Търсене в текстове за 'Тяло'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 218 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Ами как ли ще изглежда едно Божествено съзнание на земята, в човешко тяло, погледнато от Невидимия свят?
Учителят вдигна ръка за поздрав, а това означаваше, че разговорът е приключен. Прозорецът се затвори, а аз стоях долу, вперил очи в светещия прозорец. Тръгнах си към града, Пред очите ми градът светеше, блещукаха нощните му лампи по домовете и по улиците. Така изглеждат пробудените човешки съзнания, погледнати от Невидимия свят. Това го бе казал веднъж Учителят. Ами как ли ще изглежда едно Божествено съзнание на земята, в човешко тяло, погледнато от Невидимия свят? Великият Учител бе на "Изгрева" в плът и кръв. Как ли Го бяха намерили Адептите от Хималаите? Как се намира слънцето през деня? Само по светлината му. Отговорът в мен проблясва естествено в ума ми.
към текста >>

Но как едно Божествено съзнание, което е проектирано на земята и в тялото на Учителя, се отразява в Духовния свят?
Как се намира слънцето през деня? Само по светлината му. Отговорът в мен проблясва естествено в ума ми. Светлината на съзнанието у човека на земята определя светлината, с която той се движи в Духовния свят. Този закон за мен бе ясен. Но как едно Божествено съзнание, което е проектирано на земята и в тялото на Учителя, се отразява в Духовния свят? Вероятно, както ние намираме слънцето през деня, така и онези от Духовния свят намират Духовното слънце и през деня, и през нощта. За тях времето е едно, пространството е едно и също за земята и за Вселената. Духът на Вселената бе Духът на Всемировия Учител. Духът на Всемировия Учител бе Духът на Неговото Слово. А Словото Му бе Слово за сегашното и идното човечество.
към текста >>

2. 2_08 Пророческа дарба

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Една радост тихо и леко ме поде, навлезе в гърдите ми и обхвана цялото ми тяло.
Аз въздъхвам. Целувам ръка на Учителя и си тръгвам. Значи, въпреки всичко нещо съм свършил. Успокоих се. Запътих се към гората. Една радост тихо и леко ме поде, навлезе в гърдите ми и обхвана цялото ми тяло. Усетих се като птица лекокрила и не вървях, а тичах надолу през гората. Аз не тичах, а нещо се отдели от мен, понесе се като хвърчило над главата ми и се зарея в небето като волна птица. Аз тичах надолу, а душата ми се рееше във висините. Изпитвах онова чувство и преживявах онзи миг, когато свирех песните на Учителя в Айтос. Това усещане и преживяване бе едно и също.
към текста >>

3. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Учителят ги разглежда внимателно и продумва: "Ако Асен знаеше, че във Веса е влязъл" баща й и е в нейното тяло и той сега прегръща не Веса, а баща й, никак не би се докоснал до нея".
Книжката е издадена през 1942 година, като предварително Учителят я одобри и каза похвални думи за изданието. Аз питам сега, ще се намери ли някой втори умник да съставя свой собствен текст, да подменя оригиналния и да коригира Словото и музиката на Учителя? Може да опитате. Резултатите ще ги проверите чрез собствения си живот. Стоим с Учителя и наблюдаваме как двамата се разхождат - Асен и Весела - прегърнати през рамо, бавно движейки се в изблик на своето музикално сътрудничество и съзвучие на две човешки души. Учителят ги разглежда внимателно и продумва: "Ако Асен знаеше, че във Веса е влязъл" баща й и е в нейното тяло и той сега прегръща не Веса, а баща й, никак не би се докоснал до нея". Аз се вторачвам в тях, искам да видя баща й, който е в нея, но не виждам нищо, а само усмихнатата Весела, която се разхожда с Асен, щастлива и погълната в необикновен разговор. Учителят продължи: "Добре, че не са ви отворени очите, иначе не бихте могли да се съберете тук на "Изгрева" - не бихте изтърпели да виждате, че вашите състояния се дължат на други, заминали в Невидимия свят същества." Аз слушам и мисля. Зная много неща за музиката. Сега уча за отношенията между музикантите - а това не е шега работа. Голяма и непозната област за мен.
към текста >>

4. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Знае тя от Словото Му, че човек при съня си оставя тялото на леглото си, а чрез своя двойник се извлича от тялото си, напуща го и отива в света на сънищата.
Във въздуха се носела над главите им цигулковата мелодия на Учителя: "Странник съм в този свят". Колоната се изтеглила и Учителят отново седнал на Своя златен трон. Сънят свършил. Събужда се Тереза, оглежда се и вижда, че това не е сън като другите сънища. За човешкия сън Учителят разказва много неща. Знае тя от Словото Му, че човек при съня си оставя тялото на леглото си, а чрез своя двойник се извлича от тялото си, напуща го и отива в света на сънищата. Този свят е така нареченият физико-астрален свят, който се намира на сто километра над земята и я опасва като пояс, широк сто километра. Знае всичко това сестра Тереза и разбира, че този сън не й се дава току така, че има нещо реално в него, но трябва само да й се разтълкува. Затова тя отива при Учителя и разказва всичко от начало до край. Той я изслушва внимателно и съсредоточено. Но после й казва: "Не намирам причина тук да се учудвате на вашия сън.
към текста >>

5. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

" Изведнъж някаква сила като вихър излезе от тялото ми и се зарея във висините.
На стража съм пред Духа Господен. Духът го изисква. Учителят ме поглежда, става и си тръгва. След няколко крачки той спира, обръща се, изглежда групата, която стои неподвижно на пейката и мен, часовоя, който съм застанал мирно, с цигулка при нозете. Дочувам думите на Учителя: "Ти си свободен! " Изведнъж някаква сила като вихър излезе от тялото ми и се зарея във висините. Усетих лекота, мускулите на тялото ми се отпуснаха и аз вдигнах и прегърнах цигулката. Приятелите също се раздвижиха. Учителят се обърна и продължи пътя към стаята Си. Онзи Дух, онзи стражеви Дух, който бе пристигнал - с огнен меч бе застанал до Учителя, за да охранява онова Слово, което трябваше да бъде изречено от Великия Учител. Това Слово бе Духът на Истината, който бе в Него и бе дошъл часът и времето, когато този Дух на Истината трябваше да свидетелствува за Себе Си.
към текста >>

Усетих лекота, мускулите на тялото ми се отпуснаха и аз вдигнах и прегърнах цигулката.
Духът го изисква. Учителят ме поглежда, става и си тръгва. След няколко крачки той спира, обръща се, изглежда групата, която стои неподвижно на пейката и мен, часовоя, който съм застанал мирно, с цигулка при нозете. Дочувам думите на Учителя: "Ти си свободен! " Изведнъж някаква сила като вихър излезе от тялото ми и се зарея във висините. Усетих лекота, мускулите на тялото ми се отпуснаха и аз вдигнах и прегърнах цигулката. Приятелите също се раздвижиха. Учителят се обърна и продължи пътя към стаята Си. Онзи Дух, онзи стражеви Дух, който бе пристигнал - с огнен меч бе застанал до Учителя, за да охранява онова Слово, което трябваше да бъде изречено от Великия Учител. Това Слово бе Духът на Истината, който бе в Него и бе дошъл часът и времето, когато този Дух на Истината трябваше да свидетелствува за Себе Си. Затова дойде стражата Господня - да засвидетелствува и тя за Истината.
към текста >>

6. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Но Бог не ще позволи втори път да бъде разпънат Христос." След като се върнахме в София от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който Учителят отново се върна във вече оздравялото Си тяло.
А сега бе дошъл Божественият Дух, бе дошъл Господният Дух, бе дошъл Христовият Дух, тук бе Святият Дух на Словото. Сега всичко бе тук, в Него. И българи, изпратени от нечиста сила, се опитаха да Го премахнат и убият. По-късно, в частен разговор, Той каза: "Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята. Ако еврейският народ навремето трябваше да плати за разпъване на Сина, то българският народ днес трябваше също да плати и трябваше да изчезне от лицето на земята. Но Бог не ще позволи втори път да бъде разпънат Христос." След като се върнахме в София от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който Учителят отново се върна във вече оздравялото Си тяло. Тогава приятелите започнаха да си спомнят един след друг, че всеки от тях без да иска е присъствувал в даден момент от онова събитие, което се отнася до покушението върху Учителя. Оказа се, че покушението върху Учителя има предистория, има причина, има и съответен повод. И че събитието в същия ден се е предхождало от различни събития и случки, наглед дребни и случайни, които ако се подредят последователно от участниците в тях, ще се види ужасната картина. Действуващите лица на финала бяха българи. Онези, които скроиха заговора, също бяха българи, но принадлежаха към политически и военни организации.
към текста >>

7. 2_19 В чии ръце е съдбата на света

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Ще вкара някой свой служител в тялото на някой президент, цар, император, държавен ръководител и той външно ще бъде същият, но отвътре вече ще е друг човек.
Ами сега какво ли ще стане? "Ами Учителю, тогава няма ли някакъв начин за въздействие върху събитията от страна на Невидимия свят? " - питам аз. "Ако Невидимият свят реши да промени дадени събития, това може да стане много лесно. А как ли? Ще вкара някой свой служител в тялото на някой президент, цар, император, държавен ръководител и той външно ще бъде същият, но отвътре вече ще е друг човек. В него вътре е друг служител, от другата ложа и понеже това лице има власт и пагони, и държавен скиптър, може много лесно да промени хода на събитията, изхода на войната, международните събития и съдбата на народите. След като Невидимият свят е вкарал вътре в държавника своя служител, то служителят ще свърши онази работа, за която е изпратен. Всички ще се чудят на внезапната промяна от 180 градуса на своя вожд и предводител. Предишният го няма - той е взет отвътре и е изпратен да отговаря на съд горе, в Невидимия свят. Така се съдят горе държавниците, престъпили своите обязаности да служат на народите в името на Бога.
към текста >>

8. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

"Аз бих застанал пред ковчега и тялото на Сталин и ще му поднеса онова цвете от моята саксия, която се намира в моята стая, но само ако ме изпратите в Москва и в Кремъл.
Накрая се сещат и за Игнат Котаров. Отиват при него и го поканват да бъде включен в списъка. Но той отказва. Онези са изумени. "Защо? " - го питат те. "Аз бих застанал пред ковчега и тялото на Сталин и ще му поднеса онова цвете от моята саксия, която се намира в моята стая, но само ако ме изпратите в Москва и в Кремъл. Но тук, да застана пред нещо, сътворено от човешки ръце, аз не искам. Това е идолопоклонство. Аз уважавам тези идеи, но не се прекланям пред идоли. Това е." Онези го изслушват, записват си всичко, което им е казал Игнат Котаров и го занасят там, където трябва. Извикват го на онова място, откъдето човек в ония години не се връщаше назад.
към текста >>

Каляваше тялото си.
Това няма да го забравя. А сега да се разделим." Той протяга ръка и двамата се прегръщат. Така двамата се разделят и всеки тръгва по своя си път. Игнат се връща в своята барака и така там остана щур до края на живота си. Често приятелите го срещаха на екскурзии по Витоша, където той по къси панталони тичаше по горските пътеки. Каляваше тялото си. Каляваше и духа си до почетна старост. Веднъж той ме покани на гости, разговорът ни се проточи и стана въпрос за Учителя. Той каза: "Луда глава бях и луда глава си останах. Учителят имаше много главоболия с мен. Веднъж посегна да ме бие с бастуна си заради моето вироглавство." Аз го поглеждам учудено.
към текста >>

9. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение.
Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона. Оказа се, че това са трима полковници. Те поискаха разговор с Него. Бяха приети от Учителя и Той води разговор до пианото в салона на "Изгрева" без никакви свидетели, около час и нещо. После те си заминаха с джипа за града. Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение. Дойдоха полковниците, срещат брат Ради и питат: "Къде е Учителят Дънов? " Ради ги вижда, че са вече в униформа с джипа и им казва: "Сега ще ви заведа при Него." И Ради ги повежда в салона, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятели и се прощават с Него. След като тримата оглеждат обстановката, един от полковниците казва: "Закъсняхме, Той се измъкна! " А те бяха дошли да Го арестуват и да Го дадат под съд. Понеже тогава беше съставен Народен съд и Любомир Лулчев се оказа също подсъдим в този съд.
към текста >>

" Ради ги вижда, че са вече в униформа с джипа и им казва: "Сега ще ви заведа при Него." И Ради ги повежда в салона, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятели и се прощават с Него.
Те поискаха разговор с Него. Бяха приети от Учителя и Той води разговор до пианото в салона на "Изгрева" без никакви свидетели, около час и нещо. После те си заминаха с джипа за града. Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение. Дойдоха полковниците, срещат брат Ради и питат: "Къде е Учителят Дънов? " Ради ги вижда, че са вече в униформа с джипа и им казва: "Сега ще ви заведа при Него." И Ради ги повежда в салона, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятели и се прощават с Него. След като тримата оглеждат обстановката, един от полковниците казва: "Закъсняхме, Той се измъкна! " А те бяха дошли да Го арестуват и да Го дадат под съд. Понеже тогава беше съставен Народен съд и Любомир Лулчев се оказа също подсъдим в този съд. И понеже Лулчев беше съветник на царя, всички смятаха, че той е действувал по указание на Учителя, а лично Учителят бе изобличил Лулчев пред всички. През цялото време Лулчев стоя прав на тази беседа на Учителя.
към текста >>

10. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Аз Го поглеждам - лицето Му и тялото Му са облени с пот и кашля със суха кашлица.
Тогава се бяхме научили да различаваме различните видове храчки. Знаехме кои са туберкулозни и кои са от бронхопневмония. Освен това аз бях много любознателен, контактувах с много лекари и непрекъснато ги питах за различни неща. Така че, моят въпрос към Учителя беше много точен и не подлежеше на съмнение. Учителят нищо не отговори. Мълчи. Аз Го поглеждам - лицето Му и тялото Му са облени с пот и кашля със суха кашлица. Не ми харесва това. Споделям опасенията си със сестра Савка, която е непрекъснато при Него. След няколко дни белодробното възпаление стихва, Учителят е по-добре, но е много отслабнал. Това се забелязва от мнозина приятели. Учителят се завръща в София на 19 октомври.
към текста >>

Учителят, както е още със загорещено тяло от синапената лапа, излиза в късна ноемврийска вечер по риза, разкопчан и по една жилетка и започва да се разхожда по поляната.
Но към Учителя бе приложена само синапена лапа, а след няколко дни Му бе сложен и млечен компрес. Той се правеше, като във врящо мляко се изстискваше лимон - така млякото се пресичаше, прецеждаше се през тензух и получената отвара се поставяше в една торбичка, а тя се слагаше на гърба и се държеше по няколко часа. Това бяха средствата, с които се целеше, чрез дразнене на различни рецептори от кожата да се предизвика отвличане на белодробното възпаление от белия дроб към лимфата, интерстициалната и кръвоносната система, и по този начин да се отбремени белият дроб. Учителят позволява и приема единствено тези две манипулации върху Себе Си. Но на следващия ден се случва нещо неочаквано и непредвидено. Учителят, както е още със загорещено тяло от синапената лапа, излиза в късна ноемврийска вечер по риза, разкопчан и по една жилетка и започва да се разхожда по поляната. Приятелите, като Го виждат, изтръпват при мисълта за вторична простуда. Така и става. Бронхопневмонията се усложнява, засяга сърцето Му, то отслабва и след това отичат краката Му. Тогаз Учителят предпочита да седи на стол с отпуснати и отекли крака. Дишането Му става учестено и затруднено.
към текста >>

Години след това се говореше, че Учителят е искал нарочно да си замине, затова се разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото Си.
Бронхопневмонията се усложнява, засяга сърцето Му, то отслабва и след това отичат краката Му. Тогаз Учителят предпочита да седи на стол с отпуснати и отекли крака. Дишането Му става учестено и затруднено. Последните дни бива извикан доктор фортунов, началник на болницата на Народната банка, който установява болестта и болезненото състояние на сърцето и слага една мускулна инжекция. Вероятно това е камфор, това се слагаше тогава в такива случаи. Години след това се говореше, че Учителят е искал нарочно да си замине, затова се разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото Си. Това много го твърдеше и Милка Периклиева, която казваше как много пъти е чувала от Учителя да казва: "Бавно върви процесът! " Тя не е могла да разбере какво е искал да каже Учителят с тези думи. Накрая тя разбра. Учителят си замина. А ние бяхме свидетели как дойдоха на 28 декември с онзи джип тримата полковници, за да арестуват Учителя и да посегнат върху Него и живота Му.
към текста >>

11. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина".
"Слово за музиката на Великия Учител" Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - е роден на 12 юли 1864 година в китното село Николаевка в околностите на настоящия град Варна. Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина". Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата. Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение. Той познава цигулковото изкуство. С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа. Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката.
към текста >>

12. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета.
"Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога" След беседите на Учителя обикновено се събирахме на групи и слушахме разказите на по-възрастните приятели, защото те изнасяха различни случки, които потвърждаваха онова, което Учителят засягаше и изнасяше по различни въпроси от окултизма. Освен това, те бяха чели повече окултни книги, особено теософска литература, която бе заляла цяла България. Разказваха ни какви ли не неща, че косата да ти се изправи и "ум да ти зайде", както казаха тук шопите от софийско. За много от техните опитности съм запитвал лично Учителя и Той ми е давал обяснения. Но е имало и такива случаи, при които Учителят даваше отговор на всички ни с някое свое действие. Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета. И всички вярвахме в това, а вярваме още и сега. А щом на "Изгрева", има Велик Учител и щом има и Велика Школа, значи и Той може да прави същото. За потвърждение на това се разказваха от възрастните приятели различни случаи, при които Учителят е присъствувал в едно и също време на няколко места. Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха. При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели Учителя в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло.
към текста >>

Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха.
Но е имало и такива случаи, при които Учителят даваше отговор на всички ни с някое свое действие. Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета. И всички вярвахме в това, а вярваме още и сега. А щом на "Изгрева", има Велик Учител и щом има и Велика Школа, значи и Той може да прави същото. За потвърждение на това се разказваха от възрастните приятели различни случаи, при които Учителят е присъствувал в едно и също време на няколко места. Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха. При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели Учителя в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло. До това се свеждаха нещата с някои примери и разкази. Но други твърдяха противното. И бяха категорични, че Учителят е присъствувал при тях с физическото си тяло. Пораждаше се голям спор с цели седмици.
към текста >>

При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели Учителя в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло.
Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета. И всички вярвахме в това, а вярваме още и сега. А щом на "Изгрева", има Велик Учител и щом има и Велика Школа, значи и Той може да прави същото. За потвърждение на това се разказваха от възрастните приятели различни случаи, при които Учителят е присъствувал в едно и също време на няколко места. Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха. При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели Учителя в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло. До това се свеждаха нещата с някои примери и разкази. Но други твърдяха противното. И бяха категорични, че Учителят е присъствувал при тях с физическото си тяло. Пораждаше се голям спор с цели седмици. Накрая Учителят реши да сложи точка на този спор по следния начин.
към текста >>

И бяха категорични, че Учителят е присъствувал при тях с физическото си тяло.
За потвърждение на това се разказваха от възрастните приятели различни случаи, при които Учителят е присъствувал в едно и също време на няколко места. Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха. При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели Учителя в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло. До това се свеждаха нещата с някои примери и разкази. Но други твърдяха противното. И бяха категорични, че Учителят е присъствувал при тях с физическото си тяло. Пораждаше се голям спор с цели седмици. Накрая Учителят реши да сложи точка на този спор по следния начин. Беше неделя, към 10 часа сутринта. Обикновено по това време се събираха много приятели от града и в 10 часа салонът на "Изгрева" беше препълнен, защото Учителят държеше поредната неделна беседа. По едно време ние виждаме, че брат Ради носи една голяма стълба, застава под прозореца на стаичката на Учителя и я допира до стената.
към текста >>

13. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Не, под думата "Христос" ние подразбираме цялото човечество, турено в едно тяло.
Тук Учителят разрешава въпроса така: "Христос, това е Любовта в света. Христос няма да дойде нито в човешка форма, нито в каква и да е друга форма. Ако е за форма, ето - Аз съм пред вас. Всеки от вас може да бъде Христос. Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по- красива от сегашната. Не, под думата "Христос" ние подразбираме цялото човечество, турено в едно тяло. Това е физическата страна на Христа. Значи, всички човешки души, събрани на едно място в тялото на Христа, съставляват физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, съставляват духовната Му страна, а всички божества, събрани в ума на Христа, съставляват Божествената Му страна. Това значи "Христос", т.е. Христос е проявеният Бог в света.
към текста >>

Значи, всички човешки души, събрани на едно място в тялото на Христа, съставляват физическата страна на Христа.
Ако е за форма, ето - Аз съм пред вас. Всеки от вас може да бъде Христос. Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по- красива от сегашната. Не, под думата "Христос" ние подразбираме цялото човечество, турено в едно тяло. Това е физическата страна на Христа. Значи, всички човешки души, събрани на едно място в тялото на Христа, съставляват физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, съставляват духовната Му страна, а всички божества, събрани в ума на Христа, съставляват Божествената Му страна. Това значи "Христос", т.е. Христос е проявеният Бог в света. Навсякъде трябва да виждаме Христа. Като сме събрани тук, Бог се проявява между нас и ние трябва да се радваме!
към текста >>

14. 2_50 Учителят

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Той казва: "Плодовете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата." Радваше се на едрите, правилни и хубави плодове.
Обличаше се чисто, спретнато и красиво. Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Обичаше чистите, високи места в планините. Плодовете бяха любимата Му храна. Той казва: "Плодовете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата." Радваше се на едрите, правилни и хубави плодове. Той казваше, че те идват от един възвишен свят. Учителят сядаше да се храни със свещено чувство. "Яденето е едно от най-великите тайнства на живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез него ние приемаме сила, живот и знание." Учителят обичаше Слънцето.
към текста >>

15. 3_05 Музиканти и съдби человечески

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

По пътя така вдъхновено е пяла, че шофьорът в своя унес по нейното пеене се захласнал, кормилото се извъртяло от ръцете му той и насочил колата в една урва.
Ако някой може да я разгадае - да заповяда. Но ние повече не смеехме да питаме Учителя, защото разбрахме по тона Му, че този разговор е свършил и повече няма да се повтори. Но след време в София се разнесе невероятна вест. Морфова загинала. Катастрофирала с лек автомобил. По пътя така вдъхновено е пяла, че шофьорът в своя унес по нейното пеене се захласнал, кормилото се извъртяло от ръцете му той и насочил колата в една урва. Това бе обяснението на шофьора в негово оправдание, което прочетохме във вестниците. Всички на "Изгрева" бяхме покрусени. Чак след няколко дни се сетихме и си отговорихме на загадката защо Учителят говореше в минало време за нея. Имаше решение на задачата. Но това бе едното решение.
към текста >>

16. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

" А той ми отговаря, че много лошо четял, че не се четяло с израз и с чувство и като слушал - нищо не получавал от беседите, както бил свикнал при Учителя.
След като беше унищожено Братството, беше иззет салонът, конфискувани беседите и всичко бе разтурено - тогава Антов извади разрешително от властта да се четат беседи в неговия дом при предварително направен списък на желаещите. Същото направи и Симеон. При него също започнаха да се събират някои стари приятели, но постепенно се махнаха оттам. Запитах веднъж Жечо Панайотов, който бе подсъдим заедно с Борис Николов и който пролежа също толкова години, както и Борис. Питам го: "Е, как е при Симеонов? " А той ми отговаря, че много лошо четял, че не се четяло с израз и с чувство и като слушал - нищо не получавал от беседите, както бил свикнал при Учителя. Обратното, имал усещане, че бил ограбван - и това, което имал и помнел, и това забравял. Та явно, Жечо не си беше научил урока в затвора и сега продължаваше да го заучава, защото в Школата на Учителя е така: "Урокът на ученика трябва да се проведе докрай". Така по свой начин всеки за себе си разреши въпроса и приятелите се отдръпнаха от Симеон Симеонов и от Антов. Така не се събираха никъде, всеки си четеше сам както може и колкото може. По-късно се разруши салонът на "Изгрева" и там започнаха да се строят легации.
към текста >>

17. 3_16 Георги Куртев

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Те бяха онези, които присъствуваха на 31 декември 1944 година и носеха тялото на Учителя, когато трябваше да бъде погребано.
Ние, младежите, участвувахме в братския живот, но нашето поколение имаше друга задача, която трябваше да реши след закриването на Школата, със заминаването на Учителя през 1944 година. Тези възрастни приятели ние ги наричахме "старите братя", защото те са били сподвижници на Учителя преди 1910 година, както и през време на войните от 1910-1922 година, а също и през време на Школата от 1922 до 1944 година. Те бяха свидетели как се разрасна Божието Дело, как от трима ученици, кошерът се рои за едно десетилетие на стотици ученици. Надойдоха нови братя и сестри, отвориха се кръжоци и се построиха салони на братствата в провинцията. Те бяха свидетели и очевидци на Школата на Учителя. Те бяха онези, които присъствуваха на 31 декември 1944 година и носеха тялото на Учителя, когато трябваше да бъде погребано. Някои от тях доживяха да видят как бе погребан и унищожен и "Изгревът". Такава съдба доживяха малцина. Едни от тях бяха Жечо Панайотов, Иван Жеков и Пеньо Ганев. Георги Куртев беше онзи, който организира и около когото се завъртя като на стожер от гумно многолюдното Братство в Айтос с тяхната градина. Остана като оазис сред оголената провинция, където салоните един след друг изчезваха.
към текста >>

Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога.
И жив ли си отиде? " Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а отговорността за това падаше някъде на друго място. Георги Куртев застава срещу празното място, където е била по-рано Пентаграмата и се разридава като дете. Наоколо имало братя и сестри - картината била потресающа. Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, плакал е, че негови сънародници, българи по потекло, са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога. Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи. Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и кощунства върху скрижалите на Бога. Свещен плач за свещени неща! Свещен плач за свещените скрижали на Бога! А там бе написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа!
към текста >>

18. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Дошло, прелетяло и отлетяло.
Тогава Той ми се скара строго. Това го възприех като много твърда мярка спрямо мен и го свързах със съмнението си, че няма да успея. Но се оказа, че Той бе ми се скарал за нещо непоправимо, което щях да извърша и което извърших - за това, че не записах нищо от разработките и вдъхновението в онзи период по хармонизацията на песните. Сега бих предпочела, освен да ми се е карал, да ме е тупнал и набил с бастуна, та да ме заболи тогава. Но сега ме боли повече и това не може нито да се върне, нито да се обърне. Дошло, прелетяло и отлетяло. Какво нещо е непослушанието на ученика! Голямо нещо е непослушанието на ученика към Учителя. Голямо е непослушанието на ученика към Божествения Дух и към Бога. Толкова голямо е това непослушание, колкото и огорчението, колкото и цената, с която трябва да се заплати. Някои заплащат с едно, други - с друго.
към текста >>

А това понякога е цел не за един живот, а за цялата вечност, в момента, когато човешката душа се е отделила от Бога и като лъч Божествен е дошла на земята, и се е въплътила в тяло от плът и кръв.
Това е разликата между мен и между вас. Но ако вие уловите този миг и уловите част от това време, когато Духът се е влял в тези песни и ако чрез тези ноти успеете да влезнете в Духа на песните на Учителя, то ще изживеете същото като мен, ще влезете в живото Слово и тогава ще бъдете ведно с Духа на песните. Това състояние, което ще изпитате, трябва да знаете, че се обозначава като съзвучие на човешките души, направили общение с Бога. Има два начина да направите общение с Великия Учител - или чрез Духа на песните Му, или чрез Духа на Словото Му. И двата начина водят до общение с Бога. А това понякога е цел не за един живот, а за цялата вечност, в момента, когато човешката душа се е отделила от Бога и като лъч Божествен е дошла на земята, и се е въплътила в тяло от плът и кръв. Ние бяхме человеци, слезли на земята, дошли в Школата на Учителя, за да изпълнят Волята на Бога. Едни успяха, други не успяха. Всеки се познава по плодовете на своя труд. А първият плод се принася пред нозете на Великия Учител с Любов. Това е отплатата на ученика.
към текста >>

19. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от тялото си и политам нагоре към висините.
Да, с нашето незнание и непослушание изпадахме в грешки и променяхме песните на Учителя. Това беше един труден въпрос за разрешаване. Друг път имах такава опитност, че трябва да я разкажа, за да проличи какво искаше да каже Той и какво Невидимият свят откри за мен. Намирам се пред Учителя. А Той застанал пред цигулката и ми изсвирва песента "Химн на Великата Душа". Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от тялото си и политам нагоре към висините. Поглеждам отгоре и виждам Учителя и тялото си - самата себе си долу като малка точица. Като глава на карфица съм, като мравка в тази гъста материя. Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините. Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля. Постепенно се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си.
към текста >>

Поглеждам отгоре и виждам Учителя и тялото си - самата себе си долу като малка точица.
Това беше един труден въпрос за разрешаване. Друг път имах такава опитност, че трябва да я разкажа, за да проличи какво искаше да каже Той и какво Невидимият свят откри за мен. Намирам се пред Учителя. А Той застанал пред цигулката и ми изсвирва песента "Химн на Великата Душа". Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от тялото си и политам нагоре към висините. Поглеждам отгоре и виждам Учителя и тялото си - самата себе си долу като малка точица. Като глава на карфица съм, като мравка в тази гъста материя. Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините. Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля. Постепенно се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си. Привърши песента, прибра лъка и цигулката в калъфа, затвори го, обърна се към мен и каза: "Е, какво ще кажеш, Марийке?
към текста >>

Постепенно се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си.
Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от тялото си и политам нагоре към висините. Поглеждам отгоре и виждам Учителя и тялото си - самата себе си долу като малка точица. Като глава на карфица съм, като мравка в тази гъста материя. Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините. Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля. Постепенно се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си. Привърши песента, прибра лъка и цигулката в калъфа, затвори го, обърна се към мен и каза: "Е, какво ще кажеш, Марийке? " "Учителю, беше невероятно преживяване, но не знам дали то е онова Божествено състояние на песента! " Учителят отвърна: "Не, това бе само Химнът на Великата Душа". Сега, след като чухте този разказ, бихте ли се усъмнили в думите ми? Бихте ли казали, че тук има измислица?
към текста >>

Песните на Учителя в Мърчаево бяха песните на Великата Душа, която съвсем скоро ни напусна, остави тялото си да го погребат най-малките, а тя - Великата Душа - замина за Божествения свят.
Толкова много бе говорил за музиката и за песните Си. Бихте ли вие решили, след този разказ, да промените песента и да я изпеете така, както не трябва? Ами къде ще бъде тогава "Химнът на Великата Душа" и ще има ли такъв Химн във вашия живот? Затова аз ви пожелавам да изпеете този химн, да се възвисите с душата си, да се доближите с духа си и да се съедините с Великата Душа. Великата Душа, това е Божествената Душа, която е излязла от Бога заедно с Божествения Дух. Песните на Учителя в Мърчаево бяха песните на Великата Душа, която съвсем скоро ни напусна, остави тялото си да го погребат най-малките, а тя - Великата Душа - замина за Божествения свят. Сега, на Мястото на Учителя има елипса, Пентаграм и насаден от нас босилек, който благоухае.
към текста >>

20. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Може би музикантите развиваха повече чувствителността си от другите, работейки с музиката - техният етерен двойник се разширяваше и излизаше от тялото, човекът ставаше по-чувствителен към външни влияния и остро реагираше на чуждо вмешателство.
А стана точно обратното. Получиха се такива дисхармонични състояния при изучаване песните на Учителя, че това бе трудно обяснимо. Невероятна борба. Разгоряха се лични амбиции, засегна се чуждо себелюбие, намесиха се лични, неизживени комплекси от психологическо естество - всеки искаше да се прояви в дадена насока. И понеже тук всички пееха, свиреха на инструменти, всеки смяташе, че разбира повече от другия, дори стигнаха дотам, да смятат, че са по-големи музиканти от онези, школуваните музиканти в света, които свиреха и пееха по сцените на концертните зали. Може би музикантите развиваха повече чувствителността си от другите, работейки с музиката - техният етерен двойник се разширяваше и излизаше от тялото, човекът ставаше по-чувствителен към външни влияния и остро реагираше на чуждо вмешателство. Това бе основната причина за острата реакция на всички към проблема за песните на Учителя. Те бяха свикнали да ги пеят по свой начин, който се различаваше от първоначалния нотен текст, даден от Учителя. С годините тези разлики се увеличаваха и когато трябваше да се отпечатат песните, Учителят не случайно нареди да го стори група от трима човека. Но Кирил като най-амбициозен като всеки македонец, измести останалите и сам издаде песните, като направи най-голямата грешка, че не представи нотния текст предварително на Учителя за Неговото мнение и одобрение. Ако го беше сторил това, нямаше да се получат последвалите събития.
към текста >>

21. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

И днес Бог е тук, на земята, на "Изгрева", в това тяло, и Той не може да бъде безучастен към съдбините на света и да не взема участие в страданието на човечеството." Този случай беше приковал Галилей в съзерцание и размишление за цял живот - за Бога, който е дошъл на земята и е посетил человеческите синове.
Галилей забелязал това и Му казал: "Учителю, защо се безпокоите? Та те тук няма да бомбардират. Те заминават на север и в Румъния ще падат бомбите! " Когато Учителят свел поглед от Небето и огледал Галилей, лицето Му било строго, затворено и добило вид на статуя, издялана от камък. След малко Учителят добавил: "В момента милиони хора се обръщат с молитва към Бога, за да търсят Неговата закрила и помощ. И днес Бог е тук, на земята, на "Изгрева", в това тяло, и Той не може да бъде безучастен към съдбините на света и да не взема участие в страданието на човечеството." Този случай беше приковал Галилей в съзерцание и размишление за цял живот - за Бога, който е дошъл на земята и е посетил человеческите синове. Когато ми го разказа, аз го приех като откровение на Бога за съдбините на света и за съдбата на Школата. Та при такива условия ние живеехме и обстоятелствата бяха такива, че нямахме възможности за работа. Тук нямахме условия за работа от музикално естество. Беше останала една група братя и сестри на "Изгрева", които три пъти на ден заставаха в молитва в салона - правеха дълги молитви, за да запази Бог "Изгрева" и салона. Един приятел от града дошъл, видял и чул как се молят.
към текста >>

22. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Той пие чай, стопля тялото си, похапва по малко от всичко и си тръгва.
Влиза вътре в малката стаичка. На една малка поставка има чайник, от който излиза пара, канче, сирене, масло и хляб. Оглежда се наоколо. Няма никой Вероятно пазачът още спи. Разбира, че тази закуска е за него - след всичко, което му се случи досега. Той пие чай, стопля тялото си, похапва по малко от всичко и си тръгва. Слиза постепенно надолу и към обяд пристига в бивака на хижата. Ние току-що се бяхме върнали от поредната екскурзия из околностите с Учителя. Методи Шивачев приближава до Учителя и Му целува ръка. Методи е мълчалив и смутен. Но едновременно и радостен, и затворен в себе си.
към текста >>

23. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

С какво тяло, ами ще го познае ли?
" Учителят й казва деня и часа, в който ще пристигне това същество. Олга Славчева започва да чака деня с нетърпение, а след това с тревога. Какви ли не мисли й минават през ума. Какво ли ще бъде то? С какво ли ще бъде облечено? С какво тяло, ами ще го познае ли? Ще може ли да го чуе добре? Въпроси безброй и никакъв отговор. Олга започва да става все по- възбудена от ден на ден. Това не е шега работа. Та тя ще има посещение от Невидимия свят и то не "на гости", а по работа, дадена от Учителя.
към текста >>

Но всичко е отлетяло.
"Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо. Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество.
към текста >>

Всичко е отлетяло.
А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо. Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ. Цяла нощ Олга не мига, не може да заспи. На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком.
към текста >>

Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят.
Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева". Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмията. Това за нас беше Паневритмията - свещенодействие и посвещение.
към текста >>

24. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

И така, въз основа на тези изказвания на Учителя за Паневритмията, той, обикновеният човек на земята, с обикновеното човешко съзнание на земята, тръгва и коригира и изменя онова, което е дал и свалил от Божествения свят Великият Учител, Всемировият Учител, в Когото бе Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух - в една света Троица в Неговото тяло.
Тези изказвания на Учителя са точни и верни, но аз обясних в предишния си разказ какво означава именно това. Истинската Паневритмия е горе, в Невидимия свят. Там, където Светлината се нарича Виделина и където е Светът на Мъдростта - свят на музика и хармония. Там се намира и истинсксият текст на Паневритмията в Слова, но тези Слова не са обикновени слова - те са във вид на Божествена Светлина, наречена Слава. Това нещо този младеж не го знае, защото не чете беседите и ако ги чете, трябва да проумее именно това, което казах преди малко. И така, въз основа на тези изказвания на Учителя за Паневритмията, той, обикновеният човек на земята, с обикновеното човешко съзнание на земята, тръгва и коригира и изменя онова, което е дал и свалил от Божествения свят Великият Учител, Всемировият Учител, в Когото бе Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух - в една света Троица в Неговото тяло. Живият Бог бе на земята и на "Изгрева", а той, обикновеният човек, тръгнал да коригира онова, което лично Бог съизволи тук на земята, пребивавайки между българите, да свали и даде на човечеството. Как ви се струва всичко това? Смятате ли, че това е случайно? Случайни неща в Школата няма. И накрая за най-голяма изненада, този младеж Гриша дойде лично у дома и ни поднесе своето творение като най-голям дар на Борис Николов.
към текста >>

25. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Той се усмихна, благодари и тогава реших да споделя с Него възторга си от ятото бели птици на Братството, прелетяло през вековете.
Бях решила да Го питам и за други такива, събрани в главата ми, мисли. Но това беше у дома. А тук, на тази ливада, нещата се промениха и пред моето съзнание се яви тази картина на ятото бели птици. Дойде моят ред, аз станах и отидох при Него. Поднесох Му сладкиша. Той се усмихна, благодари и тогава реших да споделя с Него възторга си от ятото бели птици на Братството, прелетяло през вековете. "Учителю, виждате ли как цялото Братство се е разположило на полянката като ято бели птици, които са дошли от вековете - ято бели птици на Бялото Братство? " Учителят изгледа полянката и ятото бели птици - братята и сестрите, насядали по групи със своите бели одежди, кърпи, шапки и с белите кърпи, застлани пред тях. Учителят огледа и мен и ми каза да отида там при тях и да направим обща молитва, да се молим. Отидох и нареждането на Учителя беше изпълнено. Започнахме да се молим - молитва след молитва - от онези, които Учителят ни беше дал.
към текста >>

26. 3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Има риби, които живеят на дъното на морето, но тяхното тяло е така устроено, че могат да издържат тежестта на водата и да се задоволят с най- малкото кислород, който се намира във водите на дъното на морето.
И накрая, трето - Йоан Богослов се намира в един възвишен свят. Той и да иска, сега не може да слезе тук и да дойде на "Изгрева". Материята на земята за него е много груба. Това е все едно ти да слезеш на дъното на морето. Първо - ще се задушиш и второ - водата ще те сплеска. Има риби, които живеят на дъното на морето, но тяхното тяло е така устроено, че могат да издържат тежестта на водата и да се задоволят с най- малкото кислород, който се намира във водите на дъното на морето. Ето, така стоят нещата. А сега ти имаш една опитност и едно тълкувание на нещата от Мен. Ето, ти затова дойде при Мен на "Изгрева", за да научиш един закон. Един възвишен дух може да влезне само в чист и възвишен проводник. В началните години Аз съм дал много неща.
към текста >>

Но аз, за да сляза на земята и да създам това тяло, съм работил милиарди години.
А сега ти имаш една опитност и едно тълкувание на нещата от Мен. Ето, ти затова дойде при Мен на "Изгрева", за да научиш един закон. Един възвишен дух може да влезне само в чист и възвишен проводник. В началните години Аз съм дал много неща. При Мен идваха и чрез Мен разговаряха същества от Божествения свят. Но аз, за да сляза на земята и да създам това тяло, съм работил милиарди години. Така чрез мен се даде Словото на ангел Елохил, който е ангел на Третия Завет. Това е ангел Господен. Той даде посланието до българския народ, което вие сте чели. Чрез Мен днес се дава Словото на Бога. Ето, ти днес разбра, че Словото на Бога може да се даде само чрез Всемировия Учител.
към текста >>

А Учителят, а Великият Учител, с милиарди години си е подготвял и си е създал тяло - по плът от дядо поп Константин Дъновски - баща Му и Добра Хаджиатанасова - майка Му.
Започнаха да съобщават на "Изгрева" или по провинцията, че Учителят бил се явил и говорел чрез еди- кой си медиум. Че като хукнаха, не можеш да ги спреш. Всички искаха да чуят какво ще говори Учителят. Слушаха, записваха и умуваха. А това бе една голяма лъжа, защото аима един закон: Един възвишен дух не може да влезне в един обикновен човек. А Учителят, а Великият Учител, с милиарди години си е подготвял и си е създал тяло - по плът от дядо поп Константин Дъновски - баща Му и Добра Хаджиатанасова - майка Му. В това тяло влиза първо Божественият Дух, след това Христовият Дух и накрая Господният Дух. Това бе Светата Троица на Бога, която беше в тялото на Учителя. Това беше Бог, слязъл между человеците. Бог чрез нечисти канали не може да изпрати своето Благословение. Затова прочетете "Събори", 1921 година, стр. 115-116.
към текста >>

В това тяло влиза първо Божественият Дух, след това Христовият Дух и накрая Господният Дух.
Че като хукнаха, не можеш да ги спреш. Всички искаха да чуят какво ще говори Учителят. Слушаха, записваха и умуваха. А това бе една голяма лъжа, защото аима един закон: Един възвишен дух не може да влезне в един обикновен човек. А Учителят, а Великият Учител, с милиарди години си е подготвял и си е създал тяло - по плът от дядо поп Константин Дъновски - баща Му и Добра Хаджиатанасова - майка Му. В това тяло влиза първо Божественият Дух, след това Христовият Дух и накрая Господният Дух. Това бе Светата Троица на Бога, която беше в тялото на Учителя. Това беше Бог, слязъл между человеците. Бог чрез нечисти канали не може да изпрати своето Благословение. Затова прочетете "Събори", 1921 година, стр. 115-116. Учителя вие може да Го срещнете по следния начин: първо - чрез и в Словото Му; второ - чрез песните Му; трето - чрез видение; четвърто - чрез сън; пето - чрез "изстъпление", тоест д се извлечете от тялото си и да отидете в Божествения свят; шесто - ако ви са отворени очите и ушите за Невидимия свят, за Духовния свят, то вие можете да срещнете Учителя.
към текста >>

Това бе Светата Троица на Бога, която беше в тялото на Учителя.
Всички искаха да чуят какво ще говори Учителят. Слушаха, записваха и умуваха. А това бе една голяма лъжа, защото аима един закон: Един възвишен дух не може да влезне в един обикновен човек. А Учителят, а Великият Учител, с милиарди години си е подготвял и си е създал тяло - по плът от дядо поп Константин Дъновски - баща Му и Добра Хаджиатанасова - майка Му. В това тяло влиза първо Божественият Дух, след това Христовият Дух и накрая Господният Дух. Това бе Светата Троица на Бога, която беше в тялото на Учителя. Това беше Бог, слязъл между человеците. Бог чрез нечисти канали не може да изпрати своето Благословение. Затова прочетете "Събори", 1921 година, стр. 115-116. Учителя вие може да Го срещнете по следния начин: първо - чрез и в Словото Му; второ - чрез песните Му; трето - чрез видение; четвърто - чрез сън; пето - чрез "изстъпление", тоест д се извлечете от тялото си и да отидете в Божествения свят; шесто - ако ви са отворени очите и ушите за Невидимия свят, за Духовния свят, то вие можете да срещнете Учителя. Защото Бог е Дух и тия, които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят.
към текста >>

Учителя вие може да Го срещнете по следния начин: първо - чрез и в Словото Му; второ - чрез песните Му; трето - чрез видение; четвърто - чрез сън; пето - чрез "изстъпление", тоест д се извлечете от тялото си и да отидете в Божествения свят; шесто - ако ви са отворени очите и ушите за Невидимия свят, за Духовния свят, то вие можете да срещнете Учителя.
В това тяло влиза първо Божественият Дух, след това Христовият Дух и накрая Господният Дух. Това бе Светата Троица на Бога, която беше в тялото на Учителя. Това беше Бог, слязъл между человеците. Бог чрез нечисти канали не може да изпрати своето Благословение. Затова прочетете "Събори", 1921 година, стр. 115-116. Учителя вие може да Го срещнете по следния начин: първо - чрез и в Словото Му; второ - чрез песните Му; трето - чрез видение; четвърто - чрез сън; пето - чрез "изстъпление", тоест д се извлечете от тялото си и да отидете в Божествения свят; шесто - ако ви са отворени очите и ушите за Невидимия свят, за Духовния свят, то вие можете да срещнете Учителя. Защото Бог е Дух и тия, които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят. А Духът на Истината е в Словото на Великия Учител.
към текста >>

27. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

И тогава тялото му остава долу под дървото, а него го извеждат от тялото и го завеждат при един от адептите на розенкройцерите, който не е във физическо тяло.
Има към двадесет превода на книги - теософски, на розенкройцерите и други окултни книги. Особено интересна е книгата "При адептите" на Франц Хартман. Там се описва едно приключение сред розенкройцерите. Един изследовател на розенкройцерите решава да ги изучава и потегля към Алпите. Ляга и заспива под едно дърво. И тогава тялото му остава долу под дървото, а него го извеждат от тялото и го завеждат при един от адептите на розенкройцерите, който не е във физическо тяло. Там го развеждат и му обясняват много неща от учението на розенкройцерите. След време той се завръща в тялото си и се събужда под дървото. Този случай е свързан с една опитност, която разправяха приятелите - че се е случило нещо подобно на Величко Гръблашев с Петър Дънов, когато са били в Америка. Опитността е разказвана от различни приятели. В САЩ, когато са следвали заедно, на Гръблашев му направило впечатление, че не минава седмица и Петър Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни.
към текста >>

След време той се завръща в тялото си и се събужда под дървото.
Там се описва едно приключение сред розенкройцерите. Един изследовател на розенкройцерите решава да ги изучава и потегля към Алпите. Ляга и заспива под едно дърво. И тогава тялото му остава долу под дървото, а него го извеждат от тялото и го завеждат при един от адептите на розенкройцерите, който не е във физическо тяло. Там го развеждат и му обясняват много неща от учението на розенкройцерите. След време той се завръща в тялото си и се събужда под дървото. Този случай е свързан с една опитност, която разправяха приятелите - че се е случило нещо подобно на Величко Гръблашев с Петър Дънов, когато са били в Америка. Опитността е разказвана от различни приятели. В САЩ, когато са следвали заедно, на Гръблашев му направило впечатление, че не минава седмица и Петър Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни. Накрая го запитва къде се губи и къде ходи, а Дънов му казал, че ходи при свои приятели на гости. Гръблашев се заинтересувал много и тогава Петър Дънов го поканил да тръгнат заедно на екскурзия.
към текста >>

След което са изчезвали, като са оставяли неоспоримо доказателство и следа, че са се явявали с физическото си тяло и са ходили по земята.
Но завинаги в него останало учудването и онази неразрешена загадка, че той не могъл да открие езерото, понеже не съществувало на физическото поле. Оттук вадим заключението, че тази екскурзия с Петър Дънов не е била на физическото поле. Това е едното обяснение. Вероятно има и друго обяснение, но нашите знания са много малки за него. Ние имаме опитности с Учителя, при които са Го посещавали адепти от Индия, които са се явявали в плът пред Него и в присъствието на някои от приятелите. След което са изчезвали, като са оставяли неоспоримо доказателство и следа, че са се явявали с физическото си тяло и са ходили по земята. Величко Гръблашев е съвременник на Учителя между двете войни 1912 и 1918 години, участник е още в първите събори на Учителя и е очевидец на разгърналата се дейност на Учителя. Той имаше семейство и деца, които оставаха тук, докато той няколко пъти отиваше в САЩ и се връщаше. Той е свидетел на нападките срещу Учителя, решава да Го защити и издава през 1922 година, след събора в Търново, една своя книга: "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов". От тази книга виждаме, че Той познава Учителя най-малко от двадесет години и е сигурен в Неговата искреност и чистота. Най-интересното е, че според него не може да се направи справедлива преценка за личността на Дънов и учението Му, ако не се запознае човек с учението на окултизма, мистицизма и теософията.
към текста >>

28. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Тялото е една комуна и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят.
Други станаха комунисти и влезнаха в новата власт. Те трябваше да си направят своя опит и го направиха. Всички без изключение съжаляваха, че техният идеал за комунално общежитие се бе провалил. Учителят още навремето, на първия младежки събор, бе разрешил този въпрос така, както природата го е разрешила: "Тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света. Няма какво да ги уреждаме. Тялото е една комуна и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят. Няма друг образ на комуна, освен образа, който съществува в тялото. По същия закон трябва да се организира и обществото на хората." Ето как Учителят разрешава този въпрос с емблемата на житното зърно. Когато се посади една идея като житно зърно, тя се жертвува в името на бъдещият живот. Тази идея възраства и става житен клас. Така една идея, влезнала у човека, дошла в своята чистота от високо идеен свят, може да възрасте и човек чрез делата си да даде емблемата на житното зърно, превърнало се в житен клас.
към текста >>

Няма друг образ на комуна, освен образа, който съществува в тялото.
Те трябваше да си направят своя опит и го направиха. Всички без изключение съжаляваха, че техният идеал за комунално общежитие се бе провалил. Учителят още навремето, на първия младежки събор, бе разрешил този въпрос така, както природата го е разрешила: "Тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света. Няма какво да ги уреждаме. Тялото е една комуна и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят. Няма друг образ на комуна, освен образа, който съществува в тялото. По същия закон трябва да се организира и обществото на хората." Ето как Учителят разрешава този въпрос с емблемата на житното зърно. Когато се посади една идея като житно зърно, тя се жертвува в името на бъдещият живот. Тази идея възраства и става житен клас. Така една идея, влезнала у човека, дошла в своята чистота от високо идеен свят, може да възрасте и човек чрез делата си да даде емблемата на житното зърно, превърнало се в житен клас. От тези житни класове ние ще омесим онзи хляб, който ще нахрани гладните и жадните.
към текста >>

29. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Според него, човек трябваше да се бори със Злото, за което се препоръчваше чистота в тяло, мисли и дела.
Тук Учител бе Хермес. Той създаде херметизма и свали седемте херметически принципа: на ума, на съответствието, на вибрацията, на полярността, на причинноста, на двойственоста, на активното и пасивното начало. Тук се даде наука, знание и бяха построени пирамидите, за да представляват своего рода подобие на Хималаите и да свалят енергии от Космоса. 3. Персия. Тук Учител бе Зороастър или Заратустра, а учението се нарича маздеизъм. Според него, човек трябваше да се бори със Злото, за което се препоръчваше чистота в тяло, мисли и дела. Той твърдеше, че целият живот е единство. Така маздеизмът подготвяше съзнанието на човечеството за християнството. Тяхното мото бе: "Изследвай пътя на душата отде иде и защо е в тялото. Очите ти да бъдат отворени към Небето. Стреми се към Светлините на Отца, от Когото твоята душа е излязла.
към текста >>

Тяхното мото бе: "Изследвай пътя на душата отде иде и защо е в тялото.
3. Персия. Тук Учител бе Зороастър или Заратустра, а учението се нарича маздеизъм. Според него, човек трябваше да се бори със Злото, за което се препоръчваше чистота в тяло, мисли и дела. Той твърдеше, че целият живот е единство. Така маздеизмът подготвяше съзнанието на човечеството за християнството. Тяхното мото бе: "Изследвай пътя на душата отде иде и защо е в тялото. Очите ти да бъдат отворени към Небето. Стреми се към Светлините на Отца, от Когото твоята душа е излязла. Душата се стреми да се съедини с Божественото в себе си. Не опетнявай Духа и не го смъквай в низините." 4. Халдейска култура - Асирия и Вавилон.
към текста >>

30. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

При слизането на Духа в материята, при слизането на човека на земята и обличането му в човешко тяло започва оформянето на неговото съзнание.
Инволюция означава слизане на Духа в материята. А това се вижда най-добре при слизането на Духа и оформянето на първата, на втората, на третата и на четвъртата човешки раси. При петата, арийската човешка раса, Инволюцията стига до крайния предел с идването и раждането на Исус Христос. Оттам започва Еволюцията. Тези преминали човешки раси са свързани и с различните съзнания у човека. При слизането на Духа в материята, при слизането на човека на земята и обличането му в човешко тяло започва оформянето на неговото съзнание. Първо - на подсъзнанието, което борави с неговия инстинкт за съхранение на човешкия вид. По-късно идва съзнанието, което оформя човешкия ум. След това човек се добира до самосъзнанието, което разработва неговият разум. Оттук трябва да почне Еволюцията като стадий, в който човек ще влезне чрез свръхсъзнанието и ще борави със своята интуиция - така, както днешният човек борави със своите сетива - очи и уши. Когато човек навлезе в свръхсъзнанието и оттам - в Космическото съзнание, тогава той се схваща като душа и ще се движи и работи като дух.
към текста >>

Методите обаче на йогите са свързани с големи рискове и те не са пригодени за физическото тяло на европееца.
Някои приятели не послушаха Учителя, започнаха да прилагат методите на йогите и пострадаха. Когато отидоха при Него да търсят помощ, Той каза: "Не слушате това, което Аз ви казвам, а вярвате на това, което другите са казали преди хиляди години за едно друго човечество. Има много начини, методи с които йогите си служат, но ако не ги разбере човек, той може съвършено да се осакати. Аз давам методи с най-малки рискове за човешкия ум. Те са методи на живота, методи на разумната Природа. Методите обаче на йогите са свързани с големи рискове и те не са пригодени за физическото тяло на европееца. Запомнете това добре." Години по-късно, през 1942 година, Боян Боев издаде една книга "Учителят за дишането". И там могат да се намерят постановките на Учителя. Освен това, Боян Боев бе написал една поредица писма до приятелите и там бе дал дихателни упражнения от Учителя. При това в Словото на Учителя има толкова много неща, записани като закони и принципи, че е непростимо за един ученик от Школата да чете онова, което са писали преди хиляди години Учителите на древна Индия. Защо ли?
към текста >>

Човек има физическо тяло, след това има чувствено, тоест астрално тяло, има и умствено - ментално - тяло.
Те бяха се нагълтали и възприели една терминология от философията на йогите. Постепенно Учителят в Неговото Слово преведе и даде друго значение на тази терминология. При някои случаи Той остави същата терминология, но даде съвсем друго значение на тези думи. Това ново значение бе съобразно със знанията на Учителя и това, че те бяха подчинени на закони от еволюционния период на човечеството и на човешкото съзнание. Така например, за обозначение на човешките тела бяха дадени съвсем други наименования. Човек има физическо тяло, след това има чувствено, тоест астрално тяло, има и умствено - ментално - тяло. Учителят разгледа, показа че умственото тяло се подразделя на две нива - на низш ум и висш разум. След това следва причинно тяло, следва духовно тяло, тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Така че тези термини, които ще намерите в Словото на Учителя, имаха за задача да се прехвърли един мост между инволюционното знание и еволюционното знание от Словото на Учителя. Ще срещнете много думи като "карма"- "дихарма", като "нирвана", "будическо поле", "акашиеви записи" и още много неща, които бяха запаметени в умовете на първите приятели. В поколението от Школата, ние за пръв път получавахме знанията направо от Учителя и онова, което научавахме от Учителя за тази терминология, беше съвсем различно от онова, което знаеха първите приятели.
към текста >>

Учителят разгледа, показа че умственото тяло се подразделя на две нива - на низш ум и висш разум.
Постепенно Учителят в Неговото Слово преведе и даде друго значение на тази терминология. При някои случаи Той остави същата терминология, но даде съвсем друго значение на тези думи. Това ново значение бе съобразно със знанията на Учителя и това, че те бяха подчинени на закони от еволюционния период на човечеството и на човешкото съзнание. Така например, за обозначение на човешките тела бяха дадени съвсем други наименования. Човек има физическо тяло, след това има чувствено, тоест астрално тяло, има и умствено - ментално - тяло. Учителят разгледа, показа че умственото тяло се подразделя на две нива - на низш ум и висш разум. След това следва причинно тяло, следва духовно тяло, тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Така че тези термини, които ще намерите в Словото на Учителя, имаха за задача да се прехвърли един мост между инволюционното знание и еволюционното знание от Словото на Учителя. Ще срещнете много думи като "карма"- "дихарма", като "нирвана", "будическо поле", "акашиеви записи" и още много неща, които бяха запаметени в умовете на първите приятели. В поколението от Школата, ние за пръв път получавахме знанията направо от Учителя и онова, което научавахме от Учителя за тази терминология, беше съвсем различно от онова, което знаеха първите приятели. Затова да не се подвеждате и да смятате, че с тази терминология Учителят проповядва философските системи на древния Изток.
към текста >>

След това следва причинно тяло, следва духовно тяло, тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината.
При някои случаи Той остави същата терминология, но даде съвсем друго значение на тези думи. Това ново значение бе съобразно със знанията на Учителя и това, че те бяха подчинени на закони от еволюционния период на човечеството и на човешкото съзнание. Така например, за обозначение на човешките тела бяха дадени съвсем други наименования. Човек има физическо тяло, след това има чувствено, тоест астрално тяло, има и умствено - ментално - тяло. Учителят разгледа, показа че умственото тяло се подразделя на две нива - на низш ум и висш разум. След това следва причинно тяло, следва духовно тяло, тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Така че тези термини, които ще намерите в Словото на Учителя, имаха за задача да се прехвърли един мост между инволюционното знание и еволюционното знание от Словото на Учителя. Ще срещнете много думи като "карма"- "дихарма", като "нирвана", "будическо поле", "акашиеви записи" и още много неща, които бяха запаметени в умовете на първите приятели. В поколението от Школата, ние за пръв път получавахме знанията направо от Учителя и онова, което научавахме от Учителя за тази терминология, беше съвсем различно от онова, което знаеха първите приятели. Затова да не се подвеждате и да смятате, че с тази терминология Учителят проповядва философските системи на древния Изток. Това не е вярно и е изключено по простата причина, че Всемировият Учител за пръв път слиза на земята и за пръв път в цялата Вселена отваря Школата на "Изгрева", и за пръв път се сваля Словото на Бога от устата на Великия Учител.
към текста >>

Според разказа на Елена Андреева, Лулчев се е излъчвал, отивал при Мория и получавал указания от него, както и Мория идвал на "Изгрева" със своето духовно тяло.
Какво, той "Изгрева" ли иска да разруши? " Елена отива и предава думите на Учителя. Той се стрясва, но проявява послушание и ги маха. Направо се уплашва от това, че Учителят е разгадал неговата връзка с Мория и знае за дейността на Мория, който, с негови представители в България, се стремеше да унищожи Братството. Връзките на Лулчев с Мория не са били на физическото поле, а на духовното поле. Според разказа на Елена Андреева, Лулчев се е излъчвал, отивал при Мория и получавал указания от него, както и Мория идвал на "Изгрева" със своето духовно тяло. Лулчев имаше тези качества и тези познания да прави такива неща. Защо казвам такива неща, а не постижения? Защото това бе насочено срещу Делото на Учителя. Така че, ако утре някои от следващите поколения рекламират "Агни Йога" и я издадат, да знаят, че те работят срещу Школата на Учителя. Запомнете това добре.
към текста >>

31. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Теософите смятат, че това момче подготвя тялото си, когато дойде време и навърши годините, Мировият Учител или Христос да влезне в него и той да бъде вторият Месия на човечеството.
Е, какво ще кажете за това? Не беше ли това позор и провал за теософите? И на всички Окултни Школи от Изтока и Запада? А сега ще ви разкажа за тази драматична развръзка. В началото на века Ани Безант намира едно индуско момче с име Кришнамурти и през 1910 година издава една негова малка книжка: "При нозете на Учителя". Теософите смятат, че това момче подготвя тялото си, когато дойде време и навърши годините, Мировият Учител или Христос да влезне в него и той да бъде вторият Месия на човечеството. Започва една кампания по целия свят, а тези книжки ги преведоха на български и теософите обявиха, че това е вече Мировият Учител. Започнаха редовни събори на теософите в Холандия. Създадоха си общество, наречено "Ордена на звездата на Изток" и се събираха в гр. Омен - Холандия. На първия събор през 1924 година бяха присъствували 400 души, през 1925 - 1 000 души, през 1926 - 2 000 души, а през 1927 година - 3 000 души.
към текста >>

И Той е вече във физическо тяло на земята, но не е тук между нас.
Думите, които той изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Миров Учител съм аз. Но това не е истина. Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той е вече във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител е в България." Кришнамурти обяснява това, което е разбрал от разговорите си с Атанас Димитров, с Магдалена Попова и след като е прочел писмото на Учителя. Това го слушат всички и остават крайно разочаровани, изненадани и огорчени от неговото изказване. Като вижда това, Кришнамурти добавя: "Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като равен с вас." Трябва да се отдаде заслужена почит на Кришнамурти, че единствен той от всички теософи разбра Кой е Всемировия Учител и че той наистина се намира при нозете на Всемировия Учител - така, както бе озаглавена неговата първа книжка. На третия ден се разпуска конгресът и всички делегати си заминават. Обаче там Атанас се влюбва в една теософка на име Хилда, оженват се и след това пристигат в България.
към текста >>

32. 3_63 Новата Голгота

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

За мен това беше цяла привилегия да се докосна до тялото на Учителя, да се докосна до тялото, в което е Господният Дух, в което е Христовият Дух и Божественият Дух.
Та Учителят беше с висока температура. Чудя се какво да правя. Аз Го помолих: "Учителю, да Ви разтрия ли с камфор? " Той се замисли и каза: "Може! " Разтърчах се, взех камфор, вдигнах Му ризата и Го разтрих. За мен това беше цяла привилегия да се докосна до тялото на Учителя, да се докосна до тялото, в което е Господният Дух, в което е Христовият Дух и Божественият Дух. Да се докосна с ръце до живата Божа Троица. Обикновено по онова време, при висока температура, ние на "Изгрева" сами се разтривахме с камфор или пиехме топли чайове, приемахме понякога аспирин или хинин. След като разтрих Учителя и Той се облече, аз излязох,но не си отидох, а постоях долу на двора, да не би да има някаква нужда Учителят от мен и да видя дали ще му подействува тази разтривка. По едно време виждам една възрастна сестра, която мина покрай мен, качи се горе при Учителя и започна да Му говори нещо със силен глас. Аз не посмях да спра долу сестрата при стълбите, защото можеше да стане някакъв скандал, а пък и Учителят не ме беше помолил за това, да не Го безпокоят другите.
към текста >>

Накрая събрах смелост, качих се горе, приближих се до нея и казах: "Учителю, защо не си сложите нещо върху тялото, топъл сте още." Тогава сестрата се сепна, огледа Учителя, видя, че е потен и че не му е добре, и си отиде веднага.
Обикновено по онова време, при висока температура, ние на "Изгрева" сами се разтривахме с камфор или пиехме топли чайове, приемахме понякога аспирин или хинин. След като разтрих Учителя и Той се облече, аз излязох,но не си отидох, а постоях долу на двора, да не би да има някаква нужда Учителят от мен и да видя дали ще му подействува тази разтривка. По едно време виждам една възрастна сестра, която мина покрай мен, качи се горе при Учителя и започна да Му говори нещо със силен глас. Аз не посмях да спра долу сестрата при стълбите, защото можеше да стане някакъв скандал, а пък и Учителят не ме беше помолил за това, да не Го безпокоят другите. Чудех се какво да правя. Накрая събрах смелост, качих се горе, приближих се до нея и казах: "Учителю, защо не си сложите нещо върху тялото, топъл сте още." Тогава сестрата се сепна, огледа Учителя, видя, че е потен и че не му е добре, и си отиде веднага. Учителят беше изморен много. Полека-лека се оттегли и си легна на кревата. На следващия ден на беседа Учителят беше оздравял, беше бодър, както преди. Продължаваше да говори и изведнъж вметна едно изречение: "Важно е, когато го разтриват човек, този, който го разтрива, да го разтрива музикално." Това беше определено и казано за самата мен. Нали аз Го разтривах снощи?
към текста >>

Както се печеше Учителят на слънце, по тялото Му се бяха накачили и разположили едри мухи, наречени "золници", които, ако те ухапят болеше много.
Тогава ние - сестрите - се грижехме за Него, хранехме Го с лъжичка, а братята Му помагаха да се придвижва до стола вън от палатката или до кревата. Тогава нямаше беседи, а всички горе бяхме в едно тягостно състояние и мъчение. Отивам при Учителя. Бяха Го изнесли на стола пред палатката и Той се печеше на слънце. Застанах пред Него и какво да видя. Както се печеше Учителят на слънце, по тялото Му се бяха накачили и разположили едри мухи, наречени "золници", които, ако те ухапят болеше много. Ние много се пазехме от тях. Хем жилеха, хем пущаха кръв, хем смучеха кръв. И затова носехме дълги чорапи и дълги ръкави, но те някой път ни хапеха и през дебелите пуловери. Значи, Учителя Го атакуваха сега чрез тези мухи. Учителят не можеше сега да се бори срещу тези мухи, не можеше да ги отстрани с ръката Си - тя беше парализирана.
към текста >>

33. 3_64 Нападения срещу Изгрева

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Единият, като вижда кръв по тялото на Борис, изплашва се и побягва.
Накрая навлизат в поляната, където играехме Паневритмия. Борис се опитва да ги върне, но тогава единият от тях изважда нож и се насочва към него, който изобщо не очаква, че някой може да извади нож тук, на "Изгрева". Онзи тръгва към него, напълно убеден, че трябва да го намушка и убие. Борис се отмества встрани, като смята че онзи само го заплашва, но той по едно време замахва с ножа, Борис отскача встрани, но е намушкан с ножа в корема. Борис се отдръпва, след малко се нахвърля върху него и започва бой с дългите си ръце. Единият, като вижда кръв по тялото на Борис, изплашва се и побягва. Борис хваща този с ножа, който продължава да го размахва. Борис го държи с дългите си ръце и го бие по врата, като пази лицето му по хуманни съображения - да не го обезобрази. Накрая този с ножа се олюлява и пада на земята. По това време там е брат Ради, който е бил на младини голям пехливанин и който, ако имаше в София някъде борба, отиваше и гледаше, и после дълго време разказваше на Учителя как са се борили, кой каква хватка е правил, и това продължаваше повече от час. Та брат Ради излиза от бараката си, вижда всичко и се затичва да помага на Борис - запрята ръкави и се захваща за втория, прилага му една от неговите хватки като баш пехливанин и го сваля на земята.
към текста >>

34. 3_67 Котката, която мижеше

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават.
Тези двама хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов започнаха да правят различни фокуси. Какви фокуси ли? Ето такива. Започнаха да позират. Вие виждали ли сте как се позира на художник? Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават. Не мижат, но с премрежени очи - в позата на съзерцание и съсредоточаване. И те гледат и мижат докато те прилъжат с това, с онова, тоест с приказки за това или онова. Подхванеш се, започваш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас. Започваха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на Небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава или онакава във форма на възвишени краски и цветове. Говорят му, че той има дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат.
към текста >>

35. 3_69 Сватбата на Големия брат

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

За броени дни здравето на Учителя се разклати и Той ни напусна с физическото Си тяло.
Учителят там, на извора, се навежда и казва: "Време е да открием втория фронт на запад." И Той собственоръчно прави едно отверстие и вадичка, по която започва да изтича водата на каптирания извор. Следващите дни, на 5 юни 1944 година, съюзниците със своята флота дебаркираха и откриха втория фронт. И попаднахме в тази залисия с проблемите на войната. Това не бяха случайни и маловажни неща в живота на българите тогава, защото милиони умираха по бойните полета, а жертви на фронта даваха и българските войници. Цялата тази залисия ни намери изведнъж напълно неподготвени. За броени дни здравето на Учителя се разклати и Той ни напусна с физическото Си тяло. Тленните Му останки бяха погребани на "Изгрева". Замина си на 27 декември 1944 година, в 5 ч. и 45 мин. сутринта. Всички бяхме в покруса. Изживявахме го тежко.
към текста >>

36. 3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Ние с Борис останахме свидетели на една цяла вътрешна мистерия на Духа, когато Той трябваше да се освободи от тялото Си.
Последните три-четири дни бяхме непрекъснато при Него. Около Него имаше и други братя и сестри. Всеки един от тях бе станал свидетел и очевидец на едно от изказванията на Учителя по дадена задача на Братството, която имаше да свърши. Тези, които бяха очевидци, бяха длъжни да опишат и запишат всичко след това. Но не всички сториха това и ще си носят своята отговорност. Ние с Борис останахме свидетели на една цяла вътрешна мистерия на Духа, когато Той трябваше да се освободи от тялото Си. Да се разберем - това го оценихме по-късно. Много неща Борис Николов записа, стенографирайки в едно тефтерче с черни корици. И когато го намери, някой от вас трябва да го разчете и да го покаже на света. Събитията така се развиха, че ние бяхме прибрали това тефтерче и го криехме от последващите гонения и обиски срещу нас. Всяко нещо, което се намираше у нас при обиските, се прибираше и се изгаряше от властите.
към текста >>

Накрая братята отнесоха ковчега с тялото на Учителя и Той бе положен на онова място в градината, където в последните седмици Той почиваше под една лоза.
Но тогава, кой можеше да проумее и допусне това, включително и онези, които знаеха от Него, че е дошло време да си заминава. Когато си замина Учителят и когато на 31 декември започна погребалната церемония, старите, възрастни братя на ръце пренесоха ковчега на Учителя през целия "Изгрев" и обиколиха с него цялата поляна, където играехме Паневритмия. Беше тъжна за нас картина. Но Големият брат се женеше и булката поведе хорото, и го зави, и обиколи целия "Изгрев". Накрая обиколи и поляната - мястото, където играехме Паневритмията. Накрая братята отнесоха ковчега с тялото на Учителя и Той бе положен на онова място в градината, където в последните седмици Той почиваше под една лоза. Така Големият брат се ожени и ние присъствувахме като сватбари на сватбата Му. Всички, които участвувахме като сватбари на тази сватба, по-късно се събирахме и си спомняхме какво бе казал Учителят за нея. На когото каквото бе казал - точно това се изпълни и така стана. Всекиму каквото заръча и каквото бе казал, така се изпълни. Накрая всички разбрахме, че всеки един от нас трябва да изпълни онова, което му бе определено от Учителя.
към текста >>

37. 3_71 Последните дни на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

После Го чух да казва: "Марийке, трябва да стоиш до тялото Ми една нощ." Аз се върнах на "Изгрева" и стоях една нощ.
Прибрах се у дома, бях в къщи с Борис и по едно време ми се припи нещо. Влезнах в кухнята, огледах се и видях, че има мляко на печката, но не ми се пиеше мляко. Огледах се, но друго, което да е като течност, не виждах. Изведнъж чух глас: "Марийке, дай да изпия млякото." Това беше гласът на Учителя. И аз изпих на големи глътки млякото така, както Той пиеше в последните часове. После Го чух да казва: "Марийке, трябва да стоиш до тялото Ми една нощ." Аз се върнах на "Изгрева" и стоях една нощ. Винаги съм чувствувала, че когато Учителят си заминава, аз ще бъда до Него. И стана така. На сутринта бяхме една група и се застояхме заедно до леглото на Учителя. Бяха мигове на голямо изпитание за всички. Много братя и сестри имаха опитности с Учителя в това време и те може би са описани.
към текста >>

Тялото Му се беше отпуснало както при всички хора, които си заминават.
Десет дни преди да си замине Учителят, Той каза: "За вас идват хубави дни, но за Мене..." и млъкна. След десет дни си замина. Учителят вече си заминаваше, но ние още не знаехме, не можехме да го допуснем. Малцина знаеха това лично от Него. Ние дежурехме край Него, а това бяха последните ми часове с Него. Тялото Му се беше отпуснало както при всички хора, които си заминават. Аз стоя до Него в едно особено състояние, както почти всички други в Братството. Изведнъж Ме погледна. Беше си отворил очите. Погледна ме и ме гледаше изморен човек. Изведнъж два лъча минаха през тялото Му, през очите Му и ме стрелнаха.
към текста >>

Изведнъж два лъча минаха през тялото Му, през очите Му и ме стрелнаха.
Тялото Му се беше отпуснало както при всички хора, които си заминават. Аз стоя до Него в едно особено състояние, както почти всички други в Братството. Изведнъж Ме погледна. Беше си отворил очите. Погледна ме и ме гледаше изморен човек. Изведнъж два лъча минаха през тялото Му, през очите Му и ме стрелнаха. Аз подскочих. Гледаше ме онзи Учител, Когото познавах по-рано. Беше влезнал Учителят и Божественият Дух отново в черупката на човешкото Му тяло и след това отново изчезна. Това трая секунди до една минута. Стоях изумена.
към текста >>

Беше влезнал Учителят и Божественият Дух отново в черупката на човешкото Му тяло и след това отново изчезна.
Беше си отворил очите. Погледна ме и ме гледаше изморен човек. Изведнъж два лъча минаха през тялото Му, през очите Му и ме стрелнаха. Аз подскочих. Гледаше ме онзи Учител, Когото познавах по-рано. Беше влезнал Учителят и Божественият Дух отново в черупката на човешкото Му тяло и след това отново изчезна. Това трая секунди до една минута. Стоях изумена. Това беше реалността на живота. Тук пред мен стоеше Учителят в тялото Си, което изживяваше последните си дни. Това ние още не го знаехме.
към текста >>

Тук пред мен стоеше Учителят в тялото Си, което изживяваше последните си дни.
Гледаше ме онзи Учител, Когото познавах по-рано. Беше влезнал Учителят и Божественият Дух отново в черупката на човешкото Му тяло и след това отново изчезна. Това трая секунди до една минута. Стоях изумена. Това беше реалността на живота. Тук пред мен стоеше Учителят в тялото Си, което изживяваше последните си дни. Това ние още не го знаехме. Смятахме, че е невъзможно Учителят да си замине. И на никого през ум не му минаваше такава мисъл. А ние бяхме предупредени още на 1 януари 1944 година сутринта от Учителя, когато Го изпращахме за "Изгрева", че тази година Големият брат ще се ожени. Но кой можеше да предположи тогава такова нещо?
към текста >>

38. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Така, един ден Лулчев сяда на масата при Темелко и му казва: "Слушай, брат Темелко, аз се излъчвам от тялото си, отивам на източния фронт и повеждам германците да се бият срещу руснаците.
Накрая Учителят извиква брат Темелко Темелков и му нарежда да доведе при Него Лулчев, който чака вън. Темелко го въвежда в стаята и вижда как Лулчев пада на колене пред Учителя, за да Му иска прошка за нещо и той, Темелко, излиза навънка, за да не гледа. След известно време Лулчев излиза от стаята на Учителя изпотен, уморен, разбит и разкаян. Темелко го пита: "Брат Лулчев, защо Учителят не ви пуска толкова време, а седите на вратата Му с дни и часове, а сега, като излизате, толкова сте измъчен и измокрен от пот до кости? " Лулчев му отговаря, че в момента не може да му каже, защото няма сили да стори това, но друг път ще му каже всичко. Така, един ден Лулчев сяда на масата при Темелко и му казва: "Слушай, брат Темелко, аз се излъчвам от тялото си, отивам на източния фронт и повеждам германците да се бият срещу руснаците. Аз ги водя и германците вървят след мене. Но като ги гледам, отсреща виждам че идват руснаците. А във въздуха над тях стои Учителят и води руснаците срещу германците. А аз водя германците и те се бият срещу руснаците и срещу Учителя." Темелко го оглежда и казва: "Ти знаеш, че Учителят е Велик Дух. Защо отиваш против Него и защо воюваш срещу Него и руснаците?
към текста >>

39. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло.
При една екскурзия до Витоша, когато бяхме към сипеите, Учителят се обърна към мен и ми каза: "Сега предстои заминаване от огън. Преди потопът беше от вода, а сега - от огън." Тези думи на Учителя останаха загадка за мен. За кой огън Учителят говореше? Дали за този огън, през който ние всеки ден преминавахме, този вътрешен огън, който ни изгаряше всеки ден, за да ни пречисти? Защото в Духовния свят човек може да влезе само с Чистота в мисли, чувства и дела. Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло. Ето това е една загадка за мен. А вие, следващите поколения, които четете Словото на Учителя, проучвате го и живеете по него, ще може да разрешите тая загадка. При друг случай Учителят бе казал, че от Невидимия свят всякога ни гледат и следят за всичко, което правим. Нашите мисли, нашите чувства, нашите постъпки за тях са физическата почва, която те орат със своите рала и посаждат идеите на Новото Човечество. Както човек посажда семената в почвата и се старае да възрасте всичко това в плод, като резултат на неговия труд, така и Невидимият свят работи в нас и използува средата на нашия ум, на нашите чувства и постъпки, за да посее и отхрани семена на Високия Идеал за идното човечество.
към текста >>

40. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

Тялото на Учителят, в бели дрехи, бе поставено в салона.
А ние я преценихме така, както трябва. Времето беше студено. Имаше дълбок сняг. Много народ бе дошъл от всички краища на страната. Много други хора, които Го уважаваха и почитаха, дойдоха да се сбогуват с Него. Тялото на Учителят, в бели дрехи, бе поставено в салона. То престоя пет дни, без да замирише. А сам Той, както бе казал с последните си думи преди заминаването, че е завършил една малка работа за Бога, бе отминал в света на Светлините. Пеехме общо преди погребението Му. Бяхме в салона. Асен Арнаудов свиреше на арфа.
към текста >>

Бяхме недалеч от тялото на Учителя.
Пеехме общо преди погребението Му. Бяхме в салона. Асен Арнаудов свиреше на арфа. Катя Грива пееше, а аз свирех на цигулка. Изпълнявахме песента "Аин фаси". Бяхме недалеч от тялото на Учителя. Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна с ябълки чиния. Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течеха от очите ни. Всяка раздяла по човешки носи скръб. Но раздялата със Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на земята, беше вече неземна скръб, а Космическа скръб. Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхмее ние тук - в салона на "Изгрева" - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство.
към текста >>

