Търсене в текстове за 'Тъкани'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 175 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тия органи са образувани от тъкани, които напълно отговарят на функциите на дадения орган.
И наблюдавал различните части на насекомото, колко време живеят. Оказало се, че едни части живеят няколко дни, други само няколко часа. Направени били много подобни опити, но седалището на живота не било намерено. Тогава изследванията отново се съсредоточиха върху човека. Знае се, човешкото тяло е образувано от много органи всеки със строго определена функция. Тия органи са образувани от тъкани, които напълно отговарят на функциите на дадения орган. Затова костните клетки, например, имат своя особеност, съвсем различна от тая на мускулните клетки, или на друга някоя тъкан. И по такъв начин, в тялото на човека са се диференцирали различни тъкани, като костна, хрущялна, мускулна, нервна и пр. При това не всички тъкани еднакво бързо умират. Установи се, че най-бързо загиват нервните клетки, а най-бавно костните. По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот.
към текста >>

И по такъв начин, в тялото на човека са се диференцирали различни тъкани, като костна, хрущялна, мускулна, нервна и пр.
Направени били много подобни опити, но седалището на живота не било намерено. Тогава изследванията отново се съсредоточиха върху човека. Знае се, човешкото тяло е образувано от много органи всеки със строго определена функция. Тия органи са образувани от тъкани, които напълно отговарят на функциите на дадения орган. Затова костните клетки, например, имат своя особеност, съвсем различна от тая на мускулните клетки, или на друга някоя тъкан. И по такъв начин, в тялото на човека са се диференцирали различни тъкани, като костна, хрущялна, мускулна, нервна и пр. При това не всички тъкани еднакво бързо умират. Установи се, че най-бързо загиват нервните клетки, а най-бавно костните. По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот. Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек. Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце.
към текста >>

При това не всички тъкани еднакво бързо умират.
Тогава изследванията отново се съсредоточиха върху човека. Знае се, човешкото тяло е образувано от много органи всеки със строго определена функция. Тия органи са образувани от тъкани, които напълно отговарят на функциите на дадения орган. Затова костните клетки, например, имат своя особеност, съвсем различна от тая на мускулните клетки, или на друга някоя тъкан. И по такъв начин, в тялото на човека са се диференцирали различни тъкани, като костна, хрущялна, мускулна, нервна и пр. При това не всички тъкани еднакво бързо умират. Установи се, че най-бързо загиват нервните клетки, а най-бавно костните. По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот. Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек. Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце. Освен това, всеки мускул, изолиран вън от човешкото тяло и раздразнен механически, химически или електрически, дълго време още проявява живот.
към текста >>

У по-висши форми обаче, намираме още по-голяма диференциация не само на отделните тъкани, но и на отделните индивиди.
Ето защо, не всички нови индивиди остават върху майчината колония, но някои от тях се откъсват, вземат форма на медузи и се впускат във водата да търсят нови условия за живот. Понеже тия медузи ще трябва сами да си търсят прехраната, което е много по-трудно за един отделен индивид, затова у тях се развиват особености каквито в колонията ние не намираме. Така явяват се мускулни елементи, изпълняващи роля при движението на медузата, нервни елементи, дори елементарни очни петна. И като плава по такъв начин медузата известно време, тя се прикрепя към някой предмет дето чрез пъпкуване пак образува колония. В тая колония, обаче, всички индивиди са еднакви по форма и служба. У по-висши форми обаче, намираме още по-голяма диференциация не само на отделните тъкани, но и на отделните индивиди. И тук има колонии, повечето със строго разпределение на труда. Така върхът на колонията се заема от индивид, имащ форма на мехур, чиято служба е да държи колонията в отвесно положение. Други индивиди имат чисто двигателна служба. Те координират своите движения по такъв начин, че като се свиват и разпущат, движат цялата колония в известна посока. След това следват индивиди, играещи ролята на уста, други на пипала, трети на стомах и т.н.
към текста >>

2. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Сами вие сте втъкани във вечния свят на светлите духове и през вас се струи техния живот, без дори и да подозирате това... Вие все още се чувствувате в техният аз като отделно същество, не станало едно с тях.
Там вече няма измама. Само там може да се добие вечността. И само вашият вътрешен аз може да влада това царство. Безбройни са царете на това царство и всеки един живее с всички останали вътре в себе си. Не един до друг, но един в друг живеят ония, що вечно пребъдват там. Сами вие сте втъкани във вечния свят на светлите духове и през вас се струи техния живот, без дори и да подозирате това... Вие все още се чувствувате в техният аз като отделно същество, не станало едно с тях. Ала живото е винаги свързано с целокупния живот. Всяко отделно битие е всъщност цялото битие. И вашето „спасение" ще дойде само тогава, когато се научите да чувствате вътре във вас, че всяка разумна душа може да ви се разкрие само във вашата душа. Във вас е всеки живот и само в живота ще намерите вие Вечните, вечно Живите.
към текста >>

3. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Родени от слънцето, изтъкани от неговата светлина и подхранвани от слънчевите лъчи, телесни божествен чар и красота.
Той всеки ден спохождал земята, обвивал я в своята нежна прегръдка и с топли целувки обсипвал нейната стройна снага. Поднасял ù скъпи дарове и кител шията ù с бисерни гирлянди, светлите ù коси с диадеми от брилянтни звезди, нозете ù, ръцете ù – с гривни от злато и корал. Тъй текъл живота, в оная зора на човешката култура, когато истината властвувала далече от земята, в други небесни земи и слънцето и звездите оставали скрити за човешкия взор. * Високо над тях, отвъд светлината на любимия Агни, имало друга, чудна земя, обитавана само от деви. Тия деви виждали слънцето и прозирали през безконечното пространство на небето до другите звезди и светове – техният живот бил непрестанно съзерцание. Родени от слънцето, изтъкани от неговата светлина и подхранвани от слънчевите лъчи, телесни божествен чар и красота. Очите им излъчвали звезден блясък, любов и тайна. Те не умеели да говорят – глухи били за вълшебната музика на живота, която трептяла край тях. Техните лъчисти души се разговаряли от най-далечни разстояния само с мисли. Но те не били щастливи. Дълбоко в душата на всяка от тях горяла тихо скръбта.
към текста >>

4. НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Активните клетки не се ограничават само да функционират като помпи за възкачване сока нагоре, но тяхното свиване инжектира вода във странични тъкани, които служат за резервоар на вода.
За записване пулсациите във вътрешността на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4). Когато електрическата сонда достигне активния пласт, жизнените пулсации, пораждат електрически пулсации, които регистрира галванометъра, свързан с жицата. По този начин е намерено, че активният пласт се намира в вътрешната кора, близо до младите дървесни цели. Този активен пласт чрез периодичните си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните. Влиянието на анестетическите и други химикали върху циркулационния ритъм у животните и растенията е до висока степен подобно. Активните клетки не се ограничават само да функционират като помпи за възкачване сока нагоре, но тяхното свиване инжектира вода във странични тъкани, които служат за резервоар на вода. При слабо изпарение нормалното възкачване на сока надлъж е достатъчно за всички нужди. Но при силно изпарение нуждата се задоволява чрез заемане вода от дървесинния резервоар. Посредством електричната сонда е намерено, че пулсиращият пласт е разположен във вътрешната кора. И така, действието на температурата, на анестетичните средства и други химикали произвеждат идентични промени в ритъма на животинската и растителна циркулация. *) Към този род спадат зелето, рапицата и др.
към текста >>

5. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води.
Георги Северов І СЕВЕРНАТА СТРАНА Колко красива, вълшебна страна е тая, към която прелита от време на време душата в моите сънища, страната, към която ме носи моят размисъл в тихите самотни часове. Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга прелест, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли. Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят. Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак. Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов.
към текста >>

Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини.
Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят. Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак. Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов. Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя. Там се раждат ония, които влизат във войнството на Белите.
към текста >>

Очите на твоите деца имат зеници, изтъкани от чистата синевина на твоето небе, или от зеленикавите игриви цветове на вледеняващите води.
Часове на съзерцание, редки, златни минути на отдих, идвайте по-често на безшумните криле на сънищата или на крилете на белите, безшумни птици – гостенки на моята душа. Минути на отдих, когато погледът се откъсва от калта, която сътворяваме ние с грешките на нашето незнание, прилетете над гъмтежа на земната борба и пришъпнете на душите на всички будни хора за чистата далечна страна, където живеят и отиват най-смелите, които в многократната борба са закалили своя меч в звънтящо, живо слово. Заведете за миг душата на човека в царството на великото мълчание, където звездите описват на околовръст своя денонощен път и където се дочуват изказани с неземни слова мислите на Вечния Творец - колко малки, колко незначителни ще се покажат тогава тия неща, за които очите ни се напълват със злоба и за които даваме на халост най-скъпия си дар – душата. Северна ледена земя, препълнена с неземна красота, в атмосферата на която се носи като зов на пролетно пробуждане звънливата песен на вечната идея, която зове душата към неизмеримите висоти на човешкия възход. Приказна страна с гирлянди от замръзнали кристали, у които слънчевите отблясъци играят във фантастични багри. Очите на твоите деца имат зеници, изтъкани от чистата синевина на твоето небе, или от зеленикавите игриви цветове на вледеняващите води. Твоите празници са препълнени с тайнствена красота и мълчание. Твоите знамения са сиянията, които небето ти изпраща и ония часове, когато Вечният сам те посети и в мълчанието на твоите нощи слага безшумните си стъпки. Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния! II ЧОВЕКЪТ По океанските вълни, над страшни водни бездни плуваше ладия, която личеше по блещукащата светлинка в мрачината. Беше черна нощ.
към текста >>

6. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тъканта на човешкия живот не е тъй-чиста и здрава: в нея са втъкани сума гнили нишки, които хората наричат наследени навици, традиция, „така се знае от край време", „неизбежен плод на цивилизацията" и т.н.
Те никога не се спират да изпитат ония ценности, с които се търгува днес по пазарите на живота – да видят все истински ли са или има измежду тях и фалшиви. Мнозина може би, като прочетат тия редове, ще кажат: „е, познати работи, кой ги не знае! " Но в тия, знайните от всекиго неща, за които като че ли не си струва човек да говори, понякога има стари, заседнали заблуди. Най-опасни са тия неща, с които хората са се най-сживели, та не им правят впечатление. Те са като някои джебчии, които имат вид като всички други хора и които се врат в пъстрата тълпа от случки и преживявания на всекидневния живот, за да смъкнат нещичко от тук от там. Тъканта на човешкия живот не е тъй-чиста и здрава: в нея са втъкани сума гнили нишки, които хората наричат наследени навици, традиция, „така се знае от край време", „неизбежен плод на цивилизацията" и т.н. и т.н. А тук седи един от възлите, които разумният човек трябва да развърже в живота. Той трябва с буден ум да прегледа цялото си наследство – всичко онова, което се е вмъкнало така неусетно в него, да прецеди през ситото на своя личен опит всичко придобито, да отдели зърното от къклицата, да отдели във всички неща онова първично, реално ядро, в което пулсира Божествения живот, от ония дебели люспи, с които ги е обвил човешкият живот. Човек трябва да остане само с онова, което има не временна, човешка стойност, а реална цена в живота. Може в кесията да му останат само една-две златни монети от цялото му наследство, но да бъдат от чисто злато!
към текста >>

7. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

При високите температури смъртта на тъканите настъпва веднага; при по-ниските – след известно време нагряване.
Особено микроорганизмите изтрайват на много висока температура. Така напр. чумният бацил устоява при 100° – 10 мин.; б.бутуликус при 80° – цял час; б.шанлеи при 100° – 2 часа; а б.месентерикус при 130° – 30 мин. Има водорасли, които живеят дори в горещи извори при температура 70° – 80°. Човек обаче, се изгаря при температура 70° – 100°, независимо дали тая топлина е гореща вода, горещ въздух, нагрят предмет или лъчиста топлина. При високите температури смъртта на тъканите настъпва веднага; при по-ниските – след известно време нагряване. От температурата се получава съсирване на протоплазмата в самите клетки, от друга страна и кръвта се съсирва и дава още по-лошо състояние с неминуема смърт. Някога, обаче, човек привиква към топлината и може да понася високи температури. Такъв е случаят с жителите населващ вътрешните части на Австралия, където някога дневната жега достига 67° на слънце. Но обикновеният европеец не може да понася по-висока температура от 40°-50°. До каква степен може човешкият организъм да изтрае на топлина са показали изследванията на английските учени Блаиден и Шоантрей.
към текста >>

8. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Още след 1—2 дена той забелязал промяна в тъканите на окото.
целесъобразността, добита без действието на естествения подбор – доказва, че има по-дълбоки фактори за еволюцията. Ще взема за пример опита на Густав Волф с тритона (Triton taeniatus).[1] Знае се, че в зародиша на гръбначните очната леща се образува от епидермиса. Ако очната леща се отстрани чрез операция, то тя не може да се образува пак от епидермиса, понеже епидермисът е далеч. Освен това, ако се образува от епидермиса, той не би могъл да влезе през тесния отвор на очната ябълка. Волф отстранил очната леща на тритона. Още след 1—2 дена той забелязал промяна в тъканите на окото. По вътрешния ръб на ириса се събрали множество бели кръвни телца (левкоцити). Tе почнали да изяждат черния ирисов пигмент и то само по вътрешната страна нa ириса. След това почнало живо деление на клетките на едно място на ириса. Клетките на ириса образували една малка издутост, която образувала новата леща. Последната значи се е образувала вътре в очната ябълка, от ириса.
към текста >>

9. Ученик на живота - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

подбор, борба между клетките или тъканите в организма (хистонален подбор); 3.
Вайсман отговаря отрицателно. Но тогаз се явява една мъчнотия: как тогаз става еволюцията, как става изменянето на видовете. За да отговори на този въпрос, Вайсман напълно изключва всички ламаркови принципи и провъзгласява всесилието на естествения подбор, което ще каже, че счита естествения подбор като едничък еволюционен фактор. Вайсман различава четири вида естествен подбор: 1. герминален подбор - между частиците в половите клетки; 2. подбор, борба между клетките или тъканите в организма (хистонален подбор); 3. индивидуален - между индивидите (персонален подбор) и най после 4. подбор между групи индивиди („кормал-селекцион"). Вниманието си Вайсман насочва на половите клетки за разлика от другите клетки, които се наричат соматични. Каквито и промени да станат в соматичните клетки вследствие на особения начин на живот на индивида, (поради употребяване или неупотребяване на органите, поради влиянието на външните условия и пр.), тези промени не се предават в наследство. Само тези промени се предават в наследство, които стават в „зародишната плазма".
към текста >>

10. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

В Мексико, съществува обичаят да се балсамират мъртвите, да се обвиват труповете със скъпи тъкани, да се погребват близките и робите около гробовете на царете и пр.
Затова и Теотихуаканските развалини често се сравняват с Карнакските. И в двата днешни континента ние намираме еднакви надгробни паметници и телата се слагали в еднакви каменни ковчези. Кръглите укрепления също се срещат в двата материка. Напр. такива са намерени при щата Охайо, също в Аргилешир, или при Авебури в Вилтс. Както в Египет, тъй и у ацтеките. В Мексико, съществува обичаят да се балсамират мъртвите, да се обвиват труповете със скъпи тъкани, да се погребват близките и робите около гробовете на царете и пр. Колосалните Мексикански глави са много прилични на египетските Сфинксове. През април 1924 г. американския професор Херберт Спиндел от Харвардския университет е открил в Западен Хондурас останки на множество пирамиди, един цял обелиск и един монолит. През 1923 г. се съобщи, че на остров Мариетас са били също намерени многобройни пирамиди и скулптурни работи, покрити вече с пълзяща растения.
към текста >>

И у ацтеките, както и у египтяните, е запазено балсамирането, обвиването труповете със скъпи тъкани, погребване на близките и робите около гробовете на царете и пр.
Между тях и жителите на о.Хаити съществуват много еднакви думи и географски названия. По високия си културен живот ацтеките (Мексико), инките (Перу) могат се сравняват с египтените. Нека направим едно малко сравнение между атлантците и египтяните. Хумболд бил учуден от еднаквостта в прическата на древноегипетските и мексикански жени. Жените на някои южноамерикански туземци и до сега носят същите жълти фусти, тесни и прилепнали до краката, каквито са носили някога египтянките. И у ацтеките, както и у египтяните, е запазено балсамирането, обвиването труповете със скъпи тъкани, погребване на близките и робите около гробовете на царете и пр. И у мексиканците, както и у египтяните, съществуват пирамиди и свинксове. Обредът кръщаване на децата е бил застъпен както в Египет и Вавилон, тъй в Мексико и Перу, също и една церемония, като причастие – един акт останал от незапомнени времена. Както египтяните и мексиканците са почитали слънцето, луната и звездите. Кланяли се също и на едно божество: „вездесъщо, всезнаещо, невидимо, безтелесно. Един единствен Бог на всяко съвършенство”.
към текста >>

11. Перспективи за едно ново знание Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Във всеки жив организъм – следователно и в човека слънчевият прилив извършва напролет една коренна обнова: натрупаните излишъци в организма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи.
По този въпрос има много научни съчинения на запад и ние не ще се спираме засега на него. Ще засегнем само някои прояви в органическия живот на земята, които дават ярък външен израз на онази възраждаща, творческа сила, която блика напролет от слънцето. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев – встъпването на слънцето в Овен, всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна – менят кожата си – както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено – някой недоокапал лист, както у дъбовете запример – започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. Във всеки жив организъм – следователно и в човека слънчевият прилив извършва напролет една коренна обнова: натрупаните излишъци в организма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздухът, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни” хора. Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди са най-верен показалец за „културата” на съвременния човек.
към текста >>

12. Сините очи – Ели Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Скъпоценни камъни са втъкани в килима, на който стои моят цар, но има и много търпеливи нишки, които очакват допирането на ногата му.
Сега, когато отмина младостта, животът ми е като плод. който няма нищо излишно, и който чака да се даде с пълната тежина и сладост. * Празникът на лятото дали е само зарад пресните цветове, а не и за засъхналите листи и увехналите чашки? Мелодичният припев на езерото дали е само във въздигащите се вълни. Не пее ли той с вълните, които падат? Скъпоценни камъни са втъкани в килима, на който стои моят цар, но има и много търпеливи нишки, които очакват допирането на ногата му. Малцина са мъдреците и великите, що седят около моят господар, но той има в ръцете си всички скромни и мене направи свой слуга. * Аз се пробудих и заедно с утрото, намерих неговото писмо. Не зная що казва той, защото не умея да чета. Аз ще оставя на мира при неговите книги мъдрия, не ще му додявам, защото кой знае, дали и той ще може да ми го прочете. Нека остане то сега на моето чело, нека притиска сърцето ми.
към текста >>

13. Съдържание на бр. 3 Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако регенерационната способност е основно свойство на живото вещество, то вследствие на специализацията натъканите, тя може да се ограничи в този или онзи орган, може да претърпява всякакъв вид вторични приспособления, но потенциално винаги трябва да присъствува.
в такива места, които в никой случай не могат да бъдат предназначени да дадат нови крайници чрез естествен подбор. И при тези опити кракът на паяците регенерира. Пжибрам доказа същото за ракообразните. Трудно е да се предположи, казва Е. А. Шулц, че способността да се регенерира крака между две стави се е изработил у типа членестоноги, и много е вероятно, казва той, че тая способност трябва да се отнесе към първичните свойства на живото вещество – Шулц казва:[7] „Регенерацията на вътрешните органи у гръбначните, която Вайсман отхвърляше, сега стои вън от всяко съмнение. Ако регенерационната способност е основно свойство на живото вещество, то вследствие на специализацията натъканите, тя може да се ограничи в този или онзи орган, може да претърпява всякакъв вид вторични приспособления, но потенциално винаги трябва да присъствува. По някой път може да има пречки за регенерацията, както напр. у много членестоноги пречи за това присъствието на твърдата хитинена покривка. Като признаем регенерационната способност за първично свойство на живото вещество, ние, разбира се, се отдалечаваме от обяснението на жизнените явления, което ни дава принципът на естествения подбор. Но това не е единственото явление, което е необяснимо чрез борбата за съществуване. Ред открити в последно време регулативни явления не се подават на обяснение чрез този принцип.
към текста >>

При регенерацията се използуват околните тъкани и то тъкмо тези от тях, които с най-малко изразходване на енергия и време би регенерирали органа; и начинът, пътят на регенериране е пак най-изгодния за организма.
Шулце.[8] Салпата регенерира ганглия от перибранхиалния епител, без всякакъв намек за образуване на инвагинация (вдаване на кожата) и без регресивна метаморфоза след това – метаморфоза, тъй характерна за развитието на нервната система у мантийните. Тук пак имаме пряко приспособление, понеже способността за регенериране ганглия едва ли може да бъде придобита чрез подбор, защото мъчно е да се предположи, че този вид често е получавал наранявания тъкмо в тази част на тялото. Щом веднъж се установи, че регенерацията е първично свойство на живото вещество, тогаз се отварят ред важни проблеми от голям теоретически интерес. Една от тях е: как организмът по най-целесъобразен начин намира при случай на регенерация именно най-изгодния и най-късия начин на регенерация; когато се регенерира орган, който не е бил откъсван в естественото състояние на животното, при най-трудни и неочаквани случаи регенерацията става по най-целесъобразния начин, който може да се мисли. Напр. лещата у тритона се регенерира от ириса, а ганглия у салпата от перибранхиалния епител. При регенерацията се използуват околните тъкани и то тъкмо тези от тях, които с най-малко изразходване на енергия и време би регенерирали органа; и начинът, пътят на регенериране е пак най-изгодния за организма. Целесъобразността в начина на регенерирането – това е онзи важен факт, който пък говори заедно с много други факти, че животът не може да се сведе към механическите сили. Щом при обяснение целесъобразния начин на регенерацията изключим действието на ест. подбор, ние с това значи изключваме механическото обяснение на целесъобразността в случая. Значи и тук пак трябва да признаем в организма един вътрешен фактор от психично, разумно естество. 6). ЛЪЖЛИВА СТАВА (ПСЕВДАРТРОЗА).
към текста >>

14. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Станалото сливане не е съвършено: микроскопските изследвания доказват, че сливането важи само за кожата и други някои тъкани, обаче двете раменни кости са си останали отделни, тъй че сливането е било външно.
От многото опити на Бранд нека спомена някои: У зародиша на тритона се отстранява десния зачатъчен крайник и зад него се поставя десен зачатък от друга личинка без завъртване. В такъв случай не се извършва регенерацията на отстранения крайник, а присадката се развива като нормален крайник с всички кости; гръбната му страна се пигментира нормално. Тук пак имаме проява на целесъобразност: няма нужда от регенерация на отстранения крайник, щом има присадка на също такъв крайник, макар и малко по-назад Друг негов опит: Зачатъчен крайник, завъртян на 180 градуса, се поставя от същата страна на тялото и то зад нормалния крайник. Тези два зачатъка отначало растат отделно, но после, започват да се сливат, след известно време, в основната си част. И най-после след 6 седмици основните им части се сливат, а краищата им остават разделени. Станалото сливане не е съвършено: микроскопските изследвания доказват, че сливането важи само за кожата и други някои тъкани, обаче двете раменни кости са си останали отделни, тъй че сливането е било външно. Но тук е важна проявата на тенденция към сливане. А тази тенденция показва едно разумно реагиране на създаденото положение. Какво показват всички тези примери за пряко приспособление? При тях е изключено действието на естествения подбор, защото при тях организмът реагира при условия, които не е срещал постоянно в своя минал индивидуален и видов живот, та да има възможност да се приспособи под действието на естествения подбор. А щом подборното, т.е.
към текста >>

15. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Опити били правени както с живи ларви, така и с емулсия от техни тъкани.
ОПИТ С ЛУКОВИЧНО ДЪНЦЕ Луковичното дънце ситно нарязано се начуква в хаванче с малко вода, излива се в стъклена тръбичка с диаметър 2 мм и веднага се поставя да индуцира друг корен. Резултатът е следният: в течение на един час от счукването счуканата маса има силата да индуцира. След това изгубва тая сила, т.е. престава да е център на лъчите. ОПИТИ С ПОПОВИ ЛЪЖИЧКИ, ИНДУКЦИЯ НА ЖИВОТНО ВЪРХУ РАСТЕНИЕ Понеже изследването на индукцията на животно върху животно било доста трудна работа, то Александър и Лидия Гурвич предпочели да изследват индукцията на животно върху растение. Опити били правени както с живи ларви, така и с емулсия от техни тъкани. И в двата случая опитите дали положителен резултат. Употребените попови лъжички били дълги 1-1 и половина см. Личинките били турени в стъклени тръбички, за да бъдат главите им по възможност неподвижни. От успешната индукция при тези опити се видяло, че лъчите на поповите лъжички с особена сила излизат от главите им. Снопът лъчи, излизащ от главите им, има такъв малък диаметър, колкото при корена.
към текста >>

И така, от всички горни изследвания се видяло, че растенията и животните изпущат лъчи, които действуват върху ембрионални тъкани и по индуктивен начин предизвикват в тях митоза (най-голямото опитано разстояние при индукцията било 38 милиметра).
Употребените попови лъжички били дълги 1-1 и половина см. Личинките били турени в стъклени тръбички, за да бъдат главите им по възможност неподвижни. От успешната индукция при тези опити се видяло, че лъчите на поповите лъжички с особена сила излизат от главите им. Снопът лъчи, излизащ от главите им, има такъв малък диаметър, колкото при корена. От това изследователите заключават, че центърът на лъчите е зародишния мозъчен мехур. И така, от всички горни изследвания се видяло, че растенията и животните изпущат лъчи, които действуват върху ембрионални тъкани и по индуктивен начин предизвикват в тях митоза (най-голямото опитано разстояние при индукцията било 38 милиметра). УПОЯВАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНИТ ЖИВОТНИ Лидия Гурвич беше установила, че упояването на тъканта, през която минават лъчите, не изменя последните, но упояването на центъра им спира тяхното изпращане. Салкинд се опитал да провери това и върху животните. За упойка избрал разтвор от хлорал-хидрат 0.142-1 на сто и уретан 0.2— 0.5 на сто. Упойката продължавала 2-5 часа. При по-слабите разтвори упойката се държала сравнително по-дълго.
към текста >>

За целта Русинов направил следния опит: половин или четвърт час след поставянето на индуциращата тръбичка с попови лъжички или емулсия от техни тъкани, тръбичките се отстранили и индуцираният корен бил оставен сам на себе си 3 часа.
Никаква индукция не се получила. Салкинд заключил, че животните в упоено състояние не изпущат лъчи. Емулсия от попови лъжички била поставена в разтвор от хлорал-хидрат 0.25 на сто и се опитало индуциращото ù действие. Резултатът, както и можело да се очаква, бил отрицателен. МИНИМАЛНОТО ВРЕМЕ, НУЖНО, ЗА ДА СЕ ПРОЯВИ ИНДУКТИВНОТО ДЕЙСТВИЕ. За целта Русинов направил следния опит: половин или четвърт час след поставянето на индуциращата тръбичка с попови лъжички или емулсия от техни тъкани, тръбичките се отстранили и индуцираният корен бил оставен сам на себе си 3 часа. Половин часово индуциранe било достатъчно, за да се прояви действието на индукцията, но четвърт часово индуциране в някои случаи давало положителни резултати, а в други – доста слаби. АНАЛОГИЯ МЕЖДУ ЛЪЧИТЕ ОТ СВЕТЕЩИТЕ ОРГАНИ НА БРЪМБАРИТЕ И МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ Лъчите от светещите органи на бръмбарите са изследвани от Дюбоа и Харвей. Дюбоа намерил, че светещото вещество на бръмбарите съдържа две вещества: луциферин и луцифераза. Второто е ензим, следователно белтъчно вещество, а първото – не. Тези две вещества се изолират така: ако се остави студен воден екстракт от светещите органи да стои по-дълго време, то луциферина изчезва, защото се окислява и преминава в оксилуциферин.
към текста >>

