Търсене в текстове за 'Трудолюбие'

Дано да зачете моето трудолюбие и отстояване.
Научила съм много неща, получих много опитности от вътрешната школа на Учителя. Моите опитности не правят външно впечатление на хората, но те са школа за мен. Но дали ще бъдат школа за другите това ще го реши друг, а не аз и не моето безпогрешно мнение. И не оценката, дадена ми от Учителя за моето безпогрешно мнение ще разреши въпроса, а ще реши онова - как се справих с тази оценка и какво направих с това знание и успях ли да реша собствената си задача, а с нея да спомогна за решаване на общите задачи на Школата. Тук има думата Учителя. Дано да зачете моето трудолюбие и отстояване. По този повод той ми каза: „Аз не искам мен да обичате, но да обичате Бога. Да виждате и да обичате Бога във всички негови изявления и проявления". Ето за мен това изказване на Учителя е едно безпогрешно мнение, което важи за учениците от Школата на Учителя. Пред Учителя съм на разговор. „Не е в многото, което се дава, а в разумното използване.
към текста >>

4. 234. ТРИТЕ ВЪЗМОЖНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ТРИТЕ МЕСТА

Подчертавам това на нейното постоянност и трудолюбие се дължат излизането и отпечатването на беседите.
За нас също беше голямо изпитание да изтърпим някои нейни прояви. Кога търпяхме, кога не - в зависимост от случая и от времето. Това бе показателно както и за нея, така и за нас да прилагаме търпимост и да можем да се справим с ежедневните задачи, които трябваше да разрешаваме. Второто място бе за Паша. Тя като стенографка от самото начало работеше добре, беше прилежна и много трудолюбива. Подчертавам това на нейното постоянност и трудолюбие се дължат излизането и отпечатването на беседите. Да се стенографират, да се дешифрират, да се редактират беседите, да се проверяват шпалтите за допуснати печатни грешки, това бе една изключително уморителна работа и това отне десетки години на Паша. Където и когато се появяваше около Учителя тогава той я ограждаше с внимание: „А, Паша, казваше той, „това е за Паша". Тя осъзнаваше от ясно, по-ясно какво работи и искаше нужното уважение и признание и Учителят й го даваше, за да може по-нататък да работи. Ако ние отивахме на някоя обща екскурзия той се интересуваше къде се намира Паша, настояваше пред всички да дойде и да седне близо при него. По онова време тя трудно се движеше и накрая идваше, сядаше до Учителя, усмихваше се и беше доволна, че полагаемото й се място бе свободно и не се създаваха сблъсъци между нас трите.
към текста >>

5. 237. ОБУЩА ЗА ПАША

У нея има трудолюбие".
Случи се отново едно недоразумение между мен и Паша и отивам при Учителя. Рече ми: „На Пашината любов едно й недостига. Тя има добро желание да помага и е услужлива, но като види, че е останала излъгана веднага се отдръпва. И тя се чувствува самотна. Тя страда от това, че никой не я разбира. У нея има трудолюбие". По този начин Учителят разреши недоразумението помежду ни. Ето ние отново се разделихме с Паша с чисти сестрински чувства. Но след няколко дни аз отново отивам при Учителя, а при него бяха Паша и рождената й сестра Аня. Разговаряха по някои въпроси. След като получих разрешение аз влезнах и Учителят се обърна към мен и каза: „Говорихме със сестрите, че трябва Паша да взима уроци по музика.
към текста >>

А Паша бе ученик на трудолюбието и затова трябва да й се поклоним и да й се отдаде заслуженото.
Някои изчезнаха, но остана тяхната гордост. Този дух на гордостта често витаеше над главите ни на самият Изгрев. Учителят чрез него, чрез този горд дух възпитаваше учениците си и понякога този дух ставаше работен дух, работеше при Учителя, работеше като вол, така както човек бе опитомил дивите животни и бе ги направил на домашни животни и добри помощници. Методите на Учителя за справяне на този горд дух бяха различни и многобройни. Аз също трябваше да се справям с него и не беше леко. А Паша бе ученик на трудолюбието и затова трябва да й се поклоним и да й се отдаде заслуженото. Това, което тя направи, направи го духът на трудолюбието. А онова, което я спъваше бе духът на гордостта, но и този дух на гордостта бе впрегнат от Учителя с неговите методи, бе вкаран в ярем и той подкара Пашината кола. Така тези два духа - духът на трудолюбието и духът на гордостта успяха да изкарат колата на Паша горе високо на баира и там в тази кола вие днес може да намерите напечатаното Слово и беседи на Учителя. Ако всички така работеха като нея от нашето поколение щеше да се довърши определената за нас работа. Но ние не я довършихме и тя остана за следващото поколение.
към текста >>

Това, което тя направи, направи го духът на трудолюбието.
Този дух на гордостта често витаеше над главите ни на самият Изгрев. Учителят чрез него, чрез този горд дух възпитаваше учениците си и понякога този дух ставаше работен дух, работеше при Учителя, работеше като вол, така както човек бе опитомил дивите животни и бе ги направил на домашни животни и добри помощници. Методите на Учителя за справяне на този горд дух бяха различни и многобройни. Аз също трябваше да се справям с него и не беше леко. А Паша бе ученик на трудолюбието и затова трябва да й се поклоним и да й се отдаде заслуженото. Това, което тя направи, направи го духът на трудолюбието. А онова, което я спъваше бе духът на гордостта, но и този дух на гордостта бе впрегнат от Учителя с неговите методи, бе вкаран в ярем и той подкара Пашината кола. Така тези два духа - духът на трудолюбието и духът на гордостта успяха да изкарат колата на Паша горе високо на баира и там в тази кола вие днес може да намерите напечатаното Слово и беседи на Учителя. Ако всички така работеха като нея от нашето поколение щеше да се довърши определената за нас работа. Но ние не я довършихме и тя остана за следващото поколение.
към текста >>

Така тези два духа - духът на трудолюбието и духът на гордостта успяха да изкарат колата на Паша горе високо на баира и там в тази кола вие днес може да намерите напечатаното Слово и беседи на Учителя.
Методите на Учителя за справяне на този горд дух бяха различни и многобройни. Аз също трябваше да се справям с него и не беше леко. А Паша бе ученик на трудолюбието и затова трябва да й се поклоним и да й се отдаде заслуженото. Това, което тя направи, направи го духът на трудолюбието. А онова, което я спъваше бе духът на гордостта, но и този дух на гордостта бе впрегнат от Учителя с неговите методи, бе вкаран в ярем и той подкара Пашината кола. Така тези два духа - духът на трудолюбието и духът на гордостта успяха да изкарат колата на Паша горе високо на баира и там в тази кола вие днес може да намерите напечатаното Слово и беседи на Учителя. Ако всички така работеха като нея от нашето поколение щеше да се довърши определената за нас работа. Но ние не я довършихме и тя остана за следващото поколение.
към текста >>

6. 238. НЕЗАМЕНИМАТА ПАША

Накрая се оказа, че по своето трудолюбие, последователност и издръжливост Паша Теодорова остана незаменима.
Те бяха много горди духове и не бяха случайни проекции в Школата на Учителя. Бяха непоклатими духове със сила и мощ и когато своеволничеха Учителят се справяше доста трудно с тях особено със Савка. С Паша той се справяше много лесно, тя беше работлива, имаше изисквания, които Учителят веднага ги задоволяваше и тя сядаше и работеше. Тези изисквания не бяха материални, нито себични, нито облагодетелствуващи. А те бяха такива, че да им се зачете тяхното достойнство, че са първите, че са незаменимите и че Учителят държи много на тях и то най-много от всички. Накрая се оказа, че по своето трудолюбие, последователност и издръжливост Паша Теодорова остана незаменима. Затова трябва да й благодарим. И аз благодаря за незаменимата Паша. Поклон!
към текста >>

7. 246. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ И СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА УЧЕНИКА

Беше ги подредила, подвързала и когато бяхме на Рила на лагер при 7-те езера в присъствието на останалите тя най-благочестиво поднася това тефтерче с мисли на Учителя като подарък за Учителя, като знак за нейното трудолюбие и прилежност.
Второто име на ученика е Амриха, което означава Духовният ученик. Третото име е Ил-Рах и представлява Космическият ученик, който има общение с Бога, служител е на Бога и принадлежи на Бога. Това знание, което ни даде Учителят, изненада всички и обърна наопаки цялата постановка на Савка, че тя е единствена, която е кръстена с това име Аверуни. Тя преглътна един горчив хап, защото всеки ученик можеше да добие името Аверуни ако с делата си докаже вярност към Словото на Учителя, вярност към Школата му, в Делото му чрез собствения си живот. Савка беше извадила мислите, които й бе дал Учителя в едно тефтерче, продълговато като тетрадка. Беше ги подредила, подвързала и когато бяхме на Рила на лагер при 7-те езера в присъствието на останалите тя най-благочестиво поднася това тефтерче с мисли на Учителя като подарък за Учителя, като знак за нейното трудолюбие и прилежност. Учителят погледна тефтерчето, отказа да го приеме и каза: „Ти не можеш да ми правиш подарък с моите мисли. Ти не можеш да ми подаряваш моите собствени мисли. Такъв подарък не приемам". И с категоричен жест я изгони и се обърна към останалите: „Аз съм й дал мисли да работи върху тях и да ги предаде на останалите ученици, а тя ми ги връща обратно. Знае ли тя какво означа това?
към текста >>

8. 260. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ И БОЖИЯТ ПЛАН ЗА ВСЯКА ЕДНА ДУША

Марийка Великова Марашлиева

По този начин тя разви своето трудолюбие и свърши колосална работа, която друг не би свършил със стенографиране, дешифриране и подготвяне беседите на Учителя за печат.
", и посочва с ръка мястото. Тя сяда спокойно на своето си място, което е запазено и определено, място, което не всеки може да го вземе, защото тя, Паша заслужава. Така Учителят взе службата и поста на онзи, който трябваше да я уважава, да възхвалява, да отдава почести на личността Паша, за да работи. И това продължи през цялата Школа - 22 години и Учителят не пропусна нито веднъж да не си изпълни задължението. Иначе тя нямаше да работи. По този начин тя разви своето трудолюбие и свърши колосална работа, която друг не би свършил със стенографиране, дешифриране и подготвяне беседите на Учителя за печат. Аз тук не разказвам срещу Паша, а говоря за вътрешната Школа на Учителя, която за всеки човек бе строго определена и строго различна от другите. Моят път беше точно обратния. Отвън Учителят не показваше какво е неговото отношение към мен. Понякога аз бях недоволна от цялото това положение, но не смеех да го изкажа. Веднъж таман да отворя уста и чух гласът му: „Пълните грънци аз не ги изнасям на пазаря.
към текста >>

9. 31. В СТОЛА - ТРАПЕЗАРИЯТА

ТОМ 6

Освен това Той обичаше трудолюбието и ценеше учителската професия.
Колко уморени и измъчени пристигаха при Него и затова биваше много щедър към тях. На няколко пъти затворения стол се е отварял само, защото „ще дойдат учителките и къде ще се хранят? " Нареждаше през ваканциите и вечери, като изключения. В друго време в стола само се обядваше общо. Нареждаше забави с литературно-музикална програма, екскурзии и т.н.... Всичко правеше, за да им даде възможност да си починат, да се зарадват, да им се облекчи и украси иначе тежкият живот на село. Освен това Той обичаше трудолюбието и ценеше учителската професия. Веднъж когато Го запитала една сестра - Василка Иванова от ул. „Опълченска" 66 защо е тъй внимателен към учителките, Той отговорил: „Те отиват да носят светлина! "
към текста >>

10. 12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ

ТОМ 6

Учителите, с които работеше се възхищаваха от неговото трудолюбие.
Така и аз реших да се лекувам природно, без лекарства. Книгата на Луи Куне я имахме и аз започнах да чета с твърдото желание да прилагам това лечение. Брат Петър нямаше гимназиално образование и започна да се подготвя като частен ученик по различните предмети. Явяваше се на изпити и вземаше по два класа на година. Това се разрешаваше тогава. Учителите, с които работеше се възхищаваха от неговото трудолюбие. Той спечели сипматиите на всички, с които работеше. Беше привлякъл един от братята - Васил Константинов, който отиде да живее при Петър, за да могат сутрин рано от 2 - 3 часа да решават задачи по математика, което време било най-подходящо. Васил Константинов беше бивш военен и с удоволствие работеше с Петър. Той беше математик, много добър и идеен брат. Брат Петър правеше големи усилия и вземаше редовно изпитите си.
към текста >>

11. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

ТОМ 6

Труд, постоянство, търпение, трудолюбие, упование, бодрост на духа, всичко се постига.
Гледайте да се спогодите по който и да е начин с тоя человек. Настоявайте все таки. Той ще се съгласи. С добро всичко се постига. Моят поздрав на Величка. Труд, постоянство, търпение, трудолюбие, упование, бодрост на духа, всичко се постига. Ваш верен П. К. Дънов София, 26.Х.1910 г. Любезни Н. Ватев, Получих вашето писмо. Работата ми е ясна.
към текста >>

12. 36. Пчелите и световната революция

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

У тях трудолюбието е силно.
Г.Д.: За пчелите вие знаете каква организация имат, далеч по-съвършена от нашата като човеци. Те на километри отиват да събират мед и много правилно се връщат, събират и то какъв мед. После тези от тях, които работят, живеят, умножават се и се познават. Ако дойде друга пчела то те я изпъждат. Тези, които работят, а които не работят търтеите като им дойде време, пчелите ги унищожават. У тях трудолюбието е силно. Колективният братски живот е засегнат у тях по-добре отколкото при нас, обърканите глави човешки. В.К.: Ето виж какво нещо. Божественото разбърка кошера... Г.Д.: Да. Божественото разбърква събитията в света и сега оправяйте се. Да, оправяйте се сега.
към текста >>

13. 8. МОЖЕ ЛИ ВСЕКИ ЧОВЕК ДА СТАНЕ УЧИТЕЛ?

ТОМ 8

Изведнъж той пита Учителя: "Мога ли чрез много работа над себе си, чрез големи усилия и трудолюбие да стигна до там, че Духът да ме осени и да стана Учител?
Въобще възторжен брат, идеен брат, деен брат с видими постижения. А ние тук на Изгрева бледнеем и не можем да се сравним с неговите постижения. Как ще се сравняваме помежду си, когато до нас е Учителят и с Неговата мярка не можем да се измерим, колко сме високи и колко тежки. Единственото измерение тук е, ако приложиш частица от Словото Му във твоето ежедневие като човек. Така че ние само слушаме този напреднал брат. Изведнъж той пита Учителя: "Мога ли чрез много работа над себе си, чрез големи усилия и трудолюбие да стигна до там, че Духът да ме осени и да стана Учител? " Ние всички замръзнахме след този въпрос. Учителят беше сериозен и отговори: "Не може човек на земята да стане Учител и Духът да го осени. С такава мисия Учителят не идва. Учителят се ражда и си създава тяло и в това тяло има един малък и непознат за вас орган. Чрез този орган Той се свързва с Невидимия свят.
към текста >>

14. 02 - 14. УСТРОЙСТВО НА БРАТСКАТА ГРАДИНА

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

ТОМ 10

Техният добър характер, трудолюбие и гостоприемство ги утвърдиха като хора, подходящи за това място.
на градината дойде семейството на брат Слави Тодоров от С. Габерово. Брат Слави, жена му Комня и дъщеря им Иринка. Най- после градината попадна на добро семейство. За пазачи и за работна ръка те бяха незаменими, въпреки напредналите години на брат Слави. Близо 12 години брат Куртев е живял с тях. Техният добър характер, трудолюбие и гостоприемство ги утвърдиха като хора, подходящи за това място. Иринка работи и живя до 1990 г.
към текста >>

15. 06 - 14. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

ТОМ 10

Той ще ни повдигне, Той ще ни укрепи и ний ще му бъдем народ предан да му служим с трудолюбие.
Човешките несправедливости постепенно ще замрат. Когато се изтребят вълците от земята, няма да има вече кой да дави овцете. В сегашните времена се иска бодрост, сила, смелост, любов, правда за служение на правото дело на Господа, който иде да възстанови своето царство на земята ида научи хората как трябва да живеят. Бъдете радостни и весели. Господ е с нас. Той ще ни повдигне, Той ще ни укрепи и ний ще му бъдем народ предан да му служим с трудолюбие. Страданията, които гледате пред себе си, са уроци възпитателни за нас. Жертви трябват всякъде. Всяко дело, добро или зло иска своите жертви, иска своя труд и своята полза. Следователно вземайте поука в добрата страна на това, което гледате. А бъдещето пред вас след време ще ви разкрие тайните на живота.
към текста >>

16. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

Взирайки се в миналото, изучавайки делата на народните труженици в нашия град, ние дълбоко се трогваме и възхищаваме от беззаветния техен патриотизъм, идейност и безкористие, от мълчаливата упоритост, трудолюбие и постоянство, с които се съзиждали камък по камък величавото здание на българското възраждане във Варненския край.
Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост. Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности. То е дело преимуществено на колективния български ум, усилия и жертви. Всички наши сънародници, кой с каквото и както е могъл, са влагали своята дан в общата съкровищница, като с готовност и единодушие са се отзовавали на всяко народополезно начинание. Взирайки се в миналото, изучавайки делата на народните труженици в нашия град, ние дълбоко се трогваме и възхищаваме от беззаветния техен патриотизъм, идейност и безкористие, от мълчаливата упоритост, трудолюбие и постоянство, с които се съзиждали камък по камък величавото здание на българското възраждане във Варненския край. Ние виждаме как тези труженици, шепа хора отначало, в една епоха, когато самото име „българин" бе още синоним на варвар, презрян човек, и в един град, където българщината бе хвърлена в най-дълбока забрава, организират се в една община, откриват училище, съграждат собствено здание за него, откриват и църква, намират учители и свещеници, грижат се за тяхната издръжка, образуват по-сетне читалище и ученическо дружество, за всичко това правят непосилни материални жертви и там, където последните се оказват недостатъчни, събират помощи и от околните градове и села, като търсят подкрепа даже от патриоти-българи в Цариград, Румъния и Русия. Грижат се и устрояват тези родолюбиви български синове черковно-училищ-ното дело и в селата на Варненската околия и цялата Варненска епархия въобще. Изпращат те нарочни хора да обикалят тези места, да пробуждат в тях национално съзнание в сънародниците ни, да ги убеждават да си издигат църкви и училища и там, където са издигнати вече такива, да контролират развоя на черковно-училищното дело. Това последното те залягат да се устрои и чрез особни писмени законоположения, които се правят задължителни за цялата епархия. Варненските родолюбци водят борба срещу всички интриги на гърци и гагаузи пред турската власт, застъпват се пред последнята чрез най-влиятелните си хора - членове в мезлиша3 в Николаевка и Варна е свързвал на първо време своята деятелност с тази на Атанас Чорбаджи, комуто станал и зет.
към текста >>

17. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 година (10-15 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Прилежание и трудолюбие са потребни на Земята.
Любовта, това е животът. Тя е вътрешната връзка на Небето, която ражда здраве, щастие и блаженство. Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете Божественото на живота. Вашите тела, това са храм на Бога, вашите души, това са камъните, които образуват небето, вашите духове, това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света. Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си. Прилежание и трудолюбие са потребни на Земята. Те са неприятни, но плодовете им са сладки. Имайте мир в душите си, не мира на света, а Божествения мир. Пътят, по който вървите, е тесен и труден за изкачване, но само в него се намират всичките блага, които Господ е вложил. Помнете: Не сте свои си, вие сте раби на Бога живаго и ако пребъдете в Неговата воля, Аз ще пребъда във вас и ще явя Себе си вам, само тогава ще Ме познаете, както и Аз ви познавам. Сега има още голяма тъмнота в умовете ви, но Духът, Който Аз ще ви изпратя от Отца, да пребъде във вас, Той ще направи всичко светло и ще ви покаже пътя на бъдещето.
към текста >>

18. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Трудолюбие се иска от вас.
И духовният живот, в който живеем, има опасност от паразитство. Има много духовни хора, които са паразити, те очакват. Едно дете може да чака от майка си от 3 до 9 месеца, но на 2 години като стане, малкото дете не е паразит. Първата или втората година трябва да започне самостоятелно да работи. И в духовния живот е същото. Трудолюбие се иска от вас. И когато работим по този път, да се приближаваме към Бога и да чакаме, докато Той не отговори, да не бързаме. Във всяко бързане напакостяваме на своето развитие, смущаваме ума и сърцето си. И в тия войни, в които сега живеете, вие всички тук, които присъствувате, сте изложени на големи опасности. Често гледаме религиозни хора, изложени на големи опасности, призовават името Божие. Успокойте първо себе си, докато Духът заработи, и обърнете ума си нагоре.
към текста >>

19. НАРЯД за събора 1911 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си, прилежание и трудолюбие са потребни на земята, те са неприятни, но плодовете им са сладки, Имайте мир в душите си, не мира на света, но Божествения мир.
Любовта - това е животът, тя е вътрешната връзка на Небето, която ражда здравето, щастието и блаженството. Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, да придобиете блаженството на живота. Вашите тела - това са храм на Бога. Вашите души - това са камъните, които образуват Небето. Вашите духове - това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света. Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си, прилежание и трудолюбие са потребни на земята, те са неприятни, но плодовете им са сладки, Имайте мир в душите си, не мира на света, но Божествения мир. Пътят, по който вървите, е тесен и труден за възкачване, но само в него се намират всички блага, които Господ е вложил. Помнете: не сте свои си, вие сте роби на Бога Живаго и ако пребъдвате в Неговата Воля, Аз ще пребъда във вас и ще явя себе си вам. Само тогава ще ме познаете, както аз ви познавам. Сега още има голяма тъмнота във вашите умове, но Духа, който Аз ще ви изпратя от Отца да пребъде във вас, Той ще направи всичко светло и ще ви покаже пътя на бъдещето. Помнете думите, които са казани: „Без вяра не може да се угоди на Бога." Не давайте ухо на шепненето на лукавия, в тия шепнения се крие отровата на злото.
към текста >>

20. Наряди за 1945 г.

ТОМ 12

Той ни показа примера на любовта, примера на търпението, примера на милостта, примера на свободата, примера на жертвата, примера на силата; даде ни примера на трудолюбието и на издържливостта, на постоянството, на добротата, на вярата и примера на любовта към Бога.
Ала Той ни завеща най-мощния от всичките - великият пример на своя живот. Той раздаде себе си нам и неговият светъл образ живее в душите ни. Той ни вдъхновява, Той ни дава сила да следваме пътя, който ни посочи. Неговият живот всякога ще стои пред нас. Неговият жив пример казва: „Следвайте пътя, който ви показах." Учителят живя с нас. Той ни показа примера на любовта, примера на търпението, примера на милостта, примера на свободата, примера на жертвата, примера на силата; даде ни примера на трудолюбието и на издържливостта, на постоянството, на добротата, на вярата и примера на любовта към Бога. Сега, когато търсим методи за работа и желаем да продължим Неговото дело, Той казва: „Следвайте пътя, който ви посочих." Нека всеки носи в душата си образа на нашия обичен Учител, да черпи сила и пример в своя път. Нека всеки, по вдъхновение, свърши работата, за която Бог го е призовал и както Духът го научи, така да работи. Ниеживеем в моменти на велики, епохални събития. От сцената на великия космос се събарят хилядолетни, стари култури, негодни да вместят новото. И от трясъка на това събаряне иде суматохата и страданието, както за отделния човек, така и за всички народи.
към текста >>

Известни ви са грижите, които Учителят полагаше за преуспяването и поддържането на братската трапезария на Изгрева, в която има вложени доста духовни елементи - безкористно трудолюбие и организирана самопомощ.
Проекто-правилникът за този фонд ще се попълни и обработи, за да имаме възможното най-добро приложение на идеята. Съществуващият подобен фонд към женското дружество на Изгрева автоматически преминава към новообразувания, приет от братята ръководители като дело на Братството в цялата страна. Така именно бедни и даровити младежи от братски семейства ще завършват университети и академии, за да бъдат полезни на народа ни. Забележка. Идеята за фонда „Даровити младежи" се възприе възторжено от братята ръководители, като се възложи на Братския съвет в София да изработи и утвърди правилник за функционирането му. С отделно писмо ще изпратим този правилник на всички кръжоци. Известни ви са грижите, които Учителят полагаше за преуспяването и поддържането на братската трапезария на Изгрева, в която има вложени доста духовни елементи - безкористно трудолюбие и организирана самопомощ. Желанието ни е и в бъдеще столът да се поддържа и развива в духа на Учителевите идеи, така че чрез приятната братска обстановка, чрез музиката, изпълнявана на обедите, да стане назидателен фактор за външния свят. Ние разчитаме на обща подкрепа с продукти и др., срещу заплащане, за да имаме и в тази област добри постижения. Покрай другите въпроси, дотук разгледани, заслужава вниманието ни и тоя за предсказанието и ясновиждането. Между братята и сестрите, както на Изгрева, така и в провинцията, има такива с дарби и способности в областта на ясновиждането - Божествена дарба, която изисква Божествено отношение към нея. Желателно е, както за тия, които я притежават, така и за ония, които се ползуват от нея, да подлагат всичко на щателна вътрешна критика, пресяване и преценка.
към текста >>

21. Наряди за 1947 г.

ТОМ 12

Учеше ни на трудолюбие и работа по вътрешно подбуждение и без насилие.
1947 год., Петровден, ни напомня името на любимия ни Учител. В миниатюрен образ, дълбоко в сърдцата ни е запечатан един благ и внушителен поглед, който прониква в душата, огрява я и вдъхва стремеж нагоре. Това е образът на Учителя. Той тачеше свободата на всички, никого не насилваше. Учеше и възпитаваше с личния пример, без да напомня задълженията ни. Учеше ни на трудолюбие и работа по вътрешно подбуждение и без насилие. Приемаше посетители от сутрин до вечер, неуморно помагаше на всички. Всеки свободно влизаше при Него, с наведена глава, смачкан от житейските неволи, а излизаше с крила от радост и изпълнен с енергия. Изпращаше ни по една струя от любов и освобождаваше. Той и през нощта работеше. Характерът на Неговата работа надрастваше човешките разбирания.
към текста >>

Преди всичко трябва с най-голяма грижливост, трудолюбие и любов да проучим великото наследство, което ни е оставил скъпият Учител - беседите и лекциите.
Чрез Богомилството България даде на човечеството своя ценен принос. Днес България отново става носителка и огнище на смели, плодотворни, новаторски идеи, които имат силата в себе си да преустроят света. Българският народ днес е поставен пред една важна задача - да предаде идеите на Учителя на всички народи. От 8,000 години Всемирното Бяло Братство приготвя българския народ за днешното време, за днешната му мисия. Ние, учениците на обичния ни Учител, имаме важна работа: Да работим за Божието дело, за новата култура, от една страна, като приложим и опитаме идеите на Учителя в собствения си живот. Преди всичко трябва с най-голяма грижливост, трудолюбие и любов да проучим великото наследство, което ни е оставил скъпият Учител - беседите и лекциите. Това да считаме като важна наша задача и всички велики закони и методи, които се съдържат в беседите и лекциите, да ги опитаме и преживеем като наша опитност. Само така ще бъдем достойни работници за повдигане на човечеството. Скъпият ни Учител, с Когото сме свързани от много хилядолетия чрез нишките на любовта, и сега е с нас. Ние чувствуваме силно и днес живите връзки с Него. Всеки от нас чувствува, че расте в светлина, в разумност, в разбиране, в любовта.
към текста >>

22. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТОМ 14

Трудолюбието с обич.
Ние напразно се грижим, в природата всичко е предвидено. Тия максими трябва да ги приложите вие не само на теория, но и на практика. Отчаянието се лекува с надежда. Вярата с вярване. Омразата с Любов. Трудолюбието с обич. Честолюбието ще се раздели и тогава ще разберете защо са ви обидили. Е, днеска аз ви дадох от времето си, ама ... Сега небето е отворено и ви се дава до юни месец щом свърши юни затваря се вече и цяла зима ще чакате. Нежността иде отвътре. То е качество на самия живот. Има неща, които трябва да са покрити с пръст.
към текста >>

23. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

ТОМ 14

Трудолюбието на мравките ни наумява постоянно да работим . 54.
Добрата майка добри съвети дава на децата си. 49. Страданията са нарушение на Божествените правила. 50. Само този е безсмъртен на когото всичко се вижда безсмъртно . 51. Всичко каквото ми липсва ще се помоля да го постигна чрез Любовта . 52. Всяка минута в живота си да помним Бога . 53. Трудолюбието на мравките ни наумява постоянно да работим . 54. Приближава се до Бога оня , който най-често се вживява в Него . 55. Велико е името майка , но за да го заслужим трябва Боголюбовно самопожертвуване . 56. Тихо ми шепне в душата : „Ела и пий от живия извор и бъди жив. " 57. Любовта е най-красивият израз на Божественото в човешката душа . 58.
към текста >>

24. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

II. Протоколи от събора 18. VІІІ.1927 г. - 25. VІІІ.1927г.

ТОМ 14

Пропуск „Трудолюбие". 7.
Обяд Отче наш. * * * След обяд Само Божията Любов носи пълния живот. * * * Вечеря - варено жито. Отче наш. След вечеря Само Божията Любов носи пълния живот. Пропуск „Трудолюбие". 7. Шести съборен ден 24 август 1927 год., сряда Времето - източен ветрец. Ясно. При започване на първите упражнения се явеха облаци от югоизток. В 4 часа дойде Учителя. Размишление. 1. Мото: А най-после бъдете всинца единомислени, състрадателни, братолюбиви, милостиви и дружелюбиви. 2.
към текста >>

25. 3. ЖИВОТЪТ НА СЕМЕЙСТВОТО НИ В ГР. КАРНОБАТ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Други случаи на трудолюбие.
И така, при настъпване лятната вечер се завръщахме пак тържествено в дома, за да прекараме нощта. Карнобатска идилия. Баща ни и майка ни имаха практика да ни приучат на полезен труд. Всеки от нас трябваше да върши някаква работа, за да облекчим родителите си. Аз например, помня как се потех да изчистя обущата всяка сутрин, да ги намажа с „вакса"- боя за обуща, да ги излъскам с четка, така че излезе ли баща ми или ние на улицата, да сме прилични. Други случаи на трудолюбие. Градът нямаше добро водоснабдяване. Вода носехме за пиене и домакински нужди, от една градска чешма, на около 200 метра от жилището ни. Дойдеше ли време за пране, ние с брат ми бяхме длъжни да напълним един голям казан, с около двадесет литра вода, както и други съдове с вода за пиене. Напълвахме на чешмата един котел от десет литра, който нанизвахме на кобилица и така, аз отпред, брат ми отзад - занасяхме водата до дома. Така няколко пъти, докато напълним съдовете.
към текста >>

26. 70. ЕДИН ДЕН НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Носеше славата на някои братя и сестри, които със своите дейности, трудолюбие, допринасяха най-много за направата на ценни придобивки, които облагородяваха бивака и околностите му.
Идва в София и след малко пребиваване в града, идва и се заселва на Изгрева. Той беше един от най-популярните братя в Братството, не само със своите познания по всички въпроси и особено добре по окултните, но и с голямата си готовност, винаги да бъде полезен на всички, които се нуждаеха от нещо. Със своето умение като педагог, той подготви много братя и сестри, задочно да завършат своето образование. Владееше не само естествените науки, но и всички други: математика, физика и кои ли не. В тези излизания извън бивака, аз вземах по-малко участие защото бях изцяло погълнат с уреждането и снабдяването, продоволствието и ред други, свързани с ежедневието задачи. Носеше славата на някои братя и сестри, които със своите дейности, трудолюбие, допринасяха най-много за направата на ценни придобивки, които облагородяваха бивака и околностите му. На първо място беше името на брат Пеню Ганев - един едър, снажен, пълен с енергия и живот брат. Той беше и много способен фотограф, правеше постоянно снимки и вярвам в него се съхраняват много ценни от тях, показващи живота ни на Рила. Много добър фотограф и с голям художествен усет, направи снимки и брат Васил Искренов, който впоследствие потъна из широкия свят. Така, че животът ни на Рила се илюстрира сравнително добре, тези снимки допринасят много за да се покаже по-нагледно живота ни там, през тези светли времена от великата епоха. Спомням си веднъж отивам при Учителя и Му казвам: „Учителю, едно такова Божество, като Вас, което е слезнало на Земята в плът трябва да остави историческа следа, че Ви е имало и че сте били тук.
към текста >>

27. 7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ

Иван Толев

ТОМ 15

Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре.
От нея няма да остане нито помен, въпреки застъпничеството на цялото ислямство, пръснато в други държави. Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава. По същия начин ще се постъпи и спрямо други европейски и балкански народи, едни от които се опитаха да господствуват над цялото човечество (tiber ailes), а други са изтребвали и потискали безмилостно християнските си братя в окупираните временно територии. Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и юго-източна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито ромъните за своите изстъпления в Добруджа ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления. Нека дойдем сега до българския народ. Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре. Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо. Но когато българите, по външно влияние, са напуснали примерния семеен и обществен живот, нарушили са добрите нрави и са се предали на взаимни гонения, кражби, убийства и разврат, тяхното царство бърже тръгнало към упадък. Вместо някогашното величие във времето на царете Борис и Симеон, България почнала все повече и повече да намалява, докато била, най-сетне, покорена и потисната в дълбоко политическо и духовно робство в продължение на векове. Една от съдбоносните причини, които докараха падението на българското царство и страданията на българите, е преследването и изгонването на богомилите. Тия последните бяха пратени от Провидението между българския народ за спасението му.
към текста >>

28. IX.Каменка Несторова - съпруга на Пеню Ганев и майка на трите му деца

ТОМ 16

Като добра християнка, възпитана в човешките добродетели - човеколгобие и трудолюбие, много скромна, в училище, като ученичка, майка ми бързо спечелва уважението на съучениците си, което й помага да научи българския език и става една добра ученичка, много ученолюбива, която прави добро впечатление и на учителите.
Баща - Коце Несторов Мазнейков, майка - Катя Мазнейкова, р. 1894 г., сестра - Евангелия Коцева Дерменджиева, р. 6.11.1918 г. На 11 години, заедно със семейството си пристигат като емигранти в София, поради политическите разбирания на баща й, който е бил преследван от сърбите и няколко години е бил измъчван от тях в сръбските затвори. Баща й дълги години е работил като клисар в Софийската семинария и цялото семейство редовно посещава църквата. Като добра християнка, възпитана в човешките добродетели - човеколгобие и трудолюбие, много скромна, в училище, като ученичка, майка ми бързо спечелва уважението на съучениците си, което й помага да научи българския език и става една добра ученичка, много ученолюбива, която прави добро впечатление и на учителите. Завършва девическа гимназия, а след това учи за начална учителка. По време на войната учителствува в провинцията, а след 1944 год. се премества в София, в училището в кв. „Дианабад", като там се запознава с баща ми, също учител. Макар и да не са в първа младост - тя тогава е била над 30 години, а баща ми - над 50 години, решават да се оженят и да създадат семейство.
към текста >>

29. Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.

ТОМ 16

Казват всички, че когато щастието пожелае да се усмихне някому, то може да намери скрити и открити пътища, за да надникне в гънките на детската душа и в най-бедната колиба, за да изтръгне златната корона на величието и красотата, стига там да го посрещне с радост трудолюбието.
И тогава, с едничкия си приятел и ръководник Желю Минчев, подготвя здраво силите си за последно сражение. Иска поне малка командировка, но и тя му се отказва. Мазаров няма средства. И за целта сключва един заем от Чиновническото Застрахователно дружество и заминава за всенародните певчески състезания на Виенската опера. Уверен в способностите си, той се хвърля напред, подобно ранен балкански лъв, и прегръща, вместо смъртта, победата... Гръмва славата на българския дух отново! Казват всички, че когато щастието пожелае да се усмихне някому, то може да намери скрити и открити пътища, за да надникне в гънките на детската душа и в най-бедната колиба, за да изтръгне златната корона на величието и красотата, стига там да го посрещне с радост трудолюбието. Само упоритият труд не дава път на отчаянието. И ето: с него Мазаров замина, вместо към родното ни село, дето го чакаше забвението, към Виенската опера, дето го целуна безсмъртието. Той се хвърли в неравната борба там с цялото си самобитно българско дарование и преодоля нещастието и чуждите срамове... На отговорните ни места и лица! Натурален, корав, неподатлив български селянин, той издържа, както никой друг, решителния смъртоносен скок в живота и спечели най-желаното: сграбчи в сладостно упоение лавровия венец на нов български и световен талант, за да го понесе върху широките си плещи, като слава на целия български народ. Световноизвестният оперен диригент Бруно Валтер е безумно възхитен от скромния, млад и красив българин, който изскокна сякаш сомнабула от тракийските някогашни светилища, за да напомни безсмъртието на Орфея... Търпението и трудът надвиха всичко!
към текста >>

30. Събрание 1.

X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

IV. Бележки към спомените на Ана Шишкова - Вергилий Кръстев

За пример вземете онзи градинар, който е пълен с трудолюбие.
Една голяма скръб, тегота, безсмислие в живота и няма да знаете къде да се денете. За да бъдете успешни в живота, трябва да знаете истината. Истината е връзката между Бога и човека. Няма по-велико от любовта и няма по-хубаво и по-красиво от истината в живота. Онзи, който иска да бъде красив и хубав, непременно истината трябва да живее в душата му. За пример вземете онзи градинар, който е пълен с трудолюбие. Като влезете в градината, когато е уредена, на човека става леко на душата. Така е с човека, който има истината в душата си. Сега, ако ви зададат такъв един въпрос: В какво се състои хубостта на градината? В плодните дървета. Всяка градина е хубава по дърветата, които са в нея.
към текста >>

31. Бележки към спомените на Ана Шишкова

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Някои са се отклонявали, но после са се завръщали и с удвоено трудолюбие са си завършвали пътя.
Защо реших да ги публикувам в „Изгревът" том XVII? Първо, в „Изгревът" им е мястото. Второ, сега им дойде времето и трето - влизат в концепцията на този том. Защо ли? В този том влизат хората, които са положили изпит за вярност към делото и Школата на Учителя. Някои са се отклонявали, но после са се завръщали и с удвоено трудолюбие са си завършвали пътя. На концерт- рецитала на 28.IX.2002 г., един човек се приближи до мен, подаде ми един плик с няколко банкноти и ми каза: „Това е за Словото на Учителя". Ето го Словото на Учителя, записано от Ана Шишкова. Непроменено е! 4. Често Мария Тодорова ми разказваше, че или на Изгрева, или на екскурзии в планината, както са се били събрали около Учителя, в кръг около Него, по едно време излиза от групата Ана Шишкова и така скромно и така смирено започва да декламира някое ново свое стихотворение. Поезията й е била с обикновени думи, но в нея е имало живот.
към текста >>

32. 2. Бялото Братство (дъновистите) за себе си

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Но даже и само до силата на влиянието, на индукцията, основаната в страната ни „Окултна школа" вече влияе върху морално-етичния образ на народа ни: трезвеност, почтеност, трудолюбие - качества, с които той се отличава от съседите ни.
При него идват всички, които пожелаят, които обикват „Учението", без никакви формалности и задължения, без служебен контрол върху личните и обществените изяви. Това става причина за много недоразумения, много неприятности падат върху името и авторитета на самия Дънов. Мъчно е било да се [възприеме, че ce] правят грешки и простъпъци от хора, които слушат такива хубави беседи от своя „Учител". Но това е така, защото се вземат хората като абсолютни величини, не свързани със своето рождение, среда, професия. Знае се, че училището за всеки от нас не е единственият фактор, който е изградил нашата личност. Но даже и само до силата на влиянието, на индукцията, основаната в страната ни „Окултна школа" вече влияе върху морално-етичния образ на народа ни: трезвеност, почтеност, трудолюбие - качества, с които той се отличава от съседите ни. Без големи усилия могат да се открият някои от принципите на Школата на Учителя Петър Дънов, вече внедрени всред народа ни, без да има видима връзка между тия две величини в живота. Ние ще се опитаме да изброим някои от тях: а) Туризъм - л1сбов към великата жива Природа „Бог" се изразява в редовно приобщаване с планината (Стара планина - Сливен, Витоша, Рила, Мусала, Седемте Рилски езера). б) Обществено хранене при лагеруването по дежурство, организиране на колективно снабдяване с продукти, сервиране по дежурство. в) Вегетарианство, препоръчвано от Толстоя и д-р Келлог, оформящо се като специална школа на съвременната медицина („Реформена кухня"). г) Диетично постене, „разтоварваща диета" - еднодневно отказване от храна, все по-често препоръчвано от лекарите.
към текста >>

33. 73. Елена Андреева за Учителя. 73.2. „Аз няма да оставя гроб

Затова й помагаше до голяма степен вроденото трудолюбие.
73.2. „Аз няма да оставя гроб" Учителят и чудесата - разказва Елена Андреева. Сестра Елена Андреева от Македония беше едно от лицата, които бяха най-дълго време при Учителя. Като Негова стенографка, тя живееше на Изгрева в малка дървена къщичка под големите борове. Надарена със здрав разум, завършила университета, била учителка, предана на делото на Учителя, тя запази докрай своя здрав, критичен разум. Затова й помагаше до голяма степен вроденото трудолюбие. Като шивачка, тя запази своите възможности въпреки напредващите години. Стегната и любяща, тя имаше всякога около себе си предани на Учителя хора, които при всички случаи стояха вярно край нея. През последната 1968 г. тя беше централната фигура, която построи палатката си на височината над Вада, на Рила, по пътя към езерата. Скоро около нея се образува цяло селище от десетина палатки, братя и сестри, които вярно продължаваха традициите на братството на удобно място, далече в подножието на Молитвения връх.
към текста >>

34. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство.
Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун хармонични - Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музи калност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхармонични - Доверчивост, податливост на влияния, равнодушие, медиумичност, неврастеничност, истеричност, маниачество, хаотичност, хитрост, измамничество, нечестност, извратеност. (Следва)
към текста >>

35. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VII.

Влад Пашов

В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телеца, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието.
И затова този дом има отношение към знака Риби, който е знак на жертвата и управлява ходилата, емблема на добродетелта. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници; господарят на втория знак ни дава указание за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак ни дава указание за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-пригледно и по-лесно използваемо в практиката. І дом — дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента и възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта. ІІ дом ни дава указания за финансовите възможности – за материалните средства, добити от лична дейност. В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телеца, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието. ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и сестрите, и късите пътешествия. В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота. V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата.
към текста >>

36. 7. СЛЪНЦЕТО

Иван Антонов

Дух на воин и душа на девойка

Хармонията между Слънцето и Луната показва още, че човек е изградил у себе си следните основни добродетели: правилна впечатлителност, богата възприемчивост, трудолюбие, предприемчивост, постоянство, свободолюбив, независимост, самостоятелност, организирана дейност на ума, сърцето и волята, разумна самоувереност.
Такъв човек ще има успехи във всяко отношение. Той ще бъде честит в семейния си живот. Умствената, духовната и материална дейност на такъв човек са уравновесени, организирани, планомерни, постоянни, производителни, ползотворни. Човек с такива аспекти лесно си пробива път във всички среди на обществото, понеже той естествено и интелигентно се приспособява към всички обществени среди. Човек с такива аспекти, според степента на тяхната сила, притежава творческо въображение - най-велика способност, чрез която се постигат най-големите успехи в живота. Хармонията между Слънцето и Луната показва още, че човек е изградил у себе си следните основни добродетели: правилна впечатлителност, богата възприемчивост, трудолюбие, предприемчивост, постоянство, свободолюбив, независимост, самостоятелност, организирана дейност на ума, сърцето и волята, разумна самоувереност. У такъв човек хармонично действат трите основни принципа: любовта, вярата и надеждата. Такъв човек има дарбите и способностите да наблюдава природата, да се поучава дълбокомислено от нейния живот и прояви, да установява нейните закони и принципи. Човек с такива съчетания се радва на пълно телесно здраве и душевно равновесие, той е разумен, хармоничен и добър всякога и към всички, поради което се ползва винаги от любовта на околната среда, която е отзивчива към неговите почини и му създава условия да постигне стремежите си. Хармоничните съчетания между Слънцето и Луната, според силата на аспекта, показват хармония между духа (Слънцето) и личността (Луната). Когато има хармония между духа и личността, всичко в живота е постижимо.
към текста >>

37. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

Трудолюбието беше една от най-характерните черти на Жорж, която не го напусна и до последните му дни.
Мимо положението, което заемаше като представител на младежкия клас и главен редактор на списанието, Жорж току-речи никога не изпадна в наставнически тон нито в писмената, нито в словесната си дейност - едно доказателство за силно развитата му самокритика. Работата на Г. Радев се отличаваше с ред и експедитивност. Всеко негово дело носеше белега на прецизността. Не ми е известно доколко тая изисканост е наследено качество, но Жорж неведнъж подчерта, че го е развил до голяма степен под ръководството на Учителя. Трудолюбието беше една от най-характерните черти на Жорж, която не го напусна и до последните му дни. Дори от Куртово той изпрати уводните статии за последната, шеста, книжка на „Житно зърно”. Аз не бих желал да завърша горния бегъл очерк, без да спомена за още едно качество на нашия приятел, което остана почти неизвестно поради сдържаността на Жорж - именно неговата проницателност, достигаща до ясновидски прозрения. Наистина, достоен за удивление е фактът, че Г. Радев бе успял да реализира в един кратък живот гореспоменатите постижения, някои, от които са диаметрално противоположни на основните наследени тенденции - един факт, който говори както за огромната работа, която Жорж е извършил съзнателно върху себе си, така и за Висшето Ръководство, което му е помагало. Тоя мощен дух обаче разполагаше с твърде слаба физика.
към текста >>

38. 4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ

ТОМ 19

Положителен полюс: привързаност по силата на дълбоки и устойчиви чувства, трудолюбие, под знака на една твърдо постоянство, спокойствие и примерно търпение.
Земен знак, фиксиран, управляван от Венера. Природа: пасивен, женствен, срамежлив, материален. Носи спокойствие, усет към природните хубости, полските места и красивите пейзажи. Марс е в заточение Астросоциологично значение: обществени строежи, селското стопанство, финансите на държавата, банкерството, печалбите, артистичния свят, приложните изкуства, скулптура, живопис и певческото изкуство. От друга страна - градинарството и тежката атлетика. Положителен полюс: привързаност по силата на дълбоки и устойчиви чувства, трудолюбие, под знака на една твърдо постоянство, спокойствие и примерно търпение. Отрицателен полюс: мудност, алчност, високомерие, завист, склонност към плътни и ненаситни чувствени удоволствия. Управлява: шията и гърлото. Третият дом се управлява от Близнаци Негов управител е Меркурий. Планетата Юпитер се намира в падение. Природа: Въздушен, интелектуален, пластичен, съобразителен, положителен, разпоредителен и инициативен.
към текста >>

39. 10. САТУРН

ТОМ 19

Изобщо Сатурновите типове са най-добре и полезни, там, където е нужен ред, сериозност, точност, наблюдателност, трудолюбие.
Слънцето, студената вода му причиняват болка. Мисловната дейност държи първенство в живота на тези типове. Те повече обичат самотата и се чувстват най-добре далеч от света и обществата. Тяхното място е в лабораториите, където те стават едни от най-грижливите, най-трудолюбивите и скромни учени. В бюрата, като чиновници, те също редят с голямо усърдие сметки подир сметки. Изобщо Сатурновите типове са най-добре и полезни, там, където е нужен ред, сериозност, точност, наблюдателност, трудолюбие. На тези типове трябва да се вдъхва радост, оптимизъм, воля за живот. Общо взето Сатурновите типове ясно се открояват и лесно се познават. Тук даваме Сатурнови образи за мъж и жена, тъй както добър художник ги е схванал. Отбелязахме, че всички членове на Слънчевото семейство имат отношение към органи, системи, части на човешкото тяло, Сатурн има своето отношение към костната система в човека - гръбнака, колената, зъбите, а също тъй към кожата, слуха, зрението. Когато Сатурн се намира точно на главните линии - асцендент, надир, десцендент, зенита и особено, ако е с обратно движение - ретрограден и когато има силните неблагоприятни аспекти - квадратура, опозиция с повечето от планетите и Луната - тогава ще имаме едно неприятно увреждане на всичко онова, към което отбелязахме, че Сатурн има отношение в човешкия организъм.
към текста >>

40. B. ПИСМА, ИЗПРАТЕНИ ДО ЦАР БОРИС III, ДО МИНИСТРИ, ДО КОМАНДИРИ, ИЗПРАТЕНИ И КАТО КОПИЯ ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЗА ДА СЪДЕЙСТВУВА

ТОМ 21

Каква престъпност може да се крие в едно толкова младо момче, което, израснало в бедност, със своето трудолюбие и усърдие, успя да влезе в университета и да стане моя утеха и подкрепа в семейството ми, в което внасяше всичко, каквото припечелваше като частен чиновник, за издръжка на малолетните си сестрички-ученички и брат войник.
Вярвах, че синът ми върви по моите стъпки, вярвам и сега, че той се вдъхновява само от онова, което е движило мене в живота. И той, и всичките ми други деца са вземали живо участие във всички вечеринки и тържества на подофицерите, за да се калят в патриотичен дух. Синът ми беше влюбен във Вазова и в неговите стихове. Ако, следователно, той е извършил престъпление срещу държавата, това може да се дължи само на лоши странични внушения, на които той се е поддал за един момент. Той е толкова млад, че има всичката възможност да се опомни, ако е сторил грешка, и да тръгне в правия път. Каква престъпност може да се крие в едно толкова младо момче, което, израснало в бедност, със своето трудолюбие и усърдие, успя да влезе в университета и да стане моя утеха и подкрепа в семейството ми, в което внасяше всичко, каквото припечелваше като частен чиновник, за издръжка на малолетните си сестрички-ученички и брат войник. С политика той не се е занимавал, нито е имал време за това. Как, по какво злощастно на обстоятелствата, той се е подхлъзнал и се е заразил от тези противодържавни идеи, които станаха причина за неговата злощастна съдба, ми е непонятно. Но аз съм твърдо убеден, като баща, който живее с неговия пулс, че отрезвението е вече дълбоко настъпило, и че ако животът му сега бъде спасен, той ще се отърси от всички пакостни влияния и ще стане искрен, добър и полезен българин, готов да служи с всички жертви на Отечеството и на Престола на Негово Величество. Господин Генерал, Като баща и човек Ви моля да прострете снисхождението си към мене и да отмените смъртното наказание на сина ми. И аз, и жена ми, и цялото ми нещастно семейство в този момент имаме само една надежда - Вашето милосърдие.
към текста >>

41. Лекуване на хора - Мария Андонова Стефанова-Маркова

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора

ТОМ 22

Учи ги на трудолюбие и силна любов към науката.
Тя бързо се сприятелява с братята и сестрите и става с тях сякаш са от едно семейство. * Виж « Изгревът» том VIII стр. 41 Тя умее много добре да готви и след създаването на братската кухня в 1927 г. участва като дежурна в приготвянето на яденето. 9.2 Разбира се, тя обръща изключително внимание на възпитанието на децата си. Учи ги на трудолюбие и силна любов към науката. Голямата и дъщеря Райка Маркова завършва музикалното училище със специалност цигулка и след това Академията - музикална педагогика. Тя става учителка по музика в гимназията. Омъжва се за Захари Василев, който завършва Академията със специалност изпълнител на флейта (пиколист). Родът на Захари не приема Райка, и се отнасят враждебно към нея. А и родът на Райка не приема Захари.
към текста >>

42. 4. Англия през XVIII век. Мощно духовно съживително движение. Джон Самуел Уесли

Там Джон проявява трудолюбие и любознателност.
Джон Уесли, шестото дете в семейството, през целия си живот, с много умиление и любов е говорил за нея. Майка му е била пример и негова опора в първите му стъпки. Тя е вложила в душата му безграничната вяра и любов към Бога. Джон Уесли получава сериозна подготовка и в училище за предстоящата му изключителна мисия. На 12 години той е изпратен в училището "Чатърхаус" в Лондон. Там Джон проявява трудолюбие и любознателност. Отлично изучава различни езици, между които староеврейски и старогръцки. На 16 години (1719 г.) Джон Уесли бива препоръчан за студент Той е записан в Оксфордския университет в колегията Крайст Чърч. Тогава още в него възниква въпроса: "Аз и моята душа в съгласие ли са с Бога? " На 22 години (1725 г.) Джон Уесли завършва Оксфордския университет и получава титлата "бакалавър". Същата година той е ръкоположен за дякон.
към текста >>

43. 6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821-28.01/09.02.1909)

Упорството, трудолюбието и Божието благословение в живота му, стават причина Гаврил Илиев да стане известен в занаята си, но и в започналата търговия.
Гаврил бил на 17 години (1838 г.). Той много добре познавал тежкото материално положение на майка си, но не можел нищо да стори за нея (били много далеч един от друг). Тогава Гаврил Илиев купил един чувал брашно и едни товар дърва и ги занесъл на една стара и бедна вдовица. След това той се изправил на молитва към Бога и поискал и Той да промисли същото за неговата стара майка." Гаврил Илиев свидетелства факта, че след една година при срещата си с майка си научава, че на същата Коледа е било донесено на вратата й един товар дърва и един чувал брашно и й се казало, че това е от сина й Гаврил! Гаврил Илиев имал и други опитности в живота си, които си позволявал да споделя, като свидетелство на Божията промисъл и милост. Упорството, трудолюбието и Божието благословение в живота му, стават причина Гаврил Илиев да стане известен в занаята си, но и в започналата търговия. От Татар Пазарджик той се премества в Сливен, като по-голям търговски център. Там той наел един голям хан за работилница и 200 души работници. Като виден търговец Гаврил Илиев установил контакти с Цариград и Солун. Той бил почитан със своята честност, познания и ум. В Цариград, Гаврил Илиев още разширил търговията си.
към текста >>

44. В) Портрет на Петър Василев Иванов

Неговото прилежание и трудолюбие го правят за 8 години да стане калфа и след това съдружник на майстора.
Петърчо тръгва на училище, където е прилежен ученик. Учителят му го ползвал като свой помощник-да учи дори по-големите от него ученици. Обаче, средствата в дома им не достигат и бащата започва да разпродава покъщината. Той се принудил да даде сина си за чираче, за да се учи на занаят. След 2 години чиракуване при един шивач, Петър решава сам да преплува Дунава и на 11 годишна възраст-започнал работа в Гюргево (Румъния) при един моден шивач ("френски дрехар"). Неговото прилежание и трудолюбие го правят за 8 години да стане калфа и след това съдружник на майстора. Със започването на Освободителната Руско-турска война, младият и ентусиазиран П. Василев заминава за Русия и се присъединява към доброволните дружини. Обаче, в Кишинев той тежко заболява от тифус. Когато оздравява, войната е била свършила. Така Бог запазва живота на своя бъдещ служител. П.
към текста >>

45. 3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова

Уважавайки твоето трудолюбие, твоята доброта, ние дълбоко се покланяме пред светлата ти памет.
Аз ще добавя, че Дафинка е преди всичко голям човек. Скъпа Дафинке, ние, твоите другарки от Съюза на българските писателки, няма да те забравим. Почетно място е отредено за тебе в нашите сърца. В хубавите ни спомени ти оставаш с ореол на главата. За нас и за всички, ти си светица. Уважавайки твоето трудолюбие, твоята доброта, ние дълбоко се покланяме пред светлата ти памет. От страна на Съюза на българските писателки Рада Големанова Г) Възпоминание от българските писатели За една покойница Дафинка Доганова (28 февруари 1889 г. - 2 декември 1938 г.). Помен. Речи, произнесени при погребението на 4 декември 1938 г. София, Методистка епископална църква, 1938, с. 17-18; препеч.
към текста >>

46. 7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ

Междувременно, за две години Драгомир, с пословичното си трудолюбие преминал през всички служби и гишета в банката, като винаги отлично се справял с работата си.
Колегите му са предимно унгарци и доста нелюбезни. Главно изискване към чиновниците в банката било да са навреме на работа, измити и избръснати, с колосана яка и ръкавели. Драгомир почти не спял, като нощем оставал, за да проучва и разчита банковите книги. За неговото усърдие той получил назначение и започнал да навлиза в работата. Започнали да му възлагат да пренася пари в София от клоновете във Варна и Пловдив. Междувременно, за две години Драгомир, с пословичното си трудолюбие преминал през всички служби и гишета в банката, като винаги отлично се справял с работата си. Колегите му надменно го гледали, но били респекгирани от лекотата, с която работел и проявяваните от него знания. Дирекцията на банката, уверена в големите му дарби и способности, на 27 годишна възраст му поверява поста директор в Пловдивския клон на банката. За да бъде при майка си, чието здраве е вече разклатено, той се премества във Варна на длъжността заместник-директор на Банка за народен кредит. В тези години Драгомир реализирва мечтата си. Записва, следва и успешно завършва Юридическия факултет при Софийския университет на 21 февруари 1922 г.
към текста >>

През целия си живот той печелеше приятели и доверие с трудолюбието и честността си.
Включен е в управителни съвети на редица акционерни дружества. Много граждани, особено евреи, при тяхното изселване за Израел, го ангажираха за свой пълномощник по отношение стопанисване на имотите им и защита на техните правни и финансови интереси. Обществото имаше доверие в него. Драгомир Василев никога не направи компромис със съвестта си. Държеше на своята, макар относителна свобода, и отбягваше скъпо заплатени служби и постове или участие в партии и политическия живот в страната. През целия си живот той печелеше приятели и доверие с трудолюбието и честността си. Обичаше хората и бе обичан, разбираше слабостите им, не ги съдеше, но към себе си беше строг. Преди 9.IX.1944 г., като очевидец на действията на армията и жандармерията в Трънския балкан срещу така наречените "шумци" (партизани), той не остана спокоен. Помощта, която получаваха партизанските чети (Славчо Трънски) през 1944 г. при тяхното появяване в мина "Злата" (семейството му беше евакуирано, заради бомбардировките над София) и изказванията, които беше направил за извършваните жестокости и убийства, определиха неговото включване в списъците за ликвидиране. Той, също така, не одобри скалъпения процес след 9.IX.
към текста >>

47. 2. Американски девически пансион - Ловеч

Новата и енергична директорка г-ца Пери, сполучи със своето умение и трудолюбие да отговори на нуждите на времето.
С пристигането на добрата и способна директорка г-ца Блякбърн активността на училището се значително засилва. Построяват се още две здания за нуждите на пансиона. Числото на ученичките се увеличава ежегодно. Голямата, обаче, и силна работа на Ловчанския пансион започва след войните, когато пристигат новите мисионерки-учителки: г-ца Пери, г-жа Райвс и г-ца Търнър. Военните години, които спъваха хубавата и плодовита дейност на г-ца Блякбърн и нейната помощница г-ца Дейвис, се бяха вече изминали и новите мирновременни условия искаха нови идеи и старания. Новата и енергична директорка г-ца Пери, сполучи със своето умение и трудолюбие да отговори на нуждите на времето. Засилиха се учебните занятия. Назначиха се нови и отварящи на нужния ценз учители. Постараха се да приравнят програмата с тази на нашите държавни гимназии. Направиха се постъпки и за признаването на пансиона от съответното министерство за средно учебно заведение. Направените от Министерството на просветата ревизии изнесоха големия прогрес на училището и скоро след това биде признато за полукласическа девическа гимназия.
към текста >>

48. II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Софроний Ников

Офицерите ще се заловят с нова ревност да повдигнат армията ни до подобающата висота, като по опит вече знаят какви й са недостатъците и кои преимуществата, чиновниците ще се заловят здравата да нагласят изново за правилна функция държавния механизъм; учителите с ревност ще се заловят да култивират у младото поколение любов и преданост към отечеството; и целият народ, обикнал повече татковината си, ще се залови изново със старото си трудолюбие да повдигне благосъстоянието на страната; а държавниците ни, вече свободни от кошмара на руската благотворителност, и поучени от горчивия опит, ще стъпят вече на собствените си крака и ще се стараят занапред да водят отечеството ни по пътищата на собствените му лични интереси.
Но една още велика печалба, от това катастрофално изплащане на нашия дълг, ние имаме в това обстоятелство, че катастрофата ни направи да се вгледаме в делата си, да накажем и изправим грешките си, да познаем недостатъците си, и да не се отпущаме - както щеше да бъде при тържество - а да се стягаме, да се стягаме за всемирната война, която, за нещастието на човечеството, не може да се избегне. Нашите съседи, с които, сигурно, ние ще се разправяме в този общ катаклизъм, не ще могат да се приготвят, бидейки загрижени в тези къси години с уреждане двойно повече от старите им земи, като, при това, новите им придобивки са от неприятелски елемент. Малките си армии войска и чиновничество, както и финанси те ще трябва да разтегнат за да пазят, управляват и нареждат двойно повече територия. Наистина, и ние сме изтощени като тях, но нам не предстоят нови харчове, освен да затегнем армия и управление в предели вече познати. И измъчени за отечеството ни, плакали за него, ние днес го имаме по-близко до сърцето си, ние повече ще бдим за неговото добро, ние с по- голяма ревност днес ще се заловим да му изцерим раните, да го закрепим и заякчим, - една не по-малка съществена придобивка от войната. Офицерите ще се заловят с нова ревност да повдигнат армията ни до подобающата висота, като по опит вече знаят какви й са недостатъците и кои преимуществата, чиновниците ще се заловят здравата да нагласят изново за правилна функция държавния механизъм; учителите с ревност ще се заловят да култивират у младото поколение любов и преданост към отечеството; и целият народ, обикнал повече татковината си, ще се залови изново със старото си трудолюбие да повдигне благосъстоянието на страната; а държавниците ни, вече свободни от кошмара на руската благотворителност, и поучени от горчивия опит, ще стъпят вече на собствените си крака и ще се стараят занапред да водят отечеството ни по пътищата на собствените му лични интереси. И ще настъпи нова ера в нашия исторически живот, ера на желана и законна независимост. И тогава само, под благодатното слънце на истинската свобода, ще разцъфти разкошно цвета на българския гений, мощен и свободен, и този самообладан, трезв и умен български народ ще отива от благосъстояние към по-високо. Да, ето бъдещето, което ни предстои, започващо от дългата и тежка Балканска война, която за пръв път ни откри широките врати на истинската свобода. Нека, прочее, остане Балканската война в нашата памет като истинска освободителна война. И нека да се възрадваме, да, сега да се възрадваме, на истинската свобода, която бяхме щастливи ние, нашето поколение, с своите мъки и кърви, да спечелим на нашата родина.
към текста >>

49. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

Тя не дойде да ги учи на моди, на разкош, на праздност; напротив, на скромност и трудолюбие.
Имаме ли да кажем нещо по това против цар Фердинанда? За майка на бъдещите царе той доведе дъщеря на виден царски род и на синовете и дъщерите си той даде наистина добро царско възпитание и образование. Когато децата настигнаха на възраст, когато трябваше да се въведат в живота, едно друго мъдро дело извърши той - намери една всеобщо уважавана и високоблагородна втора майка, с право наречена „милосърдието и благотворителността въплътени", която да довърши тяхното възпитание и тяхното въвеждане в живота. Но тази благородна жена царица Елеонора не трябваше само на бъдещите владетели на страната, тя трябваше още за българския дворец и за българския народ. Тя даде пример, тя поучи, тя поведе нашите жени и сестри по пътя на благородно служене на отечеството. Тя не дойде да ги учи на моди, на разкош, на праздност; напротив, на скромност и трудолюбие. И днес. когато ние си спомняме, че царят ни прекланя години и наближава към старост, ние не се боим за нашето бъдеще. От поминалата година, благодарение пълновъзрастието на Наследника, ние имаме и помощник на Царя, и с време този помощник ще възприема всичкото ръководство на държавния механизъм и когато главата ще слезе от сцената, ще се има негов пълен наместник и отечеството ни не ще види никаква криза. И този бъдещи наш цар е добре приготвен. Тъй казват всички които са сведущи.
към текста >>

50. 2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ

Минчо Сотиров

Неговата образцова ревност в приложението на Божествените закони, готовността му за жертва всестранна в живота му, трудолюбие и постоянство, неговият мил поглед, благхарактер, винаги ще ни вдъхновяват и ще ни импулсирват, за да бъдем и ние като него работници в служба на Новото, на Великото ново, което идва вече в света и е дошло и работи, за да се сформира Новия човек - новия тип човек на Любовта, Мъдростта, Истината, Братството, Единството, Виделината, за да станат всички хора добри, умни, честни и справедливи по лицето на Земята, обединени в един народ, една държава по цялото земно кълбо.
Тоя наш мил брат, образец на кротост и смирение, на велики знания и добри услуги, на жертви от любов, доколкото ни е известно досега е имал ред години срещи с приятеля на Всемирното Бяло Братство, наречен тогава Г-н Петър Дънов. Някой от тия срещи са били инкогнито изпълнявани. Ще тръгне от Бургас до Варна, гдето е бил Учителят, като избягва да срещне какъвто и да било човек по пътя си... Свръзка между двамата в някои срещи е бил Архангел Михаил. През някои години е прекосил и центъра на България - от изток към Ямбол, Нова Загора, Старо-загорско, Казанлък и другаде. Тая кратка биография за брат Пеню Киров изтъквам, за да се види как е работил тоя наш мил и многообичан, любвеобилен брат в своята верност и послушание в делото Божие, и как е бил ръководен от Божествения Дух преди да турне основата на клона Бургас от обществото Бяло Братство в България. Неговата образцова ревност в приложението на Божествените закони, готовността му за жертва всестранна в живота му, трудолюбие и постоянство, неговият мил поглед, благхарактер, винаги ще ни вдъхновяват и ще ни импулсирват, за да бъдем и ние като него работници в служба на Новото, на Великото ново, което идва вече в света и е дошло и работи, за да се сформира Новия човек - новия тип човек на Любовта, Мъдростта, Истината, Братството, Единството, Виделината, за да станат всички хора добри, умни, честни и справедливи по лицето на Земята, обединени в един народ, една държава по цялото земно кълбо. До преди 1907 г. брата Пеню Киров е посещавал Странджа планина в свръзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от Велико Търново - Арбанаси - Куш бунар - Сините камъни (Сливенско), Айтоско, Бургаско, "Белия връх", към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (в. в. Казбук, Елбрус) и към Хималайте - Монт Еверест. През една от тия обиколки, към село Коджа бук, гдето има старинни святи, от времето на богомилите, по вдъхновение и срещи със светли същества, му се казва, че е време да се основе кръжок в гр. Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготвянето им за работници за бъдещата култура на човечеството.
към текста >>

51. 32. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 22 април 1916 г., събота, Бургас

Минчо Сотиров, писма

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Разчитам, че заради неговото трудолюбие, добросъвестност може да му се помогне.
Твоята закрила и помощ - съдействие да бъде за Славата Му чрез мене, твоя ученик Господи! Приносящия настоящето е бивш мой добър помощник писар като домакин в полка преди войната ефр. Алберт Декало. След раняването му през сегашната война продължава да боледува и казва, че било се доста влошило положението му след излизането от болницата. Моля, ако намирате за добре, заради Господа и ако има условия дай му някой наставления за лекуване. Разчитам, че заради неговото трудолюбие, добросъвестност може да му се помогне. Целувам десницата Ти Учителю! Верен, послушен, предан Твой ученик Минчо Бургас 22 април 1916 г., събота
към текста >>

52. 7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.

ТОМ 26

Условията за успеха на всички Ви, до колкото ги схванах, може да се изкажат с три думи: хармония, трудолюбие, взаимнопомощ.
„Както градина прораствува сеемите в нея, така Господ Йеова ще направи правдата и хвалата да прозябнат пред всичките народи.” Исайя 61; 11. Този стих ни говори за предназначението на новият ни опит със семките. Когато сте разположена, спирайте се пред тях и си изговаряйте тия думи, мислено или гласно. Малко съм виновна, че не взех пред вид какво в този час трябваше да сме в пост; вярвам че и Вий като мен разрешихте въпроса като ще продължите поста от тогава. Доста интересно и сериозно е положението на Вас учащите се. Условията за успеха на всички Ви, до колкото ги схванах, може да се изкажат с три думи: хармония, трудолюбие, взаимнопомощ. Разтълкувано, това значи да бъдете всички в хармония помежду си, съдействувайки си един другиму с благородни чувства на братя и сестри. Значи също да се трудите повечко в тия малко дни, които Ви делят от изпита, като използувате и минутата свободно време. Що се касае до взаимнопомощта, всеки от Вас притежава различни богатства, които трябва да сподели със съучениците си: който учи по-лесно - ще помага на другите с обяснения, разполагащия с материални средства - ще помага с учебници и други пособия, а богатия с време - ще се нагажда да улеснява времето на другите. Ето, мисля като приложите това, което може да Ви се стори и като частично ограничение или незаслужени жертви, ще можем да разчитаме на добър резултат за всички. Идният четвъртък ще повториме молбата си пред Бога и ще сме с надеждата за добрия успех на всички Ви, защото наистина сте едно цяло в тая област.
към текста >>

53. 24 НОЕМВРИ 1927 г. - 27 ДЕКЕМВРИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Трогната съм от трудолюбието Ви.
Ще зависи от Вас да не го разпитвате, до като дойде определения срок; освен това, писмата ще предаваме поставени в една книга (за прочит). Ще я опаковаме и привържем, тъй че носителят не ще знае какво ни носи и не ще любопитствува. Впуснете се смело в решението на въпроса, същото ще сторя и аз, та ще си съобщим резултата. Предвиждам едно красиво последствие, което ще ни улесни в това отношение. Ако не сте много заета и Ви е удобно, оставете ми и за 18-того писмо в библиотеката - това ще е може би последно затруднение. Трогната съм от трудолюбието Ви. Привет: Асавита. 10 ДЕКЕМВРИ 1927 г., София ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА: София, 10 декември 1927 г. Асавита, Няма Любов като Божията Любов ! Честита се считам, че пак се отправям към Вас с това писмо. Прилагам листчето с опита, очаквам Вашият отговор.
към текста >>

54. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Ти имаш трудолюбието, честността, добротата, които ми са мили.
Аз искам да живея свободен, разбери! Колко много жени ме обикалят - винаги. Една рускиня (Нина Гриньова) до полуда е влюбена в мен, а още и българки, постоянно ме канят на гости, пишат ми, молят ме... Но аз ги изпъдих всичките, защото искам да бъда свободен и да работя. Теб предпочитам пред всички, защото си чиста душа - ученичка на Учителя. Ти имаш морала, който аз обичам. Ти имаш трудолюбието, честността, добротата, които ми са мили. Ти си моя истинска приятелка, но защото си ми такава, не искай от мене това, което другите искат. (Отличен урок по немски език беше това, научих много нови думи!) Но ние ще се разделим рано или късно. Ти бъди готова. Аз копнея за моята родина.” Най-напред крещеше, постепенно утихна и замлъкна. Исках да си отида веднага, но нозете ми трепереха и пак седнах.
към текста >>

55. 25. Да знаеш и да можеш

Глава 2. Образи и идеи

Глава 1. Откриване на Школата

Той не обичаше “големите сомове” - тачеше учените мъже и тяхното трудолюбие, помагаше на всички, които искрено жадуваха да открият някоя полезна и навременна тайна, ала към тия, които бързо искаха да научат всичко или да напредват бързо, Той имаше определено отношение и ги наричаше с определено име.
Само тогава той може да се обновява, да живее, да се развива, да се усъвършенствува. Как може да се задоволи екстреното желание на учения мъж - да му се поднесе учението в няколко думи, т.е. да се излее всичката вода в една чаша и да се каже на философа, на учения: Заповядай, времето е динамично, нямаме време сега да ти говорим на дълго, сроковете са къси, ето ти краткото резюме на едно учение, чийто върхове и глъбини стоят неовладяни за такива учени, които не са си дали труд да проучат и които нямат дори и търпението на ония специалисти, които цял живот жертвуват при изучаването на някой животински вид. А тук е нещо много повече от крилото на една пеперуда, от откриването на една нова звезда или от изнамирането серум срещу някоя микроба. Тук е събрана мъдростта на вековете, тук блести истината, тук сияе проявената любов, тука най-после е дадена в най-достъпен вид науката да знаеш как да живееш, дали е възможно да се предаде учението в “две думи”, нещо, което едва ли би ползувало “големия сом”, а ще ощети Учителя, като му се грабне част от Неговото време, което и за Него е еднакво ценно. Той не обичаше “големите сомове” - тачеше учените мъже и тяхното трудолюбие, помагаше на всички, които искрено жадуваха да открият някоя полезна и навременна тайна, ала към тия, които бързо искаха да научат всичко или да напредват бързо, Той имаше определено отношение и ги наричаше с определено име. Каква величествена картина представлява небесното пространство с милиардите светове и системи, които удивляват човешкия мозък и го кара да тръпне пред величието на безкрайността, която лежи неуловима, без начало и без край. Каква верига от време, неизброими епохи, докато се изгради един от тези светове, една Слънчева система, една обикновена планета като нашата: докато се изгради един човек, едно око, едно ухо, нос, вежда, ръка, крак?... Каква колосална работа, какъв огромен труд на милиони работници, които са участвували в тая епопея... Или и учените вярват в чудеса и в мигновения? Всичко диша живот, жива техника, живи закони и безспорно далечна и дълга история, реална и необхватна постановка, докато се изработи крилото на една пеперуда или носа на слона. И ето, че през най-динамичния век, науката намира, че се е добрала до “великата" тайна на космоса, че скоро всичко ще бъде овладяно, доказано дори, че всичко опира до нищото, че всичко е материя, че друг свят не съществува, че умрелите никъде не отиват а на земята и там червеи ги ядат, че човек не притежава душа, която е осенена от дъха на безсмъртието, че Бог не съществува и че всичко на тази тема е чиста измислица и заблуждение.
към текста >>

Някога, макар, че едно време хората вярваха повече, някак си тия полемики бяха и модерни и състоятелни, днес те са почти безпредметни, необяснимо те са вече минало, усещаш че всичко това са страници от дневниците на високомерните, гордите, непросветените, които са забравили скромността, трудолюбието и толерантността на истинските учени, които продължават да се удивляват от разума, от строгата закономерност, от установената логика на процесите, зад които не са съгласни да търсят нищото, празното; не се перчат, че са овладели тайните на Космоса, нито се хвалят, че някога то ще стане губерния на нашата обедняла земя.
Каква верига от време, неизброими епохи, докато се изгради един от тези светове, една Слънчева система, една обикновена планета като нашата: докато се изгради един човек, едно око, едно ухо, нос, вежда, ръка, крак?... Каква колосална работа, какъв огромен труд на милиони работници, които са участвували в тая епопея... Или и учените вярват в чудеса и в мигновения? Всичко диша живот, жива техника, живи закони и безспорно далечна и дълга история, реална и необхватна постановка, докато се изработи крилото на една пеперуда или носа на слона. И ето, че през най-динамичния век, науката намира, че се е добрала до “великата" тайна на космоса, че скоро всичко ще бъде овладяно, доказано дори, че всичко опира до нищото, че всичко е материя, че друг свят не съществува, че умрелите никъде не отиват а на земята и там червеи ги ядат, че човек не притежава душа, която е осенена от дъха на безсмъртието, че Бог не съществува и че всичко на тази тема е чиста измислица и заблуждение. Въпреки всичко, днес, да, тъкмо днес това звучи празно, кухо и някак си далечно. Някога, макар, че едно време хората вярваха повече, някак си тия полемики бяха и модерни и състоятелни, днес те са почти безпредметни, необяснимо те са вече минало, усещаш че всичко това са страници от дневниците на високомерните, гордите, непросветените, които са забравили скромността, трудолюбието и толерантността на истинските учени, които продължават да се удивляват от разума, от строгата закономерност, от установената логика на процесите, зад които не са съгласни да търсят нищото, празното; не се перчат, че са овладели тайните на Космоса, нито се хвалят, че някога то ще стане губерния на нашата обедняла земя. Тези учени, които все пак живеят и работят в нашата земя никога не смятат да вместят всичката вода на земята в една чаша. Учителят се спира и казва на тях: “Не бързайте да откривате кой е създал света и как е бил създаден, не искайте да откривате всичките тайни наведнъж, невъзможно е това. Природата е употребила милиарди години, за да създаде една форма, немислимо е да се откриват тия тайни за кратки срокове. Милиарди години са изразходвани за създаването на Вселената и милиарди години са нужни за да се разбере, как и кога е създадена Вселената.” Милиарди години са нужни, за да си отговори човек на този въпрос... През това време човекът ще учи, ще работи, ще изследва, ще се домогне до великата наука, как да живее правилно, за да се приготви за голямото познание. А да се обясни едно учение с две думи, това само обикновения учен може да изисква и очаква.
към текста >>

56. 6. Школата на любовта

Глава 2. Ученикът - път и живот

Ученикът в школата можеше да се радва на вниманието на Учителя, на присъствието Му само тогава, когато учеше усърдно, когато трудолюбието красеше неговите ръце и неговото чело.
Ученикът знаеше, че има едно вътрешно светилище, нека бъдем наясно, не във физическия свят, вътрешни двери и храм, където Учителя го чакаше и едно внимание го обграждаше. Кому? На тези, които учеха с любов, които живееха с любов, работеха с любов. Законите на окултната школа стояха непокътнати. По същия начин ученикът се подлагаше на проверка, на изпитание, мереше се, теглеше се. Целият живот на ученика се движеше така, че от него, той се превръщаше на истинска школа. Ученикът в школата можеше да се радва на вниманието на Учителя, на присъствието Му само тогава, когато учеше усърдно, когато трудолюбието красеше неговите ръце и неговото чело. Приложението не звучеше вече само като дума, а беше плът и кръв на ученика. И школа и Учител добиваше своя лъчезарен блясък. За такъв ученик школата блестеше като величествена сграда, окъпана в обилна светлина и топлина, издигаща своя купол до лазурните простори, с отворена врата, с широки прагове през които можеха да минат не само избраници, но всички копнеещи души, всички отрудени, страждущи, които търсеха не друго, а Любовта, светлината, свободата, единствения лек за болките на тревожното столетие. Затова никое име не бе по-подходящо за това учение, и за тази школа и за Този Учител, както името на Любовта. Тази именно школа не можеше да бъде официална и тайна, тъкмо тази школа не можеше да има тежки и масивни порти да се затварят с огромно мандало или с масивен ключ от стомана, на прага не можеше да стоят избрани пазачи с мерки и везни в ръцете, а от просторните зали да вее хлад и да се чува звъна на камбана.
към текста >>

57. 3. Трите фази

Глава 2. Ученикът - път и живот

Ученикът трябва да прояви рядко трудолюбие, прилежание, упоритост в учение и овладяване великите добродетели.
Ученичеството е най-високия връх на земята, най-възвишения сезон на една епоха - за този ден и час човешката душа е копняла от векове. Няма по голямо щастие и по върховна радост от тази да се срещнеш на земята с Него, да бъдеш негов съвременник, да Го слушаш и съзерцаваш, за да пиеш направо от извора на живота - Словото. Велико е това събитие - Учителят е дошъл заради учениците, от тях Той се интересува, учениците са ожидали тази среща, за нея те са се родили - животът им се осмисля само с нея. Срещата на ученика с Учителя е най-трогателната и чиста песен, която може да звучи в един човешки живот. Това е втората фаза на неговия живот - очаква го неуморна работа. Ученикът трябва да прояви рядко трудолюбие, прилежание, упоритост в учение и овладяване великите добродетели. Предстои му да очисти своя дом от утайките на миналото, от наслояванията на наследствеността. Не се пътува лесно по един път, който привлича само смелите пътешественици – стрелките са на голямо разстояние, станциите се губят във мъгла и студ и трудностите се увеличават, колкото отиваш по-нагоре. Пътят към високия връх е бил винаги път за малцина. Само през епохите, когато на земята слиза Божи пратеник, тогава този път се оживява, светлината е обилна и благословението се излива като благодатен дъжд. Но и тогава основния закон не се променя - изпитанията и страданията ще следват ученика и изпитанията няма да го пощадят.
към текста >>

58. 5. Ученикът и изпитите

Глава 2. Ученикът - път и живот

Същественото тук е ентусиазма, готовността и трудолюбието на ученика да овладее ония познания, които се преподават и максимум да ги използува.
5. УЧЕНИКЪТ И ИЗПИТИТЕ Едно от качествата на Цялото е това, че едновременно То може да се проявява в частите, едновременно То може да стане малко, да се изравни до там, че да стане достъпно за съзнанието на човека, за да може да се извиси до Него и преживее свещения момент, че се намира пред Великото. През тези светкавични мигове човек добива представа за Великото и същевременно за ония възможности, които лежат в него. Човекът намира своето място, разбира какво има и какво трябва да спечели. В желанието да помогне на ученика, Учителят дава необходимите методи и правила. Учението, което представлява стройна система на знания, принципи, правила, методи, закони и упражнения, улеснява работата на ученика. Същественото тук е ентусиазма, готовността и трудолюбието на ученика да овладее ония познания, които се преподават и максимум да ги използува. Във великата школа той не е само слушател, не е и случаен любител на окултно знание - то не го привлича като мода, за него учението е сериозна наука за постижения, за възпитание, за реализиране велики цели. Ученикът не е слушател, а студент, който не само слуша лекциите на професорите, но и учи сериозно, за да положи изпити. Редовният студент редовно се явява на изпитите и редовно ги взима. Само изпитите го отличават като редовен и надежден студент. Професорите не обичат случайните слушатели, ала държат за редовните студенти, занимават се с тях, следят ги осторожно.
към текста >>

59. 8. Нива, а не кутия

Глава 4. Идеалът на ученика

Прилежанието, усърдието, трудолюбието характеризират добрия ученик.
С тези знания се цели да помогне на себе си и на другите по възходящия път към съвършенство. Той учи, работи, прави усилия, за да спечели не обикновено богатство, а добродетели, които са валидни за всичките светове и времена. Главна цел в живота на ученика е да се усъвършенствува. Както в обикновеното училище, така и в окултното ученикът се проявява различно. Той може да слуша добре, да разбира добре, ала да не прилага добре. Прилежанието, усърдието, трудолюбието характеризират добрия ученик. Окултната наука не отрича официалната. В своята всеобемаща област тя включва всичко до което се е добрала официалната наука и което е в съгласие с нейните принципи. Затова ученикът на всяка цена гледа да мине курса на светските учебни заведения, защото отделните дисциплини - математиката, естествознанието, химията, физиката, музиката и др. са разклонения на окултното познание и влизат като елементи в него. “Как ще разберете небесните работи, ако не знаете земните“ - каза Христос на времето.
към текста >>

60. 11. Ученикът е винаги млад

Всеки ученик решава тази задача съобразно своя морал, своето трудолюбие, своята любов към учение.
Какво значи да туриш капитала си в обръщение? За ученика задачата е на лице - онова, което е чул и научил да го прилага в живота си. Ученикът никога не е беден, защото той непрекъснато е в контакт със светящата мисъл на Учителя си и от непресъхващия извор на мъдрост, той черпи с пълни шепи ежедневно, ежечасно. Ученикът се обогатява непрекъснато чрез живото Слово. Как ще си послужи с това богатство е вече негова жизнена задача, цел и смисъл на неговия живот. Всеки ученик решава тази задача съобразно своя морал, своето трудолюбие, своята любов към учение. Ученикът има знания, за тези знания той е дошъл в школата, как да използува това знание ще зависи от него. Смисълът на ученичеството стои именно в това - знанието да се влее в практиката. Ученикът не е слаб - той знае не само, как да придобива и преумножава силата си, но и как да я съхранява и използува разумно. Знанията и силата са негов капитал. Когато те се употребяват разумно, всичките процеси в ученика стават правилно - напрегнатата дейност на ума и на сърцето, жаждата му към нови знания, стремежа му да следва школата, жаждата му да прилага наученото, устрема да изпълни волята на Великата Реалност, любовта към хората и към природата всичко това спира процеса на остаряването и хода на годините.
към текста >>

61. 35. Синтезът - заключителен акорд: есе (27.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар

“Окултната наука обаче представлява въведение към науката за живота." Учителят говори ласкаво за хората на науката, за тяхното постоянство и трудолюбие.
Какво подразбира Той с това определение. Казва го: “Всеки ден ще отделя част от времето за учене. Трябва да се отличава с обич към знанието, към науката. Трябва да проучи какво нещо е окултен ученик и окултна наука.” Учителят насочва учениците към официалната наука с всичките стръкове: физика, химия, история, математика и т.н. Официалната наука е помощна за окултната, тя влиза в нея с всичко, което е точно и вярно, запознава го с живата природа. “Окултната наука обаче представлява въведение към науката за живота." Учителят говори ласкаво за хората на науката, за тяхното постоянство и трудолюбие. Казва между другото, че: "между тях има окултни ученици”, не само в древността, но и сега. Нататък до последната страница имаш чувството, че се намираш пред един водопад от идеи, един необозрим свят се разкрива пред очите и ръката се колебае на какво да се спре, кое да избере, кое да вземе, за да оживи темата с която се е заел. Не искаш да рецитираш отделните пасажи, не са отделни, те са неделима връзка с всичко, те са звено споено здраво и хармонично, бихме поместили цялата беседа. За себе си решаваме да я проследим ред по ред, да стане тя наша същност, практически приложима, тя е истинско огьрлие на мъдрост и на светлина. Нищо по-задълбочено, по-необходимо и по-ценно не би могъл да ни даде като заключително Слово и като последен дар през този събор.
към текста >>

62. Тефтерче 2. Формули, мисли, правила (8.XII.1969 г.)