41. 5_06 Песните на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Ти си тук, на земята, в тяло, а усещаш, че си половината горе във висините.
Химни на слънцето Тази песен е любимата ми песен. Защо ли? С тези химни, идващи от слънцето, аз слизам тук на земята, те ме довеждат тук, защото аз не съм тук; но с тях идвам тук. Те могат, тези химни, да ме извикат от слънцето като душа и да ме доведат тук на земята. Това е особено състояние. Ти си тук, на земята, в тяло, а усещаш, че си половината горе във висините. За да дойде другата половина, тя трябва да слезе по някакъв начин. Тя може да слезе по пътя, прокаран от звуците на химните, тя ще се качи на тяхната слънчева колесница от лъчи на светлината и ще слезе. Тогава те - звуци и лъчи - ще влезнат в теб, човешката душа ще бъде в теб и ще направи съединението между теб и слънцето. Амриха Това е свещено име. Означава "безсмъртие".
към текста >>

42. 5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Той така естествено ни каза някои неща и направи някои забележки за балета, че за нас бариерата за голото женско тяло падна.
В онези години да се гледа балет не бе нещо обичайно - това си го позволяваше само аристокрацията. За обикновеното гражданство това не бе благоприлично, разни балерини да си показват голите тела. А за тукашните окултисти да не говорим - те смятаха, че голотата е свещена и не трябва да се показва. Но когато ние заведохме Учителя на балет, Той прие нещата естествено. След балета ние Го запитахме за много неща. Той така естествено ни каза някои неща и направи някои забележки за балета, че за нас бариерата за голото женско тяло падна. Отвори се друг свят на хармония на съчетание от музика и движения, търсещи да се изявят в единство. А имаше много забавни и комични моменти от живота на приятелите, които за пръв път посетиха балета и видяха "живи балерини" - голи жени. Беше голямо изпитание за много приятели, макар че много от тях бяха женени, имаха семейства и деца. На "Изгрева" веднъж, както се бяхме събрали около Учителя, Той ни изпя една малка песенчица. Обърна се към нас каза: "Можете ли да ми изиграете едно хоро?
към текста >>

43. 5_17 Идилията и брат Георг и Куртев

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

"Идилията" и брат Георг и Куртев" Около два месеца преди да си замине брат Георги Куртев, Петър Камбуров получава писмо: "Брат Петре, като си замина, моля те, ела, и преди да вдигнат тялото ми в колесницата, изсвири ми "Идилията".
"Идилията" и брат Георг и Куртев" Около два месеца преди да си замине брат Георги Куртев, Петър Камбуров получава писмо: "Брат Петре, като си замина, моля те, ела, и преди да вдигнат тялото ми в колесницата, изсвири ми "Идилията". През 1920 година, когато Учителят за пръв път ми я изсвири, каза: "С тази песен ангелите водят душата на праведния при Бога". Петър, като получава телеграма, че брат Георги си е заминал, отива в Айтос и му изсвирва "Идилията". Това беше по времето на пълното слънчево затъмнение през 1961 година, на 14 февруари. Съществуват връзки в живота, които ние не познаваме. "Идилията" в сел о Тополиц а Няколко дни преди ежегодната сбирка на Братството в село Тополица, Петър Камбуров получава телеграма: "Ела".
към текста >>

44. 5_19 Войната

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Затова Христос казва: "Повече се бойте от онези, които тялото и душите могат да убият." Виждаш човек върви добре из пътя, изведнъж се промени, стане враждебен на доброто, на правдата - стане насилник и грабител, застане на страната на злото.
"Войната" Във физическата война хората се убиват едни други. В духовната война духовете могат да обсебят хората и те да станат техни слуги, техни роби. Това е много по-лошо от физическото убийство. Затова Христос казва: "Повече се бойте от онези, които тялото и душите могат да убият." Виждаш човек върви добре из пътя, изведнъж се промени, стане враждебен на доброто, на правдата - стане насилник и грабител, застане на страната на злото. Това е обсебване, Формата е същата, но съдържанието е друго. Всички човеци са участници в духовната война. Едни - на страната на доброто, други - на страната на злото. Човек трябва да се огражда с молитва и да се свързва винаги с Бога. Бог пази душите, а чрез молитвата човек поддържа единството с Бога.
към текста >>

45. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

При друг случай Учителят предаде да се каже също на Борис: "Паневритмията, това са разумни линии в живата природа, които са живи, хармонични и действуват на човека - на тялото му, на чувствата, на мислите, на волята му, да твори добро.
Всичко това се стовари върху България и тя пострада заради това. Борбите между тези три династии развързаха сили, които се насочиха срещу Бялото Братство и срещу Великия Учител. По този повод Той каза: Цар Борис е занят със своя си престол и няма никакви идейни подбуди. Той не мисли за бъдещето на България, а мисли само за бъдещето на себе се и на династията си." Учителят беше предал да се каже на цар Борис да се приложи Паневритмията в основните училища до упражнението "Евера", а в прогимназията да се приложат и останалите упражнения. "Това е за доброто на този народ." Но това не се изпълни. При друг случай Учителят предаде да се каже също на Борис: "Паневритмията, това са разумни линии в живата природа, които са живи, хармонични и действуват на човека - на тялото му, на чувствата, на мислите, на волята му, да твори добро. Другите държави ще вземат модел от България. България с друго не може да се похвали, както днес така и утре, освен с Бялото Братство. Един народ е уд в общочовешкия организъм. И чрез Паневритмията този народ ще се развие. Ако Паневритмията се приложи в училищата, ще остане в историята на човечеството, че по време на неговото царуване - на Борис III - е приложена.
към текста >>

46. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Той лично даде разрешение от Москва за погребението на тялото на Учителя на мястото на "Изгрева" - тогава не се разрешаваше на частни лица да се погребват извън гробищата.
А тя като чула за Братството, казала: "За тях никога, но за теб може. Ако искаш, ще ти дам един апартамент да живееш в него." Василка отказва и обяснява, че тя я е спасила затова, че Бог живее в нея, а не за облаги и си тръгнала. Та до последните си дни Елена бе настроена срещу Братството. А Георги Димитров имаше добри чувства към Учителя и Го уважаваше. Той не бе забравил добрините Му. Той лично даде разрешение от Москва за погребението на тялото на Учителя на мястото на "Изгрева" - тогава не се разрешаваше на частни лица да се погребват извън гробищата. Георги Димитров се завърна в България и стана министър- председател. Веднъж на съвещание на правителството неговите министри искали да се вземат мерки на ограничение срещу Братството, защото всички действия на Лулчев се отъждествяваха с Учителя и Братството. А Лулчев бе осъден на смърт. На една и съща плоскост бяха поставени Лулчев и Братството. Това не беше вярно.
към текста >>

47. 5_53 Учителят е болен

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

А тук при нас на "Изгрева" Учителят старееше по тяло заедно с нас.
Когато дойдохме, бяхме млади. След двадесет и две години бяхме на Неговата възраст. А Той беше отхвърлил още толкова човешки земни години. Ние бяхме четиридесет и пет - петдесет годишни, а Учителят бе достигнал до осемдесет години. Имаше много заблуждения между нас, дошли с окултната литература от Изтока и Запада, че Великите Учители живеят вечно, с вечни физически тела на земята. А тук при нас на "Изгрева" Учителят старееше по тяло заедно с нас. Какво можехме да кажем на западните и на източните окултисти и на техните привърженици в София и на "Изгрева"? За тях ние бяхме нищо. Нашият Учител за тях не бе истински Велик Учител. Ние преживяхме Школата на Учителя, ние знаехме Кой е Той, откъде е дошъл и за какво е дошъл. За нас Той бе Мировият Учител на човечеството - на миналото, на сегашното и на бъдното човечество.
към текста >>

Учителят, тук на "Изгрева", имаше тяло, физическо тяло и то се подчиняваше на законите на Битието.
За тях ние бяхме нищо. Нашият Учител за тях не бе истински Велик Учител. Ние преживяхме Школата на Учителя, ние знаехме Кой е Той, откъде е дошъл и за какво е дошъл. За нас Той бе Мировият Учител на човечеството - на миналото, на сегашното и на бъдното човечество. За нас Той бе и Всемировият Учител на Вселената. Учителят, тук на "Изгрева", имаше тяло, физическо тяло и то се подчиняваше на законите на Битието. В Него бе онзи Дух, онзи Божествен Дух, Който бе слязъл върху Него още на 7 март 1897 година. В Него още през 1912 година се бе вселил и Христовият Дух. Оттогава Той беше Мировият Учител. А с отварянето на Школата през 1922 година, Господният Дух на Силите се изля и Светата Троица бе в Него - Отец, Син и Дух. Той бе вече Всемировият Учител!
към текста >>

Дали тялото на Учителя се подчинява на земните закони или не?
Оттогава Той беше Мировият Учител. А с отварянето на Школата през 1922 година, Господният Дух на Силите се изля и Светата Троица бе в Него - Отец, Син и Дух. Той бе вече Всемировият Учител! Тогава разбрахме какво означава, че "Бог е Дух и онези които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят! " Дотук толкоз, а по-нататък идваше голямата съблазън. Дали тялото на Учителя се подчинява на земните закони или не? Нали Неговото тяло е одухотворено чрез Сила и Мощ. Учителят имаше физическо тяло и то бе пред нас, но това тяло старееше с годините. Учителят имаше и Духовно тяло - ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме. Знаехме от личен опит каква работа вършеше това Духовно тяло. Учителят имаше и Божествено тяло - за Него можехме само да гадаем по онова, което Той казваше в Словото Си.
към текста >>

Нали Неговото тяло е одухотворено чрез Сила и Мощ.
А с отварянето на Школата през 1922 година, Господният Дух на Силите се изля и Светата Троица бе в Него - Отец, Син и Дух. Той бе вече Всемировият Учител! Тогава разбрахме какво означава, че "Бог е Дух и онези които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят! " Дотук толкоз, а по-нататък идваше голямата съблазън. Дали тялото на Учителя се подчинява на земните закони или не? Нали Неговото тяло е одухотворено чрез Сила и Мощ. Учителят имаше физическо тяло и то бе пред нас, но това тяло старееше с годините. Учителят имаше и Духовно тяло - ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме. Знаехме от личен опит каква работа вършеше това Духовно тяло. Учителят имаше и Божествено тяло - за Него можехме само да гадаем по онова, което Той казваше в Словото Си. Учителят разполагаше със Силите Господни и ние бяхме свидетели за тази Божия Сила и за нейното изявление.
към текста >>

Учителят имаше физическо тяло и то бе пред нас, но това тяло старееше с годините.
Той бе вече Всемировият Учител! Тогава разбрахме какво означава, че "Бог е Дух и онези които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят! " Дотук толкоз, а по-нататък идваше голямата съблазън. Дали тялото на Учителя се подчинява на земните закони или не? Нали Неговото тяло е одухотворено чрез Сила и Мощ. Учителят имаше физическо тяло и то бе пред нас, но това тяло старееше с годините. Учителят имаше и Духовно тяло - ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме. Знаехме от личен опит каква работа вършеше това Духовно тяло. Учителят имаше и Божествено тяло - за Него можехме само да гадаем по онова, което Той казваше в Словото Си. Учителят разполагаше със Силите Господни и ние бяхме свидетели за тази Божия Сила и за нейното изявление. Това видяхме чрез нашите опитности с Него.
към текста >>

Учителят имаше и Духовно тяло - ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме.
Тогава разбрахме какво означава, че "Бог е Дух и онези които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят! " Дотук толкоз, а по-нататък идваше голямата съблазън. Дали тялото на Учителя се подчинява на земните закони или не? Нали Неговото тяло е одухотворено чрез Сила и Мощ. Учителят имаше физическо тяло и то бе пред нас, но това тяло старееше с годините. Учителят имаше и Духовно тяло - ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме. Знаехме от личен опит каква работа вършеше това Духовно тяло. Учителят имаше и Божествено тяло - за Него можехме само да гадаем по онова, което Той казваше в Словото Си. Учителят разполагаше със Силите Господни и ние бяхме свидетели за тази Божия Сила и за нейното изявление. Това видяхме чрез нашите опитности с Него. Бог не е в Слово, но в Сила!
към текста >>

Знаехме от личен опит каква работа вършеше това Духовно тяло.
" Дотук толкоз, а по-нататък идваше голямата съблазън. Дали тялото на Учителя се подчинява на земните закони или не? Нали Неговото тяло е одухотворено чрез Сила и Мощ. Учителят имаше физическо тяло и то бе пред нас, но това тяло старееше с годините. Учителят имаше и Духовно тяло - ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме. Знаехме от личен опит каква работа вършеше това Духовно тяло. Учителят имаше и Божествено тяло - за Него можехме само да гадаем по онова, което Той казваше в Словото Си. Учителят разполагаше със Силите Господни и ние бяхме свидетели за тази Божия Сила и за нейното изявление. Това видяхме чрез нашите опитности с Него. Бог не е в Слово, но в Сила! Този закон ние го познахме, видяхме и опитахме през време на Школата с Него.
към текста >>

Учителят имаше и Божествено тяло - за Него можехме само да гадаем по онова, което Той казваше в Словото Си.
Дали тялото на Учителя се подчинява на земните закони или не? Нали Неговото тяло е одухотворено чрез Сила и Мощ. Учителят имаше физическо тяло и то бе пред нас, но това тяло старееше с годините. Учителят имаше и Духовно тяло - ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме. Знаехме от личен опит каква работа вършеше това Духовно тяло. Учителят имаше и Божествено тяло - за Него можехме само да гадаем по онова, което Той казваше в Словото Си. Учителят разполагаше със Силите Господни и ние бяхме свидетели за тази Божия Сила и за нейното изявление. Това видяхме чрез нашите опитности с Него. Бог не е в Слово, но в Сила! Този закон ние го познахме, видяхме и опитахме през време на Школата с Него. Ние имаме опитности за това.
към текста >>

Дойде и това време, когато Учителят лежеше на кревата, беше се извлякъл от тялото Си и говореше.
Всички се втрещиха, защото Учителят каза точно това, а Той беше препоръчвал много пъти този метод на онези, които боледуваха. Ние не можехме да осъзнаем тогава, че Учителят си заминава от този свят. А Той знаеше и за Него това беше заблуждение за нашите умове, но ни остави да направим компреса. Така Той ни освободи вътрешно, че сме направили за Него всичко, което знаехме и можехме. Това е Негов метод. Дойде и това време, когато Учителят лежеше на кревата, беше се извлякъл от тялото Си и говореше. Ние слушахме всичко. Това като че ли беше някакъв разпит срещу Учителя. Учителят се беше извлякъл горе в Невидимия свят и там вероятно имаше някаква комисия от генерали и маршали, защото Учителят отговаряше на руски език. Онези горе Го питаха за военното положение, за изхода на войната и за събитията в света. Ние не чувахме техните въпроси, но съдехме за тях по отговорите на Учителя на руски език.
към текста >>

Така, както лежеше на леглото, по едно време Учителят решително се надигна, стана, величествен, с особен израз на лицето и с огромна сила и енергия, въпреки болестта си и немощта на тялото Си.
Записвах всичко, което се отронваше от устата Му. Това тефтерче е укрито. Не можах да го дешифрирам, защото остана укрито и от мен самия и ще дойде време, когато онзи приятел, който го съхранява ще го извади. Така следващите поколения ще го разчетат и ще научат много неща за последните дни и за последните думи на Учителя. Това трябваше да го направя аз, но времената бяха такива - страхувахме се от постоянните обиски, при които властите изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха. Така, както лежеше на леглото, по едно време Учителят решително се надигна, стана, величествен, с особен израз на лицето и с огромна сила и енергия, въпреки болестта си и немощта на тялото Си. Той гореше от температура, но аз не можех да Му помогна и не смеех да Го докосна. Изправен, каза следното: "Едно е важно: Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога! " После свали издигнатата Си в поздрав дясна ръка, легна полека и сложи умореното Си тяло на кревата. Каква голяма разлика имаше при произнасянето на тези думи и сега отпуснатото, болно и изнурено тяло на Учителя в леглото. Той беше много болен и си заминаваше.
към текста >>

" После свали издигнатата Си в поздрав дясна ръка, легна полека и сложи умореното Си тяло на кревата.
Така следващите поколения ще го разчетат и ще научат много неща за последните дни и за последните думи на Учителя. Това трябваше да го направя аз, но времената бяха такива - страхувахме се от постоянните обиски, при които властите изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха. Така, както лежеше на леглото, по едно време Учителят решително се надигна, стана, величествен, с особен израз на лицето и с огромна сила и енергия, въпреки болестта си и немощта на тялото Си. Той гореше от температура, но аз не можех да Му помогна и не смеех да Го докосна. Изправен, каза следното: "Едно е важно: Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога! " После свали издигнатата Си в поздрав дясна ръка, легна полека и сложи умореното Си тяло на кревата. Каква голяма разлика имаше при произнасянето на тези думи и сега отпуснатото, болно и изнурено тяло на Учителя в леглото. Той беше много болен и си заминаваше. Никой от нас не можеше да проумее, да допусне, че Учителят си заминава. По едно време започна да диша учестено и тежко. Аз Го взех в прегръдката си.
към текста >>

Каква голяма разлика имаше при произнасянето на тези думи и сега отпуснатото, болно и изнурено тяло на Учителя в леглото.
Това трябваше да го направя аз, но времената бяха такива - страхувахме се от постоянните обиски, при които властите изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха. Така, както лежеше на леглото, по едно време Учителят решително се надигна, стана, величествен, с особен израз на лицето и с огромна сила и енергия, въпреки болестта си и немощта на тялото Си. Той гореше от температура, но аз не можех да Му помогна и не смеех да Го докосна. Изправен, каза следното: "Едно е важно: Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога! " После свали издигнатата Си в поздрав дясна ръка, легна полека и сложи умореното Си тяло на кревата. Каква голяма разлика имаше при произнасянето на тези думи и сега отпуснатото, болно и изнурено тяло на Учителя в леглото. Той беше много болен и си заминаваше. Никой от нас не можеше да проумее, да допусне, че Учителят си заминава. По едно време започна да диша учестено и тежко. Аз Го взех в прегръдката си. Той бе полуседнал.
към текста >>

Тялото Му остана в моите ръце.
Никой от нас не можеше да проумее, да допусне, че Учителят си заминава. По едно време започна да диша учестено и тежко. Аз Го взех в прегръдката си. Той бе полуседнал. Направи няколко тежки вдишки и си замина. Тялото Му остана в моите ръце. Така Учителят издъхна в ръцете ми. След това Го положих бавно на леглото. След като си замина, много приятели си спомниха много случаи, когато Учителят ги беше подготвял символично или беше казал направо за предстоящото Му заминаване. Но всичко беше като че ли забравено и никой не можеше да предположи, че това се отнася за този момент, за това време, което трябваше да дойде и да се случи всичко това. Той ни подготвяше от дълго време, но ние не бяхме с будни съзнания и се оказахме неподготвени, като смятахме, че Учителят ще бъде вечно с нас, като смятахме че Той ще живее най-малко сто и двадесет години.
към текста >>

48. 5_54 Ето едно хубаво място за почивка

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

След като Учителят си замина и се постави въпросът да се погребе тялото Му на "Изгрева", докато получим разрешение за това, решихме да умуваме къде да се определи мястото за гроба.
Но тогава той си бе наумил да Го пита точно това, а не нещо друго, защото знаеше, че при Учителя случайни неща няма. Запитва Го и Учителят си вдига главата. Бил е уморен и казал: "Ето, едно хубаво място за почивка! " Боян си го записал в тефтера. Той записваше всичко. След като Учителят си замина и се постави въпросът да се погребе тялото Му на "Изгрева", докато получим разрешение за това, решихме да умуваме къде да се определи мястото за гроба. Не смеехме да казваме "гроб". Казвахме: "Къде ще бъде мястото на Учителя? " Всички се чудеха. Изведнъж Боян Боев скочи и каза: "Какво се чудим? Учителят и за това е помислил.
към текста >>

Там изкопаха гроба и там бе положено тялото Му.
Всички въздъхнаха с облекчение. Всички знаехме, че това е мястото, където Учителят обичаше да седи и почива. Там бе Неговият стол и лозата до него. По-късно и други приятели се удариха по челата и си спомниха, че Учителят по различно време, когато са Го посещавали в градината, бе им казал същото, което Боян Боев бе записал. Вече никой не се съмняваше къде ще бъде Неговото място за почивка. Там изкопаха гроба и там бе положено тялото Му. Аз също Го заварих там веднъж. Беше замислен. Седеше сам, концентриран и съсредоточен и гледаше, вперил поглед към земята. Аз се приближих. Изведнъж Той каза: "Неща страшни се подготвят под земята!
към текста >>

49. 5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

"Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде" След като си замина Учителят и след като бе определено мястото, където трябваше да положим тялото Му, се сблъскахме с неразрешим проблем.
"Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде" След като си замина Учителят и след като бе определено мястото, където трябваше да положим тялото Му, се сблъскахме с неразрешим проблем. Мястото за погребване на умрелите бе строго определено - гробищата. А Учителят бе избрал вече мястото за почивка на Неговото тяло. Тогава само на висш църковен глава се позволяваше да се погребе в двора на някоя църква. Приятелите ходиха и питаха как може да се получи разрешение, за да се погребе тялото на Учителя на "Изгрева". Отговориха ни, че разрешението трябва да дойде от най-високо и от най-горно място, така че по-високо от това място никой да не стои.
към текста >>

А Учителят бе избрал вече мястото за почивка на Неговото тяло.
"Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде" След като си замина Учителят и след като бе определено мястото, където трябваше да положим тялото Му, се сблъскахме с неразрешим проблем. Мястото за погребване на умрелите бе строго определено - гробищата. А Учителят бе избрал вече мястото за почивка на Неговото тяло. Тогава само на висш църковен глава се позволяваше да се погребе в двора на някоя църква. Приятелите ходиха и питаха как може да се получи разрешение, за да се погребе тялото на Учителя на "Изгрева". Отговориха ни, че разрешението трябва да дойде от най-високо и от най-горно място, така че по-високо от това място никой да не стои. Значи, разрешение от онзи, който е с висша власт. Кой имаше висша власт тогава?
към текста >>

Приятелите ходиха и питаха как може да се получи разрешение, за да се погребе тялото на Учителя на "Изгрева".
"Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде" След като си замина Учителят и след като бе определено мястото, където трябваше да положим тялото Му, се сблъскахме с неразрешим проблем. Мястото за погребване на умрелите бе строго определено - гробищата. А Учителят бе избрал вече мястото за почивка на Неговото тяло. Тогава само на висш църковен глава се позволяваше да се погребе в двора на някоя църква. Приятелите ходиха и питаха как може да се получи разрешение, за да се погребе тялото на Учителя на "Изгрева". Отговориха ни, че разрешението трябва да дойде от най-високо и от най-горно място, така че по-високо от това място никой да не стои. Значи, разрешение от онзи, който е с висша власт. Кой имаше висша власт тогава? Отговор: комунистите, които бяха дошли на власт три месеца преди това. Знаехме, че Учителят пусна комунистите в България чрез Своята власт на Всемиров Учител.
към текста >>

През това време тялото на Учителя е положено за поклонение на одър в салона на "Изгрева".
Изведнъж разбира какво се е случило и защо се е случило. Той не беше чужд на идеите на Учителя. Но беше само наш симпатизант. А сега свърши една работа за Учителя. Минават четири дни. През това време тялото на Учителя е положено за поклонение на одър в салона на "Изгрева". Приятелите всеки ден ходят при своя познат есперантист в пощата и чакат отговор на телеграмата. Но няма никаква връзка с Москва и затова няма и никаква телеграма-отговор оттам. Ами сега? Ще се чака. Няма как.
към текста >>

Тялото Му е запазено - има нюх на чистота и на пролетна свежест.
Ами сега? Ще се чака. Няма как. На "Изгрева" ние сме обезпокоени. Учителят вече четвърти ден е поставен на одъра за поклонение. Тялото Му е запазено - има нюх на чистота и на пролетна свежест. Никакъв белег, че е тяло на мъртвец. Непрекъснато при Него има дежурни - през деня и през нощта. Идва четвъртият ден. Изведнъж на телеграфа връзката с Москва се възстановява. Първата телеграма, която се получава оттам е отговорът на Георги Димитров, който съобщава, че разрешава погребението на Учителя да се извърши на "Изгрева".
към текста >>

Никакъв белег, че е тяло на мъртвец.
Ще се чака. Няма как. На "Изгрева" ние сме обезпокоени. Учителят вече четвърти ден е поставен на одъра за поклонение. Тялото Му е запазено - има нюх на чистота и на пролетна свежест. Никакъв белег, че е тяло на мъртвец. Непрекъснато при Него има дежурни - през деня и през нощта. Идва четвъртият ден. Изведнъж на телеграфа връзката с Москва се възстановява. Първата телеграма, която се получава оттам е отговорът на Георги Димитров, който съобщава, че разрешава погребението на Учителя да се извърши на "Изгрева". След като получава тази телеграма, връзката отново се прекъсва за няколко дни.
към текста >>

Така можахме на следващия ден да извършим погребението на тялото на Учителя.
Аз ще свърша тази работа." Взема телеграмата и отива веднага при Антон Югов. Тогава той беше министър на вътрешните работи. А този брат, когото ние не познавахме, дори и не му запомнихме името, е бил ятак на Антон Югов и го е укривал от предишната власт. Тогава комунистите живееха и работеха в нелегалност. Братът се среща с него, подава му телеграмата, онзи я прочита, веднага разпорежда и се написва разрешение с печата и с подписа на Антон Югов. Така можахме на следващия ден да извършим погребението на тялото на Учителя. Ето така дойде този непознат и безименен брат, свърши си работата и си отиде, откъдето е дошъл. Чудни работи, нали? Да, ама той беше брат и трябваше да свърши една братска работа за Делото на Учителя. Това разрешение на Антон Югов, нашите приятели го пазят и до днес. А когато разрушиха "Изгрева", новите власти искаха да преместят гроба на Учителя, понеже им пречел за построяването на легациите на "Изгрева".
към текста >>

