Търсене в текстове за 'Убийство'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

През 1926 година начело на управлението на страната е Демократическият сговор, дошъл на власт на' 10 август 1923 година, след свалянето и убийството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 година.
След този събор, по внушение на свещениците, търновските градски първенци организират подписка сред гражданството срещу така наречените "дъновисти". Цялото гражданство на Търново със своите подписи се съгласява да забрани веднъж завинаги съборите на Петър Дънов. Тази подписка се изпраща по надлежен път на правителството и то забранява съборите на Бялото Братство в Търново. Ето защо, съборът през 1926 година се свиква в град София. И следващите събори продължават да се свикват в София, на "Изгрева". През 1926 година начело на управлението на страната е Демократическият сговор, дошъл на власт на' 10 август 1923 година, след свалянето и убийството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 година. Начело на партията стои Министър-председателят Александър Цанков. И лично Александър Цанков, който оглавява правителството, забранява събора на Бялото Братство в Търново. Какво следва по-нататък? На 3 януари 1926 година, той пада от власт и е поставен да бъде председател на Народното събрание. На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи.
към текста >>

2. 3_63 Новата Голгота

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Този случай, ако го разказвам по друг начин, ще кажете, че сестра Мария е вършила убийство пред нозете на Учителя.
Аз знаех как да ги хващам. Посягах с ръка и като замахвах към главата им, те политаха напред и се хващаха в шепата ми. И аз с голямо нетърпение след това им откъсвах главата. Така излових и убих десет-дванадесет мухи. Това не бяха малко мухи, които се опитваха да Го жилят и да смучат кръвта Му. Този случай, ако го разказвам по друг начин, ще кажете, че сестра Мария е вършила убийство пред нозете на Учителя. Моля ви, тук бяха разпнали Господа моего на кръста на Голгота, а вие ще ми говорите за убийство на мухи-золници, дошли на всичкото отгоре да пият и кръвта Му. После два пъти Му четох пасажи от някои книги. Той ме слушаше внимателно и си даваше мнението. Беше започнал да говори по-малко, заваляше говора и фъфлеше. Още не можеше да си движи добре ръката и крака.
към текста >>

Моля ви, тук бяха разпнали Господа моего на кръста на Голгота, а вие ще ми говорите за убийство на мухи-золници, дошли на всичкото отгоре да пият и кръвта Му.
Посягах с ръка и като замахвах към главата им, те политаха напред и се хващаха в шепата ми. И аз с голямо нетърпение след това им откъсвах главата. Така излових и убих десет-дванадесет мухи. Това не бяха малко мухи, които се опитваха да Го жилят и да смучат кръвта Му. Този случай, ако го разказвам по друг начин, ще кажете, че сестра Мария е вършила убийство пред нозете на Учителя. Моля ви, тук бяха разпнали Господа моего на кръста на Голгота, а вие ще ми говорите за убийство на мухи-золници, дошли на всичкото отгоре да пият и кръвта Му. После два пъти Му четох пасажи от някои книги. Той ме слушаше внимателно и си даваше мнението. Беше започнал да говори по-малко, заваляше говора и фъфлеше. Още не можеше да си движи добре ръката и крака. Четох Му един разказ от Селма Лагерльоф, после - легендите за Гьосте Берлинг.
към текста >>

3. 5_19 Войната

Това е много по-лошо от физическото убийство.
"Войната" Във физическата война хората се убиват едни други. В духовната война духовете могат да обсебят хората и те да станат техни слуги, техни роби. Това е много по-лошо от физическото убийство. Затова Христос казва: "Повече се бойте от онези, които тялото и душите могат да убият." Виждаш човек върви добре из пътя, изведнъж се промени, стане враждебен на доброто, на правдата - стане насилник и грабител, застане на страната на злото. Това е обсебване, Формата е същата, но съдържанието е друго. Всички човеци са участници в духовната война. Едни - на страната на доброто, други - на страната на злото. Човек трябва да се огражда с молитва и да се свързва винаги с Бога.
към текста >>

4. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Други злосторници пък говореха, че това се равнявало на самоубийство.
Хардалът се прави от синапено брашно и обикновено брашно, смесени в еднакви пропорции. Заливат се с вода и се прави кашичка, която се нанася върху тензух или тънко платно, което се слага върху гърба и така се държи няколко минути. После чух, че след тези манипулации излязъл по жилетка на полянката да се поразходи на чист въздух. Казвам, че бе излизал по жилетка, а не по риза, както после казваха някои и оттук излезе това, че Учителят излязъл нарочно, за да се простуди, след като тялото Му е било затоплено след направените хардали и вендузи. Това беше краят на декември и някои злосторници започнаха да говорят, че по този начин Учителят си е ускорил заминаването. Други злосторници пък говореха, че това се равнявало на самоубийство. Това са глупости и нелепости. Че Учителят излизаше, това бе верно, но - поради други причини, които ние не знаем. Той никога не изнасилваше нас, а камо ли пък ще изнасилва своята природа в това човешко тяло. Това не мога да го допусна. Това е нашето неразбиране.
към текста >>

5. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Пак на бой и убийство ми върви както някога брат.
Преди няколко вечера като теглех чакъл от кладенеца, а Йорджо е вътре копае, котето подплашва няколко птиченца от покрива на къщата и кацат на сливата. То с опулени очи и уши след тях и така се хвърли на сливата. Викам, но не ме чува, да пусна торбата ще убия работника, да тегля ще се мине време, но както и да е успях да издърпам торбата и бягам към котето да отърва птиченцата. Понеже е на високо случи се кобилицата на отпреде ми и хоп по главата му и то се строполя на земята. Благодарение, че не му стана нищо. Пак на бой и убийство ми върви както някога брат. Урс из романа на X. Сенкевич „Камо градеши". Това го пиша брат като изповед от мене и дано ми поолекне, а на вас да послужи за назидание и поука та да се предпазвате в подобни случаи. Затова искам да дойда и съм близо до Учителя, мисля че тия деяния ще бъдат избегнати. Колкото за прехраната на мен и децата то не се грижа.
към текста >>

6. 11. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ (1854-1916)

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Това е една от причините за убийството на писателят Алеко Константинов, защото се свързва с отрицателните качества на българина, дал е ход на тях в книгата си и те се проектираха извън книгата в умовете на читателите и така изникна този конфликт.
Да се напише разказът „Митар-пророкът" е дошло след необикновено хрумване да опише живота на един митар. При среща на съмишленици, когато Учителят, а в онези първи години Той за тях е бил г-н Петър Дънов, е споменал, че не трябва да се пише книга с отрицателни черти на българина, както това е направил писателят Алеко Константинов с "Бай Ганю". Защото българинът освен отрицателните има и положителни качества. А колкото са по-големи отрицателните качества, толкова и по-големи положителни качества му съответстват. И когато му се влагат отрицателни качества, то писателят се свързва с тях и те го разрушават. Това е една от причините за убийството на писателят Алеко Константинов, защото се свързва с отрицателните качества на българина, дал е ход на тях в книгата си и те се проектираха извън книгата в умовете на читателите и така изникна този конфликт. А той се разреши с убийството му, което за онова време се смяташе, че е станало съвсем случайно и че ТОЙ не е бил прицелната точка на мишената. Не може да се пише за отрицанието само. Това е недопустимо. Онова, което се допуска най-много е, че колкото отрицателни качества се дадат, толкова трябва да се вложат и положителни качества. Учителят каза по този повод: „Алеко Константинов направи грешка с „Бай Ганю", като показа само отрицателните черти и затова бе наказан, че създава типа на българина като тип на отрицанието.
към текста >>

А той се разреши с убийството му, което за онова време се смяташе, че е станало съвсем случайно и че ТОЙ не е бил прицелната точка на мишената.
При среща на съмишленици, когато Учителят, а в онези първи години Той за тях е бил г-н Петър Дънов, е споменал, че не трябва да се пише книга с отрицателни черти на българина, както това е направил писателят Алеко Константинов с "Бай Ганю". Защото българинът освен отрицателните има и положителни качества. А колкото са по-големи отрицателните качества, толкова и по-големи положителни качества му съответстват. И когато му се влагат отрицателни качества, то писателят се свързва с тях и те го разрушават. Това е една от причините за убийството на писателят Алеко Константинов, защото се свързва с отрицателните качества на българина, дал е ход на тях в книгата си и те се проектираха извън книгата в умовете на читателите и така изникна този конфликт. А той се разреши с убийството му, което за онова време се смяташе, че е станало съвсем случайно и че ТОЙ не е бил прицелната точка на мишената. Не може да се пише за отрицанието само. Това е недопустимо. Онова, което се допуска най-много е, че колкото отрицателни качества се дадат, толкова трябва да се вложат и положителни качества. Учителят каза по този повод: „Алеко Константинов направи грешка с „Бай Ганю", като показа само отрицателните черти и затова бе наказан, че създава типа на българина като тип на отрицанието. Той трябваше да изнесе и положителните черти на българина." Учителят беше много недоволен от това развитие на нещата.
към текста >>

7. 44. ЗЛОДЕЯТ И ДЕСЕТТЕ ТОРБИ С ЦИМЕНТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Всички страняха от него, защото присъствието му излъчваше убийство и кръв.
44. ЗЛОДЕЯТ И ДЕСЕТТЕ ТОРБИ С ЦИМЕНТ Направиха така, че нарочно ми докараха да ми помага един криминален престъпник. Стараха се всячески да ми пречат в моята работа като бригадир. Доведоха го, представиха ми го и ми казаха, че това е моят нов помощник. Само като го погледнеш, да настръхнеш. Беше върл злодей. Всички страняха от него, защото присъствието му излъчваше убийство и кръв. Аз го приех естествено като всички затворници и не правех разлика между него и останалите. Това го озадачи много и му беше интересно. После не го хоках, но се държах с любов към него, дори с по-голямо внимание отколкото към другите. Това още повече го озадачи. Обръщам се към него: „Ганчо, дай кофата." И той я донесе пълна като ме поглежда как изричам думите.
към текста >>

8. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

След известно време напуска политиката след убийството на Стефан Стамболов през м.
След освобождението от турско робство 1878 година се правят много опити за изхвърляне на тази буква от българската азбука. През 1892 година министър на просветата Георги Живков от кабинета на Стефан Стамболов (1887-1894) назначава комисия, която изработва проект за правопис на българския книжовен език. В комисията влизат Милетич и Балан, които стесняват употребата на двойно „е". Министър Георги Живков през 1894 г. е отстранен. След известно време напуска политиката след убийството на Стефан Стамболов през м. юли 1895 г. Небесният знак действа. През 1895 година Константин Величков като министър на просветата в правителството на Константин Стоилов (1894-1899) назначава комисия, която изработва проект, където се предлага двойното „е" да се изхвърли от азбуката и според изговора да се пише с буква „я" или с буква „е". През 1898 г. си подава оставката вследствие на разногласия със Стоилов.
към текста >>

9. 3.59. Божествената партия

НЕСТОР ИЛИЕВ

Правителството реши, че е за Мира, а пък аз, по убеждение съм именно за мир, против всякакво насилие, против всякаква тирания и против всякакво убийство." „Така ли?
" и вторият въпрос: „Защо идвате сега? " Защо досега не сте дошли? - „Рекох, голяма навалица беше, пък и не е бърза работата и затова". „А защо идвате сега? „А идвам сега, защото е много сериозна работата и отговорна, от национален мащаб. Правителството реши, че е за Мира, а пък аз, по убеждение съм именно за мир, против всякакво насилие, против всякаква тирания и против всякакво убийство." „Така ли? " „Да, рекох, така. Аз ще бъда най-активен по отношение на мира." „А вие да членувате някъде в някоя църква, в някакво..." „Не обичам членските вноски рекох, членските карти. Но когато съм свободен, винаги съм на Изгрева." „На Изгрева ли? " „Да, рекох, на Изгрева съм". „Ама знаете ли, че американците ще дойдат на границата..." „Ние, които сме за мира, ще бъдем на предна линия и никой няма да дойде в нашата страна." И другата гарантка - учителката по френски, стана: „Несторе, ако не се откажеш от твоите убеждения, аз се отказвам от поръчителството!
към текста >>

Против всякакво насилие, против всякаква тирания и против всякакво убийство." И председателят, пък той бил директор на някой клон от Народна банка, комшия там и казва: „Бюрото реши да не бъде приет." Моят гарант каза: „Как?
" „Да, рекох, на Изгрева съм". „Ама знаете ли, че американците ще дойдат на границата..." „Ние, които сме за мира, ще бъдем на предна линия и никой няма да дойде в нашата страна." И другата гарантка - учителката по френски, стана: „Несторе, ако не се откажеш от твоите убеждения, аз се отказвам от поръчителството! " „Нямам нужда, г-жа, от Вашето поръчителство, г-жа Елисавета Христова, нямам нужда. И тогава... така рекох аз - моето убеждение е постоянно и поддържам го и сега, и всякогаш. За мир на всяка цена. Против всякакво насилие, против всякаква тирания и против всякакво убийство." И председателят, пък той бил директор на някой клон от Народна банка, комшия там и казва: „Бюрото реши да не бъде приет." Моят гарант каза: „Как? ", каза „кой ти дава това право? Тука в кодекса пише, когато е повикано едно лице, събранието чрез гласуване ще каже, дали да бъде приет, или да не бъде приет, откъде накъде Вие така го отхвърляте." И понеже и двамата са партийци, споразумяха се. „Добре". И сега, за да сплаши събранието, понеже населението беше уплашено на препълнената зала, казва: „Който е съгласен да не бъде приет, да си вдигне ръката. Вдигнаха ръце само 6-7 души, другите не. И сега моят гарант, майтап иска да си играе с него.
към текста >>

10. 6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Лулчев бе арестуван и се съмняваха, че той е извършил убийството.
Дъщеря му се казваше, т.е. дъщерята на генерала се казваше Гела - Ангелина Радойкова, която бе съпруга на Лулчев. Тя била убита на 18 май 1930 г. с тесла от нейната прислужница и майка й, с цел да ограбят накити от злато. Прислужницата се казваше Марина Тимева, а майка й Станка Тимева. Лулчев бе арестуван и се съмняваха, че той е извършил убийството. Но след това прислужницата и майка й бяха разкрити, те признаха за убийството и бяха съдени. Месеци преди това Лулчев е посъветвал жена си да се махне от тази къща, защото може да бъде убита. Той бе предсказал смъртта й много преди това. А това се знаеше и затова отначало смятаха, че той е убиецът на жена си. А каква е цялата развръзка в случая?
към текста >>

Но след това прислужницата и майка й бяха разкрити, те признаха за убийството и бяха съдени.
дъщерята на генерала се казваше Гела - Ангелина Радойкова, която бе съпруга на Лулчев. Тя била убита на 18 май 1930 г. с тесла от нейната прислужница и майка й, с цел да ограбят накити от злато. Прислужницата се казваше Марина Тимева, а майка й Станка Тимева. Лулчев бе арестуван и се съмняваха, че той е извършил убийството. Но след това прислужницата и майка й бяха разкрити, те признаха за убийството и бяха съдени. Месеци преди това Лулчев е посъветвал жена си да се махне от тази къща, защото може да бъде убита. Той бе предсказал смъртта й много преди това. А това се знаеше и затова отначало смятаха, че той е убиецът на жена си. А каква е цялата развръзка в случая? Веднъж в разговор Лулчев ми каза: „Моят бабалък, т.е.
към текста >>

11. 7.02. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Още майка ми, когато била бременна с мене е имало някакво убийство.
на 23 април, от баща Рангел и майка Милица Донкова, които много добре са се разбирали. Те цял живот не са си казали една лоша дума. Четиринадесет деца сме били. Аз съм тринадесето дете. Още от малка съм преминала през много трудности, съдбоносни. Още майка ми, когато била бременна с мене е имало някакво убийство. Някакъв чичо искал да ги убие, че след това мислили да направят някакъв аборт. Дошли в София за този аборт, но като дошли при лекаря, той казал да почакат, докато си приготви инструментите, които трябват. Баща ми и майка ми седели, гледали и си мислили: „Къде са 99, там са и стоте, нека да остане и това." Когато лекарят се показал и казал: „Готово! " те казали: „Ама ние се отказваме! " „Нищо, нищо!
към текста >>

12. 77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК

ТОМ 5

Приближи ли се някой без работа котаракът ставаше, почваше да се разхожда между Учителя и този приятел и започваше да мяучи по един такъв начин, с една такава тоналност, че като го чуеш един-два пъти, изведнъж ти се прииска или да го смажеш този котарак, но това не може да стане, защото си при Учителя и това е неговият котарак, а освен това Учителя не позволяваше мравка и муха да се убива на Изгрева понеже това е Школа и тя не се занимаваше с убийството на мравки, мухи и котараци.
Накрая в един ден всички забелязахме тази негова привилегия, всички ахнахме и се учудихме. Разбрахме, че тук има нещо и то така не е без нищо, но не беше дошло още времето да разгадаем тази загадка. От както се яви котарака всички дрязги между нас веднага изчезнаха. А това се отнасяше за цялата група от пет сестри, които влизаха в онзи първи опит на Учителя да се образува духовна група от млади сестри, за да работят с Пентаграмата, за която ще споменем по-късно, а това бяха Паша, Савка, Миката (аз Мария Тодорова), Сотирка, Мария (рождената сестра на Георги Радев), а по-късно понеже тя напусна на нейно място дойде Елена хаджи Григорова. Та цялото съперничество между нас изчезна с появата на този котарак и той беше непрекъснато до Учителя, придружаваше го навсякъде и не позволяваше никой да се доближава до Учителя без работа. Приближи ли се някой без работа котаракът ставаше, почваше да се разхожда между Учителя и този приятел и започваше да мяучи по един такъв начин, с една такава тоналност, че като го чуеш един-два пъти, изведнъж ти се прииска или да го смажеш този котарак, но това не може да стане, защото си при Учителя и това е неговият котарак, а освен това Учителя не позволяваше мравка и муха да се убива на Изгрева понеже това е Школа и тя не се занимаваше с убийството на мравки, мухи и котараци. Беше недопустимо. защото беше Школа на Любовта. И онзи посетител като чуе два-три пъти котаракът да измяучи, той ставаше и си тръгваше и не можеше да издържи на това мяучене. Може би му идваше да го хване за опашката и да го изхвърли в вдън гората, но това не можеше да стори и си тръгваше. Така видяхме една скрита роля на този котарак.
към текста >>

13. 85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО

ТОМ 5

В Русия един човек извършва убийство и отива при един поп да се изповядва.
Един граф иска да помогне на една изпаднала аристократка, но иска по най-деликатен начин да помогне щото тя да не забележи. Веднъж както тя си вървяла по пътя той пъха в джоба й 50 000 лева, но един стражар вижда и като го мисли за крадец, спира го. Дамата вместо да го оправдае пред стражаря, казва: „Аз имах в джоба си 100 000 лева, той бръкна и ми взе 50 000 лева." Стражарят обискира графът и намира у него 50 000 лева. Графът, за да остане верен си изнася наказанието - пращат го в затвора. Друг пример. В Русия един човек извършва убийство и отива при един поп да се изповядва. Попът изслушва изповедта и го утешава с Божията милост и Благост. Обаче този човек успява през време на изповедта да пъхне ножа в джоба на попа. Щом излиза от черквата той наклеветява попа, че е извършил убийството и че кървавият нож е у него. Хващат попа, намират ножа и го пращат в Сибир на заточение. 8 Това са страдания, които можеш да изнесеш между братята си.
към текста >>

