НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
248
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Но подобава ли и на нас, хора с просветени умове, да храним онази изтъркана мисъл, както простите и невежите, че светът ще се свърши от
учението
и учените?
Това правило е общ неизменяем закон на Природата. Един организъм, какъвто и да е той, според този закон, трябва или да изхвърли от себе си лошите вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв – едно от двете. Тази е естествената причина, която заставлява всякой добросъвестен человек да се пази от гибелните влияния и да отбягва лошите злодеяния. Животът е тъй устроен, щото всяко дело, каквото и да е то, приема своята заплата според вътрешното си достойнство. Това е едничкото върховно мерило.
Но подобава ли и на нас, хора с просветени умове, да храним онази изтъркана мисъл, както простите и невежите, че светът ще се свърши от
учението
и учените?
Може ли да се предполага, че в това има каква-годе истина? Действително, свършекът на света ще дойде, но на кой свят – ето въпросът. Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век. Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага. Става ясно тогава, че у нас истинските начала на науката са едвам хванали корен.
към текста >>
Йезуитско
учение
– този път няма да изведе никого на добро бъдеще.
Лудостта да се покланяме на златни телета, както старите езически народи, не ни е оставило още. То се разбира, че светът мени постоянно своя образ. Идолослужението е взело друг вид и форма, но все-таки в тях няма живот. Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто. Лъжливата философия, която ни е ръководила и мамила със своите гладки учения, че не вреди какви средства употребяваме за постигането на своите желания – целта, която гоним, ги оправдава.
Йезуитско
учение
– този път няма да изведе никого на добро бъдеще.
Вярно е, че ние оправдаваме постъпките си от целта. Но такова едно поведение на кой и да е человек не може да се оправдае от мерилото на висшето Добро. За благородни цели се изискват и благородни средства – този е общият закон, неизменяемият път на Истината. Така работи и действа Духът, когато произвожда и ражда нещо добро. „Според семето – и плодът“ – казва поговорката.
към текста >>
Всяко
учение
, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня.
Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел. Онази религия, която е образ и представител на живущия Бог Йехова, ще си държи същото място в душата, което е имала отначало и досега. Но при всичко това не трябва да храним лъжливата мисъл, както израилските фарисеи и садукеи, които казваха: „Отца имаме Авраама.“ „И рече им Йоан: „Сторете прочее плодове достойни. И не мислете да се оправдавате. И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е истинско мерило.
Всяко
учение
, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня.
Важно е да правим разлика помежду понятията за вяра и религия. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир. Това религиозно произведение може да се мени във вид, образ и степен, според вътрешното ни умствено и духовно развитие и образование. От тази естествена причина произлиза разницата, че това, което е религиозно за едного, е съвсем ирелигиозно за другиго. Един пример: непогрешимостта на папата, което е религиозно за католика, е до висша степен ирелигиозно за православния и протестантина.
към текста >>
Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото
учение
, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение.
Всичко се мени, съблича и преоблича според вътрешните си естествени нужди. Всичко расте и се развива съобразно с онзи вечен закон на Живота, който мени и преобразява всички неща в Природата, съгласно с общата деятелност. Нашия духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самооболщението. Не е какво мисли человек за себе си, но какъв е на дело. Като общо правило, человеците имат високи понятия за своето его, но времето ще пресей всички един по един и ще произнесе своята присъда за или против.
Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото
учение
, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение.
Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете. Тук именно лежи една от опасностите за успеха на истинската религия. Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят. Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското. Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и възпитанието.
към текста >>
3. „Целта оправдава средствата” е и си остава едно чисто йезуитско
учение
.[24] Този път няма да изведе никого до добър резултат.
Тъй като светът постоянно мени своя образ, то и идолопоклонничеството е взело днес друг вид и форма, за които в бъдеще също не е отреден живот.[23] 7. Благородните цели изискват благородни средства 1. Разумът е даден на човека не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна. Тази храна може да се придобие само чрез съзнателна работа и постоянство в доброто. 2. Лъжливата философия, по която човечеството се е ръководило досега, елегантно го е мамила, че е без значение какви средства употребява човек за постигане на своите желания.
3. „Целта оправдава средствата” е и си остава едно чисто йезуитско
учение
.[24] Този път няма да изведе никого до добър резултат.
Колкото и да оправдават хората постъпките си с целта, която преследват, тези постъпки в никакъв случай не могат да бъдат оправдани, щом се приложи абсолютната мярка на Върховното Добро. 4. Благородните цели изискват благородни средства. Това е всеобщ космически закон, това е неизменният критерий на Истината. Така работи и действа Духът, когато ражда нещо добро. „Каквото е семето, такъв е и плодът", казва поговорката.
към текста >>
Всяко
учение
, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън.
Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес. Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта. 4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило.
Всяко
учение
, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън.
5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот. Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно развитие на човека. 6. Поради тази причина това, което е религиозно за едного, съвсем не е религиозно за другиго. Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е във висша степен нерелигиозно за православния и протестанта.
към текста >>
11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското
учение
, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста.
Всичко се мени, съблича старите дрехи и облича нови според вътрешните си нужди. Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата дейност.[37] 10. Нашият духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самозаблудата. Не е важно какво мисли човек за себе си, а какъв е той наистина. Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”.
11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското
учение
, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста.
Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа. В това именно се крие една от опасностите за успеха на истинската религия. 12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена. Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38] 13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието.
към текста >>
В този смисъл образованието включва в себе си
обучението
и възпитанието.
[13] Вж. дял втори – ІІ.4. и ІІІ, също и дял трети – 5. [14] Под понятието „образование” да се разбира цялостното оформяне на човека, т.е. изработване на пълния му и съвършен душевен образ.
В този смисъл образованието включва в себе си
обучението
и възпитанието.
Обучението има връзка повече с развитието на ума и обогатяването му със знания. Възпитанието има връзка повече с облагородяването на чувствата и волята. [15] Хередитарен (лат.) – наследствен; вж. бел. № 8. [16] „Рече им Исус: Истина, истина ви казвам: преди да бъде Авраам, Аз съм.”(Йоан 8:58).
към текста >>
Обучението
има връзка повече с развитието на ума и обогатяването му със знания.
дял втори – ІІ.4. и ІІІ, също и дял трети – 5. [14] Под понятието „образование” да се разбира цялостното оформяне на човека, т.е. изработване на пълния му и съвършен душевен образ. В този смисъл образованието включва в себе си обучението и възпитанието.
Обучението
има връзка повече с развитието на ума и обогатяването му със знания.
Възпитанието има връзка повече с облагородяването на чувствата и волята. [15] Хередитарен (лат.) – наследствен; вж. бел. № 8. [16] „Рече им Исус: Истина, истина ви казвам: преди да бъде Авраам, Аз съм.”(Йоан 8:58). В Кабала на иврит Адам означава “червена земя”, което е почти идентично с Athamas или Thomas, което на гръцки е преведено Дидумос (двойният).
към текста >>
Делото на пророк Ездра, който се стреми да усвои текста и
учението
на Закона, е продължено от хората, станали известни като книжници.
това, което създава нещата. Значи, Адам подразбира разумната душа. Казвам: Духът у вас, това е Адам. Душата, това е Ева.“ [33] Фарисеи (арам. „обособени”).
Делото на пророк Ездра, който се стреми да усвои текста и
учението
на Закона, е продължено от хората, станали известни като книжници.
По-широкият кръг техни поддръжници са познати като хасидити, „верните на Бога”. Фарисеите са онази малка група сред хасидитите, която се разграничава от политическите и религиозни становища на мнозинството. Те наблягат на индивидуалното изпълняване на Закона (за разлика от садукеите, които слагат ударение на храмовото богослужение) и възкресението. За тях Законът е приспособим към променящите се условия, но е задължителен за всички. [34] Садукеи – произходът им е спорен: политическа партия, религиозна секта, провинциална организация или група от държавни чиновници.
към текста >>
Въвежда в логиката
учението
за количественото определение (квантификация) на предиката (понятието за признака), като с това прави опит да сведе съждението до уравнение, а логиката – до смятане.
дял първи – І.10:2,3 и бел. № 39. [43] Учителят подробно разглежда вътрешния характер на науката в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”. [44] Уилям Хамилтън (1788-1856) – английски философ и логик. Според него проявеният Бог е познаваем само чрез свръхсетивно откровение.
Въвежда в логиката
учението
за количественото определение (квантификация) на предиката (понятието за признака), като с това прави опит да сведе съждението до уравнение, а логиката – до смятане.
Той е един от предшествениците на съвременната математическа логика. Основно произведение – „Лекции по метафизика и логика” (4 т., 1859-1860). [45] Френологията (гр. френо – ум и логос – наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Тя застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът – на храносмилането, сърцето – на кръвообращението и т.н.
към текста >>
[79] Томас Хенри Хъксли (4.05.1825–29.06.1895) – английски лекар, природоизследовател и философ, съратник на Дарвин и популяризатор на неговото
учение
.
дял втори – І. 7:14. [77] Това е т. нар. „свободна воля”. [78] Вж. бел. № 41.
[79] Томас Хенри Хъксли (4.05.1825–29.06.1895) – английски лекар, природоизследовател и философ, съратник на Дарвин и популяризатор на неговото
учение
.
Той има сериозен принос в областта на антропологията, биологията, сравнителната анатомия, палеонтологията. В областта на философията се смята за привърженик на Дейвид Хюм (1711-1776) и базирайки се на неговата теория, се опитвал да докаже, че никога не може да се знае истинската причина на нашите усещания. Така Хъксли въвежда понятието “агностицизъм” (гр. a-не, gnosis-познание), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне познание за света. [80] Йохан Волфганг Гьоте (28.08.1749–22.03.1832) – немски поет, философ и мислител.
към текста >>
Петър Дънов учи там четири години и получава свидетелство за завършен пълен курс на
обучение
.
Алеко Константинов, впечатлен от грандиозното изложение в Чикаго, написва прочутия си пътепис До Чикаго и назад. По това време в Бостън, където Петър Дънов учи, е построена най-голямата библиотека в страната, а също така е направена първата копка на подземна железница. На 19 септември 1888 г. в методистката семинария „Дрю”, Медисън, Петър Дънов започва своето следване в Америка. Преподавателският екип тогава е известен не само в методисткия свят, но и навсякъде в богословските среди като „Голямата петорка”, която включва ненадминатите духовници и учени: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Бъц и д-р Крукс.
Петър Дънов учи там четири години и получава свидетелство за завършен пълен курс на
обучение
.
На 12 октомври 1892 г. той се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. Редовният курс е тригодишен, но има и допълнителни предмети, които студентът може да изучава. Между тези допълнителни дисциплини са музиката и медицината – две неща, на които особено се набляга в методисткото образование, което Петър Дънов получава в „Дрю”, Медисън. От този период са известни негови концертни изяви на цигулка пред студентска публика, които преминават с голям успех.
към текста >>
Обучението
е по последната дума на медицинската наука.
Английският език на дипломанта е на ниво – език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек. Дипломната работа е защитена успешно на 19 април 1894 г., а на 4 юли 1894 г. Петър Дънов получава свидетелството си за завършен учебен курс в този институт. През следващата учебна година в каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет от 22 юли 1894 г. Петър Дънов вече е записан като редовен студент първа година.
Обучението
е по последната дума на медицинската наука.
От този факултет Петър Дънов получава удостоверение за завършен кратък курс по обща медицина. ПРЕДИСЛОВИЕ Науката и възпитанието е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели. Работата по нея вероятно е започната още в Америка. Тя, освен че е първата книга на Петър Дънов, на практика остава и последна.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Стойността на каквото и да е
учение
зависи от реалността на фактите, които притежава в себе си.
Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на Умствения разумен свят. Има философи и куп учени мъже от първа и втора ръка, които мислят противното. Но що от това, нима същността на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и мисли? Ни най-малко. Може да поддържаме едната или другата страна за истинска, обаче всякога е предпочитателно за един разумен человек да поддържа Истината.
Стойността на каквото и да е
учение
зависи от реалността на фактите, които притежава в себе си.
Такива действителни истини носят онази небесна Светлина, която има силата да освети и просвети всякой ум, който е готов да я приема. Разногласието, което повидимому съществува в учения свят, е следствие от устройството на мозъчните клетки и от развитието и качеството на умствените центрове. Тази е причината, защо хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. „Кой каквото се е научил, това и обича“ – казват въобще простите и неучени хорица. А това означава: в каквото направление умът се е развил повече, в тази посока действа и работи с по-голямо усърдие.
към текста >>
13. Ценността на едно
учение
зависи от реалната стойност на фактите, които то представя.
Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на умствения свят. 12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи? Ни най-малко. Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината.
13. Ценността на едно
учение
зависи от реалната стойност на фактите, които то представя.
Тия факти, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава. Тази увереност произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна. 14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото устройство на техните мозъци и нееднаквото развитие и качество на умствените им центрове. Тази е причината, поради която хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. 15. „Кой на каквото се е научил, това и обича” – обикновено казват невежите хора.
към текста >>
През 90-те години на ХІХ век в България много хора се запознават с
учението
на Маркс и са привлечени от идеята за социално равенство.
Смята се, че адроните се състоят от кварки – схващане, въведено във физиката през 60-те години на ХХ век от Мъри Гел-Ман. [119] Вж. дял първи – ІІ.1.3:2. [120] Партията на социалдемократите е създадена през 1891 г. от Димитър Благоев.
През 90-те години на ХІХ век в България много хора се запознават с
учението
на Маркс и са привлечени от идеята за социално равенство.
По това време е имало силно недоволство срещу режима на Стамболов, което е предизвиквало много крайни настроения у населението. Една част (по-реакционната) от социалдемократите тогава са се възползвали от създалата се обстановка, за да прокарват идеите си за революция. [121] Тук се намеква за методите на социалистите, с които те искат да променят държавния ред – чрез революция, т.е. насилствено. Методът на природата е диаметрално противоположен – еволюция. [122] Тази добронамерена забележка от страна на Учителя не е подмината от тогавашните социалдемократи.
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Светът щеше да бъде избавен от
учението
им– „животът е зло, без него е по-добро“.
Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание. Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството. Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението. Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой.
Светът щеше да бъде избавен от
учението
им– „животът е зло, без него е по-добро“.
Но види се явно от фактите, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената. Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си. Навярно ще каже някой: „Ако тя бе предвидила нашите нещастия, тя би ги взела във внимание.“ Но вижда се, че това не влизало в сметката й. Главната й цел и задача била да устрои видимата Вселена тъй, както върховните й закони са го изисквали, и да даде на всякой свят онези условия, посредством които да бъде приготвен и приспособен за всичките нужди на развиващия се и растящ Живот. Дали тя си е въображавала, че когато дойдат разумните същества в дома й, ще подигнат куп разисквания, прения, гонения за всевъзможни предмети, въпроси стежания и имоти кому принадлежат по право.
към текста >>
Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че
учението
на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа.
Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо. Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи. Вселената е негов продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници.
Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че
учението
на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа.
– „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме, попипаме и проверим в действителност. На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази реалност всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна действителност вън от него.“ Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем учението му за чиста истина. Разбира се материята е действителност, няма защо да се съмняваме в присъствието й. Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа.
към текста >>
Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем
учението
му за чиста истина.
Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи. Вселената е негов продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници. Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа. – „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме, попипаме и проверим в действителност. На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази реалност всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна действителност вън от него.“
Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем
учението
му за чиста истина.
Разбира се материята е действителност, няма защо да се съмняваме в присъствието й. Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа. „Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и проверяваме, то не е материята – казва идеалистът, – но са само образи, форми, впечатления и усещания, произведени от силата на ума. Умът е, който действа,вън от нази и вътре в нази, неговите действия и резултати, материалистът взема за неща реални и независими от ума, който назвал с имената материя и природа. Онова обаче – продължава идеалистът, – което пипа, което усеща, което сравнява и мисли, е умът.
към текста >>
Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че
учението
на материалиста не почива на здрава основа.
Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа. – „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме, попипаме и проверим в действителност. На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази реалност всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна действителност вън от него.“ Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем учението му за чиста истина. Разбира се материята е действителност, няма защо да се съмняваме в присъствието й.
Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че
учението
на материалиста не почива на здрава основа.
„Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и проверяваме, то не е материята – казва идеалистът, – но са само образи, форми, впечатления и усещания, произведени от силата на ума. Умът е, който действа,вън от нази и вътре в нази, неговите действия и резултати, материалистът взема за неща реални и независими от ума, който назвал с имената материя и природа. Онова обаче – продължава идеалистът, – което пипа, което усеща, което сравнява и мисли, е умът. Извадена силата на ума от общият резултат на веществото, то изведнъж ще се преобърне на първоначалните си елементарни действия. Под такива условия вселената би изгубила своята материална реалност веднъж за всякога Затова – казва идеалистът – вън от ума никаква реалност няма.“
към текста >>
Въпрос се повдига в ума ни где е истината – дали в
учението
на материалиста, или в
учението
на идеалиста.
„Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и проверяваме, то не е материята – казва идеалистът, – но са само образи, форми, впечатления и усещания, произведени от силата на ума. Умът е, който действа,вън от нази и вътре в нази, неговите действия и резултати, материалистът взема за неща реални и независими от ума, който назвал с имената материя и природа. Онова обаче – продължава идеалистът, – което пипа, което усеща, което сравнява и мисли, е умът. Извадена силата на ума от общият резултат на веществото, то изведнъж ще се преобърне на първоначалните си елементарни действия. Под такива условия вселената би изгубила своята материална реалност веднъж за всякога Затова – казва идеалистът – вън от ума никаква реалност няма.“
Въпрос се повдига в ума ни где е истината – дали в
учението
на материалиста, или в
учението
на идеалиста.
Мислим сериозно: ако приемем учението на материалиста за истина, трябва да отхвърлим действителността на ума, т.е. да приемем, че человек не е нищо друго, освен един куп от атоми. Да постъпим по този начин значи да влезем в стълкновение с естеството на разума си, т.е. да отхвърлим присъствието на мислите в душата си. Очевидно противоречие и не леност Ако пък приемем учението на идеалиста за основно и допуснем само действителността на ума, а отхвърлим реалността на материята, значи да дойдем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък, центъра на всичката ни настояща деятелност.
към текста >>
Мислим сериозно: ако приемем
учението
на материалиста за истина, трябва да отхвърлим действителността на ума, т.е.
Умът е, който действа,вън от нази и вътре в нази, неговите действия и резултати, материалистът взема за неща реални и независими от ума, който назвал с имената материя и природа. Онова обаче – продължава идеалистът, – което пипа, което усеща, което сравнява и мисли, е умът. Извадена силата на ума от общият резултат на веществото, то изведнъж ще се преобърне на първоначалните си елементарни действия. Под такива условия вселената би изгубила своята материална реалност веднъж за всякога Затова – казва идеалистът – вън от ума никаква реалност няма.“ Въпрос се повдига в ума ни где е истината – дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста.
Мислим сериозно: ако приемем
учението
на материалиста за истина, трябва да отхвърлим действителността на ума, т.е.
да приемем, че человек не е нищо друго, освен един куп от атоми. Да постъпим по този начин значи да влезем в стълкновение с естеството на разума си, т.е. да отхвърлим присъствието на мислите в душата си. Очевидно противоречие и не леност Ако пък приемем учението на идеалиста за основно и допуснем само действителността на ума, а отхвърлим реалността на материята, значи да дойдем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък, центъра на всичката ни настояща деятелност. И всякой знае, че всичко у нас не е само ум.
към текста >>
Очевидно противоречие и не леност Ако пък приемем
учението
на идеалиста за основно и допуснем само действителността на ума, а отхвърлим реалността на материята, значи да дойдем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък, центъра на всичката ни настояща деятелност.
Въпрос се повдига в ума ни где е истината – дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста. Мислим сериозно: ако приемем учението на материалиста за истина, трябва да отхвърлим действителността на ума, т.е. да приемем, че человек не е нищо друго, освен един куп от атоми. Да постъпим по този начин значи да влезем в стълкновение с естеството на разума си, т.е. да отхвърлим присъствието на мислите в душата си.
Очевидно противоречие и не леност Ако пък приемем
учението
на идеалиста за основно и допуснем само действителността на ума, а отхвърлим реалността на материята, значи да дойдем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък, центъра на всичката ни настояща деятелност.
И всякой знае, че всичко у нас не е само ум. Значи нито едното, нито другото учение съдържа цялата истина. Пред нас лежи дилемата на триъгълника, в която всякой ъгъл си предполага да е целият триъгълник и че без неговото присъствие съществуването на триъгълника е невъзможно. Това е нещастието, което е сполетяло богослова, материалиста и идеалиста. Но ако един триъгълник не може да съществува без присъствието на един от ъглите си, то тъй също и един ъгъл не може да съществува без присъствието на една от страните си; но и самата страна не може да съществува без присъствието на една от точките на правата линия.
към текста >>
Значи нито едното, нито другото
учение
съдържа цялата истина.
да приемем, че человек не е нищо друго, освен един куп от атоми. Да постъпим по този начин значи да влезем в стълкновение с естеството на разума си, т.е. да отхвърлим присъствието на мислите в душата си. Очевидно противоречие и не леност Ако пък приемем учението на идеалиста за основно и допуснем само действителността на ума, а отхвърлим реалността на материята, значи да дойдем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък, центъра на всичката ни настояща деятелност. И всякой знае, че всичко у нас не е само ум.
Значи нито едното, нито другото
учение
съдържа цялата истина.
Пред нас лежи дилемата на триъгълника, в която всякой ъгъл си предполага да е целият триъгълник и че без неговото присъствие съществуването на триъгълника е невъзможно. Това е нещастието, което е сполетяло богослова, материалиста и идеалиста. Но ако един триъгълник не може да съществува без присъствието на един от ъглите си, то тъй също и един ъгъл не може да съществува без присъствието на една от страните си; но и самата страна не може да съществува без присъствието на една от точките на правата линия. Излиза от този анализис, че точките са основата на всичко – посредством тях се образуват правите линии и ъгли. Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютна реалност, но относителната.
към текста >>
Светът щеше да бъде избавен от
учението
им, което гласи: „Животът е зло, без него е по-добре!
4. Светът щеше да има над вратата си надпис: „Изгубен свят”. Любовта и омразата, обичта и ненавистта, истината и лъжата, доброто и злото нямаше да могат да се проявят, а щяха да бъдат погребани в безграничната пропаст на пространството. 5. Тогава нямаше да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание, ни от наука, ни от философия. В мозъка на бедните, отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да царува блажен покой. Те нямаше да водят помежду си безкрайни спорове и да си блъскат главите върху загадките на вселената.
Светът щеше да бъде избавен от
учението
им, което гласи: „Животът е зло, без него е по-добре!
” 4. Първата аксиома за душата 1. Фактите показват, че природата не е взела под внимание всички тези неща при устройството на вселената. Даже и не ú е минало на ум, че ще дойде ден, когато ние, хората, които сме уж разумни същества, ще бъдем нападнати от всевъзможни злини и ще водим помежду си страшни, опустошителни битки и войни. 2. Може би някой ще каже, че ако тя беше предвидила тия нещастия, би взела навреме мерки да ги предотврати.
към текста >>
5. С цялото си познание за материята и природата материалистът започва да ни убеждава, че
учението
на теолозите не почива на никаква здрава основа.
Вселената е негов продукт. Без ума нищо не би съществувало. 3. Богословът и теологът от своя страна казват: Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не може да съществува. 4. Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде, която страна и да вземем, все ще срещнем противници.
5. С цялото си познание за материята и природата материалистът започва да ни убеждава, че
учението
на теолозите не почива на никаква здрава основа.
6. „Теолозите твърдят – казват материалистите, – че имало някакъв Бог, който е създал и устроил вселената, но всъщност това не е никакъв Бог, а материя, която ние виждаме да работи и действа навсякъде. Тя е единствената реалност, която можем да опитаме, да пипнем и да проверим в действителност. Затова вън от тази реалност всичко е плод на нашето въображение. Що се отнася пък до нашия душевен мир, той не е нищо друго освен резултат от известни атомни и молекулярни движения в мозъка, които нямат никаква предметна стойност вън от него.” 7. Така както материалистът ни представя работите, на пръв поглед те наистина изглеждат твърде прости и убедителни.
към текста >>
Умовете ни са почти убедени да приемат
учението
му за чиста истина.
