Търсене в текстове за 'Турски'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Учителят каза: "Турският национален дух пристигна в България, за да си вземе билети за следващите векове, за представлението, когато ще дойде Учителят." Защото те ще се раждат и прераждат и ще създадат отношение между турския национален дух и Учителя в България.
Нали бомбите ще паднат връз главите ни и всички ще хвръкнем с целия "Изгрев" във въздуха? " Тогава се реши всеки да се моли кой ка|< може, стига молитвата му да бъде приета от Невидимия свят. А това, че не паднаха бомби на "Изгрева", тази група от молещи се братя и сестри смятаха за своя заслуга. За владичеството на турците в България Учителят бе заявил, че те са дошли като бич Божий срещу онези, които гонеха богомилите и ги изгониха с огън и меч в Европа. А изгонените богомили отидоха там и с идеите подготвиха Ренесанса на Европа. Учителят каза: "Турският национален дух пристигна в България, за да си вземе билети за следващите векове, за представлението, когато ще дойде Учителят." Защото те ще се раждат и прераждат и ще създадат отношение между турския национален дух и Учителя в България. След Освобождението на България, Учителят беше казал: "Българите още не са свободни. Всички избити турци още не са преродени, а витаят във въздуха и влизат и обсебват българите. Затова е сега това политическо озлобление между партиите в страната." Това беше характерно по времето на Школата на Учителя за всички партии и движения. Ние бяхме свидетели на тези събития и оценки на Учителя. Те се потвърдиха дословно.
към текста >>

2. 3_62 Завързаното Братство на Изгрева

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Разговора се води на турски език.
А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истамбул и той посещава посочения адрес. Застава пред една голяма, голяма къща. На вратата го посреща един слуга. После го въвеждат в голямо помещение. Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговора се води на турски език. По онова време не можеше да бъдеш търговец, ако не знаеш турски, гръцки и някой западен език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно. После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва.
към текста >>

По онова време не можеше да бъдеш търговец, ако не знаеш турски, гръцки и някой западен език.
Застава пред една голяма, голяма къща. На вратата го посреща един слуга. После го въвеждат в голямо помещение. Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговора се води на турски език. По онова време не можеше да бъдеш търговец, ако не знаеш турски, гръцки и някой западен език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно. После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва. Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо.
към текста >>

3. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Освен това, с тях щяха влезнат и гръцки войски, и турски войски.
След време всички се питат защо тази делегация, която е ходила в Кайро, не е сключила примирие? А за това си има една голяма причина. А тя е следната: Чърчил настояваше да се отвори втори фронт на Балканите и войските на Англия и САЩ да преминат през Балканите, тоест през Гърция, България и да пресекат река Дунав, да преминат през Румъния и да атакуват германските войски в България и Румъния. Целта е да се спрат руснаците на •тяхната граница и да не се позволи на руските войски да влязат в Европа. Този план на Чърчил би довел до стотици хиляди жертви на български войници и разрушение на България. Освен това, с тях щяха влезнат и гръцки войски, и турски войски. А България отново щеше да бъде окупирана, както навремето, когато съюзниците й, по време на Балканската война, след грешката на Фердинанд я окупираха. Освен това се нарушаваше и Божият план Русия да забие червеното знаме над Райхстага. А какво се случи по- нататък? В двора на брат Темелко имаше един извор. С помощта главно на руснака Владо Николов и на Весела Несторова, този извор бе каптиран.
към текста >>

Учителят отговаря: "По-добре така стана, че влезнаха руснаците, отколкото турците." Значи ако беше открит вторият фронт на Балканите, тук в България щяха да влезнат турските войски и България щеше да бъде отново окупирана и завладяна от турците.
Точно по това време пред радиото е Крум Въжаров. Учителят му нарежда да включи радиото, за да чуят новините. Седят двамата пред радиото и какво да чуят? Разнася се новината, че руските войски са влезнали в България. Крум се обръща към Учителя и Го пита с поглед какво означава това? Учителят отговаря: "По-добре така стана, че влезнаха руснаците, отколкото турците." Значи ако беше открит вторият фронт на Балканите, тук в България щяха да влезнат турските войски и България щеше да бъде отново окупирана и завладяна от турците. Това бе целта на онези сили, които искаха да се открие втори фронт на Балканите, чийто представител бе Чърчил. Но Учителят промени нещата, защото Божият план трябваше да се изпълни. А той бе от ясен по-ясен! Руските войски са навлезли в България. Посрещнаха ги с хляб и сол и с цветя.
към текста >>

4. 5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война

От 27 до 31 октомври войските настъпват и на 1-2 ноември са превзети турските позиции.
Защо ли? Ще ви обясня: На 5 октомври 1912 година България и Гърция обявяват война на Турция. А на 7 октомври Сърбия също обяви война на Турция. На 18 октомври българските войски преминават границата. До 25 октомври 1912 година е превзет Лозенград, но поради груба грешка на командуването спират настъплението и турците се укрепяват в Люлебургас. От 27 до 31 октомври войските настъпват и на 1-2 ноември са превзети турските позиции. Но отново по вина на командуването се спира преследването. На 8 ноември 1912 година българските войски се устремяват към Чаталджа и на 12 ноември пристигат и застават срещу укрепените турски позиции. На 11 ноември турското правителство се обръща с телеграма към Фердинанд за сключване на примирие и предварителен мир. Турция иска мир. Фердинанд укрива предложението.
към текста >>

На 8 ноември 1912 година българските войски се устремяват към Чаталджа и на 12 ноември пристигат и застават срещу укрепените турски позиции.
А на 7 октомври Сърбия също обяви война на Турция. На 18 октомври българските войски преминават границата. До 25 октомври 1912 година е превзет Лозенград, но поради груба грешка на командуването спират настъплението и турците се укрепяват в Люлебургас. От 27 до 31 октомври войските настъпват и на 1-2 ноември са превзети турските позиции. Но отново по вина на командуването се спира преследването. На 8 ноември 1912 година българските войски се устремяват към Чаталджа и на 12 ноември пристигат и застават срещу укрепените турски позиции. На 11 ноември турското правителство се обръща с телеграма към Фердинанд за сключване на примирие и предварителен мир. Турция иска мир. Фердинанд укрива предложението. Учителят изпраща да се съобщи на Фердинанд да приеме мира. Но Фердинанд отказва и заповядва да се атакуват турските укрепени позиции на Чаталджа на 17 ноември 1912 година.
към текста >>

Но Фердинанд отказва и заповядва да се атакуват турските укрепени позиции на Чаталджа на 17 ноември 1912 година.
На 8 ноември 1912 година българските войски се устремяват към Чаталджа и на 12 ноември пристигат и застават срещу укрепените турски позиции. На 11 ноември турското правителство се обръща с телеграма към Фердинанд за сключване на примирие и предварителен мир. Турция иска мир. Фердинанд укрива предложението. Учителят изпраща да се съобщи на Фердинанд да приеме мира. Но Фердинанд отказва и заповядва да се атакуват турските укрепени позиции на Чаталджа на 17 ноември 1912 година. Завършва без успех с 1 486 убити, 1 400 безследно изчезнали, 13 000 ранени и 1 600 починали от холера. На следващия ден след отхвърлянето на мира, на фронта избухва холерата, която посича със смъртоносната си коса българските войски. От холера са загинали 75% от жертвите на войната. Злият гений на Европа Фердинанд действуваше срещу българския народ. Избухването на холерата не бе случайно явление.
към текста >>

5. 10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството

Запазените изявления днес и историческите факти потвърждават твърдението на турските военачалници; че идват на Балканите, за да накажат народите, които не изпълниха учението на пророка Иса, т.е.
Тези връзки са създадени, за да може да се осъществи идването на Всемировия Учител на Земята. Падането на Българския народ под турско робство се дължи на гоненията на богомилите от българските управляващи среди. Робството се яви като бич Божий за възстановяването на Божията правда. Богомилското учение бе чистото Христово учение, на което се противопоставиха същите сили, които действуваха по времето на евреите, когато разпънаха Исуса Христа на кръста. Тогава бичът Божий бе в ръцете на Рим и императора Тит, който разпъна в две редици по пътя, водещ от Йерусалим до морето 60 000 евреи на кръст и разпръсна евреите по света. Запазените изявления днес и историческите факти потвърждават твърдението на турските военачалници; че идват на Балканите, за да накажат народите, които не изпълниха учението на пророка Иса, т.е. на Исус Христос. Каква прозорливост в своята мисия, какво високо съзнание говори в тях, че са бич Божий, който трябва да възстанови Божията правда. И те я възстановяват. Освобождаването на българския народ от Русия се дължи на Великото Бяло Братство, защото трябваше да се подготвят условия за идването на Всемировия Учител между българите и славянството, за да предаде Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса. Освобождението на България бе изпълнението на Божията Воля от страна на Русия, заради което тя се прослави и въздигна като народ и държава и стана велика държава в Европа и света.
към текста >>

6. II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

ТОМ 2

Димитър", която тогава се наричала Касъмъ-Джамаси, охранявана от турски служител.
Едва успяват да се спасят чрез помощта на Невидим помагач и слезли на брега. Константин видял как Небето се отворило и от там слязал Видим Помагач, облечен в църковни одежди, който протегнал ръка и го измъкнал от водната стихия. По същия начин помогнал и на другите две българчета. Така успяват да се спасят и слязат на брега. След това отиват да се помолят и да благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитрия в черквата „Св. Димитър", която тогава се наричала Касъмъ-Джамаси, охранявана от турски служител. Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново. На другият ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязва изменение в погледа му, в телодвижението му. Внезапно се появява ОГНЕН ПЛАМЪК над главата му. Ангел Благовестител слиза от Небето, влиза в него и говори чрез Благочестивия старец. „Заради това послушай съвета ми, да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени.
към текста >>

7. 46. УРОК ПО ПЕСТЕЛИВОСТ

Борис Николов

ТОМ 2

" Аз кимнах: „Мога." Заех се да го поправя, но беше трудно, защото къщата беше покрита с турски керемиди и по особен начин се подреждаха - две отдолу и една отгоре.
46. УРОК ПО ПЕСТЕЛИВОСТ На ул. „Опълченска" 66 по покана на Учителя трябваше да препокрием покрива на къщата, който течеше на 1-2 места. Учителят ме попита: „Можеш ли да поправиш покрива? " Аз кимнах: „Мога." Заех се да го поправя, но беше трудно, защото къщата беше покрита с турски керемиди и по особен начин се подреждаха - две отдолу и една отгоре. Свърших и се готвех да сложа стълбата до стената, за да сляза долу на земята. Учителят по това време говореше със сестра Иларионова от Търново на двора. Изведнъж се обърна към мен и каза: „Чакай! " Той остави сестрата, дойде към стълбата, наведе се, издигна половин керемида, която стълбата щеше да счупи и ми я подаде. Не каза нищо.
към текста >>

8. 58. ВЯРАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Наоколо турски села, но турците го почитат като праведен човек.
58. ВЯРАТА Брат Никола Гръблев, военен, охранява границата в Добруджа, Дели Ормана. Наоколо турски села, но турците го почитат като праведен човек. Тази година сушата е голяма. Месеци дъжд не вали. Събира се народа, прави молебствия за дъжд, колят курбани, отговор няма. Сушата продължава. Всички поселища изгорели.
към текста >>

И той ще се моли с тях, с турците - те на турски, а той на български.
Които имат вражда да се опростят, които имат вземане-даване да се разплатят, да няма омраза, да няма вражда, всички примирени ще дойдете на събора в петък, на определеното място и никакви курбани няма да се колят! " Отива си делегацията и донася нарежданията на брат Гръблев. Турците са изпълнителни. Брат Гръблев ходи и се моли: „Господи, Учителю, отговори на молитвата ми, нека да завали дъжд в петък". Денят, когато беше определена срещата и молитвата за дъжд пристига и брат Гръблев на мястото. И той ще се моли с тях, с турците - те на турски, а той на български. А небето е ясно, нито едно облаче по него. Почва молитвата и ето задава се едно облаче, друго облаче, небето се покрива с облаци, духва вятър, блясват светкавици, почва дъжд като из ведро. Брат Гръблев само повтаря в себе си: „Господи, благодаря Ти! Ти ме послуша Учителю." След този случай авторитета му сред турците порасна много. За тях той беше Божий човек, чийто молитви се чуват и изпълняват.
към текста >>

9. 04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА

той участва в революционното движение във Видинския санджак и бива предаден на турските власти от българския митрополит Доро-тей сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил.
Дават му парите. Но това вътрешно виждане на ясновидката му се отразява много и той вижда, че тук има един невидим свят, има окултна страна на живота, който трябва да се изучава. Заинтересува се и попада в спиритически среди. Тогава от една страна се явява материализма и еволюционната теория на Дарвин за произхода на живота, а от друга страна идва спиритизмът, който доказва, че има невидим свят. През 1870 г. той участва в революционното движение във Видинския санджак и бива предаден на турските власти от българския митрополит Доро-тей сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил. Д-р Миркович е изпратен в Диарбекир на вечна каторга. Там се запознава с един пътуващ френски лекар с авторитет пред турското правителство, който се застъпва за него, освобождават го от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. А това е неговата докторска дисертация. Оставен под гаранция, той се движи свободно и лекува местното население благодарение, на което натрупва завидно състояние. Някои от заточениците му предлагат да организират бягство от Диарбекир.
към текста >>

10. 15. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Имаше още: 2 златни напо-леона, 6 златни турски лири, един сребърен ланец.
Но имената на платените доносници, на тайните внедрени агенти между нас няма да откриете. Те са запазени в архивите на Държавна сигурност и там се работи с псевдоними. Но истинските имена ги знае Небето. И те ще отговорят пред Него. Ето какво имаше в тази кутия с опис: един златен и един сребърен часовник, един златен ланец, една брошка златна. Имаше още: 2 златни напо-леона, 6 златни турски лири, един сребърен ланец. Всичко беше с опис и с подписите на Петър Филипов и на мен самия Борис.
към текста >>

11. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

Тези ценности са следните: 79 1/2 златни наполеона 78 1/2 златни турски лири 5 броя златни рубли, всяка от по 5 рубли 3 броя златни рубли всяка от по 15 рубли 1 златна монета от 20 щатски долара /на гърба релеф - образа на статуята на свободата/ 1 златен медал с лика на Николай втори 1 австрийска пендара златна от 1888 г.
1 719 478.- Тази сума в повече е именно за оправдаване недокументирани-те разходи за хартия - лв. 1 719 478. След това прочете се от брат Борис Николов списъка на златните монети и украшения, указали се на лице в стаите на Учителя. Тези ценности са били пазени от Манол Иванов до 1948 г., а след това той ги е предал за пазене на брат Борис Николов. От последния милицията ги изисква за проверка на 9 юни 1957 г., за което му е предаден протокол, че временно се задържат в милицията. Тези ценности са следните: 79 1/2 златни наполеона 78 1/2 златни турски лири 5 броя златни рубли, всяка от по 5 рубли 3 броя златни рубли всяка от по 15 рубли 1 златна монета от 20 щатски долара /на гърба релеф - образа на статуята на свободата/ 1 златен медал с лика на Николай втори 1 австрийска пендара златна от 1888 г. с образа на Франц Йосиф 4 броя златни емерлика и 1 малка махмудия 2 броя златни махмудии 3 броя златни минцове 7 броя златни емерлика и 1 рубе 7 броя златни малки рубека с дупки 7 броя малки рубета, 2 емерлика, 1 златно украшение на големина колкото пендара 1 брой златно медальонче, вътре образа на дете 1 брой златен пръстен с бял скъпоценен камък 2 броя златни пендари с украшения - кръщението на Христа 1 брой златно рубе и 2 парченца от счупен кръст 1 брой английска лира /върната на Мария Андреева, която я бе оставилата съхранение при Учителя/ 1 златен ланец с розетка 1 брой златна брошка с елипсовиден диамант около половин карат 1 златен часовник с двойни капаци марка „Зенит" 1 джобен часовник на вид жълт, марка „Гаванес" с ланец 1 джобен часовник повреден с 3 капака 1 сребърен джобен часовник - повреден /с ланец/ Забележка: Освен това имало е някои украшения, които са върнати на трите сестри Калпакчиеви, понеже са представили писмо, че са оставени на пазене от баща им Райко Калпакчиев. Също един дамски часовник с кордон на Мария Граблашева - върнат й. На Мария Андреева е върнато: 1 английска лира и 1 наполеон. На Пенка Думанова - 7 турски рубета, 2 златни пръстена и 3 златни халки. На Мария Мечева - Ст.
към текста >>

На Пенка Думанова - 7 турски рубета, 2 златни пръстена и 3 златни халки.
От последния милицията ги изисква за проверка на 9 юни 1957 г., за което му е предаден протокол, че временно се задържат в милицията. Тези ценности са следните: 79 1/2 златни наполеона 78 1/2 златни турски лири 5 броя златни рубли, всяка от по 5 рубли 3 броя златни рубли всяка от по 15 рубли 1 златна монета от 20 щатски долара /на гърба релеф - образа на статуята на свободата/ 1 златен медал с лика на Николай втори 1 австрийска пендара златна от 1888 г. с образа на Франц Йосиф 4 броя златни емерлика и 1 малка махмудия 2 броя златни махмудии 3 броя златни минцове 7 броя златни емерлика и 1 рубе 7 броя златни малки рубека с дупки 7 броя малки рубета, 2 емерлика, 1 златно украшение на големина колкото пендара 1 брой златно медальонче, вътре образа на дете 1 брой златен пръстен с бял скъпоценен камък 2 броя златни пендари с украшения - кръщението на Христа 1 брой златно рубе и 2 парченца от счупен кръст 1 брой английска лира /върната на Мария Андреева, която я бе оставилата съхранение при Учителя/ 1 златен ланец с розетка 1 брой златна брошка с елипсовиден диамант около половин карат 1 златен часовник с двойни капаци марка „Зенит" 1 джобен часовник на вид жълт, марка „Гаванес" с ланец 1 джобен часовник повреден с 3 капака 1 сребърен джобен часовник - повреден /с ланец/ Забележка: Освен това имало е някои украшения, които са върнати на трите сестри Калпакчиеви, понеже са представили писмо, че са оставени на пазене от баща им Райко Калпакчиев. Също един дамски часовник с кордон на Мария Граблашева - върнат й. На Мария Андреева е върнато: 1 английска лира и 1 наполеон. На Пенка Думанова - 7 турски рубета, 2 златни пръстена и 3 златни халки. На Мария Мечева - Ст. Загора: 1 златна гривна, 3 пръстена, 1 златна халка и 1 златна брошка. Даде се и следното обяснение за изложените по-горе извънредни братски средства. Те са били привършени през 1948 г. тъй като усиленото печатане на братски издания е изисквало доста средства.
към текста >>

12. 43. НОЖ В ПОЯСА И ЖАРГОН В УСТАТА

Аз се правех, че не виждам ножа му заврян на пояса му като турски ятаган.
Неща, които не се допускат. Но нуждата ги накара и те ни смесиха. Дойдоха при нас едни големи бабаити и нашите хора, които също бяха бабаити изведнъж се стъписаха и се смалиха. Уплашиха се от новите, защото те бяха наистина баш бабаити. Имаше един голям човек, буен, груб, невъздържан и винаги носеше нож в пояса си. Аз се правех, че не виждам ножа му заврян на пояса му като турски ятаган. Веднъж той бе до мен, говореше нещо и произнесе думата „бачкам", която бе жаргон и означаваше „работя". „Ти знаеш ли какво правиш? Защо внасяш в нашия хубав роден език такива груби думи? Тези цигански думи? Защо го мърсиш?
към текста >>

13. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Значи ако беше открит вторият фронт на Балканите, тук в България щяха да влезнат турските войски и България щеше отново да бъде окупирана и завладяна от турците.
Така веднъж Учителят отива да пуска радиото, за да чуе някаква новина. Точно по това време пред радиото е Крум Въжаров и Учителят му нарежда да включи радиото, за да чуят новините. Разнася се новината, че руските войски са навлезли в България. Крум се обръща към Учителя и Го пита какво означава това? Учителят отговаря: „По-добре така стана, че влезнаха руснаците отколкото турците". Значи ако беше открит вторият фронт на Балканите, тук в България щяха да влезнат турските войски и България щеше отново да бъде окупирана и завладяна от турците. Това бе целта на онези сили, които искаха да се открие втори фронт на Балканите, чийто представител бе Чърчил. Но Учителя промени нещата, защото Божият план трябваше да се изпълни. А той бе от ясен по-ясен. Методи Константинов е при Учителя в село Мърчаево. Учителят му чете 20 глава от Откровението на Йоанна и му обяснява, че то съответствува на сегашните времена.
към текста >>

14. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

Така се изпълнява Божието възмездие чрез турския ятаган и чрез турското владичество за следващите пет века. 13.
По-късно, на черковния събор през 1211 година, се провежда събор срещу богомилите и се издигат първите клади, на които са изгаряни живи от Борил. По-късно, през 1350 г., отново се свиква черковен събор в Търново срещу богомилите. Богомилите са пръснати и изгонени в Европа и занасят онези идеи, които по-късно създават Ренесанса на Европа. А България през 1393-96 г. пада под турско робство за следващите 500 години. Така се изпълнява Божието възмездие чрез турския ятаган и чрез турското владичество за следващите пет века. 13. Освобождението на България от 5-вековното турско робство се дължи на Бялото Братство. То изпрати от Небето свой служител и се роди, и бе възкачен като император Александър II през 1855 г. Той бе един велик Дух на Славянството, който бе изпратен с три задачи. Първата задача бе да освободи Русия от крепостничеството, което стори през 1861 г. Втората задача бе, да освободи България от турското робство и което стори през 1878 г.
към текста >>

15. ІІІ.70. СВЕТЛИНАТА ЗА ДРУГИТЕ

По едно време дошъл един дух и на турски му казал: „Благодаря ти, че чрез теб получих малко светлина." Брат Георги направил молитва за него и така се разделил с турския дух.
70. СВЕТЛИНАТА ЗА ДРУГИТЕ При моите обиколки в страната имах срещи и с брат Георги Куртев, който ми разказа един случай. Обикновено през нощта в 24 часа Куртев ставал, обличал белия си костюм и започвал своята ежедневна служба. Отначало чел от Евангелието на Йоана. По едно време дошъл един дух и на турски му казал: „Благодаря ти, че чрез теб получих малко светлина." Брат Георги направил молитва за него и така се разделил с турския дух. Това е една дребна случка за Вас. Но тогава мнозина се запитаха - защо толкова много турците уважават брат Георги Куртев. Беше много просто. Те различаваха у него светлината, която той носеше в своето съзнание. Познаваха го много добре както тези, които бяха в човешка плът, така и онези, които бяха в Невидимия свят.
към текста >>

16. ІІІ.123. Биографични бележки

Като жител на Турската империя, той е владеел говоримо турски език, а гръцки и български - говоримо и писмено.
Дядо му Апостол се оженва за българката Василка и през 1874 г. се ражда Велю, бащата на автора на книгата. Като 20-годишен се премества в гр. Одрин, работи като обущар до прочутата Одринска българска гимназия, която събужда неговото българско национално съзнание като българин. Тук се научава да чете и пише на български език. Като жител на Турската империя, той е владеел говоримо турски език, а гръцки и български - говоримо и писмено. Тук, в гр. Одрин, в неговата обущарска работилница е бил посещаван от пътуващи евангелски мисионери и става техен последовател. Велю подпомага със скромните си средства дейците за Преображенското възстание през 1903 г., целта на което е била освобождаване от турското иго и присъединяване към България. През 1904-1905 г. той идва в България и за пръв път присъства в монументалната българска евангелска църква и слуша проповед на български език.
към текста >>

17. 6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Това беше един турски затвор и бе близо до гимназията.
Цялата школска младеж беше единна и вярна на революционния тон на времето. Учениците от гимназията излязоха да манифестират и влязоха в конфликт с войската. След този конфликт на площада на град Казанлък се състоя голямо публично събрание, на което, между другите говорители, произнесох реч и аз. За произнесената реч, която имаше характер на бунт срещу войската, която нанесе побой на учениците - бях арестуван и поставен в затвора. В затвора бях три месеца. Това беше един турски затвор и бе близо до гимназията. Там изпитах най-горчивите си моменти в живота. Всички мои приятели и съученици, когато говорих пред събранието и след като ме арестуваха, казваха: "Ще дойдем и ще те освободим." И като гледах през прозореца на стаята на следователя, който ме разпитваше, то виждах онези съученици, които си играеха весело на двора пред училището, то от тази картина започнах да плача. До тогава си мислех наивно, че те ще дойдат, ще разбият затвора и ще ме освободят. Аз затова плачех, за моята наивност. А следователят, като вижда сълзите ми, ме пита: „Разкайваш ли се?
към текста >>