Щом излиза от черквата той наклеветява попа, че е извършил убийството и че кървавият нож е у него.
Графът, за да остане верен си изнася наказанието - пращат го в затвора. Друг пример. В Русия един човек извършва убийство и отива при един поп да се изповядва. Попът изслушва изповедта и го утешава с Божията милост и Благост. Обаче този човек успява през време на изповедта да пъхне ножа в джоба на попа. Щом излиза от черквата той наклеветява попа, че е извършил убийството и че кървавият нож е у него. Хващат попа, намират ножа и го пращат в Сибир на заточение. 8 Това са страдания, които можеш да изнесеш между братята си. По-рано християните са се подвизавали заради една идея и са страдали всички заедно за нея. Нямало е време да си виждат недостатъците. А сега като вървят заедно, те ги виждат и тук се раждат по-големите страдания, А в една окултна школа това важи многократно повече от останалите в света."
към текста >>

14. 134. ХИЩНИЦИ

ТОМ 5

Пред очите ми беше извършено нападение и извършено убийство.
По тези неща Учителят е говорил много. Аз ще се спра на някои интересни случаи, които си спомням. Един път бяхме на екскурзия на Витоша към Бистрица по ливадите, разхождахме се и седнахме да си починем. Погледа ми се спря на една птица, която се виеше във висините. Изведнъж тя се спусна, разнесе се писък на граблива птица и след това се чу и друг писък на някаква птичка, защото грабливата птица беше издигнала плячката си и я държеше здраво в ноктите си. Пред очите ми беше извършено нападение и извършено убийство. Учителят препоръчваше да не допускаме в наше присъствие да бъдем свидетели или пък да бъдем пасивни към такива неща, но аз не можах да направя нищо. На следващия ден разказах за случилото се на Учителя. Той ми се скара: „Защо не го прогонихте? " Казах му, че съм била много далече. Учителят си отдъхна и се успокои.
към текста >>

15. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Риболовът, както и ловът въобще и всяко насилие над живи същества и убийство, за Учителят беше ужасно неприятен и Той се опитваше да превъзпитава някои от рибарите, които виждаше, че се поддават на новото възпитание.
„То, казва Той, - отговаря на стомаха на човешкия организъм." Той е най-малкото, най-плиткото и най-топлото. На неговата височина край него растат още клекове и буйни треви. Около него е меко и магнетично. Край него пасат стада - овце и говеда. Рибари отсядат край него на палатки и отправят походите си за риболов по другите езера. Риболовът, както и ловът въобще и всяко насилие над живи същества и убийство, за Учителят беше ужасно неприятен и Той се опитваше да превъзпитава някои от рибарите, които виждаше, че се поддават на новото възпитание. Така Той откупваше понякога уловените риби и.ги пущаше обратно в езерото. През деня първото езеро имаше по-обикновен вид. Неговата мистичност се чувствуваше надвечер, в синкавия здрач, когато денят полупритваря очи. Особено, най-силно се чувствува когато пристигаме от София. Второто езеро, край което се разполагахме ние с по 100 до 300 палатки е по-горе, с по-скалиста и по-разнообразна околност и по-красива.
към текста >>

16. 2. СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

Мисълта, че всичко свършва до гроба ме доведе до апатия и аз си казах, че щом като всичко свършва до гроба, няма смисъл да се живее, по този начин мисълта за самоубийството се зароди в мен.
Той до края запитваше Стайкова и след нея ме караше да кажа аз закона. И по този начин, колкото да имаше известна несправедливост в дадения случай,.аз си седнах с шестицата, а Стайкова, милата, с двойката. По този начин и съученичките ми винаги оставаха с убеждението, че всякога знам. Случаите за закрилата не са малко, но не им е мястото да ги разказвам тука. Обаче това не пречеше с всяка нова учебна година вътрешното ми смущение да се увеличава. Мисълта, че всичко свършва до гроба ме доведе до апатия и аз си казах, че щом като всичко свършва до гроба, няма смисъл да се живее, по този начин мисълта за самоубийството се зароди в мен. Това беше преди матурата, в последния клас. Хващаха ме истерични кризи. Затварях се в стаята си и плачех. Ръцете ми ставаха ледено студени. Криех това от родителите си и от всички наоколо -знаех, че те няма да ме разберат, започнах да търся най-безболезнения начин.
към текста >>

17. 10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ

Симеон Арнаудов

" Учителят бавно говори: „Ако имаше някой от Вас тук, който да ме защити, щеше да се стигне до убийство и в гнева си щяхте да ги убиете.
„Брат, и на Великите Учители им се дават изпитания. Бог е този, Който им дава изпита. Без да им разкрива великата тайна на този изпит. Но им дава свободата да избират пътя, по който да разрешават задачата си". „Ама, Учителю, как не се намери тук един брат да Ви защити и да се справи с тях! " Учителят бавно говори: „Ако имаше някой от Вас тук, който да ме защити, щеше да се стигне до убийство и в гнева си щяхте да ги убиете. А те това и чакат да омърсят Школата с кръв пролята от вас. Сега Аз съм омърсен, но с тяхната кръв както и с моята. Това бе моят изпит като Учител. Така стана по-добре." Аз оглеждам Учителя. По лицето Му има още неизтрита кръв, по ръцете Му още кръв, която бе засъхнала.
към текста >>

18. 20. ЕВОЛЮЦИЯТА

Симеон Арнаудов

А според окултната наука самоубийството се наказва от Невидимия свят, защото това не е разрешение на въпроса, а бягство.
На стари години си построил един замък, но прокажените му го изгориха, а двете му дъщери се отказаха от него. Той остана сам и се самоуби. Не е лесен земния живот. А на него му се даде много и от един бедняк стана прочут писател. А той се отклони от своето предназначение и накрая се самоуби. А според окултната наука самоубийството се наказва от Невидимия свят, защото това не е разрешение на въпроса, а бягство. Така, че еволюцията засяга всички представители на Живата Природа.
към текста >>

19. 25. ДВЕТЕ УЛИЦИ

Симеон Арнаудов

След 10 -^15 минути там става убийство.
25. ДВЕТЕ УЛИЦИ В град Казанлък Учителят бил отседнал в един дом. Поканили Го на друго място на вечеря. Свършила вечерята и тръгнали да си отиват. Тръгнали и пред тях две улици. Учителят казал: „Не отгоре, а тук, отдолу ще минем". След 10 -^15 минути там става убийство. На другия ден Му казват. Той допълнил: „Този, убитият е бил убиец на този същия през време на турската война, но сега прероденият го среща, разпознава го и го убива. Сега е убиец на оногова, който го е убил в предишното прераждане. Кармична развръзка". Какви случайни срещи хората са принудени да пресрещат кармата и да се разплащат с нея.
към текста >>

20. 3. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

Донка Георгиева Кънева

Маргарита Рангелова Стратева

Вечерта се върнахме вкъщи и аз все пак бях вече по-спокойна, защото убийството беше открито.
Към десет часа дойде и баща ми. Тогава той каза на майка ми и мене, че моят сън не бил само сън, а самата истина. Баба Вълковица наистина била одушена и парите й взети. Подкопали са убийците къщата й и така са влезли при нея. Като чу майка ми това каза, че в никакъв случай не трябва изобщо да се казва това, което съм чула и видяла на сън, защото, ако се разчуе из селото никой няма да се ожени за мене и аз ще остана неженена. Вечерта се върнахме вкъщи и аз все пак бях вече по-спокойна, защото убийството беше открито. Но след няколко дни бяха заловени и самите убийци. Цялото село беше потресено от жестокото покушение на добрата старица. Този така реално потвърден сън ми направи да се моля още по-усърдно и да се стремя още повече към духовния живот. След една година имах нов подобен сън. Сънувах чичо Никола, братовчед на баща ми.
към текста >>

Този сън още повече затвърди моята вяра в безсмъртието на човека, но заедно с това разбрах, че самоубийството не избавя човека от страданията на земята, а обратното - в отвъдния свят той се намира в още по-големи страдания.
Чичо ми от страшна мъка, че е станал причина за загубата на толкова много хора, посегнал на живота си. Този път като разказах съня си на баща ми той вече повярва и отиде при синовете на чичо ми и им каза: „Досега не сте търсили Никола в мазето, нали? Хайде да го потърсим там". Синовете му се съгласили, отиват в мазето и наистина намират тялото на чичо Никола между бъчвите. Застрелял се с пушката си, като е дръпнал спусъка с крака си. Този сън още повече затвърди моята вяра в безсмъртието на човека, но заедно с това разбрах, че самоубийството не избавя човека от страданията на земята, а обратното - в отвъдния свят той се намира в още по-големи страдания.
към текста >>

21. 5. РОДОВАТА КАРМА

Аз самата като наблюдавам рода им и правя сравнение с това, което Учителят е казвал считам, че тук се касае до една зряла карма, която през едно поколение на възрастта на баща ми като убийство се е повтаряло.
Тя е завършила с отличен успех девическата гимназия в Търново. Тя е била от там. По това време с гимназиално образование са ставали учителки и тя е учителствувала в близките села. Бащата на баба ми Мария - дядо Георги е бил на същата възраст като баща ми, когато е бил убит като комита, с нож през тезгяха. Той е бил някакъв търговец. Аз самата като наблюдавам рода им и правя сравнение с това, което Учителят е казвал считам, че тук се касае до една зряла карма, която през едно поколение на възрастта на баща ми като убийство се е повтаряло. Баба ми Мария беше много интелигентна, горда и със строг характер жена. Като учителка е била изрядна и е респектирала строго всички ученици. Възрастни хора, които са познавали семейството са ми казвали, че я познават като добра, но и строга учителка. Дядо ми Иван, когото много уважавам беше изключителен човек - филантроп, алтруист, политик, писател и изобщо една личност всеотдайна и дълбоко човечна. Понеже бил интелигентен той си е дал живота на обществото в различните периоди на живота по начин, по който е можел.
към текста >>

22. 2. ЗА ИМПЕРАТОРЪТ ИЛИ ЗА БОГА...

Геновева Жекова

Някои се смущават, че човек от Братството го викат пред народния съд, той идва при мене, плаче и казва: „Геновево, кълна ти се пред Бога, че не съм взел никакво участие в убийството на тези студенти.
„Защо го мразиш, бе", казвам. „Ама като влизаше в казармата, като, че не влизаше фелдфебел, ами като че ли влиза императора", казва. „Като сложи ръцете на кръста с ония златни пръстени наредени и ботушите лъщят, а той с такова самочувствие влиза, че да побеснейш от яд. Един обикновен фелдфебел. Офицерите не правят тъй, пък той го прави." И като почна да го съди народния съд и той идва. Някои се смущават, че човек от Братството го викат пред народния съд, той идва при мене, плаче и казва: „Геновево, кълна ти се пред Бога, че не съм взел никакво участие в убийството на тези студенти. На мен сами ми да доха едно въже и ми казаха: „Туй въже ще го занесеш, ще вземеш габролета. И отидох и занесох въжето горе на баира и се върнах. Нито съм видял, нито съм взел нещо, освен това, че са ме накарали да го занеса въжето." И с него въже са ги обесили онези комунистите. И тогава Александър вика: „А, а, разбрах сега защо Учителят е дал по-голямата книга на него. Значи има големи полици да плаща".
към текста >>

23. 16. Петър Пампоров

Драган Петков

Тя извършва самоубийство.
Но тя не е могла да разреши този въпрос в себе си. Да забременее ученичка и то от своя учител е нещо, което едва ли тогава се е случвало в България. И ако някой бил узнал това, то от срам би потънал в земята. Бременността напредва и тайната вече не е тайна, а става явен скандал. Ученичката взима, че се хвърля от моста на река Янтра в реката. Тя извършва самоубийство. Разчуло се по целия град. Всеки знае причината за самоубийството. Всички упрекват Пампоров, че той е трябвало да се хвърли от моста в реката заради този позор, а не ученичката. Разраснала се мълвата и подгонила Пампоров от града. Във Велико Търново има Братство, те познават Пампоров, но узнават и за неговото прегрешение.
към текста >>

Всеки знае причината за самоубийството.
И ако някой бил узнал това, то от срам би потънал в земята. Бременността напредва и тайната вече не е тайна, а става явен скандал. Ученичката взима, че се хвърля от моста на река Янтра в реката. Тя извършва самоубийство. Разчуло се по целия град. Всеки знае причината за самоубийството. Всички упрекват Пампоров, че той е трябвало да се хвърли от моста в реката заради този позор, а не ученичката. Разраснала се мълвата и подгонила Пампоров от града. Във Велико Търново има Братство, те познават Пампоров, но узнават и за неговото прегрешение. Всички без изключение го осъждат. През лятото Братството отишло на поредната екскурзия на Мусаленските езера с Учителя.
към текста >>

24. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Чичо ми казва: „Аз, за да се спася и да съм жив сега върху себе си аз имам физическо убийство“.
Сложил ризата си на пушката, седнал на един камък, което било знак, че се предава. Идват войници, арестуват го, слагат го на една каруца и го пращат на един остров. Той бил чувал, че всяка нощ избиват по няколко души българи, а на другите дават работа. Така ги устройват. Обаче българите ги убиват. Чичо ми казва: „Аз, за да се спася и да съм жив сега върху себе си аз имам физическо убийство“. И аз си обясних това, както ми разказваше един белогвардеец Коста Гнатюк - лютиер на цигулки. Живееше там където живеех аз с Гради и мама до парк-хотел „Москва“ в София. Ние бяхме във вилата, а той живееше до нас в една къща. Гнатюк много ме харесваше даже ме научи много неща в лютиерството. Познавам така от коя епоха е инструмента приблизително, мога да го оценя приблизително.
към текста >>

25. 6. Дрънкане на пиано

Атанас Минчев

Например, аз нямам присъда за убийство, за кражба, а това са придобивки.
Дядо ми беше мързелив, а аз съм работлив. Дядо ми пиеше, а аз не пия. Дядо ми беше месоядец, а аз съм вегетарианец. Дядо ми пушеше и аз пуша - и така си останах с това пушене. Но все пак благодаря на Бога, че тия пороци дойдоха при мене, за да се боря и да преодолявам много неща. Например, аз нямам присъда за убийство, за кражба, а това са придобивки. Е, обичам красиви жени. Че кой не обича красивото. Ето, моят брат Гради и той обича красивото, но той го обича да го гледа отвънка. Той като види една хубава жена облечена или някоя хубава снимка, или някое хубаво дете и лице, ще се просълзи, все едно, че гледа една хубава китка от цветя. Брат ми гледа красивото като ангел небесен.
към текста >>

26. 15. Коста Гнатюк

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Коста Гнатюк е руснак по народност, белогвардеец, идва в България с риск на живота си, защото той ми е разправял както чичо ми каза на мене, за да остане жив има физическо убийство.
Той имаше друга специалност. Но имаше самочувствие, че трябва него да викат, трябва той да се произнесе. Такова реално чувство за цигулките имах аз и ревнуваше като че ли не само той, но и другите хора. Те чакаха часове, аз мина и Той ме извика, за да проверя цигулките. Какво да ви разкажа за Коста Гнатюк? Коста Гнатюк е руснак по народност, белогвардеец, идва в България с риск на живота си, защото той ми е разправял както чичо ми каза на мене, за да остане жив има физическо убийство. И аз си представих как тези белогвардейци през време на революцията са хванати и за да не знаят, нали, колко са жертвите, както и у нас не се знаят, то изкарват ги на една голяма височина през нощта. Долу тече буйна река и арестувания върви напред, войника да кажем убиеца, като наближи пет метра до пропастта, вади приклада, удря го по главата, оня губи съзнание, пада в пропастта, реката го завлича и примерно изчезва. Това ми го е казвал Коста Гнатюк за спасението си. Обаче той предчувствал, а той е един висок човек и много напреднал дух бих казал. Обръща се веднага, хваща войника.
към текста >>

27. 28. Една приказка и истинската развръзка

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Но вече като стигнал до 99-то убийство нещо така в съзнанието му се превключило и той осъзнава, че трябва да сложи край на тоя начин на живот и трябва да намери друг начин на живот, но какъв и как и как да си изкупи всичките тия грехове не знае.
28. ЕДНА ПРИКАЗКА И ИСТИНСКАТА РАЗВРЪЗКА Един пример от Учителя, една приказка, която знам от бай Иван за опрощаването греховете на един разбойник. Един разбойник извършил в живота си много грехове в това число и 99 убийства. Но вече като стигнал до 99-то убийство нещо така в съзнанието му се превключило и той осъзнава, че трябва да сложи край на тоя начин на живот и трябва да намери друг начин на живот, но какъв и как и как да си изкупи всичките тия грехове не знае. Започнал да търси човек умен, който да му каже какво да прави след като той е решил да прекрати тоя начин на живот. Така като търсил намерил един мъдрец, който можел да му каже какво да направи. Мъдрецът му казал следното: „Ще вземеш, ще закупиш една земя и ще започнеш да сееш на това място бостан. Ще отглеждаш дини и като узреят, всеки, който мине край бостана, всекиму ще даваш по една диня без да му вземаш каквито и да е пари или възнаграждение каквото и да е. Но няма да пропускаш никого.
към текста >>

Мъдрецът му казал тогава: „Ами резултата е такъв, че ти с това стотно убийство вече не направи престъпление, а направи едно добро дело.
Движейки се край бостана минал край мястото гдето е заровил главнята и какво да види - в тоя момент от главнята била покарала зелена издънка. Смаял се разбойника и си вика: „Аз толкова добрини направих, на толкова хора раздадох дини, тая главня не покара, а сега когато извърших още едно престъпление, стотното, главнята покара“. Не може да си обясни станалото. Но решава, за да получи знание в тая област да си обясни това, което е станало решава да отиде при мъдреца. Там му разказал цялата случка. Мъдрецът му казал тогава: „Ами резултата е такъв, че ти с това стотно убийство вече не направи престъпление, а направи едно добро дело. Твоето добро дело се заключава в това, че този ездач бързаше много да отиде и да разтури сърдечните отношение и любовта между двама души. Ти с това, че го уби предотврати това, което той беше замислил и тая пакост, която той беше замислил да направи. Ти го предотврати и с това ти изкупи всичките си предишни престъпления с това си дело и затова главнята покара“. Тук искам да вмъкна едно изказване на Учителя по тоя въпрос за сърдечните отношения между двама души. Учителят казва така: „Когато аз се движа и видя, че между двама души има някакви сърдечни връзки, аз си слагам шапката и мълчаливо отминавам, защото където между двама души има сърдечни отношения, там работи Господ.
към текста >>

28. 41. Ивайло и Александър Стамболийски

Всъщност Царят е подготвил преврата и убийството на Стамболийски.
Сега за събора в Търново, дали наши приятели са ходили.при Стамболийски и дали той се е отнесъл грубо с тях, така както го предава в б.том на „Изгревът“ нашия приятел Симеон Арнаудов, не знам. Според мене може би не е точно така, но това е неговото виждане. Какво е казал Учителят за Стамболийски? Той е казал, че това е преродения свинар Ивайло, който е повдигнал въстание през средновековието и след това се оженил за царицата. Според Учителя, тогава той е направил грешка и сега като Стамболийски отново направил същата погрешка, като е имал пълно доверие на Царя. Всъщност Царят е подготвил преврата и убийството на Стамболийски. Хората на Стамболийски са знаели това и са му докладвали, че Царят му готви преврат и че той ще бъде унищожен. Той обаче казвал: „Щом Царят участва в преврата не се притеснявайте, нищо няма да има“. И спокойно си е заминал за село Славовица, след което последват събитията, които са известни на всички в България, става 9-то юнския преврат 1923 г. А преди да стане преврата Учителят, не знам точно по какъв път е предал на Стамболийски, да си вземе отпуска за шест месеца и да отиде в Швейцария. Стамболийски обаче тоя съвет на Учителя не го изпълнява и вместо да отиде в Швейцария на почивка, отива в Славовица на почивка и резултата от това е трагичен.
към текста >>