6. „Теолозите твърдят – казват материалистите, – че имало някакъв Бог, който е създал и устроил вселената, но всъщност това не е никакъв Бог, а материя, която ние виждаме да работи и действа навсякъде. Тя е единствената реалност, която можем да опитаме, да пипнем и да проверим в действителност. Затова вън от тази реалност всичко е плод на нашето въображение. Що се отнася пък до нашия душевен мир, той не е нищо друго освен резултат от известни атомни и молекулярни движения в мозъка, които нямат никаква предметна стойност вън от него.” 7. Така както материалистът ни представя работите, на пръв поглед те наистина изглеждат твърде прости и убедителни.
Умовете ни са почти убедени да приемат
учението
му за чиста истина.
Безспорно материята е една реалност и няма защо да се съмняваме в нейното съществуване. 8. Но в този момент пред нас се изпречва много ученият идеалист със своите обширни познания за ума. Той започва да ни доказва и да ни убеждава, че учението на материалиста не почива на здрава основа. 9. „Онова, което виждаме, пипаме, опитваме, не е материя, а само образи, форми, впечатления и усещания, създадени от творческата сила на ума. Умът е, който действа вън от нас и вътре в нас.
към текста >>
Той започва да ни доказва и да ни убеждава, че
учението
на материалиста не почива на здрава основа.
Що се отнася пък до нашия душевен мир, той не е нищо друго освен резултат от известни атомни и молекулярни движения в мозъка, които нямат никаква предметна стойност вън от него.” 7. Така както материалистът ни представя работите, на пръв поглед те наистина изглеждат твърде прости и убедителни. Умовете ни са почти убедени да приемат учението му за чиста истина. Безспорно материята е една реалност и няма защо да се съмняваме в нейното съществуване. 8. Но в този момент пред нас се изпречва много ученият идеалист със своите обширни познания за ума.
Той започва да ни доказва и да ни убеждава, че
учението
на материалиста не почива на здрава основа.
9. „Онова, което виждаме, пипаме, опитваме, не е материя, а само образи, форми, впечатления и усещания, създадени от творческата сила на ума. Умът е, който действа вън от нас и вътре в нас. Неговите прояви и резултати материалистът взема за неща, реални сами по себе си и независими от ума, и ги назовава материален свят, природа и т. н. Онова обаче, което пипа, което усеща, което мисли и сравнява, е умът. Извадете творческата сила на ума от онова, което се нарича материален свят, и той тутакси ще се разпадне на първоначалните си елементи.
към текста >>
Дали в
учението
на материалиста, или в
учението
на идеалиста?
Онова обаче, което пипа, което усеща, което мисли и сравнява, е умът. Извадете творческата сила на ума от онова, което се нарича материален свят, и той тутакси ще се разпадне на първоначалните си елементи. В такъв случай вселената завинаги ще изгуби своята материална същина. Затова вън от ума никаква реалност не съществува” – заключава идеалистът. 10. Тогава се явява въпросът: Къде е истината?
Дали в
учението
на материалиста, или в
учението
на идеалиста?
11. Ако приемем учението на материалиста за вярно, трябва да отхвърлим реалността на ума, т. е. да приемем, че човек не е нищо друго освен един куп от атоми. В такъв случай обаче ние ще влезем в стълкновение с естеството на своя разум, т.е. ще трябва да отхвърлим присъствието на мислите в душата си. Очевидно това е едно противоречие.
към текста >>
11. Ако приемем
учението
на материалиста за вярно, трябва да отхвърлим реалността на ума, т. е.
Извадете творческата сила на ума от онова, което се нарича материален свят, и той тутакси ще се разпадне на първоначалните си елементи. В такъв случай вселената завинаги ще изгуби своята материална същина. Затова вън от ума никаква реалност не съществува” – заключава идеалистът. 10. Тогава се явява въпросът: Къде е истината? Дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста?
11. Ако приемем
учението
на материалиста за вярно, трябва да отхвърлим реалността на ума, т. е.
да приемем, че човек не е нищо друго освен един куп от атоми. В такъв случай обаче ние ще влезем в стълкновение с естеството на своя разум, т.е. ще трябва да отхвърлим присъствието на мислите в душата си. Очевидно това е едно противоречие. 12. Ако пък приемем учението на идеалиста за вярно и допуснем само съществуването на ума, а отхвърлим реалността на материята, ще влезем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък – центъра на цялата ни настояща дейност.
към текста >>
12. Ако пък приемем
учението
на идеалиста за вярно и допуснем само съществуването на ума, а отхвърлим реалността на материята, ще влезем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък – центъра на цялата ни настояща дейност.
11. Ако приемем учението на материалиста за вярно, трябва да отхвърлим реалността на ума, т. е. да приемем, че човек не е нищо друго освен един куп от атоми. В такъв случай обаче ние ще влезем в стълкновение с естеството на своя разум, т.е. ще трябва да отхвърлим присъствието на мислите в душата си. Очевидно това е едно противоречие.
12. Ако пък приемем
учението
на идеалиста за вярно и допуснем само съществуването на ума, а отхвърлим реалността на материята, ще влезем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък – центъра на цялата ни настояща дейност.
Всеки знае, че не всичко у нас е само ум. 13. Значи нито в едното, нито в другото учение се съдържа цялата истина. 14. Ние сме изправени пред „дилемата на триъгълника”, където всеки ъгъл претендира да е целият триъгълник и твърди, че без него съществуването на фигурата би било невъзможно. Това е един омагьосан кръг, в който се въртят теологът, материалистът и идеалистът. 15. Ако триъгълникът не може да съществува без един от ъглите си, то също така и ъгълът не може да съществува без някоя от страните си.
към текста >>
13. Значи нито в едното, нито в другото
учение
се съдържа цялата истина.
В такъв случай обаче ние ще влезем в стълкновение с естеството на своя разум, т.е. ще трябва да отхвърлим присъствието на мислите в душата си. Очевидно това е едно противоречие. 12. Ако пък приемем учението на идеалиста за вярно и допуснем само съществуването на ума, а отхвърлим реалността на материята, ще влезем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък – центъра на цялата ни настояща дейност. Всеки знае, че не всичко у нас е само ум.
13. Значи нито в едното, нито в другото
учение
се съдържа цялата истина.
14. Ние сме изправени пред „дилемата на триъгълника”, където всеки ъгъл претендира да е целият триъгълник и твърди, че без него съществуването на фигурата би било невъзможно. Това е един омагьосан кръг, в който се въртят теологът, материалистът и идеалистът. 15. Ако триъгълникът не може да съществува без един от ъглите си, то също така и ъгълът не може да съществува без някоя от страните си. А и която и да е страна не може да съществува без наличността на една от точките, които образуват правата линия. 16. От всичко това можем да извадим заключението, че точките са в основата на всичко.
към текста >>
4.
Разговор Третий. Храната и Словото
То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото
учение
на живота, което е виделина и веселие на живото сърце.
Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие.
То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото
учение
на живота, което е виделина и веселие на живото сърце.
Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа.
към текста >>
Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо
учение
, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността.
Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди.
Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо
учение
, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността.
В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал.
към текста >>
5.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето
обучението
се почва с предметното
учение
и после се стига към чистото мислене на ума.
Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред.
Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето
обучението
се почва с предметното
учение
и после се стига към чистото мислене на ума.
Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла.
към текста >>
Пази се прочее от всяко
учение
, което разтлява, което оспорва Божията истина.
Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни. Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в царството Божие, но който изпълня Волята на Отца ми. И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не. Небето и земята ще преидат, но не и моите думи.
Пази се прочее от всяко
учение
, което разтлява, което оспорва Божията истина.
Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духът на Истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват. Не може такъв един человек никога да влезе в Царството Божие. Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен. Такава душа, такъв человек е подобен на стрък житен на клас без зърна.
към текста >>
6.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето
обучение
.
Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните. Защото видимият свят в главните си черти, е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети отгоре. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал.
Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето
обучение
.
Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов.
към текста >>
7.
Неподправеният Петър Дънов
В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните духовни водачи, мислители, пророци, дали началото на всемирното
учение
за човека и мястото му във Вселената.
НЕПОДПРАВЕНИЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ (УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО )
В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните духовни водачи, мислители, пророци, дали началото на всемирното
учение
за човека и мястото му във Вселената.
За нас, българите, несъмнено е престижно и разбираемо неговото виждане, че Балканите и България на три пъти осъществяват тласък на световната култура. Първият път е чрез Орфей, преди хиляда години чрез богомилите, и сега чрез учението на Беинса Дуно. Пак Дънов твърди, че от всички славянски народи българите са тези, които най-много са страдали, но са дали и дават най-много на славянството. Днес последователи на Петър Дънов са огромен брой хора от цял свят. Постепенно, но сигурно идеите на Учителя Дънов разширяват влиянието си сред човечеството.
към текста >>
Първият път е чрез Орфей, преди хиляда години чрез богомилите, и сега чрез
учението
на Беинса Дуно.
НЕПОДПРАВЕНИЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ (УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО ) В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните духовни водачи, мислители, пророци, дали началото на всемирното учение за човека и мястото му във Вселената. За нас, българите, несъмнено е престижно и разбираемо неговото виждане, че Балканите и България на три пъти осъществяват тласък на световната култура.
Първият път е чрез Орфей, преди хиляда години чрез богомилите, и сега чрез
учението
на Беинса Дуно.
Пак Дънов твърди, че от всички славянски народи българите са тези, които най-много са страдали, но са дали и дават най-много на славянството. Днес последователи на Петър Дънов са огромен брой хора от цял свят. Постепенно, но сигурно идеите на Учителя Дънов разширяват влиянието си сред човечеството. Ние всички вървим към Великия Разумен Свят. Без значение дали разбираме, приемаме или отхвърляме Учението, всеки би се трогнал от думите, идеите и чувствата, изразени от последователите му в тези няколко реда: “В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина.
към текста >>
Без значение дали разбираме, приемаме или отхвърляме
Учението
, всеки би се трогнал от думите, идеите и чувствата, изразени от последователите му в тези няколко реда: “В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина.
Първият път е чрез Орфей, преди хиляда години чрез богомилите, и сега чрез учението на Беинса Дуно. Пак Дънов твърди, че от всички славянски народи българите са тези, които най-много са страдали, но са дали и дават най-много на славянството. Днес последователи на Петър Дънов са огромен брой хора от цял свят. Постепенно, но сигурно идеите на Учителя Дънов разширяват влиянието си сред човечеството. Ние всички вървим към Великия Разумен Свят.
Без значение дали разбираме, приемаме или отхвърляме
Учението
, всеки би се трогнал от думите, идеите и чувствата, изразени от последователите му в тези няколко реда: “В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина.
Пред човечеството се откриват нови хоризонти. Ние сме на границата между две епохи. Нови сили се събуждат в човешкото съзнание, чрез тях човек ще влезе в досег с неизвестни досега страни на природата. Нови възможности се откриват за човечеството. Един нов свят, пълен с духовни и материални богатства, ще стане достояние на цялото човечество.
към текста >>
Това дава възможност да се публикува нещо от самия Учител, писано с неговата ръка, да се докоснем до неподправеното и първичното, до кълновете на
учението
му.
Известно е, че това са записаните от учениците му слова. Един истински Учител тълкува, представя, съветва според хората, с които беседва, и същевременно напътства така, че по възможно най-достъпен и благ начин да ги запознае с волята на Великия Разумен Свят. Ето защо още по-интересно е писаното от самия Дънов, и то в онези години на размисъл и уединение, на осъзнаване на отредената му мисия сред хората. В Българския исторически архив към Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” се съхраняват дванадесет писма на Петър Дънов, адресирани до д-р Георги Миркович един от тримата му първи ученици.
Това дава възможност да се публикува нещо от самия Учител, писано с неговата ръка, да се докоснем до неподправеното и първичното, до кълновете на
учението
му.
Представените архивни документи са от фонда на д-р Георги Миркович (НБКМ-БИА, ф. № 95) и са регистрирани в серия II В от № 3091 до № 3101 общо 24 ръкописни листа. Предаването на текста е съобразено с нуждата по-широк кръг читатели да го възприемат без затруднения. Писмата са представени според днешните правописни правила. Това е направено дотолкова, доколкото не пречи за точното възприемане на чувствата и идеите на Дънов и за запазване на неговия стил.
към текста >>
8.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
30 Блажен е всякой, който слуша и приема
поучение
от Господа.
О, Господи, Господи Боже мой, Ти разбираш онова, което с думи не мога да ти изкажа. О, Господи, за мойте велики нужди, за подкрепата на моята душа ти бодърствувай, както си бодърствувал до сега. Дай ми силата си, която да ме подкрепи в моята человешка немощ. Господи, с.20 остани с мене, ходи с мене и ме учи в вечните неща на твоето царство.
30 Блажен е всякой, който слуша и приема
поучение
от Господа.
Блажен е всякой, който испълнява Неговата воля. Немарението е ужасно зло, което покваря сърдцето. От него се пази, защото всичките нещастия в живота си водят началото от Негов[и]а извор. Не обращай внимание на пъклените му съвети. Не щади душата си кога е време за работа.
към текста >>
9.
УВОД
Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското
учение
на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12
до смъртта си през 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г. като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.).
Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското
учение
на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12
След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р. Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието. Началата на человеческий Живот".14 През 1897г. учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г.
към текста >>
Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно
учение
, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието.
като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.). Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12 След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р.
Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно
учение
, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието.
Началата на человеческий Живот".14 През 1897г. учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г. записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16 От 1898 г. датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси.
към текста >>
Живот и
учение
.
80 с. 15. Учителя във Варна. Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), C., 1999, с. 10-11; Кралева, М. Учителят Петър Дънов.
Живот и
учение
.
C., 2001, с.18-23 16. Димитрова, Л. - Учителя Петър К. Дънов, варненското читалище „П.Р. Славейков" и други малко известни факти и събития от живота му до края на 1904 г.
към текста >>
Живот и
учение
.
Ред. Св. Чорбаджиев. C., 1999. Най-ранното запазено писмо (копие)на П. Дънов е до ученика му Пеньо Киров от 14 септември 1898г., но съставителят на книгата изказва мнение, което приемам, че кореспонденцията е съществувала и преди тази дата 18. Кралева. М. Учителят Петър Дънов.
Живот и
учение
.
C.. 2001, с. 24 19. Славов, Ат. ПЪТЯТ И времето. Началото. Светска биография на Петър Дънов. C., 2009, с. 262
към текста >>
10.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
1892г. - завършва като редовен студент пълния курс на
обучение
в семина¬рията Дрю, гр.
1887-1888г. - учителства в местното училище на село Хотанца, Русенско. 1888 г., м. август - заминава за Съединените американски щати, изпратен като стипендиант на Американското научно-богословско училище в град Свищов. 1890г., лятото - завършва двугодишния теологичен курс за специални студенти в методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси.
1892г. - завършва като редовен студент пълния курс на
обучение
в семина¬рията Дрю, гр.
Медисън, щата Ню Джърси. 1893 г. - завършва като редовен студент Теологическия факултет на Бостънския университет. На 15 април 18932. защитава дипломна теза: „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" при проф.
към текста >>
1896г. - във Варна издава първата си книга „Науката и въспитанието", където споделя философските идеи, които по-късно ще развие в
учението
си.
На 15 април 18932. защитава дипломна теза: „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" при проф. Лутер Таунсенд. 1894г. - завършва едногодишен курс по медицина към Медицинския факул¬тет на Бостънския университет. 1895г. - завръща се в България.
1896г. - във Варна издава първата си книга „Науката и въспитанието", където споделя философските идеи, които по-късно ще развие в
учението
си.
1896г. - учредител и библиотекар на дружественото читалище „П. Р. Славейков" в гр. Варна. 1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм народа ми - български синове на семейството славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна. 1898г. - започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен. 1899г., октомври - 1900 г.
към текста >>
В тях излага основните принципи в новото
учение
на Бялото братство.
1904г. - при посещенията си в София живее в дома на Петко Гумнеров на улица „Опълченска" 66. 1906 г. - установява се окончателно в София. 1912г. - в село Арбанаси край Велико Търново работи върху Библията и съставя книгата „Завета на цветните лъчи на светлината която излиза от печат същата година. 1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът" с която слага начало на сериите „Сила и Живот".
В тях излага основните принципи в новото
учение
на Бялото братство.
1917г., 15 февруари - открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г. 1917-1918 г. - по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта. Живее в хотел „Лондон" и води преписка със свои ученици. 1922г., 24 февруари - открива в София школата на Всемирното бяло братство, в която създава два класа от ученици - Общ окултен клас и Младежки окултен клас.
към текста >>
- по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че
учението
му разколебава духа на българските войници на фронта.
1912г. - в село Арбанаси край Велико Търново работи върху Библията и съставя книгата „Завета на цветните лъчи на светлината която излиза от печат същата година. 1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът" с която слага начало на сериите „Сила и Живот". В тях излага основните принципи в новото учение на Бялото братство. 1917г., 15 февруари - открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г. 1917-1918 г.
- по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че
учението
му разколебава духа на българските войници на фронта.
Живее в хотел „Лондон" и води преписка със свои ученици. 1922г., 24 февруари - открива в София школата на Всемирното бяло братство, в която създава два класа от ученици - Общ окултен клас и Младежки окултен клас. Лекциите му пред двата окултни класа про¬дължават ежеседмично 22 години, до м. декември 1944 година. 1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал".
към текста >>
1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а
учението
му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал".
- по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта. Живее в хотел „Лондон" и води преписка със свои ученици. 1922г., 24 февруари - открива в София школата на Всемирното бяло братство, в която създава два класа от ученици - Общ окултен клас и Младежки окултен клас. Лекциите му пред двата окултни класа про¬дължават ежеседмично 22 години, до м. декември 1944 година.
1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а
учението
му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал".
1923г. - започва да изнася своите беседи в специално построен салон в София на ул. „Оборище" 14. 1927г. - организира край София селището „Изгрев" (днес квартал „Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици. Установява се постоянно на Изгрева, където в специално построен салон изнася беседите си. 1929г. - открива Школата на планината Рила.
към текста >>
11.
06.РАЗГОВОР ТРЕТИ
Така е със Словото Божие, то има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото
учение
на живота, който е виделина и веселие на сърцето.
Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящия огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този временен живот. Душата с животворящото си действие придобива пълнота, което води към съвършенството. Както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също да му помага и да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм не е повреден или покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни.
Така е със Словото Божие, то има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото
учение
на живота, който е виделина и веселие на сърцето.
Както при временната храна човек трябва да чувства глад преди да се храни, тъй е и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да го повреди. Тъй както при вземането на веществената храна промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всеки, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има видът на истината, но не и същността. В света има много учения, но само едно от тях е съществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот.
към текста >>
Тъй както при вземането на веществената храна промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всеки, който иска да се предпази от едно измамливо
учение
, от една престорена истина, която има видът на истината, но не и същността.
Както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също да му помага и да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм не е повреден или покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е със Словото Божие, то има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, който е виделина и веселие на сърцето. Както при временната храна човек трябва да чувства глад преди да се храни, тъй е и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да го повреди.
Тъй както при вземането на веществената храна промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всеки, който иска да се предпази от едно измамливо
учение
, от една престорена истина, която има видът на истината, но не и същността.
В света има много учения, но само едно от тях е съществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че са учени от нея, а пък в действителност аз виждам техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук в това има примесена някаква измама, другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящите лекарства.
към текста >>
12.
08.РАЗГОВОР ПЕТИ
Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето
обучението
се почва с предметното
учение
и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата.
Всичките същества от най-малките до най-великите са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи на една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-висока среда, за по-високо положение. Това е общото установление в този временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил трябва винаги да спазват своя ред.
Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето
обучението
се почва с предметното
учение
и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата.
Сравнението тук е подходящо. По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създадения за небето, непродолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да навлезе в границите на вечното, защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух.
към текста >>
Пази се прочее от всяко
учение
, което разтлева, което оспорва Божията истина.
Това е истина, която не носи противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва: Господи, Господи, ще влезе в царството Божие, но който изпълнява волята на Отца ми. Мислиш ли ти, че когато Господ говори, неговите думи няма да се утвърдят? Не. „Небето и земята ще преминат, но не и моите думи".
Пази се прочее от всяко
учение
, което разтлева, което оспорва Божията истина.
Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но истината на Господа Бога твоего ще стои вечна, като стълб непоколебим, като основание, на което цялото небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духа на истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват. Не може такъв един человек никога да влезе в царството Божие. Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен. Такава душа, такъв человек е подобен на житен клас без зърна.
към текста >>
13.
09.РАЗГОВОР ШЕСТИ
Тия наредби, тази велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето
обучение
.
Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните. Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са взети отгоре. Естеството в съвокупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява действията на всичките твари и създания.
Тия наредби, тази велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето
обучение
.
Които сте определени да наследите небето, за вас Господ е създал всичко това, за да ви привлече по-близо до себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, помагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да пренесат божествената мисъл, която се отправя към вас. И когато тази божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е изражение на видимата Господня любов.
към текста >>
14.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
Притчи 2, 3, 27 - Купувай Истината и не продавай мъдростта и
поучението
, и разума.
Тази Божия милост чакам. Излиянието на светия му Дух да ме ободри, да ме укрепи. Това слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със своята небесна светлина да прогледам както слепия и да стана мъдър, както мъдрия и от неговия род да приема печат на любовта му, сила на Духа му, знание и мъдрост от самия него. О, Господи Боже мой, да дойдат всичките твои благословения в живота ми. Псалом 98 - Пейте Господу песен нова.
Притчи 2, 3, 27 - Купувай Истината и не продавай мъдростта и
поучението
, и разума.
Глупостта на детето е вързана в сърцето му. Това изречение може да се разбира различно. Еврейският проповедник говори за человеците изобщо. Ако един, който и да е, който не може да владее сърцето си, но се влече отподире му без разум, без разсъждение, не е ли дете от първа степен? В децата изобщо всичко зависи от минутната прищявка, която моментално се ражда и изчезва.
към текста >>
Защото Израил не са онези, които са обрязани по плът, но онези, които по дух имат печата негов,
обручението
на Духа.
Евангелската истина, която прониква и в най-тъмните места на нашия живот, е свидетел на това. Обръщането е почнало и ние очакваме неговите резултати. Светлината, която става от ден на ден по-силна и внушителна, виделината, която ни е озарила, прави денят на душата ни да се развиделява. Тъмнината прехожда и зората и зорницата, която е изгряла, показва, че думите Господни идат да се изпълнят. Ние вече чуваме гласа на Бога да ни призовава от всяко място и от всякой народ, да ни призовава да се съберем около него.
Защото Израил не са онези, които са обрязани по плът, но онези, които по дух имат печата негов,
обручението
на Духа.
Те са духовният Израил, людете на Бога нашего. Ние сме зачатъка на неговата слава. Той ще се засели помежду нас и ще ни бъде Бог и ние ще бъдем негов народ на Господа. Ясно става, че Христовото царство идва и ще обладае един ден напълно земята. Господ ще се възцари в нашите сърца.
към текста >>
15.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.
Според
учението
на Хипократ – бащата на медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка.
Думата „темперамент” произлиза от латински корен и означава смешение или нареждане на качества или части. Темпераментът може да се определи като особено състояние на тялото, което произтича от относителната съразмерност на неговите разни части и относителната енергия на разните му функции. Темпераментите в разните им форми са тъй многобройни, както индивидите на човешката раса. Не се срещат нито две лица, които да имат същата физическа организация или темперамент. Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи.
Според
учението
на Хипократ – бащата на медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка.
Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие. В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа. Вниманието на д-р Гал [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато на този факт и те почувствали потребността да отчетат мозъка за особено темпераментно състояние. ІІ. Разпределението на Шпурцхайм. Според класификацията прието от първите учители на френологията усвоени са 4 темперамента: лимфатически, сангвинически, билиозен [лат.
към текста >>
16.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на
учението
му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи.
За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П.
Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на
учението
му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи.
Преди всичко той изгражда методологична доктрина - система от психически похвати и физически упражнения, предназначени за съвременното самосъзнание, с които то би могло така да възпламенява вътрешната енергия на своето Аз-съзнание, че да оживотвори интелектуалните понятия на индивидуалното мислене чрез живеещия вътре в него Христос. Персоналният интерес към Христос като самостоятелно микро- и макрокосмично същество е централен субект и обект на тази методология и в този смисъл тя притежава всички характеристики на импулс на Свети Дух. В писмо от 1900 г. П. Дънов казва: Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос, а една година преди това пише на П. Киров и Т.
към текста >>
17.
Петър Дънов - №2
При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно
поручение
да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.
10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов. А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф. 4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно.