18. 7.10. ДИМИТЪР ГРИВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Павлина работеше като учителка в турски села, за да взема по-голяма заплата, която да жертва в името на същата идея.
Страхуваше се да не се изложи като провал. Дълги години поставяше тази идея за реализация пред Борис Николов. Накрая той склони и помоли много приятели от Братството да съдействат на тази идея и да дадат своите приноси в пари. Най-бързо се отзова Павлина Даскалова от Търново. Тя внесе 2000 лв., а това тогава правеха около 17 лекарски заплати. Павлина работеше като учителка в турски села, за да взема по-голяма заплата, която да жертва в името на същата идея. Тя внесе половината от цялата сума, необходима за реализацията на тази идея. Останалите пари се прибавиха от други приятели. Беше необходимо около четири хиляди лева. Грива уговори с диригента на Софийската филхармония и представи случая, че това е една негова разработка, която трябва да се изпълни от оркестъра с диригент, като се запише на магнетофонен запис и ще се заплати на всички оркестранти, както се полага в случая. При една от репетициите на симфоничния оркестър биват уведомени, че ще запишат една музикална разработка от 45 минути и всички ще получат своето възнаграждение.
към текста >>

19. 7.20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Значи, това ще е новото ми съжителство - казах си - поне като е турчин, ще си упражнявам малките познания на турския език!
" Началникът гледа него, гледа мен, па вика милиционерите и казва: „Ще ги разделите веднага, да са в различни килии! " Повече нищо! Върнаха ме в килията, взех си багажа и ме отведоха в друга килия, пак в същия етаж. Бях сам! Мина някой и друг час, ето, довеждат при мен друг арестант, на глед турчин, има фес на главата, доста възрастен, ама изплашен, отчаян - толкова бива. Значи, това ще е новото ми съжителство - казах си - поне като е турчин, ще си упражнявам малките познания на турския език! Човекът край мен, явно е в по-голяма от моята беда, макар че и моето безпокойство не бе малко, като го гледам да плаче, разпитвам го това - онова, за да го поуспокоя. Опитвам се да говоря турски, той разбира, слуша, но ето че ми заговори на български. Оказа се помак, но фесът му показваше, че е фанатик в своите помашки разбирания и този фанатизъм - счита се повече турчин, отколкото да признае, че у него и у помаците има нещо българско! Така и замръкнахме, всеки със своите тежки мисли. Той плаче, нарежда: „Ах, дечините (дечицата) ми, ах овчините ми!
към текста >>

Опитвам се да говоря турски, той разбира, слуша, но ето че ми заговори на български.
Върнаха ме в килията, взех си багажа и ме отведоха в друга килия, пак в същия етаж. Бях сам! Мина някой и друг час, ето, довеждат при мен друг арестант, на глед турчин, има фес на главата, доста възрастен, ама изплашен, отчаян - толкова бива. Значи, това ще е новото ми съжителство - казах си - поне като е турчин, ще си упражнявам малките познания на турския език! Човекът край мен, явно е в по-голяма от моята беда, макар че и моето безпокойство не бе малко, като го гледам да плаче, разпитвам го това - онова, за да го поуспокоя. Опитвам се да говоря турски, той разбира, слуша, но ето че ми заговори на български. Оказа се помак, но фесът му показваше, че е фанатик в своите помашки разбирания и този фанатизъм - счита се повече турчин, отколкото да признае, че у него и у помаците има нещо българско! Така и замръкнахме, всеки със своите тежки мисли. Той плаче, нарежда: „Ах, дечините (дечицата) ми, ах овчините ми! Кой сега ще се грижи за тях! " Скърбеше за децата и за внуците, а бил е и овчар - имал хубави овце, напет овен - кой ще му се радва сега и да го гледа?
към текста >>

20. 20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

Значи, това ще е новото ми съжителство - казах си - поне като е турчин, ще си упражнявам малките познания на турския език!
" Началникът гледа него, гледа мен, па вика милиционерите и казва: „Ще ги разделите веднага, да са в различни килии! " Повече нищо! Върнаха ме в килията, взех си багажа и ме отведоха в друга килия, пак в същия етаж. Бях сам! Мина някой и друг час, ето, довеждат при мен друг арестант, на глед турчин, има фес на главата, доста възрастен, ама изплашен, отчаян - толкова бива. Значи, това ще е новото ми съжителство - казах си - поне като е турчин, ще си упражнявам малките познания на турския език! Човекът край мен, явно е в по-голяма от моята беда, макар че и моето безпокойство не бе малко, като го гледам да плаче, разпитвам го това - онова, за да го поуспокоя. Опитвам се да говоря турски, той разбира, слуша, но ето че ми заговори на български. Оказа се помак, но фесът му показваше, че е фанатик в своите помашки разбирания и този фанатизъм - счита се повече турчин, отколкото да признае, че у него и у помаците има нещо българско! Така и замръкнахме, всеки със своите тежки мисли. Той плаче, нарежда: „Ах, дечините (дечицата) ми, ах овчините ми!
към текста >>

Опитвам се да говоря турски, той разбира, слуша, но ето че ми заговори на български.
Върнаха ме в килията, взех си багажа и ме отведоха в друга килия, пак в същия етаж. Бях сам! Мина някой и друг час, ето, довеждат при мен друг арестант, на глед турчин, има фес на главата, доста възрастен, ама изплашен, отчаян - толкова бива. Значи, това ще е новото ми съжителство - казах си - поне като е турчин, ще си упражнявам малките познания на турския език! Човекът край мен, явно е в по-голяма от моята беда, макар че и моето безпокойство не бе малко, като го гледам да плаче, разпитвам го това - онова, за да го поуспокоя. Опитвам се да говоря турски, той разбира, слуша, но ето че ми заговори на български. Оказа се помак, но фесът му показваше, че е фанатик в своите помашки разбирания и този фанатизъм - счита се повече турчин, отколкото да признае, че у него и у помаците има нещо българско! Така и замръкнахме, всеки със своите тежки мисли. Той плаче, нарежда: „Ах, дечините (дечицата) ми, ах овчините ми! Кой сега ще се грижи за тях! " Скърбеше за децата и за внуците, а бил е и овчар - имал хубави овце, напет овен - кой ще му се радва сега и да го гледа?
към текста >>

21. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

При боевете при Чаталджа Турция иска мир, но Фердинанд скрива от съюзниците си и нарежда на българските войски да атакуват турските позиции.
Преди да ги изпрати им нарежда да се снабдят с дърва и брашно за една година. Попитали го дали няма да има война и Учителят потвърдил това и им дал съвет да си препишат „Добрата молитва" и 91 псалом и да си ги зашият във военните курки. На 5 октомври 1912 г. започва Балканската война като България и Гърция обявяват война на Турция, а след два дни Сърбия обявява също война. На 26 октомври 1912 година град Одрин е обсаден от българските войски. При боевете при Чаталджа Турция иска мир, но Фердинанд скрива от съюзниците си и нарежда на българските войски да атакуват турските позиции. Той не приема предложеният мир от Турция и точно на следващият ден след неговият отказ избухва холерата между войниците на фронта и българските войски дават изключително големи жертви, не от турските куршуми, а от холерата. На 13 март 1913 година се превзема Одрин, а на 17 май 1913 година в Лондон се подписва мирният договор с Турция. През 1912 г. Учителят изпраща приятелите на фронта, а на останалите дава следната молитва, която да изричат всеки ден. Молитва във войната 1912 г.
към текста >>

Той не приема предложеният мир от Турция и точно на следващият ден след неговият отказ избухва холерата между войниците на фронта и българските войски дават изключително големи жертви, не от турските куршуми, а от холерата.
Попитали го дали няма да има война и Учителят потвърдил това и им дал съвет да си препишат „Добрата молитва" и 91 псалом и да си ги зашият във военните курки. На 5 октомври 1912 г. започва Балканската война като България и Гърция обявяват война на Турция, а след два дни Сърбия обявява също война. На 26 октомври 1912 година град Одрин е обсаден от българските войски. При боевете при Чаталджа Турция иска мир, но Фердинанд скрива от съюзниците си и нарежда на българските войски да атакуват турските позиции. Той не приема предложеният мир от Турция и точно на следващият ден след неговият отказ избухва холерата между войниците на фронта и българските войски дават изключително големи жертви, не от турските куршуми, а от холерата. На 13 март 1913 година се превзема Одрин, а на 17 май 1913 година в Лондон се подписва мирният договор с Турция. През 1912 г. Учителят изпраща приятелите на фронта, а на останалите дава следната молитва, която да изричат всеки ден. Молитва във войната 1912 г. „Всесилний и Всеблагий Господи Боже наш, заради големите Твои Милости и щедрости, които непрестанно изпращаш на нас, ние се осмеляваме да се явим пред Твоето лице, като недостойни Твои раби и просим Твоята милост и помощ.
към текста >>

22. 165. ЯНКО - КОНЯРЯТ И ВОДАЧА НА КЕРВАНА В ПУСТИНЯТА

Той се мереше на един турски кантар колко килограма е всеки денк, отбелязваше се в тетрадка чий е багажа и колко тежи, защото багажа, който се пренасяше се плащаше на килограми.
Организацията бе много точна и бяха заангажирани много хора. Това бяха Славчо Печеников, Галилей Величков, Николай Дойнов. Имаше приятели, които непрекъснато сновяха с Янко нагоре и надолу. Един от тях бе Крум Въжаров. Багажът пристигаше с камиони опакован с денкове и с надписи. Той се мереше на един турски кантар колко килограма е всеки денк, отбелязваше се в тетрадка чий е багажа и колко тежи, защото багажа, който се пренасяше се плащаше на килограми. Таксата бе предварително определена за всяка една година. Конете тръгваха нагоре във верига, понякога денковете се закачаха по боровете и клековете и се наклоняваха в страни. Конят спираше да върви, колоната също, коняря Янко заедно с помощниците си оправяха денка и колоната продължаваше нагоре. Но това беше много трудна и опасна работа. Ако се подхлъзне коня можеше да падне, да си счупи крака и да не остане жив.
към текста >>

23. 187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ

Обикновено като разговаряха двамата с Учителя приказките им бяха пълни с турски думи.
Учителят му разреши да се ожени за нея, но му бе казал: „Ожени се за нея да ти е жена, но няма да я имаш за жена". Е, как ви се струва това разрешение - хем да се ожениш за някого, хем да ти бъде жена, а и да я нямаш за жена. По време на комуните когато се опразва Школата и всички отиват да стават комунари и да правят комуни, Учителят среща Йорданка и казва: „Повикай доктор Жеков да дойде при мене да седне срещу мен на масата, защото е непростимо на Божията трапеза да няма никой. Аз дойдох за тях, а те тръгнаха да служат на духовете, които ги затириха да правят комуни, та да ги отклонят от Божията трапеза на Словото Господне". Та по ония печални дни доктор Жеков е на пост, единствен седи срещу Учителя на масата му като единствен представител на рода български до Учителя. Обикновено като разговаряха двамата с Учителя приказките им бяха пълни с турски думи. Жеков знаеше турски и по онова време хората използваха турски и гръцки думи. Та понякога той разговаряше с Учителя на турски, употребяваха турски пословици и поговорки и се захласваха от смях. Беше много интересен и забавен събеседник. Всички недоразумения, бели, злополуки и нещастия около него се дължаха на това, че беше медиум и го обсебваха много пъти духовете. И тогава Йорданка изнасяше на гърба си цялата тази неразбория докато с методи дадени от Учителя тя се опитваше да прогони онзи, който бе обсебил и завладял тялото на доктор Жеков.
към текста >>

Жеков знаеше турски и по онова време хората използваха турски и гръцки думи.
Е, как ви се струва това разрешение - хем да се ожениш за някого, хем да ти бъде жена, а и да я нямаш за жена. По време на комуните когато се опразва Школата и всички отиват да стават комунари и да правят комуни, Учителят среща Йорданка и казва: „Повикай доктор Жеков да дойде при мене да седне срещу мен на масата, защото е непростимо на Божията трапеза да няма никой. Аз дойдох за тях, а те тръгнаха да служат на духовете, които ги затириха да правят комуни, та да ги отклонят от Божията трапеза на Словото Господне". Та по ония печални дни доктор Жеков е на пост, единствен седи срещу Учителя на масата му като единствен представител на рода български до Учителя. Обикновено като разговаряха двамата с Учителя приказките им бяха пълни с турски думи. Жеков знаеше турски и по онова време хората използваха турски и гръцки думи. Та понякога той разговаряше с Учителя на турски, употребяваха турски пословици и поговорки и се захласваха от смях. Беше много интересен и забавен събеседник. Всички недоразумения, бели, злополуки и нещастия около него се дължаха на това, че беше медиум и го обсебваха много пъти духовете. И тогава Йорданка изнасяше на гърба си цялата тази неразбория докато с методи дадени от Учителя тя се опитваше да прогони онзи, който бе обсебил и завладял тялото на доктор Жеков. Веднъж доктор Жеков и Петко Епитропов се скараха за едно спорно място на Изгрева, защото на единият къщата беше навлезнала във въздушното пространство на другия.
към текста >>

Та понякога той разговаряше с Учителя на турски, употребяваха турски пословици и поговорки и се захласваха от смях.
По време на комуните когато се опразва Школата и всички отиват да стават комунари и да правят комуни, Учителят среща Йорданка и казва: „Повикай доктор Жеков да дойде при мене да седне срещу мен на масата, защото е непростимо на Божията трапеза да няма никой. Аз дойдох за тях, а те тръгнаха да служат на духовете, които ги затириха да правят комуни, та да ги отклонят от Божията трапеза на Словото Господне". Та по ония печални дни доктор Жеков е на пост, единствен седи срещу Учителя на масата му като единствен представител на рода български до Учителя. Обикновено като разговаряха двамата с Учителя приказките им бяха пълни с турски думи. Жеков знаеше турски и по онова време хората използваха турски и гръцки думи. Та понякога той разговаряше с Учителя на турски, употребяваха турски пословици и поговорки и се захласваха от смях. Беше много интересен и забавен събеседник. Всички недоразумения, бели, злополуки и нещастия около него се дължаха на това, че беше медиум и го обсебваха много пъти духовете. И тогава Йорданка изнасяше на гърба си цялата тази неразбория докато с методи дадени от Учителя тя се опитваше да прогони онзи, който бе обсебил и завладял тялото на доктор Жеков. Веднъж доктор Жеков и Петко Епитропов се скараха за едно спорно място на Изгрева, защото на единият къщата беше навлезнала във въздушното пространство на другия. Дадоха се на съд и отидоха да се съдят.
към текста >>

24. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

е Руско-турската война и дедо поп Константин Дънов и семейството му бягат от село Хадърджа и се крият от турските войски, така че тази година Петър Дънов не е посещавал училище.
Тогава първоначалното образование се е състояло от четири отделения като учениците, които се записват в първо отделение трябва да са завършили осем години. Така че през 1872 г. е в първо отделение. След четири години завършва четвърто отделение, а това е 1876 г. През 1877-78 г. е Руско-турската война и дедо поп Константин Дънов и семейството му бягат от село Хадърджа и се крият от турските войски, така че тази година Петър Дънов не е посещавал училище. През 1878 г. той постъпва в петокласната гимназия в град Варна и я завършва през 1881-82 г. Чрез евангелистите-методисти той отива да учи в Свищов където той се записва в Богословски отдел с двегодишен курс през 1883 г. и завършва на 25 юли 1886 г. Тогава са завършили шест ученика.
към текста >>

25. 7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Решихме да попитаме вас, какво да направим, за да вали дъжд." (фелдфебелът превеждаше, той знаеше отлично турски.) За втора изненада на фелдфебела аз ги питам: „Кога искате дъжда, утре ли?
За голяма изненада на фелдфебела, аз му казах: „Как да не е моя работа? Моя работа е", фелдфебелът се изблещи на преде ми и не може да разбере, той ли е луд, или аз съм полудял. „Доведи ги в канцеларията." Те дойдоха, седнаха и разправят следното: „Г-н капитан, правихме молебен за дъжд в Демир баба теке (то е на няколко км северозападно от Кеманлар), заклахме 120 коча, обаче дъжд не валя. В Хебиб пак правихме молебен, заклахме 80 коча и пак не валя. В Махмузлий заклахме 120 коча и пак не валя. Решихме да попитаме вас, какво да направим, за да вали дъжд." (фелдфебелът превеждаше, той знаеше отлично турски.) За втора изненада на фелдфебела аз ги питам: „Кога искате дъжда, утре ли? " Беше вторник, питам ги значи за сряда ли го искат. „Нека, г-н капитан, в петък да бъде, тогава ни е празника". „Добре, щом искате в петък, в петък ще вали, но ако направите каквото ви кажа." „Ще го направим, г-н капитан, както кажете, така ще го направим." „Щом се върнете сега в село, ще извикате при джамиите всички мъже, жени и деца. Няма да влизат в джамията (при тях само мъжете ходят в джамията), ще се наредят отвън и ще им кажете, че в петък ще вали, ако всички, които са се скарали се одобрят, които се съдят веднага да се спогодят, ако имате някоя бедна,вдовица, ще й помогнете, ако има болен ще го нагледате, да няма изобщо нищо, което да ви разделя в село. Ще го направите ли", питам ги аз.
към текста >>

26. МАРИН КАМБУРОВ

Иларионов като се върна от войната носеше една сабя като трофей от някакъв турски полковник, който бил пленен.
Той беше малко нервен. Истински стълб в домът му беше жена му - Еленка Иларионова. Тя беше стълб и в братството. В него нямаше дълбочина духовна и накрая той се обеси. Еленка беше център, тя^беше всичко. Иларионов като се върна от войната носеше една сабя като трофей от някакъв турски полковник, който бил пленен. А Учителят бил у тях в Търново. Още като дошъл вкъщи Учителят го изпъдил още от врата като казал: „Скоро да отидеш и да я занесеш там откъдето си я взел". Не го оставил дори да преспи в Търново, но го изпратил да я носи в Лозенград ли, не зная къде. Значи, не трябвало да я взема. Иначе Иларионов правеше всичко за братството, но нямаше дълбочина, беше по-повърхностен.
към текста >>

27. 8. УНИКАЛЕН СЛУЧАЙ

Крум Въжаров

Надежда Георгиева Кьосева

Освен това непременно щяха да пуснат турските войски да ни окупират.
Какво имаше предвид Учителят? Аз нищо не разбирах. По това време Чърчил и англичаните искаха да се отвори фронт на Балканския полуостров и съюзническите войски с бой да преминат България, да пресекат Дунава и да отрежат настъпващите руски войски още в Румъния, за да не могат да влезнат в Европа. Ако беше станало това, то означаваше да се отвори фронт на Балканите, да се отвори фронт на българска земя и урагана на войната щеше да премине през България. Стотици хиляди българи щяха да бъдат избити и страната разрушена. Освен това непременно щяха да пуснат турските войски да ни окупират. А можеше и гръцките войски да ни окупират. При всички случаи щяхме да бъдем окупирани, но не от съюзниците, а от гърци и турци. Ето това беше най-важната развръзка в този миг за България. Затова Учителят каза, след като чу новината, че руснаците влизат в България, потвърди само едно: „Така стана по-добре! Иначе турците можеха да дойдат".
към текста >>

28. 9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ

Когато сестра ми Сашка и Линчето и брат ми Славчо си играели на двора често ме поставяли в един грамаден турски кюп в ъгъла и там съм заспивала много често в кюпа.
Помня едни каменни стъпала отвън и насреща нещо като една река, имаше една гимназия в града и от там гледаха към нас и се смееха едни черни глави, били са негри. Какво са говорили, не помня, но не съм се сетила да питам после нашите, да питам какви са били тези негри. Помня майка ми само от кръста надолу. С една бяла дълга пола, която се качваше по едни стълби нагоре, към втория етаж. Нищо друго не помня за нея. Когато сестра ми Сашка и Линчето и брат ми Славчо си играели на двора често ме поставяли в един грамаден турски кюп в ъгъла и там съм заспивала много често в кюпа. Забравена така, после са ме намирали заспала вътре в кюпа. Аз това не помня разбира се, но това го знам от техните приказки. Също са ми казвали, че са ходили да си играят с куклите си в едни лозя. Имали сме лозя в Гюмюрджина - 6 - 7 лозя с маслинови дървета вътре в тях. Маслинови дървета имало в лозята.
към текста >>

29. 1. ДЯДО ПОП И КАРАКОЛЬОВАТА ДУПКА

Жеко Вълканов

в сл Пешекю по турски, сега село Войводово в Сакар планина на 60 км от Хасково.
ЖЕКО ВЪЛКАНОВ 1. ДЯДО ПОП И КАРАКОЛЬОВАТА ДУПКА Роден съм на 17 юни 1915 г. в сл Пешекю по турски, сега село Войводово в Сакар планина на 60 км от Хасково. Имам не само една, но няколко опитности с Учителя, но тази, която ще ви разкажа считам за най-интересна. Това беше през 1919 г. през зимата. Бил съм на пет години тогава. Първият ден имаше голям сняг до колене - 40 - 50 см.
към текста >>

30. 1. КЕМАЛ АТАТЮРК

Олга Байрамова

Та когато Желю бил на границата един път, един турски офицер тичешком преминал през границата и дошъл в палатката им като ги помолил да го крият.
Той бил много добър човек и тя обичала да разговаря с него, когато им идвал на гости в София. Желю живеел обаче в Нова Загора. Веднъж той й разказал едно свое преживяване. Същият Желю Байрамов бил офицер на турската граница преди години. Но едно време границата не е била охранявана както сега. Та когато Желю бил на границата един път, един турски офицер тичешком преминал през границата и дошъл в палатката им като ги помолил да го крият. Той казал, че е революционер и че е ранен. С него имало и друг турчин, който бил обикновен войник. Офицерите скрили и двамата и помогнали на турчина-революционер да оздравее и след като последният бил вече добре, двамата се прехвърлили в Турция. Междувременно били дошли от заставата да питат за тях, но българските офицери казали, че не са виждали никого. Укрили го под леглото в палатката.
към текста >>

Турският офицер, когото българите укрили преди да се прехвърли със своя войник границата бил запитал за името на Желю Байрамов, който бил в случая човекът, който поел отговорността за укриването на двамата турци и го запомнил, както и адресът му.
Той казал, че е революционер и че е ранен. С него имало и друг турчин, който бил обикновен войник. Офицерите скрили и двамата и помогнали на турчина-революционер да оздравее и след като последният бил вече добре, двамата се прехвърлили в Турция. Междувременно били дошли от заставата да питат за тях, но българските офицери казали, че не са виждали никого. Укрили го под леглото в палатката. Турският офицер, когото българите укрили преди да се прехвърли със своя войник границата бил запитал за името на Желю Байрамов, който бил в случая човекът, който поел отговорността за укриването на двамата турци и го запомнил, както и адресът му. Минало доста време от тогава. Желю се прибрал в дома си и дори забравил случая на турската граница, но по едно време извикали Желю Байрамов в турската легация в Бургас. Той се учудил, за какво могат да го викат, но все пак отишъл. Турският консул го поздравил и между другото запитал дали познава човекът, чийто портрет бил закачен на стената. Желю се вгледал в лицето на портрета и познал турския офицер, когото бил укрил и лекувал на турската граница.
към текста >>

Турският консул го поздравил и между другото запитал дали познава човекът, чийто портрет бил закачен на стената.
Укрили го под леглото в палатката. Турският офицер, когото българите укрили преди да се прехвърли със своя войник границата бил запитал за името на Желю Байрамов, който бил в случая човекът, който поел отговорността за укриването на двамата турци и го запомнил, както и адресът му. Минало доста време от тогава. Желю се прибрал в дома си и дори забравил случая на турската граница, но по едно време извикали Желю Байрамов в турската легация в Бургас. Той се учудил, за какво могат да го викат, но все пак отишъл. Турският консул го поздравил и между другото запитал дали познава човекът, чийто портрет бил закачен на стената. Желю се вгледал в лицето на портрета и познал турския офицер, когото бил укрил и лекувал на турската граница. А той се оказал Кемал Ататюрк. И така Желю Байрамов бил поканен от Кемал Ататюрк да му отиде на гости в Цариград. Разбира се, как може да се откаже такава любезна покана. Заминал Желю за Цариград.
към текста >>

Желю се вгледал в лицето на портрета и познал турския офицер, когото бил укрил и лекувал на турската граница.
Турският офицер, когото българите укрили преди да се прехвърли със своя войник границата бил запитал за името на Желю Байрамов, който бил в случая човекът, който поел отговорността за укриването на двамата турци и го запомнил, както и адресът му. Минало доста време от тогава. Желю се прибрал в дома си и дори забравил случая на турската граница, но по едно време извикали Желю Байрамов в турската легация в Бургас. Той се учудил, за какво могат да го викат, но все пак отишъл. Турският консул го поздравил и между другото запитал дали познава човекът, чийто портрет бил закачен на стената. Желю се вгледал в лицето на портрета и познал турския офицер, когото бил укрил и лекувал на турската граница. А той се оказал Кемал Ататюрк. И така Желю Байрамов бил поканен от Кемал Ататюрк да му отиде на гости в Цариград. Разбира се, как може да се откаже такава любезна покана. Заминал Желю за Цариград. Там бил посрещнат с най-големи почести.
към текста >>

31. З. ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ

Олга Байрамова

Марийка Великова Марашлиева

Въпрос: на български или на турски?
Учителя му казал адреса и че трябва да почука три пъти на вратата на къщата, което било знака. И Желю отива в Цариград, намира къщата и като почукал три пъти и в момента излиза един възрастен господин с бяла чалма, целия в бели дрехи. Но преди това Учителят му казал, че той се казва Ага хан. Желю му казва: „Г- н Дънов изпрати това за Вас". „Да, зная." Вземал му куфарчето, благодарил и му казал „Довиждане". Въпрос: на български или на турски? На турски. Чичо Желю знаеше перфектно турски. И взема обратния влак и се връща в София и казва на Учителя: „Г-н Дънов, аз предадох..." и Той казал: „Зная" и останал на Изгрева и около шест месеца е живял. Учителят му казал: „Ще отидеш в къщичката на Олга Славчева". Стоял на Изгрева, хранел се в трапезарията на стола, слушал беседите, ходил на Паневритмия, на екскурзия.
към текста >>

