Търсене в текстове за 'Турски'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 32 резултата в 27 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„Високият идеал" се превежда на турски.
Също така се пеят всички песни на Бялото Братство на български. И тъй, братята от ден на ден се свързват с братската любов и разрушават преградите между народите. Тукашните братя също така чувстват, че са едно с вас и желаят скорошното реализиране на всемирното общонародно братство, в което всички ще се почувстваме деца на един и същ баща и майка: божествената любов. Всичко тук отива в прогресивна възходяща степен и не ще закъснее времето, когато Учителят ще стане известен на цялата аржентинска преса и народ. Магдалена де Пита е напечатала в аржентинското списание „Еlеvation" в испански превод предговора на Мара Белчева към „Високия идеал." Преводът е придружен с портрета на Учителя. „Високият идеал" се превежда на турски. Преведени са на чешки и са печатани в Прага беседите от Учителя: „Трите основи на живота" и „Мировата любов и космичната обич". „Тайните на мистицизма и окултизма", статия от Ат. Илиев в спис. „Българска мисъл" год. VI. кн.
към текста >>

2. ПРИЕМАЙ ТОЗИ КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Но той четеше и гръцки, и турски, и славянски Четеше уверено, леко, като че беше учил във Фенер.
Стефан ДЯДО ПЕТЪР МОЛЛАТА Кой го беше учил на четмо и писмо, никой не знае. Но той четеше и гръцки, и турски, и славянски Четеше уверено, леко, като че беше учил във Фенер. Затова го кръстиха Моллата, Петър Моллата. Търговията с Търново, Елена и околните села вървеше добре. Каквото и да потърсиш, ще намериш у него: и забрадки, и прежда за тъкане, и шаек, и шарени коприни, и мъниста, пръстени, пендари, пафти, кавали, газ, сол - всичко. Двама чираци поднасяха стока на многобройните клиенти, а бай Петър Моллата седеше в ъгъла до касата, гледаше под око, какво става в дюкяна, прибираше парите, пушеше с дълъг чибук и четеше. А работата вървеше, два нови дюкяна с тежки железни кепенци, широки, като джамии, едва побираха стоката и клиентите на Моллата.
към текста >>

3. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

ПОДАРЪКЪТ НА ПАШАТА В турско време един от турските паши посетил едно българско село.
Като казал това, ангелът се възнесъл към небето и изчезнал отпред погледа на светията. Оборил той глава и дълбоко се замислил. "Туй дето моя брат прескочи дупката, си рекъл той накрай, наистина струва повече от всичките добрини, що сторих на хората. Онази дупка беше един капан на дявола: другарят ми го прескочи, а аз паднах в него". И той се запътил към старата си постница. ПОДАРЪКЪТ НА ПАШАТА В турско време един от турските паши посетил едно българско село. Селяните го посрещнали много добре. От благодарност за добрия прием, пашата изпратил на това село като подарък един слон. Цяла година селяните хранели редовно слона, но селото започнало да обеднява. Всеки ден трябвало да дават на слона по 50-60 кг. ориз. Чудели се какво да правят с туй грамадно животно - много скъпо им струвало.
към текста >>

4. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Наоколо се виждаха турски стражари.
И след това припадна. Дойдоха главната учителка и другите учителки, вдигнаха я и я свестиха. Попитаха я: — Каква беше причината за вашия припадък? — Като пишех на черната дъска, изведнъж пред очите ми се представи в картина някакъв малък градец, след това се показа една къща, от която излезе брат ми. Той държеше в ръцете си една бомба. Наоколо се виждаха турски стражари. Заобиколен от тях и подгонен, той искаше да се спаси. Избухна бомбата, която държеше и го разкъса. Учителките започнаха да я утешават и да я убеждават, че това е невъзможно и че то е някаква халюцинация. След два дена се съобщи, че наистина в един близък градец нейният брат – четник – е загинал по същия начин, както тя е видяла случката. Предсказателен сън На 12 януари 1941 г.
към текста >>

5. DU MAITRE - POINTS DAPPUI DE LA VIE Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Попаднал на стари апокрифни книги от XV и XVI век, написани на турски език от богомили за разпространение на учението всред турците, Глогов ги използува най-старателно, за да ги изнесе на български език.
Богомилството като най-велика проява на българския национален гений, общественост, културен и духовен живот през вековете се утвърдява всеки ден все повече и повече в съзнанието на всеки българин — учен или прост. На запад това е отдавна известно. Известно е, защото реформацията, а заедно с нея и цялото възраждане на западния свят, се дължи на голямото дело и непосредствено влияние и въздействие на богомилството. У нас досега съществуваха най-превратни схващания за това най-голямо реформаторско движение през средните векове в България. Новата книга на Антон Глогов е един светъл, положителен принос към опознаване основните идеи и учение на великия Учител от миналото — Богомил. Попаднал на стари апокрифни книги от XV и XVI век, написани на турски език от богомили за разпространение на учението всред турците, Глогов ги използува най-старателно, за да ги изнесе на български език. И той успява да стори това по един много хубав начин. Книгата е разделена на 3 части. Първата част дава общи данни за историята на богомилството. В нея се изтъква и подчертава, че то е самостойно движение, родило се в България. Втората част обхваща мировъзрението на богомилите.
към текста >>

6. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

По различни поводи е изпращала послания на руския император, на турския султан и на други държавници, внушавайки им да въведат една по-висша справедливост, за която тя е радеела.
Останала сама, тя решила да посвети живота си на обществено служение и благотворителна дейност. В къщата й често се е събирал елитът на Търново. На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време. Обществената дейност на Мария Казакова е била доста активна. Тя е откликвала на всяка несправедливост. По различни поводи е изпращала послания на руския император, на турския султан и на други държавници, внушавайки им да въведат една по-висша справедливост, за която тя е радеела. Мария Казакова с дъщеря си Мария Казакова е разпространявала и оскъдната по това време окултна и спиритическа литература - списание “виделина", изданията на Голов и др. С Учителя се е запознала около 1900 година. В писмото си до П. Киров от 10. II. 1901 г.
към текста >>

7. Минчо Сотиров (1875-1954) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски.
Ето как е описал личността на Голов писателят Васил Узунов: “Голов беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, бе още млад и хубав. Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му разкошна, ланеца на часовника му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфейлът му от крокодилска кожа. Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор - той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, като цветния аромат - пчелите. Живееше обикновено с гости, било дома, или в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше.
към текста >>

8. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Веднъж, когато неговата рота охранявала границата при Малко Търново той получил сведение, че набързо се придвижват турски части към границата.
За неговата чувствителност към един по-висш морал говори следната случка, разказана от сина му Димитър: “Още преди моето раждане баща ми е бил голям ловец. Веднъж той излиза на лов с ординареца си и там прострелват една сърна. Когато отиват при нея, виждат, че сърната плаче, а до нея лежи малко сърне. Гледката го разтърсва и той пуска пушката с думите: “От днес нататък - никакъв лов! ” И той спазил това решение, нещо повече - станал вегетарианец след този случай.” Животът на Минчо Сотиров изобилства с примери, в които висшето се е намесвало за да му помогне в труден момент. Веднъж, когато неговата рота охранявала границата при Малко Търново той получил сведение, че набързо се придвижват турски части към границата. Събрал своите войници и ги подготвил за отбрана. Заели позиция и видяли, че турски войници действително подминават демаркационната линия и навлизат в наша територия. Тогава Минчо Сотиров извикал: “Момчета, Бог е с нас! Нашата свещенна земя Бог ни я даде и ние ще я браним! ” Тръгнал пръв и всички други го последвали.
към текста >>

Заели позиция и видяли, че турски войници действително подминават демаркационната линия и навлизат в наша територия.
Когато отиват при нея, виждат, че сърната плаче, а до нея лежи малко сърне. Гледката го разтърсва и той пуска пушката с думите: “От днес нататък - никакъв лов! ” И той спазил това решение, нещо повече - станал вегетарианец след този случай.” Животът на Минчо Сотиров изобилства с примери, в които висшето се е намесвало за да му помогне в труден момент. Веднъж, когато неговата рота охранявала границата при Малко Търново той получил сведение, че набързо се придвижват турски части към границата. Събрал своите войници и ги подготвил за отбрана. Заели позиция и видяли, че турски войници действително подминават демаркационната линия и навлизат в наша територия. Тогава Минчо Сотиров извикал: “Момчета, Бог е с нас! Нашата свещенна земя Бог ни я даде и ние ще я браним! ” Тръгнал пръв и всички други го последвали. Но в този момент, станало нещо неочаквано. Турците започнали панически да отстъпват.
към текста >>

Когато се върнали в поделението те започнали да разпитват взетите в плен турски войници.
Нашата свещенна земя Бог ни я даде и ние ще я браним! ” Тръгнал пръв и всички други го последвали. Но в този момент, станало нещо неочаквано. Турците започнали панически да отстъпват. Нашите войници продължили напред и успели да ги обградят и хванат няколко души пленници. Когато се върнали в поделението те започнали да разпитват взетите в плен турски войници. Най-вече искали да разберат, защо така панически са отстъпили. Единият войник отговорил: “Като идвахме, според заповедта и вие се дигнахте срещу нас, в същия момент се появи зад гърба ви и една бяла конница. Тя е, която ни изплаши толкова.” Тогава Минчо Сотиров отново се уверил в невидимото присъствие на Светли Същества, които бдят над неговия път и закрилят и него, и войниците му. Всяка среща с Учителя била среща с великото за ученика Минчо Сотиров. Той се подготвял за тази среща старателно: всякога чист, пригледен, облечен с най-новите си дрехи и със свещен трепет в душата.
към текста >>

9. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Наскоро се е завърна от Русия турския министър-председател Исмет паша, който придружен от още някои видни лица в нова Турция, бе тържествено посрещнат от русите.
С насилие нищо трайно не се достига. Само с любовта, добротате и справедливостта може да се осигури истинско величие и мирен живот на един народ. * Руско - Турското приятелство. Най-разумна политика по отношение на Съветска Руска води днес националистична Турция. Отдавна болшевишка Русия и националистична Турция са свързани с приятелски връзки основани на взаимно зачитане и сътрудничество. Наскоро се е завърна от Русия турския министър-председател Исмет паша, който придружен от още някои видни лица в нова Турция, бе тържествено посрещнат от русите. Важното е, че след своето завръщане от Съв. Русия, той донесе в своето Отечество не само спомена за хубавите произнесени там речи за приятелство и взаимно зачитане, но и нещо много по-реално: той сключи договор за доставка от Русия на грамадно количество машини и други материали, нужни за създаваме на национална индустрия в Турция, които материали ще бъдат изплащани в продължение на 20 години и то без никакви лихви. Ето, това се казва дипломатически успех и разумна външна политика. А ние какво правим? — Страхуваме се от подозрения и затова не възстановяваме отношенията си с Русия, тогава, когато даже Фашистка Италия отдавна търгува с нея.
към текста >>

10. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Па се явиха спорове и за никакви ниви, заграбени някога от турски бей.
Мъжете бяха близка роднина, па по едно време станаха и ортаци — имаха никаква орташка воденица. От най напред си живееха добре. Жените им си помагаха като свои, децата им все заедно си играеха, заедно растяха. Сякаш беше един дом. Добре, ама по едно време ортаците се скараха, единият уж лъжел другия, вземал всичката печалба. Па се явиха спорове и за никакви ниви, заграбени някога от турски бей. Не можеха да ги разделят — ни синори личаха, ни тапии имаха. Помъкнаха се по съдилища. А ти знаеш какво е по съдилищата — разправии само и разноски. Остави, ами и жените им, като започнаха да се карат, да клюкарстват. да си правят магии — та няма край.
към текста >>

11. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По късно Ружди бей, турския министър на външните работи, опроверга тия съобщения.
Сключена е спогодба между Съветите и Манджурското правителство за откупуване от последното на манджурската ж. п. линия, която принадлежеше на русите и във връзка с което станаха голяма част от споровете. У НАС Предприета е масова агитация в страната от Общ. Обнова, като всеки, неделен ден стават стотици събрания в градове и села, в които се разясняват схващанията и мерките на новата власт за преустройството на държавата. Някои вестници съобщиха, че в станалата, неотдавна, балканска конференция в Анкара, (в която България не взема участие) е разисквано по даването на териториален излаз .на България до Бяло море. По късно Ружди бей, турския министър на външните работи, опроверга тия съобщения. Лъв и лисица Царят на животните, благородния Лъв, живял в топлите страни, в една хубава гора, със своята царица-лъвица. На високо и угледно място била тяхната пещера, в която те почивали сити и доволни и минавали щастливи часове в ласки и нега. Но както е възможно навсякъде, и за всички, така и тука се случило. Разболяла се лъвицата един ден неизвестно от що и през нощта умряла. Изведнъж лъвът се разтревожил твърде много.
към текста >>

12. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едно време, когато русите дошли да освобождават българите, един турски паша запитал един руски генерал: Ние толкова време управлявахме българите, но нищо не можа да излезе от тях.
Ако при тебе не дойде един ангел да бутне оковите на краката ти, не ти каже да станеш и не ти даде сила да излезеш навън, ти ще останеш за винаги в затвора. Този ангел трябва да дойде да ти покаже звездите, светлината и да те изпрати да разправиш на приятелите си, че той те е извел. Това е доброто, което влиза в твоето сърце. Човек няма в какво да се съмнява. Овцата може да се съмнява във вълка, че ще я изяде, но когато вълкът стане овца, овцата не може да се съмнява в него. Едно време, когато русите дошли да освобождават българите, един турски паша запитал един руски генерал: Ние толкова време управлявахме българите, но нищо не можа да излезе от тях. Вие какво мислите да правите с тях, мислите ли да им турите казашки шапки? “ — Освен, че не мислим да им турим казашки шапки, но ние мислим да си турим български калпаци, да станем като тях. Следователно, ако в дадения случай вие не можете да станете като този, когото освобождавате, вие не го обичате. И Бог за да ни покаже, че ни обича, Той слиза на земята между нас, туря нашия калпак, взима нашите немощи. Той става едно с нас.
към текста >>

13. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това бяха десетки села, по целия Нови-Пазарски край, български и турски, които чакаха безпомощни и ужасени.
Кат плачуща ива над мен надвеси копринени вейки на Мъдрост н Нежност. Елвилюри Буча Бехар СУША (продължение от бр. 247 и край) Ден след ден, минаваше времето, нижеха се дните, облъхвани от пролетен дъх, сгорещени от ярките и топли лъчи на лятното слънце. Неусетно идеше времето за жетва, наближаваше денят на първия сноп и селото не трепна от веселба. Това не беше само тяхното село. Това бяха десетки села, по целия Нови-Пазарски край, български и турски, които чакаха безпомощни и ужасени. Сушата, тая неканена гостенка, се простираше надлъж и нашир, и като огнена стихия изгаряше вейки стрък. Страшно мълчание, глухо и зловещо, просмуквано от палещия дъх на летния пек, покриваше селата, които чакаха и се надяваха за дъжд. Най-тежко беше положението на животните, тия неми приятели и помощници на човека, които сега се скитаха от едно място на друго, мълком, безропотно, с измършавели тела, по които се четяха ребрата; със засъхнали уста и изцъклени очи, те сякаш молеха за капка вода и стрък зелена трева. Големите очи на вола, това вярно и кротко животно, което неуморно служеше срещу една торба храна, която сега липсваше, ставаха все по-дълбоки, по черни и по-тъжни като бездънни езера. Той не разбираше защо тя липсваше, като трева, сочна и прясна, по безкрайните полета.
към текста >>

На десета километра от тяхното село, съседни села, турски, над осемнадесет по онова време, щели да се съберат, малки и големи, мъже и жени, да се молят за дъжд.
Тъжно беше да се гледа тоя свят на човешки събития. Стойко ги гледаше неспокойно и мъчително, безпомощен пред тяхната участ. Техният добитък беше многоброен. Волове, крави, овце — би направил всичко, а не знаеше какво. Тъкмо по това време в село се разнесе слух. На десета километра от тяхното село, съседни села, турски, над осемнадесет по онова време, щели да се съберат, малки и големи, мъже и жени, да се молят за дъжд. Народът друго не знае. В своята проста вяра той се обръщаше към Оногова, Който имаше власт и сила да им се притече на помощ. Стойко беше чул за хода, замисли се и каза на баща си: — Щели да се съберат, тейко, чух го днес в града, приказваха го в Демировия хан. — Не е лошо, синко, такова нещо се е случвало по наше време. — Капвало ли е ?
към текста >>

14. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В това отношение те приличат на онзи турски манафин от Мала Азия, който отишъл при един турски лекар да се лекува.
Сега, като ви наблюдавам, виждам, че имате страдания и изпитания, но понякога не е добре да се казва на човека как да си помогне. Като мине изпитанието или страданието, той сам ще се научи. Идвали са при мене бедни хора, болни, и като виждам че нямат пари да се лекуват с лекари, аз ги съветвам да излизат рано сутрин, преди да изгрее слънцето да го погледнат една-две минути, да си попекат гърба на слънцето около един час и да си гледат работата. От слънчевите лъчи ще се подобри здравето им: и главата им, и гръбнакът им ще минат. Но те от голямо пристрастие отиват да гледат слънцето, стоят дълго време, като мислят че изведнъж могат да се излекуват. В това отношение те приличат на онзи турски манафин от Мала Азия, който отишъл при един турски лекар да се лекува. Лекарят му дал едно лекарство, от което да употребява по три капки по три пъти на ден. Манафинът купил лекарството и си казал: Кой ще го пие по три капки да си губи времето? Пък и цяла неделя и повече ще мине, докато оздравее. Чакай да изпия лекарството изведнъж, че в един момент да оздравея. Той изпил цялото шише лекарство, но се прострял на земята.
към текста >>

15. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

трета съдържа: Кога предават всички немски, английски, френски, италиански и турски станции на български език.
Вестника излиза седмично. Редакция бул. „Царица Йоана“ 3, София. „Радио-Свят“ . брой 126, год. трета съдържа: Кога предават всички немски, английски, френски, италиански и турски станции на български език. Подробната програма на Радио-София, Варна, Ст. Загора, Белград и най-интересното от всички европейски станции на къси, средни и дълги вълни. Съдържанието на оперите „Зигфрид“ и „Залезът на Боговете“ , които ще се предават по Радио-София от Народната опера по случай гостуването и франкфуртската опера. Пълен комплект на Дирекцията на пощите за изпитите, които ще положат всички радиотехници. Год. абонамент 120 лв.
към текста >>

