Търсене в текстове за 'Успокоение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 42 резултата в 37 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори.
Препоръчва се жълтият цвят и при главоболие, но не от стомашен произход (Ganser). Оранжевия цвят се препоръчва за оживяване на периферните нерви, той се препоръчва и за настроение при мрачност. Според някои, той отстранявал разсеяността, умората. Също го препоръчва Ganser при инфлуенца. Някои го препоръчват за гърлени болести. Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори. Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство. Светлозелените лъчи действат насърчително (Ваbitt) за склонните да отпадат духом. В психологично отношение особено значение има оттенъка на всеки цвят. Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности. Според Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят.
към текста >>

2. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Градския кмет г.Мандажор предложил на лекаря да употреби музиката за успокоение на болния.
Жермен Сей е лекувал по същия начин тая болест, чрез песен и ритмични движения или звуковете на един оркестър. За същата болест музиката се препоръчва и от Фоае, Софаж и Бордело. Можон цитира един случай за излекуване от треска. Касае се за един учител по танц, който се разболял от някаква треска, която скоро се обърнала в лудуване. Той отказвал всяко лекарство, което му било давано. Градския кмет г.Мандажор предложил на лекаря да употреби музиката за успокоение на болния. Лекарят, обаче, се боял да не му се присмеят и не приложил музикотерапия, но за това пък един от приятелите на болния, който добре свирел на цигулка, почнал да свири на болния най-любимите му арии. Хората помислили, че свирачът е по-луд от самия болен. Но скоро видели лицето на болния, че добило израз на приятна изненада. След четвърт час болният заспал През време на тоя сън той получил криза, която го спасила. Казват, че когато княгиня Пигнатели от Неапол се разболяла от треска, била излекувана с песен от знаменития Хас, изпълнена от рицаря Рааф. П.
към текста >>

3. КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ Ако звездите се движат в пространството и във взаимно притегляне и отблъскване запазват всемирната хармония и движение, ако слънцето и луната следват неизменно своя път, оказвайки признато влияние върху живота и развитието на всички същества на земята, ако растенията със своя дъх донасят успокоение и радост, замайване, а понякога и смърт на вдъхващия аромата им, ако всичко в природата е подложено на такова взаимодействие и ако всичко следва закона за причина и последица, може ли да допуснем, че само човекът е освободен от взаимодействието в природата?
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ Ако звездите се движат в пространството и във взаимно притегляне и отблъскване запазват всемирната хармония и движение, ако слънцето и луната следват неизменно своя път, оказвайки признато влияние върху живота и развитието на всички същества на земята, ако растенията със своя дъх донасят успокоение и радост, замайване, а понякога и смърт на вдъхващия аромата им, ако всичко в природата е подложено на такова взаимодействие и ако всичко следва закона за причина и последица, може ли да допуснем, че само човекът е освободен от взаимодействието в природата? – Проявите на живота идат да ни докажат обратното – и човекът, който е също живо същество попада под общия закон на взаимодействието. – И хората си въздействат един на друг, обаче това взаимодействие не е толкова силно, за да го схванем с нашия ум, но все пак достатъчно силно, за да го почувствуваме. Нещата съществуват независимо от това, дали ние знаем за тяхното съществувание или ако знаем, независимо от това, дали сме могли да ги класифицираме и подведем под определени норми и закони. Кой не е чувствувал промяна в настроението при срещата с любим приятел, лъхващ радост и живот от себе си и около себе си? Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „тъгата" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред лъчите на пролетното слънце.
към текста >>

4. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Помнете, че сте есперантисти и се гответе да подемете с още по-голяма жар вашата културна н народополезна дейност веднага, щом общественият хоризонт се поразведри и настъпи успокоение в страната.
И нашето дружество трябва, с пълно съзнание за значението на своята дейност, да продължи още по-упорито работата си. В моменти като сегашния проличава, доколко съзнателни и сериозни са били ратниците на едно идейно и културно движение. Днешният момент, който отвлича вниманието на цял народ към актуалните злини, е момент на изпитание за културно-просветните деятели. Такъв момент може да разслаби една организация и да унищожи всички придобивки, издигнати в продължение на години с непосилен труд. Есперантисти! Докажете днес, че вие не сте били случайни гости в есперантското движение, а че вие с дълбоко съзнание сте прегърнали есперантската кауза и сте работили за нея като сериозни дейци, чиято работа не може да се парализира и обезличи от бурите на обществения живот. Помнете, че сте есперантисти и се гответе да подемете с още по-голяма жар вашата културна н народополезна дейност веднага, щом общественият хоризонт се поразведри и настъпи успокоение в страната. Много бури минаха, между които и продължителната световна война, но те не можаха да погребат Есперанто : те минаха, есперанто остана. Ще се преживеят и днешните тежки времена, ще дойде ден да бъдат забравени. Но и сега, и тогава, Есперанто ще живее и цъфти, той не ще бъде забравен. Бъдете достойни за него. Не падайте духом и не мислете, че всяка дейност за култура и просвета е невъзможна.
към текста >>

5. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Говори се за изповед, а след нея, душата не получава успокоение.
Вън от това то не съществува. Мои приятели, искам да ви разкажа, защо влязох да работя в света. След като ме изслушате, вие ще разберете, как се идва в страна, за която нито см чула, нито помисляла нещо. Това, което ще ви разкажа, е една малка легенда. В Холандия аз бях в „römisch-katolische” църква, дето на хората се говори винаги за Божията Любов, за разкаянието на човека, а им се казва, че ако греши човек, ще отиде в ада. Говори се за изповед, а след нея, душата не получава успокоение. Един ден, силно раздвоена и разколебана в себе си, влязох в една голяма гора, седнах до едно дърво и заспах. Виждам жив сън: намирам се на едно място, дето душите се пробуждат и получават инструкции, нареждания в живота си. Намерих се в голямо учудване и запитвам: „Де съм? " - Никакъв отговор - Боже, аз съм тъй сама! Къде е светлината?
към текста >>

6. НЕЩО ОТ НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЙЛ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Куче или котка, па и всяко животно, при някаква голяма рана на тялото си, само намира слънце и само се излага на слънчеви лъчи, от които възприема лечебен балсам и успокоение.
Счупи ли се клон от бора, борът сам се лекува, той сам слага превръзката си, за да не спре живота на целия организъм-бор, докато дойде лекар отвън. На часа още на болното място обилно се отделят смолисти вещества, които покриват раната, заглаждат мястото, което след време се покрива с нова ципа и кора. Все същата тази наука знаят и животните, без да ги е учил някой отвън. Защо? – Защото в организма е вложена науката за запазване и лекуване на болести и неразположения, дошли от външната среда. Ето как се лекуват те. Куче или котка, па и всяко животно, при някаква голяма рана на тялото си, само намира слънце и само се излага на слънчеви лъчи, от които възприема лечебен балсам и успокоение. Кой го е научил на това изкуство, на тази наука ? От коя аптека си е доставило то тия лекарства? Не е ли това аптеката на природата, която всеки организъм моментално си намира в случай на опасност и нужда? А и всеки организъм също така представя част от природата. Следователно, няма да бъде смело, ако кажем, че лекарят на животните, растенията и на човека е в самите тях.
към текста >>

7. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г. Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тя е тази именно светлина, при която човек добива успокоение, вътрешен мир и свобода.
Силата на човека седи в неговата вътрешна признателност, че той е в Битието и че участвува във всички блага. Казва се: „Бъдете постоянни в молитва! " Защо? Когато човек се моли, той влиза в контакт със светлината и топлината, които идат от Божествения свят.Тази светлина и тази топлина, която иде отгоре, тя е толкова мека и приятна, че тя съгражда, дава живот. Тя е светлина и топлина на Безсмъртието! Тя е тази именно светлина, при която човек добива успокоение, вътрешен мир и свобода. Силата на молитвата седи именно в придобиването на тази светлина! Всички окултни ученици имате много начини за придобиване на знанието, но желаят ли да се свържат с истинското знание, да влязат в светлината на Безсмъртието, всички употрбяват молитвата - и Учители и ученици. За добиване на любовта също има много методи, но за да протече този източник на мекота, радост и живот - да се влезе в топлината на Безсмъртието - нужна е молитвата. Да се домогнеш до свободата, да се дойде до истинското освобождение на човешката душа няма друг път освен молитвата. 17.III.1934 г. Изгрев.
към текста >>

8. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

За успокоение проверихме и двете входни врати на салона, но те се оказаха заключени".
По едно време чувам, че вратата на стаята ми се отваря. Погледнах да видя, кой иде по това време, но, за голямо мое учудване, в стаята ми навлязоха много офицери, всички облечени, в шинели - познати между тях не видях - и носеха една войнишка болнична носилка, върху която имаше положен убит офицер, покрит с шинел. Носилката сложиха пред мен и след това те всички напуснаха стаята, като затвориха и вратата". „Носилката с убития офицер остана при мен, пред леглото ми, обаче когато аз скочих от леглото и исках да извикам, всичко изчезна"... „Излизам на салона, питам домашните си, дали са чули, че вратата се отвори и дали са видели, че много офицери идваха и си отиваха, обаче те нищо не чули и не видели. Но аз твърдя, че това беше действително, и че го видях не на сън, а наяве и то при запалена свещ, която още гореше". За успокоение проверихме и двете входни врати на салона, но те се оказаха заключени". „Изумен съм просто от всичко преживно през изтеклата нощ и досега не мога да се успокоя и да си обясня, какво значи всичко това". След обяд, разправя приятелят ми, у брат си не ходих, обаче, към 6 часа вечерта дойдоха в училището да ми съобщят, че се е получила телеграма от Сливен, в която се съобщавало, че брат ми, офицер в Сливен, се е самоубил. „Още същата вечер отпътувах за Сливен, където, между другото, узнах и следната подробност по самоубийството: че брат ми се е самоубил вън от града, дето го намерили неговите другари-офицери, които го отнесли у дома на войнишка болнична носилка, завит със собствения му шинел, така, както големият ми брат в София, без да подозира нищо, е имал видението през нощта".
към текста >>

9. ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Защото ръцете излъчват от себе си силите на етерния двойник или тъй наречената жизнена сила и тя именно като проникне в пострадалото место, внася успокоение.
Също така минават през растението подобни течения и причиняват движението на соковете му. Само като се изучи анатомията и физиологията на етерното тяло и по-висшето естество на организмите в подробности, ще се обяснят процесите на организма. Така се изгражда тъй наречената окултна анатомия и физиология, която изучава строежа и процесите в организма в свръзка със строежа и процесите в етерното тяло и по-висшето естество на организма. Чрез такова по-дълбоко изучаване на организма могат да се обяснят много явления в биологията. Например защо бараме с ръце изгорено или ударено место и болките се намалявате? Защото ръцете излъчват от себе си силите на етерния двойник или тъй наречената жизнена сила и тя именно като проникне в пострадалото место, внася успокоение. Така се обяснява и друг един факт: Гастон Дюрвил е правил паси с ръце върху някои растения и с това е ускорявал техния растеж. Тук нямаме ли нещо подобно на „индукцията" на луковия корен на Гурвич? Само че индукторът е вече самият жив човек ! Окултната физиология ще хвърли светлина върху много други въпроси. Например, кое е най-важното в храната?
към текста >>

10. МУЗИКАТА КАТО ПЪРВОСТЕПЕН ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Куриозно е в този ред на мисли да се отбележи, че човекът и човечеството в пътя на себе диренето, на тежкото изживяване на вътрешните противоречия, дири утеха, подкрепа, успокоение.
Те придобиват наистина много неща, ала в края на нещата животът им е все безсилен, нещастен. И когато дойдат до съзнанието, че те са загубили себе си, те не могат да намерят пътя към себе си. Защо? - Защото те тогава се натъкват на свръх развити отрицателни качества в себе си, добити по пътя на „завладяване" на света. Чувството за завладяване, чувството за притежание и свързаните с тях чувство за борба, за унищожение на другите - въобще чувствата на егоцентризъм във всичко, не могат да дадат на човека възможност да намери лесно себе си. И ако този дълбок вътрешен зов, неговото безсмислие в живота, неговото нещастие, му наложат да дири непреклонно себе си, той сигурно ще мине по трагичния и суров в началото път на съвестта, на психологичните борби и противоречия, за да изгори всичко преходно и несъществено в този огън все поглъщащ. Куриозно е в този ред на мисли да се отбележи, че човекът и човечеството в пътя на себе диренето, на тежкото изживяване на вътрешните противоречия, дири утеха, подкрепа, успокоение. В резултат на това дирене успокоение на „душата", както се казва обикновено, и не виждайки палиативността на нещата, човек създава редица външни форми и догматични учения, чийто преки изразители са църквите от разни категории, всевъзможни философии и пр. И едва ли може да се похвали човечеството, че чрез някоя църква или каква да е „успокоителна" философия се е стигнало до „спасение" на душата. Напротив всички тези „успокоителни" и „спасителни" обществени форми въвличат още повече в бездънния път на себе загубването. В това, в тези външни форми се крие още по-голямото нещастие на човечеството. Това е, така да се каже, с езика на Кришнамурти „подчовешкото" състояние на човека и човечеството.
към текста >>

В резултат на това дирене успокоение на „душата", както се казва обикновено, и не виждайки палиативността на нещата, човек създава редица външни форми и догматични учения, чийто преки изразители са църквите от разни категории, всевъзможни философии и пр.
И когато дойдат до съзнанието, че те са загубили себе си, те не могат да намерят пътя към себе си. Защо? - Защото те тогава се натъкват на свръх развити отрицателни качества в себе си, добити по пътя на „завладяване" на света. Чувството за завладяване, чувството за притежание и свързаните с тях чувство за борба, за унищожение на другите - въобще чувствата на егоцентризъм във всичко, не могат да дадат на човека възможност да намери лесно себе си. И ако този дълбок вътрешен зов, неговото безсмислие в живота, неговото нещастие, му наложат да дири непреклонно себе си, той сигурно ще мине по трагичния и суров в началото път на съвестта, на психологичните борби и противоречия, за да изгори всичко преходно и несъществено в този огън все поглъщащ. Куриозно е в този ред на мисли да се отбележи, че човекът и човечеството в пътя на себе диренето, на тежкото изживяване на вътрешните противоречия, дири утеха, подкрепа, успокоение. В резултат на това дирене успокоение на „душата", както се казва обикновено, и не виждайки палиативността на нещата, човек създава редица външни форми и догматични учения, чийто преки изразители са църквите от разни категории, всевъзможни философии и пр. И едва ли може да се похвали човечеството, че чрез някоя църква или каква да е „успокоителна" философия се е стигнало до „спасение" на душата. Напротив всички тези „успокоителни" и „спасителни" обществени форми въвличат още повече в бездънния път на себе загубването. В това, в тези външни форми се крие още по-голямото нещастие на човечеството. Това е, така да се каже, с езика на Кришнамурти „подчовешкото" състояние на човека и човечеството. С нашия стремеж да завладеем всичко в света, ние се натъкваме на „Пер-Гинтовския" проблем.
към текста >>

11. ЯВЯВАНЕ НА ЗАМИНАЛ - ЗАБРАВЕНАТА ПОЛИЦА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