С неговия подпис бе дадено разрешение за погребване тялото на Учителя на "Изгрева." И то точно там, където Учителят беше посочил пред нас с думите: "Ето, едно хубаво място за почивка!
"Е, тогава ще станеш най-главният, на най-високото място, ще даваш нареждания и ще управляваш." Това се сбъдна. После го смъкнаха от този пост и неговите съперници във властта го изпратиха в пенсия. Но противниците му от неговата партия не го закачаха повече. Той се движеше свободно по улиците без охрана. И да искаха, не можеха, защото той имаше вече кредит от Невидимия свят. С неговия подпис бе дадено разрешение за погребване тялото на Учителя на "Изгрева." И то точно там, където Учителят беше посочил пред нас с думите: "Ето, едно хубаво място за почивка! " Да, ето една хубава история за поучение и подражание. Забележка на редактора: Антон Югов дочака 10 ноември 1989 година, когато бе свален от власт Тодор Живков, който, като генерален секретар на Комунистическата партия, беше управлявал тридесет и пет години. Дочака да види, че е свален този, който преди това го бе отстранил от държавния пост, който заемаше. Дочака, но не след дълго си замина от този свят в почетна възраст.
към текста >>

50. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ТОМ 1

Отговорих му, че ние в училищата няма да подготвяме войници, а тези игри хармонизират силите на тялото и духа.
Помолих го това да стане след два дни, тъй като баба ми беше починала и аз трябваше да тичам по погребението й. Той се съгласи. След два дни бях на разговор с него в министерството и разбрах, че той вече знаеше, че това са упражнения от Паневритмията на Бялото Братство. Той ги одобри. Направи само забележка, че са много бавни и малко - търсеше дума - "малко вегетариански" и че не са като другите гимнастически упражнения отсечени, отривисти и бойки. Отговорих му, че ние в училищата няма да подготвяме войници, а тези игри хармонизират силите на тялото и духа. Те внасят бодрост, настроение, те носят живот. В този дух ги защитих. Казах, че възпитаваме разумни същества с разумни характери и че хармоничните движения изграждат и хармонични личности. Докато още бях при началника Петров, той се свърза с министър Йоцов по телефона. Министърът ме повика при него в кабинета му и ми каза: "Първият опит е излязъл добре.
към текста >>

51. 8_01 Песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята.
Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязъл на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български език за Вселената. Амин! Една друга песен Учителят изпя на Бивака през 1941 година. Казва се "Странник съм в този свят". Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, с чувство, че е странник в този свят и че никого не познава, освен Онзи, Който Го е изпратил на земята, за да свърши една работа за Бога. Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме. Присъствувах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността.
към текста >>

Присъствувах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога.
Казва се "Странник съм в този свят". Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, с чувство, че е странник в този свят и че никого не познава, освен Онзи, Който Го е изпратил на земята, за да свърши една работа за Бога. Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме. Присъствувах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността. Мелодията и текстът на тази песен са записани. Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама.
към текста >>

52. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Веднъж, както лежала, изведнъж се видяла във въздуха, а тялото й останало на кревата.
Катя Грива - певица и ученик Родителите на Катя Грива я бяха изпратили да следва в Музикалната консерватория в Рим. Живяла е в католически пансион. Там попаднала на теософска литература. Чела е и окултни книги на йогите. Прочела и започнала да прави упражнения с дишането така, както те препоръчвали в книгите си. Веднъж, както лежала, изведнъж се видяла във въздуха, а тялото й останало на кревата. Значи, тя се е излъчила. Катя не знаела как се влиза обратно в тялото и се уплашила много. Поради това, че не могла да влезе в тялото си както трябва, след това Катя била раздвоена и имала усещането, че се намира наполовина в тялото си и наполовина - вън от него. Освен това, станала изключително чувствителна, понеже нейният двойник не бил се наместил в тялото й, а стоял извън него. По този начин тя станала толкова чувствителна, че поемала чуждите влияния като свои собствени, от което страдала много.
към текста >>

Катя не знаела как се влиза обратно в тялото и се уплашила много.
Там попаднала на теософска литература. Чела е и окултни книги на йогите. Прочела и започнала да прави упражнения с дишането така, както те препоръчвали в книгите си. Веднъж, както лежала, изведнъж се видяла във въздуха, а тялото й останало на кревата. Значи, тя се е излъчила. Катя не знаела как се влиза обратно в тялото и се уплашила много. Поради това, че не могла да влезе в тялото си както трябва, след това Катя била раздвоена и имала усещането, че се намира наполовина в тялото си и наполовина - вън от него. Освен това, станала изключително чувствителна, понеже нейният двойник не бил се наместил в тялото й, а стоял извън него. По този начин тя станала толкова чувствителна, че поемала чуждите влияния като свои собствени, от което страдала много. След като се запознала с Учителя, тя Го помолила за съвет, а Той й помогнал отново да се намести в тялото си както трябва. Как станало това, аз не съм я питала.
към текста >>

Поради това, че не могла да влезе в тялото си както трябва, след това Катя била раздвоена и имала усещането, че се намира наполовина в тялото си и наполовина - вън от него.
Чела е и окултни книги на йогите. Прочела и започнала да прави упражнения с дишането така, както те препоръчвали в книгите си. Веднъж, както лежала, изведнъж се видяла във въздуха, а тялото й останало на кревата. Значи, тя се е излъчила. Катя не знаела как се влиза обратно в тялото и се уплашила много. Поради това, че не могла да влезе в тялото си както трябва, след това Катя била раздвоена и имала усещането, че се намира наполовина в тялото си и наполовина - вън от него. Освен това, станала изключително чувствителна, понеже нейният двойник не бил се наместил в тялото й, а стоял извън него. По този начин тя станала толкова чувствителна, че поемала чуждите влияния като свои собствени, от което страдала много. След като се запознала с Учителя, тя Го помолила за съвет, а Той й помогнал отново да се намести в тялото си както трябва. Как станало това, аз не съм я питала. Но доколкото зная от беседите на Учителя, първо човек трябва отново да бъде извлечен от тялото си и след това по най-фин начин да бъде вместен в него.
към текста >>

Освен това, станала изключително чувствителна, понеже нейният двойник не бил се наместил в тялото й, а стоял извън него.
Прочела и започнала да прави упражнения с дишането така, както те препоръчвали в книгите си. Веднъж, както лежала, изведнъж се видяла във въздуха, а тялото й останало на кревата. Значи, тя се е излъчила. Катя не знаела как се влиза обратно в тялото и се уплашила много. Поради това, че не могла да влезе в тялото си както трябва, след това Катя била раздвоена и имала усещането, че се намира наполовина в тялото си и наполовина - вън от него. Освен това, станала изключително чувствителна, понеже нейният двойник не бил се наместил в тялото й, а стоял извън него. По този начин тя станала толкова чувствителна, че поемала чуждите влияния като свои собствени, от което страдала много. След като се запознала с Учителя, тя Го помолила за съвет, а Той й помогнал отново да се намести в тялото си както трябва. Как станало това, аз не съм я питала. Но доколкото зная от беседите на Учителя, първо човек трябва отново да бъде извлечен от тялото си и след това по най-фин начин да бъде вместен в него. За това е необходимо знание.
към текста >>

След като се запознала с Учителя, тя Го помолила за съвет, а Той й помогнал отново да се намести в тялото си както трябва.
Значи, тя се е излъчила. Катя не знаела как се влиза обратно в тялото и се уплашила много. Поради това, че не могла да влезе в тялото си както трябва, след това Катя била раздвоена и имала усещането, че се намира наполовина в тялото си и наполовина - вън от него. Освен това, станала изключително чувствителна, понеже нейният двойник не бил се наместил в тялото й, а стоял извън него. По този начин тя станала толкова чувствителна, че поемала чуждите влияния като свои собствени, от което страдала много. След като се запознала с Учителя, тя Го помолила за съвет, а Той й помогнал отново да се намести в тялото си както трябва. Как станало това, аз не съм я питала. Но доколкото зная от беседите на Учителя, първо човек трябва отново да бъде извлечен от тялото си и след това по най-фин начин да бъде вместен в него. За това е необходимо знание. Защото можеш да се излъчиш, но най-голямото умение е да влезеш отново правилно в тялото си. Освен това, когато си излъчен, трябва да има някой, който да пази тялото ти, за да не влезе в него някой низш дух, да те обсеби и когато се върнеш да видиш, че твоята къща е заета от друг, а ти ще витаеш във въздуха.
към текста >>

Но доколкото зная от беседите на Учителя, първо човек трябва отново да бъде извлечен от тялото си и след това по най-фин начин да бъде вместен в него.
Поради това, че не могла да влезе в тялото си както трябва, след това Катя била раздвоена и имала усещането, че се намира наполовина в тялото си и наполовина - вън от него. Освен това, станала изключително чувствителна, понеже нейният двойник не бил се наместил в тялото й, а стоял извън него. По този начин тя станала толкова чувствителна, че поемала чуждите влияния като свои собствени, от което страдала много. След като се запознала с Учителя, тя Го помолила за съвет, а Той й помогнал отново да се намести в тялото си както трябва. Как станало това, аз не съм я питала. Но доколкото зная от беседите на Учителя, първо човек трябва отново да бъде извлечен от тялото си и след това по най-фин начин да бъде вместен в него. За това е необходимо знание. Защото можеш да се излъчиш, но най-голямото умение е да влезеш отново правилно в тялото си. Освен това, когато си излъчен, трябва да има някой, който да пази тялото ти, за да не влезе в него някой низш дух, да те обсеби и когато се върнеш да видиш, че твоята къща е заета от друг, а ти ще витаеш във въздуха. Така че, ако точно не се влезе в тялото, може много да се страда, понеже човек става чувствителен на външни влияния. В Школата на Учителя, ние сме наблюдавали много такива приятели, които се бяха психически разстроили именно поради този факт.
към текста >>

Защото можеш да се излъчиш, но най-голямото умение е да влезеш отново правилно в тялото си.
По този начин тя станала толкова чувствителна, че поемала чуждите влияния като свои собствени, от което страдала много. След като се запознала с Учителя, тя Го помолила за съвет, а Той й помогнал отново да се намести в тялото си както трябва. Как станало това, аз не съм я питала. Но доколкото зная от беседите на Учителя, първо човек трябва отново да бъде извлечен от тялото си и след това по най-фин начин да бъде вместен в него. За това е необходимо знание. Защото можеш да се излъчиш, но най-голямото умение е да влезеш отново правилно в тялото си. Освен това, когато си излъчен, трябва да има някой, който да пази тялото ти, за да не влезе в него някой низш дух, да те обсеби и когато се върнеш да видиш, че твоята къща е заета от друг, а ти ще витаеш във въздуха. Така че, ако точно не се влезе в тялото, може много да се страда, понеже човек става чувствителен на външни влияния. В Школата на Учителя, ние сме наблюдавали много такива приятели, които се бяха психически разстроили именно поради този факт. В Рим се опитвали да я правят католичка, но тя отказала. По-късно Учителят й бе казал, че в миналото е била игуменка в католически манастир и добре е направила, че се откъснала от католцизма в Италия.
към текста >>

Освен това, когато си излъчен, трябва да има някой, който да пази тялото ти, за да не влезе в него някой низш дух, да те обсеби и когато се върнеш да видиш, че твоята къща е заета от друг, а ти ще витаеш във въздуха.
След като се запознала с Учителя, тя Го помолила за съвет, а Той й помогнал отново да се намести в тялото си както трябва. Как станало това, аз не съм я питала. Но доколкото зная от беседите на Учителя, първо човек трябва отново да бъде извлечен от тялото си и след това по най-фин начин да бъде вместен в него. За това е необходимо знание. Защото можеш да се излъчиш, но най-голямото умение е да влезеш отново правилно в тялото си. Освен това, когато си излъчен, трябва да има някой, който да пази тялото ти, за да не влезе в него някой низш дух, да те обсеби и когато се върнеш да видиш, че твоята къща е заета от друг, а ти ще витаеш във въздуха. Така че, ако точно не се влезе в тялото, може много да се страда, понеже човек става чувствителен на външни влияния. В Школата на Учителя, ние сме наблюдавали много такива приятели, които се бяха психически разстроили именно поради този факт. В Рим се опитвали да я правят католичка, но тя отказала. По-късно Учителят й бе казал, че в миналото е била игуменка в католически манастир и добре е направила, че се откъснала от католцизма в Италия. Катя завършва консерватория в Рим, пяла е на концерт в "Санта Чечилия" и се завръща в Пловдив.
към текста >>

Така че, ако точно не се влезе в тялото, може много да се страда, понеже човек става чувствителен на външни влияния.
Как станало това, аз не съм я питала. Но доколкото зная от беседите на Учителя, първо човек трябва отново да бъде извлечен от тялото си и след това по най-фин начин да бъде вместен в него. За това е необходимо знание. Защото можеш да се излъчиш, но най-голямото умение е да влезеш отново правилно в тялото си. Освен това, когато си излъчен, трябва да има някой, който да пази тялото ти, за да не влезе в него някой низш дух, да те обсеби и когато се върнеш да видиш, че твоята къща е заета от друг, а ти ще витаеш във въздуха. Така че, ако точно не се влезе в тялото, може много да се страда, понеже човек става чувствителен на външни влияния. В Школата на Учителя, ние сме наблюдавали много такива приятели, които се бяха психически разстроили именно поради този факт. В Рим се опитвали да я правят католичка, но тя отказала. По-късно Учителят й бе казал, че в миналото е била игуменка в католически манастир и добре е направила, че се откъснала от католцизма в Италия. Катя завършва консерватория в Рим, пяла е на концерт в "Санта Чечилия" и се завръща в Пловдив. Там попада на една книга от Пасков, написана с цел да обори Учителя, като за доказателство авторът предава в курсив цитати от Учителя.
към текста >>

53. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Тялото Му се движеше с изключителна пластика, а всяко движение бе изтъкано от изящество.
Вероятно за да се обучаваме и постепенно да се приготвим за истинската работа. Тези упражнения ги учехме като си броехме на глас: "Едно, две, три..." Мелодията си я пеехме. Ние я знаехме мелодията и последователно играехме упражненията. Когато Учителят даваше упражненията, Той ги правеше изключително пластично и художествено. Движеше се леко, като перце. Тялото Му се движеше с изключителна пластика, а всяко движение бе изтъкано от изящество. Ръката Му във въздуха като че ли рисуваше движенията. Така Той показваше упражненията. Ние вървяхме след Него и ги повтаряхме. Друг път, Учителят показваше началото на упражнението. След това ни гледаше ние какво ще направим в следващата фаза.
към текста >>

Виждахме, че е зает с нещо в ума си, виждахме, че присъствува с тялото Си тук, на поляната, но в момента е на друго място.
Когато играехме Паневритмията, ние се движехме по двойки, а Учителят играеше вътре в кръга. Сега искам да спомена нещо много важно. Някой път, когато Учителят играеше Паневритмията с нас, Той беше зает с нещо, което ние не знаехме. Това се виждаше по лицето Му, когато Го наблюдавахме. Ние виждахме, че Той играе упражненията не тъй, както ни ги е показал и както ни е учил. Виждахме, че е зает с нещо в ума си, виждахме, че присъствува с тялото Си тук, на поляната, но в момента е на друго място. Виждахме, че много пъти бе зает и с тялото Си играеше Паневритмия, но някой път грешеше с упражненията, защото точно в този момент се бе извлякъл на друго място и присъствуваше по Дух там, където имаше нужда от Него. А тялото Му тук, на поляната, играеше Паневритмия. В такива случаи, някои от намиращите се на поляната фотографи, бяха заснели Учителя на Паневритмията. И на снимките се виждаше, че ние играем едно, а Учителят показва друго движение. И дойде време, един, който събра тези различия от десетина-двадесет снимки, показа ни ги и искаше да докаже, че ние не знаем да играем Паневритмията, защото Учителят на тези снимки показва друго.
към текста >>

Виждахме, че много пъти бе зает и с тялото Си играеше Паневритмия, но някой път грешеше с упражненията, защото точно в този момент се бе извлякъл на друго място и присъствуваше по Дух там, където имаше нужда от Него.
Сега искам да спомена нещо много важно. Някой път, когато Учителят играеше Паневритмията с нас, Той беше зает с нещо, което ние не знаехме. Това се виждаше по лицето Му, когато Го наблюдавахме. Ние виждахме, че Той играе упражненията не тъй, както ни ги е показал и както ни е учил. Виждахме, че е зает с нещо в ума си, виждахме, че присъствува с тялото Си тук, на поляната, но в момента е на друго място. Виждахме, че много пъти бе зает и с тялото Си играеше Паневритмия, но някой път грешеше с упражненията, защото точно в този момент се бе извлякъл на друго място и присъствуваше по Дух там, където имаше нужда от Него. А тялото Му тук, на поляната, играеше Паневритмия. В такива случаи, някои от намиращите се на поляната фотографи, бяха заснели Учителя на Паневритмията. И на снимките се виждаше, че ние играем едно, а Учителят показва друго движение. И дойде време, един, който събра тези различия от десетина-двадесет снимки, показа ни ги и искаше да докаже, че ние не знаем да играем Паневритмията, защото Учителят на тези снимки показва друго. Този човек не знаеше как стоят нещата.
към текста >>

А тялото Му тук, на поляната, играеше Паневритмия.
Някой път, когато Учителят играеше Паневритмията с нас, Той беше зает с нещо, което ние не знаехме. Това се виждаше по лицето Му, когато Го наблюдавахме. Ние виждахме, че Той играе упражненията не тъй, както ни ги е показал и както ни е учил. Виждахме, че е зает с нещо в ума си, виждахме, че присъствува с тялото Си тук, на поляната, но в момента е на друго място. Виждахме, че много пъти бе зает и с тялото Си играеше Паневритмия, но някой път грешеше с упражненията, защото точно в този момент се бе извлякъл на друго място и присъствуваше по Дух там, където имаше нужда от Него. А тялото Му тук, на поляната, играеше Паневритмия. В такива случаи, някои от намиращите се на поляната фотографи, бяха заснели Учителя на Паневритмията. И на снимките се виждаше, че ние играем едно, а Учителят показва друго движение. И дойде време, един, който събра тези различия от десетина-двадесет снимки, показа ни ги и искаше да докаже, че ние не знаем да играем Паневритмията, защото Учителят на тези снимки показва друго. Този човек не знаеше как стоят нещата. И откъде ще знае?
към текста >>

И понеже, когато Учителят на поляната играеше Паневритмията, се задълбочаваше в Себе Си и Го нямаше в тялото Му, през това време Той загубваше ритъма и такта.
Този човек не знаеше как стоят нещата. И откъде ще знае? Има и други моменти на тези снимки, където фотографът е хванал някоя фаза от движението на ръцете на Учителя. Но това е фаза от дадено упражнение, не е цялото упражнение. По една снимка не можеш да съдиш за цялото упражнение, а само за онзи миг, който е хванат от фотографската камера. И понеже, когато Учителят на поляната играеше Паневритмията, се задълбочаваше в Себе Си и Го нямаше в тялото Му, през това време Той загубваше ритъма и такта. През това време Той е другаде, защото трябва да присъствува в този момент или някъде по света, или някъде във Вселената. Той беше в кръга и играеше в него. Това ние го знаехме, наблюдавахме го, бяхме свикнали с тези необичайни прояви на Учителя, защото бяхме непрекъснато при Него и знаехме как стоят нещата. А когато бяхме при Него, седнали в разговор, Той понякога навеждаше глава като че ли задремваше, а в това време се излъчваше и отиваше някъде по работа. Ние, които стояхме до Него, мълчахме и чакахме да се върне в тялото и да повдигне глава.
към текста >>

Ние, които стояхме до Него, мълчахме и чакахме да се върне в тялото и да повдигне глава.
И понеже, когато Учителят на поляната играеше Паневритмията, се задълбочаваше в Себе Си и Го нямаше в тялото Му, през това време Той загубваше ритъма и такта. През това време Той е другаде, защото трябва да присъствува в този момент или някъде по света, или някъде във Вселената. Той беше в кръга и играеше в него. Това ние го знаехме, наблюдавахме го, бяхме свикнали с тези необичайни прояви на Учителя, защото бяхме непрекъснато при Него и знаехме как стоят нещата. А когато бяхме при Него, седнали в разговор, Той понякога навеждаше глава като че ли задремваше, а в това време се излъчваше и отиваше някъде по работа. Ние, които стояхме до Него, мълчахме и чакахме да се върне в тялото и да повдигне глава. Учителят не спеше в тези моменти, както ние по човешки смятаме. Дори когато Му правехме постеля да полегне и поспи, както ние смятаме по човешки, Учителят затваряше очи и наистина като че ли заспиваше. Ние Го запитахме веднъж и Той каза: "Аз никога не спя. Аз напускам тялото Си и отивам да работя на друго място". Ето така седят нещата, когато Учителят играеше Паневритмия и виждахме, че нарушава ритъма и прави някои грешки в движенията.
към текста >>

Аз напускам тялото Си и отивам да работя на друго място".
А когато бяхме при Него, седнали в разговор, Той понякога навеждаше глава като че ли задремваше, а в това време се излъчваше и отиваше някъде по работа. Ние, които стояхме до Него, мълчахме и чакахме да се върне в тялото и да повдигне глава. Учителят не спеше в тези моменти, както ние по човешки смятаме. Дори когато Му правехме постеля да полегне и поспи, както ние смятаме по човешки, Учителят затваряше очи и наистина като че ли заспиваше. Ние Го запитахме веднъж и Той каза: "Аз никога не спя. Аз напускам тялото Си и отивам да работя на друго място". Ето така седят нещата, когато Учителят играеше Паневритмия и виждахме, че нарушава ритъма и прави някои грешки в движенията. Разказваше ми веднъж брат Любомир Лулчев, че упражнението "Побеждаване", Учителят го е играл от горната част на поляната до долната, в разстояние на петдесет-шестдесет метра, заедно с него. Това беше един метод на Учителя, при който Той даваше няколко урока на онзи, който трябваше да учи. Лулчев научи упражнението и го играеше добре, но не можа да научи урока на символиката му - че трябва да се движи с Божественото и със Словото на Учителя. В личния и в обществения си живот той започна сам да си играе Паневритмия със символиката и накрая символиката задействува окултни закони, които го накараха да се разплаща сам, като на финала заплати с живота си.
към текста >>

54. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Та Учителят не беше млад с Неговите човешки години и в това човешко тяло.
Така че вместо да разберат и да разнищят целия заговор срещу Учителя, те взеха, че го изпратиха при Учителя да иска извинение и прошка. Според мен, трябваше да се знае кой го е изпратил. Този човек не знаеше кой е Учителят. Той бе един дързък човек, нахален човек, който бе готов да извърши и насилие и да нападне с юмруци Учителя. Та той можеше да Го убие и Учителят да си замине. Та Учителят не беше млад с Неговите човешки години и в това човешко тяло. Той беше роден в 1864 година и през 1936 година е бил на седемдесет и две години. Той имаше нежна конструкция и аз се чудя как издържа на побоя. Той дълго време носеше синини около очите и по лицето си. Така че побойникът бива изпратен от двама големи умници - Лулчев и шефа на софийската полиция - да иска извинение от Учителя и така целият въпрос да приключи по християнски с мир и разбирателство. Побойникът пристига отново на "Изгрева", намира Учителя и иска извинение от Него.
към текста >>

Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си крак и да не говори?
Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев. А бяха дошли и чужденци. За пръв път дойдоха и латвийци. За новите това бе голямо изкушение и изпитание. Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек. Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си крак и да не говори? Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас.
към текста >>

Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ.
Хапнахме, нахранихме се. Помогнахме на Учителя да се преоблече и поехме пеш нагоре по стръмнината през гората. Тук е мястото да поясня един много важен факт. Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка. Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ. По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него. В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се излъчваше, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал. Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло.
към текста >>

Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло.
Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ. По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него. В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се излъчваше, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал. Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло. Аз стоях на два метра от Него, заедно със Савка. Така че Той не е напускал мястото Си. И да искаше, Той не можеше да се върне надолу и след това веднага да се качи. Та Той се движеше едва-едва и с мъка придвижваше парализирания Си крак. Ние със Савка видяхме и чухме само това, че Учителят каза нещо на Крум като съвет.
към текста >>

55. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

В една от беседите бях срещнала, че човек, когато се ражда и слиза на земята, трябва да крие мига, когато слиза, за да не познаят враговете му в какво тяло се е облякъл и да остане скрит и дегизиран за тях.
Учителят казва: "Тясна е вратата, през която, чрез смъртта на земята, човек минава за Невидимия свят. Тясна е тази врата и скрита е тази врата. И аз търся тази врата". Това толкова обърква сестрата и я смущава, че чак след като си замина нейната майка и след като си замина Учителят, тя разбра какво е искал да каже Той. И тогава тя разказа всичко. В една от беседите бях срещнала, че човек, когато се ражда и слиза на земята, трябва да крие мига, когато слиза, за да не познаят враговете му в какво тяло се е облякъл и да остане скрит и дегизиран за тях. Когато човек напуска земята също трябва да крие мига, когато чрез смъртта напуска земята и тялото си, за да не го открият враговете му, които се намират в Невидимия свят и да го ограбят от онова, което е успял да събере в себе си през този живот на земята. Ето, това бяха мистични тайни, които ние трябваше да разрешаваме покрай заминаването на Учителя. Чувах, че Учителят е неразположен и са Му слагали вендузи. Вендузите са чаши с дебели стени. Те се намазват отвътре със спирт, като се внимава ръбовете да са сухи, за да не се получат изгаряния.
към текста >>

Когато човек напуска земята също трябва да крие мига, когато чрез смъртта напуска земята и тялото си, за да не го открият враговете му, които се намират в Невидимия свят и да го ограбят от онова, което е успял да събере в себе си през този живот на земята.
Тясна е тази врата и скрита е тази врата. И аз търся тази врата". Това толкова обърква сестрата и я смущава, че чак след като си замина нейната майка и след като си замина Учителят, тя разбра какво е искал да каже Той. И тогава тя разказа всичко. В една от беседите бях срещнала, че човек, когато се ражда и слиза на земята, трябва да крие мига, когато слиза, за да не познаят враговете му в какво тяло се е облякъл и да остане скрит и дегизиран за тях. Когато човек напуска земята също трябва да крие мига, когато чрез смъртта напуска земята и тялото си, за да не го открият враговете му, които се намират в Невидимия свят и да го ограбят от онова, което е успял да събере в себе си през този живот на земята. Ето, това бяха мистични тайни, които ние трябваше да разрешаваме покрай заминаването на Учителя. Чувах, че Учителят е неразположен и са Му слагали вендузи. Вендузите са чаши с дебели стени. Те се намазват отвътре със спирт, като се внимава ръбовете да са сухи, за да не се получат изгаряния. В тях се вкарва клечка с памук, предварително натопен в спирт, който е запален, за да може пламъкът в чашата да затопли въздуха и да направи вакуум.
към текста >>

