НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
975
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Но ето вече
първите
лъчи на новия живот, които ни показва Учителят на Бялото Братство, инструкторът на новата ера на мир, хармония между хората на добрата воля.
Учителят П. Дънов работи за високия идеал: обнова на духовния живот както на индивида, така и на обществото. Той проповядва любов между всички съсловия, между всички хора, защото са синове на същата земя, лъчи на същото духовно слънце, всички са родени от същия извор на вечния живот. Мнозина вече вървят по пътя на новия живот. Други спят още, очаквайки лъчите на новата зора, която да ги събуди, за да почнат възкачването.
Но ето вече
първите
лъчи на новия живот, които ни показва Учителят на Бялото Братство, инструкторът на новата ера на мир, хармония между хората на добрата воля.
Учителят ни зове, апостолите събуждат заспалите. Братя, трябва да се възкачваме. Както слънцето се издига и праща светлината си на всички, така Любовта на Първичната Причина даде на всинца вечния живот - вечният дар да проявяваме любовта. От вас не се изисква никаква човешка формалност, никаква външна връзка, но онази, която вашата душа ви шепне; от вас се изисква вътрешния подтик да се възродите към по-висш живот. Той, Учителят, ни зове при извора на Божествената любов, която носи мир за всички сърца, за всички народи.
към текста >>
Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява:
трите
основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме.
Братя, които желаете напредък, елате по този път. Учителят ще ви заведа при живия извор на живота, тъй че злото ще падне от вас, както падат есенните листа от дърветата и доброто ще поникне, както никнат лилиите през пролетта. Елате! Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда върху развалините на стария свят. В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина. Учителят води към бляска на изгряващото слънце".
Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява:
трите
основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме.
Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството. Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца. „Новото човечество": В тази беседа се разглеждат силата и възможностите на новите идеи, на новите хора, на всеки носител на високите идеали в света. Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота.
към текста >>
Тази беседа обяснява вътрешните
съотношения
в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството.
Учителят ще ви заведа при живия извор на живота, тъй че злото ще падне от вас, както падат есенните листа от дърветата и доброто ще поникне, както никнат лилиите през пролетта. Елате! Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда върху развалините на стария свят. В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина. Учителят води към бляска на изгряващото слънце". Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме.
Тази беседа обяснява вътрешните
съотношения
в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството.
Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца. „Новото човечество": В тази беседа се разглеждат силата и възможностите на новите идеи, на новите хора, на всеки носител на високите идеали в света. Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота. Чрез това учение ще разберем, че ние сме само в борба и кои са нашите приятели, видими и невидими, които ни помагат, техните сили и възможности.
към текста >>
В
първите
години на дейността си той изучаваше Гьоте и написа съчинения върху мирогледа на Гьоте.
Законът на Божията Любов е нещо много повече от един интернационал на мира. На този закон почива новият живот". По цялата земя вече се носят Божествените идеи за любов, братство и мир и като пролетния вятър ни вещаят новата епоха! Това може само да ни радва и да ни даде подтик за по-усилена работа. РУДОЛФ ЩАЙНЕР (по случай петгодишнината от заминаването му) На 30 март се навършват пет години от смъртта на Рудолф Щайнер.
В
първите
години на дейността си той изучаваше Гьоте и написа съчинения върху мирогледа на Гьоте.
Освен това, той в труда „Истина и наука" изложи своите схващания на гносеологичните проблеми, а във „Философия на свободата" и др. той разви по-нататък своите философски възгледи. От началото на този век той почна да работи в областта на окултизма, теософията и написа ред трудове върху разни окултни области. Отначало като главен секретар на теософското общество в Германия, а после като ръководител на Антропософското общество - той оказа грамадно влияние за вливане на духовен елемент в западно-европейската култура чрез многобройни сказки, курсове и трудове. Отначало дейността му беше чисто теоретична, по после премина към практическата област чрез построяване на окултния университет „Гьотеанум" в Швейцария (при Дорнах до Базел,) и откриването на свободното Валдорфско училище в Щутгарт, по типа на което после се отвориха множество други училища в Германия, Англия, Париж и пр.
към текста >>
2.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
" През втората година библиотеката ще даде (срещу 60 лева) цялата първа серия „Сила и Живот"" - заедно с „
Трите
основи на живота" и „Религиозно философския мироглед на П.
„Нова култура" даде на есперанто следните беседи: Високият идеал, Великият закон, Пробуждане колективното съзнание, Новото човечество, Мировата Любов и космичната Обич, Новият живот, Тесният път, Силите на живата природа - от Учителя. Кои и какви са Белите братя, от Ст. Ватралски (десет номера, които може на имате подвързани срещу нищожната сума от 60 лева). Братята, които са се заели с тази благородна работа, жертвуват време, сили и пари само от съзнание, че служат на живия Бог, който трябва да се прояви чрез своите деца. И ето, пред нас е първата книжка от втората година на „Нова Култура" - „Ето Човекът!
" През втората година библиотеката ще даде (срещу 60 лева) цялата първа серия „Сила и Живот"" - заедно с „
Трите
основи на живота" и „Религиозно философския мироглед на П.
Дънов" - от А. Томов. Есперанто е толкова лесен (само 16 грамат. правила) и тъй достъпен, че с помощта на един учебник, сам, без учител и чрез тази библиотека вие прекрасно може да научите езика, който ще ви разкрие нов свят. Ако вече говорещи филми приготовляват есперанто, това показва, че близко е времето, когато и официално ще бъде признат като единствен международен език. Главното обаче, за да може да излиза „Нова Култура" и.да върши своята велика работа - (а за първата година има много отзиви от разни страни, възторжени отзиви от хора, които четат на есперанто Словото на Учителя), тя се нуждае от подкрепа - морална и материална.
към текста >>
15 Една ценна книга по вегетарианството, в която авторът разглежда въпроса за свещените права на животните, които хората тъй грубо нарушават при кланета, на лов, при вивисекция, с жестоки
отношения
и пр.
Бъди човек, издигнал се над своята личност, класа, държава, отечество, общество, раса, запази само красивото, доброто и истинското, претопи всичко в човещината и ако някой те запита: кой си? Отговори смело: „Аз съм гражданин на човечеството" 10. Hat der Mensch das Recht, Fleisch zu essen? von Magnus Schwantje—Bund fur radikale Ethik, e. V. Berlin W.
15 Една ценна книга по вегетарианството, в която авторът разглежда въпроса за свещените права на животните, които хората тъй грубо нарушават при кланета, на лов, при вивисекция, с жестоки
отношения
и пр.
Животните са наши по-малки братя и докато ние не се научим да се отнасяме благородно с тях, ще си останем жестоки и груби и помежду си. Вегетарианството, възприето по нравствени подбуди, ще спомогне твърде много за идването на една по-възвишена, по-чиста, по-благородна култура. 11. Esperanto — oficiala organo de universale esperanto assc- cio — XXVI jaro, Marto. Redaktoro: D-ro Edmond Privat. 1. Rue de la Four de I'lli, Geneve.
към текста >>
Ковачев могат да заемат едно от
първите
места в бълг.
Дондуков, 61. Изкуството има за задача да предава възвишени и благородни чувства, да заразява хората с тях, и така да ги превъзпитава. Колкото едно чувство е по благородно, колкото езикът е по-ясен и достъпен, колкото силата на преживяването е по-голяма - а това зависи от мирогледа и искреността на автора, толкова худож. творение е по-ценно. В това отношение разказите на Юрд.
Ковачев могат да заемат едно от
първите
места в бълг.
литература и да бъдат гордост на нац. творчество. Обич, състрадание, благоговение към живота - това са основните чувства, които преживяваме, когато четем тези чудесни разкази, които могат да трогнат и учени и прости, и големи и малки. Ценното в разказите на Юрд. Ковачав е и това, че той търси красивото, доброто, възвишеното и го намира във всички области на обикновения живот. И тези разкази наистина са искри, живи искри, които запалват Божествения огън ни любов към всичко живо и се разгарят в пламъци.
към текста >>
3.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Същата библиотека е започнала втората година, в която ще издаде делата първа серия от беседите на Учителя с приложение: „
Трите
основи на живота." Основната причина за интереса в чужбина към тези идеи се дължи на онази фаза, в която се намира сега човечеството.
В „Manchester Guardian", един от реномираните английски вестници, има благоприятни отзиви за неговите сказки с изложение на основните му идеи. Хайдорн от Алтона (Германия) се е обърнал писмено към някои от нашите приятели за близко сътрудничество с него на идеята, която той прокарва в редактираното от него списание „Unuigita homaro." Той работи за основаването на международна организация за духовна обнова на човечеството. Една от главните й цели ще бъде обединението на всички духовни сили за общото повдигане на човечеството. Без съмнение, за интереса в чужбина към идеите на Бsлото Братство твърде много допринесе издаването на есперантската библиотека „Нова Култура", която дава в превод беседите на Учителя. Тая библиотека е издала до сега една пълна серия от 10 номера, в които редом с беседите са дадени и обяснителни предговори.
Същата библиотека е започнала втората година, в която ще издаде делата първа серия от беседите на Учителя с приложение: „
Трите
основи на живота." Основната причина за интереса в чужбина към тези идеи се дължи на онази фаза, в която се намира сега човечеството.
То се намира в завоя между две епохи, две култури. Няколко думи за 17 български есперантски конгрес и първата балканска есперантска конференция в София. На 12 и 13 юли т.г. заседаваше в София 17 конгрес на българските есперантисти. Между многото делегати от България имаше представители и на съседните балкански държави: от Сърбия представител беше Д-р Степанчич, адвокат от Белград, със съпругата си, от Румъния — Д-р Рубин, син на покойния Д-р Рубин, който е спомогнал извънредно много за есперантското и вегетарианско движение в Румъния; друг румънски делегат беше Йониел Абрамович, - и двамата от Букурещ.
към текста >>
Представител на Гърция беше Жан Спатарис, бивш професор в Одеския университет, понастоящем секретар на Солунския университет, един от
първите
основатели на есперантското движение в Солун и един от пионерите на вегетарианството в Гърция.
То се намира в завоя между две епохи, две култури. Няколко думи за 17 български есперантски конгрес и първата балканска есперантска конференция в София. На 12 и 13 юли т.г. заседаваше в София 17 конгрес на българските есперантисти. Между многото делегати от България имаше представители и на съседните балкански държави: от Сърбия представител беше Д-р Степанчич, адвокат от Белград, със съпругата си, от Румъния — Д-р Рубин, син на покойния Д-р Рубин, който е спомогнал извънредно много за есперантското и вегетарианско движение в Румъния; друг румънски делегат беше Йониел Абрамович, - и двамата от Букурещ.
Представител на Гърция беше Жан Спатарис, бивш професор в Одеския университет, понастоящем секретар на Солунския университет, един от
първите
основатели на есперантското движение в Солун и един от пионерите на вегетарианството в Гърция.
Той е съдействувал за отварянето на първата вегетарианска гостилница в Солун. Работите на конгреса протекоха при небивал ентусиазъм и пълно разбирателство. Това е първият конгрес, в който липсваха караници и чийто заседания бяха водени изключително на есперанто. Говорившите се изказаха за даването на нова насока на есперантското движение и това иде да ни вдъхне вяра, че съзнанието на българските есперантисти е достатъчно нараснало и че не ще бъде далеч времето, когато те напълно ще приемат вътрешната идея на есперанто и ще се помъчат да я приложат на практика. Редом с заседанията на конгреса се състоя и първата балканска есперантска конференция, която имаше за цел да се създадат по-интимни и по-трайни връзки между есперантистите от балканските държави, да се постигне едно общо сътрудничество и по такъв начин да се упражни и влияние за подобрение отношенията на тези близки страни.
към текста >>
Редом с заседанията на конгреса се състоя и първата балканска есперантска конференция, която имаше за цел да се създадат по-интимни и по-трайни връзки между есперантистите от балканските държави, да се постигне едно общо сътрудничество и по такъв начин да се упражни и влияние за подобрение
отношенията
на тези близки страни.
Представител на Гърция беше Жан Спатарис, бивш професор в Одеския университет, понастоящем секретар на Солунския университет, един от първите основатели на есперантското движение в Солун и един от пионерите на вегетарианството в Гърция. Той е съдействувал за отварянето на първата вегетарианска гостилница в Солун. Работите на конгреса протекоха при небивал ентусиазъм и пълно разбирателство. Това е първият конгрес, в който липсваха караници и чийто заседания бяха водени изключително на есперанто. Говорившите се изказаха за даването на нова насока на есперантското движение и това иде да ни вдъхне вяра, че съзнанието на българските есперантисти е достатъчно нараснало и че не ще бъде далеч времето, когато те напълно ще приемат вътрешната идея на есперанто и ще се помъчат да я приложат на практика.
Редом с заседанията на конгреса се състоя и първата балканска есперантска конференция, която имаше за цел да се създадат по-интимни и по-трайни връзки между есперантистите от балканските държави, да се постигне едно общо сътрудничество и по такъв начин да се упражни и влияние за подобрение
отношенията
на тези близки страни.
В тая конференция участвуваха българските есперантисти, както и представителите на споменатите по-горе страни. Дойде се до едно разбирателство да се издава един общ орган на есперанто, който да прокарва основната идея на Заменхов за побратимяването на народите, в който орган да се обмислят известни мероприятия от обща полза, както за разпространението на есперанто, така и за разпространението на общочовешките идеали. Част от конгресистите есперантисти направиха една малка екскурзия до „Изгрева" - лагера на учениците на Бялото Братство. Духовният подем, който се чувствуваше през заседанията на конгреса, се изрази в масово посещение на казания лагер, дето есперантистите имаха случай да влязат в по-интимни връзки с учениците на това Братство, да разгледат неговия лагер, някои негови особености, да изслушат концерта, изпълнен от учениците на Братството и на края по тяхно желание да изслушат няколко думи, казани от Учителя. Вдъхновени и препълнени с ентусиазъм, те бяха изпратени.
към текста >>
В цяла книга на френски, немски, английски и есперанто - са предадени възторжените отзиви на французи, англичани, немци, шведи и пр., участвували в творческата, съзнателната, а не разрушителна работа в Лихтенщайн, където братята работили на полето, а
сестрите
готвили, чистили, и всички като войници на мира с мотика в ръка са градили новия свет на обич и братство между народите.
за въоръжения, а и другите народи се надпреварват по същия път, една шепа идеалисти, миротворци, които отричат всека война и всяко убийство като методи за разрешение, каквито и да е въпроси, се сбират това лято в южна Франция, доброволно, без заплата да работят, да помогнат на пострадалото население от наводнение. От десет години е основан Комитет за доброволна гражд. служба, който всека година организира помощ на пострадали. В 1920 г. във Вердюн, в следващите години в Швейцария, миналата година в Лихтенщайн, а сега (1930) в южна Франция.
В цяла книга на френски, немски, английски и есперанто - са предадени възторжените отзиви на французи, англичани, немци, шведи и пр., участвували в творческата, съзнателната, а не разрушителна работа в Лихтенщайн, където братята работили на полето, а
сестрите
готвили, чистили, и всички като войници на мира с мотика в ръка са градили новия свет на обич и братство между народите.
Трогателни са били изпращанията на всички, които си заминавали. Много от тях са се връщали отново, въпреки тежкия труд. Това са школи на мира, разсадници на нови идеи, където хората се сбират не да говорят само, а да творят. Това начинание има много по-голямо значение от стотина конференции и конгреси. То възпитава истински апостоли на мира.
към текста >>
4.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ПРАВДАТА
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Те са открили на човека най-първо закона за ритмуса и са го приучили, как да получава
първите
тонове.
Новото е във формата, която изразява все по-съвършено и по-съвършено вечно еднаквата по същина музика. Защото хармонията си остава винаги еднаква, безразлично дали тя ще се изрази чрез числа, разстояния или тонове, или пък ще се изрази в правилно съчетание и редуване на мисли и желания. Защото, наистина има една музика на мислите и на чувствата, при която инструменти са умът и сърцето, а изпълнител е човешкият дух. Затова Учителят казва някъде: „Истински и напълно музикален е само онзи, който проявява музиката и в своите мисли, и в своите чувства, и в своята обхода”. Музиката е свалена на земята от светли и любящи души.
Те са открили на човека най-първо закона за ритмуса и са го приучили, как да получава
първите
тонове.
След това са му открили и мелодията, а по-късно и хармонията. А с това човек е вече въведен значително навътре в областта на музиката. Тук той е оставен на себе си, като от време на време тия висши същества на музиката посещават хората и чрез музикално най-напредналите човеци дават ключовете на изследване на разумните закони, които са легнали в основата на музиката. Тия закони несъзнателно се откриват и прокарат в музиката от големите музиканти. Бах имаше музиката като религия.
към текста >>
С овладяването на
трите
й основни елементи – ритмус, мелодия и хармония – музиката доби своя завършен външен вид, тъй да се каже се реализира напълно в триизмерния физически свят - въплъти се на земята, но това, доколкото се отнася само до нейната формална страна.
Тия закони несъзнателно се откриват и прокарат в музиката от големите музиканти. Бах имаше музиката като религия. „Когато музицирам – казва той – аз изпълнявам един свещен, религиозен дълг”. А върху музиката на Бах, като на основа, израсна и се разви тая на Моцарт и Бетовен, първата – като музика на радостите и светлите оптимистични настроения, изпълнени с надежда и упование в тия висши същества на музиката, а втората – тая на Бетовен – като музика на страданията и противоречията, с които има да се справя човек на земята; неговата музика е изпълнена с мъчителни запитвания по най-жизнените проблеми, за чието разрешение жадува човешката душа. Бах положи основата на съвременната, европейска музика, Моцарт изгради (следвайки насоката, дадена от неговия учител Хайдн) и декорира нейните форми, а Бетовен изпълни тия форми с дълбок смисъл и съдържание.
С овладяването на
трите
й основни елементи – ритмус, мелодия и хармония – музиката доби своя завършен външен вид, тъй да се каже се реализира напълно в триизмерния физически свят - въплъти се на земята, но това, доколкото се отнася само до нейната формална страна.
Времето след Бетовен ни донесе много новости, било по отношение на средствата, било по отношение на формата и начина на изразяване на музиката, но всичко това са само подробности и усъвършенствувания на вече даденото и затвърдено от майсторите класици. Всуе се лутат най-новите музиканти да „измислят” нещо „ново” и все пак не могат да се освободят от хипнозата на музиката, с която са закърмени и отхранени: и в най-смелия опит на новаторство намираме само едно детайлираме или усъвършенствуване на неща, загатнати или интуитивно постигнати от някои от неколцината великани на нашата музика. Сега живеем една преходна епоха на външен застой, повидимому. Всичко се е спряло в почуда: кой път да хване. Материалистичната философия на миналото столетие, като проникна и стана „мода” и в най-нематериалистичната област на човешкия живот – изкуството – се помъчи да замени живия огън на вдъхновението, изхождащ от глъбините на човешкия дух с дребнавата калкулация на този живот и реалистичен интелект – помъчи се да замени живия Прометеев огън, съгряващ и оплодотворяващ човешката мисъл, с мъртвата и студена светлина на електричеството, изхождащо от „материалистичния интелектуализъм”.
към текста >>
Защото природата вътре в нас е, която свързва човешкия дух с природата около нас и ни поставя в живи
отношения
с нея.
– А разбира се, в резултат на това „ново разбиране и философия” (което всъщност се сказа едно основно неразбиране на нещата) и изкуство, и живот се озоваха в едно задънено положение, за излизането от което ето вече няколко десетилетия, се правят усилия. От друга страна, от година на година се засилва новото (наистина „ново”, защото крие в себе си заложбите на едно бъдеще), което бавно, но сигурно навлиза и изпълва всяка област на живота, осмисля безсмислиците на оматериализираната наука, философия и изкуство и подава ръка за помощ на измъчения и лутащ се човек, за да го извади от неговото безсилие и да го постави отново на прав път. Това ново, което неминуемо ще завладее живота във всичките му прояви, между другото идва да освободи човека от измамата, в която го въведе мирогледът на миналия век, че той е център на всяко познание и всяка мощ, за да му покаже, че е само една част от всеобщия, сложен и жив организъм на космоса и чувството му като част от цялото е именно онова, което трябва да го ръководи във всяко негово стремление и творчество. И сега ето, човечеството навлиза в новата епоха на осмисляне и оживяваме на природата, в най-широк смисъл на думата – природата вън от нас. и, нека се забележи добре, тая вътре в нас.
Защото природата вътре в нас е, която свързва човешкия дух с природата около нас и ни поставя в живи
отношения
с нея.
Почти всички музиканти от първа величина са обичали да се вслушват в гласа на природата. Това обстоятелство ще престане да ни се струва само като проявление на наивна романтика, ако не изпускаме предвид това, че изтънченият музикален слух на един Бах, Бетовен или Шуман долавя нещо много по-вече от обикновения шум, когато слухово съзерцава звуковите проявления на природата. Неведнъж вдъхновените музиканти са долавяли основните мотиви на своите гениални произведения при подобни звукосъзерцания на природата. Богатството в постижения и оригиналност на тия постижения е десетократно по-голямо, когато надареният музикант се съсредоточи и вглъби в своята собствена природа, в своето истинско „аз”, живият огън, който гори дълбоко в най-съкровените кътчета на неговата душа, този Божествен огън, който със своя основен атрибут – творчеството – прави от човека образ и подобие на Бога. Като резултат на подобни себевглъбявания не са ли всички ония постижения на голямата съсредоточеност, преливаща се на места в най-дълбок мистицизъм, на великия Бах?
към текста >>
И ще се явят тогава алхимици-музиканти, които, боравейки умело с
трите
основни елемента на музиката, ще възпитават и облагородяват човешкия нрав и природа, ще постигат и изграждат духовни ценности.
И сега, когато всяко творчество, съответно и това в музиката, е в безпътица, примерът на оглушалия Бетовен е единственият, който ни подсказва, накъде трябва да се насочат усилията за ново творчество: Назад към великата съкровищница на всяко познание и мъдрост, на всяко богатство и изкуство – живата природа. А пътят към нея е само чрез нашата вътрешна и възвишена природа, която трябва преди всичко да проумеем и овладеем. Така отново се осмислят думите на великия Сократ: „Познай себе си” и тия на Божествения Христос: „Царството Божие е вътре във вас”. Когато човек навлезе в тая нова област (до която Бетовен пръв, но едвам се докосна), ще се натъкне на едно чудно обстоятелство което сега може само да му се каже и той да го проумее с ума си като идея, но тогава ще стане за него жив опит. Именно: Ритмусът в музиката има отношение към волята на човека и е неин стимул, мелодията е във връзка с чувствата у човека, а хармонията засяга областта на човешката мисъл.
И ще се явят тогава алхимици-музиканти, които, боравейки умело с
трите
основни елемента на музиката, ще възпитават и облагородяват човешкия нрав и природа, ще постигат и изграждат духовни ценности.
Не желая да казвам само празни думи, като твърдя, че тогава музиката ще прави чудеса. Разбира се, чудото е чудо само за невежия, който не може да проумее онази закономерност и скрита причинност, която обуславя дадено проявление, наистина „чудно”, когато човек не знае откъде и как да го погледне. Това приютяване на музикантите – компонисти към природата, като несъзнателен стремеж може да се проследи и в най-отдавнашни времена, ако и да не е било това така ясно тогава, както по-после. Този спонтанен стремеж към природата винаги е бил подсъзнателният лост, който е подтиквал музикалното творчество. Постепенно все по-ясно и по-ясно се очертават хоризонтите на най-новото в музиката: Стремление чрез ритмуса, мелодията и хармонията, съответно (в обратен ред) чрез мисли, чувства и обхода да се стигне до хармониране и тониране с живата и разумна природа – вън от нас и вътре в нас – и вземане разумно и съзнателно участие в нейния живот, който представлява най-великата и най-съвършената симфония, която човек може да слуша.
към текста >>
5.
ДВА НАТЮРЕЛА - Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици,
отношения
към другите и пр.
От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание.
И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици,
отношения
към другите и пр.
В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски. Иза като видяла Фалк за пръв път, почувствувала, че тя го познава от хиляди години. Това е загатване за възкръсване на подсъзнателни спомени. Ето примери, от които се вижда, че далечното минало, макар да не можем да го издигнем над прага на самосъзнанието, съществува скрито в подсъзнанието. Един човек не може да си припомни дати, имена и други подробности от ранното си детство.
към текста >>
Те са
първите
предвестници за близката пролет, към която се приближаваш.
Лъч на свръхсъзнанието е проговорил в тебе! По някой път ти искаш да живеят за един висок идеал! Пази тоя момент! Лъчът на свръхсъзнанието тогаз работи в теб! Цени тия моменти!
Те са
първите
предвестници за близката пролет, към която се приближаваш.
И колкото повече се приближаваш до пролетта, толкоз повече снеговете и ледовете на твоите върхове ще се стопяват и ще бликнат буйни извори, ще протекат мощни реки и ще се разцъфтят край изворите и реките красиви цветя и плодни дървета! Ето защо ние отиваме към една култура на светли планински върхове, извори, цветя, плодни дървета и изобилна светлина! ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер. Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал.
към текста >>
И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от
трите
първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел.
И колкото повече се приближаваш до пролетта, толкоз повече снеговете и ледовете на твоите върхове ще се стопяват и ще бликнат буйни извори, ще протекат мощни реки и ще се разцъфтят край изворите и реките красиви цветя и плодни дървета! Ето защо ние отиваме към една култура на светли планински върхове, извори, цветя, плодни дървета и изобилна светлина! ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер. Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал.
И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от
трите
първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел.
Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе двама души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията - повече или по-малко сполучливи - в случая за нас не важат. По е съществено да се изтъкне, че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване - въпреки привидното многообразие на човешки форми и лица - на някои основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават определени характери и определят по един съдбоносен начин мястото на човека в свeта. Мигар не сте срещали в живота мнозина представители на ония енергични натури, които хората обикновено наричат „делови люде"? Те всички - колкото и индивидуални различия да проявяват.
към текста >>
6.
LE MAITRE PARLE. DIEU
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Важни са и статиите: „Основите на руско-сръбските
отношения
", „Славянската мисъл в Полша" и пр.
„Слово", орган на всеславянската мисъл. Това е вестник, който излиза в Белград под редакторството на Ириней Крстич. Пред нас е първият му брой. Вестникът се списва на руски език, обаче съдържа и една статия на сръбски. Интересна е статията „Всеславянството като формула на мира" от Леонид Машковсеки.
Важни са и статиите: „Основите на руско-сръбските
отношения
", „Славянската мисъл в Полша" и пр.
В статията „Българските юнаци и соколството" с радост се констатира влизането на Българския юнашки съюз в съюза на славянското соколство. За славянството. - Има германци, които не един път са се провиквали, че славяните са създадени да бъдат тор за другите европейски племена: латинското и германското. Но има и германци, които съвсем инак гледат на бъдещето. Професор Бургдорфер в своята книга „Изгасването на белите раси", издадена от Берлинската академия на науките, констатира, че от трите главни раси на Европа славянската е най-жизнеспособна.
към текста >>
Професор Бургдорфер в своята книга „Изгасването на белите раси", издадена от Берлинската академия на науките, констатира, че от
трите
главни раси на Европа славянската е най-жизнеспособна.
Важни са и статиите: „Основите на руско-сръбските отношения", „Славянската мисъл в Полша" и пр. В статията „Българските юнаци и соколството" с радост се констатира влизането на Българския юнашки съюз в съюза на славянското соколство. За славянството. - Има германци, които не един път са се провиквали, че славяните са създадени да бъдат тор за другите европейски племена: латинското и германското. Но има и германци, които съвсем инак гледат на бъдещето.
Професор Бургдорфер в своята книга „Изгасването на белите раси", издадена от Берлинската академия на науките, констатира, че от
трите
главни раси на Европа славянската е най-жизнеспособна.
Увеличението на населението у славяните е много по-силно отколкото у другите. За пример той привежда следните цифри: В 1810 година латинското племе е броило в Европа 50 милиона души, германското 63 милиона, а славянското 60 милиона. В 1930 година латинското племе брои 121 милиона, германското 140 милиона, а славянското 226 милиона. Ако вървят по досегашния темп, в 1960 година латинците ще достигнат до 133 милиона, германците до 160 милиона, а славяните до 300 милиона. Германският професор обръща внимание особено върху растежа на.
към текста >>
професор Лотар Готлиб Тирала говори: „Покрай
трите
способи на универсалната терапия - потене, прочистване и кръвопускане - с които медицината си служи от много години насам, аз мисля, че мога да посоча и един четвърти метод.
През последните години се появиха много изследвания, които се опитаха да установят зависимостта от слънчевите петна не само на природните явления, но и на събитията от социален характер. През периодите на минимума на слънчевите петна народите като че ли са спокойни и уравновесени, в периодите на максимума - нервничат, възбуждат се и охотно воюват. Значението на дихателните упражнения. - Д-р мед. и филос.
професор Лотар Готлиб Тирала говори: „Покрай
трите
способи на универсалната терапия - потене, прочистване и кръвопускане - с които медицината си служи от много години насам, аз мисля, че мога да посоча и един четвърти метод.
Той не е почти никога безрезултатен, особено при високото кръвно налягане без явна органическа промяна, и при редица болезнени симптоми, които са в зависимост от настъпващата артериосклероза. Този метод е систематичното дълбоко дишане. Чрез систематични дихателни упражнения удало ми се е не само да сведа до нормата високото кръвно налягане у болника, но също да отстраня и субективните симптоми на тези заболявания, като - нека споменем само най-важните от тях - задъхване, безсъние, раздразнителност, гнет в главата и в гърдите, главоболие, сърцебиене, замайване, отвращение от работа, отслабване на паметта и пр. Такива болни, третирани по препоръчвания от мене метод - чрез дишане, без каквито и да били други медикаменти - са оздравявали след 3-6 седмично лекуване. Аз каня пациентите си да дишат дълбоко и правилно през носа.
към текста >>
Навремето „Житно Зърно" даде доста статии върху ирисовата диагноза; те бяха
първите
сочни кълнове на български по тези въпроси.
Ирисовата диагноза е една наука на бъдещето. Хората не знаят и не обръщат внимание на всичкото онова богатство, което се крие в техните собствени очи. По очите се чете характера на човека, а по тънките нишки на ириса - неговото здраве, болести и болестните предразположения. Ето обекта на ирисовата диагноза. Върху тази област на четене скритото зад формата на окото и вида на ириса с неговите особености, едно от най-хубавите съчинения е това на Мадаус.
Навремето „Житно Зърно" даде доста статии върху ирисовата диагноза; те бяха
първите
сочни кълнове на български по тези въпроси.
От тях мнозина се поучиха и се осведомиха за ирисовата диагноза. Сега имаме на български цялата книга на Мадаус. Ние я препоръчваме горещо на читателите си. На планината - от Любомир Лулчев - приказка. Издава Ст.
към текста >>
7.
ЖЕЛЯЗО, ЗЛАТО И ДУХ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Първите
са били полезни, ценни, необходими на времето, но след време те са ставали излишни и даже вредни.
Друга причина за внасяне на нови елементи в човешката култура са космичните влияния. Земята с слънцето, цялата слънчева система, движейки се из космичното пространство в известно направление, попада в все по-нови пространства и затова е изложена на нови въздействия. Защото всяко пространство е живо, то е проникнато от разнообразни енергии. Тая втора причина за обновяването е свързана с първата, понеже новите космични влияния стават причина за събуждане на по-дълбоките сили на човешкия дух, които до тогава са били спящи. По тия две причини в всяка епоха е имало два вида сили: залязващи и изгряващи.
Първите
са били полезни, ценни, необходими на времето, но след време те са ставали излишни и даже вредни.
И винаги е имало две течения в обществото: консервативно и напредничаво. Първото се е стремяло да задържи старите форми на живота, старите идеи и разбирания, а напредничавото е давало път на новото, което иде. И историята е пълна с борбите на тия две течения. И множеството страдания в живота на човечеството са плод на противопоставянето на обществото, народа или расата на новите духовни сили, които идат в живота. В края на краищата напредничавото течение, макар и след големи страдания и борби, е побеждавало и надделявало, понеже невъзможно е да се спре вечният поток на живота: той е неудържим, стремителен и мощен.
към текста >>
И
трите
тия степени днес ги има по лицето на земята.
Той може да има мощна желязна организация и пр. като наследство на едно славно минало, но той постепенно ще стане второстепенен, третостепенен - ще пресъхне в него изворът на творчеството. Сега се явява въпрос: Кое е новото, което се явява днес? За да си уясним това, трябва да разгледаме въпроса за еволюцията на човешкото съзнание. Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо.
И
трите
тия степени днес ги има по лицето на земята.
Само че днес в своята сила е индивидуалното съзнание, племенното е в своите последни слаби останки, а космическото е в своите слаби наченки. Първобитното човечество е имало племенно съзнание. Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал. Самият човек е нямал ясно самосъзнание. Той е бил обезличен тъй, както капката вода привидно е обезличена в океана.
към текста >>
И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови
отношения
в света.
Това е първата фаза, през която човечеството е минало. После почва развитието на самосъзнанието и постепенното индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствувал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота.
И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови
отношения
в света.
Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви в всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр. И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр. в задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание. Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът.
към текста >>
Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни
отношения
, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви в всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр.
После почва развитието на самосъзнанието и постепенното индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствувал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота. И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света.
Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни
отношения
, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви в всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр.
И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр. в задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание. Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност.
към текста >>
8.
Вечният закон на развитието – G. Nordmann
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
На такива патологични прояви най-вече се натъкват
психиатрите
в своите клиники и затова считат за патологични всички душевни преживявания без изключение, които попадат в "Нептуновата сфера".
В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептун вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации. И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в никакви „висши сфери" на духовния свет, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало.
На такива патологични прояви най-вече се натъкват
психиатрите
в своите клиники и затова считат за патологични всички душевни преживявания без изключение, които попадат в "Нептуновата сфера".
Но между тия прояви в "тъмния полюс" на Нептун и чистите и светли преживявания на великите мистици, които се издигат до неговия „светъл полюс", има грамадна разлика. Тази разлика, обаче, лекарите-психиатри и въобще официалните учени или не схващат, или не желаят да схванат. Под силното влияние на "вълшебника" Нептун се намират и разните "магьосници", фокусници, илюзионисти, а също и мнозина мошеници, които са майстори да оплитат хората в своите мрежи, като им създават какви ли не илюзии. Дотук бе дума повече за отрицателното, низходящо влияние на Нептун. Неговото възходящо влияние се проявява в едно разширение на съзнанието, което наистина става способно да долавя повече или по-малко отчетливо трептенията на "будическия свят" - светът на любовта и единението.
към текста >>
Сатурн, последна планета от "подлунния свят" на древните, символ на всичко старо, установено, излято в строго определени форми, действуващо с автоматизма на традицията, е атакуван от
трите
"транс-сатурнови" планети - Уран, Нептун и Плутон.
Ще кажем само, че този съвпад в Стрелеца - знак на религията, етиката, философията, на йерархичната Юпитерова концепция за социален строй - между "революционера", "реформатора" Уран и "утописта", мечтателя за нов социален ред, Нептун, е израз на оная дълбока революционна нужда, която човечеството е изпитвало в оня момент. Вярно е, че хиляди и хиляди индивиди по времето на Маркс са се родили под същия съвпад. Ала Маркс е бил "избранникът", уреченият от Природата "man of destiny", както се изразяват англичаните, човекът, който е требвало да стане фокус на набраната революционна енергия, напираща да се прояви навън. Присъствието на тия планети в интелектуалния, философски знак на Стрелеца - знак на доктрините - показва, че революционните идеи е требвало да се оформят първом в стройна доктрина. Този съвпад е в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби - знак на нашата, християнска епоха и последен, "ликвидационен" знак в Зодиака.
Сатурн, последна планета от "подлунния свят" на древните, символ на всичко старо, установено, излято в строго определени форми, действуващо с автоматизма на традицията, е атакуван от
трите
"транс-сатурнови" планети - Уран, Нептун и Плутон.
На астролога-съзерцател, който разбира езика на астрологичните символи, тази конфигурация-формула: Уран в съвпад с Нептун в Стрелец, в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби, говори много. Всъщност, точният съвпад на Уран с Нептун се образува почти три години по-късно от неточния, формиращ се съвпад на тия планети у Маркс. Ала той се случи в Козирог. А за целите на природата изглежда че е бил необходим знака Стрелец и посочената по-горе конфигурация, която настъпва много рядко и бележи епохи. Без да се спирам на по-нататъшни подробности, ще кажа, че Нептун се среща в една типична конфигурация в хороскопите на тримата най-видни водачи на революционния комунизъм и на болшевишката революция: Ленин, Троцки и Сталин - именно той е в съвпад с Марс Тук ще отбележа, че тъкмо този съвпад на Нептун с Марс е астрологичният символ на комунистическото движение.
към текста >>
Очевидно, Телец - един от икономическите знаци на зодиака, знак на производството, се явява един мощен акумулатор на енергия, която чрез последователни изпразвания, регулирани от така наречените "направления" на астрологичните фактори и на транзитите или преминаванията на планетите през този активен по цялата си дъга знак, предизвиква едно насилствено изменение на икономическите
отношения
и на политическия и социален строй в Русия.
Ала един по-дробен астрологичен етюд на комунизма, в лицето на неговите създатели и дейци, би представял един значителен том. Тук аз само набелязвам твърде бегло известни конфигурации на Нептун. Все пак не ще е безинтересно да изтъкна за ония, които са запознати с астрологията, че като се вземе хороскопа на Маркс за основа и се суперпозират хороскопите на Енгелс, Ленин, Троцки, Сталин, Съветската република и Третия интернационал (по липса на точни данни в момента, ограничил съм се с тия хороскопи), ще се окаже, че най-голямо натрупване на астрологични фактори (слънце, луна, планети и асцендент или възходен знак) имаме в знаците Телец и Стрелец. На второ место идват Риби - пак Юпитеров знак, какъвто е и Стрелец, а на трето - Марсовите знаци Овен и Скорпион. При това в Телец се намират Слънцето и Луната на Маркса - астрологичното ядро на движението, около което се струпват Слънцето, Меркурий, Юпитер и Плутон на Ленин, съвпадът на Марс с Нептун на Сталин и неговия Плутон, както и двойният съвпад на Марс с Нептун и Плутон у Троцки.
Очевидно, Телец - един от икономическите знаци на зодиака, знак на производството, се явява един мощен акумулатор на енергия, която чрез последователни изпразвания, регулирани от така наречените "направления" на астрологичните фактори и на транзитите или преминаванията на планетите през този активен по цялата си дъга знак, предизвиква едно насилствено изменение на икономическите
отношения
и на политическия и социален строй в Русия.
В тия бегли бележки относно знака Телец - типичен знак на производителните сили в природата—ние искахме да посочим, че той особено ярко очертава характера на комунистичното движение, което е не само политико-социално, но и религиозно в края на краищата. Разбира се, тук религията достига своя най-материален израз. При нея "небето", сир. блажения живот, и "боговете", сиреч ръководителите на човешките съдбини, слизат на земята, където се изразяват като стремеж към материално благополучие за всички, на почвата на социалното равенство, и в култ към "водачите" и "героите". Запознатите с окултната история и по-специално с историята на така наречения цикъл на Рама, който се е развил под знака на Овена и Слънцето, ще си припомнят негли за бунта на масите срещу жреците на Рама, повдигнат от Иршу - бунт, който се е развил под знака на Телеца.
към текста >>
При това, в
първите
20 години от Урано-Нептуновия цикъл, който трае 170 години (от съвпад до съвпад) се правят най-големите научни открития в областта на електричеството, които едва по-късно получават практическо приложение.
блажения живот, и "боговете", сиреч ръководителите на човешките съдбини, слизат на земята, където се изразяват като стремеж към материално благополучие за всички, на почвата на социалното равенство, и в култ към "водачите" и "героите". Запознатите с окултната история и по-специално с историята на така наречения цикъл на Рама, който се е развил под знака на Овена и Слънцето, ще си припомнят негли за бунта на масите срещу жреците на Рама, повдигнат от Иршу - бунт, който се е развил под знака на Телеца. Ще си припомнят и ще съзрат, може би интересни съответствия с революционните движения на нашето време. След всички тия разглеждания, направени с едри крачки, аз най-сетне напущам сферата на Нептун, в която наистина има чудни вълшебства. Г. Интересно е да се посочат някои по-крупни политически събития, станали около времето на точния съвпад: Южна Америка се освобождава от игото на Испания, Холандия добива своята независимост, Гърция започва войната за освобождението си от турско робство, Мексико също получава свобода.
При това, в
първите
20 години от Урано-Нептуновия цикъл, който трае 170 години (от съвпад до съвпад) се правят най-големите научни открития в областта на електричеството, които едва по-късно получават практическо приложение.
В тази, именно, атмосфера са расли Маркс и Енгелс, роден две години и някой месец след Маркс. Би било интересно да се проследи връзката между тия двама създатели на марксизма, защото ако Маркс, тоя нов Мойсей, представя законодателят и външния оформител на марксическата доктрина, Енгелс, чиято роля остава по-скрита, защото е била засенчена от ярката фигура на Маркс, е свързан повече с вътрешното ù съдържание.
към текста >>
9.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ще разгледаме по известен ред редица
отношения
на Любовта към самия живот — проява на Любовта, качества на Любовта, Любовта като фактор за обнова, претворба на живота и др.
Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА II ПРОЯВИ И МЯСТО НА ЛЮБОВТА Досега разглеждахме схващанията на Учителя за същността на Любовта — като космическа същност, като същност, свързана с живота на човека. Разгледахме още и схващанията Му за Христа като израз, въплъщение на самата Любов на Бога. Ние видяхме, какво богатство и оригиналност на мисълта се крият в тия схващания, в това учение на Учителя за Любовта. Не по-малко е богатството и разнообразието на мислите на Учителя върху други особености на Любовта, които доизграждат едно цялостно, красиво учение по този въпрос.
Ще разгледаме по известен ред редица
отношения
на Любовта към самия живот — проява на Любовта, качества на Любовта, Любовта като фактор за обнова, претворба на живота и др.
и др. Върху проявата на Любовта, Учителят е казал твърде много нещо. Проявата на Любовта може да се разглежда също така двояко: проява в космоса, в битието, като принцип и проява в живота на човека. Ето какво казва Учителят върху проявата на Любовта като принцип в битието[1]: „Любовта е единственият закон, който се проявява в трите свята: в Божествения свят тя се проявява като Любов към Бога; в духовния свят тя се проявява като Любов към себе си, към душата си, а във физическия свят тя се проявява като Любов към ближния си (3). Съществуват три прояви на Любовта: човешка, ангелска или духовна и Божествена.
към текста >>
Ето какво казва Учителят върху проявата на Любовта като принцип в битието[1]: „Любовта е единственият закон, който се проявява в
трите
свята: в Божествения свят тя се проявява като Любов към Бога; в духовния свят тя се проявява като Любов към себе си, към душата си, а във физическия свят тя се проявява като Любов към ближния си (3).
Не по-малко е богатството и разнообразието на мислите на Учителя върху други особености на Любовта, които доизграждат едно цялостно, красиво учение по този въпрос. Ще разгледаме по известен ред редица отношения на Любовта към самия живот — проява на Любовта, качества на Любовта, Любовта като фактор за обнова, претворба на живота и др. и др. Върху проявата на Любовта, Учителят е казал твърде много нещо. Проявата на Любовта може да се разглежда също така двояко: проява в космоса, в битието, като принцип и проява в живота на човека.
Ето какво казва Учителят върху проявата на Любовта като принцип в битието[1]: „Любовта е единственият закон, който се проявява в
трите
свята: в Божествения свят тя се проявява като Любов към Бога; в духовния свят тя се проявява като Любов към себе си, към душата си, а във физическия свят тя се проявява като Любов към ближния си (3).
Съществуват три прояви на Любовта: човешка, ангелска или духовна и Божествена. В човешката любов едната трета е Божествена, а двете трети — човешка. В духовната Любов двете трети са Божествена, едната трета — духовна, а в Божествената Любов — и трите трети са Божествена Любов (14). Проявата на Любовта в физическия свят е преходна, временна, преривна. Тя отделя частите от Цялото.
към текста >>
В духовната Любов двете трети са Божествена, едната трета — духовна, а в Божествената Любов — и
трите
трети са Божествена Любов (14).
Върху проявата на Любовта, Учителят е казал твърде много нещо. Проявата на Любовта може да се разглежда също така двояко: проява в космоса, в битието, като принцип и проява в живота на човека. Ето какво казва Учителят върху проявата на Любовта като принцип в битието[1]: „Любовта е единственият закон, който се проявява в трите свята: в Божествения свят тя се проявява като Любов към Бога; в духовния свят тя се проявява като Любов към себе си, към душата си, а във физическия свят тя се проявява като Любов към ближния си (3). Съществуват три прояви на Любовта: човешка, ангелска или духовна и Божествена. В човешката любов едната трета е Божествена, а двете трети — човешка.
В духовната Любов двете трети са Божествена, едната трета — духовна, а в Божествената Любов — и
трите
трети са Божествена Любов (14).
Проявата на Любовта в физическия свят е преходна, временна, преривна. Тя отделя частите от Цялото. Проявата на Любовта в духовния свят внася разширение, освобождение. Проявата на Любовта в Божествения свят дава изобилие, обединява всичко, услужва всякога, при всички условия, в радости и скърби, осмисля живота на всичко, създава истински трайни връзки, внася свобода, радост, веселие, простор. До нея се идва през първите две стъпала, през първите две прояви на Любовта (7).
към текста >>
До нея се идва през
първите
две стъпала, през
първите
две прояви на Любовта (7).
В духовната Любов двете трети са Божествена, едната трета — духовна, а в Божествената Любов — и трите трети са Божествена Любов (14). Проявата на Любовта в физическия свят е преходна, временна, преривна. Тя отделя частите от Цялото. Проявата на Любовта в духовния свят внася разширение, освобождение. Проявата на Любовта в Божествения свят дава изобилие, обединява всичко, услужва всякога, при всички условия, в радости и скърби, осмисля живота на всичко, създава истински трайни връзки, внася свобода, радост, веселие, простор.
До нея се идва през
първите
две стъпала, през
първите
две прояви на Любовта (7).
Любовта живее само в реалностите на нещата, които са вечни (14). Любовта е проява на онова Начало, което е непознато за хората — то е Бог. Бог е незнаен без Любовта (14). Любовта се проявява в живота. Тя ражда, тя носи живота.
към текста >>
На земята тя става разбираема само с резултатите си, посредством добродетелта и особеностите, които внася в
трите
свята, свързани със земята — образуващи в своята цялост окултното понятие „земя", „единният човешки свят".
От изнесените мисли на Учителя върху проявата на Любовта в битието като принцип, ние виждаме също голямото разнообразие на образи и форми, чрез които ни се изясняват проявите на Любовта. За нас изпъква като кардинално схващане мисълта, че Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството, тя, обаче, оставя последствия в времето и пространството — внася хармония в живота, внася пълно единство, добро, примирява всички противоречия. Самият жив от безусловно се проявява в времето и пространството, защото всички същества на земята и в небесното пространство живеят във времето и пространството. Любовта, която ражда живота, е извън времето и пространството и се проявява също извън тях. В действителност Любовта ни се представя като една ирационална същност, която има също ирационална проява.
На земята тя става разбираема само с резултатите си, посредством добродетелта и особеностите, които внася в
трите
свята, свързани със земята — образуващи в своята цялост окултното понятие „земя", „единният човешки свят".
Тия особености, които представят един вид материализираните прояви на Любовта, ни се изнасят: 1. На физическия свят като Любов към ближния. Тази проява на Любовта поради естеството на материята на физическия свят, не може да бъде непрекъсната. Тя е преходна, проявява се от време на време, с прекъсвания. 2. В духовния свят, в света на ангелите, като Любов към своята душа.
към текста >>
10.
В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Такова рационално постоянство имат само ония същности, тясно свързани с
трите
„земни" светове — светът на мисълта, светът на чувствата и физическият свят.
Това е знаменитата 13 глава от I посл. на апостола Павла към коринтяните. Когато се говори за качества на Любовта, веднага изпъква в съзнанието ни мисълта, че Любовта като Божествена същност, като същност, която се проявява извън времето и пространството, не може да има качества. Качества имат само материалните същности, които се проявяват във времето и в пространството. Качеството подразбира известно постоянство в проявата.
Такова рационално постоянство имат само ония същности, тясно свързани с
трите
„земни" светове — светът на мисълта, светът на чувствата и физическият свят.
Разсъждавайки така, ние разбираме, че когато се говори за качествата на Любовта, фактически става дума за качествата на проявите на Любовта в живота на човека — в света на мисълта, на чувствата и в физическия свят. Затова и качествата на Любовта, които апостол Павел ни изнася в своята 13 глава от I поел към коринтяните, засягат и са във връзка изключително с живота на човека на земята. В този същи дух, със същата оригиналност и дълбочина — защото Истината през всичките векове е една. Учителят ни разяснява по нататък, като използува поставената от апостола Павла основа, дълбоките особености и качества на Любовта, сир. на проявите й в живота на човека.
към текста >>
А сега остават тези
трите
: вяра, надежда, любов; но най-голямата от тях е любовта".
Учителят ни разяснява по нататък, като използува поставената от апостола Павла основа, дълбоките особености и качества на Любовта, сир. на проявите й в живота на човека. Ето как апостол Павел ни изнася тоя въпрос в своята дивна 13 глава от казаното послание: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка... И ако раздам всичкия си имот на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползувам... Любовта дълготърпи, благосклонна е; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи. Любовта никога не отпада. Другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне... Когато дойде съвършеното, тогава ще знаем напълно всичко.
А сега остават тези
трите
: вяра, надежда, любов; но най-голямата от тях е любовта".
Ние пристъпяме към Словото на Учителя и разясненията, които той ни дава върху качествата на Любовта, така както ги изнася апостол Павел. Първото качество на Любовта е търпението. Казано е в писанието: „Любовта дълготърпи". В своята беседа „Езикът на Любовта" (13) Учителят ни казва по тоя повод[1]: „Търпението е основа на живота. Без търпение човек не може да свърши никаква работа.
към текста >>
Когато сиромахът и невежият влязат в търпението, ще придобият качествата на
първите
, ще придобият благосклонността.
Второ качество на Любовта е благосклонността. Казано е: „Любовта е благосклонна". В споменатата беседа (13) Учителят изказва следните мисли за благосклонността: „Благосклонният не прави разлика между богат и сиромах, между учен и невежа. Богатият и сиромахът, ученият и невежият са излезли все от Бога. Разликата седи в това, че богатият и ученият са влезли в търпението, а сиромахът и невежият живеят в нетърпението.
Когато сиромахът и невежият влязат в търпението, ще придобият качествата на
първите
, ще придобият благосклонността.
Благосклонният се намира при такива условия, които удовлетворяват съществените му нужди. Той не е лишен от въздух, от вода, от светлина, от храна. Затова той не лишава и ближните си от тези блага. Благосклонен е този, който, като задоволява своите нужди, задоволява и тези на ближните си. С тези мисли Учителят ни разкрива благосклонността като проява на Любовта към ближния.
към текста >>
То прави човека по-скоро роб на материалното и в много
отношения
го осакатява духовно.
Всеки човек трябва да разполага със съществените блага на живота — те са въздухът, водата, светлината, храната. На земята няма по-голямо богатство от това. Това богатство е първично, то е от Бога, то дава свобода, смисъл, щастие. Под думите на Учителя — богат и учен, сиромах и невежа — далеч не трябва да се разбират само тия условни форми на живот, в които изпадат разните хора. Паричното богатство не дава смисъл и щастие.
То прави човека по-скоро роб на материалното и в много
отношения
го осакатява духовно.
Мисълта на Учителя е някъде другаде. За него богатият е задоволен, той може да раздава и на ближните си. Тази задоволеност на богатия човек се крие в един дълбок процес, станал в цялото му естество — в ума, в сърцето, в волята му и е стигнал до състоянието да бъде доволен от същественото в живота. Това вътрешно състояние на доволство му дава свобода, широта, благородство, смисъл, щедрост, пожертвувателност. Това състояние, което става постепенно негова неразделна същност, го свързва с Бога, който е извор на всички блага.
към текста >>
Той може да влезе между двама души, които се обичат и да развали
отношенията
им.
224 от Езикът на Любовта, (13) и „Бог е Любов, понеже е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас"(4). Трето качество на Любовта е, че тя не завижда. В 13 глава от известното послание на апостола Павла е казано: „Любовта не завижда". Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Само онзи човек завижда, който е лишен от музикално чувство.
Той може да влезе между двама души, които се обичат и да развали
отношенията
им.
Завистта, това значи човек да живее в сиромашия. Само сиромахът завижда. За да не завижда, човек трябва да работи върху себе си, да забогатее, да облагороди сърцето си" (13). Не е лесно бедният да надрасне беднотията си и да не завижда на другите, които имат нещо в повече. Завистта е страшна болест, страшно зло в живота на човека.
към текста >>
11.
За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
ПИСМАТА Писмата на Учителя са били основен метод за връзка с учениците през
първите
години.
ПИСМАТА Писмата на Учителя са били основен метод за връзка с учениците през
първите
години.
Чрез писмата си той е внасял импулс към възвишен живот, за да се развият духовните им качества. Същевременно, всеки един от учениците отговаряйки на тези пълни с любов и подкрепа писма, е ангажирал съзнанието си с онези особено важни за индивидуалното му развитие въпроси, които Учителят му е поставял. С писмата си Учителят е упътвал, насърчавал и просветлявал. Чрез тях някъде дълбоко в душите на учениците му е започвала да звучи мелодията на Новото. ТРИ ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ София, 25 април 1906 г.
към текста >>
Първите
човеци съгрешиха там - в събирането и изваждането.
Цярът на всичките неща трябва да се търси другаде. Роденото от плътта плът е - казва Христос, а роденото от духът- дух; то е бъдещето, в което е скрит елексира на живота, на новото възраждане, чрез възкресение и безсмъртие. Тука е потребна голяма виделина, дълбоко знание и обширна мъдрост Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни. Тъй различни в своето същество, както събиране и изваждане, умножение и деление. Единият процес обхваща външната страна - механическата, а другият -вътрешната - органическата Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота.
Първите
човеци съгрешиха там - в събирането и изваждането.
Ева направи първото събиране на запретените плодове и Господ направи изваждането - изпъждането. В начало беше им казано да се умножават и разплодяват. Сега и аз искам от вас да не събирате и вадите, но да умножавате и разплодявате. Правя Ви намек за един велик духовен закон, върху който почива целия живот. Вий често отдавате всичко свое на дявола; да това е вярно само при тия отношения на живота гдето има събиране и изваждане, но не и гдето има умножение и уплодяване.
към текста >>
Вий често отдавате всичко свое на дявола; да това е вярно само при тия
отношения
на живота гдето има събиране и изваждане, но не и гдето има умножение и уплодяване.
Първите човеци съгрешиха там - в събирането и изваждането. Ева направи първото събиране на запретените плодове и Господ направи изваждането - изпъждането. В начало беше им казано да се умножават и разплодяват. Сега и аз искам от вас да не събирате и вадите, но да умножавате и разплодявате. Правя Ви намек за един велик духовен закон, върху който почива целия живот.
Вий често отдавате всичко свое на дявола; да това е вярно само при тия
отношения
на живота гдето има събиране и изваждане, но не и гдето има умножение и уплодяване.
Моите думи ще ви станат ясни, ако ви цитирам думите от Писанието, гдето се казва: "делата на плътта и плодовете на духът". Дела и плодове едно и също нещо ли са? - Не. Следователно, който очаква от делата си да се повдигне той е първокласен невежа. Онова, което може да повдигне човека, то са плодовете на Духът За тия плодове е казано да се умножават и разплодяват вътре в човешката душа.
към текста >>
От
първите
се родили всички вълци, от вторите -всички овце, а от третите - всички човеци.
Онова, което може да повдигне човека, то са плодовете на Духът За тия плодове е казано да се умножават и разплодяват вътре в човешката душа. Желанията и мислите, това са скритите семена на Божествения живот. И аз ще пристъпя да ви посоча где почива злото. Баща повиква тримата си сина и им дава по три ореха. Първият ги изял, вторият ги дал, третият ги посял.
От
първите
се родили всички вълци, от вторите -всички овце, а от третите - всички човеци.
Изядаш ли - вълк си, даваш ли - овца си, посяваш ли - човек си. Сега изкуството е да се разбере, какво иска бащата. Казано е: "Плодете се и умножавайте се и завладейте рибите, птиците и земята". Но затова се иска Знание и мъдрост и сила. Не е казано Завладейте и човеците.
към текста >>
А останалите обмислят кой от
трите
пътя да хванат.
Аз желая да ви заставя да гледате по-дълбоко, по-обширно на Божиите наредби. Ще плачем когато сме деца, ще се смеем, когато сме млади, ще мислим, когато сме стари. Сега които плачат нека плачат; които се смеят, нека се смеят, които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като млади нагиздени моми, само очакват, а други, като млади момци обути, напети, потропват, своето щастие търсят.
А останалите обмислят кой от
трите
пътя да хванат.
Малкото с любов е за предпочитане пред многото с раздор. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разлиства, да се умножава и разплодява във Вас и да принесе плод достоен за ядене. Дайте място на Бащата -Любов и на майката - Радост и на чедото им - Мирът, да сте във връзка с Бога Дайте място на Бащата - дълготърпение и на майката - благост и на детето им Милосърдието, за да сте в общение с Ангелите. Дайте място на бащата - вяра и на майката -кроткост и на чедото им - въздържанието, за да сте във връзка с добрите хора по лицето на земята и с любещите вас напреднали братя и сестри в Царството на Мирът.
към текста >>
12.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
То е интересно, знаменателно и, в някои
отношения
, загадъчно явление.
В мислите си той е свободен, защото е свързан на дело със Светлината, с Белите Братя. Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ От година на година все повече се говори и пише за новото и бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа “дъновисти”; а от самите тях и от съмишлениците им - окултисти или Бяло Братство. Говори се и не може да се не говори.
То е интересно, знаменателно и, в някои
отношения
, загадъчно явление.
Интересно, защото е оригинално българско: основано и предвождано от българин, то проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото макар съвсем младо, едвам 25 годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас българите най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други, с подозрение, страх и омраза; а трети, с надежда за удовлетворение на глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни и може би, смахнати; вторите за “опасни сектанти”, “нови богомили” /калугерско разбиране/; а третите, за съвременните Божи люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят.
към текста >>
Първите
смятат дъновистите за странни, непонятни и може би, смахнати; вторите за “опасни сектанти”, “нови богомили” /калугерско разбиране/; а третите, за съвременните Божи люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят.
То е интересно, знаменателно и, в някои отношения, загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско: основано и предвождано от българин, то проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото макар съвсем младо, едвам 25 годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас българите най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други, с подозрение, страх и омраза; а трети, с надежда за удовлетворение на глада и жаждата си за Богопознание.
Първите
смятат дъновистите за странни, непонятни и може би, смахнати; вторите за “опасни сектанти”, “нови богомили” /калугерско разбиране/; а третите, за съвременните Божи люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят.
Днес за днес най-активни в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водител. Той бил враг на християнството и се гаврил с него, като казвал за себе си, че е превъплътен Христос; от което било явно, че Дънов е или маниак или фокусник.
към текста >>
Кое от
трите
становища е право?
Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водител. Той бил враг на християнството и се гаврил с него, като казвал за себе си, че е превъплътен Христос; от което било явно, че Дънов е или маниак или фокусник. Кои и какви са тия загадъчни хора?
Кое от
трите
становища е право?
Как трябва да се отнасяме с тях? Да им се радваме ли или да им се боим? Да им съдействаме ли, или да им се противопоставяме? Длъжност на българската публицистика е да отговори искрено и вещо на тия въпроси. Длъжност на всеки писател и общественик е да знае къде стои спрямо тия хора и тяхното предизвикателно движение.
към текста >>
По негова заповед и позволение, или заради него, половината от Белите братя и сестри биха отишли на мъченичество, като
първите
християни, и биха отишли с песни.
Макар безгласен, той беше съсредоточие на всички погледи и внимание. Вглъбени жени стоят около него и с тихо благоговение и нежни ръце му услужват с умиление и страхопочитание. Те не искат да знаят кой ги гледа и какво мисли за тях. Те смятат това не труд, а висока и свещена привилегия. Мъже и жени говорят за Учителя с преданост и вяра, и гледат на него като властна сила, свръхчовешка и свръхземна.
По негова заповед и позволение, или заради него, половината от Белите братя и сестри биха отишли на мъченичество, като
първите
християни, и биха отишли с песни.
Всички за всичко се допитват до него. И като го питат и се сбогуват с него, благоговейно му целуват десницата. Според “Църковен вестник” в България има 15000 дъновисти. Според други, от 40000 нагоре. Тъй щото, след Св.Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България.
към текста >>
Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на
първите
християни и че тези именно качества им дадоха победата над всякакви неприятели от тогавашния свят и култура.
Мъжете гологлави, стояха отдясно, а жените в пребрадките си побеляваха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Две са отличителните черти на Белите братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговейно доверие към Учителя им, и братски, любезни обноски помежду им. Първото, по своята голяма сила, изненадва. Второто, по своята морална хубост, плени.
Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на
първите
християни и че тези именно качества им дадоха победата над всякакви неприятели от тогавашния свят и култура.
Културният било елин или рилмянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка. Ала общолюдието, изморено от себеубийствените ежби и омрази, при вида на християните, казваше: - Я вижте, как се любят помежду си! ” И един по един се прилепваха към тях. Вие, които се чудите, или питате защо дъновистите напредват, по-добре се запитайте: днес няма ли нужда и жажда за братски живот? Ето това са в бегли черти Белите братя, дъновистите.
към текста >>
13.
Брой 3-4 -1995г.
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Баща му, Димитър Боев бил стопанин-редактор на един от
първите
бургаски вестници след Освобождението, в.“Голгота”, по късно преименуван в “Нова епоха".
Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. БОЯН БОЕВ 1883 - 1963 Роден е в Бургас.
Баща му, Димитър Боев бил стопанин-редактор на един от
първите
бургаски вестници след Освобождението, в.“Голгота”, по късно преименуван в “Нова епоха".