На турски.
И Желю отива в Цариград, намира къщата и като почукал три пъти и в момента излиза един възрастен господин с бяла чалма, целия в бели дрехи. Но преди това Учителят му казал, че той се казва Ага хан. Желю му казва: „Г- н Дънов изпрати това за Вас". „Да, зная." Вземал му куфарчето, благодарил и му казал „Довиждане". Въпрос: на български или на турски? На турски. Чичо Желю знаеше перфектно турски. И взема обратния влак и се връща в София и казва на Учителя: „Г-н Дънов, аз предадох..." и Той казал: „Зная" и останал на Изгрева и около шест месеца е живял. Учителят му казал: „Ще отидеш в къщичката на Олга Славчева". Стоял на Изгрева, хранел се в трапезарията на стола, слушал беседите, ходил на Паневритмия, на екскурзия. Видял целия живот на Изгрева и един път рекъл на Учителя: „Аз имам семейство, трябва да си отида".
към текста >>

Чичо Желю знаеше перфектно турски.
Но преди това Учителят му казал, че той се казва Ага хан. Желю му казва: „Г- н Дънов изпрати това за Вас". „Да, зная." Вземал му куфарчето, благодарил и му казал „Довиждане". Въпрос: на български или на турски? На турски. Чичо Желю знаеше перфектно турски. И взема обратния влак и се връща в София и казва на Учителя: „Г-н Дънов, аз предадох..." и Той казал: „Зная" и останал на Изгрева и около шест месеца е живял. Учителят му казал: „Ще отидеш в къщичката на Олга Славчева". Стоял на Изгрева, хранел се в трапезарията на стола, слушал беседите, ходил на Паневритмия, на екскурзия. Видял целия живот на Изгрева и един път рекъл на Учителя: „Аз имам семейство, трябва да си отида". „Щом искаш, иди си!
към текста >>

Накрая вече се занимаваше с билки, но по едно време търговците с всичко са търгували и само остана паспорта турския, който му е дал Кемал Ататюрк, той ми го подари и аз съм го запазила досега като спомен и документ.
В салона той седял на високо там на една катедра, влизал от отделна врата и т. н. Това ми е разказвал. Те са били съученици и приятели. Желю е бил търговец. После е имал магазин „Билка". Накрая вече се занимаваше с билки, но по едно време търговците с всичко са търгували и само остана паспорта турския, който му е дал Кемал Ататюрк, той ми го подари и аз съм го запазила досега като спомен и документ. Бях близка с Цанка и тя ми бе донесла едно цяло течение от непечатаните беседи, но след като мина обиска след доста години време тя ги взе и скоро почина след това. Но мен ме запознаха с Цанка Екимова и Люба и Милка Аламанчеви. Аз дружах с тях. Много работи за Братството те са ми разказвали. Люба и Милка бяха прекрасни жени, много чисти, много предани на Учението, също и Богомил Малджиев.
към текста >>

32. 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ

От друга страна турски емисари ги обикаляли и увещавали да се върнат назад по родните места като им казвали, че има обявена амнистия за тях, че на правителството му са необходими данъци както и жито.
От това време е останала „Марашлиевата чешма". Моят дядо Велико на път за Божи гроб, до където не стигнал, а ходил само до Света гора та на минаване ремонтирал чешмата. Тя била построена на удобно място и била голяма с корита за добитъка. Построяването на чешмите навремето е било цяло посвещение. След Кримската война (1853 - 1856 г) нашите родственици се изселват в Бесарабия с отстъпващите руски войски, но там не им било много удобно поради това, че трябвало да узаконяват строителството си на жилище, обор, хамбар и др, а те не искали да се подчиняват. От друга страна турски емисари ги обикаляли и увещавали да се върнат назад по родните места като им казвали, че има обявена амнистия за тях, че на правителството му са необходими данъци както и жито. Така, че земите трябва да се обработват. По тая причина много семейства се връщат обратно. Обаче тия наши родственици не стигат до село Равна, а остават в северна Добруджа, с. Горна Чамурлия, която тогава е румънска. Там се ражда баща ми в семейството на дядо ми Велико и баба ми Марийка.
към текста >>

33. 1. ОЧЕРК ОТ СИНА МУ ПЕТЪР Н. ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

В Русе живеят под наем в къщата на турски бей на ул. „Видин".
Погледът му се привлича върху едно от тях и той веднага решава: „Това ще бъде моята съпруга". Оженва се. Раждат му се 5 деца. От Търново Никола Ватев отива в Русе. Работил е като ковчежник на военно поделение. В Русе живеят под наем в къщата на турски бей на ул. „Видин". По-късно беят се изселва в Цариград и продава къщата на Никола Ватев с 11 стаи и 2 салона. В единият салон се събирали 100 човека и там се провеждат събрания в сряда и неделя. В неговата къща първоначално са се събирали на беседи. Там около 1920 г. Учителят е прекарал един месец в дома на Ватев.
към текста >>

34. 22. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. КАК БЯХА ЗАКУПЕНИ БРАТСКИТЕ МЕСТА ВЪВ ВАРНА?

Люба Стойкова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Така се казва то турски.
Учителят беше пред салона и казва: „Ела, ела, ела да влезеш вътре в салона". Влязохме вътре в салона, с гръб към слънцето. Слънцето грее и осветява прозорците и аз Му обяснявам. „Учителю, мястото е хубаво и свободно. Ташлъ тепе се казва". Така се казва то турски. Ташлъ тепе, тази местност. Така и така, толкова е голямо. Учителят казва: „Познавам го, аз съм ходил там. Тези места са били селища на богомилите някога". И по-горе от мястото имаше там такива пещери, бункери, гдето са живели и се крили богомилите.
към текста >>

35. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Бес обаче на турски значи да му дадеш дрехи.
Ако един колар знае да прави кола и да я кара, не значи, че може да кара и оправя света. Той знае кола да прави. Ама казват: да ги избесим виновните. Има две думи: бес и бес. Едната образува думата беся (обесвам), а другата бес (болест). Бес обаче на турски значи да му дадеш дрехи. Хората не трябва да ги бесим, ами да им дадем дрехи. Хората искат (имат нужда) дрехи - искат умни да станат сега и всичко ще се оправи. Отговор на въпрос: Европейските народи трябва да станат конфедерация и всичко ще се разреши. На Балканите същото трябва да стане и тогава ще престанат всички спорове и ще настъпи успокоение. На всички народи ще се даде простор за работа.
към текста >>

36. 17. Войници - вегетарианци

Гради Колев Минчв

По едно време Учителят седна по турски, така както си кръстосват краката на земята и почна да прави някакви движения с ръцете.
А там имаше големи поляни, после по Козница по баирите и същият фелдфебел, щото възрастният още не беше се уволнил, а пък младия беше заел службата и като каза: „Строй се рота“, аз понеже бях най-високия в полка, където застанех, там се нареждаха войниците. Бях приготвен с раница, едно друго и забих кола, т.е. застанах. Идва по едно време той и вика: „Глави на ляво, на дясно“ и в това време вместо ротния командир Борис Великов, гледам Учителя, с пелерината така, приема ротата. Викам: „А, Учителю...“, последният прие ротата, но по едно време ни освободи и тръгнахме да отиваме на учение. Поляните не бяха далече, вървим, вървим и.по едно време Учителя върви пред нас както ротния командир или пък отстрани, обаче с нас и като стигнахме даде заповед, че до там ще вървим и както бяхме строени, всеки си свали раницата и всички войници, кой където беше заспаха, така от умора ли, от друго ли... Останахме будни Учителят, фелдфебела и аз. По едно време Учителят седна по турски, така както си кръстосват краката на земята и почна да прави някакви движения с ръцете. Ръцете над главата, после в страни, така, така... Аз гледам Учителя, обърнах се към фелдфебела, гледам той легнал овчарски, обърнал глава към мен, но Учителят не гледа и мен ме е страх, че ме гледа фелдфебела и така мисля, мисля си и викам: и тая хубава. Учителят пред мен, а мен ще ме е страх от фелдфебела. И в това време седнах и аз като Учителя по турски и почнах да правя упражненията. Както ги правихме по едно време се събудих. Като се събудих, то почти съмнало и аз отивам право при леглото на брат Драган, който нали спеше през няколко легла.
към текста >>

И в това време седнах и аз като Учителя по турски и почнах да правя упражненията.
Викам: „А, Учителю...“, последният прие ротата, но по едно време ни освободи и тръгнахме да отиваме на учение. Поляните не бяха далече, вървим, вървим и.по едно време Учителя върви пред нас както ротния командир или пък отстрани, обаче с нас и като стигнахме даде заповед, че до там ще вървим и както бяхме строени, всеки си свали раницата и всички войници, кой където беше заспаха, така от умора ли, от друго ли... Останахме будни Учителят, фелдфебела и аз. По едно време Учителят седна по турски, така както си кръстосват краката на земята и почна да прави някакви движения с ръцете. Ръцете над главата, после в страни, така, така... Аз гледам Учителя, обърнах се към фелдфебела, гледам той легнал овчарски, обърнал глава към мен, но Учителят не гледа и мен ме е страх, че ме гледа фелдфебела и така мисля, мисля си и викам: и тая хубава. Учителят пред мен, а мен ще ме е страх от фелдфебела. И в това време седнах и аз като Учителя по турски и почнах да правя упражненията. Както ги правихме по едно време се събудих. Като се събудих, то почти съмнало и аз отивам право при леглото на брат Драган, който нали спеше през няколко легла. И той беше разтревожен и аз му казах: „Брат Драган, нощес сънувах Учителя и ще знаеш, че сигурно нищо няма да стане“. Бяхме след това на закуска, всички войници гледат мен и брат Драган нали и едни се майтапят, други ни съжаляват и в това време като закусихме дойде съобщение, че нашата рота, свързочниците ще бъдем дежурни по църква. А това да се случи неделя.
към текста >>

37. 30. На Рила 1939 година

Гради Колев Минчв

Той като тръгвал с конете и катърите от Смолян за Цариград или други турски градове надолу, толкова коне и катъри имал, че турците му изкарали прякор „Пампор“, което значи на турски влак.
“ Аз разбира се знаех, че е обявена война, но подробности не знаех и не се замислях, защо Учителят не ме пусна да ида в Белгия, а то имаше връзка с войната. През време на летуването на Рила 1939 г. там беше и брат Петър Пампоров, известен есперантист, който с „езика“ обиколи света. Той беше и преподавател и оратор и разпространител на Учението на Учителя. Името Пампорово е прякор на дядото на брат Пампоров. Той като тръгвал с конете и катърите от Смолян за Цариград или други турски градове надолу, толкова коне и катъри имал, че турците му изкарали прякор „Пампор“, което значи на турски влак. Той понеже бил много богат купил тая местност около Смолян, именно Пампорово, където косял сено за конете си. Оттам и брат Пампоров носи своето име.
към текста >>

38. 10. Общият таван на дома и трите пътя на идеала

Атанас Минчев

Тази къща е строена по турски тертип, т.е.
10. ОБЩИЯТ ТАВАН НА ДОМА И ТРИТЕ ПЪТЯ НА ИДЕАЛА Аз познавах Василка Иванова още от гр. Айтос. По-късно тя дойде да живее на ул. „Опълченска“ 66 в дома на Петко Гумнеров. Тук тя помагаше на сестра Гина Гумнерова в домакинството и тя переше дрехите на Учителя. Тук, в тази къща Учителят е престоял до 1928 г. Тази къща е строена по турски тертип, т.е. по турски модел. Сега се казва къща-близнак. Каквото има от едната страна, такова има и от другата страна. Между двора при такива къщи има една малка вратичка наречена „комшулук“, за да може да се преминава от единия двор в другия. Такава вратичка с неостъклено капаче има и на тавана, където покривът е общ.
към текста >>

по турски модел.
По-късно тя дойде да живее на ул. „Опълченска“ 66 в дома на Петко Гумнеров. Тук тя помагаше на сестра Гина Гумнерова в домакинството и тя переше дрехите на Учителя. Тук, в тази къща Учителят е престоял до 1928 г. Тази къща е строена по турски тертип, т.е. по турски модел. Сега се казва къща-близнак. Каквото има от едната страна, такова има и от другата страна. Между двора при такива къщи има една малка вратичка наречена „комшулук“, за да може да се преминава от единия двор в другия. Такава вратичка с неостъклено капаче има и на тавана, където покривът е общ. Василка ми разправяше този интересен случай, който се отнася за Георги Димитров, който с майка си, със сестра си и брат си а живели от другата страна, в другата половина на тази къща.
към текста >>

39. 22. От къде не са дошли българите

Васко Искренов

Българите не са никакви късни воложко-турски пришълци, а най-стар народ на Балкана.
И: Не. Не знам нищо. Но знам, че Орфей е тракиец. А траките са българите. Траките не са изчезнали, а продължават да живеят в лицето на днешните българи. Българите не са никакви късни воложко-турски пришълци, а най-стар народ на Балкана. Българите имат възпоменания непосредствени възпоменания за Орфей 1300 години преди Христа. Българите имат възпоменания за своите панонски крале от III. век преди новата ера. Българите имат възпоменание за Траян, в именика на българските владетели на поп Йовчо от Трявна. Българите се споменават по времето на Траяна, че Траян ги е изгонил, но по-късно са се върнали.
към текста >>

40. 4. Плявата

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

По едно време Учителят каза на турски език: „Заманъ саманъ сатаръ“.
През зимата се нареди да отида в София при Учителя. Беше края на зимата и Учителят нареди да отидем с Него и още десетина души на екскурзия на Витоша. Времето не беше лошо и ние през Драгалевци се изкачихме на Бивака. Там, на един завет запалихме огън и сварихме чай. Бяхме насядали около Учителя, не духаше силен вятър и водехме разговор с Учителя. По едно време Учителят каза на турски език: „Заманъ саманъ сатаръ“. Братята бяха все софиянци и едва ли е имало някой, който да знае турски език. Аз знаех не много, но тази поговорка я знаех, която преведена на български значи: „Времето и плявата продава“. През изминалото лято, както споменах имаше голяма суша и хората не можаха да си набавят достатъчно плява за добитъка. А по нашите ниви имаше берекет, и жито, и плява, като се върнах у дома, първо отидох да огледам плевниците, които бяха пълни със слама и плява, пооправих ги, наместих и някоя и друга керемида и вече можеше да се чака края на зимата. А тя се оказа дълга и следващия месец селяните идваха с коли да купуват плява от нас, за да изхранят гладния си добитък.
към текста >>

Братята бяха все софиянци и едва ли е имало някой, който да знае турски език.
Беше края на зимата и Учителят нареди да отидем с Него и още десетина души на екскурзия на Витоша. Времето не беше лошо и ние през Драгалевци се изкачихме на Бивака. Там, на един завет запалихме огън и сварихме чай. Бяхме насядали около Учителя, не духаше силен вятър и водехме разговор с Учителя. По едно време Учителят каза на турски език: „Заманъ саманъ сатаръ“. Братята бяха все софиянци и едва ли е имало някой, който да знае турски език. Аз знаех не много, но тази поговорка я знаех, която преведена на български значи: „Времето и плявата продава“. През изминалото лято, както споменах имаше голяма суша и хората не можаха да си набавят достатъчно плява за добитъка. А по нашите ниви имаше берекет, и жито, и плява, като се върнах у дома, първо отидох да огледам плевниците, които бяха пълни със слама и плява, пооправих ги, наместих и някоя и друга керемида и вече можеше да се чака края на зимата. А тя се оказа дълга и следващия месец селяните идваха с коли да купуват плява от нас, за да изхранят гладния си добитък. Ние им продавахме с охота.
към текста >>

41. 20. Д-р Иван Жеков

Това са българи, които говорят турски език, но са християни.
19. Д-Р ИВАН ЖЕКОВ Той е роден на 3.03.1875 г. в гр. Варна. Баща му е бил лозар и бъчвар, като е бил производител на вина и е изнасял бъчви с вино към Цариград по турско време. Майка му е била по произход гагаузка. Това са българи, които говорят турски език, но са християни. Те са онези прабългари, които не са се претопили между славяните, а са си запазили езика и после са се преместили към турския език. Майка му е родена от баща, който е от търновските села, дошъл във Варна и служил като ратай в дома на един гагаузин и се оженил за дъщеря му. Те са били съседи на поп Константин Дъновски. Като момче Иван Жеков е бил немирно, палаво момче, буен и е влизал заедно с другите деца в побоища с камъни срещу гърчета и турчета. Съседът му Петър Дънов е бил 11 години по-голям от него.
към текста >>

Те са онези прабългари, които не са се претопили между славяните, а са си запазили езика и после са се преместили към турския език.
19. Д-Р ИВАН ЖЕКОВ Той е роден на 3.03.1875 г. в гр. Варна. Баща му е бил лозар и бъчвар, като е бил производител на вина и е изнасял бъчви с вино към Цариград по турско време. Майка му е била по произход гагаузка. Това са българи, които говорят турски език, но са християни. Те са онези прабългари, които не са се претопили между славяните, а са си запазили езика и после са се преместили към турския език. Майка му е родена от баща, който е от търновските села, дошъл във Варна и служил като ратай в дома на един гагаузин и се оженил за дъщеря му. Те са били съседи на поп Константин Дъновски. Като момче Иван Жеков е бил немирно, палаво момче, буен и е влизал заедно с другите деца в побоища с камъни срещу гърчета и турчета. Съседът му Петър Дънов е бил 11 години по-голям от него. Детството му минава във Варна, където завършва петокласната българска гимназия.
към текста >>

Като е помагал в службата на черквата, при различни помени на умрели, когато е трябвало да се споменават имената на умрели, той е споменавал имена на арменски, на турски и така си е правил шеги, за което е търпял наказание.
Като момче Иван Жеков е бил немирно, палаво момче, буен и е влизал заедно с другите деца в побоища с камъни срещу гърчета и турчета. Съседът му Петър Дънов е бил 11 години по-голям от него. Детството му минава във Варна, където завършва петокласната българска гимназия. След това помага на баща си в търговията му с вина. Като малък е имал хубав глас и е пял в хора на черквата. Като е помагал в службата на черквата, при различни помени на умрели, когато е трябвало да се споменават имената на умрели, той е споменавал имена на арменски, на турски и така си е правил шеги, за което е търпял наказание. А баща му и майка му са се венчали в черквата на дядо поп Константин Дъновски в село Николаевка, Варненско. Бил е с леви убеждения и е създал първия социалистически кръжок във Варна. Васил Коларов е бил две години по-малък от него. Заради тези социалистически идеи го изключват от гимназията. Във връзка с това по-късно пише жалба до Министъра на просветата, че моралните убийци на Алеко Константинов се намират в Министерството на правосъдието.
към текста >>

42. 45. ЗА МОЛИТВАТА

Турски разбойници хващат сина на големия чорбаджия от село Николаевка, отвличат го и искат пари.
Или кажете: "Господи, какво искаш да направя за възтържествуването на Царството Ти на земята и за осветяване на Името Ти между човеците? " Един закон гласи: Когато се молиш за други, само тогава молитвата ти добива магическа мощ, когато се придружава с любов към тях. Сега за пет минути нека да се концентрираме и да изпратим една добра мисъл към целия свят. Законът е: Ако изпратите тая мисъл, както трябва, то работата, която ще извършите, може да е равна на работата, която извършвате през целия живот. Ако някой човек греши, помолете се за него и той ще се поправи и ще има добро разположение към вас. Турски разбойници хващат сина на големия чорбаджия от село Николаевка, отвличат го и искат пари. Сумата била голяма и не могли да я изпратят. Близките на последния започват да се молят за него на Бога. Разбойниците си направили угощение, пили много вино и заспали. Момчето се освободило и си отишло. Има един закон, който регулира нещата.
към текста >>

43. 12. ОТКУПЪТ

Имаше една украса такава с някакви портрети, имаше два големи турски патрона качени там някъде и войникът взел падналия патрон и го хвърлил във въглищата и го слага в печката заедно с въглищата.
По онова време имаше македонски убийства и имаше нареждане щом се гърми и трещи всички да лягат по земята. На сантиметри се изтърси прахоляка и ако беше една педя по-напред щеше да ме остави на място. Това става в понеделник. В сряда след обед имаше една сказка с двама сказчици във военния клуб. Така както е салона и тука е печката. Имаше една украса такава с някакви портрети, имаше два големи турски патрона качени там някъде и войникът взел падналия патрон и го хвърлил във въглищата и го слага в печката заедно с въглищата. Пред печката имаше един стол. И аз седнах на него стол, обаче нещо ме нагря, беше ми нещо скучно и казах: "Аз ще изляза малко навън, като свърши този автор ще вляза на втория". Тъкмо излизам и един гърмеж страшен вътре - вратата на печката беше разбила облегалката на стола - ако бях там щеше да ме остави на място. Отвънка майора ме прегърна, той беше домакина, познаваше ме този човек. Събитията следваха едно след друго, значи бяха като че ли решили да ме унищожат.
към текста >>

44. 14. КАТЯ ГРИВА

А един път от старите турски куршуми, които ги слагаха така на огледалото за украса взима, че пада куршума във въглищата и чрез тях вътре без да види слугата, вкарва го в печката.
В това време разбиват "Куршумхан". Една голяма щуротия и с взривове и както минавам така един взрив и една такава голяма буца хоросан от тухли минава тъй край врата ми и разбива витрината. Ако беше минала малко по-напред и на място оставах. След два дена в Пловдив във военния клуб имаше двама сказчици, двама оратори. Влизам аз вътре и така както е печката с въглища, беше хладно време, пролет, имаше един стол пред вратата на печката и аз съм седнал точно пред нея. А един път от старите турски куршуми, които ги слагаха така на огледалото за украса взима, че пада куршума във въглищата и чрез тях вътре без да види слугата, вкарва го в печката. А нещо ме напъва, опъва, нещо ми е скучно, ще изляза вънка. Като почне втория оратор, тогава ще вляза. Аз си казвам и излизам. Излизам, няма и минута и се чува един взрив вътре като вратата на печката разбива гърба на стола, на който аз седях. Значи преминах премеждието.
към текста >>

45. 48. НЕСТИНАРКИТЕ И ОГНЕНИЯ ПОЯС

И действително, хората там са много интересни, говорят чист, български език, литературно български език с едно особено държане, много жалко, че там после се населиха много турци и те понеже се размножават много, понеже нямаше много поминък за нашите, това не знам какво мислят нашите хора, обаче един превес има там турския етнос.
В: Значи така за нестинарите. Д: Да, да. Аз имах така много хубави, интересни състояния, аз тогава обикалях брега, защото нямаше никой и едни червени скали и останах цяла нощ с едно одеало да спя и имах така много интересни видения, много интересни неща. Учителят ми каза: "Това са стари Богомилски сборища" за Странджа. Стари Богомилски сборища. И действително, хората там са много интересни, говорят чист, български език, литературно български език с едно особено държане, много жалко, че там после се населиха много турци и те понеже се размножават много, понеже нямаше много поминък за нашите, това не знам какво мислят нашите хора, обаче един превес има там турския етнос.
към текста >>

46. 62. ГРЕХОВЕТЕ НА МИНАЛОТО

1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА

" "Някакъв си голям турски бей." Учителят се смее, а аз изпитвам срам.
62. ГРЕХОВЕТЕ НА МИНАЛОТО Минавам по пътя човешки на страдания и скръб. На Изгрева съм и търся помощ от Учителя. "Защо, Учителю, когато плача лицето ми просто като че подпухва и стои така с дни? " "Това е от ропот." "Как от ропот? Не разбирам нищо." "Голям господар си била в миналото." "Какъв господар? " "Някакъв си голям турски бей." Учителят се смее, а аз изпитвам срам. Аз изпитвам недоволство от себе си и от миналото си. Така разбрах какво означава ропот. На следващия ден още ме занимава този случай и Го питам: "Защо съм дошла, Учителю, на земята? " "Да си поправиш погрешките." О-о-о, стана ми ужасно скръбно. Тогава разбрах, че моят недъг в недоразвитата ми ръка е данък, който плащам от миналото.
към текста >>

47. ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА

Баща ми Велю е учил в гръцко училище в Одрин и знаеше турски и гръцки много добре.
Баща му, моя дядо е бил търговец. Имал колониален магазин, но е починал много млад. Баща ми са били двама братя - Велю и Константин. Дядо ми се казвал Апостол Величков. Баща ми е големия син на дядо ми. Баща ми Велю е учил в гръцко училище в Одрин и знаеше турски и гръцки много добре. Баща ми беше природно интелигентен човек с много голям финес в мисълта, но поради това, че трябва да издържа семейството той започва от много млад да работи и усвоява обущарския занаят. Бил е много буден с духовни стремежи. Запознава се с Библията още от младини. Като младеж още той излиза от лоното на православната църква и започва да посещава богослуженията на евангелската църква, в която тогава са работили мисионери англичани и неговият живот се съсредоточава в духовните интереси, той по начало си беше непрактичен човек. Работеше много изискано, но не умееше да изисква много пари, изобщо в материалната част беше неориентиран много добре.
към текста >>

