НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
28
резултата в
28
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Много от първите водачи на освободената човешка мисъл, в
увлечението
си обявиха, че са хвърлили вече светлина върху тъмния корен не само на човешкото, но и на всяко друго битие, и че „колкото крачки прави науката напред, толкова прави Бог назад", защото Той никъде не е намерен по небесата и с най-силния телескоп.
Там, в недрата на една клетка, която, гледана с един силен микроскоп представлява една вселена, се крият всичките тайни на природата, а всичките отправления на тази клетка са само физически и химически процеси. И тъй, намерили своята опорна точка в клетката, учените катурнаха цялата вековна мъдрост, която човечеството беше наследило от много минали цивилизации. Те скоро изучиха човека и го обявиха за една „клетъчна държава", в която психическите прояви са само физико-химически процеси. Те доказаха, че съзнанието на човека може да се разложи на горепосочените процеси и то без остатък. Те изучиха още и всичките закони на природата и я обявиха за един грамаден, но мъртъв механизъм, за съществуването на който не е необходимо и съществуването на някакъв Творец.
Много от първите водачи на освободената човешка мисъл, в
увлечението
си обявиха, че са хвърлили вече светлина върху тъмния корен не само на човешкото, но и на всяко друго битие, и че „колкото крачки прави науката напред, толкова прави Бог назад", защото Той никъде не е намерен по небесата и с най-силния телескоп.
За човека пък като душа, понеже учените никъде не са я срещнали под своя скалпел, те я обявиха също за несъществуваща. Дати на велики събития почнаха да се записват в историята на всяка от новите науки: с триумф почнаха да се празнуват дните, в които се е „открило" някое ново растение, или животно, или пък когато се е изкопал из земята някой зъб или кост от скелета на животно, запълващо една от празнините на биологичната стълба между амебата и човека. Великият закон на еволюцията, добре обоснован от Дарвин чрез борбата за съществувание и половия подбор, стана свята догма за учените, трижди по-света от всичките догми на религията. Отначало, учените виждаха потвърждението на този закон само в животинското царство, после в растителното, а сега вече се говори за живот и развитие и у кристалите. С това биологията събори китайските стени, с които се отделяха различните царства едно от друго.
към текста >>
2.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно
увлечение
и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот.
Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по пътя на нашето изследване примирение между тях. Тъй стои въпросът днес външно между официалните представители на двете страни. Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето. Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота. И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди.
И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно
увлечение
и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот.
Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни пътища са творили духовни ценности – ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в него. И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота. Тоя ритъм в развитието на човечеството и живота работи и днес. И днес въпреки привидното задоволително разрешение на многото въпроси, се констатира един нов духовен подем, който повдига незасегнати досега въпроси или пък разглежда повдигнатите в съвсем нова светлина. Днес мнозина, след дълъг вековен сън, се пробуждат за един по-възвишен и по-светъл живот.
към текста >>
3.
Природата – Тотю Брънеков
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето
увлечение
да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях.
Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица. Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие. Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения.
Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето
увлечение
да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях.
Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода?
към текста >>
4.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
На тая простота и на тая широта християнството дължи своето обаяние и изключителност... И затова може би и днес мнозина обичат да слушат разкази за живота на първите християни или да четат с
увлечение
известния роман на Сенкевич „Камо Градеши".
Това не само, че не са митологически. същества, но велики и мъдри Учители на човечеството, играли на времето голяма историческа и духовна роля. В реда на големите култури и религии, исторически християнството се явява като нещо твърде естествено в началото на една нова култура - западната (нашата). ...И основателят на християнството притежавал дълбоката мъдрост на големите Учители на човечеството преди него... Но той имал и голямо сърце, може би по-голямо от техните. Затова и в първото християнство имало много сърдечна простота и сърдечна широта - липсващи вече на днешните християни.
На тая простота и на тая широта християнството дължи своето обаяние и изключителност... И затова може би и днес мнозина обичат да слушат разкази за живота на първите християни или да четат с
увлечение
известния роман на Сенкевич „Камо Градеши".
Но... На всички е знайно и от обикновения живот дори, че хората по конструкция, по темперамент са различни. В душевния живот на едни преобладава повече умът, а на други - чувствата. Отделно и под влияние на ума и под влияние на чувствата, човек може да извърши много и дори велики работи. Но знайно е също, че оставени сами на себе си те водят към крайности, умът към формализъм, а чувствата към сантименталност. И затова, правилното усъвършенстване на човека изисква (а то е принцип и на педагогиката) хармонично интелектуално и емоционално развитие.
към текста >>
5.
УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ И ЗДРАВЕ В ОРГАНИЗМА - АМРИ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Умът им е жив, но не са много дълбоки, въпреки блестящите им често съждения; хора с добре развито въображение до екзалтация, доста силна воля, закален характер, с рицарски чувства и енергия, смели и деятелни – не спират пред нищо, горди и надменни, стремят се винаги да бъдат първи; речовити и инатчии, тщеславни, злобни и отмъстителни, гневът им стига до ярост, похотливи и влюбчиви до
увлечение
, затова стигат до тиранство.
