Търсене в текстове за 'Фамилия'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 22 резултата в 19 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Иска да каже: „Фамилията, от която Аз съм роден, не е толкова благородна, както вие мислите.
И смелия пророк Натан не се поколебал да го изобличи направо в лицето и да му покаже лошите последствия, които тоя закон ще напише за него в своята книга за бъдещето потомство. За Соломон е казано, че имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънмерно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля, първокласен епикуреец в ядене и пиене и доволствуване с жени. Христос знае това. Знае как е живял и неговия род и, когато хората Му казват: „Учителю благи", възразява им: „Защо ме наричате благ? – Благ е само един Бог". Иска да каже: „Фамилията, от която Аз съм роден, не е толкова благородна, както вие мислите. Защото Бог има друго мерило, което вие изпущате. Той изисква пълна чистота във всяко отношение. Мнозина от тази фамилия не са живели тъй, както е било угодно на истинския Бог, Чиято воля аз изпълнявам". Та затова се обръща към фарисея и му казва: „Ти и себе си лъжеш, и хората, и Бога: много от твоите праотци са вършели престъпления и затова ти нямаш право да казваш: „Аз не съм като тия. И понеже няма смирение в твоята душа, твоята молитва не може да бъде приета и ти не може да бъдеш оправдан.
към текста >>

Мнозина от тази фамилия не са живели тъй, както е било угодно на истинския Бог, Чиято воля аз изпълнявам".
Знае как е живял и неговия род и, когато хората Му казват: „Учителю благи", възразява им: „Защо ме наричате благ? – Благ е само един Бог". Иска да каже: „Фамилията, от която Аз съм роден, не е толкова благородна, както вие мислите. Защото Бог има друго мерило, което вие изпущате. Той изисква пълна чистота във всяко отношение. Мнозина от тази фамилия не са живели тъй, както е било угодно на истинския Бог, Чиято воля аз изпълнявам". Та затова се обръща към фарисея и му казва: „Ти и себе си лъжеш, и хората, и Бога: много от твоите праотци са вършели престъпления и затова ти нямаш право да казваш: „Аз не съм като тия. И понеже няма смирение в твоята душа, твоята молитва не може да бъде приета и ти не може да бъдеш оправдан. Вие, фарисеите, сте изопачили Божия Закон, като сте турили лицемерието отгоре Му за покривало. Престанете да се представяте за такива, каквито не сте, понеже Бог не е човек, който може да се лъже от външния вид; Той гледа на вашето сърце и според него ви оценява". Сега, да се .обърна към другия тип – към митаря.
към текста >>

2. НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Едничко само за насъщния хляб на собствената си фамилия?
ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ[1]. ЧИСТОТА ОТ ДРЕБНАВОСТИ За какво работите вие? Едничко само за насъщния хляб на собствената си фамилия? За увеличение на земните си богатства? За да си запазите общественото положение - или да придобиете такова? За да си спечелите име и може би да добиете слава? Или пък за подобрение на условията на вашите ближни - дори безплатно, без свидетелство, без одобрение от коя и да е страна? Дали дребнаво себелюбие или непринудена самоотверженост е вашето подбуждение?
към текста >>

3. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ние си представяме, че от въртящата се материална и космична маса, сгъстена достатъчно, са се откъснали части, които са образували отделните планети, съставящи фамилията на една слънчева система.
На помощ идват сравненията, аналогиите, помагат наблюденията, от които се градят хипотези и теории. Ние наблюдаваме сплеснатостта на земята при нейните полюси и съобразяваме, че това е станало вследствие нейното бързо околоосно въртение. Но за да се случи това, земята трябва да е била някога невтвърдена, течна или полутечна маса. И така, постепенно, нашата мисъл отлита до газообразните маси във вселената — тия острови от небулози, които считаме за начало на нови светове. По тоя начин са създадени хипотези, като тая на Кант и Лаплас, известна почти на всички. Ние си представяме, че от въртящата се материална и космична маса, сгъстена достатъчно, са се откъснали части, които са образували отделните планети, съставящи фамилията на една слънчева система. Самата наша земя е дете на такова космично раждане, а луната, която е вечен спътник на земята, най-добре ни напомня за начина, по който са се създали световете. Защо и сега не стават подобни отлитания от масата на някое светило и защо още не се създават подобни светове? Отговорът, който ни дава съвременната наука на тоя въпрос, е отрицателен, защото изследванията показват, че такова откъсване от слънцето би било възможно само в случай, че то се въртеше около своята ос 219 пъти по-бързо, отколкото сега. Откъсната от сърцето на света, нашата земя, отначало газообразна, почнала бавно да се втвърдява, докато оформена и втвърдена, тя е станала годна да даде живот на милиони видове същества, които е трябвало да се родят и отгледат в топлите й пазви. Някои геолози и космографи правят приблизителни изчисления за това отдалечено в неизбродния низ от хилядолетия време по втвърдяването на някои геологични формации и от радиоактивните изучвания на някои елементи на земната кора.
към текста >>

4. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ще се признаят ония, които бsха от царска фамилия (VI, 8). 3.
— т.е. по време на реставрацията. Символът на монархията обръща тогава своята долна част спрямо нахлуващата сила, така че той не ù се противопоставя, а напротив, той е тласнат от последната. Веригата на стиховете, казва по-нататък коментаторът, е следната: 1. В един момент ще има нужда от крал (IV, 22). 2. Ще се признаят ония, които бsха от царска фамилия (VI, 8). 3. За да се поддържа щастливата бурбонска кръв (шестостишие 4). Тук не трябва да се забравя, че щастлива се превежда с secundus, което значи и втора и че следователно се касае за втората бурбонска династична линия (sec. sanuis). 4. Ще успее най-близкият син на по-стария (II., 11) — тъй като Лудвик XVIII беше брат на Лудвик XVI, син на престолонаследника. 5.В управлението различен спрямо своя по-стар брат (IV, 87).
към текста >>

5. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Не би било зле, щото всяка фамилия, за всеки случай да бъде снабдена с по една малка до- машна аптека, на която цената е почти нищожна сравнително с ползата.
Основна цел на това списание била да се публикуват статии за малко извес- тни начини за лечение. Д-р Миркович е ратувал за употребата на безвредни средства и на способи, лекуващи не само тялото, но и душата на заболелия. Ето какво казва той за хомеопатията на страниците на новото си списание: “Омеопатията е превъзходно нещо във всяко отношение; в нея се намират неща, които другите начини нямат. Нейните лекове освен, че са готови, са още и от една невисока цена. С тях не рискува человек да се отрови; те ако не ползват, никога няма да повредят. Не би било зле, щото всяка фамилия, за всеки случай да бъде снабдена с по една малка до- машна аптека, на която цената е почти нищожна сравнително с ползата. Повече от 100 пъти аз сам съм имал случай да направя опит.” През 1893 година Д-р Миркович заминал за световното изложение в Париж. Там се е срещнал с мадам Лусия Гранж - известен и нашумял по това време медиум. По негово желание тя направила сеанс, на който, му казала, че един млад вожд с Божествена сила ще се прояви скоро и “ще издигне знамето на независимостта на притеснената народност, и който ще я съедини чрез верността си с всемирното единство”**. Този Божествен пратеник по-късно д-р Миркович вижда в лицето на Учителя. Първо сведение за тяхната връзка е поканата за участие в първия събор на веригата през 1900 г., изпратена до него лично от Учителя.
към текста >>

6. За фотоизложбата Езотерична металопластика на Г.Куртев Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Само с обещания нищо не се прави... ------------------------------------- *** в целия брой са използвани изпратените от Георги и Аида Куртеви снимки, авторски текстове и писма до фамилия Кралеви в Бургас, както и тяхна лична кореспонденция с цитирани в списанието личности.
Накъде отива човечеството? Водолеят ще го окъпе ли? 26 декември 1995 Не зная дали ти писах, че се събужда интересът по музея. Още нищо не се знае. Все липсват парите. Само с обещания нищо не се прави... ------------------------------------- *** в целия брой са използвани изпратените от Георги и Аида Куртеви снимки, авторски текстове и писма до фамилия Кралеви в Бургас, както и тяхна лична кореспонденция с цитирани в списанието личности.
към текста >>

7. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние прекарваме по-голямата част от нашите животи в учене как да живеeм — обикновено блуждаейки невежо — и отдаваме много от нашето време на фамилия и служебни задължения, докато най-после се отчайваме, когато разберем, че не е останало никакво време за осъществяването на мечтите и стремежите, които сме подхранвали още от младостта си.
Според православната църква, човек може да бъде най-големият гpешник, но ако се разкае на смъртното си легло и приеме Исуса Христа като свой личен Спасител, той може да пожъне жътва на вечно блажените на Небето. Тази идея е не само неразумна, но и несправедлива. Когато изучаваме природните закони ние имаме една прекрасна аналогия чрез която да можем да схванем и по високите светове, „както горе, така и долу“: когато сеем семена от морков, ние получаваме моркови — не цвекло. Прераждането ни дава случай да изработим своето собствено спасение; да реализираме нашите желания, амбиции и стремежи. Живота е тъй кратък! Ние прекарваме по-голямата част от нашите животи в учене как да живеeм — обикновено блуждаейки невежо — и отдаваме много от нашето време на фамилия и служебни задължения, докато най-после се отчайваме, когато разберем, че не е останало никакво време за осъществяването на мечтите и стремежите, които сме подхранвали още от младостта си. Hякои съвършено престават да се стремят казвайки: „каква полза! Аз съм вече много стар". Но, когато знаем, че случая ще дойде пак в едно бъдещо физическо съществувание, ние работим с нова ревност, защото знаем, че нищо се не губи. Онова, което ние култивираме сега ще се материализира някога, ако ние работим постянно. Индиеца, знаейки, че ще живее пак, работи малко.
към текста >>

8. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А който няма отдолу достатъчно продължение на ухото си, това показва, че животът му е в опасност да се скъси; това показва, че в неговата фамилия ред поколения не са живели добре.
Дължината на носа трябва да се вземе в пропорция с тялото. Носът не трябва да бъде по-дълъг от 7 сантиметра, това е вече анормалност. Също така и ухото не е само един орган за слушане, но същевременно отразява в себе си и целокупния живот на човека. Когато ухото на един човек отгоре е широко, той е добродетелен човек; когато стане материалист, ухото му става заострено отгоре, като на животните. Когато човек работи правилно в живота си и разбира законите на целокупния живот в природата, ухото му отдолу се продължава, което е признак, че и неговият живот се удължава. А който няма отдолу достатъчно продължение на ухото си, това показва, че животът му е в опасност да се скъси; това показва, че в неговата фамилия ред поколения не са живели добре. Такъв човек при една малка криза на болест ще си замине. А човек с дълго ухо, могат да го мачкат болестите много пъти, но той пак ще остане жив, понеже ухото, носът, както и другите органи в тялото на човека, са проводници на природните енергии. От тяхното правилно или неправилно възприемане зависи, как ще се формира и мозъкът на човека. Колкото по-хармонични гънки има ухото на един човек, толкова по-добре е формиран неговият ум и толкова по-голяма е неговата интелигентност. Главата показва капитала, който е даден на човека от Бога.
към текста >>

9. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Следователно, Азът бива поставен при известни условия, в известна фамилия с които има известни връзки.
Това е „Епигенезиса“ (самозараждане) — свободната воля, която се съдържа във възможността да извършим нещо свършено ново, а не само да избираме между две предварително определени начини на действие. Това е най-важния фактор, който едничък може да ни обясни по задоволителен начин развоя и естеството на системата, към която принадлежим. Инволюцията и еволюцията сами по себе си са недостатъчни: обаче като, ги комбинираме с епигенезиса (самозараждането, раждането на нови причини ,или свободната воля) тогава ний получаваме пълната троица, която всестранно ни обяснява живота. Съдбата на един индивид, произлязла под действието на закона за причинността, е твърде сложна и съдържа разнообразни връзки с индивиди, същества от физическия свят и вън от него, връзки, които датират от най различни времена. А дори и тези, които живеят едновременно на земята, не могат да бъдат на едно място и затова е невъзможно за една индивидуални съдба да бъде напълно проявена в течение на един живот или на едно място. Следователно, Азът бива поставен при известни условия, в известна фамилия с които има известни връзки. Що се отнася до проявлението на съдбата, понякога е безразлично в кои именно от различните отговарящи нему условия и среди Азът ще бъде роден, и когато случаят е такъв, нему с допуска известен избор, но веднъж изборът направен, Господарите на Съдбата невидимо бдят, щото работата в избраната част от съдбата (или кармата) да не се нарушава от свободни действия в друго направление. Ако ний се постараем да действаме така, че да избегнем от тази съдба, тия същества действат по такъв начин, че до предотвратят това и да осъществят изпълнението на съдбата ни. Това. обаче, не може да бъде повтаряно много честа, защото иначе би направило човека съвършено безсилен. Това е просто същия Закон, който действа когато сме дали един изстрел. Тогава ний сме неспособни, да спрем куршума и дори да го отклоним от посоката, която той е взел веднъж.
към текста >>

10. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Духът, душата, умът и сърцето образуват човешката фамилия.
Бог постоянно ни дава от своето изобилие, но ние, понеже не разбираме законите на живота, подпушваме тези блага в себе си и затова страдаме. За да не се подпушваме, Бог изисква и ние като Него да даваме, да бъдем щедри и да не се стремим да завземаме всички служби. Същественото е онова малкото добро, което можете да направите днес. Каквото добро можете да направите, направете го, каквато светла мисъл можете да възприемете и приложите — приложете я. Днес приложете всичко, не отлагайте за утре. Духът, душата, умът и сърцето образуват човешката фамилия. Това е целокупния човек. Желая сега цялата ваша фамилия да прекара по-спокойна. А спокойствието идва само когато човек се научи да мисли, защото мисълта носи онази светлина, която осветлява пътя на живота. Из неделната беседа „ Дванадесетият час“, 8. XII. 1935 г.
към текста >>

Желая сега цялата ваша фамилия да прекара по-спокойна.
Същественото е онова малкото добро, което можете да направите днес. Каквото добро можете да направите, направете го, каквато светла мисъл можете да възприемете и приложите — приложете я. Днес приложете всичко, не отлагайте за утре. Духът, душата, умът и сърцето образуват човешката фамилия. Това е целокупния човек. Желая сега цялата ваша фамилия да прекара по-спокойна. А спокойствието идва само когато човек се научи да мисли, защото мисълта носи онази светлина, която осветлява пътя на живота. Из неделната беседа „ Дванадесетият час“, 8. XII. 1935 г. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Науката в древността Общо разпространено е убеждението, че науката в истинския смисъл на думата е рожба на новото време — след Ренесанса в 16 в., когато човешката мисъл се освободи от тормоза на инквизицията. На пръв поглед това е така.
към текста >>

11. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В една фамилия не трябва да има по-вече от две деца, едно момче и едно момиче.
Импулсът да се женят хората е пред, но бързането е една слабост. Какви качества ще придадат те на онова поколение, което ще създадат, като се оженят млади? Онзи, който нека да стане баща, той трябва да има такива качество в себе си, че да стане проводник на Божественото. Та като им се роди един син, да може да неправи майката щастлива. Синът може да направи майка си щастлива, е дъщерята може да направи баща си щастлив. В една фамилия не трябва да има по-вече от две деца, едно момче и едно момиче. Ако един от съпрузите, в едно семейство, мъжът или жената не е честен спрямо другият, то какво трябва да прави този - последния? Той още като се е оженил е направил погрешка. Погрешката не е в това, че се е оженил, но е в кривия избор. и в това, че не навреме се е оженил. Какво трябва до прави той?
към текста >>

12. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вашите баща и майка — духът и душата и вашите син и дъщеря — умът и сърцето и най-после вие, човекът, ще се съедините в една фамилия между които ще се прояви Господ.
Всеки ден трябва да бляскат в ума и сърцето ви по една светла мисъл и по едно топло чувство. Безгранични мисли и чувства трябва да проникнат в душата ви. Умът и сърцето са спомагателни средства за душата. Душата е ваша майка. След това тази енергия ще мине към духа. Вашите баща и майка — духът и душата и вашите син и дъщеря — умът и сърцето и най-после вие, човекът, ще се съедините в една фамилия между които ще се прояви Господ. Бог присъства в онзи човек само, в когото умът, сърцето, духът и душата са пробудени. Всички ония, които имат непокварен ум и непокварено сърце са деца на Бога. На тях принадлежи Царството Божие. Като се върнете дома си, вие трябва да се очистите. Щом зачеркнете дълговете на вашите братя, на вашите ближни, щом им простите, вие сте се очистили.
към текста >>

13. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Думите са много безсилни за да изкажем това, което нашито души са изпитвали всеки ден, при общение с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия.
28. VIII. 1939 г. Скъпи Учителю, Голямо вълнение ни изпълва при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големите промени, които ще станат в нашия живот, когато ще бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри. При нашето пребиваване ние бяхме приети и обиколени с толкова доброта и благосклонност, че не знаем вече как да изразим нашата признателност и симпатия. Нашата радост не може да се предаде с думи. Думите са много безсилни за да изкажем това, което нашито души са изпитвали всеки ден, при общение с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия. Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много късо. Едва можахме да се запознаем един с други, но въпреки това, нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега. Напред на хоризонта ние виждаме големите задачи, които има да изпълним между нашите братя-човеци и естествено пред нас изпъква слабостта на нашите лични, индивидуални средства. Въпреки, че нашите желания са добри и честни в основа, но когато наблюдаваме с откровеност нашата практика в живота, ние намираме и в най-малките си действия толкова слабост и празнини и погрешни постъпки, че понякога мъгла ни обикаля, скривайки истинския път. Обаче в същия момент когато се изразява нашето мнение от самите нас, в светлината на истината ние откриваме това, което в действителност е истинско братство.
към текста >>

14. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз съм от княжеска фамилия, не е достойно за мене да пълзя на земята.
Това ново ти трябва да го научиш. Запример, докато детето се научи да ходи, колко пъти се кланя, колко пъти пада и става. То иска да намери един нов метод. Първоначално детето пълзи на четири крака, както млекопитаещите. Като пълзи, то се мъчи да се изправи, казва: Не ми се харесва този начин, считам го недостоен. Аз съм от княжеска фамилия, не е достойно за мене да пълзя на земята. То казва: Има и друг начин на ходене, не само на четири крака. Животното в детето му казва: Ти си голям будала. Нашите деди и прадеди, нашите философи казват, че трябва да се ходи на четири крака. Така го учат животните, но детето им отговаря: Вие можете да ходите на четири крака, но човек не може да ходи така. Детето не е съгласно с тази идея.
към текста >>

15. -

Тая Русия ще има внедрени в душата си, както молитвения трепет на прострелия ръце страдалец, така и напевите на сибирските вериги, които тая мъченица е влачила по окървавените си ръце: ще има пророческите слова на своите предтечи, гръмовния трясък на бунта, пламналия устрем на борците и грохота на електрическите юзини Тя ще носи тоя трепет и ще го вдъхне на народите, които е събрала в своята фамилия.
Коравите длани на тия народи проправят браздите на една просторна нива из която ще поникнат младите стъбла, ще заякнат на слънцето и ще дадат тежки, невиждани до сега плодове. Като водач, знаме и представител на всички славяни светът познава огромния гигант, прегърнал половината от земния глобус — Русия. Тая необятна страна крие в себе си такива несметни материални и духовни богатства, че, разраснали се в цялата си мощ, те биха станали знак, под който ще се развива животът по цялата планета. Някаква широка тръпка пробягва по нас, когато си помислим за оня идващ ден, през който, като дихание долитнало от широките степи, като очарование от волната, пропита с тъжен копнеж песен, душата на славянството ще стане душа на човечеството, пробудило се от съня, окъпано в слънце, кръстено в огъня и любовта. Русия, — но не Русия на един или друг режим, а бъдната, предопределена от съдбата, безсмъртната и велика славянска прамайка, ще поведе своите народи, а после и всички останали, към далечните хоризонти на бъдещето, за да изпълни своята мисия. Тая Русия ще има внедрени в душата си, както молитвения трепет на прострелия ръце страдалец, така и напевите на сибирските вериги, които тая мъченица е влачила по окървавените си ръце: ще има пророческите слова на своите предтечи, гръмовния трясък на бунта, пламналия устрем на борците и грохота на електрическите юзини Тя ще носи тоя трепет и ще го вдъхне на народите, които е събрала в своята фамилия. И нещо друго ще имат тия пробудени народи. Пред неговото величие ще паднат ничком всички, защото цивилизацията и напредъка ще се поемат от яките, измъчени до тогава ръце на славянството. Ние сме още далеч от образа, който ще придобият в бъдеще народите, но в сумрачните часове на утрото се долавят лъчите на надеждата. В предвкусващ пророчески сън виждаме небесната красота, която залива мрачните покрити с кърви полета и долини. Светът е имал сила, ум, жестокости, победи и поражения, но никога не е имал любовта за свой символ, знак и своя същност.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И така ние виждаме, че е невъзможно да останем индиферентни пред тези мощни прояви на слънчевата енергия, когато си спомним, че те имат своето неизбежно въздействие върху всички членове от нашата голяма слънчева фамилия, а в частност, върху земята, атмосферата й и цялото човечество.
Това е пътуване, което би обхванало повече от 13 пъти обиколката на земното кълбо или би обиколило света в 6 до 7 минути. Но имаме и още по-големи взривни скорости. Тези изригвания започнаха възлизането си с еднаква бързина, после, в един миг получиха един импулс, който уголеми значително скоростта им, която на свой ред остана постоянна до тогава, до когато нов тласък не я измени. За взрива от 29 май, наблюдаваните скорости са точно 5.5 км., 14.7, 27.9 и 60 00 км. в секунда, а за онзи през юли — от 37 до 163 км. И така ние виждаме, че е невъзможно да останем индиферентни пред тези мощни прояви на слънчевата енергия, когато си спомним, че те имат своето неизбежно въздействие върху всички членове от нашата голяма слънчева фамилия, а в частност, върху земята, атмосферата й и цялото човечество. К. А. ЛИБРА. АСТРОЛОГИЯ (Продължение от г.I. кн. X) Юпитер ( ). Тип: Едуард VII. Той е имал възходящ и владетел на асцендентд.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За да се избегне скандала, императорската фамилия трябвало да реши, не без съжаление, да се раздели с него.
Последният не само е бил приет в двореца, зачитан, ласкан, изслушван и възвеличаван от най-високопоставените личности в гражданската и военна йерархия на империята, но известни високи дами, които се кълнели само в него, интригували, за да успее той да получи достъп, във всяко време, в най-секретните апартаменти на двореца. Разпутин, сините очи на когото имали една странна и обаятелна фиксираност, успокоявал императрицата от нейните дълги безсъници с помощта на магнетизма. Чрез тоя факт, той добил удивително влияние над царицата и свършил, като я подчинил напълно. Едно писмо, публикувано след падането на царизма, в руския вестник „Утро Россiи“ от императрицата до Разпутина, доказва властта му върху нея3). Между това, висшето духовенство почнало по това време некаква анкета против Разпутина и едно оплакване било изпратено до св. Синод. За да се избегне скандала, императорската фамилия трябвало да реши, не без съжаление, да се раздели с него. Разпутин е получил заповед, към края на 1906 год., да замине за родното си село. Той тръгнал, но заплашил царицата с думите: „Бог ще отмъсти и ще те накаже, като посегне на най-милото“. И действително, тъкмо при тръгването на Разпутина, царевичът се разболял. Царицата, едва ли не полудяла, съзряла в тая болест пръста на Бога и неговото отмъщение за отстранението на „светия човек“, както го наричали. Една телеграма го извикала веднага обратно в Петроград.
към текста >>

