Търсене в текстове за 'Учение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 319 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ето защо, явявайки се за съвременниците като ново учение, окултизмът има допирни точки с всички нови научни, философски, религиозни и социални движения, които колкото и различни да ни се струват са само отделни предвестници на новото цялостно окултно разбиране на живота, което бавно, но сигурно по еволюционна необходимост настъпва.
То няма да се спират и на възраженията на ония, които смятат, че тяхното разбиране на живота е пълно и са готови бързо и категорично да утвърдят или отрекат всяко друго разбиране. Най-сетне, то няма да изнася окултни въпроси, които могат да намерят другаде по-обстойно и по обширно обяснение. Неговата задача е малко по-друга. Окултизмът е цял мироглед. Той включва всички големи и малки въпроси, които са били и са предмет на наука, философия и религия. Ето защо, явявайки се за съвременниците като ново учение, окултизмът има допирни точки с всички нови научни, философски, религиозни и социални движения, които колкото и различни да ни се струват са само отделни предвестници на новото цялостно окултно разбиране на живота, което бавно, но сигурно по еволюционна необходимост настъпва. И всички признават, че днес човечеството преживява обща криза. Настава като че ли време за преоценка на ценностите. Нещо старо се руши. Някаква празнина се отваря в живота на хората... Но, заедно с това неусетно се заражда копнеж към нещо „друго", към нещо „ново". Хората търсят, чакат нещо.
към текста >>

2. ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Материализмът като учение, което изхожда до известна степен от факти, установени от естествознанието, направи редица прибързани обобщения и заключения: че в света съществува само материя, че това което можем да знаем за света е в общи черти вече узнато от науката, че остава само да се проучат някои подробности и пр.
И определят окултизма като знание за скритите, тайните неща и сили в природата. Има ли в природата скрити, тайни неща и сили, които не можем непосредствено да наблюдаваме? – Безспорно има и то повече от колкото сме свикнали да предполагаме. В развитието на общата човешка мисъл, особено от миналия век насам, са се очертали главно две направления – материализъм и идеализъм. Според мнозина тия две направления се взаимно изключват. Материализмът като учение, което изхожда до известна степен от факти, установени от естествознанието, направи редица прибързани обобщения и заключения: че в света съществува само материя, че това което можем да знаем за света е в общи черти вече узнато от науката, че остава само да се проучат някои подробности и пр. Материализмът предизвиква възражения, на които сам не е в състояние да отговори. Ние ще забележим тук едно; че наука и материализъм са неща различни. Опитно установените факти от науката никой не може да оспорва. Теоретическите обобщения обаче, които ако и да улесняват понякога развитието на научната мисъл, търпят поправки и опровержения. Идеализмът (който както и материализма има много вариации) твърди, че материята е само част от цялото битие, че освен нея има и нещо „друго" в света.
към текста >>

3. ЗА СВОБОДАТА - Г.Т. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Запример на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, първом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния.
Окултната наука твърди, че в него се отразява мъничката вселена на човека с всички промени, които стават в нея – от мига на раждането до последно издихание. И не само окото на човека говори живият език на природата, а и целият му организъм. Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията и сродните им науки изучават този език във връзка с характера на човека. Те всички имат своята дълбока, вътрешна страна, която едничка може да ни разкрие невидимите връзки, които свързват организма на човека с целокупния организъм на живата природа. И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и, безосновни, то е защото ние виждаме така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива живота на природата. Запример на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, първом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния. Та мигар онези светли точки, които виждаме в пространството, на милиони километри далеч от нас, могат да упражнят какво годе влияние върху нас! Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот? Така е, наивният реализъм на нашите сетива така ни казва. Ала онези, които виждат по-широко и по-дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот. Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето тяло си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка и мозъка на сърцето.
към текста >>

4. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Новото – за някои – започва с учението на астрологията, че влияят върху живота на земята и човека не само слънцето и луната, а и останалите планети от слънчевата система.
Той може да не знае тяхното астрологично основание, ала опитното им оправдание той отлично знае. Но на това ние няма да се спираме надълго и широко: на запад има сума писано по този въпрос. Едно във всеки случай е ясно: че слънцето и луната влияят мощно върху живота на земята и върху ония същества, които я населяват. Дотук наистина няма нищо ново. Това са отдавна установени научни факти. Новото – за някои – започва с учението на астрологията, че влияят върху живота на земята и човека не само слънцето и луната, а и останалите планети от слънчевата система. Стъпим ли върху почвата на динамичната теория на трептенията и вълнообразните движения, ние идваме до едно чисто научно обяснение на планетните влияния. Наистина знайно е, че всички планети, които еднакво са обгърнати от мощната слънчева радиация, създават свои силови полета, които вън от общите си свойства, носят специфични, индивидуални особености. Тези полета непрекъснато се менят, в зависимост от положението на планетите в пространството (във физическия смисъл на думата пространство, не е геометричен), в зависимост от техните съотношения и създават онова огромно море от планетни течения, в което се развива живота на системата. Това сложно силово поле се мени всеки миг и астрологията изучава тъкмо тия постоянни променливи трептежни състояния на нашето пространство. Положението на планетите относно земята като център (координатната система не важи), техните взаимни конфигурации са ония астрономични фактори, които обуславят енергетичното състояние на пространството, което обкръжава земята.
към текста >>

Много се е писало, спорило, разисквало върху това – не е ли учението на астрологията, учение фаталистично, сиреч, не се ли обуславя животът само от звездните влияния, като се пренебрегва личната воля.
А ако на някои хора им върви, то е защото, астрологически погледнато, те инстинктивно се подчиняват на планетните течения, които у тях действуват в дадения миг хармонично. Следователно не е все едно кога се ражда човек, кога поема той първата вдишка като независимо от живота на майката същество. В този миг то приема оня мигновен отпечатък на мировото трептение, който определя главните линии на неговата съдба, на неговия път в живота. И астрологията определя общите условия, материални и духовни, всред които индивида се ражда и проследява в бъдещето ония благоприятни или неблагоприятни фази, в които неговият живот ще минава в своето развитие. Тук му е мястото да направим едно късо отклонение. Много се е писало, спорило, разисквало върху това – не е ли учението на астрологията, учение фаталистично, сиреч, не се ли обуславя животът само от звездните влияния, като се пренебрегва личната воля. Астрологията никога не е отричала индивидуалната воля и винаги е твърдяла, че тя ложе да реагира на звездните влияния, които представят само ония възможности що се представят на човека в даден миг. Всъщност астрологията се занимава само с една част от ония сили, които обуславят живота на човека. Индивидуалната воля тя не отрича. Не отрича .съществуването и на други фактори. Накратко астрологията учи, че слънцето, луната и планетите упражняват чрез съвкупността на своите трептения, влияние върху една определена част от сложното човешко естество.
към текста >>

5. ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Някой учи да стане – доктор, други инженер, дипломат, министър, адвокат и т.н., но, като свършат нито един от тях не е доволен от живота, пък и от учението си.
Майката трябва да научи детето си да служи, а не да му служат. Детето е зародиш, семенце на един бъдещ живот. Ние трябва да го посеем на добра почва т.е. да го научим да слуша гласа на истината в себе си Когато го научим на това, ние ще го изпратим на училище и то знае тогава как да използва знанията, които получава там. Сега младежите свършват гимназия и университет и не знаят защо учат. Някой учи да стане – доктор, други инженер, дипломат, министър, адвокат и т.н., но, като свършат нито един от тях не е доволен от живота, пък и от учението си. Всекиму липсва по нещо. Всеки чувства, че нещо е пропуснал да научи. И те са прави. Тях майка им не ги е научила да слушат гласа на истината в себе си и затова животът им няма смисъл. Хората мислят, че насоката на живота си ще я получат най-после.
към текста >>

6. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Учение на любовта Новата наука, новото Божествено учение поставя нещата на един велик вътрешен опит.
Учение на любовта Новата наука, новото Божествено учение поставя нещата на един велик вътрешен опит. Туй което не можете да опитате, не го приемайте. „Сила и Живот" – беседи от Дънов. Пета серия. От години насам в България се проповядва учението на любовта. Малцина го познават, още по-малцина го живеят.
към текста >>

От години насам в България се проповядва учението на любовта.
Учение на любовта Новата наука, новото Божествено учение поставя нещата на един велик вътрешен опит. Туй което не можете да опитате, не го приемайте. „Сила и Живот" – беседи от Дънов. Пета серия. От години насам в България се проповядва учението на любовта. Малцина го познават, още по-малцина го живеят. А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизъм". Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно име и се втурнаха да го охулят. Това е една стара приказка – приказка от памтивека знайна. И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега.
към текста >>

Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно име и се втурнаха да го охулят.
„Сила и Живот" – беседи от Дънов. Пета серия. От години насам в България се проповядва учението на любовта. Малцина го познават, още по-малцина го живеят. А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизъм". Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно име и се втурнаха да го охулят. Това е една стара приказка – приказка от памтивека знайна. И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега. Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани.
към текста >>

Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ.
Малцина го познават, още по-малцина го живеят. А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизъм". Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно име и се втурнаха да го охулят. Това е една стара приказка – приказка от памтивека знайна. И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега. Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит. Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи.
към текста >>

От години насам в България се проповядва учението на любовта.
И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит. Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи. Днес и тълпите вече знаят! От години насам в България се проповядва учението на любовта. И не само в България – по цял свят. Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предусещат, че иде нещо ново в света. Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов" не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа? Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята роля за свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа?
към текста >>

Но сега са още ранните зори на това учение.
„Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит. Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи. Днес и тълпите вече знаят! От години насам в България се проповядва учението на любовта. И не само в България – по цял свят. Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предусещат, че иде нещо ново в света. Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов" не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа? Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята роля за свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа? И малко ли още личби на времето? Който има будно сърце и буден ум – вижда.
към текста >>

От години насам Новото Учение се проповядва у нас.
И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предусещат, че иде нещо ново в света. Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов" не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа? Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята роля за свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа? И малко ли още личби на времето? Който има будно сърце и буден ум – вижда. От години насам Новото Учение се проповядва у нас. Учение – а не религия, не религиозна секта. „Това учение, казва Дънов, включва всички сили на живата природа, включва учението за разумното – човека, и учението за любовта – за Бога". От години насам той го проповядва в своите беседи, които са и печатани. (Сила и Живот, беседи от Дънов 6 серии). И това учение е достъпно за всички, които имат пробудени сърца и гладуват за жив плод – така достъпно, както са зрелите плодове в една овощна градина.
към текста >>

Учение – а не религия, не религиозна секта.
Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов" не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа? Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята роля за свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа? И малко ли още личби на времето? Който има будно сърце и буден ум – вижда. От години насам Новото Учение се проповядва у нас. Учение – а не религия, не религиозна секта. „Това учение, казва Дънов, включва всички сили на живата природа, включва учението за разумното – човека, и учението за любовта – за Бога". От години насам той го проповядва в своите беседи, които са и печатани. (Сила и Живот, беседи от Дънов 6 серии). И това учение е достъпно за всички, които имат пробудени сърца и гладуват за жив плод – така достъпно, както са зрелите плодове в една овощна градина. И този е един от най-главните белези на живото слово: че е като плода.
към текста >>

„Това учение, казва Дънов, включва всички сили на живата природа, включва учението за разумното – човека, и учението за любовта – за Бога".
Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята роля за свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа? И малко ли още личби на времето? Който има будно сърце и буден ум – вижда. От години насам Новото Учение се проповядва у нас. Учение – а не религия, не религиозна секта. „Това учение, казва Дънов, включва всички сили на живата природа, включва учението за разумното – човека, и учението за любовта – за Бога". От години насам той го проповядва в своите беседи, които са и печатани. (Сила и Живот, беседи от Дънов 6 серии). И това учение е достъпно за всички, които имат пробудени сърца и гладуват за жив плод – така достъпно, както са зрелите плодове в една овощна градина. И този е един от най-главните белези на живото слово: че е като плода. Може всеки да го опита – всеки жив човек, сир.
към текста >>

И това учение е достъпно за всички, които имат пробудени сърца и гладуват за жив плод – така достъпно, както са зрелите плодове в една овощна градина.
От години насам Новото Учение се проповядва у нас. Учение – а не религия, не религиозна секта. „Това учение, казва Дънов, включва всички сили на живата природа, включва учението за разумното – човека, и учението за любовта – за Бога". От години насам той го проповядва в своите беседи, които са и печатани. (Сила и Живот, беседи от Дънов 6 серии). И това учение е достъпно за всички, които имат пробудени сърца и гладуват за жив плод – така достъпно, както са зрелите плодове в една овощна градина. И този е един от най-главните белези на живото слово: че е като плода. Може всеки да го опита – всеки жив човек, сир. всеки човек, който е опитвал разни храни, сърбал е какви ли не чорби с „лъжица" и може да различава. Може да го опита и най-простия човек, сир. оня който не блести с външно „изучено" познание, но има усетливо сърце, което вижда пряко, може да го опита и човека с дълбок и прозорлив ум.
към текста >>

Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност.
И този е един от най-главните белези на живото слово: че е като плода. Може всеки да го опита – всеки жив човек, сир. всеки човек, който е опитвал разни храни, сърбал е какви ли не чорби с „лъжица" и може да различава. Може да го опита и най-простия човек, сир. оня който не блести с външно „изучено" познание, но има усетливо сърце, което вижда пряко, може да го опита и човека с дълбок и прозорлив ум. Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност. Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща неговото съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно. Ала за всички то има един едничък смисъл. И аз наблягам на това – един едничък смисъл. За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си. А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката.
към текста >>

За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си.
оня който не блести с външно „изучено" познание, но има усетливо сърце, което вижда пряко, може да го опита и човека с дълбок и прозорлив ум. Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност. Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща неговото съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно. Ала за всички то има един едничък смисъл. И аз наблягам на това – един едничък смисъл. За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си. А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката. Те не са отвлечени, а живи. И това е един от основните белези на това учение – че неговите елементи, закони и принципи са живи, защото могат да се опитат. Това което твърдя тук, твърдя го за ония, които искат да опитат и които са сити на дòкази, пустословия и убеждавания. Че живота не се доказва, а се изпитва.
към текста >>

А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката.
Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност. Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща неговото съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно. Ала за всички то има един едничък смисъл. И аз наблягам на това – един едничък смисъл. За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си. А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката. Те не са отвлечени, а живи. И това е един от основните белези на това учение – че неговите елементи, закони и принципи са живи, защото могат да се опитат. Това което твърдя тук, твърдя го за ония, които искат да опитат и които са сити на дòкази, пустословия и убеждавания. Че живота не се доказва, а се изпитва. Мигар гладният чака първом да му докажат, че хлябът е хляб, да направят пред него химически анализ на елементите които съдържа?
към текста >>

И това е един от основните белези на това учение – че неговите елементи, закони и принципи са живи, защото могат да се опитат.
Ала за всички то има един едничък смисъл. И аз наблягам на това – един едничък смисъл. За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си. А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката. Те не са отвлечени, а живи. И това е един от основните белези на това учение – че неговите елементи, закони и принципи са живи, защото могат да се опитат. Това което твърдя тук, твърдя го за ония, които искат да опитат и които са сити на дòкази, пустословия и убеждавания. Че живота не се доказва, а се изпитва. Мигар гладният чака първом да му докажат, че хлябът е хляб, да направят пред него химически анализ на елементите които съдържа? Не, той дори трепери да му не умъртвят хляба със своите мъртви анализи, а го изяжда и не след дълго усеща как живота на хляба се прелива в него и започва да работи. Ето, аз не излагам някаква „система", някакви „догми" на това учение.
към текста >>

Ето, аз не излагам някаква „система", някакви „догми" на това учение.
И това е един от основните белези на това учение – че неговите елементи, закони и принципи са живи, защото могат да се опитат. Това което твърдя тук, твърдя го за ония, които искат да опитат и които са сити на дòкази, пустословия и убеждавания. Че живота не се доказва, а се изпитва. Мигар гладният чака първом да му докажат, че хлябът е хляб, да направят пред него химически анализ на елементите които съдържа? Не, той дори трепери да му не умъртвят хляба със своите мъртви анализи, а го изяжда и не след дълго усеща как живота на хляба се прелива в него и започва да работи. Ето, аз не излагам някаква „система", някакви „догми" на това учение. Светът гъмжи от догми и системи. Говоря само за ония дълбоки белези в него, които могат се постигна опитно, кога човек се опита да го заживее. И който иска да го проучи, нека се приближи към него с живо сърце и свой ум, освободен от разни „възгледи" и „системи". Нима оня, който се запретва да учи теория на музиката не изучава – като оставя настрана всички „възгледи" най-напред нейните основни елементи после тоновите съчетания, законите на хармонията, контрапункта. Не е ли така и с математиката?
към текста >>

И ако някой би попитал какво носи новото учение отговаряме: то носи учението за Божията Любов, онази велика, разумна Любов в която ние живеем, движим се и съществуваме.
Но да вземеш да човъркаш и разглобяваш едно житно зърно, един жив плод, то ще рече да го убиеш. Плодът трябва да се изяде, а зърното – да се посее. И ето, живото слово се яде и се посажда в душата. А има ли по-положителен опит от тоя? Ония, които знаят нещо за живото познание, ще разберат това. И ако някой би попитал какво носи новото учение отговаряме: то носи учението за Божията Любов, онази велика, разумна Любов в която ние живеем, движим се и съществуваме. Днес на запад и на изток, в окултната и не окултна наука се говори за много неща, дават се много познания и явни и тайни, дават се и методи за развиване на окултни сили, за добиване достъп в един свят, стоящ по-високо от света на 5-те сетива. Ала за великата наука на любовта никой не говори. И така трябва да бъде. Защото човек все още не може да се издигне над човешкото. Борави там, дето му постига силата и замаха.
към текста >>

За тази любов, разумната Божия Любов, в която „всичко живее, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение.
Казах „пее", защото стиховете на тази глава (13 гл. от I. посл. към Коринтяни) са песен на едно сърце, което е затрептяло от докосването на божията любов. И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов. И струва ми се, че това е най-хубавото, което Павел е изпял. За тази любов, разумната Божия Любов, в която „всичко живее, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение. И не само я вестù, а я учи. Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието. И както в лествицата (стълбицата) на обертоновете, които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот. И той не само вестù това учение, а го учи: живото учение, което Христос донесе преди 2000 години на човеците, и което и до днес не е приложено, защото е велико. „Ако беше лесно, защо християните не са сполучили в приложението на Христовото учение?
към текста >>

И той не само вестù това учение, а го учи: живото учение, което Христос донесе преди 2000 години на човеците, и което и до днес не е приложено, защото е велико.
И струва ми се, че това е най-хубавото, което Павел е изпял. За тази любов, разумната Божия Любов, в която „всичко живее, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение. И не само я вестù, а я учи. Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието. И както в лествицата (стълбицата) на обертоновете, които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот. И той не само вестù това учение, а го учи: живото учение, което Христос донесе преди 2000 години на човеците, и което и до днес не е приложено, защото е велико. „Ако беше лесно, защо християните не са сполучили в приложението на Христовото учение? – пита Дънов в беседата си „Ученикът не е по-горен от Учителя си" (5-а серия беседи). – То е наука, дълбока наука. И Христос казва: „само по един начин може да се предаде истината: този дух на истината когато дойде, той ще ви я предаде". Ако ние учим християнството без Божествения Дух, въпросът е свършен.
към текста >>

„Ако беше лесно, защо християните не са сполучили в приложението на Христовото учение?
За тази любов, разумната Божия Любов, в която „всичко живее, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение. И не само я вестù, а я учи. Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието. И както в лествицата (стълбицата) на обертоновете, които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот. И той не само вестù това учение, а го учи: живото учение, което Христос донесе преди 2000 години на човеците, и което и до днес не е приложено, защото е велико. „Ако беше лесно, защо християните не са сполучили в приложението на Христовото учение? – пита Дънов в беседата си „Ученикът не е по-горен от Учителя си" (5-а серия беседи). – То е наука, дълбока наука. И Христос казва: „само по един начин може да се предаде истината: този дух на истината когато дойде, той ще ви я предаде". Ако ние учим християнството без Божествения Дух, въпросът е свършен. Ние ще научим само външната страна: че Христос бил велик човек; реформатор, но сега не може да се приложи неговото учение на земята, не му е дошло времето.
към текста >>

Ние ще научим само външната страна: че Христос бил велик човек; реформатор, но сега не може да се приложи неговото учение на земята, не му е дошло времето.
„Ако беше лесно, защо християните не са сполучили в приложението на Христовото учение? – пита Дънов в беседата си „Ученикът не е по-горен от Учителя си" (5-а серия беседи). – То е наука, дълбока наука. И Христос казва: „само по един начин може да се предаде истината: този дух на истината когато дойде, той ще ви я предаде". Ако ние учим християнството без Божествения Дух, въпросът е свършен. Ние ще научим само външната страна: че Христос бил велик човек; реформатор, но сега не може да се приложи неговото учение на земята, не му е дошло времето. В бъдеще, когато човек еволюирал по този или онзи начин... Христовото учение трябва да се разбере, то е основано на един велик божествен закон, закон над всички закони, неотменния закон на любовта: И ние казваме, че тази любов може да се приложи навсякъде". (Из горната беседа). А за това прилагане се изискват методи, – не празни проповеди само, в които има всичко друго, но не и истината. „Има начини, по които растенията превръщат светлината в сокове. Има методи, чрез които може да превръщаме соковете на тази Божествена Любов, да произведат съществените качества в нашият ум и сърце.
към текста >>

В бъдеще, когато човек еволюирал по този или онзи начин... Христовото учение трябва да се разбере, то е основано на един велик божествен закон, закон над всички закони, неотменния закон на любовта: И ние казваме, че тази любов може да се приложи навсякъде".
– пита Дънов в беседата си „Ученикът не е по-горен от Учителя си" (5-а серия беседи). – То е наука, дълбока наука. И Христос казва: „само по един начин може да се предаде истината: този дух на истината когато дойде, той ще ви я предаде". Ако ние учим християнството без Божествения Дух, въпросът е свършен. Ние ще научим само външната страна: че Христос бил велик човек; реформатор, но сега не може да се приложи неговото учение на земята, не му е дошло времето. В бъдеще, когато човек еволюирал по този или онзи начин... Христовото учение трябва да се разбере, то е основано на един велик божествен закон, закон над всички закони, неотменния закон на любовта: И ние казваме, че тази любов може да се приложи навсякъде". (Из горната беседа). А за това прилагане се изискват методи, – не празни проповеди само, в които има всичко друго, но не и истината. „Има начини, по които растенията превръщат светлината в сокове. Има методи, чрез които може да превръщаме соковете на тази Божествена Любов, да произведат съществените качества в нашият ум и сърце. Тия методи не се преподават тук.
към текста >>

За великата музика на това учение сега се готви оркестъра – оркестърът от живи души по цялата земя.
Ние хората днес сме изгубили своята основа и затова сме в неизвестност — не знаем ни откъде сме, ни защо сме, ни какво сме. А трябва да турим тази основа, за да се осмисли живота ни. „Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние в тази забавачница (Земята) трябва да минем курса си и добре да го минем". (Царството Божие — 5-а серия беседи). За великата музика на това учение сега се готви оркестъра – оркестърът от живи души по цялата земя. И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам". И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки – един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум. И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти – те още не са засвирили!
към текста >>

7. Ритмус и мелодия - К.Ик. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Теоретически това може да е така и може би е било очевидно и убедително изцяло преди години... Днес обаче става нещо друго, непредвидено от никое социално учение.
И няма по-красиви мигове от тия на вътрешно просветление и радост, преживени при проучване на разумното и великото в света, мигове в които човек добива вътрешна мощ за преодоляване на външните несгоди и страдания, в които захваща да намира поука и смисъл. Днес мнозина страдат не от това, че са лишени от нещо външно, а от туй че са изгубили вяра в разумното в света. И една от нашите скромни задачи е да посочваме, че доброто и великото не са изгубени, че и днес те се проявяват къде по-скрито, къде по-явно във всички области на живота. Наред със злото у всекиго и навсякъде има нещо добро. И единственият положителен метод за ограничение на злото и в нас и вън от нас, мислим, е не противодействие срещу злото, а подкрепяне на доброто... Изказаните от нас мисли може да се сторят твърде идеалистични на ония, които смятат, че гледат по-реално на живота. Теоретически това може да е така и може би е било очевидно и убедително изцяло преди години... Днес обаче става нещо друго, непредвидено от никое социално учение. У всички племена и народи по цялото лице на земята захващат несетно да се зараждат някакви нови идеи, да се явяват нови хора, които мълком, но уверено работят за коренна обнова на живота – от начина на храненето до най-дълбоките душевни преживявания. Основен белег на тия хора е тоя, че те отричат из корен всяко насилие и дълбоко вярват в разумното в природата. Условните различия на народност, вероизповедание и поданство за тия хора престават да съществуват, защото те се обявяват за граждани на единствената велика правова държава в света – държавата на Бога и природата... Новото иде — но не оттам, отгдето някои го очакват. То няма да дойде по благоволението на избрани и миропомазани. То иде чрез душите на изстрадалите, забравените, на ония, които са изходили суетните пътищата на днешния живот и отново се възвръщат към себе си... „Слънчевият лъч не троши стъклото на прозореца, за да си отвори път, а прониква през него и огрява онези, които имат нужда." Така безшумно новото прониква бавно, но сигурно в света и внася светлината, необходима за най-правилното разрешение на всички трудни днес въпроси, включително и социалния.
към текста >>

8. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Нашите задачи Ние всички сме носители на учението на Всемирното Бяло Братство.
Нашите задачи Ние всички сме носители на учението на Всемирното Бяло Братство. Всички мислим, че това учение може и трябва да се приложи и всички знаем, че приложението при днешните условия не е лесно. Това се дължи от една страна на факта, че новото учение се намира още в процеса на своето изложение и изяснение и от друга страна, че ние изхождаме от различни среди и волно и неволно носим в себе си още следите на други учения и други разбирания. И целта на нашите събори е да се опознаем и да си изясним взаимно ония въпроси, които общо ни интересуват. Преди всичко – в какъв смисъл може да става дума за нещо ново. Ние всички често говорим за нова наука, нов морал, ново изкуство, нов живот и т.н.
към текста >>

Всички мислим, че това учение може и трябва да се приложи и всички знаем, че приложението при днешните условия не е лесно.
Нашите задачи Ние всички сме носители на учението на Всемирното Бяло Братство. Всички мислим, че това учение може и трябва да се приложи и всички знаем, че приложението при днешните условия не е лесно. Това се дължи от една страна на факта, че новото учение се намира още в процеса на своето изложение и изяснение и от друга страна, че ние изхождаме от различни среди и волно и неволно носим в себе си още следите на други учения и други разбирания. И целта на нашите събори е да се опознаем и да си изясним взаимно ония въпроси, които общо ни интересуват. Преди всичко – в какъв смисъл може да става дума за нещо ново. Ние всички често говорим за нова наука, нов морал, ново изкуство, нов живот и т.н. Но как трябва да разбираме новото.
към текста >>

Това се дължи от една страна на факта, че новото учение се намира още в процеса на своето изложение и изяснение и от друга страна, че ние изхождаме от различни среди и волно и неволно носим в себе си още следите на други учения и други разбирания.
Нашите задачи Ние всички сме носители на учението на Всемирното Бяло Братство. Всички мислим, че това учение може и трябва да се приложи и всички знаем, че приложението при днешните условия не е лесно. Това се дължи от една страна на факта, че новото учение се намира още в процеса на своето изложение и изяснение и от друга страна, че ние изхождаме от различни среди и волно и неволно носим в себе си още следите на други учения и други разбирания. И целта на нашите събори е да се опознаем и да си изясним взаимно ония въпроси, които общо ни интересуват. Преди всичко – в какъв смисъл може да става дума за нещо ново. Ние всички често говорим за нова наука, нов морал, ново изкуство, нов живот и т.н. Но как трябва да разбираме новото. Кое е новото, което нашето учение внася и може да внесе в живота.
към текста >>

Кое е новото, което нашето учение внася и може да внесе в живота.
Това се дължи от една страна на факта, че новото учение се намира още в процеса на своето изложение и изяснение и от друга страна, че ние изхождаме от различни среди и волно и неволно носим в себе си още следите на други учения и други разбирания. И целта на нашите събори е да се опознаем и да си изясним взаимно ония въпроси, които общо ни интересуват. Преди всичко – в какъв смисъл може да става дума за нещо ново. Ние всички често говорим за нова наука, нов морал, ново изкуство, нов живот и т.н. Но как трябва да разбираме новото. Кое е новото, което нашето учение внася и може да внесе в живота. Ако мислим, че можем да създадем нова наука с нови научни институти – това е засега поне, работа трудна. Разработването на чистата наука е организирано от днешните университети, с всички необходими технически приспособления и удобства и голяма част от професорите, в кръга на специалността си, изпълняват добре своето призвание на учени. Па и не е за сега някой недостатък в науката, който създава празнотата в живота на хората изобщо. Ако мислим, че можем да реализираме новото чрез някоя строга организация, основана на точното изпълнение на постановления и правилници – то днешната държава в туй отношение е отишла толкова напред, че не можем я настигна. Па и всички знаем, че вътрешният духовен живот си има свои закони и не винаги признава външните постановления и правилници.
към текста >>

И виждаме че вече, къде с по-голяма, къде с по-малка предпазливост, захваща да се говори под една или друга форма за забравеното учение на любовта.
Днес хората имат наука, имат държавна организация, имат черква и наглед всичко е предвидено и урегулирано. И все пак на всекиго поотделно и на всички заедно липсва нещо. И тая липса от ден на ден захваща да се чувствува все по-силно. Егоизмът и натегнатостта в хорските отношения изглежда са стигнали своя максимален предел и вече с необходимост се налага едно примирение, една мекота. Това гласно и негласно признават днес и учени, и общественици, и черковници. И виждаме че вече, къде с по-голяма, къде с по-малка предпазливост, захваща да се говори под една или друга форма за забравеното учение на любовта. И това, за което хората тепърва се сепват и пробуждат, с години вече нашият Учител вести. Учението на нашия Учител, това е, преди всичко, учение на любовта. Днес за любов мнозина говорят, различно я схващат, но любовта в нейната изправна космическа чистота и дълбочина, от никого досега не е била излагана с такава прямота, ние няма да повтаряме тук това, което той в своите беседи е казал. Всеки от нас сам е опитал и простотата и силата на неговите думи. Като изхожда от целокупното възможно окултно знание, той ни показва как трябва да живеем, за да можем сами непосредствено да опитаме първата велика основа на живота – любовта, която с думи нито се изявява, нито се предава, а само се живее.
към текста >>

Учението на нашия Учител, това е, преди всичко, учение на любовта.
И тая липса от ден на ден захваща да се чувствува все по-силно. Егоизмът и натегнатостта в хорските отношения изглежда са стигнали своя максимален предел и вече с необходимост се налага едно примирение, една мекота. Това гласно и негласно признават днес и учени, и общественици, и черковници. И виждаме че вече, къде с по-голяма, къде с по-малка предпазливост, захваща да се говори под една или друга форма за забравеното учение на любовта. И това, за което хората тепърва се сепват и пробуждат, с години вече нашият Учител вести. Учението на нашия Учител, това е, преди всичко, учение на любовта. Днес за любов мнозина говорят, различно я схващат, но любовта в нейната изправна космическа чистота и дълбочина, от никого досега не е била излагана с такава прямота, ние няма да повтаряме тук това, което той в своите беседи е казал. Всеки от нас сам е опитал и простотата и силата на неговите думи. Като изхожда от целокупното възможно окултно знание, той ни показва как трябва да живеем, за да можем сами непосредствено да опитаме първата велика основа на живота – любовта, която с думи нито се изявява, нито се предава, а само се живее. Въпросът е сега, как може любовта, тъй както се изнася от новото учение, да се приложи в личния и колективен живот при тъй диференцираните икономически, културни и обществени условия. В това отношение, тя се различава от всички други схващания, преди всичко и най-главно със своята широта.
към текста >>

Въпросът е сега, как може любовта, тъй както се изнася от новото учение, да се приложи в личния и колективен живот при тъй диференцираните икономически, културни и обществени условия.
И това, за което хората тепърва се сепват и пробуждат, с години вече нашият Учител вести. Учението на нашия Учител, това е, преди всичко, учение на любовта. Днес за любов мнозина говорят, различно я схващат, но любовта в нейната изправна космическа чистота и дълбочина, от никого досега не е била излагана с такава прямота, ние няма да повтаряме тук това, което той в своите беседи е казал. Всеки от нас сам е опитал и простотата и силата на неговите думи. Като изхожда от целокупното възможно окултно знание, той ни показва как трябва да живеем, за да можем сами непосредствено да опитаме първата велика основа на живота – любовта, която с думи нито се изявява, нито се предава, а само се живее. Въпросът е сега, как може любовта, тъй както се изнася от новото учение, да се приложи в личния и колективен живот при тъй диференцираните икономически, културни и обществени условия. В това отношение, тя се различава от всички други схващания, преди всичко и най-главно със своята широта. Тя признава учеността на учения, преживяванията на религиозния, социалните наклонности на общественика, но тя има към тях отношение не толкова като специалисти, а като хора. Например, един човек може да бъде учен и вещ специалист в известна област (нещо, което сигурно дължи на своя ум), но вън от специалността си, той може да бъде груб егоист или просто невежо дете пред по-общите въпроси на живота. Новото учение иска всестранно развитие на всички. Всеки нека продължава да се проявява според своите естествени наклонности и в своята естествена среда, където може да бъде най-полезен и за себе си и за другите.
към текста >>

Новото учение иска всестранно развитие на всички.
Като изхожда от целокупното възможно окултно знание, той ни показва как трябва да живеем, за да можем сами непосредствено да опитаме първата велика основа на живота – любовта, която с думи нито се изявява, нито се предава, а само се живее. Въпросът е сега, как може любовта, тъй както се изнася от новото учение, да се приложи в личния и колективен живот при тъй диференцираните икономически, културни и обществени условия. В това отношение, тя се различава от всички други схващания, преди всичко и най-главно със своята широта. Тя признава учеността на учения, преживяванията на религиозния, социалните наклонности на общественика, но тя има към тях отношение не толкова като специалисти, а като хора. Например, един човек може да бъде учен и вещ специалист в известна област (нещо, което сигурно дължи на своя ум), но вън от специалността си, той може да бъде груб егоист или просто невежо дете пред по-общите въпроси на живота. Новото учение иска всестранно развитие на всички. Всеки нека продължава да се проявява според своите естествени наклонности и в своята естествена среда, където може да бъде най-полезен и за себе си и за другите. Новото учение иска, преди всичко, да пробуди у всекиго човека. То няма, може би, да засегне пряко нашите тъй разнообразни специалности, които поглъщат голяма част от нашето време и енергия и през призмата на които ние сме склонни да съдим за нещата изобщо. Но то може да даде подтик на нашия вътрешен живот и косвено да съдействува за нашето развитие не само като хора, но и като специалисти (учени и професионалисти). От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество.
към текста >>

Новото учение иска, преди всичко, да пробуди у всекиго човека.
В това отношение, тя се различава от всички други схващания, преди всичко и най-главно със своята широта. Тя признава учеността на учения, преживяванията на религиозния, социалните наклонности на общественика, но тя има към тях отношение не толкова като специалисти, а като хора. Например, един човек може да бъде учен и вещ специалист в известна област (нещо, което сигурно дължи на своя ум), но вън от специалността си, той може да бъде груб егоист или просто невежо дете пред по-общите въпроси на живота. Новото учение иска всестранно развитие на всички. Всеки нека продължава да се проявява според своите естествени наклонности и в своята естествена среда, където може да бъде най-полезен и за себе си и за другите. Новото учение иска, преди всичко, да пробуди у всекиго човека. То няма, може би, да засегне пряко нашите тъй разнообразни специалности, които поглъщат голяма част от нашето време и енергия и през призмата на които ние сме склонни да съдим за нещата изобщо. Но то може да даде подтик на нашия вътрешен живот и косвено да съдействува за нашето развитие не само като хора, но и като специалисти (учени и професионалисти). От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество. Това, което днешната наука е установила и установява като безспорно трябва да се знае, че окултната е просто нейно естествено продължение. Общественикът – не скъсва рязко с хората и условията, при които новото му разбиране го е заварило.
към текста >>

Трябва да признаем, че бързото и широко приложение на новото учение, не е така лесно, както понякога ни се струва.
Външният си живот ние взаимно познаваме, по своя вътрешен живот Всеки познава сам най-добре. В нашия вътрешен живот ние имаме неща общи, които ни сближават, но има и неща, които ни различават. Това положение е естествено. Всеки от нас сам знае, че от мига, в който е тръгнал в новия път, чувствува едно непрекъснато вътрешно разширение и растеж, и че всеки от ден на ден се убеждава, че вътрешният живот, който е и същественото в нас, не може, па и не е нужно да се изнася навън с думи. Тук трябва, обаче, да отбележим, че често натрупването на много въпроси или бързината, с която искаме да ги разрешим или изявим навън, могат да причинят смущения в нашия живот. Трябва да признаем, че бързото и широко приложение на новото учение, не е така лесно, както понякога ни се струва. Неговото приемане и приложение не е само даден момент, след който настъпва един равен, еднообразен живот (както е в някои религиозни общества), а тъкмо от тоя момент започва цяла верига от въпроси, съмнения, разочарования, възторзи – неща малко много познати на всички от нашия мъничък опит на ученици. Как, прочее, можем да направим едно общо разграничение между вътрешния ни и външен живот. Новото учение има преди всичко една окултно-мистична основа, която ние познаваме теоретически от западноевропейската окултна литература – и на тая същата основа почива до голяма степен нашия вътрешен живот. Но новото учение има и една външна страна, има приложение – което трябва да стане при днешните диференцирани културни и обществени условия. Ние сме до известна степен отраснали и възпитани в духа на преобладаващото днес, ограничено материалистично разбиране на живота.
към текста >>

Новото учение има преди всичко една окултно-мистична основа, която ние познаваме теоретически от западноевропейската окултна литература – и на тая същата основа почива до голяма степен нашия вътрешен живот.
Всеки от нас сам знае, че от мига, в който е тръгнал в новия път, чувствува едно непрекъснато вътрешно разширение и растеж, и че всеки от ден на ден се убеждава, че вътрешният живот, който е и същественото в нас, не може, па и не е нужно да се изнася навън с думи. Тук трябва, обаче, да отбележим, че често натрупването на много въпроси или бързината, с която искаме да ги разрешим или изявим навън, могат да причинят смущения в нашия живот. Трябва да признаем, че бързото и широко приложение на новото учение, не е така лесно, както понякога ни се струва. Неговото приемане и приложение не е само даден момент, след който настъпва един равен, еднообразен живот (както е в някои религиозни общества), а тъкмо от тоя момент започва цяла верига от въпроси, съмнения, разочарования, възторзи – неща малко много познати на всички от нашия мъничък опит на ученици. Как, прочее, можем да направим едно общо разграничение между вътрешния ни и външен живот. Новото учение има преди всичко една окултно-мистична основа, която ние познаваме теоретически от западноевропейската окултна литература – и на тая същата основа почива до голяма степен нашия вътрешен живот. Но новото учение има и една външна страна, има приложение – което трябва да стане при днешните диференцирани културни и обществени условия. Ние сме до известна степен отраснали и възпитани в духа на преобладаващото днес, ограничено материалистично разбиране на живота. Но същевременно дълбоко у нас ние чувствуваме да се пробужда нещо ново, което иска да преодолее тия граници, ново, което засега често намираме отразено в мистичната литература на изтока. – И ние наистина, особено при изключителните условия в България, като че ли сме заставени, както някои се изразяват, да примирим в себе си и после вън от себе си изтока с запада. А това не е малка работа, защото тук се пресрещат разбиранията и наследеният опит на вековни култури.
към текста >>

Но новото учение има и една външна страна, има приложение – което трябва да стане при днешните диференцирани културни и обществени условия.
Тук трябва, обаче, да отбележим, че често натрупването на много въпроси или бързината, с която искаме да ги разрешим или изявим навън, могат да причинят смущения в нашия живот. Трябва да признаем, че бързото и широко приложение на новото учение, не е така лесно, както понякога ни се струва. Неговото приемане и приложение не е само даден момент, след който настъпва един равен, еднообразен живот (както е в някои религиозни общества), а тъкмо от тоя момент започва цяла верига от въпроси, съмнения, разочарования, възторзи – неща малко много познати на всички от нашия мъничък опит на ученици. Как, прочее, можем да направим едно общо разграничение между вътрешния ни и външен живот. Новото учение има преди всичко една окултно-мистична основа, която ние познаваме теоретически от западноевропейската окултна литература – и на тая същата основа почива до голяма степен нашия вътрешен живот. Но новото учение има и една външна страна, има приложение – което трябва да стане при днешните диференцирани културни и обществени условия. Ние сме до известна степен отраснали и възпитани в духа на преобладаващото днес, ограничено материалистично разбиране на живота. Но същевременно дълбоко у нас ние чувствуваме да се пробужда нещо ново, което иска да преодолее тия граници, ново, което засега често намираме отразено в мистичната литература на изтока. – И ние наистина, особено при изключителните условия в България, като че ли сме заставени, както някои се изразяват, да примирим в себе си и после вън от себе си изтока с запада. А това не е малка работа, защото тук се пресрещат разбиранията и наследеният опит на вековни култури. Не е лесно да се примирят по един естествен и последователен начин ограничения материализъм на запада със свръхидеализма на изтока.
към текста >>

Не е лесно може би при днешните суетни условия на живота, при които сме заставени да живеем, да приложим едно учение на абсолютно безкористие, което според основателните понякога думи на някои писатели – може да се схване и приложи само от хора, които живеят далеч от житейската суета.
Ние сме до известна степен отраснали и възпитани в духа на преобладаващото днес, ограничено материалистично разбиране на живота. Но същевременно дълбоко у нас ние чувствуваме да се пробужда нещо ново, което иска да преодолее тия граници, ново, което засега често намираме отразено в мистичната литература на изтока. – И ние наистина, особено при изключителните условия в България, като че ли сме заставени, както някои се изразяват, да примирим в себе си и после вън от себе си изтока с запада. А това не е малка работа, защото тук се пресрещат разбиранията и наследеният опит на вековни култури. Не е лесно да се примирят по един естествен и последователен начин ограничения материализъм на запада със свръхидеализма на изтока. Не е лесно може би при днешните суетни условия на живота, при които сме заставени да живеем, да приложим едно учение на абсолютно безкористие, което според основателните понякога думи на някои писатели – може да се схване и приложи само от хора, които живеят далеч от житейската суета. Ние сме поставени днес при изключителни исторически, културни и езотерични условия. С нас може би се приключва един исторически цикъл и се разкриват хоризонтите на друг нов и за да бъде нашето външно и вътрешно светоразбиране пълно, трябва да имаме една поне най-обща представа за условията и състоянието, в което се намира човечеството и по-специално ние днес. * * * Нашият общ живот е тясно свързан и с въпроса за новото учение и други сходни нему учения. Преди всичко ние сме родени от „православни" родители и кръстени от православната „черква". Но православната черква не можа да задоволи нашите растящи духовни нужди и затова днес ние сме вече изгубени за нея, както и тя за нас.
към текста >>

* * * Нашият общ живот е тясно свързан и с въпроса за новото учение и други сходни нему учения.
А това не е малка работа, защото тук се пресрещат разбиранията и наследеният опит на вековни култури. Не е лесно да се примирят по един естествен и последователен начин ограничения материализъм на запада със свръхидеализма на изтока. Не е лесно може би при днешните суетни условия на живота, при които сме заставени да живеем, да приложим едно учение на абсолютно безкористие, което според основателните понякога думи на някои писатели – може да се схване и приложи само от хора, които живеят далеч от житейската суета. Ние сме поставени днес при изключителни исторически, културни и езотерични условия. С нас може би се приключва един исторически цикъл и се разкриват хоризонтите на друг нов и за да бъде нашето външно и вътрешно светоразбиране пълно, трябва да имаме една поне най-обща представа за условията и състоянието, в което се намира човечеството и по-специално ние днес. * * * Нашият общ живот е тясно свързан и с въпроса за новото учение и други сходни нему учения. Преди всичко ние сме родени от „православни" родители и кръстени от православната „черква". Но православната черква не можа да задоволи нашите растящи духовни нужди и затова днес ние сме вече изгубени за нея, както и тя за нас. Нашето отношение с днешната православна църква е едно от най-категоричните и не може да бъде предмет на по-дълго внимание. С кои други нови идейни движения имаме допирни точки Това са до известна степен: теософи, толстоисти, анархисти и протестанти. Протестантите – които у нас се подържат от Америка, сравнени с католиците и нашето православие са много по-либерални и по-толерантни.
към текста >>

Ревностните теософи се отличават по едностранчивата изтънченост на своя ум, или както те сами се изразяват, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето.
Те чувствуват, че новото време налага по-голяма широта и нови методи на християнизма, но те не могат да се освободят от крайно ограниченото и буквално тълкуване на писанието. Те остават при старото схващане, че областта на религията е отделна от тази на науката. Те еднакво се възхищават и от всички прояви на религиозност и от всички научни открития, но се отказват да търсят примирение между тях – нещо, което силно е озадачавало и продължава да озадачава всекиго от нас. Теософите - това са нашите братя, през умствената школа на които е минала голяма част от нас и на чиято литература ние дължим нашите теоретични познания по сравнителна религия, теософията и окултизма. В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се практикува и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност. Ревностните теософи се отличават по едностранчивата изтънченост на своя ум, или както те сами се изразяват, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето. А на днешните хора липсва не ум, а сърце. За него ние работим, него поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то. Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой. Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни. Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни.
към текста >>

Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой.
Теософите - това са нашите братя, през умствената школа на които е минала голяма част от нас и на чиято литература ние дължим нашите теоретични познания по сравнителна религия, теософията и окултизма. В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се практикува и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност. Ревностните теософи се отличават по едностранчивата изтънченост на своя ум, или както те сами се изразяват, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето. А на днешните хора липсва не ум, а сърце. За него ние работим, него поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то. Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой. Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни. Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни. Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране. Наистина работата всред грубата маса, пропагандирането на антимилитаризма, вегетарианството и бойкота на държавата не е лека работа. Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на толерантността престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството.
към текста >>

Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране.
А на днешните хора липсва не ум, а сърце. За него ние работим, него поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то. Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой. Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни. Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни. Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране. Наистина работата всред грубата маса, пропагандирането на антимилитаризма, вегетарианството и бойкота на държавата не е лека работа. Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на толерантността престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството. Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси. Мнозина от тях са склонни да мислят, че като усвоят теорията и диалектиката на непротивенето, могат смело да се произнасят по всички въпроси. Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен духовен живот.
към текста >>

Това са, бегло отбелязани, основните въпроси, които ни занимават засега във връзка с приложението на Христовото учение в неговата пълнота на земята.
Мнозина от тях са склонни да мислят, че като усвоят теорията и диалектиката на непротивенето, могат смело да се произнасят по всички въпроси. Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен духовен живот. Анархистите – това са крайните отрицатели на днешния ред на нещата. За тяхната предприемчивост и енергия нашето удивление, но тяхното схващане за кървавата революция ни решително разделя. Ние можем да влезем в разбирателство с тях, доколкото в отделни техни представители можем да видим хора, които искрено търсят новото и не са още предубедени в необходимостта от насилствена революция. Това са, бегло отбелязани, основните въпроси, които ни занимават засега във връзка с приложението на Христовото учение в неговата пълнота на земята. Истинското християнство е вътрешна школа, подчинена на строгите закони на живата природа, и никога не е било в противоречие с обективния опит. И не ентусиазма или умопостроените богословски, социални и етични разбирания на тоя или оня са основа на неговото приложение, а спазването на природните закони. И в това именно е и залогът на новия духовен мироглед, който вече бавно, но сигурно настъпва и който мнозина вече предусещат.
към текста >>

9. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува.
Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато.
към текста >>

10. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ Бог е Светлина.Бог е Любов.Бог е Живот.Едно дърво има много корени, много клонища, много листа, много цветове, но един е животът, който се синтезира в плода.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ Бог е Светлина.Бог е Любов.Бог е Живот.Едно дърво има много корени, много клонища, много листа, много цветове, но един е животът, който се синтезира в плода. Човешкото тяло има милиони клетки, групирани в няколко системи – нервна, кръвоносна, мускулна, кожна, но една е душата, която ги обединява. Човечеството има много народи и много личности, но един е Духът, който ги ръководи – той е Божият Дух. Много философи, поети, учени, религиозни учители са идвали, но една е истината, за която са говорили, една е светлината, която ги е озарявала, една е силата, която е окриляла техните души, един е огънят, който ги е вдъхновявал. А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила носи живия слънчев лъч – и на него само растат и зреят плодовете на живота. Този лъч на слънцето – иначе се пречупва във въздуха, иначе във водата, иначе в твърдата земя – в зависимост от гъстотата на средата.
към текста >>

11. АСТРОЛОГИЯ И МЕДИЦИНА - рецензия от д-р Верн Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Когато хората убиват, те дълбоко се заблуждават, защото мислят, че с унищожаване на тялото, унищожават и онова съзнание, което го е обитавало... Така е, когато те убиват една идея, едно учение, една наука.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Когато хората убиват, те дълбоко се заблуждават, защото мислят, че с унищожаване на тялото, унищожават и онова съзнание, което го е обитавало... Така е, когато те убиват една идея, едно учение, една наука. До днес има много древни науки погребани – астрологията е една от тях. Знайни им са и гробовете дори: в еди коя „енциклопедия", еди кой „речник" и ония, които посещават гробищата на човешките предубеждения и догми, ала нямат око за живото; в живота ще ви се присмеят, ако им заговорите за неща „отдавна умрели", според тях. Те дори могат да ви посочат и имената на ония „официални учени", свещенослужители в храма на науката, застроен от Ренесанса насам и дострояван до ден днешен, които са извършили погребението на тия „суеверици" и да ви цитират нещо от техните „надгробни речи". Наистина по времето на Ренесанса от астрологията бяха останали само дрипи – тази божествена Девица се изплъзна из ръцете на оная сган от шарлатани-гадатели и те успяха да откъснат от нейните одежди само по някоя и друга дрипа. Та когато дойдоха следващите учени, те всъщност погребаха не астрологията, а няколко „астрологически дрипи".
към текста >>

12. МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Учението на Бялото Братство в далечното минало е казвало и сега и в бъдеще ще казва, че този път е братолюбието, топлото това братско чувство, този прèценен и рядък дар единствено е в състояние да запълни празнотата, която всички чувствуват и за която всички жадуват.
Ние знаем при това, че трябва да дойде някой и да нареди мъртвите иначе азбучни знаци по такъв порядък, че да се получи драма, трагедия и пр.; трябва да нареди някой нотите по neтолинието, за да се получи нещо смислено и хармонично. Следва това, че животът, целокупният живот, в неговата разумна и хармонична проява, не е без диригент. Но къде е този Диригент? Как да Го намерим? Кой е пътят, който ще ни отведе при Бога, при централните, неизчерпаеми и кристални извори на живота? Учението на Бялото Братство в далечното минало е казвало и сега и в бъдеще ще казва, че този път е братолюбието, топлото това братско чувство, този прèценен и рядък дар единствено е в състояние да запълни празнотата, която всички чувствуват и за която всички жадуват. „Чистите по сърце ще видят Бога", казва Христос. Някои казват, че твърденията в това учение не подлежали на проверка. Това обаче, не е вярно. Не е ли това една ясна и категорична формула, която без изключение би дала едни и същи резултати винаги, когато се спазят исканите условия? Ние знаем, или можем да узнаем, условията, които трябва да спазим за добиването на кислород, водород – те са постоянни и неизменни.
към текста >>

Някои казват, че твърденията в това учение не подлежали на проверка.
Но къде е този Диригент? Как да Го намерим? Кой е пътят, който ще ни отведе при Бога, при централните, неизчерпаеми и кристални извори на живота? Учението на Бялото Братство в далечното минало е казвало и сега и в бъдеще ще казва, че този път е братолюбието, топлото това братско чувство, този прèценен и рядък дар единствено е в състояние да запълни празнотата, която всички чувствуват и за която всички жадуват. „Чистите по сърце ще видят Бога", казва Христос. Някои казват, че твърденията в това учение не подлежали на проверка. Това обаче, не е вярно. Не е ли това една ясна и категорична формула, която без изключение би дала едни и същи резултати винаги, когато се спазят исканите условия? Ние знаем, или можем да узнаем, условията, които трябва да спазим за добиването на кислород, водород – те са постоянни и неизменни. Знаем добре, че никога не можем да добием тези елементи, ако не спазим условията, а искаме да видим Бога, без да спазим исканото за постигането на това. Не може, обаче, резултатът да изпревари причината.
към текста >>

Учението на Бялото Братство няма за цел да показва или описва Бога на хората, то може само да покаже пътя за там, а всеки със собствени усилия да го измине.
Ние знаем, или можем да узнаем, условията, които трябва да спазим за добиването на кислород, водород – те са постоянни и неизменни. Знаем добре, че никога не можем да добием тези елементи, ако не спазим условията, а искаме да видим Бога, без да спазим исканото за постигането на това. Не може, обаче, резултатът да изпревари причината. Нека не забравяме при това, че човек е тръгнал в разрез с Божествените закони, вследствие на което той се е опетнил, загубил е своята чистота и духовно зрение; следователно по обратния път, пътят на себекултурата и изправлението ще възвърне своята чистота и прозрение. Тогава чак ще види Бога. Учението на Бялото Братство няма за цел да показва или описва Бога на хората, то може само да покаже пътя за там, а всеки със собствени усилия да го измине. Никой никого не може да изнесе на светлите върхове на съвършенството, а миналите напред могат само да подпомагат, както учителят подпомага ученика при разрешение зададената му задача. И така, докато не подобрим нашите взаимоотношения и отношенията си спрямо Бога, не можем да очакваме резултати, като подобрение условията на нашето развитие, не може да настъпи часът на освобождението. Защото, въпреки претенциите на съвременната културна европейска цивилизация, тя робува най-смирено на капризите на своите низки наклонности и пороци. Свободата е нещо вътрешно, духовно и се определя от степента на нашата истинска културност. В зоологическата градина, запример, големината на зъбите на животното определят дебелината на решетката, която му препречва пътя към вършене на зло.
към текста >>

И така, учениците на Бялото Братство зоват всички мислещи хора и (онези), у които братското чувство е поставено като основа на техния живот, за да се създаде едно общество не в количествено, а в качествено отношение силно, което не вече да теоретизира, а да приведе на практическа почва великите принципи на това учение, да тръгне по пътя на богопознанието и свободата.
Вътре в своята килия, то има абсолютна свобода. Опита ли се, обаче, да сгризе решетката, ще си строши зъбите. Единствения път за разширение границите на неговата свобода е да стане то по-благородно, да намали своите кръвожадни инстинкти. Това са положения верни по отношение на индивида, обществото, народа, човечеството. Те са си били такива и в далечното минало, такива са и сега, те са вечни, неизменни. И така, учениците на Бялото Братство зоват всички мислещи хора и (онези), у които братското чувство е поставено като основа на техния живот, за да се създаде едно общество не в количествено, а в качествено отношение силно, което не вече да теоретизира, а да приведе на практическа почва великите принципи на това учение, да тръгне по пътя на богопознанието и свободата.
към текста >>

13. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Знайно е, според учението на съвременните астрономи, че земята е произлязла от слънцето по закони, открити от Кант и Лаплас.
Това трансформиране не става произволно, но е подчинено на точно, строго определени закони. Най-простата форма, която потенциалната енергия взема, когато минава в кинетично състояние, е топлината. Оттук по разни пътища, тя може да се трансформира в механична, светлинна, електрична, звукова и други форми на енергията. Първоизточникът на тая основна енергия, от която по-нататък се получават другите видове енергии, е слънцето. Това е вярно не само фактически, но и символически. Знайно е, според учението на съвременните астрономи, че земята е произлязла от слънцето по закони, открити от Кант и Лаплас. От слънцето се е откъснала известна маса, от която се е получил сегашният вид на земята. Първоначално следователно, слънцето е дало известно количество материя, като основа за съграждането на нашия малък свят – земята. По-нататъшните модификации, които са се получили, се намират в много близък контакт със слънцето и неговата кинетична енергия, която то изпуща към земята под формата на слънчева светлина. Потенциалната енергия, вложена в откъснатата материя и кинетичната енергия на слънчевата светлина, се намират в интимна връзка. Тая връзка представлява условието за трансформирането на енергиите в различни форми.
към текста >>

14. Правият път на живота Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Учение за мисловните вълни от D-r Fritz Giese.
И двете издания на Otto Hillmann, Leipzig. Твърде известният със своите напредничави възгледи швейцарски физик говори в първата книжка за смисъла и значението на Микелсоновите опити и върху теорията за електронните тръби. В същата той излага, че след пълен опит на Айнщайновата теория на относителността, това, което слага той за основа на своята теория, подготвя и нейното оборване. В другата книжка пък се разпростира върху гравитационните и електромагнитни полета, които разглежда и обяснява по нов начин. Новите книжки представят голям интерес, както за любители така и за специалисти. Учение за мисловните вълни от D-r Fritz Giese. В горното съчинение известният Щутгартски частен доцент по психология и психотоника разглежда върху научна основа въпроса за възможността за мислено предаване. Вземайки под внимание и най-новите опити на Schrenck-Notzing авторът достига до една твърде приложима теория за мисловните вълни, така че горното съчинение макар и малко по обем, но съставя ценен принос в тази област на човешкото познание. Песента на звездите Всеки ден науката потвърждава повечето от данните на окултното предание. В това няма нищо чудно, ако си спомним, че маговете и посветените на древността не са нищо друго, освен тогавашните учени. От много векове философи и посветени са твърдели, че вселената е една огромна лира и че всяка звезда издава известен музикален тон.
към текста >>

15. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Без учение може извън земята.
Питаме; на земята без работа не може ли ? Докато човек е на земята не може. Извън земята може. Може ли човек да живее на земята без да се учи. Не може. Без учение може извън земята. Следователно, ние трябва да схващаме ония необходими положения, при които сме поставени. – Параходът, който е тръгнал през океана, трябва да върви към своето пристанище, към целта която му е определена. Ако той почне да се забавлява и да си играе из океана, ще иждиви (изразходи) въглищата и храната и ще изложи пътниците на големи страдания. Следователно, в самия океан никакви големи спирки не се позволяват, освен на големите пристанища. Човек не требва да си играе в морето на живота.
към текста >>

16. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това бе сътворяването науката за материята – така нареченото материалистичното учение, за идването на което има разбира се, дълбоки причини на които ние не ще се спираме тука.
Някои мислеха, че да си верующ, трябва да си ограничен, суеверен човек. Мислеха, че вярата има достъп до ония, които не познават науката, живота, но сега е време, когато ще стане ясно, колко много знание, колко много прозорливост, колко много благородство и чистота се изисква от тоя, който иска да познае що е вярата. Днес най-учените, най-издигнатите човеци, ония които вървят в авангарда на смелата научна мисъл, прозират вече единство между постиженията на съвременното модерно естествознание и онова, което са казали някога посветените в тайната наука. Днес е достатъчно да започне човек да мисли със своя ум, а не с чуждите умове, както е ставало досега, за да прозре в часовете на това себевглъбяване наченките на истинското, на живото познание. Биде време в историята на човешката мисъл, когато в полусянката на едно връщане от пътя на човешкия възход, едно число човеци трябваше да напуснат временно пътя, начертан от вещата ръка на ония, които ръководят човешкия развой, за да дойде нашето време, когато отново ще трябва да открием тоя път все така светъл и прекрасен, макар затрупан със забвението на изминалите години. Това бе сътворяването науката за материята – така нареченото материалистичното учение, за идването на което има разбира се, дълбоки причини на които ние не ще се спираме тука. Материализмът, би могло да се каже, е учение за видимото последствие, за резултата на онова, което е неуловимо за нас – силите, енергиите в природата. Материята, с всичките така наречени физико-химически процеси подложени „случайно" на един непрекъснат ред от метаморфози и превръщания, съставяше всичко в живота. Живот се наричаше интервала от сътворяването на някой организъм в реката, в блатото, в утробата, до неговото умиране т.е. до изхабяването на тая телесна черупка, от която по тайнствен, неузнаваем път изчезваше живота. Учението материализъм бе обявено като „научно" и всичко което можеше да се каже вън от това, що твърдеше то, оставаше „ненаучно" непризнато.
към текста >>

Материализмът, би могло да се каже, е учение за видимото последствие, за резултата на онова, което е неуловимо за нас – силите, енергиите в природата.
Мислеха, че вярата има достъп до ония, които не познават науката, живота, но сега е време, когато ще стане ясно, колко много знание, колко много прозорливост, колко много благородство и чистота се изисква от тоя, който иска да познае що е вярата. Днес най-учените, най-издигнатите човеци, ония които вървят в авангарда на смелата научна мисъл, прозират вече единство между постиженията на съвременното модерно естествознание и онова, което са казали някога посветените в тайната наука. Днес е достатъчно да започне човек да мисли със своя ум, а не с чуждите умове, както е ставало досега, за да прозре в часовете на това себевглъбяване наченките на истинското, на живото познание. Биде време в историята на човешката мисъл, когато в полусянката на едно връщане от пътя на човешкия възход, едно число човеци трябваше да напуснат временно пътя, начертан от вещата ръка на ония, които ръководят човешкия развой, за да дойде нашето време, когато отново ще трябва да открием тоя път все така светъл и прекрасен, макар затрупан със забвението на изминалите години. Това бе сътворяването науката за материята – така нареченото материалистичното учение, за идването на което има разбира се, дълбоки причини на които ние не ще се спираме тука. Материализмът, би могло да се каже, е учение за видимото последствие, за резултата на онова, което е неуловимо за нас – силите, енергиите в природата. Материята, с всичките така наречени физико-химически процеси подложени „случайно" на един непрекъснат ред от метаморфози и превръщания, съставяше всичко в живота. Живот се наричаше интервала от сътворяването на някой организъм в реката, в блатото, в утробата, до неговото умиране т.е. до изхабяването на тая телесна черупка, от която по тайнствен, неузнаваем път изчезваше живота. Учението материализъм бе обявено като „научно" и всичко което можеше да се каже вън от това, що твърдеше то, оставаше „ненаучно" непризнато. За човека нищо друго не можеше да се говори, освен това, че се заражда в яйцеклетката на майчинската утроба, развива се там, ражда се и продължавайки да се развива по законите на тия физико-химични процеси, свършва в недрата на земята, която поглъща изцяло неговото физическо и духовно естество. Сън!
към текста >>

Учението материализъм бе обявено като „научно" и всичко което можеше да се каже вън от това, що твърдеше то, оставаше „ненаучно" непризнато.
Това бе сътворяването науката за материята – така нареченото материалистичното учение, за идването на което има разбира се, дълбоки причини на които ние не ще се спираме тука. Материализмът, би могло да се каже, е учение за видимото последствие, за резултата на онова, което е неуловимо за нас – силите, енергиите в природата. Материята, с всичките така наречени физико-химически процеси подложени „случайно" на един непрекъснат ред от метаморфози и превръщания, съставяше всичко в живота. Живот се наричаше интервала от сътворяването на някой организъм в реката, в блатото, в утробата, до неговото умиране т.е. до изхабяването на тая телесна черупка, от която по тайнствен, неузнаваем път изчезваше живота. Учението материализъм бе обявено като „научно" и всичко което можеше да се каже вън от това, що твърдеше то, оставаше „ненаучно" непризнато. За човека нищо друго не можеше да се говори, освен това, че се заражда в яйцеклетката на майчинската утроба, развива се там, ражда се и продължавайки да се развива по законите на тия физико-химични процеси, свършва в недрата на земята, която поглъща изцяло неговото физическо и духовно естество. Сън! Също както животът на малките и крехки пролетни цветчета, които умират след като преминат пролетните дни, също както еднодневката, която както казва Bölsche, ражда се в топлика на майската лунна нощ, преживява в трескав темп върховните мигове на своя живот и не можейки по-вече да устои със слабото си телце на възторга на своя едничък ден, пада мъртва, за да я завлекат в неизвестност водите не буйния пролетен поток. Еднодневка, — това е човекът, наистина, ако той се разглежда в тая редица на нещастни, случайни творения, плод на физико-химичните процеси. Една еднодневка с един по-дълъг ден, по-разтеглен в нашето съзнание, по-диференциран, радостите и скърбите у когото събрани наедно, не дават нищо по-вече от трепета на оня миг, в който слабата еднодневка умира от щастието на своя ден. Така щеше да е наистина, ако нямаше оная загадка, която увлича нашата мисъл в глъбините на тоя живот.
към текста >>

17. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА Литературните произведения и особено религиозно-философските възгледи на Толстой започнаха да се проучват с по-голям интерес едва след европейската война, когато във всички области на живота настъпи хаос.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА Литературните произведения и особено религиозно-философските възгледи на Толстой започнаха да се проучват с по-голям интерес едва след европейската война, когато във всички области на живота настъпи хаос. Търсейки нови ценности, искрените работници за обнова на живота откриха Толстой, който бе успял – в книги, в писма и в разговори – да се изкаже върху основните въпроси, които винаги са занимавали мислещото човечество. Толстой може би не е проучен още напълно и оценен правилно. Той и до сега остава известен предимно като писател-художник и религиозно-философските му идеи се разглеждат само като допълнение на чисто литературната му деятелност. За малцината обаче, които са го проучили по-отблизо и споделят неговите възгледи, не е така. За тях Толстой е ценен повече с втората половина на своята деятелност и на своя живот.
към текста >>

Неговото учение има последователи и те го прилагат в живота си.
За малцината обаче, които са го проучили по-отблизо и споделят неговите възгледи, не е така. За тях Толстой е ценен повече с втората половина на своята деятелност и на своя живот. Вътрешните лутания и кризата, която преживя Толстой и просветлението, което настъпи отпосле у него, ги преживяха и преживяват мнозина. Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота. Толстой стана учител за мнозина. Неговото учение има последователи и те го прилагат в живота си. И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно... Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше на мнозина, е вече безспорно. Но, че едно пълно опростяване на разбиранията и живота от гледна точка на действителността и прогреса е невъзможно – това изглежда не е още ясно. Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано. Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо? Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов.
към текста >>

Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано.
Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота. Толстой стана учител за мнозина. Неговото учение има последователи и те го прилагат в живота си. И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно... Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше на мнозина, е вече безспорно. Но, че едно пълно опростяване на разбиранията и живота от гледна точка на действителността и прогреса е невъзможно – това изглежда не е още ясно. Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано. Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо? Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов. Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия. При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота. Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото.
към текста >>

Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов.
Неговото учение има последователи и те го прилагат в живота си. И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно... Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше на мнозина, е вече безспорно. Но, че едно пълно опростяване на разбиранията и живота от гледна точка на действителността и прогреса е невъзможно – това изглежда не е още ясно. Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано. Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо? Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов. Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия. При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота. Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото. Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи. И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие.
към текста >>

Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото.
Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано. Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо? Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов. Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия. При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота. Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото. Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи. И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие. В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти.
към текста >>

И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие.
Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов. Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия. При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота. Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото. Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи. И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие. В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти. Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално. Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна.
към текста >>

И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие на душата разкрива нови изгледи за обяснението на много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и повърхностно тълкува от гледище на своето опростено учение.
В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти. Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално. Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна. И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие на душата разкрива нови изгледи за обяснението на много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и повърхностно тълкува от гледище на своето опростено учение. Толстой обилно цитира мисли и писания на велики мъдреци и учители от Индия, Персия, Вавилония, Египет, християнството. Всички тия мисли съдържат дълбоки и верни истини. – Но, удивлявайки се на тяхната дълбочина и истинност, ние не можем и да не се запитаме - кой е източникът на тая общочовешка и вечна мъдрост и как са възникнали тия големи и велики учители, които сочат пътя на човечеството. Това е въпрос, който си задават и много западни мислители, заели се напоследък с проучването на древния и сегашен изток Изнесените по-внимателни проучвания показват, че и в древна и в днешна Индия е имало и има религиозни суеверия, но те са нещо странично. Независимо от тях, цялата духовна мощ и култура на Индия е изградена върху окултното познаване на човешката душа и строежа на вселената.
към текста >>

Толстоевият живот и учение бяха един протест срещу материалистичната и егоистична култура на запада.
Щом тия окултни истини са верни (засега, по ред исторически причини, най-очевидно проверими в Индия) те безспорно са имали значение не само в миналото и за самата Индия, но и в настоящето и за нас – защото са универсални. И типичните психически факти, които се откриват на запад, се обясняват засега само с разбиранията на изтока. И едно пълно психологическо и духовно разбиране на живота не може да не държи сметка и за тях. Ако Толстой ги поставя при суеверията и отказва да се занимава с тях, то не значи, че те не съществуват, а че средствата, методите, с които той иска да ги обясни са недостатъчни. Тия въпроси представляват наистина една област, в която е временният, несвикнал и по-повърхностен изследовател трудно се ориентира – но за тях има литература, опитни ръководители и окултни школи. Толстоевият живот и учение бяха един протест срещу материалистичната и егоистична култура на запада. И мотивирайки своя протест, ръководен от своята дълбока интуиция, Толстой си послужи и с крайните изводи на окултната мъдрост, без да има време и възможност да влезе в непосредствен контакт с по-висшите и не винаги въплътени ръководители на човечеството. – И затова протестът и разбиранията на Толстой не съвпадат изцяло с насоката и развитието на живота, който иска едно по-спокойно и по-всестранно проучване. Духовна криза днес преживяват мнозина, даже цялото човечество, но дали ще минат всички през пътя на Толстой и дали логическите изводи на Толстоевото учение съвпадат изцяло със законите на живота – е още въпрос... Ние не искаме да критикуваме никого, нито да водим полемика, а само да укажем някои пренебрегвани страни на новите духовни проблеми. Днес имаме хаос от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни. Нашето време е преходно.
към текста >>

Духовна криза днес преживяват мнозина, даже цялото човечество, но дали ще минат всички през пътя на Толстой и дали логическите изводи на Толстоевото учение съвпадат изцяло със законите на живота – е още въпрос... Ние не искаме да критикуваме никого, нито да водим полемика, а само да укажем някои пренебрегвани страни на новите духовни проблеми.
Ако Толстой ги поставя при суеверията и отказва да се занимава с тях, то не значи, че те не съществуват, а че средствата, методите, с които той иска да ги обясни са недостатъчни. Тия въпроси представляват наистина една област, в която е временният, несвикнал и по-повърхностен изследовател трудно се ориентира – но за тях има литература, опитни ръководители и окултни школи. Толстоевият живот и учение бяха един протест срещу материалистичната и егоистична култура на запада. И мотивирайки своя протест, ръководен от своята дълбока интуиция, Толстой си послужи и с крайните изводи на окултната мъдрост, без да има време и възможност да влезе в непосредствен контакт с по-висшите и не винаги въплътени ръководители на човечеството. – И затова протестът и разбиранията на Толстой не съвпадат изцяло с насоката и развитието на живота, който иска едно по-спокойно и по-всестранно проучване. Духовна криза днес преживяват мнозина, даже цялото човечество, но дали ще минат всички през пътя на Толстой и дали логическите изводи на Толстоевото учение съвпадат изцяло със законите на живота – е още въпрос... Ние не искаме да критикуваме никого, нито да водим полемика, а само да укажем някои пренебрегвани страни на новите духовни проблеми. Днес имаме хаос от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни. Нашето време е преходно. Какъв ще бъде точният изход от него в подробности не можем да кажем. Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от хаоса ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за практическия живот на днешния човек. А това може да донесе и извърши само въплътения нравствен гений, както се изразяват етиците или някой от най-великите окултни ръководители и учители на човечеството, който ще притежава не само екзотеричната и езотеричиа мъдрост на изтока и запада, а и нещо повече.
към текста >>

Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от хаоса ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за практическия живот на днешния човек.
– И затова протестът и разбиранията на Толстой не съвпадат изцяло с насоката и развитието на живота, който иска едно по-спокойно и по-всестранно проучване. Духовна криза днес преживяват мнозина, даже цялото човечество, но дали ще минат всички през пътя на Толстой и дали логическите изводи на Толстоевото учение съвпадат изцяло със законите на живота – е още въпрос... Ние не искаме да критикуваме никого, нито да водим полемика, а само да укажем някои пренебрегвани страни на новите духовни проблеми. Днес имаме хаос от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни. Нашето време е преходно. Какъв ще бъде точният изход от него в подробности не можем да кажем. Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от хаоса ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за практическия живот на днешния човек. А това може да донесе и извърши само въплътения нравствен гений, както се изразяват етиците или някой от най-великите окултни ръководители и учители на човечеството, който ще притежава не само екзотеричната и езотеричиа мъдрост на изтока и запада, а и нещо повече. В очакване реализирането на голямото дело на новата култура и новата човешка раса, окултистите, които разполагат с данни и широки познания, отнасяйки се с уважение към Толстой и неговото религиозно учение, го считат като един от първите предвестници на новото духовно и впоследствие окултно обосновано животоразбиране, което ще даде най-правилните методи за пълно реализиране царството на любовта и правдата. [1]На ония, които се интересуват повече от въпроса, препоръчваме книгата „Потайната религиозна философия на Индия, от брамана Чатерджи, преведена на български.
към текста >>

В очакване реализирането на голямото дело на новата култура и новата човешка раса, окултистите, които разполагат с данни и широки познания, отнасяйки се с уважение към Толстой и неговото религиозно учение, го считат като един от първите предвестници на новото духовно и впоследствие окултно обосновано животоразбиране, което ще даде най-правилните методи за пълно реализиране царството на любовта и правдата.
Днес имаме хаос от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни. Нашето време е преходно. Какъв ще бъде точният изход от него в подробности не можем да кажем. Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от хаоса ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за практическия живот на днешния човек. А това може да донесе и извърши само въплътения нравствен гений, както се изразяват етиците или някой от най-великите окултни ръководители и учители на човечеството, който ще притежава не само екзотеричната и езотеричиа мъдрост на изтока и запада, а и нещо повече. В очакване реализирането на голямото дело на новата култура и новата човешка раса, окултистите, които разполагат с данни и широки познания, отнасяйки се с уважение към Толстой и неговото религиозно учение, го считат като един от първите предвестници на новото духовно и впоследствие окултно обосновано животоразбиране, което ще даде най-правилните методи за пълно реализиране царството на любовта и правдата. [1]На ония, които се интересуват повече от въпроса, препоръчваме книгата „Потайната религиозна философия на Индия, от брамана Чатерджи, преведена на български.
към текста >>

18. Списанието PDF Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Религиозното учение на Толстой и окултната наука – Вел. Вл.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Правият път на живота Противоречията в света – П. Пампоров В хармония със законите на живата природа – Б. Боев За мирогледа – Георги Северов Нестинарски игри – Добран Възкачване на соковете и пулсация у растенията Научна астрология – Г. Езикът на музиката – К. Ик. Религиозното учение на Толстой и окултната наука – Вел. Вл. За свободата – К-в Градина Северната страна – Георги Северов Вести Съдържание на 2 и 3 книжка
към текста >>

19. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това не е ли поради туй, че днес великите учители на човечеството като Христа са затъмнени от земните образи на ония, които официално носят неговото учение и хората не могат да видят истинския образ на Исуса, възмъжалия, любящ брат на страдащите човешки души.
Спомнете си онези изречения от Евангелието на Йоана, където Христос употребява тази дума: „Света"... Тогава думите на свещените книги не ще бъдат за него някакви празни приказки, отредени за обикновените верующи, а светли показалци в неговия път към себе си. В тях е оставен опита на толкова човешки души, минали преди нас. В днешната безпътица на живота човек е изгубил всички опори: той има сума вярвания, а няма вяра, той има много богове, а няма Бог. Не знае ни защо се ражда, ни защо умира, не знае пребъдва ли неговото съзнание след смъртта или, както го учат някои пигмеи на мисълта, загива ведно със своето тяло. И характерното е, че днешния човек е по-склонен да вярва в теории, произхождащи от незрели още човеци, недостатъчно живели и опитали, за да постигнат големите истини, отколкото на ония велики духове, които са изрекли тия истини и са ги въплътили в живота си. Това не е ли поради туй, че днес великите учители на човечеството като Христа са затъмнени от земните образи на ония, които официално носят неговото учение и хората не могат да видят истинския образ на Исуса, възмъжалия, любящ брат на страдащите човешки души. Хората превърнаха тази голяма душа, която преля себе си в човечеството, в някакъв „бог" и го запратиха в пантеона на боговете да блаженствува някъде там „отдясно на Отца". Така те отдалечиха от себе си оня, който се приближи до тях тъй братски, с такава велика любов и себеотдаване и го затвориха в чуждия и далечен за човека образ на някакъв невидим бог. Те отдалечиха от себе си оня, който се приближи до тях, за да им стане Път към Истината и Живота. Но този Път съществува. И по него минават ония редки, самотни пътници, които са поели друм към Вечността.
към текста >>

20. Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това е учението, което сега ви проповядвам.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА (продължение от кн. 4) ОКУЛТИЗМЪТ Е ДЕЛО НА ОПИТА .......................................................................................................................... МЪЧЕНИЕ, ТРУД, РАБОТА „Мъчението става чрез насилие, трудът служи на дълга, а работата се върши винаги с Любов". „С три думи ще ви определя това, което Христос казва – мъчение, труд, работа. Някой ученик казва: „много се мъчих, докато вляза в гимназията, много се трудих, докато я свърша". Като се помъчите и потрудите, иде работата. Това е учението, което сега ви проповядвам. На тези, които са се мъчили, казвам да не се мъчат повече, а да се потрудят На тези, които са се мъчили и трудили, казвам не трябва да се мъчите и трудите. „Елате при мене, аз ще ви науча да работите" – това са думите Христови, които казва чрез цитирания стих: „Аз, Моят Дух, ще дойде да ви научи, какво да правите". „Работата е най-възвишеното, най-благородното и най-великото нещо в света." „Който познае Бога на Любовта, той оживява и зa него животът добива пълния си смисъл. Той става гражданин на великото царство и в материалния и в духовния свят. Всички трябва да станем слуги, слуги на великия Господ на Любовта".
към текста >>

Центърът на новата култура ще бъде Христос и истинското разбиране на Неговото Учение.
Например нашите отношения с растенията ще бъдат правилни, когато ги разглеждаме като същества, в които работи божественият живот, когато се свържем с разумното, което работи зад формата, И тогаз те ще ни заговорят и ние ще разбираме техния език. Така ще се сближим и с цялата природа и ще разбираме от нейния език. Без духовно осмисляне на живота не могат да се разрешат задачите на живота. Законите, които изяви Христос, са написани в целия космос и в човешкото сърце. Новата култура ще бъде в хармония със законите, написани в целия космос. Центърът на новата култура ще бъде Христос и истинското разбиране на Неговото Учение.
към текста >>

21. За пролетта. За вечния идеал. Облаци - Г. Северов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Йезуитско учение.
Човек се е родил да мисли като син на Бога”. Дънов. Една от най-заплетените тайни в природата е животът. Затова пък разумът е даден, та чрез него човек да изучи законите на живота, да вникне в истинските нужди и интереси на своята душа, която се нуждае от здравословна храна, храна която може да се добие с труд и постоянство в доброто. Лъжливата философия, която ни е ръководила в миналото със своите повърхностни учения твърди, че не е важно, какви средства употребяваме за постигане на своите желания. Целта, която гоним, ги оправдава. Йезуитско учение. Този път не извежда никога към добро бъдеще. Вярно е, че ние оправдаваме постъпките си от целта. Но такова едно поведение на кой да е човек, не може да се оправдае от мерилото на Висшето добро. Съществуващият критерий, мярката с която се оправдава човек, има отношение към неговото физическо, морално и духовно развитие. Та когато дойде въпросът да говорим за Любов, би трябвало да проследим личния живот на човека, когато дойде въпросът да говорим за мъдрост, би трябвало да проследим, каква е светлината на неговия ум.
към текста >>

Законът на истинското мерило е: всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума като слама в огън.
Този е общият закон, неизменяемият път на истината, по който са се дирижирали и минали всички умни хора на човечеството. Така е работил, работи и действува духът, който произвежда и ражда нещо добро. „Според семето и плодът”, казва народната мъдра поговорка. Животът е устроен според онази разумност, откъдето се дирижират съдбините на човечеството. И когато наблюдаваме всеки мислещ човек, по неговите плодове се познава, дали той е в правилни отношения с предопределената му мисия, дали съзнава своето съществуване като разумен човек. Законът на истинското мерило е: всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума като слама в огън. Виждаме и от историята: Роденият да бъде „гений" и при най-лошите условия става такъв – роден при каквито и да било лоши условия на невъзможности да прояви своята творческа дейност. Щом има стремежът да изправи живота си – при всички пертурбации и мъчнотии – добира се до съществените закони и методи, по които той влиза в пътя си и проявява спящите си способности. Жалкото е едно, че днес повечето учени хора вървят по чужди пътища, вярват в преходни форми, които хората са създали в света и на които животът е кратковременен. Светът, в който живеем, е пълен с противоречия и хората мислят, че това са „аксиоми” и „идоли”, на които трябва да се кланяме, а то напротив, виждаме, че противоречията съществуват дотолкова, доколкото способностите и проявленията на човека са в разрез със законите на живата природа. Следователно дотолкова, доколкото човек е в разрез със своето правилно развитие, толкова са и противоречията които той среща.
към текста >>

22. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това съчинение, наречено „Разкази от духовния свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще изградят моралното единство на цял свят.
Последователите били жестоко оскърбени, но ужаса от разрушителното дело понесли с мир, защото в светото писание било писано за всички тия случки. Шефът диктувал своите съчинения легнал в легло, някога денем, някога нощем, безразлично дали има присъстващи или не и без да има някакви книги наоколо си, той изговарял един след друг разкази, както водата избликва от извора. Няколко ученици записват подред тия разкази. Когато вдъхновението на Учителя, достигало най-високата си точка, той така бързо и така продължително говорел, че неговите ученици не могли да го следват, затова трябвало да има винаги готови нови заместници. За 3-4 дена писане се написва един том, досега има написани почти 80,000 листи. Това съчинение, наречено „Разкази от духовния свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще изградят моралното единство на цял свят. Онисабуро Дегучи не е дори свършил основното училище. В неговата младост нещастията го измъчвали едно след друго. Но още в ранно детство имал странни Боговдъхновения. И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна. В аскетизма му били дадени знания за практичното учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин.
към текста >>

В аскетизма му били дадени знания за практичното учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин.
Това съчинение, наречено „Разкази от духовния свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще изградят моралното единство на цял свят. Онисабуро Дегучи не е дори свършил основното училище. В неговата младост нещастията го измъчвали едно след друго. Но още в ранно детство имал странни Боговдъхновения. И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна. В аскетизма му били дадени знания за практичното учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин. И не е чудно тогава, че 100,000 последователи на Оомото вярват, че ще дойде времето, когато човечеството в целия свят ще го възхвали като истински Спасител и ще види в негово лице второто идване на Христа. И че всички религии и техните основатели са само предшественици на истинския спасител Онисабуро Дегучи, който е определен да ги обедини и допълни. Още повече, когато гласът на Абдул Баха, голямата звезда в Баха, високо предрича: ще дойде време, когато Япония ще загори със силен пламък. На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да събуди всички народи и нации и това светът скоро ще види”. Освен това, последователите са уверени, че Онисабуро отговаря напълно на деветтях условия, които новата Персийска религия като сведуща за идващия спасител определя, а именно: 1) Великият Учител трябва да бъде възпитател на човечеството.
към текста >>

На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да събуди всички народи и нации и това светът скоро ще види”.
И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна. В аскетизма му били дадени знания за практичното учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин. И не е чудно тогава, че 100,000 последователи на Оомото вярват, че ще дойде времето, когато човечеството в целия свят ще го възхвали като истински Спасител и ще види в негово лице второто идване на Христа. И че всички религии и техните основатели са само предшественици на истинския спасител Онисабуро Дегучи, който е определен да ги обедини и допълни. Още повече, когато гласът на Абдул Баха, голямата звезда в Баха, високо предрича: ще дойде време, когато Япония ще загори със силен пламък. На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да събуди всички народи и нации и това светът скоро ще види”. Освен това, последователите са уверени, че Онисабуро отговаря напълно на деветтях условия, които новата Персийска религия като сведуща за идващия спасител определя, а именно: 1) Великият Учител трябва да бъде възпитател на човечеството. Неговото учение трябва да бъде универсално и да дава светлина на човечеството. 3) Неговото знание трябва да бъде вродено и самозараждащо се, но не и купено, отпосле придобито. 4) Той трябва да даде верен отговор на въпросите на всички мъдреци и философи, да разреши всички мъчни проблеми в света и да бъде властен да спре преследванията и страданията. 5) Той трябва да бъде носител на радост и да бъде предвестник на Царството на щастието.
към текста >>

Неговото учение трябва да бъде универсално и да дава светлина на човечеството.
И не е чудно тогава, че 100,000 последователи на Оомото вярват, че ще дойде времето, когато човечеството в целия свят ще го възхвали като истински Спасител и ще види в негово лице второто идване на Христа. И че всички религии и техните основатели са само предшественици на истинския спасител Онисабуро Дегучи, който е определен да ги обедини и допълни. Още повече, когато гласът на Абдул Баха, голямата звезда в Баха, високо предрича: ще дойде време, когато Япония ще загори със силен пламък. На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да събуди всички народи и нации и това светът скоро ще види”. Освен това, последователите са уверени, че Онисабуро отговаря напълно на деветтях условия, които новата Персийска религия като сведуща за идващия спасител определя, а именно: 1) Великият Учител трябва да бъде възпитател на човечеството. Неговото учение трябва да бъде универсално и да дава светлина на човечеството. 3) Неговото знание трябва да бъде вродено и самозараждащо се, но не и купено, отпосле придобито. 4) Той трябва да даде верен отговор на въпросите на всички мъдреци и философи, да разреши всички мъчни проблеми в света и да бъде властен да спре преследванията и страданията. 5) Той трябва да бъде носител на радост и да бъде предвестник на Царството на щастието. 6) Неговото знание трябва да бъде безгранично и неговата мъдрост трябва да може всичко да използва. 7) Силата на Неговото Слово и мощта на Неговото влияние, трябва да бъдат така големи, че да могат да обърнат към Него дори и най-лошия неприятел.
към текста >>

И наистина, много хора, въздишайки по неговото учение и обожавайки неговия Божествен характер, се тълпят около него.
Веднъж дадена идеята за Есперанто, само в една година се основали 35 учреждения на Оомото. Есперанто-Асоцио и все повече се образуват. Това е един чуден факт на Японска Есперантия. Макар да е вече на 54 години, неговата енергия не е намаляла, напротив тя се усилва. Той прилича на 30 годишен младеж. И наистина, много хора, въздишайки по неговото учение и обожавайки неговия Божествен характер, се тълпят около него. Така до сега има 260 клона на Оомото. Клонове вече има в Япония и Манджурия. Желаейки да разпространи евангелието на Оомото на цялото човечество, през последната пролет той осъществи инициативата да отиде в Монголия през Индия и да пропагандира учението там. Монголците го приели с вика: „Божият човек дойде от страната на изгрева"; всички религиозни шефове, Хуо Фо, принцовете и ламатистите са го приели доброжелателно и са го възхвалявали за неговия божествен характер. Когато е трябвало да си тръгне от мястото, където бил спрял, стари и млади плачейки са се сбогували с него, не желаейки неговото заминаване.
към текста >>

Желаейки да разпространи евангелието на Оомото на цялото човечество, през последната пролет той осъществи инициативата да отиде в Монголия през Индия и да пропагандира учението там.
Макар да е вече на 54 години, неговата енергия не е намаляла, напротив тя се усилва. Той прилича на 30 годишен младеж. И наистина, много хора, въздишайки по неговото учение и обожавайки неговия Божествен характер, се тълпят около него. Така до сега има 260 клона на Оомото. Клонове вече има в Япония и Манджурия. Желаейки да разпространи евангелието на Оомото на цялото човечество, през последната пролет той осъществи инициативата да отиде в Монголия през Индия и да пропагандира учението там. Монголците го приели с вика: „Божият човек дойде от страната на изгрева"; всички религиозни шефове, Хуо Фо, принцовете и ламатистите са го приели доброжелателно и са го възхвалявали за неговия божествен характер. Когато е трябвало да си тръгне от мястото, където бил спрял, стари и млади плачейки са се сбогували с него, не желаейки неговото заминаване. И на всяко местопребивание, силните в околността се събирали и го заобикаляли с войници, които да го пазят от канибалите и другите диви племена. Напоследък пазачите се увеличили толкова, че генерал Губернатора на Манджурия влязъл в пререкания с Генерал Лушенкиен, началника на пазачите на Оомотския шеф. Докато Лушенкиен се стараел да изясни недоразумението, внезапно на 21 VI Лушенкиен и много войници били разстреляни от Чанцолин (генерал губернатора), а шефът и пет японци били арестувани, но когато били изправени за застрелваме по един чуден начин Бог ги спасил.
към текста >>

нещо из съдържанието на разказите, защото цялото учение е изложено в тях.
Не е безразлично, че Оомотското движение има такъв голям успех, защото Оомото не е просто религия, но е естествен път на природата, неизменимо светеща в Оазиса на безграничното бъдеще. Светът ще види в Оракула на Оомото, че той стои в епохата на преустройството, ставащо само един път. Също ще види, че след няколко години той, прославяйки господин Дегучи, като спасител, ще вземе инициативата за осъществяване на своето обединение върху основата на божия път. Хората трябва да се проникнат от съзнанието, колкото е възможно по-скоро да подготвят своята душевна реформа, за да не паднат в ада в последния съд. Да кажем нещо за същността на Оомото, т.е. нещо из съдържанието на разказите, защото цялото учение е изложено в тях. Всеки разказ за себе си представлява нещо завършено и все пак заедно с другите образува едно последователно цяло. Оомото ратува за постигане морално единство в света под пълното с Любов ръководство на Бога и за усъвършенствуване на света. За разширяването и усъвършенствуването на Божествения път, по който да се движи човечеството за да не попадне под влиянието на нисшите духове и материята. В каквато и да е работа трябва да уповаваме на Бога и да действаме колкото е възможно по-съобразно с „Пътя, отхвърляйки своя егоизъм, всякога трябва да благодарим и да се молим на Бога съзнавайки неговата голяма благост. Всеки трябва да заляга скромността, която винаги да го подтиква към въздържание.
към текста >>

За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и справедливост.
После идват четирите принципа за човешкия живот: 1) Очистване душата и тялото. 2) Хармониране на всички съсловия. 3) Оптимизъм, да се уповаваме само на Божията наредба. 4) Прогрес – да подобрим обществото. Четири девиза: Политически – едно родословие продължаващо вечно. За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и справедливост. Да разпространява това учение – това е мисията на Оомото. Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание. Да ръководи и култивира тези качества в характера, е мисията на възпитателя. Душа Тяло и Сила. Божията благосклонност е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост.
към текста >>

Да разпространява това учение – това е мисията на Оомото.
2) Хармониране на всички съсловия. 3) Оптимизъм, да се уповаваме само на Божията наредба. 4) Прогрес – да подобрим обществото. Четири девиза: Политически – едно родословие продължаващо вечно. За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и справедливост. Да разпространява това учение – това е мисията на Оомото. Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание. Да ръководи и култивира тези качества в характера, е мисията на възпитателя. Душа Тяло и Сила. Божията благосклонност е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост. Но когато наблюдаваме спокойно, че всичко във вселената функционира в най-съвършен ред и обмислим състоянието на съществата детайлно, тогава ще схванем функциите и скритите прояви на душата, тялото и силата.
към текста >>

Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си.
Право казва поговорката: „Силният глас не може да се долови от обикновени уши". Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите. Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука. Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi). което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена. Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си. Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”. Това показва силата на Словото. И този, който може най-добре да използва Словото на Михаел. трябва да се яви в божествената страна дето е централизирано Словото „S".
към текста >>

23. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Много официални историци са виждали в учението и живота на богомилите действително нещо стройно и чисто.
Иванов – „Богомилски книги и легенди”. Под влиянието на новите идейни и духовни движения, някои от които в разни варианти са съществували и в миналото – в последно време у нас се констатира едно ново засилване на интереса към Богомилството. Официалната история никога не е оспорвала силата и значението на богомилството в миналото, но трябва да признаем, че все пак тя не е могла да го оцени всестранно и обективно. Причините за това са понятни. Официалният историк винаги, волно или неволно, в своите изследвания взема страната на държавата и узаконеното във вероизповедание, които както знаем, по разни причини, не винаги са държали пълната истина. Много официални историци са виждали в учението и живота на богомилите действително нещо стройно и чисто. Но все пак, техните крайни заключения са клонели повече към това, че богомилите са били повече зло, отколкото добро за българската държава и черква. Като реакция на това преобладаващо официално мнение се явяват в последно време пояснения от сторонници на нови свободни религиозни и идейни движения, които виждат убогомилите свои предшественици и дори единомишленици. Трябва да признаем, че и у тях понякога се срещат произволни и прибързани заключения, нищо че мотивите които ги движат са по-безкористни. Във всеки случай, като факт засега остава общото признание, че богомилството е било нещо по-друго и много повече от това, което сме научили и свикнали да мислим за него и че то тепърва подлежи на едно ново и всeстранно проучване. Като ценен принос в тая насока считаме неотдавна излязлата книга „Богомилски книги и легенди" от професора в нашия университет Йордан Иванов.
към текста >>

Както показва заглавието и признава сам авторът, тази книга е само началото на бъдещето по-обстойно проучване учението и историята на богомилството.
Но все пак, техните крайни заключения са клонели повече към това, че богомилите са били повече зло, отколкото добро за българската държава и черква. Като реакция на това преобладаващо официално мнение се явяват в последно време пояснения от сторонници на нови свободни религиозни и идейни движения, които виждат убогомилите свои предшественици и дори единомишленици. Трябва да признаем, че и у тях понякога се срещат произволни и прибързани заключения, нищо че мотивите които ги движат са по-безкористни. Във всеки случай, като факт засега остава общото признание, че богомилството е било нещо по-друго и много повече от това, което сме научили и свикнали да мислим за него и че то тепърва подлежи на едно ново и всeстранно проучване. Като ценен принос в тая насока считаме неотдавна излязлата книга „Богомилски книги и легенди" от професора в нашия университет Йордан Иванов. Както показва заглавието и признава сам авторът, тази книга е само началото на бъдещето по-обстойно проучване учението и историята на богомилството. Книгата е съставена от увод, в който се прави кратко изложение на учението и мястото на богомилството в другите верски системи – в две части. Първата част разглежда богомилските книги, а втората – дуалистичните български народни легенди. Изложението е ясно, подкрепено с документи и по възможност обективно. То, разбира се, не съвпада с нашето схващане за богомилството, върху което ние по-нататък можем да се спрем на страниците на „Житно зърно”. Но като публикация на документи за богомилството и нов опит за разглеждане на последното от представител на официалната наука, то е за нас и характерно, и ценно.
към текста >>

Книгата е съставена от увод, в който се прави кратко изложение на учението и мястото на богомилството в другите верски системи – в две части.
Като реакция на това преобладаващо официално мнение се явяват в последно време пояснения от сторонници на нови свободни религиозни и идейни движения, които виждат убогомилите свои предшественици и дори единомишленици. Трябва да признаем, че и у тях понякога се срещат произволни и прибързани заключения, нищо че мотивите които ги движат са по-безкористни. Във всеки случай, като факт засега остава общото признание, че богомилството е било нещо по-друго и много повече от това, което сме научили и свикнали да мислим за него и че то тепърва подлежи на едно ново и всeстранно проучване. Като ценен принос в тая насока считаме неотдавна излязлата книга „Богомилски книги и легенди" от професора в нашия университет Йордан Иванов. Както показва заглавието и признава сам авторът, тази книга е само началото на бъдещето по-обстойно проучване учението и историята на богомилството. Книгата е съставена от увод, в който се прави кратко изложение на учението и мястото на богомилството в другите верски системи – в две части. Първата част разглежда богомилските книги, а втората – дуалистичните български народни легенди. Изложението е ясно, подкрепено с документи и по възможност обективно. То, разбира се, не съвпада с нашето схващане за богомилството, върху което ние по-нататък можем да се спрем на страниците на „Житно зърно”. Но като публикация на документи за богомилството и нов опит за разглеждане на последното от представител на официалната наука, то е за нас и характерно, и ценно. Ние препоръчваме книгата на всички наши четци, които се интересуват от богомилството – от която и да било негова страна.
към текста >>

Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете.
Ние препоръчваме книгата на всички наши четци, които се интересуват от богомилството – от която и да било негова страна. Тук прибавяме само някои характерни заключения за значението на богомилството, които г-н Иванов прави в края на увода на книгата. „Богомилите, у които духовната страна е взимала превес над материалната, са се отличавали със своя тих, кротък благочестив живот и чистота на нравите. Това се посочва от всички обективни свидетелства за богомилите и техните западни съмишленици. Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама! Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете. С такива примери е изпълнено само началното християнство, на което богомилите са се смятали истински последователи” (стр. 46). „Издигнем ли се над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви на общочовешко естество; прояви, които може би са много подранили, но които правят чест на реформатора Богомил и неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа. Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветена от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите, над несвободния човек, превърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова повече не трябва да остане в забвение светлият лик на Богомил и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове. Името на Богомил трябва да се впише в аналите на историята на лично место между другите благодетели на човечеството.
към текста >>

24. Физическо възпитание - Д. Б. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Пренебрежението, с което днес се отнасят що-годе мислещите среди спрямо окултното учение, е плод на тяхната прекалена самомнителност на техния мироглед.
Всеки при това си има свои собствени маниери, говор, гласов тембър, походка и пр. Следователно и нашите схващания и съждения по отношение на известен идеал ще бъдат най разнообразни, тъй както сто души, които отговарят на един и същ въпрос, ще отговорят по различен начин И може да се породят различни мнения. Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно уважение и любов – с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения. Ако това беше така, ако нашият ум беше наистина непогрешим, толкова по-добре, но много са обаче случаите, когато очевидната несъстоятелност на известни умозаключения и твърдения са идвали да покажат, че не си струва да накърняваме нашите добри отношения с околните, заради някакви си различни мнения по даден въпрос. Само Бог знае истината, а ние хората, кой повече, кой по малко, правим своите погрешни умозаключения. Пренебрежението, с което днес се отнасят що-годе мислещите среди спрямо окултното учение, е плод на тяхната прекалена самомнителност на техния мироглед. Мнозина нито са надникнали в страниците на окултната литература, нито са се сближили с някое общество, където се заучават правилата и се прави опит де се заживее според това учение. А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек думата за него. Тези, които се присмиват на дадено учение и последователите му, са несериозни хора, защото мъдрецът не се мисли за по мъдър от другите. Нито пък е време да държи на преден план в ума си техните недостатъци. Той ще ги премълчава и ще търси начин да направи стечението на обстоятелствата такова, че всеки сам да види къде греши и да се коригира.
към текста >>

Мнозина нито са надникнали в страниците на окултната литература, нито са се сближили с някое общество, където се заучават правилата и се прави опит де се заживее според това учение.
Следователно и нашите схващания и съждения по отношение на известен идеал ще бъдат най разнообразни, тъй както сто души, които отговарят на един и същ въпрос, ще отговорят по различен начин И може да се породят различни мнения. Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно уважение и любов – с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения. Ако това беше така, ако нашият ум беше наистина непогрешим, толкова по-добре, но много са обаче случаите, когато очевидната несъстоятелност на известни умозаключения и твърдения са идвали да покажат, че не си струва да накърняваме нашите добри отношения с околните, заради някакви си различни мнения по даден въпрос. Само Бог знае истината, а ние хората, кой повече, кой по малко, правим своите погрешни умозаключения. Пренебрежението, с което днес се отнасят що-годе мислещите среди спрямо окултното учение, е плод на тяхната прекалена самомнителност на техния мироглед. Мнозина нито са надникнали в страниците на окултната литература, нито са се сближили с някое общество, където се заучават правилата и се прави опит де се заживее според това учение. А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек думата за него. Тези, които се присмиват на дадено учение и последователите му, са несериозни хора, защото мъдрецът не се мисли за по мъдър от другите. Нито пък е време да държи на преден план в ума си техните недостатъци. Той ще ги премълчава и ще търси начин да направи стечението на обстоятелствата такова, че всеки сам да види къде греши и да се коригира. Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие.
към текста >>

А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек думата за него.
Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно уважение и любов – с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения. Ако това беше така, ако нашият ум беше наистина непогрешим, толкова по-добре, но много са обаче случаите, когато очевидната несъстоятелност на известни умозаключения и твърдения са идвали да покажат, че не си струва да накърняваме нашите добри отношения с околните, заради някакви си различни мнения по даден въпрос. Само Бог знае истината, а ние хората, кой повече, кой по малко, правим своите погрешни умозаключения. Пренебрежението, с което днес се отнасят що-годе мислещите среди спрямо окултното учение, е плод на тяхната прекалена самомнителност на техния мироглед. Мнозина нито са надникнали в страниците на окултната литература, нито са се сближили с някое общество, където се заучават правилата и се прави опит де се заживее според това учение. А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек думата за него. Тези, които се присмиват на дадено учение и последователите му, са несериозни хора, защото мъдрецът не се мисли за по мъдър от другите. Нито пък е време да държи на преден план в ума си техните недостатъци. Той ще ги премълчава и ще търси начин да направи стечението на обстоятелствата такова, че всеки сам да види къде греши и да се коригира. Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие. Днес и днес, може би поради прибързаната и неуместна агитация на, някои, но във всички общества почти, където културните идеи служат като двигатели, не може да се избегне възможността от навлизане на хора, чиято морална и умствена подготовка не е достигнала до висотата щото да могат правилно да разберат тези нови за тях идеи и да подпомогнат развитието си чрез тях.
към текста >>

Тези, които се присмиват на дадено учение и последователите му, са несериозни хора, защото мъдрецът не се мисли за по мъдър от другите.
Ако това беше така, ако нашият ум беше наистина непогрешим, толкова по-добре, но много са обаче случаите, когато очевидната несъстоятелност на известни умозаключения и твърдения са идвали да покажат, че не си струва да накърняваме нашите добри отношения с околните, заради някакви си различни мнения по даден въпрос. Само Бог знае истината, а ние хората, кой повече, кой по малко, правим своите погрешни умозаключения. Пренебрежението, с което днес се отнасят що-годе мислещите среди спрямо окултното учение, е плод на тяхната прекалена самомнителност на техния мироглед. Мнозина нито са надникнали в страниците на окултната литература, нито са се сближили с някое общество, където се заучават правилата и се прави опит де се заживее според това учение. А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек думата за него. Тези, които се присмиват на дадено учение и последователите му, са несериозни хора, защото мъдрецът не се мисли за по мъдър от другите. Нито пък е време да държи на преден план в ума си техните недостатъци. Той ще ги премълчава и ще търси начин да направи стечението на обстоятелствата такова, че всеки сам да види къде греши и да се коригира. Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие. Днес и днес, може би поради прибързаната и неуместна агитация на, някои, но във всички общества почти, където културните идеи служат като двигатели, не може да се избегне възможността от навлизане на хора, чиято морална и умствена подготовка не е достигнала до висотата щото да могат правилно да разберат тези нови за тях идеи и да подпомогнат развитието си чрез тях. Казват, че голяма част от човечеството днес все още слиза, инволюира; една малка част са на повратната точка, а още по-малко са ония, които са поели еволюционния път.
към текста >>

Следователно, ако някой от първата категория хора попадне в общество, където се застъпват възвишени, алтруистични идеи, той може по форма да ги приеме, но неговият фактически живот ще бъде в разрез с това, което той говори и така той в очите на обществото ще бъде като компромис на това общество и учение.
Нито пък е време да държи на преден план в ума си техните недостатъци. Той ще ги премълчава и ще търси начин да направи стечението на обстоятелствата такова, че всеки сам да види къде греши и да се коригира. Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие. Днес и днес, може би поради прибързаната и неуместна агитация на, някои, но във всички общества почти, където културните идеи служат като двигатели, не може да се избегне възможността от навлизане на хора, чиято морална и умствена подготовка не е достигнала до висотата щото да могат правилно да разберат тези нови за тях идеи и да подпомогнат развитието си чрез тях. Казват, че голяма част от човечеството днес все още слиза, инволюира; една малка част са на повратната точка, а още по-малко са ония, които са поели еволюционния път. Следователно, ако някой от първата категория хора попадне в общество, където се застъпват възвишени, алтруистични идеи, той може по форма да ги приеме, но неговият фактически живот ще бъде в разрез с това, което той говори и така той в очите на обществото ще бъде като компромис на това общество и учение. Затова и Христос е казвал, че има много звани, а малко избрани. Така щото, за дадено учение не трябва да се съди по неговите последователи, а трябва да се проучи в неговите принципиални положения, за да имаме по правилна представа за него. Но когато се разбере правилно едно Божествено учение, то ще ни покаже пътя към истински мир и щастие. А кой не иска да бъде щастлив? Кой не иска да се освободи от тази сурова и безпощадна борба за тези няколко, всекиму известни, блага в живота?
към текста >>

Така щото, за дадено учение не трябва да се съди по неговите последователи, а трябва да се проучи в неговите принципиални положения, за да имаме по правилна представа за него.
Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие. Днес и днес, може би поради прибързаната и неуместна агитация на, някои, но във всички общества почти, където културните идеи служат като двигатели, не може да се избегне възможността от навлизане на хора, чиято морална и умствена подготовка не е достигнала до висотата щото да могат правилно да разберат тези нови за тях идеи и да подпомогнат развитието си чрез тях. Казват, че голяма част от човечеството днес все още слиза, инволюира; една малка част са на повратната точка, а още по-малко са ония, които са поели еволюционния път. Следователно, ако някой от първата категория хора попадне в общество, където се застъпват възвишени, алтруистични идеи, той може по форма да ги приеме, но неговият фактически живот ще бъде в разрез с това, което той говори и така той в очите на обществото ще бъде като компромис на това общество и учение. Затова и Христос е казвал, че има много звани, а малко избрани. Така щото, за дадено учение не трябва да се съди по неговите последователи, а трябва да се проучи в неговите принципиални положения, за да имаме по правилна представа за него. Но когато се разбере правилно едно Божествено учение, то ще ни покаже пътя към истински мир и щастие. А кой не иска да бъде щастлив? Кой не иска да се освободи от тази сурова и безпощадна борба за тези няколко, всекиму известни, блага в живота? Когато в човешките сърца заговори и Божествената Любов, тези блага ще са разпределят съвсем лесно и правилно. Всеки ще гледа от него да мине и всеки ще приема своя брат с усмивка и ще бъде радостен, ако може да му бъде в услуга с нещо.
към текста >>

Но когато се разбере правилно едно Божествено учение, то ще ни покаже пътя към истински мир и щастие.
Днес и днес, може би поради прибързаната и неуместна агитация на, някои, но във всички общества почти, където културните идеи служат като двигатели, не може да се избегне възможността от навлизане на хора, чиято морална и умствена подготовка не е достигнала до висотата щото да могат правилно да разберат тези нови за тях идеи и да подпомогнат развитието си чрез тях. Казват, че голяма част от човечеството днес все още слиза, инволюира; една малка част са на повратната точка, а още по-малко са ония, които са поели еволюционния път. Следователно, ако някой от първата категория хора попадне в общество, където се застъпват възвишени, алтруистични идеи, той може по форма да ги приеме, но неговият фактически живот ще бъде в разрез с това, което той говори и така той в очите на обществото ще бъде като компромис на това общество и учение. Затова и Христос е казвал, че има много звани, а малко избрани. Така щото, за дадено учение не трябва да се съди по неговите последователи, а трябва да се проучи в неговите принципиални положения, за да имаме по правилна представа за него. Но когато се разбере правилно едно Божествено учение, то ще ни покаже пътя към истински мир и щастие. А кой не иска да бъде щастлив? Кой не иска да се освободи от тази сурова и безпощадна борба за тези няколко, всекиму известни, блага в живота? Когато в човешките сърца заговори и Божествената Любов, тези блага ще са разпределят съвсем лесно и правилно. Всеки ще гледа от него да мине и всеки ще приема своя брат с усмивка и ще бъде радостен, ако може да му бъде в услуга с нещо. Взаимоотношенията, сложени върху принципите на взаимното уважение и почитане ще бъдат непринудени, приятни и искрени.
към текста >>

25. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Маздазнан е учение, което ни дава ред упътвания, за да можем да станем истински господари на своята еволюция и да съкратим периода на развитието си.
МАЗДАЗНАН M. M a н е в Развитието на човека, неговата еволюция е в зависимост от неговото съзнателно ръководство. Човек може да бъде ръководител на своята еволюция. Той може в кратко време да създаде нови форми на живот, съвършени и чисти. Потребно му е само истинско знание. Маздазнан е учение, което ни дава ред упътвания, за да можем да станем истински господари на своята еволюция и да съкратим периода на развитието си. Маздазнан е учение, което ни учи как се отстраняват страданията от човека за да заживее той щастлив живот на земята. Думата Маздазнан е съставена от две части: „мазда" и „знан" – стари санскритски думи. Мазда значи мисъл, а знан – знание, познание, т.е. учение на мисълта, на чистата мисъл. Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия.
към текста >>

Маздазнан е учение, което ни учи как се отстраняват страданията от човека за да заживее той щастлив живот на земята.
M a н е в Развитието на човека, неговата еволюция е в зависимост от неговото съзнателно ръководство. Човек може да бъде ръководител на своята еволюция. Той може в кратко време да създаде нови форми на живот, съвършени и чисти. Потребно му е само истинско знание. Маздазнан е учение, което ни дава ред упътвания, за да можем да станем истински господари на своята еволюция и да съкратим периода на развитието си. Маздазнан е учение, което ни учи как се отстраняват страданията от човека за да заживее той щастлив живот на земята. Думата Маздазнан е съставена от две части: „мазда" и „знан" – стари санскритски думи. Мазда значи мисъл, а знан – знание, познание, т.е. учение на мисълта, на чистата мисъл. Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия. Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия.
към текста >>

учение на мисълта, на чистата мисъл.
Потребно му е само истинско знание. Маздазнан е учение, което ни дава ред упътвания, за да можем да станем истински господари на своята еволюция и да съкратим периода на развитието си. Маздазнан е учение, което ни учи как се отстраняват страданията от човека за да заживее той щастлив живот на земята. Думата Маздазнан е съставена от две части: „мазда" и „знан" – стари санскритски думи. Мазда значи мисъл, а знан – знание, познание, т.е. учение на мисълта, на чистата мисъл. Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия. Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия. Там младият момък скоро се оправил под вещото лечебно изкуство на жреците. Там той имал възможност да се опознае със запазеното в ордена по традиция учение на Заратустра и, бидейки силно възприемчив, скоро добил орденската царска титла "Заратуш Ханиш" и бил покръстен Отоман. Впоследствие преминал в Америка, гдето завършил медицина.
към текста >>

Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия.
Маздазнан е учение, което ни дава ред упътвания, за да можем да станем истински господари на своята еволюция и да съкратим периода на развитието си. Маздазнан е учение, което ни учи как се отстраняват страданията от човека за да заживее той щастлив живот на земята. Думата Маздазнан е съставена от две части: „мазда" и „знан" – стари санскритски думи. Мазда значи мисъл, а знан – знание, познание, т.е. учение на мисълта, на чистата мисъл. Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия. Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия. Там младият момък скоро се оправил под вещото лечебно изкуство на жреците. Там той имал възможност да се опознае със запазеното в ордена по традиция учение на Заратустра и, бидейки силно възприемчив, скоро добил орденската царска титла "Заратуш Ханиш" и бил покръстен Отоман. Впоследствие преминал в Америка, гдето завършил медицина. Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите.
към текста >>

Там той имал възможност да се опознае със запазеното в ордена по традиция учение на Заратустра и, бидейки силно възприемчив, скоро добил орденската царска титла "Заратуш Ханиш" и бил покръстен Отоман.
Мазда значи мисъл, а знан – знание, познание, т.е. учение на мисълта, на чистата мисъл. Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия. Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия. Там младият момък скоро се оправил под вещото лечебно изкуство на жреците. Там той имал възможност да се опознае със запазеното в ордена по традиция учение на Заратустра и, бидейки силно възприемчив, скоро добил орденската царска титла "Заратуш Ханиш" и бил покръстен Отоман. Впоследствие преминал в Америка, гдето завършил медицина. Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите. Своето учение нарекъл Маздазнан, което обхваща следните отдели: 1. Учение за дишането и здравето. 2. Учение за храненето. 3.
към текста >>

Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите.
Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия. Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия. Там младият момък скоро се оправил под вещото лечебно изкуство на жреците. Там той имал възможност да се опознае със запазеното в ордена по традиция учение на Заратустра и, бидейки силно възприемчив, скоро добил орденската царска титла "Заратуш Ханиш" и бил покръстен Отоман. Впоследствие преминал в Америка, гдето завършил медицина. Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите. Своето учение нарекъл Маздазнан, което обхваща следните отдели: 1. Учение за дишането и здравето. 2. Учение за храненето. 3. Учение за хармонията, тона. 4. Учение за правилно мислене. 5.
към текста >>

Своето учение нарекъл Маздазнан, което обхваща следните отдели: 1.
Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия. Там младият момък скоро се оправил под вещото лечебно изкуство на жреците. Там той имал възможност да се опознае със запазеното в ордена по традиция учение на Заратустра и, бидейки силно възприемчив, скоро добил орденската царска титла "Заратуш Ханиш" и бил покръстен Отоман. Впоследствие преминал в Америка, гдето завършил медицина. Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите. Своето учение нарекъл Маздазнан, което обхваща следните отдели: 1. Учение за дишането и здравето. 2. Учение за храненето. 3. Учение за хармонията, тона. 4. Учение за правилно мислене. 5. Учение за силите Електричество и Магнетизъм. 6.
към текста >>

Учение за дишането и здравето. 2.
Там младият момък скоро се оправил под вещото лечебно изкуство на жреците. Там той имал възможност да се опознае със запазеното в ордена по традиция учение на Заратустра и, бидейки силно възприемчив, скоро добил орденската царска титла "Заратуш Ханиш" и бил покръстен Отоман. Впоследствие преминал в Америка, гдето завършил медицина. Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите. Своето учение нарекъл Маздазнан, което обхваща следните отдели: 1. Учение за дишането и здравето. 2. Учение за храненето. 3. Учение за хармонията, тона. 4. Учение за правилно мислене. 5. Учение за силите Електричество и Магнетизъм. 6. Учение за очистване тялото и червата. 7.
към текста >>

Учение за храненето. 3.
Там той имал възможност да се опознае със запазеното в ордена по традиция учение на Заратустра и, бидейки силно възприемчив, скоро добил орденската царска титла "Заратуш Ханиш" и бил покръстен Отоман. Впоследствие преминал в Америка, гдето завършил медицина. Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите. Своето учение нарекъл Маздазнан, което обхваща следните отдели: 1. Учение за дишането и здравето. 2. Учение за храненето. 3. Учение за хармонията, тона. 4. Учение за правилно мислене. 5. Учение за силите Електричество и Магнетизъм. 6. Учение за очистване тялото и червата. 7. Учение за животворните сокове – половите сокове.
към текста >>

Учение за хармонията, тона. 4.
Впоследствие преминал в Америка, гдето завършил медицина. Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите. Своето учение нарекъл Маздазнан, което обхваща следните отдели: 1. Учение за дишането и здравето. 2. Учение за храненето. 3. Учение за хармонията, тона. 4. Учение за правилно мислене. 5. Учение за силите Електричество и Магнетизъм. 6. Учение за очистване тялото и червата. 7. Учение за животворните сокове – половите сокове. Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот.
към текста >>

Учение за правилно мислене. 5.
Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите. Своето учение нарекъл Маздазнан, което обхваща следните отдели: 1. Учение за дишането и здравето. 2. Учение за храненето. 3. Учение за хармонията, тона. 4. Учение за правилно мислене. 5. Учение за силите Електричество и Магнетизъм. 6. Учение за очистване тялото и червата. 7. Учение за животворните сокове – половите сокове. Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот. Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса.
към текста >>

Учение за силите Електричество и Магнетизъм. 6.
Своето учение нарекъл Маздазнан, което обхваща следните отдели: 1. Учение за дишането и здравето. 2. Учение за храненето. 3. Учение за хармонията, тона. 4. Учение за правилно мислене. 5. Учение за силите Електричество и Магнетизъм. 6. Учение за очистване тялото и червата. 7. Учение за животворните сокове – половите сокове. Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот. Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса. От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра.
към текста >>

Учение за очистване тялото и червата. 7.
Учение за дишането и здравето. 2. Учение за храненето. 3. Учение за хармонията, тона. 4. Учение за правилно мислене. 5. Учение за силите Електричество и Магнетизъм. 6. Учение за очистване тялото и червата. 7. Учение за животворните сокове – половите сокове. Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот. Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса. От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра. Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации.
към текста >>

Учение за животворните сокове – половите сокове.
Учение за храненето. 3. Учение за хармонията, тона. 4. Учение за правилно мислене. 5. Учение за силите Електричество и Магнетизъм. 6. Учение за очистване тялото и червата. 7. Учение за животворните сокове – половите сокове. Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот. Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса. От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра. Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации. Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото тяло.
към текста >>

Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса.
Учение за правилно мислене. 5. Учение за силите Електричество и Магнетизъм. 6. Учение за очистване тялото и червата. 7. Учение за животворните сокове – половите сокове. Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот. Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса. От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра. Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации. Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото тяло. Подмладяването е резултат, плод на самооплодяване. Половите сокове се икономисват чрез въздържание и се отправят към собственото тяло.
към текста >>

От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра.
Учение за силите Електричество и Магнетизъм. 6. Учение за очистване тялото и червата. 7. Учение за животворните сокове – половите сокове. Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот. Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса. От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра. Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации. Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото тяло. Подмладяването е резултат, плод на самооплодяване. Половите сокове се икономисват чрез въздържание и се отправят към собственото тяло. С помощта на съзнателното дишане се улеснява и поддържа всмукването на соковете.
към текста >>

Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото тяло.
Учение за животворните сокове – половите сокове. Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот. Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса. От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра. Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации. Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото тяло. Подмладяването е резултат, плод на самооплодяване. Половите сокове се икономисват чрез въздържание и се отправят към собственото тяло. С помощта на съзнателното дишане се улеснява и поддържа всмукването на соковете. За доброто качество на половите, сокове необходимо е храната да се не задържа дълго време в дебелото черво и главно да не бъде изложена на гниене, ферментиране, защото в подобни случаи всмукването в кръвта на гниещите сокове от дебелото черво, поради близостта с половите органи, влошават качеството на половите сокове. Маздазнан ни учи как да станем господари на своите полови сокове и клетки и да ги отправяме по своя воля за самооплодяване или за продължение на рода.
към текста >>

Учението Маздазнан е доста разпространено в Америка, Англия и Германия.
През този период тя може да направи много, тя може да вложи в детето си своите идеи и да ги въплъти в него. Социалните въпроси могат да се разрешат само чрез майката, посредством нейната въплътена идея – детето. Жената може да добие своето освобождение единствено чрез собственото си дете. Маздазнан подготвя такива велики майки. Съвременната "културна" майка, която обикновено страда от запек, не е още готова да даде такива чеда, защото всички ония гниещи сокове в червата, поради близостта с утробата в продължение на 9 месеца, непрестанно преминават в растящия зародиш и съграждат в самите му основи идеите, причините на злото и смъртта. Учението Маздазнан е доста разпространено в Америка, Англия и Германия. В немска Швейцария, близо до Цюрих, покрай езерото, в селцето Хермберг има колония на маздазнисти. Тя служи като център за цяла Европа и като школа за разпространение на учението. Там се държат често курсове с практически характер, като се разяснява учението. Лекциите са достъпни за всеки желаещ, срещу известна такса. Колонията е основана на кооперативни начала.
към текста >>

Тя служи като център за цяла Европа и като школа за разпространение на учението.
Жената може да добие своето освобождение единствено чрез собственото си дете. Маздазнан подготвя такива велики майки. Съвременната "културна" майка, която обикновено страда от запек, не е още готова да даде такива чеда, защото всички ония гниещи сокове в червата, поради близостта с утробата в продължение на 9 месеца, непрестанно преминават в растящия зародиш и съграждат в самите му основи идеите, причините на злото и смъртта. Учението Маздазнан е доста разпространено в Америка, Англия и Германия. В немска Швейцария, близо до Цюрих, покрай езерото, в селцето Хермберг има колония на маздазнисти. Тя служи като център за цяла Европа и като школа за разпространение на учението. Там се държат често курсове с практически характер, като се разяснява учението. Лекциите са достъпни за всеки желаещ, срещу известна такса. Колонията е основана на кооперативни начала. Уредбата е модерна. Храната в колонията е чисто вегетарианска, хлябът им е обикновено тричав, пълен хляб и за разнообразие се употребява от време на време бял хляб.
към текста >>

Там се държат често курсове с практически характер, като се разяснява учението.
Маздазнан подготвя такива велики майки. Съвременната "културна" майка, която обикновено страда от запек, не е още готова да даде такива чеда, защото всички ония гниещи сокове в червата, поради близостта с утробата в продължение на 9 месеца, непрестанно преминават в растящия зародиш и съграждат в самите му основи идеите, причините на злото и смъртта. Учението Маздазнан е доста разпространено в Америка, Англия и Германия. В немска Швейцария, близо до Цюрих, покрай езерото, в селцето Хермберг има колония на маздазнисти. Тя служи като център за цяла Европа и като школа за разпространение на учението. Там се държат често курсове с практически характер, като се разяснява учението. Лекциите са достъпни за всеки желаещ, срещу известна такса. Колонията е основана на кооперативни начала. Уредбата е модерна. Храната в колонията е чисто вегетарианска, хлябът им е обикновено тричав, пълен хляб и за разнообразие се употребява от време на време бял хляб. Храната и хляба им са приготвени според маздазнановата наука за храненето.
към текста >>

26. ПЪЛНОТА В ЖИВОТА - Ели Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

На нея ù костваше твърдe скъпо борбата със средновековното лъжехристиянство, с неговото учение за задгробен мир кой знае къде на небесата, с възкресения на мъртви и други, явно противоречащи на всеки здрав разум (като се вземат в буквален смисъл) твърдения и науката не иска да се хване на въдицата.
но не изчезват. На учените дълго липсваше смелостта да разширят мисълта, че нищо в Природата се не губи и по отношение душевния живот. Нима идеите, които ме напътват към дадена цел, моите чувства, моите мисли, които са за мене по-реално от всичко реално са единствените, които ще отидат в Нищото? Не е ли по-вероятно, че и тук е възможно само промяна на формата и местото, както при материята и енергията, че вдигането раменете на учените се дължи на липсата на апарати за доказване на тая промяна? Науката е с право скептична. На нея ù костваше твърдe скъпо борбата със средновековното лъжехристиянство, с неговото учение за задгробен мир кой знае къде на небесата, с възкресения на мъртви и други, явно противоречащи на всеки здрав разум (като се вземат в буквален смисъл) твърдения и науката не иска да се хване на въдицата. Но много явления остават необясними. Проф. Дреш разрязва плоски, петоъгълни паразити на две. Всяка половина възстановява формата на основното животно. Разкъсан, дъждовния глист не умира, а дава два нови глиста На едната половина израства уста, на другата задна част и полови органи. Като че във всяка половина е била запазена напълно съзнателна, разумна сила, която е знаела какво трябва на животното.
към текста >>

27. Ученик на живота - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

По въпроса, дали има еволюция или не, няма спор днес в науката, защото това учение почива на гранитни основи.
Какви чудни работи може да ни научи напр. един див карамфил или една горска теменуга! Как се различават растенията, живущи по влажни места, от скалните растения! Сега, коя е причината на тая целесъобразност? Отговор на този въпрос е същевременно отговор и на въпроса за факторите на еволюцията. По въпроса, дали има еволюция или не, няма спор днес в науката, защото това учение почива на гранитни основи. Има толкоз много факти набрани, които говорят в полза на това учение: 1) факти на сравнителната анатомия, 2) на ембриологията, 3) на палеонтологията, 4) на биогеографията, 5) съществуването на индивидуалните изменения (вариации), 6) рудиментарните органи, 7) атавизмът, 8) изследване на кръвта на разни животни, за да се установи, доколко имат по-близка филогенетична връзка, 9) получаване нови видове чрез мутация, 10) получаване нови видове чрез подлагане зародиша на нови условия: по-висока или по-ниска температура и пр. Целият спор сега е за факторите на еволюцията. Има много теории за еволюционните фактори, които могат да се сгрупират в 5 основни течения: 1. Ламаркизъм. 2. Дарвинизъм в тесен смисъл на думата (т.е.
към текста >>

Има толкоз много факти набрани, които говорят в полза на това учение: 1) факти на сравнителната анатомия, 2) на ембриологията, 3) на палеонтологията, 4) на биогеографията, 5) съществуването на индивидуалните изменения (вариации), 6) рудиментарните органи, 7) атавизмът, 8) изследване на кръвта на разни животни, за да се установи, доколко имат по-близка филогенетична връзка, 9) получаване нови видове чрез мутация, 10) получаване нови видове чрез подлагане зародиша на нови условия: по-висока или по-ниска температура и пр.
един див карамфил или една горска теменуга! Как се различават растенията, живущи по влажни места, от скалните растения! Сега, коя е причината на тая целесъобразност? Отговор на този въпрос е същевременно отговор и на въпроса за факторите на еволюцията. По въпроса, дали има еволюция или не, няма спор днес в науката, защото това учение почива на гранитни основи. Има толкоз много факти набрани, които говорят в полза на това учение: 1) факти на сравнителната анатомия, 2) на ембриологията, 3) на палеонтологията, 4) на биогеографията, 5) съществуването на индивидуалните изменения (вариации), 6) рудиментарните органи, 7) атавизмът, 8) изследване на кръвта на разни животни, за да се установи, доколко имат по-близка филогенетична връзка, 9) получаване нови видове чрез мутация, 10) получаване нови видове чрез подлагане зародиша на нови условия: по-висока или по-ниска температура и пр. Целият спор сега е за факторите на еволюцията. Има много теории за еволюционните фактори, които могат да се сгрупират в 5 основни течения: 1. Ламаркизъм. 2. Дарвинизъм в тесен смисъл на думата (т.е. като учение за факторите на еволюцията, защото дарвинизмът в широк смисъл на думата, като учение, че има еволюция, е общоприет). 3.
към текста >>

като учение за факторите на еволюцията, защото дарвинизмът в широк смисъл на думата, като учение, че има еволюция, е общоприет). 3.
Има толкоз много факти набрани, които говорят в полза на това учение: 1) факти на сравнителната анатомия, 2) на ембриологията, 3) на палеонтологията, 4) на биогеографията, 5) съществуването на индивидуалните изменения (вариации), 6) рудиментарните органи, 7) атавизмът, 8) изследване на кръвта на разни животни, за да се установи, доколко имат по-близка филогенетична връзка, 9) получаване нови видове чрез мутация, 10) получаване нови видове чрез подлагане зародиша на нови условия: по-висока или по-ниска температура и пр. Целият спор сега е за факторите на еволюцията. Има много теории за еволюционните фактори, които могат да се сгрупират в 5 основни течения: 1. Ламаркизъм. 2. Дарвинизъм в тесен смисъл на думата (т.е. като учение за факторите на еволюцията, защото дарвинизмът в широк смисъл на думата, като учение, че има еволюция, е общоприет). 3. Неодарвинизъм (Вайсман, Галтон и др.). 4. Неоламаркизъм (Проф. Август Паули, Раул Франсе, Д-р Адолф Вагнер и др.). 5. Теория за взаимопомощта като фактор на еволюцията, от Кропоткин. Мутационната теория на Хюго де Фриз не споменавам, защото тя може да са включи в някоя от горните.
към текста >>

Дарвинизмът признава и прякото приспособление, но по-голямо значение дава на селекционизма (учение за подбора).
Те не стават в посоката на задоволяване нуждите на организма. Но това после ce изработва чрез подбор: индивидите с полезни за съхранение на вида вариации се запазват а другите загиват. Този начин на приспособяване се нарича непряк, понеже става не направо, а чрез подбор. А приспособлението по ламарковите принципи е пряко, защото се извършва направо, без действието на подбора. Ламаркизмът и неоламаркизмът приемат само прякото приспособление; неоламаркистите дават на подбора отрицателно значение, изобщо малко значение. Дарвинизмът признава и прякото приспособление, но по-голямо значение дава на селекционизма (учение за подбора). А неодарвинизмът признава само селекционизма. Въпросът за факторите на еволюцията е важен в това отношение, че тук се сблъскват два мирогледа: механическият и спиритуалистическият. Непрякото приспособление води към механизъм, защото при него вариациите са случайни, и целесъобразността дохожда чрез действието на подбора. А подборът действува механически. Ако се признае, че има пряко приспособление, макар даже и наравно с непрякото, механичното обяснение на природата отпада.
към текста >>

28. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Един факир в Париж След постника Люкси, чието учение не заслужаваше да бъде широко разпространено, Париж не беше виждал никакъв факир.
Един факир в Париж След постника Люкси, чието учение не заслужаваше да бъде широко разпространено, Париж не беше виждал никакъв факир. Ето един сега, който направи да потръпне страната. Той пристигна от Италия: престоял е няколко месеци в Рим, Неапол, Палермо, Флоренция и Валона, където е и произвеждал своите „експерименти", под контрола на най-учените авторитети: сенаторите Фано и Бианчи, професорите: Монтесано и Кварико (този последният, е придворен лекар), докторите: Костелини, Галега, Мартино и др. В продължение на няколко седмици, италианската преса сериозно се е занимавала с неговите интересни подвизи. Той е „работил" в най-мъчнодостъпните салони в Рим, в присъствието на дипломатическото и правителствено тяло. Мусолини го е водил у дукаста Фаустоно и го помолил веднага да остане в двореца му.
към текста >>

29. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове.
Лука 5:37-38. Тази малка притча е класическа по израз и съдържание. Христос със замаха на вещ художник, прави едно велико обобщение на идеите: никой, казва той, не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото ще се пукнат. Ала трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино, като е прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят са потребни нови мехове, по-еластични, за да издържат напора на ферментацията, сиреч, нужни са хора, които имат умове и сърца възприемчиви за новата истина. Когато умът е зает със стари идеи, със стари мисли, новото не може да проникне в него. С други думи, в старите форми не можем да очакваме да се прояви сила за подвиг. Младите хора в това отношение са щедри.
към текста >>

Когато новото учение се влее в света, поражда реакция у старите – те мислят, че не е добро и че ще развали света.
Когато умът е зает със стари идеи, със стари мисли, новото не може да проникне в него. С други думи, в старите форми не можем да очакваме да се прояви сила за подвиг. Младите хора в това отношение са щедри. От 90-годишните хора трябва да искаш 90 пъти докато дадат едно петаче, защото в тях има природен страх, те ce чувствуват слаби и недъгави да разполагат със своите сили и средства като младите. И затова Христос казва, новото вино да се налива в нови махове. Когато новото учение се влее в света, поражда реакция у старите – те мислят, че не е добро и че ще развали света. При все това, няма баща, който иска да му се роди син със стари идеи, всеки мечтае син му да бъде съвременен, да възприеме мислите и идеите на века. Виното само по себе си представя сила. За да се даде подтик на човешката еволюция, трябва сила. Тази сила не е нищо друго, освен човешкият дух, взет в най-широк смисъл. Сила разумна, която работи и гради съобразно Божествените закони.
към текста >>

Хората се лъжат, ако мислят, че като възприемат новото учение, то няма да ферментира у тях, че ще останат пак същите човеци – това е невъзможно.
Сила разумна, която работи и гради съобразно Божествените закони. В целите на Бога е всичко да расте и се развива. Бог не обича стари мехове. Той ги туря в дълбоките изби, както правят винарите. Ще дойде време, когато ще се намерят хора да пият и от старото вино. Хората се лъжат, ако мислят, че като възприемат новото учение, то няма да ферментира у тях, че ще останат пак същите човеци – това е невъзможно. То е същото като да работи ваятелят без чук върху мрамора, без да отчупи някое парче от него. Много парчета ще отхвръкнат наляво, надясно и старите хора трябва да стоят малко по-далечко, ако се боят да ги не удари някое парче по главата. Не е виновен ваятелят, а старите хора, ако се на отстранят. „Аз вая статуя за бъдното поколение, казва той, и всеки трябва да се пази”. Може художникът да работи с четка, може да работи с чук, можа да работи с млат – зависи от начина, по който той работи.
към текста >>

Та, който иска да възприеме Новото учение трябва да се освободи от старите мехове.
В този стремеж седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество. Онези, които искат да почиват, да останат със старите разбирания на живота – те не са в състояние да схванат активния живот на новите идеи, изразени чрез притчата на Новото Вино – А колко време е трябвало на Лозата да събере соковете за това Вино! И колко дивна е неговата сила! Отпървом то е сладко, после почва да реже и най-после става толкова силно, че ако препие човек от него, изгубва своята трезвост. Изискват се силни натури! Та, който иска да възприеме Новото учение трябва да се освободи от старите мехове. Който няма нови мехове, да стои надалеч Ще дойдат нови хора и в тях ще се налее новото вино. Затова казва Христос: „Не бива да туряте ново вино в стар мях” – ще го разпука. Ако някой религиозен човек, който е пил от новото вино се разстрои, той е стар мях – не е могъл да издържи новото вино, Новото учение . Не могат да се примирят две идеи, които се сблъскват. Мойсеевият закон гласи – „око за око, зъб за зъб”, а според Христовото учение законът е тъкмо обратен – „да любим враговете си”.
към текста >>

Ако някой религиозен човек, който е пил от новото вино се разстрои, той е стар мях – не е могъл да издържи новото вино, Новото учение .
Отпървом то е сладко, после почва да реже и най-после става толкова силно, че ако препие човек от него, изгубва своята трезвост. Изискват се силни натури! Та, който иска да възприеме Новото учение трябва да се освободи от старите мехове. Който няма нови мехове, да стои надалеч Ще дойдат нови хора и в тях ще се налее новото вино. Затова казва Христос: „Не бива да туряте ново вино в стар мях” – ще го разпука. Ако някой религиозен човек, който е пил от новото вино се разстрои, той е стар мях – не е могъл да издържи новото вино, Новото учение . Не могат да се примирят две идеи, които се сблъскват. Мойсеевият закон гласи – „око за око, зъб за зъб”, а според Христовото учение законът е тъкмо обратен – „да любим враговете си”. Мойсеевият закон е за стари мехове, а Христовото учение изисква нови мехове. Според Мойсеевия закон – понеже старите не са способни да се борят с новото, искат да хванат противника и да му извадят очите да не може да вижда и намери своя враг. Аt Христовото учение казва: Вие можете да направите вашите противници ваши слуги, можете да ги обезоръжите и да ги накарате да ви слугуват.
към текста >>

Мойсеевият закон гласи – „око за око, зъб за зъб”, а според Христовото учение законът е тъкмо обратен – „да любим враговете си”.
Та, който иска да възприеме Новото учение трябва да се освободи от старите мехове. Който няма нови мехове, да стои надалеч Ще дойдат нови хора и в тях ще се налее новото вино. Затова казва Христос: „Не бива да туряте ново вино в стар мях” – ще го разпука. Ако някой религиозен човек, който е пил от новото вино се разстрои, той е стар мях – не е могъл да издържи новото вино, Новото учение . Не могат да се примирят две идеи, които се сблъскват. Мойсеевият закон гласи – „око за око, зъб за зъб”, а според Христовото учение законът е тъкмо обратен – „да любим враговете си”. Мойсеевият закон е за стари мехове, а Христовото учение изисква нови мехове. Според Мойсеевия закон – понеже старите не са способни да се борят с новото, искат да хванат противника и да му извадят очите да не може да вижда и намери своя враг. Аt Христовото учение казва: Вие можете да направите вашите противници ваши слуги, можете да ги обезоръжите и да ги накарате да ви слугуват. Трябва да се вложи във всички Новото Вино. Защото то е Сила и Живот.
към текста >>

Мойсеевият закон е за стари мехове, а Христовото учение изисква нови мехове.
Който няма нови мехове, да стои надалеч Ще дойдат нови хора и в тях ще се налее новото вино. Затова казва Христос: „Не бива да туряте ново вино в стар мях” – ще го разпука. Ако някой религиозен човек, който е пил от новото вино се разстрои, той е стар мях – не е могъл да издържи новото вино, Новото учение . Не могат да се примирят две идеи, които се сблъскват. Мойсеевият закон гласи – „око за око, зъб за зъб”, а според Христовото учение законът е тъкмо обратен – „да любим враговете си”. Мойсеевият закон е за стари мехове, а Христовото учение изисква нови мехове. Според Мойсеевия закон – понеже старите не са способни да се борят с новото, искат да хванат противника и да му извадят очите да не може да вижда и намери своя враг. Аt Христовото учение казва: Вие можете да направите вашите противници ваши слуги, можете да ги обезоръжите и да ги накарате да ви слугуват. Трябва да се вложи във всички Новото Вино. Защото то е Сила и Живот. Майките, които искат да имат добри деца, трябва да бъдат проникнати от нови, възвишени идеи.
към текста >>

Аt Христовото учение казва: Вие можете да направите вашите противници ваши слуги, можете да ги обезоръжите и да ги накарате да ви слугуват.
Ако някой религиозен човек, който е пил от новото вино се разстрои, той е стар мях – не е могъл да издържи новото вино, Новото учение . Не могат да се примирят две идеи, които се сблъскват. Мойсеевият закон гласи – „око за око, зъб за зъб”, а според Христовото учение законът е тъкмо обратен – „да любим враговете си”. Мойсеевият закон е за стари мехове, а Христовото учение изисква нови мехове. Според Мойсеевия закон – понеже старите не са способни да се борят с новото, искат да хванат противника и да му извадят очите да не може да вижда и намери своя враг. Аt Христовото учение казва: Вие можете да направите вашите противници ваши слуги, можете да ги обезоръжите и да ги накарате да ви слугуват. Трябва да се вложи във всички Новото Вино. Защото то е Сила и Живот. Майките, които искат да имат добри деца, трябва да бъдат проникнати от нови, възвишени идеи. Които са стари, да не раждат! Какво ще родят?
към текста >>