Устни – тънки, коса тъмна, черна или кафява, понякога червена, тя бива твърда, суха и сякаш забита. Тялото изобщо е сухо, гърдите – сухи, но доста широки. Мускулатура и сухожилия – добре изразени, костна система също изразителна. Кожата, обрасла силно с косми, бива груба и гореща, вените са изпъкнали, а сърцето пулсира бързо и силно. Глас – груб и рязък, изтънчени чувства и добър апетит – добра стомашна система.
Умът им е жив, но не са много дълбоки, въпреки блестящите им често съждения; хора с добре развито въображение до екзалтация, доста силна воля, закален характер, с рицарски чувства и енергия, смели и деятелни – не спират пред нищо, горди и надменни, стремят се винаги да бъдат първи; речовити и инатчии, тщеславни, злобни и отмъстителни, гневът им стига до ярост, похотливи и влюбчиви до
увлечение
, затова стигат до тиранство.
В чувствата и страстите стигат до екзалтираност; бунтари, героични и авантюристи, те са същевременно големи скъперници, но са много разточителни за своите фикс идеи, ревниви, недоверчиви, славолюбиви и своеволни. Хората от жлъчния темперамент са крайно чевръсти и не могат да се задържат на едно място и работа, походката им е горда и рязка, със стиснати юмруци или със скръстени на гърдите ръце, когато стоят; сънят им е понякога тежък и неспокоен, но те издържат много на безсъние. Тези хора страдат много от трески, вътрешни възпаления, разни болести на жлъчката (камък и др.) включително и жълтеница, мозъчни болести, довеждащи до безумие и биват доста големи хипохондрици. Единственото добро, особено когато се поболеят, за тия хора е спокойният живот, чистият прохладен въздух, бани и плодовата храна Ето как вкратце определя Учителят холеричния темперамент: Преобладаващо влияние има жлъчката, черния дроб, нервната система и костите. Понякога тия хора са високи с черни коси, много енергични, динамични.
към текста >>
6.
БОГОМИЛСТВОТО И ДУХЪТ НА ОТРИЦАНИЕТО В НАШАТА ИСТОРИЯ -Д-Р Е. НОВОТНИ
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Две неща спъват най-често правилното развитие на човека,
увлечението
в злото и престараването в доброто.
От доброто и положителното, което, вижда в околните, той се учи какъв може да бъде, а от отрицателното - какъв не бива да бъде. Но в стремежа си да бъде полезен, човек често бърза да напътствува и учи другите, преди още той сам да се е научил. Бързането при подобни случаи не е резултатно, не е и полезно. Човек може да бъде полезен само в онова, което сам той е преживял, опитал и разбрал. Ето защо, мъдрите казват, че смирението е най-хубавият накит, който краси характера на човека.
Две неща спъват най-често правилното развитие на човека,
увлечението
в злото и престараването в доброто.
А единствено разумността е, която напътва и освобождава човека. Без разумност човек не може да има правилни отношения към света. А има един закон в природата, по силата на който: „отношението на човека към зависещите от него, определя отношенията към него на тия, от които той зависи". Ето защо, грижите ни за другите са същевременно и грижи за самите нас. Ние можем да достигнем онова, към което се стремим, само ако съдействуваме и на другите да го постигнат.
към текста >>
7.
КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В ранното утро на живота прелистването на тия страници става с едно напрегнато любопитство, с
увлечение
и с радост.
То седи до прозореца, през стъклото на който нахлуват лъчите на утринното слънце, намокря пръст на своите устни и бавно начева да разгръща големите листа. Кой в своето ранно детство задава въпрос относно целите, смисъла и начина, по който ще протече живота ни? Не живее ли всеки, понесен от потока на времето, захласнат в променящата се панорама, очарован от топлика на даряващата ни щедро природа, а други път печално изненадан и със свито сърце от шествуващата върху земята човешка скръб? Ние навлизаме в лабиринта на живота, из който лъкатуши нашата съдба, както тоя захласнат наблюдател в страниците на книгата, без да знаем, къде ще ни изведе нашият път, без да виждаме и да предусетим, дали радостна или отровена в мъка ще бъде следващата ни стъпка. Всеки ден разгръщаме по един лист от тая книга, без да знаем, какво ни е приготвил утрешният ден, какво е написано там на следната страница.
В ранното утро на живота прелистването на тия страници става с едно напрегнато любопитство, с
увлечение
и с радост.
Кой от нас не е заспивал в тия чисти и незабравими дни на детството с трепетно очакване на утрешния ден, който вещае нови радости и нови изненади. Нима е било възможно да се очаква иначе, освен с неудържим трепет, минутата на пробуждането, когато новият ден те посреща със снопове слънчеви лъчи, нахлули в стаята ведно с гласа на събудените птички? Какво засенчва прекрасния лик на оная света жена, която ни казва първото стани? Не е ли тоя най-прекрасен зов в живота ни... Детето, което разгръщаше голямата книга до прозореца на своя дом, е вече пораснало и знае да чете. То не гледа само цветните картини, не се захласва само от багрите и чудните фигури на приказките.