Първите сведения за срещи на Боян Боев с Учителя датират от 1912 г., когато е присъствал на събор в Търново. Участниците там са били около 70 души. От този събор Боян Боев си спомня: “Помня като сега думите на Учителя през 1912 година на събора в Търново. Думите бяха много важни. Те бяха следните: “всички вие, които сте в Братството, едно време - много хиляди години преди Христа - бяхте ученици в една окултна школа в Египет и аз бях вашият Учител.
към текста >>
Първите
сведения за срещи на Боян Боев с Учителя датират от 1912 г., когато е присъствал на събор в Търново.
В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. БОЯН БОЕВ 1883 - 1963 Роден е в Бургас. Баща му, Димитър Боев бил стопанин-редактор на един от първите бургаски вестници след Освобождението, в.“Голгота”, по късно преименуван в “Нова епоха".
Първите
сведения за срещи на Боян Боев с Учителя датират от 1912 г., когато е присъствал на събор в Търново.
Участниците там са били около 70 души. От този събор Боян Боев си спомня: “Помня като сега думите на Учителя през 1912 година на събора в Търново. Думите бяха много важни. Те бяха следните: “всички вие, които сте в Братството, едно време - много хиляди години преди Христа - бяхте ученици в една окултна школа в Египет и аз бях вашият Учител. После бяхте в една окултна школа в Индия, Персия и пр.
към текста >>
Първите
са били полезни, ценни, необходими на времето, но след време те са ставали излишни и даже вредни.
Друга причина за внасяне на нови елементи в човешката култура са космичните влияния. Земята със слънцето, цялата слънчева система, движейки се из космичното пространство в известно направление, попада във все по-нови пространства, и затова е изложена на нови въздействия. Защото всяко пространство е живо, то е проникнато от разнообразни енергии. Тая втора причина за обновяването е свързана с първата, понеже новите космични влияния стават причина за събуждане на по-дълбоките сили на човешкия дух, които дотогава са били спящи. По тия две причини във всяка епоха е имало два вида сили: залязващи и изгряващи.
Първите
са били полезни, ценни, необходими на времето, но след време те са ставали излишни и даже вредни.
И винаги е имало две течения в обществото: консервативно и напредничаво. Първото се е стремяло да задържи старите форми на живота, старите идеи и разбирания, а напредничавото е давало път на новото, което иде. И историята е пълна с борбите на тия две течения. И множеството страдания в живота на човечеството са плод на противопоставянето на обществото, народа или расата на новите духовни сили, които идат в живота. В края на краищата напредничавото течение, макар и след големи страдания и борби, е побеждавало и надделявало, понеже невъзможно е да се спре вечният поток на живота: той е неудържим, стремителен и мощен.
към текста >>
И
трите
тия степени ги има днес по лицето на земята.
Той може да има мощна желязна организация и пр. като наследство на едно славно минало, но той постепенно ще стане второстепенен, третостепенен - ще пресъхне в него изборът на творчеството. Сега се явява въпрос: Кое е новото, което се явява днес? За да си уясним това, трябва да разгледаме въпроса за еволюцията на човешкото съзнание. Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо.
И
трите
тия степени ги има днес по лицето на земята.
Само че днес в своята сила е индивидуалното съзнание, племенното е в своите последни слаби останки, а космическото е в своите слаби наченки. Първобитното човечество е имало племенно съзнание. Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал. Самият човек е нямал ясно самосъзнание. Той е бил обезличен тъй, както капката вода привидно е обезличена в океана.
към текста >>
И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови
отношения
в света.
Това е първата фаза,през която човечеството е минало. После почва развитието на самосъзнанието и постепенно индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота.
И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови
отношения
в света.
Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви във всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр. И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр. В задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание. Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът.
към текста >>
Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни
отношения
, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви във всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр.
После почва развитието на самосъзнанието и постепенно индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота. И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света.
Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни
отношения
, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви във всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр.
И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр. В задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание. Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност.
към текста >>
Впоследствие той обработил материалите от тези свои записки и ги е изпращал години наред периодично, във вид на писма до братята и
сестрите
извън София.
Боян Боев е бил постоянно край Учителя и участвал актив- но във всяка братска дейност. Общият живот тогава все още се е изразявал само в посещение на беседите и предприемане на общи екскурзии до Витоша, или до Мусала. Добре владеещ стенографията, Б. Боев неотлъчно е бил до Учителя, записвайки всички негови оригинални мисли, изказвания в провежданите разговори. Тази негова далновидност е допринесла да бъдат запазени много ценни знания, които по никой начин не биха стигнали до нас без неговото съдействие.
Впоследствие той обработил материалите от тези свои записки и ги е изпращал години наред периодично, във вид на писма до братята и
сестрите
извън София.
Всяко от тези писма съдържа разговор с Учителя по теми, интересуващи всекиго: Изгрев, 5. 9. 1957 год. Обични брат, Към десет часа преди обяд бяхме с Учителя на Изгревската полянка няколко братя и сестри. Небето беше чисто и синьо, имаше изобилно слънце. Цъфналите дървета даваха приказен вид на Изгрева.
към текста >>
14.
Мария Тодорова (1898-1976)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Замествайки в съзнанието си идеите на Кропоткин, с тези на Учителя, Влад Пашов влязъл в едно ново състояние, на едновременно развитие в
трите
свята - на ума, на сърцето и на волята.
Веднъж събуден стремежът му към свобода на мисълта, той не се спирал в търсенето си. Случило се така, че негов учител в гимназията бил Боян Боев. Разговорите с него, животът му, довели гимназиста Влад до Учителя. Срещата си с Учителя Влад Пашов усетил като едно ново раждане. Тази връзка осмислила всички негови импулси, канализирала неговите енергии, създала условия за развитие по най-изпитани методи, въвела го в пътя на ученичеството.
Замествайки в съзнанието си идеите на Кропоткин, с тези на Учителя, Влад Пашов влязъл в едно ново състояние, на едновременно развитие в
трите
свята - на ума, на сърцето и на волята.
Идеалист до крайност, пропит от стремеж да изучава и изследва издълбоко езотеричната наука, Влад Пашов заживява един пълноценен живот, в който доброто на другите, е и негово добро, нуждата на другите е и негова нужда, товарът на другите е и негов товар. За него бе трудно да се определи точно в каква област имаше най-големи познания, защото много бяха областите, в които той се изяви. Най-вече всичко, което вършеше беше свързано със знанието, с книгите. Участваше в много от издателските инициативи на Братството. Работеше в първата печатница на Братството, на ул.
към текста >>
Ето един случай, в който Влад Пашов, опитва силата на мисълта му: “
Първите
години от живота на Изгреба аз работех в печатницата, която беше при братския салон на ул.
Той беше способен да вникне в идеите, прокарани от тях, и за да създаде онази стълба от знания, всяко стъпало на която води мисълта на човечеството до Епохата на водолея, до явлението на Учителя. Изходна точка на неговите разсъждения всякога бяха кардинални мисли на Учителя. В тях той улавяше смисъл, валиден за всички епохи. Нещо повече, сега Словото на Учителя съдържаше според Влад Пашов най-силната енергия на висшето Знание, защото и човешкият ум разполага с най- добра възможност да схване тези енергии и да ги преработи за свое добро. Възможностите на човешкия ум, на органа на мисълта Учителят най-добре е демонстрирал в ежедневното си общуване с учениците.
Ето един случай, в който Влад Пашов, опитва силата на мисълта му: “
Първите
години от живота на Изгреба аз работех в печатницата, която беше при братския салон на ул.
“Оборище” 14. Там се получаваха много писма за приятели от Изгрева и за Учителя. Някой от провинцията пратил писмо до Учителя, но то не се получи при нас. Същият ми пише писмо, в което ми съобщава, че е писал писмо на Учителя и не получил отговор. Той ме обивини, че не съм предал неговото писмо на Учителя, а съм го скрил.
към текста >>
наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни
съотношения
и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука.
И основният обект на окултната наука е животът във всичките му проявления и разнообразия. Той се е диференцирал в множество сили и процеси, които са само отчасти познати на съвременните хора. А всички тези сили са обект на проучване и използване от окултизма. Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още “езотерична” или вътрешна наука, т.е.
наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни
съотношения
и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука.
Разгледана по същина, окултната наука проучава Битието и Живота в тяхната целокупна проява. Докато днешната наука проучава живота като едно случайно явление - случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието - Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си. Така, че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява. И този първичен и разумен живот се проявява в хиляди форми и степени, които подлежат на развитие. Окултната наука е преди всичко опитна и практична наука.
към текста >>
Всъщност в
отношенията
си с околните Учителят е изнесъл нови методи за възпитание.
Не ги противопоставям, защото принципално те са едно и също, защото това е една и съща наука, която лежи в основата на самия живот. Та всеки, който иска да повдигне булото на великата тайна и да осмисли живота си, трябва да намери Учителя на Любовта, която включва в себе си Мъдростта и Истината, и той ще му посочи пътеката, която минава през самия него и води към храма на висшето познание. Влязъл един път в тази пътека, пред него се откриват перспективите и възможностите на вечността, и животът му се осмисля.* Факсимиле от сказката на в. Пашов 'Словото на Учителя" Една своя идея Влад Пашов реализира през годините с рядко търпение и постоянство. Той записа спомените на братя и сестри за важни моменти из живота на Учителя, чието поведение всякога е било обект на интерес за учениците.
Всъщност в
отношенията
си с околните Учителят е изнесъл нови методи за възпитание.
Неговата работа е продължавала и извън лекциите и беседите, които е държал. В действителност Учителят е поучавал по много начини и по всяко време, стига съзнанието на ученика да е било готово да възприема. Ето какъв случай описва Влад Пашов в своята книга “Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов”: “Бяхме на екскурзия на Витоша. В ранна утрин се качихме в планината, а тя беше още заснежена в края на зимата. Учителят ми посочи: “виждаш ли тази синева отгоре на повърхността на земята и отгоре по снега?
към текста >>
А вечер братята и
сестрите
се събират в салона, за да чуят написаното, за да отнесат в съзнанията си новата мисъл, припомнена им от Старшия брат, живял край Учителя.
Там има братски салон, има добри условия. Казва само на своя домакин: “Кральо, купи ми, моля те, пет-шест тетрадки от големия формат.” И деня минава в писане. Спира само за да поиска чаша гореща вода. Понякога изпива по 5- 6 чаши, пък и повече на ден. До края на гостуването му тези тетрадки са изписани, в тях се съдържа философското обяснение на много събития и явления.
А вечер братята и
сестрите
се събират в салона, за да чуят написаното, за да отнесат в съзнанията си новата мисъл, припомнена им от Старшия брат, живял край Учителя.
И на следващия ден пак всичко се повтаря. Влад Пашов не робува на лични интереси. Тръгвайки си оставя изписаните тетрадки с думите: “Ползвай ги, както Духът те води! ” През 1974 г. в хороскопа на В.Пашов се появява лош аспект.
към текста >>
15.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вече ред години, във вътрешната лаборатория на сърцата и умовете се изработват формите на новите
отношения
, на новите разбирания и постъпки.
Братството, хармонията, любовта, това е една вътрешна реалност, която с никакви промени на външните условия не може да се достигне и която, наопаки, протича от вътрешния мир на човека към света и му дава нов, радостен облик. Ето защо, толкова по-ценни трябва да считаме даже и най-малките, най-нищожните, както ни се струват на пръв поглед, опити за реализиране на братството в живота. Всяко едно чувство, всяка една мисъл, всяка една постъпка, продиктувани от, и носещи светлината на тази вътрешна реалност, са необикновено ценни. Те са единствения ефектив, който единствен дава реална стойност на всичките теории, на всичките учения, на всичките проповеди и вярвания във възможността за преминаване на обществения живот в една по-съвършена фаза. Един такъв малък, микроскопичен, бих казал опит е предприело обществото „Бяло Братство“ в България под ръководството на своя Учител.
Вече ред години, във вътрешната лаборатория на сърцата и умовете се изработват формите на новите
отношения
, на новите разбирания и постъпки.
Вече ред години, в тишина и мълчание, групи от хора се стремят, с най-искрено желание и с най-добри намерения, да добият резултатите, които ще им открият пътя към истинското братство. Не че са достигнати кой знае какви успехи, не че е реализирано вече това, към което е отправен стремежът ни, не че сме успели да снемем Царството Божие на земята! He! Та и нито е нужно, нито е възможно да се бърза тука. Едничкото разумно желание е: Братството да бъде живо, бавно но сигурно развиващо се семе.
към текста >>
Забравили се — започваме „нови" приятелства, разговори,
отношения
... И „скърби” и „радости" — сянка на живота-мираж се стелят след нашите стъпки и думи ... Но за душите, които се обичат раздяла няма — те винаги се познават една друга още при първата среща, при първият поглед — въпреки всичките външни промени.
И когато човек го почувства в душата си — всичко дребно му се струва тъй-малко, дребно, малозначно. . . Като някаква тиха люлка го обхващат вълните на океана — Огън-Живот — и го носят от вселена на вселена, като че ли сам той е станал звезди, светлина, лъч и слънце едновременно; изпълнил всичко със себе си: и шумът на водопада, и гората, която шушне и нежната песен на птичката, кацнала край своето гнездо... Велики часове, когато душата се слива с всичко, което обича! За вечният пътник — Човека Като пътник от незнаен друм минава човек през земята. Надежди, радости, скърби и неудържим стремеж; копнеж по нещо неизвестно, желание вечно гладно, ръце протегнати напред, търсещи да хванат миражи ... Вървим — и тези които знаят — и тез които не знаят — непрестанно, от гара на гара ... И на всяка една от тях стоим, добиваме познати — и наново тръгваме ... Някои ни застигат, други — застигаме ний.
Забравили се — започваме „нови" приятелства, разговори,
отношения
... И „скърби” и „радости" — сянка на живота-мираж се стелят след нашите стъпки и думи ... Но за душите, които се обичат раздяла няма — те винаги се познават една друга още при първата среща, при първият поглед — въпреки всичките външни промени.
Tе вече знаят една тайна: че животът не спира с формата; една истина: че вкусилите Любовта са безсмъртни! А тези които са приели Божествената Любов, те са станали едно във веки веков! За условните стойности Человеците приличат на затворници — и те като тях си създават ценности валидни само в оградата; правила и наредби неизлизащи вън от прага на затвора. Свободният човек в туй време има други ценности. В същото положение е и съвременното человечество затворено в своето физическо тяло.
към текста >>
Но
първите
проблясъци на тяхното освобождение вече горят на хоризонта и възвестяват близкия край на тъмнината. Библ.
Наистина, никак не е чудно, че болшинството от нашата интелигенция посреща все още с насмешка окултните науки. Защото войнствуващия материализъм на миналия век, успял да наметне на плещите си тогата на науката и представящ своите теории за научни истини, все още държи в плен умовете на голямо число мислещи хора. Заслепени от неговия фалшив блясък, тям е приятно да затварят очите си пред фактите и да отричат безогледно това, което не може да се побере в тесните рамки на материалистическия мироглед. Днес хората са роби на една илюзия, на една вредна и плитка лъжа: материализма. Умовете са оплетена в мрежата на една хитро сплетена заблуда, която ги кара да виждат навсякъде само външните, материални форми на нещата.
Но
първите
проблясъци на тяхното освобождение вече горят на хоризонта и възвестяват близкия край на тъмнината. Библ.
„В о д о л е й“ ще даде на първо време три книги: 1) Хирология от Вреде, 2) Четене характера, темперамента и болестните предразположения по лицето — от Д-р Гастон и Д-р А. Дюрвил 3) А с т р о л о г и я от Сефариал. На абонати всека книга ще струва 30 лв. Който се запише за трите, може да внесе сумата на два пъти по 45 лв. Срока за записването е най-късно до края на Януарий.
към текста >>
Който се запише за
трите
, може да внесе сумата на два пъти по 45 лв.
Умовете са оплетена в мрежата на една хитро сплетена заблуда, която ги кара да виждат навсякъде само външните, материални форми на нещата. Но първите проблясъци на тяхното освобождение вече горят на хоризонта и възвестяват близкия край на тъмнината. Библ. „В о д о л е й“ ще даде на първо време три книги: 1) Хирология от Вреде, 2) Четене характера, темперамента и болестните предразположения по лицето — от Д-р Гастон и Д-р А. Дюрвил 3) А с т р о л о г и я от Сефариал. На абонати всека книга ще струва 30 лв.
Който се запише за
трите
, може да внесе сумата на два пъти по 45 лв.
Срока за записването е най-късно до края на Януарий. Адрес: В. П а ш о в , ул. „Оборище", 24 — София за библиотека „Водолей". ВЕСТИ ПРИСТИГНАЛА е в София, като гостенка на Бялото Братство в България г-жа Агнес Хофман от Амстердам, Холандия.
към текста >>
16.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако ние разбираме
отношенията
си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним.
Ние искаме това, което не е за наше добро. * Погрешката на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, седи в това, че ние мислим да разполагаме със своя живот тъй, както ние искаме. Това е едно много голямо заблуждение ... Смисълът на живота е, че всички ний сме пратени в света да служим вярно на Бога. Как ще изпълним своята длъжност? Първо, ние имаме отношение към Бога, второ, към нашата душа и, трето, към нашите ближни.
Ако ние разбираме
отношенията
си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним.
Но не изпълним ли първия закон и другите два закона не можем да изпълним. Те със свързани. Всички съвременни хора трябва да започнат с първия закон. Той е, който - ще уреди света. Ако ние не сме готови чистосърдечно да изпълним в даден случай волята Божия, то всички други усилия са безполезни.
към текста >>
* Възстановете тази връзка в душата си, между Бога и вас, и всичките ви
отношения
постепенно ще се изгладят.
Как да изпълним задълженията си към Бога? Този закон е написан вътре във всяка човешка душа. * И ако някой пита: защо идат болестите, аз казвам: понеже ние често губим връзката между душата ни и Бога. Тази връзка никога не трябва да се скъсва. Където и да бъдете, тя трябва да бъде еднаква,— тя не се обуславя от никое общество.
* Възстановете тази връзка в душата си, между Бога и вас, и всичките ви
отношения
постепенно ще се изгладят.
Първо, ще почнат да се възстановяват силите ви по един много естествен път. Ще кажете как? Ако на вашето тяло имате рана, превържете я и самото тяло ще почне да я лекува, защото то съдържа тая сила. Каквато рана и да имате, тази рана ще оздравее и няма да остане нито помен от нея. Значи, тялото съдържа в себе си сили за лекуване, и когато то изгуби тези сили, никакъв лекар не може да ви помогне.
към текста >>
Я тези, които дадат по-малко или никак, нека и те бъдат спокойни — те ни са също тъй мили, и ние работим за тях със същото желание, както и за
първите
.
Защо един да не даде повече, а други по-малко? Ние, обаче, не желаем от никого да се пресилва. Ако един читател даде сума покриваща с по 1 лв. всеки получен брой от в-ка, например ако даде 10 лева за 10 получени броя, то ние считаме че той напълно се е издължил към нас и съвестно е подпомогнал издаването на в-ка, Тези, които могат да дадат повече, нека го дадат от сърце, поради любовта си към едно симпатично тям дело. Едничката тяхна награда ще бъде радостта, произтичаща от направената жертва, удовлетворението от свободно изпълнения дълг.
Я тези, които дадат по-малко или никак, нека и те бъдат спокойни — те ни са също тъй мили, и ние работим за тях със същото желание, както и за
първите
.
И едните, и другите, и третите имат нашите симпатии и ние не се съмняваме, че те ги заслужават. в. Братство * Писмо, Побеседвах с няколко мои приятели по адрес на в. „Братство“ и в резултат се оказа че всички желаят да получават вестника като обещават че ще дадат лептата си. (Следват 12 адреса). Ст. С-в — Казанлък Ето, този начин за разпространение на в.
към текста >>
И
трите
тия книги с издания на библиотека за самообразование, доставят се от С т.
Двете последни книги се доставят от Д. Петров, гр. Кюстендил. Живият огън, роман от Р. Хагард. Хората на делото от Е. Демолен. Кръстопътят на живота от Габр. Ханото.
И
трите
тия книги с издания на библиотека за самообразование, доставят се от С т.
Атанасов, София, ул. „Н. Рилски" 36. Емоции от Илия Т. Червенов. Противоречията между вътр. и външ.
към текста >>
17.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Днес обаче ние сме в
първите
утринни зари на една Нова Ера в историята на човечеството, която ще се развие под знака на Единението — колективизъм, обединение, хармония, Любов.
Те управляват целия ход на историческите събития като винаги се стремят техния краен резултат да подпомага еволюцията и благоденствието на човечеството. Тяхната работа в своята същност е една и съща: изграждане основите на всемирното братство, освобождаването на човека от робството на материята и подготвянето по такъв начин условията за идването на Царството Божие на земята. До днес развитието на човечеството се е движило под знака на разединението — индивидуализиране, егоизъм, безпощадни взаимни борби. Човек против човек, народ против народ, религия против религия, борейки се, обладани от тъмните сили. с превърнали живота в хаос и земята в ад.
Днес обаче ние сме в
първите
утринни зари на една Нова Ера в историята на човечеството, която ще се развие под знака на Единението — колективизъм, обединение, хармония, Любов.
Бавно но сигурно ние се движим към Новата Бре, когато ще имаме: един Бог, една Религии, едно обединено човечество и една единствена държава върху цялото земно кълбо. В този велик и съдбоносен за цялото човечество момент, като пратеник на Великото Всемирно Бяло Братство, е дошъл тук, на земята Учителя Петър Дънов, комуто е възложена великата Божествена мисия да даде окончателния и най-важен тласък за обединението във всяко отношение на човечеството, да възпламени новата, единствена за всички хора Религия на Любовта, да разкрие на бродещото в мрак човечество светлината на Божествената Мъдрост и с това да положи основите на Царството Божие на земята. Учителя Дънов Той дойде да донесе много, много светлина в света! И не само светлина — Знание и Мъдрост, но и топлина — Любов! Божествената Мъдрост и Божествената Любов дойде да ни донесе той тук, на земята.
към текста >>
От познанието на тия
отношения
произтичат нашите длъжности и нашата солидарност!
За нас, обаче, е ясно едно: в тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради Царството Божие на земята- Беседите представляват оная „Книга на Бъдещето, която ще завладее за Бога света и ще покори сърцата на Божията Любов“. Кирил Георгиев — скулптор, Варна. Окото — синтез на тялото и душата Единственото нещо, което човек не познава, то е самия себе си! А между това, какво по интересно и по ценно от една наука, която ни позволява да проникнем в себе си, да се самоизследваме, и ни дава възможност да познаем подобните нам? Какво по високо изучване от това, което ни посвещава във всичките потайности, що ни окръжават, което ни дава ключа на нашата природа и ми отбулва тесните връзки, които ни съединяват с великото семейство на всички същества?
От познанието на тия
отношения
произтичат нашите длъжности и нашата солидарност!
Изучаването на човека не е, прочее, наистина един клон от общата наука, защото като синтез на науките, то обобщава и резюмира всички. Да се повърнем прочее, върху една по справедлива преценка на нещата и нека престанем да презираме и да пренебрегваме средствата, които провидението е предоставило на нашето разположение; нека изучим човека в неговата природа и в отношенията, които го съединяват с другите създания във вселената! Нека се научим най сетне, да се познаваме, за да зиаем да се ръководим! … Един от първите предмети на изучаването на човека, е да научим интимните отношения, които съществуват между неговата духовна и неговата материална природа, сиреч между душата и тялото му. Съществуват редица науки, като: хиромантия, хирология, физиогномия, френология и др., които имат за цел, да отбулят тайната на човешкото същество.
към текста >>
Да се повърнем прочее, върху една по справедлива преценка на нещата и нека престанем да презираме и да пренебрегваме средствата, които провидението е предоставило на нашето разположение; нека изучим човека в неговата природа и в
отношенията
, които го съединяват с другите създания във вселената!
Окото — синтез на тялото и душата Единственото нещо, което човек не познава, то е самия себе си! А между това, какво по интересно и по ценно от една наука, която ни позволява да проникнем в себе си, да се самоизследваме, и ни дава възможност да познаем подобните нам? Какво по високо изучване от това, което ни посвещава във всичките потайности, що ни окръжават, което ни дава ключа на нашата природа и ми отбулва тесните връзки, които ни съединяват с великото семейство на всички същества? От познанието на тия отношения произтичат нашите длъжности и нашата солидарност! Изучаването на човека не е, прочее, наистина един клон от общата наука, защото като синтез на науките, то обобщава и резюмира всички.
Да се повърнем прочее, върху една по справедлива преценка на нещата и нека престанем да презираме и да пренебрегваме средствата, които провидението е предоставило на нашето разположение; нека изучим човека в неговата природа и в
отношенията
, които го съединяват с другите създания във вселената!
Нека се научим най сетне, да се познаваме, за да зиаем да се ръководим! … Един от първите предмети на изучаването на човека, е да научим интимните отношения, които съществуват между неговата духовна и неговата материална природа, сиреч между душата и тялото му. Съществуват редица науки, като: хиромантия, хирология, физиогномия, френология и др., които имат за цел, да отбулят тайната на човешкото същество. Една нова синтетична наука, която по своето величие и грандиозност хвърля нова светлина, не само върху съществото — човек, но разгатва мирови закони — разкрива истината — това е науката за окото. Окото е символ на истина.
към текста >>
… Един от
първите
предмети на изучаването на човека, е да научим интимните
отношения
, които съществуват между неговата духовна и неговата материална природа, сиреч между душата и тялото му.
Какво по високо изучване от това, което ни посвещава във всичките потайности, що ни окръжават, което ни дава ключа на нашата природа и ми отбулва тесните връзки, които ни съединяват с великото семейство на всички същества? От познанието на тия отношения произтичат нашите длъжности и нашата солидарност! Изучаването на човека не е, прочее, наистина един клон от общата наука, защото като синтез на науките, то обобщава и резюмира всички. Да се повърнем прочее, върху една по справедлива преценка на нещата и нека престанем да презираме и да пренебрегваме средствата, които провидението е предоставило на нашето разположение; нека изучим човека в неговата природа и в отношенията, които го съединяват с другите създания във вселената! Нека се научим най сетне, да се познаваме, за да зиаем да се ръководим!
… Един от
първите
предмети на изучаването на човека, е да научим интимните
отношения
, които съществуват между неговата духовна и неговата материална природа, сиреч между душата и тялото му.
Съществуват редица науки, като: хиромантия, хирология, физиогномия, френология и др., които имат за цел, да отбулят тайната на човешкото същество. Една нова синтетична наука, която по своето величие и грандиозност хвърля нова светлина, не само върху съществото — човек, но разгатва мирови закони — разкрива истината — това е науката за окото. Окото е символ на истина. Само един единствен орган, който не търпи никакви обемни промени от раждането до смъртта и еднакво във всички човешки същества — е окото. Чрез него ни се разкрива в своята дивна красота целокупната природа и в него като в огледало се проектира тя.
към текста >>
Трите
основи на живота, ... 10 лв.
Слава Божия, подвързана (1080 стр.) ... 150 лв. Затова се родих. (350 стр.) ... 50 лв. Новата земя, (Влизане) (168 стр.) ... 30 лв. За съдба дойдох, XI серия (230 стр.) ... 40 лв.
Трите
основи на живота, ... 10 лв.
Пробуждане на колективното съзнание ... 4 лв. Новият живот ... 4 лв. Живите сили на природата, ... 10 лв. Високият идеал, ... 4 лв. Обич към знанието ... 5 лв.
към текста >>
18.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Следователно, на съвременния живот липсва най-съществения елемент, който науката игнорира — това е духовният елемент — великата разумна реалност — Бог, съчетаващ - в себе си
трите
основни принципи на живота: - любов, мъдрост й истина.
Ето защо и днешната култура, колкото и да е солидна наглед, колкото и изящна със своите декорации, се руши в основите. И ние наблюдаваме едно чудно противоречие — учените да парадират със своята всесилна наука, а животът на човечеството да става пo-тежък и хаотичен. Така, явно е, че има нещо, което липсва на днешната наука, щом е безсилна да се справи с нуждите на реалния живот. Тази наука, която нарекоха позитивистична, т. е. реална, не е в състояние да задоволи нуждите на реалния живот, да го постави в правилния път на развитие и върху едни трайни и солидни основи!
Следователно, на съвременния живот липсва най-съществения елемент, който науката игнорира — това е духовният елемент — великата разумна реалност — Бог, съчетаващ - в себе си
трите
основни принципи на живота: - любов, мъдрост й истина.
Това са елементите на вечните н неизменни основи на живота. В духовното. разумно начало всичко се свежда към единството и тук добиват плът и кръв добродетелите, които трябва да проявява всеки, за да може да се запази хармонията в голямото многообразие на живота. Или. по-конкретно казано: духовното начало свързва хората и ги побратимява. А братството е идеала, към който трябва да се стремим, защото е най-съвременната форма на обществен живот, при която ще може да се гарантира на човека максимум свобода, спокойствие, мир и материално благоденствие — неща, които днес са главните причини за взаимните недоразумения и борби.
към текста >>
Ето защо, всички които милеят за обнова на живота, за един по-красив ред и порядък в обществените
отношения
, трябва да станат носители на новите идеи, на братството и любовта.
Щом човечеството се е отклонявало от този път. който великите духовни школи са посочвали, идвали са катастрофите в света. Така са загинали в миналото много народи, много култури: египетска, вавилонска, асирийска, гръцка и пр., а сега иде като че ли ред и на западноевропейската. И ето, днес Бялото Братство идва с великата мисия да подготви почвата за един нов живот, за една по-възвишена култура, — в която да царуват правдата, любовта, мирът и братството. По мощност то едва ли има равно на себе си, едва ли има по-голяма духовна светлина от тази, която неговия Учител дава.
Ето защо, всички които милеят за обнова на живота, за един по-красив ред и порядък в обществените
отношения
, трябва да станат носители на новите идеи, на братството и любовта.
за за да се избегнат кървавите вакханалии и обществени сътресения, които други течения, основани на законите на насилието и борбата подготвят. Трябва да се пусне в душите и сърцата на хората великата сила на любовта, за да се стопи омразата, егоизма, за да дойде хармонията в живота между индивиди и народи, необходима за да се прояви великата музика на истинския живот. К. Сугарев Писмо за произхода на есперанто Немски и френски аз учих в детинство, когато още не може да се правят сравнения и заключения: но когато, бидейки в петия клас на гимназията, аз започнах да изучавам -английски език, простотата на неговата граматика се хвърли в очите ми, най-вече поради непосредствено преминаване към него от гръцката и латинска граматики. Тогава аз забелязах, че богатство на граматически форми е само сляп исторически случай, а не необходимост за езика. Под това впечатление започнах да търся и да изхвърлям от езика ненужните форми, и забелязах, че граматиката все повече и повече се топи в ръцете ми, така че наскоро дойдох до една малка граматика, която обхваща, без вреда за езика, не повече от няколко страници.
към текста >>
За да се избави човечеството от това патологично състояние и да влезе в пътя на естествения живот, човек трябва да внесе хармония в отношението на елементите, които обуславят проявата на живота, защото нарушаването пропорцията в
отношенията
на елементите, пресича пътя на правилната обмяна и тогаз се явява патологията.
със законите на правилната обмяна между двата живота. И съвременният човек, ако иска да ликвидира със страданията, трябва да ликвидира с патологичните състояния. Днешните убийства, войни, престъпления са патологични състояния. Целият съвременен индивидуален и социален живот е патология. Съществуването на слуги и господари, бедни и богати, управници и управлявани, това е все патологичната страна на живота.
За да се избави човечеството от това патологично състояние и да влезе в пътя на естествения живот, човек трябва да внесе хармония в отношението на елементите, които обуславят проявата на живота, защото нарушаването пропорцията в
отношенията
на елементите, пресича пътя на правилната обмяна и тогаз се явява патологията.
Всички елементи, които съществуват във външната природа, трябва да съществуват в органическо състояние и в човешката кръв. Защото всеки елемент е носител на известна енергия, а енергиите обуславят психологическите качества и състояния. Ако човек няма в кръвта си определеното от природата количество желязо, животът не може да функционира правилно; ако няма определеното количество злато - човек не може да прояви характер, ако няма определеното количество сребро, човек не може да определи своята чистота. И така, всеки елемент е свързан с известна категория сили в света, които пък са свързани с известни същества, с известни съзнания.. Има едно съзнание, което обгръща целия материален свят; и целият този свят, с всичките му сили и елементи, е резултат на това съзнание. Зад това съзнание има друго, което обгръща първото и действа върху него; от това съзнание наречено духовно, произтичат всички блага за материалния свят.
към текста >>
И най-после имаме трето едно съзнание, което прониква
първите
две - това е Божественото съзнание.
Защото всеки елемент е носител на известна енергия, а енергиите обуславят психологическите качества и състояния. Ако човек няма в кръвта си определеното от природата количество желязо, животът не може да функционира правилно; ако няма определеното количество злато - човек не може да прояви характер, ако няма определеното количество сребро, човек не може да определи своята чистота. И така, всеки елемент е свързан с известна категория сили в света, които пък са свързани с известни същества, с известни съзнания.. Има едно съзнание, което обгръща целия материален свят; и целият този свят, с всичките му сили и елементи, е резултат на това съзнание. Зад това съзнание има друго, което обгръща първото и действа върху него; от това съзнание наречено духовно, произтичат всички блага за материалния свят. Тези блага Христос ги нарича „хляб слязъл от небето“, защото „небе“ на езика на посветените, означава един разумен и организиран свят.
И най-после имаме трето едно съзнание, което прониква
първите
две - това е Божественото съзнание.
Тези три съзнания обуславят три велики свята и с тях са свързани ред същества, сили и елементи, които строят формите, чрез които животът се проявява. За да се избави човек от омагьосания кръг на страданията, трябва да влезе във връзка със съществата, които действат в тези три свята и са господари на силите и елементите, за да научи от тях знанието на законите и методите за правилната обмяна. Тогава ще имаме един живот, където ще бъде изключена всяка патологична проява, ще имаме и съвсем други отношения между хората. Смъртта ще бъде победена и хората няма да остаряват. Раждане и заминаване за другия свят ще има, но по съвсем други пътища и закони, където патологията ще бъде изключена.
към текста >>
Тогава ще имаме един живот, където ще бъде изключена всяка патологична проява, ще имаме и съвсем други
отношения
между хората.
Зад това съзнание има друго, което обгръща първото и действа върху него; от това съзнание наречено духовно, произтичат всички блага за материалния свят. Тези блага Христос ги нарича „хляб слязъл от небето“, защото „небе“ на езика на посветените, означава един разумен и организиран свят. И най-после имаме трето едно съзнание, което прониква първите две - това е Божественото съзнание. Тези три съзнания обуславят три велики свята и с тях са свързани ред същества, сили и елементи, които строят формите, чрез които животът се проявява. За да се избави човек от омагьосания кръг на страданията, трябва да влезе във връзка със съществата, които действат в тези три свята и са господари на силите и елементите, за да научи от тях знанието на законите и методите за правилната обмяна.
Тогава ще имаме един живот, където ще бъде изключена всяка патологична проява, ще имаме и съвсем други
отношения
между хората.
Смъртта ще бъде победена и хората няма да остаряват. Раждане и заминаване за другия свят ще има, но по съвсем други пътища и закони, където патологията ще бъде изключена. Но тогаз хората ще разполагат със знание, а няма да бъдат като сегашните суеверни, лековерни, които казват „Каквото Господ даде“. Тогаз ще имат методи и начини, как да се справят с всички противоречия. Човек трябва да има знанието на законите и методите, по, които животът се развива, а не да казва „Каквото Господ даде“, защото Господ обективно е изявен в тези закони и методи - и като ги знаем, ще имаме туй, което Той е определил, а като не ги знаем и действаме, имаме това, което ние сме си определили, а Той, по закона на свободата, който е положил като основен закон в битието, е допуснал.
към текста >>
Вие можете да разберете храната, водата въздуха и светлината дотолкова, доколкото ги възприемате и имате
отношения
към тях.
Това е една обширна наука, която хората за в бъдеще ще изучават. Защото тези идеи са свързани със съществата, които ръководят процесите в природата и ние ги възприемаме от тях. А Животните не могат да възприемат мислите направо от природата, а ги възприемат от човека. Затова ние трябва да изучаваме природата тъй както се проявява. Ако човек не може да бъде едно със съществата, които ръководят природата, нищо не може да разбере.
Вие можете да разберете храната, водата въздуха и светлината дотолкова, доколкото ги възприемате и имате
отношения
към тях.
Нещата имат за нас стойност дотолкова, доколкото са във връзка с нас. Защото въпросът не е само да говорим за нови идеи, които нямат никакво отношение към нашия живот. От това и страда съвременното човечество, защото се говори само а не се прилага. А новите идеи, които сега се внасят в света, трябва да бъдат въплътени в живота ни, ние трябва да живеем с тях така, че те да станат наша плът и кръв. Новите идеи са реални и имат предвид благото на цялото човечество.
към текста >>
Например, някой човек е болен; за да бъде болен, той трябва да е прекъснал своите хармонични
отношения
с природата и своите приятели.
В такива моменти човек не трябва да действа, а да се спре вътре в себе си и да си каже „ще се оправи“ и въобще да внесе една светла, обнадеждаваща мисъл. Вложи тази мисъл и не бързай; не очаквай, че този или онзи ще ти помогне, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии и противоречия. Разрешението няма да дойде оттам, откъдето го чакаш. Природата сама по себе си е жива, разумна, отзивчива и тя ще намери път да ни помогне. И ако ние държим съзнанието си будно, ще сме винаги в контакт с нея и ще решаваме всички мъчнотии.
Например, някой човек е болен; за да бъде болен, той трябва да е прекъснал своите хармонични
отношения
с природата и своите приятели.
И ако има 4-5 души приятели, които да го обичат, той ще оздравее, няма да умре. Днес хората умират, че няма кой да ги обича в оная среда, в която живеят. Докато човек обича и го обичат, той е защитен от смъртта. Но когато любовта напусне човешкото сърце, човек е изложен на смърт. Днес хората нямат любов или казано на друг език - скъсали са връзката си с висшето съзнание, а не схващат единството на живота и ценността на всички форми.
към текста >>
19.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Трите
свята (По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г.) Безкористието (Г.
Редактор: Сава Калименов Съдържание: Между подводни скали На Учителя (Т. Ч.) На Планината (В. С. Недев) Към съзнателно самоусъвършенстване (Д. Стоянов) По въпроса за Трудовата Братска Задруга (Зъболекар Стоицев, гр. Пловдив, 1 май 1933 г.) Словото на Учителя.
Трите
свята (По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г.) Безкористието (Г.
Тахчиев) Отзиви Път се вие (Стела) Между подводни скали Корабът на живота — личен. обществен и на цялото човечество — се движи днес всред бурно развълнувано море, между опасни подводни скали. Опасността е на лице. Катастрофата може да стане при всяка стъпка. И никой не може да каже отнапред кои ще я преживеят, кои ще се избавят от ноктите на разрушението и смъртта.
към текста >>
— Силата на
първите
е такава, че само малък брой от тях са достатъчни да неутрализират злото, докато пък стотици хиляди и милиони несъзнателни жертви трябва да паднат, за да утолят жаждата му за кръв.
Но жертви ще се дадат. Живота ги иска. Раждането на новото ги иска. Те са необходимост. Но каква грамадна разлика между съзнателните, доброволни, радостни жертви на малцината пробудени души и милионите несъзнателни жертви, които падат по бойните полета!
— Силата на
първите
е такава, че само малък брой от тях са достатъчни да неутрализират злото, докато пък стотици хиляди и милиони несъзнателни жертви трябва да паднат, за да утолят жаждата му за кръв.
Нашата родина. България, вече няколко пъти бе обсебвана от демона на разрушението. Ние платихме прескъп данък за увлеченията си, а и днес изпитваме на гърба си техните следствия. Но, въпреки това, и днес има сили, вън от нас, които се стараят да ни увлекат на всяка цена в своето пъклено дело. А най-лошото е това, че и днес, както и по-рано, те имат своите проводници в нашата страна, които усилено работят.
към текста >>
Нито пък съзнателното усъвършенстване изключва каквито и да било
отношения
с обикновения живот!
Че това е така се вижда ясно от факта, че когато едно същество достигне един свой идеал и той стане вече безинтересен на него, то из безкрайните недра на живота, в неговото съзнание изгрява нов идеал за постижение, който е мъничко по-възвишен от постигнатия по-рано. Художникът, запример, рисува една картина и живее с надеждата, че следващата картина ще бъде нарисувана по-хубава от нарисуваната по рано. Идеалите може да се разграничат на три групи. Първо: идеали в обикновения живот: второ: идеали в областта на изкуството и трето — съзнателното самоусъвършенстване. Ако ние разбира се допуснем, че в първия и втория отдел няма никакво самоусъвършенстване, то тогава трябва да оставим надеждата, възлагана върху обшия еволюционен план.
Нито пък съзнателното усъвършенстване изключва каквито и да било
отношения
с обикновения живот!
Следователно материализма включва в себе си несъзнателното развитие, а тъй наречения идеализъм — съзнателното развитие. Великият духовен принцип в живота е толкова толерантен, щото без да се спира на това, дали ние го признаваме или не, старателно и точно отбелязва в страниците на нашия живот всичките добри дела и така, стъпка по стъпка, търпеливо и разумно ни води все по-нагоре към високите върхове на съвършенство и святост. Малко по-малко, всички ще дойдат до съзнаване и координиране на своите усилия с божествените и тогава всичко ще върви по-лесно и по-бърже. Защото борбата, суровата борба за едно все пак мизерно съществувание, стремежът да притиснем другите под своето влияние и да ограничим свободата им и ред други — съвсем не представляват условия за напредък. Още са пресни следите от страшните разрушения, които донесе борбата, която народите поведоха напоследък помежду си.
към текста >>
„Братство” да стане седмичник и да могат да се печатат само неделните беседи на Учителя и някои резюмета от по-
първите
серии, то е голяма придобивка.
Затова нашия братски съвет е докле няма достатъчно средства, а и готови души, да се не започва нищо. Ние трябва да се простираме според чергата си. Ние имаме един пример с поселението на братята вегетарианци-толстоисти в с. Мечкюр, гдето ще трябват доста парични жертви, за да се заздрави. На първо време, ако се съберат известни суми и може да се подобри в.
„Братство” да стане седмичник и да могат да се печатат само неделните беседи на Учителя и някои резюмета от по-
първите
серии, то е голяма придобивка.
Широкия и добър план за купуване на печатница, места за обработване, здание за живеене на братя и сестри, училище и пр., това ще се реализира постепенно, в зависимост от средствата и сродните души, които ще влизат в задругата и творческата дейност, която ще проявят. Нека се знае, че хубавия план, начертан във в. „Братство”, брой 61, може да се реализира с помощта на малко, но сродни души, ако се тури за основа - безкористното служене на Бога и ближния си, а после на себе си. Там трябва да започнат души чисти и трудолюбиви, отрекли се от външните глупави форми на живота и да се чувствуват едно семейство. Факта, че има на доста места из братствата ни отделни места за сеяне разни култури, които се обработват братски и придобитото се употребява за благородни цели, говори в полза на една задруга.
към текста >>
Словото на Учителя
Трите
свята Човек в своите разсъждения трябва да изхожда от една точка, която има обща връзка с целия живот.
Хвала и на старите хора, които се пречупят и прегърнат новото, хубавото в живота, за да се реализира царството Божие на земята - първо между сродните души, а после и между всички. На първо време, за насърчение пращам и скромната сумица от 500 лева, придобив от книжката беседа „Защо и как трябва да познаваме Бога”. Зъболекар Стоицев, гр. Пловдив, 1 май 1933 г. Свободната трудова братска задруга ше бъде основната клетка на новия обществен строй!
Словото на Учителя
Трите
свята Човек в своите разсъждения трябва да изхожда от една точка, която има обща връзка с целия живот.
Частичните познания не разрешават въпросите, които животът ни поставя. Най-първо човек трябва да си изясни, за какво е създаден светът и естеството на космичното творчество - механичен процес ли е творчеството или органически. Само като си отговори правилно на този въпрос, ще си изясни идеята за живота и пътищата на неговото проявление, ще си изясни и проблема за духовния и физическия свят. От наше гледище, физическият свят е свят на завършените, механически процеси. Това са само резултати – физическият свят е свят само на простите движения.
към текста >>
И
трите
свята се проявяват в човека и имат за база: физическия - стомаха, душевния - белите дробове и духовния или Божествения - мозъка.
Но тези думи още нищо не изразяват. Това е само отбягване да се проучат нещата и страх пред Истината - да не разруши кумирите им. Но който иска да се добере до истинското познание,което да му бъде полезно в живота, трябва да освободи ума си от всички наслоени заблуждения и традиции на миналото и да пристъпи обективно и строго научно към проучаване на процесите и явленията в живота, за да разбере Истината. Някои казват, че като отидат в онзи свят, ще разберат Истината. Но когато се говори за онзи свят, разбира се един свят на разумни и високо интелигентни същества, които разполагат със знание, сила и безсмъртен живот.
И
трите
свята се проявяват в човека и имат за база: физическия - стомаха, душевния - белите дробове и духовния или Божествения - мозъка.
И за да бъде човек щастлив, той трябва да разбира законите, по които функционират силите в тези три свята и техните съотношения. Той трябва да разбира законите на своята храносмилателна система, която го поставя във връзка с физическия свят; трябва да разбира законите на чувствата, които са свързани със симпатичната нервна система и дробовете и трябва да разбира законите на мозъка и на човешката мисъл. Това са три системи, три пътя, три връзки с Реалността, която сама по себе си е единна и непреривна. Един дефект в една от тези три системи става причина да се прекъснат правилните отношения между нас и реалността и с това изгубваме условията за щастието си. Така че, най-първо човек трябва да има един здрав организъм, който се обуславя преди всичко от здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък.
към текста >>
И за да бъде човек щастлив, той трябва да разбира законите, по които функционират силите в тези три свята и техните
съотношения
.
Това е само отбягване да се проучат нещата и страх пред Истината - да не разруши кумирите им. Но който иска да се добере до истинското познание,което да му бъде полезно в живота, трябва да освободи ума си от всички наслоени заблуждения и традиции на миналото и да пристъпи обективно и строго научно към проучаване на процесите и явленията в живота, за да разбере Истината. Някои казват, че като отидат в онзи свят, ще разберат Истината. Но когато се говори за онзи свят, разбира се един свят на разумни и високо интелигентни същества, които разполагат със знание, сила и безсмъртен живот. И трите свята се проявяват в човека и имат за база: физическия - стомаха, душевния - белите дробове и духовния или Божествения - мозъка.
И за да бъде човек щастлив, той трябва да разбира законите, по които функционират силите в тези три свята и техните
съотношения
.
Той трябва да разбира законите на своята храносмилателна система, която го поставя във връзка с физическия свят; трябва да разбира законите на чувствата, които са свързани със симпатичната нервна система и дробовете и трябва да разбира законите на мозъка и на човешката мисъл. Това са три системи, три пътя, три връзки с Реалността, която сама по себе си е единна и непреривна. Един дефект в една от тези три системи става причина да се прекъснат правилните отношения между нас и реалността и с това изгубваме условията за щастието си. Така че, най-първо човек трябва да има един здрав организъм, който се обуславя преди всичко от здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Този е пътят на правилното развитие и щастие.
към текста >>
Един дефект в една от тези три системи става причина да се прекъснат правилните
отношения
между нас и реалността и с това изгубваме условията за щастието си.
Но когато се говори за онзи свят, разбира се един свят на разумни и високо интелигентни същества, които разполагат със знание, сила и безсмъртен живот. И трите свята се проявяват в човека и имат за база: физическия - стомаха, душевния - белите дробове и духовния или Божествения - мозъка. И за да бъде човек щастлив, той трябва да разбира законите, по които функционират силите в тези три свята и техните съотношения. Той трябва да разбира законите на своята храносмилателна система, която го поставя във връзка с физическия свят; трябва да разбира законите на чувствата, които са свързани със симпатичната нервна система и дробовете и трябва да разбира законите на мозъка и на човешката мисъл. Това са три системи, три пътя, три връзки с Реалността, която сама по себе си е единна и непреривна.
Един дефект в една от тези три системи става причина да се прекъснат правилните
отношения
между нас и реалността и с това изгубваме условията за щастието си.
Така че, най-първо човек трябва да има един здрав организъм, който се обуславя преди всичко от здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Този е пътят на правилното развитие и щастие. Природата е взела в съображение всички препятствия, които може да ни се случат в живота, ако вървим по нейните разумни пътища, или по разумните закони, които Бог е вложил в Битието. Под думата Бог разбирам един разумен принцип, който прониква и работи в цялото Битие, у всички същества и ги стимулира към прогрес. И ако всички хора се подчиняваха на този вътрешен принцип, който е същината на самия живот, в света нямаше да има никакви противоречия.
към текста >>
Ако хората биха били отзивчиви към добрите мисли и чувства, ако си влизаха в положението и живееха във взаимопомощ и братски
отношения
, те щяха да подобрят живота си и да разрешат всички противоречия.
Затова когато човек възприема и предава мисли, той трябва да бъде внимателен, защото преди всичко те имат отношение към неговия живот. Всякога, когато дойде една лоша мисъл, трябва да я заместим с добра, за да избегнем лошите последствия, които ще ни донесе тази мисъл преди всичко за нашия органически живот. И всички нещастия в света идат по единствената причина, че не сме дали ход на възвишените мисли и чувства. Дойде ти една възвишена мисъл или чувство да направиш нещо хубаво и добро и ти не я приемеш, непременно ще ти дойде една лоша мисъл или чувство, които ще ти развалят разположението. И единственото нещо, което може да спаси хората и да ги постави в пътя на тяхното щастие е да дадат ход на добрите мисли и чувства.
Ако хората биха били отзивчиви към добрите мисли и чувства, ако си влизаха в положението и живееха във взаимопомощ и братски
отношения
, те щяха да подобрят живота си и да разрешат всички противоречия.
Всеки човек, който работи за общото благо е на правия път. И щастието на човека седи в благородните отношения, които той има със своите братя - човеци, в онова приятелство, което има с тях, във вътрешното разбиране единството на Битието. Ако всички те обичат, т.е. ако Бог чрез всичките обича, ти ще бъдеш щастлив. Но това, което искаш за себе си, дай го на другите - това е мярката.
към текста >>
И щастието на човека седи в благородните
отношения
, които той има със своите братя - човеци, в онова приятелство, което има с тях, във вътрешното разбиране единството на Битието.
И всички нещастия в света идат по единствената причина, че не сме дали ход на възвишените мисли и чувства. Дойде ти една възвишена мисъл или чувство да направиш нещо хубаво и добро и ти не я приемеш, непременно ще ти дойде една лоша мисъл или чувство, които ще ти развалят разположението. И единственото нещо, което може да спаси хората и да ги постави в пътя на тяхното щастие е да дадат ход на добрите мисли и чувства. Ако хората биха били отзивчиви към добрите мисли и чувства, ако си влизаха в положението и живееха във взаимопомощ и братски отношения, те щяха да подобрят живота си и да разрешат всички противоречия. Всеки човек, който работи за общото благо е на правия път.
И щастието на човека седи в благородните
отношения
, които той има със своите братя - човеци, в онова приятелство, което има с тях, във вътрешното разбиране единството на Битието.
Ако всички те обичат, т.е. ако Бог чрез всичките обича, ти ще бъдеш щастлив. Но това, което искаш за себе си, дай го на другите - това е мярката. Само при това схващане на живота ще добием правилни понятия за света и ще го схванем в неговата целокупност и непреривност. Тогаз ще разберем що значи „онзи" и „този" свят.
към текста >>
Когато говорим за онзи свят, разбираме разумния свят, света на разумните
отношения
.
Но това, което искаш за себе си, дай го на другите - това е мярката. Само при това схващане на живота ще добием правилни понятия за света и ще го схванем в неговата целокупност и непреривност. Тогаз ще разберем що значи „онзи" и „този" свят. Онзи свят за пилето в яйцето е извън черупката, но и самото яйце с пилето живее в онзи свят. И хората сега живеят в „онзи" свят.
Когато говорим за онзи свят, разбираме разумния свят, света на разумните
отношения
.
Светът е в прогресивно състояние и с изменението на нашето съзнание се изменя и външната природа. За в бъдеще ще имаме по-благоприятни условия за живота. И ако имаме знания, още сега можем да изменим и подобрим условията на нашия живот. Преди всичко човек трябва да знае за какво е роден. Човек се ражда в света с определен план за живота, ражда се с един занаят, не механически предопределени от някаква фаталност, но детерминирани напълно от динамичните сили и способности на човека.
към текста >>
Тогаз вече ще се създадат и разумни
отношения
между хората и всеки ще знае конкретно с всеки човек какви
отношения
може да има в даден момент и кой може да му бъде полезен и да му помага и кой не.
Във физическия свят човек се учи как да работи и култивира своята воля и създава своя организъм. А истинското познание и чистата наука имат отношение към Божествения, умствения свят. Божественият свят е свят на мисълта. И за да се добере до великото познание, което да осмисли живота му, човек трябва да почне да мисли, та по такъв начин да влезе във връзка с тези, които знаят, за да му предадат великото знание, защото без знание човек нищо не може да направи. Той трябва да изучи законите, по които се проявява животът като един творчески процес в три направления едновременно.
Тогаз вече ще се създадат и разумни
отношения
между хората и всеки ще знае конкретно с всеки човек какви
отношения
може да има в даден момент и кой може да му бъде полезен и да му помага и кой не.
Само така, когато човек мисли и е в съгласие с всички разумни човеци, може да бъде щастлив, защото щастието на човека зависи напълно от неговия ум. Така че пред човека стои великата задача да проучава трите свята, в които живее, и да открие всички закони и пътища, по които работи творческият процес на живота в тези светове, за да може да даде правилен израз на живота си и върви неотклонно към високия връх - съвършенството. По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г. Безкористието Избирай най-високата заплата за извършването и на най-малката работа. Няма по-висока заплата от безкористието.
към текста >>
Така че пред човека стои великата задача да проучава
трите
свята, в които живее, и да открие всички закони и пътища, по които работи творческият процес на живота в тези светове, за да може да даде правилен израз на живота си и върви неотклонно към високия връх - съвършенството.
Божественият свят е свят на мисълта. И за да се добере до великото познание, което да осмисли живота му, човек трябва да почне да мисли, та по такъв начин да влезе във връзка с тези, които знаят, за да му предадат великото знание, защото без знание човек нищо не може да направи. Той трябва да изучи законите, по които се проявява животът като един творчески процес в три направления едновременно. Тогаз вече ще се създадат и разумни отношения между хората и всеки ще знае конкретно с всеки човек какви отношения може да има в даден момент и кой може да му бъде полезен и да му помага и кой не. Само така, когато човек мисли и е в съгласие с всички разумни човеци, може да бъде щастлив, защото щастието на човека зависи напълно от неговия ум.
Така че пред човека стои великата задача да проучава
трите
свята, в които живее, и да открие всички закони и пътища, по които работи творческият процес на живота в тези светове, за да може да даде правилен израз на живота си и върви неотклонно към високия връх - съвършенството.
По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г. Безкористието Избирай най-високата заплата за извършването и на най-малката работа. Няма по-висока заплата от безкористието. При извършването на едно дело ако трепне в тебе чувството на безкористие и изгрее в тебе мисълта на безкористието, ти си получил много по-голяма заплата и от най-скъпото човешко заплащане. Ако те питат защо работиш тъй усърдни без да получаваш нещо, кажи: работя да се всели в мене духа на безкористието.
към текста >>
20.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Отслабналата вяра в собствените сили и липсата на хармония в
отношенията
на хората помежду им, ги държат в постоянно напрегнато състояние.
(Из „Павликенски глас“) Съобщения Книжнина Животът е благо „Най-сигурното лекарство в света, това е човешката радост". „Не е важно в какво вярваме — важно е да знаем, че всеки ден носи едно благо за нас, което трябва да използваме разумно " Учителя Болшинството от съвременните хора чувстват днес живота не като благо, а като някаква мъчно поносима тежест. „Трудно е да се живее", казват всички. Редица условия, външни и вътрешни, принуждават днешния човек да бъде вечно загрижен, вечно недоволен, вечно неспокоен. Грижата за утрешния ден хлопа на вратите на всички.
Отслабналата вяра в собствените сили и липсата на хармония в
отношенията
на хората помежду им, ги държат в постоянно напрегнато състояние.
Защо става това, и как да се излезе из това трудно положение? — Живота е извънредно комплициран, усложнен. Трябва да се опрости. Всичко излишно, всичко остаряло трябва да се премахне. Това, което пречи на естествения ход на живота, трябва да се изхвърли.
към текста >>
За българо-югославянското сближение Като че ли по силата на някакъв магически знак, изведнъж,
отношенията
между България и Сърбия влязоха в една съвсем нова, неочаквана фаза.
Жадуваното вътрешно спокойствие, мирът и радостта ще дойдат, и ще си направят жилище в нас. Животът е толкова богат, такива неизчерпаеми съкровища той крие в себе си, че всеки който влезе в хармония с него, ще бъде завинаги обезпечен и задоволен. Животът е вечна хармония, и, ние, хората, не трябва да я нарушаваме, не трябва да правим изключение. Използваме ли разумно благата, които живота всеки ден ни носи, ние ще бъдем винаги здрави, доволни и щастливи. Да се възвърнем към златните правила за разумния живот, за да го почувстваме като истинско, непрекъсващо благо, и да бъдем вечно радостни.
За българо-югославянското сближение Като че ли по силата на някакъв магически знак, изведнъж,
отношенията
между България и Сърбия влязоха в една съвсем нова, неочаквана фаза.
Паралелно със свиждането между владетелите на двете страни, заговори се усилено за сближение, помирение, братство, за ликвидиране с трънливите въпроси, разделящи ни до сега. Някакъв нов вятър като че ли завея над Балканите. И той проникна в кабинетите на политиците, журналистите. Сломи, като че ли, натрупани през десетилетия пречки. Смекчи до известна степен дори най-закоравелите противници на всяко сближение с братята-сърби.
към текста >>
В
първите
стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество.
Философската и научна мисъл и опит на нашето време поне отричат това. Светът сам по себе си е непознаваем; ние познаваме света само като една представа. Ние познаваме света дотолкова доколкото живеем. Колкото по-пълно изживяваме живота, толкова ще бъде по-пълна и по-вярна и нашата представа, следователно и нашето познание за света, защото и светът както и човека е едно изявление на живота. Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха.
В
първите
стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество.
Преди всичко той се е смятал като част на даден род и след това като индивид. Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание. Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание. Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план. За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й.
към текста >>
По-силния подчинява на волята си по-слабия, и така се пораждат всички обществени
отношения
, които имаме днес.
И тази лакомия на личността стигна до там, че всеки поиска да завладее цялата земя, да стане господар на всички и всичко. Така постепенно се е породила идеята за частната собственост и целия съвременен обществен строй, с всичките му учреждения. В това се корени и произхода на властта и съвременната държава. В този процес на индивидуализиране, обособените личности вече се срещат със своите стремежи и интереси и дохожда момент когато влизат в конфликт. Конфликтите се изострят, явява се борбата.
По-силния подчинява на волята си по-слабия, и така се пораждат всички обществени
отношения
, които имаме днес.
Ние живеем сега във века на крайния индивидуализъм и егоизъм. И по-нататък в това направление не можем да отидем. Процеса на това индивидуализиране е завършен и затова казвам, че се намираме в есента на една епоха. И целия този процес на индивидуализирането се отрази и върху социалния живот на човечеството. Всички политически и обществени идеали на човечеството от хиляди години са резултат на това индивидуализиране и всички конфликти и противоречия, които възникват на тази база, са пак резултат на този процес на развитие на човешкото съзнание.
към текста >>
Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на
първите
— „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството.
Това индивидуализиране донесе в обективното си проявление много злини на човечеството и породи ред който е израз на това индивидуализирано съзнание, не може да се отиде по-далече в това направление и трябва да се трансформира или да загине под собствените си развалини. Но понеже хората не се поддават на импулсите на живота, а се движат по инерция, вследствие на това се ражда голямата криза, която няма друго разрешение и изход, освен да се даде друго направление не целокупния индивидуален и обществен живот но съвременния човек. От къде трябва да започне този обрат? — От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството.
Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на
първите
— „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството.
Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват.
към текста >>
Ще внесе нови форми и
отношения
, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието.
От къде трябва да започне този обрат? — От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството. Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората.
Ще внесе нови форми и
отношения
, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието.
Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност. Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание.
към текста >>
Евреите например са имали една ясна и определена идея за Бога; за тях името на Бога е било свещено и са го писали с четири букви: IEVE, като една се повтаря: значи за тях името на Бога е съставено от три букви, които представляват
трите
велики принципа на Битието - Любовта, Мъдростта и Истината.
И когато казваме, че в света съществува Бог, ние разбираме вътрешното единство на всички същества, целокупността на Битието, разбираме онова същество, което всякога дава и никога не взема. Туй Същество хората не могат да го отричат, защото върху Него почива светът и животът. Туй което е живот, знание и свобода на хората и на всички същества, то е Бог. Хората могат да отричат своите измислени богове и представи за Бога, които нямат никакво отношение към живота, но те не могат да отрекат живота и вътрешното единство на Битието, защото с това отричат себе си. Сегашните хора имат една много смешна идея за Бога - говорят за Бога, без да имаш една определена идея.
Евреите например са имали една ясна и определена идея за Бога; за тях името на Бога е било свещено и са го писали с четири букви: IEVE, като една се повтаря: значи за тях името на Бога е съставено от три букви, които представляват
трите
велики принципа на Битието - Любовта, Мъдростта и Истината.
Те са го произнасяли на срички, което на еврейски се чете тъй - Йод Хе Bay Хе. Първата буква I, означава туй същество, което всичко създава, втората буква Е, туй същество, което всичко поддържа и уравновесява; и третата буква V, е закон на равновесие, туй същество, което изправя всички противоречия. Защото в света съществуват големи противоречия, които постепенно трябва да се изгладят. И противоречията съществуват по простата причина, че светът е в едно прогресивно и развиващо се състояние. В света има един постоянен успех и прогрес, а упадъкът е нещо изключително, светът само се преобразява, но никога не се свършва.