Той се ражда в Одрин, той е турски поданик.
Кръщават го Гавраил, но ние му викахме Гали, а когато е влязъл в Братството тогава го кръстили Галилей вече и така остана. Даже една моя близка, като са правили годишнина на 3.ХП. направили въпрос, че името му не е Галилей. Ама ние му викаме Гали и братята му казват Галилей, то е близо така, та той се ражда, но после пак заминават за Одрин. Подир две години се ражда втория ми брат Апостол, който кръщават на бащата на баща ми. Той се ражда в Одрин, той е турски поданик. Тогава Одрин е бил турски. Но майка ми, те са посещавали разбира се евангелската черква ръководена от английските мисионери. Майка ми е била човек много общителен и много толерантен. Тя е живяла в Одрин в гръцка и турска махала. Имало е много турци наоколо.
към текста >>

Тогава Одрин е бил турски.
Даже една моя близка, като са правили годишнина на 3.ХП. направили въпрос, че името му не е Галилей. Ама ние му викаме Гали и братята му казват Галилей, то е близо така, та той се ражда, но после пак заминават за Одрин. Подир две години се ражда втория ми брат Апостол, който кръщават на бащата на баща ми. Той се ражда в Одрин, той е турски поданик. Тогава Одрин е бил турски. Но майка ми, те са посещавали разбира се евангелската черква ръководена от английските мисионери. Майка ми е била човек много общителен и много толерантен. Тя е живяла в Одрин в гръцка и турска махала. Имало е много турци наоколо. Тя научава много хубаво турски и гръцки.
към текста >>

Тя научава много хубаво турски и гръцки.
Тогава Одрин е бил турски. Но майка ми, те са посещавали разбира се евангелската черква ръководена от английските мисионери. Майка ми е била човек много общителен и много толерантен. Тя е живяла в Одрин в гръцка и турска махала. Имало е много турци наоколо. Тя научава много хубаво турски и гръцки. Дори в колежа е имала приятелка гьркиня, от която има едно подаръче, което аз го пазя в една кутийка, гривна, която тя е й подарила. Мама се е държала с туркините много добре. С тях даже са чели Евангелието, друга чела Библията, трета чете от Мохамед Корана така и много са я обичали. Балканската война ли е била, сега съм много слаба по история, 1913 ли е било или 1914 г. Одрин за няколко дни пада в български ръце.
към текста >>

Обаче подир няколко дни става някакъв обрат в политическите събития и Одрин отново се възстановява и идва в турски ръце.
В: Това е през време на обсадата на Одрин. Веска: Да. И генерал Вазов, братът на Иван Вазов той ръководил обсадата и мама казва, че кметът на града с плач предава на генерал Вазов ключовете, връчва му ключовете. Всичките турци много смутени, щото нашата войска, войската въобще няма морал, тръгват и безчинстват във всички къщи. В това време при майка ми се събират няколко турчета момчета от махалата, да не би българската войска да ги погне да им направи пакост и мама ги прибира и ги крие в нейния дом. Обаче подир няколко дни става някакъв обрат в политическите събития и Одрин отново се възстановява и идва в турски ръце. Тогава пък турците почват да си отмъщават на българите и мама решава да се върнат в България, щото те все пак като българи не е удобно да останат там да живеят. Пък родителите в Пловдив в това време са преживели страхотни дни през време на обсадата. А в същото време в Одрин поради липса на гориво е трябвало да гори спалните дюшеци, нямали са хляб. Гали и Апостол са гладували по цели дни. Мама казва: "Само четях Библията и се молех".
към текста >>

Той имаше голяма къща в подножието на Сахат тепе, една много здрава къща на някакъв си турски бей, огромни стаи с баня.
Мама казва: "Само четях Библията и се молех". Тя чела и подчертавала стиховете от псалмите от Евангелието с много голяма концентрирана молитвена мисъл, за да изживее тези моменти докато се прибере в България. Но в това време турците почват да си отмъщават на българите и е опасно придвижването даже по улиците на Одрин. Тогава някоя от туркините дава на мама фередже, мама се загъва като туркиня, а кмета на града нарежда на някакъв си военен да съпроводи мама, понеже баща ми остава още в Одрин да прибере покъщнината, а мама с двете деца е ескортирана до гарата, настанена е вече във влака и така става безопасно нейното пътуване до Пловдив. В Пловдив тя се прибира и заживяват в дома на дядо ми. Той имаше голяма къща в подножието на Сахат тепе, една много здрава къща на някакъв си турски бей, огромни стаи с баня. Банята беше колкото тази стая. В: Запазена ли е още тази къща? Веска: Запазена е, но леля ми я продаде, защото те напуснаха вече Пловдив. Отчасти е запазена още старата постройка, в която живяхме, но има и пристройка нова.
към текста >>

48. 35. АСЕН АРНАУДОВ

" А пък тогава аз трябваше да му предам един поздрав от Асен и какво беше и Учителят казва: " Асен е „А-сен" и преведено от турски на български означава: „А-а, ти ли си?
И така мина, но срещахме се, имах много хубави разговори, но аз му дадох да разбере, че нямам никакви намерения нали, даже му казах: "Свободен си, има толкова момичета интересни, красиви" и той даже ми се сърдеше, казваше: "Ти нямаш сърце...", както и да е и идва един разговор с Учителя. Ама аз отивам при Учителя без да Го питам, смятах че въпроса сама съм си го решила вътре. Нямам никакви намерения и толкова. А бяхме с моя приятелка. Тя каза: "Учителю, кажете нещо за Весето! " А пък тогава аз трябваше да му предам един поздрав от Асен и какво беше и Учителят казва: " Асен е „А-сен" и преведено от турски на български означава: „А-а, ти ли си? " Ех, казва Учителят, имало някога една студентка, която обичала професора си, обаче той не я разбрал, не я разбрал". Значи той сега пак се явява в живота ми и толкова беше. И Той така тогава ми направи една характеристика, това беше всичкото. Минаха години, аз завърших вече германска филология и той постави вече съвсем сериозно въпроса: "Ще се свържем ли за живота? " Майка му ме пита: "Ами ще можеш ли да му подваряваш млякото, на Рила ако отидете?
към текста >>

49. 7. „УПАНИШАДАТА 1937 г.

Тя научава, че Любомир Лулчев е радиостезик, долавя къде има подпочвени води и го вика на помощ, да открие на кое място в чифлика се намират тъй наречените "млечни кладенци" или на турски "сютлю-бунар" загубени още през турското ни робство.
7. „УПАНИШАДАТА" 1937 г. Един ден направихме разходка до Карнобад. При Карнобад има една спирка на влака на име "Нейчево". Нейчево, на името на г-жа Нейчева,която имаше 5000 декара чифлик, нейна собственост. Тя беше много енергична жена. Тя научава, че Любомир Лулчев е радиостезик, долавя къде има подпочвени води и го вика на помощ, да открие на кое място в чифлика се намират тъй наречените "млечни кладенци" или на турски "сютлю-бунар" загубени още през турското ни робство. Чифликът имаше ниви и пасбища, овце и крави, пчелни кошери, зеленчукови градини, но само водата беше оскъдна. Любомир Лулчев предложи на нашата група Упанишади да идем до тоя чифлик и да видим как с една обикновена лескова пръчка разцепена се открива вода. Това пътуване считахме за голяма чест. Лулчев се разхождаше хванал двата рога на пръчката, ние вървим след него и в един миг пръчката се надежда силно надолу и Лулчев ни изкомандва: "Копайте тук". Наистина бликна изобилно чудесна, студена вода.
към текста >>

50. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Константин Дъновски напуска Варна през месец септември 1868 г., до което време е бил председател на българската община пред турските власти.
Варна с първи неин свещеник Константин Дъновски, първият български учител във Варненско, става и пръв български свещеник във Варна сега по такъв начин. Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г) и е погребан пред олтаря на църквата "Свети Архангел Михаил". "Отец Константин Дъновски, който види се и досега не иска да се отдели от тая църква и винаги там му е прибежището и квартирата." Забележка: Страниците, които посочваме на автора, са взети от екземпляр писан на пишеща машина. Ако в преписи страниците не отговарят на посочените, справете се отдадения текст тук, който е ограден в кавички и е по-навътре в страниците от останалия текст. Ето защо допълнително отбелязваме и страниците от отпечатаната книга с автор Георги Томалевски "Учителят Беинса Дуно". Константин Дъновски напуска Варна през месец септември 1868 г., до което време е бил председател на българската община пред турските власти. За причината на първото му напускане гр. Варна пише проф. Петър Ников в списание "Духовна култура", кн. 1-2, 1922 г., в заглавието "Иконом Константин Дъновски", стр. 131. "Българската община за посрещане на своите разноски разчиташе на приходите от епархията, но срещнала големи мъчнотии.
към текста >>

51. 98. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Той казваше много турски поговорки, щото знаеше турски и казваше много поговорки.
Значи, на земята на хана е бащина земя. Щото е свободен човек. Нали плащаш си, свободен си. А другаде като отидеш, човек не е така свободен. Тази поговорка е казал. Той казваше много турски поговорки, щото знаеше турски и казваше много поговорки. Аз пак ще се върна за някои прояви на Учителя в Школата. В хотел „Лондон" във Варна Учителят е бил повече от година. Там си е даже готвил, всичко там си е услужвал. Много са ходили от приятелите при Него в хотела. Посещавали са Го.
към текста >>

52. 147. ЧЕШМАТА НА РИЛА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Един каменоделец имахме и той имаше така по-груба ръка и изглежда, че по неговата си мери, и така като видиш и самите ръце не са изваяни, така скулптурски.
Това беше 1930 год. А той се ожени на 25.Х.1930 год. в Италия. А за да направиме всичко на ръце сме ги носили камъните, да. Ръцете ги направиха в София. Един каменоделец имахме и той имаше така по-груба ръка и изглежда, че по неговата си мери, и така като видиш и самите ръце не са изваяни, така скулптурски. Но като ги поставиха през тях изтичаше водата. Беше красиво. Това са първите снимки и не мога да кажа, кои са трите камъка. Е, някой от тези камъни е. Виж, някой от тези камъни е.
към текста >>

53. МОЯТ РОМАН

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Къщата беше направена от камък, беше много студена и влажна, старите скоро умряха, аз заболях от стомах и ме лекува един турски лекар.
Връщаха се с припечелени пари, които са харчеха общо за семейството. След като изминало известно време - може би 4-5 години, родителите на първата жена на баща ми харесала майка ми, че е разбрана и предложили на баща ми да му препишат всичко, за да ги гледа мама. Баща ми се съгласил, мама също, но баща ми не преписал имота само за себе си, а на петимата братя. Така имотът на брата се увеличил и те решиха да направят нова къща на мястото на родителите на първата жена на баща ми. След като направиха къщата, мама и аз отидохме да живееме при двамата старци. Къщата беше направена от камък, беше много студена и влажна, старите скоро умряха, аз заболях от стомах и ме лекува един турски лекар. По-късно и мама заболя от бъбреци, което стана причина впоследствие да си замине рано. След като умряха старите цялото семейство се премести да живее в новата къща, защото имаше повече стаи и можеше да задоволи нуждите на петимата братя, които бяха всички женени. За този живот от петгодишната до десетгодишната ми възраст имам много спомени за общия живот на голямото семейство. Тогава всички бяха млади, здрави, годни за труд и работа. Дядо ореше нивите, а някои от домашните му помагаше да води воловете.
към текста >>

54. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Даже е казал една турска пословица, аз не мога да я кажа на турски /Хотелски дом-свободен дом/ такова нещо беше.
В.К.: Какво ще кажете за интернирането Му в хотел „Лондон" и кой се е грижил за него? Е.А.: За Него ли? Някои приятели са ходили и от София са идвали. Приятелите не са Го оставили. Те Му предлагали семейства, където да отиде да живее, но Той не е приел. Даже е казал една турска пословица, аз не мога да я кажа на турски /Хотелски дом-свободен дом/ такова нещо беше. Аз я бях записала на турски както е. Щото Учителят като живял във Варна доста турски думи знаеше и поговорки, и пословици е казвал, много неща в беседите Си на турски език. След завръщането си в София Учителят държи беседи на ул. „Опълченска" 66 - дома на Гумнерови. Понеже не е имало стая, в която да държи беседите Си, трябвало е цялата покъщнина на семейство Гумнерови да се изнесе преди беседата, да се опразни стаята, да се наредят столовете и тогава Учителят да говори.
към текста >>

Аз я бях записала на турски както е.
Е.А.: За Него ли? Някои приятели са ходили и от София са идвали. Приятелите не са Го оставили. Те Му предлагали семейства, където да отиде да живее, но Той не е приел. Даже е казал една турска пословица, аз не мога да я кажа на турски /Хотелски дом-свободен дом/ такова нещо беше. Аз я бях записала на турски както е. Щото Учителят като живял във Варна доста турски думи знаеше и поговорки, и пословици е казвал, много неща в беседите Си на турски език. След завръщането си в София Учителят държи беседи на ул. „Опълченска" 66 - дома на Гумнерови. Понеже не е имало стая, в която да държи беседите Си, трябвало е цялата покъщнина на семейство Гумнерови да се изнесе преди беседата, да се опразни стаята, да се наредят столовете и тогава Учителят да говори. След свършване на беседата всички вещи се нареждат пак в стаята.
към текста >>

Щото Учителят като живял във Варна доста турски думи знаеше и поговорки, и пословици е казвал, много неща в беседите Си на турски език.
Някои приятели са ходили и от София са идвали. Приятелите не са Го оставили. Те Му предлагали семейства, където да отиде да живее, но Той не е приел. Даже е казал една турска пословица, аз не мога да я кажа на турски /Хотелски дом-свободен дом/ такова нещо беше. Аз я бях записала на турски както е. Щото Учителят като живял във Варна доста турски думи знаеше и поговорки, и пословици е казвал, много неща в беседите Си на турски език. След завръщането си в София Учителят държи беседи на ул. „Опълченска" 66 - дома на Гумнерови. Понеже не е имало стая, в която да държи беседите Си, трябвало е цялата покъщнина на семейство Гумнерови да се изнесе преди беседата, да се опразни стаята, да се наредят столовете и тогава Учителят да говори. След свършване на беседата всички вещи се нареждат пак в стаята. И това става при всяка беседа, която се държи в дома на семейство Гумнерови.
към текста >>

55. 01 - 04. ТОРБА С ПАРИ В С. СКАЛАК

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Разчуло се между турското население, че бирникът донесъл торба с пари и вместо да ги закопае като имане, ги предал на техния турски кмет.
Айтос от държавния бирник, който му посочил една торба с пари и му казал: „Това са ваши пари, които са събрани от отчисления. Тези пари никъде не се водят, нито някой ще ги търси. Решете с кмета как да ги оползотворите. " Георги взел пълната торба с пари, върнал се в общината и казал на кмета, който бил турчин - неграмотен, обаче много честен човек. Както кметът, така и секретар-бирникът били честни хора и вместо да си поделят парите, употребили ги за обществени нужди за селото. Разчуло се между турското население, че бирникът донесъл торба с пари и вместо да ги закопае като имане, ги предал на техния турски кмет. Благодарили в джамията на следващия ден на Аллаха, че им изпратил такъв бирник, а не обирджия посред бял ден. Георги бил бирник в това село от 1887 г. до 1901 г., след което отива да отбива редовната си военна служба.
към текста >>

56. 01 - 33. МОЛИТВАТА НА ТУРКИНЯТА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Когато се изправили, готови за молитва, брат Куртев, който разбирал много добре турски, чул молитвата на една туркиня, която идвала отдалече.
33. МОЛИТВАТА НА ТУРКИНЯТА Една вечер в дома на брат Куртев се събрали група приятели за духовна работа. Когато се изправили, готови за молитва, брат Куртев, който разбирал много добре турски, чул молитвата на една туркиня, която идвала отдалече. Тя била кратка и той я запомнил: „Господи, Ти, Който посещаваш, помагаш, храниш и обличаш всички, които са в нужда, помогни и на мене. Вдовица съм с дребни деца, нямам какво да им сложа на софрата. Като задоволиш всички, спомни си и за мен, бедната жена. " Съобщил на братята каква молитва дочул. Тогава всички събрани решили да изпълнят Волята Божия, като събрали кой колкото носел в кесията си.
към текста >>

57. 08 - 30. ЗА СБОРНИКА „ЖИВОТОПИС НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Човекът казал: „Хасам Мусум, сан мусум" - на турски значи - „Хасан ли си, кой си?
Г. С.: Говори ли за медиум там? В. К.: Аз за медиум не мога дати кажа точно какво говори, но там пише, че ги е раздрусал, веригата ги е раздрусала, нещо подобно има но не мога са си спомня как. защото това е преди 30 години. И аз разбрах, че ти просто не си го добавил и затова съм го добавил. Г. С.: Аз да ви кажа недоразумението откъде идва, Някой от присъстващите, но преди да бъде Учителят там, се подиграл с духа. Човекът казал: „Хасам Мусум, сан мусум" - на турски значи - „Хасан ли си, кой си? Сега ти ли си? " И заради туй масата го е натиснала и след туй се уплашили и са имали по-сериозно отношение към това. А пък при Учителя, там са видяли разни знаци, разни чукания и пр.. което вече сме го казали. В. К.: Сега, значи уточнихме се. В следващата книга това нещо ще го коригираме в смисъл, аз ще махна това викане чрез медиум, а ще напиша подробно така, както описва как е построена масата, изобщо цялата обстановка, ще бъде описано всичко подробно.
към текста >>

58. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Посрещнаха ни с лодка турските власти и за наша голяма изненада ни съобщиха, че в града имало епидемия.
Радвах се, че ще видя най-после този тъй прославен град, където си бяха дали среща природната красота и огромното човешко богатство и архитектурното изкуство. Всички бяхме изпълнени с радостни предвкусвания за красотите, които има да видим и ще се обогатим съзнателно с нови впечатления. Искаше ни се по-скоро да пристигнем на това приказно място. На хоризонта вече се виждаше брега със силуетите на многожество сгради и безброй минарета на джамии. Ето, вече пристигнахме на пристанището. Посрещнаха ни с лодка турските власти и за наша голяма изненада ни съобщиха, че в града имало епидемия. Забраниха ни да слизаме на брега и казаха, че трябва да останем четиридесет дни, докато изтече карантинният срок. Моята отпуска беше само десет дни. Чудех се какво да правя. Тогава се сетих да потърся помощта на Учителя. По едно време стражата около мене се разреди.
към текста >>

59. 11 - 10. ДУХ НА ВОИН, ДУША НА ДЕВОЙКА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Знае турски перфектно.
И всяка година идваха в Айтос да видят баща ми. С едни такива бради, турци, хубави. Аз поне съм ги виждала. И баща ми ще им постели един, хасър ний му викаме, един такъв и каминка имахме долу, и им даде кафе, и им даде захар и цяла нощ осъмват, постила им там майка ми на земята. Те осъмват при него и той разговаря с тях. Знае турски перфектно. Учителят и той си е служил с турския език, и той го знае. Учителят много пъти и той си е служил с турския език. И той го знае. Учителят е минал по тези села и за него ще ти кажа, как е минал. Много има, много.
към текста >>

Учителят и той си е служил с турския език, и той го знае.
С едни такива бради, турци, хубави. Аз поне съм ги виждала. И баща ми ще им постели един, хасър ний му викаме, един такъв и каминка имахме долу, и им даде кафе, и им даде захар и цяла нощ осъмват, постила им там майка ми на земята. Те осъмват при него и той разговаря с тях. Знае турски перфектно. Учителят и той си е служил с турския език, и той го знае. Учителят много пъти и той си е служил с турския език. И той го знае. Учителят е минал по тези села и за него ще ти кажа, как е минал. Много има, много. Сега ми изпъкват.
към текста >>

Учителят много пъти и той си е служил с турския език.
Аз поне съм ги виждала. И баща ми ще им постели един, хасър ний му викаме, един такъв и каминка имахме долу, и им даде кафе, и им даде захар и цяла нощ осъмват, постила им там майка ми на земята. Те осъмват при него и той разговаря с тях. Знае турски перфектно. Учителят и той си е служил с турския език, и той го знае. Учителят много пъти и той си е служил с турския език. И той го знае. Учителят е минал по тези села и за него ще ти кажа, как е минал. Много има, много. Сега ми изпъкват. В.К.: В момента разказваше, по време на Балканската война баща ви в Скопие ли е бил?
към текста >>

Верка: Да, да, към десетина турци така идват, седят и слушат какво ще им говори на турски баща ми, Ние имахме един двор, който се отделяше от къщата, там бяха колите им.
Пък едни хубави, синеоки. Те скромни хора. Те носят с колите си дърва да се продават в Айтос. Или видят баща ми, знаят вече къщата ни и идваха. В.К.: Аллах, Аллах, слушат какво им говори баща ви. Верка: Да, да, към десетина турци така идват, седят и слушат какво ще им говори на турски баща ми, Ние имахме един двор, който се отделяше от къщата, там бяха колите им. Баща ми си имаше едно конче, една каручка, лозе си имахме. Като им постелят, като седнат, чз като почнат да си говорят, то всякога е интересно. И аз съм седяла през всичкото време да ги слушам. Щото много хубави хора бяха. Стари на времето си, щото аз съм сега много стара вече, те не бяха даже и колкото мене, но имаше хубавата обхода, която е имал с тях.
към текста >>

60. 12 - 14. АЛЛАХ ГО ИЗПРАТИ

Изпада отгоре една виолетова светлина, в стаята си чува гласа на една монахиня, която се моли, чува й гласа в молитвата си, монахиня, туркиня значи и казва: „Господи, като ходиш", щото той е бил в турски села и знае турски.
14. АЛЛАХ ГО ИЗПРАТИ В.К.: Имаше един случай, сега си спомням, той отива в някаква турска къща и носи хляб. Надка: А, не хляб, а пари. В молитвената си стая у нас, той ставаше нощем и се молеше, както ви казах. Това е било към полунощ, към три часа. Изпада отгоре една виолетова светлина, в стаята си чува гласа на една монахиня, която се моли, чува й гласа в молитвата си, монахиня, туркиня значи и казва: „Господи, като ходиш", щото той е бил в турски села и знае турски. Тя на турски казва: „Господи, като ходиш и обикаляш всички бедни хора, недей забравя и мене." И баща ми веднага там в чекмедженцето си парите държал, изважда в един плик, слага известна сума, вали снега, ние никой не го знае, ни майка ми, никой не го усеща, тихичко се изнизва той и по гласа, чува гласа през всичкото време. Над Чортлена, горе в баира, в една къщичка бедна отива, тя се моли още, туркинята. Той почакал, после почукал малко, тя отваря, той искал да не го види кой е. подава й плика, „Заповядай тук една сума", там каквото й е казал. Тя казва: „Мюфтията ли ви изпрати?
към текста >>

Тя на турски казва: „Господи, като ходиш и обикаляш всички бедни хора, недей забравя и мене." И баща ми веднага там в чекмедженцето си парите държал, изважда в един плик, слага известна сума, вали снега, ние никой не го знае, ни майка ми, никой не го усеща, тихичко се изнизва той и по гласа, чува гласа през всичкото време.
14. АЛЛАХ ГО ИЗПРАТИ В.К.: Имаше един случай, сега си спомням, той отива в някаква турска къща и носи хляб. Надка: А, не хляб, а пари. В молитвената си стая у нас, той ставаше нощем и се молеше, както ви казах. Това е било към полунощ, към три часа. Изпада отгоре една виолетова светлина, в стаята си чува гласа на една монахиня, която се моли, чува й гласа в молитвата си, монахиня, туркиня значи и казва: „Господи, като ходиш", щото той е бил в турски села и знае турски. Тя на турски казва: „Господи, като ходиш и обикаляш всички бедни хора, недей забравя и мене." И баща ми веднага там в чекмедженцето си парите държал, изважда в един плик, слага известна сума, вали снега, ние никой не го знае, ни майка ми, никой не го усеща, тихичко се изнизва той и по гласа, чува гласа през всичкото време. Над Чортлена, горе в баира, в една къщичка бедна отива, тя се моли още, туркинята. Той почакал, после почукал малко, тя отваря, той искал да не го види кой е. подава й плика, „Заповядай тук една сума", там каквото й е казал. Тя казва: „Мюфтията ли ви изпрати? " Щото турският кмет на тяхните от време на време изглежда са й донасяли нещо.
към текста >>

" Щото турският кмет на тяхните от време на време изглежда са й донасяли нещо.
Тя на турски казва: „Господи, като ходиш и обикаляш всички бедни хора, недей забравя и мене." И баща ми веднага там в чекмедженцето си парите държал, изважда в един плик, слага известна сума, вали снега, ние никой не го знае, ни майка ми, никой не го усеща, тихичко се изнизва той и по гласа, чува гласа през всичкото време. Над Чортлена, горе в баира, в една къщичка бедна отива, тя се моли още, туркинята. Той почакал, после почукал малко, тя отваря, той искал да не го види кой е. подава й плика, „Заповядай тук една сума", там каквото й е казал. Тя казва: „Мюфтията ли ви изпрати? " Щото турският кмет на тяхните от време на време изглежда са й донасяли нещо. Той казва: „Не, Тоз, на Когото се молиш, Той ти поднася това." - „Аллах те изпрати." Значи, от Господа е, и си тръгва. Искала да го види. Казал: „Няма нужда." И си отива. Друг един случай. Като се изселват турците, не му стигало на някого от турците известна сума и не може да замине.
към текста >>

