НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
379
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЗА СВОБОДАТА - Г.Т.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето
тяло
си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка и мозъка на сърцето.
Запример на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, първом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния. Та мигар онези светли точки, които виждаме в пространството, на милиони километри далеч от нас, могат да упражнят какво годе влияние върху нас! Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот? Така е, наивният реализъм на нашите сетива така ни казва. Ала онези, които виждат по-широко и по-дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот.
Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето
тяло
си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка и мозъка на сърцето.
Нашите сетива ни представят и растенията, пръснати отделно, без видимо влияние едно над друго. Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един едничък жив организъм, че отделните растения са свързани помежду си с органични връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота. Но нашите сетива виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното... Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки –намират своето фактично оправдание. Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка. И макар че нам са недостъпни засега на това стъпало на развой дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка.
към текста >>
2.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тялото
е тука, но животът го няма.
И всъщност, те се бяха усетили за живота от собствения си живот. Детето се ражда, малко, хилаво същество, страшно, плачливо и ужасно лакомо! То расте, учи, става момък, люби, страда, оженва се, става учен, старее и един ден се просва на каменната аутопсионна маса, неподвижен, леден и ням. Животът го няма вече у него. Де беше, обаче, досега?
Тялото
е тука, но животът го няма.
Анатомите преровиха хиляди пъти трупа, намериха мозъка, сърцето, белите дробове, стомаха, всичко имаше в трупа, но животът го нямаше. Разкъсаха влакно по влакно човешкото тяло, търсиха дълго и упорито, но освен влакна и клетки, нищо друго не намериха. Действително трупът беше човешки, но не беше човек. Човекът го нямаше. Тогава решиха да търсят живота у живите организми.
към текста >>
Разкъсаха влакно по влакно човешкото
тяло
, търсиха дълго и упорито, но освен влакна и клетки, нищо друго не намериха.
То расте, учи, става момък, люби, страда, оженва се, става учен, старее и един ден се просва на каменната аутопсионна маса, неподвижен, леден и ням. Животът го няма вече у него. Де беше, обаче, досега? Тялото е тука, но животът го няма. Анатомите преровиха хиляди пъти трупа, намериха мозъка, сърцето, белите дробове, стомаха, всичко имаше в трупа, но животът го нямаше.
Разкъсаха влакно по влакно човешкото
тяло
, търсиха дълго и упорито, но освен влакна и клетки, нищо друго не намериха.
Действително трупът беше човешки, но не беше човек. Човекът го нямаше. Тогава решиха да търсят живота у живите организми. Най-лесно се правят опити с насекоми. И ето във Франция учени естественици и ентомолози се заловиха да търсят седалището на живота.
към текста >>
Знае се, човешкото
тяло
е образувано от много органи всеки със строго определена функция.
Д-р Манжо е направил всевъзможни операции, като на едни махвал само главата, на други главата и шията, на трети, шията и едно членче и пр. И наблюдавал различните части на насекомото, колко време живеят. Оказало се, че едни части живеят няколко дни, други само няколко часа. Направени били много подобни опити, но седалището на живота не било намерено. Тогава изследванията отново се съсредоточиха върху човека.
Знае се, човешкото
тяло
е образувано от много органи всеки със строго определена функция.
Тия органи са образувани от тъкани, които напълно отговарят на функциите на дадения орган. Затова костните клетки, например, имат своя особеност, съвсем различна от тая на мускулните клетки, или на друга някоя тъкан. И по такъв начин, в тялото на човека са се диференцирали различни тъкани, като костна, хрущялна, мускулна, нервна и пр. При това не всички тъкани еднакво бързо умират. Установи се, че най-бързо загиват нервните клетки, а най-бавно костните.
към текста >>
И по такъв начин, в
тялото
на човека са се диференцирали различни тъкани, като костна, хрущялна, мускулна, нервна и пр.
Направени били много подобни опити, но седалището на живота не било намерено. Тогава изследванията отново се съсредоточиха върху човека. Знае се, човешкото тяло е образувано от много органи всеки със строго определена функция. Тия органи са образувани от тъкани, които напълно отговарят на функциите на дадения орган. Затова костните клетки, например, имат своя особеност, съвсем различна от тая на мускулните клетки, или на друга някоя тъкан.
И по такъв начин, в
тялото
на човека са се диференцирали различни тъкани, като костна, хрущялна, мускулна, нервна и пр.
При това не всички тъкани еднакво бързо умират. Установи се, че най-бързо загиват нервните клетки, а най-бавно костните. По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот. Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек. Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце.
към текста >>
По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от
тялото
, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот.
Тия органи са образувани от тъкани, които напълно отговарят на функциите на дадения орган. Затова костните клетки, например, имат своя особеност, съвсем различна от тая на мускулните клетки, или на друга някоя тъкан. И по такъв начин, в тялото на човека са се диференцирали различни тъкани, като костна, хрущялна, мускулна, нервна и пр. При това не всички тъкани еднакво бързо умират. Установи се, че най-бързо загиват нервните клетки, а най-бавно костните.
По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от
тялото
, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот.
Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек. Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце. Освен това, всеки мускул, изолиран вън от човешкото тяло и раздразнен механически, химически или електрически, дълго време още проявява живот. Същото явление показват и нервите. Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо.
към текста >>
Освен това, всеки мускул, изолиран вън от човешкото
тяло
и раздразнен механически, химически или електрически, дълго време още проявява живот.
При това не всички тъкани еднакво бързо умират. Установи се, че най-бързо загиват нервните клетки, а най-бавно костните. По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот. Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек. Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце.
Освен това, всеки мускул, изолиран вън от човешкото
тяло
и раздразнен механически, химически или електрически, дълго време още проявява живот.
Същото явление показват и нервите. Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо. И понеже както тялото, тъй и органите са съставени от клетки, то новите изучавания се отправиха към изследване на клетката. Оказа се, че всяка клетка се състои от ядро и протоплазма, но нито ядрото може да съществува без протоплазма, нито протоплазмата без ядро. Ядрото обгръща размножителните процеси и наследствените признаци, а протоплазмата – хранене, движение и чувствителност.
към текста >>
Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото
тяло
изобщо.
По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот. Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек. Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце. Освен това, всеки мускул, изолиран вън от човешкото тяло и раздразнен механически, химически или електрически, дълго време още проявява живот. Същото явление показват и нервите.
Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото
тяло
изобщо.
И понеже както тялото, тъй и органите са съставени от клетки, то новите изучавания се отправиха към изследване на клетката. Оказа се, че всяка клетка се състои от ядро и протоплазма, но нито ядрото може да съществува без протоплазма, нито протоплазмата без ядро. Ядрото обгръща размножителните процеси и наследствените признаци, а протоплазмата – хранене, движение и чувствителност. Ядрото и протоплазмата, обаче, са образувани от една основна материя, намираща се в колоидно състояние, която химиците нарекоха белтък или албумин. Химическият анализ на тоя белтък показа, че неговата молекула е грамадна, съставена от няколкостотин атома (около 93 атома въглерод, 54 азот, 21 кислород и 186 водород) и че молекулното тегло достига няколко хиляди.
към текста >>
И понеже както
тялото
, тъй и органите са съставени от клетки, то новите изучавания се отправиха към изследване на клетката.
Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек. Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце. Освен това, всеки мускул, изолиран вън от човешкото тяло и раздразнен механически, химически или електрически, дълго време още проявява живот. Същото явление показват и нервите. Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо.
И понеже както
тялото
, тъй и органите са съставени от клетки, то новите изучавания се отправиха към изследване на клетката.
Оказа се, че всяка клетка се състои от ядро и протоплазма, но нито ядрото може да съществува без протоплазма, нито протоплазмата без ядро. Ядрото обгръща размножителните процеси и наследствените признаци, а протоплазмата – хранене, движение и чувствителност. Ядрото и протоплазмата, обаче, са образувани от една основна материя, намираща се в колоидно състояние, която химиците нарекоха белтък или албумин. Химическият анализ на тоя белтък показа, че неговата молекула е грамадна, съставена от няколкостотин атома (около 93 атома въглерод, 54 азот, 21 кислород и 186 водород) и че молекулното тегло достига няколко хиляди. Установи се, че тая огромна молекула е съставена от по прости тела, наречени аминокиселини.
към текста >>
И действително, растенията пък и животните съдържат в
тялото
си много неорганични елементи и съединения между които S, Р, Cl, Bг, Si, K, Nа, Li, Fе, Mg, Са, Bа, Al, Аs, Си, Аg, и най-важните С, Н, О и N.
Без подробности ще упомена само ония фактори от физиката и геологията, които най-съществено спомагат за разрушаване на тия скали. Касае се за дневните и вечерните температурни разлики в планините, които дават разпукване на скалите; на второ място влагата, която замръзва в тия пукнатини през есенните и зимни дни, също така спомага за рушене на скалите. Най-после мъховете и те имат свой дял в това рушене. По тоя начин високите планини се снишават, а грамадните скали се обръщат на пясък и прах. Поройните дъждове разтварят една част от тоя прах, а друга свличат към долините, дето богатата с тия соли вода тори почвата, храни растенията и пои животните.
И действително, растенията пък и животните съдържат в
тялото
си много неорганични елементи и съединения между които S, Р, Cl, Bг, Si, K, Nа, Li, Fе, Mg, Са, Bа, Al, Аs, Си, Аg, и най-важните С, Н, О и N.
По отношение на съединенията аз ще приведа за пример процентното съдържание на ръжената слама. Калиеви и натриеви соли има 18.65% Калиеви и магнезиеви соли има 1б.52% има 64.4 % И тъй силициевите съединения, които съставляват най-големия процент на скалите са най-голяма необходимост за растенията. Значи молекулите на скалите имат път към растенията. От растителната елементарна клетка до висшите растения се протака една огромна стълба от всевъзможни видове растения, които колкото повече се движат възходящо, толкова повече усложняват своята конструкция. Същата тенденция се повтаря и у животните, като се почне от едноклетъчните и се стигне до човека.
към текста >>
3.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но ето, аз пак хващам здраво веслата; затрепква
тялото
на моята лодка и тя пори наново сините небесни вълни.
В тоя небесен океан има течения – те са тъмни, силни, люлеят лодката и я подемат по своя незнаен път. Но те са тъмен отблясък, и тяхната глъбина крие страдания. Понякога отпущам веслата и оставям лодката да се подеме в тия потоци. Моят ум тогава спира всред шеметния ход на живота и стреснат пита за нея... Той я дири – тук и там, дири дето я няма. Дърпа се назад, той дири опори, но нея я няма.... И той страхлив, угнетен увисва между земя и небо.
Но ето, аз пак хващам здраво веслата; затрепква
тялото
на моята лодка и тя пори наново сините небесни вълни.
Умът наново започва своя ден – спокоен и силен. О! той сега не пита за нея къде е, коя е и какво е Тя. Защото Тя е с него. Тя – Истината на Живота. И той безуморно работи както малката пчела.
към текста >>
4.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Слънчевите лъчи, проникващи дори през цялото
тяло
, оказват също тъй много ценно терапевтично влияние.
Те всички измират от нея. Разбира се, че тук има значение времето, през което трае светенето, както и интензивността на светлината. При това пряката светлина е по-силна от дифузната, дневна светлина. На това убийствено влияние върху патогенните агенти, се дължи дезинфекционната роля, която слънцето има. Зимно и есенно време, когато светлината е силно разсеяна, микроорганизмите могат дълго да изтраят на дифузната светлина и затова заболяванията са най-много през този период от годината.
Слънчевите лъчи, проникващи дори през цялото
тяло
, оказват също тъй много ценно терапевтично влияние.
На това главно се дължат чудесните резултати, които се получават при лекуване на туберкулозата, ревматизма, невралгиите и други заболявания. Вън от това при слънчевите бани се получава и общо засилване на организма – едно важно условие за успешна борба на организма с вредните агенти. У растителното царство има много малко видове, които не обичат светлината. Това са нисшите видове от някои мъхове, гъби и влачещи се растения. Но общо взето у растенията има едно силно надпреварване да се доловят по възможност по-голямо количество лъчи.
към текста >>
Тя е у някои дотолкова голяма, че заема почти половината
тяло
.
По тоя начин природата балансира недостатъка. Относително психологията на ония животни, които обитават непрогледните тъмнини на морските дълбочини, и които никога през живота си не виждат или не чувствуват слънчевите лъчи, може да се направят интересни изводи. На първо място изпъква тяхната външна форма. Тия животни обикновено са много грозни. Те притежават един характерен белег: това е голямата им уста.
Тя е у някои дотолкова голяма, че заема почти половината
тяло
.
Останалата част може да се счита като стомах. Затова естествениците считат, че това са животни чието тяло се състои само от уста и стомах. Такава грозота се констатира и у нощните животни на сушата. Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп. Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата.
към текста >>
Затова естествениците считат, че това са животни чието
тяло
се състои само от уста и стомах.
На първо място изпъква тяхната външна форма. Тия животни обикновено са много грозни. Те притежават един характерен белег: това е голямата им уста. Тя е у някои дотолкова голяма, че заема почти половината тяло. Останалата част може да се счита като стомах.
Затова естествениците считат, че това са животни чието
тяло
се състои само от уста и стомах.
Такава грозота се констатира и у нощните животни на сушата. Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп. Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата. От вида на една къртица всеки почти усеща едно неприятно чувство. Съпоставете всичката тая грозота със симпатичността, която вдъхва овцата, величествеността на лъва, и красотата на американските колибри.
към текста >>
5.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Човекът се ражда, живее, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят
тялото
му.
Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден. След него в стройни, величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните съзвездия се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на великото светило. Вечно движение!... Навред по вселената, по земята, до най-мъничката твар, владее оня устрем, който се поражда от живота и всеки в даден момент догонва онова, което денят му носи онова, което му вещае смисъл, радост. По тия изопнати линии на устрема, що личат като печат върху лицата на всички, тоя набег към незнайно никакво блаженство, са единствените, по които се отличават днес живите от мъртвите.
Човекът се ражда, живее, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят
тялото
му.
Умира – казват хората. Какво стана с неговите желания, неговата мисъл, с онова сърце, което можеше да трепти при вида на една блестяща зеница? Какво стана с оня ум, който до тънкост владееше земните познания, къде е мощта на оная ръка, който държеше скиптър на власт и под чийто замах лягаха хиляди роби в трепетен страх? Къде оня. Който строеше храмове, що зеят днес като тъмни уста – неми свидетели за някогашна култура и прогрес?
към текста >>
6.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
При това, трябва да отбележим, че при сегашното си устройство физическото
тяло
не е в състояние да поддържа своя живот чрез непосредствено възприемане на слънчевата енергия.
Значи първоизточникът на всички енергии в нас е слънцето. От което пък следва, че нашият живот е напълно обусловен от него. Ние съществуваме, защото то съществува. Ние се проявяваме, защото то се проявява. Една истина, казана от преди векове, сега забравена, но все пак тя е истина.
При това, трябва да отбележим, че при сегашното си устройство физическото
тяло
не е в състояние да поддържа своя живот чрез непосредствено възприемане на слънчевата енергия.
Тя трябва да претърпи ред трансформации и изменения, да мине в друг род енергии и най-главното, тия енергии да бъдат свързани с известни материални субстанции. Тая предварителна работа извършват други същества, а именно растенията. От казаното дотук ясно проличава мисълта, че физическото тяло на човека не е идентично с неговия „аз", както това се твърди от съвременната наука. В него функционират редица енергии на природата, които имат свой независим живот, свой път на развитие. В днешния момент те слизат в едно хармонично Съчетание, за да дадат условие на човешкото съзнание да се прояви във физическия свят.
към текста >>
От казаното дотук ясно проличава мисълта, че физическото
тяло
на човека не е идентично с неговия „аз", както това се твърди от съвременната наука.
Ние се проявяваме, защото то се проявява. Една истина, казана от преди векове, сега забравена, но все пак тя е истина. При това, трябва да отбележим, че при сегашното си устройство физическото тяло не е в състояние да поддържа своя живот чрез непосредствено възприемане на слънчевата енергия. Тя трябва да претърпи ред трансформации и изменения, да мине в друг род енергии и най-главното, тия енергии да бъдат свързани с известни материални субстанции. Тая предварителна работа извършват други същества, а именно растенията.
От казаното дотук ясно проличава мисълта, че физическото
тяло
на човека не е идентично с неговия „аз", както това се твърди от съвременната наука.
В него функционират редица енергии на природата, които имат свой независим живот, свой път на развитие. В днешния момент те слизат в едно хармонично Съчетание, за да дадат условие на човешкото съзнание да се прояви във физическия свят. Но за да може всичко това да стане, необходимо е посредничеството на други същества – растенията. Те преработват енергиите на слънцето в една форма, достъпна за използване и я предлагат, ако можем тъй да се изразим, във вид на плодове. Така че при сегашните условия човешкият живот почива върху друга (енергия) и усилията на хиляди други същества, за които човек даже и не помисля.
към текста >>
Разгледано от психическо гледище, сърцето представлява физическата база на астралното
тяло
.
Втори важен център е сърцето. С него са свързани всички жизнени сили на организма. Астрологически то има отношение към слънцето. Подобно нему, то непрекъснато цял живот праща все нови и нови струи на жизненост, които поддържат живота на целия организъм. От страна на нервната система, тук според неврогенната теория, се намира един главен център от нервна клетка, който заедно с други второстепенни поддържат автономната сърдечна дейност.
Разгледано от психическо гледище, сърцето представлява физическата база на астралното
тяло
.
Ето защо неговата дейност е свързана непосредствено с чувствата в човека. Всеки момент, който поставя тоя център в благоприятно състояние, поражда цяла промяна в психическия живот. Веднага човек почувства една особена лекота, едно вътрешно разширение. Всички дотогавашни дисхармонии, грижи, страдания започват да му се струват само като случайности в живота, незаслужаващи внимание. Самият живот изпъква в него с една нова красота.
към текста >>
В това си качество той се явява като физическа база на умственото
тяло
.
Всички благородни и възвишени чувства му действуват благоприятно. И обратно: всички отрицателни чувства като гняв, егоизъм и пр. - вредно. Трети важен център е мозъкът. Той е източник на всички нерви и енергии, които служат като един материален проводник за проява на мислителните процеси.
В това си качество той се явява като физическа база на умственото
тяло
.
Благоприятното му състояние поражда общо повишение на интелектуалните качества. Умствения живот става интензивен, мисълта ясна, бърза, разрешаването на възникналите проблеми става с известна лекота, явява се стремеж към въпроси от по-висше естество и пр. Неблагоприятното разположение дава противоположни резултати: понижаване на умствените ни способности, липса на желание към интелектуална дейност, неясна мисъл и пр. Когато тоя център вземе надмощие, явяват се всички качества, присъщи на нервния темперамент. Описаните дотук три центъра играят най-важна роля в целия психически живот на човека, всяко нарушение, смущение в тяхната функция поражда дисхармонии и в резултат – страдания.
към текста >>
7.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Царската глава с величествен съзерцателен поглед, лъвското
тяло
израз на сила, са взети само дотолкова, доколкото те са символи.
Спомен, въображение, интуиция - ето средствата, с които са творили, египтянинът, халдеецът, индусът. Те никога не са си поставяли за цел подробностите на видимият свят - той за тях е илюзия! Целта на изкуството те виждат само в изразяване на нашите представи за реалното, което е и абсолютното, неизменното, свръхчовешкото. Осмисляне идеите в границите на видимото, откриване и уясняване самата негова същина и нейното изобразяване живо, творчески, в което липсва индивидуалната красота - такъв е идеалът на Изтока. Във Фар-Ем-Ху - сфинкса на Египет, случайното, преходното, видимото е взето, само за да изрази туй, което е още по-хубаво от природата - символите на вечността.
Царската глава с величествен съзерцателен поглед, лъвското
тяло
израз на сила, са взети само дотолкова, доколкото те са символи.
А символът изразява красота. Художникът се е стремял да я открие във всичко, като възпроизвежда видимите неща - абсолютното, неизменното, да познае безкрайната същина на светът. Тук е необходимо пълно разбиране и откриване връзките и законите, положени в основите на природата. Днес не са открити още ония закони на светлината, които египетският гений е познавал и по чиито закони тъй е изваял пеещите колоси на Мемнона - при изгревните и залезните слънчеви лъчи. Желанието на древния и източен творец е да одухотвори всичко, докле се слее напълно с великото „Всичко".
към текста >>
И Гърция е дала своят дял - съвършената красота на
тялото
, която красота сочи на човека крайния идеал – съвършенството.
Идеалът на Индия е вечният покой. Всичко като че ли там е съсредоточено, за да изрази тоя идеал. Неземност и покой, това съставя същината на Божеството и затова Буда, символът на последното, въплъщава в себе си велика простота, концентрираност абсолютна, освободена от всичко земно. Векове са се изминали, за да се изрази тъй седящия Буда. Той олицетворява гения и развитието на индуския народ.
И Гърция е дала своят дял - съвършената красота на
тялото
, която красота сочи на човека крайния идеал – съвършенството.
Западното изкуство има свой идеал и той е тъй велик, тъй светъл! * Непознати, нови пътища върви съвременното западно изкуство. Върви - някъде съзнателно, някъде опипом, дълбоко увлечено от своите подсъзнателни стремежи. Между два бряга се движи то. Между два различни свята, които го мамят всеки със своите красоти.
към текста >>
8.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме
тялото
си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ Христос казва: „Обичай ближния си като себе си." Има хора, които са склонни да забравят последните думи: „като себе си" и заключават, че ние би трябвало може би да обичаме другите дори и повече от себе си. Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други. А има една любов към себе си – правдива, благородна. Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично.
А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме
тялото
си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката.
Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане.
към текста >>
Не се ли грижим за
тялото
си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие.
Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си?
Не се ли грижим за
тялото
си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие.
Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе. Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание.
към текста >>
При (това) малцина обичат
тялото
си с висша обич.
" Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя. Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат.
При (това) малцина обичат
тялото
си с висша обич.
Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща. Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства. Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин. Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли.
към текста >>
Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче
тялото
си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства.
Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат. При (това) малцина обичат тялото си с висша обич. Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща.
Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче
тялото
си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства.
Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин. Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи.
към текста >>
Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що
тялото
предлага.
Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат. При (това) малцина обичат тялото си с висша обич. Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща. Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства.
Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що
тялото
предлага.
Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин. Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически.
към текста >>
Човек, който преуморява и терзае
тяло
и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин.
Малцина човеци има, които се истински обичат. При (това) малцина обичат тялото си с висша обич. Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща. Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства. Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага.
Човек, който преуморява и терзае
тяло
и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин.
Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея.
към текста >>
Той съвсем пренебрегва инструмента –
тялото
, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли.
При (това) малцина обичат тялото си с висша обич. Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща. Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства. Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин.
Той съвсем пренебрегва инструмента –
тялото
, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли.
То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка.
към текста >>
Да живееш с едно полугладно
тяло
, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си.
Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка. Скъперникът не се обича: той по обича златото си.
Да живееш с едно полугладно
тяло
, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си.
Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава. Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях.
към текста >>
Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и
тялото
му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава.
Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка. Скъперникът не се обича: той по обича златото си. Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си.
Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и
тялото
му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава.
Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага.
към текста >>
Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава
тялото
си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това
тяло
и я внедрява в него.
Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага.
Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава
тялото
си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това
тяло
и я внедрява в него.
Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие. Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве. Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали. Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи. И тази душа е по-нисша от тази на духа.
към текста >>
Едно ненавиждано
тяло
не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве.
Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него. Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие.
Едно ненавиждано
тяло
не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве.
Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали. Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи. И тази душа е по-нисша от тази на духа. От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа. Тя може наопаки – като поискаме това от Безграничното, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа.
към текста >>
Тялото
не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали.
Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него. Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие. Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве.
Тялото
не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали.
Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи. И тази душа е по-нисша от тази на духа. От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа. Тя може наопаки – като поискаме това от Безграничното, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа. Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето тяло – обич от която се нуждаем.
към текста >>
Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето
тяло
– обич от която се нуждаем.
Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали. Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи. И тази душа е по-нисша от тази на духа. От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа. Тя може наопаки – като поискаме това от Безграничното, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа.
Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето
тяло
– обич от която се нуждаем.
Да не обичаш собственото си тяло, ще рече да се откажеш да обичаш една от проявите на Безграничната Душа. Ние не изискваме вие да обичате повече вашето тяло, нито казваме, че трябва да действувате и мислите по-иначе, отколкото сега. Думата „трябва", която има отношение към нас, не засяга другите. Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си". Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него.
към текста >>
Да не обичаш собственото си
тяло
, ще рече да се откажеш да обичаш една от проявите на Безграничната Душа.
Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи. И тази душа е по-нисша от тази на духа. От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа. Тя може наопаки – като поискаме това от Безграничното, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа. Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето тяло – обич от която се нуждаем.
Да не обичаш собственото си
тяло
, ще рече да се откажеш да обичаш една от проявите на Безграничната Душа.
Ние не изискваме вие да обичате повече вашето тяло, нито казваме, че трябва да действувате и мислите по-иначе, отколкото сега. Думата „трябва", която има отношение към нас, не засяга другите. Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си". Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него. Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг.
към текста >>
Ние не изискваме вие да обичате повече вашето
тяло
, нито казваме, че трябва да действувате и мислите по-иначе, отколкото сега.
И тази душа е по-нисша от тази на духа. От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа. Тя може наопаки – като поискаме това от Безграничното, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа. Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето тяло – обич от която се нуждаем. Да не обичаш собственото си тяло, ще рече да се откажеш да обичаш една от проявите на Безграничната Душа.
Ние не изискваме вие да обичате повече вашето
тяло
, нито казваме, че трябва да действувате и мислите по-иначе, отколкото сега.
Думата „трябва", която има отношение към нас, не засяга другите. Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си". Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него. Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг. Само Безграничното е в сила да стори това.
към текста >>
Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и
тялото
, промяна която не ще има край.
Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си". Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него. Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг. Само Безграничното е в сила да стори това. Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея.
Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и
тялото
, промяна която не ще има край.
И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока. „Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет. Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното. Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното.
към текста >>
„Ние имаме
тяло
природно (физично) и
тяло
духовно." С други думи – ние притежаваме едно
тяло
, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно –
тяло
, неосезаемо за физичен усет.
Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг. Само Безграничното е в сила да стори това. Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея. Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край. И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока.
„Ние имаме
тяло
природно (физично) и
тяло
духовно." С други думи – ние притежаваме едно
тяло
, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно –
тяло
, неосезаемо за физичен усет.
Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното. Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град.
към текста >>
Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето
тяло
, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си
тяло
, а и в духовното.
Само Безграничното е в сила да стори това. Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея. Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край. И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока. „Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет.
Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето
тяло
, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си
тяло
, а и в духовното.
Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ.
към текста >>
Висшата обич към
тялото
ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град.
„Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет. Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното. Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите.
Висшата обич към
тялото
ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град.
Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива.
към текста >>
9.
СЪКРОВИЩЕ НА СЪРЦЕТО - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Истина ти казвам, дълбоко в душата ти се таят сили, които никой още не е напълно изведал, но и в
тялото
ти има сума скрита мощ, която никой още не е досущ узнал!...
И той ми отговори: „Ти трябва да се радваш много повече на всяка дребна мъдрост, която твоят дух ти дава, нежели на товар „изучено" знание! Много повече трябва да се радваш ти на всяка малка случка, която твоят дух ти праща, нежели на всяко „изучено" знание и изкуство на земята! Ти нямаш нищо общо с ония, които трябва всичко да са „чули" или „чели" за да знаят! Твоят дух трябва да бъде винаги свободен и на свобода де изпитва своите сили! Твоят дух трябва да бъде винаги учител и господар на всички твои душевни сили и да ги обедини под своя власт!...
Истина ти казвам, дълбоко в душата ти се таят сили, които никой още не е напълно изведал, но и в
тялото
ти има сума скрита мощ, която никой още не е досущ узнал!...
Аз искам да освободя твоето тяло и да ти дам за слуги, които да ти бъдат винаги послушни силите на твоята собствена душа! Не от книги ще добиеш онова, което се нарича мъдрост и не от други трябва да заемаш мощ!... Вътре в тебе живее твоят Учител, изобилстващ с плодове на жив опит, и всяка мъдрост, писана на книга, е само песъчинка при онова, що душата ти крие вътре в "себе си."
към текста >>
Аз искам да освободя твоето
тяло
и да ти дам за слуги, които да ти бъдат винаги послушни силите на твоята собствена душа!
Много повече трябва да се радваш ти на всяка малка случка, която твоят дух ти праща, нежели на всяко „изучено" знание и изкуство на земята! Ти нямаш нищо общо с ония, които трябва всичко да са „чули" или „чели" за да знаят! Твоят дух трябва да бъде винаги свободен и на свобода де изпитва своите сили! Твоят дух трябва да бъде винаги учител и господар на всички твои душевни сили и да ги обедини под своя власт!... Истина ти казвам, дълбоко в душата ти се таят сили, които никой още не е напълно изведал, но и в тялото ти има сума скрита мощ, която никой още не е досущ узнал!...
Аз искам да освободя твоето
тяло
и да ти дам за слуги, които да ти бъдат винаги послушни силите на твоята собствена душа!
Не от книги ще добиеш онова, което се нарича мъдрост и не от други трябва да заемаш мощ!... Вътре в тебе живее твоят Учител, изобилстващ с плодове на жив опит, и всяка мъдрост, писана на книга, е само песъчинка при онова, що душата ти крие вътре в "себе си."
към текста >>
10.
Идващият ден - Г.Т.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
към Коринтяни) са песен на едно сърце, което е
затрептяло
от докосването на божията любов.
Кой от нас не знае трагизма на човешкото познание? Затова и апостол Павел, който е бил ученик на Христа не „християнин", нито „последовател" – пее: „Ако говоря на човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка. И ако имам пророчество и обладавам всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, та и планини да преместям, а любов нямам, нищо не съм". Казах „пее", защото стиховете на тази глава (13 гл. от I. посл.
към Коринтяни) са песен на едно сърце, което е
затрептяло
от докосването на божията любов.
И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов. И струва ми се, че това е най-хубавото, което Павел е изпял. За тази любов, разумната Божия Любов, в която „всичко живее, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение. И не само я вестù, а я учи. Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието.
към текста >>
11.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Пасивната природа на
тялото
обаче ще ни създаде едно малка, но доста опасна съпротива, която с усилие на волята, разбира се, трябва да бъде надделяна.
А то е: ненасилена готовност за жертва, изразена във физическо и друго някое усилие за уредбата на бр. сдружение. Казахме, че по лесно ще се справим с този въпрос, защото когато обичаме своите приятели, жертвата за тях е един винаги търсен случай, придружен с голяма радост. Казваме, че в бр. сдружение ще има като необходимост физ. работа, между другото и от чисто хигиенични съображения.
Пасивната природа на
тялото
обаче ще ни създаде едно малка, но доста опасна съпротива, която с усилие на волята, разбира се, трябва да бъде надделяна.
Тук, при трениране на тялото към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен характер. За това пак се иска духовна сила и „високо съзнание", защото механическата воля в случая е недостатъчно силна: за да се бори против инерцията и хилядите противодействащи сили на винаги мърморещия противник на трудните и усилени моменти – обективният ум. По въпросите за живота, реда и дисциплината в бр. сдружение, според нас, оставù в пълна свобода да ги разреши всеки брат в себе си. Ще изнесем някои изживени психологически факти по въпроса; за дисциплината в сдружението, защото няма ли такова, животът му става съмнителен.
към текста >>
Тук, при трениране на
тялото
към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен характер.
Казахме, че по лесно ще се справим с този въпрос, защото когато обичаме своите приятели, жертвата за тях е един винаги търсен случай, придружен с голяма радост. Казваме, че в бр. сдружение ще има като необходимост физ. работа, между другото и от чисто хигиенични съображения. Пасивната природа на тялото обаче ще ни създаде едно малка, но доста опасна съпротива, която с усилие на волята, разбира се, трябва да бъде надделяна.
Тук, при трениране на
тялото
към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен характер.
За това пак се иска духовна сила и „високо съзнание", защото механическата воля в случая е недостатъчно силна: за да се бори против инерцията и хилядите противодействащи сили на винаги мърморещия противник на трудните и усилени моменти – обективният ум. По въпросите за живота, реда и дисциплината в бр. сдружение, според нас, оставù в пълна свобода да ги разреши всеки брат в себе си. Ще изнесем някои изживени психологически факти по въпроса; за дисциплината в сдружението, защото няма ли такова, животът му става съмнителен. Липсата на вътрешна дисциплина, почиваща на законните на съзнателната жертва на личното пред общото – говори за липса или най-малко за изпразване на духовните импулси – елемент, без който едно бр.
към текста >>
12.
Псалом - Р. Соловьов
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
говорят за астрални форми, които нападат астралното
тяло
и причиняват смущения и заболявания, подобни на физическите, разбира се, че изразени като психически, дефекти и недъзи; за да изясним тяхното действие ще приведем следната аналогия: в съвременната медицина съществува закон за тъй наречената диспозиция или предразположение.
А какво показва това? Нищо друго освен, че волята в дадения случай се е парализирала също така, както може да се парализира един нерв. И следователно съзнанието е безсилно да окаже своето въздействие. – Ако по пътя на аналогията отидем по-нататък, ще видим, че подобно на физическите бацили, причинители на различните сегашни болести, съществуват и такива в по-горните светове. Така например френските окултисти: Папюс, Станислав де Уайт и др.
говорят за астрални форми, които нападат астралното
тяло
и причиняват смущения и заболявания, подобни на физическите, разбира се, че изразени като психически, дефекти и недъзи; за да изясним тяхното действие ще приведем следната аналогия: в съвременната медицина съществува закон за тъй наречената диспозиция или предразположение.
Според него едно от условията за да може един бацил да окаже своя болезнотворен ефект върху организма, необходимо е в последния да съществува известно предразположение, а именно отслабване на защитните му сили. Това се предизвиква от всички ония фактори, които отклоняват нормалния ход на жизнените отправления, като такива се сочат: вродено предразположение, нехигиенични условия на живота, физично изтощение, простуда, ненормално хранене – глад или преяждане, алкохолизъм, психични разстройства и пр. Същият закон има отношение и към психическия ни живот. Всички отрицателни мисли, чувства и пр. водят към дисхармония в по-висшите ни тела и като резултат се явяват всички психични болезнени състояния.
към текста >>
Ако един болезнен процес се развие във физическото
тяло
, ще имаме едно физическо страдание, което ще бъде предмет на съвременната медицина.
Ако напр. човек започне да мисли изключително само за себе си, за своето лично благо, не ще мине много и ще започне да проявява качествата на егоиста. А егоизмът е едно болезнено състояние. Същият закон има и обратна сила – ако постоянно се свързва с доброто, ще започне да прояви неговите качества. Да се върнем към болестите.
Ако един болезнен процес се развие във физическото
тяло
, ще имаме едно физическо страдание, което ще бъде предмет на съвременната медицина.
Ако се развие в астралното, ще се прояви като едно емоционално страдание и т.н. В действителност обаче едно такова строго разграничение не съществува. Различните тела в човека не са изолирани, а тясно свързани. И затова процесите, които стават в човека дават отражения във всички посоки. Един психически процес предизвиква появата на един физиологически и обратно.
към текста >>
Излезте за момент от него и насочете вниманието си към функциите на вашето
тяло
.
Различните тела в човека не са изолирани, а тясно свързани. И затова процесите, които стават в човека дават отражения във всички посоки. Един психически процес предизвиква появата на един физиологически и обратно. В правотата на това може всеки лично да се убеди. Напр. намирате се в едно меланхолично настроение.
Излезте за момент от него и насочете вниманието си към функциите на вашето
тяло
.
Изследвайте си пулса, дишането, израза на лицето, очите, цвета на кожата му и пр. Друг път сте разгневен, готов да се карате. Спрете се за момент и направете същите изследвания, сравнете ги с горните и ще имате едно истинско доказателство. Развитието на болезнените процеси има същия ход. Една болест на астрално тяло неминуемо ще достигне по един низходящ път до физическото напр.
към текста >>
Една болест на астрално
тяло
неминуемо ще достигне по един низходящ път до физическото напр.
Излезте за момент от него и насочете вниманието си към функциите на вашето тяло. Изследвайте си пулса, дишането, израза на лицето, очите, цвета на кожата му и пр. Друг път сте разгневен, готов да се карате. Спрете се за момент и направете същите изследвания, сравнете ги с горните и ще имате едно истинско доказателство. Развитието на болезнените процеси има същия ход.
Една болест на астрално
тяло
неминуемо ще достигне по един низходящ път до физическото напр.
един постоянен психически гнет, страдание, скръб, душевни борби, съмнения, разочарования, егоизъм могат в резултат да дадат една физическа болест – един туберкулозен процес, едно сърдечно страдание. Изобщо всеки психически порок в края на краищата се изразява в един физически недъг – процес, също верен. Ако сега се обърнем към съвременното човечество и потърсим едно истинско здраво тяло и здрава душа, ще можем ли да намерим? Не, навсякъде болести, недъзи, пороци, страдания. Всички са болни, всички страдат.
към текста >>
Ако сега се обърнем към съвременното човечество и потърсим едно истинско здраво
тяло
и здрава душа, ще можем ли да намерим?
Спрете се за момент и направете същите изследвания, сравнете ги с горните и ще имате едно истинско доказателство. Развитието на болезнените процеси има същия ход. Една болест на астрално тяло неминуемо ще достигне по един низходящ път до физическото напр. един постоянен психически гнет, страдание, скръб, душевни борби, съмнения, разочарования, егоизъм могат в резултат да дадат една физическа болест – един туберкулозен процес, едно сърдечно страдание. Изобщо всеки психически порок в края на краищата се изразява в един физически недъг – процес, също верен.
Ако сега се обърнем към съвременното човечество и потърсим едно истинско здраво
тяло
и здрава душа, ще можем ли да намерим?
Не, навсякъде болести, недъзи, пороци, страдания. Всички са болни, всички страдат. Като че ли земята се е обърнала в една обширна болница, в която истинското телесно и психично здраве е само един идеал. При едно такова положение пред ученика на окултизма неволно възниква въпросът: може ли един човек с известни физични недъзи да стане носител на висшия живот. Отговорът е много ясен: може ли един ученик напр.
към текста >>
13.
Дух, сила и материя
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали
тялото
си с червена боя.
Това именно специфично учените днес не знаят. Древните народи, никак не са знаели дължината на цветните вълни, нито бързината на трептенията, нито бързината на разпространението на светлината. Но те са знаели нещо друго, онова, което нашите учени не знаят – специфичното за цветните лъчи, което именно може най-целесъобразно да се оползотвори. Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят. Самите китайски чиновници подплатявали шапките си с червен плат.
Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали
тялото
си с червена боя.
Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега. И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега. Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни. Ние днес наистина можем, като имаме факта на лице, да го обосновем научно с отражение на светлинните лъчи, но самият факт не говори ли, че и тия древни народи са се добрали до същите изводи по друг път? Има данни, които говорят, че и египтяните, както и евреите са познавали цветните лъчи.
към текста >>
Необходимо е цялото му
тяло
да бъде излагано на тия лъчи.
В тая насока цветните лъчи представляват още едно богато поле за работа, както за ботаници, физици, химици, тъй и за биолозите. Изследванията на различно обагрените растения показват, че червеният цвят се явява като багрило за цветовете на дадено растение винаги, когато клетъчният сок на това растение реагира кисело, когато тази реакция е основна, растението образува хубави сини цветове, а виолетовия цвят се оказва винаги, когато клетъчния сок има неутрална реакция. В психологично отношение краските имат голямо значение за човека. От окултна гледна точка, тая страна на въпроса представлява най-голям интерес Влиянието, което цветните лъчи оказват не се отнася само до зрителните, но и до телесните възприятия. Не е достатъчно, за да получим известен ефект, едно лице да гледа известна краска.
Необходимо е цялото му
тяло
да бъде излагано на тия лъчи.
Особено това има значение за терапията. Опитите показват, че се получават значителни резултати, даже когато се пие само вода, осветлявана с известни цветни лъчи. Най-силно податлив на влиянието на цветните краски се явява организмът на детето. Подробни изследвания в това направление е правил Д-р Фрере. Той забелязал, че децата до 3 год.
към текста >>
Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на
тялото
дори.
Препоръчва се жълтият цвят и при главоболие, но не от стомашен произход (Ganser). Оранжевия цвят се препоръчва за оживяване на периферните нерви, той се препоръчва и за настроение при мрачност. Според някои, той отстранявал разсеяността, умората. Също го препоръчва Ganser при инфлуенца. Някои го препоръчват за гърлени болести.
Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на
тялото
дори.
Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство. Светлозелените лъчи действат насърчително (Ваbitt) за склонните да отпадат духом. В психологично отношение особено значение има оттенъка на всеки цвят. Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности. Според Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят.
към текста >>
От окултна гледна точка, цветните лъчи имат значение, като фактор за психофизиологично влияние върху човешката душа и
тяло
.
Този последния начин е едно от най-ефикасните средства, но затова пък е и един от най-трудните. В случая могат тия методи да се комбинират помежду си от една страна, а от друга и с другите терапевтични методи: електричество, магнетизъм, бани, фитотерапия, внушение и пр. На съвременната медицина са нужни нови методи. Лекарите едва днес откриха значението на слънцето за лекуване на много болести. И в туй отношение медицината не скрива, че светлината, като фактор в терапията, разширява все по-вече своите граници.
От окултна гледна точка, цветните лъчи имат значение, като фактор за психофизиологично влияние върху човешката душа и
тяло
.
Всичко това показва великото бъдеще на науката за цветните лъчи, които в действителност имат приложение в живота още от утробата на човека. Умелото използване естествените природни методи за възпитание на човешките характери в един нов дух, за изцеление на човешките психически и физически недъзи по един нов метод, ще намалят страданията и ще облекчат човешкия живот.
към текста >>
14.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К. П-в
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Когато парижкият професор Perrin даде заключението за електричното устройство на атомите, а физиците Максуел и Лоренц установиха електромагнетичното излъчване, (Бекерелови лъчи, Рентгенови лъчи и α лъчи), което отвлича със себе си известно количество енергия от
тялото
, подложено на добавъчен електричен пълнеж.
В реалния свят сам за себе си отделно, не съществува нито един от тези творители, а винаги в взаимодействие с останалите други два. Но все трябва да има някои състояния на отделно съществуване на Дух, Сила и Материя, нам още неизвестни. Това изследване от друга страна, би ни довело до разгадаване на някои научни загадки и би осветило много психологически явления. Окултистът се занимава с изследване действията, произведени от слизането на Духа в Материята, докато пък човекът на науката обратно – неволно макар, изкачва Материята към Духа. Учените днес знаят, че материята се мени, трансформира в енергия, че тя е съставена от малки електрични частици или пълнежи – наречени електрони, надарени със значителна сила – и още много други работи, но те не могат да кажат що е електричество – неговата същност.
Когато парижкият професор Perrin даде заключението за електричното устройство на атомите, а физиците Максуел и Лоренц установиха електромагнетичното излъчване, (Бекерелови лъчи, Рентгенови лъчи и α лъчи), което отвлича със себе си известно количество енергия от
тялото
, подложено на добавъчен електричен пълнеж.
Прочутият химик Planck построи своята прословута теория за quanta енергията – с която се добива материята при химичните процеси. До последно време измисляха се хиляди видове енергии във връзка с химичните процеси - кохезия, капилярност, еластичност, светлина топлина и други. Днес всичко това се отъждествява – и науката, след като установи „единността" на материята дойде да заключи и за „единността" на енергията – като я обозначава с името електромагнетична енергия. Теорията за „единността" на материята има за основен камък на своите построения електрона, най-малката частица, на която до днес е могла да бъде (разложена) разгатната материята. От друга страна Perrin установи, че електронът е най-малкото количество (частица) - статично електричество, следователно и най-малката „форма" материя.
към текста >>
15.
В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Разбира се, че лекуване не на
тялото
, а на човешката душа, в смисъл очищение от нейните пороци.
То се е практикувало само в храмовете и то от най-издигнатите им служители. Всички Учители на човечеството са били едновременно и негови дарители. Жив пример за това представя Христос. „Идете, казва Той на Йоановите ученици, и известете Йоану, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и на сиромасите се благовествува. Блажен е който се не съблазни в мене." Ако хвърлим поглед върху всичко онова, което е успяло да се приложи от различните религии, ще видим че и тук на първо място стои лекуването.
Разбира се, че лекуване не на
тялото
, а на човешката душа, в смисъл очищение от нейните пороци.
Тук думата „душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека. Нека разгледаме нейното развитие. Условията, при които е поставена сега да се развива, са наистина доста груби и неблагоприятни. Навсякъде тя среща пречки, дисхармонии и т.н. Всичко това обаче не е случайно или пък незаслужено.
към текста >>
16.
НАШИТЕ ЗАДАЧИ
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
С ралото, с перото, с лъка на цигулката и един за други щяхме да сме толкова необходими, колкото удовете (органите) един за друг в едно
тяло
.
Не можете да ги умиете с хиляди години. Не си създавайте изкуствени прегради и различия, защото сте мънички и жалки пред вечната правда. Срамота е да се държат роби, срамота е да се крещи за хляб, когато всички го ядем в дар. И слънцето, и влагата, и здравето в мишците на орача, всичко е в дар от Вечния, който търпи и чака да премине нашето безумие. Ако имаше светлина в нашите души, не щеше да има робство, всички щяхме да работим, всеки със своя дар.
С ралото, с перото, с лъка на цигулката и един за други щяхме да сме толкова необходими, колкото удовете (органите) един за друг в едно
тяло
.
Ако имаше светлина, нямаше да се издигат в святост нашите измислени идоли пред святостта на обичта, която трябва да имаме. Хора, човеци трябват днес. Души пробудени, свободни, смели, човеци, които да мислят със своите удове, да живеят със своите сърца, да обичат Бога. Човеци на свободата, които да пеят химна на оная слава зад пределите на нашата низост, а не рапсодии на кръвта, стихотворци, дошли в помощ на търговците с живите души... Дни на кървави борби живеем днес, когато душата на народа, натегнала бди, кога ще настъпи оня час, та брат на брата си подло да забие нож. Ония, които са призвани да учат народа, държат великото слово, написано в златни книги, не го тълкуват, а правят панихида, да упокои Бог душите на техните жертви.
към текста >>
17.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Човешкото
тяло
има милиони клетки, групирани в няколко системи – нервна, кръвоносна, мускулна, кожна, но една е душата, която ги обединява.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ Бог е Светлина.Бог е Любов.Бог е Живот.Едно дърво има много корени, много клонища, много листа, много цветове, но един е животът, който се синтезира в плода.
Човешкото
тяло
има милиони клетки, групирани в няколко системи – нервна, кръвоносна, мускулна, кожна, но една е душата, която ги обединява.
Човечеството има много народи и много личности, но един е Духът, който ги ръководи – той е Божият Дух. Много философи, поети, учени, религиозни учители са идвали, но една е истината, за която са говорили, една е светлината, която ги е озарявала, една е силата, която е окриляла техните души, един е огънят, който ги е вдъхновявал. А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила носи живия слънчев лъч – и на него само растат и зреят плодовете на живота. Този лъч на слънцето – иначе се пречупва във въздуха, иначе във водата, иначе в твърдата земя – в зависимост от гъстотата на средата. Но той е един и същ винаги и навсякъде.
към текста >>
18.
АСТРОЛОГИЯ И МЕДИЦИНА - рецензия от д-р Верн
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Когато хората убиват, те дълбоко се заблуждават, защото мислят, че с унищожаване на
тялото
, унищожават и онова съзнание, което го е обитавало... Така е, когато те убиват една идея, едно учение, една наука.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Когато хората убиват, те дълбоко се заблуждават, защото мислят, че с унищожаване на
тялото
, унищожават и онова съзнание, което го е обитавало... Така е, когато те убиват една идея, едно учение, една наука.
До днес има много древни науки погребани – астрологията е една от тях. Знайни им са и гробовете дори: в еди коя „енциклопедия", еди кой „речник" и ония, които посещават гробищата на човешките предубеждения и догми, ала нямат око за живото; в живота ще ви се присмеят, ако им заговорите за неща „отдавна умрели", според тях. Те дори могат да ви посочат и имената на ония „официални учени", свещенослужители в храма на науката, застроен от Ренесанса насам и дострояван до ден днешен, които са извършили погребението на тия „суеверици" и да ви цитират нещо от техните „надгробни речи". Наистина по времето на Ренесанса от астрологията бяха останали само дрипи – тази божествена Девица се изплъзна из ръцете на оная сган от шарлатани-гадатели и те успяха да откъснат от нейните одежди само по някоя и друга дрипа. Та когато дойдоха следващите учени, те всъщност погребаха не астрологията, а няколко „астрологически дрипи".
към текста >>
19.
ПЕСНИ - Т.
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Аз знам, че a priori, слънчевото влияние изглежда да господствува над целия ни организъм, но нищо не доказва, че покрай слънцето и други планетни или звездни радиации, по-тихи и по-неуловими, не упражняват значително въздействие върху биологичният процес изобщо и върху физичното ни
тяло
, в частност.
Както и да е, ала аз пак ще повторя, че е похвално делото на д-р Romary, най-вече задето е дръзнал да се залови с този въпрос. Ала все пак аз ще му направя някои малки забележки, за които той ще ме извини, уверен съм, като познава моята дълбока почит към него. Запример той употребява думата астрономия в своя труд, наместо астрология. Защо, щом въпросът е за астрално влияние, за радиация, за тънко вибриране, което въздействува на нашата нервна система, да не се употребява чисто и просто думата астрология, която много по-подхожда в случая? Защо при наличността на всички радиации, които ни обхващат от вси страни, да се избира като пример едничко слънчевото влияние?
Аз знам, че a priori, слънчевото влияние изглежда да господствува над целия ни организъм, но нищо не доказва, че покрай слънцето и други планетни или звездни радиации, по-тихи и по-неуловими, не упражняват значително въздействие върху биологичният процес изобщо и върху физичното ни
тяло
, в частност.
Така напр., - за да поменем само луната – ние изложихме в списанието L'Homéopathie française, цяла редица неопровержими факти, за лунното влияние, които имат отношение към горния въпрос. Що се отнася пък до твърдението, както казва Nordmann, че поради голямото разстояние на известни звезди, които се включват в Зодиака, тяхното влияние трябва да се счита практически за равно на нула, това е един аргумент, който не притежава никаква стойност, защото има, пак повтарям това – влияния едва доловими, безкрайно малки, които обаче са в състояние да внесат големи промени в нашата нервна система. Кой не знае наистина, че в хомеопатията известни медикаменти, доведени до хилядния разтвор, произвеждат понякога върху болните мощни действия, които при това траят дълго време? Това е един неопровержим, експериментален факт . Следователно, пак повтарям, голямото отдалечение на едно светило не значи, че неговото действие не съществува, че трябва да се пренебрегне.
към текста >>
20.
МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Желая, когато някога душата ми свободна види вечният пламък, да издигнат костер висок и там да положат
тялото
ми.
Ти имаш хиляди лица, о вечно жив пламък, и как ли да те назоват устата ни!.. В огън се зачна живота, в него се роди душата на човека. Сред огън се родих и живота ми се чини разпалено море. На небето огнени очи ме канят в тихо съзерцание на вечния плам! Огън-Любов, има ли по-силно по-мощно слово от тебе!
Желая, когато някога душата ми свободна види вечният пламък, да издигнат костер висок и там да положат
тялото
ми.
Нека огнени езици го обхванат и сетната прашинка нека в огъня да найде своя земен край. Поклон пред слънцето - символ жив, огнено око, което вечно гледа от своя огнен път. Поклон пред Вечния, Неугасим. О, Агнис свещен, за тебе ще пеят нашите хилядострунни арфи и бледа ще бъде песента ни да изрази твоята велика, безкрайна същина. За тебе ще пеят нашите арфи хилядострунни, тъй както е било, тъй както и ще бъде: От памти века, до памти века.
към текста >>
21.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Теоретически, с логична необходимост ние сме заставени да твърдим, че душевните явления са извън пространството и като такива не могат да имат пряма връзка с
тялото
, което е в пространството.
Метафизическата страна на въпроса тук в подробности не ни интересува, а само психологическата и то доколкото, ако тя се приеме за вярна, може да обясни разнообразните външни и вътрешни проявления на целокупния душевен живот. Да вземем запример душевния живот на един нормален, средно интелигентен човек. У него има мисли, чувства, желание и т.н. редуващи се в съзнанието му, които не можем непосредствено нито да наблюдаваме, нито да измерваме. Тях всеки само констатира у себе си чрез тъй нареченото вътрешно наблюдение – а у другите, посредством мимиката, жестовете и т.н.
Теоретически, с логична необходимост ние сме заставени да твърдим, че душевните явления са извън пространството и като такива не могат да имат пряма връзка с
тялото
, което е в пространството.