към текста >>
Нашата страна, надарена от природата с много и хубаво грозде, трябва да заеме едно от
първите
места в употребата на тоя хубав плод.
Г. С. Г. Яжте грозде! От всички плодове с които природата ни е надарила, гроздето се явява най-благодатният, най-ароматният на вкус и най-богатият по съдържание плод. В него природата е вложила всичкото си разнообразие, богатство, за да плени стари и млади, мъже и жени, бедни и богати, болни и здрави. От преди хиляди години хората са разбрали това и са вложили средства, труд и умение да разпространят гроздето по цялото земно кълбо.
Нашата страна, надарена от природата с много и хубаво грозде, трябва да заеме едно от
първите
места в употребата на тоя хубав плод.
Като се почне от най-стария, до малкото дете, от здравия и до болния, всички ще трябва да приемат тая несравнима с никоя друга здрава и питателна храна. На софрата през всяко време на деня, гроздето ще трябва да бъде на почетно място. Защото същото е незаменимо лечебно средство, познато още от преди векове. Защото гроздето гради нашето тяло, промива неговите тъкани, разтваря болестните вещества в тях и създават бодрост и сила. Гроздето и като храна със своя състав, удовлетворява всички изисквания на организма.
към текста >>
О у е н Всеки, който запише 5 абоната и ни изпрати абонамента им, има право да получи една от следните три книги, по собствен избор: „Човек и Бог", от П л а м е н; „Възпитанието на детето“, от Макс Хайндел или „La tri fundamentoj de la vivo“ — есперантски превод на „
Трите
основи на живота“, придружена със снимки от Рилските езера.
Ясно е какви здравни богатства се крият в гроздето, затова яжте грозде, пийте гроздов сок. Из „Павликенски глас“ Съобщения Абонамента на в. Братство е 40 лева за година. Излиза седмично. Всеки платил абонат ще получи безплатно ценната книжка ОСНОВНИЯТ ЗАКОН НА ЗДРАВЕТО от Е. Г.
О у е н Всеки, който запише 5 абоната и ни изпрати абонамента им, има право да получи една от следните три книги, по собствен избор: „Човек и Бог", от П л а м е н; „Възпитанието на детето“, от Макс Хайндел или „La tri fundamentoj de la vivo“ — есперантски превод на „
Трите
основи на живота“, придружена със снимки от Рилските езера.
Нашите сътрудници да имат пред вид малкото място, с което разполагаме обикновено във вестника и да пишат кратко. От този брой изпращаме известно допълнително количество на някои наши настоятели и абонати. Умоляваме ги да ги раздадат на свои познати, като се постараят да ги абонират. Нека се бърза с презаписването на старите абонати и със записването на нови. Ще съставяме нови списъци на в-ка, които ще печатаме, затова молим да се не отлага презаписването.
към текста >>
Абонаментът на „Добро здраве“ с
трите
му приложения е само 40 лв.. предплатени.
Голямата идея, която имаме, ще трябва да се внесе първоначално в една малка и скромна форма, и когато тая форма издържи натиска на външните условия, и се закрепи в живота, тогава вътрешната идея, която я оживява, ще я тласка напред в процеса на едно постоянно разширение. Ние пожелаваме на Мечкюрци да преодолеят всички трудности, за да могат да настъпят в периода на реализиране на всички техни идеи. Излезе брой 1 от година XI на „Добро здраве" със следното съдържание: Здравето най-голямото богатство; Как сте със сърцето? Втората младост; Измъченият стомах; Опасни признаци; Здравето на детето; Кой помрачава картината на живота; Бърз начин да облекчим сърбежа на кожата; Пътят към здраве и щастие; Из науката и живота; Въпроси и отговори. През настоящата година „Добро здраве" ще даде на абонатите си три безплатни приложения: 1) „Суровата храна и здравето" — книга от 64 страници; 2) „Тайните на хубостта“ — книга от 64 страници с много рецепти за подържане на младостта; 3) Курс по домашна гимнастика — голямо табло за стена с 34 фигури.
Абонаментът на „Добро здраве“ с
трите
му приложения е само 40 лв.. предплатени.
Пратете сумата с пощенски запис, с бележка по чекова сметка № 741 или в препоръчано писмо до Редакция „Добро здраве“. София VI. Искайте безплатен пробен брой! Наръчник по природно лекуване и живеене, съставил П. Димков, под редакцията на д-р медик К.
към текста >>
21.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Първите
седем години детето преживява своя физически живот; това е периодът на оформяне и развиване на физическото тяло; вторите седем години - т.е.
И човек сега трябва да мине в една по-висша форма. Дали това се съзнава или не, но във всеки човек има един вътрешен стремеж да мине от една по- нисша форма в една по-висша. И ако човек не иска да мине в една по-висша форма, никой не може да му помогне и да го направи щастлив, в това състояние, в което се намира сега. Само временно може да му се помогне, като на един просяк; но просията в света не разрешава въпроса. Всичко, което става в живота на цялото човечество, става и в живота на всеки отделен човек.
Първите
седем години детето преживява своя физически живот; това е периодът на оформяне и развиване на физическото тяло; вторите седем години - т.е.
от 7 до 14 години, детето преживява живота на оформяне и развиване своите чувства, или раждане и развиване на астралното му тяло; третите 7 години - от 14 до 21 години става раждане на умственото му тяло и детето започва да живее своя умствен живот, а от 21 до 30 години се ражда причинното му тяло и човек преживява своя причинен живот. Според теософите, човек има седем тела и всяко едно се развива по седем години, които правят 49 години. Но тази класификация на човешките тела е отчасти вярна; има друго едно деление, според което човек има 12 тела. Три са основни и 9 преходни, деветте са обвивки, а трите - основни тела. Това е схващането на великите посветени.
към текста >>
Три са основни и 9 преходни, деветте са обвивки, а
трите
- основни тела.
Всичко, което става в живота на цялото човечество, става и в живота на всеки отделен човек. Първите седем години детето преживява своя физически живот; това е периодът на оформяне и развиване на физическото тяло; вторите седем години - т.е. от 7 до 14 години, детето преживява живота на оформяне и развиване своите чувства, или раждане и развиване на астралното му тяло; третите 7 години - от 14 до 21 години става раждане на умственото му тяло и детето започва да живее своя умствен живот, а от 21 до 30 години се ражда причинното му тяло и човек преживява своя причинен живот. Според теософите, човек има седем тела и всяко едно се развива по седем години, които правят 49 години. Но тази класификация на човешките тела е отчасти вярна; има друго едно деление, според което човек има 12 тела.
Три са основни и 9 преходни, деветте са обвивки, а
трите
- основни тела.
Това е схващането на великите посветени. Който от вас се интересува и иска да знае нещо повече по това, има много писано по този въпрос в окултната литература, та може да четете. Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят. Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят. Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас.
към текста >>
Когато регулирате
отношенията
си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични
отношения
с целия материален свят.
Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас. Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота. Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят.
Когато регулирате
отношенията
си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични
отношения
с целия материален свят.
Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят. А ако регулирате своята мисъл и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят. И когато човек хармонира силите на тези три свята в себе си, т.е. когато приведе в хармония действието на главата, на дробовете и на стомаха, тогава ще се постави в най-добрите условия на живота. Най-първо човек трябва да проучва и да познае себе си, за да определи какво представлява той в космоса.
към текста >>
Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични
отношения
с всички разумни същества от духовния свят.
Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота. Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят.
Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични
отношения
с всички разумни същества от духовния свят.
А ако регулирате своята мисъл и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят. И когато човек хармонира силите на тези три свята в себе си, т.е. когато приведе в хармония действието на главата, на дробовете и на стомаха, тогава ще се постави в най-добрите условия на живота. Най-първо човек трябва да проучва и да познае себе си, за да определи какво представлява той в космоса. Не се стремете да определите, какво представлява човечеството като цяло, но вие, какво представлявате и каква е вашата форма и функцията ви и какво място заемате в тялото на природата.
към текста >>
Има си закони в природата, които определят социалното положение и
отношенията
на народите, тъй както има закони, които регулират всички процеси и явления в природата и живота.
И животът на човека, който е израз на тази реалност, е строго определен, не фаталистически, а по силата на законите, които обуславят самото му битие и при това могат да се предсказват ред събития, които ще станат в неговия живот. Така например, 15 години преди да стане Общоевропейската война, едно окултно общество в Англия беше я предсказало, и не само това, но беше определило какъв ще бъде нейния край, и бяха начертали каква ще бъде картата на Европа след войната. И излезе точно така, както бяха предсказали те. И сега те пак са начертали една друга карта на Европа, която след време ще се реализира. Ще кажете: откъде го знаят?
Има си закони в природата, които определят социалното положение и
отношенията
на народите, тъй както има закони, които регулират всички процеси и явления в природата и живота.
Всички тези закони са обосновани на нещо много разумно в Битието. И ако ние се осланяме на туй разумното и изучаваме езика му, онова, което има да ни се случи, ще ни го кажат. Защото има един език на природата, който говори в нас. Това е самата реалност в нас. Реалността се отличава по това, че тя винаги ни предава нещо, и туй, което не ни предава, а отнема от нас по нещо, не е реално, а е илюзия.
към текста >>
22.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Кога ще се оправи светът (По беседа от Учителя, държана на 14 януари 1934 г.)
Първите
стъпки.
-------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: По кой път? (Т. Чаушев) Как да започнем деня (Г. Събев) Преглед Основите на Братската задруга (Сава Калименов) Словото на Учителя.
Кога ще се оправи светът (По беседа от Учителя, държана на 14 януари 1934 г.)
Първите
стъпки.
(Трите основи) Любомир Гласът Божий (С. Недев) Темпераментите (Из беседите) Книжнина По кой път? По кой път сме вървели, за да дойдем до това лошо положение, до тоя страшна действителност, всред която живеем и страдаме? По кой път вървим днес и къде ще ни изведе тоя път? По кой път трябва да вървим, за да избегнем всичко лошо и да дойдем до щастието и свободата?
към текста >>
(
Трите
основи) Любомир Гласът Божий (С.
Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: По кой път? (Т. Чаушев) Как да започнем деня (Г. Събев) Преглед Основите на Братската задруга (Сава Калименов) Словото на Учителя. Кога ще се оправи светът (По беседа от Учителя, държана на 14 януари 1934 г.) Първите стъпки.
(
Трите
основи) Любомир Гласът Божий (С.
Недев) Темпераментите (Из беседите) Книжнина По кой път? По кой път сме вървели, за да дойдем до това лошо положение, до тоя страшна действителност, всред която живеем и страдаме? По кой път вървим днес и къде ще ни изведе тоя път? По кой път трябва да вървим, за да избегнем всичко лошо и да дойдем до щастието и свободата? — Ето най-важните въпроси, на които трябва да си отговори всеки разумен човек.
към текста >>
първите
ти впечатления да са приятни.
Хубаво е да се събудиш сутрин рано, когато нощта прибира своите тъмни многобройни покривки т. е. когато се сипва зората. Щом се събудиш, веднага стани без излежаване. Колко много волеви усилия са потребни за да стане ранното ставане система за нас, но колко богато биват възнаградени тези, които го прилагат. Хубаво е при лягане да оставиш стаята си в ред и порядък, та като погледнеш сутрин да ти стане приятно т. е.
първите
ти впечатления да са приятни.
Живей през този ден, като, че е последния ти ден, а работи, като че още сто години ще живееш. Почни деня с едно добро, с една жертва т. е. потърси някой, комуто да можеш с нещо да отслужиш, да помогнеш, насърчиш, и след това започни дневната си работа! Най-малката услуга, която всеки може сутрин да направи, е да напише никому едно писмо за няколко минути. Да го насърчи.
към текста >>
Такъв е закона на справедливостта, щото добрите
отношения
без съмнение рано или късно ще дадат своя добър плод.
Приятните обноски са от голямо значение, те подслаждат живота. В замяна на това слугата бива по-точен, шофьора кара по-внимателно, хлебаря дава по-добър хляб, ваксаджията излъсква по-добре, и т. н. или на кратко казано всички работи през живота на човека вървят по-гладко, по-леко, по-приятно. Добрите обноски са рожба на доброто възпитание; човешкото ни достойнство предполага благородство, в то значи по-малко да мислим за себе си; а колкото човек по-малко мисли за себе си, толкова се чувства по-добре, по-доволен, бива по-щастлив. Ние трябва да се отнасяме добре не затова, де се отнасят и с нас добре, а защото така повелява човешкият ни дълг, и така изисква човешкото ни достойнство.
Такъв е закона на справедливостта, щото добрите
отношения
без съмнение рано или късно ще дадат своя добър плод.
Защото няма човек с толкова закоравяло сърце, който за една наша добра обхода към него да не се отплати освен пак с добро, стига само доброто, което правим де е чисто от корист. „Въздържайте се от злото, за да затворите лошите уста“ се казва в новия завет ... „Направете едно добро, за да обезоръжите и обезсилите злото“ казва Учителя … Завещайте на своето „утре“ най възвишеното от своето „вчера“, и най- благородното от своето „днес“. Сутрин земята е чиста, въздуха свеж. Пред нас е денят с всичките му възможности. Да го почнем както трябва и да го продължим както сме го започнали. Г.
към текста >>
Нашите дипломати изчакват събитията, а не ще съмнение, че тия събития, ръководени често от
хитрите
умове на чужди дипломати, не ще бъдат особено благоприятни за нас.
Малка, бедна България, какво решение ще вземе? От него зависи съдбата ни като народ, защото ако и ние се подадем на войнствения национализъм, катастрофата ни е сигурна. Бъдем ли, обаче, достатъчно силни да обуздаем неговите пориви и да запазим спокойствие, нас ни чака светло бъдеще. Балканският пакт България никога не е имала опитна дипломация. Няма я и сега.
Нашите дипломати изчакват събитията, а не ще съмнение, че тия събития, ръководени често от
хитрите
умове на чужди дипломати, не ще бъдат особено благоприятни за нас.
Така стана и с Балканския пакт. Ние останахме изолирани, а това е истинска опасност за нас, като се вземат пред вид идващите събития. България против всички. България отделена от всички не Балканския полуостров. Възможно ли е това?
към текста >>
Ако имаме тези
трите
- ако имаме светъл ум, силна воля и любещо сърце, ние имаме най-великият, най-мощният капитал, ние разполагаме с най-могъщата сила, и затова можем и трябва да започнем.
Ето где са капиталите, истинските капитали - те лежат заровени вътре в самия човек. Имаме ли ги ний? - Имаме ли този светъл ум, който да начертае плана за новия живот, да го обмисли всестранно, да предвиди всичко, да го запечата завинаги в съзнанието ни? Имаме ли тази диамантена воля, която да не се спре пред никакви прегради, която да превъзмогне всичко и с всички възможни жертви и усилия, да осъществи, да изгради на дело този план? Най-после, имаме ли ний това любещо сърце, което да обгради цялото това дело в атмосферата на братството, любовта и хармонията, която да ни съедини в едно неразривно цяло, като направи живота ни радостен и щастлив, въпреки всички пречки, лишения и трудности, неизбежни за пионерското изграждане на новия свят!
Ако имаме тези
трите
- ако имаме светъл ум, силна воля и любещо сърце, ние имаме най-великият, най-мощният капитал, ние разполагаме с най-могъщата сила, и затова можем и трябва да започнем.
Да започнем още днес. При условията, при които се намираме. С това, с което сега разполагаме. „Условията”, които плашат мнозина, с които се оправдават мнозина, не са ли наше дело? Ние ще ги преобразим.
към текста >>
Това е едно криво разбиране на живота, при което не могат да се създават правилни
отношения
между хората.
Аз говоря за човека в неговата реална същност. Ние не поддържаме онази спекулативна мисъл на спекулантите и суеверните, които казват, че като сме зле на земята, ще бъдем добре на небето. И с това да се примиряваме с настоящото положение и да очакваме небесния живот. Това е едно материалистично и механистично схващане на живота. Чудни са тези хора, които вярват, че тук като са зле, в небето ще блаженстват.
Това е едно криво разбиране на живота, при което не могат да се създават правилни
отношения
между хората.
Когато човек има правилни отношения към Бога, ще има правилни отношения и към обществото и към отделния човек и към себе си. Като резултат на правилните отношения на човека към Бога, към обществото и към себе си, ще се яви красотата. Защото красотата е външен израз на хармоничното действие на силите в човека. Това хармонично съотношение и действие на силите в човека, в когото се явява като външен израз красотата, ние го наричаме с думата добро. И затова казваме, че зад красотата трябва да стои доброто.
към текста >>
Когато човек има правилни
отношения
към Бога, ще има правилни
отношения
и към обществото и към отделния човек и към себе си.
Ние не поддържаме онази спекулативна мисъл на спекулантите и суеверните, които казват, че като сме зле на земята, ще бъдем добре на небето. И с това да се примиряваме с настоящото положение и да очакваме небесния живот. Това е едно материалистично и механистично схващане на живота. Чудни са тези хора, които вярват, че тук като са зле, в небето ще блаженстват. Това е едно криво разбиране на живота, при което не могат да се създават правилни отношения между хората.
Когато човек има правилни
отношения
към Бога, ще има правилни
отношения
и към обществото и към отделния човек и към себе си.
Като резултат на правилните отношения на човека към Бога, към обществото и към себе си, ще се яви красотата. Защото красотата е външен израз на хармоничното действие на силите в човека. Това хармонично съотношение и действие на силите в човека, в когото се явява като външен израз красотата, ние го наричаме с думата добро. И затова казваме, че зад красотата трябва да стои доброто. Ако доброто не седи зад красотата, то такава красота няма смисъл.
към текста >>
Като резултат на правилните
отношения
на човека към Бога, към обществото и към себе си, ще се яви красотата.
И с това да се примиряваме с настоящото положение и да очакваме небесния живот. Това е едно материалистично и механистично схващане на живота. Чудни са тези хора, които вярват, че тук като са зле, в небето ще блаженстват. Това е едно криво разбиране на живота, при което не могат да се създават правилни отношения между хората. Когато човек има правилни отношения към Бога, ще има правилни отношения и към обществото и към отделния човек и към себе си.
Като резултат на правилните
отношения
на човека към Бога, към обществото и към себе си, ще се яви красотата.
Защото красотата е външен израз на хармоничното действие на силите в човека. Това хармонично съотношение и действие на силите в човека, в когото се явява като външен израз красотата, ние го наричаме с думата добро. И затова казваме, че зад красотата трябва да стои доброто. Ако доброто не седи зад красотата, то такава красота няма смисъл. Когато говорим за красотата, разбираме онази пластичност и отзивчивост на лицето, която предава вътрешните състояния на душата.
към текста >>
Тя приема милиони форми, съобразно с
отношенията
на природните сили, действащи в човека.
Това хармонично съотношение и действие на силите в човека, в когото се явява като външен израз красотата, ние го наричаме с думата добро. И затова казваме, че зад красотата трябва да стои доброто. Ако доброто не седи зад красотата, то такава красота няма смисъл. Когато говорим за красотата, разбираме онази пластичност и отзивчивост на лицето, която предава вътрешните състояния на душата. В този смисъл, красотата не е нещо постоянно.
Тя приема милиони форми, съобразно с
отношенията
на природните сили, действащи в човека.
Но красотата има една основна черта, която всред всичката променчивост не се губи. Това е доброто. Изгуби ли се в живота на човека тази основна черта, и красотата му изчезва. Красотата е едно богатство, с което човек трябва разумно да разполага. Само доброто свързва човека с хармоничното действие на възходящите творчески сили в природата.
към текста >>
Но ако само със смъртта на богатите можеше да се уреди човешкия живот и да се създадат правилни
отношения
между хората - то Господ отдавна би го направил.
Сега някои хора искат да имаш милиони. Но милиони на никой човек не се падаш според законите на природата. И ако някой натрупва милиони за себе си, то мислите на онези хора, на които принадлежи част от онова богатство, ще му влияят разрушително, понеже е взел и това, което не е негово. Мисленото влияние на ограбените хора има страшно негативно действие върху техните ограбвачи, понеже те считат, че е откраднато тяхното богатство. Сега има много хора, които желаят да умрат богатите, да им наследят богатството.
Но ако само със смъртта на богатите можеше да се уреди човешкия живот и да се създадат правилни
отношения
между хората - то Господ отдавна би го направил.
Хората трябва да разберат, че богатството и сиромашията, са временни задачи на човека. И богатият, и сиромахът, които мислят само за себе си, не разбират правилно живота. Следствие на това, че всеки мисли само себе си да осигури, а забравя другите, се раждат ненормалните отношения и се създават ред кризи и катастрофи в живота на хората. Според мен, светът ще се оправи само тогава, когато богатите и сиромасите станат съдружници. При сдружаването върху принципа на любовта ще изчезне частната собственост и никой няма да мисли само за себе си, а всеки ще мисли за всички и всички ще мислят за един.
към текста >>
Следствие на това, че всеки мисли само себе си да осигури, а забравя другите, се раждат ненормалните
отношения
и се създават ред кризи и катастрофи в живота на хората.
Мисленото влияние на ограбените хора има страшно негативно действие върху техните ограбвачи, понеже те считат, че е откраднато тяхното богатство. Сега има много хора, които желаят да умрат богатите, да им наследят богатството. Но ако само със смъртта на богатите можеше да се уреди човешкия живот и да се създадат правилни отношения между хората - то Господ отдавна би го направил. Хората трябва да разберат, че богатството и сиромашията, са временни задачи на човека. И богатият, и сиромахът, които мислят само за себе си, не разбират правилно живота.
Следствие на това, че всеки мисли само себе си да осигури, а забравя другите, се раждат ненормалните
отношения
и се създават ред кризи и катастрофи в живота на хората.
Според мен, светът ще се оправи само тогава, когато богатите и сиромасите станат съдружници. При сдружаването върху принципа на любовта ще изчезне частната собственост и никой няма да мисли само за себе си, а всеки ще мисли за всички и всички ще мислят за един. Но днес всеки човек така е влюбен в себе си, че не вижда другите хора и техните страдания. От сутрин до вечер съвременните хора само за себе си мислят. Опасността на тази любов само за себе си седи в това, че най-после човек става като сляп и се сблъсква постоянно с другите хора, като причинява само вреда на себе си и на тях.
към текста >>
А от това, което има възрастнало вече, се определя неговата съдба и
отношения
в света.
Ако не сееш нивата си и се молиш на Бога да я благослови, Той ще я благослови, но ще израстнат само тръни и бодили на нея. Бог възраства у човека това, което сам е посял в себе си от мисли и желания. Ако някой иска да възрастне в него това, от което може да има полза, то ще трябва да го посее в себе си и Бог ще го възрасти. Това е един природен закон, който има голямо значение за самовъзпитанието на човека. Каквото човек посее в себе си, това ще му възрасти Бог.
А от това, което има възрастнало вече, се определя неговата съдба и
отношения
в света.
Силата на едно учение се състои в това, да ни даде правилните методи и да ни покаже природните закони за вътрешното самовъзпитание на човека. При вътрешното съмовъзпитание човек придобива широта на съзнанието си и се учи да пробужда и да развива всичките си дарби и способности. При него той придобива в себе си непоколебима самоувереност, защото е вече прозрял, че не е изоставен в света сам на себе си, а има много същества в природата, които го обичат и които той може да обича. В човека са вложени всичките възможности на Битието. Но не трябва да се мисли, че само формата, която виждате, това е човекът.
към текста >>
Изхождайки от криви схващания за същността на живота, хората нямат и разбиране за правилни
отношения
помежду си.
Те мислят, че известни граници на топлината, светлината и студа препятстват живота да се проявява. А истината е тази, че няма сила, която може да ограничи проявите на живота. Животът е над всичко. Формите за проявяването на живота, обаче, са в зависимост от външните условия. Когато казваме, че животът зависи от някои външни условия, подразбираме формите, чрез които животът се проявява при тези условия.
Изхождайки от криви схващания за същността на живота, хората нямат и разбиране за правилни
отношения
помежду си.
Човек трябва да има ясна представа за същността на живота, за да има и правилни отношения към Божественото Начало, Което работи за усъвършенстване на всяко същество. Такъв човек, каквито несрети и несгоди да го сполетят в живота му, той разбира причините, защо става това, и не изгубва самообладанието и вярата си във Вечното Начало на нещата. Не губи първичните си отношения към Него. Той знае, че Божествената Промисъл го обгръща и живее с нея. Всички противоречия в живота на хората произтичат от неестествената им връзка с духовния свят.
към текста >>
Човек трябва да има ясна представа за същността на живота, за да има и правилни
отношения
към Божественото Начало, Което работи за усъвършенстване на всяко същество.
А истината е тази, че няма сила, която може да ограничи проявите на живота. Животът е над всичко. Формите за проявяването на живота, обаче, са в зависимост от външните условия. Когато казваме, че животът зависи от някои външни условия, подразбираме формите, чрез които животът се проявява при тези условия. Изхождайки от криви схващания за същността на живота, хората нямат и разбиране за правилни отношения помежду си.
Човек трябва да има ясна представа за същността на живота, за да има и правилни
отношения
към Божественото Начало, Което работи за усъвършенстване на всяко същество.
Такъв човек, каквито несрети и несгоди да го сполетят в живота му, той разбира причините, защо става това, и не изгубва самообладанието и вярата си във Вечното Начало на нещата. Не губи първичните си отношения към Него. Той знае, че Божествената Промисъл го обгръща и живее с нея. Всички противоречия в живота на хората произтичат от неестествената им връзка с духовния свят. А това е вече едно болезнено състояние на човешкия живот.
към текста >>
Не губи първичните си
отношения
към Него.
Формите за проявяването на живота, обаче, са в зависимост от външните условия. Когато казваме, че животът зависи от някои външни условия, подразбираме формите, чрез които животът се проявява при тези условия. Изхождайки от криви схващания за същността на живота, хората нямат и разбиране за правилни отношения помежду си. Човек трябва да има ясна представа за същността на живота, за да има и правилни отношения към Божественото Начало, Което работи за усъвършенстване на всяко същество. Такъв човек, каквито несрети и несгоди да го сполетят в живота му, той разбира причините, защо става това, и не изгубва самообладанието и вярата си във Вечното Начало на нещата.
Не губи първичните си
отношения
към Него.
Той знае, че Божествената Промисъл го обгръща и живее с нея. Всички противоречия в живота на хората произтичат от неестествената им връзка с духовния свят. А това е вече едно болезнено състояние на човешкия живот. Има едно вътрешно течение в Природата, от което зависи здравословното състояние на човека, както и неговото щастие. Като влезе човек в това течение, той се подмладява, расте и правилно се развива във всяко отношение, защото природата му съдейства.
към текста >>
Не трябва да чакаме еволюцията да ни направи съвършени, че тогаз да изправим нашите
отношения
към Бога и окръжаващите ни.
Съвременните хора със своите механически схващания за света и живота, не разбират природните закони, а всеки иска да оправя света. Някои чакат еволюцията да доведе нещата до такова състояние, че да се оправи животът. А други искат по пътя на кървавите революции да оправят света. И двата възгледа са еднакво погрешни. Ако чакаме еволюцията, разбрана в този обикновен смисъл, тогава има много още да чакаме.
Не трябва да чакаме еволюцията да ни направи съвършени, че тогаз да изправим нашите
отношения
към Бога и окръжаващите ни.
Нито по пътя на кървавите революции ще се постигне нещо съществено. Но всеки още сега, в този момент, трябва да направи усилие да изправи отношенията си към Бога и окръжаващите го. И когато всеки направи това усилие, светът ще се оправи. Но затова най-първо е необходимо да се намери онзи път и онези методи, чрез които ще може да се създаде равновесие на силите в човека, и тогаз ще имаме като резултат външните хармонични отношения между хората. Еволюцията разбрана по механически, това е любовта, която се проявява в света.
към текста >>
Но всеки още сега, в този момент, трябва да направи усилие да изправи
отношенията
си към Бога и окръжаващите го.
А други искат по пътя на кървавите революции да оправят света. И двата възгледа са еднакво погрешни. Ако чакаме еволюцията, разбрана в този обикновен смисъл, тогава има много още да чакаме. Не трябва да чакаме еволюцията да ни направи съвършени, че тогаз да изправим нашите отношения към Бога и окръжаващите ни. Нито по пътя на кървавите революции ще се постигне нещо съществено.
Но всеки още сега, в този момент, трябва да направи усилие да изправи
отношенията
си към Бога и окръжаващите го.
И когато всеки направи това усилие, светът ще се оправи. Но затова най-първо е необходимо да се намери онзи път и онези методи, чрез които ще може да се създаде равновесие на силите в човека, и тогаз ще имаме като резултат външните хармонични отношения между хората. Еволюцията разбрана по механически, това е любовта, която се проявява в света. Когато говорим за еволюцията, ние винаги разбираме любовта, онова начало, което дава подтик, което тласка душата на човека все напред и напред, докато дойде до състояние да обича всичко в природата, каквото Бог е създал. Като дойдем до Любовта, да изпитваме един свещен трепет, защото любовта е най-великото и най-мощното в света.
към текста >>
Но затова най-първо е необходимо да се намери онзи път и онези методи, чрез които ще може да се създаде равновесие на силите в човека, и тогаз ще имаме като резултат външните хармонични
отношения
между хората.
Ако чакаме еволюцията, разбрана в този обикновен смисъл, тогава има много още да чакаме. Не трябва да чакаме еволюцията да ни направи съвършени, че тогаз да изправим нашите отношения към Бога и окръжаващите ни. Нито по пътя на кървавите революции ще се постигне нещо съществено. Но всеки още сега, в този момент, трябва да направи усилие да изправи отношенията си към Бога и окръжаващите го. И когато всеки направи това усилие, светът ще се оправи.
Но затова най-първо е необходимо да се намери онзи път и онези методи, чрез които ще може да се създаде равновесие на силите в човека, и тогаз ще имаме като резултат външните хармонични
отношения
между хората.
Еволюцията разбрана по механически, това е любовта, която се проявява в света. Когато говорим за еволюцията, ние винаги разбираме любовта, онова начало, което дава подтик, което тласка душата на човека все напред и напред, докато дойде до състояние да обича всичко в природата, каквото Бог е създал. Като дойдем до Любовта, да изпитваме един свещен трепет, защото любовта е най-великото и най-мощното в света. Никога човек не трябва да злоупотребява с великата любов, която трепти в Божието сърце и душа. Всички болести, които съществуват сега в света се дължат на безлюбието.
към текста >>
Защото нашето щастие се гради върху хармоничните ни
отношения
с окръжаващите ни, които са обективен израз на правилните ни
отношения
към Първичната Причина.
Необходимо е да се хармонизират силите в човека. В това отношение музиката има най- голямо значение. Защото чрез музиката човек се тонира и може да възприема и да дава ход на любовта. Когато човек е органически добре тониран, той може винаги вярно да изпява тоновете. Когато човек напълно се хармонизира органически, той може да бъде в хармония и с окръжаващите го.
Защото нашето щастие се гради върху хармоничните ни
отношения
с окръжаващите ни, които са обективен израз на правилните ни
отношения
към Първичната Причина.
Затова трябва да се научим да си създаваме правилни отношения най-първо с Първата Причина на живота, с Бога, а след това и с всички същества, защото щастието е резултат на хармоничните ни отношения с Бога и с хората. По беседа от Учителя, държана на 14 януари 1934 г. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ (Трите основи) Светът и за слепите и за тия, които имат очи, е един и същ но не еднакви представи имат едните и другите за него. За здравите человеци, които чувстват живота да бие във всяка тяхна жила, много къща са постижими; болния само охка и търси изгубеното си здраве. И едните и другите знаят нещо за природата, но едните са по-близко до действителността; в другите представите са изопачени от техните недостатъци или болки.
към текста >>
Затова трябва да се научим да си създаваме правилни
отношения
най-първо с Първата Причина на живота, с Бога, а след това и с всички същества, защото щастието е резултат на хармоничните ни
отношения
с Бога и с хората.
В това отношение музиката има най- голямо значение. Защото чрез музиката човек се тонира и може да възприема и да дава ход на любовта. Когато човек е органически добре тониран, той може винаги вярно да изпява тоновете. Когато човек напълно се хармонизира органически, той може да бъде в хармония и с окръжаващите го. Защото нашето щастие се гради върху хармоничните ни отношения с окръжаващите ни, които са обективен израз на правилните ни отношения към Първичната Причина.
Затова трябва да се научим да си създаваме правилни
отношения
най-първо с Първата Причина на живота, с Бога, а след това и с всички същества, защото щастието е резултат на хармоничните ни
отношения
с Бога и с хората.
По беседа от Учителя, държана на 14 януари 1934 г. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ (Трите основи) Светът и за слепите и за тия, които имат очи, е един и същ но не еднакви представи имат едните и другите за него. За здравите человеци, които чувстват живота да бие във всяка тяхна жила, много къща са постижими; болния само охка и търси изгубеното си здраве. И едните и другите знаят нещо за природата, но едните са по-близко до действителността; в другите представите са изопачени от техните недостатъци или болки. Само правилната представа за нещата може да бъде верен светоглед, а не илюзии и псевдофилософии, които залъгват ума без да дават вътрешен мир.
към текста >>
ПЪРВИТЕ
СТЪПКИ (
Трите
основи) Светът и за слепите и за тия, които имат очи, е един и същ но не еднакви представи имат едните и другите за него.
Когато човек е органически добре тониран, той може винаги вярно да изпява тоновете. Когато човек напълно се хармонизира органически, той може да бъде в хармония и с окръжаващите го. Защото нашето щастие се гради върху хармоничните ни отношения с окръжаващите ни, които са обективен израз на правилните ни отношения към Първичната Причина. Затова трябва да се научим да си създаваме правилни отношения най-първо с Първата Причина на живота, с Бога, а след това и с всички същества, защото щастието е резултат на хармоничните ни отношения с Бога и с хората. По беседа от Учителя, държана на 14 януари 1934 г.
ПЪРВИТЕ
СТЪПКИ (
Трите
основи) Светът и за слепите и за тия, които имат очи, е един и същ но не еднакви представи имат едните и другите за него.
За здравите человеци, които чувстват живота да бие във всяка тяхна жила, много къща са постижими; болния само охка и търси изгубеното си здраве. И едните и другите знаят нещо за природата, но едните са по-близко до действителността; в другите представите са изопачени от техните недостатъци или болки. Само правилната представа за нещата може да бъде верен светоглед, а не илюзии и псевдофилософии, които залъгват ума без да дават вътрешен мир. Правилната представа за нещата може да има тоя, който е развил здраво тяло, възвишени чувства и благородна воля. Но това е идеал, към който може да се приближим както към някой връх по няколко пътеки.
към текста >>
втората на въздуха, третата на мисълта и чувствата — но и по
трите
едновременно трябва да се пристъпи, макар с различно големи крачки.
И едните и другите знаят нещо за природата, но едните са по-близко до действителността; в другите представите са изопачени от техните недостатъци или болки. Само правилната представа за нещата може да бъде верен светоглед, а не илюзии и псевдофилософии, които залъгват ума без да дават вътрешен мир. Правилната представа за нещата може да има тоя, който е развил здраво тяло, възвишени чувства и благородна воля. Но това е идеал, към който може да се приближим както към някой връх по няколко пътеки. Първата пътека е тая на храната.
втората на въздуха, третата на мисълта и чувствата — но и по
трите
едновременно трябва да се пристъпи, макар с различно големи крачки.
Тялото е като къща — ако го градиш със земя — земно ще е, ако е с мрамор — мраморно. Ако ядем нездрава храна - и то става болно; — гнил материал — нездрава постройка. Растения, които градят със слънчева светлина и земните сокове, дават по-чиста и здрава храна, отколкото е тялото на животните, които често боледуват, както й самите човеци. Човек яде три пъти дневно, а вдиша и издиша около 15—20 пъти в минута и мисли постоянно. С всяко вдишване той се свързва със светлината която йонизира въздуха и го прави активен (жизнен), топлината, магнетизма и електричеството.
към текста >>
Недев ТЕМПЕРАМЕНТИТЕ Като израз на
отношенията
, който съществуват между
трите
свята в човека се явяват и различните темпераменти.
И о, узнах, че плува Вред, всичко в красоти Че всъде мир царува, Че всъде си и Ти; Че, само днес човекът, В измама заблуден Се лута, дири ликът На скъп, несбъднат блян; Узнах, че който люби Е в радост и разцвет, Че верен е сътрудник За мир във този свят. Узнах, че пее, блика, С Отеческа любов, Във вселената велика, Тих, кротък Божи Зов. Каква неземна песен Се носи във неспир! О, Божи глас небесен, Заливай целий мир! В. С.
Недев ТЕМПЕРАМЕНТИТЕ Като израз на
отношенията
, който съществуват между
трите
свята в човека се явяват и различните темпераменти.
Има различни класификации на темпераментите, но главно има три основни и четири производни темперамента. Трите основни темперамента, според съвременната наука, са свързани с трите главни системи в човешкото тяло. Жизненият темперамент е свързан с тъй наречената жизнена система, в която влизат кръвоносната система, стомаха и жлезите. Този основен темперамент е родил два производни темперамента: един произлизащ от белите дробове, наричащ се сангвиничен темперамент, а другият, произлизащ от стомаха и жлезите, е наречен флегматичен темперамент. След това иде костната система с мускулите; тя е динамическата система; от нея се образуват двигателния или мотивния темперамент; а производен от него е холерическия.
към текста >>
Трите
основни темперамента, според съвременната наука, са свързани с
трите
главни системи в човешкото тяло.
Каква неземна песен Се носи във неспир! О, Божи глас небесен, Заливай целий мир! В. С. Недев ТЕМПЕРАМЕНТИТЕ Като израз на отношенията, който съществуват между трите свята в човека се явяват и различните темпераменти. Има различни класификации на темпераментите, но главно има три основни и четири производни темперамента.
Трите
основни темперамента, според съвременната наука, са свързани с
трите
главни системи в човешкото тяло.
Жизненият темперамент е свързан с тъй наречената жизнена система, в която влизат кръвоносната система, стомаха и жлезите. Този основен темперамент е родил два производни темперамента: един произлизащ от белите дробове, наричащ се сангвиничен темперамент, а другият, произлизащ от стомаха и жлезите, е наречен флегматичен темперамент. След това иде костната система с мускулите; тя е динамическата система; от нея се образуват двигателния или мотивния темперамент; а производен от него е холерическия. В него преобладаващо влияние имат костите, а донякъде нервната система, черния дроб и жлъчката. Третия основен темперамент е умственият с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система; производен от него е нервния или меланхоличния темперамент.
към текста >>
23.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А четейки „Братство“ мене ме лъха аромата на цветя, които цъфтят през
първите
дни на пролетта — цветя, които говорят, че зимата си отива, че топло слънце ще грейне над живота, че пролет и радост иде.
Силите на разума и любовта се съсредоточават около него. От никое списание, нито вестник, които тъй много са наводнили книжния пазар днес, не грее тая светлина и не лъха тая топлина, които се излъчват от словото на Учителя. А и другите статии дават наистина нещо ново. Това се забелязва особено след като започна своя живот „Братската задруга“ и след като „Братство“ стана седмичник. Четейки многото вестници и списания, аз дишам въздуха на тая печална действителност, която ни заобикаля, аз вкусвам отровата на извратения, обезобразен и неестествен живот — живота на омразата и дивите борби, живота на суетата, греха и престъпността.
А четейки „Братство“ мене ме лъха аромата на цветя, които цъфтят през
първите
дни на пролетта — цветя, които говорят, че зимата си отива, че топло слънце ще грейне над живота, че пролет и радост иде.
Ч-в Копривата като храна и лекарство Копривата е била позната като отлична храна още в древно време. Има два вида коприва — едра и дребна. Младите стебла и листа се употребяват за храна, като спанакът, за супа, пюре, кюфтета и т. н. Коренът й съдържа някои вещества, които го правят доста ценен при лекуването на някои болести, като диария, задържане на пикочта, водянка, падане на косата, възпаление на гърлото и пр. Косата закрепва и не пада, като се измива с вода от варена коприва.
към текста >>
За да се избягнат разочарованията в живота, трябва преди всичко да имаме ясна представа за него, трябва да имаме ясна представа за
трите
фази, през които минава животът в своето проявление и за законите, които ги обуславят.
За да има човек ясна представа за живота, той трябва да намери своя меридиан, т.е. своя зенит, защото сутрин и вечер имаме преувеличени представи за нещата. Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота. Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо. И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки смисъл в живота, умират.
За да се избягнат разочарованията в живота, трябва преди всичко да имаме ясна представа за него, трябва да имаме ясна представа за
трите
фази, през които минава животът в своето проявление и за законите, които ги обуславят.
Младият човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като момиче. Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи. Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба. Младите трябва да се стараят да проучват законите на живота; възрастните трябва да работят с придобитото знание, т.е. да го прилагат в живота; а старите какво трябва да правят?
към текста >>
Това са новите схващания за мъжа и жената и за техните взаимни
отношения
.
Не, това са невъзможни работи. Това са схващания и разбирания на хората, които са още деца, суетни и горди, които не разбират същността на живота. Един мъж гледа към една жена, понеже тя е идеал за него; чрез нея той ще се повдигне в живота. Затова, когато един мъж погледне една жена, тя трябва да благодари на Бога, защото е станала едно условие за повдигането на този мъж. А като се повдигне той, тогава и тя ще се повдигне чрез него.
Това са новите схващания за мъжа и жената и за техните взаимни
отношения
.
Ако искаме нова култура и ново човечество, трябва да имаме тези нови възгледи за мъжа и жената. Без тези възгледи никаква Любов не може да има и никакво знание не може да бъде стабилно и полезно; никаква истина в света не може да се разбере. И тогава ще имате един живот за в бъдеще, като сегашния - живот на страдания и постоянни промени. За да добие по-голяма стабилност в живота си, човек трябва да разбира всичките закони, които функционират в него. За да познае, как да обновява и опреснява живота си, да почерпи необходимата сила за растене на своя организъм и за духовното си развитие, човек трябва да наблюдава Слънцето при трите му кардинални положения - при изгрев, на обяд, когато е в зенита, и вечер при залез.
към текста >>
За да познае, как да обновява и опреснява живота си, да почерпи необходимата сила за растене на своя организъм и за духовното си развитие, човек трябва да наблюдава Слънцето при
трите
му кардинални положения - при изгрев, на обяд, когато е в зенита, и вечер при залез.
Това са новите схващания за мъжа и жената и за техните взаимни отношения. Ако искаме нова култура и ново човечество, трябва да имаме тези нови възгледи за мъжа и жената. Без тези възгледи никаква Любов не може да има и никакво знание не може да бъде стабилно и полезно; никаква истина в света не може да се разбере. И тогава ще имате един живот за в бъдеще, като сегашния - живот на страдания и постоянни промени. За да добие по-голяма стабилност в живота си, човек трябва да разбира всичките закони, които функционират в него.
За да познае, как да обновява и опреснява живота си, да почерпи необходимата сила за растене на своя организъм и за духовното си развитие, човек трябва да наблюдава Слънцето при
трите
му кардинални положения - при изгрев, на обяд, когато е в зенита, и вечер при залез.
По този начин през деня ние ще съберем материалите за градеж, а през нощта, която не е само за почивка, ние ще градим с този събран материал. Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва. За да разберем правилно живота на човека, трябва да знаем, че у него има две естества - две начала - едно разумно начало и едно неорганизирано естество, което трябва да се моделира. Има една материя, която не се подчинява на човешката воля. Ние има да се справяме в своето тяло с една инертна материя, и трябва да разбираме законите й, за да можем да извадим нещо полезно от нея.
към текста >>
Когато се разбере този дълбок закон, хората съзнателно ще си създават онези братски и любовни
отношения
, които са желателни от всички.
Хората трябва да имат правилно разбиране за живота в онзи свят, защото сега не го разбират, а казват: „Е, то ще се мре, но като дойдем втори път на земята, тогава ще знаем как да живеем. Това е криво схващане на една велика философия; с такова разбиране нищо не се постига в живота. Както за растенията важи правилото, че всяко семе, за да даде плод, трябва да бъде посято навреме, така и в нашия живот трябва да спазваме времето за реализирането на всяка благородна мисъл, на всяко благородно чувство и на всяка благородна постъпка, т.е. да знаем кога и как да ги реализираме. Защото мислите, чувствата и постъпките на хората растат и се развиват като семената.
Когато се разбере този дълбок закон, хората съзнателно ще си създават онези братски и любовни
отношения
, които са желателни от всички.
Сега обаче и мъжете и жените, като не разбират този закон, живеят постоянно в недоразумения, изисквайки един от друг това, което нямат. Така например, мъжът иска от жена си да го обича така силно, че винаги да бъде готова да умре за него; същото иска и жената от мъжа си. Но това е погрешно схващане на една велика идея. Мъжът не трябва да иска от жената да умре за него от любов, а да живее, понеже тя е едно условие за неговото повдигане в живота, а той сам, без тя да изисква, трябва да бъде готов да жертва всичко за нея, за да живее тя и да се повдигне чрез него. И жената, от своя страна, не трябва да изисква от мъжа да умира за нея от любов.
към текста >>
С това ние не искаме да кажем, че човек трябва да се остави да ограбват неговия труд и благата, които природата и живота му дават, но казваме че само любовта може да ни даде всички блага и само тя може да уреди
отношенията
между хората.
Ако могат да се убедят богатите и бедните, че те са части на едно цяло и са полезни едни за други, преди всичко със своята мисъл, а не с техните капитали (защото капитала е един резултат на човешката мисъл) то задачата е разрешена. Бедния човек е богат в своята мисъл и когато и двамата дойдат до положението да мислят и съзнаят, че са части на едно цяло и интересите им са едни, те ще могат еднакво да се ползват от благата на живота, от резултатите на мисълта — капитала. Човек, който мисли, не е беден. Ако ти можеш да предизвикаш в себе си любов към своите приятели, тази любов ще уреди твоя живот. И ако се подобри любовта в душата на всички хора, живота ще добие съвсем друг изглед, защото само в любовта благата могат да бъдат общо достояние, тъй като в любовта няма дележ, а единство.
С това ние не искаме да кажем, че човек трябва да се остави да ограбват неговия труд и благата, които природата и живота му дават, но казваме че само любовта може да ни даде всички блага и само тя може да уреди
отношенията
между хората.
За нас любовта е само това, което поддържа живота и му дава всички блага — всяка любов която не поддържа живота, е едно временно чувство. Любовта е една всеобемаща сила, която обновява живота и премахва всички прегради, стопява всички ледове. Тя не признава никакви правила и закони, защото е закон и правило сама за себе си. И когато обичаш, трябва да обичаш с всичката си сила, че да можеш да предизвикаш същата любов към себе си — в това е силата на Любовта. Ако имате любов към някого и не можете да предизвикате същото чувство у него тогаз едно от двете е вярно: или че вашата любов не е силна както трябва, или че онзи когото любите не е в състояние да възприеме тази любов.
към текста >>
Обичаш ли във утро да посрещаш Ти пурпурни зари; Във трепет да приветстваш Мил,
първите
лъчи?
Побързайте със записването абонати за „Неука за дишането“, за да се улесни нейното издаване. Подпомогнете в този случай и подпомагайте винаги нашето начинаещо книгоиздателство, защото само с тази ваша помощ то ще може да закрепне и да ви даде още много ценни книги. Обичаш ли? Обичаш ли ти в небеса звездите Тук ширните поля; На птичките песните Сред горските цветя? Обичаш ли ти радостта, игрите През пролетните дни; Да бродиш в планините; И в китни долини?
Обичаш ли във утро да посрещаш Ти пурпурни зари; Във трепет да приветстваш Мил,
първите
лъчи?
Обичаш ли ти ширните морета, Безбрежни океан; Да сещаш мир в душата, Отдавна възжелан? Обичай братко, пей за красотата, Със чувства накипели, И слей се с пулса на живота В мирови предели. Обичай вечно всички хора — братя Природните закони Узнай, в природните обятия Намирай ти подслони. В неспир разбулвай всяка власт и тайна И с радост във душата Пей свойта песен благодарна Прославяй небесата. В. С. Недев
към текста >>
24.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Провидението бди над нас и над нашите
отношения
и постъпки, и ние не можем да излъжем никого.
Днес ние имаме почти пълното стечение на обстоятелствата, външни и вътрешни, имаме създадена нужната духовна атмосфера, имаме световните, космичните, бих казал, влияния, които ни подтикват, които ни налагат дори да сторим това. Сега е времето, когато ние трябва да закрепим свещения акт на българо-югославянското сближение, когато ние трябва да затвърдим Божественото дело на всеопрощението и примирението на двата родни братя с печата на жертвата, на взаимните отстъпки, на живото дело. Да се откажем от дипломатическите хитрости! Ний, българи, и вий. сърби, да престанем да се надяваме, че ще се надхитрим, че ще излъжем един другиго.
Провидението бди над нас и над нашите
отношения
и постъпки, и ние не можем да излъжем никого.
Ще излъжем само себе си, за общо, и на двата народа, зло. Нека, с пълна искреност и чистота, като пред свещен олтар, като пред лицето на Бога, пристъпим ние един към други, да си подадем ръка, да си кажем всичко, което ни е на сърцето, да се изповядаме, да си признаем чистосърдечно грешките и престъпленията на миналото си ида си простим взаимно всичко! Да си простим и да направим дела-жертви, израз на братска любов и на пълно доверие, които ще направят невъзможно връщането на страшното минало и ще запечатат навеки нашето единение. Да забравим миналото! Да скъсаме завинаги с него!
към текста >>
Направете, съзнателно и свободно, ръководени от гласа на разума и от дълбокото чувство на справедливост, оная жертва, която ще послужи като изкупление на всичките ни минали, и на двата народа, грешки, ще стане залог за едно светло бъдеще, като начало на нова ера в нашите
отношения
: Направете на България тези отстъпки, които единствени ще запушат устата на всички тайни и явни, външни и вътрешни противници на българо - югославянското сближение и единство; дайте възможност на българите, живущи във вашата страна, да се чувствуват като у дома си; дайте свобода на всички, привлечете ги с доброто, като отхвърлите всяко насилие, защото - чуйте нашия братски съвет - само така вие ще добиете пълна сигурност и безопасност, както отвън, така и вътре в страната ви.
Защото, не дойдете ли и не направите ли това, което Провидението изисква от вас - то горко нам, но горко също така и на вас. Новите грешки ще трябва да бъдат изкупвани с нови страдания. Братя сърби! Чуйте гласа на българския народ, на самия български народ, трудолюбив и мирен, който никога не ви е мразил, никога не е желал злото. Чуйте гласа на българския селянин, занаятчия и работник, на ония 99 процента от българския народ, които имат всичкия интерес да живеем завинаги в мир, братство и взаимопомощ: Братя сърби, направете неотложно това, което ще циментира нашето единение, което ще неутрализира враждебните сили на разединението, което ще сложи основата на нашата бъдеща общност.
Направете, съзнателно и свободно, ръководени от гласа на разума и от дълбокото чувство на справедливост, оная жертва, която ще послужи като изкупление на всичките ни минали, и на двата народа, грешки, ще стане залог за едно светло бъдеще, като начало на нова ера в нашите
отношения
: Направете на България тези отстъпки, които единствени ще запушат устата на всички тайни и явни, външни и вътрешни противници на българо - югославянското сближение и единство; дайте възможност на българите, живущи във вашата страна, да се чувствуват като у дома си; дайте свобода на всички, привлечете ги с доброто, като отхвърлите всяко насилие, защото - чуйте нашия братски съвет - само така вие ще добиете пълна сигурност и безопасност, както отвън, така и вътре в страната ви.
Братя сърби, вам предстои да изиграете днес първата роля в делото за обединението на южното славянство. Вие можете и вие трябва да направите първата най-важна и решителна крачка в това направление. Защото с това вие ще развържете ръцете и на българския народ, на добрите сили в него, които очакват това, за да могат да действуват по-ефикасно. Жертвата, която не само ние искаме, но която и самото Провидение ви налага - ДА СЕ ОТКАЖЕТЕ ОТ НАСИЛСТВЕНАТА ХЕГЕМОНИЯ, ОТ НАСИЛСТВЕНОТО ОБЕДИНЯВАНЕ И ПРЕТОПЯВАНЕ НА ЮЖНОТО СЛАВЯНСТВО, - е може би тежка за вас, защото и у нас има сили, които са свикнали с този метод на дейност. Но тази жертва е велика и свята, тази жертва е наложителна, необходима, и тя ще бъде стократно и хилядократно възнаградена от добрите плодове, които в изобилие ще даде.
към текста >>
Овощните дървета го хранят с вкусните си плодове, а
бистрите
и студени изворчета утоляват неговата жажда.
Ч НАЙ-БОГАТИЯТ Той е беден — няма пари, нито външно образование, нито власт над другите — и трудът е едничкото му средство за съществуване. Но е надарен с верен инстинкт, със здрав разум, който го напътва неотклонно към всички блага на природата. Работи или почива, разхожда се или съзерцава, мисли или мечтае — той е всякога под открито небе: на нивата или в градината, на ливадата или в гората. Слънцето волно го облива със своите животворни лъчи, а вятърът го гали и освежава със своя хладен дъх. Птичките му пеят хубавите си песни, а цветята му даряват своя сладък аромат.
Овощните дървета го хранят с вкусните си плодове, а
бистрите
и студени изворчета утоляват неговата жажда.
Той е здрав и силен. И напредва все повече в това направление — към по-съвършено здраве, към повече и по-ползотворни сили. напредва към съвършенство. Той е винаги разумен и добър. Всякога е милостив и благ към хората и животните.
към текста >>
Първите
(естествените) носят радост и веселие, а вторите — носят скръб и биват придружени със сълзи.
Защото има най-големите дарове на природата: светъл разум, здрав инстинкт, здраво и силно тяло. Защото има най-големите блага на живота: любов и близост с природете, обич и милост към хората и животните, развлечение и радост в труда, сладост в почивката, спокойствие в сънят. Т. Ч УСМИВКИТЕ Усмивките, според един мъдрец са запалки на любовта. Има два вида усмивки: естествени и престорени. Естествени са тия усмивки, при които ъглите на устата са нагоре, а престорени, когато ъглите на устата са надолу.
Първите
(естествените) носят радост и веселие, а вторите — носят скръб и биват придружени със сълзи.
Сега думата ни е за естествените усмивки. Усмивките, според един автор, подпомагат някои вътрешни процеси, като неутрализират значително количество от стомашните киселини, които иначе тровят организма. Всеки ден по малко смях е твърде здравословно и ободрително. Усмивките правят живота по-сладък, като увеличават радостта и веселието, които от своя страна подхранват и продължават живота. Но когато усмивката бъде придружена от една блага дума, от един мил поглед, от една свежа мисъл, тогава ще бъде още по-добре.
към текста >>
Но да се разрешат правилно проблемите, които са сложени за разрешение на съвременното човечество, трябва да се проучат всички организации, които са съществували на света в миналото, трябва да се проучи животът на растенията, на животните, и да се проучи животът на
първите
човешки раси, докато се дойде до сегашната наша раса.
Тогава ще може да се отстраняват и условията, при които злото се проявява. А сега хората, които нямат това дълбоко знание, макар и да имат добри стремежи, често правят зло и носят последствията му върху себе си. Сега всички хора желаят светът да се оправи и животът да се подобри. Хубаво е това желание, но тъй както мислят съвременните хора светът няма да се оправи по този начин. Всичко това, което става сега в света, ще послужи като едно средство, като едно условие за оправяне на света.
Но да се разрешат правилно проблемите, които са сложени за разрешение на съвременното човечество, трябва да се проучат всички организации, които са съществували на света в миналото, трябва да се проучи животът на растенията, на животните, и да се проучи животът на
първите
човешки раси, докато се дойде до сегашната наша раса.
Всичката опитност на човечеството от миналото трябва да я имаме предвид, за да знаем, какво общество можем да образуваме и как да го образуваме. Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса. Ако съвременните хора искат да основат един социален строй, в който да цари порядък на разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен на онези принципи, на които е построено човешкото тяло, защото устройството, организацията и животът на човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ, на идното човечество. Само върху тези начала може да се основе новата организация на обществения живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество. А да мислим, че при днешния строй и при днешните разбирания на хората ще може да се постигне това разрешение, значи, да се самозаблуждаваме.
към текста >>
Сега пред духовните хора седи една велика задача - да внесат нова светлина в човешкия ум, каквато досега не е внасяна, да внесат нова светлина и топлина в човешките чувства и красиви
отношения
в човешките постъпки, каквито досега не са бивали.
Тази област от живота на хората за в бъдеще ще бъде обект на науката и педагогиката. За да се изправи едно престъпление, произведено под влиянието на една чужда мисъл или от едно чуждо чувство, необходимо е да се намери най-първо, през колко умове е минала дадена престъпна мисъл и къде е нейният първоизточник; също така и за дадено престъпно чувство трябва да се знае, през колко сърца е минало и къде е неговият първоизточник. Само по такъв начин ще се коригират и премахнат причините на злото, а не както сега, да се знаят само последствията от тях. И за да се поправи сегашният свят, трябва да се действа по същия закон, т.е. да се намерят всички онези причини, които са предизвикали настоящите критически положения на хората.
Сега пред духовните хора седи една велика задача - да внесат нова светлина в човешкия ум, каквато досега не е внасяна, да внесат нова светлина и топлина в човешките чувства и красиви
отношения
в човешките постъпки, каквито досега не са бивали.
Въпросът не трябва да се разглежда само от гледището на отделните личности или отделните народи, но от гледището на общочовешкото благо. Сегашните хора, които имат механически схващания за устройството на света и проявите на живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти на човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето на човека е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му. Също така хората имат механически схващания и за произхода на света, та често казват: Има ли друг, освен този свят или няма? Човекът на земята още не може да разбере, че всички ние едновременно сме и в този и в „онзи“ свят. Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен.
към текста >>
Това е великият закон на разумните
отношения
.
Отвънка може да се дадат само известни пояснения. Ако ви попитат, как трябва да постъпят другите с вас, вие знаете какво да отговорите. Ако сте беден, ще кажете да ви се даде всичко каквото ви е потребно за един сносен живот. Но това, което желаете за себе си, трябва да го желаете и за другите хора. Както човек желае да постъпват с него, така трябва да постъпва и той с другите.
Това е великият закон на разумните
отношения
.
Човек е в състояние да направи всичко, каквото е вложено в него. Имайте тази вяра. Това е хубавото и благородното. Щом човек изгуби вярата си, той започва да търси спасение отвънка. Може да вярвате и уповавате и във външни неща - баща, майка, общество, държава и пр., всичко това е хубаво, но това са само временни условия.
към текста >>
25.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защо
първите
не разбират, че с насилие и неправда те не ще увековечат придобивките и надмощието си?
Като всепояждащ огън ще залее тя света и това, което остане живо и неразрушено, ще бъде спасено само като по чудо. Защо народите не поумняха след миналата човешка касапница? Защо не се стреснаха от страшния пример, от милионите човешки жертви и безчислени разрушения? Защо те наново се оставят да бъдат обсебени от демона на разрушението? Защо, както победители, така и победени в миналата война, са обладани от слепотата, от фаталното късогледство на националния егоизъм, та не виждат, че той ги води с бързи стъпки към бездната ?
Защо
първите
не разбират, че с насилие и неправда те не ще увековечат придобивките и надмощието си?
Защо вторите не схващат, че с ново насилие неправдата не ще бъде изкоренена, а — какъвто и да бъде изхода, нова неправда, нова причина за войни ще бъде установена? Защо, и едните и другите, не съзнаят своите общи интереси, не разберат, че те могат да живеят в мир, благоденствие и напредък само когато се отърсят от слепотата на националния егоизъм и прогледнат и видят единството на своите интереси? Защо не разберат простата истина, достъпна дори и на децата, че цялото човечество представлява един жив организъм, че страданията на една част от него непременно ще засегнат и другите части, и че затова не е възможно един народ да благоденства вечно и да има надмощие за сметка на другите? Трудно ли е да се схване, че с насилие никаква неправда не може да се поправи? Хората и народите скъпо и прескъпо ще заплатят за своята зла воля, за своята умишлена слепота и за своето бездействие.
към текста >>
Дано всеки човек се извиси до майчината любов и само тя да се проявява в живота и
отношенията
на всички към всички, на човек към човека!
Нека благословим тая любов и по-желаем тя да бъде любов не всички към всички — любов на човек към човека. Защото тогава всеки живот ще има майчината благословия, ще бъде обкръжен от майчините грижи, ще бъде гален от майчината нежност. Защото тогава хората по цялата земя ще бъдат любещи се, и взаимно подпомагащи се братя, а живота им ще бъде изпълнен само от радости и блага. Благословена да бъде майчината любов! Благословено да бъде слънцето, под грейката на което се развива, расте, закрепва и съществува човешкия род!
Дано всеки човек се извиси до майчината любов и само тя да се проявява в живота и
отношенията
на всички към всички, на човек към човека!
Защото тогава ще изчезнат всички измами, всички диви жестоки борби и насилия между хората; ще изчезнат убийствата и самоубийствата; ще изчезнат войните и революциите, които потопяват земята в кръв които унищожават преждевременно живота на безброй човеци, които погубвате толкова много морални и материални блага, които убиват човешкото в човека и го понизяват до равнището на див кръвожаден звяр! Ще изчезне всичко, което мъчи, унизява и заробва човека през дните на живота. И ще зацари мирът между хората по цялата земя. Ще дойде Царството Божие на земята — царството на братството, свободата и радостта. Т. Ч.
към текста >>
Най-важният биологически закон, който трябва да се изучава, е този за установяването на
отношенията
на Земята, Слънцето и звездите към човешкия организъм, а така също да се изучава отношението и на онзи вътрешен принцип в живота, който е известен под името любов.
Първото престъпление, което хората извършиха по отношение законите на живота е, че престанаха да бъдат проводници на Божествената Любов в себе си и останаха с човешката любов, в която съществуват всички промени и противоречия. Сегашните хора, щом като обичат едно агне мислят, че трябва да стане жертва за тях. Но хората още не разбират, че месото е една неестествена храна за човека. Естествената храна за човека са плодовете, а хората се хранят с мърша, която носи отрова в себе си и причинява на хората много болести и смърт. Затова първата стъпка към победата над смъртта е да престанат хората да се хранят с мърша и да почнат да употребяват плодовете, които са естествената храна за човека.