Получават писмо, че еди-кой си турчин е казал на турските там власти, че в Айтос, когато се изселвах, един фелдшер ми даде 200 лева и аз искам чрез тях да му ги върна.
Баща ми изважда и му дава да си свърши работата. Минават много години. Получава се едно писмо до Айтоското кметство. Тати вече възрастен беше и до нас има един ветеринарен фелдшер. А пък тати е това, през няколко къщи са и приятели, близки ни са. Получават писмо, че еди-кой си турчин е казал на турските там власти, че в Айтос, когато се изселвах, един фелдшер ми даде 200 лева и аз искам чрез тях да му ги върна. Как се казва? Ами фелдшер беше, не знам вече по-нататък как е било. Викат бай Никола, фелдшера, ветеринарния, казва: „Не съм аз. Това е бай Георги." Викат тати и му казва: „Бай Георги, да имаш такъв случай? " Казва; „Да бе едно време дадох там някой лев на един познат турчин се изселва, човекът няма, не му стигаха парите." - „Ето ти парите", казват.
към текста >>

61. 14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА

Надка Боева

" Жената била туркиня и се молела на турски.
Никога не го казваше, но чувствувахме, че когато правеше молитва, не беше той. Имаше един такъв случай: Молитва в молитва. Когато той се молел в 2-3 часа посред нощ, чува друга молитва на жена, която се молела и казвала: „Аллах, аз съм бедна. Нямам хляб, нямам пари. Помогни ми! " Жената била туркиня и се молела на турски. Но дядо ми разбирал турски и в тоя момент си прекъсва молитвата, облича се и тръгва, намира тази къща ли, колиба ли, на края на града и я заварва, че още се моли. Почукал той на вратата, влязъл, оставил й пари и казал; „Аллах ти праща тия пари." И се върнал. Много съм се чудила как той е чул и как той е намерил тая жена! Той имаше много връзки с турци, които много го обичаха. Живял дълги години в едно турско село, където е бил секретар-бирник.
към текста >>

Но дядо ми разбирал турски и в тоя момент си прекъсва молитвата, облича се и тръгва, намира тази къща ли, колиба ли, на края на града и я заварва, че още се моли.
Имаше един такъв случай: Молитва в молитва. Когато той се молел в 2-3 часа посред нощ, чува друга молитва на жена, която се молела и казвала: „Аллах, аз съм бедна. Нямам хляб, нямам пари. Помогни ми! " Жената била туркиня и се молела на турски. Но дядо ми разбирал турски и в тоя момент си прекъсва молитвата, облича се и тръгва, намира тази къща ли, колиба ли, на края на града и я заварва, че още се моли. Почукал той на вратата, влязъл, оставил й пари и казал; „Аллах ти праща тия пари." И се върнал. Много съм се чудила как той е чул и как той е намерил тая жена! Той имаше много връзки с турци, които много го обичаха. Живял дълги години в едно турско село, където е бил секретар-бирник. Знаеше много хубаво турски и пееше една хубава турска песен и ни я превеждаше на български, но аз съм я забравила.
към текста >>

Знаеше много хубаво турски и пееше една хубава турска песен и ни я превеждаше на български, но аз съм я забравила.
Но дядо ми разбирал турски и в тоя момент си прекъсва молитвата, облича се и тръгва, намира тази къща ли, колиба ли, на края на града и я заварва, че още се моли. Почукал той на вратата, влязъл, оставил й пари и казал; „Аллах ти праща тия пари." И се върнал. Много съм се чудила как той е чул и как той е намерил тая жена! Той имаше много връзки с турци, които много го обичаха. Живял дълги години в едно турско село, където е бил секретар-бирник. Знаеше много хубаво турски и пееше една хубава турска песен и ни я превеждаше на български, но аз съм я забравила. А как се празнуваха Петровден и съборите! Те се празнуваха много тържествено. Това бяха празници, които се очакваха с нетърпение. Всичко ставаше на градината. Хората идваха от селата от вечер.
към текста >>

62. 16 - 2. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ НАВРЕМЕ

Желю Танев Николов

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

на турски, с моята сестра, покойната, тя си беше заминала, отиваме към тая могила, но аз се изкачих сам на могилата.
Може да не пия, ама да съм с тях. Това продължи и когато дойдеше неделен ден, аз изпитвах най-голямата мъка, най-голямата тъга. Когато работех, през деня делничен ми беше приятно, но дойдеше ли неделен ден, ние празнувахме, макар и жетва да е, тогава изпитвах мъка, която не можех да си обясня защо е. И една вечер пак едно съновидение. По пътя за Карнобад имаме една могила, която се нарича Гяурия. на турски, с моята сестра, покойната, тя си беше заминала, отиваме към тая могила, но аз се изкачих сам на могилата. Когато се изкачих на могилата, забелязах, че почвата й беше като сняг, когато вали - пръхкав, потъваш, не се държи, не е замръзнал. И тая почва беше такава, хлъзга се по нея. Като се изкачих на могилата така просто си забих краката, както в снега се прави и си започнах молитвата. Аз си знаех „Добрата молитва". От дясната ми страна ми се явява кръстникът, от лявата страна се явяват две циганки, но аз продължавам молитвата.
към текста >>

63. 17 - 1. ОБЗОРЕН ПЛАН

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

- турски: област, община/ и град е известен от 1367 година.
Ако е така, то тази привилегия се предава и в идните поколения през различните държавни формации, като специфична особеност на характера на населението да изповядват своята култова потребност в противоречие на официалната. 6. През време на Втората българска държава преминава нееднократно в български и византийски владения. Какво означава това за населението, за неговата възможност да се приспособява в култово отношение. 7. Турците превземат града през 1367 година. Като нахия/ар. - турски: област, община/ и град е известен от 1367 година. Турският пътешественик Евлия Челеби 18 век го описва като български град Ченгис. Справка в описанията му и в поредицата чужди пътеписи за Балканите. Българският елемент се запазва, бит и обичаи, А какви са култовите потребности на населението? Запазени ли са тракийските обичаи, а славянските и българските? 8. През време на Възраждането е известен с името „Орловец". „Орлово".
към текста >>

Турският пътешественик Евлия Челеби 18 век го описва като български град Ченгис.
През време на Втората българска държава преминава нееднократно в български и византийски владения. Какво означава това за населението, за неговата възможност да се приспособява в култово отношение. 7. Турците превземат града през 1367 година. Като нахия/ар. - турски: област, община/ и град е известен от 1367 година. Турският пътешественик Евлия Челеби 18 век го описва като български град Ченгис. Справка в описанията му и в поредицата чужди пътеписи за Балканите. Българският елемент се запазва, бит и обичаи, А какви са култовите потребности на населението? Запазени ли са тракийските обичаи, а славянските и българските? 8. През време на Възраждането е известен с името „Орловец". „Орлово". А защо с това име?
към текста >>

64. 20 - 2. ЗА КАРМАТА СЕ ПЛАЩА НАВРЕМЕ

Още през времето на последния турски султан, Абдул Хамид, в страната се заражда движението на младотурците, които искат да наложат известни реформи, но биват преследвани.
Интересни сведения за последните му дни в затвора ни даде наша близка, чийто зет /съпруг на сестра й/ е бил заедно с друг военен в една килия с него. Както се разговаряли, Лулчев се смъкнал на колене и изговарял само: „Да, Учителю, не, Учителю, сега." На смаяните си съкилийници казал, че Учителят Дънов му се явил, казал му, че ще получи смъртна присъда, но той може да я отложи. Лулчев отказал. „Каквото трябва да се плаща, този живот да бъде . " Баща ми, Тодор Попов, разказваше един интересен случай с Кемал Ататюрк - човекът, който установи републиканската власт в съседна Турция. Още през времето на последния турски султан, Абдул Хамид, в страната се заражда движението на младотурците, които искат да наложат известни реформи, но биват преследвани. Техен водач е бил Кемал Ататюрк, който преди това е бил служител в турското посолство в България и говорел много добре български, а бил и много интелигентен човек. Подгонен от властите, бяга към българската граница и се скрива в една застава. Началникът на заставата го приютява и го крие около месец. Бил е наш съидейник или симпатизант, но имал при себе си беседи, които Ататюрк чел и естествено бил впечатлен. Когато обстановката се успокоила, той се прибрал в Турция, благодарил на спасителя си и казал: „Аз ще взема властта и ще те поканя на гости." Военният след време наистина получава покана и отива да се съветва с Учителя.
към текста >>

65. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

и защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н... Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтаря и начна да се моли.
На разделение се обърна към мене и ми рече: „Желая утре, на това място, по това време, да се видя с тебе; имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли? " „С всяко благодарение" - му рекох и се разделихме. Другия ден, на великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влезнах при гробът на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам, с голямо внимание, грамадното здание и, неволно, ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: Защо ли ни е оставил Господ?... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н... Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтаря и начна да се моли. След неколко минути ми даде, с поглед, знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. „Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора." Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. През време на говоренето ми, се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказът си. Но, след няколко минути мълчание, като се приготви дами говори, забелязах едно сттранно изменение в погледа-(4*) му и по всичкото му телодвижение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!... „Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа.
към текста >>

В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита (Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните(8*), дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!.,." И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гнев и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та, освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!
Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и, в часът се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като Слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото, като вцепенен, без да се помръдне; девойката го наближила и отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобния старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита (Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните(8*), дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!.,." И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гнев и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та, освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха! И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. О!... праведен си Господи и прави судби Твои! Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби-(9*), писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрап и дните на Турското царство и до край ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.
към текста >>

След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците.
От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби-(9*), писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрап и дните на Турското царство и до край ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А да бъде това в действителност, милостовий Бог, по непостижимата своя премудрост е наредил, по необходимост, и християните да се обърнат с молитва и покаяние към него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете-(10*), за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството." После, девойката се обръща към своята майка и й казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин." И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог. Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на Елински язик на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа-(11*) за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха ради Иудейска! - Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите: Патмос и Кипър и, най-сетне, след дванадесет годишно бавение, свърнал се в Света Гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог скратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски.
към текста >>

66. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

Гагаузите са говорили турски език, но са християни и се е смятало, че това е коренно старобългарско население, което е запазило тюркския си език и само се е покръстило.
Шумен от 1840-1847 г. По внушение на Цариградската Патриаршия се започват гонения срещу българите, изповядващи български език. Така Порфирий затваря българското училище в Балчик, забранява да се черкуват на български език, продават всички стари български книги. Същото прави и Месемврийският владика Григорий (1844 г.), като затваря българското училище и църква. Използуват гагаузките първенци, които отписват децата си от училище. Гагаузите са говорили турски език, но са християни и се е смятало, че това е коренно старобългарско население, което е запазило тюркския си език и само се е покръстило. Гърците са ги използували умело срещу българите. 4*. Най-интересното е, че след кратък разговор със стареца свещеник, лицето на свещеника се променило, погледа станал особен, движението на тялото също, и се появил огнен пламък над главата му, и почнал да говори. Святият Дух във вид на пламък слиза върху него и започва да говори на младия Константин Дъновски, което е Откровение на Святия Дух: „Защото никога не е идвало пророчество от человеческа воля, но от Духа Святаго движими говориха святите человеци Божии." (II послание на апостол Петър, гл. 1, ст. 22). И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще излея Духа на всяка плът и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат." (Деяния, гл.
към текста >>

Те били победени и с това робството продължило, и Константинопол паднал по-късно в турски ръце.
Другият мъж е бил Св. Димитър Мученик Солунски - за него ще говорим по-късно и то много подробно. Третият мъж е бил също светия, но името му било утаено, то е било скрито. 8*. Девойката в бяла светлина и с дрехи от слънце разказала за греховете на християните преди 303 години, т.е, през 1443/1444 г. Божият гняв се излял върху християните при Варненската битка, поради това, че престъпили клетвата си при сключения мир с турците. Те били победени и с това робството продължило, и Константинопол паднал по-късно в турски ръце. Клетвопрестъплението пред Библията не се изличава. 9*. Поради ходатайството на Дева Мария, както и на християните мъченици Свети Димитър и Свети Мина, че до свършването на числото 153, писаните риби в Евангелието, Всемогъщият Бог ще съкрати дните на турското царство. Последният Антиминс е осветен през 1820 г. от архиерей Йосиф. През 1821 г.
към текста >>

67. І.02.20. АНТИМИНСЪТ ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

(Разградски диалект на турски език) 10*.
Искаш да гледаш отстрани или да се забавляваш? Не помисли ли, че крадците земята няма да ги приеме, когато дойде определеното време? В отговор: Не съм крал. Взех го и го занесох. Аз като си отида (умра), ако искат да бъда хвърлен в морето. (Разградски диалект на турски език) 10*. В тези редове, които четем, се вижда, че Христо Върбанов, освен, че е бил неук и незапознат с Антиминса, но не е могъл да чете гръцки, както трябва, защото на въпросния Антиминс пише съвсем друго и че Йосиф не е патриарх. А на българската църква наистина е имало Антиминс, но той там е донесен лично от Константин Дъновски от съвсем друго място. И ние ще го посочим накрая. 11*. Самият архимандрит Инокентий доказва, че тази дописка не отговаря на истината. Тогава защо е публикувана?
към текста >>

68. І.02.22. БЕЛЕЖКИ ПО ПИСМОТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ ОТ 6.IX.1904 г. ДО МАРИЯ КАЗАКОВА

и отпечатване на 153 Антиминса и започването на организиране на борбата за освобождение на християнските народи от турския поробител чрез Антиминса.
След като Рачински научава за „Откровението" той решава да работи за каузата на българите и отваря църква, която се освещава от Константин Дъновски с оригиналния Антиминс. Рачински играе важна роля за възкръсването на българското съзнание и пробуждането му чрез четмо и българско богослужение. 5*. На 19.11.1896 г. Константин Дъновски изпраща телеграма на руския император за Трите благословения върху славянския род. Първото е от 1747 г. и отпечатване на 153 Антиминса и започването на организиране на борбата за освобождение на християнските народи от турския поробител чрез Антиминса. Второто е от 1820 г, т.е. годината, когато е осветено на 6.VIII.1820 г. от архиерей Йосиф единствения останал Антиминс от 1747 г. и започването на богослужението с него. Това е началото на българското Възраждане.
към текста >>

69. І.02.28. БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРОРОЧЕСТВОТО НА СВЕТА ГОРА

А в Цариград е извършен отдавна младотурския преврат и турците изселват гърците, като се опитват да изгонят Вселенския патриарх от Цариград в Гърция.
Разрушават се империи - Австро-Унгария, Русия, Турция. 8. Болшевишката революция от октомври 1917 г. в Русия, докарват източните духове на монголите и японците, носещи диктатури, провеждани от мъже с източна кръв. Болшевишката диктатура и последващите разрушения на храмове, църкви, унищожаване на църквата като институция се движат от едни и същи Сили. Останалите храмове и църкви се превръщат наистина в идолопоклонски капища. А в Цариград е извършен отдавна младотурския преврат и турците изселват гърците, като се опитват да изгонят Вселенския патриарх от Цариград в Гърция. Така на 10 юли гръцкият патриарх Милетиос IV е изгонен от Цариград. На мястото му е избран на 7. декември 1923 г. Григориос VII, който почива на 15.XI.1924 г. А в началото на януари 1925 г.
към текста >>

70. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

и защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н... Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтаря и начна да се моли.
На разделение се обърна към мене и ми рече: Желая утре, на това място, по това време, да се видя с тебе; имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли? С всяко благодарение - му рекох и се разделихме. Другия ден, на великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влезнах при гробът на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам, с голямо внимание, грамадното здание и, неволно, ме овладя една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: Защо ли ни е оставил Господ?... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н... Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтаря и начна да се моли. След неколко минути ми даде, с поглед, знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора. Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света Гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говоренето ми, се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказът си. Но, след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме овзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...
към текста >>

В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита(Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните, дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато Християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: 0, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!...
Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове И светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден . Евангелието на литургията било на свършване и, в часът се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като Слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото, като вцепенен, без да се помръдне; девойката го наближила и отправила погледа си към него н му рекла: Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита(Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните, дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато Християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: 0, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гнев и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та,освен грaдът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха! И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. 0!... праведен си Господи и прави судби Твои! Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрати дните на Турското царство и до край ще го съсипе!...
към текста >>

След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците.
А да бъде това в действителност, милостовий Бог, по непостижимата своя премудрост е наредил, по необходимост, и християните да се обърнат с молитва и покаяние към него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко л\ясто да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги - страшно безкръвно жертвоприношение за прощение на греховете, за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго ДУХА, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Иерусалим, от святаго Сионд, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството. После, девойката се обръща към своята майка и й казва: Постигналите ни земни скръбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, въди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин. И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предотправил се за Иерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже нд Елински язик на рибата вуквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажда благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха Ради Иудейска! - Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите: Патмос и Кипър и, най-сетне, след дванадесет годишно бавене, свърнал се в Света Гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог скратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители, по това, е бил и патриарх Григорий, който с няколко свои Богобоязливи събратия е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на Св.
към текста >>

71. І.03.06. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ДИМИТЪР В СОЛУН

По времето, когато Бог пожела да предаде Солун в турските ръце, Св.
самите жители на Солун отворили вратите на османците. А защо Св. Димитър не защищава града? Една година преди това, през 1386 г., обсаденият от османците Солун, официално признава папската църковна власт и католическата догма за Святия Дух и след това попада под робството на османците, заедно с католическата догма за Духа. Ето това е причината. По времето, когато Бог пожела да предаде Солун в турските ръце, Св. Димитър бил отдавна напуснал града, поради беззаконието на солуняни. И така всички църкви били превърнати в джамии и вече имали османски имена, като Касъмие, Ески джами, Касъм-паша. Якуб-паша и Синан-паша. Най-светлата страница и начало на възраждането на славянските и християнските народи започва от Откровението, дадено през 1854 г. от Светия Дух в Кассъмъ джами (Св.
към текста >>

72. І.03.09. КРЪСТОНОСНИТЕ ПОХОДИ СРЕЩУ ОСМАНЦИТЕ

През лятото, август 1396 г., кръстоносните войски на маджарския крал Сигизмунд с 60000 рицари преминават през Видин, където Иван Срацимир се предава доброволно на кръстоносците с тамошния наличен турски гарнизон.
Мамелюците стават господари на източното Средиземноморие. Кръстоносната идея излиза на преден план. Тя е обявена от крал Сигизмунд, търсейки помощ от папа Бонифаций IX, тъй като османците се насочват към Унгария. През 1395 г. папа Бонифаций IX обявява кръстоносен поход. През лятото, август 1396 г., кръстоносните войски на маджарския крал Сигизмунд с 60000 рицари преминават през Видин, където Иван Срацимир се предава доброволно на кръстоносците с тамошния наличен турски гарнизон. Те преминават през Оряхово и се насочват към Никопол. Султан Баязид изостава обсадата на Константинопол и с помощта на сръбския отряд на Стефан Лазаревич се насочва към Никопол. На 26 септември 1396 г, кръстоносната армия претърпява пълен разгром. Голяма част от рицарите са убити и за пощадените рицари се искал голям откуп. Унгарският крал Сигизмунд се спасява на венециански кораб по Дунав и Черно море.
към текста >>

пристига турски пратеник в предложение за изгоден мир.
кръстоносците водят сражения край град Златица, а османците били разбити. Но студ и мраз спрели похода. На 16.XII.1443 г. походът бил спрян и се върнали обратно. На връщане разбиват отново турците на 2.1,1444 година, В Белград на 22.1.1444 г. пристига турски пратеник в предложение за изгоден мир. През м. юни 1444 г. в град Одрин Ян Хунияди и Георги Бранкович сключват с турците десетгодишен мир, като клаузите на договора са ратифицирани в гр. Сегед (Унгария) в края на юли 1444 г., като се освобождава Сърбия, а България остава под властта на турците. При ратифицирането на договора в гр.
към текста >>

73. І.03.10. БИТКАТА НА НАРОДИТЕ И КЛЕТВОНАРУШЕНИЕТО ПРЕЗ 1444 ГОДИНА

И двете турски крила са разбити и поставят турците в паника.
Разразява се буря над кръстоносната армия, разбива редовете им, разкъсва знамената им. Това внася смут. Това спомогнало турците да се хвърлят в атака. Започва битката с променлив успех. По едно време настъпва обрат в боя. И двете турски крила са разбити и поставят турците в паника. Мурад II стоял в центъра, заобиколен от еничерски отряд. Той мислил за бягство, но е задържан от свой родственик, че неговото бягство ще позволи неприятелят да влезе в Одрин. Неговият тъпан продължавал да бие, а конската опашка на знамето му се развява над тепето. Но младият, жаден за подвизи крал Владислав, се хвърля чрез фронтална атака с 500 коня от личната си охрана срещу еничерите в центъра, където е шатрата на Мурад II. Младият крал попада в клопка „вълча яма", като централното каре се разтваря, той навлиза вътре, после карето се затваря и той е сам със своите войници в обръч.
към текста >>

Над стъписаните турски редове се разнася набучената на копие глава на краля.
Неговият тъпан продължавал да бие, а конската опашка на знамето му се развява над тепето. Но младият, жаден за подвизи крал Владислав, се хвърля чрез фронтална атака с 500 коня от личната си охрана срещу еничерите в центъра, където е шатрата на Мурад II. Младият крал попада в клопка „вълча яма", като централното каре се разтваря, той навлиза вътре, после карето се затваря и той е сам със своите войници в обръч. Опитният стар еничер Коджа Хазър, отсякъл главата на коня на Владислав с меча си, повалил Владислав и еничерът с един замах му отрязва главата. Затьква я на копие и я отнесъл на султана. Над стъписаните турски редове се разнася набучената на копие глава на краля. Разстроената турска армия се съвзема, хвърля се в атака. Обкръженият отряд на Владислав е унищожен. Кръстоносците са разбити. Те се оттеглят. Загива цвета на рицарството, включително и кардиналът - легат Цезарини.
към текста >>

Останалите били избити при бягството, Дългият глад, студ и лутането погубват повече хора, отколкото турския меч.
Кръстоносците са разбити. Те се оттеглят. Загива цвета на рицарството, включително и кардиналът - легат Цезарини. Отстъплението е било по-тежко от самото сражение. Мнозина от тежкотоварните рицари се удавили в езерото и блатата край Варна. Останалите били избити при бягството, Дългият глад, студ и лутането погубват повече хора, отколкото турския меч. Целият обоз и хазната остават в плен на турците. Тук е убит и фружин Асен, син на Иван Шишман, живеещ в изгнание в Унгария. Според османците битката е спечелена благодарение на Божието вмешателство и на Аллаха. Над полето вече ръми дъжд, грохотът на морето приглася и говори за гневът Божий. Главата на Владислав е измита и намазана с мед, и е занесена триумфално в Бруса.
към текста >>

Така цариградският аристократ Лукас Нотарис дори се провикнал: „Бих предпочел да видя турски тюрбан (чалма) всред града, отколкото латинска тиара (митра).
на три последователни вълни сломяват съпротивата. Цариград е превзет. Мехмед II е наречен Фатих - завоевателят. А-пет месеца преди падането на Цариград е сключена нова уния между Рим и Константинопол. Имало е съпротива от византийците. Така цариградският аристократ Лукас Нотарис дори се провикнал: „Бих предпочел да видя турски тюрбан (чалма) всред града, отколкото латинска тиара (митра). „ Това се сбъднало. Султан Мехмед влиза тържествено в разрушения град, отслужил благодарствена молитва в църквата „Света София", която била символ на мощта на Византия. Църквата превръща в джамия, а Константинопол става столица на турските султани под името Истанбул.
към текста >>

Църквата превръща в джамия, а Константинопол става столица на турските султани под името Истанбул.
А-пет месеца преди падането на Цариград е сключена нова уния между Рим и Константинопол. Имало е съпротива от византийците. Така цариградският аристократ Лукас Нотарис дори се провикнал: „Бих предпочел да видя турски тюрбан (чалма) всред града, отколкото латинска тиара (митра). „ Това се сбъднало. Султан Мехмед влиза тържествено в разрушения град, отслужил благодарствена молитва в църквата „Света София", която била символ на мощта на Византия. Църквата превръща в джамия, а Константинопол става столица на турските султани под името Истанбул.
към текста >>

