НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
142
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
НАШИТЕ ЗАДАЧИ
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Учителите народни, ораторите, книжнината, възпитават човешкото сърце – храма на най-великото слово в една наука на
убийство
, на мъст.
Душа, душа се иска. Заспалата душа да се пробуди, човекът да въстане се изисква, човекът - Бог, който ще ни освободи, който ще ни засрами, който най-сетне ще ни умие! Живеем дни на срам. Двадесет века след най-великата жертва, двадесет века след словото за любов, ние лъжем себе си и поколението, че има нещо свято, достойно в животинските наши изтребления, че робството е от Бога, че нашият свещен егоизъм, по-алчен от Молоха е някаква добродетел, благородство, традиция. Не само отделните народи, не царете само, а и класите враждуват днес.
Учителите народни, ораторите, книжнината, възпитават човешкото сърце – храма на най-великото слово в една наука на
убийство
, на мъст.
Те купуват душите на тия млади, крехки деца, а телата им пращат срещу ножовете и пушечния огън на пияната тълпа, която е поставила в своя джоб цената на кръвта, която ще пролее – кръвта на своите братя! Всички мислят, че това отминава мимоходом. Те мислят, защото живеят в непрогледна тъма, че когато поставят в гроба пронизания „враг", свършват с него. О, невежи, да знаете колко сенки витаят около вашите окървавени съвести, да знаете каква дълга върволица на мъст и кървава разплата ви очаква! Да знаехте вие, които така глупаво и безславно напущате арената-земя, странната истина, че няма смърт, че бездна на окаян живот се разкрива за вашата виновна съвест!
към текста >>
2.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ние нито за момент не ще престанем да мислим, че
убийството
е най-тежкият грях, но все пак хвала на тия, които някога с гърди са опирали броните и тежките копия.
Или пък мислят, че оня който не убива, върши това от страх или защото не знае да борави с ножа. Не, тия които проповядват ненасилието, са най-силните; те не убиват, защото да убива е свойствено на оня, който има страх от своя враг. Те не убиват, защото в тях светлина от истината е озарила арената на вътрешния живот, където скрит до тоя час се е таял най-страшният звяр – личният егоизъм, с когото предстои геройска борба. Днес в света има повече страхливци от всеки други път. Днес е впрегнат в работа най-низшият, най-сквернят слой на човешката мисъл и като негов най-величав апогей е огнестрелното оръжие.
Ние нито за момент не ще престанем да мислим, че
убийството
е най-тежкият грях, но все пак хвала на тия, които някога с гърди са опирали броните и тежките копия.
В тях е имало повече самоотверженост, повече геройство. Има ли по-голям позор в нашето време от това скрито убиване, наречено стреляне от засада? Всяко такова дело е двоен грях. Убийство и отвратителна страхливост. Това, което някога са вършели най-силните мъже, днес го вършат и децата, а за неговото усъвършенствуване, за пътищата на тия смъртоносни ядра работят учени, професори, с „най-дълбоки" познания, с висша математика.
към текста >>
Убийство
и отвратителна страхливост.
Днес е впрегнат в работа най-низшият, най-сквернят слой на човешката мисъл и като негов най-величав апогей е огнестрелното оръжие. Ние нито за момент не ще престанем да мислим, че убийството е най-тежкият грях, но все пак хвала на тия, които някога с гърди са опирали броните и тежките копия. В тях е имало повече самоотверженост, повече геройство. Има ли по-голям позор в нашето време от това скрито убиване, наречено стреляне от засада? Всяко такова дело е двоен грях.
Убийство
и отвратителна страхливост.
Това, което някога са вършели най-силните мъже, днес го вършат и децата, а за неговото усъвършенствуване, за пътищата на тия смъртоносни ядра работят учени, професори, с „най-дълбоки" познания, с висша математика. – Вегетират, – казват тия, които не смеят да оставят живи своите врагове, защото се боят от тях. – Вегетират, – казват за тия, които доброволно се отказват от онова, което ще оскуди (ограничи) другите. Добре, да поставим на преоценка следното: Яви се у тебе едно желание, една мисъл да се добереш до нещо, което ще наслади тебе, а ще лиши другия. Кое е сега силата, да се нахвърлиш под подбудата на твоите страсти към него, или да си поставиш сам въздържание?
към текста >>
3.
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б.
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Милиони хора, въоръжени спират своето културно развитие, за да изучават изкуството на
братоубийството
!
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ Човекът, мислещият човек, винаги е търсил да открие разумния смисъл на живота, да разреши и разбули загадките, които се изпречват на пътя му; да разбере неговата настояща цел, законите, живите онези вътрешни закони, които са неговите истински двигатели и да се нагласи, да намери своите правилни отношения спрямо тях, та по такъв начин да може да дойде до по-мирно и плодоносно развитие и да излезе из вихъра, из катастрофалния път на борбата за съществуване и самоизтребление. Виждал е той, че по този път освен дето не се идва до някакъв културно-просветителен напредък, но човечеството е отивало все по-назад и по-назад към издребняване и израждане и самодоволното мъдрословие и надутост заемали мястото на смиреномъдрието, а ненавистта и омразата – мястото на братолюбието. Той не е могъл да се примири с мисълта, че всичките тези ежби, гонения и кървави самоизтребления са единствената възможна проява на туй, което може да се обхване в понятието живот и че по-разумни отношения – по-светли дни за хората на земята не могат да настъпят. А защо, наистина, хората не са щастливи. Милиони хора днес са принудени да водят сурова, непосилна борба за своето оскъдно съществувание, харчейки всичкия запас на жизнените си сили за вършене на механическа безсмислена работа.
Милиони хора, въоръжени спират своето културно развитие, за да изучават изкуството на
братоубийството
!
Такава ли е съдбата на човека? Защо той е загубил благоприятните условия за неговото културно развитие и е дошъл до тежкото положение на една постоянна необходимост от въоръжена самоотбрана или нападение. Защото всеки търси начин как по-хитро и по-сполучливо да изиграе своя брат и да го ограби; радва се, когато успее да стори това, а скърби, плаче и се готви за отмъщение, когато го ограбят. Тогава чудно ли е, че ние сме нещастни. Това не са истинските отношения, които хората трябва да имат помежду си, те са сбъркали пътя.
към текста >>
4.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
В кодекса, който ние четем, не се позволява
убийството
.
Правете опити. Това е наука." ,,В съвременния свят любовта може да се прояви само чрез добродетелта. Иначе тя е недосегаема. „Бог е една разумна любов, в която няма нито промяна, нито измяна". „Любовта – това е обръщане на една разумна душа към Бога." „Никому не е позволено да убива!
В кодекса, който ние четем, не се позволява
убийството
.
В живота се позволява убийство, но в божествената книга не се позволява; който убие, ще го убият. Кой каквото вършил, непременно ще му се върне". „Убий – това е човешкото. Не убий – това е божественото. Нищо повече".
към текста >>
В живота се позволява
убийство
, но в божествената книга не се позволява; който убие, ще го убият.
Това е наука." ,,В съвременния свят любовта може да се прояви само чрез добродетелта. Иначе тя е недосегаема. „Бог е една разумна любов, в която няма нито промяна, нито измяна". „Любовта – това е обръщане на една разумна душа към Бога." „Никому не е позволено да убива! В кодекса, който ние четем, не се позволява убийството.
В живота се позволява
убийство
, но в божествената книга не се позволява; който убие, ще го убият.
Кой каквото вършил, непременно ще му се върне". „Убий – това е човешкото. Не убий – това е божественото. Нищо повече". Дънов Нужно е да се знаят законите, по които се развива човечеството.
към текста >>
5.
Съдържание на бр. 7 и 8
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Сорокин -
Самоубийството
като обществено явление.
№ 30. С. Мусин – Човекът и земята. Влиянието на земята върху развоя на културата и народите. Цена 10 лв. № 31 Проф. П.
Сорокин -
Самоубийството
като обществено явление.
Предговор от Д-р Д. Тодоров. Самоубийството в България Цена 10 лева. От „Великани на човечеството"; №5 Рабиндранат Тагор, живот и творчество, от Васил Ставрев, с предговор от Д-р Ас. Златаров. С 10 портрета и снимки от училището в Сантиникестан. Цена 20 лв.
към текста >>
Самоубийството
в България Цена 10 лева.
Влиянието на земята върху развоя на културата и народите. Цена 10 лв. № 31 Проф. П. Сорокин - Самоубийството като обществено явление. Предговор от Д-р Д. Тодоров.
Самоубийството
в България Цена 10 лева.
От „Великани на човечеството"; №5 Рабиндранат Тагор, живот и творчество, от Васил Ставрев, с предговор от Д-р Ас. Златаров. С 10 портрета и снимки от училището в Сантиникестан. Цена 20 лв. Литературно-художествено четиво, уреждано от проф. Д-р К.
към текста >>
6.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Именно като книжник и философ, той трябва да се спре върху причините, които пораждат хулителството, обирничеството,
убийството
, прелюбодейството.
Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец.
Именно като книжник и философ, той трябва да се спре върху причините, които пораждат хулителството, обирничеството,
убийството
, прелюбодейството.
Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени". В тия думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо. Съвременните зоолози изучават животните и са дали на света много ценни работи, но никой още не е проучил дълбоките причини, които ги създават; така: защо, например, някои имат рога, а други не; защо някои се влекат, а други ходят на четири крака; защо някои ядат месо, а други пасат трева; защо са лишени от човешка интелигентност. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може някой да помисли.
към текста >>
7.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Само грубата сила им прави впечатление и може да ги укроти; под влиянието на страстите и користолюбието, техните диви инстинкти могат да се проявят даже в опит за
убийство
.
Те не са много общителни и лесно пренасят самотията; обаче, те ценят семейния живот, особено обичат своите деца и проявяват даже към тях слабост, особено ако те (децата) нямат здрава костна система и ако са сангвиници. Хората от този тип живеят дълго, ако преобладава костната система. Ако детето има такъв тип, от много рано трябва да му се внушават религиозни и нравствени принципи, за да се попречи на лошите инстинкти и да се запази животът му от престъпления. Такива натури трябва да се укротяват и ръководят с желязна ръка и твърд характер. В ниските слоеве на обществото хора от този тип са груби, резки, неделикатни, материалисти, цинични, у които физическата сила замества справедливостта.
Само грубата сила им прави впечатление и може да ги укроти; под влиянието на страстите и користолюбието, техните диви инстинкти могат да се проявят даже в опит за
убийство
.
Затова, в интереса на обществото, необходимо е да се употребяват най-големи усилия за морализирането на тези индивиди, от най-ранната възраст, чрез религиозното чувство Възрастните хора от този тип мъчно се превъзпитават; трябва да се възпитават поне от техните користолюбиви инстинкти, като се основават работнически каси, които биха им давали пари в аванс, за да поощряват техните занаяти и по този начин да си осигурят средства за някаква собственост. По такъв начин по честен начин може да се даде пълно удовлетворение на техния инстинкт: любов към собственост. Чрез труда те ще се поправят и облагородят. Триъгълен тип Този тип означава странен и фантастичен характер, капризна енергия, която се проявява в подтици и избухвания, но у които няма последователност. Индивиди от този тип постъпват по-скоро под импулса на внезапен каприз, отколкото под влиянието на рефлекс.
към текста >>
8.
Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Защото
убийството
, което служи дори за хранене, е едно нарушение на моя закон - закона на Любовта.
Докато сте на друго мнение, далеч още не сте готови за мен! Докато още убивате, или карате да убиват същества за вас - не можете да бъдете приети в моята скоро идеща раса. Аз се нуждая от тела, неопетнени от кръвопролитие, безукоризнени във всеки случай. Нито следа от жестокост да няма в сърцата на ония, в които ще се родя. Никакво убиване не трябва да има (там), където аз отивам!
Защото
убийството
, което служи дори за хранене, е едно нарушение на моя закон - закона на Любовта.
Вие го считате за необходимо, защото не мислите; вие не обичате да размишлявате върху това, защото ви е тъй много вкусен този начин на хранене; вие пълните стомаха си с мъртви, от страх сами да не станете такива - знайте, че душата на всяко същество, което бива убивано от вас или за вас, е една пречка между вас и мене! Безразлично, какво поглъщате - дали месо, риба или птица - аз ви считам за престъпници, и вашата храна е нечиста и лоша. Мислете! Размислете, как цените в себе си откровението на живота! Мислете за чудното устройство, което природата е дала и на най-малкото живо същество, което вие съвсем неоснователно - това могат да потвърдят мнозина - считате само за ваша храна. Мислете! Вникнете в неговото съзнание!
към текста >>
Вашият закон забранява
убийството
, и вие убивате убийците - според закона.
Размислете: скръб и немощ са следствие от нарушение на закона и не могат да бъдат преодолени от нови нарушения на законите. Комическият закон на Любовта и правдата не може да се заобикаля. Може би да вярвате, че вивисекцията помага за продължение било на вашия, било на живота на вашите ближни. Но дори и да беше вярно: аз бих предпочел да няма никакви тела, нежели такива, създадени за сметка на страданията на кои да е създания, запазени за живота. Тоя възглед трябва да стане вашият, ако искате да станете мои.
Вашият закон забранява
убийството
, и вие убивате убийците - според закона.
Само на изопачените мозъци може такова нещо да се струва логично. Човешките закони и мозъци далеч не са съвършени и достатъчно чисти. Когато ще се родя в децата на бъдещата раса, тя ще бъде с по-чисти мозъци и няма да има закони, а само един закон - законът на Любовта. Аз ще живея според тоя закон и не ще се нуждаят от други човешки закони. И те ще знаят повече от това, което можете да знаете.
към текста >>
9.
Значение на физиогномията – Ежен Ледо
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тъй предизвиква законното
убийство
още повече убийци.
ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ (Духът на новата раса) (Продължение от кн. 8-9) Вие можете да ограничавате мошеничествата на затворените в телата същества. Можете с надзор да подобрявате тези същества. Изхвърлени от земната им дреха отвъд човешкия надзор, тях ги влече да се съединят с тем подобните престъпници, тласкани да извършат злодеяния като средство за отмъщение.
Тъй предизвиква законното
убийство
още повече убийци.
Затова още веднъж: Не убивайте - дори и престъпници. Тяхната смърт ни тям, ни вам помага. Ограничете действията им и тъй им излекувайте душите. Постъпвайте с тях като с болни, защото те морално боледуват. Душите им са млади - млади, както вашите са някога били - и слаби, и невежи, Дайте им вашата мъдрост и вашата морална сила.
към текста >>
Ала и вие еднакво сте виновни - и, ако само за отсъствието на любов, което у мене тежи много — както и онзи, който убива, за да удовлетвори вашето болезнено удобство,
Убийство
за спорт, за удоволствие, е ужасно нещо - непонятно за всички деца на бъдещата раса.
Вашите кожи вие ги обичате, защото те струват толкова много (тяхната цена: живота и страданията на животни, струват наистина много!) Вашите пера, тях ги скубят от убити (често и от живи) птици, чиито малки трябва да гинат в гнездото - за да можете вие да се разхождате с особени шапки. И неродени телца се изрязват из майчините утроби, за да можете вие от кожичката им да носите меки ръкавици... Само видът на такива неща наранява всяка пора в мен; и където се носят подобни неща, аз трябва да съм далеч. Не разбирате ли, че подобен накит тежи от проклятие и че всеки, който пипне това от пожелание или суета, подлежи на неговото проклятие? Не разбирате ли, че вашият блясък е гнусен в очите на всекиго, който като мене - вижда и чувствува скръбта и страха, които го придружават? Мнозина от вас - в основата си морални и чувствителни - никога не бихте помислили с собствените си ръце да извършите това, което карате други да извършват за вас.
Ала и вие еднакво сте виновни - и, ако само за отсъствието на любов, което у мене тежи много — както и онзи, който убива, за да удовлетвори вашето болезнено удобство,
Убийство
за спорт, за удоволствие, е ужасно нещо - непонятно за всички деца на бъдещата раса.
Не сте ли никога вървели в един хубав ден през поле и гора; не ви ли е действувало като просветление синьото небе, златното слънце през клони и листи, прясната трева и храсталака? Как можеше да ви подбуди такова зрелище да отивате там да убивате? Не сте ли се някога натъквали на кървавите следи на едно ранено животно или на едно умиращо, гръмнато от някой буен спортуващ ловец, но недоубито? Не сте ли виждали някога животно в ужасно разкъсващите хватки на някой капан и не сте ли виждали борбата му със смъртта, неговите отчаяни мъки да се освободи? И все пак можете да отивате и убивате тия бодри същества, които като вас се радват на живота в царството на небесната природа?
към текста >>
Вървете, правете, каквото щете, ако не можете да противостоите на желанието, което ви кара да се настървявате за
убийство
и кръв.
Как можеше да ви подбуди такова зрелище да отивате там да убивате? Не сте ли се някога натъквали на кървавите следи на едно ранено животно или на едно умиращо, гръмнато от някой буен спортуващ ловец, но недоубито? Не сте ли виждали някога животно в ужасно разкъсващите хватки на някой капан и не сте ли виждали борбата му със смъртта, неговите отчаяни мъки да се освободи? И все пак можете да отивате и убивате тия бодри същества, които като вас се радват на живота в царството на небесната природа? И можете да унищожавате тия незлобиви същества - само за да се хвалите с числото на тия, които вие сте убили?
Вървете, правете, каквото щете, ако не можете да противостоите на желанието, което ви кара да се настървявате за
убийство
и кръв.
Ала не се надявайте, че така ще се приближите до мене, радостта и красотата на новата раса ще бъдат защитени от вашето влияние, защото самото ви присъствие би накърнило нейната чистота. Който иска да влезе в общение с мен, ще се остави от лова на грабливи животни. Тия същества са създания на собствената ви жестокост. Когато вие в миналото - в далечни години - сте дресирали (обучавали) домашни животни за лов, развили сте вие ония видове животни, от които сега се боите. Вие сте вмъкнали в тях вашата свирепост тъй напада едно животно друго, защото човекът го учи тъй.
към текста >>
Убийство
, значи да лишиш живота от формата му: да отнемеш на Бога формата на един израз.
Затова трябва да прекъснете вашата омраза, страха си, злите си мисли. Само чрез по-чисти мисли - чрез мислите на любовта можете да изкорените силата, която е изникнала в миналото (може би и вчера) чрез собствената ви безжалостна мисъл. Мъдреци, а дори и обикновени хора, са изпитали, че никое животно, ни насекомо не мъчи ония, които живеят закона на любовта, т.е. обичат всеки живот. Някога и вие ще знаете, както и аз: че Единният живот живее у всички.
Убийство
, значи да лишиш живота от формата му: да отнемеш на Бога формата на един израз.
Той е целия живот. Животът, тайнствената сила, която човек никога не може де отгатне, е Божествената същина -едничката действителност във всичко, във вас, в Мен. Чистота от отрова. Защо ядете, пиете, дишате вие всички - или почти всички - отрова, и дори я впръсквате в кръвта си? Защото други правят това?
към текста >>
10.
СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
За пръв път се опитват чисто християнски (в истинска смисъл на думата) методи на обществена борба, изключващи насилието, омразата,
убийството
.
Тук тия борби пораждат и засилват стремежа към освобождение от чуждото подтисничество. Но още по-важни са тия борби в Индия, поради новите схващания и методи, които се изнасят и на дело се изпитват в живота. За пръв път в историята на човечеството мистичната мисъл се явява в ролята на съзнателна организаторка и ръководителка на широки обществени борби, прилагайки методи, които единствено й са присъщи. За пръв път се прави опит да се свърже въпроса за хляба и материалното съществуване с въпроса за духовното издигане на личността, като истинска гаранция и смисъл на всяко развитие. За пръв път се прави величав опит да се използува като метод на духовното повдигане не само ограниченото по обсег въздействие върху отделни индивиди, а и широкото и мощно раздвижване на народните маси, взаимното масово съревнование и поощрение, доведено до един възрастващ стремеж към подвиг, мъченичество и самопожертвуване в полза на онеправданите и страдущите, както и в полза на цялото човечество.
За пръв път се опитват чисто християнски (в истинска смисъл на думата) методи на обществена борба, изключващи насилието, омразата,
убийството
.
Мистичната мисъл излиза от тесния кръг на индивидуалната затвореност, на полупасивното отнасяне към общото и все повече влошаващо се бедствено положение на цялото човечество, за да призове към активна намеса в живота именно тия, който са действително носителите на чистия и възвишен идеализъм - хората на истинския мистицизъм. Движението в Индия е в своето начало. То може да затихва временно, но само за да се разгори отново с по-голяма сила. То е едно духовно растене на борещите се маси, което всеки момент изменя фактическото съотношение на обществените сили. Неговият краен резултат ще бъде пълното възраждане за един нов живот на борещите се народни маси.
към текста >>
11.
КНИГОПИС
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
за въоръжения, а и другите народи се надпреварват по същия път, една шепа идеалисти, миротворци, които отричат всека война и всяко
убийство
като методи за разрешение, каквито и да е въпроси, се сбират това лято в южна Франция, доброволно, без заплата да работят, да помогнат на пострадалото население от наводнение.
Ганди с 300 мил. индуси прилагат Христовите методи и по този начин лъжата на „християнските" народи става явна. Победата на Ганди е сигурна, защото с него са всички добри хора по целия свят. Той показва пътя на истинското освобождение на всички народи : а той е да следват Божествените закони, а не човешките; да живеят в любов и мир, в правда и доброта. И в Европа, докато Франция гласува напоследък 1 милиард фр.
за въоръжения, а и другите народи се надпреварват по същия път, една шепа идеалисти, миротворци, които отричат всека война и всяко
убийство
като методи за разрешение, каквито и да е въпроси, се сбират това лято в южна Франция, доброволно, без заплата да работят, да помогнат на пострадалото население от наводнение.
От десет години е основан Комитет за доброволна гражд. служба, който всека година организира помощ на пострадали. В 1920 г. във Вердюн, в следващите години в Швейцария, миналата година в Лихтенщайн, а сега (1930) в южна Франция. В цяла книга на френски, немски, английски и есперанто - са предадени възторжените отзиви на французи, англичани, немци, шведи и пр., участвували в творческата, съзнателната, а не разрушителна работа в Лихтенщайн, където братята работили на полето, а сестрите готвили, чистили, и всички като войници на мира с мотика в ръка са градили новия свет на обич и братство между народите.
към текста >>
12.
ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
При внезапната смърт (от нещастен случай, на война,
убийство
и др.
Тъй като всички неудовлетворени страсти като огън горят човека и му причиняват неизразима мъка, то тая област носи името „Ад" (Генан). Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на нисшото земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир. Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде. Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято". Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир.
При внезапната смърт (от нещастен случай, на война,
убийство
и др.
п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир.
към текста >>
13.
ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Те са проповядвали общочовешко братство, били са против войните, против всяко насилие, против
убийството
, смъртното наказание, робството.