Най-важният биологически закон, който трябва да се изучава, е този за установяването на
отношенията
на Земята, Слънцето и звездите към човешкия организъм, а така също да се изучава отношението и на онзи вътрешен принцип в живота, който е известен под името любов.
Единственото реално нещо в света, това е любовта; тази любов, която дава живот и е създала всички организми и всички форми. Същата тази любов е родила и Слънцето, и звездите, и цялото Битие. Тя е Великата Реалност, тя е проявата на Абсолютния Бог. Тази Велика Реалност за нас се проявява най-първо чрез земята; Земята е в случая един проводник на Божествената Любов. Затова се казва в Писанието, че Бог взел пръст и направил човека.
към текста >>
Бащата на щастливия човек трябва да е мъдър и винаги вдъхновен, а братята и
сестрите
на щастливия човек трябва да са радостни.
Всички страдания и противоречия в съвременния живот произтичат от това, че всеки човек не е поставен да работи там, където трябва. Според законите, които ние знаем, необходимо е човек да се роди на земята на точно определено място и в точно определено време. Ако човек не се е родил, където трябва и когато трябва, то през целия си живот ще бъде нещастен. И ако Слънцето не види човека на мястото, където се ражда, то нещастие очаква такъв човек през живота му. За да бъде щастлив човек, който се ражда на земята, необходимо е майката, когато го е носила в утробата си, да е имала възвишени идеи в ума си и благородни чувства и копнежи в сърцето си.
Бащата на щастливия човек трябва да е мъдър и винаги вдъхновен, а братята и
сестрите
на щастливия човек трябва да са радостни.
Само при такива условия може да се роди щастлив човек на земята. Ако някой човек постъпва така в живота си, че кара майка си и баща си да съжаляват, загдето са го родили, то този човек не може да очаква добро от съдбата си. Това е първото биологическо условие за благоденствието на всеки човек. Хората, които не разбират тези основни закони на живота, искат да напуснат земния си живот и да отидат някъде си на онзи свят. Обаче, ако бъдат запитани хората, които искат да отиват на онзи свят, къде е „онзи“ свят?
към текста >>
Ако това се знаеше, щеше да се разбере, че когато човек е анемичен, това показва, че няма правилни
отношения
с червените лъчи на Слънцето.
Ако не му помогнете, то любовта за вас ще се прекъсне. Гладният казва: Ако ме обичаш, нахрани ме; болният казва: ако ме обичаш, помогни ми. Ако не разбирате закона ще кажете на нуждаещия се: Бог да ти помогне. Бог иска да му помогне и затова Той теб е изпратил да изпълниш волята Му в случая. Важният въпрос, който трябва да занимава сега умовете на хората е, какво е тяхното отношение към Земята и към Слънцето.
Ако това се знаеше, щеше да се разбере, че когато човек е анемичен, това показва, че няма правилни
отношения
с червените лъчи на Слънцето.
Ако човек не може правилно да расте и да се развива, няма органически сили, това показва, че той няма правилни отношения със зелените лъчи на Слънцето. Защото зелените лъчи са, които произвеждат органическия растеж. Ако човек не може правилно да мисли, това показва, че той няма правилно отношение с жълтите лъчи на Слънцето; ако в човека не е развито религиозното чувство, това показва, че той няма правилни отношения със сините лъчи на Слънцето; ако някой човек няма доблест, чувство и достойнство, това показва, че той няма правилни отношения с виолетовите лъчи на Слънцето. За да добие човек това, което му липсва, трябва за тази цел да възприеме съответните слънчеви лъчи и същевременно да възприеме и съответната материя от Земята чрез специфични за тази цел храни. Защото всеки лъч от слънчевия спектър изисква съответната материална среда, чрез която може да се прояви.
към текста >>
Ако човек не може правилно да расте и да се развива, няма органически сили, това показва, че той няма правилни
отношения
със зелените лъчи на Слънцето.
Гладният казва: Ако ме обичаш, нахрани ме; болният казва: ако ме обичаш, помогни ми. Ако не разбирате закона ще кажете на нуждаещия се: Бог да ти помогне. Бог иска да му помогне и затова Той теб е изпратил да изпълниш волята Му в случая. Важният въпрос, който трябва да занимава сега умовете на хората е, какво е тяхното отношение към Земята и към Слънцето. Ако това се знаеше, щеше да се разбере, че когато човек е анемичен, това показва, че няма правилни отношения с червените лъчи на Слънцето.
Ако човек не може правилно да расте и да се развива, няма органически сили, това показва, че той няма правилни
отношения
със зелените лъчи на Слънцето.
Защото зелените лъчи са, които произвеждат органическия растеж. Ако човек не може правилно да мисли, това показва, че той няма правилно отношение с жълтите лъчи на Слънцето; ако в човека не е развито религиозното чувство, това показва, че той няма правилни отношения със сините лъчи на Слънцето; ако някой човек няма доблест, чувство и достойнство, това показва, че той няма правилни отношения с виолетовите лъчи на Слънцето. За да добие човек това, което му липсва, трябва за тази цел да възприеме съответните слънчеви лъчи и същевременно да възприеме и съответната материя от Земята чрез специфични за тази цел храни. Защото всеки лъч от слънчевия спектър изисква съответната материална среда, чрез която може да се прояви. Това е цяла наука, която за в бъдеще ще проучват биолозите и физиолозите.
към текста >>
Ако човек не може правилно да мисли, това показва, че той няма правилно отношение с жълтите лъчи на Слънцето; ако в човека не е развито религиозното чувство, това показва, че той няма правилни
отношения
със сините лъчи на Слънцето; ако някой човек няма доблест, чувство и достойнство, това показва, че той няма правилни
отношения
с виолетовите лъчи на Слънцето.
Бог иска да му помогне и затова Той теб е изпратил да изпълниш волята Му в случая. Важният въпрос, който трябва да занимава сега умовете на хората е, какво е тяхното отношение към Земята и към Слънцето. Ако това се знаеше, щеше да се разбере, че когато човек е анемичен, това показва, че няма правилни отношения с червените лъчи на Слънцето. Ако човек не може правилно да расте и да се развива, няма органически сили, това показва, че той няма правилни отношения със зелените лъчи на Слънцето. Защото зелените лъчи са, които произвеждат органическия растеж.
Ако човек не може правилно да мисли, това показва, че той няма правилно отношение с жълтите лъчи на Слънцето; ако в човека не е развито религиозното чувство, това показва, че той няма правилни
отношения
със сините лъчи на Слънцето; ако някой човек няма доблест, чувство и достойнство, това показва, че той няма правилни
отношения
с виолетовите лъчи на Слънцето.
За да добие човек това, което му липсва, трябва за тази цел да възприеме съответните слънчеви лъчи и същевременно да възприеме и съответната материя от Земята чрез специфични за тази цел храни. Защото всеки лъч от слънчевия спектър изисква съответната материална среда, чрез която може да се прояви. Това е цяла наука, която за в бъдеще ще проучват биолозите и физиолозите. Само когато хората всестранно проучат тези живи закони за светлината на Слънцето и материята на Земята и ги приложат в живота си, те ще бъдат здрави и щастливи. Само напълно здравият човек не прави никакви престъпления в живота си.
към текста >>
Сега изходът от това тежко положение, в което се намира човечеството, е да имаме правилни
отношения
със силите на Земята и на Слънцето и да ги използваме разумно.
да престане раждането на хората в тъмнината. Ако излезете извънка сферата на земята, ще видите, че там не съществува никаква тъмнина. Тъмнина съществува само в известни граници около земята. Има известни теории на учените от миналото, според които преди милиарди години Земята е минала покрай едно черно загаснало слънце и всичките нещастия идат от това, че Земята е погълнала в себе си от неговите тъмни лъчи. И нашето Слънце по едно време под влиянието на това черно слънце е загаснало, но в последствие е освободено от тази тъмнина.
Сега изходът от това тежко положение, в което се намира човечеството, е да имаме правилни
отношения
със силите на Земята и на Слънцето и да ги използваме разумно.
А религиите са само условие, те са второстепенни фактори. Под земя разбирам този принцип, който дава; това е майката; а под думата слънце разбирам туй, което оплодотворява нещата и дава всички възможности; това е бащата, мъжкият принцип. И Мойсей, който бил посветен в окултната наука и е разбирал тези неща, казва: „Ще почиташ баща си и майка си, т.е. Слънцето и Земята, но няма да ги боготвориш. Единственото, което може да се боготвори в света, това е само Безграничното и Неузнаваемото, в което сме потопени, но което никой не знае какво е.
към текста >>
В нашата драматична литература, където се изнасят сцени изключително из хаоса на социалните
отношения
и порядки: където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяваш се в моменти на стихнем устрем към велики постижения, драмата „Девор“ се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна.
Такива книги са навремени, необходими и трябва да се разпространяват с повече жар и ентусиазъм, за да могат да стигнат до народа, който да се залива от тяхната духовна сила и чрез тях да облагородява душата си. Ж. У. Цената на книгата е 50 лв. Доставя редакцията на в.„Братство“. Девор, символична драма в 4 действия и епилог от Веселин Петрушев.
В нашата драматична литература, където се изнасят сцени изключително из хаоса на социалните
отношения
и порядки: където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяваш се в моменти на стихнем устрем към велики постижения, драмата „Девор“ се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна.
мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са напр. драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсена, Метерлинка и пр. с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално похитена и до днес сковано в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито а една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изконен двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които си определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено.
към текста >>
26.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От там идат болестите, нещастията, сушата, неплодородието, земетресенията, войните, революциите и хаоса в умовете и във
взаимоотношенията
— като естествен отговор на нашите противоестествени мисли, чувства и постъпки, като неизбежен резултат от нашето противодействие на силите на доброто, които действат от там.
Там е истината, светлината, свободата, красотата. От там ний можем да ги почерпим, да ги овладеем, за да ги въплътим тук, на земята. Защото там е източника на всичко хубаво, всичко светло, което можем да достигнем. Там е нашата истинска Родина. Но, от там ний получаваме и въздаянието на всичките си лоши, неразумни мисли,чувства и по-стъпки, защото, както това достатъчно ясно е изразено в следващата статия, всичко лошо, всичко отрицателно, което излиза от нас, ни се възвръща от там с удесеторена сила.
От там идат болестите, нещастията, сушата, неплодородието, земетресенията, войните, революциите и хаоса в умовете и във
взаимоотношенията
— като естествен отговор на нашите противоестествени мисли, чувства и постъпки, като неизбежен резултат от нашето противодействие на силите на доброто, които действат от там.
Също тъй, както от там идат всички блага, успехите, радостите, щастието и величието ни, когато се поставим в хармония с тези сили, като възприемаме и оползотворяваме за общо благо условията, които те ни дават … Нощем, когато милиарди златни звезди обсипят небесния свод, излезте навън и взрете се в неподаващото се на описание величие на Безграничното. Вслушайте се в гласа на безчислените светила — огнища на разумен, съзнателен живот. Чрез тях говори сам Бог. Той ни сочи величието, красотата и дълбокия смисъл на нашия живот и ни зове към разумно и съзнателно отношение към всичко съществуващо. Той иска от нас да из-пълним точно задачата, мисията на живота си.
към текста >>
Онова, което се считаше до вчера невъзможно, днес е факт: между българи и югославяни се установяват бързо нови
отношения
,
отношения
не само на добри съседи, но и на братя.
М-р Председателя за бълг.- югославянското сближение По повод посещението на Югославянските крал и кралица, г. министър председателя Ким. Георгиев е направил следните изявления пред представителите на българския печат: „Свързани с кръвните връзки на родството, поставени да се развиват в непосредствено съседство. българи и югославяни могат и трябва да живеят в пълно разбирателство, да се подпомагат в изграждането на своята култура и да служат но делото на общия мир. И аз съм щастлив да констатирам, че това съзнание направи в последно време големи и хубави завоевания както между югославяни, така и между българи.
Онова, което се считаше до вчера невъзможно, днес е факт: между българи и югославяни се установяват бързо нови
отношения
,
отношения
не само на добри съседи, но и на братя.
В основата на тия отношения стои взаимното зачитане и доверието, стои желанието за мир и мирно културно строителство, затова те не представляват опасност за никого и не могат да безпокоят никого. Между България и Югославия има въпроси, които чакат своето разрешение — това е естествено при два народа, които живеят в непосредствено съседство и миналото на които е изпълнено с тежки изпитания. По тия въпроси се водиха между отговорните държавници на двете страни при миналогодишното посещение на Техни Величества Царя и Царицата в Белград искрени и пропити с взаимно доверие разговори и се взеха решения. Тия разговори ще бъдат сега продължени при една още по-благоприятна атмосфера, и аз се надявам, че делото на българо-югославското сближение ще излезе от тях засилено и затвърдено. Така ние ще покажем на света, че промяната, която настъпи в отношенията между България и Югославия, не е само израз на един славянски романтизъм, а е зрялото начинание на два народа, които познават добре войната и враждата, за да ценят сега добре мира и приятелството …“ Словото на Учителя Духовните причини на болестите (Продължение от бр.
към текста >>
В основата на тия
отношения
стои взаимното зачитане и доверието, стои желанието за мир и мирно културно строителство, затова те не представляват опасност за никого и не могат да безпокоят никого.
министър председателя Ким. Георгиев е направил следните изявления пред представителите на българския печат: „Свързани с кръвните връзки на родството, поставени да се развиват в непосредствено съседство. българи и югославяни могат и трябва да живеят в пълно разбирателство, да се подпомагат в изграждането на своята култура и да служат но делото на общия мир. И аз съм щастлив да констатирам, че това съзнание направи в последно време големи и хубави завоевания както между югославяни, така и между българи. Онова, което се считаше до вчера невъзможно, днес е факт: между българи и югославяни се установяват бързо нови отношения, отношения не само на добри съседи, но и на братя.
В основата на тия
отношения
стои взаимното зачитане и доверието, стои желанието за мир и мирно културно строителство, затова те не представляват опасност за никого и не могат да безпокоят никого.
Между България и Югославия има въпроси, които чакат своето разрешение — това е естествено при два народа, които живеят в непосредствено съседство и миналото на които е изпълнено с тежки изпитания. По тия въпроси се водиха между отговорните държавници на двете страни при миналогодишното посещение на Техни Величества Царя и Царицата в Белград искрени и пропити с взаимно доверие разговори и се взеха решения. Тия разговори ще бъдат сега продължени при една още по-благоприятна атмосфера, и аз се надявам, че делото на българо-югославското сближение ще излезе от тях засилено и затвърдено. Така ние ще покажем на света, че промяната, която настъпи в отношенията между България и Югославия, не е само израз на един славянски романтизъм, а е зрялото начинание на два народа, които познават добре войната и враждата, за да ценят сега добре мира и приятелството …“ Словото на Учителя Духовните причини на болестите (Продължение от бр. 98) Ако имате температура 40 градуса, какво трябва да правите?
към текста >>
Така ние ще покажем на света, че промяната, която настъпи в
отношенията
между България и Югославия, не е само израз на един славянски романтизъм, а е зрялото начинание на два народа, които познават добре войната и враждата, за да ценят сега добре мира и приятелството …“ Словото на Учителя Духовните причини на болестите (Продължение от бр.
Онова, което се считаше до вчера невъзможно, днес е факт: между българи и югославяни се установяват бързо нови отношения, отношения не само на добри съседи, но и на братя. В основата на тия отношения стои взаимното зачитане и доверието, стои желанието за мир и мирно културно строителство, затова те не представляват опасност за никого и не могат да безпокоят никого. Между България и Югославия има въпроси, които чакат своето разрешение — това е естествено при два народа, които живеят в непосредствено съседство и миналото на които е изпълнено с тежки изпитания. По тия въпроси се водиха между отговорните държавници на двете страни при миналогодишното посещение на Техни Величества Царя и Царицата в Белград искрени и пропити с взаимно доверие разговори и се взеха решения. Тия разговори ще бъдат сега продължени при една още по-благоприятна атмосфера, и аз се надявам, че делото на българо-югославското сближение ще излезе от тях засилено и затвърдено.
Така ние ще покажем на света, че промяната, която настъпи в
отношенията
между България и Югославия, не е само израз на един славянски романтизъм, а е зрялото начинание на два народа, които познават добре войната и враждата, за да ценят сега добре мира и приятелството …“ Словото на Учителя Духовните причини на болестите (Продължение от бр.
98) Ако имате температура 40 градуса, какво трябва да правите? Едно от двете - или трябва да вземете очистително, или друго - сварете си няколко цели картофа и ги изяжте, докато са топли, и ще видите, че след половин час вашата температура ще спадне. Всичката погрешка на хората е, че те мислят, че лекарствата могат да им помогнат много. Лекарствата спомагат само временно. А туй, което лекува, това е въздухът – жизнената сила, праната, която е във въздуха, тя лекува, светлината лекува и храната лекува, затова човек трябва да си избира въздуха, светлината, водата и храната.
към текста >>
Ако братята и
сестрите
на един човек го намразят, той не може да живее щастливо и дълго.
Ако искате да запазите мекотата си и да продължите живота си, примирете се с тези, които мразите. Има една статистика, която показва, че всеки син, който мрази баща си, не може да живее дълго време. И ако син дойде в стълкновение с баща си, мисълта на бащата е по-силна, синът ще умре по- рано. Ако син или дъщеря мразят майка си, не ги чака добро в живота. Защото, ако майката намрази децата си, те няма да живеят дълго.
Ако братята и
сестрите
на един човек го намразят, той не може да живее щастливо и дълго.
Затова всеки един човек трябва да обича баща си и майка си, братята и сестрите си, преди всичко от здравословно гледище. Защото, в противен случай техните мисли действат разрушително и подкосяват пътищата на живота му. И когато се проповядва да възлюбим ближния си, то е, за да бъдем здрави. Ако хората се обичаха, болести нямаше да има. Но когато хората един друг се лишаваме от любовта, тогаз идва ред на болестите, с които не можем да се справим.
към текста >>
Затова всеки един човек трябва да обича баща си и майка си, братята и
сестрите
си, преди всичко от здравословно гледище.
Има една статистика, която показва, че всеки син, който мрази баща си, не може да живее дълго време. И ако син дойде в стълкновение с баща си, мисълта на бащата е по-силна, синът ще умре по- рано. Ако син или дъщеря мразят майка си, не ги чака добро в живота. Защото, ако майката намрази децата си, те няма да живеят дълго. Ако братята и сестрите на един човек го намразят, той не може да живее щастливо и дълго.
Затова всеки един човек трябва да обича баща си и майка си, братята и
сестрите
си, преди всичко от здравословно гледище.
Защото, в противен случай техните мисли действат разрушително и подкосяват пътищата на живота му. И когато се проповядва да възлюбим ближния си, то е, за да бъдем здрави. Ако хората се обичаха, болести нямаше да има. Но когато хората един друг се лишаваме от любовта, тогаз идва ред на болестите, с които не можем да се справим. Та казвам сега: и в религиозния живот се иска най-първо една хигиена на мисълта.
към текста >>
Вести Възстановени са дипломатическите
отношения
между България и Съветска Русия.
Тези дисхармонични ответни вибрации удвояват психическото разложение на първоначалните отправители, предизвикват разстройство на физическите организми, проявяващо се чрез увеличаването на всевъзможни болести, действат разрушително на магнитните течения на планетата заплашвайки, също така, с геологически катастрофи. Ако хората биха отворили очнте си за космичните взаимодействия, то те биха разбрали и почувствали голямата си отговорност за своите психически прояви, без какъвто и да било псевдорелигиозен морал и без суеверния страх от Божие наказание. Човечеството само се наказва и само се награждава. защото винаги получава из съкровищницата на Космоса удесеторено това, което е отправило в нея. Хората могат да създадат ад или рай от своята Земя, зависимост от това, какви вибрации ще съумеят да извикат из силовото поле на окръжаващия Космос … Безкрайни възможности за творческо развитие в недрата на Космоса, при условие на съзнателно и разумно използване на космичните енергии за общопланетно благо, са открити пред хората … Или гибел в същите тези космични недра, в случай на упорство в своята духовно-интелектуално-морална вкостенелост ... Учените знаят, че много планети във вселенското пространство се разсипват в прах, разрушават се и трябва отново да се създават — а за тяхната гибел са отговорни обитателите им ... Из „Окултизъм и Йога“ Н. Р.
Вести Възстановени са дипломатическите
отношения
между България и Съветска Русия.
За български пълномощен министър в Москва е назначен г. проф. Михалчев, който вече е заел поста си. Очаква се наскоро да пристигне и руския пълномощен министър в България г. Ф. Разколников. Възстановяването на връзките ни с Русия е един разумен акт на днешното правителство, който, изглежда, ще има чувствителни последици за стопанското съживяване на страната.
към текста >>
На далечния Изток
отношенията
между Русия и Япония са крайно обтегнати.
Възстановяването на връзките ни с Русия е един разумен акт на днешното правителство, който, изглежда, ще има чувствителни последици за стопанското съживяване на страната. Пристигнали са в София Техни Величества югославянските Крал и Кралица, връщайки с това визитата, която миналата зима Цар Борис и Царица Йоана направиха на югославаския кралски двор. Нека тия взаимни посещения дадат тъй-дълго очаквания от цели два народа плод на мир, братство, разбирателство и любов. Славянството трябва да бъде единно. Благословени да бъдат усилията, които ни водят към това.
На далечния Изток
отношенията
между Русия и Япония са крайно обтегнати.
Опасността от война не е избегната и бъдещето е пълно с тревожна неизвестност. Съветска Русия е приета за член на Обществото на Народите. Полша, чрез своя представител в Женева, е заявила пред О. Н. че се отказва от участие в договора за малцинствата и от източния пакт. Напоследък тая държава почва да се откъсва от сферата на френското влияние и да се ориентира към Германия.
към текста >>
А чуйте тяхната песен през
първите
дни на пролетта.
не е изгубена радостта на живота, а ние сме изгубени за нея. Тя съществува навсякъде около нас в природата. Погледнете птичките. Те немат запаси от храна, немат топли жилища, които да ги запазят през зимата от глад и студ. Немат натрупани богатства, за да бъдат осигурени в живота.
А чуйте тяхната песен през
първите
дни на пролетта.
Чуйте как оживяват околността с мелодията на приятния си глас. От ранно утро до късна вечер техният живот е само радост и песен. Това е радостта на живота. Ние хората сме изгубили тая истинска радост на живота, защото сме хукнали да гоним външни, фалшиви радости и блага. Оставили сме питомното, за да гоним дивото, както казва народната поговорка.
към текста >>
онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и
отношения
.
Т. Ч. Духът на новата епоха (Продължение от бр. 98) Сега ще се опитан де очертая в общи линии духа на епохата, която се ражда, и която е епоха от голямо значение, — защото днес човечеството прави голям завой в своето развитие — ражда се ново съзнание, което ще даде съвсем нови насоки на живота. Тъй както един организъм или един биологически вид дохожда в процеса на своето развитие до една фаза, в която трябва да премине по-напред или да се деградира, тъй и човечеството днес се намира в такъв момент. Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото съзнание, което в окултизма наричат колективно съзнание или свърхсъзнание; т. е.
онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и
отношения
.
И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание. Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо.
към текста >>
Помен за Д-р Кирил Паскалев Наскоро се навърши годишнина от смъртта на нашия добър приятел Д-р Кирил Паскалев, който притежаваше ценни заложби, големи познания и забележителен литературен талант, с помощта на които той направи
първите
стъпки към свързването на днешната официална наука с окултизма.
Седмица на гроздето и плодовете, установена по инициативата на въздържателното движение, ще трае от 30. IX. до 6. X. т. г. Седмицата се урежда от Министерството на народното стопанство паралелно с въздържателните дружества. Ще бъдат устроени сказки и изложби, в които ще се изтъкне ползата от гроздето и плодовете и ще се направи пропаганда за масовата им консумация.
Помен за Д-р Кирил Паскалев Наскоро се навърши годишнина от смъртта на нашия добър приятел Д-р Кирил Паскалев, който притежаваше ценни заложби, големи познания и забележителен литературен талант, с помощта на които той направи
първите
стъпки към свързването на днешната официална наука с окултизма.
Заслугата в това отношение на Д-р Паскалев е голяма и жалко е, че той не можа да довърши широко набелязаната от него работа. Във връзка с това даваме по-долу отзива ма сп. „Философски преглед“ по случай неговата смърт: Д-р Кирил Паскалев „Това лято отвлече една интересна фигура Във философския живот не нашата малка страна. Кирил Паскалев, който е починал 34 годишен, бе роден в Бургас в средата на едно бедно и скромно семейство. Преди няколко години той завърши медицинския факултет при Софийския университет и напоследък бе лекар в Габрово.
към текста >>
27.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Разумните
отношения
(продължение от брой 104 - Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г.) Ракът се лекува с пост (Д-р Бреслауер) Тайните на живота и смъртта.
Севлиево, 21 ноември, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Да бъдем будни! (Пламен) * * * (стихотворение – превод от немски К) Едно от онова, което хората не знаят (Пенко К. Пенков — Габрово) Словото на Учителя.
Разумните
отношения
(продължение от брой 104 - Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г.) Ракът се лекува с пост (Д-р Бреслауер) Тайните на живота и смъртта.
Етерната област на физическия свят (продължение от брой 104 - Макс Хайндел) Хиромантия. Линия на сърцето (продължение от брой 104) Преглед Лъв и лисица (басня – Дядо Благо) Отзиви за Всемирното Братство (Михаил Никитин) Да бъдем будни! Времето, в което живеем, е необикновено. Опасностите. които заплашват човечеството, са грамадни. Силите, които ни тласкат към гибел, действат непрестанно и с крайно напрежение.
към текста >>
Словото на Учителя Разумните
отношения
(продължение от брой 104) За да дойде човек до това дълбоко знание, което може да му разкрие тайните съкровища на природата, най-първо той трябва да изхвърли лъжата от живота си, защото тя внася всички разногласия и отрови, с които сме се развалили.
Как да се предпазим от тия отрови? — да не употребяваме месо и алкохол. Да се храним с чиста храна — плодове зеленчуци, които ни дават най-чистия вид сгъстена слънчева енергия. Да употребяваме мляко само от кротки, добре третирани животни, доено от добри, здрави любещи хора. Да бъдем всякога с весело настроение, а това ще по-стигнем когато всичко любим и гледаме нещата и събитията от добрата им страна.
Словото на Учителя Разумните
отношения
(продължение от брой 104) За да дойде човек до това дълбоко знание, което може да му разкрие тайните съкровища на природата, най-първо той трябва да изхвърли лъжата от живота си, защото тя внася всички разногласия и отрови, с които сме се развалили.
Вследствие на лъжата, с която живеят хората от векове, човек е дошъл до едно състояние, в което е изгубил правилното схващане на истинския живот. В какво седи истинският живот? За да реализираме истинския живот и да разрешим противоречията в живота, необходим ни е един просветен ум, необходимо ни е едно чисто сърце и една силна воля. Истинско разрешение задачата на живота не можем да имаме, докато не се постигне едно хармонизиране на ума, сърцето и волята. Според законите на природата, човек трябва да работи три часа физически труд, три часа да работи за своето сърце, три часа да работи за своя ум, три часа да работи за своята душа и три часа да работи за своя дух.
към текста >>
Мъжът и жената трябва да разберат своите правилни
отношения
.
Това показва, че всеки гледа своите интереси. Но жената, която служи на един мъж, тя си има свои нужди и интереси. Тя не е едно същество, което има отношение само към мъжа си. Мъжът трябва да разбира, че жената има отношение и към Бога, и към цялото човечество. Същото се отнася и до мъжа.
Мъжът и жената трябва да разберат своите правилни
отношения
.
Мъжът трябва да разбира, че е едно условие за повдигане на жената и жената трябва да разбере, че е едно условие за повдигане. А онова, което жената търси в света, това е едно възвишено същество от Божествения свят, което има отношение с тази форма на мъжа. Този мъж трябва да стане проводник на духа; а жената търси духа в света. Идеалът на жената е духът; а идеалът на мъжа е душата. Това е Божественото разрешение.
към текста >>
До известна степен и ученикът на окултната школа, при
първите
стадии на неговата тренировка в ясновидството, също чете в отразяващия етер, но той е предупреждаван от своя учител за недостатъчността на този етер като средство за добиване на положителни сведения, за да не си състави погрешни заключения.
защото образите, които той съдържа, са само отражения от паметта на природата. Истинската памет на природата се намира в едно много по-висше царство. Истински опитният и издигнат ясновидец никога не се старае да чете миналото в отразяващия етер, защото картините в него са много по-неясни и точни в сравнение с тия във висшето царство. Четящите в отразяващият етер са обикновено тези, които нямат свободен избор, които, фактически, сами не знаят в какво те четат. Може да се вземе като правило, че обикновените психометристи и медиуми добиват своето знание от отразяващия етер.
До известна степен и ученикът на окултната школа, при
първите
стадии на неговата тренировка в ясновидството, също чете в отразяващия етер, но той е предупреждаван от своя учител за недостатъчността на този етер като средство за добиване на положителни сведения, за да не си състави погрешни заключения.
Този етер е също така посредника, чрез който мисълта се отпечатва върху човешкия мозък. Той е много тясно свързан с четвъртото подразделение от света на мисълта, което е най-висшето от четирите подразделения, съставляващи заедно областта на конкретната мисъл. и представлява именно света на човешкия ум. В него може да се намери едно по-ясно копие от паметта на природата, отколкото в отразяващия етер. (следва). Хиромантия Линия на сърцето (продължение от брой 104) Както казахме по-рано, сърдечната линия е първата линия, която върви хоризонтално по горната част на дланта, като минава в основата на хълмовете.
към текста >>
Германската дипломация днес прави усилия да привлече дори и Югославия и Румъния или, най-малкото, да охлади техните
отношения
с Франция.
(следва) П Р Е Г Л Е Д ПО СВЕТА Забелязва се едно особено прегрупиране на силите в Европа. Днес германската дипломация е извънредно засилила своята дейност и прави усилия да привлече към себе си някои от държавите, които до скоро се намираха под пълното влияние на Франция. Така Германия се стреми да осигури второстепенните си граници, за да й бъдат развързани ръцете срещу главния й противник — Франция. Изглежда че Полша, бившата съюзница на Франция, е напълно спечелена от Германия. Говори се за съюз между двете държави, който имал пред вид евентуалната подялба на Литва, отказване на Полша от коридора за Балтийско море и общи действия срещу Съветска Русия.
Германската дипломация днес прави усилия да привлече дори и Югославия и Румъния или, най-малкото, да охлади техните
отношения
с Франция.
В Сварската област предстои да се извърши плебисцит, в който населението ще се изкаже за или против присъединението към Германия. В заинтересуваните страни цари голямо възбуждение. Югославското правителство е отнесло въпроса за отговорностите по атентата над крал Александър до Обществото на Народите. Имат се пред вид главно Унгария и Италия, които са давали покровителство на хърватските „усташи“, които организираха убийството. В Съединените щати правителството на Рузвелта е получило голям успех в станалите избори.
към текста >>
Трите
печатни органа на движението правят извънредно отредно впечатление, говорещо за голямата светла работа, която се върши в България.
Бялото Братство на Дънова само в България наброява до 40,000 членове и това. разбира се, е достоен плод от 25 годишната плодотворна дейност на неговия основател. Дънова руските читатели познават от неговата чудна книга „Три основи жизни“ излязла в издателството на Гудков (в Рига Б. Р.) в 1931 год. Ние горещо препоръчваме на мистиците, езотериците и окултистите от всички видове и направления, да се запознаят с неговите поучения, изпълнени с духа на Христовата мъдрост и любов.
Трите
печатни органа на движението правят извънредно отредно впечатление, говорещо за голямата светла работа, която се върши в България.
В тях с хармонично съчетани общоокултни, широко популярни основни идеи с дълбоко теургическия, всепроникващ и осмислящ ги дух на Християнския Езотеризъм.“. Говорейки за това дали П. Дънов принадлежи към Хималайската община на Учителите, автора казва: „Ний, хората на земята, обичаме да разделяме и класифицираме духовните понятия според хрумванията на закостенелите човешки схващания; затова из другия Свят, при нас, на земята, идват „само поотделно редките лъчи“. Духовното движение на Дънова е движение на светлината. Неговото общество е в живителния лъч на Единната Светлина, затова — защото Посвещението е единно, както е единна Любовта, както е единно Слънцето.
към текста >>
28.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Първите
признаци, указващи на великата мисия на славянството, на неговата важна роля в бъдещето като носител и творец на новата култура, са забелязани твърде отдавна, от пророците на славянството като Достоевски, Киреевски, Словацки и др., които са проникнали в мистичните глъбини на славянската душа, видели са безценните богатства, които тя крие и са прозрели в далечините на бъдещето частица от славата и величието, от духовната светлина и мощ, които ще озарят като ореол „народа-богоносец“, а заедно с него и цялото славянство.
Да не забравяме никога, че истинските носители на новото, са носителите и реализаторите на идеята за общото благо. Да се откажем от своите лични, егоистични интереси, да се откажем да живеем само за себе си и за сметка на другите, да заживеем с интересите на колектива и да впрегнем силите си, способностите си и средствата си в работа, която носи плодове за всички. Защото само в чистата и трайна радост, изтичаща от безкористната ни служба на Цялото, ние ще намерим нашето истинско щастие. БЪДЕЩЕТО НА СЛАВЯНСТВОТО И НЕГОВАТА ПОДГОТОВКА Процесите в историята вървят по един строго определен път и никакви човешки усилия не могат да спрат това, което идва по силата на естествения развой на нещата. Славянската раса е предназначена от Провидението да даде новата култура на човечеството, културата на общото благо, културата на братството, единството и любовта и никакви спънки, от където и да идат те, не ще могат да спрат развоя на този исторически процес.
Първите
признаци, указващи на великата мисия на славянството, на неговата важна роля в бъдещето като носител и творец на новата култура, са забелязани твърде отдавна, от пророците на славянството като Достоевски, Киреевски, Словацки и др., които са проникнали в мистичните глъбини на славянската душа, видели са безценните богатства, които тя крие и са прозрели в далечините на бъдещето частица от славата и величието, от духовната светлина и мощ, които ще озарят като ореол „народа-богоносец“, а заедно с него и цялото славянство.
Днес, разбира се пак за тия, които виждат и разбират, ние имаме вече на лице първите сериозни творчески усилия за подготовка на това велико бъдеще, което идва. Днес ние се намираме в един върховен по своето значение момент от историята на славянството. Днес чрез своите пратеници, Бог дава на славянството основните линии на неговото бъдеще творческо развитие, фундамента, върху който ще се изгради неговото бъдеще величие, разцъфнало в прекрасните строения на Новата Култура. Днес на славянството се дават ония велики истини, в които са скрити непобедимите Божествени сили, нужни за изграждане на новия свят. Днес славянството получава своя най-нов Завет, с помощта на който ще разкъса сковаващите го вериги на мрака, ще надделее на тъмните сили, които го разединяват и разяждат, и ще възкръсне в сиянието на неподозирана сила, светлина и красота.
към текста >>
Днес, разбира се пак за тия, които виждат и разбират, ние имаме вече на лице
първите
сериозни творчески усилия за подготовка на това велико бъдеще, което идва.
Да се откажем от своите лични, егоистични интереси, да се откажем да живеем само за себе си и за сметка на другите, да заживеем с интересите на колектива и да впрегнем силите си, способностите си и средствата си в работа, която носи плодове за всички. Защото само в чистата и трайна радост, изтичаща от безкористната ни служба на Цялото, ние ще намерим нашето истинско щастие. БЪДЕЩЕТО НА СЛАВЯНСТВОТО И НЕГОВАТА ПОДГОТОВКА Процесите в историята вървят по един строго определен път и никакви човешки усилия не могат да спрат това, което идва по силата на естествения развой на нещата. Славянската раса е предназначена от Провидението да даде новата култура на човечеството, културата на общото благо, културата на братството, единството и любовта и никакви спънки, от където и да идат те, не ще могат да спрат развоя на този исторически процес. Първите признаци, указващи на великата мисия на славянството, на неговата важна роля в бъдещето като носител и творец на новата култура, са забелязани твърде отдавна, от пророците на славянството като Достоевски, Киреевски, Словацки и др., които са проникнали в мистичните глъбини на славянската душа, видели са безценните богатства, които тя крие и са прозрели в далечините на бъдещето частица от славата и величието, от духовната светлина и мощ, които ще озарят като ореол „народа-богоносец“, а заедно с него и цялото славянство.
Днес, разбира се пак за тия, които виждат и разбират, ние имаме вече на лице
първите
сериозни творчески усилия за подготовка на това велико бъдеще, което идва.
Днес ние се намираме в един върховен по своето значение момент от историята на славянството. Днес чрез своите пратеници, Бог дава на славянството основните линии на неговото бъдеще творческо развитие, фундамента, върху който ще се изгради неговото бъдеще величие, разцъфнало в прекрасните строения на Новата Култура. Днес на славянството се дават ония велики истини, в които са скрити непобедимите Божествени сили, нужни за изграждане на новия свят. Днес славянството получава своя най-нов Завет, с помощта на който ще разкъса сковаващите го вериги на мрака, ще надделее на тъмните сили, които го разединяват и разяждат, и ще възкръсне в сиянието на неподозирана сила, светлина и красота. Доскоро ние, мислехме, че има само един единствен Източник, от който можем да черпим сила, знание и мощ за Великото Дело.
към текста >>
Затова преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората, защото
отношенията
и порядъка, които имаме в съвременното общество са резултат на естеството на самото съзнание, с което живеят днес хората.
Да обичаш - това е началото на живота, а да говориш Истината това е край - не свършване на живота, а пълнота на живота. Но ако вие нямате Мъдростта и Знанието, всички тези неща ще останат безсмислени в живота ви. Сега хората са изоставили на заден план добиването на знанието и организирането на мозъка, което е същественото в живота и са се заели с разрешаването на сложния социален въпрос. Промяната на строя може да стане, но ако се измени строя, а хората запазят същото си състояние, ще бъде ли по- добре? Не, ще бъде по-лошо.
Затова преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората, защото
отношенията
и порядъка, които имаме в съвременното общество са резултат на естеството на самото съзнание, с което живеят днес хората.
Кой е онзи принцип, който действа в съзнанието на съвременния човек? Това е принципът на личността, който е родил самосъзнанието у човека и който кара човек да мисли само за себе си, да търси само своето благо, само своето щастие. И този принцип си има своето място в развитието на човека и човечеството, но казвам, че докато той действа в човешкото съзнание, не можем да имаме нов строй. Новият строй ще бъде обусловен от действието на един нов принцип в човешкото съзнание, който ще стимулира висшата природа на човека, ще събуди и подхрани възвишените чувства и способности в човека. Този нов принцип е принципът на Любовта, която се стреми към общото благоденствие и щастие.
към текста >>
Ако мъжете и жените внесат този закон в
отношения
си, ще се изгладят всичките им противоречия.
Тогава хората ще обичат всичко живо, защото ще знаят, че във всичко живо живее Бог и в никого няма да има желание да насилва, убива и ограбва брата си, защото ще знае, че злото, което прави на брата си, го прави и на себе си. Това е, което съвременните хора не знаят и се чудят откъде са им тези противоречия и нещастия. Щастието и успеха на човека зависят от неговата вяра в Любовта, Мъдростта и Истината. Щом човек изгуби вяра в Любовта, която носи живота, в Знанието, което ръководи живота и в Истината, нещастията непременно ще го сполетят. А да имаме вяра в Любовта, Мъдростта и Истината, това значи да разбираме, че великото в света е да работим за повдигането на човечеството, - да служим на братята си от Любов.
Ако мъжете и жените внесат този закон в
отношения
си, ще се изгладят всичките им противоречия.
Мъжът и жената са два големи фактора в живота. Те са единствените обективни фактори в съвременния ред на нещата и без тях нищо не може да се направи. Жените и мъжете трябва да оправят света. Без жените и мъжете, светът не може да се оправи. Мъжът трябва да се научи да служи добре на жената и жената трябва да слугува добре на мъжа.
към текста >>
Това е пътят за възстановяване на естествените
отношения
между мъжете и жените и за създаването на новия строй, който иде сега на земята.
Без жените и мъжете, светът не може да се оправи. Мъжът трябва да се научи да служи добре на жената и жената трябва да слугува добре на мъжа. Тогава ще бъдат изключени всички противоречия в семейството, а щом са изключени противоречията в семейството, те ще бъдат изключени и в обществения и индивидуалния живот. Мъжът и жената, които се събират в името на Любовта да служат на Бога, трябва да се откажат от личната си воля. Всеки трябва да бъде готов винаги да изпълни волята на онзи, когото обича и който го обича.
Това е пътят за възстановяване на естествените
отношения
между мъжете и жените и за създаването на новия строй, който иде сега на земята.
Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г. Макс Хайндел (7) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 110) Процесът при напускане на етерното тяло е до голяма степен подобен на този при напускане на физическото тяло. Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане. И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела. Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят.
към текста >>
Законът, който гласи; „каквото човек посее, това и ще пожъне.“ Той е закона за причините и следствията, който управлява нещата и проявите в
трите
свята, във всички царства на природата — физическо, нравствено и умствено.
Ако той е имал такива, той няма да се привърже към тях. Нито пък за скъперника представлява никаква мъка това, че е лишен от упойващи питиета. Той не би скърбил даже ако нямаше нито капка от тях на света. Но той се грижи за своето злато, както пияницата иска да пие, и затова справедливият закон им дава това, което им е нужно за да ги пречисти от техните нечисти желания и лоши навици. Това е закона, който е символизиран в косата на жетваря — Смъртта.
Законът, който гласи; „каквото човек посее, това и ще пожъне.“ Той е закона за причините и следствията, който управлява нещата и проявите в
трите
свята, във всички царства на природата — физическо, нравствено и умствено.
Навсякъде той роботи неумолимо, безпристрастно, изравнявайки, разплащайки всичко, възстановявайки равновесието там, където то е дори най-малко нарушено. Резултата от неговата дейност може да се прояви веднага, а може да дойде след години или в други животи, но, когато и да било, където и да било, едно точно и справедливо възмездие очаква всяко наше дело. И ще трябва добре да се запомни, че в действието на този закон няма абсолютно нищо лично, абсолютно никакво пристрастие, във вселената няма награди или наказания. Всичко е р е з у л т а т следствие на неизменния закон. Действието на този закон ще бъде много по-добре изяснено, когато по-нататък го разгледаме във връзка с другия Велик Закон за космоса — закона за Превъплътяването, който също така работи за еволюцията на човека.
към текста >>
Спиритуализма също изяснява значението на
отношенията
ни с нашите заминали роднини и приятели, защото любовната връзка между нас и тях е мощен стимул за напредък и за двете страни.
Съвсем не е право, нито достатъчно ясно дето смесват двете понятия „Спиритизъм“ и „Спиритуализъм.“ Първата дума не звучи приятно в ухото на сериозните членове на психическото движение. Тя се употребява само по навик от техните противници. Нейния смисъл може да се определи така: Суетно безидейно отношение с духовете от нисшите области. По навик ние ги съжаляваме, като не еволюирали или като обвързани към земята, и понякога ние се стремим да им помагаме, за да могат те по-ясно да разберат своето състояние и да се издигнат до по-висша сфера. От друга страна, спиритуализма е търсене и употребяване на всички възможни средства, за да се влезе във връзка с всички ония духове, които са компетентни, (също и натоварени с известни задачи, според тяхната вяра) мъдро да ни ръководят, учат и съветват.
Спиритуализма също изяснява значението на
отношенията
ни с нашите заминали роднини и приятели, защото любовната връзка между нас и тях е мощен стимул за напредък и за двете страни.
Следователно, лесно може да се констатира неприятното чувство на спиритуалистите към спиритизма, чиито егоистични цели само потискат душевния живот, вместо да го подкрепят и подтикват. Научния отдел на това движение се нарича „психическо изследване.“ Трябва обаче да се разбере, че не всеки психически изследовател е спиритуалист, но ако той е честен, рано или късно сигурно ще стане такъв. Неговата функция е да изучава средствата и условията на отношенията със заминалите в невидимия свят, да изнамери и да усъвършенства най-вероятните, да предупреди за съмнителните и да осъди фалшивите. Затова той изпълнява твърде полезна служба, понеже обикновения спиритуалист, който не знае законите на логиката, може лесно да бъде измамен от сръчните претенции на шарлатаните. От известно гледище, почти всеки спиритуалист е психически изследовател, понеже той сам изучава проблемата на съобщенията и търси да се увери за реалността на известията и явленията, които той получава от невидимия свят.
към текста >>
Неговата функция е да изучава средствата и условията на
отношенията
със заминалите в невидимия свят, да изнамери и да усъвършенства най-вероятните, да предупреди за съмнителните и да осъди фалшивите.
По навик ние ги съжаляваме, като не еволюирали или като обвързани към земята, и понякога ние се стремим да им помагаме, за да могат те по-ясно да разберат своето състояние и да се издигнат до по-висша сфера. От друга страна, спиритуализма е търсене и употребяване на всички възможни средства, за да се влезе във връзка с всички ония духове, които са компетентни, (също и натоварени с известни задачи, според тяхната вяра) мъдро да ни ръководят, учат и съветват. Спиритуализма също изяснява значението на отношенията ни с нашите заминали роднини и приятели, защото любовната връзка между нас и тях е мощен стимул за напредък и за двете страни. Следователно, лесно може да се констатира неприятното чувство на спиритуалистите към спиритизма, чиито егоистични цели само потискат душевния живот, вместо да го подкрепят и подтикват. Научния отдел на това движение се нарича „психическо изследване.“ Трябва обаче да се разбере, че не всеки психически изследовател е спиритуалист, но ако той е честен, рано или късно сигурно ще стане такъв.
Неговата функция е да изучава средствата и условията на
отношенията
със заминалите в невидимия свят, да изнамери и да усъвършенства най-вероятните, да предупреди за съмнителните и да осъди фалшивите.
Затова той изпълнява твърде полезна служба, понеже обикновения спиритуалист, който не знае законите на логиката, може лесно да бъде измамен от сръчните претенции на шарлатаните. От известно гледище, почти всеки спиритуалист е психически изследовател, понеже той сам изучава проблемата на съобщенията и търси да се увери за реалността на известията и явленията, които той получава от невидимия свят. Нуждите на спиритуализма изискват жив интерес към сегашните прояви на живота. Истинския спиритуалист вярва, че Бог ни е дал тела и материален свят, като има за цел чрез тях да се възпитаме. Те са основните символи, чрез които можем да учим първите уроци на нашето вечно съществуване.
към текста >>
Те са основните символи, чрез които можем да учим
първите
уроци на нашето вечно съществуване.
Неговата функция е да изучава средствата и условията на отношенията със заминалите в невидимия свят, да изнамери и да усъвършенства най-вероятните, да предупреди за съмнителните и да осъди фалшивите. Затова той изпълнява твърде полезна служба, понеже обикновения спиритуалист, който не знае законите на логиката, може лесно да бъде измамен от сръчните претенции на шарлатаните. От известно гледище, почти всеки спиритуалист е психически изследовател, понеже той сам изучава проблемата на съобщенията и търси да се увери за реалността на известията и явленията, които той получава от невидимия свят. Нуждите на спиритуализма изискват жив интерес към сегашните прояви на живота. Истинския спиритуалист вярва, че Бог ни е дал тела и материален свят, като има за цел чрез тях да се възпитаме.
Те са основните символи, чрез които можем да учим
първите
уроци на нашето вечно съществуване.
Ний трябва да ги изучаваме и употребяваме за да констатираме моралното, етичното и духовното взаимно отношение на душите. Философията на спиритуализма засяга живота във всичките негови прояви, но неговата четка винаги рисува върху фона на по-свободен, на по-съществен живот след физическия такъв. Относно поведението на спиритуалистите към черквите също се намират най-различни мнения. Една школа съвсем се оттегля от черквите и се старае да основе спиритуалистичен молитвен дом с техни ръководители, обреди и пр. Друга школа повече или по-малко редовно присъства на божествените служби в католическите черкви или в протестантските, според това, което индивида предпочита, като към това прибавя своя спиритуализъм у дома си.
към текста >>
Съществената разлика между черковниците и спиритуалистите е тая че
първите
имат вяра в задгробния живот, според старата традиция, като вярват че човек няма право да има отношение с тия, които са напуснали земята.
Друга школа повече или по-малко редовно присъства на божествените служби в католическите черкви или в протестантските, според това, което индивида предпочита, като към това прибавя своя спиритуализъм у дома си. Разбира се, че и в Англия, където на всеки е позволено свободно да изкаже своето мнение, с условие, той с това да не притеснява своя ближен нито да не нарушава общото спокойствие и мир, ние срещаме остри нападки от страна на най-строгите католици и другите черкви. В по-предишните години, почти всички черковници презираха (даже и преследваха) спиритуалистите, постоянно повтаряйки най-абсурдни клевети против нашите смели и смирени пионери. Христос в негово време бе приет по същия начин. Това е старо явление — постоянното противене против новото, което съвсем не се акордира с предразсъдъците.
Съществената разлика между черковниците и спиритуалистите е тая че
първите
имат вяра в задгробния живот, според старата традиция, като вярват че човек няма право да има отношение с тия, които са напуснали земята.
Докато ние се основаваме на научни доказателства и сегашни опити. Те вярват че само поповете и презвитерите имат право да съобщават Божията воля; докато ние вярваме че духовните мисионери са по-компетентни, понеже те са по-близо до Извора на знанието. Ние съвсем не пречим на работата на черквата, ние само се стремим да й при-дадем нещо важно — да употреби доказателствата на своето собствено учение. В последните години нашия прогрес е по-бърз и по необезпокояван. Много черковници вече приеха спиритуализма и даже доста голямо число свещеници се намират в нашите кръжоци, като не чувстват никаква неловкост относно своята черква.
към текста >>
29.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И заедно с движението се явяват и
първите
признаци на психическия живот — живота става все по-диференциран и вече можем да различаваме ясно разграничени органически и психически живот, макар че последния е още много слаб, недиференциран сам по себе си; но пък органическия живот е вече доста сложен и се проявява в ред системи и органи — много по-сложен е от колкото при растенията; а психическия живот в тази фаза е още еднороден, тъй да кажем, недиференциран, общопроявяващ се, и може да се определи с понятието чувство.
Това са проявите на живота в растителното царство. Но у растенията липсва психическия елемент на живота. Животът не е толкова диференциран, за да можем да разграничим органически и психически живот. Но в следващата фаза в развитието, най-нисшите животни — едноклетъчните, забелязваме един нов елемент в живота. Докато растенията са приковани за земята, или имат едно много бавно движение и нямат никакъв психичен живот — то в следующата фаза, именно в животните, имаме вече и движение, те не са приковани за средата си.
И заедно с движението се явяват и
първите
признаци на психическия живот — живота става все по-диференциран и вече можем да различаваме ясно разграничени органически и психически живот, макар че последния е още много слаб, недиференциран сам по себе си; но пък органическия живот е вече доста сложен и се проявява в ред системи и органи — много по-сложен е от колкото при растенията; а психическия живот в тази фаза е още еднороден, тъй да кажем, недиференциран, общопроявяващ се, и може да се определи с понятието чувство.
В тази фаза от развитието се проявяват вече чувствата, сърцето, като елемент на живота. Най-простите чувства, които се явяват в първичните животински организми, това са чувствата или както го наричат инстинкта да усещат глада, който ги кара да си търсят храната. След това имаме усещането на болка, скръб и радост, приятност и неприятност и пр. И колкото по-висши са животинските форми, толкова по-сложен и разнообразен става и психическия им живот. В процеса на развитието на цялото животинско царство се развива сърцето, като един психически и органически орган, който в по-висшите животни е вече доста диференциран, не само във физиологическо, но и в психологическо отношение.
към текста >>
Тук в по-висшите форми вече се явява един нов елемент на психическия живот — съзнанието, и заедно с него се явяват
първите
наченки на мисълта.
В тази фаза от развитието се проявяват вече чувствата, сърцето, като елемент на живота. Най-простите чувства, които се явяват в първичните животински организми, това са чувствата или както го наричат инстинкта да усещат глада, който ги кара да си търсят храната. След това имаме усещането на болка, скръб и радост, приятност и неприятност и пр. И колкото по-висши са животинските форми, толкова по-сложен и разнообразен става и психическия им живот. В процеса на развитието на цялото животинско царство се развива сърцето, като един психически и органически орган, който в по-висшите животни е вече доста диференциран, не само във физиологическо, но и в психологическо отношение.
Тук в по-висшите форми вече се явява един нов елемент на психическия живот — съзнанието, и заедно с него се явяват
първите
наченки на мисълта.
Живота все повече се диференцира (усложнява), изпъкват нови принципи, и заедно с това и организирането на формите напредва. На сцената на живота се явява вече ново същество, което се коренно различава от всички досегашни форми, явява се човека, който носи в себе си растенията и животните и плюс това има вече и един нов елемент в себе си. Принципа, който произвежда растенето, отличава растенията, принципа който произвежда чувствата, отличава животинското царство, а новият принцип който влиза да действа, произвежда мисълта, и той вече отличава човека като човек. И когато говорим за човека в най-елементарен и обективен смисъл, разбираме съществото, в което се явява мисълта, съществото, в което се ражда мисълта. И затова Учителя казва: „Мисълта е, която характеризира човека, без мисъл нямаме човек.“ Заедно с раждането на мисълта, се ражда и човешката личност, индивидуалност и самосъзнанието.
към текста >>
Те разбират
отношенията
и смисъла на нещата.
У тях има една инстинктивна разумност, но тя е разумността на по-висшите същества, които ръководят еволюцията на тези същества. А когато се яви вече мисълта, тя носи светлина на съществата, е които се проявява, и тогаз техния път е съвсем друг. Мисълта е като фар е тъмнината на живота. И затова онези същества, които мислят, живеят в светлина, и са свободни в своите движения и прояви; те могат лесно да определят посоката на своето движение, могат да се ориентират, могат да използват нещата и да ги изучават, да ги съпоставят. С една дума, те могат да имат познание за нещата, могат да влязат в разумни общения със същества по-горни и по-долни от тях.
Те разбират
отношенията
и смисъла на нещата.
И всичко онова, което за животните е инстинктивно и спонтанно, за мислещите същества става съзнателно и обмислено. Мислещите същества съзнават и преценяват всяка своя мисъл, чувство и постъпка. И затова тук в тази фаза от развитието се раждат вече моралните и възвишени чувства, които са едно качество на мислещите същества. Ще каже някой, че и в животните има много благородни и морални чувства. В по-висшите животни наистина има някои морални качества, но и те както тяхната инстинктивна разумност принадлежат на съществата които ги ръководят.
към текста >>
Първите
хора, които се появиха на Земята, бяха много музикални.
Например, в някой човек се заражда склонност към пиянство или да се бие, да се кара и пр. Това не е природа. Това са наследствени качества, придобити отпосле и предадени по наследство. Човек първоначално не е бил такъв. Всички тези отклонения са дошли, когато човек е престанал да пее.
Първите
хора, които се появиха на Земята, бяха много музикални.
Първата раса, която в окултната наука наричат полярна раса, е била много музикална и най-хубавите неща по музика са останали от нея. Хората на тази раса са предците на човечеството. Това са светиите и гениите. Те всичко вършеха с музика. Когато едно явление е ритмично, в него има известна музика.
към текста >>
Следователно, един музикант ще се роди там, гдето ще може да намери материал за изграждане на една гъвкава ръка и деликатно ухо, с неговите чувствителни кортиеви струни и с неговото акуратно устройство на
трите
полуокръжни канали.
Обяснението ще бъде пълно, обаче, когато ние схванем, че както молекулите на водата замръзват само наредени по силовите линии на водата и образуват кристали, вместо да замръзват в една хомогенна маса, също така, ако не съществуваха силовите линии на етерното тяло, не бихме могли да имаме и сгъстяването на материята, което дава за резултат физическото тяло. Също така трябва да има един атом-семе за физическото тяло, който да действа като регулатор на качеството и количеството на материята, която ще трябва да бъде вградена в това физическо тяло. Макар че при сегашното състояние на еволюцията никога нямаме пълна хармония между материалите, съставляващи тялото, нещо което би характеризирало едно съвършено тяло, все пак противодействието не трябва да бъде така силно, че да разрушава организма. Така макар че закона за наследствеността е верен преди всичко по-отношение на материалите на физическото тяло, а не и за душевните качество, които са напълно индивидуални, идващият дух също извършва известна работа и върху физическото тяло, въплотявайки в него квинтесенцията на неговите минали физически качества. Никое тяло не представлява само смес от качествата на неговите родители, макар, че духът е ограничен да употребява само материали, взети от телата на бащата и майката.
Следователно, един музикант ще се роди там, гдето ще може да намери материал за изграждане на една гъвкава ръка и деликатно ухо, с неговите чувствителни кортиеви струни и с неговото акуратно устройство на
трите
полуокръжни канали.
Нареждането на тези материали, обаче, е до определена степен под контрола на Аза. Това е също както когато на един дърводелец са дадени куп дъски, с които да си направи жилище, в което да живее, но е оставен свободен да го направи по начин какъвто желае.' С изключение на случаите, когато имаме много напреднали същества, тази работа на Аза е почти без значение при сегашното състояние на човешката еволюция. Най-голяма свобода ни е дадена при изграждане на астралното тяло, твърде малка при това на етерното тяло и почти никаква при физическото тяло: а дори и това малко с достатъчно за да направи всеки индивид израз на неговия собствен дух и различен от своите родители. Когато оплодяването на яйцето е вече извършено, астралното тяло на майката работи върху него през един период от осемнадесет до двадесет и един дни, като Азът остава вън в астралното и умственото тела, макар и винаги в тясна връзка с майката. След свършване на този срок, Азът влиза в тялото на майката.
към текста >>
Това са
трите
велики методи, които регулират живота.
Най-подир, когато двора се из-пълнил все с изцапани съдини, най-голямата от тях — една прекрасна и надута бъчва — се обърнала към всички, изгледала ги съжалително и рекла: — Вместо каци и варели и красиви бъчви, по-добре би било да сме връчви някакви ей-там, за да ни не стига тоз нечуван срам! — Но признай, сестрице, отговорила й една стара каца, че си имате голям кусур! — Вие, милинка, сте без папур! * * * А тез варели, каци, бъчви, Са днешните народи клети, От всички хубаво си имат — Любов в сърцата им не свети Дядо Благо Животът е музика Животът е музика. Той върви в три направления: в мажорна, миньорна и хроматическа гами.
Това са
трите
велики методи, които регулират живота.
За да разберем вътрешния смисъл на живота, трябва да живеем в трите гами или в трите принципа: на ума, сърцето и волята, или по-право, да живеем в Любов, Мъдрост и Истина. Любовта е онази музика, която действа на сърцето. Човек, който живее в тази гама, е мек, нежен, отзивчив, внимателен, добродетелен, и готов на жертви. В Любовта се осмисля живота. Мъдростта ни дава знанията и ни разкрива тайните на природата.
към текста >>
За да разберем вътрешния смисъл на живота, трябва да живеем в
трите
гами или в
трите
принципа: на ума, сърцето и волята, или по-право, да живеем в Любов, Мъдрост и Истина.
— Но признай, сестрице, отговорила й една стара каца, че си имате голям кусур! — Вие, милинка, сте без папур! * * * А тез варели, каци, бъчви, Са днешните народи клети, От всички хубаво си имат — Любов в сърцата им не свети Дядо Благо Животът е музика Животът е музика. Той върви в три направления: в мажорна, миньорна и хроматическа гами. Това са трите велики методи, които регулират живота.
За да разберем вътрешния смисъл на живота, трябва да живеем в
трите
гами или в
трите
принципа: на ума, сърцето и волята, или по-право, да живеем в Любов, Мъдрост и Истина.
Любовта е онази музика, която действа на сърцето. Човек, който живее в тази гама, е мек, нежен, отзивчив, внимателен, добродетелен, и готов на жертви. В Любовта се осмисля живота. Мъдростта ни дава знанията и ни разкрива тайните на природата. Истината ни дава свободата.
към текста >>
Животът, проявен в
трите
принципи, е истинската музика и само тогава той е осмислен и разбран в неговата пълнота.
Любовта е онази музика, която действа на сърцето. Човек, който живее в тази гама, е мек, нежен, отзивчив, внимателен, добродетелен, и готов на жертви. В Любовта се осмисля живота. Мъдростта ни дава знанията и ни разкрива тайните на природата. Истината ни дава свободата.
Животът, проявен в
трите
принципи, е истинската музика и само тогава той е осмислен и разбран в неговата пълнота.
Противоречията в живота произтичат от това, че хората нямат любов, нямат ония знания, които дават пълна светлина за живота и не живеят в истината, поради което са станали истински роби. Животът е мъчение за онези, които не знаят и които не разбират, а за онези, които непрестанно се унасят във вълшебните звуци на оная вечна музика, която представлява животът в Любовта, Мъдростта и Истината, животът е вечно благо. Димо Желязков Книжнина Сказания на двадесети век за всеки човек. В стих облякъл Дядо Благо. Цена 10 лв.
към текста >>
или пък
първите
излезли до сега 8 —за 200 лева.
първият превод на Д. Подвързачев, а втория на Г. Михаилов. Посред едно блестяща мрежа от сцени и приключения Джек Лондон ни открива в тия книги, мира и психиката на животните и ни увлича там с магична сила. Записването на абонати продължава. Томовете се предплащат и получават от абонатите на части — всеки два заедно за 50 лева.
или пък
първите
излезли до сега 8 —за 200 лева.
Може и с нал. платеж, струва 10 лв. по скъпо за пратка. Адрес: сп. „Страници за всички“ ул. Ц.
към текста >>
Макар че тая лига е много по нова и основана главно за по-голяма дейност, доктрината е същата и напълно братски
отношения
съществуват между тия две организации.
Благодарение на тия основна съчинения и много още оригинални от ученици на окултизма цялата окултна преса в Бразилия е в съвършена хармония за главната основа на окултната доктрина — всички проповядват учението но прераждането и Християнството според Евангелието. Бразилия е съставена политически от 21 отделни държави. Във всяка държава има клон от Бразилската Окултна федерация. Всяка една от тия федерации се състои от различни дружества и групи от окултисти. Освен тая федерация има и Бразилска Окултна Лига с разни клонове из всички държави свързани в подобна мрежа.
