НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
198
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Обща информация
 
Списание “Виделина“ 1902 - 1910 - Списание “Виделина“ 1902 - 1910
- Сливен : п-ца Труд-Пловдив, 1902-1910.
(Пловдив : Труд)
- Сливен : п-ца Труд-Пловдив, 1902-1910.
(Пловдив : Труд)
2.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Трудолюбиви западни писатели събраха маса стари и нови данни и успяха да изложат много окултни въпроси на език, разбираем за съвременниците.
И понеже понякога се срещат хора, които злоупотребяват с общото невежество по окултните въпроси, мнозина, без да си дават достатъчно труд да ги проучат по-внимателно, правят прибързани отрицателни заключения за окултизма изобщо.
Окултизмът, който поради своята многостранност мъчно може да се подведе под една логична система на нашия сегашен начин на мислене, може и иде да удовлетвори напълно ония, у които се е зародил копнежа и повика към новото.
Първото е по-лесно, второто – по-трудно.
3.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И един от най-трудните моменти за днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на човека) не може и да посочи опитен път за проверка на метафизическите твърдения.
Но тук започва и странното, новото, трудното в окултизма за съвременниците.
И тая естественост трябва да започне от най-малките, от най-близките и бихме казали дори чисто материалните работи на ежедневния живот: храна, сън, труд, почивка и пр.
4.
ЗА СВОБОДАТА - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Няма и защо да чакаме откровение или чудо: откровения ни дава животът всеки ден.
И защо ще чака човек чудо?
Мигар е малко чудо нашето око, тънкото му и дълбоко устройство?
Па и няма нищо чудно в разчитане на белезите – нали когато видим нейде изровено корито знаем, че вода е текла?
И ако човек може интуитивно да схване тия живи образи, те по симпатия ще възбудят в него същите трептения и той ще долови техния език.
5.
ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението?
Ничие око не се стреми да се издигне над хаоса на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце.
Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история.
Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа.
Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата.
Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже:
6.
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки.
Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през неговото подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания.
И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение.
Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси.
Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша.
И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага.
И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения.
7.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И удивително е онова търпение, с което хората са изучавали тия отделни моменти.
Даже континенти като Атлантида, Лемурия отдавна вече са погребани под студените води на океаните.
Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо.
Но внимателното проучване на тия вързани за вечни времена молекули установява, че и те, макар и бавно, се движат, освобождавайки се по един удивителен начин.
Но ако биха се трупали все нови и нови индивиди, то би се образувала една грамадна колония, чието изхранване би се значително затруднило.
Понеже тия медузи ще трябва сами да си търсят прехраната, което е много по-трудно за един отделен индивид, затова у тях се развиват особености каквито в колонията ние не намираме.
И тук има колонии, повечето със строго разпределение на труда.
Изобщо тая разумна класификация на труда се продължава в още по-усилен темп у сухоземните животни и дори до човека.
При това, наравно със строгата планомерност в разпределение на труда, съществува и строга причинна връзка между функциите на отделните органи и пълна хармония в отправленията на целокупния живот.
8.
ИМПРЕСИЯ - Едидия
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Едни разливат нежния аромат на обичта и лекуват, а други дъхат студената омраза и са като отровни змии.
Днес, след дълга и студена зима, по високите български върхове пак заблестяха самотните цветове на Еделвайса.
9.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
То спира за миг – учудено ни гледа и пак тича напред.
10.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Улесненията и удобствата, които науката достави го отклониха в много отношения от неговия естествен развой.
Отделните опити на тоя или оня могат да бъдат малко или много сполучливи и да задоволяват някои временни нужди, но при днешните условия само окултната наука може да даде голямото синтетично знание, което едновременно без противоречие да удовлетворява присъщите на човека, научни философски и религиозни домогвания.
За изучаването на окултната наука не се изискват особени външни условия и удобства, както мнозина са склонни да мислят.
11.
ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И ако така го обичат и желаят за себе си, чудно е защо тъй евтино ценят чуждия.
Чудно е наистина с какво сърце убива един човек, който току що се е привдигнал от легло и може би е понаучил нещичко за цената на живота, чудно е как му дава сърце да убие някоя радостно прелитаща мушица.
И преди да разрешим простите проблеми на живия живот, които естествено произтичат от него, ние никога не ще можем да се възвисим до големите въпроси, които буди тази велика и красива загадка на Бога – Живота.
12.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
По-голямата част от животните и растенията, обаче, притежават неудържим стремеж към светлината.
На това главно се дължат чудесните резултати, които се получават при лекуване на туберкулозата, ревматизма, невралгиите и други заболявания.
Днешните маги и учени, заети с великите проблеми за доброто и злото, за капитала и труда, за духа и материята, за политика и право, не мислят вече за слънцето.
13.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И да се не чудим, че понякога не успяваме: то е, защото излизаме да сеем на сняг, или се греем на лунни лъчи, вместо на слънце.
14.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Когато един човек пише една статия, той прекрасно знае, кои са подбудителните причини да я напише и колко истина е вложил в нея.
15.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ученият се навел над своите книги, свещта мъжделее, огрява неговото лице и той дири мъничките разпилени тайни за да ги сглоби и да даде на хората плода на своя дълъг труд.
Големи умове, гении прислужват на нейния студен замах, като че тя тях ще пощади за тая дан!...
Даже и на себе си не служиш, защото истинското твое себе не е познало нито веднъж плодовете на твоя тежък труд.
16.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И не стига това, а при сегашния режим на хранене, за да си достави повече удоволствия, той убива животните и заграбва по един такъв насилнически начин и последното им благо – живота.
текат бавно, мудно.
Човек се чувствува самотен, изоставен от всички, ни една приятна дула, ни едно топло чувство - навсякъде студ.
Една задача наистина трудна, но не неизпълнима.
За целта е нужно само едно упражнение, труд и постоянство И ако за изучаването на един музикален инструмент са необходими цели години, то какво представлява в сравнение с това задачата на окултния ученик?
17.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В ИЗКУСТВОТО - Х.К.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя.
Всички страдания, всички противоречия и бедствия които измъчват съвременното човечество, се дължат на туй, че то преживява една преходна стадия от общественото към божественото животоразбиране, от живота на какавидата в живота на пеперудата.
18.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Като изразяване на красотата, при което художникът е скрит.
Въпроси тъй трудни за разрешение, както и разгадката на света.
При художественото съзерцание има един външен обект и един вътрешен мотив - ритъмът на прекрасното в душата.
Художникът се е стремял да я открие във всичко, като възпроизвежда видимите неща - абсолютното, неизменното, да познае безкрайната същина на светът.
Той величаеше външния художествен усет, що ни въвежда в природата и нейните явления и изрази своята сила чрез мощната техника на западното право предаване хармонията на формите - тяхната симетричност - техните подробности.
Но по-право е да се каже: лудият бяг на запада към изток и неговият идеализъм.
Не традиции, не указания на жреците са ограничавали художника, а това, че пътят към изразяване на абсолютното е само един.
Западът за това говори: „В безпристрастният култ на красотата се намира крайно и пълно завършване духовното аз на човека, което в художествените преживявания, познава най-възвишените наслади - сливане с мировата душа".
В тихите духовни и художествени екстази на техните художници, поети, музикални творци, вековете са оставили диря.
В музея в Гиза, статуята на Хефрен предава тържествения покой на царя, спокойствие, съзерцание, неземна мощ с толкова благородство, че е трудно постигането на по-краен идеализъм.
Неземност и покой, това съставя същината на Божеството и затова Буда, символът на последното, въплъщава в себе си велика простота, концентрираност абсолютна, освободена от всичко земно.
Векове са се изминали, за да се изрази тъй седящия Буда.
19.
*** – Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Той бил толкова красив, тъй неземно нежен, че художниците го имали за пример при изобразяване на серафими в храмовете.
При чудната обстановка на кордовските дворци, където са се сбирали всички знатни, учени и видни маври на халифата, са били разправяни те.
Красиви цветя с чудни багри цъфтели в Ниневия нявга.
20.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Малцина са я срещали и виждали нейната красота, защото света я нарича блудница и я гони.
Мелодичният й глас, като музика от неземен мир будеше душите им, повдигаше ги и им поверяваше тайни, които светът не е и сънувал.
В сърцето му нахлу чудна топлина и прогони всяка тъга - то затуптя в непозната радост и разля нова сила по цялото му същество.
Чуковете на палачите работеха и зловещите им удари далеч се носеха над стихналите тълпи.
21.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие.
Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество.
Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства.
Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага.
Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край.
Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите.
Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива.
22.
Б О Г (стихотворение) - Глинка
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Затуй пък там горе божествения художник отдавна разтвори своята дивна картина.
И пак се носят чудовищните съзвездия и се върти колосалния свод в безконечно шествие.
23.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Настана чудна тишина
24.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
До този час, ние гледаме всички хора през заблудата на егоизма или предразсъдъка, които като мъглива преграда ни отделят от действителността.
25.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
8. „Ново звено" – младежко художествено списание за изкуство литература и критика.
26.
Идващият ден - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега.
И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предусещат, че иде нещо ново в света.
Който има будно сърце и буден ум – вижда.
И това учение е достъпно за всички, които имат пробудени сърца и гладуват за жив плод – така достъпно, както са зрелите плодове в една овощна градина.
27.
Новото време - В.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Училище е човешкия живот, голяма, трудна школа, но велик замисъл има Оня, който ни е пратил.
Ние това може би сами не знаем, чудим се на неправдата, що ни окръжава, но как душата инак щеше да познае Неговата вечна правда?
За да я познае, той е сред студа на омразата и когато се опомни, ще се роди изново.
Ако не беше студената и ледена обвивка на зимата, щяхме ли да имаме радостта на пролетните дни?...
Така е, велик творец е Оня, който реди контрастите, както майсторът художник слага краските по своето платно.
Тъмнина, омраза, студ, но ето светлина раздира тежките завеси и настъпват нови дни.
Човек става достоен сам, със собствен труд.
Това са човеци, които рушат царствата на заблудата в самите себе си.
2) Те знаят, че не бива да се вдига меч, защото най-трудно се измива кръвта от всичко на земята.
3) Те вярват в своя Творец и знаят, че всеки миг ги гледа Неговото будно око.
То е денят, когато ще падне превръзката от нашите очи – заблудата, която не вижда нишките, що ни съединяват в едно.
То ще го извади из развалините, ще го умие с водите на разбудилия се пролетен поток и ще го освети с лъчите на своето сияние, ще го постави на неговото място.
Страх ги е да се не събуди той сред тъмата и грехът.
Това са дните на идващото ново, което Бог ни изпраща и когато го посрещнат със съпротива, то се разбива на хиляди милиони капки, като благодатен дъжд, породен от съпротивата на студените течения, дъжд, който оросява и възраства стръковете по нивите на нашите поля...
28.
Ритмус и мелодия - К.Ик.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От многото въпроси, които днес занимават мислещото човечество, най-належащ и при това най-сложен и най-труден се смята големия социален въпрос – въпросът за доволството и благоденствието на всички.
Докато едни мислят, че този въпрос ще остане още за дълго неразрешен, други са обхванати от вярата, че нашето време е епоха, в която по силата на досегашното историческо развитие с необходимост ще настъпи общ мирен трудов живот на земята.
Днес мнозина смятат, че могат да учат другите, без да могат сами себе си да учат... А всъщност, колкото по-лесно е да учиш и напътствуваш другите, толкова по-трудно е да учиш и напътствуваш себе си; а то е необходимото, трайното.
Така безшумно новото прониква бавно, но сигурно в света и внася светлината, необходима за най-правилното разрешение на всички трудни днес въпроси, включително и социалния.
29.
За братското сдружаване - К.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние.
Тя се е състояла от еднообразни звуци, добивани чрез удари по някой случаен предмет и ритмичното повтаряне на този единствен музикален тон е било за тях цялата музика.
Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон.
Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната линия, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина.
Вслушайте се в ударите на ковачите и там ща схванете ритмуса на работата.
Ритмус и мелодия — това са две обширни области на музиката, които могат да послужат като богат източник за наблюдение и изследване и настоящата статия — скромен опит за разглеждането им от психологическо гледище — няма претенциите, освен да подбуди читателя към себенаблюдение и изследване на сложните психически процеси, които се развиват при възприемането на една музикална композиция.
30.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
– На този и подобни нему въпроси ние няма да отговаряме, защото и най-изискания отговор не би удовлетворил любопитството на четеца.
Трудно е наистина да бъдат разбрани те, също тъй, както е трудно на един невежа в познанията си по математика да разбере поставените пред него математически формули и заключения.
Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа.
И ние ще си позволим да изтъкнем своето заключение: Докато духовният елемент преобладаваше във всеки едного от братята, вътрешните противоречия и физически трудности не се забелязваха.
Опитите си е правил в Америка и ние с учудване констатираме еднаквостта на законите, действуващи в положителна и отрицателна насока, вътре във всяко сдружение, вън от време и национално чувство, религиозни убеждения и др.
И... толкова скъпото вече дете на нашите комунари пред нас е вече труд.
За това пак се иска духовна сила и „високо съзнание", защото механическата воля в случая е недостатъчно силна: за да се бори против инерцията и хилядите противодействащи сили на винаги мърморещия противник на трудните и усилени моменти – обективният ум.
Заради това, когато многобройните трудности на физ.
живот в школата на братското сдружение предизвикат онези вътрешни несъгласия в кой и да е от членовете на последното, той – като силен мъж, с всичкото търпение на един ученик трябва да издигне поставената си цел по-горе от всякакви противоречия и лични неудобства.
Ний сме убедени при опит, че насилието носи отрицателни резултати, защото то действува непосредствено на личните чувства и въобще на нисшата природа, а те са силни да събудят отблъскващи сили, домогващи се до всякаква разумна преценка за правотата на известен спорен въпрос.
В едно земеделско общежитие прехраната от земеделския труд при тези примитивни средства на обработка е трудна работа, още повече, че имотите на сдружението не биха могли да издържат машините за модерна обработка.
Трудно е наистина.
Може би тази бъдеща форма на прехрана ще ни изложи на обществена „критика", може би ще произведе даже в самите нас противотечения, изтичащи от старите консервативни елементи, които още носим – ние знаем, че всяка нова работа се започва трудно и че за изграждането на всяка нова форма на живот, жертви от всякакъв вид са необходими.
през известен сезон на годината, или пък земеделският труд да бъде едно от редицата занятия, необходими за създаването на едно завършено стопанство.
В такова едно стопанство всички нужди ще бъдат удовлетворявани от личната работа на братята от сдружението.
труд изчерпва, убива лека-полека ентусиазма и на най-предания член на сдружението.
Ще поменем само за онези редки мигове, когато след редки, но тежки преживелици, зидарите на новите устои на живота, биват посетени от чудна сила!..
В тях за момент проблясва смисъла на трудната им задача.
31.
Псалом - Р. Соловьов
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всеки знае, че ако е силно изпотен и се изложи на едно силно студено течение ще се простуди и разболее.
Това се предизвиква от всички ония фактори, които отклоняват нормалния ход на жизнените отправления, като такива се сочат: вродено предразположение, нехигиенични условия на живота, физично изтощение, простуда, ненормално хранене – глад или преяждане, алкохолизъм, психични разстройства и пр.
Вие сам се чудите: обективните условия са останали все едни и същи, а сте изживели цял психически процес без да виждате неговите причини.
32.
Воля за радост - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Кой би разточил крилцата на тоя бръмбар, кой би научил на труд тая мравка, кой би изтъркал бархетен мъх и би издигнал дърветата високо да блестят със своята одежда.
33.
Влиянието на цветните лъчи - Добран
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Че са такива, показва това, че в съзнанието на пробудените човеци тия ограничени идеи са окапали като сухи листи: в тях те виждат вече само остатъци, тор.
Спомням си преживелицата на един художник, който стига на африканския бряг без пет пари.
