Търсене в текстове за 'Успокоение'

Настъпи едно мигновено успокоение.
Цяла нощ прекараха при мене. Утешаваха ме, забавляваха ме. Казаха ми, че нищо не знаят, но че утре ще пратят човек в града да провери какво се е случило. Най-после на другия ден - събота, към 10 ч. дойде милата и обична сестра Ана Динова, изпратена от Учителя, майчински нежно, просто и естествено ми съобщи, че брат ми си е заминал. Настъпи едно мигновено успокоение. Аз се успокоих от двудневното напрежение, в което бях, чувствувайки, че се е случило нещо страшно, но какво, именно, не знаех. После започна оная мъка, която познават всички, които са загубили скъп и обичен човек. Разбрах, изведнъж разбрах всичко: каква пита се е печела, защо боледувах и взех дълга отпуска, защо счупих крака си и защо съм вързана на леглото сега. Разбрах защо беше това внимание и грижа, които положи Учителят за мене досега. Той е знаел връзката ни, знаел, как лошо и тежко и катастрофално щях да преживея тази загуба и затова изотдалече подготви един план, да ми спаси главата - мозъка.
към текста >>

6. 4. ПЕШКЬМ СРЕД ВЪЛЦИТЕ

Докато ги кажа изминах 300 метра, но щом ги казах веднага почувствувах пълно успокоение и голяма радост.
Излязох от района на щаба. Сърцето ми силно тупаше. Озъртах се на всички страни, дали не идват вълци към мене. Изведнъж ми дойде на ума да кажа по три пъти дадените от Учителя 6 формули: „Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов. После - Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел и- няма сила, като силата на Духа". Докато ги кажа изминах 300 метра, но щом ги казах веднага почувствувах пълно успокоение и голяма радост. Искаше ми се да скачам, да срещам вълците, да ги прегръщам и да се търкалям с тях. Така весел към 1 часа през нощта наближих 7-ми пост. Обадиха се кучетата и вратата на поста се отвори. По лая на кучетата войниците разбират кога идва свой и кога чужд. На 10 крачки от поста старшината ме срещна и рапортува.
към текста >>

7. 12. С ПЕСЕНТА НА УЧИТЕЛЯ

Пях още и още, докато пеенето внесе в мене пълно успокоение.
Но как да запея когато от гърлото ми не можеше да излезне не само тон, но и звук. Обаче си спомних и тези думи на Учителя: „За всичко добро ще казвате мога". И започнах да се мъча да пея. Най-напред захвана да излиза от гърлото ми дрезгав звук, после глас, после тон, докато най-после успях да запея. Продължих да пея. Пях още и още, докато пеенето внесе в мене пълно успокоение. Тогава видях как щеше да ми се отрови до вечерта всичката кръв, ако не бях пяла и ако не бях сменила вътрешното си състояние с песента на Учителя. Друг подобен случай беше когато ни изсели комунистическата власт. Трябваше в две денонощия да опразним дома си и да (напуснем София. Щяха да запечатат апартамента и всичко, което е останало вътре нямаше вече да бъде наше. Моят мъж се отчая, искаше да се хвърли от прозореца.
към текста >>

8. 13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Симеон Арнаудов

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Ама това е за успокоение.
Тогава бях на 28 години. Сега, като ги преценя тези неща мога да кажа като апостол Павел, че не съм достоен да спомена името Господне и името на Учителя. Ама сега. Но тогава не съм слушал. А сега този брат, който е пред мене ме успокоява, че през онези години, когато съм бил млад и онези сили, които са преминавали през мене не са малки неща за прескачане и преодоляване. Ама това е за успокоение. Но това не е така. Не съм използвал тази Мъдрост и тези съвети на Учителя и затова съгреших. А Учителят ми говореше, че съм работил с тази музика. Тогава по това време дойде един период на поезия и музика в мен. А като младо момче 12 ^ 13- годишен ние бяхме направили поетично общество от няколко момчета и писахме писмо до поета Иван Вазов и той ни отговори.
към текста >>

9. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

ТОМ 7

На Балканите същото трябва да стане и тогава ще престанат всички спорове и ще настъпи успокоение.
Едната образува думата беся (обесвам), а другата бес (болест). Бес обаче на турски значи да му дадеш дрехи. Хората не трябва да ги бесим, ами да им дадем дрехи. Хората искат (имат нужда) дрехи - искат умни да станат сега и всичко ще се оправи. Отговор на въпрос: Европейските народи трябва да станат конфедерация и всичко ще се разреши. На Балканите същото трябва да стане и тогава ще престанат всички спорове и ще настъпи успокоение. На всички народи ще се даде простор за работа. Германците изиграха ролята на богоизбран народ, без да знаят, какво значи това. Не е „Германия над всичко“, ами Германия да помага на всички. Ако така бяха разбрали това богоизбранство, другояче щяха да се развият събитията. Казват, че силните ще оправят света.
към текста >>

10. 40. Последната екскурзия

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

Аз съм в последните минути на нервното напрежение, обаче за моя изненада и за успокоение бай Иван и Нестор се прегърнаха и все едно, че нищо не е имало между тях.
Нестор знае, че бай Иван ще дойде и иска да дойде. Казва, че ще ни подсигури условия да нощуваме там, от негова гледна точка. Ами аз не знам бай Иван как ще приеме това? И през цялото време от Боровец до върха да се изкачим на Мусала, аз се движа, но в ума ми е все това, как ще се изгладят тия два остри камъка. И най-после привечер вече стигнахме на Мусала в хубаво време, прекрасно, слънцето е вече към залеза си и ние се изкачихме на Мусала и нашия брат Нестор на- вънка чака. Аз съм в последните минути на нервното напрежение, обаче за моя изненада и за успокоение бай Иван и Нестор се прегърнаха и все едно, че нищо не е имало между тях. Реакцията беше абсолютно благоприятна, хубава такава каквато аз не съм очаквал. Исках такъв изход, но не съм очаквал, че така ще бъде имайки предвид и характера на Нестор, и характера на бай Иван. И двамата са така наречените в поговорката остри камъни. Но всичко излезе благополучно. Нестор ни посрещна, влязохме вътре в космическата станция, той ни показа къде ще нощуваме.
към текста >>

11. 32. ИЗВАДКИ ОТ БЕЛЕЖНИКА МИ: МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА

ТОМ 8

Понякога има механично пеене, но в истинското пеене има само успокоение.
При пеенето съзнанието всякога прониква у човека. Не можеш да пееш докато не обикнеш, докато не съзнаваш. Пеене има даже и в животните, и в растенията, и в изворите. И тъй, музиката е проявление на Любовта във всяка дума. Музиката, пеенето е събуждане, пробуждане на човешкото съзнание с частица от светлината, която идва от Духовния свят. Понякога има механично пеене, но в истинското пеене има само успокоение. Който пее истински, той трябва да пее за себе си. В сегашните нови песни почти няма поезия. Сегашните песни аз ги наричам упражнения, приготовление за бъдещата музика. В класическите парчета има идея, те са продиктувани от нещо по-високо, а останалите са повече упражнения. Аз наричам моята Любов едно окултно упражнение.
към текста >>

12. 21. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО

ТОМ 8

Аз тръгнах към града и за мое успокоение разбрах, че жилището, в което живееше брат ми е останало невредимо.
Сега аз това нещо не съм го усетила. Имало е тревога, сирените са свирили, но аз нищо не съм чула. А майка ми като ме видяла, че спя дълбоко не ме и събудила. А пък ние бяхме в една едноетажна къща при леля ми, на сутринта тя ми казва: "Нощес имаше силна бомбардировка, запалителни бомби се хвърляха над София, иди и виж какво е станало с къщата на Апостол", брат ми, чието семейство беше се евакуирало, а жилището им беше на ул. "Цар Борис I" 76. Аз тръгнах към града и за мое успокоение разбрах, че жилището, в което живееше брат ми е останало невредимо. Спокойно се отправих по ул. "Цар Борис I" и тъкмо излязох на ул. "Солунска", сега "Васил Коларов", чух тревожния сигнал на сирените. А времето беше ясно, небето синьо, безоблачно, четиримоторно както тогава на шега си казвахме, за да обозначим, че времето подхожда за бомбардировачи аероплани. Изтръпнах от страх, сама накъде да отида!
към текста >>

" А други казваха: "Молете се, молете се, така внасяте успокоение!
Просто лице, виолист. Поуспокоени и тримата: моят ученик, Стоил Стефанов и аз влязохме в скривалището, където непрекъснато прииждаха хора в тревога. Веднага се мобилизирах вътрешно и на полуглас започнах да се моля. Прочетох "Отче наш", след това 91.псалм. Чух, че някои се подиграваха и казваха: "Тая калугерка, калугерка ли е там, та чете молитви? " А други казваха: "Молете се, молете се, така внасяте успокоение! " Започна бомбардировката, която трая дълго време. Изглежда, че един от обектите е била Съдебната палата, защото докато чувахме грохота на бомбите, които избухваха надалеч, изведнъж силен трясък се чу над главите ни. Но слава на Бога една малка запалителна бомба беше успяла да попадне върху покрива на Съдебната палата. Но когато след три часов престой в скривалището излязохме на улицата, София димеше и сградите горяха като факли. Бомбите бяха изровили трамвайните линии и по диагонал на Съдебната палата на тротоара имаше също бомбени попадения.
към текста >>

13. 04.Когато слушах Словото на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Напротив, чувствах вътрешно успокоение и радост.
Когато слушах Словото на Учителя, не чувствах потиснатост. Напротив, чувствах вътрешно успокоение и радост. В Словото му не срещнах нещо, което да ме смущава, да ми създава вътрешни противоречия. Тогава ми беше мъчно да приема идеята за прераждането. Чужда ми беше това и го приех само като хипотеза. Като ученичка в гимназията бях загубила вярата си в Бога. Когато слушах Учителя да говори за Бога, беше ми приятно и приемливо.
към текста >>

14. 17.В 1931 година

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Когато аз направих тази вътрешна проверка, какво искам в живота си и си отговорих, че искам да следвам пътя на ученичеството, у мене постепенно настана пълно успокоение.
През февруари аз бях изпаднала в едно много мъчително състояние. Изведнъж реших да се обърна вътрешно към Учителя с молитва. Като направих това изведнъж състоянието ми се промени съвършено. Зарадвах се и напълно разбрах, че единственото нещо, което искам е ученичеството. Изтече мътилката, която дойде отвън, казах си: Кой каквото и да говори, то си е негова работа, а моята работа е да следвам пътя на ученика. Когато аз направих тази вътрешна проверка, какво искам в живота си и си отговорих, че искам да следвам пътя на ученичеството, у мене постепенно настана пълно успокоение. Не мислех вече за отрицателните неща, за които ми беше говорено. Такива мисли почти не ми посещаваха. Те бяха като мъгла, в която бях потънала и тя се вдигна и всичко стана по-светло. Уважението и обичта, която имах към Учителя се възстанови. Избистри се и образът на Учителя, стана по-ясен и по-чист.
към текста >>

15. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 9

Радостта внасяйки успокоение, внася и забравяне.
Е ли тя, лека, непотискваща, действието й е удивително благотворно. Тя прилича на тих и спокоен дъжд след горещ ден. Измива всичкия прах и опреснява всичко. Друго благотворно действие на умерената скръб е, че тя винаги държи съзнанието будно, не оставя да заспи човек. Докато наистина внася спокойствие, умирява бушуването в човека, но същевременно и с успокояването идва едно състояние на отпущане и слаба будност дори заспиване. Радостта внасяйки успокоение, внася и забравяне. Затова мисля скръбта е еднакво необходима, както и радостта. Аз постоянно съм преминавала и преминавам тия състояния на радост и скръб. Познавам ги в разни форми и степени. Особено много ме зарадва поръчката ти. При първия удобен случай ще отида, но знай едно, че може да позакъснея малко.
към текста >>

16. 04 - 09. СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Като че ли се докосваш до вечните творчески сили в природата, чувстваш успокоение, сила и вяра в Доброто, вяра в Разумното, което живее в цялата природа и в тебе.
Всяка седмица идват братя и сестри, за да чистят чешмата и цялата околност. Всички сърца са спечелени. Никой не говори против „набожните". Даже кметството иска да залеси около чешмата, да направи парк. Когато съзерцаваш водите, които бликат шумно из чучурите, пълнят коритата и се разливат по-долу в един поток, ти се потопяваш в един красив мир. Като че ли се докосваш до вечните творчески сили в природата, чувстваш успокоение, сила и вяра в Доброто, вяра в Разумното, което живее в цялата природа и в тебе. Една нова светлина те озарява, много нови идеи проблясват в тебе. Почваш да чувстваш олтаря, великото и красивото, което крие всяко човешко сърце. Като че ли проникваш великите пътища на Безграничния ! Как не искаш да се разделиш с това свещено място. В това чисто място не искаш да говориш, за да можеш в мълчанието да доловиш говора на Вечното!
към текста >>

17. 09 - 58. ИЗПИТНА СМЕЛОСТТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Поручикът за свое успокоение отишъл да пита майка ми дали да отидат да ме срещнат, а тя казала: „Няма нужда, той сам ще си дойде." След тоя случай аз се уверих окончателно в думите на Учителя, който два пъти ми каза: „Върви!
В същия момент поледицата се пресече на сняг, очерта се местността, хванах здраво юздата и останалите 14 километра ги взех само за два и половина часа. След пристигането ми в щаба, предадох коня на войника, като му поръчах да прегледа коня на светло дали няма ухапано или одраскано от вълците. На заранта, когато отидох в щаба, казаха ми, че конят е съвършено здрав и че няма никакви следи от ухапване или одраскване. След като отидох в щаба, казаха ми, че подполковникът до полунощ е седял на телефона и все питал за моето пристигане. Същият бе заповядал да ме посрещнат 20 души войници. Поручикът за свое успокоение отишъл да пита майка ми дали да отидат да ме срещнат, а тя казала: „Няма нужда, той сам ще си дойде." След тоя случай аз се уверих окончателно в думите на Учителя, който два пъти ми каза: „Върви! Вълците няма да те изядат! " От тоя случай продължавах по свое желание да излизам нощно време, зиме, по няколко пъти седмично."
към текста >>

18. 09 - 221. ИЗЛЕКУВАН ОТ ПРОСТУДА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Скоро почна изобилно изпотяване и преобличане в продължение на няколко часа, след което аз получих едно значително успокоение.
Лекуваше ме военният лекар, д-р Стоянов, който ни бе близък. Но аз не можах да вземам предписаните от него лекарства, ето защо потърсих помощта на Учителя. Моята жена всяка сутрин носеше череши на Учителя, от най-хубавите, като се осведомяваше от него за моето състояние. Една сутрин, като отива пак да занесе череши, сестрите я посрещат още отвън радостни и засмени, като й казват, че тази сутрин Учителят им казал: „Братът беше пътник, но го върнахме." Тези думи са казани по време на закуската. След това той изпраща д-р Иван Жеков и ме подложиха на изпотяване по следния начин: Поставиха ме на гръб, а от двете ми страни по две силно нагряти тухли, а отгоре покрит с одеяла. Скоро почна изобилно изпотяване и преобличане в продължение на няколко часа, след което аз получих едно значително успокоение. Това бе първото. Второ: Полагаха ме във вана с гореща вода при 37 градуса, в която да стоя около петнадесет минути, придружено с обтриване на коремната област. Още след втората баня ми дойде сън, даже задрямах във ваната. Това лечение с вана продължи около 15-20 дни. Братството устрои излет до Ташли-тепе, заедно с Учителя.
към текста >>

19. 09 - 283. В НЕБРАНО ЛОЗЕ

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

По лицата на всички се изрази едно успокоение, че действително Учителят ни бе оставил в необрано лозе.
" В този момент спонтанно избухна смях. Находчивият и духовит отговор на брата внесе бодра струя. Струя на оживление. Веднага се промени настроението на всички. Брат Марков стана и заяви, че е доволен от отговора и се отказва повече да разисква по този въпрос. По лицата на всички се изрази едно успокоение, че действително Учителят ни бе оставил в необрано лозе. „Кое е това лозе? " - ще запита някой. - Това лозе е книжнината, Словото на Учителя, състоящо се от седем хиляди беседи и лекции. Това е едно огромно богатство, едно наследство, което съдържа храна поне за две хиляди години. Георги Събев.
към текста >>

20. II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Йоаким пише на Патриаршията, че при всичко че „полага неизмерими старания за успокоение на това голямо движение, но нищо не успявал", че „само волята на Всевишния Бог може да превърне убеждението и несломимостта на противо-мислещите, които бясно се борят против църквата".
Георги", в която се чело на славянски. Един от видните Варненски българи, който бил кум на две местни гагаузки семейства, като бил поканен да кръсти две новородени техни деца, приел само при условие те да бъдат кръстени в българската, а не в гръцката църква. Митрополит Йоаким се оплаква горчиво, че „ония, които вършат дела нечути за разбунтуване и неподчинение, са както навсякъде, така и тук, с твърде закоравели сърца, които не успяха ни най-малко дори да смекчат нито благата и приветлива обноска, нито кротостта и евангелското отнасяне, нито пък отстъпчивостта в много работи". Варненските българи били непримирими и, когато била отправена до тях покана да платят на митрополит Иоакима припадащата им се част от владищината, решително отказали, като забелязали, че те не признават Патриаршията, нито владиката, и „който е довел последния, той да се погрижи да му плати". В желанието си да се покаже примирителен и достъпен, митрополит Йоаким не отказвал дори да ръкополага свещеници за български села, които след това не го признавали, а един дори още през време на церемонията на ръкоположението поменал не него, както се следвало, но Илариона Макариополски. Йоаким пише на Патриаршията, че при всичко че „полага неизмерими старания за успокоение на това голямо движение, но нищо не успявал", че „само волята на Всевишния Бог може да превърне убеждението и несломимостта на противо-мислещите, които бясно се борят против църквата". След шестгодишно владичествуване във Варна митрополит Йоаким пише на Патриаршията: „Тези години преминаха в скърби и мъки, в мизерия и нещастия, в нападки и хули, в непрестанна война, произлизаща от българската партия, която е изоставила срама и бащиното благочестие и е започнала война против Христовата църква и нейните архиереи. Тя ме охули, оскърби, осмя ме в лицето, воюва против мене с всички средства, интригува против мене. наковлади ме и се опита с коварни средства и с престорена покорност да разруши всяко частно и обществено дело, което предприех за общо или лично благо и полза". Българските първенци открито заявявали на митрополит Йоаким, дори в самия управителен съвет, че българите не го признават, че за тях патриарх е везирът, а владика мютесарифинът". Такова непримиримо отрицателно отношение и енергично противодействие срещнал Йоаким при прокарване на своята програма от страна на варненските българи.
към текста >>

21. II.02.14. Писма на митрополит Йоаким

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

От моя страна, аз изоставих напълно моите най-големи интереси и нито дума даже не правя за тях, и ако и да съм обзет от хиляди мъчнотии и дългове, и полагам неизмерими старания за успокоение на това голямо вълнение, но нищо не успявам по две причини.
При това онези, които имат съпружески дела или други, като знаят своята виновност, прибягват там, дето всичко за всички става според желанието на просителите, за да спечелят повече привърженици и така направят бунта общ. Никога и в най-справедливи и свещени случаи не съм бил послушван от властвуващите. Дори тези дни в два случая на смесени годежи и бракове се принудих да поискам изпълнителната помощ на властта, обаче, като не успях, посъветвах едната заинтересована страна да се отнесе направо до властта. Обаче, тази се заела и изпратила тогава съдещите се страни в българската църква, понеже съставящите българската страна уж не желаяли да идат в св. митрополия. От накратко изложеното напълно ще разбере Ваше божественейше и достопоклонно Всесветейшество в дълбоката си и висока мъдрост, колко и какви големи злини, непозволени антиканонически, нека кажем, и противорелигиозни работи стават, които водят до разпалване на страстите, до възбуждане на неудържима омраза и до разновидна развала. От моя страна, аз изоставих напълно моите най-големи интереси и нито дума даже не правя за тях, и ако и да съм обзет от хиляди мъчнотии и дългове, и полагам неизмерими старания за успокоение на това голямо вълнение, но нищо не успявам по две причини. Първо, поради моя неуспех във всичко у тези, които могат и са длъжни да помагат. Второ, поради благоприятното това положение за противниците, от което произлизат безкрайни изгоди за тяхна лична полза, заради което всичко вършат и турят в движение. Зная, божественейши Владико, че това скръбно изложение не отговаря за този момент и моля благоговейно за извинение, мисля обаче, че е нужно по-скоро отколкото по-късно божественият ми върх да добие колкото се може сведения за това от зле страдащите. След всичко това очаквам и пр. 28. февруарий 1867.
към текста >>

22. IV.17 август, петък

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Някой ти открадне, например, парите; ако вие кажете, че тия пари са били негови и той си ги е взел, тогава ще настане успокоение у вас.
Добродетелта е основа на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни. За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие. И тогава, за да се възпита сърцето, употребена е розовата краска; за волята -жълтата; за мъдростта-синята. Първо е жълтата, после синята, после розовата. В музиката двата тона, които нямат подобен, образуват дисхармония; и у вас когато се намери дисхармония, антипатия, трябва да се лекуват вълните на вашата душа. Някой ти открадне, например, парите; ако вие кажете, че тия пари са били негови и той си ги е взел, тогава ще настане успокоение у вас. Добродетелният човек е богат, той не се гневи. И ако у вас има някакъв недостатък, вие сте сиромаси. Сега само учите начините как да забогатявате. Вие много пъти се оплаквате от вашите погрешки, но ако знаехте как да ги премахнете, щяхте да изучите много добре себе си. Вие трябва да се радвате на погрешките си, защото от погрешката именно се показва, че сте имали едно слабо място.
към текста >>