При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно
поручение
да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.
„Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." [Пс. 103:13] Ние сме в предвечерието на едно велико изявление на Божията сила , която всинца ще видим, и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните Книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога живаго, който ни е изкупил чрез своята велика благодат. Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17).
към текста >>
18.
Пеню Киров - №5
Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и
поучение
за живота ни.
Писмото Ви от 8 того чрез г-на д-р Мирковича приех. Радвам се премного, гдето не ни забравяш и ни подкрепяш. Благодаря [на] Бога, че ни е определил да се запознаем, за в тъгата си да има кой да ни ободрява и назидава. Уверен съм в промисъла Божий. Ний с бр.
Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и
поучение
за живота ни.
За мен, що бях ти писал, че съм край някои търговци на работа, то беше само няколко дни, защото те ме отхвърлиха по причина, както разбрах. Един съботен ден ми казаха да работя в неделя. Аз пресилих себе си и работих, но пресилването не остана незабелязано, понеже що бях почнал работата, на втората събота ми казват: „Утре, ако искаш, почни да работиш или ако не искаш да работиш в неделя, почни от понеделник". Понеже няколко дни помежду нямаше работа, аз казах: „Добре, ще почна от понеделник" и те склониха. Отивам в понеделник, казват ми, че хамалите пресилиха за работа и ний вчера натоварихме вагоните.
към текста >>
19.
Петър Дънов - №24
Има даже и наши братя, които биха ни казали: „Полудял си, Павле, многото ти
учение
те е изумило". [Деян.
Казано е, че България ще пострада. Трябва да се молим за спасението на тия наши бед[ни] братя, които не съзират опасността, която Господ ще навлече на тоя народ, за да се свести. Това, което ти съобщавам, пази в тайна. Всички още не са готови за Божиите работи. Има хора, които всичко [в]земат на подигравка.
Има даже и наши братя, които биха ни казали: „Полудял си, Павле, многото ти
учение
те е изумило". [Деян.
26:24] Но ако сме се изумили, то е за Бога; ако право мислим, то е за вас. Аз се моля Отец Наш Небесни да ни избави от всяко зло и да ни съхрани и спази чрез името Си. Поздрави бр. Тодора. Мир вам. Ваш верен: П.
към текста >>
20.
Пеню Киров - №27
да го отделят от здравото
учение
Господне.
Сатана напоследък доста се помъчи да ни раздели с приятелите в Господа, за които съм Ви писал. Но Бог не остави да може да се пъхне той съвсем помежду ни. Там, гдето се разделяхме, и там пак се съгласихме. Сатана сам нищо не може да стори лесно, ако не намери оръдие. Нашият приятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от сънародниците му, които и сполучиха да го подведат, т.е.
да го отделят от здравото
учение
Господне.
И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им. Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на человека Божествено вразумление, бяха причината. Разбирание благата Воля на Господа Нашего. Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си.
към текста >>
21.
Пеню Киров - №40
Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното
учение
Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3.
гр. Бургас, 15 август 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти получих, благодаря ви. Аз от една седмица време [в]се желаех да ви пиша, но рекох стеклите се обстоятелства в това време в живота ми да дойдат в една хармония помежду си, че тогава. И сега, като [кажи-]речи те се уравняват, и аз се виждам свободен да ви пиша подробно за всичко.
Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното
учение
Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3.
Аз разбрах, че ми се казва, че не е само достатъчно дотука, но се иска от мене, след като съм извървял този път, да се не спирам, но да продължавам пътя си. Мисля, разбираш ме какво се изисква от мене. На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: „Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление". Аз питам, но дали туй повеление е съгласно с Волята Божия.
към текста >>
22.
Петър Дънов - №48
дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасте в
учението
" (Пр. 9:9).
Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли. Ти още не съзнаваш напълно своята слабост и от колко неща имаш нужда; Божията благодат трябва да преобрази твоето сърце. Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още до смърт" [Евр. 12:4]. Прочетете Павловата опитност във второто послание (II Кор. 11:24-31). Аз ти пиша тия неща в бр.
дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасте в
учението
" (Пр. 9:9).
Аз се моля за вас щото Господ да ви крепи, да уяквате постоянно в Неговата сила. Неговата сила обаче се показва в нашата немощ. „Когато съм слаб, тогава съм силен", казва Павел. И това е вярно. „Не бой се, мало стадо; защото Отец ви благоволи да ви даде Царството" (Лук. 12:32).
към текста >>
23.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно
поручение
да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.
10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов. А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф. 4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно.
При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно
поручение
да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.
„Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." [Пс. 103:13] Ние сме в предвечерието на едно велико изявление на Божията сила , която всинца ще видим, и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните Книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога живаго, който ни е изкупил чрез своята велика благодат. Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17).
към текста >>
Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и
поучение
за живота ни.
Писмото Ви от 8 того чрез г-на д-р Мирковича приех. Радвам се премного, гдето не ни забравяш и ни подкрепяш. Благодаря [на] Бога, че ни е определил да се запознаем, за в тъгата си да има кой да ни ободрява и назидава. Уверен съм в промисъла Божий. Ний с бр.
Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и
поучение
за живота ни.
За мен, що бях ти писал, че съм край някои търговци на работа, то беше само няколко дни, защото те ме отхвърлиха по причина, както разбрах. Един съботен ден ми казаха да работя в неделя. Аз пресилих себе си и работих, но пресилването не остана незабелязано, понеже що бях почнал работата, на втората събота ми казват: „Утре, ако искаш, почни да работиш или ако не искаш да работиш в неделя, почни от понеделник". Понеже няколко дни помежду нямаше работа, аз казах: „Добре, ще почна от понеделник" и те склониха. Отивам в понеделник, казват ми, че хамалите пресилиха за работа и ний вчера натоварихме вагоните.
към текста >>
24.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Има даже и наши братя, които биха ни казали: „Полудял си, Павле, многото ти
учение
те е изумило". [Деян.
Казано е, че България ще пострада. Трябва да се молим за спасението на тия наши бед[ни] братя, които не съзират опасността, която Господ ще навлече на тоя народ, за да се свести. Това, което ти съобщавам, пази в тайна. Всички още не са готови за Божиите работи. Има хора, които всичко [в]земат на подигравка.
Има даже и наши братя, които биха ни казали: „Полудял си, Павле, многото ти
учение
те е изумило". [Деян.
26:24] Но ако сме се изумили, то е за Бога; ако право мислим, то е за вас. Аз се моля Отец Наш Небесни да ни избави от всяко зло и да ни съхрани и спази чрез името Си. Поздрави бр. Тодора. Мир вам. Ваш верен: П.
към текста >>
да го отделят от здравото
учение
Господне.
Сатана напоследък доста се помъчи да ни раздели с приятелите в Господа, за които съм Ви писал. Но Бог не остави да може да се пъхне той съвсем помежду ни. Там, гдето се разделяхме, и там пак се съгласихме. Сатана сам нищо не може да стори лесно, ако не намери оръдие. Нашият приятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от сънародниците му, които и сполучиха да го подведат, т.е.
да го отделят от здравото
учение
Господне.
И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им. Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на человека Божествено вразумление, бяха причината. Разбирание благата Воля на Господа Нашего. Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си.
към текста >>
25.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното
учение
Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3.
гр. Бургас, 15 август 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти получих, благодаря ви. Аз от една седмица време [в]се желаех да ви пиша, но рекох стеклите се обстоятелства в това време в живота ми да дойдат в една хармония помежду си, че тогава. И сега, като [кажи-]речи те се уравняват, и аз се виждам свободен да ви пиша подробно за всичко.
Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното
учение
Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3.
Аз разбрах, че ми се казва, че не е само достатъчно дотука, но се иска от мене, след като съм извървял този път, да се не спирам, но да продължавам пътя си. Мисля, разбираш ме какво се изисква от мене. На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: „Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление". Аз питам, но дали туй повеление е съгласно с Волята Божия.
към текста >>
дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасте в
учението
" (Пр. 9:9).
Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли. Ти още не съзнаваш напълно своята слабост и от колко неща имаш нужда; Божията благодат трябва да преобрази твоето сърце. Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още до смърт" [Евр. 12:4]. Прочетете Павловата опитност във второто послание (II Кор. 11:24-31). Аз ти пиша тия неща в бр.
дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасте в
учението
" (Пр. 9:9).
Аз се моля за вас щото Господ да ви крепи, да уяквате постоянно в Неговата сила. Неговата сила обаче се показва в нашата немощ. „Когато съм слаб, тогава съм силен", казва Павел. И това е вярно. „Не бой се, мало стадо; защото Отец ви благоволи да ви даде Царството" (Лук. 12:32).
към текста >>
26.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Отново в „Бележки" - друга негова мисъл: „Както без светлина и виделина не могат плътските очи да гледат, тъй и без Божието
учение
, което е духовна виделина и светлина, не може да видим духовните работи, нито духовните тела".
колко сте вий в света? Кой може да ви утеши, ако към извора на любовта с време не се обърнете вий. (3 декември 1901 г.)
Отново в „Бележки" - друга негова мисъл: „Както без светлина и виделина не могат плътските очи да гледат, тъй и без Божието
учение
, което е духовна виделина и светлина, не може да видим духовните работи, нито духовните тела".
Стр. 23 - под заглавието „ Стъпвай в мъдрост! " на 29 октомври, събота, 1905 г. в Козлодуй записва следните мисли: Има много злини в света, но и слабата воля е между тях. Има много неприятели человек, но и чувствата му са между тях.
към текста >>
27.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Записва се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуска, недоволен от гъркоманското
обучение
и невероятните унижения, които понасяли българските ученици.
с издействана от д-р Селимински стипендия младият Миркович заминава за Киев и постъпва в Духовната семинария. Негови съученици са Драган Цанков и Сава Фила- ретов, с които го свързва почти половинвековно приятелство и съратничество в борбата за национална независимост. След една година, разочарован от лошите битови условия, станали причина за заболяването и дори за смъртта на някои българчета, той напуска Киев и заминава да се лекува в Цариград. Там го сварва вестта за смъртта на баща му. От Сливен, където получава своя дял от наследството през 1848 г., заминава отново за Цариград.
Записва се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуска, недоволен от гъркоманското
обучение
и невероятните унижения, които понасяли българските ученици.
Тогава се зарича да работи за просвещението на своя народ чрез славянско писмо и четмо и остава верен на това обещание до края на живота си. През 1849 г. Миркович постъпва в Католическото френско училище в Бабек, Цариград. Завършва го, като остава много доволен от обучението. Там се запознава с монах Рене, който го въвежда в Спиритизма - движение, на което д-р Миркович става верен последовател.
към текста >>
Завършва го, като остава много доволен от
обучението
.
От Сливен, където получава своя дял от наследството през 1848 г., заминава отново за Цариград. Записва се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуска, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици. Тогава се зарича да работи за просвещението на своя народ чрез славянско писмо и четмо и остава верен на това обещание до края на живота си. През 1849 г. Миркович постъпва в Католическото френско училище в Бабек, Цариград.
Завършва го, като остава много доволен от
обучението
.
Там се запознава с монах Рене, който го въвежда в Спиритизма - движение, на което д-р Миркович става верен последовател. През 1851 г. заминава за Франция и до 1856 г. следва медицина в Монпелие. Като студент е награден лично от Наполеон III със сребърен медал заради участието му като лекар по време на избухналата холерна епидемия в гр.
към текста >>
Поради това, че методическите правила в нея са формулирани много ясно, тази граматика служи като ръководно начало в предосвобожденското методическо
обучение
на българчетата, а през 1883 г.
заживява в Цариград. Там работи като лекар, сътрудничи в списание „Български книжици", а през 1860 г. публикува своята „Кратка и методична българска граматика". Учебникът получава възторжени оценки. Драган Цанков, сам автор на такава граматика, и Тодор Бурмов поместват положителни рецензии за нея в издаваните от тях вестник „България" и списание „Български книжици".
Поради това, че методическите правила в нея са формулирани много ясно, тази граматика служи като ръководно начало в предосвобожденското методическо
обучение
на българчетата, а през 1883 г.
тя бива издадена за втори път. През този период гръцката Патриаршия всячески пречи на българското национално църковно движение в стремежа му да подпомогне обособяването на национално самосъзнание, български език и писменост. По това време Русия също има отрицателно отношение към искането за самостоятелна българска Църква. Като велика сила тя се стреми сама да представлява и защитава интересите на цялото християнско население в пределите на Турската империя, с което косвено подкрепя гръцката патриаршия. Като изход в борбата за църковна независимост на българите, Драган Цанков пропагандира идеята за припознаване на Папата за глава на Българската църква, т.е.
към текста >>
Искаше да приложи Новото
учение
.
Той е много лъган от духовете. Хората го считаха за голям скъперник - петаче не даваше, но щом говорят духовете, отваряше кесията си. Кажеш ли: „Аз искам пари! ", той отговаряше: „Е, не може, тук има сметка". Но като му говорят духовете, широко отваряше кесията си.
Искаше да приложи Новото
учение
.
Един български младеж беше чиновник в едно русенско село. Методистите там го обръщат към методизма. После обаче и баптистите го заинтересували, започнали да го убеждават и да го кръщават. Станал баптист, но го уволняват от Общината. Той е излязъл от Методистката църква, като станал баптист.
към текста >>
Това не е разбрано
учение
.
Д-р Миркович, наш приятел, казваше: „Втори път аз не искам да бъда богат, искам да бъда слуга при някой добър господар". Вие искате да бъдете господари, да имате милиони левове. Тогава именно ще бъдете най-нещастните хора; вие ще бъдете затворници, оградени във вашите пари. Един милион лева на гърба ви - това е голям товар. Вие уважавате богатите хора, искате да отнемете техния товар, да го сложите на вашия гръб.
Това не е разбрано
учение
.
Нима ще се сравните с онзи осел, натоварен с икони? Когато всички почнали да се кланят на иконите, той започнал да рита, като помислил, че на него се кланят. Следователно, ако хората ви почитат и уважават, това е за кръстовете и иконите, които носите. Д-р Ксанти Разправяше ми един наш приятел - д-р Миркович, който сега е в онзи свят, следното.
към текста >>
28.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
За Учителя Петър Дънов и
Учението
Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар.
За Учителя Петър Дънов и
Учението
Според спомените на Т. Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист. Обувките са старовремски, с ластици около глезените. Това е логично, тъй като по това време той не е имал средства. Отсяда в квартирата на Т.
към текста >>
Стоименов за г-н Дънов и неговото
Учение
, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят.
То веднага заспива. Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т.
Стоименов за г-н Дънов и неговото
Учение
, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят.
Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце".
към текста >>
Учението
на Учителя е
учение
за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии.
Защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: „Не всеки, който ми казва „Господи, Господи! ", ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат Волята на Отца Моего". И: „Господ не гледа на лице, но на сърце". Резултатите са, които определят качеството на извършената работа.
Учението
на Учителя е
учение
за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии.
Според мене Църквите са разсадници: цветето докато е малко, го държат там, после го преместват, докато укрепне. Така е и с душите, докато укрепнат. Затова Учението не е против никоя Църква, а е за всички религии. Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога. А щастието и величието на един народ зависят: 1.
към текста >>
Затова
Учението
не е против никоя Църква, а е за всички религии.
И: „Господ не гледа на лице, но на сърце". Резултатите са, които определят качеството на извършената работа. Учението на Учителя е учение за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене Църквите са разсадници: цветето докато е малко, го държат там, после го преместват, докато укрепне. Така е и с душите, докато укрепнат.
Затова
Учението
не е против никоя Църква, а е за всички религии.
Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога. А щастието и величието на един народ зависят: 1. От високия морал на отделното семейство; 2. От разумността на неговите общественици; 3. От проницателността на неговите държавници, защото държавниците, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят, и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце.
към текста >>
29.
№60 (Пеню Киров)
68 Съботянство, или адвентизъм, е протестантско
учение
на различни адвентистки общности, които възникват по време на религиозното пробуждане в началото на ХІХ век в САЩ.
Ти ме считаш в дадения случай като другите хора. Като те гледам вчера на пазаря: говориш на другите хора – и на мене говориш по същия начин. Ти искаш да ми обърнеш вниманието. Какво ще ми обърнеш вниманието – ти нито ме познаваш. Пък аз не искам да ти обърна внимание“ [УС, 8.03.1936 г.- "Абсолютна справедливост"].
68 Съботянство, или адвентизъм, е протестантско
учение
на различни адвентистки общности, които възникват по време на религиозното пробуждане в началото на ХІХ век в САЩ.
Адвентисти (лат. adventus — пристигане, идване) се наричат вярващи християни, които очакват близкото идване или завръщане (второто пришествие) на Исус Христос. Първите признаци на адвентно присъствие в България датират от 1891 г., когато група немски преселници адвентисти от Кримския полуостров пристигат в Румъния и Добруджа. През 1839 г. Е. С.
към текста >>
30.
№71 (Петър Дънов)
в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо
обучение
.
72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г. 73 През 1897 г.
в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо
обучение
.
В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).
към текста >>
31.
№74 (Пеню Киров)
Тя става и център на първите последователи на
Учението
, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели на духовни теми. Д.
Доспевски, Г. Данаилов и др. Това са едни от най-изтъкнатите за времето си писатели и общественици. Книжарницата на Д. Голов е своеобразен „Малък клуб“, както са я наричали онези, които отивали там, за да беседват на духовни и философски или културно-политически теми.
Тя става и център на първите последователи на
Учението
, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели на духовни теми. Д.
Голов, заедно с П. Гумнеров са бързописци и те стенографират част от първите сказки на Учителя П. Дънов, както и словото от годишните срещи на Веригата – съборите от 1905 до 1915 г. През 1914 Д. Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф.
към текста >>
Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на
Учението
.
Тодор Гълъбов, началник на Стенографското бюро при Народното събрание. Така излизат първите серии на „Сила и живот“, които по инициатива на Д. Голов се отпечатват в Царската придворна печатница. Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма (1911), както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г. Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа.
Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на
Учението
.
На него Учителя П. Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите, но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора, интересуващи се от окултна литература. Множество последователи намират Учението чрез него. На Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д. Голов има много гости, измежду които ген. В.
към текста >>
Множество последователи намират
Учението
чрез него.
Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма (1911), както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г. Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа. Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението. На него Учителя П. Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите, но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора, интересуващи се от окултна литература.
Множество последователи намират
Учението
чрез него.
На Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д. Голов има много гости, измежду които ген. В. Диков, ген. Г. Вазов и др. близки. 273 След като изпраща и последния си гост, той издъхва с диагноза „ангина пекторис“ (стенокардия).
към текста >>
32.
№93 (Петър Дънов)
16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и
учението
на Дънов“,София, 1922.
ІІ – 1-7ян. – септ. 1910. Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901.
16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и
учението
на Дънов“,София, 1922.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П.
към текста >>
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското
учение
, или Тайните на живота в Христовото
учение
“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
– септ. 1910. Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското
учение
, или Тайните на живота в Христовото
учение
“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
към текста >>
33.
№75 (Пеню Киров)
досега все съм в проповеди и
учение
на тукашния нов кружок, който Господ обучава в тайно.
Моята душа се радва твърде много за успехите на Царството Божие. С твоето изново излизание142 се дава сила и на мен. Аз малко съм поработил за Бога, но нека милостта Му да не ме оставя. Много и разни неприятности прекарах в моето дълго пътуване, но Господ ми беше помощник всякога. Според Волята Божия аз съм в Сливен143 и от 31 декемврий 1903 г.
досега все съм в проповеди и
учение
на тукашния нов кружок, който Господ обучава в тайно.
Семето лятос144, посято от мен [зачеркнато], дава плода си. Душата ми се радва, че Господ ми дава да вкусвам и виждам този плод. Хвала Тебе, Господи, но дано те пребъдат докрай, за получавание нетленните венци. Те всички тук ги ръководи Бог, това се много явно разбира, обаче заповядано им е до две години да държат всичко в тайно. Вчера бях в Ново село145 на проповеди в един дом, където имаше много жени и мъже.
към текста >>
34.
№78 (Пеню Киров)
Освен това и по частни къщи на подполковници156, търговци и др., а още и всеки ден натрупвание на жени и мъже – едни за
поучение
, други на изповед.
Вашето забавяне с отговора си още в начало и самите Ви писма, които им бяха прочетени, освен последното, даде сила, за да се [у]съмнят братята и сестрите в мен. И сега вече влезе Сатана, та ги разпокъса. По тази причина всички чакат твоето дохождение, за да се разрешат въпросите. Тука работих денонощно, за да съставя една основа в повдигнатата от Бога Църква. Държах им около 20 нощни проповеди, и отделно в разни махали проповядвах, където се събираха по 60-70 жени и по няколко мъже.
Освен това и по частни къщи на подполковници156, търговци и др., а още и всеки ден натрупвание на жени и мъже – едни за
поучение
, други на изповед.
Чак дотолкоз има работа тука, че някои останаха и сърдити, че не са могли да ме чуят или поне да ме видят. И продължава дотолкова натрупванието, че дори се поболях. Аз им проповядвах самата чиста истина, без примеси, тъй както Господ ме ръководи. На Д-ра отрекох, за да ме не задължава по работите си, освен ако това задължение стане от Господа чрез други братя, а не от тука. Не ми е по характера да давам причини на завист на братя и сестри.
към текста >>
35.
№95 (Пеню Киров)
Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно
обучение
в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“.
Кръстников] раздели кръжока тука, сега, види се, иска да дели и вашия. Но знай, че този е един маниер на Дявола: дели и владей. И как другояче би успял да хване жертвите си? Господ да съди за това! “. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст.
Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно
обучение
в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“.
202 Иван Тачев от София – присъства на събора в Търново през 1910 г. 203 Става дума за Васил Н. Узунов, който по това време е учител в Първа мъжка гимназия в София. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
36.
№96 (Пеню Киров)
Мисля, че според вестниците както пишат, то аз тази год[ина] към края на юли или август, неизвестно, ще трябва да отида на месечно военно
обучение
.
Това продължава кажи-[речи] още от м. февруарий и колкото продължавахме, толкова и приятели Бог ни пращаше. Тези хора, когато аз трябваше да замина, умоляваха ме да остана да ги поучавам, понеже желаеха аз да ги ръководя и се страхуваха да не би да ги оставя, но понеже на мен [ми] предстоеше да изляза, то и те след малко се разпръснали, защото Дяволът се е намесил нещо помежду им и [като] най- първа причина е поставил, че нямало стая, где да се събират. Сега, като стои тъй работата, виж какво може да се направи за тях. Аз имам нужда за много работи да се разговарям с Вас по делото Божие, но то ще остане, като се видим.
Мисля, че според вестниците както пишат, то аз тази год[ина] към края на юли или август, неизвестно, ще трябва да отида на месечно военно
обучение
.
Помисли по тези въпроси и ако искаш, пиши ми в Бургас чрез Т. Стоянов, където предполагам, че ще бъда в началоно на м. юли. Има много работа и вън из България по делото Божие, но работници няма. Приеми сърдечния ми поздрав. Поздрави брата и сестрата Гумнерови.
към текста >>
37.
ПОСЛЕСЛОВ
През време на социализма е било доста рисковано да се съхраняват каквито и да било материали, свързани с
Учението
.
Той старателно си е събирал черновите от писмата, които изпраща до Петър Дънов, а получените отговори е подреждал хронологично и пазил със свещен трепет. Трябва да се отдаде заслуженото и на тези, които са наследили и запазили в отлично състояние архива на П. Киров след неговата смърт – това са Минчо Сотиров, Никола Нанков, Крали Кралев, Г. П. и др.
През време на социализма е било доста рисковано да се съхраняват каквито и да било материали, свързани с
Учението
.
Така едва в по-ново време бяха получени 124 фотокопия на оригинални писма на Петър Дънов и 105 ксерокопия на чернови от писмата на Пеню Киров и този архив, оцелял след близо 100 години, достигна до вас, драгите читатели. Нека всеки заинтересуван се наслади на интимността, неподправеността и искреността на отношенията между двамата – как те твърде бързо преминават от познат към познат, през брат към брат, за да достигнат до Учител към ученик. С настоящата кореспонденция можем още да проследим в най-чист вид дейността на Петър Дънов за полагане основите на бъдещото общество „Бяло братство“. Тук за първи път се дават два от най-важните скрижали на братството: „Добрата молитва“ (на 27 ноември 1900 г. по повод затруднението, в което е изпаднал Пеню Киров) и „Символът на вярата“ – 10-те свидетелства Господни и Божието обещание.