Макар че тая лига е много по нова и основана главно за по-голяма дейност, доктрината е същата и напълно братски
отношения
съществуват между тия две организации.
Няколко хиляди групи и дружества и десетки вестници, седмични, двуседмични, месечни, двумесечни, разпространяват окултната доктрина в цялата страна. Освен официалните окултни вестници, почти всички по-важни ежедневници имат окултен отдел, който се редактира от компетентен човек. Окултизма в Бразилия е напълно Християнски, навсякъде проповядва Евангелието, отрича само вечния християнски ад, като проповядва спасение за всички същества в безкрайната редица на пререждането.
към текста >>
30.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А ценното, възвишеното в Запада е създадено от връзката и
отношенията
на конкретния ум със света на чистата мисъл.
… Мислете — преди да вземате решения; мислете — преди да действате; мислете — преди да говорите; мислете — преди да дадете свобода на чувствата си; мислете — преди да погледнете по един или друг начин ближния си! Винаги мислете преди да извършите това, от чиито следствия не можете избегна. Защото — всичко се плаща ! К. ЩО Е, ЧОВЕКЪТ и каква е неговата задача (продължение от брой 19) Често се говори, даже и в окултната литература, че съвременната западноевропейската култура била култура на ума, а будещата култура на славянството ще бъде култура на сърцето. Истината на това твърдение е, че в течение на западноевропейската култура се разви конкретния ум на човека, който още като малолетен е бил повече под ръководството на човешките чувства, и в тези си връзки той създава варварството и позора на западноевропейската култура.
А ценното, възвишеното в Запада е създадено от връзката и
отношенията
на конкретния ум със света на чистата мисъл.
Ето какво казва Учителя за мисълта: „мисълта е една мярка с която човек трябва да почне да регулира своя живот.“ И още: „мисълта е потребна, понеже без нея не могат да станат никакви преобразования в света. И докато човек не почне да мисли, нищо не може да стане от него, нищо не може да постигне в света.“ Но както казах, в първия стадий на своето развитие мисълта е напълно под влиянието на чувствата. Това е онази проява на способностите, която наричаме нисш ум, или обективен ум, с който изучаваме нещата в обективния свят, като ги приспособяваме и използваме за наше и общо благо. Но понеже той няма един по-широк психологичен поглед, той изпълнява това, което сърцето му подскаже. А сърцето в тази фаза е ограничено с личния живот на съществото.
към текста >>
Тъй че, когато се говори за културата на сърцето, разбира се култура на най-пълна проява на човешката душа, където сърцето не противодейства на ума и волята, и
трите
тези сили са хармонирани, че създават условия за душата да се прояви в своята пълнота и да създаде културата на Любовта.
И ако до сега човечеството е страдало, то не е страдало от своя ум, но е страдало от своето сърце. И Учителя казва на едно место, че падението на човека не е в неговия ум, а в неговото сърце, до като падението на ангелите е в техния ум. И затова задачата на човека е, да изправи сърцето си, да дойде в хармония с умът и тогаз ще почне да мисли, т. е. да схваща нещата такива, каквито Бог ги е създал. Докато човек не почне да мисли, той може да живее, но за никаква култура не може да става въпрос.
Тъй че, когато се говори за културата на сърцето, разбира се култура на най-пълна проява на човешката душа, където сърцето не противодейства на ума и волята, и
трите
тези сили са хармонирани, че създават условия за душата да се прояви в своята пълнота и да създаде културата на Любовта.
И когато в окултната наука се говори, че шестата раса ще бъде раса на Любовта, разбира се че ще бъде култура на най-пълна проява на душа та, на същинския човек. а не култура на сърцето а съвременен смисъл. Такъв е и логическия и фактически извод от самия процес на развитието. Казал че всяка една фаза от развитието се характеризира с извикването към дейност на един нов принцип, който е свързан и се проявява чрез ред нови сили и енергии, непознати до този момент. Принципа, който породи мисълта и роди самосъзнанието, създаде човека като индивидуалност.
към текста >>
През
първите
години но детството, силите, действащи чрез отрицателния полюс на отразяващия етер, са също извънредно активни.
Силите пък, действащи чрез отрицателния полюс на различните етери, са в замяна на това, напълно активни. Отделянето на твърдите вещества, което става чрез отрицателния полюс на химическия етер, е ненарушимо. също както и отделянето на течностите, което става чрез отрицателния полюс на животоносния етер. Пасивното възприятие, което се дължи на отрицателните сили на светлинния етер, е също извънредно забележително. Детето е извънредно впечатлително, то е „цялото очи и уши“.
През
първите
години но детството, силите, действащи чрез отрицателния полюс на отразяващия етер, са също извънредно активни.
В тия години децата могат да „виждат“ и висшите светове и често те бърборят за това, което виждат, докато присмехът на по-възрастните или наказанията им за „измисляне на лъжливи истории“, ги научават да се въздържат. Печален факт е, че малките биват насилствено заставяни да лъжат — или поне да отричат истината — поради неверието на техните „мъдри“ възрастни близки. Проучванията на Обществото за Психични Изследвания са доказали, че децата често имат невидими компаньони в игрите си, които често ги посещават докато са няколко годишни. През тези години ясновидството на децата е пасивно, както е това на медиумите. Същото нещо е и със силите, действащи чрез астралното тяло.
към текста >>
Първите
лъчи на изгряващото слънце вече позлатяват облаците, черните облаци — отстъпили на почетно разстояние.
Няма студен вятър, бури, сняг, както вчера. Реката — в огледална повърхности отразява красивото небе на изток, което всеки миг се прелива в нови багри на седмоцветната дъга с меки тонове. Настъпва най-тържествения момент. Все по-красиво е небето; все по-ярки със седемте цветове на дъгата — едва, едва различими. Като че ли величествена небесна симфония се разлива от висшите сфери — в присъствието на всички ангели и бели братя на Светлината и Любовта.
Първите
лъчи на изгряващото слънце вече позлатяват облаците, черните облаци — отстъпили на почетно разстояние.
Незабравим момент! Слънцето на златна колесница вече се показва — прекрасно и сияйно като младоженец — очакван от своята възлюбена — земята. Пламти, гори изток! Животворни, лъчи, на любов и живот разнасят велики дарове и всичкото великолепие от цветове се отразява в огледалната водна повърхност, едно слънце възхожда на небето — и друго слънце във водата се вижда — в прекрасно отражение. Неизразима красота, дивна музика и песен.
към текста >>
Същите издадоха по-рано „
Трите
основи на живота“, а сега наскоро ще излезе „Новата Ева“, също на руски език.
Жабата се засрамила и избягала. * * * Първо прецени, после пожелай, за да се не срамиш на самия край. Дядо Благо Книжнина Новое посланiе солнца. Рига, 1935 г. Приятелите на Всемирното Братство в Рига са издали на руски език горната книга за запознаване на интересуващите се с учението и живота на Братството.
Същите издадоха по-рано „
Трите
основи на живота“, а сега наскоро ще излезе „Новата Ева“, също на руски език.
Изобщо, групата в Рига работи енергично и резултатно. Да мисли! — беседа държана от Учителя в София на 22 март т. г. сутринта. В нея се изтъква с голяма сила ръководното значение на мисълта за правилното развитие на човека и за хармониране и контролиране на другите прояви в човешкия живот.
към текста >>
31.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Първите
стъпки в пътя на човешкия възход (продължение от брой 126) Как да използваме слънчевата енергия (Нина Рудникова - продължение от брой 126) Астрология (превод от френски) Ден на Поповите лъжички (басня – Дядо Благо) На оня свят (Н.Ч.) Наука за Доброто „Направи добро, и го хвърли в морето“ „Най-трудно е да се направи добро на човека“ Само този, който се е опитвал да прави добро на хората, знае колко трудно е това нещо.
Води ме Ти! (стихове от Олга Славчева) Книгите и човечеството (Г. Събев) Доматите — идеална храна (Прев. Д-р Ст. К.) Словото на Учителя.
Първите
стъпки в пътя на човешкия възход (продължение от брой 126) Как да използваме слънчевата енергия (Нина Рудникова - продължение от брой 126) Астрология (превод от френски) Ден на Поповите лъжички (басня – Дядо Благо) На оня свят (Н.Ч.) Наука за Доброто „Направи добро, и го хвърли в морето“ „Най-трудно е да се направи добро на човека“ Само този, който се е опитвал да прави добро на хората, знае колко трудно е това нещо.
Опитай се да направиш добро някому. направи жертва, подложи гърба си, за да издигнеш другите, и ти ще видиш как, когато почнеш да се огъваш под тежестта на твоя товар, ти ще бъдеш оплют, отречен и осмян от тия, за които отдаваш силите си. Това е една стара история, която познават всички, които са вървели и вървят по трудния, но светъл път на Доброто. Кой истински доброжелател на човечеството не е бил оплют от тези, на които е дошъл да послужи? Кой се е пожертвал, та не е срещнал черна неблагодарност?
към текста >>
Словото на Учителя
Първите
стъпки в пътя на човешкия възход (продължение от брой 125) Искам да ви наведа на закона: Не може да образувате една връзка, да създадете една дружба, ако мисълта на онзи, когото обичате, не е храна за вас и ако неговите чувства не са храна за вас.
Освен това те са единствения плод. конто съдържа в себе си всички витамини. По тая причина те са особено ценни през зимата и през ранна пролет. За това е нужно да се запасяваме своевременно с тях. Прев. Д-р Ст. К.
Словото на Учителя
Първите
стъпки в пътя на човешкия възход (продължение от брой 125) Искам да ви наведа на закона: Не може да образувате една връзка, да създадете една дружба, ако мисълта на онзи, когото обичате, не е храна за вас и ако неговите чувства не са храна за вас.
Когато Христос казва, „ако не ядете плътта ми“, подразбира, че чрез яденето ще възприемем Неговата Любов. Само когато възприемем Неговото Слово, ще опитаме Неговата Любов. Ако възприемем Неговото Учение и го приложим, ще имаме огромни резултати върху целия си живот. Любовта е първичната мярка, с която се мерят всички неща. В основата на всички стремежи вътре в цялата природа е Любовта.
към текста >>
От нея имаме вече последствията - съвременните
отношения
и съвременния ред и порядък.
Друг е въпросът дали жертвата е права или не - важното е, че подбудителната причина е Любовта. Поддържаше едни идеи - и това е Любов. Любовта е основата на цялото Битие. Но не любовта както вие я разбирате. С любовта, върху която е съграден съвременния свят, не се занимавам.
От нея имаме вече последствията - съвременните
отношения
и съвременния ред и порядък.
Ако искате да продължавате тази любов, ще имате същите досегашни резултати. Когато говоря за любовта, аз излизам от едно ново становище, което ще създаде новите форми и отношения. За великата Любов в света човек трябва да бъде готов да направи всички жертви. Но за да направи това, той трябва да се освободи от един вътрешен страх, който сега хората имат. Много хора имат хубави стремежи, но този вътрешен страх ги спъва в техните проявления.
към текста >>
Когато говоря за любовта, аз излизам от едно ново становище, което ще създаде новите форми и
отношения
.
Любовта е основата на цялото Битие. Но не любовта както вие я разбирате. С любовта, върху която е съграден съвременния свят, не се занимавам. От нея имаме вече последствията - съвременните отношения и съвременния ред и порядък. Ако искате да продължавате тази любов, ще имате същите досегашни резултати.
Когато говоря за любовта, аз излизам от едно ново становище, което ще създаде новите форми и
отношения
.
За великата Любов в света човек трябва да бъде готов да направи всички жертви. Но за да направи това, той трябва да се освободи от един вътрешен страх, който сега хората имат. Много хора имат хубави стремежи, но този вътрешен страх ги спъва в техните проявления. Когато дойде момент да се говори Истината, човек трябва да бъде свободен от всякакъв страх, трябва да бъде справедлив и безпристрастен. Най-първо човек трябва да бъде справедлив към себе си, защото докато не е справедлив към себе си, не може да бъде справедлив и към другите.
към текста >>
Сега аз определям степени в
отношенията
на хората към Бога - да вярват в Бога, да обичат Бога и да служат на Бога.
Ако Бог пошушне на един човек, който не вярва в Бога, да помогне на някого и той помогне, без да знае откъде идва тази подбуда, този човек служи на живия Бог, Който е основата на неговото Битие. Понякога Бог пошушва на човек, който вярва, да помогне на някой нуждаещ се, но той казва: нямам време, отивам да се помоля на Бога. Някой път безверниците вършат по-добре волята Божия от вярващите. Безверника, понеже не е зает като вярващия с молитви, използва времето си да помага на другите, да изпълнява волята Божия. Кое е по-хубаво - да вършим волята Божия или да казваме на Господа „Господи, аз много те обичам“ и да не изпълняваме волята Му?
Сега аз определям степени в
отношенията
на хората към Бога - да вярват в Бога, да обичат Бога и да служат на Бога.
Да вярваме в Бога е добро нещо, да го обичаме е по-добро от това да вярваме, а да служим на Бога е по-добро от това да Го обичаме и да вярваме. Трите заедно, това е целокупността на нещата. Ако вярвате, влезте в пътя на обичта. Ако обичате, влезте в пътя на служенето. Така ще се образува един вътрешен кръг от трите, те ще образуват едно вътрешно единство, което ще ви осигури всички сполуки в живота.
към текста >>
Трите
заедно, това е целокупността на нещата.
Някой път безверниците вършат по-добре волята Божия от вярващите. Безверника, понеже не е зает като вярващия с молитви, използва времето си да помага на другите, да изпълнява волята Божия. Кое е по-хубаво - да вършим волята Божия или да казваме на Господа „Господи, аз много те обичам“ и да не изпълняваме волята Му? Сега аз определям степени в отношенията на хората към Бога - да вярват в Бога, да обичат Бога и да служат на Бога. Да вярваме в Бога е добро нещо, да го обичаме е по-добро от това да вярваме, а да служим на Бога е по-добро от това да Го обичаме и да вярваме.
Трите
заедно, това е целокупността на нещата.
Ако вярвате, влезте в пътя на обичта. Ако обичате, влезте в пътя на служенето. Така ще се образува един вътрешен кръг от трите, те ще образуват едно вътрешно единство, което ще ви осигури всички сполуки в живота. И ако човек иска да има сполуки в живота си, трябва да бъде човек на вярата, на обичта и на служенето. Ако едно учение не се възприеме и приложи, то е безсмислено.
към текста >>
Така ще се образува един вътрешен кръг от
трите
, те ще образуват едно вътрешно единство, което ще ви осигури всички сполуки в живота.
Сега аз определям степени в отношенията на хората към Бога - да вярват в Бога, да обичат Бога и да служат на Бога. Да вярваме в Бога е добро нещо, да го обичаме е по-добро от това да вярваме, а да служим на Бога е по-добро от това да Го обичаме и да вярваме. Трите заедно, това е целокупността на нещата. Ако вярвате, влезте в пътя на обичта. Ако обичате, влезте в пътя на служенето.
Така ще се образува един вътрешен кръг от
трите
, те ще образуват едно вътрешно единство, което ще ви осигури всички сполуки в живота.
И ако човек иска да има сполуки в живота си, трябва да бъде човек на вярата, на обичта и на служенето. Ако едно учение не се възприеме и приложи, то е безсмислено. Сега хората искат да оправят съвременния строй. За да се оправи сегашният строй, според моите изчисления ще трябват още 1000 години, и то, за да стане микроскопическо подобрение. За да станат две подобрения в човечеството трябва да минат 2000 години.
към текста >>
Но тези
трите
трябва да се предшестват от правата мисъл.
Понеже хората са изгубили тези три пътеки към Бога, затова животът, мислите и чувствата им са пълни с противоречия. Тези противоречия и дисхармонията деформират организма и състаряват човека. Ако човек може да хармонира своите мисли, чувства и постъпки, той може да се подмлади. Задачата на човека е да изучава това изкуство да хармонира силите в себе си и да влезе в хармония с Космоса, откъдето му идват всички блага. Земята, както и всички слънчеви системи, това са велики учебни заведения, в които трябва да се учим на вярата, на любовта и на служенето.
Но тези
трите
трябва да се предшестват от правата мисъл.
По всички слънца и системи живеят хора, макар и не със същата организация като нашата и не при същите условия. Например, има микроби, които издържат температура над 2000 градуса без да умират. А самия живот нищо не може да го разруши. Първичната материя, като носителка на безсмъртния живот, даже и при 45 милиона градуса не може да се разруши. Първичните форми, създадени от тази материя, са безсмъртни и неразрушими.
към текста >>
Това са
първите
стъпки в пътя на новата култура,
първите
стъпки към новото човечество,
първите
стъпки на човешкия възход,
първите
стъпки на новото разбиране,
първите
стъпки на сближението на народите.
Затова ще се стегнете да учите. Това ще оправи ваша- та съдба. Няма да мислите, че сте стар. Главата ви трябва да бъде стара да мислите, а тялото ви трябва да бъде младо - да работите. Тогава ще имате вяра в Бога, ще обичате Бога и ще вършите волята Божия.
Това са
първите
стъпки в пътя на новата култура,
първите
стъпки към новото човечество,
първите
стъпки на човешкия възход,
първите
стъпки на новото разбиране,
първите
стъпки на сближението на народите.
Трябва всеки народ да вярва в другите народи, да ги обича и всеки народ да служи на другите народи. Ако се поставяш тези правила в индивидуалния, семейния и обществения живот, ако се приложат в международните отношения и се образува взаимно доверие и обич между народите и те са готови да направят за другите това, което правят за себе си, животът им във всички направления ще се изправи и уреди. Това са първите стъпки в пътя на човешкия възход. Пожелавам ви всички да тръгнете в него, защото само в него ще придобиете всичко, към което се стремите. Из беседата от Учителя, държана на 21 април 1935 г.
към текста >>
Ако се поставяш тези правила в индивидуалния, семейния и обществения живот, ако се приложат в международните
отношения
и се образува взаимно доверие и обич между народите и те са готови да направят за другите това, което правят за себе си, животът им във всички направления ще се изправи и уреди.
Няма да мислите, че сте стар. Главата ви трябва да бъде стара да мислите, а тялото ви трябва да бъде младо - да работите. Тогава ще имате вяра в Бога, ще обичате Бога и ще вършите волята Божия. Това са първите стъпки в пътя на новата култура, първите стъпки към новото човечество, първите стъпки на човешкия възход, първите стъпки на новото разбиране, първите стъпки на сближението на народите. Трябва всеки народ да вярва в другите народи, да ги обича и всеки народ да служи на другите народи.
Ако се поставяш тези правила в индивидуалния, семейния и обществения живот, ако се приложат в международните
отношения
и се образува взаимно доверие и обич между народите и те са готови да направят за другите това, което правят за себе си, животът им във всички направления ще се изправи и уреди.
Това са първите стъпки в пътя на човешкия възход. Пожелавам ви всички да тръгнете в него, защото само в него ще придобиете всичко, към което се стремите. Из беседата от Учителя, държана на 21 април 1935 г. Нина Рудникова КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ (продължение от брой 126) Ето центровете, които служат за проводници и акумулатори на слънчевата енергия. Сърдечният център.
към текста >>
Това са
първите
стъпки в пътя на човешкия възход.
Главата ви трябва да бъде стара да мислите, а тялото ви трябва да бъде младо - да работите. Тогава ще имате вяра в Бога, ще обичате Бога и ще вършите волята Божия. Това са първите стъпки в пътя на новата култура, първите стъпки към новото човечество, първите стъпки на човешкия възход, първите стъпки на новото разбиране, първите стъпки на сближението на народите. Трябва всеки народ да вярва в другите народи, да ги обича и всеки народ да служи на другите народи. Ако се поставяш тези правила в индивидуалния, семейния и обществения живот, ако се приложат в международните отношения и се образува взаимно доверие и обич между народите и те са готови да направят за другите това, което правят за себе си, животът им във всички направления ще се изправи и уреди.
Това са
първите
стъпки в пътя на човешкия възход.
Пожелавам ви всички да тръгнете в него, защото само в него ще придобиете всичко, към което се стремите. Из беседата от Учителя, държана на 21 април 1935 г. Нина Рудникова КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ (продължение от брой 126) Ето центровете, които служат за проводници и акумулатори на слънчевата енергия. Сърдечният център. Той се намира насред гърдите и управлява дейността на сърцето и кръвообращението, а тъй като жизнената сила се разнася по нашето тяло чрез кръвта, то сърцето управлява храненето на тъканите чрез тази жизнена сила.
към текста >>
за да
изострите
вашата памет и да урегулирате мисълта, отправяйте съзнателно към него жизнена сила из слънчевия възел, с помощта на ритмичното дишане, както това става и при сърдечния център.
Той се намира до щитовидната жлеза и управлява нейната секреция. От този център зависи нашата памет, той е център на аналитичната мисъл. Разстройството на този център води към загуба не паметта и към неспособност за свързана мисъл. От разстройството на този център произлиза заболяването на щитовидната жлеза, болестта гуша, която обикновено силно понижава умствените способности на заболелия. За да засилите този център т. е.
за да
изострите
вашата памет и да урегулирате мисълта, отправяйте съзнателно към него жизнена сила из слънчевия възел, с помощта на ритмичното дишане, както това става и при сърдечния център.
От центъра на гърлото или по-просто от засилването на свързаната с него щитовидна жлеза зависи запазването на младата ни външност. Център но темето, тъй нареченото „трето око“, това е тайнствения център, който спи дълбоко в обикновения човек. Никакво отправяне на жизнените сили към него, никакви усилия на слънчевия възел не ще го пробудят, но все пак отправяйки към главата потока на нашата жизнена енергия, ний оживяваме дейността на нашия мозък, ускоряваме темпа на нашата интелектуална работа, предотвратяваме умствената умора и намаляваме потребността от сън. Центърът на малкия мозък се намира в задната част на главата. От него зависи хармоничното развитие на нашия организъм.
към текста >>
Последните се подчиняват на правилния ход на времето, което ни носи;
първите
— на всемирния космичен живот, на който ние сме само блед израз.
Може да се започне с развиването на слънчевия възел и резултатите бързо ще се появят. Разбира се, паралелно с напредването на работата нужно е да се простим с много наши стари навици, дребнави интереси, лични капризи и страсти, но съзнателния човек с усмивка ще пожертва всичко това, знаейки, че вместо него ще получи неизмеримо повече. Даровете на Слънцето принадлежат на всички и затова начините на тяхното използване и резултатите, постиженията по тоя път не бива да бъдат скривани от никого. (следва) Нина Рудникова АСТРОЛОГИЯ Да се допуска, че планетите определят нашия живот, е все едно да се твърди, че времето се определя и води от стрелките на нашия часовник. Едните и другите са само указатели на влияния, но не и самите те да влияят.
Последните се подчиняват на правилния ход на времето, което ни носи;
първите
— на всемирния космичен живот, на който ние сме само блед израз.
Във всеки момент на вечността, определен от механичния пръст на часовника, позицията на непрекъснато променящите се звезди описва на небето условията, вдъхнати от Универсалната воля за всички същества, които живеят в нея и за нея. Ето азбуката на тези условия: Също както всеки жив организъм върху нашата земя е един сбор, едно единство от клетки, от които всека си има собствен живот и своя специална функция в организма, така и нашата слънчева система е направена от много по-големи сферични клетки, които ний виждаме да обикалят около слънцето. Също както всека клетка на нашия организъм се състои от едно ядро. което се обвива от една пластична течност, където проявява своята жива сила, така и всека от тези големи небесни клетки е обгърната с едни материя, характерна със своята проницаемост и пластичност; планетата предава със своето ритмично движение върху орбитата си и носи същевременно своя живот и своето собствено влияние, за да обнови периодически любовта и топлината на Божията воля. Тези небесни съсъди (graal celeste), живи венци (calice immence) творчески възприематели на Божествената мисъл, имат само една разлика с нашите микроскопични организми; че вместо да бъдат устроени като тях, те са концентрично сложени и техния одухотворител пулсира в общия център.
към текста >>
32.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Първите
два темперамента отиват с отрицателните течения и между тях става едно преплитане, една обмяна на енергия.
Та влиянията на всички тия планети образуват слънчевата система. Някой влияят положително, други отрицателно и тъй съграждат темперамента на човека. Всеки темперамент е лош, когато не е съграден добре. Когато сангвиническия, когато нервният, холерическият, флегматическият темпераменти са доброкачествени, по-хубаво нещо от това няма. Следователно те се балансират помежду си.
Първите
два темперамента отиват с отрицателните течения и между тях става едно преплитане, една обмяна на енергия.
Всеки темперамент си има известен орган, който е най-силно развит. Тия органи са център на сили които функционират в живата природа. Всички вие сте под влияние на тия сили. Астрологията се занимава с физиологическия процес на човешкото развитие. Това е едно основно знание в окултната наука.
към текста >>
Има една вътрешна чистота, която трябва да пазите в
отношенията
си.
Аз ви говоря неща, които зная, неща, които съм опитал 99 пъти и неща, в които и сега живея и ги виждам. Има неща, които за мен не са съществени, а са временни сенки. Но за мен доброто е нещо реално, правдата е нещо реално. Аз съм ги опитвал и съм дошъл до заключението, че и най-лошите хора при известни условия могат да проявят добра черта, а при известни условия и най-добрите хора могат да проявят нещо отрицателно. Но то е нещо външно, което не засяга същината на човека.
Има една вътрешна чистота, която трябва да пазите в
отношенията
си.
Всеки от нас да има желание да пази вътрешната свобода. В това е чистотата. Моите отношения към другите трябва да бъдат такива, каквито са към самия мен. Това е вътрешната чистота. А само при нея може да се прояви любовта.
към текста >>
Моите
отношения
към другите трябва да бъдат такива, каквито са към самия мен.
Аз съм ги опитвал и съм дошъл до заключението, че и най-лошите хора при известни условия могат да проявят добра черта, а при известни условия и най-добрите хора могат да проявят нещо отрицателно. Но то е нещо външно, което не засяга същината на човека. Има една вътрешна чистота, която трябва да пазите в отношенията си. Всеки от нас да има желание да пази вътрешната свобода. В това е чистотата.
Моите
отношения
към другите трябва да бъдат такива, каквито са към самия мен.
Това е вътрешната чистота. А само при нея може да се прояви любовта. Когато Бог сближава хората да се обичат, Той им се разкрива. Когато Бог иска да се разкрие на две души, Той ги кара да се обичат. Когато хората се обичат, те в себе си проявяват Бога.
към текста >>
Сърце, Разум и Воля — това са
трите
главни двигатели но човешката психика, но първият импулс се дава от сърцето.
Тази огнена змия прониква със своите психични излъчвания целия ни психичен организъм, събуждайки и подтиквайки в него огнената жажда за освобождение от всичко, което по един или друг начин е обусловено от закона за причинността, държащ ни в робско подчинение. Волята за освобождение е слънчевата воля на всички същества. Със стремежа да се изтръгнат от злия план отправяйки се към освобождаващото Слънце, се обяснява растежа на растенията нагоре. Огнената воля за освобождение ни помага да се борим с всевъзможни вътрешни и външни препятствия, смело ни пренася над душевните пропасти, преодолява всички опасности; и с всяка победа тази воля расте, докато се превърне в мощни крила, отнасящи ни към свободата. Тази свобода е непосредственото възприемане на истината, непосредственото съединение с Това, което е същина на космичния живот; това състояние на съзнание Буда нарича Нирвана, а Христос намеква за него с думите „ моята воля е воля на Небесния Баща“.
Сърце, Разум и Воля — това са
трите
главни двигатели но човешката психика, но първият импулс се дава от сърцето.
Волята следва повеленията на сърцето. От всичко изложено до тук следва, че центровете на нервния и психичен организъм на човека се разделят на две групи; първата група е подчинена на земното притегляне, втората — на привличането на Слънцето. Към земното притегляне спадат: сърцето, като създаващо връзки със затворените във форма съзнания, то е най-благородното, най-висшето проявление на земята; центъра на гърлото, като център на аналитичната мисъл; центъра на бъбреците и, най-после, центъра на храносмилането. На слънчевото привличане се подчиняват центъра на лопатката, белодробния център, центъра на малкия мозък, и слънчевия възел. „Pleksus Sacralis“ е неутрален и обикновено действа на страната на земното притегляне, но когато в него се пробуди и развие слънчевата змия, тогава той всецяло се устремява към слънцето и това решава всичко, — равновесието се изменя, причинността бива победена от целесъобразността и човек се устремява към Слънцето, при, което и неговото тяло все по-малко се владее от законите на земята и се подчинява на слънчевите закони.
към текста >>
От същото място може да се доставят и
първите
3 номера, от които първа книга струва 22 лева, а втора и трета — по 28 лева Вегетарианство и етика, от Живоин Костич, № 6 от Вегетарианска библиотека, издаване в Белград.
Вървейки твърдо по тоя път, ние се надяваме че „Окултизъм и Йога“ ще стане една насъщна потребност за всички славянски окултисти. В този брой на сборника има статии за Окултния Живот в България и специално за Всемирното Братство в България. Книгата има 136 страници и струва 35 лв. Доставя се от редакцията на в. Братство — Севлиево.
От същото място може да се доставят и
първите
3 номера, от които първа книга струва 22 лева, а втора и трета — по 28 лева Вегетарианство и етика, от Живоин Костич, № 6 от Вегетарианска библиотека, издаване в Белград.
Цена 10 динара. Може де се достави от автора — ул. Бр. Иаковича, 2, Белград. От същата библиотека са издадени на сръбски език книгите: 1) Основите на вегетарианството, от Ж. Костич; 2) Природосъобразен живот и дълговечност, от Л.
към текста >>
Слуцки; 3)
Трите
отровни храни, от Д-р П.
Цена 10 динара. Може де се достави от автора — ул. Бр. Иаковича, 2, Белград. От същата библиотека са издадени на сръбски език книгите: 1) Основите на вегетарианството, от Ж. Костич; 2) Природосъобразен живот и дълговечност, от Л.
Слуцки; 3)
Трите
отровни храни, от Д-р П.
Картон: 4) Да ядем ли месо, от д-р Келог и 5) Философия на храненето, от Д-р Жил Гранд. Пожелаваме успех не братята югославяни в разпространение на идеите на вегетарианството и на природосъобразния живот. „Природа и наука“ год V. кн. 10, редактирано от Проф. П. Бакалов, Проф.
към текста >>
33.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Първите
цветенца показват своите нежни връхчета.
Те тръпнат от леденото дихание на севера, който свири през тревичките и ги обкичва със скреж. Вълните стават по-големи, бързат към брега, кждето се разбиват странно и плачевно хлипайки из хралупите на канарите. Слънцето, разкъсало за миг мъглите, се усмихва нежно на своите любими езера и им казва своето последно прости — до пролетта … И наистина, ден след ден пролетта идва. Слънцето се издига все по-високо и по-високо. Земята се открива отчасти.
Първите
цветенца показват своите нежни връхчета.
Завява топлият юг; текат потоци, гората се разлиства, въздухът се изпълва със свежест, преснота и упоителния аромат на цветята. Тогава образът на планината изпъква все по често в нашето въображение. По често си спомняме за онези живи пламъчета, които слънчевите лъчи образуват върху вълните на езерото. Ний чуваме мощният зов на планината ... И морни, грохнали от суровата и егоистична борба за съществувание, поемаме път към нея, от чиято девствена гръд да по-черпим енергия за нова борба в живота. Тя ни посреща някога с тиха, чаровна усмивка и звездни нощи, в понякога — бурна, страхотна и раздрусвана от мълнии и гръм.
към текста >>
и за това по некой път става цял скандал За такива дребни работи хората си развалят
отношенията
.
Защото великите работи — създаването на световете, — са извършени от великите Духове. А на нас, хората, ни остава да се занимаваме с малките работи. И всичкото ни нещастие седи в това, че не знаем как да свършим тези малките работи. Защото именно те развалят нашия живот. Напр. жената в къщи прегорила яденето, или го пресолила и пр.
и за това по некой път става цял скандал За такива дребни работи хората си развалят
отношенията
.
Други пък спорят вегетарианството ли, или месоядството да възприемат. Това е въпрос на разбиране. Всеки сам да си определи храната, с която да се храни, като това не става повод за недоразумения. Ако човек е месоядец, у него мускулната и костната системи ще станат по-силни; у него обективния ум ще се развие по силно. И всички месоядни животни имат отлично развит обективен ум, и са много прозорливи; но дойде ли до морал и до философия, хич ги няма.
към текста >>
Направени са били шест опита, от които
трите
напълно сполучливи.
Това напрежение на мисълта е било толкова силно, че експериментаторите след това чувствали силно главоболие. ПРИЕМАТЕЛНАТА СТАНЦИЯ. Приемателната станция в Берлин се състояла от трима души — лекарят и неговите двама асистенти. За да могат да възприемат мислите на виенските си колеги, те си представлявали мислено масата с нейния светъл кръг, при което очите им са били затворени, за да ме се влияят от околните предмети. Постепенно пред техните духовни очи почнали да се рисуват контурите на предметите, лежащи на масата във Виена, и ръката на всякого от тях рисувала това, което той виждал.
Направени са били шест опита, от които
трите
напълно сполучливи.
Единият предмет бил змийче с два завоя; в Берлин приели змийче само с един завой. Вторият предмет бил стрела, сложена хоризонтално; в Берлин приели стрела, но полегато сложена. Третият предмет бил една деветорка. Приета е била осморка, понеже опашката на деветорката била твърде много приближена до тялото на цифрата, че почти се съединявала с нея и приличала на осморка. Но най-интересен е шестият опит.
към текста >>
34.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сам Христос, апостолите,
първите
християни, богомилите, квакерите, духоборите, назаряните и др.
Всички страдания и противоречия днес, всички бедствия, които заплашват с гибел християнската цивилизация са от туй, че християнските народи не са приложили в живото си учението на Христа, което е най-ясното и най-съвършеното. Когато обаче четем „Моята вяра“ — ние се удивяваме от гениалността на Толстоя, който е разкрил всички софизми на богословите, софизми, които отричат ясните и велики заповеди за достигане Царството Божие. Богословите твърдят, че учението на Христа е велико, идеално, но неизпълнимо. Тъкмо обратното на това, което Христос твърди: „Моето иго е благо и бремето ми леко.“ Елате към мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя.“ „Заповедите му не са тежки“ — пише ап. Йоан, любимият ученик на Христа.
Сам Христос, апостолите,
първите
християни, богомилите, квакерите, духоборите, назаряните и др.
са изпълнявали Христовите заповеди и с живота си са доказала, че, Христос е дал едно учение за живота и че Любовта е закон не само за личния, но и за обществения и международния живот. „Царството Божие е вътре във вас“ и „Какво трябва да правим“ — В тези съчинения Толстой разглежда приложението на Божията Любов в обществения и международния живот. „О жизни“ — За живота — това е философско обоснование на учението за Любовта към всички — едно от най-великите философски съчинения на миналото столетие. В него Толстой изтъква, че нашият живот е като отсечка от конус — следователно е съществувал преди рождението и ще съществува после смъртта — само че нам не ни е дадено да знаем това. А за нас е важно да разрешим сега, в този живот основният въпрос за смисъла на живота — а той е само в изпълнението на Божието начало в настоящия миг — в Любовта към Бога и всичко съществуващо, която разрешава всички противоречия и побеждава смъртта.
към текста >>
Отношенията
ни към съществата на светлината трябва да бъдат като
отношенията
на синът и дъщерята към бащата и майката.
Всички прояви в живота ни, които са лишени от разумност, са резултат на тъмните същества. Некой момък се влюбил в някоя хубава мома, и все тя му е в главата, нищо не може да прави, нито да учи — иска да се самоубие, или пък нея да убие, ако не му отговори на чувствата — този момък е жертва на тъмните сили. Затова всека проява в живота ни трябва да бъде разумна, защото чрез разумното се проявяват светлите същества, които работят за нашето повдигане. Нещастието на съвременните хора се дължи на това, че те не вярват в тези светове, в които ще трябва да влезем. Ние ще трябва до минем през света на тъмнината и да влезем в света на светлината и от него ще влезем в Божествения свят, за да разберем смисъла на живота.
Отношенията
ни към съществата на светлината трябва да бъдат като
отношенията
на синът и дъщерята към бащата и майката.
Ние в света не можем да бъдем господари. Сега на земята всички сме слуги — ако служим на тъмните сили, ние ще имаме отношение на слуги и роби, ако служим на светлите духове, ще имаме отношения като синове. И слугата и синът работят, само че синът работи без пари, и всичко, което има бащата, е за негово благо, а слугата работи с пари, и не разполага с благата на господаря си. В света на светлината нещата започват зле, и свършват добре; в света на тъмнината, най-първо започват добре, и свършват зле; а в Божествения свят нещата започват добре и свършват добре. Щом една работа започва добре и свършва добре, тя е божествена.
към текста >>
Сега на земята всички сме слуги — ако служим на тъмните сили, ние ще имаме отношение на слуги и роби, ако служим на светлите духове, ще имаме
отношения
като синове.
Затова всека проява в живота ни трябва да бъде разумна, защото чрез разумното се проявяват светлите същества, които работят за нашето повдигане. Нещастието на съвременните хора се дължи на това, че те не вярват в тези светове, в които ще трябва да влезем. Ние ще трябва до минем през света на тъмнината и да влезем в света на светлината и от него ще влезем в Божествения свят, за да разберем смисъла на живота. Отношенията ни към съществата на светлината трябва да бъдат като отношенията на синът и дъщерята към бащата и майката. Ние в света не можем да бъдем господари.
Сега на земята всички сме слуги — ако служим на тъмните сили, ние ще имаме отношение на слуги и роби, ако служим на светлите духове, ще имаме
отношения
като синове.
И слугата и синът работят, само че синът работи без пари, и всичко, което има бащата, е за негово благо, а слугата работи с пари, и не разполага с благата на господаря си. В света на светлината нещата започват зле, и свършват добре; в света на тъмнината, най-първо започват добре, и свършват зле; а в Божествения свят нещата започват добре и свършват добре. Щом една работа започва добре и свършва добре, тя е божествена. Щом започва зле и свършва добре — тя е под ръководството на светлите духове; щом започва добре и свършва зле — тя е под ръководството на тъмните сили. Това е диагнозата.
към текста >>
Светлите същества внушават на хората да си помагат и услужват, а тъмните същества им внушават да не си услужват, разбъркват
отношенията
между хората.
че пътя на човешкото спасение е в Любовта към Бога, в светлината, а не а тъмнината. Всички благородни стремежи, мисли, чувства и постъпки у хората, се внушават от светлите същества. И когато сме под влиянието на светлите същества, всичко ни върви в живота; не че няма мъчнотии и противоречия, но със светлината, която те ни дават, те се разрешават; а когато сме под влиянието на тъмните сили, работите ни не вървят, защото те носят тъмнина, която пречи да можем правилно да схванем нещата. Когато човек е под влиянието на тъмните сили, той мисли само за своето щастие, мисли как по-добре да се нареди, като хич не се интересува от съдбата на другите хора. А когато човек е под влиянието на светлите същества, той живее с идеалите за общочовешкото повдигане и благоденствие; за него личното щастие не съществува; той не може да бъде щастлив, докато има нещастни около него, и затова той работи за щастието на всички, за което работят и всички светли и възвишени същества.
Светлите същества внушават на хората да си помагат и услужват, а тъмните същества им внушават да не си услужват, разбъркват
отношенията
между хората.
Човек трябва да бъде отзивчив към нуждите на другите — това го изисква великия закон на Любовта — защото има съотношение и зависимост между всички същества — понеже всички сме части на един организъм — и благата са обай за целия организъм. Затова не мислете да се осигурявате, но мислете днес за днес и имайте непреодолима вяра, че има един Промисъл. Няма някой от вас, който да не е в съзнанието на Бога, и който да не е под покровителството на тези светли същества. Но не се заблуждавайте да мислите, че това се дължи на вашата вяра или на вашата Любов. Ние трябва да обичаме Бога заради Любовта, която той ни е дал; трябва да имаме вяра, че онова, което той е промислил, ще бъде на твоето си време.
към текста >>
Погледни само колко мирно и кротко е агънцето и колко жесток си ти, когато забиваш
острите
си зъби в живото му тяло!
Защо такива недоразумения между братя, между сестри, когато ние имам път на светлина и щастие, ясно начертан от Великите Учители на живота? … Тая група желае до подтикне доброто желание по възможност на повече благородни души в колективна вълна. И копнежа на всеки частен човек към по-хармоничен и съвършен живот и братско сътрудничество. Прочие, всека неделя, от четири до пет часа, застанете в медитация и мислете за благородните идеи на групата в смисъл учението на Христа, или това на Учителя, които имат една цел. ORIONO Гълъб и Вълк (басня) Вълкът дояждал агънцето, което задигнал от стадото на едно палаво овчарче, когато изгукал над главата му сивият Гълъб от високия бор: — Нищо ли те не смущава, Вълчо, при ужасът на твоето дело?
Погледни само колко мирно и кротко е агънцето и колко жесток си ти, когато забиваш
острите
си зъби в живото му тяло!
Няма ли в твоето сърце милост, ни чувство на съжаление? Жестокостта ти е безпримерна. — Да, любезни Гълъбе, така е. Агънцето е мирно. кротко, безобидно, а аз, свиреп и жесток.
към текста >>
35.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Силата и характера на тези влияния се определя от силата и характера на взаимно влияещите си неща, от хармонията или дисхармонията, която се поражда от техните
отношения
, от мястото, позицията, която в даден момент заемат в космичното пространство, а също така и от разстоянието, което стои между тях.
Няма повторения във Вечността, няма повторения в живота на Вселената. И не само отделните дни, не само отделните часове, но също така и отделните моменти са неповторими в своята пълнота във Вечността. Ето, съвсем накратко дадено, астрологичното обяснение на този факт: Всичко във Вселената влияе на всичко, без никакво изключение. Голямото влияе върху малкото, и обратно — най-малкото дори влияе и върху най-голямото, макар и да са отдалечени с грамадни разстояния. Всички, малки и големи, близки и далечни, дори невидими и непознати, и отдалечени на астрономични разстояния едно от друго, неща или тела, си взаимно влияят — повече или по малко, но винаги и непрекъснато, въз основа на незиблеми природни закони.
Силата и характера на тези влияния се определя от силата и характера на взаимно влияещите си неща, от хармонията или дисхармонията, която се поражда от техните
отношения
, от мястото, позицията, която в даден момент заемат в космичното пространство, а също така и от разстоянието, което стои между тях.
И понеже мястото, позицията, което заемат всички, пръснати в безграничния простор на Всемира, тела, постоянно се мени, с това се изменя и силата и характера на отделните влияния, които получава в даден момент един индивид, или съвкупност от индивиди. Едни влияния отслабват за сметка на други, които се засилват. Това, което вчера едва се е чувствало, внезапно почва да упражнява мощно влияние върху нас. Това, което преди ни е влияло по един начин, сега започва да ни влияе по друг начин. От друга страна, понеже вечното движение във Вселената не е, както някои си го представляват, вечно преповтаряне на едни и същи неща — сляпо, механическо движение по един неизменен, омагьосан кръг - а е в същност кръгово движение по една нагорна спирала т. е.
към текста >>
отношения
и влияния да бъдат напълно тъждествени.
Едни влияния отслабват за сметка на други, които се засилват. Това, което вчера едва се е чувствало, внезапно почва да упражнява мощно влияние върху нас. Това, което преди ни е влияло по един начин, сега започва да ни влияе по друг начин. От друга страна, понеже вечното движение във Вселената не е, както някои си го представляват, вечно преповтаряне на едни и същи неща — сляпо, механическо движение по един неизменен, омагьосан кръг - а е в същност кръгово движение по една нагорна спирала т. е. — един безграничен еволюционен процес, — един процес на непрестанно творчество на все по-нови и по съвършени форми и прояви но живота, в който процес всяко нещо във вселената непрестанно се изменя и расте, усъвършенства се, като с това се променят, по сила и по характер, неговите влияния върху всичко заобикаляше го, то от това следва, че в този непрестанен еволюционен процес на живота не може до съществуват два абсолютно еднакви момента, в които всички външни и вътрешни условия.
отношения
и влияния да бъдат напълно тъждествени.
Ето защо, годината, която ние сега посрещаме е наистина, а не само по име, нова. Тя наистина ни носи нови условия, нови съчетания на близки и далечни, космични влияния, нови възможности да се проявим външно и вътрешно, физически и духовно. Тя е наистина неповторима. И тъкмо от нас зависи как, по какъв начин и за какво ще използваме тези нови условия, които Вселената, Вечността ни да-ват. Условията могат да бъдат добри или лоши, влиянията могат да бъдат гибелни или пък да ни тласкат към успех.
към текста >>
В един правилно развит организъм има точно определени
съотношения
между всичките му части.
По закона на любовта, онзи, който прави добро, не само той да се остави да бъде използван, но и онзи, на когото правят добро и той трябва да помага — да се създаде взаимно спомагане, и после и двамата да работят за благото на другите. Всички хора днес трябва да се проникнат от идеята за общочовешкото повдигане и добруване; във всички хора да проникнат възвишените и благородни идеи, които като приложат в живота си, ще имат една жива опитна неука. Когато се внесе в живота тази жива наука, тогава ще имаме едно целокупно подобрение на човека. Най първо човек ще си създаде един здрав и хармонично развит организъм. в който да има съотношение между всичките му части.
В един правилно развит организъм има точно определени
съотношения
между всичките му части.
Между дължината и широчината на ръката и размерите на мозъка, съществува известно съотношение. Колкото е дължината на ръката (дланта), толкова трябва да бъде дълго и лицето. Когато съществува известен дефект в някой орган или в съчетанието на органите, това показва на известен дефект и в мозъка на човека. Следователно, трябва да започнем от изправянето на мозъка, за да изправим всички дефекти в човека. Най-неорганизиран е малкия мозък, където се намират половите и другите социални чувства.
към текста >>
Тя изпращат своите сърдечни поздрави и благопожелания на братята и
сестрите
в България и цял свят.
В Полша възниква силно духовно движение, водено от ясновидката Agni Pilchowa по стъпките на Христа. Християнството в това движение се прилага и допълва с окултните знания. Днес истинското християнство, неистина, можем да намерим само в окултните общества. То е далеч от неговите официални представители, които с гордост се кичат с това име. Братята в Полша се радват много, че са намерили истинския път, че има и други в близки и далечни страни, които вървят по него.
Тя изпращат своите сърдечни поздрави и благопожелания на братята и
сестрите
в България и цял свят.
За списанието Hejnal, техен орган, се превеждат беседи от Учителя на полски за да се печатат. Когато наближава пролет много кокичета цъфтят. Пролетната енергия събужда живот във всички кокичета. Настъпва пролет и за човечеството. Тия духовни движения са ранобудните кокичета, първите цветя на Великата Пролет, която иде.
към текста >>
Тия духовни движения са ранобудните кокичета,
първите
цветя на Великата Пролет, която иде.
Тя изпращат своите сърдечни поздрави и благопожелания на братята и сестрите в България и цял свят. За списанието Hejnal, техен орган, се превеждат беседи от Учителя на полски за да се печатат. Когато наближава пролет много кокичета цъфтят. Пролетната енергия събужда живот във всички кокичета. Настъпва пролет и за човечеството.
Тия духовни движения са ранобудните кокичета,
първите
цветя на Великата Пролет, която иде.
Нека се радваме и с още по-голям жар заработим в себе си, да се калим и устоим на предстоящите ни изпитания и дочакаме красивия ден на Пролетта. Може би да падне сняг и затрупа кокичетата, но знайте, че той дълго няма да остане. Топлото, пролетно слънце ще го стопи и за цветята ще настъпи благоприятно време, ще дойдат добри условия. България. В гр. Варна братята работят добре и енергично.
към текста >>
36.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Стоянов Новото човечество, което е вече почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира
първите
необходими формули за истинското развитие на обществата и народите.
Ако те самите не са водили борба с низшето в себе си, то те не могат да познават неговите похвати и, следователно, не могат да дадат оръжие в ръцете на другите, защото на самите тях им липсва. Накъсо казано, — който не е дошъл до самовъзпитанието, той не може да бъде възпитател. Един истински възпитател не може да бъда материалист, защото тогава той ще бъде сляп за онези велики и чудни методи на Природата — нашата истинска и неуморна възпитателна — и ще бъде принуден да черпи от оскъдните резерви на своя ум или пък да предава автоматически това, което другите умове са построили. Истинското възпитание, това са благородник усилия на по-укрепналите и разбиращи сложните закони на човешката психика, към онези, които тепърва, с неукрепнала стъпка навлизат в живота и имат да се справят с безброй трудности извън и вътре в себе си. Възпитателят е добрият градинар, който усърдно работи — плеви бурените, разкопава почвата, върху която е посято доброто у човека и го полива с животворна влага, за да може да произрасте, да укрепне и да намери само своя път. Д.
Стоянов Новото човечество, което е вече почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира
първите
необходими формули за истинското развитие на обществата и народите.
А първата формула е, че всички хора трябва да чувстват, че са близки едни на други и че са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните и другите в даден момент извършват велики работи за тоя организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички, и животът на едного е живот на всички. Словото на Учителя Пътят към новия живот В живота има главно две състояния — приятно и неприятно. В органическо отношение приятният живот се обусловя от това човек да има добре организиран мозък, добре организиран стомах и, кого съединителна нишка между тях, трябва да има организирани дробове. Мозъкът и стомахът са двата полюса в живота, а дробовете са връзката между тези два полюса.
към текста >>
Новите идеи ще създадат и нови форми и
отношения
, коренно различни от сегашните.
Но затова трябва да знаем, каква основа да турим на живота. Старите греди, старите форми, които до сега са служили на човечеството, са се изхабили вече, и вместо тях трябва да се турнат нови. Нещо ново трябва да се внесе, което да обнови целокупния живот на човека и човечеството. Нови идеи са необходими, които да бъдат като нови греди в строежа на новите форми, като нова храна, пълна с живот. Със старите идеи хората живеят всеки за себе си — и в резултат на този начин на живеене имаме днешния социален живот на човечеството — пълен с противоречия и абсурди.
Новите идеи ще създадат и нови форми и
отношения
, коренно различни от сегашните.
Новите идеи поставят като основа интересите на цялото, което включва интересите на частите. Новите идеи внасят едно доверие, солидарност и взаимопомощи между хората. Всички хора ще имат доверие помежду си, и никой няма да си позволява да лъже другите. Защото щом хората внесат лъжата в живота си, те са изложени на израждане. За да се възстанови първоначалното здравословно положение, хората трябва да възприемат от природата тъй наречените здравословни сили, които съграждат човешкия организъм.
към текста >>
Цялото човечество навлиза в една фаза на живота, когато конфликтите и
отношенията
между отделните народи няма да се разрешават вече с физическа сила.
Не, това е криво заключение. И при най-лошите условия има един изходен път, от който човек може да излезе. Живота на човека е обусловен от неговите мисли и чувства. Според както мисли и чувства, такъв ще бъде и животът и успехът на човека. Ако мислиш право, и не се обезсърчаваш и при най-големите противоречия, които срещаш в живо та си, ти ще сполучиш.
Цялото човечество навлиза в една фаза на живота, когато конфликтите и
отношенията
между отделните народи няма да се разрешават вече с физическа сила.
Само разумното, само общите интереси ще разрешават въпросите. В това отношение народите вече започват да мислят, защото всеки народ иска да му е добре. Но не само на един народ трябва да е добре, но на всички народи трябва да е добре. Всички народи виждат опасностите, че ако вървят по старите пътища, ще дойдат до една задънена улица. Необходими са нови пътища и нови идеи, върху които да се създадат отношенията между народите.
към текста >>
Необходими са нови пътища и нови идеи, върху които да се създадат
отношенията
между народите.
Цялото човечество навлиза в една фаза на живота, когато конфликтите и отношенията между отделните народи няма да се разрешават вече с физическа сила. Само разумното, само общите интереси ще разрешават въпросите. В това отношение народите вече започват да мислят, защото всеки народ иска да му е добре. Но не само на един народ трябва да е добре, но на всички народи трябва да е добре. Всички народи виждат опасностите, че ако вървят по старите пътища, ще дойдат до една задънена улица.
Необходими са нови пътища и нови идеи, върху които да се създадат
отношенията
между народите.
Изисква се преди всичко разумност и обективно и спокойно преценяване на положението, за да се тръгне в новия път на взаимопомощта, солидарността и зачитане интересите на всички. За да се излезе от това положение, в което се намират народите и отделния човек, необходима е добра воля и разбирането че, докато има онеправдани, равновесие н хармония не може да се постигне. Любовта трябва да проникне в съзнанието на всички, да схванат великото единство на живота, проявен във всички хора, и общността на интересите — за да се излезе от безизходното положение, в което се напира днес светът. Неразбирайки този велик закон, някои привеждат поговорката: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ“. Това е само наполовина истина.
към текста >>
Макар, че беседите са държани през 1914 и 1915 год.— прочие, през войната обаче те не са свързани към ограничено време, понеже целящата висините философия в тях и днес е също така навременна, как го вчера и утре След
трите
беседи озаглавени: „Приливи и отливи в живота“, „Ново основание“ и „Великден“ следва накрая трактат за „Великото Всемирно Братство“, което очевидно дава познание за част от духовното светоразбиране, което има автора и неговите по следователи.“ D-го Fm.
Из неделната беседа „ Да имат живот„ - 22. XII, 1935 г. Отзиви за беседите За „Духът и плътта“ „Неroldo de Esperanto,“ Кьолн, Германия, пише: „Тих тържествен, неделен час е най подходящ за четене на тия подтикващи човека към медитация беседи. Те се базират на християнското учение и съдържат ценни мисли. Не липсват притчи и метафори с дълбоко схващане.
Макар, че беседите са държани през 1914 и 1915 год.— прочие, през войната обаче те не са свързани към ограничено време, понеже целящата висините философия в тях и днес е също така навременна, как го вчера и утре След
трите
беседи озаглавени: „Приливи и отливи в живота“, „Ново основание“ и „Великден“ следва накрая трактат за „Великото Всемирно Братство“, което очевидно дава познание за част от духовното светоразбиране, което има автора и неговите по следователи.“ D-го Fm.
За същите беседи в сп. „Uteratura Mondo“ Будапеща, Унгария. След като рецензента прави кратко встъпление, следват редица мисли и афоризми, извлечени от беседите. По нататък той казва: „Всичките три беседи са държани преди повече от 20 години. Тяхната непреходна ценност доказва, че даже и днес тяхното съдържание е истинно, може да се схване и заслужава да се чете от тия, които обичат да медитират и размишляват.
към текста >>
Вайцел в превъзходното си съчинение „Новооткритите хранителни вещества — витамините“ пише: „Кайя откри радий в меда“ Действието на радиевата еманация напомня в някой
отношения
на витамините.
Изпърво мислеха, че тези явления се срещат само у някои минерали; после видяха, че се срещат навсякъде в природата: в почвата, дъждовната вода, във въздуха, снега, растенията, животните, човека. Преди доста години проф. Ст. Майер и Е. фон Швайдлер писаха в съчинението си върху радиоактивността: „Може би човешкият организъм постоянно приема електрони от околната среда и постоянно ги изхвърля, тъй че близкото бъдеще може би ще позволи да се говори за кръвообращение на електроните: от вън в човека и обратно.“ Сега вече се знае, че действието на разни видове лъчи върху организма и на лъчите, излизащи от организма, е много по голямо, отколкото се е мислело по рано. Учението за витамините и опитите в свръзка с това учение доказаха, че организмите не само реагират силно на такива лъчи (радиоактивни, светлинни, ултравиолетови и пр.), но че те сами натрупват в себе си такива лъчи и могат да ги изпускат. В.
Вайцел в превъзходното си съчинение „Новооткритите хранителни вещества — витамините“ пише: „Кайя откри радий в меда“ Действието на радиевата еманация напомня в някой
отношения
на витамините.
Предполагам, че радий се среща в разни растения и че той има такова голямо жизнено значение за клетката, както витамините. Доматите имат, както напоследък се установи, голяма радиоактивност. Ако се потвърдят изследванията на Хес, Кугелмас, Стенбок, растенията са ценни като носители на ултравиолетови лъчи. Направената важна крачка в научните схващания може да се характеризира така: Към края на миналия век и в началото на настоящия се считаше, че химическото действие на веществото е най важното. Всеки организъм и всеки хранителен продукт се разглеждаше от гледна точка на химичния му състав.
към текста >>
37.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
До мен, подобно силуети светло-бели, възправени звъняха сребърни брези, напев молитвен тихичко подзели; на вечер синя изгряха
първите
звезди.
Да бъдем прилежни деца, да учим и прилагаме съзнателно това живо слово, което ни праща днес Вечния! N. * * * Безмълвен и южен напуснах своя дом, след мен вървеше мълком сянката на скръб. Догаря вечерна заря на ведър небосклон; самотен и стръмен светлей планински път. Поех пътеката, що вие се към върха, между глогини, шипки и малини, на мащерка и здравец ухаеше дъха. Изстъпих морен — обзирах сини далнини.
До мен, подобно силуети светло-бели, възправени звъняха сребърни брези, напев молитвен тихичко подзели; на вечер синя изгряха
първите
звезди.
Несетно някъде из душевни глъбини, роди се и запя ненадломенна песен, отекна й се от небесни висини отклик на дух жадувал в ранна есен. Напира и светлий напев неизпян, подобно пръвен порив на юноша лъчист и в тая песен, молитва или блян, безсмъртен Дух живей живот пречист. Какво от туй, че скръбта тъжна песен пей и като сянка нагло ни следи, в душите ни безсмъртна радост грей и знаем ний, че тя ще победи. Д. Кошева Природата Человек познава природата толкова, колкото познава и себе си. Невежия не познава нито себе си.
към текста >>
Достатъчно е ако пожелаем да влезем в
отношения
с нея — тя винаги е на услугите ни.
нито природата. Учения познава нещо от природата и отчасти себе си. Мъдрия познава и себе си и природата. Ползва се сам от това знание и помага на другите. Но природете е нещо достъпно за всички ни, защото ние сами сме частица от нея.
Достатъчно е ако пожелаем да влезем в
отношения
с нея — тя винаги е на услугите ни.
И ако ние сме деца или невежи — тя ще ни забавлява. Ако сме учени, тя ще ни покаже своите закони, а ако сме мъдри, ще ни разкрие своите тайни. Мъдрия и учения се различа-ват по това, че мъдрия работи безкористно, не продава знанията си. не злоупотребява с тях и винаги има пред вид върховната цел на Естеството, от гдето е по-черпил тия знания. Него не съблазняват земни богатства обществени положения, титли, мнения, слава.
към текста >>
Естествени ли са нашите
взаимоотношения
?
Това е условието, за да живеете в моя дом, наречен Природа“. Историята на човечеството, на цивилизацията потвърждава правдивостта на тия думи. Ние знаем причините за загиването не само на отделни личности, но и на цели народи и цивилизации, отклонили се от естествения живот. Те, „некултурните“, неразумните пострадаха, загинаха и дадоха ясен пример за нас „културните“, „разумните“ човеци на XX век! Да си зададем въпроса — в контакт ли сме със светлината и чистия въздух на живата природа?
Естествени ли са нашите
взаимоотношения
?
Съработници ли сме на природата, или противници? Кой е по силния в случая и кой ще победи? Где е разумността, на наша или на природна страна? Ако има жива природа и слънце за тялото, има такова и за умът, и за сърцето, и за душата. Да се запитаме и те где живеят — в живата природа, или в изкуствено създадените „локви“?
към текста >>
— Прославете всякой само себе си, като направите нещо добро за братята си, за
сестрите
си, за ближните си.
— Милост ви давам. Идете си по домовете. Па не мислете кого и как да прославяте, кому и какъв паметник да правите. Не мислете за мъртвите. Нито вие можете да им направите нещо, нито те вам тепърва.
— Прославете всякой само себе си, като направите нещо добро за братята си, за
сестрите
си, за ближните си.
Станете всички живи паметници! Сега ви позволявам да си разотидете. Животните на групи, на групи се разотишли. * * * Днес се вдигат паметници на Михалчо и на Гого, че Михалчо се прозявал, а пък Гого, че ял много. Пък аз чупем шепнежъ: трай, и на тази вяла глупост скоро ще се тури край.
към текста >>
38.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те знаят, че от дълбокото заслепяване и мълчание на епохата на безверието ще се издигнат
първите
признаци на бъдещето величие.
Истината, изгонена от опетнения храм, трябва да намери своето убежище в сърцето на народа, в улиците на града. Дълго време ще трябва да се измине, докато успея да измия своя грях и стана чист, готов за пътя на съвършенството, към който трябва да бъдат насочени моите усилия. След това, аз живеех, сменях формите си, и живеех отново; и все пак аз се познавах същия в течение на дългите векове, които минаваха. Египет е мъртъв, но неговия г дух съществува. и знанието, което бе негово, е все още пазено от душите, които останаха верни на великото и тайнствено минало.
Те знаят, че от дълбокото заслепяване и мълчание на епохата на безверието ще се издигнат
първите
признаци на бъдещето величие.
Това, което ще дойде е по-грандиозно, по-величествено и тайнствено от миналото. Защото, съответно с бавния и незабелязан всестранен прогрес на човечеството, неговите Учители му дават да черпи все по-чисти и по-възвишени извори, идващи направо от същината на живота. Зовът проехтя из целия свет. Истините са изказани с думи. Събудете се, потъмнели души на земята, които живеете с поглед към земята, подигнете помътнелите си очи и оставете светлината да проникне в тях.
към текста >>
Той ще се научи да разкрива духовните истини и да влиза в живота на своето висше аз; той ще се научи също да задържа в съзнанието си величието на това висше аз, продължавайки да живее върху тая планета дотогава, докато е необходимо: да живее там в непрестанна деятелност докато неговото дело бъде напълно завършено и когато всички, които търсят истината са научили
трите
велики истини!