74. І.03.11. БИЧЪТ БОЖИЙ

По този начин започва разрушаването на българската държава, разпокъсана феодална власт, народ, който е срещу църквата, която се била превърнала също на феодал, династически борби за царския престол, като за наемници се използват турски отряди.
А старият Асен и Петър се освобождават от византийското иго благодарение на богомилите. Успехите на цар Асен II се дължат на подкрепата, която той има от богомилите. А противниците му го упреквали, че държавата му била пълна с еретици. По времето на Иван Александър (1331-1371 г.) на два пъти е бил свикван събор срещу ересите и богомилите - през 1350 и 1359 година. И при двата събора той лично е осъждал богомилите чрез бичуване, дамгосване с горещо желязо по челата им, прогонвания, затвор, изпращане на кладата. По този начин започва разрушаването на българската държава, разпокъсана феодална власт, народ, който е срещу църквата, която се била превърнала също на феодал, династически борби за царския престол, като за наемници се използват турски отряди. Така че българите са били тези, които са извикали за пръв път османските отряди в борбата им срещу Византия. Бичът Божий се стоварил и срещу обсаденият Константинопол от турците. На 21 май 1453 г,, през нощта, над града блеснала силна светлина. Затичват се и виждат, че от горните прозорци на църквата „Св. София" излиза голям огнен пламък и обхваща цялата църква.
към текста >>

75. І.03.13.КОНСТАНТИН ИПСИЛАНТИ И ВЪСТАНИЕТО В ДУНАВСКИТЕ КНЯЖЕСТВА ВЛАШКО И МОЛДОВА

След убийството на Владимиреску, по негова заповед, трябвало да се водят сражения срещу турските войски преминали през Дунава.
А на запад, през Сърбия, му е бил отрязан пътят от самите сърби. Така че той не е могъл да прехвърли войските си в отечеството си през Сърбия. Единственият път е бил през България, но той отказал да се бие за чужда кауза. Така той изменил на клетвата пред Антиминса, че ще воюва за освобождението на всички християнски народи - гърци, сърби и българи. Той отхвърлил идеята за християнско въстание на всички поробени народи, защото се предал на идеята за възкръсване на византийската империя. След убийството на Владимиреску, по негова заповед, трябвало да се водят сражения срещу турските войски преминали през Дунава. Етеристите били разбити и Ипсилонти се прехвърлил в Австрия, където бил затворен в килия и умира през 1828 година. И тримата императори от Свещения съюз са го смятали за враг, който дръзнал да решава съдбините на гръцкия народ, които само те са имали право да сторят това.
към текста >>

76. І.03.14.ТУДОР ВЛАДИМИРЕСКУ И САВА БИНБАШИ

Научава, че Русия е дала разрешение на турските войски да преминат Дунава и да потушат въстанието.
с 2000 пандури и 200 души сръбско-българска конница в Букурещ. Оттам бягат фанариотите и едрите земевладелци. Ипсиланти идва след Владимиреску в Букурещ. И оттук започва конфликтът между тях двамата. Владимиреску се убедил, че Русия не стои зад гърба му, не го подкрепя и че дори е разжалван като руски генерал. Научава, че Русия е дала разрешение на турските войски да преминат Дунава и да потушат въстанието. Тогава той поискал от Ипсиланти да напусне Влашко, за да спаси народа от турските войски. Владимиреску пише на турците, че целта на въстанието им е да отстранят фанариотските управници и че не се бият срещу турците. Той хвърля вината върху гърците за въстанието и че той се бие срещу фанариотите и местните чокои, земевладелци, боляри, които грабят народа. На 1 март 1821 г. турските войски нахлуват през Дунава във Влашко и Молдовия.
към текста >>

Тогава той поискал от Ипсиланти да напусне Влашко, за да спаси народа от турските войски.
Оттам бягат фанариотите и едрите земевладелци. Ипсиланти идва след Владимиреску в Букурещ. И оттук започва конфликтът между тях двамата. Владимиреску се убедил, че Русия не стои зад гърба му, не го подкрепя и че дори е разжалван като руски генерал. Научава, че Русия е дала разрешение на турските войски да преминат Дунава и да потушат въстанието. Тогава той поискал от Ипсиланти да напусне Влашко, за да спаси народа от турските войски. Владимиреску пише на турците, че целта на въстанието им е да отстранят фанариотските управници и че не се бият срещу турците. Той хвърля вината върху гърците за въстанието и че той се бие срещу фанариотите и местните чокои, земевладелци, боляри, които грабят народа. На 1 март 1821 г. турските войски нахлуват през Дунава във Влашко и Молдовия. Владимиреску се обръща така: „Братя пандури, сърби, българи, мои спътници и жители на това княжество" и обяснява, че въстанието е срещу едрите боляри и фанариотските управници, а не срещу турците.
към текста >>

турските войски нахлуват през Дунава във Влашко и Молдовия.
Научава, че Русия е дала разрешение на турските войски да преминат Дунава и да потушат въстанието. Тогава той поискал от Ипсиланти да напусне Влашко, за да спаси народа от турските войски. Владимиреску пише на турците, че целта на въстанието им е да отстранят фанариотските управници и че не се бият срещу турците. Той хвърля вината върху гърците за въстанието и че той се бие срещу фанариотите и местните чокои, земевладелци, боляри, които грабят народа. На 1 март 1821 г. турските войски нахлуват през Дунава във Влашко и Молдовия. Владимиреску се обръща така: „Братя пандури, сърби, българи, мои спътници и жители на това княжество" и обяснява, че въстанието е срещу едрите боляри и фанариотските управници, а не срещу турците. Недоволството на етеристите във войската му растяло от неговата връзка с турските власти. Бива арестуван и предаден на Ипсиланти, който му припомня клетвата, която е дал и подписал на етеристите и поради това бил осъден на смърт. Румънските селяни, дребни боляри се оттеглят от борбата. А основна движеща сила са били селяните.
към текста >>

Недоволството на етеристите във войската му растяло от неговата връзка с турските власти.
Владимиреску пише на турците, че целта на въстанието им е да отстранят фанариотските управници и че не се бият срещу турците. Той хвърля вината върху гърците за въстанието и че той се бие срещу фанариотите и местните чокои, земевладелци, боляри, които грабят народа. На 1 март 1821 г. турските войски нахлуват през Дунава във Влашко и Молдовия. Владимиреску се обръща така: „Братя пандури, сърби, българи, мои спътници и жители на това княжество" и обяснява, че въстанието е срещу едрите боляри и фанариотските управници, а не срещу турците. Недоволството на етеристите във войската му растяло от неговата връзка с турските власти. Бива арестуван и предаден на Ипсиланти, който му припомня клетвата, която е дал и подписал на етеристите и поради това бил осъден на смърт. Румънските селяни, дребни боляри се оттеглят от борбата. А основна движеща сила са били селяните. Един от първите помощници на Владимиреску е бил Сава Бинбаши, българин от град Сливен. Той не е бил съгласен с Ипсиланти да възкресява византийската империя, а е бил за каузата на християните срещу турците.
към текста >>

Но след отказа на Сърбия да участва, неговата цел е била да могат да се заангажират колкото се може повече турски войски на север, за да се облекчи положението на воюващите въстаници в Пелопонес.
оставят за комендант на Букурещ Сава. Той се отказва от Ипсиланти, поради неявяването на руска помощ и отказа му да тръгне през България и провеждал действия на своя глава, без да се допита до него. А Сава е бил запознат много добре с местните условия в Молдова и Влашко, След преминаването през Дунава на турците, отрядите на Сава, заедно с тези на Индже войвода се сражават срещу турците и били избити при река Прут на 19 август 1821 г. Поради голямата популярност на Сава Бинбаши, заверата на румънска почва, се казвала „Сава кавгасъ" а за Гърция - „Мора кавгасъ" - от областта Морея. Целта на въстанието на Ипсиланти във Влашко и Молдова е била първо да премине през Сърбия в Пелопонес и да оглави въстанието в Гърция. Но след отказа на Сърбия да участва, неговата цел е била да могат да се заангажират колкото се може повече турски войски на север, за да се облекчи положението на воюващите въстаници в Пелопонес. Но във всички изброени варианти въстанието не е успяло, понеже е положено на лъжа и измама от самия Ипсиланти. Император Александър I (1804-1825 г.) порицава преврата на етеристите, че с бунт и гражданска война, тайна пропаганда, не могат да доведат до свободата на един народ и че помощ от руска страна не бива да се очаква. Той подозира гърците, че са вдигнали въстание и в България, за да настъпят към него войските на турците, а те необезпокоявани от никого да изпълнят отдавнашния си замисъл да разширят границите на Гърция. Турските войски разбиват и унищожават въстаниците. Портата снема доверието си от фанариотите и ги отстранява от управлението на държавата,
към текста >>

Турските войски разбиват и унищожават въстаниците.
Целта на въстанието на Ипсиланти във Влашко и Молдова е била първо да премине през Сърбия в Пелопонес и да оглави въстанието в Гърция. Но след отказа на Сърбия да участва, неговата цел е била да могат да се заангажират колкото се може повече турски войски на север, за да се облекчи положението на воюващите въстаници в Пелопонес. Но във всички изброени варианти въстанието не е успяло, понеже е положено на лъжа и измама от самия Ипсиланти. Император Александър I (1804-1825 г.) порицава преврата на етеристите, че с бунт и гражданска война, тайна пропаганда, не могат да доведат до свободата на един народ и че помощ от руска страна не бива да се очаква. Той подозира гърците, че са вдигнали въстание и в България, за да настъпят към него войските на турците, а те необезпокоявани от никого да изпълнят отдавнашния си замисъл да разширят границите на Гърция. Турските войски разбиват и унищожават въстаниците. Портата снема доверието си от фанариотите и ги отстранява от управлението на държавата,
към текста >>

77. І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ

През време на богослужението се явил турски чиновник, и му предал заповедта да се яви веднага в Портата.
Започнало е плячкосване на цели домове, изгаряне на магазини, убийства на християните - търговци, банкери, занаятчии. Обаче патриарх Григорий V не е предприел нищо за своето спасение и не се отказал от престола си, не е избягал както е бил съветван от Цариград с парите на Патриаршията. Той изцяло се предал на служение на волята Божия и даже пренесъл себе си като агнец, като изкупителна жертва за своя народ и неговата свобода. Но той бива предаден от своя секретар, най-верния си служител, за да се изпълни писанието за предателството и великата саможертва на Бога, Наближавало Пасха. На първия ден на Пасхата, 10 април 1821 г., утрото на деня Великден, Христово възкресение, се явил слух, че гърците ще бъдат избити на пасхалното богослужение. През време на богослужението се явил турски чиновник, и му предал заповедта да се яви веднага в Портата. Помолил изпратения чиновник да довърши службата, след като е раздал на богомолците пасхални (червени) яйца и се разделил с присъстващите. Той бил заведен в султанския дворец. Тук той е принуждаван да издаде имената на въстаническите ръководители, и да се откаже от Христа. Тук е държан, докато не бил избран следващия патриарх Евгений. От двореца той бил откаран с лодка до Патриаршията.
към текста >>

78. І.03.16. ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА

Селяните са основна сила на революцията, но се бият за свобода и земя, която ще бъде отнета от турските феодали и гръцките коджабашии - земевладелци.
16. ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА В края на месец март 1821 г. етеристкият апостол архимандрит Григориус Дикеос (Панафлесос) вдига въстанието в Пелопонес и прогонват турците. Селяните са основна сила на революцията, но се бият за свобода и земя, която ще бъде отнета от турските феодали и гръцките коджабашии - земевладелци. Чак когато Портата показва, че ще бъде безпощадна към всички гърци, то тогава към революцията се присъединяват едрите корабостроители от островите. Островните грьцки флотилии вдигат флаг и тръгват срещу крайбрежните турски крепости под командата на капитан Томбазис със 170 кораба, с около 7000 души бойци и със стотина бойни оръдия. Веднага коджабашиите (едрите земевладелци) и техните водачи Заимис и владиката Германос водят борба за овладяване на ръководството на въстанието. А през ад. юни 1821 г.
към текста >>

Островните грьцки флотилии вдигат флаг и тръгват срещу крайбрежните турски крепости под командата на капитан Томбазис със 170 кораба, с около 7000 души бойци и със стотина бойни оръдия.
16. ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА В края на месец март 1821 г. етеристкият апостол архимандрит Григориус Дикеос (Панафлесос) вдига въстанието в Пелопонес и прогонват турците. Селяните са основна сила на революцията, но се бият за свобода и земя, която ще бъде отнета от турските феодали и гръцките коджабашии - земевладелци. Чак когато Портата показва, че ще бъде безпощадна към всички гърци, то тогава към революцията се присъединяват едрите корабостроители от островите. Островните грьцки флотилии вдигат флаг и тръгват срещу крайбрежните турски крепости под командата на капитан Томбазис със 170 кораба, с около 7000 души бойци и със стотина бойни оръдия. Веднага коджабашиите (едрите земевладелци) и техните водачи Заимис и владиката Германос водят борба за овладяване на ръководството на въстанието. А през ад. юни 1821 г. ръководството на възстанието се поема от Герусията - съвет от земевладелци, корабостроители, духовници, фанариоти. Те изместват етеристите и клевтеските водачи, макар че зад тях стоят селяните и дребните занаятчии.
към текста >>

Това води до гражданска война от 1823-1824 г., която е война за разпределение на земята от именията на турските феодали.
От едната страна е Колокотронис, който е начело на онези ръководители, които повеждат след себе си селяните и дребните занаятчии. От другата страна е Маврокордатос, начело на коджабашиите и корабостроителите. Димитър Ипселанти, който е главнокомандващ, се отдава на бездействие. Тази разпра и бездействие се използва от турците, които .превземат българския град Негуш в Македония и жителите му са изклани. Същото това посичане се случва и на остров Хиос през май 1823 г., когато 25000 християни са избити, а 30000 са закарани в робство, а останалите са избягали. Това води до гражданска война от 1823-1824 г., която е война за разпределение на земята от именията на турските феодали. Тогава се намесват в разпрата българите хаджи Христо от Воденско, началник на българската кавалерия и хаджи Стефчо от Охрид - началник на българската пехота. Благодарение на тях ръководителите на двата воюващи гръцки лагера се опомнят, помиряват се и продължават да водят войната срещу Турция. В Епир е Али паша, който около 35 години (1787-1822) управлява по-голяма част от континентална Гърция, който се окопава около Янина, като полунезависим пашалък. Той е вече повдигнал поредния си бунт срещу централната турска власт, което се използа от въстаниците през 1821 г. Марко Боцар, българин по произход, напуска турските войски, заедно със своите сколиоти, за да се настани в своята родина и да възпламени борбата на клефтите от Епир и Морея.
към текста >>

Марко Боцар, българин по произход, напуска турските войски, заедно със своите сколиоти, за да се настани в своята родина и да възпламени борбата на клефтите от Епир и Морея.
Това води до гражданска война от 1823-1824 г., която е война за разпределение на земята от именията на турските феодали. Тогава се намесват в разпрата българите хаджи Христо от Воденско, началник на българската кавалерия и хаджи Стефчо от Охрид - началник на българската пехота. Благодарение на тях ръководителите на двата воюващи гръцки лагера се опомнят, помиряват се и продължават да водят войната срещу Турция. В Епир е Али паша, който около 35 години (1787-1822) управлява по-голяма част от континентална Гърция, който се окопава около Янина, като полунезависим пашалък. Той е вече повдигнал поредния си бунт срещу централната турска власт, което се използа от въстаниците през 1821 г. Марко Боцар, българин по произход, напуска турските войски, заедно със своите сколиоти, за да се настани в своята родина и да възпламени борбата на клефтите от Епир и Морея. Египетският паша Мехмед Али се намесва във войната. Изпраща своя син Ибрахим и с десант на 1825 г. той овладява Морея, а след това пада и Атина. Революцията е на изпитание. През 1826 г.
към текста >>

Те за Великите сили, за турския султан не съществуват като народност и нация.
През пролетта на 14.IV.1828 г. Русия обявява война на Турция, Генерал Дибич преминава Балкана през лятото на 1829 г. и приближава до Цариград. На 2.IX.1829 г. в Одрин се подписва мирен договор, с който Гърция получава независимост, закрепва се независимостта на Сърбия, а за българите не се споменава нито дума. Те за Великите сили, за турския султан не съществуват като народност и нация. Те всички са били християни, които са под закрилата на Патриаршията, която е била представител пред Портата на всички християнски народи в турската империя. Тогава българите след Одринския договор от 1829 г. напускат северо и югоизточна България, като стотици хиляди преминават в Румъния или се заселват в Бесарабия. Така се обезлюдяват онези територии, които се заемат от гърци, гагаузи и се променя етническия състав и по този начин се забавя Възраждането на България със десетки години! А освобождението на България се забавя с 50 години (вместо 1828 г.
към текста >>

79. І.03.17. БЪЛГАРИТЕ В ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА

отбива турските войски.
командва отряд от няколко хиляди български доброволци. Но преждевременната му смърт през 1819 г. прекъснала връзките на филики етерия с българите. Марко Боцар се издига над всички воеводи чрез безстрашие и безкористие. След като е обявено въстанието в Мисолунги, отрядът му на 6.1.1823 г. отбива турските войски. На 20.VIII.1823 г. при Карпинизи в нощна атака той атакува турските войски и те биват разбити, но той е убит. Хаджи Христо от Воденско, началник на българската кавалерия. Отличил се при сраженията при Дервенаки, бива произведен в чин генерал. Хаджи Стефчо от Охрид, началник на българската пехота.
към текста >>

при Карпинизи в нощна атака той атакува турските войски и те биват разбити, но той е убит.
прекъснала връзките на филики етерия с българите. Марко Боцар се издига над всички воеводи чрез безстрашие и безкористие. След като е обявено въстанието в Мисолунги, отрядът му на 6.1.1823 г. отбива турските войски. На 20.VIII.1823 г. при Карпинизи в нощна атака той атакува турските войски и те биват разбити, но той е убит. Хаджи Христо от Воденско, началник на българската кавалерия. Отличил се при сраженията при Дервенаки, бива произведен в чин генерал. Хаджи Стефчо от Охрид, началник на българската пехота. В сраженията от 1827 г. бил произведен в чин генерал.
към текста >>

80. І.03.18. ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА ОТ 1835 ГОДИНА

Търново хаджи Парашкева, в Цариград и хаджи Христо и хаджи Иван, които се отровили, за да спестят гоненията върху рода им и конфискация на имотите им от турските власти.
Тази изселническа вълна обезлюдява българските земи. В напустите села и къщи се заселват гърци и гагаузи и се променя етническия състав на населението и българския елемент намалява и това допринася за забавянате на Възраждането в тези земи. В страната още са запазени спомените на етеристите от 1821 г. и за погрома им. Така от гр. Търново хаджи Парашкева, в Цариград и хаджи Христо и хаджи Иван, които се отровили, за да спестят гоненията върху рода им и конфискация на имотите им от турските власти. Турците започнали да беснуват по домовете в Търново, затворили 40 души от първенците, които едва се спасили от заколение. Освободителното движение „Велчова завера" е свързано с името на Велчо Атанасов Джамджията от Търново, роден около 1780 г. Като младеж след спречкане с турците той избягал и се прехвърлил отвъд Дунава. След 10 години се завръща като богат търговец с българско самосъзнание, набавял черковни книги от Русия и с негово съдействие в Търново се открива училище. Помагал със средства на църкви и манастири.
към текста >>

Бил получил и берат, по силата на който се освобождавал от данъка за заслуга към турския султан.
Особено жестоки са били към игумените на манастирите. Така отец Сергий бил измъчван жестоко, защото ги е заклевал пред икони и в манастира. Смятали са, че е обикновено манастирско съзаклятие на духовници и чорбаджии. Само монасите са пазели спомените за филики Етерия от 1821 г. А предателят Йордан Кисьов бил награден с пари от османските власти, отличен с особена дреха - бениш и сабя. Бил получил и берат, по силата на който се освобождавал от данъка за заслуга към турския султан. Отново бе издигнат кръста на Голгота и бяха разпънати на него служителите Христови, които искаха чрез вяра и народност да възкресят българския народ. Но на Голгота не става възкресението. То става на друго място - от Светия Дух. Възкресението се осъществява върху строго подготвени човеци - Духът не влиза в кого да е. Трябва времето да изтече и да дойдат онези човеци, които да приемат Духа на Обновата и Възкресението и чрез делата си да възкресят България.
към текста >>

81. І.03.20. БЪЛГАРИТЕ В ПОЛИТИКАТА НА РУСКИТЕ ИМПЕРАТОРИ

При Великия княз московски Иван III (1462-1505) се създава легендата, че след падането на Константинопол в турски ръце, който е бил вторият Рим, то остава да живее третият Рим, който е Москва.
20. БЪЛГАРИТЕ В ПОЛИТИКАТА НА РУСКИТЕ ИМПЕРАТОРИ Московското княжество през 1480 г. отхвърлило последната си зависимост от Златната орда на татарите. При Великия княз московски Иван III (1462-1505) се създава легендата, че след падането на Константинопол в турски ръце, който е бил вторият Рим, то остава да живее третият Рим, който е Москва. Руският княз и цар става вожд на цялото християнство и че падането на Цариград е предопределено от Бога, заради унията им с Римската църква. За южните славяни теорията на Москва, че представлява трети Рим, се приемало, че московския княз ще води борба за възстановяване на независимостта на славянските народи. Смятало се, че чистота на православието прави Москва център на целия християнски свят. При Алексей Михайлович (1645-1676) се пренася в България най-стария печатан руски антиминс от 1647, подписан от Московския и Киевски митрополит Петър Могила. Богдан Хмелницки (1648-1654) присъединява Украйна към Русия.
към текста >>

Петър Великий сам гравирал на изображение тържеството на християнството - ангел с кръст и палмово клонче 8 ръка над турския полумесец.
Антиминсът спомага за това. Петър Велики (1682 - 1725). Религиозното съзнание, съзнавайки себе си, като православни християни, обединило в едно руския народ, в едно различните княжества, въз основа на единството на Руската църква, а не на племенното единство. Руското национално съзнание още не е било оформено. Още в Амстердам в 1697 г. Петър Великий сам гравирал на изображение тържеството на християнството - ангел с кръст и палмово клонче 8 ръка над турския полумесец. Русия е била лишена от излаз на Черно море, препречен от турската крепост Азов, както е и охраняван излазът на Черно море през Днепър. На 18 юли 1696 г. Азов е превзет и Русия излиза на Азовско море. На 27 юни 1709 г. е Полтавската победа над шведите и Русия излиза на Балтийско море.
към текста >>

82. І.03.21.ПРОРОЧЕСКАТА БУКВЕНИЦА „ТУРЦИЯ ЩЕ (КЕ) ПАДНЕ

От хасковската община писали срещу него до Рилския манастир, до гръцкия патриарх Софроний, както и до Пловдив до турския валия, за да го издирят и да бъде съден.
През 1865 г. се влюбва в хасковската девойка Кирякия Ганчева. Решава да се ожени за нея. Есента на 1865 г. двамата избягват в Стара Загора и живеят под наем в една къща. От хасковската община писали срещу него до Рилския манастир, до гръцкия патриарх Софроний, както и до Пловдив до турския валия, за да го издирят и да бъде съден. Понятието за морал тогава е било друго и е било недопустимо един духовник да се влюбва, да бяга с жена и да се жени след това. Побягват в гр. Сливен и там се венчават. Но турските власти ги арестуват, довеждат ги в Пловдив, за да бъдат съдени. Кирякия я освобождават, а Полиевкт го затварят в тамошния метох, принадлежащ на Рилския манастир.
към текста >>

Но турските власти ги арестуват, довеждат ги в Пловдив, за да бъдат съдени.
двамата избягват в Стара Загора и живеят под наем в една къща. От хасковската община писали срещу него до Рилския манастир, до гръцкия патриарх Софроний, както и до Пловдив до турския валия, за да го издирят и да бъде съден. Понятието за морал тогава е било друго и е било недопустимо един духовник да се влюбва, да бяга с жена и да се жени след това. Побягват в гр. Сливен и там се венчават. Но турските власти ги арестуват, довеждат ги в Пловдив, за да бъдат съдени. Кирякия я освобождават, а Полиевкт го затварят в тамошния метох, принадлежащ на Рилския манастир. Той е трябвало да бъде съден от църковните власти за морала му и затова, че задържал 9000 гроша, които събирал като таксидиот от вярващите. През нощта избягва и отива в протестантската мисия в Пловдив. Там той станал протестант, написал молба и декларация, че се отказва от християнството. Но турската полиция го откарала в Рилския манастир за неизплатения дълг от 9000 гроша.
към текста >>

83. І.03.22. ПРОРОЧЕСТВОТО ДЕЙСТВУВА

Това знаме, след погрома е било закарано от турските власти в Цариград за доказателство на съзаклятниците.
В романа „Под игото", глава XIV, за Бяла черква е описано подробно въздействието на магията. Захарий Стоянов в „Записки по българските въстания" споменава за това пророчество: „Аз предполагам, обаче, че авторът на „Турция ке падне" не е само едно лице, но целият български народ, на който божественото огнено въодушевление по това време откри едновременно това съвпадение. Секи, знающи да чете и пише съзаклятник е писал това изречение по онова време със собствената си ръка, за да се увери по-добре, по-нагледно в неговата истинност." За доказателство трябва да споменем, че от 12 до 16 април 1876 г. заседава в местността Оборище първото българско Велико народно събрание и насрочва датата за въстанието на 1 май 1876 година. А в Копривщица се изработва знаме от Танчо Шабанов и цялата формула била избродирана върху знамето, а до нея в цял ръст бил изрисуван лъв. Това знаме, след погрома е било закарано от турските власти в Цариград за доказателство на съзаклятниците. Същата формула с нажежено желязо е вдълбявана на дъбовите черешови топове. Най-силно формулата е действувала на българските свещеници и учители, които по това време са били грамотни и които са движели вътрешната съпротива на българите срещу османското робство и гръцкото иго, упражнявано чрез православната византийска църква. Извезаното знаме е вдигнато първо в Копривщица, след като било написано „Кървавото писмо" на 20 април 1876 г. от Тодор Каблешков и изпратено в Панагюрище на Панайот Волов и Георги Бенковски, след което се вдига Априлското въстание. След пленяването на знамето, то е изпратено в Цариград, където е показвано пред чужди дипломати като веществено доказателство за организирания бунт.
към текста >>

84. І.03.23. МАНАСТИРЪТ „ИВЕРОН („ИВЕР) В СВЕТА ГОРА - АТОН

През турско време Света гора, (Атон) е била самоувска, Един турски чиновник, наречен „ага" с няколко заптиета е събирал само налога-„харадж", т.е.
Повече от 1000 години се обитава от православните монаси, в по-голямата си част са гърци и славяни. От XI век в хрисовулите на византийските императори се нарича Света гора. След Балканската война, съгласно Букурещкия договор от 28.08.1913 г. Атон се включва в пределите на гръцката държава. Атон има 20 манастира, които са свети, независими, царски, патриаршески и ставропигални, което означава, че кръстът за забиване е изпратен от патриарха в Цариград. През турско време Света гора, (Атон) е била самоувска, Един турски чиновник, наречен „ага" с няколко заптиета е събирал само налога-„харадж", т.е. личен данък, без да се меси в нищо. Имало е случай на намеса в непримиримите крамоли между гръцките манастири и негръцкия Иверон, който е грузински. През 1046 г. император Константин Маномех с хрисовул е забранил влизането на жените, на женски животни и децата, и е наречен Атон - Света гора. Целият полуостров е дълъг около 60 км и широк 5-8 км и близо 300 години е разпределен между 20-те манастира, така че всеки манастир си има своя територия, свой бряг на морето и свое пристанище.
към текста >>

турски пирати са го плячкосвали.
Така, на 10 октомври 1275 г. обградили кулата на Зограф - българския манастир и с дърва, натрупани до върха, я запалили и към 20 монаси били изпепелени, заедно с безценни исторически реликви, свидетелства за миналото на българския народ. През 1308 и 1311 г. Атон станал отново плячка на наемниците на византийския император Андроник II Палеолог. По-късно, до 1324 г. турски пирати са го плячкосвали.
към текста >>

85. І.03.26. КОЙ Е СВЕТИ АЛЕКСЕЙ МОСКОВСКИ?