(Според сегашния нормален начин на разсъждение, пространственото и непространственото се взаимно изключват). От друга страна обаче, непосредственият усет ни показва, че нашият душевен живот не може да бъде отнесен другаде, освен към нашето тяло. Въпросът е сега, как може да се примири научната и логична теория с преднаучния усет за естеството и разположението на душевното. Тук ние вече стигаме до проблема за естеството на пространството. Ще оставим на страна разните философски схващания за него и ще го разгледаме малко по-просто, но достатъчно за целта.
към текста >>
От друга страна обаче, непосредственият усет ни показва, че нашият душевен живот не може да бъде отнесен другаде, освен към нашето
тяло
.
У него има мисли, чувства, желание и т.н. редуващи се в съзнанието му, които не можем непосредствено нито да наблюдаваме, нито да измерваме. Тях всеки само констатира у себе си чрез тъй нареченото вътрешно наблюдение – а у другите, посредством мимиката, жестовете и т.н. Теоретически, с логична необходимост ние сме заставени да твърдим, че душевните явления са извън пространството и като такива не могат да имат пряма връзка с тялото, което е в пространството. (Според сегашния нормален начин на разсъждение, пространственото и непространственото се взаимно изключват).
От друга страна обаче, непосредственият усет ни показва, че нашият душевен живот не може да бъде отнесен другаде, освен към нашето
тяло
.
Въпросът е сега, как може да се примири научната и логична теория с преднаучния усет за естеството и разположението на душевното. Тук ние вече стигаме до проблема за естеството на пространството. Ще оставим на страна разните философски схващания за него и ще го разгледаме малко по-просто, но достатъчно за целта. – Когато казваме, че материалните вещи са протяжни т.е. намират се в пространството, ние искаме с други думи да кажем, че те имат трите основни измерения, които констатираме с нашите сетива, а именно: широчина, височина и дебелина (това са трите основни посоки, в които можем да ги измерим).
към текста >>
22.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тия центрове се активират и се получава реагиране на организма, което става главно в три направления: чрез въздействие на симпатичните и парасимпатичните нерви върху функциите на организма, особено в това отношение представлява голяма важност блуждаещият нерв (Neivus Vagus), който се намира във връзка почти с всички вътрешни органи на човешкото
тяло
.
По отношение на такта също може да се кажа и за миньорните гами. От друга страна, една композиция, например, изпълнена от една духова военна музика дава един определен ефект, когато същата композиция изпълнена от една флейта или цигулка дава съвършено друг ефект и обратното, една нежна, елегична музикална работа може да създаде великолепно настроение, ако се изпълни само от флейтата и цигулката и много би загубила от своята красота, ако се изпълни от една духова музика. Така че, едно музикално творение представлява една твърде сложна комбинация от разнообразни трептения, но намиращи се в правилно математическо отношение по между си. По тоя начин всяко музикално парче се явява носител на свои характерни, специфични трептения в общия си вид. Тия сложни трептения се възприемат от нашето ухо, предават се по слуховия нерв на главния мозък, оттам се предават на музикалния център и от него по асоциативен път към други центрове на мозъка.
Тия центрове се активират и се получава реагиране на организма, което става главно в три направления: чрез въздействие на симпатичните и парасимпатичните нерви върху функциите на организма, особено в това отношение представлява голяма важност блуждаещият нерв (Neivus Vagus), който се намира във връзка почти с всички вътрешни органи на човешкото
тяло
.
Второто въздействие се отнася към психомоторните центрове и изобщо психиката, което именно създава настроението у хората и удоволствието. И третото влияние, което музиката оказва, се отнася до умствения свят на човека, света на мислите и идеите. Върху организма влияят най-вече трептенията и вибрациите на самото музикално творение, върху психиката влияе чувството и настроението на автора и на изпълнителя, а върху мислите – оная идея, която авторът е вложил и разработил в своята композиция. Веднъж изяснено това, става ясна оная голвма сила, която крие в себе си музиката. За невежия музиката е само удоволствие, за умния човек тя крие в себе си идея, но за великия човек тя е сила.
към текста >>
Моят Учител Минавам към влиянието на музиката върху човешкото
тяло
.
Князе и придворни ми сториха път; Херцог Рудолф ми свали шапка; госпожа императрицата ме поздрави първа. – Големците познават. – За мое развлечение видях как процесията мина пред Гьоте. Той стоеше от страна на пътя, дълбоко прегърбен, с шапка в ръка"... ІІ. „Музиката е потребна, като едно средство за лекуване”.
Моят Учител Минавам към влиянието на музиката върху човешкото
тяло
.
Това влияние се отнася до целия организъм, посредством нервната система. Затова влияние Рамбосон дава следната класификация: най-първо музиката въздействува предимно върху ума и възбужда двигателните нерви. На второ място, тя засяга чувствата и чувствеността, като възбужда центростремителните нерви и на трето место, тя оказва влияние и върху чувствителните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения намиращи се между тия три категории. По-подробна е класификацията на Д-р Гордони Дроста, професор по психология в Хаванския университет. Според него, музиката указва прямо влияние върху главния и продълговатия мозък, въз основа на което той дава следната таблица: МУЗИКА - възбудителна - веселата, фантастичната, религиозната; - успокоителна - детската, меланхолични; - двигателен рефлекс - военната, валсовата, хороводна; - чувствен рефлекс - възбудителна, уморителна.
към текста >>
Оршански е съгласен, че музиката има пряка връзка с продълговатия мозък, който от своя страна представлява връзка на всички движения в нашето
тяло
.
Според него, музиката указва прямо влияние върху главния и продълговатия мозък, въз основа на което той дава следната таблица: МУЗИКА - възбудителна - веселата, фантастичната, религиозната; - успокоителна - детската, меланхолични; - двигателен рефлекс - военната, валсовата, хороводна; - чувствен рефлекс - възбудителна, уморителна. Разбира се, че и тая класификация е дадена много общо, без да се вземат под внимание инструментите, атмосферата, температурата и пр., които имат също тъй свой дял във влиянието на музиката. Но общо това влияние може да се изрази в две главни прояви: възбудително и успокоително въздействие. Синел и Куртие са констатирали това влияние, както за кръвообращението, тъй и за дишането. И проф.
Оршански е съгласен, че музиката има пряка връзка с продълговатия мозък, който от своя страна представлява връзка на всички движения в нашето
тяло
.
И с това се обяснява влиянието, което оказва музиката върху всички тия движения на човека. Той дори твърди, че всеки звук има точно определено физиологическо значение за организма на човека. Д-р Гордони Ароста намира, че всеки инструмент, независимо от музикалното творение, което се свири, има също така определено влияние, особено в терапевтично отношение. Той е проучил това влияние и дава следната характеристика за различните инструменти, разгледани в терапевтично отношение: цигулката, казва той, помага на ипохондриците и на меланхолиците. Контрабасът оказва чудесно влияние при нервна отпадналост, а така също и при флегматичните състояния.
към текста >>
Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на
тялото
.
И затова много неми умират от тая болест, понеже белите дробове поради липса на възможност да произвеждат звукове, остават не упражнени, слаби и удобни за туберкулозна инфекция. Упоменах още в самото начало, че в известни случаи музиката може да има и отрицателно влияние. Това не зависи само от музикалното парче, нито от начина на изпълнението, но още и от начина на възприемането. Хора, с болнава нервна система, могат, възприемайки едно музикално парче да реагират в отрицателен смисъл. Или при едно болнаво състояние възприятието на известна музика може да усили болестния процес и да увреди още повече здравето.
Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на
тялото
.
Цитира се случая с г-жа Маллибран, която била обзета от конвулсии, когато за първи път чула една симфония на Бетховен. Фойхтерслебен говори за случаи със слаба и впечатлителна натура, които под влияние на музиката изпадат в силна нервна екзалтация, която се изразява в зачервяване на лицето и очите, тежко дишане, общо неразположение, а понякога придружена с конвулсивни движения. И действително, даже много музиканти са имали раздразнителен характер, а други са били ипохондрици и меланхолици. Проф. Оршански говори буквално следното: „Изучаването биографиите на видните представители на музиката показва, че от всички групи дарби, музикантите са повече склонни към такава конвулсивна, автоматична работа на мозъка, при която възникването на звуковите образи, носи печата на неволни и наглед безпричинни халюцинации, чиито източник трябва да виждаме в безсъзнателната вибрация на вътрешния механизъм под влияние на излишъка нервна енергия и, тъй да се каже, на нейното препълване и препразване". Дори много велики музиканти са били хилави и нездрави.
към текста >>
23.
ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т.
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Човек е един голям музикален инструмент, чието
тяло
е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите.
Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава, според изискванията на закона за акцията и реакцията. А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистотата на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия. Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата.
Човек е един голям музикален инструмент, чието
тяло
е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите.
Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а луната – вторичен фактор. Планетите от своя страна образуват светлините и сенките – подробностите на картината. В течение на дванадесетте слънчеви месеца, сиреч от встъпване на слънцето в първия градус на знака Овен в мига на пролетното равноденствие, до възвръщането му пак в същата точка на следната година, в този именно цикъл се раждат всички възможни видове на човешкото естество.
към текста >>
24.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на
тялото
и от там в пространството наоколо му.
Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя. Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр. те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила. И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя. Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа!
” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на
тялото
и от там в пространството наоколо му.
Достигайки крайните нервни разклонения на субекта-приемник, тези трептения се предават без каквото и да било външно усещане по обратен път на неговия мозък, където възбуждат същата идея или образ, както в първия индивид, защото проявите на живота са еднакви във всички индивиди, както са еднакви проявите на електричеството, светлината и др. От физиката знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна граница имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова граница по тази стълба започват пък тези на мисълта. В съчинението „Phénomènes nerveux, intellectuels et moraux", Rambosson дава твърде ясно обяснение на механизма на посочените явления. В природата и човека съществува стремеж за равновесие. По-силният индивид упражнява винаги едно по-малко или по-голямо влияние, известна власт тъй да се каже, върху по-слабия индивид и последният най-често е по-щастлив тогава, намирайки се под закрилата на по-силния.
към текста >>
Ние казваме, че щом едно
тяло
привлича железни частици, никел, кобалт и след това ги отблъсква, че то е наелектризирано, ако
тялото
задържа частиците казваме, че то е магнит и т.н.
В природата и човека съществува стремеж за равновесие. По-силният индивид упражнява винаги едно по-малко или по-голямо влияние, известна власт тъй да се каже, върху по-слабия индивид и последният най-често е по-щастлив тогава, намирайки се под закрилата на по-силния. Детето се чувствува най-добре в прегръдките на своята майка, жената с радост приема закрилата на своя по-мощен другар, болният се чувствува по-добре в присъствието на здрав жизнерадостен лекар, който му вдъхва вяра в живота и в скорошно оздравяване. И ако ние се вгледаме по-дълбоко в живота, ще се уверим скоро, че всички ония явления, които дотогава отдавахме на простия случай, всъщност са плод на несъзнателно въздействие, което индивидите оказват един върху друг. Казваме въздействие, а самото то не е друго, освен следствието, последицата от действието е една сила.
Ние казваме, че щом едно
тяло
привлича железни частици, никел, кобалт и след това ги отблъсква, че то е наелектризирано, ако
тялото
задържа частиците казваме, че то е магнит и т.н.
и в гореприведените примери следва да търсим причината, силата що произвежда тези явления. Немският физик Fr. Feerhow, цитирайки френския учен H. Durwllle, определя тази сила като един принцип, който управлява всички функции на тялото, като възбужда и регулира неговите физиологични прояви. Това е организиращата сила на тялото, която е причината за стойността на неговата морфологична структура, както и на възобновяването на неговите съставни части при смяна на материята, с една дума това е носителят на жизнената душа, в чиято дейност се съдържа и самият вегетативен живот.
към текста >>
Durwllle, определя тази сила като един принцип, който управлява всички функции на
тялото
, като възбужда и регулира неговите физиологични прояви.
Казваме въздействие, а самото то не е друго, освен следствието, последицата от действието е една сила. Ние казваме, че щом едно тяло привлича железни частици, никел, кобалт и след това ги отблъсква, че то е наелектризирано, ако тялото задържа частиците казваме, че то е магнит и т.н. и в гореприведените примери следва да търсим причината, силата що произвежда тези явления. Немският физик Fr. Feerhow, цитирайки френския учен H.
Durwllle, определя тази сила като един принцип, който управлява всички функции на
тялото
, като възбужда и регулира неговите физиологични прояви.
Това е организиращата сила на тялото, която е причината за стойността на неговата морфологична структура, както и на възобновяването на неговите съставни части при смяна на материята, с една дума това е носителят на жизнената душа, в чиято дейност се съдържа и самият вегетативен живот. На този всемирен агент той дава названието „анимизъм", като вижда неговото действие в цялата природа. – С ред опити той доказва, че анимизмът е една особена, самостойна природна сила или енергия, която не бива да се смесва с другите физически сили като топлина, светлина, електричество, магнетизъм и, привеждайки опитите на Durwllle според съчинението му „Die Physix des Animal – Magnetismus", доказва анимистичните феномени и обяснява ред явления, необяснени дотогава, като определя в закони действията и трансформациите на тази сила, като формулира основните закони на поляризацията и взаимодействието на същата и, в зависимост от източника на нейната проява, нарича тази сила човешки анимизъм, животински, растителен, минерален, магнитен, електричен, химически, звуков и пр. анимизъм. В една следваща статия може да се върнем и разгледаме по-обстойно различните трансформации на движението, топлината, електричеството и магнетизма със съответните физиологични прояви у човека, обяснени в светлината на горната теория на анимизма. А. de K.
към текста >>
Това е организиращата сила на
тялото
, която е причината за стойността на неговата морфологична структура, както и на възобновяването на неговите съставни части при смяна на материята, с една дума това е носителят на жизнената душа, в чиято дейност се съдържа и самият вегетативен живот.
Ние казваме, че щом едно тяло привлича железни частици, никел, кобалт и след това ги отблъсква, че то е наелектризирано, ако тялото задържа частиците казваме, че то е магнит и т.н. и в гореприведените примери следва да търсим причината, силата що произвежда тези явления. Немският физик Fr. Feerhow, цитирайки френския учен H. Durwllle, определя тази сила като един принцип, който управлява всички функции на тялото, като възбужда и регулира неговите физиологични прояви.
Това е организиращата сила на
тялото
, която е причината за стойността на неговата морфологична структура, както и на възобновяването на неговите съставни части при смяна на материята, с една дума това е носителят на жизнената душа, в чиято дейност се съдържа и самият вегетативен живот.
На този всемирен агент той дава названието „анимизъм", като вижда неговото действие в цялата природа. – С ред опити той доказва, че анимизмът е една особена, самостойна природна сила или енергия, която не бива да се смесва с другите физически сили като топлина, светлина, електричество, магнетизъм и, привеждайки опитите на Durwllle според съчинението му „Die Physix des Animal – Magnetismus", доказва анимистичните феномени и обяснява ред явления, необяснени дотогава, като определя в закони действията и трансформациите на тази сила, като формулира основните закони на поляризацията и взаимодействието на същата и, в зависимост от източника на нейната проява, нарича тази сила човешки анимизъм, животински, растителен, минерален, магнитен, електричен, химически, звуков и пр. анимизъм. В една следваща статия може да се върнем и разгледаме по-обстойно различните трансформации на движението, топлината, електричеството и магнетизма със съответните физиологични прояви у човека, обяснени в светлината на горната теория на анимизма. А. de K.
към текста >>
25.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ще взема няколко примера: окултизмът говори за етерно
тяло
, говори за ясновидство.
Дънов Който иска да работи съзнателно и разумно, трябва да има знание на законите и принципите, които лежат в основите на живота. Но тези познания можем да добием само при едно по-дълбоко изследване на действителността, Всъщност, що е окултизъм? Той всъщност е естествознание, разширение на естествознанието. Той стои на чиста опитна почва. Всичките му твърдения могат да се подложат на опит.
Ще взема няколко примера: окултизмът говори за етерно
тяло
, говори за ясновидство.
Но който иска, може да повтори опитите на Райхенбах и ще се увери в това . За неговите опити поне не се искат никакви инструменти. Друг пример: принципите на окултната медицина се прилагат с успех в клинико-терапевтическия институт в Щутгарт, а принципите на окултната педагогика в Свободното Валдорфско училище пак там. Който желае, може по чисто научен път да се доближи до окултизма. Всъщност днес всички почти науки са дошли до границата между видимия и невидимия свят.
към текста >>
Тези разумни същества работят, както в нашето
тяло
, така и в звездните системи.
Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция. Ангелската йерархия взема голямо участие в това. Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия. Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества. Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето, въздуха, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да живеем и да се развиваме.
Тези разумни същества работят, както в нашето
тяло
, така и в звездните системи.
Ние бихме ли могли да съществуваме даже една минута, ако не бяха усилията на ангелската йерархия, която дирижира силите, които работят в нашето тяло . Взаимопомощта е великия закон, върху който се крепи животът на вселената. В небето царува следният закон: по-висшите, по-напредналите служат на по-долните и то не по задължение, а от любов. Всъщност, в тяхната дейност се проявява Бог. Те са изпълнители на божествения план на развитието.
към текста >>
Ние бихме ли могли да съществуваме даже една минута, ако не бяха усилията на ангелската йерархия, която дирижира силите, които работят в нашето
тяло
.
Ангелската йерархия взема голямо участие в това. Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия. Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества. Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето, въздуха, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да живеем и да се развиваме. Тези разумни същества работят, както в нашето тяло, така и в звездните системи.
Ние бихме ли могли да съществуваме даже една минута, ако не бяха усилията на ангелската йерархия, която дирижира силите, които работят в нашето
тяло
.
Взаимопомощта е великия закон, върху който се крепи животът на вселената. В небето царува следният закон: по-висшите, по-напредналите служат на по-долните и то не по задължение, а от любов. Всъщност, в тяхната дейност се проявява Бог. Те са изпълнители на божествения план на развитието. Можем сегиз-тогиз да се изолираме от външния живот временно, да влезем вътре в нас си, но не за да останем сами, а за да влезем във връзка със света, който е над нашия, с божествения свят.
към текста >>
И това чувство трябва да се развие чрез възпитанието и то непременно във втория период – периода на развитието на етерното
тяло
.
Ти ще бъдеш най-активен, но пак ще имаш абсолютно доверие в любовта и мъдростта на Бога. Друго едно чувство, което ученикът трябва да развие у себе си – това е благоговението. В хората трябва да търси добри черти, достойни за благоговение. Защо споменавам за благоговението? Когато благоговеем към някого, ние се свързваме с него.
И това чувство трябва да се развие чрез възпитанието и то непременно във втория период – периода на развитието на етерното
тяло
.
Днешните педагози малко внимание обръщат на тези работи. Те не обръщат внимание на онези нежни цветенца в детската душа и те заглъхват. А какви творчески сили се събуждат в детската душа, която е преживяла благоговението през втория възпитателен период! Днешната педагогика не нае законите на детското развитие, не знае дълбоките сили, дремещи в детската душа и начина на тяхното събуждане. Който чувствува любов и благодарност към Бога, той вече знае молитвата.
към текста >>
Но той не искал да умре в затвора, за да не остане
тялото
му за дисекция на студентите.
За да поясним това, нека почнем малко по-отдалеч. Мисълта е сила. Нека вземем един-два примера за пояснение. В едно съчинение по психологически въпроси срещнах следния пример: един беден затворник бил крайно болен и лекарите се произнесли, че той ще умре още веднага. Болният знаел това.
Но той не искал да умре в затвора, за да не остане
тялото
му за дисекция на студентите.
И той, макар и крайно слаб, останал жив. Оставало още 2 месеца за освобождението му. Изтича срока, той излиза от затвора и на другия ден умира. Друг пример: в една стая 20 години, да кажем, лежи парализиран. Той умира, стаята се очиства добре, премебилира се и ти влизаш в нея, без да знаеш за болния.
към текста >>
Нека видим, какви промени стават с човешката аура (невидимите тела, които проникват физичното
тяло
).
Изтича срока, той излиза от затвора и на другия ден умира. Друг пример: в една стая 20 години, да кажем, лежи парализиран. Той умира, стаята се очиства добре, премебилира се и ти влизаш в нея, без да знаеш за болния. Веднага ще почувствуваш понижено настроение, като че ли нещо те притиска. Ти си доловил нещо от мрачните мисли, с които е проживял тук болния в течение на 20 години.
Нека видим, какви промени стават с човешката аура (невидимите тела, които проникват физичното
тяло
).
Всяко душевно качество съответствува на известен цвят в аурата. Аурата можем да вземем като мерило за степента на човешкия растеж. Когато човек преживява силно някоя мисъл, чувство, желание и пр., то всички постоянни цветове в аурата като че ли изчезват и тя се изпълва почти цялата с онзи цвят, който съответствува на даденото преживяване. Когато после човек дойде в нормалното си спокойно състояние, постоянната аура пак се възстановява. Но дали постоянната аура преди и след това преживяване е напълно еднаква?
към текста >>
Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното
тяло
почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното
тяло
постепенно се е организирало в течение на своята еволюция.
Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове.
Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното
тяло
почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното
тяло
постепенно се е организирало в течение на своята еволюция.
По-рано астралното тяло не е било добре организирано, органите му не са били добре развити. При молитвата става организирането на ясновидските органи, които по-рано са били недоразвити и неактивни. По-после същото става и с етерното тяло. Но някой ще каже: Бог не знае ли от какво имате нужда, че трябва да му се молите? Той знае, но пак трябва да му се молим.
към текста >>
По-рано астралното
тяло
не е било добре организирано, органите му не са били добре развити.
Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове. Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция.
По-рано астралното
тяло
не е било добре организирано, органите му не са били добре развити.
При молитвата става организирането на ясновидските органи, които по-рано са били недоразвити и неактивни. По-после същото става и с етерното тяло. Но някой ще каже: Бог не знае ли от какво имате нужда, че трябва да му се молите? Той знае, но пак трябва да му се молим. Защо да имаме благодарност към Бога?
към текста >>
По-после същото става и с етерното
тяло
.
Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове. Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция. По-рано астралното тяло не е било добре организирано, органите му не са били добре развити. При молитвата става организирането на ясновидските органи, които по-рано са били недоразвити и неактивни.
По-после същото става и с етерното
тяло
.
Но някой ще каже: Бог не знае ли от какво имате нужда, че трябва да му се молите? Той знае, но пак трябва да му се молим. Защо да имаме благодарност към Бога? На Бога нашата благодарност сама по себе си не му трябва. Той живее в пълнота и без нашата благодарност.
към текста >>
Г-н Дънов прави следното сравнение: ако откъснем ръката от
тялото
, тя изгубва всякакво значение, тя изгубва смисъла на съществуванието си.
В окултизма има важен закон, който гласи: „Каквото има горе, има го и долу." Горното важи и за духовните неща. Бог постоянно изпраща висши духовни енергии, които слизат и блъскат върху нашата душа; последната ги отминава безчувствено, понеже не е в хармония с тях и тогаз ги възприема. Тогаз именно душата ни става струната „ла" на пианото и затова става възприемчива към силите, които постояло идат от Бога. Значи, чрез молитвата човешката душа се свързва с Бога. А трябва да се свържем с Бога, за да се прояви Той чрез нас.
Г-н Дънов прави следното сравнение: ако откъснем ръката от
тялото
, тя изгубва всякакво значение, тя изгубва смисъла на съществуванието си.
Тя има смисъл и значение, когато е свързана с тялото. В посланието на ап. Яков, гл. 5. ст. 16 се казва: Голяма сила има усърдната молитва на праведния.
към текста >>
Тя има смисъл и значение, когато е свързана с
тялото
.
Бог постоянно изпраща висши духовни енергии, които слизат и блъскат върху нашата душа; последната ги отминава безчувствено, понеже не е в хармония с тях и тогаз ги възприема. Тогаз именно душата ни става струната „ла" на пианото и затова става възприемчива към силите, които постояло идат от Бога. Значи, чрез молитвата човешката душа се свързва с Бога. А трябва да се свържем с Бога, за да се прояви Той чрез нас. Г-н Дънов прави следното сравнение: ако откъснем ръката от тялото, тя изгубва всякакво значение, тя изгубва смисъла на съществуванието си.
Тя има смисъл и значение, когато е свързана с
тялото
.
В посланието на ап. Яков, гл. 5. ст. 16 се казва: Голяма сила има усърдната молитва на праведния. Човек колкото е по-чист, толкоз по-силно действуваща е неговата молитва.
към текста >>
26.
МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Такава органическа материя животните не могат да образуват в своето
тяло
, затова те я вземат готова, образувана от растенията.
В тоя тъй важен процес за всички същества на земята, наречен асимилация, се намира връзката между слънчевата светлина и неорганическите материали на земята и живите организми. Опитите показват много ясно, че при липса на светлина асимилация не може да стане в растенията и поддържане на живота при всички организми следователно става невъзможно. Енергията, необходима да се извърши тоя процес се взема от слънчевата светлина. Образуваната по тоя начин органическа материя има две свои характерни черти: съдържа елемента С и може да изгаря в организмите на живите същества, като отделя топлина, сиреч енергия, необходима за всички останали функции на организмите. Тая органическа материя служи не само като източник на енергия, но още като пластичен материал, от който организмите съграждат своите клетки и оттук своите тела.
Такава органическа материя животните не могат да образуват в своето
тяло
, затова те я вземат готова, образувана от растенията.
Тревопасните животни я получават от своята растителна храна, а месоядните животни – от тревопасните. По такъв начин и животните, включително и човекът, получават посредством своята храна, както енергетичен, тъй и пластичен материал. От тук – и зависимостта, която съществува между нашия живот, растенията земята и слънцето. Всъщност, крайният изходен пункт на нашия живот е слънцето. От него е дошла земята, от него е дошла енергията, от него са дошли възможностите за нашия живот.
към текста >>
Това е област, имаща огромно влияние не само върху неговото физическо
тяло
, но и в целия му вътрешен мир.
От него е дошла земята, от него е дошла енергията, от него са дошли възможностите за нашия живот. Деца сме ние на слънцето, защото то ни откърмя в изобилие и възраства ни в щедрост. II Изяснено веднъж значението на храната като енергетичен и пластичен материал за всички организми, остава да се изтъкнат още някои вторични особености, също тъй много важни, отнасящи се до самата храни на човека. Въпросът е важен не само от научна гледна точка, но представлява съществена част и за окултните проучвания. Храненето за един окултен ученик е една много важна страна от неговия живот.
Това е област, имаща огромно влияние не само върху неговото физическо
тяло
, но и в целия му вътрешен мир.
Колкото за съвременните хора, те обичат да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин. Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек. За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа. И привеждайки за пример себе си, ми казваше: „През всичкото време на моето гладуване, аз мислех само за едно: че съм гладен. И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен.
към текста >>
Известно е, че някои храни имат отношения към мозъчната дейност на човека, други храни имат отношение към кръвоносната и сърдечна дейност, трети храни имат чисто психологическо влияние, други се отнасят по специално към костната система или към храносмилателната система и пр.. Изобщо, едни храни имат отношение към
тялото
, а други имат повече влияние към характера и психиката на индивида.
И в тоя път е необходимо да бъдат насочени бъдещите изучавания. Съвременните учени изучаваха различните храни в енергетично отношение. Днес се знае за много храни, какви химически елементи съдържат, колко енергия ще се получи от изгарянето в организма на дадено количество от известна храна и пр. Всичко това е доста добре изучено. Но има една страна на въпроса, която се отнася не толкова до количеството на енергията, колкото и до нейния вид.
Известно е, че някои храни имат отношения към мозъчната дейност на човека, други храни имат отношение към кръвоносната и сърдечна дейност, трети храни имат чисто психологическо влияние, други се отнасят по специално към костната система или към храносмилателната система и пр.. Изобщо, едни храни имат отношение към
тялото
, а други имат повече влияние към характера и психиката на индивида.
Едни хора са по-податливи на такова едно влияние на храната, други – с по-груба конструкция (телесна и душевна) – по-слабо. На това свойство на известни храни или треви или химикали се базира съвременната медикаментозна терапия на медицината. Има известни лекарства, треви или храни поети от организма през храносмилателния канал отправят своето действие не върху цялото тяло, а само върху известен орган или система. Така напр. листата на растението Digitalis оказват благотворен ефект върху сърцето.
към текста >>
Има известни лекарства, треви или храни поети от организма през храносмилателния канал отправят своето действие не върху цялото
тяло
, а само върху известен орган или система.
Всичко това е доста добре изучено. Но има една страна на въпроса, която се отнася не толкова до количеството на енергията, колкото и до нейния вид. Известно е, че някои храни имат отношения към мозъчната дейност на човека, други храни имат отношение към кръвоносната и сърдечна дейност, трети храни имат чисто психологическо влияние, други се отнасят по специално към костната система или към храносмилателната система и пр.. Изобщо, едни храни имат отношение към тялото, а други имат повече влияние към характера и психиката на индивида. Едни хора са по-податливи на такова едно влияние на храната, други – с по-груба конструкция (телесна и душевна) – по-слабо. На това свойство на известни храни или треви или химикали се базира съвременната медикаментозна терапия на медицината.
Има известни лекарства, треви или храни поети от организма през храносмилателния канал отправят своето действие не върху цялото
тяло
, а само върху известен орган или система.
Така напр. листата на растението Digitalis оказват благотворен ефект върху сърцето. Морфинът действува на нервната система, стрихнинът – на гръбначният мозък, сублимата – на бъбреците и пр.. Независимо от характера на дадена храна, тук играе съществена роля и количеството. Има известни храни, както и медикаменти, взети в по-голямо количество, не само че са вредни, но и много опасни за живота. Напр. стрихнинът в доза 0'001 има лечебно свойство, но взето в доза 0'01 причинява смърт.
към текста >>
27.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В това капитално съчинение е проучено влиянието на природните сили върху движението на пръчката, измененията на тези движения, причинени от времето, температурата, от сезона, магнетичното напрежение, човешкото
тяло
като проводник на тия „изтичания", влиянието на металите, слънцето, коприната, дневните часове, атмосферното електричество и пр.
– Едно мнение на какавиди, които не могат да отрекат новото, но не смеят и да го приемат, защото тогава ще трябва да мислят повече, по-силно и по-дълбоко, отколкото са свикнали... Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките. В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях. Във Франция не е тъй – там официалното признание е от голямо обществено значение и няколко благородници работят през новите времена за това признаване. Граф де Тристан след 20-годишни изучвания и изследвания върху пръчката излиза в 1826 год. с книга, характерно озаглавена със знаменитите думи на Галилей „И все пак тя се върти".
В това капитално съчинение е проучено влиянието на природните сили върху движението на пръчката, измененията на тези движения, причинени от времето, температурата, от сезона, магнетичното напрежение, човешкото
тяло
като проводник на тия „изтичания", влиянието на металите, слънцето, коприната, дневните часове, атмосферното електричество и пр.
Неговият замък е бил превърнат в едно широко опитно поле, в което стъпка по стъпка търпеливо са били проучвани условията за проявлението на тази странна сила, която движи пръчката. Неговият племенник и помощник барон Маргю, наследил уменията му, продължава изучаванията и наблюденията за изравняване на тези силови потенциали, условията, при които те могат да се улавят, поляризацията на симетрично ориентирани тела и пр. Неговите наблюдения са правени повече в лаборатория и носят всичката прецизност, която е могъл да допише един търпелив учен, работил няколко десетки години. Френската академия на науките е била заставена отново да си каже мнението. Голяма комисия е „проучвала" съчинението и най-после го оставили на председателя учения Бабине, той – на секретаря си Шефроил, а последният не е признавал друга сила на движение, освен човешкото желание, понеже лично той нямал тия качества: да се движи пръчката в ръцете му!
към текста >>
Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до
тялото
и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца.
Употребявали са и други дървета, освен леската, а за специални изследвания сега употребяват металически с разни форми, понякога и магнетизирани. Като материал за металическите пръчки се употребява меко желязо, стомана закалена, никел поляризиран, електролитична мед, чисто сребро, мелхиор, стомана тунгстенова и стоманени плоски пружини. За по-точни изследвания се употребяват напоследък различно боядисани пръчки с по-малък размер (около 30 см. дължина) или правени от китови банели. Освен това, употребявали са се и бастуни, малко изкривени или пък пергелообразни уреди, към които по-късно са добавили и кръгови подразделение на градуси.
Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до
тялото
и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца.
Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия.
към текста >>
7.Във всяко сложно
тяло
всякога вибрират едни главни вълни в унисон с атомите на простото
тяло
, което доминира в състава и второстепенните вълни в унисон с атомите на другите прости тела, които влизат в сложното
тяло
или в унисон с комбинираните молекулярни трептения на същите тела.
2.Атомите представляват кондензиран етер – или по-скоро електромагнитни сгъстявания. 3.Всеки атом се състои от едно ядро и електрони около него, трепти и докарва в синтонически трептения околните среди. 4.Трептящият по такъв начин етер образува едно поле на вибрации, което заобикаля предметите (една подземна вода, подземен поток и пр.) В това вибрационно поле се намират по-сгъстени части, наречени вибрационни повърхности, с които именно като дойде в контакт пръчката, започва да се движи. 5.Тази вибрационна повърхност трепти в унисон със самия атом или материята, която придружава атома. 6.Големината на трептението на атома е в зависимост от сгъстяването на етера в същия атом; на всеки градус на съставяне, което ние характеризираме с атомното тегло, отговаря особено движение (вибрации) – това, което ни дава възможността да определим атомното тегло от големината на вибрациите.
7.Във всяко сложно
тяло
всякога вибрират едни главни вълни в унисон с атомите на простото
тяло
, което доминира в състава и второстепенните вълни в унисон с атомите на другите прости тела, които влизат в сложното
тяло
или в унисон с комбинираните молекулярни трептения на същите тела.
8.За разследване и за разграничение на главните от второстепенните вълни си служат със специални детектори (откривачи) на класирането и от друга страна с детектори на идентичността. За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани. Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр. Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа. От това става ясно, че анализът на телата може да бъде направен и чрез физически процеси, посредством познаване вибрациите на основните тела или по закона за тъй наречените неподобни или несъответни вибрации.
към текста >>
Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично
тяло
и пр.
5.Тази вибрационна повърхност трепти в унисон със самия атом или материята, която придружава атома. 6.Големината на трептението на атома е в зависимост от сгъстяването на етера в същия атом; на всеки градус на съставяне, което ние характеризираме с атомното тегло, отговаря особено движение (вибрации) – това, което ни дава възможността да определим атомното тегло от големината на вибрациите. 7.Във всяко сложно тяло всякога вибрират едни главни вълни в унисон с атомите на простото тяло, което доминира в състава и второстепенните вълни в унисон с атомите на другите прости тела, които влизат в сложното тяло или в унисон с комбинираните молекулярни трептения на същите тела. 8.За разследване и за разграничение на главните от второстепенните вълни си служат със специални детектори (откривачи) на класирането и от друга страна с детектори на идентичността. За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани.
Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично
тяло
и пр.
Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа. От това става ясно, че анализът на телата може да бъде направен и чрез физически процеси, посредством познаване вибрациите на основните тела или по закона за тъй наречените неподобни или несъответни вибрации. Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката. От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака.
към текста >>
Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно
тяло
се явява крайно деликатна работа.
6.Големината на трептението на атома е в зависимост от сгъстяването на етера в същия атом; на всеки градус на съставяне, което ние характеризираме с атомното тегло, отговаря особено движение (вибрации) – това, което ни дава възможността да определим атомното тегло от големината на вибрациите. 7.Във всяко сложно тяло всякога вибрират едни главни вълни в унисон с атомите на простото тяло, което доминира в състава и второстепенните вълни в унисон с атомите на другите прости тела, които влизат в сложното тяло или в унисон с комбинираните молекулярни трептения на същите тела. 8.За разследване и за разграничение на главните от второстепенните вълни си служат със специални детектори (откривачи) на класирането и от друга страна с детектори на идентичността. За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани. Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр.
Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно
тяло
се явява крайно деликатна работа.
От това става ясно, че анализът на телата може да бъде направен и чрез физически процеси, посредством познаване вибрациите на основните тела или по закона за тъй наречените неподобни или несъответни вибрации. Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката. От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака. Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на тялото и може да бъде констатиран.
към текста >>
От опитите се вадят заключения, че чрез
тялото
на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр.
За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани. Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр. Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа. От това става ясно, че анализът на телата може да бъде направен и чрез физически процеси, посредством познаване вибрациите на основните тела или по закона за тъй наречените неподобни или несъответни вибрации. Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката.
От опитите се вадят заключения, че чрез
тялото
на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр.
се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака. Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на тялото и може да бъде констатиран. Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха. При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката. По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност.
към текста >>
Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на
тялото
и може да бъде констатиран.
Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа. От това става ясно, че анализът на телата може да бъде направен и чрез физически процеси, посредством познаване вибрациите на основните тела или по закона за тъй наречените неподобни или несъответни вибрации. Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката. От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака.
Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на
тялото
и може да бъде констатиран.
Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха. При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката. По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения.
към текста >>
Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко
тяло
е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.).
във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.). При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина. Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко .
Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко
тяло
е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.).
За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса. На принципа на пръчката бяха построени специални уреди (магнитометри и телефон чрез земята (Thelephon par sol), които водят началото от войната и после послужиха и за изследване на руди. Напоследък се опитват и радиоапарати, в които с помощта на влачеща антена (вариращо) съпротивление се опитват да определят състава на почвата. Но всякога малката „магическа" пръчка си е останала онзи точен и не сложен уред, който дава най-добри резултати. Нека споменем за някои случаи.
към текста >>
Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко
тяло
.
* От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят. Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно.
Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко
тяло
.
към текста >>
28.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Любовта е слънцето, което милва нейното бисерно
тяло
и играе по златокъдрите ù власи.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ ПРОЛОГ: КРАСОТАТА Богинята на всички изкуства е красотата; тя лее златно трепно обаяние и притиска в сладка омая душата, а любовта е, която им дава живот. Всички изкуства служат на своята богиня и кичат нозете ù с гирлянди от свежи цветя.
Любовта е слънцето, което милва нейното бисерно
тяло
и играе по златокъдрите ù власи.
Хиляди погледи дирят тая малка богиня, защото тя е идеал на всички изкуства. Поетът плете от нишките на слънчевите лъчи топли песни, музикантът лее чудни звуци от своята среброструнна лира, а художникът рисува млада царица с диадема от брилянтни звезди. Всички и всичко служи на тая малка богиня – красотата. Птичките пеят химни за нея, цветята ù поднасят своята благоуханна усмивка, а сърцата копнеят по нея. Но има една чудна красота, която царствува над всички земни красоти.
към текста >>
Тогава нейните дружки изплитали за нея чудни одежди от звездни лъчи, накичвали нейното
тяло
с цветя и всяка от тях я дарявала със скъпи дарове, които трябвало да носи в новия свят, гдето отивала да царствува.
Птичките запявали химни и трепкали с криле високо по небето и радост изпълвала сърцата на човеците. Защото тяхната дева им се усмихвала, тяхното слънце ги гледало из дълбочините на небето. Всяка дева била душата на всички живи същества, които обитавали в една от тези далечни земи. Но тихата нощ неусетно протичала и пак настъпвал мъчителен ден – вечни били дните в царството на девите, защото докато настъпи нова нощ, изтичал един век. Когато някоя от тия деви достигала своята зряла възраст, невидими ръце разкъсвали връзките, които я свързвали с родната земя и ней израствали ефирни криле – тя ставала свободна.
Тогава нейните дружки изплитали за нея чудни одежди от звездни лъчи, накичвали нейното
тяло
с цветя и всяка от тях я дарявала със скъпи дарове, които трябвало да носи в новия свят, гдето отивала да царствува.
Песни на радост летели по всички страни из тяхното царство, защото една от техните дружки става волна и щяла да иде да изгрее като слънце в душите на милиони същества, които очаквали с трепет своята богиня. И в уречената нощ тя се прощавала със своите сестри, разпервала ефирни криле и литвала с бързината на мисълта из безкрайната шир на небето, сияеща от радост. Така тя летяла от слънце до слънце. Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия слънца, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето. Тя не била вече глуха, светлината ставала за нея музика и музиката – светлина – в тази музика и светлина, тя долавяла живота на различните същества, които обитават тия светове.
към текста >>
29.
Правият път на живота
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Но, ако може да се намери някакво
тяло
– твърдо или течно, минерално или растително — което да предизвика разлагането на водата при обикновена температура, с други думи, ако може да се открие един подходящ катализатор — замисълът на големия химик ще бъде осъществен.
А сместа от тия газове има значителна двигателна сила. Поставим ли тази смес в мотор, той ще започне да се движи с голяма бързина. И ако до сега водата не е била използувана за тази цел, причината е, че тя се мъчно разлага. Разлагането ù, както се знае, става или по електролитен път, или като се подложи на голямо налягане и при висока температура 1200°. А това е и скъпо и непрактично.
Но, ако може да се намери някакво
тяло
– твърдо или течно, минерално или растително — което да предизвика разлагането на водата при обикновена температура, с други думи, ако може да се открие един подходящ катализатор — замисълът на големия химик ще бъде осъществен.
И Шарл Янри, който твърди, че този катализатор на водата без друго съществува в природата, насочва своите усилия да го открие. Тогава разлагането на водата в експлозивен газ при ниска температура ще се осъществи, а заедно с това и водните мотори, които ще се движат без пушек, без мирис и без големи разноски. Из „Le Voile d'Jsis" Получихме в редакцията Италианското списание за духовни науки: Luce е Ombra. (Светлина и тъмнина) което се издава в Рим Via Varese № 4 и съществува вече 25 години. Списанието разглежда принципиално въпроси по спиритизма и е много добре редактирано.
към текста >>
Именно на такива хора, спиритизмът дава първите лъчи на светлина и надежда — доказателства, че човек има душа, която не умира, а живее съзнателен живот и след смъртта на
тялото
.
(Светлина и тъмнина) което се издава в Рим Via Varese № 4 и съществува вече 25 години. Списанието разглежда принципиално въпроси по спиритизма и е много добре редактирано. Както и други няколко списания по окултните науки и спиритизма, то има за задача да разпространява истината за безсмъртието на душата. В Италия интелигенцията почна отдавна да се съмнява в догмите и в Бога на официалната църква. И така хората стават индиферентни към живота без идеал, съмняват се във всичко, мислят за смъртта като за нещо страшно, неопределено, черно.
Именно на такива хора, спиритизмът дава първите лъчи на светлина и надежда — доказателства, че човек има душа, която не умира, а живее съзнателен живот и след смъртта на
тялото
.
Така те получават нов подтик към чист и смислен живот. Почват да се интересуват от задгробния мир, да изучават теософията, окултизма и пр. Многобройни духовни спиритически и полуокултни списания в Италия вършат грамадна подготвителна работа за духовния напредък на душите, които търсят истината.
към текста >>
30.
Противоречията в света – П. Пампоров
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Човек расте първом физически, развива се неговото
тяло
, а след това започва неговия умствен растеж, който можем да уподобим на растежа на клонете.
По-рано то е припкало навсякъде по-полето свободно, а сега се ограничава в една малка стая. И първото ограничение това е търпението. Когато дървото пусне своите корени в почвата, то започва с търпението. И както корените дават стабилност на дървото, така и търпението у човека дава стабилност в развитието на неговия живот. Второто положение, което човек при тази обстановка може да научи, това е да добие самоувереност в себе си, че той може да расте нагоре и надолу, както корените се спущат към центъра на земята и както клоните се издигат нагоре към центъра на слънцето.
Човек расте първом физически, развива се неговото
тяло
, а след това започва неговия умствен растеж, който можем да уподобим на растежа на клонете.
Трябва да се развие тялото, за да се развие и главата (мозъкът) И има едно съответствие между силите на тялото и силите на ума. Колкото силите на тялото са по-богати, толкова по-богати са и силите на ума. Колкото соковете на тялото са по изобилни, толкова по-изобилни са и соковете на ума. И ние имаме в тялото кръвта, която отива отдолу нагоре по целия организъм, а в главата имаме живата мозъчна енергия (електричество и магнетизъм), която слиза по нервната система, обхваща целия организъм и разпределя съразмерно кръвта, за може да работи човек свободно. Търпението е базата върху която изниква самоувереността и върху самоувереността се гради вярата.
към текста >>
Трябва да се развие
тялото
, за да се развие и главата (мозъкът) И има едно съответствие между силите на
тялото
и силите на ума.
И първото ограничение това е търпението. Когато дървото пусне своите корени в почвата, то започва с търпението. И както корените дават стабилност на дървото, така и търпението у човека дава стабилност в развитието на неговия живот. Второто положение, което човек при тази обстановка може да научи, това е да добие самоувереност в себе си, че той може да расте нагоре и надолу, както корените се спущат към центъра на земята и както клоните се издигат нагоре към центъра на слънцето. Човек расте първом физически, развива се неговото тяло, а след това започва неговия умствен растеж, който можем да уподобим на растежа на клонете.
Трябва да се развие
тялото
, за да се развие и главата (мозъкът) И има едно съответствие между силите на
тялото
и силите на ума.
Колкото силите на тялото са по-богати, толкова по-богати са и силите на ума. Колкото соковете на тялото са по изобилни, толкова по-изобилни са и соковете на ума. И ние имаме в тялото кръвта, която отива отдолу нагоре по целия организъм, а в главата имаме живата мозъчна енергия (електричество и магнетизъм), която слиза по нервната система, обхваща целия организъм и разпределя съразмерно кръвта, за може да работи човек свободно. Търпението е базата върху която изниква самоувереността и върху самоувереността се гради вярата. А вярата е разумната основа за правилното проявление на живота и към себе си, и към ближните, и към Бога.
към текста >>
Колкото силите на
тялото
са по-богати, толкова по-богати са и силите на ума.
Когато дървото пусне своите корени в почвата, то започва с търпението. И както корените дават стабилност на дървото, така и търпението у човека дава стабилност в развитието на неговия живот. Второто положение, което човек при тази обстановка може да научи, това е да добие самоувереност в себе си, че той може да расте нагоре и надолу, както корените се спущат към центъра на земята и както клоните се издигат нагоре към центъра на слънцето. Човек расте първом физически, развива се неговото тяло, а след това започва неговия умствен растеж, който можем да уподобим на растежа на клонете. Трябва да се развие тялото, за да се развие и главата (мозъкът) И има едно съответствие между силите на тялото и силите на ума.
Колкото силите на
тялото
са по-богати, толкова по-богати са и силите на ума.
Колкото соковете на тялото са по изобилни, толкова по-изобилни са и соковете на ума. И ние имаме в тялото кръвта, която отива отдолу нагоре по целия организъм, а в главата имаме живата мозъчна енергия (електричество и магнетизъм), която слиза по нервната система, обхваща целия организъм и разпределя съразмерно кръвта, за може да работи човек свободно. Търпението е базата върху която изниква самоувереността и върху самоувереността се гради вярата. А вярата е разумната основа за правилното проявление на живота и към себе си, и към ближните, и към Бога.
към текста >>
Колкото соковете на
тялото
са по изобилни, толкова по-изобилни са и соковете на ума.
И както корените дават стабилност на дървото, така и търпението у човека дава стабилност в развитието на неговия живот. Второто положение, което човек при тази обстановка може да научи, това е да добие самоувереност в себе си, че той може да расте нагоре и надолу, както корените се спущат към центъра на земята и както клоните се издигат нагоре към центъра на слънцето. Човек расте първом физически, развива се неговото тяло, а след това започва неговия умствен растеж, който можем да уподобим на растежа на клонете. Трябва да се развие тялото, за да се развие и главата (мозъкът) И има едно съответствие между силите на тялото и силите на ума. Колкото силите на тялото са по-богати, толкова по-богати са и силите на ума.
Колкото соковете на
тялото
са по изобилни, толкова по-изобилни са и соковете на ума.
И ние имаме в тялото кръвта, която отива отдолу нагоре по целия организъм, а в главата имаме живата мозъчна енергия (електричество и магнетизъм), която слиза по нервната система, обхваща целия организъм и разпределя съразмерно кръвта, за може да работи човек свободно. Търпението е базата върху която изниква самоувереността и върху самоувереността се гради вярата. А вярата е разумната основа за правилното проявление на живота и към себе си, и към ближните, и към Бога.
към текста >>
И ние имаме в
тялото
кръвта, която отива отдолу нагоре по целия организъм, а в главата имаме живата мозъчна енергия (електричество и магнетизъм), която слиза по нервната система, обхваща целия организъм и разпределя съразмерно кръвта, за може да работи човек свободно.
Второто положение, което човек при тази обстановка може да научи, това е да добие самоувереност в себе си, че той може да расте нагоре и надолу, както корените се спущат към центъра на земята и както клоните се издигат нагоре към центъра на слънцето. Човек расте първом физически, развива се неговото тяло, а след това започва неговия умствен растеж, който можем да уподобим на растежа на клонете. Трябва да се развие тялото, за да се развие и главата (мозъкът) И има едно съответствие между силите на тялото и силите на ума. Колкото силите на тялото са по-богати, толкова по-богати са и силите на ума. Колкото соковете на тялото са по изобилни, толкова по-изобилни са и соковете на ума.
И ние имаме в
тялото
кръвта, която отива отдолу нагоре по целия организъм, а в главата имаме живата мозъчна енергия (електричество и магнетизъм), която слиза по нервната система, обхваща целия организъм и разпределя съразмерно кръвта, за може да работи човек свободно.
Търпението е базата върху която изниква самоувереността и върху самоувереността се гради вярата. А вярата е разумната основа за правилното проявление на живота и към себе си, и към ближните, и към Бога.
към текста >>
31.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Само тогава човек намира себе си, познава същността на своето същество, която не е ни във физическото
тяло
, ни в ума – а в онази разумна сила и светлина, която се проявява в мисли, чувства и действия.
В развитието на човешкото съзнание може би тези форми на личен и народен егоизъм, на лично и групово обособяване да са били необходими и да са имали известен смисъл. Може би в миналото да са били нужни – но днес човешкото съзнание вече надраства тези форми; понеже страданията на живота го заставят да признае, че стремежите на разумното същество не могат да се постигнат в тези форми на лично, семейно, народно отделяне, обособяване, осигуряване и водене борба с другите личности, семейства и народи. Човешкото съзнание встъпва в третата фаза на своето развитие, във фазата на пеперудата, която е пробила пашкула, изхвръкнала е – следователно, избавила се е от всички ограничения на какавидата в пашкула и се радва на светлината, простора и свободното движение. Така и в човека се пробужда вече космическото, мировото съзнание – човек съзнава, че животът не е само в неговата личност; нито само в неговото семейство, в неговата класа или в неговия народ, а че животът е един във всичко живо – в всички хора и във всички същества, само че се проявява в разни степени, в разни форми, цветове и тонове – в едно дивно разнообразие, което именно създава мировата хармония и красота. И главното човек разбира, че истината за смисъла за назначението на човешкия живот, което умът на човека търси, че красотата, хармонията, за която жадува човешкото сърце, че благото и радостта, които реализира човешката воля, са възможни само тогава, когато човек разшири своята любов към всичко живо, когато обгърне с нея не само своя народ, не само човечеството, а цялата природа – цялата вселена.
Само тогава човек намира себе си, познава същността на своето същество, която не е ни във физическото
тяло
, ни в ума – а в онази разумна сила и светлина, която се проявява в мисли, чувства и действия.
Всъщност противоречия няма. Противоречията се раждат само от неправилното отъждествяване на живота с формите, в които той се проявява. Животът се проявява в мисли, чувства, действия, но той не е нито мисли, нито чувства, нито воля, а нещо което обгръща и трите в себе си, нещо което е над тях, нещо реално и вечно. В съвременния живот, ние виждаме противоречия навсякъде: противоречия в живота на личността, на семейството, на класите, народите и човечеството. Говори се за класови социални противоречия, за международни противоречия.
към текста >>
Никакъв свободен и радостен живот не е възможен, докато човек не разшири своето съзнание и своята лобов към всички живи същества, докато не познае себе си като разумна светлина, а не като физическо
тяло
само, докато не познае единството на цялата вселена, единният живот.
ражда се за новия, свободния живот – изпълнен със светлина, красота и радост – тогава всички противоречия изчезват – всички социални и международни противоречия за възродените човеци, изчезват също тъй, както и за пеперудата изчезват всички ограничения, които е създавал дотогава пашкула. Днес има много хора, едно голямо социално движение, което чрез насилие и социална революция иска да разреши противоречията в соц. и международния живот. Това е все същото да искаме да накараме какавидата да стане пеперуда. Но това е невъзможно.
Никакъв свободен и радостен живот не е възможен, докато човек не разшири своето съзнание и своята лобов към всички живи същества, докато не познае себе си като разумна светлина, а не като физическо
тяло
само, докато не познае единството на цялата вселена, единният живот.
Изобщо всички социални учения, които с насилие искат да преустроят съвременното общество почиват на положението, че битието определя съзнанието и че съзнанието само по себе си е в пълна зависимост от условията. По този начини те омаловажават значението на личността. Всъщност – онази разумна сила на живота, която се е проявила и се проявява у хората – тя е причина за всички форми, тя е създала философиите, религиите, науките изкуствата – всичко това е дело на човека. Е, добре, кое стои по-високо, делото или твореца който го е създал? И кой ще промени сегашните форми на живота, ако не пак онази разумна творческа сила, която във взаимодействие със средата (но не обусловена изцяло от нея, защото тя се подчинява на свои закони) – ще измени сегашното състояние и ще създаде нови форми?
към текста >>
32.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Често пъти тази дисхармония на душата се проявява и в
тялото
като болест или предразположение към болест.
Тогаз какво нещо е грях? Грехът е съзнателно нарушение на хармонията с висшите божествени закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на божествения живот. Тогаз човешката душа става невъзприемчива към висшите вибрации. Грехът значи е дисхармония. Естествено е, че като всяка дисхармония, докарва страдания.
Често пъти тази дисхармония на душата се проявява и в
тялото
като болест или предразположение към болест.
Любовта е най-висшият израз на хармонията. Разумен живот е само онзи, който е в съгласие със законите на живата природа. Така схваща окултизмът разумния живот. Това е един от основните принципи на окултизма. Трябва да се възстанови хармонията със законите на живата природа, за да се оправи живота, за да добие по висш смисъл.
към текста >>
Но за да се изучи анатомията на човека в пълнота, трябва да се изучат и по-висшите членове на човешкото естество и то така точно, както и физичното
тяло
.
„Всемирна летопис", год. III, книга 10. и в друга окултна литература. ИЗОБЩО ВЪРХУ ОКУЛТНАТА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Днешната медицина изучава много подробно анатомията на човека. Това е нужно.
Но за да се изучи анатомията на човека в пълнота, трябва да се изучат и по-висшите членове на човешкото естество и то така точно, както и физичното
тяло
.
И физиологията, която днес се изучава, е само част от физиологията на човешкия организъм. Знае ли напр. днешната физиология физиологичните процеси в етерното тяло, знае ли зависимостта между етерното и физичното тяло? А това е нужно да се знае не само от всеки медик, но и от всеки възпитател, па и от всеки човек, защото само така ще може съзнателно да се отнася към живота. Въпросите на днешната медицина не могат да се решат в тесни рамки.
към текста >>
днешната физиология физиологичните процеси в етерното
тяло
, знае ли зависимостта между етерното и физичното
тяло
?
ИЗОБЩО ВЪРХУ ОКУЛТНАТА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Днешната медицина изучава много подробно анатомията на човека. Това е нужно. Но за да се изучи анатомията на човека в пълнота, трябва да се изучат и по-висшите членове на човешкото естество и то така точно, както и физичното тяло. И физиологията, която днес се изучава, е само част от физиологията на човешкия организъм. Знае ли напр.
днешната физиология физиологичните процеси в етерното
тяло
, знае ли зависимостта между етерното и физичното
тяло
?
А това е нужно да се знае не само от всеки медик, но и от всеки възпитател, па и от всеки човек, защото само така ще може съзнателно да се отнася към живота. Въпросите на днешната медицина не могат да се решат в тесни рамки. Те са във връзка с въпросите на общия мироглед. Лекарят трябва да знае връзката между човека и цялата околна природа. Трябва да се изучат от окултно гледище строителните и разрушителни сили в организма.
към текста >>
Значи формата на
тялото
не е плод от съвкупността на клелите, но енергизмът е по-горния принцип, който създава и оформява органите.
Те са във връзка с въпросите на общия мироглед. Лекарят трябва да знае връзката между човека и цялата околна природа. Трябва да се изучат от окултно гледище строителните и разрушителни сили в организма. Ще дам само един малък пример, за де се състави понятие за строителните сили в организма. Xарисон е направил следния опит: у ларвата на Amblystoma левия крак присадил на дясната страна и тогаз левият крак се е видоизменил и станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употребление).
Значи формата на
тялото
не е плод от съвкупността на клелите, но енергизмът е по-горния принцип, който създава и оформява органите.
За онзи, който знае за етерното тяло на организма като архитект на физическото, е ясен горният опит на Харисон. Има и по-висши строителни сили в човека. Медицината требва да знае по-дълбоките сили, които са свързани с разните органи на тялото. Има закони, както физични, така и духовни. Нарушението, както на едните, така и на другите води към болести.
към текста >>
За онзи, който знае за етерното
тяло
на организма като архитект на физическото, е ясен горният опит на Харисон.
Лекарят трябва да знае връзката между човека и цялата околна природа. Трябва да се изучат от окултно гледище строителните и разрушителни сили в организма. Ще дам само един малък пример, за де се състави понятие за строителните сили в организма. Xарисон е направил следния опит: у ларвата на Amblystoma левия крак присадил на дясната страна и тогаз левият крак се е видоизменил и станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употребление). Значи формата на тялото не е плод от съвкупността на клелите, но енергизмът е по-горния принцип, който създава и оформява органите.
За онзи, който знае за етерното
тяло
на организма като архитект на физическото, е ясен горният опит на Харисон.
Има и по-висши строителни сили в човека. Медицината требва да знае по-дълбоките сили, които са свързани с разните органи на тялото. Има закони, както физични, така и духовни. Нарушението, както на едните, така и на другите води към болести. Окултната медицина хвърля светлина върху всички тези въпроси Нека вземем спането.
към текста >>
Медицината требва да знае по-дълбоките сили, които са свързани с разните органи на
тялото
.
Ще дам само един малък пример, за де се състави понятие за строителните сили в организма. Xарисон е направил следния опит: у ларвата на Amblystoma левия крак присадил на дясната страна и тогаз левият крак се е видоизменил и станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употребление). Значи формата на тялото не е плод от съвкупността на клелите, но енергизмът е по-горния принцип, който създава и оформява органите. За онзи, който знае за етерното тяло на организма като архитект на физическото, е ясен горният опит на Харисон. Има и по-висши строителни сили в човека.
Медицината требва да знае по-дълбоките сили, които са свързани с разните органи на
тялото
.
Има закони, както физични, така и духовни. Нарушението, както на едните, така и на другите води към болести. Окултната медицина хвърля светлина върху всички тези въпроси Нека вземем спането. Днешната наука няма дълбоко вникване в процесите на спането. И това е лесно обяснимо като се знае, че тя не познава целия човек.
към текста >>
Окултизмът изучава отношението между физичното и етерното
тяло
, както и тяхното отношение спрямо по-висшите тела по време на спане.
Нарушението, както на едните, така и на другите води към болести. Окултната медицина хвърля светлина върху всички тези въпроси Нека вземем спането. Днешната наука няма дълбоко вникване в процесите на спането. И това е лесно обяснимо като се знае, че тя не познава целия човек. Тя знае само външната страна на спането.
Окултизмът изучава отношението между физичното и етерното
тяло
, както и тяхното отношение спрямо по-висшите тела по време на спане.
Тези отношения се различават от същите отношения в будно състояние. Само по-дълбокото знание може да внесе светлина по този, както и по всичка други въпроси. Въпросът за спането от окултно гледище е обширен. Ще се огранича само с един пример. От изследванията на Райхенбах[4] и от други окултни изследвания се знае, че земята по отношение на ода е на север одо-отрицателна, а на юг – одо-положителна.
към текста >>
Но ясновидецът може ясно да чете тенденцията към тези движения в етерното му
тяло
.
Но това са само няколко примера от многото. Аз с тях искам да изтъкна само, какви ценни правила за разумно нареждане на живота можем да добием чрез по-дълбокото изследване законите на живата природа. ЕВРИТМИЯ Въз основа на окултното познание е турена основа и на едно ново изкуство „евритмия" Това е така нареченият „език чрез движения". Когато човек говори или мисли, често безсъзнателно извършва известни движения. Често той със своето съзнание задържа тези движения.
Но ясновидецът може ясно да чете тенденцията към тези движения в етерното му
тяло
.
Окултистът може да изучи връзката между известни идеи и известни движения. Това туря началото на така наречената евритмия, при която музика и думи се изразяват чрез движения. Това не е гимнастика или танц. Тук вътрешният живот се изразява чрез движения. Целият организъм на човека е израз на космичните сили, както казва д-р Щайнер.
към текста >>
Те са пълни с голяма хармония, красота, и раждат чувство на растеж, сила, увереност, понеже са в съгласие с известни сили на етерното
тяло
и съдействуват за правилния развой на човешките физични и духовни сили.
Това туря началото на така наречената евритмия, при която музика и думи се изразяват чрез движения. Това не е гимнастика или танц. Тук вътрешният живот се изразява чрез движения. Целият организъм на човека е израз на космичните сили, както казва д-р Щайнер. И евритмичните движения отговарят на известни космични закони.
Те са пълни с голяма хармония, красота, и раждат чувство на растеж, сила, увереност, понеже са в съгласие с известни сили на етерното
тяло
и съдействуват за правилния развой на човешките физични и духовни сили.
Това ново изкуство е въведено в Свободното Валдорфско училище, понеже има голямо възпитателно значение. Например може да се евритмизира една сцена от „Фауст" или песента на камбаната от Шилер. Има и особен вид евритмия, наречена лечебна евритмия. Тук спада и окултната гимнастика. АРХИТЕКТУРА Духовният подем, който вече се забелязва навсякъде в разните области на живота, вече прониква и в изкуството.
към текста >>
33.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
фиктивното, абстрактно понятие геометрическа точка като му се прибави друго абстрактно, неуловимо – инерция, се превръща в едно реално материално нещо – т.е, материална точка, която повторена безкрайно пъти в дадена протяжност, в пространството, образува материално
тяло
.
В основата на всичко лежи енергията, т.е. живота. Тая енергия е всепроникваща и макар невидима за нас, сътворява всичко видимо. Качествата на една материална среда, напълно са зависещи от начина по който надарените ù с различни скорости частици, извършват своето движение. Инерцията, тая неразгадана тайна, която е съществен и неотстъпен белег за материята, създава именно онова, което ние наричаме материална точка, а инерцията е нещо извън материално, нещо определящо материята. Ако една геометрична точка обладава инерция, тя става материална точка т.е.
фиктивното, абстрактно понятие геометрическа точка като му се прибави друго абстрактно, неуловимо – инерция, се превръща в едно реално материално нещо – т.е, материална точка, която повторена безкрайно пъти в дадена протяжност, в пространството, образува материално
тяло
.
Ако имаме такива материални точки, които надарени с особен род движения са активни в дадено поле с едни скорости, ще имаме едно тяло, а ако са надарени с друг род движения и с друга скорост – друго тяло. Следователно, определящите материята качества не са нищо друго, освен продукт на ония сили, които скрити от нас, действуват непреривно в природата. Ако проследим всички качества на известни материални среди, ще дойдем до убеждение, че те са сътворени от силите, които движат техните безкрайно малки частици. – Ние знаем освен това, че отликите на една материална среда от друга следват дотогава, докогато при делението не сме преминали един известен предел, който граничи с молекулите и не сме навлезли в по-дребните частици, които съставят така наречената първоматерия или океан на първоматерията. За ония, които са запознати с изводите на модерната физика, особено с радиоактивните явления, където експеримента в своята тънкост е надминал очакваното, това което казваме е твърде ясно.
към текста >>
Ако имаме такива материални точки, които надарени с особен род движения са активни в дадено поле с едни скорости, ще имаме едно
тяло
, а ако са надарени с друг род движения и с друга скорост – друго
тяло
.
Тая енергия е всепроникваща и макар невидима за нас, сътворява всичко видимо. Качествата на една материална среда, напълно са зависещи от начина по който надарените ù с различни скорости частици, извършват своето движение. Инерцията, тая неразгадана тайна, която е съществен и неотстъпен белег за материята, създава именно онова, което ние наричаме материална точка, а инерцията е нещо извън материално, нещо определящо материята. Ако една геометрична точка обладава инерция, тя става материална точка т.е. фиктивното, абстрактно понятие геометрическа точка като му се прибави друго абстрактно, неуловимо – инерция, се превръща в едно реално материално нещо – т.е, материална точка, която повторена безкрайно пъти в дадена протяжност, в пространството, образува материално тяло.
Ако имаме такива материални точки, които надарени с особен род движения са активни в дадено поле с едни скорости, ще имаме едно
тяло
, а ако са надарени с друг род движения и с друга скорост – друго
тяло
.
Следователно, определящите материята качества не са нищо друго, освен продукт на ония сили, които скрити от нас, действуват непреривно в природата. Ако проследим всички качества на известни материални среди, ще дойдем до убеждение, че те са сътворени от силите, които движат техните безкрайно малки частици. – Ние знаем освен това, че отликите на една материална среда от друга следват дотогава, докогато при делението не сме преминали един известен предел, който граничи с молекулите и не сме навлезли в по-дребните частици, които съставят така наречената първоматерия или океан на първоматерията. За ония, които са запознати с изводите на модерната физика, особено с радиоактивните явления, където експеримента в своята тънкост е надминал очакваното, това което казваме е твърде ясно. Светът на електроните, тия тайнствени ядра от електрически пълнежи, се явява основата, канавата, от безкрайните комбинации, на която се създават формите на заобикалящия ни свят.
към текста >>
34.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Блаца, нестинарите са играели със стиснати очи, с ръце, вдигнати нагоре, главата наведена на дясната страна и цялото
тяло
се клатушкало.
Почнал играта 9-9.30 часа и я свършил къмъ 12 часа полунощ. В огъня притърчал на кръст, после се връщал гърбешком, направил тъй три кръста и после почнал да тъпче без правилност. Застоявал се в жарта и тя му стигала до глезените, най-после отпаднал и легнал и тогава стари хора го дигнали. На другия ден свидетелят го видял здрав и читав, без рани. Според Коста и Янко Дикови от с.
Блаца, нестинарите са играели със стиснати очи, с ръце, вдигнати нагоре, главата наведена на дясната страна и цялото
тяло
се клатушкало.
Когато ги прихващало почернявали и почвали да викат: „их! их! " и плескали с ръце. Играели от половин до един час, докато изгасят огъня, като рядко излизали от него. Главни нестинари са били баба Кальо, дядо Илю, баба Дандила.
към текста >>
Макар в една статия като настоящата дадените сведения да са силно окастрени и твърде недостатъчни, то все пак и онова, което дадох за тях, доста красноречиво говори само за себе си, че ние се намираме пред едно странно явление в природата на човека, една страница, която разкрива интимната връзка между психологията и физиологията от една страна и между това психофизиологично състояние и външните физични условия на организма, която връзка противоречи на основните ни понятия за физическите свойства на материята, по-специално – изгарянето на
тялото
на човека.
Това е вкратце изложението ми по нестинарите. Извинете и пр...” Тия сведения за нестинарите събрани от проф. Арнаудов, както и тия що дава г. Жеко Стоянов са важни, но само до външната страна на нестинарските игри. За да се разберат добре нестинарските игри, би трябвало всяка една от проявите на нестинарите да бъде основно проучена, за да могат да се теглят и правилни заключения.
Макар в една статия като настоящата дадените сведения да са силно окастрени и твърде недостатъчни, то все пак и онова, което дадох за тях, доста красноречиво говори само за себе си, че ние се намираме пред едно странно явление в природата на човека, една страница, която разкрива интимната връзка между психологията и физиологията от една страна и между това психофизиологично състояние и външните физични условия на организма, която връзка противоречи на основните ни понятия за физическите свойства на материята, по-специално – изгарянето на
тялото
на човека.
VI Нестинарските играчи в огъня не са монопол на България. Напротив, подобни игри намираме почти във всички континенти. Това състояние на организма, при което тялото може да издържи температурата на червена жар ние срещаме у много народи. Така нгпр. английския социолог А.
към текста >>
Това състояние на организма, при което
тялото
може да издържи температурата на червена жар ние срещаме у много народи.
Жеко Стоянов са важни, но само до външната страна на нестинарските игри. За да се разберат добре нестинарските игри, би трябвало всяка една от проявите на нестинарите да бъде основно проучена, за да могат да се теглят и правилни заключения. Макар в една статия като настоящата дадените сведения да са силно окастрени и твърде недостатъчни, то все пак и онова, което дадох за тях, доста красноречиво говори само за себе си, че ние се намираме пред едно странно явление в природата на човека, една страница, която разкрива интимната връзка между психологията и физиологията от една страна и между това психофизиологично състояние и външните физични условия на организма, която връзка противоречи на основните ни понятия за физическите свойства на материята, по-специално – изгарянето на тялото на човека. VI Нестинарските играчи в огъня не са монопол на България. Напротив, подобни игри намираме почти във всички континенти.
Това състояние на организма, при което
тялото
може да издържи температурата на червена жар ние срещаме у много народи.
Така нгпр. английския социолог А. Ланг описва подобен обичай на о. Фиджи, Южна Индия. В Унгария също газят огньовете с боси крака докато изтъпчат жаравата.
към текста >>
35.
ЗА СВОБОДАТА - К-в
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
При това, същината на човека седи не в неговото
тяло
, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота.
Но, че едно пълно опростяване на разбиранията и живота от гледна точка на действителността и прогреса е невъзможно – това изглежда не е още ясно. Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано. Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо? Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов. Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия.
При това, същината на човека седи не в неговото
тяло
, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота.
Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото. Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи. И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие. В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса.
към текста >>
36.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Не знае ни защо се ражда, ни защо умира, не знае пребъдва ли неговото съзнание след смъртта или, както го учат някои пигмеи на мисълта, загива ведно със своето
тяло
.
Тоя разрив на ученика със света в окултната и мистична литература е описан по различни начини – повечето в образи, иносказания, но той е един от най-важните етапи през които преминава ученика, поставен в голямата школа на живота. Той пристъпва към разрешаване на една от най-великите загадки: загадката на света, в оня мистичен смисъл на думата, в който тя се употребява. Спомнете си онези изречения от Евангелието на Йоана, където Христос употребява тази дума: „Света"... Тогава думите на свещените книги не ще бъдат за него някакви празни приказки, отредени за обикновените верующи, а светли показалци в неговия път към себе си. В тях е оставен опита на толкова човешки души, минали преди нас. В днешната безпътица на живота човек е изгубил всички опори: той има сума вярвания, а няма вяра, той има много богове, а няма Бог.
Не знае ни защо се ражда, ни защо умира, не знае пребъдва ли неговото съзнание след смъртта или, както го учат някои пигмеи на мисълта, загива ведно със своето
тяло
.
И характерното е, че днешния човек е по-склонен да вярва в теории, произхождащи от незрели още човеци, недостатъчно живели и опитали, за да постигнат големите истини, отколкото на ония велики духове, които са изрекли тия истини и са ги въплътили в живота си. Това не е ли поради туй, че днес великите учители на човечеството като Христа са затъмнени от земните образи на ония, които официално носят неговото учение и хората не могат да видят истинския образ на Исуса, възмъжалия, любящ брат на страдащите човешки души. Хората превърнаха тази голяма душа, която преля себе си в човечеството, в някакъв „бог" и го запратиха в пантеона на боговете да блаженствува някъде там „отдясно на Отца". Така те отдалечиха от себе си оня, който се приближи до тях тъй братски, с такава велика любов и себеотдаване и го затвориха в чуждия и далечен за човека образ на някакъв невидим бог. Те отдалечиха от себе си оня, който се приближи до тях, за да им стане Път към Истината и Живота.
към текста >>
37.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Камъкът, водата и пр., които виждаме, не са само тая материя, която виждаме пред нас, но те са свързани с други по-висши сили, каквито има и в човешкото
тяло
.
В планините са складирани грамадни енергии. Някои от тези енергии са електромагнитни, а някои от по-висш характер. Скали, води, растения, в планините – всичко влияе върху човека. По-дълбоките енергии в минералите, скалите, растенията, животните и пр. могат да се констатират чрез опитите на Райхенбах[1] и по други начини.
Камъкът, водата и пр., които виждаме, не са само тая материя, която виждаме пред нас, но те са свързани с други по-висши сили, каквито има и в човешкото
тяло
.
Трябва да се знае какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкото тяло. Но тези електрически, магнитни и по-висши енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина: ето защо трябва да се изучат в това отношение разните планински области и тяхното влияние. После, точно трябва да се знае в какво състояние са тези енергии в здравия и болен човешки организъм. Днешната официална наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си; после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си и пр. Но това е само външната страна на въпроса.
към текста >>
Трябва да се знае какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкото
тяло
.
Някои от тези енергии са електромагнитни, а някои от по-висш характер. Скали, води, растения, в планините – всичко влияе върху човека. По-дълбоките енергии в минералите, скалите, растенията, животните и пр. могат да се констатират чрез опитите на Райхенбах[1] и по други начини. Камъкът, водата и пр., които виждаме, не са само тая материя, която виждаме пред нас, но те са свързани с други по-висши сили, каквито има и в човешкото тяло.
Трябва да се знае какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкото
тяло
.
Но тези електрически, магнитни и по-висши енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина: ето защо трябва да се изучат в това отношение разните планински области и тяхното влияние. После, точно трябва да се знае в какво състояние са тези енергии в здравия и болен човешки организъм. Днешната официална наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си; после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си и пр. Но това е само външната страна на въпроса. Този въпрос има и по-долбока страна, която окултизмът изучава.
към текста >>
Днешната официална наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в
тялото
поради разредеността си; после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си и пр.
могат да се констатират чрез опитите на Райхенбах[1] и по други начини. Камъкът, водата и пр., които виждаме, не са само тая материя, която виждаме пред нас, но те са свързани с други по-висши сили, каквито има и в човешкото тяло. Трябва да се знае какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкото тяло. Но тези електрически, магнитни и по-висши енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина: ето защо трябва да се изучат в това отношение разните планински области и тяхното влияние. После, точно трябва да се знае в какво състояние са тези енергии в здравия и болен човешки организъм.
Днешната официална наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в
тялото
поради разредеността си; после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си и пр.
Но това е само външната страна на въпроса. Този въпрос има и по-долбока страна, която окултизмът изучава. Така човек може да използува разумно енергиите, натрупани в планините. Планините представляват и в друго отношение благоприятни условия: чрез екскурзии в планините ние се поставяме в една по-чиста духовна атмосфера, чиста от по-ниските духовни влияния. И там душата чувствува повдигане, освободена от всичко дребнаво.
към текста >>
Всяко свързване на съзнанието с един мир на хармония внася хармония и в самата душа и
тяло
.
В Свободното Валдорфско Училище още от първо отделение изучават музикален инструмент. Има вече музиканти, които работят върху по-дълбоката, мистичната музика. Чрез окултизма може да се постигне задълбочаване в музиката, издигането ù до онази висота, при която да буди висшите сили на душата. Работи се вече в това направление. Музиката е един мир на хармония.
Всяко свързване на съзнанието с един мир на хармония внася хармония и в самата душа и
тяло
.
Оттам можем да си обясним, че музиката може да действува даже върху здравословното състояние на тялото. ИЗВОРЪТ НА ТВОРЧЕСТВОТО, ОСНОВЕН ЗАКОН НА ДУХОВНИЯ РАСТЕЖ „Човешкото в човека – това е опаковката, а божественото – това е същността на човешкото естество". „Вие имате сили, скрити богатства в себе си. Човешката душа още не се е напълно проявила. У човека има сили, които чакат най-благоприятни условия за развиване.
към текста >>
Оттам можем да си обясним, че музиката може да действува даже върху здравословното състояние на
тялото
.
Има вече музиканти, които работят върху по-дълбоката, мистичната музика. Чрез окултизма може да се постигне задълбочаване в музиката, издигането ù до онази висота, при която да буди висшите сили на душата. Работи се вече в това направление. Музиката е един мир на хармония. Всяко свързване на съзнанието с един мир на хармония внася хармония и в самата душа и тяло.
Оттам можем да си обясним, че музиката може да действува даже върху здравословното състояние на
тялото
.
ИЗВОРЪТ НА ТВОРЧЕСТВОТО, ОСНОВЕН ЗАКОН НА ДУХОВНИЯ РАСТЕЖ „Човешкото в човека – това е опаковката, а божественото – това е същността на човешкото естество". „Вие имате сили, скрити богатства в себе си. Човешката душа още не се е напълно проявила. У човека има сили, които чакат най-благоприятни условия за развиване. Ако вие се освободите и влезете в свободата на божествения живот, ще научите всичко".
към текста >>
Едно лице, което е наистина с престъпни наклонности, когато напусне физичното си
тяло
, си остава същото и може да направи много повече пакости, отколкото във физичното си
тяло
.
Този закон е приложим за всички области на живота и може да се провери навсякъде. Екзекутират някого и мислят, че са се отървали от него. Но окултната истина е съвсем друга. Спомни си за сянката на Банко! Авторът на „Макбет" е знаел някои окултни истини.
Едно лице, което е наистина с престъпни наклонности, когато напусне физичното си
тяло
, си остава същото и може да направи много повече пакости, отколкото във физичното си
тяло
.
Но независимо от това, смъртното наказание е в пълна дисхармония с известни Божествени закони. Да живееш в пълна дисхармония с великите закони, които лежат в основите на битието и да искат добри плодове, това е все едно да сееш бурени и да чакаш цветя! Тук важат следните два закона: 1) Насилието ражда насилие. Нали разумният живот се състои в хармония с великите божествени закони, които лежат в основите на битието? А насилието е в противоречие с тях.
към текста >>
38.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Играят боси в жарава с часове, танцуват голи в пламъците, ближат нажежено желязо, мият си лицето с червени въглени, гълтат огън и рани не им излизат по
тялото
.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ Добран От всички изложени до тук факти става явно, че работата се отнася до едно особено явление, при което хората, изпадайки в необикновено психофизиологично състояние излизат извън рамките на обикновените прояви на човешкия организъм. Те се бият с мечове, пробождат си месата с ножове, седят на кресла със седалище от остриета и болка не усещат.
Играят боси в жарава с часове, танцуват голи в пламъците, ближат нажежено желязо, мият си лицето с червени въглени, гълтат огън и рани не им излизат по
тялото
.
За човешкия организъм има граници на температурна издръжливост. Тая температура, при която се извършват всички физиологични функции, се нарича оптимална. Най-високата температура, при която още може да се извършват тия функции, е 40° до 45°, повишението или понижението на която води след себе си нарушени функции и смърт. Тази температурна граница не е абсолютна за всички клетки и организми. Особено микроорганизмите изтрайват на много висока температура.
към текста >>
Оказало се, че човек със здраво сърце и здрава кожа на
тялото
може да издържи за кратко време до 100°.
Някога, обаче, човек привиква към топлината и може да понася високи температури. Такъв е случаят с жителите населващ вътрешните части на Австралия, където някога дневната жега достига 67° на слънце. Но обикновеният европеец не може да понася по-висока температура от 40°-50°. До каква степен може човешкият организъм да изтрае на топлина са показали изследванията на английските учени Блаиден и Шоантрей. В една пещ те са поставяли здрав човек и са повишавали постепенно температурата.
Оказало се, че човек със здраво сърце и здрава кожа на
тялото
може да издържи за кратко време до 100°.
Над тая граница настъпвали опасни за живота последици. Това са крайните граници, до които човешкият организъм може да изтрае. Нестинарите обаче, изтрайват топлината на червена жар, която се равнява на неколкостотин градуса. Но нестинар не може да бъде всеки. Това са само известни личности от едно село или околия и то на брой няколко само души.
към текста >>
За да се изясни донякъде това състояние на съзнанието и това странно проявление на
тялото
им по отношение на огъня, трябва да се изтъкнат няколко основни положения при нестинарството.
Например някой си учител, който считал играчите за шарлатани и него го „прихванало" и станал нестинар. От друга страна, самите нестинари заявяват, че това не е „от тях". При това мнозина от тях не помнят това, което са приказвали и вършили. Всичко това ясно показва, че тука обикновения, съзнателния живот на индивида престава и се проявява едно друго съзнание по-различно от обикновеното. Предвид слабата интелектуална подготовка на нестинарите и тем подобни, може да се заключи, че тук има проява на подсъзнателен живот.
За да се изясни донякъде това състояние на съзнанието и това странно проявление на
тялото
им по отношение на огъня, трябва да се изтъкнат няколко основни положения при нестинарството.
Едно съществено положение, което тук намираме, това е повишеното настроение на тълпата при чествуването на тия празници. Дългото подготвяне малко преди празника, създава условия на възприемчивите души за едно повишено настроение, което се поддържа у всички: и нестинари и зрители. Това се усилва още повече от очакването на нестинарските игри. Околната атмосфера също допринася за създаване условия. Представете си селски мегдан, близко до черквата сред селото, на който наклали буен огън. Нощ.
към текста >>
Специалната нестинарска песен, имаща свой типичен ритъм, оказва своето резониращо, тъй да се каже, влияние върху предварително религиозно настроените по случая нестинари, повдигат леко техните психически вибрации, което пък се отразява върху физиологичното състояние на
тялото
, като повишават общо вибрациите на
тялото
.
Нейните вибрации носят нейната сила. В музиката е известен термина резонанс. т.е. възбуждане в съответни трептения всички ония тела, които са нагодени предварително да трептят в съответния тон. Независимо от това дали тонът ла би бил изпят от човек, дали мъж или жена, дали ще го изсвири цигулка, флейта или китара, то пианото ще го повтори, ще го резонира във всичките си гами, защото съответните му струни дохождат във възбуждение, в трептения от първично изпълнения тон ла. Аналогичен случай имаме и при нестинарите.
Специалната нестинарска песен, имаща свой типичен ритъм, оказва своето резониращо, тъй да се каже, влияние върху предварително религиозно настроените по случая нестинари, повдигат леко техните психически вибрации, което пък се отразява върху физиологичното състояние на
тялото
, като повишават общо вибрациите на
тялото
.
Съвременната физика установява, че всички тела се намират в непрекъснати вибрации, отличаващи се по бързината и дължината на вълните си, както и големината на амплитудите (височината на вълните). Подобно вибрационно влияние оказва музиката върху организма на лесно настройващи се лица и лесно променя тяхната обща обикновена вибрационна система на тялото. Към тоя факт трябва да се прибави втория елемент: танцът и игрите както на нестинарите, тъй и на околните. При весела, игрива, хороводна песен, хората като че ги обхваща някаква странна психоза и всички почват да играят. Тая психоза се наблюдава не само по селските мегдани, но и в европейските салони.
към текста >>
Подобно вибрационно влияние оказва музиката върху организма на лесно настройващи се лица и лесно променя тяхната обща обикновена вибрационна система на
тялото
.
възбуждане в съответни трептения всички ония тела, които са нагодени предварително да трептят в съответния тон. Независимо от това дали тонът ла би бил изпят от човек, дали мъж или жена, дали ще го изсвири цигулка, флейта или китара, то пианото ще го повтори, ще го резонира във всичките си гами, защото съответните му струни дохождат във възбуждение, в трептения от първично изпълнения тон ла. Аналогичен случай имаме и при нестинарите. Специалната нестинарска песен, имаща свой типичен ритъм, оказва своето резониращо, тъй да се каже, влияние върху предварително религиозно настроените по случая нестинари, повдигат леко техните психически вибрации, което пък се отразява върху физиологичното състояние на тялото, като повишават общо вибрациите на тялото. Съвременната физика установява, че всички тела се намират в непрекъснати вибрации, отличаващи се по бързината и дължината на вълните си, както и големината на амплитудите (височината на вълните).
Подобно вибрационно влияние оказва музиката върху организма на лесно настройващи се лица и лесно променя тяхната обща обикновена вибрационна система на
тялото
.
Към тоя факт трябва да се прибави втория елемент: танцът и игрите както на нестинарите, тъй и на околните. При весела, игрива, хороводна песен, хората като че ги обхваща някаква странна психоза и всички почват да играят. Тая психоза се наблюдава не само по селските мегдани, но и в европейските салони. Танците са израз на вътрешните душевни движения. Те биват: игриви или весели, свещени или религиозни, тържествени или военни, еротични или любовни.
към текста >>
А играта това е хармонично движение на човешкото
тяло
.
Тая психоза се наблюдава не само по селските мегдани, но и в европейските салони. Танците са израз на вътрешните душевни движения. Те биват: игриви или весели, свещени или религиозни, тържествени или военни, еротични или любовни. Музиката създава настроението. Ритъмът на музиката създава играта.
А играта това е хармонично движение на човешкото
тяло
.
Това хармонично и правилно движение на тялото носи в себе си особена вибрационна сила. Използвайки тия сили Д-р Рудолф Щайнер създаде т.н. евритмия, един вид танц, имащ за цел да докара тялото в хармонични трептения с мировия ритъм. Тая евритмия той дори приложил в медицината. Известно е, че всичко се намира в непрекъснати трептения и че тия трептения могат да се изменят.
към текста >>
Това хармонично и правилно движение на
тялото
носи в себе си особена вибрационна сила.
Танците са израз на вътрешните душевни движения. Те биват: игриви или весели, свещени или религиозни, тържествени или военни, еротични или любовни. Музиката създава настроението. Ритъмът на музиката създава играта. А играта това е хармонично движение на човешкото тяло.
Това хармонично и правилно движение на
тялото
носи в себе си особена вибрационна сила.
Използвайки тия сили Д-р Рудолф Щайнер създаде т.н. евритмия, един вид танц, имащ за цел да докара тялото в хармонични трептения с мировия ритъм. Тая евритмия той дори приложил в медицината. Известно е, че всичко се намира в непрекъснати трептения и че тия трептения могат да се изменят. С тия трептения днес обясняват законите за разширение на телата от топлината, изменение на агрегатните състояния, химичните реакции, доказаните психофизиологически влияния на музиката, терапевтическата и психофизиологическа роля на цветните светлинни лъчи и пр.
към текста >>
евритмия, един вид танц, имащ за цел да докара
тялото
в хармонични трептения с мировия ритъм.
Музиката създава настроението. Ритъмът на музиката създава играта. А играта това е хармонично движение на човешкото тяло. Това хармонично и правилно движение на тялото носи в себе си особена вибрационна сила. Използвайки тия сили Д-р Рудолф Щайнер създаде т.н.
евритмия, един вид танц, имащ за цел да докара
тялото
в хармонични трептения с мировия ритъм.
Тая евритмия той дори приложил в медицината. Известно е, че всичко се намира в непрекъснати трептения и че тия трептения могат да се изменят. С тия трептения днес обясняват законите за разширение на телата от топлината, изменение на агрегатните състояния, химичните реакции, доказаните психофизиологически влияния на музиката, терапевтическата и психофизиологическа роля на цветните светлинни лъчи и пр. И в обяснение на ненормалността на нестинарите и другите подобни на тях шамани, дервиши и пр. тия трептения на материята заемат първенствуваща роля.
към текста >>
Те създават условия, щото нормалните състояния на
тялото
, неговите трептения се изменят по такъв начин, че огънят да не може да действува на организма.
И в обяснение на ненормалността на нестинарите и другите подобни на тях шамани, дервиши и пр. тия трептения на материята заемат първенствуваща роля. Огъня, жаравата и топлината не са нищо друго, освен вибрации. Танцът на нестинарите, тяхната „нестинарска песен", тъпана, хората, и т.н. представляват явления от вибрационен характер.
Те създават условия, щото нормалните състояния на
тялото
, неговите трептения се изменят по такъв начин, че огънят да не може да действува на организма.
И действително свидетелите казват, че тялото на нестинаря се изменяло, лицето ставало по-тъмно, отначало играчите побледнявали, изстивали, после почервенявали. Според Славейков играчът ставал „като луд, захваща да се клати насам-натам и да с полюлява надясно и наляво, да подскача и играе без такт". Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек че е паднал от някои смъртоносен удар". Професор Арнаудов дава описание на учителя Ненчо Краков от Малко Търново, който наблюдавал един нестинар в Пергоплово, „като наклали огън започнало хоро, едно буйно, ситно хоро, „нестинарско", което се играло напред-назад, докато гайдата свирила и тъпанът биел често- често, оня грък – нестинаря – станал прав, почнал да трепери. – Щом бабата го накадила, бос изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи краката много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото тяло треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на краката не могла да се хване.
към текста >>
И действително свидетелите казват, че
тялото
на нестинаря се изменяло, лицето ставало по-тъмно, отначало играчите побледнявали, изстивали, после почервенявали.
тия трептения на материята заемат първенствуваща роля. Огъня, жаравата и топлината не са нищо друго, освен вибрации. Танцът на нестинарите, тяхната „нестинарска песен", тъпана, хората, и т.н. представляват явления от вибрационен характер. Те създават условия, щото нормалните състояния на тялото, неговите трептения се изменят по такъв начин, че огънят да не може да действува на организма.
И действително свидетелите казват, че
тялото
на нестинаря се изменяло, лицето ставало по-тъмно, отначало играчите побледнявали, изстивали, после почервенявали.
Според Славейков играчът ставал „като луд, захваща да се клати насам-натам и да с полюлява надясно и наляво, да подскача и играе без такт". Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек че е паднал от някои смъртоносен удар". Професор Арнаудов дава описание на учителя Ненчо Краков от Малко Търново, който наблюдавал един нестинар в Пергоплово, „като наклали огън започнало хоро, едно буйно, ситно хоро, „нестинарско", което се играло напред-назад, докато гайдата свирила и тъпанът биел често- често, оня грък – нестинаря – станал прав, почнал да трепери. – Щом бабата го накадила, бос изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи краката много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото тяло треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на краката не могла да се хване. От време на време го прекадявали.
към текста >>
– Щом бабата го накадила, бос изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи краката много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото
тяло
треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на краката не могла да се хване.
Те създават условия, щото нормалните състояния на тялото, неговите трептения се изменят по такъв начин, че огънят да не може да действува на организма. И действително свидетелите казват, че тялото на нестинаря се изменяло, лицето ставало по-тъмно, отначало играчите побледнявали, изстивали, после почервенявали. Според Славейков играчът ставал „като луд, захваща да се клати насам-натам и да с полюлява надясно и наляво, да подскача и играе без такт". Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек че е паднал от някои смъртоносен удар". Професор Арнаудов дава описание на учителя Ненчо Краков от Малко Търново, който наблюдавал един нестинар в Пергоплово, „като наклали огън започнало хоро, едно буйно, ситно хоро, „нестинарско", което се играло напред-назад, докато гайдата свирила и тъпанът биел често- често, оня грък – нестинаря – станал прав, почнал да трепери.
– Щом бабата го накадила, бос изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи краката много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото
тяло
треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на краката не могла да се хване.
От време на време го прекадявали. Играл догде съвсем отпаднал". Захванал играта към 9½ ч. и свършил в 12 ч. Явно е значението при тия игри на музиката, тъпана и танца.
към текста >>
Това е вътрешният психичен живот, който оказва голямо влияние върху физиологията на човека, както и върху общото състояние на
тялото
, неговите форми и движения.
и свършил в 12 ч. Явно е значението при тия игри на музиката, тъпана и танца. Разбира се, че да се утвърждава ролята тук на вибрациите не значи още всичко да се изясни. Тук искам само да посоча насоките на бъдещите изучавания по отношение значението на вибрациите като важен елемент при разяснение на тия явления. Наред с тия външни фактори съществуват и вътрешни такива, обуславящи най-съществената част от тези явления.
Това е вътрешният психичен живот, който оказва голямо влияние върху физиологията на човека, както и върху общото състояние на
тялото
, неговите форми и движения.
На първо место трябва да се изтъкне интимната връзка на огнеигрането с религията и вярата. У всички страни ние намираме един основен елемент, който лежи в основата на тия игри – вярата. Не е важно, в дадения случай, дали верующия вярва в някакви каменни богове или статуи, в някакви светии или икони, в някакви духове или магии. Вярата сама по себе си представлява едно особено психологично състояние с голяма динамическа сила. Доверието в обекта на вярата, какъвто и да е той, отвлечен или конкретен, създава във верующия сила и го докарва в състояние да извърши онова, което страничните наблюдатели не могат да извършат.
към текста >>
Тук има явен израз на интимната връзка между психичното състояние на човека и
тялото
, между външните условия и вътрешното психофизиологично състояние и най-после между външните условия и новото състояние на материята на
тялото
.
От окултна гледна точка екстазът или вдъхновението, представлява едно хармонично вибриране на човешката душа, ум и чувства с най-нежните и възвишени вибрации в природата. Но в същата тая природа има и тъмни, черни вибрации, които, намерили прием у някого, действуват пак като екстаз у него, но проявите на които носят отрицателен характер. Има един голям процент от убийци и престъпници, които не помнят как са извършили престъплението си. За хармониране с висшите или нисши вибрации в природата спомагат цяла редица от обстоятелства, каквито са наследственост, душевни предразположения, психическа неуравновесеност, околни условия: слухови, зрителни, вкусови и други възприятия. Въпросът за нестинарските игри и други подобни огнени мистерии е, че се подчинява на нови психофизиологични закони, на които се подчинява и материята.
Тук има явен израз на интимната връзка между психичното състояние на човека и
тялото
, между външните условия и вътрешното психофизиологично състояние и най-после между външните условия и новото състояние на материята на
тялото
.
Връзката между всичките тия състояния и условия се намира във вибрациите и трансформацията на различните видове енергия. Възможно е тук да имаме проява на особен род електрически полета във форма на йонна еманация, която да неутрализира йонното или електронно състояние на огъня, вследствие на което неговото нормално физично състояние се изменя. Въпросът не е изучен окончателно. Предстои тепърва тия явления да бъдат проучени. Аз не повдигнах въпроса за нестинарските игри като някакъв странен обичай, нито се спирам върху неговия произход, нито критикувам неговата езическа или християнска същност, а го повдигам, защото въпросът за играчите в огън без изгаряне крие в себе си една същност, много ценна за ново изучаване на психофизиологията и биологията.
към текста >>
39.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Духовните импулси дават живот, будят животворни енергии в целия човешки организъм, включително и физичното
тяло
с нервната му система.
Така е и с всички други науки. Сега в Германия, под импулса даден от д-р Щайнер, се разработват разни науки от окултно гледище: езикознание, астрономия, биология, физика, химия, медицина, педагогика и пр. Така д-р Щайнер работи за внасяне на нов живот в научното изследване, което ще причини небивал подем в тези науки и ще им отвори неподозирани хоризонти. Материализмът днес убива живота: той води към израждане на нервната система. Има окултна връзка между материализма и израждането на нервната система.
Духовните импулси дават живот, будят животворни енергии в целия човешки организъм, включително и физичното
тяло
с нервната му система.
Предстои ни един небивал духовен подем, казва Д-р Щайнер; днес имаме мъките на раждането на една нова култура. Духовния подем е в две направления, казва той: 1) От една страна все повече и повече се развиват дремещите душевни сили. Това ще позволи все по-голям контакт с духовния мир. Еволюцията няма граници. Да мислим, че съзнанието ще остане завинаги като днешното, да мислим, че днешното човешко съзнание е най-висшата степен на развитие, това значи да противоречим на принципа на развитието.
към текста >>
40.
Окултна педагогика - В. В.
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Освен това се сполучи добиването по синтетичен начин на органични вещества, за които по-рано мислеха, че се образуват само в
тялото
на организма като плод на жизнените процеси.
Всички тези успехи се дължаха на чисто външно изследване, изследване на материалния свят, на физикохимичните сили и закони. Това не можеше да не засили материалистичната вълна. Ето защо материализмът, който се роди в древна Гърция, получи голямо засилване през 18 век във Франция и през втората половина на 19 век в Германия. И хората, упоени от успехите при изследването на материалния свят, си помислиха, че то е достатъчно за изграждането на един мироглед, на едно разбиране на света. Доказа се от химията, че всички химични елементи, които се съдържат в органичния свет, се срещат и в неорганичния.
Освен това се сполучи добиването по синтетичен начин на органични вещества, за които по-рано мислеха, че се образуват само в
тялото
на организма като плод на жизнените процеси.
От начало се доби пикочината от Вьолер синтетически, а след това се добиха и множество други органически съединения. От друга страна, физиологията достатъчно напредна, за да изтъкне известна връзка между мозъка и душевния живот. И се опитаха да обяснят както жизнените явления, така и душевния живот по материалистичен начин като резултат от физикохимичните сили и явления. Помислиха, че жизнените явления и душевния живот, животът и съзнанието в края на краищата се свеждат към физикохимически сили, че са плод на механични процеси, После Квинке, Бючли, Румблер и др. чрез смесване на неорганически съединения получиха нещо, което наподобява на животните първаци по форма и движения.
към текста >>
Когато мине сянка над главата на животното, пиявицата веднага си изправя цялото
тяло
отвесно, защото може да се случи сянката да се дължи на минаването на някоя риба, в която паразитствува пиявицата.
Слагат смес от дървено масло и калиев карбонат във вода и наблюдават амебовидни движения – опитът на Бючли – и от това искат да извадят заключение, че движението на нисшите животни не се дължи на съзнанието, а е чисто механичен процес. С примери може да се докаже, че движенията на нисшите животни не са механизъм, а плод на съзнанието. Ще взема един пример, дето животното реагира различно при различни случаи (Виж „La naissance de l'intelligence" от D-r Georges Bohn, 1917.) Branchellion е паразитна пиявица, която е крайно чувствителна към различието в осветлението. Обаче, на едно и също осветление тя не отговаря по един и същ начин. Да кажем, че животното е закрепено върху стъкло със задната си вендуза.
Когато мине сянка над главата на животното, пиявицата веднага си изправя цялото
тяло
отвесно, защото може да се случи сянката да се дължи на минаването на някоя риба, в която паразитствува пиявицата.
И ако е риба, тогаз тя се залепва за нея. Ако ли пък пиявицата е закрепена вече за тялото на някоя риба със задната си вендуза, то животното не изправя главата си, когато минава сянка над нея. Щом се приеме съзнанието у по-висшите животни, тогаз как ще го отречем у нисшите; къде ще турим границата, под която вече няма съзнание? Ако първаците са механизъм, тогаз трябва да приемем, ако искаме да бъдем последователни, че и висшите животни са механизъм, т.е. в движенията им не играе никаква роля съзнанието, но тогаз дохождаме до абсурд.
към текста >>
Ако ли пък пиявицата е закрепена вече за
тялото
на някоя риба със задната си вендуза, то животното не изправя главата си, когато минава сянка над нея.
Ще взема един пример, дето животното реагира различно при различни случаи (Виж „La naissance de l'intelligence" от D-r Georges Bohn, 1917.) Branchellion е паразитна пиявица, която е крайно чувствителна към различието в осветлението. Обаче, на едно и също осветление тя не отговаря по един и същ начин. Да кажем, че животното е закрепено върху стъкло със задната си вендуза. Когато мине сянка над главата на животното, пиявицата веднага си изправя цялото тяло отвесно, защото може да се случи сянката да се дължи на минаването на някоя риба, в която паразитствува пиявицата. И ако е риба, тогаз тя се залепва за нея.
Ако ли пък пиявицата е закрепена вече за
тялото
на някоя риба със задната си вендуза, то животното не изправя главата си, когато минава сянка над нея.
Щом се приеме съзнанието у по-висшите животни, тогаз как ще го отречем у нисшите; къде ще турим границата, под която вече няма съзнание? Ако първаците са механизъм, тогаз трябва да приемем, ако искаме да бъдем последователни, че и висшите животни са механизъм, т.е. в движенията им не играе никаква роля съзнанието, но тогаз дохождаме до абсурд. Бехтерев казва: „Да приемем, че първаците нямат душевен живот, понеже нямат нервна система, то е все едно да приемем, че те не могат да се движат, понеже нямат мускулна система, а това не е вярно”. Но, ако искаме да бъдем последователни, трябва да дойдем до заключение, че и растенията имат съзнание, макар и на по-долна степен на проява, понеже няма рязка граница между растения и животни, има преходни степени.
към текста >>
В организма съществуват преди всичко особени строителни сили, които образуват така нареченото етерно
тяло
, което е организирано; притежава органи, подобно на физическото.
И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избере целесъобразно място и начин за регенерация на лещата? Колко пъти му е била правена такава операция сред природата и в тези случаи да е действувал подборът? Но не само върху еволюционните фактори може да се хвърли светлина при по-дълбокото изучаване на живота чрез окултизма, но и върху другите биологични проблеми. Това, което се вижда при външното изследване на растението, не е цялото растение. За да дойдем до познание на животното, растението или минерала, има нужда от по-дълбоко изследване на природата.
В организма съществуват преди всичко особени строителни сили, които образуват така нареченото етерно
тяло
, което е организирано; притежава органи, подобно на физическото.
То е архитектът на физичното, както се изразява Д-р Щайнер. Че наистина организмът притежава такова тяло на строителни сили се вижда от следния пример: при отстраняване на далака на питомния заек са забелязали, че се появяват по цялата дължина на храносмилателния канал тъмночервени пъпки, които поемат върху себе си функцията на далака.[2] Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на Amblystoma. Той е присадил левия крак от дясната страна и тогава левият крак се е видоизменил и станал подобен на десния (независимо от употреблението, без употребление). Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергията е по-горният принцип, който създава и оформява органите. Но подобни опити само загатват за един по-висок принцип.
към текста >>
Че наистина организмът притежава такова
тяло
на строителни сили се вижда от следния пример: при отстраняване на далака на питомния заек са забелязали, че се появяват по цялата дължина на храносмилателния канал тъмночервени пъпки, които поемат върху себе си функцията на далака.[2] Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на Amblystoma.
Но не само върху еволюционните фактори може да се хвърли светлина при по-дълбокото изучаване на живота чрез окултизма, но и върху другите биологични проблеми. Това, което се вижда при външното изследване на растението, не е цялото растение. За да дойдем до познание на животното, растението или минерала, има нужда от по-дълбоко изследване на природата. В организма съществуват преди всичко особени строителни сили, които образуват така нареченото етерно тяло, което е организирано; притежава органи, подобно на физическото. То е архитектът на физичното, както се изразява Д-р Щайнер.
Че наистина организмът притежава такова
тяло
на строителни сили се вижда от следния пример: при отстраняване на далака на питомния заек са забелязали, че се появяват по цялата дължина на храносмилателния канал тъмночервени пъпки, които поемат върху себе си функцията на далака.[2] Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на Amblystoma.
Той е присадил левия крак от дясната страна и тогава левият крак се е видоизменил и станал подобен на десния (независимо от употреблението, без употребление). Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергията е по-горният принцип, който създава и оформява органите. Но подобни опити само загатват за един по-висок принцип. Обаче има средства за по-пряко изследване на това по-висше естество. В това отношение са важни напр.
към текста >>
Чрез опитите на Райхенбах може да се наблюдава етерното
тяло
, което прониква физичното
тяло
на човека, животните, растенията, кристалите и пр.
Но подобни опити само загатват за един по-висок принцип. Обаче има средства за по-пряко изследване на това по-висше естество. В това отношение са важни напр. опитите на Райхенбах. Той е правил повече от 13,000 опита със сензитиви.[3] Обаче около 50% от хората са сензитиви.
Чрез опитите на Райхенбах може да се наблюдава етерното
тяло
, което прониква физичното
тяло
на човека, животните, растенията, кристалите и пр.
Явленията на хипнотизма и магнитизацията са една област, която отваря проблеми, които не могат да се разрешат с материалистичното разбиране на нещата. Окултизмът е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, но можем да споменем тук някои от фактите на хипнотизма. При дълбоките фази на хипнотичния сън приспаният се освобождава от волята на хипнотизатора и у него се развива ясновидството. При по-дълбоките фази почва излъчване на етерното тяло, с него отива и съзнанието, а физичното тяло изпада в безчувственост. Това показва, че съзнанието е независимо от мозъка и мозъкът е само инструмент на съзнанието във физичния свят.
към текста >>
При по-дълбоките фази почва излъчване на етерното
тяло
, с него отива и съзнанието, а физичното
тяло
изпада в безчувственост.
Той е правил повече от 13,000 опита със сензитиви.[3] Обаче около 50% от хората са сензитиви. Чрез опитите на Райхенбах може да се наблюдава етерното тяло, което прониква физичното тяло на човека, животните, растенията, кристалите и пр. Явленията на хипнотизма и магнитизацията са една област, която отваря проблеми, които не могат да се разрешат с материалистичното разбиране на нещата. Окултизмът е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, но можем да споменем тук някои от фактите на хипнотизма. При дълбоките фази на хипнотичния сън приспаният се освобождава от волята на хипнотизатора и у него се развива ясновидството.
При по-дълбоките фази почва излъчване на етерното
тяло
, с него отива и съзнанието, а физичното
тяло
изпада в безчувственост.
Това показва, че съзнанието е независимо от мозъка и мозъкът е само инструмент на съзнанието във физичния свят. Окултизмът изучава и по-дълбоките сили в организма. Така окултизмът дохожда до духовните основи на битието. Окултизмът не отрича естествознанието, но гради по-нататък. Той не изучава само формата, но и степените на съзнание, които се срещат в различните природни царства.
към текста >>
41.
Житно зърно
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
После идват четирите принципа за човешкия живот: 1) Очистване душата и
тялото
.
В каквато и да е работа трябва да уповаваме на Бога и да действаме колкото е възможно по-съобразно с „Пътя, отхвърляйки своя егоизъм, всякога трябва да благодарим и да се молим на Бога съзнавайки неговата голяма благост. Всеки трябва да заляга скромността, която винаги да го подтиква към въздържание. Когато някакво страдание ни мъчи, трябва да го победим с искреност, не страхувайки се, че то ще повреди на истината и справедливостта. Трябва да работим с всички сили за доброто на обществото, за постигане на голямата политическа комуна и да помагаме на Боговдъхновения да спаси света. По-нататък се дава мотото: Бог е Дух, Съдържащ се в цялата вселена, дори и в най-малката ù част, и човекът е управител на света.
После идват четирите принципа за човешкия живот: 1) Очистване душата и
тялото
.
2) Хармониране на всички съсловия. 3) Оптимизъм, да се уповаваме само на Божията наредба. 4) Прогрес – да подобрим обществото. Четири девиза: Политически – едно родословие продължаващо вечно. За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и справедливост.
към текста >>
Душа
Тяло
и Сила.
Четири девиза: Политически – едно родословие продължаващо вечно. За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и справедливост. Да разпространява това учение – това е мисията на Оомото. Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание. Да ръководи и култивира тези качества в характера, е мисията на възпитателя.
Душа
Тяло
и Сила.
Божията благосклонност е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост. Но когато наблюдаваме спокойно, че всичко във вселената функционира в най-съвършен ред и обмислим състоянието на съществата детайлно, тогава ще схванем функциите и скритите прояви на душата, тялото и силата. Душа, тяло и сила, тези три елемента на велената, които всекидневно гледаме и наблюдаваме, са проявления на Бога. В Светото писание пише: 1) Наблюдавай явленията на природата и заключавай за тялото на истинния Бог. 2) Виж, че функцията на вселената е съвсем безгранична и съди за силата на истинния Бог.
към текста >>
Но когато наблюдаваме спокойно, че всичко във вселената функционира в най-съвършен ред и обмислим състоянието на съществата детайлно, тогава ще схванем функциите и скритите прояви на душата,
тялото
и силата.
Да разпространява това учение – това е мисията на Оомото. Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание. Да ръководи и култивира тези качества в характера, е мисията на възпитателя. Душа Тяло и Сила. Божията благосклонност е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост.
Но когато наблюдаваме спокойно, че всичко във вселената функционира в най-съвършен ред и обмислим състоянието на съществата детайлно, тогава ще схванем функциите и скритите прояви на душата,
тялото
и силата.
Душа, тяло и сила, тези три елемента на велената, които всекидневно гледаме и наблюдаваме, са проявления на Бога. В Светото писание пише: 1) Наблюдавай явленията на природата и заключавай за тялото на истинния Бог. 2) Виж, че функцията на вселената е съвсем безгранична и съди за силата на истинния Бог. 3) Разбери, че всичко що видиш, е одухотворено и съди за душата на истинния Бог. Бог е създател на космоса.
към текста >>
Душа,
тяло
и сила, тези три елемента на велената, които всекидневно гледаме и наблюдаваме, са проявления на Бога.
Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание. Да ръководи и култивира тези качества в характера, е мисията на възпитателя. Душа Тяло и Сила. Божията благосклонност е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост. Но когато наблюдаваме спокойно, че всичко във вселената функционира в най-съвършен ред и обмислим състоянието на съществата детайлно, тогава ще схванем функциите и скритите прояви на душата, тялото и силата.
Душа,
тяло
и сила, тези три елемента на велената, които всекидневно гледаме и наблюдаваме, са проявления на Бога.
В Светото писание пише: 1) Наблюдавай явленията на природата и заключавай за тялото на истинния Бог. 2) Виж, че функцията на вселената е съвсем безгранична и съди за силата на истинния Бог. 3) Разбери, че всичко що видиш, е одухотворено и съди за душата на истинния Бог. Бог е създател на космоса. Той е в първично състояние и има невидимо тяло, което никой светец не може да види, нито да говори.
към текста >>
В Светото писание пише: 1) Наблюдавай явленията на природата и заключавай за
тялото
на истинния Бог.
Да ръководи и култивира тези качества в характера, е мисията на възпитателя. Душа Тяло и Сила. Божията благосклонност е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост. Но когато наблюдаваме спокойно, че всичко във вселената функционира в най-съвършен ред и обмислим състоянието на съществата детайлно, тогава ще схванем функциите и скритите прояви на душата, тялото и силата. Душа, тяло и сила, тези три елемента на велената, които всекидневно гледаме и наблюдаваме, са проявления на Бога.
В Светото писание пише: 1) Наблюдавай явленията на природата и заключавай за
тялото
на истинния Бог.
2) Виж, че функцията на вселената е съвсем безгранична и съди за силата на истинния Бог. 3) Разбери, че всичко що видиш, е одухотворено и съди за душата на истинния Бог. Бог е създател на космоса. Той е в първично състояние и има невидимо тяло, което никой светец не може да види, нито да говори. Обаче, той съществува във всяка частичка на природата.
към текста >>
Той е в първично състояние и има невидимо
тяло
, което никой светец не може да види, нито да говори.
Душа, тяло и сила, тези три елемента на велената, които всекидневно гледаме и наблюдаваме, са проявления на Бога. В Светото писание пише: 1) Наблюдавай явленията на природата и заключавай за тялото на истинния Бог. 2) Виж, че функцията на вселената е съвсем безгранична и съди за силата на истинния Бог. 3) Разбери, че всичко що видиш, е одухотворено и съди за душата на истинния Бог. Бог е създател на космоса.
Той е в първично състояние и има невидимо
тяло
, което никой светец не може да види, нито да говори.
Обаче, той съществува във всяка частичка на природата. Затова го наричат Велик Дух на света. Неговото тяло е така голямо, че вън от Него нищо не може да съществува. Той съществува без начало и без край. Той се изявява като Бог – светлина – „Тактимюсюби”.
към текста >>
Неговото
тяло
е така голямо, че вън от Него нищо не може да съществува.
3) Разбери, че всичко що видиш, е одухотворено и съди за душата на истинния Бог. Бог е създател на космоса. Той е в първично състояние и има невидимо тяло, което никой светец не може да види, нито да говори. Обаче, той съществува във всяка частичка на природата. Затова го наричат Велик Дух на света.
Неговото
тяло
е така голямо, че вън от Него нищо не може да съществува.
Той съществува без начало и без край. Той се изявява като Бог – светлина – „Тактимюсюби”. Той раздава късчета от своя Дух на всичко и тогава много Богове се създават и те се връщат към Него, тогава се формира Единия Бог. Обаче нито монотеизма, нито политеизма са истинския образ. Комплектен Дух – Негови атрибути са Смелост, Довереност, Мъдрост и Любов.
към текста >>
Комплектното
тяло
се състои от твърдо, меко и флуидно.
Обаче нито монотеизма, нито политеизма са истинския образ. Комплектен Дух – Негови атрибути са Смелост, Довереност, Мъдрост и Любов. Така се именуват „четиритях души", които Великият Дух управлява. Главния Дух е Дух от Бога, даден на хората при тяхното раждане. той се нарича Собствен Бог пазител (небесен Дух).
Комплектното
тяло
се състои от твърдо, меко и флуидно.
Твърдото тяло е есенция от минерали, флуидното от животните и мекото от – растенията. Комплектната Сила е съставена от осем сили – т.е. подвижност, спокойствие, решителност, сгъстяемост, разтегливост, устойчивост, еластичност. Комплектната сила се ражда от съчетанието на комплектната Душа и комплектното тяло. Божиите заповеди: За живота в себе си спазвай пет заповеди: Да се себеконтролираш, да се срамуваш, да се страхуваш от Бога, да го почиташ и да се самоосъзнаваш.
към текста >>
Твърдото
тяло
е есенция от минерали, флуидното от животните и мекото от – растенията.
Комплектен Дух – Негови атрибути са Смелост, Довереност, Мъдрост и Любов. Така се именуват „четиритях души", които Великият Дух управлява. Главния Дух е Дух от Бога, даден на хората при тяхното раждане. той се нарича Собствен Бог пазител (небесен Дух). Комплектното тяло се състои от твърдо, меко и флуидно.
Твърдото
тяло
е есенция от минерали, флуидното от животните и мекото от – растенията.
Комплектната Сила е съставена от осем сили – т.е. подвижност, спокойствие, решителност, сгъстяемост, разтегливост, устойчивост, еластичност. Комплектната сила се ражда от съчетанието на комплектната Душа и комплектното тяло. Божиите заповеди: За живота в себе си спазвай пет заповеди: Да се себеконтролираш, да се срамуваш, да се страхуваш от Бога, да го почиташ и да се самоосъзнаваш. За живота в себе си – три: 1) Строго изпълнявай съпружеския си дълг – имай само една жена.
към текста >>
Комплектната сила се ражда от съчетанието на комплектната Душа и комплектното
тяло
.
той се нарича Собствен Бог пазител (небесен Дух). Комплектното тяло се състои от твърдо, меко и флуидно. Твърдото тяло е есенция от минерали, флуидното от животните и мекото от – растенията. Комплектната Сила е съставена от осем сили – т.е. подвижност, спокойствие, решителност, сгъстяемост, разтегливост, устойчивост, еластичност.
Комплектната сила се ражда от съчетанието на комплектната Душа и комплектното
тяло
.
Божиите заповеди: За живота в себе си спазвай пет заповеди: Да се себеконтролираш, да се срамуваш, да се страхуваш от Бога, да го почиташ и да се самоосъзнаваш. За живота в себе си – три: 1) Строго изпълнявай съпружеския си дълг – имай само една жена. 2) Обожавай Бога, уважавай по-старите и по-високо стоящите, обичай всичко и всички. 3) Не отвръщай на злото с зло, не завиждай, не клевети, не лъжи, не кради, не убивай и т.н. ЧИНКОН – КИШИH Церемонията и методата на Чинкон Кишин е една от най-важните светини за човечеството.
към текста >>
Човешкото
тяло
е само жилище на духа.
Иначе, колкото повече предават произволно и безцелно своите знания, толкова повече твърдоглавите и глупави хора преувеличават своята подозрителност. Следователно, изследователят на духовния свят трябва най-много да се съобразява с характера на медиума и да изследва достатъчно неговото сърце. Ако той не стори това, отнася се към работата си несериозно, само да задоволи своето любопитство. Отношение между Бог и Човек Човек е жив храм на раздробените от Бога частички, т.е. на Бога пазител.
Човешкото
тяло
е само жилище на духа.
Това е факт, съвсем не алегория, нито идеал. В човешкото тяло се крият два духа – добър и лош. Човек се хармонира с всички духове от небето чрез своя добър дух, и с всички духове на ада чрез своя лош дух. Най-чистия Дух, който се съобщава с групата на Белите Братя се именува собствен Бог пазител а този който се съобщава с ада, се нарича земен или телесен. И смъртта е само състояние, когато душата оставя тялото.
към текста >>
В човешкото
тяло
се крият два духа – добър и лош.
Ако той не стори това, отнася се към работата си несериозно, само да задоволи своето любопитство. Отношение между Бог и Човек Човек е жив храм на раздробените от Бога частички, т.е. на Бога пазител. Човешкото тяло е само жилище на духа. Това е факт, съвсем не алегория, нито идеал.
В човешкото
тяло
се крият два духа – добър и лош.
Човек се хармонира с всички духове от небето чрез своя добър дух, и с всички духове на ада чрез своя лош дух. Най-чистия Дух, който се съобщава с групата на Белите Братя се именува собствен Бог пазител а този който се съобщава с ада, се нарича земен или телесен. И смъртта е само състояние, когато душата оставя тялото. Физическата смърт е възкръсване на душата в Духовния свет. И наистина, душата е безсмъртна.
към текста >>
И смъртта е само състояние, когато душата оставя
тялото
.
Човешкото тяло е само жилище на духа. Това е факт, съвсем не алегория, нито идеал. В човешкото тяло се крият два духа – добър и лош. Човек се хармонира с всички духове от небето чрез своя добър дух, и с всички духове на ада чрез своя лош дух. Най-чистия Дух, който се съобщава с групата на Белите Братя се именува собствен Бог пазител а този който се съобщава с ада, се нарича земен или телесен.
И смъртта е само състояние, когато душата оставя
тялото
.
Физическата смърт е възкръсване на душата в Духовния свет. И наистина, душата е безсмъртна. Vortoanimismo е знание да се изследва тайната, че Божията воля се движи във вселената и природата, следвайки силата и законите на Словото. В Библията могат да се намерят следните свещени думи: Словото бе Бог; Всичко чрез Него стана. Но и досега не може да се разреши чрез библията, как е действувало Словото, та да се прояви Вселената.
към текста >>
Този, който изпълнява функциите на женския принцип, ако и
тялото
да му е мъжко, или който изпълнява функциите на мъжкия принцип, макар
тялото
му да е женско, също се именува Михаел.
трябва да се яви в божествената страна дето е централизирано Словото „S". „S", изговорено без гласна означава първообраза на Душата-Слово. Аз ще поясня думата Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение. Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е. реалния (физическия), тъмния и Божествения.
Този, който изпълнява функциите на женския принцип, ако и
тялото
да му е мъжко, или който изпълнява функциите на мъжкия принцип, макар
тялото
му да е женско, също се именува Михаел.
Основателката Нао Дегучи е получила мъжки Дух, бидейки по тяло жена и изпълнявала функциите на Йоан, тя е наречена Хеншоо Нанши (трансформиран мъж). Учителя Онисабуро Дегучи е получил женска душа, бидейки по тяло мъж и изпълнявайки делото на Христа. Той е наречен Нensoo – Njos (трансформирана жена). (Превод от Есперанто) Житно зърно, ГОД. II., МАЙ, ЮНИ, 1925 г., кн.
към текста >>
Основателката Нао Дегучи е получила мъжки Дух, бидейки по
тяло
жена и изпълнявала функциите на Йоан, тя е наречена Хеншоо Нанши (трансформиран мъж).
„S", изговорено без гласна означава първообраза на Душата-Слово. Аз ще поясня думата Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение. Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е. реалния (физическия), тъмния и Божествения. Този, който изпълнява функциите на женския принцип, ако и тялото да му е мъжко, или който изпълнява функциите на мъжкия принцип, макар тялото му да е женско, също се именува Михаел.
Основателката Нао Дегучи е получила мъжки Дух, бидейки по
тяло
жена и изпълнявала функциите на Йоан, тя е наречена Хеншоо Нанши (трансформиран мъж).
Учителя Онисабуро Дегучи е получил женска душа, бидейки по тяло мъж и изпълнявайки делото на Христа. Той е наречен Нensoo – Njos (трансформирана жена). (Превод от Есперанто) Житно зърно, ГОД. II., МАЙ, ЮНИ, 1925 г., кн. 5 и 6.
към текста >>
Учителя Онисабуро Дегучи е получил женска душа, бидейки по
тяло
мъж и изпълнявайки делото на Христа.
Аз ще поясня думата Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение. Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е. реалния (физическия), тъмния и Божествения. Този, който изпълнява функциите на женския принцип, ако и тялото да му е мъжко, или който изпълнява функциите на мъжкия принцип, макар тялото му да е женско, също се именува Михаел. Основателката Нао Дегучи е получила мъжки Дух, бидейки по тяло жена и изпълнявала функциите на Йоан, тя е наречена Хеншоо Нанши (трансформиран мъж).
Учителя Онисабуро Дегучи е получил женска душа, бидейки по
тяло
мъж и изпълнявайки делото на Христа.
Той е наречен Нensoo – Njos (трансформирана жена). (Превод от Есперанто) Житно зърно, ГОД. II., МАЙ, ЮНИ, 1925 г., кн. 5 и 6. [1]Написано с върха на молив тънък като косъм.
към текста >>
42.
КНИЖНИНА
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Бълхата скача 200 пъти по-високо от височината на собственото си
тяло
; това означава за човека да подскочи на една височина от около 300 метра.
Ако съпоставим големината на животните с тяхната сила и ги сравним с човека и други животни, ще се получат следните положения: Майският бръмбар в сравнение с големината си може да тегли 21 пъти повече от колкото коня. Пчелата - 30 - даже и повече. Стридата може да затваря черупката си с една тегловна сила от 15 кг. Ако човек в съотношение със своята големина притежаваше същата сила, той би могъл да балансира с главата си 80 локомотива. Домашната муха може да държи без опора една кибритена клечка между крачката си, което за човека съответства на една греда 8.50 м. дълга.
Бълхата скача 200 пъти по-високо от височината на собственото си
тяло
; това означава за човека да подскочи на една височина от около 300 метра.
Нови разкопки в Египет. От Кайро съобщават за нови и важни археологически находки в Асуан и Луксор. Г-н Юго Монерт е открил в Асуан една черква, част от манастира „Св. Симон" от VII век, и множество пергаменти и коптски ръкописи, съдържащи ценни данни за историята на средните векове. Възпитателният метод „Монтесори”.
към текста >>
43.
За живата вода - Д. Стоянов
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Те смесват човека с неговото
тяло
!
Следователно, под смърт ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване: те са Животът, Знанието и Свободата. Без Свобода Истината не може да се намери, без знание Мъдростта не може да се разбере, без живот Любовта не може да се придобие. Казва се: „Бог – Висшето – не е Бог на мъртвите, но на живите." Значи абсолютно се отрича смъртта. Всичко онова, което хората говорят за смъртта, за „оня свят" са само техни детски предположения. Съвременните учени по 99 пъти проверяват един научен факт и тогава се произнасят, а тук без всякаква проверка твърдят, че човек умира.
Те смесват човека с неговото
тяло
!
Религиозните хора ще кажат, може би, че е грешно да се проверява дали има живот след смъртта, или не, защото това било признак на съмнение. Съмнението не е знание. Казват: ще се усъмним, ако мислим по този въпрос. Мисълта не е съмнение. Мисълта е вън от всяко съмнение.
към текста >>
44.
РУСАЛЦИ
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Има движения, които възпитават, но има и движения, които развращават, има движения, които деформират
тялото
, вън от онези осакатявания, които стават по невнимание.
А това значи, че неволеви движения няма. Има само слаба и невъзпитана воля, има и глупави (без всякакво значение) движения. Както всяко ядене не може да храни организма, както не може всяка течност да служи за пиене, тъй и всяко движение не може да е в полза на волята. Факт неоспорим е, че без въздух не можем, но разваленият въздух е пакостен. Така е и с движението.
Има движения, които възпитават, но има и движения, които развращават, има движения, които деформират
тялото
, вън от онези осакатявания, които стават по невнимание.
Дано не бъдем криво разбрани. Движенията са телесни физически, мишците са двигатели по воля, или по неволя, но винаги имат отношение само към волята. Тя е изпълнителната власт в тялото. Според нас физическо възпитание няма по простата причина, че всяка физическа (материална) частица в тялото до седмата си година изгаря и се сменява. Тялото не може да се възпитава, то може да се дресира, нещо което не може да се сравнява с възпитанието.
към текста >>
Тя е изпълнителната власт в
тялото
.
Факт неоспорим е, че без въздух не можем, но разваленият въздух е пакостен. Така е и с движението. Има движения, които възпитават, но има и движения, които развращават, има движения, които деформират тялото, вън от онези осакатявания, които стават по невнимание. Дано не бъдем криво разбрани. Движенията са телесни физически, мишците са двигатели по воля, или по неволя, но винаги имат отношение само към волята.
Тя е изпълнителната власт в
тялото
.
Според нас физическо възпитание няма по простата причина, че всяка физическа (материална) частица в тялото до седмата си година изгаря и се сменява. Тялото не може да се възпитава, то може да се дресира, нещо което не може да се сравнява с възпитанието. Възпитава се разумното в човека (умът, сърцето и волята), а прегъванията, на които можем да привикнем тялото днес, не можем да разчитаме, че и след 10 години пак така ще се извършват. Възпитанието е трайно, а дресировката –кратковременна. Ако изключим от човека ума, сърцето и волята, (които са нефизически), не би останало нищо за възпитание.
към текста >>
Според нас физическо възпитание няма по простата причина, че всяка физическа (материална) частица в
тялото
до седмата си година изгаря и се сменява.
Така е и с движението. Има движения, които възпитават, но има и движения, които развращават, има движения, които деформират тялото, вън от онези осакатявания, които стават по невнимание. Дано не бъдем криво разбрани. Движенията са телесни физически, мишците са двигатели по воля, или по неволя, но винаги имат отношение само към волята. Тя е изпълнителната власт в тялото.
Според нас физическо възпитание няма по простата причина, че всяка физическа (материална) частица в
тялото
до седмата си година изгаря и се сменява.
Тялото не може да се възпитава, то може да се дресира, нещо което не може да се сравнява с възпитанието. Възпитава се разумното в човека (умът, сърцето и волята), а прегъванията, на които можем да привикнем тялото днес, не можем да разчитаме, че и след 10 години пак така ще се извършват. Възпитанието е трайно, а дресировката –кратковременна. Ако изключим от човека ума, сърцето и волята, (които са нефизически), не би останало нищо за възпитание. Да твърдим пък, че движението развива тялото , а развитото тяло само ще развие ум, чувства и воля, е друго заблуждение.
към текста >>
Тялото
не може да се възпитава, то може да се дресира, нещо което не може да се сравнява с възпитанието.
Има движения, които възпитават, но има и движения, които развращават, има движения, които деформират тялото, вън от онези осакатявания, които стават по невнимание. Дано не бъдем криво разбрани. Движенията са телесни физически, мишците са двигатели по воля, или по неволя, но винаги имат отношение само към волята. Тя е изпълнителната власт в тялото. Според нас физическо възпитание няма по простата причина, че всяка физическа (материална) частица в тялото до седмата си година изгаря и се сменява.
Тялото
не може да се възпитава, то може да се дресира, нещо което не може да се сравнява с възпитанието.
Възпитава се разумното в човека (умът, сърцето и волята), а прегъванията, на които можем да привикнем тялото днес, не можем да разчитаме, че и след 10 години пак така ще се извършват. Възпитанието е трайно, а дресировката –кратковременна. Ако изключим от човека ума, сърцето и волята, (които са нефизически), не би останало нищо за възпитание. Да твърдим пък, че движението развива тялото , а развитото тяло само ще развие ум, чувства и воля, е друго заблуждение. Имаме достатъчно атлети, хора физически развити колкото трябва, за да констатираме безспорно, че те са нито по-умни, нито по-чувствителни, нито по-деятелни от много дори телесно недъгави свои братя.
към текста >>
Възпитава се разумното в човека (умът, сърцето и волята), а прегъванията, на които можем да привикнем
тялото
днес, не можем да разчитаме, че и след 10 години пак така ще се извършват.
Дано не бъдем криво разбрани. Движенията са телесни физически, мишците са двигатели по воля, или по неволя, но винаги имат отношение само към волята. Тя е изпълнителната власт в тялото. Според нас физическо възпитание няма по простата причина, че всяка физическа (материална) частица в тялото до седмата си година изгаря и се сменява. Тялото не може да се възпитава, то може да се дресира, нещо което не може да се сравнява с възпитанието.
Възпитава се разумното в човека (умът, сърцето и волята), а прегъванията, на които можем да привикнем
тялото
днес, не можем да разчитаме, че и след 10 години пак така ще се извършват.
Възпитанието е трайно, а дресировката –кратковременна. Ако изключим от човека ума, сърцето и волята, (които са нефизически), не би останало нищо за възпитание. Да твърдим пък, че движението развива тялото , а развитото тяло само ще развие ум, чувства и воля, е друго заблуждение. Имаме достатъчно атлети, хора физически развити колкото трябва, за да констатираме безспорно, че те са нито по-умни, нито по-чувствителни, нито по-деятелни от много дори телесно недъгави свои братя. В заключение ще кажем, че нам в сравнение с другите народи, никога не ни е липсвало ни здраве, ни хубост, ни физическа сила.
към текста >>
Да твърдим пък, че движението развива
тялото
, а развитото
тяло
само ще развие ум, чувства и воля, е друго заблуждение.
Според нас физическо възпитание няма по простата причина, че всяка физическа (материална) частица в тялото до седмата си година изгаря и се сменява. Тялото не може да се възпитава, то може да се дресира, нещо което не може да се сравнява с възпитанието. Възпитава се разумното в човека (умът, сърцето и волята), а прегъванията, на които можем да привикнем тялото днес, не можем да разчитаме, че и след 10 години пак така ще се извършват. Възпитанието е трайно, а дресировката –кратковременна. Ако изключим от човека ума, сърцето и волята, (които са нефизически), не би останало нищо за възпитание.
Да твърдим пък, че движението развива
тялото
, а развитото
тяло
само ще развие ум, чувства и воля, е друго заблуждение.
Имаме достатъчно атлети, хора физически развити колкото трябва, за да констатираме безспорно, че те са нито по-умни, нито по-чувствителни, нито по-деятелни от много дори телесно недъгави свои братя. В заключение ще кажем, че нам в сравнение с другите народи, никога не ни е липсвало ни здраве, ни хубост, ни физическа сила. Но онова, което печелим с гърдите си, губим го от главите си. Потребни ни са ум, чувства и воля, потребна ни е и човещина. Българският народ е дал много ценности и на славянството, и на западните народи, но всичко каквото взима от тях, излиза гнило.
към текста >>
45.
Слепецът (стихотворение) - Х.
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Вълните плискат и шумът им сякаш спомня
отлетяло
време.
Вървя по моя път. Морето стигнах. Морето е врата и път. Оттук идва, оттук си отива пролетта. Оттук преминават забързаните към други брегове... Сега е вече есен.
Вълните плискат и шумът им сякаш спомня
отлетяло
време.
Сам се скитам по златистия бряг и диря стъпките на пролетта, която идва, която си отива през морето. Приветствен лъх донасят морски ветрове. В тоя лъх досещам тръпките на нещо познато, което се роди в мене тогава, когато кичестите гранки изпускаха аромата на бели цветове... Дали и сега не ми ги праща моята пролет? Отмина ли или отново идва – знам, че само една едничка пролет навестява ни в живота, но дали премина, дали е същата оная, която беше преминала вашата градина, или отново ще се зададе?... Морето стигнах.
към текста >>
46.
Има ли смърт - д-р Кадиев
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Учение за очистване
тялото
и червата. 7.
Учение за дишането и здравето. 2. Учение за храненето. 3. Учение за хармонията, тона. 4. Учение за правилно мислене. 5. Учение за силите Електричество и Магнетизъм. 6.
Учение за очистване
тялото
и червата. 7.
Учение за животворните сокове – половите сокове. Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот. Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса. От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра. Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации.
към текста >>
Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото
тяло
.
Учение за животворните сокове – половите сокове. Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот. Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса. От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра. Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации.
Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото
тяло
.
Подмладяването е резултат, плод на самооплодяване. Половите сокове се икономисват чрез въздържание и се отправят към собственото тяло. С помощта на съзнателното дишане се улеснява и поддържа всмукването на соковете. За доброто качество на половите, сокове необходимо е храната да се не задържа дълго време в дебелото черво и главно да не бъде изложена на гниене, ферментиране, защото в подобни случаи всмукването в кръвта на гниещите сокове от дебелото черво, поради близостта с половите органи, влошават качеството на половите сокове. Маздазнан ни учи как да станем господари на своите полови сокове и клетки и да ги отправяме по своя воля за самооплодяване или за продължение на рода.
към текста >>
Половите сокове се икономисват чрез въздържание и се отправят към собственото
тяло
.
Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса. От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра. Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации. Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото тяло. Подмладяването е резултат, плод на самооплодяване.
Половите сокове се икономисват чрез въздържание и се отправят към собственото
тяло
.
С помощта на съзнателното дишане се улеснява и поддържа всмукването на соковете. За доброто качество на половите, сокове необходимо е храната да се не задържа дълго време в дебелото черво и главно да не бъде изложена на гниене, ферментиране, защото в подобни случаи всмукването в кръвта на гниещите сокове от дебелото черво, поради близостта с половите органи, влошават качеството на половите сокове. Маздазнан ни учи как да станем господари на своите полови сокове и клетки и да ги отправяме по своя воля за самооплодяване или за продължение на рода. Създаването и раждането на деца трябва да бъде едно съзнателно творчество със специално вложена идея. Нашите деца не трябва да бъдат вече за мислещият човек случайни плодове.
към текста >>
Храната им е вкусна и главното ароматна, чрез примесване на разни треви и подправки, като се цели с това дезинфекцирането на червата, подобрението на кръвта и ароматизирането на цялото
тяло
... Но да оставим самия Ханиш да говори: "Нашите телесни и духовни функции трябва да се докарат до едно такова състояние, което би ни направило способни да противостоим на всяко нападение на невежеството и суеверието и би ни направило твърди в нашите убеждения.
Лекциите са достъпни за всеки желаещ, срещу известна такса. Колонията е основана на кооперативни начала. Уредбата е модерна. Храната в колонията е чисто вегетарианска, хлябът им е обикновено тричав, пълен хляб и за разнообразие се употребява от време на време бял хляб. Храната и хляба им са приготвени според маздазнановата наука за храненето.
Храната им е вкусна и главното ароматна, чрез примесване на разни треви и подправки, като се цели с това дезинфекцирането на червата, подобрението на кръвта и ароматизирането на цялото
тяло
... Но да оставим самия Ханиш да говори: "Нашите телесни и духовни функции трябва да се докарат до едно такова състояние, което би ни направило способни да противостоим на всяко нападение на невежеството и суеверието и би ни направило твърди в нашите убеждения.
Болестта напада само оногова, комуто не е ясно, че силата, която води към здравето или към оздравяването лежи в неговата собствена област. Той ще страда от невежество и бедност, защото не разбира, че силата, която изменя обстоятелствата лежи в самия него. Болен ли си, не се безпокой за причините на болестта или как би се тя развила. Измени просто начина на своя живот, дишай, концентрирайки се върху чувствата и всичко ще се оправи. Ние твърдим, че правилното дишане, както Маздазнан го определя, ще изравни всички недостатъци и ако употребиш разум при храненето си, ти не ще бъдеш вече обезпокояван от болестите.
към текста >>
Колкото повече упражняваш различните начини на дишане, толкова повече ти ще бъдеш в състояние да определиш различните влияния върху
тялото
и чувствата.
Болен ли си, не се безпокой за причините на болестта или как би се тя развила. Измени просто начина на своя живот, дишай, концентрирайки се върху чувствата и всичко ще се оправи. Ние твърдим, че правилното дишане, както Маздазнан го определя, ще изравни всички недостатъци и ако употребиш разум при храненето си, ти не ще бъдеш вече обезпокояван от болестите. Трябва да се разберат известни правила преди да се достигне до вещина в изкуството на лекуването". "Дишането е дишане, но при все това всичко почива върху това, как човек диша, при какви условия, кога и в какво положение.
Колкото повече упражняваш различните начини на дишане, толкова повече ти ще бъдеш в състояние да определиш различните влияния върху
тялото
и чувствата.
Има специални начини на дишане за певци, за оратори, за актьори, начини на дишане за всички положения в живота. Дишането, което се издъхва върху една паница с топла вода, я охлажда. Дишането, което са издъхва на студените ръце, ги затопля. Вие сте забелязали, че в първия случай се диша бързо и на бързи удари, във втория случай бавно и провлачено. Независимо от това обяснение, да споменем още един факт, който кара всекиго да се замисли, който направи опит с издишане по следния начин: издиша се напр.
към текста >>
Когато човек диша потънал в мечтание, ще бъде много психичен и функциите на мозъка ще представляват една бъркотия на несигурности, когато, ако се диша с изключителна концентрация върху дишането, с цел да се развият всички функции на
тялото
, като се вземе необходимото за подобно развитие положение на
тялото
, ще се получи като резултат контролиране на
тялото
във всяко отношение.
Ако се издиша „п" върху ръката при равномерно издишане и веднага след това „ф” ще се забележи една чудесна разлика. Твоите собствени опити ще ти открият чудновати явления, които бихме могли да изброим тук, но които оставаме на тебе да опиташ". "Ако човек усеща голяма горещина и направи едно дълго вдишване през носа и издиша след това с разтворени устни, при което едновременно остава диафрагмата да спада, ще бъде човек веднага разхладен. Ако пък напротив вдиша и издиша през носа отначало бързо, после със забавено дишане и продължава да сменя дишането, като пази особено вдишването да става бързо, а издишването бавно, в няколко минути ще се изпоти. Който твърди, че нищо не значи как човек диша, не знае – какво приказва.
Когато човек диша потънал в мечтание, ще бъде много психичен и функциите на мозъка ще представляват една бъркотия на несигурности, когато, ако се диша с изключителна концентрация върху дишането, с цел да се развият всички функции на
тялото
, като се вземе необходимото за подобно развитие положение на
тялото
, ще се получи като резултат контролиране на
тялото
във всяко отношение.
Не важат тук старост, изглед, среда и условия; има помощ за всички в правилното употребление на дишането". "Диханието е живот" е заключението, до което достигаме след няколко размишления върху един предмет от такова жизнено значение за нашето благосъстояние. Това трябва да бъде добито чрез опит, така че да бъде за аналитика ясен и твърдо стоящ факт. Простото изложение от друго лице не е доказателство. Животът е зависим от дишането.
към текста >>
Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в
тялото
.
Всяка една от тия части на гърдите отговаря на една от трите главни мозъчни групи: коремното дишане на материалистичната група, средното на етичната и горното на интелектуалната, разсъдъчната група. Но най-важното в случая е това, че всяко от тия три главни вида дишане способствува за развитието на съответната мозъчна група. По такъв начин са създадени трите основни темперамента у хората: материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния. Трите мирогледа у хората, материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния са проявление на трите вида дишане, чрез засиленото развитие на съответната мозъчна група. За добиване на правилен мироглед в живота необходимо е, следователно, хармонично развитие на мозъчните групи, за достигането на което привържениците на Маздазнан се стараят да засилят онова дишане, чиято мозъчна група е по-слабо развита.
Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в
тялото
.
Дишането и разумният избор на млечно-растителна храна е тяхното главно средство за борба със злото, изявено като болест, мизерия, грях и др. Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на тялото. Всяко дишане оказва своето влияние, ако се практикува продължително време и съзнателно, чрез концентрация върху дишането. Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията, греха; чрез дишането се усилва доброто, любовта, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите. Тялото е храм Божи.
към текста >>
Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на
тялото
.
По такъв начин са създадени трите основни темперамента у хората: материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния. Трите мирогледа у хората, материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния са проявление на трите вида дишане, чрез засиленото развитие на съответната мозъчна група. За добиване на правилен мироглед в живота необходимо е, следователно, хармонично развитие на мозъчните групи, за достигането на което привържениците на Маздазнан се стараят да засилят онова дишане, чиято мозъчна група е по-слабо развита. Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в тялото. Дишането и разумният избор на млечно-растителна храна е тяхното главно средство за борба със злото, изявено като болест, мизерия, грях и др.
Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на
тялото
.
Всяко дишане оказва своето влияние, ако се практикува продължително време и съзнателно, чрез концентрация върху дишането. Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията, греха; чрез дишането се усилва доброто, любовта, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите. Тялото е храм Божи. И като такова то трябва да се държи чисто не само отвън, но и отвътре. Главното гнездо на болестите у човека, т.е.
към текста >>
Тялото
е храм Божи.
Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в тялото. Дишането и разумният избор на млечно-растителна храна е тяхното главно средство за борба със злото, изявено като болест, мизерия, грях и др. Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на тялото. Всяко дишане оказва своето влияние, ако се практикува продължително време и съзнателно, чрез концентрация върху дишането. Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията, греха; чрез дишането се усилва доброто, любовта, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите.
Тялото
е храм Божи.
И като такова то трябва да се държи чисто не само отвън, но и отвътре. Главното гнездо на болестите у човека, т.е. на злото у него, се намира в червата на човека. Паразити и милиони микроби гъмжат в червата на човека. Храната ферментира в червата.
към текста >>
Любовта е едно изявление на чисто
тяло
, чиста кръв и здрави нерви.
За да улеснят, следователно, успешното действие на съзнателното дишане с цел очистване на кръвта, Маздазнан изключва месото от храната и препоръчва чиста вегетарианска диета. Разликата в дишането у животното и човека е тази, че последното диша коремно и флангово, докато човек развива заедно с другите и горно дишане. Човек, който диша повече коремно, се приближава повече до животните, докато горното дишане го приближава повече до мислещия човек. Материалистът обикновено диша коремно. Дишането е едно важно и успешно средство в ръцете на маздазнистите за укротяване на животинските страсти у човека и за възстановяването на любовта между хората.
Любовта е едно изявление на чисто
тяло
, чиста кръв и здрави нерви.
Очисти ли се кръвта, т.е. сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и любовта се явява като резултат. Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане. Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето.
към текста >>
Централното място в нашето
тяло
е сърцето.
Любовта е едно изявление на чисто тяло, чиста кръв и здрави нерви. Очисти ли се кръвта, т.е. сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и любовта се явява като резултат. Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане. Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем.
Централното място в нашето
тяло
е сърцето.
То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството. Колкото по-чисто е сърцето, кръвта, толкова по-силно блика този извор на Божествени мисли. Колкото по-силна е любовта към Бога, толкова по-могъща е Силата, която праща тия мисли. Колкото по-силна е любовта към ближния, толкова по се очистват каналите, пътищата, нервната система, през която текат тия мисли.
към текста >>
47.
ПЪЛНОТА В ЖИВОТА - Ели
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Значи душата е продукт на материята, обвързана с нея и разпиляваща се с
тялото
заедно.
Има ли смърт? Д-р Кадиев Господствуващото мнение в науката малко преди нашето време е материалистичното. Счита се, че материята е, която обуславя целия живот. Това, което се нарича душа не е нищо друго, освен деятелността на твърде остроумно групираните мозъчни клетки.
Значи душата е продукт на материята, обвързана с нея и разпиляваща се с
тялото
заедно.
Мисълта за безсмъртието на душата изглеждаше при тия условия смешна. От друга страна, още Лавоазие доказа за материята, че нищо не се губи: че си променя формата, че изчезва пред очите ни, но че материалите в друга форма продължават да съществуват. 50 години по късно Майер доказа, че и енергията, силата се променят от топлина в движения, електричество, светлина и пр. но не изчезват. На учените дълго липсваше смелостта да разширят мисълта, че нищо в Природата се не губи и по отношение душевния живот.
към текста >>
Тая сила изчезва след смъртта, без да се изменя при това забележимо
тялото
, но оставящо след „смъртта" купчина неорганизирана материя.
Но много явления остават необясними. Проф. Дреш разрязва плоски, петоъгълни паразити на две. Всяка половина възстановява формата на основното животно. Разкъсан, дъждовния глист не умира, а дава два нови глиста На едната половина израства уста, на другата задна част и полови органи. Като че във всяка половина е била запазена напълно съзнателна, разумна сила, която е знаела какво трябва на животното.
Тая сила изчезва след смъртта, без да се изменя при това забележимо
тялото
, но оставящо след „смъртта" купчина неорганизирана материя.
Думата „изчезва" се отнася до нашето осезание. Като всяка „сила", въз основа на закона за запазване енергиите, тя не може да „изчезне", а само да се промени. Фламарион в книгата си „Тайнственото" зададе някои въпроси на съвременната наука, пред които тя вдига рамене: не знаем. „Чудесата" на индийските факири, не могат да се обяснят с материалистичното схващане на учените. Душата е действително сила, която осмисля, оживява материята.
към текста >>
Тя я организира, използува я за своите цели и високо протестира, когато ù се внушава, че макар и всичко друго да не изчезва, тя единствена ще се разпилее и ще изчезне след своето произведение и временна къщурка, наречена
тяло
.
Думата „изчезва" се отнася до нашето осезание. Като всяка „сила", въз основа на закона за запазване енергиите, тя не може да „изчезне", а само да се промени. Фламарион в книгата си „Тайнственото" зададе някои въпроси на съвременната наука, пред които тя вдига рамене: не знаем. „Чудесата" на индийските факири, не могат да се обяснят с материалистичното схващане на учените. Душата е действително сила, която осмисля, оживява материята.
Тя я организира, използува я за своите цели и високо протестира, когато ù се внушава, че макар и всичко друго да не изчезва, тя единствена ще се разпилее и ще изчезне след своето произведение и временна къщурка, наречена
тяло
.
Душата чувствува дълбоко в недрата си тая неправда и на това се дължи във висока степен безпокойствието, нервността, загубване смисъла на живота в съвременното общество. Но времето ни е преходно. Скоро ще се разбере, че има само промени на формата и по отношение душата, че смърт няма.
към текста >>
48.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той чу леко издихание и видя как из
тялото
на блудницата излезе един светлокрил ангел – излезе, както пеперуда изхвръква из пашкула.
Разтича се, донесе прясна вода, уми ù нозете и ù приготви да похапне. Тя легна, притвори очи – и вече не продума дума. Отшелникът седна до нея и потъна в дълбоко размишление: пред неговия вътрешен поглед се разкри картината на целия живот на тази жена, разкри се от край до край. Той извървя всички пътища на нейния живот и унесен така, в него нещо мигом трепна и проблесна – той прозря една от свещените тайни: „Тя там, в корените на гъстата почва, за да цъфне и да върже плод, аз тук". Отвори очи и що да види – около леглото, на което лежеше Серафиа трептеше кротко сияние.
Той чу леко издихание и видя как из
тялото
на блудницата излезе един светлокрил ангел – излезе, както пеперуда изхвръква из пашкула.
Ангели се явиха отвред и изпълниха постницата с бяло сияние. И те обкръжиха освободения ангел и се възнесоха с химни нагоре. Светията преживя своите върховни, най-свещени мигове – и в душата му като цвят се разтвори една от най-свещените тайни. Той погреба тялото на Серафиа до своята постница. -------------------------------------------------------------------------------------------------- И след няколко дни той видя верига поклонници да се нижат в пустинята на път към неговото отшелие.
към текста >>
Той погреба
тялото
на Серафиа до своята постница.
Отвори очи и що да види – около леглото, на което лежеше Серафиа трептеше кротко сияние. Той чу леко издихание и видя как из тялото на блудницата излезе един светлокрил ангел – излезе, както пеперуда изхвръква из пашкула. Ангели се явиха отвред и изпълниха постницата с бяло сияние. И те обкръжиха освободения ангел и се възнесоха с химни нагоре. Светията преживя своите върховни, най-свещени мигове – и в душата му като цвят се разтвори една от най-свещените тайни.
Той погреба
тялото
на Серафиа до своята постница.
-------------------------------------------------------------------------------------------------- И след няколко дни той видя верига поклонници да се нижат в пустинята на път към неговото отшелие. Той ги прие, едни настави, други излекува и им остави завета: кога напусне тоя свят, да погребат тялото му в същия гроб, в който лежеше тялото на Серафиа. Не мина много и той се пресели отвъд. Поклонници изпълниха неговия завет — заровиха тялото му редом с тялото на блудницата. Но от тоя ден стана нещо чудно.
към текста >>
Той ги прие, едни настави, други излекува и им остави завета: кога напусне тоя свят, да погребат
тялото
му в същия гроб, в който лежеше
тялото
на Серафиа.
Ангели се явиха отвред и изпълниха постницата с бяло сияние. И те обкръжиха освободения ангел и се възнесоха с химни нагоре. Светията преживя своите върховни, най-свещени мигове – и в душата му като цвят се разтвори една от най-свещените тайни. Той погреба тялото на Серафиа до своята постница. -------------------------------------------------------------------------------------------------- И след няколко дни той видя верига поклонници да се нижат в пустинята на път към неговото отшелие.
Той ги прие, едни настави, други излекува и им остави завета: кога напусне тоя свят, да погребат
тялото
му в същия гроб, в който лежеше
тялото
на Серафиа.
Не мина много и той се пресели отвъд. Поклонници изпълниха неговия завет — заровиха тялото му редом с тялото на блудницата. Но от тоя ден стана нещо чудно. Ония, които идваха да посетят постницата и гроба на големия светия, виждаха нощем тоя гроб целия светещ: от него излизаха два бели пламъка, сплитаха се нежно един друг и като тънка огнена струя възпламваха с двойна сила на възбог. И в тишината на нощта се чуваха дивни звукове, като че ли излизаха от гроба – сякаш ек от далечни химни.
към текста >>
Поклонници изпълниха неговия завет — заровиха
тялото
му редом с
тялото
на блудницата.
Светията преживя своите върховни, най-свещени мигове – и в душата му като цвят се разтвори една от най-свещените тайни. Той погреба тялото на Серафиа до своята постница. -------------------------------------------------------------------------------------------------- И след няколко дни той видя верига поклонници да се нижат в пустинята на път към неговото отшелие. Той ги прие, едни настави, други излекува и им остави завета: кога напусне тоя свят, да погребат тялото му в същия гроб, в който лежеше тялото на Серафиа. Не мина много и той се пресели отвъд.
Поклонници изпълниха неговия завет — заровиха
тялото
му редом с
тялото
на блудницата.
Но от тоя ден стана нещо чудно. Ония, които идваха да посетят постницата и гроба на големия светия, виждаха нощем тоя гроб целия светещ: от него излизаха два бели пламъка, сплитаха се нежно един друг и като тънка огнена струя възпламваха с двойна сила на възбог. И в тишината на нощта се чуваха дивни звукове, като че ли излизаха от гроба – сякаш ек от далечни химни. И, които виждаха това и се докосваха до гроба – болни ли биваха – оздравяваха; слепи ли – проглеждаха; хроми ли – изцеляваха се; глухи ли – прослушваха; прокажени ли – очистваха се. И разчу се за чудотворната светиня и от всички краища се стичаха хора да получат изцеление.
към текста >>
И те ги разнасяха в света, тъй както жилите разнасят по
тялото
кръвта.
И в тишината на нощта се чуваха дивни звукове, като че ли излизаха от гроба – сякаш ек от далечни химни. И, които виждаха това и се докосваха до гроба – болни ли биваха – оздравяваха; слепи ли – проглеждаха; хроми ли – изцеляваха се; глухи ли – прослушваха; прокажени ли – очистваха се. И разчу се за чудотворната светиня и от всички краища се стичаха хора да получат изцеление. А идваха и люде, търсещи Истината. И обзети от трепета на едно свещено присъствие, те получаваха дивни откровения – сякаш сам светията им раздаваше съкровищата на своята мъдрост.
И те ги разнасяха в света, тъй както жилите разнасят по
тялото
кръвта.
И разчу се чудото навред и идваха хора отвсякъде, да видят светлината, що излизаше от святото място – там, дето почиваха едно до друго две тела: тялото на блудницата и тялото на светията.
към текста >>
И разчу се чудото навред и идваха хора отвсякъде, да видят светлината, що излизаше от святото място – там, дето почиваха едно до друго две тела:
тялото
на блудницата и
тялото
на светията.
И, които виждаха това и се докосваха до гроба – болни ли биваха – оздравяваха; слепи ли – проглеждаха; хроми ли – изцеляваха се; глухи ли – прослушваха; прокажени ли – очистваха се. И разчу се за чудотворната светиня и от всички краища се стичаха хора да получат изцеление. А идваха и люде, търсещи Истината. И обзети от трепета на едно свещено присъствие, те получаваха дивни откровения – сякаш сам светията им раздаваше съкровищата на своята мъдрост. И те ги разнасяха в света, тъй както жилите разнасят по тялото кръвта.
И разчу се чудото навред и идваха хора отвсякъде, да видят светлината, що излизаше от святото място – там, дето почиваха едно до друго две тела:
тялото
на блудницата и
тялото
на светията.
към текста >>
49.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Tе говорят за една връзка между живота във физическото
тяло
и душевния живот.
Именно еволюционния принцип окултизмът туря в основата на своето гледане на света! Не само че окултизмът не противоречи на еволюционната теория, но напротив, нужно е човек да се проникне от еволюционната идея, за да разбере окултизма. От друга страна, само повърхностното изучаване на явленията може да доведе до едностранчиво разбиране и даже до груби грешки. Ето защо, за да може да се вникне по-добре в хода и факторите на еволюцията, необходимо е изучаването на по-дълбоката страна на битието. А аргументите на сравнителната анатомия, физиология и особено на психо-физиологията?
Tе говорят за една връзка между живота във физическото
тяло
и душевния живот.
Обаче тази зависимост не значи още нищо. Тя е зависимостта между човека и инструмента, с който свири. Окултизмът цени физичното тяло като инструмент за проява на съзнанието във физичния свет. Но има и преки пътища за пояснение на това. Тях ще разгледаме по-нататък.
към текста >>
Окултизмът цени физичното
тяло
като инструмент за проява на съзнанието във физичния свет.
Ето защо, за да може да се вникне по-добре в хода и факторите на еволюцията, необходимо е изучаването на по-дълбоката страна на битието. А аргументите на сравнителната анатомия, физиология и особено на психо-физиологията? Tе говорят за една връзка между живота във физическото тяло и душевния живот. Обаче тази зависимост не значи още нищо. Тя е зависимостта между човека и инструмента, с който свири.
Окултизмът цени физичното
тяло
като инструмент за проява на съзнанието във физичния свет.
Но има и преки пътища за пояснение на това. Тях ще разгледаме по-нататък. Окултизмът съвсем не е абстрактен идеализъм. Кант, Фихте, Шелинг, Шопенхауер, Едуард фон Хартман и много други са застъпници на абстрактния идеализъм. Окултизмът не върви по този път.
към текста >>
50.
Ученик на живота - Цветан
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
" Ето какво казва Ламарк относно тези животни: „Те чувствуват нуждата и това насочва флуидите и силите към онази точка на
тялото
, дето ще може да се задоволи почувстваната нужда чрез едно действие.
Този инстинкт, това чувствуване на нуждата видоизменя крака, шията, изобщо органическите процеси, за да се задоволи нужда. Ламарк говори, как се видоизменя кракът на птиците, които почват да живеят в блатата или по дърветата. Той изхожда тук от вътрешната активност на животното. Той тук изтъква психичния принцип като еволюционен фактор.Той приема значението на представите като причинители на органическите процеси. „Кой не знае, казва той, действието на мисълта върху различните вътрешни органи?
" Ето какво казва Ламарк относно тези животни: „Те чувствуват нуждата и това насочва флуидите и силите към онази точка на
тялото
, дето ще може да се задоволи почувстваната нужда чрез едно действие.
Ако на тая точка има орган, способен за такова действие, той се привежда към действие. А ако такъв орган не съществува, и ако почувстваната нужда е голяма и продължителна, малко по малко се образува един орган който се развива според продължителността и енергията на неговото употребление". ДАРВИНИЗЪМ. Дарвин приема формулираните горе три принципа на Ламарк, като прибавя към тях нов принцип, на който дава по-голямо значение. Той е естественият подбор. Дарвин излиза от основното положение, че има индивидуална изменчивост.
към текста >>
Вариациите или видоизмененията в детерминантите на зародишната плазма са независими от влиянието на външните условия върху органите на
тялото
.
А при неравнонаследственото двете дъщерни клетки се различават по между си и от майчината. Според Вайсман делението на оплоденото яйце е два вида: то е равнонаследствено за този клон, който ще даде зародишните клетки (т.е. половите клетки и тези соматични, които съдържат зародишна плазма), а е неравнонасленствено за този клон, от който ще се получат соматичните клетки. По този начин половите клетки на новия организъм ще имат пак всички детерминанти, които определят свойствата на целия организъм, а соматичните клетки в края на краищата, ще имат само по един вид детерминанти. Няма връзка, казва Вайсман, между половите и соматитните клетки; затова не е възможно унаследяване на придобитите признаци.
Вариациите или видоизмененията в детерминантите на зародишната плазма са независими от влиянието на външните условия върху органите на
тялото
.
Тези изменения са самостоятелни. По разни причини, напр. различие в получаване на храна, различие във възприемането на външни въздействия и пр. – детерминантите в зародишната плазма се изменят различно. И между така изменените детерминанти има подбор.
към текста >>
51.
Опити върху научна астрология
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той е „работил" в най-мъчнодостъпните салони в Рим, в присъствието на дипломатическото и правителствено
тяло
.
Един факир в Париж След постника Люкси, чието учение не заслужаваше да бъде широко разпространено, Париж не беше виждал никакъв факир. Ето един сега, който направи да потръпне страната. Той пристигна от Италия: престоял е няколко месеци в Рим, Неапол, Палермо, Флоренция и Валона, където е и произвеждал своите „експерименти", под контрола на най-учените авторитети: сенаторите Фано и Бианчи, професорите: Монтесано и Кварико (този последният, е придворен лекар), докторите: Костелини, Галега, Мартино и др. В продължение на няколко седмици, италианската преса сериозно се е занимавала с неговите интересни подвизи.
Той е „работил" в най-мъчнодостъпните салони в Рим, в присъствието на дипломатическото и правителствено
тяло
.
Мусолини го е водил у дукаста Фаустоно и го помолил веднага да остане в двореца му. Минавайки през Палермо, кралят Виктор Емануил и английския крал Георги V са пожелали също да го видят, но предварително са го помолили да не се наранява пред тях. Известен вече в Турция, в Египет, знаменит в Италия, Кир Тор Кал Тара бей (това е името на този факир), ще бъде утре популярен и в Париж. Той е на 28 години, копт – християнин, роден е в Танто, долни Египет. Баща му, философ и факир също, го завежда още съвсем млад в Цариград.
към текста >>
Но въпроса тук е, да се знае, при какви условия трябва да се постави духа, за да може да действува така върху тълпата, или просто върху физическото
тяло
?
Това е тезата на доктор – Густав льо Бон: Психологията на тълпата е нещо много странно... — Прочее, захваща пак Тара бей, трябва добре да се диференцират тези две неща: обективните, реалните, научните, от субективните, които са само резултат на една чиста илюзия. Всеки един обикновен народен индийски факир притежава тази специална духовна мощ, придобита чрез едно дълго, упорито упражнение. Духът е една реална сила, действуваща тъй, како и физическите. във всеки случай и народните факири са успели да извоюват като нас способността по свое собствено желание, чрез каталепсия, да останат безчувствени към всяка болка. — Аз нищо не мога да възразя на вашите философски обяснения, Тара бей.
Но въпроса тук е, да се знае, при какви условия трябва да се постави духа, за да може да действува така върху тълпата, или просто върху физическото
тяло
?
Докъде отива това действие, как се причинява то? – Въобще, това е една съвсем нова наука, която сега се построява. — Разбира се – Аз за себе си не съм разрешил още толкова много неща. Аз имам на ръка само опитите, които съм правил над себе си и въз основа на тях аз искам да проуча тази реалност. Това е всичко.
към текста >>
52.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
„
ТЯЛОТО
НА СТРОИТЕЛНИТЕ СИЛИ в организма като предмет на научно изследване" от Д-р Херман Попелбаум.
В някои немски градове даже са основани дружества за проучване принципите на окултната педагогика. Особена дейност развива в това отношение немският педагог Барч от Бреслау, който в своите сказки, статии и хвърчащи листове популяризира принципите и методите, на които почива Свободното Валдорфско училище . Че интересът към това училище между учителството на запад расте, се познава и по това, че вече не само в окултни, по и в педагогически органи има статии по този въпрос Такава е напр. статията „Педагогиката на окултни (антропософски) основи" печатана в немското списание “Педагогише Централблат", 1924 год., кн. 8 - 9, от Паул Олдендорф.
„
ТЯЛОТО
НА СТРОИТЕЛНИТЕ СИЛИ в организма като предмет на научно изследване" от Д-р Херман Попелбаум.
Библиотека „Гьотеанум" е издала тази нова книга, която съдържа 80 страници и е снабдена с 5 рисунки в текста и 2 таблици. Ето какво се говори в поканата за тази книга: „Че във всеки жив организъм има взаимодействие между физичното тяло и един друг член, който не е от материален характер, но който обаче проявява своето действие в жизнените явления - това е истина, която е била изказвана винаги отново и отново от най-старите времена на човешкото знание. Днес, служейки си с терминология, пригодена към днешното съзнание, можем да го наречем „тяло на строителните сили”. За възкръсването на знанието за това тяло не е достатъчен един теоретически поход против материализма. Това може да стане само чрез непосредствено изследване без предубеждение на самия живот.
към текста >>
Ето какво се говори в поканата за тази книга: „Че във всеки жив организъм има взаимодействие между физичното
тяло
и един друг член, който не е от материален характер, но който обаче проявява своето действие в жизнените явления - това е истина, която е била изказвана винаги отново и отново от най-старите времена на човешкото знание.
Че интересът към това училище между учителството на запад расте, се познава и по това, че вече не само в окултни, по и в педагогически органи има статии по този въпрос Такава е напр. статията „Педагогиката на окултни (антропософски) основи" печатана в немското списание “Педагогише Централблат", 1924 год., кн. 8 - 9, от Паул Олдендорф. „ТЯЛОТО НА СТРОИТЕЛНИТЕ СИЛИ в организма като предмет на научно изследване" от Д-р Херман Попелбаум. Библиотека „Гьотеанум" е издала тази нова книга, която съдържа 80 страници и е снабдена с 5 рисунки в текста и 2 таблици.
Ето какво се говори в поканата за тази книга: „Че във всеки жив организъм има взаимодействие между физичното
тяло
и един друг член, който не е от материален характер, но който обаче проявява своето действие в жизнените явления - това е истина, която е била изказвана винаги отново и отново от най-старите времена на човешкото знание.
Днес, служейки си с терминология, пригодена към днешното съзнание, можем да го наречем „тяло на строителните сили”. За възкръсването на знанието за това тяло не е достатъчен един теоретически поход против материализма. Това може да стане само чрез непосредствено изследване без предубеждение на самия живот. Важното е в това, че всеки организъм притежава определено строително тяло. Всеки вид си има следователно особено „тяло на строителните сили", различно от това на другите.
към текста >>
Днес, служейки си с терминология, пригодена към днешното съзнание, можем да го наречем „
тяло
на строителните сили”.
статията „Педагогиката на окултни (антропософски) основи" печатана в немското списание “Педагогише Централблат", 1924 год., кн. 8 - 9, от Паул Олдендорф. „ТЯЛОТО НА СТРОИТЕЛНИТЕ СИЛИ в организма като предмет на научно изследване" от Д-р Херман Попелбаум. Библиотека „Гьотеанум" е издала тази нова книга, която съдържа 80 страници и е снабдена с 5 рисунки в текста и 2 таблици. Ето какво се говори в поканата за тази книга: „Че във всеки жив организъм има взаимодействие между физичното тяло и един друг член, който не е от материален характер, но който обаче проявява своето действие в жизнените явления - това е истина, която е била изказвана винаги отново и отново от най-старите времена на човешкото знание.
Днес, служейки си с терминология, пригодена към днешното съзнание, можем да го наречем „
тяло
на строителните сили”.
За възкръсването на знанието за това тяло не е достатъчен един теоретически поход против материализма. Това може да стане само чрез непосредствено изследване без предубеждение на самия живот. Важното е в това, че всеки организъм притежава определено строително тяло. Всеки вид си има следователно особено „тяло на строителните сили", различно от това на другите. Сега е важно, проблемът „механизъм и организъм" да се разреши чрез действителните резултати на експерименталното изследване".
към текста >>
За възкръсването на знанието за това
тяло
не е достатъчен един теоретически поход против материализма.
8 - 9, от Паул Олдендорф. „ТЯЛОТО НА СТРОИТЕЛНИТЕ СИЛИ в организма като предмет на научно изследване" от Д-р Херман Попелбаум. Библиотека „Гьотеанум" е издала тази нова книга, която съдържа 80 страници и е снабдена с 5 рисунки в текста и 2 таблици. Ето какво се говори в поканата за тази книга: „Че във всеки жив организъм има взаимодействие между физичното тяло и един друг член, който не е от материален характер, но който обаче проявява своето действие в жизнените явления - това е истина, която е била изказвана винаги отново и отново от най-старите времена на човешкото знание. Днес, служейки си с терминология, пригодена към днешното съзнание, можем да го наречем „тяло на строителните сили”.
За възкръсването на знанието за това
тяло
не е достатъчен един теоретически поход против материализма.
Това може да стане само чрез непосредствено изследване без предубеждение на самия живот. Важното е в това, че всеки организъм притежава определено строително тяло. Всеки вид си има следователно особено „тяло на строителните сили", различно от това на другите. Сега е важно, проблемът „механизъм и организъм" да се разреши чрез действителните резултати на експерименталното изследване". Материализмът преживява последните си дни.
към текста >>
Важното е в това, че всеки организъм притежава определено строително
тяло
.
Библиотека „Гьотеанум" е издала тази нова книга, която съдържа 80 страници и е снабдена с 5 рисунки в текста и 2 таблици. Ето какво се говори в поканата за тази книга: „Че във всеки жив организъм има взаимодействие между физичното тяло и един друг член, който не е от материален характер, но който обаче проявява своето действие в жизнените явления - това е истина, която е била изказвана винаги отново и отново от най-старите времена на човешкото знание. Днес, служейки си с терминология, пригодена към днешното съзнание, можем да го наречем „тяло на строителните сили”. За възкръсването на знанието за това тяло не е достатъчен един теоретически поход против материализма. Това може да стане само чрез непосредствено изследване без предубеждение на самия живот.
Важното е в това, че всеки организъм притежава определено строително
тяло
.
Всеки вид си има следователно особено „тяло на строителните сили", различно от това на другите. Сега е важно, проблемът „механизъм и организъм" да се разреши чрез действителните резултати на експерименталното изследване". Материализмът преживява последните си дни. Фактите, които са събрани, са такава грамада, че всеки един съзнателен и без предубеждение човек има възможност днес по научен път да дойде до окултизма. Какъв коренен преврат ще се причини, когато човечеството съзнателно влезе в допиране с невидимия свят.
към текста >>
Всеки вид си има следователно особено „
тяло
на строителните сили", различно от това на другите.
Ето какво се говори в поканата за тази книга: „Че във всеки жив организъм има взаимодействие между физичното тяло и един друг член, който не е от материален характер, но който обаче проявява своето действие в жизнените явления - това е истина, която е била изказвана винаги отново и отново от най-старите времена на човешкото знание. Днес, служейки си с терминология, пригодена към днешното съзнание, можем да го наречем „тяло на строителните сили”. За възкръсването на знанието за това тяло не е достатъчен един теоретически поход против материализма. Това може да стане само чрез непосредствено изследване без предубеждение на самия живот. Важното е в това, че всеки организъм притежава определено строително тяло.
Всеки вид си има следователно особено „
тяло
на строителните сили", различно от това на другите.
Сега е важно, проблемът „механизъм и организъм" да се разреши чрез действителните резултати на експерименталното изследване". Материализмът преживява последните си дни. Фактите, които са събрани, са такава грамада, че всеки един съзнателен и без предубеждение човек има възможност днес по научен път да дойде до окултизма. Какъв коренен преврат ще се причини, когато човечеството съзнателно влезе в допиране с невидимия свят. Биолозите днес описват старателно физичното тяло и физикохимичните сили на организма.
към текста >>
Биолозите днес описват старателно физичното
тяло
и физикохимичните сили на организма.
Всеки вид си има следователно особено „тяло на строителните сили", различно от това на другите. Сега е важно, проблемът „механизъм и организъм" да се разреши чрез действителните резултати на експерименталното изследване". Материализмът преживява последните си дни. Фактите, които са събрани, са такава грамада, че всеки един съзнателен и без предубеждение човек има възможност днес по научен път да дойде до окултизма. Какъв коренен преврат ще се причини, когато човечеството съзнателно влезе в допиране с невидимия свят.
Биолозите днес описват старателно физичното
тяло
и физикохимичните сили на организма.
Това е добро, но то но изчерпва въпроса. Че растението, което виждаш пред тебе, не е цялото растение. Това е само част от неговото естество. Горната книга описва „строителното тяло на организма", начина на изследването му и връзките му с физичното тяло. По-нататък редакцията ще занимае читателите си със съдържанието ù.
към текста >>
Горната книга описва „строителното
тяло
на организма", начина на изследването му и връзките му с физичното
тяло
.
Какъв коренен преврат ще се причини, когато човечеството съзнателно влезе в допиране с невидимия свят. Биолозите днес описват старателно физичното тяло и физикохимичните сили на организма. Това е добро, но то но изчерпва въпроса. Че растението, което виждаш пред тебе, не е цялото растение. Това е само част от неговото естество.
Горната книга описва „строителното
тяло
на организма", начина на изследването му и връзките му с физичното
тяло
.
По-нататък редакцията ще занимае читателите си със съдържанието ù. БОРБАТА ПРОТИВ МОДЕРНИТЕ ТАНЦИ. Напоследък Д-р Горанов излезе със статия в един вестник против модерните танци. Тя направи впечатление на мнозина. Излязоха и други лица със статии по въпроса.
към текста >>
А във време на прилив животното изтегля
тялото
си от черупката и проявява активност.
шест часа в него и т.н. Това съответства на ритъма на прилива и отлива. 2) Нека вземем пример за ритъма на всеки 14 дена. Мекотелото Литорина рудис живее върху високи скали, които остават на сухо при големия отлив на всеки 14 дена. А когато има прилив, тези скали са потопени във водата, във време на отлив животното се прибира в черупката си и живее почти неподвижен живот.
А във време на прилив животното изтегля
тялото
си от черупката и проявява активност.
Тази активност продължава и в аквариума и то тъкмо в часовете на големите приливи и отливи, макар и в аквариума да е спокойно. Ритъмът на приливите и отливите е частен случай на жизнения ритъм.
към текста >>
53.
Духът на свободата – Робиндранат Тагор
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото
тяло
.
Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество. Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук. Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин. И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна.
И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото
тяло
.
Този е пътят, по който става движението на формите в историческото развитие на човечеството. И тъй, духовните движения са, които дават първия подтик за съграждане на нещо ново. Те са и първия предвестник за края на старото; и те дават първоначалната идея за новата форма на обществения живот, които впоследствие, благодарение на отдалечението от природата, се окарикатуряват и създават това, за което са способни хората, откъснати от живата природа. Такъв е случаят и с днешната държава, която има претенции да е по образ на някаква си божия държава – което всъщност е празна приказка. С.Г.С.
към текста >>
54.
Природата – Тотю Брънеков
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Главата, например, в равновесието на
тялото
ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие.
Когато настъпи ерата на Буда, човечността в страната ни ще бъде из дъно разклатена само от себе си. Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент. Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция. Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността. Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции.
Главата, например, в равновесието на
тялото
ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие.
Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката. Дали и нашите социални отношения са подчинени на същия неизменен органичен закон? Ако ние имаме смелостта да отговорим утвърдително на този въпрос, тогава как бихме могли ние да осъждаме един чужд народ който налага един политичен строй, в който той вярва, че е вечен? Притискайки човешките същества между пресата на една сурова система и държейки ги в постоянен страх. ние сме пренебрегнали законите на живота и развитието.
към текста >>
Ако
тялото
би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката.
Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент. Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция. Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността. Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции. Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие.
Ако
тялото
би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката.
Дали и нашите социални отношения са подчинени на същия неизменен органичен закон? Ако ние имаме смелостта да отговорим утвърдително на този въпрос, тогава как бихме могли ние да осъждаме един чужд народ който налага един политичен строй, в който той вярва, че е вечен? Притискайки човешките същества между пресата на една сурова система и държейки ги в постоянен страх. ние сме пренебрегнали законите на живота и развитието. Ние сме приучили тези същества към една постоянна пасивност, като сме ги направили неспособни да се приспособят към условията на собствения си живот и да бъдат господари на собствената си съдба.
към текста >>
55.
Звезда – В. Вересаев
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Същият 3) Радостта съществува за красивото
тяло
, скръбта – за красивата душа. Същият
Нужна е чиста и непорочна душа у тия, които търсят всичко това. Нужното като откровение ще се яви пред нашето съзнание, както поетът и художникът виждат в своята творба в себе си, че се ражда за миг. Само чистите по сърце ще видят Бог, само те ще проумеят и ще се възрадват от смисъла на думата Бог. Георги Каменаров 1) Всяка мъничка постъпка в делничния живот извайва характера или го руши и до ще ден, кога ще трябва високо да се разтръби туй, що е вършено тайно. Оскард Уайлдъ 2) По никой друг начин душата на човека не би могла да стигне своята завършеност, освен чрез мълчаливото и търпеливо бродене по друма на страданието.
Същият 3) Радостта съществува за красивото
тяло
, скръбта – за красивата душа. Същият
към текста >>
56.
Проблеми на новото време – Вел. Вл.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Нима оня пияница, когото майка му е родила със здраво
тяло
, не изменя след 10-20 години своите условия, не покварява сам своя организъм?
Та когато съвременните хора се оплакват от условията на живота и се оправдават с тях, трябва да си спомнят за гълъба. Един гълъб с много по-малка интелигентност от човешката, с много по-бедни условия на живот, е смогнал да води един много по-чист и по-порядъчен живот от човека, който се смята създаден по образ и подобие Божие. Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човек е по-силен от условията, защото ги е сам създал. Нима оня човек, който съгражда къща и задлъжнява, не създава сам своите условия?
Нима оня пияница, когото майка му е родила със здраво
тяло
, не изменя след 10-20 години своите условия, не покварява сам своя организъм?
Условията криви! Това е площадно разбиране на живота. В него именно се крият всички ония отрови, които днес рушат обществото. С тия разбирания днес само се правят п опити - и ние виждаме техните резултати. Те са опитвани, опитвани!
към текста >>
57.
Малките величини в живота – Цв. Стайков
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
или за строежа и функциите на тоя или оня орган в човешкото
тяло
, защото те са станали обект на научно изследване и като тъй подлежат на научен контрол.
И никъде може би не съществува такъв произвол, както в преценката на вътрешното, душевното. Всеки съди на ум и хора и неща. Често запр. някой говори за някого нещо - с умисъл или без умисъл - и понеже вътрешният живот на човека е скрит, хората които много-много не му мислят, лесно хващат вяра на думите му. Днес никой не смее да говори каквото му хрумне за електричеството напр.
или за строежа и функциите на тоя или оня орган в човешкото
тяло
, защото те са станали обект на научно изследване и като тъй подлежат на научен контрол.
Но за психичното, онова, което не е ..обективно" дадено, сиреч което не се вижда с плътско око, ни се пипа с ръка, всеки лесно се произнася и брътви каквото му скимне - няма строго научни мерки, с които да се мерят нещата, нито научен контрол, който да ограничи този неук произвол. Тук именно трябва да дойдат на помощ ония науки, които могат да ни дадат един обективен критерий за изучаване психичното съдържание на нещата. Трябва да дойдат на помощ френологията, физиогномията, хиромантията, графологията, които както знаем почиват на един общ принцип: че всички форми - каквито и да са те - са материален израз на ония сили, които действуват в съзнанието. Тия сили - каквито и да са те, разумни или механични - се изявяват чрез тия форми, те са техният език. Този тъкмо жив език на природата изучават тия науки.
към текста >>
58.
Житно зърно – А.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото
тяло
един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат.
Какъв мощен напор на живот, какъв обилен приток на енергия, каква трескава дейност: Всяко семе намира, де да пъхне своето връхче, тревите и цветята се надпреварят да накитят стволчетата и цветовете си с багри и форми. И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите? Биохимичните изследвания от последните три-четири десетилетия отговарят отчасти на този въпрос. - Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е автоматична регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява. А кой върши тази целесъобразна регулация?
Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото
тяло
един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат.
Това е наистина картината за дивното единство в живите организми. Но кой поддържа това единство? Ако вземем за пример нашето тяло, ние самите съзнателно много малко участваме в работата за поддържане сложната дейност на организма. И колкото участваме, ние вършим грубата работа - да набавим храната, да почистим кожата на тялото, да пазим външните условия сравнително благоприятни и пр.. Всичко това може да се сравни с работата на метачите по улиците. Тя е важна, без нея не може, но за съществената, строителна работа вътре в организма ние не знаем.
към текста >>
Ако вземем за пример нашето
тяло
, ние самите съзнателно много малко участваме в работата за поддържане сложната дейност на организма.
- Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е автоматична регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява. А кой върши тази целесъобразна регулация? Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото тяло един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат. Това е наистина картината за дивното единство в живите организми. Но кой поддържа това единство?
Ако вземем за пример нашето
тяло
, ние самите съзнателно много малко участваме в работата за поддържане сложната дейност на организма.
И колкото участваме, ние вършим грубата работа - да набавим храната, да почистим кожата на тялото, да пазим външните условия сравнително благоприятни и пр.. Всичко това може да се сравни с работата на метачите по улиците. Тя е важна, без нея не може, но за съществената, строителна работа вътре в организма ние не знаем. Тя се пада на някои скромни, незнайни работници вътре в самия организъм. Тук неволно си спомняме евангелския стих „вижте лилиите в полето и птиците небесни, кой се грижи за тях, а кой от вас има по-хубава премяна? " На въпроса, какъв е смисълът на живите същества - не ще отговарям.
към текста >>
И колкото участваме, ние вършим грубата работа - да набавим храната, да почистим кожата на
тялото
, да пазим външните условия сравнително благоприятни и пр.. Всичко това може да се сравни с работата на метачите по улиците.
А кой върши тази целесъобразна регулация? Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото тяло един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат. Това е наистина картината за дивното единство в живите организми. Но кой поддържа това единство? Ако вземем за пример нашето тяло, ние самите съзнателно много малко участваме в работата за поддържане сложната дейност на организма.
И колкото участваме, ние вършим грубата работа - да набавим храната, да почистим кожата на
тялото
, да пазим външните условия сравнително благоприятни и пр.. Всичко това може да се сравни с работата на метачите по улиците.
Тя е важна, без нея не може, но за съществената, строителна работа вътре в организма ние не знаем. Тя се пада на някои скромни, незнайни работници вътре в самия организъм. Тук неволно си спомняме евангелския стих „вижте лилиите в полето и птиците небесни, кой се грижи за тях, а кой от вас има по-хубава премяна? " На въпроса, какъв е смисълът на живите същества - не ще отговарям. Дали цветята в полето цъфтят във „велика безцелност", както се изразява един съвременник, или те имат някакъв смисъл във великото шествие на живота в битието - оставам да реши читателят.
към текста >>
За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на
тялото
са осъдени вечно да строят.
Това са от окултно гледище, ония милиарди разумни същества, които следвайки своя път на развитие, служат за проводници на разумните сили на живота, що градят организмите. Нека разгледаме накратко, в най-съществени точки тия три вида строители. ЕНЗИМИ. Това е оная класа работници, която може да се сравни с дърводелците, тухларите и зидарите. Тяхната работа е да зидат сградата на организмите и да обработват нужните за тая цел материали. Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение.
За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на
тялото
са осъдени вечно да строят.
без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да погледнат на своето завършено творение. Тази сизифова работа е необходима затова, защото веществото на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя. Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна. Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици - клетките, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която почва от кухнята, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма. Там става вече истинското хранене, при което негодните вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма.
към текста >>
Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в
тялото
и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна.
Тяхната работа е да зидат сградата на организмите и да обработват нужните за тая цел материали. Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение. За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят. без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да погледнат на своето завършено творение. Тази сизифова работа е необходима затова, защото веществото на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя.
Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в
тялото
и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна.
Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици - клетките, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която почва от кухнята, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма. Там става вече истинското хранене, при което негодните вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма. Обмяната има химически характер. Химическите процеси, имащи место в организма, най-често са невъзпроизводими в нашите лаборатории при същите условия. Това показва, че лабораториите, които всеки организъм носи в себе си, си служат с особени помощни средства.
към текста >>
Противно на старото схващане, че тая регулация се управлява от симпатичната нервна система, установи се от редица изследователи че нейни агенти са специални вещества, прилични на ензимите, също из областта на безкрайно малкото, наречени хормони, разнасяни из
тялото
посредством кръвта.
и пр.) са предимно ензимни. Затова ензими има навсякъде и то повече, отколкото можем да предполагаме. Но интересното е, че организмите така нагаждат действието на ензимите, като ги активират или парализират, че то се проявява, тъкмо когато е нужно. Ще се огранича да кажа само туй още, че зидарите на живата машина играят голяма роля и в индустрията - те са агентите на цялата група ферментационни производства- ХОРМОНИ. В съзнанието на биолозите понятието за автоматична регулация в последно време се свързва с учението за вътрешната секреция.
Противно на старото схващане, че тая регулация се управлява от симпатичната нервна система, установи се от редица изследователи че нейни агенти са специални вещества, прилични на ензимите, също из областта на безкрайно малкото, наречени хормони, разнасяни из
тялото
посредством кръвта.
Името им произлиза от гръцката дума хормао - привеждам в движение. За пояснение ще приведа най-рано открития факт из тая област за действието на хормона секретин. Този хормон се отделя (секретира) от дванадесетопръстното черво, когато до него стигне киселата храна от стомаха, занася се от кръвта в подстомашната жлеза (панкреаса) и я привежда в движение - възбужда я да отделя сок, нужен за по-нататъшното смилане на същата храна. По такъв начин панкреатичният сок бива изпускан от жлезата, тъкмо когато е нужен. В това се и състои регулаторската служба на хормона секретин – служба, наистина твърде целесъобразна.
към текста >>
Разните видове хормони се фабрикуват в специални жлези без изходни канали, наречени поради това жлези с вътрешна секреция, и се предават направо на кръвта, която ги разнася из
тялото
, за да проявят своето специфично въздействие върху някой отдалечен орган - да го подтикнат към работа.
Името им произлиза от гръцката дума хормао - привеждам в движение. За пояснение ще приведа най-рано открития факт из тая област за действието на хормона секретин. Този хормон се отделя (секретира) от дванадесетопръстното черво, когато до него стигне киселата храна от стомаха, занася се от кръвта в подстомашната жлеза (панкреаса) и я привежда в движение - възбужда я да отделя сок, нужен за по-нататъшното смилане на същата храна. По такъв начин панкреатичният сок бива изпускан от жлезата, тъкмо когато е нужен. В това се и състои регулаторската служба на хормона секретин – служба, наистина твърде целесъобразна.
Разните видове хормони се фабрикуват в специални жлези без изходни канали, наречени поради това жлези с вътрешна секреция, и се предават направо на кръвта, която ги разнася из
тялото
, за да проявят своето специфично въздействие върху някой отдалечен орган - да го подтикнат към работа.
Съвкупността от всички видове хормони е оная класа дейци в живия организъм, която регулира, поддържа жизненото му равновесие. Могат да се сравнят още с клапите в машините. От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези. И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция.
към текста >>
Сградата на човешкото
тяло
е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия.
Съвкупността от всички видове хормони е оная класа дейци в живия организъм, която регулира, поддържа жизненото му равновесие. Могат да се сравнят още с клапите в машините. От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези. И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция.
Сградата на човешкото
тяло
е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия.
Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето тяло, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата. Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер. Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища. За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите.
към текста >>
Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето
тяло
, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата.
Могат да се сравнят още с клапите в машините. От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези. И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция. Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия.
Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето
тяло
, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата.
Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер. Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища. За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите. Тя тъй недвусмислено ни говори за интелигентността на природата. ВИТАМИНИ.
към текста >>
Чистотата на
тялото
, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво
тяло
- та и за изграждане на хармоничен характер.
От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези. И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция. Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия. Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето тяло, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата.
Чистотата на
тялото
, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво
тяло
- та и за изграждане на хармоничен характер.
Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища. За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите. Тя тъй недвусмислено ни говори за интелигентността на природата. ВИТАМИНИ. Още по-очебиен пример от закона за най-късия път ни представя солидарността на жизнените явления в организования свят.
към текста >>
59.
Книжнина
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Комендантът Александър Този, технически началник в Радио-Телеграфическото дружество „Маркони", по въпросната статия дава следните обяснения: „Професор Кацамали почна своите опити, базирайки се на бележките, дадени от руснака Лазарев в 1923 г., който твърдял, че нервните центрове на човешкото
тяло
, при дадени условия възбуждат периодични токове, които предизвикват електромагнитни вълни с дължина 3000 км, (3,000,000 метра).
ВЕСТИ МОЗЪЧНИТЕ РАДИАЦИИ И НАУКАТА Списанието „Ревю Метапсишик", брой юли-август т.г. е напечатало една статия, озаглавена: Phènomènes Tèlépsychiques et Radiations Cèrèbralis от професор Кацамали.
Комендантът Александър Този, технически началник в Радио-Телеграфическото дружество „Маркони", по въпросната статия дава следните обяснения: „Професор Кацамали почна своите опити, базирайки се на бележките, дадени от руснака Лазарев в 1923 г., който твърдял, че нервните центрове на човешкото
тяло
, при дадени условия възбуждат периодични токове, които предизвикват електромагнитни вълни с дължина 3000 км, (3,000,000 метра).
Професор К, опирайки се на твърдението на Лазарев, се опитал да установи въпросните вълни, като си послужил със съвършено модерни методи, в проти-вопложност на примитивните методи, приложени от Лазарев. Проф. К. си е служил със специални радиотелеграфни апарати, пригодени за целта, на брой 4, а именно: 1. Един апарат възприемащ, вълни между 300-400 метра. 2. Един апарат, възприемащ вълни между 20-100 метра. 3.
към текста >>
60.
Пред прага на Вечността - Цв. Стайков
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Съществуването на отделните органи у човешкото
тяло
има смисъл дотогава, докогато те подържат в единство целия организъм, у когото целите са по-висши и по-далечни, отколкото отделната роля на всеки уд поотделно.
Не е злото в живота там, че има отделни народи, че още не е осъществена на земята общата държава, както някои мислят. Това не би могло да бъде така скоро, защото степента на съзнанието днес у отделните народи изисква един преходен етап. Това съзнание още не може да поеме ролята на душа на един общочовешки организъм. Има нещо друго, което е потребно в наше време. То е именно това съзнание, че смисълът на съществуването на отделните народи се крие в това, че тия народи трябва да се надпреварват да показват един другиму все по-нови и по-завършени духовни ценности, във взаимната обмяна на които се прелива животът на Единия Дух.
Съществуването на отделните органи у човешкото
тяло
има смисъл дотогава, докогато те подържат в единство целия организъм, у когото целите са по-висши и по-далечни, отколкото отделната роля на всеки уд поотделно.
Народите не могат и не трябва да си приличат, както не могат да си приличат дюкяните на разните занаятчии. Обстановката у оня, що обработва дървото е друга от тая на ковача, друга от тая на златаря. Това са отделни места, у които различно се градят потребите за живота, които имат смисъл тогава, когато допълвайки се едни други се изнасят на показ на пазаря. Но така ли е днес? Народните семейства, наречени държави, особено тия, които отдавна носят високото прозвище културни, така ли разбират своята роля в общия живот?
към текста >>
61.
Алхимия - Д-р Папюс
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И в моделирането на лицето взимат участие всички органи на
тялото
: и мозъка, и кръвоносната система, и стомаха и черният дроб.
Искаш ли да опознаеш някого, да го запомниш, неволно спираш поглед на лицето му. Дори когато човек си представя някого — той си представя преди всичко лицето му. Лицето наистина е образ на човека. Живо огледало, на което се отразява целият му душевен живот. Динамично поле, на което се проектира вътрешното движение на силите.
И в моделирането на лицето взимат участие всички органи на
тялото
: и мозъка, и кръвоносната система, и стомаха и черният дроб.
Следователно, лицето е една жива картина, която постоянно трепти и се изменя и по която ние можем всеки миг да наблюдаваме като в огледало, функциите на организма и душевните процеси. И като познаваме ония тънки зависимости и съответствия, които съществуват между кои да било органи на човешкото тяло и лицето, с други думи, като знаем къде се локализира действието на отделните органи в лицето, ние ще можем всеки миг да четем състоянието на организма, особено болезнените разстройства. Ясно е следователно, какво огромно значение може да има лицето като диагностичен апарат. От друга страна, всяко вълнение, всяка страст, всяка емоция, па дори и най-малките душевни движения се изразяват върху лицето и непрекъснато го деформират. При разгневяване, при уплаха, при радост, при обезсърчаване, при съсредоточена мисъл, при напрегнато внимание, при всяко преживяване, с една реч в лицето стават известни промени, които моделират непрестанно човешкия облик.
към текста >>
И като познаваме ония тънки зависимости и съответствия, които съществуват между кои да било органи на човешкото
тяло
и лицето, с други думи, като знаем къде се локализира действието на отделните органи в лицето, ние ще можем всеки миг да четем състоянието на организма, особено болезнените разстройства.
Лицето наистина е образ на човека. Живо огледало, на което се отразява целият му душевен живот. Динамично поле, на което се проектира вътрешното движение на силите. И в моделирането на лицето взимат участие всички органи на тялото: и мозъка, и кръвоносната система, и стомаха и черният дроб. Следователно, лицето е една жива картина, която постоянно трепти и се изменя и по която ние можем всеки миг да наблюдаваме като в огледало, функциите на организма и душевните процеси.
И като познаваме ония тънки зависимости и съответствия, които съществуват между кои да било органи на човешкото
тяло
и лицето, с други думи, като знаем къде се локализира действието на отделните органи в лицето, ние ще можем всеки миг да четем състоянието на организма, особено болезнените разстройства.
Ясно е следователно, какво огромно значение може да има лицето като диагностичен апарат. От друга страна, всяко вълнение, всяка страст, всяка емоция, па дори и най-малките душевни движения се изразяват върху лицето и непрекъснато го деформират. При разгневяване, при уплаха, при радост, при обезсърчаване, при съсредоточена мисъл, при напрегнато внимание, при всяко преживяване, с една реч в лицето стават известни промени, които моделират непрестанно човешкия облик. И наистина, кога запример човек се разгневи, настъпва обикновено един буен прилив на кръв в лицето му, която подхранва известни органи; известни мускули дохождат в особено напрежение, а знайно е, че от туй неизбежно произтичат известни промени в електромагнитните течения на лицето и те остават своя отпечатък. Защото всички енергии в природата имат морфологична способност, сиреч способност да създават форми.
към текста >>
62.
Другар - стихотворение - Х.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Следователно, той не може да се постигне без помощта на един специален агент, който има предназначение да възбуди еволютивната енергия, която се намира в латентно състояние в
тялото
. 6.
Материята е една. 2. Тя подлежи на еволюция. 3. Всички елементи са само тела от единната материя, достигнали различни стадии на развой. 4. Понеже еволюцията е общ природен закон, то достатъчно е да се поставим в самите условия на природата, за да възсъздадем експериментално нейните творби. 5. Резултатът на всека еволюция е едно пълно превръщане.
Следователно, той не може да се постигне без помощта на един специален агент, който има предназначение да възбуди еволютивната енергия, която се намира в латентно състояние в
тялото
. 6.
Понеже този агент е също тъй материален, той трябва да се приема като тяло, достигнало особен стадий на развой. Той може следователно да се получи в лабораториите. Алхимиците наричат този агент философски камък или проекционен прах, Под проекция те са разбирали еволюцията на веществото, осъществена експериментално. Резултатът от тая еволюция се е наричал превръщане, защото елементите са се променяли или превръщали от един в друг и са придобивали следователно различни физични и химични свойства. Операцията, която изобщо е подражавала работата на Природата, се е наричала Великото дело.
към текста >>
Понеже този агент е също тъй материален, той трябва да се приема като
тяло
, достигнало особен стадий на развой.
Тя подлежи на еволюция. 3. Всички елементи са само тела от единната материя, достигнали различни стадии на развой. 4. Понеже еволюцията е общ природен закон, то достатъчно е да се поставим в самите условия на природата, за да възсъздадем експериментално нейните творби. 5. Резултатът на всека еволюция е едно пълно превръщане. Следователно, той не може да се постигне без помощта на един специален агент, който има предназначение да възбуди еволютивната енергия, която се намира в латентно състояние в тялото. 6.
Понеже този агент е също тъй материален, той трябва да се приема като
тяло
, достигнало особен стадий на развой.
Той може следователно да се получи в лабораториите. Алхимиците наричат този агент философски камък или проекционен прах, Под проекция те са разбирали еволюцията на веществото, осъществена експериментално. Резултатът от тая еволюция се е наричал превръщане, защото елементите са се променяли или превръщали от един в друг и са придобивали следователно различни физични и химични свойства. Операцията, която изобщо е подражавала работата на Природата, се е наричала Великото дело. Това велико дело е било тъкмо обект на алхимичните изследвания и цел на всеки философ.
към текста >>
Колкото по-гъсто е едно
тяло
, толкова повече то се отдалечава от първичната сила, за да се приближи до леденината на смъртта.
За по-ясно, да оставим на страна произхода на тая слънчева сила и да разсъждаваме, като че действително слънцето е извор на всички сили в природата. Земята и всичко, което е върху нея, това е изстинало слънце. Природните действия, значи, са резултат от живото и горещо слънце върху изстиналото слънце. За да избегнат безполезните усложнения, алхимиците наричат „вещество" всичко, което е образувано от застиналото слънце и „сила" всичко, което може да измени състава или състоянието на това вещество. Нека отбележим, че и химиците, начело с Менделеев, дойдоха до тая теория; те смятат, че всичките химически тела са повече или по-малко гъсти кондензации на водорода, чиято гъстота е приблизително 0*068.
Колкото по-гъсто е едно
тяло
, толкова повече то се отдалечава от първичната сила, за да се приближи до леденината на смъртта.
Златото, с гъстота 19*5,. живакът със 136 и платината, най-после, чиято гъстота е 21*5 са тела, в които материята е извънредно сгъстена. Те представляват твърдото състояние на материята в абсолютния смисъл. От водорода до платината съществува аритметична прогресия, чрез която може да се определи точно мястото на познатите химични елементи по техния атомен строеж и да се откриват такива, непознати още, но чието съществуване предсказва таблицата на Менделеев. Да се върнем сега към алхимика, за когото всичките земни тела, по същността си са земя, в която има повече или по-малко слънце.
към текста >>
Алхимикът търси средства да увеличи количеството на слънцето в едно
тяло
, за да го разтвори, разшири и развие.
Златото, с гъстота 19*5,. живакът със 136 и платината, най-после, чиято гъстота е 21*5 са тела, в които материята е извънредно сгъстена. Те представляват твърдото състояние на материята в абсолютния смисъл. От водорода до платината съществува аритметична прогресия, чрез която може да се определи точно мястото на познатите химични елементи по техния атомен строеж и да се откриват такива, непознати още, но чието съществуване предсказва таблицата на Менделеев. Да се върнем сега към алхимика, за когото всичките земни тела, по същността си са земя, в която има повече или по-малко слънце.
Алхимикът търси средства да увеличи количеството на слънцето в едно
тяло
, за да го разтвори, разшири и развие.
Това той нарича разтваряне - дисолюция (от латинския глагол salvo, което значи — развързвам, разтварям). Или пък, той търси средство да увеличи гъстотата на веществото, чрез някакъв агент и това той нарича сгъстяване, съсирване, коагулация (от coagula). Веществото за алхимика се явява в четири вида, като се почне от този, в който материята е най-гъста. Тия четири вида са: земя, който вид химиците наричат твърдо състояние; вода, който вид отговаря на течното състояние; въздух - наречен от химиците газообразно състояние и огън, който за химиците е едно състояние на енергията, а за алхимиците - слънчево състояние. Когато изгорим, напр.
към текста >>
Освен състояния, веществото има и функции, които са различни, в зависимост от количеството на слънцето и земята, които влизат в това
тяло
.
Веществото за алхимика се явява в четири вида, като се почне от този, в който материята е най-гъста. Тия четири вида са: земя, който вид химиците наричат твърдо състояние; вода, който вид отговаря на течното състояние; въздух - наречен от химиците газообразно състояние и огън, който за химиците е едно състояние на енергията, а за алхимиците - слънчево състояние. Когато изгорим, напр. къс дърво, слънцето, което се съдържа в него се отделя като топлина и светлина, а земята, която дървото като жив организъм е привлякло, остава във вид на пепел. Това е един от най-добрите алхимични опити.
Освен състояния, веществото има и функции, които са различни, в зависимост от количеството на слънцето и земята, които влизат в това
тяло
.
Материята има едно състояние, в което тя прикрепва, фиксира всичко. Например, ако вземем маслиново масло и вода, ние не можем да ги съединим, а можем само да ги наслоим едно върху друго. Ако към тая смес прибавим сода или амоняк, ние ги фиксираме. Това свойство, да се фиксира всичко, е присъщо на телата, които алхимикът нарича соли. Содата и амонякът са значи, според алхимика, соли.
към текста >>
Ако капнем върху желязото една капка солна киселина, то ще се разяде, въздухообразната есенция, която киселината съдържа, ще се освободи, и желязото ще фиксира
тялото
на киселината.
Ако към тая смес прибавим сода или амоняк, ние ги фиксираме. Това свойство, да се фиксира всичко, е присъщо на телата, които алхимикът нарича соли. Содата и амонякът са значи, според алхимика, соли. Без да сгрешим много, можем да наречем соли всичките алкални основи. Второто свойство на материята е - всичко да погълне, да изгори.
Ако капнем върху желязото една капка солна киселина, то ще се разяде, въздухообразната есенция, която киселината съдържа, ще се освободи, и желязото ще фиксира
тялото
на киселината.
В този случай киселината гори, разяжда, освобождава, с една дума действува като алхимическия принцип - сяра. Наред с тия две свойства на материята - сол и сяра - съществува и трето - да свързва всичко, без да е необходимо да фиксира. Да вземем зехтин и вино; мъчно е да получим от тях едно хомогенно тяло. Да прибавим и ледено-студена вода. Тази вода, сгъстявайки (замразявайки) маслото, ще свърже последното с виното и ще се получи нещо като помада, която е, именно, балсамът на добрия самарянин от Евангелието.
към текста >>
Да вземем зехтин и вино; мъчно е да получим от тях едно хомогенно
тяло
.
Без да сгрешим много, можем да наречем соли всичките алкални основи. Второто свойство на материята е - всичко да погълне, да изгори. Ако капнем върху желязото една капка солна киселина, то ще се разяде, въздухообразната есенция, която киселината съдържа, ще се освободи, и желязото ще фиксира тялото на киселината. В този случай киселината гори, разяжда, освобождава, с една дума действува като алхимическия принцип - сяра. Наред с тия две свойства на материята - сол и сяра - съществува и трето - да свързва всичко, без да е необходимо да фиксира.
Да вземем зехтин и вино; мъчно е да получим от тях едно хомогенно
тяло
.
Да прибавим и ледено-студена вода. Тази вода, сгъстявайки (замразявайки) маслото, ще свърже последното с виното и ще се получи нещо като помада, която е, именно, балсамът на добрия самарянин от Евангелието. Студената вода в случая е изиграла ролята на принципа - живак, както алхимиците го наричат. Значи, едно химическо тяло може последователно да действува като сол, като сяра или като живак, в зависимост от веществото, с което е в съприкосновение. Днешните химици са подели идеите на алхимиците, само че те нарекоха сол, киселина и основа това, което алхимиците наричаха сол, сяра и живак.
към текста >>
Значи, едно химическо
тяло
може последователно да действува като сол, като сяра или като живак, в зависимост от веществото, с което е в съприкосновение.
Наред с тия две свойства на материята - сол и сяра - съществува и трето - да свързва всичко, без да е необходимо да фиксира. Да вземем зехтин и вино; мъчно е да получим от тях едно хомогенно тяло. Да прибавим и ледено-студена вода. Тази вода, сгъстявайки (замразявайки) маслото, ще свърже последното с виното и ще се получи нещо като помада, която е, именно, балсамът на добрия самарянин от Евангелието. Студената вода в случая е изиграла ролята на принципа - живак, както алхимиците го наричат.
Значи, едно химическо
тяло
може последователно да действува като сол, като сяра или като живак, в зависимост от веществото, с което е в съприкосновение.
Днешните химици са подели идеите на алхимиците, само че те нарекоха сол, киселина и основа това, което алхимиците наричаха сол, сяра и живак. Освен химическите свойства на материята - неутралност, киселинност или основност, тя притежава и следните физически свойства: веществото коагулира (сгъстява) всичко; в такъв случай се казва, че то има студен, сух темперамент. Веществото, напротив, привлича тлъстините и ги свързва - сух темперамент. Веществото разтваря, изпарява всичко, до което се докосне; казва се тогава, че то има горещ темперамент. Най-после, веществото енергично отблъсва тлъстините - то има влажен характер.
към текста >>
63.
Музиката в живота - Г. Драганов
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Нейната зора трепти по бузите, устните и
тялото
на младата дева.
Вън е мраз, сняг, зима. Сълзите на небето са замръзнали и блестят като звезди в нощта - но розата цъфти, стопляна в прегръдките на Исполина-херой, - в пламъка на Орион, що гори в сърцето на Свръхчовека-певец - душа на Балкана. Неговата коса е посипана със сняг — диадема от звезди блести над челото му. Неговите членове са замръзнали, но диханието му се е преляло в гърдите на спящата роза - която ще се разбуди от своя звезден сън, с пукването на пролетта. А близка е тази пролет!
Нейната зора трепти по бузите, устните и
тялото
на младата дева.
Нейният пламък гори в сърцето на спящата роза. Аз го усещам. Той ме обхваща като прегръдките на хиляди слънчеви деви, като аромата на хиляди цветя, като песента на хиляди птички. Красота, музика и тайна пробужда в душата ми диханието на тази близка пролет. Благословена Пролетта!
към текста >>
64.
Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Лекуване на душата и
тялото
чрез самовнушение.
Критичен очерк, цена 15 лева; № 25. Ат. Илиев – Естетика и психоанализа С портрета на Фройд. Цена 10 лева; 27. от Четиво Наука и Живот: № 23. Емил Куе – Чрез самовнушение към здраве.
Лекуване на душата и
тялото
чрез самовнушение.
С портрета на автора. Цена 10 лева. Всички са издания на „Акация'' – София ул. Витошка 21 – Денкоглу. 27) Сп.
към текста >>
65.
Съдържание на бр. 3
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Присаждал е цял зачатък на крайник върху
тялото
на друг зародиш и то или от същата страна на
тялото
, от която е взета присадката, или от другата страна.
без действието на естествения подбор). 1). ОПИТИ НА Г. ХАРИСОН[2] Той е правил опити с американското опашато земноводно Amblystoma. Опитите му се състоят в присаждане на крайници в зародишите на Amblystoma. Той е видоизменявал опита по всевъзможни начини.
Присаждал е цял зачатък на крайник върху
тялото
на друг зародиш и то или от същата страна на
тялото
, от която е взета присадката, или от другата страна.
При това присадката може да има различни положения на новото си място: може да има или нормално положение по отношение на гръбо-коремната ос (т.е. гръбната страна на присадката да си остане пак на гръбната страна и в новото си положение) или пък да се завърти на 1800, тъй че коремната страна на присадката сега да стане гръбна. При това предният и задният край могат да запазят и при новото си положение своето нормално место, а могат да дойдат и в обратно положение, т.е. предният край да стане заден, а задният – преден. Възможни са и много други видоизменения на опитите (всички случаи са 271).
към текста >>
И тогаз изгледа на животното е много необикновен: представете си, че от една и съща точка на
тялото
излизат два или три крайника, когато нормално трябва да излиза само един.
Когато сливаме две еднакви надлъжни половини от зачатъчни крайници (напр. две гръбни половини), може да се образува при присаждане нормален крайник, само когато има съвпадение по надлъжните им оси (т.е. предният край на едната половина се съвпадне с предния край на другата половина). От голямо теоретично значение са онези по-сложни случаи, когато се явява тъй нареченото удвояване на органите. Това ще каже следното: по някой път до присадения крайник се образуват още един-два нови допълнителни крайници.
И тогаз изгледа на животното е много необикновен: представете си, че от една и съща точка на
тялото
излизат два или три крайника, когато нормално трябва да излиза само един.
Това не става винаги. Кои са причините на това наглед тъй странно явление? Изучаването на дълбоките причини на това хвърля светлина върху основните биологични проблеми. Това явление се среща, когато присаденият крайник се развие асиметрично спрямо тялото на животното, т.е. пръстите му не са обърнати нормално, а са в обратен ред на нормалния.
към текста >>
Това явление се среща, когато присаденият крайник се развие асиметрично спрямо
тялото
на животното, т.е.
Това ще каже следното: по някой път до присадения крайник се образуват още един-два нови допълнителни крайници. И тогаз изгледа на животното е много необикновен: представете си, че от една и съща точка на тялото излизат два или три крайника, когато нормално трябва да излиза само един. Това не става винаги. Кои са причините на това наглед тъй странно явление? Изучаването на дълбоките причини на това хвърля светлина върху основните биологични проблеми.
Това явление се среща, когато присаденият крайник се развие асиметрично спрямо
тялото
на животното, т.е.
пръстите му не са обърнати нормално, а са в обратен ред на нормалния. Видяхме, че такава асиметрия се получава при втория от горните случаи, т.е. при дисхармонично развитие на присадката (случай в). В този случай при присадения зачатък на крайника се развива нов допълнителен зачатък, който е симетрично разположен спрямо първия, т.е. изглежда като негово огледално изображение.
към текста >>
С други думи от лявата страна на
тялото
ще имаме крайник, който по форма и ред на пръстите ще бъде десен.
В този случай при присадения зачатък на крайника се развива нов допълнителен зачатък, който е симетрично разположен спрямо първия, т.е. изглежда като негово огледално изображение. В този случай равнината на симетрията минава през бисектрисата между присадения крайник и новия допълнителен. Един пример: Ако преместим десния зачатък от лява страна при завъртването на надлъжната ос (случай в), ще получим палец от външната страна на крайника, вместо от вътрешна страна, както е правилото. Значи, имаме ред на пръстите, обратен на нормалния.
С други думи от лявата страна на
тялото
ще имаме крайник, който по форма и ред на пръстите ще бъде десен.
С такъв крайник е съвсем неудобно да се работи. Тогаз именно организмът си образува нов допълнителен зачатък, който ще бъде нормално ориентиран и ще може да функционира. И понеже новият допълнителен крайник ще бъде като огледално изображение на присадения асиметричен крайник, ще има нормално положение спрямо тялото. Това е проява на една голяма целесъобразност. Значи когато имаме първия случай (а) т.е.
към текста >>
И понеже новият допълнителен крайник ще бъде като огледално изображение на присадения асиметричен крайник, ще има нормално положение спрямо
тялото
.
Един пример: Ако преместим десния зачатък от лява страна при завъртването на надлъжната ос (случай в), ще получим палец от външната страна на крайника, вместо от вътрешна страна, както е правилото. Значи, имаме ред на пръстите, обратен на нормалния. С други думи от лявата страна на тялото ще имаме крайник, който по форма и ред на пръстите ще бъде десен. С такъв крайник е съвсем неудобно да се работи. Тогаз именно организмът си образува нов допълнителен зачатък, който ще бъде нормално ориентиран и ще може да функционира.
И понеже новият допълнителен крайник ще бъде като огледално изображение на присадения асиметричен крайник, ще има нормално положение спрямо
тялото
.
Това е проява на една голяма целесъобразност. Значи когато имаме първия случай (а) т.е. хармонично развитие на присадения крайник, тогаз няма удвояване. А при дисхармоничното развитие има удвояване. Когато присаденият крайник се развива ненормално и не е дееспособен, тогаз организмът си образува нов зачатък.
към текста >>
Тук са възможни множество случаи: гръбно-коремната ос на присадката може да има различно ориентиране спрямо
тялото
на животното: може да бъде отклонена от нормалното си положение на 90, 135, 180, 225, 270 градуса и пр.
ОПИТИТЕ HА Ж. С. НИКОЛАС[3] Опитите си с Amblystoma, този американски зоолог правил през 1924 година. Целта му е била да направи по-дълбоко изследване върху регулацията на присадения крайник у Amblystoma. Той присадил зачатък на един преден десен крайник от лява страна и то или на същото място или малко по-назад (в същия или друг индивид). Когато е на същото място, присаждането се нарича ортотопично, а когато е малко по-назад или изобщо на друго място, нарича се хетеротопично.
Тук са възможни множество случаи: гръбно-коремната ос на присадката може да има различно ориентиране спрямо
тялото
на животното: може да бъде отклонена от нормалното си положение на 90, 135, 180, 225, 270 градуса и пр.
За да ни стане ясно казаното, нека си послужим с тая рисунка, която представлява схематично напречен разрез на крайника. Крайникът има дланна и гръбна страна. Да кажем, че дланната страна на крайника при нормално положение трябва да бъде при 0 градуса. Можем да завъртим крайника така, че дланната страна да дойде при 90 градуса, при 180 градуса и пр. При ортотопичното присаждане крайникът почва да нараства, като първоначално запазва ориентирането, в което е бил поставен при присаждането.
към текста >>
В този случай, понеже присадката е в съвсем неудобно място и положение (не само че не е в нормална посока, (но не е и на нормалното си място върху
тялото
,) то видоизменението му в нормален крайник би коствало сигурно повече енергии на организма, отколкото образуването на нов крайник.
Същото колебание се забелязва и при положение на присадката 225 гр.: вярно е, че завъртването е само 45 градуса, значи не е голямо, но след това ще трябва организмът да прави нови усилия за да се видоизмени гръбната страна в коремна. Ето защо и тук има тенденция към удвояване. Друг въпрос. Защо при хетеротопичното присаждане имаме по-чести случаи на раздвояване? Много лесно обяснимо, ако се поставим на гледището на целесъобразността.
В този случай, понеже присадката е в съвсем неудобно място и положение (не само че не е в нормална посока, (но не е и на нормалното си място върху
тялото
,) то видоизменението му в нормален крайник би коствало сигурно повече енергии на организма, отколкото образуването на нов крайник.
Ето защо тук има колебание, действуване и по двата начина: завъртване и удвояване. Като че ли организмът не се е решил окончателно, кое му е по-износно. Тук пак, както при опитите на Харисон, се вижда ясно, че приспособлението е пряко, и от друга страна, то е най-целесъобразно. А когато приспособлението е целесъобразно и се изключва действието на подбора, очевидно е, че трябва да се приеме една вътрешна сила в организма, и тази регулативна сила да не е механична, а разумна, защото резултатите от тая саморегулация са винаги разумни. Значи и от тези опити идваме до заключението, че трябва да се приемат в организма разумни сили.
към текста >>
Тук пак имаме пряко приспособление, понеже способността за регенериране ганглия едва ли може да бъде придобита чрез подбор, защото мъчно е да се предположи, че този вид често е получавал наранявания тъкмо в тази част на
тялото
.
Ред открити в последно време регулативни явления не се подават на обяснение чрез този принцип. Тук се отнася приспособимостта на отделния организъм към новите условия на съществуване: бързината, с която се извършва това приспособяване, не може да се обясни с естествения подбор.” 5). ОПИТИТЕ HА ШУЛЦЕ. Регенерация на ганглий у салпата (Ciona intestinalis) е наблюдавана от Л. Шулце.[8] Салпата регенерира ганглия от перибранхиалния епител, без всякакъв намек за образуване на инвагинация (вдаване на кожата) и без регресивна метаморфоза след това – метаморфоза, тъй характерна за развитието на нервната система у мантийните.
Тук пак имаме пряко приспособление, понеже способността за регенериране ганглия едва ли може да бъде придобита чрез подбор, защото мъчно е да се предположи, че този вид често е получавал наранявания тъкмо в тази част на
тялото
.
Щом веднъж се установи, че регенерацията е първично свойство на живото вещество, тогаз се отварят ред важни проблеми от голям теоретически интерес. Една от тях е: как организмът по най-целесъобразен начин намира при случай на регенерация именно най-изгодния и най-късия начин на регенерация; когато се регенерира орган, който не е бил откъсван в естественото състояние на животното, при най-трудни и неочаквани случаи регенерацията става по най-целесъобразния начин, който може да се мисли. Напр. лещата у тритона се регенерира от ириса, а ганглия у салпата от перибранхиалния епител. При регенерацията се използуват околните тъкани и то тъкмо тези от тях, които с най-малко изразходване на енергия и време би регенерирали органа; и начинът, пътят на регенериране е пак най-изгодния за организма. Целесъобразността в начина на регенерирането – това е онзи важен факт, който пък говори заедно с много други факти, че животът не може да се сведе към механическите сили.
към текста >>
66.
Психология на вярата
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В такъв случай тя разрушава общественото
тяло
и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч!
Ето следователно, как тази музика е дълбоко изживяна и какво впечатление произвежда на тълпата! Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-нисшите страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на нисшите чувства. Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта – израз на мислите – истинни или фалшиви. Музиката е една тайна, проникваща сила и вратата на душата е широко разтворена за този жив език на чувствата. Ясно е следователно, каква важна социална функция извършва тя и какъв гибелен фактор е често за упадъка на нравите и характерите.
В такъв случай тя разрушава общественото
тяло
и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч!
А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми. Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти. Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата.
към текста >>
67.
Символизъм в Природата и символизъм в изкуството
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Затова и всяко
тяло
си има свои силови линии и свое поле на влияние.
Ако приемем, че нашето време е само един момент, преходен към едно ново ориентиране, то вече решително можем утвърди, че учените на близкото бъдеще ще приемат не химичните, а енергетичните процеси в природата, като най-важните, защото те всъщност са главната причина, а останалите процеси, които ние до скоро считахме като първопричина са само последствия. В тоя случай и химичните процеси се явяват като последица, а не причина. Стигнали до този пункт нам става ясно вече, как чисто силови енергии могат пряко да влияят на материални субстанции. В случая, касае се вече не до две различни противоположности – енергия и материя – а само до енергията, която може да се проявява различно, веднъж като електричество, други път като магнетизъм, светлина, топлина и пр., в която градация на формите на енергията се включва и материята като трета форма: „кондензирана енергия", Той че в случая, ние имаме работа с влияние на енергия върху друг род енергия. Кондензираната енергия, която образува телата, образува нов вид енергия с нови влияния.
Затова и всяко
тяло
си има свои силови линии и свое поле на влияние.
Това напоследък се удаде да се констатира от мнозина професори и учени, между които руския професор Гурвич, Райхембах, професор Бенедикт, Каленберг и много други. Опитите с вода на Райхембах, Сидеровото махало, лесковата пръчка и пр. и пр. сочат само малки пътеки за изучаване на тия силови линии и влияния на телата. Това от една страна.
към текста >>
Между многото такива влияния, които едно
тяло
може да изпита, аз ще избера само едно, на което ще се спра.
И не че е изтъкан вече, но че тъче се още, постоянно преливайки нишките една в друга, постоянно сплитайки ги една с друга и тъй Великият Майстор тъче килимите от цветя, слънца от светлини и форми на същества. Така Той създава и пресъздава себе си във Великата природа чрез нас. ІІ Това силово влияние върху телата най-първо биде констатирано върху известни организми, като по-лесно реагиращи на влияния. Но по-подробните изучвания посочиха че и „неорганическата" „мъртва" материя изпитва и се поддава също на тия силови линии и енергии и то почти по същите закони, както и организмите. Разбира се, че организмите изпитват много по-силно това влияние, отколкото „мъртвата" материя, поради инертността на последната.
Между многото такива влияния, които едно
тяло
може да изпита, аз ще избера само едно, на което ще се спра.
И това е влиянието на атмосферата върху телата и организмите. И това го правя, защото въпросът няма само чисто теоретическо значение, а и голямо практическо приложение. Отношението на телата спрямо атмосферата е много голямо и от капитална важност. Нека вземем най-простия случай, когато в атмосферата има суха топлина, тогава всички тела от това се разширяват. Нощем в планините напр.
към текста >>
68.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тези вдлъбвания стават по-дълбоки, откъсват се от ектодермата и стават самостоятелни мехурчета в
тялото
.
Нали зачатъкът на телесната празнина се образува от ендодермата (от стените на първичната стомашна празнина)? Тъй като последната не се развива или съвсем слабо, то образуването на телесната празнина по обикновения начин не е възможно. С какви средства излиза организмът от това положение? Чрез една целесъобразна регулация, която е съвсем различна от нормалния начин на образуване на телесната празнина и при това е най-износният начин при дадените условия. Именно, на тръбната.страна на личинката се появява вдлъбване (инвагинация) на ектодермата на две места.
Тези вдлъбвания стават по-дълбоки, откъсват се от ектодермата и стават самостоятелни мехурчета в
тялото
.
По своя строеж и положение те напълно отговарят на зачатъка на телесната празнина. След това те се сливат в една телесна празнина. Значи тук се образува орган, който нормално се образува другояче и на друго място. Значи тук, поради недоразвитието на ендодермата, ектодермата изпълнява нейната работа и затова новата телесна празнина има ектодермален произход. Спомена се по-горе, че при нормалното развитие се появява един мехур, който после се раздвоява.
към текста >>
То бива автопластично (присадката е върху същия индивид), хомопластично (присадката се поставя върху друг индивид от същия вид), хетеропластично (върху друг вид), хомоплеврално (лява присадка присадена от лява страна на
тялото
), хетероплеврално (обратното) и пр.
И тук виждаме целесъобразно реагиране на изменените условия. НОВИТЕ ОПИТИ НА В. БРАНД[2] През последните 2-3 години Бранд е предприел нови опити, за да се уяснят известни биологични въпроси. Опитите му се състоят в присаждане на крайници у опашатото земноводно тритон. Присажданията, които е правил, са от най-различен вид.
То бива автопластично (присадката е върху същия индивид), хомопластично (присадката се поставя върху друг индивид от същия вид), хетеропластично (върху друг вид), хомоплеврално (лява присадка присадена от лява страна на
тялото
), хетероплеврално (обратното) и пр.
После гръбната страна на присадката може на новото си място да се постави така, че да стане коремна или да си остане пак гръбна. При всички тези случаи се получават най-разнообразни резултати. Чрез последните може да се хвърли светлина върху много теоретични въпроси. От многото опити на Бранд нека спомена някои: У зародиша на тритона се отстранява десния зачатъчен крайник и зад него се поставя десен зачатък от друга личинка без завъртване. В такъв случай не се извършва регенерацията на отстранения крайник, а присадката се развива като нормален крайник с всички кости; гръбната му страна се пигментира нормално.
към текста >>
Тук пак имаме проява на целесъобразност: няма нужда от регенерация на отстранения крайник, щом има присадка на също такъв крайник, макар и малко по-назад Друг негов опит: Зачатъчен крайник, завъртян на 180 градуса, се поставя от същата страна на
тялото
и то зад нормалния крайник.
После гръбната страна на присадката може на новото си място да се постави така, че да стане коремна или да си остане пак гръбна. При всички тези случаи се получават най-разнообразни резултати. Чрез последните може да се хвърли светлина върху много теоретични въпроси. От многото опити на Бранд нека спомена някои: У зародиша на тритона се отстранява десния зачатъчен крайник и зад него се поставя десен зачатък от друга личинка без завъртване. В такъв случай не се извършва регенерацията на отстранения крайник, а присадката се развива като нормален крайник с всички кости; гръбната му страна се пигментира нормално.
Тук пак имаме проява на целесъобразност: няма нужда от регенерация на отстранения крайник, щом има присадка на също такъв крайник, макар и малко по-назад Друг негов опит: Зачатъчен крайник, завъртян на 180 градуса, се поставя от същата страна на
тялото
и то зад нормалния крайник.
Тези два зачатъка отначало растат отделно, но после, започват да се сливат, след известно време, в основната си част. И най-после след 6 седмици основните им части се сливат, а краищата им остават разделени. Станалото сливане не е съвършено: микроскопските изследвания доказват, че сливането важи само за кожата и други някои тъкани, обаче двете раменни кости са си останали отделни, тъй че сливането е било външно. Но тук е важна проявата на тенденция към сливане. А тази тенденция показва едно разумно реагиране на създаденото положение.
към текста >>
69.
Портрет – Х.
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Хората виждат като светещи фигури, по-големи от физическото
тяло
.
Движат си ръцете насам-нататък и заедно с тях се движи и светещият облак, но още не могат да се различат ясно контурите на светещата маса. После става и това. По-нататък могат да се различават и пръстите. Най-после сензитивните почват да виждат всичко в стаята. Всички металически предмети в стаята сензитивите виждат да издават светещ одов пламък.
Хората виждат като светещи фигури, по-големи от физическото
тяло
.
Човек от цялото си тяло изпуща светлина. Къс дърво, голямо колкото юмрук, било поднесено на госпожица Байер в тъмна стая. Тя не можела да го види. Но когато Райхенбах го взел между пръстите си, подвижил го няколко минути и след това го сложил, късът дърво почнал да свети слабо и станал видим, обаче след малко време отново загубил светлината си. Същото ставало и с чаша вода.
към текста >>
Човек от цялото си
тяло
изпуща светлина.
После става и това. По-нататък могат да се различават и пръстите. Най-после сензитивните почват да виждат всичко в стаята. Всички металически предмети в стаята сензитивите виждат да издават светещ одов пламък. Хората виждат като светещи фигури, по-големи от физическото тяло.
Човек от цялото си
тяло
изпуща светлина.
Къс дърво, голямо колкото юмрук, било поднесено на госпожица Байер в тъмна стая. Тя не можела да го види. Но когато Райхенбах го взел между пръстите си, подвижил го няколко минути и след това го сложил, късът дърво почнал да свети слабо и станал видим, обаче след малко време отново загубил светлината си. Същото ставало и с чаша вода. Когато в стаята внесли чаша вода, сензитивката не я виждала.
към текста >>
Дюрвил нарича светлината, която прониква
тялото
, флуидно
тяло
.
Но, което е още по-важно, разни изследователи независимо от него, без даже някои да знаят за неговите опити и по съвсем други методи, са дошли до същите явления. ФРЕНСКИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ Те изучиха дълбоките фази на хипнотичния и магнетичния сън. Тогаз лицето се освобождава от властта на магнетизатора и у него се появяват нови способности. У него се развива ясновидство и той почва да вижда аурата, светлината около човека, животното, растението, минерала и пр. Значи в дълбоката фаза на магнетичния сън субектът вижда тая одична светлина, която Райхенбаховите сензитиви виждат при други условия.
Дюрвил нарича светлината, която прониква
тялото
, флуидно
тяло
.
При дълбокия магнетичен сън флуидното тяло почва да излиза от физическото тяло. Това именно е причина за падането на последното в безсъзнание. Съзнанието остава в флуидното тяло. Че съзнанието е във флуидното тяло се вижда от факта, че то може да извършва това, което му се казва, когато физическото седи неподвижно. В дълбок магнетичен сън Леонтина казва: „Флуидното тяло, това съм аз, физичното ми тяло е само една празна торба".
към текста >>
При дълбокия магнетичен сън флуидното
тяло
почва да излиза от физическото
тяло
.
ФРЕНСКИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ Те изучиха дълбоките фази на хипнотичния и магнетичния сън. Тогаз лицето се освобождава от властта на магнетизатора и у него се появяват нови способности. У него се развива ясновидство и той почва да вижда аурата, светлината около човека, животното, растението, минерала и пр. Значи в дълбоката фаза на магнетичния сън субектът вижда тая одична светлина, която Райхенбаховите сензитиви виждат при други условия. Дюрвил нарича светлината, която прониква тялото, флуидно тяло.
При дълбокия магнетичен сън флуидното
тяло
почва да излиза от физическото
тяло
.
Това именно е причина за падането на последното в безсъзнание. Съзнанието остава в флуидното тяло. Че съзнанието е във флуидното тяло се вижда от факта, че то може да извършва това, което му се казва, когато физическото седи неподвижно. В дълбок магнетичен сън Леонтина казва: „Флуидното тяло, това съм аз, физичното ми тяло е само една празна торба". Жана казва: „Етерният двойник, това съм аз.
към текста >>
Съзнанието остава в флуидното
тяло
.
У него се развива ясновидство и той почва да вижда аурата, светлината около човека, животното, растението, минерала и пр. Значи в дълбоката фаза на магнетичния сън субектът вижда тая одична светлина, която Райхенбаховите сензитиви виждат при други условия. Дюрвил нарича светлината, която прониква тялото, флуидно тяло. При дълбокия магнетичен сън флуидното тяло почва да излиза от физическото тяло. Това именно е причина за падането на последното в безсъзнание.
Съзнанието остава в флуидното
тяло
.
Че съзнанието е във флуидното тяло се вижда от факта, че то може да извършва това, което му се казва, когато физическото седи неподвижно. В дълбок магнетичен сън Леонтина казва: „Флуидното тяло, това съм аз, физичното ми тяло е само една празна торба". Жана казва: „Етерният двойник, това съм аз. Не зная, какво нещо е физичното тяло, но това не съм аз". Едмея казва още по-рязко: „Цялата моя личност е една светеща форма.
към текста >>
Че съзнанието е във флуидното
тяло
се вижда от факта, че то може да извършва това, което му се казва, когато физическото седи неподвижно.
Значи в дълбоката фаза на магнетичния сън субектът вижда тая одична светлина, която Райхенбаховите сензитиви виждат при други условия. Дюрвил нарича светлината, която прониква тялото, флуидно тяло. При дълбокия магнетичен сън флуидното тяло почва да излиза от физическото тяло. Това именно е причина за падането на последното в безсъзнание. Съзнанието остава в флуидното тяло.
Че съзнанието е във флуидното
тяло
се вижда от факта, че то може да извършва това, което му се казва, когато физическото седи неподвижно.
В дълбок магнетичен сън Леонтина казва: „Флуидното тяло, това съм аз, физичното ми тяло е само една празна торба". Жана казва: „Етерният двойник, това съм аз. Не зная, какво нещо е физичното тяло, но това не съм аз". Едмея казва още по-рязко: „Цялата моя личност е една светеща форма. Само тя мисли, знае и действува.
към текста >>
В дълбок магнетичен сън Леонтина казва: „Флуидното
тяло
, това съм аз, физичното ми
тяло
е само една празна торба".
Дюрвил нарича светлината, която прониква тялото, флуидно тяло. При дълбокия магнетичен сън флуидното тяло почва да излиза от физическото тяло. Това именно е причина за падането на последното в безсъзнание. Съзнанието остава в флуидното тяло. Че съзнанието е във флуидното тяло се вижда от факта, че то може да извършва това, което му се казва, когато физическото седи неподвижно.
В дълбок магнетичен сън Леонтина казва: „Флуидното
тяло
, това съм аз, физичното ми
тяло
е само една празна торба".
Жана казва: „Етерният двойник, това съм аз. Не зная, какво нещо е физичното тяло, но това не съм аз". Едмея казва още по-рязко: „Цялата моя личност е една светеща форма. Само тя мисли, знае и действува. Тя изпраща на тялото това, което ви казвам".
към текста >>
Не зная, какво нещо е физичното
тяло
, но това не съм аз".
Това именно е причина за падането на последното в безсъзнание. Съзнанието остава в флуидното тяло. Че съзнанието е във флуидното тяло се вижда от факта, че то може да извършва това, което му се казва, когато физическото седи неподвижно. В дълбок магнетичен сън Леонтина казва: „Флуидното тяло, това съм аз, физичното ми тяло е само една празна торба". Жана казва: „Етерният двойник, това съм аз.
Не зная, какво нещо е физичното
тяло
, но това не съм аз".
Едмея казва още по-рязко: „Цялата моя личност е една светеща форма. Само тя мисли, знае и действува. Тя изпраща на тялото това, което ви казвам". Щом се установи, че съзнанието излиза заедно с флуидното тяло, тогаз естествено е, че от разрушението на физичния мозък не трябва да вадим заключение за унищожение на човешкото съзнание. Има няколко средства за контролиране показанията на субекта: 1) Д-р Шарпиньон е прилагал следния контролен метод: служил си е с 4 железни пръчки, от които само едната била магнитна.
към текста >>
Тя изпраща на
тялото
това, което ви казвам".
В дълбок магнетичен сън Леонтина казва: „Флуидното тяло, това съм аз, физичното ми тяло е само една празна торба". Жана казва: „Етерният двойник, това съм аз. Не зная, какво нещо е физичното тяло, но това не съм аз". Едмея казва още по-рязко: „Цялата моя личност е една светеща форма. Само тя мисли, знае и действува.
Тя изпраща на
тялото
това, което ви казвам".
Щом се установи, че съзнанието излиза заедно с флуидното тяло, тогаз естествено е, че от разрушението на физичния мозък не трябва да вадим заключение за унищожение на човешкото съзнание. Има няколко средства за контролиране показанията на субекта: 1) Д-р Шарпиньон е прилагал следния контролен метод: служил си е с 4 железни пръчки, от които само едната била магнитна. Те били напълно еднакви по форма, цвят и големина. Поставени пред субекта, той казва, че на едната вижда пламъци на двата края. За да се избегне телепатията и околните не знаят, коя пръчка е магнитна.
към текста >>
Щом се установи, че съзнанието излиза заедно с флуидното
тяло
, тогаз естествено е, че от разрушението на физичния мозък не трябва да вадим заключение за унищожение на човешкото съзнание.
Жана казва: „Етерният двойник, това съм аз. Не зная, какво нещо е физичното тяло, но това не съм аз". Едмея казва още по-рязко: „Цялата моя личност е една светеща форма. Само тя мисли, знае и действува. Тя изпраща на тялото това, което ви казвам".
Щом се установи, че съзнанието излиза заедно с флуидното
тяло
, тогаз естествено е, че от разрушението на физичния мозък не трябва да вадим заключение за унищожение на човешкото съзнание.
Има няколко средства за контролиране показанията на субекта: 1) Д-р Шарпиньон е прилагал следния контролен метод: служил си е с 4 железни пръчки, от които само едната била магнитна. Те били напълно еднакви по форма, цвят и големина. Поставени пред субекта, той казва, че на едната вижда пламъци на двата края. За да се избегне телепатията и околните не знаят, коя пръчка е магнитна. После те проверява и се оказва, че тъкмо на магнитната пръчка субектът вижда светлина.
към текста >>
книгата „Човешката аура или атмосфера", в която изнесе експерименталните си изследвания на лъчите около
тялото
.
Окултизмът е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, защото той е насилие върху личността. А окултизмът е против всяко насилие. И ако тук привеждам някои факти от изследванията на горните учени, които се занимават с хипнотизма, това е само за да поясня известни закони. РАЗНИ ИМЕНА Д-р Валтер Килнер, лекар в болницата „Св. Тома" в Лондон написа в 1911 год.
книгата „Човешката аура или атмосфера", в която изнесе експерименталните си изследвания на лъчите около
тялото
.
Опитите му са повторени с успех от Феерхов. Тези лъчи носят разни имена у разни автори: животен магнетизъм, всемирен флуид, нервен флуид, жизнен принцип, физиологичен магнетизъм, од, витални лъчи и пр. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ЦИГЛЕР Той е женевски химик. Правил опити с растението росянка. У това растение той открил тези лъчи и ги нарекъл зоизитет.
към текста >>
защо си бараме повредено място на
тялото
с ръка?
Подобни опити има от Манен и Гравие. Кан е изследвал лъчите на мозъка, черния дроб и пр. Светлината по време на мислене е по-силна, отколкото при обикновено състояние. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Гурвич казва, че „митогенетичните лъчи" имат връзка с жизнените функции: когато се индуцира един корен чрез тези лъчи, то жизнените функции се усилват, което се познава между другото и от увеличението броя на митозните фигури. Това обяснява много работи, които отдавна се знаят. Напр.
защо си бараме повредено място на
тялото
с ръка?
Нали с това му придаваме от този флуид, с който повдигаме намалелите му жизнени сили, понижените му жизнени функции? (Да си спомним за индукциите при опитите на Гурвич). Етерното тяло е архитект на физичното; това са го твърдяли окултистите от всички времена. Това може да се намери и в най-древните окултни книги. Сега Гурвич е по следите на това.
към текста >>
Етерното
тяло
е архитект на физичното; това са го твърдяли окултистите от всички времена.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Гурвич казва, че „митогенетичните лъчи" имат връзка с жизнените функции: когато се индуцира един корен чрез тези лъчи, то жизнените функции се усилват, което се познава между другото и от увеличението броя на митозните фигури. Това обяснява много работи, които отдавна се знаят. Напр. защо си бараме повредено място на тялото с ръка? Нали с това му придаваме от този флуид, с който повдигаме намалелите му жизнени сили, понижените му жизнени функции? (Да си спомним за индукциите при опитите на Гурвич).
Етерното
тяло
е архитект на физичното; това са го твърдяли окултистите от всички времена.
Това може да се намери и в най-древните окултни книги. Сега Гурвич е по следите на това. Официалната наука се намира днес на границата между видимото и невидимото. В папируса Бентрош се говори за лекуване с животния магнетизъм. Значи и те са знаели за действието на тези лъчи за повдигането на жизнените функции.
към текста >>
Да си спомним думите на Максуел: „Болестите изобщо не принадлежат на
тялото
.
Това може да се намери и в най-древните окултни книги. Сега Гурвич е по следите на това. Официалната наука се намира днес на границата между видимото и невидимото. В папируса Бентрош се говори за лекуване с животния магнетизъм. Значи и те са знаели за действието на тези лъчи за повдигането на жизнените функции.
Да си спомним думите на Максуел: „Болестите изобщо не принадлежат на
тялото
.
Те зависят от отслабването или изгонването на жизнения флуид. Не е възможно дълго време да съществува едно неразположение, ако този флуид е в пълната си сила". Опитът на Гастон Дюрвил върху растенията не можем ли да сравним с опитите за индукция на Гурвич? Опитите на Гастон Дюрвил са по-раншни. Изследванията на Гурвич сами по себе си, разбира се, не позволяват да вадим големи заключения за невидимата страна на природата, но те могат да ни наведат на известни мисли.От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Де Рош и много други се стига не само до тези лъчи, но се хвърля светлина и върху по-дълбоките въпроси – доказва се напр.
към текста >>
отделянето на флуидното
тяло
заедно със съзнанието, доказва се ясновидството и пр.
Те зависят от отслабването или изгонването на жизнения флуид. Не е възможно дълго време да съществува едно неразположение, ако този флуид е в пълната си сила". Опитът на Гастон Дюрвил върху растенията не можем ли да сравним с опитите за индукция на Гурвич? Опитите на Гастон Дюрвил са по-раншни. Изследванията на Гурвич сами по себе си, разбира се, не позволяват да вадим големи заключения за невидимата страна на природата, но те могат да ни наведат на известни мисли.От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Де Рош и много други се стига не само до тези лъчи, но се хвърля светлина и върху по-дълбоките въпроси – доказва се напр.
отделянето на флуидното
тяло
заедно със съзнанието, доказва се ясновидството и пр.
Изследванията на Гурвич и учениците му, доколкото се простира тяхната област, потвърждават тези на първите. А изследванията на Райхенбах, Де Роша, Дюрвил, Гурвич и пр. само потвърждават известни окултни истини. Митогенетичните лъчи са по-висше начало, отколкото видимото тяло, което се познава по това, че те дават импулса на жизнените функции („индукция"). Но и тези лъчи не изчерпват естеството на организма.
към текста >>
Митогенетичните лъчи са по-висше начало, отколкото видимото
тяло
, което се познава по това, че те дават импулса на жизнените функции („индукция").
Изследванията на Гурвич сами по себе си, разбира се, не позволяват да вадим големи заключения за невидимата страна на природата, но те могат да ни наведат на известни мисли.От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Де Рош и много други се стига не само до тези лъчи, но се хвърля светлина и върху по-дълбоките въпроси – доказва се напр. отделянето на флуидното тяло заедно със съзнанието, доказва се ясновидството и пр. Изследванията на Гурвич и учениците му, доколкото се простира тяхната област, потвърждават тези на първите. А изследванията на Райхенбах, Де Роша, Дюрвил, Гурвич и пр. само потвърждават известни окултни истини.
Митогенетичните лъчи са по-висше начало, отколкото видимото
тяло
, което се познава по това, че те дават импулса на жизнените функции („индукция").
Но и тези лъчи не изчерпват естеството на организма. Окултизмът не пренебрегва видимото тяло на организма, но го изучава във връзка с по-висшите сили в него. Чрез изучаването на по-висшите строителни творчески сили в организма, не само че ще се внесе светлина в проблемите на днешната биология, но и ще се узнаят условията за здраве и болест. Така се турят основи на нова медицина. Окултната анатомия и физиология подробно се разработват от окултната биология по строго научен начин.
към текста >>
Окултизмът не пренебрегва видимото
тяло
на организма, но го изучава във връзка с по-висшите сили в него.
Изследванията на Гурвич и учениците му, доколкото се простира тяхната област, потвърждават тези на първите. А изследванията на Райхенбах, Де Роша, Дюрвил, Гурвич и пр. само потвърждават известни окултни истини. Митогенетичните лъчи са по-висше начало, отколкото видимото тяло, което се познава по това, че те дават импулса на жизнените функции („индукция"). Но и тези лъчи не изчерпват естеството на организма.
Окултизмът не пренебрегва видимото
тяло
на организма, но го изучава във връзка с по-висшите сили в него.
Чрез изучаването на по-висшите строителни творчески сили в организма, не само че ще се внесе светлина в проблемите на днешната биология, но и ще се узнаят условията за здраве и болест. Така се турят основи на нова медицина. Окултната анатомия и физиология подробно се разработват от окултната биология по строго научен начин. Има основан биологичен отдел при института за окултно-научни изследвания в Щутгарт. Миналата година излезе книгата на д-р Попелбаум „Етерното тяло на организмите изучено на експериментални основи", издание на свободния окултен университет „Гьотеанум".
към текста >>
Миналата година излезе книгата на д-р Попелбаум „Етерното
тяло
на организмите изучено на експериментални основи", издание на свободния окултен университет „Гьотеанум".
Окултизмът не пренебрегва видимото тяло на организма, но го изучава във връзка с по-висшите сили в него. Чрез изучаването на по-висшите строителни творчески сили в организма, не само че ще се внесе светлина в проблемите на днешната биология, но и ще се узнаят условията за здраве и болест. Така се турят основи на нова медицина. Окултната анатомия и физиология подробно се разработват от окултната биология по строго научен начин. Има основан биологичен отдел при института за окултно-научни изследвания в Щутгарт.
Миналата година излезе книгата на д-р Попелбаум „Етерното
тяло
на организмите изучено на експериментални основи", издание на свободния окултен университет „Гьотеанум".
През 1924 година излезе и книгата на Д-р Гюнтер Ваксмут „Етерните строителни сили във вселената, земята и човека". Тя представлява хубаво въведение към окултната анатомия и физиология. От д-р А. Устери излезе книга върху ботаниката от окултно гледище. Организмите трябва да се изучават не откъснато, но във връзка със силите на целия космос.
към текста >>
70.
Практичен окултизъм – А. Б.
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ДУХ, ДУША И
ТЯЛО
Има три жизнени начала у човека, с които той е дошъл във великата школа на земята, служащи му за ръководители и помагащи при общата творческа работа във Вселената, за която и той е предназначен.
ДУХ, ДУША И
ТЯЛО
Има три жизнени начала у човека, с които той е дошъл във великата школа на земята, служащи му за ръководители и помагащи при общата творческа работа във Вселената, за която и той е предназначен.
Те са тялото, душата и Духът. Тялото, след като услужи на първите две, изменя се и сетне изчезва. То не остава никаква следа след себе си и тежко томува, който си е създал кумир от него – с разрушаването на тялото се разрушава и целият му живот. Духът е, което е абсолютното и безсмъртното у човека. Само Духът разсъждава, мисли и твори.
към текста >>
Те са
тялото
, душата и Духът.
ДУХ, ДУША И ТЯЛО Има три жизнени начала у човека, с които той е дошъл във великата школа на земята, служащи му за ръководители и помагащи при общата творческа работа във Вселената, за която и той е предназначен.
Те са
тялото
, душата и Духът.
Тялото, след като услужи на първите две, изменя се и сетне изчезва. То не остава никаква следа след себе си и тежко томува, който си е създал кумир от него – с разрушаването на тялото се разрушава и целият му живот. Духът е, което е абсолютното и безсмъртното у човека. Само Духът разсъждава, мисли и твори. На него принадлежи чистата висока мисъл.
към текста >>
Тялото
, след като услужи на първите две, изменя се и сетне изчезва.
ДУХ, ДУША И ТЯЛО Има три жизнени начала у човека, с които той е дошъл във великата школа на земята, служащи му за ръководители и помагащи при общата творческа работа във Вселената, за която и той е предназначен. Те са тялото, душата и Духът.
Тялото
, след като услужи на първите две, изменя се и сетне изчезва.
То не остава никаква следа след себе си и тежко томува, който си е създал кумир от него – с разрушаването на тялото се разрушава и целият му живот. Духът е, което е абсолютното и безсмъртното у човека. Само Духът разсъждава, мисли и твори. На него принадлежи чистата висока мисъл. Той нашепва идеите за съвършенството.
към текста >>
То не остава никаква следа след себе си и тежко томува, който си е създал кумир от него – с разрушаването на
тялото
се разрушава и целият му живот.
ДУХ, ДУША И ТЯЛО Има три жизнени начала у човека, с които той е дошъл във великата школа на земята, служащи му за ръководители и помагащи при общата творческа работа във Вселената, за която и той е предназначен. Те са тялото, душата и Духът. Тялото, след като услужи на първите две, изменя се и сетне изчезва.
То не остава никаква следа след себе си и тежко томува, който си е създал кумир от него – с разрушаването на
тялото
се разрушава и целият му живот.
Духът е, което е абсолютното и безсмъртното у човека. Само Духът разсъждава, мисли и твори. На него принадлежи чистата висока мисъл. Той нашепва идеите за съвършенството. Той се стреми към възвишено добро и красив идеал.
към текста >>
А кой не знае що е
тялото
?
Той нашепва идеите за съвършенството. Той се стреми към възвишено добро и красив идеал. Всички психични промени, които стават у човека, се дължат на душата и колкото е тя по-пречистена, толкова чувстванията ù ще бъдат по-нежни, по-чисти и ще се отъждествяват с живота на духа – единствения източник на трайната радост. Той с ясно, силно и просто слово крепи и направлява душата, когато тя се смущава от някои настъпили промени. Тогава тя трябва внимателно да се вслушва в гласа на този Дух – Висшият разум, ако иска да запази своята красота, да има завършен образ и да свети като звезда на хоризонта на вечния и непреривен живот на Бога.
А кой не знае що е
тялото
?
Не прилича ли то на един красив и необуздан кон, който ако е без юзда, прави мъчно поправими пакости? Душата трябва да слуша разума – Великото свое начало, за да може да се радва на великото щастие, което тя само от него може да получи и да се отдели като отделна и независеща единица от тялото. Душата не е тялото, макар често пъти нейни прояви да се дължат на правилни или неправилни физиологически функции – последните се явяват само като наслоения върху истинския душевен живот и да оказват временно влияние, след което тя е пак свободна и независима. Ако няма една благородна душа и един чист разум, които имат истинското мерило за Великото и доброто, тялото не знае граници в своите желания. Често пъти този необуздан кон не познава своят господар и ако той само за момент престане да бди, създават се всички ония бури, които често затъмняват хоризонта на радостта и слънцето за дълго време не се показва.
към текста >>
Душата трябва да слуша разума – Великото свое начало, за да може да се радва на великото щастие, което тя само от него може да получи и да се отдели като отделна и независеща единица от
тялото
.
Всички психични промени, които стават у човека, се дължат на душата и колкото е тя по-пречистена, толкова чувстванията ù ще бъдат по-нежни, по-чисти и ще се отъждествяват с живота на духа – единствения източник на трайната радост. Той с ясно, силно и просто слово крепи и направлява душата, когато тя се смущава от някои настъпили промени. Тогава тя трябва внимателно да се вслушва в гласа на този Дух – Висшият разум, ако иска да запази своята красота, да има завършен образ и да свети като звезда на хоризонта на вечния и непреривен живот на Бога. А кой не знае що е тялото? Не прилича ли то на един красив и необуздан кон, който ако е без юзда, прави мъчно поправими пакости?
Душата трябва да слуша разума – Великото свое начало, за да може да се радва на великото щастие, което тя само от него може да получи и да се отдели като отделна и независеща единица от
тялото
.
Душата не е тялото, макар често пъти нейни прояви да се дължат на правилни или неправилни физиологически функции – последните се явяват само като наслоения върху истинския душевен живот и да оказват временно влияние, след което тя е пак свободна и независима. Ако няма една благородна душа и един чист разум, които имат истинското мерило за Великото и доброто, тялото не знае граници в своите желания. Често пъти този необуздан кон не познава своят господар и ако той само за момент престане да бди, създават се всички ония бури, които често затъмняват хоризонта на радостта и слънцето за дълго време не се показва. Красиво е тялото. Но то е променливо и конечно.
към текста >>
Душата не е
тялото
, макар често пъти нейни прояви да се дължат на правилни или неправилни физиологически функции – последните се явяват само като наслоения върху истинския душевен живот и да оказват временно влияние, след което тя е пак свободна и независима.
Той с ясно, силно и просто слово крепи и направлява душата, когато тя се смущава от някои настъпили промени. Тогава тя трябва внимателно да се вслушва в гласа на този Дух – Висшият разум, ако иска да запази своята красота, да има завършен образ и да свети като звезда на хоризонта на вечния и непреривен живот на Бога. А кой не знае що е тялото? Не прилича ли то на един красив и необуздан кон, който ако е без юзда, прави мъчно поправими пакости? Душата трябва да слуша разума – Великото свое начало, за да може да се радва на великото щастие, което тя само от него може да получи и да се отдели като отделна и независеща единица от тялото.
Душата не е
тялото
, макар често пъти нейни прояви да се дължат на правилни или неправилни физиологически функции – последните се явяват само като наслоения върху истинския душевен живот и да оказват временно влияние, след което тя е пак свободна и независима.
Ако няма една благородна душа и един чист разум, които имат истинското мерило за Великото и доброто, тялото не знае граници в своите желания. Често пъти този необуздан кон не познава своят господар и ако той само за момент престане да бди, създават се всички ония бури, които често затъмняват хоризонта на радостта и слънцето за дълго време не се показва. Красиво е тялото. Но то е променливо и конечно. Ако не е слънцето на Духа да го озарява, то би било като една бледна месечина, която нито свети, нито пък топли.
към текста >>
Ако няма една благородна душа и един чист разум, които имат истинското мерило за Великото и доброто,
тялото
не знае граници в своите желания.
Тогава тя трябва внимателно да се вслушва в гласа на този Дух – Висшият разум, ако иска да запази своята красота, да има завършен образ и да свети като звезда на хоризонта на вечния и непреривен живот на Бога. А кой не знае що е тялото? Не прилича ли то на един красив и необуздан кон, който ако е без юзда, прави мъчно поправими пакости? Душата трябва да слуша разума – Великото свое начало, за да може да се радва на великото щастие, което тя само от него може да получи и да се отдели като отделна и независеща единица от тялото. Душата не е тялото, макар често пъти нейни прояви да се дължат на правилни или неправилни физиологически функции – последните се явяват само като наслоения върху истинския душевен живот и да оказват временно влияние, след което тя е пак свободна и независима.
Ако няма една благородна душа и един чист разум, които имат истинското мерило за Великото и доброто,
тялото
не знае граници в своите желания.
Често пъти този необуздан кон не познава своят господар и ако той само за момент престане да бди, създават се всички ония бури, които често затъмняват хоризонта на радостта и слънцето за дълго време не се показва. Красиво е тялото. Но то е променливо и конечно. Ако не е слънцето на Духа да го озарява, то би било като една бледна месечина, която нито свети, нито пък топли. Това, което е истински красиво у човешкото създание, са душата и Духът – тия две безсмъртни начала и те трябва да се търсят непрестанно и да се обичат.
към текста >>
Красиво е
тялото
.
Не прилича ли то на един красив и необуздан кон, който ако е без юзда, прави мъчно поправими пакости? Душата трябва да слуша разума – Великото свое начало, за да може да се радва на великото щастие, което тя само от него може да получи и да се отдели като отделна и независеща единица от тялото. Душата не е тялото, макар често пъти нейни прояви да се дължат на правилни или неправилни физиологически функции – последните се явяват само като наслоения върху истинския душевен живот и да оказват временно влияние, след което тя е пак свободна и независима. Ако няма една благородна душа и един чист разум, които имат истинското мерило за Великото и доброто, тялото не знае граници в своите желания. Често пъти този необуздан кон не познава своят господар и ако той само за момент престане да бди, създават се всички ония бури, които често затъмняват хоризонта на радостта и слънцето за дълго време не се показва.
Красиво е
тялото
.
Но то е променливо и конечно. Ако не е слънцето на Духа да го озарява, то би било като една бледна месечина, която нито свети, нито пък топли. Това, което е истински красиво у човешкото създание, са душата и Духът – тия две безсмъртни начала и те трябва да се търсят непрестанно и да се обичат. Третото начало – тялото е орган на първите, чрез което те се проявяват и него трябва да пазим чисто и дисциплинирано, за да може и то правилно да слугува. X.
към текста >>
Третото начало –
тялото
е орган на първите, чрез което те се проявяват и него трябва да пазим чисто и дисциплинирано, за да може и то правилно да слугува. X.
Често пъти този необуздан кон не познава своят господар и ако той само за момент престане да бди, създават се всички ония бури, които често затъмняват хоризонта на радостта и слънцето за дълго време не се показва. Красиво е тялото. Но то е променливо и конечно. Ако не е слънцето на Духа да го озарява, то би било като една бледна месечина, която нито свети, нито пък топли. Това, което е истински красиво у човешкото създание, са душата и Духът – тия две безсмъртни начала и те трябва да се търсят непрестанно и да се обичат.
Третото начало –
тялото
е орган на първите, чрез което те се проявяват и него трябва да пазим чисто и дисциплинирано, за да може и то правилно да слугува. X.
към текста >>
71.
Разговор за оттеглянето на Съвършения – Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тялото
ми трептеше с всичките си фибри и чинеше ми се, че още малко и то ще се съсипе от ония изпити, които бяха отминали преди... Нещо ужасно сякаш се силеше изневиделица да го удуши.
Долините се сливаха в едно, а планините се възправяха, сякаш опълчени против нещо. Из навъсените висини се спуска един орел с тежък размах на крилете. А около мен зацари такава тишина, че кръвта бучеше в жилите ми като поток. И аз се изпълних с такава тъга, че и водопади от мътни дъждове да се излееха, нямаше място нито за капка повече. Неподвижен, като забулена просфора на велики петък, изплува месецът вцепенен и помъртвял из печалните облаци.
Тялото
ми трептеше с всичките си фибри и чинеше ми се, че още малко и то ще се съсипе от ония изпити, които бяха отминали преди... Нещо ужасно сякаш се силеше изневиделица да го удуши.
Ала изведнъж окото ми започна да „вижда" по друг начин и туй, което виждаше – то бяха същества на разпадащи се, гниещи светове – същества, които не страдаха от отвратителността, гнусотата, защото те си изглеждаха едно на друго, както чувствувах, извънредно хубави в тяхната неизказана грозота... Ужас и отвращение излизаше от тях и моят поглед всмукваше мириади отровни стрели, които се вбиваха в сърцето ми, когато трябваше да срещне техните тъпи погледи. А те се радваха на своята гнуснавост и всяка нова рана, която цъфваше в моето окървавено от стрелите сърце, извикваше в тях жестока, приятна наслада. Искаше ми се да потъна в земята от мъка, или плътта ми да бъде хвърлена на вълците, отколкото да попадне в ръцете на тия отвратителни чудовища – но земята не се разтваряше, а пък вълците – и те избягваха тия чумерни места... Душата ми се задушваше от безименна мъка, а тялото ми се гърчеше като настъпен червей... А чудовищата се озъбиха със своите големи, широки зъби, които стърчаха из окървавените им муцуни и техните лигави очи пръскаха зелени отровни светкавици. А аз почувствувах, че те ме смятаха вече доволно слаб, за да им стана плячка и че още отсега се радваха за своята победа... Но явната гибел пробуди в мен силата на отчаянието и аз им се съпротивих. Аз сграбчих първия от демоните, който беше най-близо до мен – той се прилепи като студена, лепкава маса – и започнах да го душа, макар че почти изнемогвах от погнуса, доде най-после уморен, той отпадна от мен.
към текста >>
Искаше ми се да потъна в земята от мъка, или плътта ми да бъде хвърлена на вълците, отколкото да попадне в ръцете на тия отвратителни чудовища – но земята не се разтваряше, а пък вълците – и те избягваха тия чумерни места... Душата ми се задушваше от безименна мъка, а
тялото
ми се гърчеше като настъпен червей... А чудовищата се озъбиха със своите големи, широки зъби, които стърчаха из окървавените им муцуни и техните лигави очи пръскаха зелени отровни светкавици.
И аз се изпълних с такава тъга, че и водопади от мътни дъждове да се излееха, нямаше място нито за капка повече. Неподвижен, като забулена просфора на велики петък, изплува месецът вцепенен и помъртвял из печалните облаци. Тялото ми трептеше с всичките си фибри и чинеше ми се, че още малко и то ще се съсипе от ония изпити, които бяха отминали преди... Нещо ужасно сякаш се силеше изневиделица да го удуши. Ала изведнъж окото ми започна да „вижда" по друг начин и туй, което виждаше – то бяха същества на разпадащи се, гниещи светове – същества, които не страдаха от отвратителността, гнусотата, защото те си изглеждаха едно на друго, както чувствувах, извънредно хубави в тяхната неизказана грозота... Ужас и отвращение излизаше от тях и моят поглед всмукваше мириади отровни стрели, които се вбиваха в сърцето ми, когато трябваше да срещне техните тъпи погледи. А те се радваха на своята гнуснавост и всяка нова рана, която цъфваше в моето окървавено от стрелите сърце, извикваше в тях жестока, приятна наслада.
Искаше ми се да потъна в земята от мъка, или плътта ми да бъде хвърлена на вълците, отколкото да попадне в ръцете на тия отвратителни чудовища – но земята не се разтваряше, а пък вълците – и те избягваха тия чумерни места... Душата ми се задушваше от безименна мъка, а
тялото
ми се гърчеше като настъпен червей... А чудовищата се озъбиха със своите големи, широки зъби, които стърчаха из окървавените им муцуни и техните лигави очи пръскаха зелени отровни светкавици.
А аз почувствувах, че те ме смятаха вече доволно слаб, за да им стана плячка и че още отсега се радваха за своята победа... Но явната гибел пробуди в мен силата на отчаянието и аз им се съпротивих. Аз сграбчих първия от демоните, който беше най-близо до мен – той се прилепи като студена, лепкава маса – и започнах да го душа, макар че почти изнемогвах от погнуса, доде най-после уморен, той отпадна от мен. И тогава цялото сънмище, което ме заобикаляше, ужасено отстъпи назад, така че в единия от тия демони аз сякаш бях победил всичките. Те боязливо се свиха към земята и се силеха да избегнат моя поглед. Колкото по се приближавах до тях, толкова по-бързо отстъпваха те назад.
към текста >>
72.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Дух, душа и
тяло
– Х. 13.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев. 9. Портрет – Х. 10. Насаме със себе си – Боян Планински 11. Възлюблен мой- стихове – Х. 12.
Дух, душа и
тяло
– Х. 13.
Практичен окултизъм – А.Б. 14. В часове на размисъл – Георги Томалевски 15. Нощта на изпитанието – из кн. На Бо Ин Ра 16. Вести 17.
към текста >>
73.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между
тялото
и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните.
Решително не! - Защото има моменти, макар и редки, които загатват за съществуванието и на една по-висша действителност, на един по-висш живот - които ни навеждат на горните съждения... Угризената съвест на разкаяния, силата на таланти и гения, чистотата на детето, загадката на мъртвеца, величието на природата, красотата на звездното небе, това са положения и моменти, които не се поддават на обяснение с обикновения човешки ум. В тия моменти, вие знаете, ние, иначе силните, се отдръпваме, благоговеем или мълчим. Това са, аз бих ги нарекъл - ирационални моменти в живота на човека... Днес животът от една страна става все по-обикновен и по-безличен, но от друга - тия моменти зачестяват или най-малкото стават по-очебийни Това се дължи не само на тъй наречената „морална криза” но и на дълбоките промени, които настъпват в колективната психология на днешния човек - вследствие общите културно исторически дислокации. Търсейки рационално обяснение на тия зачестили ирационални моменти, ние неизбежно стигаме до по-общи и наглед метафизични състояния, реалното съдържание на които, казват някои, могли да се намерят в езотеричната философия на изтока Но на изток днес ни водят не само моралните, религиозни и философски противоречия на запада, но и специалните науки.
Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между
тялото
и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните.
Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата. На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока. Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада. Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза. Ако е трудно днес не само за отделния човек, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни спорове, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни.
към текста >>
74.
Живите барометри – Добран
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
При тези примери влиянието на душевното състояние върху
тялото
е без участието на волята.
Радостни факти напротив, карат мускула на пилора да работи по-бързо, тъй че стомахът се изпразва в нужното време. Също и храносмилателните жлези подлежат на действието на душевните процеси. Представата за някое ястие предизвиква по-силно отделяне на плюнка и стомашен сок. А отвращението и гневът намаляват отделянето им. Душевните процеси влияят и на движенията на дебелото черво, както и на мускулатурата на пикочния мехур.
При тези примери влиянието на душевното състояние върху
тялото
е без участието на волята.
Не по-малко поучителни са и опитите за влиянието, което волята може да добие върху тялото. Изобщо ние можем да турим мускулите в дейност чрез волята. Но ние можем с опити да разширим границите на това влияние. Един можеше да свива разни части на диафрагмата си и чрез това да мести своето сърце. Освен това той можеше да влияе и направо върху сърцето си.
към текста >>
Не по-малко поучителни са и опитите за влиянието, което волята може да добие върху
тялото
.
Също и храносмилателните жлези подлежат на действието на душевните процеси. Представата за някое ястие предизвиква по-силно отделяне на плюнка и стомашен сок. А отвращението и гневът намаляват отделянето им. Душевните процеси влияят и на движенията на дебелото черво, както и на мускулатурата на пикочния мехур. При тези примери влиянието на душевното състояние върху тялото е без участието на волята.
Не по-малко поучителни са и опитите за влиянието, което волята може да добие върху
тялото
.
Изобщо ние можем да турим мускулите в дейност чрез волята. Но ние можем с опити да разширим границите на това влияние. Един можеше да свива разни части на диафрагмата си и чрез това да мести своето сърце. Освен това той можеше да влияе и направо върху сърцето си. Чрез напрягане на волята си той можеше да забавя тупането на сърцето си.
към текста >>
ОПИТИТЕ НА ПАВЛОВ [3] Той изкарал вън от
тялото
долния край на хранопровода у кучето.
И обяснява, че постига този успех, като си представял, че ръката е твърде гореща. Значи, той си мисли много живо стоплянето на ръката. И тая представа има тогаз такъв резултат, като че ли ръката наистина е подложена на нагряване. Интересно беше, че изпотяването се ограничаваше на малко, определено място. Волята не само е способна да подбуди към усилена дейност органи, които иначе не са под нейната власт, но тя може и да попречи на рефлективните процеси, които нормално са независими от нея".
ОПИТИТЕ НА ПАВЛОВ [3] Той изкарал вън от
тялото
долния край на хранопровода у кучето.
Същевременно пробил дупка в стомаха и наблюдавал, що става в него през време на опитите. Показал къс месо на кучето и наблюдавал, как стомахът почнал да отделя изобилно сок. Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо. Тогаз стомахът почнал още по-изобилно да отделя сок. Тук причина за отделянето на стомашния сок е душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото.
към текста >>
Тук причина за отделянето на стомашния сок е душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от
тялото
.
ОПИТИТЕ НА ПАВЛОВ [3] Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода у кучето. Същевременно пробил дупка в стомаха и наблюдавал, що става в него през време на опитите. Показал къс месо на кучето и наблюдавал, как стомахът почнал да отделя изобилно сок. Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо. Тогаз стомахът почнал още по-изобилно да отделя сок.
Тук причина за отделянето на стомашния сок е душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от
тялото
.
Руският лекар Булавинцев продължи опитите на Павлов[4]: ,;Чрез сонда той взел проба от стомашното съдържание на здрави хора. След туй с вкусови и зрителни усещания или чрез споменаване имената на някои храни възбуждал апетита. Отделяният в този случай стомашен сок съдържал повече солна киселина (2 на сто), както и голямо количество пепсин, което не се констатирало при невъзбудения стомах, С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултати в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 век ще бъде век на биологична психология. Опитите на Павлов дадоха доказателства за алотропната каузалност (т.е. че душевните причини могат да извикат изменения в тялото, за което той получи в 1904 година Нобеловата премия." ОПИТИТЕ НА ПУЛТОН Той е правил опитиге си в 1892.година с гъсеницата на пеперудата Rumia crataegata.
към текста >>
Отделяният в този случай стомашен сок съдържал повече солна киселина (2 на сто), както и голямо количество пепсин, което не се констатирало при невъзбудения стомах, С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултати в
тялото
, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 век ще бъде век на биологична психология.
Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо. Тогаз стомахът почнал още по-изобилно да отделя сок. Тук причина за отделянето на стомашния сок е душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото. Руският лекар Булавинцев продължи опитите на Павлов[4]: ,;Чрез сонда той взел проба от стомашното съдържание на здрави хора. След туй с вкусови и зрителни усещания или чрез споменаване имената на някои храни възбуждал апетита.
Отделяният в този случай стомашен сок съдържал повече солна киселина (2 на сто), както и голямо количество пепсин, което не се констатирало при невъзбудения стомах, С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултати в
тялото
, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 век ще бъде век на биологична психология.
Опитите на Павлов дадоха доказателства за алотропната каузалност (т.е. че душевните причини могат да извикат изменения в тялото, за което той получи в 1904 година Нобеловата премия." ОПИТИТЕ НА ПУЛТОН Той е правил опитиге си в 1892.година с гъсеницата на пеперудата Rumia crataegata. Той поставил младите гъсеници в тъмни стъклени цилиндри; на двата края на цилиндрите турил черна хартия, в дъното - малко листа от глог, а в другото пространство - тъмни клончета. Други млади гъсеници поставил в зелени цилиндри; на двата края на цилиндрите турил зелена хартия, а вътре поставил навсякъде зелени листа от глог. В първите цилиндри се развили след две седмици 39 гъсеници с тъмен цвят, а във вторите цилиндри - гъсеници със зелен цвят и една с тъмен.