Като се събираха постепенно от всички страни наедно, чухме звучен музикален привет, който като да ни подканваше всички да се обединим във велико множество — в една голяма фамилия.
Ние цитираме тука следния твърде интересен откъслек от тия публикации: „Не всеки, който е вече преминал в нашия свят, е способен да разбере елементарната истина, която е в реда на развоя ни да знаем, че и тук Бог видимо не присъства, както и във физическия свят. От време на време се манифестира божественото присъствие при особени случаи и за особена цел. За едно такова присъствие ще ти разкажа. Повикаха ни да отидем в страна, дето се стичаше голямо множество от различни вероизповедания и народности. Когато стигнахме там, намерихме, че група мисионери-духове се бяха завърнали от възложената им мисия в едно от царствата на земната сфера. Като се събираха постепенно от всички страни наедно, чухме звучен музикален привет, който като да ни подканваше всички да се обединим във велико множество — в една голяма фамилия. Внезапно видяхме да се появява в простора пред нас светъл кръст. Той изглеждаше да лежи върху склона на голяма планина и да достига до полето. Като гледахме тъй, забелязахме, че отгоре се спуска върху планината ярка светлина, в която постепенно различавахме велик сбор ангели от по-висшата сфера, които застанаха във формата на кръста. Всичко наоколо им искреше в златен блясък и ние чувствахме отдалече лъха на тоя блясък, като топлина на любовна въздишка. Ангелските фигури ставаха все по-ясни за погледа ни и все по-пълно ни се изявяваха на нас, намиращите се долу.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кои са били те в действителност, не можем да кажем сега, но възможно е, нейният ангел хранител или некои добри, благосклонни духове да са били взели близки, фамилиярни форми, за да й внушат по-голямо доверие.
Един поне от „гласовете“ на Жана д’Арк трябва да е бил вещ във военната тактика, дори като оставим настрана каквото е било извършено тогава автоматично, благодарение на суеверния страх, с които са гледали на нея нейните врагове. Самото момиче е вярвало, че тия духове са били св. Архангел Михаил, св. Маргарита и св. Екатерина, които несъмнено са били светиите покровители, на които тя се е молила пред олтарите на селската черква в Домреми. Кои са били те в действителност, не можем да кажем сега, но възможно е, нейният ангел хранител или некои добри, благосклонни духове да са били взели близки, фамилиярни форми, за да й внушат по-голямо доверие. Не може да има нито сянка от съмнение в ума на когото и да е, който е прочел отчетите за нейното съдене в Руан, че никакъв разпит, никакво заплашване с изтезание не са могли да разклатят дълбоката вяра на девойката в нейните доброжелателни духове, че никога не е живяло дете с по-чиста душа и с по-искрено сърце. Страшната, достойна за съжаление, трагедия на нейната сждба, уви! нейните приятели не са могли да отклонят, защото нейния час бе ударил, и понеже нищо в нашия живот не става случайно, нейния трагичен край трябва някак си и поради минали причини да е станал неизбежен. „Неизбежни съблазни ще дойдат“, казал е Христос; „но горко ономува, чрез когото съблазънта дохожда“, а за тази особена съблазън Римската църква е била сигурно толкова отговорна, колкото е бил отговорен и английският народ. В своите страшни часове, и дори в пламъците, Жана д’Арк е била подпомагана и подкрепяна от духовете чак до момента, когато отлетяла нейната чиста доблестна душа, вцепенена от ублажаващото видение.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Стилът на Кабалата е толкова мъчен, колкото и на Алхимията, поради което необходимо е да се фамилияризираме с мислите в нея, за да се отстранят тия спънки и да се изправят чудните кривини.
Злото само разрушава себе си. „Благоволението на благоволенията (староеврейски израз за върховната благост) се отнася за челото на Най-Стария по дни. В Кабалата, челото е емблема и орган на волята. Тая воля е, в Най-Стария по дни, най-благата и милостивата. Това показва, какви спънки се срещат, за да се долови значението на кабалистичните тайни. Стилът на Кабалата е толкова мъчен, колкото и на Алхимията, поради което необходимо е да се фамилияризираме с мислите в нея, за да се отстранят тия спънки и да се изправят чудните кривини. Божественото чело „се изявява в молитвите на низшите“. Това иска да каже, че молитвата ни предава върховната милост и ни от крива божието чело, образът на тая милост, като разкъсва булото, което сме поставили с погрешките си и което ни отделя от нейната светлост. „Големият отворен глед, наблюдава без край“. Ето една фигура на мисълта, науката и прозрението на Бога, които са постоянно активни и непрестанно фиксирани върху сбора на тяхната мощ и лъчезарност. Напротив, в низшата сфера, всичко се движи чрез редуване: будност и спане, труд и почивка, растеж и упадък.
към текста >>

0.39270210266113