Той свръща привечер да пренощува край едно здание, дето спели все като него несретници и свит до зида поради нощния студ, задрямва.
Може би мнозина европейци, изящно облечени и весели са минали край него тази вечер и никой не е помислил за „сънародника", за „белия европеец", а един другоземец, негър, го приглежда в студената африканска нощ.
34.
Дух, сила и материя
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Лукът (кромид) се развивал превъзходно под розова светлина, а всички останали цветни лъчи са действали неблагоприятно и затруднявали растежа.
Тя почти удвоявала силата.
Същото възбудително действие е констатирал и д-р Е. D.
Има много автори, които са напълно съгласни с възбудителната сила на червения цвят.
която може да се засили до степен на неудържима ярост.
Същото средство може да се употреби и при болезнената мълчаливост у някои индивиди, д-р Pongа, директор на лудницата в Александрия (Италия) е поставял такива пациенти в специални стаи, гдето всичко е било боядисано червено.
при слабост, студени тръпки, лошо хранене, безсъница и др.
Той ги силно възбужда и това им доставя удоволствие.
Докато червените лъчи носят чрез зрителните възприятия топлота, сините носят студ.
Той забелязал, че при сини очила чувствувал студени тръпки по гърбът си и настръхвал.
Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз.
Неговото влияние се отнася да един орган, по-малко удобен за експерименти.
Тоя възглед застъпва и Рудолф Щайнер, известния немски антропософ.
Тия данни могат да послужат като ръководно начало на по-нататъшни изследвания, било в педагогиката, където възпитателите биха се натъкнали на интересни подробности от една страна, а от друга – те биха могли да използуват светлината, като едно мощно средство в своята творческа работа, било в изкуството, където знанието за влиянието и значението на краските би могло да даде малко по-друг оттенък на произведенията на художниците, артистите и пр., било най-после в медицината, като мощно терапевтично средство.
Този последния начин е едно от най-ефикасните средства, но затова пък е и един от най-трудните.
35.
В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тя поддържа духа на болния, буди в него надежди, но не е достатъчна.
36.
КАРТИНКИ ОТ КОМУНАТА НИ - Беллий Здруг
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тогава разбрах нещо от онова, което трудно се разбира от книгите и преданията.
37.
ЛЕГЕНДА - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От съседният двор идва мирис на сира, един след друг поудрят звънци от почиващото стадо овци.
Отсреща издрънкват железа на размърдани каруца и след това се чуват отмерени удари на тежък чук.
Тътнеж и тропот на многото удари на копита по каменистият път.
Нареждаме се на дългата маса за закуска Наистина, чудна група сме ний.
Всички почернели от слънцето с дълги коси и наболи бради, като че някой художник си играл най-капризно със своята четка по лицата ни.
– Безкраят, далечината, едва в мъгливи очертания граничи, заградена с планини, и всичко това са ниви, това е човешки труд.
Зазвънява тук там мотиката, удряна о камък.
Пеехме песента на сеяча... Полето сиво и черно жаднееше за човешки труд и човешка пот.
По-бавно и все по-бавно се чуват ударите и един след друг спират.
38.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
...Като се понесе този самотен и тържествен звук, за да разбуди живота, той се разделичи и се разби в много багри и от всеки негов атом се родиха нови звукове – различните напеви на живота.
Тая душа слезе и срещна пустата земя, която летеше унесена в твоя вихрен бяг, запря се и се посели в нейната студена плът.
Тя е, която събужда сърцето в пролетната нощ, от сладката дрямка към деня на свещения труд.
39.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
„Ново Звено", младежко художествено списание за изкуство, литература и критика, издавано от ученици на I м.
От поместените стихотворения, литературни и критически статии се вижда, че ако и ученическо, списанието е достигнало до голяма степен някои от най-хубавите наши литературни и худож.
Пожелаваме на списанието успех, а на начеващите негови млади сътрудници, ползотворна, творческа и духовна работа.
40.
НАШИТЕ ЗАДАЧИ
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тя е изместила мирния и честен труд, изместила е великия божествен принцип в живота – взаимната помощ.
Заспалата душа да се пробуди, човекът да въстане се изисква, човекът - Бог, който ще ни освободи, който ще ни засрами, който най-сетне ще ни умие!
Да носите тежкото бреме на живота ще ви се види хиляди пъти по-светло и по-красиво от оня час, когато пробудилата се душа види кръвта и когато от всяка нейна капка се повдига сянката на загинал брат!
С ралото, с перото, с лъка на цигулката и един за други щяхме да сме толкова необходими, колкото удовете (органите) един за друг в едно тяло.
Души пробудени, свободни, смели, човеци, които да мислят със своите удове, да живеят със своите сърца, да обичат Бога.
Бог тихо чака да се пробуди из рутината на нашия свет – човекът!
41.
НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ако мислим, че можем да създадем нова наука с нови научни институти – това е засега поне, работа трудна.
Разработването на чистата наука е организирано от днешните университети, с всички необходими технически приспособления и удобства и голяма част от професорите, в кръга на специалността си, изпълняват добре своето призвание на учени.
Новото учение иска, преди всичко, да пробуди у всекиго човека.
Новите хора на изкуството, артистите (музиканти, поети, художници) в противовес на днешните, ще водят един по-многостранен и по-интензивен вътрешен живот.
Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси.
За тяхната предприемчивост и енергия нашето удивление, но тяхното схващане за кървавата революция ни решително разделя.
42.
ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми.
43.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
То е трудно и приятно.
Но същият ритъм пък, за едни будни, енергични и пъргави хора, ще бъде едно истинско задоволство, защото се явява в хармония със самите техни настроения и конструкции.
Тогава хората изпитваха удоволствие, когато я слушаха или пееха.
Всички същества са плод на тая хармония и следователно, онова висше съзнателно или подсъзнателно удоволствие или неудоволствие, което изпитваме при слушане на известни тонове или шумове, или гледаме хармоничните или нехармоничните им краски, се обяснява с хармонично съвпадение или контраст на вроденото хармонично положение у нас, с възприетото отвън такова.
Най-чудни звуци се чуват близо до о-в Кауай (Хавайския архипелаг).
В Бретан се намират „пеещите камъни на Гидо", които звучат, когато се удрят с чук на определено място.
Статуята пее сутрин при изгрев, защото тогава температурата е ниска, камъкът се свива, сгъстеният и изстуден въздух почва да излиза през пукнатините и пее.
Но изобщо забелязано е, че меките ритмични и не високи тонове правят добро впечатление на животните, докато високи и шумни пиеси не само ги плашат, но ги довеждат до лудост.
В „произхождение на човека" той цитира съобщението на Савоа, че черните шимпанзета се събират по 20-50 наедно, за да правят нещо като „оркестър", удряйки върху кухите и звучни дървета, които те държат с ръцете и краката си.
Ламата и камилата с голямо внимание и удоволствие слушали музиката.
44.
КРАЙ МОРЕТО - Георги Т.
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ала там, дето могат се намери следи от духовна пробуда, там туй влияние ce вече чувства, само че почти винаги, от незнание, то се свежда по тъмните пътеки на суеверието към някакви надсветовни сили.
Други пък са знаели за това Общество, ала техния прост живот и деяния не са задоволявали пъстрата им фантазия, та са сметнали за нужно, да окичат своите съобщения с разни труфала и да представят своите по-стари братя — човеци като полубогове или поне като някакви чудновати магесници.
Който дири груби „чудеса", не ще ги намери при тях.
Същинските събития в деянието на Белите Братя остават скрити за външния поглед, колкото и да са чудни всъщност.
45.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Морето реве, шуми, плиска с гребените на своите вълни, кани, смее се и вика смелите, що търсят да найдат в неговото чудно царство ключа на вечната загадка...
Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на неговите скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и телата им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни...
Никъде мислите не са по-чудати и молитвата по свещена от тука, в тоя храм, над необятната шир, над която се разстила небесният свод...
46.
ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли.
47.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Той беше тих, трудолюбив и остави художествени музикални композиции на библейски, детски и др.
48.
ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всекиму се струва, че някаква студена, ледена обвивка огражда постоянно хората и те един за друг стават все по-чужди, все по-далечни.
Ролята на самия живот, ролята на възпитателя, ролята на мислителя, ролята на изкуството е тая – да събуди у нас Човека-Бог.
Буди се заспалото върховно чувство у някои и ни показва, че брат е тоя, в който виждаме своя враг.
Когато над главите на отруденото човечество изгрее слънцето на новия живот, тогава ще преминат сенките на заблуждението и нам ще остане само споменът за дните, през които сме живели в духовно неведение.
49.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Дошло е време вече да се разлее вместо студената вълна на разделение – пролетната, топлата вълна на единение в любовта, която не знае никакви граници, защото е вечна и неизменна като върховен закон на Битието, разкриващ ни Бога като любов.
50.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От окултна гледна точка, това са слаби прояви на истинската музика, която тепърва се заражда, музиката на чудесата.
Паганини може би е вършил чудеса.
Векове са минали, но до нас са стигнали само имената на Орфей, Паганини, Моцарт, Бетховен... Трудно се раждат велики музиканти.
Ново-хебридците и много други папуаси правят дървени „гонии", нашарени с резби, изразяващи разни чудовища, окачат ги сред селото и когато блъскат тия дървета, те издават гръмлив глас, който се чува много далеч.
Новокаледонците имат и „оркестър" съставен от следните инструменти; бамбукови тояги, с които удрят под такт клони от обелена палма, листо поставено в устата, „там-там" и пр.
Недавна аз имах случай да слушам такъв циганин, който с една удивителна виртуозност свиреше съвършено хубаво и по изпълнение и по тон на гъдулка.
Но най-чудното е, когато можем да цитираме и имена на големи хора, хора с известност и култура, които също не обичат музиката.
Хората слушат някакъв си чуден шум, произвеждан от някой негър, който отчаяно блъска по тъпан, маса, столове, шишета, чинии, всевъзможни тенекии и пр, а на народа му се струва, че слуша божествени акорди...п
И онзи, който е могъл да се постави в съзвучие с мировия ритъм и хармония, е могъл да върши чудеса с музиката.
Но тия груби вибрации на диваците са достатъчни за да събудят у тях чувства, довеждащи го до екстаз.
51.
АСТРОЛОГИЯ И МЕДИЦИНА - рецензия от д-р Верн
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Той дреме над своето наследено от дядо и баба имане, над своите наследени ценности и не си дава труд да провери дали повечето от тях не са фалшиви.
Не голословията и отрицанията на разните скудоумци – каквито и да бъдат те: „официални" или „неофициални" учени, – а опитът дава научно оправдание на едно твърдение.
52.
ПЕСНИ - Т.
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Запример той употребява думата астрономия в своя труд, наместо астрология.
Като автора и аз мисля, че лекарят, който би се заинтересувал от астрология, не ще изгуби залудо своето време, защото освен дето ще издигне душата си над земните дребнавости, но ще окаже грамадна услуга и на своите болни, като ги облекчи, а понякога и излекува, а туй е най-съществено разбира се.
53.
МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Той тихо святка в душата и буди пориви нови.
За него са всички песни, за неугасимия вълшебен пламък, който движи душата от памти века по дългия и труден път, за него що гори по жертвениците на пратените от Вечният.
54.
ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
„Как е чуден Боже, Твоят дивен свят!
Небето в необятна тишина сияе в неземно величие под златния светлик на безброй звезди, разпръснати, сякаш, в небрежието на велик художник.
– Напомнят, че неговата сила, която е създала всичко видимо в чудно съвършенство, е във възможност да сътвори нещо по-велико от неплътната материя на ефира, лъчите и чистотата, в облика на вечната хармония.
55.
ТАЙНАТА НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО - Г. М.
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И ударих аз по струните и чух тъга.
Ще ударя по моите струни, ще възпея Безначалния:
56.
ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тайната на художественото творчество
В първият случай, творчеството е автоматично – художникът играе ролята на арфа, на която природата пее своите песни; а във втория – вдъхновението бива просветявано от разума, който обогатява естествената красота с форми и символи и ù придава още по-голяма мощ и очарование.
Съобразно с това, във всяка художествена творба, могат да бъдат открити тези три елемента: образът, чувството и символът – и до колкото тя е издържана в образно, психологично и символично отношение, дотолкова тя се явява един съвършен превод на красотата и дотолкова тя говори за художествения гений на своя автор.
И наистина, ако се запитаме: колцина от жреците на изкуството са истински художници, ще трябва да признаем, за жалост, че те са тверде малко.
Днешното изкуство е силно индивидуализирано, то носи на себе си отпечатъка на субективната природа на художника.
Те си поставят за цел да събудят само настроение, да извикат емоционален живот и нищо друго.
Аз не оспорвам, че красотата може да се преведе само с езика на образите или само с езика на психичното или само с езика на символите – напротив, аз поддържам, че това е възможно, само че то е едно извънредно трудно изкуство.
Днешните модернистични посоки в художественото творчество са именно едни такива опити да се диференцира художественото творчество, с цел да се проучи по дълбоко и основно неговата образна, психологична и символична страна.
В този смисъл се изказахме по-горе, че днешното време е навечерието на един бляскав период в развитието на изкуството, когато тези три насоки на художествено творчество, след като обработят, формалната психологичната и символистичната страна на творчеството, ще се обединят в едно пълно и хармонично цяло.
Кое художествено произведение може да се нарече истинско?
Според нас, за да бъде една творба истински художествена, не е необходимо само да има в нея образни, психологични и символични елементи, но между тези елементи, трябва да има една жизнена връзка, един паралелизъм , една хармоничност.
Образните елементи: форми, краски, тонове или думи, в които е облечено художественото произведение, трябва да бъдат наредени в една логическа верига, в която всеки последващ елемент да има органическа връзка с предидущия, тъй че, от техния ансамбъл да диша една велика жизнена правда.
Повечето от художествените произведения са почти винаги издържани във формалния си сюжет.
Те могат да бъдат тъмни или светли, студени или огнени, вихрени като бурята или тихи като зефира, но трябва да бъдат споени в едно хармонично цяло, да образуват нещо като един музикален мотив.
Това е психологичният сюжет или мотив на художественото произведение.
Последните не трябва да бъдат само чудеса, които да стряскат и озадачават ценителя на едно художествено произведение.
Символичната страна на едно художествено произведение е най-съществената негова част.
Най-трудната по постижение, но същевременно най-съществената – тя е сърцето на художествената идея.
Тя е най-великото откровение на художника и най-голямата ценност на неговата творба Затова най-великите творения на изкуството са най-силно издържани в символично отношение.
И тъй, във всяко художествено произведение трябва да бъдат преплетени три нишки, три сюжета или мотива: образен, психологичен и символичен .
В този смисъл, художественото творчество трябва да представя това, което е контрапункта в музиката И както в контрапункта всяка партия (бас, тенор, алт, взети самостоятелно, представят един завършен музикален мотив, в който все пак може да се познае основният мотив на песента (сопрана), така и в художественото творчество, образният, психологичният и символичен сюжет, взети самостоятелно, трябва да бъдат нещо завършено, и във всеки от тях пак да прозира основната фабула, а в техния ансамбъл, да се получава една пълна естетическа наслада.
А на философски език: трите сюжета да бъдат индивидуализирани в цялото тъй, че имайки самостоятелен живот, да участвуват същевременно и в целокупния живот на художествената идея.
Така трябва да се разбира художественото творчество – контрапунктически – като музика.
Стръмна е пътеката на съвършенството и висок е върхът, но идеалът на красотата е тъй примамлив и естетическата наслада от художественото творчество така велика, че мнозина ще тръгнат по нея, щом я научат.
57.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
1. Уреждат се в София и в други градове и села, където се образуват клонове от Свободното сдружение на духовните течения, клубове за непосредствено сближение на представителите на различните духовни и религиозни течения и за общение, при което реда на събранията в тези клубове се набелязва по следния начин: в началото сказка, реферат или беседа от представител на някое определено течение; след сказката – въпроси от публиката и отговори от сказчика, като се изключват всякакви спорове; в заключителната част – изпълнение на произведения от всесветското религиозно изкуство (художествено четене, музика, пение).