към текста >>
38.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7
68 Съботянство, или адвентизъм, е протестантско
учение
на различни адвентистки общности, които възникват по време на религиозното пробуждане в началото на ХІХ век в САЩ.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7
68 Съботянство, или адвентизъм, е протестантско
учение
на различни адвентистки общности, които възникват по време на религиозното пробуждане в началото на ХІХ век в САЩ.
Адвентисти (лат. adventus — пристигане, идване) се наричат вярващи християни, които очакват близкото идване или завръщане (второто пришествие) на Исус Христос. Първите признаци на адвентно присъствие в България датират от 1891 г., когато група немски преселници адвентисти от Кримския полуостров пристигат в Румъния и Добруджа. През 1839 г.
към текста >>
„Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо
обучение
.
„Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г. 73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище
„Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо
обучение
.
В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ). 74 Богомил Н. Малджиев е свързан с методистката общност в Русе. Известно е, че той има няколко издадени проповеди. Печатница „Малджиев“ започва да работи в самия край на ХІХ в., като за периода
към текста >>
39.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11
Тя става и център на първите последователи на
Учението
, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели на духовни теми. Д.
Доспевски, Г. Данаилов и др. Това са едни от най-изтъкнатите за времето си писатели и общественици. Книжарницата на Д. Голов е своеобразен „Малък клуб“, както са я наричали онези, които отивали там, за да беседват на духовни и философски или културно-политически теми.
Тя става и център на първите последователи на
Учението
, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели на духовни теми. Д.
Голов, заедно с П. Гумнеров са бързописци и те стенографират част от първите сказки на Учителя П. Дънов, както и словото от годишните срещи на Веригата – съборите от 1905 до 1915 г. През 1914 Д. Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф.
към текста >>
Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на
Учението
.
Тодор Гълъбов, началник на Стенографското бюро при Народното събрание. Така излизат първите серии на „Сила и живот“, които по инициатива на Д. Голов се отпечатват в Царската придворна печатница. Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма (1911), както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г. Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа.
Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на
Учението
.
На него Учителя П. Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите, но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора, интересуващи се от окултна литература. Множество последователи намират Учението чрез него. 025]На Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д. Голов има
към текста >>
Множество последователи намират
Учението
чрез него.
Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма (1911), както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г. Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа. Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението. На него Учителя П. Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите, но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора, интересуващи се от окултна литература.
Множество последователи намират
Учението
чрез него.
025]На Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д. Голов има много гости, измежду които ген. В. Диков, ген. Г. Вазов и др. близки.
към текста >>
40.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12
16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и
учението
на Дънов“, София, 1922.
ІІ – 1-7 ян. – септ. 1910. Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “, Свищов, 1901.
16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и
учението
на Дънов“, София, 1922.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.; „Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.; „Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“, София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед. Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
към текста >>
„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“, София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското
учение
, или Тайните на живота в Христовото
учение
“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
От какво страдаме и где е церът? “, Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“, София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.; „Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;
„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“, София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското
учение
, или Тайните на живота в Христовото
учение
“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед. Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота, или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У. „Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П.
към текста >>
41.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16
Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно
обучение
в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“.
Но знай, че този е един маниер на Дявола: дели и владей. И как другояче би успял да хване жертвите си? Господ да съди за това! “. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст.
Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно
обучение
в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“.
към текста >>
42.
ПРЕДГОВОР
Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на
учението
на Бялото братство.
ПРЕДГОВОР
Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на
учението
на Бялото братство.
Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани. Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника. Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път. Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България.
към текста >>
Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на
учението
- преследвани.
ПРЕДГОВОР Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на учението на Бялото братство.
Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на
учението
- преследвани.
Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника. Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път. Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България. По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система.
към текста >>
По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на
учението
, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система.
Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани. Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника. Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път. Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България.
По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на
учението
, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система.
Едновременно с това писмата са свидетелства за вътрешни процеси на растеж и формиране и понякога разкриват трудния, даже драматичен характер на отношението на Учителя към своите първи ученици. Публикуват се само писмата на Учителя и то не в пълния им обем до даден адресат. Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития. Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите.
към текста >>
Приемането на
учението
чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания.
Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция.
Приемането на
учението
чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания.
Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване.
към текста >>
На съборите във Търново и в София през двадесетте и тридесете години се събират по над хиляда последователи на
учението
.
Броят на поканените също бързо нараства - на събора във В. Търново през 1909 г. те са 24, през 1912 г. -63, през 1914 г. - 92 и двама гости от града.
На съборите във Търново и в София през двадесетте и тридесете години се събират по над хиляда последователи на
учението
.
Аналогията с класическата окултна школа е несъстоятелна -Учителя е дух от друг мащаб и ранг. Водачите на окултни школи, включително и от съвремието, могат да се родят в една страна, да създадат школа в друга и при дадени обстоятелства да я преместят в трета. Поради своята строга вътрешна организация те са изолирани от обществената среда и не се идентифицират пряко с дадена страна и народност. Окултните школи работят с тесен кръг посветени и упражняват влияние върху дадени обществени групи с определени цели. Бялото братство има своите дълбоки корени в България.
към текста >>
на Изгрева се заселват стотици последователи на
учението
.
Бялото братство има своите дълбоки корени в България. Учителя се въплътява в България, работи с българите, изпълнявайки своята велика мисия и напуска физическото си тяло в София. Веригата е началото. През 1922 г. Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г.
на Изгрева се заселват стотици последователи на
учението
.
В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ. Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина. Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля. Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната.
към текста >>
Едновременно с това постановките на
учението
са универсални и словото се разпространява и в чужбина.
Веригата е началото. През 1922 г. Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г. на Изгрева се заселват стотици последователи на учението. В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ.
Едновременно с това постановките на
учението
са универсални и словото се разпространява и в чужбина.
Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля. Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната. И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на учението. Учението е програма за живот за цели исторически периоди.
към текста >>
И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на
учението
.
В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ. Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина. Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля. Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната.
И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на
учението
.
Учението е програма за живот за цели исторически периоди. Първите ученици полагат неимоверни усилия да се приближат към високия идеал. Много от техните слабости и грешки по-късно ще бъдат просто немислими сред учениците и последователите на Учителя. Но те имат важна функция - към тяхното ядро през първите две десетилетия на 20 в. Учителя ще приобщи много от най-верните си ученици - много от тях ще поемат ръководствата на братствата по градове и села, ще участват активно в ограниза-цията на дейността на цялото братство, ще записват, отпечатват и разпространяват беседите и ще го следват до края на земния му път.
към текста >>
Учението
е програма за живот за цели исторически периоди.
Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина. Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля. Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната. И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на учението.
Учението
е програма за живот за цели исторически периоди.
Първите ученици полагат неимоверни усилия да се приближат към високия идеал. Много от техните слабости и грешки по-късно ще бъдат просто немислими сред учениците и последователите на Учителя. Но те имат важна функция - към тяхното ядро през първите две десетилетия на 20 в. Учителя ще приобщи много от най-верните си ученици - много от тях ще поемат ръководствата на братствата по градове и села, ще участват активно в ограниза-цията на дейността на цялото братство, ще записват, отпечатват и разпространяват беседите и ще го следват до края на земния му път. Но първите са призвани и имената им са записани.
към текста >>
Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на
учението
на Бялото братство.
Тодор Стоименов е сред най-близките спод-вижници на Учителя и касиер на братството. Д-р Миркович си заминава през 1905 г., Пешо Киров - през 1918. Двамата не успяват да видят делото в неговата пълнота, но словото сигурно е достигнало до тях - то е предназначено за душите. От издателството ПРЕДГОВОР
Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на
учението
на Бялото братство.
Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани. Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника. Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път. Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България.
към текста >>
Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на
учението
- преследвани.
Д-р Миркович си заминава през 1905 г., Пешо Киров - през 1918. Двамата не успяват да видят делото в неговата пълнота, но словото сигурно е достигнало до тях - то е предназначено за душите. От издателството ПРЕДГОВОР Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на учението на Бялото братство.
Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на
учението
- преследвани.
Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника. Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път. Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България. По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система.
към текста >>
По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на
учението
, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система.
Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани. Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника. Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път. Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България.
По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на
учението
, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система.
Едновременно с това писмата са свидетелства за вътрешни процеси на растеж и формиране и понякога разкриват трудния, даже драматичен характер на отношението на Учителя към своите първи ученици. Публикуват се само писмата на Учителя и то не в пълния им обем до даден адресат. Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития. Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите.
към текста >>
Приемането на
учението
чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания.
Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция.
Приемането на
учението
чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания.
Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване.
към текста >>
На съборите във Търново и в София през двадесетте и тридесете години се събират по над хиляда последователи на
учението
.
Броят на поканените също бързо нараства - на събора във В. Търново през 1909 г. те са 24, през 1912 г. -63, през 1914 г. - 92 и двама гости от града.
На съборите във Търново и в София през двадесетте и тридесете години се събират по над хиляда последователи на
учението
.
Аналогията с класическата окултна школа е несъстоятелна -Учителя е дух от друг мащаб и ранг. Водачите на окултни школи, включително и от съвремието, могат да се родят в една страна, да създадат школа в друга и при дадени обстоятелства да я преместят в трета. Поради своята строга вътрешна организация те са изолирани от обществената среда и не се идентифицират пряко с дадена страна и народност. Окултните школи работят с тесен кръг посветени и упражняват влияние върху дадени обществени групи с определени цели. Бялото братство има своите дълбоки корени в България.
към текста >>
на Изгрева се заселват стотици последователи на
учението
.
Бялото братство има своите дълбоки корени в България. Учителя се въплътява в България, работи с българите, изпълнявайки своята велика мисия и напуска физическото си тяло в София. Веригата е началото. През 1922 г. Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г.
на Изгрева се заселват стотици последователи на
учението
.
В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ. Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина. Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля. Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната.
към текста >>
Едновременно с това постановките на
учението
са универсални и словото се разпространява и в чужбина.
Веригата е началото. През 1922 г. Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г. на Изгрева се заселват стотици последователи на учението. В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ.
Едновременно с това постановките на
учението
са универсални и словото се разпространява и в чужбина.
Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля. Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната. И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на учението. Учението е програма за живот за цели исторически периоди.
към текста >>
И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на
учението
.
В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ. Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина. Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля. Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната.
И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на
учението
.
Учението е програма за живот за цели исторически периоди. Първите ученици полагат неимоверни усилия да се приближат към високия идеал. Много от техните слабости и грешки по-късно ще бъдат просто немислими сред учениците и последователите на Учителя. Но те имат важна функция - към тяхното ядро през първите две десетилетия на 20 в. Учителя ще приобщи много от най-верните си ученици - много от тях ще поемат ръководствата на братствата по градове и села, ще участват активно в огранизацията на дейността на цялото братство, ще записват, отпечатват и разпространяват беседите и ще го следват до края на земния му път.
към текста >>
Учението
е програма за живот за цели исторически периоди.
Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина. Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля. Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната. И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на учението.
Учението
е програма за живот за цели исторически периоди.
Първите ученици полагат неимоверни усилия да се приближат към високия идеал. Много от техните слабости и грешки по-късно ще бъдат просто немислими сред учениците и последователите на Учителя. Но те имат важна функция - към тяхното ядро през първите две десетилетия на 20 в. Учителя ще приобщи много от най-верните си ученици - много от тях ще поемат ръководствата на братствата по градове и села, ще участват активно в огранизацията на дейността на цялото братство, ще записват, отпечатват и разпространяват беседите и ще го следват до края на земния му път. Но първите са призвани и имената им са записани.
към текста >>
43.
02 ПИСМО
При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особено
поручение
да ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.
Ефесяном 5,7-18. Ефесяном 6,10-19 и съм се молил, усърдно при това, Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи Дух на Господа Исуса, Който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов. А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този плътски человек и се облечем в Славата и Силата на Духовния в Господа Исуса, тогава ще познаем дълбочината, широчината и височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какво ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно.
При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особено
поручение
да ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.
„Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го Любят." Ние сме в преддверието на едно велико изявление на Божията сила, Която всинца ще видим, и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в небесните книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога живаго, Който ни е изкупил чрез своята велика благодат. Аз само, мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, и да сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път. Откр. 19-11-17 намери благополучно.
към текста >>
44.
18 ПИСМО
Има даже и наши братя, които биха ми казали: „Полудял си, Павле, многото ти
учение
те е изумило".
Казано е, че България ще пострада. Трябва да се молим за спасението на тия наши изгубени братя, които не съзнават опасността, която Господ навлече на тоя народ, за да се свести. Това, което ти съобщавам, пази в тайна. Всички още не са готови за Божиите работи. Има хора, които всичко вземат на подигравка.
Има даже и наши братя, които биха ми казали: „Полудял си, Павле, многото ти
учение
те е изумило".
Но ако сме се изумили, то за Бога, ако право мислим, то е за нас. Аз се моля Отец Наш Небесний да ни избави от всяко зло и да ни съхрани и спаси чрез Името Си. Поздрави брат Тодора, Миркович. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
45.
37 ПИСМО
Аз ти пиша тия неща в братски Дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасне в
учението
", Пр.
Ти още не съзнаваш напълно своята слабост и от колко неща имаш нужда. Божията благодат трябва да преобрази твоето сърце. Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още со смърт". Прочетете Павловата опитност във второто послание Кор. 11, 24, 31.
Аз ти пиша тия неща в братски Дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасне в
учението
", Пр.
9, 9. Аз се моля за вас, щото Господ да ви крепи, да уяквате постоянно в Неговата сила. Неговата сила се показва обаче в нашата немощ. „Когато съм слаб, тогава съм силен", казва Павел. И това е вярно.
към текста >>
46.
95 ПИСМО
Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето
обучение
, които сте определени да наследите небето.
Този свят е училище, наредено за нашето възпитание. И слушайте що казва Духът Господен: „Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети от горе. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал.
Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето
обучение
, които сте определени да наследите небето.
За вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при Себе Си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост. То е съдържанието, което е просмукано в тях; духът, който вее; всички други неща са средства, спомагала, стъпала, удобства, улеснения едно от друго по-приспособими да пренесат Божията мисъл, която се отправя към вашето сърце. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените стаи на душата и предаде своето послание на Духа, образува вътрешната връзка, която изразява видимата любов на Господа." И колко велика е тая любов!
към текста >>
47.
109 ПИСМО
Господ ви е дал добро
поучение
чрез онзи сън.
1904 г. Любезна сестро М. Казакова, Писмото ви от 14 того получих. Разбирам вашето положение. Зная, Небето всичко върши за ваше добро.
Господ ви е дал добро
поучение
чрез онзи сън.
Вие трябва да отваряте слепите очи на тия, които Той праща до вази. Морето, това е вълнуващият се живот на тоя свят. Той ви е показал, че в Неговите ръце е всичко и не трябва да се колебаете. Трябва търпение и вяра. Аз ще сторя всичко, което е нужно за вашето повдигане и усъвършенствуване.
към текста >>
48.
137 ПИСМО
Вий сте повикани да се учите и ако приемете Божественото
учение
като деца, блажени сте.
Защо се самохипнотизи-рате с чужди мисли и защо си въобразявате това, което не е. Всякой, който се съмнява в мен, потъва в морето тъй, както Петър потъваше. Нима Аз не съм същий всякога? Искам да бъдете умни и истинолюбиви. Любовта към Бога трябва да е пълна и съвършена, и неопетнена.
Вий сте повикани да се учите и ако приемете Божественото
учение
като деца, блажени сте.
Божиите пътища трябва да се изпълняват и поучават. Ако вас по пътя ви стряска всяко куче, като залае, то как мислите да вървите? Нима и от дребните паличета трябва да бягате. Направете ума си положителен. Почнете да проучавате своето семейство.
към текста >>
49.
147 ПИСМО
Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане изобилно грозде, доброто чукане изобилно масло, така и доброто
учение
дава прекрасен характер.
Най-после стига да имате доброто желание да вършите Волята Божия, Господ ще ви укаже добрия път. Изисква се време да се постигнат добри резултати в живота. Как е Е.? Как си ти? Земята трябва да се оре, лозето да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи.
Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане изобилно грозде, доброто чукане изобилно масло, така и доброто
учение
дава прекрасен характер.
Да се обработи, да се развие и облагороди душата струва повече, отколкото да придобие человек всичките богатства на света. Душата, това е блаженството на человека. Без нея человек е суха кост. Душата, това е най-драгоценното нещо, което Бог е поверил на всякой человек. Тя е, която ни свързва с Небето, с Бога и всички същества.
към текста >>
50.
174 ПИСМО
Второ,
учение
и работа: 5+6 =11.
Играчките, дрешките изискват ум. А соковете, плодовете, топлина. Значи на сцената излиза трета група, която настоява на своето право да вземе участие във вашия живот. Да представим тая философска работа в проста ученическа задача. Първо, играчки, дрешки, сокове, плодове: 1+2+3+4 = 10.
Второ,
учение
и работа: 5+6 =11.
Трето, ум и топлина: 7+8 = 15. А знаете ли тия три сбора какво означават? Те значат Бог, борба, посвещение. А можете ли да намерите отношенията на тия думи една към друга, можете ли се постара да разрешите тая малка загадка? Който я реши, ще му дадем определена награда.
към текста >>
51.
188 ПИСМО
Да дадем утеха на страдующите, които могат да възприемат
учението
на Божествената Любов.
С огън ще се очисти всичко. Христос иде да съди света и е започнал вече своята призивна работа. Който мисли отсега нататък да живее по старому, много се лъже. Това поколение ще види страшни работи. Ние сме в света да понамалим горчивината на тая чаша, но не и да я отменим.
Да дадем утеха на страдующите, които могат да възприемат
учението
на Божествената Любов.
Какво мисли светът, ние знаем много добре. И няма оръжие, което да успее против Царството Божие. Мъртвите почват вече да се събуждат и ще се събудят едни в Новия живот, като пеперудите, други в стария, като гъсениците да си лазят, не ги смущавайте. Тям предстои дълъг път още да извървят. И ние ще кажем с Господа: пресей Господи, отдели чистото от нечистото, гнилото от здравото, отдели потребното от непотребното.
към текста >>
52.
201 ПИСМО
Мир ви давам Аз, Мир и радост нося Аз на всички, които приемат живото
учение
на Христа.
„Аз Го познавам", казва Христос. „А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърцата ни чрез даденаго нам Духа Святаго." Имайте вяра, имайте Любов помежду си. Аз ви запознах с Живия Господ, Когото можете всякога да опитате и познаете, че е благ и много милостив, и благоутробен. „Опитайте и вижте, че Аз съм Благ", казва Господ. «Потърсете Ме в ден скърбен и ще Ви помогна и ще Ме прославите." „Дерзайте, Аз съм с Вас." Христовият Баща от горе ще ви благослови всички, които с чисто сърце търсите Господа.
Мир ви давам Аз, Мир и радост нося Аз на всички, които приемат живото
учение
на Христа.
Нека изтече всичката мътна вода, събрана от вековете. Нека паднат Павловите люспи от очите на хората и те ще познаят Бога и Той ще се засели между тях, те ще Му бъдат народ и Той ще им бъде Господ и Бог. МИР, казва Христос, на Моите ученици по целия свят, МИР на всички, които прилагат Моето учение. МИР на верните, МИР на търпеливите, МИР на кротките, на смирените духом. МИР на всички, които търсят Правдата и Царството Божие.
към текста >>
МИР, казва Христос, на Моите ученици по целия свят, МИР на всички, които прилагат Моето
учение
.
„Опитайте и вижте, че Аз съм Благ", казва Господ. «Потърсете Ме в ден скърбен и ще Ви помогна и ще Ме прославите." „Дерзайте, Аз съм с Вас." Христовият Баща от горе ще ви благослови всички, които с чисто сърце търсите Господа. Мир ви давам Аз, Мир и радост нося Аз на всички, които приемат живото учение на Христа. Нека изтече всичката мътна вода, събрана от вековете. Нека паднат Павловите люспи от очите на хората и те ще познаят Бога и Той ще се засели между тях, те ще Му бъдат народ и Той ще им бъде Господ и Бог.
МИР, казва Христос, на Моите ученици по целия свят, МИР на всички, които прилагат Моето
учение
.
МИР на верните, МИР на търпеливите, МИР на кротките, на смирените духом. МИР на всички, които търсят Правдата и Царството Божие. МИР на нажалените, наскърбените, МИР, казва Господ, на Моите чада, тяхно е Царството отсега. МИР, МИР иде, МИРЪТ БОЖИИ за Праведните по сърце и утеха за всички. Така говори Моят Небесен Отец, Мой и ваш Баща на всички страдующи.
към текста >>
53.
217 ПИСМО
Но трябва
учение
и сила в живота.
Бог е Любов пълна и разумна, тя носи всички блага. Да уповава человек на Господа всякога, това е смисълът на живота. Той може да е уверен в Истината. Трябва да се премине тоя живот в придобиване на висшето благо. Промени в тоя свят са възможни.
Но трябва
учение
и сила в живота.
Сега в тия времена на изпитания без страх. Само с Любов, Мъдрост и Истина. Само Божията Любов е Любов. (Свещеният подпис)
към текста >>
54.
236 ПИСМО
Христос дойде между евреите, те го отхвърлиха и разпнаха, като се убояха от Неговото
учение
, да не би да стане причина за разрушението на техния народ.
1910 г. Люб. д-р Дуков, Получих писмото ви. Аз съм доста занят сега. Ще ви дам само някои упътвания, по които можете да напишете речената статия.
Христос дойде между евреите, те го отхвърлиха и разпнаха, като се убояха от Неговото
учение
, да не би да стане причина за разрушението на техния народ.
Христос дойде между латинската раса, те създадоха инквизицията за Него. Христос дойде между англосаксонските народи, те Му казаха: ние няма да те разпъваме, нито ще създаваме инквизиция за Теб, ако искаш да ти бъдем полезни, ако искаш да работим за Теб, дай ни пари, плати ни добре, ний ще работим прилежно за Твоето дело. Христос иде при славяните, какво ще изберат те и какво ще поискат от Него? Ето въпросът. На миналото историята е пред нас, тя е разкрита, остава да се разкрие бъдещата.
към текста >>
55.
272 ПИСМО
Това е вътрешният смисъл на Новото
Учение
, което Божият Дух носи в тоя свят.
Л. 3. Желев, В новото място вие ще бъдете полезни на делото Господне. Кармичните връзки от хилядите години на миналото ще дойдат в обща развязка. Ние ще обновим Божия дом. Ще вземем Царството Божие с Любов, ще го държим с обич и крепим с Дух.
Това е вътрешният смисъл на Новото
Учение
, което Божият Дух носи в тоя свят.
Избраните от вековете на Божията Любов ще внесат светлината на тоя свят. Сегашните времена са само едно предисловие на Великото, на Славното в Царството Божие, в идването на Синовете Божии. Аз ще сторя всичко, което Духът на Господа е начертал. Моят Мир с вас и с всички. Славка да вярва и ще й бъде според вярата.
към текста >>
56.
274 ПИСМО
Ето Божественото
учение
.
След всяка права и крива постъпка правдата, правото Божие мерило показва. След всяка горчива скръб и радост Любовта със своята сила душата повдига. След всяко щастие и нещастие Мъдростта ограда полага. След всяко падане и ставане Истината пътя на живота показва. Вложете доброто за основа, Правдата за мерило, Любовта за наслада, Мъдростта за ограда и Истината за светило и душата ви ще бъде близо в преддверието на Царството Божие.
Ето Божественото
учение
.
Храна простичка, хлебец, солчица и чиста водица. Това са основните елементи на Разумния живот. Чистота на сърцето, какво по-голямо благо от това за страдующата душа. Да гледа природата, да вижда Божието лице, което дава смисъл на всички неща, да слуша Негова глас, да се храни с Неговите думи, това е съдържанието на всичкия живот вън и вътре. Желая ви тази радост, този мир.
към текста >>
57.
275 ПИСМО
Трябва постоянно прилагане на Божественото
учение
на Христа.
Варна, 17. I. 1918 г. Любезна Здр. Попова,
Трябва постоянно прилагане на Божественото
учение
на Христа.
Само така животът придобива смисъл. Необходимо е ръководството на Духа. Да се изпълня всеки ден Волята Божия, това съставлява радостта на душата, като знаем, че всичко работи за добро, че сега се насновават ония нишки на живота, които ще образуват бъдещето. Вярата ни свързва със света на ангелите, от там тя извира. Надеждата, с всички хора и добри души, от там начева, а Любовта ни свързва с Бога, с Божествения свят.
към текста >>
58.
БЕЛЕЖКИ
4. Козлов, книжар, по-късно се обявява срещу
учението
, емигрира в САЩ.