Защото новото учение може да ни ползува само когато сме чисти.
Затова Христос се обръща и казва: „Трябват нови мехове”. Старите човеци, човеците на старата култура, са стари мехове, а младите човеци са нови мехове. На старите не трябва да се дава ново вино. Новото вино трябва да мине в жилите на новите човеци. То е за чисти хора. Защото новото учение може да ни ползува само когато сме чисти. Ако можем да погледнем от окултно гледище в съзнанието на стария човек – човекът на старата култура – ще видим свещ, която мъждее. Ако погледнем новия човек, ще видим, че неговата свещ свети ярко и весело. Старият човек може да се уподоби на есенна земя, огряна от месечината, а младият – на пролетна земя, огряна от слънцето. Мнозина казват, че Христовото учение било неприложимо. Ако ce взрете в ония, които казват това, ще видите, че те са стари мехове.
към текста >>

Мнозина казват, че Христовото учение било неприложимо.
То е за чисти хора. Защото новото учение може да ни ползува само когато сме чисти. Ако можем да погледнем от окултно гледище в съзнанието на стария човек – човекът на старата култура – ще видим свещ, която мъждее. Ако погледнем новия човек, ще видим, че неговата свещ свети ярко и весело. Старият човек може да се уподоби на есенна земя, огряна от месечината, а младият – на пролетна земя, огряна от слънцето. Мнозина казват, че Христовото учение било неприложимо. Ако ce взрете в ония, които казват това, ще видите, че те са стари мехове. Когато това твърдение се изрича от тъй наречените „безверници”, „атеисти” – иди-дойди, то е поне логическо от гледище на техните въззрения. Но когато това се твърди от ония, които минават за официални представители на Христовото учение, противоречието е очебийно. От една страна те подържат, че Христос е Богочовек, че седнал „отдясно на Отца", че Бог е всемъдър, а от друга страна техният бог излиза толкова недалновиден, та не е можал да предвиди, че дава на хората едно „неприложимо” учение. Наистина, разсъждения на стари мехове.
към текста >>

Но когато това се твърди от ония, които минават за официални представители на Христовото учение, противоречието е очебийно.
Ако погледнем новия човек, ще видим, че неговата свещ свети ярко и весело. Старият човек може да се уподоби на есенна земя, огряна от месечината, а младият – на пролетна земя, огряна от слънцето. Мнозина казват, че Христовото учение било неприложимо. Ако ce взрете в ония, които казват това, ще видите, че те са стари мехове. Когато това твърдение се изрича от тъй наречените „безверници”, „атеисти” – иди-дойди, то е поне логическо от гледище на техните въззрения. Но когато това се твърди от ония, които минават за официални представители на Христовото учение, противоречието е очебийно. От една страна те подържат, че Христос е Богочовек, че седнал „отдясно на Отца", че Бог е всемъдър, а от друга страна техният бог излиза толкова недалновиден, та не е можал да предвиди, че дава на хората едно „неприложимо” учение. Наистина, разсъждения на стари мехове. Ако човек се спре само по пет минути на ден да мисли върху учението на Христа, ако се спре да помисли малко върху притчата за Новото Вино, ако се спре да помисли за Великия Лозар на Живота, ако отправи своята мисъл към всички разумни и добри хора на земята, в които кипи Новото Вино и които безспирно работят, ще види приложимо ли е туй учение или не. Ще види какъв обновителен процес ще произведе за него това Ново Вино. Ала да мисли живо, със своя мисъл, да чувствува със свое чувство, оставил за един миг настрана старото вино на старите мехове!
към текста >>

От една страна те подържат, че Христос е Богочовек, че седнал „отдясно на Отца", че Бог е всемъдър, а от друга страна техният бог излиза толкова недалновиден, та не е можал да предвиди, че дава на хората едно „неприложимо” учение.
Старият човек може да се уподоби на есенна земя, огряна от месечината, а младият – на пролетна земя, огряна от слънцето. Мнозина казват, че Христовото учение било неприложимо. Ако ce взрете в ония, които казват това, ще видите, че те са стари мехове. Когато това твърдение се изрича от тъй наречените „безверници”, „атеисти” – иди-дойди, то е поне логическо от гледище на техните въззрения. Но когато това се твърди от ония, които минават за официални представители на Христовото учение, противоречието е очебийно. От една страна те подържат, че Христос е Богочовек, че седнал „отдясно на Отца", че Бог е всемъдър, а от друга страна техният бог излиза толкова недалновиден, та не е можал да предвиди, че дава на хората едно „неприложимо” учение. Наистина, разсъждения на стари мехове. Ако човек се спре само по пет минути на ден да мисли върху учението на Христа, ако се спре да помисли малко върху притчата за Новото Вино, ако се спре да помисли за Великия Лозар на Живота, ако отправи своята мисъл към всички разумни и добри хора на земята, в които кипи Новото Вино и които безспирно работят, ще види приложимо ли е туй учение или не. Ще види какъв обновителен процес ще произведе за него това Ново Вино. Ала да мисли живо, със своя мисъл, да чувствува със свое чувство, оставил за един миг настрана старото вино на старите мехове! Сега Живата Природа твори Ново Вино.
към текста >>

Ако човек се спре само по пет минути на ден да мисли върху учението на Христа, ако се спре да помисли малко върху притчата за Новото Вино, ако се спре да помисли за Великия Лозар на Живота, ако отправи своята мисъл към всички разумни и добри хора на земята, в които кипи Новото Вино и които безспирно работят, ще види приложимо ли е туй учение или не.
Ако ce взрете в ония, които казват това, ще видите, че те са стари мехове. Когато това твърдение се изрича от тъй наречените „безверници”, „атеисти” – иди-дойди, то е поне логическо от гледище на техните въззрения. Но когато това се твърди от ония, които минават за официални представители на Христовото учение, противоречието е очебийно. От една страна те подържат, че Христос е Богочовек, че седнал „отдясно на Отца", че Бог е всемъдър, а от друга страна техният бог излиза толкова недалновиден, та не е можал да предвиди, че дава на хората едно „неприложимо” учение. Наистина, разсъждения на стари мехове. Ако човек се спре само по пет минути на ден да мисли върху учението на Христа, ако се спре да помисли малко върху притчата за Новото Вино, ако се спре да помисли за Великия Лозар на Живота, ако отправи своята мисъл към всички разумни и добри хора на земята, в които кипи Новото Вино и които безспирно работят, ще види приложимо ли е туй учение или не. Ще види какъв обновителен процес ще произведе за него това Ново Вино. Ала да мисли живо, със своя мисъл, да чувствува със свое чувство, оставил за един миг настрана старото вино на старите мехове! Сега Живата Природа твори Ново Вино. И ние трябва да приготвим своите нови мехове. Ония, които мислят, че могат да преживеят със своите стари схващания при новите условия – горко се лъжат!
към текста >>

Ново Вино в нови мехове – това вещае Новото Учение.
Ала да мисли живо, със своя мисъл, да чувствува със свое чувство, оставил за един миг настрана старото вино на старите мехове! Сега Живата Природа твори Ново Вино. И ние трябва да приготвим своите нови мехове. Ония, които мислят, че могат да преживеят със своите стари схващания при новите условия – горко се лъжат! В природата съществува един непрекъснат, пластичен прогрес, един жив, нескончаем подем. Ново Вино в нови мехове – това вещае Новото Учение.
към текста >>

30. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не е достатъчно за едно движение да е само традиционен наследник на едно минало духовно движение и да проповядва учението за Бога и духа, за да се смята и то за духовно.
А фактите говорят, че самото това отричане на духовните основи на живота е признак на невежество и наивност в схващанията за света и живота. И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „духовност” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско духовно. И докарват човека до положението да не помисля за духовни работи. И за да се избавят хората от това противоречие и недоразумение, необходимо е едно изяснение. В наша време имаме движения, които са остатък от духовни движения на миналото, но днес те вече не са духовни, при все че носят това име; а имаме и истински духовни движения, както ги е имало и в миналото. Не е достатъчно за едно движение да е само традиционен наследник на едно минало духовно движение и да проповядва учението за Бога и духа, за да се смята и то за духовно. Духовни движения считам тези, които могат да схванат Природата и живота в тяхната целокупност и да влязат във връзка с тази Природа, да станат истински служители на живия Бог, и които да съзнават своето положение и място в Космоса, от което определят и отношенията си към нещата. Не е въпросът дали вярваме или не вярваме в невидим свят, в „онзи свят” или не. – „Онзи свят” и „този свят” – това са само области от живата природа; тази област, която съзнаваме и познаваме до известна степен наричаме „този свят”, а тази част, която не познаваме, даваме ù името „онзи свят”. Важното е тук дали имаме съзнателна връзка с живата природа, използваме ли благата, които тя ни дава за нашето развитие и усъвършенстване и стремим ли се съзнателно да изпълним законите, които са положени в основата ù. Всяко едно движение, което не може да ни даде знания как да използваме най-разумно благата, които ни дава природата и да носи името „духовно”, всъщност не е такова.
към текста >>

Защото, трябва да забележа, че тези велики Учители, не са създавали религии, но са имали велики школи за обучение на ученици, подготвяни да разнесат техните слова на тези, които трябва – и с това да дадат тласък и, ако е потребно, нова насока на културата и цивилизацията.
Всяко едно движение, което не може да ни даде знания как да използваме най-разумно благата, които ни дава природата и да носи името „духовно”, всъщност не е такова. И тъй, духовни движения са тези, които са се посветили на съзнателно служене на живата Природа, на Бога, и които са за съзнателна връзка с разумните сили на тази Природа. Истински духовни движения е имало винаги, има и сега. Такива са били всички общества на миналото, от които впоследствие са произлезли религиите, а тези последните пък, от своя страна дават църквите. Такива са били ученията на великите Учители – Кришна, Буда, Хермес, Заратустра, Мойсей, Христос. Защото, трябва да забележа, че тези велики Учители, не са създавали религии, но са имали велики школи за обучение на ученици, подготвяни да разнесат техните слова на тези, които трябва – и с това да дадат тласък и, ако е потребно, нова насока на културата и цивилизацията. И като външна, вторична последица на тяхната дейност се явяват религиите. Те всички са били Учители във великите окултни школи на миналото и те всичките са свързани в едно велико Братство, което планомерно и с голямо и дълбоко знание ръководи съдбините на човечеството. Те са светилниците за пътя на човешката душа към нейното съвършенство. Tе са винаги между хората и дават тласък на човешката култура и прогрес; но те рядко се явяват открито, за да бъдат зарегистрирани като исторически личности, и затова е доста трудно да се даде духовно обяснение, обосновано на фактическа основа на историческите явления. Такива духовни движения и велики Учители има и сега и можем смело да кажем, че днес ги има повече от всеки други път.
към текста >>

Затворени в своите школи и предадени всецяло на своето учение, тe не са пренебрегвали и обществения живот и с жив интерес са следели развитието на народната мисъл и живот.
Такива духовни движения и велики Учители има и сега и можем смело да кажем, че днес ги има повече от всеки други път. Цялото Бяло Братство, казва Учителя, е сега на работа и усилено работи между човеците, за да ги подготви за новата култура. Духовните движение във всички времена не са имали някакви бурни външни прояви, а са водели един интензивен вътрешен живот. Както казах, те са били окултни школи, в които се е предавало великото Божествено знание; давали са се методи за водене на разумен живот и познание на висшите Истини. И тяхната външна дейност е била само една част от тяхната целокупна дейност. Затворени в своите школи и предадени всецяло на своето учение, тe не са пренебрегвали и обществения живот и с жив интерес са следели развитието на народната мисъл и живот. Великите Учители така ръководят своите школи, че създават най-благоприятни условия за развиване характера на учениците. Възпитават учениците си и ги ръководят така, че никакви бури и сътресения да не са в състояние да ги изместят от релсите на техния път. Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма. Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл. Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото.
към текста >>

Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл.
И тяхната външна дейност е била само една част от тяхната целокупна дейност. Затворени в своите школи и предадени всецяло на своето учение, тe не са пренебрегвали и обществения живот и с жив интерес са следели развитието на народната мисъл и живот. Великите Учители така ръководят своите школи, че създават най-благоприятни условия за развиване характера на учениците. Възпитават учениците си и ги ръководят така, че никакви бури и сътресения да не са в състояние да ги изместят от релсите на техния път. Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма. Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл. Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото. Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен. И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание. Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл. Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество.
към текста >>

Толстой, със своята проповед, със своето учение, се опита да пръсне мрака, който царуваше в онази обширна земя и той успя до известна степен да разкъса булото на мрака, от който проблесна истината като слънцето из облаците.
Религиозните системи са разрушени, устоите на държавата – разклатени, вярата във всичко досегашно е изгубена – хората търсят нови ценности. Ето, това е то духовната революция. Как и по кой начин се подготвя и проивежда тая революция, няма да говоря сега. И творците на тази революция не рушат, а само наблюдават разрушението на старото и продължават своята творческа работа – градеж, градеж на себе си, градеж на нови културни ценности, градеж на новата култура. Но освен духовната революция, понякога имаме и физическа такава – запример Русия. Толстой, със своята проповед, със своето учение, се опита да пръсне мрака, който царуваше в онази обширна земя и той успя до известна степен да разкъса булото на мрака, от който проблесна истината като слънцето из облаците. Той се яви като един от първите духовни революционери. Той пося семето на новият живот и поиска да съгради ново общество. Мракът беше много голям, реакцията – силна и неговият глас прозвуча като глас в пустиня. Но намериха се живи хора, които чуха гласа му и го последваха; от друга страна, екът на неговия глас стигна до ушите на всички и заспалите души, стреснати от гласа му, се пробуждат от дълбокия сън, закопняват по нещо ново и незнайно. И в народното съзнание все повече и повече се оформя идеята за общочовешкото освобождение.
към текста >>

31. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но към тия положения, като съпоставим и еволюционното учение за движение на човечеството от една по-слаба култура към по-съвършена такава, ние ще се принудим да признаем една нова класификация на расите.
Тия пет главни раси обхващат следните дванадесет типа: папуански, хотентотски, кафарски, негърски, австралийски, малайски, монголски арктически, американски, дравийски тип, нубийски тип и кавказките типове (обемащи баските, семитите и индо-германците). Всеки тип си има своите характерни особености със своето местожителство, своите нрави и обичаи. При изучаването, етнографите и етнолозите са обърнали внимание на няколко факта: от една страна едни племена и раси са останали много назад в развитието си, догато други са отишли много напред. Някои от тия раси вече измират за сметка на други раси. От друга страна, намерени са много племена, отстоящи на огромни разстояния едно от друго, но със сходни религиозни вярвания и народни обичаи. Но към тия положения, като съпоставим и еволюционното учение за движение на човечеството от една по-слаба култура към по-съвършена такава, ние ще се принудим да признаем една нова класификация на расите. Тази класификация, в такъв случай, ще почива не по форма само на типовете, а и по произход. Такава класификация в окултната литература се дава, както в далечното минало, тъй и в по-ново време. Според окултните твърдения, човечеството е минало през четири раси, като сегашните хора са представители на петата раса. Всека раса е обхващала обикновено по няколко подраси. Сегашните хора се класифицират като такива от петата подраса на петата раса.
към текста >>

У тях също бил запазен култът на прадедите, учението за задгробния живот, балсамирането на труповете, с което се приближавали до древните египтяни.
И действително такова туземно население, открито при откриването на самите острови, е било намерено главно в Африканските острови, от испанците и наречено от тях Гуанче или Гванче, които те побързали да унищожат, а другата част от тях се примесило с чужд елемент, тъй че днес е много трудно да се намери и изучи чистия тип Гуанче. Важни обаче данни за тях намираме в писателите от XV и XVI векове. Особено е важно съчинението на Цезар Вечели, роднина на художника Тициан: „За древните и нови дрехи на разните части на света”, снабдена с рисунки от самия Тициан. Тоя тип Гуанче даден там, представлява съвършена прилика с Американските типове: перуанци, мексиканци, флорианци и др. Когато Испанците дошли на Канарските острови, те били изненадани от факта, че туземното население от незапомнени времена знаело писменост и изучавало астрономия. У тях също бил запазен култът на прадедите, учението за задгробния живот, балсамирането на труповете, с което се приближавали до древните египтяни. Земеделието у тях било въздигнато почти в религиозен обред. Те знаели да правят музикални инструменти, обичали музиката, игрите и разните увеселения. Самите те се смятали за потомци на древна благородна раса и, като откъснати от останалия свят, се считали единственото население на земята. Всички други народи, според тяхното предание, погинали от някаква страшна катастрофа, която опустошила цялата земя. Те не държали, обаче, никакви летописи, защото били убедени, че катастрофата ще се повтори пак и летописите ще изчезнат безследно.
към текста >>

32. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Да намерим истинския лекар Окултен ученик, които отстъпва от пътя на учението, не е стъпвал още на този път, а само си е мислил, че е на него; общежитие, което се разтурва, не е съществувало; кое и да било общество, групировка или индивид, щом не са успали да прокарат поне един лъч от светлина между небето и земята, между Бога и човека, която светлина да окаже възможният изход към по-устойчив, мирен и светъл живот – не са работили съобразно принципите на възвишения живот и в тях е вземал надмощие принципът на личното облагодетелствуване.
Да намерим истинския лекар Окултен ученик, които отстъпва от пътя на учението, не е стъпвал още на този път, а само си е мислил, че е на него; общежитие, което се разтурва, не е съществувало; кое и да било общество, групировка или индивид, щом не са успали да прокарат поне един лъч от светлина между небето и земята, между Бога и човека, която светлина да окаже възможният изход към по-устойчив, мирен и светъл живот – не са работили съобразно принципите на възвишения живот и в тях е вземал надмощие принципът на личното облагодетелствуване. Че съществува знание, което е само заучено и такова, което е опитано, мнозина знаят, но малцина са проверили. Не, че не искат да опитат, но не могат, по простата и естествена причина, че границите на тяхната сегашна възможност на проява в тази област не се простират чак дотам. В бъдещето,те ще се издигнат до това положение, а идващите след тях ще заемат тяхното место, и така човек ще следва своя безконечен път и развой. Всеки, с идването си да живее на земята, носи със себе си своето малко или голямо съкровище със способности и сили, които по микроскопическа частица е събирал, работейки през вековете на своето минало, като целта на неговото сегашно идване е да обогати своето съкровище. Преимуществото на тези ученици, които истински живеят в това учение е, че те не се връщат назад.
към текста >>

Преимуществото на тези ученици, които истински живеят в това учение е, че те не се връщат назад.
Да намерим истинския лекар Окултен ученик, които отстъпва от пътя на учението, не е стъпвал още на този път, а само си е мислил, че е на него; общежитие, което се разтурва, не е съществувало; кое и да било общество, групировка или индивид, щом не са успали да прокарат поне един лъч от светлина между небето и земята, между Бога и човека, която светлина да окаже възможният изход към по-устойчив, мирен и светъл живот – не са работили съобразно принципите на възвишения живот и в тях е вземал надмощие принципът на личното облагодетелствуване. Че съществува знание, което е само заучено и такова, което е опитано, мнозина знаят, но малцина са проверили. Не, че не искат да опитат, но не могат, по простата и естествена причина, че границите на тяхната сегашна възможност на проява в тази област не се простират чак дотам. В бъдещето,те ще се издигнат до това положение, а идващите след тях ще заемат тяхното место, и така човек ще следва своя безконечен път и развой. Всеки, с идването си да живее на земята, носи със себе си своето малко или голямо съкровище със способности и сили, които по микроскопическа частица е събирал, работейки през вековете на своето минало, като целта на неговото сегашно идване е да обогати своето съкровище. Преимуществото на тези ученици, които истински живеят в това учение е, че те не се връщат назад. Онези вътрешни усилия, които те с правили в борбата за самоусъвършенствуването си малко по малко раздират мрачните предели между Бога и тях; душата им започва с радостен трепет да долавя прикосновението на Божественият Дух, започва да нагласява отношенията си с Него и да разбира по-дълбоко истинския смисъл на живота. Тези техни усилия са като един резервен капитал, чието предназначение е да ги подпомогне в трудните моменти на вътрешни духовни стълкновения. И когато земните съблазни, със своя измамлив външен блясък се разкриват пред очите на ученика; когато, притиснат от суровите несгоди на условията и тъмните влияния на зли сили той се почувствува отслабнал, тогава идва Божественият Дух, не строг, не изобличителен, а благ, светъл и могъщ и бащински подпомагайки го, буди у него най-съкровените чувства на признателност и умиление. Онези хора, които ще признаят духовния произход на човечеството и ще се обърнат към Бога, те са се родили такива, дошли със с тази подготовка, а не сега да стават такива. „Моите овце чуват и познават гласа Ми и Ме следват”, казва Христос.
към текста >>

33. Един Иван – Дядо Благо Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това може да е религия на един народ, това може да е негов стремеж, но не се лъжете, това не е Божествено учение.
От 2,000 години Антихрист е на земята. Той коли, беси, убива и всички казват: да се пазите от дявола! Аз се радвам, че тук говори дяволът, а във всички църкви говори Христос! Да, и като проговори този Христос, 25 милиона хора измряха на бойното поле. Като говори този Христос, навсякъде в света стават кражби, убийства, насилия, па и букаи носят хората! Това може да е религия на един народ, това може да е негов стремеж, но не се лъжете, това не е Божествено учение. Не, това не е учението на Бога, не е учението на Христа! Пред нас такива лъжи не минават. Аз, говоря в името Божие. И този Бог, за когото говоря, ще разтърси земята и тогава ще познаете, дали аз говоря Истината или не. Нека всички хора по целия свят, не само тук в България, знаят, че Бог съществува в света, и хората ще познаят това нещо!
към текста >>

Не, това не е учението на Бога, не е учението на Христа!
Той коли, беси, убива и всички казват: да се пазите от дявола! Аз се радвам, че тук говори дяволът, а във всички църкви говори Христос! Да, и като проговори този Христос, 25 милиона хора измряха на бойното поле. Като говори този Христос, навсякъде в света стават кражби, убийства, насилия, па и букаи носят хората! Това може да е религия на един народ, това може да е негов стремеж, но не се лъжете, това не е Божествено учение. Не, това не е учението на Бога, не е учението на Христа! Пред нас такива лъжи не минават. Аз, говоря в името Божие. И този Бог, за когото говоря, ще разтърси земята и тогава ще познаете, дали аз говоря Истината или не. Нека всички хора по целия свят, не само тук в България, знаят, че Бог съществува в света, и хората ще познаят това нещо! Казват да, но трябва да има готови хора!
към текста >>

34. Книжнина Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Йозе Веспасиян, основател на ново религиозно учение, е арестуван напоследък в Буенос Айрес, само защото е бил убеден, че е син Божи и е имал да изпълни тук на земята известна мисия.
ВЕСТИ „МЕСИЯТА” ВЕСПАСИЯН арестуван в Буенос Айрес. Йозе Веспасиян, основател на ново религиозно учение, е арестуван напоследък в Буенос Айрес, само защото е бил убеден, че е син Божи и е имал да изпълни тук на земята известна мисия. Йозе Веспасиян живеел в скромно жилище, мебелирано с фотьойли и маси, издълбани от него самия. Близо до тях всред една морава, той е събирал своите последователи и им проповядвал учението си, а най-вече им поверявал някои лечебни предписания, които са имали най-сполучливи ефекти върху известни „фанатици". Болшинството от верующите в този нов култ се рекутирало измежду старите. Младата генерация като открила злоупотребите в доверието на този нов бог, издала го е на полицията, която го е арестувала. Йозе Веспасиян има досущ походката на бог, той е с големи черни очи, коса и брада кестеняви, а при примитивното си облекло изглежда по-властен, и човек би помислил, че той е една слязла статуя от ония, които украсяват катедралата в Буенос Айрес.
към текста >>

Близо до тях всред една морава, той е събирал своите последователи и им проповядвал учението си, а най-вече им поверявал някои лечебни предписания, които са имали най-сполучливи ефекти върху известни „фанатици".
ВЕСТИ „МЕСИЯТА” ВЕСПАСИЯН арестуван в Буенос Айрес. Йозе Веспасиян, основател на ново религиозно учение, е арестуван напоследък в Буенос Айрес, само защото е бил убеден, че е син Божи и е имал да изпълни тук на земята известна мисия. Йозе Веспасиян живеел в скромно жилище, мебелирано с фотьойли и маси, издълбани от него самия. Близо до тях всред една морава, той е събирал своите последователи и им проповядвал учението си, а най-вече им поверявал някои лечебни предписания, които са имали най-сполучливи ефекти върху известни „фанатици". Болшинството от верующите в този нов култ се рекутирало измежду старите. Младата генерация като открила злоупотребите в доверието на този нов бог, издала го е на полицията, която го е арестувала. Йозе Веспасиян има досущ походката на бог, той е с големи черни очи, коса и брада кестеняви, а при примитивното си облекло изглежда по-властен, и човек би помислил, че той е една слязла статуя от ония, които украсяват катедралата в Буенос Айрес. Арестуван, той е заявил, че историята на народите се повтаря, и че той проповядва днес ново универсално учение, почиващо на мира и любовта, понеже съвременните християни прекалено са се много предали на безпътица и удоволствието. (Из в-к „Ле Матен" № 15203 от 3 Ноември т.г.) ЕДИН АСТРОНОМ предложил следния оригинален начин за нагледно показване отношението на планетните маси към тази на земята.
към текста >>

Арестуван, той е заявил, че историята на народите се повтаря, и че той проповядва днес ново универсално учение, почиващо на мира и любовта, понеже съвременните християни прекалено са се много предали на безпътица и удоволствието.
Йозе Веспасиян живеел в скромно жилище, мебелирано с фотьойли и маси, издълбани от него самия. Близо до тях всред една морава, той е събирал своите последователи и им проповядвал учението си, а най-вече им поверявал някои лечебни предписания, които са имали най-сполучливи ефекти върху известни „фанатици". Болшинството от верующите в този нов култ се рекутирало измежду старите. Младата генерация като открила злоупотребите в доверието на този нов бог, издала го е на полицията, която го е арестувала. Йозе Веспасиян има досущ походката на бог, той е с големи черни очи, коса и брада кестеняви, а при примитивното си облекло изглежда по-властен, и човек би помислил, че той е една слязла статуя от ония, които украсяват катедралата в Буенос Айрес. Арестуван, той е заявил, че историята на народите се повтаря, и че той проповядва днес ново универсално учение, почиващо на мира и любовта, понеже съвременните християни прекалено са се много предали на безпътица и удоволствието. (Из в-к „Ле Матен" № 15203 от 3 Ноември т.г.) ЕДИН АСТРОНОМ предложил следния оригинален начин за нагледно показване отношението на планетните маси към тази на земята. „Представете си, казва той, че за земята ви искат 10 лева. Тогава цената на другите планети и слънцето ще бъдат следните: Луната 0.12 лв., Меркурий 0. 62 лв., Марс 1 лв., Венера 7.50 лв., Земята 10 лв., Уран 140 лв., Нептун 160 лв., Сатурн 920 лв., Юпитер З,100 лв., Слънцето 3,270,000 лева. Този начин наистина дава доста нагледна картина за отношенията между масите на изброените небесни светила.
към текста >>

35. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това не са ония велики Синове на Истината, които са дали на хората истинско, здраво учение.
Друго едно лъжливо разбиране на живота е, че той е бил борба и следователно хората трябвало да водят войни, трябвало да се избиват. Дали трябва - това ни показват ония ужасни образи на войната: не ще ги поменаваме, че всеки ги познава. Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите! И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи. Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота. Това не са ония велики Синове на Истината, които са дали на хората истинско, здраво учение. Това не са човеците, които са разбирали дълбокия смисъл на живота. Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая. Лесно разрешаване на великата задача на живота. А тази задача не се разрешава за 1, за 103, за 1000, па дори и за няколко милиона години. Това е задача, която само Вечността, в своите безкрайни прояви, може да разреши.
към текста >>

Ала той всъщност е бил запознат с основите на дълбоката окултна наука, с Божественото учение.
Това е задача, която само Вечността, в своите безкрайни прояви, може да разреши. И когато човек разреши тази задача в нейната първа степен, сиреч когато постигне що е физическият живот на земята, той ще разбере донейде, какво нещо е великата Мъдрост, която повдига целокупното човечество. Религиозните хора имат много смешни схващания и за пророци, и за светии, и за всички, които те тачат, без да разбират. Те мислят, че са постигнали своята вътрешна мощ без да се учат. Иоан Кръстител запр., когото наричат Предтеча, хората го схващат като един обикновен постник. Ала той всъщност е бил запознат с основите на дълбоката окултна наука, с Божественото учение. Той не е бил от простите, невежи пророци. Той е бил просветен, учил се е в едно от училищата на древността. И за Христа казват, че не се е учил в никое училище. С това искат да кажат, че без да се е учил, е знаел. Това е друго площадно разбиране Не, Христос преди хиляди години е бил в едно от най-видните училища, в една от най-знаменитите школи.
към текста >>

36. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Растящият интерес към религиозното учение на Толстой, към психологическите романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор и Морис Метерлинк - са ярките признаци на един нов, съвременен мистицизъм.
В изброените по-горе пет понятия има действително нещо, което за съвременника, напомня тъмни страници от историята. Но ако се взрем по-занимателно, ще видим, че тежестта пада върху последните три. - Първите две - вярата и искрената религиозност са оставили най-светли следи в историята на човечеството. Те имат дълбоки психологически основи и тепърва започват да играят роля в живота на днешния човек. - Явяват се вече нови и свободни боготърсители, които имат рационално и близко до опита обяснение на своите копнежи и преживявания. Растящият интерес към религиозното учение на Толстой, към психологическите романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор и Морис Метерлинк - са ярките признаци на един нов, съвременен мистицизъм. Упадъкът на интелектуализма, новият познавателен метод - интуицията, широката област на подсъзнанието, четвъртото измерение на новата математика, мистицизмът в последно време, а като прибавим към тях растящото съзнание за общата криза в днешната европейска култура и големия интерес към духовните ценности на изтока - това са новите и най-характерни проблеми на нашите дни. - Тия проблеми сега се зараждат, а в близко бъдеще ще приемат сигурно още по-ярки очертания. У едни те предизвикват недоумение и страх, а у други - въодушевление и вяра в нещо бъдно и светло... Иска се широк поглед, големи познания и пълна толерантност - за да може да се следи целокупния културен процес. Идеята за една нова култура, която по еволюционна необходимост ще се зароди или се вече заражда, се слага все по-ясно в съзнанието на днешния човек... Един от ранните предвестници на зараждащата се нова култура иска да бъде „Житно зърно". Вел. Вл.
към текста >>

37. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В съзнанието на биолозите понятието за автоматична регулация в последно време се свързва с учението за вътрешната секреция.
Процесите в света на организмите (хранене, дишане, зреене, гниене и пр. и пр.) са предимно ензимни. Затова ензими има навсякъде и то повече, отколкото можем да предполагаме. Но интересното е, че организмите така нагаждат действието на ензимите, като ги активират или парализират, че то се проявява, тъкмо когато е нужно. Ще се огранича да кажа само туй още, че зидарите на живата машина играят голяма роля и в индустрията - те са агентите на цялата група ферментационни производства- ХОРМОНИ. В съзнанието на биолозите понятието за автоматична регулация в последно време се свързва с учението за вътрешната секреция. Противно на старото схващане, че тая регулация се управлява от симпатичната нервна система, установи се от редица изследователи че нейни агенти са специални вещества, прилични на ензимите, също из областта на безкрайно малкото, наречени хормони, разнасяни из тялото посредством кръвта. Името им произлиза от гръцката дума хормао - привеждам в движение. За пояснение ще приведа най-рано открития факт из тая област за действието на хормона секретин. Този хормон се отделя (секретира) от дванадесетопръстното черво, когато до него стигне киселата храна от стомаха, занася се от кръвта в подстомашната жлеза (панкреаса) и я привежда в движение - възбужда я да отделя сок, нужен за по-нататъшното смилане на същата храна. По такъв начин панкреатичният сок бива изпускан от жлезата, тъкмо когато е нужен.
към текста >>

В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция.
Разните видове хормони се фабрикуват в специални жлези без изходни канали, наречени поради това жлези с вътрешна секреция, и се предават направо на кръвта, която ги разнася из тялото, за да проявят своето специфично въздействие върху някой отдалечен орган - да го подтикнат към работа. Съвкупността от всички видове хормони е оная класа дейци в живия организъм, която регулира, поддържа жизненото му равновесие. Могат да се сравнят още с клапите в машините. От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези. И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция. Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия. Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето тяло, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата. Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер. Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища.
към текста >>

Учението за витамините ни препоръчва един по-природосъобразен хранителен режим.
Витамините са вещества от реда на хормоните, които обаче се изработват и регулират функциите в растенията Тая своя регулаторска дейност те пренасят и в животинските организми, в които се внасят с храната и които така свикват с тях, че недостигът им се отразява толкова гибелно, колкото и недостигът на същинските хормони. И действително установиха, че там се крият причините на болестите бери-бери(в Япония), ксерофталлия, скорбут, рахит. Хранителните материали се лишават от витамините, ако се подложат на силно варене и печене, на консервиране, на дълго стоене, ако им се отнемат връхните части (за зърнените храни, плодовете) и пр., затова тези операции трябва да се избягват, дето това е възможно. А безусловно необходимо е поне част от храната да съдържа витамини[1]. Лекуването на горните болести е възможно само с витаминна храна, а такива са продуктите във възможно по-естествен вид. Учението за витамините ни препоръчва един по-природосъобразен хранителен режим. Както и по-горе е споменато, тия важни вещества се фабрикуват само от растенията Те са няколко вида и всеки си има определена задача - регулира специална функция в организма, Природата ни е осигурила притока на витамини чрез изобилието на хранителни материали - достатъчно е ние да се съобразяваме с нейните изисквания. * Изложеното е достатъчно да начертае една обща схема за ролята на безкрайно малкото в организма, която роля може да се скицира така: сградата на организма си има своите зидари - те са ензимите; има си и архитектите - те са хормоните и витамините, Картината на тяхната организация ни дава достатъчен повод да се възхищаваме редом с художниците пред майсторската ръка на природата и да я обикнем още повече. Но проявленията на природата са много и разнообразни. Ако проследим душевните деятелности на човека, ще забележим, че и там се проявява същата зависимост, същите съотношения, както и при службите на органите в организма. Следователно духовното естество на човека е един същински организъм, само че направен от друга материя.
към текста >>

38. За отделните народи - Г. Томалевски Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Никое истинско учение, което е било нявга дадено на света, не е учило отказване от живота.
Проведете докрай аналогията между отделните функции на частите на дървото и функциите на живота и вие ще получите една проста и вярна картина на съотношенията между физическия и духовния живот. Ако разбирате езика на живата природа, която пише в притчи, вие ще разберете великата мъдрост, скрита в едно дърво. Защото дървото е дълбок символ, тъй както и земята е притча, написана с кръвта на най-великия поет — Слънцето. И ако физическият живот, не разбирам само живота на земята, а в целия звезден космос, е корени на целокупния Живот, и ако земята е една притча на Слънцето, не заслужава ли човек да ги опита във всичката им пълнота? Ония, които в миналото, па и сега са проповядвали бягство от „грешната земя" и земния живот, не са разбирали дълбоко света - тяхната мисъл се е движила само по най-външната му кора. Никое истинско учение, което е било нявга дадено на света, не е учило отказване от живота. Не е учил отказване от живота и Христос. И наистина, как можеше Оня, Който някога бе казал: „Аз съм Пътя, Истината и Живота" да отрече Живота? Ония, които създадоха „аскетичното" отказване от земния живот, бяха страхливци, които диреха да приютят нейде в някоя хралупа своя страх пред великия Живот, в който има върхове и бездни. Онази низа от манастирски аскети и отреченици от живота - на Изток и на Запад - е само една историческа карикатурна изложба на човешките религиозни заблуждения. Тия светии са само черупки на истинските Светии, сиреч на Светещите души, които „като слънца са просветнали в Царството на Отца си" - думи на Христа - след като са изходили будно пътя от тъмната утроба на земята до сърцето на слънцето.
към текста >>

39. Алхимия - Д-р Папюс Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Понеже целта на този очерк е само да скицира методите на изследване, ние не ще се спираме върху учението за ъглите, които се образуват при теглене на прави линии от един орган до друг – учение, което представя една от най-важните части в живата Геометрия.
Същата дължина трябва да има и ухото. Следователно, трябва да имате следното равенство: дължината на вежда = дължината на носа = дължината на ухо. Носът играе роля на основна мерна единица. Това са норми, по които требва да бъде построено идеалното човешко лице. Явно е следователно, че отклонението от тези норми и величината на това отклонение ще ни посочи известни дефекти в една или друга област на характера. Понеже целта на този очерк е само да скицира методите на изследване, ние не ще се спираме върху учението за ъглите, които се образуват при теглене на прави линии от един орган до друг – учение, което представя една от най-важните части в живата Геометрия. Запример ъгъла, що сключва контурът на носа с перпендикуляра, спуснат от върха му към устата, е една от важните мерки за определяне степента на човешката интелигентност. Изобщо, колкото един нос е по-стърчащ, сиреч колкото е по-голямо отклонението му от перпендикуляра, толкова интелигентността е по~слаба. След тия общи бележки, които ни дават само една схема на физиогномията, редно би било да се пристъпи към поручване на отделните физиогномични обекти: чело, вежди, уши, очи, нос, уста, брада, зъби, косми и пр. Ние обаче ще сторим това само за носа по съображения, които ще изложим в идния брой. ------------------------------------------------------------------------- [1] Носът участвува и в двете области.
към текста >>

40. Стихове - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

БАХАИЗЪМ (наричано също Бабизъм) е религиозно учение, основано в средата на миналото столетие от Баха Улах в Персия, което е добило голямо разпространение във всички почти части на земята, дето живеят културни хора.
Построен е специален апарат, който с помощта на часов механизъм ще използува при ясно време положението на слънцето, луната и Венера за поддържане постоянна посоката на летенето. Северният полюс мами погледа на европейците и завидна смелост проявяват те за неговото достигане. Дали ще го достигнат скоро, не знам, но безспорно е значението на техните изучвания. (Из спис. на физико-математическото д-во). БАХАИЗЪМ (наричано също Бабизъм) е религиозно учение, основано в средата на миналото столетие от Баха Улах в Персия, което е добило голямо разпространение във всички почти части на земята, дето живеят културни хора. Към средата на февруари т.г. в София бе за няколко дни последователката на това учение, американката г-ца Марта Рут, писателка и журналистка. Тя направи кратки сказки, в които изнесе основните принципи на учението. Бахаизмът се стреми да даде едно модерно, демократично и либерално религиозно схващане на съвременния човек, очистено от всички заблуждения и суеверия, вмъкнали се като догми в религиите. Всички религии в основата си учат едно - любов и служба на Единия Бог.
към текста >>

в София бе за няколко дни последователката на това учение, американката г-ца Марта Рут, писателка и журналистка.
Дали ще го достигнат скоро, не знам, но безспорно е значението на техните изучвания. (Из спис. на физико-математическото д-во). БАХАИЗЪМ (наричано също Бабизъм) е религиозно учение, основано в средата на миналото столетие от Баха Улах в Персия, което е добило голямо разпространение във всички почти части на земята, дето живеят културни хора. Към средата на февруари т.г. в София бе за няколко дни последователката на това учение, американката г-ца Марта Рут, писателка и журналистка. Тя направи кратки сказки, в които изнесе основните принципи на учението. Бахаизмът се стреми да даде едно модерно, демократично и либерално религиозно схващане на съвременния човек, очистено от всички заблуждения и суеверия, вмъкнали се като догми в религиите. Всички религии в основата си учат едно - любов и служба на Единия Бог. Разликата обаче, се заключава в начина, по който това е предадено, съобразно с народа и епохата, в която великите божи пратеници, основатели на религиите са били поставени да работят. Днес вече, благодарение подготовлението, което Христовото учение направи на човечеството, последното е готово да схване една универсална и истинска религия, която да обедини всички секти и да възстанови мира между всички хора, Баха Улах твърди, че неговото учение ще изиграе тази роля и затова казва, че то има същото отношение към християнството и другите религии, каквото е отношението на плода към цвета и пъпката.
към текста >>

Тя направи кратки сказки, в които изнесе основните принципи на учението.
(Из спис. на физико-математическото д-во). БАХАИЗЪМ (наричано също Бабизъм) е религиозно учение, основано в средата на миналото столетие от Баха Улах в Персия, което е добило голямо разпространение във всички почти части на земята, дето живеят културни хора. Към средата на февруари т.г. в София бе за няколко дни последователката на това учение, американката г-ца Марта Рут, писателка и журналистка. Тя направи кратки сказки, в които изнесе основните принципи на учението. Бахаизмът се стреми да даде едно модерно, демократично и либерално религиозно схващане на съвременния човек, очистено от всички заблуждения и суеверия, вмъкнали се като догми в религиите. Всички религии в основата си учат едно - любов и служба на Единия Бог. Разликата обаче, се заключава в начина, по който това е предадено, съобразно с народа и епохата, в която великите божи пратеници, основатели на религиите са били поставени да работят. Днес вече, благодарение подготовлението, което Христовото учение направи на човечеството, последното е готово да схване една универсална и истинска религия, която да обедини всички секти и да възстанови мира между всички хора, Баха Улах твърди, че неговото учение ще изиграе тази роля и затова казва, че то има същото отношение към християнството и другите религии, каквото е отношението на плода към цвета и пъпката. Всяка нова епоха в религиозния живот се почва с идването на един пророк.
към текста >>

Днес вече, благодарение подготовлението, което Христовото учение направи на човечеството, последното е готово да схване една универсална и истинска религия, която да обедини всички секти и да възстанови мира между всички хора, Баха Улах твърди, че неговото учение ще изиграе тази роля и затова казва, че то има същото отношение към християнството и другите религии, каквото е отношението на плода към цвета и пъпката.
в София бе за няколко дни последователката на това учение, американката г-ца Марта Рут, писателка и журналистка. Тя направи кратки сказки, в които изнесе основните принципи на учението. Бахаизмът се стреми да даде едно модерно, демократично и либерално религиозно схващане на съвременния човек, очистено от всички заблуждения и суеверия, вмъкнали се като догми в религиите. Всички религии в основата си учат едно - любов и служба на Единия Бог. Разликата обаче, се заключава в начина, по който това е предадено, съобразно с народа и епохата, в която великите божи пратеници, основатели на религиите са били поставени да работят. Днес вече, благодарение подготовлението, което Христовото учение направи на човечеството, последното е готово да схване една универсална и истинска религия, която да обедини всички секти и да възстанови мира между всички хора, Баха Улах твърди, че неговото учение ще изиграе тази роля и затова казва, че то има същото отношение към християнството и другите религии, каквото е отношението на плода към цвета и пъпката. Всяка нова епоха в религиозния живот се почва с идването на един пророк. Баха Улах е пророкът на започващата епоха. Бахаистите се стремят да примирят религията с науката. Те ратуват за световния мир по пътя на истинско общество на народите, всемирен арбитраж и всемирен парламент. Като най-добро помагало за разбирателство и сближение между отделните народи те препоръчват международния език Есперанто, който заедно с улесненията, които предлага техниката за съобщенията, ще допринесе много за обединяването на човечеството.
към текста >>

Всички тия принципи, близки на много умове от наше време, придават на това учение особена една свежест и съвременност, която му отваря сърцето на хора, копнеещи по нещо хубаво и смислено.
Бахаистите се стремят да примирят религията с науката. Те ратуват за световния мир по пътя на истинско общество на народите, всемирен арбитраж и всемирен парламент. Като най-добро помагало за разбирателство и сближение между отделните народи те препоръчват международния език Есперанто, който заедно с улесненията, които предлага техниката за съобщенията, ще допринесе много за обединяването на човечеството. Бахаистите ратуват за равноправието на мъжа и жената, за въвеждане задължителното възпитание, особено за момичетата, от които като майки ще зависи качеството на поколението: - за отстранение крайностите в богатството, в беднотията и пр. Те смятат работата като служба на Бога, затова препоръчват, че всеки требва да работи. Всички тия принципи, близки на много умове от наше време, придават на това учение особена една свежест и съвременност, която му отваря сърцето на хора, копнеещи по нещо хубаво и смислено. Предтечата на Бахаизма - Баба, е преследван, измъчван и най-после разстрелян. Също и основателят на учението Баха Улах и всички първи последователи са подлагани на големи преследвания и мъчения. Това увеличава симпатиите към тях. Сега водител на движението е Сходжи Ефенди. ЧЕТВЪРТИ МЕЖДУНАРОДЕН ПСИХИЧЕН КОНГРЕС.
към текста >>

Също и основателят на учението Баха Улах и всички първи последователи са подлагани на големи преследвания и мъчения.
Като най-добро помагало за разбирателство и сближение между отделните народи те препоръчват международния език Есперанто, който заедно с улесненията, които предлага техниката за съобщенията, ще допринесе много за обединяването на човечеството. Бахаистите ратуват за равноправието на мъжа и жената, за въвеждане задължителното възпитание, особено за момичетата, от които като майки ще зависи качеството на поколението: - за отстранение крайностите в богатството, в беднотията и пр. Те смятат работата като служба на Бога, затова препоръчват, че всеки требва да работи. Всички тия принципи, близки на много умове от наше време, придават на това учение особена една свежест и съвременност, която му отваря сърцето на хора, копнеещи по нещо хубаво и смислено. Предтечата на Бахаизма - Баба, е преследван, измъчван и най-после разстрелян. Също и основателят на учението Баха Улах и всички първи последователи са подлагани на големи преследвания и мъчения. Това увеличава симпатиите към тях. Сега водител на движението е Сходжи Ефенди. ЧЕТВЪРТИ МЕЖДУНАРОДЕН ПСИХИЧЕН КОНГРЕС. (Париж 12 до 18 юни 1926 г.) Организирането на 4-ия международен психичен конгрес продължава усилено. От вси страни се предлага съдействие, Многобройни делегати от чужбина съобщават за своето участие Много въпроси ще бъдат подложени на дълбоко проучване и ще бъдат изнесени от ново гледище.
към текста >>

41. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Два са най-характерните пункта в учението на Шпенглер – неговото ново схващане за „прогреса” и неговата идея за предстоящата културна роля на славянството.
Шпенглер написа в края на войната едно съчинение под заглавие „Untergang des Abendlandes” („Залеза на Запада”). Това съчинение, според общите признания, е едно от най-оригиналните и най-значителните на нашето време. Някои го поставят по-rope от съчиненията на Ницше, Иполит Тена и др. големи мислители. Шпенглер не казва може би нещо ново, но пръв посочва неща, които са тъй-очевидни и които все пак ние не сме виждали[2]. Два са най-характерните пункта в учението на Шпенглер – неговото ново схващане за „прогреса” и неговата идея за предстоящата културна роля на славянството. В тия два пункта се кръстосват и главните мотиви, движещи духа на новото време. По какво собствено се различава Шпенглеровото от традиционното схващане за .прогреса? Според традиционното схващане, историята на човека започва с предполагаемия първобитен човек, минава каменния, бронзовия, железния период, „полукултурните” източни народи, Гърция, Рим, средновековието и стига своя връх в наше време в западноевропейската култура. – Според това схващане прогресът е едно непрекъснато развитие, при което придобивките на всяка предидуща култура се предават изцяло на по-следващата и по такъв начин, индивидуалните особености и границите между отделните култури се обезличават. Ние всички сме научени да мислим така.
към текста >>

[2] Върху оценката на Шпенглеровото учение от окултно гледище ние вероятно ще се върнем нататък.
Днешният човек поиска да узнае какво е по-точно естеството на времето и пространството, които наглед съществуват обективно извън него, и разбра, че те зависят от собствените му възприемателни способности. Днешният човек, търсейки истината, преминава вече неусетно от външното противопоставяне себе си на вселената (характерно за днешната наука са нейният субект и обект) към едно задълбочаване в себе си, в посока на старата мъдрост, според която човекът (микрокосмоса) по същество е тъждествен с вселената (макрокосмоса)... Тоя е крайният извод, до който са стигали всички големи мъдреци и религиозно-нравствени гении, които са препоръчвали на хората да проучат преди всичко себе си... Какъв е съвременния смисъл на това връщане към себе си, което се вече извършва, ние може да разгледаме в една специална статия. Тук ще кажем само, че то може да се обоснове еднакво от гледище на науката, философията, религията, изкуството и културата изобщо, крайните изводи на които образуват едно голямо и синтетично знание, началата на което се вече очертават във всички области на живота, който е в основата си един и може да се обясни само с едно единно знание. Вел. Вл. --------------------------------------------------------------------------------------- [1] ,,Проблеми на новото време” - ,,Житно зърно” r.Ill кн.1. [2] Върху оценката на Шпенглеровото учение от окултно гледище ние вероятно ще се върнем нататък.
към текста >>

42. Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Юлия Лемерт: „Ритъмът и музиката в обучението". Фр.
Те нямат повече право да се укриват пред изобретателите както съдиите пред търсителите. G. Meunier ЧЕТВЪРТА ПЕДАГОГИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ В СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ В ЩУТГАРТ Тя се е състояла от 25 до 30 т. г. Главната тема на конференцията била: „Училищният живот на детето в светлината на окултната педагогика”. Конференцията била открита от Алберт Стефен, главен редактор на сп. „Гьотеанум''. По-главни държани теми: Кристоф Боу: „Първата училищна година'', Хайдебранд: „Развитието на паметта през училищния периодъ". Юлия Лемерт: „Ритъмът и музиката в обучението". Фр. Негелин: „Първоначалното обучение по геометрия". Ернст Юли: „Красотата като възпитателка на юношата" (из обучението по изкуството в 15 годишната възраст) (със светливи картини), Д-р Легер: „Първоначалното обучение по химия". Д-р Щайн: „Отношението между литературата и историята в горните класове". Д-р Колиско: „Как чрез обучението по естествознание може да се създаде през 16-18 годишна възраст една жива връзка между човешката душа и природата''. Била четена и окултната драма на Алберт Стефен: „Хирам и Соломон".
към текста >>

Негелин: „Първоначалното обучение по геометрия".
Meunier ЧЕТВЪРТА ПЕДАГОГИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ В СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ В ЩУТГАРТ Тя се е състояла от 25 до 30 т. г. Главната тема на конференцията била: „Училищният живот на детето в светлината на окултната педагогика”. Конференцията била открита от Алберт Стефен, главен редактор на сп. „Гьотеанум''. По-главни държани теми: Кристоф Боу: „Първата училищна година'', Хайдебранд: „Развитието на паметта през училищния периодъ". Юлия Лемерт: „Ритъмът и музиката в обучението". Фр. Негелин: „Първоначалното обучение по геометрия". Ернст Юли: „Красотата като възпитателка на юношата" (из обучението по изкуството в 15 годишната възраст) (със светливи картини), Д-р Легер: „Първоначалното обучение по химия". Д-р Щайн: „Отношението между литературата и историята в горните класове". Д-р Колиско: „Как чрез обучението по естествознание може да се създаде през 16-18 годишна възраст една жива връзка между човешката душа и природата''. Била четена и окултната драма на Алберт Стефен: „Хирам и Соломон". Били изпълнени и евритмични игри в Гьотеанум.
към текста >>

Ернст Юли: „Красотата като възпитателка на юношата" (из обучението по изкуството в 15 годишната възраст) (със светливи картини), Д-р Легер: „Първоначалното обучение по химия".
Главната тема на конференцията била: „Училищният живот на детето в светлината на окултната педагогика”. Конференцията била открита от Алберт Стефен, главен редактор на сп. „Гьотеанум''. По-главни държани теми: Кристоф Боу: „Първата училищна година'', Хайдебранд: „Развитието на паметта през училищния периодъ". Юлия Лемерт: „Ритъмът и музиката в обучението". Фр. Негелин: „Първоначалното обучение по геометрия". Ернст Юли: „Красотата като възпитателка на юношата" (из обучението по изкуството в 15 годишната възраст) (със светливи картини), Д-р Легер: „Първоначалното обучение по химия". Д-р Щайн: „Отношението между литературата и историята в горните класове". Д-р Колиско: „Как чрез обучението по естествознание може да се създаде през 16-18 годишна възраст една жива връзка между човешката душа и природата''. Била четена и окултната драма на Алберт Стефен: „Хирам и Соломон". Били изпълнени и евритмични игри в Гьотеанум. Имало и изложба на предметите, изработени от учениците.
към текста >>

Д-р Колиско: „Как чрез обучението по естествознание може да се създаде през 16-18 годишна възраст една жива връзка между човешката душа и природата''.
По-главни държани теми: Кристоф Боу: „Първата училищна година'', Хайдебранд: „Развитието на паметта през училищния периодъ". Юлия Лемерт: „Ритъмът и музиката в обучението". Фр. Негелин: „Първоначалното обучение по геометрия". Ернст Юли: „Красотата като възпитателка на юношата" (из обучението по изкуството в 15 годишната възраст) (със светливи картини), Д-р Легер: „Първоначалното обучение по химия". Д-р Щайн: „Отношението между литературата и историята в горните класове". Д-р Колиско: „Как чрез обучението по естествознание може да се създаде през 16-18 годишна възраст една жива връзка между човешката душа и природата''. Била четена и окултната драма на Алберт Стефен: „Хирам и Соломон". Били изпълнени и евритмични игри в Гьотеанум. Имало и изложба на предметите, изработени от учениците. КНИЖНИНА Получиха се в редакцията следните списания, вестници и книги: 1) Педагогическа практика, кн. 1 - 5.
към текста >>

43. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Един от тези, които са родили голямо движение с учението си за животния магнетизъм или „всемирния флуид", е Антон Месмер (1734-1815).
Последният възлага тая задача на Хонсу-ари-сехер и го благославя с известни движения на ръцете. Тези движения са начертани на папируса. Жрецът прави дълго пътешествие до княза и извършва върху дъщерята други движения с ръце, които са пак начертани. Тя оздравява. МЕСМЕР За тези лъчи говори Вилхелм Максуел [3], Роберт Флуд и др. Един от тези, които са родили голямо движение с учението си за животния магнетизъм или „всемирния флуид", е Антон Месмер (1734-1815). В 1766. година получава титлата доктор по медицина във виенския университет с дисертация, в която вече говори за животния магнетизъм. В 1775 пише писмо до всички европейски академии, в което излага учението си. След това чете лекции в Париж и пише няколко съчинения върху животния магнетизъм. По-важни от тях са: „Исторически сведения за животния магнетизъм" – (1781).
към текста >>

В 1775 пише писмо до всички европейски академии, в което излага учението си.
Тя оздравява. МЕСМЕР За тези лъчи говори Вилхелм Максуел [3], Роберт Флуд и др. Един от тези, които са родили голямо движение с учението си за животния магнетизъм или „всемирния флуид", е Антон Месмер (1734-1815). В 1766. година получава титлата доктор по медицина във виенския университет с дисертация, в която вече говори за животния магнетизъм. В 1775 пише писмо до всички европейски академии, в което излага учението си. След това чете лекции в Париж и пише няколко съчинения върху животния магнетизъм. По-важни от тях са: „Исторически сведения за животния магнетизъм" – (1781). „Писмо върху животния магнетизъм" (1782) и пр. Своето учение той изложил в 27 точки. Занимавал се с лекуване на болни с паси.
към текста >>

Своето учение той изложил в 27 точки.
година получава титлата доктор по медицина във виенския университет с дисертация, в която вече говори за животния магнетизъм. В 1775 пише писмо до всички европейски академии, в което излага учението си. След това чете лекции в Париж и пише няколко съчинения върху животния магнетизъм. По-важни от тях са: „Исторически сведения за животния магнетизъм" – (1781). „Писмо върху животния магнетизъм" (1782) и пр. Своето учение той изложил в 27 точки. Занимавал се с лекуване на болни с паси. В 1784 година френската академия отхвърлила животния магнетизъм. Заедно с Месмер и след него, мнозина други са работили в тая област и са писали върху нея. По-важни от тях са: Тарди дьо Монравел, Шарпиньон, Деспин, маркиз дьо Пюйсегюр, Пететен, Дельоз и др. В 1773 година поради повдигнатия шум, френската академия отново се занимава с животния магнетизъм и го отхвърля втори път.
към текста >>

44. В часове на размисъл – Георги Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Един познат ми разправяше следното: един ден, когато бил с някои свои приятели – бивши офицери, едни от тях нападнали учението и Учителя на Бялото Братство в София.
Разумният човек живее между народа. Народът – това е Божието лозе, което трябва да се копае. ДЕЛА е неговото мото. Той не прибягва към крупни дела, а вниманието му е съсредоточено към малките неща. Здравината на едно здание седи от качеството на малките тухли, от които е съградено. Един познат ми разправяше следното: един ден, когато бил с някои свои приятели – бивши офицери, едни от тях нападнали учението и Учителя на Бялото Братство в София. Тогава един запасен полковник, който бил заедно с тях, отговорил: „Вие не знаете, че и аз едно време мислех като вас, но измених мнението си. За това ми даде повод следната случка, а именно: веднъж, когато бях на гости в едно семейство, гдето домакинята беше болна, видях 2-3 непознати мен жени, които чистеха и миеха прозорците. Те не бяха слугини или наемни работнички, което личеше по тяхната външност. Беше време за обяд, поканиха ме да остана. Хазаинът покани и жените, които чистеха къщата да седнат на трапезата и това те сториха.
към текста >>

От заведения разговор през време на обяда научих от същите тези жени, че били последователки на Новото учение на „Бялото Братство".
За това ми даде повод следната случка, а именно: веднъж, когато бях на гости в едно семейство, гдето домакинята беше болна, видях 2-3 непознати мен жени, които чистеха и миеха прозорците. Те не бяха слугини или наемни работнички, което личеше по тяхната външност. Беше време за обяд, поканиха ме да остана. Хазаинът покани и жените, които чистеха къщата да седнат на трапезата и това те сториха. Обядвахме и си приказвахме любезно. От заведения разговор през време на обяда научих от същите тези жени, че били последователки на Новото учение на „Бялото Братство". Те знаели, че в тоя дом домакинята е била болна и отишли доброволно, даром, непоканени да ù понаредят къщата, да помогнат на болната госпожа. Гостенинът добавил на своите колеги: „Учението, което учи да помагаме на близките си така безкористно и безшумно, не може да бъде лошо; то заслужава вниманието на всеки разумен човек.". Това е практичен окултизъм или философия на дело. Всичко, каквото захване човек, да го прави най-хубаво. В канцеларията, в работилницата, в търговията той се отличава с това – не да бяга от практическия живот, но да стане майстор.
към текста >>

Гостенинът добавил на своите колеги: „Учението, което учи да помагаме на близките си така безкористно и безшумно, не може да бъде лошо; то заслужава вниманието на всеки разумен човек.".
Беше време за обяд, поканиха ме да остана. Хазаинът покани и жените, които чистеха къщата да седнат на трапезата и това те сториха. Обядвахме и си приказвахме любезно. От заведения разговор през време на обяда научих от същите тези жени, че били последователки на Новото учение на „Бялото Братство". Те знаели, че в тоя дом домакинята е била болна и отишли доброволно, даром, непоканени да ù понаредят къщата, да помогнат на болната госпожа. Гостенинът добавил на своите колеги: „Учението, което учи да помагаме на близките си така безкористно и безшумно, не може да бъде лошо; то заслужава вниманието на всеки разумен човек.". Това е практичен окултизъм или философия на дело. Всичко, каквото захване човек, да го прави най-хубаво. В канцеларията, в работилницата, в търговията той се отличава с това – не да бяга от практическия живот, но да стане майстор. Материалният живот във всичките му прояви да му бъде нещо обикновено, играчка. Щом една работа стане обикновена, губи значението си за човешкия стремеж, тогава стремежът ще търси други прояви, а старото става основа на новото.
към текста >>

45. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров).
В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност. Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1). Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров). - Тия проблеми, ако и да не са приели още окончателно очертание, в своите крайни изводи разколебават установените в западна Европа „научен" материализъм и религиозен догматизъм и разкриват като че ли перспективите на едно ново знание. 2). Редица икономически и обществени признаци, кризата в производството, липсата на вдъхновени творци, израждане на поколението и др. показват, че жизненият темп на западноевропейската култура е намален, отгдето и възниква идеята за нейния упадък и 3). ред опити (повече или по-малко сполучливи) да се предвиди бъдещето на Европа и културното развитие изобщо. Под влиянието на тия три положения, въпросът за изтока и запада влиза в нова фаза и добива нов интерес.
към текста >>

Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада.
В наше време това става все по-ясно. В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика. Духовното влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно. А изтокът е влиял и върху изкуството и върху литературата и философията на запада. - Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания. Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада. Само констатираме това влияние. И трябва веднага да прибавим. - Влиянието на изтока върху запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав. Напротив, с голямото спокойствие на стар и беловлас мъдрец е наблюдавал възрастващия запад.
към текста >>

Така е било с учението на Лао Дзъ, Заратустра, Конфуций, Буда, Мохамед и др., появите на които слагат началата на редицата източни култури.
Като започнем от проповедта на неговия основател по брега на Генисаретското езеро пред „нищите духом", минете през катакомбите, гоненията, съборите, кръстоносните походи, религиозните войни, инквизицията, реформацията и свършите в наше време са рязко разграничените - католицизъм, православие и протестантството. Тия са главните моменти от външната история на християнството, която върви точно паралелно с историята на западната култура. Християнството се яви в нейното начало, приживе един дълъг - где повече, где по-малко легален живот и днес заедно с цялата култура преживява... Кризата в западноевропейската култура предизвиква едно ново сравнително изучаване на културите, а оттам и на големите религии включително и Християнството. Това сравнително изучаване ни представя в нова светлина и миналото и бъдещето... Оказа се преди всичко, че в християнството има много неща аналогични (подобни) на предшествуващите го големи религии: будизма, брахманизма, кунфуцианството и др., които и днес изповядват милиони от източните народи. Още общият сравнителен преглед на културите открива между другата закономерност в тях и тая, че в началото и основата на всека голяма култура, лежи една особена етико-религиозна школа, която впоследствие с упадъка на самата култура се и ражда постепенно в един чисто външен религиозен култ. Така е било с учението на Лао Дзъ, Заратустра, Конфуций, Буда, Мохамед и др., появите на които слагат началата на редицата източни култури. Ние трябва да го кажем направо, че имаме твърде повърхностна и погрешна представа за източните култури и религии... Тях ние понякога си представляваме едва ли не като варварски... А Буда, Конфуций, Заратустра, Лао Дзъ - митологически същества, създадени от въображението на езическите източни народи и нямащи връзка с действителния ход на историческите събития... Новите проучвания на изтока показват съвсем друго. Това не само, че не са митологически. същества, но велики и мъдри Учители на човечеството, играли на времето голяма историческа и духовна роля. В реда на големите култури и религии, исторически християнството се явява като нещо твърде естествено в началото на една нова култура - западната (нашата). ...И основателят на християнството притежавал дълбоката мъдрост на големите Учители на човечеството преди него... Но той имал и голямо сърце, може би по-голямо от техните.
към текста >>

Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между тялото и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните.
Решително не! - Защото има моменти, макар и редки, които загатват за съществуванието и на една по-висша действителност, на един по-висш живот - които ни навеждат на горните съждения... Угризената съвест на разкаяния, силата на таланти и гения, чистотата на детето, загадката на мъртвеца, величието на природата, красотата на звездното небе, това са положения и моменти, които не се поддават на обяснение с обикновения човешки ум. В тия моменти, вие знаете, ние, иначе силните, се отдръпваме, благоговеем или мълчим. Това са, аз бих ги нарекъл - ирационални моменти в живота на човека... Днес животът от една страна става все по-обикновен и по-безличен, но от друга - тия моменти зачестяват или най-малкото стават по-очебийни Това се дължи не само на тъй наречената „морална криза” но и на дълбоките промени, които настъпват в колективната психология на днешния човек - вследствие общите културно исторически дислокации. Търсейки рационално обяснение на тия зачестили ирационални моменти, ние неизбежно стигаме до по-общи и наглед метафизични състояния, реалното съдържание на които, казват някои, могли да се намерят в езотеричната философия на изтока Но на изток днес ни водят не само моралните, религиозни и философски противоречия на запада, но и специалните науки. Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между тялото и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните. Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата. На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока. Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада. Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза. Ако е трудно днес не само за отделния човек, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни спорове, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни.
към текста >>

46. Съдържание на бр. 6 Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Цена 8 лева 1) Die Methodik des Lehrens und die Lebensbedingunen des Erziehens (Методика на обучението и жизнените условия на възпитанието) от Д-р Щайнер, 1926 г.
С портрета на автора. Цена 10 лв. № 27 Проф. Д. Кацаров - Духове и медиуми. Психологичен анализ и критика на медиумните явления. Цена 8 лева 1) Die Methodik des Lehrens und die Lebensbedingunen des Erziehens (Методика на обучението и жизнените условия на възпитанието) от Д-р Щайнер, 1926 г. 73 стр. Цена 2 златни марки. Изписва се от Своб. Валдорфско училище в Щутгард, Kanonenweg, 44. Това е една нова книга по педагогика.
към текста >>

47. Заровените таланти Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А светлината на Звездата ставаше все по-голяма, Слънцето все повече се приближаваше към земята и Истината, все по-силно изгряваше в душите на хората, Озлобените жреци не преставаха да вещаят на хората велики бедствия, ако те приемат този „Демон", ако те приемат неговите хора и неговото учение.
За се избавят от гибел, те разтръбяват наляво и надясно, словом и писмено - чрез брошури или пратеници, че „Новата Звезда", не е едно от лъчезарните „Слънца" на небето, а една злокобна комета, която иде към земята - че „това е един Демон, кой скоро ще слезе да предизвика бури и метежи, да разруши основите на човешкия морал и общество и да потопи човечеството в нови страдания и кърви. И че всички хора трябва да се приготвят да воюват срещу Него и неговите люде, когато дойдат, защото те ще са едно голямо зло за света". — Но всички тези известия, за тяхно изумление, много малко разтревожиха мирните жители на земята, сякаш те сещаха със сърцата си, че това не е истина. Защото невидимата ръка на далекото Слънце вече ги галеше и обливаше в своята любов и светлина. - То изгряваше и в техните души. А светлината на Звездата ставаше все по-голяма, Слънцето все повече се приближаваше към земята и Истината, все по-силно изгряваше в душите на хората, Озлобените жреци не преставаха да вещаят на хората велики бедствия, ако те приемат този „Демон", ако те приемат неговите хора и неговото учение. „Защото, - говореха озлобените свещеници - те ще показват светли лица, ще говорят за Истина и Любов, а всъщност ще подкопават основите на обществото и ще готвят великата гибел на цялото човечество". Но напразно! - Техните клевети остават безрезултатни, Защото простряната ръка на невидимото Слънце все по-нежно галеше душите на хората и им носеше радост, светлина и живот. И дойде очакваният ден. Звездата-„Слънце” слезе на земята.
към текста >>

48. Книжнина Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ВЕСТИ Из дейността на „Централния институт за възпитание и обучение” в Берлин.
ВЕСТИ Из дейността на „Централния институт за възпитание и обучение” в Берлин. Той е уредил от 9-22 юли 1926 г. педагогически курс в Буковина. В него П. Олдендорф от Берлин е говорил върху Свободното Валдорфско училище и окултната педагогика. Из дейността на медицинската секция при окултния университет Гьотеанум.
към текста >>

От тази гледна точка излизаше централният институт по възпитанието и обучението, като покани в началото на изтеклата година това училище на конференция в Берлин.
В Англия, Холандия, Португалия, Унгария, Швейцария се устройват училища по примера на Валдорфското. Учителството не бива да отмине току тъй един такъв факт. Преди всичко то е длъжно да си състави едно понятие върху подобно едно културно явление. Духовната наука, която лежи в основата на педагията в това училище, е наистина твърде много спорна. Този факт обаче не може да задържи мислещите хора да се не занимават с плодовете, що подобно на Валдорфското свобдно училище са израсли от нея. От тази гледна точка излизаше централният институт по възпитанието и обучението, като покани в началото на изтеклата година това училище на конференция в Берлин. Geneimrat [1] Pallat в речта, с която откри събранието, обосноваваше тая покана като посочваше вниманието, с което това училище се ползва ветре и вън от страната и добрата критика, която е получило от Вюртембергската училищна управа. За да дадем възможност и на Силезийските учители и учителки да си съставят свое собствено понятие върху Щайнеровата педагогика, помолихме Валдорфските учители на конференция в Бреслау. Последната ще бъде придружена с изложба на ученически работи от Валдорфските деца. Между другото ще може да се види художественото трудово обучение и особеното обучение чрез рисуване, което се дава в смисъла на Гьотевото учение за цветовете и още от първата училищна година се упражнява като средство за развитие на чувствата и волята. Ще бъде изложена в упражнения с деца и юноши, също и методичната постройка на изкуството „Евритмия", което се състои от телесни движения в пространството и се упражнява във всички клонове за хармонично развитие на мисъл, чувство и воля.
към текста >>

Между другото ще може да се види художественото трудово обучение и особеното обучение чрез рисуване, което се дава в смисъла на Гьотевото учение за цветовете и още от първата училищна година се упражнява като средство за развитие на чувствата и волята.
Този факт обаче не може да задържи мислещите хора да се не занимават с плодовете, що подобно на Валдорфското свобдно училище са израсли от нея. От тази гледна точка излизаше централният институт по възпитанието и обучението, като покани в началото на изтеклата година това училище на конференция в Берлин. Geneimrat [1] Pallat в речта, с която откри събранието, обосноваваше тая покана като посочваше вниманието, с което това училище се ползва ветре и вън от страната и добрата критика, която е получило от Вюртембергската училищна управа. За да дадем възможност и на Силезийските учители и учителки да си съставят свое собствено понятие върху Щайнеровата педагогика, помолихме Валдорфските учители на конференция в Бреслау. Последната ще бъде придружена с изложба на ученически работи от Валдорфските деца. Между другото ще може да се види художественото трудово обучение и особеното обучение чрез рисуване, което се дава в смисъла на Гьотевото учение за цветовете и още от първата училищна година се упражнява като средство за развитие на чувствата и волята. Ще бъде изложена в упражнения с деца и юноши, също и методичната постройка на изкуството „Евритмия", което се състои от телесни движения в пространството и се упражнява във всички клонове за хармонично развитие на мисъл, чувство и воля. „Централа за възпитание и обучение в Силезия." ----------------------------------------- [1] Титла за ученост в Германия
към текста >>

„Централа за възпитание и обучение в Силезия." ----------------------------------------- [1] Титла за ученост в Германия
Geneimrat [1] Pallat в речта, с която откри събранието, обосноваваше тая покана като посочваше вниманието, с което това училище се ползва ветре и вън от страната и добрата критика, която е получило от Вюртембергската училищна управа. За да дадем възможност и на Силезийските учители и учителки да си съставят свое собствено понятие върху Щайнеровата педагогика, помолихме Валдорфските учители на конференция в Бреслау. Последната ще бъде придружена с изложба на ученически работи от Валдорфските деца. Между другото ще може да се види художественото трудово обучение и особеното обучение чрез рисуване, което се дава в смисъла на Гьотевото учение за цветовете и още от първата училищна година се упражнява като средство за развитие на чувствата и волята. Ще бъде изложена в упражнения с деца и юноши, също и методичната постройка на изкуството „Евритмия", което се състои от телесни движения в пространството и се упражнява във всички клонове за хармонично развитие на мисъл, чувство и воля. „Централа за възпитание и обучение в Силезия." ----------------------------------------- [1] Титла за ученост в Германия
към текста >>

49. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним.
Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец. Именно като книжник и философ, той трябва да се спре върху причините, които пораждат хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени". В тия думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо. Съвременните зоолози изучават животните и са дали на света много ценни работи, но никой още не е проучил дълбоките причини, които ги създават; така: защо, например, някои имат рога, а други не; защо някои се влекат, а други ходят на четири крака; защо някои ядат месо, а други пасат трева; защо са лишени от човешка интелигентност. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може някой да помисли. Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещия строй на обществото – „зората на новата цивилизация".
към текста >>

Както и да изтълкуваме този факт, дали според учението на индуските философи за превъплътяването; или според учението на египетските мъдреци за трансмигрирането; или според учението на кабалистите и окултистите за еманирането (изтичането и усъвършенствуването на духа или според съвременното философско учение за наследствеността – безразлично.
Тази цивилизация, дето хората се различават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Юдея, Гърция, Рим. Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия. Не казвам, че тя в своите основи е нещо лошо, но казвам, че формата всякога трябва да има в себе си известно съдържание; вън от това формата си остава една проста черупка, в която могат да живеят само паразити. Когато фарисеят се молеше, Христос го гледаше и му казваше: ,,Твоята душа е размътена, твоите праотци не са живели такъв чист живот, както ти си въобразяваш. Ти мислиш, че не си като другите хора, но в миналото си бил като тях, па и сега не си много далеч от техния уровен". Както и да изтълкуваме този факт, дали според учението на индуските философи за превъплътяването; или според учението на египетските мъдреци за трансмигрирането; или според учението на кабалистите и окултистите за еманирането (изтичането и усъвършенствуването на духа или според съвременното философско учение за наследствеността – безразлично. Тия учения и теории са само помагала за нас, да си уясним някои неща по-добре, да ни станат явленията на човешкия живот по-ясни и по-разбираеми. Обаче, основният принцип, лежащ в основата на всички неща, си остава всякога един и същ, по който начин и да обясняваме и тълкуваме неговите проявления. Великият закон на причините и следствията, на деянията и възмездията, никога не казва лъжа, той всякога говори абсолютната истина. Ако си добър, пише в книгата на живота че си добър; ако си лош, пише, че си лош. Ако говориш истината, пише в книгата на живота, че си говорил истината; ако лъжеш, пише, че си лъгал.
към текста >>

50. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това е новото учение, което иде в света.
Защото човек днес е достигнал до една такава фаза в своето развитие, че се събуждат по-дълбоките сили в човека. Става разширение на човешкото съзнание. Чрез това човек ще стане способен на едно ново разбиране на живота. И човекът с това ново съзнание ще тури основата на новата култура. Тя ще се характеризира с нареждане на целокупния живот в хармония със законите на живата природа. Това е новото учение, което иде в света. -------------------------------------------------------------- [1] Някой биолог може да прави разлика между формата и веществото, от което е направена формата. Обаче, ако погледнем по-дълбоко, външното изучаване на веществото не е нищо, друго освен изучаване само на външните белези, т.е. на формата в широк смисъл на думата [2] В най-ново време излезе и книгата на Poppelbaum: „Der Bildekrafteleib der Organismen". В нея на експериментална почва е изучена тая част от строителните енергии, които образуват етерното тяло на организма. Тя е издание на окултния университет в „Гьотеанум” [3] Тяхното подробно изложение виж в статията „Изследванията на Райхенбах", в сп.
към текста >>

51. Списанието PDF Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Списанието редовно ще дава рисунки от художественото обучение във Валдорфското училище.
Колиско е говорила на тема: ,,Човешкият организъм и отношенията му с вселената от окултно гледище" и „Връзки между планетите и човешкия организъм" и пр.. АНТРОПОСОФСКИ КОНГРЕС. Той се е състоял през октомври 1927 година във Виена. ИЗ ЖИВОТА НА СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ. Неговият бюлетин от тая учебна година излиза вече като списание. То е двумесечно. Списанието редовно ще дава рисунки от художественото обучение във Валдорфското училище. Редакторка е д-р Каролина Фон Хайдебранд, учителка в същото училище. Щутгардската община е отпуснала сума за издигане на нова пристройка при училището. Това показва, че широките кръгове все повече се проникват от разбиране на задачите и значението на училището. Но с това не се отнема никак от свободата на Валдорфското училище. То си остава напълно независимо и свободно.
към текста >>

52. Списанието PDF Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

КНИГОПИС Започва да излиза на есперанто библиотека „NOVA KULTURO”, която си е поставила за задача да издаде на есперанто някои от беседите на Учителя и по такъв начин да запознае света с основните принципи от учението на Всемирното Бяло Братство.
КНИГОПИС Започва да излиза на есперанто библиотека „NOVA KULTURO”, която си е поставила за задача да издаде на есперанто някои от беседите на Учителя и по такъв начин да запознае света с основните принципи от учението на Всемирното Бяло Братство. През първата си годишнина библиотеката ще даде следните номера: 1. La Alta Idealo (Високия Идеал) - беседа от Учителя П. Дънов, с предговори от писателката Мара Белчева и от Д-р К. Паскалев под заглавие „Новата Култура иде! " 2.
към текста >>

Печатало е и чешкото есперантско списание за движението и учението на „Бялото Братство" в България.
Всичко се изпраща на адрес: Атанас Николов, „Цар Ив. Шишман" 19 - Бургас. Препоръчваме библиотеката на всички. В Японското есперантско списание ,,Oomoto", е печатан предговора на Д-р К. Паскалев към ,,Високия идеал". Печатало е и чешкото есперантско списание за движението и учението на „Бялото Братство" в България. Забелязва се доста голям интерес на запад и на изток към учението на „Бялото Братство”. В Италия - учат български, за да могат да се ползуват от беседите на Учителя направо от оригиналите, а във Франция един квакер свободно чете вече беседите на български и е превел „Високия идел" на френски. Беседите се четат и във „Всемирната Еклектична колония в Мексико и др. ЗАПИШЕТЕ СЕ ЗА СЪЧИНЕНИЯТА НА Л. Н. Толстой, които ще издаде на серии Кооперат.
към текста >>

Забелязва се доста голям интерес на запад и на изток към учението на „Бялото Братство”.
Шишман" 19 - Бургас. Препоръчваме библиотеката на всички. В Японското есперантско списание ,,Oomoto", е печатан предговора на Д-р К. Паскалев към ,,Високия идеал". Печатало е и чешкото есперантско списание за движението и учението на „Бялото Братство" в България. Забелязва се доста голям интерес на запад и на изток към учението на „Бялото Братство”. В Италия - учат български, за да могат да се ползуват от беседите на Учителя направо от оригиналите, а във Франция един квакер свободно чете вече беседите на български и е превел „Високия идел" на френски. Беседите се четат и във „Всемирната Еклектична колония в Мексико и др. ЗАПИШЕТЕ СЕ ЗА СЪЧИНЕНИЯТА НА Л. Н. Толстой, които ще издаде на серии Кооперат. издателство ,,Посредник".
към текста >>

53. ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Те са настоявали, бдели, работили усърдно, докато получат известен резултат, а след това и разпространението на своето учение.
Началото на новото ще почне от нашия дом. В него трябва да цъфне свободата, да обгърне нашите отношения - да бъдат прями, искрени и чисти. И в тях трябва да има само любов - да бъдат подчинени на великия закон на Любовта, движени с най-благоговейни чувства; така ние ще изменим коренно отношенията си един км друг и всеки ще се чувствува свободен и волен в своето проявление пълно с любов и чистота. Изменим ли нашия живот в семейството си, той ще измени и отношенията в съседния дом, а по-нататък ще измени и целия народ. Така са работили и всички водители на народни и духовни движения и то за създаването на нови отношения в духа на техните идеи, най-първо върху своите хора. Те са настоявали, бдели, работили усърдно, докато получат известен резултат, а след това и разпространението на своето учение. Началото на новото трябва да почне от нашите отношения, ако искаме да се изгради една нова култура. А искаме, или не, новото си идва, въпреки нашите желания и разбирания. Но онези, които го чувствуват, че трябва да дойде, те спират погледа си на това, което съществува помежду им и се стремят него да изменят, да създадат нещо по-красиво, по-хубаво, по-велико. Събитията днес се движат бързо и често с обрати. Те вървят по свои пътища и закони.
към текста >>

54. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И сега има такива Учители, които създават условия всред днешния мрак за съзнателно обучение.
В първия случай, когато човек съзнава, че е ученик, той има едно отношение км живота; а когато не съзнава, че е ученик, а се учи по силата на необходимостта, той има друго отношение км живота. Съзнателният ученик използува разумно живота и има на разположение методи за живеене и знание за използуване на силите, които функционират в човека и природата. За него разумност прониква цялата природа и животът има велик смисъл. Когато за несъзнателно учащия се, животът е една случайност, и той даже не си задава въпроса - какъв е смисълът на живота, а още по-малко си задава въпроса за ученичеството. И в свята често са се явявали Учители, които са се стремили да пробудят съзнанието на хората и да ги въведат в пътя на съзнателното ученичество, като им дадат методи и знания, които еж заложени в живата природа и в човешката душа. И сега има такива Учители, които създават условия всред днешния мрак за съзнателно обучение. Тук ще дадем някои извадки от беседите на Учителя върху условията на съзнателното ученичество. „Сега при мене идат някои и казват: „Как може да стана ученик, как може да узная тайните на природата, как може да ми се отворят очите? " Но аз го гледам, гледам и казвам: „Има време още за тебе, по-сетне ела". Ами, че ако аз му кажа „всичките пари, които имаш, ги дай'', той ще вдигне ръката си, ще се почеше по главата и ще каже: „Чакай да си помисля малко." Той не е готов. И аз пестя време и пространство и казвам: ,,Не е за тебе”.
към текста >>

Герои се иска да бъдете в новото учение; герои, а не страхливци!
Той трябва да има едно сърце чисто като кристал; в ума му да има светлина като слънцето; да има една възвишена и благородна, широка душа като цялата вселена; един крепък Дух, като Бога! Значи, за да дойде Любовта като принцип, всяко престъпление трябва да се помете, ни помен не трябва да остане в света от престъпленията. Всички престъпления трябва съвършено да се изметат от нашия свят и, когато вие очистите вашия свят от всички престъпни работи, лоши мисли и желания и проектирате тази Божествена Любов през вашата душа и дух, ще станете сестри, и братя, и майка. Тогава елате при мен, и аз сам ще отворя вратата на Храма и ще ви заведа вътре. Ясно ви говоря! Герои се иска да бъдете в новото учение; герои, а не страхливци! Ако и най-малките неща не може да носиш, ти още не си брат, сестра и майка. Но ако можеш да издържиш всичко, ти си близо до Храма, ти ще влезеш вътре. Скоро ще дойде Христос, ще отключи и ще каже: „Влез в светилището, ти си мой брат, сестра и майка и може да бъдеш ученик". И Христос казва на учениците си: „Ето, моите братя, сестри и майка". Това са условията за всички, които искат да станат ученици.
към текста >>

55. МОЛИТВА - Мара Белчева Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Христос е велик, защото Той изнесе в своето учение принципите на Божествената педагогика.
Живот без правилно хранене не е живот. Великите Учители са били и велики педагози. Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната Любов, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите. Те са носили Правдата и Добродетелта - които са увенчавали душата и Духа с короната на вечната слава. Христос е най-великият Учител и педагог, вдъхновение и пример на всички велики педагози - като Коменски, Песталоци, Русо, Фрьобел, Толстой. Христос е велик, защото Той изнесе в своето учение принципите на Божествената педагогика. Според съвременната педагогика, принципите, на които трябва да почива обучението, са: природосъобразния, активния, нагледния и трудовия. Същите принципи се свързват с принципите на разумния живот по следния начин: природосъобразният принцип значи съобразяване с ума, сърцето, волята, душата и духа на детето и човека изобщо, съобразяване с целокупната - видима и невидима природа - и със законите, на които тя се подчинява. А това е възможно, когато върховна цел на възпитанието и образованието е: да се пробуди Божественото у детето. Божи Дух е заложен във всеки човек - той е мощното, великото и той е, който въдворява хармонията, носи мир, красота и съвършенство. Така определя целта на възпитанието и образованието и новата педагогична мисъл: да се осъществи надмощието на духа.
към текста >>

Според съвременната педагогика, принципите, на които трябва да почива обучението, са: природосъобразния, активния, нагледния и трудовия.
Великите Учители са били и велики педагози. Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната Любов, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите. Те са носили Правдата и Добродетелта - които са увенчавали душата и Духа с короната на вечната слава. Христос е най-великият Учител и педагог, вдъхновение и пример на всички велики педагози - като Коменски, Песталоци, Русо, Фрьобел, Толстой. Христос е велик, защото Той изнесе в своето учение принципите на Божествената педагогика. Според съвременната педагогика, принципите, на които трябва да почива обучението, са: природосъобразния, активния, нагледния и трудовия. Същите принципи се свързват с принципите на разумния живот по следния начин: природосъобразният принцип значи съобразяване с ума, сърцето, волята, душата и духа на детето и човека изобщо, съобразяване с целокупната - видима и невидима природа - и със законите, на които тя се подчинява. А това е възможно, когато върховна цел на възпитанието и образованието е: да се пробуди Божественото у детето. Божи Дух е заложен във всеки човек - той е мощното, великото и той е, който въдворява хармонията, носи мир, красота и съвършенство. Така определя целта на възпитанието и образованието и новата педагогична мисъл: да се осъществи надмощието на духа. Принципът на активността - изисква дейност, активност от страна на детето при добиване на знания, вътрешна и външна.
към текста >>

56. ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И тогава, като християни, нека всички приложат Христовото учение, Христовата Любов според своята личност, според своя индивид, според своята душа и според своя дух.
И тъй, поставя се обратния стих на този, който Христос първоначално е изказал. „Който не се отмята от мене, той няма да се откаже и от Тогози, Който ме е проводил". И тогава, човек ще остане верен на своите вътрешни убеждения и ще знае, че всичко, което Бог е създал в света, има своето вжтрешно предназначение. Днес светът се нуждае от нова положителна, наука, от ново верую, което да носи връзките на Вечната Любов, от нов строй, от нови норми и правила за живота на личността, на индивида, на душата и на духа. Животът на личността, на индивида, на душата и на духа трябва да се поставят на своето место. И тогава, като християни, нека всички приложат Христовото учение, Христовата Любов според своята личност, според своя индивид, според своята душа и според своя дух. По този начин ще се изпълнят Христовите думи, дето Той казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Сега всички хора живеят в скончанието на века. Това подразбира скончание на стария свят, скончание на старите възгледи, скончание на насилието. След това ще дойде нова ера на светлина, на Любов между хората, между всички живи същества - нова ера на Истина и на Правда, на безсмъртие и на свобода.
към текста >>

57. ПЕДАГОГИКАТА И ОКУЛТНИТЕ НАУКИ - П. Г. Пампоров Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

На възражението на редактора, че това значи да се отива по-далече от учението на християнската религия, Форд отговаря: „Може, но въпреки туй аз го вярвам; и твърдо вярвам, че в древните времена, в далечните векове хората са знаели нещо, което ние днес сме изгубили, нещо повече отколкото ние знаем относно тайната, която крие животът... Аз см твърдо убеден в това.
Интересен е начинът, по който той изказва своята мисъл: „Всеки живот, който ние живеем – казва Форд – не е друго, освен нова придобивка в общата ни опитност. Всичко това, което е на земята, съществува, за да служи на някое добро, за да се събира опитност, която ще бъде по-после употребена. Няма частица в човека, нито мисъл, нито опитност, която да не продължава по-нататък. Животът е вечен. Така смъртта не може да съществува". На възражението на редактора, че това значи да се отива по-далече от учението на християнската религия, Форд отговаря: „Може, но въпреки туй аз го вярвам; и твърдо вярвам, че в древните времена, в далечните векове хората са знаели нещо, което ние днес сме изгубили, нещо повече отколкото ние знаем относно тайната, която крие животът... Аз см твърдо убеден в това. Вярвам, че това, което ние наричаме религия, за която говорим с изрази на вярването, едно време е била една положителна наука, която се е изразявала чрез термини на фактическо знание. Нещата, които сега за нас представляват неразрешими задачи, като, например, откъде идем преди нашето раждане и къде отиваме след нашата смърт - са били известни на всички. Всичко, което засега тайната на съществуванието, е било тогава познато. „Ще дойде ден, обаче, в който ние ще придобием изново знания, за да виждаме и разбираме вечния живот на всемира: например, това, което става на другите планети." „В заключение - завършил „кралят на автомобилите" - нашият живот не е друго, освен един преход между минали съществувания и бъдещи". (От италианското сп.
към текста >>

58. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ - Georg Nordmann Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Съвременната педагогика е безсилна да индивидуализира възпитанието и обучението, защото детето е една загадка за учителя.
Обширните изследвания, обаче, в последно време на много учени и професори в тия области показват, че не е далеч времето, когато тези окултни науки ще бъдат официално признати. За нас е важно, обаче, да знаем още днес, какво значение имат те за педагогиката. Окултните науки с обилната светлина, която хвърлят върху законите на развитието и заложбите, които всяко дете крие в себе си, ще ни дадат възможност, да намерим най-подходящите методи и средства за въздействие, било да победим известни слабости и пороци, било да развием известни добродетели. Така, чрез точни френологични изследвания на човешката глава, ние ще знаем, кои центрове на мозъка са повече развити, кои по-малко и как да въдворим равновесие и хармония. По чертите на лицето и по линиите на ръката, както и по почерка, всички тези данни ще се потвърдят; от друга страна, ние ще знаем в каква степен са развити умът, сърцето и волята, темпераментът, характерът, способностите, а всичко това е абсолютно необходимо, за да изберем съответни методи за работа. Съвременната педагогика е безсилна да индивидуализира възпитанието и обучението, защото детето е една загадка за учителя. Новият учител, учителят на бъдещето, освен общите познания из психологията, ще има по-дълбоки познания за детската душа и същевременно много точни и конкретни познания за индивидуалността на всяко дете, а това ще му даде възможност да работи с по-голям успех и по-голяма сигурност. Един учител, който е запознат с окултните науки, ще може да чете писмото на природата, което всяко дете носи на своето лице, на своята глава, на своята ръка. Наистина, странно е да се доказва, че всека мисъл, всяко чувство, всяко желание и действие дават своя отпечатък на лицето и на ръцете, и следователно, всеки човек и всяко дете носят своите свидетелства със себе си. Човек се отличава от животните най-много по лицето и по ръката. Лицето е огледало на душата.
към текста >>

59. Философия Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Учението за числата[1] Друидите са считали Науката за Числата като основа на всички природни науки и следователно, като най-плодовита в резултатите си.
През мрака на миналото от фолклорните остатъци и легенди, останали в запада, главно в Ирландия и Корсика, се прозира, че Келтите не са били само едно малобройно племе, а цяла една раса, с колкото по-тъмна за нас, толкова и по-велика за времето си култура. Келтският окултизъм или друидизъм се констатира в онзи сбор от философски, религиозни и нравствени доктрини, преподавани, както и практикувани от старите келтски жреци - мъже или жени - наречени друиди. Думата друиди произлиза от галската дума derw – дъб. Но още по-старата форма на тази дума била труид, съставена от глагола to trow - мечтая мисля, вярвам и от глагола to head - предпазвам, внимавам: trowhead. И оттук се разкрива загадката, защо келтските жреци са наричана друиди, което значи; сериозен, осторожен, мислител, философ - наставник. Учението за числата[1] Друидите са считали Науката за Числата като основа на всички природни науки и следователно, като най-плодовита в резултатите си. Най-разнообразните вибрации, колебания на материята за тях, не са били друго, освен съответни размествания, игра на числа. И все пак, тази вечна променливост е именно великият закон на съществата. Вървежът на душите през последователни превъплъщения - този вървеж, който възлиза и слиза, организира и руши, всичко това не е (друго), освен самата Еволюция и показва, че нищо не се губи, нито разрушава, както още се вярва в наше време, защото цялостният този процес - това е самата Вечност, Душата на вселената, Числото на числата, Бог! Подвижността на материята, намираща се във вечна игра, минаваща през милиони форми, трансформиращи се по необходимост, тази крайна удивителна подвижност изяснява най-красноречиво учението за странствуването на душите; защото самото това странствуване изяснява логически проблема и резона на контрастите, противоположностите в природата, както и общественото положение на всяко човешко същество, а също и привидната безсмислица, която характеризира неговото поведение. Учението за превъплъщенията на душите, следователно, е толкова логично, а още повече и категорично и ние съвсем не сме изненадани, като го намираме напълно възприето в окултното учение на Келтите.
към текста >>