29. 6 Убийството на сина и прераждането му

Темелко Стефанов Гьорев

6. УБИЙСТВОТО НА СИНА И ПРЕРАЖДАНЕТО МУ Синът ми Костадин служеше на Божурище у летището.
6. УБИЙСТВОТО НА СИНА И ПРЕРАЖДАНЕТО МУ Синът ми Костадин служеше на Божурище у летището. И оттам идваше в отпуск редовно, писма пишеше и... една вечер преди залез слънце ми го докараха в една линейка четирима души войници. Казвам: „Какво е станало, бе? “ „Любовен характер“, казва, „хвърлил се под влака. По заповед на командира още тая вечер да го погребете, защото телото е развалено от четири дена“. Телото беше в закован, запечатан ковчег.
към текста >>

30. 2. Първи срещи с Учителя

Васко Искренов

Аз не можех да приема един представител на едно Божествено учение да извърши убийство, защото заради това убийство Мойсей трябваше да си загуби 40 години, да го забравят, за да дойде отново да поведе еврейския народ.
Покани ме да присъствам на неговите сказки. Първата и втората сказка бяха безупречни, така както познавам цялата окултна наука. Обаче на третата сказка стана провал. Той искаше, още във влака ми каза, че искаше аз да образувам в Лом теософска ложа. Обаче в третата си сказка разправяше един случай като е бил офицер, трябвало е лично да застреля един войник и обяснява това нещо, че е била такава кармата на войника. Аз не можех да приема един представител на едно Божествено учение да извърши убийство, защото заради това убийство Мойсей трябваше да си загуби 40 години, да го забравят, за да дойде отново да поведе еврейския народ. На един брат на едно Божествено учение е строго забранено да извърши убийство и затова повече не го потърсих. След това, както казах се натъкнах на тази брошура и от там трябваше да потърся и Учителя. В: Вие сте купили тази брошура от будката, а кой ви даде другата брошура, някой приятел ви е дал друга брошура? И: Да, беседи от Учителя, аз разбрах езика Му като истински Учител, защото няма никъде, в никое общество не можех да вляза, нищо не ми допадаше. А при Учителя няма записване, записва си всеки ако има светлина, ако няма светлина и да се запише, той е отписан.
към текста >>

На един брат на едно Божествено учение е строго забранено да извърши убийство и затова повече не го потърсих.
Първата и втората сказка бяха безупречни, така както познавам цялата окултна наука. Обаче на третата сказка стана провал. Той искаше, още във влака ми каза, че искаше аз да образувам в Лом теософска ложа. Обаче в третата си сказка разправяше един случай като е бил офицер, трябвало е лично да застреля един войник и обяснява това нещо, че е била такава кармата на войника. Аз не можех да приема един представител на едно Божествено учение да извърши убийство, защото заради това убийство Мойсей трябваше да си загуби 40 години, да го забравят, за да дойде отново да поведе еврейския народ. На един брат на едно Божествено учение е строго забранено да извърши убийство и затова повече не го потърсих. След това, както казах се натъкнах на тази брошура и от там трябваше да потърся и Учителя. В: Вие сте купили тази брошура от будката, а кой ви даде другата брошура, някой приятел ви е дал друга брошура? И: Да, беседи от Учителя, аз разбрах езика Му като истински Учител, защото няма никъде, в никое общество не можех да вляза, нищо не ми допадаше. А при Учителя няма записване, записва си всеки ако има светлина, ако няма светлина и да се запише, той е отписан. В: Вие прочетохте тази книга и разбрахте, че това е за вас.
към текста >>

31. 13. Окултистите от запада и Учителя

Васко Искренов

И: Аз нали ви казах, не харесах и Софрони Ников с неговите кармични обяснения за убийството.
Друг въпрос. За теософите в западна Европа от времето на Кришна Мурти и т.н., какво знаеш по този въпрос, когато е бил теософският конгрес в Холандия? Когато са искали да провъзгласят Кришна Мурти за Христос, знаеш ли нещо по тоя случай? И: не зная, но знам, че Кришна Мурти отрече тия хвалебствия по отношение неговата личност, мисля че знаете това. В: Да, знам аз. И: Аз нали ви казах, не харесах и Софрони Ников с неговите кармични обяснения за убийството. Знаете ли, след като си отиде при Голямата Светлина, то пречупената светлина вече не е светлина. В: Сега аз ви задавам тези въпроси, за да видя и знам какво е вашето мнение, понеже сте били съвременник на Школата на Учителя и освен това Вие сте били в Европа. Защо? Защото в момента нашите приятели, нови млади, също залитат по Запада, което е изопа- чение и не е правилно. Тук е бил Великият Учител, те са тръгнали да търсят теософи, Рудолф Щайнери и т.н. И: По-семпло от Учителя и по-дълбоко няма.
към текста >>

32. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

Например, когато човек има една хубава, божествена мисъл, когато е във възторг от едно божествено чувство и ги отстрани и им изневери, това е пак един вид убийство!
Например, когато човек извърши една неправда, едно нарушение и се оправдава в себе си и се извинява чрез външните условия или хвърля вината на другите хора, това е пак лъжа. Или за съденето: Ако човек констатира някой лоши черти у другите и затова понижава тия хора в своето съзнание, той вече ги съди, защото той трябва да има връзка с Бога, който живее в другия и да счита, че същият човек в другия, е Божественото. Също така, когато човек забележи някой недостатъци в себе си и казва: „От мене нищо няма да излезе“, той съди Бога в себе си и затова е на крив път! За думите: „Не убивай“. Тук не е въпросът само за обикновеното убиване. Например, когато човек има една хубава, божествена мисъл, когато е във възторг от едно божествено чувство и ги отстрани и им изневери, това е пак един вид убийство! Или думите: „Не прелюбодействай“. Когато човек живее за един висок идеал, когато работи за една светла, възвишена цел, когато желае да се изкачи до Светли слънчеви върхове на Духа и показва пътя за там и на другите и когато стъпче тия свои идеали и тръгне по обикновения път на дребнавото и низкото, това е прелюбодейство! Думите: „Не кради“. Човек трябва да знае, че нищо не е негово, а всичко е само на Бога? И ако той счита, че той сам е собственик на това или онова, той пак върши един вид кражба.
към текста >>

33. 2. ВЕГЕТАРИАНСТВО

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Преживях голяма, дълбока скръб, заболях дори, до такава степен бях потресена, че имаше моменти, когато ме споходи мисълта за самоубийство, живота ми се обезсмисли.
02. ВЕГЕТАРИАНСТВО През май 1917 г. моята обична майка - Елена Миркова, почина след дълго боледуване на 38 години. Преживях голяма, дълбока скръб, заболях дори, до такава степен бях потресена, че имаше моменти, когато ме споходи мисълта за самоубийство, живота ми се обезсмисли. Баща ми бе на фронта, аз бях сама с по-малките от мен сестра и братче. Всичката тежест лежеше върху мен и това се отрази на здравето ми. Скоро баща ми се завърна, но бяхме все още във война, стопанска криза, недоимък, граничещ с глад. Тъжно и самотно живеех аз с баща си, по-малката си сестра и още по-малкото болно братче, което бе постъпило в училище. Бях в последния клас на гимназията, когото всеки младеж, всяка девойка мечтаят за своята бъдеща кариера.
към текста >>

34. 27. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 8

Така, че Учителят си почина от бронхопневмония, няма никакво самоубийство.
аз бях целия ден там до вечерта до 2 ч. сутринта на 27.ХИ.1944 г. На 27.ХИ. казаха приятелите да си отида да си почина и сутринта ме събудиха и ми казаха, че Учителят е починал. Това беше. Така, че Учителят си почина от бронхопневмония, няма никакво самоубийство. Къде не тръгнаха по онова време слухоете, какви ли не идеи се лансираха, всякой си говореше каквото му хрумне, така че това нещо трябва да се опровергае, както има и на лице декларацията и на тези трима наши лекари. На Фортунов я нямаме само, но те самите пък твърдят, че и аз го видях като го водиха. Даже, понеже Учителят беше против инжекциите, Фортунов искаше да му направи една инжекция от глюкоза ли не знам от какво беше, съвсем безобидна и ни пита: "Може ли? Питам все пак, вие сте негови ученици, вие знаете." И ние се съгласихме, това е единствената инжекция, която направиха на Учителя и ми се струва, че това нещо в протоколите на тези трима лекари е написано. В: Това са тримата лекари и ние имаме протоколи.
към текста >>

35. 10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Кратка биография

ТОМ 8

и цяла София е възбудена от пресата за жестокото убийство на Ангелина Лулчева.
В началото на 1931 г. Лулчев предупреждава съпругата си да се махне от къщата си, защото я очаква смърт със строшаване на черепа към края на м. май. Съпругата му се усмихва, тя не е убедена в предсказанието му. Идва м. май 1931 г. и цяла София е възбудена от пресата за жестокото убийство на Ангелина Лулчева. Убийството е извършено с тесла и с удар в черепа. Убийцата, която е била помощница в домакинството на Гела се опитва да хвърли вината върху Лулчев. Лулчев е арестуван заедно с негови близки дъновистки, а именно: Невена Георгиева Неделчева, Елена Андреева и Сирма Шишкова. Лулчев се защитава и насочва полицията към въпросната помощница в домакинството, Малина Тимева и майка й Стойна. Прави се разследване и се констатира, че Малина и майка й Стойна са убили Гела (Ангелина) Лулчева с цел грабеж.
към текста >>

Убийството е извършено с тесла и с удар в черепа.
Лулчев предупреждава съпругата си да се махне от къщата си, защото я очаква смърт със строшаване на черепа към края на м. май. Съпругата му се усмихва, тя не е убедена в предсказанието му. Идва м. май 1931 г. и цяла София е възбудена от пресата за жестокото убийство на Ангелина Лулчева. Убийството е извършено с тесла и с удар в черепа. Убийцата, която е била помощница в домакинството на Гела се опитва да хвърли вината върху Лулчев. Лулчев е арестуван заедно с негови близки дъновистки, а именно: Невена Георгиева Неделчева, Елена Андреева и Сирма Шишкова. Лулчев се защитава и насочва полицията към въпросната помощница в домакинството, Малина Тимева и майка й Стойна. Прави се разследване и се констатира, че Малина и майка й Стойна са убили Гела (Ангелина) Лулчева с цел грабеж. Съпругата на Лулчев е имала освен много златни наполеони и гривни и огърлици и пръстени - всички с брилянти украсени.
към текста >>

36. 08. СПИРАНЕ НА СЪБОРА В ТЪРНОВО-1915 ГОД. ОТ ГЕНЕРАЛ РАДОЙКОВ

Е.А.: И тогава аз рабрах, че това е престъпно и че на Гела убийството е кармично.
Иначе нямаше да зная, нали? Така научих от него, че е помятала. Щото това беше чак към 1930 год., нали така? Да, то стана към 1930 год. В.К.: Аз понеже не съм запознат с това нещо, затова. Е.А.: И тогава аз рабрах, че това е престъпно и че на Гела убийството е кармично. Даже Учителя каза: „Малина ще я роди! " Защото Малина се казваше тази, която я уби. „Малина ще я роди в бъдещия живот! " Така ми каза. В.К.: От тези години започва официалната реакция на църквата и обществеността към Учителя.
към текста >>

37. 35. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Това беше все едно, че аз дойдох до самоубийство тогава във вътрешните си борби.
Ама аз и след това като идвах пак си стенографирах. Аз не напуснах мястото си. Даже помня брат Радославов като разбра че съм учителка: „Ами кога, аз всякога виждам че си тука", защото аз си идвах всяка събота. И аз го преживях много тежко. Защото, Учителят ме гони, разбираш ли? Това беше все едно, че аз дойдох до самоубийство тогава във вътрешните си борби. Но слава Богу не направих тая глупост. Щото, ако я бях направила е грешка непоправима. И аз щях, самата аз да пострадам. Пък и на Учителя едно петно ще бъде. И наистина, че само мисълта ми за баща ми и за Учителя ме спряха да не направя това нещо.
към текста >>

38. 37. УЧИТЕЛЯТ Е БОЛЕН

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Понеже те тълкуват сега защо излиза, нали, че иска да си замине, затова Му измислиха самоубийството.
В.К.: Казаха ми че излизал по риза. Е.А.: Да, по жилетка, не по риза. Учителят никога не ходеше по риза. По жилетка е излизал. Сега и оттам излезе това, че се е самоубил. Понеже те тълкуват сега защо излиза, нали, че иска да си замине, затова Му измислиха самоубийството. Съвсем са други мотивите за да излиза Учителят. Не е, за да си замине. Щото ако е така, то е насилие. Учителят нас не насили, та ще насили своята природа. Това не мога да го допусна.
към текста >>

39. 69. ОТВОДЯЩИЯТ КАНАЛ В ШКОЛАТА

Е.А.: На тяхната забава, Учителя присъстваше, но Катето ми каза, че след като стана там убийството на представлението на сцената Учителят каза: „Ако не искате, защо седите да гледата тия неща?
69. ОТВОДЯЩИЯТ КАНАЛ В ШКОЛАТА В.К.: Чувал съм, че като дошли руските войници на Изгрева в салона са давали представление с тяхна комунистическа програма. Е.А.: На тяхната забава, Учителя присъстваше, но Катето ми каза, че след като стана там убийството на представлението на сцената Учителят каза: „Ако не искате, защо седите да гледата тия неща? " Той станал и си отишъл и ние останахме до края, за да не даваме лошо тълкувание, нали, понеже ние сме общество. Ние ако не изслушаме, да не рекат руснаците, че сме против и това. Пък Учителят си отиде, но Той стоя два часа близо. То трая два часа и половина ли, три ли. То беше едно дълго представление, безкрайно.
към текста >>

40. 120. РОДОВАТА КАРМА

И пред трима ни с много така силен тон нарочно казаха как е станало убийството.
Като влязох там, влизам в една стая и там Невенка Неделчева намерих. И тя арестувана и седнала с очи към стената и агента ми казва: „Виж я как стои, арестувана, как не ще да ни гледа". Рекох: „Кой знае какво сте направили вие, че така момичето стои". Аз веднага взех нейната страна. След малко докараха и Лулчев в същата стая. И пред трима ни с много така силен тон нарочно казаха как е станало убийството. Разказа го един от тия, които ръководеха ареста. Лулчев и Невена заплакаха, аз не заплаках, изслушах това и разбрах как е убита Гела, жената на Лулчев, с тесла от Малина, една от нейните приятелки, с които се сприятели, когато аз вече не ходех при нея. Нещо беше станало у мене и не ходех никак при нея. Един път беше дошла Гела с Малина. Дошла тя при Лулчев заедно с Гела и аз бях там, и те ме запознаха с Малина и я видях.
към текста >>

Като стана убийството на жената на Лулчев, много силно дело беше това Вергилий.
Ами каза за туй, за Гела, като ми каза: „Ти какво направи? ", че съм направила на Гела. Пък аз казах: „Учителю, ама съвсем другояче ми беше представена работата". Пък Той каза: „Ами ти не си знаела и си го направила, и на тебе ще го направят без да знаят". И така стана, да. Като стана убийството на жената на Лулчев, много силно дело беше това Вергилий. Цяла София говореше за него, защото той беше казал на нея, че тъй както ходи по гробищата, тя се излага на нападение на Черни сили и нея ще я убият. Сега, понеже това той го е казал, то се е предало на други, тя го е казала на други и когато Малина същото е казала, когато са я разпитвали, защото тя искала, тя се опитала да хвърли вината на него по този начин, нали. Той щом казал, че ще я убият, значи той може да е пратил някой, който да я убие, тъй че имаше улики, затова много шумно дело беше. После беше свързано с името на Учителя и когато отидох, първото нещо, което ми каза Учителя ми каза: „Ти знаеш ли каква мафия е това срещу Братството? " Направо употреби тая дума „Мафия".
към текста >>

41. 137. УЧИТЕЛЯТ ИМАШЕ ЧИСТОТАТА НА ДЕТЕ

Когато някой мъж има връзка с някоя жена и когато нейния мъж я убие,' то първия мъж е отговорен за това убийство; все едно че той убива човек.
- Как да се освободя от кармата си? - Ето как: Не вземай пари на заем. И този, който обичаш не искай да го обсебваш. Вие знаете, кой ви обича без да ви е казал нито една дума. Защото Любовта има едно ухание, както карамфила, отдалеч го чувстваш. Когато някой мъж има връзка с някоя жена и когато нейния мъж я убие,' то първия мъж е отговорен за това убийство; все едно че той убива човек. В бъдеще, в новата епоха няма да се позволява на нисшите души да се въплътяват на земята. Както е казано „Кротките ще наследят земята". И това е почнало вече. Ако пътувате по планините и имате единство в мисълта си, няма да паднете, но когато дойдат 3-4 мисли в ума ви, когато се раздвои умът ви и дойдат някои отрицателни мисли, например мислиш за недостатъците на някой човек, или изпращате мисли на недоволство и омраза към някого, тогава ще паднете. Та на екскурзии по планина никога не мисли отрицателно, лоши работи.
към текста >>

42. 160. ЛУЛЧЕВ СЕ ВПРЯГА В ЧУЖДА КОЛА

В.К.: Арестуваха ме със случая на убийството на жена му и тогава се помолих, ако не ме пуснат в сряда на клас, направила съм голям грях.
В.К.: Аз й бях връзката между нея и Учителя. Лулчев не позволяваше тя да се среща с Учителя. Е.А.: Да, лично да отиде сама, не позволяваше. В.К.: Аз по-късно бях освободена, тя вече контактуваше с Лулчев. Е.А.: Да, аз се освободих. В.К.: Арестуваха ме със случая на убийството на жена му и тогава се помолих, ако не ме пуснат в сряда на клас, направила съм голям грях. Какво ли съм сбъркала? След един час идват и ме освобождават. Отивам при Учителя. Той ме прие. „Ти знаеш ли каква мафия беше това срещу Братството?
към текста >>

Аз, срещали сме се, но да дойде въпрос до убийство, аз не се уплаших, но Учителят разбра.
" Да. В.К.: Разкажи случая. Е.А.: Андро казва на една от сестрите, че ще ме убие. Той носеше куршум в главата си от Балканската война или от Първата световна война беше и затова смяташе, че може да убива хората, като носи куршум в главата си. Сега какво имаше към мене не мога да ти кажа. Аз, срещали сме се, но да дойде въпрос до убийство, аз не се уплаших, но Учителят разбра. Аз казах: „Учителю, ама аз нищо не съм направила". Пък Той рече: „Ще се молиш, да му помогнеш тогава, когато никой не може да му помогне". И виж колко скоро стана. Аз даже не се молих и една година дето се казва. В.К.: Значи на връщане пеша, един агент арестува Андро.
към текста >>

Учителят дава едно изявление: „Той ме свързва с едно самоубийство".
Пък аз ти казах и по-рано, че усетила съм на два пъти е дошъл при мене астрално. В.К.: Излъчен. Е.А.: Да, така, че допускам, че е могъл да излиза от тялото си. В.К.: Аз това нещо съм чувал лично от Темелко. В.К.: Чета по-нататък. Учителят дава едно изявление: „Той ме свързва с едно самоубийство". В София едно момиче се обесило заради Лулчев. Учителят беше недоволен. Е.А.: Чакай, къде в София ли? Не бе. На Изгрева.
към текста >>

„И ме свърза с едно самоубийство".
Е.А.: Чакай, къде в София ли? Не бе. На Изгрева. В.К.: Аз съм го записал, че е в София. Е.А.: Учителят беше много недоволен. „И ме свърза с едно самоубийство". Но така стана, че никой не обърна внимание на това. Да, нещо направи Учителят. Това момиче не беше младо и тя изглежда се е влюбила в него, защото беше сладкодумен, дето казваше Паша, кадифян глас имаше. В.К.: Защото аз като гледам на снимка така му се сурови чертите. Е.А.: Но иначе сладкодумен беше.
към текста >>

Даже дойдох до мисъл за самоубийство.
Аз не приех и много неща не разбирах, и не можах да го разбера. Учителят ме прати учителка. Преживях го драматично. Казах си: „Учителят ме изгони от Изгрева". Е.А.: Да, много тежко съм го преживяла. Даже дойдох до мисъл за самоубийство. Да такава степен болезнено го преживях.
към текста >>

43. 163. КАРМИЧНАТА РАЗВРЪЗКА

В.К.: Учителят казал: „Искаха да ме въвлекат в едно убийство".
Но чудното е това, че никакъв скандал не стана. Това беше работа на Учителя, разбираш ли брат? В.К.: Значи никой не повдигна въпрос. Е.А.: Никой, абсолютно. А тя имаше някакъв военен прокурор, но и той не е повдигнал въпрос. В.К.: Учителят казал: „Искаха да ме въвлекат в едно убийство". Е.А.: Той каза: „Въвлякоха ме, въвлякоха ме в едно убийство". Самоубийство, даже Той го каза. Е може сега, за подробност да се каже: „Искаха да ме въвлекат". Ами въвлякоха Го. В.К.: В едно убийство и то кармично.
към текста >>

Е.А.: Той каза: „Въвлякоха ме, въвлякоха ме в едно убийство".
Това беше работа на Учителя, разбираш ли брат? В.К.: Значи никой не повдигна въпрос. Е.А.: Никой, абсолютно. А тя имаше някакъв военен прокурор, но и той не е повдигнал въпрос. В.К.: Учителят казал: „Искаха да ме въвлекат в едно убийство". Е.А.: Той каза: „Въвлякоха ме, въвлякоха ме в едно убийство". Самоубийство, даже Той го каза. Е може сега, за подробност да се каже: „Искаха да ме въвлекат". Ами въвлякоха Го. В.К.: В едно убийство и то кармично. Е.А.: Да, но той направи нещо, всичкото в този случай абсолютно беше негово дело.
към текста >>

Самоубийство, даже Той го каза.
В.К.: Значи никой не повдигна въпрос. Е.А.: Никой, абсолютно. А тя имаше някакъв военен прокурор, но и той не е повдигнал въпрос. В.К.: Учителят казал: „Искаха да ме въвлекат в едно убийство". Е.А.: Той каза: „Въвлякоха ме, въвлякоха ме в едно убийство". Самоубийство, даже Той го каза. Е може сега, за подробност да се каже: „Искаха да ме въвлекат". Ами въвлякоха Го. В.К.: В едно убийство и то кармично. Е.А.: Да, но той направи нещо, всичкото в този случай абсолютно беше негово дело. Никой не можеше да направи нещо.
към текста >>

В.К.: В едно убийство и то кармично.
В.К.: Учителят казал: „Искаха да ме въвлекат в едно убийство". Е.А.: Той каза: „Въвлякоха ме, въвлякоха ме в едно убийство". Самоубийство, даже Той го каза. Е може сега, за подробност да се каже: „Искаха да ме въвлекат". Ами въвлякоха Го. В.К.: В едно убийство и то кармично. Е.А.: Да, но той направи нещо, всичкото в този случай абсолютно беше негово дело. Никой не можеше да направи нещо. Сега аз само, понеже бях на едното свидетел и на другото, и видях как ставаха промените. В.К.: Сега, ами когато се обеси Иларионов? Е.А.: Тогава така остана.
към текста >>

Така стана, че след убийството на жена му от една приятелка заради бижута.
" На дома, на семейството. Да се върне в семейството. А брат й идва, прави скандал, не я пусна Лулчев и въобще тя си остана при него. В.К.: Чета. Сега, Любомир Лулчев имаше свещена стая, не пускаше никой в нея. Така стана, че след убийството на жена му от една приятелка заради бижута. Първото нещо бе, че влезнаха в свещената му стая агенти от полицията. Как стои тоя въпрос, там с тези агенти? Е.А.: Виж какво, това е убийството на жена му. Тази, която уби жена му се казваше Малина, да. Те дойдоха един път при него и аз я видях тази Малина.
към текста >>

Е.А.: Виж какво, това е убийството на жена му.
В.К.: Чета. Сега, Любомир Лулчев имаше свещена стая, не пускаше никой в нея. Така стана, че след убийството на жена му от една приятелка заради бижута. Първото нещо бе, че влезнаха в свещената му стая агенти от полицията. Как стои тоя въпрос, там с тези агенти? Е.А.: Виж какво, това е убийството на жена му. Тази, която уби жена му се казваше Малина, да. Те дойдоха един път при него и аз я видях тази Малина. Аз бях се случила при него и я видях. Аз не изпитах никакво хубаво чувство към нея, даже и Лулчев ми каза, и тя е македонка. Не, когато така ми подчертават македонството, аз съм македонка защото съм родена там, но аз не вдигам знаме македонско да правя партия или нещо друго.
към текста >>

В.К.: Значи е вършила убийство на плода с помятането.
В.К.: Кой ще роди? Е.А.: Малина ще роди Гела. В.К.: Да. А кой помяташе? Е.А.: Жената на Лулчев. В.К.: Значи е вършила убийство на плода с помятането. Е.А.: Е сега, казвам.ти. В.К.: Спонтанно ли помяташе или? Е.А.: Нарочно. В.К.: За да не ражда. Е.А.: Не, защото нямаха хубав живот, затуй. В.К.: И тя не искаше да има деца от него.
към текста >>

В.К.: И бижута и убийство.
Значи Учителят каза: „Мафия, удар срещу Братството". Е.А. Да, така ми каза Учителят: „Мафия". В.К.: Щяло да стане голям процес. Е.А.: А разбира се. Пикантен процес. В.К.: И бижута и убийство. Е.А.: Да, много. В.К.: В пресата това нещо споменаха ли? Е.А.: О, пишеха вестници, какво ли не? В.К.: Те такива неща изобщо не убегваха. Е.А.: А не, не.
към текста >>

44. 170. УЧИТЕЛЯТ И МОРАЛЪТ В ШКОЛАТА

Учителят каза за Лулчев: „Той ме свързва с едно самоубийство!
Е.А.: Едно момиче беше да, осиновиха го. Тя добре се държеше до известно време, сега не знам, жива ли е не знам. Надка се казваше. В.К.: Чета в бележника си. Имаше едно момиче, което се обеси заради Лулчев на прозореца на Милушева, която минаваше...Тя беше възрастна. Учителят каза за Лулчев: „Той ме свързва с едно самоубийство! " Е.А.: Да. В.К.: Какъв беше този случай? Е.А.: Е това беше така както го прочете. В.К.: Ето тука в последно време с вас разчопляме различни случки, не ги разглеждаме от гледна точка да обвиняваме някой. Е.А.: Разбирам.
към текста >>

45. 18.Учителят не говореше за изпитанията и страданията

С това той изяснява причината за убийството.
Ние не сме при еднакви условия и възможности за да преценяваме само от наше гледище кое е съществено и кое не е Правило ми е впечатление, че когато Учителят правеше тези неща, така естествено ги правеше, като че не е чул, като че той е много зает с това, което говори. Ние трябва да дадем свобода на всеки да се изкаже както разбира, пък Учителят е, който ще прецени: да отговори ли, или не. Убиват братът на Георги Томалевски. След известно време Георги отива на Изгрева. Отива на поляната и когато Учителят минава край него, поглежда го и му казва: „Карма". С това той изяснява причината за убийството. Значи това е станало по закона на необходимостта. Някакви стари преплитания на връзки от миналото се разплащат. Неумолим е законът на кармата. Каквото си направил, ще ти направят. Единствената сила, която може да омекоти закона на кармата е любовта.
към текста >>

С това той изяснява причината за убийството.
Ние не сме при еднакви условия и възможности за да преценяваме само от наше гледище кое е съществено и кое не е Правило ми е впечатление, че когато Учителят правеше тези неща, така естествено ги правеше, като че не е чул, като че той е много зает с това, което говори. Ние трябва да дадем свобода на всеки да се изкаже както разбира, пък Учителят е, който ще прецени: да отговори ли, или не. Убиват братът на Георги Томалевски. След известно време Георги отива на Изгрева. Отива на поляната и когато Учителят минава край него, поглежда го и му казва: „Карма". С това той изяснява причината за убийството. Значи това е станало по закона на необходимостта. Някакви стари преплитания на връзки от миналото се разплащат. Неумолим е законът на кармата. Каквото си направил, ще ти направят. Единствената сила, която може да омекоти закона на кармата е любовта.
към текста >>

46. 09.„Агни йога

Тогава предателството и убийството в мене всяваха само страх и ужас.
Лично аз изпитвах дълбока и скрита радост, че съм съдействала за неговото спасение, макар, че той никога не призна това. Радостта ми беше толкова голяма, дори аз не се спрях на подозрението и обвинението му, че съм имала връзка с някаква македонска организация и съзнателно съм го задържала вечерта преди преврата. Това абсолютно не отговаря на истината. Аз не съм имала връзка никога с каквато и да е македонска организация. Още като малко момиче в Македония чувах от възрастните как четниците са убивали всеки заподозрян в предателство. Тогава предателството и убийството в мене всяваха само страх и ужас. И после в живота си съм избягвала и най-малкия допир с такива хора. Това отношение остана за целия ми живот. Никога не пожелах да направя каквато и да е връзка с хората от македонската организация, защото те можеха да убиват. Аз пък в никой случай не исках да бъда в съприкосновение с такива хора. Помня, доста по-късно, един от македонствуващите, който работеше във Виена за пропагандата на македонската кауза, който сам се отказа да работи впоследствие след убийството на генерал Протигеров.
към текста >>

Помня, доста по-късно, един от македонствуващите, който работеше във Виена за пропагандата на македонската кауза, който сам се отказа да работи впоследствие след убийството на генерал Протигеров.
Тогава предателството и убийството в мене всяваха само страх и ужас. И после в живота си съм избягвала и най-малкия допир с такива хора. Това отношение остана за целия ми живот. Никога не пожелах да направя каквато и да е връзка с хората от македонската организация, защото те можеха да убиват. Аз пък в никой случай не исках да бъда в съприкосновение с такива хора. Помня, доста по-късно, един от македонствуващите, който работеше във Виена за пропагандата на македонската кауза, който сам се отказа да работи впоследствие след убийството на генерал Протигеров. Казваше се Никола Велев. По-късно той ми предложи, ако искам да стенографирам спомените на някой от главните македонствуващи, само, че трябва да пазя абсолютна тайна и ако издам нещо, ще срещна куршума. Казах, че ще помисля. Понеже бях вече стенографка на Учителя и не знаех колко време ще ми вземе тази работа, попитах Учителя какво би ми казал: Да приема ли? Като му казах това и условията, които ми предлагат, Учителят ми каза: „Ами, ако някой друг издаде, ти как ще докажеш че не си?
към текста >>

47. 13.След като уволниха Любомир

Повдигна се голям шум около това убийство.
Той много се оскърбил от това й поведение и мисля, че й беше сърдит до края на живота си. Учителят ми каза, да кажа на Лулчев да върне това момиче на семейството, но той не послуша и тя остана да живее при него. При един разговор с него, той ми каза: „Аз зная, че пущам една змия в пазвата си, но ще го направя". Казах му: „Когато се стопли, тя ще те ухапе". Скоро след това убиха жена му. Повдигна се голям шум около това убийство. Писаха във вестниците. Малко преди това Лулчев ме беше запознал с Малина Тимева - момичето, което уби жена му. Аз я почувствувах много чужда. Жената на Лулчев след като баща й беше убит в църквата „Св. Неделя" при атентата, всеки ден ходеше на гробища да пали кандилото на баща си, към когото беше много привързана.
към текста >>

Това негово предсказание, че може да я убият породи съмнение да не би и той да има някакво участие в убийството.
Жената на Лулчев след като баща й беше убит в църквата „Св. Неделя" при атентата, всеки ден ходеше на гробища да пали кандилото на баща си, към когото беше много привързана. Често пъти отиваше вечер късно на гробища, не пропускаше ден да не отиде. Любомир бил й казал, че като ходи всеки ден и късно по гробищата, може и да я убият. Случвало се е да я придружавам вечер, за да не е сама. Това негово предсказание, че може да я убият породи съмнение да не би и той да има някакво участие в убийството. Един неделен ден след беседата на Изгрева беше пратил един брат да ме повика да отида при него. Когато отидох, при него имаше един млад човек, когото не познавах. Тогава Любомир ми каза да ида и да кажа на брат му, че тук бил задържан и не знае защо. Той не е знаел, че жена му е убита вечерта. Аз слязох в града, отидох да потърся брат му, но не го намерих вкъщи.
към текста >>

И както бяхме и тримата в една стая, един от агентите взе телефона и не зная на кого, разказа подробно за убийството.
В стаята, в която мe въведоха беше Невена Неделчева и тя седеше с лице към стената. Видя ми се смешно. Агентите ми казваха: „Вижте, тя не иска да стои с лице към нас". Казах им: „Сигурно сте направили нещо, за да постъпва тя така". Тя като чу гласа ми се обърна, но скоро след това доведоха и Любомир. И както бяхме и тримата в една стая, един от агентите взе телефона и не зная на кого, разказа подробно за убийството. Невена и Лулчев заплакаха като чуха как е станало убийството, аз не можах да заплача. След това и тримата ни заведоха в Дирекцията на полицията. Там Невена и мене заведоха на най-горния етаж и ни оставиха в един коридор доста дълго време, докато ни дадоха стаи. Там беше и Малина. В това време Малина беше възбудена, нервна и много приказваше.
към текста >>

Невена и Лулчев заплакаха като чуха как е станало убийството, аз не можах да заплача.
Видя ми се смешно. Агентите ми казваха: „Вижте, тя не иска да стои с лице към нас". Казах им: „Сигурно сте направили нещо, за да постъпва тя така". Тя като чу гласа ми се обърна, но скоро след това доведоха и Любомир. И както бяхме и тримата в една стая, един от агентите взе телефона и не зная на кого, разказа подробно за убийството. Невена и Лулчев заплакаха като чуха как е станало убийството, аз не можах да заплача. След това и тримата ни заведоха в Дирекцията на полицията. Там Невена и мене заведоха на най-горния етаж и ни оставиха в един коридор доста дълго време, докато ни дадоха стаи. Там беше и Малина. В това време Малина беше възбудена, нервна и много приказваше. Ние още не знаехме, че тя е извършила убийството с помощта на майка си.
към текста >>

Ние още не знаехме, че тя е извършила убийството с помощта на майка си.
Невена и Лулчев заплакаха като чуха как е станало убийството, аз не можах да заплача. След това и тримата ни заведоха в Дирекцията на полицията. Там Невена и мене заведоха на най-горния етаж и ни оставиха в един коридор доста дълго време, докато ни дадоха стаи. Там беше и Малина. В това време Малина беше възбудена, нервна и много приказваше. Ние още не знаехме, че тя е извършила убийството с помощта на майка си. И трите бяхме в различни стаи. Аз през цялото време останах сама в една празна стая, в която нищо нямаше. За пръв път в живота си бях арестувана, но вътрешно бях спокойна. В последно време преди убийството на Гела /така се казваше жената на Лулчев/ не бях се срещала с нея. Докато бях арестувана, не ме викаха на никакъв разпит, само ми взеха отпечатък от пръстите.
към текста >>

В последно време преди убийството на Гела /така се казваше жената на Лулчев/ не бях се срещала с нея.
В това време Малина беше възбудена, нервна и много приказваше. Ние още не знаехме, че тя е извършила убийството с помощта на майка си. И трите бяхме в различни стаи. Аз през цялото време останах сама в една празна стая, в която нищо нямаше. За пръв път в живота си бях арестувана, но вътрешно бях спокойна. В последно време преди убийството на Гела /така се казваше жената на Лулчев/ не бях се срещала с нея. Докато бях арестувана, не ме викаха на никакъв разпит, само ми взеха отпечатък от пръстите. Арестувана бях в неделя на обяд, а ме освободиха във вторник вечерта. /Това беше през 1930 год., на 18 май/. На другият ден имахме клас. След класа и Паневритмията, аз се срещнах с Учителя.
към текста >>

Малина още на втория ден признала, че тя е направила убийството с помощта на майка си и затова Лулчев бил пуснат за погребението на жена си.
Той ми каза: „Ти не знаеш каква мафия имаше срещу Братството". Разбира се, че аз не знаех. При разговор, който имах с Учителя, той ме попита: „Тя нали помяташе? " Аз казах: „Да, зная, че помяташе". Каза ми: „Малина ще я роди в бъдеще". Малина още на втория ден признала, че тя е направила убийството с помощта на майка си и затова Лулчев бил пуснат за погребението на жена си. Гела беше ми предложила да ми покаже тези бижута, които Малина откраднала преди убийството. Аз й казах, че никак не се интересувам от такива работи, никога не съм носила украшения и нямам никакво отношение към тях. Аз и не видях тия бижута. Изглежда, че Гела ги е показала на Малина и тя не е била безразлична към такива украшения. Пожелала ги и ги взела.
към текста >>

Гела беше ми предложила да ми покаже тези бижута, които Малина откраднала преди убийството.
Разбира се, че аз не знаех. При разговор, който имах с Учителя, той ме попита: „Тя нали помяташе? " Аз казах: „Да, зная, че помяташе". Каза ми: „Малина ще я роди в бъдеще". Малина още на втория ден признала, че тя е направила убийството с помощта на майка си и затова Лулчев бил пуснат за погребението на жена си. Гела беше ми предложила да ми покаже тези бижута, които Малина откраднала преди убийството. Аз й казах, че никак не се интересувам от такива работи, никога не съм носила украшения и нямам никакво отношение към тях. Аз и не видях тия бижута. Изглежда, че Гела ги е показала на Малина и тя не е била безразлична към такива украшения. Пожелала ги и ги взела. Тези бижута Гела ги държеше в една каса.
към текста >>

" След убийството на другата сутрин, Малина отива и тя открива, че Гела е убита.
Касата съм виждала в салона им за гости. В тази каса също е държала и някои документи. Дотрябвали й някои от документите и тя търси ключа, който постоянно държала на пианото. Като не го намерила, тя се навела да го търси да не е паднал и тогава Малина я напада с една тесла и я удря по главата. Гела извикала: „Малина, защо ме убиваш? " След убийството на другата сутрин, Малина отива и тя открива, че Гела е убита. След това се заведе съдебен процес на който аз присъствувах. Но не можах да остана убедена, че Малина е извършила убийството. Тя, научена от адвокатите абсолютно отричаше, макар, че при следствието беше признала, че тя го е извършила. След преврата на 9 септември 1944 год. тя била освободена и била изпратена в Унгария заедно с една полева болница на фронта.
към текста >>

Но не можах да остана убедена, че Малина е извършила убийството.
Дотрябвали й някои от документите и тя търси ключа, който постоянно държала на пианото. Като не го намерила, тя се навела да го търси да не е паднал и тогава Малина я напада с една тесла и я удря по главата. Гела извикала: „Малина, защо ме убиваш? " След убийството на другата сутрин, Малина отива и тя открива, че Гела е убита. След това се заведе съдебен процес на който аз присъствувах. Но не можах да остана убедена, че Малина е извършила убийството. Тя, научена от адвокатите абсолютно отричаше, макар, че при следствието беше признала, че тя го е извършила. След преврата на 9 септември 1944 год. тя била освободена и била изпратена в Унгария заедно с една полева болница на фронта. Там на една вечеря между офицерите я попитали: „Вярно ли е, че си убила жената на Лулчев? " Там тя признала.
към текста >>

След убийството на жена му, Любомир беше единственият наследник.
След преврата на 9 септември 1944 год. тя била освободена и била изпратена в Унгария заедно с една полева болница на фронта. Там на една вечеря между офицерите я попитали: „Вярно ли е, че си убила жената на Лулчев? " Там тя признала. Това го научих много по-късно от хора, които са присъствували. След убийството на жена му, Любомир беше единственият наследник. Той не прие никакво наследство за себе си от жена си, освен едни бебешки обувки, когато тя била бебе и които държеше на края на бюрото си до края на своя живот. След убийството на жена му, Невена Неделчева остана да живее пак при него. Целият ден прекарваше при него, а вечер спеше на един таван, където не можеше да се изправи. Любомир ме помоли да поискам от един наш брат място, на което Невена да си построи една барачка. Тя беше получила някакво наследство от 12 хиляди лева, той знаеше, че аз съм близка със семейството на този брат, който имаше жена и едно момиче ученичка в прогимназията.
към текста >>

След убийството на жена му, Невена Неделчева остана да живее пак при него.
Там на една вечеря между офицерите я попитали: „Вярно ли е, че си убила жената на Лулчев? " Там тя признала. Това го научих много по-късно от хора, които са присъствували. След убийството на жена му, Любомир беше единственият наследник. Той не прие никакво наследство за себе си от жена си, освен едни бебешки обувки, когато тя била бебе и които държеше на края на бюрото си до края на своя живот. След убийството на жена му, Невена Неделчева остана да живее пак при него. Целият ден прекарваше при него, а вечер спеше на един таван, където не можеше да се изправи. Любомир ме помоли да поискам от един наш брат място, на което Невена да си построи една барачка. Тя беше получила някакво наследство от 12 хиляди лева, той знаеше, че аз съм близка със семейството на този брат, който имаше жена и едно момиче ученичка в прогимназията. Тогава обещах, че тя ще идва само да спи в бараката и че няма да главоболи семейството. Защото Невена гледаше домакинството на Лулчев.
към текста >>

48. 14.Около убийството на жена му

Около убийството на жена му - не си спомням точно кога, той постави портрета на Мория на бюрото си.
Около убийството на жена му - не си спомням точно кога, той постави портрета на Мория на бюрото си. Мория е един от учителите на Източната школа. Той работи по други методи, а не с тези, по които работи Учителя. Учителят прилага методите на Христовата школа. Учителят не съветваше да се работи по източната школа, защото те не са били за европейците, на които физиологията била по-друга и които не можели да имат необходимите резултати. Знаех, че като постави портрета на бюрото си, това не е случайно, но аз нищо не попитах.
към текста >>

След убийството на жена му, той окончателно се установи на Изгрева.
Разбира се, че всичко отрицателно, което Учителят ми е казвал и говорил за него, никога не съм го казвала на Любомир, защото аз исках примирение на Любомир с Учителя, а не разделяне. В началото на нашата връзка аз не виждах отрицателните черти на Любомир. Моето хубаво чувство към него изпълваше всичко грапаво и всякакви кривини в неговото поведение. Аз изпитвах само скръб, много често и оскърбление, че може така да постъпва. Но все вярвах, или може би ми се искаше той да се оправи, че така не е хубаво да прави. След убийството на жена му, той окончателно се установи на Изгрева. Антоний, на чието име той беше записал имота си, изяви претенции, че този имот е негов и поиска Любомир да му освободи мястото, защото той искал да се жени и иска да разшири бараката си. И така Любомир беше принуден да премести бараката си на друго място и отиде на живее при Невена Неделчева. Той се настани в нейната барака и до нея пристрои една по-широка и други някои помещения, в които се настани Невена. Там той гледаше на ръка на всички, които отиват при него. В това време вече се говореше за него в обществото като ясновидец.
към текста >>

49. 17.В 1931 година

Мислех за самоубийство.
Мисълта, че Учителят не ме иска на Изгрева и ме праща учителка, обезсмисли живота ми. Аз бях десет години стенографка, а сега изведнъж ме праща учителка. В това объркано състояние на неизяснени положения, изпаднах в отчаяние в известни моменти. Мисълта, че съм изпъдена ме терзаеше. Имаше такива моменти на помрачение, че не исках да живея. Мислех за самоубийство. Изпаднах в обезсмисляне на живота си. У мене се надигаше едно възмущание срещу самата мен, от тоя мисъл. Как мога да помисля за такова нещо; така жестоко да оскърбя баща си, когото обичам и да хвърля петно на Учителя, когото дълбоко уважавам и обичам, и който само добро е внесъл в живота ми. Ако аз страдам, то е само по моя вина. Аз не послушах Учителя.
към текста >>

По това време, когато ме посещаваше мисълта за самоубийство, под влака се хвърли един писател - Н. Ракитин.
У мене се надигаше едно възмущание срещу самата мен, от тоя мисъл. Как мога да помисля за такова нещо; така жестоко да оскърбя баща си, когото обичам и да хвърля петно на Учителя, когото дълбоко уважавам и обичам, и който само добро е внесъл в живота ми. Ако аз страдам, то е само по моя вина. Аз не послушах Учителя. Тогава си зададох въпроса: Накъде и какво ще правя? По това време, когато ме посещаваше мисълта за самоубийство, под влака се хвърли един писател - Н. Ракитин. Учителят беше казал, че когато човек преживява някакво отрицателно състояние, например отчаяние, той се свързва с всички други души, които преживяват същото състояние. Тогава може да стане преливане на това чувство от единия в другия. Тогава се усилва отрицателното чувство в този, в когото става преливането и тогава човекът може да извърши престъпление. Когато разбрах за самоубийството на този писател, аз се упрекнах, да не би с моето отрицателно състояние да съм повлияла за неговото поведение. В един момент аз се попитах, как ще наредя живота си занапред.
към текста >>

Когато разбрах за самоубийството на този писател, аз се упрекнах, да не би с моето отрицателно състояние да съм повлияла за неговото поведение.
Тогава си зададох въпроса: Накъде и какво ще правя? По това време, когато ме посещаваше мисълта за самоубийство, под влака се хвърли един писател - Н. Ракитин. Учителят беше казал, че когато човек преживява някакво отрицателно състояние, например отчаяние, той се свързва с всички други души, които преживяват същото състояние. Тогава може да стане преливане на това чувство от единия в другия. Тогава се усилва отрицателното чувство в този, в когото става преливането и тогава човекът може да извърши престъпление. Когато разбрах за самоубийството на този писател, аз се упрекнах, да не би с моето отрицателно състояние да съм повлияла за неговото поведение. В един момент аз се попитах, как ще наредя живота си занапред. Попитах се, какво бих искала от живота и си направих една преценка какво искам. Най-напред си зададох въпроса: Имаш ли желание да се ожениш? - Нямам желание, не искам. Искаш ли да учителстваш цял живот?
към текста >>

50. РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН -1

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

А кармичната развръзка дойде с неговото осъждане и убийство.
Но ние на Изгрева познавахме едната страна, която политиците не знаеха. Лулчев знаеше и двете страни. Официалната власт го съдеше и знаеше само онова, което виждаше през своите очи и от мястото, на което бе застанала да го съди. Сега ви предоставяме и трите страни на тази кармична развръзка. Те се обединяват в едно. А кармичната развръзка дойде с неговото осъждане и убийство. За властта бе възмездие, за нас бе разплитане на кармата. А за вас е поучение. В-К „ОТЕЧЕСТВЕН ФРОНТ - Год. I, БРОЙ 97 ОТ 26 ДЕКЕМВРИ 1944 Год. ХИТЛЕРОВАТА АГЕНТУРА В БЪЛГАРИЯ ПРЕД НАРОДНИЯ СЪД БЪЛГАРИЯ УПРАВЛЯВАНА ОТ ГЕРМАНСКИ АГЕНТИ, ГАДАТЕЛИ И МОШЕНИЦИ Булото около българския дворец разкъсано.
към текста >>

51. X. ЖИВОТЪТ НА БРАТСТВОТО В НОВАТА ЕПОХА

Покрай другите клевети и престъпления, които преписаха на Учителя, преписаха и най-голямото престъпление - самоубийството.
Целият си живот Учителят беше клеветен, хулен, калян безмилостно. Духовенството го обяви за самоотлъчил се от църквата. И те му преписаха най-големите престъпления. Учителят в началото е направил опит да работи с църквата, пращал е последователите си да правят молитвата си в църквата сутрин рано. Трябвало е дори да будят клисарите, за да им отворят църквите. Покрай другите клевети и престъпления, които преписаха на Учителя, преписаха и най-голямото престъпление - самоубийството. Новата власт, която пое управлението в Българя от 9. IX. 1944 год. се оказа неблагосклонна към нашето братство. Първите няколко години бяхме свободни да живеем на Изгрева и не бяхме обезпокоявани в нищо. Братският живот се проведе нормално, но когато почнаха да създават социалистическото законодателство нещата се промениха.
към текста >>

52. СЪДЪРЖАНИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя?
Ти нали знаеш пътя, защо търсиш другар? 212. Сладко за Учителя от сестра Радева 213. Поука от страданието 214. Пазач на лагера 215. Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от простуда 222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен? 233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя? 254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.). ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г.
към текста >>

53. 09 - 204. КОГАТО ЖИВОТЪТ НИ Е ЗАСТРАШЕН

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Труден въпрос, на който аз не можах да отговоря, ето защо веднъж се приближих до Учителя и го попитах при подходящ момент дали е оправдано убийството в тоя случай.
Особено върху етичните основи на вегетарианството най-много спорове се водеха. Един от въпросите, които най-често се поставяха, бе какво ще правим, ако ни срещне вълк или мечка. Ще се оставим ли да ни изяде? Или намираш се в параход след океана, заедно с хиляди хора, но виждаш, че някой садист иска да потопи парахода. Ще го оставиш ли или ще го убиеш, за да спасиш себе си и другите? Труден въпрос, на който аз не можах да отговоря, ето защо веднъж се приближих до Учителя и го попитах при подходящ момент дали е оправдано убийството в тоя случай. „Не", каза Учителят. „Ще му се противопоставиш, без да убиваш." - „Как, Учителю? По какъв начин? " - попитах аз с удвоен интерес. - „Има начини", ми каза Учителят и повече нищо не ми каза.
към текста >>

54. 09 - 243. СПАСЕН ОТ САМОУБИЙСТВО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

243. СПАСЕН ОТ САМОУБИЙСТВО Един човек от София с болни крака дошъл до голямо отчаяние, поради което си положение решил да тури край на живота си.
243. СПАСЕН ОТ САМОУБИЙСТВО Един човек от София с болни крака дошъл до голямо отчаяние, поради което си положение решил да тури край на живота си. И една нощ, тъкмо когато се готвел да вземе пистолета и да го насочи срещу челото си, някой позвънил. Било късно през нощта. „Кой е? " - се обадил човек от балкона, рошав и страшен на вид. - „При вас идвам, отворете", се обадил отдолу женски глас.
към текста >>

55. 09 - 267. ЕДНА ДУША СЕ РАЖДА (ЧИЧО РОСЕН)

И те бяха съучастници в това убийство.
Горкият вол в този миг политна и падна на земята. Сви се сърцето ми от тази невиждана досега жестокост. Осъдих убийците на кроткия и снажен вол. Осъдих и тия, които се трупаха около поразения труп, за да си купят прясно месо. И те, наравно с касапите, бяха виновни за смъртта на вола. И те бяха съучастници в това убийство. Аз целият от гняв треперех против убийците на невинния вол. Но в този миг в ръката си видях парчето салам, което бях си купил за обяд и се питам: „Не съм ли и аз съучастник в това жестоко убийство? За кого колят касапите? Нали за нас, които купуваме и ядем месото? Щом аз ям месо, то и аз съм косвен убиец.
към текста >>

Но в този миг в ръката си видях парчето салам, което бях си купил за обяд и се питам: „Не съм ли и аз съучастник в това жестоко убийство?
Осъдих убийците на кроткия и снажен вол. Осъдих и тия, които се трупаха около поразения труп, за да си купят прясно месо. И те, наравно с касапите, бяха виновни за смъртта на вола. И те бяха съучастници в това убийство. Аз целият от гняв треперех против убийците на невинния вол. Но в този миг в ръката си видях парчето салам, което бях си купил за обяд и се питам: „Не съм ли и аз съучастник в това жестоко убийство? За кого колят касапите? Нали за нас, които купуваме и ядем месото? Щом аз ям месо, то и аз съм косвен убиец. На тия невинни четвероноги животни, наши по-малки братя." Захвърлих салама и реших отсега никога вече да не ям месо, т.е. от плътта на нашите безсловесни братя - животните.
към текста >>

56. 16 - 4. ИЗКУСИТЕЛЯТ

Желю Танев Николов

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

По-късно чухме, че той е имал убийство и затуй бягал.
Една вечер го изчаках и му дадох един суров урок, като му казах: „Да не мислиш, че набожните сме Божа кравичка да си играеш с нас! Дай да си направим сметките и да се махаш от тука." Той понеже живееше там, при сестра ми, направил си думата за нея, която беше вдовица. Тя ми каза това. В.К.: Да се ожени за нея? Ж.Т.: Не, и аз същата вечер го изгоних, махнах го, после отворих куфара му и видях от нещата, които носи, че той някъде в Севлиевско е бил като офицер, ей такива работи. По-късно чухме, че той е имал убийство и затуй бягал. Затуй бай Георги Куртев се е отнесъл така с него. А майка ми веднъж, като отивала в София, го видяла във влака да се крие и така дотука с него. Но това ми беше една от първите опитности с брат Георги, от които разбрах, че той познава добре нещата и правилно решава. Така по-нататък продължи живота ни към Бургас, около градината идвахме да помагаме.
към текста >>

57. 23 - 14. ОКУЛТНИ СЛУЧКИ

Станало някакво убийство.
След този случай тя се заинтересувала дали в салона в София Учителят е държал беседа на тази дата. Отговорили й, че той е бил там и държал беседа. Тогава обясних на този офицер, че според окултизма, такива хора са свръхчовеци и могат да излизат от тялото си и да се движат с бързината на мисълта. Марин Камбуров ми разказа следния случай: През един неделен ден Учителят и още двама братя били в Казанлък и излязли извън града на разходка. На връщане, вечерта, на една улица видяли събрани много хора. Станало някакво убийство. Учителят погледнал и продължил, а другите двама останали даразберат как е станал инцидентът. Разбрали, че убиецът и убитият били приятели, но пили в кръчмата и убийството станало след спречкване. Когато настигнали Учителя, той казал, че причината за убийството са двамата ходжи. На другия ден чули коментара за убийството. Убитият участвал з Балканската война.
към текста >>

Разбрали, че убиецът и убитият били приятели, но пили в кръчмата и убийството станало след спречкване.
Тогава обясних на този офицер, че според окултизма, такива хора са свръхчовеци и могат да излизат от тялото си и да се движат с бързината на мисълта. Марин Камбуров ми разказа следния случай: През един неделен ден Учителят и още двама братя били в Казанлък и излязли извън града на разходка. На връщане, вечерта, на една улица видяли събрани много хора. Станало някакво убийство. Учителят погледнал и продължил, а другите двама останали даразберат как е станал инцидентът. Разбрали, че убиецът и убитият били приятели, но пили в кръчмата и убийството станало след спречкване. Когато настигнали Учителя, той казал, че причината за убийството са двамата ходжи. На другия ден чули коментара за убийството. Убитият участвал з Балканската война. Когато нашите войски напредвали към Цариград, в нашия тил се оказали две млади момчета - ходжи. Чудели се какво да ги правят и този човек, убитият, ги завел в гората и ги убил.
към текста >>

Когато настигнали Учителя, той казал, че причината за убийството са двамата ходжи.
Марин Камбуров ми разказа следния случай: През един неделен ден Учителят и още двама братя били в Казанлък и излязли извън града на разходка. На връщане, вечерта, на една улица видяли събрани много хора. Станало някакво убийство. Учителят погледнал и продължил, а другите двама останали даразберат как е станал инцидентът. Разбрали, че убиецът и убитият били приятели, но пили в кръчмата и убийството станало след спречкване. Когато настигнали Учителя, той казал, че причината за убийството са двамата ходжи. На другия ден чули коментара за убийството. Убитият участвал з Балканската война. Когато нашите войски напредвали към Цариград, в нашия тил се оказали две млади момчета - ходжи. Чудели се какво да ги правят и този човек, убитият, ги завел в гората и ги убил. Учителят видял тяхната намеса в случая.
към текста >>

На другия ден чули коментара за убийството.
На връщане, вечерта, на една улица видяли събрани много хора. Станало някакво убийство. Учителят погледнал и продължил, а другите двама останали даразберат как е станал инцидентът. Разбрали, че убиецът и убитият били приятели, но пили в кръчмата и убийството станало след спречкване. Когато настигнали Учителя, той казал, че причината за убийството са двамата ходжи. На другия ден чули коментара за убийството. Убитият участвал з Балканската война. Когато нашите войски напредвали към Цариград, в нашия тил се оказали две млади момчета - ходжи. Чудели се какво да ги правят и този човек, убитият, ги завел в гората и ги убил. Учителят видял тяхната намеса в случая. Сестрата на моята съпруга е вегетарианка, но мъжът й е петдесятник.
към текста >>

58. І.01.04. ПАСХАТА

Вторият период от 40 години е след бягството му от Египет, заради убийството на египтянина, понеже на посветен е забранено да убива.
4. ПАСХАТА Юдейската пасха е установена като спомен за избавлението на еврейския народ от египетското робство. Пасхата е установен празник с жертвата и приноса с агнеца за спомен за излизането им от Египет. Това бе пасхалното агне, което е жертвоприношение за избавяне на израилския народ от робството в Египет. Животът на Мойсей се дели на три периода по 40 години. В първия период е изучил цялата египетска мъдрост на жреците е Египет, като е бил силен в думи и дела. Вторият период от 40 години е след бягството му от Египет, заради убийството на египтянина, понеже на посветен е забранено да убива. Той отиде в Мадиам, ожени се за дъщерята на свещеника и роди син. Така трябваше да роди убития египтянин и пасеше овцете 40 години. Веднъж Мойсей пасеше овцете си при гората Хорив. „И яви му се Ангел Господен в пламен огнен отсред къпината и погледна, и ето къпината гореше в огън, и къпината не изгаряше." (Изход, гл. 3, ст. 2).
към текста >>

59. І.02.28. БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРОРОЧЕСТВОТО НА СВЕТА ГОРА

с обявяването на война от Австро-Унгария на Сърбия във връзка с убийството на австрийския престолонаследник принц Франц в Сараево.
се включва срещу България и Турция. България капитулирала, по вина на Фердинанд. На 28 юли 1913 г. се сключва в Букурещ мирен договор и България се лишава от своите придобивки по време на Балканската война. Началото на Първата световна война започва на 15 (28) юли 1914 г. с обявяването на война от Австро-Унгария на Сърбия във връзка с убийството на австрийския престолонаследник принц Франц в Сараево. Оформят се Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя) и Антантата (Англия, франция, Русия, САЩ). Централните сили губят войната, както и България, която се е присъединила към тях. На 27.XI.1919 г. в предградието на Париж, Ньой, се сключва договор за мир. България претърпява втора национална катастрофа отново по вина на цар Фердинанд.
към текста >>

60. І.03.04. СВЕТИ ДИМИТЪР В ТЪРНОВО И ПОКРОВИТЕЛ НА АСЕНОВЦИ

След убийството на Петър, той взел престола и започнал да управлява с огън и меч.
През 1187 г. жената на цар Асен I била пленена от ромеите. Те я върнали, но взели за заложник най-малкия брат Калоян в Константинопол. След това той бяга от там и към 1197 г. идва при брат си Петър и му става пръв помощник. След убийството на Петър, той взел престола и започнал да управлява с огън и меч. Бил надминал жестокостта на своите братя, поради което византийците го наричали Скилойоан, т.е. „Кучето Иван". Той се назовал „Ромеоубиец", като заявявал, че мъсти на византийците за онова зло, което някога император Василий е извършил, като ослепил 15000 българи Бил наричан „мъж на кръвта" и че непрекъснато измислял все нови и нови начини за умъртвяване. Но към еретиците (богомили и павликяни) бил благосклонен, защото ги имал за съюзници и те го смятали за бич Божий срещу ромеите.
към текста >>

61. І.03.08. ОСМАНСКИТЕ ВАСАЛИ

След убийството на 26.IX.1371 г.
На 3 юни 1395 г. е убит Иван Шишман в Никопол. През септември 1396 г. пада Видинското царство. А Иван Срацимир преди това се предава доброволно на унгарския крал Сигизмунд. След убийството на 26.IX.1371 г. на българските феодали Вълкашин и Углеша, то синовете им стават васали на турците и взимат участие в походите на османските завоеватели. През 1382 г. София е превзета. През 1386 г. пада Ниш, 1383 г.
към текста >>

62. І.03.13.КОНСТАНТИН ИПСИЛАНТИ И ВЪСТАНИЕТО В ДУНАВСКИТЕ КНЯЖЕСТВА ВЛАШКО И МОЛДОВА

След убийството на Владимиреску, по негова заповед, трябвало да се водят сражения срещу турските войски преминали през Дунава.
А на запад, през Сърбия, му е бил отрязан пътят от самите сърби. Така че той не е могъл да прехвърли войските си в отечеството си през Сърбия. Единственият път е бил през България, но той отказал да се бие за чужда кауза. Така той изменил на клетвата пред Антиминса, че ще воюва за освобождението на всички християнски народи - гърци, сърби и българи. Той отхвърлил идеята за християнско въстание на всички поробени народи, защото се предал на идеята за възкръсване на византийската империя. След убийството на Владимиреску, по негова заповед, трябвало да се водят сражения срещу турските войски преминали през Дунава. Етеристите били разбити и Ипсилонти се прехвърлил в Австрия, където бил затворен в килия и умира през 1828 година. И тримата императори от Свещения съюз са го смятали за враг, който дръзнал да решава съдбините на гръцкия народ, които само те са имали право да сторят това.
към текста >>

63. І.03.17. БЪЛГАРИТЕ В ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА

След убийството на патриарх Григорий V в Цариград, турското правителство изпраща няколко паши по цяла България да приберат оръжието, което имали право да носят, за да се защитават от разбойници.
И тогава турците вместо да нападат гърците, които са въстанали, нападат с огън и меч български села. Самото въстание е било така устроено, че да се освободи Гърция чрез погрома над другите християнски народи в Турция, главно българите. Отначало всички са вярвали, че след като се освободят от турците, ще настане братско равенство между двата народа. Българските дружини се сражавали срещу турците, а възкръсва само Гърция. Отначало всички в битките са били братя, а после се издават закони и се разделят на гърци и чужденци в освободена Гърция. След убийството на патриарх Григорий V в Цариград, турското правителство изпраща няколко паши по цяла България да приберат оръжието, което имали право да носят, за да се защитават от разбойници. Тръгва предателството и първите българи по градовете се бесят. А всички сподвижници на етерията са били обесени. А мнозина са самоубиват като се отравят, защото онези, които са осъждани на смърт им се конфискува имотът. И да остават имот, къща на децата си, те са се тровили доброволно. Така България е била в обсадно положение цели 7 години.
към текста >>

64. І.03.19. БЪЛГАРСКИТЕ И ДРЕВНОРУСКИ ВРЪЗКИ

След убийството на Светослав през 971 г., синовете му започват борба за власт.
При последната обсада на цар Симеон на Цариград, който се очаквал да падне, то византийците правят едно чучело, досущ наподобяващо Симеон, слагат го на стълб и след ритуали го пробиват с копие, Същия ден Симеон получава сърдечен удар, на 20 май 927 г. и умира. Така с походите на Светослав се слага началото на падането на България под византийска власт от 971 г, до въстанието на Петър и Асен в 1185 г. - цели 200 години. По това време голяма част от българските църковни богослужебни книги преминават към Киевска Русия. След убийството на Светослав през 971 г., синовете му започват борба за власт. Големият син Владимир Святославич е бил новгородски княз до 964 г. След това избягва в Скандинавия и след това идва с военна помощ в Новгород, като през 980 г. го завладява и убива претендентите за престола. Възкачва се през 980 г., след превземането на Киев. Обединява княжествата.
към текста >>

65. I.03.29. САМАРСКОТО ЗНАМЕ И ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

и убийството му при запазване от пленяване на Самарското знаме, на негово място е назначен грузинският майор Константин Борисович Чилашвили, известен повече като майор Чиляев.
„И рече Мария: „Величае душата ми Господа и възцарува се духът ми в Бога, спасителя моего, защото пригледа на смирението на рабинята си и ето от нине ще ме ублажават всичките родове." (Евангелие от „Лука", гл. 1, ст. 46-48). Следователно не е случайно, че се изобразява лика на Иверската Света Богородица на бойното знаме на българското опълчение в борбата му за независимост. Знамето се връчва на подполковник Калитин. Но след сраженията при Стара Загора на 19 юли 1877 г. и убийството му при запазване от пленяване на Самарското знаме, на негово място е назначен грузинският майор Константин Борисович Чилашвили, известен повече като майор Чиляев. В неговата 3-та дружина се намира Самарското знаме. Под негова команда 3-та опълченска дружина се отличава при боевете на Шипка - от 5 до 11 август 1877 г., когато е трябвало да отбиват по 10-14 атаки на турците. Особено на 11 август след обед от 4 часа опълченските редици са оредели. Командирът грузинец Константин Борисович Чилашвили (Чиляев) извикал гръмогласно: „Братя, неприятелят ни обкръжи от всички страни, следователно път за отстъпление няма. Ще се държим, додето не дойде помощ, а ако не успее да дойде, ний всинца ще положим костите си за освобождението на България." Изведнъж в окопите гръмва песента: „Шуми Марица".
към текста >>

66. IV.14 август, неделя

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Една мома се явява пред мене и ми разправя следната история: Принудена била да излезе от дома на брата си, понеже не се спогаждала със снаха си, но понеже в този дом щяло да стане убийство за някакви си 300-400 лева, тя, за да избегне убийството, при всичката своя сиромашия и несносно материално положение, намерила в заем тия пари и се нагърбила да ги плаща тя, само и само да избегне убийството.
Затова сега, за да ви освободим, вие трябва да станете активни. Няма случай в човешката история, в който праведен човек да е останал гладен, жаден, изоставен. Права е поговорката, която казва: „Аз мога, кон може, но когато Господ не поможе, нищо не можем да сторим." А то значи, че ние само отблизо посрещаме нашите материални нужди, когато според тоя закон следва да искаме и „Господ да поможе", защото действително е, че на физическото поле човеку му трябват материални средства и ум. И както всякога, така и тази година ние ще имаме работа с лоши хора, които знаят да ни въздействуват. Като например, яви се у нас мисъл да помогнем някому, но мислите на лошите хора парализират тази наша добра мисъл и ние като че ли неволно някак отлагаме доброто ни дело. Една мома се явява пред мене и ми разправя следната история: Принудена била да излезе от дома на брата си, понеже не се спогаждала със снаха си, но понеже в този дом щяло да стане убийство за някакви си 300-400 лева, тя, за да избегне убийството, при всичката своя сиромашия и несносно материално положение, намерила в заем тия пари и се нагърбила да ги плаща тя, само и само да избегне убийството. Пита се: Добре ли е сторила, като се е така хванала в дълг, когато не е имала средства при себе си? Да, добре е сторила, защото ако твоето утеснение избави ближния ти от гибел, добре струваш, че се доброволно утесняваш. И питам тази мома: откъде ще вземе тези пари, за да ги изплати? Тя отговори спокойно: „Господ ще ми помогне." Да, тъй е. И във Веригата трябва да има това стремление, за да се притичаме на помощ на другите и тогава Господ ще ни помага.
към текста >>

67. 19. ДВАТА ПРИНЦИПА

ТОМ 12

Аз няма да му позволя да извърши самоубийство.
Аз не мога да бъда там, където не е Господ. В злото Бог Го няма. Аз казах на един приятел, че няма да позволя никому да извърши престъпление. А като си замина, може да правите каквото искате. Който се опита, ще го хвана и ще му причиня една болка. Аз няма да му позволя да извърши самоубийство. Ще дойдете един ден да разберете този закон. Някой казва: „Ама мен не ме е страх.“ Но покажи ми любовта си, ти си първокачествен страхливец. Сега имате задължение спрямо Белите братя на Школата, на която принадлежите. Нищо не може да ви извини, не можете да се освободите от задълженията си към тях. Никъде не можете да се скриете, даже и в дъното на ада.
към текста >>

68. 5. СЛЯП ОТ РОЖДЕНИЕ

Паша Теодорова

Всяко убийство, всеки грях и престъпление се е зародил в далечното минало: най-малко сто години преди да се извърши.
Ако човек е роден в анормално състояние, само смъртта може да го излекува. Каква сила може да отучи пияницата да не пие? Той знае, че пиянството е вредно, но не може да се въздържа. Види ли виното, веднага трепне. Гневливият пък може да убие човека. Всяко убийство, всеки грях и престъпление се е зародил в далечното минало: най-малко сто години преди да се извърши. Бащата замислил да убие някого, но не извършил убийството. Мисълта, обаче, вложена в подсъзнанието, преминава в сина, който по-късно се ражда. И тази мисъл за убийство у сина ще бъде по-силна, отколкото е била у бащата. Ако и синът не извърши убийството, мисълта ще се предаде на третото поколение. Като знаят това хората, трябва да бъдат разумни, да създадат на младите условия да възприемат нови мисли и чувства, за да може да реагират на това зло.
към текста >>

Бащата замислил да убие някого, но не извършил убийството.
Каква сила може да отучи пияницата да не пие? Той знае, че пиянството е вредно, но не може да се въздържа. Види ли виното, веднага трепне. Гневливият пък може да убие човека. Всяко убийство, всеки грях и престъпление се е зародил в далечното минало: най-малко сто години преди да се извърши. Бащата замислил да убие някого, но не извършил убийството. Мисълта, обаче, вложена в подсъзнанието, преминава в сина, който по-късно се ражда. И тази мисъл за убийство у сина ще бъде по-силна, отколкото е била у бащата. Ако и синът не извърши убийството, мисълта ще се предаде на третото поколение. Като знаят това хората, трябва да бъдат разумни, да създадат на младите условия да възприемат нови мисли и чувства, за да може да реагират на това зло. Бащата трябва да избере онова хармонично съчетание на звездите, онзи момент, когато злото не може да се предаде.
към текста >>

И тази мисъл за убийство у сина ще бъде по-силна, отколкото е била у бащата.
Види ли виното, веднага трепне. Гневливият пък може да убие човека. Всяко убийство, всеки грях и престъпление се е зародил в далечното минало: най-малко сто години преди да се извърши. Бащата замислил да убие някого, но не извършил убийството. Мисълта, обаче, вложена в подсъзнанието, преминава в сина, който по-късно се ражда. И тази мисъл за убийство у сина ще бъде по-силна, отколкото е била у бащата. Ако и синът не извърши убийството, мисълта ще се предаде на третото поколение. Като знаят това хората, трябва да бъдат разумни, да създадат на младите условия да възприемат нови мисли и чувства, за да може да реагират на това зло. Бащата трябва да избере онова хармонично съчетание на звездите, онзи момент, когато злото не може да се предаде. Трябва да се избягват лошите условия на Сатурн, на Луната, на Венера и Марс, а да се използуват добрите влияния на Слънцето, възходящите влияния на Венера и Юпитер. Това е задачата на бъдещето.
към текста >>

Ако и синът не извърши убийството, мисълта ще се предаде на третото поколение.
Гневливият пък може да убие човека. Всяко убийство, всеки грях и престъпление се е зародил в далечното минало: най-малко сто години преди да се извърши. Бащата замислил да убие някого, но не извършил убийството. Мисълта, обаче, вложена в подсъзнанието, преминава в сина, който по-късно се ражда. И тази мисъл за убийство у сина ще бъде по-силна, отколкото е била у бащата. Ако и синът не извърши убийството, мисълта ще се предаде на третото поколение. Като знаят това хората, трябва да бъдат разумни, да създадат на младите условия да възприемат нови мисли и чувства, за да може да реагират на това зло. Бащата трябва да избере онова хармонично съчетание на звездите, онзи момент, когато злото не може да се предаде. Трябва да се избягват лошите условия на Сатурн, на Луната, на Венера и Марс, а да се използуват добрите влияния на Слънцето, възходящите влияния на Венера и Юпитер. Това е задачата на бъдещето. Всичко онова възвишено, разумно, благородно в човека, което подига неговия дух, го свързва с планетата Юпитер.
към текста >>

С война, убийство и насилие нищо не може да се постигне!
Египтяните съвсем не са го разбирали. Само жреците, но те не са били в състояние да проповядват това и така постепенно мъдростта завършила с невежество. Преди две хиляди години Христос видял слепия човек. И днес почти всички хора са спепи. И слепите не могат да оправят света. С война, убийство и насилие нищо не може да се постигне! Сегашната епоха е дошла до своя краен предел. По-долу не може да се слезе в гъстата материя. Но има вече един подем нагоре. Новото учение трябва да се приложи! И то ще се приложи тогава, когато хората станат по-умни, когато любовта ги свърже, когато има помежду им взаимно съгласие да си помагат така, както клетките в един организъм.
към текста >>

69. МИЛКА ГОВЕДЕВА - ДВАТА ПЪТЯ I. ЕДИНИЯТ ПЪТ 1. ДЪЩЕРЯ НА ПЕВИЦА И ВНУЧКА НА ГРАФ

И даже когато аз отидох да живея при леля ми в Букурещ, след убийството на баща ми, леля ми, първите й думи, които бяха: „Пееш ли като майка си?
Нещо подобно изживях и аз в по-късните години, което беше също лъжа. И в този случай, получава баща ми писмото и казва на леля ми: „Аз се отказвам от годежа, тя не е момиче." Леля ми амбициозна, казва му: „Преди ти да я видиш, ще я видя аз." И я води на лекар и лекарят установява, че е момиче. Е, криво-ляво, съгласява се баща ми, оженва се, после плакал, не знам си какво, кой го е излъгал, но мама не казала, че това е нейна идея, нали за това. И така се оженва за баща ми и идва в Самоков, нали? Но знам от нейни приятелки, те са ходили на разходка на баира там, как хубаво е пяла тя горе, вечер, когато се движили семейни. И даже когато аз отидох да живея при леля ми в Букурещ, след убийството на баща ми, леля ми, първите й думи, които бяха: „Пееш ли като майка си? " Верно, че пеех. Имах хубав глас. Но затова ще разкажа по-нататък, защото с Учителя имам връзка за пеенето и с Паша.
към текста >>

70. 1. ПРОМИСЪЛ Из Словото на Учителя

Трябва ли да мислиш за самоубийство?
Като дойде на земята, човек трябва да има поне един приятел. Кой е вашият приятел? В онази тъмна нощ на съзнанието ти, когато отчаянието бучи в тебе, когато си изоставен от всички, когато си обезсърчен, един тих глас ти нашепва: „Не бой се! Аз съм с тебе! " Питам, има ли смисъл да се отчайваш? Трябва ли да мислиш за самоубийство? - Не, тук смъртта няма място. Кой е Онзи на брега на пристанището, който те прегръща и целува? Това е той, твоя единствен приятел. „Отивам да ви приготвя място и когато дойда, ще ви взема при себе си, където съм Аз, там да бъдете и вие." Помнете: При всички опасности в живота, Божият Промисъл бди и помага.
към текста >>

71. 2. КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ

Възпитана в духа на комунизма още от ранна възраст, осъзнах неправдите на жестокия капиталистически режим и сблъскала се по- късно, след убийството на баща ми, с действителността, прегърнах с цялата си душа идеите на баща си.
Благоев, Г. Димитров, Коларов, Б. Хаджисотиров, негова дясна ръка и приятел на горните другари и Дашин. Един от създателите на Самоковската Комуна. Закърмена с идеите на баща си, още от ранно детство и преди училищна възраст участвувах в детските комунистически групи при тогавашната Партия на тесни социалисти. Възпитана в духа на комунизма още от ранна възраст, осъзнах неправдите на жестокия капиталистически режим и сблъскала се по- късно, след убийството на баща ми, с действителността, прегърнах с цялата си душа идеите на баща си. На 6 години останах сирак от майка, тя почина поради липса на достатъчно лекарства и грижи от лекарска помощ. На 9 години убиха баща ми, като комунист. Бивайки вече кръгъл сирак, на тази невръстна възраст бях принудена да изпитам всички суровости на живота на беззащитните и гонена от капиталистическия фашистки режим на Цанковото правителство. Може би и затова, защото другарите, които бяха свободни не арестувани, ме използуваха да нося храна на арестуваните и да предавам скритом разни бележки на разни чичковци, че впоследствие ме биха още като дете, но по недоказаност и малолетие не ме задържаха като баща ми. На първо време след убийството на баща ми станах слугинче, след това работих в текстилната фабрика, сега „Б. Хаджисотиров".
към текста >>

На първо време след убийството на баща ми станах слугинче, след това работих в текстилната фабрика, сега „Б. Хаджисотиров".
Възпитана в духа на комунизма още от ранна възраст, осъзнах неправдите на жестокия капиталистически режим и сблъскала се по- късно, след убийството на баща ми, с действителността, прегърнах с цялата си душа идеите на баща си. На 6 години останах сирак от майка, тя почина поради липса на достатъчно лекарства и грижи от лекарска помощ. На 9 години убиха баща ми, като комунист. Бивайки вече кръгъл сирак, на тази невръстна възраст бях принудена да изпитам всички суровости на живота на беззащитните и гонена от капиталистическия фашистки режим на Цанковото правителство. Може би и затова, защото другарите, които бяха свободни не арестувани, ме използуваха да нося храна на арестуваните и да предавам скритом разни бележки на разни чичковци, че впоследствие ме биха още като дете, но по недоказаност и малолетие не ме задържаха като баща ми. На първо време след убийството на баща ми станах слугинче, след това работих в текстилната фабрика, сега „Б. Хаджисотиров". На 12 години заминах нелегално за Румъния при сестра на майка ми, там женена. Там живях с четири фалшиви имена. И така се и завърнах нелегално след 6 години. Леля ми беше комунистка и дооформи моите политически възгледи. Там участвах в тамошните профсъюзни кооперации още на 16 годишна възраст, като професията ми беше фризьорка.
към текста >>

72. 5. ЗНАЯ ЦЕНАТА НА ТАЗИ СВОБОДА

Наскоро се бях върнала от Румъния, където раснах след убийството на баща ми през 1923 година.
Таванът гъмжеше от хора. Като сега са пред очите ми купчинките работници по тавана, наобиколили своя секретар - кои на столове, кои клекнали, а някои даже седяха на прашния под - погълнати всички от една и съща вълнуваща ги идея - подготовката на престоящите избори. Секретар на нашата група беше Димитър Христов (Ляпчето), който отговаряше за младежите на бръснаро-фризьорския бранш. С него и с Гошо Узунов трябваше да отговаряме за училище „Кирил и Методий" на едноименната улица. За мен това бе първата акция, в която като млада организирана работничка щях да взема участие. Наскоро се бях върнала от Румъния, където раснах след убийството на баща ми през 1923 година. Горях от желание да бъда като татко - боркиня за нов, по-добър и справедлив свят. Моята роля не бе само на агитатор пред училището, а и като снабдител на сребърните бюлетини, с които участвуваха комунистите. Гошо беше вътре, поднасяше бюлетини на гласоподавателите и следеше за нашите бюлетини в тъмните стаички, а Ляпчето и аз посрещахме хората отвън и гледахме скритом да ги снабдим с наши бюлетини. Ето че след малко излезе Гошо и каза, че влязъл полицай в тъмните стаички и взел всички наши бюлетини. Дадохме му скритите по джобовете ни бюлетини да дава на хората.
към текста >>

73. II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Лидия Соломонова Аладжем

Тодорка Кръстева Стоянова

Война, узаконено човешко убийство.
Злоба, завист и отмъщение, от които всеки съвестен човек се възмущава. На първи план пред червената мантия се виждат две фигури, от които едната: сребролюбец, разперил ръце над богатството си, а други ръце посягат да го душат и да му отнемат съкровището. Втората фигура представлява човек, седнал на царски трон, държи високо в ръка короната, пази да не му я отнемат. А много ръце се протягат към нея, символ на властта. Зад мантията се виждат самолети, пушеци и пожари, причинени от бомби, които всяват страх и ужас. Война, узаконено човешко убийство. Далеч някъде вляво се виждат кръстове. Това са гробища - края на човешкото безумие. Вдясно долу се виждат три символа: корона и жезъл, шлем и меч, попско расо и килимявка. А ето и значението им: Корона и жезъл - символизира монархизма в света, който си е изживял времето. Шлем и меч - това е милитаризмът, военщината, които се крепят на страха от война.
към текста >>

74. 1. ИЗПИТЪТ ПО ФИЛОСОФИЯ Тодорка Кръстева Стоянова

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Но след убийството на Стамболийски на 9 юни 1923 година през есента я уволниха.
През 1920 година баща ни закупи кашкавал и цяла мандра, загуби, износът спря, кашкавалът никой не го купуваше и той се притесни, и умря от удар на 44 години. Беше на 2.01.1922 година. Майка ми остана вдовица на 37 години с три деца. Големият ми брат, Владимир, на 14 години, аз, Тодорка, на 9 години и малкият ми брат Кръстан на 5 години. Моят чичо, който бе комунист в общината, назначи майка ми в сиропиталището в Плевен като възпитателка. Но след убийството на Стамболийски на 9 юни 1923 година през есента я уволниха. После я назначиха учителка в едно село. Аз преминах през немотия, завърших гимназия и факултет - философия през 1938 -1939 година. Един ден преди изпита Тодорка Кръстева Стоянова отива при Учителя Дънов на Изгрева за помощ. На следващия ден е изпитът по философия при професор Михалчев. Учителят я приема, а тя не могла нищо да проговори, само очите й се наляли със сълзи.
към текста >>

75. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТОМ 14

За убийство няма прошка.
Ако издържите изпитите лицата ви ще осветлеят. Ако вие не издържите изпитите си не можете да влезнете в другия свят, където са си издържали изпитите си. Трябва да решите да издържите изпитите си. Сега иде в света една нова Любов - тя е огън. Ако вие играете с Бога, Той ще ви вземе за гърба, като оня гъсок, ще те потопи във водата, за да не хващаш патето. За убийство няма прошка. А Божествения човек трябва да се възвишава. Моето слово е живо. То е Божието Слово. Господ е Който се възмущава, (1-во правило.) Убийство, това е грях против Духа святаго. Да войнствуваш - значи да спазваш ред и порядък Сериозни бъдете.
към текста >>

Господ е Който се възмущава, (1-во правило.) Убийство, това е грях против Духа святаго.
Ако вие играете с Бога, Той ще ви вземе за гърба, като оня гъсок, ще те потопи във водата, за да не хващаш патето. За убийство няма прошка. А Божествения човек трябва да се възвишава. Моето слово е живо. То е Божието Слово. Господ е Който се възмущава, (1-во правило.) Убийство, това е грях против Духа святаго. Да войнствуваш - значи да спазваш ред и порядък Сериозни бъдете. Не се заблуждавайте - от вас нищо няма да излезе. И моите косми са побелели от вашите убийства. В България нито един дявол няма да оставя аз. Пазете се всички от тази лукава мисъл.
към текста >>

76. II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

ТОМ 14

Първото нещо, в душата ви да няма никаква умисъл за убийство.
Ти си радостен, като че си спечелил целия свят. Кой учители са по-добри: които милват или които наказват? Строгият да не бъде груб и милостивият да не бъде мек. Трудно е човек да не изгуби равновесието. Факирите укротяват змиите, но никога не ги убиват. Първото нещо, в душата ви да няма никаква умисъл за убийство. Придобито богатство е само това, което аз мога да направя. Туй е все първия завършен ключ. Аз ще ви питам сега - Доволни ли сте? - Доволни сме. Платете. (Леля Гина: -Да, ама лекарите и да оздравее, и да умре детето, взимат пари.) -Жест би било и то благороден жест , ако детето умре лекарят да върне парите.
към текста >>

77. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

ТОМ 14

Като дойдоха децата роди се убийството, дойдоха престъпленията на физическия свят.
А добър човек е онзи, който разпространява повече знания, дава на другите, който всичко дава. Но вие ще кажете, че имате жена, деца. Ако би могло без тях Бог щеше да остави това, нямаше да ги има. И знаем ние, че най- първо Бог създаде мъжа без жената. Като дойде жената дойде и греха. Като дойдоха децата роди се убийството, дойдоха престъпленията на физическия свят. Жената откъсна плода и сгреши. Вие сте дошли до една точка на замръзвание - аз ви следя. Вие сте до положението на онзи търговец, който като няма мющерии чеше се, мести си краката един върху друг и само си спомнюва за миналото. Това е закърнявание, бездействие е това. Без противоречие не може.
към текста >>

78. 64. ГОНЕНИЯТА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ВЛАСТИТЕ

Николай Дойнов

Стана убийство и кражба.
И не отидох да отрежа жиците, така както ми нареди Учителя. А този човек беше много суров човек - кръчмар, да не си имаме повече неприятности. Не отидох. Вината е там, че не предприех мерки. Но стана там едно събитие. Стана убийство и кражба. И тогава от полицията извикаха Учителя да го разпитват, защото обвиняваха, че дъновистите са окрали и са извършили убийството. Аз отидох с Учителя до полицейското управление. Посрещна ме млад интелигентен полицай. Даде ми лист да пиша. И аз записах, че в ранни зори излизаме на молитва, после имаме беседа ва салона, после сме на Паневритмия с музика и ето защо не сме чули, нито видели за това убийство.
към текста >>

И тогава от полицията извикаха Учителя да го разпитват, защото обвиняваха, че дъновистите са окрали и са извършили убийството.
А този човек беше много суров човек - кръчмар, да не си имаме повече неприятности. Не отидох. Вината е там, че не предприех мерки. Но стана там едно събитие. Стана убийство и кражба. И тогава от полицията извикаха Учителя да го разпитват, защото обвиняваха, че дъновистите са окрали и са извършили убийството. Аз отидох с Учителя до полицейското управление. Посрещна ме млад интелигентен полицай. Даде ми лист да пиша. И аз записах, че в ранни зори излизаме на молитва, после имаме беседа ва салона, после сме на Паневритмия с музика и ето защо не сме чули, нито видели за това убийство. Така защитавах Учителя.
към текста >>

И аз записах, че в ранни зори излизаме на молитва, после имаме беседа ва салона, после сме на Паневритмия с музика и ето защо не сме чули, нито видели за това убийство.
Стана убийство и кражба. И тогава от полицията извикаха Учителя да го разпитват, защото обвиняваха, че дъновистите са окрали и са извършили убийството. Аз отидох с Учителя до полицейското управление. Посрещна ме млад интелигентен полицай. Даде ми лист да пиша. И аз записах, че в ранни зори излизаме на молитва, после имаме беседа ва салона, после сме на Паневритмия с музика и ето защо не сме чули, нито видели за това убийство. Така защитавах Учителя. Каквото ми дойде на ума, аз така разумно го написах. И след това Учителят без да го чете се подписа над него. Този протокол, който го написах остана в полицията. След това отново извикаха Учителя на разпит в Дирекцията на полицията и той пише следните протоколи, които ги представяме.
към текста >>

79. 6. УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА

Иван Толев

Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления - лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н.
А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ. А това значи на юридически език: да изпълниш или нарушиш закона. И тогава, щом няма Господ, съдиите се явяват на неговото място. Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии. Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления - лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н. - се дължат на неразумното натрупване на тия излишни киселини у човека. И затова практичният българин казва: „много кисел станал" или „вкиснал се". Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване. В туй направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно и мислите и чувствата да се проявят също правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай. Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата и лицето ни добиват най- правилна форма, крайнините ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите.
към текста >>

80. 19. СИНАРХИЯ Статия трета

Иван Толев

Гаранцията за успеха на тази форма на управление може да бъде само смъртното наказание (легалното убийство), тъй като при съществуването на обществената анархия (а само при това състояние на обществото е възможна появата на самодържавието) само човекът, който има власт над живота на всекиго, може да поддържа единството на нацията и няма да я остави да се разпадне.
Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието. Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха. Юридическото условие, необходимо за да се използува това средство, се състои в издаването на закона непосредствено от самовластния господар, без участието на други представители или упълномощени от царя, освен секретарите, съдиите и полицията. Гаранцията за успеха на тази форма на управление може да бъде само смъртното наказание (легалното убийство), тъй като при съществуването на обществената анархия (а само при това състояние на обществото е възможна появата на самодържавието) само човекът, който има власт над живота на всекиго, може да поддържа единството на нацията и няма да я остави да се разпадне. Чистата монархия е съществувала у асирийците. Класически образци на монарси могат да се смятат: Кир, Атила, Чингис-Хан, Тимур и др. Между християнските народи никога не е имало чиста монархия, в пълния смисъл на тази дума. Във всяка християнска страна, която се е стремила към единство, основателите на династиите са напрягали всичките си усилия да учредят самодържавието, и само това им давало сила да изпълняват задачата си. Всичките те прекрасно са знаели, че смъртното наказание е единствената гаранция на властта им, но на никого от тях не се е допуснало да се ползува от това наказание толкова свободно и последователно, както са правели това изброените азиатски монарси. Теокрация.
към текста >>

81. 22. СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА

Иван Толев

Следователно, гордостта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) - с една реч, злото във всичките негови проявление е било поразено от великата всеобемна Любов, от Божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на Божествения живот.
От съединението на Люцифер с Лилита (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление. Тогава Люцифер създал една звезда между Марса и Юпитера, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се саморазвива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия. Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на Божествената и планетна иерархия. Борбата се свършила с поражението на Люцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Люцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлява едно цяло с Луната. Следователно, гордостта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) - с една реч, злото във всичките негови проявление е било поразено от великата всеобемна Любов, от Божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на Божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Люцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи на лукавия". На тая Земя отначало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях - между „крадеца, който обсебва, коли и погубва" и Спасителя - човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първоначалната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т.е, да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос - проявлението на висшата, Божествената Любов - дойде на тоя свят, за да даде на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора.
към текста >>

На тая Земя отначало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях - между „крадеца, който обсебва, коли и погубва" и Спасителя - човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първоначалната свобода, радост и веселие в Бога.
Борбата се свършила с поражението на Люцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Люцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлява едно цяло с Луната. Следователно, гордостта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) - с една реч, злото във всичките негови проявление е било поразено от великата всеобемна Любов, от Божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на Божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Люцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи на лукавия". На тая Земя отначало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях - между „крадеца, който обсебва, коли и погубва" и Спасителя - човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първоначалната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т.е, да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос - проявлението на висшата, Божествената Любов - дойде на тоя свят, за да даде на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора. И тъй, злото сега още се проявява на Земята. Всичките първоначални пороци продължават да съществуват. Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използуване все по-големи и по- големи материални блага.
към текста >>

82. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В статията си „Народно самоубийство", „Свят" N 16 оплаква България, че не е като Дания, Холандия и другите северни държавици.
на възраст, че човек се учи с години, а народ с векове, че този народ през последните 40 г. е направил голям напредък във всяко отношение, че искренни чужденци нарекоха този народ „балкански саксонци и японци", че за напредъка и подигането на селяните всички български правителства са полагали големи усилия. Маркъм не е описал колко много разсадници за овощни дървета и за лозя, колко заводи за породисти коне, крави и свини правителството е уредило все за подобрение живота на селяните. Не е казал, че в България няма село, в което да няма училище. Не е вярно твърдението му, че половината от българските деца пишели по корема си. В статията си „Народно самоубийство", „Свят" N 16 оплаква България, че не е като Дания, Холандия и другите северни държавици. Да, не е. По самата природа на нещата тя не би могла да бъде такава и Маркъм, ако бе искрен приятел, трябваше да каже причината за това, а не само да я петни и окайва. Но най-отвратителното в тази статия е отчаятелният тон, който този чужденец държи по отношение на младежта. „Повече от половин милион млади българи и българки", които сега стъпват в живота, никога няма да изпитат радостта и победата, възторга и тържеството, които XX в. дава на младите в други страни".
към текста >>

Христос е сектантска фантазия...Той е емблема на братоубийство...Христос е суеверна фантазия, той е емблема на невежество, враг на нацията, той е символ на онеправданието на масите.
Каква гавра е това. В първия брой на сегашния негов брой „Свят" статията озаглавена „Исус Христос" е поразително скандална. За да смегчи до някъде яростта си против Исуса Христа, той накрая на тази статия казва няколко приятни думи за някакъв си Исус от Назарет. Ще направя няколко извадки от тази статия. „Христос е фантазия...Христос е военна фантазия. Христос е сектантска фантазия...Той е емблема на братоубийство...Христос е суеверна фантазия, той е емблема на невежество, враг на нацията, той е символ на онеправданието на масите. Христос е академическа схоластическа фантазия. Той е като сух пашкул от безжизнени догми, обвити около една мъртва надежда...Христос е засенчен в непроницаема мъгла от безсмислени доктрини, които са рожби на отдавна умрели борби и служат предимно днес като източници на безполезни кавги... Той често е и кошмар". Аз съм слушал много други безверници. Чел съм много безвернически и даже безбожнически книги, но толкоз злобен, уязвителен, неистинен език не съм срещал у никой друг безверник, нито такова незачитане на най-възвишените чувства на един народ и то от чужденец. Такава яростна е и статията му в отговор на „Пастирско дело".
към текста >>

83. 81. „ИЗКУСИТЕЛЯТ

Лулчев ме е канил на обед у тях и после аз го попитах за убийството на жена му, понеже той има малко ясновидство.
ПГ: Защото Лулчев всякога придружаваше Учителя. Той е много добър писател и фотограф от авиацията. Той ме е учил на фотография. Той е добър фотограф. Той е високоинтелигентен. Лулчев ме е канил на обед у тях и после аз го попитах за убийството на жена му, понеже той има малко ясновидство. „Аз предупреждавах Гела (жена си), да не вика Тимеви (майката и дъщерята, които я убиха), че „тези жени не са добри, не ги приемай у дома. А ти, като ме няма тука, вземаш да ги каниш тука, да ги гощаваш и т. н." Аз съм я предупреждавал много пъти, да не ги вика, обаче аз предвиждах, че те ще я убият. И виждах." - „Ами като си ясновидец, защо не помогна да не убиват Гела, жена ти? " А пък той каза: „Знаеш ли на какво прилича моето ясновидство?
към текста >>

84. 1923 година

Това го сторих, щото щяхме да имаме етика, та да се отговори на твърдението на етиката, която оправдава убийството с цел да се защити.
През деня до вечерта бях у дома. Вечерта прочетохме 4-а беседа: „Първите задължения на учениците", с участието на всички ни: Веска, аз, Георги, Станко, Никола. На 12.III.1923 год. сутринта Станко отказа от да прави наряда и то като излезе от тая стая и отиде в съседната. През деня, следобед аз прочетох беседата „Не правете никому насилие, нито оклеветявайте". Това го сторих, щото щяхме да имаме етика, та да се отговори на твърдението на етиката, която оправдава убийството с цел да се защити. Даде ни се днес срочно домашно по алгебра. Бог да ми помогне да ги разбера и реша! 13.III.1923 Ето, почвам да чета „Безсъници" от Яворов. Отвъдната страница - срочното ни се даде на 13й, а не на 12й. Довечера в 5 ч си вземах билет, за да отида на кинематограф „Бай Ганьо".
към текста >>

85. 1930 година

Научих от фелдшера края на новината за убийството на Лулчевата жена.
Отидох в училище. Накладоха ми печката и аз си хвърлих палтото да съхне и започнах канцеларското си писане - сведения и таблици да преписвам начисто. И до вечерта написах няколко удостоверения. Игнат къде 8 ч ме покани да отидем на мандрата. Черпиха ме със суроватка и пресен кашкавал. Научих от фелдшера края на новината за убийството на Лулчевата жена. Че всъщност не е убиец Лулчев, а една госпожица с майка си заедно, заради окраждане на някои неща са я убили, а полицията арестувала веднага Лулчев и две сестри, вероятно Е. Андреева и още една. Нали са клеветени в нечестие, ето, пак в тях се съмняват. Но бързо се открила истината, за да не пострадват невинно сестри и братя и се хвърля петно върху учението и идеята. Тъга ме обзе, откак прочетох за убийството и арестите на много лица, за които вестниците не казваха кои са, но аз знаях от кои са.
към текста >>