Участва в национално-освободителното движение и е заточен в Диарбекир. Съосновател на благотворителното дружество „Милосърдие", което по-късно ще прерастне в Български червен кръст. Един от първите пропагандатори на спиритизма в България. Издава окултното сп. „Нова светлина" (1891 - 1896) и сп. „Виделина".
4. Козлов, книжар, по-късно се обявява срещу
учението
, емигрира в САЩ.
5. На 8 октомври 1898 г. Учителя получава от ангел Елохим, ръководител на българите и славянството „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", което прочита пред събрание на благотворителното дружество „Милосърдие". 6. Тодор Стоименов (1872 - 1952) заедно с Пеню Киров работи в градския съд в Бургас, счетоводител и финансист, служител в дружество „Сингер" в София, касиер на братството. 7. Спиритизъм, лат. Spirit - дух.
към текста >>
В средата на 19 в.в Париж Алан Кардек създава от спиритизма
учение
- организира общество на спиритисти, дружество за спиритически изследвания, издава две представителни за движението книги: „Книга на духовете" и „Книга на медиумите".
Учителя получава от ангел Елохим, ръководител на българите и славянството „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", което прочита пред събрание на благотворителното дружество „Милосърдие". 6. Тодор Стоименов (1872 - 1952) заедно с Пеню Киров работи в градския съд в Бургас, счетоводител и финансист, служител в дружество „Сингер" в София, касиер на братството. 7. Спиритизъм, лат. Spirit - дух. Практики за връзка с духове на заминали от физическия свят.
В средата на 19 в.в Париж Алан Кардек създава от спиритизма
учение
- организира общество на спиритисти, дружество за спиритически изследвания, издава две представителни за движението книги: „Книга на духовете" и „Книга на медиумите".
При спиритическите сеанси духовете, за да се изявят, черпят ектоплазма от медиум. През 19 в. спиритическите сеанси масово се практикуват в САЩ и Европа. След Освобождението окултна вълна залива България и спиритическите сеанси, по мнението на практикуващите ги, трябва да отговорят на много нови въпроси. В първите години, а и по време на школата, последователи на учението на Бялото братство се увличат по спиритическите практики.
към текста >>
В първите години, а и по време на школата, последователи на
учението
на Бялото братство се увличат по спиритическите практики.
В средата на 19 в.в Париж Алан Кардек създава от спиритизма учение - организира общество на спиритисти, дружество за спиритически изследвания, издава две представителни за движението книги: „Книга на духовете" и „Книга на медиумите". При спиритическите сеанси духовете, за да се изявят, черпят ектоплазма от медиум. През 19 в. спиритическите сеанси масово се практикуват в САЩ и Европа. След Освобождението окултна вълна залива България и спиритическите сеанси, по мнението на практикуващите ги, трябва да отговорят на много нови въпроси.
В първите години, а и по време на школата, последователи на
учението
на Бялото братство се увличат по спиритическите практики.
Почти всички първи ученици са имали развити окултни способности, а някои от тях са били и медиуми. В писмо до Мария Казакова от 10 декември 1900 г. Учителя пише, че спиритическите явления „разкриват скрити неща и ни запознават със света, за който се подготвяме". Но спиритизмът носи и своите опасности и примамки. Някои от учениците се оставят буквално да бъдат ръководени от духове от ниски астрални полета, които играят ролята на пророци.
към текста >>
Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавие-то, иска да те заблуди." За ученика най-чистият духовен източник е Учителя, а посланието -
учението
на Бялото братство.
Но спиритизмът носи и своите опасности и примамки. Някои от учениците се оставят буквално да бъдат ръководени от духове от ниски астрални полета, които играят ролята на пророци. В писмо до Никола Ватев от 25 април 1906 г Учителя пише: „Трябва ли вие да слушате всеки дух и да ставате проводник на чужди лъжи? Светът е пълен с лъжливи духове и ако някой отвори ума си за гостоприемство за тях, те ще му кажат много чудни неща, да го удивят, да го оглупят, но не и да го повдигнат и просветят. Ти сам знаеш, че много от нещата, които ти са казани, са лъжливи и неверни.
Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавие-то, иска да те заблуди." За ученика най-чистият духовен източник е Учителя, а посланието -
учението
на Бялото братство.
8. „Десетте свидетелства на Духа на Истината" са подписани на 28 февруари 1899 г. в Бургас от Учителя и първите трима ученика. 9. Петър Тихчев, евангелистки пастор, пътуващ проповедник. Като ученик в богословското училище в Свищов Учителя живее в неговия дом. От 1910 г.
към текста >>
Учението
привлича все повече последователи, в градове и села се организират групи и братства (над 60 през 30-те години), най-често със собствени салони за събирания и работа.
Църквата е вътре в душата, там трябва да слугувате на Господа. В този храм трябва да принасяте жертви и хваления. Слаби сте сйце. Вас ви влече външното." Първите ученици са присъствали редовно на службите, участвали са в църковни хорове. По-късно Учителя се превръща в неоспорим духовен фактор и водач, а словото му - в единствено прибежище за учениците.
Учението
привлича все повече последователи, в градове и села се организират групи и братства (над 60 през 30-те години), най-често със собствени салони за събирания и работа.
Църквата губи енориаши, а духовеството се чувства идейно ограбено. През 1922 г. архиерейски събор обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от православната църква. Посланието на събора е публикувано в бр. 22 и 23 на „Църковен вестник" от 30 септември 1922 година.
към текста >>
12. „Седемте разговора" са от изключително значение за развитието на
учението
и работата с учениците.
Зад гърба ми стои Великата Божия Любов. Зад гърба ми стои Великата Божия Истина, Великата Божия Правда и Добродетел. Всичките живи добродетели са зад гърба ми." (24 декември 1922 г.) 11. Първата среща се е състояла на 6 април 1900 г. във Варна.
12. „Седемте разговора" са от изключително значение за развитието на
учението
и работата с учениците.
Те съдържат идеи, откровения, пророчества, напътствия, определят ролята и задачите на Учителя като проводник на Божественото. Ще си позволим да цитираме някои пасажи, за да се получи известна представа за характера на Разговорите и да бъде съдържанието на писмата по-ясно, но духа и дълбочината на посланията могат да бъдат възприети само в тяхната цялост. (Вж. „Литература", 9 и 17.) Разговор първи, 25 юни 1900 г. „Аз зная самата истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко?
към текста >>
„Задгробен живот", превежда окултна литература, автор е на книгите „Спиритически чудеса", „Философията на живота според розенкройцерското
учение
", „Окултизъм, мистицизъм и
учението
на Дънов", издадена през 1922 година.
„Опълченска" Учителя е получавал адресирани до него писма. 18. Величко Граблашев, запознава се с Учителя при следването си в САЩ, адвокат. Участвува на съборите в Търново. Оживена кореспонденция с Учителя. Основава „Психическо дружество", издава сп.
„Задгробен живот", превежда окултна литература, автор е на книгите „Спиритически чудеса", „Философията на живота според розенкройцерското
учение
", „Окултизъм, мистицизъм и
учението
на Дънов", издадена през 1922 година.
Установява се за дълго в САЩ. 19. Мария Казакова, гимназиална учителка, участва в срещите и води протоколи на съборите след 1906 година. 20. През август 1904 г. във Варна се е състояла поредната четвърта среща на Веригата. 21. Има се пред вид съпругата на Пеню Киров и нейните родители.
към текста >>
Учител в килийното училище в Устово, после - в Райково, но е принуден да напусне Родопите поради конфликт с властите и църквата, защото води
обучението
на децата на български език.
Участват лично поканени от Учителя 13 души: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Мария Казакова, Анастасия Желязкова, Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Гина и Петко Гумнерови, Константин и Елена Иларионови, Атанас Бойнов и Илия Стойчев. 31. Константин Дъновски (20 август 1830 г. - 13 ноември 1918 г.), роден в с. Читак (Устово, Смолян). Учи в гръцко училище в Пловдив и в българско в Пазарджик.
Учител в килийното училище в Устово, после - в Райково, но е принуден да напусне Родопите поради конфликт с властите и църквата, защото води
обучението
на децата на български език.
Заминава за Атон, за да приеме монашески сан, спира в Солун, където в църквата „Св. Георги" получава антиминс и има пророческо видение. Завръща се в Устово, а през 1857 г. заминава за Варна. Учителствува в с. Николаевка.
към текста >>
Книгата има важно значение за разбиране на космологията на
учението
- светът (космосът) е единен, в своя първообраз - хармоничен и се ръководи от общи закони и принципи.
На титула са изписани букви, които означават: „Винаги ще съм предан Раб на Господа Исуса Христа, Син Божий. 15 август, Търново, 1912 г.". Учителя работи дълго върху книгата - подбира пасажи от Библията като ги групира в зависимост от вибрациите, които съответстват на даден цвят от дъгата. Съответствието между трептенията на тон, цвят, число, дума и др. е наричано от окултистите „Божествено", „златно сечение".
Книгата има важно значение за разбиране на космологията на
учението
- светът (космосът) е единен, в своя първообраз - хармоничен и се ръководи от общи закони и принципи.
„Заветът .. " завършва с послание на Учителя: „Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави доброто за основа на дома си, правдата за мерило, Любовта за украшение, мъдростта за ограда и истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя." С тази книга са работили първите, а и следващите ученици. 33. На заминаващите за фронта ученици Учителя препоръчва да носят винаги със себе си преписи от 91 Псалм и „Добрата молитва". Независимо от тежките условия и премеждия всички се завръщат живи.
към текста >>
В много градове и села последователи на
учението
са предоставяли или дарявали имоти за общо ползване и работа.
Завършва ветеринарна медицина в Италия. Преводач, фотограф, участва дейно в живота на братството. Един от близките съратници на Учителя. 38. Извън града е съществувала градина и лозе с двуетажна постройка, стопанисвани от братството в Търново. Там са се провеждали и съборите.
В много градове и села последователи на
учението
са предоставяли или дарявали имоти за общо ползване и работа.
39. През 1923 г. църковни служители организират подписка сред търновското гражданство, което дава повод на правителството на Стамболийски да забрани събора. През 1924 г. събор не се е състоял. Последният събор в Търново е от 23 до 29 август 1925 година.
към текста >>
Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на
учението
.
Цялостният образ на пентаграмата е изработен от Учителя като най-подходящ за конкретните условия, като универсална фигура за работа във Веригата и школата. 42. Христо Тончев, един от ръководителите на братството в Казанлък. 43. Никола Ватев (1873 - 1957), участник в първите срещи, ръководител на братството в Русе, работи за отпечатването и разпространяването на беседи, един от основателите на комуната в града. 44. Захари Желев, началник на пощата в Казанлък, ръководител на братството в града. 45. Паша Тодорова (Теодорова), една от трите стенографки на Учителя.
Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на
учението
.
Учи стенография при Тодор Гълъбов, главен стенограф на Народното събрание, преподавател в Софийския университет, записал първите издадени беседи. Паша участва в целия процес по записване, дешифриране, сверяване, корегиране на шпалти. Стилистично обработва беседите. Прогресивно губи зрение с едното си око, след заминаването на Учителя през последните двайсет години от живота си е сляпа. Този пост е редактиран от Albena: 18 октомври 2011 - 01:04
към текста >>
59.
Сегашното положение на човечеството
И в просветното дело пак се пее старото
учение
на ходжата.
Този въпрос до сега са го разглеждали от най-разнообразни становища, но необходимо и целесъобразно е той да се разгледа от едно ново становище, което да хвърли повече светлина върху него. Колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае. Не трябва да се повтаря това, което ходжата повтаря. Във всички области на живота, в неговите индивидуални, обществени, политически и духовни прояви се забелязва същото повторение, което ходжата прави. И в личния живот на хората не се показват признаци, че са напуснали старите схващания; и много малко, даже едва се забелязва какъв-годе интерес към личен напредък.
И в просветното дело пак се пее старото
учение
на ходжата.
Започне ли се уж реформиране на политическия живот, уж подтикване на народите в нов път, като ходжата пак се пее старото. Могат да се проповядват разни висши идеи, може да се говори за Бога, за общи идеали, за народа, за човечеството, но всякога си вършат това, което си знаят. Но съвременният живот е решил да не се качва на старото минаре. Новият живот е решил вече да не слуша гласа на ходжата, понеже от него с хиляди години се е чувало все един и същи глас и все едно и също пеене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът за прецеждане, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена.
към текста >>
60.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса
Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико
учение
за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло.
Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви и затова имат по-силна вътрешна връзка. Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Тук се говори само за по-напредналите представители на английската и тевтонската раси. Народите не трябва да спъват новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали.
Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико
учение
за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло.
Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само разочарования. Ние виждаме, че между всички обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено и следователно могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонират, за да се постигне общо благо за всички ни.
към текста >>
61.
Повече светлина
да не казват, че всяко ново
учение
разяждало организма на народа и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди.
Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена. Не трябва да приличаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека. За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го какво да направят с това богатство, а той отговорил: „Ако тези книги съдържат това, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни; следователно и в единия, и в другия случай те не заслужават да останат“. Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато на някои народни водачи се предоставят богатствата на новите идеи като една необходимост, те да не постъпват като Омара, т.е.
да не казват, че всяко ново
учение
разяждало организма на народа и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди.
А кой би могъл да ни каже какви са били традициите на нашите прадеди? Нека те ни ги опишат специфично. Новите идеи носят живот и благо. Единствени те са, които носят живота и благото. Само светлината на изгряващото Слънце носи благото на хората.
към текста >>
62.
Към великата цел.
Обаче когато Христос развил своето
учение
, че всички народи трябва да се освободят еднакво и че не трябва да има предимство между народите, както и
учението
за самопожертвуванието и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „Този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби, ако го послушаме“.
Това не са нито от гледището на млекопитаещите, нито даже от гледището на човека, понеже те още отделно разглеждат причините и последствията в природата. Но за да вникнем по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на човечеството и да се разберат причините за съществуващите международни противоречия, ние ще илюстрираме мисълта си със следния иносказателен разказ, тъй както всички писатели в тази област са си служили с уподобления, притчи и разкази, за да обяснят великото, което по друг начин не може да се обясни. Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на Земята един от своите посланици – Христос, като най-вещ и знаток на принципите и методите на това спасение. Най-напред Христос бил изпратен при един малък народ – израилския, – който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. И когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, защото помислили, че той ще ги освободи от римското иго, ще им даде богатство и сила и ще ги прати да завладеят други народи.
Обаче когато Христос развил своето
учение
, че всички народи трябва да се освободят еднакво и че не трябва да има предимство между народите, както и
учението
за самопожертвуванието и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „Този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби, ако го послушаме“.
И решили да го премахнат, като създали кръста: „Човек, който разваля порядките на старите – казали му те, – заслужава кръстна смърт“. Значи при евреите Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е трябвало да действува отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действувала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи – отвесните, те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действуват в света. Следователно егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива.
към текста >>
Но понеже те владеели тогава целия свят със своята култура, намерили, че неговото
учение
е опасно.
Значи при евреите Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е трябвало да действува отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действувала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи – отвесните, те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действуват в света. Следователно егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива. След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект – да вземат участие в реформирането на човечеството.
Но понеже те владеели тогава целия свят със своята култура, намерили, че неговото
учение
е опасно.
„То ще ни разруши“, казали те и започнали всички гонения и мъчения, включително и инквизицията, чрез която унищожиха тогавашните посланици – последователите на Христа. Поради това и този втори опит пропаднал. Тогава Христос се явил между народите на англосаксонската раса, представил им проекта си в момента, когато тези народи едва са се повдигнали в своето развитие и сила, и ги извикал на работа. И те казали: „Ето един човек, който ще ни възвеличи“. Но добавили: „Ще ни дадеш ли средства?
към текста >>
63.
***
Вселената е предметно
учение
заради него, за да се учи.
Защото всеки човек е дошъл на земята, да се учи. Всеки човек е дошъл на земята, за да стане ученик. Тая книга е за всички! Животното се е научило да чувствува. А човек е дошъл на земята, за да мисли.
Вселената е предметно
учение
заради него, за да се учи.
„Направил го е малко по-долу от ангелите.“ Човек се учи, а ангелите служат. Това, което те са учили, сега го проверяват, като слугуват. Хората са ученици, а пък ангелите – служители. Някой трябва да е бил ученик, за да може да слугува.
към текста >>
Служенето е по-високо от
учението
.
„Направил го е малко по-долу от ангелите.“ Човек се учи, а ангелите служат. Това, което те са учили, сега го проверяват, като слугуват. Хората са ученици, а пък ангелите – служители. Някой трябва да е бил ученик, за да може да слугува.
Служенето е по-високо от
учението
.
Небесният слуга седи по-горе от земния ученик. „Син Человечески не дойде да Му послужат, а да послужи.“ ТОЙ ИДЕ! Цялата природа говори за Него и Го очаква с любов. И въздухът, и светлият лъч, и небето говорят за Него.
към текста >>
64.
***
Сигурността в живота на ученика седи в
учението
на разумната Любов, която никога не отпада, а постоянно расте.
Бог е Любов безгранична и света. Тая Любов е абсолютно разумна, чиста от всякакъв примес. Чистотата и Любовта си синоними на разумност и благородство. Не всичко, което може да се нарече любов, е Любов. Любовта познава само оня, Който живее в нея.
Сигурността в живота на ученика седи в
учението
на разумната Любов, която никога не отпада, а постоянно расте.
Всичко, което отпада, не е любов – това е сянка на живота. Имай вяра жива, неизменна, постоянна. Любов безгранична, която не отпада. Любов, която непреривно не расте – отпада. Оня, който има Любов, която непреривно расте, е от НОВОРОДЕНИТЕ.
към текста >>
65.
Когато слънцето грее
Вселената е предметно
учение
заради него.
Защото всеки ученик е дошъл на земята, за да се учи. Всеки човек е дошъл на земята, за да стане ученик. Тая книга е за всекиго! Животното се е научило да чувствува. А човек е дошъл на земята, за да мисли.
Вселената е предметно
учение
заради него.
Той е призван да се учи. „Направил го е малко по-долу от ангелите.“ Човек се учи, а ангелите служат. Това, което те са учили, сега го прилагат, като слугуват. Хората са ученици, а пък ангелите – служители.
към текста >>
66.
1–50
Ученикът се събужда и започва
учението
и възлизането.
Послушанието и Любовта приближават ученика при Учителя. Любовта Учителят я предава още при слизането, а послушанието е от ученика. 47 Възлизане. Първо Учителят слиза и носи Любовта.
Ученикът се събужда и започва
учението
и възлизането.
48 Естествен живот. Ученикът води естествен живот, без всяка ексцентричност. 49 Тишина – тихият глас на Бога.
към текста >>
67.
100–150
Ученикът започва своето
учение
от природата: от изворите, тревите, цветята, планините.
Ето защо неговото съзнание трябва да е винаги будно, съсредоточено към своята цел и да е във връзка с Учителя. 136 Природа. Всички форми в природата са символи на един вечен идеален свят. Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог.
Ученикът започва своето
учение
от природата: от изворите, тревите, цветята, планините.
Там търси той правилните методи за живот и чистота. 137 Сърдце, ум, душа. Ученикът има сърдцето на дете. По ум той е възрастен.
към текста >>
Учение
.
Ученикът трябва да се моли винаги, за да бъде в контакт с невидимия свят и да се запази от примамката на низшите духове. 142 Светлина. Ученикът трябва да ходи винаги със Светлина, за да не се спъва. 143
Учение
.
Ученикът трябва да мисли само едно: че трябва да учи. И никога да не мисли, че е нещо повече от другите. Той знае, че науката, която има още да учи, е безкрайна. Той съзнава, че едва е в началото на Великия път. Безкрайни са върховете на знанието, които той трябва да изкачи!
към текста >>
68.
150–200
Учение
.
179 Каляване. Младата фиданка се излага на бурите, за да се кали и заякне в мощен дъб! Ученикът трябва да преживее известни терзания, за да стане по-силен, да се издигне над тях и да разбира нещата правилно. 180
Учение
.
Физическият свят за ученика е място само за учение, а не и за забрава. То прави живота му пълен, красив и радостен. Само учението дава съдържание на живота му. И само служението осмисля живота му. Ученикът минава само през физическия свят; той не се спира там.
към текста >>
Физическият свят за ученика е място само за
учение
, а не и за забрава.
Каляване. Младата фиданка се излага на бурите, за да се кали и заякне в мощен дъб! Ученикът трябва да преживее известни терзания, за да стане по-силен, да се издигне над тях и да разбира нещата правилно. 180 Учение.
Физическият свят за ученика е място само за
учение
, а не и за забрава.
То прави живота му пълен, красив и радостен. Само учението дава съдържание на живота му. И само служението осмисля живота му. Ученикът минава само през физическия свят; той не се спира там. 181
към текста >>
Само
учението
дава съдържание на живота му.
Ученикът трябва да преживее известни терзания, за да стане по-силен, да се издигне над тях и да разбира нещата правилно. 180 Учение. Физическият свят за ученика е място само за учение, а не и за забрава. То прави живота му пълен, красив и радостен.
Само
учението
дава съдържание на живота му.
И само служението осмисля живота му. Ученикът минава само през физическия свят; той не се спира там. 181 Свещената книга. Всичко те интересува у Този, Когото обичаш.
към текста >>
69.
200–250
Послушание и
учение
.
„Който Ме люби, ще опази Моите заповеди.“ Това е възможно само при Любовта. А след това иде дарът: „И Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ 224
Послушание и
учение
.
Когато ученикът възприема Любовта от Учителя, той има послушание, за да се посади Любовта в него. А учи, за да възрастне тя в него. 225 Ръцете. Ръцете са създадени за работа!
към текста >>
70.
250–300
Да дружи и с равните на себе си, за да се насърдчава в по-голяма ревност на
учение
.
Когато ученикът има вътрешна светлина, лошите духове не могат да се приближат при него. Когато мисли за Бога, той е ограден. 252 Дружба. Ученикът трябва да дружи с ония, които са по-напред от него, за да се учи от тях.
Да дружи и с равните на себе си, за да се насърдчава в по-голяма ревност на
учение
.
И да слиза при по-долните, за да им помага. Подкрепи ли по-долните, по-горните него ще подкрепят. 253 Трансформиране. Ученикът трябва да мисли само Доброто!
към текста >>
Онзи свят, това е училището, където той ще продължава
учението
си.
Когато ученикът се освободи от грубите мисли на материалния живот, умът му се изпълва със светли мисли за Възвишеното и Великото в живота. Тогава той може да работи. 274 Онзи свят. Ученикът трябва да се приготви съзнателно да замине от този свят.
Онзи свят, това е училището, където той ще продължава
учението
си.
Този свят и онзи свят са един свят. 275 Бялата светлина. Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо. 276
към текста >>
Служение и
учение
!
Можеш да се бориш със себе си, дали да простиш, но ти трябва да победиш в тая борба. Първата стъпка, с която ученикът влиза в Духовния живот, е прощаването. Прощавай заради Бога. 281 Същественото в живота.
Служение и
учение
!
Ученикът трябва да се освободи от посторонните неща, които само отвличат ума му, без да го ползуват. Той е зает само със същественото в живота. Защото дълъг път на учение и работа го чака. 282 Приложение.
към текста >>
Защото дълъг път на
учение
и работа го чака.
281 Същественото в живота. Служение и учение! Ученикът трябва да се освободи от посторонните неща, които само отвличат ума му, без да го ползуват. Той е зает само със същественото в живота.
Защото дълъг път на
учение
и работа го чака.
282 Приложение. Туй, което ученикът знае, трябва да го приложи в живота си! Знаеш само това, което си приложил и опитал. И само това знание ще върви винаги след тебе.
към текста >>
71.
300–350
Учение
.
Ученикът като мине през алхимичната лаборатория на природата, ще стане силен; а като мине през пещта ѝ – ще светне, Светлина ще стане. 315 Душата. Ученикът схваща себе си като нещо отделно от тялото, за да не се съблазни от формите. 316
Учение
.
Ученикът се учи по два начина: или го учат, или той сам се учи. Или той си създава условия, за да го учат, или другите създават условия, за да се учи той сам. Процесът на учението е труден, но приятен. 317 Началото.
към текста >>
Процесът на
учението
е труден, но приятен.
Ученикът схваща себе си като нещо отделно от тялото, за да не се съблазни от формите. 316 Учение. Ученикът се учи по два начина: или го учат, или той сам се учи. Или той си създава условия, за да го учат, или другите създават условия, за да се учи той сам.
Процесът на
учението
е труден, но приятен.
317 Началото. По-добре е ученикът да почне с мъчнотии, отколкото с блага. Тъй още от началото ще укрепне. 318
към текста >>
72.
