Търсене в текстове за 'Фамилия'

82. 1.5. Миркович, Русчо (Руско) Вълков. Автобиография (01.04.1883). София: НБКМ, БИА. ф. 169. инв. оп. II-B 3051 / преписал Вергилий Николов Кръстев.

ТОМ 35

жизноописание с намерение, първо да ви запозная с произхождението на фамилията Миркович, втору да ви оведомя с добрините и злините на моя живот, когото ази съм прекарал в разстояние на 66 год.
1.5. РУСЧО (РУСКО) ВЪЛКОВ МИРКОВИЧ. АВТОБИОГРАФИЯ (01.04.1883) Миркович, Русчо (Руско) Вълков. Автобиография. София: НБКМ, БИА. ф. 169. инв. оп. II-B 3051 Преписал Вергилий Николов Кръстев Мили мои чада и внуци, Днес, ден петък, 1 априлий 1883 година се заемам да Ви опиша т. жизноописание с намерение, първо да ви запозная с произхождението на фамилията Миркович, втору да ви оведомя с добрините и злините на моя живот, когото ази съм прекарал в разстояние на 66 год. възраст, която днес съм достигнал, и трето да ви докажа като какви политически преврати съм преминал. И от всички тези мисля, че не малко има да се ползвате, ако бъдете разумни и разсъдливи, и слушайте... По предание знам, че баща ми Вълку Мирков произхожда от селото називаемо Ченгене Сарай, близо до село Стралджа - Ямболска околия, разорено по времето на кърджалиите. И днес на мястото му се съхраняват някои развалини от някои съзидани здания в предишните времена от тухли и киреч и се проумява, че реченото село Ченгене Сарай е било голямо и населено с хора богати както от турци, така и от българи. Дядо ми Мирку, ако и да е бил земледелец, но същевременно е бил и търговец, който се занимавал него време с манифактурни стоки, които разнасял по околните села и заобикалял панаирите, като носил стоките си на коне, без да е имал отворен дюкян нейде, а за такъв е служила къщата му в село Ченгене сарай. Дядо ми умрял през названото „голямото чумаво време”48, като не зная коя година, но мисля да се е случило около края на 18 век или в началото на 19 век.
към текста >>

388), за когото почна да се казва, че бил от благородна фамилия, каквито по него време се назувяваха Громкувци и се показваха, че са от гръцко произхождение.
След една година баща ми ме даде на учител някой си поп Рафаил, човек нисичък и хром с единият си крак, но доста учен. При него изучих октоиха и псалтира, но наслука ми даде есоби, като ми го превеждаше от гръцки на български. След 2 години стоене при него, дойде някой си учител Стоянчу в града ни, който се похваляваше като по-учен, та баща ми ме премести при него, за да се уча на гречески. Но той твърде малко време учителствува и остана в града ни, и по тази причина баща ми ме даде на учителят Димитър, при когото следвах да се уча пак на гречески, около 3 години. И след това баща ми пожела да ме даде в общинското училище в което учеше някой си тукашен гражданин на име Николаки (с. 388), за когото почна да се казва, че бил от благородна фамилия, каквито по него време се назувяваха Громкувци и се показваха, че са от гръцко произхождение. И не знам по какви причини не ме приеха. Помня само, че баща ми сърдито приказваше защо не сме били гръцковци. И тъй останах да следвам учението си пак при Димитър и следвах чак до началото на 1829. И понеже почна войната Турция с Русия и минаваше много войска все башибозук и не можеше да се ходи свободно, и по тази причина напуснах училище. През лятото, на 1 август руската войска превзе града ни и стояха тук до месец април 1830 и тогава се оттеглиха.
към текста >>