58.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Единствено идеята импулсира енергиите у човека, каквато и да е тя и най-често даже ония, които повече разрушават, отколкото да градят, са идеалисти някакви, които вярват, че в развалините и пепелището на онова, което презират, ще се роди чудния феникс – тяхната желана цел.
То запълва нашата марсова естетика, храни и удовлетворява един отдавнашен инстинкт, но принася по-малко полза, далече даже да компенсира изразходваната енергия.
Някога за същата цел по-малко културните племена са удряли о тенекии, тъпани и са надавали ужасни викове, с които постигат все един и същ ефект: полуужасяване, настръхване и частично или пълно затъмняване на нашето мисловно естество.
Кой е хванал сега меча на абсолютната правда, който е изкован от нашата съвест и е повел борба с чудовището на личния егоизъм?
Човек е принуден да се движи по тоя път.
Дали в бурния момент на луда ярост или в часовете на дълбоко себеанализиране, когато той поставя в порядък всички свои ценности и е на прага да зърне част от великата същина на онова, което наричаме Аз.
Има за жалост такива, които са превърнали себе си в машина за ядене, спане и удоволствия.
Не за вегетиране, не за удоволствие само сме създадени.
Не че нашите привички са, които ще ни охарактеризират напълно и по които ще се прави оценка за нас, но нека те ни послужат като пример за това, че е трудно и велико да се състезаваме с тях!
– Вегетират, – казват за тия, които доброволно се отказват от онова, което ще оскуди (ограничи) другите.
Кое е сега силата, да се нахвърлиш под подбудата на твоите страсти към него, или да си поставиш сам въздържание?
59.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
При това душевния живот на упоения и опериран човек е, външно поне, толкова муден, че не се поддава на никакво изучаване.
60.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Звуковете от своя страна, представляват вълнообразни трептения на въздушни частички с определена амплитуда и определени интервали, сиреч с определена дължина на вълните.
И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката.
Второто въздействие се отнася към психомоторните центрове и изобщо психиката, което именно създава настроението у хората и удоволствието.
За невежия музиката е само удоволствие, за умния човек тя крие в себе си идея, но за великия човек тя е сила.
Князе и придворни ми сториха път; Херцог Рудолф ми свали шапка; госпожа императрицата ме поздрави първа.
- възбудителна - веселата, фантастичната, религиозната;
- чувствен рефлекс - възбудителна, уморителна.
Но общо това влияние може да се изрази в две главни прояви: възбудително и успокоително въздействие.
Контрабасът оказва чудесно влияние при нервна отпадналост, а така също и при флегматичните състояния.
Ловджийската тръба действува много добре против лудостта от преследване.
чудесните резултати получени от прочутия певец Карло Броски, върху испанския крал Филип V през време на неговите маниакални припадъци.
Той разказва за една жена, полудяла следствие изневярата на любовника си.
Касае се за един учител по танц, който се разболял от някаква треска, която скоро се обърнала в лудуване.
Хората помислили, че свирачът е по-луд от самия болен.
Според Манст преди, в голямата болница на Кайро, употребявали музиката за удоволствие на болните и за да ги предразположат към бърза операция.
И затова много неми умират от тая болест, понеже белите дробове поради липса на възможност да произвеждат звукове, остават не упражнени, слаби и удобни за туберкулозна инфекция.
Доницети е умрял луд.
Не е достатъчно да се използва тя само за удоволствие.
Тя възбужда нашето удивление, тя ни доставя висше удоволствие, но екстаз – никога.
Ориенталската мелодия е монотонна, бавна, елегична и за европейското ухо не доставя удоволствие, но затова пък, нейните вибрации носят една непонятна сила, която завладява човека въпреки волята му.
А за ориенталеца това е висше удоволствие, това е изкачване в нирвана, това е рая.
Дервишите (азиатски калугери), под влияние на своите странни песни и религиозен фанатизъм, изпадат в лудешки танец, който ги довежда до истинско изстъпление.
Онова което е било удивително, то е безкрайната издръжливост която тия дервиши проявяват в своите лудешки танци.
И най-върховното удоволствие се намира именно в тоя момент.
Как ще се обясни тоя факт от чисто научно гледище е малко трудно да се каже.
61.
ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Науката отново, в цикъла на своята пробуда, показва всеки ден с помощта на микроскопа, спектроскопа и камера обскура, че всичко в природата се намира в непрекъсната дейност, че не само е одарена с движение и живот, а и постоянно еволюира.
Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия.
Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата.
62.
ПЕСНИ - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Събуди се, царкиньо, стани!
Събуди се, царкиньо, изпълни с веселие дворците.
Събуди се, царкиньо, поиграй си с пеперудите по росните цветя.
Събуди се, хубава царкиньо, стани!
Събуди се, царкиньо, стани!
И при лъха на неговата въздишка ти му кажи тихо, толкоз тихо, че твоя нежен глас да отекне в тишината на замлъкналите зали като шумолене от крилцата на нощни пеперуди – кажи му, че аз отивам при хромите и при най-болните, за да ги изведа на най-високия връх на планината и да им покажа блестящата чистота на безкрайните полета.
63.
ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Колко много извървяват нашите морни нозе по каменистия и труден път, докато дойдат до тоя час, в който се чува гласът на оная чудна песен, която събужда за първи път душата ни с леко докосване до нейните опънати, готови струни.
Тогава, в оня чуден час на вечерен покой възкръснаха в мене най-светлите въпроси и още чувам да шепнат ония мънички слова, които се родиха тогава, когато душата на високата планина разстлана в нощта, с твойта песен се докоснаха до моята душа.
За първи път ли в смълчани вечери на късна есен, когато никакъв глас не смее да наруши царствения покой на планинската нощ, аз гледам чудния блясък на Орион?
64.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всички вие, които желаете дз разберете смисъла на живота, отдавна вече търсите истината по залутанит пътеки на заблудата.
65.
ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От писмените и устни отзиви, които сме получили досега, обективно може да се констатира следното: Списанието още не си е пробило широк път, едно, защото не му е правена голяма външна реклама и второ, защото въпросите, които третира, са малко трудни за повърхностния интерес на нашата ежедневна действителност.
Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява.
У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него.
Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за безкористие, любов към ближния и т.н.
66.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
си мислят, че могат да знаят, що е интуиция след като прочетат Бергсон и че прочита на неговите трудове им дава право да я отричат или утвърждават.
67.
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Милиони хора днес са принудени да водят сурова, непосилна борба за своето оскъдно съществувание, харчейки всичкия запас на жизнените си сили за вършене на механическа безсмислена работа.
Тогава чудно ли е, че ние сме нещастни.
68.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас.
И тогаз тая музика ще ни плени, ще събуди висшето в нас.
В „лабиринта" живее чудовището минотавър.
Никакви средства не би могли да събудят висшето у него, ако то не съществува вече в човека.
Но той не искал да умре в затвора, за да не остане тялото му за дисекция на студентите.
Силите на душата стават все по-близки до тези сили, които сме събудили в нея по време на молитва.
Ето втория пример: знаем, че ако отворим капака на пианото и направим известно нагласяване на пианото и след това си наведем главата в пианото и изпеем тона ла, ще стане следното: от устата ми ще излизат въздушни вълни, които ще отидат срещу струните и ще ги удрят.
Ученият, философът, поетът, музикантът, художникът, ако искат да събудят висшето в себе си, трябва да влязат в контакт с Бога.
Преди всичко ще се събуди у теб нов импулс за работа.
Има чудни случаи на отговор на молитвата в историята.
Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.”
Постъпките им учудвали всички в тяхната част.
Това събудило в душите на другарите им нови импулси.
Връзката с Бога може да събуди тези висши духовни сили, с чиято помощ те вършили това.
69.
МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек.
Или, че някой, като пил повече алкохол – полудял?
70.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Под това име е известна в културната история на Европа през средните векове един прост уред, с който са си служили да откриват подземни води, рудни легла, та дори и престъпници: – официалната криминална история на Франция е отбелязала в своите анали хващането на трима убийци (1692 г.), заповядано от Лионския съд с помощта на един селянин Жак Ейнар, служещ си с магическата пръчка.
Подобно, чудно за европееца търсене убийци и престъпници с пръчки, се практикува и сега в някои индуски племена.
Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките.
Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници".
Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен.
Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг.
„Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд".
Вестникът по-нататък дава дълго описание на чудните опити, които са правени от това козарче в присъствие на най-избрания придворен свят от учени и благородници.
Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките.
За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал.
Някои от хората, които се явяват да работят с пръчки, имат повече от 5000 свидетелства за сполучливо намерени води и руди.
Резултатите от тези първи изпитания са били веднага публикувани в Journal de Débat и „Le petit Parisien" и са привели в удивление всички.
Тия резултати съобщени разбира се веднага от пресата са учудили публиката.
Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество.
Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи.
Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката.
От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр.
На принципа на пръчката бяха построени специални уреди (магнитометри и телефон чрез земята (Thelephon par sol), които водят началото от войната и после послужиха и за изследване на руди.
Млад момък Мерлини, работещ с пръчката, образува дружество за целта и в същата долина, гдето инженери, хидролози съсипват толкова пари и труд, намира в най-скоро време два грамадни потока вода с 6000 литра в минута, а другият с 2000 литра в минута.
А тая дарба е много по-разпространена, отколкото се мисли – от всеки трима един има тия дарби – много по-често, отколкото да речем се среща един поет или художник.
Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града.
Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно.
Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
71.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Той слага едно ново начало, което тепърва трябва да се разработи и разшири от бъдещите мислители в един колективен и прогресиращ труд.
Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта.
И тук вече се явява това сътрудничество, против което най-много крещят противниците на Бергсон, които го упрекват, че не бил последователен.
72.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Поетът плете от нишките на слънчевите лъчи топли песни, музикантът лее чудни звуци от своята среброструнна лира, а художникът рисува млада царица с диадема от брилянтни звезди.
Но има една чудна красота, която царствува над всички земни красоти.
Тя е по-велика от сладкия чар, що разлива песента на поета; тя е по-дивна от звуците, които играят по хилядострунната арфа на певеца, по-велика от най-съвършеното изваяние на най-добрия художник на земята – това е красотата, която майката създава...
Майката носи душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя носи в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота.
В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един божествен лъч пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата зачева красотата.
Той ще напише с пламъка на звездите нова поема, Певецът ще удари по тънкострунната си лира и сладките звуци на новата песен ще достигнат далечни страни.
Художникът ще извае нова богиня.
Високо над тях, отвъд светлината на любимия Агни, имало друга, чудна земя, обитавана само от деви.
Тогава нейните дружки изплитали за нея чудни одежди от звездни лъчи, накичвали нейното тяло с цветя и всяка от тях я дарявала със скъпи дарове, които трябвало да носи в новия свят, гдето отивала да царствува.
След една тиха нощ, пълна с омая и трепет, необикновената песен на ранните птички събудила жителите на земята.
Удивление и възторжена радост заиграла в сърцата на всички, когато отправили поглед към изток.
Вместо трептящия пламък, който Агни запалвал сутрин на изток, там се издигало едно ярко огнено кълбо, чиято сияйна усмивка, разливала хилядоцветни трептящи лъчи, които будели в сърцето нова радост и музика.
Полуда обзела душите на всички хора по земята.
Струвало им се, че цялото небе е оживяло, че там има хиляди чудовища, с окървавени, искрящи очи, които всеки момент ще се хвърлят върху тях да ги погълнат.
Хората се втурнали в лудешки бяг и техният писък огласил злокобна нощ.
Бледното засмяно кълбо и огнените очи на чудовищата ги нямало вече.
Пред техните учудени очи се показало същото огнено кълбо, което се било явило вчера вместо огъня на Агни.
Очите отново се запитвали тревожно едни други: „Ами ако на изток се яви онова бледо кълбо, което тъй страшно се смее, и ако пак се покажат огнените очи на ония чудовища от небето ?!
Бялото кълбо отново се показало на изток и очите на ония чудовища отново заиграли по небето.
Хората разбрали чудото, разбрали че Агни бе раздвоил своя огън на две светли кълба, едното пламенно на цветни лъчи, да изгрее през деня, което те нарекли Слънце, а другото – студено и мълчаливо, да освети мрака на нощта, което те нарекли Месец.
А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди.
73.
„ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
чрез чудото на Любовта!...
74.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Някога, когато над светлинна на руската душа се беше разперила тъмната птица на царския режим, когато всякакъв напън за прогрес и светлина се задушават с царските нагайките, тогава действително царуваше едно зло и това зло нямаше да секне и до днешен ден, ако дойдеше днешното зло – чудовищното кърваво отмъщение.
Ако някога на тях са продумаше за Христос, но не за оня, когото те имаха изписан по своите катедрали, а за живия Христос в човека, който вседневно бива разпъван, тогава тия думи щяха да събудят насмешка, презрение, или пък ругатни.
Разберете ме, най-ужасното не е че се бие, но че не може да не се бие, не дето не се събужда милост, но че не може да се събуди; как можете да търсите милост от едно сърце, в което сте посели мъстта"...
Ако застанем на Мойсеевия принцип на отмереното отмъщение, тогава къде е краят на човешката лудост?
Тогава нашият живот не прилича ли на глупав, пиян перпетуум-мобиле, на вечна вражда, заради някакво парче земя, в което утре ще легне нашият труд?
За човека е възможно да прояви своята висока природа и в най-трудните, най-изключителните минути на своя живот.
75.
Нестинарските игри - Добран
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той е послужил и като сюжет на много художествени произведения, защото живо отеква в отзивчивите души на художници и поети.
Ние мислим, че интимното, задушевното, това което ни затрогва от детинството, е непринуденото проявление на съзнанието за собственото несъвършенство — нещо, което ние като възрастни сме заглушили у себе си, но което дълбоко в нашето естество си съществува.
Той има в своите схващания широтата и непринудената толерантност, свойствени в обикновения живот само на децата.
76.
Научна астрология - Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това явление като факт затруднява със своето обяснение и най-добрия физиолог и биолог, които твърде добре знаят, че човек се изгаря само при докосването до една температура от 70–100°.
Арнаудов по-обширно е разгледал тоя въпрос(Особен интерес представлява в това отношение големият труд на проф. М.
Арнаудов: „Студии върху българските обреди и легенди" 1924 г.).
Арнаудов някои села празнуват още св.
Арнаудов за самите нестинари:
Арнаудов: „Студии върху българските нрави и обичаи”, стр. 79.)
И по-надолу казва още: „Нестинарите не са нито пияници и вулгарни лъжци, нито безнравствени пророци, и всички обвинения в тази посока, поддържани от студени скептици или от зломислени хора, говорят само едно – колко малко са вникнали в религиозно-психологическите предпоставки на нестинарството някои наблюдатели отдалеко".
Бях се загледал в огнеиграчите, когато ме потупа домакинът и ми кимна да се вгледам в невестата му: Тя държеше детенцето си, но когато я погледнах, вече беше пребледняла, изстинала и студена пот беше я побила.
„Като вземе иконата, прихванатий става като луд, захваща да се клати насам натам и да се полюлява на дясно и наляво, подскача и играе без такт.
Хорото се разваля и хората си избират удобни позиции, за да наблюдават играта в огъня.
Най-първо се „сдумкват" тъпаните: „няколко токмака земат да удрят на един тъпан от двете му страни, че по този начин заглушават въздуха".
Но все пак и той признава, че игрите в огъня стават и то с боси крака „Понякога, пише той, току видиш, че паднал някой хороиграч, и такъв син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек, че е паднал от някой смъртоносен удар.
Арнаудов, който може да се каже, ги изучи всестранно от битова гледна точка.
77.
