяни и селянки французи - да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила!
Защото старият свят е на омразата, насилията, неправдите, войните, престъпленията. Новият свят - това е свят на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард - новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи - да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! ... Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости. Техните домове, градини бяха отворени за нас. Защо? Защото ние имахме ключа на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове - за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме. Мотика вместо пушка!
към текста >>

Довчерашните врагове - немци, французи, унгарци, англичани - сега работеха рамо до рамо с песни и радост- творческа полезна, необходима работа!
Мотика вместо пушка! Лопата вместо нож! Това, което пророкът Исайя пророкуваше. Това, което Христос заповядваше! Любете враговете си! Довчерашните врагове - немци, французи, унгарци, англичани - сега работеха рамо до рамо с песни и радост- творческа полезна, необходима работа! Наистина - това бяха шепа хора - но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си - огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл. Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни. И най-после завършвахме с есперантските песни на братството и мира. Никога аз не съм чувствал по-дълбоко вложеното в тези вдъхновени песни, както тогава. Ние всички бяхме братя и сестри.
към текста >>

Докато французите по онова време не са превели нито една книга на френски език от Словото на Учителя, то латвийците превеждат и отпечатват на латвийски език четири-пет книги с портрета на Учителя от художника Борис Георгиев.
Има няколко случаи разказани за премеждията на латвийската група докато стигне в Латвия. Един от тези случаи е разказан от Галилей Величков и се намира на стр. 79 със заглавие „Ризата на латвийци-те" в отпечатаната книга „Изгревът на Бялото Братство учи и живее". Тези случки трябва да се съберат, за да могат да се приложат към историята на латвийското Братство. 9. Превеждане на Словото на Учителя на латвийски. Докато французите по онова време не са превели нито една книга на френски език от Словото на Учителя, то латвийците превеждат и отпечатват на латвийски език четири-пет книги с портрета на Учителя от художника Борис Георгиев. Трябва да бъдат отбелязани имената на онези, които са превели и отпечатали тези беседи като Амалия Вайланд, Анна Мазурс - „Пътят на ученика" на руски и още други. Да се опише историята на тези книги. Искаме портретите на преводачите! 10. През 1989 г. в София бе брат Николай Каллертс.
към текста >>

28. Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Като че ли планините са оказали влияние на народа - Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци - живеят в мир и съгласие.
Какво видях в Швейцария, Англия, Франция, Германия, Латвия, Естония, Финландия? Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестър, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? Два свята видях - старият, който си отхожда, и новият свят, който идва. Два свята видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят - аз него търсех и за него ще пиша. Швейцария - това е красивата страна на величествените Алпи, страна на най-високите планини в Европа, със снежни върхове и сини кристални езера - където човек е по-близо до небето. Като че ли планините са оказали влияние на народа - Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци - живеят в мир и съгласие. Федерация на свободни кантони - немски, френски и италиански - тези хора говорят най-малко 2-3 езика. Швейцария е образът на бъдещето. Ако там - на планините - немци, французи и италианци, наречени швейцарци - могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи /а и всички останали/ да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество - без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя, и цялата земя не е нашето отечество? Женева - това днес е столицата на световните съединени щати - които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност.
към текста >>

Ако там - на планините - немци, французи и италианци, наречени швейцарци - могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи /а и всички останали/ да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество - без граници и хоризонти?
Два свята видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят - аз него търсех и за него ще пиша. Швейцария - това е красивата страна на величествените Алпи, страна на най-високите планини в Европа, със снежни върхове и сини кристални езера - където човек е по-близо до небето. Като че ли планините са оказали влияние на народа - Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци - живеят в мир и съгласие. Федерация на свободни кантони - немски, френски и италиански - тези хора говорят най-малко 2-3 езика. Швейцария е образът на бъдещето. Ако там - на планините - немци, французи и италианци, наречени швейцарци - могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи /а и всички останали/ да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество - без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя, и цялата земя не е нашето отечество? Женева - това днес е столицата на световните съединени щати - които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност. Обществото на Народите - колкото и несъвършено да е - подобно на детските играчки - все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеще, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове. Съветът на народите - това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълголелеяните мечти - за мир и братско сътрудничество. Когато бях в Женева, на брега на прекрасното Женевско езеро, в палата на Обществото на Народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан - аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва.
към текста >>