Но при тяхното оттегляне нашите българи от Сливен, Ямбол, Карнобат, Айтос, Анхиало, заедно със селяните % почти се преселиха едни във Влахия, други в Бесарабия и една част в Карали, между които беше баща ми с всичката си фамилия, като остави тука къща, лозя и други имоти, запъти се за Анхиало и от там по море излязоха на Галац.
И не знам по какви причини не ме приеха. Помня само, че баща ми сърдито приказваше защо не сме били гръцковци. И тъй останах да следвам учението си пак при Димитър и следвах чак до началото на 1829. И понеже почна войната Турция с Русия и минаваше много войска все башибозук и не можеше да се ходи свободно, и по тази причина напуснах училище. През лятото, на 1 август руската войска превзе града ни и стояха тук до месец април 1830 и тогава се оттеглиха. Но при тяхното оттегляне нашите българи от Сливен, Ямбол, Карнобат, Айтос, Анхиало, заедно със селяните % почти се преселиха едни във Влахия, други в Бесарабия и една част в Карали, между които беше баща ми с всичката си фамилия, като остави тука къща, лозя и други имоти, запъти се за Анхиало и от там по море излязоха на Галац. Понеже тогава тук беше почнала чумата да върлува, пазеха ни 20 дни карантина, сетне влезнаха в града, като наеха къща. След някой ден баща ми отиде в Браила и понеже турците се изселваха из Влашко по условията на сключения мирен Едирненски трактат, баща ми с някои наши сродници купиха една доста добра къща за 2500 гроша и тъй се преселиха в Браила на своя къща. В 1831 год. баща ми [ме] даде чирак терзия на някой си българин на име Тодор Савув от село Жеравна, който имаше и манифактурен дюкян и при когото чиракувах 2 год. Не помня добре дали в 1830 или 1831 год.
към текста >>

83. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

ТОМ 35

Тези духовни бяха от славянско племе - от фамилията на княз Гагариновци.
В началото, Униата се пазеше, до колкото бе възможно, от всяко нещо, което можеше да бъде в нейна вреда, додето се узнае, ще ли тя да се развие и порастне или ще издъхне преждевременно. С тези правила Т. Икономов тръсеше да породи умраза и раздор между католиците, които ни подкрепяха, и униатите. След като употреби няколко подобни машинации и не можа да сполучи, тогава, вярвам, е прибегнал към средството да уговори дядо Йосифа да избегне. Действително, подир дядо Йосифовото завръщане от Рим, появиха се някои католишки духовни, които искаха да дойдат да отворят с техни разноски училище за възпитание на младото ни поколение, като обещаваха да направят и други подобни благодеяния. Тези духовни бяха от славянско племе - от фамилията на княз Гагариновци. При всичко туй, ние ги отблъснахме, като им се извинихме, че още не е време. На едно място в дневника си Т. Икономов казва, че Униата щяла да повреди българското население, като го раздели на две - нещо, което никой добросъвестен не отказва. От друга страна сам потвърдява, че тя можала да напредне и обвладее цялото население при един способен началник и едно добро духовенство. „Движението, казва той, беше вероизповедно и по тая причина начело трябваше да стоят духовни лица, лица с известен духовен авторитет.” Съвета, който беше от миряни до дядо Йосифовото ръкоположение, не можал бил да има такава сила и такова значение, като духовните.
към текста >>

84. 2.10.5. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 08.02.1961 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

От друго някое място никакъв доход, знайте добре, няма, фамилия же иска да яде и пие.
Ранов е цял исуитин, но не казва той, че не е подкупен. За упровергание на тоя приличен за него наслов „подкупник”, що са му отдали, той предлага, че е живял между благородни людие и е земал и по 5000 фр. и пр., както сте видели. Нека кажим, че едно време е живял, както казва той, обаче то време с днешно са не съобразява. Г-н Ранов има 10 и повече месеци, от как не си е зел заплата от правителство. От друго някое място никакъв доход, знайте добре, няма, фамилия же иска да яде и пие. Как прочее Ранов, който е един човек съвсем без вяра и цял почти Осман (нрава му и прочее го не различават от турчин), не ще предпочете 500-х фр[анка], за да не умре гладен? Но нека речем, че и това не тъй. Е, добре! Като е чист Ранов и като му плаче сърце за народ, защо г-н от 3 месеци насам, от тогива сиреч, когито захванаха подкупници да действуват явно между народа, хвана да хоратува против сичко добро българско и да казва, че постоянствующи българи са с дървена глава? И защо още ся е прибрал с Гика163, Манола164, тиквата Миркович, Калпазанов и глупия Джейков и конференции до конференции всяка вечер и сутра в „Кафе де Фр[анс]”?
към текста >>

85. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

ТОМ 35

В словцето се казва, че съединените Българе се връщат във Вярата на бащите и дедите си, че Българский народ, до като бил покорен и верен на ръководенето на бащата на голямата християнска фамилия, законний наследник на Св.
След четире дни кардинал Барнабо и секретарят му Каналди завели депутацията във Ватикан с особени екипажи. Щом тя влязла в приемний салон, папата извикал: „Елате, елате, чада мои; елате, чакам ви”. - „Светий отец беше прав, разказва по-нататък кореспондентът на „България”, и облегнат на масата си. Ние бяхме му целунали вече краката и се разтоварехме, когато негово високопреосвещенство, кардиналът префект на пропагандата и секретаря му, които влезоха след нас, му казаха, че архимандритът желае да му отправи няколко думи по български”. Пий IX тутакси поканил българский архимандрит да говори, и той уши исчел по български едно словце, което имал написано и което е било съставено по французки от Боре, а преведено на Български от едното из Българете-членове на депутацията. В словцето се казва, че съединените Българе се връщат във Вярата на бащите и дедите си, че Българский народ, до като бил покорен и верен на ръководенето на бащата на голямата християнска фамилия, законний наследник на Св. Петра, бил благополучен и богат с духовни и мирски блага, но, прелъстен от лош пример и вероломни съвети, той поискал да се отдели, подобно на блудний син в евангелската притча, от фамилията и, като се отдалечи в най-пустата страна, страната на заблуждението, се хранил много векове с жълъд, т. е. „с нечистото учение на Фотиевата схизма”. Най-после като гинел от бедност и глад, той си напомнил светий отец, който го е родил за животът на христиенството. В това припомнене той си казал, в лицето на съединените Българете: да идем да го намерим, като припознаем, че сме съгрешили на небето и пред него. „Тъй светейший отче - казвал при свършване словцето си старецът Йосиф - ние с връщаме под стрехата си, одързостени от вашето призование, което не е само призованието на прошката, но още гласът на любовта и на нежността.
към текста >>

Петра, бил благополучен и богат с духовни и мирски блага, но, прелъстен от лош пример и вероломни съвети, той поискал да се отдели, подобно на блудний син в евангелската притча, от фамилията и, като се отдалечи в най-пустата страна, страната на заблуждението, се хранил много векове с жълъд, т. е.
Щом тя влязла в приемний салон, папата извикал: „Елате, елате, чада мои; елате, чакам ви”. - „Светий отец беше прав, разказва по-нататък кореспондентът на „България”, и облегнат на масата си. Ние бяхме му целунали вече краката и се разтоварехме, когато негово високопреосвещенство, кардиналът префект на пропагандата и секретаря му, които влезоха след нас, му казаха, че архимандритът желае да му отправи няколко думи по български”. Пий IX тутакси поканил българский архимандрит да говори, и той уши исчел по български едно словце, което имал написано и което е било съставено по французки от Боре, а преведено на Български от едното из Българете-членове на депутацията. В словцето се казва, че съединените Българе се връщат във Вярата на бащите и дедите си, че Българский народ, до като бил покорен и верен на ръководенето на бащата на голямата християнска фамилия, законний наследник на Св. Петра, бил благополучен и богат с духовни и мирски блага, но, прелъстен от лош пример и вероломни съвети, той поискал да се отдели, подобно на блудний син в евангелската притча, от фамилията и, като се отдалечи в най-пустата страна, страната на заблуждението, се хранил много векове с жълъд, т. е. „с нечистото учение на Фотиевата схизма”. Най-после като гинел от бедност и глад, той си напомнил светий отец, който го е родил за животът на христиенството. В това припомнене той си казал, в лицето на съединените Българете: да идем да го намерим, като припознаем, че сме съгрешили на небето и пред него. „Тъй светейший отче - казвал при свършване словцето си старецът Йосиф - ние с връщаме под стрехата си, одързостени от вашето призование, което не е само призованието на прошката, но още гласът на любовта и на нежността. Ние сме слаби тълкователи на всичките наши братия Българете, съединени с нас в същото исповедание на католическата вяра.
към текста >>

86. 3.6.7. Сливенци останали в Русия и Румъния.