Богомилите разпространиха своето учение в Гърция, Сърбия, Италия (Ломбардия), Франция и пр. и навсякъде занесоха лъчите на своите идеи. И тези нови идеи дадоха своите плодове: в 14-15 век се яви ренесансът (хуманизмът), който откърми всички напредничави идеи. А хуманизмът даде тласък, който се чувства и до днес. Богомилството е почти най-ценното, което българският народ е дало на човечеството.
Те са проповядвали общочовешко братство, били са против войните, против всяко насилие, против
убийството
, смъртното наказание, робството.
Тези идеи още не са приложени. Те се стремели на опит да приложат своите идеи чрез уреждане общежития, в които са прилагали великото учение за любовта, мъдростта и истината. Преди да отидем по-нататък, нека споменем няколко мнения за тях, за да се види, как новата историческа наука гледа на тях. Христо Досев[1] казва: „Нищо друго не е известно за живота и смъртта на Богомила, на този несъмнено забележителен, умен и дълбок човек, който зад купчината заблуждение и суеверия, които са се натрупали несъзнателно и съзнателно върху Иисусовото учение, е могъл да забележи, да схване същността на последното и със своите разбирания и стремежи да изпревари и да надмине на столетия и хилядолетия своите съвременици. Животът на Богомила по-вече или по-малко в своята общност бил изпълнение на нравствените заповеди и идеали, дадени от Христа в Планинската проповед". Проф.
към текста >>
14.
СПЕКТРИ - Г.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Защото днес всеки човек се стреми да изпъкне най-много със себе си, всеки иска да опита пълнотата на живота, а вместо пълнотата на живота излиза пълно
самоубийство
, защото вместо тая пълнота човек идва до пълно уединение.
Веднъж посетителят му казал: „Във всеки човек е скрит раят. И ако човек иска, може да настане още веднага раят в него и да продължава през целия му живот. Тая мечта ще се осъществи. Това ще се сбъдне, но по-рано трябва да дойде периодът на човешкото уединение. Това уединение царува днес, особено в нашия век, но още не е напълно приключено, не му е дошъл още срокът.
Защото днес всеки човек се стреми да изпъкне най-много със себе си, всеки иска да опита пълнотата на живота, а вместо пълнотата на живота излиза пълно
самоубийство
, защото вместо тая пълнота човек идва до пълно уединение.
В нашия век хората са се разделили на единици: всеки е скрит в своето подземие и сам отблъсква хората от себе си. Но непременно ще стане така, че ще дойде край на това страшно уединение и всички ще разберат, колко неестествено са се разделили един от друг. Такова ще бъде влиянието на времето и всички ще се зачудят, колко дълго са стояли в тъмнина и не са виждали светлината”. Не само Достоевски, но и всички хора с интуиция са схващали мисията на славянството. Напр. Оскар Уайлд в „De Profundis” казва: „Към най-възвишените животи, каквито съм срещал, принадлежи животът на Верлен и на княз Кропоткин.
към текста >>
15.
ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Меланхолиците са големи скъперници и в своята мълчаливост, ревнивост, завистливост и честолюбие, те са голями мизантропи и често завършват със
самоубийство
.
Надеждата им е непозната, светът за тях е само черен. Те са предвидливи и осторожни, но груби и горди, действуват след дълъг размисъл. Съсредоточени и съзерцателни, способни са на дълбока мисъл. Имат силни идеи и големи познавателни способности, паметливи – макар паметта им да е рожба на труд и работа, голями систематици. Природата им е пригодена за сериозна и настойчива работа, хора способни към голяма ученост.
Меланхолиците са големи скъперници и в своята мълчаливост, ревнивост, завистливост и честолюбие, те са голями мизантропи и често завършват със
самоубийство
.
Този темперамент ражда едни от най-дълбоките философи, мислители и големи изобретатели, както и най-голямите екзалтирани фанатици в живота изобщо, а също и големи заговорници и революционери. Лошите условия често съпътствуват този темперамент, негли rо и го създават у мнозина. Тия хора страдат от нервни болести, ипохондрии и разни мании, разни трески, запеци, камъни, жълтеница, гангрени, проказа и трудно се лекуват. Трябва да употребяват храна, която да разреди кръвта им и да внесе влага в тялото, да избятват самотността, да ходят по слънце, да правят топли бани, да си поспиват повечко и да слушат жизнерадостна и приятна музика. Гласът е нисък, пресеклив и сдавен, изразява тъга и чувственост.
към текста >>
16.
За сатурновата линия - Из беседите на Учителя
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И в тоя си стремеж той се отказва както от всяко
убийство
, тъй и от всякакво ядене на труповете на своите по-малки братя животните.
Той дори понижава своето човешко достойнство и престиж. Не е вегетарианец този, който изнасилва, хули, лъже или клевети и пр. Не е вегетарианец дори и този, който се доволствува с яденето. Кой е тогава истински вегетарианец? Такъв е само оня, който в стремежа си да слуша повеленията на своя вътрешен глас на съвестта, се отказва от всичко порочно и нечисто.
И в тоя си стремеж той се отказва както от всяко
убийство
, тъй и от всякакво ядене на труповете на своите по-малки братя животните.
В такава светлина ние вече по-правилно и по-пълно можем да разберем думите на Христа, който казва, че не осквернява човека това, което влиза в устата, защото отива в търбуха, а осквернява това, което излиза от сърцето, т.е. лошите мисли и лошите чувства. Като казвам горното, че храната сама по себе си не прави човека по-лош, нито по-добър, с това не отричам преимуществата на растителния, и по-специално на плодовия режим, пред месния. Почти всички знаят, че месният режим огрубява тялото, а с това и характера, докато растителният и плодов режим пречистят тялото, освежавате ума и правят човека по-чувствителен както към доброто, тъй и към неговата сянка - злото. Това е гласът на опитността.
към текста >>
17.
НАЙ ВАЖНИЯТ ВЪПРОС- ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Любовта изключва всякакво насилие,
убийство
.
Тя има еднакви отношения и към праведни и към грешни, и към хора и към животни. Любовта подържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на тяхната форма. Там дето тя действува, винаги настъпва едно вътрешно преустройство. И ако се разбират законите на любовта, това преустройство е разумно, не се ли разбират нейните закони, това преустройство носи сътресения и разрушения. Любовта изключва всякакви престъпления.
Любовта изключва всякакво насилие,
убийство
.
Следователно и онова масово организирано убийство, което се нарича война. От гледище на оня абсолютен морал, който Любовта носи, никой няма право да отнеме живота, който Бог е вложил у едно същество. Според божествения ред на нещата, всяко живо същество има право да живее. И който си позволи да отнеме живот, както и да оправдава този акт, нарушава божествения ред на нещата. А наруши ли се този божествен ред, нарушат ли се великите постановления на Живата Природа, идват най-лошите последици в живота.
към текста >>
Следователно и онова масово организирано
убийство
, което се нарича война.
Любовта подържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на тяхната форма. Там дето тя действува, винаги настъпва едно вътрешно преустройство. И ако се разбират законите на любовта, това преустройство е разумно, не се ли разбират нейните закони, това преустройство носи сътресения и разрушения. Любовта изключва всякакви престъпления. Любовта изключва всякакво насилие, убийство.
Следователно и онова масово организирано
убийство
, което се нарича война.
От гледище на оня абсолютен морал, който Любовта носи, никой няма право да отнеме живота, който Бог е вложил у едно същество. Според божествения ред на нещата, всяко живо същество има право да живее. И който си позволи да отнеме живот, както и да оправдава този акт, нарушава божествения ред на нещата. А наруши ли се този божествен ред, нарушат ли се великите постановления на Живата Природа, идват най-лошите последици в живота. Това е една велика истина, която винаги са възвестявали великите Учители на човечеството, неговите светли гении, а не едно произволно лично разбиране на хора със зле организирани мозъци.
към текста >>
18.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Но заради една простъпка -
убийството
на египтянина, абсолютно забранено за един ученик на Бялото Братство, той трябваше да отиде на уединение цели 40 години в пустинята, за да изкупи своя грях.
Благ е Великият Закон, но и справедлив! Да ви припомня ли случая с Мойсей? Мойсей се е учил при най-добрите учители в Египет. Учил е дълго време и е минал през известна школа. И наистина, чудесата, които той е направил пред фараона, показват, че той е имал известни знания.
Но заради една простъпка -
убийството
на египтянина, абсолютно забранено за един ученик на Бялото Братство, той трябваше да отиде на уединение цели 40 години в пустинята, за да изкупи своя грях.
За едно убийство, той трябваше да учи и изкупва цепи 40 години. Чак след това той получи ново посвещение. Като ви напомням голямата отговорност, която има един посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта, колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души. Затова Христос с такава предупредителност наставя учениците си: „Не се наричайте учители! " Ще ме попитате сега, как се познават истинските учители от лъжеучителите, как се познават учителите на Билото Братство от тия на Черното?
към текста >>
За едно
убийство
, той трябваше да учи и изкупва цепи 40 години.
Да ви припомня ли случая с Мойсей? Мойсей се е учил при най-добрите учители в Египет. Учил е дълго време и е минал през известна школа. И наистина, чудесата, които той е направил пред фараона, показват, че той е имал известни знания. Но заради една простъпка - убийството на египтянина, абсолютно забранено за един ученик на Бялото Братство, той трябваше да отиде на уединение цели 40 години в пустинята, за да изкупи своя грях.
За едно
убийство
, той трябваше да учи и изкупва цепи 40 години.
Чак след това той получи ново посвещение. Като ви напомням голямата отговорност, която има един посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта, колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души. Затова Христос с такава предупредителност наставя учениците си: „Не се наричайте учители! " Ще ме попитате сега, как се познават истинските учители от лъжеучителите, как се познават учителите на Билото Братство от тия на Черното? Учителят на Черното Братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността.
към текста >>
19.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
„Още същата вечер отпътувах за Сливен, където, между другото, узнах и следната подробност по
самоубийството
: че брат ми се е самоубил вън от града, дето го намерили неговите другари-офицери, които го отнесли у дома на войнишка болнична носилка, завит със собствения му шинел, така, както големият ми брат в София, без да подозира нищо, е имал видението през нощта".
„Носилката с убития офицер остана при мен, пред леглото ми, обаче когато аз скочих от леглото и исках да извикам, всичко изчезна"... „Излизам на салона, питам домашните си, дали са чули, че вратата се отвори и дали са видели, че много офицери идваха и си отиваха, обаче те нищо не чули и не видели. Но аз твърдя, че това беше действително, и че го видях не на сън, а наяве и то при запалена свещ, която още гореше". За успокоение проверихме и двете входни врати на салона, но те се оказаха заключени". „Изумен съм просто от всичко преживно през изтеклата нощ и досега не мога да се успокоя и да си обясня, какво значи всичко това". След обяд, разправя приятелят ми, у брат си не ходих, обаче, към 6 часа вечерта дойдоха в училището да ми съобщят, че се е получила телеграма от Сливен, в която се съобщавало, че брат ми, офицер в Сливен, се е самоубил.
„Още същата вечер отпътувах за Сливен, където, между другото, узнах и следната подробност по
самоубийството
: че брат ми се е самоубил вън от града, дето го намерили неговите другари-офицери, които го отнесли у дома на войнишка болнична носилка, завит със собствения му шинел, така, както големият ми брат в София, без да подозира нищо, е имал видението през нощта".
към текста >>
20.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Във всички тия учения се прилага насилието, принудата,
убийството
.
Човек, дори в течение на 24 часа, е ту „клерикал", ту „милитарист", ту „капиталист" и „буржоа", ту „социалист". И защото тези четири течения имате дълбоки психологични корени в душата на човека, чийто живот се развива за сега в този кръг, затова така упорито господствувате те - непрестанно трансформирайки се - и в обществения живот. Ала източникът им в душата на човека е още по-дълбок - той се крие в първоизвора на космичните сили. Така, в света на отраженията, клерикализмът съответствува на любовта, милитаризмът - на мъдростта, капитализмът - на истината, а социализмът - на правдата. Клерикализмът, обредната религия, е изопачена форма на любовта, милитаризмът е изопачена форма на мъдростта, капитализмът е изопачена форма на истината, а социализмът — изопачена форма на правдата.
Във всички тия учения се прилага насилието, принудата,
убийството
.
Те всички, в края на краищата, си служат с едни и същи, средства и методи. Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на „княза на този свят, те водят до едни и същи резултати - борби, насилия, неправди, разрушения. Ако иска да добие своята свобода, човечеството трябва да излезе от този омагьосан кръг, в който го удържа една властна, но тъмна воля. То трябва да излезе от тия човешки форми и да влезе в царството на Живата Природа, където няма дори и помен от тях и където царувате вечните сили на любовта, мъдростта, истината и правдата. Постъпва ли по човешки, човек непременно ще се прояви или като клерикал, или като милитарист, или като капиталист, или като социалист.
към текста >>
21.
ЯВЯВАНЕ НА ЗАМИНАЛ - ЗАБРАВЕНАТА ПОЛИЦА
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Моята племенница веднъж в разговор с дядо поп и баба попадия и за да ги утеши, им казала, че има вуйчо войник в Бакърлъка, който можел да направи сеанс, на който да се узнае точната дата на
убийството
на сина им.
Никола, дето учителствуваше моята племенница - Р. К-ва. Почти всеки празничен ден аз слизах от планината и посещавах селото, за да си набавя туй-онуй,и да се видя с познатите си. Свещеник в селото бе един старец, синът на когото, мой познат, завършил Цариградската духовна семинария, много се интересуваше от окултните въпроси, та си беше набавил всичката теософска книжнина, излязла до него време. Той бе запасен офицер и на Каймак-чалан пада убит. Родителите му, смазани от скръб, много искаха да узнаят точната дата на неговото убиване, за да му правят „помен", както това става по селата.
Моята племенница веднъж в разговор с дядо поп и баба попадия и за да ги утеши, им казала, че има вуйчо войник в Бакърлъка, който можел да направи сеанс, на който да се узнае точната дата на
убийството
на сина им.
Един ден, когато бях слязъл в селото, те нагласили една компания от 14-15 души, между които бяха кметът на селото, секр. бирникът, двама офицери и др. неколцина, повикаха ме и ме помолиха да направим нещо за успокоение на старците, родители на убития. Казах им, че сеанс е възможен само при наличността на медиум. - Вие имате ли между вас такъв?
към текста >>
22.
Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE.
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Тя казала: „Този, който е писал това писмо, е наклонен към насилие и престъпление", Банкерът Фроасар от Париж не приел този човек за слуга и три дена по-късно той научил от вестниците, че този същия човек е извършил опит за
убийство
.
Обаче когато дъщеря й отишла по-късно в този пансион и когато стигнало нейното писмо в къщи, тя останала гръмната от изненада. Берта й пишела, че директорът наистина бил гърбав и заеквал. Но после и в пансиона открили тая способност на Берта. На 18 годишната си възраст Берта давала вече такива отговори на всекиго едного за характера му, че тя станала като съветник на много деловити хора. Така, към нея се обръща един банкер, който е искал да услови един слуга, с приложение на самото писмо на момъка.
Тя казала: „Този, който е писал това писмо, е наклонен към насилие и престъпление", Банкерът Фроасар от Париж не приел този човек за слуга и три дена по-късно той научил от вестниците, че този същия човек е извършил опит за
убийство
.
При разследването му той признал, че желаел да бъде приет за слуга, като мислел после да убие банкера и да го обере. На един държавник тя казала да не взема на служба една бавачка, тъй като преди три дена тя станала причина за едно нещастие поради своята разсеяност. И всичко излязло според думите й. На 21-та си година в присъствието на майка си, Берта намерила някакво писмо, прегледала го и рекла: „Този, който е писал това писмо, ще умре след три месеци". Майката погледнала писмото и за малко не извикала.
към текста >>
23.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и
убийството
на Жорес за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на ново установените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар.
И ако тоя метод не държи сметка за астрологическите детерминации, в който случай би дал още по-големи резултати, за това има да съжаляват най-много привържениците на астрологията. Докато в горния случай имаме работа с една преднамерена проверка на стойността на астрологическата традиция, в други случаи стоим при неочаквани пресрещания на официалната наука с отречената наука за космичните влияния. През последните десетилетия науката се добра самостоятелно до факти, които дойдоха да потвърдят редица твърдения на астрологическата традиция. Въз основа на тия новооткрити зависимости между Космоса и нашата планета, върху които е писано също доста обстойно в списанието, можаха да се направят някои забележителни предсказания. Нека споменем един случай за илюстрация.
Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и
убийството
на Жорес за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на ново установените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар.
(Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник Мир в статията „Астробиология") Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на астрологията. Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах и цяла редица учени сметат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои. Америка изпревари в това отношение - там съществува вече висше училище по астрология и сродните ù науки. Естествено, и тук има възражение: понастоящем има не по-малко учени, които са на противно мнение. Нека се изясним.
към текста >>
24.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. МАРТА И МАРИЯ - Г.
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Любовта, по своята същина, изключва всякакво насилие, всякакви неправди, всякакво
убийство
, всякакви войни.
Смисълът на всичките му възражения, изказани по подобни поводи, може да се предаде в следните думи: "Аз и моите ученици нарушаваме човешкото предание, а вие нарушавате Божия закон." Съвременният живот на човечеството, в който се преплитат толкова много традиции - расови, религиозни, национални - често поставя въпроса за "нарушаване на преданията", за нарушаване устоите на обществен строй, подпорите на цивилизацията и т.н. Психологически, всички тия "предания и заповеди човешки" представят целия оня сбор от наследствени черти, от наследствени навици, които хората отпосле са придобили от деди и прадеди. Много от тия черти, много от тия склонности в психиката на човека са вторични образувания - те нямат божествен произход. Но те са още така властни в живота на хората, че определят в края на краищата тяхното поведение, тяхната дейност. И днес хората, подчинявайки се на "човешки заповеди", влизат в стълкновение с основния закон на Битието - Любовта.
Любовта, по своята същина, изключва всякакво насилие, всякакви неправди, всякакво
убийство
, всякакви войни.
Те са несъвместими с един висш, разумно организиран живот. Но съвременните хора, в които все още говорят тъмните животински нагони, са създали цяла философия за оправдание на войната, на масово организираното убийство. Техният ловък интелект, опрян на една внушителна за плиткия ум аргументация, въздига "борбата за съществувание*, съществува в сферата на животинския живот, в основно начало на самосъзнателния живот и го превръща в двигател на прогреса. Създал мощни внушения в умовете на хората, интелектът е който пише "човешките закони", той е, който издава "заповеди" и "освещава" традиции. Той е майстор да облича в нови думи, в "научни" термини стари, прастари заблуди – "човешки предания и заповеди".
към текста >>
Но съвременните хора, в които все още говорят тъмните животински нагони, са създали цяла философия за оправдание на войната, на масово организираното
убийство
.
Много от тия черти, много от тия склонности в психиката на човека са вторични образувания - те нямат божествен произход. Но те са още така властни в живота на хората, че определят в края на краищата тяхното поведение, тяхната дейност. И днес хората, подчинявайки се на "човешки заповеди", влизат в стълкновение с основния закон на Битието - Любовта. Любовта, по своята същина, изключва всякакво насилие, всякакви неправди, всякакво убийство, всякакви войни. Те са несъвместими с един висш, разумно организиран живот.
Но съвременните хора, в които все още говорят тъмните животински нагони, са създали цяла философия за оправдание на войната, на масово организираното
убийство
.
Техният ловък интелект, опрян на една внушителна за плиткия ум аргументация, въздига "борбата за съществувание*, съществува в сферата на животинския живот, в основно начало на самосъзнателния живот и го превръща в двигател на прогреса. Създал мощни внушения в умовете на хората, интелектът е който пише "човешките закони", той е, който издава "заповеди" и "освещава" традиции. Той е майстор да облича в нови думи, в "научни" термини стари, прастари заблуди – "човешки предания и заповеди". За него, който схваща чисто количествено нещата, животът на едно растение, на едно животно, на един човек, в сравнение с голямото, масовото, е незначителен. Той може безнаказано да се унищожава.
към текста >>
25.
DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
В "Не убивай" авторът говори за една нова култура, когато ще бъде изключено всяко
убийство
и изобщо всяко насилие!
В стихотворението: "Тъй съм слаб" поетът се чувствува слаб, изнурен, но знае, че чудният подтик в него, който го обновява, иде от Божественото, от Великата Разумност, която работи вътре в него. Той чувствува своите връзки с този великия извор на живота и че всичко добро, красиво в него иде оттам. В "Другите" авторът, изпълнен с жажда за красота, светлина, чистота и хармония, изпитва болка, като гледа, как човешкият живот е пълен с тъмнина, насилия, неправди. Как всичко това е противоположно на тоя копнеж, който пълни душата му! В "О, бурен ручей" той казва, че за него не е достатъчно само тихото дело, но той се чувствува, че е готов и за мъченичество, за венец от тръни; той копне за тях, за да украсят неговия възторг.
В "Не убивай" авторът говори за една нова култура, когато ще бъде изключено всяко
убийство
и изобщо всяко насилие!
В стихотворението "Откъде съм? " авторът се чувствува чужденец, изгнаник от родина и пита цветята, звездите за своя род, но и те не знаят! И блуждае той в чуждата страна, замечтан по вечната родина. В "Сладък дъх* той посещава градина, вслушва се в хора на пчелите и добива вяра, че "иде златният век на бъднините", когато човек отново ще се върне в рая! В "Често отслабват" говори как в минути на умора, когато сетни сили "мъждиво трептят", той се обръща с молитва към Безграничния, за да почерпи сили в борбата за нов живот.
към текста >>
26.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Всички отрицателни прояви днес в живота – лъжата, завистта,
убийството
, грешният живот – показват, че няма изобилие.
– Хората имат нужда от новото. Новото иде да подкрепи старото. В природата върху старото клонче израства новото клонче. И после върху това ново клонче израства друго ново. Консервативните течения не знаят, че върху новото ще се явят листата и плода.
Всички отрицателни прояви днес в живота – лъжата, завистта,
убийството
, грешният живот – показват, че няма изобилие.
Хората се бият за една бутилка вода, но ако има един изобилен извор, щяха ли да се бият? Тогава има за всички. – Какво е положението на света днес? – Има едно раздрусване днес в света. Старите методи си отиват.
към текста >>
27.
НА ВЪЗНЕСЕНИЕ НА ВИТОША - БОЯН БОЕВ
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Нека не забравяме, казва по-нататък Пиоб, че ако Франция бе въвлечена в голямата война през 1914 г., то бе като последица от
убийството
на австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд от един сърбин в Сараево (Босна) Франция нямаше нищо общо със смъртта, нито с убиеца, нито дори с местото на атентата.
насам бе диктувана от тоя нещастен договор, който Хенрих II беше принуден да подпише. Останалото се вмъква като разновидности, които произвеждат прилива и отлива в историята на един народ. Но всичкият ù животрептящ интерес може да се схване, само ако европейската проблема се разгледа съгласно конструкциите на геометричната система на Нострадамус. Това би ни накарало да излезем от рамките на това първо проучване и трябва да се направи, само след като бъдат взети пред вид и съседните на Франция народи. Испания (подписала договора от Cateau Cambrésis), Германия (с еволюцията на Хохенцолерните), Австрия (която от първостепенна сила в Централна Европа се вижда напълно унищожена от голямата война), Англия, (чието особено географско положение я прави заинтересована наблюдателка на европейската политика) – това са непосредствените фактори, които въздействуват върху Франция.