350–400
Новото
учение
.
В това седи неговата Любов! 370 Заради Бога. Всичко, което ученикът върши, го върши заради Бога. 371
Новото
учение
.
Новото учение е само за човека с пробудено съзнание. То не е за човек, който живее със старите идеи. 372 Учителят. Учителят не служи на преходното.
към текста >>
Новото
учение
е само за човека с пробудено съзнание.
370 Заради Бога. Всичко, което ученикът върши, го върши заради Бога. 371 Новото учение.
Новото
учение
е само за човека с пробудено съзнание.
То не е за човек, който живее със старите идеи. 372 Учителят. Учителят не служи на преходното. Той служи на Любовта!
към текста >>
73.
400–450
Учение
.
Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение. 415 Естественост. Ученикът трябва най-първо да развие хармонична естественост в своя характер. 416
Учение
.
Най-важното за този, който е гладен, кое е? Най-важното за ученика е да има непреодолимо желание да се учи. Учението е преди всичко за ученика! Всичко друго е второстепенно заради него. Ученикът почва от семето, а светът търси градина с плодове.
към текста >>
Учението
е преди всичко за ученика!
Ученикът трябва най-първо да развие хармонична естественост в своя характер. 416 Учение. Най-важното за този, който е гладен, кое е? Най-важното за ученика е да има непреодолимо желание да се учи.
Учението
е преди всичко за ученика!
Всичко друго е второстепенно заради него. Ученикът почва от семето, а светът търси градина с плодове. Там е разликата. А такива градини никъде ги няма. Ученикът учи, за да изпълни Волята Божия!
към текста >>
74.
450–500
В Новото
учение
ученикът преди всичко трябва да пази чистотата си и тая на другите.
Търпението е едно от великите качества на Бога. Търпение, ученико, търпение! 467 Чистота. В душата си ученикът трябва да бъде всякога чист.
В Новото
учение
ученикът преди всичко трябва да пази чистотата си и тая на другите.
468 Мото: „Благодаря Ти, Господи на Любовта, Ти, който ме направи аз да мога! “ Когато ученикът има известни затруднения, да каже:
към текста >>
75.
МОЛИТВА ЗА МИРА
Ето, ние всички, пробудени в Твоето велико
учение
чрез Учителя, заставаме пред Теб в този вечерен час.
Казва се вечер. Господи на Любовта, да се изпълни Твоята Воля на Земята. Да се въдвори мир между народите. Озари, Господи, с Твоята Светлина всички умове, сърца и души, за да се проникнат от идеята за братство, взаимно сътрудничество и любов между народите. Господи, Иисусе Христе, Велики Учителю, Троица неразделна с Духа, Ти, Който с Твоята Любов поучаваше, с Твоята Мъдрост просвещаваше и със Своята Истина освобождаваше; Отче святи, Ти, Който си създал всичко, а и нас чрез Христа и Духа Си, пратил си ни на Земята, не само да еволюираме, но и да помагаме на по-слабите с нашата светлина на ума и с дело в живота си.
Ето, ние всички, пробудени в Твоето велико
учение
чрез Учителя, заставаме пред Теб в този вечерен час.
Благодарим Ти за всичко, което допускаш в нашия живот. Ние знаем, че всичко е за добро. То е и за Славата Божия. Амин.
към текста >>
76.
ФОРМУЛИ - Всички
Научи ме, Господи, как да прилагам Божественото
учение
!
Аз искам да бъда честен. Аз искам да бъда справедлив. Аз искам да бъда разумен. Аз искам да бъда благороден. Формула 351
Научи ме, Господи, как да прилагам Божественото
учение
!
Формула 352 Когато се събудиш, нека сърцето ти да трепне и да кажеш: Бог е наш Отец! Така ще се примирим с всички хора. Формула 353
към текста >>
77.
ФОРМУЛИ - (348-365) 'Царството Божие вътре във вас е'
Научи ме, Господи, как да прилагам Божественото
учение
!
Аз искам да бъда честен. Аз искам да бъда справедлив. Аз искам да бъда разумен. Аз искам да бъда благороден. Формула 351
Научи ме, Господи, как да прилагам Божественото
учение
!
Формула 352 Когато се събудиш, нека сърцето ти да трепне и да кажеш: Бог е наш Отец! Така ще се примирим с всички хора. Формула 353
към текста >>
78.
Молитва за мира
Ето, ние всички, пробудени в Твоето велико
учение
чрез Учителя, заставаме пред Теб в този вечерен час.
Господи на любовта, да се изпълни Твоята воля на земята. Да се въдвори мир между народите. Озари, Господи, с Твоята светлина всички умове, сърца и души, за да се проникнат от идеята за братство, взаимно сътрудничество и любов между народите. Господи, Исусе Христе, велики Учителю, Троица неразделна с Духа, Ти, който с Твоята любов поучаваш, с Твоята мъдрост просвещаваш и със Своята истина освобождаваш. Отче святи, Ти, който си създал всичко, а и нас чрез Христа и Духа Си, пратил си ни на земята, не само да еволюираме, но и да помагаме на по-слабите с нашата светлина на ума и с дело в живота си.
Ето, ние всички, пробудени в Твоето велико
учение
чрез Учителя, заставаме пред Теб в този вечерен час.
Благодарим Ти за всичко, което допускаш в нашия живот. Ние знаем, че всичко е за добро. То е и за славата Божия. Амин.
към текста >>
79.
Формули 374 - 393 Царството Божие вътре във вас е
как да прилагам Божественото
учение
!
Аз искам да бъда справедлив. Аз искам да бъда разумен. Аз искам да бъда благороден. формула 378 Научи ме, Господи,
как да прилагам Божественото
учение
!
формула 379 Когато се събудиш, нека сърцето ти да трепне и да кажеш: Бог е наш Отец! Така ще се примириш с всички хора. формула 380
към текста >>
80.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
г) Съхранява и пренася в идващата материалистична култура
учението
за живота след смъртта и за прераждането чрез езотеричната школа на Замолксис (или Залмоксис) в царството на гетите (край устието на Дунав и бреговете на Североизточна България).
Образът на овена синтезира спомена за изгубеното единство между Любовта и Мъдростта в човешкото съзнание. в) Въвежда жертвата като добродетел на идващата интелектуална култура чрез опита на езотеричната школа в Таврида (недалеч от Севастопол, Кримски полуостров, около 1194 г. пр. Хр.). Създава се митологичният импулс на дъщерята на човешкия дух Ифигения, пренесена в жертва на Артемида, за да стане жрица. Това е дарбата на съзнанието да отделя свещеното от общата интелектуална култура.
г) Съхранява и пренася в идващата материалистична култура
учението
за живота след смъртта и за прераждането чрез езотеричната школа на Замолксис (или Залмоксис) в царството на гетите (край устието на Дунав и бреговете на Североизточна България).
Според Херодот, Замолксис, наричан Гебелеизис (буквално - носител на Светлина), бил роб (или ученик) на Питагор (580 - 500 г. пр. Хр.), който го освободил. Забогатял, той се върнал в родината си, заповядал да му построят подземна къща, прекарал в нея три години и се явил отново на белия свят, за да повярват всички в безсмъртието. По всяка вероятност тъкмо на този исторически етап Варненското духовно пространство поема своята езотерична мисия, въпреки че Варненският халколитен некропол, открит край индустриалната зона на града, се счита за най-стария в Европа и официалната археологическа наука го датира около 4000 - 5000 г. пр. Хр.
към текста >>
Радославов интернира Учителя от София във Варна под предлог, че
учението
му разколебава духа на войниците на фронта.
Марко Балабанов, ръководи през 1912 г. отпечатването на „Завета на цветните лъчи на Светлината", умира в София. В края на втората част в отделна глава, озаглавена „Епистоларно Слово ", са публикувани избрани писма на Учителя, писани във Варна. Между тях са и писма от варненския хотел „Лондон" през периода от юни 1917 г. до лятото на 1918 г., когато правителството на В.
Радославов интернира Учителя от София във Варна под предлог, че
учението
му разколебава духа на войниците на фронта.
Третата част на книгата е озаглавена „Съработниците" и включва документи за няколко поколения личности - ученици, слушатели и последователи на Учителя Беинса Дуно, повечето от духовния и интелектуалния елит на Варна. От биографията на Анастасия Желязкова например излизат наяве много исторически факти за варненски събития около Учителя, неизвестни досега. Не е отмината без специално внимание спорната личност на варненеца Михаил Иванов, който след 1937 г. под името Омраам Микаел Айванхов създава френското Бяло братство. За пръв път се публикуват мемоарните бележки на Велко Петрушев и Люба Стойкова.
към текста >>
81.
Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА
писмо до Варненската община, което показва състоянието на
обучението
и изобщо - изостаналостта на местното училище.
Стаята била малка и тъмна. В следващите години, към 1866 - 1868, тук работят Иванчо, а след него до 1871 г. - Андон х.Матеев. Те очевидно с нищо не променят атмосферата в училището, поради което някои недоволни ученици го напущат и отиват да се учат в село Юшенлии (днес село Ботево). Същите ученици изпращат на 31 май 1871 г.
писмо до Варненската община, което показва състоянието на
обучението
и изобщо - изостаналостта на местното училище.
След 1871 г. в селото учителства Стефан Колчов от Железник (Ст. Загора), който получава заплата от 3000 гроша и храна от селяните. По негово време нараства броят на учениците - 116 момчета и 17 момичета и се въвежда разпределение в четири отделения. Ст. Колчов остава до учебната 1874-1875 г., която не довършва.
към текста >>
82.
АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов
Баща му Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първите селяни в село Гулица и имал силно желание към
учението
, обаче нямало в селото им училище, нито пък наблизо някъде, а само в ближнето село Еркеч.
АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов Си. „Памятникъ", 1895, 6, 549 - 560 Атанас Георгиев-Фучиджиоглу се е родил в село Гулица, Новоселска околия, Варненски Окръг около 1805 година.
Баща му Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първите селяни в село Гулица и имал силно желание към
учението
, обаче нямало в селото им училище, нито пък наблизо някъде, а само в ближнето село Еркеч.
Енорийский свещеник, отец Михал, имал няколко селски момчета, които учил в къщата си и при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи. Отец Михаил бил един добродушен човек и единственият български свещеник в тия балкански села и при всичко, че той имал работа по енорията си, но пак успявал да учи няколкото деца на ден по час-два. Той не учел децата лятно време, а само зимно. Атанас ходил наред две зими да се учи при отца Михаила и се научил да прочита и пише просто, така и да пей някои черковни тропари. Това не задоволило дяда Георгя и пожелал да изучи сина си Атанас и на гръцки, за това и отишъл в град Месемврия (днес Несебър), та намерил място, гдето да седи син му и да ходи в гръцкото училище да се учи.
към текста >>
83.
АТАНАС ГЕОРГИЕВ
Баща му Георги (прадедите на Георги произхождат от Призренско, отгдето се преселили в село Гулица) бил един от по-първите селяни в село Гулица и имал силно желание към
учението
.
Атанас е имал постоянни сношения с варненските дейци: Братя Георгиевич, свещеник К. Дъновски, Господин и Стоянчо х. Иванов, Ангел Георгиев и др. Той е присъствал на събранията им, когато са разгледвали и решавали разни въпроси по въздигането на българщината. Атанас се е родил в село Гулица около 1805 г.
Баща му Георги (прадедите на Георги произхождат от Призренско, отгдето се преселили в село Гулица) бил един от по-първите селяни в село Гулица и имал силно желание към
учението
.
В ближнето село Еркеч енорийският свещеник Михаил имал няколко селски момчета, които учел в къщата си; при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи. Отец Михаил бил единственият български свещеник в тия балкански села. При всичко, че той имал работа по енорията си, пак успявал да учи няколко деца. Атанас ходил наред две зими да се учи при отца Михаила и се научил да прочита и пише. Това не задоволило дяда Георги.
към текста >>
84.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
„Малкият Петър бе почнал
учението
си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър."
Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация. Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници. Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите. Авторът Стр.27 или 37 (70-71):
„Малкият Петър бе почнал
учението
си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър."
На същата страница по-долу (77): „ Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар. Това нещо съвпада и със завръщането на семейството в Хадърджа." На 14 февруари 1865 г. се освещава и открива първата българска църква „Свети Архангел Михаил" в град Варна с първи свещеник в нея Константин Дъновски.
към текста >>
85.
ВАРНА, 22 АВГУСТ 1904 ГОДИНА
Те са били минути на общо
поучение
, духовно падение и скръб.
Това са те прищевките и човеш-ките своеволия, на които заплатата е срам и позор Евангелие от Йоана, XVI гл., 16 стих: „ Още малко, и няма да ме виждате, и пак малко, и ще ме видите ". „Още малко" - това е временният живот на плътта, който ви препятства да Ме виждате - да сте в пряко общение с Мен. Такива минути на живота ви всеки от вас е опитал.
Те са били минути на общо
поучение
, духовно падение и скръб.
„Още малко" - това е повдигането на вашия дух, освобождението на плътската връзка, себеотричането и съзнанието на Доброто и Любовта към Бога. В такива минути Аз винаги се явявам пред вас. Евангелие от Матея, XII гл., 12 стих: А колко е по-добър человек от овца! "
към текста >>
86.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
Да не е желал лозя, нива, пари,
учение
, а да му са дадени?
Така и вие сторете. Съсредоточете вашето желание и Господ ще го изпълни. Бог разпределя всичко и Той е, Който всички обича еднакво, обаче виждаме, че всички блага не са еднакво разпределени. Защо? - Защото желанията не са едни и същи. Има ли човек, който да не е желал нещо, а да му се даде?
Да не е желал лозя, нива, пари,
учение
, а да му са дадени?
Причината на вашата спънка се дължи на вашия живот -минал и настоящ. Затова за да сполучвате, трябва да разрушите вашата карма. Вие имате мъчнотии наистина, но Бог е, Който се явява в тях и вие трябва да уповавате на Него. И този закон, който говоря сега, няма да го приложите всички еднакво в един смисъл, а всякой ще го прилага за това, от което има нужда. Запомнете, че при желанието ви да бъдат удовлетворени вашите нужди, вие трябва да дадете формата, а Бог ще даде съдържанието.
към текста >>
87.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Може да се каже, че сме проводени да се учим, но какво отношение има това
учение
с бъдещия живот?
Опорна точка трябва да има сърцето, умът, волята и пр. Без такава опорна точка вие се движите навсякъде, но същевременно няма да извършите никаква работа. Следователно, за да извърши каквато и да е работа, човек трябва да има принципна точка. Ние трябва да имаме правилно гледище върху нещата на света, т.е. да се запитаме какво е нашето предназначение, защо сме дошли в света.
Може да се каже, че сме проводени да се учим, но какво отношение има това
учение
с бъдещия живот?
Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос. Ще се докосна до Библията, тя е една Книга, която е излязла от опитността на вековете. Изобщо, основният принцип е Бог. Обаче разбирането за Бога не е едно и също. Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлян из вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него.
към текста >>
И ако Кавказката раса не приеме Новото
учение
, ще стане една катастрофа -половината от Европа ще потъне под океана, а културата ще се пренесе в Африка.
Към края на този век Свети Иван Рилски ще дойде пак, но и засега в пространството работи за българския народ. Най-напредналите духове в българския народ са Кирил, Методий и Борис. Кирил и Методий са славяни. Кирил и Методий се явяват да подготвят душата на този народ. Този век е определен като век на чистене.
И ако Кавказката раса не приеме Новото
учение
, ще стане една катастрофа -половината от Европа ще потъне под океана, а културата ще се пренесе в Африка.
През този мир сега иде маг-нетическа вълна, която ще пречисти всичко негодно. И тази вълна ще се предшества от признаци, като земетресения, омрази, ненависти. Злото ще се увеличи - това са войните, които се готвят. Но има всички условия да стане обединение на народа и положението на българския народ е много добро. Влиянието на Европа му съдейства, за да се повдига, а именно: съдействат му германското и английското влияние, за да се той повдига.
към текста >>
88.
ПИСМА ОТ ХОТЕЛ „ЛОНДОН'
Аз ви предадох едно
Учение
на Христа.
Изворите трябва да извират, реките да текат, тревите да растат, а човек да мисли, да разсъждава и да върши Волята на своя Небесен баща. Неговата Любов да му бъде закон. Волята Божия, Царството Божие, Словото Божие - цел в неговия живот. Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат, докато душата достигне своето съвършенство. Господ да ви води и упътва със Своя Дух, да ви показва вътре във вас що е доброто и правото пред Него самия.
Аз ви предадох едно
Учение
на Христа.
Учение на Живота, не на буквата. Учение не на сектантство, а Учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния Живот. Господ, за който ви говоря, е жив в цялата Природа, действащ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Него, с Когото съм всякога в общение.
към текста >>
Учение
на Живота, не на буквата.
Неговата Любов да му бъде закон. Волята Божия, Царството Божие, Словото Божие - цел в неговия живот. Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат, докато душата достигне своето съвършенство. Господ да ви води и упътва със Своя Дух, да ви показва вътре във вас що е доброто и правото пред Него самия. Аз ви предадох едно Учение на Христа.
Учение
на Живота, не на буквата.
Учение не на сектантство, а Учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния Живот. Господ, за който ви говоря, е жив в цялата Природа, действащ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Него, с Когото съм всякога в общение. Познавам гласа Му, върша Волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото Живо Слово.
към текста >>
Учение
не на сектантство, а
Учение
на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния Живот.
Волята Божия, Царството Божие, Словото Божие - цел в неговия живот. Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат, докато душата достигне своето съвършенство. Господ да ви води и упътва със Своя Дух, да ви показва вътре във вас що е доброто и правото пред Него самия. Аз ви предадох едно Учение на Христа. Учение на Живота, не на буквата.
Учение
не на сектантство, а
Учение
на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния Живот.
Господ, за който ви говоря, е жив в цялата Природа, действащ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Него, с Когото съм всякога в общение. Познавам гласа Му, върша Волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото Живо Слово. Какво благо би било за хората, ако разбираха Божия език и си мислеха, че са братя, а не врагове.
към текста >>
Мир ви давам Аз, Мир и Радост нося Аз на всички, които приемат Живото
учение
на Христа.
Аз ви запознах с Живия Господ, Когото можете всякога да опитате и познаете, че е благ и многомилостив, и благоутробен. „Опитайте и вижте, че Аз съм благ", казва Господ. „Потърсете Ме в ден скърбен и ще ви помогна и ще Ме прославите". Дерзайте, Аз съм с вас. Христовият Баща отгоре ще ви благослови всички, които с чисто сърце търсите Господа.
Мир ви давам Аз, Мир и Радост нося Аз на всички, които приемат Живото
учение
на Христа.
Нека изтече всичката мътна вода, събрана от вековете. Нека паднат павловите люспи от очите на хората и те ще познаят Бога и Той ще се засели между тях, те ще Му бъдат народ и Той ще им бъде Господ Бог. „Мир, казва Христос, на Моите ученици по целия свят, Мир на всички, които прилагат Моето Учение, Мир на верните, Мир на търпеливите, Мир на кротките и смирените духом, Мир на всички, които търсят Правдата и Царството Божие. Мир на нажалените, наскърбените, Мир, казва Господ, на Моите чеда, тяхно е Царството отсега. Мир, Мир, иде Мирът Божий за праведните по сърце и утеха за всички."
към текста >>
„Мир, казва Христос, на Моите ученици по целия свят, Мир на всички, които прилагат Моето
Учение
, Мир на верните, Мир на търпеливите, Мир на кротките и смирените духом, Мир на всички, които търсят Правдата и Царството Божие.
Дерзайте, Аз съм с вас. Христовият Баща отгоре ще ви благослови всички, които с чисто сърце търсите Господа. Мир ви давам Аз, Мир и Радост нося Аз на всички, които приемат Живото учение на Христа. Нека изтече всичката мътна вода, събрана от вековете. Нека паднат павловите люспи от очите на хората и те ще познаят Бога и Той ще се засели между тях, те ще Му бъдат народ и Той ще им бъде Господ Бог.
„Мир, казва Христос, на Моите ученици по целия свят, Мир на всички, които прилагат Моето
Учение
, Мир на верните, Мир на търпеливите, Мир на кротките и смирените духом, Мир на всички, които търсят Правдата и Царството Божие.
Мир на нажалените, наскърбените, Мир, казва Господ, на Моите чеда, тяхно е Царството отсега. Мир, Мир, иде Мирът Божий за праведните по сърце и утеха за всички." Така говори моят Небесен Отец, мой и ваш Баща, на всички страдующи. И аз, вашият брат, ви казвам: Пазете закона Му, дръжте Словото Му, ходете в Любовта Му и ще чуете гласа Му и всички - от голям до малък - ще Го познаете, че е Той Единият и Неизменният във всичко на Живота и всичко произтича от Него самия, от Неговата добра Воля. Подпис
към текста >>
Трябва постоянно прилагане на Божественото
учение
на Христа.
*Деньо Цанев - ученик на Учителя от около 1911 г., живял в Бургас (бел. състав.) Става дума за Пеньо Киров и Димитър Голов, които завършват земния си път през 1917 г. (бел. състав.) Варна, 17 януари 1918 г. Любезна Здр. Попова****,
Трябва постоянно прилагане на Божественото
учение
на Христа.
Само така животът придобива смисъл. Необходимо е ръководството на Духа. Да се изпълни всеки ден Волята Божия. Това съставлява радостта на душата. Като знаем, че всичко работи за добро, че сега се насновават ония нишки на Живота, които ще обработват бъдещето.
към текста >>
89.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев
Записал се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуснал, недоволен от гъркоманското
обучение
и невероятните унижения, които понасяли българските ученици.
с издействана от д-р Селимински стипендия заминава за Киев и постъпва в Духовната семинария. Негови съученици били Драган Цанков и Сава Филаретов, с които го свързвало почти половин вековно приятелство и съратничество в борбата за национална независимост. След една година, разочарован от лошите битови условия, станали причина за заболяването и дори за смъртта на някои българчета, той напуснал Киев и заминал да се лекува в Цариград. Там го сварила вестта за смъртта на баща му. От Сливен, където получил своя дял от наследството, заминал отново за Цариград.
Записал се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуснал, недоволен от гъркоманското
обучение
и невероятните унижения, които понасяли българските ученици.
Тогава се зарекъл да работи за просвещението на своя народ чрез славянско писмо и четмо и останал верен на обещанието си до края на живота си. След това постъпил в Католическото френско училище в Бабек, Цариград. Завършил го за три години и останал много доволен от обучението. Там се запознал с монах Рене, който го въвел в спиритизма - движение, на което д-р Миркович останал последовател до края на живота си. През 1851 г.
към текста >>
Завършил го за три години и останал много доволен от
обучението
.
Там го сварила вестта за смъртта на баща му. От Сливен, където получил своя дял от наследството, заминал отново за Цариград. Записал се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуснал, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици. Тогава се зарекъл да работи за просвещението на своя народ чрез славянско писмо и четмо и останал верен на обещанието си до края на живота си. След това постъпил в Католическото френско училище в Бабек, Цариград.
Завършил го за три години и останал много доволен от
обучението
.
Там се запознал с монах Рене, който го въвел в спиритизма - движение, на което д-р Миркович останал последовател до края на живота си. През 1851 г. заминал за Франция и до 1856 следвал медицина в Монпелие. Като студент бил награден лично от Наполеон III със сребърен медал заради участието му като лекар по време на избухналата холерна епидемия. На 30 юли 1856 г.
към текста >>
Поради това, че методическите правила в нея са показани много ясно, тази граматика служила като ръководно начало в предосвобож-денското методическо
обучение
на българчетата, а второто и издание било през 1883 г.
заживял в Цариград. Там работил като лекар, сътрудничил в списание „Български книжици", а през 1860 г. публикувал своята „Кратка и методична българска граматика". Учебникът получил възторжени оценки. Драган Цанков, сам автор на такава граматика, и Тодор Бурмов поместили положителни рецензии за нея в издаваните от тях вестник „България" и списание „Български книжици".
Поради това, че методическите правила в нея са показани много ясно, тази граматика служила като ръководно начало в предосвобож-денското методическо
обучение
на българчетата, а второто и издание било през 1883 г.
От 1860 г. заедно с Драган Цанков се включил в униатското движение, което се противопоставяло на гръцката Патриаршия. Последната всячески пречела на българското национално църковно движение в стремежа му за обособяване на национално самосъзнание, български език и писменост. По това време Русия също имала отрицателно отношение към искането за самостоятелна българска църква. Тя се стремяла, като велика сила, сама да представлява и защищава интересите на цялото християнско население в пределите на Турската империя, с което косвено подкрепяла Патриаршията.