Те не могат да видят нищо от истинския цвят, те не могат дори да го обезобразят чрез модерната култура, защото той стои над всека тяхна власт. Той расте във самия организъм на човека и неговия корен се пои от дълбините на водата на живота. Той цъфти в един свят на творчество, който човекът не може да достигне освен в моменти на пълно вдъхновение, когато фактически той е нещо повече от човек. Ето защо, макар че неговото стебло расте в нашия свет, този цвят не може де бъде видян, нито точно описан освен от тогова, който стои толкова високо над обикновените хора, че може да проникне с погледа си в сърцето на цвета, там гдето той цъфти, безразлично дали на изток или в мрачния запад. Той ще прочете там тайните пътища на силите, които управляват физическия свят и ще види написана там науката на мистичната сила.
Той ще се научи да разкрива духовните истини и да влиза в живота на своето висше аз; той ще се научи също да задържа в съзнанието си величието на това висше аз, продължавайки да живее върху тая планета дотогава, докато е необходимо: да живее там в непрестанна деятелност докато неговото дело бъде напълно завършено и когато всички, които търсят истината са научили
трите
велики истини!
„Човешката душа е безсмъртна“ „Принципът, който ни дава живот пребивава в нас и вън от нас; той е безсмъртен и вечно добротворящ“. „Всеки човек определя сам, по един абсолютен начин, своята собствена съдба.“ Край Стимули на живота Знание, сила и любов. това са три главни стимули о живота на човека. Учителя Знанието, силата и Любовта са три свързани неща. Те едно без друго немогат.
към текста >>
Ясни мисли, чисти чувство и правилни постъпки, това са
трите
качества, които развиват силна воля у човека.
Ако някому се отдаде до скрие от хората и света своите лоши постъпки, пред съвестта си той нищо не може да скрие защото тя е едно вечно светещо слънце в него. Той може временно да бъде под влияние на своята нисша природа стараейки се да се скрие в сянката на мрака, но светлината на винаги бдящата му съвест е тъй силно, че той рано или късно ще види като с някакво вътрешно око всичкия насъбрал се в него отрицателен товар. Тогава на човека ще стане ясно, че е необходимо да премахне от себе си всичко отрицателно и да даде място на Божественото, на разумното. Необходимо е на човека да постигне едно равновесие и съзнателно да избере по кой път трябва да върви и кому трябва да служи: на светлината или на мрака. Ако за някого е безразлично по кой път да тръгне то силите на неговия инстинкт ще надделеят и ще го поробят; ако пък човек има силното желание да върви в пътя на светлината и върви твърдо в него, то духовете на светлината ще го вземат под своя защита и ще му помогнат да преодолее всички изкушения и препятствия.
Ясни мисли, чисти чувство и правилни постъпки, това са
трите
качества, които развиват силна воля у човека.
На земята човек се гордее със скъпоценностите, които е спечелил. Но ако той знае усилията и труда, чрез които са придобити, би ли се чувствал щастлив? Ако той може да види завистта у онези, които нямат възможност, а искат да ги притежават, би ли могъл да им се радва? Човек се стреми с какви ли не усилия да придобие тия земни благо, колко повече е необходимо да се стреми да придобие онези скъпоценности, които ще облагородят душевния му живот. Човек вече като че ли е забравил защо е дошъл на земята; забравил е смисъла на живота си и е загубил чистотата не своя вътрешен мир, на своето „аз.“ Потопен в бушуващия живот на физически удоволствия; зает с разрешаването на световни въпроси, той става роб на материални богатство, служи на дявола, без да се замисля за последствията от този живот, който води и от неправилните си мисли и че предавайки се на физическия живот той се отделя от висшия свят.
към текста >>
Съвременните хора, със своите разбирания са си създали такива
отношения
, такива порядки, създали са една такава атмосфера, че сами се задушават в нея.
Хората заспиват под тежестта на големите страдания; те заспиват, за да забравят своите скърби и страдания. Но със заспиване и опиване въпросите се отлагат, но не се разрешават. Необходимо е едно основно разрешение на въпросите и противоречията. които тормозят съвременния човек. Но затова е необходимо знание, необходимо е да се пробуди ново съзнание у хората.
Съвременните хора, със своите разбирания са си създали такива
отношения
, такива порядки, създали са една такава атмосфера, че сами се задушават в нея.
Представете си, че се намира те в едно здание, в което име много хора и е добре затворено, че не влиза чист въздух от вън. Докато въздуха е бил чист, те са били, радостни и весели, но постепенно въздуха се разваля, и те усещат че им става нещо неприятно, задушават се. Генова е състоянието и на съвременните хора — и всички техни опити за подобрение са само опити за изкуствено поддържане на живота в стаята с нечистия въздух. Това са палиативи, които не дават разрешение на въпросите на живота. Необходими са коренни реформи в живота на съвременния човек, конто да засегнат преди всичко човешкото съзнание и като последствие от тази промяна в съзнанието ще се създадат н новите отношения.
към текста >>
Необходими са коренни реформи в живота на съвременния човек, конто да засегнат преди всичко човешкото съзнание и като последствие от тази промяна в съзнанието ще се създадат н новите
отношения
.
Съвременните хора, със своите разбирания са си създали такива отношения, такива порядки, създали са една такава атмосфера, че сами се задушават в нея. Представете си, че се намира те в едно здание, в което име много хора и е добре затворено, че не влиза чист въздух от вън. Докато въздуха е бил чист, те са били, радостни и весели, но постепенно въздуха се разваля, и те усещат че им става нещо неприятно, задушават се. Генова е състоянието и на съвременните хора — и всички техни опити за подобрение са само опити за изкуствено поддържане на живота в стаята с нечистия въздух. Това са палиативи, които не дават разрешение на въпросите на живота.
Необходими са коренни реформи в живота на съвременния човек, конто да засегнат преди всичко човешкото съзнание и като последствие от тази промяна в съзнанието ще се създадат н новите
отношения
.
Необходимо е широко да се разтворят прозорците на човешкия живот, за да влезе чистия въздух, който носи новия живо! ъ. И съвременните хора страдат, че не знаят да използват чистия въздух — разбрано в буквален и преносен смисъл. Затова казвам, че е необходимо хората да се учат да дишат правилно. за да се ползват от благата на живота. Може да четете различни книги върху науката за дишането и пак да не знаете да дишате правилно.
към текста >>
Еднакви
отношения
да имаш и към другите и към себе си.
Ще те държат отговорен не за това което си направил, но за благата, които не си ги дал ма хората да ги използват; ще те държат отговорен, защото тези блага, които си вземал от природата, си ги задържал неизползувани, а не си ги дал на хората да се ползват от тях. Онези блага, които Бог ви е дал, трябва разумно да се използуват. Което ви е необходимо ще го употребите за себе си, а другото трябва да знаете как де го дадете не другите. Това значи култура, това значи да обичате един човек като себе си. Да обичаш другите не повече от себе си, и себе си да не обичаш повече от другите хора — това е любов.
Еднакви
отношения
да имаш и към другите и към себе си.
Да съзнаваш нуждите на другите като своите нужди, да им дадеш всички възможности и да не използваш техните блага. Никога да не използвате чуждите блага за себе си, и никой човек да не използва твоите блага за себе си. В природата има достатъчно блага, и всеки има право да се ползва от тях според нуждите си — ни повече ни по-малко. Нуждите ги разбираме в органически смисъл. Това е единственото правилно разрешение на въпроса.
към текста >>
По за да обича и да има каквито да е
отношения
, човек преди всичко трябва да мисли.
Силния добър няма да има желание да насилва; и слабия умен и той, като разбира закона, няма да има желание да лъже. Сега, в зората на новата епоха, на слабия препоръчам отличен ум, а на силния препоръчвам велики добродетели. Това е сега новото разбиране на живота. Ще кажете, че човек трябва да обича народа си. Това е така.
По за да обича и да има каквито да е
отношения
, човек преди всичко трябва да мисли.
Ако изключим ума от човека, няма да има по-слабо същество от него на земята. Човек не е така силен и устойчив, както се мисли. Както ходи на два крака, само умът е, който му позволява да пази равновесие. И докато човек мисли, той има равновесие. За в бъдеще с развитието на човешкия ум ще се измени и положението и стабилността на човека.
към текста >>
39.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Божественият свят регулира
отношенията
между силните и слабите, между умните и глупавите и между добрите и лошите хора в света.
Всички несполуки, които човек сега преживява, не са нищо друго, освен вметнати неща в живота му, които нямат нищо общо със самия живот. Безпорядъкът, който виждате в природата, е вметнат или от хората, или от ангелите. Ангелите вметнаха известен безпорядък; хората вметнаха известен безпорядък и животните вметнаха известен безпорядък. Следователно, когато забелязваме, че в природата има известни отклонения и аномалии, те се дължат на онези същества, които населяват световете. В тези светове обаче прониква Божественото, което регулира всички неща.
Божественият свят регулира
отношенията
между силните и слабите, между умните и глупавите и между добрите и лошите хора в света.
От гледището на Природата, лош човек е онзи, който не се подчинява на Божествените закони. Който не изпълнява законите на природата, това е за негова сметка. Който не изпълнява Божия закон, той не може да бъде силен, добър и умен. Тази мисъл трябва да залегне дълбоко у вас. За да изпълняваме тези закони трябва да ги познаваме, — а затова трябва да учим.
към текста >>
Казва се в Библията че
първите
хора били безсмъртни.
Следователно, там, дето съществува смъртта, няма никаква любов. Любовта изключва всякаква смърт. Дето има смърт, там любов не съществува. Днес всички хора умират от безлюбие. А безлюбието се дължи на неестествените желания на човека.
Казва се в Библията че
първите
хора били безсмъртни.
Един ден в първата жена, първата девица, която не била женена, се явило едно неестествено желание. От този момент, тя станала смъртна. Ева е била дъщеря на Адама и е живяла като царска дъщеря в рая. Като ги изгонили от рея, от Адама произлезли черната, жълтата, червената и най-после бялата раси, а за в бъдеще ще произлезе и шестата, светящата раса. И тогава Адам ще се върне в първото си положение, какъвто е бил първия човек.
към текста >>
Аз бях в България само два месеца и след завръщането си учих руски език, но той недостатъчно ми открива спокойния живот при София, онзи общ живот, който братята и
сестрите
се стараят да уредят според законите на природата.
Започвайки деветата годишнина на в. „Братство“, — нека се заловим здраво на работа за неговото широко разпространение. Редакцията Писмо от Белгия До всички братя и сестри в България Братя и сестри, Току що получих в. „Братство“. Много ми е приятно да чувам от време на време глас от обична България, затова аз с благодарност и удоволствие го получавам. О, как ми говори българският език, макар и не всичко да разбирам!
Аз бях в България само два месеца и след завръщането си учих руски език, но той недостатъчно ми открива спокойния живот при София, онзи общ живот, който братята и
сестрите
се стараят да уредят според законите на природата.
„Изгрева“, колко много обичам аз това селище до София, където цари мир и гдето говори Учителя. Никога няма да забравя ранните утрини, когато вземах участие в гимнастическите упражнения. Никога няма да забравя екскурзиите до Витоша, където разбрах чистата детска душа и честност на българина, където естествената любезност на славянската раса се изявяваха. Аз също не съм забравил и лицата с които се запознах там. Много скъпи спомени имам от София.
към текста >>
Поздрав на братята и
сестрите
, които правят опити де живеят според словото на Учителя, там в гората, в полите на красивата планина Витоша, далеч от грубите борби в живота, но работещи за просвещение и освобождение на човечеството.
Две години след това аз нося в сърцето си голямото желание да чуя наново духовните песни, които говорят неправо на душата със своята прекрасна простота. Да видя изгрева на слънцето, там. да намеря духа на братството, и духовната атмосфера, която никак не се чувства в другите страни, в тях цари грубия интерес и егоизма. Още по-силна е моята надежда, да намеря местото на Изгрева на всякъде, и в цял свят да зацарува мира и да има за всички достатъчно добри условия и щастие. Сега вече се запалва огъня на чистенето в гнилото общество.
Поздрав на братята и
сестрите
, които правят опити де живеят според словото на Учителя, там в гората, в полите на красивата планина Витоша, далеч от грубите борби в живота, но работещи за просвещение и освобождение на човечеството.
Довиждане приятели, живейте в братски отношения и мир. Ваш Jozef Dobbelaer Белгия Влад Пашов Знание и невежество По отношение на знанието, хората можем да ги разделим на две категории — знаещи и незнаещи, или бих ги нарекъл още посветени и профани — невежи. Посветените от своя страна се подразделят на разни степени, в зависимост от знанието и светлината, с която разполагат в живота. Същото се отнася и до невежите. „Невежа“—го вземам в най-необидния смисъл — човек, който не знае.
към текста >>
Довиждане приятели, живейте в братски
отношения
и мир.
Да видя изгрева на слънцето, там. да намеря духа на братството, и духовната атмосфера, която никак не се чувства в другите страни, в тях цари грубия интерес и егоизма. Още по-силна е моята надежда, да намеря местото на Изгрева на всякъде, и в цял свят да зацарува мира и да има за всички достатъчно добри условия и щастие. Сега вече се запалва огъня на чистенето в гнилото общество. Поздрав на братята и сестрите, които правят опити де живеят според словото на Учителя, там в гората, в полите на красивата планина Витоша, далеч от грубите борби в живота, но работещи за просвещение и освобождение на човечеството.
Довиждане приятели, живейте в братски
отношения
и мир.
Ваш Jozef Dobbelaer Белгия Влад Пашов Знание и невежество По отношение на знанието, хората можем да ги разделим на две категории — знаещи и незнаещи, или бих ги нарекъл още посветени и профани — невежи. Посветените от своя страна се подразделят на разни степени, в зависимост от знанието и светлината, с която разполагат в живота. Същото се отнася и до невежите. „Невежа“—го вземам в най-необидния смисъл — човек, който не знае. Но невежите можем да ги разделим на две главни категории — едни, които са невежи и не претендират, че не са такива — даже и въпрос не правят за това; а другата категория са тези, които мислят че знаят, че всичко разбират, че са посветени, а в действителност са същински невежи, Според учението на Учителя, умът прониква цялото Битие и е основа на света и живота.
към текста >>
А знанието, както днес се схваща, е резултат от проучване на света и живота, с всичките им качества, свойства и
съотношения
и законите на течната проява.
кой го носи в себе си .всички закони, върху които е съградено Битието. Вън от ума няма никакви закони. А закона в този смисъл това е правилното хармонично и постоянно отношение между елементите на проявения свят. От това гледище, всяко същество носи в себе си в потенциално (зародишно) състояние знанието, защото то е само външна проява на ума. По-горе казах, че външния свят е обективната проява, обективната страна на ума.
А знанието, както днес се схваща, е резултат от проучване на света и живота, с всичките им качества, свойства и
съотношения
и законите на течната проява.
И колкото по-пълно се проявява умът, толкова е по-голямо и знанието, с което разполага дадено същество, толкова по-голяма е светлината, с която разполага за да схване света и живота, толкова по пълно е неговото разбиране на законите, които са основа на света и живота. Колкото по-пълно се проявява ума, толкова и съзнанието се разширява и обогатява с опитност. Затова и степента на съзнанието се явява в зависимост от проявленията на ума. Колкото по-пълна е проявата на ума, толкова по-голяма светлина има, толкова съзнанието е по-широко. А тази светлина, това съзнание, както казах, ни дава възможност да схванем света и живота по-пълно.
към текста >>
Съзнава себе си като „аз“, който има известни права и задължения, има известни
отношения
а света.
Нека видим само цветята и ще се убедим, че тук е работил един ум. Като дойдем до животните, те вече имат известно съзнание, бихме го нарекли просто съзнание, и имат по-голяма светлина, затова те съзнават нещата около себе си; съзнават че живеят. Също така и животните притежават до известна степен едно подсъзнателно знание, което не е във връзка с тяхното съзнание. Като дойдем до човека, виждаме, че той се отличава с така нареченото самосъзнание. Освен че съзнава света около себе си, той съзнава и себе си като отделеност, като индивидуалност в света.
Съзнава себе си като „аз“, който има известни права и задължения, има известни
отношения
а света.
И човек вече е способен да учи, да проучава обективно това, което е скрито дълбоко в него, и същевременно се проектира във външния свят. Тази фаза в проявата на ума е много важна и характерна, защото тук човек проучава обективно това, което е в него. и което той още не познава и не подозира. Проучва света, себе си и живота по обективен начин. И цялата съвременна наука и философия, цялата съвременна култура е съградена върху това знание.
към текста >>
Демокрацията, класическият парламентаризъм, който е излязъл от Англия и, в своята чистота, е запазен досега само там и в още няколко други страни, е третата сила, за наследството на която се борят
първите
две.
Това ще бъде щастие за мене. ____________________________ Вестникарят и овчарят — Двата полюса под свода: Първий иска лично благо, Вторий — благо за народа. Дядо Благо Преглед Времето, о което живеем, е пълно със събития от голямо значение за бъдещото развитие на човечеството. Две сили са настръхнали, една срещу друга, в света и си оспорват световното владичество. Тия две сили са от една страна фашизмът, крайният национализъм, излизащ с разширената програма за примирение на класовите противоречия чрез вмешателството на държавата, и, от друга страна, комунизмът, в неговите различни форми, който чрез диктатурата на пролетариата иска да установи царството на равенството, като премахне честната собственост.
Демокрацията, класическият парламентаризъм, който е излязъл от Англия и, в своята чистота, е запазен досега само там и в още няколко други страни, е третата сила, за наследството на която се борят
първите
две.
Като че ли демокрацията, в нейните различни форми, е на издъхване, грохнала под тежестта на своите грехове, профанирана, окарикатурна, изкористена от безсъвестни демагози, и днес фашизмът и комунизмът се борят кой от тях да я замести. А изглежда, като, че ли никой не подозира, че освен гореизброените три, съществува още една сила в света, по нищо несравнима с тях, стояща много по-високо от тях, която, в същност, макар и мълком, незабелязано от никого, държи в ръцете си нишките на световните събития, и чака търпеливо лудите да се налудуват, немирните деца да се наиграят, отдалите се на духа на егоизма и насилието хора да достигнат до естествения край на своите болни, демонски амбиции — да си счупят главите, та тогава тя, непознатата и непризнаваната, но все пак единствената истинска и вечна сила в света — да каже своята тежка дума-присъда. Коя е тази сила — не е мъчно да се разбере от будния ум. Това със силата на Божественото съзнание в човека. Това е най великата сила силата на Духа, която твори, както слънцето твори — бавно, безшумно и методично, но чиито творения са безсмъртни, а не бързо преходни.
към текста >>
40.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Има Върховна Правда в света, която регулира
отношенията
между народите и индивидите Нека не мислим, че грубата сила и хитростта са истинските условия за успех.
Така е с отделните индивиди, така е и с народите. Някой човек успява с нечестни средства да натрупа голямо състояние. Не се минава много време, обаче, и, като че ли изневиделица, обстоятелствата се стичат така, че той изгубва всичко. Някой народ е жаден за завоевания и се разширява за сметка на други, които той потиска. Не се минават много години, и събитията се стичат така, че той изгубва не само награбеното, но и своето.
Има Върховна Правда в света, която регулира
отношенията
между народите и индивидите Нека не мислим, че грубата сила и хитростта са истинските условия за успех.
Макар че ний, хората, не винаги можем да проследим точно пътищата на Божествената Правда, обаче, ний не можем да се уповаваме на нищо друго, освен на нея. И когато се уповаваме на нея, като същевременно действаме в хармония с нея и нямаме никакви задни цели, ние няма да се боим от нищо. Няма нищо страшно за човека, който върви по пътя на Божествената Правда. Няма нищо опасно за този народ, който се повери на Бога и има за щит, за оръжие и упование Него. А да се поверим на Бога, това значи да се откажем от насилието.
към текста >>
строя, хората и народите и
отношенията
между тях трябва коренно да се променят, но това трябва и може да стане не с насилие от ляво или от дясно.
Нима за българският народ, нима за цялото човечество наистина няма друг избор, няма друг изходен път освен насилието от дясно и насилието от ляво? Нима света непременно трябва да падне или в лапите на войнствения фашизъм или в тия на насилническия комунизъм? Нима един народ не може да се издигне, без да тръгне по тия кървави насилнически пътища? Не говоря за запазване на настоящето положение, на настоящия ред нещата. Има нещо гнило в съвременната демокрация, има нещо гнило в целия обществен строй, което трябва да се изхвърли и преустрои. Обществото.
строя, хората и народите и
отношенията
между тях трябва коренно да се променят, но това трябва и може да стане не с насилие от ляво или от дясно.
или с партизанската демагогия на демокрацията, а само със силата на Духа и по чистите пътища на Божествената Правда, Разумност и Любов. Духовни водачи, истински духовни водачи ни трябват, — хора, в които гори буйно искрата на Божествения пламък. хора с пророческа проницателност и далновидност. хора с велика любов, безгранична мъдрост и непоколебима правдивост. Само такъв водач или такива водачи могат да ни поведат, по истинския път, към величие, разцвет и благоденствие.
към текста >>
Ако имате и
трите
тези качества, нужна ви е Любов.
Във всички ви трябва да се запали свещения огън на Любовта. И тогава старият ще се подмлади. Старият трябва да стане умен, а умният трябва да стане добър. Който е силен, той се нуждае от ум. Който е умен, той се нуждае от доброта.
Ако имате и
трите
тези качества, нужна ви е Любов.
Вие трябва да разбирате Любовта, защото чрез Любовта иде силата в света, иде знанието, иде и добротата. Доброто е плод на Любовта. Това е великият закон в света. Вие ще кажете, че Любовта е измама на сърцето. Не, това не е никаква Любов.
към текста >>
Това са
трите
начала в човека, които са свързани в едно.
Това е светът на Любовта. Там всички човешки желания се по стигат. И затова ви казвам: Търсете първом Божията Любов. Само в светлината на Любовта, вие ще можете да разберете себе си, ще можете разберете своите братя човеци, само в светлината на любовта, вие ще разберете, какво нещо е човекът. Според божествената наука, човек е дух който живее в Божествения свят, човек е душа, която живее в духовния свят, и човек е ум, който се проявява във физическия свят.
Това са
трите
начала в човека, които са свързани в едно.
както са свързани корените и клоните на растението. И всички блага и богатства имат смисъл само при човешкия ум. при човешката душа и при човешкия дух. Вън от тях, те немат никакъв смисъл. Значи, благата имат смисъл до толкова, до колкото има човещина в нас т. е.
към текста >>
Лудвиг Кан В Германия Кан дал
първите
неопровержими доказателства за своето ясновидства на проф.
Сега пожелавам на всинца, да служите на Бога. Това е едно благо за всички. Това е пътя към великата победа на възкресението, която ни носи свободата. Шестото чувство наистина съществува! Многобройни експерименти и наблюдения на хора на науката доказват това.
Лудвиг Кан В Германия Кан дал
първите
неопровержими доказателства за своето ясновидства на проф.
Шотелуис, от Фрибург. В Щутгарт, затваряйки се в стаята си, Шотелуис написал три листа, които сгънал по осем пъти. Той оставил два в лявата си ръка и един в дъската. Отишъл при вратата и я отворил. Взел тогава една от хартиите от лявата си ръка и я поставил под една попивка на своето бюро, без да знае коя именно от трите хартии е тая, която поставя.
към текста >>
Взел тогава една от хартиите от лявата си ръка и я поставил под една попивка на своето бюро, без да знае коя именно от
трите
хартии е тая, която поставя.
Лудвиг Кан В Германия Кан дал първите неопровержими доказателства за своето ясновидства на проф. Шотелуис, от Фрибург. В Щутгарт, затваряйки се в стаята си, Шотелуис написал три листа, които сгънал по осем пъти. Той оставил два в лявата си ръка и един в дъската. Отишъл при вратата и я отворил.
Взел тогава една от хартиите от лявата си ръка и я поставил под една попивка на своето бюро, без да знае коя именно от
трите
хартии е тая, която поставя.
Кан прочел и трите хартии в няколко минути. При това Шотелиус държал затворени ръцете си, в които били другите две хартии. Професор Шотелиус бил дотолкова убеден в извънредните дарби на Кан, че той писал тогава: „Една тръпка мина по тялото ми. Почувствах един трепет, като този, когато за пръв път видях въздушния кораб Цепелин. Това не ще се случи за трети път в живота ми.“ Сведения дадени от държавни чиновници, от експерти, от лекари, потвърждават криптестезичната способност на Кан.
към текста >>
Кан прочел и
трите
хартии в няколко минути.
Шотелуис, от Фрибург. В Щутгарт, затваряйки се в стаята си, Шотелуис написал три листа, които сгънал по осем пъти. Той оставил два в лявата си ръка и един в дъската. Отишъл при вратата и я отворил. Взел тогава една от хартиите от лявата си ръка и я поставил под една попивка на своето бюро, без да знае коя именно от трите хартии е тая, която поставя.
Кан прочел и
трите
хартии в няколко минути.
При това Шотелиус държал затворени ръцете си, в които били другите две хартии. Професор Шотелиус бил дотолкова убеден в извънредните дарби на Кан, че той писал тогава: „Една тръпка мина по тялото ми. Почувствах един трепет, като този, когато за пръв път видях въздушния кораб Цепелин. Това не ще се случи за трети път в живота ми.“ Сведения дадени от държавни чиновници, от експерти, от лекари, потвърждават криптестезичната способност на Кан. Д-р Хеймон, натоварен от съда да направи една анкета, завел Кан в психиатричната клиника в Карлсруе и в своя рапорт, той заявява, че Кан узнава, по непознати пътища, вън от тези на нормалната перцепция, написаните мисли.
към текста >>
А и
трите
бяха сгънати.
Отваря хартията: беше точно така. Другите две хартии бяха прочетени също така точно. Същия ден, аз, заедно с моя син Шарл, при същите условия, направихме три рисунки, които бяха точно възпроизведени от Кан. Двете рисунки бяха направени от мен н една от моя син. Само една от хартиите с рисунките бе докосната леко с пръст от Кан, без синът ми да я изпуска, а другите две не бяха докосвани.
А и
трите
бяха сгънати.
Из „Шестото чувство“ Духовният живот в Полша У нас. в България, интересът към Русия и културните връзки с Русия са много по-големи отколкото към Полша. То си има своите причини. Но напоследък — Полша все повече и повече ни интересува. За всички онези, които гледат по-дълбоко на нещата и на историческите събития, за всички ония, които работят за всемирното братство, духовното възраждане и единение на славянските народи се явява като първо и важно условие.
към текста >>
Славяните трябва в своите
отношения
помежду си и към другите народи да осъществят принципите на Христа: Свобода, светлина и живот за всички!
Свобода за всички, правда за всички, мир и справедливост за всички! То е лозунга но славянството! То лозунга на рицарска Полша! Силният трябва да бъде рицар. Не да угнетява, е да покровителства слабия.
Славяните трябва в своите
отношения
помежду си и към другите народи да осъществят принципите на Христа: Свобода, светлина и живот за всички!
„За нашата и вашата свобода.“ Тука се вижда славянският дух, който провъзгласява не егоизма, а любовта и братството между всички народи. В началото на 19 век — философът Вронски е дал синтетична философия, която по своята стойност заслужава основно проучване. Тековски е написал забележително съчинение, „Отче наш“ — в няколко тома, където, в противовес на официалното католичество, изнася духовното, мистичното и универсалното чисто Христово учение за Царството на Духа — за Царството Божие, и изтъква, че това е пътя на Полша — чистото учение на Христв1 А Словацки се провиква „Полша, твоята гибел е Рим! “ Днес съществуват няколко религиозни общества, които съзнателно или несъзнателно следват заветите на полските месианисти. Това са преди всичко: Мариавитите — религиозно движение възникнало в края на миналия век, под влиянието на една забележителна жена, която е писала, че не папата, а Христос е глава на църквата; че свещениците трябва да служат безкористно, безплатно; че могат да се женят и пр.
към текста >>
с една реч да направи
първите
най-трудни и рисковани стъпки към цивилизацията. 3.
1936 г. П. Г. П. Гроздето 1. Плодовете са най-важната, най-хубавата и най физиологичната храна за поддържане здравето, за развитието и еволюцията на човека. 2. Плодовете са именно, които са позволили на човека да изгради своя организъм, да се издигне в своето интелектуално и морално превъзходство, да направи най-големите си открития: откриване на огъня, изглаждаше на камъка, обработване на земята и пр.
с една реч да направи
първите
най-трудни и рисковани стъпки към цивилизацията. 3.
Плодовете са били през всички времена най-добрата и ефикасна храна за човека. Без никакво съмнение, те са най-голямата благодат за човешкия организъм, най-големият благодетел, даващ най-много и трайно здраве на човека. 4. Плодовата храна е най-хранителната, най здравата и най-пълната храна за човека. Благодарение на нея, последния поддържа доброто си здраве и се изцерява от различни болести. 5. От всичките плодове, с които така щедро ни дарява земята, безспорно, гроздето е едно от най-доходните, най-хранителните и най-лечебните.
към текста >>
В това време той прави своите изследвания в света на.етера, радиотелеграфията, електролизата, области, в които той е един от
първите
пионери.
За есенното засаждане необходимо е дупките за дръвчетата да бъдат изкопани колкото е възможно по рано. Поради това, наложително е, всички ония, които възнамеряват през тази есен да засаждат овощни дръвчета, ден по-рано да пристъпят към изпълнение на тази работа — изкопаване на дупките. Животът след смъртта През последните дни в Лондон е била отпразнувана 85 годишнината на големия английски учен Оливер Лодж. Някога пионер на радиотехниката и най-виден представител на точната наука, днес той е фанатичен привърженик на спиритизма, на теорията за живот отвъд смъртьта. Преди да получи своята докторска титла, той е бил професор по натур-философия, на двадесет и осем години професор по математика в Лондон, две години по-късно преместен в Ливърпул, където в продължение на двадесет години заема катедра по физика.
В това време той прави своите изследвания в света на.етера, радиотелеграфията, електролизата, области, в които той е един от
първите
пионери.
„Ние живеем не за да умрем — казва той в разговор със сътрудник на един виенски вестник — Ние сме още клади, нашето знание за тайните ма вселената е незряло и ще минат още десетки години, докато човеците бъдат в състояние да разрешат гатанката на живота. Моят жизнен път показва, че аз не съм мечтател, аз стоя на почвата на точните изследвания когато се посрещам на изучаване явленията в етера. По пътя на моите строго научни изследвания, аз съм дошъл до заключение, че животът продължава и след смъртта, че умрелите продължават да живеят в пространството и могат да останат във връзка с живите. Ние имаме лъжливо понятие за смъртта. Духът продължава да живее след разпадане на тялото.
към текста >>
Факта, че
първите
финансови сили в света, като Съединените Щати, Англия, а сега и Франция, гдето нещата винаги биват зряло обсъждани, намират изход от стопанския застой в изкуственото обезценяване на националната монета, показва, че добре разпраният национален интерес се напълно схожда с интересите на огромното болшинство от народа и че материалните интереси на едно малцинство може и трябва да бъдат пожертвани заради интересите на цялата страна, на множеството.
Този решителен акт, който засяга много интереси, и преди всичко интересите на рентиерите, на тия, които имат големи суми в банките, се смета от някои като истински революционен акт. Защото той с един замах намалява стойността на големите парични капитали, без юридически да отнема някаква част от тях, и същевременно дава възможност ма всички длъжници да се наплатят на кредиторите си при много по-добри условия. Освен това, обезценяването на франка ще предизвика голямо засилване на френския износ. и но покупките вътре в страната, което ще донесе оживление в производството, и търговията, създаване на работа за много безработни. След Франция, веднага, почти едновременно, и Швейцария намали стойността на своя франк.
Факта, че
първите
финансови сили в света, като Съединените Щати, Англия, а сега и Франция, гдето нещата винаги биват зряло обсъждани, намират изход от стопанския застой в изкуственото обезценяване на националната монета, показва, че добре разпраният национален интерес се напълно схожда с интересите на огромното болшинство от народа и че материалните интереси на едно малцинство може и трябва да бъдат пожертвани заради интересите на цялата страна, на множеството.
Борбата в Испания между монархисти и републиканци се води с променлив и неясен ход, но досега монархистите са имали по вече успехи и малко по-малко завземат нови територии от противниците си. Въпреки съглашенията за ненамеса, и двете страни са подпомагани от чужди държави. Но като че ли помощта, която се дева на испанското правителство, идва много късно. Бунтовниците вече почти навсякъде почват да вземат надмощие. У нас през този месец се очакват избори, но никой не знае точно какви и кога ще бъдат.
към текста >>
41.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сако по-този начин, когато човек даде път в себе си на доброто, справедливостта, Любов та и Мъдростта, той ще може да изправи
отношенията
си към природата и към своите братя човеци, и ще може да изправи грешките си.
Ако земята се движи около своята ос и около слънцето, това се дължи единствено на Божията Любов, която функционира в майките и в бащите. Като познаеш Бога, ти ще познаеш и своя дух и своята душа. Като познаеш своята душа, в душата си ти ще познаеш своята майка. Като познаеш своя дух, в него ти ще познаеш своя баща. А като познаеш доброто и справедливостта, в тях ще познаеш и своите братя и сестри, които се подвизават заедно с тебе в този свят.
Сако по-този начин, когато човек даде път в себе си на доброто, справедливостта, Любов та и Мъдростта, той ще може да изправи
отношенията
си към природата и към своите братя човеци, и ще може да изправи грешките си.
А сега хората чакат Христос да им прости греховете. Няма защо Христос да прощава греховете на хората. Всеки сам трябва да изправя своите погрешки. В неписаното Евангелие е казано, че всички онези, които имат сила да победят злото, да победят греха, да превъзмогнат всички несгоди на живота, които имат сила да премахнат несправедливостта, те ще бъдат спасени. На тях е царството Божие, сега и за в бъдеще.
към текста >>
Обаче, в
първите
времена апостолите не бяха блажени, както вие си представяте.
Може човек да има наследствени слабости — но той може да се справи с тях. Като казва, че така е роден с недостатъци и без дарби и способности, човек си внушава, че това е тека и си създава ред нещастия. До като човек допуска и държи в ума си отрицателните мисли и недъзите на хората, по закона на внушението, той ги насажда в себе си с това сам спъва живота си. Това са примки, това са спънки във вашия живот. Като четете Евангелието, вие казвате: Блажени са тези времена, в които апостолите са живели.
Обаче, в
първите
времена апостолите не бяха блажени, както вие си представяте.
Те мислеха, че Христос ще стане цар и навсякъде ще настане братство и равенство. Но като хванаха Христа, те се разпръснаха и си помислиха, че всичко се свърши. Но когато възкръсна Той им се яви и им каза да не се страхуват. „Всичко, каквото съм казал, ще стане“, им каза Христос. Той им каза още: „Трябва да знаете, че преди всичко и вие трябва да минете по същия път, през който и аз минах — ще минете по пътя на страданията и тогава ще дойдете до възкресението“.
към текста >>
Това са
трите
начала в човека, които са свързани в едно, както са свързани корените и клоните на едно дърво.
Като влезеш в онзи свят, ти ще видиш лицето на този свят. Сега вие още нямате ясна идея нито за този, нито за онзи свят, нито за самия човек. Човек е троеличен. Като видя един човек, аз виждам три такива лице—в физическия.в духовния и в умствения свят. Духът е в Божествения свят, душата • в духовния свят, а умът е но физическото поле.
Това са
трите
начала в човека, които са свързани в едно, както са свързани корените и клоните на едно дърво.
В това отношение, човек на земята представя едно растение. Един ден вие ще проверите тези работи. Правете опити във вашата душа, и всякога я слушайте, защото душата е вашата майка. Това възвишеното и благородното, което вашата душа ви диктува, слушайте го. Всичко онова възвишено и благородно, което Духът ви диктува, слушайте го, защото духът е вашия баща.
към текста >>
42.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всеки живее за себе си, а в
отношенията
си към другите — може да постъпва по свое желание и разбиране с най-голям произвол.
Ние виждаме около себе си други хора, подобни на нас, наши роднини, близки или безразлични човеци, чието здраве и болести, чиито радости и скърби, чието всекидневно съществуване сякаш не ни засяга. — Всяка овчица за своя ножица, поучава мъдро народната поговорка. — Всеки за себе си, Господ за всички, допълва набожната английска мъдрост. — На мене да ми е добре, па другите — трябват ли ми, извлича правилото за своя всекидневен живот практичният съвременник. И нарежда своя живот точно според това правило.
Всеки живее за себе си, а в
отношенията
си към другите — може да постъпва по свое желание и разбиране с най-голям произвол.
А ето че законът на скачените съдове започва да се обажда. За мене е важно моето дете да бъде здраво. Но неговото здраве не е гарантирано, ако детето на моя беден съсед е болно от скарлатина. За мене е важно аз да бъда здрав. Но кой ще ми запази здравето, ако водата от градския водопровод е заразена от коремен тиф ?
към текста >>
Те хвърлят отражение в кристално
бистрите
води на второто езеро, от седемте рилски езера и очертават светла пътека.
Това е правото за вас. Ако вие сте верни за малкото, за в бъдеще ще бъдете верни във великото. „Което човек посее, това ща пожъне.“ Беседа от Учителя, държана на 26 април 1936 г. Край огъня Луната величествено се издига над „Харамията“, който като сфинкс, поставен всред великата рилска пустиня, мълчи и е ням свидетел на дивната красота, хармония и съзвучност в тоя край. Близо до луната блещи Юпитер, най светлата планета.
Те хвърлят отражение в кристално
бистрите
води на второто езеро, от седемте рилски езера и очертават светла пътека.
Огъня на огнището буйно се разгаря и спуща дълги пламенни езици. Приказна красота! По някое време се чува звук от цигулка. Сърцата на мнозина трепват и бързат да се приберат към огнището. Защо отиват всички там?
към текста >>
Първите
форми са при-същи на изследователя, банкера, пълководеца, вторите на жени, учени, които следват своят вътрешен потик.
който очертава своята дейност с рекичката на която дава начало (такъв човек търси да обединява, усвоява и завладява, да притежава и обсебва) центъра на което е личната придобивка. Във втория случай вдлъбнатия нос има изобилни чувства, които търсят обект да се задоволят като се отдават, но в които личното се стреми за нещо чрез даване на онова, което има. Натури склонни към самопожертване. Добри, предани майки. В първия умът е насочван към обмисляне, обхващане, асимилиране, във втория любопитството замества любознанието, лесното познанство, осмисленото приятелство.
Първите
форми са при-същи на изследователя, банкера, пълководеца, вторите на жени, учени, които следват своят вътрешен потик.
Първата форма е на ума, сметката и след това желанието, втората на чувството, желанието, личното, любопитството. Мъже с орлови носове са честолюбиви. Мъже с орлови носове са хора, които влагат голяма амбиция в своите дела. Жени с такива носове са обикновено умни хора, но недостатъчно добри жени. Те проявяват често мъжки характер, енергични са повече отколкото е потребно и дохождат в стълкновение с околните.
към текста >>
Консулов напоследък като разглежда причините на старостта и смъртта, казва: „Нашата кухня, която дава приятен вкус на храните, в много
отношения
им отнема ценни природни качества.
Бог да даде ум и разум на нейните управници и ръководители — да водят с мъдрост и вяра в доброто, държавният ни кораб, всред бурното море на настоящето, като не се съблазняват от обещанията на никакви сирени, чийто глас ни привлича към подводни скали. С. К. Вегетарианска кухня Във всички вегетариански храни се избягва по възможност соленото, лютивото и изкуственото подкиселяване, особено с лимонтозу. Но за препоръчване е да се употребява храна, която е по-близка до тая, която ни дава природата в естествен вид — пълна с сила и жизненост. Така и проф.
Консулов напоследък като разглежда причините на старостта и смъртта, казва: „Нашата кухня, която дава приятен вкус на храните, в много
отношения
им отнема ценни природни качества.
Затова, като важно общо правило трябва да помним: суровите продукти, тъй както ни ги дава природата, трябва да се предпочитат пред сготвените. Затова именно са особено ценни суровите плодове и зеленчуци, суровото мляко, прясното масло и сирене.“ Истинския привърженик на природосъобразния режим употребява повече близки до естественият им вид храни. Супа борш. Настъргват се моркови, кервиз (целина), пащърнак. Нарязва се на дребно прясно зеле и всичко това се слага в подсолена вряла вода, в която предварително е накълцан лук, сложен да ври.
към текста >>
43.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За да разберете правилно този въпрос, трябва да проучите основно човека и космоса и техните
взаимоотношения
.
Те се смиряват и започват оттам, отдето са излезли. Следователно, човек не трябва да разчита на онова, което е сега, но той трябва да разчита на онова, от което е произлязъл. Не разчитайте на онова обществено и социално положение, което заемате днес, защото това са преходни неща, но разчитайте на онова, което Бог е вложил във вас. Това, което сте сега, показва доколко сте работили. Но това, което вие сте изработили, няма да остане за вас.
За да разберете правилно този въпрос, трябва да проучите основно човека и космоса и техните
взаимоотношения
.
Но, преди всичко, човек трябва да проучи отново себе си, защото той е ключа за разгадаване и на Космоса. Човек тепърва трябва да се проучава. Хората на физическия свят представляват стомаха на Битието, на Космоса. Опасността, грехът е в тях. Защото всички такива хора мислят само за ядене и пиене.
към текста >>
Хранят се с храна, и в
трите
света — физически, астрален и духовен — която им носи смърт.
Това е защото съвременното човечество се намира в стомаха на Битието, където материята е много гъста и хората не могат да схванат общия интерес, общото благо. И затова всичкия спор днес в света произтича от яденето. Адам, след като яде от забранения плод, който не беше здравословен и хигиеничен, дойде до големите противоречия живота, на които и днес човек е изложен. Човек е съществувал и преди Адама, но в тази епоха, понеже развитието минаваше в нова фаза, му се забрани да яде от дървото на познаване доброто и злото, от което беше ял до тогаз, защото щеше да има вече лоши последствия за него, както и стана — той изгуби първоначалното безсмъртие, което щеше да запази, ако ядеше само от дървото на живота, само от здравословната храна. И съвременните хора страдат от същото неразбиране.
Хранят се с храна, и в
трите
света — физически, астрален и духовен — която им носи смърт.
Днес яденето е един голям товар за човека. И болестите се зараждат все от яденето. Не че човек не трябва да яде, но трябва де знае какво до яде и как да яде. Даже и вегетарианската храна не е всичката безопасна И от нея човек трябва да знае кога какво да яде. Във всяка една храна има опасност, затова човек трябва да бъде много внимателен.
към текста >>
Само така могат да се създадат хармонични
отношения
между хората.
Сега религиозните чакат Господ да им открие нещата. Господ не е справочна книга. Той не е от тези да открива нещата. Той казва: ти ще познаваш хората така, както познаваш и себе си. Ако не познаваш себе си, и хората няма да познаваш, ако познаваш себе си, и хората ще познаваш.
Само така могат да се създадат хармонични
отношения
между хората.
Само така хората могат да се почувстват като братя. Не е въпрос само да се направи на някого едно добро. Но, в новата религия, в новото разбиране на живота, трябва да има едно чувство на топлота между хората. Вътрешна връзка трябва да има между хората. В природата има една връзка, в която като се потопи човек, той е щастлив, той е здрав, той постига всичко.
към текста >>
Първите
се казват Божи закони или природни закони, а вторите — човешки закони.
* Трябва то за болна майка Там вода да гребне, А горкичкото си мисли Страшен вълк го дебне. * Ангелчето бързо, леко Слезе при детето, Бог ги гледаше с усмивка Чудна от небето! * * * Детето — нашата радост и нашата надежда, трябва да бъде възпитано в дух на творческо служене на живота. Дядо Благо Първият Воденичар Два вида закони има на света. Закони, които Бог е наредил и закони, които человеците са направили.
Първите
се казват Божи закони или природни закони, а вторите — човешки закони.
Който на изпълнява човешките закони се нарича виновник. Него Го съдят човешки съдилища и го наказват с глоба и затвор. А който не изпълнява Божиите закони се нарича грешник. Него го съдят небесни съдилища и го наказват на различни страдания, болести и смърт. Злото го дебне и под път и над път, както се казва.
към текста >>
44.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208)
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
вие трябва да изучавате
отношенията
, които съществуват между всички предмети и явления в природете. Напр.
Изворът на всички науки е в Бога. Не е въпрос до формата на науката, но трябва да се знае, че всяко нещо, което Бог е създал. било то животно, растение, камък вода, въздух, светлина и т. н. всичко това указва влияние върху човека. И за да не останете едностранчиви.
вие трябва да изучавате
отношенията
, които съществуват между всички предмети и явления в природете. Напр.
щом стане въпрос за светлината, човек трябва да знае, при какви условия, какви резултати произвежда тя. Без светлина вие не можете да имате никаква наука. Без въздух вие не можете да имате никакво движение. Без въздух вие ще се задушите. Без вода, жаждата ще ви мъчи.
към текста >>
Всички числа имат известни
отношения
помежду си; и като символи на силите на природата, те имат отношение към нашия живот, И за да можете да си създадете един добър живот, вие трябва да знаете
отношенията
на числата и тяхното отношение към вашия живот.
Като яде от това жито, което е мляно в мелницата, човек придобива един особен елемент в характера си и казва: „Ще ти стрия главата.“ Всичко каквото човек прави и учи оставя влияние върху неговата мисъл. Съвременните хора изучават науки, като математиката и геометрията. Които не разбират смисъла на тия науки, казват: „Какво ще си играем с геометрията“? Геометрията е език на природата. А числата, с които борави математиката, са символи на сили и процеси, които работят в природата и човека.
Всички числа имат известни
отношения
помежду си; и като символи на силите на природата, те имат отношение към нашия живот, И за да можете да си създадете един добър живот, вие трябва да знаете
отношенията
на числата и тяхното отношение към вашия живот.
По различен начин въздействат природните сили върху човека. Най първо силите на природата действат чрез храната. Затова човек трябва най-първо да проучи науката за храненето. Ней-първо той трябва да проучи, как ще му повлияе всека храна, която употребява. Не е въпрос само да ядете, но трябва да знаете, как ще се отрази тези храна върху вашето здраве, върху вашето благосъстояние, въобще, върху развитието на вашия организъм.
към текста >>
Не само това, но и общественото ви положение н моралът ви и
отношенията
ви към Бога, все ще зависят от хранете, която употребявате, защото всека една храна е само израз на силите, които действат в природата и строят човешкия организъм.
Най първо силите на природата действат чрез храната. Затова човек трябва най-първо да проучи науката за храненето. Ней-първо той трябва да проучи, как ще му повлияе всека храна, която употребява. Не е въпрос само да ядете, но трябва да знаете, как ще се отрази тези храна върху вашето здраве, върху вашето благосъстояние, въобще, върху развитието на вашия организъм. Защото каквато храна яде човек, такъв и ще стане.
Не само това, но и общественото ви положение н моралът ви и
отношенията
ви към Бога, все ще зависят от хранете, която употребявате, защото всека една храна е само израз на силите, които действат в природата и строят човешкия организъм.
Всека храна е свързана със специфични енергии, с които човек като се свърже, дават едно или друго направление на неговия живот. Но не мислете, че само с физическа храна може да се живее. Христос казва: „Не само с хляб може да се живее, но с всяко слово, което излиза от устата на Бога. Като дойде тази храна, тя ще се отрази върху целия ви живот. Като почнете да ядете тази храна, животът ви ще се измени и отвън и отвътре.
към текста >>
Ако имате приятелски
отношения
към един кон напр., ще спечелите любовта на един човек.
Но ако вие не знаете кои растения ви са близки и кои далечни, вие няма да имате успех в живота си. Има една тайна в природата, във връзка с отношението на човека с растенията и животните. По силата на известни вътрешни закони, хората са свързани, както помежду си. така и с растенията и животните. И ако вие обикнете едно растение, вие ще спечелите любовта и приятелството на един човек.
Ако имате приятелски
отношения
към един кон напр., ще спечелите любовта на един човек.
Тези неща спадат към дълбоките тайни на природата, в които съвременния човек на самосъзнанието не може да проникне. Но това, което практически може да ви ползва, е да проучвате, кои растения ви са близки и кои далечни, за да можете съзнателно да работите за придобиване на известни качества, които ви са необходими. Сегашните хора се натъкват на ред противоречия, чийто произход не знаят. Преди всичко, тези противоречия се дължат на онези стари навици и привички, с които хората са живели в миналото. и които тогава са били на местото си, но днес, при новата фаза в развитието, в която навлиза човечеството, когато започват да действат нови сили в човешкото съзнание, тези етери навици пораждат противоречия.
към текста >>
обвинения и бързи унищожения, както в
първите
времена е било.
Те запазиха в сърцето си кривите вярвания, на които позволиха дълбоко да се вкоренят. И те Го разпнаха затуй, защото Той не се приспособи към техния модел. Религия, която е в мир със света, (Царството от което Христос иска да спаси човека) е мъртва, лишена от духовни плодове. Света не може да възприеме Духа на Истината. Затова там, където се проявява активното влияние на Христа, ще се явят гонения.
обвинения и бързи унищожения, както в
първите
времена е било.
Учениците на Христа знаят причините. Те знаят, че силите на злото работят по начини неизброими и непонятни за човека, за да попречат идването на Царството Божие на земята. Днес почти не стават гонения и убийства на пророци и разпространители на Евангелието. Обаче, това не показва че света е станал по-добър и по толерантен, но че пророците и учителите на Евангелието не са видими за света. Когато те се открият, тогава сърцето на света ще покаже своята острота и омраза към Христос с гонение на Неговите служители.
към текста >>
И добре разбрал той, че
първите
са грехове, престъпления на Божиите закони, а вторите — резултати, последствия, наказания за тези грехове.
Ужасът който го обзел, вцепенил клепките на очите му, та не можел да склепне и пресушил извора на сълзите му, та не можал да заплаче. Само коленете му послушно се превили, та седнал до главата на мъртвата си другарка. Казват, че понякога смъртта идвала едного да търси, за да събуди другиго. Тука случаят бил такъв. Не се знае колко време Воденичарят е седял вцепенен и с отворени очи при главата на мъртвата, но тук като на кино минаха и всичките му престъпления, които извършил по съветите ма черноокия си учител: и воденицата, и тютюня, и ракията, и караниците,... а от друга страна болестите, страданията и Смъртните случаи.
И добре разбрал той, че
първите
са грехове, престъпления на Божиите закони, а вторите — резултати, последствия, наказания за тези грехове.
— Господи, прости! — извикал той и се изправил на треперещите си нозе. Очите му се овлажнили, склепнал и две големи сълзи се тьрколили по страните му. Тихо и мълчаливо излязъл на двора, изкопал гроб в градината си между два трендафила. Па прегърнал сам мъртвата и леко я спуснал в гроба.
към текста >>
175) Ако вземем
трите
основни форми на носът и в двете от тях прекараме линията „А“ тогава ще се получат две плоскости, които имат значение при квалифициране общото направление на характера.
Миролюбецът трябва да работи за мира много преди до са се появили заплашванията за неговото нарушение. Предвидливият общественик трябва да е мислил за предотвратяването на революцията далече преди да са се изправили ожесточените братя един срещу друг. Окултизмът изисква активни, енергична, упорита работа в света на идеите, в мисловния свят, много преди идеите да са се приближили към своята съдбоносна кристализация. И пак същият изисква насищането на идейния свят със светли, любовни, благородни, възвишени идеи, които с течение на времето ще достигнат рано или късно до своята красива, великолепна материално кристализация, до реализирането на Царството Божие на земята. С т е ф а н Характерология (продължение от бр.
175) Ако вземем
трите
основни форми на носът и в двете от тях прекараме линията „А“ тогава ще се получат две плоскости, които имат значение при квалифициране общото направление на характера.
Така, хората на които носовете отгоре са прави, са се задоволявали с много малко опитности в едно направление, като са вземали бърза поука от събитията и са ги регистрирали в своят ум. Когато при това, самият гръб на носът е остър показва, че е следване известна школовка в умът, а ако е дебел закръглен, това показва, че при опитностите които са изживявали, са вземали участие чувствата. Това е и за трите форми (1,2,3,) Колкото се отнася за формите 2 и 3 зачертаните плоскости са мярката на въздействие — в единия случай на околното върху личното (2) и във втория случай на личното върху околното. В първия случай са се развили съответните качества, които са били съответните последици от страх, после благоразумие и като резултат са дали мекота, сърдечност. Огъването е най-силно в чувствения свят (средата на линията.) А физическият — върхът на носът дохожда на своето място (допира се до правата линия) което се проявява в характера като любопитство, желание да се влезе в контакт с околната среда, да се проникне във физическата обстановка — и като вторични белези — приказливост (словоохотливост) обичане да ходи по гости, да разнася новини, сърдечност, да ти услужи, да те посрещне, нагости и пр.
към текста >>
Това е и за
трите
форми (1,2,3,) Колкото се отнася за формите 2 и 3 зачертаните плоскости са мярката на въздействие — в единия случай на околното върху личното (2) и във втория случай на личното върху околното.
И пак същият изисква насищането на идейния свят със светли, любовни, благородни, възвишени идеи, които с течение на времето ще достигнат рано или късно до своята красива, великолепна материално кристализация, до реализирането на Царството Божие на земята. С т е ф а н Характерология (продължение от бр. 175) Ако вземем трите основни форми на носът и в двете от тях прекараме линията „А“ тогава ще се получат две плоскости, които имат значение при квалифициране общото направление на характера. Така, хората на които носовете отгоре са прави, са се задоволявали с много малко опитности в едно направление, като са вземали бърза поука от събитията и са ги регистрирали в своят ум. Когато при това, самият гръб на носът е остър показва, че е следване известна школовка в умът, а ако е дебел закръглен, това показва, че при опитностите които са изживявали, са вземали участие чувствата.
Това е и за
трите
форми (1,2,3,) Колкото се отнася за формите 2 и 3 зачертаните плоскости са мярката на въздействие — в единия случай на околното върху личното (2) и във втория случай на личното върху околното.
В първия случай са се развили съответните качества, които са били съответните последици от страх, после благоразумие и като резултат са дали мекота, сърдечност. Огъването е най-силно в чувствения свят (средата на линията.) А физическият — върхът на носът дохожда на своето място (допира се до правата линия) което се проявява в характера като любопитство, желание да се влезе в контакт с околната среда, да се проникне във физическата обстановка — и като вторични белези — приказливост (словоохотливост) обичане да ходи по гости, да разнася новини, сърдечност, да ти услужи, да те посрещне, нагости и пр. Жени с такива носове са великолепни майки, действащи повече инстинктивно от колкото съзнателно, готови да се хвърлят в огъня за децата си. Ако носът е много широк при ноздрите, притежателната на такъв нос я избива на животински полови нагони. Мъж с такъв нос понякога попада в противоположно течение, особено ако има високо чело, (развит ум), тогава той е услужлив.
към текста >>
45.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Трите
фази в развитието на човека.
Севлиево, 17 януари 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: По светлата пътека! – И. А. Изворски За окултизма и окултната книжнина – Влад Пашов Словото на Учителя.
Трите
фази в развитието на човека.
(из И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите! , НБ - 10:00ч. - София, 3.1.1937г.) Минутите текат (стих) – Д. Антонова Първи полски конгрес на духовното знание в Познан – П. Г. П.
към текста >>
На първо место в нея се определят
отношенията
на човека към Първата причина, към Природата, към висшите разумни същества, които го ръководят в неговото развитие и чрез които получава знанието; и най-после, добил по този начин знание и светлина, човек се учи да си създаде правилни
отношения
със своите ближни — учи се да вижда във всеки човек свой брат и да има интересите на брата си като свои.
За да дадем път на силите на природата, ние трябва да прилагаме това, което учим. В това отношение окултната наука е чужда на всяка отчужденост от живота, чужда е на всякакъв аскетизъм. Също така тя е чужда и на живота на удоволствието. За окултния ученик живота е велико училище — той от всичко в живота се учи. И затова определяме окултизма като наука за великия живот.
На първо место в нея се определят
отношенията
на човека към Първата причина, към Природата, към висшите разумни същества, които го ръководят в неговото развитие и чрез които получава знанието; и най-после, добил по този начин знание и светлина, човек се учи да си създаде правилни
отношения
със своите ближни — учи се да вижда във всеки човек свой брат и да има интересите на брата си като свои.
Това е практическия извод на окултната наука. Онова окултно учение. което не може да ви научи как да живеете като индивиди в света и същевременно какви трябва да бъдат вашите отношения към Първата Причина и към вашите ближни — това не е положителната окултна наука, а е не-каква спекулативна метафизика, която нема нищо общо с окултната наука. (следва) В. Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
което не може да ви научи как да живеете като индивиди в света и същевременно какви трябва да бъдат вашите
отношения
към Първата Причина и към вашите ближни — това не е положителната окултна наука, а е не-каква спекулативна метафизика, която нема нищо общо с окултната наука.
За окултния ученик живота е велико училище — той от всичко в живота се учи. И затова определяме окултизма като наука за великия живот. На първо место в нея се определят отношенията на човека към Първата причина, към Природата, към висшите разумни същества, които го ръководят в неговото развитие и чрез които получава знанието; и най-после, добил по този начин знание и светлина, човек се учи да си създаде правилни отношения със своите ближни — учи се да вижда във всеки човек свой брат и да има интересите на брата си като свои. Това е практическия извод на окултната наука. Онова окултно учение.
което не може да ви научи как да живеете като индивиди в света и същевременно какви трябва да бъдат вашите
отношения
към Първата Причина и към вашите ближни — това не е положителната окултна наука, а е не-каква спекулативна метафизика, която нема нищо общо с окултната наука.
(следва) В. Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Трите фази в развитието на човека. (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите! , 3.1.1937г.) „Излез скоро по улиците и пътищата на града и доведи тук сиромасите, и клосните и хромите, и слепите!
към текста >>
Трите
фази в развитието на човека.
Това е практическия извод на окултната наука. Онова окултно учение. което не може да ви научи как да живеете като индивиди в света и същевременно какви трябва да бъдат вашите отношения към Първата Причина и към вашите ближни — това не е положителната окултна наука, а е не-каква спекулативна метафизика, която нема нищо общо с окултната наука. (следва) В. Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.
Трите
фази в развитието на човека.
(Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите! , 3.1.1937г.) „Излез скоро по улиците и пътищата на града и доведи тук сиромасите, и клосните и хромите, и слепите! “ 14 гл. Лука, 21 ст. Животът в едно отношение е изкуство.
към текста >>
преди обед бе посветен на отделни събрания на
трите
секции: мистичка, окултна и спиритична — под водителството на Павлицки, Хадина (ред.
Превеждаше от български на полски проф. Д-р Йозеф Чекалски, географ — от университета в Познан, който през всеславянския географски конгрес в София, посетил лично колонията на Всемирното Братство — Изгрева и е останал очарован от видяното и чутото. Така идеите на Всемирното Братство се разнасят навсякъде като жив огън, запалват душите и България отново става огнище духовно за славянството и за другите народи. В неделя след обед бе четен втория реферат по програмата: История на астрологията - от Пренгел, есперантист и един от най-големите астролози в Полша, който издава месечно списание Звездно небе и астрологичен календар всека година — в Бидгош. Вторият ден — 7 дек.
преди обед бе посветен на отделни събрания на
трите
секции: мистичка, окултна и спиритична — под водителството на Павлицки, Хадина (ред.
на Лотос) Агни Пилшова. След обед бе четен реферат .Мистицизмът като път на постижение посв. Яна Кжишки от Павлицки. Последва жива дискусия — която се завърши със заключението, че най-висшият и безопасният път е хармонично-то развитие на ума, сърцето и волята. Третият ден — 8 дек.
към текста >>
Първите
— защото изтъкват на показ пред Голямото Космично Съзнание своите дребни лични желания, чрез които се стараят да изнасилят своята карма, да не плащат това, което са яли и пили, да получат заплати за неизвършени заслуги Вторите — защото считат, че няма никаква връзка между тяхното съзнание и това на Вселената, и че ако има Всемирно съзнание, то само ще се погрижи да им даде това, от което имат нужда.
Но за зла участ, устата на божия човек сгрешила и вместо да каже: „дай ми, Боже, шиник пари“, тя изрекла: „Дай ми, Боже шиник глава“. Наистина, Господ се оказал отзивчив към молитвата на божия човек и му дал шиник-глава. Но човекът се намерил в чудо: не можел да си извади главата от железата на прозореца. * Всякога, когато се говори за „молитва“, пред нас изпъква образа на тоя човек. А точно така разбират хората понятието „молитва“ — тия, които се молят, и тия, които не се молят.
Първите
— защото изтъкват на показ пред Голямото Космично Съзнание своите дребни лични желания, чрез които се стараят да изнасилят своята карма, да не плащат това, което са яли и пили, да получат заплати за неизвършени заслуги Вторите — защото считат, че няма никаква връзка между тяхното съзнание и това на Вселената, и че ако има Всемирно съзнание, то само ще се погрижи да им даде това, от което имат нужда.
Първите са лицемери и фарисеи, тесногръди, егоисти. Вторите са спящи пъпки, които отричат клона, върху който растат. Молитва! А ето, че най-хубавото преживяване от живота на човека, това е точно излизането на мисълта из дребнавостите на всекидневието, гдето противоречията са така остри и болезнени, нирването на душата в океана от обикалящата го мислова атмосфера, гдето бди извънвременното и извънпространственно съзнание, държеше в ръката си пътеките не звездните, живота на милиардите хора с всички текни възможности, съдбата на всичко, което диша. Най хубавото преживяване, което изпълва всички кътчета на душата със светлина и топлота и й дава сила и възможност да понася с усмивка всички неудобства, които животът неминуемо поставя върху пътя на нейното развитие. Така нашият Божи човек би се молил по-правилно, ако би казал: „Радвам се, че живея и дишам, радвам се, че имам за днес водата и хляба и ще се радвам, когато Божието озарение бъде винаги с мене за да живея в Неговата светлина, която ми разкрива възможностите на живота, в Неговата Любов, която ми позволява да се радвам на живота.
към текста >>
Първите
са лицемери и фарисеи, тесногръди, егоисти.