към текста >>
че душевните причини могат да извикат изменения в
тялото
, за което той получи в 1904 година Нобеловата премия." ОПИТИТЕ НА ПУЛТОН Той е правил опитиге си в 1892.година с гъсеницата на пеперудата Rumia crataegata.
Тук причина за отделянето на стомашния сок е душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото. Руският лекар Булавинцев продължи опитите на Павлов[4]: ,;Чрез сонда той взел проба от стомашното съдържание на здрави хора. След туй с вкусови и зрителни усещания или чрез споменаване имената на някои храни възбуждал апетита. Отделяният в този случай стомашен сок съдържал повече солна киселина (2 на сто), както и голямо количество пепсин, което не се констатирало при невъзбудения стомах, С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултати в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 век ще бъде век на биологична психология. Опитите на Павлов дадоха доказателства за алотропната каузалност (т.е.
че душевните причини могат да извикат изменения в
тялото
, за което той получи в 1904 година Нобеловата премия." ОПИТИТЕ НА ПУЛТОН Той е правил опитиге си в 1892.година с гъсеницата на пеперудата Rumia crataegata.
Той поставил младите гъсеници в тъмни стъклени цилиндри; на двата края на цилиндрите турил черна хартия, в дъното - малко листа от глог, а в другото пространство - тъмни клончета. Други млади гъсеници поставил в зелени цилиндри; на двата края на цилиндрите турил зелена хартия, а вътре поставил навсякъде зелени листа от глог. В първите цилиндри се развили след две седмици 39 гъсеници с тъмен цвят, а във вторите цилиндри - гъсеници със зелен цвят и една с тъмен. Той е правил опити и с гъсеницата на пеперудата Amphidasis betularia. В зелена околна среда тези гъсеници стават зелени за една седмица.
към текста >>
Фриш, който е ученик на Пшибрам и известно време е работил в института му доказа, че ако някои риби живеят на дъно с жълт цвят, добиват същия цвят на
тялото
си.
В първите цилиндри се развили след две седмици 39 гъсеници с тъмен цвят, а във вторите цилиндри - гъсеници със зелен цвят и една с тъмен. Той е правил опити и с гъсеницата на пеперудата Amphidasis betularia. В зелена околна среда тези гъсеници стават зелени за една седмица. Пултон получил от тях бели гъсеници, когато турил много бяла хартия до тъмната храна и обвил стеблата с бели ивици [5]. ОПИТИТИТЕ НА ПШИБРАМ И УЧЕНИЦИТЕ МУ [6] Пуше доказа, че ако се отреже зрителния нерв на рибите, у които цветът е в хармония с околната среда, тая хармония престава.
Фриш, който е ученик на Пшибрам и известно време е работил в института му доказа, че ако някои риби живеят на дъно с жълт цвят, добиват същия цвят на
тялото
си.
Но ако живеят в среда, чието дъно е от друг цвят, не изменят цвета на тялото си. Подобни опити Фриш е правил с разни цветове От този опити той се убедил, че рибите различават синьо от жълто. Значи Фриш си послужил с промяната на цвета у рибите. за да съди за техните зрителни усещания. Маст е правил опити върху рибата камбала, Ако се поставят пред нейните очи малки цветни мукавени късове, то по тялото ù се явява съответният цвят, напр. жълт.
към текста >>
Но ако живеят в среда, чието дъно е от друг цвят, не изменят цвета на
тялото
си.
Той е правил опити и с гъсеницата на пеперудата Amphidasis betularia. В зелена околна среда тези гъсеници стават зелени за една седмица. Пултон получил от тях бели гъсеници, когато турил много бяла хартия до тъмната храна и обвил стеблата с бели ивици [5]. ОПИТИТИТЕ НА ПШИБРАМ И УЧЕНИЦИТЕ МУ [6] Пуше доказа, че ако се отреже зрителния нерв на рибите, у които цветът е в хармония с околната среда, тая хармония престава. Фриш, който е ученик на Пшибрам и известно време е работил в института му доказа, че ако някои риби живеят на дъно с жълт цвят, добиват същия цвят на тялото си.
Но ако живеят в среда, чието дъно е от друг цвят, не изменят цвета на
тялото
си.
Подобни опити Фриш е правил с разни цветове От този опити той се убедил, че рибите различават синьо от жълто. Значи Фриш си послужил с промяната на цвета у рибите. за да съди за техните зрителни усещания. Маст е правил опити върху рибата камбала, Ако се поставят пред нейните очи малки цветни мукавени късове, то по тялото ù се явява съответният цвят, напр. жълт. Пшибрам говори за своите опити така: „Знае се, че ослепелите риби приемат тъмен, чер цвят на кожата.
към текста >>
Маст е правил опити върху рибата камбала, Ако се поставят пред нейните очи малки цветни мукавени късове, то по
тялото
ù се явява съответният цвят, напр. жълт.
Фриш, който е ученик на Пшибрам и известно време е работил в института му доказа, че ако някои риби живеят на дъно с жълт цвят, добиват същия цвят на тялото си. Но ако живеят в среда, чието дъно е от друг цвят, не изменят цвета на тялото си. Подобни опити Фриш е правил с разни цветове От този опити той се убедил, че рибите различават синьо от жълто. Значи Фриш си послужил с промяната на цвета у рибите. за да съди за техните зрителни усещания.
Маст е правил опити върху рибата камбала, Ако се поставят пред нейните очи малки цветни мукавени късове, то по
тялото
ù се явява съответният цвят, напр. жълт.
Пшибрам говори за своите опити така: „Знае се, че ослепелите риби приемат тъмен, чер цвят на кожата. Ясно е, че новият цвят е свързан с функцията на окото. Но явява се въпрос, дали това се дължи на светлинното цветно възприятие на окото или е ендохимично действие на един вид вътрешна секреция. Някои допущат, че е възможно тук да има вътрешна секреция със седалище хориоидеята. Но опитите, направени от мен, показаха, че туй става чрез зрителните възприятия.
към текста >>
Други опити е правила Брехер с гъсеницата на зелната пеперуда (Pieris brassicae): закриват се очите и цялата ù глава с копринено платно, тъй че да не се излагат те на лъчите; а
тялото
се излага на разни видове лъчи.
златно-зелени и златни. Тези опити най-добре показват, че цветът на какавидата се определя от цвета, който действува на окото. Някои изключения се дължат на това, че някои лакове не са монохроматични, т.е. пропущат известно количество лъчи и от други цветове; от друга страна тези изключения се дължат и на недоброто лакиране в някои случаи, както може да се докаже много лесно това. Чрез ред опити с цветни хартии Брехер доказа, че околните цветове не действуват със степента на своята осветеност, но чрез качеството си.
Други опити е правила Брехер с гъсеницата на зелната пеперуда (Pieris brassicae): закриват се очите и цялата ù глава с копринено платно, тъй че да не се излагат те на лъчите; а
тялото
се излага на разни видове лъчи.
Тогаз тялото добива същия цвят. който добива, когато се поставят гъсениците в неутрално осветление или в тъмнина. Това показва, че лъчите действуват върху тялото чрез очите. Значи доказва се, че очите играят роля при приспособлението към цветовете. В 1921 година Брехер намазал очите на някои гъсеници на зелната пеперуда с жълт лак, а на други със син и поставил всички в неутрална светлина.
към текста >>
Тогаз
тялото
добива същия цвят.
Тези опити най-добре показват, че цветът на какавидата се определя от цвета, който действува на окото. Някои изключения се дължат на това, че някои лакове не са монохроматични, т.е. пропущат известно количество лъчи и от други цветове; от друга страна тези изключения се дължат и на недоброто лакиране в някои случаи, както може да се докаже много лесно това. Чрез ред опити с цветни хартии Брехер доказа, че околните цветове не действуват със степента на своята осветеност, но чрез качеството си. Други опити е правила Брехер с гъсеницата на зелната пеперуда (Pieris brassicae): закриват се очите и цялата ù глава с копринено платно, тъй че да не се излагат те на лъчите; а тялото се излага на разни видове лъчи.
Тогаз
тялото
добива същия цвят.
който добива, когато се поставят гъсениците в неутрално осветление или в тъмнина. Това показва, че лъчите действуват върху тялото чрез очите. Значи доказва се, че очите играят роля при приспособлението към цветовете. В 1921 година Брехер намазал очите на някои гъсеници на зелната пеперуда с жълт лак, а на други със син и поставил всички в неутрална светлина. От първите гъсеници се развили зелени какавиди без петна и от вторите - тъмни, нито една зелена.
към текста >>
Това показва, че лъчите действуват върху
тялото
чрез очите.
пропущат известно количество лъчи и от други цветове; от друга страна тези изключения се дължат и на недоброто лакиране в някои случаи, както може да се докаже много лесно това. Чрез ред опити с цветни хартии Брехер доказа, че околните цветове не действуват със степента на своята осветеност, но чрез качеството си. Други опити е правила Брехер с гъсеницата на зелната пеперуда (Pieris brassicae): закриват се очите и цялата ù глава с копринено платно, тъй че да не се излагат те на лъчите; а тялото се излага на разни видове лъчи. Тогаз тялото добива същия цвят. който добива, когато се поставят гъсениците в неутрално осветление или в тъмнина.
Това показва, че лъчите действуват върху
тялото
чрез очите.
Значи доказва се, че очите играят роля при приспособлението към цветовете. В 1921 година Брехер намазал очите на някои гъсеници на зелната пеперуда с жълт лак, а на други със син и поставил всички в неутрална светлина. От първите гъсеници се развили зелени какавиди без петна и от вторите - тъмни, нито една зелена. Този опит пак показва, че цветното приспособление на гъсениците става чрез очите. * Известно е, че когато се залепи на ръката на хипнотизирания [9] лепкава хартия и му се внуши, че това е пластир везикатор, то след някое време на мястото ще се появи мехур, пълен с течност.
към текста >>
75.
Поеми от Кабир
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Не изтезавам
тялото
си.
Прост и безкнижен човек, който е трябвало с пот на чело да си вади хляба. И тогава ние разбираме, защо е пял така: „О праведниче, да станеш просто едно с Него, - това е най-доброто. От деня, в който срешнах моя Бог, игрите на нашата любов не са престанали! /\з не затварям очите си. Не си запушвам ушите.
Не изтезавам
тялото
си.
Гледам с широко отворени очи. Усмихвам се и вредом съзерцавам Неговата хубост. Шъпна името Му и всичко, което виждам ми говори за Него. Всичките ми дела са служба Богу. Зората и вечерния здрач за мене са еднакви.
към текста >>
Когато напуснал земята, неговите ученици, индуси и мохамедани, си оспорвали
тялото
му (пак стара история, нали?) Едните искали да го изгорят, а другите да го заровят.
И в живота на Кабир се е повторила онази вечна борба на живото слово с мъртвата буква. На старини Кабир е бил изгонен от своя роден край. Той минал според вестите, останали за него, в северна Индия, където придобил многобройни ученици. Там, макар и заточен, той продължил своя живот на апостол и поет на Любовта, за което, както той сам пее в една от своите песни, е бил предопределен от Началото на Времената. За края на живота му е останала една дивна легенда.
Когато напуснал земята, неговите ученици, индуси и мохамедани, си оспорвали
тялото
му (пак стара история, нали?) Едните искали да го изгорят, а другите да го заровят.
Но както спорели, Кабир се явил сред тях и им рекъл: „Подигнете савана и вижте какво има под него". Когато сторили както им казал, те в почуда видели наместо тялото, купчина цветя. Половината от тях била заровена от мохамеданите в Магхар, а другата била пренесена от индусите в Бенарес и изгорена. Легенда за неговия живот и за неговите поеми, в които текат соковете на Единното Слънце, но които като цветя изникват на две почви, облечени в свещените одежди на две велики вери.
към текста >>
Когато сторили както им казал, те в почуда видели наместо
тялото
, купчина цветя.
Той минал според вестите, останали за него, в северна Индия, където придобил многобройни ученици. Там, макар и заточен, той продължил своя живот на апостол и поет на Любовта, за което, както той сам пее в една от своите песни, е бил предопределен от Началото на Времената. За края на живота му е останала една дивна легенда. Когато напуснал земята, неговите ученици, индуси и мохамедани, си оспорвали тялото му (пак стара история, нали?) Едните искали да го изгорят, а другите да го заровят. Но както спорели, Кабир се явил сред тях и им рекъл: „Подигнете савана и вижте какво има под него".
Когато сторили както им казал, те в почуда видели наместо
тялото
, купчина цветя.
Половината от тях била заровена от мохамеданите в Магхар, а другата била пренесена от индусите в Бенарес и изгорена. Легенда за неговия живот и за неговите поеми, в които текат соковете на Единното Слънце, но които като цветя изникват на две почви, облечени в свещените одежди на две велики вери.
към текста >>
76.
Най-красивият орган в човешкото тяло
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Безсмислен блян е да вярваш, че душата ще се слее с Него, само защото ще е вече напуснала
тялото
.
Не съм Аз нито в обредите и богослуженията, нито в отшелничеството и неговите отречения. Ако наистина ме търсиш, ти скоро ще ме видиш и ще настане най-после мига, в който ще ме срещнеш. Кабир рече: „О Праведний, Бог е диханието на всичко което диша". III 0 приятелю, надявай се в Него през живота си, познавай през живота си, разбирай през живота си, защото в живота е освобождението. Ако ти сам не разрушиш веригите си приживе, какво освобождение можеш да очакваш от смъртта?
Безсмислен блян е да вярваш, че душата ще се слее с Него, само защото ще е вече напуснала
тялото
.
Ако ний Го намерим сега, ще Го намерим и тогава. Ако ли не, ние ще продължаваме да живеем в селението на смъртта. Ако ти си едно с Него сега, ще бъдеш едно с Него и във Вечността. Пречиствай се в Истината, познай истинския Учител, имай вяра в неговото истинско Име. Кабир рече: „Духът на търсенето е, който ни помага; аз служа на тоя Дух".
към текста >>
77.
В камъка на пръстена - Georg Nordmann
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
НАЙ-КРАСИВИЯТ ОРГАН В ЧОВЕШКОТО
ТЯЛО
Красотата е качество на Духа.
НАЙ-КРАСИВИЯТ ОРГАН В ЧОВЕШКОТО
ТЯЛО
Красотата е качество на Духа.
Дето е Духът, там има и Красота. Кой е най-красивият орган на човешкото тяло? - Това е главата. Не, лицето. Носът е, без него лицето е грозно.
към текста >>
Кой е най-красивият орган на човешкото
тяло
?
НАЙ-КРАСИВИЯТ ОРГАН В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО Красотата е качество на Духа. Дето е Духът, там има и Красота.
Кой е най-красивият орган на човешкото
тяло
?
- Това е главата. Не, лицето. Носът е, без него лицето е грозно. Ларинксът е, защото той крие красотата си, а се издава само чрез звука. Два безценни камъка, през които се прозират нетленни съкровища.
към текста >>
Красиво е окото, защото то е небето на човека, слънцето на човешкото
тяло
.
Ларинксът е, защото той крие красотата си, а се издава само чрез звука. Два безценни камъка, през които се прозират нетленни съкровища. Прозорци, що обгръщат далечни простори, що приемат и отражават Божествената Светлина. - Това са очите! Красиво е окото, защото чрез него виждаме синевината на безбрежното небе, светлината на слънцето и блясъка на звездите, лицето на мъдростта, Символ на Истината е окото: само окото никога не лъже.
Красиво е окото, защото то е небето на човека, слънцето на човешкото
тяло
.
То е малката вселена, в която се отразява великата вселена. В него се отразява външната природа, а то отразява вътрешната природа на човека. Както може да се съди за промените на времето по небето, така може да се съди за промените на човешката душа по очите. Окото е най-верен свидетел за живата душа. Единственият видим говор на душите, това е говорът на очите.
към текста >>
Кой е най красивият орган на човешкото
тяло
?...
Два органа, които изпълняват почти еднакви функции, единият навън, а другият вътре, — това са окото и сърцето. Изповед, признателност, молитва, скърб, усмивка, радост; божествена милувка, мълния, ад; реч, по-дълбока от речта на устата; острие, по-остро от това на меча; езеро, в което се оглежда цялото небе; мъдрец и волен скитник си ти, око! Студено и страшно, примамливо и спокойно е човешкото око! Вяра, вярност, ненавист, буря; тайна, що криеш всичките тайни; възел на всички контрасти, ключ на тайните, любящ деец и скитник си ти, сърце. В сърцето ние общуваме с Бога, в сърцето си любим Бога, а с очите изявяваме любовта.
Кой е най красивият орган на човешкото
тяло
?...
Красив е показалецът на Учителя, когато сочи към ученика и му казва: „Слушай, ученико, ти требва да се стремиш към Бога, нагоре е твояк път! "... Красиво е окото на ученика, което пролива сълзи заради погрешките си. Красиво е лицето на жената, когато с него тя изнася съчувствие към страдаща душа. Красива е ръката на мъжа, когато повдига падналия беден старец на улицата. Красиви са краката на детето, което тича да занесе помощ на бедна вдовица.
към текста >>
78.
Стихове - Стефан, Иедидия
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Милиони светове летят като запратени стрели в пространството, безброй реки от светлина се изливат, като гигантски артерии с кръв в
тялото
на гигантския, великият човек... Но всичко това е сбрано в едно малко, светло камъче като житено зърно.
І В КАМЪКА НА ПРЪСТЕНА Има много неща, които някога светът е знаел. Сега те са забравени и за тях не трябва да се приказва иначе, освен с езика на приказките и символите. Той, Великият, стои безмълвен, потопен в своя размисъл. Всеки миг Неговото мълчание прорязва нова бразда по наченатата статуя, всеки миг отронва нов отломък от камъка, избран да бъде образ на Неговата мисъл, облечена в безгранична красота!
Милиони светове летят като запратени стрели в пространството, безброй реки от светлина се изливат, като гигантски артерии с кръв в
тялото
на гигантския, великият човек... Но всичко това е сбрано в едно малко, светло камъче като житено зърно.
Той седи потънал в своето мълчание. На ръката му свети пръстен. Безкрайно хубав, синкав камък блести на него. Тая скъпоценност е изгладена от веща ръка и така е надарена, че от ден в ден става все по-красива все по-ценна с хилядите багри, които се преплитат в нея. Тоя камък е жив.
към текста >>
79.
Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в биологията – П. И. Василев
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Целокупният организъм отговаря на целокупното космично
тяло
.
Д-р Ст. Кадиев БЕЗСМЪРТИЕ И ПРЕРАЖДАНЕ Без да претендираме за меродавност, нам се разкрива въпросът за безсмъртието и прераждането на душата чрез следното сравнение. Всяка една епителна клетка може да се сравни с един индивид.
Целокупният организъм отговаря на целокупното космично
тяло
.
Всеки един индивид зависи от целокупния организъм също тъй, както епителната клетка (па и коя да е клетка, но вземаме епитела за по-голяма нагледност), зависи от тялото, което я произвежда и на което служи. Подчинявайки се на жизнените цели на организма, клетката бива изграждана, работи известно време и след това бива отделяна; животът се отдръпва от нея, тя остава като мъртва принадлежност на организма, докато един ден съвсем падне. В скоби казано, тая клетка ще съществува толкова по-дълго време, колкото нейната организация и функция по-пълно отговарят на нуждите и природата на организма. Погледнато от материална гледна точка, епителната клетка се ражда, живее и се превръща отново на прах. Но когато се проследи животът, на когото тя е носител, ние виждаме по-друга картина.
към текста >>
Всеки един индивид зависи от целокупния организъм също тъй, както епителната клетка (па и коя да е клетка, но вземаме епитела за по-голяма нагледност), зависи от
тялото
, което я произвежда и на което служи.
Д-р Ст. Кадиев БЕЗСМЪРТИЕ И ПРЕРАЖДАНЕ Без да претендираме за меродавност, нам се разкрива въпросът за безсмъртието и прераждането на душата чрез следното сравнение. Всяка една епителна клетка може да се сравни с един индивид. Целокупният организъм отговаря на целокупното космично тяло.
Всеки един индивид зависи от целокупния организъм също тъй, както епителната клетка (па и коя да е клетка, но вземаме епитела за по-голяма нагледност), зависи от
тялото
, което я произвежда и на което служи.
Подчинявайки се на жизнените цели на организма, клетката бива изграждана, работи известно време и след това бива отделяна; животът се отдръпва от нея, тя остава като мъртва принадлежност на организма, докато един ден съвсем падне. В скоби казано, тая клетка ще съществува толкова по-дълго време, колкото нейната организация и функция по-пълно отговарят на нуждите и природата на организма. Погледнато от материална гледна точка, епителната клетка се ражда, живее и се превръща отново на прах. Но когато се проследи животът, на когото тя е носител, ние виждаме по-друга картина. Организмът, подчинен на своите биологични закони поддържа едно точно определено число епителни клетки.
към текста >>
Той разработва материята според стадия на своето развитие, като всичко живо е клетка от неговото
тяло
.
Така виждаме субстанцията на клетката се сменя, но животворящият неин принцип си остава като неделима част от целокупния организъм. Докато организмът живее в| точно определена, даваща необходимата клетка, сила живее, действува минава из лишената от живот кожна коричка към сочната, нова епителна клетка, все следейки далечните нужди на живия организъм. Така виждаме, как жизнената сила или животворящият принцип или „душата" на клетката влиза в материята, разработва я по своя план и се отделя, когато това стане нужно, за да си построи нова материална къщичка. „Душата" на епителната клетка живее в целокупната жизнена основа на организма и е в него от „раждането" до „смъртта". * Ние имаме пълна аналогия с човека и целокупния жизнен, космичен организъм.
Той разработва материята според стадия на своето развитие, като всичко живо е клетка от неговото
тяло
.
Материята бива използувана и моделирана според вътрешната динамика на тая одухотворяваща сила или „душа". В своята основа тя е органически свързана с цялостния живот, т.е. всичко живо в този организъм има братска връзка помежду си. Така че не само душите на хората са братски помежду си, но човек е брат и с последното дишащо животно, с последната тревичка в планината. Всичко, в което блика живот, е клетка от този одухотворяващ космичен организъм и всичко живо е безсмъртно.
към текста >>
Всеки миг носи промяна в мъртвото
тяло
и не минава много време, когато епителната клетка участвува по друг начин, със своята материя в процесите на живота.
И така, няма смърт. Има само преливане на живота от една форма в друга. С какъв ужас се прощава с живота умиращата епителна клетка! Какъв ужас е смъртта за човек, който мисли, че е дошъл случайно на земята, че всичко свършва в материята, че „гробът" е последната инстанция на живота. Но даже и в гроба няма нито секунда покой.
Всеки миг носи промяна в мъртвото
тяло
и не минава много време, когато епителната клетка участвува по друг начин, със своята материя в процесите на живота.
Материята е също вечно в движение. Следвайки темпа на жизнената стихия, тя минава от форма във форма, без да замръзва нито в една от тях. Каква величествена картина се разкрива пред взора на съзналата се като душа епидермална клетка, която чувствува единството си с целия организъм, на която временното материално съчетание не пречи да изживява всеобщия темп на грамадния според нейните размери организъм! Каква радост изпитва душата на човек, прозрял през миражните положения на временното, своето място в Божествения организъм, в който има постоянен напредък и постоянна радост! * Свободата съществува само за идеалните, за гениалните хора.
към текста >>
80.
Хигиена на храненето – Цв. Димитров
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ясни прояви на целесъобразност забелязваме във всевъзможните случаи на регенерация на части от
тялото
на някои животни (в миналите книжки на списанието от т г.
Обаче, ние нямаме нито в областта на нашите чувства, нито в областта на логиката, някакви средства, с помощта на които да открием вътрешната истинска причина, логически неизбежната зависимост между следствието и причината. Всяко природно явление е резултат на едновременното взаимодействие на стотици действуващи причини, а при каузалното обяснение на явленията се вземат из съвкупността им само две - причината и следствието. Неовиталистите схващат сложността на причините и последствията на всяка проява в живата природа и най вече интимната тяхна връзка. - Те обясняват, че интимността на жизнените и еволюционните процеси, които в случая ни интересуват, се обуславят от някакъв план, лежащ вътре и вън от организма, където те се извършват. И с оглед на този именно план, в жизнените процеси е на лице целесъобразност и вътрешна интимност.
Ясни прояви на целесъобразност забелязваме във всевъзможните случаи на регенерация на части от
тялото
на някои животни (в миналите книжки на списанието от т г.
се дадоха такива статии). Ние тук ще се спрем само на един случай. Дриш привежда опита, правен с плоския червей - метила. Отрязани парчета от тялото на метила без да приемат каквато и да било храна, всяко едно се регенерира в напълно завършен червей. Следователно тялото на новополучения червей се е образувало от материала, който се е включвал в малкия отрязък, или иначе изразено, материалните частици, заключаващи се в отрязъка през регенерационния процес са изминали някакъв път по определени посоки, докато сформират дефинитивния червей.
към текста >>
Отрязани парчета от
тялото
на метила без да приемат каквато и да било храна, всяко едно се регенерира в напълно завършен червей.
И с оглед на този именно план, в жизнените процеси е на лице целесъобразност и вътрешна интимност. Ясни прояви на целесъобразност забелязваме във всевъзможните случаи на регенерация на части от тялото на някои животни (в миналите книжки на списанието от т г. се дадоха такива статии). Ние тук ще се спрем само на един случай. Дриш привежда опита, правен с плоския червей - метила.
Отрязани парчета от
тялото
на метила без да приемат каквато и да било храна, всяко едно се регенерира в напълно завършен червей.
Следователно тялото на новополучения червей се е образувало от материала, който се е включвал в малкия отрязък, или иначе изразено, материалните частици, заключаващи се в отрязъка през регенерационния процес са изминали някакъв път по определени посоки, докато сформират дефинитивния червей. Дриш поставя въпроса: - От какво зависят дължината и посоката на този път? - Отговаря, че те зависят от първоначалната форма на червея, но в момента на регенерацията тялото няма готова форма, тя се проявява в края на регенерационния процес. Факт е, прочее, че реалния процес се определя от някаква цел, някакъв план, някаква идеална величина, която Дриш нарича ентилехия. Това е един целесъобразен процес, който се нагажда с оглед на споменатия план.
към текста >>
Следователно
тялото
на новополучения червей се е образувало от материала, който се е включвал в малкия отрязък, или иначе изразено, материалните частици, заключаващи се в отрязъка през регенерационния процес са изминали някакъв път по определени посоки, докато сформират дефинитивния червей.
Ясни прояви на целесъобразност забелязваме във всевъзможните случаи на регенерация на части от тялото на някои животни (в миналите книжки на списанието от т г. се дадоха такива статии). Ние тук ще се спрем само на един случай. Дриш привежда опита, правен с плоския червей - метила. Отрязани парчета от тялото на метила без да приемат каквато и да било храна, всяко едно се регенерира в напълно завършен червей.
Следователно
тялото
на новополучения червей се е образувало от материала, който се е включвал в малкия отрязък, или иначе изразено, материалните частици, заключаващи се в отрязъка през регенерационния процес са изминали някакъв път по определени посоки, докато сформират дефинитивния червей.
Дриш поставя въпроса: - От какво зависят дължината и посоката на този път? - Отговаря, че те зависят от първоначалната форма на червея, но в момента на регенерацията тялото няма готова форма, тя се проявява в края на регенерационния процес. Факт е, прочее, че реалния процес се определя от някаква цел, някакъв план, някаква идеална величина, която Дриш нарича ентилехия. Това е един целесъобразен процес, който се нагажда с оглед на споменатия план. Достатъчно е да хвърлим поглед върху функциите на живия организъм и ще прозрем проявата на множество целесъобразни отправления.
към текста >>
- Отговаря, че те зависят от първоначалната форма на червея, но в момента на регенерацията
тялото
няма готова форма, тя се проявява в края на регенерационния процес.
Ние тук ще се спрем само на един случай. Дриш привежда опита, правен с плоския червей - метила. Отрязани парчета от тялото на метила без да приемат каквато и да било храна, всяко едно се регенерира в напълно завършен червей. Следователно тялото на новополучения червей се е образувало от материала, който се е включвал в малкия отрязък, или иначе изразено, материалните частици, заключаващи се в отрязъка през регенерационния процес са изминали някакъв път по определени посоки, докато сформират дефинитивния червей. Дриш поставя въпроса: - От какво зависят дължината и посоката на този път?
- Отговаря, че те зависят от първоначалната форма на червея, но в момента на регенерацията
тялото
няма готова форма, тя се проявява в края на регенерационния процес.
Факт е, прочее, че реалния процес се определя от някаква цел, някакъв план, някаква идеална величина, която Дриш нарича ентилехия. Това е един целесъобразен процес, който се нагажда с оглед на споменатия план. Достатъчно е да хвърлим поглед върху функциите на живия организъм и ще прозрем проявата на множество целесъобразни отправления. Общият план е, който обуславя функциите, определя и целта, която се поставя под, във и над процесите. Материалистите отричат реалната проява на какъвто и да е план и целесъобразност в природата.
към текста >>
81.
Небесното знамение – Gis Moll
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
При това обикновено се разбира, че храната може да влезе в
тялото
само чрез храносмилателната тръба.
В много физиологии тя се определя така: Всички вещества, които, като постъпят в организма, са годни да набавят или градивни материали за живата му материя, или енергия за жизнената му дейност, са храна. Веществата, които набавят градивни материали, се наричат пластична храна. Такива са белтъците, солите и водата. Ония вещества, които набавят на организма енергия, се наричат динамогенна храна. Такива са мастите, въглехидратите и отчасти белтъците.
При това обикновено се разбира, че храната може да влезе в
тялото
само чрез храносмилателната тръба.
Тогава явява се въпрос, дали кислородът, който отговаря на дефиницията, не трябва да се смята за храна, само защото не минава през стомаха. С право някои физиолози разширяват понятието хранене, като включват в него и дишането. Това схващане, приложено за растенията, изяснява, че те се хранят не само чрез корените, а и чрез зелените си части. За тях въгледвуокисът е типична пластична храна, а асимилацията се включва в разширеното понятие хранене. Но не са ли тогава храна и слънчевите лъчи, които набавят енергия на растенията?
към текста >>
Тя се превръща накрай в топлина и като такава се изхвърля из
тялото
, а произхожда от по-висшите видове енергия, главно от химичната.
Енергията понякога може направо, без материален посредник да се вгради за нуждите на живата материя. Веднага обаче се налага едно пояснение. По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало заема топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия, лъчистата енергия и най-горе стои механичната енергия. Всяка от тях може да се превърне при сгодни условия изцяло в по-нисшите, но не и обратното. Енергията, що участва в процесите на живата материя, стои в тая стълба между електричеството и химичната енергия и се нарича биотермогенна енергия.
Тя се превръща накрай в топлина и като такава се изхвърля из
тялото
, а произхожда от по-висшите видове енергия, главно от химичната.
Топлината не може да се превърне в биотермогенна енергия, защото е по-нисша от нея. Тя (топлината) е нужна на организма само като условие за живот - да подържа температурата му, но тя не е способна да гради жива материя. Ето защо вещества като алкохола, които изгарят в кръвта и освобождават направо топлина, не са храна, алкохолът е за организма само отрова и нищо друго. Биотермогенната енергия в растенията произхожда от лъчистата такава на слънцето. Тя се хваща при хлорофилната асимилация.
към текста >>
В такъв смисъл може да се каже, че човек е имитирал природата, извадил е част от стомаха си вън от
тялото
.
Използването на вкусовите вещества, обаче, трябва да пази мярка, понеже често може да доведе до извратени апетити, а те са цяло бедствие. В кухнята, от друга страна храната търпи физични и химични промени, които я правят по-податлива за действието на ензимите. Там се почват вече разпадните процеси на храносмилането, що свършват при стените на червата. Това става с цел да се подпомогне работата на храносмилателните органи. Кухнята е преддверие на стомаха.
В такъв смисъл може да се каже, че човек е имитирал природата, извадил е част от стомаха си вън от
тялото
.
Това е ставало постепенно и паралелно с неговото културно развитие. Изначало той е влагал всичката си енергия за своето изхранване. Единствен обект за него е била храната. С големи усилия ще да е сдъвквал първобитният човек суровото месо и житните зърна, за да се нахрани. Но ето че той измисля мелницата.
към текста >>
Нещо повече, мнозина смятат яденето като свещенодействие, като приемане благодат от разумната природа, като общение с живото
тяло
на Христос, както сам Той казва на тайната вечеря.
Такива, които влизат в реакции помежду си и дават продукти, способни да парализират действието на ензимите, не бива да се употребяват едновременно. В това направление ежедневният опит е много поучителен за ония, що наблюдават. От съществено значение е настроението при ядене. Душевното спокойствие гарангира спокойствие на симпатичната нервна система, а тая - стомашна дейност без сътресения. Има хора, които се отказват от ядене във възбудено състояние.
Нещо повече, мнозина смятат яденето като свещенодействие, като приемане благодат от разумната природа, като общение с живото
тяло
на Христос, както сам Той казва на тайната вечеря.
Затова те се стремят да вършат това при едно повишено душевно състояние, при молитвено настроение. За прочистване червата от гниещите в тях остатъци, които оставят отрови на тялото, се препоръчва употребата на целулозна храна, напр. зеле. Целулозата остава несмляна, ускорява изпразването и измита чревния канал. Ако причислим и дишането към храненето, за него са необходими две условия: чист въздух и чисто тяло. Дишането става и през порите на кожата, затова те трябва винаги да бъдат отпушени.
към текста >>
За прочистване червата от гниещите в тях остатъци, които оставят отрови на
тялото
, се препоръчва употребата на целулозна храна, напр. зеле.
От съществено значение е настроението при ядене. Душевното спокойствие гарангира спокойствие на симпатичната нервна система, а тая - стомашна дейност без сътресения. Има хора, които се отказват от ядене във възбудено състояние. Нещо повече, мнозина смятат яденето като свещенодействие, като приемане благодат от разумната природа, като общение с живото тяло на Христос, както сам Той казва на тайната вечеря. Затова те се стремят да вършат това при едно повишено душевно състояние, при молитвено настроение.
За прочистване червата от гниещите в тях остатъци, които оставят отрови на
тялото
, се препоръчва употребата на целулозна храна, напр. зеле.
Целулозата остава несмляна, ускорява изпразването и измита чревния канал. Ако причислим и дишането към храненето, за него са необходими две условия: чист въздух и чисто тяло. Дишането става и през порите на кожата, затова те трябва винаги да бъдат отпушени. Храна за духовния ни организъм са впечатленията и влиянията от външната природа, която е жива и разумна. Тия впечатления и влияния в ума, сърцето и волята търпят превращения, които можем да оприличим на храносмилането и се превръщат в мисли, чувства и действия, а от тия в лабораториите на подсъзнанието се изгражда живата материя на човешкия дух, на човешката душа и на човешкия характер.
към текста >>
Ако причислим и дишането към храненето, за него са необходими две условия: чист въздух и чисто
тяло
.
Има хора, които се отказват от ядене във възбудено състояние. Нещо повече, мнозина смятат яденето като свещенодействие, като приемане благодат от разумната природа, като общение с живото тяло на Христос, както сам Той казва на тайната вечеря. Затова те се стремят да вършат това при едно повишено душевно състояние, при молитвено настроение. За прочистване червата от гниещите в тях остатъци, които оставят отрови на тялото, се препоръчва употребата на целулозна храна, напр. зеле. Целулозата остава несмляна, ускорява изпразването и измита чревния канал.
Ако причислим и дишането към храненето, за него са необходими две условия: чист въздух и чисто
тяло
.
Дишането става и през порите на кожата, затова те трябва винаги да бъдат отпушени. Храна за духовния ни организъм са впечатленията и влиянията от външната природа, която е жива и разумна. Тия впечатления и влияния в ума, сърцето и волята търпят превращения, които можем да оприличим на храносмилането и се превръщат в мисли, чувства и действия, а от тия в лабораториите на подсъзнанието се изгражда живата материя на човешкия дух, на човешката душа и на човешкия характер. Ето защо не е без значение, какво човек възприема, какво мисли, чувствува и върши. От това ще се изгради неговият духовен организъм.
към текста >>
82.
Живи барометри – Добран
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Аз виждам в дъното на морето всичкото богатство, златото и среброто, за което алчните убиват своите подобни, слабите продават свободата си, а страхливите и търговците биват принудени да лъжат през целия си живот и младите девойки да продават
тялото
си на онези, които имат да дават това злато и сребро.
Леко се вълнуваше морето, подобно гърдите на млада девойка, когато има в сърцето си пролетни мечти. ,,Сине мой, рече този, който ме водеше, ето, скръбта, потопи сърцето ти в разтопено желязо и ти вече виждаш в дълбочините на царството ù. Кажи какво има в дълбочините на морето? " И аз погледнах в дълбочините на морето и видях милиарди заровени таланти. „Ах, извиках аз в удивление.
Аз виждам в дъното на морето всичкото богатство, златото и среброто, за което алчните убиват своите подобни, слабите продават свободата си, а страхливите и търговците биват принудени да лъжат през целия си живот и младите девойки да продават
тялото
си на онези, които имат да дават това злато и сребро.
Наистина, по цялата земя няма толкова диаманти, рубини, скъпоценни камъни, колкото виждам в дъното на морето". Но как могат хората да извадят всичко това? „Сине мой, рече този, който ме водеше, морето със своето богатство и своята дълбочина е огледало на сърцето ти и на твоите подобни." И пак стоях на брега на морето и мислех за тайните, които крие в себе си. И развълнува се морето и аз гледах могъщата сила на вълните му. Пред мене имаше канари и аз видях как падаха грамадни късове, изкъртени от вълните.
към текста >>
83.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Кабир Поеми от Кабир Най-красивият орган в човешкото
тяло
В камъка на пръстена.
СЪДЪРЖАНИЕ НА ГОД. 3 КНИЖКА 7-8 Младият египтянин – Г.
Кабир Поеми от Кабир Най-красивият орган в човешкото
тяло
В камъка на пръстена.
Странникът, що броди из моретата – Georg Normann Стихове – Стефан, Иедидия Из „Fruit-Gatherjug” – Рабиндранат Тагор Двама светии. Тайната на живота. – А. Бертоли Из „Чист и светъл” Безсмъртие и прераждане – Д-р Ст. Кадиев Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в биологията.
към текста >>
84.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Той пише безпощадно своите показания на човешките постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху пръстите и върху всичките други части на човешкото
тяло
– всяка кост е свидетел за и против нас.
Обаче, основният принцип, лежащ в основата на всички неща, си остава всякога един и същ, по който начин и да обясняваме и тълкуваме неговите проявления. Великият закон на причините и следствията, на деянията и възмездията, никога не казва лъжа, той всякога говори абсолютната истина. Ако си добър, пише в книгата на живота че си добър; ако си лош, пише, че си лош. Ако говориш истината, пише в книгата на живота, че си говорил истината; ако лъжеш, пише, че си лъгал. Ако помагаш на ближните си, самопожертвуваш се за народа си, работиш за благото на човечеството, служиш на Бога от любов, пише това в книгата на живота; ако изнасилваш ближните си, предателствуваш спрямо народа си, спъваш развитието на човечеството, изневериш на Бога – пише така в същата тая книга.
Той пише безпощадно своите показания на човешките постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху пръстите и върху всичките други части на човешкото
тяло
– всяка кост е свидетел за и против нас.
И тази история на човешкия живот ние четем всеки ден. В нейните минали страници е отбелязан животът на всички наши праотци: за някои от тях е писано, че са били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгъваме нейните страници и проследяваме линията, по която са дошли Аврам, Исак, Яков, Давид, Соломон и много други, намираме там техните постъпки напълно отпечатани. За Аврам намираме, че е бил човек правдив, много умен, човек с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен дух, запознат с дълбоката мъдрост на Божествените наредби, за великото бъдеще на човечеството. За Яков намираме, че първоначално е бил човек двуличен, хитър, егоист, който с лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си и едва към тридесет и третата му година в него става преврат, след като слугувал на чичо си Лаван четиринайсет години за двете му дъщери: тогава именно става в него една промяна за добро.
към текста >>
85.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
После те разтриваха
тялото
му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове.
Могъщият, който раздава живот на подведомствените си и има право да отнема на съпрузите техните съпруги, не беше още съвсем стар. Но тридесетгодишното царуване така го умори, че той сам вече желаеше да почине и да намери своята младост и хубост в „Неточната страна", където всеки Фараон без скърби управляваше вечно народи така щастливи, че никой никога не искаше да се върне оттам. Още преди половин година Светият Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост, върху който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят. Сутрин, веднага след първата песен на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце. Фараонът тогава ставаше от леглото и се окъпваше в златна баня.
После те разтриваха
тялото
му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове.
По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис. Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след молитвата на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ. Когато негова святост се убеждаваше, че Озирис наново е без дефект, той изтегляше статуята от леглото, окъпваше я, намяташе я със скъпоценни облекла и я поставяше върху малахитов трон, накадяваше я с парфюми. Това беше твърде важна церемония: ако някоя сутрин членовете на Озирис не бяха се сраснали, това би било знак, че голяма опасност застрашава Египет, ако не цял свят. Възкресил и облякъл Бога, Негова святост оставяше вратата на черквицата отворена, за да протече благодат върху цялата страна.
към текста >>
Един ден Херхор с царицата и свещениците молеха господаря да разреши да изследват неговото
тяло
.
Някой път през време на аудиенция, по неговото тихо лице се явяваха знаци на дълбоко страдание, все по-често и по-често губеше съзнание. Царица Никотрист беше ужасена, благородният Херхор и свещениците много пъти питаха Господаря какво му е, но той вдигаше рамене и мълчеше, винаги изпълнявайки своите уморителни длъжности. Тогава лекарите от свитата почнаха незабелязано да му дават най-ефикасни лекарства, за да му възвърнат силите. Те смесваха в неговото вино пепел от кон и вол, после от лъв, носорог и слон; но мощните средства не оказаха никакво въздействие. Негова светост така често загубваше съзнание, че те престанаха да му четат рапортите.
Един ден Херхор с царицата и свещениците молеха господаря да разреши да изследват неговото
тяло
.
Той се съгласи, лекарите го прослушваха и чукаха, но освен голямото отслабване, не намериха никакви опасни симптоми. – Какво чувства ваша светост? – попита най-после най-мъдрият лекар.Фараонът се усмихна. – Аз чувствам – отговори той – че вече е време за мен да се върна при моя слънчев Баща. – Това ваша светост не може да направи без да предизвика най-голямата тревога на своя народ, бързо се намеси Херхор.
към текста >>
– Умореното
тяло
иска да почине, душата да отлети в страната на вечната светлина, а вие не само не разрешавате да умра, но дори измисляте нови мъчения... Ах... аз не искам.
– попита Халдеецът. – Изпод глобуса поглежда някаква ужасна глава... нейните жълти коси са щръкнали право нагоре, нейният образ е зелен... клепките са обърнати надолу и се вижда само бялото на очите, устата е широко отворена, като че да вика. – Това е ужасът – каза Бероез и обърна върху глобуса върха на камата. Внезапно фараонът се огъна до земята. – Достатъчно – извика той — защо вие така ме измъчвате!
– Умореното
тяло
иска да почине, душата да отлети в страната на вечната светлина, а вие не само не разрешавате да умра, но дори измисляте нови мъчения... Ах... аз не искам.
Какво виждате? – От тавана всеки момент се спускат като че ли два паякови крака, ужасни, дебели като палми, покрити с коси, с куки на края. Аз чувствувам, че върху моята глава се носи грамаден паяк и плете около мен паяжина от корабни въжета... Бероез обърна камата нагоре. – Мер – Амер – Рамзес, – казва той – непрекъснато гледай огънчетата и не обръщай очите си настрани... „Ето знака, който аз виждам във ваше присъствие– мърмореше той. – Ето, аз съм мощно въоръжен с Божествената помощ, аз, предвиждащия и безстрашния, който с клетва призовава... Аye, Saraye, Аye, Saraye... С името на мощния и вечно живущ Бог...” В този момент по образа на фараона се яви тиха усмивка.
към текста >>
86.
Стихове - Х.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
За окото на сензитива растението се прониква от една светлина, сред която е поставено самото растително
тяло
.
Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху себе си функцията на далака. Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на американското земноводно Amblystoma. Той присадил левия крак от дясна страна и тогаз той станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употреблението.) Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергизмът е по-горният принцип, който създава и оформя органите. Но нека си припомним казаното в миналите статии за изследванията на Гурвич, Райхенбах, Де Роша, Д-р Килнер и пр.. Новите изследвания говорят, че растението не се изчерпва само с тази форма, която виждаме пред нас. И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах.
За окото на сензитива растението се прониква от една светлина, сред която е поставено самото растително
тяло
.
Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото тяло " на растението. Гурвич, като говори за митогенетичните лъчи, повдига само крайчеца на завесата. Всъщност в окултната наука отдавна подробно е изследвано по-дълбокото естество на организмите. В миналите статии по окултната биология и в статията за Гурвич приведох доста факти за съществуването на тези строителни сили в организма. Те работят не само в растението, но и в цялата природа.
към текста >>
Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото
тяло
" на растението.
Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на американското земноводно Amblystoma. Той присадил левия крак от дясна страна и тогаз той станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употреблението.) Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергизмът е по-горният принцип, който създава и оформя органите. Но нека си припомним казаното в миналите статии за изследванията на Гурвич, Райхенбах, Де Роша, Д-р Килнер и пр.. Новите изследвания говорят, че растението не се изчерпва само с тази форма, която виждаме пред нас. И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах. За окото на сензитива растението се прониква от една светлина, сред която е поставено самото растително тяло.
Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото
тяло
" на растението.
Гурвич, като говори за митогенетичните лъчи, повдига само крайчеца на завесата. Всъщност в окултната наука отдавна подробно е изследвано по-дълбокото естество на организмите. В миналите статии по окултната биология и в статията за Гурвич приведох доста факти за съществуването на тези строителни сили в организма. Те работят не само в растението, но и в цялата природа. Да ги изучим, значи да изучим природата по съдържание.
към текста >>
Съществуване на невидимо
тяло
y растението, животното, човека, кристала, изобщо съществуването на невидима страна на природата. 2.
Да ги изучим, значи да изучим природата по съдържание. Интересното е, че всички гореспоменати изследователи по съвсем различни методи дохождат до едни и същи факти и заключения. И мнозина от тях, когато са правили своето откритие, съвсем не са подозирали, че същите неща са открити и преди тях. Изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Де Роша, Д-р Килнер, Д-р Люис, маркиз де Пюйсегюр, Пететен, Монравел, Щарпиньон и пр. потвърждават следните неща: 1.
Съществуване на невидимо
тяло
y растението, животното, човека, кристала, изобщо съществуването на невидима страна на природата. 2.
Съществуването на ясновидството. Сензитивът на Райхенбах вижда красивата светлина, светещото тяло, което окръжава и прониква цветето. Строителните енергии на това невидимо тяло се намират в непрекъснато движение, те образуват мощни течения около растителните органи. Но това невидимо тяло не е само сбор от лъчи; то е организирано. И процесите във видимото тяло са в тясна връзка и зависимост с процесите в това невидимо тяло.
към текста >>
Сензитивът на Райхенбах вижда красивата светлина, светещото
тяло
, което окръжава и прониква цветето.
И мнозина от тях, когато са правили своето откритие, съвсем не са подозирали, че същите неща са открити и преди тях. Изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Де Роша, Д-р Килнер, Д-р Люис, маркиз де Пюйсегюр, Пететен, Монравел, Щарпиньон и пр. потвърждават следните неща: 1. Съществуване на невидимо тяло y растението, животното, човека, кристала, изобщо съществуването на невидима страна на природата. 2. Съществуването на ясновидството.
Сензитивът на Райхенбах вижда красивата светлина, светещото
тяло
, което окръжава и прониква цветето.
Строителните енергии на това невидимо тяло се намират в непрекъснато движение, те образуват мощни течения около растителните органи. Но това невидимо тяло не е само сбор от лъчи; то е организирано. И процесите във видимото тяло са в тясна връзка и зависимост с процесите в това невидимо тяло. Последното е активната страна на организма. То насочва и регулира жизнените процеси в организма.
към текста >>
Строителните енергии на това невидимо
тяло
се намират в непрекъснато движение, те образуват мощни течения около растителните органи.
Изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Де Роша, Д-р Килнер, Д-р Люис, маркиз де Пюйсегюр, Пететен, Монравел, Щарпиньон и пр. потвърждават следните неща: 1. Съществуване на невидимо тяло y растението, животното, човека, кристала, изобщо съществуването на невидима страна на природата. 2. Съществуването на ясновидството. Сензитивът на Райхенбах вижда красивата светлина, светещото тяло, което окръжава и прониква цветето.
Строителните енергии на това невидимо
тяло
се намират в непрекъснато движение, те образуват мощни течения около растителните органи.
Но това невидимо тяло не е само сбор от лъчи; то е организирано. И процесите във видимото тяло са в тясна връзка и зависимост с процесите в това невидимо тяло. Последното е активната страна на организма. То насочва и регулира жизнените процеси в организма. Днешните биолози изследват с най-силни микроскопи строежа на протоплазмата, ядката и пр., за да хвърлят светлина върху загадката на живота.
към текста >>
Но това невидимо
тяло
не е само сбор от лъчи; то е организирано.
потвърждават следните неща: 1. Съществуване на невидимо тяло y растението, животното, човека, кристала, изобщо съществуването на невидима страна на природата. 2. Съществуването на ясновидството. Сензитивът на Райхенбах вижда красивата светлина, светещото тяло, което окръжава и прониква цветето. Строителните енергии на това невидимо тяло се намират в непрекъснато движение, те образуват мощни течения около растителните органи.
Но това невидимо
тяло
не е само сбор от лъчи; то е организирано.
И процесите във видимото тяло са в тясна връзка и зависимост с процесите в това невидимо тяло. Последното е активната страна на организма. То насочва и регулира жизнените процеси в организма. Днешните биолози изследват с най-силни микроскопи строежа на протоплазмата, ядката и пр., за да хвърлят светлина върху загадката на живота. Техните усилия са похвални.
към текста >>
И процесите във видимото
тяло
са в тясна връзка и зависимост с процесите в това невидимо
тяло
.
Съществуване на невидимо тяло y растението, животното, човека, кристала, изобщо съществуването на невидима страна на природата. 2. Съществуването на ясновидството. Сензитивът на Райхенбах вижда красивата светлина, светещото тяло, което окръжава и прониква цветето. Строителните енергии на това невидимо тяло се намират в непрекъснато движение, те образуват мощни течения около растителните органи. Но това невидимо тяло не е само сбор от лъчи; то е организирано.
И процесите във видимото
тяло
са в тясна връзка и зависимост с процесите в това невидимо
тяло
.
Последното е активната страна на организма. То насочва и регулира жизнените процеси в организма. Днешните биолози изследват с най-силни микроскопи строежа на протоплазмата, ядката и пр., за да хвърлят светлина върху загадката на живота. Техните усилия са похвални. Те все пак със своите изследвания допринасят нещо.
към текста >>
Защо слагаме ръка на изгорялото или ударено място на
тялото
си и с това допринасяме за утихването на болките?
Няма процес в организма, който да не е във връзка с някои от тези строителни сили. Че наистина тези строителни сили са във връзка с жизнените процеси в организма, една отдавна известна окултна истина, се вижда между другото и от „индукцията" на Гурвич. Когато насочим едно коренче от лук към централната ос на друго коренче, то на съответната точка на последното се забелязва усилване на жизнените процеси. А това тяхно усилване външно се изразява в енергичното деление на клетките в тая област. Действието на пасùте при магнетизиране и хипнотизиране пак показва голямото влияние на тези сили върху жизнените процеси.
Защо слагаме ръка на изгорялото или ударено място на
тялото
си и с това допринасяме за утихването на болките?
– Защото с ръката си придаваме към пострадалото място ,,животен магнетизъм", тези строителни сили и с това повдигаме жизнеспособността на повреденото място. Но не само организмът, но и цялата вселена трябва да се изучи по-дълбоко по съдържание. Ще дам един пример, за да поясня това: Фокс Мунро, биолог от Кайро, говори за морските таралежи в Червено море: те са пълни с яйца при пълнолуние и са празни при новолуние. Това се отнася, както казах, за Червено Море, дето приливът и отливът не се чувствуват почти. За да премахне съвсем прякото действие на прилива и отлива, той турил морски таралежи в съд с морска вода в кабинета си и пак имал същия резултат.
към текста >>
Появилите се белези по
тялото
им се наричат стигми, а самото явление стигматизация.