И ето конкретният израз: събират се в Лагард - немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр.
От Женева с влака аз слизам по течението на р. Рона до брега на Средиземно море - приветстват ни вълните - и след това отново на север - до гр. Монтобан с автомобил - пристигам в замъка на с. Лагард, където намирам вече организираните доброволци - от 12 народности - да работят безплатно. След голямата война у някои миролюбци - в Швейцария - идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване на връзки на обич и приятелство с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове. И ето конкретният израз: събират се в Лагард - немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр. хора идеалисти - студенти, чиновници, учители, работници и работят в помощ на пострадалите френски селяни. Работят безвъзмездно. Френското правителство отпуска средства само за храна; квартируват в замъка: на долния етаж и в градината - сами си плащат пътните разноски. Идват и работят по 2-3-6 седмици - всеки, кой колкото желае. От май до октомври продължава работата.
към текста >>

И аз виждах селяни и селянки французи - да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила!
Защото старият свят е на омразата, насилията, неправдите, войните, престъпленията. Новият свят - това е свят на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард - новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи - да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! ... Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости. Техните домове, градини бяха отворени за нас. Защо? Защото ние имахме ключа на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове - за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме. Мотика вместо пушка!
към текста >>

Довчерашните врагове - немци, французи, унгарци, англичани - сега работеха рамо до рамо с песни и радост- творческа полезна, необходима работа!
Мотика вместо пушка! Лопата вместо нож! Това, което пророкът Исайя пророкуваше. Това, което Христос заповядваше! Любете враговете си! Довчерашните врагове - немци, французи, унгарци, англичани - сега работеха рамо до рамо с песни и радост- творческа полезна, необходима работа! Наистина - това бяха шепа хора - но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си - огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл. Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни. И най-после завършвахме с есперантските песни на братството и мира. Никога аз не съм чувствал по-дълбоко вложеното в тези вдъхновени песни, както тогава. Ние всички бяхме братя и сестри.
към текста >>

Докато французите по онова време не са превели нито една книга на френски език от Словото на Учителя, то латвийците превеждат и отпечатват на латвийски език четири-пет книги с портрета на Учителя от художника Борис Георгиев.
Има няколко случаи разказани за премеждията на латвийската група докато стигне в Латвия. Един от тези случаи е разказан от Галилей Величков и се намира на стр. 79 със заглавие „Ризата на латвийци-те" в отпечатаната книга „Изгревът на Бялото Братство учи и живее". Тези случки трябва да се съберат, за да могат да се приложат към историята на латвийското Братство. 9. Превеждане на Словото на Учителя на латвийски. Докато французите по онова време не са превели нито една книга на френски език от Словото на Учителя, то латвийците превеждат и отпечатват на латвийски език четири-пет книги с портрета на Учителя от художника Борис Георгиев. Трябва да бъдат отбелязани имената на онези, които са превели и отпечатали тези беседи като Амалия Вайланд, Анна Мазурс - „Пътят на ученика" на руски и още други. Да се опише историята на тези книги. Искаме портретите на преводачите! 10. През 1989 г. в София бе брат Николай Каллертс.
към текста >>

29. Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя

И англичани, немци, французи, някаква среща, беше много важна, международна и се разделиха без да се разберат.
Първо трябва да дам пет хиляди франка, той след това като излезе книгата, същите пет хиляди франка ти ги връща в книги на книжарска цена.Но въпреки това той направи едно голямо проучване на Словото. И беше много доволен, че покрай тази книга той се запозна с един български мислител.Методи Константинов понеже той е завършил дипломация, правни науки, дипломация във Варшава, много обичаше да приказва с Учителя на политически теми. Спомням си един път, че в тези напрегнати времена, когато имаше много международни срещи преди войната, на една дипломатическа среща не се разбраха и се разделиха. В: Къде това? Д: Някъде беше, не знам каква среща беше на запад. И англичани, немци, французи, някаква среща, беше много важна, международна и се разделиха без да се разберат. А Учителят попита Методи: "А ядоха ли поне заедно? " "Да, домакинът им дава една вечеря." "Е, добре тогава. Нали поне са яли заедно". Щото може би после, как да кажа, на физическото поле трябва да се извърши едно общо действие. Така е да, макар че ние знаем, че някой път на тези вечери се извършват по-големи работи отколкото на официалните дипломатически срещи, където е много студено и много сдържано, всеки си мери приказките, доста по-прецизно.
към текста >>

30. Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя

Аз помня как се радвах на французите, аз ходех всяка неделя в Нотър Дам, защото при католишката литургия народът си пее, там няма хорове.
Д: А когато бяхме в салона, заедно с Учителя, можехме. Можехме. В: В присъствието на Божествения Дух може. Д: Точно така, можеше, да. В: А тука не може. Д: Човек си има една свещена интимност, която не може така да се изнася навън. Аз помня как се радвах на французите, аз ходех всяка неделя в Нотър Дам, защото при католишката литургия народът си пее, там няма хорове. Има орган и хората пеят. И как тези, гражданите на Париж си пееха песните! Имаше нещо много трогателно, тези, техните духовни песни. И те си създали своята атмосфера и създават нещо, щото те са религиозни, така че отделен е религиозния човек от духовния човек. Това са две различни неща, но при французите, разбрах че религията в тях е оставила една много положителна следа.
към текста >>

Това са две различни неща, но при французите, разбрах че религията в тях е оставила една много положителна следа.
Аз помня как се радвах на французите, аз ходех всяка неделя в Нотър Дам, защото при католишката литургия народът си пее, там няма хорове. Има орган и хората пеят. И как тези, гражданите на Париж си пееха песните! Имаше нещо много трогателно, тези, техните духовни песни. И те си създали своята атмосфера и създават нещо, щото те са религиозни, така че отделен е религиозния човек от духовния човек. Това са две различни неща, но при французите, разбрах че религията в тях е оставила една много положителна следа. В морала, и във взаимоотношенията и отношението към Христовото Учение. Французите са преди всичко много добри, французина е по дух, по душа добър човек, да.В: Сега аз пак се връщам на същия въпрос: например аз откупувам за три часа дадена концертна зала. И се съставя този репертоар. Имаме 4-5 изпълнители добри, професионалисти на цигулка, на пиано, на хармониум и т.н.Те изпълняват даден репертоар. Сега според вас как трябва да се подреди този репертоар и трябва ли при всяка една песен да се извади и да се прочете самата песен, която пише в песнопойката или да се извадят някои мисли на Учителя за песните на Учителя?
към текста >>

Французите са преди всичко много добри, французина е по дух, по душа добър човек, да.В: Сега аз пак се връщам на същия въпрос: например аз откупувам за три часа дадена концертна зала.
И как тези, гражданите на Париж си пееха песните! Имаше нещо много трогателно, тези, техните духовни песни. И те си създали своята атмосфера и създават нещо, щото те са религиозни, така че отделен е религиозния човек от духовния човек. Това са две различни неща, но при французите, разбрах че религията в тях е оставила една много положителна следа. В морала, и във взаимоотношенията и отношението към Христовото Учение. Французите са преди всичко много добри, французина е по дух, по душа добър човек, да.В: Сега аз пак се връщам на същия въпрос: например аз откупувам за три часа дадена концертна зала. И се съставя този репертоар. Имаме 4-5 изпълнители добри, професионалисти на цигулка, на пиано, на хармониум и т.н.Те изпълняват даден репертоар. Сега според вас как трябва да се подреди този репертоар и трябва ли при всяка една песен да се извади и да се прочете самата песен, която пише в песнопойката или да се извадят някои мисли на Учителя за песните на Учителя? Изобщо как би се съставила една програма например, при положение, че вие имате право да я съставите? Д: Сега първо трябва да се разберем с каква цел.
към текста >>

31. Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Като го слушаха и гледаха французите, не можеха да го различат, че не е парижанин.
Жорж можеше да заеме каквато си служба иска. Професорите го обичаха и ценяха много. Той не си взе дипломата и им обърна гръб. Аз също не си взех дипломата и отидох да работя в своя занаят, а Жорж стана преводач. Знаеше много езици. Като го слушаха и гледаха французите, не можеха да го различат, че не е парижанин. Имаше отличен стил и бе много начетен. Дори един от гостите ни от Франция на Рила, сподели с нас, че Жорж така литературно говори френски, че те изпитват неудобство пред него. Ще добавя още нещо. Ние не питахме Учителя как да разрешим този въпрос с дипломите. По-късно Учителят каза на Мария Тодорова, че ние с Георги Радев сме направили фатална грешка в живота си, че не сме си взели дипломите и не сме отишли да работим с тях.
към текста >>

НАГОРЕ

0.21673607826233