Подвижността на материята, намираща се във вечна игра, минаваща през милиони форми, трансформиращи се по необходимост, тази крайна удивителна подвижност изяснява най-красноречиво учението за странствуването на душите; защото самото това странствуване изяснява логически проблема и резона на контрастите, противоположностите в природата, както и общественото положение на всяко човешко същество, а също и привидната безсмислица, която характеризира неговото поведение.
И оттук се разкрива загадката, защо келтските жреци са наричана друиди, което значи; сериозен, осторожен, мислител, философ - наставник. Учението за числата[1] Друидите са считали Науката за Числата като основа на всички природни науки и следователно, като най-плодовита в резултатите си. Най-разнообразните вибрации, колебания на материята за тях, не са били друго, освен съответни размествания, игра на числа. И все пак, тази вечна променливост е именно великият закон на съществата. Вървежът на душите през последователни превъплъщения - този вървеж, който възлиза и слиза, организира и руши, всичко това не е (друго), освен самата Еволюция и показва, че нищо не се губи, нито разрушава, както още се вярва в наше време, защото цялостният този процес - това е самата Вечност, Душата на вселената, Числото на числата, Бог! Подвижността на материята, намираща се във вечна игра, минаваща през милиони форми, трансформиращи се по необходимост, тази крайна удивителна подвижност изяснява най-красноречиво учението за странствуването на душите; защото самото това странствуване изяснява логически проблема и резона на контрастите, противоположностите в природата, както и общественото положение на всяко човешко същество, а също и привидната безсмислица, която характеризира неговото поведение. Учението за превъплъщенията на душите, следователно, е толкова логично, а още повече и категорично и ние съвсем не сме изненадани, като го намираме напълно възприето в окултното учение на Келтите. Певецът от Godolin, Anverenq, е имал способността, когато пожелае да пада в транс. Така твърди Мириам[2], а галският епископ Гиралдус съобщава да е познавал един поет от Clamergan, който могъл да предсказва бъдещето, както и да разказва за неща, които остават скрити за обикновения човек (Futurorum simul et occultarum scienciam habens[3]). Мерлен, очарователят, имаше способността да се себеизлъчва, след като се самохипнотизира и така е развил в себе си дарбата на интуиция и ясновидство. Бретонците от Арморик и Келтите квалифицираха тази способност като mal sarce (свещено зло)[4], а Галите, като mal benit: (благословено зло)[5].
към текста >>

Учението за превъплъщенията на душите, следователно, е толкова логично, а още повече и категорично и ние съвсем не сме изненадани, като го намираме напълно възприето в окултното учение на Келтите.
Учението за числата[1] Друидите са считали Науката за Числата като основа на всички природни науки и следователно, като най-плодовита в резултатите си. Най-разнообразните вибрации, колебания на материята за тях, не са били друго, освен съответни размествания, игра на числа. И все пак, тази вечна променливост е именно великият закон на съществата. Вървежът на душите през последователни превъплъщения - този вървеж, който възлиза и слиза, организира и руши, всичко това не е (друго), освен самата Еволюция и показва, че нищо не се губи, нито разрушава, както още се вярва в наше време, защото цялостният този процес - това е самата Вечност, Душата на вселената, Числото на числата, Бог! Подвижността на материята, намираща се във вечна игра, минаваща през милиони форми, трансформиращи се по необходимост, тази крайна удивителна подвижност изяснява най-красноречиво учението за странствуването на душите; защото самото това странствуване изяснява логически проблема и резона на контрастите, противоположностите в природата, както и общественото положение на всяко човешко същество, а също и привидната безсмислица, която характеризира неговото поведение. Учението за превъплъщенията на душите, следователно, е толкова логично, а още повече и категорично и ние съвсем не сме изненадани, като го намираме напълно възприето в окултното учение на Келтите. Певецът от Godolin, Anverenq, е имал способността, когато пожелае да пада в транс. Така твърди Мириам[2], а галският епископ Гиралдус съобщава да е познавал един поет от Clamergan, който могъл да предсказва бъдещето, както и да разказва за неща, които остават скрити за обикновения човек (Futurorum simul et occultarum scienciam habens[3]). Мерлен, очарователят, имаше способността да се себеизлъчва, след като се самохипнотизира и така е развил в себе си дарбата на интуиция и ясновидство. Бретонците от Арморик и Келтите квалифицираха тази способност като mal sarce (свещено зло)[4], а Галите, като mal benit: (благословено зло)[5]. Корсиканските планинци приписваха на тези, които падаха в транс, дарбата на Божествено вдъхновение и откровени[6], сиреч второ виждане[7].
към текста >>

60. Книгопис Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

* * * Новата наука, новото Божествено учение, поставя всички неща на един велик вътрешен опит.
С това нещо се отличава той и с него е силен. ------------------------------------------------------------ Всяка идея има собствен метод за приложение; употреби ли се друг, идеята пропада. * * * Само онзи човек ви обича, който като се приближи при вас, вашите морални чувства се усилват и вие двамата ставате радостни. * * * Истината, това е насоката, в която ниe се движим; насока кcм Безграничното и Безначалното, което има връзка с ограниченото. * * * В Божественото или всички трябва да бъдат щастливи, или всички трябва да бъдат нещастни. * * * Новата наука, новото Божествено учение, поставя всички неща на един велик вътрешен опит. Туй, което не можете да опитате не вярвайте в него. Можеш да вярваш в Истината. Може да се вярва в туй, което е опитано. Учителят
към текста >>

61. Идеен преглед Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ДРУГИ КНИГИ ВЪВ ВРЪЗКА С УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ Giovani Verotiero — Де е истината?
Песни на Всемирното Братство (подвързана). – 40 лева. К великой цели. Причины международного антагонизма. Условия объединенiя славян. ДРУГИ КНИГИ ВЪВ ВРЪЗКА С УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ Giovani Verotiero — Де е истината? — Научно изчерпателен отговор на критиките против учението на Учителя. – 20лева. Waniel. — Съвременнаия обществен морал и Дънов – 8 лева. В.Граблашев — Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов. – 8 лева.
към текста >>

— Научно изчерпателен отговор на критиките против учението на Учителя.
– 40 лева. К великой цели. Причины международного антагонизма. Условия объединенiя славян. ДРУГИ КНИГИ ВЪВ ВРЪЗКА С УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ Giovani Verotiero — Де е истината? — Научно изчерпателен отговор на критиките против учението на Учителя. – 20лева. Waniel. — Съвременнаия обществен морал и Дънов – 8 лева. В.Граблашев — Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов. – 8 лева. Йоан Истинолюбиви — Учението на Учителя – 5 лева.
към текста >>

В.Граблашев — Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов.
Условия объединенiя славян. ДРУГИ КНИГИ ВЪВ ВРЪЗКА С УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ Giovani Verotiero — Де е истината? — Научно изчерпателен отговор на критиките против учението на Учителя. – 20лева. Waniel. — Съвременнаия обществен морал и Дънов – 8 лева. В.Граблашев — Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов. – 8 лева. Йоан Истинолюбиви — Учението на Учителя – 5 лева. Д-р Върбишки — Дъновизма, Окултизма. Теософията. – Стоян Ватралски — Кои и какви са Белите братя. – Белобратков — Новото духовно учение.
към текста >>

Йоан Истинолюбиви — Учението на Учителя – 5 лева.
— Научно изчерпателен отговор на критиките против учението на Учителя. – 20лева. Waniel. — Съвременнаия обществен морал и Дънов – 8 лева. В.Граблашев — Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов. – 8 лева. Йоан Истинолюбиви — Учението на Учителя – 5 лева. Д-р Върбишки — Дъновизма, Окултизма. Теософията. – Стоян Ватралски — Кои и какви са Белите братя. – Белобратков — Новото духовно учение. – 10 лева. Самарянин — Ехото на Любовта.
към текста >>

– Белобратков — Новото духовно учение.
В.Граблашев — Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов. – 8 лева. Йоан Истинолюбиви — Учението на Учителя – 5 лева. Д-р Върбишки — Дъновизма, Окултизма. Теософията. – Стоян Ватралски — Кои и какви са Белите братя. – Белобратков — Новото духовно учение. – 10 лева. Самарянин — Ехото на Любовта. – 10 лева. Отворено писмо до архим. Ефтимий. – 3 лева.
към текста >>

Философията на живота (Учението на розенкройцерите) – В.
Първи стъпки към света на живота— Дж. Ален – 66 лева. Мисълта творец на характера — Дж. Ален – 9 лева. Бхагавад Гита или Божествената песен – 20 лева. Философията на живота (Учението на розенкройцерите) – В. Граблашев – 35 лева. При нозете на Учителя — Кришнамурти – 6 лева. Четвърто измерение. — Нуаркарма. – 10 лева.
към текста >>

62. Мисли за вегетарианството Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Буржа ЕКЗОТЕРИЗЪМ И ЕЗОТЕРИЗЪМ Мистичното обучение се дели на две части - екзотерична, предаваща се публично и езотерична - за посветените.
Ж. Г. Буржа ЕКЗОТЕРИЗЪМ И ЕЗОТЕРИЗЪМ Мистичното обучение се дели на две части - екзотерична, предаваща се публично и езотерична - за посветените. Легенди, свещени книги, алегорични поеми, приказките на хиляда и една нощ, пентакли, йероглифи, всичко това изяснява екзотеричната страна на учението. Езотеричната част се придава от уста на уста на учениците на миналите през много изпитания, които ще покажат волята, смелостта и силата им. Тук придаваме един екзотеричен разказ, като даваме същевременно и езотерическото тълкувание. Екзотеризъм Принцеса Паризада, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг, двамата нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път. Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво.
към текста >>

Легенди, свещени книги, алегорични поеми, приказките на хиляда и една нощ, пентакли, йероглифи, всичко това изяснява екзотеричната страна на учението.
Ж. Г. Буржа ЕКЗОТЕРИЗЪМ И ЕЗОТЕРИЗЪМ Мистичното обучение се дели на две части - екзотерична, предаваща се публично и езотерична - за посветените. Легенди, свещени книги, алегорични поеми, приказките на хиляда и една нощ, пентакли, йероглифи, всичко това изяснява екзотеричната страна на учението. Езотеричната част се придава от уста на уста на учениците на миналите през много изпитания, които ще покажат волята, смелостта и силата им. Тук придаваме един екзотеричен разказ, като даваме същевременно и езотерическото тълкувание. Екзотеризъм Принцеса Паризада, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг, двамата нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път. Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво. Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана".
към текста >>

63. Духът на новата раса Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тук става дума за съвременната хигиена, която се ограничава да посочи условията на живота, отнасящи се до тялото, до жилището, в което да има повече въздух и светлина до храната, която да е богата на витамини и да дава необходимите калории топлина, до обучението, до облеклото, до устройството на градовете и пр.
Тук можем да посочим лечението със слънчеви лъчи, физическа топлина, масажи, кварцови лампи, рентгенови и радиеви лъчи и пр. Наистина, и тоя начин дава резултати, понякога даже много добри, но и тук не при всички болести имаме добри резултати. Най-сетне стигаме до последния най-важен метод - хигиената. Но и тук тя служи само на тялото и представлява само механизиране на външните условия. Това все пак е един от най важните методи с голямо бъдеще. Тук става дума за съвременната хигиена, която се ограничава да посочи условията на живота, отнасящи се до тялото, до жилището, в което да има повече въздух и светлина до храната, която да е богата на витамини и да дава необходимите калории топлина, до обучението, до облеклото, до устройството на градовете и пр. Но с това аз искам да изтъкна, колко хигиената е добре поставена само от към външната страна на въпроса без някой да се спре по-дълбоко върху вътрешната, психологичната страна на човека. В съвременната медицина тая страна е съвсем изолирана и взима съвсем малко участие, както в разглеждане причините на заболяванията, тъй и в методите на лечението. ========================= От гледището на окултната наука, както и от гледището на видни учени, слънчевите петна имат някаква връзка със земетресенията. Учителят
към текста >>

64. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква граница, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст.
ВЕСТИ През миналата седмица, г-жа Агнеса Хофман, сестра от духовното братство в Холандия, посети Билото Братство - обществото на г-н Дънов в София, с мисия да направи връзка между братството в Холандия и това тук, или както тя самата заяви: „Аз дойдох да видя Учителя - П. Дънов, щом научих, че Той е в България". Такива братства има навсякъде по света. Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква граница, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст. Г-жа Агнеса Хофман е от католическата либерална църква, но това не ù пречи да се нарече ученичка на г н Дънов и сестра на всички ученици от Бялото Братство в България. В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България. „Изгрев" - София, 28. ІХ. 1928 г. неделя, пр. обед.
към текста >>

Днес, в тази страна, започва голяма борба около учението на Учителя П. Дънов.
Ние знаем от Писанието, че „няма пророк без почест, освен в отечеството си". За щастието Това, което ще кажа сега, се отнася до ония, които имат отворени сърца, да слушат и разбират. Въпросът е за идващата раса, за новата светлина в сърцата на хората. Ще ви поговоря за страната на щастието. Голям вик се разнася в света за новата раса, за щастието. Днес, в тази страна, започва голяма борба около учението на Учителя П. Дънов. Той е при вас, говори с вас, вие Го слушате. Това слушаме и ние. Малко са Учителите на човечеството. Кришна-ди, наречен Кришна Мурти иде като дете в света и носи щастие за всички, които отворят сърцето си за идващата раса. Техният глас се провиква: „Събуди се, дете, на светлината!
към текста >>

65. Звездните влияния върху земните вещества Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Въпросът за истинността на старите легенди (Атлантида, потопът и др.) за старостта на човешкия род, за възможно единство между естествено историческото схващане и метафизическото учение за произхода на видовете, получават тук едно поразително ново осветление.
- Изворите на легендите за произхода на света и за неговото пропадане. - Странствуване на душата, смърт и спасение. Самото изнесено съдържание говори много добре за самата книга. В нея авторът с един обоснован природо-историчен поглед доказва, че старите митове са едно истинско човешко преживяване. Резултатите на точно изследване и сериозните философски издирвания се свързват тук в една нова световна картина. Въпросът за истинността на старите легенди (Атлантида, потопът и др.) за старостта на човешкия род, за възможно единство между естествено историческото схващане и метафизическото учение за произхода на видовете, получават тук едно поразително ново осветление. Науката, дори и в най-простата си форма, като просто описание на нещо, може при желание за чисто познание, да има само метафизичен смисъл; или ако няма такъв, тя въобще, няма никакъв смисъл. Авторът казва, че проблеми, като настоящия, без рационална метафизика не може да имат плен обхват, дълбочина и разрешение. Затова, във втората част на книгата, която е дълбоко духовна, окултна, авторът показва, че не е тежко да се постави мост между външното, естествено-историческото — и вътрешното — метафизичното, окултното разбиране. В тази област работят днес много видни личности на базата на едно природно изследване. Едно задълбочаване на тази метафизична част на книгата представя втората му работа: Natur und Seele Пърирода и Душа или Един принос към магическото учение за света.
към текста >>

Едно задълбочаване на тази метафизична част на книгата представя втората му работа: Natur und Seele Пърирода и Душа или Един принос към магическото учение за света.
Въпросът за истинността на старите легенди (Атлантида, потопът и др.) за старостта на човешкия род, за възможно единство между естествено историческото схващане и метафизическото учение за произхода на видовете, получават тук едно поразително ново осветление. Науката, дори и в най-простата си форма, като просто описание на нещо, може при желание за чисто познание, да има само метафизичен смисъл; или ако няма такъв, тя въобще, няма никакъв смисъл. Авторът казва, че проблеми, като настоящия, без рационална метафизика не може да имат плен обхват, дълбочина и разрешение. Затова, във втората част на книгата, която е дълбоко духовна, окултна, авторът показва, че не е тежко да се постави мост между външното, естествено-историческото — и вътрешното — метафизичното, окултното разбиране. В тази област работят днес много видни личности на базата на едно природно изследване. Едно задълбочаване на тази метафизична част на книгата представя втората му работа: Natur und Seele Пърирода и Душа или Един принос към магическото учение за света. 2 изд. 202 стр. 1927 год. 6 . 50 мк.
към текста >>

Появилата се през тази година трета книга на Даке: Leben als Symbol Животът като символ или метафизика на едно учение за развитието.
- Светозрение - Магически поглед за света - Човекът като мярка - Външното и вътрешното - Магическият кръг - Живота - Магията и природните науки - Магията и психологията - Ясновидството и разсъдъкът - Магията и интелектът - Жертвата - Словото - Тялото и космосът - Космосът и животът - Суеверието и действителността - Единството - Органическото оформяване - Преобразяването - Образът и първообразът - Природно поглеждане - Магията в приказката - Опасност от магията - Делото - Първичният мир - Обръщението - Потопяването. В тази книга авторът методично и обосновано изнася една закръглена световна картина. Той нарича това „магичното" в противовес на механично-интелектуалното светозрение на естествените науки. Даже изнася срещу последното схващане много жизнени аргументи, каквито той като естествоизпитател и дълбок познавач на проблемите за душата може да изнесе по дълбоките въпроси на натурфилософията. И тук провежда един път на вътрешно освобождение от „ниско-магичното" в окултната проява, поради което следва и едно обяснение за целта на чисто човешкото. Появилата се през тази година трета книга на Даке: Leben als Symbol Животът като символ или метафизика на едно учение за развитието. 209 стр. 1928, подв. 8,50 мк. служи за доизграждане и задълбочаване на преди изнесените схващания. СЪДРЖАНИЕ: Увод: Символ, алегория, мисловна картина - символичното в науката - Природна история и мир.
към текста >>

- Учение за развитието - Органическата целесъобразност - Идеята за първичното зараждане - Идеята за усъвършенствуването и дървото на развитието - Индивидът като символ - Ентелехията на вида - Типът и първичната форма - Формата и родството - Смъртта и появата на типовете.
209 стр. 1928, подв. 8,50 мк. служи за доизграждане и задълбочаване на преди изнесените схващания. СЪДРЖАНИЕ: Увод: Символ, алегория, мисловна картина - символичното в науката - Природна история и мир. - Учение за развитието - Органическата целесъобразност - Идеята за първичното зараждане - Идеята за усъвършенствуването и дървото на развитието - Индивидът като символ - Ентелехията на вида - Типът и първичната форма - Формата и родството - Смъртта и появата на типовете. Природата и учението за човека: Природата и изкуството - Мирт за животното - Човекът като първична форма - Смъртта като символ на учението за човека. - Демонологията на развитието на формата - Демонологията на човешката природа - Природният закон и животът на човека - Астрологическият символ - Първичното изкуство и първичната наука. В първата работа, авторът започна своето природно изследване на мита и как се отразява този последния в природното изследване. Но трябваше да се покаже още, как са били свързани митичното с хода на самото предание в тъмното предисторично минало. Новата работа иска да уясни, че митичното само за себе си и като преживяване на природата трябва да бъде схванато независимо от условията на времето.
към текста >>

Природата и учението за човека: Природата и изкуството - Мирт за животното - Човекът като първична форма - Смъртта като символ на учението за човека.
1928, подв. 8,50 мк. служи за доизграждане и задълбочаване на преди изнесените схващания. СЪДРЖАНИЕ: Увод: Символ, алегория, мисловна картина - символичното в науката - Природна история и мир. - Учение за развитието - Органическата целесъобразност - Идеята за първичното зараждане - Идеята за усъвършенствуването и дървото на развитието - Индивидът като символ - Ентелехията на вида - Типът и първичната форма - Формата и родството - Смъртта и появата на типовете. Природата и учението за човека: Природата и изкуството - Мирт за животното - Човекът като първична форма - Смъртта като символ на учението за човека. - Демонологията на развитието на формата - Демонологията на човешката природа - Природният закон и животът на човека - Астрологическият символ - Първичното изкуство и първичната наука. В първата работа, авторът започна своето природно изследване на мита и как се отразява този последния в природното изследване. Но трябваше да се покаже още, как са били свързани митичното с хода на самото предание в тъмното предисторично минало. Новата работа иска да уясни, че митичното само за себе си и като преживяване на природата трябва да бъде схванато независимо от условията на времето. Вътрешната връзка между двата светогледа - Рационалният и Митичният - лежи в Символичния.
към текста >>

При по-нататъшното разширение и пояснение на учението за природната душа, авторът идва до въпроса, дали няма също едно по-дълбоко разбиране на органическото развитие от символично гледище.
- Демонологията на развитието на формата - Демонологията на човешката природа - Природният закон и животът на човека - Астрологическият символ - Първичното изкуство и първичната наука. В първата работа, авторът започна своето природно изследване на мита и как се отразява този последния в природното изследване. Но трябваше да се покаже още, как са били свързани митичното с хода на самото предание в тъмното предисторично минало. Новата работа иска да уясни, че митичното само за себе си и като преживяване на природата трябва да бъде схванато независимо от условията на времето. Вътрешната връзка между двата светогледа - Рационалният и Митичният - лежи в Символичния. При по-нататъшното разширение и пояснение на учението за природната душа, авторът идва до въпроса, дали няма също едно по-дълбоко разбиране на органическото развитие от символично гледище. Днешното реалистично учение за развитието не е вече задоволително за модерното мислене, затова трябва да се замести с едно учение за вътрешното значение на формите. Така в чудесна архитектура се съединява една мощна световна картина, би могло да се каже, световна картина на днешния искрено търсещ и изследващ човек, който слага една единна връзка между рационалното и интуитивното природно схващане. Даже сам пише: „Може да се мисли и да се пише за човешкия живот; не за един абстрактен човек, който, като такъв. никак и не съществува, но както е всъщност и както е в моето представление - естествено - историческите обекти вървят тясно свързани ръка за ръка с митичните възгледи. Моят поглед лежи в непосредственото отражение на вътрешния и външен живот, напълно освободен от абстрактни понятия и можещ да се изнесе само в живуща картина".
към текста >>

Днешното реалистично учение за развитието не е вече задоволително за модерното мислене, затова трябва да се замести с едно учение за вътрешното значение на формите.
В първата работа, авторът започна своето природно изследване на мита и как се отразява този последния в природното изследване. Но трябваше да се покаже още, как са били свързани митичното с хода на самото предание в тъмното предисторично минало. Новата работа иска да уясни, че митичното само за себе си и като преживяване на природата трябва да бъде схванато независимо от условията на времето. Вътрешната връзка между двата светогледа - Рационалният и Митичният - лежи в Символичния. При по-нататъшното разширение и пояснение на учението за природната душа, авторът идва до въпроса, дали няма също едно по-дълбоко разбиране на органическото развитие от символично гледище. Днешното реалистично учение за развитието не е вече задоволително за модерното мислене, затова трябва да се замести с едно учение за вътрешното значение на формите. Така в чудесна архитектура се съединява една мощна световна картина, би могло да се каже, световна картина на днешния искрено търсещ и изследващ човек, който слага една единна връзка между рационалното и интуитивното природно схващане. Даже сам пише: „Може да се мисли и да се пише за човешкия живот; не за един абстрактен човек, който, като такъв. никак и не съществува, но както е всъщност и както е в моето представление - естествено - историческите обекти вървят тясно свързани ръка за ръка с митичните възгледи. Моят поглед лежи в непосредственото отражение на вътрешния и външен живот, напълно освободен от абстрактни понятия и можещ да се изнесе само в живуща картина". Тези три книги [1] се взаимно допълват, но и всяка сама за себе си представя много цялостен и завършен принос към новата насока на мислене за пресъздаване на живота.
към текста >>

66. Космичен човешки ритъм - Р. Шуберт Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Затова Учителят на древността почваше обучението с това: човек да преживее отношението си към природните царства Посочваше му се един път на Посвещение, което му разкриваше тайните на природата в растенията, минералите.
В древно време мъдреците са знаели това отношение и едновременно са били и лечители. Тези, които се учеха в окултните школи, се запознаваха с отношенията на човека към космоса: към звездите, слънцето, планетите, луната, земята с природните ù царства. Природопознанието се основаваше на тези отношения. Стремежът към природопознанието беше едновременно и стремеж към духовното. Това не може да се постигне, ако не се извършат промени в човека. Затова Учителят на древността почваше обучението с това: човек да преживее отношението си към природните царства Посочваше му се един път на Посвещение, което му разкриваше тайните на природата в растенията, минералите. животните и самия човек. Тогаз още беше жива у човека истината, че пътят към миропознание води през самопознанието. Това самопознание е началото на онзи път на Посвещение, което води човека при дълбоките тайни на битието. Тайната на растенията ще се разбере, когато се има пред вид, че те са произлезли при една по-раншна фаза на земята, наречена „лунна фаза на земята*-, когато всичко е било още в течно състояние. И различието на растенията и цветовете се причини от различното отношение на тогавашната „лунна фаза на земята" към зодиакалните знакове, напр.
към текста >>

67. Съдържание на 8-9 бр. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Чрез тази есперантска библиотека много чужденци са проявили вече интерес към учението на Бялото Братство.
КНИГОПИС Библиотека „Nova kulturo" Това е есперантско издание на беседите на Учителя. Под печат е вече петият номер. Чрез тази есперантска библиотека много чужденци са проявили вече интерес към учението на Бялото Братство. Това се вижда от многобройните писма, получени от странство, а също и от отзивите в есперантския и в другия чужд печат за учението. Тая есперантска библиотека има нужда от подкрепа. Нека се подкрепят групата идеалисти, които са взели тази навременна инициатива. Приятелите на новите идеи ще принесат голяма полза на библиотеката, като се абонират за нея, даже и когато не владеят есперанто. Защото, така те от една страна ще подкрепят начинанието, а от друга страна ще могат да услужат с получените номера на свои приятели и познати.
към текста >>

Това се вижда от многобройните писма, получени от странство, а също и от отзивите в есперантския и в другия чужд печат за учението.
КНИГОПИС Библиотека „Nova kulturo" Това е есперантско издание на беседите на Учителя. Под печат е вече петият номер. Чрез тази есперантска библиотека много чужденци са проявили вече интерес към учението на Бялото Братство. Това се вижда от многобройните писма, получени от странство, а също и от отзивите в есперантския и в другия чужд печат за учението. Тая есперантска библиотека има нужда от подкрепа. Нека се подкрепят групата идеалисти, които са взели тази навременна инициатива. Приятелите на новите идеи ще принесат голяма полза на библиотеката, като се абонират за нея, даже и когато не владеят есперанто. Защото, така те от една страна ще подкрепят начинанието, а от друга страна ще могат да услужат с получените номера на свои приятели и познати. Годишен абонамент 40 лева.
към текста >>

68. Духът на неродените (Духът на новата раса) Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Според новото учение, сега ние всички имаме най-добрите условия за развитие.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ (Писмо до един далечен брат) Четох статиите ви по правото хранене. Продължавайте да пишете и хвърляте, където можете около вас, с примера и с перото семенца: някои от тях ще паднат в безплодна почва, други в плодна, и те, кои по-малко, кои повече, ще растат и ще дадат плод. Човек не трябва да се мисли нещастен, ограничен, понеже това, което той мисли, става. Съществено е да вложим в нас и в тези, на които искаме да помагаме, мисълта и убеждението, че спасението е в самия човек, в стремежа ни да се издигаме. Според новото учение, сега ние всички имаме най-добрите условия за развитие. За да успеем в живота, в обществото, в семейството, трябва да бъдем вътрешно силни, Тая сила не се добива с магии, внушения или помощи отвън, но с постоянна, всекидневна работа върху себе си и в себе си. Най-ценният дар, който вие можете да направите на вашия другар, е да го убедите, че той има в себе си всички възможности на гения, на светията, които той сам с помощта на вътрешна светлина може да пробуди и развие. Яко той начене да работи без да бърза, но без спиране, без друго ще има и най-добрите условия за прогрес. Защото върховният закон в вселената е развитието, и всички сили помагат томува, който желае това. Обаче нужно е търпение, да знаем, че и водата на океаните се е сбирала капка по капка в течение на безкрайни епохи: ние сме вечни; важно е посоката, км която вървим.
към текста >>

Всеки метод или учение представлява стъпало на стълбата, по която се изкачваме.
Учителят казва: „Ако днес живееш добре, и утре ще живееш по същия начин; трябва да се радвате на печалбата, която днес имате". Понякога ние сме смешни; малкият наш ум занимаваме с големи проекти за утре, изоставяйки предстоящите за днес задачи: приличаме на ученика, който вместо да учи задачите, които учителят всеки ден му дава, губи времето си да мисли за задачи, които не е получил още, или повтаря старите, които вече е изучавал. Така ние трябва да се занимаваме с днешното, да търсим днес да живеем добре и да учим; ако всеки ден постъпваме така, на края на годината ще имаме нашия диплом, ще се радваме и ще използуваме добре земния си живот. В работата ни трябва да има метод, да учим по една лекция наведнъж и да имаме само един Учител. Който пие вода от много извори, ще си развали стомаха. Всеки метод или учение представлява стъпало на стълбата, по която се изкачваме. Вам е известно, че стъпало по стъпало се възлиза по една стълба и само при падане се взимат всички наведнъж. Съзнателният ученик трябва да знае, върху кое стъпало се намира. И само след като е поставил добре единия си крак, вдига другия върху по-горното стъпало. Само тухла по тухла ще изградим нашата сграда. Да знаем да се храним е първата стъпка за този, който иска да изучава тайните на природата и да живее хармонично с нея.
към текста >>

69. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Според новото учение дълбоко в основата на механичното се крие едно духовно естество, което направлява, което осмисля н-щата в своето развитие.
ОКУЛТИЗМЪТ КАТО НАЙ-ВАЖЕН ФАКТОР В ЖИВОТА НА ЛИЧНОСТТА И ОБЩЕСТВОТО Биологически днес считат, че животът не е нищо друго освен резултат на редица биохимични и енергетични процеси, извършващи се неизвестно защо и създаващи като резултат на ентропия всички органически и неорганически форми в света. От това гледище всичко в живота се ръководи от механически закони, не почиващи на нищо, и целият живот е напътен към никому неизвестен бряг.Този бряг се нарича усъвършенствуване, а ходът към него - развитие, еволюция. Според новото учение дълбоко в основата на механичното се крие едно духовно естество, което направлява, което осмисля н-щата в своето развитие. Днешната наука, по-право науката през 19 век е достигнала до там, да вижда в проявите на природата и живота само механически закономерности. Окултизмът като е градил неизвестно и тихо своите неведоми пътеки на дълбоко познание на света и живота от най-стара древност до днес. той е бивал майка на всички отбелязани велики прояви в историята на човечеството. Окултизмът всякога се е явявал спасителния бряг, по който се намират вечните извори на жива вода. както за личността, така и за човечеството във всичките негови прояви.
към текста >>

А днешната химия наново прегръща старите схващания на алхимията за превръщането на елементите един в друг, за единството на материята, Учението за относителността, за радиоактивността хвърлят мост към окултното.
Днес науката, минала през периода на крайното отрицание на всичко духовно, периода на крайния материализъм на 19 в., се връща наново към доказване по един чисто експериментален път на окултните проблеми. Въпросите за възможността на телепатията, за ясновидството, за невидимото излъчване на светлина от организмите и всичко в природата, не представляват от себе си вече нищо тайнствено. Навсякъде днес в научния свят се издават гласове за по-голяма широта, за велики възможности за разбирането на света, в чиято основа има нещо духовно, разумно и неизвестно нам. Един виден учен днес, Едгар Даке - идва по един чисто научен път да подкрепи старите схващания на окултизма. Той ни доказва, че старите легенди са били истинска човешка преживелица; той хвърля също много светлина и върху схващането, че всичко в природата има символично значение. А днешната химия наново прегръща старите схващания на алхимията за превръщането на елементите един в друг, за единството на материята, Учението за относителността, за радиоактивността хвърлят мост към окултното. В целия свят днес, повече отколкото всякога, има окултни Учители, които повдигат високо глас за по-голяма искреност в всички среди всред хората - да се признае, че наистина в окултизма са вечните пътеки на спасение и възход. Окултизмът в своите нови форми днес не се явява, нито като рушител на старото, защото то само се руши, нито като негов реформатор - рухващото няма нужда от реформа. Трябва съвсем ново. Окултизмът не създава и религии в днешния смисъл на думата. Той влага в схващането за всичко отвъдно, невидимо, чиста наука.
към текста >>

Новото учение се занимава с живота не като враг на човечеството и напредъка, но като един научен елемент, който поставен на своето место дава своите полезни резултати.
Той ни казва, че доброто на целия свят се достига чрез работата на отделната личност за постигането на доброто. Той не се обявява против науката, напротив, окултизма, влага и дава методите за чисто експерименталното проучване на всичко онова, което досега се виждаше като чисто абстрактно. То счита вярата не като абстрактно преживяване, но като израз на опитност и положително знание. И в този смисъл самата вяра като метод може да се проучи. Също и за любовта, която може да се опита в нейното най-чисто естество и която окултизмът счита за най-важното в живота. Новото учение се занимава с живота не като враг на човечеството и напредъка, но като един научен елемент, който поставен на своето место дава своите полезни резултати. Новото учение не се стреми да руши съвременните социални форми - държава и пр. Това са само преходни форми в историята и развитието на човечеството. То се стреми да повдигне съзнанието в човека, че единствената държава в света, това е вселената; че единственият господар в живота е Бог и единствената сила - любовта. Е. Коен * * * Какво благородство и милосърдие се поражда, когато се вживееш в положението на някоя душа. Колко е сладка радостта, когато посрещнеш своя брат с доверие и чистота, като че ли пред теб е Господ Бог.
към текста >>

Новото учение не се стреми да руши съвременните социални форми - държава и пр.
Той не се обявява против науката, напротив, окултизма, влага и дава методите за чисто експерименталното проучване на всичко онова, което досега се виждаше като чисто абстрактно. То счита вярата не като абстрактно преживяване, но като израз на опитност и положително знание. И в този смисъл самата вяра като метод може да се проучи. Също и за любовта, която може да се опита в нейното най-чисто естество и която окултизмът счита за най-важното в живота. Новото учение се занимава с живота не като враг на човечеството и напредъка, но като един научен елемент, който поставен на своето место дава своите полезни резултати. Новото учение не се стреми да руши съвременните социални форми - държава и пр. Това са само преходни форми в историята и развитието на човечеството. То се стреми да повдигне съзнанието в човека, че единствената държава в света, това е вселената; че единственият господар в живота е Бог и единствената сила - любовта. Е. Коен * * * Какво благородство и милосърдие се поражда, когато се вживееш в положението на някоя душа. Колко е сладка радостта, когато посрещнеш своя брат с доверие и чистота, като че ли пред теб е Господ Бог. Умен е този, който намира смисъл в противоречията, що му идат чрез неговите ближни.
към текста >>

70. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той отговори: – Вашата кабала туря на чело на своето обучение една аксиома, която вие може би сте чели много пъти, но без да ù обърнете внимание.
Той устоява на голяма умора, на безсъница, на трудностите на нерешени проблеми, възкресява мъртви, заповядва на морето, на земята, на невидимите и повтаря, че не знае и че нищо не може. Знае, в коя пагода се намира този или онзи ръкопис, знае в кой планински кът расте известно рядко растение. Той дава ценни съвети на работника, свещеника, моряка, търговеца, артиста, учения. Без ласкателство той към всекиго проявява внимателност, която вежливостта изисква и много велики на земята се считат честити да се приближат до него. Следващото ми посещение завари Андреас, че рисува върху вази в норвежки стил; додето той рисуваше, аз го попитах за някои обяснения за молитвата, на която той, изглеждаше, че отдава голямо значение. Той отговори: – Вашата кабала туря на чело на своето обучение една аксиома, която вие може би сте чели много пъти, но без да ù обърнете внимание. Тя е: „Всичко е одушевено"; така казва Симеон Бен Йокай. Аз кивнах глава утвърдително. – Ако физичната ви личност е ограничена, то вещата астрална личност, умствена и пр. са също така ограничени. Един орангутан е седем пъти по-силен от човека.
към текста >>

71. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Но моят водач ми поясни: – Тук вие виждате приложение на учението за Татвите, част от което вашите философи - монисти са открили като теория за четвъртото измерение.
Развеждайки ме през този музей от машини, Санкиананда ми обърна вниманието върху един вид голям кубичен ковчег, направен от вещество, подобно на злато и прозрачно като стъкло. – Това е един Дуракапалам, ми каза той. На ваш език може да се преведе с телемобил. Ние си служим с него, за да пътуваме до планетите на физичната ни вселена. Аз се изненадах. Но моят водач ми поясни: – Тук вие виждате приложение на учението за Татвите, част от което вашите философи - монисти са открили като теория за четвъртото измерение. Ще ви изложа веригата от разсъждения, с която ние дойдохме до това. И той ми източи физичната страна на санкия (научно-философска школа в Индия). От туй, което ми каза, ще ви резюмирам само най-необходимото. Ето го: – Има една всемирна субстанция акаша и всички форми са съставени от нея. Тези форми ние възприемаме чрез петтях си сетива.
към текста >>

– Такъв беше, ми каза Андреас след късо мълчание, първото обучение, което ми даде водачът.
За да се използува този апарат безопасно, човек трябва да се тренира така, щото организмът да може да издържа грамадно електрическо напрежение. Това е специална йога. Понастоящем ние нямаме лице, подготвено за това в нашата школа. А от друга страна през сегашния сезон и флуидичното състояние на страната не е благоприятно. Ако вие останете тук известно време, ще можете да видите опита. – Такъв беше, ми каза Андреас след късо мълчание, първото обучение, което ми даде водачът. Ето допълнителното обучение, което получих малко по-малко и което аз ще събера в едно при своето припомняне. Изобщо проблемът се състои в намирането на акумулатор, способен да абсорбира акустична сила - ако искате, може да го наречете акустичен флуид и нервен флуид, с помощта на който хората получават възприятия и схващат идеите. Веществото на този апарат (ковчега) е метал, извлечен от алуминия с безконечна грижливост. Прозрачният ковчег, за който ви говорих, има в центъра си малък уред, приличен на кристална книга (блокът). За да се напълни той с енергия, седем души се подлагат в течение на 40 деня на строго тренираме.
към текста >>

Ето допълнителното обучение, което получих малко по-малко и което аз ще събера в едно при своето припомняне.
Това е специална йога. Понастоящем ние нямаме лице, подготвено за това в нашата школа. А от друга страна през сегашния сезон и флуидичното състояние на страната не е благоприятно. Ако вие останете тук известно време, ще можете да видите опита. – Такъв беше, ми каза Андреас след късо мълчание, първото обучение, което ми даде водачът. Ето допълнителното обучение, което получих малко по-малко и което аз ще събера в едно при своето припомняне. Изобщо проблемът се състои в намирането на акумулатор, способен да абсорбира акустична сила - ако искате, може да го наречете акустичен флуид и нервен флуид, с помощта на който хората получават възприятия и схващат идеите. Веществото на този апарат (ковчега) е метал, извлечен от алуминия с безконечна грижливост. Прозрачният ковчег, за който ви говорих, има в центъра си малък уред, приличен на кристална книга (блокът). За да се напълни той с енергия, седем души се подлагат в течение на 40 деня на строго тренираме. Те се хранят само веднъж на ден с особена храна, и живеят в стаи, чиито стени са боядисани с лилав цвят и са украсени със схеми на силата, която искат да добият.
към текста >>

72. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

По-важни четени реферати; „Как се възпитава през втория детски период", „Целта на обучението и възпитанието в горните гимназиални класове с оглед на днешното положение" и пр.
Никога не можем да си обясним процесите в физическото тяло, ако не ги свържем с по-висшите членове на човешкото естество. И въз основа на това по-дълбоко познание окултната наука е достигнала до средства, които се прилагат в Терапевтическата клиника в Арлесхайм до Дорнах (Швейцария). Въз основа на това дълбоко познание окултната наука посочва и средствата за предпазване от тази болест. Тези средства се прилагат в Свободното Валдорфско училище. Педагогическа сбирка на Свободното Валдорфско Училище в Щутгарт от 21 до 26 март 1929 година. По-важни четени реферати; „Как се възпитава през втория детски период", „Целта на обучението и възпитанието в горните гимназиални класове с оглед на днешното положение" и пр. Ново Земледелие. Групата, която работи за ново земеделие в Дорнах, е устроила сбирка през януари тази година. Ето по-важните от четените реферати: „Приложение на биологично-динамични препарати при разните зеленчуци", „Културните растения в светлината на окултизма", „Действието на разните зеленчуци върху човешкия организъм", „Критичното разглеждане на съвременното почвознание", „Био-климатичната страна на земеделското стопанство" и пр.
към текста >>

73. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Богомилството е проява на българския и славянски гений в областта на религията и частно то представлява чистото Христово учение, както са го разбрали българите и както го е приложил народът в своя живот.
Чилингиров и др. наши и чужди историци, професори, познавачи на нашето минало. Време е наистина да познаем себе си - като народ да по-знаем великото, доброто, ценното; да го изнесем като идеал на младото поколение. Най-великият българин несъмнено е поп Богомил, основателят на богомилството; нему и на неговите ученици българите дължат много за своята духовна култура. България е била велика и ще бъде велика не със своите войни и завоевания, а с високите идеали за правда, мир, човещина, толерантност и обич, носители на които в миналото са били богомилите - които са запалили този свещен огън на обич и братство в целия Балкански полуостров, в Италия и Франция - в милиони свои последователи. Богомилството е проява на българския и славянски гений в областта на религията и частно то представлява чистото Христово учение, както са го разбрали българите и както го е приложил народът в своя живот. Богомилството е гордост за България и не то е причина за пропадане на България, а византийският разврат и разкош и раздроблението между българските князе. Христос е Учител на Любовта и прощението, и неговите ученици, преследвани, гонени, измъчвани - са отговаряли по примера на своя учител - с любов! И днес в България има духовно движение за чистото Христово учение — то е Бялото Братство. И ето, даже в 20 век има опити за преследване и насъскване от држ. власт за насилствени мерки.
към текста >>

И днес в България има духовно движение за чистото Христово учение — то е Бялото Братство.
Най-великият българин несъмнено е поп Богомил, основателят на богомилството; нему и на неговите ученици българите дължат много за своята духовна култура. България е била велика и ще бъде велика не със своите войни и завоевания, а с високите идеали за правда, мир, човещина, толерантност и обич, носители на които в миналото са били богомилите - които са запалили този свещен огън на обич и братство в целия Балкански полуостров, в Италия и Франция - в милиони свои последователи. Богомилството е проява на българския и славянски гений в областта на религията и частно то представлява чистото Христово учение, както са го разбрали българите и както го е приложил народът в своя живот. Богомилството е гордост за България и не то е причина за пропадане на България, а византийският разврат и разкош и раздроблението между българските князе. Христос е Учител на Любовта и прощението, и неговите ученици, преследвани, гонени, измъчвани - са отговаряли по примера на своя учител - с любов! И днес в България има духовно движение за чистото Христово учение — то е Бялото Братство. И ето, даже в 20 век има опити за преследване и насъскване от држ. власт за насилствени мерки. Обаче късно е вече. Истината тържествува. Скоро всички ще разберат, че Истината, Любовта, Правдата, Светлината - с нищо не могат да се скрият.
към текста >>

74. НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Светът трябва да се доведе в по-близко съприкосновение с Неговото учение: запознайте всички с Него.
Приготвяне на Пътя Му Помагайте в работата за подготвяне идването на Господа на Любовта, като проявите любов към всички хора. На всички говорете за Него. Не пропущайте никой случай да разпространявате вестта за Него, за да могат мнозина да се отзоват, когато дойде времето. Научете света да вижда, как Той се проявява при разпространението на братството между хората, за което толкоз много движения работят днес. Кажете им, че само този може да Го види, който гледа в направлението, в което Той се движи - по пътя на Братството и Любовта. Светът трябва да се доведе в по-близко съприкосновение с Неговото учение: запознайте всички с Него. Отворете очите на всички за голямото напрежение на силите, което се изисква сега при началото на новата раса. Научете ги да познават голямото значение на този завой, който отново ще ни донесе светлината. На другите да помагате, за да достигнете до Него, това трябва да Ви бъде единствената цел. Много може да се направи сега и тая работа е по-важна от всичко друго, което би могло да се направи, когато Той се появи. Употребете всичките си сили, за да направите по-силно влиянието Му.
към текста >>

Всичко, което може да послужи да се разшири Неговото учение за любов и радост, за пожертвувание - е тяхна работа, както е и наша.
Светът трябва да бъде готов да Го познае, когато дойде; това ще зависи твърде много от това, как ще изпълнят учениците ни нашите упътвания. Тяхна Карма е да са готови за съработници в тази велика работа. Зовът на тоя час има голяма важност. Една голяма отговорност лежи, прочее, на нашити ученици, но любовта им към Него ще ги направи по-способни да работят умело за Него. Те трябва да предадат нашите външни постове на света, като се стремят непрестанно да им пояснят, че нашата работа е да доведем човечеството до по-добро положение. Всичко, което може да послужи да се разшири Неговото учение за любов и радост, за пожертвувание - е тяхна работа, както е и наша. Дръжте се заедно - и бъдете сигурни в моята помощ. И така бъдете Негови съработници сега, когато Той има нужда от вас; приемете Го в душите си. Говорете на другите за голямото значение от такива, които биха изнесли навън в света нашите сили и преди всичко нека всички знаят, че Господ е близко. Заради всичко, което вие доброволно понасяте за Него - Владетелят на Владетелите, ние ви закриляме и обичаме още повече. --------------------------------------- Станете, идете и помолете се, ако знаете как да се молите.
към текста >>

75. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Красиво е, когато човек до последни дни на земния си живот съзнателно се чувствува като малък ученик на все ново учение, на все нови опитности.
Силният побеждава, а сила се добива чрез повторение, чрез опитност. Детето докато се учи да ходи, пада, пада много пъти, поплаче малко, пак става, докато най-сетне закрепне в своите малки крака и почне не само да ходи, но и да тича и да скача. Христос е казал: "За да влезете в Царството Божие, трябва да станете като малките деца". Царството Божие е разумно употребяване на благата, които ни обикалят. Възрастта нам не трябва да ни спъва; на 30, на 50 години трябва да се чувствуваме винаги малки деца спрямо постоянни нови задачи, които живота ни носи. Красиво е, когато човек до последни дни на земния си живот съзнателно се чувствува като малък ученик на все ново учение, на все нови опитности. Да имаме подтика, смирението и вярата на малки деца, защото истина е, че спрямо великите тайни на майката Природа ние сме само деца. Да отхвърлим от нас мисълта, че сме големи хора, че знаем много, че ни чака залез - смърт. Ние знаем да четем само азбуката, научихме се да ходим и още други работи, но колко прояви на душата, на мисълта, на съзнанието остават още неразбрани, колко страници от книгата на живота остават още загадка? Както при децата - в целия наш живот: играта да ни бъде като сериозна работа, а работата като сериозна игра. В промяна на винаги положителни прояви да бъде нашата почивка.
към текста >>