към текста >>
8.
СЪЩНОСТ НА ИЗКУСТВОТО - SAGITTARIUS
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Хората със социални чувства ще проявят героичността предимно за защитата или постигането обекта на тяхното
увлечение
.
Ще изтъкнем още, че героичността в човека ще вземе толкова отсенки, колкото други важни нервни центрове са добре развити в главата. У простия човек, у когото предната част на главата не е развита добре, героичността му ще граничи с бруталност. У разсъдливи хора тя ще бъде израз на известна пресметливост и ако самообладанието преобладава, такива хора ще проявяват героичността главно като скрита енергичност, упоритост и неуклонност в преследване на поставените цели. У хора с развити морални чувства — центрове, героичността може да се прояви в добродетелност или социално творчество. У религиозни хора, които са фанатични в своето верую, героичността може да ги направи още по-големи фанатици.
Хората със социални чувства ще проявят героичността предимно за защитата или постигането обекта на тяхното
увлечение
.
Измежду такива се раждат и героите, готови да умрат за една цел — най-често за жена, семейство или отечество. Има разни видове героичност — според степента но умственото развитие на човека и духовното му ниво. Когато се говори за героичност във всекидневния живот, обаче, хората подразбират само борчество и разрушителна енергия. И те са прави. — Защото героичността, която най-много се вижда, тя е проявата на борчество и храброст.
към текста >>
9.
Тайни и откровения - Учителя
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
С каква любов работеше Учителят и с какво
увлечение
.
Той тъй се увлече в работата, че нощем до късно можеше да се чуе цигулката му в неговата стаичка. На сутринта, Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията. Учителят поправяше, уточняваше, разработваше. Той беше съсредоточен,вдъхновен - лицето му беше като пламък.
С каква любов работеше Учителят и с какво
увлечение
.
Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма. Така един възвишен Свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - животът на онзи свят, от който той ги сне. Зад явленията на живота седи един възвишен Разумен свят.
към текста >>
10.
Стоянка Илиева (1899-1981)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Още през годините прекарани в Петербург, той с
увлечение
свободно е посещавал и лекциите по тибетска медицина и хомеопатия в Медицинската академия.
Тази негова дейност е обусловена от по-дълбоки причини. Майката на П. Димков е била много добра познавачка на билките и цяровете, които могат да се извлекат от тях. Той наследил от нея тетрадка с подробно описание на лечебните билки и рецепти за тяхната употреба. У него се събудил дълбок вътрешен интерес и той веднага се заел да изучи този труд, да го допълни и разшири.
Още през годините прекарани в Петербург, той с
увлечение
свободно е посещавал и лекциите по тибетска медицина и хомеопатия в Медицинската академия.
Там му попаднал тритомния труд на Платен “Новый способ лечения”, а през 1903 г. се запознал и с ирисовата диагностика. Това бил един от най-важните моменти в живота му. Петър Димков почувствал дълбоко в себе си, че този метод за диагностика и лечението чрез “зелената медицина” т.е. билките са негов път и съдба.
към текста >>
11.
Брой 1-2 -1996г.
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Намерил захвърлена обща история на света, още 7-8 годишен с голямо
увлечение
се запознал с дребните култури на Египет, Гърция, Рим и имал силно усещане, че и той някога е живял в древността.
У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. САВА КАЛИМЕНОВ 1901-1990 Роден в Севлиево на 29 октомври 1901, като девето дете в семейството, Сава Калименов извървява нелек път воден от стремеж към познание и себеотдаване в името на високия Идеал, той си създава име на пламенен трибун и прокламатор на идеята за братството. Стефка Калименова, споделя за отрано проявената любознателност на баща си : “Детството му преминава във време, когато книгите били рядкост /за разлика от войните, които България води през този период/.
Намерил захвърлена обща история на света, още 7-8 годишен с голямо
увлечение
се запознал с дребните култури на Египет, Гърция, Рим и имал силно усещане, че и той някога е живял в древността.
Учил в гимназията в родния си град, с особен интерес към литературата и езиците. От ранна възраст изучава и ползва руски език, от западните езици - френски, а по-късно в курсовете на сестра Дафинка Доганова учи английски език. Отличното владеене на есперанто му позволява след време да издава на този език в-к “Frateco”.” По пътя на своето духовно развитие Сава Калименов среща много светли личности, чиито мисли събуждат в него жаждата за себеусъвършенстване, за издигане над обикновеното материално разбиране на живота. Една от тях е Толстой. В душата му завинаги ще остане неговият образ.
към текста >>
12.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Затова тия 400 упражнения се следват с
увлечение
и при завършването им в нас остава чувството на очакване за продължение подхванатия ред.