23. 8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Тя подари на Данко години на радост и успокоение, а също и за мен, защото той жестоко страдаше от самотата, в която бе останал.
То излъчваше особена, неизразима красота. Простете ми, ако твърде много си позволявам, но имам да Ви помоля за една голяма услуга: като почина сестра ми, нейният съпруг Данко Симеонов се ожени за Надка. Гради знае всичко. Тя - много по-млада от него, с много красиви очи, свежа, много чиста, за първи път вижда братството, веднага става вегетарианка, с уважение към всички, и специално към мене и към паметта на сестра ми. Дребничка на ръст, но пълна, умее сама да си шие, обличаше се с голям вкус. Тя подари на Данко години на радост и успокоение, а също и за мен, защото той жестоко страдаше от самотата, в която бе останал. Но като почина Данко, тя много изстрада. Към мене постъпи сестрински - подари ми скъпи мебели, килимчета, скъпи спомени от майка ми и сестра ми. Отчуждиха имота на Изгрева, представиха се наследници - тримата братя на Данко, взеха й всичко, каквото можаха, най-безпощадно. След време получи в квартал „Диана бад" малък апартамент. Тя има по-възрастен брат, който се е погрижил за обзавеждането, а също и да получи телефон.
към текста >>

24. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

ТОМ 14

Трябва да имате успокоение, вие трябва да бъдете спокойни.
Както болните от туберкулоза са сухи и слаби, изтощени, и трябва да бъдете много внимателни. Брат Драган Попов: Тогава може да се помогне на румънския крал. Учителят: Румънският крал трябва да си замине, за да се оправи положението. Ние можем да го излекуваме, но да повърне Добруджа на българите и Трансилвания на Австрия, но не ще я даде, а ще иска да ни даде 100,000 лева за лечението му, но те не ни трябват. За доброто на политиката той трябва да си отиде. Трябва да имате успокоение, вие трябва да бъдете спокойни. Вие сте на кораба ще излезете на брега, но кораба ще си отиде, па и всичко ваше материално ще си отиде с кораба. Ще преминете в нов живот. Всичко е за добро. Във всичко ще успеете за славата Божия. Брат Емануил Иванов: Трябва ли да изкористиме духовното учение за наша полза - да искаме да ни се дава или само да изпълним всичко за славата Божия?
към текста >>

25. 29. МИНЧО СОТИРОВ

Жечо Панайотов

Събитията дадоха успокоение в района на Мидия, навярно с торпилирането на турският военен параход „Хамидие", намиращ се край нашите брегове, а също и успехът ни в сраженията при Люле-Бургас.
Често бивах у дома му, особено в неделен ден, когато идваше и брат Пеню Киров. Разговоряхме или посещавахме някои братски семейства. През Балканската война /1912 г./ брат Сотиров бе дружинен командир на опълченска дружина, с назначение да пази черноморският бряг, около град Мидия, завзет от българските войски в началото на войната. Там неговата част сполучи да отбие голямо турско нападение, с което се е целяло да застраши левият фланг на армията ни при Чаталджа. Освен всички военни качества, които тогава брата е вложил в тези сражения при Мидия, той е апелирал за помощ и по духовен път, призовавал е и Учителят да помогне. Събитията дадоха успокоение в района на Мидия, навярно с торпилирането на турският военен параход „Хамидие", намиращ се край нашите брегове, а също и успехът ни в сраженията при Люле-Бургас. След завръщането си от войната, брат Сотиров бе преместен на служба в Бургас, дето бе известно време домакин на 24 пехотен полк. Тогава си купи къща на ул. „Цар Симеон". Впоследствие, към този имот му се предаде по план части от съседни имоти, споразумя се със собственика и откупи намиращата се там малка постройка. Тази именно част, впоследствие бе подарена от брат Сотиров на бургаското братство, там се изгради хубав малък салон - „Молитвен дом" на братството.
към текста >>

26. 78. ИНТЕРЕСЕН СЛУЧАЙ С БРАТ-ЗАТВОРНИК[

Жечо Панайотов

Работата в разни затворнически работилници и градини, също са били успокоение.
И тяхната вина била, че са имали убеждения, които законите са наказвали. Братът се успокоявал с мисълта, че всеки ден го води към свободата, към излизането му от затвора. Даже, когато споделял със съдбата на ония които били край него, тази мисъл и на тях се харесвала, надеждата ги подкрепяла да дочакат бъдещите щастливи дни. Но все пак скръбта се е навявала около всички, дните минавали един след друг невесели. Малката радост идвала един път в месеца - да получи писмо от домашните, да им се пише нещо, а най-вече да дойдат лично на свиждане. Работата в разни затворнически работилници и градини, също са били успокоение. Нашият брат също постъпил на работа - помощник градинар в цветните градини в затворническия двор. Там затворниците два пъти на ден излизали на разходка, да подишат въздух, да се разговарят помежду си, да научат новини и така нататък. В дните към края на едно лято, наближавало празника девети септември, все още било топло и всеки живеел със своите грижи. Една сутрин, началникът на затвора като идва на работа, минавал през алеята водеща към входа. Видял, че всичко е в прах, вятърът е навял книги и отпадъци, живия плет край алеята неподрязан и въобще не се виждало празничното настроение, което се изисквало.
към текста >>

27. 79. ПАРАХОДЪТ НА СТЕНОГРАФКИТЕ

Николай Дойнов

Изобщо Изгревът, беше място на приятна, благодатна, психична и мистична среда, където човек може да намери една рядко успокоение на цялата си психика на нервите, създадено от напрегнатият груб живот.
Всички тези посетители, жадни за информация, за живота и събитията на Изгрева и братския живот, а също и да споделят това, което ги вълнуваше, отиваше при тях в „Парахода". По-късно до този „Параход" се построи друга постройчица, пак от дъски, което създаде по-големи удобства за тези сестри заангажирани с тъй сериозната и отговорна работа около беседите. В нея се настани сестра Елена, а Паша и Савка останаха в „Парахода". На самата поляна в самият й край, бяхме направили една дъгообразна беседа, с изглед към просторното Софийско поле, между Витоша и Изгрева. Там, в тишината, която цареше наоколо, беше много приятно. Изобщо Изгревът, беше място на приятна, благодатна, психична и мистична среда, където човек може да намери една рядко успокоение на цялата си психика на нервите, създадено от напрегнатият груб живот. Това не беше само наше впечатление, но и на онези, по-интелигентните, които случайно идваха тук. Това ми сподели един път, известният и много интелигентен българин - Симеон Радев, познат като общественик и писател. Той идваше често тук, да си прави разходките. В един разговор, който имах с него, той ми каза: „Не знам защо, когато идвам тук изпитвам едно особено успокоение, задоволство, лекота и приятност". Пред беседката, двама братя бяха направили върху поляната от чимове една котва, като символ както те казваха - че великите Бели Братя, бяха хвърлили котвата на своя носещ се из мировото пространство кораб.
към текста >>

В един разговор, който имах с него, той ми каза: „Не знам защо, когато идвам тук изпитвам едно особено успокоение, задоволство, лекота и приятност".
Там, в тишината, която цареше наоколо, беше много приятно. Изобщо Изгревът, беше място на приятна, благодатна, психична и мистична среда, където човек може да намери една рядко успокоение на цялата си психика на нервите, създадено от напрегнатият груб живот. Това не беше само наше впечатление, но и на онези, по-интелигентните, които случайно идваха тук. Това ми сподели един път, известният и много интелигентен българин - Симеон Радев, познат като общественик и писател. Той идваше често тук, да си прави разходките. В един разговор, който имах с него, той ми каза: „Не знам защо, когато идвам тук изпитвам едно особено успокоение, задоволство, лекота и приятност". Пред беседката, двама братя бяха направили върху поляната от чимове една котва, като символ както те казваха - че великите Бели Братя, бяха хвърлили котвата на своя носещ се из мировото пространство кораб. До котвата имаше метеорологична клетка, в която имаше всички необходими уреди, за пълни метеорологични наблюдения: термометър, барометър, уред за измерване на влагата, а вън от нея и специален уред за измерване на валежите[1] До него, опитният в мозайкаджийството брат Борис Николов, беше изработил с голямо умение, един слънчев часовник, Грижите около поддържането и наблюденията, които се правеха и за които се водеше дневник в този малък метереологичен пункт, беше поверено на брат Георги Радев, който като студент по математика, където се изучаваха, физика, астрономия и метеорология, беше най-подходящ. Построихме също барака за дърва, въглища и складове за издадените беседи. [1]Виж „Изгревът" том II, стр. 172.
към текста >>

28. 112. УРАГАНЪТ НА РАЗРУШЕНИЕТО ПОМИТА НАВСЯКЪДЕ

Николай Дойнов

Дойдоха и хора от паркове и градини при Столичния градски народен съвет и разрушиха скромната постройчица, като за успокоение на приятелите казали, че тя е много неугледна и на нейно място щяло да се направи нещо хубаво, подходящо и удобно за приютяване при лошо време.
Картофената супа за общия обяд, чевръсти и грижливи ръце са вече приготвили. Приятни и полезни разговори, запълват обедните и следобедни часове, до идването на времето за слизане по стръмните пътеки към града. Приятелите там за лошо време, при дъжд от подръчни материали бяха направили скромно помещение, което беше от голяма полза при такива случаи. Но и там дойдоха ограниченията. Да не се играят упражненията, да не се чете беседа, огън да не се кладе и пр. Дойдоха и хора от паркове и градини при Столичния градски народен съвет и разрушиха скромната постройчица, като за успокоение на приятелите казали, че тя е много неугледна и на нейно място щяло да се направи нещо хубаво, подходящо и удобно за приютяване при лошо време. Но разбира се това беше казано само за успокоение, за по-безболезнено минаване на ножа. Нищо не се направи и досега. Много месеци, след този удар върху нас, един ден срещам един от най-големите началници на Парк-строй, който ме познаваше, защото преди това бях около пет години техен работник и го запитах за случая с постройчицата ни на Витоша при „Железните врати". Неговият отговор беше: „Да вярно е, че мислехме да направим нещо там и щяхме да го направим, но от Държавна сигурност ни забраниха", И така и тук се направи всичко възможно и малката искрица, която все още тлееше, далеч от града там горе на Витоша, на нашият общ Братски живот да бъде стьпкана.[1] Животът ни на Рила, през летните месеци след напрегнатата 1949 г. продължи още някоя и друга година, но и там дойдоха ограниченията, докато най-после се забрани напълно нашето летуване там.
към текста >>