неколцина, повикаха ме и ме помолиха да направим нещо за успокоение на старците, родители на убития.
Той бе запасен офицер и на Каймак-чалан пада убит. Родителите му, смазани от скръб, много искаха да узнаят точната дата на неговото убиване, за да му правят „помен", както това става по селата. Моята племенница веднъж в разговор с дядо поп и баба попадия и за да ги утеши, им казала, че има вуйчо войник в Бакърлъка, който можел да направи сеанс, на който да се узнае точната дата на убийството на сина им. Един ден, когато бях слязъл в селото, те нагласили една компания от 14-15 души, между които бяха кметът на селото, секр. бирникът, двама офицери и др. неколцина, повикаха ме и ме помолиха да направим нещо за успокоение на старците, родители на убития. Казах им, че сеанс е възможен само при наличността на медиум. - Вие имате ли между вас такъв? , запитах ги аз. - Нямаме, но ще опитаме, дали между присъстващите не ще се окаже някой сензитив. Съгласих се.
към текста >>

12. ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тогава ще почнем да създаваме една философия на успокоението и оправданието и ще кажем, че всичко е преходно в тоя свят, следователно и смисълът и радостта.
Думата е за ценности, които внасят смисъл в живота. А те не са материални ценности. Веднага всеки би могъл да възрази, че материалното благосъстояние внася смисъл и радост в живота. Би могло да се каже още, че всичките придобивки на науката и техниката внасят смисъл и радост в живота на днешния човек. Може, обаче, да се направи едно просто възражение на тези твърдения: колко е трайна радостта и смисълът общо от материалните придобивки? Тогава ще почнем да създаваме една философия на успокоението и оправданието и ще кажем, че всичко е преходно в тоя свят, следователно и смисълът и радостта. И ще трябва да се примирим! От гледището на една истинска философия на живота, само онова е ценно, което внася траен смисъл, което е способно да събуди в човека нови и по-нови импулси и нови радости. Ако прецедим през решетото на тази философия целия съвременен живот, всичките материални придобивки, неизвестно е колко от тях ще останат ценни. Но ние сме същества, които имат тяло, които имат материални нужди. Никой разумен не може да ги отрече.
към текста >>

13. ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В миналото разните религиозни системи са предлагали на човека временно усамотение за разрешаване на сложни и трудни въпроси, които са го занимавали, за вътрешно успокоение и намиране себе си, за влизане в хармония с Бога, с Природата, с живота.
За прокарването на каквато и да е идея на земята са също необходими усилията на мнозина. Разбирането, обаче, на една идея, на една дълбока истина за живота, на една мъдрост, става само вътре във всеки човек, в тишината на неговата душа, в дълбокия мир на неговото „Аз", освободено от всичко чуждо и външно. За всичко отделният човек се нуждае от обществото, от подобните на себе си, но има една страна в живота, при която човек се нуждае само от себе си и никой друг. Нищо не е в състояние да помогне на човека — нито книги, нито съвети, нито образование, когато той трябва сам да разбере някоя дълбока истина за същността на живота, за произхода му, за самия човек и неговата същност, за отношението му към всичко, което го обкръжава, към битието. Може да е чел много съчинения по тоя и други подобни въпроси, може да знае мнението на мнозина и на редица философски, религиозни и научни учения, ала само когато човек стигне до своята пълна вътрешна самота, подпомогнат също от физическо усамотение, може да ги разбере истински и да му станат плът и кръв — истинско разбиране, убеждение. В миналото разните религиозни системи са предлагали на човека временно усамотение за разрешаване на сложни и трудни въпроси, които са го занимавали, за вътрешно успокоение и намиране себе си, за влизане в хармония с Бога, с Природата, с живота. За посветените в древните религии, за посветените в техните чисти, Божествени учения е ясно, че уединението, усамотяването се е препоръчвало като метод за ученика на Божествения път за разбиране на простите истини на живота, за влизане в хармония със себе си — пречистване на чувствата и укрепване на мисълта, за намиране, прозиране Бога в глъбината на душата. За учениците на древните религии и окултни школи усамотението е било необходимо за проверка на придобитите знания — доколко те са останали жива същност. Трябва да се съжалява — или това може би е било също необходимо в развитието на човечеството, че от чистата форма на усамотение, която древните религии и окултни школи са предлагали като метод за себеизучване и познание, се е създало калугерството, което повече или по-малко е едно извращение на дълбоката вътрешна нужда от временно усамотяване. Ако за древността е било възможно едно какво и да е временно откъсване от живота, по право от външния свят, с цел да намери себе си — кратко казано, за днешния страшно динамичен свят, това е досущ невъзможно, освен за малцина. Това е така, защото за мнозинството от хората не съществува никак въпросът за нуждата от усамотение.
към текста >>

14. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Искам да я видя; тя ми носи успокоение.
Както лежи, тя казва веднъж на майка си: – Приближава към мен еди-коя-си. (и тя споменава името на една съседка). Когато дойде, кажете й да не влиза, понеже сега не съм готова да я приема. Друг път тя казва: – Идва еди коя-си при мен (пак казва името ù). Кажи ù да влезе. Искам да я видя; тя ми носи успокоение. В тези случаи и други подобни случаи, тя казвала предварително вярно, кой идвал при нея. Съобщение от приятел Бях студент в Берлин. Това беше през есента на 1928 година. Беше към 10 часа вечерта. Лежа на кревата си в полубудно състояние и пред мен се явява моят добър приятел А. К.
към текста >>

15. ПРОЛЕТ - Н. ПОПОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Една прекрасна, наивна илюстрация, из която лъхаше широко успокоение, притихнала скръб и никаква надежда.
Очевидно, на това място някога се е водил кървав бой. Това смълчано оръдие, покрито вече с ръжда, е огласяло околността с кънтежите на своето огнено гърло и е покосявало живота на стотици млади човеци, които сега спят под рохкавата пръст. Илюстрацията показваше, че е настъпила зряла пролет. Надвиснал над студеното стоманено тяло на оръдието, се виждаше претрупан с бели цветове клон на малко, нежно дръвче, а на клона славей с разтворена човка. Вижда се, как художникът е искал да изрисува дори и трелите на прекрасния певец в пролетната нощ. Една прекрасна, наивна илюстрация, из която лъхаше широко успокоение, притихнала скръб и никаква надежда. Поставени едно до друго, мълчаливото, сякаш уморено оръдие, прилично на грохнал ветеран и малкото трепетно телце на славейчето, кацнало на цъфналото клонче, будеха размисъл. Животът побеждава! — помислих си в тая минута. Ето, преминала е вече бурята. Земята е попила тъмната кръв, полето е притихнало, отминали са болките, пресъхнали са някъде сълзите, и пролетта тихо, на пръсти сякаш, е пристигнала със своите бели цветове, с ромона на ручеите, с възторжената песен на славея.
към текста >>

16. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Мислех си, че там ще найда успокоение и смисъл на живота си, но и там, както всякъде.
Развълнуван от тази среща, Константин вдигна глава и се вгледа в чудните очи на стария човек, присъствието на когото той чувстваше едва ли не като знамение в този чужд град. - В Света гора отивам, защото реших да стана монах, отче. Какво друго мога да сторя на този свят сред людските греховни дела и сред нашата тежка робия? Роден съм в Устово, в Родопите. Учих там нашия народ, доколкото можах, на нашето писмо и книга, а после с вуйко си отидох във Варна. Мислех си, че там ще найда успокоение и смисъл на живота си, но и там, както всякъде. Тегли ме нещо към светинята на нашия народ - към Света гора - и затова Господ пощади живота ми, тъй като страшна беше бурята, която преживяхме. А и гемията се разби в скалите. Не е ли това поличба, отче? През цялото време време, докато Константин говореше, свещеникът слушаше със спокойствие и с неизменно благо изражение на лицето си. Когато обаче разказът на младежа завърши, в краткото мълчание между изповедта на Константин и това, което той се готвеше да му каже, лицето му се промени.
към текста >>

17. Весела Несторова (1909) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И ето какво стана: видях Учителя зад гърба си и веднага получих успокоение, вътрешен мир и реших да вървя към върха без спиране.
Когато бяхме преполовили вече пътя, почувствах страх и съмнение дали няма да се спъна някъде и да падна в някоя пропаст от където да не мога да излеза, защото зад мене нямаше никой, който да ми помогне в случай на нужда. Колкото повече вървях нагоре, толкова повече страхът ми се увеличаваше и в мене се явяваше желание или да настигна оня който вървеше пред мене, или да го извикам да спре и да тръгне заедно с мен. Но по този начин щях да наруша правилното разрешение на задачата и да произведа смут с нарушението на реда. Затова не направих това, но страхът у мене постоянно се увеличаваше и рискувах да наруша обещанието, и да спра някъде по пътя и да чакам изгрева на слънцето. Но в този момент, когато бях решил да прекъсна пътя си, аз мислено извиках Учителя да ми даде воля и да изпъди страха от мене, да изпълня задачата си. И ето какво стана: видях Учителя зад гърба си и веднага получих успокоение, вътрешен мир и реших да вървя към върха без спиране. От време на време поглеждах зад себе си, но Учителят вървеше след мене и аз вече не поглеждах, защото бях сигурен, че Той е зад мене. Когато пристигнах на върха, другите братя и сестри на групи споделяха преживяното през нощта. Едни казваха, че видяли страшни работи в тъмната нощ, че ги било много страх и надали са щели да изпълнят задачата, ако Учителят не водеше колоната и ако Той сам не беше при тях. Братята, които бяха в средата на колоната претендираха, че Учителят се движел от страните им; тези които бяха в началото - че Той от тръгването до края бил на челото на колоната. Обадих се и аз: “Братя, Учителят беше зад мене дълго време от пътуването ни, как може да бъде това, че Той да води колоната, да бъде и около средата, а в същото време да бъде и след мене?
към текста >>

18. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В процеса на събиране и отхвърляне, той не знае къде да потърси успокоение; ако той го търси само в едно единствено нещо, то това последното го свързва и запленява.
Това положение на нещата съществува в целия свят; навсякъде ще намерите туптящи сърца и способни за размишление умове. Навсякъде човек несъзнателно търси пътя за освобождение от своето тесногледство и дребновост. Края на това търсене е: свободата и вечното щастие. Той се опитва да върви по много пътища, но всеки от тях води към усложнения. Той странства от живот в живот, от олтар в олтар, от една религия в друга, обогатява се с опит, приемайки, отхвърляйки и отново приемайки — така се движи той напред към целта, която го очаква, както очаква и всички хора. В процеса на събиране и отхвърляне, той не знае къде да потърси успокоение; ако той го търси само в едно единствено нещо, то това последното го свързва и запленява. Много са тълкувателите на Истината: много и взаимно противоречиви са пътищата, вярванията, религиите и човек се забърква в тяхната сложност. Ако пред един човек не е проблеснал образа на Истината, той е подобен на пеперуда, която се удря в стъклото на прозореца в стремежа си да се освободи, да отлети в откритото небе; но да установиш своята цел не е чак толкова трудно. Тя изглежда за хората тъй далечна само затова, защото те блуждаят в тъмнината. Както грънчаря дава форма на глината, вдъхновявайки се от своето въображение, така и човек строи своя живот съгласно желанието на сърцето си. Както на глинените съдове може да се дадат красиви или грозни форми, така също и живота може да се направи красив или изопачен, в зависимост от целта, която човек си е поставил.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако ти говори с увереност в себе си, че ще оздравееш, а не само за успокоение, ще оздравееш.
Вие няма да четете „ Отче наш“ по този начин, но ще се явят ред болести, с които няма да можете да се справите. За в бъдеще, в новата епоха, лекарите ще дават диагноза за здраве. Ще дойде лекарят и ще предпише една диагноза за добри мисли, да я вземеш; ще ти даде една рецепта за добри желания и една рецепта за добри постъпки. Всяко нещо взето с любов, действа благотворно. Ако повярваш в думите на един приятел, който ти казва, че ще оздравееш, действително ще оздравееш. Ако ти говори с увереност в себе си, че ще оздравееш, а не само за успокоение, ще оздравееш. Но в природата има и един принцип, който винаги образува противоположни реакции, по-добре е да не знаете за него. Всякога принципът на Любовта ще предизвика принципа на омразата; където има вяра, ще се роди реакцията на безверието, където има надежда, ще се роди реакция на отчаянието, където има живот, ще се роди реакцията на смъртта. Защо е така, ще го проучвате, когато станете пo-учени. Ако навлезете в тази област преди да сте станали готови, ще си създадете много неприятности. Истината, с която ние тук се занимаваме - това е реалният живот тук на земята, който изисква да бъдем здрави.
към текста >>

20. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато сте гладни, няма какво да се безпокоите, концентрирайте се, изпратете своята мисъл в пространството, и ще видите, че след малко ще получите чрез въздуха едно успокоение, бодра хранителна мисъл, и ще се наситите.
И аз ще бъда едно с тях.“ И въобще, при дишането, стремете се де благодарите за всичко, каквото ви е дадено. По този начин от въздуха ние можем да възприемем достатъчно количество енергия. Въздухът е в състояние да направи всичко в човека. Любовта за да дойде при вас, първо ще мине през въздуха, и вие чрез въздуха ще я възприемете; въздухът ще ви предаде правата мисъл. Като приемете тази права мисъл, вие ще я проектирате в пространството — за благото на вашите ближни. Когато сте гладни, няма какво да се безпокоите, концентрирайте се, изпратете своята мисъл в пространството, и ще видите, че след малко ще получите чрез въздуха едно успокоение, бодра хранителна мисъл, и ще се наситите. Тази мисъл е изпратена от някой добър, подигнат човек. Всичкото зло в света се дължи на факта, че не знаем как да употребим благата, които ни са дадени. Тази е единствената причина на злото. С неразбиране на закона за използване и разпределение на благата, хората се подпушват и се ражда злото. Любовта е едно благо, и ако не знаем как да я употребим, тя ще причини подпушване на чувствата, на симпатичната нервна система.
към текста >>

21. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като че ли се докосваш до вечните творчески сили в природата, чувстваш успокоение, сила и вяра в Доброто, вяра в Разумното, което живее в цялата природа и в тебе.
Всека седмица идват братя и сестри, за да чистят чешмата и цялата околност. Всички сърца са спечелени. Никой не говори против „набожните“. Даже кметството иска да залеси около чешмата, да неправи парк. Когато съзерцаваш водите, които бликат шумно из чучурите, пълнят коритата и се разливат по-долу в един поток, ти се потопяваш в един красив мир. Като че ли се докосваш до вечните творчески сили в природата, чувстваш успокоение, сила и вяра в Доброто, вяра в Разумното, което живее в цялата природа и в тебе. Една нова светлина те озарява, много нови идеи проблясват в тебе. Почваш да чувстваш олтаря, великото и красивото, което крие всяко човешко сърце! Като че ли проникваш великите пътища на безграничния! Как не искаш да се разделиш с това свещено место! В това чисто място не искаш да говориш, за да можеш в мълчанието да доловиш говора на Вечното!
към текста >>

22. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако аз бях щастлив, нямаше да се женя, но понеже съм нещастен, търся едно успокоение в живота.
И сега момъкът като дойде да се жени, той не казва истината на момата. Той се представя пред нея като божество и й казва: „Ела да живееш при мен, ще бъдеш щастлива и ще имаш всичко, каквото пожелаеш“. Като се оженят. не излиза тека и почват да се карат. Преди да се ожени, той трябваше да й каже: „Слушай, ти няма да бъдеш щастлива при мен, защото и аз сам не съм щастлив. Ако аз бях щастлив, нямаше да се женя, но понеже съм нещастен, търся едно успокоение в живота. Ако можеш донякъде да ми услужиш, да ми бъдеш сътрудница в живота, тогава донякъде ще можем да живеем, както Бог е дал“. Така трябва да каже момъкът на момата, а не да се залъгват, че ще се направят щастливи и тям подобни работи. Сега, измамата и погрешката на хората е в бързането. Те бързат да се оженят. Импулсът да се женят хората е пред, но бързането е една слабост.
към текста >>

23. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е сцената, в която главната героиня на филма, изпаднала в крайно възбудено нервно състояние, под напора на силните чувства, предизвикани от вътрешната борба, която става в нея, вижда духа на своята сестра и разговаря с нея и този разговор й донася успокоение, прекратяване на страшните съмнения и на вътрешната борба.
Г. С. Един филм с окултно съдържание Филмовото изкуство, в своите девет десети, е дотолкова избледняло и еднообразно, че разумният и съзнателен човек, след като гледа някой прехвален му от близки и приятели филм, почти винаги е в право да каже: и това е същото — нищо особено, а само едно повторение в малко по-друга форма на една и съща любовна игра. Но има, макар като рядкост, и гениални режисьори, които схващат по-дълбоко живота и виждат и изнасят неща, които в обикновените филми няма. Един такъв филм е „Сенки на миналото“. В него има една особено силна сцена, която за всеки окултист е ясно подчертана и жива реалност, макар че на мнозинството ще се стори само като фантазия на свободното въображение на художника режисьор. Това е сцената, в която главната героиня на филма, изпаднала в крайно възбудено нервно състояние, под напора на силните чувства, предизвикани от вътрешната борба, която става в нея, вижда духа на своята сестра и разговаря с нея и този разговор й донася успокоение, прекратяване на страшните съмнения и на вътрешната борба. Тя вижда, че сестра й одобрява това, което тя прави и иска именно така да бъде. От окултно гледище, тази сцена е една пълна реалност, защото окултизмът учи, че при известни, особени положения в състояние на крайна нервна напрегнатост, предизвикана от силни душевни преживявания, обикновения човек може да стане за кратко време ясновидец, при което духовния му взор се разкрива и той влиза в непосредствена връзка със света, който обикновено е скрит за простосмъртните. Тази сцена от филма „Сенки на миналото“ е още едно измежду многото, доказателства, че гениалният художник е способен да долови интуитивно със своето духовно прозрение, реалността на нещата и да я предаде в художествена форма, и тогава, когато неговият ум не може да я схване и дори я отрича като обективна реалност. Обаче този, който познава, макар и само теоретически, скритата страна на живота, знае, че това, което художникът е доловил, е самата истина. С К КНИЖНИНА Когато зреят житата, разкази от Буча Бехар.
към текста >>

24. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така, чрез музика, той ще трансформира хаотичните енергии на своето състояние и ще почувства едно успокоение.
Тая вътрешна музика пробуденото съзнание може да долови още и когато се потопи в размисъл или съзерцание на висшето — великото разумно и великото любящо, които творях света —, когато се отдаде на трепета на някоя добродетелна проява и най после то може да я чуе и в красотата на хубав слънчев ден или тиха звездна нощ, както и в погледа на любящ приятел или в жеста на добро дело. Музиката е едно космично явление, и това, което ние наричаме музика на земята, е само една малка частица от всеобщата музика и то такава, която носи в себе си недостатъците и несъвършенството на едно общочовешко съзнание, което все още е ограничено в тесногърдието на материалистичния мирогледи. Ако една дума може да доведе човека до изстъпление на гняв или друга да го изпълни с радост и блаженство, колко повече това може да стори музиката, която със своите елементи — ритъм, мелодия и хармония — дълбоко засяга цялата му битност. Учителят, който познава добре скритата страна на музиката, препоръчва, когато човек се разгневи да изпее гамата — бавно, тон по тон — нагоре и после надолу. Това като направи два или три пъти гневът ще го напусне. Така, чрез музика, той ще трансформира хаотичните енергии на своето състояние и ще почувства едно успокоение. Когато човек е силно развълнуван, ядосан, оскърбен или е изпаднал в каквато и да е друга силна възбуда, достатъчно е той да запее нещо — любима песен или част от някоя мелодия — за да настъпи успокоение у него. Още с отварянето на устата си той наблюдава едно съсредоточаване на силите в себе си, обръщане поглед навътре, а това е вече начално условие за туряне в равновесие и правилно съотношение противоречивите нервни течения, които възникват при едно от изброените състояния. Човек тогава наблюдава как постепенно затихва нещо у него, онова, което преди му е създавало едно мъчително напрежение, като е помрачавало светлината на неговия ум, сякаш започва да се топи и изчезва под въздействието на музиката, за да даде място на едно друго състояние, което се характеризира със спокойствие, хармония и равновесие. С тия неколко реда ние искаме да засегнем някои нови страни на музиката, които досега са били малко разгледани, ако не съвсем изоставени и да я покажем не като едно мимолетно удоволствие, а като едно сигурно средство за въздействие върху природата на човека. Така схващана, музиката крие в себе си възможностите на отлично средство за възпитание и самовъзпитание.
към текста >>

Когато човек е силно развълнуван, ядосан, оскърбен или е изпаднал в каквато и да е друга силна възбуда, достатъчно е той да запее нещо — любима песен или част от някоя мелодия — за да настъпи успокоение у него.
Музиката е едно космично явление, и това, което ние наричаме музика на земята, е само една малка частица от всеобщата музика и то такава, която носи в себе си недостатъците и несъвършенството на едно общочовешко съзнание, което все още е ограничено в тесногърдието на материалистичния мирогледи. Ако една дума може да доведе човека до изстъпление на гняв или друга да го изпълни с радост и блаженство, колко повече това може да стори музиката, която със своите елементи — ритъм, мелодия и хармония — дълбоко засяга цялата му битност. Учителят, който познава добре скритата страна на музиката, препоръчва, когато човек се разгневи да изпее гамата — бавно, тон по тон — нагоре и после надолу. Това като направи два или три пъти гневът ще го напусне. Така, чрез музика, той ще трансформира хаотичните енергии на своето състояние и ще почувства едно успокоение. Когато човек е силно развълнуван, ядосан, оскърбен или е изпаднал в каквато и да е друга силна възбуда, достатъчно е той да запее нещо — любима песен или част от някоя мелодия — за да настъпи успокоение у него. Още с отварянето на устата си той наблюдава едно съсредоточаване на силите в себе си, обръщане поглед навътре, а това е вече начално условие за туряне в равновесие и правилно съотношение противоречивите нервни течения, които възникват при едно от изброените състояния. Човек тогава наблюдава как постепенно затихва нещо у него, онова, което преди му е създавало едно мъчително напрежение, като е помрачавало светлината на неговия ум, сякаш започва да се топи и изчезва под въздействието на музиката, за да даде място на едно друго състояние, което се характеризира със спокойствие, хармония и равновесие. С тия неколко реда ние искаме да засегнем някои нови страни на музиката, които досега са били малко разгледани, ако не съвсем изоставени и да я покажем не като едно мимолетно удоволствие, а като едно сигурно средство за въздействие върху природата на човека. Така схващана, музиката крие в себе си възможностите на отлично средство за възпитание и самовъзпитание. Отдавна педагозите твърдят, че музиката повдига и облагородява, но как точно става това, какви са пътищата на нейното въздействие — това не може да се изясни, докато не се осъзнае истината за човешката природа, която е много по-сложна отколкото ни я представят физиката, химията и биологията на университетските учени.
към текста >>

25. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това успокоение е невъзможно, понеже всеки мисли за себе си.
Любовта е особен род храна за човешката душа и извор на живот и сила! .Не само с хляб ще живее човек, но и с всяко благо слово“. Без това Благо слово, Любовта, човек е вечно неспокоен — недоволен. А грижата и страха какво да яде, какво да пие и какво да облече го особено изтощават. Така може да се обясни защо днес и работниците и работодателите са особено обезпокоени при невъзможността да се помирят с колективните трудови договори. Това успокоение е невъзможно, понеже всеки мисли за себе си. На работниците, които виждат как живеят богатите (езичниците) заплатата се вижда малка. А работодателите, на които се иска да печелят като лихварите (езичници) печалбата се вижда малка. И едните и другите изглеждат прави да защищават интересите си. Но знаят ли те, че има бедни български селяни, които работят по 12 часа дневно и са много по лошо нахранени и облечени от тях? Помирението и разбирателството ще се постигне пак чрез силата на Любовта.
към текста >>

Прилагането на трудовите договори трябва да става не само по буква, а и по съвест за да се дойде до успокоение.
Съединението на работниците трябва да става в името на Любовта и Братството, на чистата просвета, която ще им донесе истинска и трайна полза, особено ако прегърнат и въздържанието. Приходите на всяко предприятие не са еднакви. Причините за това са много. Работниците в някои предприятия са платени добре и са сигурни както държавните чиновници. Но в повечето предприятия и работилници, дето едвам свързват двата края, там заплатата на работниците е доста малка и работата непостоянна. Прилагането на трудовите договори трябва да става не само по буква, а и по съвест за да се дойде до успокоение. Работниците са зависими от работодателите, те пък от клиентите, а последните от добрата реколта, която ги прави платежоспособни. Затова никой не е напълно свободен, освен чрез истината, която го подтиква да мисли и работи за ближния си. Работодателят може да е без капитал, самостоятелен майстор и за да изкара добра надница да работи по 16 часа дневно, без да роптае. Ако той сподели своята добра надница от 60 — 80 лева с един безработен и двамата работят по 8 часа, този работодател е постъпил по любов. Ако работодателя има право да работи според закона 9 или 10 часа, за да увеличи своята надница защо да не се даде това право и на работника, когато това става доброволно?
към текста >>

26. -

Тази активност настъпва с „максимумите“, разделени с минимуми: минимумът — спокойно състояние — Трае 2-3 години, периодът на активизирането — 2 години, максимумът — слънчевите петна — 3 години, периодът на успокоението — от 3 до 4 години.
Най важната задача на човека е съзнанието да изпълни оная работа в общия организъм на Цялото, както клетката изпълнява възложената й работа в човешкия организъм. Затова най-първо човек трябва да се погрижи за здравето си да го придобие и закали и за пробуждане на съзнанието си, за да може да изпълни с достойнство оная работа, която природата му е възложила. Добре е възнаграден онзи, който прилежно работи на лозето си, който се грижи за него и на време го почиства. На може да очаква плод онзи, който лежи под сянка или пръска силите си в излишества. СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ Източник на живота на земята — слънцето — девет пъти в столетие преживява критическа активност. Тази активност настъпва с „максимумите“, разделени с минимуми: минимумът — спокойно състояние — Трае 2-3 години, периодът на активизирането — 2 години, максимумът — слънчевите петна — 3 години, периодът на успокоението — от 3 до 4 години. Ритъмът на слънчевата активност не е строго периодичен — средно той продължава 11 години. Указва ли възбуденото състояние на слънцето известно влияние върху постъпките но отделните индивиди и цели народи? На този въпрос може да се отговори положително „да“. Живите организми се отзовават на всички изменения на окръжаващите ги условия, вибрирайки в резонанс с средата. Ето защо, възбуденото състояние на слънцето не може да не указва известно влияние върху живите същества, респективно хората.
към текста >>

ще настъпи пълно успокоение на слънчевия ритъм.
грамадни слънчеви петна преминават през централния меридиан на слънцето — ожесточени сражения по всички фронтове. Денят 28 септември 1938 отговаряше на максималната активност на слънцето — в този ден войските на III-я Райх навлязоха в Чехословакия. Предполага се, че появата на слънчевите петна зависи от действието на космичните лъчи. Значи понятието „среда“ се разширява и ритъмът на слънчевата активност е само проява на ритъма на Космоса. Трябва да отбележим, че активността на слънцето ще продължи до 1942 г., след това ще настъпи периодът на намалението на активността и само в 1944 г. ще настъпи пълно успокоение на слънчевия ритъм. Да почакаме още три години. А. У. Из в. „Радио-свят“ БЯЛАТА ЛАДИЯ Когато довършвах моята ладия, зорницата се извисяваше над безпределната водна пустиня, а блясъкът на Твоята красота се отразяваше в океанското огледало. Последната межда е засмолена.
към текста >>