Ето работа за която се е заловил г. Тричков в своят „Самоучител“. Почнал е той от гамата, обикновената, до-мажорна стълбица от тонове, която едва ли има грамотен човек да не знае наизуст, като ред от тонове, най-естествен, обикновен и свойствен за пение. От това първо стъпало автора като деца ни хваща за ръка и с 400 упражнения ни води все по-нагopе, докато свършва с пение на един величествен хорал на четири гласа. Важното е, че като са подбрани упражненията методически, водят ни без преход от по-лесното към по-сложното, в същото време, като музикални творби са ценни, а други ни са интимно близки като народни песни.
Затова тия 400 упражнения се следват с
увлечение
и при завършването им в нас остава чувството на очакване за продължение подхванатия ред.
Нужда, която автора обещава да задоволи с последующите части на същото ръководство. Да се заловим за работа, да упражним и развием музикалното си чувство, е работа наистина ценна и от естество да ни отвори път за истински радости. Усвоилият нотното пение се чувства радостен толкова, колкото и неграмотния прогледнал за книгата — всяко листче написана хартия той с усърдие приема и бърза да чете. Той е радостен, че нему се открива цялата съкровищница от идейното богатство, което той до тогава е чакал да му се подаде от чужди ръце. също така се чувства зарадван и тоя, който е получил музикална грамотност, нему се откриват съкровищата от хубости, които тоновете дават в своето съчетание, езика на музиката става разбран за него без ничие посредничество.
към текста >>
13.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
при вида на всеки, какъв да е българин в Белград, показват, че в душата на този народ има pязко, категорично решение, че върху идеята за сближението там много и отдавна се е работило, и всичко това е нещо напълно реално, трайно и сериозно, а не временен пламък на нетрайно
увлечение
.
величества българския цар и царица в Белград и за предстоящото все по-тясно сближение и уреждане на всички спорни въпроси между двата братски народа. Заедно с техни величества, в Сърбия са били и много представители на Софийската преса. От описанията на преживяното там, се вижда ясно, че целия сръбски народ, цялото население на Югославия, от малък до голям, от царя до пъдаря, учени и прости, богати и бедни, са обхванати, като един единствен човек, от непреодолимото, искрено, изходящо из дълбините на душата желание, час по скоро, на всяка цена, да се тури край на враждата между двата народа, да заживеем в братско разбирателство и сътрудничество. Сцените на неподправения възторг, на искрените братски сълзи, на изненадващото въодушевление в целия сръбски народ ни говори, че тук имаме работа с едно дълбоко, сериозно, достатъчно обмислено и напълно назряло решение и отношение на тоя народ, в неговата цялост, да ни подаде искрено братска ръка, за да се заличи всичкото лошо минало и да се тури начало на нещо ново и хубаво. Спонтанният възторг, който е обхванал цял един народ само при мисълта за осъществяващото се сближение, радостните викове „да живее България“ и т. н.
при вида на всеки, какъв да е българин в Белград, показват, че в душата на този народ има pязко, категорично решение, че върху идеята за сближението там много и отдавна се е работило, и всичко това е нещо напълно реално, трайно и сериозно, а не временен пламък на нетрайно
увлечение
.
Гласът народен е глас Божий. А това, което е в Югославия, е в пълния смисъл глас на целия народ, без изключение. Така трябва да бъде навсякъде. Така трябва да бъде и тук, в България. ЩО Е ЕСПЕРАНТО?
към текста >>
14.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На работа всички, за да от-клоним българския народ от опасното
увлечение
, от гибелния път, който той всеки момент може да поеме под засиленото действие на тъмните сили.
Съзнанието на всички трябва да бъде будно. Ако хората на доброто бъдат толкова слаби и бездейни, че остават днес силите на злото да надделеят, то никой отсетне не може да им бъде виновен. Нужно е напрягане на всички сили, за да се предотврати надигащото се зло. То може да се предотврати. Все още има време за това.
На работа всички, за да от-клоним българския народ от опасното
увлечение
, от гибелния път, който той всеки момент може да поеме под засиленото действие на тъмните сили.
Национализма, носен от когото и да било, носен дори и от един професор, трябва да бъде отречен, защото носи смърт за народа ни. Към нашите читатели! Януари – агитационен месец за разпространение на в. „Братство" В днешните съдбоносни дни, които ще определят посоката, която ще вземе живота на народа ни в бъдеще, е повече от наложително да се даде усилен и системен ход на новите схващания, на новите идеи, на новото разбиране за живота, които единствени могат да спасят народа ни, като го отклонят от гибелния път, из който, съзнателно и усилено, го тикат силите на тъмнината. Трябва да възтържествува доброто, защото иначе ще бъдем победени от злото.
към текста >>
15.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Увлечение
на безхарактерни, слаби натури по внушение на една опасна демагогия!
Животът на културния европеец се приспособява все повече към слънцето. Широки прозорци, екскурзии, туризъм, спорт, морски бани, спортни дрехи, светолечение. Но когато „новото“ се подеме у нас, на местна почва, започват да се чуват възгласи: Идолопоклонство! Заблуждение! Сектанщина!
Увлечение
на безхарактерни, слаби натури по внушение на една опасна демагогия!