След това чашата бързо се захлупва върху гърба и от вакуума, който съществува в чашата, се получава дразнене върху рецепторите на кожата и по този начин се отвлича част от възпалителната течност в белия дроб към останалата част на тялото.
Ето, това бяха мистични тайни, които ние трябваше да разрешаваме покрай заминаването на Учителя. Чувах, че Учителят е неразположен и са Му слагали вендузи. Вендузите са чаши с дебели стени. Те се намазват отвътре със спирт, като се внимава ръбовете да са сухи, за да не се получат изгаряния. В тях се вкарва клечка с памук, предварително натопен в спирт, който е запален, за да може пламъкът в чашата да затопли въздуха и да направи вакуум. След това чашата бързо се захлупва върху гърба и от вакуума, който съществува в чашата, се получава дразнене върху рецепторите на кожата и по този начин се отвлича част от възпалителната течност в белия дроб към останалата част на тялото. Това бе тогава една често прилагана практика. Тогава в България нямаше антибиотици и други средства за лечение на инфекции. Аз виждах, че стават промени в тялото на Учителя. Имаше някакво понижение на физическите Му сили. Виждах Го, като че ли се беше смалил.
към текста >>

Аз виждах, че стават промени в тялото на Учителя.
Те се намазват отвътре със спирт, като се внимава ръбовете да са сухи, за да не се получат изгаряния. В тях се вкарва клечка с памук, предварително натопен в спирт, който е запален, за да може пламъкът в чашата да затопли въздуха и да направи вакуум. След това чашата бързо се захлупва върху гърба и от вакуума, който съществува в чашата, се получава дразнене върху рецепторите на кожата и по този начин се отвлича част от възпалителната течност в белия дроб към останалата част на тялото. Това бе тогава една често прилагана практика. Тогава в България нямаше антибиотици и други средства за лечение на инфекции. Аз виждах, че стават промени в тялото на Учителя. Имаше някакво понижение на физическите Му сили. Виждах Го, като че ли се беше смалил. Но друго бе онова, което ме заблуди. Като дойдеше Учителят в клас да държи Словото Си, Той се оживяваше и сила и бодрост лъхаше от Него. Никаква слабост, никаква отпадналост не виждахме.
към текста >>

Казвам, че бе излизал по жилетка, а не по риза, както после казваха някои и оттук излезе това, че Учителят излязъл нарочно, за да се простуди, след като тялото Му е било затоплено след направените хардали и вендузи.
Винаги е имал права стойка, а не се прегърбваше и присвиваше, както в отделни моменти Го виждах сега. Сестрите, които Го обслужваха, ми казаха, че освен вендузи, са Му слагали и хардал на гърба. Хардалът се прави от синапено брашно и обикновено брашно, смесени в еднакви пропорции. Заливат се с вода и се прави кашичка, която се нанася върху тензух или тънко платно, което се слага върху гърба и така се държи няколко минути. После чух, че след тези манипулации излязъл по жилетка на полянката да се поразходи на чист въздух. Казвам, че бе излизал по жилетка, а не по риза, както после казваха някои и оттук излезе това, че Учителят излязъл нарочно, за да се простуди, след като тялото Му е било затоплено след направените хардали и вендузи. Това беше краят на декември и някои злосторници започнаха да говорят, че по този начин Учителят си е ускорил заминаването. Други злосторници пък говореха, че това се равнявало на самоубийство. Това са глупости и нелепости. Че Учителят излизаше, това бе верно, но - поради други причини, които ние не знаем. Той никога не изнасилваше нас, а камо ли пък ще изнасилва своята природа в това човешко тяло.
към текста >>

Той никога не изнасилваше нас, а камо ли пък ще изнасилва своята природа в това човешко тяло.
Казвам, че бе излизал по жилетка, а не по риза, както после казваха някои и оттук излезе това, че Учителят излязъл нарочно, за да се простуди, след като тялото Му е било затоплено след направените хардали и вендузи. Това беше краят на декември и някои злосторници започнаха да говорят, че по този начин Учителят си е ускорил заминаването. Други злосторници пък говореха, че това се равнявало на самоубийство. Това са глупости и нелепости. Че Учителят излизаше, това бе верно, но - поради други причини, които ние не знаем. Той никога не изнасилваше нас, а камо ли пък ще изнасилва своята природа в това човешко тяло. Това не мога да го допусна. Това е нашето неразбиране. Учителят не може да посегне върху живота Си, за да ускори заминаването Си. Разбира се, знаел е, че си отива, че трябва да си отиде. И се подготвяше за това.
към текста >>

Видях някаква борба в тялото Му.
След известно време срещнах брат Ради и на него казах същото. Но той се опита да ме убеди, че всичко това ще мине, както е минавало по-рано. Същата вечер останах да дежуря при Учителя. Бяхме няколко души. Учителят не беше спокоен. Видях някаква борба в тялото Му. Това беше по- скоро мое виждане, мое вътрешно чувство. Не мога да си обясня как видях борбата. На другия ден, беше вторник, 26 декември, Учителят остана цял ден в леглото Си. Не проявяваше никакъв друг живот. Само дишаше все по- тежко.
към текста >>

Борбата в тялото Му продължаваше.
Това беше по- скоро мое виждане, мое вътрешно чувство. Не мога да си обясня как видях борбата. На другия ден, беше вторник, 26 декември, Учителят остана цял ден в леглото Си. Не проявяваше никакъв друг живот. Само дишаше все по- тежко. Борбата в тялото Му продължаваше. Учителят го нямаше там. Той го бе напуснал. Имаше само физиологически процеси. В понеделник, когато бях при Него, видях, че има унес - унася се, което показваше, че напуска тялото Си и тогава говори чрез подсъзнанието Си. Понякога чувахме някои думи, изречения, които един брат стенографираше.
към текста >>

В понеделник, когато бях при Него, видях, че има унес - унася се, което показваше, че напуска тялото Си и тогава говори чрез подсъзнанието Си.
Само дишаше все по- тежко. Борбата в тялото Му продължаваше. Учителят го нямаше там. Той го бе напуснал. Имаше само физиологически процеси. В понеделник, когато бях при Него, видях, че има унес - унася се, което показваше, че напуска тялото Си и тогава говори чрез подсъзнанието Си. Понякога чувахме някои думи, изречения, които един брат стенографираше. Този брат бе Борис Николов. Беше интересно да се слуша как от време на време Учителят казва по някое изречение, което представлява отговор за някой друг, който Му задава въпроси от Невидимия свят. Кой беше този Друг, ние не знаехме, но можехме да съдим по отговорите на Учителя. Беше невероятно преживяване за всички ни, които присъствувахме там.
към текста >>

Тялото Му беше спокойно, въпреки своята немощ.
Понякога чувахме някои думи, изречения, които един брат стенографираше. Този брат бе Борис Николов. Беше интересно да се слуша как от време на време Учителят казва по някое изречение, което представлява отговор за някой друг, който Му задава въпроси от Невидимия свят. Кой беше този Друг, ние не знаехме, но можехме да съдим по отговорите на Учителя. Беше невероятно преживяване за всички ни, които присъствувахме там. Тялото Му беше спокойно, въпреки своята немощ. Но във вторник състоянието Му се влоши, Той бе напуснал тялото Си и само дишаше тежко. Не проявяваше никакъв друг живот. Тогава онзи млад брат доведе онзи възрастен лекар, доктор Попов, който прегледа Учителя и каза, че има старческа пневмония и нищо друго не Го безпокои. Учителят не се подвижи никак, нищо не казваше, не приемаше храна или на човешки език това го наричаме агония. Вечерта останах при Него.
към текста >>

Но във вторник състоянието Му се влоши, Той бе напуснал тялото Си и само дишаше тежко.
Този брат бе Борис Николов. Беше интересно да се слуша как от време на време Учителят казва по някое изречение, което представлява отговор за някой друг, който Му задава въпроси от Невидимия свят. Кой беше този Друг, ние не знаехме, но можехме да съдим по отговорите на Учителя. Беше невероятно преживяване за всички ни, които присъствувахме там. Тялото Му беше спокойно, въпреки своята немощ. Но във вторник състоянието Му се влоши, Той бе напуснал тялото Си и само дишаше тежко. Не проявяваше никакъв друг живот. Тогава онзи млад брат доведе онзи възрастен лекар, доктор Попов, който прегледа Учителя и каза, че има старческа пневмония и нищо друго не Го безпокои. Учителят не се подвижи никак, нищо не казваше, не приемаше храна или на човешки език това го наричаме агония. Вечерта останах при Него. Пак видях борбата в тялото Му.
към текста >>

Пак видях борбата в тялото Му.
Но във вторник състоянието Му се влоши, Той бе напуснал тялото Си и само дишаше тежко. Не проявяваше никакъв друг живот. Тогава онзи млад брат доведе онзи възрастен лекар, доктор Попов, който прегледа Учителя и каза, че има старческа пневмония и нищо друго не Го безпокои. Учителят не се подвижи никак, нищо не казваше, не приемаше храна или на човешки език това го наричаме агония. Вечерта останах при Него. Пак видях борбата в тялото Му. Учителят Го нямаше там. Виждах само едно тяло, в което ставаше борба. През нощта бяхме четирима: доктор Борова, доктор Кьорчева, Тодор Стоименов и аз - Елена Андреева. Зачестяваше дишането. Никакви други прояви на живот.
към текста >>

Виждах само едно тяло, в което ставаше борба.
Тогава онзи млад брат доведе онзи възрастен лекар, доктор Попов, който прегледа Учителя и каза, че има старческа пневмония и нищо друго не Го безпокои. Учителят не се подвижи никак, нищо не казваше, не приемаше храна или на човешки език това го наричаме агония. Вечерта останах при Него. Пак видях борбата в тялото Му. Учителят Го нямаше там. Виждах само едно тяло, в което ставаше борба. През нощта бяхме четирима: доктор Борова, доктор Кьорчева, Тодор Стоименов и аз - Елена Андреева. Зачестяваше дишането. Никакви други прояви на живот. Рано сутринта дойдоха Борис Николов и Мария Тодорова. Постояха малко.
към текста >>

Учителят си отиде от тялото Си и то се отпусна безжизнено в ръцете на Борис Николов.
Рано сутринта дойдоха Борис Николов и Мария Тодорова. Постояха малко. Учителят започна по-учестено, по-затруднено и по-силно да диша. Борис се приближи до Него и повдигна главата Му. След няколко усилени вдишки, изведнъж дишането спря. Учителят си отиде от тялото Си и то се отпусна безжизнено в ръцете на Борис Николов. Всички разбрахме, че Учителят си е заминал. Беше сряда, 27 декември 1944 година, 5 часа и 45 минути сутринта. Погребението беше на 31 декември. Тялото на Учителя беше положено в салона за поклонение. Беше облечено в бял костюм и поставено на бяло ложе.Едно ми направи много силно впечатление.
към текста >>

Тялото на Учителя беше положено в салона за поклонение.
След няколко усилени вдишки, изведнъж дишането спря. Учителят си отиде от тялото Си и то се отпусна безжизнено в ръцете на Борис Николов. Всички разбрахме, че Учителят си е заминал. Беше сряда, 27 декември 1944 година, 5 часа и 45 минути сутринта. Погребението беше на 31 декември. Тялото на Учителя беше положено в салона за поклонение. Беше облечено в бял костюм и поставено на бяло ложе.Едно ми направи много силно впечатление. Освен целият салон, но и целият "Изгрев" бе пълен с хора. И аз, която съм присъствувала всякога в класовете и познавах всички братя и сестри, защото дълги години бях в Братството, останах изненадана от присъствието на много хора, които не познавах и които бяха дошли на поклонение пред Учителя и да Го изпратят. Много хора, много чужди и непознати за мен хора имаше. И аз си казах: "Колко връзки имаше Учителят с хора, за които ние нищо не знаехме".
към текста >>

Когато Той си замина, нашите приятели изпратиха телеграма до Георги Димитров, който бе в Москва и оттам той с телеграма разреши тялото на Учителя да бъде погребано на "Изгрева".
Само тези, които имаха частни имоти, получиха съответни апартаменти в построените нови блокове в различните части на града. Учителят дълго време живееше на "Опълченска" 66 в една къща- близнак. От другата страна живееше семейството на Георги Димитров. При преследването на Георги Димитров от полицията, когато са правили обиски в жилището му, Учителят е приемал тяхната комунистическа книжнина да се прехвърля през двора и да се пази при Него. Освен това, Учителят лично спаси Георги Димитров, както и рождената му сестра Елена. Когато Той си замина, нашите приятели изпратиха телеграма до Георги Димитров, който бе в Москва и оттам той с телеграма разреши тялото на Учителя да бъде погребано на "Изгрева". От негова страна това бе един благодарствен жест, за това, че е бил укриван и спасяван в жилището на Учителя. Но след това избухна и четвъртата бомба, а това бе разрушаването на целия "Изгрев" и предоставянето му от българското правителство за място за строеж на легации и посолства на чужди държави. Българите сами предадоха свещения "Изгрев" на чуждо посегателство и на чуждоземци. Запомнете това добре. След всичко, което новата власт направи, дойде време, когато поискаха да преместят тялото на Учителя и да осквернят гроба Му.
към текста >>

След всичко, което новата власт направи, дойде време, когато поискаха да преместят тялото на Учителя и да осквернят гроба Му.
Когато Той си замина, нашите приятели изпратиха телеграма до Георги Димитров, който бе в Москва и оттам той с телеграма разреши тялото на Учителя да бъде погребано на "Изгрева". От негова страна това бе един благодарствен жест, за това, че е бил укриван и спасяван в жилището на Учителя. Но след това избухна и четвъртата бомба, а това бе разрушаването на целия "Изгрев" и предоставянето му от българското правителство за място за строеж на легации и посолства на чужди държави. Българите сами предадоха свещения "Изгрев" на чуждо посегателство и на чуждоземци. Запомнете това добре. След всичко, което новата власт направи, дойде време, когато поискаха да преместят тялото на Учителя и да осквернят гроба Му. Но се намериха трезви хора, които не допуснаха това последно посегателство и кощунство срещу Учителя. Ако се бе случило това, този народ щеше да бъде впоследствие заличен от земята от чуждоземци - онези, които разрушиха целия "Изгрев". В това съм сигурна. През целия Си живот на земята Учителят бе клеветен, хулен, калян с всевъзможни лъжи и клевети, идващи от властите и от различни среди на обществения живот в държавата. Власти, държава, общество - всички препятствуваха Неговото дело съзнателно и целенасочено!
към текста >>

56. 9_04 Салоните на Бялото Братство

ТОМ 1

Аз се грижех и поддържах мястото на Учителя, там, където бе положено тялото Му.
Затова е необходима тази Школа, която Бялото Братство откри тук, за да свали Божествените идеи на земята и да даде и покаже методите за тяхното реализиране". Братята се успокоиха и си заминаха за провинцията. Десетки години след това те дойдоха на "Изгрева". А "Изгрева" го нямаше. Той бе разрушен. Аз се грижех и поддържах мястото на Учителя, там, където бе положено тялото Му. Случи се така, че тези двама братя, които тогава задаваха въпроси на Учителя, дойдоха в един и същи ден и в един и същи час, без да се договарят. А не бяха идвали години. Разговаряхме за това-онова и се оплакаха, че им взели салоните и нямали къде да се събират. Огледах ги и веднага познах, че това са същите братя, които питаха Учителя на времето какво ще стане с техните салони. Тогава им казах: "Братя, помните ли Учителят какво ни каза тогава?
към текста >>

Защото ние сме птиче ято, което ще е отлетяло към своята Прародина!
Това ще бъде най- голямата утеха за нас и за тях. Дано Го намерят, Словото, ако не са Го унищожили дотогава. Защото, ако Го унищожат, тук в София и в България ще стане пустиня и тогава ще видят какво означава Словото на Бога, какво значи нашият Бог, Който е Огън Всепояждащ. Тогава ще разберат, че Бог поругаем не бива. Но нас няма да ни има. Защото ние сме птиче ято, което ще е отлетяло към своята Прародина!
към текста >>

57. 9_05 Кой бе Учителят?

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

ТОМ 1

Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България." Попитаха Го дали тялото на Учителя е построено както на останалите човеци.
Ето защо, ще се опитам да ви разкажа кой е Учителят. Учителят казва за Себе Си: "Аз дойдох тука, да покажа на хората пътя към Бога. И да Му служа тъй, както никога не са Му служили". Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл. "Питат ме откъде съм. Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България." Попитаха Го дали тялото на Учителя е построено както на останалите човеци. "Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го, какво може да прави един Учител с тялото Си. "Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук, на "Изгрева", или на други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ. Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме как се проектира Той чрез този Дух навън в света. "Аз съм във всички хора, във всички животни, в pаcтeниятa, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз." Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената.
към текста >>

"Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го, какво може да прави един Учител с тялото Си.
Учителят казва за Себе Си: "Аз дойдох тука, да покажа на хората пътя към Бога. И да Му служа тъй, както никога не са Му служили". Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл. "Питат ме откъде съм. Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България." Попитаха Го дали тялото на Учителя е построено както на останалите човеци. "Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го, какво може да прави един Учител с тялото Си. "Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук, на "Изгрева", или на други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ. Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме как се проектира Той чрез този Дух навън в света. "Аз съм във всички хора, във всички животни, в pаcтeниятa, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз." Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената. Веднъж ни каза: "Аз ида от слънцето, но трябва да знаете, че зад това слънце има друго слънце.
към текста >>

Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук, на "Изгрева", или на други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ.
Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл. "Питат ме откъде съм. Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България." Попитаха Го дали тялото на Учителя е построено както на останалите човеци. "Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го, какво може да прави един Учител с тялото Си. "Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук, на "Изгрева", или на други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ. Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме как се проектира Той чрез този Дух навън в света. "Аз съм във всички хора, във всички животни, в pаcтeниятa, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз." Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената. Веднъж ни каза: "Аз ида от слънцето, но трябва да знаете, че зад това слънце има друго слънце. Това е Божественото Слънце и оттам идвам Аз. И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, отдето е дошъл.
към текста >>

Аз оставям тялото Си тука на стола или на леглото и отивам горе да работя.
Понеже Учителят е висшата разумност на земята и Небето, Той ви прекарва с най- малкото страдание през вашия път като ученици." Веднъж Учителят се оттегли да почива. Някой каза тогава, че Учителят отишъл да си поспи. Тогава Той се обърна и рече: "Аз не спя. Учителят не спи. Аз съзнателно минавам от този свят в онзи и продължавам работата Си. Аз оставям тялото Си тука на стола или на леглото и отивам горе да работя. Да не мислите, че само вие сте мои ученици, на които говоря? Тези Школи са в Невидимия свят. А тази тук на "Изгрева" е единствената на планетата земя, както и в цялата Вселена. Вие не можете да видите лицето на Учителя, ако не си помислите за Бога, защото Бог е в Учителя. Само един Учител е направен по образ и подобие на Бога.
към текста >>

Условията на Школата се създаваха от онова Божествено Съзнание, което бе в тялото на Учителя.
Аз долавям веднага целия живот на Вселената". Учителят всичко долавяше, пред Него бяхме като отворена книга, която Той четеше направо и казваше нещата каквито са. Веднъж се учудихме на Неговите възможности. Тогава каза за Себе Си така: "Аз съм океан, в който всички води се утаяват. И моите крака мислят по-добре от вашите глави". Условията на Школата се създаваха от онова Божествено Съзнание, което бе в тялото на Учителя. Веднъж попитаха Учителя с какви възможности разполага Великият Учител. Тогава Той каза за Себе Си: "Аз съм най-богатият човек в света и най-видният лекар в света. Само на Балканския полуостров имам дванадесет милиарда в злато. На друго място, други милиарди ме чакат. Ако искам да живея нашироко, Аз мога да си взема в града къщи, слуги, да живея като богат човек.
към текста >>

58. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

ТОМ 1

Той чува и вижда: "Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене?
От 1918-1925 - във В.Търново, а от 1926 нататък - в София. През 1912 година Учителят работи върху Библията и изважда думите Господни и ги стъкмява в отделна книжка: "Заветът на цветните лъчи на Светлината". През август 1912 година Учителят е във Велико Търново и отива в с. Арбанаси. Изкачва се на един висок връх на края на селото. Христовият Дух се явява пред Него и над Него. Той чува и вижда: "Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене? " Отговорът бил следният: "Слушам, Господи. Да бъде Твоята воля както на Небето, така и на земята! " Христовият Дух се вселява в Него. Над Него е Божественият Дух. В Него е Христовият Дух.
към текста >>

59. 10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството

ТОМ 1

Великият Учител си замина на 27 декември 1944 година и тялото Му бе положено на българска земя и бе погребан на "Изгрева" на 31 декември 1944 година.
Те донесоха болшевизма в България. Започна една нова епоха от 45 години, предварително обозначена от Великия Учител още преди двадесет и две години, като епоха на труда. Пред ученици в село Мърчаево Великият Учител заяви: "Когато решихме да пуснем руснаците в България и комунистите с тях, те обещаха горе в Невидимия свят да не закачат, да не ограничават Бялото Братство в България и да не го гонят. Обещаха пред Бога. Ако не изпълнят обещанието си, ще проверят какво значат думите Господни, че в Божиите решения няма обратни действия". Великият Учител си замина на 27 декември 1944 година и тялото Му бе положено на българска земя и бе погребан на "Изгрева" на 31 декември 1944 година. Започна една нова епоха. Бяха иззети имотите на "Изгрева", затворена бе печатницата, където се печаташе Словото на Всемировия Учител. Разрушен бе салонът на "Изгрева", където бе Школата. Започнаха се гонения, образува се процес съдебен и чрез него, и покрай него се унищожи цялата събрана книжнина от отпечатани беседи, следваха обиски и унищожаване на Словото на Учителя. Накрая цялото пространство на "Изгрева" бе изчистено и там се построи легация и посолство на СССР, т.е.
към текста >>

60. 10_07 Кой е Мировият Учител?

ТОМ 1

Мировият Учител е онзи, който е осенен от Божествения Дух и в чието човешко тяло е вселен Христовият Дух. Амин.
Изявеният живот вечен в Христа - това е проявеният Бог на Славата. "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си проводил." Изявеният Вечен Дух - това е проявеният Миров Учител, това е еманацията на Божествения Дух в Христовия Дух, където обитават Духът на Славата и на Бога. Мировият Учител е изявеният Вечен Дух, където Бог е Светлина, Бог е Любов, Бог е Дух Вечен. Мировият Учител е проявеният Абсолютен Дух на Битието като Дух Вечен, където Словото Божие бе Дух Святий, Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Мировият Учител е Учител на Великото Бяло Братство, обхващащо Битието и Небитието на Слънчевата система от физическия и Духовния свят. Мировият Учител е онзи, който е осенен от Божествения Дух и в чието човешко тяло е вселен Христовият Дух. Амин.
към текста >>

61. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

ТОМ 1

Защото Исус бе онзи ангел Господен, който се въплоти в тяло чрез кръв и плът, роди се като младенец.
Защото Божията Любов е Свят на Любовта, а това е проявление на Христовия Дух и на Светлината. А Светлината - това е светлината на физическия свят. Христовият Дух е Единение и Обединение на Славата, Виделината, Светлината чрез Святия Дух на Славата на Бога. Христовият Дух обединява само чрез Словото, защото то е Глава на Истината, а Истината е изявеният Святий Дух. Исус Христос е символ на Мировата Любов. Защо? Защото Исус бе онзи ангел Господен, който се въплоти в тяло чрез кръв и плът, роди се като младенец. На тридесет години слезна върху него Божият Дух, а на 33 години се всели в него Христовият Дух и от человечески син стана Син Божий. Задачата на Исуса Христа бе да изяви Бога като Любов, като Мъдрост и Истина. И да Го прояви външно, и да даде методите и начините за това. А ги прояви чрез Славата, Виделината и Светлината. Христовият Дух е връзката на Единение на видимия и Невидимия свят чрез Светлината, която се нарича Любов, чрез Виделината, която се нарича Мъдрост и чрез Славата, която се нарича Истина.
към текста >>

62. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

ТОМ 1

А Природата е материализираната Любов на Бога и на Светлината и се реализира като Живото тяло на Бога и се изразява чрез Живота.
А когато отделната форма желае да се изяви, тя се изявява като определено съчетание на цветове и се проявява като мелодия, формите от Духовния свят на Виделината, могат да слязат надолу във физическия свят само чрез мелодията. Хармонията е обединение на съзвучия, а мелодията е индивидуализиране на дадена форма и цвят, която има право да се реализира само чрез музиката в Духовния свят. БОГ Е СВЕТЛИНА. Божествената светлина е Светлината във физическия свят на слънчевата система. Любовта като принцип на Божествения Дух преминава през целия свят като Светлина. А Природата е материализираната Любов на Бога и на Светлината и се реализира като Живото тяло на Бога и се изразява чрез Живота. Светлината е проявеният и изявеният Бог на Любовта на физическия свят. Светлината - това е творческият акт на Великата Природа. Тя разграничава Битието от Небитието, реалното от преходното, преминава от безграничното състояние на Вселената към граничното. Любовта е единствената реалност, чрез която Божественият Дух се проявява в Битието като Светлина, Физическото слънце е символ на Божествения Дух, а Светлината е символ на Божествената Душа. Материята на физическото поле е кондензирана Енергия.
към текста >>

Човешката душа слиза на земята чрез Мелодията и се въплътява, а човешкият дух организира това тяло чрез законите на Хармонията в Духовния свят.
А това става чрез Светлината на физическия свят, чрез Виделината в Духовния свят, чрез Славата в Божествения свят. Служенето на Бога е материализираното движение на Духа чрез Хармонията и музиката от човешкия дух и човешката душа, поела пътя на Светлината, Виделината - към Славата на Божествения свят. Човешкият дух служи чрез мелодията, а човешката душа се подвизава чрез Хармонията. Космическият човек живее в Абсолютна Хармония. При слизането му на земята, Той слиза от небесните висоти на Духа, който обитава в Хармония, в по-низшите полета чрез Мелодията. Човешката душа слиза на земята чрез Мелодията и се въплътява, а човешкият дух организира това тяло чрез законите на Хармонията в Духовния свят. Това е пътят на Инволюцията при слизането на човека на земята. А при Еволюцията - която започва от идването на Христа и Възкресението му, защото той прокарва пътя от земята за Небето за човешката душа - възлизането на човека нагоре започва чрез Мелодията. Човешката душа трябва да разцъфти, трябва да се пробуди човешкото съзнание, а това става чрез Мелодията. Човешкият ум трябва да се освети чрез Светлината, която идва от Хармонията. Хармонията внася Светлина в човешкия ум, а Мелодията - топлина в човешкото сърце.
към текста >>

63. 10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС

ТОМ 1

Великият Учител положи тялото Си на българска земя и замина за Божествения свят, който е свят на Истината и откъдето свали Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса.
"БИБЛИОТЕКА "ЖИТЕН КЛАС" Ще включа спомени, опитности, случки, събития, исторически материали от времето на Школата на Бялото Братство 1922-1924 година и пребиваването на Всемировия Учител - Беинса Дуно между българите и славянството. Великият Учител бе роден и се изяви чрез Словото Си, и се прояви чрез Силата на Словото Си. Словото Му стана Сила и Живот за учениците на Школата. Великият Учител положи тялото Си на българска земя и замина за Божествения свят, който е свят на Истината и откъдето свали Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса. Ние смятаме, че това е онова "Житно зърно", посято чрез Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно в душите на учениците от Школата, от което възрасна "Житен клас" в Сила и Живот чрез тяхното пребиваване в тази Школа и се пожъна чрез техния живот в опитности, спомени за Школата на Бялото Братство в България и за Великия Учител - Беинса Дуно. Ние смятаме, че главният критерий в тази библиотека е, че опитността на един ученик е опитност на цялата Школа. Това е закон на Школата! А когато съберем опитностите на учениците в тази Школа, ние ще получим реализираните закони от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно, което е Слово на Живия Бог и е Слово на Бога! Като първи книги от тази поредица, ние представяме следните заглавия: 1.
към текста >>

64. II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

ТОМ 2

А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно.
На 7 март 1897 год. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали за пренощувка, в присъствието на дядо поп Константин Дъновски върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух. Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху сина человечески, сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно. Бог посети единороднаго Сина и го новороди чрез своя Дух и го облече чрез Сила и Мощ. Прославеният Вожд бе осветен чрез Дух и чрез Сила. А Знамението Господне повеляваше да се прояви чрез Своята Мощ. Амин.
към текста >>

65. Разговор Третий. Храната и Словото

ТОМ 2

С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му.
Разговор Третий. Храната и Словото В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди.
към текста >>

Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни.
Храната и Словото В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността.
към текста >>

66. Разговор Шестий. Пътят и Истината

ТОМ 2

Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви.
Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти и ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето присъствие и животът ти ще мине от смърт в живот. Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратите са затворени и всичко показва, че вратите са заръждясали на дръжките си. Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви. И ето една главна причина за укъсняванието на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувствуваш сам. Умът ти досега е бил занят с много неща, но не и с Истината. Ти си желал много неща, но не и нещо особено. Желал си всичко, а всъщност излиза нищо.
към текста >>

67. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

Борис Николов

ТОМ 2

Значи той не присъстваше в тялото си по време на сеанса.
Мен не ми направи толкова особено впечатление, че не ме учуди. Аз тези явления ги очаквах и бях вътрешно приготвен за тях. Накрая дядо Стефан се освободи, сеансът завърши и всички споделяха с дядо Стефан за съобщенията, които ни дадоха духовете. А те бяха от най-различен характер. Политически, обществен и личен, изобщо сведения от Невидимия свят за видимия свят, а дядо Стефан с особено внимание слушаше какво му разказваха другите онова, което той е произнесъл и казал чрез устата си. Значи той не присъстваше в тялото си по време на сеанса. А това нещо беше ново за мен. Вечерта беше сложена обща трапеза и след това разговори, а след малко се смрачи съвсем и стана тъмно. Домакинята дойде при мен: „Братко, ние ще излезем навън. Имаме работа. Ето ти стаята, където ще спиш!
към текста >>

68. 65. ВИЛА ЗА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Ако беше построена тази вила, нямаше къде да се погребе тялото на Учителя.
Не прие Учителят от тях, те да Му правят вила. Те се прибраха в града. После станаха промени с тях. Новата власт, която дойде през 1945 г. им взе парите и те останаха както всички други - бедни. Ако беше построена тази вила, нямаше къде да се погребе тялото на Учителя. От богатите хора Учителя не прие нищо. Те бяха представители на едно съсловие от хора, към които Учителя нямаше симпатия. Богатството е труд на стотици хора събрани от едного и ползващ се от благата на другите. А това не е по Учението на Учителя.
към текста >>

69. 72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Той има и духовно измерение и Божествено измерение и физическо проявление чрез човешкото тяло.
Необходимо е специално изучаване, защото Учителят в различните години на Школата даваше различни наряди за поста. В беседите си много пъти е говорил за него. Всички тези неща трябва да се извадят и подредят. Необходима е студия по този въпрос. Постът не е еднократен процес - спираш да ядеш и ето ти си в пост. Той има и духовно измерение и Божествено измерение и физическо проявление чрез човешкото тяло. Постът е проекция на тези три свята и се извършва в един акт от човека в строго определено време и в името на някаква идея и жертва в името на нещо. Има различни начини за пост. Пълен глад, пост само с вода и пост с поемането на плодове. През всичките тия етапи ние сме минавали. Принципът е следният: Правиш пост в името на една идея.
към текста >>

физическия пост означава изключително организация на човешкото тяло.
Има различни начини за пост. Пълен глад, пост само с вода и пост с поемането на плодове. През всичките тия етапи ние сме минавали. Принципът е следният: Правиш пост в името на една идея. Спираш да се храниш, но храната, която би употребил през време на поста, тя струва пари и тези пари трябва да се отделят и с тях да се направи едно малко добро в името на една идея. физическия пост означава изключително организация на човешкото тяло. Защото чрез поста всички натрупани запаси се изразходват. Необходимо е и вътрешна духовна организация. Тя преминава отначало в четене на пасажи от Словото на Учителя и в строги определени часове изричането на молитви. Както и работа с формули дадени от Учителя. По този начин постът има три проекции: на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят.
към текста >>

И център и фокус на този пост е човекът и неговото тяло.
Защото чрез поста всички натрупани запаси се изразходват. Необходимо е и вътрешна духовна организация. Тя преминава отначало в четене на пасажи от Словото на Учителя и в строги определени часове изричането на молитви. Както и работа с формули дадени от Учителя. По този начин постът има три проекции: на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят. И център и фокус на този пост е човекът и неговото тяло. Това е принципът. А Учителят е дал различни методи за пост - колективен и индивидуален. Тях ги има записани и трябва да се подредят и изнесат. При всички случаи е необходимо да има ръководител на поста. Обикновено Учителят беше ръководител на този пост и следеше за физическото и психическото състояние на ученика, който е влязъл в пост.
към текста >>

70. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Но със своя разумен живот умееше така да живее, че да подържа тялото си в изправност.
Голяма част от тези продукти Учителят даваше на общата кухня. Деликатното здраве на Учителя. Самият организъм на Учителя беше деликатен и нежен. Той не беше физически грубо устроен. Имаше деликатно здраве. Но със своя разумен живот умееше така да живее, че да подържа тялото си в изправност. Ние не сме Го виждали да боледува. На екскурзии ходеше с нас. Изкачваше се на височини. Издържаше продължително пътуване пешком. Издържаше на суровия живот.
към текста >>

71. 76. ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ НА ИЗГРЕВА

Борис Николов

ТОМ 2

Беше бележка за изпълнението, за позата, за пропорциите на тялото, за светлините, за сенките, за боите, които използва художника.
Учителят ни говори, а ние слушаме. А Боян трябва да запише това, което Учителят казва, а не може да се върне. А ние не записваме, а само слушаме, макар че и двамата сме стенографи, а той не може да чуе нищо. Ще не ще Боян се върна при картината с голата жена и чак тогава Учителят направи най-съществената бележка за картината и художника. И Боян тогава успя да го стенографира. Беше бележка за изпълнението, за позата, за пропорциите на тялото, за светлините, за сенките, за боите, които използва художника. Но главното бе, че Учителят подчерта, че няма защо да се страхуваме от голото тяло, нито да се срамуваме от него. И така ни даде един много живописен и хубав пример. Боян си взе бележка от това. Но въпреки всичко Боян при такива картини минаваше по-бързо отколкото при другите. А за художниците на Изгрева, всички без изключение Учителят ги насърчаваше, помагаше им и им даваше съвети, особено когато творчеството им е идейно.
към текста >>

Но главното бе, че Учителят подчерта, че няма защо да се страхуваме от голото тяло, нито да се срамуваме от него.
А Боян трябва да запише това, което Учителят казва, а не може да се върне. А ние не записваме, а само слушаме, макар че и двамата сме стенографи, а той не може да чуе нищо. Ще не ще Боян се върна при картината с голата жена и чак тогава Учителят направи най-съществената бележка за картината и художника. И Боян тогава успя да го стенографира. Беше бележка за изпълнението, за позата, за пропорциите на тялото, за светлините, за сенките, за боите, които използва художника. Но главното бе, че Учителят подчерта, че няма защо да се страхуваме от голото тяло, нито да се срамуваме от него. И така ни даде един много живописен и хубав пример. Боян си взе бележка от това. Но въпреки всичко Боян при такива картини минаваше по-бързо отколкото при другите. А за художниците на Изгрева, всички без изключение Учителят ги насърчаваше, помагаше им и им даваше съвети, особено когато творчеството им е идейно. Някои от тях се оформиха като големи художници.
към текста >>

72. 79. РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Той не идваше на беседи на Изгрева, но когато Учителят се помина и тялото Му бе изложено в салона, то Герасимов дойде на Изгрева, седна на стол пред тялото Му и започна да прави скици на тялото.
79. РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ Имаше един художник, който бе преподавател по рисуване в една Софийска гимназия и се казваше Герасимов. Той не идваше на беседи на Изгрева, но когато Учителят се помина и тялото Му бе изложено в салона, то Герасимов дойде на Изгрева, седна на стол пред тялото Му и започна да прави скици на тялото. Макар че не идваше на беседи, но един вътрешен импулс го накара да направи първо скица на Учителя както е положен и после направи скици на ръцете Му без да го кара някой. Тези скици на ръцете са чудесно изпълнение. Аз се учудвам как може художник да изпълни така добре, с такова майсторство да изрисува ръцете на Учителя. Голям художник беше. Бяха нарисувани с най-големи подробности.
към текста >>

73. 91. ЗАДАЧИ В ШКОЛАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Един ден на месеца да мислите защо Господ ви е направил краката, ръцете, ушите, очите, носа, главата, защо ви е дал това тяло.
В този ден ще познаете какво нещо е възкресението! В такъв ден всички нисши същества си събират партушините и се отдалечават от тебе и те заобикалят само ангели, светии. Само те се движат около тебе. През този ден, ако направите задачата хубаво, вие не ще бъдете на земята. Ако искате да влезете в новия живот, трябва да си приготвите съвършени тела - духовни тела. Един ден на месеца да мислите защо Господ ви е направил краката, ръцете, ушите, очите, носа, главата, защо ви е дал това тяло. Целия ден да размишлявате и да сте във връзка с цялото Битие. И вечерта да благодарите на Бога, че сте се удостоили да бъдете на земята! Един ден на месеца да благодариш на Бога, че ни е надарил с хиляди дарби. Тогава да се сбъдне стиха: „Всичко, което се случва с тия, които любят Бога, Бог го превръща за тяхно добро." Та всичко, което се случва с нас Бог да го превърне в наше добро. Така да се прослави Бог!
към текста >>

74. 104. НАЧАЛОТО

Борис Николов

ТОМ 2

Човек може да бъде обсебен и години в него и в неговото тяло да живее един друг дух, да живее чрез сеанса.
Зад тях има .още сетивен живот, който ние не познаваме, нямаме органи за него. И така първите приятели се занимаваха със спиритизъм. Отначало Учителят ги насочва в правилна посока. Как да се ориентират, как да познават съществата, които се явяват чрез медиумите, как да се влиза във връзка тях и как да се справят с мъчнотиите, които се явяват в тази област. Защото спиритизма има и една друга страна, която е много опасна. Човек може да бъде обсебен и години в него и в неговото тяло да живее един друг дух, да живее чрез сеанса. Какви ли не истории ние знаем от онова време. И забавни и много трагични за приятелите. По-късно Учителят ги извежда от спиритизма и ги насочва в друга насока. Да изучават Евангелието и разучават Неговите беседи. Третият етап продължава 11 години, когато Учителят пътува из България и държи сказки по френология, хиромантия и по хигиена.
към текста >>

75. 109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Борис Николов

ТОМ 2

И там са написани такива думи от него, от които се вижда, че дядо поп много добре знае кого е родил и на кого е дал тяло.
Дядо поп ще направи кафе и ще пият двамата по едно кафе. И какви сладки приказки между двамата. Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Дядо поп много добре знаеше кой е синът му. В Библията на дядо поп е отбелязана датата, когато се е родил синът му Петър. И там са написани такива думи от него, от които се вижда, че дядо поп много добре знае кого е родил и на кого е дал тяло. Този текст от Библията се намира в едно от моите тефтерчета и ще го дам друг път. Учителят по лице и френологически прилича на баща си. Дядо поп е бил в гр. Нови Пазар свещеник 5 години. Като се е върнал Учителят от Америка е живял 3 години при дядо поп в Пазарджик.
към текста >>

76. 117. МАЛКИЯ ДОМ

Борис Николов

ТОМ 2

Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото тяло, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво.
Така повечето от приятелите минаха през дома ни. Това бяха контакти между човешките души. При едно посещение у дома Учителят погледна строго Мария в лицето и каза: „Кажи си едно желание! " Мария отговори: „Когато си замина, искам да ме вземете и отведете Вие! " Учителят каза: „Добре." Когато си заминаваше, тя беше в моите обятия и в един миг една светлина като диамант се спусна в стаята, грабна я като орел и я отнесе. Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото тяло, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво. Беше една невероятна опитност. Учителят винаги си държеше на обещанията. На времето тя поиска от Учителя да я вземе, когато дойде време да си замине, и това стана. На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха онези ми ти попове, изпълниха с голямо вдъхновение службата, дори не бързаха да си отидат както правеха при други случаи. От къде се взеха тези три попа, кой им каза за погребението и кой ги доведе аз не мога да кажа.
към текста >>

Но дойдоха свещениците и погребаха тялото й по църковен обряд.
На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха онези ми ти попове, изпълниха с голямо вдъхновение службата, дори не бързаха да си отидат както правеха при други случаи. От къде се взеха тези три попа, кой им каза за погребението и кой ги доведе аз не мога да кажа. Обикновено когато някой от Братството си заминава не викат свещеници. Приятелите имат молитви на Учителя, с които ги изпращат. И тук имахме молитви за този случай. Но дойдоха свещениците и погребаха тялото й по църковен обряд. После се сетих, че Учителят я беше взел със себе си и беше ни освободил от нашият ред, който изпълнявахме в тези случаи. Тя понесе смъртта храбро, достойно както един истински ученик може да я посрещне. Тя си замина в 17 часа след обед на 18 юли 1976 г. на 78-годишна възраст.
към текста >>

77. 125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН

Борис Николов

ТОМ 2

Мога да излизам от тялото си, когато пожелая и да влизам пак.
Думите, които Аз ви говоря, от себе си ги не говоря, но Отец, който пребъдва в мене, делата Той прави. Вярвайте ми, че аз съм в Отца, и Отец е в мене: ако ли не, вярвайте ми за тия дела", (ев. Йоана гл. 14 ст. 10-11)) Учителят казва: „Аз мога да ставам видим и невидим, когато пожелая. Мога да излизам от тялото си, когато пожелая и да влизам пак. Аз искам да науча и вас на това изкуство." Учителят казва още: „Аз не съм в тялото, тялото ми е само като катедра, от която говоря". Също така, Учителят можеше да се излъчва и да помага на далечни разстояния без да се дематериализира. Такива случаи са съзнателно излизане на Учителя от тялото, отиване на далечно разстояние и връщане отново в тялото си. Ето един такъв случай. Както винаги, когато Братството е на Рила на 7-те езера, лагерът е построен и устроен както трябва, като всеки ден живота върви по своя специален ритъм насочван от Учителя.
към текста >>

Аз искам да науча и вас на това изкуство." Учителят казва още: „Аз не съм в тялото, тялото ми е само като катедра, от която говоря".
Вярвайте ми, че аз съм в Отца, и Отец е в мене: ако ли не, вярвайте ми за тия дела", (ев. Йоана гл. 14 ст. 10-11)) Учителят казва: „Аз мога да ставам видим и невидим, когато пожелая. Мога да излизам от тялото си, когато пожелая и да влизам пак. Аз искам да науча и вас на това изкуство." Учителят казва още: „Аз не съм в тялото, тялото ми е само като катедра, от която говоря". Също така, Учителят можеше да се излъчва и да помага на далечни разстояния без да се дематериализира. Такива случаи са съзнателно излизане на Учителя от тялото, отиване на далечно разстояние и връщане отново в тялото си. Ето един такъв случай. Както винаги, когато Братството е на Рила на 7-те езера, лагерът е построен и устроен както трябва, като всеки ден живота върви по своя специален ритъм насочван от Учителя. Вечерно време се палят големи огньове, около него са насядали всички-наметнати повечето с пелерини, да ги пазят от студения вятър и всички без изключения пеят братски песни и песни от Учителя.
към текста >>

Такива случаи са съзнателно излизане на Учителя от тялото, отиване на далечно разстояние и връщане отново в тялото си.
14 ст. 10-11)) Учителят казва: „Аз мога да ставам видим и невидим, когато пожелая. Мога да излизам от тялото си, когато пожелая и да влизам пак. Аз искам да науча и вас на това изкуство." Учителят казва още: „Аз не съм в тялото, тялото ми е само като катедра, от която говоря". Също така, Учителят можеше да се излъчва и да помага на далечни разстояния без да се дематериализира. Такива случаи са съзнателно излизане на Учителя от тялото, отиване на далечно разстояние и връщане отново в тялото си. Ето един такъв случай. Както винаги, когато Братството е на Рила на 7-те езера, лагерът е построен и устроен както трябва, като всеки ден живота върви по своя специален ритъм насочван от Учителя. Вечерно време се палят големи огньове, около него са насядали всички-наметнати повечето с пелерини, да ги пазят от студения вятър и всички без изключения пеят братски песни и песни от Учителя. Понякога Учителят говори, стенографите записват. Един път при такъв огън Учителят е седнал между двама братя и се грее на огъня, а всички наоколо пеят.
към текста >>

78. 129. БОЖЕСТВЕНИЯТ ДУХ И ХРИСТОВИЯТ ДУХ ВРЪЗ УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

По-късно Той съобщава пред приятелите, че тогава Черната Ложа е правела опит да посегне на тялото Му и да го разруши.
Учителят се бе оттеглил в Арбанаси в пост и молитва. Тогава Той е работил върху „Завета на Цветните лъчи на светлината". Бил е много болен и много отслабнал според Елена Иларионова, защото тя Го е наглеждала. После бил на смъртно легло и накрая Го пренасят във вилата на Иларионова на лозето. Оздравява накрая. По-късно Той съобщава пред приятелите, че тогава Черната Ложа е правела опит да посегне на тялото Му и да го разруши. При една такава обстановка се случва следното: „Една сутрин когато излиза на една височина и бил в молитвено състояние Му се явява Христос и Му казва: „Петре, предоставяш ли тялото си, умът си и сърцето си за Мое обиталище? " Учителят отговаря: „Слушам Господи! " И Христовият Дух се вселява в Него. А на редовния събор на веригата четем из протоколите от 16.VIII.1912 г., четвъртък, 7 ч. вечерта: „Аз и Христос, едно сме".
към текста >>

При една такава обстановка се случва следното: „Една сутрин когато излиза на една височина и бил в молитвено състояние Му се явява Христос и Му казва: „Петре, предоставяш ли тялото си, умът си и сърцето си за Мое обиталище?
Тогава Той е работил върху „Завета на Цветните лъчи на светлината". Бил е много болен и много отслабнал според Елена Иларионова, защото тя Го е наглеждала. После бил на смъртно легло и накрая Го пренасят във вилата на Иларионова на лозето. Оздравява накрая. По-късно Той съобщава пред приятелите, че тогава Черната Ложа е правела опит да посегне на тялото Му и да го разруши. При една такава обстановка се случва следното: „Една сутрин когато излиза на една височина и бил в молитвено състояние Му се явява Христос и Му казва: „Петре, предоставяш ли тялото си, умът си и сърцето си за Мое обиталище? " Учителят отговаря: „Слушам Господи! " И Христовият Дух се вселява в Него. А на редовния събор на веригата четем из протоколите от 16.VIII.1912 г., четвъртък, 7 ч. вечерта: „Аз и Христос, едно сме". И с нищо друго не може да ме подкупите освен с вашата любов.
към текста >>

79. 132. ПАЛТО ЗА БЕДНИЯ СТУДЕНТ

Борис Николов

ТОМ 2

Издържах на студа и не обичах да ми стягат тялото разни облекла, фланелите ги носех, а тогава се носеха дебели фланели с дълги ръкави.
132. ПАЛТО ЗА БЕДНИЯ СТУДЕНТ Когато бях млад не се обличах с много дрехи. Издържах на студа и не обичах да ми стягат тялото разни облекла, фланелите ги носех, а тогава се носеха дебели фланели с дълги ръкави. През зимата все със сако ходех. Имах три палта от хубав шаяк плюс меки шапки, но не ги носех. Не ми беше студено, а и те ме стесняваха като калъп, макар че бяха ушити от майстор шивач и ми стояха много добре. Аз бях висок и строен. Когато отивахме на ул.
към текста >>

80. 169. СВРЪХСЪЗНАНИЕТО

Борис Николов

ТОМ 2

В момента, когато го докосва до лакета изведнъж усеща, че нещо подобно като електрически ток минава през него и някаква светла вълна обхваща тялото му, избистря главата и умът му и изведнъж съзнанието му, което представлявало досега едно небе с тъмни черни облаци, изведнъж се прояснило.
Ще ги имате в една друга епоха, при едно друго човечество". Брат Димитър Чернев е пред телескопа и гледа. Изправя се, а до него Учителя и му казва: „Видя ли нещо? Чакай да фокусирам, защото вероятно лещите са се разместили". Като казал това Учителят лекичко с ръката си допира брат Чернев за десния му лакет, за да може да се отмести та Учителят да фокусира телескопа. В момента, когато го докосва до лакета изведнъж усеща, че нещо подобно като електрически ток минава през него и някаква светла вълна обхваща тялото му, избистря главата и умът му и изведнъж съзнанието му, което представлявало досега едно небе с тъмни черни облаци, изведнъж се прояснило. Той вижда, че се намира на Изгрева, че Учителят е на два метра от него, но очите му са отворени и той вижда едновременно всичко, както цялата земя, така и всички планети от слънчевата система, че дори и Галактиката. Накъдето да обърне глава неговия взор се устремява нататък и пред очите му се отваря един свят широк, дълбок и всеобхватен колкото целия Космос. Това е едната страна. От друга страна той изведнъж се чувства ведно с цялата Вселена и че е обхванат от една неземна радост, където всичко около него е светло, хубаво и красиво. Необятно и неописуемо блаженство се разлива в него.
към текста >>

Един млад брат го пита: „Ти по това време в тялото ли си беше или се беше извлякъл?
Необятно и неописуемо блаженство се разлива в него. Цялото му мъчително състояние, което е имал преди минути сега изчезва. Това състояние продължило няколко часа. А след това като едно далечно ехо то продължавало да откликва в неговото съзнание месеци наред. Беше дошъл на гости и разказваше този случай. Един млад брат го пита: „Ти по това време в тялото ли си беше или се беше извлякъл? " Брат Чернев се усмихва и отговаря: „Бях в тялото си. Но в това състояние, в което бях имах чувството, че животът е неразрушим и съм едно с Големия Живот на Космоса. Тогава разбрах защо първите християни, когато са ги хвърляли на зверовете в римските арени, са пеели и с радост са посрещали смъртта. Ако някой на мен беше ми казал, отиди и умри за Христа, аз щях да го направя без да се уплаша за своя живот в човешкото ми тяло, защото аз в този момент принадлежах на Големия Живот в Космоса. Имах опитност за пробуждане на човешкото съзнание, която ми беше дадена от Учителя.
към текста >>

" Брат Чернев се усмихва и отговаря: „Бях в тялото си.
Цялото му мъчително състояние, което е имал преди минути сега изчезва. Това състояние продължило няколко часа. А след това като едно далечно ехо то продължавало да откликва в неговото съзнание месеци наред. Беше дошъл на гости и разказваше този случай. Един млад брат го пита: „Ти по това време в тялото ли си беше или се беше извлякъл? " Брат Чернев се усмихва и отговаря: „Бях в тялото си. Но в това състояние, в което бях имах чувството, че животът е неразрушим и съм едно с Големия Живот на Космоса. Тогава разбрах защо първите християни, когато са ги хвърляли на зверовете в римските арени, са пеели и с радост са посрещали смъртта. Ако някой на мен беше ми казал, отиди и умри за Христа, аз щях да го направя без да се уплаша за своя живот в човешкото ми тяло, защото аз в този момент принадлежах на Големия Живот в Космоса. Имах опитност за пробуждане на човешкото съзнание, която ми беше дадена от Учителя. Това продължи няколко часа и после отново една невидима ръка затвори тази завеса.
към текста >>

Ако някой на мен беше ми казал, отиди и умри за Христа, аз щях да го направя без да се уплаша за своя живот в човешкото ми тяло, защото аз в този момент принадлежах на Големия Живот в Космоса.
Беше дошъл на гости и разказваше този случай. Един млад брат го пита: „Ти по това време в тялото ли си беше или се беше извлякъл? " Брат Чернев се усмихва и отговаря: „Бях в тялото си. Но в това състояние, в което бях имах чувството, че животът е неразрушим и съм едно с Големия Живот на Космоса. Тогава разбрах защо първите християни, когато са ги хвърляли на зверовете в римските арени, са пеели и с радост са посрещали смъртта. Ако някой на мен беше ми казал, отиди и умри за Христа, аз щях да го направя без да се уплаша за своя живот в човешкото ми тяло, защото аз в този момент принадлежах на Големия Живот в Космоса. Имах опитност за пробуждане на човешкото съзнание, която ми беше дадена от Учителя. Това продължи няколко часа и после отново една невидима ръка затвори тази завеса. Сега съм си пак обикновен човек с обикновени човешки очи, но с тази разлика, че имам пример от живота на моята прародина. Това стана с помощта на Учителя." Ето това е един пример за пробуждане на човешкото съзнание и за свръхсъзнанието, което има да дойде у човека.
към текста >>

81. 174. СБОГУВАНЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Ето ви един пример как Учителят не живее само в едно човешко тяло на земята, а едновременно живее в няколко тела, а може да живее с тези тела в различни страни и между различни народи.
Всички стоят долу на двора при стълбите и Го чакат да слезне по стъпалата както е правил това много пъти. А сега изведнъж се явява отзад и им отваря вратата на приемната. Всички стоят зяпнали нагоре и не видяха Учителя да слиза по стълбите. Той ги приема и казва: „В Дома на Отца Моего много жилища има! " Всички се изреждат, целуват Му ръка и така се сбогуват с Учителя. Ето ви един пример как Учителят не живее само в едно човешко тяло на земята, а едновременно живее в няколко тела, а може да живее с тези тела в различни страни и между различни народи. Човек е свързан с цялото Битие. А Учителят управлява това Битие.
към текста >>

82. 195. ЯЙЦА ЗА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Човек трябва да охранява и съхранява живота на тялото си, защото то е храм на човешката душа и човешкия дух, а чрез тях той е храм на Бога.
Този белтък трябва да се възстанови. Той трябваше да се внесе отвън чрез храната. И понеже бяхме вегетарианци, то той можеше да бъде внесен в човешкия организъм чрез храната - или чрез млякото и млечните продукти, или чрез свареното яйце и неговия белтък. Състоянието на Георги Радев се влоши и той си замина за една друга еволюция. Животът на земята е по-ценен от всякакви крайности. Човек трябва да охранява и съхранява живота на тялото си, защото то е храм на човешката душа и човешкия дух, а чрез тях той е храм на Бога. През 1943/44 г. Учителят беше възрастен и беше към 78-79 години. Той позаслабна, силите Му намаляха, движеше се по-бавно, нямаше апетит. Веднъж помоли Мария Тодорова: „Марийке, можеш ли да ми свариш яйца? " И от тогава тя ги правеше и измисляше различни начини по какъв начин да ги свари, да ги опържи и да Му ги поднесе.
към текста >>

83. 201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА

Борис Николов

ТОМ 2

Тялото Му се отпусна в ръцете ми.
Това е всичко! " Махна с ръка и пак си легна и Неговото болезнено състояние се върна отново. След това Учителят почти не говореше. Това беше Неговия завет към нас учениците и Неговия завет към човечеството. По едно време сутринта Той започна да диша усилено, беше седнал на леглото, аз Го прихванах, обгърнах Го с двете си големи ръце, за да Го придържам и след няколко усилени вдишки Той си замина. Тялото Му се отпусна в ръцете ми. Беше сряда 5 ч. и 45 мин. сутринта на 27.ХИ. 1944 г. След като си замина, по-нататък имаха думата възрастните приятели братя и сестри, които знаеха какво да се направи в такива случаи.
към текста >>

Братята изкъпаха тялото Му, облякоха Го в бял костюм и положиха тялото Му за поклонение в салона.
Беше сряда 5 ч. и 45 мин. сутринта на 27.ХИ. 1944 г. След като си замина, по-нататък имаха думата възрастните приятели братя и сестри, които знаеха какво да се направи в такива случаи. Братята изкъпаха тялото Му, облякоха Го в бял костюм и положиха тялото Му за поклонение в салона. Столовете се махнаха и остана само един одър, на който бе положено тялото. Обстановката бе добре подредена за поклонение. След като се получи разрешение от властите за погребение, тялото Му бе положено на Изгрева, на онова място, което Той си бе определил приживе. След време там направихме елипса, която стои до днес. При погребението направихме един протокол, описахме всичко за кончината Му, подписахме се всички.
към текста >>

Столовете се махнаха и остана само един одър, на който бе положено тялото.
и 45 мин. сутринта на 27.ХИ. 1944 г. След като си замина, по-нататък имаха думата възрастните приятели братя и сестри, които знаеха какво да се направи в такива случаи. Братята изкъпаха тялото Му, облякоха Го в бял костюм и положиха тялото Му за поклонение в салона. Столовете се махнаха и остана само един одър, на който бе положено тялото. Обстановката бе добре подредена за поклонение. След като се получи разрешение от властите за погребение, тялото Му бе положено на Изгрева, на онова място, което Той си бе определил приживе. След време там направихме елипса, която стои до днес. При погребението направихме един протокол, описахме всичко за кончината Му, подписахме се всички. Направихме послание към човечеството и тези два свитъка ги сложихме в една бутилка, запечатахме я и я положихме до ковчега, за да се знае от следващите поколения за събитията, които се случиха на 27.XII.
към текста >>

След като се получи разрешение от властите за погребение, тялото Му бе положено на Изгрева, на онова място, което Той си бе определил приживе.
1944 г. След като си замина, по-нататък имаха думата възрастните приятели братя и сестри, които знаеха какво да се направи в такива случаи. Братята изкъпаха тялото Му, облякоха Го в бял костюм и положиха тялото Му за поклонение в салона. Столовете се махнаха и остана само един одър, на който бе положено тялото. Обстановката бе добре подредена за поклонение. След като се получи разрешение от властите за погребение, тялото Му бе положено на Изгрева, на онова място, което Той си бе определил приживе. След време там направихме елипса, която стои до днес. При погребението направихме един протокол, описахме всичко за кончината Му, подписахме се всички. Направихме послание към човечеството и тези два свитъка ги сложихме в една бутилка, запечатахме я и я положихме до ковчега, за да се знае от следващите поколения за събитията, които се случиха на 27.XII. 1944 г. Времето течеше и спомените за Учителя ни спохождаха често.
към текста >>

84. 203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА

Борис Николов

ТОМ 2

ЕЛИПСАТА Мястото на Учителя, където бе положено тялото Му бе посочено лично от Него.
203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА Мястото на Учителя, където бе положено тялото Му бе посочено лично от Него. При една разходка, като минавали през лозето с брат Боян и някои и други приятели Учителят казал: „Ето едно хубаво място за почивка." Приятелите, които бяха с Него и които бяха чули всичко това настояваха за това място. Действително от целият Изгрев това бе най-хубавото място. После ние взехме инициативата, това място и лозето да се включи в парк. Направихме елипсата. Идеята за елипсата е на мен и Бертоли.
към текста >>

Когато се полага една тяло в обикновен гроб, то хората ограждат мястото в правоъгълна форма.
Той изработи плочата, а пък ние направихме елипсата двамата с Бертоли. Двама я мазахме, изработихме, изтъркахме, полирахме. В туй време Джовани приготви мраморната плоча с Пентаграмата и я монтирахме в горния край на елипсата. След туй елипсата я пренесохме с десетина братя на специално подготвено скеле и я сложихме на мястото на Учителя, която седи досега. Така се оформи мястото на Учителя с елипсата. Когато се полага една тяло в обикновен гроб, то хората ограждат мястото в правоъгълна форма. Учителят не препоръчваше четвъртитите форми, а облите форми. Когато построихме салона, прозорците отгоре имаха обла форма и обли очертания. Когато бе направена стаичката на Учителя, отпред бе направено едно балконче с правоъгълна форма и остри очертания. Това може да го видите на снимки направени на салона от онова време. Но Учителят накара приятелите да изчукат острите ръбове и поправиха балкона като му дадоха заоблена форма, което се вижда на други снимки.
към текста >>

85. 3. МОЖЕШ ЛИ ДА СТАНЕШ?

Борис Николов

ТОМ 2

В този момент почувствува, че нещо тежко, като желязна маска пада от лицето й, че нещо се отделя от тялото й.
Учителят пак повтаря: „Можеш ли да станеш? " След това й дава една формула. „Като станете ще казвате тази формула: Аз съм мобилизирана, аз имам работа, аз трябва да живея, за да свърша работата си." Учителят си тръгва, на вратата се поспирва, изглежда строго сестрата и си излиза. Сестрата си казва, ще опитам да стана. Сяда на леглото, спуска краката си. В този момент почувствува, че нещо тежко, като желязна маска пада от лицето й, че нещо се отделя от тялото й. Сестрата се изправя, пристъпва няколко крачки, казва формулата. На другата сутрин тя беше на молитвата и на гимнастиките. Сестрата беше стенографката Паша Теодорова. Тя продължи да стенографира през цялото време на Школата. Тя беше истински мобилизирана.
към текста >>

86. 6. ЕЛИПСАТА

Борис Николов

ТОМ 2

6. Елипсата Един брат заварва Учителя, че работи нещо на онова място в лозето, където после положиха тялото Му.
6. Елипсата Един брат заварва Учителя, че работи нещо на онова място в лозето, където после положиха тялото Му. Братът се приближава с желание да помогне, но Учителят е толкова затворен и толкова строг и недостъпен, че брата не смее да се приближи. Учителят очертава нещо с мотичката. Вижда брата, че на Учителя не Му е до хора в този момент, но решава се и казва: „Учителю, дайте и на мен да помогна! " Учителят мълчаливо му подава мотичката и сяда на пейката под лозичката. Братът разчиства местото, толкова голямо колкото е днес елипсата.
към текста >>

" Тези думи дадоха повод после да се избере това място за полагане на тялото Му.
Вижда брата, че на Учителя не Му е до хора в този момент, но решава се и казва: „Учителю, дайте и на мен да помогна! " Учителят мълчаливо му подава мотичката и сяда на пейката под лозичката. Братът разчиства местото, толкова голямо колкото е днес елипсата. Учителят обичаше да посядва на пейчицата, да си седи там сам на размишление. Веднъж Той казва на един брат: „Тук е хубаво място за почивка! " Тези думи дадоха повод после да се избере това място за полагане на тялото Му. По-късно ние с брат Бертоли изработихме елипсата, като към главата решихме да поставим Пентаграма изсечен върху мраморна плоча. Така Учителят сам си избра мястото и сам си го очерта. Братът, който присъствуваше тогава бе брат Боян Боев. Когато Учителят си замина, брат Боян ни заведе на онова място и ни показа очертанията на гроба, направени лично от Учителя. Бяхме свидетели, че Учителят беше предвидил всичко и беше сам взел решение да ни покаже какво следва да се направи, за да ни помогне в този труден и тъжен ден, когато Той си замина.
към текста >>

87. 96. НЕ ЗАСПИВАЙ ПОД ПЛОДНО ДЪРВО

Борис Николов

ТОМ 2

Заспалият човек се подлага на тези сили и неговият двойник, който се извлича от тялото му във време на съня може да се вплете в дървото и там да остане.
Казва й: „Никога не заспивай под плодно дърво". А сестрата преди това беше спала под ябълка. Учителят праща човек да й каже да дойде при Него и когато тя идва Той й казва горните думи: „Никога да не заспиваш под плодно дърво! " Дървото работи и отхранва своя плод. Тук са преплетени земни и космически сили докато се създаде този плод. Заспалият човек се подлага на тези сили и неговият двойник, който се извлича от тялото му във време на съня може да се вплете в дървото и там да остане. Такъв бе и този случай с Весела.
към текста >>

88. 98. КЪМ ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

" завежда ги в салона където беше изложено тялото на Учителя.
Изпращат трети път двама души да Го доведат. Отиват на Изгрева, Учителят се беше вече поминал. Ние знаем от брат Ради следното: Тези хора, които са идвали да вземат Учителя се срещат най-напред с него. Питат го: „Къде е Дънов? " Ради казва: „Елате! " завежда ги в салона където беше изложено тялото на Учителя. Бояджиев казва: „Този човек си замина, за да не се яви при нас! " Последните дни и часове Учителят преживя тревожно, като че го бяха изправили на съд. Беше в тревога и вълнение. В кризата Той каза: „Втори път по този път не желая да мина." След това се унесе в друг свят. Към два часа през нощта, като си отвори очите каза: „Хубаво, сега всичко хубаво се разреши".
към текста >>

89. 136. ДЕНЯТ НА ЖРЕБИЕТО СЕ ОТЛАГА

Борис Николов

ТОМ 2

" Завежда ги в салона, където вече е било изложено тялото на Учителя.
Няколко дни преди да си замине Учителят, един от прокурорите на Народния съд казва на една наша сестра: „Взето е решение Учителят да бъде задържан." Сестрата и нейния другар смутени от това идват на Изгрева и казват това на техни близки. Учителят си замина на 27 декември, сряда, 5 часа и 45 минути сутринта. В четвъртък идват трима души от властта с лека кола, търсят Учителя. Пипат брат Ради: „Къде е Дънов? " Брат Ради ги познал, разбрал за какво идват и им казва: „Елате с мене! " Завежда ги в салона, където вече е било изложено тялото на Учителя. Акцията против Братството, която беше замислена тогава, се отложи за няколко години. Накрая хвърлиха жребие и си разделиха дрехите Му, а Него Го повисиха на кръста. Така дойде време, че взеха Изгрева, изгориха книгите на Учителя и накрая разрушиха Изгрева през 1972 г. А какво ще стане по-нататък? Ще прочетете и ще го научите в Евангелие на Лука, гл.
към текста >>

90. 02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Не е могъл да се отдели от тялото си.
Приготви се! " Есента той си заминава на 29 септември 1905 г. По-късно Учителят споделя, че е направил грешка, че му е казал кога ще си замине, защото е навлезъл в зона, в която не е могъл да се ориентира. Когато дошло времето да си заминава от този свят, той е бил в едно състояние нито жив, нито мъртъв. Или както се казва: нито долу, нито горе. Не е могъл да се отдели от тялото си. Съобщават на Учителя и Той заминава за Сливен, посещава дома му, застава пред леглото и го освобождава и тогава той си заминава. Учителят махнал ръка над него, все едно, че късал някаква нишка. Преди това д-р Миркович отваря очи, идва в съзнание, отварят му се духовните очи, падат му физическите люспи от обикновеното човешко зрение, вижда Учителя и целия се усмихва. Учителят го пита: „Позна ли ме? ", а д-р Миркович Му казва: „Познах те, Господи!
към текста >>

91. 04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

след като посещава Париж и се запознава с мадам Гранж, тя му дава следното пророчество: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно тяло, чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.
Някои от заточениците му предлагат да организират бягство от Диарбекир. Но той категорично отказва. Причината е в това, че той се е срещнал с един местен пророк, който му предрича, че ще бъде освободен от Диарбекир след една голяма война, която има да дойде. Пророчеството му се сбъдва и края на заточението му идва след амнистията от 1878 г., дошла след освобождението на България от Русия. През 1893 г. след като посещава Париж и се запознава с мадам Гранж, тя му дава следното пророчество: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно тяло, чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мои сине, мое скъпо същество, което покровителствам, вашият Божествен водач, когото Вие желаете да познаете диктува това послание на медиума в Париж под знамето на истинската светлина". През 1899 г. д-р Миркович заедно с Пеню Киров и Тодор Стоинемов от Бургас са поканени лично от Учителя Петър Дънов на първия събор на духовната верига. През август 1905 г. по негово желание той е бил предупреден от невидимия свят да приключи земните си работи, защото заминаването му отвъд е предстоящо.
към текста >>

92. 08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Единствено на него Той бе позволил да яде риба, за да може чрез нея да внася фосфор в тялото си, за да съхрани нервната си система и да може мозъка му да работи.
Той беше малък, но аз го укрих и запазих. След като си замина аз бях поставен и взех неговото място като председател на Братския Съвет. Тодорчо имаше деликатна фигура, беше слабоват. В младини често е боледувал. Учителят му бе дал съвети за здравето му. Единствено на него Той бе позволил да яде риба, за да може чрез нея да внася фосфор в тялото си, за да съхрани нервната си система и да може мозъка му да работи. Това бе изкушение за мнозина на Изгрева. Нали всички бяхме вегетарианци? Рибата бе за него лекарство, заместителна храна, с която той си доставяше необходимите елементи за организма. Това бе негов път. А когато излезна книгата „Учителят", дойде да се кара с мен: „Защо за нас първите тримата ученици на Учителя си написал само едно изречение?
към текста >>

93. 16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

По едно време на вечерята същия брат пак казва: „Сега е още рано и братът, който я доведе ще я заведе отново в града." А това е Петко Епитро-пов, възрастен брат с голяма брата на голяма глава, която стои върху снажно тяло.
Учителят се разхожда със сестра Паша като й показва какви изворчета са намерели и устроили и накрая я поканва на обяд. Седнали да обядват на масата само братя и Паша като принцеса до Учителя. Но един от братята крайно недоволен от тази работа казва: „Ще дадем един обяд на сестрата, за да види мъже как готвят и после ще я изпроводим долу до града." Учителят ги оглежда: „Не, тя ще ми бъде гостенка! " Братята се оглеждат, не са доволни от Учителя, но нищо не казват. Вечерята отново е сложена, но както е правилно тя се слага при заник слънце. По едно време на вечерята същия брат пак казва: „Сега е още рано и братът, който я доведе ще я заведе отново в града." А това е Петко Епитро-пов, възрастен брат с голяма брата на голяма глава, която стои върху снажно тяло. От представителен, по-представителен. Но Учителят пак казва: „Ето брата слиза за три дни по работа в града и освобождава палатката си, така че сестрата ще ни гостува като ползува неговата палатка." Нямаше как трябваше да се подчинят и този път на решението на Учителя. Вечерта Паша преспива в палатката, а сутринта Учителят нарежда на брат Петко Епитропов: „Рекох иди при палатката на сестрата и да й изпееш песента „Събуди се братко мили! " Петко си поглажда брадата, чуди се какво да прави, но трябва да отиде при палатката на Паша. Накрая застава пред нея, вдига поглед към небето, развява се голямата му брада от сутрешния ветрец и той започва да пее песента.
към текста >>

94. 37. ПЕСЕНТА „ИДИЛИЯТА И БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

„Брат Петре, като си замина, моля те, ела и преди да вдигнат тялото ми, изсвири ми „Идилията".
37. ПЕСЕНТА „ИДИЛИЯТА" И БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ Два месеца преди да си замине брат Георги Куртев, Петър Камбуров получава писмо. „Брат Петре, като си замина, моля те, ела и преди да вдигнат тялото ми, изсвири ми „Идилията". През 1920 г. когато Учителят за пръв път ми я изсвири каза: „С тази песен ангелите водят душата на праведния при Бога". Петър като получи телеграмата, че брат Георги си е заминал, отива в Айтос и да му изсвири „Идилията". А това беше при пълното слънчево затъмнение през 1961 г. на 14 февруари.
към текста >>

95. 55. ПОСТЪТ НА КОЛЮ КАИШЕВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Нали от поста се е пречистил, пие една, две глътки вода на ден и сега трябва да очисти тялото си в банята и е вече готов за нови подвизи.
Очаква похвала от Него. Но Учителят нищо не казва, а само откъсва едно зърно на поставения грозд пред него грозд пред него в една чиния, взима ножчето и зърното го разрязва на две и му дава половин зърно като му казва, че днес трябва само него да смучи. Дава му съвет как бавно трябва да отпоства, за да не се увреди и му посочва колко течност трябва да пие на ден. Колю кима с глава в знак, че е разбрал и че ще изпълни всичко. Той излиза и решава да отиде на баня, за да се изкъпе. Нали от поста се е пречистил, пие една, две глътки вода на ден и сега трябва да очисти тялото си в банята и е вече готов за нови подвизи. Но в банята се задържа повече и през сухата му кожа напукана от поста 20 дни на жадна диета, почва да се поема влагата и водата, да се резорбира течността в нея и кожата набъбва, напуква се, става отточна и след като излиза от банята едва го познават на Изгрева. Приличал на човек нахапан от пчели. Целия подут. Едвам се домъква до бараката си на Изгрева. Съобщават на Учителя.
към текста >>

96. 65. ХУДОЖНИКЪТ, КОЙТО НАРИСУВА РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ - ГЕРАСИМОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

65. ХУДОЖНИКЪТ, КОЙТО НАРИСУВА РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ - ГЕРАСИМОВ Учителят си замина и тялото Му бе положено на ложе покрито с бели покривки.
65. ХУДОЖНИКЪТ, КОЙТО НАРИСУВА РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ - ГЕРАСИМОВ Учителят си замина и тялото Му бе положено на ложе покрито с бели покривки. Беше организирано поклонение. Братя и сестри се изреждаха да стоят пред Него, за да си вземат сбогом. Няколко фотографи правеха снимки. Най-сполучливата снимка е на Пеню Ганев, който засне главата на Учителя в профил. Той ми разказваше, че като гледал как художниците се мъчели с молив да нарисуват профила на Учителя и по-специално носът Му, Той се ядосал на неумението им, затова поставил триножника с фотоапарата и направил една изключителна снимка.
към текста >>

97. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител слезнал на земята в човешко тяло.
Обикновено своите преводи той ги пускаше без всякакъв подпис. Имаше добър слух и свиреше на виолончело. В братския живот вземаше дейно участие. Колко екскурзии сме правили в планината! Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък. В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител слезнал на земята в човешко тяло. Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък. А сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с него. Защо и как се случи не мога да кажа, но Георги Радев сам, без да пита Учителя преведе един окултист на име „Бо-Ин-Ра". Освен че го преведе, но започна и да публикува от тези преводи в сп. „Житно зърно" от 1924 г.
към текста >>

98. 95. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И СЪЩЕСТВЕНИТЕ НЕЩА ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Вероятно Учителят бе допуснал в някои моменти или в един отрязък от време заминалата Му майка да влезе в тялото на Савка, за да може същата тази Добра да се възползва вече за своето духовно усъвършенстване от близостта на Савка, която бе единствено допускана толкова близко до Учителя.
Аз само веднъж Го чух да казва и с особено чувство да произнася името Добра. А един път както се бяхме събрали около Него, обърна се към Савка Керемидчиева и каза: „Добра, направи това! " Сестрите като чуха това веднага Го поправиха: „Учителю, това е Савка, а не Добра." А Той се усмихна лекичко и каза: „Рекох, това е Добра! " Ние се спогледахме и замълчахме. Някои от нас имаха знанията, а други имаха опитности как стават тези неща. Вероятно Учителят бе допуснал в някои моменти или в един отрязък от време заминалата Му майка да влезе в тялото на Савка, за да може същата тази Добра да се възползва вече за своето духовно усъвършенстване от близостта на Савка, която бе единствено допускана толкова близко до Учителя. А в тялото на нейния рожден син Петър беше вече Божествения Дух и Христовия Дух. Това бе Мировият Учител, който бе пред нас. Ето, това е една случка и се отнася към големите мистерии на Всемировия Учител. Когато издадохме книгата „УЧИТЕЛЯТ" бяхме критикувани от възрастните приятели и особено от Тодор Стоименов, че много малко сме дали за личността на Учителя. Но ние целенасочено не дадохме този материал, понеже не искахме да подчертаваме личността, а да обрисуваме духовният Му образ.
към текста >>

А в тялото на нейния рожден син Петър беше вече Божествения Дух и Христовия Дух.
А един път както се бяхме събрали около Него, обърна се към Савка Керемидчиева и каза: „Добра, направи това! " Сестрите като чуха това веднага Го поправиха: „Учителю, това е Савка, а не Добра." А Той се усмихна лекичко и каза: „Рекох, това е Добра! " Ние се спогледахме и замълчахме. Някои от нас имаха знанията, а други имаха опитности как стават тези неща. Вероятно Учителят бе допуснал в някои моменти или в един отрязък от време заминалата Му майка да влезе в тялото на Савка, за да може същата тази Добра да се възползва вече за своето духовно усъвършенстване от близостта на Савка, която бе единствено допускана толкова близко до Учителя. А в тялото на нейния рожден син Петър беше вече Божествения Дух и Христовия Дух. Това бе Мировият Учител, който бе пред нас. Ето, това е една случка и се отнася към големите мистерии на Всемировия Учител. Когато издадохме книгата „УЧИТЕЛЯТ" бяхме критикувани от възрастните приятели и особено от Тодор Стоименов, че много малко сме дали за личността на Учителя. Но ние целенасочено не дадохме този материал, понеже не искахме да подчертаваме личността, а да обрисуваме духовният Му образ. Имахме поводи за това.
към текста >>

99. 19. ЗАКАНАТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Мария като видя това излезе пред кучето, закри го с тялото си и започна една караница с него.
Тук ние младежите много пъти сме лагерували по няколко дни. Веднъж на Бивака след групата се качва едно куче, което бе примамено още от Симеоново от хляба, който му давахме. То беше клекнало на двата си задни крака, изплезило език и наблюдаваше групата ни. Минава по това време горския, вижда цялата група, знае много добре кои се събират тук, не му станало приятно, защото е смятал, че само той е господар на планината, но не казал нищо. Но като видя кучето започна да го псува и веднага вдигна пушката и искаше да го убие. Мария като видя това излезе пред кучето, закри го с тялото си и започна една караница с него. Онзи се сбърква, вижда как ние се приближаваме към него, прибира си пушката и си тръгва. Кучето бе спасено, а той не можа да излее недоволството и злобата си към нас върху кучето и заканата му остана да витае във въздуха. На поляната прехвърляше северния вятър, който е студен и неприятен. Тогава ние решихме да направим една ограда от камъни, която да ни запази от вятъра. С общи усилия домъкнахме камъни, направихме суха зидария висока около един метър и тази ограда ни пазеше много добре - вече северния вятър не ни засягаше.
към текста >>

100. 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух.
На скалата над извора Учителят даде идеята да се изсече котва с въже. Изсече я братът каменоделец Владо - руснака. Около котвата изсече лъчи. Какво представлява котвата като символ, аз съм вече разказал. Тук котвата означава слизането на човешкия дух на земята и въплътяването му в материята. Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух. Като гледаме котвата, тя ни напомня за надеждата, която одухотво-рява човека. Това е надеждата за един чист и свят живот. Чистота. Вадичката е свързана с идеята за чистота и вярата. Ето я цялата символика: човек слиза на земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата на ожаднелите души. Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята.
към текста >>

НАГОРЕ

0.1763710975647