А парите, получени от митрополита на Москва, по народност грък, византийският император Йоан Кантакузин ги е дал за зестра на дъщеря си Теодора, която омъжва за турския султан Орхан.
Той е Алексей, митрополит Московски и трябва да се знае неговата история, защото пред неговите мощи стоят чинно за освещение знамето на Самара, иконата от Самара и самият руски император Александър II. Той е син на черниговския болярин федора Бяконта с име Алферий. Замонашва се с име Алексей в московския Богоявленски манастир. Митрополит на Москва е гъркът Феогност, който го назначава за свой заместник. През 40-те години на XIII век го завежда в Константинопол, където предава крупна сума злато за ремонт на храма „Света София" и там го представя за свой заместник. А парите, получени от митрополита на Москва, по народност грък, византийският император Йоан Кантакузин ги е дал за зестра на дъщеря си Теодора, която омъжва за турския султан Орхан. Така златото на руските богомолци и църква преминават през гръцки православни ръце в турския султан Орхан, за да плаща на своите войници да плячкосват и завладяват българските земи. На 25 март 1354 г. Иван II Красний (1353-1359) сяда на княжеския стол на Владимир, а на 30 юни 1354 г. Алексей получава грамота от патриарх филофея от Константинопол, като го назначава митрополит Киевски и на цяла Русия. Веднага се започва с превода на Евангелието на руски език.
към текста >>

Така златото на руските богомолци и църква преминават през гръцки православни ръце в турския султан Орхан, за да плаща на своите войници да плячкосват и завладяват българските земи.
Той е син на черниговския болярин федора Бяконта с име Алферий. Замонашва се с име Алексей в московския Богоявленски манастир. Митрополит на Москва е гъркът Феогност, който го назначава за свой заместник. През 40-те години на XIII век го завежда в Константинопол, където предава крупна сума злато за ремонт на храма „Света София" и там го представя за свой заместник. А парите, получени от митрополита на Москва, по народност грък, византийският император Йоан Кантакузин ги е дал за зестра на дъщеря си Теодора, която омъжва за турския султан Орхан. Така златото на руските богомолци и църква преминават през гръцки православни ръце в турския султан Орхан, за да плаща на своите войници да плячкосват и завладяват българските земи. На 25 март 1354 г. Иван II Красний (1353-1359) сяда на княжеския стол на Владимир, а на 30 юни 1354 г. Алексей получава грамота от патриарх филофея от Константинопол, като го назначава митрополит Киевски и на цяла Русия. Веднага се започва с превода на Евангелието на руски език. След като московския княз Димитър Иванович (1359-1389) става десетгодишен, то настойник му става митрополит Алексей, като през 1362 г.
към текста >>

86. I.03.27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ НЕБЕСНИ

". Но бива покосен от турските куршуми.
На 21 юни 1877 г. Опълчението стъпва на българския бряг под командването на предния отряд на генерал Гурко. При кървавите боеве при град Стара Загора на 19 юли 1877 г. при спасяването на знамето загиват освен знаменосецът Марченко, но още и десетина опълченци. В критичния момент подполковник Калитин, който е бил на кон и близо до знамето, хваща го с дясната си ръка, повдига го нагоре и възвил коня си назад, за да отстъпи с команда: „Подир знамето, юнаци! ". Но бива покосен от турските куршуми. Знамето било поето от друг унтер офицер, но също е убит. Тогава османците посягат към знамето и го повличат след себе си. И в този момент блясва светкавица във въздуха, блясва светлина и се очертава на небето Света Богородица с изваден меч, дошла да защити знамето, Това небесно видение изумява турците и те спират. С „ура" щаб-капитан Попов, с ранен крак, се хвърля в атака, заедно с други опълченци. Те догонват похитителите на знамето, повалят ги и грабват знамето.
към текста >>

87. I.03.29. САМАРСКОТО ЗНАМЕ И ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

Отначало е генерален консул на Русия в Белград, участник в разследванията на турските зверства в България, в мирните преговори с Турция в Сан-Стефано.
Генерал Радецки пристига с гръм. Един батальон, качени по двама войници на един казашки кон, пристига точно в последния миг. Тоя батальон спасява шипченската позиция, а с това и войната и свободата на България. Шипка е върхът на епопеята със Самарското знаме и с Иверската Света Богородица. Друг грузинец е Алекси Николаевич Церетели. Отначало е генерален консул на Русия в Белград, участник в разследванията на турските зверства в България, в мирните преговори с Турция в Сан-Стефано. След войната е генерален консул в Пловдив, участник в съставянето на статус на Източна Румелия. Александър Константинович Имеретинский (Багратиони) е командващ II дивизия на Дунавската армия като генерал-майор. Участвува във второто освобождаване на Ловеч и в третата атака срещу Плевен. Павел Сергеевич Лашкарашвили (Лашкарев) - генерал майор, командващ 9-та кавалерийска дивизия, действуваща в авангарда на руската армия в България. Генерал-лейтенант Цитланадзе - командир на първа бригада в 12-та пехотна дивизия, влизаща в Дунавската армия.
към текста >>

88. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският.
Църквата само бе останала да представлява пред турската власт народите в империята. Вселенската патриаршия в Цариград представлявала всички православни народи без разлика на националност, в това число и българския. Обаче, трябва да се признае, че въпреки своя в много отношения гръцки характер, Цариградската патриаршия в първо време поставяла религиозния принцип под националния и не е водела определена гръцко-националистическа политика. Това сравнително безпартийно държане на патриаршията по отношение на народността карало негръцките православни елементи да чувствуват още по-малко своето рязко национално различие от гърците. През по-голямата част от първата половина на XIX ст. във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският. Православното население, което се е съставлявало в своето подавляюще болшинство от гагаузи, употребявало не само у дома си, но и в обществото, та дори и в църквата, турския език. Църковната служба била извършвана на турски, също така, както днес още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и днеска още в с. Кестрич апостолът се чете на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, още от 3-4 души гърци.
към текста >>

Православното население, което се е съставлявало в своето подавляюще болшинство от гагаузи, употребявало не само у дома си, но и в обществото, та дори и в църквата, турския език.
Вселенската патриаршия в Цариград представлявала всички православни народи без разлика на националност, в това число и българския. Обаче, трябва да се признае, че въпреки своя в много отношения гръцки характер, Цариградската патриаршия в първо време поставяла религиозния принцип под националния и не е водела определена гръцко-националистическа политика. Това сравнително безпартийно държане на патриаршията по отношение на народността карало негръцките православни елементи да чувствуват още по-малко своето рязко национално различие от гърците. През по-голямата част от първата половина на XIX ст. във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският. Православното население, което се е съставлявало в своето подавляюще болшинство от гагаузи, употребявало не само у дома си, но и в обществото, та дори и в църквата, турския език. Църковната служба била извършвана на турски, също така, както днес още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и днеска още в с. Кестрич апостолът се чете на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, още от 3-4 души гърци. Българи също е имало в града (не говоря за селата, дето българският елемент непрестанно растял и се засилвал), но малко на брой и те се губели всред гагаузкото мнозинство.
към текста >>

Църковната служба била извършвана на турски, също така, както днес още у караманлиите в Мала Азия.
Обаче, трябва да се признае, че въпреки своя в много отношения гръцки характер, Цариградската патриаршия в първо време поставяла религиозния принцип под националния и не е водела определена гръцко-националистическа политика. Това сравнително безпартийно държане на патриаршията по отношение на народността карало негръцките православни елементи да чувствуват още по-малко своето рязко национално различие от гърците. През по-голямата част от първата половина на XIX ст. във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският. Православното население, което се е съставлявало в своето подавляюще болшинство от гагаузи, употребявало не само у дома си, но и в обществото, та дори и в църквата, турския език. Църковната служба била извършвана на турски, също така, както днес още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и днеска още в с. Кестрич апостолът се чете на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, още от 3-4 души гърци. Българи също е имало в града (не говоря за селата, дето българският елемент непрестанно растял и се засилвал), но малко на брой и те се губели всред гагаузкото мнозинство. С една дума, тогава Варна имала турско-гагаузки характер.
към текста >>

Кестрич апостолът се чете на турски.
През по-голямата част от първата половина на XIX ст. във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският. Православното население, което се е съставлявало в своето подавляюще болшинство от гагаузи, употребявало не само у дома си, но и в обществото, та дори и в църквата, турския език. Църковната служба била извършвана на турски, също така, както днес още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и днеска още в с. Кестрич апостолът се чете на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, още от 3-4 души гърци. Българи също е имало в града (не говоря за селата, дето българският елемент непрестанно растял и се засилвал), но малко на брой и те се губели всред гагаузкото мнозинство. С една дума, тогава Варна имала турско-гагаузки характер. Обаче в това положение настъпила постепенно промяна. Новите идеи от запад почнали да преливат и към Балкана и една нова струя раздвижи общества и народи.
към текста >>

Баща му, един от първите селяни на село Гулица (Месемврийско), човек ученолюбив, желаел и навреме се погрижил син му да се изучи, според тогавашните понятия, най-първо по български, после това в гръцкото училище в Месемврия и най-подир по турски език при един ходжа.
Тази среща е станала от грамадно значение за цялото по-нататъшно негово развитие и дейност. Тук се намираме на края на първия период от живота на Конст. Дъновски. С казаната среща ние влизаме вече във втория период. Кой е бил Атанас Чорбаджи, който е оказал такова съдбоносно влияние върху по-нататъшното битие на Дъновски? - Атанас Георгиев е бил чорбаджия в село Хадърджа (сега Николаевка). Баща му, един от първите селяни на село Гулица (Месемврийско), човек ученолюбив, желаел и навреме се погрижил син му да се изучи, според тогавашните понятия, най-първо по български, после това в гръцкото училище в Месемврия и най-подир по турски език при един ходжа. Във време на Руско-турската война в 1828-29 г. Атанас станал преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната той се прибрал с баща си в Хадърджа, дето се установил да живее, и благодарение на своите знания, ученост и интелигентност скоро придобил голямо влияние над селяните. Той често посещавал Варна и влязъл в сношение с турските и гръцки първенци, на които успял да спечели доверието и благоволението. Неговата дума се слушала и той помагал на своите съселяни, когато отивали във Варна по някоя работа.
към текста >>

Той често посещавал Варна и влязъл в сношение с турските и гръцки първенци, на които успял да спечели доверието и благоволението.
- Атанас Георгиев е бил чорбаджия в село Хадърджа (сега Николаевка). Баща му, един от първите селяни на село Гулица (Месемврийско), човек ученолюбив, желаел и навреме се погрижил син му да се изучи, според тогавашните понятия, най-първо по български, после това в гръцкото училище в Месемврия и най-подир по турски език при един ходжа. Във време на Руско-турската война в 1828-29 г. Атанас станал преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната той се прибрал с баща си в Хадърджа, дето се установил да живее, и благодарение на своите знания, ученост и интелигентност скоро придобил голямо влияние над селяните. Той често посещавал Варна и влязъл в сношение с турските и гръцки първенци, на които успял да спечели доверието и благоволението. Неговата дума се слушала и той помагал на своите съселяни, когато отивали във Варна по някоя работа. Това го издигнало още повече пред съселяните му и те го избрали за мухтар (кмет) чорбаджия. Той станап най-влиятелният човек в селото. Атанас Георгиев е бил един рядък за времето си чорбаджия и българин. Той се издигал както над своите съселяни от Николаевка, тъй и над своите еднородци във Варненско не само по образование, но и по своето високо интелектуално развитие и главно по своята висока национална култура.
към текста >>

Освен това този добър свещеник, с някои други съмишленици, възбужда против църковните порядки и самите гърци, наречени гагаузи, защото говорят турски, от които мнозина, по-простите, се отделят от митрополията, за да не плащат малкия внос на владишкото право." И така, след дълги усилия и борби, българите от Варна и околността успели да се откопчат от властта на гръцкото влияние и да се сплотят и организират в свое училище, в своя църква, в своя нация.
митрополия; останалите не се подчиняват и много оттях против волята си. Този свещеноначалник (Константин) управлява целия клир на неподчинените села, църквите, училищата, всичко обществено на тия християни. Той назначава, премества свещеници, учители и върши други подобни неща, разглежда съпружески дела и дава разводни писма, позволителни за бракове, пандахуси, още и освещава храмове, събира владишкия данък безпрепятствено. За тази именно цел свика главно събрание от свещениците и първенците на българските села около юлий месец, и наложи 7 1/2 гроша на венчило и други два гроша като емватикия, дан, давана от всеки свещеник. Събра, както с положителност ни е известно, през тази година повече от 50 000 гроша, освен житото и други някои работи за в полза на църквата им в града. Освен това този добър свещеник, с някои други съмишленици, възбужда против църковните порядки и самите гърци, наречени гагаузи, защото говорят турски, от които мнозина, по-простите, се отделят от митрополията, за да не плащат малкия внос на владишкото право." И така, след дълги усилия и борби, българите от Варна и околността успели да се откопчат от властта на гръцкото влияние и да се сплотят и организират в свое училище, в своя църква, в своя нация. В тези епични борби на българския народ във Варненско името на Конст. А. Дъновски заема почетно място и неговата дейност е неразривно свързана с тях. Конст. Дъновски е останал начело на варненската българска община до месец септември 1868 г. По своя път младата варненска община трябвало да срещне и преодолее още много пречки. Особено в началото тя имала да се бори с големи финансови затруднения, защото не била тъй многобройна и била финансово слаба.
към текста >>

89. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

С откриването на църквата, предишната, наричана училищна, община се преименувала на черковно-училищна, която си съставя и нов печат с надпис наоколо: „Българска народна черква във Варна", а в средата на турски: „Булгар милетин клисеси".
Последните били вече в състояние сами да поддържат своя свещеник, без да му се плаща нещо от общината, а с придобиваните от черквата средства, както и с щедрите пожертвувания на варненските благодетели и събираните помощи отвън, могло да се издържа училището. През 1870 г. числото на българските семейства достига до 300, през 1872 г. - до 400, а през 1876 г. - 500. С откриването на църквата, предишната, наричана училищна, община се преименувала на черковно-училищна, която си съставя и нов печат с надпис наоколо: „Българска народна черква във Варна", а в средата на турски: „Булгар милетин клисеси". С него общината си служила във всички официални книжа до освобождението. Тази община се състояла от същите родолюбиви българи, от които и предишната. Отварянето българска църква преди всичко се ознаменувало с формалното скъсване всички връзки с местната власт на гръцкия митрополит. В черковното богослужение името на последния било изхвърлено и заменено с това на Илариона Макариополски. Тукашната българска община се поставя от една страна във връзка с цариградската такава, а от друга - с градските общини в епархията: Добрич, Балчик, Козлуджа и Провадия, както и със свещениците, чорбаджиите и епитропите в селата на околията.
към текста >>

90. II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

вселенският патриарх Кирил се оттеглил и патриаршеския престол заел неговият покровител, Йоаким II, Иаоким напуснал австрийската столица и се явил в Цариград, гдето - подготвен добре, снабден със знанието на три езика-немски, турски и румънски, и надарен*сдар на словото, му се откривали перспективи да напредне.
Георги", като помощник на предстоятеля, архимандрит Коз-ма. Във Виена той прекарал три години, научил се немски и посещавал университета, а след едно кратко посещение на родното си място, в 1857 г. през Св. Гора, Атина и Триест, се върнал пак във Виена и останал там още три години. Когато в 1860 г. вселенският патриарх Кирил се оттеглил и патриаршеския престол заел неговият покровител, Йоаким II, Иаоким напуснал австрийската столица и се явил в Цариград, гдето - подготвен добре, снабден със знанието на три езика-немски, турски и румънски, и надарен*сдар на словото, му се откривали перспективи да напредне. Той бива назначен за втори дякон, а после на 29 март 1863 г. за велик протосингел при патриаршията. Но скоро, когато неговият покровител бил свален от патриаршеството, сам той бил на 18 юлий 1863 г. също отстранен от патриаршията и една година останал без работа. Подир смъртта на Варненския митрополит Порфирия, Йоаким бил ръкоположен и назначен на 11 декемврий 1864 г., при патриархуването на патриарха Софрония II, послешен Александрийски патриарх, за Варненски гръцки митрополит, какъвто той останал десет години.
към текста >>

91. II.02.БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО 01. Село Хадърджа

Гулица (Месемврийско) и получил, според тогавашните понятия, едно доста добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил през време на Руско-турската война в 1828/29 година преводчик при русите, с които ходил до Одрин.
- 153 венчила, а при освобождението в началото на 1879 г. то имало 120 къщи, 162 венчила, или всичко 884 души. Особеното значение и положение на това село се дължи преди всичко, за да не кажем напълно, на един беззаветно родолюбив и забележителен български балкански селянин, първенец на това село. Също както в Балчик, и тук българщината, българският език и просвета твърде рано се възродили, благодарение дейността именно на селския чорбаджия Атанас Георгиев. Роден вс. Гулица (Месемврийско) и получил, според тогавашните понятия, едно доста добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил през време на Руско-турската война в 1828/29 година преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Гулица и се преселил и установил в Хадърджа, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцки първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, той се издигнал след смъртта на баща си пред тях като най-влиятелният човек в селото, и те го избрали за селски мухтар (кмет), чорбаджия. Атанас Георгиев е бил един рядък, издигнат българин, който въпреки невежеството и неотзивчи-востта на своите съселяни, сам и на свои разноски отворил в 1847 г. първото българско училище в селото си, което е било и първото българско училище във Варненската околия, като условил за пръв български учител Константин Дъновски. След училището той убедил своите съселяни да построят на следната година в Николаевка и българска църква, в която станал пръв български свещеник споменатият Константин Дъновски и която в 1851 г.
към текста >>

Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцки първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, той се издигнал след смъртта на баща си пред тях като най-влиятелният човек в селото, и те го избрали за селски мухтар (кмет), чорбаджия.
Особеното значение и положение на това село се дължи преди всичко, за да не кажем напълно, на един беззаветно родолюбив и забележителен български балкански селянин, първенец на това село. Също както в Балчик, и тук българщината, българският език и просвета твърде рано се възродили, благодарение дейността именно на селския чорбаджия Атанас Георгиев. Роден вс. Гулица (Месемврийско) и получил, според тогавашните понятия, едно доста добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил през време на Руско-турската война в 1828/29 година преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Гулица и се преселил и установил в Хадърджа, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцки първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, той се издигнал след смъртта на баща си пред тях като най-влиятелният човек в селото, и те го избрали за селски мухтар (кмет), чорбаджия. Атанас Георгиев е бил един рядък, издигнат българин, който въпреки невежеството и неотзивчи-востта на своите съселяни, сам и на свои разноски отворил в 1847 г. първото българско училище в селото си, което е било и първото българско училище във Варненската околия, като условил за пръв български учител Константин Дъновски. След училището той убедил своите съселяни да построят на следната година в Николаевка и българска църква, в която станал пръв български свещеник споменатият Константин Дъновски и която в 1851 г. била осветена от Варненския митрополит Порфирий, а в 1857 г. извикал за нея и втори български свещеник - Иван Громов.
към текста >>

92. II.02.02. Варна е гагаузки и турски град

2. Варна е гагаузки и турски град В самия град Варна, центъра на епархията, положението е било по-друго, отколкото в областта.
2. Варна е гагаузки и турски град В самия град Варна, центъра на епархията, положението е било по-друго, отколкото в областта. Тук народностното съотношение на християните е било тъкмо обратното и българите са били в малцинство. Масата на християнското население образували гагаузите, които говорели турски и при всичко че не били от гръцки произход, фанатично се гърчеели; обаче това е било вече към и след средата на XIX в. До 40-те години във Варна, както и във Варненско, национални противоречия и изобщо въпрос за националности не е имало. Църковната мантия на Цариградската патриаршия е обгръщала и покривала всички православни, без разлика на език и народ. Българите са имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или училище, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите - турски.
към текста >>

Масата на християнското население образували гагаузите, които говорели турски и при всичко че не били от гръцки произход, фанатично се гърчеели; обаче това е било вече към и след средата на XIX в.
2. Варна е гагаузки и турски град В самия град Варна, центъра на епархията, положението е било по-друго, отколкото в областта. Тук народностното съотношение на християните е било тъкмо обратното и българите са били в малцинство. Масата на християнското население образували гагаузите, които говорели турски и при всичко че не били от гръцки произход, фанатично се гърчеели; обаче това е било вече към и след средата на XIX в. До 40-те години във Варна, както и във Варненско, национални противоречия и изобщо въпрос за националности не е имало. Църковната мантия на Цариградската патриаршия е обгръщала и покривала всички православни, без разлика на език и народ. Българите са имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или училище, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите - турски. Забележително е, че тогава във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският, т.е. езикът на мнозинството - гагаузите.
към текста >>

Българите са имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или училище, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите - турски.
2. Варна е гагаузки и турски град В самия град Варна, центъра на епархията, положението е било по-друго, отколкото в областта. Тук народностното съотношение на християните е било тъкмо обратното и българите са били в малцинство. Масата на християнското население образували гагаузите, които говорели турски и при всичко че не били от гръцки произход, фанатично се гърчеели; обаче това е било вече към и след средата на XIX в. До 40-те години във Варна, както и във Варненско, национални противоречия и изобщо въпрос за националности не е имало. Църковната мантия на Цариградската патриаршия е обгръщала и покривала всички православни, без разлика на език и народ. Българите са имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или училище, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите - турски. Забележително е, че тогава във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският, т.е. езикът на мнозинството - гагаузите. Църковната служба била извършвана на турски, също така както в наши дни, още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и напоследък още във варненското гагаузко село Кестрич апостолът се четял на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, само от двама-трима души гърци.
към текста >>

Забележително е, че тогава във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският, т.е.
Тук народностното съотношение на християните е било тъкмо обратното и българите са били в малцинство. Масата на християнското население образували гагаузите, които говорели турски и при всичко че не били от гръцки произход, фанатично се гърчеели; обаче това е било вече към и след средата на XIX в. До 40-те години във Варна, както и във Варненско, национални противоречия и изобщо въпрос за националности не е имало. Църковната мантия на Цариградската патриаршия е обгръщала и покривала всички православни, без разлика на език и народ. Българите са имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или училище, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите - турски. Забележително е, че тогава във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският, т.е. езикът на мнозинството - гагаузите. Църковната служба била извършвана на турски, също така както в наши дни, още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и напоследък още във варненското гагаузко село Кестрич апостолът се четял на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, само от двама-трима души гърци. Гръцкият елемент във Варна е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен.
към текста >>