16. Гостуване у Мусалла – Х. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра.
ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността. Каква красота, каква неизмеримост, какво величие и каква тайна!... Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи! Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания. После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език. В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра. На тъмното небе изгряват личби, появяват се знамения - и времето се разгъва като книга, по която може да се чете съдбата на човека, миналото, настоящето и бъдещето на вси народи. Земята мълчи и слуша - небето говори. Тайната на нощта, обгръща и двете. „Где е Роденият, комуто звездата видяхме на изток" - пеят звездните деви - и пръскат, на бисерен звезден дъжд. мелодии от своите арфи.
към текста >>

17. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя представя същински организъм със своите тъкани, органи, системи, които са в същата оная сложна зависимост помежду си, както и тази на физическия организъм.
Цв. Димитров ХИГИЕНА НА ХРАНЕНЕТО Ние ще разгледаме въпроса от едно по-особено гледище. За нас човекът е едно сложно същество, чието духовно естество е също така реално, както и физическото. Нещо повече, духовната природа на човека е организована. Тя представя същински организъм със своите тъкани, органи, системи, които са в същата оная сложна зависимост помежду си, както и тази на физическия организъм. Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм. Духовното естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото. Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания. По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести. Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния.
към текста >>

18. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това значи да се изучат неговите органи: стъбло, корен, листа, цветове тъй, както ги изучава съвременната обща ботаника – външна направа на тези органи, тъканите, клетките, после всички процеси, които стават във формите.
Изучаването по форма – това е изучаване външната, материалната страна на явлението [1]. Изучаването по съдържание – това е запознаване с всички видове строителни енергии, които са свързани с формата. А изучаването по смисъл значи да изучим степента на съзнанието, разумното, което е свързано с дадените явления. Какво ще каже напр. да се изучи едно растение по форма. Това значи да се изучат неговите органи: стъбло, корен, листа, цветове тъй, както ги изучава съвременната обща ботаника – външна направа на тези органи, тъканите, клетките, после всички процеси, които стават във формите. _______________________________________________________________ ИЗУЧАВАНЕ ПО СЪДЪРЖАНИЕ. Сега нека кажем няколко думи за изучаването на природата по съдържание. Че наистина организмът не се изчерпва само с това, което виждаме пред нас: ядка, протоплазма, тъкани и пр., но притежава и нещо повече, се вижда между другото и от следните опити: Л. Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху себе си функцията на далака. Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на американското земноводно Amblystoma.
към текста >>

Че наистина организмът не се изчерпва само с това, което виждаме пред нас: ядка, протоплазма, тъкани и пр., но притежава и нещо повече, се вижда между другото и от следните опити: Л.
Какво ще каже напр. да се изучи едно растение по форма. Това значи да се изучат неговите органи: стъбло, корен, листа, цветове тъй, както ги изучава съвременната обща ботаника – външна направа на тези органи, тъканите, клетките, после всички процеси, които стават във формите. _______________________________________________________________ ИЗУЧАВАНЕ ПО СЪДЪРЖАНИЕ. Сега нека кажем няколко думи за изучаването на природата по съдържание. Че наистина организмът не се изчерпва само с това, което виждаме пред нас: ядка, протоплазма, тъкани и пр., но притежава и нещо повече, се вижда между другото и от следните опити: Л. Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху себе си функцията на далака. Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на американското земноводно Amblystoma. Той присадил левия крак от дясна страна и тогаз той станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употреблението.) Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергизмът е по-горният принцип, който създава и оформя органите. Но нека си припомним казаното в миналите статии за изследванията на Гурвич, Райхенбах, Де Роша, Д-р Килнер и пр.. Новите изследвания говорят, че растението не се изчерпва само с тази форма, която виждаме пред нас. И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах.
към текста >>

19. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Можем да го изучим тъй, както днешната официална ботаника го изучава; ще изучим клетките, устройството на протоплазмата, ядката, клетъчната ципа, после тъканите, органите, химичния състав, физиологичните процеси: хранене, растеж, дишане, раздразняемост, движение, размножение и пр.
Който се ограничава само с формата, чете само първия том от тази велика книга. Той дига само крайчеца на завесата, която скрива пред нас природните сили и закони. Чрез изучаване на строителните енергии, които се крият зад формите и ги градят, ние вече четем втория том на тази велика книга, но за по-дълбоко разбиране на природата е нужно изучаването ù и по смисъл. С един пример ще поясня това. Нека вземем едно растение. Можем да го изучим тъй, както днешната официална ботаника го изучава; ще изучим клетките, устройството на протоплазмата, ядката, клетъчната ципа, после тъканите, органите, химичния състав, физиологичните процеси: хранене, растеж, дишане, раздразняемост, движение, размножение и пр. Всичко това е изучаване по форма. Но нужно е да се изучат тези строителни енергии, които стоят зад тези тъкани и органи и ги градят. С това ще се разширят хоризонтите на ботаниката. Какви безкрайни перспективи ще се отворят за нея тогаз! Всички факти, които ботаниката е натрупала досега, ще се изучат още веднъж, но сега вече от това по дълбоко гледище.
към текста >>

Но нужно е да се изучат тези строителни енергии, които стоят зад тези тъкани и органи и ги градят.
Чрез изучаване на строителните енергии, които се крият зад формите и ги градят, ние вече четем втория том на тази велика книга, но за по-дълбоко разбиране на природата е нужно изучаването ù и по смисъл. С един пример ще поясня това. Нека вземем едно растение. Можем да го изучим тъй, както днешната официална ботаника го изучава; ще изучим клетките, устройството на протоплазмата, ядката, клетъчната ципа, после тъканите, органите, химичния състав, физиологичните процеси: хранене, растеж, дишане, раздразняемост, движение, размножение и пр. Всичко това е изучаване по форма. Но нужно е да се изучат тези строителни енергии, които стоят зад тези тъкани и органи и ги градят. С това ще се разширят хоризонтите на ботаниката. Какви безкрайни перспективи ще се отворят за нея тогаз! Всички факти, които ботаниката е натрупала досега, ще се изучат още веднъж, но сега вече от това по дълбоко гледище. И каква светлина ще се хвърли върху тях! Тези строителни енергии образуват едно невидимо тяло в и около растението.
към текста >>

20. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тук трябва да се споменат и множество житни растения, които за да се предпазят от охлювите, имат вар в своите тъкани.
Други лепкави растения остроумно са опростили това приспособление. Тъй като те преди всичко се боят от мравките, те са намерили, че за тая цел е достатъчен един широк лепкав пръстен под взела на всяко стебло. Тъкмо както правят и градинарите, когато намазват стъблото на овощните дървета с пръстен от катран, за да препятствуват на изкатерването на гъсениците. Но най-странни са тези средства, чрез които растенията механически се защищават. Тук ще спомена хвоща, който има в стъблото си истинска броня от микроскопически кремъчни телца. Тук трябва да се споменат и множество житни растения, които за да се предпазят от охлювите, имат вар в своите тъкани. Нека изложа няколко примера и за опрашването. Седефчето (Ruta graveolens) е доста миризливо лечебно растение. В жълтото му венче спокойно седят тичинките в кръг около дебелия усукан пестик. Когато узрее цветният прашец, всяка една от тичинките поред се допира до муцунката на пестика: навежда се една тичинка, после втора, трета и т.н. И после по същия ред пак се изправят.
към текста >>

21. Духът на новата раса Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Този организъм включваше в себе си органи, съставени от тъкани, а те - образувани от клетки, клетките от протоплазма и ядро, които се различават само по своите химични съединения и физични състояния.
Методите на медицината се базират на изучаванията, които са направени и се правят на устройството на човешкото тяло. Тия изучавания са правени в едно чисто материалистическо направление. Затова и медицината в нейните терапевтически методи тръгна по същия път. Науката в разглобяването на човека беше стигнала до йонното състояние на материята. Човекът, като единица, беше един организъм. Този организъм включваше в себе си органи, съставени от тъкани, а те - образувани от клетки, клетките от протоплазма и ядро, които се различават само по своите химични съединения и физични състояния. Тия съединения по-нататък се оказаха комплекси от различни елементи, те пък от атоми, последните - от електрони и най после или крайният предел се стигна до йоните. Йоните се оказаха електрически пълнежи и нищо друго. Но тъй изучен, човекът само като материална субстанция се оказа, че не добре е изучен. Оказа се, че той е подчинен на физически и физиологически закони. В организма на човека се наблюдават няколко характерни неща.
към текста >>

22. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В ботаниката се изучават корените, стъблата, листата, цветовете, после с микроскопа се изучават клетките и тъканите, но всичко това е мъртво знание, понеже не се изучават живите сили, които работят в тях; обаче живата наука изучава растенията не само по форма, но и силите, които организират формите, а също така и разумното, което дава целесъобразност на формите, които организират.
Механическата наука схваща напр. светлината като трептение на етерни частици, като нещо механическо. А живата наука изучава и по-дълбоките сили, свързани със светлината и с краските. Същото се отнася и за изучаването на химичните елементи, на минералите и пр. Процесите в растенията механическата наука иска да обясни механически, като действие на физико-химични процеси. В ботаниката се изучават корените, стъблата, листата, цветовете, после с микроскопа се изучават клетките и тъканите, но всичко това е мъртво знание, понеже не се изучават живите сили, които работят в тях; обаче живата наука изучава растенията не само по форма, но и силите, които организират формите, а също така и разумното, което дава целесъобразност на формите, които организират. Механическото знание няма сили да преобрази самия човек; по-дълбоките сили на душата остават непокътнати. Обаче тези по-дълбоки сили чакат своето развитие. Живата наука ги раздвижва. Чрез нея човек почва да живее интензивен живот. А интензивният живот е красивият.
към текста >>

23. ХРАНЕНЕТО КАТО ДЕЙСТВИЕ НА КОСМИЧНИ И ЗЕМНИ СИЛИ - Д-Р РУДОЛФ ХАУШКА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това се вижда от изследванията на Абдерхалден, който показа, че в някои случаи витамините, вкарани в човека нямат онова полезно действие, ако в тъканите липсват необходимите условия.
"Масло, изложено на слънчеви лъчи, добива сили, които запазва даже в .течение на 11 месеца, като се държи бутилката след това в тъмнина. Хес, Кугелмас и Стенбок дойдоха със своите изследвания до важното твърдение, което е в съгласие с учението за жизнения принцип, а именно, че витамините са лъчи. С това загадката за лъчите добива още по-голямо значение като жизнено условие" (Вайцел). Ние привеждаме тези малко примри, които могат да бъдат увеличени, за да покажем, че най-модерното научно изследване със своите опитни резултати потвърждава това, което окултните изследователи наричат етерни строителни сили. Важно е да се изтъкне, че за да действуват тези "витаминни лъчи", трябва да има необходимите условия и в етерното тяло на човека. Това се вижда от изследванията на Абдерхалден, който показа, че в някои случаи витамините, вкарани в човека нямат онова полезно действие, ако в тъканите липсват необходимите условия. Тъкмо при болести като рахит се показа, че тъй нареченото лъчево действие на веществата е важното. Вайцел казва: "Изследванията показаха, че антирахитичното действие на много вещества, ако не на всички, се дължи на способността им да изпущат ултравиолетови лъчи. Значи антирахитичният фактор не трябва да се смята като химическо съединение". И изразът "ултравиолетови лъчи" заплашва да обхване в себе си под едно име сбор от различни величини. Етерните строителни сили не са нищо друго, освен посредник между материята и духа.
към текста >>

24. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тъкани, обхванати от рак и туберкулоза, могат ли да се поддадат на внушение?
Всички чудеса, извършени от светии като Венсен Ферие, Франсуа де Пол, Жозеф де Купертино, Арския свещеник, от волеви личности увличащи народните маси като Бернард от Клерво, Франциск Асизки или Жана д`Арк, аз ги видях да ги извършва и той; чудесата цъфтяха подир неговите стъпки; те изглеждаха естествени, неизбежни, сигурни, и нищо друго не ги предизвикваше, освен молитвата. „Може би хипнотизъм? ” - ще помисли никой. Дете заболяло от круп на четиридесет мили разстояние от града, дето обитава церителят, е ли хипнотизируемо? Може би внушение? Тъкани, обхванати от рак и туберкулоза, могат ли да се поддадат на внушение? При това, нашият непознат осъждаше еднакво и хипнотизма, и невежото магьосничество, и учената магия; той всякога говореше против употребяване на волята или медиумизма. Употребяваше прости молитви, каквито Христос ни е дал. Обаче, докато в грамадното болшинство на случаите светиите получават дара на чудодействието в резултат на извънреден пост, покаяние и молитви, той живееше по най-обикновен начин; приемаше своите посетители безразлично де, безразлично кога и едвам молбата биваше формулирана, отговаряше с няколко думи: „Небето ви дава това и това." Или: „Върнете се у дома си; вашият болен е оздравял." Неговата дума се реализираше в самия момент. След това се укриваше от благодарността на задължените му. Той упражняваше същото могъщество и върху животните, растенията, произшествията, елементите.
към текста >>

25. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Слънчевите озарения подобряват циркулацията на кръвта в мускулите и други дълбоко лежащи тъкани, подобряват храненето на последните и нервната система.
Не е още достатъчно уяснена ендокринната вътрешна, секреторна функция на кожата, ала безспорно съществува връзка между функцията на кожата и излъчването на тъй наречените жлези с вътрешна секреция. Пигментирането на кожните покривки под влиянието на слънчевите лъчи усилва устойчивостта на организма спрямо температурните колебания и микробните зарази. „Слънчевата превръзка" е най-енергичната и ефикасна от всички антисептични превръзки. Кожният пигмент е акумулатор на динамизъм и образува един вид защитна броня, както против ултравиолетовите, тъй и против топлите лъчи. Пигментът, изглежда, играе важна биологична роля в метаболизма, общата размяна на веществата в организма. Слънчевите озарения подобряват циркулацията на кръвта в мускулите и други дълбоко лежащи тъкани, подобряват храненето на последните и нервната система. Особено ценно е действието на слънчевите лъчи при костно-ставните туберкулозни страдания, възстановявайки без масаж и електризация мускулите; слънчевите озарявания възстановяват ставните връзки и движения. Под влияние на слънцелечение, при coxitis и при други туберкулозни ставни поражения се възвръща почти нормалната подвижност на ставите. Слънцелечението способствува също за рекалцификацията на разрушените кости, както при туберкулозата, тъй и при рахитизма. Тонифициращото действие на слънцето се проявява и върху гръдните и коремните органи и върху кръвотворните жлези: апетитът и стомашното храносмилане се подобряват, броят на кръвните телца и хемоглобина се увеличава, левкоцитарната формула се подобрява, а заедно с това се засилват горителните процеси в организма. Очебиещо е също влиянието на слънцето върху душевното настроение: болните бързо се възродяват и се засилва вярата и желанието им да оздравеят.
към текста >>

26. НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В първия случай пренесената тъкан се индуцира (влияе се) от околните тъкани, при които е пренесена, а във втория случай новата тъкан (присадката) влияе на околните тъкани (индуцира ги) и ги предизвиква към образуването на специални тъкани и органи.
Мария Статкевич заключава, че с тези опити се доказва динамическото действие на лико-дървесните снопчета (като център, който изпуща митогенетични лъчи), като не се изключва обаче, че едновременно могат да действат и хормони (но при опита действието на хормоните било изключено, поради разстоянието между картофените плочки и корените). Но тези „митогенетични лъчи" не са ли едно и също нещо с „радиациите" на Лаковски, с „животния магнетизъм" на Месмер и пр.? ОПИТИТ НА МАНГОЛД И ШПЕМАН, „ОРГАНИЗАТОРСКИ ЦЕНТРОВЕ" О. Манголд в 1923 година установи факта, че в гаструлата на тритона (земноводно животно, което живее в нашите блата), ако се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр., вместо да даде мозък или епидермис. А. Маркс в 1925 година доказа с опити, че гръбната част на първичната храносмилателна тръба у тритоновия зародиш ако се откъсне и се постави на друго място (като присадка), то ще предизвика в ектодермата, която е над нея, образуването на нервна тръба. В първия случай пренесената тъкан се индуцира (влияе се) от околните тъкани, при които е пренесена, а във втория случай новата тъкан (присадката) влияе на околните тъкани (индуцира ги) и ги предизвиква към образуването на специални тъкани и органи. Хилда Манголд в 1924 година е направила следния опит: ако част от първичната горна устна на тритоновия зародиш се присади в ектодермата, то ще даде съвсем ново образование, заедно с участието на околните тъкани. Това показва, че клетките на горната устна могат да се считат като „организатори" на цялата околна област, значи са като „организационен център". Шпеман въвежда и термина „организационно поле"; това е полето, в което действа организационният център. И Шпеман направил множество подобни опити. Значи една част от мезодермата е в състояние в новото си място да накара околните тъкани да тръгнат по нейното направление.
към текста >>

Хилда Манголд в 1924 година е направила следния опит: ако част от първичната горна устна на тритоновия зародиш се присади в ектодермата, то ще даде съвсем ново образование, заедно с участието на околните тъкани.
Но тези „митогенетични лъчи" не са ли едно и също нещо с „радиациите" на Лаковски, с „животния магнетизъм" на Месмер и пр.? ОПИТИТ НА МАНГОЛД И ШПЕМАН, „ОРГАНИЗАТОРСКИ ЦЕНТРОВЕ" О. Манголд в 1923 година установи факта, че в гаструлата на тритона (земноводно животно, което живее в нашите блата), ако се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр., вместо да даде мозък или епидермис. А. Маркс в 1925 година доказа с опити, че гръбната част на първичната храносмилателна тръба у тритоновия зародиш ако се откъсне и се постави на друго място (като присадка), то ще предизвика в ектодермата, която е над нея, образуването на нервна тръба. В първия случай пренесената тъкан се индуцира (влияе се) от околните тъкани, при които е пренесена, а във втория случай новата тъкан (присадката) влияе на околните тъкани (индуцира ги) и ги предизвиква към образуването на специални тъкани и органи. Хилда Манголд в 1924 година е направила следния опит: ако част от първичната горна устна на тритоновия зародиш се присади в ектодермата, то ще даде съвсем ново образование, заедно с участието на околните тъкани. Това показва, че клетките на горната устна могат да се считат като „организатори" на цялата околна област, значи са като „организационен център". Шпеман въвежда и термина „организационно поле"; това е полето, в което действа организационният център. И Шпеман направил множество подобни опити. Значи една част от мезодермата е в състояние в новото си място да накара околните тъкани да тръгнат по нейното направление. Като свържем тези термини „организатор", „организационен център" с изследванията на Лаковски, Гурвич, Райхенбах и пр., ще видим, че тук организационният център влияе динамически т.е.
към текста >>

Значи една част от мезодермата е в състояние в новото си място да накара околните тъкани да тръгнат по нейното направление.
В първия случай пренесената тъкан се индуцира (влияе се) от околните тъкани, при които е пренесена, а във втория случай новата тъкан (присадката) влияе на околните тъкани (индуцира ги) и ги предизвиква към образуването на специални тъкани и органи. Хилда Манголд в 1924 година е направила следния опит: ако част от първичната горна устна на тритоновия зародиш се присади в ектодермата, то ще даде съвсем ново образование, заедно с участието на околните тъкани. Това показва, че клетките на горната устна могат да се считат като „организатори" на цялата околна област, значи са като „организационен център". Шпеман въвежда и термина „организационно поле"; това е полето, в което действа организационният център. И Шпеман направил множество подобни опити. Значи една част от мезодермата е в състояние в новото си място да накара околните тъкани да тръгнат по нейното направление. Като свържем тези термини „организатор", „организационен център" с изследванията на Лаковски, Гурвич, Райхенбах и пр., ще видим, че тук организационният център влияе динамически т.е. чрез енергиите, които излъчва наоколо. От изучаването на етерния двойник се вижда, че действително има известни динамични центрове. Когато присадката се тури в криво положение, то след това чрез така наречената „саморегулация" тя си променя положението и дохожда в нормално. Но това става независимо от функционирането на органа, преди да почне той да функционира.
към текста >>

27. СТЪПКИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ако присадим тази ектодерма на друго място в същия или в друг организъм, ще видим, че тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда, гръбначни прешлени.
Б. Боев ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА Новият термин „организатор" в биологията Въз основа на ред свои и чужди изследвания Шпеман пръв въведе в биологията в 1924 година термина „организатор". Под думата „организатор" се разбира такава част от организма, която определя посоката на развитието на други по-близки или по-далечни индиферентни части на организма. Действието на „организатора" се нарича „индукция". Изследователите са констатирали няколко „организационни центрове" в организмите. Напр. ектодермата от ушната област в зародиша на тритона (опашато земноводно) е един такъв организатор. Ако присадим тази ектодерма на друго място в същия или в друг организъм, ще видим, че тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда, гръбначни прешлени. Резултатът е сполучлив, когато това присаждане става не само върху индивид от същия вид, но и върху други видове (по-близки или по-далечни); последният вид присаждания се наричат ксенопластични (напр. между опашати и безопашати земноводни). Някой път присадката влияе и организира тъканите на организма, а някой път обратното. У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта може да се намалява, обаче след това пак може да се увеличава. Това е доказано експериментално.
към текста >>

Някой път присадката влияе и организира тъканите на организма, а някой път обратното.
Изследователите са констатирали няколко „организационни центрове" в организмите. Напр. ектодермата от ушната област в зародиша на тритона (опашато земноводно) е един такъв организатор. Ако присадим тази ектодерма на друго място в същия или в друг организъм, ще видим, че тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда, гръбначни прешлени. Резултатът е сполучлив, когато това присаждане става не само върху индивид от същия вид, но и върху други видове (по-близки или по-далечни); последният вид присаждания се наричат ксенопластични (напр. между опашати и безопашати земноводни). Някой път присадката влияе и организира тъканите на организма, а някой път обратното. У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта може да се намалява, обаче след това пак може да се увеличава. Това е доказано експериментално. Когато присадим зачатък от опашка на тритон върху рана на мястото на предния крайник на тритона, то присадката ще даде крайник. Вайс, който е правил такива опити, казва, че влиянието при тези опити се дължи на действието на „динамичното поле." За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч е избрал два вида с различно обагрени клетки, а именно два вида разно обагрени хидри (живеят в нашите блата): част от тялото на тъмнокафявата хидра със съвсем млада пъпка той присажда върху тялото на тъмнозелената хидра. Срастването успява лесно.
към текста >>

Браун поставил едно пипало с част от перистомата върху каква да е точка от тялото на хидрата, и тая присадка вече почва да организира околните тъкани.
От друга страна подобни факти показват, че в разните области на зародиша господстват влияния, които определят на индиферентните части тяхната понататъшна съдба. Много опити са правени за установяване на местата на организационните центрове. Такива организационни центрове са намерени у тритона, у планарията, у прешленестите червеи, у хидрата и пр. У хидрата напр. са констатирани два главни организационни центрове: единият е перистомата (околоустната част или орален край), а другият е при основата на хидрата (адорален край). Браун поставил едно пипало с част от перистомата върху каква да е точка от тялото на хидрата, и тая присадка вече почва да организира околните тъкани. И наистина, на това място се появяват нови уста с венец от пипала, при което перистомната част е действала като организатор върху околните тъкани. Сега усилено се работи в тая област на биологията от множество работници; такива са, освен горните, още: Бауцман, Бранд, Харисон, Филатов, В. Гайниц (интересна е статията му „Анализ на организационния център" в „Доклад за четвъртия годишен конгрес в Инсбрус в 1924 година" на немското общество за изследване на наследствеността). А. Маркс, Весел и пр. Главно в два центъра работят усилено работници в тая нова област: във вилхелмовия биологичен институт в Берлин (отделението на Манголд) и в зоологическия институт в Фрибург (под директорството на Шпеман).
към текста >>

И наистина, на това място се появяват нови уста с венец от пипала, при което перистомната част е действала като организатор върху околните тъкани.
Много опити са правени за установяване на местата на организационните центрове. Такива организационни центрове са намерени у тритона, у планарията, у прешленестите червеи, у хидрата и пр. У хидрата напр. са констатирани два главни организационни центрове: единият е перистомата (околоустната част или орален край), а другият е при основата на хидрата (адорален край). Браун поставил едно пипало с част от перистомата върху каква да е точка от тялото на хидрата, и тая присадка вече почва да организира околните тъкани. И наистина, на това място се появяват нови уста с венец от пипала, при което перистомната част е действала като организатор върху околните тъкани. Сега усилено се работи в тая област на биологията от множество работници; такива са, освен горните, още: Бауцман, Бранд, Харисон, Филатов, В. Гайниц (интересна е статията му „Анализ на организационния център" в „Доклад за четвъртия годишен конгрес в Инсбрус в 1924 година" на немското общество за изследване на наследствеността). А. Маркс, Весел и пр. Главно в два центъра работят усилено работници в тая нова област: във вилхелмовия биологичен институт в Берлин (отделението на Манголд) и в зоологическия институт в Фрибург (под директорството на Шпеман). Важно е, че Шпеман и Манголд със своите ученици са дошли до същите заключения, до които са дошли Лаковски във Франция[1] и Гурвич в Русия, но по съвсем други пътища.
към текста >>

Някои би могли да кажат: „Да не би присадката да влияе върху околните тъкани с помощта на някои вещества, които изпуща, или пък по същия начин да влияе организмът върху присадката".
Сега е важен характерът на индукционното действие. Могат да се предположат две неща: или че индукционното действие се дължи на известни частици, които преминават от една част в друга и влияят, или пък, че то е от динамичен характер, т.е. се дължи на действието на известни сили. Коршелт казва, че изследваните факти не могат да се обяснят другояче, освен чрез митогенетичните лъчи на Гурвич, т.е. се дължат на динамично действие. Някои би могли да кажат: „Да не би присадката да влияе върху околните тъкани с помощта на някои вещества, които изпуща, или пък по същия начин да влияе организмът върху присадката". Опитите на Гурвич доказват, че тук имаме динамическо действие, защото при неговите опити част от корена се туря на известно разстояние (значи без допиране) срещу част от някой организъм и предизвиква в тая част известни физиологични промени. Тук вече е изключено напълно всяко действие чрез материални частици. Явно е, че имаме работа с динамичното действие на „организатора". Психични фактори зад физиологичните процеси. Психични фактори зад еволюционния процес За установяване на организационните способности на долния, аборалния край на хидрата (основата) са правени ред опити от Бурт, Гьоч, Исаев, Трип, Муц и пр.. Един от опитите се състои в следното: Отделя се основата на хидрата.
към текста >>

28. СТИХОВЕ - ОРИОНО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Разказаха ми, че там при нейните палати, изтъкани от светлина, живеят всичките несбъднати блянове, там се крият 6елите птици на нашите копнежи, там се раждат приказните сънища на децата.
Помежду хилядите, които срещам, аз диря сродните на моята душа, в техните очи търся да позная погледа на роден брат. О, моя тъжна майко земя, която ще покриеш морната ми глава, о мое чудно, звездно небе, което ще повикаш неспокойната ми скитница душа. Аз диря една усмивка, която прилича на часа, в която слънцето излиза из-зад облак, сенките побягват и денят почва да блести с елмазен блясък. Тя ще повърне загубената радост на сърцето ми, а на замлъкналите струни песните от нявгашното време... Когато бях невръстно дете, разказаха ми приказката за една далечна царкиня, която живее в ледените дворци на студения север. Очите й имат изумрудения блясък на морето, а на главата й грее короната със седемте звезди от северното небе. Разказаха ми, че там при нейните палати, изтъкани от светлина, живеят всичките несбъднати блянове, там се крият 6елите птици на нашите копнежи, там се раждат приказните сънища на децата. В мене се вряза образът на тая приказка и душата ми закопня да види северната царица. Аз поисках да превия колене пред сияющата светлина на нейните тихи очи. Тогава още аз реших да бъда друмник, да приема неспокойната съдба на пилигрим. И тръгнах по земята. Там, където другите диреха богатство, аз отминавах равнодушно.
към текста >>

29. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Погребалните обичаи са били същите у египтяните и у ацтеките: балсамиране и обвиване на трупа със скъпоценни тъкани.
Но нещо, което е още по-интересно, то е, че културата на древния Египет по много работи се приближава до културата на американските туземни племена. Требва да се има пред вид, че сегашните американски туземни племена са изродени потомци на народи, които са родили мощни цивилизации, чиито останки намираме в разкопките на Перу, Мексико и пр. Приликата между египтяните и американските туземци е голяма, особено в живописта[4]; египетските художници като да са копирали буквално своите фигури от южно-американските изображения. Хумболдт бил учуден от приликата в прическата на древните египтяни и мексиканските жени. Жените на някои южно-американски туземни племена и до сега носят още същите жълти рокли, прилегнали о краката, каквито са носели древните египтянки. Погребалните обичаи са били същите у египтяните и у ацтеките: балсамиране и обвиване на трупа със скъпоценни тъкани. От друга страна има голямо подобие в техните езици. Значи, сега самата наука потвърждава думите на жреца от Саис, че Египет не е бил страна на невежеството. Те са притежавали една велика наука, едно велико знание, което мнозина съвременници не подозират. Напр., пирамидите са построени от големи каменни блокове с по хиляди килограми, и тези блокове са били донасяни от едни планини, които са на юг от Египет. С каква сила, с какви средства са донасяни тези камъни от тези планини и са били качвани до такава височина, за да образуват пирамидите, това за учените е загадка.
към текста >>

30. НЕЩО ОТ НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЙЛ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Органите, тъканите, мускулите и клетките на неговия организъм образуват този народ.
Преди всичко се изисква съответствуваща и здрава храна, чист планински въздух и светлина, за да бъде човек бодър и да не се обезсърчава.” По-нататък ученият продължава: „И без да се казват тези неща, болният пак ще оздравее.” От това се вижда, колко силно са застъпени и съществуват тия здравни условия в самия организъм. На друго място той казва: „Ние всички сме призвани от невидимия свят да управляваме себе си.” Значи, не е достатъчно само човек да констатира едно или друго неразположение или някаква болест в себе си, но той трябва да знае, че в него се крие силата да се избави от това състояние. Навярно това се разбира под думите – човек трябва да управлява себе си. Той допълня още: „Ние сме дошли на земята не само да ядем и пием; главната ни задача е да изнесем науката, която е вложена в нашия организъм. Човек трябва да придобие науката, да управлява своя народ. Органите, тъканите, мускулите и клетките на неговия организъм образуват този народ. Тази е главната задача днес на всеки организъм – да задоволи своите клетки. Тези са първите условия на живот и здраве на организма. ” Че лекарят на всяка болест е в самия организъм, това знаят и растенията и животните от най-ранни времена. Счупи ли се клон от бора, борът сам се лекува, той сам слага превръзката си, за да не спре живота на целия организъм-бор, докато дойде лекар отвън. На часа още на болното място обилно се отделят смолисти вещества, които покриват раната, заглаждат мястото, което след време се покрива с нова ципа и кора.
към текста >>

31. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Едно растение можем да го изучим подробно морфологически и физиологически: можем да изучим тъканите, органите, храненето, дишането, асимилацията и пр.
Зад това изучаване по форма седи изучаването ù по съдържание, т.е. изучаването на онези енергии, които организират формите. Това е вече втора по-дълбока степен на изучаване, а зад това изучаване седи изучаването ù по смисъл, т.е. изучаване на онези разумни сили, които дават целесъобразност на силите, които организират. Един пример ще дам, за да поясня това. Едно растение можем да го изучим подробно морфологически и физиологически: можем да изучим тъканите, органите, храненето, дишането, асимилацията и пр. Това е изучаване по форма. Можем да изучим процесите, които стават в така наречената растителна аура, която прониква и заобикаля растителната форма. Това е изучаване по съдържание. Тези сили на аурата са именно архитектите, те са именно, които са организирали растителната форма, а изучаване на разумния принцип, който работи в растението, това е изучаване на растението по смисъл. Именно този разумен, психичен принцип, който работи в растението, дава целесъобразност на силите, които работят върху формите.
към текста >>

А това е целесъобразно, понеже лещата у зародиша се образува между твърди тъкани, а регенерираната леща се образува в съседство с полутечното стъкловидно вещество на очната вътрешност.
Прякото приспособление, т.е. приспособлението без естествен подбор показва, че целесъобразността в организма не се дължи на механичен фактор, а на един разумен фактор, който работи в организма. Нека вземем за пример регенерацията на лещата в окото на тритона при опита на Густав Волф. Той отстранил лещата (криталина) от окото на тритона. Образуването на новата леща става както у зародиша на тритона, само че с една съществена разлика: лещата у зародиша се откъсва много рано от своето място и отива на своето местоназначение, обаче при опита с регенерацията – отива много късно. А това е целесъобразно, понеже лещата у зародиша се образува между твърди тъкани, а регенерираната леща се образува в съседство с полутечното стъкловидно вещество на очната вътрешност. И ако се откъсне преждевременно, тя не ще може да изпълни своето място, а ще падне в полутечното стъкловидно вещество, и регенерацията не ще може да постигне целта си. От друга страна, мястото, което е избрано за регенерация е толкоз целесъобразно, щото Раул Франсе казва така по това: „Даже и човешкият ум ако беше допитван да го избере, не би избрал по-целесъобразно място.” Лещата се регенерира от тъканите на ириса, т.е. има мезодермален произход, а пък у зародиша има съвсем друг произход: ектодермален. Обаче, при възрастния тритон е по-целесъобразно е да стане тая регенерация от тъканите на ириса, понеже в момента са най-близо до местоназначението на лещата, макар и това да е отклонение от зародишното развитие. И тези две целесъобразности при регенерацията не могат да се обяснят механически, понеже организмът е нямал време да се приспособи чрез естествен подбор към тези нови условия, при които е поставен при опита.
към текста >>

От друга страна, мястото, което е избрано за регенерация е толкоз целесъобразно, щото Раул Франсе казва така по това: „Даже и човешкият ум ако беше допитван да го избере, не би избрал по-целесъобразно място.” Лещата се регенерира от тъканите на ириса, т.е.
Нека вземем за пример регенерацията на лещата в окото на тритона при опита на Густав Волф. Той отстранил лещата (криталина) от окото на тритона. Образуването на новата леща става както у зародиша на тритона, само че с една съществена разлика: лещата у зародиша се откъсва много рано от своето място и отива на своето местоназначение, обаче при опита с регенерацията – отива много късно. А това е целесъобразно, понеже лещата у зародиша се образува между твърди тъкани, а регенерираната леща се образува в съседство с полутечното стъкловидно вещество на очната вътрешност. И ако се откъсне преждевременно, тя не ще може да изпълни своето място, а ще падне в полутечното стъкловидно вещество, и регенерацията не ще може да постигне целта си. От друга страна, мястото, което е избрано за регенерация е толкоз целесъобразно, щото Раул Франсе казва така по това: „Даже и човешкият ум ако беше допитван да го избере, не би избрал по-целесъобразно място.” Лещата се регенерира от тъканите на ириса, т.е. има мезодермален произход, а пък у зародиша има съвсем друг произход: ектодермален. Обаче, при възрастния тритон е по-целесъобразно е да стане тая регенерация от тъканите на ириса, понеже в момента са най-близо до местоназначението на лещата, макар и това да е отклонение от зародишното развитие. И тези две целесъобразности при регенерацията не могат да се обяснят механически, понеже организмът е нямал време да се приспособи чрез естествен подбор към тези нови условия, при които е поставен при опита. А и в живота на тритона не срещаме такива случаи на регенерация, за да има време да действува подборът. Но има още маса други опити от Харисон.
към текста >>

Обаче, при възрастния тритон е по-целесъобразно е да стане тая регенерация от тъканите на ириса, понеже в момента са най-близо до местоназначението на лещата, макар и това да е отклонение от зародишното развитие.
Образуването на новата леща става както у зародиша на тритона, само че с една съществена разлика: лещата у зародиша се откъсва много рано от своето място и отива на своето местоназначение, обаче при опита с регенерацията – отива много късно. А това е целесъобразно, понеже лещата у зародиша се образува между твърди тъкани, а регенерираната леща се образува в съседство с полутечното стъкловидно вещество на очната вътрешност. И ако се откъсне преждевременно, тя не ще може да изпълни своето място, а ще падне в полутечното стъкловидно вещество, и регенерацията не ще може да постигне целта си. От друга страна, мястото, което е избрано за регенерация е толкоз целесъобразно, щото Раул Франсе казва така по това: „Даже и човешкият ум ако беше допитван да го избере, не би избрал по-целесъобразно място.” Лещата се регенерира от тъканите на ириса, т.е. има мезодермален произход, а пък у зародиша има съвсем друг произход: ектодермален. Обаче, при възрастния тритон е по-целесъобразно е да стане тая регенерация от тъканите на ириса, понеже в момента са най-близо до местоназначението на лещата, макар и това да е отклонение от зародишното развитие. И тези две целесъобразности при регенерацията не могат да се обяснят механически, понеже организмът е нямал време да се приспособи чрез естествен подбор към тези нови условия, при които е поставен при опита. А и в живота на тритона не срещаме такива случаи на регенерация, за да има време да действува подборът. Но има още маса други опити от Харисон. Бранд, Николас и пр., които доказват, че в организма има един разумен, психичен фактор, който е извор на целесъобразността. Щом приемем това, тогаз механистичното обяснение на органическия живот отпада.
към текста >>

32. LE MAITRE PARLE. LA VIE Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Сега излизам вече, след множеството едновременни работи на много учени от целия свят по въпроса и особено след опитите на Берлинския Кайзер-Вилхелмов институт, които опити доказват, че химичните процеси в живите тъкани могат да се предизвикат чрез чужди облъчвания.
Той е докладвал резултата от своите изследвания в едно заседание на Кралското Научно общество в Лондон. Той е констатирал следното: лъчите, които излъчва човешкото тяло, могат да се установят с неговите изследвания и на известно разстояние от човешкото тяло. Те могат даже да произвеждат известно действие извън тялото. После той открил, че клетките на тялото излъчват лъчи, с които те могат да подбудят към растеж и дейност съседните клетки. Той казва между другото: „Преди една година аз не смеех да изнеса тези въпроси пред обществото. Сега излизам вече, след множеството едновременни работи на много учени от целия свят по въпроса и особено след опитите на Берлинския Кайзер-Вилхелмов институт, които опити доказват, че химичните процеси в живите тъкани могат да се предизвикат чрез чужди облъчвания. Ние сега знаем вече, че това облъчване иде от съседите клетки. Така че, една клетка чрез своите лъчи може да подбуди към дейност други клетки. ” Чрез тези лъчи доста понятна става и телепатията. Основаване на Висша окултна школа в Берлин Преговорите за основаване в Берлин на Висша окултна школа се увенчаха с успех. На 7 февруари т.г.
към текста >>

33. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Мъдростта - това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от Любовта.
Когато Духът придобива знание, Светлината се проявява като резултат. И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката Светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек употребява за своята умствена дейност. Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от Светлина. Мъдростта - това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. И единственото, най-реалното, към което човек трябва да се стреми в сегашния си живот, то е да познае формите на Божията мисъл. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на земята. Затова този свят е достояние и на нас. От този свят изтича истинското, съществено знание.
към текста >>

34. Учителят говори - Духът Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на тялото, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от тялото към ухото.
Това тяхно трептене по слуховия нерв се предава на продълговатия мозък най-първо, а после на средния и големия мозък, който се смята като инструмент на безсмъртната човешка душа. Получените звукови трептения в средния мозък преминават през няколко пръстеновидни нервни вериги. А знае се, че тук се сбират нервите на симпатичната нервна система от цялото тяло. За това слуховите усещания най-после се предават и на всички телесни клетки. ---------------------------------------------------------------------------------------- Фиг.6------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг. 7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на тялото, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от тялото към ухото. По тоя начин външното ухо е във връзка с целия вътрешен устен и чувствен живот и отразява благородството на вътрешния живот, на великата скрита душа. Тогава става понятно, че музиката обхваща целия човек и че цялото тяло на великите музиканти и всички техни външни прояви са музикални. Една истина, която всеки ще признае: нищо не може да въздействува на човека така, както музиката, била тя инструментална или вокална. Но малцина си задават въпроса, защо е така. Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да събудят най-дълбоки чувства и усещания.
към текста >>

35. Учителят говори - Доброто Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Упадъкът на телесните сили и на здравето в него се познава по уморения и мътен поглед, по хлътналите тъкани над горните клепачи, както и по хлътналите и обезформени тъкани на шията и бузите.
От друга страна виждаме, че нейните уши са доста отдалечени от главата настрани (тълкуване на това следва по-нататък). Тука накратко само ще загатнем следното: тази жена се изхарчва много бързо телесно и духовно, което се вижда и от самото вътрешно безпокойство и жива напрегнатост, изразени в очите и в челото. Във фигура 12 бие на очи висулката на ухото, която е необикновено малка, мършава, бледна и слаба. Това говори за малко жизнена сила и слаба размножителна сила. Понеже силите в това ухо бързо се изчерпват, затова този човек трябва да води редовен живот. Упадъкът на телесните сили и на здравето в него се познава по уморения и мътен поглед, по хлътналите тъкани над горните клепачи, както и по хлътналите и обезформени тъкани на шията и бузите. Ако ушите имат здрав изглед, с хубава краска, свежи, топли и добре снабдени с кръв, тогава здравето и жизнената сили са в добро състояние (виж фигури 1, 2, 3, 8). ------------------------------------------------------------------------------------ Фиг.12---------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг.13 Ухото на фигура 13 изразява слаба жизнена сила, защото тук имаме една вътрешна хронична болест и слабо здраве. За същото говорят и тесните, бледни и слаби носни крила, които показват слабост в дишането; същото показват и чертите на лицето, особено под очите; бузите показват слабост вместо сила и пластика. Ушите на това лице, макар и не лоши по форма, имат някаква особена краска. Те са полупрозрачни, бледни, студени и слаби.
към текста >>

36. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това стана особено ясно,от как се доказа, че чрез месната храна се внасят в тялото пикочна киселина, пуринови основи и пр., които причиняват разните болести и преждевременното израждане на тъканите и органите.
Ето защо който и да е въпрос на живота, трябва да го разгледаме не само чрез повърхностно външно изследване на явленията, но и с помощта на по-дълбокото изследване на тая жива наука. Всичко това важи при разглеждането и на вегетарианската проблема. Днес вече от гледището на естествените науки, - анатомия физиология, хигиена, медицина и пр. Вегетарианството стои на научни основи. Всички, които вървят с придобивките на науката, не оспорват това. Това стана особено ясно,от как се доказа, че чрез месната храна се внасят в тялото пикочна киселина, пуринови основи и пр., които причиняват разните болести и преждевременното израждане на тъканите и органите. И те липсват в растителната храна. Разлагането на труповете е почнало от момента на убиването. Ето защо когато се минава покрай халите, чувствува се силна неприятна миризма. Това са отровите, които се появяват. Това показва, че разлагането е почнало, макар и месото да изглежда привидно прясно.
към текста >>

37. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тя именно гради вътре в тях чудния строеж на тъканите им и се изявява с богатото разнообразие на техните форми и краски.
Какъв красив план имат тия същества и с най-дребните създания! Едни невидими крила ги осияват със своето присъствие! Множество цветя с чудни краски, по-ярки отколкото долу, ни заобикалят. И колко са радостни, че пак сме посетили просторните им дворци! Те долавят музиката, която иде от слънцето, от звездния мир, от планинските върхове, от езерата и канарите, и тя им разбулва загадките на мирозданието! Тя именно гради вътре в тях чудния строеж на тъканите им и се изявява с богатото разнообразие на техните форми и краски. Езерната повърхност затрептява от тих ветрец. Той не ти ли говори за красотата на един вътрешен свет, не ти ли разкрива чистотата и светостта, които образуват реалната същина на всички неща? Преди малко сме слезли от Изгревния връх. Колко красиво почна и тоя ден от наниза на чудните ни дни в Рила! Сега ще отидем при третото езеро „Балдер-Дару" за ритмични упражнения.
към текста >>

38. ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Как се обяснява култивиране на клетки и тъкани „in vitro"?
За да се смели храната в стомаха и червата и да влезе в кръвта и да се приеме от клетките на тялото, са нужни например 4-5 часа. Обаче тоя човек веднага след нахранването е вече способен да отиде да копае градината. Как се обяснява това? Нервите на езика, небцето, венците и пр. възприемат от храната жизнената сила, праната и тя веднага се препраща по цялото тяло и повдига организма. Как се обяснява култивиране на клетки и тъкани „in vitro"? Под това название е известен в биологията фактът, че клетки и тъкани, отделени от организма, могат да продължат при известни случаи живота си и даже да се размножават, да се делят. Това се обяснява със следното обстоятелство: силите на етерното тяло - тая жизнена сила - продължава да пребивава още известно време в тия клетки и тъкани. Присъствието на етерното тяло и на по-горните съставни части на организма придава на тялото оная чувствителност, която отличава всяка жива твар; при анестетичните средства (упойки): хлороформ, етер и пр., тялото става безчувствено и на това се основава тяхната употреба при операция. На кое се дължи това действие на тия анестетични средства? Окултните изследвания са доказали, че при тоя случай имаме излъчване на голяма част от етерния двойник заедно с всички други по-горни съставни части, (пълно отделяне на етерния двойник няма, защото това би значило смърт).
към текста >>

Под това название е известен в биологията фактът, че клетки и тъкани, отделени от организма, могат да продължат при известни случаи живота си и даже да се размножават, да се делят.
Обаче тоя човек веднага след нахранването е вече способен да отиде да копае градината. Как се обяснява това? Нервите на езика, небцето, венците и пр. възприемат от храната жизнената сила, праната и тя веднага се препраща по цялото тяло и повдига организма. Как се обяснява култивиране на клетки и тъкани „in vitro"? Под това название е известен в биологията фактът, че клетки и тъкани, отделени от организма, могат да продължат при известни случаи живота си и даже да се размножават, да се делят. Това се обяснява със следното обстоятелство: силите на етерното тяло - тая жизнена сила - продължава да пребивава още известно време в тия клетки и тъкани. Присъствието на етерното тяло и на по-горните съставни части на организма придава на тялото оная чувствителност, която отличава всяка жива твар; при анестетичните средства (упойки): хлороформ, етер и пр., тялото става безчувствено и на това се основава тяхната употреба при операция. На кое се дължи това действие на тия анестетични средства? Окултните изследвания са доказали, че при тоя случай имаме излъчване на голяма част от етерния двойник заедно с всички други по-горни съставни части, (пълно отделяне на етерния двойник няма, защото това би значило смърт). И тогаз тялото, лишено от оня елемент, който й дава чувствителността, става напълно безчувствено.
към текста >>

Това се обяснява със следното обстоятелство: силите на етерното тяло - тая жизнена сила - продължава да пребивава още известно време в тия клетки и тъкани.
Как се обяснява това? Нервите на езика, небцето, венците и пр. възприемат от храната жизнената сила, праната и тя веднага се препраща по цялото тяло и повдига организма. Как се обяснява култивиране на клетки и тъкани „in vitro"? Под това название е известен в биологията фактът, че клетки и тъкани, отделени от организма, могат да продължат при известни случаи живота си и даже да се размножават, да се делят. Това се обяснява със следното обстоятелство: силите на етерното тяло - тая жизнена сила - продължава да пребивава още известно време в тия клетки и тъкани. Присъствието на етерното тяло и на по-горните съставни части на организма придава на тялото оная чувствителност, която отличава всяка жива твар; при анестетичните средства (упойки): хлороформ, етер и пр., тялото става безчувствено и на това се основава тяхната употреба при операция. На кое се дължи това действие на тия анестетични средства? Окултните изследвания са доказали, че при тоя случай имаме излъчване на голяма част от етерния двойник заедно с всички други по-горни съставни части, (пълно отделяне на етерния двойник няма, защото това би значило смърт). И тогаз тялото, лишено от оня елемент, който й дава чувствителността, става напълно безчувствено. При голямо уплашване или при друго някое голямо сътресение пак може да стане частично, по-голямо или по-малко излъчване на етерното тяло и тогаз лицето пада в „несвяст", „примира".
към текста >>

39. LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

А това причинява особено движение и проникване на кръвта в органите и така могат да се отстраняват остатъците от обмяната на веществата в тъканите.
Изследването на Д-р Ромхел върху дишането. - Той е правел изследвания особено върху значението на коремното диафрагмено дишане за подобрение на кръвообращението. Независимо от това, че при диафрагменото дишане се вкарва повече въздух в белия дроб, което е от голямо значение, но Д-р Ромхел е обърнал внимание, че при това дишане става едно свиване и разтягане, протягане на аортата. По този начин това представя едничката възможност да въздействуваме върху аортата, намираща се в дълбочината на гръдния кош. По този начин ние можем да извършваме една своего рода пасивна гимнастика на аортата. А това причинява особено движение и проникване на кръвта в органите и така могат да се отстраняват остатъците от обмяната на веществата в тъканите. Радиестезията в полза на културната техника. - Във в-к „Български градинар" от 10. окт. т.г. е печатана статия с горното заглавие от инж. Руси Николов, хидролог-радиестезист.
към текста >>

40. LE MAITRE PARLE - LE FEU SACRE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тази жена показва и други способности: като с микроскоп тя вижда в клетките и тъканите.
Личия Нервал може да вижда вътрешността на човешкото тяло по-сигурно от рентгеновия апарат. Интересното е, че тя няма понятие от медицина, анатомия и паталогия. Тя се изразява просто, когато има да описва това, което вижда. Тя Изпада в почуда пред явленията на кръвообращението. Сложният механизъм на сърцето я плаши. Тази жена показва и други способности: като с микроскоп тя вижда в клетките и тъканите. Тя вижда клетките, бактериите, белите и червените кръвни телца в човешкия организъм със същата яснота, с която вижда отделните органи на тялото. Окултна школа във Виена. - В последните години Виена е станала място на окултни изследвания. Това е тъй наречената Виенска школа по парапсихология, графология пр. И официалната наука в Виена вече се занимава с подобни проблеми.
към текста >>

41. ХЬОНЕ ВРОНСКИ И НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА МЕСАНИЗМА- П.Г.ПАМПОРОВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ Установено е, че костта се храни, расте и се мени по форма досущ така както и останалите тъкани.
КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ Установено е, че костта се храни, расте и се мени по форма досущ така както и останалите тъкани. Черепът, па и другите кости са живи, способни да растат и се развиват подобно всички други органи. Ето защо, ако известна част от мозъка стане особено дея¬телна, онова место от черепа, което се намира над нея, започва да се изтънява. И наопаки, ако известна част от мозъка престане да работи активно, както често това се случва на старини, черепът на съответното место силно задебелява. Черепът, който е даден тук, представя една интересна илю¬страция на горния факт. От фигурата е видно, че едни части от черепа, във вътрешността на който е поставена запалена свещ са светли, а други - тъмни, непрозрачни.
към текста >>

42. РАБОТА - А. Б. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

за окислението на хемоглобина в червените кръвни телца, които пренасят кислорода до всички тъкани на тялото, дето се извършва окислителният процес или процесът на горенето.
И тъй, въздухът може да се разгледа от трояко гледище. Разгледан по форма, той е механична смес от кислород, азот и пр. Разгледан по съдържание, той е проникнат от праната или жизнената сила. Разгледан по смисъл, той е проникнат от психични, разумни сили. Той преди всичко съдържа ценния кислород, който служи при физиологичния процес на дишането, т.е. за окислението на хемоглобина в червените кръвни телца, които пренасят кислорода до всички тъкани на тялото, дето се извършва окислителният процес или процесът на горенето. От всичко гореказано следва, че въздухът съдържа и други ценности, които са от голяма важност, както за здравето, тъй и за духовния растеж на човека. Ако ние използуваме въздуха само като смес от кислород и азот и улесним с кислорода окислителния процес в организма, тогаз дишането ще представлява само механичен процес. Но това не е още истинското дишане. Тогава в какво се състои то? Нужно е знанието на методите, чрез които дишането да бъде не само механичен процес, но да можем чрез него да използуваме и тия неоценими богатства, които проникват въздуха, а именно праната и психичните енергии.
към текста >>

43. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Душевните преживявания предизвикват у особено чувствителните индивиди очевидни промени на тъканите и жизнените сокове.
Жизнените продукти са се изменили чрез посредството на тези нерви. Понятно е прочее, как завистта, омразата, страхът, когато тези чувства са чести, могат да предизвикат органични промени и същински болести. Грижите засягат дълбоко здравето. Търговските посредници, които не знаят да се предпазват от грижите, умират млади. Старите клиници (лекари) дори смятат, че продължителните скърби, постоянното безпокойство, подготвят развитието на рака. Душевните преживявания предизвикват у особено чувствителните индивиди очевидни промени на тъканите и жизнените сокове. Косата на една белгийка, осъдена на смърт от германците, побелела внезапно през нощта, която предшествувала изпълнението на присъдата. През време на една бомбардировка се появил кожен обрив - копривна треска - на друга жена. След експлодирането на всяка бомба, обривът се увеличавал и ставал още по червен. Joltrain доказал, че едно морално сътресение е в състояние да предизвика значителни промени в кръвта. У хора, които са изпитали голяма уплаха, той намерил намален броя на белите кръвни телца, спадане на кръвното налягане, намалено време на съсирване на кръвната плазма.
към текста >>

Известни душевни прояви могат да бъдат съпроводени от известни промени, колкото анатомични, толкова и функционални, на тъканите и на органите.
При това, съзерцанието може да бъде придружено от нервни прояви, които наподобяват тия на хистерията и на ясновидството. Често в историята на светците четем описание на екстази, четене на мисли, виждане на събития, които стават далече, а понякога и на левитация . Много велики християнски мистици, според показанията на техните другари, са предизвиквали това странно явление. Мистикът, погълнат в своята молитва, съвършено нечувствителен за събитията на външния свят, се е издигал лесно на няколко стъпки над земята. Досега, обаче, тези необикновени факти не са могли да бъдат подложени на научна критика. Известни душевни прояви могат да бъдат съпроводени от известни промени, колкото анатомични, толкова и функционални, на тъканите и на органите. Тези органични явления се наблюдават при най-различни обстоятелства, между които се намира състоянието на молитва. Под молитва трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е потопено в съзерцаване на иманентния и трансцедентен принцип в света. Това душевно състояние не се предава чрез разума. То е неразбираемо за философите и хората на науката и е недостъпно за тях. Но би могло да се каже, че простите хора могат да усетят Бога така лесно, както топлината на слънцето или добротата на един приятел.
към текста >>

44. Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

известно втвърдяване на тъканите, което ги прави неспособни да бъдат проводници на струите на живота.
А всяка втвърдена форма е негодна за по-нататъшен развой и трябва да загине, понеже не може да даде израз на новите сили, които напират да се проявят. На размекчената с вода глина може да ù се даде, каквато форма искаме. Тя има пластичност, която изгубва, когато се втвърди. Нещо подобно се забелязва и в човешкия организъм. При старост се забелязва тъй наречената склероза, т.е. известно втвърдяване на тъканите, което ги прави неспособни да бъдат проводници на струите на живота. С разумния живот се постига отстранение на това втвърдяване на тъканите; последните запазват своята пластичност и това удължава живота. Това важи и за историческия процес - за живота на обществата, народите, културите и расите. Всяко общество, всеки народ, всяка култура, всяка раса като се втвърди, от този момент почва техният упадък. И ако не могат да спрат този процес, те ще трябва да отстъпят своето место на други култури, по-жизнеспособни, по-пластични. Когато социалните форми на една култура се втвърдят и не се поддават на изменение с духа на времето, тогава този народ, това общество, тая култура или раса са осъдени на слизане, упадък.
към текста >>