ТОМ 35

В Сливен и до днес има фамилия Болградлиеви.
По дядо, професор Ал. Тодоров, роден в Болград, също е от Сливен. Същото е и с генерал Николаев по баща. Доста болградци се прехвърлиха пак в България след Освобождението и заемаха видни служби, като банкови чиновници, администратори, учители и военни. Д-р Селимински е бил на няколко пъти окръжен лекар в Болград, председателствувал е раздаването наградите на местните гимназисти, от които мнозина са били от самия Сливен, а сам Д-р Миркович е бил директор на тамошната гимназия. В Сливен и до днес има фамилия Болградлиеви. Селата около Болград, на брой 80, заселени с българи, преселенци от 1830 г., са големи и богати. Всички те си пазят наречието, традициите и носията. Тези от преселенците из Сливен и Сливенско в Бесарабия, които се връщат назад под Балкана, сторили това най-вече през 1833-1835 г. Клаус отдава това на големия неурожай през тия години в Бесарабия. 1. След 1856 г., когато Бесарабия се отнема от Русия, много колонисти заминали към вътрешността на южна Русия. 2.
към текста >>

87. 4.1. Военната подготовка на българите - Казак-алай и Садък паша (Казак-алай и Михаил Чайка - Чайковски).

ТОМ 35

Михаил Чайка-Чайковски380 се е родил в 1804 г.. в село Холчинец (Руска Полша) и се числял към стара дворянска фамилия.
Ако и образуването му да е плод на една авантюра, тоя военен институт не остана без значение за Сливен. Състоял се е главно от сливенци, които се научили да въртят оръжие пред очите на самите турци, за да го опитват после върху самите тях... на Балкана. И наистина, голяма част от сливенските герои в Балкана са били бивши редници във въпросния полк. Но, което е по-важно, развоят на тоя Военен институт ни отнася тъкмо в надвечерието на големите революционни приготовления в България, и не току тъй случайно краят му съвпада с начало на революционните ни комитети във вътрешността на отечеството ни, с началото на епохалните за нас възстания и между трагичния опит на X. Димитра и Караджата (1868 г.) и причините на освободителната война (1876 г.) Името Казак-алай, тъй прословуто на времето си и сживи спомени до днес, е пряко свързано с това на поляка Чайковски, или по-добре познат в Сливен и между турците с името Садък-паша. Михаил Чайка-Чайковски380 се е родил в 1804 г.. в село Холчинец (Руска Полша) и се числял към стара дворянска фамилия. Неговият идеал е бил освобождението на поляците, но като славянин, забравил че повечето поляци са под немски ръце и се въоръжава срещу русите. Отива в Париж и заработва с полските там емигранти за осъществяване на общия им идеал. По тоя начин той се сближил с княз Чарторийски, с учения Гизо, даже с Луи Филипа и т. н. След дълги кроежи и опити, Чайковски идва в Турция през 1841 г., отдето мислел да помогне на поляците и напакости на русите. В мемоарите му се казва, че той имал за цел да осуетява руските „интриги” и да работи за организирането на южните славяни.
към текста >>