76. ХРАНЕНЕТО КАТО ДЕЙСТВИЕ НА КОСМИЧНИ И ЗЕМНИ СИЛИ - Д-Р РУДОЛФ ХАУШКА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Учението за витамините и опитите в свръзка с това учение доказаха, че организмите не само реагират силно на такива лъчи (радиоактивни, светлинни, ултравиолетови и пр.), но че те сами натрупват в себе си такива лъчи и могат да ги изпущат. В.
Изпърво мисълта, че тези явления се срещат само у някои минерали; после видяха, че се срещат навсякъде в природата: в почвата, дъждовната вода, във въздуха, снега, растенията, животните, човека. Преди доста години проф. Ст. Майер и Е. фон Швайдлер писаха в съчинението си върху радиоактивността: "Може би човешкият организъм постоянно приема електрони от околната среда и постоянно ги изхвърля, тъй че близкото бъдеще може би ще позволи да се говори за кръвообращение на електроните: отвън в човека и обратно". Сега вече се знае, че действието на разни видове лъчи върху организма и на лъчите, излизащи от организма, е много по-голямо, отколкото се е мислело по-рано. Учението за витамините и опитите в свръзка с това учение доказаха, че организмите не само реагират силно на такива лъчи (радиоактивни, светлинни, ултравиолетови и пр.), но че те сами натрупват в себе си такива лъчи и могат да ги изпущат. В. Вайцел в превъзходното си съчинение "Новооткритите хранителни вещества - витамините" пише: "Кайя откри радий в меда. Действието на радиевата еманация напомня в някои отношения на витамините. Предполагам, че радий се среща в разни растения и че той има такова голямо жизнено значение за клетката, както витамините. Доматите имат, както напоследък се установи, голяма радиоактивност. Ако се потвърдят изследванията на Хес, Кугелмас, Стенбок растенията са ценни като носители на ултравиолетови лъчи.
към текста >>

Хес, Кугелмас и Стенбок дойдоха със своите изследвания до важното твърдение, което е в съгласие с учението за жизнения принцип, а именно, че витамините са лъчи.
Животни, подложени на слънчеви лъчи, не стават рахитични, макар и да им даваме храна, бедна на витамини. Даже има нещо повече: неосветявани животни, турени в една клетка с осветявани, също така не заболяват от рахит, което ни показва, че тези лъчи могат да се пренесат от едно същество на друго. После за голямо учудване се констатира, че много растителни и животински продукти имат такива лъчи в себе си. Млякото и много други хранителни материали почнаха да се разглеждат като носители на такива лъчи". "Масло, изложено на слънчеви лъчи, добива сили, които запазва даже в .течение на 11 месеца, като се държи бутилката след това в тъмнина. Хес, Кугелмас и Стенбок дойдоха със своите изследвания до важното твърдение, което е в съгласие с учението за жизнения принцип, а именно, че витамините са лъчи. С това загадката за лъчите добива още по-голямо значение като жизнено условие" (Вайцел). Ние привеждаме тези малко примри, които могат да бъдат увеличени, за да покажем, че най-модерното научно изследване със своите опитни резултати потвърждава това, което окултните изследователи наричат етерни строителни сили. Важно е да се изтъкне, че за да действуват тези "витаминни лъчи", трябва да има необходимите условия и в етерното тяло на човека. Това се вижда от изследванията на Абдерхалден, който показа, че в някои случаи витамините, вкарани в човека нямат онова полезно действие, ако в тъканите липсват необходимите условия. Тъкмо при болести като рахит се показа, че тъй нареченото лъчево действие на веществата е важното.
към текста >>

Вайцел казва: "Днес стоим пред тебеширения кръг на учението за витамините".
Вайцел казва: "Изследванията показаха, че антирахитичното действие на много вещества, ако не на всички, се дължи на способността им да изпущат ултравиолетови лъчи. Значи антирахитичният фактор не трябва да се смята като химическо съединение". И изразът "ултравиолетови лъчи" заплашва да обхване в себе си под едно име сбор от различни величини. Етерните строителни сили не са нищо друго, освен посредник между материята и духа. Зад етерните строителни сили трябва да се търсят духовните сили. Вайцел казва: "Днес стоим пред тебеширения кръг на учението за витамините". Нека се разтвори този кръг и храбро направената крачка с признаването на лъчевото действие на витамините да доведе до учението за етерните строителни сили. Щом науката е дошла, както казва един изследовател на витамините, до твърде странното на пръв поглед твърдение, но което стои в съгласие с учението за жизнения принцип - а именно, че "витамините са лъчи", то няма да бъде мъчно да се направи и следващата крачка. Това ще бъде и за двете области голям напредък в познанието.
към текста >>

Нека се разтвори този кръг и храбро направената крачка с признаването на лъчевото действие на витамините да доведе до учението за етерните строителни сили.
Значи антирахитичният фактор не трябва да се смята като химическо съединение". И изразът "ултравиолетови лъчи" заплашва да обхване в себе си под едно име сбор от различни величини. Етерните строителни сили не са нищо друго, освен посредник между материята и духа. Зад етерните строителни сили трябва да се търсят духовните сили. Вайцел казва: "Днес стоим пред тебеширения кръг на учението за витамините". Нека се разтвори този кръг и храбро направената крачка с признаването на лъчевото действие на витамините да доведе до учението за етерните строителни сили. Щом науката е дошла, както казва един изследовател на витамините, до твърде странното на пръв поглед твърдение, но което стои в съгласие с учението за жизнения принцип - а именно, че "витамините са лъчи", то няма да бъде мъчно да се направи и следващата крачка. Това ще бъде и за двете области голям напредък в познанието.
към текста >>

Щом науката е дошла, както казва един изследовател на витамините, до твърде странното на пръв поглед твърдение, но което стои в съгласие с учението за жизнения принцип - а именно, че "витамините са лъчи", то няма да бъде мъчно да се направи и следващата крачка.
И изразът "ултравиолетови лъчи" заплашва да обхване в себе си под едно име сбор от различни величини. Етерните строителни сили не са нищо друго, освен посредник между материята и духа. Зад етерните строителни сили трябва да се търсят духовните сили. Вайцел казва: "Днес стоим пред тебеширения кръг на учението за витамините". Нека се разтвори този кръг и храбро направената крачка с признаването на лъчевото действие на витамините да доведе до учението за етерните строителни сили. Щом науката е дошла, както казва един изследовател на витамините, до твърде странното на пръв поглед твърдение, но което стои в съгласие с учението за жизнения принцип - а именно, че "витамините са лъчи", то няма да бъде мъчно да се направи и следващата крачка. Това ще бъде и за двете области голям напредък в познанието.
към текста >>

77. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Но главната основа, на която почива неговото учение, е Любовта в нейното най-висше проявление.
Това е окултно движение в България, което обема хора от почти всички класи на обществото. То е основано на принципите на истинското християнство. Основателят му е Учителят Петър Дънов. Според него, в основата на еволюцията на човешките души лежат пет принципа: мъдрост, любов, истина, справедливост и добродетел. Мъдростта внася в човешкия ум светлина, Любовта - топлина и Истината - свобода. Но главната основа, на която почива неговото учение, е Любовта в нейното най-висше проявление. Числото на неговите последователи само в България е повече от 40,000. Има доста в Америка и другаде. Ето някои от неговите максими: "Изучи първом човешката наука и тогава влез в Божествената школа. Хвърли старата дреха на егоизма. Страда оглашеният, изпитван бива верующият, а ученикът се учи (навсякъде и от всичко) Когато възлюбиш Бога, ще намериш себе си.
към текста >>

Само в Бога няма съблазни, а има чистота, има учение, има живот, растене и развитие.
Няма нищо скрито покрито. Животът трябва да се подобри първо отвътре в човека, а после отвън. Сигурността в живота седи в това, да бъдем свързани с Бога. Знанието за съприкосновението с Бога, за служене на Бога е знание за добродетелите. Вън от Бога се създава грехът. Само в Бога няма съблазни, а има чистота, има учение, има живот, растене и развитие. Тъй говори Той. Като пример тук ние даваме една от Неговите лекции, а именно: "Високият идеал". В нея той описва, опредял високия идеал на човека на Новата Култура. * * * Следното вадим от вестника за м. август и септември на "Сдружението за психическите експериментални науки "Алфа" в Палермо, Италия: "Ние не издаваме като наши настоящите упътвания и поучения, но те се намират в ученията на духовните учители, един от които е в София – България.
към текста >>

Аз проповядвам висшата активна любов, най благородна интензивна любов, със сила и със светлина, навсякъде любов; това е новото учение, което идва сега в света.
Без любов животът е невъзможен. Като се казва, че Бог е любов, се разбира, че в любовта Бог се проявява. Никога не ще разберете Божествения свят, докато не разберете материалния свят, тъй наречения реалния. Бог е любов и любовта е чувството, което води към съвършенство. Когато любовта сгрява сърцето, всички противоречия изчезват, доброто и злото се помиряват. Аз проповядвам висшата активна любов, най благородна интензивна любов, със сила и със светлина, навсякъде любов; това е новото учение, което идва сега в света. Трябва да забравим всичко старо, без да се противим, без спор. Трябва да бъдем герои. Всеки от нас има да изпълни една велика мисия". Италианското книгоиздателство "Йога" в Локарно (италианска Швейцария) в последния си каталог от 1929 година споменава и за преведените на италиански беседи на Учителя, а именно: "Високият идеал", "Великият закон", "Трите основи на живота", "Пробуждане на колективното съзнание", "Новото човечество", "Мировата любов и космичната обич", "Новият живот", "Тесният път", "Силите на живата природа". Ето що е казано там за "Високия идеал": "Това издание е с портрета на автора, с предговор от българската поетеса Мара Белчева и с увод от проф.
към текста >>

Всички тези импулси изхождат от учението на Петър Дънов, ръководителят на това братство - един истински извор на сила, мъдрост и любов .
Това е едно общество, в което формалности, членски карти липсват; то е едно Братство, в което човек много може да види и да научи. Към това братство принадлежат хора от всички обществени класи: до един знаменит художник седи перачка; до придворната дама - някоя селянка, която оре земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря стоят работници и пр. Там виждаме опитомени лъвове, станали кротки като овце: някогашни анархисти, които търпеливо обработват неголямата братска градина и търсят великия път на живота в работа и разумно мислене. Едно имение при София и множество подобни в провинцията дават ясна картина на материалните придобивки на това високо идеалистично общество. Истинската стойност на това движение се състои не само в неговите идеи, но и в непоколебимата сила да реализират тези идеи и непоколебимата вяра, че тези идеи могат да бъдат приложени във всеки живот, през всяко време, от всяка душа, която е познала връзката с живата природа. Всички тези импулси изхождат от учението на Петър Дънов, ръководителят на това братство - един истински извор на сила, мъдрост и любов . Една красива фигура, дишаща доброта; глава, заобиколена от бяла коса и брада. Гърдите му дишат необикновено спокойствие, очите му са живи, проницателни. Роден като син на български свещеник, който основа първото българско училище и черква (във Варна) през време на турското робство (защото дотогаз са се учили и служили в черква на гръцки език), той е изучавал в Америка медицина и философия. Предци 35 години той се върна в България и почна своите беседи. Но предварително той изследва физичната основа на духовното си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава.
към текста >>

Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание.
Но предварително той изследва физичната основа на духовното си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава. Всички ученици на Бялото братство са вегетарианци и въздържатели. Това е принципа, с който те започват, без да говорят много за това. Някои от тях ядат само плодове. Те мислят, че тялото е само един израз на самия живот и че чистата мисъл може да се прояви по-добре в едно чисто тяло. Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание. Докато едни - и те са повечето - слушат Учителя, защото той ги е освободил от някои болести и пороци, другите търсят Истината, а други пък са получили мъдрост от него. Учението на Учителя Дънов е една дълбока философска синтеза и наглед не се занимава с никоя от религиите. Разглеждайки всички религии от тяхната положителна страна, това учение ги счита като ценни придобивки на човечеството. Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на мисълта, дето може да се говори за висша мъдрост и истинска любов Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението. Те стоят на едно високо морално ниво.
към текста >>

Учението на Учителя Дънов е една дълбока философска синтеза и наглед не се занимава с никоя от религиите.
Това е принципа, с който те започват, без да говорят много за това. Някои от тях ядат само плодове. Те мислят, че тялото е само един израз на самия живот и че чистата мисъл може да се прояви по-добре в едно чисто тяло. Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание. Докато едни - и те са повечето - слушат Учителя, защото той ги е освободил от някои болести и пороци, другите търсят Истината, а други пък са получили мъдрост от него. Учението на Учителя Дънов е една дълбока философска синтеза и наглед не се занимава с никоя от религиите. Разглеждайки всички религии от тяхната положителна страна, това учение ги счита като ценни придобивки на човечеството. Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на мисълта, дето може да се говори за висша мъдрост и истинска любов Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението. Те стоят на едно високо морално ниво. Двадесет и пет годишната непрекъсната работа на Учителя Дънов, постоянното прииждане на хора с пресни сили, които са разочаровани от политическия и социалния живот в България, активната и при това безшумна дейност на тези хора във всички слоеве на обществото, централизацията на силите на действително идеалните хора с непрекъснато духовно развитие, и неспособността на политическите партии да облекчат съществуващите тежки жизнени условия, дават на това движение мощна творческа сила и на другите народи и страни добър пример". * * * В Южна Америка В Буенос Айрес (Аржентина) беседите се превеждат от италиански на испански.
към текста >>

Разглеждайки всички религии от тяхната положителна страна, това учение ги счита като ценни придобивки на човечеството.
Някои от тях ядат само плодове. Те мислят, че тялото е само един израз на самия живот и че чистата мисъл може да се прояви по-добре в едно чисто тяло. Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание. Докато едни - и те са повечето - слушат Учителя, защото той ги е освободил от някои болести и пороци, другите търсят Истината, а други пък са получили мъдрост от него. Учението на Учителя Дънов е една дълбока философска синтеза и наглед не се занимава с никоя от религиите. Разглеждайки всички религии от тяхната положителна страна, това учение ги счита като ценни придобивки на човечеството. Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на мисълта, дето може да се говори за висша мъдрост и истинска любов Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението. Те стоят на едно високо морално ниво. Двадесет и пет годишната непрекъсната работа на Учителя Дънов, постоянното прииждане на хора с пресни сили, които са разочаровани от политическия и социалния живот в България, активната и при това безшумна дейност на тези хора във всички слоеве на обществото, централизацията на силите на действително идеалните хора с непрекъснато духовно развитие, и неспособността на политическите партии да облекчат съществуващите тежки жизнени условия, дават на това движение мощна творческа сила и на другите народи и страни добър пример". * * * В Южна Америка В Буенос Айрес (Аржентина) беседите се превеждат от италиански на испански. От Буенос Айрес беседи са пратени за печатане в списания и вестници в Аржентина, Чили, Парагвай и Уругвай.
към текста >>

* * * Списание "Die Glocke", което излиза в Чехословашко, 9-та година, брой 3 печата статия с биографични бележки за Учителя и съc сведения за живота на учениците на Братството; в статията се излагат някои основни принципи на Учението.
"Elevation", който излиза в гр. Тукуман (Аржентина) В тях са печатани мисли от Учителя. Получихме книгата "Das Reich Gottes auf Erden" (Царство Божие на земята) от Рудолф Буркерт от Чехословашко. Тая книга излага духовното движение "Оомото" в Япония. Като говори за духовните движения в разни страни, споменава и за Учителя, когото нарича "пророк на бялата раса". * * * Списание "Die Glocke", което излиза в Чехословашко, 9-та година, брой 3 печата статия с биографични бележки за Учителя и съc сведения за живота на учениците на Братството; в статията се излагат някои основни принципи на Учението. В немското списание "Das Wort" Трунчка печата статия за движението на Бsлото братство в България. Накратко той говори за принципите, целите и методите на учението. В големия есперантски седмичник "Heroldo de Esperanto" е поместена рецензия за библиотека "Nova Kulturo", № 5-6. В Съединените Щати са преведени на английски 19 беседи и скоро ще излязат от печат. Сказка върху "Науката за окото" На 27 август т. г.
към текста >>

Накратко той говори за принципите, целите и методите на учението.
Получихме книгата "Das Reich Gottes auf Erden" (Царство Божие на земята) от Рудолф Буркерт от Чехословашко. Тая книга излага духовното движение "Оомото" в Япония. Като говори за духовните движения в разни страни, споменава и за Учителя, когото нарича "пророк на бялата раса". * * * Списание "Die Glocke", което излиза в Чехословашко, 9-та година, брой 3 печата статия с биографични бележки за Учителя и съc сведения за живота на учениците на Братството; в статията се излагат някои основни принципи на Учението. В немското списание "Das Wort" Трунчка печата статия за движението на Бsлото братство в България. Накратко той говори за принципите, целите и методите на учението. В големия есперантски седмичник "Heroldo de Esperanto" е поместена рецензия за библиотека "Nova Kulturo", № 5-6. В Съединените Щати са преведени на английски 19 беседи и скоро ще излязат от печат. Сказка върху "Науката за окото" На 27 август т. г. Кирил Георгиев държа в София своята интересна сказка на горната тема. Той изложи само основните принципи на тая обширна наука, върху която той е работил много години подред.
към текста >>

78. Събудете се, деца на светлината! – продължение Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Както днес се интересуват за идването на някой велик артист, така се заинтересуваха някога за идването на Исуса, като човек, който носеше спасението на човечеството, който носеше ново учение, нова култура, нов начин за живеене.
Те мислят само за храна и за една малка дупчица, която да им служи за свърталище, да се запазят от природните стихии и от външни неприятели. Истинският, разумният човек, обаче, има и други интереси. Той се вдъхновява от красивото, от великото в света. Него търси, него посещава, нему отдава хвала и поклонение. Само този човек може да разбере дълбокия смисъл на думите „чуха, че иде Исус". Както днес се интересуват за идването на някой велик артист, така се заинтересуваха някога за идването на Исуса, като човек, който носеше спасението на човечеството, който носеше ново учение, нова култура, нов начин за живеене. Той се яви като реформатор, да реформира Мойсеевия закон. Исус Назарянин е великият човек, който твори в света. Творческият акт включва в себе си три важни принципа: първият принцип дава, т.е. от него изтичат нещата. Бащата е представител на този принцип.
към текста >>

79. Духовните нужди на новото време – В. Вл. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ала един друг преди него изживя тази любов във вечно пребъдващото високо учение на собствения си живот.
УЧИТЕЛЯТ ОТ НАЗАРЕТ Из „Високата цел" от Бо Ин Ра. „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм като мeд що звънти и цимбал що дрънка! " Тъй говори един, който е знаел за любовта! . . . Ала един друг преди него изживя тази любов във вечно пребъдващото високо учение на собствения си живот. . . Той, когото ние наричаме най-великият от всички любящи, е бил не веднъж провестяван от мнозина свои братя, ала ни един от тх не достигна върховната сила на неговата любов! Мнозина дойдоха след него и мнозина още ще дойдат, които наистина ще могат да се зоват „Любящи". Но въпреки всичката сила на тяхната любов, никой преди него, никой след него не ще може да се сравни с Великия Любящ — макар че тук аз говоря за ония негови братя, които са едно по дух с него. Същото онова, което се е проявявало във всеки едного от тях, е било и в него, ала то можа да се прояви във всичката си пълнота.
към текста >>

80. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

есперантски съюз) пише: „Това ново учение е основано на принципите на християнството.
5 пише за „Високия идеал:" „Стилът на брошурата е лесно разбираем. Тя говори за обновата на човечеството чрез окултни и трансцедентни идеи". * „Bulgara esperantisto", год. IX, бр. 9, (орган на бълг. есперантски съюз) пише: „Това ново учение е основано на принципите на християнството. Есперантистите ще имат случая да се запознаят с принципите на новото учение, като се абонират за библиотека „Гчоуа Ки1шго" * Из „Heroldo de Esperanto" (седмичен независим вестник на есперантското движение): „Високият идеал" е лекция от г. Дънов, беловласият философ - идеалист, чийто думи са в паралел с основателя на движението „Оомото" в Япония. И в двете школи виждаме, че ядката е една и съща - висша етика. Портретът на г. Дънов (в книжката) показва очебийна прилика с Тагор.
към текста >>

Есперантистите ще имат случая да се запознаят с принципите на новото учение, като се абонират за библиотека „Гчоуа Ки1шго" * Из „Heroldo de Esperanto" (седмичен независим вестник на есперантското движение): „Високият идеал" е лекция от г.
Тя говори за обновата на човечеството чрез окултни и трансцедентни идеи". * „Bulgara esperantisto", год. IX, бр. 9, (орган на бълг. есперантски съюз) пише: „Това ново учение е основано на принципите на християнството. Есперантистите ще имат случая да се запознаят с принципите на новото учение, като се абонират за библиотека „Гчоуа Ки1шго" * Из „Heroldo de Esperanto" (седмичен независим вестник на есперантското движение): „Високият идеал" е лекция от г. Дънов, беловласият философ - идеалист, чийто думи са в паралел с основателя на движението „Оомото" в Япония. И в двете школи виждаме, че ядката е една и съща - висша етика. Портретът на г. Дънов (в книжката) показва очебийна прилика с Тагор. Констатирано е многократно, че подобни души пораждат прилика и във външността.
към текста >>

* Японският вестник „Zunrui Aizen Sinbun" помества статии в няколко броя под ред, в които излага учението на Учителя.
* „Espero Teosofia", орган на Теософската есперантска лига, пише: „Библиотека „Nova Kulturo Харесаха ни се много техните идеи, от които ще цитираме няколко думи: За нас не съществуват отделни религии, отделни нации, партии и секти. За нас всички са братя, всички са синове Божии. Ние не принадлежим на никоя секта, ние обичаме всички и уважаваме техните мнения. Идеите, които ни въодушевяват, ние разпространяваме без да чувствуваме нужда да се борим против когото да е, защото ние не сме никому неприятели." * „Esperanto", орган на всемирния есперантски съюз, пише: Книга 4 от библиотека „Nova Kulturo " съдържа превод на нови беседи на учителя Дънов за пробуждането на колективното съзнание, висшите морални идеи се проповядват чрез алегорични евангелски сравнения. „Обичай братски" - ето камъка, на който гради Бялото Братство. * Японският вестник „Zunrui Aizen Sinbun" помества статии в няколко броя под ред, в които излага учението на Учителя. Дава и портрета му. * Стелан Енгхолм в едно писмо пише между другото: „С голяма радост четох последния номер на „Nova Kulturo". Когато за пръв път чух за вашето движение, аз наистина малко се съмнявах в него. Има толкоз много движения религиозни и други в нашето време и твърде много от тях са безсмислени. И така, аз сега се радвам много, когато намерих смисъла на вашето движение и вашето разбиране на живота.
към текста >>

Тая конференция се е занимала специално с въпроса за възпитанието и обучението на недоразвитите деца.
Когато за пръв път чух за вашето движение, аз наистина малко се съмнявах в него. Има толкоз много движения религиозни и други в нашето време и твърде много от тях са безсмислени. И така, аз сега се радвам много, когато намерих смисъла на вашето движение и вашето разбиране на живота. Струва ми се, че думите на вашия Учител, макар толкоз просто изказани, съдържат най-дълбоките мисли, които човек е изговорил в наше време". * Конференция по училищна хигиена в Лондон от 15 до 18 юни т.г. Тая конференция се е занимала специално с въпроса за възпитанието и обучението на недоразвитите деца. Участвували са видни педагози и лекари. Въпросите били разгледани от окултно гледище. Конференцията била открита с реч от г-жа Д-р Ита Вегман, управителка на Терапевтическата Клиника в Арлесхайм (Швейцария) и редакторката на списанието по окултна медицина "Natura." По-важни реферати са дали следните: Д-р по мед. Евгений Колиско: „Принципите на медицинската педагогика в светлината на окултизма", „Характери типове на изостанали назад в развитието си деца" Д-р Карл Шуберт, „Детето, което се нуждае от телесно и душевно лекуване". Фридрих Гойтер: „Третирането на волята и ума при лечебното възпитание", Вернер Пах: „Социалната и икономичната страна на лечебното възпитание." В есперантското списание „Jnter ni" (Между нас), което за-стъпва идеите на мира и братството и ратува за вътрешната идея на Есперанто, са отпечатани в № 4 и 5, год.
към текста >>

Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство.
Само краката не са закачени от тая несъзнателна и потисната контрола, защото ние мислим, че тези членове за движение, носещи тежестта на цялото тяло, не ще издадат тайната на нашата душа. Науката за държането на краката запълня тая празнота. Склоненият да смекчава противоречията в живота, избягва произволните движения, ще движи краката си в ритъм и при сядане ще ги държи малко огънати. Който има обаче наклонност да изостря противоречията, да изразява укора с остри думи, особени възглед в политиката, той ще удря краката си при ходене особено твърдо и в покой ги превива остро. Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения. Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство. * Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”. Такъв човек трябва да се ръководи от една силна ръка. Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение. Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина. Застъпва ли се сам кракът, сам си пречи във всичко, несамостоятелен, малък успех, притеснение.
към текста >>

81. НА СВЕЩЕННАТА ПЛАНИНА - А.Т. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

- Сега Християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието". Учителя
Който иска да чисти извори, да гради чешми, да проправя нови пътища до бликащите на воля извори в планинските пазви. Който иска да работи - тя му се усмихва, тази усмивка ще му влее бодрост - бодростта на ясен, тих зимен ден – студен, но добър и здрав, който те кара не да се разполагаш и седиш, а да ходиш спретнат, чевръст и да работиш нещо, за да се раздвижи кръвта ти. За тия - работните - тази година е благодатна и тя ще ги повика след работата на богато угощение. Г. „Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух. - И когато старите гърци са казвали: „Познай себе си", те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието. - Сега Християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието". Учителя
към текста >>

82. ПЕСНИ - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Учението на Толстой там е малко познато.
ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ На много места в Италия съществуват групи или общества, които подт името теософи, окултисти, моралисти и пр. полагат големи усилия за повдигането съзнанието на народа над ограничените догматични форми. Работата на тия пионери там не е лесна, защото работят върху една почва, дето догматизмът има дълбоки корени. В Италия съществуват няколко списания по окултизма, спиритизма, за нови свободни духовни течения и пр. Учението на Толстой там е малко познато. Някои от тези списания са: „Il mondo occulto" (Окултният свят), излиза в Неапол под редакцията на Ф. Зингарополи. В Рим излиза елегантно списание за духовна наука- „Luce e ombra" (Светлина и сянка). Там излиза и списанието „Eclexi” за философски, научни и практични учения. В Милано излиза „Списание на дружеството за психични издирвания". Голяма възпитателна и морална дейност развива в Рим дружеството „Pensiero e azione" (Мисъл и действие).
към текста >>

То има за задача да разпространи, колкото е възможно повече съчиненията и учението на Джиузепе Мацини, който е оставил много ценни произведения.
Някои от тези списания са: „Il mondo occulto" (Окултният свят), излиза в Неапол под редакцията на Ф. Зингарополи. В Рим излиза елегантно списание за духовна наука- „Luce e ombra" (Светлина и сянка). Там излиза и списанието „Eclexi” за философски, научни и практични учения. В Милано излиза „Списание на дружеството за психични издирвания". Голяма възпитателна и морална дейност развива в Рим дружеството „Pensiero e azione" (Мисъл и действие). То има за задача да разпространи, колкото е възможно повече съчиненията и учението на Джиузепе Мацини, който е оставил много ценни произведения. Адвокатът Г. Б. Пенне, председател на това дружество, тъй се изразява върху дейността му: Всред широките маси в Италия, задържани от толкоз века в невежество от клерикализма, е почнало дейността си дружеството ни с разпространяване моралните учения на Мацини, като се стреми де го направи популярен и любим на публиката". Съчиненията на Мацини са в едно и също време: духовни, морални, социални и икономически. Затова задоволяват голямото болшинство от народа в Италия. Синтез на идеите му се намира в книгата „Doveri dell`uomo".
към текста >>

83. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Чрез това учение ще разберем, че ние сме само в борба и кои са нашите приятели, видими и невидими, които ни помагат, техните сили и възможности.
Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството. Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца. „Новото човечество": В тази беседа се разглеждат силата и възможностите на новите идеи, на новите хора, на всеки носител на високите идеали в света. Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота. Чрез това учение ще разберем, че ние сме само в борба и кои са нашите приятели, видими и невидими, които ни помагат, техните сили и възможности. Тази беседа ще ви улесни да ги познаете и тогаз вие ще придобиете нов стремеж да се подновите като знаете, че не сте сам, но подкрепен от други сили; тя ви посочва начините и пътищата да обновите живота си, за да придобиете разумно и с полза благата на природата. Като четете това съчинение, ще разберете голямото му значение и няма да пропуснете да го препоръчате на тези, които обичате. „Мировата и космичната обич” Тази книга ни показва, че любовта е божествена проява в живота. Всичко, което съществува в битието, е божествената сила на любовта. От любов малката семка се жертвува, за да расте дървото.
към текста >>

АРЖЕНТИНА Магдалина де Пита печата във в-к „Elevation" няколко думи за Учителя: „Учението му е основано на новия живот, който има за основа любовта.
„Тесният път": Като четем това съчинение, ще видим по-ясно, защо са страданията и мъчнотиите, които подтикват напред. Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към духовно възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е пътят към истинския живот, кои са силите, върху които можем да разчитаме; тя говори и за любовта, която може да повдигне и най-низко падналия човек, и най разваленото сърце. Като четете това съчинение, ще си кажете: „Отсега нататък искам да бъда човек в истинския смисъл на думата". И с това ще почнете новата работа; ще разберете как и защо трябва да работите за свободата на вашата душа. „Силите на живата природа": Това са десет много важни изследвания върху силите на природата в свръзка с еволюцията на човечеството. АРЖЕНТИНА Магдалина де Пита печата във в-к „Elevation" няколко думи за Учителя: „Учението му е основано на новия живот, който има за основа любовта. Учениците му се наричат ученици на Бялото Братство. Главните учения са всецяло оригинални. Теми на неговите беседи са стихове от евангелието. Ето някои от мислите на Учителя: „Не е толкоз важно как ще минем живота, но той да се употреби плодотворно за доброто. Трябва да знаем как да се храним.
към текста >>

84. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ние бихме били жалки и ограничени индивидуалисти и егоисти, ако не направим всичко, което зависи от нас, за да бъде достъпно това Божествено учение на по-широк кръг хора от всички народи, по целия свят.
Днешното време е време на интернационализма. Съобщенията са тъй развити, техниката е толкова напреднала, че никой народ не живее и не може да живее откъснато от другите Великите освободителни движения от друга страна са също интернационални по характера на целите, които преследват. Ученията на Буда, Зороастър, Христа - не са били само за отделни народи, а за много народи. И днес последното, което носи Учителя на Блото Братство повече от кога и да е, е интернационално. Учителят не е дошъл само за България, а за всички жаждущи и готови да възприемат Истината, Мъдростта и Любовта - души. Ние бихме били жалки и ограничени индивидуалисти и егоисти, ако не направим всичко, което зависи от нас, за да бъде достъпно това Божествено учение на по-широк кръг хора от всички народи, по целия свят. Ние знаем, че Всемирното Бяло Братство работи върху цялото човечество чрез свои пратеници във всички народи. И понеже се подготвя най-величествената епоха на братството и любовта, когато ще се яви шестата раса, затова ние виждаме много духовни, социални, международни движения, които се явяват като подготовление, за новата култура. Въздържателно, вегетарианско, туристическо, есперантистко, кооперативно и пр. движения - всичко това са стъпала към онзи нов, жив мироглед, който ще ни разкрие новите идеали. И всички те ще се слеят като отделни струи в буйната река на духовното възраждане, което настъпва, не за да изчезнат и да се заличат, а за да се усилят и да се хармонират помежду си.
към текста >>

Хубаво и обективно изложение на учението на Учителя, връзката му с другите учения (спиритизъм, теософия и пр.) Особеният му характер като жива възпитателна система от методи и правила за приложение законите и принципите на живата природа - всичко това много умело и сполучливо в сбита форма е изнесено.
Ние чакаме. 5. Религиозно-философския мироглед на П. Дънов" — от А. Томов. Това е малка книга, появила се първоначално във „Философски преглед" - год. II. кн. 1. Хубаво и обективно изложение на учението на Учителя, връзката му с другите учения (спиритизъм, теософия и пр.) Особеният му характер като жива възпитателна система от методи и правила за приложение законите и принципите на живата природа - всичко това много умело и сполучливо в сбита форма е изнесено. Пожелаваме най-голямо разпространение на тази книжка, особено между интелигенцията, която не е още ориентирана по въпроса за учението на Учителя. Статията е отпечатана в отделна брошура. Струва 8 лв. и се доставя от автора: ул. „Регентска" 48 - София. 6.
към текста >>

Пожелаваме най-голямо разпространение на тази книжка, особено между интелигенцията, която не е още ориентирана по въпроса за учението на Учителя.
Религиозно-философския мироглед на П. Дънов" — от А. Томов. Това е малка книга, появила се първоначално във „Философски преглед" - год. II. кн. 1. Хубаво и обективно изложение на учението на Учителя, връзката му с другите учения (спиритизъм, теософия и пр.) Особеният му характер като жива възпитателна система от методи и правила за приложение законите и принципите на живата природа - всичко това много умело и сполучливо в сбита форма е изнесено. Пожелаваме най-голямо разпространение на тази книжка, особено между интелигенцията, която не е още ориентирана по въпроса за учението на Учителя. Статията е отпечатана в отделна брошура. Струва 8 лв. и се доставя от автора: ул. „Регентска" 48 - София. 6. Aus Michaels Wirken.
към текста >>

Релжис е разработил учението на Николай във връзка с общ.
Сега той е проф. в Южна Америка. Неговото съчинение „Биология на войната" е капитален на-учен труд, в който Николай с данни из ест. история идва до заключение, че човечество е един организъм, че индивидът и човечеството са трайна форма, а семейство, племе, народ - са временни; и главно, че войната не може да се оправдае от биол. гледище, че тя не е преживяване на най-способните, а тъкмо обратното. Е. Релжис е разработил учението на Николай във връзка с общ. движения днес. В „Принципи на хуманитаризма" - той излага популярно в десет точки същественото от тази „Наука за мира" - (както има и наука за войната) - научно обоснованата любов към човека: 1). Аз съм човек - в мене са маймуната, животното, растението, минерала. Аз трябва да развивам и увеличавам доброто, човещината, да се освобождавам от животинското наследство при атавизма. 2). Индивидът и човешкият род, клетката и организъма, това са едничките реалности, а класа, народ, раса - това са социални и политически форми, временни, преходни и ние трябва да се освободим от тяхната тирания, когато те пречат на човещината. 3).
към текста >>

85. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Неговото учение бе само Евангелието, и той не ценеше книгите, освен съразмерно на тяхното съгласуване с това учение.
В големия индустриален град, където премина почти целия му живот, неизлечимите, клетниците, отчаяните скоро опознаха този таен благодетел, чиято младежка мъдрост им придаваше, заедно с здравето, смелост и себеотрицание, тъй необходими на малките хора, чийто тежък труд поддържа цялото обществено здание. Освен лечение, искаха от него много други неща: сполука в известна постъпка, успех в предприятие, спасение на войника, решение на технически задачи, разсейване на душевна криза. Често пъти, от своя страна, той изискваше от просителя отчасти да се отплати на Божествената правда чрез даване милостиня, сдобряване, изоставяне на процес, осиновяване на сирак. И чудото, невероятното и невъзможното нещо ставаше без шум, без да може да се обясни как. Всичко, което свидетелите можеха някога да узнаят, то бе, че нашият чудотворец осъждаше практиката на езотеризма като противна на божествения закон, не я употребяваше под никаква форма и не препоръчваше теории за нея. Неговото учение бе само Евангелието, и той не ценеше книгите, освен съразмерно на тяхното съгласуване с това учение. Той прогласяваше единствената божественост на Исуса, Неговото всемирно господство и вечната трайност на Неговото изкупително дело. - Той приемаше буквално разказите на апостолите, считайки за излишно модерното тълкуване. „Ако човек се стреми, казваше той, да обича ближния си както себе си, то небето му разкрива истинския смисъл на текстовете". Понякога той даваше кратки коментарии на Писанията по един нов и жив начин. За съжаление, понеже той считаше съвременниците премного увлечени в интелектуализъм, понеже считаше прилагането на добродетелта за единствено средство, способно да ни води към съвършенство, показваше се малко щедро в говоренето.
към текста >>

Той нямаше едно съгласувано доктринално учение, но с течение на времето, идеите, без видима свръзка, които тоя или онзи от учениците търпеливо сбираше, в края на краищата се организираха в едно цяло, съобразно духовните, особености, нуждите и частните занятия на всекиго едного.
Той живееше както всички, с изключение на часовете за спане, които той почти всецяло премахваше. При една непрестанна активност, нито неговото тяло, нито, неговият ум не изглеждаха да познават умората. Всички моменти на неговото време бяха заети; химически и механически изследвания; благотворителни заведения, които управляваха негови приятели; социални реформи, изобретения, които той даваше на някои нуждаещи се и непрестанно всички видове благотворителности, но всякога като се укриваше. Колкото сложен и да бе случаят, за който се допитваха до него, той отговаряше с няколко окончателни думи. Той наставляваше твърде малко, а даваше само кратки указания на скромните и чистосърдечни търсители. Той нямаше едно съгласувано доктринално учение, но с течение на времето, идеите, без видима свръзка, които тоя или онзи от учениците търпеливо сбираше, в края на краищата се организираха в едно цяло, съобразно духовните, особености, нуждите и частните занятия на всекиго едного. Той поучаваше отделните лица и им даваше изобщо всичко необходимо, за да могат те да съградят разбиране на живота, но той никога не изложи една обща синтеза на Знанието. Дейността го занимаваше много повече. „Човекът, казваше той, който обикне своя ближен, както себе си, ще знае всичко." Един пълен реализъм, в който самите абстракции стават факти, в който всички минути на трайността и всички разстояния стават настоящи, - ето какъв образ вземаше видимият и невидимият свят за нашия мистик, утвърден в неизмеримата, но жива Целокупност, за която екстазите на Светиите ни донасят няколко бързи светкавици; тоя Божи приятел разнасяше непрестанно върху нещата и върху създанията възродителните семена на Духа. Известно ви е, че от век на век вечната лампа се предава чрез благоговйните ръце на тайните работници на Отца, стремейки се към завършване делото на Христа. А Тоя, последният, владетел на всяко величие, господар на всички създания, се е поставил по-долу от всички временни величия.
към текста >>

86. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

5) Ние утвърждаваме учението на Христа, че Царството Божие е вътре в нас, тук и сега, че ние сме едно с Отца, че не трябва да съдим, че трябва да се обичаме един друг да лекуваме болните, да отвръщаме на злото с добро, да служим на другите и да бъдем съвършени, както е съвършен Отец наш небесни.
2) Ние утвърждаваме всемирното върховно и вечно Добро, по чийто образ е създаден човек. Злото и страданието се явяват, когато човешката мисъл не проявява мировото единство. 3) Тялото на човека е свещен храм. Всяка функция, орган, член и клетка се контролират от Божествената Разумност. 4) Вътре в нас има неизчерпаеми извори на сили. 5) Ние утвърждаваме учението на Христа, че Царството Божие е вътре в нас, тук и сега, че ние сме едно с Отца, че не трябва да съдим, че трябва да се обичаме един друг да лекуваме болните, да отвръщаме на злото с добро, да служим на другите и да бъдем съвършени, както е съвършен Отец наш небесни. 6) Бог, безкрайният Дух, се проявява в мировия живот, в Любовта, и Радостта. Този Божествен Разум е едничкият разум и осъществяването на нашето единство с Него означава Любов, Истина, Мир, здраве, съвършенство и служене. Привържениците на това движение вярват в силата на мисълта, на Духа и в положителния метод: всякога да мислим доброто, положителното. Имат богата литература. Централният им орган е „New Thougtht", който излиза в Оксфорд (Англия).
към текста >>

87. Списанието PDF Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Доста ценни сведения са дадени в тези 12 отговора за Учителя, за живота на Братството, за литературата, за принципите и методите на учението и пр.
Голямата нива - свят - чака своите работници, своите апостоли, вестители на новата светлина. И тя се явяват вече. Трябва да им помогнем, кой с каквото може. На края на № 3 е прибавена статийката: Сведения за Всемирното Бяло Братство от Люб. Лулчев. Това са отговори на 12 въпроси, зададени от двама кореспондента в Цариград - единия - американец а другия - европеец, - с които въпроси искат сведения за Всемирното Бяло Братство. Доста ценни сведения са дадени в тези 12 отговора за Учителя, за живота на Братството, за литературата, за принципите и методите на учението и пр. 2. А. Тomov. Religio-filosofia vivkoncepto dePetro Danov. aldono al bibl. „Nova Kulturo". - Прекрасната статия на А.
към текста >>

88. ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА - GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Не забравяйте, че жънете кармата на всичките си дела и че ако сте небрежни в едно такова учение, ще трябва да понесете последствията.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Напуснете вашия дребнав свят на недействителните представи и използувайте вашето собствено притежание на мощ и величие. Изявете вашия живот. Ето, знаете, що е нужно: пренесете в опитността на живота това, що ви научихме. Правете винаги най-великото, на което сте способни. Не забравяйте, че жънете кармата на всичките си дела и че ако сте небрежни в едно такова учение, ще трябва да понесете последствията. Всички ваши усилия трябва да бъдат направлявани към това, да служите на еволюцията и да изявите светлина и любов. Никакво волево усилие, което служи да доведе еволюцията по-близо до светлината на истината, не е напразно. Бъдете готови за наша служба. Чрез служене вие дохождате все по-близо до мъдростта и любовта ни. Стремете се към разбиране закона, действайте и живейте в съзвучие с него и го използувайте за вашия растеж.
към текста >>

89. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ - ЛУЛЧЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И чрез процеса на обучение и възпитание по тези методи, които са резултат от дълбоко и подробно проучване на човешката природа, човек ще дойде до онова състояние, при което ще може да контролира силите и способностите, с които разполага.
И този първичен и разумен живот се проявява в хиляди форми и степени, които подлежат на развитие. Окултната наука е преди всичко опитна и практична наука. Всяко знание тук се свежда към живота, защото знание, което няма отношение към живота ни, е само един товар, който само може да ни пречи в пътя. Първата стъпка към проучването на окултизма е човек да научи начините и методите, чрез които да се справя с обективния и проявен живот и с противоречията, които възникват в него. А за да се добере до тези методи, той трябва да намери своя Учител, който ще го въведе в храма на познанието. И чрез процеса на обучение и възпитание по тези методи, които са резултат от дълбоко и подробно проучване на човешката природа, човек ще дойде до онова състояние, при което ще може да контролира силите и способностите, с които разполага. Така че първата крачка към всяко постижение е живот в хармония със законите, които функционират в живата природа. И тогава човек е готов да се занимава с по-дълбоките сили на природата и да си служи с тях, но не като със слуги, а като с разумни агенти на природата, на която и той става служител. В разумния живот човек най-първо трябва да започне с урегулиране и хармониране на физическия живот, който е свързан с храносмилателната система. И затова той трябва да се научи най-първо да се храни – да знае какво да яде, и кога и как да яде. И който иска да проучва окултизма като наука и да се ползува от него, преди всичко да води чист и природосъобразен живот.
към текста >>

Но има един специален окултен език, на който са говорил посветените в миналото и така изнесено учението в миналото, се е предавало от уста на ухо, а впоследствие, когато е ставало традиция, е било записвано и след това многократно преписвано, та чак до наши дни.
Но във всичките си форми тя остава една и съща. А формите на миналото в своята целокупност не са полезни за една последваща епоха, те са даже вредни. И за това който иска да проучва окултизма по миналите форми на неговото предаване, той трябва да дойде в положението и състоянието на онази епоха, иначе ще се натъкне на ред несъобразности и противоречия и ще го намери за наука, която е отживяла времето си. Но не само в миналото е имало окултни школи и велики учители; и днес ги има и може би и повече от всякога, ала който иска да ги намери в форма, в каквато са се проявявали в миналото, няма да ги намери. Както споменах по-горе, във всяка епоха окултизмът се е обличал и предавал в подходяща форма, за да може да се разбере и приложи в живота. Но има един специален окултен език, на който са говорил посветените в миналото и така изнесено учението в миналото, се е предавало от уста на ухо, а впоследствие, когато е ставало традиция, е било записвано и след това многократно преписвано, та чак до наши дни. И до нас са достигнали само откъслеци от древни съчинения върху окултизма, които са писани на този език и по който искат да възстановят окултизма, но по много съображения така предаденият окултизъм може да постави в противоречие изучаващия. Предаван и изучаван от това, което ни е завещала традицията, окултизмът изгуби своята практическа стойност по две причини: От една страна придържащ се към традицията и не съобразяващ се с духа на епохата, иска да се приложат стари методи в новите времена, когато имаме други отношения на нещата и затова те дават отрицателен резултат. Второ: това, което ни е предадено, е придружено с много и излишни коментарии на непосветени преводачи и преписвачи. Защото, както казах, посветените са си служили и си служат с един свещен език, който е езика на живата природа и за да може да се вникне в смисъла и съдържанието на древните текстове, трябва да се разбира този език: този език се разкрива на учениците при тъй наречените посвещения, при които на ученика се предават известни ключове да работи с известни сили и закони в природата. И като се правят преводи от древни текстове, понеже не се знае ключа на тези текстове, често се получават нелепости, които минават под формата на окултизъм и с това се дава една невярна представа за това велико учение, което има за задача да помага на хората в техния път.
към текста >>