към текста >>
Там той приложил просветителските си идеи за
обучение
, но влязъл в несъгласие с училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци.
Според д-р Миркович, това било един изключително сполучлив дипломатически ход в борбата между три империи, който дал нова насока за разрешаването на Източния въпрос. Руската дипломация, уплашена от успеха на униатите, организирала отвличането на архиепископ Йосиф Соколски (в заговора участвал и Петко Р. Славейков). През 1861 г., заедно с всички атрибути на униатската архиепископия, той бил заселен принудително в Киев. Това сложило край на движението. Драган Цанков напуснал Цариград, а д-р Миркович заминал за Влашко, където бил поканен за директор на гимназията във Волград.
Там той приложил просветителските си идеи за
обучение
, но влязъл в несъгласие с училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци.
Оттам заминал за Браила и от 1863 до 1864 г. бил частно практикуващ лекар. Останал там до 1866 г. поради участието си в народните работи. После отишъл в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински станал един от основателите на Букурещкия таен революционен комитет.
към текста >>
90.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
се запозна с окултната наука и възприе
Учението
на Бялото братство Тодор Дренски и неговата съпруга Мара Дренска.
Особени са заслугите на нейната дъщеря Дафинка, която работеше всеотдайно за Братството. Също така като нея работеше и Виктория Христова. Предани сестри бяха Милка Периклиева** и Стефанка Данаилова. Всеотдайни в работата, внасящи в Братството вдъхновение, бяха братята Борис Желев***, Велислав Марков, Борис Равноустов, сестрите Руска Моллова, Мария Илинова, Мария Терзи-стоева, Събка Ангелова, Зафира Иванова, братята Ангел Атанасов, Петър Георгиев, Любен Мавродиев, Нанка Терзистоева. Към 1922 г.
се запозна с окултната наука и възприе
Учението
на Бялото братство Тодор Дренски и неговата съпруга Мара Дренска.
Тодор Дренски беше един от най-преданите и издигнати братя, който основно познаваше окултизма и служеше най-предано на Братството и Учителя. Също и сестра Люба Стойкова обичаше и служеше на Учителя и Братството. Един от първите предани братя беше Панчо Георгиев, който посвети живота си за братското дело; също и Панчо Попниколов и съпругата му Веселина Попниколова. През 1929 г.
към текста >>
91.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*
Не знаеха, че
Учението
на Учителя нямаше нищо общо с политиката.
дойдоха болшевиките (така ги наричаше Учителя), той разбра, че няма условия за духовна работа и си замина от физическия свят. Годините минаваха, а заедно с това тоталитарната власт укрепваше - убийства, затвори, концентрационни лагери и какво ли не още. Сетиха се и за нас. Хвърлиха око на Изгрева - този красив райски кът и решиха да го обсебят. Пуснаха шпиони, привикваха в милицията ръководителите на братствата в България, разпитваха ги, дано намерят някаква улика.
Не знаеха, че
Учението
на Учителя нямаше нищо общо с политиката.
Веднъж, връщайки се от Школата, брат Велко ми каза, че са го викали в милицията и са го разпитвали. Факсимиле от молба-изложение от Варненското братство до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове в защита на „Изгрев", София, подписана на 17.021969г от 41 членове Факсимиле от протокол за обиск в дома на Г. Жекова и за изземване на литература от Учителя, подписан
към текста >>
92.
НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*
Ходеше по къщите да шие и така чрез разговори проповядваше
Учението
на Учителя.
Кого де срещало, разправяло, че на върха има самодива. Сестрата, която изпълняваше Шестте упражнения, беше варненка. Казваше се Стойна. Тя беше шивачка. После от Варна замина за София.
Ходеше по къщите да шие и така чрез разговори проповядваше
Учението
на Учителя.
Тя беше един от стълбовете на „Изгрева". * * * Учителя също се е качвал на Каменна могила. Това не беше по вкуса на църквата. Един свещеник обадил в полицията, че г-н Петър Дънов е на Камен връх и там държи беседи.
към текста >>
93.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
Да не е желал лозя, нива, пари,
учение
, а да му са дадени?
Така и вие сторете – съсредоточете вашето желание и Господ ще го изпълни. Бог разпределя всичко и Той е, който всички обича еднакво. Обаче виждаме, че всички блага не са еднакво разпределени – защо? Защото желанията не са едни и същи. Има ли човек, който да не е желал нещо, а да му се даде?
Да не е желал лозя, нива, пари,
учение
, а да му са дадени?
Причината на вашата спънка се дължи на вашия живот – минал и настоящ. Затова, за да сполучвате, трябва да разрушите вашата карма. Вие имате мъчнотии наистина, но Бог е, който се явява в тях, и вие трябва да уповавате на Него. И този закон, който говоря сега, няма да го приложите всички еднакво в един смисъл, а всякой ще го прилага за това, от което има нужда. Запомнете, че при желанието ви да бъдат удовлетворени вашите нужди, вие трябва да дадете формата, а Бог ще даде съдържанието.
към текста >>
94.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Може да се каже, че сме проводени да се учим, но какво отношение има това
учение
с бъдещия живот?
Опорна точка трябва да има сърцето, умът, волята и прочее. Без такава опорна точка вие се движите навсякъде, но същевременно няма да извършите никаква работа. Следователно, за да извърши каквато и да е работа, човек трябва да има принципна точка. Ние трябва да имаме правилно гледище върху нещата на света, т.е. да се запитаме какво е нашето предназначение, защо сме дошли в света.
Може да се каже, че сме проводени да се учим, но какво отношение има това
учение
с бъдещия живот?
Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос. Ще се докосна до Библията – тя е една книга, която е излязла от опитността на вековете. Изобщо, основният принцип е Бог, обаче разбирането за Бога не е едно и също. Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен из Вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него. Тия две гледища пораждат причина за разискване.
към текста >>
И ако Кавказката раса не приеме Новото
учение
, ще стане една катастрофа – половината от Европа ще потъне под океана, а културата ще се пренесе в Африка.
Кирил и Методий са славяни. Те ще се явят чрез въплъщение до края на този век, за да подготвят духовно този народ и ще повдигнат славянството. Казакова ще дойде след четири години чрез въплъщаване на физическото поле, а д-р Миркович – след две години. Те се явяват да подготвят душата на този народ. Този век е определен като век на чистене.
И ако Кавказката раса не приеме Новото
учение
, ще стане една катастрофа – половината от Европа ще потъне под океана, а културата ще се пренесе в Африка.
През този мир сега иде магнетическа вълна, която ще пречисти всичко негодно. И тази вълна ще се предшества от признаци, като земетресения, омрази, ненависти. Злото ще се увеличи – това са войните, които се готвят. Но има всички условия да стане обединение на народа и положението на българския народ е много добро. Влиянието на Европа му съдейства, за да се повдига, а именно съдействат му германското и английското влияние, за да се той повдига.
към текста >>
Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и
учението
на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското
учение
и др.
104 Спас Димитров – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в София, по професия чиновник. 105 Величко Граблашев – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно. Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София. Основател на Психическо дружество и редактор на сп. Задгробен живот.
Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и
учението
на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското
учение
и др.
106 Дядо Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни. 107 Дъбник – става дума за железопътната станция на
към текста >>
95.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
Представете си, че хората ви раздумват да не следвате [Божественото
учение
].
Този глас трябва да го победим. Имайте предвид кривите ни отношения спрямо Духовния свят. Трябва да въдворим съзнанието, че имаме връзка с Бога, че Той е Бог верен и неизменяем и че нищо не може да Му въздейства. Първото нещо е да поправим отношенията си спрямо Бога - че Той е наш Баща, наш Господар, който ни е изпратил на работа, и като имаме предвид, че е най-добрият господар и че непременно ще ни даде това, което искаме. Та трябва да възстановим в своята душа едно от тия две положения: или че Господ ти е благ Баща, или пък, че ти е Господар, и то най-добрият Господар.
Представете си, че хората ви раздумват да не следвате [Божественото
учение
].
И тук аз ще ви кажа за пояснение, като с какво може да свърши съмнението. В Англия един бележит лорд имал четиристотин- петстотин длъжници, за които той дал обявление, че ще опрости всички онези от тях, които на определено място и на определен ден и час се явят пред него и изявят това желание. Много и почти всички се събрали, но вместо да побързат и на определения час да се явят пред лорда, на когото да изявят желанието си, че искат да ги опрости, те започнали да разсъждават помежду си и да се изказват, че това обявление и тази покана лордът я правил само за да ги опитва, а не всъщност наистина да им опрости. Продължавали да разговарят върху характера на лорда и остро да го критикуват и така увлечени, нито един не се явил пред лорда. Изведнъж дохожда един бедняк, дрипав, окъсан, и се упътва право при лорда, без да губи нито минута, понеже часът бил настъпил.
към текста >>
96.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
179 Щилиян Кръстев и Петър Тулешков – търновски православнисвещеници,
проявявалиинтерескъмучението
на Учителя Беинса Дуно.
Гумнеров: първото стъпало. 177 Дълголетието – в протокола на П. Гумнеров: благоденствието. 178 Българите, респективно България – в протокола на Д. Голов: българите имат респект, България...
179 Щилиян Кръстев и Петър Тулешков – търновски православнисвещеници,
проявявалиинтерескъмучението
на Учителя Беинса Дуно.
Запазено е писмо на Учителя до тях от 1915 г. (виж Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, ИК Алфиола, Варна, 1996). 180 „Да изправится молитва моя“ – православно литургично песнопение. 181 Да се отдалечи – в протокола на П.
към текста >>
97.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Така трябва ние да разбираме Христовото
учение
: Христос духа и това духане се преобърнало на Светлина, а пък Светлината - на Живот.
Само че трябва да знаем как да употребяваме тия стихове и краски. Защото много пъти употребяваме смирението например, но не сме имали закон да се ръководим. И сега Христос иска по този прост начин да ни научи да съчетаваме нещата и да се ползваме. По Светлината изобщо слизат всичките добри Духове, Божествените духове, и то слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. По всичките ваши желания и мисли вечер се привършват сметките и в Небето знаят дали имате да вземате, или да давате.
Така трябва ние да разбираме Христовото
учение
: Христос духа и това духане се преобърнало на Светлина, а пък Светлината - на Живот.
Тъмночервената краска рисува активността. В духовния Живот винаги трябва да посаждаме и ако всеки ден посаждаме по нещо, тогава ще получаваме. Всякой ден да използваме случаите, защото много пъти Божествените черти се реализират. И Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение за наше улеснение. Той дойде в света да донесе Новата светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура.
към текста >>
За да се повдигне светът, необходимо е да се разбере Христовото
учение
в неговото практическо приложение.
Като дойде християнството, ние трябва да го изучаваме като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която спича и спира напредъка. Формите и догмите трябва да се изменят съгласно нашата възраст, също както се изменят гащите на малките деца според тяхното растене. Да искаме, значи, от Господа Дух според нашата възраст. Гащите, ако са тесни, спъват, та затова явява се нужда да се разширят - същият закон е, който действа в Природата. Трябва да сме умни и да не водим с никого спор; нека сме много толерантни и да изслушваме всекиго, а тези, които не искат да възприемат, нека останат - те ще дойдат дотам, гдето е определено.
За да се повдигне светът, необходимо е да се разбере Христовото
учение
в неговото практическо приложение.
И ако ние успеем да образуваме една духовна струя, да знаете, че ще свършим една много добра работа. Например човек в скръб викне към Бога и Той му изпрати помощ - същото нещо е и с народите. Няма нужда да се разтваряме и да ни знае светът - каква нужда от туй, да даваме на хората да се бъркат в живота ни? Ами че то ще е същото, като да си разкриеш стомаха, вените, мозъка и прочее - неща не само безполезни, но и вредни. Има следователно неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им не търпи противното.
към текста >>
И затова ние трябва да приложим в Живота Христовото
учение
по един нагледен начин.
Прочутият американски проповедник Муди, който неотдавна се помина, винаги е казвал, че дяволска работа е похвалата, която му иде от хората след някоя блестяща реч и проповед. „Дяволът е, който хвали! " - казвал г-н Муди и никога не приемал да го хвалят, но пък когато се е смирявал, той се е равнявал на всичките висоти на Небето. Христос е казал на своите ученици да не търсят слава от човеци, а от Бога. А знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на Живота - как именно трябва да живеем.
И затова ние трябва да приложим в Живота Христовото
учение
по един нагледен начин.
Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза. Изпяхме „Достойно ест" и „С нами Бог" и ни се съобщи, че събранието ще продължи довечера в 6 ч. Забележка: на обед, към 1 ч., когато всички обядвахме под нарочно стъкмения дворен покрив, заваля дъжд, изнаставахме всички, оттеглихме се на сушина под сайвантите на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни църковни песни. Подир обед в 6 ч. подкачихме събранието с „Добрата молитва" и с песните „Тебе поем" и „Да изправится молитва моя".
към текста >>
Защото аз зная много християни, които проповядват Христа, но като влязат в живота, започват да твърдят, че Христовото
учение
е неприложимо.
Искам да зная тази вечер кой е най-важният въпрос, който ви занимава. След като някои от присъстващите отговориха по нещо, г-н Дънов добави: Защо е този стремеж у хората, че във всичките демократически управления, при все че цар не искат, а пък гледаме, че цар си турят? И продължи: За да можем да изпълняваме Волята Божия на Земята, трябва да разберем основния принцип. Предназначението на човека е да познае кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират.
Защото аз зная много християни, които проповядват Христа, но като влязат в живота, започват да твърдят, че Христовото
учение
е неприложимо.
Обаче законът е един и този закон има милиони приложения, та затова не можете намери двама човеци на едно мнение и с едно и също разбиране. Основният принцип е много прост, но неговото приложение е много трудно. Например как можеш да докараш двама души в едно съгласие? Мъчна работа е, вярно, защото омразата и безверието са мисли негативни и понеже съвременните хора работят с отрицателни мисли, затова и в това отношение нямаме всякога сполучливи резултати. Христовото учение не е само стремеж към Бога, а е важно и неговото приложение.
към текста >>
Христовото
учение
не е само стремеж към Бога, а е важно и неговото приложение.
Защото аз зная много християни, които проповядват Христа, но като влязат в живота, започват да твърдят, че Христовото учение е неприложимо. Обаче законът е един и този закон има милиони приложения, та затова не можете намери двама човеци на едно мнение и с едно и също разбиране. Основният принцип е много прост, но неговото приложение е много трудно. Например как можеш да докараш двама души в едно съгласие? Мъчна работа е, вярно, защото омразата и безверието са мисли негативни и понеже съвременните хора работят с отрицателни мисли, затова и в това отношение нямаме всякога сполучливи резултати.
Христовото
учение
не е само стремеж към Бога, а е важно и неговото приложение.
Защо повдигаме ръце, когато се молим? Вдигането на нашите ръце към Бога означава съединение, приемане [на] сила. Дясната ръка означава Божествената Мъдрост, а лявата - Божествената Любов. Значи при вдигане на ръцете ние се съединяваме с Неговата Мъдрост и с Неговата Любов. Сега, за да се разкрият много работи в Природата, трябва да няма съмнение, а за да няма съмнение, трябва да има Светлина.
към текста >>
От чисто християнско гледище, богатството, славата,
учението
показват къде е Господ - дали е вътре, или вънка.
В Небето силните и умните слугуват на слабите, а на Земята слабите и безумните слугуват. Ние, които сме тръгнали в този Божествен път, трябва да се научим да се смиряваме. Защото иначе може и даприсъстваме на такива събрания по седем дни, но няма да се благословим, докато само един ден може да присъстваме и да се благословим. Не бива да завиждаш, защото ако завиждаш, показва, че твоето сърце е нечисто и неспокойно. И в това събрание не се викате по човешки, а се викате от Господа.
От чисто християнско гледище, богатството, славата,
учението
показват къде е Господ - дали е вътре, или вънка.
Когато е вътре, вървят работите добре, а вънка ли е, повидимому не отиваме добре. Обаче, дали е Той вътре, или вънка, трябва да сме благодарни. Ако някой от вас страда, да знае, че Господ работи, и трябва да има търпение, защото къщата един ден ще се построи и добре мебелира, а ние ще видим, че нашите разсъждения са били само умувания. Това, което правим сега тук, в това събрание, Господ се доволства от нас, защото това е просто забавление. Като приемем това така, ще растем от Сила в Сила.
към текста >>
По същия начин сдъвквайте и Божественото
учение
, когато влезе у вас - сдъвквайте го и за по-нататък оставете да се разнесе по цялата душа.
Само че вие спрямо Него [трябва] да бъдете верни, да бъдете изключително под Неговото ръководство, та през годината може да ви се дадат някои внушения, от които ще се ползвате. Ако започна да ви давам аз тия внушения и да ви упътвам, тогава ще спъна и себе си, и вас. А като оставям тази работа на Духа, тогава ще пестим и време, и енергия; а освен туй, повече се и ползваме, когато Духът действа. Аз ще ви дам общо упътване. Не се страхувайте - сдъвчете храната и оставете на стомаха да върши своята работа.
По същия начин сдъвквайте и Божественото
учение
, когато влезе у вас - сдъвквайте го и за по-нататък оставете да се разнесе по цялата душа.
Имайте здрави духовни зъби и здрави стомаси. Внимавайте в това, защото ни предстои да изправим погрешките на миналото. Тъй като вие всички заедно, с мнозина други още, сте спъвали този народ, та затуй сте изпратени в него да се поправите. Тия ви грешки на миналото вие ще можете да узнаете, но само ако ви пренесе човек в Астралния свят. Вие сега имате всички добри желания да изправите миналото и мисля, че петстотинте години 271 са ви дали добра опитност, та вече нямате нужда от опитност.
към текста >>
98.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Златният светилник309 означава Христовото
учение
, което сега се търси и което сега настава.
Дух Вечен подразбира безсмъртието, към което ние всички се стремим. Казвасе: „Бъдете съвършени и вие" 308, т.е. да бъдем съвършени, както е Бог по отношение на нас съвършен в милост, благост, снизходителност. Първата дарба, с която трябва да започнете, то е милосърдието. Понеже Христос иде, то силата Му ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, а следователно и прогресът на човечеството ще бъде такъв.
Златният светилник309 означава Христовото
учение
, което сега се търси и което сега настава.
Повечето от хората спят. Сега Седемте Духове действат, последната тръба е затръбила и вие всяко нещо бързо и неуморно ще гледате да го разберете, ако досега не сте сторили това. Аз искам на първо място да имате вътрешно спокойствие, защото ние в сегашно време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята и което от хиляди години се е очаквало. В древността са говорили за него мъдри човеци - пророците, за него говорят и днешните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили за идването на Христа и аз няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите.
към текста >>
После, за
учението
: няма нужда и излишно е да бъдат всички учени, а порядъчното е да има известно съчетание в обществото в това отношение.
Прочее, начин за лекуване ви дадох: да паднете пред Исуса Христа, като имате предварително много голямо смирение, та да ви въздигне и помогне. От света, в който сме поставени, на всяка една стъпка можем да черпим сила и поука и имаме правото да творим. Всякой, който е тръгнал из Пътя, трябва да има желание. А твърдението в източната философия, че ние трябва да убием всяко наше желание, е наполовина вярно, защото с това едва ли ни се казва друго, освен това, че следва да се положи старание от наша страна да изкореняваме всичките наши лоши желания, всички бурени, които да заместим с добри стремежи, с които да вървим из Пътя, из който ни е определено. Така пъргавият човек например не бива да иска да става флегматичен и да изменя корена на своето естество, защото всичката опасност е там.
После, за
учението
: няма нужда и излишно е да бъдат всички учени, а порядъчното е да има известно съчетание в обществото в това отношение.
Например, ако майката заработи върху себе си, ще придаде своя живот и на децата си. Както не е възможно един трън да го обърнем в лоза и прочее, така е невъзможно да обърнем едно наше лошо желание в добро. Ето защо далеч по-добре ще сторим, ако се обърнем да образуваме първоначалната Чистота в нас. А това ще направим само при нозете Христови, гдето има жизнен елемент, в който има всичките качества, за да изхвърли вредните елементи на нашето естество и да ги замести с полезни. В новата химия всичките елементи имат двояки действия - има атоми положителни, има атоми отрицателни.
към текста >>
И за да се разбере
учението
Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота.
Иларионов и Д. Цанев прочетоха съответстващите места от Евангелията. Най-подир Учителя, след като прочете Псалом 75 и от Евангелието на Йоанна глава 3-та, каза: Мнозина са се причестявали, но не всички разбират дълбокото значение на Господнята вечеря. А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат Вяра без съмнение - детинска вяра.
И за да се разбере
учението
Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота.
И трябва ум, непокварен от съвременната философия - да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на Земята ние можем да ги разбираме само символично. Па и сам Христос никога не е говорил направо, а казва например, че хлябът бил Неговото тяло, а виното - Неговата кръв, и прочее. И действително хлябът, който имаме, това е емблемата на Словото Божие.
към текста >>
Хлябът означава
учението
Христово, а виното - Неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него.
И тъй, да пием вино, значи да бъдем така огнени, както Серафимите. Да, Любовта следва да бъде така огнена. Това, което става тази вечер тук, не е пречистване, както може някои да мислят, а е възпоминание, защото ние трябва да си спомним това, което Христос е казал и вършил - да си спомним онези възвишени мисли, за онази велика Любов, чрез която Той ни е избавил. Туй е то, което ни се казва чрез всичко туй, което имаме тук тази вечер. Та значи, ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно.
Хлябът означава
учението
Христово, а виното - Неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него.
Житното зърно, това е именно Христос. И днес, когато това житно зърно е толкова в употребление, значи целият свят се храни от Христос. Житните зърна са Неговото тяло. Веществото на житното зърно, това са соковете - манната, с която Ангелите са се хранили. Житното зърно е емблемата на Христа.
към текста >>
Защото, като дойде Христовото
учение
, много и много хора просто ще полудеят и също както стари мехове, ще се изпопукат.
" Всички отговарят: Ще ги приемем. Но те идат 342 за вашите сърца и умове и ако ги дадете, те ще ви свържат с Христа, явяването на който ще стане мигновено - в един момент, равен на момента, в който става запалването на бенгалския огън. И ако Христос още замедлява да дойде, то причината е, право да ви кажа, че вие още не сте готови. С това далеч нямам намерение да ви правя упрек, но просто ви подсещам да се приготвите, та да можете да бъдете в центъра на вашето развитие.
Защото, като дойде Христовото
учение
, много и много хора просто ще полудеят и също както стари мехове, ще се изпопукат.
Да, нашите тела при дохождането на Христа ще се трансформират също както става с пеперудата. А това ще стане, когато настъпи времето на елините, когато вместо Христос да се разпъне на кръста, ще бъде въздигнат. Защото съвременната наука фалира, а тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, който може да тури в порядък енергията, която се иждивява за пушки, ножове и копия. Това е прославлението, което иде от Христа. Христос иска да имате умове досетливи, умове ловки, пластични, а от глупостта иска нито помен да не остане.
към текста >>
Това е
учението
Христово.
И ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще. Аз ви проповядвам един Христос, който е между вас - слушате гласа Му, но Го не видите. И аз искам, както желязото [и огънят], да се познаете, че сте били с Христа. Все-таки Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично тя голяма ли е, или малка; а вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата. Нека излезе някой от вас и да каже, че съм покварил неговото сърце и неговия ум, и аз съм готов десетократно да му заплатя разноските.
Това е
учението
Христово.
Времената са толкова назрели, щото Христос ще се яви, но как ще ви намери вас? Между нас не може да има противоречия, каквото и да говорят свещениците и владиците, стига те да говорят истината. Една планина можеш да гледаш от разни страни и можеш да имаш разни възгледи за нея. Така и Слънцето - можеш да го гледаш от каквато и обстановка да желаеш и можеш и за него да си съставиш разни понятия. Така е и с хората.
към текста >>
Когато се преподава едно
учение
, опитайте го - опитайте го, също както химикът анализира водата.
Та като отворя ума ви и сърцето ви, вие удачно ще отидете в света. Много и много бих ви казал, но умовете ви трябва да са готови. Аз мога на вас да говоря и като на такива, които са гощавани на царска трапеза с изрядни ястия и прочее, обаче това няма да ви ползва. Повече ще ви ползва, ако се нагостите с малко супица и хлебец, отколкото ако ви разправям за ястията на царската трапеза, която сме видели. После - ако искат да разберат Истината много от вас, обърнете се към Господа и Го попитайте.