16. -

Ще ви приведа един анекдот из турския живот.
Започнаха вече англичаните да мислят, че бедни и богати могат да живеят на едно място и да се разбирал Някои вземал думите от Евангелието и плашат хората, като казвал, че богатите ще бъдат в ада. Това е един отживял метод. Светът с плашене не може да се поправи. Че има ад, има. Но трябва да се знае какво нещо е адът. Ще ви приведа един анекдот из турския живот. Един турски бей имал един син. Бащата бил много благочестив, синът, обаче, започнал да пие. Бащата му казва: — Абе, синко, ако пиеш, ще идеш в ада, ще започнеш да гориш. Синът му отговаря: Татко, аз обичам да ми е топло, поне студено няма да ми е. — Не пий тази ракия, казва бащата, всичките тия бъчви ще се окачал на врата ти.
към текста >>

Един турски бей имал един син.
Това е един отживял метод. Светът с плашене не може да се поправи. Че има ад, има. Но трябва да се знае какво нещо е адът. Ще ви приведа един анекдот из турския живот. Един турски бей имал един син. Бащата бил много благочестив, синът, обаче, започнал да пие. Бащата му казва: — Абе, синко, ако пиеш, ще идеш в ада, ще започнеш да гориш. Синът му отговаря: Татко, аз обичам да ми е топло, поне студено няма да ми е. — Не пий тази ракия, казва бащата, всичките тия бъчви ще се окачал на врата ти. Той пита: Ами пълни ли ще бъдат?
към текста >>

17. -

И действително, във всички области на нашия личен, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа; в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв що годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото като ходжата четем.
Но ние трябва да изпълним своя дълг. Никакъв морал не е нужен вече за човечеството, освен да се обърне към Бога. То прилича на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождаване, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. За тая цел ние ще вземем един нов начин на освобождение, понеже старата песен се пее от други. Според турската поговорка: „Колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае“. И действително, във всички области на нашия личен, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа; в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв що годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото като ходжата четем. Ние, обаче сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене. Ще припомним тук едно свидетелство от стария завет: един от еврейските пророци, Езекили, видял поле, пълно с кости, които били сухи. И Господ пита пророка: могат ли тия кости да оживеят? А пророкът отговорил „Могат, Господи, ако ти кажеш“. И тогава Господ казал на пророка: проречи сега тия кости да се съберат.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На турските области от сегашната Отоманска империя трябва да се осигури крепък суверенитет, ала и на другите народности, които са днес под турска власт, трябва да се обезпечи несъмнена сигурност на живота и на абсолютно несмущавано благовремие за самоуправно развитие; а Дарданелите трябва под международни гаранции, да бъдат веднъж за всякога отворени като свободен проход за корабите и търговията на всички народи. XIII.
Цялата френска земя трябва да се освободи, завзетите области да се изпразнят и неправдата, извършена от Прусия на франция в 1871 г. по отношение Алзас-Лорен - която неправда разстройваше световния мир за близо петдесет години - трябва да се поправи, за да може този мир да се обезпечи отново в интереса на всички. IX. Разместване на италийските граници трябва да се осъществи, според ясно узнаваемите народностни черти. X. На народностите в Австро-Унгария, чието място между народите ние желаем да видим запазено и осигурено, трябва да се достави благовремие за самоуправно развитие. XI. Румъния, Сърбия и Черна-гора трябва да се изпразнят; завзетите територии да се повърнат; на Сърбия да се даде свободен и сигурен достъп до морето; взаимните отношения на всяка от балканските държави чрез приятелско съвещание да се определят според исторично доказаните черти на връзки и народност; и да се промислят международни граници за политическата и икономическа независимост, както и за териториалната цялост, на всеки от балканските народи. XII. На турските области от сегашната Отоманска империя трябва да се осигури крепък суверенитет, ала и на другите народности, които са днес под турска власт, трябва да се обезпечи несъмнена сигурност на живота и на абсолютно несмущавано благовремие за самоуправно развитие; а Дарданелите трябва под международни гаранции, да бъдат веднъж за всякога отворени като свободен проход за корабите и търговията на всички народи. XIII. Да се създаде независима Полска държава, която да включва областите, населени от безспорно полско население; на която да се обезпечи свободен и сигурен достъп до морето, и чиято политическа и икономическа независимост, както и териториална цялост, трябва да се гарантира с международен договор. XIV. Едно общо Съдружие от народи трябва да се оформи, под изрични договори, с цел да се доставят взаимни гаранции за политическата независимост, както и за териториалната цялост, на всички, велики и малки държави, без разлика. Красно село при София Преведе от оригинала: Стоян Ватралски ЕЛЕГИЯ О, музико дивна, вълшебна наслада! Как сладко, как мощно владееш ме ти! От звуците нежни сърце ми не страда .. Почива и тръпне в най-мили мечти .
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не по-малка отговорност тежи и върху турския народ.
И за изплащането на тая карма се изискват в някои случаи дългогодишни нещастия и страдания, а в други, неизбежно се налага загиването на цели народи, затриването им от лицето на земята или разпръсването им по всички краища на света. За доказателство на тоя факт, няма нужда да прибягваме към много отдалечени времена и да изтъкваме в подробности грамадните катастрофи, като оная на Атлантида, и страшните национални падения, като ония на Вавилон, Египет и Рим, а достатъчно е да споменем ужасната съдба на еврейския народ, който, за да изплати тежката си карма от разпъването на Божествения Учител Христа, биде разпръснат по цялото земно кълбо, всякъде презиран, потъпкван и измъчван с погроми, преследвания и убийства, които продължават в някои държави и до днес. Потънал в лъжеучения и пороци, еврейският народ стана оръдие на злото и с това навлече ненавистта и омразата на всички други народи. Едва в последно време, почти след 2000 години от злодеянието на Юда, изглежда, че се започва ликвидацията на колосалния грях на евреите, като се възстановява палестинската държава. Ще минат още много години и може би, векове, докато тая ликвидация стане свършен факт, с прегръщането на християнското учение на любовта, правдата и истината от еврейския народ. Не по-малка отговорност тежи и върху турския народ. Неговите жестокости над покорените от него народи не могат да останат неизплатени. Цели пет века турците безнаказано клаха и унищожаваха българи, арменци и др. Кръвта на милионите жертви паднали под турския нож, вика за възмездие. И то иде все по-страшно и по-страшно: някогашната велика турска империя, която замести римската и византийската, с територия, която се простираше до Виена, постепенно се разпадна и сега върви бързо към съвършено изчезване. От нея няма да остане нито помен, въпреки застъпничеството на цялото ислямство, пръснато в други държави.
към текста >>