Но разбира се това беше казано само за успокоение, за по-безболезнено минаване на ножа.
Приятни и полезни разговори, запълват обедните и следобедни часове, до идването на времето за слизане по стръмните пътеки към града. Приятелите там за лошо време, при дъжд от подръчни материали бяха направили скромно помещение, което беше от голяма полза при такива случаи. Но и там дойдоха ограниченията. Да не се играят упражненията, да не се чете беседа, огън да не се кладе и пр. Дойдоха и хора от паркове и градини при Столичния градски народен съвет и разрушиха скромната постройчица, като за успокоение на приятелите казали, че тя е много неугледна и на нейно място щяло да се направи нещо хубаво, подходящо и удобно за приютяване при лошо време. Но разбира се това беше казано само за успокоение, за по-безболезнено минаване на ножа. Нищо не се направи и досега. Много месеци, след този удар върху нас, един ден срещам един от най-големите началници на Парк-строй, който ме познаваше, защото преди това бях около пет години техен работник и го запитах за случая с постройчицата ни на Витоша при „Железните врати". Неговият отговор беше: „Да вярно е, че мислехме да направим нещо там и щяхме да го направим, но от Държавна сигурност ни забраниха", И така и тук се направи всичко възможно и малката искрица, която все още тлееше, далеч от града там горе на Витоша, на нашият общ Братски живот да бъде стьпкана.[1] Животът ни на Рила, през летните месеци след напрегнатата 1949 г. продължи още някоя и друга година, но и там дойдоха ограниченията, докато най-после се забрани напълно нашето летуване там. Много енергичната и с инициатива наша сестра Елена Андреева организира на една много хубава полянка, оградена с борова гора, малко над хижа Вада, бивак за летуване през лятото за по-възрастни братя и сестри и такива, които не можеха да изкачват стръмнините на Рила, до към второто езеро.
към текста >>

29. 2. СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Иван Толев

Както след един голям земетръс, продължават да се чувствуват по-слаби разтърсвания на земните пластове, докато настъпи окончателно успокоение, така и след общата война, на известни точки на земното кълбо още се дими, кървавите стълкновения и опустошенията следват, а може би някъде, по-близо или по-далеч от нас, нови войни да започнат.
2. СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Методи за изправлението му - Бъдещето, което предстои „Всемирна летопис", Г. I, Кн. 7 (1.XU. 1919), с. 1-2 Цялото човечество продължава още да се вълнува. Както след един голям земетръс, продължават да се чувствуват по-слаби разтърсвания на земните пластове, докато настъпи окончателно успокоение, така и след общата война, на известни точки на земното кълбо още се дими, кървавите стълкновения и опустошенията следват, а може би някъде, по-близо или по-далеч от нас, нови войни да започнат. Така съвременното човечество ще се клатушка още, народите ще се къпят в кървите си и душите ще си заминават, докато изгрее новата ера на мир и братство на земята. Следователно, сегашното положение е преходно. И ние, ако не изпълнявахме един публицистически дълг, бихме счели за излишно да уверяваме четците ни, че никакъв морал не би бил нужен за това човечество, което умира: толкова ясно е, че за него трябва само един съвет - да се обърне към Бога, за да се приготви за другия свят. То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. Като работим обаче, между българския народ, не ще бъде безполезно да направим нашите размишления върху положението, за да посочим методите за изправление на цялото човечество, в това число и на нашия народ.
към текста >>

30. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Отговорите на тия англичани ще публикуваме своевременно за назидание и успокоение на нервите на българския критик.
от г. IV на „Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микро-фотографически снимки на опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила. Ако той бе проучил, доколкото му стигат силите и знанията, и тия данни би ги проверил на опит, може би щеше да си наложи, благоразумно по-голямо въздържание. Сега, обаче, ние се видяхме принудени, поради предизвикателството с тая критика, да поставим българския „учен професор" в заслуженото от него положение: ние се отнесохме веднага до директора на английското списание The Occult Reviev г. Ралф Ширле и до сър Оливер Лодж[2] за обяснения по тоя случай, като им съобщихме и критиката на българския капацитет. Отговорите на тия англичани ще публикуваме своевременно за назидание и успокоение на нервите на българския критик. Запитахме и директора на французкото списание ,,Le Voile d'lsis" за същото, тъй като и той, без да подозира съществуването на българския „учен" гърмовержец, даде твърде похвален отзив в кн. Ill, год. 30 на своето списание за откритието на г-жа Дикинсън*. След тая анкета ще можем още с по-голямо основание да успокоим г-на професора, че редакторът на Всемирна Летопис, няма нужда да гледа „червеите по месото в кухнята", защото той не е месоядно животно: само ония, които се хранят с животински трупове, за да възприемат от тях съответните енергии и нрави, и да станат по-вкусни на червеите, могат да се занимават с подобни „научни" изследвания в кухнята. Колкото за списанието Всемирна Летопис, за което г.
към текста >>

31. 13. СЪДБАТА НА СВЕТА ЗАПОЧВА ОТ ДОМА ГОСПОДЕН

ТОМ 16

И кое е мястото на успокоението Ми?
Той седеше на стола. Протегна ръка, взе Библията от малката масичка и я отвори, за нас наглед съвсем произволно, на някаква страница. Ние бяхме свикнали на този метод на Учителя - като ни говореше в беседите, че когато не знаем как да разрешим някакъв проблем, да се помолим и да отворим произволно Библията и там ще намерим отговора, който търсим, защото Библията е книга на изминалото човечество със срещата му с Господния Дух. Учителят отвори страницата и прочете: „Исая, глава 66": „Така говори Господ: Небето Ми е престол и Земята - подножие на нозете Ми. Кой е домът, който искате да съградите за Мене? И кое е мястото на успокоението Ми? Защото ръката Ми е направила всичко това и е станало всичко това" - говори Господ." После спря, погледна ни - ние стояхме прави и не знаехме още какво Учителят иска да каже с този цитат от Библията. „И ида да събера всичките народи и езици и те ще дойдат и ще видят Славата Ми. И ще туря знамение между тях." (Исая, гл. 66, ст. 18). Учителят продължи да чете извадки: „И ще ги изпроводя в народите... и ще проповядват Славата Ми между народите и ще доведат всичките ви братя от всичките народи принос Господу, в чист съсъд в дома Господен." (Исая, гл.
към текста >>

32. 55. Разговор с Учителя - май 1937 г., на обеда при масите на двора

ТОМ 17

Тъй се действува за успокоение на децата.
Дето цветята миришат, те ухаят заради градинаря. Ако карамфилчето почувствува вашата любов, ще пусне своето ухание. То много се радва, ако го погалят. И човека трябва някой да го погали. Майката трябва често да прегръща и милва детето си с дясната си ръка - лявата страна на главата и лицето му; дясната страна да не пипа - там са възбудителните центрове и ако го пипне там, то ще й блъсне ръката. Тъй се действува за успокоение на децата. Инертен е човекът, трябва да дойде някой да го поразклати. Градинарят да знае кои дървета не се търпят. Праскова и зарзала между сливи изсъхват, както у човека има нетърпение към друг. Човек, който не люби Бога, не може да търпи този, който Го люби. С плодните дървета е тъй.
към текста >>

33. 5. Паневритмията

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

След нея се чувствува успокоение, тиха радост.
Дишането, съпроводено с песен на гамата, създава нагласа както за дълбоко дишане, така и за пеене, чието значение е вече известно. Движенията, които придружават пеенето на гамата, изобразяват жестовете на гребане на енергия от Природата и пълнене на дробовете и оттам - на целия организъм със силите, които ни са така много необходими, за да бъдем здрави. Подвижните „пентаграми" или петоъгълници, които петте двойки изписват последователно, изобразяват петте силови линии, чрез които Учителят изразява графически Своето учение: любов, мъдрост, истина, правда, добродетел. Паневритмията се играе от пролетта до есента. Тя трае малко повече от цял час, което я прави удобни за хора, чийто трудов процес през деня не налага особено натоварване. След нея се чувствува успокоение, тиха радост. Понеже се играе през ранните утринни часове, нейното отражение остава като светла доминанта през целия ден. Нейното влияние върху организма е толкова по- трайно, като се има пред вид горската обстановка, чистият въздух, дълбоките дишания, които я придружават. Трябва да признаем, че физическото натоварване чрез Паневритмията за нормалния здрав, млад организъм е доста едностранчиво - товарят се повече горните крайници, а съвсем слабо - краката и много слабо - кръстът. Затова съвсем уместно е включването и на други упражнения, с по-широк физически аспект, също дадени от Учителя и поддържани от някои негови усърдни ученици (Пеню Ганев) [1]. В своята цялост, Паневритмията е полезен за здравето физкултурен комплекс, който заслужава да се популяризира и широко използува за колективи със спокойна, склонна към картинно мислене и богата емоционалност.
към текста >>

34. 5. Материалистичният мироглед

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

ТОМ 17

5) Задгробен живот, това е едно страшно суеверие, внушено от поповете на човечеството за успокоение на жалеещите майки и бабички.
Опити за обобщения в областта на науката виждаме у мнозина учени, от които най-виден и модерен е германският учен философ Ернст Хекел. Мнозина са чели преведената на български книга „Седемте мирови загадки" (Бог, време, пространство, живот, смърт и прочее). Заключението от цялата книга е: „Не знаем, не знаем и не знаем." Въпреки това материалистичният мироглед води неминуемо към следните логически крайни заключения: 1) Всичко, което се вижда, близко и далечно, е сбор от 78 елементи (които всяка минута могат да се умножат), случайно съчетани в съединение, чието случайно съчетание в миналото е дало живата протоплазма, а оттам чрез еволюция и борба за съществувание се е дошло до днешния човек. 2) Животът е физиологията на случайно съчетаните по особено сложен начин протоплазмени елементи. 3) Смъртта е потъване в нищото: молекулите се разпадат и атомите се разпиляват, от човека не остава нищо. 5) Задгробен живот, това е едно страшно суеверие, внушено от поповете на човечеството за успокоение на жалеещите майки и бабички. 6) Бог, това е фаталната измислица на царе и попове, с цел да се приспиват народните маси, да се държат те в покорство. „Ако нямаше Бог, той трябваше да се създаде", казвал Балтер [? Волтер]. Толкова е необходим тоя хашиш за народното съзнание. Трябва ли положителната наука да търпи тоя средновековен анахронизъм? 7) „Как трябва да живея?
към текста >>

35. 7. СЛЪНЦЕТО

Иван Антонов

ТОМ 18

Накратко казано, люде с хармония между Слънцето и Юпитер всякога и навсякъде съзнателно и несъзнателно са носители и изявители с мислите, чувствата, словата и делата си на радости, успокоение, разположение, насърчение, утеха и щастие.
Те всякога притежават и значителни материални богатства, придобити със заслуги, а не чрез корист и лъжа. Между такива люде няма беден човек. Добродетелите на таки ва люде отварят пътя за щастие и на другите и често тях ги смятат за талисмани, защото тяхното влизане в някой магазин, например, носи богата печалба през деня. Тяхното влизане в известна среда установява хармония и разположение в нея. Тяхното включване и в най-затруднените начинания им осигурява бърз и неочакван прогрес (успех). Накратко казано, люде с хармония между Слънцето и Юпитер всякога и навсякъде съзнателно и несъзнателно са носители и изявители с мислите, чувствата, словата и делата си на радости, успокоение, разположение, насърчение, утеха и щастие. Най-отличителното качество, което имат люде с хармония между Слънцето и Юпитер, е чувството им за достойнство. Те обичат твърде много благопочитането. СЛЪНЦЕТО в опозиция или квадрат с ЮПИТЕР При дисхармония между Слънцето и Юпитер влиянието на Юпитер не само не носи щастие, успехи и благословения на човека, но обратно - то може да причини много злочестини на човека. Човек с дисхармония между Слънцето и Юпитер е като голям министър или управител, който е злоупотребил с властта и средствата, които са му били дадени, немарливо е гледал работата си, отдал се е на веселия и угощения, с което е станал причина за объркването на много обществени работи, изгубил е доверието на добрата част от обществото и си е спечелил много врагове. Люде с дисхармония между Слънцето и Юпитер се отличават с множество отрицателни качества и навици, които им пречат да бъдат щастливи и да причиняват щастие на другите.
към текста >>