27. -

Да знаеш, че няма да се минат няколко години и попът ще ти пее „успокоение души“.
Да, така сте родени, но като дойде тази мисъл, поправи погрешната. А вие какво правите? Дойде някой при вас, разправяш му, разправяш му, не разбира и ти кипнеш. Кипването е нездравословно състояние. Щом ти започваш да се дразниш от най-малките работи, ти си болен човек. Да знаеш, че няма да се минат няколко години и попът ще ти пее „успокоение души“. Спокойствието на човешката душа е едно здравословно състояние. Като дойде този човек, и започваш да се дразниш, спри се. Казваш: Как тъй да не разбира? Ами ти разбираш ли неговото положение? В сегашния свят всички сте на изпит.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Както след един голям земетръс, продължават да се чувствуват по-слаби разтърсвания на земните пластове, докато настъпи окончателно успокоение, така и след общата война, на известни точки на земното кълбо още се дими, кървавите стълкновения и опустошенията следват, а може би някъде, по-близо или по-далеч от нас, нови войни да започнат.
Побеляване на косата от душевни вълнения. Съобщ. Ш. V. Цифри и писмени знакове в ириса на окото. 14. Книжнина. СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Методи за изправлението му Бъдещето, което предстои Цялото човечество продължава още да се вълнува. Както след един голям земетръс, продължават да се чувствуват по-слаби разтърсвания на земните пластове, докато настъпи окончателно успокоение, така и след общата война, на известни точки на земното кълбо още се дими, кървавите стълкновения и опустошенията следват, а може би някъде, по-близо или по-далеч от нас, нови войни да започнат. Така съвременното човечество ще се клатушка още, народите ще се къпят в кървите си и душите ще си заминават, докато изгрее новата ера на мир и братство на земята. Следователно, сегашното положение е преходно. И ние, ако не изпълнявахме един публицистически дълг, бихме счели за излишно да уверяваме четците ни, че никакъв морал не би бил нужен за това човечество, което умира: толкова ясно е, че за него трябва само един съвет да се обърне към Бога, за да се приготви за другия свят. То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. Като работим обаче, между българския народ, не ще бъде безполезно да направим нашите размишления върху положението, за да посочим методите за изправление на цялото човечество, в това число и на нашия народ.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На Запад най-великите музиканти напрягат всичките си сили, за да изразят в звукове висшите човешки чувства и ако би се представил случай на източния жител за пръв път да чуе една от литургиите, написани от майстор на божественото музикално изкуство, той, при всичкото си незнание на латински език, както и на липсата от навик за употребяване на акорди, попаднал би, при все това, под очарованието на тази музика и би изпитал чувство на успокоение и вдълбочаване.
Когато музиката се състои от най-тънки и най-нежни звуци, тя действа на по-тънките частици на тънкото тяло, тогава когато по-масивната хармония действа на по-грубите негови частици. Когато някой разбира това ясно, както това разбира опитният окултист, той може да избира трептения съобразно с резултатите, които те произвеждат; по такъв начин се е създала науката за мантрите. Хора, които не облада-ват тези знания, не могат да достигнат същите резултати. Емоциите от всички степени могат да бъдат извикани по такъв начин, и тъй като музиката е способна да изразява чувства все по-изтънчени, като самоотвержена любов, самоотречение и поклонение, съответен симпатически трепет може да бъде извикан и в духовното тяло на човека и тогава човек, като се възнесе на крилата на музикалните трептения, може да достигне прага на духовния свят. По такъв начин музиката служи на религията, както на Изток, така и на Запад. На Запад най-великите музиканти напрягат всичките си сили, за да изразят в звукове висшите човешки чувства и ако би се представил случай на източния жител за пръв път да чуе една от литургиите, написани от майстор на божественото музикално изкуство, той, при всичкото си незнание на латински език, както и на липсата от навик за употребяване на акорди, попаднал би, при все това, под очарованието на тази музика и би изпитал чувство на успокоение и вдълбочаване. разполагаше го към медитация. А какво става? — Когато музиката въздиша, плаче и ридае, изразяваните от нея чувства се предават на вашето сърце. Ако, разбирайки думите, които предават чувството на разкаяние за сторени грехове, молба за прошение за извършено беззаконие, вие им съчувствате, музиката „Qui tollis“ в „Miserere“, която съпровожда тези думи, ще ви застави да плачете и така ще подейства на вашето сърце, че то ще забие в отговор на патоса на тези думи. По-нататък в скръбното настроение на музиката, незабелязано ще се появят тихи звуци на всепрощение и нежната мелодия, която установява ваше.о чувство на тъга, ще зазвучи с милосърдие и ще изрази божествения мир н божествената любов.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Малко по-малко, подобрението се появява в Великото Дело с фазите на разтопяването, прецеждането, съединението; в тоя момент, прогресът е очевиден, но връщането назад е още възможно; това е критическата точка на еволюцията, която алхимиците наричаха двуполов ребис; тя би съответствала, от терапевтическо гледище, на успокоението и отстранението в критическия ден, а от мистично гледище — на върховното изпитание, което е представено за християните от онова на Исуса в маслиновата гора.
„Нашата наука, казва Дени Захер, е естествена, т. е. в първичните си операции тя следва природата“6). „Изследвайте, казва Космополит, дали това, което предполагате да направите, е съобразно с онова, което може да направи природата“7). В описанията на Великото Дело е казано, че трансформацията почва с една мъчна фаза на помрачение: главата на враната: във вещественото Дело, това е гниенето на употребената субстанция и разлагането на съставните й елементи; в терапевтическото Дело, то ще бъде повече или по-малко мъчителният период на първите реакции от прилагането на лекарството, отделянето на полезните симптоми от паразитните и опасните симптоми: в мистичното Дело, това е периода на съмнението и уединението на съществото, което току що е съзряло Пътеката, но което не е още достатъчно работило, за да призове помощта на белите сили. Според мистиците,тази фаза на тъмнините се представлява от изкушението на Исуса в пустинята. Малко по-малко, подобрението се появява в Великото Дело с фазите на разтопяването, прецеждането, съединението; в тоя момент, прогресът е очевиден, но връщането назад е още възможно; това е критическата точка на еволюцията, която алхимиците наричаха двуполов ребис; тя би съответствала, от терапевтическо гледище, на успокоението и отстранението в критическия ден, а от мистично гледище — на върховното изпитание, което е представено за християните от онова на Исуса в маслиновата гора. Най-сетне, това е сублимацията и сгъстяването, които правят тоя прогрес окончателно посредством боядисването. Тогава постигат желания резултат: философския камък, излекуване или нирваническо блаженство, но Великото Дело би било истински полезно и ефикасно само в проекцията, превръщането или истинската хризопея (алхимическото изкуство – превръщане на земя в злато), т. е. в оползотворяването на този резултат. Тогава философският камък би послужил, за да се прави злато, здравето — за да изпълни своите морални задължения, и нирваническото блаженство, за да се под- помогнат страдащите същества чрез великото месиянско изкупление, което будистите дават като върховен дълг на всеки нирванец. В Трактата за философския камък от Лампшпринк се вижда, как царският син пристига на една висока планина, принуден да гледа надолу, и как се завръща, въпреки славата си, в къщата, от която е тръгнал.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло.
Обикновено ние не мислим, не знаем да мислим; ние сме само огледала, които отразяват мислите на другите. Ние възпроизвеждаме мислите на света, в който живеем; на народа, в който влизаме като съставна част — това е едно вечно възпроизвеждане. Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек.
към текста >>