Очевидно е, че тук са вътрешните фактори, които реагират. Че наистина психичното влияе върху органичните процеси се доказва и от множество други факти, напр. стигматизацията. В средните векове някои калугери са стояли дълго пред Разпятието и живо си представяли мъките на Христа. И по техните ръце, нозе и пр. се явили рани, подобни на Христовите.
Появилите се белези по
тялото
им се наричат стигми, а самото явление стигматизация.
Това се обяснява много лесно с действието на психичните процеси, мисълта, върху тялото. Същото се вижда и от много други опити и наблюдения, които приведох в миналите книжки; интересни са в това отношение напр. опитите с пеперудите. Щом съществува пряко приспособление, следва, че организмът е активен при еволюцията, а не е само пасивно оръдие на механическите сили на подбора. Някои, за да изтъкнат, че появяването на нови признаци в организма се дължи на механически фактори, говорят за прякото влияние на светлината, топлината, влагата, почвата и пр.
към текста >>
Това се обяснява много лесно с действието на психичните процеси, мисълта, върху
тялото
.
Че наистина психичното влияе върху органичните процеси се доказва и от множество други факти, напр. стигматизацията. В средните векове някои калугери са стояли дълго пред Разпятието и живо си представяли мъките на Христа. И по техните ръце, нозе и пр. се явили рани, подобни на Христовите. Появилите се белези по тялото им се наричат стигми, а самото явление стигматизация.
Това се обяснява много лесно с действието на психичните процеси, мисълта, върху
тялото
.
Същото се вижда и от много други опити и наблюдения, които приведох в миналите книжки; интересни са в това отношение напр. опитите с пеперудите. Щом съществува пряко приспособление, следва, че организмът е активен при еволюцията, а не е само пасивно оръдие на механическите сили на подбора. Някои, за да изтъкнат, че появяването на нови признаци в организма се дължи на механически фактори, говорят за прякото влияние на светлината, топлината, влагата, почвата и пр. върху организма.
към текста >>
В нея на експериментална почва е изучена тая част от строителните енергии, които образуват етерното
тяло
на организма.
Тя ще се характеризира с нареждане на целокупния живот в хармония със законите на живата природа. Това е новото учение, което иде в света. -------------------------------------------------------------- [1] Някой биолог може да прави разлика между формата и веществото, от което е направена формата. Обаче, ако погледнем по-дълбоко, външното изучаване на веществото не е нищо, друго освен изучаване само на външните белези, т.е. на формата в широк смисъл на думата [2] В най-ново време излезе и книгата на Poppelbaum: „Der Bildekrafteleib der Organismen".
В нея на експериментална почва е изучена тая част от строителните енергии, които образуват етерното
тяло
на организма.
Тя е издание на окултния университет в „Гьотеанум” [3] Тяхното подробно изложение виж в статията „Изследванията на Райхенбах", в сп. „Всемирна Летопис", год. ІІ, кн. 5. [4] В сп. „Житно Зърно", год.
към текста >>
87.
Вести
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Кой създаде твоето
тяло
– цяла вселена, тайнствена, непостижима, криеща в себе си най-великите тайни на мирозданието?
В душата му – сред радост, ведрина, сияние – никнат високи пориви, разцъфтяват светли мисли и възсияват живите образи на прекрасни утрешни дела И шествува той с безмерно пораснала душа сред дивните чудеса на природата – сам той великото нейно чудо... О, мои малки братчета – треви, цветя, дървеса, кажете: коя ръка изтъка вашите дивни тела, вашите вълшебни накити? О, мои малки братчета, – буболечици, птички, кой майстор чародеец направи вашите крилца, вашите очи, вашите сърца? Коя дивна ръка с какво вълшебство създаде вашите души, облече ги и ги накити? И ти, душо моя, блажено тръпнеща пред образа на всяка красота, неудържимо стремяща се към висините надзвездни на съвършенството, сама ти вълшебно цвете сред градината на вечните мистерии – отгде идеш ти? Кой запали в теб разгарящото се слънце-дух?
Кой създаде твоето
тяло
– цяла вселена, тайнствена, непостижима, криеща в себе си най-великите тайни на мирозданието?
Кой написа в скрижалите на твоята святая светих върховния закон: за красотата вечно да копнееш; в осъществяване на красотата истинското щастие да намираш? Блажено усмихват се долините, блажено усмихват се планините, блажено сияят небесните простори... Душата ми чувствува великото, непостижимото. Душата ми чувствува диханието на Бога. Тя цяла е слух, тя цяла е зрение, тя цяла е изпълнена от радостни сияния. Неизмеримо пораснала, потъва тя във великата мистерия на живота.
към текста >>
88.
ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тогава измореното
тяло
ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото
тяло
, свободно да научат един нов Божествен урок.
Действително, нещастни са ония, които се трудят от сутрин до вечер, подтиквани само от желанието за едно малко материално възнаграждение, и цял ден вършат своята работа механически, без радост или интерес. Те ще бъдат отговорни за ценната космична енергия, която тече през тях без никаква полза; те са винаги мрачни и недоволни, виждат неприятели и неправда навред. Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа.
Тогава измореното
тяло
ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото
тяло
, свободно да научат един нов Божествен урок.
Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека. Алхимия и то най-висша е, човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му. Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена. Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всека негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия.
към текста >>
89.
РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Учителят на човечеството, Христос, преди две хиляди години разкри тази Истина в един стих на Евангелието: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти
тяло
чисто ще бъде".
Окото представлява и душата на човека. Единственият видим говор на душите е говорът на очите. Всеки е опитал силата на един поглед. Окото спира човека и окото изпраща човека. Задачата на човека да работи върху себе си, да изгражда своя характер в чистота - духовна, морална и физическа - е също вложена и разкрита в окото.
Учителят на човечеството, Христос, преди две хиляди години разкри тази Истина в един стих на Евангелието: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти
тяло
чисто ще бъде".
Чистотата е дадена на човека и той трябва да я пази, а не днес да я придобива. Ако той я изгубил, трябва да се върне към първоначалния живот, който му е даден и там ще намери своята чистота. Това предполага една капитална работа над себе си и неуморно бдение и пазене своята чистота на характера. Веднъж човек запазил тази чистота на окото, той разкрива в себе си и онази вътрешна светлина, от която ще черпи познание. И така, първото нещо, което знаем за окото, или което е писано за окото, това е стихът от Евангелието, че окото изявява чистотата на живота.
към текста >>
Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и
тялото
) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му.
Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре. Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията на белезите и техните неправилности. Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за изправление на всички опущения и неправилности. Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух. Красиво е небето, дълбоко е окото.
Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и
тялото
) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му.
Това са трите велики закони, написани в окото, по които се ръководят съдбините в живота на отделния човек. Схване ли човек тия закони в окото, силата му не ще бъде в оръжието, нито в ръката, а само в окото. Окото спира ръката на убиеца, окото вдига краката на добродетелния човек. Първото добро дело минава през очите, а после през ръцете. Един поглед може да измени коренно живота на човека и да го преобрази до неузнаваемост.
към текста >>
Тук е уместно да цитирам признанието на един шведски лекар върху неустановената страна на медицината в днешния век със следните няколко думи: „Всичките случаи на медицински отравяния се дължат не толкова на болестите, а на голям брой от лекарите със своята погрешна диагноза, при която имат пред вид само
тялото
, а не и окото".
Този случай, или това съвпадение, накарало младия Пекцели да наблюдава по-зорко знаците на ириса в окото на бухала в паралел с промените на неговия живот. Така той дошъл до едни постоянни положения на съответствие между живота на бухала и промените в ириса. В това време в него се поражда първата любов към медицината, сиреч към здравото нормално положение на организма. По-сетне той става лекар и винаги определял диагнозата по очите. Още с него и след него се явяват ред лекари, които се ръководят в своята медицина от диагнозата на ириса.
Тук е уместно да цитирам признанието на един шведски лекар върху неустановената страна на медицината в днешния век със следните няколко думи: „Всичките случаи на медицински отравяния се дължат не толкова на болестите, а на голям брой от лекарите със своята погрешна диагноза, при която имат пред вид само
тялото
, а не и окото".
И най-вярната диагноза не е тази на лекарите, а тази на собственото око. В окото е написано всяко опущение и нарушение от правилния живот според природата; и в окото ще намерим и начина на лечението по един естествен път. В окото най-ясно ще прочетем състоянието на човешкия организъм. Според науката за окото, за всеки човек има специален природен лекар и специална природна медицина. В това отношение, човек може да бъде лекар сам на себе си.
към текста >>
Каквото е окото, такова е и
тялото
.
В този смисъл окото е жива Божествена форма, в която е написано, как е устроен животът на човека; в него е написано, как е създадена слънчевата система и най-после, как е устроен целият космос. Окото на човека е създадено най-после. То има най-висок произход. Следователно, който може да чете по окото, той е учен човек". Окото седи на първо място у човека.
Каквото е окото, такова е и
тялото
.
Ако в окото ти има признаци на нечистота, тялото ти не може да бъде чисто. Окото е израз, отражение на вътрешния живот на човека, а това е вътрешното око. За вътрешното око, именно, говори и Писанието. Първият учител на човечеството, който говори, учи, съди, поощрява, или моли, това е окото. То говори на човека или по-право на душата на човека.
към текста >>
Ако в окото ти има признаци на нечистота,
тялото
ти не може да бъде чисто.
Окото на човека е създадено най-после. То има най-висок произход. Следователно, който може да чете по окото, той е учен човек". Окото седи на първо място у човека. Каквото е окото, такова е и тялото.
Ако в окото ти има признаци на нечистота,
тялото
ти не може да бъде чисто.
Окото е израз, отражение на вътрешния живот на човека, а това е вътрешното око. За вътрешното око, именно, говори и Писанието. Първият учител на човечеството, който говори, учи, съди, поощрява, или моли, това е окото. То говори на човека или по-право на душата на човека. Най-устойчивият уд на човека, това е окото; то не се изменя.
към текста >>
90.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тези строителни енергии образуват едно невидимо
тяло
в и около растението.
Но нужно е да се изучат тези строителни енергии, които стоят зад тези тъкани и органи и ги градят. С това ще се разширят хоризонтите на ботаниката. Какви безкрайни перспективи ще се отворят за нея тогаз! Всички факти, които ботаниката е натрупала досега, ще се изучат още веднъж, но сега вече от това по дълбоко гледище. И каква светлина ще се хвърли върху тях!
Тези строителни енергии образуват едно невидимо
тяло
в и около растението.
За сензитивите, като тези на Райхенбах, това невидимо тяло се явява като светещ ореол около растението. Но в растението има и нещо повече, Растението има и известна степен на съзнание. В растението действуват разумни, съзнателни сили. Ако си мислим, че съзнанието е привилегия само на човека и на някои висши животни, много се лъжем. Никой път няма да разберем растението, ако не изучим всички процеси в растението във връзка с разумните сили, които действуват в него.
към текста >>
За сензитивите, като тези на Райхенбах, това невидимо
тяло
се явява като светещ ореол около растението.
С това ще се разширят хоризонтите на ботаниката. Какви безкрайни перспективи ще се отворят за нея тогаз! Всички факти, които ботаниката е натрупала досега, ще се изучат още веднъж, но сега вече от това по дълбоко гледище. И каква светлина ще се хвърли върху тях! Тези строителни енергии образуват едно невидимо тяло в и около растението.
За сензитивите, като тези на Райхенбах, това невидимо
тяло
се явява като светещ ореол около растението.
Но в растението има и нещо повече, Растението има и известна степен на съзнание. В растението действуват разумни, съзнателни сили. Ако си мислим, че съзнанието е привилегия само на човека и на някои висши животни, много се лъжем. Никой път няма да разберем растението, ако не изучим всички процеси в растението във връзка с разумните сили, които действуват в него. Някои поети с интуиция, като напр.
към текста >>
Значи небесното
тяло
не е само тази маса, която виждаме пред нас.
За сензитива кристалът е потопен в една светлина, която е с разни цветове - според кристала. За него кристалът е една светлина, всред която се намира видимата маса на кристала. И интересното е, че на двата си полюса кристалът може да има разни светлини, което показва, че в кристала е развита полярност. СИЛОВИТЕ ПОЛЕТА НА НЕБЕСНИТЕ ТЕЛА Както химичните елементи и организмите, така и небесните тела имат силови полета, етерни строителни сили. Има постоянно взаимодействие между небесните тела чрез тези етерни строителни сили.
Значи небесното
тяло
не е само тази маса, която виждаме пред нас.
Около нея има голяма сфера от етерни строителни сили. Никой път няма да се разберат астрономичните проблеми, ако не се вземат пред вид тези последните и законите на действието им. Това значи да ги изучим по съдържание. Всяка планета е само точка на най-голямата концентрация на действието на тези сили. И тези сили действуват наоколо в една голяма сфера; сферите на действие на разните планети се проникват.
към текста >>
91.
ОТ ПЛАНИНАТА
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Съществува постоянна обмяна между духа и
тялото
; удивително съответствие, постоянна беседа, която става от външното към вътрешното, тайната на която, за нещастие, е неизвестна и неясна за хората.
Човек ходи надлъж и нашир по земята; той среща безброй множество форми, числа и цветове, без да подозира, че във всяка форма, във всяко число и във всеки цвят е скрита истина, мисъл на Божеството, проявлението на които е видимо за човека, защото всяка форма има значение: тя е изражение на известна идея. Ние виждаме външната страна, образите на нещата - форми, числа и цветове, а идеите на тези образи изчезват от нас. Природата говори постоянно. Тя е няма само за лекомислените и повърхностни умове. Всичките органи, даже най-скритите и най-дълбоките, проявяват навън своите усещания.
Съществува постоянна обмяна между духа и
тялото
; удивително съответствие, постоянна беседа, която става от външното към вътрешното, тайната на която, за нещастие, е неизвестна и неясна за хората.
Това е езикът, който ние искаме да разкрием чрез няколко определени и достъпни за всеки ум принципи. Различните изражения на лицето съставляват езика на душите, а различните интонации и изменения на гласа образуват неговата музика. Бог е дал средства на човека да познава вътрешния мир по външното изражение, и по такъв начин да се издигне до знанието на първата и най-възвишена от науките, която се състои в умението да се чете в душите, както простият човек чете в книгите. Тази наука се придобива чрез знанието на физиономическата клавиатура - инструмент толкова фин, с такава поразителна чувствителност и такава чудна правдивост, че той моментално да възпроизвежда не само нашите физически усещания, но даже най-неуловимите наши нравствени впечатления, дори до изразяване на най-съкровените мисли. Ние всички сме призвани да четем и разбираме физиономическия език.
към текста >>
Личният тип определя формата на
тялото
; ако типът е четириъгълен, всичко ще бъде четириъгълно; ако е кръгъл, всичко ще бъде кръгло и т.н., тъй като всяко нарушение в общата хармония произхожда от безпорядъка и изопачаването, предизвикани от ненормални и външни причини.
Наистина, типичната форма прекарва важни видоизменения, даже пълно преобразование, минавайки от род в род през дългия ред на поколенията; но това е работа на времето и на цели векове, а не на внезапни преходи Природата обикновено действува правилно и постепенно, нещо повече, тя действува материалистически правилно по пътя на аналогията, а не по каприз. По този начин, четириъгълният тип може прекрасно, след вековна еволюция и преходи, да се преобрази в овален; ето защо, известен телесен образ или семеен тип се видоизменя много бавно и никога не се преобразява до неузнаваемост, ако това не е резултат от прекратяване на рода и расата, и то в продължение на цели векове. Природата е дълбок геометрик: всичките нейни операции се основават на геометрията и на числата. Във всички свои създания тя действува геометрически и математически; никога тя не създава тип, всичките части на който да не са в пълно съгласие. Човешкото лице съдържа в себе си всички геометрически фигури; този, който наблюдава с голямо внимание и умее да чете езика на природата ще ги открие без голям труд.
Личният тип определя формата на
тялото
; ако типът е четириъгълен, всичко ще бъде четириъгълно; ако е кръгъл, всичко ще бъде кръгло и т.н., тъй като всяко нарушение в общата хармония произхожда от безпорядъка и изопачаването, предизвикани от ненормални и външни причини.
Всяка човешка глава се свежда към една от живите геометрични фигури: четириъгълник, кръг, овал, триъгълник и конус. Това са петте основни типа на човешкото лице и съставляват една от октавите, на които е построена физиономическата доктрина и система. Типичният характер и неговите физиономически показания се видоизменят различно, според темперамента и по съвсем особен начин според асоциацията на някои могъщи фактори, които произвеждат големи промени в геометрическите типове и които му налагат отличителен характер. Всеки тип съдържа скрити способности, инстинкти и страсти, които действуват или бездействуват, които се възбуждат или се неутрализират според това, доколко съвместният темперамент се съгласува с типа.
към текста >>
92.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
По този начин те все повече и повече разширяваха, обогатяваха и допълваха верността на тази стара и знайна от всички Истина - окото е душата на човека, или окото е огледало на душата и
тялото
на човека.
Всичко, що писа гениалният откривател за тази сега откриваща се наука, биде заглушено. През 1886 г. August Koppritz, редактор на едно списание в Щутгард, не се смущаваше да замине за Будапеща, да се осведоми върху този едва възникващ въпрос по ирисовата диагноза и по природосъбразното лечение на Пекцели при разните случаи на болести. При това, първият лекар, който се яви в защита на Пекцели в Германия, е бил E.Schlegel в Тюбинген. Оттам насетне се явиха редица заинтересувани по въпроса, които правиха своите изследвания и наблюдения, като даваха своите опитности на това тъй младо още и зараждащо се дело по ирисовата диагноза.
По този начин те все повече и повече разширяваха, обогатяваха и допълваха верността на тази стара и знайна от всички Истина - окото е душата на човека, или окото е огледало на душата и
тялото
на човека.
Нека споменем тук само някои от най-знатните издирвачи и съставители на тази наука: E.Schlegel, лекар и специално очен лекар, в Тюбинген. Скоро след откриването на тази наука, той издаде две велики творения за тайната на очите, или що се съдържа в окото: „Ирисът на окото, по новите открития на Д-р мед. И. Пекцели" и „Ирисовата диагноза на Д-р И. Пекцели". След него ще споменем труда на L. Lilgenquist: „Диагнозата на очите", който е един от много познатите и популярни вече творения.
към текста >>
93.
Пътят на познанието - Рудолф Щайнер
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Бог ви е дал добре устроен мозък, здраво
тяло
, вие трябва само да работите.
Кой е по добър начин от двата? - Първият. В него има растене, живот. Съвременното човечество е избрало втория начин за своето развитие. Казвам: нови идеи, Божествени идеи трябват на хората!
Бог ви е дал добре устроен мозък, здраво
тяло
, вие трябва само да работите.
Всички трябва да бъдете млади, а не стари. Имайте надежда, че може да постигнете велики работи в света. Някои казват, че светът ще се свърши. Не, Божественият свят никога не се свършва. Животът е вечен.
към текста >>
94.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Окото може да служи на
тялото
само затова, че то е орган-проводник на чувствени впечатления; радостта и скръбта се превръщат в очи на душата, когато те престанат да бъдат нещо само за себе си и започват да разкриват чужда душа чрез нашата душа.
Той се предава само за това, за да даде възможност на насладата и радостта отвън да му влияят. Така в човека се развива съвсем ново отношение към нещата. От прости чувства радостта и скръбта стават органи на чувства, чрез които се възприема външния свят. Както окото, когато вижда нещо, не действува само, а заставя ръката да действува, така също радостта и скръбта не действуват сами в духовния изследвач, доколкото той ги прилага като средство за познанието, но възприемат впечатленията и онова, което сме узнали чрез радостта и скръбта, то това се явява като причина за постъпката. Когато човек обръща радостта и скръбта само в органи-проводници, тогава те почват да строят истинските органи, чрез които му се открива душевния мир.
Окото може да служи на
тялото
само затова, че то е орган-проводник на чувствени впечатления; радостта и скръбта се превръщат в очи на душата, когато те престанат да бъдат нещо само за себе си и започват да разкриват чужда душа чрез нашата душа.
Благодарение на горепосочените свойства, познаващият има възможност да се остави на въздействието на това, което реално съществува в окръжаващия го свят, въпреки съпротивленията на неговата личност. Но и себе си той трябва да тури на надлежното място в окръжаващия го духовен свят. Като мислещо същество, човек е гражданин на духовния свят. Той само тогава ще стане такъв, когато в моменти на духовно познание, ще дава на своите мисли такова направление, което отговаря на вечните закони на Истината. Безреден и объркан е мисловният свят на човека, който се предава на духовна дейност, обусловена преди всичко от неговия физически мозък.
към текста >>
95.
ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тялото
е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята.
За да имаме успех във физическия живот, трябва да имаме вътре в нас знание, благородство, идеал. Външният живот се подчинява на вътрешния, но и двата са потребни за нашето развитие. Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората. С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир. Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването.
Тялото
е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята.
То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си. Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром. Това не е нито разумно, нито практично. Също би било, ако едно цвете, вместо да расте и цъфти, дава цялата си енергия на стеблото си от страх последното да не се разруши. Стеблото ще получи, нужните сокове от земята; то трябва да крепи цветето, което ще получи енергията за живота си отгоре, от слънцето.
към текста >>
То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина,
Тялото
ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на
тялото
си.
Външният живот се подчинява на вътрешния, но и двата са потребни за нашето развитие. Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората. С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир. Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването. Тялото е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята.
То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина,
Тялото
ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на
тялото
си.
Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром. Това не е нито разумно, нито практично. Също би било, ако едно цвете, вместо да расте и цъфти, дава цялата си енергия на стеблото си от страх последното да не се разруши. Стеблото ще получи, нужните сокове от земята; то трябва да крепи цветето, което ще получи енергията за живота си отгоре, от слънцето. Така ние днес сме объркали понятието за живота.
към текста >>
Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с
тялото
си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром.
Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората. С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир. Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването. Тялото е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята. То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си.
Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с
тялото
си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром.
Това не е нито разумно, нито практично. Също би било, ако едно цвете, вместо да расте и цъфти, дава цялата си енергия на стеблото си от страх последното да не се разруши. Стеблото ще получи, нужните сокове от земята; то трябва да крепи цветето, което ще получи енергията за живота си отгоре, от слънцето. Така ние днес сме объркали понятието за живота. Разумният човек знае, че има два различни живота: един временен, а другият - вечен; той ги различава и двата и дава на всеки своето.
към текста >>
На
тялото
ще дадем необходимите условия, за да ни служи - нищо повече; то трябва да служи на нас, а не ние на него.
Това не е нито разумно, нито практично. Също би било, ако едно цвете, вместо да расте и цъфти, дава цялата си енергия на стеблото си от страх последното да не се разруши. Стеблото ще получи, нужните сокове от земята; то трябва да крепи цветето, което ще получи енергията за живота си отгоре, от слънцето. Така ние днес сме объркали понятието за живота. Разумният човек знае, че има два различни живота: един временен, а другият - вечен; той ги различава и двата и дава на всеки своето.
На
тялото
ще дадем необходимите условия, за да ни служи - нищо повече; то трябва да служи на нас, а не ние на него.
Всяко нещо трябва да ни служи, за да се учим. Тук на земята преди всичко ние сме ученици; като такива, ние трябва практично да използуваме всяка дейност, за да се учим. Даже материалното робство, на което сме подложени заради тялото, ще го използуваме, за да се учим; тук именно, ще се прояви и практичността на ученика. За да растем и да се пречистваме, нужно ни е движение вътре и вън. Ние сме като водата, оцапани сме и приличаме на мътната вода, която може да се пречисти или в тихо състояние, или в движение.
към текста >>
Даже материалното робство, на което сме подложени заради
тялото
, ще го използуваме, за да се учим; тук именно, ще се прояви и практичността на ученика.
Така ние днес сме объркали понятието за живота. Разумният човек знае, че има два различни живота: един временен, а другият - вечен; той ги различава и двата и дава на всеки своето. На тялото ще дадем необходимите условия, за да ни служи - нищо повече; то трябва да служи на нас, а не ние на него. Всяко нещо трябва да ни служи, за да се учим. Тук на земята преди всичко ние сме ученици; като такива, ние трябва практично да използуваме всяка дейност, за да се учим.
Даже материалното робство, на което сме подложени заради
тялото
, ще го използуваме, за да се учим; тук именно, ще се прояви и практичността на ученика.
За да растем и да се пречистваме, нужно ни е движение вътре и вън. Ние сме като водата, оцапани сме и приличаме на мътната вода, която може да се пречисти или в тихо състояние, или в движение. В стоящата вода тинята се утаява на дъното на коритото, което тя заема, но щом водата се раздвижи, тинята пак се вдига и я размътва; така и в живота без движение няма никакъв напредък. Но мътната вода, която тече, оставя по пътя си постепенно своите нечистотии и накрая се избистря свършено. В движението си тя сама се е пречиствала, поливала е растенията и цветята около нея и където са искали, движила е колелото на някоя воденица.
към текста >>
96.
КНИГОПИС
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Звездното му
тяло
дишаше светлина и топлина и той с презрение гледаше жалките си човешки останки, които беше вече напуснал, чувствувайки се щастлив в тишината и покоя, които го обгръщаха.
ИНДУСКА ЛЕГЕНДА Живееше някога беден човек, който до такава степен мечтаеше за небето, че не виждаше нищо, за което да може да остане повече на земята. Вярата в справедливостта на Брама беше непоколебима в него и той с смирение пренасяше всички несправедливости и обиди, причинени от богатите, които всякога са се забавлявали с това, да обиждат със своето презрение простите умове. И накрай този чудак умря пред стъпалата на храма уверен, че ще получи награда за своето смирение и търпение. Лек и сияещ, полетя той в пространството.
Звездното му
тяло
дишаше светлина и топлина и той с презрение гледаше жалките си човешки останки, които беше вече напуснал, чувствувайки се щастлив в тишината и покоя, които го обгръщаха.
„Ето, че се намерих на пътя към небето", говореше той на себе си. „Дано да узная, где се намира небесния чертог, където живее Брама, творящ правосъдие. който наказва престъпните и възнаграждава праведните". Летейки из пространството, той срещна тълпа същества, покрити с нравствени язви, роптаещи непрестанно. Никой от тях не можеше да отговори на въпроса на Вайдхава — така се наричаше нашият герой.
към текста >>
Прозрачното му
тяло
се разсипа на хиляди атоми, които разграбиха стихиите на първоначалния хаос и ги завлякоха в огнения ураган, който ги изгаряше като убиваше в него паметта и отнемаше от него знанието и могъществото.
„Изида, где е обещаното правосъдие? Осъди моите угнетители, а мен награди за труда и далата ми". Дълбоко мълчание беше отговорът. Той за втори път се хвърли напред към светещата ограда, като изсипваше проклятия, но в същия миг звездите, които увенчаваха неговата глава, се разпаднаха с гръмоподобен шум. Атмосферата се изпълни с дисхармонични звуци и из-зад оградата блесна ярка мълния и прониза сърцето на Вайдхава.
Прозрачното му
тяло
се разсипа на хиляди атоми, които разграбиха стихиите на първоначалния хаос и ги завлякоха в огнения ураган, който ги изгаряше като убиваше в него паметта и отнемаше от него знанието и могъществото.
................................... Както вихри, които носят отбрулен лист, летеше той от бездна в бездна назад, без да може да се спре някъде поне за миг. Разбит, изтерзан, със страшна болка, Вайдхава с труд осъзна, че беше заключен в един голям камък. От неговото лъчезарно сияние беше останало едно само мъждиво, червено пламъче. .................................. С бавни крачки и с нестройно пеене вървеше голяма тълпа голи и едва прикрити със зверски кожи хора, които се приближаваха, носейки клонки и плодове. Всичко това те сложиха на камъка, а след това коленичиха и запяха песен, с която славеха справедливостта на Брама.
към текста >>
97.
ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ако Първичната Причина е към страната на един народ, тя ще го повдигне, ще създаде у него здрав мозък, здрави дробове, здрав стомах и здраво
тяло
.
Колко години наред природата е сграждало тази велика статуя! В това отношение днес всеки човек требва да бъде сам за себе си велик художник и ваятел, да моделира и усъвършенствува своята статуя, която тази Първична Причина му дала като ценен, незаменим дар в живота. И трябва ли след всичко това човек да се отрича, да прекъсва тази връзка и да си създава нов култ? Всеки човек, всеки дом, всяко общество, всеки народ трябва да дойде до едно вътрешно единство между всички живи същества. Малките народи трябва да разбират този закон, защото чрез него те ще се повдигнат.
Ако Първичната Причина е към страната на един народ, тя ще го повдигне, ще създаде у него здрав мозък, здрави дробове, здрав стомах и здраво
тяло
.
Здравият мозък подразбира здрав ум; здравите дробове - правилна чувствителност; здравото тяло и здравият стомах - здравословна .деятелност на човешкия живот. Каже ли твоят ум, че трябва да мислиш само за себе си, той не е здрав ум и е подписал вече твоята смъртна присъда. Каже ли твоето сърце, че требва да тупти само за тебе, то не е здраво, и е подписало вече твоята смъртна присъда. Кажат ли твоето тяло и твоят стомах, че требва да работят само заради тебе, да свършат само твоята работа, те са подписали твоята смъртна присъда. Никой в света не е дошъл да свърши само своята работа.
към текста >>
Здравият мозък подразбира здрав ум; здравите дробове - правилна чувствителност; здравото
тяло
и здравият стомах - здравословна .деятелност на човешкия живот.
В това отношение днес всеки човек требва да бъде сам за себе си велик художник и ваятел, да моделира и усъвършенствува своята статуя, която тази Първична Причина му дала като ценен, незаменим дар в живота. И трябва ли след всичко това човек да се отрича, да прекъсва тази връзка и да си създава нов култ? Всеки човек, всеки дом, всяко общество, всеки народ трябва да дойде до едно вътрешно единство между всички живи същества. Малките народи трябва да разбират този закон, защото чрез него те ще се повдигнат. Ако Първичната Причина е към страната на един народ, тя ще го повдигне, ще създаде у него здрав мозък, здрави дробове, здрав стомах и здраво тяло.
Здравият мозък подразбира здрав ум; здравите дробове - правилна чувствителност; здравото
тяло
и здравият стомах - здравословна .деятелност на човешкия живот.
Каже ли твоят ум, че трябва да мислиш само за себе си, той не е здрав ум и е подписал вече твоята смъртна присъда. Каже ли твоето сърце, че требва да тупти само за тебе, то не е здраво, и е подписало вече твоята смъртна присъда. Кажат ли твоето тяло и твоят стомах, че требва да работят само заради тебе, да свършат само твоята работа, те са подписали твоята смъртна присъда. Никой в света не е дошъл да свърши само своята работа. Всеки човек трябва да допринесе нещо към общия капитал на живота.
към текста >>
Кажат ли твоето
тяло
и твоят стомах, че требва да работят само заради тебе, да свършат само твоята работа, те са подписали твоята смъртна присъда.
Малките народи трябва да разбират този закон, защото чрез него те ще се повдигнат. Ако Първичната Причина е към страната на един народ, тя ще го повдигне, ще създаде у него здрав мозък, здрави дробове, здрав стомах и здраво тяло. Здравият мозък подразбира здрав ум; здравите дробове - правилна чувствителност; здравото тяло и здравият стомах - здравословна .деятелност на човешкия живот. Каже ли твоят ум, че трябва да мислиш само за себе си, той не е здрав ум и е подписал вече твоята смъртна присъда. Каже ли твоето сърце, че требва да тупти само за тебе, то не е здраво, и е подписало вече твоята смъртна присъда.
Кажат ли твоето
тяло
и твоят стомах, че требва да работят само заради тебе, да свършат само твоята работа, те са подписали твоята смъртна присъда.
Никой в света не е дошъл да свърши само своята работа. Всеки човек трябва да допринесе нещо към общия капитал на живота. Науката трябва да бъде служителка на Първата Причина. Религията трябва да бъде служителка на Първата Причина. Изкуството, художеството, музиката, управлението - всичко трябва да бъде в услуга на Първичната Причина!
към текста >>
98.
БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Чувствата наслажденията и скръбта ще се превърнат в душата му на душевни органи също тъй, както в
тялото
му очите и ушите имат свой собствен живот, но пропускат безкористно през себе си външните впечатления.
И с това се издига до съучастник в света на духовете; така той се изкачва от една степен на развитие до друга. Духовен живот не може да се добие само чрез съзерцание; той се постига само по пътя на преживяването. Ако търсещият познанието спазва тези закони, душевните преживявания, които се отнасят км духовния свят, ще получат у него съвсем друг образ. Той няма да живее само в тях; те няма да имат значение само за неговия собствен живот. Те ще се развият в душевни възприятия на висшия свят.
Чувствата наслажденията и скръбта ще се превърнат в душата му на душевни органи също тъй, както в
тялото
му очите и ушите имат свой собствен живот, но пропускат безкористно през себе си външните впечатления.
И благодарение на това, в настроението на душата се въдворява спокойствие и увереност, необходими при изследванията в духовния свят. Голямата радост няма да го накара да ликува, но ще бъде за него вестница за такива свойства в света, които са се изплъзвали досега от него. Тя го оставя спокоен и благодарение на спокойствието при него ще се разкрият качествата на съществата, които носят радост. Скръбта не ще го изпълни всецяло, но ще му обясни, какви свойства има съществото, което причинява скръб. Както окото нищо не желае за себе си, а само показва на човка посоката на пътя, по който требва да върви, така също радостта и скръбта ще поведат душата по верен път.
към текста >>
99.
Ново направление на труда - Б. Боев
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Всичко прихожда... Тези въпроси си е задавал човек в най-отдалечените от нас времена, и ние виждаме, че още тогаз Истината, макар и слабо, е озарявала неговия ум; още тогава човекът е правил крачки зад пределите на своето
тяло
, намирайки там нещо по-съвършено, което остава, когато от
тялото
не остава и следа.
Надеждите и трудът на цял живот, всичко се разрушава в един миг. Човек живее с желанието да бъде щастлив; ние се залавяме за всичко в външния свят, с надежда да намерим това щастие. Юношата, на когото животът още се усмихва, вярва, убеден е, че това щастие, целия този свят, всичко е реално, но с течение на времето, може би и той разбира, че той се е лъгал, разбира най-после, че неговите желания не могат да бъдат удовлетворени: където и да иде, навсякъде пред него застава гранитна стена. След прилива на живота, иде неизбежен отлив. Всичко е призрачно: наслаждение и страдание, власт, богатство, бедност, даже и самия живот.
Всичко прихожда... Тези въпроси си е задавал човек в най-отдалечените от нас времена, и ние виждаме, че още тогаз Истината, макар и слабо, е озарявала неговия ум; още тогава човекът е правил крачки зад пределите на своето
тяло
, намирайки там нещо по-съвършено, което остава, когато от
тялото
не остава и следа.
Идеята за живота след смъртта вие ще срещнете във всички религии и заедно с нея друга, тази, че всички религии, без всякакво изключение, гледат на човешкия живот, като на падение в сравнение с този живот, от където той е дошъл; една религия облича тази мисъл в образа на митологията, друга - в ясния език на философията, трети - в прекрасните форми на поезията. Из всички митологии, из всички свещени писания, ярко изпъква мисълта, че човекът, такъв какъвто е сега, представлява от себе си падение на истинския Човек. Тази мисъл е изразена в легендата за Адам и Ева; нея неведнъж я срещаме и в индуските свещени книги, разказващи за „века на Истината", когато човек е умирал само по свое желание, когато неговият ум, неговата душа била чиста и силна, когато на земята нямало нито страдание, нито зло. И сегашното състояние на човечеството, това състояние на упадък, из което човечеството отново бавно се издига км своето минало състояние на чистота. Зад всички тези, понякога мъгливи предания на древността, лежи всякога дълбоката мисъл, подобна на скъпоценната руда в земята, в това време, когато - аз трябва със съжаление да забележа - зад изящните, полировани фрази на съвременните „мъдреци" се крие най-жалката дребнавост.
към текста >>
В настояще време има голям спор за това, явява ли се нашето
тяло
, това сцепление на материалните частици, източник на сила, която ние наричаме душа, мисъл и т.н.
Съвременните учени знаят, че из всяка машина може да се извлече само толкова сила, колкото вие предварително сте вложили в нея. Нещо не може да бъде произведено от нищо. Ако човекът, съвършеният човек, Буда, Христос, е развиваща се молюска, то молюската, това е Буда във възможност, то в молюската е вече заключен Буда. Тази сила, която бавно проявява себе си в различни степени, докато не стане съвършен човек, не може да се появи от нищо. Тя е съществувала някъде и ако молюската или протоплазмата е като последен пункт, до който вие може да я проследите, то значи, тъй или иначе, тази сила е била скрита в протоплазмата.
В настояще време има голям спор за това, явява ли се нашето
тяло
, това сцепление на материалните частици, източник на сила, която ние наричаме душа, мисъл и т.н.
или, обратно, това тяло се явява въплъщение, проявление на мисълта, а не обратно; но съвременната наука говори, че това, което ние наричаме мисъл е само резултат на известно съотношение на частиците на материята. Но - да се спрем на това второ гледище - кое тогава прави тялото такова, или друго? Каква сила съединява тези материални частици в телесна форма? Каква е тази сила, що избира из целия материален свет нужното ù количество материя, за да направи едно тяло такова, друго онакова? Коя е причината за тези безкрайни различия във формите?
към текста >>
или, обратно, това
тяло
се явява въплъщение, проявление на мисълта, а не обратно; но съвременната наука говори, че това, което ние наричаме мисъл е само резултат на известно съотношение на частиците на материята.
Нещо не може да бъде произведено от нищо. Ако човекът, съвършеният човек, Буда, Христос, е развиваща се молюска, то молюската, това е Буда във възможност, то в молюската е вече заключен Буда. Тази сила, която бавно проявява себе си в различни степени, докато не стане съвършен човек, не може да се появи от нищо. Тя е съществувала някъде и ако молюската или протоплазмата е като последен пункт, до който вие може да я проследите, то значи, тъй или иначе, тази сила е била скрита в протоплазмата. В настояще време има голям спор за това, явява ли се нашето тяло, това сцепление на материалните частици, източник на сила, която ние наричаме душа, мисъл и т.н.
или, обратно, това
тяло
се явява въплъщение, проявление на мисълта, а не обратно; но съвременната наука говори, че това, което ние наричаме мисъл е само резултат на известно съотношение на частиците на материята.
Но - да се спрем на това второ гледище - кое тогава прави тялото такова, или друго? Каква сила съединява тези материални частици в телесна форма? Каква е тази сила, що избира из целия материален свет нужното ù количество материя, за да направи едно тяло такова, друго онакова? Коя е причината за тези безкрайни различия във формите? Да се твърди, че силата, която наричаме душа, е резултат на известно съединение на материалните частици, значи да се поставя каруцата преди коня.
към текста >>
Но - да се спрем на това второ гледище - кое тогава прави
тялото
такова, или друго?
Ако човекът, съвършеният човек, Буда, Христос, е развиваща се молюска, то молюската, това е Буда във възможност, то в молюската е вече заключен Буда. Тази сила, която бавно проявява себе си в различни степени, докато не стане съвършен човек, не може да се появи от нищо. Тя е съществувала някъде и ако молюската или протоплазмата е като последен пункт, до който вие може да я проследите, то значи, тъй или иначе, тази сила е била скрита в протоплазмата. В настояще време има голям спор за това, явява ли се нашето тяло, това сцепление на материалните частици, източник на сила, която ние наричаме душа, мисъл и т.н. или, обратно, това тяло се явява въплъщение, проявление на мисълта, а не обратно; но съвременната наука говори, че това, което ние наричаме мисъл е само резултат на известно съотношение на частиците на материята.
Но - да се спрем на това второ гледище - кое тогава прави
тялото
такова, или друго?
Каква сила съединява тези материални частици в телесна форма? Каква е тази сила, що избира из целия материален свет нужното ù количество материя, за да направи едно тяло такова, друго онакова? Коя е причината за тези безкрайни различия във формите? Да се твърди, че силата, която наричаме душа, е резултат на известно съединение на материалните частици, значи да се поставя каруцата преди коня. Откъде се е взело това съединение?
към текста >>
Каква е тази сила, що избира из целия материален свет нужното ù количество материя, за да направи едно
тяло
такова, друго онакова?
Тя е съществувала някъде и ако молюската или протоплазмата е като последен пункт, до който вие може да я проследите, то значи, тъй или иначе, тази сила е била скрита в протоплазмата. В настояще време има голям спор за това, явява ли се нашето тяло, това сцепление на материалните частици, източник на сила, която ние наричаме душа, мисъл и т.н. или, обратно, това тяло се явява въплъщение, проявление на мисълта, а не обратно; но съвременната наука говори, че това, което ние наричаме мисъл е само резултат на известно съотношение на частиците на материята. Но - да се спрем на това второ гледище - кое тогава прави тялото такова, или друго? Каква сила съединява тези материални частици в телесна форма?
Каква е тази сила, що избира из целия материален свет нужното ù количество материя, за да направи едно
тяло
такова, друго онакова?
Коя е причината за тези безкрайни различия във формите? Да се твърди, че силата, която наричаме душа, е резултат на известно съединение на материалните частици, значи да се поставя каруцата преди коня. Откъде се е взело това съединение? Каква сила го е направила? Силата, която сбира материята и образува от нея тялото, тя е която се проявява чрез това тяло, т.е.
към текста >>
Силата, която сбира материята и образува от нея
тялото
, тя е която се проявява чрез това
тяло
, т.е.
Каква е тази сила, що избира из целия материален свет нужното ù количество материя, за да направи едно тяло такова, друго онакова? Коя е причината за тези безкрайни различия във формите? Да се твърди, че силата, която наричаме душа, е резултат на известно съединение на материалните частици, значи да се поставя каруцата преди коня. Откъде се е взело това съединение? Каква сила го е направила?
Силата, която сбира материята и образува от нея
тялото
, тя е която се проявява чрез това
тяло
, т.е.
мисълта, душата, духа. Затова твърдението, че силата на духа проявяваща се чрез тялото, е резултат на известно съединение на материалните частици, само по себе си не съществува, няма никакъв смисъл. Тази сила не може да се развие от материята - по-лесно е да се докаже, че това, което наричаме материя, съвсем не съществува, че материята е само известно състояние на силата. Каква е тази сила, която се проявява посредством тялото? Тази сила е - Душа.
към текста >>
Затова твърдението, че силата на духа проявяваща се чрез
тялото
, е резултат на известно съединение на материалните частици, само по себе си не съществува, няма никакъв смисъл.
Да се твърди, че силата, която наричаме душа, е резултат на известно съединение на материалните частици, значи да се поставя каруцата преди коня. Откъде се е взело това съединение? Каква сила го е направила? Силата, която сбира материята и образува от нея тялото, тя е която се проявява чрез това тяло, т.е. мисълта, душата, духа.
Затова твърдението, че силата на духа проявяваща се чрез
тялото
, е резултат на известно съединение на материалните частици, само по себе си не съществува, няма никакъв смисъл.
Тази сила не може да се развие от материята - по-лесно е да се докаже, че това, което наричаме материя, съвсем не съществува, че материята е само известно състояние на силата. Каква е тази сила, която се проявява посредством тялото? Тази сила е - Душа. или по санскритски Атман. Аз не ще се спирам тук на отделните степени от развитието на тази мисъл.
към текста >>
Каква е тази сила, която се проявява посредством
тялото
?
Каква сила го е направила? Силата, която сбира материята и образува от нея тялото, тя е която се проявява чрез това тяло, т.е. мисълта, душата, духа. Затова твърдението, че силата на духа проявяваща се чрез тялото, е резултат на известно съединение на материалните частици, само по себе си не съществува, няма никакъв смисъл. Тази сила не може да се развие от материята - по-лесно е да се докаже, че това, което наричаме материя, съвсем не съществува, че материята е само известно състояние на силата.
Каква е тази сила, която се проявява посредством
тялото
?
Тази сила е - Душа. или по санскритски Атман. Аз не ще се спирам тук на отделните степени от развитието на тази мисъл. Аз ще говоря само за крайния резултат от тази хиляди годишна работа. Атман, както сега са се съгласили всичките школи на индуската философия, няма никаква форма, а това, което е лишено от форма е вездесъщо.
към текста >>
Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето
тяло
- това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание.
В този смисъл, всички митологии, всички легенди, всички предания са справедливи: човекът, какъвто и да ни се струва, колкото и велик да е той, е само мъгливо отражение на действителния Човек, стоящ зад него. Действителният Човек, Духът, бидейки вън от закона на причинността, вън от пространството и времето, трябва да бъде съвършено свободен. Човек е като отражение, ограничен в време и пространство и от закона на причинността и затова той е свързан, или както казват някои наши мислители, като че ли е свързан, а в действителност той не е свързан. Всеки човек-дух е безкраен, затова не може и да се говори за раждане и смърт. Както земята не може никога да падне, тъй като няма къде да падне, в безкрайността няма ни върхове ни долини - така и душата не може ни да дохожда, ни да си отива: откъде ще дойде и къде ще отиде?
Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето
тяло
- това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание.
Нито тялото, нито умът съставляват човека, но духа, зад който пребивава Вечното. И умът, и тялото непреривно и постоянно се изменят. Но Безконечният Дух не се изменя - изменя се само това, което е ограничено. Моето тяло може да се движи, вашето може да се движи, всяка частица от вселената се намира в постоянно движение, но вселената в своята цялост не може да се движи. Движението е относително; аз се движа по отношение на масата; всеки атом се движи по отношение на други атом.
към текста >>
Нито
тялото
, нито умът съставляват човека, но духа, зад който пребивава Вечното.
Действителният Човек, Духът, бидейки вън от закона на причинността, вън от пространството и времето, трябва да бъде съвършено свободен. Човек е като отражение, ограничен в време и пространство и от закона на причинността и затова той е свързан, или както казват някои наши мислители, като че ли е свързан, а в действителност той не е свързан. Всеки човек-дух е безкраен, затова не може и да се говори за раждане и смърт. Както земята не може никога да падне, тъй като няма къде да падне, в безкрайността няма ни върхове ни долини - така и душата не може ни да дохожда, ни да си отива: откъде ще дойде и къде ще отиде? Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето тяло - това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание.
Нито
тялото
, нито умът съставляват човека, но духа, зад който пребивава Вечното.
И умът, и тялото непреривно и постоянно се изменят. Но Безконечният Дух не се изменя - изменя се само това, което е ограничено. Моето тяло може да се движи, вашето може да се движи, всяка частица от вселената се намира в постоянно движение, но вселената в своята цялост не може да се движи. Движението е относително; аз се движа по отношение на масата; всеки атом се движи по отношение на други атом. Но по отношение на какво ще се движи безкрайната вселена в нейната целокупност.
към текста >>
И умът, и
тялото
непреривно и постоянно се изменят.
Човек е като отражение, ограничен в време и пространство и от закона на причинността и затова той е свързан, или както казват някои наши мислители, като че ли е свързан, а в действителност той не е свързан. Всеки човек-дух е безкраен, затова не може и да се говори за раждане и смърт. Както земята не може никога да падне, тъй като няма къде да падне, в безкрайността няма ни върхове ни долини - така и душата не може ни да дохожда, ни да си отива: откъде ще дойде и къде ще отиде? Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето тяло - това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание. Нито тялото, нито умът съставляват човека, но духа, зад който пребивава Вечното.
И умът, и
тялото
непреривно и постоянно се изменят.
Но Безконечният Дух не се изменя - изменя се само това, което е ограничено. Моето тяло може да се движи, вашето може да се движи, всяка частица от вселената се намира в постоянно движение, но вселената в своята цялост не може да се движи. Движението е относително; аз се движа по отношение на масата; всеки атом се движи по отношение на други атом. Но по отношение на какво ще се движи безкрайната вселена в нейната целокупност. Това безконечно единство е неизменно, неподвижно, абсолютно; това е - Единното Действително.
към текста >>
Моето
тяло
може да се движи, вашето може да се движи, всяка частица от вселената се намира в постоянно движение, но вселената в своята цялост не може да се движи.
Както земята не може никога да падне, тъй като няма къде да падне, в безкрайността няма ни върхове ни долини - така и душата не може ни да дохожда, ни да си отива: откъде ще дойде и къде ще отиде? Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето тяло - това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание. Нито тялото, нито умът съставляват човека, но духа, зад който пребивава Вечното. И умът, и тялото непреривно и постоянно се изменят. Но Безконечният Дух не се изменя - изменя се само това, което е ограничено.
Моето
тяло
може да се движи, вашето може да се движи, всяка частица от вселената се намира в постоянно движение, но вселената в своята цялост не може да се движи.
Движението е относително; аз се движа по отношение на масата; всеки атом се движи по отношение на други атом. Но по отношение на какво ще се движи безкрайната вселена в нейната целокупност. Това безконечно единство е неизменно, неподвижно, абсолютно; това е - Единното Действително. И нашата действителност, действителният човек е - в Безконечното, а не в ограниченото. Ние сме свикнали да се считаме малки, ограничени, постоянно менящи се същества, но това е само самоизмама, стара самоизмама; не, вие действувате чрез всичко в света, вие живеете в всяко биене на всяко сърце.
към текста >>
Само този живее, който пренася своя живот в живота на света, в другите; когато ние направим център на живота нашето
тяло
, нашите много малки интереси, тогава ние умираме, тогава ние познаваме страха от смъртта.
Движението е относително; аз се движа по отношение на масата; всеки атом се движи по отношение на други атом. Но по отношение на какво ще се движи безкрайната вселена в нейната целокупност. Това безконечно единство е неизменно, неподвижно, абсолютно; това е - Единното Действително. И нашата действителност, действителният човек е - в Безконечното, а не в ограниченото. Ние сме свикнали да се считаме малки, ограничени, постоянно менящи се същества, но това е само самоизмама, стара самоизмама; не, вие действувате чрез всичко в света, вие живеете в всяко биене на всяко сърце.
Само този живее, който пренася своя живот в живота на света, в другите; когато ние направим център на живота нашето
тяло
, нашите много малки интереси, тогава ние умираме, тогава ние познаваме страха от смъртта.
Страхът от смъртта човек може само тогава да победи, когато той ясно разбере, че животът в света е един и той живее с мисълта: „аз см в всичко, във всяко тяло, във всеки живот; аз съм вселената, цялата вселена е мое тяло - как мога да умра, докато остава макар и малка част от нея? "
към текста >>
Страхът от смъртта човек може само тогава да победи, когато той ясно разбере, че животът в света е един и той живее с мисълта: „аз см в всичко, във всяко
тяло
, във всеки живот; аз съм вселената, цялата вселена е мое
тяло
- как мога да умра, докато остава макар и малка част от нея?
Но по отношение на какво ще се движи безкрайната вселена в нейната целокупност. Това безконечно единство е неизменно, неподвижно, абсолютно; това е - Единното Действително. И нашата действителност, действителният човек е - в Безконечното, а не в ограниченото. Ние сме свикнали да се считаме малки, ограничени, постоянно менящи се същества, но това е само самоизмама, стара самоизмама; не, вие действувате чрез всичко в света, вие живеете в всяко биене на всяко сърце. Само този живее, който пренася своя живот в живота на света, в другите; когато ние направим център на живота нашето тяло, нашите много малки интереси, тогава ние умираме, тогава ние познаваме страха от смъртта.
Страхът от смъртта човек може само тогава да победи, когато той ясно разбере, че животът в света е един и той живее с мисълта: „аз см в всичко, във всяко
тяло
, във всеки живот; аз съм вселената, цялата вселена е мое
тяло
- как мога да умра, докато остава макар и малка част от нея?
"
към текста >>
100.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Чрез новото разбиране на труда човек е проявител на един висш живот; последният ще проникне и до неговото физическо
тяло
и ще го укрепи.
Един спасил давещ се през зимата с риск да изстине. И през целия ден бил така радостен! Но той направил това от любов, а не срещу заплащане. И когато целият живот се проникне от този дух, няма ли животът да бъде плен с по- голяма светлина и радост? Но този въпрос има и друга страна.
Чрез новото разбиране на труда човек е проявител на един висш живот; последният ще проникне и до неговото физическо
тяло
и ще го укрепи.
Тогаз ще дойде едно повдигане на физическите сили, едно подмладяване; болестите ще изчезнат. Този, който мисли само за себе си, понеже се заключва и се затваря за това течение на живота, който иде отгоре, той остарява преждевременно, а онзи, който работи при новото разбиране на труда, от любов, той се подмладява. Дето слънцето прониква, там всички вредни условия изчезват и се внасят най-добрите условия. Също така, когато човек е проводник на по-високи духовни сили, те ще трансформират неговите душевни енергии и недъзите му ще изчезнат. Това е един добър начин за трансформиране на недъзите.
към текста >>
НАГОРЕ
