Търсене в текстове за 'Трудолюбие'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 26 резултата в 22 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Верующите водели един живот активен, на трудолюбие.
И най-големите противници на богомилите са изтъквали в своите съчинения чистотата и строгостта на богомилските нрави. Те се стараели да реализират според силите си съвършения тип човек. Хората, които въпреки хилядите опасности се държат о своите идеи, които с радост отиват в пламъците, имат един висок идеал. Те не правели нищо без молитва, без да поискат благословението на Бога. Външността им била проста и скромна. Верующите водели един живот активен, на трудолюбие. Те считали работата като единствено средство за задоволяване собствените нужди и нуждите на общежитието. Богомилите проявявали голямо милосърдие към бедните, към нещастните, към затворниците, към заточениците. Това било изтъквано и от противниците. Това, което най-много привличало вниманието на народа към тях, бил техният чист и прост живот и техните добродетели. Мнозина, като виждали радостта, с която отивали на кладата, се обявявали при изгарянето им за техни последователи.
към текста >>

2. ДВА СВЯТА - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

те са образци на трудолюбие, постоянство, устойчивост, любов към знанието, любов към истината, правдата и свободата - любов към тях и работа за тях.
Ала който иска да стане велик човек, трябва да започне да го изучава. Като говори за тоя закон - любов към враговете, Христос изрично казва, че само тогава ще бъде човек подобен на Бога, който изпраща слънцето, дъжда, влагата си еднакво за всички - за добри и за зли. Любов към враговете - това е безспорно една черта на величие. Тя не се придобива лесно, ала който иска да върви по пътя на великите хора, трябва да мисли върху нея, за да дойде поне до едно микроскопично приложение на тоя закон в живота. Който иска да стане велик човек, трябва да мисли за великите хора. те са образци на трудолюбие, постоянство, устойчивост, любов към знанието, любов към истината, правдата и свободата - любов към тях и работа за тях. В малък размер всички хора на земята могат да работят като тях.
към текста >>

3. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Трудолюбието беше една от най-характерните черти на Жорж, която не го напусна и до последните му дни.
Мимо положението, което заемаше като представител на младежкия клас и главен редактор на списанието, Жорж току-речи никога не изпадна в наставнически тон нито в писмената, нито в словесната си дейност – едно доказателство за силно развитата му самокритика. Работата на Г. Радев се отличаваше с ред и експедитивност. Всяко негово дело носеше белега на прецизността. Не ми е известно, доколко тая изисканост е наследено качество, но Жорж неведнъж подчерта, че го е развил до голяма степен под ръководството на Учителя. Трудолюбието беше една от най-характерните черти на Жорж, която не го напусна и до последните му дни. Дори от Куртово той изпрати уводните статии за последната – шеста книжка на „Житно Зърно". Аз не бих желал да завърша горния бегъл очерк, без да спомена за още едно качество на нашия приятел, което остана почти неизвестно поради сдържаността на Жорж – именно неговата проницателност, достигаща до ясновидски прозрения. Наистина, достоен за удивление е фактът, че Г. Радев бе успял да реализира в един кратък живот гореспоменатите постижения, някои от които са диаметрално противоположни на основните наследени тенденции – един факт, който говори както за огромната работа, която Жорж е извършил съзнателно върху себе си, така и за Висшето Ръководство, което му е помагало. Тоя мощен дух, обаче, разполагаше с твърде слаба физика.
към текста >>

4. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхарм.
– Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темпераментен, своенравие, опърничавост, ревност, грубост, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер харм. – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм. – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн харм. – Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхарм. – Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран харм. – Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбие, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхарм. – Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун харм.
към текста >>

5. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, И КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Едни са се издигнали от немотията с трудолюбието си, други с честността си, трети със схватливостта, четвърти с милосърдието си, пети с любовта си към знанието, шести с нахалството и безогледността си и пр.
На какво се дължи това, кои са причините, поради които тези хора са успявали в живота? – Естествено, нищо не може да се облече в един единствен калъп. Също и това. Не ще да са били едни само причините за преуспяването на тия, които са били без материални условия. Различните хора са минали по разни пътища. Едни са се издигнали от немотията с трудолюбието си, други с честността си, трети със схватливостта, четвърти с милосърдието си, пети с любовта си към знанието, шести с нахалството и безогледността си и пр. и пр. На мнозина пък е помогнала „случайността", стечението на обстоятелствата и са се издигнали. Но човек в каквото положение и да се намира, в низините или в висините на живота, все си има различни неприятности, които му тежат. Не богатството, не високото положение премахват неприятностите в живота. Голяма част от тях се коренят вътре в самия човек, в неговия натюрел, в неговия темперамент.
към текста >>

6. DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Броят на даровитите деца у нас, особено в полето на изкуството, е навярно по-голям процентно, отколкото в която и да било страна." На страница 69 казва: „Нашата напредничавост и предприемчивост, трудолюбие и борческият дух ни налагат дълга да си извоюваме една действителност, различна от тая на другите културни народи.
От богомилството водят произхода си, както е известно, редица чужди религиозни движения. А то е дало мощен тласък не само на религиозна обнова и по-висок морал, но и за ценни обществени преобразования. Из средата на богомилите са излезли пламенни борци за освобождаване мисълта от църковна и политическа тирания и хиляди мъченици са пролели кръвта си за лозунга „свобода, равенство и братство" векове преди френската революция. Какво да кажем за нашето настояще? Едва ли има област в живота и културата, в която да не сме оставили нещо, достойно за внимание. Броят на даровитите деца у нас, особено в полето на изкуството, е навярно по-голям процентно, отколкото в която и да било страна." На страница 69 казва: „Нашата напредничавост и предприемчивост, трудолюбие и борческият дух ни налагат дълга да си извоюваме една действителност, различна от тая на другите културни народи. Кръвта на млад народ, която бие в жилите ни, ни подсказва нови пътища и възможности и ни разкрива изгледи много по-надеждни от ония, пред които виждаме днес да стоят с клюмнали глави някои от ония народи, които се славят за най-културни." На стр. 73 се казва: „Природата трябва да остане естествения фон, на който да се открива нашето съществуване. И животът ни да остане колкото е възможно по-естествен и природосъобразен. Да превърнем България в страна на градините. Храната, която нашият селянин употребява – здравата и проста растителна храна – да стане главната храна на всеки българин".
към текста >>

7. ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Мис¬лете и за великите хора, като образци на трудолюбие, постоянство, любов към знанието, истината и свободата.
Когато Христос казва да възлюбим враговете си, има предвид, че през дългия земен живот на човека, може да дойде ден, когато врагът да му спаси живота. От вашия враг зависи да ви избави или да ви остави да се удавите. И тъй, мислете за великите хора, за идейните неща. Като мис¬лите върху идейното в живота, ще започнете да го прилагате. Мис¬лете за Бога, Който повдига и облагородява човешкото сърце. Мис¬лете и за великите хора, като образци на трудолюбие, постоянство, любов към знанието, истината и свободата. * * *
към текста >>

8. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

В този дом властвуваше трудолюбието, затова бедността не беше изгонила усмивката от лицата им.
— Мога ли да остана да ти помагам,- рече той, - у тебе искам да намеря само подслон и храна. При тия думи сърцето на дърводелеца се изпълни с радост. Той благодари на небесата за толкова навременната помощ. Така ще мога да устоя на задълженията си и да изпълня многото поръчки, които имам за празника, си каза той. Вечерта Саддодао се намери между цяла дружина радостни деца. В този дом властвуваше трудолюбието, затова бедността не беше изгонила усмивката от лицата им. Скоро погледите на мнозина се отправиха към него. Мнозина търсеха съвета и помощта му. Все повече и повече той прекарваше времето си между страждущите, и когато звездите заблестяваха по небето, часове наред се отдаваше на молитва и съзерцание. Един ден при него влезе разплакана жена, която притискаше до гърдите си малко дете. — Знаеш ли, каза тя, цялото му тяло е синьо.
към текста >>

9. Пеню Киров (1868-1918) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В техния живот трудолюбието, честността, творческия импулс и свободолюбието са били основни движещи сили.
Нима е лесно да се слезе от висшите светове на хармония и ред, в материалния свят, където злото и доброто все още са във смъртна схватка? Каква ли сила е нужна за едно Същество от висшите йерархии да издържи на психическите отрови, които тази борба ражда? И ако този Пух е изпратен с мисията да даде методи и правила, по които борбата да бъде спечелена от Доброто, тогава ще го остави ли Небето сам? Не, в негова услуга ще дойдат също така силни и светли духове, негови спътници от векове. И тъй, около Учителя в действителност е имало малък кръг истински пробудени души, които са участвали в една мирова, по своето значение драма, и с тяхното доброволно участие се е развивало действието й. В техния живот трудолюбието, честността, творческия импулс и свободолюбието са били основни движещи сили. Онова, което те са създали е имало духовна стойност. А съзнателното им участие в процеса на поява, записване и съхранение Словото на Учителя, е тяхната най- голяма заслуга пред човеците. Учениците. Те не са обикновени хора. В битието си всеки един от тях е минал през своята Голгота, през ред изпити - проверен е, и едва тогава му е поверена роля. Затова не е чудно, че всеки един от тях е дошъл съзнателно до решението да постави своя личен живот на второ място и да се посвети на живот за Цялото.
към текста >>

10. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да направим България велика, истински велика — не със своите завоевания и с груба сила, — а със своето духовно величие и съвършенство, със своя непобедим стремеж към истина и правда, със своето знание и мъдрост, със своето трудолюбие и творчество, за пример на другите народи, както в духовно, така и в материално отношение.
И — честита е тази страна, честит е този народ, който намери в себе си достатъчно сили за да запази самообладание. Честит е този народ, който съумее да избегне всеунищожаващия пожар на войната. Честити са тия хора, които помогнат но народа си да направи това. Да помогнем на народа си, да помогнем на България да стане огнище на мир, фар на напредък и на нова култура. Да се издигнем като духовна сила, която върви на пред, знае правия път и може да води и другите по него. Да направим България велика, истински велика — не със своите завоевания и с груба сила, — а със своето духовно величие и съвършенство, със своя непобедим стремеж към истина и правда, със своето знание и мъдрост, със своето трудолюбие и творчество, за пример на другите народи, както в духовно, така и в материално отношение. Да уредим, както трябва, това, което днес имаме, та тогава да мислим за повече. Това, което е наше, ще си дойде само при нас. Нужно е, обаче, търпение, преданост към делото на мира и непоклатима вяра в Провидението, което бди неотстъпно над всичките ни дела, над всичките ни помисли и постъпки и никога не закъснява да отдаде всекиму заслуженото. С вяра във Върховната Правда, уповавайки на нейната единствено непобедима сила, която ще ни даде, точно когато трябва, това, което си е наше, отказвайки се от измамната сила на оръжието, нека се противопоставим на демона на разрушението, който, загърнат в маската на национализма и на любовта към родината, иска да разпъне на кръст тази родина, да обсеби нашия народ, тласкайки ни в трета катастрофа. Само този обича родината си, който искрено желае мира и работи за него със средствата на творчеството, а не с тия на разрушението.
към текста >>

11. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Специално за България, която изживя две страшни войни и понесе големи териториални, икономически и политически несъобразности с историческото й минало, една е гаранцията за нейния възход — здравия морален устой, честността и трудолюбието на българина.
Когато оплодяването на яйцето е вече извършено, астралното тяло на майката работи върху него през един период от осемнадесет до двадесет и един дни, като Азът остава вън в астралното и умственото тела, макар и винаги в тясна връзка с майката. След свършване на този срок, Азът влиза в тялото на майката. Звънцеподобните носители тогава падат долу над главата на етерното тяло и звънецът се затваря в основата си. От това време душата бди постоянно над своето бъдещо тяло, докато стане раждането на детето и новия живот започне. Към обнова и работа В тези трудни исторически моменти, които преживява цялото човечество, след световната война изразени в тежки финансови, политически и национални противоречия, потребни са усилията на всички честни и творчески личности, за да излязат народите от това страшно състояние. Специално за България, която изживя две страшни войни и понесе големи териториални, икономически и политически несъобразности с историческото й минало, една е гаранцията за нейния възход — здравия морален устой, честността и трудолюбието на българина. Няма да се спирам на черните страници, които се изписаха след световната война — минало което положително никога няма да се върне, но ще подчертая дебело, че България от историческата дата 19 май тръгна по нов път. Безкръвната революция, която се извърши на тази дата се различава коренно от двата преврата извършени в третото бълг. царство — преврата през времето на Батенберг 1886 г. и 1923 г. които бяха стимулирани от лични домогвания или класови тежнения.
към текста >>

12. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

са необходими ред условия, обуславящи успеха, но като най-важни ще споменем следните: Човек да гледа на всека работа, като важна за дадения момент, които сега достойно заслужава неговото прилежание, усърдие и трудолюбие, и другото: да бъде човек честен в намеренията си.
Защото средата е която може да спъне човека, и тя е, която може и да го повдигне. Средата е едно от важните условия, за да може човек да прогресира. Ето защо. много важно е за всеки човек да се ползва с доверието и симпатиите на околните, на средата си. За да постигнем това. са необходими ред условия, обуславящи успеха, но като най-важни ще споменем следните: Човек да гледа на всека работа, като важна за дадения момент, които сега достойно заслужава неговото прилежание, усърдие и трудолюбие, и другото: да бъде човек честен в намеренията си. предвидлив и съобразителен в начинанията си и разумен в постъпките си. Само по този начин ние можем да имаме доброто мнение на просветените, напредналите и добрите. За нас е важно тяхното мнение, а мнението на непросветените и закъснелите — не ни интересува. На едно место великият Л. Н. Толстой казва, че човек не трябва да се стреми да бъде признат за добър, а да се стреми да прави добро.
към текста >>

13. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

честност, справедливост, трудолюбие, точност и пр., качества, заради които можем да обичаме.
А тъй, само да седим и да си размишляваме, че трябва да обичаме идейно, това са неща отвлечени, които нищо няма да ни ползват. То е хубаво, но е за деца. Как да обичаме? За да обикнеш някого, трябва да намериш някоя черта в характера му, която не се мени; нещо положително, и заради него ще можеш да го обичаш. Защото може да се обича само хубавото, красивото и доброто. Напр. честност, справедливост, трудолюбие, точност и пр., качества, заради които можем да обичаме. И тъй, най-напред трябва да потърсим нещо трайно, неизменно и положително. което носи в душата си. заради него ще го обикнем. Защото Красотата очарова, Благородството примирява, а Добротата — привлича. Във всяка душа се таят красиви къща, които ние трябва да намерим и заради тях, заради това Божественото в тях, да ги обикнем.
към текста >>

14. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Англичаните се отличават със своята честност, германците — със своето трудолюбие, французите — със своята външна деликатност и учтивост.
Един ден, когато напуснем този бал маске, тогава ще се познаем. Затова казвам: помнете, че възгледите на съвременните хора за живота не са меродавни. Този живот е само встъпление към онзи велик живот, в който им предстои да влязат. Щом е встъпление, той е нещо подобно на първо отделение, дето децата изучават азбуката и постепенно изучават съединяването на буквите в срички и после в цели думи. Вземете, запример, всеки народ си има своите добродетели. Англичаните се отличават със своята честност, германците — със своето трудолюбие, французите — със своята външна деликатност и учтивост. Следователно, ако искаш да станеш честен, иди в Англия. Ако искаш да станеш трудолюбив, иди Германия. Ако искаш да станеш с добра и деликатна външна обхода, да си учтив — иди във Франция. Бог е създал народите като огнище или като средище за възпитание на хората. Хората един други се възпитават.
към текста >>

Ако Германия изгуби своето трудолюбие, всичко е свършено с нея.
Това е една традиция за тях. Не само народите, но и всеки човек индивидуално носи в себе си една велика добродетел. Той е изпратен на земята със специфична мисия. Каквато добродетел има един човек, никой друг не може да има като неговата. Докато е на земята, човек трябва да работи за развиването на своята специфична добродетел. Ако Германия изгуби своето трудолюбие, всичко е свършено с нея. Ако Франция изгуби своята учтивост и деликатност в обходата, всичко е свършено с нея. Същото може да се каже и за другите народи. Всеки българин развива в себе си, освен своята специфична добродетел като човек, но и такава като българин. Казвате: Каква добродетел има българинът? И той има една добродетел, но вие трябва да я намерите сами.
към текста >>

15. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тригона на земята като търпение, трудолюбие и послушание.
Първият знак земята — Телец — е символ на търпеливия труд и постоянство. Вторият знак Дева — е символ на образуването на формите и тяхното преобразяване. Третият знак Козирог — е резултат на Телеца и Девата — носи качествата и на двата. Тритоните могат да се разглеждат от две гледища — като обективни творчески сили на космоса и като вътрешни сили на човешката душа. Тригона на огъня проявен като вътрешни качества на човешката душа се проявява като борба властолюбие, войнственост. Тригона на земята като търпение, трудолюбие и послушание. Тригона на въздуха — идеализъм, философия, артистичност. Тригона на водата — мечтателност, романтичност, изменчивост, скромност. Дванадесетте знаци на зодиака представят от себе си скритите качества на организъма, а планетите представят активни сили, пробуждащи скритите свойства на знаците. От взаимодействието на тези два рода сили — на планетите и на знаците, се произвеждат различни резултати във външния живот. * * * Въз основа на качествата и динамичните проявления на знаците, астролозите ги разделят на два вида групи — според елемента към който принадлежат това са четирите тригона и според динамичното им проявление, където във всека група влизат по 4 знаци те образуват три квадрата с по 4 знаци.
към текста >>

16. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телеца, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието.
И затова този дом има отношение към знака Риби, който е знак на жертвата и управлява ходилата, емблема на добродетелта. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници; господарят на втория знак ни дава указание за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак ни дава указание за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-прегледно и по-лесно използваемо в практиката. І дом — дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента и възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта. ІІ дом ни дава указания за финансовите възможности – за материалните средства, добити от лична дейност. В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телеца, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието. ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и сестрите, и късите пътешествия. В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота. V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата.
към текста >>

17. -

На психопатичната природа на писателя се дължало и необикновеното трудолюбие на Толстоя, а именно навика му да преработва своите произведения.
Даже високостоящи във военната йерархия лица не са били пощадени от груби обноски спрямо тях, а Толстой, доколкото зная, не е отишъл по далече от поручик или капитан. Но това пътьом казано. Болезненият Толстой не се спира и тук. След като напуснал войската, живял известно време отново всред аристокрацията, най-после се спрял в Ясна поляна, дето заживял като отшелник. Отшелничеството било само по-висшия израз на психопатията у Толстоя, на социалната му отвърнатост. На психопатичната природа на писателя се дължало и необикновеното трудолюбие на Толстоя, а именно навика му да преработва своите произведения. Известно е, че „Война и мир“ той е преработил няколко пъти; същото е било и при написване на романа „Ана Каренина“. Романът „Възкресение“ бил преработен шест пъти, а една от творбите си Толстой преработил 16 пъти! Той даже се чудел как могат да пишат хората, без да преработят написаното. Тази черта у „Толстоя, се характеризува от г. Чолаков като „творчески педантизъм“ и се обяснява с патологичния му характер („хипертимен психопат“).
към текста >>

Чолаков, когато тълкува безпримерното писателско трудолюбие на Толстоя със страха да не бъде засегнат някак си от критиката!
Тъкмо обратното! В Ясна поляна Толстой проявява кипяща проповедническа дейност: той е в постоянен досег със селяните, та дори доброволен учител на техните деца. Вън от туй той е във връзка с хора от целия свят, мнозина от които лично са го посетили в Ясна поляна. Та дори нашият скромен пътен книжар, покойният Георги Шопов, е гостувал на Толстоя в Ясна поляна и е бил в преписка с него и по-после! Но особено несъстоятелен е г. Чолаков, когато тълкува безпримерното писателско трудолюбие на Толстоя със страха да не бъде засегнат някак си от критиката! Колко сърдечно би се смял великият писател, ако би бил жив и ако писаното от г. Чолаков по този въпрос би стигнало до него! Та за Толстоя, духовният аристократи, не е съществувал никакъв страх от никого относно достойнствата и недостатъците но художествените му произведения. Той е бил толкова сомовластен и горд в това отношение, че е могъл да се опълчи против целия свят, когато е било въпрос да прокара своите възгледи! Човекът, който в царска Русия е писал „Не могу молчать!
към текста >>

Трудолюбието на последния има свършено друг източник .
“ и който не е намерил Сибир само поради-световното обществено мнение. треперел от страх, да не би X или У да каже нещо лошо за някой от романите му!? Та той е бил най-големия си съдия в това отношение. Сигурно г. Чолаков пише за някой от непризнатите софийски писатели, но не за Толстоя! Трудолюбието на последния има свършено друг източник . То иде преди всичко от колосалния му талант на творец. Талантът — това е възможност да прояви човек най-голяма дейност във вадено направление. А не се изискват кой знае какви познания, доде разбере човек, че дейността е извор на радост. Колкото по-висока е дейността, толкова по-интензивна с радостта. Затуй творческата радост с най-голямото щастие под небето.
към текста >>

За необикновеното му трудолюбие е влияла и сложността на въпросите, който той е третирал.
Талантът — това е възможност да прояви човек най-голяма дейност във вадено направление. А не се изискват кой знае какви познания, доде разбере човек, че дейността е извор на радост. Колкото по-висока е дейността, толкова по-интензивна с радостта. Затуй творческата радост с най-голямото щастие под небето. Първокласен талант, обезпечен при това материално, Толстой изживява докрай щастието на творец. За необикновеното му трудолюбие е влияла и сложността на въпросите, който той е третирал. Той е ненадминатият до сега в световната литература писател — психолог. То се знае, че за Толстоя и за неговото творчество може да се каже много нещо. Но за моята цел това е достатъчно. Смятам, че за читателя е ясно, до каква степен г. Чолаков е жертва на свои теоретически предубеждения и каква пакост може да се направи на неолитния читател с изкуствените психиатрични строежи.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От един добър чиновник се изисква преди всичко голяма добросъвестност, любов към реда, сигурност в службата, трудолюбие, сдържаност, а, ако е възможно, и учтиво отнасяне с хората.
Не малко характеристичен и с признаци на войнственост и смелост е и автографът на Бисмарка. 3. Ръкопис на пок. герм. канцлер Бисмарк. Почти всички пишат твърдо, ясно и без украшения У Жофър пък бие в очи деликатното и леко елегантно писмо. Поменатите качества могат често да се наблюдават в ръкописа на абитуриенти, които по-сетне са станали отлични офицери. От един добър чиновник се изисква преди всичко голяма добросъвестност, любов към реда, сигурност в службата, трудолюбие, сдържаност, а, ако е възможно, и учтиво отнасяне с хората. Тези качества се забележат в ръкописа. И в ръкописа на художниците могат понякога да се намерят особени признаци. Това, обаче, може да се отнася само за видни представители на изкуството. Преди всичко, красиво оформени букви свидетелстват за едно чувство за симетричност и чувство за хубавото. Така напр., един живописец или скулптор, комуто се нравят хубавите форми, линии и арабески, и в движенията на ръката си при писането често ще прави големи дъгови линии.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре.
От нея няма да остане нито помен, въпреки застъпничеството на цялото ислямство, пръснато в други държави. Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава. По същия начин ще се постъпи и спрямо други европейски и балкански народи, едни от които се опитаха да господстват над цялото човечество (tiber ailes), а други са изтребвали и потискали безмилостно християнските си братя в окупираните временно територии. Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и югоизточна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито румънците за своите изстъпления в Добруджа ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления. Нека дойдем сега до българския народ. Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре. Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо. Но когато българите, по външно влияние, са напуснали примерния семеен и обществен живот, нарушили са добрите нрави и са се предали на взаимни гонения, кражби, убийства и разврат, тяхното царство бърже тръгнало към упадък. Вместо някогашното величие във времето на царете Борис и Симеон, България почнала все повече и повече да намалява, докато била, най-сетне, покорена и потисната в дълбоко политическо и духовно робство в продължение на векове. Една от съдбоносните причини, които докараха падението на българското царство и страданията на българите, е преследването и изгонването на богомилите. Тия последните бяха пратени от Провидението между българския народ за спасението му.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Въобще изпъкващите качества на притежателката с лопатовидни пръсти са: трудолюбието и старанието.
Ако лопатовидните пръсти са сплеснати, то това показва чувство към красивото, което е във връзка с удобствата отнасящи се повече към съвършенството и модното, отколкото към изкуството. В противовес на жената с елементарна ръка, в която се предвижда едно опредено местожителство и обич да си седи неподвижно, — а при необходимост да пътува, по възможност с по-малко движение гледа да стигне, жената с лопатовидната ръка е подвижна, обича пътешествията, дето е възможно с коне, но и пеш, тъй като това движение съответства на нейната страст. Жена с лопатовидни пръсти е малко чувствителна, тя предпочита количеството на наслажденията, отколкото качеството. Значи, тя обича повече много да яде, отколкото сладко да яде. Тя е вярна към избраника си, защото макар че обича промяната, но тя е на местности, а не на личности. Въобще изпъкващите качества на притежателката с лопатовидни пръсти са: трудолюбието и старанието. Затова тя лесно се приспособява към колониален живот, защото преди всичко уповава на себе си и не се плаши от самотията. Големи възлести и грозни лопатовидни ръце означават егоизъм, но тези ръце по-често се срещат у мъжете в първата половина на живота им, отколкото у жените. Затова такива жени, които предпочитат количеството, отколкото качеството, търсят всякога мъже едри и здрави, макар и да са груби, а не деликатните и елегантни натури, също тъй както им са по-мили горските непроходими места, отколкото нежните пейзажи. Такива жени с лопатовидни ръце срещаме особено в белгийките, англичанките и фламандките. Но в английска Америка се среща цял контингент от жени с лопатести ръце, тъй като друго и не се очаква, щом се вземе във внимание националния характер на янките.