Когато до некоя точка от тялото на сензитива се доближи едноименен полюс на друг човек, магнит или кристал, той чувства възбуда, увеличение на мускулната сила и на чувствителността, топлота, повишение на телесната температура, неприятност; при доближаване на разноименен полюс той чувства успокоение, хладина, приятност, намаление на болките, понижение на температурата, намаление .а мускулната сила и чувствителността.
Издъхнатият въздух е одоположителен. Положителният од сензитивният го чувства студен, а отрицателният — топъл. Вътрешната страна на ръката (дланта) е одо-отрицателна, а гърбът й — одоположителен. После има поляритет и на отделните пръсти на ръката, обаче, той може да се забележи само от високо сензитивните.2). Сега нека видим, що се нарича хетерономно и изономно действие на полюсите. Когато до некоя точка от тялото на сензитива се доближи едноименен полюс на друг човек, магнит или кристал, той чувства възбуда, увеличение на мускулната сила и на чувствителността, топлота, повишение на телесната температура, неприятност; при доближаване на разноименен полюс той чувства успокоение, хладина, приятност, намаление на болките, понижение на температурата, намаление .а мускулната сила и чувствителността. Първото действие се казва изономно, а второто — хетерономно. Казаното за изономното и хетерономното действия образуват основата на науката за лекуване с магнетизма. При приближаване до някоя точка на тялото на едноименен полюс на друг човек, получава се затъмняване, а при. приближаване разноименен полюс — по-силна светлина. Това се наблюдава от сензитивите, когато хора в тъмна стая се приближават един към други_ Когато двама души приближат един към друг лицата си, то този от тях,.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дали действително се явил оня мор, вследствие наливането маслото на вечната лампа в огъня, е съмнително и не може да се докаже При събарянето на английските манастири била намерена в гроба, който бил смятан за последно место за успокоение на Константина Хлора, бащата на Константин Велики, лампа, която, според сведенията, горяла непрекъснато от погребението му — то било около 300 години след Христа.
Cedrenus разправя за една лампа, която била намерена през владичеството на императора Юстиниана в Edesse, и то с образа на Спасителя. Висяла под една кула и била грижливо затворена, за да няма въздуха достъп към нея. Тази лампа била, както се установило от намерените написани на нея данни, запалена наскоро след разпятието на Христа. Била намерена горяща — светила тъй 500 години — войниците на Хозрея, персийски крал, които при това чудесно откритие взели маслото от своята плячка и го налели на огъня. Според сведенията, от това тяхно действие бил причинен такъв мор, че голяма част от Хозрейовите войници измрели, тъй че били добре наказани за дързостта си. Дали действително се явил оня мор, вследствие наливането маслото на вечната лампа в огъня, е съмнително и не може да се докаже При събарянето на английските манастири била намерена в гроба, който бил смятан за последно место за успокоение на Константина Хлора, бащата на Константин Велики, лампа, която, според сведенията, горяла непрекъснато от погребението му — то било около 300 години след Христа. Разправя се за старите римляни, че знаело изкуството да поддържат в своите гробове светила от масло или с особена есенция пълнени до произволно дълго време. Това масло или есенция било злато в особено течно състояние. Това ни навежда на мисълта, дали тази течност не е била някакъв си вид от тъй нареченото колодиално злато — не този вид злато, който днешната химия познава. Това изкуство било изключително владение на розенкройцерите (или изобщо на адептите) и те съществували сигурно дълго преди римската империя. Това, което от историята се знае.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Направи, щото погребалната песен, що пяхме на гроба на моя син, да се чува три дена преди да се свършат дните на някой от членове те на нашето семейство.“ Така се молил много и много години наред нещастният баща — разбира се, по край молитвите за успокоението душата на малкия си син.
Ако този пример ни се вижда много далечен, нека приведем един друг, от времето на Пиетра Амиенски, инициатора на кръстоносните походи. Тогава едно малко момче се молило на баща си да го вземе с себе си, на което старият рицар най-сетне склонил. Обаче, детето пада като първа жертва от страна на кръстоносците. Съкрушеният баща се молил в продължение на много и много години така: „Боже, дай, щото в бъдеще никой от нашето семейство да не умира от неочаквана смърт. Дай някакъв знак, който да предупреждава, че някой от нас има скоро да умира. Направи, щото погребалната песен, що пяхме на гроба на моя син, да се чува три дена преди да се свършат дните на някой от членове те на нашето семейство.“ Така се молил много и много години наред нещастният баща — разбира се, по край молитвите за успокоението душата на малкия си син. Какво се получава в резултат? Получава се една мисъл-форма, един изкуствен елементал с огромна сила, който живял няколко столетия след това и винаги повтарял три деня преди смъртта на някого от това семейство тъжната погребална мелодия, която рицарите пеели при смъртта на детето. 3. Кой убива и отмъщава вместо Тутанкамона? Не ще и съмнение, че това е неговият изкуствен елементал, кой то той е създал с силната творческа воля на посветен, каквито са били мнозина от фараоните. И ако един прост рицар-кръстоносец може да сътвори силен изкуствен елементал, който да трае 3—4 века, като изпълнява волята на твореца си и пее, защо изкуственият елементал на един посветен да не може да трае с хиляди години и да убива?
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Отговорите на тия англичани ще публикуваме своевременно за назидание и успокоение на нервите на българския критик.
от г. IV на „Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микро-фотографически снимки на опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила. Ако той бе проучил, доколкото му стигат силите и знанията, и тия данни би ги проверил на опит, може би щеше да си наложи, благоразумно по-голямо въздържание. Сега, обаче, ние се видяхме принудени, поради предизвикателството с тая критика, да поставим българския „учен професор" в заслуженото от него положение: ние се отнесохме веднага до директора на английското списание The Occult Reviev г. Ралф Ширле и до сър Оливер Лодж4) за обяснения по тоя случай, като им съобщихме и критиката на българския капацитет. Отговорите на тия англичани ще публикуваме своевременно за назидание и успокоение на нервите на българския критик. Запитахме и директора на французкото списание ,,Le Voile d'lsis" за същото, тъй като и той, без да подозира съществуването на българския „учен" гърмовержец, даде твърде похвален отзив в кн. III, год. 30 на своето списание за откритието на г-жа Дикинсън5). След тая анкета ще можем още с по-голямо основание да успокоим г-на професора, че редакторът на Всемирна Летопис, няма нужда да гледа „червеите по месото в кухнята“, защото той не е месоядно животно: само ония, които се хранят с животински трупове, за да възприемат от тях съответните енергии и нрави, и да станат по-вкусни на червеите, могат да се занимават с подобни „научни“ изследвания в кухнята. Колкото за списанието Всемирна Летопис, за което г.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И всякога в такива случаи ще имаш едно успокоение.
Тогаз се чува една красива музика от водата. Това възпитава децата. И каква радост се ражда у тях, какво съревнование! Това същевременно докарва в по-близко общение с природата. Когато си неразположен, нарисувай някои плодове и цветя. И всякога в такива случаи ще имаш едно успокоение. Всякога трябва да сме в контакт с живата природа. „Когато изпееш една дума, ти се концентрираш. За да концентрираш вниманието си върху една дума с по-дълбоко съдържание, трябва да я изпееш“. Един Учител2). Целта не е да се дадат на изкуството по-вече часове, но е художественият елемент да прониква цялото обучение, всички предмети, даже и математиката.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тези дългове не ще бъдат признати, защото в Водолея златото е изгубило своята ценност; но нови методи ще бъдат приложени, ще станат големи обществени работи, свободни от всяка спънка и дълг; нови кредити ще бъдат открити не върху фиктивни стойности или заеми, които носят лихви, но върху това, което е действително построено и хората ще доставят и уредят курса, и цената на пуснатите в обръщение пари по начин такъв, че да създадат за всекиго условия за съществувание, а това ще направи от тази земя много скоро рай, без да има нужда да се чака смъртта за успокоение, нито да се правят заеми от капитализма.
Царството небесно е дошло! “ Но ние казваме: покайте се вие, църковни властници от миналите времена, които лудешки търсите да владеете в тоя временен свят! Покайте се вие, капиталисти и спекуланти, които отчаяно се опитвате да задържите прогреса на човечеството! Покайте се всички вие, жестоки егоисти, които се изолирате сами от всяка братска любов и стоите настрана от всякакво съприкосновение с другите! Светът е паднал в бездната на материалния култ на златния телец и се е свързал с някои тежки дългове. Тези дългове не ще бъдат признати, защото в Водолея златото е изгубило своята ценност; но нови методи ще бъдат приложени, ще станат големи обществени работи, свободни от всяка спънка и дълг; нови кредити ще бъдат открити не върху фиктивни стойности или заеми, които носят лихви, но върху това, което е действително построено и хората ще доставят и уредят курса, и цената на пуснатите в обръщение пари по начин такъв, че да създадат за всекиго условия за съществувание, а това ще направи от тази земя много скоро рай, без да има нужда да се чака смъртта за успокоение, нито да се правят заеми от капитализма. От това ще последва бърже епохата на Интернационализма или на всемирната братска любов, така че самозваните религиозни вероизповедания, свещенството и царството на попщината ще загинат по липса на храна. От това ще се родят „новото небе“ и „новата земя“ и тогава онова, което се нарича сега „християнска ера“„, ще изглежда като варварство. Но преди да е почнала тази хилядогодишнина, изроденият капитализъм, паднал сега тъй низко в материализма, че никакво възстановяване не е възможно за напред, ще се съедини с православните религии от разните наименования, всички еднакво създадени от човешка ръка, за да направят отчаяни усилия, които биха за държали в техните ръце властта, привилегиите на миналото. . . От там ще дойде мълниеносното стълкновение.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

е останал невредим по отношение на своята душа, която само поради едно недоразумение, е въставала срещу поривите на друга подобна душа, стремяща се към своя източник за успокоение.
Идеализъм, деспотизъм и заблуждение — три елемента, от чието съчетание се роди безверието и възмущението на Белински и съвременната нему интелигенция против мистицизма на Гогол, отстоящ на неизмеримо почтено разстояние от ония вярващи „ханжи“, с които неговата вяра в Бога няма нищо общо. Но за безверниците не съществува подобно различие. Те даже не подозират, че техния идеализъм е в най-близко родство с истинската вяра в Бога. В тази атмосфера, препълнена с отровен въздух, е расъл и се възпитавал Белински. И благодарение на силния му дух, той. е останал невредим по отношение на своята душа, която само поради едно недоразумение, е въставала срещу поривите на друга подобна душа, стремяща се към своя източник за успокоение. Пробуждането на човешката душа е момент на победа, когато духът тържествува над плътта, когато всичката земна суета пада като-дрипа и възсиява божествената любов, която указва пътят на истината и на живота, — това е зората на истински свободния човек. Мистицизмът на Гогол — това е пробуждането на .неговата душа. (Следва) _____________________________ 1) Висарион Белински. 2) Като разглежда тая формула, Енгелс твърде уместно се догажда относително лесната възможност да бъде изопачена. В книгата си „Лудвиг Феербах“ той казва: „Очевидно, тя е била (формулата — Б.
към текста >>

НАГОРЕ

0.36590909957886