Църковната служба била извършвана на турски, също така както в наши дни, още у караманлиите в Мала Азия.
До 40-те години във Варна, както и във Варненско, национални противоречия и изобщо въпрос за националности не е имало. Църковната мантия на Цариградската патриаршия е обгръщала и покривала всички православни, без разлика на език и народ. Българите са имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или училище, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите - турски. Забележително е, че тогава във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският, т.е. езикът на мнозинството - гагаузите. Църковната служба била извършвана на турски, също така както в наши дни, още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и напоследък още във варненското гагаузко село Кестрич апостолът се четял на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, само от двама-трима души гърци. Гръцкият елемент във Варна е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен. Силата на турския език във Варна е била много голяма и преодоляваща. Българите, женени за гагаузки, говорели по домовете си на турски, а разговорът, започнат на гръцки, продължавал и свършвал на турски език.
към текста >>

Впрочем и напоследък още във варненското гагаузко село Кестрич апостолът се четял на турски.
Църковната мантия на Цариградската патриаршия е обгръщала и покривала всички православни, без разлика на език и народ. Българите са имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или училище, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите - турски. Забележително е, че тогава във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският, т.е. езикът на мнозинството - гагаузите. Църковната служба била извършвана на турски, също така както в наши дни, още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и напоследък още във варненското гагаузко село Кестрич апостолът се четял на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, само от двама-трима души гърци. Гръцкият елемент във Варна е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен. Силата на турския език във Варна е била много голяма и преодоляваща. Българите, женени за гагаузки, говорели по домовете си на турски, а разговорът, започнат на гръцки, продължавал и свършвал на турски език.
към текста >>

Силата на турския език във Варна е била много голяма и преодоляваща.
езикът на мнозинството - гагаузите. Църковната служба била извършвана на турски, също така както в наши дни, още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и напоследък още във варненското гагаузко село Кестрич апостолът се четял на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, само от двама-трима души гърци. Гръцкият елемент във Варна е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен. Силата на турския език във Варна е била много голяма и преодоляваща. Българите, женени за гагаузки, говорели по домовете си на турски, а разговорът, започнат на гръцки, продължавал и свършвал на турски език.
към текста >>

Българите, женени за гагаузки, говорели по домовете си на турски, а разговорът, започнат на гръцки, продължавал и свършвал на турски език.
Църковната служба била извършвана на турски, също така както в наши дни, още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и напоследък още във варненското гагаузко село Кестрич апостолът се четял на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, само от двама-трима души гърци. Гръцкият елемент във Варна е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен. Силата на турския език във Варна е била много голяма и преодоляваща. Българите, женени за гагаузки, говорели по домовете си на турски, а разговорът, започнат на гръцки, продължавал и свършвал на турски език.
към текста >>

93. II.02.05. Откриване на българско училище

Тогава, според свидетелството на съвременника-туземец Василакоглу, варненският митрополит Порфирий, като свещенодействувал, произнасял изрази от свещеното писание, както и евангелието, освен на гръцки и турски, още дори и на славянски език, а общоговорим език в града бил турският, а не гръцкият, който се знаел и употребявал от малцина.
Към началото на юни, последният бил вече във Варна. Наето било училищно помещение, снабдено с нужната покъщнина, и се готвело откриването, когато неочаквано се появили спънки: поради гръцки интриги турската власт не давала позволение. До 1860 г. във Варна национален въпрос е нямало, и разните народности са живели спокойно една до друга, при всичко, че от 1840 г. елинизмът е започнал национална офанзива. Тогава, според свидетелството на съвременника-туземец Василакоглу, варненският митрополит Порфирий, като свещенодействувал, произнасял изрази от свещеното писание, както и евангелието, освен на гръцки и турски, още дори и на славянски език, а общоговорим език в града бил турският, а не гръцкият, който се знаел и употребявал от малцина. Обаче разгарянето на българския църковен въпрос в Цариград се отразило и на националните отношения във Варна, дето изведнъж настъпило едно охлаждание и дори вражда между българи и гърци: първите заявили вече гласно и настоятелно своите национални претенции и права, а вторите, раздразнени вече от общия ход на събитията, считали в свой интерес, че трябва да поставят всички пречки в пътя на възраждането на варненските българи, съгласно с общата тогавашна политика на Патриаршията. Всички средства били позволени. Гръцката община се противопоставила пред властта на откриването на българско училище във Варна. Митрополит Порфирий изтъкнал, че гр. Варна е населен само от гърци и затова място за българско училище в нея няма и не може да има.
към текста >>

През първата година в училището се записали около 60 деца, от които само 15 знаели да говорят български език, останалите, от бащи или майки гагаузки, говорили турски.
Иванов, член в идаре-меджлиши (окръжния управителен съвет), който в последния разменил по въпроса остри думи с владиката, дадено било нужното разрешение. На 12 август 1860 г. било тържествено осветено и открито първото варненско българско училище с водосвет, извършен от архимандрит филарет, който е бил свещеник при руското консулство във Варна.26 Веднага след това се започнали занятията, а на 28 август станало в училището събрание, на което учителят произнесъл слово за ползата от учението и поканил всички присъствуващи да се явят след една седмица и всеки да внесе спомуществуванието си за поддържане на училището, което действи--елно се извършило на 4 септември. Търговецът Хр. Г. Груев станал училищен настоятел. През първата година в училището се записали около 60 деца, от които само 15 знаели да говорят български език, останалите, от бащи или майки гагаузки, говорили турски. Така било турено начало на българската просвета във Варна.
към текста >>

94. II.02.6. Построяване на училищната сграда

И в резултат на тия постъпки и на анкетата на един специален правителствен анкетъор, издаден бил особен ферман за построяване във Варна на едно централно българско училище за целия Варненски окръг, който ферман бил публично прочетен и възвестен пред българските мухтари и много народ от самия управител - Ашир бея.27 След това училищната постройка била довършена и на 25 юни по тържествен начин осветена от самия Варненски митрополит Порфирий, и в присъствието на много официални лица, управителя Ашир бей и други висши турски чиновници, римо-католическия епископ, арменския владишки наместник, консулите, търговци и много народ.
Архангел Михаил", веднага бил започнат строежът на новото училищно здание, обаче постройката се проточила цяла година. Явили се спънки от страна на гръцката община. Гагаузите пречили всякак и накрая предприели масови протестни демонстрации пред управителя, който се принудил да спре с полиция строежа на българското училище. Тогава българите отнесли въпроса направо до правителството в Цариград. Една колективна молба, подписана от българските мухтари във Варненския окръг, за даване надлежното позволение, била отправена до Великия везир чрез българския представител от Варненско Атанас Чорбаджи и Иларион Макариополски. И в резултат на тия постъпки и на анкетата на един специален правителствен анкетъор, издаден бил особен ферман за построяване във Варна на едно централно българско училище за целия Варненски окръг, който ферман бил публично прочетен и възвестен пред българските мухтари и много народ от самия управител - Ашир бея.27 След това училищната постройка била довършена и на 25 юни по тържествен начин осветена от самия Варненски митрополит Порфирий, и в присъствието на много официални лица, управителя Ашир бей и други висши турски чиновници, римо-католическия епископ, арменския владишки наместник, консулите, търговци и много народ. За главен учител на новото разширено училище е бил извикан от Сливен известният народен учител Сава Доброплодний, който през юли бил вече във Варна и участвувал на тържеството.
към текста >>

95. II.02.07. Първата българска църква

Богородица" в Пловдив; турските власти приготвиха 12 души турци, чоито да употребят и хладно оръжие, в случай че стане нужда, само да не допущат отнемането на черквата.
Българите искаха от властта: или да им се разреши да си построят нова черква или пък ще вземат насила една от гръцките черкови. Българите тогава решиха да вземат черк-за та „Св. Георги". Известно стана на всички, че на 10 февруарий 1865 г. ще се отнеме насила казаната черкова, както биде взета в 1861 г. черковата .Св. Богородица" в Пловдив; турските власти приготвиха 12 души турци, чоито да употребят и хладно оръжие, в случай че стане нужда, само да не допущат отнемането на черквата. За да се избегнат кръвопролитията, българите се отказаха от намерението си и аз сам отидох при мютесарифина да му съобщя решението и да го помоля да не изпраща приготвените 12 души турци. Реши се да се приспособи долният етаж на училището за черква и да се нарече „Св. Архангел Михаил". На 14 февруарий 1865 г. пръв път служих в нея и аз й бях първият свещеник.
към текста >>

96. II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства

Като средство за отслабяване на християнския елемент в империята, българо-гръцката разпра е била за турската политика добре дошла и тя, за да я засили и увековечи, поддържала българските стремежи, изхождайки и от други турски държавнически съображения.
Още във второто си писмо от Варна, митрополит Йоаким съобщава на Патриаршията своето наблюдение, че турската власт в Дунавския виляет се отнасяла благосклонно към българите и техните тежнения, както и в Цариград: „Имах две продължителни срещи с Негово Превъзходителство (валията Митхад паша), от които извлякох впечатлението, че и тук се води буквално същата политика, както и там, и даже в по-голям обхват, поради географическото положение". И това благоприятно за българите отнасяне на турската власт се е наблюдавало не само във Варна, а и в цялата Варненска епархия. В Провадия властта проявявала предразположение да даде спорната между гъркомани и българи църква на последните. Същото ставало и в Балчик и другаде. Йоаким схващал смисъла и съкровената цел на тая турска политика, че „местните политически власти, съобразно с тайните свои упътвания, благоприятствуват на това разслабване на духовните връзки и го подтикват". Като средство за отслабяване на християнския елемент в империята, българо-гръцката разпра е била за турската политика добре дошла и тя, за да я засили и увековечи, поддържала българските стремежи, изхождайки и от други турски държавнически съображения. Тъкмо това поведение на турската власт окуражавало българите и ги правило по-неотстьпчиви и агресивни. В какво безпомощно положение поставяли тези условия митрополита Иоакима, се вижда от следния характерен случай, разказан от него самия в началото на 1867 г. В с. Карахюсеин дъщерята на един българин правоверен (т.е. привърженик на Патриаршията) се сгодила за някой българин.
към текста >>

97. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Тя му дала ред наставления, които той трябвало строго да следва, между прочем и тези: „че градът Варна да бъде седалище на българския Епископ, което е в интерес на целия Мютесарифлък; че лицето, което ще се определи за Владика във Варна, тряба при другите потребни качества, които се изискват за сана му, да познава язиците български, гръцки и турски; че градът Варна, който е чисто българский, като ся изключява от царский ферман из кръгът на Екзархията, народният ни представител ще са труди да изработи присъединението му на речената Екзархия; че ако това са откаже, запазвам си правото да повикам представителя си в Епархията и пр.".
или от март до май 1871 г., но винаги без успех. И варненци следователно са могли да имат известна надежда, че може би и въпросът за тяхната епархия ще се разреши най-подир благоприятно. Най-подир през януарий 1871 г. в Цариград почнали да се събират представителите за българския народен събор, който се открил на 23 февруарий, със задача да прегледа и приеме екзархийския устав, изработен от привременния съвет, а накрай да избере и екзарх. Варненската епархия изпратила също така свой представител в събора, именно варненския търговец Господин х. Иванов. Тя му дала ред наставления, които той трябвало строго да следва, между прочем и тези: „че градът Варна да бъде седалище на българския Епископ, което е в интерес на целия Мютесарифлък; че лицето, което ще се определи за Владика във Варна, тряба при другите потребни качества, които се изискват за сана му, да познава язиците български, гръцки и турски; че градът Варна, който е чисто българский, като ся изключява от царский ферман из кръгът на Екзархията, народният ни представител ще са труди да изработи присъединението му на речената Екзархия; че ако това са откаже, запазвам си правото да повикам представителя си в Епархията и пр.". От тези насоки се вижда, че варненци очаквали събора да земе благоприятно за тяхната епархия решение и че в противен случай били готови да водят борба и заплашвали, че ще извикат представителя си назад. Обаче докато варненци са се движили в областта на желанията, мечтите и надеждите, народния събор се видял изправен срещу действителността, с която трябало да се справи. А действителността е била такава, че ферманът изключвал град Варна с 20 села от областта на екзархията. И народният събор, който бил свикан да приложи в действие фермана, не е могъл в никой случай да реши и извърши неща, които го нарушавали. Разискванията в него и решенията му не са могли да бъдат благоприятни за очакванията на варненци.
към текста >>

Дори още на 4 юний те писали на общината в Балчик и я поканвали повторно „да опиши селата от Варна до Кюстенджа край морето и навътре до 4 часа, от какви народи ся населяват по имя, били те турски, татарски, черкезки или гръцки, или български, всяко отделно, защото ги искат от Екзархията".
Също така и в речите, които се казали по този случай, подчъртана била наново мисълта, „че тази Епархия тряба да ся тури под Властта на Българската Екзархия по силата на 10-ий член от царский ферман, като й са изпрати един особит българский Владика". За тази цел, „за осъществение на тези наши общи желания" Варненската епархия определила дори и особен свой представител при Св. Синод, именно П. Р. Славейков. Така варненци били изпълнени с добри надежди за благоприятния изход на работата. Дори още на 4 юний те писали на общината в Балчик и я поканвали повторно „да опиши селата от Варна до Кюстенджа край морето и навътре до 4 часа, от какви народи ся населяват по имя, били те турски, татарски, черкезки или гръцки, или български, всяко отделно, защото ги искат от Екзархията". Това показва, че дори през юний, когато техният въпрос се разрешавал в Цариград не по техните желания, те били още уверени и с дълбока надежда, че той ще се разреши благоприятно за тях. И не е чудно, че те са имали такива големи надежди, щом от Цариград са ги подхранвали. Толкова по-голямо е било скоро разочарованието им. С пристигането и настаняването на екзарха в Цариград, след приемането му и утвърдяване от страна на султана, когато екзархията почнала да функционира, варненци мислили, че са близу вече до изпълнението на своето Желание и „чакали с нетърпение едно писмо да приемнат от страна на Her. Блаженство, в което да им назначи кандидатите, измежду които да изберат Владика за в Епархиите си".
към текста >>

98. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Доброплодни, условен преди седмица също за български учител във Варна, произнесъл съответни на случая речи на турски, български и гръцки езици.
Синод на Българската църква, 1922. (стр. 86-107) ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА НА МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА Грозните самоуправства и големите вътрешни смутни и сътреси в Турция в края на XVIII и в началото на XIX столетия - през кървавата епоха на кьрджалии-даапии, на непокорни паши и яани - тласват изплашеното и безпомощно селско наше население към бягство и преселение в градовете. Тъй се засилва българският елемент тук, полагат се основите на българското гражданство, погърчено току-речи по онова време; засилват се и редовете на еснафите, носители отпосле на нашето народностно възраждане и училищно движение. Ала във Варна настава тогаз и нещо по-друго, за което влияят, преди етнографските особености на града, две специални сили -постепенно все повече усилваната елинизаторска роля на гръцката тук митрополия и на гръцкото алилодидактично (взаимно) училище: те именно претопяват голямо множество гагаузи в гърци, че и не малко българи, особено чрез дългогодишния учител Иоргичи Василиу. Според сведенията, що напоследък ми допадна случай да събера от моя престарял учител Йосиф Стоянов - един оцелял, още жив деец по възраждането на българщината във Варна - никой не помни да е имало във Варна чист34 След свършека на водосвета изпяло се многолетие на султана, изпяват се от учителя Арабаджиев, заедно с учениците му, и няколко училищни песни; а Сава Ил. Доброплодни, условен преди седмица също за български учител във Варна, произнесъл съответни на случая речи на турски, български и гръцки езици. Казал реч и мютесари-фът относно ползата от учение за всички народности в турската империя. Новото училище се поверява в опитните ръце на Доброплодни, който се определя и за главен учител и учителствува три години във Варна. Доброплодни отворил през 1863/64 учебна година и първи клас, а през 1864/65 г. и втори. В началото на последнята година бил повикан от Ески-Джумая за учител П. Р.
към текста >>

Те трябвало да отблъсват ударите на гръкогагаузите и на други гъркомани, които с неприлични сцени глумели българското име и българските училищни и църковни церемонии, клеветели българите пред турските власти, а последните нерядко ги подлагали на строги разпити и затвор.
Този законник бил действително приет и от градовете Балчик, Хаджиоглу-Пазарджик и Провадия, които с подписи и печат потвърдили, че ще се подчинят на неговите наредби. По третата точка - борбата по църковния въпрос - с положителност може да се рече, че Варненските българи стоят в първите редове на борците за успешно разрешаване църковния въпрос. Те изпълняват примерно дълга си. Борбата те подкачат при най-неблагоприятна за тях обстановка. Малобройните във Варна наши дейци имали всичко против себе си. Те трябвало да отблъсват ударите на гръкогагаузите и на други гъркомани, които с неприлични сцени глумели българското име и българските училищни и църковни церемонии, клеветели българите пред турските власти, а последните нерядко ги подлагали на строги разпити и затвор. Ала колкото гаврите били по-непристойни, ударите по-тежки и клеветите по-низки, с толкова по-голяма решителност българите ги отблъсквали, толкова по-мъжествена ставала защитата им, толкова повече се заздравявало народностното им съзнание. Още през 1860 година, скоро след откриване народното училище във Варна, Варненската българска община приготвя и разпраща писмо до българските общини в другите каази (околии) на окръга с предложение всички едновременно да предявят на Илариона Макариополски в Цариград, че и те се отказват от гръцката Патриаршия и че занапред ще признават началството на българската народна църква, в лицето на Макариополски (копие от това писмо, дадено ми от първия български учител във Варна К. Арабаджиев, е напечатано в „VI известия на Варненското археологическо дружество", 1914 г., стр. 14) На следнята 1861 година Варненско има вече и свой представител в Цариград по църковния въпрос. Това бил Ат.
към текста >>

Българска граматика, славянска граматика, краснописание, земеописание (южни и средни страни на Европа), аритметика (прости и десетични дроби), писание разни предмети, неорганични без сянка, всеобща история (стара), свободен прочит френски и турски.
Хърсово, Разградско, съставна част от Преславската епархия) и др. Ето някои заемки от програмата за началните училища, от онази за главните училища и от устава за селските училища, от които може да се направи основателно заключение за сериозността на подхванатото дело. От програмата на началните училища: „Целта на тези училища е: да се научи детето да чете свободно и разумно, да пише колко-годе правилно, да смята, да има общи познания от земеописание, закон Божий и от народната ни история. Затуй определят се в тези училища следующите предмети: прочит, писмо, свещена история, четири действия и именовани числа от числителницата, понятия от земеописание, славянски прочит, общи познания от българска граматика, писмени упражнения, молитви, кратък катехизис и черковно пение. За изучаване на тези предмети определяват се 4 години, от които състои курсът на началните училища." (Следва учебният материал за всяка от четирите години.) От програмата на градските главни училища: „Градските главни училища се състоят от 4 класа: I клас. Българска граматика, славянска граматика, краснописание, земеописание (южни и средни страни на Европа), аритметика (прости и десетични дроби), писание разни предмети, неорганични без сянка, всеобща история (стара), свободен прочит френски и турски. II клас. Българска граматика, славянска граматика, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числител-ница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона). III клас. Словесност, земеописание (край) и козмография, аритметика, с куб и квадрат, рисувание, всеобща история (нова), френски (граматика, превод от Телемаха и Олендорф), българска история (край), турска граматика и превод, словенски превод и словосъчинение, геометрия (цяла плани-метрия), физика (до акустика), естествена история (четвероножни и птици), катехизис (край). IV клас.
към текста >>

Българска граматика, славянска граматика, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числител-ница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона).
От програмата на началните училища: „Целта на тези училища е: да се научи детето да чете свободно и разумно, да пише колко-годе правилно, да смята, да има общи познания от земеописание, закон Божий и от народната ни история. Затуй определят се в тези училища следующите предмети: прочит, писмо, свещена история, четири действия и именовани числа от числителницата, понятия от земеописание, славянски прочит, общи познания от българска граматика, писмени упражнения, молитви, кратък катехизис и черковно пение. За изучаване на тези предмети определяват се 4 години, от които състои курсът на началните училища." (Следва учебният материал за всяка от четирите години.) От програмата на градските главни училища: „Градските главни училища се състоят от 4 класа: I клас. Българска граматика, славянска граматика, краснописание, земеописание (южни и средни страни на Европа), аритметика (прости и десетични дроби), писание разни предмети, неорганични без сянка, всеобща история (стара), свободен прочит френски и турски. II клас. Българска граматика, славянска граматика, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числител-ница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона). III клас. Словесност, земеописание (край) и козмография, аритметика, с куб и квадрат, рисувание, всеобща история (нова), френски (граматика, превод от Телемаха и Олендорф), българска история (край), турска граматика и превод, словенски превод и словосъчинение, геометрия (цяла плани-метрия), физика (до акустика), естествена история (четвероножни и птици), катехизис (край). IV клас. Словесност (край), алгебра (край), геометрия (край), физика (край), естествена история (зоология), турски език (превод, граматика, писма и телеграми), френски език (граматика, превод и Олендорф), рисувание, диплография, органическа и неорганическа химия." От устава за селските училища: „Всяко село във Варненско-Преслав-ската епархия трябва да има училище (чл. 1). - Всеки селянин е задължен да проважда децата си редовно в училището през цялата училищна година.
към текста >>

Словесност (край), алгебра (край), геометрия (край), физика (край), естествена история (зоология), турски език (превод, граматика, писма и телеграми), френски език (граматика, превод и Олендорф), рисувание, диплография, органическа и неорганическа химия." От устава за селските училища: „Всяко село във Варненско-Преслав-ската епархия трябва да има училище (чл. 1).
II клас. Българска граматика, славянска граматика, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числител-ница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона). III клас. Словесност, земеописание (край) и козмография, аритметика, с куб и квадрат, рисувание, всеобща история (нова), френски (граматика, превод от Телемаха и Олендорф), българска история (край), турска граматика и превод, словенски превод и словосъчинение, геометрия (цяла плани-метрия), физика (до акустика), естествена история (четвероножни и птици), катехизис (край). IV клас. Словесност (край), алгебра (край), геометрия (край), физика (край), естествена история (зоология), турски език (превод, граматика, писма и телеграми), френски език (граматика, превод и Олендорф), рисувание, диплография, органическа и неорганическа химия." От устава за селските училища: „Всяко село във Варненско-Преслав-ската епархия трябва да има училище (чл. 1). - Всеки селянин е задължен да проважда децата си редовно в училището през цялата училищна година. Забел. 1. Селскоучилищната година се определя от 9 месеца, по име: от 15 септ. до 15 юния. Забел. 2.
към текста >>

99. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

" но веднага възразява: „Но какво пък ще бъде, когато всички турски славяни преминат в католичество или в уния?
Но в своите предричания граф Толстой отишъл още по-надалеч. По-нататък той пише: „Посочвайки на събития, подобни на станалото недавно в Кандия, гърците могат да ни обвинят, че ние от равнодушие към вселенската Църква не предупреждаваме такива печални явления." Тук обер-прокурорът е имал предвид въстанието на гръцкото население на о-в Крит, предизвикано от насилията и жестокостите на местните управители. Тая предпоставка Александър II намерил за неуместна и затова пита: „Как можахме да ги предупредим, когато нямахме там и консул? " Въз основа обаче на нея граф Толстой продължава: „Но ако би те окончателно да се убедят, че източната Църква не може да очаква от нас деятелна помощ и че ние защищаваме нс православието против друговерието, а само българите против гърците, тогава това би произвело всеобщо охлаждение към нас, възбудило би негодувание във всички привърженици на източната Църква, а в масата на гръцкия народ и духовенство разни страсти, които тъй мъчно се укротяват в тях! " На това съждение Александър II възразява: „Ние защищаваме не българите против гърците, а православието от заплашващата го опасност, от притесненията на гръцкия елемент." А обер-прокурорът продължава: „Ако би те (гръцкият народ и духовенството) тогава да намерят други защитници, и франция или друга държава би пожелала да ги привлече към себе си и съвсем да ги откъсне от нас, тогава това би могло да доведе до онова, което да се помисли е страшно за всеки православен християнин, до което тъй усилено се домогват враговете на Църквата и Русия, а именно - към разрив между гръцката Църква и руската." И наистина, при тази страшна мисъл императорът отбелязал: „Да не дава Бог! " но веднага възразява: „Но какво пък ще бъде, когато всички турски славяни преминат в католичество или в уния? " За обер-прокурора такъв разрив е възможен, защото той по-нататък пише: „Като повод към това могат всякога да послужат ония разногласия между гърците и нас, които са сетнини от нашето едно и половина-вековно отдалечение от Изток и се прикриват само с взаимната любов на православните Църкви." Граф Толстой предвижда дори и отговорностите, в случай, че стане подобно нещо. „Разбира се, пише той, тежката отговорност пред Бога би паднала тогава и върху много лица, които принадлежат към гръцката Църква, за увличането им от себелюбиви разчети, чувство за отмъщение и други страсти. Но това не би избавило и Русия от обвинение, задето тя със своите действия е нарушила любовта към страдащата източна Църква. Както и да било, но разривът с източната Църква би докарал за Русия неизказано бедствие, разклатил би основата на нейната външна мощ, породил би в нея страшни смутове и, с една реч, би я лишил от това, което е корен на нейното благосъстояние, величие и сила". При тая страшна за Русия картина граф Толстой свършва Записката си със следните не по-малко страшни за българите думи: „Чудна е съдбата на българския народ!
към текста >>

100. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА