НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
69
резултата в
63
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_02 Учителят като цигулар
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Но в разговори и лекции Той с
увлечение
разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце.
От тази гледна точка, концертите за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна, богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. Учителят пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е Неговият преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем.
Но в разговори и лекции Той с
увлечение
разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце.
По всяка вероятност този педагог е бил един талантлив музикант - чужденец, дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура. В периода на музикалната подготовка, Негови преподаватели са били още други трима - пак чужденци. Когато Учителят преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар и многократно е изнасял концерти в университетските зали. Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха "същества от далечни светове".
към текста >>
2.
5_09 Песни и танци на слънцето
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
С каква любов работеше Учителят и с какво
увлечение
.
Той тъй се увлече в работата Си, че нощем до късно можеше да се чуе цигулката Му в неговата стаичка. На сутринта Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията. Учителят уточняваше, поправяше, разработваше. Той беше съсредоточен, вдъхновен - лицето Му беше като пламък.
С каква любов работеше Учителят и с какво
увлечение
.
Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката Си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма. Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - живота на онзи свят, от който ги сне. Зад явленията на живота седи един възвишен, Разумен Свят.
към текста >>
3.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Ние го слушахме с
увлечение
и просто се захласвахме в Него.
А Той вървеше леко-леко, като че ли не стъпваше на земята. До края на живота Му беше така. Учителят, тъй да се каже, владееше магията на живота. Той ни беше приобщил към Себе Си като една майка, беше влязъл в нашите сърца и умове и ние не искахме да се разделим с Него. Неговата Любов, Неговото отношение към нас, Неговото знание, което ни предаваше, ни привързваха силно към Него.
Ние го слушахме с
увлечение
и просто се захласвахме в Него.
Въпреки това, Той казваше: "Аз не говоря на вас. Вие сте още малки да ме разберете. Аз говоря на Духовете, Които управляват слънцата, планетите, Силите и живота във Вселената. И това Учение ще почнете да го разбирате след хиляди години. И българите ще разберат след хиляда години какво добро съм им направил".
към текста >>
4.
ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Но в разговори и лекции Той с
увлечение
разказваше за добрия педагог и цигулар, който, наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце.
От тази гледна точка, концертите за УЧИТЕЛЯ бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна и богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. УЧИТЕЛЯТ пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е Неговия преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем.
Но в разговори и лекции Той с
увлечение
разказваше за добрия педагог и цигулар, който, наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце.
По всяка вероятност, този педагог трябва да е бил един талантлив музикант - чужденец, който е дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура. В периода на музикалната подготовка Неговите преподаватели са били още трима - пак чужденци. Когато УЧИТЕЛЯТ преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар, който многократно е изнасял концерти в университетските зали. Ние заварихме УЧИТЕЛЯ като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха „същества от далечни светове!
към текста >>
5.
7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ
,
,
ТОМ 5
Бяха се примирили и очакваха, че все пак може да се случи нещо и отново да се върна към тях, че може би това е едно временно
увлечение
.
От Учителя научих, че луната е емблема на човешкия свят, който се променя, а Слънцето е емблема на Божествения свят. Та пътеката огряна от луната означаваше, че ние ще се разделим с майка ми и всеки ще тръгне по своя път, което и стана. Дойде онова време, когато аз се преместих да живея окончателно на Изгрева. Родителите ми бяха недоволни, че съм станала дъновистка. Всички привърженици и последователи на Учителя ги назоваваха така.
Бяха се примирили и очакваха, че все пак може да се случи нещо и отново да се върна към тях, че може би това е едно временно
увлечение
.
Особено майка ми се надяваше, че ако се омъжа сигурно ще си налегна на парцалите стига ако мъжа ми да не е дъновист, но и да е дъновист, то омъжи ли се девойката, то нещата придобиват друго значение и развитие. Такава беше тактиката на родителите ми и изчакваха нови събития. Веднъж им казах: .„Интересно ми е, че още не сте се позаинтересували къде отива дъщеря ви и при кого". На другия ден баща ми дойде на беседа в неделя от 10 часа на Изгрева, изслуша за пръв път Учителя и за пръв път го видя. След беседата баща ми беше замаян и изненадан.
към текста >>
6.
63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ
,
,
ТОМ 5
Отначало тя смяташе, че съм се заплеснала по някой мъж, който посещава също беседите на Учителя и смяташе, че това
увлечение
може да доведе до брак, след което сама ще си налегна на парцалите и ще мирясам.
Слушайки, учейки като частна ученичка на Учителя разбирах, че е необходима голяма подготовка и е необходимо висше светско образование. Но след като Учителят застъпи в Школата особено музиката разбрах, че моята подготовка не бе достатъчна и се прехвърлих недовърши-ла единия факултет в Музикалната консерватория в отдел по пиано. Впоследствие разбрах, че съм допуснала грешка и че е трябвало да завърша висшето си образование. През тези години бях в едно възвишено блаженство и повдигнато състояние на духа и често изпадах след това в низходящи течения и подтиснати състояния. Една от причините бе голямата съпротива на родителите ми срещу учението на Учителя, особено майка ми беше непримирима.
Отначало тя смяташе, че съм се заплеснала по някой мъж, който посещава също беседите на Учителя и смяташе, че това
увлечение
може да доведе до брак, след което сама ще си налегна на парцалите и ще мирясам.
По този начин майка ми градеше въздушни кули, които се сгромолясаха, след като разбра, че нямам никакво увлечение с някакъв мъж, тогава прие че съм се заблудила окончателно и поведе война с всички възможни средства срещу мене. И не се отказа до края. И не се примири, че е изгубила дъщеря си. След такива сражения у дома, които ме изтощаваха аз падах духом. Тогава отиваш при Учителя за помощ.
към текста >>
По този начин майка ми градеше въздушни кули, които се сгромолясаха, след като разбра, че нямам никакво
увлечение
с някакъв мъж, тогава прие че съм се заблудила окончателно и поведе война с всички възможни средства срещу мене.
Но след като Учителят застъпи в Школата особено музиката разбрах, че моята подготовка не бе достатъчна и се прехвърлих недовърши-ла единия факултет в Музикалната консерватория в отдел по пиано. Впоследствие разбрах, че съм допуснала грешка и че е трябвало да завърша висшето си образование. През тези години бях в едно възвишено блаженство и повдигнато състояние на духа и често изпадах след това в низходящи течения и подтиснати състояния. Една от причините бе голямата съпротива на родителите ми срещу учението на Учителя, особено майка ми беше непримирима. Отначало тя смяташе, че съм се заплеснала по някой мъж, който посещава също беседите на Учителя и смяташе, че това увлечение може да доведе до брак, след което сама ще си налегна на парцалите и ще мирясам.
По този начин майка ми градеше въздушни кули, които се сгромолясаха, след като разбра, че нямам никакво
увлечение
с някакъв мъж, тогава прие че съм се заблудила окончателно и поведе война с всички възможни средства срещу мене.
И не се отказа до края. И не се примири, че е изгубила дъщеря си. След такива сражения у дома, които ме изтощаваха аз падах духом. Тогава отиваш при Учителя за помощ. Застанала съм пред Учителя и плача, а той ми казва: „Ще се помоля на Бога за тебе".
към текста >>
7.
145. ОТПЛАТАТА
,
,
ТОМ 5
От начало те мислеха, че това е временно
увлечение
и не ме възпираха, но постепенно отпора се засилваше и те настръхнаха срещу мен и поведоха битка на живот и смърт.
145. ОТПЛАТАТА Преди да бъда изпратена от Учителя в света аз трябваше да мина една Школа. Как я минах само аз си знам - не беше лесно. От една страна трябваше да се справям с много мои вътрешни състояния и наследствени черти в характера ми, които носех от родителите си, а да не говорим за онова, което самата аз имах от предишните си прераждания. От друга страна трябва да се спомене противодействието, което срещах от родителите си и те бяха решително срещу едно такова занимание.
От начало те мислеха, че това е временно
увлечение
и не ме възпираха, но постепенно отпора се засилваше и те настръхнаха срещу мен и поведоха битка на живот и смърт.
Но аз бях единствената дъщеря на майка ми, която бе светска жена и се стремеше да поддържа едно положение на светска дама в обществото през годините 19151925 г. От трета страна трябваше да уча онова, което Учителят ми задаваше, а това поглъщаше много време и много сили. А да не говорим, че трябваше да се приложи всичко онова, което бях научила от Учителя. А дали го прилагах или не това знаех аз, знаеше го и Учителя, когато отивах при него на поредният урок. От това как прилагах или как се провалях Учителят съдеше за бъдещата си работа с учениците при тяхната самостоятелна работа.
към текста >>
8.
160. ЗИМНАТА ЕКСКУРЗИЯ ДО ГОЛЯМАТА СКАЛА
,
,
ТОМ 5
Беше сърдит и недоволен от нашето младежко
увлечение
.
Братята вървяха напред, правеха пъртина, разбиваха с краката си снега, отбиваха снега в страни и го тъпчеха, за да не потъваме. Движехме се стъпка по стъпка. След мъчително изкачване стигнахме до една скала, огромна скала, висока десет метра, точно на пътя ни. като спряхме до нея Учителят каза: „До тук". Показа ни с ръка, че повече нагоре няма да се върви.
Беше сърдит и недоволен от нашето младежко
увлечение
.
А той тръгна с нас, защото щяхме да загинем в планината поради нашето невежество. Беше 8. 11.1925 г. Групата се спря, отъпкахме снега. Огледахме се, а нямахме палатка.
към текста >>
9.
184. ИВАН ТОЛЕВ, РЕДАКТОРЪТ НА „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС
,
,
ТОМ 5
Ако аз бях продължила да бъда любезна с него въпреки нападките от всички страни срещу мене може би Учителят имаше нещо друго предвид и може би това негово състояние да вземе по-благоприятна насока и от
увлечението
към един човек и стремеж към един човек да се превърне към стремеж към всички и към делото на Учителя.
Понеже беше в тези среди познаваше много неща и в своето озлобление изнасяше на всеослушание всичко, което бе добре дошло за духовенството да вдигнат отново врява и олелия срещу Учителя. Толев по това време заведе официално дело пред съда срещу Учителя за един чайник. Да, за един чайник. Той навремето купил един голям чайник, който побираше десетина литра вода, бе го подарил да се ползва при братските екскурзии и след това поиска да му се плати като преди това бе завел дело. Аз съжалявам, че не можах да изпълня онова, което каза Учителя, за което го огорчих много.
Ако аз бях продължила да бъда любезна с него въпреки нападките от всички страни срещу мене може би Учителят имаше нещо друго предвид и може би това негово състояние да вземе по-благоприятна насока и от
увлечението
към един човек и стремеж към един човек да се превърне към стремеж към всички и към делото на Учителя.
Тогава в първите години Толев бе голяма личност, с авторитет, адвокат, редактор на едно голямо по размер списание, в което участваха доста изтъкнати личности. В главата на Толев обществото около Учителя се проектираше в една смесица от мъже и жени събрани от един проповедник на име Петър Дънов. За него Дънов беше проповедник, а той пък бе издател и редактор на списание. За младите Дънов беше Учител, но за старите бе господин Дънов. Когато му казах, че нито един лъч от Словото на Учителя не е проникнал в него, тогава той видя, че неговият авторитет става за посмешище и че трябва да покаже на всички какво представлява, за да могат всички да разберат, че той е не кой да е, а редактор на „Всемирна летопис".
към текста >>
10.
231. МЕТОДИ ШИВАЧЕВ
,
,
ТОМ 5
Веднъж споделил с Учителя за своето
увлечение
, че пее много църковни песнопения.
Учителят бърка в джоба си и му дава пари за билет. А през цялото време Методи е мислел как ще се наредят нещата, че той трябва отново да се върне у дома жив и здрав. По младите си години когато Учителят е препоръчвал на първите приятели да посещават църквите Методи е ръководел църковен хор и много пъти е пял в църквите. Знаел е много църковни песни и е бил в добри отношения със свещениците. Пътувал е много по цяла България.
Веднъж споделил с Учителя за своето
увлечение
, че пее много църковни песнопения.
Учителят му казал: „Е, ти сега преповтаряш онова, което си бил. Пееш предишните си песни, които си знаел. Сега е важно не да пееш за Бога, а да служиш на Бога". Методи работел като учител към Българо-Турската граница. Били насрочени маневри на войските и са смятали, че ще влезнат българските войски в Турция ще се започне нов фронт.
към текста >>
11.
20. НА РАБОТА В АДА И КОНЦЕРТ ЗА ИЗБРАНИТЕ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
За тях това бе мое идейно
увлечение
.
Обикновено жените на фабрикантите ми даваха своите поръчки за шев на рокли, за бродерия, за приготовляване на различни подаръци за техни семейни празници. Тогава беше така. Ако не си изработиш подаръка, не можеш да го връчиш. А имаше много тържества, годежи, сватби, кръщенета и именни дни. Тогава аз получавах поръчки от тях, изработвах ги и те ме възнаграждаваха богато.
За тях това бе мое идейно
увлечение
.
За други бе „слободия" и че съм се самозабравила поради голямото „имане" на мъжа си и че съм побояла и съм избила на съвсем друга страна. А мъжът ми ме наказваше и искаше да ме ограничава заради идеите ми и не ми даваше нито един лев, нито пукната пара. А аз, за да бъда свободна работех като роб денонощно и с получените пари издържах домакинството на къщата. Представяте ли си? Жените на другите фабриканти имаха слугини и слуги, за да поддържат домакинството си, а аз денонощно работех, за да мога със спечелените пари освен да поддържам домакинството, но и да отделя пари, за да отида при Учителя на Изгрева.
към текста >>
12.
2. С РАЗКАЗИТЕ НА ТОЛСТОЙ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Аз винаги слушах с голямо
увлечение
, превърнала се цялата на внимание и слух.
2. С РАЗКАЗИТЕ НА ТОЛСТОЙ Хората от нашия край имаха навик да ходят на гурбет. Моят баща също е ходил на печалба две години в Америка. Също така и една наша съседка Злата със съпруга си бяха пет години в Америка. Като се завърна беше много променена в културно отношение и най-вече обичаше да разказва на всички събрани на улицата, гдето нижехме тютюн, разказите, които е чула.
Аз винаги слушах с голямо
увлечение
, превърнала се цялата на внимание и слух.
Разказите ми правеха много силно впечатление и ми допадаха, защото в основата си имаха нещо много положително и добро. После научих, че разказите са от Толстой. Един от разказите, който ми направи най-силно впечатление е „Сестри" от Мопасан, преработен от Толстой. Всичко, което слушах така дълбоко ме затрогна, че аз и досега го помня съвсем ясно. По-после Злата започна да ми дава и на мене, самата аз да ги чета.
към текста >>
13.
4.СРЕЩА СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Зачетох я жадно, с
увлечение
и веднага прецених, че от нея се лее светлина за живота.
И когато той си тръгна, негласно си казахме, че тази среща няма да е първа и последна, че скоро пак ще се видим за разговор. След две седмици това стана и този път, той без заобикалки ми заговори за някакво Бяло Братство към което се числи и за Учителя, който го ръководи. Само като изрече името му аз изпитах силно, радостно вълнение, сетих се веднага за кого става дума и попитах за книгите му. След няколко дни получих книгата "Сила и живот" първа серия, за която си бях казала през юни, че ще я потърся. Тя сама бе дошла сега в ръцете ми.
Зачетох я жадно, с
увлечение
и веднага прецених, че от нея се лее светлина за живота.
От деня, в който бях изгубила майка си, бях изпаднала в продължително отрицание на всякакъв Божи Промисъл, на религия, на ритуали, с една дума - бях се скарала с Бога. А в книгата, която четях, на всяка страница почти срещах да се говори за Бога, за Божественото. Не само, че не реагирах, но и усетих как малко по малко прочетените първи беседи ми възвърнаха вярата в Бога. Срещах трудни пасажи, мисли като костеливи орехи, поставях въпросителни по мой навик, но често и мислех. Беше края на календарната 1921 г.
към текста >>
14.
7. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
И с какво
увлечение
и радост се посрещаше всяка нова песен.
Една мила възрастна сестра с побелели коси, която цял ден посрещаше и изпращаше гости, посетители на Учителя. Той нареди при нея да нощувам. В сутерена имаше кухня и една малка трапезария, в която обядваха всеки ден около 20 души. Аз пак се превърнах в зрение и слух, всичко ми беше много интересно: по време на обед и закуска имаше разговори, имах лични срещи с Учителя, а колко са ме вълнували песните! Тук се пееше едва ли не по всяко време, защото тъкмо тогава Учителя даде последователно десетина от първите малки песни, които Той нарече окултни упражнения и лекциите му в общия клас бяха все върху окултната музика.
И с какво
увлечение
и радост се посрещаше всяка нова песен.
Аз живеех интензивен, напрегнат вътрешен живот, бях богато възнаградена за всичкото страдание, което бях преживяла по време на боледуването ми. Учителят беше особено внимателен към мен, питал сестрата, при която спях, добре ли ме е настанила, поръчвал да ме завива, да не се простудя, а сестрата ми разказваше това с някаква детинска простота. Но дните бяха броени, отпуската ми изтече и аз с нескри-вана тъга напуснах това ново за мен семейство, за да се върна в село на работа. Бяха изминали три месеца от учебната година. Започна моето ученичество.
към текста >>
15.
30. ПЕСЕНТА МИРЪТ ИДЕ
,
,
ТОМ 8
И с какво
увлечение
и радост се посрещаше всяка Негова песен.
Това беше през есента на 1922 година и за мен всичко това ми беше много интересно и затова се превръщах в зрение и в слух. По време на обед и на закуска имаше разговори, имах лични срещи с Учителя. А колко са ме вълнували песните. Тук се пееха едва ли не по всяко време, защото тъкмо тогава Учителят даде последователно десетина от първите малки песни, които Той нарече окултни упражнения. Лекциите Му в Общия Окултен клас бяха все върху окултната музика.
И с какво
увлечение
и радост се посрещаше всяка Негова песен.
На събора в Търново 1922 г. аз за пръв път чух тези песни. А сега за втори път влезнах в техния свят. Беше месец юли 1934 г. Бяхме повикани няколко млади сестри в старото жилище на Учителя на "Опълченска" 66 да почистим и подредим стаите и вещите Му.
към текста >>
16.
65. НА РИЛА
,
,
ТОМ 8
като забавление е нашият живот, като
увлечение
, а над всяко и чрез всичко даваш знание, знание, знание.
65. НА РИЛА Отиваме на Рила. Видимо положението е едно и също: отиване, връщане, хранене, дишане. И още много неща.
като забавление е нашият живот, като
увлечение
, а над всяко и чрез всичко даваш знание, знание, знание.
Учителят често казва: "За в бъдеще и децата ще знаят повече, отколкото сегашните учени". А нима у нас не е така? Нашите деца знаят повече отколкото някои учени в света. А нашите деца само ни придружават по излети, упражнения, обеди. А как кухи изглеждат разните философски системи, и как безсмислени натрупаните факти, и как безполезни - разните формули.
към текста >>
17.
3. КАКВО МУ ТРЯБВА ЧОВЕКУ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
Годините когато аз вече разбирах нещата, тя замина за Италия, обаче
увлечението
й към музиката беше голямо и влизането й в Школата беше за нея най-важно и най-удовлетворяващо нещо.
Какво ще ми разкажете, някои моменти от живота на Катя? Като девойка, като ученичка и по-късно когато отива да следва, някои по-интересни случки от нейния живот, които тя ви е разказвала впоследствие. Д: Аз не мога да ви кажа, че много добре познавам някои неща. Тя беше доста затворена. Разликата в годините беше голяма все пак.
Годините когато аз вече разбирах нещата, тя замина за Италия, обаче
увлечението
й към музиката беше голямо и влизането й в Школата беше за нея най-важно и най-удовлетворяващо нещо.
Намери себе си. Тя беше много духовен човек, много интересна. Нещата като че ли й бяха познати. Тя беше станала там един център така на Изгрева между сестрите и бе с много интересни опитности както всяка една от тях. В: Гледах я аз на снимки - много голяма красавица.
към текста >>
18.
25. ЗАДАЧИТЕ В КЛАСОВЕТЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: В първите години изкарахме, нещо беше като мода, като
увлечение
, всички постеха.
Задачата изпълнявах за около час и половина - два часа. А след като си изпие водата човек, сипва си вода в един леген, не студена, а марна и една кърпа си обтрива цялото тяло с мокро, за да поеме потта и да се изчисти тялото, и след това се обличаш, и след това изпиваш още една чаша вода, в която капваш малко лимон. В обяснението малко грешно е предадено. Казва се, че във всяка чаша да се слага лимон, а лимонът беше само накрая. В.К.: Той дава и други опити с пост.
Е.А.: В първите години изкарахме, нещо беше като мода, като
увлечение
, всички постеха.
Едни постеха три дни. А Учителят беше дал вече в наряда постът от 24 часа. От четвъртък вечер до петък вечер. Но по-късно го смени от четвъртък на обед до петък на обед, защото по-леко е така. А в началото беше целият ден петък.
към текста >>
19.
138. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Сега все пак това е едно
увлечение
без разум.
Неделчо Попов и сестра Балтова така по едно време се сприятелиха и той често ходеше при нея, а съм чула, че Учителя му е казал, да не стои повече от пет минути при нея. Но сега спазвал ли го е или не той си знае и другите знаят. Но има една друга опитност затова продължение, може за свидетелство да го кажа и него. Неделчо Попов под влиянието може би на нея, щото тя беше така малко екзалтирана жена, направо го казвам, защото така го мисля. Например един път тя една година си беше махнала цялата покъщнина, нищо не й трябва, нищо не е нужно и са спяли на дюшеците направо на земята.
Сега все пак това е едно
увлечение
без разум.
И Неделчо Попов решил да става проповедник, вероятно под нейно влияние. Отива при Учителя и казва: „Учителю, аз съм решил да си подам заявление, да напускам работата и ще почна да проповядвам Новото Учение по градове и по села". Учителят му рекъл само: „Тебе яли ли са те въшки? " Сега с това Той иска да изрази, че като отиде да проповядва, той няма да има никакви условия и нищо, и няма да има и пари, значи може би и наистина де факто така да стане, да го ядат въшки, но му казал конкретно: „Няма да даваш никакво заявление и ще си гледаш работата! " А пък когато Неделчо заболя, един път ме помоли да му направя компрес, горещите компреси и аз отидох.
към текста >>
20.
171. КАфЕДЖИЙСТВО И ЯСНОВИДСТВО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Сега друго искам да питам, за едно
увлечение
на младежите в ония години.
Е.А.: Какво? В.К.: Аурата на Учителя опиянява, аурата на Учителя. Всичко което хвърчи се гълта и след това полита. Е.А.: Да. Сега Учителят беше друго същество.
В.К.: Сега друго искам да питам, за едно
увлечение
на младежите в ония години.
Захвърлят си факултетите, някои завършват висше образование, не искат да ходят да работят, стават общи работници и т.н. Какво беше мнението на Учителя по тоя въпрос? Е.А.: А не, не одобряваше. В.К.: Не одобряваше. Ето Методи Константинов, че Борис Николов, че Георги Радев и някои други.
към текста >>
21.
06.Кой бе Любомир Лулчев и откъде дойде?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Аз се поддадох на това
увлечение
с цялото си същество.
Аз вече бях силно увлечена в Любомир Лулчев. Приятно ми беше да го виждам, радвах се, когато имах възможност да говоря с него, бях почнала да търся случай за да се срещам, било по екскурзии, които правехме общо в Братството, било при частни екскурзии, когато правехме на малки групи. Също и след беседите и лекциите, които тогава ставаха вечер. Понеже той много четеше, разговорите ми с него всякога бяха интересни. Винаги имаше какво да споделим или във връзка с учението, или във връзка с някоя прочетена книга.
Аз се поддадох на това
увлечение
с цялото си същество.
Никакви прегради не турих. С никого не говорех затова, но това чувство ме обхвана и завладя. Започнах сама да търся срещи с него. По това време той беше офицер и работеше в инженерната работилница, където беше поддиректор. Понякога отивах да го срещна когато излиза от работа или когато отива на работа.
към текста >>
22.
07.Когато 60 години ме делят
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Тези думи на Учителя бяха първият белег отвън, който ме предупреждаваше, но аз в
увлечението
си не отдадох нужното внимание, не се спрях да мисля и да анализирам защо Учителя ми е казал това.
Той малко се озадачи, почти нищо не каза, дори останах с впечатление, че се смути малко от думите на Учителя. Тогава аз никак не разбрах, че Учителя ме предупреждава, че там, където съм сега насочена аз няма да получа обич. Сянката, която тези думи на Учителя хвърли в съзнанието ми остана. И когато споделих това с Любомир, почувствувах, че и той помисли, че тези думи засягат и него. Останах с впечатление, че се смути и леко помрачаване видях на лицето му.
Тези думи на Учителя бяха първият белег отвън, който ме предупреждаваше, но аз в
увлечението
си не отдадох нужното внимание, не се спрях да мисля и да анализирам защо Учителя ми е казал това.
Аз не помислих, че ако съм на правата посока Учителя няма да ме предупреждава чрез тия думи. В тези думи „има кой да я обича", ясно се вижда, че от другаде ще дойде обичта. Учителят много деликатно и внимателно иска да ме предпази, да ми спести всички страдания и скърби, през които минах после. Това беше първата кардинална погрешка и непослушание към висшето и Божественото. Както всяко влюбване носи заслепяване, така и аз бях заслепена.
към текста >>
23.
6. ПИСМО ОТ ПЕТЪР КАМБУРОВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Пишеш на научен, но лек, достъпен, разбран стил и се чете с
увлечение
.
Дока Кошева и сега ги чета. Те са наистина прекрасни и по форма, и по съдържание, и по смисъл! Ти наистина поднасяш на читателя (както се изразяваш) „сдъвкана храна". Запознаваш го с дълбоката мистика на Христовото учение, във връзка с Учителя със съответни цитати из беседите и Св. Писание; запознаваш го с изказванията на световно известни учени за Бога и за истинската религия на Любовта, с учението на Буда; засягаш научно-мистичната страна на теософията; Агарта, спиритуализма и др.
Пишеш на научен, но лек, достъпен, разбран стил и се чете с
увлечение
.
Само не ми харесва думата „съчинения". Не е ли по-добре да замениш тая дума с „писания" или „трудове", защото право изтълкувано „съчинение" означава нещо измислено, съчинено, измудрено. скалъпено. А това е наистина един ценен „труд", от който сегашните и бъдещите поколения ще черпят ценни материали за размишление, съзерцание и работа над себе. Ти си събрал най-хубавото от всякъде и като работлива пчеличка, го поднасяш в готов за възприемане вид (мед). Аз съм доволен.
към текста >>
24.
30. УЧИТЕЛЯТ ПОСЕЩАВА УЧЕНИЧЕСКИЯ МИ КЛАС
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Аз се вдъхнових и почнах да работя с необикновено
увлечение
, като че за първи път вземам моето любимо място.
Изведнъж виждам Учителя с още две светли същества, които се отправят към един от чиновете, дето сядат. Учителя познавам, но другите не познавам. Поглеждам към тях. Лицата им светли, усмихнати, приятелски, приветливи. Необикновено спокойствие, вътрешен дълбок мир и любов лъха от тях.
Аз се вдъхнових и почнах да работя с необикновено
увлечение
, като че за първи път вземам моето любимо място.
Дали само аз изпитвах това разположение, което граничеше до вдъхновение? Не, не беше дадено само за мене. Всички ученички се въодушевиха и отвориха очите си към мене с такава топлота и любов, като че ли за първи път ме виждат. В общата ни работа се вля необикновена хармония. Тази хармония е в сила да събуди творческите способности и в обикновения човек.
към текста >>
25.
3. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Дали това не е
увлечение
?
От този ден иде началото на третия период - утрешния ден - период на жетва, когато любовта иде да събира своите плодове. Началото на „утрешния ден" - жетвата, е 1944 година - краят не се вижда, той върви успоредно с вечността, най-дългият период. Интересно е, че всички, които го познаваха като г-н Дънов или които го познаваха като Учител и тия на утрешния ден, които го възприемат също като Учителя, казват: Това беше една и съща личност, един и същ образ, една и съща въплотена идея, един и същ служител на вечните принципи. Към него пристъпваха, посещаваха го, влизаха и излизаха от стаята му с едно и също благоговение. Питам се: Защо?
Дали това не е
увлечение
?
Всеки знае силата и трайността на увлечението. То е слама, която очаква една кибритена клечка да драснеш, да пламне и да изчезне. Спомням си думите на посетители на големите художествени галерии в Москва, Париж, Лондон, Италия, да казват: Влизахме в тия галерии с благоговение и излизахме с по-голямо благоговение, защото виждахме художествените картини в оригинал. Всеки търси оригинала. В оригинала е Божествената искра, в оригинала е Божествената светлина.
към текста >>
Всеки знае силата и трайността на
увлечението
.
Началото на „утрешния ден" - жетвата, е 1944 година - краят не се вижда, той върви успоредно с вечността, най-дългият период. Интересно е, че всички, които го познаваха като г-н Дънов или които го познаваха като Учител и тия на утрешния ден, които го възприемат също като Учителя, казват: Това беше една и съща личност, един и същ образ, една и съща въплотена идея, един и същ служител на вечните принципи. Към него пристъпваха, посещаваха го, влизаха и излизаха от стаята му с едно и също благоговение. Питам се: Защо? Дали това не е увлечение?
Всеки знае силата и трайността на
увлечението
.
То е слама, която очаква една кибритена клечка да драснеш, да пламне и да изчезне. Спомням си думите на посетители на големите художествени галерии в Москва, Париж, Лондон, Италия, да казват: Влизахме в тия галерии с благоговение и излизахме с по-голямо благоговение, защото виждахме художествените картини в оригинал. Всеки търси оригинала. В оригинала е Божествената искра, в оригинала е Божествената светлина. Така и ние при Учителя влизахме и излизахме със същото благоговение.
към текста >>
26.
12. ГОЛЕМИЯТ ИЗПИТ
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
На здравия разум ли или на
увлечение
?
Не помислих за него. Това беше едно изпитание на Учителя към мен. Не казвам дали съм го издържала, щото аз бях много смутена, когато той ми казваше „Остани, остани! " и мина денят, аз бях много смутена. На кого служа?
На здравия разум ли или на
увлечение
?
Това, и чак сега аз разбрах кой ме освободи, кой накара съпруга ми Велизар да се отдели. Аз не съм се отделила от него, защото никой, да ме прости Паша, но така трябва да го кажа, никой нямаше да я гледа. Ами Христов*? Христов, към когото тя е задължена? Този всячески болен човек.
към текста >>
27.
28. ЗАЩО СЕ ЧЕТАТ РОМАНИТЕ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Избра ми „Квартеронката" от Майн Рид - действително, четох я с голямо
увлечение
, била е подходяща за възраста ми.
За оня период от живота ми, може да се отнасят думите на братската песен: „В мрак, тъмнина бе живота наш, но Слънцето на живота просия у нас и ний тръгнахме в пътя чист и свят за нас, свят за нас...." Няколко думи за случаят, който ме насочи към много четене, още като ученик в сливенската гимназия. Отивай един ден в училищната библиотека да си взема някоя книга. Разглеждам каталога, но не разбирам какво да взема. Насочих се към една, произволно, оказа се „Писма от моята мелница" от Анатол Франс. Там беше един мой съученик, който като видя книгата, каза - „Тази книга не е за тебе, дай ми я, а ти вземи друга".
Избра ми „Квартеронката" от Майн Рид - действително, четох я с голямо
увлечение
, била е подходяща за възраста ми.
После изчетох всички книги на този автор. Но ... четох романчетата, а учебниците стояха настрана. Разбира се, по-късно, когато дойдох да живея в София, вече почувствувах изпуснатото време да изкарам гимназия в Сливен. Благодарение, че ми се дадоха условия да направя това като частен ученик, учех през годините 1924-28 и постигнах каквото трябва. Всъщност, това завършване на гимназиално образование, не допринесе нещо за професията ми, но повдигна самочувствието ми, като имам поне средно образование.
към текста >>
28.
23. НЕПТУН
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Н.Д. Не си спомням откъде съм го взел, но имаше едно
увлечение
в някои от братята и викане на духове. В.К.
Отец е Виделина и в него няма тъмнина. Очистете сърцата си, святи бъдете, защото Отец е свят". Ваш П.К.Д. В.К. Сега, това е писмо на Учителя до Никола Ватев. Ти откъде го взе?
Н.Д. Не си спомням откъде съм го взел, но имаше едно
увлечение
в някои от братята и викане на духове. В.К.
Много ли беше застъпено? Всички първи приятели ли са били медиуми и са хвърчали по тия неща? Н.Д. Да, имаше едно влечение, особено от по-възрастните. В първите години. Нали Учителят е имал трима ученици, единият е бил д-р Миркович и Тодор Стоименов.
към текста >>
29.
10. ТАТУНЧО И БЕЛИЯТ БРАТ
,
,
ТОМ 16
Някак си някои пренебрежително се отнасяха към моето
увлечение
да пея народни песни.
Освобождават го други от турското робство, но той още не е освободен отвътре, защото е завързан в един кръг, по който се движи българската народна песен. И минорната гама го е заключила и го владее досега, И Учителят разсече този кръг на затворения кръг на българската песен, в онзи момент, когато даде „Слънчеви лъчи" от Паневритмията, на който случай аз присъствувах и за който вече разказах. Когато бяхме в Мърчаево през 1944 година, веднъж около Учителя бяха насядали десетина братя и сестри и Той се обърна към мен и каза: „Изпей някоя от народните песни! " Отначало се запитах в себе си: защо пък Учителят иска баш народна песен да Му изпея, а не пожела братски песни? Като пеех народни песни пред братството, някак ме поглеждаха, че като селски учител друго не бих могъл да изпея, освен народни песни.
Някак си някои пренебрежително се отнасяха към моето
увлечение
да пея народни песни.
Но нали всяко усърдие се възнаграждава - това важи особено, с по-голяма сила, по времето на Учителя. Обърнах се към Учителя: „Ще Ви изпея една песен от композитора Добри Христов, казва се „Хайдушка песен". И викнах и я изпях. Как така ще викна? Аз бях висок на ръст, много здрав и силен физически.
към текста >>
30.
4. Биографични бележки за Иванка Петкова Тетевенска (Кадиева)
,
VIII. Биографични бележки. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
В същото време
увлечението
й й добавя и нови проблеми.
По това време стават все по-популярни беседите на учителя Петър Дънов. На тях се среща и с бъдещия си съпруг - Стефан Кадиев. Тя посещава беседите и е силно увлечена от чутото там. То явно й дава сили да се справя с многобройните задължения. Води си много подробни записки и се старае да изпълнява всички задачи, които Петър Дънов възлага на учениците си.
В същото време
увлечението
й й добавя и нови проблеми.
При изпълнението на една от тези задачи тя се движи боса, облечена с официална, бродирана с българска бродерия, копринена рокля по средата на софийските централни улици. При изпълнението на друга задача група ученици потеглят от центъра на София на нощен поход към Витоша. През равни интервали от време, под ръководството на Учителя, напътствани и окуражавани от Него, всеки от тях тръгва сам в нощта. Трябва да се съберат всички на уречено място в гората в Симеоново. Майка й е шокирана от подобно поведение.
към текста >>
31.
9. МЕРКУРИЙ
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Такива люде се отличават със следните отрицателни Марсови качества: припряност, прибързаност, нетърпеливост, нервозност, избухливост, гневлиаост, свадливост,
увлечение
в спорове, побойничество, безразсъдство, болезнено честолюбие, жестокост, отмъстителност, омраза.
Всички аспекти между Меркурий и Марс на младини предразполагат човека към спортни игри. Една от най-любимите специалности на люде, на които Меркурий е ръководен от Марс, е военната служба и специалностите, в които се борави с железни инструменти - зъболекарство, хирургия и др. В такива области те имат най-голям успех. Хармоничните съчетания между Меркурий и Марс създават най-сръчните, най- работоспособните и най-продуктивните работници, в областта, за която те са годни. МЕРКУРИЙ в опозиция, съвпад, съвпад в скоби, квадрат, паралел, полуквадрат с МАРС В зависимост от силата на дисхармоничния аспект между Меркурий и Марс, умът на човека по-силно или по-слабо попада под отрицателните Марсови влияния и придобива отрицателните Марсови качества.
Такива люде се отличават със следните отрицателни Марсови качества: припряност, прибързаност, нетърпеливост, нервозност, избухливост, гневлиаост, свадливост,
увлечение
в спорове, побойничество, безразсъдство, болезнено честолюбие, жестокост, отмъстителност, омраза.
Съществено е, че проявите на тези качества са скоропреходни - те бързо и от най- незначителни поводи възникват и бързо прегарят. Ако Меркурий получава най-силни дисхармонични аспекти от Марс, умът на човека е ръководен от дисхармонични Марсови качества и човек е негоден за работа и успехи в никаква наука и изкуство. Люде с дисхармония между Меркурий и Марс, според силата на дисхармонията, внасят раздори и разрушения между човеците, с мислите, чувствата, словата и делата си. Те са без чувство за дълг и отговорност пред Бога, природата, човечеството и обществото. Те са поклонници на физическата сила и ловкост, мислят и говорят често за оръжие и винаги носят със себе си хладно или огнестрелно оръжие.
към текста >>
32.
4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ
,
,
ТОМ 19
Романтичност, прекрасна нежност и красота във всички области на изкуството,
увлечение
към тайнственото, незнайното, окултното, което окриля духа и творческото въображение на човешкия ум, издига тънкопсихичното, метапсихичното към спиритуалните феномени, открива творчески перспективи на изследване дълбините на невидимото, незнайното и изследване естеството на човешката душа, всеотдайна жертвеност и алтруизъм към оскърбените, онеправданите и към наказаните от съдбата.
Венера - в екзалтация. Природа: сензитивна, романтична, висша мистичност, могъщо творческо въображение, граничещо с гениалност, изразено в откровение и пророчества. Високо чувство на жертвеност и висша благотворителност. Астросоциологично значение: водите на океаните и моретата, мъглите, изпаренията в атмосферата и радиоизлъчванията; затворите, благотворителните институти, болниците, публични домове, търговията с наркотици, хотелиерството, тайните агенти, мистериозните заговори, тъмните сделки, шпионските политически комплоти, тайните окултни науки, магията и пр. Положителен полюс: гениално творческо въображение, висш мистичен копнеж към незнайното и великото космично начало.
Романтичност, прекрасна нежност и красота във всички области на изкуството,
увлечение
към тайнственото, незнайното, окултното, което окриля духа и творческото въображение на човешкия ум, издига тънкопсихичното, метапсихичното към спиритуалните феномени, открива творчески перспективи на изследване дълбините на невидимото, незнайното и изследване естеството на човешката душа, всеотдайна жертвеност и алтруизъм към оскърбените, онеправданите и към наказаните от съдбата.
Отрицателен полюс: опасни пороци, болести, епидемии, заговори, изнудвания, религиозни заблуди, разврат, неразумна разточителност в обществените среди, упадък в нравите, в изкуството, изобщо в целокупната материална култура на народа; опасности от народни бедствия, наводнения, силни морски бури и корабокрушения. Знакът Риби в човешкото тяло има отношение към стъпалата и краката. Стр. 126/943
към текста >>
33.
3. МЕТОДИ ПЕТРОВ КОНСТАНТИНОВ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
Следва някакво
увлечение
с всеотдаен интерес, сякаш целият му живот зависи от него и изведнъж го изоставят и поемат нещо, което е напълно противоположно, Много лесно се приспособява към условията и не се безпокои от превратностите.
, 20h15' в град Казанльк. На Асцендента му изгрява кардиналният знак Везни. Думата „елегантност” изразява накратко физическите особености на родения със знака Везни на Асцендента. Тялото е нежно и красиво на младини и по-закръглено в напреднала възраст, Кожата на лицето е гладка, чиста, очите меки и сини, устата добре оформена, с хубави и равни зъби. Много са променчиви, хора на настроението, като промените са ненадейни и силни.
Следва някакво
увлечение
с всеотдаен интерес, сякаш целият му живот зависи от него и изведнъж го изоставят и поемат нещо, което е напълно противоположно, Много лесно се приспособява към условията и не се безпокои от превратностите.
Има хубави ръце и крака. Тази променчивост се проявява в неговия младежки живот. В гимназията той попада под влиянието на учителя Тодор Павлов и става с комунистически идеи. В 1916 г. присъства на беседа на Учителя и след свършването и заявява, че светът ще се оправи само с революция.
към текста >>
34.
(36) Среща с царя на 21.III.1939 г.
,
от 10 часа сутринта до 12 без 15 на обед
,
ТОМ 20
Да видим и Кьосето, какво ще ни донесе утре... Трябва да се пазим от
увлечение
.
В тоя смисъл той може да се впрегне да си седи поне там, ако не свърши някоя работа.199 - Тогава помислете по това - каза ми царят, - да видим какво можем да направим. След това той продължи да ми говори за положението в някои подробности. Казах му, че не е толкова опасно положението, че хубаво стана, че ги понапекоха, защото инак няма да се съгласят да отстъпят нищо, а сега пак има възможност, но трябва да се има търпение - да не пометнем, вместо да родим. Трябва да се изчакат събитията, това е всичкото. - Сега аз съм спокоен и деен, но това е винаги, когато опасността е близо, аз знам себе си.
Да видим и Кьосето, какво ще ни донесе утре... Трябва да се пазим от
увлечение
.
Добруджа ще си я вземем, трябва моментът да се изчака, за да не остане горчив спомен. Нещата ще си дойдат и сами по себе си. Сега всичко върви с бърз темп, то няма нужда да го ускоряваме - достатъчно е, ако сме будни, да се възползуваме от сгодните условия.200 Той ми говори още подробности, които изпускам. Те засягаха баща му, който много се почувствувал оскърбен, че него, царят, го приели след делегацията на нашия цар... После това той мина на вътрешното, «най-вътрешното положение - домът ми»: - Няма мир, щом дойде тази жена, всичко обръща с главата надолу - и той ми разправи колко хубаво е вървяло без нея, как децата са учили, как са се държали добре, а сега тя се мъчи да настрои сестрата срещу братчето и каквото направила със сестра му и брат му, да ги раздели. - Та лошо ли е на сестра ти сега?
към текста >>
35.
(62) Среща с Царя на 18.XI.1939 г. във Враня, от 9 до 11 и половина часа
,
,
ТОМ 20
Това е
увлечение
от моя страна.
После дойде и Христо Статев, за когото бяха казали, че е изпратен от Кьосето в Плевен и Шумен да избира депутати, а той се закле в децата си, че не е мърдал от София! Останах отвратен от всичката тая работа и ми се бяга нанякъде - да не чуя вече и за цар, и за министри, и [за] подобни нужди политически... Омръзнаха ми и ме отвратиха. Догнуся ме. Мислех да отида в неизвестност, та да не може да ме види никой от тях. Разбрах, че съм оставил Божественото за човешкото, и ми се поиска да се отърся от това завинаги.424 И ако можа, ще го сторя - не от егоизъм, а защото мисля, че това не е моя работа.
Това е
увлечение
от моя страна.
Бог да ми помага да изляза от тая каша веднъж завинаги.425 После се върнах и говорих с Учителя. Част от говореното записах. _____________________ * какво (остар. и диал.) - че. (бел. М.И.)
към текста >>
36.
ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
Той много обичаше децата си и приказваше за тях с
увлечение
.
Хитлер беше ги строго забранил, защото почти всички астрологически заключения бяха не в негова полза и той знаеше това - това са го констатирали някои астролози и в Америка и са го писали в своите алманаси. Оттам идеше изглежда неговата сръдня и забрана на астрологическите таблици за след 1930 г. и бъдеще. Тези различни случки по време ги пиша, както си ги спомням сега. Цар Борис имаше и изказваше добри желания, но изглежда, че обичаше да взема съвети от мнозина и поради това често изпадаше в двоумение и смущение.
Той много обичаше децата си и приказваше за тях с
увлечение
.
Често ми казваше, че каквото той не можел, Симеончо ще го довърши, на което обикновено му възразявах, че той си има своя работа да свърши, и детето - своя, да го не трупа с чужд товар. Изглежда, че той получаваше извънредно много заплашителни писма, а също и такава на разни хора от народа, в които му се казваха сънища, видения и предсказания за бъдеще. Някои от тях той ми изпращаше или лично даваше, за да си кажа мнението. Някои хора искаха и лични срещи. Понякога и политици искаха срещи и неведнъж съм му казвал да ги приеме.
към текста >>
37.
B. ПИСМА, ИЗПРАТЕНИ ДО ЦАР БОРИС III, ДО МИНИСТРИ, ДО КОМАНДИРИ, ИЗПРАТЕНИ И КАТО КОПИЯ ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЗА ДА СЪДЕЙСТВУВА
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
Неговата зла участ днес е несъмнено съвсем незаслужена, макар и да го е постигнала поради едно моментно и идейно за времето
увлечение
в онази далечна страна, отгдето за миг не е преставал да обича безпределно своята родина.
На 3 юли т. г. биде задържан и отведен в три и половина часа през нощта без никакъв повод от негов страна, в V-ти полицейски участък и оттам - в концентрационен лагер в гр. Асеновград. Както във Франция в миналото, така също и в България, тогава и сега, при завръщането му, Илия Янакиев не е сторил никакво углавно или политическо провинение, но напротив-животът му тук до втората половина на 1925 г, когато е напуснал България с редовен паспорт, издаден от Русенското околийско управление, е бил само низ от величави подвизи и достойни дела за цар, род и родина. Още от ученическата скамейка той постъпва в казармите и школата за запасни подпоручици и като кандидат офицер взема дял в бляскавите победи на нашата войска. Непосредствено след войната, като млад правник и съдия, е служил всеотдайно на родното правосъдие.
Неговата зла участ днес е несъмнено съвсем незаслужена, макар и да го е постигнала поради едно моментно и идейно за времето
увлечение
в онази далечна страна, отгдето за миг не е преставал да обича безпределно своята родина.
И после, поради това моментно увлечение той достатъчно вече изкупи вината си там, по концентрационните лагери на Франция, цели две години. Със завръщането си в България Илия Янакиев не бе излизал никъде и не бе се срещал с никого, освен по изваждане необходимите му документи и направените постъпки за новото му постъпване в съдебното ведомство, и тъкмо когато щеше да постъпи на служба, той биде арестуван и отведен, и то, повтарям, абсолютно без никакъв повод и без никаква вина. И най-малкото сторено респективно неговото освобождение ще върне за втори път наново към живота: майка - 75-годишна болна старица, сестра, по-малък брат и самия него. В концентрационния лагер гр, Асеновград не се позволява изпращането на провизии. [Забележка на ръка:] Четено на Царя. 28.
към текста >>
И после, поради това моментно
увлечение
той достатъчно вече изкупи вината си там, по концентрационните лагери на Франция, цели две години.
биде задържан и отведен в три и половина часа през нощта без никакъв повод от негов страна, в V-ти полицейски участък и оттам - в концентрационен лагер в гр. Асеновград. Както във Франция в миналото, така също и в България, тогава и сега, при завръщането му, Илия Янакиев не е сторил никакво углавно или политическо провинение, но напротив-животът му тук до втората половина на 1925 г, когато е напуснал България с редовен паспорт, издаден от Русенското околийско управление, е бил само низ от величави подвизи и достойни дела за цар, род и родина. Още от ученическата скамейка той постъпва в казармите и школата за запасни подпоручици и като кандидат офицер взема дял в бляскавите победи на нашата войска. Непосредствено след войната, като млад правник и съдия, е служил всеотдайно на родното правосъдие. Неговата зла участ днес е несъмнено съвсем незаслужена, макар и да го е постигнала поради едно моментно и идейно за времето увлечение в онази далечна страна, отгдето за миг не е преставал да обича безпределно своята родина.
И после, поради това моментно
увлечение
той достатъчно вече изкупи вината си там, по концентрационните лагери на Франция, цели две години.
Със завръщането си в България Илия Янакиев не бе излизал никъде и не бе се срещал с никого, освен по изваждане необходимите му документи и направените постъпки за новото му постъпване в съдебното ведомство, и тъкмо когато щеше да постъпи на служба, той биде арестуван и отведен, и то, повтарям, абсолютно без никакъв повод и без никаква вина. И най-малкото сторено респективно неговото освобождение ще върне за втори път наново към живота: майка - 75-годишна болна старица, сестра, по-малък брат и самия него. В концентрационния лагер гр, Асеновград не се позволява изпращането на провизии. [Забележка на ръка:] Четено на Царя. 28. Молба до цар Борис III от февруари 1943 г.
към текста >>
38.
C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ
,
,
ТОМ 21
Сега разбирам, че на тази възраст не е трябвало да се подлагам на това си
увлечение
и да се залавям с тази работа.
Но като пламна войната на изток, положението се измени основно и вече на всички ни се налагаше по-голяма бдителност, за да не изпаднем в същото окаяно положение, в каквото се намирахме в края на Първата световна война. Пример за това ни даваше Н. В. покойният цар Борис III, който единствен със своята мъдрост и далновидност съумя да осъществи за народа ни такива големи постижения, като запази България от пламъците на войната. Тази негова спасителна политика въодушевляваше и мен в моята работа при подбора на съобщенията ми, като се стараех да представлявам, че у нас е спокойно и че няма изгледи да се намесим активно във войната. Ако при все това, а съобщенията ми има новини, които като че ли могат да се квалифицират като държавна тайна, то извинение или поне снизхождение за мен по отношение на тези новини може да послужи фактът, признат и в обвинителния акт, че тях аз ги получавах от приятели в обикновени разговори, и то от лица, в родолюбието на които не може да има никакво съмнение, и при това, че ги предавах на една страна, с която България поддържа приятелски отношения - една велика сила като Русия, която е и наша Освободителка.
Сега разбирам, че на тази възраст не е трябвало да се подлагам на това си
увлечение
и да се залавям с тази работа.
Оказа се, че работата, с която се бях нагърбил, и за която съм изправен да отговарям пред Вас, не е била по силите и възможностите ми. Правейки това откровено признание, аз заявявам, че съжалявам и се разкайвам искрено, загдето се съгласих да сътруднича в полза на съветското разузнаване, макар и по тези подбуди, и особено за случаите, където със съобщенията си съм предавал военни и политически новини, които биха могли да бъдат таксувани като държавни тайни. За мое оправдание, както казах вече, дано послужи обстоятелството, че тях аз не съм ги дирил по непозволени пътища, а ги имах от обикновени разговори между познати - и то от приятели, чието обществено положение и цялото им минало са безспорна гаранция, че не могат да се занимават с шпионаж против България. Пред Вас стои разгънат целият ми живот, не само в последните две години, но и този от 30 години насам. На везните на Вашата висока съдийска съвест срещу обвиненията, поддържани от г-н Прокурора, може би ще намерят място и някои мои обществено-полезни прояви и дела, които да Ви послужат като основание да бъдете към мен по-снизходителни.
към текста >>
В този съдбоносен момент аз Ви заявявам откровено и чистосърдечно, че съжалявам за това си
увлечение
и за цялата си дейност, която ме доведе на подсъдимата скамейка, разкайвам се и Ви моля да погледнете обективно и човешки на мен с Вашия широк житейски опит, като в присъдата си смекчите до възможния размер тежката ми участ.
Оказа се, че работата, с която се бях нагърбил, и за която съм изправен да отговарям пред Вас, не е била по силите и възможностите ми. Правейки това откровено признание, аз заявявам, че съжалявам и се разкайвам искрено, загдето се съгласих да сътруднича в полза на съветското разузнаване, макар и по тези подбуди, и особено за случаите, където със съобщенията си съм предавал военни и политически новини, които биха могли да бъдат таксувани като държавни тайни. За мое оправдание, както казах вече, дано послужи обстоятелството, че тях аз не съм ги дирил по непозволени пътища, а ги имах от обикновени разговори между познати - и то от приятели, чието обществено положение и цялото им минало са безспорна гаранция, че не могат да се занимават с шпионаж против България. Пред Вас стои разгънат целият ми живот, не само в последните две години, но и този от 30 години насам. На везните на Вашата висока съдийска съвест срещу обвиненията, поддържани от г-н Прокурора, може би ще намерят място и някои мои обществено-полезни прояви и дела, които да Ви послужат като основание да бъдете към мен по-снизходителни.
В този съдбоносен момент аз Ви заявявам откровено и чистосърдечно, че съжалявам за това си
увлечение
и за цялата си дейност, която ме доведе на подсъдимата скамейка, разкайвам се и Ви моля да погледнете обективно и човешки на мен с Вашия широк житейски опит, като в присъдата си смекчите до възможния размер тежката ми участ.
Оставам с дълбока почит към Вас и с надежда, че ще пощадите живота ми. 31. Показания на съпругата на Александър Пеев до Народния съд в защита на Любомир Лулчев от 20.I.1945 г. Пловдив, 20.І.1945 г. До І-я състав на Народния съд Другари, изпращам показанията ми относно подсъдимия Любомир Лулчев, понеже се намирам в Пловдив и по тази причина не мога да се явя лично в съда. С почитание: Елисавета Пеева Елисавета Д-р Александър Пеева, 52-годишна, грамотна, българка, неосъждана, вдовица, показвам следното относно подсъдимия Любомир Лулчев: През 1943 г.
към текста >>
39.
6.Паневритмия на небето на връх Мусала
,
Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов
,
ТОМ 22
Учителят, недоволен и сърдит от неразумното младежко
увлечение
, спира и казва: „Дотук." Братята изчистват снега около големия няколко метра висок камък и опъват покрай него единственото платнище, което са взели със себе си и така се образува нещо като палатка.
Нагоре снегът е дълбок до колене, като постепенно стига до кръста и гърдите. Времето е студено. Сестрите са облечени с рокли и снегът полепва по чорапите и роклите. Братята правят пъртина напред, като утъпкват добре пътеката, за да могат да минат след тях сестрите. Групата напредва бавно, стъпка по стъпка, и късно следобед достига до Михайлов камък.
Учителят, недоволен и сърдит от неразумното младежко
увлечение
, спира и казва: „Дотук." Братята изчистват снега около големия няколко метра висок камък и опъват покрай него единственото платнище, което са взели със себе си и така се образува нещо като палатка.
Запалват огън, стоплят вода и всички пият по няколко чаши. Наредени един до друг покрай огъня, те изкарват нощта. Сутринта стават, раздвижват се, закусват. Подемат разговор с Учителя. Към 10 часа те виждат, че по пътеката от Чамкория идват 10 коня, водени от двама войници.
към текста >>
40.
II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Аз вече знаех, че те са имали доста сериозни разправии поради протестантското
увлечение
на децата на тоя доблестен православен свещеник.
Преди всичко трябва да кажа, че след преместването му във Варна, поп Константин е повел борба против гръцката патриаршия. Той е първият български свещеник, който служи на славянски език. И даже първото венчило, дадено от него в българската църква, е било венчилото на моите11 родители. Аз бях немирно, палаво момче, което играеше из широките лозя в околността на Варна, замеряше се с децата, отстояваше правото на българче против гърчетата и турчетата. Учителят през това време беше вече доста по-голямо момче от мене, с 11 години.
Аз вече знаех, че те са имали доста сериозни разправии поради протестантското
увлечение
на децата на тоя доблестен православен свещеник.
Свещеник Дъновски е имал 3 деца. Първото дете било момиче, Мария. Тя е чувствувала силен духовен глад, който станал причина тя да влезе в контакт с евангелистите-методисти във Варна. Един ден тя направила решителна стъпка - приобщила се с техните среди, преместила се във Варна и се оженила за евангелиста Петър Стамов, който живеел в самата евангелска църква. Той бил по професия кожухар.
към текста >>
Никак не е било лесно за него да надживее евангелското
увлечение
на дъщеря си Мария и на своя син Петър.
Но скоро тя прибрала при себе си по-малкото си братче Петър, който живеел при нея в дома й при евангелската църква. Отношенията между братчето и сестрата били най-дружелюбни. Такива те си останали и докрай. Когато по-късно Петър се върнал във Варна, вече завършил гимназиалното си образование, зетят го подсещал да се залови за работа, а Мария казвала: «Ще дойде време, когато не ние ще храним него, но той ще ни храни.» Жената на поп Константин умряла твърде рано - едвам на 35-37 години. След овдовяването си поп Константин прекарал известно време в Провадия, след което се пенсионирал и настанил във Варна, гдето и починал.
Никак не е било лесно за него да надживее евангелското
увлечение
на дъщеря си Мария и на своя син Петър.
Това било тежко вероотстъпничество, което той, борецът за черковна свобода на българския народ, никак не можал да понесе. Затова те са имали не малко разправии. Но в основата си баща и син все пак са имали начини да се разбират. Аз бях на около десет години, когато веднъж, минавайки през двора на българската църква, видях незабравима картина. Бащата на Петър, поп Константин, седеше край църквата върху черга.
към текста >>
41.
11. Астрологична карта и хороскоп на Иван Жеков от Мажис, Мексико, юли 1948 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Меркурий в знака на водата и подвижен по съдействие, иска да дава един ум крайно опитен, надарен с голямо разнообразие на интереси, значително приспособими и приложими, но лесно променя идеи и мнения по какъв да е предмет и повод: голямо
увлечение
по история и археология, не по-малко по астрономия, и въобще - по науката, интерес за пътуванията, голяма любов за водата, и преди всичко - за морето.
11. Астрологична карта и хороскоп на Иван Жеков от Мажис, Мексико, юли 1948 г. СЛЪНЧЕВ ХОРОСКОП НА ИВАН ЖЕКОВ I. Описание на характера и наклонностите Слънцето в знака на Риби и в Съзвездието Водолей, в съединение и с участие на Меркурий ретрограден, показва един дух безпокоен, надарен с ин- тенсивни, прогресивни аспирации и с големи хуманитарни тенденции. Чувствителността, впечатлителността и мистическите тенденции, които утвърждават знака Риби, се комбинират обаче с наклонности в голяма степен активни на трите знака на ОГЪНЯ, заети поне от четири планети, които характеризират човек на дейността, в постоянно движение и винаги неуморим.
Меркурий в знака на водата и подвижен по съдействие, иска да дава един ум крайно опитен, надарен с голямо разнообразие на интереси, значително приспособими и приложими, но лесно променя идеи и мнения по какъв да е предмет и повод: голямо
увлечение
по история и археология, не по-малко по астрономия, и въобще - по науката, интерес за пътуванията, голяма любов за водата, и преди всичко - за морето.
Квадратурата на Слънцето и на Меркурий с Марса дава на ума една голяма острота, проницателност, като усилва аналитическата способност и критическата умелост, ловкост и хитрост, усилва още енергията, но обаче изглежда да проявява тенденция на раздразнение и гневност. Проявява една особена склонност към механиката, медицината и хирургията и една забележителна привързаност към механическите средства по транспорта. Тригонът на Урана с Марса в знаковете на огъня увеличава естествената енергия, смелостта и предприемчивостта, борбата и тенденциите по полемика, като показва една забележителна степен на нервно напрежение и възбуда. Луната в Стрелец засилва стремежа, забележително променлив и малко скептически в знака Риби, като прибавя идеализъм, амбиция и една известна инстинктивна религиозност, макар видимо в конфликт с възренията на ортодоксалната религия (квадратурата на Уран с Юпитер), както собствено в религиозното поле, така и в тия социално и политическо поле. Тригонът на Луната с Нептун е висше значущо и изразително в своя естествен стремеж към една форма на мистична общност.
към текста >>
42.
15. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Всички ученици бързо и леко усвояваха упражненията и ги играеха с радост и
увлечение
.
Най-после - рекох си - всичко потръгна. Учителката и децата ме посрещнаха радушно. Занятията се провеждаха със съпровод на музика. На пиано свиреше сестра Кисьова, на кларинет - брат Данко (Йордан) Симеонов, а на цигулка - брат Симеон Симеонов. Работата с децата започна добре.
Всички ученици бързо и леко усвояваха упражненията и ги играеха с радост и
увлечение
.
Те очакваха с нетърпение тези приятни часове, като често продължаваха играта и през междучасието. Любопитни майки идваха да видят игрите, като изказваха възторга си. Така приятно и незабелязано мина месеца. Децата усвоиха много добре упражненията. Както ми беше казано, отидох да поканя министъра да види резултата от работата ни.
към текста >>
43.
XII. ОСНОВОПОЛОЖНИК НА ХИДРОГРАФСКОТО ДЕЛО У НАС
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
Също толкова необичайно за човек, отдаден на точните науки, е и фактът, че с
увлечение
и умение се е занимавал с астрология.
Отдаден на работата си, той не е привлечен от рутинната кариера във военното ведомство, нито пък се стреми към върха на научните звания. Вероятно единствен знак за «отстъпление» е, когато, за да запази достойнството си, той си предлага оставката като несъгласие с отказа на ръководството на Софийския университет «Климент Охридски» да приеме за студентка дъщеря му Виолета Рогева през 1950 г. Мотивацията е била баща «царски» офицер. Авторитетът му надделява оставката не е приета, а недоразумението в ректората на СУ е изгладено. Това, което е още по-малко известно за него е, че е един от най-близките следовници на Петър Дънов, споделяйки неговото учение.
Също толкова необичайно за човек, отдаден на точните науки, е и фактът, че с
увлечение
и умение се е занимавал с астрология.
До 50-те години научната дейност на капитан I ранг Борис Рогев е пряко свързана и с професията му на офицер от флота. Неговите знания намират непосредствено и навременно приложение за нуждите на военноморските сили. Паралелно с това се оказва един от тези, които със свои оригинални разработки първи стъпват на прага на все още необособената в България като самостоятелна наука океанологията. Немалко енергия отделя на изследвания по проблеми на геодезията, но широтата на интересите и на възможностите му го отвеждат и до други, нетипични за математически ум обекти исторически извори. Във всички свои начинания Борис Рогев се отличава с добросъвестност и последователност, които са от главните условия за успехите в научната му дейност.
към текста >>
44.
А ) Дафинка от Изгрева
,
,
ТОМ 24
Учителят го съветва да се откаже от нея, но той остава верен на
увлечението
и много бързо плаща с живота си.
Това е първия разрив в нея. А как министър-председателят Александър Стамболийски задвижва кармата си, не послушал съвета на Учителя Дънов, виж пак там, "Изгревът", т. IV, с. 447-448. 4. Друга драматична развръзка на Дафинка е Константин Константинов, който се влюбва в нея.
Учителят го съветва да се откаже от нея, но той остава верен на
увлечението
и много бързо плаща с живота си.
Виж "Изгревът", т. Ill, с. 86-88. 5. Годините минават и Дафинка се влюбва в Георги Радев. В това няманищо лошо.
към текста >>
45.
7. Копнеж за пиано и първата ми композиция
,
,
ТОМ 24
Взех китарата да си акомпанирам мелодията и изпях двата стиха с
увлечение
.
Как годините на земята заглушават вътрешния ни слух, който в детството - свеж и изтънчен, чува симфонии в малките мелодии и ни кара да тръпнем от възторг дори когато улицата се оглася от духовата музика на някой военен отряд! Бе краят на зимата. Печката в стаята ни все още бумтеше с дъбови пънове. Вечер, насядали около нея, ние често прекарвахме часовете в пеене. Една вечер реших да изпея първата си композиция, която бях съчинила по думите на едно стихотворение в читанката ни.
Взех китарата да си акомпанирам мелодията и изпях двата стиха с
увлечение
.
Думите бяха: "Сбогом, сбогом, зима люта, бабичко зловеща! Красна пролет наближава, ето я насреща! " И т. н. Свърших песента и очаквах одобрението на слушателите. Но сестра ми, която имаше много критичен ум и рязък език, ми каза подигравателно: "Ти си я преписала отнякъде!
към текста >>
46.
II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Да, войната нямаше да стане, ако руските дипломати не бяха използвали заслепените наши дипломати; заслепени от дълбоката признателност за нашето освобождение, а признателността заслепява тъй же добре, както и всяка друга страст и
увлечение
.
Защото, казахме го, за нея съюзът не бе за уголемяване, а за себесъхранение. И Гърция, извадената от тинята Гърция, водена от критянина Венизелос, който с помощта на България само виждаше отечеството си окончателно освободено, не щеше да прекъсва преговорите направо с България, ако не беше получила уверения, че ще има повече изгоди, ако почака от Русия да получи дела си - Русия, която искаше с тази си съдийска длъжност още повече да закрепи престижа си на Балканите. Черна Гора не щеше да извърши това грозно престъпление - да се нахвърли на благодетеля си, ако не й бе така заповядано от този, който я храни; можеше ли тя да не послуша? И най-после, когато от двадесет години насам бе явно, че руската политика на Балканите се стреми да даде Македония на Сърбия, и да отслаби България, как така нашите държавници подписаха договор, макар и с граница оставяща Македония на България? - Защото "имаха очи и не виждаха, имаха уши и не слушаха", русофилството ги беше заслепило.
Да, войната нямаше да стане, ако руските дипломати не бяха използвали заслепените наши дипломати; заслепени от дълбоката признателност за нашето освобождение, а признателността заслепява тъй же добре, както и всяка друга страст и
увлечение
.
Благородните пориви на сърцето са такава една страст каквато и порочните. И още едно, войната нямаше да бъде предприета и успешна пак, ако не беше това русофилство, този път у народната маса. Войниците на четиримилионна България нямаше да имат оня шеметен ентусиазъм при летенето си срещу двадесет милионна Турция, ако всеки от тях не носеше в себе си надеждата, не, пълната увереност, че Матушка Русия е с тях. Всеки от борците, тайничко в сърцето си, го шепнеше, че, най-после, ако бъдем разбити, не ще бъдем унищожени, защото Русия ще спре победоносна Турция. Знаеха ли руските държавници за тази вяра на народа?
към текста >>
47.
2.7. ЛОВ НА КОНЕ
,
,
ТОМ 25
Конниците, притиснати от огъня на първата засада, настъпваща бързо към тях, отстъпват назад, за да я доведат в
увлечението
и на тяхната силна засада, без да подозират, че зад тях се крие смъртта.
Ужасени от светлината на настъпващата зора гладните чакали с воя и писъка на отчаяния звяр - не намерил и тази нощ плячката си, се разбягват из камъша, а слабият утринен ветрец, полъхващ от юг, донася до ушите на треперещите от студ храбреци далечния шум от конски стъпки. Те са бодри и готови. Английският разезд от 5 конници излиза на полянката южно от царевицата и пред тия две засади. Тук той се спешава и отправя огън срещу засадата, оставена при ж.пътната линия, която отговаря с огън и почва да настъпва срещу него. Други 20 английски войници с една картечница излизат из камъша и се прикриват в царевицата в засада и подкрепа на конниците, но близо до нашите две засади, невидими от тях.
Конниците, притиснати от огъня на първата засада, настъпваща бързо към тях, отстъпват назад, за да я доведат в
увлечението
и на тяхната силна засада, без да подозират, че зад тях се крие смъртта.
Наближили до едната от нашите засади, последната открива убийствен огън върху тях и в смущението им с вик "ура" се хвърля "на нож". Двама конници падат тежко ранени, а конете им остават в ръцете на Трастаров и другарите му. Другите трима англичани се качват бързо на конете си и се хвърлят в бягство, но посрещнати от огъня на другата засада, увисват на седлата и се изгубват на изток из камъша. Ударът е така неочакван, бърз и силен, смъртна е уплахата у английската силна засада и тя избягва из гъстия камъш без пушка да гръмне. Храбреците, водени от смелия си началник Трастаров, отстъпват бързо с богата си плячка и довеждат на позицията две големи, красиви английски кавалерийски кобили с пълното им снаряжение, включително и сабите на бившите им ездачи.
към текста >>
48.
I. СПОМЕНИ НА ЛАЛКА ГРОЗДАНОВА
,
Разговор с д-р Вергилий Кръстев
,
ТОМ 25
Баба ми не беше съгласна с това нейно
увлечение
и доста често си имаха така.
Л: Чрез вуйчо Минчо Сотиров. Тя нали млада жена, 24 годишна е останала вдовица с три деца. Никак не й е било лесно, и тогава тя вече, вуйчо Минчо Сотиров я приобщава, запознава я с идеите на Бялото Братство. Той е бил вече вътре и най-вече с тоя Пеню Киров от Бургас. Те идваха, аз си ги спомням много добре, чичо Пеню като дойдеше с брадата нали, започваше така да говори и майка ми се увлече, против което много беше баба ми.
Баба ми не беше съгласна с това нейно
увлечение
и доста често си имаха така.
В: В какъв смисъл, защо напук е работата? Л: Не работата, тя работа нямаше какво, защото ние си имахме винаги жена в къщи, нали, която да помагаше, но така въобще, защото тя беше баба ми, държеше много на църквата, нали, тя си ходеше редовно, тя си беше православна, така и държеше тя всяка неделя. И тя малко така, като първа учителка много я уважаваха. Тя събираше жени в къщи, стари, четеше им Софронието, четеше им разни книги, на кафе нали, тя си имаше специално салонче, където ги събираше. Така ценяха я много като културна жена.
към текста >>
49.
48. БОРИС III /цар на българите/
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Една част, минаваха за прогресивна в своето
увлечение
изпадна в явно вредителски позиции против монархията, и в услуга на чужди държави, което беше равносилно на предателство.
Неделя", а цел да бъдат убити царя и правителството. Бяха избити над 200 човека. Последваха нови кървави вътрешни междуособици. Явиха се партизански чети, които внасяха смут и безредие. Във войската офицерите също така тайно бяха разделени.
Една част, минаваха за прогресивна в своето
увлечение
изпадна в явно вредителски позиции против монархията, и в услуга на чужди държави, което беше равносилно на предателство.
Наред с това съществуваше македонска организация, която също беше разделена на две и всеки ден се избиваха едни други по софийските улици. Яви се на сцената шпионска афера, в която също може би имаше доза на предателство. Партизанското раздробление и ежби изби в котерийност за лични облаги, грабеж и забогатяване. България беше в голяма зависимост от финансовия капитал на Западните държави. Съветският съюз също така имаше влияние върху бедните слоеве на народа.
към текста >>
50.
27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Жадна е душата ми за Бога, за Бога живаго.” Саша Гладиева не харесва „
увлечението
” ми, а Пенка Негенцова нищо не казва - одобрява идеята за следване частна гимназия.
И тя ми каза: „Вие сте готова душа”. Подари ми четирите евангелия от Марка, Матея, Лука и Йоана, а също и псалмите на Давида. Всички свои книжки слагам в нова ленена торбичка и винаги ги нося със себе си. Псалмите особено ми допадат. Попаднах на стиха: „Приличам на врабче усамотено на покрива”; и още: „Както еленът желае водните извори, така душата ми жадува тебе, Боже!
Жадна е душата ми за Бога, за Бога живаго.” Саша Гладиева не харесва „
увлечението
” ми, а Пенка Негенцова нищо не казва - одобрява идеята за следване частна гимназия.
Тя е студентка - почти сама се издържа. Но мен и на ум не ми идва да уча по-нататък. Вече съм 21 год. и вече е късно за мен, пък и тази алгебра - не, не! При Него виждам и други хора.
към текста >>
Но чак, когато захапах ароматичната ябълка, разбрах „
увлечението
си”, но късно бе.
Хазяите - кака Гина и чичо Петко ме оставят на обяд. Тук е и Паша, и други възрастни и млади хора. Изобилен обяд без месо. Вегетарианство! Пък аз съм гладна винаги и тъй сладко се нахранвам, както незапомнено - отдавна. Може би не е прилично, че изядох толкоз хляб - и два пъти посипана гозба.
Но чак, когато захапах ароматичната ябълка, разбрах „
увлечението
си”, но късно бе.
Оглеждам се. Никой не ме наблюдава. И Той се храни с нас, досущ като нас, но не така бързо и много. Чупи залците с пръсти и бавно дъвче. Води се тих, полушеговит разговор.
към текста >>
51.
ФЕВРУАРИЙ [1919 г.] - НОЕМВРИЙ [1919 г.]
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Чуди се, но не порицава
увлечението
ми по немски език.
Запролетява се. Срещам Вазов. Правим дълга разходка до Борисовата градина. Ще почне да прави излети всред природата, както всяка година. Набляга да уча руски език, или френски.
Чуди се, но не порицава
увлечението
ми по немски език.
Подканва ме да се заема и с белетристика, да правя опити. Кани ме да му гостувам. Ако знаял, че съм била тъй болна, ако знаял само... Дали нямаше да ми пише този добър човек или може би - да дойде лично да ме види. От него вее чувство на сигурност, увереност за нещо добро. То ми се предава, както ми се предава гордостта на Кирил Христов, която ме унищожава.
към текста >>
52.
3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Веднъж, скрита в боровете свирех с
увлечение
.
Колко е хубаво! Всичко се е притаило по домовете си и аз в своя дом, сама със своята цигулка се разговарям. Понякога й пригласям с песен, понякога с ридание... Ако тихи стъпки се приближат до прозореца, сърцето ми замира, отпуща цигулката и лъка отпада. Но, няма никой, никой. За миг пак утихва и аз продължавам да свиря, докато стрелката на часовника не ми напомни за строгата всекидневна програма.
Веднъж, скрита в боровете свирех с
увлечение
.
По едно време лицето на Учителя се показа между клонките. Като ме видя усмихна се и каза: „Исках да видя кой е този артист, който е дошел тук!...” Свободна тема. МИСЛИ ПО ВЪПРОСА „КАК БИ МОГЛО ДА СЕ ПОМОГНЕ НА МНОГО ХОРА” Нужно е преди всичко, да се открие в какво трябва да се помогне на дадено общество. Ако приемем, че най-потребно е за днешните хора да се научат да любят Б о г а с всичката си душа, да любят и ближния си както самаго себе, мисля че музиката, художеството и поезията са фактори в състояние да възродят човешката душа. Бих изложила една приятна мечта, в нашият град например, да се появи такъв един музикант, чиито произведения да възраждат човешката душа.
към текста >>
53.
16. Бате Ради
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Бате Ради тогава се подал на общото
увлечение
и казал на Учителя, че ще отива там.
В общия фон на Изгрева Бате Ради заемаше значително място, което той успя да запази до последния си ден. Само един единствен път - злополучен бихме го нарекли, той направи опит да напусне Изгрева, когато младите братя по онова време тъкмяха да основат комуна на комунални начала в с. Арчлар. Арчларската комуна беше най-злополучния опит на братския живот - днес може много неща да звучат хумористично и да се описват като едно невинно залитание, но Учителя тогава решително каза своята дума и тя беше: “Не". Не беше време, когато школата е вече открита, младите кадри да се занимават с работа, която не бе нито по силите им, нито по призванието им - а за идейната постановка да не говорим. Колко далеч бяха хората още от колективния общ живот.
Бате Ради тогава се подал на общото
увлечение
и казал на Учителя, че ще отива там.
Учителят не го спря, както не спрял и другите, но добавил, ако не ти хареса там и решиш да се върнеш, ще знаеш, че на Изгрева няма да дойдеш на същата работа, няма да може. Един миг като мълния и отговорът последвал, казал просто и на диалект: Та е тъй, оставам, Учителю.” Бате Ради беше единствения, който послушал Учителя и не се хвърли в един преждевременен опит, опит за който нямаше още готови хора и не беше време. От Арчларската комуна нищо не излезе. Но то е друга тема. Бате Ради обаче остана верен.
към текста >>
54.
3.5. Сърби и българи. Преглед. - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 78, 24.12.1933, с. 1.
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
при вида на всеки, какъв да е българин в Белград, показват, че в душата на този народ има рязко, категорично решение, че върху идеята за сближението там много и отдавна се е работило, и всичко това е нещо напълно реално, трайно и сериозно, а не временен пламък на нетрайно
увлечение
.
величества българския цар и царица в Белград и за предстоящето все по-тясно сближение и уреждане на всички спорни въпроси между двата братски народа. Заедно с техни величества, в Сърбия са били и много представители на Софийската преса. От описанията на преживяното там, се вижда ясно, че целия сръбски народ, цялото население на Югославия, от малък до голям, от царя до пъдаря, учени и прости, богати и бедни, са обхванати, като един единствен човек, от непреодолимото искрено, изходящо из дълбините на душата желание, час по скоро, на всяка цена, да се тури край на враждата между двата народа, да заживеем в братско разбирателство и сътрудничество. Сцените на неподправения възторг, на искрените братски сълзи, на изненадващото въодушевление в целия сръбски народ ни говори, че тук имаме работа с едно дълбоко, сериозно, достатъчно обмислено и напълно назряло решение и отношение на тоя народ, в неговата цялост, да ни подаде искрено братска ръка, за да се заличи всичкото лошо минало и да се тури начало на нещо ново и хубаво. Спонтанният възторг, който е обхванал цял един народ само при мисълта за осъществяващото се сближение, радостните викове „Да живее България" и т.н.
при вида на всеки, какъв да е българин в Белград, показват, че в душата на този народ има рязко, категорично решение, че върху идеята за сближението там много и отдавна се е работило, и всичко това е нещо напълно реално, трайно и сериозно, а не временен пламък на нетрайно
увлечение
.
Гласът народен е глас Божий. А това, което е в Югославия, е в пълния смисъл глас на целия народ, без изключение. Така трябва да бъде навсякъде. Така трябва да бъде и тук, в България.
към текста >>
55.
1.12. Ний сме най-щастливите хора на света!. Рила - Седемте езера (август, 1970 г.).
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Че е така, ясно ни сочи картината на разпалваната навсякъде по света омраза, антагонизъм, непреставащотото братоубийство между хората, подготвянето на нова световна война, изгубването на истинските културни ценности в изкуството, всеобщото
увлечение
в една лишена от художствена стойност, задържаща човешкото съзнание в повърхността на живота, деградираща „музика", липсата на сериозни отношения, на истинско разбиране на живота... Кой ще спаси, кой ще изведе човечеството из този хаос?
Учителят е говорил, говори и ще говори. Никога не е замлъквало и никога не ще замлъкне Божественото! „Който има уши да слуша, нека слуша! " Днес цялото човечество, и преди всичко младежта, навсякъде по света, е в безпътица - без мироглеед, без истински идеали в живота, без светлина. Тъмни сили са помрачили човешкото съзнание, сковали са човешката мисъл, опорочили са човешкото сърце, лишили са човека от вяра, упование, надежда и смисъл в живота.
Че е така, ясно ни сочи картината на разпалваната навсякъде по света омраза, антагонизъм, непреставащотото братоубийство между хората, подготвянето на нова световна война, изгубването на истинските културни ценности в изкуството, всеобщото
увлечение
в една лишена от художствена стойност, задържаща човешкото съзнание в повърхността на живота, деградираща „музика", липсата на сериозни отношения, на истинско разбиране на живота... Кой ще спаси, кой ще изведе човечеството из този хаос?
Това не е по силите, не е в кръга на човешките възможности. До такава степен отрицателните сили са оплели в мрежата си човешкото съзнание Само една Божествена Десница може да ни посочи правия път. Само един Божествен Дух може да ни изведе из ада на настоящето. Само Божествената Светлина може да разпръсне тъмнината, да озари живота, да ни посочи истинския му смисъл... Затова именно дойде Учителят на земята! Ний имаме задачата в света, в нашия земен свят, да реализираме, макар и в малък мащаб, в един ограничен кръг, новия живот на братството и любовта.
към текста >>
56.
2. Към българина. Т. 1. 2.1. Българино!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Да издигнеш Съзнанието си високо над упадъчната, възвръщаща ни към тъмното и жестоко минало музика „идваща от изостанали в развитието си народи и индивиди; да потърсиш нещо по-сериозно в живота си от това - да гледаш с
увлечение
, с часове, и да смяташ за много важно нещо ритането на топката и това кой ще е „победил".
БОГ те зове - Христос те зове! Учителят, Божият Пратеник те зове, Бог те зове на подвиг! Зове те към Великото дело, което носи истинско ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО! Бог те зове - да се издигнеш над дребнавостите, над суетата и залъгалките на ежедневието и над световния шум. Да се издигнеш над празните интереси към лъжливите блясъци на световното жонгльорство и над световния шум.
Да издигнеш Съзнанието си високо над упадъчната, възвръщаща ни към тъмното и жестоко минало музика „идваща от изостанали в развитието си народи и индивиди; да потърсиш нещо по-сериозно в живота си от това - да гледаш с
увлечение
, с часове, и да смяташ за много важно нещо ритането на топката и това кой ще е „победил".
Бог те зове да приемеш в Душата си, в сърцето и ума си Небесната Светлина на Божественото Учение, донесено ни от Учителя, да заживеем в нея, да я приложиш в личния си живот, в отношенията си със своите близки и с всички живи същества, да усвояваш все повече и повече Божествената Мъдрост, съдържаща се в Неговото Слово, да проявяваш все по-пълно и по-съвършено Великата Любов, към която Той ни зове. Бог те зове за нещо сериозно, към нещо важно, към нещо Велико, към нещо съдбоносно, към нещо неотложно, защото времето го изисква. Той ни зове, за да се подготвиш за Апостол, за носител и разпространител на Светлината, на Свободата, на Мъдростта и Любовта, на хармонията и Мира... Да направиш жива връзка с Небесата, от която ще протекат към теб мощни Божествени Сили, ще изпълнят Душата ти, сърцето ти, Волята ти и Ума ти и ще те направят способен да разнесеш по всички части на земята БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - за да пламне света в огъня на ВЕЛИКАТА ЛЮБОВ, в която ще изгори всяко зло, всяка неправда, всяко насилие, всяко робство, всяка лъжа! Да дадеш пример с живота си - че може да се живее в Любовта, че може човек с радост да се жертвува, че може човек да забрави себе си и да заживее за другите, ДА ЖИВЕЕ ЗА ЕДИН ВИСОК ИДЕАЛ! Когато човек обича, когато Любовта изпълни сърцето му и заличи границите между душите, между народите, между „МОЕ" и „ТВОЕ", между човека и Бога.
към текста >>
57.
5. Ще загине ли културата. 5.1. Ще загине ли културата?
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
детинското, несериозно
увлечение
в празни, безсъдържателни зрелища, тогава - да!
Ще загине ли културата? Ако се съди само по външни признаци, ако виждаме само това, което е налице, което парадира, което се шири навред в света, което с триумфиращи стъпки завладява, подчинява, обсебва душите, сърцата, съзнанието на огромни маси младежи и девойки, на почти цялата световна младеж, тогава - да! Ако мислим, ако вярваме, че това, което е днес, ще си остане така и занапред, ще си остане завинаги, че то е нещо постоянно, неизменно, че то не може да бъде изживяно, преодоляно, отхвърлено от пробуденото човешко съзнание, от пробудената човешка душа, тогава - да! Ако смятаме, че дивашките танци, дивашката музика, дивашките нрави, са завладяли завинаги света, младежите на всички народи, че основният .духовен" интерес на тази младеж е и ще си остане спорта, т.е. не самото му практикуване, което е несъмнено полезно, а овладяването цялата душа на младежа, издигането като най-важно, като най-сериозно нещо това - кой кого ще бие, кой кого е бил, - т.е.
детинското, несериозно
увлечение
в празни, безсъдържателни зрелища, тогава - да!
Ако смятаме, че хулиганщината, хулиганското начало на отрицанието, под своите различни наименования и форми, в различните народи и страни, израстнало върху основите на изгубване вярата - изгубване на идеалите и смисъла на живота - ще продължава да се шири, засягайки в по-малка или по-голяма степен душите на огромни маси младежи, тогава - да! Ако нашата и световната младеж завинаги се е ориентирала към „естрадната музика", към „естрадното" - лекото, несериозното в живота, т.е. към пяната на живота; ако младежите продължават да загасват радиото, щом чуят сериозна, хубава музика; ако тях ги интересува и задоволява най-вече „шпионската" литература - тогава: да! Но така ли е всъщност? Не!
към текста >>
58.
12. Общ окултен клас: 15 ноем. [т.е. октомври] 1941 г., сряда
,
Боян Боев
,
ТОМ 32
Ако аз чета книгата на един учен човек с
увлечение
, с
увлечение
я чета, а пък колко работи Бог е внесъл в един човек, какво нещо, което даже не сме сънували!
Постоянно да се храним с храната на любовта. Ние трябва да зачитаме всички онези неща, които Бог е създал. Ако обичаме Бога, трябва да имаме един свещен трепет към човека. Ти казваш: „Аз не мога да го обичам! ” Господ го е направил.
Ако аз чета книгата на един учен човек с
увлечение
, с
увлечение
я чета, а пък колко работи Бог е внесъл в един човек, какво нещо, което даже не сме сънували!
Какви хубави работи Бог е внесъл в някои скъпоценни камъни! Аз искам всички вий да обичате Бога, понеже Той е от начало, от памтивека. Той от начало, от памтивека ви е кредитирал. Ако аз Бога не обичам, никого не мога да обичам. Първото правило ще пазите.
към текста >>
59.
175. Ако бъдеш събуден преждевременно, ще страдаш още повече
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Твойте панталони са скъсани и изцапани, ти си изпотен, по лицето ти тече кална пот, с
увлечение
играеш.
Тя е нещо като алея, защото от другата страна на двата пътя има постройки - нещо като булевард. На североизточния ъгъл на градината има стара турска чешма, с чучур и улук отпред. На юг има казарми, пред вратата на които пише: „10 конен полк”. Много деца играят, между тях си и ти. Панталоните ти са под коленете, на всички останали деца панталоните са над коленете.
Твойте панталони са скъсани и изцапани, ти си изпотен, по лицето ти тече кална пот, с
увлечение
играеш.
Изтича до чешмата и налапа целия чучур, бързаш да утолиш жаждата си. Майка ти идва, хваща те за ухото и почва да те плеска. Ти се уплашваш, искаш да кажеш нещо, почваш да заекваш. -Да, да, спомням си, така беше!... - изумен говореше Андрей.
към текста >>
60.
53. Цигулката на руския княз. (25 [т.е.23].08.1943, понеделник, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
Ние с
увлечение
слушахме неговото свирене.
Тази сутрин Любомир опитваше Учителювите цигулки пред Него. Той Му свиреше части от концерти и Учителят го слушаше със затворени очи. Няколко пъти Той се качваше горе и донасяше всичките Си цигулки. Любомир имаше хубава цигулка от своя професор от Берлин, но той искаше да свири на още по-хубава цигулка. Днес, след беседата, Любомир опитваше Учителювите цигулки.
Ние с
увлечение
слушахме неговото свирене.
Сестри почукаха на вратата за обед. Учителят отказа да отиде в трапезарията. Той отиде зад паравана и започна да слага чаши за чай на всички ни, с изключение за Него. Запали електрическия чайник, но той беше затегнат и не можеше да се отвори. Брат Христо помогна да се отвори чайникът.
към текста >>
61.
1.11. Доктор Георги Миркович - съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев
,
,
ТОМ 35
„Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му.”58 Едновременно с това и предупреждава, че
увлечението
към него е вредно и опасно за здравето на човека и живота му, защото се изсмукват жизнените му сили и човек се отклонява от своя път, подложен на заблуди и внушения от сили от нисше естество и архаична еволюция, търсейки у човека място за изява.
На много места той с похвала говори за лекарските умения на д-р Миркович, както и за спиритическите му увлечения.57 На следващия събор на духовната верига 1906 г. по молба на приятелите му д-р Миркович се явява чрез П. К. Дънов и разказва за своя нов живот в другия свят след заминаването му от земята. Според П. К. Дънов спиритизмът се явява, за да докаже, че съществува зад материалната бариера друг свят, който ние не схващаме с нашите 5 сетива.
„Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му.”58 Едновременно с това и предупреждава, че
увлечението
към него е вредно и опасно за здравето на човека и живота му, защото се изсмукват жизнените му сили и човек се отклонява от своя път, подложен на заблуди и внушения от сили от нисше естество и архаична еволюция, търсейки у човека място за изява.
Д-р Миркович издава „Нова Светлина”- месечно списание посветено за тълкуване на тайните явления в природата, излиза от 15.04.1891 г. до 15.03.1896 г., съдържащо статии по спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнамбулизъм, ясновидство, пророчества, прераждане, предчувствия, предзнаменования, съзерцания, опити с намагнетисване чрез ръце, български случки от спиритизъм и пророчества, предаване на мисълта от разстояние, за здравето на човека и жизнената му сила, за източника на болестите, за лечебните средства и безсънието, и за пръв път говори за хомеопатия на 15.06.1892 г., явяващ се и първият лечител с метода на малките и безвредни лечебни дози. Излиза „Здравословие”, списание за запазването здравето и лекуване на болните по най-безвреден начин, от м. XII. 1892 г. до м. III.
към текста >>
62.
2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари,
,
,
ТОМ 35
Съзнавам, че съм взел на себе си тежък и непоносим товар; съзнавам, че званието на духовно лице твърде малко е съвместимо с моя волен и непристорен нрав; съзнавам, че противоречието между новите ми обязаности и естествените наклонности на моята природа ще бъдат силни и уморителни; съзнавам, че моята голяма независимост от всякакви лица и задължения мъчно ще се подчини на смирението, което трябва да стои на първо място, в ред с качествата на един църковно-служител; съзнавам, че нетърпението често ще ме хвърга в дела от свойства не толкози съгласни с духовното самоотречение - съзнавам всичко това, но
увлечението
на младините, необмисления патриотизъм имат по-голяма сила над мене и аз се увлякох подир мечтата, както се увлича всяка млада натура.
От много места съединението се искаше, но извършванието му се замедляваше именно по нямание на духовни лица, които можаха да поведат това движение, да му придадат значение и енергия и да го доведат докрай. Ако начело на униатското общество беше се поставил някой от българските по-добри владици, движението би обвзело цяла България. Ако днес то не успява, причината е отсъствието на достойни духовни началници. Не за да възпълня тоя недостатък в настоящето (за таквази цел се искат други хора), а за да се приготви в моето лице един по-свестен духовен служител, аз послушах съветите на околните си и се съгласих да се ръкоположа за духовно лице. Сега аз съм дякон и съм зачислен към лика на духовенството при униатската черкова.
Съзнавам, че съм взел на себе си тежък и непоносим товар; съзнавам, че званието на духовно лице твърде малко е съвместимо с моя волен и непристорен нрав; съзнавам, че противоречието между новите ми обязаности и естествените наклонности на моята природа ще бъдат силни и уморителни; съзнавам, че моята голяма независимост от всякакви лица и задължения мъчно ще се подчини на смирението, което трябва да стои на първо място, в ред с качествата на един църковно-служител; съзнавам, че нетърпението често ще ме хвърга в дела от свойства не толкози съгласни с духовното самоотречение - съзнавам всичко това, но
увлечението
на младините, необмисления патриотизъм имат по-голяма сила над мене и аз се увлякох подир мечтата, както се увлича всяка млада натура.
Аз погледнах само на едно единично нещо; в мене заговори по-силно чувството и желанието да бъда полезен на делото, което аз считам за избавление на България, и аз побързах да се почерня на 20-годишна възраст. Аз вярвах, че Бог ще ми даде добър съвет и добра воля да пренеса новата си служба с търпение и полза за мене си и за другите. А ползата, която вярвах да принеса на делото, беше следующата: Със завръщанието на дяда Йосифа в Цариград (из Рим) отношенията на лазаристите из Сан Бенедетто и из други външни места с униатската черква почеват да стават и по-чести, и по-натурничави. Католическите дейци почеват да идат в нашата черква и в нашите жилища почти ежедневно. Те престават да се свенят и явно подмятат, че сега вече нищо не препятствува те да служат в нашата черкова и ние в тяхната.
към текста >>
63.
2.15.4. Бягството на Йосиф Соколски и разпадане на унията.
,
,
ТОМ 35
Йосиф Соколски напуснал Цариград и с руски параход отплувал за Одеса.307 Ентусиазмът на първото
увлечение
у едни от новообърнатите българоуниати бърже намалял, у други угаснал, у трети настъпило нескрито разочарование.
И наистина, около новия българоуниатски архиепископ ставало нещо. Н. Геров от Пловдив бе заминал в Цариград, за да противодействува на унията. Той имал влияние върху Йосифа Соколски поради предишните им връзки, но си послужил и с П. Р. Славейков, който също имал влияние върху него. И тъй, на 6 юни 1861 г.
Йосиф Соколски напуснал Цариград и с руски параход отплувал за Одеса.307 Ентусиазмът на първото
увлечение
у едни от новообърнатите българоуниати бърже намалял, у други угаснал, у трети настъпило нескрито разочарование.
Въпреки тържествеността на приема, който бил оказан на българската депутация в Рим от папата и от други куриални високи сановници, както и от някои обществени римски среди, за българите не останало скрито същественото при тия приеми, а именно-подчертаваното фактическо присъединяване на българоуниатската общност към Католическата църква. Така например българската депутация трябвало да подпише изповядване на вярата, което е било в пълно съгласие с католическото вероучение, въпреки очакванията на българоуниатите, че „филиокве”-то не ще се добави в Никео-цариградския символ на вярата. От друга страна, след завръщането на Йосифа Соколски в Цариград българо-униатската църква продължила набърже да се доустройва, но намесата на лазаристите мисионери и на апостолическия викарий Брунони, както и на арменокатолическия архиепископ Хасун се превърнала в попечителство и във фактическо изземване ръководството на цялото църковно униатско дело. Губели се надеждите, които Цанков бе пробудил, че българската уния ще запази не само източноправославния литургичен обред, но и вероучението на Източната църква. Какви са били основанията за това?
към текста >>
НАГОРЕ