Глупости и нищо повече! А животът си тече и си налага своето. Не е известен нито един случай в историята, когато жадуващият взор на клетото човечество да е съзирал некаква спасителна истина и то да не е простирало ръце към нея — въпреки критицизма на „разумните хора“, въпреки воя на ретроградите. Защото самата култура, която носи отровата и задухате, сама се стреми към отдушник. Касае се за живот или смърт: да бъде ли човек хилав, болен мрачен, бухал .... да бъде здрав, свеж, бодър, крепък, весел, жизнерадостен, па макар и да е страшен от прозвището „сектантин“.
към текста >>
16.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Днешното възраждане на астрологията не е повърхностно явление и израз на временно
увлечение
, дошло като следствие от войната, макар че последната наистина даде силен импулс в това направление.
модерната расистка теория, напредват в неизвестното бъдеще, за да се оформят в определен светоглед. Чудно ли е тогава, че вместо да се занимават с доказване и философско оправдаване на подобни нови безосновни идеи, мнозина съвременни мислители проникват и отразяват в ума си идеите на далечното минало, търсейки да намерят ядката на синтеза във древната мъдрост, приспособена към нашето време? Днешната медицина все по-вече и по-вече се възвръща към природното лекуване, препоръчвайки употребата на различни растения. Интересът на химиците към развенчаната някога алхимия постоянно расте. Астрономите и физиците изучават като че ли „мъртвата“ астрология, царицата на древните науки и майка на много отпосле родили се от нея клонове на науката.
Днешното възраждане на астрологията не е повърхностно явление и израз на временно
увлечение
, дошло като следствие от войната, макар че последната наистина даде силен импулс в това направление.
В същност, гигантската военна катастрофа беше само мощен сигнал за необикновени трансформации и провъзвестник на съвсем нова. сега подготвяща се епоха, върху чийто неоформен хаотичен праг стоим ние, съвременниците, със страхливо туптящи сърца. Във тази нова, смътно чувствана нова епоха ний влизаме съвсем не случайно. Космичните закони са, които определят това. Защото епохите се раждат и умират като народите и отделните хора.
към текста >>
17.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нека в писмата си до своите приятели не забравяме да препоръчаме някоя книга, която с
увлечение
сме чели и сме се възхищавали.
За да се повиши пък интереса към книгите, да се купуват и четат по-вече, в това отношение трябва да допринесе всеки възпитан човек. Намери ли той една интересна и полезна книга, да я купи, прочете и препоръча на неколцина поне от най-близките си приятели, като ги съветва и те да сторят от своя страна същото. По тоя начин ще се споделя красивото, интересното и полезното, срещани по единично или всички заедно. Така само, книгите ще бъдат търсени и ценени, а авторите — уважавани и обичани. Всякога, когато е случай да се правят подаръци, по-добре е да се подарят не цветя, които бързо увяхват, а една отбрана книга.
Нека в писмата си до своите приятели не забравяме да препоръчаме някоя книга, която с
увлечение
сме чели и сме се възхищавали.
Защото, тъй както въздуха, водата и светлината са блага за всички така и хубавото и полезното от книгите да бъде благо за всички. Г. С ъ б е в Доматите — идеална храна Доматите са толкова богати с хранителни и здравни вещества, че не би трябвало да липсва т всеки ден от трапезата ни. Доматите и до сега са още силно злословени. Въз основа на една погрешна анализа от преди 80 год. счита се, че те съдържат в голямо количество оксалова киселина.
към текста >>
18.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Въпреки некой грешки, дължащи се на неговия рационализъм и
увлечение
, учението му за Божествената Любов, ни разкрива ядката, същината на великото учение на Христа, а животът на Толстоя е най-великият роман, който той ни поднесе.
А за нас е важно да разрешим сега, в този живот основният въпрос за смисъла на живота — а той е само в изпълнението на Божието начало в настоящия миг — в Любовта към Бога и всичко съществуващо, която разрешава всички противоречия и побеждава смъртта. Пътят на живота — и „За всеки ден“ — където Толстой събира мислите на мъдреци и учители от всички времена и народи, и ги разпределя за всеки ден и отпосле в система, е величествен опит за синтеза между изтока и запада;и за системно изложение учението за единството на всички религии и за всемирното братство. Изповед, Моята вяра, Царството Божие, Какво да правим? За живота и Пътят на живота — са книги, които непременно трябва да прочете всеки човек и особено всеки окултист, защото той ще намери богат духовен опит, наред с класическия език и свещения огън на вдъхновението. В тия основни съчинения и в безчислените си големи и малки статии, съчинения и писма, Толстой гори, свети, лъчеизпуска топли и светли лъчи, защото той прие кръста в душата си.
Въпреки некой грешки, дължащи се на неговия рационализъм и
увлечение
, учението му за Божествената Любов, ни разкрива ядката, същината на великото учение на Христа, а животът на Толстоя е най-великият роман, който той ни поднесе.
Толстой изразява великата мисия на славянството. Той е пример за нас, че и ние трябва да приемем Христа в нас, да го следваме всякога и до край! П. Г. Пампоров Словото на Учителя Забравените неща Днес ще говоря за забравените неща. Ще ви прочета 10 гл.
към текста >>
19.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Имал високи идеи, велики планове, които разправял с
увлечение
на тия, които не се уморявали да го слушат.
Стоицев Двамата братя (приказка) Живели някога двама братя — родни близнаци. От един баща, от една майка, в един и същи час родени, но тъй различни били по характер. Единият бил красив, първият, като че ли боговете с пълна шепа излели върху него своите дарования, та като заговорвал той, всички се превръщали в слух и поглед. Бялото му красиво лице, голямото му чело, златните му къдри, печелили симпатии на всякъде. И не едно моминско сърце трептяло по него.
Имал високи идеи, велики планове, които разправял с
увлечение
на тия, които не се уморявали да го слушат.
Той почти виждал бъдещето в златна светлина, хората преобразени, културата достигнала необикновена висота. И всички които го слушали, го намирали за необикновен човек. Дошло време двамата братя да си строят къща — тъй като бащината била вече негодна. Разделили си братята имането, за да може всеки да си строи тъй. както си намери за добре.
към текста >>
20.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То всичко върши с едно
увлечение
И самозабрава, И така влива живот и в най-безжизнените форми на живота.
Самото съществуване на възпитателните системи говори, че, било в индивида, било в обществото, има нещо, което куца и че трябва да се поправи. И всяка система, претендира да може да постави под краката на човека една здрава основа; да събуди и укрепи у него онези възвишени и благородни качества, които все повече да се разрастват и да го подкрепят в неговият път в живота. Смята се, че децата са главният обект на възпитанието, но не е ли странно, че най-великият син на человечеството казва, че трябва да станем като децата? Следователно как възрастните ще възпитават това, като което трябва да станат? И наистина, погледнете какъв възторжен възход е живота на детето: — за него всичко е интересно, ново, чудно и пречудно.
То всичко върши с едно
увлечение
И самозабрава, И така влива живот и в най-безжизнените форми на живота.
В неговите очи се отразява радостта, безгрижието и светлината на далечните, незнайни светове. За него общественото положение на човека е без значение. То еднакво дарява с усмивка и короновани глави и най-последният бедняк. Неговата вяра в благото на утрешния ден е един блам пред голямата загриженост на възрастните. Явно е, следователно, че децата могат да предадат нещо на възрастните, a те от своя страна да им съдействат и помагат при тяхното постепенно навлизане в света на борбата и мъчнотиите.
към текста >>
21.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато неколко души говорят за болести, за причини на смърт, за агония, за сцени на умиране, когато обичат да разправят с
увлечение
за болезнени и страшни работи, те създават цяло течение, което най-после непременно ще докара болест и страдание в някакъв вид.
Всеки щеше да види как хора с еднакъв темперамент, характер и воля стоят в едно и също течение: как един човек в ядосано и угнетено настроение се намира в една вълна, която го поставя в допир с всички, които са ядосани и угнетени, че всеки от нас действа като елемент, който усилва и възбужда тока в една батерия. От друга страна пък изпълнените с надежда, силните и веселите също тъй сливат и усилват своите вълни. Угнетеното душевно състояние е сливане в една сродна душевна среда. То е болест. която не може да се изцери веднага, ако човек е навикнал дълго време да разтваря духа си за тоя вид токове.
Когато неколко души говорят за болести, за причини на смърт, за агония, за сцени на умиране, когато обичат да разправят с
увлечение
за болезнени и страшни работи, те създават цяло течение, което най-после непременно ще докара болест и страдание в някакъв вид.
Който приказва много за болни и мисли за тях, притегля върху си вълни, чиито лоши последствия се материализират най-после върху самия него. Ако няколко души обсаждат със спокойствие и взаимно съчувствие своите започнати работи, то между тях ще се появят вълни от нови творчески идеи, защото само когато един кръг се свързва без скрита неприязън и чистосърдечни намерения само тогава изкачат, като искри, нови сили. Пътувайте винаги охолно, слизайте в най-добрите хотели, обличайте се с вкус! Ако парично не сте в състояние да правите това, правете го поне мислено. Това ще бъде първата стъпка към успеха.
към текста >>
22.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Чертков, който е най-добрия тълкувател и приемник на Толстоя, защото е неповлиян от материализма, ни дава да разберем в тази книга, че Толстой, въпреки
увлечението
си в „рационализма“, все пак е съзнавал силата и реалността на извън световното.
Копнежът на народите Защо и как да познаваме Бога, от Д-р Михаил Стоицев. Религия, християнство, творчески духовен живот и еволюция на човешката душа от Д-р Мих. Стоицев. Толстой и молитвата, от Влад. Чертков. Мнозина от последователите на Толстоя, приемайки т. н. рационалистична страна на неговото учение и отивайки до крайност, свършват с чист материализъм, отричайки съществуването на всичко извън световно. Вл.
Чертков, който е най-добрия тълкувател и приемник на Толстоя, защото е неповлиян от материализма, ни дава да разберем в тази книга, че Толстой, въпреки
увлечението
си в „рационализма“, все пак е съзнавал силата и реалността на извън световното.
Пещерата на нимфите, от Порфириус, с предговор от Ник. Райнов: — Новоплатоничната философия и мистиката на Порфириуса. — Читателят на тази книга ще узнае, че всички велики литературни произведения на миналото, освен външната страна, имат и една вътрешна страна, в която, под формата на символи, са забулени великите и вечни окултни истини на живота. Книга за Живия Бог, от Бо-Йин-Ра. Съдържа: Кой е Бо Йин Ра.
към текста >>
23.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На младежта е присъщо
увлечението
.
217) – Влад Пашов Училище на открито – Параскев Христов Книжнина КЪМ МЛАДИТЕ Много пътища се разтварят пред младите. Много енергия блика в техните души и тела. Много и различни идеали блестят пред тях и примамват погледа им. И често те се чудят кой път да хванат. в каква дейност да изразходват бликащата в тях енергия, към кой идеал да се устремят.
На младежта е присъщо
увлечението
.
Младите са по-искрени, по-чисти, по-безкористни от възрастните. Върху тях още животът не е наложил своя печат на „неизбежните компромиси“. Затова те изграждат в душите си чист и свят олтар на идеите, които са усвоили и които ги вдъхновяват. Те им отдават много повече. Те отиват до край в своята преданост към тях.
към текста >>
24.
 
-
Но в промеждутъка всички се разбуждаха, намираха нова храна за духа, колелото на чекръка се завърташе с ново
увлечение
и езиците се раздвижваха.
Забелязала някакво лице, т. е. видяла само една редица бляскави зъби, точно срещу прозореца. Избързваха да запалят някой свещник, отваряха вратите на коридора, жените, с баронесата на чело, се спускаха да търсят притеснителя. Естествено, не намираха никого. Влизаха в стаята и затваряха капаците на прозорците, като вдигаха рамене: — Сигурно е бил генерала.
Но в промеждутъка всички се разбуждаха, намираха нова храна за духа, колелото на чекръка се завърташе с ново
увлечение
и езиците се раздвижваха.
Цялото семейство бе убедено, че вечер, щом напуснат трапезарията, генералът я завладяваше, и всеки, който би рискувал да влезе в нея, би го намерил там. Никой нямаше нищо против, че той се настаняваше там. Г-ца Шпак чувстваше, че всеки става весел при мисълта, че измъченият прадед може да влезе в хубава топла стая. Една от особеностите на генерала бе, че искаше стаята да е наредена, когато влезеше в нея. Г-ца Шпак виждаше как баронесата и госпожиците събират всяка вечер работите си и ги отнасят, а чакръците и приборите за бродирана турят в друга стая.
към текста >>
25.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Даже самият Пастьор не скриваше ни най-малко
увлечението
, което чувстваше към тия светли и непознати области.
Многобройните окултни братства, които се стремят да идентифицират послесмъртния живот с човешкото преживяване, броят а сегашно време, из целия свят, милиони последователи, печатат хиляди периодически издания и вестници и една внушителна по количество литература. Между привържениците им личат най- прочутите учени, психолози и романисти2). Даже някои християнски църкви, които едно време се бореха en bloc с доктрините, породени от духовните изследвания, се показват сега толкоз по-толерантни към тях, че хиляди техни представители, като разбраха вече безполезността и опасността на тази борба, участват с пламенност в спиритуалистическите издирвания. Не ще ли бъде техният краен триумф същевременно триумф на идеала, на вярата и на върховния морал? II. Освен това, истинските учени, достойни за това име, които откриха нови хоризонти за науката, вместо да полицействуват около изкуствените й граници, са изявявали във всяко време своите спиритуалистски симпатии.
Даже самият Пастьор не скриваше ни най-малко
увлечението
, което чувстваше към тия светли и непознати области.
В надгробната реч, която великият химик Сен-Клер-Девил (1881) произнесе в деня на смъртта му, четем, между другото, следният бележит пасаж: „в ония божествени области на знание и на пълна светлина, ти трябва сега всичко да познаеш, ти трябва да разбереш даже безкрайността, знание недостижимо и ужасно, за винаги закрито за човека на земята и, при все това, вечен извор на всяко величие, на всяка правда и на всяка свобода“. Какво чудно има з това, че смъртните се отнасят там някъде, за да отделят няколко лъчи от загадката, която ослепява умовете ни? Даже такъв положителен гений като Клод Бернар превъзнасяше благотворността от изучаването на тайнственото подтикна науката и философията з тая област. Следната извадка от неговата Опитна наука заслужава да фигурира като девиз във всичките духовни изследвания: „В самата наука, познатото губи своята привлекателност, когато пък тайнственото е постоянно пълно с очарователност . . .“ „Истинската наука, твърди той другаде, не утаява нищо: тя постоянно търси и гледа в лицето и без смущение нещата, които още не е разбрала“ Един истински учен не държи никаква сметки за системите и установените доктрини, понеже схваща добре, че те са в едно несъвършено състояние.
към текста >>
26.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Също така, и ония, на които смъртта е задигнала родители или приятели, могат да ги придружат във време на съня и чрез едно приспособено
увлечение
те могат да запазят един съзнателен спомен за тях, тогава, когато по-преди тия небесни визити са били за тях само един смътен сън.
Именно по този начин учениците на Розенкройцерското Братство могат да извършват изцерявания под управлението на Учителя си и на мнозина лекари, ученици на същото общество. Посредством ретроспективното упражнение от вечерта и чрез разни други наставления, които им се дават, те се групират като „невидими помагачи“ и така се вършат чудесните лечения на Розенкрайцерското Братство. Всички личности, които се владеели духовното зрение, както и ония, които са работили съзнателно през време на сънното си състояние в невидимите светове, можеха да виждат през последната война невидимите помагачи на самото полесражение, да облекчават и лекуват навред, дето намираха случай за това. Много майки бдяха върху синовете си, тогава, когато тяхното несъзнателно тяло е спяло в некоя далечна страна. Азът се е намирал естествено там, дето обичта го е изпращала, и, макар че майката съвършено и да не е съзнавала това, тя между туй е бдяла върху сина си през съществуването си насъне.
Също така, и ония, на които смъртта е задигнала родители или приятели, могат да ги придружат във време на съня и чрез едно приспособено
увлечение
те могат да запазят един съзнателен спомен за тях, тогава, когато по-преди тия небесни визити са били за тях само един смътен сън.
Всички, които биха пожелали, могат да станат невидими помагачи, но с условие, ако животът им през деня бъде чист и изпълнен с безкористни действия и услуги, и ако вечерта, преди да заспят, решат да отидат и да помогнат на човечеството там, където има нужда. Те ще продължат тогава своята хуманитарна работа, даже и ако тялото им е дълбоко заспало. На утрото, в момента на събуждането, ако останат спокойно в размишление няколко минути, може, споменът за нощните сцени да бъде пренесен в тяхното будно съзнание. От всичко гореизложено следва, че едно великолепно поле за дейност се открива пред нас. Астралният свят е населен от невидими работници на различни степени, каквито са природните духове, елементалите, гномите и изчезналите, наречени умрели.
към текста >>
27.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Неговият динамизъм е измерен и математичен; той расте с помощта на обредите,
увлечението
и с всичко онова, което познава магията и формалната религия.
Тия същности са предчувствани по отношение на тяхната природа, а се познават по своите последици, които се казват: хармония, съгласие и любов. Когато волята се чисти от своите по-раншни отровни вещества, нарича се разкаяние. Когато е пък твърде изжадняла, до степен, че извиква от сферите на битието към живот обектите на своя копнеж — нарича се вяра. А когато е нахранена, то тя свято лъчезари — това е любовта. Тая част от волята, която ние съзнаваме, може да действа по два начина: единият е рационален, спокоен, систематичен, хладен.
Неговият динамизъм е измерен и математичен; той расте с помощта на обредите,
увлечението
и с всичко онова, което познава магията и формалната религия.
Другият е живителен, ентусиазен, безбрежен. Неговият пламък поглъща всичко, полетът му събаря всичко. Той не вижда нито опасностите, нито невъзможностите; за него всичко е възможно и позволено; това е пожарът на любовта, където пламтят всички наши сили; това е творческата вяра, която унищожава всичките сили на света и ги превръща на пепел; това е светкавицата, за която Христос непрестанно говори и светванията на която превръщат на пара и предразсъдъците и лавата, и пепелта на миналото, които тегнат над нашите сърца. За да се добие тая сила, потребна е свръхчовешка работа. За да се храним от божественото, трябва да се въздържаме от какво и да била природна храна; някой знаят това, но за да го достигнат, трябва да победят всички ужаси: страхът на плътта, която трепери пред смъртта, е нищо пред ужаса на ума, окован в тъмнината на първичното невежество; нищо е той също пред агонизиращата душа, която се себеотрицава, виждайки живота да изтича капка по капка.
към текста >>
28.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
При сантименталната любов,
увлечението
се проявява в по-нежна, по-поетична форма.
Анри Дюрвил, ние намираме началото на отчета в бр. 206 (13-та година) на списанието Psychic Magazine. Темата му била: „тайнствените сили“ Той е изтъкнал, че ние сме заобиколени от мощни и тайнствени енергии, които ни свързват едни с други и правят всички ни взаимно отговорни за делата ни. На тия тайнствени сили се дължат нашите увлечения, сближения или отблъсквания, които създават или парализират любовта между хората. Под всички свои форми любовта е сближение и привличане.
При сантименталната любов,
увлечението
се проявява в по-нежна, по-поетична форма.
Обмяната на духовните енергии произвежда дълбоко чувстване, което вълнува сърцето. Хората се завладяват взаимно като от някоя невидима сила. И очарованието расте всеки ден. Тази радост, пълна с приятност, не се подчинява на времето. Умствената любов действа друго яче.
към текста >>
НАГОРЕ