88. 5.4.2.2. Писмо №2

ТОМ 35

Може би това било следствие на две причини: той като беше доволно беден от към средствата на преживявание, още беше слаб и болнав, щото едва ли можеше да отговаря с трудовете си на нуждите, които изискваше фамилията му; не е ли възможно да се помисли, че пред вид на телесната си слабост и при недоброто си финансиално положение, като може би и да е предчувствувал, че не дълго ще живее помислил е, чрез подобно едно средство да остави поне едно, с което домочадието му да може да прекара живота си по-благополучно подир него.
Министерството, което заело мястото на Али-паша, поискало отчет от Йусни-паша: като какъв е бил тоз Манол и защо му са били дадени тези пари. Йусни-паша, като не можел да представи никакви оправдателни документи, освен че той дал тези пари по устна заповед на Али-паша, бил деградиран и испратен на заточение." Разбира се всичката отговорност по тези сведения остава на Стефан Стефанов. Но ако са верни, какво може да се заключи? Нищо друго, освен, че една от причините, които са помамили Маноля, да се увлече подир подобна работа, е била може би и парата, личния интерес, което се подхраня още от следующето, пак според Стефан Стефанова, той имаше един голям процес от 200-300 хиляди гроша, с Христо Тъпчилещова, който от години се водеше, и когото той никак не можеше спечели, освен чрез едно подобно приближавание до Али-паша. Тук вече патриотическия идеал се заплита с идеала за материалните блага. Може би това било следствие на две причини: той като беше доволно беден от към средствата на преживявание, още беше слаб и болнав, щото едва ли можеше да отговаря с трудовете си на нуждите, които изискваше фамилията му; не е ли възможно да се помисли, че пред вид на телесната си слабост и при недоброто си финансиално положение, като може би и да е предчувствувал, че не дълго ще живее помислил е, чрез подобно едно средство да остави поне едно, с което домочадието му да може да прекара живота си по-благополучно подир него. Както и да се разреши това, като се анализират всичките му дела, ще се намери, че Манол не е бил лишен от намерение да извърши нещо за отечеството си чрез това средство, стига да е имал помощници такива, които да подкрепят искрено мисълта му и да го помогнат с еднообразно действие; а не единът от тях да търси удоволствието си чрез безполезни разходки по Европа; а другият, духовно лице, владика, за слава и богатство, да го предава на тези, които той се бе заел да бъхте с техните камъни по главата - нещо необикновено опасно! Ето, изобщо, като какви са нашите пастири, духовни лица, владици! Какво направи Теофан Райнов като ходи в Женева и в Лондон и похарчи толкова пари на вятъра? Съвършено нищо, освен да може да се покаже пред света чрез печата, че е ходил в Женева, дето прекарала една неделя при Бакунина, и ходил, чрез препоръчително, в Лондон да се види с Мацини и Гарибалди! За следствието на туй свиждане дума никаква не става; достатъчно е, види се, казаното, че той се е видял и се е разговарял с такива голями хора, като: Мацини, Гарибалди и Бакунин!
към текста >>

89. 6.3.11. Из „Шудрав Славейков, руски подлизник и шудрава България“

ТОМ 35

Защо се унижава да иска рубли за подържането на себе си и фамилията си?
Защо след като го изважда, води го на Бююкдере, в летния руски палат? Защо след това го туря в руски вапор и го съдружава в Одеса? Защо след като се връща от Одеса в Цариград, пише писма до Г. М..., за да го моли да му издействува руско покровителство? Защо проси декорации от руското правителство за заслугите, които му е отдал? Защо се унижава да иска рубли за подържането на себе си и фамилията си? ... ...Те искаха да направят добро на Русите и на себе си като туриха Славейкова да поведе дядо Йосифа в Одеса, но злото се изля на Българския народ, който е невинния! ” _____________________________________________ 467) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Шудрав - рядък, проскубен
към текста >>

90. 6.12.11. Шпионите на тайното министерство.

ТОМ 35

Тия дни сторих из един верен източник, че Арнаудов казал на Али-паша и на полицейския министър Хюсни-паша, че българите немат към неговата фамилия поверение, защото баща му бил некога си турски шпионин и сичко Габрово знаело, че той в 1856 год.
Дорчо отиде уж по Сливенско, като посланник от синодът, за да попи попове и не зная още защо, но истинната му мисия е шпионлукът. Ще видите, че той ще да обиколи сичка Турция, за да прегледа и да изпогори светът, защото той другояче и в ад не може живя. Арнаудов отива за Солун в Македония, а г. Генович - за Русчук в България. Тия троица шпионе са известни вече секому и самото правителство това разбира, но както вече казах, правителството нема по-подли и по-низки мекерета ни в европейска, ни в азиятска Турция. Тия дни сторих из един верен източник, че Арнаудов казал на Али-паша и на полицейския министър Хюсни-паша, че българите немат към неговата фамилия поверение, защото баща му бил некога си турски шпионин и сичко Габрово знаело, че той в 1856 год. предал дедовата Николова работа, а в 1862 много съдействувал, за да се открият и изловат съзаклятниците. А високите министри на султана му казали едно „аферим” и го уверили в своето благоволение като му прибавиле: „Ние ще ти дадем пари, а ти само намери способни хора и нареди ги на работа. Нека струва, щото ще, само да се открият тия инфериални съзаклятия, а ти ще бъдеш богато награжден! ” И така Арнаудов се улови по работите. Най-първото предателство Арнаудов направи чрез Светослав Сапунов, като предаде Гълъб войвода.
към текста >>

НАГОРЕ

0.81158399581909