И като се правят преводи от древни текстове, понеже не се знае ключа на тези текстове, често се получават нелепости, които минават под формата на окултизъм и с това се дава една невярна представа за това велико учение, което има за задача да помага на хората в техния път.
Но има един специален окултен език, на който са говорил посветените в миналото и така изнесено учението в миналото, се е предавало от уста на ухо, а впоследствие, когато е ставало традиция, е било записвано и след това многократно преписвано, та чак до наши дни. И до нас са достигнали само откъслеци от древни съчинения върху окултизма, които са писани на този език и по който искат да възстановят окултизма, но по много съображения така предаденият окултизъм може да постави в противоречие изучаващия. Предаван и изучаван от това, което ни е завещала традицията, окултизмът изгуби своята практическа стойност по две причини: От една страна придържащ се към традицията и не съобразяващ се с духа на епохата, иска да се приложат стари методи в новите времена, когато имаме други отношения на нещата и затова те дават отрицателен резултат. Второ: това, което ни е предадено, е придружено с много и излишни коментарии на непосветени преводачи и преписвачи. Защото, както казах, посветените са си служили и си служат с един свещен език, който е езика на живата природа и за да може да се вникне в смисъла и съдържанието на древните текстове, трябва да се разбира този език: този език се разкрива на учениците при тъй наречените посвещения, при които на ученика се предават известни ключове да работи с известни сили и закони в природата. И като се правят преводи от древни текстове, понеже не се знае ключа на тези текстове, често се получават нелепости, които минават под формата на окултизъм и с това се дава една невярна представа за това велико учение, което има за задача да помага на хората в техния път. Например в индуската философия, която има в основата си окултизма, но която не е основа на окултизма, както мислят някои, има едно такова положение „убий всяко желание". И съвременните критици се хващат за него и казват: „Щом убиеш желанията и стремежите, какво ще остане от човека"! И прави са. Но това е един крив превод от свещения език на посветените. Ала съвременната окултна наука поставя въпроса тъй: всички желания и стремежи, които идат на човека, са носители на известни енергии от природата, и човек трябва да знае, как да трансформира желанията, за да може да използува енергията.
към текста >>

90. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Каква светлина хвърля учението на Бялото братство върху социалния въпрос?
Бялото братство стои над ограничения и тесногръд национализъм, то, подобно на В.Б.Б., е интернационално по дух и стремежи. То схваща добре, че при днешната степен на социално развитие истинските национални интереси могат да бъдат гарантирани най-сигурно само по пътя на международни усилия към създаване на едно единно човешко общество, изградено върху принципите на пълното взаимно зачитане и най-широка социална солидарност; то схваща с други думи, че истинските национални интереси се покриват от по-високия, общочовешкия интерес. Бялото братство е една духовна армия от хора из всички нации, раси, религии, професии, обществени положения; често обединени около някое знаме, но още по-често – засега – неопознали се взаимно, не съзнали още добре своите общи задачи, но все пак съставляващи армия, зад която действа едно общо разумно командуване – армия, която вече постепенно се мобилизира. Бялото братство в България е само един малък авангард от тая голяма армия. Не е далеч денят, когато светът ще почувства духовната и морална мощ на един нов интернационал — тоя на международното Бяло братство. Каква светлина хвърля учението на Бялото братство върху социалния въпрос? Как гледа то на съвременните социални борби и недъзи? Какъв социален идеал издига? Ако се запитаме, коя е най-характерната идея в съвременния мистицизъм и учението на Б. бр., която го отличава от това на официалните религии, не можем да не се съгласим, че това е идеята за развитието и усъвършенстването. Тя доминира над всички други идеи, отразява се в тях.
към текста >>

Ако се запитаме, коя е най-характерната идея в съвременния мистицизъм и учението на Б.
Бялото братство в България е само един малък авангард от тая голяма армия. Не е далеч денят, когато светът ще почувства духовната и морална мощ на един нов интернационал — тоя на международното Бяло братство. Каква светлина хвърля учението на Бялото братство върху социалния въпрос? Как гледа то на съвременните социални борби и недъзи? Какъв социален идеал издига? Ако се запитаме, коя е най-характерната идея в съвременния мистицизъм и учението на Б. бр., която го отличава от това на официалните религии, не можем да не се съгласим, че това е идеята за развитието и усъвършенстването. Тя доминира над всички други идеи, отразява се в тях. На място установени за вечни времена замръзнали форми на битието, ние имаме развиващ се, единен в своите мистични дълбини, живот, който създава всички форми, довежда ги до пълно разцъфтяване и развиване, за да ги надживее след това и отрече, като създаде по-нови и по-съвършени. Сътворението не е кратковременен акт, а творчески процес без начало и без край. Бог се идентифицира с всемирния живот като вечно творяща и изявяваща се любов, която в силата на своето естество се проявява най-пълно във висша разумност, висша правда, висша хармония и красота.
към текста >>

Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми.
Тя доминира над всички други идеи, отразява се в тях. На място установени за вечни времена замръзнали форми на битието, ние имаме развиващ се, единен в своите мистични дълбини, живот, който създава всички форми, довежда ги до пълно разцъфтяване и развиване, за да ги надживее след това и отрече, като създаде по-нови и по-съвършени. Сътворението не е кратковременен акт, а творчески процес без начало и без край. Бог се идентифицира с всемирния живот като вечно творяща и изявяваща се любов, която в силата на своето естество се проявява най-пълно във висша разумност, висша правда, висша хармония и красота. Грехопадението е също един процес на отдалечаване от Бога, отклоняване от неговата воля и неговия всемирен живот като висша любов, правда и красота, както и спасението, възхождането и съвършенството е също тъй един процес – обратен на първия. Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми. Тоя закон господства над всичко. Законът за развитието важи и за социалните форми. И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави). В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние. Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото.
към текста >>

91. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Без учението и науката си няма смисъл.
Под бъдещ живот тук разбираме не един еднократен процес, но следващата фаза, в която човек преминава в своето развитие. За детето-юношеската възраст е бъдещият живот; за юношата – зрялата възраст и т. н. Съвременната наука и науката на миналото винаги са имала за задача да подигнат човечеството в неговото развитие и да му дадат методи за възпитание, за да може да живее разумен живот. И най-важното нещо за съвременния човек, това е науката да се учи човек да живее. И животът има смисъл, когато човек се учи. Без учението и науката си няма смисъл. Животът без учението е безсмислен. Животът в дадения случай го схващаме като едно условие за човека да се учи. Тук не разбираме само тази наука, която се изучава в гимназиите и университетите, но разбираме и науката на житейския опит. Науката се занимава с реалните неща, изучава света какъвто си е; и когато хората възприемат тази наука, тя ще ги научи най-първо, как да живеят. И на сегашните хора им трябва една сериозна работа в науката, чрез която може да се подобри тяхната мисъл, тяхното сърце и техният организъм.
към текста >>

Животът без учението е безсмислен.
За детето-юношеската възраст е бъдещият живот; за юношата – зрялата възраст и т. н. Съвременната наука и науката на миналото винаги са имала за задача да подигнат човечеството в неговото развитие и да му дадат методи за възпитание, за да може да живее разумен живот. И най-важното нещо за съвременния човек, това е науката да се учи човек да живее. И животът има смисъл, когато човек се учи. Без учението и науката си няма смисъл. Животът без учението е безсмислен. Животът в дадения случай го схващаме като едно условие за човека да се учи. Тук не разбираме само тази наука, която се изучава в гимназиите и университетите, но разбираме и науката на житейския опит. Науката се занимава с реалните неща, изучава света какъвто си е; и когато хората възприемат тази наука, тя ще ги научи най-първо, как да живеят. И на сегашните хора им трябва една сериозна работа в науката, чрез която може да се подобри тяхната мисъл, тяхното сърце и техният организъм. Трябва подобрение на живота във всяко едно отношение.
към текста >>

92. НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ.
Те взаимно се допълнят, а не се изключват. Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно. В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените – и едни с други са във връзка – те са само части на едно цяло. Но при човека има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на макрокосмоса – Вселената. Та от това гледище, човек е средец, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена. В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ. Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища. Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория и, макар и да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора – истинските реалисти. Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател, защото и двата еднакво отклоняват човека от реалния и разумен живот. Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни. Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност.
към текста >>

Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота.
Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища. Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория и, макар и да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора – истинските реалисти. Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател, защото и двата еднакво отклоняват човека от реалния и разумен живот. Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни. Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност. Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота. Той има основата си в самия живот, който блика из недрата на Великата Реалност. Той е мирогледа на живия опит и за него светът в неговата целокупност е реален. Тук няма место за онова механическо разпределение на света на „физически – видим" и „духовен – невидим" – и тяхното противопоставяне. Този мироглед схваща света като единство и непреривен в своите процеси, в които се проявява и изявява Великата Реалност в хиляди и милиони форми, свързани с вътрешна връзка помежду си. Светът в своята целокупност е непреривно цяло и се разделя в зависимост от нашите сетива и степента на съзнанието.
към текста >>

И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот.
Той знае да цени и използува момента и върши всяко нещо на неговото време. Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага. И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота. И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот. Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство. И няма кътче в Битието, където да не бие нейният пулс. В такъв смисъл разбирано християнството, то е онова учение, което проучва живота в неговата целокупност и намира вътрешната връзка и зависимост между всички явления и процеси в живота и природата. Днес човечеството преминава през една епоха, когато не се нуждае от никакви спекулативни философии, които може да са имали своето място и стойност в миналото. Днес човечеството се нуждае от една практическа в пълния смисъл на думата философия.
към текста >>

Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство.
Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага. И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота. И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот. Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство. И няма кътче в Битието, където да не бие нейният пулс. В такъв смисъл разбирано християнството, то е онова учение, което проучва живота в неговата целокупност и намира вътрешната връзка и зависимост между всички явления и процеси в живота и природата. Днес човечеството преминава през една епоха, когато не се нуждае от никакви спекулативни философии, които може да са имали своето място и стойност в миналото. Днес човечеството се нуждае от една практическа в пълния смисъл на думата философия. Една философия, която да е синтез на теория и практика; една философия, въоръжена със знание и методи за неговото приложение.
към текста >>

В такъв смисъл разбирано християнството, то е онова учение, което проучва живота в неговата целокупност и намира вътрешната връзка и зависимост между всички явления и процеси в живота и природата.
И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота. И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот. Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство. И няма кътче в Битието, където да не бие нейният пулс. В такъв смисъл разбирано християнството, то е онова учение, което проучва живота в неговата целокупност и намира вътрешната връзка и зависимост между всички явления и процеси в живота и природата. Днес човечеството преминава през една епоха, когато не се нуждае от никакви спекулативни философии, които може да са имали своето място и стойност в миналото. Днес човечеството се нуждае от една практическа в пълния смисъл на думата философия. Една философия, която да е синтез на теория и практика; една философия, въоръжена със знание и методи за неговото приложение. Такава философия на нашето време представлява християнско-окултният мироглед, който е осветлявал пътя на човечеството в миналото, ще го осветява и за в бъдеще.
към текста >>

93. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

А. Томов ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ Духът на онова учение, което някога проповядваше Исус, е толкова недвусмислен и ясен, че може да бъде разбран и почувстван от всеки, който има добрата воля за това.
А. Томов ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ Духът на онова учение, което някога проповядваше Исус, е толкова недвусмислен и ясен, че може да бъде разбран и почувстван от всеки, който има добрата воля за това. Самият живот на Исуса, освен това животът подвига и най-велика жертва, е и най-красноречивото обяснение на това учение. Исус проповядваше най-безкористната активна любов към Бога и към ближния; това за него значеше една и съща любов („Гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте" – казва неговият Бог на грешниците). В своето служене на ближния Исус даде най-многото, което може да се даде за тия, които човек обича – „положи живота си" за тях. Учението на Исуса няма нищо общо с каквито и да са обрядности и външни форми; то издига като най-важно нещо: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичките си сили и ближния като себе си"; то иска поклонение на Бога „в дух и истина" и поставя над всичко изпълнението на волята Божия, а тая воля е: любов, правда, братство, мир. Приемането и следването на това учение не може да значи нищо друго, освен неговото прилагане.
към текста >>

Самият живот на Исуса, освен това животът подвига и най-велика жертва, е и най-красноречивото обяснение на това учение.
А. Томов ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ Духът на онова учение, което някога проповядваше Исус, е толкова недвусмислен и ясен, че може да бъде разбран и почувстван от всеки, който има добрата воля за това. Самият живот на Исуса, освен това животът подвига и най-велика жертва, е и най-красноречивото обяснение на това учение. Исус проповядваше най-безкористната активна любов към Бога и към ближния; това за него значеше една и съща любов („Гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте" – казва неговият Бог на грешниците). В своето служене на ближния Исус даде най-многото, което може да се даде за тия, които човек обича – „положи живота си" за тях. Учението на Исуса няма нищо общо с каквито и да са обрядности и външни форми; то издига като най-важно нещо: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичките си сили и ближния като себе си"; то иска поклонение на Бога „в дух и истина" и поставя над всичко изпълнението на волята Божия, а тая воля е: любов, правда, братство, мир. Приемането и следването на това учение не може да значи нищо друго, освен неговото прилагане. Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото блага и тяхното разпределение.
към текста >>

Учението на Исуса няма нищо общо с каквито и да са обрядности и външни форми; то издига като най-важно нещо: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичките си сили и ближния като себе си"; то иска поклонение на Бога „в дух и истина" и поставя над всичко изпълнението на волята Божия, а тая воля е: любов, правда, братство, мир.
А. Томов ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ Духът на онова учение, което някога проповядваше Исус, е толкова недвусмислен и ясен, че може да бъде разбран и почувстван от всеки, който има добрата воля за това. Самият живот на Исуса, освен това животът подвига и най-велика жертва, е и най-красноречивото обяснение на това учение. Исус проповядваше най-безкористната активна любов към Бога и към ближния; това за него значеше една и съща любов („Гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте" – казва неговият Бог на грешниците). В своето служене на ближния Исус даде най-многото, което може да се даде за тия, които човек обича – „положи живота си" за тях. Учението на Исуса няма нищо общо с каквито и да са обрядности и външни форми; то издига като най-важно нещо: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичките си сили и ближния като себе си"; то иска поклонение на Бога „в дух и истина" и поставя над всичко изпълнението на волята Божия, а тая воля е: любов, правда, братство, мир. Приемането и следването на това учение не може да значи нищо друго, освен неговото прилагане. Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото блага и тяхното разпределение. „Приемането" на Христовото учение би значило, следователно, установяването на християнски трудови, производствени и разменни отношения, отношения на истинска любов, истинско братство, на абсолютна правда. Тъй именно разбираха първите християни учението на Исуса и те се опитаха да го осъществят в живота, да го приложат, като основаваха християнски комуни, в които нямаше частна собственост, а „всичко имаха общо". Това бе зараждането на новия живот, който идеше озарен с велика любов към всичко живо, носейки на света маслиновото клонче на правдата, братството и мира.
към текста >>

Приемането и следването на това учение не може да значи нищо друго, освен неговото прилагане.
А. Томов ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ Духът на онова учение, което някога проповядваше Исус, е толкова недвусмислен и ясен, че може да бъде разбран и почувстван от всеки, който има добрата воля за това. Самият живот на Исуса, освен това животът подвига и най-велика жертва, е и най-красноречивото обяснение на това учение. Исус проповядваше най-безкористната активна любов към Бога и към ближния; това за него значеше една и съща любов („Гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте" – казва неговият Бог на грешниците). В своето служене на ближния Исус даде най-многото, което може да се даде за тия, които човек обича – „положи живота си" за тях. Учението на Исуса няма нищо общо с каквито и да са обрядности и външни форми; то издига като най-важно нещо: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичките си сили и ближния като себе си"; то иска поклонение на Бога „в дух и истина" и поставя над всичко изпълнението на волята Божия, а тая воля е: любов, правда, братство, мир. Приемането и следването на това учение не може да значи нищо друго, освен неговото прилагане. Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото блага и тяхното разпределение. „Приемането" на Христовото учение би значило, следователно, установяването на християнски трудови, производствени и разменни отношения, отношения на истинска любов, истинско братство, на абсолютна правда. Тъй именно разбираха първите християни учението на Исуса и те се опитаха да го осъществят в живота, да го приложат, като основаваха християнски комуни, в които нямаше частна собственост, а „всичко имаха общо". Това бе зараждането на новия живот, който идеше озарен с велика любов към всичко живо, носейки на света маслиновото клонче на правдата, братството и мира. Но животинското в човека и главно, социално организираното животинство, бе още много мощно, сурово и непоклатимо, за да разбере и „приеме" ново, което Христовото учение носеше.
към текста >>

„Приемането" на Христовото учение би значило, следователно, установяването на християнски трудови, производствени и разменни отношения, отношения на истинска любов, истинско братство, на абсолютна правда.
Исус проповядваше най-безкористната активна любов към Бога и към ближния; това за него значеше една и съща любов („Гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте" – казва неговият Бог на грешниците). В своето служене на ближния Исус даде най-многото, което може да се даде за тия, които човек обича – „положи живота си" за тях. Учението на Исуса няма нищо общо с каквито и да са обрядности и външни форми; то издига като най-важно нещо: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичките си сили и ближния като себе си"; то иска поклонение на Бога „в дух и истина" и поставя над всичко изпълнението на волята Божия, а тая воля е: любов, правда, братство, мир. Приемането и следването на това учение не може да значи нищо друго, освен неговото прилагане. Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото блага и тяхното разпределение. „Приемането" на Христовото учение би значило, следователно, установяването на християнски трудови, производствени и разменни отношения, отношения на истинска любов, истинско братство, на абсолютна правда. Тъй именно разбираха първите християни учението на Исуса и те се опитаха да го осъществят в живота, да го приложат, като основаваха християнски комуни, в които нямаше частна собственост, а „всичко имаха общо". Това бе зараждането на новия живот, който идеше озарен с велика любов към всичко живо, носейки на света маслиновото клонче на правдата, братството и мира. Но животинското в човека и главно, социално организираното животинство, бе още много мощно, сурово и непоклатимо, за да разбере и „приеме" ново, което Христовото учение носеше. Опитът на първите християни да изпълнят волята Божия и да приложат напълно учението на Божествения Учител напълно се провали. Това проваляне означаваше и едно ново разпятие, не вече на Исуса, а на неговото учение.
към текста >>

Тъй именно разбираха първите християни учението на Исуса и те се опитаха да го осъществят в живота, да го приложат, като основаваха християнски комуни, в които нямаше частна собственост, а „всичко имаха общо".
В своето служене на ближния Исус даде най-многото, което може да се даде за тия, които човек обича – „положи живота си" за тях. Учението на Исуса няма нищо общо с каквито и да са обрядности и външни форми; то издига като най-важно нещо: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичките си сили и ближния като себе си"; то иска поклонение на Бога „в дух и истина" и поставя над всичко изпълнението на волята Божия, а тая воля е: любов, правда, братство, мир. Приемането и следването на това учение не може да значи нищо друго, освен неговото прилагане. Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото блага и тяхното разпределение. „Приемането" на Христовото учение би значило, следователно, установяването на християнски трудови, производствени и разменни отношения, отношения на истинска любов, истинско братство, на абсолютна правда. Тъй именно разбираха първите християни учението на Исуса и те се опитаха да го осъществят в живота, да го приложат, като основаваха християнски комуни, в които нямаше частна собственост, а „всичко имаха общо". Това бе зараждането на новия живот, който идеше озарен с велика любов към всичко живо, носейки на света маслиновото клонче на правдата, братството и мира. Но животинското в човека и главно, социално организираното животинство, бе още много мощно, сурово и непоклатимо, за да разбере и „приеме" ново, което Христовото учение носеше. Опитът на първите християни да изпълнят волята Божия и да приложат напълно учението на Божествения Учител напълно се провали. Това проваляне означаваше и едно ново разпятие, не вече на Исуса, а на неговото учение. На Голгота сякаш бе символизирано как човеците и народите ще посрещнат и как ще „приложат" самото учение Христово.
към текста >>

Но животинското в човека и главно, социално организираното животинство, бе още много мощно, сурово и непоклатимо, за да разбере и „приеме" ново, което Христовото учение носеше.
Приемането и следването на това учение не може да значи нищо друго, освен неговото прилагане. Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото блага и тяхното разпределение. „Приемането" на Христовото учение би значило, следователно, установяването на християнски трудови, производствени и разменни отношения, отношения на истинска любов, истинско братство, на абсолютна правда. Тъй именно разбираха първите християни учението на Исуса и те се опитаха да го осъществят в живота, да го приложат, като основаваха християнски комуни, в които нямаше частна собственост, а „всичко имаха общо". Това бе зараждането на новия живот, който идеше озарен с велика любов към всичко живо, носейки на света маслиновото клонче на правдата, братството и мира. Но животинското в човека и главно, социално организираното животинство, бе още много мощно, сурово и непоклатимо, за да разбере и „приеме" ново, което Христовото учение носеше. Опитът на първите християни да изпълнят волята Божия и да приложат напълно учението на Божествения Учител напълно се провали. Това проваляне означаваше и едно ново разпятие, не вече на Исуса, а на неговото учение. На Голгота сякаш бе символизирано как човеците и народите ще посрещнат и как ще „приложат" самото учение Христово. Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите". Те обясниха, че християнството съвсем не засяга робството, нито крепостничеството; че то не пречи, щото болшинството от хората да бъдат поставени по-долу от животните, експлоатирани и даже продавани като всяка друга стока.
към текста >>

Опитът на първите християни да изпълнят волята Божия и да приложат напълно учението на Божествения Учител напълно се провали.
Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото блага и тяхното разпределение. „Приемането" на Христовото учение би значило, следователно, установяването на християнски трудови, производствени и разменни отношения, отношения на истинска любов, истинско братство, на абсолютна правда. Тъй именно разбираха първите християни учението на Исуса и те се опитаха да го осъществят в живота, да го приложат, като основаваха християнски комуни, в които нямаше частна собственост, а „всичко имаха общо". Това бе зараждането на новия живот, който идеше озарен с велика любов към всичко живо, носейки на света маслиновото клонче на правдата, братството и мира. Но животинското в човека и главно, социално организираното животинство, бе още много мощно, сурово и непоклатимо, за да разбере и „приеме" ново, което Христовото учение носеше. Опитът на първите християни да изпълнят волята Божия и да приложат напълно учението на Божествения Учител напълно се провали. Това проваляне означаваше и едно ново разпятие, не вече на Исуса, а на неговото учение. На Голгота сякаш бе символизирано как човеците и народите ще посрещнат и как ще „приложат" самото учение Христово. Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите". Те обясниха, че християнството съвсем не засяга робството, нито крепостничеството; че то не пречи, щото болшинството от хората да бъдат поставени по-долу от животните, експлоатирани и даже продавани като всяка друга стока. Те обясниха още, че сиромашията е от Бога, че всяка власт е също от Бога и че в търпение и безропотно понасяне на всяка социална неправда е великата мъдрост на живота, която води към блаженство в Царството Небесно.
към текста >>

Това проваляне означаваше и едно ново разпятие, не вече на Исуса, а на неговото учение.
„Приемането" на Христовото учение би значило, следователно, установяването на християнски трудови, производствени и разменни отношения, отношения на истинска любов, истинско братство, на абсолютна правда. Тъй именно разбираха първите християни учението на Исуса и те се опитаха да го осъществят в живота, да го приложат, като основаваха християнски комуни, в които нямаше частна собственост, а „всичко имаха общо". Това бе зараждането на новия живот, който идеше озарен с велика любов към всичко живо, носейки на света маслиновото клонче на правдата, братството и мира. Но животинското в човека и главно, социално организираното животинство, бе още много мощно, сурово и непоклатимо, за да разбере и „приеме" ново, което Христовото учение носеше. Опитът на първите християни да изпълнят волята Божия и да приложат напълно учението на Божествения Учител напълно се провали. Това проваляне означаваше и едно ново разпятие, не вече на Исуса, а на неговото учение. На Голгота сякаш бе символизирано как човеците и народите ще посрещнат и как ще „приложат" самото учение Христово. Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите". Те обясниха, че християнството съвсем не засяга робството, нито крепостничеството; че то не пречи, щото болшинството от хората да бъдат поставени по-долу от животните, експлоатирани и даже продавани като всяка друга стока. Те обясниха още, че сиромашията е от Бога, че всяка власт е също от Бога и че в търпение и безропотно понасяне на всяка социална неправда е великата мъдрост на живота, която води към блаженство в Царството Небесно. Изповядването на Христовото учение се превърна във „вярване", в приемане и повтаряне на разни догми.
към текста >>

На Голгота сякаш бе символизирано как човеците и народите ще посрещнат и как ще „приложат" самото учение Христово.
Тъй именно разбираха първите християни учението на Исуса и те се опитаха да го осъществят в живота, да го приложат, като основаваха християнски комуни, в които нямаше частна собственост, а „всичко имаха общо". Това бе зараждането на новия живот, който идеше озарен с велика любов към всичко живо, носейки на света маслиновото клонче на правдата, братството и мира. Но животинското в човека и главно, социално организираното животинство, бе още много мощно, сурово и непоклатимо, за да разбере и „приеме" ново, което Христовото учение носеше. Опитът на първите християни да изпълнят волята Божия и да приложат напълно учението на Божествения Учител напълно се провали. Това проваляне означаваше и едно ново разпятие, не вече на Исуса, а на неговото учение. На Голгота сякаш бе символизирано как човеците и народите ще посрещнат и как ще „приложат" самото учение Христово. Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите". Те обясниха, че християнството съвсем не засяга робството, нито крепостничеството; че то не пречи, щото болшинството от хората да бъдат поставени по-долу от животните, експлоатирани и даже продавани като всяка друга стока. Те обясниха още, че сиромашията е от Бога, че всяка власт е също от Бога и че в търпение и безропотно понасяне на всяка социална неправда е великата мъдрост на живота, която води към блаженство в Царството Небесно. Изповядването на Христовото учение се превърна във „вярване", в приемане и повтаряне на разни догми. Историята ни сочи, че винаги тия, които са упражнявали социалната неправда и социалното насилие, са чувствали най-голяма необходимост да се сдобият с благословението на религията, да добият чрез нея за тази неправда и това насилие висшата, божествена санкция и по тоя начин да използуват религията като най-могъщо духовно средство за закрепване, разширение и увековечаване на своите икономически привилегии.
към текста >>

Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите".
Това бе зараждането на новия живот, който идеше озарен с велика любов към всичко живо, носейки на света маслиновото клонче на правдата, братството и мира. Но животинското в човека и главно, социално организираното животинство, бе още много мощно, сурово и непоклатимо, за да разбере и „приеме" ново, което Христовото учение носеше. Опитът на първите християни да изпълнят волята Божия и да приложат напълно учението на Божествения Учител напълно се провали. Това проваляне означаваше и едно ново разпятие, не вече на Исуса, а на неговото учение. На Голгота сякаш бе символизирано как човеците и народите ще посрещнат и как ще „приложат" самото учение Христово. Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите". Те обясниха, че християнството съвсем не засяга робството, нито крепостничеството; че то не пречи, щото болшинството от хората да бъдат поставени по-долу от животните, експлоатирани и даже продавани като всяка друга стока. Те обясниха още, че сиромашията е от Бога, че всяка власт е също от Бога и че в търпение и безропотно понасяне на всяка социална неправда е великата мъдрост на живота, която води към блаженство в Царството Небесно. Изповядването на Христовото учение се превърна във „вярване", в приемане и повтаряне на разни догми. Историята ни сочи, че винаги тия, които са упражнявали социалната неправда и социалното насилие, са чувствали най-голяма необходимост да се сдобият с благословението на религията, да добият чрез нея за тази неправда и това насилие висшата, божествена санкция и по тоя начин да използуват религията като най-могъщо духовно средство за закрепване, разширение и увековечаване на своите икономически привилегии. В това икономически силните винаги са успявали, като са подхвърляли с най-щедра ръка на висшите представители на религията всички грешни блага и съблазни на Мамона.
към текста >>

Изповядването на Христовото учение се превърна във „вярване", в приемане и повтаряне на разни догми.
Това проваляне означаваше и едно ново разпятие, не вече на Исуса, а на неговото учение. На Голгота сякаш бе символизирано как човеците и народите ще посрещнат и как ще „приложат" самото учение Христово. Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите". Те обясниха, че християнството съвсем не засяга робството, нито крепостничеството; че то не пречи, щото болшинството от хората да бъдат поставени по-долу от животните, експлоатирани и даже продавани като всяка друга стока. Те обясниха още, че сиромашията е от Бога, че всяка власт е също от Бога и че в търпение и безропотно понасяне на всяка социална неправда е великата мъдрост на живота, която води към блаженство в Царството Небесно. Изповядването на Христовото учение се превърна във „вярване", в приемане и повтаряне на разни догми. Историята ни сочи, че винаги тия, които са упражнявали социалната неправда и социалното насилие, са чувствали най-голяма необходимост да се сдобият с благословението на религията, да добият чрез нея за тази неправда и това насилие висшата, божествена санкция и по тоя начин да използуват религията като най-могъщо духовно средство за закрепване, разширение и увековечаване на своите икономически привилегии. В това икономически силните винаги са успявали, като са подхвърляли с най-щедра ръка на висшите представители на религията всички грешни блага и съблазни на Мамона. В края на краищата, винаги официалната религия е изпъквала в социалните борби като най-вярна съюзница на икономически силните, привилегированите и паразитните обществени класи и като най-мощен фактор за поддържане на ония отношения на социална неправда и подтисничество, които са отрицание не само на всяка божественост, но и на елементарната човечност: робството, ограбването на човешкия труд по всевъзможни начини, унижението и потисничеството. Такава е историческата роля на официалното християнство. След като бе дълги векове опора на робовладелството, то дойде да даде след това всичкото свое съдействие на феодализма и крепостничеството.
към текста >>

Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо.
Тъкмо тия народи имаха щастието да опитат добре и да си създадат точна представа за цивилизацията на „християнска" Европа и Америка. Думите на Ганди, че духът на днешна Европа е дух не на Бога, а на Сатаната, изразяват напълно опита и схващанията на тия народи и показват, че те са разбрали добре тоя дух. Официалните черкви и днес, както и при най-грозните социални неправди и най-грозните подтисничества от страна на икономически силните в предвечерието на голямата френска революция, са безрезервно и решително на страната на тия, които упражняват неправдата и подтисничеството. Те не само нямат нищо против „богоустановените" порядки, благодарение на които днес в Европа и Америка повече от 15 милиона хора са лишени от най-насъщното условие да прехранват себе си и семействата си – от възможност да работят; стотици милиони живеят в мизерия и израждане; други стотици милиони се самоизтребват в най-жестоки граждански войни и целият свят е превърнат в една грозна зверилница, където човек за човека е нещо много по-лошо от звяр (защото зверовете не унищожават подобните си); и където се разгарят най-непримиримите социални антагонизми и омрази, подготвят се неизбежни революции и нови ужасни войни, но същите тия официални църкви са и едни от най-отявлените и яростни противници на всички ония, които се борят за социална правда, за човечност, за мир, за истинско християнство в живота. Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение. Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно. По тоя начин само истинските Христови последователи ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви.
към текста >>

Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение.
Те не само нямат нищо против „богоустановените" порядки, благодарение на които днес в Европа и Америка повече от 15 милиона хора са лишени от най-насъщното условие да прехранват себе си и семействата си – от възможност да работят; стотици милиони живеят в мизерия и израждане; други стотици милиони се самоизтребват в най-жестоки граждански войни и целият свят е превърнат в една грозна зверилница, където човек за човека е нещо много по-лошо от звяр (защото зверовете не унищожават подобните си); и където се разгарят най-непримиримите социални антагонизми и омрази, подготвят се неизбежни революции и нови ужасни войни, но същите тия официални църкви са и едни от най-отявлените и яростни противници на всички ония, които се борят за социална правда, за човечност, за мир, за истинско християнство в живота. Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение. Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно. По тоя начин само истинските Христови последователи ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви. Тъй ще се създаде у народната маса вярното убеждение, че истинското християнство няма нищо общо със социалната неправда, че то няма нищо общо и с официалните религии и църкви, че християнският Бог не е Бог на насилието и неправдата, а Бог на братството, Бог на любовта, която носи радост и щастие за всички.
към текста >>

Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно.
Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение. Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно. По тоя начин само истинските Христови последователи ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви. Тъй ще се създаде у народната маса вярното убеждение, че истинското християнство няма нищо общо със социалната неправда, че то няма нищо общо и с официалните религии и църкви, че християнският Бог не е Бог на насилието и неправдата, а Бог на братството, Бог на любовта, която носи радост и щастие за всички.
към текста >>

94. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Това съчинение в форма на дневник е написано на поетичен език и твърде близко по дух с учението на Бялото Братство в България.
По всичко изглежда, че интересът към окултизма е доста силен. Романите на Крижановска, както и др. окултни романи, се издават и разпродават в доста голямо количество. Факт е, че старите руски издания на окултните книги се продават на твърде високи цени и не могат да се намерят. Едно от най-сериозните общества е това на последователите на руския художник-окултист Рьорих: „Листки сада Мория" – това е названието на съчинение в четири тома наставления, дадени от учителя Мория на учениците чрез г-жа Рьорих, която живее в Индия. Това съчинение в форма на дневник е написано на поетичен език и твърде близко по дух с учението на Бялото Братство в България. Има един пастор-окултист Вилцин, който е член на окултното движение Нови Йерусалим (Nov Salem). Той има редовни събрания, открито говори за прераждане, карма. Сам в своя живот дава пример на безкористие, служи без пари и др. Италианска спиритуалистична академия за наука, литература и изкуства. (Италиански спиритуалистичен университет).
към текста >>

95. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Животното в стопанството, в обучението, в мита и в изкуството. 13.
Съдържание: Животински форми. Животинска душа. Животинско съзнание. Животно и растение. Животно и човек. Животното в стопанството, в обучението, в мита и в изкуството. 13. „Per viaggiare in astrale e sviluppare la chiaroveggenza e le facoltà latenti" от Луиджи Белоти. Тая книга засяга основните окултни проблеми и изобилства с ценни факти и примери. 14. „Aus Zeit und Ewigkeit", списание на международното общество на недогматичнитe духовни стремежи. Редактира се от Ото Мария Зенгер в Лайпциг. Год, V, № 1, януари 1931 година. 15.
към текста >>

96. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

УВОД КЪМ КАБАЛАТА Когато Симон бен Йокай посветен от Раби бен Акива в учението и тайните на Кабала, (сиреч Преданието), опозна от дъно Тайното учение и научи пътищата, по които човек влиза в общение със словото, той видя, че животът му е в опасност; много бяха ония, що мразеха праведниците, а още повече людете, що гонеха посветените.
УВОД КЪМ КАБАЛАТА Когато Симон бен Йокай посветен от Раби бен Акива в учението и тайните на Кабала, (сиреч Преданието), опозна от дъно Тайното учение и научи пътищата, по които човек влиза в общение със словото, той видя, че животът му е в опасност; много бяха ония, що мразеха праведниците, а още повече людете, що гонеха посветените. Той се не уплаши за себе си, а за съдбата на Тайното учение, което не знаеше, дали ще да може да предаде на сигурно ухо. Затова напусна света, отдалечи се на седемдесет дена път от големия град и се засели в една пещера сред пустинята, далеч от приятели и врагове. Там Симон бен Иокай преживя дванадесет години. През тия дълги дни той съзерцаваше Божествените Начала, проявени в Маасе Меркава (делото на Колесницата) и Маасе Берешит. (Делото на творбата, зачатъка).
към текста >>

Той се не уплаши за себе си, а за съдбата на Тайното учение, което не знаеше, дали ще да може да предаде на сигурно ухо.
УВОД КЪМ КАБАЛАТА Когато Симон бен Йокай посветен от Раби бен Акива в учението и тайните на Кабала, (сиреч Преданието), опозна от дъно Тайното учение и научи пътищата, по които човек влиза в общение със словото, той видя, че животът му е в опасност; много бяха ония, що мразеха праведниците, а още повече людете, що гонеха посветените. Той се не уплаши за себе си, а за съдбата на Тайното учение, което не знаеше, дали ще да може да предаде на сигурно ухо. Затова напусна света, отдалечи се на седемдесет дена път от големия град и се засели в една пещера сред пустинята, далеч от приятели и врагове. Там Симон бен Иокай преживя дванадесет години. През тия дълги дни той съзерцаваше Божествените Начала, проявени в Маасе Меркава (делото на Колесницата) и Маасе Берешит. (Делото на творбата, зачатъка). Той видя, как от невидимото Едно излиза Видимото Едно, което се умножава, за да се явят Началните замисли, наречени в Тайното учение „Небесна Челяд"; видя след това как тия замиели слизат надолу, развиват се навън, към видимото – втвърдяват се, отново се разтапят и пак се втвърдяват: така се огражда Бог, потънал във видимото, и неговите граници създават света, твърдта, светлината, животните, билките и звездите.
към текста >>

Той видя, как от невидимото Едно излиза Видимото Едно, което се умножава, за да се явят Началните замисли, наречени в Тайното учение „Небесна Челяд"; видя след това как тия замиели слизат надолу, развиват се навън, към видимото – втвърдяват се, отново се разтапят и пак се втвърдяват: така се огражда Бог, потънал във видимото, и неговите граници създават света, твърдта, светлината, животните, билките и звездите.
Той се не уплаши за себе си, а за съдбата на Тайното учение, което не знаеше, дали ще да може да предаде на сигурно ухо. Затова напусна света, отдалечи се на седемдесет дена път от големия град и се засели в една пещера сред пустинята, далеч от приятели и врагове. Там Симон бен Иокай преживя дванадесет години. През тия дълги дни той съзерцаваше Божествените Начала, проявени в Маасе Меркава (делото на Колесницата) и Маасе Берешит. (Делото на творбата, зачатъка). Той видя, как от невидимото Едно излиза Видимото Едно, което се умножава, за да се явят Началните замисли, наречени в Тайното учение „Небесна Челяд"; видя след това как тия замиели слизат надолу, развиват се навън, към видимото – втвърдяват се, отново се разтапят и пак се втвърдяват: така се огражда Бог, потънал във видимото, и неговите граници създават света, твърдта, светлината, животните, билките и звездите. Отлъчен от света, съзерцателят следеше потайния живот на Вселената. Тъй стигна той на четвъртата година от своето отшелничество до най-дълбоките тайни на Бога, човека и природата и тогава написа на пергаментен свитък прочутата: „Книга на Блясъка", наречена „3охар ". Симон бен Йокай живее четири години в пълна самота; но с право бе казал Раби бен Акива: „Дето е свещта, натам са устремяват и пеперудите". И ето, че в края на четвъртата година от голямото усамотение, учениците на Симона бен Йокай намериха своя учител и се поселиха в пещерите на пустинята около него. Защото животът бе жестока мъка, а пък ония, що гонеха тайноведците, се бяха умножили.
към текста >>

Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението.
И когато учениците поживяха при Симона, той ги просвети по Божиите пътища. Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия дух и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества. После им каза, че Същината поражда Първите Същини, като се стяга и ограничава себе си, за да излъчи сама от себе си тия същини и да им определи простор за творчество и битие. Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви. Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението. Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство. Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот. Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв. Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира. Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Симон ги посвети един по един във върховните Тайнства; но той даде всекиму само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си – затова трябваше да ги посвещава един по един, а не вкупом, тъй като е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата – дори пред едного, освен ако е добил собствена мъдрост за това".
към текста >>

97. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ето извадки от едно писмо от Аржентина: „Действително, че учението на Учителя от няколко години премина малките български граници и се разля като водите на океана и като светлината на слънцето по цялото земно кълбо.
ВЕСТИ Идеите на Бялото Братство в чужбина. Ето извадки от едно писмо от Аржентина: „Действително, че учението на Учителя от няколко години премина малките български граници и се разля като водите на океана и като светлината на слънцето по цялото земно кълбо. Не закъсняхме и ние да го подкрепим и разпространим в Аржентина. Има повече от 4 години, откак проникна тая светлина много тукашни братя и сестри, които изявиха желание да се превеждат и четат тези тъй ценни беседи от Учителя публично в салона. Доста беседи са преведени от български и италиански на испански и се четат и печатат. Освен това те са изпратени да се четат и печатат вън от аржентинските граници в Чили, Перу, Уругвай, Парагвай, Мексико и пр... Вие не можете да си представите, с каква любов се посрещат, как редакторите на нашити вестници и списания ни искат материал, защото получават писма, с които ги замолват да печатат материал от Учителя. Също така се пеят всички песни на Бялото Братство на български.
към текста >>

„Против дъновизма като теософско учение" от проф.
Илиев чрез ред примери изтъква, че истинският мистицизъм никога не е бил причина за разпадането на един народ, защото всяка истинска религия си има свои възвестители, които преживяват мистичното доближаване и съединяване с Бога. Така че с право Илиев казва, че мистицизмът не е опасен нито за моралното, нито за културното развитие на едно общество. И Илиев завършва: „Проф. Кинкел греши като свежда всеки религиозен мистицизъм към една психична регресия, към едно повръщане до примитивното светоразбиране и примитивните състояния на човешкия дух". Колкото за страхуването му от сектите ще кажем, че днешните духовни движения, които възникват на всякъде по света, са не опасност, но един признак, че човешкото съзнание се разширява и се събужда за изграждането на една разумна, хармонична култура на мир, братство и свобода. „Против дъновизма като теософско учение" от проф. Михалчев, в сп. „Философски преглед" год. III, кн. 2. Според него всички тези свободни духовни движения са били признак за израждане на културата и водят към израждане и затова представяли опасност за културата. Днешната култура е в задънена улица, тя е пълна с вътрешни противоречия.
към текста >>

98. ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Вл. Пашов УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Всичко в света се развива.
Вл. Пашов УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Всичко в света се развива. Движението и прогресът са основни закони в проявения свят. Това са схващали още древните гърци и затова са казвали: всичко тече. И всичките придобивки на този прогрес, на това движение се запазват. Защото според окултната наука движението в Битието е резултат от дейността на съзнанието. Така че, самото движение е свързано с това съзнание и като така, съзнанието има известна печалба, известна придобивка от това движение.
към текста >>

Но впоследствие, когато буквата убива духа на тяхното учение, техните правила се превръщат в догми, а методите в обреди и церемонии; прогресът на културата спира, човечеството заживява пак в своите закостенели форми.
Всички древни култури са цъфтели до тогаз, докато са се намирали под прякото влияние на Братството и неговия живот. т.е. докато между тях са съществували школите на Братството, които са ръководили духовния и социалния живот на културата. На тях се дължи гигантската култура на Египет с неговите пирамиди, на тях дължи Гърция своя разцвет, Индия, Персия, Вавилон, всички са имали първичния си тласък от школите на Братството. Всички основатели на религиите на миналото са все представители на Бялото Братство, и всеки от тях е имал за задача да пробуди известни нови сили в човешкото съзнание, които до тогава са били потенциални и по такъв начин да подтикнат човечеството в неговото развитие. За да постигнат целта си, те са давали най-разнообразни методи за въздействие върху умовете, сърцата и волите на хората от епохата. Но впоследствие, когато буквата убива духа на тяхното учение, техните правила се превръщат в догми, а методите в обреди и церемонии; прогресът на културата спира, човечеството заживява пак в своите закостенели форми. Културата стига до своя край, оставяйки своя плод в човешкото съзнание и замира, изражда се – за да даде път на нова култура, с нови форми и отношения. И появата на всяка култура се предшества от един велик Учи-тел, който полага основните принципи и закони, върху които ще се изградят новите форми на живота, дава нови методи за събуждане на нови сили в човешкото съзнание. Бялото Братство винаги е имало школи и центрове, както на физическото, така и в другите полета. Те представляват от себе си известни динамически и организационни центрове, от които излизат строителните сили за организирането на една нова култура, която расте и се развива като един жив организъм. Физическите центрове – школи на Братството – се местят пак не произволно, но целесъобразно, като с това изменят и външната форма на своята дейност; но старите форми продължават още да живеят и те се отличават по това, че в тях няма творчество, няма прилив на нови сили и идеи.
към текста >>

99. ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Чрез изследванията на физиолозите в учението за локализиране на мозъчните функции, потвърдени клинически, е установен специален център на писането, който се намира в задната част на втората челна извивка в лявото полушарие на главния мозък.
Също така реагирал почеркът и на последователното покачване на възрастта; той ставал по-уверен, рисунката получавала по-определен характер. Последният пример е толкова демонстративен, че може да се приведе тука като образец на обективно възприемане на изследването. Основни положения Графологията се явява като наука, която изучава законите на зависимостта между почерка и личността. Ние няма да се спираме на това, как физиолозите обясняват процеса на писането и връзката му с деятелността на мозъка. Ще се ограничим само с определението, че писането е проекция на нашето съзнание в форма на известен род фиксирани движения. Чрез изследванията на физиолозите в учението за локализиране на мозъчните функции, потвърдени клинически, е установен специален център на писането, който се намира в задната част на втората челна извивка в лявото полушарие на главния мозък. Историята се движи чрез непрестанната борба на човека с природата и като едно от оръдията на тази борба се явила писмеността у човека. Обаче, преходът от първите изсечени на камък писмени рисунки до съвременното писмо – скоропис изисквал многогодишни наблюдения и опит. Повече или по-малко значително разпространение писмеността е получила едва в епохата на възраждането. В своята писменост човек е влагал не само впечатлението си от предметите и понятията, но в писмото, както и във всяко действие рефлекторно се отразявали и свойствата на психиката. Писмеността не трябва да се разглежда като съвършено самостоятелно явление, което дължи своя произход на произвола на изобретателя.
към текста >>

100. LE SUBLIME DANS LA VIE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Учението, което най-много ни вдъхнови да вземем тая хубава инициатива, е това на любимия български Учител Петър Дънов.
и 2. броеве от новото италианско списание „L'araldo di Luce " (Вестник на светлината). Излиза в Удине (Италия) То се издава от една духовна група, която се именува „Синове на светлината". В едно съобщение, което придружава първия брой на списанието, четем: „Преди известно време група духовни ученици взеха инициативата да образуват духовен център, начело на който да стои един Учител. който да представлява душата на движението, най-високия морален синтез на всяка инициатива. Учението, което най-много ни вдъхнови да вземем тая хубава инициатива, е това на любимия български Учител Петър Дънов. Този Учител изявява идеи, които бързо се разпространяват из цял свят. Групата ще се нарича „Синове на светлината". Това движение се разпространява в Италия и Франция, дето има много приятели, ученици и клонове. Духовно движение в Югославия Вегетарианското движение напредва в Югославия и то повече на духовни, морални основи. Напоследък е излязла нова книга от известния работник в тая област Живоин Костич: „Етично ли е обществото на Видовичев?
към текста >>

НАГОРЕ

0.07236385345459