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той също така не употребява особени средства, за да блесне пред другите; неговите способности сами се налагат и възбуждат вниманието на хората, неговата независимост и трудолюбието му сами за себе си говорят най- красноречиво.
„Гласовете трябва да се избират, а не да се броят“, казва пословицата. Той е против всяко несъвършенство, винаги решителен и смел, но не и краен. Благоволение ръководи неговите мисли, жизнерадост — неговите отношения, но и смелост — неговата воля. Вследствие на това, даже и противниците му го уважават. Той никога не се занимава с дребнавости, избягва безполезните спорове и разговори и се предава на сериозен умствен и физически труд. Той също така не употребява особени средства, за да блесне пред другите; неговите способности сами се налагат и възбуждат вниманието на хората, неговата независимост и трудолюбието му сами за себе си говорят най- красноречиво. Днес рядко се срещат такива хора, верни на себе си и самостоятелни в своето поведение. Но това още повече им придава ценност. Прекалената откровеност е вредна. „Великите мъже на историята бяха мълчаливи. „ Неизразените мисли принадлежат на човека, а изразените мисли — не.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И наистина, Павел е бил образец на трудолюбие и работливост: „нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и мъка работехме денем и нощем, да не отеготим никого от вас“ (послание към солуняните — 3, 8) Когато е бил на около 30 годишна възраст, той се е ползвал с голямо доверие и влияние всред еврейските първенци.
Както и самият Павел свидетелства за себе си (поел. към филипяните — 3: 5 — 6), той е бил „от рода израилев, от племето Вениаминово и по закона фарисей“. И действително, още в юношеската си възраст той е постъпил в школата на знаменития тогава учител по Моисеевите закони, Гамалиил, и там е станал краен фарисей или, както изповядва сам, „изучен точно в отцепредания закон“. За забелязване е, че тоя равин Гамалиил е заел правилно становище по отношение на привържениците на така наречената тогава „назарейска ерес“ (Учението на Христа), защото когато Петър и другите апостоли били хванати от евреите, за да бъдат съдени и убити с камъни, същият фарисей и законоучител Гамалиил, когото целият народ почитал, станал в съборището и, като заповядал да извадят апостолите вън за малко време, рекъл на евреите: „мъже, израилтяни, помислете си добре какво ще сторите връх тези човеци; защото преди тези дни повдигна се Тевда и казваше за себе си, че е голям някой си, при когото се прилепиха до 400 души, но той биде убит, и всички които му се покоряваха, разидоха се и изчезнаха; след него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички, които се поведоха след него, разпръснаха се; и сега ви казвам: оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото това намерение или това дело, ако би да е от човеци ще се развали, а ако ли е от Бога, не можете го развали; пазете се да не би да се намерите и богопротивници“2) Но освен фарисейското учение, Павел е изучил и едно занятие — тъкачеството, за да може да прави шатри. Още тогава той е приложил, според навика на евреите, правилото на окултните ученици: всеки трябва да знае едно какво да е самостойно занятие, за да може да изкарва прехраната си, защото, иначе, той би се научил да краде (Деянията — 18, 3; 20, 34). И наистина, Павел е бил образец на трудолюбие и работливост: „нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и мъка работехме денем и нощем, да не отеготим никого от вас“ (послание към солуняните — 3, 8) Когато е бил на около 30 годишна възраст, той се е ползвал с голямо доверие и влияние всред еврейските първенци. Възползван от съвършеното знание на моисеевите закони и като върл фарисей, той станал неотстъпчив защитник на юдейството и безпощаден гонител на християнството. Той взел участие в убиването на Стефана, ученик на Христа, „мъж изпълнен с вяра и с Дух Свят“ (Деяния — 6, 5), който правел големи чудеса и знамения пред народа (ibidem — 6, 8). Павел засилил гонението на християните в Ерусалим и другите малоазиатски провинции. Той влизал, по пълномощие от властта и еврейските първосвещеници, във всяка къща и извличал мъже и жени и ги предавал да бъдат затваряни в тъмница. В „Деянията Апостолски“ е казано даже, че Савел, преименуван после на Павел, „дишал устрашаване и убийство връз учениците Господни“ (гл.
към текста >>

0.47370886802673