С разумния живот се постига отстранение на това втвърдяване на тъканите; последните запазват своята пластичност и това удължава живота.
На размекчената с вода глина може да ù се даде, каквато форма искаме. Тя има пластичност, която изгубва, когато се втвърди. Нещо подобно се забелязва и в човешкия организъм. При старост се забелязва тъй наречената склероза, т.е. известно втвърдяване на тъканите, което ги прави неспособни да бъдат проводници на струите на живота. С разумния живот се постига отстранение на това втвърдяване на тъканите; последните запазват своята пластичност и това удължава живота. Това важи и за историческия процес - за живота на обществата, народите, културите и расите. Всяко общество, всеки народ, всяка култура, всяка раса като се втвърди, от този момент почва техният упадък. И ако не могат да спрат този процес, те ще трябва да отстъпят своето место на други култури, по-жизнеспособни, по-пластични. Когато социалните форми на една култура се втвърдят и не се поддават на изменение с духа на времето, тогава този народ, това общество, тая култура или раса са осъдени на слизане, упадък. Това е една от причините за загиване на миналите култури.
към текста >>

45. НОВИ НАСОКИ В ОТГЛЕЖДАНЕТО НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Личният, общественият живот, религиозните вярвания, методите за управление, основните кодекси на живота са изтъкани от нишките на измамната релативност.
Кое е тогава малко и кое е голямо? Малко и голямо– това са наши понятия, миражи из царството на вечната относителност, в която е вплетен нашият живот. Ето причината, поради която ние сме превърнали малките неща на големи, големите в малки, неважните във важни и жизнените във второстепенни. Нашият живот е станал върволица от идолопоклонство. Ние се спираме и похабяваме ценно време в създаване култове за измамите, а отминаваме с трагическо нехайство изворите на нашата радост, пулсът на благодатното мирово сърце. Личният, общественият живот, религиозните вярвания, методите за управление, основните кодекси на живота са изтъкани от нишките на измамната релативност. Човек, отдалечен от първичните сили на творческия дух, незапознат с всемогъществото на любовта, която претворява и преражда, лишен от светлината на мъдростта, която осветява тъмните кътове на душата, създава нормите за живота и законодателства за постигане някакво обществено благополучие. Разбира се, ние не можем да очакваме нищо повече от това, което е всъщност нашият свят с всичките му ценности в единичния и колективен бит. Измамната мрежа на релативния свят има и странното качество да противодейства на всички сигнали, долитнали от великото царство на абсолютното. На нас като че е прилегнало вече да живеем в миражната обстановка, която ни носи измамни прелести. Малко са тия, които не противодействат, когато прозвъни тихия глас, долитнал от всемира, който подканя към нови духовни хоризонти, гласът, който ни подканя да възвием по пътя към Вечното, към оная музика на светлината, из която е откъсната душата ни... Тоя сигнал от Вечността, от царството на кротката и всепобедна сила на доброто, е още твърде тих, за да преустрои света като с магическа власт, но все пак, тук-там по лицето на нашата планета, той е намерил уши, които го долавят, сърца които му отговарят, умове, които се потапят в неговия ритъм!
към текста >>

46. СИНТЕЗА НА БИОЛОГИЧНИ ФУНКЦИИ - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

от тях излизат енергии, които организират околните тъкани в едно или друго направление.
Има няколко вида присаждания: 1) автопластично — присаждане на част от тялото на един индивид върху друго место на същия индивид. 2) хомопластично — присаждане между индивиди от един и същи вид. 3) хетеропластично — присаждане между различни видове от един и същи род. 4) ксенопластично — присаждане между разни родове и даже между различни разреди. Чрез многобройни опити биолозите доказаха, че в организма има специални центрове, които могат да се наричат силови центрове или силови полета. от тях излизат енергии, които организират околните тъкани в едно или друго направление. Тези центрове на сили се наричат организационни центрове или накратко организатори. А влиянието на организаторите върху околните тъкани се нарича индукция. Индукция имаме както при нормално развитие на организма, така и при присаждане. Нека наречем „гостоприемник" организма, върху който присаждаме. Присадената тъкан упражнява влияние върху тъканите на гостоприемника и може да даде ново направление на тяхното развитие.
към текста >>

А влиянието на организаторите върху околните тъкани се нарича индукция.
3) хетеропластично — присаждане между различни видове от един и същи род. 4) ксенопластично — присаждане между разни родове и даже между различни разреди. Чрез многобройни опити биолозите доказаха, че в организма има специални центрове, които могат да се наричат силови центрове или силови полета. от тях излизат енергии, които организират околните тъкани в едно или друго направление. Тези центрове на сили се наричат организационни центрове или накратко организатори. А влиянието на организаторите върху околните тъкани се нарича индукция. Индукция имаме както при нормално развитие на организма, така и при присаждане. Нека наречем „гостоприемник" организма, върху който присаждаме. Присадената тъкан упражнява влияние върху тъканите на гостоприемника и може да даде ново направление на тяхното развитие. Но и обратното е вярно: организационните центрове на гостоприемника могат да упражнят влияние върху посоката на развитието на тъканите в присадката. Всичко това са различни случаи на индукция.
към текста >>

Присадената тъкан упражнява влияние върху тъканите на гостоприемника и може да даде ново направление на тяхното развитие.
от тях излизат енергии, които организират околните тъкани в едно или друго направление. Тези центрове на сили се наричат организационни центрове или накратко организатори. А влиянието на организаторите върху околните тъкани се нарича индукция. Индукция имаме както при нормално развитие на организма, така и при присаждане. Нека наречем „гостоприемник" организма, върху който присаждаме. Присадената тъкан упражнява влияние върху тъканите на гостоприемника и може да даде ново направление на тяхното развитие. Но и обратното е вярно: организационните центрове на гостоприемника могат да упражнят влияние върху посоката на развитието на тъканите в присадката. Всичко това са различни случаи на индукция. Особено е силна индукцията върху индиферентната още зародишна тъкан, защото там нямаме още диференциране на тъканите, каквото срещаме у възрастния организъм. За това именно при своите опити съвременните биолози-експериментатори си служат със зародиши повече, отколкото с възрастни организми. Там по-ярко изпъква действието на организатора и индукцията.
към текста >>

Но и обратното е вярно: организационните центрове на гостоприемника могат да упражнят влияние върху посоката на развитието на тъканите в присадката.
Тези центрове на сили се наричат организационни центрове или накратко организатори. А влиянието на организаторите върху околните тъкани се нарича индукция. Индукция имаме както при нормално развитие на организма, така и при присаждане. Нека наречем „гостоприемник" организма, върху който присаждаме. Присадената тъкан упражнява влияние върху тъканите на гостоприемника и може да даде ново направление на тяхното развитие. Но и обратното е вярно: организационните центрове на гостоприемника могат да упражнят влияние върху посоката на развитието на тъканите в присадката. Всичко това са различни случаи на индукция. Особено е силна индукцията върху индиферентната още зародишна тъкан, защото там нямаме още диференциране на тъканите, каквото срещаме у възрастния организъм. За това именно при своите опити съвременните биолози-експериментатори си служат със зародиши повече, отколкото с възрастни организми. Там по-ярко изпъква действието на организатора и индукцията. Индукцията е няколко вида: 1) хомогенна индукция — когато присадката образува в околните тъкани орган, подобен на нея.
към текста >>

Индукцията е няколко вида: 1) хомогенна индукция — когато присадката образува в околните тъкани орган, подобен на нея.
Но и обратното е вярно: организационните центрове на гостоприемника могат да упражнят влияние върху посоката на развитието на тъканите в присадката. Всичко това са различни случаи на индукция. Особено е силна индукцията върху индиферентната още зародишна тъкан, защото там нямаме още диференциране на тъканите, каквото срещаме у възрастния организъм. За това именно при своите опити съвременните биолози-експериментатори си служат със зародиши повече, отколкото с възрастни организми. Там по-ярко изпъква действието на организатора и индукцията. Индукцията е няколко вида: 1) хомогенна индукция — когато присадката образува в околните тъкани орган, подобен на нея. 2) хетерогенна индукция — когато присадката и получените чрез индукция органи са. различни. 3) комплексна индукция — когато присадената част създава в тялото на гостоприемника чрез индукция разнообразни тъкани и органи. Нека разгледаме по един пример за всеки вид индукция. Хомогенна индукция Ще разгледаме опита на Ото Манголд, направен през 1927 — 1929 год. в зародиша на земноводните имаме много точки, които са организатори.
към текста >>

3) комплексна индукция — когато присадената част създава в тялото на гостоприемника чрез индукция разнообразни тъкани и органи.
Особено е силна индукцията върху индиферентната още зародишна тъкан, защото там нямаме още диференциране на тъканите, каквото срещаме у възрастния организъм. За това именно при своите опити съвременните биолози-експериментатори си служат със зародиши повече, отколкото с възрастни организми. Там по-ярко изпъква действието на организатора и индукцията. Индукцията е няколко вида: 1) хомогенна индукция — когато присадката образува в околните тъкани орган, подобен на нея. 2) хетерогенна индукция — когато присадката и получените чрез индукция органи са. различни. 3) комплексна индукция — когато присадената част създава в тялото на гостоприемника чрез индукция разнообразни тъкани и органи. Нека разгледаме по един пример за всеки вид индукция. Хомогенна индукция Ще разгледаме опита на Ото Манголд, направен през 1927 — 1929 год. в зародиша на земноводните имаме много точки, които са организатори. Например, такъв организатор е тая част на ектодермата, която чрез инвагинация (вдаване навътре) се превръща в нервна тръба. Той взел тази част от ектодермата и я поставил през устния отвор в стомашната празнина на друг зародиш.
към текста >>

Просто енергиите, които излъчва присадката върху околните тъкани, са от такъв характер, че изменят първоначалното предназначение на тия тъкани и им дават ново направление в развитието.
нещо друго. Комплексна индукция Добър пример на такава индукция е опитът на Ханс Шпеман и Хилда Манголд в 1924 г. Те са взели от зародиша на Triton cristatus една част, която е тъкмо над първичните уста и която взема участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени. Тези автори са присадили тази част върху зародиша на Triton taeniatus. Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува. Просто енергиите, които излъчва присадката върху околните тъкани, са от такъв характер, че изменят първоначалното предназначение на тия тъкани и им дават ново направление в развитието. Авторите нарочно взели при своите опити тези два вида животни, понеже първият зародиш има по-светли клетки, а вторият — по-тъмни и затова може да се проследи ясно произхода на образуваните чрез индукция органи; и се оказва, че материалът за тяхното образуване е взет предимно от гостоприемника. Тук трябва да допуснем, както и при по-горните опити, индукция на присадката върху съседните тъкани на гостоприемника, При третия опит присадката ясно изпъква като организатор. Този случай наричаме комплексна индукция, понеже са образувани разнообразни органи чрез действието на индукцията. Гайниц повтори този опит, като взе присадка от Pleurodeles waitli и Ainblystoma mexicanum [7] и ги присади върху зародиша на Triton taeniatus. Значи тук той употребява разни родове.
към текста >>

Тук трябва да допуснем, както и при по-горните опити, индукция на присадката върху съседните тъкани на гостоприемника, При третия опит присадката ясно изпъква като организатор.
Те са взели от зародиша на Triton cristatus една част, която е тъкмо над първичните уста и която взема участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени. Тези автори са присадили тази част върху зародиша на Triton taeniatus. Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува. Просто енергиите, които излъчва присадката върху околните тъкани, са от такъв характер, че изменят първоначалното предназначение на тия тъкани и им дават ново направление в развитието. Авторите нарочно взели при своите опити тези два вида животни, понеже първият зародиш има по-светли клетки, а вторият — по-тъмни и затова може да се проследи ясно произхода на образуваните чрез индукция органи; и се оказва, че материалът за тяхното образуване е взет предимно от гостоприемника. Тук трябва да допуснем, както и при по-горните опити, индукция на присадката върху съседните тъкани на гостоприемника, При третия опит присадката ясно изпъква като организатор. Този случай наричаме комплексна индукция, понеже са образувани разнообразни органи чрез действието на индукцията. Гайниц повтори този опит, като взе присадка от Pleurodeles waitli и Ainblystoma mexicanum [7] и ги присади върху зародиша на Triton taeniatus. Значи тук той употребява разни родове. Той даже при някои свои опити употребява и различни разреди. Например, взема присадка от Bombinator pachypus [8] и присажда върху Triton taeniatus Резултатите били същите.
към текста >>

47. АСТРОЛОГИЯ. ТЪЛКУВАНЕ НА АСПЕКТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

в случай че ние напълно успеем да изолираме един орган от неговите съобщителни нервни влакна, наблюдаваме с течение на времето не само индиферентност, но и дегенериране, атрофиране в тъканите на органа.
Кой не е изпитал рефлекторните функции на организма си? Преди съзнанието да бъде осветлено, ръката се отдръпва рефлекторно от горещата печка. (Рефлекторни функции наричаме тези, които се извършват без участието на нашето съзнание и воля, т.е. автоматично под ръководството на рефлекторни центрове — свързани с вегетативната и осезателна телесна сфера.) И обратно — ние можем съзнателно под ръководството на нашата воля да доближим ръката си до печката, макар и да съзнаваме последствията от това. в други случаи, ако прекъснем снопа от нервни влакна, които обслужват функциите на ръката, то настъпва една пълна индиферентност от страна на ръката към нашата воля и съзнание; ние нито съзнаваме ръката като член на нашето тяло, нито можем волево да я движим, а ръката от своя страна не реагира рефлекторно на дразнения като горните. в случай че ние напълно успеем да изолираме един орган от неговите съобщителни нервни влакна, наблюдаваме с течение на времето не само индиферентност, но и дегенериране, атрофиране в тъканите на органа. И това става, макар че кръвоносните съдове на този орган с напълно запазени. Такива случаи .могат да се наблюдават много и то навсякъде в организма. От тях става ясно, че нервите с проводници на една енергия, която е не само проводник на волево-съзнателни действия, но и на чисто местни областни функции. Ние констатираме, че и клетките умират без присъствието на тези енергии, въпреки че всички други условия за живота с на лице. Същината на тази инерваторна енергия на организма не ни е още напълно позната.
към текста >>

Това се констатира от факта, че при протичането ù по нервните влакна, в тъканите настъпват електромагнитни явления.
Такива случаи .могат да се наблюдават много и то навсякъде в организма. От тях става ясно, че нервите с проводници на една енергия, която е не само проводник на волево-съзнателни действия, но и на чисто местни областни функции. Ние констатираме, че и клетките умират без присъствието на тези енергии, въпреки че всички други условия за живота с на лице. Същината на тази инерваторна енергия на организма не ни е още напълно позната. Изследванията показват, че тя има сродство с електромагнитните енергии. Това се констатира от факта, че при протичането ù по нервните влакна, в тъканите настъпват електромагнитни явления. Последните се долавят и изследват със специални апарати. Като разгледаме и изследваме значението на тази енергия в тялото — като необходима за живота на клетките — установява се, че тя сама за себе си представлява един самостоятелен функционално-динамичен и психо-физичен фактор в тялото. Проявената форма на тази енергия е неизчерпаема и многообразна: тя подтиква функционалния живот не само на единичните клетки, органи и системи от тях, но и на цялото тяло — организъм, като единица в организма на една по-голяма такава единица — природата. Активирането и мобилизирането на тази енергия става всеки момент и навсякъде в сетивното биологично поле на тялото. Ние различаваме две форми на мобилизиране: рефлекторната (преди съзнанието да се намеси) и съзнателно — волевата.
към текста >>

48. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Този последният се пренася чрез кръвта в тъканите, дето червените кръвни телца се освобождават от кислорода.
Тая външна, механична страна на въпроса е важна, но за да може да се издигне дишането като първостепенен фактор за физичното и духовно повдигане на човека, трябва да се разбере и вътрешната му страна. Защото природата е жива. Тя не е мъртъв механизъм. И ако разгледаме въпроса механически, разглеждаме го едностранчиво. Знае се от физиологията, че червените кръвни телца усвояват в белия дроб кислорода от вдъхнатия въздух, и тогава хемоглобинът, който те съдържат, се превръща в оксихемоглобин. Този последният се пренася чрез кръвта в тъканите, дето червените кръвни телца се освобождават от кислорода. Последният отива в тъканите и причинява окислението им. При това окисление — един видя горение — се разрушават органичните вещества на тъканите. И при туй разрушение се освобождават топлина и други видове енергии, които са нужни на организма. Това е външната страна на дишането. Обаче, при по-дълбоко разглеждане на въпроса, с това не се изчерпва всичко.
към текста >>

Последният отива в тъканите и причинява окислението им.
Защото природата е жива. Тя не е мъртъв механизъм. И ако разгледаме въпроса механически, разглеждаме го едностранчиво. Знае се от физиологията, че червените кръвни телца усвояват в белия дроб кислорода от вдъхнатия въздух, и тогава хемоглобинът, който те съдържат, се превръща в оксихемоглобин. Този последният се пренася чрез кръвта в тъканите, дето червените кръвни телца се освобождават от кислорода. Последният отива в тъканите и причинява окислението им. При това окисление — един видя горение — се разрушават органичните вещества на тъканите. И при туй разрушение се освобождават топлина и други видове енергии, които са нужни на организма. Това е външната страна на дишането. Обаче, при по-дълбоко разглеждане на въпроса, с това не се изчерпва всичко. Най-новите научни изследвания говорят, че процесите в организма не могат да се обяснят с механическото им изучаване.
към текста >>

При това окисление — един видя горение — се разрушават органичните вещества на тъканите.
Тя не е мъртъв механизъм. И ако разгледаме въпроса механически, разглеждаме го едностранчиво. Знае се от физиологията, че червените кръвни телца усвояват в белия дроб кислорода от вдъхнатия въздух, и тогава хемоглобинът, който те съдържат, се превръща в оксихемоглобин. Този последният се пренася чрез кръвта в тъканите, дето червените кръвни телца се освобождават от кислорода. Последният отива в тъканите и причинява окислението им. При това окисление — един видя горение — се разрушават органичните вещества на тъканите. И при туй разрушение се освобождават топлина и други видове енергии, които са нужни на организма. Това е външната страна на дишането. Обаче, при по-дълбоко разглеждане на въпроса, с това не се изчерпва всичко. Най-новите научни изследвания говорят, че процесите в организма не могат да се обяснят с механическото им изучаване. Преди всичко, тялото на организма се прониква от тъй наречения етерен двойник или етерно тяло, което е седалище на жизнената сила.
към текста >>

И тъй, силата иде чрез дишането, не само защото чрез него се приема кислород, който е нужен за окисление на тъканите, но и защото чрез въздуха се приема и тая жизнена сила – праната.
Други учени я наричат „животворно електричество" и „животворен магнетизъм". (Вие отивате на планината не само за чист въздух, както мнозина мислят, но още и за праната, т.е. за животворното електричество и магнетизъм. Дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутринта. Когато човек усвои праната чрез дробовете си, тя веднага се разпространява по делото тяло и внася в всички органи сила, живот, здраве, обнова". И тъй, силата иде чрез дишането, не само защото чрез него се приема кислород, който е нужен за окисление на тъканите, но и защото чрез въздуха се приема и тая жизнена сила – праната. По тия две причини са ясни следните думи на Учителя (3): „Силата иде от белия дроб. Силен човек е онзи, който диша правилно. Ако не диша правилно, човек не може да бъде силен. Здравите хора имат широки и дълбоки бели дробове (под дълбочина разбираме оста отпред назад). Но има връзка между храносмилателната и дихателната системи.
към текста >>

49. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СКОРПИОН-СТРЕЛЕЦ Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Равновесието при обмяната на веществата обаче налага да се посегне към разграждане на известни органически тъкани.
Д-р мед. Ил. Стр. ФИЗИОЛОГИЯ НА ПОСТЕНЕТО При нормални условия главният приток на градивни материали за клетката и двигателни сили на организма се набавя чрез храносмилателната система. Отнеме ли се този естествен приток на храна, организмът променя коренно двигателните си източници и прилага закона за самонагаждане. В първите дни на глада клетките разполагат с достатъчно захари, струпани в черния дроб и кръвта. Равновесието при обмяната на веществата обаче налага да се посегне към разграждане на известни органически тъкани. От опити и наблюдения се е доказало, че в живата клетка съществува една такава рационалност, каквато човешкият ум не може да приложи. Гладът от едно бедствие за организма се превръща в една добродетел. „Вътрешният лекар" на организма повелява, щото да бъдат превърнати в жизнена енергия първо ония вещества и клетки, които са излишни или са резултат на болезнени процеси, бидейки чужди тела или долнокачествени елементи, отложени при ненормални състояния на живата клетка. Тутакси щом като външният хранителен транспорт в кръвта бъде прекъснат, настъпва процесът на чистката на горните вещества. Кръвта пренася по един обратен път чуждите вещества към отделителните органи.
към текста >>

Биологичната мъдрост на организма отрежда премахване първо на болните тъкани, после на излишните, след това последователно на резервните мазнини и мускули и едва на края се поста към тъканите на най-елементарните органни части.
Гладът от едно бедствие за организма се превръща в една добродетел. „Вътрешният лекар" на организма повелява, щото да бъдат превърнати в жизнена енергия първо ония вещества и клетки, които са излишни или са резултат на болезнени процеси, бидейки чужди тела или долнокачествени елементи, отложени при ненормални състояния на живата клетка. Тутакси щом като външният хранителен транспорт в кръвта бъде прекъснат, настъпва процесът на чистката на горните вещества. Кръвта пренася по един обратен път чуждите вещества към отделителните органи. При този вътрешен нов ред е в сила законът, че здравото и ценното ще бъде запазено до максимум, а болното, излишното ще се отстранява и оползотворява от здравото. Биологичната мъдрост на организма отрежда премахване първо на болните тъкани, после на излишните, след това последователно на резервните мазнини и мускули и едва на края се поста към тъканите на най-елементарните органни части. От всички органи най-необезпокоявани остават, до кончината на организма, нервната система и разплодните жлези. Ето нам се открива и тук законът за градацията и степенуването. Диференцирането на клетките е ставало по един строго определен ред. Йерархичната градация на вселената прозира във всички прояви на живия организъм. Разумната природа знае, как най-рационално трябва да се оползотворява материята, за да може при всички условия да бъде проявен животът.
към текста >>

Основите в кръвта надделяват, червените кръвни клетки се увеличават по число, белите кръвни клетки (стражите на организма), които се бяха извънредно увеличили на брой, се намаляват, телесната температура се понижава с 0,5 до 1 градус, отделянето на въглена киселина се значително понижава и тъканите на организма стават богати на калциеви и натриеви соли, а по-бедни на сяра, фосфор и калий.
Божественото се изявява и не загива. То ръководи и направлява всеки жив процес към единствената цел: еволюция на нисшото. Органически това се проявява в случая по следния начин: Кръвта на гладуващия първо става силно кисела поради това, че от организма се отстраняват чуждите и непотребни вещества. в момента, когато киселините надделеят над основите, настъпват и психичните смущения в индивида (световъртеж, главоболие, отпадналост и сърцебиене). Вози момент настъпва обратният процес, който говори вече за едно окончателно прочистване на тялото. Основите в кръвта надделяват, червените кръвни клетки се увеличават по число, белите кръвни клетки (стражите на организма), които се бяха извънредно увеличили на брой, се намаляват, телесната температура се понижава с 0,5 до 1 градус, отделянето на въглена киселина се значително понижава и тъканите на организма стават богати на калциеви и натриеви соли, а по-бедни на сяра, фосфор и калий. Отделителната система в началото на постите е силно занята и отделя силно отровни вещества; след това настъпва едно пълно уравновесяване. Кръвното налягане се понижава; сърцето, първоначално силно разтревожено, възстановява нормалния си ритъм, като даже показва едно трайно успокояване. Всички вътрешни секреционни процеси намаляват производството си по количество, но напълно подобряват качеството на жизнените сокове и секрети. Това постепенно органическо затишие и подобрение на жизнените процеси в организма намира израз и в цялостния индивид. Тялото се сензибилизирва.
към текста >>

50. ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Когато нощем оставяш тялото си да почива, за да се укрепи и обнови, тя взема тебе — изтъканият от лъчите на светлината — в своите селения, за да ти покаже съкровищата, които е приготвила за тебе и за всички и за да ти пришепне велики идеи и закони, които на земята още не можеш да разбереш.
И ти мислиш, че си изоставен! Въздухът, който дишаш, светлината, която те облива, цветята, с които си заобиколен, планините — всичко това са нейни дарове. Тя често те посещава, често осенява с присъствието си светилището, което е в глъбините на твоята душа. И тогава светла мисъл проблясва в ума ти, нежно чувство стопля твоето сърце, в тебе се ражда вдъхновение за благороден подвиг. Това са даровете, които тя ти е оставила при своето посещение. Когато нощем оставяш тялото си да почива, за да се укрепи и обнови, тя взема тебе — изтъканият от лъчите на светлината — в своите селения, за да ти покаже съкровищата, които е приготвила за тебе и за всички и за да ти пришепне велики идеи и закони, които на земята още не можеш да разбереш. Когато някой те погледне с поглед, който те преобразява, който не може да забравиш, и който ти разкрива тайните на цялата вечност, тя те е погледнала през неговите очи. Когато някой ти направи ценна услуга, тя го е пратила при теб. На всички свои деца тя знае имената, които са имали преди слизането си на земята — с които са познати горе. Тя се слива с всички, живее във всички, и всички живеят в нея. И до когото се докосне лъч от нея, у него затрептява веднага радостта на нова надежда!
към текста >>

51. УСЛОВИЯ И МЕТОДИ НА ПОСТЕНЕТО - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

При счупена кост околните тъкани се превръщат в други тъкани, които са нужни.
В организма се забелязва действието на една разумност, и тя е най-важният лечебен фактор. Напр. белите кръвни телца се справят с влезлите в тялото микроби. Интересно е също, как разумността, която работи в организма, лекува раните. Вътрешните клетки се делят и образуват нова червена тъкан върху раната. После клетките на кожата започват да се разпространяват върху тая червена тъкан и я покриват напълно. При счупена кост околните тъкани се превръщат в други тъкани, които са нужни. Напр.. установено е къс мускул в съседство със чупената кост да се превръща в хрущял и след това в костна тъкан. При прерязване на артерия кръвта, излязла вън, се съсирва, спира кръвотечението и предпазва от зараза. След това бели кръвни телца и клетки от околните тъкани се вмъкват във вътрешността на съсирената кръв, в съседство с прерязаната артерия, и възстановяват малко по малко артерията (Карел, стр. 237—239). Разумният принцип, който работи в организма, се проявява още по-оригинално при загуба на кръв. Тук вече тая разумност комбинира няколко методи, и то най-целесъобразни, за постигането на поставената цел.
към текста >>

След това бели кръвни телца и клетки от околните тъкани се вмъкват във вътрешността на съсирената кръв, в съседство с прерязаната артерия, и възстановяват малко по малко артерията (Карел, стр. 237—239).
Вътрешните клетки се делят и образуват нова червена тъкан върху раната. После клетките на кожата започват да се разпространяват върху тая червена тъкан и я покриват напълно. При счупена кост околните тъкани се превръщат в други тъкани, които са нужни. Напр.. установено е къс мускул в съседство със чупената кост да се превръща в хрущял и след това в костна тъкан. При прерязване на артерия кръвта, излязла вън, се съсирва, спира кръвотечението и предпазва от зараза. След това бели кръвни телца и клетки от околните тъкани се вмъкват във вътрешността на съсирената кръв, в съседство с прерязаната артерия, и възстановяват малко по малко артерията (Карел, стр. 237—239). Разумният принцип, който работи в организма, се проявява още по-оригинално при загуба на кръв. Тук вече тая разумност комбинира няколко методи, и то най-целесъобразни, за постигането на поставената цел. Ето думите на Карел по това (стр. 235): „При кръвозагуба всички кръвоносни съдове се свиват и с това увеличават относителното количество на кръвта, която остава. Пациентът изявява жажда и водата, която изпива, дава веднага на кръвната плазма нейния предишен обем.
към текста >>