В хармония със законите на живата природа - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Кеплер, който години наред прави възможно най-точни и най-прецизни за времето си наблюдения над Марс, за да определи неговата орбита и, следователно, знае що е трезва научна работа, да не може да схване своята заблуда по отношение на астрологията!
Чудно, наистина.
Да беше само той – как да е, но преди него се нижат цял низ видни учени, които са изучавали и практикували астрологията: Тихо Брахе, Йохан Мюлер, наречен Региомонтанус, който издигна първата обсерватория в Нюрнберг, и когото немците тачат като баща на немската астрономия; прочутия математик Кардано, докторът по медицина и професор по математика Морен де Вилфранш, живял във времето на Ришельо и Мазарини, който ни е оставил един от най-бележитите трудове по астрология – Astrologia Gallica; Нютон, Лютер, Св.
Отворете която щете енциклопедия или речник и вие ще прочетете категоричното решение на официалните учени – процедура и бърза и лесна, освобождава човека от излишни главоболия, спестява и време и труд.
Това разпределение става по различни методи с помощта на доста сложни сферично-тригонометрични изчисления, но таблиците съставени за намиране на домовете, за ориентиране на зодиака в дадено място и време на земното кълбо, ни освобождават от този труд.
Най-удобни за астрологични изчисления, защото са специално пригодени за тях, са ефемеридите на Raphael (Raphael's astronomical Ephemeris, London: W.
78.
Из „Приказки и песни - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Показанията на тези, у които са събудени някои от спящите сили и виждат аурата, Алберт дьо Рош, Дюрвил и др.
За същата цел студенти в Германия, Швейцария и други страни са образували в разни градове окултно-просветителни групи, в които студентите изучават своите специалности в светлината на окултното познание.
79.
Мисли за ученика - Борис Николов
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път!
Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш.
Имам жилище от мрамор, в което има много роби, много красота и много удоволствие, но аз все не съм доволен от това що имам.
Странникът зачуден малко, взе кафеза и седна на скамейката.
Ако да не бяха те, той би бил едно удобно жилище може би, но крилата, тия крила, които са сътворени за безконечната шир, пречеха на птичето да се примири и да заживее тихо и щастливо в тоя малък удобен затвор.
След няколко кратки мига на изумление, птичето като малка лека стрела, опъвана дълго на жилав лък, се стрелна и сигурно в някаква небивала, лудешка радост се загуби във висината.
Кажи ми, кое е най-чудното, онова което крие най-голяма загадка в себе си, мъдри Абар, попита чужденецът.
Той си спомни за това, как го гледаха очите на най-добрия му приятел, очите на неговата любима в далечния му роден кът и как го погледнаха очите на мъдреца, в които той прочете за миг глъбините на душата ... И странникът разбра, че най-чудното, това е зеницата на човешкото око ...
Това е една топлинка, що идва из някои страхотни висини на живота и буди непознати, свещени тръпки на обич дори за малката мравинка, която случайно си съгледал на своя път.
Колко е трудно и колко е велико това.
Един миг преживян в нея, ще роди в тебе светлина и щастие, с които нямат равна стойност и всички земни радости, придобити в трудния и дълъг път на хилядите векове.
Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта.
80.
Правият път на живота
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
В това няма нищо чудно, ако си спомним, че маговете и посветените на древността не са нищо друго, освен тогавашните учени.
И ето че напоследък, генерал Перие и двама негови сътрудници намират средство, служейки си с един твърде остроумен диспозитив, да зарегистрират и да чуят трептенията на звездите.
81.
Противоречията в света – П. Пампоров
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Но за негово чудо, след 1 година млякото престава.
И тогава заставят малкото дете да дъвче и то се намира в ново чудо.
В него се е пробудило съзнанието за дълга към ближните и Бога.
82.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите.
Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една градина – заглушават всички светли пориви.
Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази.
Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота.
Човешкото съзнание встъпва в третата фаза на своето развитие, във фазата на пеперудата, която е пробила пашкула, изхвръкнала е – следователно, избавила се е от всички ограничения на какавидата в пашкула и се радва на светлината, простора и свободното движение.
Той може да достигне това само тогава, когато разшири съзнанието си и обгърне в любовта си всичко живо, тъй както какавидата може да се радва на свободата, светлината и красотата – само когато пробие пашкула и излезе от него като пеперуда.
В пробуждане комическото съзнание у всеки човек, в туй – всички какавиди да станат пеперуди, да се пробудят за свободния, щастливия и разумния живот в хармония с цялата природа, живот основан на великата и всеобхватна любов.
Когато у човека се пробуди това велико съзнание и той се преобрази на пеперуда, т.е.
ражда се за новия, свободния живот – изпълнен със светлина, красота и радост – тогава всички противоречия изчезват – всички социални и международни противоречия за възродените човеци, изчезват също тъй, както и за пеперудата изчезват всички ограничения, които е създавал дотогава пашкула.
Това е все същото да искаме да накараме какавидата да стане пеперуда.
И кой може да накара какавидата да стане пеперуда, освен естествения процес на растене и онази вътрешна сила у нея, която във връзка с условията се проявява по един или друг начин.
Новото общество от свободни хора в свободни братски комуни е възможно само тогава, когато революцията стане вътре в тяхното съзнание и те се обърнат от какавиди на пеперуди, когато надраснат както личния, така и класовия и народния егоизъм.
Щом човек познае единния живот и го възлюби във всички форми – той вече е пробил пашкула на егоизма – бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата.
Ще достигнат света на светлината, където те ще могат да се движат към истината, ще достигнат света на красотата и хармонията, където сърцето ще се радва и ликува и ще осъществят своите блянове за свобода и блаженство – във волния живот на пеперудите.
да се впусне да помага в своята среда, подтикван от благородните подбуди на своето сърце, от чисти желания; нужно е да пусне стебло, клони и листа да пречиства своите желания и чувства чрез възвишени слънчеви мисли – чрез светлината и тогава човек ще гради своята воля, ще расте правилно.
Само онези у които се е пробудило космичното съзнание и любовта се е разширила да обхване всичко живо – цялата природа, само те са, които са посети зърна и които ще дадат плод.
Те са пеперудите, свободните и красиви пеперуди на още по-красивия живот.
Не, докато те сами не се превърнат в пеперуди, докато не излязат из затворите на лъжата, лицемерието, измамата, порока, затворите на личния и груповия егоизъм – дотогава светлината ще бъде скрита за тях.
83.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Този институт е вече почнал да издава ред трудове, които са плод от научната работа в лабораториите му.
трудът на д-р Л. Колиско:
„Функцията на далака и проблема за плоските телца в кръвта"; друг труд пак от същата авторка: „Физиологическо и физическо изследване за действието на малките дози" (издадени от биологичния отдел на института).
Клинико-терапевтическия институт издава също така ред трудове, в които разработва окултната медицина, напр.
Пример за намиране нови пътища за едно рационално лекуване" от д-р Л.Нол; „Зъбният кариес във връзка с резултатите от окултните изследвания на д-р Рудолф Щайнер" от проф.
С нашето пение сме образували въздушни вълни, които ще удрят върху струните на пианото.
Ако на пианото ударим до от малката октава и след това ударим До от голямата октава, ще видим, че в последния тон ще доловим ясно до от малката октава (първият обертон).
Друг опит: Ако ударимсол от малката октава и след това До от голямата октава, то в последния ще доловим и сол(вторият обертон)[1].
Последните опити можем да формулираме така: Удря се предварително тона, който ще търсим, като обертон на някой друг тон.
След това удряме последния и в нето долавяме първия тон като обертон.
3, 4 и 5 обертон за До от голямата октава) и следъ това ударим голямо До късо и силно, то третият обертон на голямо До ще приведе в трептение струната до¹, 4 обертон ми¹ ще приведе в трептение струната ми¹ и 5 обертон сол¹ ще приведе в трептение струната сол¹.
Тези трептения са възбудени от трептенията на струните до¹, ми¹ и сол¹.
Друг опит: Ако натиснем беззвучно с лавата ръка цялата голяма октава включително и черните клавиши и след това вземем, какъв да е друг акорд на съседно място късо и силно (стакато), то тези акорд ще звучи дълго време, макар и да сме вдигнали пръстите си от него, понеже е възбудил същите звукове и в голямата октава, натискана беззвучно от нас.
Тези последните удрят на всички струни, обаче само тези от тях затрептяват, които по дължина и дебелина отговарят на дадения тон.
Тези отношения се различават от същите отношения в будно състояние.
84.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
На малцина избрани в областта на научната мисъл и експеримент се удаде да проникнат до пред-стъпалата на голямата тайна за строежа на материята.
Не са ли те същите, които крепят в едно непреривно удивително равновесие световете, пръснати в безкрайното пространство на космоса ?
Една удивителна аналогия ни води много вярно в чудновати мисли и изводи за светостроението.
85.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Арнаудов се занимава и досега с изучаване на тоя странен обичай – да се играе в огъня в деня на св.
Арнаудов както местното население, така и нестинарите изпитвали две чувства, които ги заставяли да крият своите религиозни обичаи от външни хора.
Арнаудов посетил изоставения конак на главния нестинар Георги Глигор.
Дори дрехите им не горят, се чуди кметът на с.
Но жената напоследък полудяла.
И често добрия старец се чудел „какао е тува нешту, дету накарва малко хора да йгрът".
Арнаудов се срещнал със самата нестинарка баба Станка Каръкова, от Мадзура.
Арнаудов от неговата анкета по нестинарските игри.[4]
Едната от жените, както говореше започна да охка, да издава особени звуци, да маха ръце напред-назад, съгласяващо се със свирнята и ударите на тъпана, постоя известно време пред иконите, за да получи сила и вдъхновение, обиколи веднъж огъня, влезе в разпръснатата жар, дебела около 5 см., направи 6 стъпки ситно и излезе.
Арнаудов, както и тия що дава г.
Те си нанасят по гърба удари с ножове; нараняват ръцете си с ками и не съзнават какво вършат, понеже постъпките им не са постъпки на обикновени хора, непристъпното става пристъпно за изпълнените с духа и те се хвърлят в огъня, минават през него, прекосяват реки, подобно жреците в Кастабала...
Зад покрива на носилката стои изправен магьосникът, промушил мишците на ръцете си с нож и със саби в ръцете си нанася удари по гърба.
Няколко селяни с бамбукови тояги се стремят да отклонят ударите.
Играят в огъня и будистките жреци в Китай при нощния празник Tatsyan.
Но за учудване, един шотландски инженер минал през огъня без повреда.
Дервишите от Мала Азия Персия, особено тия от ордена Бекташи и Рифаи по време на своите екстазни свещени танци, изпадат в такова мистично състояние (халет), че изпитват върховно удоволствие от блъскане главата си до разкървавяване, нанасяне дълбоки рани с нажежено желязо, други захапват живи въглени и ги държат в устата си до изстудяване, трети газят жарава или гълтат нажежени въглени.
Шаманите около Балаганск (Сибир) танцуват с барабана и правят шум с железа, след това призовават духовете и правят чудеса: мият лицето си с огън и ходят боси из жаравата[6].
Има още много примери от тоя род, които удивляват и учения, и простия, и малкия, и големия.
[4]на интересуващите се горещо препоръчвам самия труд на професора не само за подробностите по нестинарските игри, но н като твърде ценен принос за изучаване българските обичаи.
86.
НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Животното отговаря на дразненията чрез свиване, докато обикновените растения са считани нечувствителни към удар.
Жагадис Боз е могъл да докаже, че всички растения са снабдени с чувствителност, че те се свиват при удар, че те притежават една проводяща тъкан, аналогична на нервната у животните, че във вътрешността на растението има пулсираща тъкан, която непрекъснато пулсира, че действието на анестетичните (упоителните) средства, отровите върху растението и животното е еднакво, че от действието на отрова растенията проявяват спазми, аналогични на агоничните спазми у животното, че има по този начин единство на живота.
И наистина, опитите показват, че повишението на температурата с около 10° удвоява бързината на възлизането.
Защото у животното и растенията намираме подобни свивания при удар, подобни реагирания на еднакви химически въздействия, подобно разпространяване на пулсативното движение от клетка в клетка, подобна циркулация на течност под влиянието на помпа, подобен механизъм за предаване на дразненето и подобни спазми при смърт.
87.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
тоя на своя дух в неговата първична форма и случи ли се да му заговори, той се спира в почуда и се вслушва в нещо си, но сам не знае защо.
Самозабравил се в своето удивление и окрилен с лекотата на вдъхновението, което постепенно го завладява, съсредоточения слушател жадно поглъща тоновите съчетания и като по чудо те се превръщат в него на вълшебни елексири, които го претопяват и пресъздават.
Когато човек слуша музика, той бива обхващан от идеята, която тя носи със себе си и потопил себе си в тая идея, него го обзема едно силно, напрегнато настроение, творческо настроение – такова, в каквото изпада художникът – творец в първия стадии на творческия акт – творческо, защото това настроение е пълно със зародиши, които чакат то да се сгъсти достатъчно, за да се облекат в по-плътна форма.
Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа.
И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен.
88.
ЗА СВОБОДАТА - К-в
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той и до сега остава известен предимно като писател-художник и религиозно-философските му идеи се разглеждат само като допълнение на чисто литературната му деятелност.
Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота.
– Но, удивлявайки се на тяхната дълбочина и истинност, ние не можем и да не се запитаме - кой е източникът на тая общочовешка и вечна мъдрост и как са възникнали тия големи и велики учители, които сочат пътя на човечеството.
Притежатели на окултната (езотеричната) мъдрост са били истинските духовни учители, които са напътствували и напътствуват народа и на които се удивляваме и ние днес[1].
Тия въпроси представляват наистина една област, в която е временният, несвикнал и по-повърхностен изследовател трудно се ориентира – но за тях има литература, опитни ръководители и окултни школи.
89.
Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни.
90.
*** - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Не чакай от него да ти въздаде някога за твоя труд!
91.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води.
Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата.
Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя.
Минути на отдих, когато погледът се откъсва от калта, която сътворяваме ние с грешките на нашето незнание, прилетете над гъмтежа на земната борба и пришъпнете на душите на всички будни хора за чистата далечна страна, където живеят и отиват най-смелите, които в многократната борба са закалили своя меч в звънтящо, живо слово.
Как, по какво чудо плава тая мъничка, нищожна ладийка по тебе?
Безумна смелост или заблуда е отвеяла тая прашинка по твоите плещи, която води борба с две весла срещу твоите водни планини!
Каква е тая вяра, що държи стиснати веслата, когато само ударът на една вълна би могъл да разбие слабата трептяща ладия и странния безумен блян!
Може би ще дойде часът в неговия дълъг, труден път, когато преминал през безкрайните дни и тъмни нощи, ще стъпя неговия крак на далечната свещена земя.
92.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Руският художник, поет и философ Николай К.
Възприемането на цвета чрез звука е съставлявало винаги значителна психологична и художествена проблема.
Изследванията на Райнер, колкото интересни да са – макар, че представляват една научна и художествена интрига, като резултатите са твърде неопределени.
уреди с помощта на които се откриват различните силови полета, способни да възбудят чувствителността на човека.
На неговото широко поле са работили сума сериозни умове, като се почне от Парацелзус, Роберт Флуд, Максуел, Месмер, Пюисегюр, Лафонтен, дю Поте, Бюе, Райхенбах, дьо Р, Хекторъ Дюрвил, Д-р Шарко, Аксаков, Улиам Крукс, Карл дю Прел, Шарл Рише – основателят на съвременната метапсихика и пр.
Интересни вести за „лечителя от Авиньон", против когото било възбудено дело от два медицински синдиката – но което било разрешено в полза на Jean Beziat, защото той нямал никакъв, грях освен греха – дето излекувал хиляди хора, изгубили всяка надежда.
Тези именно излекувани от него хора са свидетелствували пред съда – и той се видял принуден да осъди двата медицински синдиката да платят съдебните разноски и глоби.