Кръвта на милионите жертви паднали под турския нож, вика за възмездие.
Едва в последно време, почти след 2000 години от злодеянието на Юда, изглежда, че се започва ликвидацията на колосалния грях на евреите, като се възстановява палестинската държава. Ще минат още много години и може би, векове, докато тая ликвидация стане свършен факт, с прегръщането на християнското учение на любовта, правдата и истината от еврейския народ. Не по-малка отговорност тежи и върху турския народ. Неговите жестокости над покорените от него народи не могат да останат неизплатени. Цели пет века турците безнаказано клаха и унищожаваха българи, арменци и др. Кръвта на милионите жертви паднали под турския нож, вика за възмездие. И то иде все по-страшно и по-страшно: някогашната велика турска империя, която замести римската и византийската, с територия, която се простираше до Виена, постепенно се разпадна и сега върви бързо към съвършено изчезване. От нея няма да остане нито помен, въпреки застъпничеството на цялото ислямство, пръснато в други държави. Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава. По същия начин ще се постъпи и спрямо други европейски и балкански народи, едни от които се опитаха да господстват над цялото човечество (tiber ailes), а други са изтребвали и потискали безмилостно християнските си братя в окупираните временно територии. Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и югоизточна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито румънците за своите изстъпления в Добруджа ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем.
То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. Като работим обаче, между българския народ, не ще бъде безполезно да направим нашите размишления върху положението, за да посочим методите за изправление на цялото човечество, в това число и на нашия народ. За тая цел ние ще вземем един нов начин на обсъждане, понеже старата песен се пее от други. Тези последните ни напомнюват турската поговорка: „минаре некадър юсекса, ходжа билдиини окур“, т.е. „колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае“. И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем. Ние, обаче, сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то с хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът на прецеждането, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване: той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им нависоко. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