Течността от тъканите и мускулите преминава през стените на капилярите и прониква в кръвоносната система.
Разумният принцип, който работи в организма, се проявява още по-оригинално при загуба на кръв. Тук вече тая разумност комбинира няколко методи, и то най-целесъобразни, за постигането на поставената цел. Ето думите на Карел по това (стр. 235): „При кръвозагуба всички кръвоносни съдове се свиват и с това увеличават относителното количество на кръвта, която остава. Пациентът изявява жажда и водата, която изпива, дава веднага на кръвната плазма нейния предишен обем. Течността от тъканите и мускулите преминава през стените на капилярите и прониква в кръвоносната система. Кръвните телца излизат от органите, в които са били държани в резерва, и влизат в кръвта. Костният мозък започва да произвежда клетъчни елементи, които довършват възраждането на кръвта. Извършват се значи в цялото тяло верига от физико-химични и градивни процеси, които обуславят приспособяването на организма към кръвозагубата". Никога не можем да вникнем в дълбоките причини на болестите и да разрешим правилно здравните въпроси, ако не ни е ясна връзката между душевните и телесни процеси. Тая връзка е важният ключ, който разкрива обширни хоризонти и възможности.
към текста >>

Могат да се приведат множество подобни примери, които показват, че мислите и чувствата – изобщо психичните процеси – оказват влияние не само върху физиологичните процеси в организма, но даже изменят анатомичния строеж на тъканите.
Те изтекли, той бил пуснат от затвора и на следния ден починал. Духът му бил достатъчно силен да задържи чрез магичната си воля тялото от смъртта до излизането му от затвора. Известен е още следният случай: Един български учител правил дългогодишни педагогически изследвания върху децата и бил вече готов с научен труд по въпроса. Обаче, става пожар в дома му и ръкописът заедно с всички други материали биват унищожени. Само няколко седмици след преживяното косата му била напълно бяла. Могат да се приведат множество подобни примери, които показват, че мислите и чувствата – изобщо психичните процеси – оказват влияние не само върху физиологичните процеси в организма, но даже изменят анатомичния строеж на тъканите. От казаното стават ясни следните думи на Учителя: „Здравето на човека зависи от неговите мисли, чувства и постъпки". (следва) Литература: 1. „Хигиенични правила" – из книгата .Светото място". 2. „Въздухът и мисълта" – Лекция в общия окултен клас на 20 декември 1933 год. 3. „Пулс" – из кн.
към текста >>

52. ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НАСТРАДАМУС- П. М-В Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ето как Учителят обяснява въздействието на лъжата и страха върху физиологичните функции на тялото: "Лъжата изменя химичния състав на кръвта и на тъканите в организма.
Тогава отрицателните мисли от мисловния му свят слизат към тялото и носят разрушение. И понеже духовните сили са свързани с известни органи, то се разрушава съответният физичен орган. "Неправилните мисли и чувства раждат ред болезнени състояния" (11). .Безпокойството води към болест, между другото и към парализация" (7). "Подпушването на чувствата носи гняв, недоволство и после болест" (12). Ето как Учителят обяснява въздействието на лъжата и страха върху физиологичните функции на тялото: "Лъжата изменя химичния състав на кръвта и на тъканите в организма. Как ще се обясни тая промяна в организма? Със страха! Като излъже, човек започва да се страхува, а този страх произвежда свиване на кръвоносните съдове, както и на тъканите" (7). "Цяла война става и вътре в тялото. Ако се разсърдите, ако направите някоя неестествена постъпка, във вас става война.
към текста >>

Като излъже, човек започва да се страхува, а този страх произвежда свиване на кръвоносните съдове, както и на тъканите" (7).
.Безпокойството води към болест, между другото и към парализация" (7). "Подпушването на чувствата носи гняв, недоволство и после болест" (12). Ето как Учителят обяснява въздействието на лъжата и страха върху физиологичните функции на тялото: "Лъжата изменя химичния състав на кръвта и на тъканите в организма. Как ще се обясни тая промяна в организма? Със страха! Като излъже, човек започва да се страхува, а този страх произвежда свиване на кръвоносните съдове, както и на тъканите" (7). "Цяла война става и вътре в тялото. Ако се разсърдите, ако направите някоя неестествена постъпка, във вас става война. И идва едно болезнено състояние. И после ви взема няколко месеци, няколко години, докато се съвземете от някоя болест. На какво се дължи това?
към текста >>

53. НОВОТО И СТАРОТО - Д-Р М. КОНСТАНТИНОВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

А органическата материя, с белтъчините, мазнините и въглехидратите, представят въглищата — горивния материал, който след едно трудно преработване е принуден в тъканите на организма да се превърне на разни видове енергии и топлина.
Е ли то самата материя - органическа и неорганическа — или пък храната е носител на скрити сили, енергии или нещо по-висше? Във вярванията на нисшите човешки раси по отношение на храненето намираме разбирания, според които храната, особено тая от животинския произход, носи душата на убитото животно. В древните времена учените са твърдели, че материята е проводник на жива сила, която организмът възприема посредством храната. В по-близкото минало, под влиянията на материалистичните схващания в областта на науката, се създаде едно чисто механистично обяснение за процеса на храненето и обмяната на веществата. Химическите елементи са тухлите, които изграждат организма. А органическата материя, с белтъчините, мазнините и въглехидратите, представят въглищата — горивния материал, който след едно трудно преработване е принуден в тъканите на организма да се превърне на разни видове енергии и топлина. Според тези учени организмът е просто една машина, която преработва материята в енергия. Учените изчислиха, колко грама горивен материал е нужен дневно на организма и казаха: човек трябва да си набавя толкова и толкова грама белтъчини, мазнини и въглехидрати на ден, за да може да живее. В още по-ново време, понеже на обмяната на веществата в организма се гледаше като на чисто горивен процес, се пристъпи към изчисляване храната в калории. Учените могат да изчислят, от колко калории се нуждае организмът. Стигна се до там, да се мисли, че може да се даде храната в концентриран вид.
към текста >>

Какво е тогава онова, с което храната ни дарява, след като бъде приета в организма и се разпадне в тъканите му?
Днес вече се отдава твърде голямо значение на витамините. Новите наблюдения говорят, обаче, че за да може една храна да задоволи напълно организма и да съдържа всичко онова, което поддържа и създава живот в живата клетка, трябва да се държи сметка за произхода ù, състоянието ù, видът ù, време и начин на употребление, влечението на организма към нея и най после нашето душено разположение при възприемането ù. Не е без значение, с каква храна се храним и как я приемаме, макар че тя съдържа нужното количество калории и съответните витамини. Това говори, че храната е само сбор от съединения и вещества, които са форми, съдържащи онова, от което се нуждае живият организъм. Същите вещества влизат и в градежа на организма, но са като съдове, в които той влага онова, което приема и което съставлява същината на живата материя. Какво е тогава онова, с което храната ни дарява, след като бъде приета в организма и се разпадне в тъканите му? Новите понятия на науката за материята и нейния градеж откриват нов хоризонт за разясняване на процеса на хранене. Атомът не е мъртъв в него има постоянно движение — израз на силите, които носи в себе си. Това движение се изразява в циркулиране на електроните на атома около ядрото му. Знайно е, че всеки вид елемент се изгражда от определен вид атоми, с определено число електрони, които имат определени пътища на движение. Тези малки системи - светове са под влиянието и напора на космични сили и енергии.
към текста >>

54. ЕЗОТЕРИЧНИ СХВАЩАНИЯ ЗА МУЗИКАТА В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС - К. ИК. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Нали за смилането на храната, за влизането ù в кръвта и усвояването ù от тъканите на организма трябва да се минат няколко часа?
Че наистина чрез храната ние приемаме и по-фини енергии, а не само грубо материалната част, се вижда от следния пример, даден от Учителя: Предлагат едному да прекопаят лозе. Той казва: "Изтощен съм, нямам сили} това. Няколко дена не съм ял". Нахранват го и 10 минути след това той заявява, че е готов да прекопае лозето. Отде дойдоха тия сили у него? Нали за смилането на храната, за влизането ù в кръвта и усвояването ù от тъканите на организма трябва да се минат няколко часа? А пък той 10 минути след нахранването си чувствува прилив на сили в себе си и готовност за работа. Очевидно е в случая, че тук играе роля между другото и обстоятелството, че от храната е прието и нещо друго извън грубата ù материална част. Именно това е праната. Какво е станало в случая? Чрез нервите по небцето, венците и езика се всмуква жизнената сила или праната и тя после по енергетичен път е пратена веднага до тъканите и органите на тялото.
към текста >>

Чрез нервите по небцето, венците и езика се всмуква жизнената сила или праната и тя после по енергетичен път е пратена веднага до тъканите и органите на тялото.
Нали за смилането на храната, за влизането ù в кръвта и усвояването ù от тъканите на организма трябва да се минат няколко часа? А пък той 10 минути след нахранването си чувствува прилив на сили в себе си и готовност за работа. Очевидно е в случая, че тук играе роля между другото и обстоятелството, че от храната е прието и нещо друго извън грубата ù материална част. Именно това е праната. Какво е станало в случая? Чрез нервите по небцето, венците и езика се всмуква жизнената сила или праната и тя после по енергетичен път е пратена веднага до тъканите и органите на тялото. Ето защо, продължителното дъвчене на храната няма за цел само сдробяването ù, за да се улесни работата на стомаха, но то има и друго значение: за да имат нервите по небцето, венците и езика достатъчно време да всмучат жизнената сила или праната от храната. От това гледище нужно е храната да седи по-дълго време в устата, Казаното се отнася не само за твърдите храни, но и за течните, напр. водата и пр. Ето защо, не е безразлично, дали водата се приема изведнъж или бавно, на глътки, с известно престояване в устата. Човек може да изпие чаша вода или мляко наведнъж.
към текста >>

55. НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

„Известни душевни прояви могат да се придружат с промени, колкото анатомични, толкова и функционални, на тъканите и органите.
Той съзерцава Бога и действува с него. — Ние трябва да приемем опита на мистиците, както ни е даден. Само тези, които сами са изживели живота на молитвата, могат да го оценят. Търсенето на Бога е, наистина, съвършено лично предприятие. Благодарение на известна дейност на съзнанието, човек се стреми към една невидима действителност, която се намира в материалния свят и се простира оттатък него". „Известни душевни прояви могат да се придружат с промени, колкото анатомични, толкова и функционални, на тъканите и органите. Тези органични явления се наблюдават при различни обстоятелства, между които се намира състоянието на молитва. Под молитва трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е погълнато в съзерцаване иманентния и трансцедентния принцип на света. Това душевно състояние не се предава чрез разума. То е неразбираемо от философите и хората на науката и е недостъпно за тях. Но би могло да се каже, че простите могат да усетят Бога така лесно, както топлината на слънцето или добротата на един приятели Молитвата, която се придружава с органични въздействия, представя някои особени свойства.
към текста >>

56. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Б. Боев НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА Група млади биолози в последно време с интересни опити установиха, че биологичните процеси не се поддават на механично обяснение и говорят за една разумност, за един психичен принцип, който работи в клетките, тъканите и пр.
Б. Боев НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА Група млади биолози в последно време с интересни опити установиха, че биологичните процеси не се поддават на механично обяснение и говорят за една разумност, за един психичен принцип, който работи в клетките, тъканите и пр. — изобщо при физиологичните процеси. В последно време в биологията се въведе терминът „организатор", организаторски център. Това означава известни динамични центрове, които имат способността по динамичен път да организират тъканите. Те организират силите и веществата не само в собствените си клетки и тъкани, но и във всяка друга тъкан, която е в зоната на тяхното влияние. Динамичното влияние на организатора върху околните тъкани се нарича индукция.
към текста >>

Това означава известни динамични центрове, които имат способността по динамичен път да организират тъканите.
Б. Боев НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА Група млади биолози в последно време с интересни опити установиха, че биологичните процеси не се поддават на механично обяснение и говорят за една разумност, за един психичен принцип, който работи в клетките, тъканите и пр. — изобщо при физиологичните процеси. В последно време в биологията се въведе терминът „организатор", организаторски център. Това означава известни динамични центрове, които имат способността по динамичен път да организират тъканите. Те организират силите и веществата не само в собствените си клетки и тъкани, но и във всяка друга тъкан, която е в зоната на тяхното влияние. Динамичното влияние на организатора върху околните тъкани се нарича индукция. Друг термин, с който трябва да се запознаем, е „регулация". Когато организмът изпадне в някои особени условия и положения. то клетките и тъканите имат способността да се справят с това положение и то по един разумен, целесъобразен начин, за да се възстанови нормалното положение, най-изгодно за организма.
към текста >>

Те организират силите и веществата не само в собствените си клетки и тъкани, но и във всяка друга тъкан, която е в зоната на тяхното влияние.
Б. Боев НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА Група млади биолози в последно време с интересни опити установиха, че биологичните процеси не се поддават на механично обяснение и говорят за една разумност, за един психичен принцип, който работи в клетките, тъканите и пр. — изобщо при физиологичните процеси. В последно време в биологията се въведе терминът „организатор", организаторски център. Това означава известни динамични центрове, които имат способността по динамичен път да организират тъканите. Те организират силите и веществата не само в собствените си клетки и тъкани, но и във всяка друга тъкан, която е в зоната на тяхното влияние. Динамичното влияние на организатора върху околните тъкани се нарича индукция. Друг термин, с който трябва да се запознаем, е „регулация". Когато организмът изпадне в някои особени условия и положения. то клетките и тъканите имат способността да се справят с това положение и то по един разумен, целесъобразен начин, за да се възстанови нормалното положение, най-изгодно за организма. Това свойство на организма да се справя с трудностите се нарича регулация или саморегулация.
към текста >>

Динамичното влияние на организатора върху околните тъкани се нарича индукция.
Б. Боев НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА Група млади биолози в последно време с интересни опити установиха, че биологичните процеси не се поддават на механично обяснение и говорят за една разумност, за един психичен принцип, който работи в клетките, тъканите и пр. — изобщо при физиологичните процеси. В последно време в биологията се въведе терминът „организатор", организаторски център. Това означава известни динамични центрове, които имат способността по динамичен път да организират тъканите. Те организират силите и веществата не само в собствените си клетки и тъкани, но и във всяка друга тъкан, която е в зоната на тяхното влияние. Динамичното влияние на организатора върху околните тъкани се нарича индукция. Друг термин, с който трябва да се запознаем, е „регулация". Когато организмът изпадне в някои особени условия и положения. то клетките и тъканите имат способността да се справят с това положение и то по един разумен, целесъобразен начин, за да се възстанови нормалното положение, най-изгодно за организма. Това свойство на организма да се справя с трудностите се нарича регулация или саморегулация. Тук ще приведем само някои от новите факти в биологията и то специално опитите върху хидрите, които живеят в нашите води.
към текста >>

то клетките и тъканите имат способността да се справят с това положение и то по един разумен, целесъобразен начин, за да се възстанови нормалното положение, най-изгодно за организма.
Това означава известни динамични центрове, които имат способността по динамичен път да организират тъканите. Те организират силите и веществата не само в собствените си клетки и тъкани, но и във всяка друга тъкан, която е в зоната на тяхното влияние. Динамичното влияние на организатора върху околните тъкани се нарича индукция. Друг термин, с който трябва да се запознаем, е „регулация". Когато организмът изпадне в някои особени условия и положения. то клетките и тъканите имат способността да се справят с това положение и то по един разумен, целесъобразен начин, за да се възстанови нормалното положение, най-изгодно за организма. Това свойство на организма да се справя с трудностите се нарича регулация или саморегулация. Тук ще приведем само някои от новите факти в биологията и то специално опитите върху хидрите, които живеят в нашите води. Хидрата принадлежи към мешестите животни. Тя има ясно развит поляритет. С долния си край тя е закрепена за някой подводен предмет с прикрепителни жлези, а на горния й край е устата, заобиколена с венец от пипала.
към текста >>

И ако предната част на хидрата се присади на друго някое място, то тя там ражда тенденция за развиване на пипала в околните тъкани.
Хидрата принадлежи към мешестите животни. Тя има ясно развит поляритет. С долния си край тя е закрепена за някой подводен предмет с прикрепителни жлези, а на горния й край е устата, заобиколена с венец от пипала. Горният край с устата и пипалата се нарича орален полюс, а противоположният край, с който животното се прикрепя, се нарича аборален полюс. На главата си или на оралния полюс хидрата има един организаторски център. И ако предната част на хидрата се присади на друго някое място, то тя там ражда тенденция за развиване на пипала в околните тъкани. Ето някои по-нови опити с хидри. 1. Опита на Елфрида Муц[1]. Тя отстранява задната част на една хидра и на нейно място туря предната част на друга хидра с главата и пипалата, при което главата е присадена върху мястото на раната (фиг. 1). Тук влиза вече в действие организаторският център в главата на задната половина. Под влиянието на този център към долния край на предния индивид се образуват шест пипала (фиг. 2).
към текста >>

57. ДВЕ ФОРМИ - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Навсякъде в природата виждаме целесъобразност във формите, в строежа и функциите на тъканите и органите.
Тъй говорят научните факти. Тъй че еволюционната теория е на гранитни основи. Въпросът, който днес е сложен на дневен ред между най-видните съвременни биолози и който стимулира към все нови и нови изследвания, е въпросът за еволюционните фактори. По въпроса за тия фактори имаме две главни гледища. За да изпъкнат по-ясно тия гледища, ще разгледаме въпроса за целесъобразността в органическия свят. Навсякъде в природата виждаме целесъобразност във формите, в строежа и функциите на тъканите и органите. И не само това. Но и всяка клетка, тъкан, орган или организъм целесъобразно се приспособява към околните условия, целесъобразно отговаря на всяко външно въздействие. Напр., теменугата, дъбът, лозата, глухарчето, рибата, пеперудата, пчелата, птицата са идеално приспособени към условията, в които живеят. Това се приема от всички. Но въпросът е за ония фактори, които причиняват целесъобразността.
към текста >>

Това отдавна е познато, но за нас е важно да знаем, каква промяна става в тъканите.
Опити на Нееф и Фьохтинг с дървета[1] Нееф в 1914 и 1922 г. и Фьохтинг в 1908 и 1918 г. са наблюдавали, какво става при отрязване горния край на главното стебло. Тогава един от страничните горни клони се изправя постепенно и замества главното стебло. Пълно изправяне на този клон в отвесно положение не става, но все става изправяне до известна степен. Това отдавна е познато, но за нас е важно да знаем, каква промяна става в тъканите. Нека вземем за пример дървесните влакна и снопчета. При нормално главно стебло те вървят отвесно нагоре и една малка част от тях, като дойде до мястото на един клон, се отклонява и отива в клона (фигурата А). А ето какво става при отрязването на горния край: Отвесните дървесни влакна и снопчета като дойдат до най-горния клон, се изкривяват, за да навлязат в него, понеже той замества главния стъблен край (фигурата В). Фьохтинг разглежда в своето капитално съчинение върху експерименталната анатомия и физиология вътрешните промени на тъканите при подобни опити. В този случай се питаме: Може ли да се отдаде това на механичен процес?
към текста >>

Фьохтинг разглежда в своето капитално съчинение върху експерименталната анатомия и физиология вътрешните промени на тъканите при подобни опити.
Пълно изправяне на този клон в отвесно положение не става, но все става изправяне до известна степен. Това отдавна е познато, но за нас е важно да знаем, каква промяна става в тъканите. Нека вземем за пример дървесните влакна и снопчета. При нормално главно стебло те вървят отвесно нагоре и една малка част от тях, като дойде до мястото на един клон, се отклонява и отива в клона (фигурата А). А ето какво става при отрязването на горния край: Отвесните дървесни влакна и снопчета като дойдат до най-горния клон, се изкривяват, за да навлязат в него, понеже той замества главния стъблен край (фигурата В). Фьохтинг разглежда в своето капитално съчинение върху експерименталната анатомия и физиология вътрешните промени на тъканите при подобни опити. В този случай се питаме: Може ли да се отдаде това на механичен процес? Тогава кои физикохимични сили, кои механични причини са накарали тия дървесни влакна и снопчета да направят такова отклонение на страни и да навлязат в страничния клон, който замества главния стъблен край. Очевидно е, че тук имаме един разумен принцип, който действува, защото и в такива случаи, когато стане повреда, която не става обикновено в естествения живот на растението, последното винаги реагира разумно и целесъобразно. Опит с пеперудоцветни растения Зелени в 1905 г. направил следния опит с пеперудоцветни: Отстранил в сложните листа някои от листенцата; тогава останалите листенца на сложния лист така се разместили, че се възстановила нормалната форма на сложния лист.
към текста >>

58. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Под регулация се разбира способността на организма да възобнови по най-целесъобразен и разумен начин правилния живот при нарушение нормалните функции на клетките, тъканите и органите.
Боян Боев ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В БИОЛОГИЯТА? Под регулация се разбира способността на организма да възобнови по най-целесъобразен и разумен начин правилния живот при нарушение нормалните функции на клетките, тъканите и органите. При какво да е въздействие върху организма — било като го поставим при неестествени условия, било като отстраним някои части от него — той винаги реагира целесъобразно. Често организмът прибягва до най-остроумни преустройства в своето тяло, за да постигне своята цел, т.е.- да създаде условия за най-добро задоволяване нуждите на организма. Регулаторна редукция Ако премахнем внимателно грудките на картофите от почвата, без да накърним живота на растението, последното образува нови грудки по стъблените възли. В местата, дето се образуват надземните картофени грудки, ликодървесните снопчета изчезват, понеже са вече излишни, ненужни. Това изчезване на ненужни или излишни части в организма се нарича регулаторна редукция.
към текста >>

И тъй, когато отстраним някои части на растението, то ги възобновява или създава други части, които поемат същата служба и ако в същото време, поради новите условия на живот, някои тъкани или органи са станали неизползуваеми, то те се отстраняват, изчезват.
При какво да е въздействие върху организма — било като го поставим при неестествени условия, било като отстраним някои части от него — той винаги реагира целесъобразно. Често организмът прибягва до най-остроумни преустройства в своето тяло, за да постигне своята цел, т.е.- да създаде условия за най-добро задоволяване нуждите на организма. Регулаторна редукция Ако премахнем внимателно грудките на картофите от почвата, без да накърним живота на растението, последното образува нови грудки по стъблените възли. В местата, дето се образуват надземните картофени грудки, ликодървесните снопчета изчезват, понеже са вече излишни, ненужни. Това изчезване на ненужни или излишни части в организма се нарича регулаторна редукция. И тъй, когато отстраним някои части на растението, то ги възобновява или създава други части, които поемат същата служба и ако в същото време, поради новите условия на живот, някои тъкани или органи са станали неизползуваеми, то те се отстраняват, изчезват. Такава регулаторна редукция говори за разумността, която проявява организмът при всяко външно въздействие върху него. Превръщане дебелостенните клетки в тънкостенни. Обездървесяване на клетките. Известно е, в що се състои регенерацията. Това е възобновяване на отстранен орган.
към текста >>

Това възобновяване става чрез деление на клетките на околните тъкани.
Такава регулаторна редукция говори за разумността, която проявява организмът при всяко външно въздействие върху него. Превръщане дебелостенните клетки в тънкостенни. Обездървесяване на клетките. Известно е, в що се състои регенерацията. Това е възобновяване на отстранен орган. Това възобновяване става чрез деление на клетките на околните тъкани. Когато последните са съставени от тънкостенни клетки, те лесно се делят, за да образуват новите тъкани. Но в някои случаи околните тъкани са силно диференцирани, например, може да са превърнати в дървесна или коленхимна тъкани, а тези тъкани имат дебелостенни клетки. Знае се, че клетки със силно задебелени ципи не могат да се делят, за да образуват новите тъкани, които са нужни при регенерацията. Тогава организмът прибягва до едно много остроумно средство, за да се избави от това трудно положение: той превръща дебелостенните клетки в тънкостенни. Те се подмладяват, идват в младенческо състояние, като добиват тънки ципи, чрез което възстановяват своята делителна способност.
към текста >>

Когато последните са съставени от тънкостенни клетки, те лесно се делят, за да образуват новите тъкани.
Превръщане дебелостенните клетки в тънкостенни. Обездървесяване на клетките. Известно е, в що се състои регенерацията. Това е възобновяване на отстранен орган. Това възобновяване става чрез деление на клетките на околните тъкани. Когато последните са съставени от тънкостенни клетки, те лесно се делят, за да образуват новите тъкани. Но в някои случаи околните тъкани са силно диференцирани, например, може да са превърнати в дървесна или коленхимна тъкани, а тези тъкани имат дебелостенни клетки. Знае се, че клетки със силно задебелени ципи не могат да се делят, за да образуват новите тъкани, които са нужни при регенерацията. Тогава организмът прибягва до едно много остроумно средство, за да се избави от това трудно положение: той превръща дебелостенните клетки в тънкостенни. Те се подмладяват, идват в младенческо състояние, като добиват тънки ципи, чрез което възстановяват своята делителна способност. А това е необходимо, за да могат да образуват новите тъкани, нужни при регенерацията.
към текста >>

Но в някои случаи околните тъкани са силно диференцирани, например, може да са превърнати в дървесна или коленхимна тъкани, а тези тъкани имат дебелостенни клетки.
Обездървесяване на клетките. Известно е, в що се състои регенерацията. Това е възобновяване на отстранен орган. Това възобновяване става чрез деление на клетките на околните тъкани. Когато последните са съставени от тънкостенни клетки, те лесно се делят, за да образуват новите тъкани. Но в някои случаи околните тъкани са силно диференцирани, например, може да са превърнати в дървесна или коленхимна тъкани, а тези тъкани имат дебелостенни клетки. Знае се, че клетки със силно задебелени ципи не могат да се делят, за да образуват новите тъкани, които са нужни при регенерацията. Тогава организмът прибягва до едно много остроумно средство, за да се избави от това трудно положение: той превръща дебелостенните клетки в тънкостенни. Те се подмладяват, идват в младенческо състояние, като добиват тънки ципи, чрез което възстановяват своята делителна способност. А това е необходимо, за да могат да образуват новите тъкани, нужни при регенерацията. Превръщането на силно диференцираните клетки и тъкани в тънкостенни е явление, което говори за един разумен принцип, който работи в организма.
към текста >>

Знае се, че клетки със силно задебелени ципи не могат да се делят, за да образуват новите тъкани, които са нужни при регенерацията.
Известно е, в що се състои регенерацията. Това е възобновяване на отстранен орган. Това възобновяване става чрез деление на клетките на околните тъкани. Когато последните са съставени от тънкостенни клетки, те лесно се делят, за да образуват новите тъкани. Но в някои случаи околните тъкани са силно диференцирани, например, може да са превърнати в дървесна или коленхимна тъкани, а тези тъкани имат дебелостенни клетки. Знае се, че клетки със силно задебелени ципи не могат да се делят, за да образуват новите тъкани, които са нужни при регенерацията. Тогава организмът прибягва до едно много остроумно средство, за да се избави от това трудно положение: той превръща дебелостенните клетки в тънкостенни. Те се подмладяват, идват в младенческо състояние, като добиват тънки ципи, чрез което възстановяват своята делителна способност. А това е необходимо, за да могат да образуват новите тъкани, нужни при регенерацията. Превръщането на силно диференцираните клетки и тъкани в тънкостенни е явление, което говори за един разумен принцип, който работи в организма. Така се образува нова тъкан, която дава редица нови тъкани: паренхим, ситовидни цеви и пр.
към текста >>