93.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Душата на детето, каквото и той е бил някога, му е станала така далечна, че не буди у него ни спомен, ни образ, ни чувствуване.
В тях като че ли по е будно туй, което един мъдрец нарича разумното сърце – най-тънкото, най-отзивчиво окултно сетиво в човека.
" Но в тия, знайните от всекиго неща, за които като че ли не си струва човек да говори, понякога има стари, заседнали заблуди.
Той трябва с буден ум да прегледа цялото си наследство – всичко онова, което се е вмъкнало така неусетно в него, да прецеди през ситото на своя личен опит всичко придобито, да отдели зърното от къклицата, да отдели във всички неща онова първично, реално ядро, в което пулсира Божествения живот, от ония дебели люспи, с които ги е обвил човешкият живот.
Ония, които не са се никога издигали до състоянието на тия души – светии, пророци, мъдреци, велики художници – ги смятат за отстъпници от живота, защото те смятат за живот онова, което се твори шумно по стъгдите или в топлите кътчета на егоистичното доволство.
94.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Та казвам, ако човек не слугува на удоволствията, то той трябва да слугува на истината, защото животът е взискателен и ние трябва да му слугуваме както трябва.
95.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Чрез окултизма може да се постигне задълбочаване в музиката, издигането ù до онази висота, при която да буди висшите сили на душата.
Всички велики мъдреци, философи и поети са говорили за висшето, което живее в човека и което може да бъде събудено.
„Синята птица" от Метерлинк, романът „Хенрих фон Офтердинген" от Новалис, „Строител Солнес" от Ибсен, „Когато ний мъртвите се пробудим" от същия, „Фауст и пр.
и видяхме, че една струна се раздвижва, когато върху нея се удрят вълни, с които тя е в хармония.
Нека вземем един пример: художественото творчество.
Казаното по-горе се отнася и за художественото творчество.
има „художници", „поети", които живеят обикновен живот, с обикновените си мисли и желания и искат да творят!
Колко от днешните художествени произведения, било в областта на музиката, било в областта на живописта, скулптурата, поезията ще бъдат завещани на бъдещите векове?
Г-н Дънов казва: „Художникът, поетът трябва да имат божествената любов!
Художникът, поетът, музикантът на висшето творчество имат този основен импулс в душата си.
Да си спомним примера с пианото: тогаз художникът става онази струна, която трепти в хармония с божествения живот (вж.
Съвсем абсурдно е да се очаква ценно художествено произведение от онзи, който не води чист вътрешен живот, който е роб на ниски страсти.
Казаното за художественото творчество се отнася и до всички други видове творчество.
И родителите се чудят, защо син им или дъщеря им не живеят добър живот".
96.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Съвременната физика установява, че всички тела се намират в непрекъснати вибрации, отличаващи се по бързината и дължината на вълните си, както и големината на амплитудите (височината на вълните).
Използвайки тия сили Д-р Рудолф Щайнер създаде т.н.
Според Славейков играчът ставал „като луд, захваща да се клати насам-натам и да с полюлява надясно и наляво, да подскача и играе без такт".
Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек че е паднал от някои смъртоносен удар".
Професор Арнаудов дава описание на учителя Ненчо Краков от Малко Търново, който наблюдавал един нестинар в Пергоплово, „като наклали огън започнало хоро, едно буйно, ситно хоро, „нестинарско", което се играло напред-назад, докато гайдата свирила и тъпанът биел често- често, оня грък – нестинаря – станал прав, почнал да трепери.
Да оставим настрана библейските символи за Аврамовата жертва на планината, за Мойсеевото минаване през Червено море и другите му чудеса.
Чудеса от търпение са извършили тогава.
Та сега, ако хората могат със силата на своята вяра да умират с усмивка, с песни, без да трепне нито един мускул на лицето им, чудно ли е тогава, че същата тая вяра не ще вдъхнови нестинарите в Южна България, Шаманите от Сибир, или жреците от Китай да играят в огъня без да усещат болка?
Онова което можем да кажем е, че когато вярата легне в основата на едно дело, това дело става чудо, защото излиза из рамките на физическите закони и вероятно се извършва по някои други такива, малко известни още.
Арнаудов беше на същото мнение, но през 1924 г. пише:
Тя не е симулация; тя е нещо сериозно и многото преходи, като захванем от пълно безчувствие при каталепсии и свършим със слабите степени при халюцинации, доказват само различното функционално разстройство в мозъчните центрове." С една дума, професор Арнаудов счита обяснението на този процес за изчерпано, като го обявява за „сомнамбулна екстаза", „себехипнотизация", някакво „функционално разстройство в мозъчните центрове".
И изобщо, като се обявява „напук" на всички, като се започне със „спиритистите", които говорят за магнетичен флуид или за други тайнствени агенти на чудесното огнено изпитание, „напук" и на „псевдореалистите", които отричат всичко психично, за да държат отговорна само загрубялата кожа, решително се обявява за ролята тук на „преобразеното вътрешно аз".
Арнаудов се оказва, че то не е още никакво обяснение, защото още никой учен не знае същността на сомнамбулизма, нито обяснението на хипнотизма, медиумизма в онзи смисъл, че да ни се разясни в достатъчна степен неизгарянето на тия индивиди.
И факт е, че често самите творци на вдъхновение произведения се удивляват на своята гениалност.
97.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Такъв един работник в Германия и изобщо в Западна Европа е Д-р Рудолф Щайнер, който замина отвъд на 30 март, т.г.
Духовните импулси дават живот, будят животворни енергии в целия човешки организъм, включително и физичното тяло с нервната му система.
[3]„Духовното ръководство на Човека и човечеството" от д-р Рудолф Щайнер.
98.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Те се срещат и живеят по лицето на земята без да се познават, през очите им гледа само тъга и всеки вижда чудовище и враг в лицето на другия.
Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт.
– Какви чудни са делата на твоята любов, какво чудо е пътят на твоята светлина.
99.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
– По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи като велик фактор развитието любовта към природата, самообладанието, говори за двойнствения живот на човека в будно състояние и на сън и значението на правилното ползуване от последния.
Вярата той нарича „семе на всяко чудо и за добро и за зло", в зависимост от насоката на нашето въображение, нашата мисъл.
– това са все въпроси, които авторът разглежда в отделни глави и хвърля нова светлина, сочейки сигурен път към успех, възраждане и безсмъртие, опознавайки и усилвайки в себе си чудотворните сили, които в хармония с тези в природата ще превърнат човешкия смъртен дял в безсмъртие, изграждайки го изново и непрекъснато от все повече и повече усъвършенствувани елементи.
100.
Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това са отделни моменти само, отделни отсечки от една обща голяма крива линия, която се затваря далече някъде от нас и нам е трудно да схванем нейната кривина, нейното единство.
Също така е трудно, невъзможно нам, в началото да схванем единството в цялата обстановка на живота.
Нам е трудно да си представим, че всички хора имат еднакво право да са свободни като нас, и друго, че има и друга работа в света, която е по-важна, поне еднакво важна с нашата.
Заради удоволствието, което е временно, ние сме пожертвували правдата, която е вечна.
Никога. Тя свети някъде във вечността и ние ще я срещнем като малка, пътеводна звезда в своя труден път.
101.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ето основният ù израз: Всички звезди и звездни системи произлизат от удара и пробива на една аморфна мъглявина, имаща относително слаба бързина на преместване, – с една газообразна (или ултрагазообразна) тръба–вихрушка, надарена с голяма бързина на движение н въртене.
Чрез тоя космичен удар, първоначалната вихрушка достига ядката на новата трептяща система.
Наистина, първият период, този, който следва космичния удар, преди да са се индивидуализирали слънце и планети, е вихрушкоподобен.
Космичният удар, според него, обяснява и създаването на междуатомната енергия.
Космичният удар не е, от друга страна, една проста хипотеза.
Космичният удар му се струва като един гигантски пример на световен дуализъм.
102.
Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
МЪЧЕНИЕ, ТРУД, РАБОТА
„Мъчението става чрез насилие, трудът служи на дълга, а работата се върши винаги с Любов".
„С три думи ще ви определя това, което Христос казва – мъчение, труд, работа.
Някой ученик казва: „много се мъчих, докато вляза в гимназията, много се трудих, докато я свърша".
Като се помъчите и потрудите, иде работата.
На тези, които са се мъчили, казвам да не се мъчат повече, а да се потрудят На тези, които са се мъчили и трудили, казвам не трябва да се мъчите и трудите.
Когато служенето на Бога стане основа на живота, тогаз човек от мъченето и труда ще дойде до работата.
Някои се чудят, по кой начин ще дойде това!
103.
За пролетта. За вечния идеал. Облаци - Г. Северов
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Затова пък разумът е даден, та чрез него човек да изучи законите на живота, да вникне в истинските нужди и интереси на своята душа, която се нуждае от здравословна храна, храна която може да се добие с труд и постоянство в доброто.
104.
Синевина - Зарко
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Никой не може да види това, а само отекналият звън в сърцето ни събужда като удар на кинжал, натопен в сладка отрова.
Да бъде благословен тоя миг, когато стана чудото в тайната съкровищница на природата.
Не ми показвайте за идеал това, което умира, това което изчезва, защото нетленното, вечното ме зове от далечно време и ми се показва чрез всичките звезди, чрез ромоленето на всичките потоци, чрез цветовете на пролетта и чрез усмивката на тия, у които се е пробудил вече Той!
105.
ИСАВАР (стихове) - Д. Б.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Когато при първите стъпки на Феб те ce събудят и видят, че всичко е било сън, обилни сълзи бликват по листата им, а утринния хлад ги кара да треперят.
Слънчевите лъчи ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си.
Чарът на звездната нощ омайва, а ручеят и звездите разказват чудни приказки, знаят много тайни.
Разказът на потока остави у мене неизгладимо впечатление и аз се удивлявах пред величието на всеобщия живот.
106.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Някои погледнаха на него като нова религия със забележителна сила, други казваха, че неговото раждане означава нов удар против сляпото подражание на Японския народ на западните култури.
Един ден внезапно Нао Дегучи изпаднала в състояние на камигакари и изказала с висок глас чудни предсказания и напомняния.
Нейните съседи помислили че е полудяла, обаче тя самата ясно се съзнавала.
Тя не искала да гледат на нея като на луда, затова непрекъснато се молела на своето вътрешно „аз” да запази своя „жив храм” и той направил това.
Още от детинство у него проличавали необикновени чудатости.
И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна.
И не е чудно тогава, че 100,000 последователи на Оомото вярват, че ще дойде времето, когато човечеството в целия свят ще го възхвали като истински Спасител и ще види в негово лице второто идване на Христа.
На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да събуди всички народи и нации и това светът скоро ще види”.
Това е един чуден факт на Японска Есперантия.
Докато Лушенкиен се стараел да изясни недоразумението, внезапно на 21 VI Лушенкиен и много войници били разстреляни от Чанцолин (генерал губернатора), а шефът и пет японци били арестувани, но когато били изправени за застрелваме по един чуден начин Бог ги спасил.
107.
В Е С Т И
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Над земята веят ветрове, падат дъждове, студове и снегове...
Но ето, мина зимата със своите студове и снегове, дойде топлата и животворна пролет.
Тежък и труден, но благословен е пътят на посятото житно зърно – пътят, истината и живота.
То е подобно още и на човек-цар, който отиде да придобие царство и даде на всекиму от подчинените своя работа и на вратаря заповяда да бъде буден.
108.
КНИЖНИНА
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
НаЬег излезе с едно съобщение, в което като че ли опровергава резултатите от анализа, дадени от Mithe и сътрудника му.
Пробите, анализирани при НаЬег казват те, случайно са били такива, при които опитът не се е удал.
При малко напрежение кинетичната енергия на йоните е нищожна, за да предизвика при удара отделяне на хелий или водород от ядрото нa живака.
Гениалната възпитателка Мария Монтесори си поставя за цел да събуди у детето самодейност и самостоятелност.
Такъв е градът Дамугадис изровен от пясъците в Триполи, чиито мраморни колони, широко планирани улици, водопроводи и канали днес са предмет на удивление.
Такъв момент може да разслаби една организация и да унищожи всички придобивки, издигнати в продължение на години с непосилен труд.
109.
За живата вода - Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Под живи хора ние подразбираме ония у които се е пробудило Божественото съзнание.
Една от най-големите заблуди в наше време, е твърдението, че за Бога не можем да имаме определено понятие.
Троица" е толкова труден, че едва след милиони години човекът ще го проучва.
Това единство искат ония, които са пробудени, да оживее в съзнанието на всички и тогава ще отпаднат ония изкуствени и преходни дележи на раси, вери, народи и класи.
110.
Физическо възпитание - Д. Б.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Взаимоотношенията, сложени върху принципите на взаимното уважение и почитане ще бъдат непринудени, приятни и искрени.
А сега удоволствието, което хората имат, когато успеят да грабнат благата из ръцете на някого, носи върху себе си печата на насилието и рано или късно, ще даде своите горчиви плодове.
Както казват някои, да утолиш човешките низки желания като ги удовлетвориш, то е все едно да искаш да утолиш жаждата си със солена морска вода.
А какво, наистина, спечелват хората със своето безсмислено самомнение, гордост и студеносърдечие?
111.
Пирамидата - из „Посвещения от Седир
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
В Панагюрище нямат росен в своето землище, та са принудени да ходят далече, на едно самодивско място.
Русалците са облечени както всички други, само че на калпака си, кога ще играят, имат венец и китка от чудните лековити билки, а на нозете си опинци с железни бодли, дрънкалки и малки звънчета.
Обикновените игри са разни форми на ръченицата, които удивляват с честите си стъпки и извивания, а другите пак ръченица, но още по-бърза, така щото окото на зрителя не разпознава кога русалецът допира до земята.
Кога ударят, та счупят гърнето и се пръсне водата, аз омалявам, краката ми се подкосяват и падам.
112.
Стихове - Стефан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Черните керкенези се виели в чудното небе.
Това дете ги било зачудило вече.
– Но, прекъснах го аз, трудовете на Брюк, Пиаци, Смит, на Лагранж ни осведомяват за това.
Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички идеи, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво съкрушаване на цялото му естество!
113.
Слепецът (стихотворение) - Х.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Морето носи лъх на остра хладина; неговият вой донася вести на съмнение, вълните му изхвърлят строшени мачти, но будната зеница бди в тишината и чака своя час!
Тъга полъхва, но будното око спокойно чака бялото петно на кораба.
Удавници донасят вълните – очите им безжизнени и по тях не трепка нявгашната неугасима жажда за далечината.
Отлитнала е тя със сетният взор в нощта на бурята и студена, горчива вода нахлула в гърдите, където е стояла сетната горчива въздишка.
Удавници донасят вълните морски, но чистата зеница не загасва, неспирно бди за своя час.
Ще се смути умът ни от воя на бурята, а строшените разбити мачти и безжизнените трупове на удавниците ще ни повлекат във вълните на тежко отчаяние.
Удавници се люшкат из пенливите води, но будното око не се отчайва.
Колцина са влизали в неговите бездни и са видели чудото на неговото съкровище.
Бяг на луди вихри разгонват мъгли, и шумът на вековна гора повтаря заедно с вятъра, словата на стара, тъжна песен.
Само изкованите в огъня на тежка скръб украси, ще найдат своето свещено място, само бисерът, намерен с тежък труд, ще се приюти там да свети като живо любящо око...
Аз видях една чудна страна.
Водите на морето са бистри като сълза, отронена от любящо око и никъде шумът им не е така чудат, така примамлив.
Вечната сила на съграждането ви създава в скритите дълбини на своето царство и едва проникващия лъч в бездната ви носи чудни багри от дъгата, да ви направи красиви, та окото ни да се усмихне, когато се спре на вас.
Затова са обагрени в чудновати багри светливите мидени черупки и дребните корали, за да познаем чудото на Великият Майстор.
но всякога ще има плавният им ход по небето, – поличба за Тебе – Вечно будният.
Вечно буден, никога не ще настане миг в цялата вечност, когато ще се затвори Окото Ти.
Животът на хиляди слънца, на хиляди морета е един миг на Твоята будност и затова летят към Тебе нашата мисъл и нашата Любов!
Ще се стопи омразата, родена заради тленна вещ, защото любовта на вечно Будния, по-необятна от морето, ще залее всичко в света.
Ще премине като керван пред тебе цялата вечност, а окото ти не ще сведе ресни на морност, защото вечно буден Си!
Дъхът на тия бели цветове събуди пролетта и в мене, и аз я отнесох в моя път.
Ще се измести неговото корито, неспирният вой на бурите му ще оглася други места, но море ще има вечно, вечно ще се гонят една след друга пенести вълни, и техният шум ще буди всякога въпроса – вечния въпрос!
114.
МАЗДАЗНАН - M. M a н е в
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Живота мни за лудост,
115.
Има ли смърт - д-р Кадиев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Дишането, което са издъхва на студените ръце, ги затопля.
Вие сте забелязали, че в първия случай се диша бързо и на бързи удари, във втория случай бавно и провлачено.
Ако се издиша „п" върху ръката при равномерно издишане и веднага след това „ф” ще се забележи една чудесна разлика.
Твоите собствени опити ще ти открият чудновати явления, които бихме могли да изброим тук, но които оставаме на тебе да опиташ".
Идеите на дълбоко дишащият философ продължават да живеят, докато изявленията на късо, трепетно и буйно дишащите политици излитат и отиват в забвение, колкото велики и чудновати да звучат за времето си.
116.
ПЪЛНОТА В ЖИВОТА - Ели
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
„Чудесата" на индийските факири, не могат да се обяснят с материалистичното схващане на учените.
117.
ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ - Д. Ст.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Може човек да бъде пъпен с доброта, с мъдрост и искреност, но може да бъде запълнен и със зло, завист и заблуда.
118.
Светията и Серафиа - Г.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
И чудни приказки разказа ми Персей,
119.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Четиридесет години носи той сам себе си и духът му заякна в трудния подвиг.
Мълвата за Серафиа – най-прочутата блудница в големия град.
Не рачи да я кръсти никой, че „кой знае, може би сам дяволът се е притаил в голямата блудница, за да внесе съблазън в църквата – нека други я кръсти!
Той чу леко издихание и видя как из тялото на блудницата излезе един светлокрил ангел – излезе, както пеперуда изхвръква из пашкула.
Поклонници изпълниха неговия завет — заровиха тялото му редом с тялото на блудницата.
Но от тоя ден стана нещо чудно.
И разчу се за чудотворната светиня и от всички краища се стичаха хора да получат изцеление.
И разчу се чудото навред и идваха хора отвсякъде, да видят светлината, що излизаше от святото място – там, дето почиваха едно до друго две тела: тялото на блудницата и тялото на светията.
120.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Кант-Лапласовата теория беше друг удар против дотогавашните схващания.
при удар, се поврежда и душевният живот и то, в съответната област.
при по-силен удар, човек изгубва и съзнание!
121.
Ученик на живота - Цветан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Какви чудни работи може да ни научи напр.
Има толкоз много факти набрани, които говорят в полза на това учение: 1) факти на сравнителната анатомия, 2) на ембриологията, 3) на палеонтологията, 4) на биогеографията, 5) съществуването на индивидуалните изменения (вариации), 6) рудиментарните органи, 7) атавизмът, 8) изследване на кръвта на разни животни, за да се установи, доколко имат по-близка филогенетична връзка, 9) получаване нови видове чрез мутация, 10) получаване нови видове чрез подлагане зародиша на нови условия: по-висока или по-ниска температура и пр.
Ако изучим някой вид пеперуда, напр.
Големи са чудесата добити от градинари и скотовъдци чрез изкуствен подбор!
122.
Светлина върху пътя
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
И не може ли да се удължи този период на ученичество, когато младежът се чувствува вдъхновен и пълен с енергия?
Получил удовлетворението на майстор, който е завършил творението на ръката си – картината на своя живот, той спокоен чака мига, който носи толкова ужас за другите.
123.
Опити върху научна астрология
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Според туй, което пише доктор Франшети, Тара бей не представлява някакъв феномен, съвсем непознат на науката Въпреки това, той е едно удивително съчетание на толкова различни способности.
С течение обаче на времето, тя е приела по-друго значение: аскет, чудотворец, обикновено стар, сух, изтощен.
След като ме наблюдава известно време, казва ми, че винаги журналистите са го представлявали твърде зле на публиката - третирали го като един обикновен фокусник, който се старае само да изненадва и учудва тълпата.
124.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
В горната книга се зачеква въпросът за изворите на художественото творчество и за дълбоките истини, които се крият в много митове.
ХУДОЖНИК — МЕДИУМ.
„Рул" четем: В Берлин холандецът Мансфелд по професия тапицер, открил художествена изложба.
Намирайки се в положение на транс, той рисува с маслени бои, или с акварел в стила и маниера на знаменити, сега умрели художници, като слага и най-дребните детайли, включително и подписите на художниците, които не могат да се отличат от истинските.
Подписът на един починал в миналото столетие японски художник, Мансфелд е предал по японски, макар че не знае този език.
Когато има прилив, то се заравя дълбоко в пясъка, понеже ако е върху пясъка, ще бъде изложено на удара на вълните.
Мекотелото Литорина рудис живее върху високи скали, които остават на сухо при големия отлив на всеки 14 дена.
125.
Духовните движения и общественият живот – С.Г.С.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Христос със замаха на вещ художник, прави едно велико обобщение на идеите: никой, казва той, не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото ще се пукнат.
Много парчета ще отхвръкнат наляво, надясно и старите хора трябва да стоят малко по-далечко, ако се боят да ги не удари някое парче по главата.
Може художникът да работи с четка, може да работи с чук, можа да работи с млат – зависи от начина, по който той работи.
126.
Духът на свободата – Робиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Такива са били ученията на великите Учители – Кришна, Буда, Хермес, Заратустра, Мойсей, Христос.
Tе са винаги между хората и дават тласък на човешката култура и прогрес; но те рядко се явяват открито, за да бъдат зарегистрирани като исторически личности, и затова е доста трудно да се даде духовно обяснение, обосновано на фактическа основа на историческите явления.
Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото.
И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание.
Това са онези будни души, които предчувствуват раждането на новото и се предават всецяло на него.
Техните души са пробудени и те схващат новата енергия, която иде от слънцето за обновление живота на земята.
Пробудената душа и тежкото икономическо робство в резултат даде 1917 година за Русия.
127.
Природата – Тотю Брънеков
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази.
Когато настъпи ерата на Буда, човечността в страната ни ще бъде из дъно разклатена само от себе си.
Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката.
128.
Една стъпка навътре – Г. Драганов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Настоящите редове целят да събудят размисъла у отклонилия се от природата-прамайка човек, и да го насочат натам.
Това схващане се дължи на обстоятелството, че природата, която като среда в която живеем, ни обгръща отвсякъде, е почти непозната за нас – нейните обитатели; ние я знаем едва ли не само от малките трудове и поетическите наблюдения през ясните нощи.
Със своите безброй видими и невидими светове, които от милиарди години кръжат в пространството, със своята необятна грандиозност, природата – вселена е останала велик, неразгадан сфинкс – тя буди размишления, които никога като че ли не стигат своя край.
129.
Загиналите светове – Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Така той ще почне от най-малкото, което е най-голямо; ще създаде от себе си духовно силен човек, когато пробуди силите, които спят в него и започне да оперира с тях.
Защото и той става едно голямо удоволствие.
Защото: ако ума разбира благородното, чистото и иска да го прояви, ако има и морален стабилитет, но му липсва волята да го приложи, тогава ще имаме скосяване на хубавото желание, което се е пробудило в даден индивид.
130.
Сини нощи – Георги Северов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Но към тия положения, като съпоставим и еволюционното учение за движение на човечеството от една по-слаба култура към по-съвършена такава, ние ще се принудим да признаем една нова класификация на расите.
Морето хвърлило своите студени води върху онази страхотна драма, разиграла се в далечни времена и настъпило забвение.
Геолозите се удивляват на големите размествания на земните повърхнини, археолозите ни изненадват всеки ден с нови открития от стари цивилизации.
Други учени в стремежа си да открият тайната на Атлантис като търсили дълго, открили най-сетне Атлантида в най-разнообразни места и чудновати местоположения.
Руден, например, открил че Атлантида, това не е нищо друго, освен Скандинавския полуостров.
Напоследък особен интерес възбуди тъй нареченото Саргасово море в Атлантическия океан.
Казват, че египетските художници като да са буквално копирали своите фигури от Южно Американските.
И действително такова туземно население, открито при откриването на самите острови, е било намерено главно в Африканските острови, от испанците и наречено от тях Гуанче или Гванче, които те побързали да унищожат, а другата част от тях се примесило с чужд елемент, тъй че днес е много трудно да се намери и изучи чистия тип Гуанче.
Особено е важно съчинението на Цезар Вечели, роднина на художника Тициан: „За древните и нови дрехи на разните части на света”, снабдена с рисунки от самия Тициан.
Хумболд бил учуден от еднаквостта в прическата на древноегипетските и мексикански жени.
Последната Европейска война посочи, че нашата прославена преждевременно цивилизация завършва своя тържествен марш под свиркането на куршумите и ударите на оръдията.
Може би затова се шепне между геолозите, че Атлантическият океан е подмил терена на Франция и някоя заран слънцето ще огрее само белите върхове на Пиренеите и студените води на океана.
Тя разви студения конкретен ум на човека, но загуби неговото сърце.
И чудно ли е, че изгинаха милиони хора, че протекоха реки от кръв и сълзи, че милиони останаха слепи и сакати.
131.
Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Никой ги не събираше, никой се не радваше на тях, защото людете бяха залисани в труда на своя ден.
– Това не знаеше младата царица, защото любовта ù показваше света, като вечно цъфнала градина и никога не ù премина мисълта, че може да престанат цветовете и нито един не ще остане до часа, когато колесницата на избрания със своя трясък ще събуди окото ù в утринния час.
Нима утре, в ранния час на новия ден, той ще се белее на косите ù и ще извика усмивка на устните на оня, който щеше да събуди спящите с гърма на своята колесница?
Не знаеше ли той, че ще умре без друго в студената нощ, преди да види изгрева на слънцето?
Едва едничък, тънък лъч пронизва окото ми, но аз живея вече в твоето синьо царство и сънищата ми донасят чудни вести за незнайната ти хубост.
Земята тръпне в скрита майчина радост и гаснещите искрици от удара върху начервеното желязо шепнат мигновени приказки:
Ничия ръка ми не посочи местото на твоя чуден блясък в часа.
Ти си от Либан, аз от студения север.
Тия приказки, нашепнати в нощта, сред бялото, студено мълчание, разказваха за юга, където очите горят с огъня на пладнешки пек.
Те разбудиха у мене първите тръпки, първият копнеж за далечната страна.
Когато станах по-голям и доста жилав за живота, моряците ме взеха на чудноват кораб с бели платна, когото ветровете веднъж напътиха надолу по морето.
Учудени плувци издалече го поглеждаха, като че виждаха бяло, запътено видение...
Те ме приспиваха, будеха ме със своите волни песни, в които звучеше воят на северните бури.
Не е ли по-добре да виждат безумен чудак в тебе, заради неспирния набег по нещо, което няма ценност за еснафа, отколкото доволен, сит труп, що бавно мре в нищетата?
Не дал бих за нея нито секунда и от часа, когато след дълго чакане, пред окото се покаже ивица земя на ново, непознато царство, в което зачудени, очите срещат като пришелец едва ли не от други светове.
Ти си от Либан, аз от студения север.
Да бях в струите на студените ветрове, що стихват като лек зефир, бих погалил ресниците на твоите очи.
Ти си от Либан, аз от студения север.
Дирим Бога в необятните далечини и тогава, когато Той седи редом до нас и ни приказва с устата на ония, които имат пробудени душите си за Него.
Студеното приветствие на зимата ги срази със своето дихание в нощта.
Тя бе студената целувка през нощта.
Студената целувка на смъртта е откъснала лист от дървото, а то е политнало да падне на земята.
132.
Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тези техни усилия са като един резервен капитал, чието предназначение е да ги подпомогне в трудните моменти на вътрешни духовни стълкновения.
И когато земните съблазни, със своя измамлив външен блясък се разкриват пред очите на ученика; когато, притиснат от суровите несгоди на условията и тъмните влияния на зли сили той се почувствува отслабнал, тогава идва Божественият Дух, не строг, не изобличителен, а благ, светъл и могъщ и бащински подпомагайки го, буди у него най-съкровените чувства на признателност и умиление.
Като сътрудник в работата на това Божествено съзнание може да бъде всеки, който е влязъл във връзка с него и между неговата воля и волята на това съзнание съществува пълна солидарност.
Разликата седи в това, че в доброто човек знае, че има извън себе си сътрудници, които работят с него и го подпомагат, а в злото той не знае, че тъмни демонични сили го тласкат към престъпления; учат го да мисли и говори, че е самостоятелен и независим и подпомагат развитието на порочните склонности v него.
При прокопаването на Панамския канал, когато останал вече само един малък къс земя, който пречел за сливането на двата велики океана, поискали да доставят удоволствието на главният инженер, той да го направи.
Не ще и дума, че в своя стремеж да обнови и издигне своя живот, човек среща доста трудности и препятствия, както семето, докато види слънчевите лъчи.
Сипва му той в едното око малко прах, но това причинило на слона такава силна болка, щото той започнал лудо да тича и изпотрошил всичко по своя път.
Искало им се при това да му излекуват и другото, но се чудили, как ще се покаже този лекар пред слона.
Но какво било тяхното учудване, когато слонът, като видел този човек, отишъл право при него, коленичил и чакал най-смирено да му сипят от този целебен прах.
133.
Звезда – В. Вересаев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Съзнанието е тоя чуден процес на душата, когато тя може да се вглежда в нещата, които я обикалят, да разглежда техните съотношения, да определя разумно техните места по известен план.
В растенията има голяма доза от това качество, което им дава възможност да избират това, що им е нужно, да се приспособяват към условията, да дават своите различни, тъй чудни форми, но то е още близко до безсъзнанието на минералите и още по-близко до подсъзнанието на животните
При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости.
Тя се рови с окрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър.
А прозрението в същината на битието ще пробуди в тях свръхсъзнанието.
Той ги пишеше като превод от богат културен език на дивашки, гдето целият разговор се води със сто думи, тьй трудно беше да се предадат по човешки начин божествените звуци, що чуваше гениалната душа.
Аз с болезненост си спомням за това и се чудя на тази измама: да търсим най-важното при второстепенни източници.
Но нищо не е чудно.
И „чудното” влиза в кръга на нашето развитие.
Нужното като откровение ще се яви пред нашето съзнание, както поетът и художникът виждат в своята творба в себе си, че се ражда за миг.
134.
Едната религия
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка.
Колко светло и чудно е там във високите небесни равнини!
Хората се събрали на площада и учудено питали:
135.
Един Иван – Дядо Благо
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Във всяка красота лежи чудна симетрия.
Добрите художници оживотворяват природата чрез своите произведения; средните я коригират, а лошите я обезобразяват.
136.
Вести
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
С условие пречудновато,
На своя си чудесно хубав план.
И чудел се как път да продължи.
Па се диви и чудом чуди –
137.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Арестуван, той е заявил, че историята на народите се повтаря, и че той проповядва днес ново универсално учение, почиващо на мира и любовта, понеже съвременните християни прекалено са се много предали на безпътица и удоволствието.
138.
Съдържание на бр. 9-10
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
14. СБРАТРЕНИ – чешко художествено списание.
2. Философия на труда.
139.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
БОЕВМъчение,труд, работаНяколко думи за значението на окултната биология – Б.
140.
Проблеми на новото време – Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
То е все едно да речеш: този велик художник е създал своята картина, за да я унищожи, този велик ваятел е изваял своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете с неговата хубава главица, за да я смаже.
И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи.
141.
Физиогномия – Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Една външна трудност списанието понякога среща.
- Но това е трудност, която достатъчно заинтересованият може и трябва сам да преодолее.
Техническите средства и материалните удобства, от които всички, без изключение се ползваме, са резултат на научните открития.
Науката направи човека учен, създаде му удобства, но пренебрегна неговите чувства, неговото сърце и не го направи по-добър.
142.
Малките величини в живота – Цв. Стайков
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Мнозина с учудване поменават за редкия дар на големия естествоизпитател Кювие: от една кост на някое допотопно животно да възстанови целия му скелет.
Тъй както и по геометричната структура на една снежинка адептът може да изследва какъв род сили - живи и разумни, а не механични само, както си мислят съвременните люде - са действували, когато тя се е образувала и ред други работи... В това няма нищо за учудване, ако си спомним, че и човешкият ембрион синтетично преповтаря всички фази на развитие, през които е минал органичният живот на земята, па дори преповтаря и самите геологични периоди, както твърди биологът Яворски.
Само пробудената, оживяла и разцъфнала душа може да ги постигне и трите.
143.
Житно зърно – А.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите?
Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия.
Изложеното е достатъчно да начертае една обща схема за ролята на безкрайно малкото в организма, която роля може да се скицира така: сградата на организма си има своите зидари - те са ензимите; има си и архитектите - те са хормоните и витамините, Картината на тяхната организация ни дава достатъчен повод да се възхищаваме редом с художниците пред майсторската ръка на природата и да я обикнем още повече.
144.
Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Земеделец усмихнат, доволен, прибира плодовете на своя труд.
Мрак наоколо настана, тъмнина покри ги, студ обхвана ги навред.
Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.''
145.
Религията на поета – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тоя път е стръмен, неудобен.
146.
Вести
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това единство, което е в мен, търси не само единството в познанието за неговото постигане, но то твори също образи на единство за свое удоволствие и то се стреми към пълното осъществяване на единението в обичта.
147.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Най-големият между българските художници и големият човек, както го нарича Ст.
Мартенската книжка на най-голямото и авторитетно художествено списание в Италия Emporium била посветена на Георгиев, където той бил поставен в редицата на големите живописци-класици.
Георгиев няколко репродукции, от които притежават мнозина от нашите читатели, вън от вещината и замаха в средствата, обилно блика възвишената философия и дълбоката мистика на един художник-човек, дете на мировата хармония.
Митов, престава да бъде тук една сляпа подсъзнателна стихия, неговите безредни трепети са проследени от зоркия поглед на художника, господар на творчеството си, което у него не е сляпото отражение на един случаен тъмен тласък на душата, а кристалната яснота на една дълбока мисъл със строгата и безпогрешна логика на математична истина".
Pischqe Magazine своя голsм и интересен труд върху „Революция в химията и трансформация на металите”.
148.
За отделните народи - Г. Томалевски
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тия светии са само черупки на истинските Светии, сиреч на Светещите души, които „като слънца са просветнали в Царството на Отца си" - думи на Христа - след като са изходили будно пътя от тъмната утроба на земята до сърцето на слънцето.
десет лози, или ябълчни дръвчета, да посееш жито, да изкарваш с благороден труд прехраната си, да гледаш на земния живот като на една школа - това ще рече да разбираш физическия живот, живота в корените и да го използуваш разумно.
Хората на плътта гледат на човека като на вещ за наслада, като плът, с която може човек да се удоволствува - за тях няма нищо свещено в света.
От този тъкмо живот - плътския, а не от физическия живот на земята се отказва пробуденият човек и не като избяга от него, а като го превъзмогне!
Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота.
Будно трябва да различава човек живото слово на Светещите от бълнуванията на ония, които спят зимен сън и от кухия звън на мъртвите думи, произнасяни в каменни храмове.
Будно трябва да различава човек човешкото „небе" и човешката „земя" от истинското Небе и истинската 3емя.
149.
Пред прага на Вечността - Цв. Стайков
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Съществуването на отделните органи у човешкото тяло има смисъл дотогава, докогато те подържат в единство целия организъм, у когото целите са по-висши и по-далечни, отколкото отделната роля на всеки
уд
поотделно.
Ние, малките народи чакаме да се пробуди „майката" - западната култура.
Европа, задрямала в изпаренията на своето нощно тържество, когато се пробуди, по нашите места вече ще да е наченала зората на идващия ден.
Ние можем да почитаме не по-малко от всеки друг тружениците на науката, които със своите усилия искат да освободят човека от робството на непосилния труд, като му дадат в ръка оръдието, що изработва човешкия разум, но ние не ще разкрием душите си за оня хладен и материалистичен дух, що вее често оттам.
Нашата душа е пробудена.
150.
Физиогномия - г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Дебелянов завършва своята „Легенда за разблудната царкиня'' с думите: „Морето бездушно мълчи... и блудна мрачина гаси венците звездни." В тая легенда той обработва сюжета за душата, живуща в самотен замък на брега на вечните води, със светлия спомен за обещанието на „оня цар далечен'', когото тя някога насън видяла.
151.
Алхимия - Д-р Папюс
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Спомнете си звуковата енергия, която образува такива чудни форми, или образите на магнитните полета!
Тъпите, тежки и сякаш едвам скицирани форми са признак на рудиментарното и грубото.
Ние трябва внимателно да проследим всички съотношения, които съществуват между отделните части - и тук лежи, според нас, всичката тънкост и трудност на изследването - и чак тогава да направим нашите изводи.
152.
Другар - стихотворение - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Следователно, той не може да се постигне без помощта на един специален агент, който има предназначение да възбуди еволютивната енергия, която се намира в латентно състояние в тялото.
Студентите по политехника, макар че изучават главно теорията, работят като простия майстор-механик.
Да прибавим и ледено-студена вода.
Студената вода в случая е изиграла ролята на принципа - живак, както алхимиците го наричат.
Освен химическите свойства на материята - неутралност, киселинност или основност, тя притежава и следните физически свойства: веществото коагулира (сгъстява) всичко; в такъв случай се казва, че то има студен, сух темперамент.
Студът, в груб смисъл, произвежда такава материализация.
Студът може да бъде умерен, напр.
Събираме получената пара в силно изстуден приемник.
153.
Из Млечен път - Слав Бели
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Бавно отминават часовете на нощта, но скоро ще ударят с медни, звънливи гласове ранните часове на утринта и на твоята врата тихо ще почука радостта.
Така не ще забрави своите си и Оня, чието око е вечно будно.
Нали си буден в утринта, когато денят повдигне ресните на модрото око...
Така умит, облечен, с будно, чисто око нека те свари гостенинът свят и когато с гласът на приятел те покани, ти последвай Го.
В ранината, с чисто будно око чакай и вслушвай се, защото на твоята врата тихо ще почука радостта...
154.
Спящата роза - Gis Moll
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ти, която обвиваш душата в твоята чудна прегръдка и вливаш с целувка, неземна наслада и трепет свещен в сърцата на всички люде, които пред тебе прекланят глава.
Поглъщах жадно тая сладка течност, която опива и гали в чудна обая душата.
Видях светлина... Видях твоята чудната прелест, богиньо, красота.
Тя гореше в чудния пламък, който гъвко извиваше стан към звездите.
„Не помня... Отдавна е било и бремето на земните страдания удавили са красотата на миналите дни.
Аз ударих с ръка в мъглата, която играеше пред мен и тя се разкъса.
И когато тъга притисне душата ти, влез в олтара на твоята богиня, запали лампадата и ме събуди.
Ударих трети път по чудните врата и чух в душата си отзвук: „Готов ли си"?
155.
Музиката в живота - Г. Драганов
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Студена зимна нощ... Снегът покрива Балкана.
Балканът спеше - но този сън беше бял, прозрачен, като светлината на звездите - този сън беше бдение: дева спеше в прегръдките на Гиганта-херой, Лилия почиваше в обятията на своя хранител Урс, спяща роза беше това - която красеше гърдите на будния Певец-свръхчовек.
Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше градът - и в него блещукаха многобройни светлини.
Неговите членове са замръзнали, но диханието му се е преляло в гърдите на спящата роза - която ще се разбуди от своя звезден сън, с пукването на пролетта.
156.
Стихове - Gis Moll
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
май, когато на полюса е ден, студът малко по-малък, бурите и ветровете, според досегашните наблюдения, по-слаби.
157.
Перспективи за едно ново знание
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Жалка заблуда на човеци, забравили, че и хляба, който ядат, и водата, която пият, и дрехите, които носят, и дървата, с които се греят, и електрическата енергия, с която се осветляват и която движи любимото им кино и всичко, всичко около тях е все слънце – сгъстено и претворено слънце.
Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя.
Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздухът, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни” хора.
Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди са най-верен показалец за „културата” на съвременния човек.
Ако той още има сила над хората, то е защото се намираме в ранните зори на една велика пробуда на човешкото съзнание, защото още нейните птици мълчат, не са запели и защото още мнозина спят...
Той трябва сам например да изживее ония мънички вътрешни освобождения от страшната хипноза на града, които носят слънчевите изгреви, ранните пролетни разходки, за да разбере колко малко знаем ние за слънцето – толкова малко, че и да се сбереше всичкото ни знание ведно, не би могло да образува един мъничък слънчев лъч, който пада върху неразцъфналата пъпка на един цветец и извършва тихото чудо на неговото разпукване...
Макар че – би могло да се каже – изследванията се намират още в рудиментарно състояние.
158.
Пробуждане – Георги Томалевски
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И Земру с уплаха видя разни чудовища, грозни и безобразни, как полетяха в огъня – и затвори очи.
И докато те пееха, нещо чудно ставаше: светлината, в която той стоеше цяла оживя, затрептяха светли духове и всички заедно запяха:
Навсякъде и непрекъснато работи живият Господ, вечно Будният, който никога не спи.
159.
Из „Fruchtlese“ – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Аромат нахлу в нея, нахлуха песните на събудените птички и радостта, що идваше от синьото небе.
Гласът на твоята флейта долетя изпод зелените овошки и ми показа мелодията на разбудената радост, която чакаше пред моя прозорец.
От тоя ден аз чакам те буден всяка утрин.
160.
Сините очи – Ели
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Аз се пробудих и заедно с утрото, намерих неговото писмо.
161.
Вести и книжнина
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това е, че те като погледнат някого, в когото не са събудени великите добродетели на човешката душа, те се събуждат и проявяват.
162.
Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Към тази лична работа той е присъединил изучаванията напечатани било тук, било другаде, в които неговите сътрудници излагат, как те са дошли по неговите методи до резултати, идентични на тези, които той сам е добил.
Работите на Рамсай, на Ле Бон, на Кюри ги подбудиха да излязат най-сетне от това смешно положение.
Тези господа сами признават, че техните електрически чудовища са неспособни по причина на тяхната слабост да го реализират.
И тогава тези господа се задоволяват да мислят, че превръщането, както те ни го пишат, е възможно теоретически, но невъзможно практически, че то ще бъде реализирано един ден, но от тях или техните ученици благодарение на тези електрически чудовища, тъй като предлагания метод на г. Ж.
На хората на Сорбоната и Институтите, които обявяват, че превръщането ще бъде постигнато само от тях и от техните електрически чудовища, още безсилни както тях, нашият приятел противопоставя една непреодолима обективност.
Нашите съмишленици, публиката, авторитетите на тази страна могат, ако искат, да принудят хората на Сорбоната и Академията, да отворят вратата за това откритие и да го изследват.
163.
Съдържание на бр. 3
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Например, какво чудно приспособление имаме за нагодяване на листата според влажността: на суха местност листата имат по-дебела кутикула и по-дребни петури.
По този начин, по чисто механичен път се получава в организма онази чудна целесъобразност, която прави тъй дълбоко впечатление още при първите стъпки в изучаването света на организмите.
От голямо теоретично значение са онези по-сложни случаи, когато се явява тъй нареченото удвояване на органите.
С такъв крайник е съвсем неудобно да се работи.
хармонично развитие на присадения крайник, тогаз няма удвояване.
А при дисхармоничното развитие има удвояване.
Ако присадката на новото си място има отклонение 135 градуса от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0 градуса, но явлението се придружава с тенденция към удвояване.
Изобщо това явление се усложнява от удвояване.
При хетеротопочното присаждане имаме приблизително същите явления на регулация, макар и малко по-непълни и почти винаги усложнени с удвояване.
Защото, макар и пътят да е доста дълъг – 135 градуса, но така се спестява труда да се видоизменява гръбната страна в коремна и обратно.
Това е обяснимо, като се знае, че удобството в едно отношение се нарушава от неудобство в друго отношение.
Може би и завъртването в една посока да е по-удобно за организма, отколкото в друга посока.
Може да се направи анализ и по въпроса: кога има удвояване?
Ще се види, че удвояване има в тези случаи, когато положението, в което е присаден крайника, е неудобно и със сравнително по-големи усилия той би могъл да се възвърне в нормалното си положение, т.е.
Ето защо и тук има тенденция към удвояване.
В този случай, понеже присадката е в съвсем неудобно място и положение (не само че не е в нормална посока, (но не е и на нормалното си място върху тялото,) то видоизменението му в нормален крайник би коствало сигурно повече енергии на организма, отколкото образуването на нов крайник.
Ето защо тук има колебание, действуване и по двата начина: завъртване и удвояване.
Трудно е да се предположи, казва Е. А.
Една от тях е: как организмът по най-целесъобразен начин намира при случай на регенерация именно най-изгодния и най-късия начин на регенерация; когато се регенерира орган, който не е бил откъсван в естественото състояние на животното, при най-трудни и неочаквани случаи регенерацията става по най-целесъобразния начин, който може да се мисли. Напр.
164.
Идващата раса – Г. Томалевски
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И когато човекът, у когото съзнанието се е пробудило се отказва от лъжата, той не прави това, защото то е казано нейде, или защо то се налага като етична норма, а защото живее Истината и защото за него тя е насъщна необходимост като са светлината, въздуха, водата, хлябът.
За него Истината е жив хляб, с който се храни неговата пробудена душа, а не някакво понятие, което може само да се анализира, без никога да се постигне вътрешната му същина.
Ония, които си мислят така – подмамени негли от заблудата, че истината и лъжата са само някакви отвлечени схващания на нашия ум без биологична връзка с нашето естество – жестоко се лъжат.
Съвременните люде имат много чудновати понятия за духовните неща.
И чудни са наистина хората в своите схващания: те мислят, че могат да заменят Истината, Любовта, Мъдростта, чрез които живият Бог се изявява и на които почива божествения ред на нещата с някакъв мъртъв култ, с някакви отживели религиозни форми, от които животът се е отдръпнал.
Против Истината, която носи свобода, защото потъпкват с насилие всеки устрем на човешката душа за освобождение от робството на многоликата заблуда.
165.
Основите на духовната музика - Ами-Саж
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
показва, че е пробуден усета за една друга, по-широка правда, която има и по-голям размах От друга страна, проявяващият се общ интерес към въпроси от живота, науката, религията, показва, че критичната мисъл е наченала един втори, синтетичен етап, етап в който разхвърляните факти се сглобяват в един строен монизъм.
166.
Психология на вярата
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех."
На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли.
Всека страст, събудена у човека, се развива в неговото въображение, където приема съответната форма и ако волята не противопостави нужната за случая сила, човек би удовлетворил всяко свое желание.
Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-нисшите страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на нисшите чувства.
И наистина, навсякъде и всякога музиката е била свързана с всички големи церемонии, с всички празници и забележителни манифестации в религиозния и социалния живот, защото само тя удовлетворява нуждата в човешкото сърце – вечно трептящата жива арфа.
Трябва ли да се учудваме?
167.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „живеем" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката.
Колкото и да се мъчат атеистите да прокудят вярата, техните усилия ще останат безплодни.
Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен.
168.
Символизъм в Природата и символизъм в изкуството
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това напоследък се удаде да се констатира от мнозина професори и учени, между които руския професор Гурвич, Райхембах, професор Бенедикт, Каленберг и много други.
Изучаването на отделните влияния на отделните тела за всекидневния живот е една трудна работа, макар че и в тая насока има предприети изучавания.
става много студено.
Когато атмосферата се овлажни, то при изстудяване в тия пукнатини се образува лед, който още повече спомага за доразпукване на скалите и рушене на блоковете.
Слънчевата топлина, която не еднакво нагрява земната кора, предизвиква движението на въздуха: топлият южен въздух се движи към по-студените места, дето се охлажда и дава дъжд, сняг, град, в зависимост от силата на охлаждането.
169.
Няколко думи за окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Голяма илюзия си правят ония писатели и теоретици на изкуството, които мислят, че човешкият символизъм, в известни случаи може да надмине символиката на природата, където според тях красотата, музиката, па и всичко друго е дадено в груба, сурова и нестилизирана форма – и следователно, човешкия дух трябва, както художникът, да взема от тази голяма палитра – природата: боите, тоновете, идеите и да ги подрежда, съчетава, хармонира и облича в стройни художествени форми.
Това е вярно само в случаи, когато художникът почерпва идеята на своето творение не от природата, а от естетичните царства на своя дух, тогава той търси във външния свят само форми, в които да облече своята идея.
Но когато художникът иска да ни предаде красотата, която е непосредствен обект на неговото естетично съзерцание, тогава неговата творческа работа е друга.
В този случай – казано на езика на естетиката – той ще ни даде красотата, пречупена през призмата на своята индивидуалност, като подчертае една или друга страна на нейното художествено битие.
Индивидуалността на художника, бидейки в невъзможност да обгърне целокупното битие на красотата, ни дава последната в нейния колорит.
Оттук е ясно колко далеч стои творчеството на художника от произведенията на природата,
Някои може би ще възразят, че това са две тъждествени понятия, и че символизмът е въобще само за човешкия дух, но не и за природата: това са известни категории и формални принципи на нашата психика, в които обличаме художественото съдържание, дадено ни от сетивния опит.
170.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това положение е неудобно.
Както и да се опитва човек да я поставя в неудобно положение, винаги се явяват мехурчета тъкмо на потребната страна и с потребната големина, за да се обърне тя в удобно за нея положение.
171.
Портрет – Х.
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Първия си труд на немски върху тези лъчи той напечата в немското списание „Archiv fur Entwicklungsmechanik" от 1922 година.
От по-ранни изследвания тя и сътрудниците ù са знаели, че когато коренът се отреже с част от дънцето, той запазва за няколко дена усилен растеж и деление на клетките си.
Понеже изследването на индукцията на животно върху животно било доста трудна работа, то Александър и Лидия Гурвич предпочели да изследват индукцията на животно върху растение.
Тези две вещества се изолират така: ако се остави студен воден екстракт от светещите органи да стои по-дълго време, то луциферина изчезва, защото се окислява и преминава в оксилуциферин.
За тези лъчи говори Вилхелм Максуел [3], Роберт Флуд и др.
172.
Насаме със себе си – Боян Планински
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
С вътрешния си взор съзерцавах един чуден образ, когото поисках да предам върху лист бяла хартия Ала колкото повече се взирах, за да открия туй, което бе чудно и странно в него, толкова повече той се изплъзваше от погледа ми, забулвайки се в лека сива мъгла, която ставаше все по-гъста и по-гъста.
Разбира се, слаба бе четката на художника за да нанесе вярно, точно да обрисува картината, която видях пред себе си, да изрази туй дивно величие – хиляди нюанси, преливащи се в всички багри на небесната дъга.
173.
Стихове – Х.
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И защо ми е всичко чудно като те гледам?
174.
В часове на размисъл – Георги Томалевски
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Духовни, разумни, трудолюбиви хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие.
Един лекар, един учител, художник, занаятчия – това са все положения, в които се разработват различни страни на човешката природа.
175.
Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Твоят мир и твоето величие еднакви са и в часа на разярената битка и в най-тихия час на труда в полето...
Дотогава ще бди и ще чака окото на Вечно Будния страж в тишината и невидима ръка ще ни облича одеждите за идващото тържество.
Да бихме знаели ние колко чудни гласове долавя ухото ни в тебе, не бихме нарушавали със земни гласове, твоето тържество.
В нея нещо се ражда под неспирния размисъл на Вечно Будния.
От труда над коравия метал остана вярата за силата, що имаме в ръката.
176.
Разговор за оттеглянето на Съвършения – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Нещо ужасно сякаш се силеше изневиделица да го удуши.
Искаше ми се да потъна в земята от мъка, или плътта ми да бъде хвърлена на вълците, отколкото да попадне в ръцете на тия отвратителни чудовища – но земята не се разтваряше, а пък вълците – и те избягваха тия чумерни места...
А чудовищата се озъбиха със своите големи, широки зъби, които стърчаха из окървавените им муцуни и техните лигави очи пръскаха зелени отровни светкавици.
Но явната гибел пробуди в мен силата на отчаянието и аз им се съпротивих.
Аз сграбчих първия от демоните, който беше най-близо до мен – той се прилепи като студена, лепкава маса – и започнах да го душа, макар че почти изнемогвах от погнуса, доде най-после уморен, той отпадна от мен.
177.
Съдържание на бр. 4 и 5
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Д-р А. Будкевич.
Когато се превежда една книга, хубаво е преводачът да не си позволява да я разкъсва на парчета, защото с това той нарушава нейното единство и може би лишава четците от важни мисли, които понякога са акцентното ударение на цялото съчинение.
178.
Изток и Запад – Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание.
Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център.
И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос.
179.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
- Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност.
Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада.
Оказа се преди всичко, че в християнството има много неща аналогични (подобни) на предшествуващите го големи религии: будизма, брахманизма, кунфуцианството и др., които и днес изповядват милиони от източните народи.
Така е било с учението на Лао Дзъ, Заратустра, Конфуций, Буда, Мохамед и др., появите на които слагат началата на редицата източни култури.
Ние трябва да го кажем направо, че имаме твърде повърхностна и погрешна представа за източните култури и религии... Тях ние понякога си представляваме едва ли не като варварски... А Буда, Конфуций, Заратустра, Лао Дзъ - митологически същества, създадени от въображението на езическите източни народи и нямащи връзка с действителния ход на историческите събития... Новите проучвания на изтока показват съвсем друго.
Не можем да отречем, разбира се, че и днес хората имат ценности, научни, философски, религиозни, художествени, но пред нуждите на новото време тия ценности остават дребни и разпилени... Днес са останали частите, но цялото е изгубено...
Ако е трудно днес не само за отделния човек, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни спорове, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни.
При удобен случай ние може да се върнем на тия въпроси!
Такива са били Буда, Конфуций, Лао Дзъ, Зороастър, библейските пророци, Мойсей, Мохамед, Христос, съществуването на които, звучи за съвременното ухо като легенди и на авторитета на които все пак почиват, под една или друга форма, днешните религиозни и духовни традиции.
Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство.
180.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Сърцето бие по-бързо при радостна възбуда.
Волята не само е способна да подбуди към усилена дейност органи, които иначе не са под нейната власт, но тя може и да попречи на рефлективните процеси, които нормално са независими от нея".
Отделяният в този случай стомашен сок съдържал повече солна киселина (2 на сто), както и голямо количество пепсин, което не се констатирало при невъзбудения стомах, С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултати в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 век ще бъде век на биологична психология.
Той е правил опитиге си в 1892.година с гъсеницата на пеперудата Rumia crataegata.
Той е правил опити и с гъсеницата на пеперудата Amphidasis betularia.
Ако се намажат очите на гъсеницата на пеперудата Vanessa с жълт прозрачен лак, то последният ще пропуща в очите само жълтите лъчи.
Други опити е правила Брехер с гъсеницата на зелната пеперуда (Pieris brassicae): закриват се очите и цялата ù глава с копринено платно, тъй че да не се излагат те на лъчите; а тялото се излага на разни видове лъчи.
В 1921 година Брехер намазал очите на някои гъсеници на зелната пеперуда с жълт лак, а на други със син и поставил всички в неутрална светлина.
Областта на психичното е много обширна, по-обширна от областта на обикновеното будно съзнание.
181.
Гласове в планината – Georg Nordmann
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Могат да се изброят много растения, които предусещат атмосферните промени с една удивителна точност.
Защото досега още не се е удало да се установи, по какъв начин, увеличението на атмосферното налягане може да измени хода на нормалния живот на известни растения.
Зимно време ако стои все около печката, ще има голям студ.
Остър продължителен студ показва паякът, когато си прави мрежи нощем една под друга.
Исоквал който като пленник през 1781-1795 год., наблюдавайки своя другар в килията си - един паяк - по него той тъй добре познавал времето, че предсказал големите студове на френската армия, които студове ще замразят реката и тая армия ще може да я премине и спаси Холандия.
Подобни предчувствия в по-голяма степен имат мравките, пеперудите и пр.
182.
Звездна симфония – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Милиони кръговрати ще изпишат светилата, ще се превърнат в минути вековете, но Той, благият баща на света ще чака кротко, в будност своите далечни пратеници и своите разбудени деца.
Ни един от тях не ще остане в мрачната, студена долина.
Талази се удрят с гръм в скалите.
183.
Съдържание на бр. 6
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
№ 26 Ал.Фуйе - Удоволствие и страдание.
184.
Кабир
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Учените на един народ, неговите поети, художници, музиканти образуват живите му просветни институти и определт мярката на неговите знания и просвета.
185.
Поеми от Кабир
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Светия всред света е бил Кабир - най-трудното изкуство.
И наистина няма по-трудно изкуство: всред най-обикновения живот, в най-дребните, най-простите случки да доловиш дълбокия ритъм на Божественото и да затупти сърцето ти с него.
Когато сторили както им казал, те в почуда видели наместо тялото, купчина цветя.
186.
В камъка на пръстена - Georg Nordmann
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Студено и страшно, примамливо и спокойно е човешкото око!
187.
Стихове - Стефан, Иедидия
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Повдигнал леко ръка, Той гледа с будно, радостно око живия, ярък диамант и плавните тихи струи на Неговото дихание отиват към световете, затворени в това блестящо, синкаво око, като музика на далечна радост!
Тия молитви на будните излизат като струи и стигат зеницата във вечно будното око.
Благословени будните!
Векове летят в синкавия, блъскав камък, миг едва е преминал за будното око.
Сред мъката на трудния си път той ще те познае, а ти в тежките часове на своето очакване.
И те отминаха – тугинците, що гребяха с яки весла и другият, който стоеше при кормилото с пъстрите чудновати дрехи, с везания пояс и с очите, в които грееше любовното приветствие-
Царицата разчете с мъка трудното писмо и с ключа отключи тайната.
Далече в морето пътуваше чудноватият кораб.
188.
Из „FRUJT-GATHERJUG – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
От пролука на облаци струпани в'чудни камари.
189.
Двама светии (по народна песен)
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Събуди се, о болка на Любовта, защото не зная, как да отворя вратата и стоя отвън.
Събуди се, Любов, събуди, напълни моята празна чаша и с диханието на твоята песен смути нощта!
190.
Тайната на живота – А. Бертоли
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Над родната земя витаело стоглавото чудовище на нечувана тирания и изтерзаните поля се поели със сълзи на горест.
Ако е зима студена, донеси ми от белия сняг; ако е китна пролет, донеси ми шарена китка от цветя миризливи; ако е знойно лято, донеси ми пълен клас от нива; ако е есен плодовита, донеси ми вино червено."
191.
Хигиена на храненето – Цв. Димитров
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
За обяснение на подбудителните причини на природните явления изобщо и частно на жизнените процеси, материалистите прибягват до помощта на каузалността, т.е.
192.
Небесното знамение – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм.
Тя се върши с такава удивителна разумност и целесъобразност при помощта на ензимите!
В интереса на здравето, съзнанието винаги требва да е буден страж за всичко, що навлиза в територията на организма, защото от туй зависи и щастието и гибелта му.
Не всички продукти в естествен вид са годни за пряка употреба, било че трудно се подават на действието на ензимите, било че имат неприятен вкус.
Рязката смяна на студена и гореща храни, най-вече вода, разслабва нервната система.
Препоръчително е дори съвсем да се избягва студената вода.
Има хора, които се отказват от ядене във възбудено състояние.
Възпитателят се намесва в развитието на малкото дете, у което липсва будното съзнание.
193.
Заровените таланти
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Отдавна те бяха оставили чистия живот на святостта и бяха заживели в блуд и грях и само едни одежди и бради, и привилегията да служат пред олтара на небето, ги отличаваха от другите хора.
Тогава Истината възкръсна пред очите на всички и те разбраха великата заблуда, в която ги бяха поставили мнимите небесни жреци и посланици.
194.
Живи барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
„Удряйте, блъскайте, убивайте тази сган, която ни пречи да намерим щастието", викаха силните и безмилостно тъпчеха своите подобни.
„Ах, извиках аз в удивление.
Аз виждам в дъното на морето всичкото богатство, златото и среброто, за което алчните убиват своите подобни, слабите продават свободата си, а страхливите и търговците биват принудени да лъжат през целия си живот и младите девойки да продават тялото си на онези, които имат да дават това злато и сребро.
195.
Вести
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Някои мислят, че това се дължи на това, че насекомите тогава се крият и птицата е принудена да гладува и затова не пее.
После, тук не влияе и студът, защото изолираните птици в кафези със затворени врати стаи и с изобилна храна също престават да пеят и да скачат.
Оттук и заключението, че нито студът, нито гладът е, който въздействува на птиците, но някакви други тънки усещания имат те за приближаващата атмосферна промяна.
Особено в това отношение са чувствителни нервните субекти; тежко болните, туберкулозните, неврастениците и пр.. Ако ще вали, ако е мрачно или духа северозападния или северния вятър, те стават раздразнителни, възбудени, с гнетящо настроение, в противоположност на южните топли ветрове.
„Очевидно, пише той, ние имаме работа с особен род явления, които не можем да схванем със сегашните наши метеорологически средства,... но че те не са нищо друго, освен токове, в някои случаи електрически, в други - може би магнетически, а в трети - и едните и другите... Тия токове могат да възбудят в организма на човека или животните индуктивни токове, които въздействуват на нервите и възбуждат едни или други явления.
196.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В Германия, както и навсякъде, учителството е най-будното, здравомислещото и най-предпазеното от предразсъдъците на времето съсловие.
С особено внимание в това отношение се ползва реформаторският опит на Д-р Рудолф Щайнер, именно Валдорфското свободно училище.
Темата на конференцията е: Импулсът, който Рудолф Щайнер даде на възпитанието.
Между другото ще може да се види художественото трудово обучение и особеното обучение чрез рисуване, което се дава в смисъла на Гьотевото учение за цветовете и още от първата училищна година се упражнява като средство за развитие на чувствата и волята.
197.
Съдържание на бр. 7 и 8
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Литературно-художествено четиво, уреждано от проф.
198.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Типовете на фарисея и митаря, които Христос нахвърля като скица със замаха на велик художник, тук са развити с тънки подробности във физиогномични портрети и пред нас оживяват два общочовешки типа, които синтезират в себе си цели културни епохи.
Един талантлив художник, запознат с науката за човека, би нарисувал тия два типа с всичките им отличителни черти.
Христос е бил велик художник.
Художеството на Христа се състои именно в това, че Той с малко думи е съумял да ги изрази и предаде нагледно.
НАГОРЕ