есента, яви се при мене, по своя инициатива, един дух, който се назова дух на Цоно Иванов, от село Турски Тръстеник, Никополска околия, отдавна починал.
Той имал отговорност за 12 години, но син му, студент по правото, бил атеист и живеел съвършено без съзнание за отговорността, на която ще го изложи този му ненормален живот. Иска да му се съобщи всичко това, за да се успокои и да не ги тревожи повече. Предадох волята му по принадлежност, но изглежда, че не са взели акт от нея, защото още дълго време са били безпокоени от неговите тропания. Синът му скоро свърши образованието си, стана съдия и адвокат, живя на свободни начала и доста скоро замина за онзи свят, да си изплаща значителните прегрешения. III. Към 1910 или 1911 г. есента, яви се при мене, по своя инициатива, един дух, който се назова дух на Цоно Иванов, от село Турски Тръстеник, Никополска околия, отдавна починал. Обясни ми, че на следната сутрин щял да дойде при мене син му Иван Цонев от с. с., да ме пита за участта на изгубения си син Тодор, безследно изчезнал преди една седмица. Обясни, ми че той бил умъртвен от мъж и жена, чрез удушване с въже, което се намирало още на врата му, и бил заразен в една яма, но понеже убийците разбрали, че Иван щял да дойде при мене за узнаване участта на убития си син, те през нея нощ щели да го изхвърлят в един трап (хендек), западне от селото, към бранището, та когато Иван се върне за село, щял да го намери (сина си) край селото. На зададените, му въпроси, той обясни, че убития Тодор бил подмамен при една жена. която задирял, та като отишъл на сееща, тя, с мъжа си заедно, му устроили капан и го удушили.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„По това време обичай беше в турския лагер войниците да се забавляват с стреляне на някой нишан.
В силната си скръб аз се нарекох с името, което, от пристигането си в Египет, избягвах да произнасям — Мурат Нещастникът. Името и случката се разчуха из лагера. След това аз често бях наричан с това название. Некои, обаче, ме наричаха и „Мурад с кесията с камъчетата“. „Всичко, обаче, което бях изстрадал, е нищо в сравнение с сполетелите ме след това нещастия. „По това време обичай беше в турския лагер войниците да се забавляват с стреляне на някой нишан. Началството се противопоставяше на тази опасна забава, но напразно. Понякога, след получаване някоя заповед от началството си, войниците спираха стрелбата за кратко време, но след това те я подемаха наново, въпреки всички заповеди. Дотолкова нямаше дисциплина в армията ни, щото това неподчинение оставаше ненаказано. Същевременно постоянната опасност направи войниците небрежни към нея. Виждал съм палатки, надупчени от куршуми.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