Тъга ме обзе, откак прочетох за убийството и арестите на много лица, за които вестниците не казваха кои са, но аз знаях от кои са.
Научих от фелдшера края на новината за убийството на Лулчевата жена. Че всъщност не е убиец Лулчев, а една госпожица с майка си заедно, заради окраждане на някои неща са я убили, а полицията арестувала веднага Лулчев и две сестри, вероятно Е. Андреева и още една. Нали са клеветени в нечестие, ето, пак в тях се съмняват. Но бързо се открила истината, за да не пострадват невинно сестри и братя и се хвърля петно върху учението и идеята. Тъга ме обзе, откак прочетох за убийството и арестите на много лица, за които вестниците не казваха кои са, но аз знаях от кои са. 24.V.1930 год., събота След утринната закуска с гъбена чорба, отидох на училище. Турих приготвените венци от колежката по вратите и започнах да пиша свидетелствата на учениците. Хора за утро не дойдоха, за да се отпразнува „Св. Кирил и Методий" както трябва, затова вземах цигулката и засвирих хоро на децата. Надойдоха моми и момци и поиграха си хубаво.
към текста >>

86. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

„Стани и ми кажи що да правя, човек убих, ето го в чувала." Той го изхокал по-скоро да се маха от къщата му, да не би го завари или чуе някой и арестува и него като съучастник в убийството.
Стана нещо, че аз им зададох въпроса къде са били те досега, а те ми отговориха: „Не искай да узнаеш где сме били ние досега, ние сме се крили някъде, което не трябва да се знае." Стана дума за добрите приятели. Аз искам да им разкажа приказката, дето един човек имал трима другари, които му се верили и кълнели за верност и обич. Той искал да ги изпита. Заклал едно теле и го турил в един чувал и го дига на гръб. Отива при първия, и му зачукал среднощ на вратата. „Стани и ми кажи що да правя, човек убих, ето го в чувала." Той го изхокал по-скоро да се маха от къщата му, да не би го завари или чуе някой и арестува и него като съучастник в убийството. Така и сторил вторият, а третият излязъл и казал: „Ела, ето в градината си имам скришно място, ще го заровим и ще се потули злото." Така сторил добрият, истинският приятел, а другите - не. Но Добри и Иван Ноев ме заприказваха друго. Друг сън: Пак съм у дома, но в съвсем друга обстановка. Къща висока голяма, хигиенична, с всичките му инсталации и удобства. Чудното е, че Еленка и тя е у дома или по-право, може би не е наша къща, а сме на квартира у някои хора.
към текста >>

87. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 1

Разговаряхме за вегетарианството и двата светогледа: на убийство и ядене месо и вегетарианство и закона „Не убий!
През деня направих още снимки на артилеристите и др. Вечерта в клозета, където съм на квартира, ги проявих. И до 12 ч и 25 мин сред нощ си стягах багажа, за да бъда на разсъмване готов за отпътуване за гр. Нови пазар. Преди започване проявяването ме покани колежката на кафе. Разговаряхме за вегетарианството и двата светогледа: на убийство и ядене месо и вегетарианство и закона „Не убий! ". Дойде един от сръбските попове и той каза, че сам не би заклал яре, а камо ли човек да убие. 12.VII.1943 год., понеделник, гр. Нови пазар Петровден Още с пробуждането си се сетих за именния ден на Учителя и какво е сега на Изгрева тая заран. Раздигнах си леглото и снех багажа на шосето. Готвачите бяха възварили чая и закусих.
към текста >>

88. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

Ходих за брат Тошев, обаче бе заминал към Кошукавак по комисии по убийство.
Получих едни резюмета от Еленка. Получих си заплатата и изпратих 1500 лева на Еленка. Поръчахме училищно сметало. Срещнах се с помощник-инспектора Петров. В окръжното управление вземах разметателните списъци на настоятелството. Ходих за брат Тошев, обаче бе заминал към Кошукавак по комисии по убийство. Ходих [при] секретаря на околийския началник и му предадох картички от екскурзията. Завърнах се късно. 19.V.1934 год., събота Първо ясно. После се заоблачава. Обявено е военно положение в България.
към текста >>

Страхувам се да не заболея от гръдна болест от тревоги и убийство с децата.
Не ми се говори. Нещо като че ли ми трепери белият дроб от лявата страна и ме боли, кога говоря силно. Чувствувам се изтощен и като че ли изчерпан, безсилен. Психическото ми състояние е меланхолично. Минават ми мисли недобри. Страхувам се да не заболея от гръдна болест от тревоги и убийство с децата. Четири отделения е цял педагогически скандал и човек, който усърдно си гледа работата, ще се изтощи и изчерпа съвсем и преждевременно може да си замине от тоя свят. После, измъчва ме мисълта за Еленка, че тя остана без работа и далеч от мен. Исках да чета, но не ми се четеше. Исках да се занимавам със свирене, но леженето преодоля и легнах за 2 часа, та си поспах. До вечерта четох новоизлезлия музикален вестник „Звук" и започнах да чета нещо из биографията на Григорий Петров.
към текста >>

89. 17. Майстори и строеж на къщата

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Майсторите стават проводници на тяхната злоба, която се изразява до бой и убийство!
17. Майстори и строеж на къщата 9.септемврий 1935 г., 3.30 ч сутринта Четох от X серия беседата „Зарадваха се учениците". Към 5.30 ч потеглихме със Савка към нивите оттатък Цариградското шосе, да посрещнем изгрева на слънцето. Небе чисто, ясно, малко ветровито. Във време на молитвата ми се откри причината за недоразумението и спънката на Пеньо от майсторите по строежа на къщата. Причина са лошите мисли на двете съседки и други някои, по-отдалеч. Майсторите стават проводници на тяхната злоба, която се изразява до бой и убийство! 10. септемврий 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгване в 5.30 ч. Небе ясно, без никакво облаче. Великолепен изгрев. 11. септемврий 1935 г., сряда, 4 ч сутринта Тръгнахме в 4.50 ч сутринта със Савка. Тъмно! Небето облачно, но магнетично.
към текста >>

90. 115. Силата на човека е в неговата мисъл 24.III.

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Мойсей направи убийство и 40 години се скита с евреите из пустинята.
Ние Господа Го търсим в своето нещастие. Пиеш вода, нямаш вътрешна идея какво нещо е водата. Мислиш: водата е глупава. Ако на малкия извор идеш да си умиеш краката, той ще се очисти, но ще каже: „Няма да го бъде този! " Като се говори за погрешки, си ги намирате; имаме повече дихателни букви, скърби, много грехове, достатъчно е един грях - убил си някого и през целия живот те мъчи, не се заличава в един живот. Мойсей направи убийство и 40 години се скита с евреите из пустинята. Посветен беше, но Бог му каза: „Няма да видиш Ханаанската земя," Учението му днес е приложимо. Отците много работи са натуряли. Майките, бащите все турят нещо в дъщеря си.
към текста >>

91. III. Вестник „Балканска трибуна, Черната джамия и освиркването на княз Фердинанд

VI. Очерци за Мара Белчева

Той е в затвора, но се чувства много по-добре, отколкото вън; животът в Черната джамия е по-сносен, отколкото животът по домовете и по площадите под постоянното дебнене на шапките под униформа и без униформа." Ако по времето, когато се извършва убийството на министър-председателя Димитър Петков, Михалаки Георгиев не е бил в затвора, навярно е щял да бъде арестуван, както са арестувани други двама редактори на вестника, а именно Иван Икономов и М. Геров.
Сътрудниците на вестника, включително и Михалаки Георгиев, са подложени на нападки, оскърбления, преследвания, заплахи и пр. Сътрудниците получават непрекъснато анонимни, заплашителни писма, художникът на вестника, карикатуристът Иван Славов, който в карикатурите си напада и подиграва Фердинанд, е пребит на улицата, печатницата на вестника е подпалена, отделни броеве на вестника са конфискувани и пр. Като стопанин и ръководител на вестника Михалаки Георгиев често пъти е подвеждан под съдебна отговорност и арестуван. В бр. 80 от 22.11.1907 година на „Балканска трибуна" четем следното съобщение: „[...] Вчера, повикан за разпит в качеството си на свидетел (за сто и първи път), биде грабнат из коридорите на окръжния съд и хвърлен в Черната джамия нашият редактор г-н Михалаки Георгиев, познат писател и бивш дипломатически агент. Той е в затвора, но се чувства много по-добре, отколкото вън; животът в Черната джамия е по-сносен, отколкото животът по домовете и по площадите под постоянното дебнене на шапките под униформа и без униформа." Ако по времето, когато се извършва убийството на министър-председателя Димитър Петков, Михалаки Георгиев не е бил в затвора, навярно е щял да бъде арестуван, както са арестувани други двама редактори на вестника, а именно Иван Икономов и М. Геров. Във връзка с това убийство Иван Икономов е осъден на 15 години строг тъмничен затвор, а М. Геров е освободен. 3. За този период от живота и обществената дейност на писателя говори неговият син Константин М. Георгиев: „Освиркването на Фердинанд биде счетено от самата тогавашна власт и от голяма част от печата за естествена последица от героичната кампания, която водеше срещу личния режим основаният и редактиран от Михалаки Георгиев ежедневен вестник „Балканска трибуна"... Веднъж на съвета, даден от него за умереност и повече човещина в управлението, Фердинанд отвърнал сърдито: „Да се възбунтува ли?... Аз ще направя от този народ пюре от кръв и кости!
към текста >>

Във връзка с това убийство Иван Икономов е осъден на 15 години строг тъмничен затвор, а М.
Сътрудниците получават непрекъснато анонимни, заплашителни писма, художникът на вестника, карикатуристът Иван Славов, който в карикатурите си напада и подиграва Фердинанд, е пребит на улицата, печатницата на вестника е подпалена, отделни броеве на вестника са конфискувани и пр. Като стопанин и ръководител на вестника Михалаки Георгиев често пъти е подвеждан под съдебна отговорност и арестуван. В бр. 80 от 22.11.1907 година на „Балканска трибуна" четем следното съобщение: „[...] Вчера, повикан за разпит в качеството си на свидетел (за сто и първи път), биде грабнат из коридорите на окръжния съд и хвърлен в Черната джамия нашият редактор г-н Михалаки Георгиев, познат писател и бивш дипломатически агент. Той е в затвора, но се чувства много по-добре, отколкото вън; животът в Черната джамия е по-сносен, отколкото животът по домовете и по площадите под постоянното дебнене на шапките под униформа и без униформа." Ако по времето, когато се извършва убийството на министър-председателя Димитър Петков, Михалаки Георгиев не е бил в затвора, навярно е щял да бъде арестуван, както са арестувани други двама редактори на вестника, а именно Иван Икономов и М. Геров. Във връзка с това убийство Иван Икономов е осъден на 15 години строг тъмничен затвор, а М. Геров е освободен. 3. За този период от живота и обществената дейност на писателя говори неговият син Константин М. Георгиев: „Освиркването на Фердинанд биде счетено от самата тогавашна власт и от голяма част от печата за естествена последица от героичната кампания, която водеше срещу личния режим основаният и редактиран от Михалаки Георгиев ежедневен вестник „Балканска трибуна"... Веднъж на съвета, даден от него за умереност и повече човещина в управлението, Фердинанд отвърнал сърдито: „Да се възбунтува ли?... Аз ще направя от този народ пюре от кръв и кости! " Един тънък златен ланец свързваше двата джоба на жилетката на Михалаки Георгиев.
към текста >>

92. 1. Мара Белчева. Из книгата „Пенчо Славейков. Биографичен очерк от Светослава Славейкова. Български писател, София, 1955.

VII. Мара Белчева и истинският Учител

Няколко години след убийството на Белчев, една вечер двамата случайно се срещнали във Враца в градската градина и водили шеговит разговор.
От детето Пенчо не било останало нищо - само очите му блещукали. Младите момичета се интересували от други работи и тя обръщала малко внимание на момчето с поболи мустачки, свряно в къта и заровено в куп книги. Кой е мислил, че от него ще излезе поет! Скоро животът я отклонил по други пътища. Тя станала жена на Христо Белчев, известен български общественик, министър в кабинета на Стамболов. Няколко години след убийството на Белчев, една вечер двамата случайно се срещнали във Враца в градската градина и водили шеговит разговор. Но пак се разминали. Нижели се годините - тя прекарала тежка операция я едва останала жива. За малко време постъпила на служба при Клементина- майката на Фердинанд. Поради ухажванията и преследванията, на които била изложена от негова страна, тя била принудена много скоро да напусне длъжността си. Властният тиранин тогава намалил пенсията й и до край й пакостил, щом е имал случай за това.
към текста >>

93. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

И заради това убийство, на министър Белчев, Стамболов въвежда военна диктатура и започва разправа с противниците си.
мъжът й Христо Белчев, като министър на финансите, разхождайки се със Стефан Стамболов, бива разстрелян. Всички са смятали, че куршумът е бил насочен за Стамболов, но по погрешка е бил убит министър Белчев. Но това не е вярно. Стамболов е ходил при една ясновидка, която му предсказала кога ще бъде насечен и точно къде. И Стамболов е знаел това и на уречения ден е знаел, че ще бъде посечен, но е посрещнал открито покушението си. И заради това убийство, на министър Белчев, Стамболов въвежда военна диктатура и започва разправа с противниците си. Спомням си, моят дядо разправяше, че при Стамболов режимът е бил много диктаторски и е надминал 10 пъти турците. А Стамболов има едно стихотворение, отпечатано заедно с Ботевите стихотворения: Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, а искаме свобода и народни добрини! И накрая този идеал изчезва, защото той изкупува на безценица от бягащите турци земята около Витоша и е станал най-големият земевладелец тогава. Представяте ли си пред какъв изпит е била поставена неговата поезия, която почти е била съпроводена с подходящи мелодии и цялата хъшовска емиграция до 1878 г. я е пяла, дори и след Освобождението.
към текста >>

94. 38. Как намерих Учителя. Истински случай със сестра Пенка Трифонова

Слугинчето След погребението на баща ми се започнало следствие по убийството.
" Но приятелят му, както държал ножа назад, разпрал с него корема на баща ми. Като видял какво направил, пияният му приятел разбрал, макар и пиян, че е извършил убийство и затова започнал да го влачи, за да го хвърли в някоя пропаст. Но едно овчарче го видяло и надало вик. Събрали се хора, които се връщали от събора, сложили го в една каруца и го върнали обратно в селото на съборяните, защото било по-близо. Там го занесли в общината, но не му била оказана медицинска помощ веднага, защото в селото нямало лекар и докато дойде такъв от града, едва на другия ден, баща ми починал. 38.2. Слугинчето След погребението на баща ми се започнало следствие по убийството. От Лясковец, между тези, които водели следствието, бил и един старши стражар, който, като ме видял съвсем самичка, ме взе в дома си в Лясковец. Той имаше две деца и аз отраснах с тях до осемгодишна възраст. Разбира се, хората бяха добри, но никога все пак не забравяха, че аз съм чуждата и затова аз трябваше да помагам с каквото можех в домакинството. Помня, че беше станало някакво наводнение и мазето на къщата се беше напълнило с вода. През деня жената на старшията и аз вадехме от мазето вода и привечер тя се прибра, а остави мене да изваждам вода от мазето.
към текста >>

95. 55. Симеон Симеонов. 55.2. Как се решават въпросите на живота

Но ми се струва, че самоубийството чрез трамвая не е хубаво.
Решила съм и решението ми е безвъзвратно - ще се хвърля под трамвая и ще свърша със себе си! Всичко съм обмислила! Няма защо да ми говориш! Свършено е! - Добре си намислила - казах аз, - щом не можеш да намериш друго решение на въпроса. Но ми се струва, че самоубийството чрез трамвая не е хубаво. Преди всичко, грозно е - много обезобразява човека. После - не винаги се свършва със смърт. Така се случва, че повлече човека, откъсне му крак или ръка и така остане за цял живот инвалид. А не мога да ти обещая, че така обезобразена, ще мога да положа някакви грижи за тебе! Не!
към текста >>

Постепенно радостта от живота й се възвърна, тя престана да мисли за самоубийството.
Направих всичко възможно да я убедя, че се лъже жестоко. Ние бяхме до късно снощи заедно с нея. Кога бих могъл да намеря Учителя и да Му разправям неща, които за Него бяха така далечни! Трябваше дълго да й говоря, докато тя се убеди, че това е истина. Тя дойде и на следната беседа, после - на следващите и вече никак не липсваше. Постепенно радостта от живота й се възвърна, тя престана да мисли за самоубийството. Въпросите на семейството й се разрешиха като по само себе си. Тя и сега е една от ревностните ученички на Учителя. 27.XII.1958 г., София
към текста >>

96. 62. Михал Луканов. 62.13. Убийство за пари

62.13. Убийство за пари Това беше в 1942 г.
62.13. Убийство за пари Това беше в 1942 г. Бях касиер и счетоводител в Саранево - Пазарджишко. Една сутрин трябваше да отида да внеса 900 000 лева в банката, за да освободя два вагона син камък, който трябваше да се раздаде по селата. Председателя на кооперацията го нямаше и аз пратих подпредседателя, за да подпише книжата, които бяха необходими, за да внеса парите. Това беше вечерта в 10 часа. Той ме запита с кой влак ще пътувам.
към текста >>

97. 65. Любомир Лулчев

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Един ден вестниците съобщиха за страшното убийство на Гела Лулчева, извършено от ученичката й, двадесетгодишната Малина Тимева.
Той решил да си отмъсти чрез дъщеря му. Прави предложение и се оженва за Гела. Не са имали деца и животът протича много тежко. Гела преподава уроци по пиано, живее самичка в новата им къща някъде близо до гарата. Лулчев е „голям слон", който не може постоянно да носи „мъничето" и го оставя самичко, а той вече живее на Изгрева с Невена. Един ден вестниците съобщиха за страшното убийство на Гела Лулчева, извършено от ученичката й, двадесетгодишната Малина Тимева. Гела била убита заради скъпоценностите, които криела някъде зад пианото, с тесла, когато се била навела да вземе нещо от пода. Убийството било извършено при съдействието на майката на Малина. Убийците били разкрити само три дни по-късно. Вестниците най-подробно описваха процеса, в който не малко участие вземаше и Лулчев. Не липсваха въпроси като тоя: как не е могъл той, като ясновидец, да предвиди какво ще се случи на жена му и не е могъл да вземе мерки това да не се случва?
към текста >>

Убийството било извършено при съдействието на майката на Малина.
Не са имали деца и животът протича много тежко. Гела преподава уроци по пиано, живее самичка в новата им къща някъде близо до гарата. Лулчев е „голям слон", който не може постоянно да носи „мъничето" и го оставя самичко, а той вече живее на Изгрева с Невена. Един ден вестниците съобщиха за страшното убийство на Гела Лулчева, извършено от ученичката й, двадесетгодишната Малина Тимева. Гела била убита заради скъпоценностите, които криела някъде зад пианото, с тесла, когато се била навела да вземе нещо от пода. Убийството било извършено при съдействието на майката на Малина. Убийците били разкрити само три дни по-късно. Вестниците най-подробно описваха процеса, в който не малко участие вземаше и Лулчев. Не липсваха въпроси като тоя: как не е могъл той, като ясновидец, да предвиди какво ще се случи на жена му и не е могъл да вземе мерки това да не се случва? Не ни е известно по какъв начин цар Борис се запознал с Лулчев и започнал да търси неговата помощ като съветник. Това беше през времето след 19 май, когато парламентът беше несигурен, царският режим ставаше все повече абсолютен, оформяха се позициите на комунистите, които лишаваха от основа всички умерени демократични партии.
към текста >>

98. 13. По македонския въпрос