36. Любомир Лулчев IV. Творчество: С Христа (трилогия) III. Благословение

I. НА ИЗГРЕВА - ПОСРЕЩАНЕ НА СЛЪНЦЕТО. ПАНЕВРИТМИЯ И РАЗГОВОРИ С УЧИТ

ТОМ 20

И странно - щом ги потопи, като че ли цялото му тяло пи нещо, защото жаждата намаля и почувствува успокоение.
На Генко се струваше, че присъствува на някаква молитва, в която ръцете и тялото си казват своите желания и получават своите отговори. Изведнъж, без да ще, си спомни едно свое преживявание в планината. Беше ходил много, дълго време, потил беше се и беше се зажедил много, твърде много. И тогава той намери един извор, голям, хубав извор, кристално чист. И докато се сгрее водата за пиене, той почувствува нужда така инстинктивно да потопи ръцете си във водата, като че ли те, ръцете, бяха изжаднели и искаха да пият. И странно - щом ги потопи, като че ли цялото му тяло пи нещо, защото жаждата намаля и почувствува успокоение. Това беше тъй особено и силно, че и след толкова години, той си го спомни съвсем ясно, като да бе станало вчера. И сега, гледащ тия движения, му се струваше необяснимо и нему защо, че те, така плавни и особени, носят същото това чувство на потопените ръце на изжаднелия в студената планинска бистра вода... Когато се свършваха едни упражнения, започваха други. Бързо редиците се развалиха и тръгнаха на разни страни. Скоро се образува отличен кръг от по двама души28 - половината с мъже, половината кръг с жени. Последните бяха облечени с доста ярки и разнообразни цветове, приличаха на букети някакви.
към текста >>

37. 38. МУЗИКАТА

ТОМ 20

На болния тя дава успокоение и сила, на здравия - разширява сърцето, на скъперника - разтваря кесията, а на добро-детеля отваря очите му по-близо до Истината.
Когато музикантът засвири, змията си надига главата, вслушва се и изменя своя път; кучето повдига своята глава и грозно завива; конят нервно трепва, наострова уши и започва да цвили... Всеки индивид - от човешката, животинската и растителната еволюция - разно реагират на музиката. А какво нещо е реакцията? Отражение. Отражението е действие на контакт, на допирни точки... Всичко изхожда от Всемирната Хармония - и всичко по отделни пътеки и пътечки се възвръща към нея. Чрез музиката ний влизаме в контакт с Бога. Музиката има окултна сила. На болния тя дава успокоение и сила, на здравия - разширява сърцето, на скъперника - разтваря кесията, а на добро-детеля отваря очите му по-близо до Истината. Музиката е магическа сила. Когато човекът е разбрал в своето подсъзнателно схващане смисъла на музиката - създал е за пръв път храмовете, а когато в своето свръхсъзнание разбере музиката - той ще си разруши храмовете, защото тогаз ще му стане храм: цялата земя, цялото човечество, цялата вселена... И, върнал се в недрата на своето отечество, равен със своите братя - човеците, по-малък брат на своите предшественици - ангелите; по-голям брат на своите братя - животните - всичко около него ще бъде музика. Всичко около него ще бъде музика, защото в основата на цялото мироздание е поставена Всемирната хармония. А хармония, музика, мъдрост, сила, воля - това са цветните тонове на бялата светлина, на Всемирната Основа - Любовта. Както шарките на небесната дъга се преливат една в друга и са част от бялата светлина на слънцето - тъй и хармонията, музиката, мъдростта, волята и силата са цветове на дъгата на Всемирната Любов, от която излизаме.
към текста >>

38. (75) Среща с царя на 5.IV.1940 г. във Враня от 8 до 10 без ¼ преди обяд

ТОМ 20

Той ми описа приема и разговорите си с депутатите в двореца при тронното слово и че тия церемонии внесли малко успокоение в англичаните.
във Враня от 8 до 10 без ¼ преди обяд Пред един вой срещу дъновистките, организиран от запасни офицери, политици и подкрепян от Севов, който искаше да вземе цялата власт в ръце, царят около един и половина месец не ме приемаше (от 11 .II).509 Поотдъхнах си от интриги и отрови и можах да дойда на себе си, защото то беше нещо страшно. Интригите се плетяха и летяха по всички посоки. Легенди се носеха, преувеличени съзнателно. Четяха на Планината книгата ми и търсеха под вол теле... Както и да е, засега това мина, поне временно, и царят преодоля тая треска и пак ме повика, и тоя път - някак по-официално. Разговорът се води върху няколко въпроса. Той ми описа приема и разговорите си с депутатите в двореца при тронното слово и че тия церемонии внесли малко успокоение в англичаните. Казах му, че Учителят ми е казал, че сега тая година за него е критична, че трябва да внимава, може да придобие нещо, ако е внимателен. Да туря здрави, а не гнили греди.510 Да пише на англичаните, че е по-добре за тях, ако разрешат въпросите на зелената маса, защото ще станат големи разрушения и пак по-богатият ще плаща - както винаги... Той ми каза, че същото е говорил на Рендел при тръгването сега и че на масата му е писмо до Грейс, което ще занесе Момчилов и което е в същата смисъл. Каза ми, че Момчилов е импрегниран в англофилство и «без да ще, ми издаде - каза царят, - че жена му е ходила със сифилистичен мъж» (искаше да каже, че му издал тайни, без да иска!), а именно, че банкерите и фабрикантите не искали войната, защото се опасяват от финансов крах и взимане надмощие от работниците; войната я искат тия, които са между колониите и държавата майка и «Интелижанс сър-вис», които влияят на слабия цар мимо правителството и по тоя начин има раздвояване на властта, което вече е опасно. Говорихме и за тукашните англичани, за офанзивата им тук и пр. Той ми говори за срещата си със Сакаров, която траяла 3 часа и която аз схващам като кокетиране с левите за всеки случай.
към текста >>

39. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

Продължение

ТОМ 21

От близки и познати съм чувала, че при личен разговор брат Светозар внася успокоение, хармония и мир в душите.
Всички усещахме как той работи с нас с любов, вдъхновение, около него се носеха искри на радост и лекота! Възприемахме общуването с него като специален дар. Разказваше за Учителя с почит, възхита и любов, а личният му досег до личностите и събитията го правеше незаменим събеседник. Талантливо предадените случки и сценки съживяваха както личността на Учителя и неговите последователи, така и разни истории от Изгрева. Представяхме си Учителя като благ баща, загрижен за всеки поотделно, олицетворение на принципите на Любовта, Истината и Справедливостта. От близки и познати съм чувала, че при личен разговор брат Светозар внася успокоение, хармония и мир в душите. Като го търсят за помощ, казвал им е действително случили се неща и е предсказвал събития с голяма точност, които после времето е потвърждавало. Неговото ясновидство е доказателство за безпределните възможности на човешките способности. Стотици наши братя и сестри, живеещи из страната и в чужбина знаят, че могат да се допитат до него през всеки час на денонощието, вярват, че той умее да помага и спасява дори от разстояние. Светозар е много известен със своите качества на алтернативен лечител и сред чужденците, интересуващи се от идеите на Беинса Дуно. Той пише всеки ден по няколко писма до страната и чужбина и с това поддържа живота на десетки души, за да изпълнят мисията си на земята.
към текста >>

40. 16. ЗАВРЪЩАНЕ НА УЧИТЕЛЯ В СОФИЯ

ТОМ 22

За нейно успокоение той изпива три лъжици айран.
Той приема само някои от тях, разменя по няколко думи и посещението приключва. Вечерта при Учителя остават дежурни Савка Керемидчиева, Тодор Стоименов и Милка Периклиева. По-късно към тях се присъединяват Кръстю и Балтова. Нощта минава много тревожно, понеже състоянието наУчителя се влошава. Милка подканва Учителя да хапне нещо. За нейно успокоение той изпива три лъжици айран. След полунощ Учителят се обръща към нея и я пита: „Милке, утре коя дата сме? " Тя отговаря: „25 декември, Учителю, понеделник." Учителят мълчи известно време и добавя: „Скоро ще се съберат много братя и сестри и голям изпит ще имате всички." След това пита за Гради Минчев, Темелко Стефанов, Пеньо Ганев, баба Мария Минчева, Боян Златарев - хората, които след няколко дена приготвят мястото за полагане на тялото му при лозницата в братската градина. Учителят диша тежко, състоянието му се влошава. Милка и Кръстю излизат да кажат на приятелите, че Учителят е в много тежко състояние. При голямата чешма с надписите Милка среща Борис Николов и Мария Тодорова, които току-що се завръщат от някаква екскурзия в планината, и им казва за положението на Учителя.
към текста >>

41. 38. Донка Димитрова Станкова

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

" Като минават покрай църквата „Света Петка", Донка влиза в нея, запалва свещ и усеща успокоение.
Отчаяна, отива при съседката си и споделя неудачите, които я сполетяват. Донка заявява, че при това положение повече не може да се живее и я пита за някакъв лесен начин да си замине безболезнено. Съседката й, наша сестра, я успокоява и й предлага на другия ден - неделя, да излязат заедно и да се разходят. Донка се съгласява. Когато тръгва и заключва вратата, тя мисли: „Господи Исусе Христе, дали е добре да отида там, където ще ме заведе моята съседка? " Като минават покрай църквата „Света Петка", Донка влиза в нея, запалва свещ и усеща успокоение. Съседката чака отвън и след това отиват до Борисовата градина. Те си приказват и неусетно стигат до едно красиво място с дървета, натежали от зрели плодове, много цветя и голямо бяло здание. Донка харесва градината и пита съседката си: „Каква е тази градина и това здание? " „Това е салон, в който нашият Учител изнася беседи." Донка пожелава да влязат вътре и да го разгледат. Часът е около десет.
към текста >>

42. В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ

Д-р Иван Жеков

След дългите страдания и лутания, които преживяхме от редица години, ние намерихме единствено при Вас честно отношение и успокоение.
Пожелавам Ви крепко здраве и много успехи във Вашата благородна дейност: Юр. Овчарова 25. Писмо до д-р Иван Жеков от Ю. Георгиева от 18.111.1952 г. Уважаеми Д-р Жеков, Дължа да изкажа пред Вас моята признателност и големи благодарности за грижите, които положихте при лекуването на мъжа ми, а главно и заради подобреното му здравословно състояние в последно време. След дългите страдания и лутания, които преживяхме от редица години, ние намерихме единствено при Вас честно отношение и успокоение. С това мое писмено обръщение към Вас аз бих искала да Ви окуража и с нова вяра във Вашия начин на лекуване да продължавате да помагате на нуждающите се като нас хора. Ето затова аз накратко желая да споделя и разкажа за пътя на болестта на моя другар. Първите признаци на болестта - припадъци с изпадане в пълно безсъзнание - започнаха още през 1944 г. Той беше подложен на прегледите и лекуването от редица лекари - специалисти на сърдечни, вътрешни и психиатрични заболявания. Никой от тях не определи правилна диагноза.
към текста >>

43. 35. ШЕГИТЕ НА ЮНОШАТА ИВАН

Сава Симеонов

Те се четат от дедо поп при служба за успокоение на душите на умрелите.
35. ШЕГИТЕ НА ЮНОШАТА ИВАН Като дете е бил буен, правел е бели и се е шегувал много. Така на Архангеловден майка му му дава един списък да занесе на дедо поп Дъновски, да го прочете на служба. А тогава на този лист са записани имената на всички заминали сродници. Те се четат от дедо поп при служба за успокоение на душите на умрелите. Такъв е бил черковният обичай. Но юношата Иван взима списъка, скъсва го и записва други имена, и то арменски. И когато дедо поп Дъновски взима от него листчето да го чете, вижда само арменски имена. Тогава разбира шегата му. Но тогава това не е била обикновена шега.
към текста >>

44. X. КРАСОТАТА И ДОСТОЙНСТВОТО НА ЖЕНАТА - 1. Песента на татко

Невена Неделчева

Но това успокоение биваше за малко.
Струваше ми се, че неговата песен ще прогони температурата, ще намали болката ми. Плачех и исках татко, а той беше чиновник и не можеше да бъде постоянно при мене. Мама ми казваше това, аз го разбирах, но не можех да махна необходимостта да чувам песента му. И вечер милият ми татко стоеше под прозореца ми и до късно ми пееше бабините песни. Тогава аз се успокоявах и заспивах. Но това успокоение биваше за малко. Болестта ми се развиваше и се приближаваше до своята криза. И при най-голямата си болка, и при най-голямото си страдание, никога не забравих, че ми е потребен татко и неговата песен. През тези решителни за живота ми дни, татко е прехождал по няколко пъти от учреждението до дома и аз гледах изпитото му, мило за мен лице, опряно на прозореца и вдълбените му от мъка и безсъние очи. И всякога, когато го виждах, устните ми пошепваха само едно: «Искам да пееш.» През нощта, през време на кризата - аз вече не помня това, но мама ми разказва, - макар и в полусъзнание, аз съм искала татко да пее. И той, обичният ми мой татко, е пял през цялата нощ под прозореца ми.
към текста >>

45. 1. ПРЕДИСЛОВИЕ

Милка Периклиева

Подадох Му три лъжици айран, които Той прие само за мое успокоение.
На два пъти подканях Учителя за храна, но Той отказваше. При третата моя покана Той склони: - Да, може. - А какво, Учителю? - зарадвана станах и се изправих пред масата, която беше препълнена с редки и питателни храни. - Може и айран. Подадох Му три лъжици айран, които Той прие само за мое успокоение. Към 11 часа през нощта Му дадох три лъжици вода. Мина полунощ. В стаята беше тихо, но сякаш пространството беше изпълнено с невидими Същества. Тази нощ беше решаваща, но аз все още не можех да повярвам в онова, което ставаше. Вън беше доста студено и от вратата духаше силно.
към текста >>

46. 196. Плановете на Черната ложа

Весела Несторова

ТОМ 24

Веднъж изпадна в полусъзнание, с посиняло лице и разпенена уста, и ме молеше да му чета Библията за успокоение.
Когато дойдеше в къщи, изпадаше в делириум от злост и ругатни. Майка ми избягваше на горния етаж, защото не искаше да се меси в разправиите ни. Най-първо той започваше с арогантен, възбуден тон да говори против Учителя. След като си изкажеше всичко, започвах да говоря аз с такава сила, че той се сгромолясваше безсилен пред мен. Тази история се повтаряше многократно. Веднъж изпадна в полусъзнание, с посиняло лице и разпенена уста, и ме молеше да му чета Библията за успокоение. Учителят ми каза, че той издава плановете на Черната ложа. С него се държеше много мило и сърдечно, насърчаваше го да пее, защото имаше хубав теноров глас, силен и драматичен. Есента ме назначиха учителка в американския колеж в Симеоново, който след заминаването на американците, бе станал езикова гимназия за английски, френски и немски език. Предавах английски език и литература в горните класове. Неделен ден отивах на беседа пеша през ливадите.
към текста >>

47. II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Софроний Ников

Естествено е да желаем всички да се узнае кои са виновниците на това всенародно бедствие, и ако не да се накажат, то поне да получим онова успокоение, което винаги води подир себе си ясността.
ПО-ШИРОК ИСТОРИЧЕСКИ ОГЛЕД. ИСТИНСКАТА ВИНОВНОСТ ВЕЛИКО ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ Софроний Ников София, печ. С. М. Стайков,1913. 30 с. Погром. Отечеството ни преживя един погром, който изпълва сърцата на всички българи с голяма скръб. Естествено е да желаем всички да се узнае кои са виновниците на това всенародно бедствие, и ако не да се накажат, то поне да получим онова успокоение, което винаги води подир себе си ясността. И българският народ с жадност чете полемиката в вестниците. Уви, обаче, истината не може да се намери във вестникарските препирни, тъй като изказаните мнения са всички едностранчиви. Във всички статии се прозира желанието да се стовари отговорността върху противния лагер и да се защити своя от всякаква вина. Естествено, при такива условия не може да се види истината. При това, в полемиката съзнателно се избягва да се говори за отговорността, която се припада от чужда намеса отвън, избягва се от политически съображения, но от това страда само истината.
към текста >>

Всичко това съобщавано на Русия, като гарантка на съюза, в отговор иде успокоение.
България не е кюп мед всеки да бърка в него." И правителството не обръща внимание на румънските представления. Трябва да се обърне много голямо внимание, за разрешение зададената ни проблема за виновността на погрома, на факта, че д-р Данев съобщава абсолютно всичко вършено от правителството рускому посланику, прилагайки точно и чистосърдечно своята политика на открити карти с Русия. Българското правителство има точни и обширни сведения за несъюзнишкото поведение на Сърбия в окупираната от нея Македония. Още в медените за съюза месеци ноември и декември комитетът на М.-О. организация представлява в министерството на Вънкашните работи рапорти с многобройни факти (само единият рапорт е съдържал 150) за лошото поведение на сърбите. Всичко това съобщавано на Русия, като гарантка на съюза, в отговор иде успокоение. 8-а Тунженска дивизия, свободна след падането на Одрин, се праща на запад. Пред смаяните погледи на Одринските герои-победители се изпречват увенчани с окопи висоти на Вардара, Брегалница, Злетовска река и Султан Тепе. Сръбски офицери и войници не само не се радват от пристигналите братски войски, но явно манифестират своята неприязън и самоволно начертаната от сърбите граница е непристъпна не само за мирно население, но и за борците за общата кауза, офицери и войници! Наместо да демобилизира още през ноември, когато фактически за нея бе свършена войната, Сърбия държи войските си и след Одрин и прави всички приготовления. И когато се откриват преговорите в Лондон, сръбски и гръцки делегати протакат да подпишат договора, докато са принудени от сър Едуард Грей.
към текста >>

48. III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА

Софроний Ников

Това е било наистина радостна вест, защото България вече цяла зима чака и моли за този час, и успокоението е голямо; заговорва се да се даде отпуск на генерал Савов и да се даде дългосрочна отпуска на войниците.
13. Д-р Данев се хвали, че той най-после успял да "победи" руската дипломация, да решава по § 2 от договора и му било вече обещано, че на България ще бъде дадено и от спорната зона нещо. Но защо Русия, която сигурно требва да е треперела (!) над своето "дипломатическо тържество" - съюза, защо тя чака цели седем месеци да бъде "победена", а от самото начало не пази своите свещени права на арбитър? И още повече 14. На 9-й юни руското правителство съобщило на българското "радостната вест", че сръбското приема арбитъра на Русия. Д-р Данев като тържествующ "победител" потрива ръце и стяга багажа си за път към Петербург. Това е било наистина радостна вест, защото България вече цяла зима чака и моли за този час, и успокоението е голямо; заговорва се да се даде отпуск на генерал Савов и да се даде дългосрочна отпуска на войниците. Да, хубаво. Но защо това става току-що след свързването на съюза с Гърция на 5-и юни, след издаването заповедта (8 юни) на черногорската армия да тръгва за София, и едновременно с напечатването и разпращането на прокламацията на крал Петра за обявяване война? И да се забележи, че когато България ще бъде успокоена, защото нейното справедливо желание е изпълнено, по разпилените части на сръбската войска ще има прокламации само без дати и място, които неща могат да се попълнят моментално по обща бърза телеграма от Белград. Защо тази прокламация сега, когато България е удовлетворена вече? Дали това говори за "дипломатическа победа" и за "избегната война", или... или говори за нещо ужасно?
към текста >>

Но освен успокоението на Неклюдова, на коленопреклоните унизителни молби на царя и престолонаследника иде телеграма от руския император, - гаранцията, на чиято свещена за всеки русин и всеки русофил особа, ни правеше да имаме доверие в Балканския съюз и да почнем фаталната война - че близката нему до сърце България няма да бъде оставена да бъде унизена повече от границата на чрезмерното.
26. Румъния се заканва, мобилизира, минава Дунава, преваля Балканите и Данев все не влиза в споразумение с тази страна, слушайки винаги руския агент Неклюдова да не се бои, защото Русия няма да позволи... "България не била меден кюп всеки да бърка в него." И трябваше Данев да прогледа и да избяга от президентството, гдето стоението му идеше да завърши с пълно унищожение на България, за да се отърве страната от "протекторските" съвети и успокоения на Русия, да удовлетвори румънците според желанието им, посредством италианския агент Куки Боасо, и Румъния да спре нашествието на войските си на 8 километра от София. Защо руският агент е въздържал д-р Данева да не удовлетвори Румъния до последния момент, когато просто щастието на България премахва този фатален човек от министерския пост и България е спасена? Защото, ако Данев още стоеше министър, румънците, неудовлетворени и не спрени, щяха да вземат София и прекъснат ж. п. линия, ние не щяхме да можем да пратим l-a и Ill-а армии на помощ на П-а, тази щеше да бъде окончателно унищожена, нашата цяло армия - заградена в кюстендилското поле и там уничтожена от озверелата ръка на гърци и сърби, и днес от България не щеше да има нищо друго, освен едно възпоменание. Да, дали от доброжелателство е правил това г. Неклюдов? Но освен успокоението на Неклюдова, на коленопреклоните унизителни молби на царя и престолонаследника иде телеграма от руския император, - гаранцията, на чиято свещена за всеки русин и всеки русофил особа, ни правеше да имаме доверие в Балканския съюз и да почнем фаталната война - че близката нему до сърце България няма да бъде оставена да бъде унизена повече от границата на чрезмерното. Макар оскърбителна, тя все пак носеше надежда, че Русия няма да позволи поне унищожаването на създадената от нея България. Но какъв характер трябваше да се отдаде на тази нова "надежда" и "успокоение", когато не идеше от Петербург заповед за спиране на ромъни, сърби и гърци? Нима и тук се натрапва ужастната мисъл, че и от руския император, от внука на Царя-Освободител, иде залъгване, за да не стъпим на краката си и сами да се защитим, докато не бъде вече късно? Или некой ще каже, че Русия е, която спре Румъния? Ами ако тя можеше да спре Румъния, защо да не може да спре и Сърбия и Гърция?
към текста >>

Но какъв характер трябваше да се отдаде на тази нова "надежда" и "успокоение", когато не идеше от Петербург заповед за спиране на ромъни, сърби и гърци?
Защото, ако Данев още стоеше министър, румънците, неудовлетворени и не спрени, щяха да вземат София и прекъснат ж. п. линия, ние не щяхме да можем да пратим l-a и Ill-а армии на помощ на П-а, тази щеше да бъде окончателно унищожена, нашата цяло армия - заградена в кюстендилското поле и там уничтожена от озверелата ръка на гърци и сърби, и днес от България не щеше да има нищо друго, освен едно възпоменание. Да, дали от доброжелателство е правил това г. Неклюдов? Но освен успокоението на Неклюдова, на коленопреклоните унизителни молби на царя и престолонаследника иде телеграма от руския император, - гаранцията, на чиято свещена за всеки русин и всеки русофил особа, ни правеше да имаме доверие в Балканския съюз и да почнем фаталната война - че близката нему до сърце България няма да бъде оставена да бъде унизена повече от границата на чрезмерното. Макар оскърбителна, тя все пак носеше надежда, че Русия няма да позволи поне унищожаването на създадената от нея България. Но какъв характер трябваше да се отдаде на тази нова "надежда" и "успокоение", когато не идеше от Петербург заповед за спиране на ромъни, сърби и гърци? Нима и тук се натрапва ужастната мисъл, че и от руския император, от внука на Царя-Освободител, иде залъгване, за да не стъпим на краката си и сами да се защитим, докато не бъде вече късно? Или некой ще каже, че Русия е, която спре Румъния? Ами ако тя можеше да спре Румъния, защо да не може да спре и Сърбия и Гърция? Или ако те не са искали да я послушат, защо тя не си вдигна протекторската ръка от тех? 27. Когато гробът на България е бил почти изкопан, когато устроеният блокус е почти задушавал нашето отечество, когато краят е бил въпрос на дни, французкият дипломатически агент в Виена, според немските вестници, отишъл при граф Берхтолда да му предлага от страна на Франция и Русия, да не се бърка на балканската борба.
към текста >>

49. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

Вярно е, но трябва ли ние да се бъркаме в душата му и да търсим какви мотиви са го ръководили - когато идването му донесе успокоение и, може би живот?
В Търново той е коронясан; България има вече законен глава; духовете трябва да започнат да се успокояват. Желязната ръка на Стамболова трябва вече да започне да поотслабва стегнатостта на юздите; тя самата вече не е толкова застрашена; или да е - страната няма да пострада толкова много в случай на премахването й . А опасността, страшната опасност, от народната династия е избегната за винаги. Бурята преминава; далечни откати на гърма се раздават, все повече и повече отслабващи, няколко години докато в 1895 година всичко е вече спокойно. Да, но принц Фердинанд, казват, не е дошъл от любов към нас; той дошъл за короната; дошъл от амбиция. Вярно е, но трябва ли ние да се бъркаме в душата му и да търсим какви мотиви са го ръководили - когато идването му донесе успокоение и, може би живот? Трябва ли хлопащия вратата гладен да знае мотива, който е ръководил подаващия му пита хляб, за да му бъде благодарен за наситата? Па и где бихме намерили човек да рискува с живота си от любов или други алтруистични мотиви? Той дойде, страната започна да се успокоява и свободата ни вече се гарантираше - какво можехме да искаме повече? 2. Казахме, че като имаше вече законен княз на българския престол, желязната ръка на Стамболова трябваше да започне да поотслабва стегнатостта на юздите, но не трябваше да отпусне изведнъж. Бурята още не беше утихнала и едва ли ръката на новия владетел, още младеж на 26 години, и без никаква опитност в държавничество, беше в състояние да води сигурно народният кораб по неутихналото море.
към текста >>

След пълното успокоение на страната в 1895 година, настъпи един период на вътрешна политика, която е охарактеризирана с названието „личен режим" и е извикала бури от негодувание у всички власт-неимющи, обаче е била използвана и благославяна тайно от самите тях, когато са били на власт.
Но било неконструкционно, защото според основния ни закон всички министри трябвало да бъдат избрани от народа и да отговарят пред него. Да, но еднакво в конституцията е сложено, че главнокомандующ на армията е царят. Тогава, естествено, непосредственият началник на войската, министъра, трябва да бъде подчинен на Главнокомандующия. Но даже ако това обстоятелство беше противоконституционно, ние все пак трябваше да допуснем тази формална грешка, защото благодарение само на нея ние сме прекарали много и тихо последните двадесет години. И нито един не трябва да иска поправка на това догдето не узреем напълно политически. 5. След пълното успокоение на страната в 1895 година, настъпи един период на вътрешна политика, която е охарактеризирана с названието „личен режим" и е извикала бури от негодувание у всички власт-неимющи, обаче е била използвана и благославяна тайно от самите тях, когато са били на власт. От 1894 год. насам, след падането на Стамболова, царят беше принуден да води страната само по един път - даден му от основния закон, Конституцията - да натоварва някого да състави кабинет и после кабинетът да иска подкрепата на народа. Той беше принуден да прави така, защото вторият начин за съставяне кабинет - от парламентарно болшинство - не можеше, и не може и днес, да си прокара път, на което царят не е виновен. Следствие на отсъствието в народа политическо съзнание, всички тези тридесет и пет години власт-имеющата партия винаги е имала болшинство. Ние още не сме достигнали състоянието на Англия, гдето никоя партия не се решава от власт да произвежда избори, защото властта там не дава оная „зестра", която дава у нас.
към текста >>

50. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Митко, съпругата му и сестра му Лалка Грозданова

Появата на началниците офицери и тяхното весело изражение, внесе успокоение, видимо поне, в подчинените им, но те запитваха: "Господин поручик, какво има?
Така си е размишлявал командирът на дружината и най-после възгласи: "Утрешният ден ще разреши и уясни всичко. С нами Бог! Христос и Мохамед воюват - два принципа се борят и победата ще бъде на страната на Светлината, на Свободата, на Правдата, на Истината, на доброто! В 4 часа сутринта предстоеше началото на марша. Разбудени в 3 часа чичовците се посмутиха нещо, защо така рано се будят, какво ли е станало?... Появата на началниците офицери и тяхното весело изражение, внесе успокоение, видимо поне, в подчинените им, но те запитваха: "Господин поручик, какво има? - Дружинният ще каже, отговаряха ротните командири и всички ще чуем и видим."... Появата на дружинния командир изостри любознателността на юнаците му. Изправили те уши, чакат да чуят слова... , а те бяха тъй къси!... Братски станаха поздравленията между началници и подчинени... След отговора: "Здравие желаем Господин капитан! " ушите пак се изостриха и очите опулени, чакаха нещо... Така е, юнака чака да види, какво важно поръчение ще му се даде и как славно да го изпълни... Обръща се командирът на дружината към своите герои и им казва: "Момчета и юнаци, по заповед на Главната квартира, на която знаем, че сме право подчинени, предстои ни днес един усилен поход, за доброто на българското племе и за сигурността на нашата непобедима армия, която е в и около Лозенград, в тоя момент. Вярвам в нашите сили, ако и старци наглед, вярвам във вашата безгранична любов към народа ни, за когото дадохте вече доказателства, че го любите и че сте готови към всички жертви за неговото общо благо.
към текста >>

51. III. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ГРОЗДАНОВ

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,

Той не е дал никакво успокоение за хората, които ще умрат.
Хубаво, по-лесно, но тогава нали хората смятат защо, как, какво. То трябва да премине един... Л: После Вие заминахте и отидохте в Либия, няма как... Аз Ви пазя писмото от Либия. X: А, знаете ли какво искам да Ви кажа, няма да го записвате това, защото е малко опортюнистично. В една от беседите, аз много не съм чела, но г-н Дънов казва така: "Когато човек умре", даже ми е направило потресающо впечатление туй нещо, "и когато тялото се спуща в гроба, душата най- много страда тогава. Тя е потисната, уплашена и т.н." Ако ние живеем с тази мисъл, че като умрем ще усещаме тоя ужасен момент на спущането в земята и т.н., това е много лошо. Той не е дал никакво успокоение за хората, които ще умрат. А напротив, да се страхуват от смъртта, както аз например, даже не мога да си избия от главата, че в гроба ще усещам като ме захлюпят в ковчега. Л: Аз няма да забравя кака Марийка Райнова като дойде един ден и като казва, плачеше пред мен и каза: "Знаеш ли какво ми каза Учителят? Че аз ще загубя едно от децата си? " В: Това кой го казва? Л: На Михаил Райнов жена му.
към текста >>

52. II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I

И беше едно успокоение и си казвам: "Щом Учителя казва." И влязох 1944 г., ноември месец ме приеха в Партията, 1953 г.
Няма да мога, ще ми възложите задачи, които ще бъдат в разрез с моите разбирания. Недей! " И с Неделчо Попов, аз с него много споделях, много добър приятел ми беше, и му казвам: "Абе много ме мъчат." И пак тъй двамата приказваме и се задава Учителят, и той Му казва: "Учителю, много мъчат Митето да влезе в Партията. Той не ще да влезе." Учителят така поседя, позамълча, стана сериозен и каза: "Що да не влезе? Може да влезе, да поработи десетина години, да им покаже как трябва да се работи? " Само туй каза. И беше едно успокоение и си казвам: "Щом Учителя казва." И влязох 1944 г., ноември месец ме приеха в Партията, 1953 г. започна изключването и февруари месец 1954 г., точно десет години, бях изключен от Партията. В: Така, както каза Учителят. Д: Учителят. В: Трябвало ти да покажеш как се работи. Д: Да, и когато аз бях вече изключен от Партията, директор беше дошъл след почиването на Македонски, аз бях изпълняващ длъжността директор от май месец 1951 г.
към текста >>

53. 78. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 9/22 март 1918 г., Вардище

Минчо Сотиров, писма

Налице засега е успокоението, която облада всички.
Каквото Бог ми дозволи казах смело всичко онова що трябваше да се каже, изхождайки от мисълта да дам светлина. И в истина изложих всичко онова що ми тежеше. Резултата вярвам ще бъде много добър за полка - за Славата Божия, за прославлението Името Божие. С идването ми в полка всички ме очаквали с трепетност. Вярвали, че нося нещо много велико със себе си. Налице засега е успокоението, която облада всички. Сподвижници в Божието дело в полка се увеличават. От 9/22 почва работа - изпълнение на наредба малка, група 7 офицери - седмия в групата считам себе си. Жадни души. Възприеха с радост всичко що се определи за изпълнение - определи се вярвам от Духът. Наредбата е в следния ред ежедневно сутрин и вечер, по възможност с изгрев слънце - най-късно до 9 часа - според службата: 1.
към текста >>

54. 15. ЩАСТЛИВО ЗАВРЪЩАНЕ

Тодор Божков

Настана известно успокоение.
Все повече се очертаваха възможностите за нова комунистическа власт в страната, още повече че руските войски бяха наближили нашите граници. Навлизането на съветската армия в България и извършеният държавен преврат на 9.IX. 1944 г. докараха на власт Отечествения фронт и определянето ни на страната към Съветския съюз. Германците бяха напуснали пределите на България. Настана известно успокоение. Евакуираните граждани, чиито домове бяха запазени започнаха да се завръщат в София. Във връзка с това завръщане искам да предам една наша опитност с Учителя. На 8.IX.1944 г. аз бях в с. Мърчаево при Учителя, а семейството ми беше при близки хора на Изгрева.
към текста >>

55. 56. СЛУЧАЯТ С КОМАНДИРА НА ДЕВИЗИЯТА

Тодор Божков

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

56. СЛУЧАЯТ С КОМАНДИРА НА ДЕВИЗИЯТА През 1939 г., след тревожната нощ, настъпи успокоение, защото скоро беше сключен пакт за ненападение между Германия и Русия.
56. СЛУЧАЯТ С КОМАНДИРА НА ДЕВИЗИЯТА През 1939 г., след тревожната нощ, настъпи успокоение, защото скоро беше сключен пакт за ненападение между Германия и Русия. Същата година Полша беше разгромена от германците. Русите без бой окупираха източната половина на Полша. Въпрос не можеше да става вече, че Турция ще нападне България, но границата се охраняваше и пазеше. Отпуските бяха забранени. Поради болест в семейството аз поисках отпуск от командира на дивизията.
към текста >>

56. МАЙ 1916 г. - 20 ДЕКЕМВРИЙ 1917 г.

ТОМ 26

Тогава в душата ми блясва просветление, блясва успокоение, блясва чист и светъл неопетнения с нищо образ на Оногова, който утвърди стъпките ми към Бога.
Добрият приятел. Чистият. Светлият Учител. Подгониха Го, а нас вълци искат да разкъсат. Не сълзи, водни източници очите ми. Скръбта ми достига до своя връх. Тогава в душата ми блясва просветление, блясва успокоение, блясва чист и светъл неопетнения с нищо образ на Оногова, който утвърди стъпките ми към Бога. Той - Учителят. Да бъде благословен, да бъде благословен! Бахар е бутал книгите ми в чекмеджето. Познах. Отварял псалмите. Той се промени - сякаш добри мисли има на главата си.
към текста >>

57. 3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Казвате, че последното ми писмо Ви донесло успокоение.
Не беше ли ти, душе моя, която молеше се нявга, проводник на щастието й да бъдеш!? ” Хелмира! Не прилича ли това на лебедова песен, която звучи в последните минути на красивата птица! Или може би това е преход към възкресение? Ще имам, вярвам, сили, тази вечер и в бъдаще да заставам с Вас пред Олтаря, да изпросиме потребното за наший син „Еделвайс...”. Казвате, че последното ми писмо Ви донесло успокоение. Бих желала да ви уверя, че никак не е потребно да свързвате Вашето щастие с каквито и да са мои постъпки или състояния. Пишете ми за през първият неделен ден от юлий, когато оставете писмото на обикновеното място. Може би Асавита ще е съживена до тогава, а не е чудно и между това да Ви пиша всичко, което следва като отговор на последното Ви писмо. Далечина и близост между нашите души! Ето една загадка, която усилва любовта ни.
към текста >>

58. 2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Когато разбрах това, обзе ме чудно успокоение и - даже радост.
Като не споделях с никого, като че ли по-силна ставах и почвах повече да работя и в поезията, и в училището. Не зная защо предчувствувам, че Вие на физическото поле няма никога да ми се изявите. Ще изчезне и Colombo; от Учителя ще остане само Словото Му. Тогава!? Не „тогава”, но до тогава всички тия мили образи трябва да се слеят в душата ми като една вътрешна сила и красота, които винаги ще бъдат с мене и никой не ще ми ги отнеме. Това са моите размишления през тия дни, дордето се усещах отхвърлена и от трима Ви. Когато разбрах това, обзе ме чудно успокоение и - даже радост. Значи има „вълци” в братството ни! Не, не се чудя, защото съм подготвена да чуя това чрез „Скитникът евреин”. Там, наред с ангела живее и демона, като последния едва ли не е винаги и по-умен, и по-прозорлив, и по-даровит, и по-любвеобилен, и премъдър и пр. пр. Знаетели,въпросният„Вълк”[ЛюбомирЛулчев]каксъм го респектирала няколкократно? - Чисто по български.
към текста >>

59. 4.9. Песните на Учителя и Песнарките на Кирил Икономов

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Е, може да си нарисувате такъв човек, за ваше успокоение!
Така че, ако направя опит да отида при другата му дъщеря, ще й покажа, че аз имам намерение да напиша нещо за него. И ще я помоля да даде снимки, и да даде материали. Ако даде, ако не иска, на този етап толкова. Тогава изпратете някой друг да свърши тази работа. Но такъв човек няма. Е, може да си нарисувате такъв човек, за ваше успокоение! Сега, по-нататък. В тези отпечатани статии се вижда, че Кирил Икономов още 1924 г., още от самото начало, чак през време на цялата Школа той работи върху музиката. И работи върху различни проблеми, и съответно пише статии, които са публикувани в „Житно зърно". Така че той не е случаен човек. По онова време той е учител по музика в училищните гимназии в София.
към текста >>

60. 32. 300 души (човеци) - на студа пред прозореца

II. На улица „Опълченска' 66

II. На улица „Опълченска' 66

” - И за успокоение си каза: „Ще го видя.
Те бяха хора скромни, на никого неизвестни - работници, чиновници и повече учители... Да не кажа нещо повече: те бяха същите лица на простите, неуки Христови ученици, възкръсналите през вековете рибари, събудили се от хилядолетния си сън, за да слушат отново своя Учител, които тъкмо сега със своето нищожество, като с най-силно оръжие разтърсиха из основи и сринаха до земята великата Римска империя. Наистина, той забеляза тук и висши офицери в униформа и хора с интелигентни лица... „Трябва да говори увлекателно! ” - си каза подполковника, и въздъхна със завист! Бледа сянка на страх премина отново през безстрашното му и гордо самосъзнание! За пръв път почувствува съмнение в себе си: „Дали бих могъл да накарам толкова хора да се изложат на този студ, без принуда и материални интереси? ” - И за успокоение си каза: „Ще го видя. какво знае! Аз мога да издържа на много по-големи изпитания от всички тук! По цели дни и седмици съм лежал в пълни с вода окопи. Ех-е-е-е, колко по-страшно е на бойното поле! И сега мога да стоя прав, без да помръдна до края на беседата му, колкото и дълга да е тя!
към текста >>

61. 33. Кампанията на църквата и Светият Синод срещу Петър Дънов

III. В Кабинета на Учителя

Бръкна в джоба на шинела си, и там с успокоение напипа любимия си джобен пистолет - шест на тридесет и пет - „Виктория”, който беше си купил от Лондон.
Образува се една внушителна група. Тези младежи и други още, бяха образували кръжок за философия и литература, който беше си поставил задачата да преоцени всички философски и литературни ценности на епохата в светлината на Учителя. Те изучаваха нашите и европейски философи и писатели, изнасяха реферати в духа на Учителя. Подполковникът важно и тежко откачи сабята си, постави я между краката си, сне кожените си ръкавици, закачи ги на сабята. Попипа отзад на брича си грамадния си револвер „Пагант”, който имаше предимството, че не правеше засечки. Бръкна в джоба на шинела си, и там с успокоение напипа любимия си джобен пистолет - шест на тридесет и пет - „Виктория”, който беше си купил от Лондон. Всичко това правеше с маниер, грация и красота, получени от дългото им и съзнателно практикуване. Успокоен, че беше взел всички предпазителни мерки, той застана във войнишки стоеж, и така наистина остана до края. И тук както и навсякъде, където отиваше, всички мислеха, че е по-висок отколкото беше.
към текста >>

62. 96 Учителят Дънов бе като извор - да дава, да тече и да учи

Пояснение и изяснение от Вергилий Кръстев

” И потърси признаците на успокоението по лицето на Учителя, и все пак като не ги намери, успокои се, но в дъното на душата му остана двоумението.
И при този случай, непослушанието на евреина би било на лице. Ако мнението на Учителя по един въпрос е ценно, колко повече е ценен самият Учител, Който има безброй мнения по много въпроси, колко беше по-ценна Неговата воля! Ако евреинът имаше едно реално, правилно отношение с Учителя, щеше да знае, че ако мнението на Учителя за Ницше му е необходимо, той никога не би го лишил от него. Учителят беше като извор, на Който главното качество беше да дава, да тече, да учи. Евреинът продължаваше още повече да затъва в това блато на заблуждението, на това „учено невежество” и нечистотата му все повече и повече проличаваше, когато в желанието си да се самоуспокои, помисли: „Учителят може да не е разбрал мотивите ми, да не е видял истината, да не е толкова знаещ колкото съм Го мислил, може в момента да не се е сетил какво значат хриповете! ” И потърси признаците на успокоението по лицето на Учителя, и все пак като не ги намери, успокои се, но в дъното на душата му остана двоумението. И после когато протекоха разговорите, евреинът никога не пропусна случай да не даде нови доводи за своето оправдание и да подкрепи с нови факти лъжата си, да прикрие нещо което надничаше, да оглади и покрие нещо което стърчеше с абсурдността си. Имаше дори моменти, когато си мислеше, че и Учителят Се колебае в мненията Си за неговите изживявания. Тогава се силеше да ги засили с мисли или съответно държание, без да се сещаше, че с всичко това положението му ставаше по-тежко и по-тежко! Непрекъснато подкопаваше основите, на които се крепеше сега и за бъдеще щеше да се крепи, режеше клонете на които се крепеше.
към текста >>

63. 52 1. Учителите на Черната и Бялата ложа.