През време на войната се намерил в Дамаск, натоварен с важна мисия от един турски княз.
В английското списание The Occult Review (кн. за месец юли т. г.) се съобщава следния интересен случай: Някой си г. Ланхам е прекарал един живот много авантюристичен, като обичал много да пътува в различни страни, а особено на Изток. Той е престоял много време в Арабия и е научил добре арабският език. През време на войната се намерил в Дамаск, натоварен с важна мисия от един турски княз. Една вечер, след молитвения час, се упътил към една къща, дето го чакали, за да предаде едно много важно писмо. Малко минувачи имало тогава из улиците, а скоро той останал съвсем самичък и се движел спокойно и тихо край джамията на Омера. Когато минал край главната й врата, внезапно някой го бутнал по ръката. Учуден от това, понеже не забелязал никого при себе си, обърнал се и видял мъглявия профил на една жена с було на лицето си, която му казала: „ефенди, в името на Аллаха, не отивай по-нататък“. Той се спрял в нерешителност, като си помислил, че в такива страни един удар с кама се получава по-скоро, отколкото да се кажат две думи за обяснение.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Благодарение на дългите си пътувания по Европа, той владее много чужди езици: френски, италиански, испански, немски, английски, турски и руски.
се връща, прекарва лятото у дома си във Варна, дето урежда изложба. През декември с. г. след кратко престояване в София, заминава за Италия и то в Доломитните Алпи, за да работи там. От там ще замине за Лондон, дето е поканен да уреди изложба от картините си. Преди да говоря, как той схваща изкуството, нека да кажа още няколко думи за неговата личност. Благодарение на дългите си пътувания по Европа, той владее много чужди езици: френски, италиански, испански, немски, английски, турски и руски. Умее от най-различни видове физически труд, разбира от обущарство, шивачество, зидарство, електротехника, дърводелство, земеделие, настройване на пиана. В храненето си се придържа о вегетарианския режим Той е убеден вегетарианец. Убеден е, че човек може да задоволява нуждите на своето тяло само с растителна храна. „Човек може да съществува и без да убива животните“, казва той. Месната храна огрубява човека.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сърбия не мислеше за напън на юг, но след първата сръбско-българска война, по подстрекателството на славянски врагове, започна се сръбската пропаганда в бившите турски вилаети, отначало само в скопско, а по-после и по на юг.
В тая война, на чело на сръбските и българските полкове, които се биеха помежду си и проливаха кръвта си, като озлочестяваха много майки, бащи и деца, стояха свещеници с кръст в ръка. Дори при българската главна квартира се учреди специален отдел за „военното“ духовенство, с началник един владика.1) Защо, обаче, българското и сръбското духовенство не влязоха тогава в своята духовна роля на миротворци, за да помирят двата славянски народи и да избягнат проливането на потоци братска кръв и всички други злочестини, които сполетяха двата народи? Защо и днес, когато перспективата, която открива съществуващата вражда между сърби и българи, е ужасна, духовенството стои със скръстени ръце и се занимава с дела, неподобаващи на неговото звание, предназначение и достойнство, а не влиза в своята миротворческа роля, за да въдвори мир, любов и разбирателство между сърби и българи, толкова нужни за тях? Македония е ябълката на раздора между Сърбия и България. До 1885 год. Сърбия не мислеше за напън на юг, но след първата сръбско-българска война, по подстрекателството на славянски врагове, започна се сръбската пропаганда в бившите турски вилаети, отначало само в скопско, а по-после и по на юг. Пропастта между сърби и българи биде отворена. В .1912 г. българските управници разрязаха живото тяло на македонския народ на „спорна“ и „безспорна“ зони, като същевременно допуснаха ефективната окупация на цяла Македония от сръбските войски. Сърбите това и чакаха, за да не излязат вече никога от там. Трябваше българите да ги изтикат наново с щикове през 1915.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Първият, благодарение на благоволението на султана, от обущар, кафеджия, носач, лодкар, занаяти, с които едно след друго се залавял - станал носач на султановата мула, пазач на сарая, полковник в гвардията му, турски пратеник в Петербург и най-после паша.
Напразно у такива хора ще търсим благороден идеализъм и любов към свободата. Философската ръка твърде рядко се среща у жените и е повече присъща на мъжкия характер; у жените преобладава живота на чувствата, а у мъжете тоя на разума. Ясно е, че, обратно, психическата или духовна ръка се среща у нежния пол; ние наблегнахме на това, когато говорихме за психическия тип ръка у жената. Също и смесения тип ръка изчерпателно разгледахме, тъй че тук не ни остава освен да илюстрираме с няколко исторически примери валидността на това подразделение на ръцете на типове. Като пример на мъже с силно изразен уранов тип ръка, които са се издигнали от неизвестността и спечелили име в историята, можем да споменем любимеца на султан Махмуда — Ахмед Февзи Паша и генерал Рап от времето на французката империя. Първият, благодарение на благоволението на султана, от обущар, кафеджия, носач, лодкар, занаяти, с които едно след друго се залавял - станал носач на султановата мула, пазач на сарая, полковник в гвардията му, турски пратеник в Петербург и най-после паша. Генерал Рап с плътната си фигура, жизнения цвят на лицето, високия ръст си остана селяк в навиците, в преки разточителността и театралността си. В 1812 год. той падна жертва тъкмо на тия си качества и на страстта си към блясък. Най-голямото му удоволствие беше да се вози с файтон из улиците полулегнал до метресата си. Той спечели високият си чин не само с бясната си храброст, но и с прекалената си подчиненост и привързаност към императора.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Казва се, че неуспехът на турския народ да развие един висш национален характер, който да превишава тоя на подчинените народи, се дължи на назадничавостта на майките, живущи в харема, когато пък селяните, които нямат възможност да затварят жените си, са с характер много по-висш.
Или ще продължим с настоящия ред на нещата и отдадем всичко на неизбежния избор? Всяка една от тия точки има своите слаби страни. Според гръцката система, жените от най-висшето развитие нарядко дават деца на расата, защото свободните жени обикновено са безплодни. Освен това, майките на народите, ценени за тяхната плодовитост, са били такива, у които малко е бил развит характера или интелигентността и, поради това, са били неподходящи да обучават децата си, понеже самите те не са били обучени. Всеки признава днес, че влиянията на ранното детинство са крайно важни за изграждане на характера и че невежи и неопитни жени не могат да предадат на децата си онова, което самите те не притежават. Казва се, че неуспехът на турския народ да развие един висш национален характер, който да превишава тоя на подчинените народи, се дължи на назадничавостта на майките, живущи в харема, когато пък селяните, които нямат възможност да затварят жените си, са с характер много по-висш. Американският метод на лесния развод изглежда на пръв поглед да разрешава“ проблемата,но додето той не бъде изпитан в продължение на едно столетие, може да се изкаже само едно преходно мнение за него. Трябва да се помни, че грамадното мнозинство от гражданите, принадлежащи към средната класа и са от англосаксонска кръв, не го използват твърде често; богатите и негрите са ония, които дават най-голям процент разводи. Последиците от лесния развод между богатите изглеждат двояки: първо, характерът на тия, които го използват,се подронва и същевременно се явява тенденция да се избягват отговорностите и нищо да не се взема сериозно. Глъбините на живота и любовта не се узнават чрез лесно рушими връзки и разпуснатостта се усилва. Второ, децата на разведените двойки нямат домашен живот на систематично обучение и дисциплина.
към текста >>

НАГОРЕ

0.32417011260986