Когато се преподава едно
учение
, опитайте го - опитайте го, също както химикът анализира водата.
Само внимавайте да бъдат на мястото си хората, които анализират моето учение. Виждате колко съм свободолюбив аз. Само знайте, че права и задължения отиват паралелно. Някои от вас искат да бъдат свободни, но в какво се състои тази свобода? Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от Църквата и попа си, а пък казва, че бил свободен.
към текста >>
Само внимавайте да бъдат на мястото си хората, които анализират моето
учение
.
Много и много бих ви казал, но умовете ви трябва да са готови. Аз мога на вас да говоря и като на такива, които са гощавани на царска трапеза с изрядни ястия и прочее, обаче това няма да ви ползва. Повече ще ви ползва, ако се нагостите с малко супица и хлебец, отколкото ако ви разправям за ястията на царската трапеза, която сме видели. После - ако искат да разберат Истината много от вас, обърнете се към Господа и Го попитайте. Когато се преподава едно учение, опитайте го - опитайте го, също както химикът анализира водата.
Само внимавайте да бъдат на мястото си хората, които анализират моето
учение
.
Виждате колко съм свободолюбив аз. Само знайте, че права и задължения отиват паралелно. Някои от вас искат да бъдат свободни, но в какво се състои тази свобода? Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от Църквата и попа си, а пък казва, че бил свободен. „Ама - ще кажеш - попът е ръкоположен." Да, но ти видял ли си кога от Христа е ръкоположен?
към текста >>
Но ще ни се каже, че мъртвите не се виждат и това
учение
е от лукаваго.
Затова, когато искаш да бъдат будни хората, говори им за пари, а когато искаш да ги приспиваш, говори им за Небето. И така, раждат се всевъзможни противоречия. Но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот - с бъдещия, настоящото положение на Земята - с бъдещото и положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие вътре в нас - именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум и с нашето сърце. Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил, и веднага съвременните противоречия щяха да станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можехте да виждате на хиляда и на десет хиляди километра, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите - щяхте да видите същинското положение на нещата.
Но ще ни се каже, че мъртвите не се виждат и това
учение
е от лукаваго.
Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на всеки предмет, от който не се интересувате, и спрямо него вие сте в безсъзнание. А пък от философско гледище никога не може да се яви в човека една мисъл, ако няма някъде форма за нея. Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброяват и по отношение на техните форми могат да съставляват друга област на изучаване. Добрите ни желания и мисли представляват растенията, от които Ангелите се хранят, и ако тези растения не дават плодове, Ангелите ги отсичат.
към текста >>
Значи Христовото
учение
и Павел не са за деца.
Затова благодарете на Бога, че имате вашите деца, познайте душите им, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат татко и мамо. А като изучите всичко това и като придобиете дарбите от стих 28-и на прочетената глава, ще познаете защо тия деца ви викат татко. Павел, който е писал тия думи, беше запознат с еврейската Кабала и беше много сведущ, но човеку са нужни голямо въже и едра кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павел. И затуй е то, че хората, като се срещнат с тая мъчнотия, току ги видиш, че потърсили по-плитък кладенец.
Значи Христовото
учение
и Павел не са за деца.
Па и не е за показ дълбок кладенец на всекиго, защото има някои, та се страхуват, щом им покажеш такъв - на страхливия покажи плитък кладенец. Някои, като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец? Знаете ли законите и пророците, знаете ли онова, което разбраха дванадесетте рибари, които озадачиха тогавашната цивилизация? Те бяха наистина прости хора повидимому, но който се уловеше в тяхната мрежа, не можеше вече да се избави.
към текста >>
С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, да им кажем как трябва да се приложи Христовото
учение
във всичките негови подразделения.
Като правите така, Христос ще бъде между нас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух - изпраща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но казахме за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелистките проповедници и поповете. И сега ние трябва да започнем да даваме за Господа и на Господа.
С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, да им кажем как трябва да се приложи Христовото
учение
във всичките негови подразделения.
А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тая глава. Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате: „Изцели ни." Ами че аз ви излекувам, а ето, вие пак грешите, грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер. Трябва да се учреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у нас има нещо повече.
към текста >>
И ясно е защо евреите не са възприели Христовото
учение
, следователно защо и много не могат да възприемат Христовото
учение
.
Ще взема като текст 22-ри стих от 10-а глава от Евангелието от Йоанна. Всички сте запознати със зимата, нейните свойства и качества - имате опитност какво тя може да направи. Тя всякога взема от топлината - който е болен, очиства го, който има повече топлина, взема я и прочее. Когато зимата дойде, тя търси само богати хора, като едного лихваря, който [ти] дава пари само ако си богат. Има едно съвпадение в този стих, а именно, че Христос отишъл в храма, когато между евреите е било зима.
И ясно е защо евреите не са възприели Христовото
учение
, следователно защо и много не могат да възприемат Христовото
учение
.
Защото е зима, стоят у дома си и отвън никаква работа не може да се върши - нито се оре, нито се жъне, нито се сее. Ето защо Христос, когато дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятното време. Това благоприятно време е необходимо сега за нашия растеж. Разбира се, като ви говоря за зима, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди. Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен и зима, които означават четирите стъпала на човешкия живот.
към текста >>
Но
учението
не е за глупавите, а е за мъдрите; силата не е за слабите, а е за силните; богатството не е за сиромасите, а е за богатите.
Има един пример от Северноамериканската война. Главнокомандующият, всеки ден като правел ревизия, видял един капралин, че забрал десет войници да носят една греда, без да им помага. Той приближил при войниците, помогнал им и си заминал, без да се яви кой е и какъв е, а при това бил и простичко облечен. Отсетне станало известно на капрала, че този помагач бил главнокомандующият, и останал изобличен. Христос сега заварва мнозина, че дигат греди, и Той им помага, без да вика вас, защото си капрал, а отсетне ви каже: „Аз Съм главнокомандующият." Днес в Църквата се казва и постъпва като този капрал, поповете учат по този начин.
Но
учението
не е за глупавите, а е за мъдрите; силата не е за слабите, а е за силните; богатството не е за сиромасите, а е за богатите.
Ако някой е оглупял, то е, защото той е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек в следующото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак, със свързан ум и ограничени, свързани дарби. Вижте един човек, който е сакат; казвате: „Горкият човек." Добре, но той в миналото е изпочупил много крака и ръце на другите и затова сега Господ го свързва в ръцете и краката. По този начин можем да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, ама това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Да, може да не е според някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, защото не сме срещнали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели или светли.
към текста >>
Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото
учение
, чрез своя език да произнесем това Име, само тогава ще намерим откъде се е явило заклинанието, което се е въвело между съвременното духовенство.
Казват, че старият човек оглупява - защо? Защото Господ го стопява и от двеста стане на два килограма; и като сте по-леки, казват, че сте оглупели. Но за нас е празна работа този израз, защото именно в този случай ние притежаваме Божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице - на красивото лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като я сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите.
Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото
учение
, чрез своя език да произнесем това Име, само тогава ще намерим откъде се е явило заклинанието, което се е въвело между съвременното духовенство.
Виждаме, че Христос казва да не кълнете; значи всички тия, които кълнат, не са научили произношението на думата Любовь. Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин; може да е кръстен с Йоановото кръщение, обаче не е кръстен с Огън. Та когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да произнасяме думата Любовь, защото именно с тази дума започва Животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и Любов.
към текста >>
Ето на, това
учение
аз го изпълнявам.
Даже виждаме, че когато спореха за тялото на Мойсея, Михаил не смея да произнесе против него хулително осъждане, но рече: „Господ да ти запрети."365 Но свободен е всякой - който иска, може да кълне; но аз ви казвам: не бива да кълнете. Който не може да произнесе думата Любовь, той ще кълне и затова той сам ще си отговаря, аз няма да отговарям. Аз ще ви приведа един пример: нося пушка, на полето мога да те убия, но с думата Любовь аз те връзвам - питам те кое е по-хубаво. С. Драганов: По-хубаво е, като вържеш мен, да вържеш и дявола. Е, значи виждаме с този пример кое е по-доброто.
Ето на, това
учение
аз го изпълнявам.
Свещениците говорят против мен, но като се явя пред тях, те веднага млъкват. Защото аз като отивам някъде, не отивам сам, а отивам заедно с Христа. Някои казват: „Ти познаваш ли Христа? " Не само това, но се и уча от Него. И така, при сегашните условия по-ефикасна и по- силна дума от думата Любовь няма.
към текста >>
99.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
И ще пристъпим към известно практическо приложение на Христовото
учение
.
Тази година ще работим индивидуално за своята душа. Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, уякчаването, укрепването на ума, сърцето и душата. Ще работите изключително за себе си, в най-благородния смисъл. И затуй събратята ще се разделят на две категории: жените ще се събират отделно, мъжете - също отделно. Сега е общо събрание, после може да ви разделя на още две; ще наредим така, че мъжете да се събират сутрин, а жените - вечер.
И ще пристъпим към известно практическо приложение на Христовото
учение
.
Доста философия! Някои от вас знаят повече, отколкото аз във философията, и ви се радвам. Но в едно куцате всички - практически не знаете колкото мен. По философията може да ме оборвате, но в практиката не можете 377. Ще ми бъде приятно да ме оборите и на практика.
към текста >>
Христос е разбирал именно тия вътрешни форми, че не може да се внася нова истина, ново
учение
в стари форми.
Искам да кажете истината. П. Ковачев: Розовата линия на прозореца - формата и, както е направена. И тази форма има своя смисъл. Прави ви впечатление, без да знаете защо, а апелира към вас. И тъй, за да можем да променим своите религиозни възгледи, трябва да изменим старите мехове.
Христос е разбирал именно тия вътрешни форми, че не може да се внася нова истина, ново
учение
в стари форми.
Подразбира се новата Божествена форма, която може да носи това учение. Старите мехове е Черното братство, новите мехове е Бялото Братство. Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото Братство в меховете на старото братство. Вие можете да си послужите, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налейте ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне.
към текста >>
Подразбира се новата Божествена форма, която може да носи това
учение
.
П. Ковачев: Розовата линия на прозореца - формата и, както е направена. И тази форма има своя смисъл. Прави ви впечатление, без да знаете защо, а апелира към вас. И тъй, за да можем да променим своите религиозни възгледи, трябва да изменим старите мехове. Христос е разбирал именно тия вътрешни форми, че не може да се внася нова истина, ново учение в стари форми.
Подразбира се новата Божествена форма, която може да носи това
учение
.
Старите мехове е Черното братство, новите мехове е Бялото Братство. Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото Братство в меховете на старото братство. Вие можете да си послужите, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налейте ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне. Тъй щото и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма.
към текста >>
Когато един човек е лек и води порочен живот, и е забогатял неправилно, ако възприеме Христовото
учение
, ще почне да губи - то е факт.
Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото Братство в меховете на старото братство. Вие можете да си послужите, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налейте ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне. Тъй щото и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не може да я задържите във вашите стари форми - Господ ще ги разруши във вас.
Когато един човек е лек и води порочен живот, и е забогатял неправилно, ако възприеме Христовото
учение
, ще почне да губи - то е факт.
Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви - ще се върна към стария живот." Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка. Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин. Например някой станал набожен, казва: „Ще се моля три пъти на ден", но в какво седи формата? Обърнете внимание дали това не е едно външно изявление, дали сте станали по- снизходителни, по-учтиви. То е формата, в която трябва да проявите тази истина.
към текста >>
И тъй, новата религия или
учение
на Христа на физическото поле е религия на красивите форми, на музиката, на съзвучието, на поезията.
Значи законът е, че когато се хвърли една добра мисъл, една добра форма в света, тя непременно след ден, година, две, след век ще произведе своя ефект. То е дело на Бога. И ние от Невидимия свят ще гледаме резултатите на тези форми, ще гледаме плодовете на нашите дела. Нещата няма да бъдат минали, настоящи и бъдещи, всичко ще се вижда едновременно в Духовния свят. Тогава ще направим отчет как трябва да работим в бъдеще.
И тъй, новата религия или
учение
на Христа на физическото поле е религия на красивите форми, на музиката, на съзвучието, на поезията.
В поезията това е ритъм, в музиката това е съзвучие, а в чисто физическия свят това е външна красота. Това е външната страна на религията, на която всички хора сега са подчинени. И ако някои са отпаднали в религиозно отношение, това не се дължи на религията, а е станало в тях обезформяне на красивите форми, изваждане на религиозни идеи. Трябва да се повърнем към чистото Христово учение. Ако бих имал време, бих ви изтълкувал защо Христос е говорил с притчи.
към текста >>
Трябва да се повърнем към чистото Христово
учение
.
Тогава ще направим отчет как трябва да работим в бъдеще. И тъй, новата религия или учение на Христа на физическото поле е религия на красивите форми, на музиката, на съзвучието, на поезията. В поезията това е ритъм, в музиката това е съзвучие, а в чисто физическия свят това е външна красота. Това е външната страна на религията, на която всички хора сега са подчинени. И ако някои са отпаднали в религиозно отношение, това не се дължи на религията, а е станало в тях обезформяне на красивите форми, изваждане на религиозни идеи.
Трябва да се повърнем към чистото Христово
учение
.
Ако бих имал време, бих ви изтълкувал защо Христос е говорил с притчи. С тях Той подразбира известен начин, метод, който дава на света. Понеже хората на Неговото време не бяха готови, даде на света тоя образ, за да се запази за нашето време. Ако Христос дойде сега, няма да се занимава с тях и с това, Той ще говори по други работи. Ония, които преди две хиляди години не са Го разбрали, ние трябва да Го разберем.
към текста >>
Тогавашното
учение
на Христа е основа на сегашното, което се говори на света.
Ако бих имал време, бих ви изтълкувал защо Христос е говорил с притчи. С тях Той подразбира известен начин, метод, който дава на света. Понеже хората на Неговото време не бяха готови, даде на света тоя образ, за да се запази за нашето време. Ако Христос дойде сега, няма да се занимава с тях и с това, Той ще говори по други работи. Ония, които преди две хиляди години не са Го разбрали, ние трябва да Го разберем.
Тогавашното
учение
на Христа е основа на сегашното, което се говори на света.
И затуй именно тези форми, които са на работа в нашия мозък, ще претърпят известни промени - кръвоносните съдове, дихателната система, стомахът, всички клетки ще претърпят изменение; енергията от физическото поле трябва да се трансформира в Духовния свят. Ние черпим енергия, за да работим Горе, това тяло е вътре в нас. Като казвам в нас, то е тук (показва гърдите). Главата е Небето. Бог живее в главата, но Ангелите живеят в [белите] дробове.
към текста >>
Не можем да приложим Христовото
учение
максимално.
Светът върви по своето, няма да го подчиним на себе си, ще излезем вечерно време. З. Желев: Аз съм баща, имам син, когото примамва такава жена; може ли да си служим с магически формули, за да ги скараме? - Ами че туй изкуство знаят всички българи. З. Желев: Не е ли грешно? - По-малкият грях се предпочита пред по-големия.
Не можем да приложим Христовото
учение
максимално.
З. Желев: Като направим такова нещо, няма ли да побъркаме на неговата карма? По-добре е да го оставим, да прави каквото ще. - Ако вашата душа има голямо желание и той иска вашата помощ, помогнете му. Ако сам не иска, остави го. Вашата мисъл попада към първата категория, когато лошата мисъл е облечена в красива форма.
към текста >>
Често когато се проповядва ново
учение
, в хората се заражда страх да не би да се излъжат.
Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плодът да расте, да се развива. Искате да бъдете добри; не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина. Вие може да седите в един стар мех хиляди години и никога да не израстете. Може би ще бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в един човешки мозък или в човешко сърце, човешки дроб, човешки нерв. Следователно Светлината е за нас необходима.
Често когато се проповядва ново
учение
, в хората се заражда страх да не би да се излъжат.
Но кален човек, който седи в блато, бои ли се да не би да го турят в кално място? Ами че ти си окалян, ами че ти си починал, като седиш в това блато. - „Да не ме доведе в пъкъла" - ами че ти, като стар мех, си вече в пъкъла. Никога не допущай в ума си отрицателни мисли, накарайте ума си да излезе към Виделина, към Бога и не се бойте за плътта. А че щял да се пукне вашият мех, нека се пукне; и колкото по-скоро се пукне, толкоз по-добре ще бъде за вас.
към текста >>
Сега, като ме слушате, зная, казвате си: „Тежко
учение
, как ще се излезе, няма стълба, удовете са деликатни, ще има болки." Мързеливите нека седят, но трудолюбивите трябва вече да излязат навън.
Ние много се грижим за физическото тяло. Съвременните бащи и майки в едно отношение аз ги уважавам, защото искат да издигнат телата на синовете и дъщерите си, правят им добри къщи и дрехи, все тялото възпитават, но най-малко от тях се грижат за душите на своите деца. Христос изисква да намерим душите на своите синове и дъщери, а те - на своя баща и майка, и да постъпим както трябва. Как ще стане това? Трябва всички да излязат из старите мехове, из своите изби.
Сега, като ме слушате, зная, казвате си: „Тежко
учение
, как ще се излезе, няма стълба, удовете са деликатни, ще има болки." Мързеливите нека седят, но трудолюбивите трябва вече да излязат навън.
И когато Христос казва да се отречеш от себе си, подразбира да излезеш из избата на своето Аз, да умориш този микроб и като го умориш и оставиш да излезе из избата нагоре, ще се освободиш от неговото влияние. И тогава ще дойде един добър микроб да се засели в теб, и понеже обича Виделината, той ще те изведе към нея и ще родиш добър плод. Не си туряй илюзията, че някой може да те научи на това. Христос спасява, но за да те спаси, трябва първо да пукнеш своя стар мех. Христос, когато хване, все стари мехове хваща.
към текста >>
Ще го турим да се пече и ще кажем: „Ти, като се опечеш, ще станеш добър и ще се радваме." Това е, което иска да каже Христос, а това е то дълбокото
учение
- да дадем простор на нашата мисъл.
Това е дефиницията: всяко нещо, което расте, е Добро, а което разрушава, е зло. Всяко нещо, което дава подем на мисълта, е Добро, а това, което стеснява мисълта, е зло. Всяко нещо, което разширява нашите чувства към добро, е Добро и обратното. Усещате стеснение - във вас има зло; извадете микроба и го опечете, той не служи на плода. Осем хиляди години ние плакахме за този живот-кърлеж, нека сега той плаче.
Ще го турим да се пече и ще кажем: „Ти, като се опечеш, ще станеш добър и ще се радваме." Това е, което иска да каже Христос, а това е то дълбокото
учение
- да дадем простор на нашата мисъл.
Стиска те мозъкът - зло има в него; излез към Виделината, нека се пукне злото. Глава те притиска - излез към Виделината, нека се пукне старият мех, ново вино ще протече. Като се пукне старият мех, нов веднага ще се образува. Когато варта се опече, образуват се новите форми, клетките, атомите вземат вече друго подреждане. И сега, главната мисъл, която искам да остане във вас в практическо отношение, е да имате стремеж да излезете към Виделината.
към текста >>
Когато дойде онзи царски син и царска дъщеря, тогава децата им ще бъдат благородни - това е Христовото
учение
.
Твоята жена е благородна, от царско произхождение - нейната душа е пълна с Любов, готова да се жертва за теб. Тази, която те изнудва, тя не ти е жена, тя те лъже. Долу тия маски на слугини! Нека мъжете и жените раждат деца. Сега все слуги и слугини раждат, децата на тях мязат.
Когато дойде онзи царски син и царска дъщеря, тогава децата им ще бъдат благородни - това е Христовото
учение
.
Сега ние сме пуснали тия дяволски микроби у нас, които всякой ден внасят нещо лошо в нашите изби и без да се сещаме, казваме, че мъжът бил лош, жената била лоша. В Индия има известна секта, последователите на която не се женят и за да продължат своята секта, крадат чуждите деца и вербуват по този начин свои адепти. Злото осем хиляди години е вербувало своите адепти от нас. Хората са роби, крадени деца, те имат майки и бащи, които осем хиляди години ги търсят от Небето. Защо е тази война?
към текста >>
Обаче дойде новото спиритическо
учение
и казва, че има и друг свят.
Сега идва Господ да преобрази тия страдания в Добро за човечеството. Аз гледам на добрата страна, че Той пече вече хората във варницата, после ще тури вода отгоре на варта и ще замаже къщата си. Като се разрушат всички изби на Земята, няма да има място за злото и тогава ще се изпълнят думите: „Ще бъде едно стадо и един пастир."386 Зло няма да има, защото няма да има изби. Тъмнотата живее само в избите - четири стени и покрив без прозорци. Ние сме майстори да съграждаме такива изби; има писатели, напишат една книга така, че не можеш да видиш на нея прозорец - така пишат материалистите.
Обаче дойде новото спиритическо
учение
и казва, че има и друг свят.
Пробий прозорците! Какво ще направят старите мехове? Разбира се, ще се пукнат. Тия, които са тук, ще видят, че има и друг свят. - „Има духове, ама лоши са, пазете се" - лошите духове са долу, където живеем; вън, във Виделината, са добри.
към текста >>
Старото
учение
ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него - и практично, и целесъобразно.
- „Има духове, ама лоши са, пазете се" - лошите духове са долу, където живеем; вън, във Виделината, са добри. - „Ама вярвате ли в духове, вие сте лош" - а вие не вярвате, които живеете между тия микроби. Вярваме в духовете на Виделината, които работят, които изработват нашата Свобода, които просвещават нашите умове, които облагородяват нашите сърца - в тях ние вярваме. Долу ония духове, които ни мислят злото! Ние сме били досега техни роби.
Старото
учение
ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него - и практично, и целесъобразно.
Така цялата Земя ще се преобрази в плодна градина и ще станем хора плодоядни, а не месоядни. Тия именно лоши духове ни научиха да ядем месо, понеже сме имали кучешки зъби. Когато направи Господ човек, последният нямаше кучешки зъби - това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде. Турил си изкуствените си зъби - тях Господ ли ти ги създаде?
към текста >>
Това е
Учението
, което ви праща днес Христос, да излезете към Него.
Някои ще попитат: „Като умра, дали ще ме турят в пъкъла? " Кажете: „Ще те турят, а мен - на друго място" - кажете му истината. - „Ама ние ще живеем в избата" - то е цяла измама, в тази изба няма Живот. Това са двата принципа: всякой, който прави зло, значи който обича злото, мрази Виделината и ще стои вързан, а онзи, който прави Добро, отива към Виделината. Плодовете изискват светлина, за да узреят - то е закон много добре обоснован.
Това е
Учението
, което ви праща днес Христос, да излезете към Него.
Той вика пред вашите изби - направил е стълба, отворил е вратата и вика: „Излезте навън" (обаждат се: Амин). Някои казват: „Дълги години сме живели в този затвор; като излезем, ще ни се повредят очите." - няма да им се повредят очите. - „Да ни турят превръзки" - никакви превръзки не ви трябват. Ще излезете всинца пред Христовата виделина и ще разберете дълбокия смисъл на Любовта. Сега - научете закона на Божествената Любов, научете се как да любите.
към текста >>
100.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и
учението
на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското
учение
и др.
104 Спас Димитров – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в София, по професия чиновник. 105 Величко Граблашев – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно. Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София. Основател на Психическо дружество и редактор на сп. Задгробен живот.
Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и
учението
на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското
учение
и др.
106 Дядо Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни. 107 Дъбник – става дума за железопътната станция на Долни Дъбник, Плевенско. 108 Пенка Бъчварова – последователка на Учителя Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров. 109 Мария Гладкова Байчева, по мъж Дойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Иван Дойнов. Родена в Лясковец, живял в София, завършва земния си път през 1943 г.
към текста >>
179 Щилиян Кръстев и Петър Тулешков – търновски православнисвещеници,
проявявалиинтерескъмучението
на Учителя Беинса Дуно.
176 Първата стъпка – в протокола на П. Гумнеров:първото стъпало. 177 Дълголетието – в протокола на П. Гумнеров:благоденствието. 178 Българите, респективно България – в протокола на Д. Голов: българите имат респект, България...
179 Щилиян Кръстев и Петър Тулешков – търновски православнисвещеници,
проявявалиинтерескъмучението
на Учителя Беинса Дуно.
Запазено е писмо на Учителя до тях от 1915 г. (виж Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, ИК Алфиола, Варна, 1996). 180 „Да изправится молитва моя“ – православно литургично песнопение. 181 Да се отдалечи – в протокола на П.
към текста >>
НАГОРЕ