А това е необходимо, за да могат да образуват новите тъкани, нужни при регенерацията.
Когато последните са съставени от тънкостенни клетки, те лесно се делят, за да образуват новите тъкани. Но в някои случаи околните тъкани са силно диференцирани, например, може да са превърнати в дървесна или коленхимна тъкани, а тези тъкани имат дебелостенни клетки. Знае се, че клетки със силно задебелени ципи не могат да се делят, за да образуват новите тъкани, които са нужни при регенерацията. Тогава организмът прибягва до едно много остроумно средство, за да се избави от това трудно положение: той превръща дебелостенните клетки в тънкостенни. Те се подмладяват, идват в младенческо състояние, като добиват тънки ципи, чрез което възстановяват своята делителна способност. А това е необходимо, за да могат да образуват новите тъкани, нужни при регенерацията. Превръщането на силно диференцираните клетки и тъкани в тънкостенни е явление, което говори за един разумен принцип, който работи в организма. Така се образува нова тъкан, която дава редица нови тъкани: паренхим, ситовидни цеви и пр. Интересен е следният опит на Ф. Шилинг в 1923 година: той счупил клон на едно растение, обаче двете части на счупения клон не отделил една от друга. На мястото на счупването растението почнало да прави усилие да възобнови нормалното състояние чрез създаване на нови тъкани: чрез химични процеси дебелостенните клетки на дървесната тъкан се освободили от своята дървесина; клетките на първичната и вторична дървесини от дебелостенни станали тънкостенни.
към текста >>

Превръщането на силно диференцираните клетки и тъкани в тънкостенни е явление, което говори за един разумен принцип, който работи в организма.
Но в някои случаи околните тъкани са силно диференцирани, например, може да са превърнати в дървесна или коленхимна тъкани, а тези тъкани имат дебелостенни клетки. Знае се, че клетки със силно задебелени ципи не могат да се делят, за да образуват новите тъкани, които са нужни при регенерацията. Тогава организмът прибягва до едно много остроумно средство, за да се избави от това трудно положение: той превръща дебелостенните клетки в тънкостенни. Те се подмладяват, идват в младенческо състояние, като добиват тънки ципи, чрез което възстановяват своята делителна способност. А това е необходимо, за да могат да образуват новите тъкани, нужни при регенерацията. Превръщането на силно диференцираните клетки и тъкани в тънкостенни е явление, което говори за един разумен принцип, който работи в организма. Така се образува нова тъкан, която дава редица нови тъкани: паренхим, ситовидни цеви и пр. Интересен е следният опит на Ф. Шилинг в 1923 година: той счупил клон на едно растение, обаче двете части на счупения клон не отделил една от друга. На мястото на счупването растението почнало да прави усилие да възобнови нормалното състояние чрез създаване на нови тъкани: чрез химични процеси дебелостенните клетки на дървесната тъкан се освободили от своята дървесина; клетките на първичната и вторична дървесини от дебелостенни станали тънкостенни. Както виждаме, при нужда организмът прибягва и до химични процеси, за да постигне желаната цел.
към текста >>

Така се образува нова тъкан, която дава редица нови тъкани: паренхим, ситовидни цеви и пр.
Знае се, че клетки със силно задебелени ципи не могат да се делят, за да образуват новите тъкани, които са нужни при регенерацията. Тогава организмът прибягва до едно много остроумно средство, за да се избави от това трудно положение: той превръща дебелостенните клетки в тънкостенни. Те се подмладяват, идват в младенческо състояние, като добиват тънки ципи, чрез което възстановяват своята делителна способност. А това е необходимо, за да могат да образуват новите тъкани, нужни при регенерацията. Превръщането на силно диференцираните клетки и тъкани в тънкостенни е явление, което говори за един разумен принцип, който работи в организма. Така се образува нова тъкан, която дава редица нови тъкани: паренхим, ситовидни цеви и пр. Интересен е следният опит на Ф. Шилинг в 1923 година: той счупил клон на едно растение, обаче двете части на счупения клон не отделил една от друга. На мястото на счупването растението почнало да прави усилие да възобнови нормалното състояние чрез създаване на нови тъкани: чрез химични процеси дебелостенните клетки на дървесната тъкан се освободили от своята дървесина; клетките на първичната и вторична дървесини от дебелостенни станали тънкостенни. Както виждаме, при нужда организмът прибягва и до химични процеси, за да постигне желаната цел. Приложената фигура излага схематично целия процес на превръщане дебелостенните клетки в тънкостенни.
към текста >>

На мястото на счупването растението почнало да прави усилие да възобнови нормалното състояние чрез създаване на нови тъкани: чрез химични процеси дебелостенните клетки на дървесната тъкан се освободили от своята дървесина; клетките на първичната и вторична дървесини от дебелостенни станали тънкостенни.
А това е необходимо, за да могат да образуват новите тъкани, нужни при регенерацията. Превръщането на силно диференцираните клетки и тъкани в тънкостенни е явление, което говори за един разумен принцип, който работи в организма. Така се образува нова тъкан, която дава редица нови тъкани: паренхим, ситовидни цеви и пр. Интересен е следният опит на Ф. Шилинг в 1923 година: той счупил клон на едно растение, обаче двете части на счупения клон не отделил една от друга. На мястото на счупването растението почнало да прави усилие да възобнови нормалното състояние чрез създаване на нови тъкани: чрез химични процеси дебелостенните клетки на дървесната тъкан се освободили от своята дървесина; клетките на първичната и вторична дървесини от дебелостенни станали тънкостенни. Както виждаме, при нужда организмът прибягва и до химични процеси, за да постигне желаната цел. Приложената фигура излага схематично целия процес на превръщане дебелостенните клетки в тънкостенни. Този процес се нарича обездървесяване на клетките. Компенсаторна регулация Когато някой части от тялото се отстранят, то други части се развиват по-силно. Това се нарича компенсаторна регулация.
към текста >>

Новите биологични факти идват до едно по-дълбоко разбиране на жизнените явления Според това по-дълбоко разбиране, в организма действува едно разумно, психично начало Разбира се, не можем да сравним психичното, което работи в тъканите и органите на организма, с човешкото самосъзнание.
На всякъде действува една велика разумност, която прониква цялата природа. От фактите на регулацията в организма следва, че той не е машина. Биомеханизмът не може да обясни тия най-нови биологични факти. Той е безсилен да обясни жизнените явления. Според него организмът е седалище на физикохимични сили, които изключват действието на всеки разумен принцип. Новите биологични факти идват до едно по-дълбоко разбиране на жизнените явления Според това по-дълбоко разбиране, в организма действува едно разумно, психично начало Разбира се, не можем да сравним психичното, което работи в тъканите и органите на организма, с човешкото самосъзнание. Ето защо, психичният принцип, който работи в тъканите и органите, за разлика от човешкото съзнание, можем да наречем психоиден принцип. Има голямо разнообразие в проявата на психичното, разумното Начало в разните степени на еволюционната стълба. Но въпреки разликите, психичното, което работи в човека и във всички организми, е едно и също по същината си. В най-малката клетка, в най-скромната тревичка има нещо много по-велико, отколкото в най-сложната машина. И в най-дребния организъм има един принцип, който твори, който се приспособява, който разумно реагира на всички външни промени и въздействия.
към текста >>

Ето защо, психичният принцип, който работи в тъканите и органите, за разлика от човешкото съзнание, можем да наречем психоиден принцип.
От фактите на регулацията в организма следва, че той не е машина. Биомеханизмът не може да обясни тия най-нови биологични факти. Той е безсилен да обясни жизнените явления. Според него организмът е седалище на физикохимични сили, които изключват действието на всеки разумен принцип. Новите биологични факти идват до едно по-дълбоко разбиране на жизнените явления Според това по-дълбоко разбиране, в организма действува едно разумно, психично начало Разбира се, не можем да сравним психичното, което работи в тъканите и органите на организма, с човешкото самосъзнание. Ето защо, психичният принцип, който работи в тъканите и органите, за разлика от човешкото съзнание, можем да наречем психоиден принцип. Има голямо разнообразие в проявата на психичното, разумното Начало в разните степени на еволюционната стълба. Но въпреки разликите, психичното, което работи в човека и във всички организми, е едно и също по същината си. В най-малката клетка, в най-скромната тревичка има нещо много по-велико, отколкото в най-сложната машина. И в най-дребния организъм има един принцип, който твори, който се приспособява, който разумно реагира на всички външни промени и въздействия. При такова схващане природата се явява пред нас в съвсем нова светлина.
към текста >>

59. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В цялата история на развитието на зародиша, тъканите така се развиват, като че ли си знаят бъдещето.
Зърно, бр. 3 и 4 т.г.), в каква насока се изразяват те. Чрез установяването на телепатията, ясновидството, духовния живот — мистичната сила и проява на отделни единици; чрез обясненията на Разумността, целесъобразността и вечността в проявите на развиващата се природа, които ни дава витализмът — тази модерна клонка от природознанието; чрез търсенията на много учени, които са разбрали неустойчивостта на едно материалистично — механистично обяснение на живота, и са прозрели вечната творческа Разумност, чрез всичко това днешната наука се насочва бавно към едно ново търсене на духовното и вечното. Тя ще дойде дотам, може би, още през този век, когато човекът-звяр, излязъл с по-човешки поуки из разрухата на вой-нит, които изживяваме, ще потърси други, трайни устои на живота. Ние ще приведем още някои мисли из Карел (Човекът— Неизвестният), които са от научно значение за установяване духовните, вечни истини: „Съществуването на крайна цел в организма е неоспорима. В цялата история на развитието на зародиша, тъканите така се развиват, като че ли си знаят бъдещето. Ние живеем в два различни свята — този на фактите и този на техните символи. Съществува, както казва Рише, една личност на жизнените сокове, също така, както има една психологична личност. Психичната индивидуалност се наслагва върху тъканната и жизнено-соковата индивидуалности Тя ни дава нашия цялостен характер. Психичните фактори имат дълбоко въздействие върху индивида. Те са именно, които създават моралния и душевен облик на нашия живот.
към текста >>

Божията милостпрониква в нашата душа, както кислородът във въздуха и азотът в храните на нашите тъкани.
Фактите на предсказване на бъдещето ни водят до прага на непознат свят. Те посочват съществуването на един психичен принцип, способен да се развива извън границите на нашето тяло. Духовната личност е по-малко проявена от органната личност. Човек се запитва, и с право, дали тя съществува още у съвременните хора. Според мистиците, ние получаваме също от външния свят известни духовни елементи. Божията милостпрониква в нашата душа, както кислородът във въздуха и азотът в храните на нашите тъкани. Науките и мъртвата материя са ни завели в една страна, която не е наша. Ние сме приели сляпо всичко, което тя ни е предложила. Индивидът е станал тесен, специализиран, неморален, неразумен, неспособен да се управлява сам и да ръководи своите мероприятия. Спонтанното срутване на технологичната цивилизация трябва да предизвика със своята сила необходимите подтици за обнова на индивида и живота. Съвременният човек е попаднал в безразличие към всичко, с изключение на парите.
към текста >>

60. СВЕТЛИЯТ ПЪТ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете, за да се пречисти, така също и енергиите на земята се възвръщат към Слънцето, за да добият първоначалния ритъм"[1] „Кръвообращението се дължи главно на електромагнитните течения.
Ритъмът в движението на белите дробове се разпространява по цялото тяло и цялата система, и когато действува в хармония с волята, която създава ритмичното движение, лесно ще отговаря на разпоредбите, които идват от страна на волята. Ползувайки се с така добре нагласено тяло, йогите лесно усилват кръвообращението в известна част на тялото. Също така, те могат да направляват усилено нервната дейност в тая част на тялото или в тоя орган, с което го усилват и възбуждат неговата дейност. Енергията, която земята взема от слънцето, е подобна на артериалната кръв у човека, а тая, която изпраща към слънцето, е подобна на венозната кръв. Или, слънцето от нашата планетна система играе ролята на сърце, а още по-добре тази роля играе централното слънце. Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете, за да се пречисти, така също и енергиите на земята се възвръщат към Слънцето, за да добият първоначалния ритъм"[1] „Кръвообращението се дължи главно на електромагнитните течения. Ако те не подкрепят движението на артериалната кръв, то сърцето не би имало тая възможност само да извърши тази работа. Но кръвта в човешкия организъм се движи благодарение на това, че има един космически импулс в свита, който постоянно регулира кръвообращението на всички организми. На същото космическо електромагнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на слънцето, планетите и другите небесни тела. И тук ритъмът е закон". Всяко движение е проба от закона на ритъма.
към текста >>

61. ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЯВЛЕНИЯ И ПЛАНЕТНИТЕ ЦИКЛИ-К.Е. КРАФТ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

по физиология) пише следното относно реакцията на кръвта и обмяната на веществата в тъканите на организма: „При всички хемобиологични процеси в тъканите се констатират електрически токове.
Шорер е предизвикал болки в болезнени стави на хора, поставени в килии с отрицателни пълнежи. Това той си обяснява с това, че отрицателните пълнежи променят проводността на белите дробове. Това се последва от промяна на обмяната между кислорода и въгледвуокиса. Тази обмяна определя от своя страна кръвната реакция. Емил Абдерхалден (проф. по физиология) пише следното относно реакцията на кръвта и обмяната на веществата в тъканите на организма: „При всички хемобиологични процеси в тъканите се констатират електрически токове. Стабилитетът на кръвта, относно пропорционалното равновесие на нейните съставни елементи, се дължи на електрическите пълнежи на същите. Така червените кръвни телца имат отрицателен електрически пълнеж." Също Р. Келлер намира, че обмяната на минералните соли между кръвта и паренхимната тъкан на органите се дължи на потенциалната разлика на електромагнитните пълнежи в същите среди. Защото кръвта съдържа биологичните катиони: натрий, хлор, калций и магнезий (последните два дисоцирани), а паренхимът — биологичните аниони: калий, фосфати, сулфати, пикочни вещества и пикочна киселина. Така че кръвта е предимно с отрицателни пълнежи, а тъканите — с положителни.
към текста >>

Така че кръвта е предимно с отрицателни пълнежи, а тъканите — с положителни.
по физиология) пише следното относно реакцията на кръвта и обмяната на веществата в тъканите на организма: „При всички хемобиологични процеси в тъканите се констатират електрически токове. Стабилитетът на кръвта, относно пропорционалното равновесие на нейните съставни елементи, се дължи на електрическите пълнежи на същите. Така червените кръвни телца имат отрицателен електрически пълнеж." Също Р. Келлер намира, че обмяната на минералните соли между кръвта и паренхимната тъкан на органите се дължи на потенциалната разлика на електромагнитните пълнежи в същите среди. Защото кръвта съдържа биологичните катиони: натрий, хлор, калций и магнезий (последните два дисоцирани), а паренхимът — биологичните аниони: калий, фосфати, сулфати, пикочни вещества и пикочна киселина. Така че кръвта е предимно с отрицателни пълнежи, а тъканите — с положителни. Но не само всекидневните метеорологични елементи влияят върху нашата физиология. Всички ритмично протичащи природни явления се отразяват в живота на тялото ни. Та нашата земна спътница луната, която за 28 дни ни обикаля и през този период от време ту се пълни, ту изпразва, влияе върху цялостния жив трепет на земята Днес се знае, че не само течността по земната повърхност е в тясна връзка чрез приливите и отливите си с лунните фази, но твърдата земя се поддава на същите. Тя се издува откъм онази страна, от която е луната в пълнолуние или новолуние. В унисон на тези явления нашата физика също се повлиява.
към текста >>

62. Правият път - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

После под микроскоп ще разгледа тъканите му.
Същината пък е цялото битие:растенията, животните, хората,слънцето, луната, звездите, въздухът, водата, почвата и т.н. Всичко в света е изявление на Бога в разни форми. Видиш ли един клек, разгледай го с окото на учения, а не с окото на простия. Простият ще каже: клек е това - и ще го захвърли настрана. Ученият ще го вземе близо до себе си, ще разгледа формата, големината, устройството му. После под микроскоп ще разгледа тъканите му. Той няма да го остави, докато не проникне в неговия вътрешен смисъл. Сега ще се върна към главната мисъл. Дръжте старите си възгледи и не считайте, че те не са прави. Всеки стар възглед е или коренче, или лист, или цвят, от цялото дърво. Той е точ- но на своето място; без него дървото не може да живее.
към текста >>

63. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Във всеки жив организъм, — следователно и в човека слънчевия прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата оная инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи.
Този миг носи в себе си всичката енергия, необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, той се разхарчва до следното встъпване на слънцето в Овена. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредно пред нейния изгрев — встъпването на слънцето в Овена, всред птиците и другите животни настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които непосредно са потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си пременя — менят кожата си — както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова пременя. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната до тогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено — някой недокапал лист, — както у дъбовете запример — започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. Във всеки жив организъм, — следователно и в човека слънчевия прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата оная инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешния човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздуха, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни" хора, Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата" на съвременния човек. Не е въпроса да се проповядва побягване в гори и пещери, за да се повърнел човек към своето естествено състояние.
към текста >>

Слънчевите озарявания подобрявате циркулацията на кръвта в мускулите и други дълбоколежащи тъкани, подобряват храненето на последните и на нервната система.
жлези с вътрешна секреция. Пигментирането на кожните покривки под влияние на слънчевите лъчи усилва съпротивителната сила на организма спрямо температурните колебания и микробните зарази. „Слънчевата превръзка" е най-енергичната и ефикасна от всички антисептични превръзки. Кожният пигмент е акумулатор на динамизъм и образува един вид защитна броня, както против ултравиолетовите, тъй и против топлите лъчи. Пигментът изглежда да играе важна биологична роля в метаболизма, общата размена на веществата в организма. Слънчевите озарявания подобрявате циркулацията на кръвта в мускулите и други дълбоколежащи тъкани, подобряват храненето на последните и на нервната система. Особено ценно е действието на слънчевите лъчи при костноставните туберкулозни страдания: възстановявайки без масаж и електризация мускулите, слънчевите озарявания възстановяват ставните връзки и движения. Под влиянието на слънчевите лъчи и при соhftis и при други туберкулозни ставни поражения се възвръща почти нормалната подвижност на ставите. Слънцелечението способства също за рекалцификацията на разрушените кости, както при туберкулозата, тъй и при рахитизма. Тонифициращето действие на слънцето се проявява и върху гръдните и коремните органи й върху кръвотворните жлези: апетитът и храносмилането се подобряват, броя на кръвните телца и хемоглобина се увеличават, лейкоцитарната формула се подобрява, а заедно с това се засилват горителните процеси в организма. Очебиещо е също влиянието на слънцето върху душевното настроение: болните бързо се възродяват и се засилва вярата и желанието им да оздравеят.
към текста >>

64. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А туй се дължи на незачитането на онова духовно слънце — Христос, чиито лъчи са изтъкани от есенцията на животворния елексир — любовта.
Но, надзърнете, погледнете и във висшата среда, в духовния елит. Там вие ще видите лукс, мода. външен блясък, изтънчени маниери на културност и доброта, зад които, обаче, се крие духовна нищета, вътрешна празнота и липса на истинска светлина. Вие ще видите големи сановници, книжници, законници, жреци на Аполона, на Темида, на Христа, уж, но живеят и служат на дело на Аримана, на Бакхуса, на Марса, т. е. лишени са от истинската духовна светлина, макар да носят големи титли, звания и високи постове. А туй се дължи на незачитането на онова духовно слънце — Христос, чиито лъчи са изтъкани от есенцията на животворния елексир — любовта. И ето. всред този век на голяма „култура“, на небивал ръст на наука, изкуство и техника, има още такъв мрак, който създава всичките безумия и нещастия в света. Днешният човек, човекът на ХХ-ия век, век на голямата европейска култура, е все още звяр, подобно на своя прадед, що е живял из хралупите. Че каква разлика има между един културен българин, сърбин, германец, французин, англичанин и пр., който с револвер, пушка. Бомба или нож убива своя брат.
към текста >>

65. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ний целите сме изтъкани от слънчева светлина.
Този брой е последен също и за ония, които досега са получавали в-ка без да се обадят. Яжте грозде! Вместо да пиете вино и ракия, яжте грозде и пийте гроздов сок! Има ли нещо по-хубаво от плода на лозата? Когато златожълтите, бели, червени и черни гроздове нависнат по лозите, тъй красиви и привлекателни, те с ласкава усмивка призовават и канят човека: „Ела, откъсни си и яж! Ний целите сме изтъкани от слънчева светлина. Ний носим здраве, бодрост и щастие. Цяло лято ние мълчаливо работихме, събирахме живота, който слънцето ни изпраща, наливахме се и зреехме, за да можем днес с радост да се пожертваме за тебе. „Ела, откъсни си и яж! Ний сме живо свидетелство за Божията Премъдрост. Ний сме реален израз на Неговата Любов.
към текста >>

66. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разбира се, предназначението на яденето е да снабди тялото с градивни материали за заместване на разрушените тъкани, а също да му достави енергия, която ще е нужна за жизнените функции.
1932 год.) Фонд „Трудова Братска Задруга“ Будно съзнание и здраве Най-важното условие за запазване на здравето, това е будното съзнание. Мисълта на човека трябва да бъде винаги на своя пост когато тялото предприема каквото и да било работа. Будната мисъл трябва да контролира нашето лягане, нашето ставане, нашата гимнастика, нашето ядене, нашите удоволствия. Изоставено само на себе си, тялото е склонно да се подхлъзва по пътеките на животинските инстинкти, които имат пред вид само своето временно, моментно задоволяване, без да се съобразяват с далечните последствия, които могат да застрашат организма. Да вземем за пример яденето. Разбира се, предназначението на яденето е да снабди тялото с градивни материали за заместване на разрушените тъкани, а също да му достави енергия, която ще е нужна за жизнените функции. При своята разумна предвидливост, обаче, природата е свързала яденето с редица вкусови нервни разклонения. които са в състояние да направят от яденето истинско удоволствие. Към това допринася самото кухненско изкуство, което се приспособява не към нуждите на организма, но към изискванията на вкуса. Едно добро сготвено ядене винаги съблазнява към претоварване на стомаха, към обременяване целия организъм с излишен материал за прехвърляне. И колко развито трябва да бъде чувството на мярка, което да знае да каже точно на най сладкото место „стига“!
към текста >>

67. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете, за да се пречисти, така също и енергиите на земята се възвръщат към слънцето, за да добият първоначалният ритъм .*) Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество.
Но кръвта се движи в човешкия организъм благодарение на това, че има един космически импулс със света, който постоянно регулира кръвообращението на всички организми. На същото космическо електромагнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на слънцето, планетите и другитк небесни тела. Енергията, която земята взема от слънцето, може да се сравни с артериалната кръв. а тая, която изпраща към слънцето, може да се сравни с венозна кръв. Нашето слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля централното слънце. Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете, за да се пречисти, така също и енергиите на земята се възвръщат към слънцето, за да добият първоначалният ритъм .*) Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой учен човек поздравява съвременното общество от далеч със своите гранати. Какво ще бъде нашето понятие за този човек? Това ще бъде изучаване само на физическата му страна. Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи — написани поеми с неговите поздрави или пък ни изпраща своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна. във втория — ободрителна, a в третия — оживителна.
към текста >>

68. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото гроздето гради нашето тяло, промива неговите тъкани, разтваря болестните вещества в тях и създават бодрост и сила.
От преди хиляди години хората са разбрали това и са вложили средства, труд и умение да разпространят гроздето по цялото земно кълбо. Нашата страна, надарена от природата с много и хубаво грозде, трябва да заеме едно от първите места в употребата на тоя хубав плод. Като се почне от най-стария, до малкото дете, от здравия и до болния, всички ще трябва да приемат тая несравнима с никоя друга здрава и питателна храна. На софрата през всяко време на деня, гроздето ще трябва да бъде на почетно място. Защото същото е незаменимо лечебно средство, познато още от преди векове. Защото гроздето гради нашето тяло, промива неговите тъкани, разтваря болестните вещества в тях и създават бодрост и сила. Гроздето и като храна със своя състав, удовлетворява всички изисквания на организма. Веществата които съдържа, са в най-прост и естествен вид, готови да се погълнат от организма без всякаква преработка. Всяка храна, потребна за изграждане живия организъм и за заместване изхабените му части, се състои от белтъчини, въглеводороди, тлъстини, соли, вода, витамини др. вкусови вещества. Белтъчините и солите и служат като градителен и заместителен материали, въглеводородите като силопроизводителен, водата като промивателен — разтворител и витамините като възбудители.
към текста >>

без да оставя сажди, изхабени клетки и тъкани.
От всички тия съдържащи се в гроздето вещества 78% са направо и лесно използваеми и едва 22% се изхвърлят от организма. Освен това гроздето съдържа клетчатка, която съставя неговите отхвърляци, с които възбужда работата на червата и усилва подвижността им. Гроздето съдържа приятни киселини, етерни и естерни материи, които възбуждат вкусовите и обонятелни възприятия, и така усилва желанието, смилането и усвояването на благодатния плод. От всички хранителни материи в гроздето, гроздовата захар се явява най-ценната. Тя е силата, въглищата, слънчевата топлина, която движи човешката машина като създава сили за труд. без да оставя сажди, изхабени клетки и тъкани. По богатство и чистотата си гроздовата захар няма равна на себе си и само заради нея заслужава да се употребява гроздето като храна. С лекоусвоимата и пълноизползваемата захар, солите си, с витамините си, с водата си и сокът му се явява особено полезно за организма, за децата, за слаби и изтощени, старци, работници, селяни, спортисти, туристи, и всички други, които се занимават с усилен физически и умствен труд, за поправящи се болни, уморени, които имат нужда от лека и бързодействаща храна, гроздето е и лек. Захарта му е и богата храна за болния организъм, водата промива клетките, тъканите и кръвта, тя разтваря вредните отложения и ги отвлича, фосфорните соли и натрият укрепват нервната система и мозъка, желязото усилва кръвта, варта уякчава костите, калият закрепва мишците и сърцето, почиства червата, киселините и солите усилват отделянето на слюнката и соковете. Днес гроздето е незаменим цяр при слабокръвие, стомашни и чревни болести, при запек, подагра, пясъчна и каменна болести, при бъбречни страдания, сърдечни болести, затлъстяване, рахитизъм, скрофулоза, при нервните страдания, като никакви химични и аптечни вещества не могат да го заменят. Ясно е какви здравни богатства се крият в гроздето, затова яжте грозде, пийте гроздов сок.
към текста >>

Захарта му е и богата храна за болния организъм, водата промива клетките, тъканите и кръвта, тя разтваря вредните отложения и ги отвлича, фосфорните соли и натрият укрепват нервната система и мозъка, желязото усилва кръвта, варта уякчава костите, калият закрепва мишците и сърцето, почиства червата, киселините и солите усилват отделянето на слюнката и соковете.
От всички хранителни материи в гроздето, гроздовата захар се явява най-ценната. Тя е силата, въглищата, слънчевата топлина, която движи човешката машина като създава сили за труд. без да оставя сажди, изхабени клетки и тъкани. По богатство и чистотата си гроздовата захар няма равна на себе си и само заради нея заслужава да се употребява гроздето като храна. С лекоусвоимата и пълноизползваемата захар, солите си, с витамините си, с водата си и сокът му се явява особено полезно за организма, за децата, за слаби и изтощени, старци, работници, селяни, спортисти, туристи, и всички други, които се занимават с усилен физически и умствен труд, за поправящи се болни, уморени, които имат нужда от лека и бързодействаща храна, гроздето е и лек. Захарта му е и богата храна за болния организъм, водата промива клетките, тъканите и кръвта, тя разтваря вредните отложения и ги отвлича, фосфорните соли и натрият укрепват нервната система и мозъка, желязото усилва кръвта, варта уякчава костите, калият закрепва мишците и сърцето, почиства червата, киселините и солите усилват отделянето на слюнката и соковете. Днес гроздето е незаменим цяр при слабокръвие, стомашни и чревни болести, при запек, подагра, пясъчна и каменна болести, при бъбречни страдания, сърдечни болести, затлъстяване, рахитизъм, скрофулоза, при нервните страдания, като никакви химични и аптечни вещества не могат да го заменят. Ясно е какви здравни богатства се крият в гроздето, затова яжте грозде, пийте гроздов сок. Из „Павликенски глас“ Съобщения Абонамента на в. Братство е 40 лева за година. Излиза седмично.
към текста >>

69. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За предпочитане е топла, вряла вода, защото тази вода е по-полезна за организма тъй като се усвоява веднага и извършва своето очистително действие в тъканите.
Ако сте доволни от храната, която употребявате, ще може да съберете отвън толкова елементи, колкото ви са необходими, за да ви задоволят.“ При яденето. човек винаги трябва да остава малко гладен да не преяжда, защото глада е, както казва Учителя, един велик стимул на живота. Втория път, по който човек добива жизнената сила. е водата. Затова е необходимо, човек да употребява по 1—2 килограма вода на ден. За предпочитане е топла, вряла вода, защото тази вода е по-полезна за организма тъй като се усвоява веднага и извършва своето очистително действие в тъканите. При това във врялата вода праната е в полусвободно състояние и затова по-лесно се поглъща направо от организма. А лятно време да се пие слънчева вода, която е пълна с жизнена енергия, погълната от слънцето. Когато се пие студена вода, да се пие на глътки, за да се стопли в устата. И всеки човек трябва да се стреми да пие най-чиста вода. Когато човек е в планината, да гледа да пие вода с южно и източно изложение, защото те са по-магнетични.
към текста >>

70. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Явява се недостиг на кислород, оксидацията се понижава, явява се склонност към разпадане на тъканите и образуване язви.
Ракът се лекува с пост Ракът показва едно непрекъснато разрастване във всички народи, особено между културните европейци. Като се знае колко трудно се лекува болестта, явно е, че е необходимо да се вземат мерки за предпазването от него. Възлагат се големи надежди на препаратите, които съдържат магнезий (особено магнезиев пероксид — MgO2), който придава значителна защитна способност на клетките и ги предпазва от израждане. Нужно е набавянето на алкални метали, особено калий. При липсата на калий в организма се намаляват червените кръвни телца. Явява се недостиг на кислород, оксидацията се понижава, явява се склонност към разпадане на тъканите и образуване язви. Я пък калий се набавя тъкмо чрез обикновената природосъобразна храна. Според последните наблюдения, обаче, ние можем не само да предпазим да се яви болестта рак, но можем ида я церим. Ние можем да спасим много хора, които се намират в предканцероген и в манифестиран карцинометозен стадий. Известният лечител. чрез глад Ридлйн е изцерявал случай от рак чрез строг пост.
към текста >>

71. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те изграждат важни части от нашето тяло: Калция—костите и белодробните тъкани; желязото — червените кръвни телца; фосфорът — мозъкът и нервите.
Широка и тъмночервена линия — показва жестокост. Острови на линията на живота означават болести. Линия на живота съвсем без клонки, означава несполучлив Живот. (следва) Хранителната стойност на плодовете Освен общопознатите хранителни вещества — белтък, въглеводи и тлъстини (белтъчини, въглехидрати, мазнини), има още разни други вещества, които с необходими за поддържането на телесната сила и здраве. Тука спадат, преди всичко, тъй наречените хранителни минерални соли. Те изграждат важни части от нашето тяло: Калция—костите и белодробните тъкани; желязото — червените кръвни телца; фосфорът — мозъкът и нервите. Други пък соли с необходими за пречистването на кръвта, каквито с калциевите и натриевите соли. Главния източник. обаче, на хранителни соли с растителните хранителни продукти и особено богат такъв източник с плодовете. Нашите плодове съдържат тези хранителни соли в една леко усвоима форма и лесно преминават в кръвта. Ябълките и черешите с богати на желязо, крушите — на вар (калций), ягодите — на желязо и натрий и пр.
към текста >>

72. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той се намира насред гърдите и управлява дейността на сърцето и кръвообращението, а тъй като жизнената сила се разнася по нашето тяло чрез кръвта, то сърцето управлява храненето на тъканите чрез тази жизнена сила.
Това са първите стъпки в пътя на човешкия възход. Пожелавам ви всички да тръгнете в него, защото само в него ще придобиете всичко, към което се стремите. Из беседата от Учителя, държана на 21 април 1935 г. Нина Рудникова КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ (продължение от брой 126) Ето центровете, които служат за проводници и акумулатори на слънчевата енергия. Сърдечният център. Той се намира насред гърдите и управлява дейността на сърцето и кръвообращението, а тъй като жизнената сила се разнася по нашето тяло чрез кръвта, то сърцето управлява храненето на тъканите чрез тази жизнена сила. За нас е нужно да имаме силно сърце, тъй като от него зависи жизнеспособността и дълготрайността на нашия живот, а при това този орган пръв се изхабява. Сърдечният център е главното средоточие на нашия психичен живот, и затова всички неприятности, скърби, всички удари на съдбата, се отразяват преди всичко на нашето бедно сърце. Необходимо е да успеем да го защитаваме, необходимо е да му създадем броня и тази броня може да бъде само постоянно обновяваната жизнена сила, която ний можем да приведем към него из слънчевия възел. За да засилите сърцето си, за да подигнете неговата съпротивително сила към постоянно нанасяните отвън удари, съсредоточете се на него във време на вашето ритмическо дишане и при задържането на въздуха, с усилие на волята си, отправете потока на жизнената енергии из слънчевия възел към сърдечния център; правете това винаги, когато сърцето ви почва да отслабва, правете го винаги, когато върху вас се сипят ударите на съдбата или когато съчувствието към другите го кара да се свива от болка. Център па гърлото.
към текста >>

73. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нежно обгърната от чародейните ръце на вечно влюбена дява и съпруга, тихо крача и съзерцавам техните — на нея и на слънцето — рожби, плод не великия им брак: дървеса, билки, цветя, птици, мъхести скали ... Докосвам копринения блясък на горски листа и цветя и тръпна от тоя досег с живите материи, изтъкани в глъбините на великата природна утроба, оплодена от Слънцето.
Със съжаление огледвам захвърлени вехти дрипели на старо безсмислено животуване и с радостна удива оглеждам новоподарената ми празнична дреха на съзнанието, с която леко и безпрепятствено се домогвам до пръвна юношеска чистота на вдъхновен младеж, полетял върху лекокрилия блян. В гънките на подарената ми тога, сещам ключе, дарен ми от Оная, що душата ми възлюби, ключа за всичките двери на безмълвните й чертози. Знам още, че съм й много, безкрайно мила и скъпа — През време на изкъпването ми тя сколаса да ми пошъпне: — „Аз съм ти“. Да, в тоя миг се прониквам от нейното огромно и мощно Ти! Не тя ли чрез безмълвния си зов на горски повей и слънчеви лъчи ме призовава от прашен ръкотворен дом в святата си обител на толкова красота и живот; със съкровената си мисъл да ми разкаже вълшебната приказка за великия си брак с един друг могъщ и светъл дух — духа на слънцето! Нежно обгърната от чародейните ръце на вечно влюбена дява и съпруга, тихо крача и съзерцавам техните — на нея и на слънцето — рожби, плод не великия им брак: дървеса, билки, цветя, птици, мъхести скали ... Докосвам копринения блясък на горски листа и цветя и тръпна от тоя досег с живите материи, изтъкани в глъбините на великата природна утроба, оплодена от Слънцето. До вдъхновен слух достига възторжения химн на техните деца, тържествения химн на претворените земя и слънце. Д. Кошева Мейбъл Колинс БЕЛИЯТ ЛОТОС* ПРЕДГОВОР Следващото изложение съдържа една история, която е била разказвана през всички времена и във всички народи. Това е трагедията на душата. Привлечена от Желанието, елемента, който има надмощие в нисшата природа на човека, тя пада в греха. Опомняйки се чрез страданието, тя търси подкрепата на Духа — изкупителя, който е вътре в нас, и, в безграничната жертва, достига своя апотеоз и разлива благоговение върху цялото човечество.
към текста >>

74. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има тъкани от раци и кокоши сърца, които в продължение на 10 — 15 год.
Касаело се до установяването на едно напълно чудновато свойство на човешкото тяло, най-вече на човешката ръка — свойство, в което до сега са върнали само йетаторите (суеверните), а именно, че човешката ръка изпуска лъчи, които са смъртоносни. Немския учен д-р В. Вьолендолф е първият, който успял да открие това явление. Той изтеглял от някое животно живи клетки, животът на които подържал в една специално приготвена хранителна течност. Тези клетки са в състояние дълго време да надживеят организъма, от които са взети. Има тъкани от раци и кокоши сърца, които в продължение на 10 — 15 год. водят самостоятелен живот, отделени от тялото на животното. Тяхната издръжливост срещу външни увреждания е твърде голяма. Те устояват даже срещу действието на рентгеновите лъчи, които не са в състояние да им причинят никакво въздействие. Затова и толкова интересен се явява резултата на д-р Вьолендорф. Тези така жилави тъкани, обаче, умират в късо време, от половин до 3 часа, само ако се държи ръка над тях, без да ги докосне.
към текста >>

Тези така жилави тъкани, обаче, умират в късо време, от половин до 3 часа, само ако се държи ръка над тях, без да ги докосне.
Има тъкани от раци и кокоши сърца, които в продължение на 10 — 15 год. водят самостоятелен живот, отделени от тялото на животното. Тяхната издръжливост срещу външни увреждания е твърде голяма. Те устояват даже срещу действието на рентгеновите лъчи, които не са в състояние да им причинят никакво въздействие. Затова и толкова интересен се явява резултата на д-р Вьолендорф. Тези така жилави тъкани, обаче, умират в късо време, от половин до 3 часа, само ако се държи ръка над тях, без да ги докосне. Не е само човешката ръка, която излъчва смъртоносни лъчи. Една малка мишка притежава същото свойство. Достатъчно е клетките да бъдат поставени близо до мишката и скоро започват да се появяват признаци на разложение в тях, което неминуемо води към смърт. Естеството на това излъчване, което става от човешката кожа или пък от мишката, първоначално бе покрито с тайнствено було. Приемаше се, че излочването е свойство само на живите организми.
към текста >>

75. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щом тялото се види освободено от длъжността да приготовлява храна за тъканите, то разбира, че му е дадена почивка, през време на която може да пристъпи към почистване.
Например, сутрин ябълков сок, на обед доматен и вечер — гроздов. По тоя начин се избягна еднообразието. В течение на едно такова късо гладуване, мнозина имат главоболие, изриви по кожата, облажен език. замайване, горчив вкус в устата и други подобни неприятности. Тия симптоми са понякога много обезпокоителни, но не бива да причиняват тревога. Щом тялото се види освободено от длъжността да приготовлява храна за тъканите, то разбира, че му е дадена почивка, през време на която може да пристъпи към почистване. И то почва. Отровите, задържани до тогава, биват изхвърлени през кожата във виц на изриви, през бъбреците и през всички канали, които служат за тая цел. По същата причина се облага и езикът. Главоболието, замайването и лошият вкус в устата се дължат на присъствието на отрови в кръвта, от които се освобождават тъканите, колкото се може по-скоро, през „почивката“. Следователно, тия симптоми, вместо да са причина за безпокойство, трябва да се считат за добри предвестница.
към текста >>

Главоболието, замайването и лошият вкус в устата се дължат на присъствието на отрови в кръвта, от които се освобождават тъканите, колкото се може по-скоро, през „почивката“.
Тия симптоми са понякога много обезпокоителни, но не бива да причиняват тревога. Щом тялото се види освободено от длъжността да приготовлява храна за тъканите, то разбира, че му е дадена почивка, през време на която може да пристъпи към почистване. И то почва. Отровите, задържани до тогава, биват изхвърлени през кожата във виц на изриви, през бъбреците и през всички канали, които служат за тая цел. По същата причина се облага и езикът. Главоболието, замайването и лошият вкус в устата се дължат на присъствието на отрови в кръвта, от които се освобождават тъканите, колкото се може по-скоро, през „почивката“. Следователно, тия симптоми, вместо да са причина за безпокойство, трябва да се считат за добри предвестница. Ти показват по един твърде особен начин, че тялото е имало нужда от 2 — 3 дни гладуване При обикновени обстоятелства тия признаци изчезват бързо, за щото тяхната причина — замърсяване на кръвта — се премахва чрез очистително действие на късото въздържание от твърда храна. През време на късото гладуване на тялото се дава „физиологическа почивка“, да се изразим на научен език. Особено си почиват храносмилателните органи и събират сили за подновяване на работата след свършване на гладуването. Умът ще бъде по-остър, погледът — по-бистър и всички телесни промени ще се извършват по-добре, тъй като отровите които са били в тъканите и кръвта, сега са махнати чрез гладуването.
към текста >>

Умът ще бъде по-остър, погледът — по-бистър и всички телесни промени ще се извършват по-добре, тъй като отровите които са били в тъканите и кръвта, сега са махнати чрез гладуването.
Главоболието, замайването и лошият вкус в устата се дължат на присъствието на отрови в кръвта, от които се освобождават тъканите, колкото се може по-скоро, през „почивката“. Следователно, тия симптоми, вместо да са причина за безпокойство, трябва да се считат за добри предвестница. Ти показват по един твърде особен начин, че тялото е имало нужда от 2 — 3 дни гладуване При обикновени обстоятелства тия признаци изчезват бързо, за щото тяхната причина — замърсяване на кръвта — се премахва чрез очистително действие на късото въздържание от твърда храна. През време на късото гладуване на тялото се дава „физиологическа почивка“, да се изразим на научен език. Особено си почиват храносмилателните органи и събират сили за подновяване на работата след свършване на гладуването. Умът ще бъде по-остър, погледът — по-бистър и всички телесни промени ще се извършват по-добре, тъй като отровите които са били в тъканите и кръвта, сега са махнати чрез гладуването. Всички телесни клетки се чувстват подмладени и по-чисти. Умората изчезва и човек почва да гледа на нещата по-светло. Заедно с това и тялото става по-жилаво и по-устойчиво към заболяване. Някои добиват лек запек през втория и третия ден на гладуването. Той може да се дължи на няколко причини, но главно на обстоятелството, че червата намаляват своята дейност, понеже са лишени от грубите хранителни остатъци, които ги обикновено възбуждат.
към текста >>

76. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Според един съвременен физик, частиците на този волтаж са толкова дребни, че минават през тялото и не разкъсват тъканите, а тези от 1,000 — 2.000 волта са по дълги, че разкъсват тъканите, следствие на което човек умира.
Земята е ней-низкото положение, до което човек е слязъл. И астрологически погледнато, земните типове са крайни материалисти: слънчевите типове са идеалисти, весели, оптимисти; хората под влиянието на луната са с широко въображение, типовете на Юпитер са религиозни и са хора с достойнство и обичат реда и порядъка. Хората на Сатурн са хора на ума, на критиката, подозрителни. Така че, според нас живота създава топлината, а не топлината живота и затова и на слънцето, на което има повече от 25 милиона градуса топлина,има живот и температурата, която има на слънцето, е израз на живота, който има на слънцето 25 милиона градуса топлина не е разрушителна. Ако вие прекарате 1.000 — 2,000 волта електричество през един човек то ще го убие- Но ако прекарате 50 — 60 хиляди волта, то не само че не го уморява, но го пречиства. Според един съвременен физик, частиците на този волтаж са толкова дребни, че минават през тялото и не разкъсват тъканите, а тези от 1,000 — 2.000 волта са по дълги, че разкъсват тъканите, следствие на което човек умира. Следователно, има един огън от 25 милиона градуса. който като минава през тялото, чисти, пречиства човека и човек става гениален. Ако тази топлина мине през вас, ще бъдете първокласни гении и лицето ви ще светне. А музиката е, която ни въвежда в тази нова област, където огънят не разрушава. Музикалният огън не разрушава.
към текста >>

77. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колко много нечистотии има по домовете и в тъканите на организма ни, но колко по-много са тия в умовете, сърцата и душите ни!
от нечистите чувства и мисли, които са свили гнездо в тях и огряват живота ни. Да очистим преди всичко най важното — нашата вътрешна същност — като не забравяме, разбира се, и външното. Едното и другото, трябва да вървят паралелно. Да се очистим! И когато се заловим с тоя процес на чистене, ние ще видим, че той съвсем не е таке лесен. Колко много нечистотии има по домовете и в тъканите на организма ни, но колко по-много са тия в умовете, сърцата и душите ни! С какви Авгиеви обори имаме да се справяме ний! . . . Какви трудности, какви непредвидени пречки изпъкват, щом започне процеса на това чистене! Но да се не отчайваме, а смело да се заловим на работа. Наш дълг е да се очистим, и никой друг няма да извърши това заради нас.
към текста >>

78. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какво нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете, за да се пречисти, таке също и енергиите не земята се възвръщат към слънцето, за да добит първоначалния ритъм.***) Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество.
Ако те не подкрепяха движението на артериалната кръв, то сърцето не би имало тая възможност само. Но кръвта се движи в човешкия организъм благодарение на това, че има един космически импулс в света, който постоянно регулира кръвообращението на всички организми. На същото космическо електро магнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на слънцето, планетите и другите небесни тела. Енергията, която земята вземе от слънцето, може да се сравни с артериална кръв, а тая, която изпраща на слънцето, може да се сравни с венозна кръв. Нашето слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля централното слънце. Какво нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете, за да се пречисти, таке също и енергиите не земята се възвръщат към слънцето, за да добит първоначалния ритъм.***) Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой учен човек поздравява съвременното общество от далеч със своите гранати. Какво ще бъде нашето понятие за този човек? Това ще бъде изучаване само на физическата му страна. Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи — неписани поеми с неговите поздрави или пък ни изпраща своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна, във втория — ободрителна, а в третия — оживителна. Сега изучаваме само двата рода енергии на слънцето.
към текста >>

79. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Ти идваш и раздаваш щедро Тъкани в слънце дарове — Узрели, сладки плодове През лято златно, ведро. S.
физически потребности, не са във външното богатство и лукс, а се състоят в изобилието на любовта, мъдростта и истината, в единението, светлината и свободата, които ще постигнат само тия, които са надвили злото в себе си и в чийто живот е взел окончателно надмощие Духа. Нещо ново, нечувано и неподозирано, идва и ще дойде за тези, които победят в своята вътрешна борба със злото, които успеят да се издигнат духовно, които обновят и подмладят живота си не по човешки, а по божествено. Защото светът, живота, човечеството и човека ще се оправят не по човешки, а по божествено. Пламен Есен Ти идеш, идеш с бавни стъпки При нас, красива, златна есен, След отлетяла волна песен, След прецъфтели цветни пъпки. * Ръцете ти с блага са пълни, Сърцето с топла благодат, Разливаш изобилно радост — Ухание за всички скръбни. * Ти идваш и раздаваш щедро Тъкани в слънце дарове — Узрели, сладки плодове През лято златно, ведро. S. Орел Защо раниха мощния орел? Защо строшиха силното крило и волний му летеж възпряха смел? — Витае мрак по-гордото чело . . . * Във своето гнездо леш самин, И кръв тече от раните безброй .
към текста >>

80. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С месото на животните хората поглъщат най-страшни отрови, които влизат в кръвта им, в тъканите на тялото им и стават източници и сгодна среда за всякакви болести, умора от живота, физически и душевни извращения.
Убиеца — ще бъде убиван. Но не е само това единственото наказание на природата за нашата кръвожадност. Днес човечеството е болно, физически и духовно: хиляди страшни, ужасни болести разяждат организма, сломяват духа и отнемат творческите сили на човека. Защо е това? Една от най-важните причини е тази, че организма на човека е изпълнен със страшни отрови, които с дошли в него чрез месната храна и с образувани в тялото на животното, както приживе, така и в предчувстването на близката смърт и в ужаса на предсмъртните му страдания. С месото на животните хората поглъщат най-страшни отрови, които влизат в кръвта им, в тъканите на тялото им и стават източници и сгодна среда за всякакви болести, умора от живота, физически и душевни извращения. С месото на животните, хората приемат своята физическа и духовна смърт. Това е наказанието, което Природата или Бог. както щете го вземете и наречете. Този безпогрешен, неумолим. но справедлив и вечен Съдия, налага на хората за техните престъпления по отношение на животните.
към текста >>

81. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хилядите ценни мисли и идеи, втъкани в него, не са принадлежност лично на автора, — той само ги е събрал, обединил и свързало.
Стане ли, обаче, нужда да проучи някое от тях, той го пипа с ръкавици и сока, извлечен от него, слага в епруветка, за да му послужи за научни изследвания. Хубавата книга е като тежка Медена пита, взета направо от кошера на божествената щедрост. Колко много пчелини са принесли своята дан, за да може тя да се изгради и изпълни! Също така, може да се каже в известен смисъл. че всяко велико, гениално произведение е дело на колективно творчество. Хилядите ценни мисли и идеи, втъкани в него, не са принадлежност лично на автора, — той само ги е събрал, обединил и свързало. И колчем човешката душа почувства глад, тя се отправя към нектара на медените, пити — великите и безсмъртни произведения на литературата, философията. науката и изкуството, чиято прелест никога не увяхва. Днес, обаче, литературното поле е препълнено с плевели. Те са толкова много и растат така буйно, че са почти заглушили цветята на истинското изкуство и знание. Трябва човек да притежава дара на различаването и стремежа да търси, за да може да ги намери.
към текста >>

82. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обаче, по-късно се констатира, че и това не е достатъчно, в храната има други вещества, които се намират в много малко количество, но под тяхното въздействие известни органи или тъкани стават по способни за живот и по-добре изпълняват ролята си.
= ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Витамини По-рано се мислеше, че за правилното хранене на човека са нужни за едно денонощие 25 гр. сол, 50 гр. мас, 100 гр. белтъчни вещества, 500 гр. въглехидрати, които дават около 2,500 калории и че това е достатъчно за един здрав човек. Обаче, по-късно се констатира, че и това не е достатъчно, в храната има други вещества, които се намират в много малко количество, но под тяхното въздействие известни органи или тъкани стават по способни за живот и по-добре изпълняват ролята си. Откритието на тия вещества стана с изучаването на болестта Бери-бери. Последната е позната в Япония от преди хиляда години и от нея заболяват 50,000 души годишно със следните признаци: отоци по краищата, ушите, набиране течност в корема, гърдите, отслабване, затлъстяване и др. За тази болест в 1897 година Еуктан откри, че се явява там дето се употребява за ядене излъскан (олющен ориз) и като се дадат отпадъци от олющения ориз на болните, те се поправят. Казимир Функ изолира това вещество — витамина и констатира, че то издържа 130 градуса и се намира не само в оризените трици, но и в растителната храна, зеленчуци, плодове, моркови. В какво малко количество се намират витамините се вижда от това, че от хиляда килограма оризени трици може да се получи 1 кг. витамин.
към текста >>

83. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не може да се счита полезна една храна, когато отравя организма, макар и да съдържа всички химически вещества, полезни за нашите тъкани.
Той се надвеси над него и веднага се отдръпна настрана. Застана тихо до него. Старият едва чуто, с прехлупено лице, като на себе си четеше: Отче Наш!! . Буча Бехар (Из „Когато зреят житата“) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Едно важно предимство на зеленчуците и плодовете Ползата и вредата от една храна зависи не само от калоричната й стоимост. Тя е в зависимост и от особените реакции, които предизвиква в цялостната обмяна на веществата в организма, при която тя участва. Не може да се счита полезна една храна, когато отравя организма, макар и да съдържа всички химически вещества, полезни за нашите тъкани. Една от лошите страни на месната храна с нейната податливост на отровно трупно гниене. То не свършва с вкарването на храната в стомаха на човека, а напротив, тогава започва. Месото престоява в червата на човека средно двадесет и четири часа — време, през което микробите намират достатъчно възможност да вкарат в жизнените сокове на тялото своята отрова. Това се благоприятства още повече от високата температура — 37° и от липсата на противомикробни (бактерицидни) свойства на самото месо. Според твърде интересните изследвания на доцента при медицинския ни факултет, д-р Л.
към текста >>

84. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но това става, за да може да се пречисти организма от всички непотребни излишъци, та да станат по такъв начин пречистените тъкани добри проводници на слънчевата енергия, която приижда през пролетта.
За оня богат свят от нови възможности, от нови форми, в които ще се прояви енергията на Любовта, ние можем да съдим до нейде по аналогия с онова, което настъпи в нашата епоха, след като електричеството влезе като една деятелна сила в културния живот на съвременното човечество. Както електричеството внесе сума технически улеснения в живота едно от най-удивителните измежду които е радиото, защото направи възможно предаването на човешкия говор от разстояние, както то ускори значително темпа, на живота и съкрати земните разстояния, така ще бъде и когато Любовта се прояви на земята в своите по-високи форми, преди всичко като първична енергия на душевния живот. Ако електричеството, като механична енергия можа да преобрази външния облик на днешната култура, колко повече ще стори това Любовта — онази мирова енергия, която лежи в основата на цялото Битие. Един от признаците, както не веднъж е изтъквал Учителя, че тази велика космична сила вече действа на земята, е увеличаване на страданията у хората. И това е понятно, като се има пред вид, че и преди настъпването на пролетта, много хора страдат от разни болести, които като инфлуенцата, често имат епидемичен характер. Но това става, за да може да се пречисти организма от всички непотребни излишъци, та да станат по такъв начин пречистените тъкани добри проводници на слънчевата енергия, която приижда през пролетта. Колкото и да са обезсърчителни политическите и социални събития от последните години, колкото и упорито наточели да върви човечеството в обратна посока на тази, която сочат великите Учители на човечеството, всъщност това са последните, предпролетни конвулсии на онази култура на варварите, която достига днес своята последна, цивилизована форма. Днешната култура, зимна по естество, наистина може да се нарече култура на цивилизованите варвари. Но като всека култура на зимата, и тя е обречена да си отиде, за да стори място на идващата култура на Пролетта. Г. ПРОБУЖДАНЕ НА ПРОЛЕТТА Празника е ден на радост и благодарност, ден на почивка и посвещение. С измито тяло и чиста душа, човек застава пред лицето на Вечния, Животворящия.
към текста >>

85. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В сърцата ни са изтъкани телени мрежи и издълбани непроходими вълчи ями.
* Запели тъй, в сребрист поток се сливат, Потока бърза и игриво пей: — Велик стремеж във моя бяг прелива, Велика Цел пред моя поглед грей. В. С. Недев ДНЕС И УТРЕ Живеем в страшно време на трудно скривана озлобеност и вражда, на постоянни опити за взаимни измамвания и тъмни замисли между хората и народите. И ние самите ставаме от рано не само свидетели, но и неволни участници в драмата на живота, дето всички се представят за чисти и невинни, а животът въпреки това става все по-несносен и задушен. Постоянно говорим за криза вън, а тя е преди всичко в душите и сърцата. В сърцата ни са изтъкани телени мрежи и издълбани непроходими вълчи ями. Много са тия, които не знаят нищо върху вътрешната връзка между всичко съществуващо, и като не разбират истинската същност на нещата, разглеждат човека, като нещо отделно, откъсвайки го от общата верига на живота. Измислят особена нравственост, която има за основа най-груб егоизъм. Всички народи сеят егоизъм и не съзнават, че жетвата ще ги погуби, макар собствената тяхна религия да им казва, „Каквото посееш, такова и ще пожънеш“. И ужасна, неизказано ужасна ще бъде жетвата, която очакват всички народи. Мнозина се страхуват от смъртта си.
към текста >>

86. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И както се загледала, измежду цветята излезли три прекрасни същества с дрешки изтъкани сякаш от слънчеви лъчи.
Когато случайно пътници минавали край къщичката им, те неволно се спирали и дълго гледали чудно хубавата градинка, която била изпълнена с най-красиви цветя. Жената с песен и радост садяла, поливала и чистела цветята, а те като живи я гледали, усмихвали се, растели и цъфтели все по-хубави и по-хубави. Един ден на бедните хора се родило момиченце. Обвили го с това, онова, каквото имали и майката, колкото и да се радвала на детенцето си, мислела с голяма тъга за несгодите, мизерията и лишенията, които ще търпи това мило гостенче заедно с тях. Тя се била загледала през прозореца в изпъстрената с цветя градинка, където слънчевите лъчи с радост танцували и едри сълзи бликнали от очите й от мъка, от болка, че не можела да нареди добър и без оскъдица живот на детенцето си. И както се загледала, измежду цветята излезли три прекрасни същества с дрешки изтъкани сякаш от слънчеви лъчи. Те погледнали измъчената майка, усмихнали се и се втурнали в стаята при нея. — Не тъгувай, казали прекрасните същества. — ние сме феите на цветята и живеем в твоята градинка. Ние ти благодарим от все сърце за гдето тъй хубаво украсяваш и тъй грижливо пазиш нашият дом — цветята. И затова много ни е мъчно, когато те видяхме тъжна.
към текста >>

87. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това въже минава за силно, за здраво, но силата му седи в тези тъкани, които се съединяват в едно и образуват въжето.
За да бъдеш щастлив ти трябва да знаеш добре да ходиш, пък и сърцето ти да звучи ритмично, музикално. Докато сърцето ти свири добре, и за тебе е добре. Но щом почне малко да прескача в такта си, не е добре за тебе. В какво седи силата на едно въже? Силата на едно въже не седи в неговата дебелина, но в хилядите нишки, които са съединени заедно. Това въже минава за силно, за здраво, но силата му седи в тези тъкани, които се съединяват в едно и образуват въжето. Често съвременните хора мислят, че всичко зависи от човека. Не, човек е преплетен от милиони конци, от които зависи неговото щастие. Ако един от тия конци се скъса, веднага ще дойде твоето нещастие. Едва сега човечеството се е пробудило да учи. Мнозина мислят, че много знаят.
към текста >>

88. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В всеки жив организъм, а следователно и в човека, слънчевият прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи.
Изгревът на годината за нашето северно полукълбо, това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка — точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката. А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден-Година — това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот на северното полукълбо. Този миг носи в себе си първия мощен прилив на онази енергия, която е необходима за развиване на живота през тези цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет до началото на лятото, след което започва отливът. В всеки жив организъм, а следователно и в човека, слънчевият прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и, частно, човешкия, използват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат живата природа да извърши своята обновителна работа, Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която започва през пролетта. И ако условията не му позволяват да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка във ведрите утрини на пролетта. бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай. И когато ние.
към текста >>

89. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ултравиолетовите лъчи унищожават не само микробите, които се намират по повърхността на кожата, но упражняват също така едно стерилизационно влияние върху по дълбоко разположените тъкани, защото тези лъчи притежават способността да проникват дълбоко под кожата.
Една американска пословица гласи, че „чистотата е близка до божествеността“. Това е още по-вярно, ако се вземе чистотата и в духовно отношение. Едно истински здраво, физически и душевно, поколение, подразбира непременно, като първо свое условие, чистотата. Затова чистотата трябва да бъде издигната в култ. Що се отнася до слънчевите бани, всеизвестно е, че лъчите на слънцето упражняват извънредно благотворно действие върху организма на човека. Ултравиолетовите лъчи унищожават не само микробите, които се намират по повърхността на кожата, но упражняват също така едно стерилизационно влияние върху по дълбоко разположените тъкани, защото тези лъчи притежават способността да проникват дълбоко под кожата. От друга страна, изглежда, че посредством слънчевите бани ние възприемаме направо от слънцето сили и енергии, които иначе получаваме от втора ръка, посредством хранителните продукти. Последните не са нищо друго, освен слънчева енергия, трансформирана от хлорофила на растенията. Много опити са показали, че хора, а също така и животни, които се намират в непосредствен досег със слънчевата енергия, могат да се задоволяват с много по-малко по количество и питателност храна, отколкото тези, които са лишени от слънце. Явно е, следователно, че слънчевите лъчи в известен смисъл, носят направо храна за нашето тяло. Затова нека не пропускаме никога удобните случаи да вземаме нашите слънчеви „обеди“ и „закуски“, като се излагаме на неговите лъчи.
към текста >>

90. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В организъма предизвиква разпадане на тъканите и предразполага към линеене.
Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организъма и дават хора с тънка естетика, силно съзерцателни. Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и са хора с голяма интуиция и силни предчувствия и яснослушане. Но понеже съвременните хора не могат да реагират правил но на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептуна, той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или с лудостта. В лошите си аспекти предизвиква неврози, афазия и т. н. Предизвиква заплетеност в работите и усложнения в предприятията Когато е в лош аспект също така предразполага към измама, към двойственост в живота и невменяеми постъпки. В организъма предизвиква разпадане на тъканите и предразполага към линеене. Плутон още не е проучен, сега се поучава, затова няма да се спирам върху него. (следва) ___________________________________ 4) Макс Хайндел разглежда Уран като октава на Венера и го нарича планета на алтруизма, а Нептун като октава на Меркурий и го разглежда като планета на идеализма. Това си има своите причини, за които няма да се спирам, но само ще кожа, че според розенкройцерената традиция, древните посветени нарочно са разместили имената и качествата на Меркурий и Венера, с което са искали да не предадат известни ключове на езотеричната наука. И в такъв случай, когато древните са говорили за Меркурий, те са имали пред вид това, което ние сега наричаме Венера, и обратно. Само споменавам за това, като пак за сега ще се придържам към общоприетото схващане, защото това, което е изнесено в него, е резултат на статистични и опитни изследвания.
към текста >>

91. -

Също и отровите, които се носят и в другата кръв, идваща от органи и тъкани се пречиства там.
Човекът жадува за себепознание, и ще го намери. Защото само то едничко е в сила да осмисли, да даде правилна насока и правилно използване на всички безбройни останали знания. С. К. ЧЕРНИЯТ ДРОБ И ГРОЗДЕТО Черният дроб е жлеза, с всевъзможни отправления, които се наброяват 15 — 20. Тя е същевременно и жлеза с вътрешна и с външна отлъчка, Главната нейна задача, е, освен да служи за склад и преработка на гликочен и гроздова захар, да пречиства кръвта, която идва от храносмилателните органи и да унищожава отровите, които сме погълнали или които се образуват в червата и при чревното гниене. Също и отровите, които се носят и в другата кръв, идваща от органи и тъкани се пречиства там. Всички вредни вещества се събират в жлъчката, а някои път биват разложени в чернодробните клетки. Черният дроб е постоянно изложен в опасност, защото се бори с всички отрови. Повредата му води към печални последствия. Чрез здрава и лека храна трябва да пазим този орган от изтощение и израждане. Усилена месна храна, много мазнини, спиртни питиета, лютиви подправки, лекарствени отрови, преяждане, запек, гниене в червата и др.
към текста >>

Лученият сок отстранява излишната вода от организма, и премахва отпуснатостта на тъканите.
Като възбудител той се употребява при слабо храносмилане и против газове в червата. Добро средство е и при трайните белодробни възпаления, като храчкоотделител. През време на европейската война един френски военен лекар д-р Меламе е лекувал болни от инфлуенца, като им давал сок от лук три пъти дневно. Треската намалявала още в самото начало. Лукът, чрез благотворното общо въздействие на организма, подобрява и разхубавява, опреснява лицето. Лученият сок отстранява излишната вода от организма, и премахва отпуснатостта на тъканите. Падането на косата често се дължи на липса или недостатъчност на кремъчна киселина. А лукът съдържа тъкмо тази киселина, поради това той служи като лечебно средство при падане ма косата. Всички билки и растения, които съдържат кремъчна (силициева) киселина, като праза, дюлята и др, се използват за същата цел. Тъй като лукът съдържа и фосфорна киселина, той се препоръчва на ония, които се занимават с умствен труд, също и на нервните. Лукът като храна и лекарство действа чрез солите си, чрез захарта и летливите си масла.
към текста >>

92. -

Дробовете, стомаха; какви са тъканите, каква е нервната система, дали е отзивчива и т. н.
За тая цел е нужно специално училище, специални курсове. Чувства се нужда вече от училище, в което да се преподава живото писмо на природата - да знаем да четем и тълкуваме нейните символи. Защото тя ни говори не направо, а чрез символи. Нейният език е образен. Учителя казва: „За в бъдеще трябва да се създадат училища, в които да се изучават очите, горната и долната част на главата, челото, носа, брадата. Дробовете, стомаха; какви са тъканите, каква е нервната система, дали е отзивчива и т. н. Като имаме всички тия данни, ние ще можем да създадем добри хора“. Така тия училища ще ни дадат познания, ще хвърлят нова светлина върху човека. И човек малко или много, добре или зле, ще чете по белезите, които природата е отбелязала върху събеседника му, приятеля му, съжителя му, и неговите желания и копнежи ще бъдат открити. Както няма скрити неща за онзи, който вижда и разбира добре Като придобием изкуството да познаем характерните черти на людете, ние ще можем да избегнем много нещастия, които ни грозят. А като познае себе си, той с упорство може да заработи за създаване на положителен характер.
към текста >>

93. -

И тъй, силата иде чрез дишането, не само защото чрез него се приема кислорода, който е нужен за окисление на тъканите, но и защото чрез въздуха се приема и тая жизнена сила-праната, По тия две причини са ясни следните думи на Учителя: „Силата иде от белия дроб.
Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите „прана“, Други учени я наричат „животворно електричество“ и „животворен магнетизъм“. Вие отивате на планината не само за чист въздух, както мнозина мислят, но още и за праната. т.е. за животворното електричество и магнетизъм. Дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутринта. Когато човек усвои праната чрез дробовете си, тя веднага се разпространява по цялото тяло и внася във всички органи сила, живот, здраве, обнова. И тъй, силата иде чрез дишането, не само защото чрез него се приема кислорода, който е нужен за окисление на тъканите, но и защото чрез въздуха се приема и тая жизнена сила-праната, По тия две причини са ясни следните думи на Учителя: „Силата иде от белия дроб. Силен човек е онзи, който диша правилно. Ако не диша правилно, човек не може да бъде силен. Здравите хора имат широки и дълбоки бели дробове (под дълбочина разбираме оста от пред назад). Но има връзка между храносмилателната и дихателната системи. Щом стомахът е в изправност, и дробовете ще бъдат в изправност.
към текста >>

94. -

Когато сме били почти диваци ний сме се били в армиите на фараоните или на някои отдавна забравени царе: като търговци, ний сме продавали платове, изтъкани от занаятчии, станали на прах още в предисторичните времена.
Но око прераждането отново заеме своето място като велик закон и свещена истина за човечеството, тогава ще имаме едно ясно и логично обяснение на живота и ще усвоим много безценни уроци, наблюдавайки развитието на нещата в света и прозирайки зад тях Божията промисъл и величествената цел на еволюцията, която прераждането по степенно осъществява. Прераждането разширява нашия хоризонт, води ни към познание на върховните реалности в живота и ни дава чувството за Вечността. То ни изпълва с удивление, пробужда нашето въображение, отправя духовния ни взор към дългата редица на вековете. Прераждането е вдъхновение за поета, светлина за философа, радост за светията, защото то сочи пътя към Бога. Колко трогателна и мила е тази поезия на миналото! Когато сме били почти диваци ний сме се били в армиите на фараоните или на някои отдавна забравени царе: като търговци, ний сме продавали платове, изтъкани от занаятчии, станали на прах още в предисторичните времена. Ний сме се кланяли на Бога под различни имена, и всеки път формата на религията, в която сме се родили, ни се е струвала като единствено права. Ние сме се прекланяли пред тъмните образи в обширните храмове на Атлантида, покрити днес от океана. Със сърце, изпълнено с радост, ний сме слагали цветя при нозете на египетските богове; падали сме на земята, обзети от екстаз, когато Божественият огън е слизал и форма на светкавица върху олтарите на Зороастра; поднасяли сме жертви на Вишну в изсечените в скалите светилища на Индия; носили сме жълтата тога на Буда и сме пели стиховете от Осморния Път на Благодатта; в мраморните храмове на Гърция ний сме изливали с радост възлияния на тъй прекрасните нейни богове: подчинявали сме се безпрекословно но строгите постановления на римските закони; о може би сме били и в числото на тия, които са слушали непознатия Учител, когато Той е ходел и учил в Палестина, и понеже неговите думи и постъпки са засягали нашите ограничени схващания, може би ний сме хвърляли камъни върху този скиташ богохулник. През средните векове ний сме водили строгия живот на духовника или религиозния. А сега, ето ни дошли още един път на земята, за да посветим силите си в служене на истинския Бог, влизайки отново в кръга на раждането и смъртта, в древното и чудесно Училище на света.
към текста >>

95. -

Този, който добре владее лечебното изкуство, не може да основе изкуството, си само върху знания за човешкото тяло, за органите, тъканите и клетките му.
Винаги е имало хора, които в житейския си път слагал, центъра на тежестта върху религиозно-моралното или въобще върху духовното, а други наопаки слагат центъра на тежестта върху телесното и материалното. Често пъти, крайните представители на тези групи хора са воювали ожесточено по между см. Така е и в областта на медицината. И в нея крайно духовното и крайно материалното течение са създавали големи спорове между носителите им. Но както човек е единен,така и истинската медицина е единна. Този, който добре владее лечебното изкуство, не може да основе изкуството, си само върху знания за човешкото тяло, за органите, тъканите и клетките му. Той ще вземе за основа и знанията ни за душата и за взаимоотношенията между телесното и духовното. Но има и друго. За цялостната медицина е важно да знае не само за отделния човек, но и за семейството, рода и народа на болния човек. Но само върху знанието изкуството за лечение на болните не може да се изгради. Много са хората, които знаят, но по-малко са тези, които имайки знанията, могат да творят медицинско изкуство.
към текста >>

96. -

Той казва, че при две хиляди волта материалните частици, които плават в електричната течност, са едри и като минават през тъканите, поразяват ги и затова човек умира.
Той е следният: Ако прекарате електричество с напрежение две хиляди волта, през един организъм вие ще го умъртвите. В Ню-Йорк, дето екзекутират престъпниците с електричество, с две хиляди волта ги умъртвяват. Но ако прекарате 50 хиляди или 60 хиляди волта през един организъм, той не само че не се умъртвява, но и се пречиства, по-свеж става. Ако прекарате 150.000 волта, каквото нечисто има в тази материя, всичко се изхвърля и организма се подмладява. Ето какво обяснение дава на това един учен. Той казва, че при две хиляди волта материалните частици, които плават в електричната течност, са едри и като минават през тъканите, поразяват ги и затова човек умира. А при 150.000 волта частиците са така дребни, че като минаван, пречистват всичко. Любовта носи една ценна материя. Като минава един ток на любовта, вие ще се подмладите в 24 часа. Ако мине токът на любовта, никой няма да те познае. Тялото може да се измени.
към текста >>

97. -

Воднянката намалява бърже при лекуване с тикви — отделя се много пикоч, а заедно с това — и всички натрупани утайки и соли из тъканите.
и са следователно, още по-хранителни. Тиквата е ценна и като лекарство. Тя е едно средство при бъбречните заболявания, защото не претрупва организъма с белтъчини и с отпадъци на белтъчната обмяна които обременяват бъбреците. Освен това, действа пикочогонно, без да дразни бъбреците Затова тя може да служи за храна на болни от остра или хроническа бъбречна болест. Бъбреците си почиват много при тиквената диета. Воднянката намалява бърже при лекуване с тикви — отделя се много пикоч, а заедно с това — и всички натрупани утайки и соли из тъканите. Теглото на тялото бърже намалява и така се постига облекчение или пълно оздравяване. Особено в строгата безсолна диета при сърдечни и бъбречни заболявания, артериосклероза, кожни болести, епилепсия и др. подобни, тиквата може да вземе почтено место във всекидневната храна на болния. При изтощени и слаби организми може да се сварява с мляко, да се яде с каймак и масло, орехи и бадеми, да се приготвя каша с ориз, грис, плодове и т. н. Дневно при една тиквена диета може да се изядат 1 — 3 кг.
към текста >>

98. -

За изненада на научния свят, професор Кьогл е открил, че в раковите тъкани се намират отклоняващи на дясно аминови киселини.
Нов принос към изучаването на рака идва от живеещият в Утрех германски химик проф. Кьогл. Към многото химикали, които всеки организъм употребява за своето изграждане, се числи и групата на аминовите киселини, които представляват основните градивни елементи на белтъка. Много химически материи имат способността да отклоняват, поляризирана светлина. С оглед на посоката, в която те отклоняват светлината се наричат леви или десни. Аминовите киселини имат качеството да отклоняват поляризираща светлина на ляво. За изненада на научния свят, професор Кьогл е открил, че в раковите тъкани се намират отклоняващи на дясно аминови киселини. Клетката на рака се отличава, следователно, от здравите клетки и по това, че употребява за своето изграждане клетки от белтък по начин напълно противен на този, употребяван от нормалните клетки. В безогледността, с която клетките на рака използват тия градивни материали, трябва, можа би, да се търси обяснението за неспирното растене на тия злокачествени тъкани. През изтичащата година е било все отново и отново подчертавано в разните медицински конгреси значението на това откритие на проф. Кьогл. Също и при борбата с гниенето на зъбите са направени от учените нови открития. До сега се сметеше, че зъбите се повреждат особено от храни, съдържащи много захар.
към текста >>

В безогледността, с която клетките на рака използват тия градивни материали, трябва, можа би, да се търси обяснението за неспирното растене на тия злокачествени тъкани.
Много химически материи имат способността да отклоняват, поляризирана светлина. С оглед на посоката, в която те отклоняват светлината се наричат леви или десни. Аминовите киселини имат качеството да отклоняват поляризираща светлина на ляво. За изненада на научния свят, професор Кьогл е открил, че в раковите тъкани се намират отклоняващи на дясно аминови киселини. Клетката на рака се отличава, следователно, от здравите клетки и по това, че употребява за своето изграждане клетки от белтък по начин напълно противен на този, употребяван от нормалните клетки. В безогледността, с която клетките на рака използват тия градивни материали, трябва, можа би, да се търси обяснението за неспирното растене на тия злокачествени тъкани. През изтичащата година е било все отново и отново подчертавано в разните медицински конгреси значението на това откритие на проф. Кьогл. Също и при борбата с гниенето на зъбите са направени от учените нови открития. До сега се сметеше, че зъбите се повреждат особено от храни, съдържащи много захар. Сага се установява, като резултат на изследванията, проведени от д-р Вохнис, че не са захарите, които извършват първите атаки срещу обвивката на зъба и така създават път за гниенето не зъбите, а че много по-опасни са така наречените алкохолни процеси, които се пораждат най-вече под влиянието на гъбични процеси. Главната роля в случая не се играе от употребявана в хлебоприготовлението мая, а така наречените естествени гъбични процеси, които се намират във въздуха, попадат върху хранителните продукти и достигат в устата и по друг начин.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато, в следствие на болест или недостатък на кръв, доставянето на храна от обикновените източници несъответства на исканията на организма, тези абсорбатори поемат тлъстината, която е била депозирана в клетъчните тъкани, за да бъде запазена за едно време на нужда, и я предават в стомаха, за да бъде пусната в циркулацията.
Те обхващат: 1) лимфатичните съдове, 2) кървоносните съдове и 3) жлезите. 1. Лимфатичните съдове. — Това са малки прозрачни тръбици, съединени, на малки разстояния, с клапи и са в съобщение с жлезите, които са разпределени по тялото, като по-многобройни са по страните на врата, подмишниците, слабините и ризените дипли на червата. Тяхната служба е да поглъщат храната и да я предават в кръвообращението (циркулацията). Те пренасят лимфата от всяка част на системата към голямата вена (vena cava), където тя се смесва с венозната кръв, която се връща към сърцето. Когато, в следствие на болест или недостатък на кръв, доставянето на храна от обикновените източници несъответства на исканията на организма, тези абсорбатори поемат тлъстината, която е била депозирана в клетъчните тъкани, за да бъде запазена за едно време на нужда, и я предават в стомаха, за да бъде пусната в циркулацията. Това причинява отпадането или изтощението, наблюдавано в болния или гладуващ човек. Даже мускулите и клетъчните тъкани са тъй приспособени, за в крайни случаи. Тези органи, когато са в съобщение с червата и служат да предават, чрез гръдния проход, една част от храната, изработена от стомаха, по нейното истинско назначение, се наричат млечни съдове. 2. Кръвоносните съдове. — Циркулацията на кръвта се извършва посредством една система от тръби, състояща от сърцето, артериите и вените.
към текста >>

Даже мускулите и клетъчните тъкани са тъй приспособени, за в крайни случаи.
— Това са малки прозрачни тръбици, съединени, на малки разстояния, с клапи и са в съобщение с жлезите, които са разпределени по тялото, като по-многобройни са по страните на врата, подмишниците, слабините и ризените дипли на червата. Тяхната служба е да поглъщат храната и да я предават в кръвообращението (циркулацията). Те пренасят лимфата от всяка част на системата към голямата вена (vena cava), където тя се смесва с венозната кръв, която се връща към сърцето. Когато, в следствие на болест или недостатък на кръв, доставянето на храна от обикновените източници несъответства на исканията на организма, тези абсорбатори поемат тлъстината, която е била депозирана в клетъчните тъкани, за да бъде запазена за едно време на нужда, и я предават в стомаха, за да бъде пусната в циркулацията. Това причинява отпадането или изтощението, наблюдавано в болния или гладуващ човек. Даже мускулите и клетъчните тъкани са тъй приспособени, за в крайни случаи. Тези органи, когато са в съобщение с червата и служат да предават, чрез гръдния проход, една част от храната, изработена от стомаха, по нейното истинско назначение, се наричат млечни съдове. 2. Кръвоносните съдове. — Циркулацията на кръвта се извършва посредством една система от тръби, състояща от сърцето, артериите и вените. Центъра на циркулацията е сърцето (фиг. 6), което е един мускулен орган, поставен в долната част на гръдната кухина, между двете гънки на плеврата, които образуват централната част на гръдния кош.
към текста >>

явява се една дисхармония в ритъма на трептящите в междумолекулярните пространства на тъканите и течностите електрони, етерни частици и астрални субстанции.
Ние познаваме една значителна част от тая машина и нейните компоненти, но останалата част и нейната енергетика и метаболизъм изобщо са още неизвестни за лекарите. Механизмът на вейки индивид варира до известна степен. и на това се дължи трудността при установяването същността на болестта. Болестите обикновено не са локални, но те засягат цялата машина, целия организъм към който спадат аурата и астралното тяло. При последната инстанция разстройството в жизнените процеси се пренася в клетките, т. е. явява се една дисхармония в ритъма на трептящите в междумолекулярните пространства на тъканите и течностите електрони, етерни частици и астрални субстанции. Тази дисхармония се премахва чрез действието на радиевите еманации, на рентгеновите и др. лъчи. които благодарение на своята извънредна способност да проникват навсякъде, достиган, и до дълбочините на тия междинни пространства н възстановяван, нарушената хармония. При това. естествено, не се взема под внимание бактериологичното действие на лъчите, защото тия от тях, конто са доволно силни да убият бацилите, са същевременно в състояние да разрушат и здравите органични тъкани. Освен това, в много редки случаи борбата с бактериите може да докара излекуване на болестта. Напротив.
към текста >>

естествено, не се взема под внимание бактериологичното действие на лъчите, защото тия от тях, конто са доволно силни да убият бацилите, са същевременно в състояние да разрушат и здравите органични тъкани.
При последната инстанция разстройството в жизнените процеси се пренася в клетките, т. е. явява се една дисхармония в ритъма на трептящите в междумолекулярните пространства на тъканите и течностите електрони, етерни частици и астрални субстанции. Тази дисхармония се премахва чрез действието на радиевите еманации, на рентгеновите и др. лъчи. които благодарение на своята извънредна способност да проникват навсякъде, достиган, и до дълбочините на тия междинни пространства н възстановяван, нарушената хармония. При това. естествено, не се взема под внимание бактериологичното действие на лъчите, защото тия от тях, конто са доволно силни да убият бацилите, са същевременно в състояние да разрушат и здравите органични тъкани. Освен това, в много редки случаи борбата с бактериите може да докара излекуване на болестта. Напротив. чрез тая борба болестта по-скоро бива продължавана. защото бактериите, като вторични явления, са в зависимост от благоприятната почва за виреене, която им се предлага с вмъкването на големи количества медикаменти. Вярно казва проф. Бергман: „С антисептичните средства ние по-скоро унищожаваме себе си.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Последният от тях, във всеки случай, ги описа на кратко както следва: Описанието на Д-р Шпурцхайм 1) Лимфатичният организъм или флегматичният темперамент се познава по бялата и бледна кожа, хубава коса, закръглени форми и пълнокръвни клетъчни тъкани.
Писателите, които посочихме и цитирахме, даже и най-старите, като Хипократ, знаеха всичко, което бе потребно да се знае — и то главно от физиологическа гледна точка — за белите дробове, черния дроб и стомаха, на които отдаваха техните истински функции. Те бяха запознати също така и с взаимното въздействие на тези органи и знаеха още, че здравето на тялото зависи от надлежното уравновесяване на техните особени сили. Мозъкът, обаче, си остана за тях terra incognta, една неизследвана и непозната област до времето на великия Гал (Gall), този Колумб на умствения свят, чийто широки полета той прибави към владенията на науката. Сега се видя, че мозъкът по необходимост трябва да образува основата на едно особено темпераментно положение. Вниманието, обаче, на Д-р Gall, както и това на Д-р Spurzheim, беше насочено главно към други и особено към строго френологически цели, и те малко допринесоха за познанието на темпераментите. Последният от тях, във всеки случай, ги описа на кратко както следва: Описанието на Д-р Шпурцхайм 1) Лимфатичният организъм или флегматичният темперамент се познава по бялата и бледна кожа, хубава коса, закръглени форми и пълнокръвни клетъчни тъкани. Плътта е мека, жизнената дейност слаба, пулсът слаб. Всичко изразява бавност и слабост в растителната, чувствителната и умствената функции. 2) Сангвиничният темперамент се изразява чрез едно достатъчно добро състояние на плътта, умерена пълнота на частите, светли или кестеняви коси, сини очи, голяма активност на артериалната система, силен, пълен и бърз пулс и един оживен изглед. Така създадените личности лесно се възбуждат от външни впечатления и притежават по-голяма енергия от онези, надарени с първия темперамент. 3) Жлъчният темперамент се характеризира с черна коса, тънка, жълтеникава или медна кожа, черни очи, умерени, пълни, но плътни мускули и грубо изразени форми.
към текста >>

Двигателният темперамент Общото очертание на човешкото тяло се определя от неговия костен скелет, а се допълня от подробностите си от мускулните фибри И клетъчните тъкани, които обвиват скелета.
Те се наричат: 1) Двигателен темперамент, 2) Жизнен темперамент и 3) Умствен темперамент. Всеки един от тези темпераменти се определя о г преобладаването на тази класа от органи, от която той взима своето име. Първият се отличава с превъзходното развитие на костната и мускулна системи, които съставляват двигателния апарат на тялото. При втория, жизнените органи, главното седалище на които е трупът, дават тон на организацията на тялото. При третия темперамент мозъкът и нервната система проявяват контролната система. 1. Двигателният темперамент Общото очертание на човешкото тяло се определя от неговия костен скелет, а се допълня от подробностите си от мускулните фибри И клетъчните тъкани, които обвиват скелета. При двигателния темперамент, костите са пропорционално големи и обикновено се отличават по дължина, отколкото по ширина, а външните линии на формите проявяват тенденция към ъгловатост. Обикновено фигурата е висока и умерена, ако не елегантна; лицето е длъгнесто и ябълчните кости повече изпъкнали; предните зъби са големи; шията по-скоро дълга; рамената широки и ясно очертани; гръдният кош умерен по размер и пълнота; коремът пропорционален; краищата дълги и остро-конечни. Мускулите са добре развити и по форма съответстват на костите. Цветът на кожата, както и на очите, е обикновено, но не винаги, тъмен, коси те тъмни, яки и обилни. Чертите на лицето са силно отбелязани и тяхното изражение е впечатлително.
към текста >>

НАГОРЕ

0.4550621509552