Нека не забравяме, казва по-нататък Пиоб, че ако Франция бе въвлечена в голямата война през 1914 г., то бе като последица от
убийството
на австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд от един сърбин в Сараево (Босна) Франция нямаше нищо общо със смъртта, нито с убиеца, нито дори с местото на атентата.
Наистина, човек не може да разбере, как след тоя факт работите са се заплели до степен да ни доведат до общата мобилизация от 2. август 1914 год., ако не познава историята на Европа. Също така не може да се схване целият детерминизъм, чиято резултантна е тая война, ако не се проучат разните конструкции на европейските народи, построени съгласно системата на Нострадамус. Трябва, следователно, да се проучи всека от тия конструкции по отделно и едва най-после да се вземе предвид тяхната комбинирана и взаимна игра, Пиоб се вижда още принуден да отложи изложението на тия трудове за по-късно. Но нека вземем, казва коментаторът, само резултантната: през 1914 г.
към текста >>
28.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
При всеки удобен случай вие твърдите, че насилието,
убийството
с цел да се изяде едно животно, е нещо противоприродно.
Това са вашите вътрешни вериги! “ Борбата за великото освобождение е почнала! Тя чака своите герои! ... Етични основи на вегетарианството. При споровете си с вегетарианците, хората, привърженици на месния режим, изтъкват следното съображение: — Вие, вегетарианците сте привърженици на природното, на естественото.
При всеки удобен случай вие твърдите, че насилието,
убийството
с цел да се изяде едно животно, е нещо противоприродно.
Но вярно ли е, за жалост, това? Не дава ли ни самата природа пример на безпощадна жестокост? Погледнете в морето! Какъв морал, каква любов към ближния има там? Големият изяжда малкия без да помисли даже за никакви теории на милосърдие.
към текста >>
29.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Наред с млякото, с което кърмиш и отхранваш своите деца, закърми ги и с духът на великата любов: За да израснат с любов и само любов да проявяват в живота; за да не ги обземат и ръководят лоши мисли и престъпни желания; за да се трудят честно и тъй да заслужат всичко нужно за живота, а не да измамват и насилват себеподобните си: за да не вземат нивга оръжие в ръка и да се обучават на
убийство
, а после да нападат и избиват хората от другите страни; за да е вечно жива и будна в тях съвестта и да пазят всякога и всякъде чиста и светла своята душа.
Ти си източник на любов и радост, източник на живот и красота. Пред теб се прекланям аз смирено и към тебе отправям своята най-гореща и сърдечна молба: Бъди разумна и смирена, мила и достойна дъщеря на своя всесилен и всеблаг небесен Баща. Живей за Негова радост, за Негова слава и гордост. Тогава и ти ще бъдеш радостна, доволна и щастлива през дните на своя живот. Бъди нежнолюбяща и благородна майка на света.
Наред с млякото, с което кърмиш и отхранваш своите деца, закърми ги и с духът на великата любов: За да израснат с любов и само любов да проявяват в живота; за да не ги обземат и ръководят лоши мисли и престъпни желания; за да се трудят честно и тъй да заслужат всичко нужно за живота, а не да измамват и насилват себеподобните си: за да не вземат нивга оръжие в ръка и да се обучават на
убийство
, а после да нападат и избиват хората от другите страни; за да е вечно жива и будна в тях съвестта и да пазят всякога и всякъде чиста и светла своята душа.
Защото тогава и само тогава ще зацари мир и любов по цялата земя. И само тогава ще бъде спокойна и радостна твоята душа, че ти си отхранила мирни, любещи и благородни, щастливи и свободни чеда. Т. Ч. Книжнина Хората на война, от Андреас Лацко. Цена 30 лв.
към текста >>
30.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Свидетели сме на последните предсмъртни гърчения на една загиваща вече култура, — култура на жестокостите и насилието, култура на егоизма и разединението, култура на
братоубийството
, на омразата, на тъмнината, на злото.
В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Нов Свят иде! Побързайте да станете щастливи! (Н.) Книжнина Вести Нов Свят иде!
Свидетели сме на последните предсмъртни гърчения на една загиваща вече култура, — култура на жестокостите и насилието, култура на егоизма и разединението, култура на
братоубийството
, на омразата, на тъмнината, на злото.
Отива си вече тъмния период в историята на човечеството. Преброени са дните на злото, което досега като всевластен господар е царувало над измъчената земя. Предутрин е. След дългата нощ, зора се вече сипва в историческия път на човечеството. И буйни потоци светлина вече нахлуват в съзнанието на хората.
към текста >>
Това е гласът на пробудената съвест у човека, който е съзнал своята лична виновност като съучастник в организираното
убийство
, наречено война, който не ложе така лесно да се самооправдава и да си прощава, и който иска с делата си да изкупи своята вина.
Н. КНИЖНИНА Аз убих! — драма в три действия и пролог от Морис Ростан. Доставя се от книгоиздателство „Посредннк“, бул. Дондуков, № 61, София. Цена 20 лв.
Това е гласът на пробудената съвест у човека, който е съзнал своята лична виновност като съучастник в организираното
убийство
, наречено война, който не ложе така лесно да се самооправдава и да си прощава, и който иска с делата си да изкупи своята вина.
Това е гласът на човека, който никога вече не ще стане покорно оръдие в ръцете на народните палачи, никога вече не ще вземе оръжие в ръце, никога вече не ще потъпче съвестта си, — гласът на Бога в неговото сърце. Това е гласът на този, който никога вече не ще дигне ръка да убива! Гласът на пробудената човешка съвест! Той се издига вече от хиляди пробудени души. - Той се носи над цялата земя.
към текста >>
31.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За разумния, за истински моралния човек, който е свободен от хипноза на навика и на „общественото мнение“ е ясно, че преди човек да може да направи сериозна крачка към своето духовно издигане и усъвършенстване, той трябва да се откаже да убива или да става причина за
убийство
на животните, като се откаже да се храни с техните трупове.
След това тe със своите окървавени ръце и съвести (защото кръвта с вода не се измива), ще отидат в църква, ще палят свещи, ще се молят на всеблагия Бог, — на Бога на любовта, да им прости греховете. Ще се опитват чрез съответно настроение, песни, молитви, богослужение, да се издигнат над низшето, плътското, греховното, и да се приобщят към духовното, към съвършеното, идеалното, Божественото. Тези, които преди няколко часа проляха кръвта на едно невинно животно, за да удовлетворят своя противоестествен навик да се хранят с кървава храна, за да утолят извратените желания на своя стомах, те същите ще искат сега да се свържат, да се приобщят към Бога, към Висшата Любов! Това е абсурдно, това е невъзможно! То е допустимо само за едно помрачено, раздвоено съзнание.
За разумния, за истински моралния човек, който е свободен от хипноза на навика и на „общественото мнение“ е ясно, че преди човек да може да направи сериозна крачка към своето духовно издигане и усъвършенстване, той трябва да се откаже да убива или да става причина за
убийство
на животните, като се откаже да се храни с техните трупове.
Ако искаме наистина да бъдем християни, религиозни или морални хора въобще, ний трябва да се откажем да ядем месо. Ако искаме да запазим хармонията в живота изобщо и в себе си частно, ний не трябва да убиваме, нито да ставаме причина за убийство. Първата сериозна стъпка в областта на духовния живот, — това е вегетарианството. За Върховното Съзнание, което прониква вредом и което ние наричаме Бог, е все едно каква кръв се пролива — човешка ли или животинска. За Бога е еднакво свещен и скъпоценен както човешкия живот, така и тоя на животните.
към текста >>
Ако искаме да запазим хармонията в живота изобщо и в себе си частно, ний не трябва да убиваме, нито да ставаме причина за
убийство
.
Тези, които преди няколко часа проляха кръвта на едно невинно животно, за да удовлетворят своя противоестествен навик да се хранят с кървава храна, за да утолят извратените желания на своя стомах, те същите ще искат сега да се свържат, да се приобщят към Бога, към Висшата Любов! Това е абсурдно, това е невъзможно! То е допустимо само за едно помрачено, раздвоено съзнание. За разумния, за истински моралния човек, който е свободен от хипноза на навика и на „общественото мнение“ е ясно, че преди човек да може да направи сериозна крачка към своето духовно издигане и усъвършенстване, той трябва да се откаже да убива или да става причина за убийство на животните, като се откаже да се храни с техните трупове. Ако искаме наистина да бъдем християни, религиозни или морални хора въобще, ний трябва да се откажем да ядем месо.
Ако искаме да запазим хармонията в живота изобщо и в себе си частно, ний не трябва да убиваме, нито да ставаме причина за
убийство
.
Първата сериозна стъпка в областта на духовния живот, — това е вегетарианството. За Върховното Съзнание, което прониква вредом и което ние наричаме Бог, е все едно каква кръв се пролива — човешка ли или животинска. За Бога е еднакво свещен и скъпоценен както човешкия живот, така и тоя на животните. Само ний хората, със своето ограничено съзнание, със своите тесни възгледи, можем да правим разлика между двете. Грехът при убиването на животно е не по-малък от този при убиването на човека.
към текста >>
А следствията от
убийството
на животните и храненето с месото им са лоши и те винаги ще тегнат на хората, ще нарушават хармонията в живота им, ще им докарват страдания и ще спъват духовното им развитие.
Природата, — живата, съзнателна, разумна природа, или, по-ясно казано, висшите разумни сили, които работят в нея и направляват целокупния живот, винаги ще балансират неизчислимите страдания на животните, причинени от хората, със страдания на самите хора, и реките от проляната животинска кръв ще балансират с реки от човешка кръв. Върховната Божествена Правда е неумолима: тя винаги отрежда за хората такива резултати, каквито причини-дела те са положили в живота си: — посеяното с изтребването на животните кърваво семе отпосле хората жънат във вид на кървава жътва: взаимноизтребление и катастрофи. Христос е казал, че земята и небето може да преминат, но нито резка от Божия Закон не може да се изтрие, да се не изпълни. И още, че ни косъм от главата ни не може да падне без волята Божия. От това следва че ний, хората, не можем да направим нито една постъпка, безразлично добра или лоша, без да изпитаме, по-рано или по-късно, нейните следствия.
А следствията от
убийството
на животните и храненето с месото им са лоши и те винаги ще тегнат на хората, ще нарушават хармонията в живота им, ще им докарват страдания и ще спъват духовното им развитие.
Ето защо, време е човекът-звяр да се сепне, да прозре престъпната същност на своите отношения към животните и да престане да ги принася в жертва на своето чревоугодничество. Време е вече днешния човек или, по право, днешното человекоподобно същество да съзнае своето дълбоко падение, своето грамадно отклонение от правия път на своя естествен развой и да се повърне назад, към идеала на истинския човек, олицетворение на красотата, чистотата, хармонията, живущ в рая на Любовта, Мъдростта и Истината, в постоянна връзка със своя Първоизточник — Бога, Който му е казал, казва му и днес: „Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за ядене“. Битие, 2:29. МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЕЗИК Това, което отличава човека от другите същества, е неговата реч. И можем да кажем, че човекът е първото същество на земята което говори.
към текста >>
32.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те напрягат ум да изнамерят нов газ, нов начин за
убийство
, за взаимно изтребвана.
Творец на всичко това е малкото двуного същество — човек. И очите на този човек вечно блуждаят. Забиват се в земята и вадят богатство, впиват се в небесната вис, разхождат се от планета на планета, от звезда на звезда. Но тия човеци понякога полудяват. И тогава те се карат помежду си и воюват, а това е най-ужасното, най-лошото.
Те напрягат ум да изнамерят нов газ, нов начин за
убийство
, за взаимно изтребвана.
И защо е, защо е това? Навярно липсва нещо на оня, който лети като птица, впряга силите на природата, подчинява огромни лостове! И какво е то? Навярно най-голямото липсва, най-същественото. Да! И тази липса се нарича любов.
към текста >>
33.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Докато преди четири години живота за мен нямаше никакъв смисъл и аз блуждаех отчаян между престъплението за удовлетворението на нисшата си природа и
самоубийството
, сега, макар и с 20 годишна присъда, аз съм пълен с надежди и живота блика в мен.
Трябвало да извърша най-голямото престъпление, да изпитам най-големи страдания, да падна в дъното на ямата и от там в най-тежкия момент на живота си, да доловя лъчите на истинския живот, лъчите на Любовта, пръснати от Бялото Братство. Но както и да е. Всичко това мина и ми се струва като далечен кошмар. Сега от ден на ден моралните ми сили закрепват, смисъла на живота ми се разкрива, любовта ме обгръща със своите нежни криле и аз зная защо живея и защо трябва да живея. Да, благодарение на идеите на Бялото Братство аз съм прероден.
Докато преди четири години живота за мен нямаше никакъв смисъл и аз блуждаех отчаян между престъплението за удовлетворението на нисшата си природа и
самоубийството
, сега, макар и с 20 годишна присъда, аз съм пълен с надежди и живота блика в мен.
Напълно съм спокоен, защото съм предоставил съабата си в ръцете на Този, който стои над всички ни ...“ И.Ш. - (Централен затвор) Лекарите и по-висшите способности на човека. От хиляди години окултната наука твърди, че във всеки човек има скрити заложби, които могат да се развият и да му дадат възможности да възприе ма неща, които не могат да се схванал с обикновените пет чувства. Тия хора, наречени ясновидци, каквито са съществували през всичките времена на човешката история, виждат и чуват неща, недостъпни за обикновения човек. Долуприведения случай, който заемаме от в.
към текста >>
34.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Прочетете ли за
убийство
, обърнете мисълта си към вечния извор на живото, изпратете една силна мисъл по целия свят за неговото велико благо, за неговата ценност, за неговия свещен смисъл.
Колчем разгърнете страниците на всекидневните вестници, чиито колони гъмжат от вести за убийства, престъпления, насилия, неправди, спрете се! Не подхранвайте с любопитството си и с мисълта си плевелите на злото. Доволно са орали и трошили вестникарите — груби каменари. А вие сейте тогава, сейте добрите мисли с щедра ръка и мощен замах. Замахът ви да обгърне целия свят.
Прочетете ли за
убийство
, обърнете мисълта си към вечния извор на живото, изпратете една силна мисъл по целия свят за неговото велико благо, за неговата ценност, за неговия свещен смисъл.
И поискайте в името на Живота: да бъде неприкосновен живота на човека и на всички същества за силите на разрушението. Да бъде свещен живота и формите, които го носят — неприкосновени! Прочетете ли за разпри, вражди, дележи, обърнете мисълта си към всички разумни и добри хора на земята, които са единни, и които работят въодушевени от волята за мир. Присъединете се и вие към тяхната светла мисъл и несъкрушимата им воля за добро. Изпращайте добри, възвишени мисли!
към текста >>
35.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето няколко правила, които ще ви водят към възвръщането на младостта и към дълъг живот: Въздържайте се от гняв, безпокойство, спорове, осъждания, както се въздържате от
убийство
или кражба.
„Живота е нещо повече от ядене, и тялото е нещо повече от дрехите“. Умът е по-ценен от всички неща, за които се употребяват неговите сили. „Праведникът върви по своя път и силите му от ден на ден растат", — ето мъдрост стара и истинска. Дейността и мисълта, които са в хармония с основния Закон на живота, наистина увеличават силата на тялото и на ума. И едната и другата унищожават вярата в остаряване и немощ и ни дават възможности да чувстваме, с течение на годините, увеличаването на нашите физически сили и способности.
Ето няколко правила, които ще ви водят към възвръщането на младостта и към дълъг живот: Въздържайте се от гняв, безпокойство, спорове, осъждания, както се въздържате от
убийство
или кражба.
Те убиват мира на вашия дух и отнемат жизнената сила на тялото ви. Не се стремете, чрез притежанието на външни неща, да добиете сила и щастие. Черпете тези последните от вашия собствен живот. Всичко, което търсите, е там, скрито дълбоко. Вие може би не го съзнавате, но това е така, и, докато поискате, исканото ще се яви пред вас.
към текста >>
36.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 53
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние не сме осъдени да живеeм в постоянно
братоубийство
.
със своите братя. Народите не са виновни. Tе не се мразят. Tе не си желаят злото защото те няма какво да делят! Интересите на българския и сръбския народи не са противоречиви, — те са едни и същи.
Ние не сме осъдени да живеeм в постоянно
братоубийство
.
Ний можем да живеeм в мир и съгласие. Нашите интереси изискват това. Ако има някаква пречка за помирението, сближението и дори обединението на двата братски народа, това е шовинизма на привилегированите, войствено настроени съсловия, който е еднакво силен и в двете страни. Но бива ли огромните народни маси да стават жертва на злата воля и заслепението на тези малки групи? — Не!
към текста >>
37.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Че как можем с месо и кръв на твари нам подобни Алчното си тяло да гоим и с
убийство
на други Живи създания да подкрепяме живота си?
— Само зверовете диви Глада си с живо месо утоляват и то не всички: Коне, овце, бикове ... все с трева се хранят мирно. Само свирепите хищници—лютите тигрове. Жестоките лъвове, алчните вълци и мечки Обичат кръв да проливат. Какъв престъпен обичай! Каква ужасна гадост: черво черва да поглъща!
Че как можем с месо и кръв на твари нам подобни Алчното си тяло да гоим и с
убийство
на други Живи създания да подкрепяме живота си?
Не е ли срам за нас, окръжени тъй щедро от даровете На благодатнита земя, нашата майка — кърмачка Страстно със зъби жестоки да късаме и порим с наслада Раздрани трупове, като люти диви зверове? Не можете ли без месна храна да насищате. Хора, вашия вълчи глад и алчност ненаситна? Бил — казва преданието — Златен Век, не напразно Така назван: живели са хората щастливо, кротко, Доволни и сити били само от земни плодове; С кръв уста си не сквернили. Тогаз и птиците свободно Широм въздуха цепили, а страшливи зайци Безстрашно в поле тичали; на вждица риба Не висяла жертва на доверието, нямало Хитри примки и капани; страх, измама, злоба що е Никой нито знаел.
към текста >>
С
убийство
не откъсвайте от плуга работния вол, Нека той, наш верен слуга умре от своя си смърт.
Страшен е ваший гнусен обичай и хлъзгав пътя ви Към престъпления, хора! Човек, който, слушайки Жалкия предсмъртен рев, коли, теле неповинно, Който убива агнето като дете, Който птицата небесна бие за забава. Или нарочно с ръката си я мушва и яде, — Той не трудно ще се реши и човек да погуби. На тоз жесток нрав сал людоядството подхожда. О, свестете се, не убивайте, недейте, братя!
С
убийство
не откъсвайте от плуга работния вол, Нека той, наш верен слуга умре от своя си смърт.
Не трепете стадата беззащитни — нека те Ви обличат и сгряват с мекото си руно, И ви поят с млякото си щедро, мирно живейки И умирайки спокойно на пасбищата наши. Хвърлете примки и капани! Птиците небесни Оставете безгрижно да хвъркат и пеят на свобода. Хитро сплетените мрежи и куки със смъртни примамки Хвърлете! Наивните риби с коварна измама не ловете, Уста си с кръв на живи твари не сквернете!
към текста >>
38.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И затова тази работа трябва да бъде подета искрено и сериозно, от хора достойни, с доказана добра воля, за да няма съдбата на по-раншното ни съюзяване, което завърши с
братоубийство
.
Наложителен, неизбежен, съдбоносен. Защото, наистина, от неговото правилно разрешение зависи бъдещето на народа ни! Ако ние с братята си по кръв не се помирим, то тогава какво повече можем да сторим? — Остава да очакваме неизбежните в такъв случай войни и катастрофи. Ние се нуждаем от истинско сближение, а не от дипломатически фокуси със съмнителни резултати.
И затова тази работа трябва да бъде подета искрено и сериозно, от хора достойни, с доказана добра воля, за да няма съдбата на по-раншното ни съюзяване, което завърши с
братоубийство
.
Но — кръст на миналото. Нека се почне наново. Пожелаваме искреност, разумност и добра воля и на двете страни — сърбите и българите, за да се дойде със сигурност до желаното и от двата народа трайно помирение и сближение. Колкото и да са трудни въпросите, които предстои да се разрешават, с добра воля всичко ще се уреди. Защото само в обединението, на базата на равноправието, е нашата сила и нашето бъдеще.
към текста >>
39.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Може би силите на злото още веднъж ще се разразят в ярост и бяс, обладавайки човека, вдъхвайки му безумието на
братоубийството
.
Тогава ще се явят светли мисли и чувство и силна воля, за да реализирате новото, де го въплътите в живота си и да създадете новата култура." Учителя Новата култура на братството, в която ще доминира колективният интерес и ще се създадат добри условия за всички, идва. Тя иде тъй, както утрото иде след тъмната нощ, както пролетта иде след дългата зима. Нищо не може да я спре, нищо не може да я отклони, нищо не може да забави нейното идване. Може би ще се извият още няколко зимни виелици и бури. Може би тъмнината още известно време ще тържествува над измъчената земя.
Може би силите на злото още веднъж ще се разразят в ярост и бяс, обладавайки човека, вдъхвайки му безумието на
братоубийството
.
Но това ще бъдат последните усилия, последните отчаяни напъни на стария свят да спаси живота си, който гние, разлага се, умира. Пролетта на човечеството иде с бързи стъпки и зове към пробуждане цветята на новия живот. И те се пробуждат. Разпукват се навред по цялата земя редките още ранобудни цветя — въплъщение на великите идеи на братството и любовта. Новото, това е — „да застанем на гледището на човещината и да оценим всеки като човек, с право и стремеж за живот и за ползване от всичките му блага.“ Новото, — това е всички ний, хората населяващи земното кълбо да се почувстваме като клетки на един общ организъм, като части на едно неразривно цяло, което не може да се дели, да се почувствуваме като родни братя, каквито наистина сме.
към текста >>
40.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Какъв ще бъде този нов живот, каква ще бъде тази нова култура, която се подържа с
убийството
на животните и с трупояденето?
С всяка нова хапка ние засилваме позициите й в нашия собствен организъм. Как можем тогава да бъдем здрави, разумни, щастливи? Нека се не лъжем: отровата си е отрова и за силния и за слабия, тя си остава една и съща, взета в малко или в голямо количество. Ако ние всеки ден по малко разрушаваме това, което животът в нас гради, то какви могат да бъдат резултатите освен израждане и смърт? Влизането ни в пътя на новия живот непременно трябва да бъде предшествано и съпроводено с възприемането на нова, чиста и здравословна храна, както духовна, така и физическа.
Какъв ще бъде този нов живот, каква ще бъде тази нова култура, която се подържа с
убийството
на животните и с трупояденето?
Ние не можем да си представим едно обновено човечество, при което да съществуват скотобойни и касапници. Ето защо, реформата в храненето, вегетарианството, ще бъде основата, върху което ще се изгради истинския нов живот на земята. Без тази основа, нищо солидно, нищо дълготрайно, нищо разумно не може да бъде изградено. Без вегетарианството колкото и да се мъчим да обновяваме живота и да го слагаме върху разумни основи, ние все пак ще имаме само кръпки върху стария гниещ живот. Месото на животните е извор на смърт и разрушение за човека и тези, които желаят да живеят разумно и да вървят напред, ще се откажат от него, като с това скъсат с един минал етап на човешкото развитие, който ни свързва с животните, и започнат истински човешки живот.
към текста >>
41.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Има ли по-голямо престъпление от това на
братоубийството
?
Заменхоф) Писмо за произхода на Есперанто, (Продължение от брой 57) Словото на Учителя. Работа и почивка (Из беседата, държана от Учителя на 12. XI. 1933 г.) Къде е нашето благо? (Т. Ч.) Ледовете се топят Има ли нещо по лошо от това, да гледаш как двама родни братя се бият и убиват? Има ли нещо по-страшно, по-опасно от омразата, ненавистта и злобата, които изпълват сърцата на двама родни братя и ги опълчват един срещу други?
Има ли по-голямо престъпление от това на
братоубийството
?
Но има ли и нещо по-радостно от това, да видиш как двама такива враждуващи братя се помиряват, опрощават, подават си ръка, с доброто желание да забравят всичко минало и да премахнат всички прегради, които ги делят и опълчват едни срещу други? Има ли нещо по-обнадеждващо от това, да виждаш как ледовете на омразата, неразбирането, заблуждението, сковали сърцата на тия двама братя, се топят бързо под топлия повей на едно ново течение, обгърнати от лъха на любовта? Има ли нещо по-светло от това, да се пробуди наново братската любов, братското единение, братската взаимопомощ? Зла съдба беше хвърлила един срещу други двама родни братя,— българите и сърбите — две племена от един и същ народ, югославянския, в кървава междуособна борба. Зла съдба беше заслепила умовете им, карайки ги да виждат в лицето на другия своя най-страшен и всегдашен враг.
към текста >>
42.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
При тази външна раса се е учил Каин и от тях той е научил насилието,
убийството
и пр.
И всички управляващи днес са Каиновци, а Ситовците, които бяха заробени, станаха работници и почнаха да обработват земята. Така че, причините за съвременните социални кризи се крият далеч в миналото. Каин и Авел са родени от една майка, и от двама бащи. Според окултната наука, в онова време, когато Адам е бил в рая, извън рая е съществувала друга една раса. И от тази раса е дошъл черният адепт, наречен в Писанието сатана, който прелъстил Ева и от него се ражда Каин.
При тази външна раса се е учил Каин и от тях той е научил насилието,
убийството
и пр.
и в него се заражда гордостта, тщеславието да управлява земята. И той убива брата си, за да му вземе богатството. Ще попитате: защо така? Ако Природата е допуснала греха, това не е слабост, а за да се прояви нещо по-велико от това, което е. Според окултната наука, човек по-рано е живял на една друга земя, където е бил във връзка с по-напреднали същества, които някои наричат ангели.
към текста >>
43.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Непознаването става престъпление, когато то позволява гнусота каквато е войната: нашето непознаване парализира нашето сърце, когато то трябва да протестира, живо да застане против заповедта за
убийство
на нашите скъпи.
А то ще рече да заживеем като братя, да устроим живота си върху началата на сътрудничеството и взаимопомощта, да бъдем готови да жертваме пред олтара на Любовта нашия личен, класов и национален егоизъм. Вие, силни икономически, вие богати и заможни, отворете сърцата си за да ги озарят топлите лъчи на братската любов и направете жертвата — дайте от благата, които ражда и молци ги изядат и на вашите гладни и голи братя, за да бъдете и вие спокойни и братята ви доволни. Така ще дойдат истинския мир и хармония между човеците. Това е задачата на днешното време. Б р а н д КЪМ МОИТЕ СЕСТРИ Разделени от хилядогодишни прегради, ние не можахме до сега да обменяме нашите мисли и поради това ние не се познаване един други.
Непознаването става престъпление, когато то позволява гнусота каквато е войната: нашето непознаване парализира нашето сърце, когато то трябва да протестира, живо да застане против заповедта за
убийство
на нашите скъпи.
Ние сме изложени на войната също така както нашите прамайки бяха изложени на чума и холера. Сега чрез хигиената ние знаем да се защитаваме от тези болести; но против най- ужасната — войната, ние сега съглеждаме средството: хигиена против войната, хигиена на сърцето, главно на майчините сърца. И сега ние ви зовем към лекуване. . то не търпи отлагане... Погледнете на около си как по всякакъв начин се приготвя връщането на „чудовището война", как то показва своята кръвожадност. Нека бърже да съзнаем нашия дълг, или то ще вземе кръвта на нашите скъпи.
към текста >>
44.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Има сили, които ни подтикват към единение и братство, но има и такива, които ни разединяват и ни тласкат към
братоубийство
.
Г.) Словото на Учителя. Егоизмът като причина за усилените времена (По беседа от Учителя, държана на 18 февруари 1934 г.) Книжнина. Хроника Към братята сърби! (Гласът на българския народ) Времето бързо върви, и ако ние не го използуваме да направим доброто, което днес може да се направи, ако ние изпуснем сгодния момент да направим решителна и твърда стъпка към примирение и сближение, ако ние не придружим думите си, излиянията си, настроенията си днес за братство и забрава на миналото с живи дела, със смели постъпки в това направление, то ние вършим ужасно престъпление пред двата братски народа, ние поставяме на изпитание съдбата им — тикаме ги към пропаст! Защото има сили, които работят за доброто.
Има сили, които ни подтикват към единение и братство, но има и такива, които ни разединяват и ни тласкат към
братоубийство
.
Има сили, които ни влекат към жертви, разбирателство, общност на интересите, но има и такива, които ни вдъхват егоизъм, омраза, желание за насилствено надмощие и подтисничество. И тия сили работят по един и същ начин, едновременно, по-силно или по-слабо, и с двата народа. Ето защо, ако ние пропуснем удобния момент, ако ние отлагаме решителната стъпка, ако не подкрепим навреме думите си с дела, то целия този поток от фрази и излияния на братски чувства ще бъде отвлечен от времето, ще отмине като пролетни води, и в края на краищата ще останат пак два настръхнали и озъбени един срещу други народи, дебнещи се постоянно един други. „Има време за всяко нещо". Но и всяко нещо трябва да бъде направено на времето си.
към текста >>
45.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Една демонска вълна, която обсебва умовете, опустошава сърцата и тика волите към
братоубийство
, разрушение, всеизтребление.
Ч.) Преглед Словото на Учителя. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека (По беседа от Учителя, държана на 15 април 1934 г.) Чистенето (Д-р Стефан) Кромидът (Из в. „Добро здраве“) Духовната пролет (Auroro) Книжнина НАЦИОНАЛИЗМЪТ КОПАЕ ГРОБА НА НАРОДИТЕ! Една вълна се носи по света, а най-вече в Европа — една вълна черна, страшна, смъртоносна. Една вълна, която заплашва да унищожи, или поне временно да потопи всичко хубаво, всякакъв стремеж в човечеството към единство и истински нов живот.
Една демонска вълна, която обсебва умовете, опустошава сърцата и тика волите към
братоубийство
, разрушение, всеизтребление.
Една вълна, която, обосновавайки се на националния егоизъм, заслепявайки хората и народите да не виждат единството на своите интереси, ги опълчва едни срещу други, подготвяйки новата общочовешка касапница, новата нечувана, всеунищожителна война. Каин е още жив в света. и действа усилено. Наближава пак неговото време и затова той денонощно готви своите смъртоносни оръжия. Бедното човечество!
към текста >>
46.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Убийството
на крал Александър Стопански съвети (К.) Погрешките (Г. С.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Кооперация или задруга Възвръщане, стих. (Х) Възпитанието на човека преди раждането (Г. С. Г.) Словото на Учителя. Новите принципи и методи и възпитанието на човека (Из беседата от Учителя, държана на 2 септември 1934 г.) И свет во тме светится (Продължение от бр. 100 и край, Житен Клас) Преглед.
Убийството
на крал Александър Стопански съвети (К.) Погрешките (Г. С.
Г.) Кон и риба (басня, Дядо Благо) Хроника Книжнина КООПЕРАЦИЯ ИЛИ ЗАДРУГА? Прочитайки горното заглавие, може би някои от нашите читатели ще помислят, че тук се касае до думите: да се замени чуждата дума „кооперация” със славянската дума „задруга”. Ще побързаме да предупредим навреме: Не, не е въпроса за промяна на думата, на външната дреха - наименованието. Въпросът тук е до промяна на съдържанието, на същността на кооперацията, или по право, до изграждане на нещо ново, на един нов, по съвършен тип „кооперация” или свръхкооперация. Въпросът тук е: от това място, до което сме достигнали, да се направи една крачка напред.
към текста >>
Чрез всека хапка майката влага и една положителна мисъл и същевременно отвращение от всяко
убийство
, престъпление и дори от всека отрицателна проява.
Комуто е много дадено и много се изисква. Тъй и делото на майката е голямо. От нея се изисква също много. Чрез млякото майката кърмачка трябва да внесе от най-хубавото, което има в себе си. Идеята за мир и братство между всички народи, да бъде основния камък в оградата на бъдещето.
Чрез всека хапка майката влага и една положителна мисъл и същевременно отвращение от всяко
убийство
, престъпление и дори от всека отрицателна проява.
Само така ще израсте едно здраво поколение, със здрави разбирания. Поколение с доминиращи добродетели. Поколение, което ще е готово да служи на великия общо-човешки идеал на правда, мир, братство и любов между всички живи същества. Поклон пред великото дело на майката. За това нека всички, които желаем колективно добруване, да я подкрепим, в трудното, но велико дело на възпитанието.
към текста >>
Той прекара в душевна борба цяла седмица, но най сетне се успокои, отхвърли мисълта за
самоубийство
и помоли едноокия си съсед да го изведе на терасата.
Защото ако не Го обичаш, нещата ще се сложат тъй както не си ги очаквал. (следва) Из беседата от Учителя, държана на 2 септември 1934 г. И свет во тме светится (Продължение и край) Стругов едва чак сега почна да мисли за своето дете, за своята жена. Какво ли правят те? Дали знаят всичко, що стана с него?
Той прекара в душевна борба цяла седмица, но най сетне се успокои, отхвърли мисълта за
самоубийство
и помоли едноокия си съсед да го изведе на терасата.
Обикна всички в нещастието си, смиташе всички болни за близки и разговаряше с тях по цели часове. Излизаше на терасата, от гдето се вслушваше в шума на града. От близката църква долитаха звуците на „Аве Мария“, що органа щедро разливаше наоколо. И дивните звуци като вълшебен чар лекуваха изтерзаната му душа. Той потъна в дълбоко смирение.
към текста >>
Житен Клас ПРЕГЛЕД
Убийството
на крал Александър Югославянският крал Александър е станал жертва на едно жестоко покушение, станало при пристигането му в гр.
Ще отключим сърцата на хората с песен. ще открием душите им. както слънцето цветята, за да видят красотата и правдата. С епруветките няма да направя хората по-добри и по-щастливи, а с тия четири кожени върви, които ще трептят и ще настройват духа нагоре към небето, към лазурните висини, към Всемирното Братство. И всички настроени в тая гама, в тоя Божествен тон, ще запеят в строен хор ведно с мен, слепия химик, дивната симфония на Доброто и Обичта.
Житен Клас ПРЕГЛЕД
Убийството
на крал Александър Югославянският крал Александър е станал жертва на едно жестоко покушение, станало при пристигането му в гр.
Марсилия, Франция. Заедно с него са убити и министъра на външните работи във Франция г. Луи Барту и още няколко души. Самоличността на убиеца още не е напълно установена. Който, и какъвто и да е той, обаче, извършеното си остава едно грозно злодеяние.
към текста >>
47.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Прекаленост: мрачно настроение, тъга, самотност, угризения на съвестта, песимизъм, довеждащ по някога до
самоубийство
.
Сатурн според митологията е сваления от небето цар — изгнаник. Той е мрачен, печален, погълнат в себе си, дълбок философ, търсещ причините, корените на нещата. Сатурн е бог на съдбата, предопределението, фаталността. Неговия хълм се намира под средния пръст, който е пръст на Сатурна. Добрите страни на Сатурнововото влияние, когато тая планета благоприятно въздейства са: силен ум, предвидливост, успех във всичко.
Прекаленост: мрачно настроение, тъга, самотност, угризения на съвестта, песимизъм, довеждащ по някога до
самоубийство
.
Липса на Сатурновия хълм означава: нещастие или незабелязано, безлично съществуване. АПОЛОН е бог на изкуствата. Той дава красота, благородство и изтънченост във възприятията. Хълмът на Аполона се намира под четвъртия или безименния пръст. Добри качества: любов към възвишените изкуства, литература, поезия музика, живописъ; Апо-лон дава успех, слава, гений надежда, душевно спокойствие, красота, грация, търпимост, богатство.
към текста >>
48.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Имат се пред вид главно Унгария и Италия, които са давали покровителство на хърватските „усташи“, които организираха
убийството
.
Говори се за съюз между двете държави, който имал пред вид евентуалната подялба на Литва, отказване на Полша от коридора за Балтийско море и общи действия срещу Съветска Русия. Германската дипломация днес прави усилия да привлече дори и Югославия и Румъния или, най-малкото, да охлади техните отношения с Франция. В Сварската област предстои да се извърши плебисцит, в който населението ще се изкаже за или против присъединението към Германия. В заинтересуваните страни цари голямо възбуждение. Югославското правителство е отнесло въпроса за отговорностите по атентата над крал Александър до Обществото на Народите.
Имат се пред вид главно Унгария и Италия, които са давали покровителство на хърватските „усташи“, които организираха
убийството
.
В Съединените щати правителството на Рузвелта е получило голям успех в станалите избори. С това се закрепява политиката на Рузвелт, който със смели и енергични мерки се старае да изведе страната от крайно тежкото положение, в което е попаднала; замиране на индустрията, милиони безработни, финансов крах в небивали размери. На Далечния Изток заплахата за мира като че ли временно престава да съществува. Сключена е спогодба между Съветите и Манджурското правителство за откупуване от последното на манджурската ж. п. линия, която принадлежеше на русите и във връзка с което станаха голяма част от споровете.
към текста >>
49.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Въобще, ако се отказваш от
убийството
и месоядството.
казал соколът,—ето вече от тази минута аз се отказвам да те преследвам! Признавам, че си умен и юнак, достоен за почит и уважение и още повече за един верен, обичен, незаменим другар и приятел. Ела да се побратимим: заедно да живеем, заедно да летим — само за хубост и приказ. Който ни види, да ни завиди! — Добре, — отговорил гълъбът, — но ако се отказваш да гониш и другите гълъби, да не гониш никоя птица.
Въобще, ако се отказваш от
убийството
и месоядството.
— Не. не се отказвам, — отговорил Соколът. Но какво може да пречи това на побратимяването ни? Аз ще си ям пиленцата, ти ще си кълвеш житцето. Така общата трапеза ще бъде по-украсена, но всякой само към обичното ще се присяга.
към текста >>
50.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тяхната религия е религия на
убийството
.
Щастливи са тези, които навреме оценят и възприемат великото благо, което им се дава. П л а м е н Словото на Учителя При какви условия е възможно всичко в живота (продължение от брой 112) Когато се организира една държава или един народ, трябва да се започне от младото поколение. Трябва да се намерят всички онези методи, по които да се възпитава това поколение. Ще кажете - да се възпитава в бащината религия. Че в какво вярваха бащите ви?
Тяхната религия е религия на
убийството
.
Човек, който може да убие едно животно, по същия начин той ще убие и човека. Който е научен да убива, той навсякъде убива. А Любовта изключва всяко убийство. Никой няма право да отнема живота на едно същество, което Бог е поставил да живее в света. Не говоря за нещата направени от хората, но за онова, което Бог е направил.
към текста >>
А Любовта изключва всяко
убийство
.
Ще кажете - да се възпитава в бащината религия. Че в какво вярваха бащите ви? Тяхната религия е религия на убийството. Човек, който може да убие едно животно, по същия начин той ще убие и човека. Който е научен да убива, той навсякъде убива.
А Любовта изключва всяко
убийство
.
Никой няма право да отнема живота на едно същество, което Бог е поставил да живее в света. Не говоря за нещата направени от хората, но за онова, което Бог е направил. Никой няма право да изменя Божествения ред на нещата. Никой няма право да изменя постановленията на свободата, понеже ако ги измени, ще има лоши последствия и ще влезе в закона на невъзможното. А всичко е възможно, когато човек живее по закона на Любовта.
към текста >>
Аз оставам на страна думата „дъновист“, защото тя е употребена тенденциозно, с цел да се очерни и злепостави едно учение, но поставям въпроса принципно: Един човек, който върви по пътя на Любовта, може ли да извърши
убийство
или каквото и да е престъпление?
Но днес българските държавници са много по- умни от духовенството, за да могат сами да преценят кой руши и кой гради. Сега някои български журналисти, по внушение от духовенството, искат да изкарат, че убиеца на крал Александър бил дъновист1. Питам: Какво ще се ползват българите, ако успеят да излъжат света, че убиецът на крал Александър е дъновист? Но преди всичко това е абсолютно невъзможно. Невъзможно е човек да върви в пътя на Любовта и братството и да върши убийства и престъпления.
Аз оставам на страна думата „дъновист“, защото тя е употребена тенденциозно, с цел да се очерни и злепостави едно учение, но поставям въпроса принципно: Един човек, който върви по пътя на Любовта, може ли да извърши
убийство
или каквото и да е престъпление?
- Не може. А нашето учение е учение на Любовта и братството, които изключват всяко насилие. Питам тогава: Къде е логиката на тези журналисти? Или искат да ни изкарат лицемери и хора с маски, които едно говорят, а друго вършат? Нека проверят и проучат.
към текста >>
------------------------------------------------------------------------------------- 1 По време на
убийството
на крал Александър, в някои вестници се появиха съобщения, че убиецът бил „дъновист“.
И тогава думата „работи“ значи да си едно с живото слънце, с живия Бог и със себе си. Това значи: работи, когато Бог работи. И когато Бог се пробуди в човека, той почва да работи. Всичко е възможно за онези, които вярват в Бога; всичко е възможно за онези, които обичат Бога; всичко е възможно за онези, които изучават законите, които Бог е вложил в света; и всичко е възможно за онези, които обичат Истината в света. Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г.
------------------------------------------------------------------------------------- 1 По време на
убийството
на крал Александър, в някои вестници се появиха съобщения, че убиецът бил „дъновист“.
Но това е една лошо скроена лъжа, защото преди всичко дъновистът не убива животно, още по-малко човек! /Бел.ред./ Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Междинната област (продължение от брой 112) Чистилището обхваща трите нисши сфери на астралния свят. Първото небе пък, обема трите висши сфери (области). Централната област е нещо като междинно, погранично място, което не е нито небе, нито ад. В тази сфера ние намираме, след смъртта им честните и справедливи хора, които не са измамили никого, но са били напълно погълнати в земните си дела и грижи и затова никак не са мислили за по-висшия живот.
към текста >>
51.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Който замисля кражба и
убийство
, попада — с тая мисъл само — в духовно общение с всеки крадец и убиец на земята.
Преобладаващата роля, която играем най-често, придава на тялото — маската на тая роля — характерните нейни черти. Който има обичай през по-голямата част от живота си да се оплаква, който си създава сам оргии от лошо настроение с киселото си незадоволство, отравя кръвта си, разсипва чертите на лицето си и разваля безвъзвратно румения си цвят, защото в невидимата лаборатория на духа се е образувало едно отровно нещо — мисълта, която, като се турне в действие, т. е. като се мисли, привлича към себе си, по един неизбежен закон, подобни мисли от окръжаващата среда. Да се отдадеш на някакво раздразнено безпомощно настроение, значи горе-долу да откриеш вратата на душата си за мислителните флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек в града. Това значи, да напълниш своя голям магнит — духа — с вредни, разрушителни токове и да поставиш своята умствена батерия в контакт с всички токове от подобно естество!
Който замисля кражба и
убийство
, попада — с тая мисъл само — в духовно общение с всеки крадец и убиец на земята.
Диспепсията (лошо храносмилане) се появява не толкова от самата храна, колкото от настроението, в което ние приемаме обикновено храната. Най чистият хляб, изяден с горчивина, действа като отрова на кръвта. Когато всички около семейната трапеза седят мълчаливо. с онова съсредоточение и принудено изражение на лицето, което като че ли казва: „Ех пак трябва да се мине и това“, когато домакинът се е задълбал в грижите по работата си или във вестника и от него поглъща всичките убийства и самоубийства и скандали, които със станали през последните двадесет и четири часа, когато начумерената господарка на дома прекарва през ума си всичките домакински ядове — там, на тая трапеза, едновременно с ястията се поглъща от всеки един организъм един елемент на яд, тъга и болезненост, който ще се прояви в някакъв вид диспепсия ... от единия край на трапезата чак до другия, без прекъсване в чудесно единство! . .
към текста >>
52.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нима християнството и
убийството
са съвместими?
И това се повтаря и повтаря с десетки не, а със стотици години и то във всички „християнски“ страни. Тъй сме ги наследили от прадеди, така ги предаваме и на потомството. И защо става всичко това? — „Защото са християнски обичаи“, ще каже някой. Нима това е християнството: да се пазят традициите?
Нима християнството и
убийството
са съвместими?
Нима Христос не проповядваше: милост, любов и състрадание. Нима не са негови думите: „Който вади нож, от нож умира“? и които думи са станали вече пословични. Но да оставим това което Той (Христос) е говорил, а да изучаваме живота му. Живота на Христа е живо слово, което говори на всички, но го чуват малцина, т. е.
към текста >>
53.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз мисля, че трябва да я видя пак и да опитам някой мерки.“ Опитах се да убедя бившия скептик, че при неговото пълно невежество в тази област, той може само да повреди на жената, да предизвика
самоубийство
или някакви други ексцеси, в края на краищата ние съвсем разменихме ролите си.
Казах, че с такова механическо съчетание на противоположни стилове не може да се достигне определена цел. Художничката тогава се замисли, а после каза рязко — „те намират, че именно тъй е хубаво." Аз продължих да настоявам на моето мнение. А духовете, в доста рязка форма, продължаваха да изразяват своето желание — картините да останах в сегашния си вид. И така произлезе цял спор с духовете, които упорстваха на своето ... „Аз не знам вашия американски случай, превари ме моя скептик, но след това, което видях, разбира се, аз го считам възможен. Но мене не ми се иска да оставя тая бурятка в сегашното й положение.
Аз мисля, че трябва да я видя пак и да опитам някой мерки.“ Опитах се да убедя бившия скептик, че при неговото пълно невежество в тази област, той може само да повреди на жената, да предизвика
самоубийство
или някакви други ексцеси, в края на краищата ние съвсем разменихме ролите си.
Аз се стараех да отклоня приятеля си от повече посещения в дома на китаеца, а той, като пияница, намерил вино, хитро измисляше различни възможности да продължи тоя епизод. Странно беше да се гледа как почтеният бивш съдия се стараеше да намери най-различни оправдания на своите по-нататъшни посещения на дома на китаеца. Разбира се, и бедната наука не беше забравена. Той трябвало да продължи своите, изследвания е името на науката и в името на науката човечеството трябвало да бъде предупредено. Но зад всички тази съображения ясно се виждаше внезапно пробудилия се инстинкт, към познаване на невидимия мир.
към текста >>
54.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Действието ставаше в един град, който не познавах, и аз присъствах там на
убийството
на две лица, едното от които бе Луй Барту, когото познах веднага, защото съм го виждал много пъти; по-сетне, аз можах да позная във втората жертва крал Александър, според фотографиите, които се появиха във вестниците.
Из „Окултизъм и йога“ Един случай на психометрия, засягащ Марсилския атентат Преди известно време лондонския вестник „Evening News“ се обърнал към своите читатели с молба да му съобщят, във форма на писмо, най-странното нещо, което са преживели. Като резултат на тази покана, същият вестник публикува, между другите, и следното писмо, изпратено от г. Рихард X., живущ в Диеп, ул. Вокелен, 11: „Пристигайки в Париж, вечерта преди атентата в Марсилия, в хотела, в който слязох ми дадоха — това неучих отпосле — стаята, която току що бе напуснал един от съучастниците в атентата, отивайки в Марсилия. Между 2 и 3 часа през нощта, аз сънувах странен сън.
Действието ставаше в един град, който не познавах, и аз присъствах там на
убийството
на две лица, едното от които бе Луй Барту, когото познах веднага, защото съм го виждал много пъти; по-сетне, аз можах да позная във втората жертва крал Александър, според фотографиите, които се появиха във вестниците.
„Аз съобщих съня си на моя приятел Корс, един от шефовете на Обществената Сигурност във Франция. Никога последния не беше се занимавал с окултни науки, обаче бе извънредно зачуден от описанието, което направих на мястото на престъплението и в което той узна Марсилия и затова веднага съобщи по телефона на колегите в тоя град. Последните почнаха да се шегуват с него за грижата която е поел, до момента когато стана трагичната случка още преди обед. Тъкмо това съобщение е, което предизвика широко разпространения слух, че парижката полиция е знаела и че информирала на време тази в Марсилия за готвения атентат“ От гледна точка на изследването, този случай е особено интересен, защото сънят изглежда да е предизвикан от едно психометрично влияние, дължащо се на стаята, в която току що е прекарал един от съзаклятниците. Цялата обстановка е играла ролята на предмета, който обикновено се представя на лица с психометрични способности, за да влезе във връзка с дадено лице или събитие.
към текста >>
55.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
злоба, алчност, лакомия, гняв или си послужи с лъжа, насилие, жестокост и несправедливост, или се породят в нея желания за разпуснат живот, за кражба, за пиянство, за отмъщение, за
убийство
и всевъзможни други порочни мисли, желания и постъпки, то нейното дете ще унаследи всички тези порочни склонности и болезнени състояния, които са се появили в нея и ще ги проявява от своя страна при разни случаи в живота си.
е благополучието и щастието, или неуспехите и нещастието на всеки човек през живота му са в голяма зависимост от силата на хармоничните или дисхармонични психически, физиологически и физически състояния на майката и бащата в момента на зачеването, а така също и от силата на техните естествени или противоестествени мисли, чувства, стремежи и постъпки през време то, когато майката е в бременно състояние, както и през периода на ранното му детство. Така например, ако едно дете е заченато в момент, когато майката и бащата не са имали помежду си силна обич, чиято трайност да е продължавала през всичкото време на зародишното му развитие, както и през време на ранното му детство, то това дете няма да има необходимите жизнени сили за здравето си, поради което често ще боледува и животът му ще е кратък. Ако едно дете бъде заченато в момент, когато двамата са или само единият от родителите му е бил в пияно състояние или страдащ от някакви наследствени или придобити през живота си болести, то неминуемо това дете ще има наклонности към пиянство и ще носи болестите и предразположения към заболяване от същите болести, от които са страдали родителите му. Особено голямо и решаващо влияние върху живота и съдбата на човека оказват силата и трайността на хармоничните или дисхармонични психически, физиологически и физически състояния, както и естественик или противоестествени мисли, чувства, стремежи и постъпки на майката през времето на зародишното му развитие и в периода на ранното му детство. Така напр., ако през това време майката не се храни с необходимата храна, не разполага с хубава и удобна обстановка и няма благоприятна среда от хора, а е подложена на неблагоприятни психически, физиологически и физически влияния, които спомагат за появяването на дисхармоничните състояния като: меланхолия, песимизъм, страх, ревност, завист.
злоба, алчност, лакомия, гняв или си послужи с лъжа, насилие, жестокост и несправедливост, или се породят в нея желания за разпуснат живот, за кражба, за пиянство, за отмъщение, за
убийство
и всевъзможни други порочни мисли, желания и постъпки, то нейното дете ще унаследи всички тези порочни склонности и болезнени състояния, които са се появили в нея и ще ги проявява от своя страна при разни случаи в живота си.
И нека да се знае, че всички унаследени болести и противоестествени склонности, мисли, чувства, стремежи и прояви в човека почти с никакви средства — лекувания, поправителни институти, наказания, огорчения и възпитание — не могат да се отстранят напълно и да се насочи човека в пътя на доброто и разумния живот. Хора, които са родени при гореспоменатите условия, целият им живот бива редица от нещастия и неуспехи, а дейността им е само немислици и пакости, както за околната сряда, така и за самите тях. Това са елементи, които постоянно разрушават живота си и живота на обществото със своите противоестествени, порочни чувства и желания, изопачени мисли, схващания, разбирания и прояви. Това са носители и разпространители на зарази и разрушителни сили, които причиняват бързо израждане и загиване на цели народи. Г-н Дънов казва, че една жена може да стане в истинската смисъл на думата майка и да роди здраво, силно и даровито поколение, което правилно да се развива и да разбира силите и законите на природата и съобразно тях да устройва живота си, само тогава, когато тя има високо умствено развитие, възвишен морал и широка култура.
към текста >>
56.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нима едно отечество, една държава може да се крепи върху
убийството
и кръвта на хората?
Из „The Hounted Homes“, от Джон Ингран МОРАЛЪТ Превратен е съвременният морал в своята основа. Всичко почива на фалш. В него няма съществено съдържание, в него няма потик към висок идеал, към висши подвизи. На съвременния морал липсва оня простор, оная свобода, в която същественото в човека може да се прояви и създаде ценност в живота. Ако някой човек, например, гладувал няколко дена и подтикнат от мизерия и глад открадне един хляб от някоя фурна, за да се нахрани, може да го турят за 4 — 5 месеца в затвора; ако пък някой убие някого за благото на отечеството, може да го възнаградят с орден за заслуга.
Нима едно отечество, една държава може да се крепи върху
убийството
и кръвта на хората?
Кой от народите е прокопсвал от убийствата? Може ли едно общество да очаква успех и благоденствие от убийствата и кръвопролитията? Убийствата и четенето на разни смъртни присъди не внасят ли най-големите смутове в един народ и не са ли ставали те причина на раздори и непримирими ежби и размирици ? До сега с убийства и наказания никоя държава не е успяла да спре негодуванието и протестите на потиснатите, нито е успяла с тия методи да приложи правдата с каквато цел се уж те прилагат. С тия крути мерки от коя и да е страна не може да се отнеме от товара на потиснатия.
към текста >>
А днес, даже и религиозните хора и техните идеолози казват, че за благото на отечеството
убийството
може да се приложи.
Напротив той се повече товари и работата вместо към изход и добър край взема обрат и се усложнява. С тия мерки и вървейки по тоя стар и отъпкан път се увеличава злобата на обществото и всичко се подтиква към гибел. За всяка пролята кръв се отговаря. И съвременните народи ще отговарят пред висшата, Божествената Правда за пролятата кръв, за насилието и неправдите, които вършат спрямо другите. Ръцете им са опетнени само с братска, сестринска и майчина кръв, с кръвта на множество деца, и пр.
А днес, даже и религиозните хора и техните идеолози казват, че за благото на отечеството
убийството
може да се приложи.
— Фалшива основа, която утре ще рухне. Не как спекулативния и разрушителния ум на човека мисли, а както възвишеното и Божественото в него казва: ръцете ти да бъдат абсолютно чисти. Този стар морал тласка хората към погибел, оковава ги във вериги. И понеже тоя морал се проповядва от векове и хилядолетия той е успял да скове умовете, сърцата и волите на хората до такава степен, че те с векове още не ще могат де се събудят от тая илюзия, от тоя кошмар. За да се освободи човек от тая илюзия, той трябва да потърси Божественото и за него да се хване.
към текста >>
57.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Че тази Божествена, слънчева любов изключва всяко насилие, всяко
убийство
, всяка лъжа, всяко робство, както и да се стараем да ги оправдаваме.
Толстоя като ненадминат, гениален художник и романист всички знаят! Но Толстоя — като учител на новия живот в светлината на Божествената любов — малцина познават! Когато четете „Изповед“. „Моята вяра“, „Царството Божие“, тази дивна трилогия — вие виждате, вие преживявате най-великото събитие на човешката душа — духовното раждане и възраждане на Божественото начало. Великата заслуга на Толстоя се състои именно в това, че той изнесе отново в нейната сияйна чистота и красота — основните истини на Христовото учение, отдавна забравени, отречени, претълкувани от официалните църкви — а именно: 1) Че върховният закон на човешкия живот е любовта към всички хора, без разлика на народност, вяра, съсловие.
Че тази Божествена, слънчева любов изключва всяко насилие, всяко
убийство
, всяка лъжа, всяко робство, както и да се стараем да ги оправдаваме.
И с огъня на древните пророци, Толстой разкри пред удивеното човечество — забравените пет заповеди на величествената планинска проповед на Христа, които показват пътя на чистотата, светлината и свободата. Чули сте, че речено е на старовременните: не убий! А пък аз ви казвам: че всеки, който се гневи на баща си, ще бъде повикан на съд. (Мат. V, 21-22) 2. „Чули сте, че е речено на старовременните: не прелюбодействай.
към текста >>
58.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако бащата е гневен във време на зачеването на детето, искал е да убие някого, но не е имал благоприятни условия да извърши това
убийство
, понеже тази мисъл е била постоянно в неговия ум, то когато се зачене детето, което може да бъде син, един ден непременно ще бъде изпълнител на идеите на своя баща, и непременно ще извърши
убийството
.
който краде, той иска по един лесен начин да се добере до благата в живота, за които някой човек с години е работил, докато ги придобие. Който иска само да яде и пие на чужда сметка, без да работи, той е крадец. До голяма степен престъпността се обуславя още от зачатието и периода на бременността. Ако бащата е бил пияница или има някакъв друг порок, то детето ще се роди при лоши органически условия. И ако на това дете не се даде някаква външна помощ, то няма да може да изправи недъзите, с които е присадено.
Ако бащата е гневен във време на зачеването на детето, искал е да убие някого, но не е имал благоприятни условия да извърши това
убийство
, понеже тази мисъл е била постоянно в неговия ум, то когато се зачене детето, което може да бъде син, един ден непременно ще бъде изпълнител на идеите на своя баща, и непременно ще извърши
убийството
.
Значи, ако бащата е искал да убие, но не е могъл, синът непременно ще извърши това убийство. Този закон се отнася до всички идеи, с които е бил зает умът на бащата в момента на зачатието. Както войниците изпълняват волята на своя началник, така и синът изпълнява волята на баща си. И след всичко това, вие мислите, че сте свободни, а не знаете че изпълнявате волята на баща си, който ви е дал заповед още преди да се родите да направите това или онова. Питам: кой е отговорен тогава?
към текста >>
Значи, ако бащата е искал да убие, но не е могъл, синът непременно ще извърши това
убийство
.
Който иска само да яде и пие на чужда сметка, без да работи, той е крадец. До голяма степен престъпността се обуславя още от зачатието и периода на бременността. Ако бащата е бил пияница или има някакъв друг порок, то детето ще се роди при лоши органически условия. И ако на това дете не се даде някаква външна помощ, то няма да може да изправи недъзите, с които е присадено. Ако бащата е гневен във време на зачеването на детето, искал е да убие някого, но не е имал благоприятни условия да извърши това убийство, понеже тази мисъл е била постоянно в неговия ум, то когато се зачене детето, което може да бъде син, един ден непременно ще бъде изпълнител на идеите на своя баща, и непременно ще извърши убийството.
Значи, ако бащата е искал да убие, но не е могъл, синът непременно ще извърши това
убийство
.
Този закон се отнася до всички идеи, с които е бил зает умът на бащата в момента на зачатието. Както войниците изпълняват волята на своя началник, така и синът изпълнява волята на баща си. И след всичко това, вие мислите, че сте свободни, а не знаете че изпълнявате волята на баща си, който ви е дал заповед още преди да се родите да направите това или онова. Питам: кой е отговорен тогава? Вие сте отговорни за това, че безогледно сте изпълнили заповедта на баща си.
към текста >>
59.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А войната в повечето случаи е
убийство
и грабеж, нарушение на Божите заповеди.
Дали от крайна нужда ние заколваме и изядаме агнето? И дали человек при систематичното прибягване до месна храна и до вино, е достигнал траен мир? Как да си обясним това, че ония. които ядат месо, са по-нервни и неспокойни и неизбежно прибягват и до опивателни питиета и тютюн? А как да си обясним и това, че ония, които се упояват, по-често нарушават 10-те заповеди Божи?
А войната в повечето случаи е
убийство
и грабеж, нарушение на Божите заповеди.
А казано е, че който пази Божите заповеди, той ще бъде благословен на земята. Следва, че народите, които се въоръжават, нямат Божието благословение и отиват към гибел. Какво да се прави? Где е изхода от това ужасно положение, где е спасението? — Спасението е а Христа, в Любовта и себепожертвувателността.
към текста >>
60.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нашият истински враг е този, който, невидимо замаскиран в привидно противоречивите интереси на индивидите и нациите, замъглява съзнанието ни, като не ни дава да видим единството на живота, единството на интересите ни и ни тласка към злото, тласка ни към
братоубийство
, тласка ни по пътя на Каина, както в нашия индивидуален живот, така и в колективния живот на обществата, класите и народите.
Нашият враг е невидим, скрит, потулен в тъмнината на нощта. Той действа потайно, невидимо, незнайно за нас, разполагайки с всички най страшни оръжия на ада. Нашият враг е силен, коварен, извънредно хитър и съвършено подготвен. Нашият враг е този, който скришом ни шепне, без сами ние да можем да схванем отгде иде този глас (защото го чуваме вътре а самите нас) — че нашите братя са наши врагове, че не трябва да имаме вяра никому, че трябва винаги да дебнем, да се готвим, и в удобния момент, да се разправим с този наш „враг“ — с нашия роден брат. А сетне той отива при втори, при трети, четвърти — и там шепне същото — против нас, против други, против всички, опълчва всички против всички.
Нашият истински враг е този, който, невидимо замаскиран в привидно противоречивите интереси на индивидите и нациите, замъглява съзнанието ни, като не ни дава да видим единството на живота, единството на интересите ни и ни тласка към злото, тласка ни към
братоубийство
, тласка ни по пътя на Каина, както в нашия индивидуален живот, така и в колективния живот на обществата, класите и народите.
„Непостижими са пътищата Божии“. Непонятна за нашия слаб ум е Неговата безгранична мъдрост ! Той е приготвил добро за нас и в злото, което ние сами си причиняваме. Той превръща и ще превърне всяко зло в добро. Но злото ще дойде.
към текста >>
61.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Толстой Книжнина Пътища по които не трябва да вървим Пред очите ни се разиграват една страшна трагедия на
братоубийство
и разрушения, каквато човешката история едва ли помни.
Знайното и незнайното (16.02.1936 г.) Усет към хубавото – Шримати Рукмини Деви Изучаване на човешкия характер (продължение от бр. 171) – Л. Лулчев Притча за Мъдростта – И. А. Изворски Стъпки към върха – Г. Т. Едно психическо преживяване на Л. Н.
Толстой Книжнина Пътища по които не трябва да вървим Пред очите ни се разиграват една страшна трагедия на
братоубийство
и разрушения, каквато човешката история едва ли помни.
Това е ужаса, всред който живее днес испанският народ, разделен на две взаимно изтребващи се части, хвърлили в огъня на разрушението всичко, що имат, живот, наследство от миналото, придобивки на настоящето и възможности на бъдещето. Едва ли никой можеше да помисли, в началото на гражданската война в Испания, че тя ще стигне до такова ожесточение. Едва ли некой можеше да помисли, че ще бъдат избивани хиляди пленници от техните братя, нещо, което не е правено дори през световната война. Едва ли никой можеше да помисли, че воюващите ще си позволят да убиват с аеропланни бомби мирното население, беззащитните жени и деца., чиято вина е само тази, че се намират в територията, заета от противната страна, А днес това е факт: много хиляди пленници са безмилостно избивани и аеропланите хвърлят своите бомби всред градовете, без да се стесняват от това, че убиват невинни, незамесени в гражданската война хора. Испания все повече и повече се превръща в развалини.
към текста >>
Ще тръгнем ли по нов път, или ще упорстваме на старото, докато дойде страшния огън на
братоубийството
?
Всичко, което победителите, които и да са те, изградят, ще бъде изградено на пясък. Всичко ще бъде немощно и нетрайно, докато не се явят хора, които да положат съвършено нова основа в живота на тоя нещастен народ. Ще можем ли ний, българите, да вземем поука от това, което става, в другите страни? Ще се опомним ли или ще. продължаваме да вървим по старите пътища и да подхранваме стремежи, които неизбежно ще ни заведат там, където днес се намира Испания?
Ще тръгнем ли по нов път, или ще упорстваме на старото, докато дойде страшния огън на
братоубийството
?
Ще се откажем ли от омразата, насилието и егоизма, и ще приемем ли пътя на любовта, на братството и на мира? Страшното е там, че в България съществуват тия две сили — сили на старото, на насилието, на омразата, които, ако им се даде възможност, не биха се спрели пред нищо, не биха избирали средства за да вземат надмощие, макар и да превърнат страната ни в развалини. Тия две сили, нека ги наречем с тяхното име — фашизъм и комунизъм, в техните най-разнообразни отсенки и преображения, не са нови, макар и да искат да се кичат с това име. Не, те са сили на старото, на насилието, на братоубийството, на омразата и материализма. Техните методи за действие, които те евентуално, при първа възможност, биха приложили, показват ясно какви са те.
към текста >>
Не, те са сили на старото, на насилието, на
братоубийството
, на омразата и материализма.
продължаваме да вървим по старите пътища и да подхранваме стремежи, които неизбежно ще ни заведат там, където днес се намира Испания? Ще тръгнем ли по нов път, или ще упорстваме на старото, докато дойде страшния огън на братоубийството? Ще се откажем ли от омразата, насилието и егоизма, и ще приемем ли пътя на любовта, на братството и на мира? Страшното е там, че в България съществуват тия две сили — сили на старото, на насилието, на омразата, които, ако им се даде възможност, не биха се спрели пред нищо, не биха избирали средства за да вземат надмощие, макар и да превърнат страната ни в развалини. Тия две сили, нека ги наречем с тяхното име — фашизъм и комунизъм, в техните най-разнообразни отсенки и преображения, не са нови, макар и да искат да се кичат с това име.
Не, те са сили на старото, на насилието, на
братоубийството
, на омразата и материализма.
Техните методи за действие, които те евентуално, при първа възможност, биха приложили, показват ясно какви са те. Те са същите, които се борят днес в Испания. Те и двете са сили на старото, които биха превърнали в развалини ас ек а страна, чийто народ би тръгнал по техните пътища. Това са пътища, които ние трябва да отхвърлим, и по които ние не трябва да вървим, ако искаме да имаме истински напредък и да достигнем до щастливо бъде ще. Пътят към новото, пътят към величието, щастието и благоденствието на България не е нито във фашизма, нито в комунизма.
към текста >>
Новото е в мира, братството и любовта, а не в насилието и
братоубийството
.
Те са същите, които се борят днес в Испания. Те и двете са сили на старото, които биха превърнали в развалини ас ек а страна, чийто народ би тръгнал по техните пътища. Това са пътища, които ние трябва да отхвърлим, и по които ние не трябва да вървим, ако искаме да имаме истински напредък и да достигнем до щастливо бъде ще. Пътят към новото, пътят към величието, щастието и благоденствието на България не е нито във фашизма, нито в комунизма. Затова народа ни трябва да бъде буден и да не се подава на никоя от тези две най-страшни и най-опасни днес духовни болести на човечеството.
Новото е в мира, братството и любовта, а не в насилието и
братоубийството
.
Пламен Да черпим от извора Докато живеете, вие трябва да учите Учителя Много неща човек има да учи. Той е дете на природата, която го възпитава по най-различни и специфични начини. Човек, в широк смисъл на думата, е неин възпитаник. От нейните уроци и възпитателни методи никой не може да избегне. И това, което тя учи, не може да се сравни с нищо.
към текста >>
62.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Често мислят за безсмислието на живота и говорят за
самоубийство
.
Тънкият връх на носът е в някои случаи опасен. Той сочи на малко корени и връзки с живота, на фин остър ум, който (особено ако е остър целия гръб на носът) е израз на фин остроумен, но егоистичен интелект, който може, ако стане нужда, да си изработи цяла философия, но няма да жертва нищо. Той обича физическите удобства, но не в грубата им форма, а в най-фината, и е склонен към някаква своего рода собствено измъдрувана философия, която в главни черти оправдава изобилието, когато е в неговите ръце. Такива хора имат много проницателни умове (разбира се в съчетание със съответно чело), но са умни за себе си и търсят изгодата си във всичко, но крайно деликатно и прикрито. Жени с такива носове, (прави с остри върхове) са често фантазьорки, които в умът си държат всевъзможни картини, а външно минават за благочестиви.
Често мислят за безсмислието на живота и говорят за
самоубийство
.
Имат финна мисъл, предпочитат външна та деликатност, изисканост, красивите форми. Изобщо те са носители на идеал на външна красота и финни чувства, Склонни към мечти, в които те сами искат да носят ролята на неземни същества. Обичат силно и се превързват за дълги години въпреки даже обикновения здрав смисъл. Работливи са много, но имат нужда от импулсиране — инак падат в едно безразличие, което граничи с ексцентричност. Мъжете с такива носове са почти негодни за живота.
към текста >>
63.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако във време на големи противоречия в човека не може да се зароди такава силна мисъл, той може да свърши със
самоубийство
.
До тогава, докато у вас нещата не се самозараждат, вие сте на по-ниско стъпало на развитие. Самозараждането е по-висока култура, в която човечеството сега навлиза. Това, което се самозаражда е силно. Там вие можете да постигнете всичко в един ограничен кръг. Когато у човека се зароди една такава силна мисъл, чрез нея той може да превъзмогне всички противоречия и несгоди, в които се намира в да-ден момент.
Ако във време на големи противоречия в човека не може да се зароди такава силна мисъл, той може да свърши със
самоубийство
.
Затова казвам: единствения изходен път в живота, това е зараждането на новите мисли, на новите чувства, на новите идеи в живота. Това е изходния път за човека, който е изгубил насоката в живота си. Като се обезсърчи, човек изгубва желанието да живее и започва да мисли да се самоубие. Самоубийството е процес на израждане. Този, който се самоубива, той се превръща в животно, деградира в животинското царство.
към текста >>
Самоубийството
е процес на израждане.
Когато у човека се зароди една такава силна мисъл, чрез нея той може да превъзмогне всички противоречия и несгоди, в които се намира в да-ден момент. Ако във време на големи противоречия в човека не може да се зароди такава силна мисъл, той може да свърши със самоубийство. Затова казвам: единствения изходен път в живота, това е зараждането на новите мисли, на новите чувства, на новите идеи в живота. Това е изходния път за човека, който е изгубил насоката в живота си. Като се обезсърчи, човек изгубва желанието да живее и започва да мисли да се самоубие.
Самоубийството
е процес на израждане.
Този, който се самоубива, той се превръща в животно, деградира в животинското царство. След това му трябват хиляди години да пъпли като животно. до като дойде до това положение, в което се е намирал преди да се самоубие. При всичките мъчнотии, които е имал, той вече не може да мисли и започва де изживява своето минало. Когато Господ иска да освободи човека от страданията, които той не може да носи, той го поставя в положението ма животно.
към текста >>
64.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Според този закон,
убийството
, което човек извършва, безразлично дали то е по отношение на себеподобните или на животните, е най-тежко престъпление, което не може да остане безнаказано.
Хората мислят, че те могат да убиват, да изтребват постоянно животните, без това да се отрази по некакъв отрицателен начин върху техния живот. Каква жестока самоизмама! В тяхната стръв за кървава храна, в тяхната кръвожадност и жестокост над беззащитните животни, духовният им поглед е дотолкова помрачен, че те не виждат, не разбират, че ужасното положение, в което се намират, се дължи, ако не напълно, то поне до голяма степен, именно на тяхното жестоко, свирепо, нечовешко отнасяне с животните — на безпощадното изтребление на „по-нисшите твари“. Ако борбата за съществуване е закон за животинското царство, то човекът, дотолкова, доколкото той е станал наистина такъв, не може да се ръководи в своя живот от животински закони. За човека има друг, — истинско-човешки или Божествен закон; това е закона на любовта, на взаимопомощта, на единството на живота.
Според този закон,
убийството
, което човек извършва, безразлично дали то е по отношение на себеподобните или на животните, е най-тежко престъпление, което не може да остане безнаказано.
И наистина, запитвали ли със се до сега културните, надарени с разум и съвест човеци, които убиват и ядат телата на животните,—според кой морален критерий, въз основа на коя нравствена норма, те правят разлика между убийството на човека и убийството на животните ? Защо да убиеш човек е престъпление, преследвано и наказуемо, а да убиеш животно — това не е никакъв грях, никакво престъпно деяние? Каква съществена разлика има между акта на човекоубиеца и акта на касапина, който коли животните? Каква разлика между това, дали ти ще заколиш човек Или ще заколиш кокошка или агне? Има ли такава разлика?
към текста >>
И наистина, запитвали ли със се до сега културните, надарени с разум и съвест човеци, които убиват и ядат телата на животните,—според кой морален критерий, въз основа на коя нравствена норма, те правят разлика между
убийството
на човека и
убийството
на животните ?
Каква жестока самоизмама! В тяхната стръв за кървава храна, в тяхната кръвожадност и жестокост над беззащитните животни, духовният им поглед е дотолкова помрачен, че те не виждат, не разбират, че ужасното положение, в което се намират, се дължи, ако не напълно, то поне до голяма степен, именно на тяхното жестоко, свирепо, нечовешко отнасяне с животните — на безпощадното изтребление на „по-нисшите твари“. Ако борбата за съществуване е закон за животинското царство, то човекът, дотолкова, доколкото той е станал наистина такъв, не може да се ръководи в своя живот от животински закони. За човека има друг, — истинско-човешки или Божествен закон; това е закона на любовта, на взаимопомощта, на единството на живота. Според този закон, убийството, което човек извършва, безразлично дали то е по отношение на себеподобните или на животните, е най-тежко престъпление, което не може да остане безнаказано.
И наистина, запитвали ли със се до сега културните, надарени с разум и съвест човеци, които убиват и ядат телата на животните,—според кой морален критерий, въз основа на коя нравствена норма, те правят разлика между
убийството
на човека и
убийството
на животните ?
Защо да убиеш човек е престъпление, преследвано и наказуемо, а да убиеш животно — това не е никакъв грях, никакво престъпно деяние? Каква съществена разлика има между акта на човекоубиеца и акта на касапина, който коли животните? Каква разлика между това, дали ти ще заколиш човек Или ще заколиш кокошка или агне? Има ли такава разлика? . . .
към текста >>
Убиването на животните е престъпление, което по нищо не се отличава от
човекоубийството
!
. . . Нима те могат да отнемат, да превърнат, да унищожат същината на едно престъпно деяние, за да го направят полезно и добро? Нима те трябва да ни заслепяват до такава степен. че да не можем да вадила или дори да почувстваме истината, такава. каквато си е?
Убиването на животните е престъпление, което по нищо не се отличава от
човекоубийството
!
Никакви вековни традиции, вкостенели. обичаи и вярвания, никакви човешки узаконявания, безразлично дали те с от страна на общественото мнение, от страна на църквата, или от страна на държавата, не могат да изменят нито с една йота силата на този Божествен закон! Хората с поставили своя собствен, човешки закон над Божествения, но затова те винаги скъпо с плащали и ще продължават да плащат. Убиването на животните и храненето с техните трупове е престъпление наказуемо, според Божия закон, и никой не може да избегне неговите санкции. Сегашното състояние на човечеството, в известно отношение, сравнено с това, което би могло да бъде при един по-разумен и чист живот, е цял ад.
към текста >>
Никъде не е казано и недопустимо е, за
убийство
да се счита само
убийството
на човека.
Макар и бавно, но постоянно и сигурно, тя преобразува човешкия организъм и човешкия душевен мир. Хранейки се с месо, възприемайки обляната с невинната кръв на животните храна, хората със заприличали на зверове. Оттук и възприемането, всеобщото признание и издигането в култ на животинския закон за „безпощадна борба за съществуване“ и отхвърлянето на истинско-човешкия и Божествен закон за любовта и взаимопомощта. Божественият закон гласи, че, кой каквото прави, това и ще получи. Който убива, ще го убиват.
Никъде не е казано и недопустимо е, за
убийство
да се счита само
убийството
на човека.
Кръвта на животните, потоците, реките, моретата от кръв на тия безсловесни, беззащитни божии създания, проливана непрестанно по лицето на земята от жестоката ръка на човека — „венеца на творението“ — се издига нагоре към небесата, вопие към Бога и иска своето възмездие. И това възмездие не закъснява да се излее над главите на озверените хора: Войни, революции, братоубийства, престъпност, катастрофални земетресения, наводнения, бури, неурожай, глад, болести, мизерия и всякакви други страдания, от които непрестава да пъшка човешкия род — всичко това е следствие на човешките престъпления. Човек убива животното, а след това се обръща, та убива брата си. Научил се да върти ножа в крехкото тяло на агнето, той по-лесно и спокойно го забива и в тялото на човека. Не е ли това истинската картина на днешния живот?
към текста >>
Банкерът Фроасар, от Париж не приел този човек за слуга, и три дена по-късно той научил от вестниците, че този същия човек е извършил опит за
убийство
.
Тя всичко е говорила със своя обикновен детски речник, без какви да било докарвания и загадъчности, така че всеки е оставал зачуден пред този детски феномен, пред който не е могла да остане скрита никаква тайна, щом като това дете се добере до ръкописа на някого. Макар Берта да е стояла дълго време в пансиона, тя не е искала да се разчуе за тази нейна способност, така че за нея са знаели само един тесен кръг люде. Едва по-късно това се разчуло и тогава Берта Боаняр станала известна по-нашироко. На осемнадесетгодишната си възраст Берта Боаняр дава вече такива отговори на всеки едного за характера му, че тя става като съветник на много деловити люде. Така, към нея се обръща един банкер, който искал да услови един слуга, с приложение на самото писмо на момъка: „Този, който е писал това писмо, е наклонен към насилие и престъпление“.
Банкерът Фроасар, от Париж не приел този човек за слуга, и три дена по-късно той научил от вестниците, че този същия човек е извършил опит за
убийство
.
Станало ясно. че той, желаейки да бъде приет за слуга, е мислел впоследствие да убие банкера и да го обере — нещо, което сам признал при разследването му. След този случай, започнали да се интересуват за това момиче всички, та дори и официалната власт. Тя наскоро сполучила да покаже следите, които са довели до разкриването на едно доста заплетено престъпление в Хаар. По нататък Берта открила един план за убиването на един осигурен и то само от ръкописа на човека, който приготвил този план.
към текста >>
65.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На тях е нужна повече светлина и мъдрост, за да могат да се отърват от веригите на
човекоубийството
и заблудата.
Кой народ в историята чрез воюване се е из-,дигнал и прославил? Де е старият Египет, Сирия, Вавилон и Рим? “, казва Учителя на друго место. И те са мислили, както и съвременните народи мислят, че чрез воюване ще подобрят икономическото си положение,, че ще се издигнат и прославят, обаче не е излязло така и никога няма да е така, защото чрез войната се нарушава закона на божествената правда, и тези които воюват се заличават от лицето на земята. На съвременните народи днес е нужна повече разумност и трезвост, за да видят малко по-далеч и да могат да излязат от това хипнотично състояние в което са попаднали от векове.
На тях е нужна повече светлина и мъдрост, за да могат да се отърват от веригите на
човекоубийството
и заблудата.
На тях е нужно освобождение от фалшивото за да могат да проявят помежду си обичта, за да могат да приложат взаимопомощта, без които е невъзможно културен напредък и излизане от днешното хаотично състояние. Желязната култура днес е в раздвижване. Влиянието на Марс — на тоя кръвожаден бог и любител на кръвопролития — се засилва. Ще остане ли ням зрител, оная интелигентна маса, и не трябва ли вече тя да се заеме да просвещава обществото в истината? Не е ли, това, неин дълг, да разсее заблудата от мозъците им?
към текста >>
66.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Светът отива решително към зло, към размирие, към
братоубийство
.
Понякога като че ли тъмен облак засеня живота и мнозина, вярващи до тогава в доброто, в любовта, в правдата, са на път да се разколебаят, да изгубят вяра, да се отчаят и кажат: напразни са всички усилия, злото винаги е по-силно и винаги ще взема надмощие в живота. Човекът по своята проява, е повече звяр, отколкото човек и такъв ще си остане. Мнозина губят вяра. Мнозина казват: Свърши се! За мир, за правда, за братство не може вече и да се говори.
Светът отива решително към зло, към размирие, към
братоубийство
.
Никакви усилия не могат да го спрат в неговия устрем към главоломно падение. Погледнато външно, повърхностно, тия хора са прави. — Днес злото в света постига решителни успехи и заплашва да превърне земята в арена на кърваво взаимно изтребление. Огромни сили са сложени в действие в полза на злото, жизнените сокове на изгладнелите, мизерстващи народни маси се изсмукват за въоръжение. Дори и младежта, златната учаща се младеж се увлича в течения, които водят народите към слепи и безразсъдни постъпки на размирие и войни.
към текста >>
67.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго.“ Изкушението да желая с насилие и
убийство
да изправям света и въдворявам правда, неизбежно ще дойде, щом ние доброволно не искаме да изпълним волята Божия.
Повече просвета за всички. Безплатно образование и възпитание за всички до университета включително, но всеки, съобразно своите способности, да работи за цялото, а не за свои лични користни цели „И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници! “ Всеобща амнистия, всеопрощение едни другиму, изправяне постоянно своите грешки и непрестанно творчество. Побеждаваме отрицателното, негативното чрез положителното. Само Любовта побеждава егоизма, само мъдростта и светлината побеждават невежеството и тъмнината, само истината побеждава лъжата, само доброто побеждава злото.
„И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго.“ Изкушението да желая с насилие и
убийство
да изправям света и въдворявам правда, неизбежно ще дойде, щом ние доброволно не искаме да изпълним волята Божия.
Лъжливите учители на лъжата, робството и насилието обаче ще изгубят всека почва, щом се явят носителите на братството и свободата, въоръжени с любов и светлина! Без страх и тъмнина! С Любов и светлина! „Отче наш! Да дойде Царството Ти!
към текста >>
68.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Освен това, че
убийството
на животните е една ужасна жестокост, но месото създава предразположение към различни болести и съвсем не е естествена храна за човека.
че всяко добро. което направим, всека наша мисъл или действие, е конкретно свързано с всички хора, растения ,с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога. Елисавета Кидалова — Белград (2) В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ - НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ (превод от руски) Три неща отсъстват напълно на „Изгрева,“ това са алкохолът, тютюнът и месото. Всичките му жители са вегетарианци. Учителят казва, че месото действа вредно на човешкия организъм и бързо го състарява.
Освен това, че
убийството
на животните е една ужасна жестокост, но месото създава предразположение към различни болести и съвсем не е естествена храна за човека.
Също така вредно действа алкохола и тютюна. Затова последователите на Учителя не употребяват спиртни питиета и не пушат. Също така Учителят казва коя храна да се употребява, като най-полезна, и в какви комбинации. Той дава също различни методи за използване на водата, въздуха, слънчевите лъчи и силата на мисълта за лекуване на всякакви болести. Трябва да се подчертае още едно нещо, което е характерно за това учение.
към текста >>
69.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Свободна земя и свободен човек — така мога да нарека аз това, което виждам че се готви да замени в бъдещето мрака на невежеството,
братоубийството
и робството на настоящето.
Витамини – из в-к „Здрава раса“ Пролетно настроение – Мария За книгата „проблемите на храненето“ – М. Стоицев Преди да заспи - унгарка, а след пробуждането – испанка – Ел. Кидалова Хроника Книжнина СЛЪНЧЕВА КУЛТУРА В епохата на готвещите се страшни световни бури, в която живеем; в епохата на хаос и лутане в умовете, когато царува непрогледният мрак на материализма; в епохата, когато невежеството по основните и най-важни въпроси на живота е изпълзяло до университетските катедри, и от там, загърнато в тогата на науката, със своя фалшив авторитет, отрича и заклеймява вечните, основни истини на живота — в тази мрачна и смутна епоха на тъмнина, безправие и насилие, на всякакви човешки слабости и заблуждения, аз виждам — като в теменужена предутрин — първите проблясъци, предвестница на изобилната светлина на идващите ново небе и нова земя. Моят взор пробива мрака на настоящето, подига завесата на бъдещето и пред него се разкрива вълшебната картина на това, което идва — тъй сигурно и неотменно— както идва ден след тъмнота нощ. Царство на щастието, Слънчева култура.
Свободна земя и свободен човек — така мога да нарека аз това, което виждам че се готви да замени в бъдещето мрака на невежеството,
братоубийството
и робството на настоящето.
Събудете се, деца на Светлината! Тя ви зове! Станете, напуснете мрака и излезте да я посрещнете! Какъв неизразим поток на радост ще ви обхване, ще протече завинаги през вашите души, когато вие се свържете с нея! Беден е човешкият език, - няма думи, с които може да се опише това!
към текста >>
70.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Помимо того, что
убийство
животных свирепая и негуманная вещь, но мясо создает предрасположение к разным болезням и вовсе не является естественной пищей.
Во время гимнастики Учитель находится в кругу, двигается вместе с ними руководит движениями, выполняя их сам и подает знак началу новаго движения. Три вещи совершенно отсутствуют в Изгреве, а именно алкоголь, табак и мясо. Жители этого поселения все вегетарьянцы. Они едят овощи, фрукты, молочные продукты. Учитель учит, что мясо вредно действует на организм человека и быстро его старит.
Помимо того, что
убийство
животных свирепая и негуманная вещь, но мясо создает предрасположение к разным болезням и вовсе не является естественной пищей.
Также вредно действуют алкоголь и табак. Поэтому ученики не употребляют спиртных напитков и не курят. Кроме того, Учитель учит какую пищу надо употреблять как наиболее полезную, в каких комбинациях и при помощи режима питания, а также водой, воздухом, солнечыми лучами и силой мысли лечит все болезни. Я присутствувала на общем обеде в Изгреве. За длинным столом собрались ученики и ученицы, старые, молодые, дети.
към текста >>
71.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
в) Масовото
убийство
на домашни животни с милиони всеки ден, излагане на труповете на убитите животни, яденето им, развращава младото поколение и го държи под хипноза на едно варварство, твърде близко до людоедството.
С месоядието човек нарушава всеобщият нравствен и религиозен закон, написан в сърцата ни и провъзгласен от всички религии: Не убий! Обичай всичко живо! 2. Последствията от нарушението на този велик нравствен закон за светостта на всеки живот са трояки: а) физически болести, израждане, бавно самоунищожение, алкохолизъм, полова разпуснатост, смърт. б) Умствено затъпяване, нравствено огрубяване, жестокост, зверство, насилия, убийства, войни. Кръвта на милионите убити невинни животни е проклятие за човечеството.
в) Масовото
убийство
на домашни животни с милиони всеки ден, излагане на труповете на убитите животни, яденето им, развращава младото поколение и го държи под хипноза на едно варварство, твърде близко до людоедството.
Никаква висша, християнска, човечна култура не е възможна, докато не престанем да ядем труповете на нашите по-малки братя — животните, чиито ръководители и възпитатели сме ние. 3. Чистата растителна и плодова храна ни носи освен здраве, сила, красота и дълъг живот, още чиста съвест, любящо сърце, благородна душа, човечност и мир. П. Г. Пампоров СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Който приеме свидетелството Негово (из неделната беседа „Който приеме свидетелството Негово“ – 2.1.1938 г.) Новото в света, това е новият език. Досега ние сме изучавали материалистичния език, а сега влизаме в една нова епоха, която аз наричам епоха на реалното в света, т. е.
към текста >>
72.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То е светъл Божи Дух, дошъл от небесата, за да пролее светлина в тъмнината на нашия живот, за да запали огъня на Любовта в човешките сърца, за да ни изведе от тъмната долина на ужаса и безумието, на
братоубийство
то и заслеплението, в което се намираме днес.
Новото дете носи със себе си ключовете на Царството Божие на земята, то носи ключовете на Изгубения Рай, и чрез него, следвайки неговите стъпки, човечеството ще се възвърне в царството на вечната светлина. Кое е новото дете? Не питайте това, и не мислете, че вие сте го създали. Ако то дойде при вас, благодарете на Бога, и знайте, че Той го е пратил. Детето не е „ваше“, то не е „ваше създание“, както наивно си мислите. Не!
То е светъл Божи Дух, дошъл от небесата, за да пролее светлина в тъмнината на нашия живот, за да запали огъня на Любовта в човешките сърца, за да ни изведе от тъмната долина на ужаса и безумието, на
братоубийство
то и заслеплението, в което се намираме днес.
То идва като посланик от Небесата, като носител на Божественото благословение. Затова, паднете на колене пред него, наведете низко главите си, така, както се навеждат пред цар, пред Бог, и благодарете за милостта, с която сте удостоени. И само едно не забравяйте: Нека никога през ума ви не мине мисълта да заставяте детето да подражава на вас, възрастните. Нека никога не мине през вас мисълта, че ще можете да водите новото дете по своите стари, грешни, кървави и престъпни пътища. Нека никога не се опитаме до поставяме пречки на пътя му.
към текста >>
Те също никога да не получават подаръци играчки подобни на оръжия или оловни войници, понеже детето, като се сдобие с танк или револвер, няма да си въобрази нещо по-логично, отколкото да го използва в игра на война, на
убийство
.
Но, пита се, има ли игри, които наистина вредят на детето? Сигурни съществуват такива! Не говорейки за ония игри, в които момиченцата подражават на светските маниери и стават непокорни, даже лицемерни, също като твърде големите госпожи: миролюбците знаят, колко много играта на войни и битки е вредна. Деца, които играят на война, винаги рискуват да бъдат наранени или да си скъсат дрехите, но най-важният факт е, че те винаги рискуват да станат злобни, мразещи и могат да останат такива през целият си живот, а злобата и омразата са най-големите неприятели на човешкото племе. Прочие, децата никога да не играят на война.
Те също никога да не получават подаръци играчки подобни на оръжия или оловни войници, понеже детето, като се сдобие с танк или револвер, няма да си въобрази нещо по-логично, отколкото да го използва в игра на война, на
убийство
.
. . и наклонността към омраза скоро ще го обсеби. Има ли нещо по-отвратително от жеста на дете, което казва, насочвайки към вас миниатюрна пушка: „Аз ще те убия! “ Ние трябва да кажем и да казваме неуморно, че е престъпно да се дават такива играчки на деца. Ние трябва да обединим нашите усилия, за да се изхвърлят тия играчки от употребление, обществото да напусне продавачите на тия доста неблагородни играчки, за да се изостави най-после фабрикацията на тия разрушителни играчки.
към текста >>
73.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е идеалът, който ще превърне земята от долина на страданията и смъртта, от арена на
братоубийство
и жестокост, в райска градина, в царство Божие на земята.
И в такива погрешни лутания, търсения, стремежи и увлечения, се изразходва толкова много енергия, се прахосват толкова много сили и жертви, че ако те бяха отдадени за постигането на нещо здраво, на нещо истински ново и ценно, на нещо самобитно, ние щяхме да имаме резултати, които биха дали съвсем друг изглед на нашия живот. Ето защо, този, който даде правилни насока на нашата младеж, който й посочи идеали, носещи истинско добро, както за самата нея, така и за целия народ, който я вдъхнови с вярата в , стигане на нещо ново, нещо друго, нещо много по-хубаво от това, което е било досега, той ще бъде спасител обновител и на целия народ. защото младежта именно е челния отряд на този народ. * Има само един велик Идеал, който заслужава всички жертви, всички усилия, всичкия ентусиазъм, всичката вяра и преданост на нашата младеж. Това е идеала за всечовешкото братство!
Това е идеалът, който ще превърне земята от долина на страданията и смъртта, от арена на
братоубийство
и жестокост, в райска градина, в царство Божие на земята.
Това е идеалът, който ще превърне днешните, взаимно дебнещи се и взаимно изяждащи се, — подобно на предпотопни чудовища, — човеци и народи, в истински братя, в едно общочовешко семейство, в което царува мир, ред, хармония, в което са задоволени нуждите на всички. Младежи, не прахосвайте силите си, не прахосвайте вярата и ентусиазма си, не прахосвайте златото на вашите души, в гонитба на идеали — блатни огньове, които водят вас и народа ви към погибел! Има нещо хиляди пъти по-велико, има нещо хиляди пъти по красиво, има нещо хиляди пъти по-мощно от вашите досегашни идеали. Да създадем един народ нов. съвършено нов!
към текста >>
74.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Низшето си служи с хищничество,
убийство
и насилие.
И тоя навик много трудно ще се изкорени, защото е станал като втора природа в човека. Това е присадено отпосле върху него. И тая присадка никак не е благородна, а най-долна, най-нисша. Всяко нещо се познава по неговият плод. Благородното нещо не ограничава, не отнема живот, не убива.
Низшето си служи с хищничество,
убийство
и насилие.
Човек може да се отърси от низшето, когато възрасти висшето в себе си, когато възкръсне в дух и истина, когато заживее в и за цялото. Само тогава той ще добие образ и подобие Божие, само тогава ще стане истински човек. Преди да стане тоя процес в него, той е човек — звяр. Човека на стария навик, за да оправдае своята страст към месоядството, поставя различни доводи, например, какво ще правим с агнетата, кокошките, въобще с всички домашни животни, ако не ги ядем и употребяваме труповете им за храна. Като че ли човек е поставен от природата за съдия и консуматор, да изпояжда всичко, за да балансира силите в нея.
към текста >>
75.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С идеи за
самоубийство
.
от П., 50 год. Потомци нервни. Заболяла от потиснати чувства към трето лице. Мъж и две деца здрави. Силно нервна.
С идеи за
самоубийство
.
Ближните не смеят да я изоставят сама. Постоянно загрижена, сприхава, буйна, импулсивна, с главоболие, безсъние, запек, стомашни разстройства с киселини, нередовност в месечните очиствания, болки в целия корем, а понякога само в долния корем, и липса на апетит. Съвършено бездейна, нищо не върши. Мъжът, отличен човек, наглежда децата със слугинята. Мъжът й носи закуската на леглото, дето тя се излежава до късна утрин.
към текста >>
76.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но твоят дух
убийство
не грози, Не го засяга огън, нито сеч.
Страха навън! И здраво свий юмрук; Отсреща му викни със буен глас — Ти смел бъди, пред своя враг напук. * Недей стена, пред него не плачи ! В душа си мощна сила събери Безстрашно погледни го във очи, Божествен плам у тебе да гори. * Тяло ти може нявга да срази Острилото на кайнови меч.
Но твоят дух
убийство
не грози, Не го засяга огън, нито сеч.
* Сълзи пред враг ти вече не рони, Нито за миг от страх не трепери! Но храбро ти пред него застани, И с Божия сила ти го събори! Олга Славчева ОБЕЩАНИЕТО Има моменти в живота, в които човек, намирайки се в някое тежко положение, дава обещания за нещо, което забравя, след като премине кризата. Но ако човек иска да се избави от едно ново изпитание, потребно е да бъде верен на себе си и последователен в постъпките си. Обещанието е един момент, в който човек трябва да се съобрази с всички възможности, които има и тогава да обещае или не.
към текста >>
77.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Живот разкази: „Изчезването на Д-р Вилям Уайт“ и „Опит за
убийство
в лекарския кабинет“, в които ясно изпъква пръста на невидимото, което се намесва в нашия земен живот.
„Изгрев“, София, или от книжарница „Братство“ — Севлиево. Вечният Извор, приказки и разкази за всички, от Любомир Лулчев. В първата си част, тази книга представлява сборник от малки поеми в проза — кошница от плодове, откъснати от великото дърво на Живота, от дървото на Любовта и Мъдростта. Всички тези късове са проникнати от горещото и искрено желание на автора —да заведе стъпките на четеца към Великия Извор, който ний всички познаваме. Втората част на книгата съдържа два печатани по-рано във в.
Живот разкази: „Изчезването на Д-р Вилям Уайт“ и „Опит за
убийство
в лекарския кабинет“, в които ясно изпъква пръста на невидимото, което се намесва в нашия земен живот.
Книгата с издадена едновременно в две издания: обикновено и луксозно. Цената на първото с 10 лв. Луксозното издание, голям формат, на скъпа хартия, струва 20 лв. Доставя се от автора: квартал „Изгрев“, София или от книжарница „Братство“, Севлиево. Животът на Исуса, разказан за деца от английския писател Чарлз Дикенс.
към текста >>
78.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Жестокият навик да се яде месо и за тази цел да се убиват животните, предаван през векове и хилядолетия от бащи на деца, е до такава степен затъпил съвестта и съзнанието на хората, че те са привикнали напълно към тия ужасни картини на всекидневното
убийство
на животните, не се трогват ни най-малко от техните жални предсмъртни писъци и не чувстват никакво угризение на съвестта си, когато ядат месото на убитите животни.
Той смята, че никой няма право да отнеме насила живота му. Но защо тогава този същия човек тъй лесно, спокойно и без ни най-малко да се замисли, отнема живота на животните? Защо той, без да му мигне окото, забива ножа в крехкото тяло на агнето, на телето, отрязва главата на кокошата или убива с куршум. Защо човекът никак не се замисля, когато отнема живота, когато пролива кръвта на домашните и дивите животни? Защо той поне малко не се замисли, че и те страдат също така, както и ние, че и те изпитват същата болка, че и те имат свои малки, за които трябва да се грижат?
Жестокият навик да се яде месо и за тази цел да се убиват животните, предаван през векове и хилядолетия от бащи на деца, е до такава степен затъпил съвестта и съзнанието на хората, че те са привикнали напълно към тия ужасни картини на всекидневното
убийство
на животните, не се трогват ни най-малко от техните жални предсмъртни писъци и не чувстват никакво угризение на съвестта си, когато ядат месото на убитите животни.
Те със спокойни, весели, радостни, защото не съзнават извършеното от тях престъпление, защото мислят, че така трябва да бъде, че другояче не може, че такъв е реда на нещата и т. н. На тях нито на ум не им минава, че завещаният им от техните деди и прадеди навик да се убиват и изяждат животните, е едно страшно зло, едно ужасно престъпление, за което те, рано или късно ще трябва да отговарят, ще трябва да заплатят скъпо с цената на своята собствена кръв. „Не убий“ — е великият закон на Бога. За него две тълкувания няма. Той е ясен и определен.
към текста >>
79.
-
Вам и на изкуството си дължа, че не завърших живота си със
самоубийство
.
Отдавна съм простил и забравил, вие знаете, миналото. Особено съм признателен на Карл за проявената преданост през последните години. Желая от сърце животът ви да бъде по-добър и по-лек от моя. На децата си препоръчайте жарко добродетелта, тя едничка прави човека щастлив, а не парите. Говоря ви по опит; добродетелите е опора в злочестината.
Вам и на изкуството си дължа, че не завърших живота си със
самоубийство
.
Благодаря на всички добри приятели, главно на княз Лихновски и на проф. Шмидт. Желанието ми е музикалните инструменти на княза да се запазят у едното от вас, само да няма спор помежду ви по тоя въпрос. Ако обаче се нуждаете от пари, разрешавам да продадете цигулките; ще се радвам до ви се притека на помощ отвъд гроба. С гордост пристъпям към смъртта. Ако тя се яви преди да проявя музикалните си дарби, ще го отдам на моята сурова съдба; смъртта ми в такъв случай, е твърде ранна и бих искал да дойде малко по късно; на всеки случай, тъй или инак, ще бъда доволен: защото тя ще ме отърве от моето тежко положение и ще я срещна бодро.
към текста >>
80.
-
Докато другите спят в безумния сън на
братоубийството
, ний не само да посочим пример за идеално, разумно, и мирно разрешение на междудържавни вземания и конфликти, но и да напрегнем всичките си сили в такава, насочена навътре в нашата страна творческа дейност, с която, макар и малък на-род, да дадем пример на всички, да застанем начело, да станем духовно и културно първи.
Шпенглер); днес, когато всичко е напрегнало сетни сили да разрушава, да унищожава, да убива скъпоценния човешки живот и натрупаните с пот на чело национални богатства, днес, малката скромна, незначителна и сравнително изостанала назад България, трябва да даде пример не творчество, на мир, на ентусиазирано изграждане на . оня нов свет, за който другите говорят, но който ние, без да очакваме от никого пример или подкрепа, трябва без отлагане да изградим. Да напрегнем всичките сили на мишците си, на умовете си, на волите си, на сърцата си! Сега е времето! Тъкмо сега е времето!
Докато другите спят в безумния сън на
братоубийството
, ний не само да посочим пример за идеално, разумно, и мирно разрешение на междудържавни вземания и конфликти, но и да напрегнем всичките си сили в такава, насочена навътре в нашата страна творческа дейност, с която, макар и малък на-род, да дадем пример на всички, да застанем начело, да станем духовно и културно първи.
Не е илюзия това! Стига да го схванем, да го разберем добре и без колебание да се заловим на работа! Това което ний сега можем да направим, никога друг път не можем да го направим! Има неща, които не трябва да се пропускат. Има периоди от време, които по никой начин не трябва да се проспиват.
към текста >>
81.
-
Понякога тия обезсърчения са така тежки, че човек изпада в помрачение и достига дори до
самоубийство
, особено в слабите натури, ония, които нямат център в живота си, които нямат здрава основа, които са без основна идея и се тласкат като отбрулен лист от есенния вятър.
Края на нощта наближава. Разрушението ще спре. Идва време за творчество. Светли сили, гответе се за великото дело, което ви предстои. ОГНИВО, КРЕМЪК И ПРАХАН В живота човек се среща с много неща, които носят обезсърчения, кога по-малки, кога по-големи.
Понякога тия обезсърчения са така тежки, че човек изпада в помрачение и достига дори до
самоубийство
, особено в слабите натури, ония, които нямат център в живота си, които нямат здрава основа, които са без основна идея и се тласкат като отбрулен лист от есенния вятър.
Обаче, има люде, които са се добрали до основните идеи в живота и въпреки всички несгоди, противоречия и борби те устояват, побеждават и вървят напред. Те имат здрава основа, център, те имат идея, която ги крепи и подхранва. Те носят в себе си огниво, кремък и прахан, които им послужват в критически моменти, в студени зимни дни. Без основна идея, животът на земята губи смисъл и цел. Без идеи той е без корен, без основа.
към текста >>
82.
-
И димът става причина за едно
убийство
.
Каин беше земеделец. Той принесе жертва от житните си произведения и така се яви понятие за религия. Тази религия, според която, на когото димът отишъл направо към Господа, като комин, той е праведен. Благоприятна е жертвата на която димът не пъпли по земята, но върви направо нагоре. Като принесоха жертва, димът от жертвата на Авела отивал нагоре, а тоя на Каина пъплел.
И димът става причина за едно
убийство
.
Ние мислим, че някои работи са малки. Да, малки са, но техните последствия са големи. Проникне в тебе едно малко желание, но ти трябва да знаеш естеството му какво е. Запример, ние се радваме на кислорода, който дишаме, но ако ни дадат течен кислород, може ли да се диша? Знаеш ли каква гъстота и какъв студ съдържа в себе си?
към текста >>
83.
Всемирна летопис
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Съобщение за
убийството
на Ст.
Статия от Ал. Шишков. 8. Духовна опитност : I. Съобщение за смъртта на бившия министър Т. Теодоров. II.
Съобщение за
убийството
на Ст.
Стамболов. III. Цяло войсково отделение, предпазено от смърт чрез предупреждение на сън. IV. Къща, посещавана от духове. V. Опасното дърво. VI. Видение. VII.
към текста >>
84.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Убийството
и мъчението на хиляди и милиони за тях е нищо, за да постигната своите цели.
Те са карани да вършат страшни неща. И те доста желаят да бъдат карани, защото всичко това е част от обсебването. Ония, които ги карат, са напълно безскрупулни и готови да употребят всички средства, стига да постигната своята цел: те не знаят нищо от това, което ние разбираме под право и криво. Те считат за свой благороден дълг да убият в себе си всяко душевно вълнение или симпатия, като считат тези чувства за слабост. Те са безмилостни, като акули.
Убийството
и мъчението на хиляди и милиони за тях е нищо, за да постигната своите цели.
Ако това не бе се случило; ако Петата Под-Раса бе всичко комбинирала, за да представи един съвършен фронт, все пак един конфликта щеше да стане, но той щеше да се състои в някои страшни въстания на много по-малко развитите раси, — може би едно нашествие, каквито Атила направи, за да опустоши Европа. Злото щеше да се прояви, но между закъснелите нации. Голема победа за силите, които стоят на страната на тъмнината, е, че те могат да вземат и вплетат за своите цели една нация, предполагана да стои на чело на цивилизацията. Не трябва да мислим, че всички членове на тая нация са лоши хора. Не трябва да се оставим да бъдем свалени до тяхното равнище.
към текста >>
85.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
които спадат под тая заповед, са напи.: лъжа, кражба,
убийство
, блудство.
Достатъчни са неколко типични примери, за да се види. че изследванията на расовата наука не само че се покриващ с тия на етиката, но разширяващ и вдълбочават последните. Етиката забранява да се вършат де.ла. които биха били вредни за единицата или за делото. Типичните де.ла.
които спадат под тая заповед, са напи.: лъжа, кражба,
убийство
, блудство.
Етиката обикновено предписва своите заповеди само с оглед на. най-висшия в момента максимум от добрина. т. е. етиката изобщо не се грижи затова, дали нарушението на нейните закони ще има последствия и върху по-далечното бъдеще или не, и се задоволява с наказанието на престъпника в единичния случай. Не е така с расовия закон.
към текста >>
86.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Гаранцията за успеха на тази форма на управление може да бъде само смъртното наказание (легалното
убийство
), тъй като при съществуването на обществената анархия (а само при това състояние на обществото е възможна появата на самодържавието) само човекът, който има власт над живота на всекиго, може да поддържа единството на нацията и няма да я остави да се разпадне.
Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието. Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха. Юридическото условие, необходимо за да се използува това средство, се състои в издаването на закона непосредствено от самовластния господар, без участието на други представители или упълномощени от царя, освен секретарите, съдиите и полицията.
Гаранцията за успеха на тази форма на управление може да бъде само смъртното наказание (легалното
убийство
), тъй като при съществуването на обществената анархия (а само при това състояние на обществото е възможна появата на самодържавието) само човекът, който има власт над живота на всекиго, може да поддържа единството на нацията и няма да я остави да се разпадне.
Чистата монархия е съществувала у асирийците. Класически образци на монарси могат да се смятат: Кир, Атила, Чингис-Хан, Тимур и др. Между християнските народи никога не е имало чиста монархия, в пълния смисъл на тази дума. Във всяка християнска страна, която се е стремила към единство, основателите на династиите са напрягали всичките си усилия да учредят самодържавието, и само това им давало сила да изпълняват задачата си. Всичките те прекрасно са знаели, че смъртното наказание е единствената гаранция на властта им, но на никого от тях не се е допуснало да се ползува от това наказание толкова свободно и последователно, както са правели това изброените азиатски монарси. Теокрация.
към текста >>
Ако най-горната част в сравнение с целия палец е много широка и дебела, тогава имаме работа с човек, който не се спира и пред
убийство
.
15 II.) Островчетата в тази линия (фиг. 15 III) се считат като признаци за парализа, изнемощяване. Палецът представлява самия човек, чисто човешкото и физическото, най-горната става — главата, средната — гърдите и най-долната — корема. Формата на най-горната става ни дава признаци за характера. При страстен човек тази част е почти четириъгълна, при един великодушен, благороден характер има едно издаване на ставата навън.
Ако най-горната част в сравнение с целия палец е много широка и дебела, тогава имаме работа с човек, който не се спира и пред
убийство
.
Още в старо време палецът тъй се считал за символ на човека и на мъжеството, че на подлеците отрязвали този пръст. Това напомня и френската дума poltron, което означава страхлив самохвалко. То произлиза от латинското pollice trunco, което значи отрязан палец. Сърдечната линия ни дава признаците на идеалната любов, венерина хълм — за чувствената. Любуването, ухажването се означава чрез малко не особено остри линии (фиг. 16.
към текста >>
87.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
При едно прекомерно развитие на този хълм пък вървят ръка за ръка печал, прикритост, аскетизъм, спокойствие на съвестта и наклонност към
самоубийство
. 4.
Поради тази характерна черта, те рядко встъпват в брак, но когато направят това, проявяват голямо постоянство. Такива хора често проявяват наклонности към окултните науки. Темпераментът им е флегматичен или смешение от флегматичен и меланхоличен. Не рядко те са страстни играчи, но проявяват най-голямо постоянство в извършване на работи, изискващи търпение. Ако Сатурн е развит негативно, това предсказва един нещастен, празен, безрадостен живот.
При едно прекомерно развитие на този хълм пък вървят ръка за ръка печал, прикритост, аскетизъм, спокойствие на съвестта и наклонност към
самоубийство
. 4.
Хълм на Слънцето Понеже слънчевият хълм се намира при корена на безимения пръст, който е пръстът на Аполон, този хълм се нарича още Аполонов хълм. Той се намира между хълмовете на Сатурн и Меркурий. От към юг граничи с линията на сърцето. Когато слънчевият хълм е гладък и правилно оформен; това означава задоволство, спокойствие и радости, но един живот без особен блясък и слава. Една линия върху това възвишение предсказва дарба и слава.
към текста >>
88.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Големите престъпници, когато се готвят към
убийство
, пият кръв, за да се закалят.
Ето какво казва буквално Русо по този въпрос: „Като едно от доказателствата, какво месната храна не е свойствена на човека, може да се посочи на равнодушието, което имат децата към нея, и на предпочитането, което те винаги правят на зеленчуците, млечните ястия, плодовете и т. н. Извънредно важно е да не се извратява този природен вкус и да не се правят децата месоядни, ако не заради тяхното здраве, то поне заради техния характер, защото, обяснявайте както искате това, несъмнено е, че тия, които обичат много месото, биват хора жестоки, жестокосърдечни. Това наблюдение се е потвърждавало във всички страни и във всички времена. Диваците са въобще жестоки, и тази жестокост има за свой източник не тяхната природа, а храната. Те ходят на война като на лов и постъпват с хората така, както ние постъпваме с мечките.
Големите престъпници, когато се готвят към
убийство
, пият кръв, за да се закалят.
Омир представлява циклопите, които ядели месо, като страшни чудовища, а лотофагите (които се хранели с лотоси — един вид растение) за такъв приятен народ, че всеки, който имал с тях работа, веднага е забравял всичко, даже своята родина, и оставал да живее посред тях („Етика на храната“, стр. 129—130). Всички видни окултисти от най-старо време до днес са били за вегетарианството. Това не е случайно. Напр., Питагор в своята прочута окултна школа в южна Италия е бил въвел вегетариански режим. Голяма грешка правят родителите, като дават на детето месна храна.
към текста >>
89.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Кой го мисли за кражби и
убийство
, той влиза по този начин в духовно отношение с всеки крадец и убиец по цялата земя.
Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно. Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви. Всеки ден ние се стилизираме в една сфера на съществуване, всеки ден ние се мислим в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава на тялото, на маската на гази роля, преобладаващи черти. Който през по-голямата част от живота си по навик се оплаква, изпада често в лошо настроение, той си отравя кръвта, разваля чертите на лицето си, и влошава безвъзвратно своя изглед, понеже в невидимата лаборатория на духа се възбужда една невидима отровна сила — мисълта, която, турена в действие по неизбежни закони, притегля към себе си подобните си из своята околност. Да се предаде човек на раздразнено и безпомощно настроение, значи — да отвори вратата на мислените флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек от целия град, то значи — да натовари своя голям магнит, духа, с вредни и разрушителни токове и да тури своята ментална батерия в контакт с всички токове от същия род!
Кой го мисли за кражби и
убийство
, той влиза по този начин в духовно отношение с всеки крадец и убиец по цялата земя.
Мъчно смилане (диспепсия) по-малко се причинява от самата храна, отколкото от настроението, в което се намираме, когато се храним. Най-здравият хляб, яден в огорчение, действа върху кръвта като отрова. Когато всички мълчешката седят около семейната трапеза, с омаломощен и измъчен изглед, който казва: „и това трябва да се преживее! „ и домакинът се заравя в своите грижи или в своя вестник и поглъща всички убийства и самоубийства и всички кражби и скандали от последното денонощие, а пък царицата на къщата се измъчва от домакинските несгоди, тогава на тази трапеза, заедно с храната, във всеки отделен организъм влиза елемент на яд и кахър и болезненост, и това се проявява в една форма на диспепсия (мъчно смилане) от единия край на масата до другия, непрекъснато. Ако преобладаващият израз на лицето е една гримаса, тогава и мислите гримасират зад челото.
към текста >>
90.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това не е
убийство
.
Много са мъчнотиите от този вид, които ни срещат. „Добре“, ще кажете, „но не е ли това и за вас също една мъчнотия? “ Моят отговор е: не, съвсем не; защото ние, които вярваме, че всяко събитие има причина, зад себе си, че всеки жъне точно това, що е посеял, виждаме, че да пожънеш смърт при такъв ранен стадий на живота, значи, че си посял едно семе в по-предишния си живот, което изисква тази глоба в следния живот.Ще ви дам една илюстрация: някой пушач хвърля една кибритена клечка, без да види, че не е съвсем изгаснала. Случва се, тя да попадне на лесно запалителен материал, и последният пламва. Този огън може би запалва някоя къща и може би някой изгаря до смърт в нея.
Това не е
убийство
.
Тук няма никаква умишленост от страна на човека, да погуби един човешки живот, и моралната вина е само вината на едно действие, извършено от малко невнимание. Но тя не е по-малка от вземането на един човешки живот, и във везните на божията справедливост този дълг трябва да се изплати. Той се изплаща с онази кратка опитност, която значи само няколкогодишно закъсняване. Но най-голямата болка се пада на родителите на детето: тук е същинското страдание, защото детето е отнето от ония, които го любят. И като проследим това назад, виждаме, че такова страдание дохожда в живота, когато в по-раншния си живот родителите са били невнимателни, несъобразителни и не добри към някое дете и тогава са.
към текста >>
Георги Петров причината на това
самоубийство
.
От друга страна,’училището не запалва у ученика възвишен идеализъм. Ако ученикът стане идеалист, той става такъв мимо дейността си в училището. Ще дам няколко примера, за да поясня казаното. Свещеник Георги Петров разправя в „Съвременната школа и живота“ за един студент-тяхнолог, който след свършването на последния университетски изпит връща се зарадван в къщи, обаче, още същия ден, за изненада на всички околни се самоубива. И много право обяснява свещ.
Георги Петров причината на това
самоубийство
.
До издържането на изпита си, този студент е имал един идеал, който давал смисъл на неговия живот, който го подтиквал към дейност. Това е било завършването на университета. Този идеал го е крепял в живота. Обаче, след издържането на изпита, той остава без идеал, Животът за него става пуст, безсмислен, защото душата му не е знаела по-високи идеали, и таз пустота става причина на самоубийството. Аз познавах един студент, който минаваше за голям идеалист, спореше с всички за разни теории, принципи, убеждения, и всички с възторг говорехме за него и възлагахме големи надежди на него.
към текста >>
Обаче, след издържането на изпита, той остава без идеал, Животът за него става пуст, безсмислен, защото душата му не е знаела по-високи идеали, и таз пустота става причина на
самоубийството
.
И много право обяснява свещ. Георги Петров причината на това самоубийство. До издържането на изпита си, този студент е имал един идеал, който давал смисъл на неговия живот, който го подтиквал към дейност. Това е било завършването на университета. Този идеал го е крепял в живота.
Обаче, след издържането на изпита, той остава без идеал, Животът за него става пуст, безсмислен, защото душата му не е знаела по-високи идеали, и таз пустота става причина на
самоубийството
.
Аз познавах един студент, който минаваше за голям идеалист, спореше с всички за разни теории, принципи, убеждения, и всички с възторг говорехме за него и възлагахме големи надежди на него. Но скоро след свършването на университета той изстина, стана съвсем практичен материалист егоист, който освен за грубите си материални интереси, други никакви по-висши интереси не признаваше. Даже казваше така: „аз сега поумнях. По-рано когато бях млад, бях зелен, хвърчах по облаците, но сега станах практичен, сега разбрах, че смисъла на живота е само в парите“. Защо стана такъв прелом в неговата душа?
към текста >>
Когато човек сънува нещо страшно и го премахва, като при това си спомня, че спи и прави усилия да се събуди и се събужда, това е
самоубийството
.
Както сънищата на нашия земен живот съставляват едно състояние, през време на което ние преживяваме впечатления, чувства, мисли, принадлежащи на нашия предишен живот, и образуваме запас от сили за събуждането, за бъдещите дни, така и целия ни сегашен живот съставлява едно състояние, през време на което ние живеем посредством кармата или предишния по-реален живот, и образуваме запас от сили за бъдещия живот, по-реален, и от който ние сме излезли. Както ние преживяваме хиляди сънища през време на нашия земен живот, така и този последния е едно от хилядите съществувания, в които ние влизаме, след като излезем от другия по-реален, по-достоверен живот, и в който ние пак ще се върнем след нашата смърт. Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на първите понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане. Когато човек се събуди преди да е изкарал целия сън, това е преждевременната смърт. Когато човек е спал добре и сам се е събудил, това е смъртта в старост.
Когато човек сънува нещо страшно и го премахва, като при това си спомня, че спи и прави усилия да се събуди и се събужда, това е
самоубийството
.
Човек, който е съвършено погълнат от настоящия живот, който не предчувства един друг живот, това е този, който спи дълбоко. Дълбокият сън, без сънища, е равен на полу-животинското състояние. Спящият, който чувства през време на съня какво става около него, който спи леко и който е готов да се събуди във всеки момент, е този, който съзнава, макар и неопределено, живота, от който е излязъл и в който пак се готви да се върне. През време на съня човек т е винаги егоист, живее уединено, без да взима участие в живота на своите подобни, без да е в някаква връзка с тях. В живота, който ние смятаме като реален, нашата връзка с подобните ни е вече по-голяма: съществува една привидност на любовта към ближния.
към текста >>
Да желаеш зло, значи да желаеш смърт — извратената воля е начало на
самоубийство
. 3.
: Преведе от френски А. Айзенбауер. ______________________ 1) Жоливе Кастело — председател и основател на Алхимическото Дружество във Франция, директор на сп. „Les Nouvaux Horizons de la Science et de la Pensee“ и автор на много съчинения, между които: „La vie et I' ame de la Matiere“, „La Medecine spagyrique“, „L’ Hylozoisme и пр. Елифас Леви1) Двадесет и две аксиоми за волята 1. Нищо не може да устои против волята на човека, когато той знае истината и желае доброто. 2.
Да желаеш зло, значи да желаеш смърт — извратената воля е начало на
самоубийство
. 3.
Да желаеш добро с насилие, значи да желаеш зло, тъй като насилието произвежда безредие, а безредието — зло. 4. Може и трябва ла се приеме злото, като средство към доброто, но никога не трябва нито да се желае, нито да се върши. Иначе, с едната ръка ще рушиш това, което градиш с другата. Истинската вяра никога не оправдава лошите средства; тя ги изправя, когато ги използва, и ги осъжда, когато ги допуска. 5. За да имаме право да усвоим нещо, всякога трябва да го желаем търпеливо и дълго време 6.
към текста >>
Доброволната смърт от преданост не е
самоубийство
.
Нищо да не вършим е еднакво гибелно, както и да вършим зло, но е по-подло. Най-непростителния от смъртните грехове, това е безделието. 17. Да страдаш, значи да се трудиш. Голямата прекарана скръб е свършен процес. Ония, които много страдат, живеят повече от ония, които не страдат. 18.
Доброволната смърт от преданост не е
самоубийство
.
Това е апотеоз на волята. 19. Страхуването е само мързел на волята и затова общественото мнение клейми страхливците. 20. Постигнете да се не боите от лъва, и тогава лъвът ще се бои от вас. Кажете на скръбта: „аз искам да ми бъдеш удоволствие“, и тя ще ти стане удоволствие; даже повече от удоволствие — щастие. 21. Желязната верига може да се скъса по-лесно, отколкото една верига от цветя. 22.
към текста >>
91.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Онези, които силно попаднат под това низше влияние на Сатурн, прекарват най-мизерното съществуване и често свършват със
самоубийство
.
Гъстотата му е само 0.11. Сатурн се връща около 140 дни назад и 5 деня изглежда неподвижен. Боите му са: сива, черна и зелена, белегът му Д. Според митологията, Сатурн (Хронос) гълта децата си, но ги оставя да се родят отново, щом познаят силата му. От това виждаме, че доброто влияние на Сатурн води към възвишение, а лошото му влияние се изразява в разни форми на ограничението, като студ, жестокост, равнодушие, небрежност скъперничество, недоверие, фалшивост, подлост, страхливост, боязън, меланхолия и апатия.
Онези, които силно попаднат под това низше влияние на Сатурн, прекарват най-мизерното съществуване и често свършват със
самоубийство
.
Такива хора се познават между хиляди други по слабата си малко приведена конструкция, черна коса, тънка брада, дълго и хлътнало лице, тъмни и мрачни очи, които никога не ни поглеждат право в лицето, а с насочени към земята. Такива хора нямат успех, каквото и да предприемат; те разпространяват около себе си една атмосфера на мизерия и печал, което отблъсва другите. Те обичат уединението. Сатурн владее над костите и ставите, черния дроб, далака, лявото ухо и коленете. Изобщо се казва, че минералното царство се управлява от Сатурн и така той управлява в нашето тяло онези части, които служат за опора и съединение в тялото.
към текста >>
92.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Д-р Радван откри в едно импровизирано
убийство
самия „убиец“, скрит в един ъгъл, „трупът“ на жертвата (едно момче, скрито под сцената), съучастниците на убиеца, оръдието (една карфица) и местото, дето е била нанесена раната върху тялото на жертвата (одраскването на врата на момчето).
и 12 същ. мес. Д-р Радван устрои още два сеанси в помещението на офицерското събрание. Една комисия, съставена от известни професори, лекари, офицери и др., контролираше всички негови действия, за да се отстрани всяко съмнение в истинността на опитите. Д-р Радван възприемаше, даже без допиране (контакт) с медиума, точно мислите на желаещите от публиката и ги откриваше чрез действията си. По тоя начин той доказа на всички посетители на сеансите му, че телепатията, като една от окултните науки, почива на точни знания за тайните закони, които действат в живота на хората.
Д-р Радван откри в едно импровизирано
убийство
самия „убиец“, скрит в един ъгъл, „трупът“ на жертвата (едно момче, скрито под сцената), съучастниците на убиеца, оръдието (една карфица) и местото, дето е била нанесена раната върху тялото на жертвата (одраскването на врата на момчето).
Д-р Радван Д-р Радван, портретът на когото предаваме, след устроените телепатически сеанси в столицата, замина за Цариград. КНИЖНИНА 1. Окултно-мистична библиотека. № 2: Елена Петровна Блаватска, биография от Е. П. 1920 г.
към текста >>
93.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления - лъжата, кражбата,
убийството
, завистта, омразата и т.н.
А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ. А това значи на юридически език: да изпълниш или нарушиш закона. И тогава, щом няма Господ, съдиите се явяват на неговото място. Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии.
Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления - лъжата, кражбата,
убийството
, завистта, омразата и т.н.
- се дължат на неразумното натрупване на тия излишни киселини у човека. И затова практичният българин казва: „много кисел станал" или „вкиснал се". Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване. В туй направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно и мислите и чувствата да се проявят също правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай. Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата и лицето ни добиват най- правилна форма, крайнините ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите.
към текста >>
94.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Завистта и скъперничеството са два морални недъзи, които дават твърде често повод за измама, кражба, даже и за
убийство
.
Едно друго израждане на завистта е, когато децата, които по-мъчно могат да се контролират, отколкото по-възрастните, проявяват желание да имат и да лапат всичко, което видят. Значи, както завистта и скъперничеството са почти сродни морални недъзи, така и техните хирогномични белези си приличат едни на други, следователно, завистта се познава по слабите с изкривени нокти и с лош цвят ръце. По някога може да не изпжкват тези знаци тъй много, както при скъперничеството, ала някои характерни жестове може да ги издадат. Така например, по навика на детето да свива ръцете си на юмрук, респективно пръстите, се заключава, че това дете има завистлив дух. Един такъв навик у децата твърде мъчно може да се премахне, но все пак трябва най-настойчиво да се лекува, щом се забележат първите признаци на свиването на пръстите.
Завистта и скъперничеството са два морални недъзи, които дават твърде често повод за измама, кражба, даже и за
убийство
.
Лекуването се насочва тогава пак според индивидуалността на детето. На едно добродушно дете трябва да се бие преди всичко на чувствата, за да се отвикне от тази страст. Затова, трябва да му се представи, колко некрасиво е да завижда човек за разни чужди неща, като се убеди да не върши това други път. Съвсем другояче е при безсърдечните деца. При такива деца едва ли може да се постигне нещо чрез повдигане на моралното чувство.
към текста >>
95.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Егоизъм е
самоубийство
. 92.
Кой може да прави чудеса, както Исус ги правеше? Всякой, който проявява Божията любов и сила, както той правеше това. 90. Как може да се постигне това? Чрез воденето на един себеотричащ се живот, тъй както Исус го водеше. 91. Що е егоизъм?
Егоизъм е
самоубийство
. 92.
Защо е самоубийство? Защото той изключва съзнанието за Бога и за духовната вселена, която е царството н причината на живота. 93. Кои са божиите деца? Всички хора. 94. Може ли един човек да бъде погубен?
към текста >>
Защо е
самоубийство
?
Всякой, който проявява Божията любов и сила, както той правеше това. 90. Как може да се постигне това? Чрез воденето на един себеотричащ се живот, тъй както Исус го водеше. 91. Що е егоизъм? Егоизъм е самоубийство. 92.
Защо е
самоубийство
?
Защото той изключва съзнанието за Бога и за духовната вселена, която е царството н причината на живота. 93. Кои са божиите деца? Всички хора. 94. Може ли един човек да бъде погубен? Не. 95.
към текста >>
96.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но днес ние сме много „цивилизовани“, за да изгорим или посечем тия, които работят за благото на човечеството; ние се задоволяваме да съкрушим тяхните сърца с презрението, насмешката и клеветата, и, ако това не ги доведе до
самоубийство
, ние им въздействаме чрез притесненията на закона, отрупваме ги с процеси и присъди, за да ги изхвърлим вън от света, който те са имали неблагоразумието да подобрят, в безумното си убеждение, че биха могли да намалят страданията му, без да се оставят самите те да бъдат разпнати.
Народът въздаде ли почести на тоя човек, от ръцете на когото той се готви да приеме един дар, хиляди пъти по-скъп, отколкото бе парната машина или телеграфа? Ако бе възможно те биха разкъсали Kelly на парчета и ако той изнемогнеше в борбата, що водеше от дълго време, то новината, че той е в невъзможност да установи правотата си, би била посрещната с възторжени акламации от злорадство из всички университетски зали, от всички катедри, от всички банки и от всички редакции на това, което се нарича „цивилизован свят“. Светът почти никога не е искал да признае благодетелите си по-рано от ценя, когато им издигат паметници „за украшение на града“. Завистта, глупостта и злобата, които се раждат от низшето чувство у човека, са готови да поставят по пътя на Kelly всички пречки, които закона и неправдата им позволява да струпат. Преди 200 години той би бил изгорен като магьосник, а преди 100 години тълпата навярно би го умъртвила.
Но днес ние сме много „цивилизовани“, за да изгорим или посечем тия, които работят за благото на човечеството; ние се задоволяваме да съкрушим тяхните сърца с презрението, насмешката и клеветата, и, ако това не ги доведе до
самоубийство
, ние им въздействаме чрез притесненията на закона, отрупваме ги с процеси и присъди, за да ги изхвърлим вън от света, който те са имали неблагоразумието да подобрят, в безумното си убеждение, че биха могли да намалят страданията му, без да се оставят самите те да бъдат разпнати.
„Без задълженията, с които изнамервача се обвързва с Д-вото на мотора Keely“, на което той прие помощта, пише M-me Bloomfield Moore в сп. „Philadelphie Inquierer“ от 20 януари м. г., или с други думи, ако това бяха учените, а не спекулантите, които да му доставяха необходимите фондове за изпълнение на неговото „дело на еволюцията , секретите, които той тъй грижливо е пазил, сега щяха да бъдат публично достояние — толкова малко се грижеше той за финансовите резултати на работата си, Но тия, които са били свидетели на неговите хубави опити върху акустиката и симпатическите вибрации, бяха често хора доста невежи, за да разберат значението им; също тъй след като го славословеха, едва излезли из ателието му, те го отричаха, като един Калиостро. Други, способни да разсъждават, отказаха да бъдат свидетели при произвеждането на етера, както това сториха Sir William Thompson и лорд Raleigh, които през това време бяха в Америка“. Откакто се образува компанията, за която се каза по-горе, тя стана трън в крака на изнамервача.
към текста >>
97.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Убийство
върши всеки, който втълпява стари понятия и възгледи и с туй прегражда пътя за възприемане на истината, на новото.
„Мъдростта е познание на Бога“. Тя стои по горе от знанието. Първото условие за достигане мъдрост е да бъдем възприемчиви като децата, отворени за всичко ново и да не стоим сляпо на своето мнение, само защото то е общоприето. Искреност и смирение са нужни, да надрастем всички суеверия и предразсъдъци. Религиозните, научните, политическите и обществените предразсъдъци, както и умственото високомерие и предвзетост, са пречки за достигане на мъдростта.
Убийство
върши всеки, който втълпява стари понятия и възгледи и с туй прегражда пътя за възприемане на истината, на новото.
Мъдростта трябва да се постигне непосредствено чрез единение с безкрайното и чрез самоочистване. Тя не се предава чрез посредници. Истинските учители посочват само начина за самопознание и осъществяване единството с Бога. Истината, мъдростта освобождава хората. Този, който замръзне на едно место, спира своето духовно растене.
към текста >>
Всяко съмнение и нерешителност означават затъмняване и
самоубийство
.
Този, който замръзне на едно место, спира своето духовно растене. Така е с всекиго, който се отдели от първоизточника и живее само за себе си. Второто условие за достигане мъдростта е да се заменят всички желания с едничкото желание и решение: да се познае и осъществи истината, да се живее в хармония с висшите закони. Това е законът в духовния живот. Трето условие: неотклонно и без отлагане да се изпълнява всичко, което вътрешният глас заповядва.
Всяко съмнение и нерешителност означават затъмняване и
самоубийство
.
В всички случаи на нерешителност и борба нужна е молитва, уединение в себе си и очакване съвет при спокойно състояние на благоволение към всичко живо, очакване съвет от Божия глас. Четвърто условие: понеже духът продължава своята дейност във време на съня, когато тялото почива, да извикваме и твърдо за задържаме при заспиване възвишени мисли, понеже от тях ще зависи живота през цялата нощ. От качеството и силата на нашите мисли и чувства в момента на заспиването ще зависи да се предпазим от всички лоши влияния и да привлечем чисти, възвишени въздействия във вид на вътрешни просветления и вдъхновения. Ние можем също така да получим разрешение на много съмнения и загадки, ако ясно си зададем въпросите и заспим с твърдата вяра, че ще получим отговор. Пето условие за придобиване мъдрост е: всека сутрин да посветим поне първия час на живота, съобразно нашия идеал, в мисли на любов и единство с безкрайното и тъй всеки ден като се упражняваме, постепенно целия ни живот ще бъде осветен от мъдростта.
към текста >>
Знаяло още едно лице за това
убийство
, но участие не било вземало.
Обясни ми, че на следната сутрин щял да дойде при мене син му Иван Цонев от с. с., да ме пита за участта на изгубения си син Тодор, безследно изчезнал преди една седмица. Обясни, ми че той бил умъртвен от мъж и жена, чрез удушване с въже, което се намирало още на врата му, и бил заразен в една яма, но понеже убийците разбрали, че Иван щял да дойде при мене за узнаване участта на убития си син, те през нея нощ щели да го изхвърлят в един трап (хендек), западне от селото, към бранището, та когато Иван се върне за село, щял да го намери (сина си) край селото. На зададените, му въпроси, той обясни, че убития Тодор бил подмамен при една жена. която задирял, та като отишъл на сееща, тя, с мъжа си заедно, му устроили капан и го удушили.
Знаяло още едно лице за това
убийство
, но участие не било вземало.
За убийците отказа да посочи кои са, защото това не се позволявало, по причини, които обясни и той, както и други духове, при желание за узнаван: на известни престъпници. И действително на другата сутрин дойде един старец, който се нарече Иван Цонев, разправи ми, че син му Тодор изчезнал безследно преди една седмица, като се връщал вечерта от кръчмата, без да стигне до дома си, та някои хора му препоръчали да се отнесе до мене, за узнаване участта на сина си. Разправих му, както и на каруцаря му, който дойде в тоя момент, че имам сведения за умъртвяването му, чрез удушване, като изказах увереност, че е възможно да го намерят изхвърлен край селото, когато си отидат. Интересуваха се за убийците кои са, но им обясних, че това не могат да знаят, понеже не е позволено да се откриват, земното правосъдие не се зачита при приложение на божественото. Старецът заплака и си отидоха, а като приближили до селото, полският пазач ги пресрещнал и отправил при една група хора, където бил изхвърлен умъртвения Тодор Иванов.
към текста >>
Престъплението остана неоткрито от светската власт до преди 2 години, когато третото по светено в
убийството
лице, дъщерята на убийците, го разкри за отплата на баща си, който не й предал обещаната на времето награда за мълчанието й.
И действително на другата сутрин дойде един старец, който се нарече Иван Цонев, разправи ми, че син му Тодор изчезнал безследно преди една седмица, като се връщал вечерта от кръчмата, без да стигне до дома си, та някои хора му препоръчали да се отнесе до мене, за узнаване участта на сина си. Разправих му, както и на каруцаря му, който дойде в тоя момент, че имам сведения за умъртвяването му, чрез удушване, като изказах увереност, че е възможно да го намерят изхвърлен край селото, когато си отидат. Интересуваха се за убийците кои са, но им обясних, че това не могат да знаят, понеже не е позволено да се откриват, земното правосъдие не се зачита при приложение на божественото. Старецът заплака и си отидоха, а като приближили до селото, полският пазач ги пресрещнал и отправил при една група хора, където бил изхвърлен умъртвения Тодор Иванов. Каруцарят прегледал трупа и намерил на врата му въже, увито два пъти, с което е бил задушен умъртвения.
Престъплението остана неоткрито от светската власт до преди 2 години, когато третото по светено в
убийството
лице, дъщерята на убийците, го разкри за отплата на баща си, който не й предал обещаната на времето награда за мълчанието й.
Сега са в затвора, осъдени по на 12 годишен затвор, вън от онзи, по- ужасен и отвратителен, който ги очаква в другия живот. IV. Към края на 1909 г или 1910 г. бях в София и когато вечерта се приготовлявах за отпътуване, извика ме един млад човек, от името на соф. аптекар г. Милев, когото познавах като бивши съгражданин, по некаква важна работа.
към текста >>
98.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно
самоубийството
си.
Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото. Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята работа на възстановление и преустройство.
Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно
самоубийството
си.
Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото. Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня. Има едно средство да се развие способността да си спомняме опитностите от тоя живот насън и да ги донесем в будното си съзнание. Също възможно е да се управлява това съществуване през съня по начин да се получат най-добри резултати, едновременно както за самия аз, така и за неговата еволюция и за човечеството. Веднага преди да си легнете за спане вечерно време, и след като за благовременно се нахраните леко, трябва да позволите на тялото си да остане спокойно и необтегнато, а после да пожелаете силно, азът да се пренесе там, където бихте искали да направите някое добро дело или пък ла изследвате някои интересни въпроси.
към текста >>
99.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост,
убийството
) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот.
От съединението на Луцифер с Лилит (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление. Тогава Луцифер създал една звезда между Марс и Юпитер, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се само- развива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия. Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на божествената и планетна йерархия. Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлявала едно цяло с Луната.
Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост,
убийството
) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот.
Тъй говори езотерическото предание. Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“. На тая Земя от начало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях — между „крадеца, който обсебва, коли и погубва“, и Спасителя — човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първо- началната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т. е. да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието.
към текста >>
На тая Земя от начало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и
човекоубийството
, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях — между „крадеца, който обсебва, коли и погубва“, и Спасителя — човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първо- началната свобода, радост и веселие в Бога.
Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлявала едно цяло с Луната. Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“.
На тая Земя от начало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и
човекоубийството
, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях — между „крадеца, който обсебва, коли и погубва“, и Спасителя — човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първо- началната свобода, радост и веселие в Бога.
Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т. е. да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос — проявлението на висшата, божествената Любов — дойде на тоя свят, зз да даде. на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора. И тъй, злото сега още се проявява на земята.
към текста >>
100.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Както виждате, тук има два аналогични случаи от телепатия, макар и различни: 1) Смърт, узната на разстояние, от Цариград в Генуа, в будно състояние, и 2)
убийството
на италианския крал, узнато на сън.
Ужасен от това съвпадение, той дойде да се съветва с мен, като лекар на душевноболни и ме попита, дали това видение не показва у него некакъв лош признак за мозъка му!.. Аз го разубедих, но не пропуснах да си взема бележка за тоя случай, толкоз повече че, както Ви казах преди малко, тоя човек, напълно уравновесен, заслужва доверие във всяко отношение. Д-р Л. Мужери, лекар за душевноболни при кралската италиянска болница, ул. Кабристан, 20 — Цариград (писмо № 943).
Както виждате, тук има два аналогични случаи от телепатия, макар и различни: 1) Смърт, узната на разстояние, от Цариград в Генуа, в будно състояние, и 2)
убийството
на италианския крал, узнато на сън.
Узнаването на двата факта не е съмнително. Едно и също ли е обяснението на двата тия факти? При първия, имало е, вероятно, едно особено течение между лелята и племенника, а при втория — предаване на общите сферически вълни. Мъчно е да се реши въпросът. И именно поради тази мъчнотия, множество наблюдения имат истинска стойност.
към текста >>
НАГОРЕ