Наистина, Господ се оказал отзивчив към молитвата на божия човек и му дал шиник-глава. Но човекът се намерил в чудо: не можел да си извади главата от железата на прозореца. * Всякога, когато се говори за „молитва“, пред нас изпъква образа на тоя човек. А точно така разбират хората понятието „молитва“ — тия, които се молят, и тия, които не се молят. Първите — защото изтъкват на показ пред Голямото Космично Съзнание своите дребни лични желания, чрез които се стараят да изнасилят своята карма, да не плащат това, което са яли и пили, да получат заплати за неизвършени заслуги Вторите — защото считат, че няма никаква връзка между тяхното съзнание и това на Вселената, и че ако има Всемирно съзнание, то само ще се погрижи да им даде това, от което имат нужда.
Първите
са лицемери и фарисеи, тесногръди, егоисти.
Вторите са спящи пъпки, които отричат клона, върху който растат. Молитва! А ето, че най-хубавото преживяване от живота на човека, това е точно излизането на мисълта из дребнавостите на всекидневието, гдето противоречията са така остри и болезнени, нирването на душата в океана от обикалящата го мислова атмосфера, гдето бди извънвременното и извънпространственно съзнание, държеше в ръката си пътеките не звездните, живота на милиардите хора с всички текни възможности, съдбата на всичко, което диша. Най хубавото преживяване, което изпълва всички кътчета на душата със светлина и топлота и й дава сила и възможност да понася с усмивка всички неудобства, които животът неминуемо поставя върху пътя на нейното развитие. Така нашият Божи човек би се молил по-правилно, ако би казал: „Радвам се, че живея и дишам, радвам се, че имам за днес водата и хляба и ще се радвам, когато Божието озарение бъде винаги с мене за да живея в Неговата светлина, която ми разкрива възможностите на живота, в Неговата Любов, която ми позволява да се радвам на живота. Защото интересно е, наистина: дали не би му се отворила по-голяма беля, ако Бог би му дал шиник злато, както е поискал.
към текста >>
46.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всички те трябва да бъдат проникнати от духа на Любовта и да посочват методи как да се реализира разумния живот и братските
отношения
преди всичко тук на земята.
И затова посветените от школата на Христа вземат евангелските текстове за медитация и размишления, свързвайки се по такъв начин с Христа и с висшите сили на Космоса. Защото като чете известна книга, човек се свързва със съзнанието на нейния автор и от там със силите и съществата, които са го стимулирали и вдъхновили. Като медитира върху евангелските текстове, съзнанието на човека се повдига и той влиза във връзка с Христа и всички възвишени същества, които работят под негово ръководство. Затова, който иска да не попадне в заблуждение изучавайки окултната литература, нека внимава, да види какво е отношението на тази литература към Евангелието. Не е въпрос в нея само да се говори за невидимите светове и сили, за духове, за Бога, даже и за Христа — но какво разбиране има автора за тези неща.
Всички те трябва да бъдат проникнати от духа на Любовта и да посочват методи как да се реализира разумния живот и братските
отношения
преди всичко тук на земята.
Защото не е въпрос само да имаме велики идеи, но преди всичко тези идеи трябва да бъдат приложени и да имат предвид общото благо. Срещал съм окултни съчинения, които говорят за Христа това, което не е. А онзи, който говори за Христа и отрича Евангелието, като говори неща противоположни на това, което се говори в него, е само с цел да заблуди човечеството с името на Христа. Такъв е случая с някой, които се провъзгласяват за учители на света и в своите съчинения говорят, че живеят заедно с Христа някъде из Хималаите, от където пращат чрез своите ученици „новото“ учение в света. Това е в явно противоречие с учението на Евангелието.
към текста >>
Които не разбират тези
отношения
, които съществуват между душата и сърцето и между умът и духът, и
отношенията
, които съществуват между душата и духа и между ума и сърцето, и най-после отношението на тези четири елемента към човека, те стават еднообразни в умуванията си за света и живота и го представят такъв, какъвто не е.
Докато давате преднина на Божественото в себе си, живота тече приятно. Щом речете да препятствате на Божественото в неговото проявление, живота губи своята приятност. Затова ви казвам: не опетнявайте пособията, чрез които умът работи. Не опетнявайте сърцето си, понеже чрез него се проявява душата. А чрез умът работи духът.
Които не разбират тези
отношения
, които съществуват между душата и сърцето и между умът и духът, и
отношенията
, които съществуват между душата и духа и между ума и сърцето, и най-после отношението на тези четири елемента към човека, те стават еднообразни в умуванията си за света и живота и го представят такъв, какъвто не е.
Като ни говорят за онзи свят, за пример, те дават такова описание, което не отговаря на реалността. Онзи свят е нещо, което не може да се опише и изрази с човешки език. До сега не съм намерил човек, който да е описал вярно онзи свят. Ани Безант например е писала за онзи свят, но това ни най-малко не е онзи свят, а това е процеса на формиране на човешките тела. Ани Безант, и въобще теософите говорят, че човек има седем тела.
към текста >>
Главното му дело, венецът на неговия живот е четиритомното съчинение „Отче наш“ първият том от което излиза в 1848 г., а останалите три едва след неговата смърт (в 1899 и 1903 г.) Докато в
първите
си съчинения — Тйежковски, като ученик на Хегел, макар че скъсва с някои негови схващания, обосновава своята философска система, в „Отче наш.“ Тйежковски излиза пред нас като вдъхновен философ-пророк и на жив образен, сочен език ни разкрива цялата история на човечеството, заедно с бъдещата, третата епоха на Духа, на царството Божие, на хармонията.
Както ще видим — тя е станала изходна точка на неговата философия на делото. Обаче, използвайки диалектическия метод на историята, Тйежковски създава своя философска система, в която той разглежда човечеството като организъм, а историята на човечеството, като органическо развитие на една цялост, проявление на Мировия Дух. Неговата философия носи всички характерни белези на славянския гений и открива светли перспективи на бъдещето. Тйежковски завършва университета в Хайделберг в 1838 г. с докторска титла.
Главното му дело, венецът на неговия живот е четиритомното съчинение „Отче наш“ първият том от което излиза в 1848 г., а останалите три едва след неговата смърт (в 1899 и 1903 г.) Докато в
първите
си съчинения — Тйежковски, като ученик на Хегел, макар че скъсва с някои негови схващания, обосновава своята философска система, в „Отче наш.“ Тйежковски излиза пред нас като вдъхновен философ-пророк и на жив образен, сочен език ни разкрива цялата история на човечеството, заедно с бъдещата, третата епоха на Духа, на царството Божие, на хармонията.
Тйежковски се е занимавал не само с философски и религиозни проблеми. Той живо се е интересувал от обществения и икономически живот, написал е редица съчинения по тях. В Берлин в 1843 основава философско д-во с Karl Mochelet — хегелианец. По късно купува земя в околностите на Познан и като член на пруския Landtag — проявява жива дейност; участва в комисията по основаване университета в Познан. В 1861 г.
към текста >>
Два дни преди смъртта си предава ръкописа на „Отче наш“ (
трите
последни тома) за печатане, понеже по негово убеждение, времената не били дошли.
Празнувал 50 год. юбилей на литературната дейност в 1893 г. В същата година участва в конгреса на полски правници и икономисти. Старините си прекарва в село — в околности те на Познан. където и умира на 12 март 1894 г.
Два дни преди смъртта си предава ръкописа на „Отче наш“ (
трите
последни тома) за печатане, понеже по негово убеждение, времената не били дошли.
И действително, когато четем това забележително съчинение, писано като че ли вчера — ние се удивляваме на тази гениална интуиция и чувстваме великото вдъхновение на тези типичен славянски философ, който тъй убедително пише за великата мисия на славянството — призвано да даде синтезата в новата култура на Духа. Най-добър познавач на философията на Тйежковски е проф. Д р Адам Жолтовски — Познан, който е написал докторска дисертация: Философия на делото. По плана на неговата работа ще изложим накратко философията на Тйежковски. ч. I.
към текста >>
47.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ще настанат мирни и хармонични
отношения
.
То му е във власт, в пълна власт. Но първом в него трябва да се вложи една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот. Ако понякога не ни върви, да не се чудим и отчайваме, да не се обезсърчаваме — ние сме се отдалечили от Божествения живот, но да го вложим в себе си, за да изгрее слънцето на истинския живот в нас. Ако на света нещо днес липсва, вследствие на което се бъдника и блуждае, това е именно Божествения живот. Щом го при-добием, стълкновенията ще престанат.
Ще настанат мирни и хармонични
отношения
.
Задача на всеки от нас е да вложи в себе си Божествения живот, да обърне поглед към себе си, за да се увеличат съвършените хора, да се увеличат добрите и любещите човеци. Задача на всека душа е да даде плод. А тя ще го даде, когато се свърже с извора на живота. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Разумният човек (из неделната беседа „Разумният човек“ – 7.02.1937 г.) Ще взема само думата „разумният човек.“ По какво се отличава разумният човек?
към текста >>
Първите
ще го смразя.т, ще го втвърдят, а вторите ще го разтопят.
Ако ги оставиш те да работят чрез теб, животът ти ще се обърне с главата надолу. Вие ще се намерите в положението на човек, който мисли, че като отиде в една кръчма и си пийне малко винце, че ще му дойде ума в главата. Мислите ли, че такъв един човек е умен, че той може да мисли право? Но важното е, когато човек работи с енергиите на злото и доброто, да има едно разумно ръководство. В противен случай, той не може да се справи нито със силите на злото, нито със силите на доброто.
Първите
ще го смразя.т, ще го втвърдят, а вторите ще го разтопят.
Само разумността е, която регулира отношенията между тия два рода енергии и създава условия за живота да се прояви. Обаче, съвременните хора, които нямат това дълбоко знание, търсят своето щастие извън разумния живот. Вън от разумната човешка мисъл животът няма ни каква реалност. Само чрез мисълта си вие можете да познаете дели даден човек е справедлив или не. Само чрез своята мисъл, вие можете да определите, какво нещо е човекът.
към текста >>
Само разумността е, която регулира
отношенията
между тия два рода енергии и създава условия за живота да се прояви.
Вие ще се намерите в положението на човек, който мисли, че като отиде в една кръчма и си пийне малко винце, че ще му дойде ума в главата. Мислите ли, че такъв един човек е умен, че той може да мисли право? Но важното е, когато човек работи с енергиите на злото и доброто, да има едно разумно ръководство. В противен случай, той не може да се справи нито със силите на злото, нито със силите на доброто. Първите ще го смразя.т, ще го втвърдят, а вторите ще го разтопят.
Само разумността е, която регулира
отношенията
между тия два рода енергии и създава условия за живота да се прояви.
Обаче, съвременните хора, които нямат това дълбоко знание, търсят своето щастие извън разумния живот. Вън от разумната човешка мисъл животът няма ни каква реалност. Само чрез мисълта си вие можете да познаете дели даден човек е справедлив или не. Само чрез своята мисъл, вие можете да определите, какво нещо е човекът. За да се пробуди съзнанието на човека, той трябва да провери нещата, и то чрез своята мисъл, а не чрез своите чувствания.
към текста >>
Усилието — това е мисълта, — съсредоточената мисъль1 Мисълта ще освободи человека от робството на мизерията, болестта и смъртта —
трите
безпощадни стимула, които го заставят да върви по стръмния път на напредъка и съвършенството!
Той трябва да мисли, за да превъзмогне условията, при които е поставен да живее и да се освободи! Защото човек е роб, преди всичко, на невежеството Си. Той не знае! А той не знае, не заради това, че някой нещо крие от него. а заради туй, че той сам никакви усилия не прави, за да знае.
Усилието — това е мисълта, — съсредоточената мисъль1 Мисълта ще освободи человека от робството на мизерията, болестта и смъртта —
трите
безпощадни стимула, които го заставят да върви по стръмния път на напредъка и съвършенството!
Человекът е пътник! Пътник във вечността! Заобиколен със загадки. Сам той — телом и духом — е най-великата загадка. Защо се ражда, защо живее и защо умира — той не знае!
към текста >>
48.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Музиката, разглеждана от нейната вътрешна страна, е, както я определяха древните, познанието за реда на всички неща, науката за хармоничните
отношения
във вселената; тя почива върху ненарушими принципи, които не търпят никаква промяна.
И които чуят, това са хората, които няма да се раждат, но ще възкръснат. Защото, когато Бог вдъхна на хората дихание през носа, те станаха живи души, а тия, на които Бог вдъхне дихание през ушите, те ще възкръснат. И сега Бог казва: „Аз ще проговоря на тези хора чрез Истината и всички ще познаят светлината.“ ИДЕИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЗА МУЗИКАТА От Фабр Д‘Оливе Аз ще разгледам музиката като изкуство, и ще се постарая да извлека от това изследване една теоретична и практична система, основана върху природата и съединяваща принципите, познати на древните, със знанията, който притежаваме днес в областта на музиката. Това изследване и неговите резултати ще бъдат много по-важни, отколкото може да се предполага; защото музиката не е. както си въобразяват днес, само изкуство да се комбинират звуците или способност да се възпроизвеждат по начин да бъдат най-приятни за ухото: това със само нейната външна страна, от която произхождат временни форми, повече или по-малко блестящи, според времето и мястото, според вкуса и каприза на публиката, които ги правят да варират по хиляди начини.
Музиката, разглеждана от нейната вътрешна страна, е, както я определяха древните, познанието за реда на всички неща, науката за хармоничните
отношения
във вселената; тя почива върху ненарушими принципи, които не търпят никаква промяна.
Когато съвременните учени четат, в съчиненията на древността, блестящите похвали, които се отправят в тях към музиката, и чудесата, които й се приписват, те не могат да ги разберат. И понеже в теорията и практиката на това изкуство, тъй неустановено в техните очи, те не виждат нищо, което да оправдае тези похвали и да удостовери тези чудеса, те третират авторите на въпросните древни съчинения като увлечени от фантазията си или ги обвиняват в лъжа, без да мислят, че тези писатели, които те така обиждат, са най-разумните, най-мъдрите, най-учените и най-добродетелните хора на своето време. Самите музиканти, силно затруднени да достигнат, посредством модерната музика, за която те мислят, че е стигнала до последната степен на съвършенство, удивителните въздействия, приписвани на древната музика, се задоволяват с това да обясняват възможността на такива въздействия било с новостта на изкуството, било със силата на поезията, която е била съединена с музиката, било с предполагаемата грубост на народите. Бюрет, най-малко извинимия в този случай, защото неговите познания трябваше да го направят по-справедлив, претендира, че чудесата, които се разправят за музиката на древните гърци съвсем не доказват нейното превъзходство над нашата, и че Орфей, Демодокус, Фемиус и Терпандър не са правили нищо повече от това, което, в наши дни, биха могли да правят най-лошите селски свирачи, ако биха намерили подобни слушатели. Този писател, който иска да сравни древните гърци с някакви диви орди, сигурно забравя, че, от всички народи на земята, те са били най-чувствителните към красотата п изкуството и най-способните за нейното култивиране.
към текста >>
Екът достигна гърмежът на
първите
два изстрела.
Г-н Григорица скочи като пробуден от страшен сън: прицели се с пушката и даде два изстрела един след друг. През пръснатия дим той видя сърната да бяга със светкавична бързина по продължение на поляната, щръкна на два пъти и изпълни отново пушката. Но през дима, който се разнасяше на страни, горския стоеше с пушката на прицел. „Стреляй! “ — извика Г-н Григорица. Василевата пушка избухтя.
Екът достигна гърмежът на
първите
два изстрела.
Животното се показа през дърветата и двамата го загледаха, а след това като видение го съзряха, че пак мина през дърветата докато се изгуби от очите им. Горският почна да пълни пушката. Той каза спокойно; „Беше съвсем далече . . .“ Чокоинът беше възбуден и разсърден. „Как стана тая дяволска му работа така?
към текста >>
Трите
заедно, образуват характера.
Защото и животните имат по-малко или повече положителни и отрицателни качества и при все това твърде смело би било, да кажем, че това е характер в по-тесен смисъл на думата. Характер можем да търсим само там, където има съзнателен живот. Характерът не представлява смесица от навици и прищявки, съвкупност от положителни качества: той е съчетание от добродетели. Като основа на характера служи волята, а тя представлява: съзнателно ръководена дейност или действия. По три неща можем да по-знаем хората с характер: търпението, самообладанието и благородството.
Трите
заедно, образуват характера.
Епиктет ни служи като пример на самообладание, а Христос — на търпение и благородство. Характерът се изгражда бавно с постоянни и неприривни усилия за превъзмогване на мъчнотиите от вън и на слабостите си ог вътре и чрез постоянно поправяне на погрешките си. Всички съзнателни усилия към по доброто поддържане постоянно, всеки ден каляват волята и оформят характера. Те са най-ползотворни. Великия оратор Демостен чрез постоянни упражнения е успял да превъзмогне заекването и мърдане на рамото при говорене.
към текста >>
49.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Първите
слънчеви лъчи трептяха наоколо.
От години детето се молеше: — Вземи и мен дядо! — На тебе ще се метне, вземи го,—дума му баба Груевнца. — Да дойде! Стягайте го! И една пролетна сутрин детето осъмна в един чуден свят, където всичко му се стори вълшебно.
Първите
слънчеви лъчи трептяха наоколо.
Небето чисто и светло, покрито с бели пухкави облаци, се синееше над него, а там, на изток, под него сякаш, където земята и небето се сливаха, се показваше слънцето, което заливаше със златен прашец безбрежната земя. Колко безкрайна изглеждаше тя през това прозрачно утринно сияние, когато въздухът, напоен с животворна струя, чист и прозрачен, отразява всичката й хубост. А край него наблизо полските цветя, — ранни пролетни предвестници, със сини, червени и жълти багри, се усмихваха и простираха високо главици за милувка. Зелената росна трева, потънала в елмазени зрънца, блещеше и отразяваше лъчите. Вред край него море от красота!
към текста >>
Така, при температура 37° всички микроби, поставени в червен лук са мъртви още през
първите
5 часа, когато при стайна температура от 15° това става за 21 часа.
Червеният лук — за 21 часа. Картофите — за 22 до 24 часа. Краставиците — за 22 до 26 часа. Сините патладжани — за 24 до 26 часа и прясното зеле — най-бавно, за 56 часа. Интересно е, че по-високата температура, при която се намира храната в червата на човека, значително увеличава бактерицидността на зеленчуците и плодовете.
Така, при температура 37° всички микроби, поставени в червен лук са мъртви още през
първите
5 часа, когато при стайна температура от 15° това става за 21 часа.
Очевидно, червеният лук е истински дезинфектор за червата. Не разбира се толкова, колкото киселото зеле и неговият сок, известното национално лечебно средство, зелената чорба. Микробите и на трите групи болестотворни микроби са вече мъртви още само през първите 15 минути на своето престояване в нея. Може би толкова, колкото и когато са потопени направо в някое дезинфекционно средство — сублимат или карбол. При това, бактерицидното действие на зелевата чорба не зависи от температурата.
към текста >>
Микробите и на
трите
групи болестотворни микроби са вече мъртви още само през
първите
15 минути на своето престояване в нея.
Сините патладжани — за 24 до 26 часа и прясното зеле — най-бавно, за 56 часа. Интересно е, че по-високата температура, при която се намира храната в червата на човека, значително увеличава бактерицидността на зеленчуците и плодовете. Така, при температура 37° всички микроби, поставени в червен лук са мъртви още през първите 5 часа, когато при стайна температура от 15° това става за 21 часа. Очевидно, червеният лук е истински дезинфектор за червата. Не разбира се толкова, колкото киселото зеле и неговият сок, известното национално лечебно средство, зелената чорба.
Микробите и на
трите
групи болестотворни микроби са вече мъртви още само през
първите
15 минути на своето престояване в нея.
Може би толкова, колкото и когато са потопени направо в някое дезинфекционно средство — сублимат или карбол. При това, бактерицидното действие на зелевата чорба не зависи от температурата. Изводите от изследванията на д-р Цветков имат огромно практическо значение. Между другото те ни подсказват, как здравият инстинкт на народа ни през вековете е налучкал точно тези храни, от които се получава сравнително най-благоприятна чревна флора, респективно — най-слабо застрашаване от чревно самоотравяне. И може би тук ще се търси и тайната на нашите столетници.
към текста >>
Завързват се
отношения
които свързват хората за добри или лоши цели, определящи и техните бъдещи роднини, приятели и неприятели.
Правейки разумен подбор във вътрешния си живот (мислите и чувствата), човек ще се убеди, че може, работейки с успех, даже в продължение на едно кратко въплъщение да измени своята карма. Твърде сбитата тъкан, от която е съставена човешката карма, така се преплита в различните съществувания на човека и е тъй сложна, щото изучаването кармата е най-трудният въпрос. Всяка нова мисъл прибавя нова черта към издигащата се постройка — нито една от тях не пропада безследно. Групи от еднородни мисли, повтарящи се в течение на няколко живота, определят строя на ума, а тъй наречените вродени мисли и способности не са нищо друго освен резултат от умствената работа в миналото. Стремления и желания, създадени в едно прераждане, се превръщат в друго прераждане в способности; повтарящите се мисли — в наклонности; волевите импулси в деятелност; всевъзможните изпитания се капитализират като мъдрост, а страданията на душата — в нейна съвест.
Завързват се
отношения
които свързват хората за добри или лоши цели, определящи и техните бъдещи роднини, приятели и неприятели.
Ето защо, едни хора ни обичат без всяка видима причина, а други също тъй ни ненавиждат повидимому незаслужено. Ако в миналото ние сме причинили страдания на окръжаващите ни, в бъдещето ще изпитваме не по-малко страдания, и обратното. Законите на кармата са абсолютни: те отплащат за всичко сторено от човека, даже било то и невъобразимо дребно.
към текста >>
50.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— братството, братските
отношения
, не затъмнени от лична корист и амбиции, — може да се осъществи.
материални изгоди, както у габровци. Мисълта на казанлъчани е по-отвлечена, по-обща, по-идейна, по-неегоистична, затова техните постижения в материалния свят са много по-малки, но пък в духовно отношение Казанлък е по-добре. Тук аз намерих едно Братство, което може да служи за пример на всички и на всякъде. Истинското братство не тъй лесно може да се осъществи от всички. Това е една много трудна задача, но достиженията на казанлъчани в това отношение ни сочат ясно, че това, за което говорим и и към което се стремим.
— братството, братските
отношения
, не затъмнени от лична корист и амбиции, — може да се осъществи.
В Казанлък се срещнах и говорих с доста много хора: работници,занаятчии, търговци, адвокати, ученици и др. И изнесох впечатлението, че тук всеки човек е повече или по-малко философ. Както казах и по горе, всеки тук мисли, разсъждава, а не само съществува. Изненада ме добрия прием. будността. съзнанието, — колективното съзнание, тъй да го нарека — които срещнах дори и у тия хора.
към текста >>
Между изложителките обръщат особено внимание
трите
картини (из Рила, край Черно море и Цветя,) на Н. В.
Вместо топове и пушки да се слушат между братски народи, нека родната песен да ни свързва, вдъхновява, облагородява. Най-после — в неделя на 12 декември беше открита изложбата на българските жени — художнички, в която вземат участие 50 наши художнички. Изложбата беше открита от г. Б. Петрович, началник на културното отделение при Министерството на Просветата с топли приветствени слова. Между другото той изтъкна, че никъде българските художнички не могат да намерят повече близка и сродна среда, способна да ги разбере — както в братския югославски народ, където също долавя т песните на стария Балкан.
Между изложителките обръщат особено внимание
трите
картини (из Рила, край Черно море и Цветя,) на Н. В.
Княгиня Надежда, които наистина са високо художествени, портретите на Руска Маринова и двете картини на Цветана Симеонова (из Рила и Витоша), в които тя е изразила красотата на дивните наши планини с техните върхове и кристално-чисти езера. Българската духовна култура все повече печели сърцата на нашите братя в Югославия. П. Г. П. НЕИЗБЕЖНОТО Познавам. те, като благословен дар от мъдрата ръка на Вечния!
към текста >>
Багрите и краските по нея се менят, и когато детето почне с удивление да спира поглед върху тях, то ще получи
първите
знания за светлината и цветовете.
Познавам те, или — познавам само някои от твоите лица и форми, че ти си многолико и всякога за всички неизбежно! Колко са безчислени твоите изрази и колко разно-видни представите на людете за тебе! Ето, мисля че те познавам като пелена, с която майката завива своето току що родено и проплакало дете. Красива е тая пелена, тая дреха, свещена е, защото е първия дар от Нея. И виждам: тя има чудни свойства: не се цапа, не се къса, еластична е и в нея детето може да се движи и расте безпрепятствено.
Багрите и краските по нея се менят, и когато детето почне с удивление да спира поглед върху тях, то ще получи
първите
знания за светлината и цветовете.
Красива е дрехата на страданието, с която мъдрата ръка на любящата Майка облича детето — човек! Красив и свещен е момента, когато човек съзнае себе си като дете! Познавам те и като път, единствен път, по който се минава и отива към обетованата земя. Дълъг, разнообразен, ту стръмен, ту равен или с опасни завои, с тръни и с камъни за препъване, но всякога красив, защото е озарен от една далечна светлина, която струи от слънцето в сърцето на Великата Майка. Не оставя тя децата си да се изгубят в тъмнина, иначе, как биха видели прострените към тях, ръце, които милват от далеч и зоват, тъй нежно зоват!
към текста >>
51.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Кидалова Хроника Книжнина СЛЪНЧЕВА КУЛТУРА В епохата на готвещите се страшни световни бури, в която живеем; в епохата на хаос и лутане в умовете, когато царува непрогледният мрак на материализма; в епохата, когато невежеството по основните и най-важни въпроси на живота е изпълзяло до университетските катедри, и от там, загърнато в тогата на науката, със своя фалшив авторитет, отрича и заклеймява вечните, основни истини на живота — в тази мрачна и смутна епоха на тъмнина, безправие и насилие, на всякакви човешки слабости и заблуждения, аз виждам — като в теменужена предутрин —
първите
проблясъци, предвестница на изобилната светлина на идващите ново небе и нова земя.
Лъчи на живота. (из съборната беседа – 18 юли 1937 г.) Използване силите на живата природа В страната на розите - на гости у великия Учител (продължение от бр. 209) – Елисавета Кидалова Из науката и живота. Витамини – из в-к „Здрава раса“ Пролетно настроение – Мария За книгата „проблемите на храненето“ – М. Стоицев Преди да заспи - унгарка, а след пробуждането – испанка – Ел.
Кидалова Хроника Книжнина СЛЪНЧЕВА КУЛТУРА В епохата на готвещите се страшни световни бури, в която живеем; в епохата на хаос и лутане в умовете, когато царува непрогледният мрак на материализма; в епохата, когато невежеството по основните и най-важни въпроси на живота е изпълзяло до университетските катедри, и от там, загърнато в тогата на науката, със своя фалшив авторитет, отрича и заклеймява вечните, основни истини на живота — в тази мрачна и смутна епоха на тъмнина, безправие и насилие, на всякакви човешки слабости и заблуждения, аз виждам — като в теменужена предутрин —
първите
проблясъци, предвестница на изобилната светлина на идващите ново небе и нова земя.
Моят взор пробива мрака на настоящето, подига завесата на бъдещето и пред него се разкрива вълшебната картина на това, което идва — тъй сигурно и неотменно— както идва ден след тъмнота нощ. Царство на щастието, Слънчева култура. Свободна земя и свободен човек — така мога да нарека аз това, което виждам че се готви да замени в бъдещето мрака на невежеството, братоубийството и робството на настоящето. Събудете се, деца на Светлината! Тя ви зове!
към текста >>
Първите
проблясъци на Новата Ера, скъпоценните бисери, неоценимите съкровища на бъдещето, са вече дадени на една малка група от хора, — бедни, скромни, и неуки, рибари, митари и грешници на нашето време, които са имали съзнанието да ги оценят и приемат, докато умните и учените, богатите и силните с надменност и гордост ги отхвърлят.
Тя ви зове! Станете, напуснете мрака и излезте да я посрещнете! Какъв неизразим поток на радост ще ви обхване, ще протече завинаги през вашите души, когато вие се свържете с нея! Беден е човешкият език, - няма думи, с които може да се опише това! * Първият отличителен белег на новата Слънчева култура, която идва да замени настоящата култура на тъмнината, на насилието и робството — това е великият култ на Слънцето — култ не на идолопоклонство, култ не на суеверие, култ не на невежество, а култ основан на Великата Божествена Мъдрост, култ, основан на дълбоко познаване на великите и вечни природни Закони, култ, който граби и издига, — култ на творчество, а не на разрушение.
Първите
проблясъци на Новата Ера, скъпоценните бисери, неоценимите съкровища на бъдещето, са вече дадени на една малка група от хора, — бедни, скромни, и неуки, рибари, митари и грешници на нашето време, които са имали съзнанието да ги оценят и приемат, докато умните и учените, богатите и силните с надменност и гордост ги отхвърлят.
В Паневритмията, така както тя е дадена от Учителя на Всемирното Братство, аз виждам оная мощна, магична Божествена сила — божествен метод за свързване на земята и небето, който единствено може да осигури на бъдещите поколения — достойни за един по-светъл, разумен и щастлив живот — физическо и духовно съвършенство. Новата слънчева култура на бъдещето идва да замени тъмнината и невежеството, на настоящето. И по някаква непонятна за човешкия ум Промисъл, нейните първи приемници и проводници, също както преди две хиляди години, са скромните „рибари, митари и грешници“, а не учените, умните и силните на настоящия век. Обаче нейната светлина и нейната топлина са толкова обилни и мощни, животът, който тя носи, е толкова велик, красив и възвишен, че той ще стопи всичките ни вериги, ограничения, грехове и заблуждения, той ще унищожи всички изкуствени граници, издигнати между хората и народите и ще слее всички в божествена, братска прегръдка. Когато Светлината дойде, границите изчезват.
към текста >>
Ако човек няма правилни
отношения
с природата, със средата на силите, всред които живеем, ако ги употребява неправилно или своеволно, той в никой случай не може да има правилни
отношения
и със себеподобните си.
* И този чуден глас прониква в сърчицето на влюбеното цвете. – Потрепна нещо там и следната минута и неговият глас преля със гласовете на радостния химн разлял се в утринта. Д. Антонова ПАНЕВРИТМИЯ Всичките форми са от значение само когато са израз на съответно съдържание или на правилно взета посока, в която това съдържание ще има да се развива. Без това, независимо с какви закони, разпоредби или санкции се препоръчват или налагат, те ще си останат само пожелания. Разумността на една личност или стойността на една дейност се мери с това до колко личността живее или дейността се проявява съобразно законите на живата природа.
Ако човек няма правилни
отношения
с природата, със средата на силите, всред които живеем, ако ги употребява неправилно или своеволно, той в никой случай не може да има правилни
отношения
и със себеподобните си.
Ето защо при преустройството на едно общество, законите трябва да изнасят не само пожелания за нови форми, а да се дойде до по-същественото от тях — съдържание то, което ще трябва да вземе тия форми, като се внимава е ли то в състояние да запълни тия форми, а също явяват ли се тия форми сами по себе си като една естествена насока на развитие на това съдържа ние — било то като индивид или колектив. Правилна физическа, естетическа и психическа дейност мисъл чувства и постъпки, може да има само този човек, който се е хранил правилно с чиста храна, живее съответно законите на природата всред която се намира, развива се нормално и спазва постоянни и правилни отношения спрямо околната среда. Без тия предварително спазени условия имаме в по-голяма или по-малка степен патологични мисли, чувства и постъпки. Разбира се, тия патологични отклонения са в амплитуди от такъв размер, че или не се схващат никак или се смятат „в реда на нещата“ — без да се досетим че такъв именно „ред на нещата“ докарва безредието, от което се оплакваме. Механичните закони и отношения в никой случай не могат да служат за основа на разумния живот — те са само помощници, външни условия, материал.
към текста >>
Правилна физическа, естетическа и психическа дейност мисъл чувства и постъпки, може да има само този човек, който се е хранил правилно с чиста храна, живее съответно законите на природата всред която се намира, развива се нормално и спазва постоянни и правилни
отношения
спрямо околната среда.
Антонова ПАНЕВРИТМИЯ Всичките форми са от значение само когато са израз на съответно съдържание или на правилно взета посока, в която това съдържание ще има да се развива. Без това, независимо с какви закони, разпоредби или санкции се препоръчват или налагат, те ще си останат само пожелания. Разумността на една личност или стойността на една дейност се мери с това до колко личността живее или дейността се проявява съобразно законите на живата природа. Ако човек няма правилни отношения с природата, със средата на силите, всред които живеем, ако ги употребява неправилно или своеволно, той в никой случай не може да има правилни отношения и със себеподобните си. Ето защо при преустройството на едно общество, законите трябва да изнасят не само пожелания за нови форми, а да се дойде до по-същественото от тях — съдържание то, което ще трябва да вземе тия форми, като се внимава е ли то в състояние да запълни тия форми, а също явяват ли се тия форми сами по себе си като една естествена насока на развитие на това съдържа ние — било то като индивид или колектив.
Правилна физическа, естетическа и психическа дейност мисъл чувства и постъпки, може да има само този човек, който се е хранил правилно с чиста храна, живее съответно законите на природата всред която се намира, развива се нормално и спазва постоянни и правилни
отношения
спрямо околната среда.
Без тия предварително спазени условия имаме в по-голяма или по-малка степен патологични мисли, чувства и постъпки. Разбира се, тия патологични отклонения са в амплитуди от такъв размер, че или не се схващат никак или се смятат „в реда на нещата“ — без да се досетим че такъв именно „ред на нещата“ докарва безредието, от което се оплакваме. Механичните закони и отношения в никой случай не могат да служат за основа на разумния живот — те са само помощници, външни условия, материал. Разумният живот се основава на разумни отношения, а те винаги предполагат едно начало, Първопричина — и разумно отнасяне спрямо нея, което има за резултат очаквания правилен живот и щастие. Ето защо преди всичко се налага една хигиена в най-широк смисъл, като основен закон — хигиена физическа, хигиена психическа, хигиена духовна с която трябва всички да започнат, съзнателно или не.
към текста >>
Механичните закони и
отношения
в никой случай не могат да служат за основа на разумния живот — те са само помощници, външни условия, материал.
Ако човек няма правилни отношения с природата, със средата на силите, всред които живеем, ако ги употребява неправилно или своеволно, той в никой случай не може да има правилни отношения и със себеподобните си. Ето защо при преустройството на едно общество, законите трябва да изнасят не само пожелания за нови форми, а да се дойде до по-същественото от тях — съдържание то, което ще трябва да вземе тия форми, като се внимава е ли то в състояние да запълни тия форми, а също явяват ли се тия форми сами по себе си като една естествена насока на развитие на това съдържа ние — било то като индивид или колектив. Правилна физическа, естетическа и психическа дейност мисъл чувства и постъпки, може да има само този човек, който се е хранил правилно с чиста храна, живее съответно законите на природата всред която се намира, развива се нормално и спазва постоянни и правилни отношения спрямо околната среда. Без тия предварително спазени условия имаме в по-голяма или по-малка степен патологични мисли, чувства и постъпки. Разбира се, тия патологични отклонения са в амплитуди от такъв размер, че или не се схващат никак или се смятат „в реда на нещата“ — без да се досетим че такъв именно „ред на нещата“ докарва безредието, от което се оплакваме.
Механичните закони и
отношения
в никой случай не могат да служат за основа на разумния живот — те са само помощници, външни условия, материал.
Разумният живот се основава на разумни отношения, а те винаги предполагат едно начало, Първопричина — и разумно отнасяне спрямо нея, което има за резултат очаквания правилен живот и щастие. Ето защо преди всичко се налага една хигиена в най-широк смисъл, като основен закон — хигиена физическа, хигиена психическа, хигиена духовна с която трябва всички да започнат, съзнателно или не. Трябва да се помни, че болните хора, болните нерви са като криви огледала, които отразяват нещата деформирани. В такъв случай не може да имаме и правилни възприятия. Като резултат от тях ще имаме неправилни понятия, неправилни заключения, неправилни решения, неестествени постъпки, разочарования, неправилна дейност, скърби, болести, смърт.
към текста >>
Разумният живот се основава на разумни
отношения
, а те винаги предполагат едно начало, Първопричина — и разумно отнасяне спрямо нея, което има за резултат очаквания правилен живот и щастие.
Ето защо при преустройството на едно общество, законите трябва да изнасят не само пожелания за нови форми, а да се дойде до по-същественото от тях — съдържание то, което ще трябва да вземе тия форми, като се внимава е ли то в състояние да запълни тия форми, а също явяват ли се тия форми сами по себе си като една естествена насока на развитие на това съдържа ние — било то като индивид или колектив. Правилна физическа, естетическа и психическа дейност мисъл чувства и постъпки, може да има само този човек, който се е хранил правилно с чиста храна, живее съответно законите на природата всред която се намира, развива се нормално и спазва постоянни и правилни отношения спрямо околната среда. Без тия предварително спазени условия имаме в по-голяма или по-малка степен патологични мисли, чувства и постъпки. Разбира се, тия патологични отклонения са в амплитуди от такъв размер, че или не се схващат никак или се смятат „в реда на нещата“ — без да се досетим че такъв именно „ред на нещата“ докарва безредието, от което се оплакваме. Механичните закони и отношения в никой случай не могат да служат за основа на разумния живот — те са само помощници, външни условия, материал.
Разумният живот се основава на разумни
отношения
, а те винаги предполагат едно начало, Първопричина — и разумно отнасяне спрямо нея, което има за резултат очаквания правилен живот и щастие.
Ето защо преди всичко се налага една хигиена в най-широк смисъл, като основен закон — хигиена физическа, хигиена психическа, хигиена духовна с която трябва всички да започнат, съзнателно или не. Трябва да се помни, че болните хора, болните нерви са като криви огледала, които отразяват нещата деформирани. В такъв случай не може да имаме и правилни възприятия. Като резултат от тях ще имаме неправилни понятия, неправилни заключения, неправилни решения, неестествени постъпки, разочарования, неправилна дейност, скърби, болести, смърт. Природата, като динамическа среда, в която проявяваме волно или неволно своята дейност, има свои закони, които, спазвани, дават строго определени резултати.
към текста >>
Три велики добродетели има — вяра, надежда, любов, но от
трите
най голяма е Любовта (ап. Павел).
Човек е дошъл на земята да придобие именно тези качества: светлина за ума, топлина за сърцето и сила за тялото. За да придобие тези качества, той трябва да служи на Бога, а не на себе си. Човек, които служи само на себе си, той няма никакво бъдеще, той е в избите на материалния живот. А който служи на Бога, на Цялото, който има висок идеал: съвършенството на Отца и изпълнява великия закон: Любов към Бога и ближните, той има велико бъдеще, побеждава смъртта. Новото учение казва: приложете любовта за основа на своя живот Христовото учение е учение на Любовта.
Три велики добродетели има — вяра, надежда, любов, но от
трите
най голяма е Любовта (ап. Павел).
В придобиване на Любовта човек придобива Божествените блага. Любещият човек е подобен на плодно дърво, което е вързало и плодовете му са узрели. Това дърво е дървото на живота, от което всички се хранят. Докато не започне да се храни от плодовете на любовта, човек никога няма да възкръсне. Любовта е сила, която възкресява и дава безсмъртие Чрез любовта човек може да постигне всичко, което желае.
към текста >>
Те са
трите
допирни точки на човешката душа с великия пулс на живота.
Божията Любов е огън, който и водата на океана не може да изгаси. За да придобие великата любов, човек трябва да има светлина в ума си, топлина в сърцето си и сила в тялото си. Ако искате да имате резултати, вършете всичко с любов. Бог живее в умовете, сърцата и в телата на хората, т. е. в тяхната сила Умът, сърцето и волята са три връзки на човека с първата причина.
Те са
трите
допирни точки на човешката душа с великия пулс на живота.
Искате ли да чувствате този пулс, отворете сърцата, умовете и телата си за Бога; отворете сърцата си за любовта, умовете си — за мъдростта и телата си за силата на Духа. За Христа ще знаете, че е човек на изобилната вяра, на изобилната сила, на изобилната любов. Живейте в любовта! Щастието се придобива при изпълнение волята Божия. Светът се нуждае от хора, готови на жертва.
към текста >>
Затова именно най-силно действащи са
първите
слънчеви лъчи.
Сутринта, при изгрев слънце, земята е най-отрицателна, т. е приела най-много. Този факт е от извънредно голяма важност. За да се оцени значението ма изгрева, трябва да имаме пред вид: че ние сме част от земния организъм и затова. когато земният организъм приема — тогава и човешкия организъм приема; и обратното — когато земята дава — и човек дава.
Затова именно най-силно действащи са
първите
слънчеви лъчи.
Тогава човешкия организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии. Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощни положителни енергии (прана) Първите слънчеви лъчи (при изгрев) са най активни. Слънчевата енергия всеки ден минава през 4 периоди (състояния): от 12 часа полунощ до 12 часа на пладне има прилив (активна) слънчева енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа — полунощ — отлив (пасивна). Приливът като започне от 12 часа полунощ достига до най-високата си точка — при изгрев слънце. Този прилив е най силен и животорящ.
към текста >>
Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощни положителни енергии (прана)
Първите
слънчеви лъчи (при изгрев) са най активни.
Този факт е от извънредно голяма важност. За да се оцени значението ма изгрева, трябва да имаме пред вид: че ние сме част от земния организъм и затова. когато земният организъм приема — тогава и човешкия организъм приема; и обратното — когато земята дава — и човек дава. Затова именно най-силно действащи са първите слънчеви лъчи. Тогава човешкия организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии.
Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощни положителни енергии (прана)
Първите
слънчеви лъчи (при изгрев) са най активни.
Слънчевата енергия всеки ден минава през 4 периоди (състояния): от 12 часа полунощ до 12 часа на пладне има прилив (активна) слънчева енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа — полунощ — отлив (пасивна). Приливът като започне от 12 часа полунощ достига до най-високата си точка — при изгрев слънце. Този прилив е най силен и животорящ. Той постепенно намалява до пладне, а след пладне започва отлив и най-силния отлив е при залез слънце. Един час преди изгрев слънце — неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото — обновява енергията му и създава нов импулс за работа в тях.
към текста >>
И тук правеха впечатление добротата и братските
отношения
между учениците на Учителя.
По пътя се правиха почивки на няколко места Вечерта ний спряхме на една поляна, обкръжена от хубава борова гора, от едната страна на която течеше бърз планински поток. Учителят не искаше да отиваме по-далеч, защото пътят, който оставаше, бе най-стръмен, а ний бяхме вече закъснели. Мръкваше се вече. Ний прекарахме там една необикновена нощ на мократа трева, около грамаден огън, който от едната страна силно сгряваше тялото, докато от другата страна ни обхващаше силен студ. Въпреки това никой от присъстващите не се простуди.
И тук правеха впечатление добротата и братските
отношения
между учениците на Учителя.
Един от тях, когото аз никак не познавах, ми даде своята дреха, защото моето зимно палто беше в багажа, който закъсня и аз го получих късно. Там, на тази планинска равнина, когато стояхме до огъня, Учителят прочете моите тайни мисли, които аз не исках пред никого да изкажа и им даде видим отговор. Обхваната от силно учудване, аз не знаех какво да кажа. Такъв човек аз никога не бях виждала. Не можеше да има съмнение — той наистина знаеше това, което аз мислех.
към текста >>
52.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„И което е станало, нищо без Него не стана“ — дори и третото лице на Върховното Същество, което произтича от
първите
две.
Обикновено значението на този израз се разбира в смисъл, че известно лице, което е живяло в Палестина преди 2000 години, и което е наречено Исус Христос, т. е. един отделен индивид, — е единствения „единороден“ Син на Бога. В същност, има две отделни и много различаващи се Същества, към които може да се отнесат тези думи. От голямо значение е за изучаващия Свещеното писание да разбере ясно истинското естество на тези две велики Същества — различаващи се много по своята сила и слава, макар че всяко от тях заслужава нашата най-дълбока, безгранична преданост. „Единственият Син на Бога“ — това е „Словото“ за което говори Йоан в първата глава на своето Евангелие, — това е Второто Лице на Върховното същество, на Бога Това „Слово“ и само То, е „родено от Отца (първото лице) преди всички светове.
„И което е станало, нищо без Него не стана“ — дори и третото лице на Върховното Същество, което произтича от
първите
две.
Следователно, „Единородният“ е всеобгръщащата Същина, която стои над всичко във Вселената с изключение на Отца, първото лице, от което е създадена. Първото лице на Върховното Същество създава в своята мисъл, в своето въображение цялата вселена, още преди нейната външна, материална проява, създава със своята мощна творческа мисъл всичко — включително милионите слънчеви системи и великите творчески Йерархии, които обитават Космоса. Второто лице на Върховното Същество е това, което се проявява в материята като притегателна сила и кохезия, давайки й способността да приема най-различни комбинации от форми и видове. Това е „Словото“, творческото „да бъде“, което моделира първичната субстанция по начина, по който музикалните вибрации образуват различни фигури, като всеки тон дава винаги една и съща фигура. Обаче, „Словото“ не може да направи това, преди третото лице на Върховното същество (Бог-Дух) да е подготвило първичната космична субстанция; преди Духът да е пробудил материята от нейното нормално състояние на инерция, туряйки в движение безчислените атоми, поставяйки ги в различни съотношения и вибрации.
към текста >>
Обаче, „Словото“ не може да направи това, преди третото лице на Върховното същество (Бог-Дух) да е подготвило първичната космична субстанция; преди Духът да е пробудил материята от нейното нормално състояние на инерция, туряйки в движение безчислените атоми, поставяйки ги в различни
съотношения
и вибрации.
„И което е станало, нищо без Него не стана“ — дори и третото лице на Върховното Същество, което произтича от първите две. Следователно, „Единородният“ е всеобгръщащата Същина, която стои над всичко във Вселената с изключение на Отца, първото лице, от което е създадена. Първото лице на Върховното Същество създава в своята мисъл, в своето въображение цялата вселена, още преди нейната външна, материална проява, създава със своята мощна творческа мисъл всичко — включително милионите слънчеви системи и великите творчески Йерархии, които обитават Космоса. Второто лице на Върховното Същество е това, което се проявява в материята като притегателна сила и кохезия, давайки й способността да приема най-различни комбинации от форми и видове. Това е „Словото“, творческото „да бъде“, което моделира първичната субстанция по начина, по който музикалните вибрации образуват различни фигури, като всеки тон дава винаги една и съща фигура.
Обаче, „Словото“ не може да направи това, преди третото лице на Върховното същество (Бог-Дух) да е подготвило първичната космична субстанция; преди Духът да е пробудил материята от нейното нормално състояние на инерция, туряйки в движение безчислените атоми, поставяйки ги в различни
съотношения
и вибрации.
Христос, второто лице на Бога, Великото космично Същество, Бог-Син, не може да се ограничи в една физическа човешка форма. Исус, обаче, принадлежи към нашето човечество. Когато изучаваме живота на човека Исус в аналите на Природата, ний можем да го проследим, въплъщение след въплъщение, в които той е живял при различни условия, при различни имена, в различни тела, но все пак като човешко същество. Това обаче не може да се каже за Христа. Христос не принадлежи към нашата, човешка еволюция.
към текста >>
Първите
са наречени пасивни, а вторите активни.
Според една класификация всеки елемент (под понятието елемент ще разбираме винаги комплекса — материя и енергия от даден род) има по две качества, от които едното е собствено само неготово, а другото качество е средно, като връзка между два следващи един след друг елементи, което ни подчертава генетическата връзка между елементите. Така елемента на огъня е горещ и сух; елемента на Земята е сух и студен; Водата е — студена и влажна; а Въздуха е — влажен и горещ. По тези две по две противоположни качества елементите са познати като полярни един към друг, както следва:— огън и вода— като огъня е активния, мъжкия творческия принцип, а водата пасивният женският принцип и Въздух и земя. като въздуха е активния принцип, а земята пасивния. На друга основа елементите имат друга една поляризация помежду си, а именно— Земя и Вода са полярни; и огън и въздух.
Първите
са наречени пасивни, а вторите активни.
Полярността е, както видяхме, един от принципите на херметичната философия и играе голяма роля в астрологията. При тази втора полярност елементите се взаимно допълват. Представени така графически четирите елемента заемат и определят четирите посоки на пространството, т. е. обемат в себе си цялото космично пространство. Платон ни посочва на трета една полярност при, която всеки елемент има по три качества.
към текста >>
Тъй като определихме, че всеки елемент има по три качества, то в допълнение на това ще кажа, че всеки елемент има по три проявления, които отговарят на
трите
света; като във всеки свят едно от качествата з доминиращо, изявено, а другите са в полупотенциално състояние.
Тук ясно виждаме изразени два принципа — активния и пасивния — топлината и студа — под чието въздействие се организират всички форми. Топлината, огъня разширява, а студа свива. Тогаз развиването на органическите форми върви по резултантната на тези две движения. И тъй, имаме четири елемента, от които всеки елемент има специфична форма на движение, която определя характера на формите и състоянията, които създава. Или с други думи казано — всеки елемент има специфичен начин на вибриране, има и специфичен ритмус, от което се определя, че всеки елемент има специфичен цвят и тон.
Тъй като определихме, че всеки елемент има по три качества, то в допълнение на това ще кажа, че всеки елемент има по три проявления, които отговарят на
трите
света; като във всеки свят едно от качествата з доминиращо, изявено, а другите са в полупотенциално състояние.
По такъв начин получаваме четири елемента с по три качества — 12 проявени качества — това са дванадесетте знака на зодиака, които са основа на астрологията. Огънят е активния принцип а земята е пасивният принцип. Огъня е носител на светлина и топлина, той е емблема на духа на разумното начало. А земята е пасивното начало, тя е основа, фундамент, върху които се проявяват всичките елементи. Ето какво казва Агрипа за отношението на 12 зодиакални знаци към четирите елемента.
към текста >>
Трите
знака на въздуха също така могат да се представят графически в един равностранен триъгълник обърнат с върха нагоре.
Тогаз принципа на огъня, в неговото тройно проявление представяме графически с един равностранен триъгълник обърнат с върха нагоре - емблема на активния принцип. А принципа на земята в неговото тройно проявление можем да представим с един триъгълник обърнат с върха надолу. Като ги преплетем тези триъгълници получаваме една хексаграма или така наречения соломонов печат. Третия принцип е принципа на въздуха, който също е активен принцип. Начално проявление на принципа на въздуха е третия знак на зодиака наречен Близнаци; второто и средно проявление на въздуха е знака Везни, а третото проявление на въздуха — крайния предел на неговата проява е знака Водолей.
Трите
знака на въздуха също така могат да се представят графически в един равностранен триъгълник обърнат с върха нагоре.
БРАТСТВО Всеки човек, ако иска да изпълни предназначението си, трябва да бъде предаден на една велика идея — владееща над всичко цел, която остава засенчени всичките му останали стремежи, която да ръководи, упътва и контролира живота му. Това са хората, които са променяли и променят лицето на света със своята дейност; това са хората на идеята, които тласкат човешкото семейство към напредък, към светлина, Братство, Истина! Всички велики благодетели на човешкия род са били изпърво окайвани и осмивани, особено от богатите и образованите хора. Въпреки това, винаги и във всички страни все са се намирали хора, готови да търпят бедността, немотията, трудовете, присмехите, гоненията, па дори и смъртта, ако виждат, че с това можели да пролеят светлина, или някаква утеха в оня път, по който всички са длъжни да вървят от люлката до гроба. И наистина, сако онзи, който се е проникнал от дън душа от великата цял, от една идея, стояща по-горе от всичко, може действително да направи нещо важно за човешкото семейство,.
към текста >>
Почестите, които се отдават на богатството, са главния източник на злоупотребленията в икономическите
отношения
.
Всички велики благодетели на човешкия род са били изпърво окайвани и осмивани, особено от богатите и образованите хора. Въпреки това, винаги и във всички страни все са се намирали хора, готови да търпят бедността, немотията, трудовете, присмехите, гоненията, па дори и смъртта, ако виждат, че с това можели да пролеят светлина, или някаква утеха в оня път, по който всички са длъжни да вървят от люлката до гроба. И наистина, сако онзи, който се е проникнал от дън душа от великата цял, от една идея, стояща по-горе от всичко, може действително да направи нещо важно за човешкото семейство,. за човешкото братство и единство. Ето що казват хората на идеята: Бедните, които са се освободили от завистта, ще бъдат по-богати от най-богатите на земята.
Почестите, които се отдават на богатството, са главния източник на злоупотребленията в икономическите
отношения
.
Обществото винаги се отнася по-учтиво към някой богат разбойник, отколкото към бедния, честен човек. Днес хората не притежават парите, а парите притежават тях: човек трябва да си служи с тях, без да изпада в идолопоклонство, без да изгубва човешкото си достойнство. Бедността не трябва да се смесва с мизерията, с лишаването от необходимите за живот неща. Бедността е скромно живеене. Човек се счита за беден, когато се сравнява с ония, които имат повече от него.
към текста >>
Една велика троица: едната призовава другата и
трите
взаимно се подържат.
Добротата води по приятните пътеки на живота, който отрано се запознае с техните прелести той ще обича да се разхожда из тях и когато стане възрастен Най благородното, най-благотворното от съперничествата ще бъде надпреварването в завладяването на добротата. Самопожертването е израз на добротата и Любовта, които са престояли дълго време в една душа. Добротата и нежността също вървят за едно и образуват необходимото условие за щастието. Доброта! Любов! Щастие!
Една велика троица: едната призовава другата и
трите
взаимно се подържат.
Да обичаме, това значи да не живеем само за нашия живот. а да излизаме и да се завръщаме много по-богати и радостни, животът ни да става по-мил. На песимистите за да се преобразят би трябвало да се каже: обичайте и правете добро! Човек се усъвършенства като обича, безразлично дали е княз или метач. Ще дойде ден и дошъл е вече, когато хората ще бъдат овладени ом мъдростта да се обичат.
към текста >>
53.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Подобни ще сме на нея, ако копнеем и работим за братски и човешки
отношения
, ако носим в душата си висок идеал, висока Любов към Бога и ближният, ако в нас е събудена щедростта и всички други добродетели.
Като частица от Цялото, от Великото, ние трябва да научим изкуството да работим, както и Той работи. А това ще стане с едно пробудено у повишено съзнание, като излезем от сферата на ограниченото и тъмното. Светлината работи безкористно: осветлява, дава живот, събужда и възраства, без да търси отплата. Тя не се отказва да изпълни своята длъжност и е най-вярната и мощна служителка на живота. И ние трябва да сме подобни на нея, защото сме по образ и подобие на нея създадени.
Подобни ще сме на нея, ако копнеем и работим за братски и човешки
отношения
, ако носим в душата си висок идеал, висока Любов към Бога и ближният, ако в нас е събудена щедростта и всички други добродетели.
Тогава лъчите, които ще излизат от нас — светлите мисли, възвишените чувства и благородните дела ще носят живот, ще възрастват семената на доброто и чистотата, посети в една душа. Да приличаме на Баща си, това значи да работим и действаме, както Той работи. Днес животът има нужда точно от такива служители, от истински работници, защото предстои да настъпи пролет на нов живот — начало на светла епоха и край на тъмната. Когато станат все повече и повече тия истински служители, тогава сме вече пред прага на Царството Божие на земята. Но докато в душите на хората бушува омраза, злоба и и ненавист, ние ще сме далеч от него.
към текста >>
Какви са
отношенията
днес между мъже и жени?
В нашия разум няма място за тия неща, но в подсъзнанието ни, в тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило замръзналите струни. Самите ние не знаем колко са жадни душите ни за малко ласка. Пътищата от човек до човек са трудни, трънливи, усеяни с вълчи ями и примки на ловци. Ние тръгваме към някого и оплитаме нозете си в сет. Костеливите ръце на разума и подозрението се протягат към нас и ние усещаме тяхното студено и бездушно опипване.
Какви са
отношенията
днес между мъже и жени?
Жената е побягнала от своята свещена роля да бъде сърце в живота. Тя се държи по мъжки и счита това за стъпка към надмощието. Тя дебне, и с невидимите очи на своята проницателност, с която природата я е надарила за друго, проучва своите жертви, за да направи живота си по-удобен и по-лесен. В замяна на това, мъжът я наказва със своята враждебност и похотливост. Любовта, която получава с измама, е само залък на наслада, след която той става студен, равнодушен и горд.
към текста >>
Света се механизира, както в
отношенията
между отделните хора, така и по някои големи въпроси.
Но всека скорост има свои предели. Идва време когато нещата загубват своя смисъл и изгладнялото сърце на Европа ще потърси храна. Тя рано или късно ще приближи към този скромен жетвар, които събира ръжта под палещите лъчи на слънцето. Защото, ако работите и свързаните с тях покупки и продажби, жаждата за удоволствие, не могат да чакат, любовта всякога чака, а с нея чакат красотата и страданието, просветената мъдрост, смирението и пълната с вяра самоотверженост. Изтокът ще чака докато не удари неговият час.“ В нашата епоха са характерни външната протоколност и стандартност.
Света се механизира, както в
отношенията
между отделните хора, така и по някои големи въпроси.
В Европа има институти, които са взели под покровителството си беззащитните животни, предвиждат се помощи за пострадали, от лошо третиране, четирикраки същества, но колко е малка грижата за това, че някъде в Китай реките при пълноводие отнасят цели области, хвърлят едно няколко милионно население в бедствие и жените, за да нахранят едното дете, продават другото за една торбичка ориз. Ние долавяме ясните признаци, че нашето време е граница на два важни и съществени етапа в развитието. Единият развиващ се под знака на личното интелектуално търсене във всички области на човешката деятелност, а другият към интуитивизъм, колективитет и синтетичност. В някой много високи върхове на нашата съвременна културност се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново чувство и усещане за света, което можем да на-речем едва ли не един неопантеизъм. Биомеханистичното гледище се заменя с едно неовиталистично, което показва природата и извършващите се в нея процеси като продукти на една скрита космична интелигентност.
към текста >>
И третостепенни — които по доверие на
първите
и вторите, знаят нещо, което другите казват, вярват в авторитета.
Но какво е талантливият човек. Гениалният човек с един завършен на хиляда процеси в миналото. Аз деля гениалните хора на три категории, на три степени: първа степен, втора степен и трета степен. Първостепенни гениални хора са тези, които са ходили на слънцето и са се върнали. Второстепенни са, които чрез своите телескопи са видели слънцето.
И третостепенни — които по доверие на
първите
и вторите, знаят нещо, което другите казват, вярват в авторитета.
И талантливите хора са на три степени. Талантливият човек е ученик на гениалния. Има талантливи хора, които са само кандидати, други са вече слушатели, а трети са истински ученици на гениалните. Грешката на днешните хора е там, че те имат криво мнение за самата природа. И между самите учени, които изследват природата, има гениални хора, които знаят какво нещо е природата.
към текста >>
измеря
километрите
— от 10, 15.
В мене, да речем, се прояви едно чувство упорито, неотстъпчиво, като че ли не иска да се подчини на нищо. Казвам; не съм аз, от къде е дошло туй? Започвам да издирям. Търся, търся, намирам една жица отнякъде — виждам, дошло от юг, или от изток. или от запад; изчислявам.
измеря
километрите
— от 10, 15.
20, 100, 1000 километра дошло. Дето е по-близо, иди дойди, справям се по-лесно, но тези на хиляда километра! Проверявам, намирам едно упорито същество, което не иска да учи. Аз искам да се занимавам с нещо, то вътре в мене казва; не искам да уча. Ида, намеря го.
към текста >>
Музиката е едно изражение на Божията истина Тя едно външно изражение на
трите
сили, които със свързани с
трите
света.
Върна се, и аз съм разположени Като изменя неговото състояние отвън, ще се измени и моето състояние. Всички ще се стремите, всеки един да измени състоянието на едно същество, което му препятства. Помоли се на Господа да се измени, защото ако не се измени неговото състояние, нищо не можеш да придобиеш. Музиката е вътрешното изражение на любовта. Музиката е едно изражение на Божията мъдрост.
Музиката е едно изражение на Божията истина Тя едно външно изражение на
трите
сили, които със свързани с
трите
света.
Ако така разбираме, тогава можем да пеем. Имаш една мъчнотия, тя е поставена на една мажорна гама, започва с С, най-низкия тон, който едва можеш да вземеш. Ще й пееш. Ако пееш на болестта, и ако можеш да подигнеш гласа си на три октави, болестта ще изчезне. Когато един тенор вземе горно С, най-високият тон, всичката публика ръкопляска.
към текста >>
Специално в астрологията се изучават
отношенията
и влиянията на тези творчески сили върху живота на земята и специално върху човека.
,,Виж го с топлината на душата си! „Виж го в светлината на духа си! В храма на твоята бдяща душа! (следва) Слав Камбуров Влад Пашов (10) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. В херметичната философия е подробно проучено взаимоотношението между тези принципи и сили, които действат в космичния човек във всички области на Битието.
Специално в астрологията се изучават
отношенията
и влиянията на тези творчески сили върху живота на земята и специално върху човека.
Тези дванадесет принципи вземат материя и енергия за своята проява от четирите елемента и затова и зодиакалните знаци се разпределят в херметичната наука на четири групи от по три знаци, в зависимост от елемента от който взема материя и енергия за своята проява. Когато говорим за космичните принципи, които обуславят проявата на Космичният човек, ние разбираме, че тези принципи са израз на мисълта на космичния човек, и зад тях стои мисълта на космичния човек, съединена с мисълта на Природата и мисълта на Бога, както казва Учителя. Това е в съгласие с първия принцип на херметичната философия - че всичко в света е ум, че умът прониква цялото Битие. Тези принципи се проявяват в човешкия живот като качества. И астрологията именно проучва качествата и силите, като израз на принципите, които стоят в основата на Битието, които са основно проучени в херметичната философия.
към текста >>
Но в творческия процес, освен външните сили на космоса вземат участие и вътрешните сили на организъма, като последните са подобни на
първите
.
На същото основание и като изследваме качествата, които даден човек проявява, можем да знаем, под влиянието на кои космични принципи се намира, и кои принципи вземат участие в неговия живот в даден момент. Това е основния принцип на астрологическото изследване. По законите на вибрацията и ритмуса качествата се предават в цялото космическо пространство и като живи творчески сили строят формите и стават част от тези форми. Разбран така, творческият процес е музикален процес — една велика хармония. Тези качества, по този начин се предават на материя та на нашето тяло и на растенията, които употребяваме за храна.
Но в творческия процес, освен външните сили на космоса вземат участие и вътрешните сили на организъма, като последните са подобни на
първите
.
И закона на аналогията гласи: Туй което е във външния свят, е и вътре в самия организъм. Така че външните форми са резултат на взаимодействието между две сили: вътрешните присъщи на организма и външни, които действат от космоса, като съществува подобие между едните и другите. Но вътрешните сили на организъма, се намират в повече или по-малко потенциално състояние и по закона на сродството се събуждат и динамизират от външните космични сили. И астрологията именно изучава това взаимоотношение между тези два рода сили, които строят всички форми. ГЛАВА IX.
към текста >>
По тази сфера се намират всичките подвижни и неподвижни звезди, всека от които е образувана от четирите елемента, които в различните звезди са в различни
съотношения
, но на всякъде са израз на един принцип, около когото са групирани всички сили и елементи, които обуславяй проявата на звездата.
Но вътрешните сили на организъма, се намират в повече или по-малко потенциално състояние и по закона на сродството се събуждат и динамизират от външните космични сили. И астрологията именно изучава това взаимоотношение между тези два рода сили, които строят всички форми. ГЛАВА IX. Тайната на зодиака Цялото небесно пространство, т. е. небето което виждаме „над нас“ и „под нас“ можем да си го представим като една грамадна сфера, която подобно на земята си има своя ос, свои полюси и екватор.
По тази сфера се намират всичките подвижни и неподвижни звезди, всека от които е образувана от четирите елемента, които в различните звезди са в различни
съотношения
, но на всякъде са израз на един принцип, около когото са групирани всички сили и елементи, които обуславяй проявата на звездата.
Подвижните звезди наричаме планети, а неподвижните -- слънца, които са групирани в съзвездия. Тази грамадна звездна сфера има едно видимо за нас движение, следствие на което пред нашия поглед последователно изгряват нови звезди и съзвездия. И слънцето в своето видимо движение минава през тази небесна сфера. Пътя на слънцето през небесната сфера се нарича еклиптика. Еклиптиката не е нищо друго освен орбитата на земята, пътя на земята около слънцето, но понеже ние се движим заедно със земята, като части от нея, ние приписваме движението на земята на слънцето и казваме — слънцето се движи, а то в същност е движението на земята около слънцето.
към текста >>
54.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По-приказна е тя от приказния свят, На
първите
ти дни любимата, когато Ти виждаше да грей във всеки нежен цвят.
* Зад твоя роден дом отиваш ли понявга, Когато си във скръб, кога си угнетен? Далеч от хорски шум, далече от живота Във мир и тишина дълбоко потопен. * Зад твоя роден дом отиваш ли, когато Гори те жад и глад изпитваш безпредел? Ще лъхне нежен лъх, в разтворена шепа За теб ще падне плод под слънцето узрял. * Зад твоя роден дом синей се планината.
По-приказна е тя от приказния свят, На
първите
ти дни любимата, когато Ти виждаше да грей във всеки нежен цвят.
* По-приказна е тя, по-щедра и красива От всичко що с любов си някога мечтал. Зад твоя роден дом, високо в планината, Проляната сълза превръща се в кристал. Д. Антонова СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Дни на Битието (из неделната беседа „Желаният мир“ – 28.VIII.1938 г.) Съвременният свят, повече от всеки друг път, днес се нуждае от мир. Защото най-добрите придобивки за всяка една култура могат да се постигнат само чрез мира. Днес бялата раса е на път да придобие този мир.
към текста >>
Тези нови хора аз ги наричам братята и
сестрите
на бъдещето човечество, които носят божественото в себе си.
Следователно, когато майчината любов създаде корените на дървото, когато братската и сестринската любов създадат клонете на дървото, тогава ще се явят плодовете на Божествената любов, които ще създадат новия живот. Такива хора има вече в света. Тях ще ги срещнете навсякъде по света — и в Америка, и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Русия. Гдето и да ги срещнете, вие веднага ще ги познаете. В очите им се забелязва една особена светлина.
Тези нови хора аз ги наричам братята и
сестрите
на бъдещето човечество, които носят божественото в себе си.
Такъв е бил и Христос, затова казва за себе си: „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но дойдох да донеса мир на света“. Какво представляваше еврейският народ до идването на Христа? До времето на Христа евреите принасяха своите жертви на Бога като колеха агнета и други животни, причиняваха им големи страдания, но с идването си Христос с един замах унищожи този стар живот. Христос каза: Жертвата, която трябва да принесем на Господа, това са нашите хубави мисли, чувства, нашите благородни постъпки. И тъй, в какво седи новата религия?
към текста >>
Тия трептения се отекват чрез слуховия апарат в съзнанието на човека и по силата на един сложен резонанс идват в известни
отношения
с трептенията на по-изтънчената материя на неговото астрално, умствено и духовно тяло.
Когато човек се изкачи на некой висок планински връх, там и слънцето, и водата, и въздуха ще въздействат по иначе на неговата мисъл и на неговото чувство, отколкото когато е долу, в долините: там и мисъл, и емоция са някак по-непринудени, по-интензивни и по-проникващи. Така и един музикален откъс - лек има едно или друго въздействие, според висотата, на която се намира съзнанието на слушателя и чистотата на неговите мисли и чувства. Според това именно е и голямото различие и разнообразие, което хората показват при възприемането и тълкуването на музиката. Едни разтварят широко вратите на своето сърце и за тях музиката става извор на наслада от най-висше естество; други — които не са се издигнали много над своите страсти и груба астрална природа, имат музиката като източник на по-нисша наслада (еротика), а онези, чието съзнание може да се издигне до висините на чистата и светла мисъл и благородните чувства, ще имат музиката като едно откровение на най-възвишени състояния и най красиви преживявания. Разгледана като физическо явление, музиката представлява съчетание (последователно и едновременно) от тонове, които от своя страна са трептения от въздушни частички.
Тия трептения се отекват чрез слуховия апарат в съзнанието на човека и по силата на един сложен резонанс идват в известни
отношения
с трептенията на по-изтънчената материя на неговото астрално, умствено и духовно тяло.
Там, в тия области, се пробужда цяла серия от тонове, които създават една вътрешна музика, която излиза вън от плоскостта на обикновеното съзнание, за да навлезе в област, която за сега се проявява у човека само подсъзнателно. В този случай обикновеният човек схваща, че му става някак леко и приятно на душата, изпитва красотата на една чудна хармония, която изпълва цялото му същество със спокойствие и мир и сякаш усеща мека и приятна топлина да се разлива по неговите жили. Всичко това, обаче, за човек с пробудено съзнание на тия по-висши полета е музика и тая музика е така реална за него, както е реална за човек с обикновено съзнание музиката, която той слуша да идва от някой музикален инструмент или от човешки глас. Тая вътрешна музика пробуденото съзнание може да долови още и когато се потопи в размисъл или съзерцание на висшето — великото разумно и великото любящо, които творях света —, когато се отдаде на трепета на някоя добродетелна проява и най после то може да я чуе и в красотата на хубав слънчев ден или тиха звездна нощ, както и в погледа на любящ приятел или в жеста на добро дело. Музиката е едно космично явление, и това, което ние наричаме музика на земята, е само една малка частица от всеобщата музика и то такава, която носи в себе си недостатъците и несъвършенството на едно общочовешко съзнание, което все още е ограничено в тесногърдието на материалистичния мирогледи.
към текста >>
Това е книга, за която много се говори и пише от две години насам в Америка и Англия, защото, всред океана от книги, тази книга успешно разрешава въпроса за
отношенията
ни с хората, за да имаме успах в живота.
Райнов,“Езикът на символите“, от G. М., „Интуицията“, от Ал. Кръстанов, „Кратка биография на Софроний Ников“, „Как да познаваме хората“ и др. Пожелаваме успех но новия събрат. * Излезе от печат книгата: „Как да печелим приятели и да влияем на хората“, от американския писател Дейл Карнеги, преведена от английски от Д-р Георги Ефремов, 212 страници, 40 лева.
Това е книга, за която много се говори и пише от две години насам в Америка и Англия, защото, всред океана от книги, тази книга успешно разрешава въпроса за
отношенията
ни с хората, за да имаме успах в живота.
Не с философски разсъждения, а с десетки примери из всекидневния живот, тя ни учи, как да накараме някого да върши с удоволствие това, което желаем, как да сме добри събеседници, как да критикуваме без да обиждаме, как да бъде щастлив семейния ни живот и т. н. Книгата струна 40 лева, но се дава безплатно на всеки. който се запише за „Добро здраве“ год. XVI, редактирано от Д-р Г. Ефрсмов. За 40 лева подписчикът ще има списанието и тази прекрасна книга.
към текста >>
55.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Само оня, който има любов; само оня, които е надрасъл обикновените
отношения
и разбирания.
Който така служи, добре служи. Колкото повече хора така служат, толкова по-скоро и целия живот ще се преобрази. Услугите не са плод на усилие, а са постоянни спътници на едно духовно израстване. Те са служене на Идеалното, Великото и Вечното. Кой може да служи ?
— Само оня, който има любов; само оня, които е надрасъл обикновените
отношения
и разбирания.
Може да служи само разумния човек. Служенето е неделимо от постоянно растящото и разширяващо се съзнание на духовно пробудения човек. Великото в живота се проявява чрез малкото добро — услугите. Чрез тях човек става съучастник във великото дело на Любовта и обновлението. В отношенията си човек трябва да спазва следното правило; услуга за услуга, а не услуга за пари.
към текста >>
В
отношенията
си човек трябва да спазва следното правило; услуга за услуга, а не услуга за пари.
— Само оня, който има любов; само оня, които е надрасъл обикновените отношения и разбирания. Може да служи само разумния човек. Служенето е неделимо от постоянно растящото и разширяващо се съзнание на духовно пробудения човек. Великото в живота се проявява чрез малкото добро — услугите. Чрез тях човек става съучастник във великото дело на Любовта и обновлението.
В
отношенията
си човек трябва да спазва следното правило; услуга за услуга, а не услуга за пари.
Само така се създават правилни сърдечни отношения, които пораждат от своя страна добри мисли, добри чувства, добри дела, толкова много необходими днес в живота. И тъй: повече услуги. Г. С. Г. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ На двама господари (из неделната беседа „На двама господари“ – 23.X.1938 г.) Никой слуга не може на двама господари да слугува. Лука: 16;13 От прочетената глава аз те се спра само върху думите: „Двама господари“.
към текста >>
Само така се създават правилни сърдечни
отношения
, които пораждат от своя страна добри мисли, добри чувства, добри дела, толкова много необходими днес в живота.
Може да служи само разумния човек. Служенето е неделимо от постоянно растящото и разширяващо се съзнание на духовно пробудения човек. Великото в живота се проявява чрез малкото добро — услугите. Чрез тях човек става съучастник във великото дело на Любовта и обновлението. В отношенията си човек трябва да спазва следното правило; услуга за услуга, а не услуга за пари.
Само така се създават правилни сърдечни
отношения
, които пораждат от своя страна добри мисли, добри чувства, добри дела, толкова много необходими днес в живота.
И тъй: повече услуги. Г. С. Г. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ На двама господари (из неделната беседа „На двама господари“ – 23.X.1938 г.) Никой слуга не може на двама господари да слугува. Лука: 16;13 От прочетената глава аз те се спра само върху думите: „Двама господари“. Прочетената глава е една от трудните глави.
към текста >>
образуват 3 кръста, които ни показват проявлението на четирите елемента в
трите
света.
Това е великият ритмус на космоса, който минава в своето движение през дванадесет фази, които астрологията нарича 12 знаци на зодиака, всеки от които носи специфични условия и енергии. И естествено, едни ще бъдат условията на върховете, където енергията има едно състояние, други ще бъдат в долините. И един човек, роден под негативни знаци, е роден при съвсем различни космични условия от онзи, който е роден под положителните знаци. А тези космически условия обуславят вече психическия и органическия живот на индивида, което ще разгледаме подробно в по-нататъшното изложение. * * * Според мястото им в зодиака, или според техните влияния върху човека, или както се казва, според динамичните им свойства, знаците се разпределят на три групи от по четири знаци, т. е.
образуват 3 кръста, които ни показват проявлението на четирите елемента в
трите
света.
Тези три групи знаци носят следните названия в астрологията: Кардинални, (главни или ъглови), неподвижни и подвижни (общи). Кардиналните знаци са тези, които определят четирите посоки на света и са точките, от които започват четирите годишни времена. Тук спадат овен , рак , везни и козирог . Овен е знака на пролетното равноденствие, с когото почва пролетта, — началото на годината, началото на жизнения кръг. Рак е знака, в който слънцето стига най високо на север и отбелязва най-дългите дни и най-късите нощи, 22 юни, когато започва лятото.
към текста >>
Тя умря 49 годишна, но остави след себе си такива дълбоки бразди в полето на книжовното културно просветна дейност, че ние смело можем да кажем, че с това, което тя стори за българската интелигенция и 38 българската жена, тя се подрежда в
първите
редове на заслужилите на народа ни български жени.
(следва) Дафинка Д-р Л. Доганова Ние се разделихме с нея на 2. декември т. г. — тя отлетя в отвъдния свят. Но тя живя един рядко интензивен и полезен за другите живот.
Тя умря 49 годишна, но остави след себе си такива дълбоки бразди в полето на книжовното културно просветна дейност, че ние смело можем да кажем, че с това, което тя стори за българската интелигенция и 38 българската жена, тя се подрежда в
първите
редове на заслужилите на народа ни български жени.
Нейните заслуги тепърва ще има да бъдат оценени, защото тя работи за вечните ценности в човешката душа и характер. Тя сътрудничеше във вестници и списания, редактираше сп. „Детски другар“, беше членка на настоятелството на съюза на писателите. Мнозина чрез нейните курсове в столицата са научили английски език. Тя владееше добре и французки език.
към текста >>
56.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Законът на духа изисква да имаме прави
отношения
към него.
Мнозина се безпокоят да не изгубят дома си, да не изгубят положението си. Няма какво да се безпокоите. Има неща, които можете да носите със себе си, но има и такива, които не можете да носите. Ако отидете в странство да учите или да се разходите, ще вземете ли със себе си своя кон или своя вол? Колкото и да ги обичате, вие ще ги оставите у дома си и ще тръгнете сам.
Законът на духа изисква да имаме прави
отношения
към него.
Между праведни и грешни хора права връзка няма. Никой не може да образува права връзка между себе си, ако е праведен, и грешния. Всеки, който се е опитал да създаде една права връзка с един грешник, той сам си е създал най-големите нещастия в света. Защото само Бог е в състояние да образува тази връзка. Хората сами не могат да образуват тази връзка.
към текста >>
И въздухът, който дишате, и храната която приемате, и водата, която пиете, и светлината която възприемате, и баща ви, и майка ви, и братята и
сестрите
ви, всичко ви е дадено от Бога.
Той може да ни прощава, но в Него се явява недоволството, когато Го лъжем. Той никога няма да каже че Го лъжем, но Той, който е чист, всякога познава, че го лъжете. Защо трябва да лъжете като отивате при Бога? От милиони години насам Той не е престанал да се грижи за вас. Какво сте му дали в замяна на това?
И въздухът, който дишате, и храната която приемате, и водата, която пиете, и светлината която възприемате, и баща ви, и майка ви, и братята и
сестрите
ви, всичко ви е дадено от Бога.
И след всичко това, което имате, вие седите като един неблагодарник и постоянно роптаете. След всичко това вие се чудите как да Го сметните, как да Го излъжете. Какво ще спечелите от това? Човек не трябва да злоупотребява с Онзи, Който го обича. Когато става дума за името Божие, в нас трябва да се яви желание да изпълним Волята Му в най-широк смисъл.
към текста >>
Движение на облаци, разнищени и чисти, и връх от
първите
проблясъци огрян.
и гледах, как преливаха се багри, замах вълшебен след замах. * О, тази скръб и болка на човека най-чудното да не умей, кога поиска да разкаже и Красотата да възпей. * Предутринна. Звезди. Просяйнал изток. И запад тих и замечтан.
Движение на облаци, разнищени и чисти, и връх от
първите
проблясъци огрян.
* Последната звезда усмихната отплува. Там изток пък жаравата пилей. Грамаден облак спира се наблизко, от нощний студ измръзнал да се сгрей. * И вече сгрял се, бавно се оттегля и пламва чудно възхитен, от скъпия подарък на живота, от Странника, донесъл светъл ден! * Ти, взор пробуден и отворен, във вечен блян за красота, ти нивга няма да забравиш мига на утринта, * когато малката длета заплува из утринния чист ефир, на златно облаче, донесло приветствие от светъл мир!
към текста >>
57.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От добрите
отношения
на другите към нас ще се радваме, понеже те са нектара, сладкият плод на нашата разумна вчерашна работа, а за лошите
отношения
ще благодарим, понеже те са искри, които ще запалят в нас слънцето на мъдростта и огнището на любовта. Г.
* * * Ако не упрекваме никого за нашите страдания, а търсим причините в себе си, ние наистина живеем в полето на любовта и мъдростта и имаме съзнанието на честен платец. Честността е сила, тя е слънце, което топи ледовете на неразумното минало. * * * Ако изпитаме съжаление към нашия неприятел, ние живеем в любовта и силата, и този неприятел утре ще бъде един добър наш приятел. До когато имаме неприятели, до тогава има и в нас причини, които ги допущат. * * * Най-малкото отношение на другите към нас — добро или зло, има голям вътрешен смисъл.
От добрите
отношения
на другите към нас ще се радваме, понеже те са нектара, сладкият плод на нашата разумна вчерашна работа, а за лошите
отношения
ще благодарим, понеже те са искри, които ще запалят в нас слънцето на мъдростта и огнището на любовта. Г.
Тахчиев ______________________________ Човек трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не Го ли вижда, той няма живот в себе си. Без любов животът няма смисъл. Тази година трябва да дадете път на любовта в себе си. за да се влее струята на великия живот във вас.
към текста >>
Онези, които познават по-отблизо духовната действителност, ни казват, че едни са били
отношенията
на Космоса към човечеството в миналото, други са сега.
Човечеството в древно индуската епоха се намираше във фазата на детството и силите, които я строят и създават, се различават от силите, които създават християнската епоха, тъй както се различават силите, които действат в детето, от силите които действат във възрастния и стария. Във възрастния действат и силите на детството, но плюс тях още и други сили, които именно обуславят и характеризират тази възраст. Същото е и отношението на силите между древноиндуската епоха и християнската епоха. Така че, едни са силите, които с ж внесли в света древно-индуската мъдрост, други са силите, които стоят зад мъдростта, която се разкрива в християнството. Защото християнството дойде в една фаза, когато човечеството излизаше от детството и влизаше в юношеството на своя живот.
Онези, които познават по-отблизо духовната действителност, ни казват, че едни са били
отношенията
на Космоса към човечеството в миналото, други са сега.
Едни са отношенията на бащата към малкото дете. други са отношенията му към възрастния син. За да изясня по-конкретно отношението и разликата между древната мъдрост и новата християнска мъдрост, нека видим какво представя от себе си древната мъдрост и какво новата християнска мъдрост, Древната мъдрост, която изнесе в света теософското движение, не е нищо друго освен мъдростта на светите Риши — първите седем велики Учители на древна Индия, които са изнесли учението за съществуването на духовния свят като една реалност с неговите подразделения; след това говорят за съществата, които живеят в този свят, духовния строеж на човека и космоса, за законите на превъплъщението, кармата и методите за окултното обучение за онези, които са готови да влязат в този път, за да могат сами да влязат в този духовен свят — свят на мъдростта и сами да съзерцават тази мъдрост и да я възприемаш в себе си. Но всичката тази мъдрост на светите Риши, както те сами казват, не е била достатъчна да стигнат и проникнат до Великото Същество, което прониква целия космос и което стои така високо, че не могат да го достигнат нито със своята мъдрост, нито със своето ясновидство. Това Същество те наричаш Вишва Карман, Върховния Дух на нашия космос, вожд на всички духовни светове и същества.
към текста >>
Едни са
отношенията
на бащата към малкото дете.
Във възрастния действат и силите на детството, но плюс тях още и други сили, които именно обуславят и характеризират тази възраст. Същото е и отношението на силите между древноиндуската епоха и християнската епоха. Така че, едни са силите, които с ж внесли в света древно-индуската мъдрост, други са силите, които стоят зад мъдростта, която се разкрива в християнството. Защото християнството дойде в една фаза, когато човечеството излизаше от детството и влизаше в юношеството на своя живот. Онези, които познават по-отблизо духовната действителност, ни казват, че едни са били отношенията на Космоса към човечеството в миналото, други са сега.
Едни са
отношенията
на бащата към малкото дете.
други са отношенията му към възрастния син. За да изясня по-конкретно отношението и разликата между древната мъдрост и новата християнска мъдрост, нека видим какво представя от себе си древната мъдрост и какво новата християнска мъдрост, Древната мъдрост, която изнесе в света теософското движение, не е нищо друго освен мъдростта на светите Риши — първите седем велики Учители на древна Индия, които са изнесли учението за съществуването на духовния свят като една реалност с неговите подразделения; след това говорят за съществата, които живеят в този свят, духовния строеж на човека и космоса, за законите на превъплъщението, кармата и методите за окултното обучение за онези, които са готови да влязат в този път, за да могат сами да влязат в този духовен свят — свят на мъдростта и сами да съзерцават тази мъдрост и да я възприемаш в себе си. Но всичката тази мъдрост на светите Риши, както те сами казват, не е била достатъчна да стигнат и проникнат до Великото Същество, което прониква целия космос и което стои така високо, че не могат да го достигнат нито със своята мъдрост, нито със своето ясновидство. Това Същество те наричаш Вишва Карман, Върховния Дух на нашия космос, вожд на всички духовни светове и същества. Те са могли да влязат във връзка с различни духовни същества от различни йерархии, но с Вишва Карман не само че не са могли да влязат във връзка, но не са могли и да го съзерцаваш.
към текста >>
други са
отношенията
му към възрастния син.
Същото е и отношението на силите между древноиндуската епоха и християнската епоха. Така че, едни са силите, които с ж внесли в света древно-индуската мъдрост, други са силите, които стоят зад мъдростта, която се разкрива в християнството. Защото християнството дойде в една фаза, когато човечеството излизаше от детството и влизаше в юношеството на своя живот. Онези, които познават по-отблизо духовната действителност, ни казват, че едни са били отношенията на Космоса към човечеството в миналото, други са сега. Едни са отношенията на бащата към малкото дете.
други са
отношенията
му към възрастния син.
За да изясня по-конкретно отношението и разликата между древната мъдрост и новата християнска мъдрост, нека видим какво представя от себе си древната мъдрост и какво новата християнска мъдрост, Древната мъдрост, която изнесе в света теософското движение, не е нищо друго освен мъдростта на светите Риши — първите седем велики Учители на древна Индия, които са изнесли учението за съществуването на духовния свят като една реалност с неговите подразделения; след това говорят за съществата, които живеят в този свят, духовния строеж на човека и космоса, за законите на превъплъщението, кармата и методите за окултното обучение за онези, които са готови да влязат в този път, за да могат сами да влязат в този духовен свят — свят на мъдростта и сами да съзерцават тази мъдрост и да я възприемаш в себе си. Но всичката тази мъдрост на светите Риши, както те сами казват, не е била достатъчна да стигнат и проникнат до Великото Същество, което прониква целия космос и което стои така високо, че не могат да го достигнат нито със своята мъдрост, нито със своето ясновидство. Това Същество те наричаш Вишва Карман, Върховния Дух на нашия космос, вожд на всички духовни светове и същества. Те са могли да влязат във връзка с различни духовни същества от различни йерархии, но с Вишва Карман не само че не са могли да влязат във връзка, но не са могли и да го съзерцаваш. Така високо е стоял този Велик Дух над техните възможности.
към текста >>
За да изясня по-конкретно отношението и разликата между древната мъдрост и новата християнска мъдрост, нека видим какво представя от себе си древната мъдрост и какво новата християнска мъдрост, Древната мъдрост, която изнесе в света теософското движение, не е нищо друго освен мъдростта на светите Риши —
първите
седем велики Учители на древна Индия, които са изнесли учението за съществуването на духовния свят като една реалност с неговите подразделения; след това говорят за съществата, които живеят в този свят, духовния строеж на човека и космоса, за законите на превъплъщението, кармата и методите за окултното обучение за онези, които са готови да влязат в този път, за да могат сами да влязат в този духовен свят — свят на мъдростта и сами да съзерцават тази мъдрост и да я възприемаш в себе си.
Така че, едни са силите, които с ж внесли в света древно-индуската мъдрост, други са силите, които стоят зад мъдростта, която се разкрива в християнството. Защото християнството дойде в една фаза, когато човечеството излизаше от детството и влизаше в юношеството на своя живот. Онези, които познават по-отблизо духовната действителност, ни казват, че едни са били отношенията на Космоса към човечеството в миналото, други са сега. Едни са отношенията на бащата към малкото дете. други са отношенията му към възрастния син.
За да изясня по-конкретно отношението и разликата между древната мъдрост и новата християнска мъдрост, нека видим какво представя от себе си древната мъдрост и какво новата християнска мъдрост, Древната мъдрост, която изнесе в света теософското движение, не е нищо друго освен мъдростта на светите Риши —
първите
седем велики Учители на древна Индия, които са изнесли учението за съществуването на духовния свят като една реалност с неговите подразделения; след това говорят за съществата, които живеят в този свят, духовния строеж на човека и космоса, за законите на превъплъщението, кармата и методите за окултното обучение за онези, които са готови да влязат в този път, за да могат сами да влязат в този духовен свят — свят на мъдростта и сами да съзерцават тази мъдрост и да я възприемаш в себе си.
Но всичката тази мъдрост на светите Риши, както те сами казват, не е била достатъчна да стигнат и проникнат до Великото Същество, което прониква целия космос и което стои така високо, че не могат да го достигнат нито със своята мъдрост, нито със своето ясновидство. Това Същество те наричаш Вишва Карман, Върховния Дух на нашия космос, вожд на всички духовни светове и същества. Те са могли да влязат във връзка с различни духовни същества от различни йерархии, но с Вишва Карман не само че не са могли да влязат във връзка, но не са могли и да го съзерцаваш. Така високо е стоял този Велик Дух над техните възможности. В една по-късна епоха, намираме един от великите посветени, Заратустра, който също така има голяма мъдрост, който е бил във връзка с различни йерархии от духовни същества, че отправя ясновидския си поглед към слънцето и намира там този Велик Дух.
към текста >>
За да постигне резултата на
трите
, човек трябва да работи с три велики сили: с живота, със знанието и със свободата Работи ли с тия сили, човек непременно ще има резултат на физическия свят.
И тъй, числото девет в 1939 година означава резултат на Божествени процеси. Това число изисква съвършенство. Всички форми на физическия свят, всички чувства и мисли на човека трябва да бъдат съвършени. Това число означава завършени процеси, вследствие на което човек не може да отиде по-далеч от него. Числото три показва пътя, по който човек може да достигне резултата на числото девет.
За да постигне резултата на
трите
, човек трябва да работи с три велики сили: с живота, със знанието и със свободата Работи ли с тия сили, човек непременно ще има резултат на физическия свят.
Всеки човек иска да бъде красив, да има красиви вежди, очи, нос, уста, но за да придобие тази красота, той трябва да разбира основните закони на живота. Животът не е велика реалност, велико благо, което ни е дадено. Съвременните хора се стремят не само към външна красота, но и към вътрешна. Вътрешната красота подразбира съвършенство. Светските хора се стремят към външна красота, а религиозните и духовните — към вътрешна.
към текста >>
То не е било спряно на неговата чувствена и морална проява, на неговия вътрешен мир, на неговия характер, на неговите естетични и религиозни нужди, на общия субстрат на телесните и психологични явления, на дълбоките
отношения
на индивида и неговата умствена и душевна среда.
Тя трябва да се отправи от физичното и физиологичното към умственото и душевното. До сега науките, които се занимават с човешките същества са ограничили своята дейност само върху известни прояви на техния обект. Те не са успели да се отърват от влиянията на дуализма на Декартовата философия. Те са завладени от механизъма. Във физиологията, хигиената, медицината, също както в изучаването на педагогиката или социалната и политическа икономика, вниманието на изследователите е привличано от телесния, тъканно-соковия и интелектуален облик на човека.
То не е било спряно на неговата чувствена и морална проява, на неговия вътрешен мир, на неговия характер, на неговите естетични и религиозни нужди, на общия субстрат на телесните и психологични явления, на дълбоките
отношения
на индивида и неговата умствена и душевна среда.
Необходимо е, прочее, решителна промяна на ориентацията. Тази промяна иска едновременно специалисти, посветени на отделните науки, които са си разпределили нашето тяло и душа, и учени, способни да слеят в едно цяло откритията на специалистите. Новата наука трябва да напредва чрез двойното усилие на анализата и синтезата, към едно схващане за човека, едновременно достатъчно пълно и достатъчно просто, за да служи като основа на нашата дейност. Ал. Карел (Из кн. „Човекът — неизвестният“) В.
към текста >>
Те действат под влиянието на капризи, по
първите
импулси и не държат сметка за последствията от техните постъпки.
Те не трябва да претоварват храносмилателната си система с много храна. Студът и влагата са вредни за тях. Те са капризни и със силно развита впечатлителност. Те са много неустойчиви и постоянно менят своите идеи, желания и вкусове. Техните стремления се сменят бързо едно след друго, защото те им се наслаждават в своята фантазия, която е много голяма.
Те действат под влиянието на капризи, по
първите
импулси и не държат сметка за последствията от техните постъпки.
(следва) Иван А. Изворски РЪКОВОДСТВО ЗА ФРЕНОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ УВОД Очертанията, формите и големината на човешката глава, на лицето и въобще на цялото му тяло, не са случайни явления, а означават писменост на разумните природни сили, които целесъобразно устройват телата и ръководят развитието и дейността на хората и на всички други същества. Разумните природни сили устройват тялото на дадено същество от такива материали и му дават такива очертания, форми и образи, каквито са най-подходящи за дейността, развитието и усъвършенстването на заложбите, които носи това същество в дадено време. Още от най-древни времена се казва за човека, че е малка вселена (микрокосмос), а с други думи, това ще рече, че всички творчески сили на вселената непреривно вземат участие в строежа, развитието и дейността на неговото тяло, чрез което непрестанно работят и се проявяват сърцето, умът, душата и духът на човека. Всеки уд (орган) в човешкото тяло е проводник, на множество космични сили, които са необходими за живота, правилното развитие, здравословното състояние и дейността на целокупния човек.
към текста >>
58.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Подобно на птиците, които посрещат
първите
слънчеви лъчи със своето пенис, така и посветените в Индия и Тибет стават рано и посрещали слънцето, съединявайки това със своята утринна молитва.
В значението, в което ние я употребяваме тук, тя се явява като един слънчев ритуал, като едно магическо действие с необикновена сила. Тези. кои го наричат паневритмията „езичество“ и „поклонение на слънцето“ са в същност подобни на езичниците, които преследваха някога учениците и последователите на Христа, хвърляйки ги в арената да ги разкъсват дивите зверове. Сега, макар да не хвърлят никого на зверовете, преследват с присмехи и със злобни клевети. Преди да говоря подробно за паневритмията, аз ще кажа нещо за книгата на прочутата изследователка на Тибет — французойката г-жа Александра Давид-Нел. Известно е, че на Изток и специално в Индия и Тибет се със запазило разбирането за значението на утринното посрещане на слънцето.
Подобно на птиците, които посрещат
първите
слънчеви лъчи със своето пенис, така и посветените в Индия и Тибет стават рано и посрещали слънцето, съединявайки това със своята утринна молитва.
В книгата си „Les mystiques et les magiciens du Tibet“ г-жа Александра Давид-Нел съобщава, че едно от най-главните задължения на монасите в тибетските манастири е непременното участие в утринната молитва. Ето как описва тя тази молитва. На терасата на главното здание на манастира, застава една група монаси, снабдена с различни музикални инструменти. Тогава се произнася високо формулата: „Слава на Буда I На езика на боговете, на ангелите и хората, на езика на всички живи същества, аз прогласявам учението! “ В този момент, едновременно тръбите се поднасят към устните.
към текста >>
И може да се случи в някои
отношения
човек да е холерик, а в други - флегматик.
Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 235) Техният поглед е обърнат навътре, в самите тях. Те се занимават предимно с вътрешния живот, който за тях е по-реален. Тяхното съзнание не е потънало така дълбоко в материята, вследствие на което те са повече духовни и спиритуалисти. Както казах и по-рано, всички темпераменти присъстват в човека, а доминира един.
И може да се случи в някои
отношения
човек да е холерик, а в други - флегматик.
При езотерическото развитие, една от първите задачи на ученика е да контролира енергиите си, а заедно с това и проявлението на темперамента. За да бъде правилно едно езотерпчно развитие, темпераментите трябва да бъдат само като условие. Затова Учителя постоянно набляга на будност на съзнанието, да можем всеки момент да контролираме и регулираме проявлението на силите, които обуславят темпераментите. Още при първите стъпки в езотерическото развитие, човек почва в много остра форма да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент, защото ще работи само в това направление, в което темперамента го води и ще се получи една едностранчива работа, когато езотерическото развитие подразбира всестранно развитие на всички сили и способности. И вредата, която може да се изпитва при преобладаване на един темперамент, може да се отстрани, като се въздейства и върху другите темпераменти и се произведе съответното изменение и у тях.
към текста >>
При езотерическото развитие, една от
първите
задачи на ученика е да контролира енергиите си, а заедно с това и проявлението на темперамента.
235) Техният поглед е обърнат навътре, в самите тях. Те се занимават предимно с вътрешния живот, който за тях е по-реален. Тяхното съзнание не е потънало така дълбоко в материята, вследствие на което те са повече духовни и спиритуалисти. Както казах и по-рано, всички темпераменти присъстват в човека, а доминира един. И може да се случи в някои отношения човек да е холерик, а в други - флегматик.
При езотерическото развитие, една от
първите
задачи на ученика е да контролира енергиите си, а заедно с това и проявлението на темперамента.
За да бъде правилно едно езотерпчно развитие, темпераментите трябва да бъдат само като условие. Затова Учителя постоянно набляга на будност на съзнанието, да можем всеки момент да контролираме и регулираме проявлението на силите, които обуславят темпераментите. Още при първите стъпки в езотерическото развитие, човек почва в много остра форма да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент, защото ще работи само в това направление, в което темперамента го води и ще се получи една едностранчива работа, когато езотерическото развитие подразбира всестранно развитие на всички сили и способности. И вредата, която може да се изпитва при преобладаване на един темперамент, може да се отстрани, като се въздейства и върху другите темпераменти и се произведе съответното изменение и у тях. Да допуснем, че флегматикьт стане езотерик - макар че той трудно може да вземе такова решение, защото във всичко е муден, но един път взел решение, този темперамент се явява добра почва за езотерично обучение.
към текста >>
Още при
първите
стъпки в езотерическото развитие, човек почва в много остра форма да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент, защото ще работи само в това направление, в което темперамента го води и ще се получи една едностранчива работа, когато езотерическото развитие подразбира всестранно развитие на всички сили и способности.
Както казах и по-рано, всички темпераменти присъстват в човека, а доминира един. И може да се случи в някои отношения човек да е холерик, а в други - флегматик. При езотерическото развитие, една от първите задачи на ученика е да контролира енергиите си, а заедно с това и проявлението на темперамента. За да бъде правилно едно езотерпчно развитие, темпераментите трябва да бъдат само като условие. Затова Учителя постоянно набляга на будност на съзнанието, да можем всеки момент да контролираме и регулираме проявлението на силите, които обуславят темпераментите.
Още при
първите
стъпки в езотерическото развитие, човек почва в много остра форма да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент, защото ще работи само в това направление, в което темперамента го води и ще се получи една едностранчива работа, когато езотерическото развитие подразбира всестранно развитие на всички сили и способности.
И вредата, която може да се изпитва при преобладаване на един темперамент, може да се отстрани, като се въздейства и върху другите темпераменти и се произведе съответното изменение и у тях. Да допуснем, че флегматикьт стане езотерик - макар че той трудно може да вземе такова решение, защото във всичко е муден, но един път взел решение, този темперамент се явява добра почва за езотерично обучение. Както казах и по-горе, погледът на флегматика е обърнат към неговия вътрешен живот; и станал езотерик, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му проявления и тези наблюдения му причиняват, сравнително с другите темпераменти, по-малко страдания. Именно затова флегматическият темперамент се явява добра основа за езотерическото развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими при езотерическото развитие. Него не го възмущава всичко това, което той намира в себе си.
към текста >>
Властительо, Царьо на
Трите
Небеса, Единородни Сине на Кръвта-Лъч, Агне, което взема кървавата участ на велико страдание, — хвала на Тебе!
Той е вечният Пламък, по който се топят душите и летят в опиване към Него — и Го доближават, ала не ще Го стигнат никога! — — * Слава на Тебе, Който ни показваш в румени багревини светлината! Слава на Тебе, Боже на висините, — велико огнено Сърце, проляло кръв за нас I Алилуйа! Хвала и благодарност, славословие и жертва — на Тебе, Царьо на върховната слава, — Палма, от която вси ядем и не умираме, — Хляб Небесен, който дава обич и мъдрости! Алилуйа!
Властительо, Царьо на
Трите
Небеса, Единородни Сине на Кръвта-Лъч, Агне, което взема кървавата участ на велико страдание, — хвала на Тебе!
Алилуйа! Защото Твое е Царството на Обичта — и Силата на Жътвата — и Славата на Страданието! Алилуйа! * Царствено Дете, разръфало гърди, за да даде сърцето Си на света, през дванадесет живелища минава — и небесният Зодиак е начертание на Пътя. По пътя на Слънцето мини за да познаеш Слънцето!
към текста >>
Изобщо, числата 3 и 9 съдържат
трите
велики добродетели — любовта, мъдростта и истината, а същевременно и живота, знанието и свободата.
Всеки който говори другояче, или не ме разбира, или нарочно иска да ви заблуди. „Моето учение е учение за действие, а не е учение за очакване. То е учение, което трябва да се приложи днес и тук, а не някога и някъде. „Приложите ли го, вие, като народ и като индивиди, ще имате всичко, към което имате право да се стремите“. ГОЛЕМИЯТ БРАТ Новата 1939 година, крие в себе си нещо велико и красиво.
Изобщо, числата 3 и 9 съдържат
трите
велики добродетели — любовта, мъдростта и истината, а същевременно и живота, знанието и свободата.
Числото девет представя крайния резултат на всеки живот. Никой не може да отиде по-далеч от числото девет. Тъй щото, новата година от нима от чавка всички възможности да проявява своите стари навици и погрешки. Който иска през тази година да продължава по стар обичай да греши, той ще фалира. Новата година носи всички условия за добър живот.
към текста >>
Първите
му лъчи осветяват нашите лица.
* И славеят ще запее по гори и планини; слънце живот ще пилее по пространни равнини. * Тогаз радост ще настане на всякъде по света; и душа ни ще обхване Божествена красота. Дочо Т. Станев КАКВО СЕ ИСКА Всяка година на 22 март, в ранни зори излизаме на групи или по един-двама на върха Боровец и заставаме в стройни редове, с поглед устремен към потъналия в пурпур изток. Слънцето показва своето ведро лице и затрептява над хоризонта.
Първите
му лъчи осветяват нашите лица.
Душата неволно потръпва, като трептящата чучулига във висините. И десетици уста поемат едновременно песента „Велик си Ти, Господи! “ Кой би схванал това величие, тази красота на природата, на живота, на Бога, обръщайки се лениво в леглото в тия свещени мигове? Само ранобудният, само този когото не плашат насмешките на глупците, само този. когото не спират предразсъдъците на тълпата — само той ще почерпи с пълни шепи из безграничния източник на великия живот.
към текста >>
Трите
треви се смесиха с тях.
Врабецът прихна от смях. На вас, цветята, накита никога не ви е достатъчен. Едната от вас има звезда на челото, другата има крила, третата има розова огърлица, и пак се оплаквате, че сте необлечени. При тези думи тревиците бързо се погледнаха и видяха, че сънят им неистина се е сбъднал и тръгнаха с врабеца да посрещнат пролетта. От всички страни на гората вървяха шествия от цветя, треви, дървета, храсти, насекоми и птици да посрещат пролетта.
Трите
треви се смесиха с тях.
Тъкмо покрай тях вървяха група калинки с червени ризници. Скоро към тях се присъедини и една разговорлива пчела; — Хей. почакайте, желая да се запозная с някой цвят! —викна тя. — Пазете се вие от трите от тази медена пакостница, забръмча сърдито осата долитайки от другия край на гората.
към текста >>
— Пазете се вие от
трите
от тази медена пакостница, забръмча сърдито осата долитайки от другия край на гората.
Трите треви се смесиха с тях. Тъкмо покрай тях вървяха група калинки с червени ризници. Скоро към тях се присъедини и една разговорлива пчела; — Хей. почакайте, желая да се запозная с някой цвят! —викна тя.
— Пазете се вие от
трите
от тази медена пакостница, забръмча сърдито осата долитайки от другия край на гората.
Малко по-нататък край потока срещнаха висока тревица с жълто-зелена шапка. Със своята височина, тя надминаваше всички останали треви, които бързаха да посрещнат пролетта. Стигна ги и южният вятър. Той яхаше на невидим кон, шибайки го с върбова пръчка. Дойдоха така до широк път и се наредиха всички да чакат пролетта.
към текста >>
Изведнъж вниманието на пролетта привлякоха сините крила на една от
трите
тревици и тя за пита: — А коя е онази тревица там край чима?
След кукуряка пристъпи южният вятър и прегърна пролетта, говорейки и: — Аз съм твой път сутрин, разчистих ти снежните преспи от пътеката, отвлякох леда от потока. — Нека ръцете ти бъдат винаги трудолюбиви н топли,—благослови го пролетта. Тогава ластовицата кацна на рамото й и зачурулика: — Никой не ти е по-верен от мене. Щом чуя, че скоро ще дойдеш в нашите краища, аз побързвам от юг първа да те поздравя. — Нека твоето сърце бъде винаги вярно, благослови я пролетта.
Изведнъж вниманието на пролетта привлякоха сините крила на една от
трите
тревици и тя за пита: — А коя е онази тревица там край чима?
— Някоя безимена тревица, — отговори пакостницата оса. — Това е тревицата, която живее в брестовия храст със своите две приятелки. Тя е много срамежлива и не смее да се приближи. — рече врабеца. Ала когато пролетта я повика, тревицата със сините крила дойде по-близо.
към текста >>
59.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Както в
отношенията
на отделните личности, също така и в
отношенията
на народите помежду им, ние всекидневно виждаме неща, които ни изпълват с негодувание поради тяхната несправедливост.
Казва се, че „историята е учителка на народите“ и това е напълно вярно. Също така, и това което става днес по света е един пълен със съдържание урок за хората и народите. И ние ще подчертаем, че тези уроци не са случайно следствие на механическия развой на събитията, а са напълно съзнателно и разумно дадени на човечеството за негово поучение и поука. Целта на световните събития, скрития смисъл на историческия развой, обединяващата нишка между отделните исторически процеси — това е, в своята основна същност, възпитание на човечеството, възпитание на народите, които биват водени, изпитвани, подтиквани, от различните събития, към все по-зряло, към все по-мъдро и по-правдиво разрешение на въпросите, които се представят пред тях. В живота има много „несправедливости“.
Както в
отношенията
на отделните личности, също така и в
отношенията
на народите помежду им, ние всекидневно виждаме неща, които ни изпълват с негодувание поради тяхната несправедливост.
И ние сме готови да отречем всякакъв промисъл, всякакъв вътрешен смисъл, всякаква висша намеса в това, което става на земята, между хората и народите. Ако, обаче, се взрем по-внимателно в нещата, ако се отърсим от чувствата, които в даден момент ни вълнуват и замъгляват проницателността на нашия духовен поглед, ние ще видим, че често пъти една несправедливост спрямо нас е дошла само като следствие на една наша грешка, и че нейната задача е именно да ни научи да станем по-разумни, по-мъдри, по-предвидливи, по-справедливи, за да не повтаряме в бъдеще тази грешка. „Несправедливостта“ е урокът на Провидението, чрез който то иска да ни възпита, да ни изправи, да ни издигне, да ни тласне към правия път. Страданието, което в случая Провидението ни е отредило, има само една цел — да просвети съзнанието ни, да осъзнаем колкото се може по-ясно сторената грешка, за да станем неспособни да я повторим пак. Щом това е така, ние трябва да научим добре, колкото се може по-добре урока, който историята ни дава.
към текста >>
Колко жалко е, когато журовете, приятелките,
театрите
и пр.
Малката детска душа най-много чувства необходимост от обич и един голям съвременен педагог казва, че децата по-бързо растат, когато се слага топлата майчина река върху техните главици за милувка. Но нека се знае, че родители са тия, които раждат децата, но майки са само тия, които обичат децата — независимо дали са ги родили или не. Затова нека майките направят още една жертва, нека забравят себе си дори и тогава, когато са крайно преуморени от работа и да отговарят с усмивка на очакващите ги деца, нека сложат морната си ръка с тиха и ласка върху копнеещата за милувка главица. А колко печално е, когато децата растат без майчина милувка и тогава, когато не оскъдицата и материалните условия прогонват майката от дома, а суетата и излишъкът я карат да забравя, че там, в детската стая, тупти едно малко сърчице, което трепти в очакване да влезе хубавата му мама и да го прегърне . . .
Колко жалко е, когато журовете, приятелките,
театрите
и пр.
забави отнемат на малкото детенце най необходимото за неговото растене — нежността и вниманието на майката . . . Ще разкажа един случай накратко, който по-картинно ще изрази това, което току що казах. През ваканцията, връщайки се в дома си от колежа двамата сина на една дама завеждат на гости един свой другар. След прекарани няколко дни в най-хубава радост, при което родителите са били и най-добри приятели на децата си, през време на един от обедите, другарят на децата им неочаквано става, отива в спалнята и започва да плаче.
към текста >>
Свободата има три
отношения
към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или божествено.
Защото човек е с двояка природа. В него има нещо човешко, има и нещо божествено. Освен това, у века има и нещо животинско. Сега мнозина философи се спъват върху думата свобода, седят да доказват психологически какво нещо е свобода-Ние няма да се занимаваме да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода.
Свободата има три
отношения
към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или божествено.
И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни роди воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е окончателния идеал, тя не съдържа пълния смисъл, тя е само предговор онази велика свобода, към която душата се стреми. Когато аз говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека, Само разумният човек може да бъде свободен.
към текста >>
Бъди чист като а делтите ма истината, защото те са
първите
лъчи.
Истина е, че животът, който те изпълва, по естеството си, е един и същ с живота на боговете. И тогава, що е истина? Тя е без начало и без край. От света на истината си за-почнал и в света на истината ще живееш. Обичай живота на истината, защото той е храна за душата ти.
Бъди чист като а делтите ма истината, защото те са
първите
лъчи.
които събудиха струните на душата ти. Те са първия пламък, който запали духовния огън в тебе. Обичай ги. защото те носят в себе си богатството па любовта. Приеми ги, дай им добър прием и нека винаги те бъдат твои невидими спътници.
към текста >>
Що се отнася до
отношенията
на България с другите държави, ще знаете, че България за сега представлява ключа на Европа.
Такъв бъди винаги. Такова е твоето истинско, първично начало. Не опетнявай красотата си. Пази безсмъртното в себе си. Това като правиш, ще бъдеш Истина.
Що се отнася до
отношенията
на България с другите държави, ще знаете, че България за сега представлява ключа на Европа.
От нея зависи да се внесе за в бъдеще правда и ред в световните работи и в отношенията между народите. И всеки, който си позволи да отключа или да заключа с този ключ, без позволението на Небето, ще бъде наказан. България ще даде светлият, единственият до сега пример — тя ще покаже как трябва да се разрешат занапред спорните въпроси между народите. Щастливи сте, че живеете в тази земя. От нея започва възраждането, от нея ще огреят лъчите на новата култура.
към текста >>
От нея зависи да се внесе за в бъдеще правда и ред в световните работи и в
отношенията
между народите.
Такова е твоето истинско, първично начало. Не опетнявай красотата си. Пази безсмъртното в себе си. Това като правиш, ще бъдеш Истина. Що се отнася до отношенията на България с другите държави, ще знаете, че България за сега представлява ключа на Европа.
От нея зависи да се внесе за в бъдеще правда и ред в световните работи и в
отношенията
между народите.
И всеки, който си позволи да отключа или да заключа с този ключ, без позволението на Небето, ще бъде наказан. България ще даде светлият, единственият до сега пример — тя ще покаже как трябва да се разрешат занапред спорните въпроси между народите. Щастливи сте, че живеете в тази земя. От нея започва възраждането, от нея ще огреят лъчите на новата култура. Тук има нещо силно, на което целият свят ще обърне внимание.
към текста >>
Той съобщава за шумове и светлини, които смущавали обитателите на къщата — майката,
сестрите
и слугите на свещеника.
Селският старейшина учителят и др. чиновници били свидетели на това тайнствено явление. По-късно в тази къща се преместило друго семейство. Духът престанал да посещава къщата. Едхард Мьорике, швабския поет и свещеник, е отделил много страници в своя дневник на призрака в свещеническата къща в Елеверсулубах.
Той съобщава за шумове и светлини, които смущавали обитателите на къщата — майката,
сестрите
и слугите на свещеника.
В една къща в Норвегия известно време се забелязало странно явление; на изсъхналия под изведнъж се явявали следи от детски стъпки, като че петгодишно дете с боси крачка е изтичало по тях. Когато сменили дъските на тая стая, следите на босите крачка отново се явили. Обяснявали си ги с една стара семейна история, според която една от техните прабаби удавила детето си. Горните случаи вземаме от в. Зора, който пък навярно ги е взел от някой европейски вестник.
към текста >>
60.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Следователно, туй което движи народите днес във взаимните им
отношения
, е животинският нагон за самосъхранение.
Ни най-малко. Оня потик, който ги кара да потърсят сближение, далеч не е взаимното разбиране и симпатия, искреното желание за примиряване и сътрудничество. Той не произхожда, с една реч, от Любовта — оня възвишен принцип на живота, който едничък може да създаде между индивиди, общества и народи трайни връзки, почиващи на искрено сътрудничество и взаимопомощ. По-тикът, който лежи в основата на това временно привличане на индиферентни или враждуващи доскоро държави, е страхът — страхът пред обща опасност. А страхът е закон на животинския свят.
Следователно, туй което движи народите днес във взаимните им
отношения
, е животинският нагон за самосъхранение.
Под неговия мощен напор падат всички „идеологически надстройки“, за да остане едничката основа, която хората днес признават — нагонът за самозапазване. На почвата на този безспорно силен нагон народите могат да се сближават, да се съюзяват, но тия съюзи, въпреки хубавите обещания, скрепени чрез пактове за „вечно приятелство“, ще бъдат все пак временни, скоропреходни. Историята ни дава блестящо потвърждение на този факт. Докато отношенията между народите почиват на страха, докато връзките им се създават на почвата на нагона за самосъхранение, картината на международния живот няма да се промени. Ние ще бъдем свидетели на ония непрекъснати флуктуации в отношенията между отделните държави, които по някога са толкова бързи и чести, че будят дори смях.
към текста >>
Докато
отношенията
между народите почиват на страха, докато връзките им се създават на почвата на нагона за самосъхранение, картината на международния живот няма да се промени.
А страхът е закон на животинския свят. Следователно, туй което движи народите днес във взаимните им отношения, е животинският нагон за самосъхранение. Под неговия мощен напор падат всички „идеологически надстройки“, за да остане едничката основа, която хората днес признават — нагонът за самозапазване. На почвата на този безспорно силен нагон народите могат да се сближават, да се съюзяват, но тия съюзи, въпреки хубавите обещания, скрепени чрез пактове за „вечно приятелство“, ще бъдат все пак временни, скоропреходни. Историята ни дава блестящо потвърждение на този факт.
Докато
отношенията
между народите почиват на страха, докато връзките им се създават на почвата на нагона за самосъхранение, картината на международния живот няма да се промени.
Ние ще бъдем свидетели на ония непрекъснати флуктуации в отношенията между отделните държави, които по някога са толкова бързи и чести, че будят дори смях. Защото, какво по-смешно, по-детинско от това, което става днес между държави те — тия трагикомични актьори на голямата сцена международния живот? До вчера обществениците на два народа са се обстрелвали чрез пресата, водели са най-остри полемики, раздухвали са омразата у масите, днес, под напора на известни политически събития, които сближават автоматически интересите на техните държави, въпреки тяхната воля — те си устройвате срещи, стискат си приятелски ръцете, прегръщат се, държат си блестящи речи, уверяват се едни други в любов и приятелство. Наистина, в международния живот отделните държави са същински деца — когато не са зверове. Те не са достигнали още дори юношеска зрелост.
към текста >>
Ние ще бъдем свидетели на ония непрекъснати флуктуации в
отношенията
между отделните държави, които по някога са толкова бързи и чести, че будят дори смях.
Следователно, туй което движи народите днес във взаимните им отношения, е животинският нагон за самосъхранение. Под неговия мощен напор падат всички „идеологически надстройки“, за да остане едничката основа, която хората днес признават — нагонът за самозапазване. На почвата на този безспорно силен нагон народите могат да се сближават, да се съюзяват, но тия съюзи, въпреки хубавите обещания, скрепени чрез пактове за „вечно приятелство“, ще бъдат все пак временни, скоропреходни. Историята ни дава блестящо потвърждение на този факт. Докато отношенията между народите почиват на страха, докато връзките им се създават на почвата на нагона за самосъхранение, картината на международния живот няма да се промени.
Ние ще бъдем свидетели на ония непрекъснати флуктуации в
отношенията
между отделните държави, които по някога са толкова бързи и чести, че будят дори смях.
Защото, какво по-смешно, по-детинско от това, което става днес между държави те — тия трагикомични актьори на голямата сцена международния живот? До вчера обществениците на два народа са се обстрелвали чрез пресата, водели са най-остри полемики, раздухвали са омразата у масите, днес, под напора на известни политически събития, които сближават автоматически интересите на техните държави, въпреки тяхната воля — те си устройвате срещи, стискат си приятелски ръцете, прегръщат се, държат си блестящи речи, уверяват се едни други в любов и приятелство. Наистина, в международния живот отделните държави са същински деца — когато не са зверове. Те не са достигнали още дори юношеска зрелост. Днес, обаче, когато народите са така страшно въоръжени, тази детинщина в международните отношения става вече опасна.
към текста >>
Днес, обаче, когато народите са така страшно въоръжени, тази детинщина в международните
отношения
става вече опасна.
Ние ще бъдем свидетели на ония непрекъснати флуктуации в отношенията между отделните държави, които по някога са толкова бързи и чести, че будят дори смях. Защото, какво по-смешно, по-детинско от това, което става днес между държави те — тия трагикомични актьори на голямата сцена международния живот? До вчера обществениците на два народа са се обстрелвали чрез пресата, водели са най-остри полемики, раздухвали са омразата у масите, днес, под напора на известни политически събития, които сближават автоматически интересите на техните държави, въпреки тяхната воля — те си устройвате срещи, стискат си приятелски ръцете, прегръщат се, държат си блестящи речи, уверяват се едни други в любов и приятелство. Наистина, в международния живот отделните държави са същински деца — когато не са зверове. Те не са достигнали още дори юношеска зрелост.
Днес, обаче, когато народите са така страшно въоръжени, тази детинщина в международните
отношения
става вече опасна.
Тия резки промени в живота на народите, тия непрестанни привличания и отблъсквания въпреки тяхната воля, по силата на известни външни обстоятелства, под напора на една властна необходимост, показват едно — че народите не са в края на краищата самовластни господари на съдбините си, че има други, свръхчовешки фактори, които движат тия съдбини прекарват хората през една дисциплина на строго възпитание. Тия разумни фактори ще изведат човечеството, след много изпитни и страдания, от неговото детинско състояние, ще го освободят от власт та на животинския закон на страха, от тъмните внушения на нагона за самосъхранение, от нестихващата „борба за съществувание“. която приравнява човека с животното. Те ще го приготвят да възприеме великия закон на Любовта, който едничък е в състояние да образува устойчиви връзки както между отделните индивиди, така и между обществата и народите. „Любовта, казва Учителят, (вж.
към текста >>
И никоя от тези
трите
не би могла да създаде нещо, ако пожелаеше да действа самостоятелно, независимо от другите.
Умът, чиято мисъл може да създаде една вселена, трябва да бъде Всемирен Ум, обгръщащ изцяло всички индивидуални умове, които съществуват или са съществували някога и съдържат зародишите на всяко нещо, което някога е било или ще бъде. Мисълта е едно движение на волята. Без волята, действаща било съзнателно; било инстинктивно (механически) в ума, не би могло да съществува мисъл. Нито пък волята би могла да предизвика правилна мисъл в ума. ако не съществуваше мъдрост И затова ний можем да кажем: Вселената е резултат на комбинираното действие на мисълта, волята и мъдростта.
И никоя от тези
трите
не би могла да създаде нещо, ако пожелаеше да действа самостоятелно, независимо от другите.
Те непременно трябва да бъдат едно цяло и това цяло проявяващо се в три различни аспекта, като Творческа Мисъл, Творческа Воля и Творческа Мъдрост, обикновено се нарича Бог. Следователно, най-правилно е да се каже: Вселената е проява на Бога. Знам добре, че този израз може да предизвика безброй криви представи в умовете на теисти, атеисти и пантеисти. Защото всички те си имат свои собствени представи за „Бога“, забравяйки, че ограниченият ум не може да схване Безграничното и че вселенският Бог стои далеч над всяко разбиране, освен на своето собствено Божествено себе. Живота на човека не е вън, а вътре в неговото тяло.
към текста >>
Химията, запример, обяснява
отношенията
, които съществуват между елементите и съединенията.
Защото много събира. Жената пък е недоволна от мъжа си. Защо? Защото много харчи. Аз засягам сегашния живот в неговите прояви. Всека наука обяснява неща та в едно отношение, тя не ги обяснява изцяло.
Химията, запример, обяснява
отношенията
, които съществуват между елементите и съединенията.
Физиката обяснява само това, което се отнася до силите, до електричеството, до магнетизма, до топлината, светлината и т. н. Но щом дойдем до онзи разумен, възвишен живот, там други закони се изучават. Там човек се натъква на един по-обширен живот. Следователно, ние имаме един механически, един органически, един психически и един Божествен живот. Всички тези видове живот се различа ват по възможностите и по условията, които съдържат в себе си.
към текста >>
Върху тази любов, именно, почиват
отношенията
между мъже и жени, между синове и бащи, между майки и дъщери, между учители и ученици, между слуги и господари, между държави и т. н.
Ще кажете, че човек си дава голямо значение. Ако човек си дава значение и става проводник на Божественото, неговото значение е на място. Но ако си дава значение, а същевременно засенчва Божественото, неговото значение не е на място Този човек поддържа човешката философия, която е крива философия. Та при сегашните условия живота ние се нуждаем от едно правилно разбиране на живота. Ако ние не можем да разберем оная велика Божествена любов, която ни е дала всички условия за живот, ние нищо не сме придобили.
Върху тази любов, именно, почиват
отношенията
между мъже и жени, между синове и бащи, между майки и дъщери, между учители и ученици, между слуги и господари, между държави и т. н.
Тази любов трябва да бъде основа навсякъде в живота. Но човек трябва да знае как да я приложи. Затова е дошъл той на земята. Той е дошъл на земята да служи на доброто. Това е новото разбиране.
към текста >>
Ако мъжът и жената на изправят своите
отношения
един към друг, светът няма да се изправи.
Следователно, съвременните хора се намират в един път на отклонение, от който трябва да се върнат и да поемат правия път на живота. Сега, ако питате жените, те ще ви кажат, че по-големи насилници от мъжете няма. Това е тяхно мнение. Ако питате мъжете, те ще ви кажат, че по-големи изнудвани от жените няма. И това е тяхно мнение.
Ако мъжът и жената на изправят своите
отношения
един към друг, светът няма да се изправи.
Днес трябва да дойдат такива хора, които да защитават интересите на цялото човечество, на народите, но във връзка едни с други. Ако е добре на всички народи, ще бъде добре и на всеки народ отделно. Ако един народ мисли да е добре само на него, той е на крив път. Както е изключена възможността един човек ще бъде щастлив, а другите да бъдат нещастни, така е изключена възможността един народ да бъде щастлив, а другите да бъдат нещастни. Това ще се опита.
към текста >>
Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива
отношения
, в каквито се намират тоновете един към друг.
Велика сила е любовта. Пътят на всека душа е строго определен, и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната вселена. Сама по себе си всека душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява да става безкрайно малка, и да се разширява — да става необятна като вселената.
Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива
отношения
, в каквито се намират тоновете един към друг.
В своите отношения душите съставят хармонични групи. Те образуват отделни системи. който се движат спираловидно в безграничното пространство. При своето инволюционно движение, те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само част от тях достигат до най-гъстата материя.
към текста >>
В своите
отношения
душите съставят хармонични групи.
Пътят на всека душа е строго определен, и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната вселена. Сама по себе си всека душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява да става безкрайно малка, и да се разширява — да става необятна като вселената. Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете един към друг.
В своите
отношения
душите съставят хармонични групи.
Те образуват отделни системи. който се движат спираловидно в безграничното пространство. При своето инволюционно движение, те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига, която минава през различни полета.
към текста >>
Тогава
първите
, не придобиват нищо по-ново, отстъпват на страни — и стават недостатъчно умни за века си или заобикалящата ги среда.. Много жени оглупяват. Защо?
В мозъкът им работят само известни центрове, а другите заспиват, ако не се атрофират. Чиновниците, учителите, работниците имат свои специфични физиономии. Защо? Защото повечето от тях спират своят умствен и духовен растеж до едно място и не продължават повече. Но животът върви напред. Младите или по-малките вървят с този живот и придобиват нови знания.
Тогава
първите
, не придобиват нищо по-ново, отстъпват на страни — и стават недостатъчно умни за века си или заобикалящата ги среда.. Много жени оглупяват. Защо?
От еднообразието... В момичето има стремеж към постигане на известна цел, която го кара постоянно да върви напред. Но омъжената жена, считайки, че с омъжването си е постигнала крайния си идеал — тя спира най-често своят растеж и се механизира в еднообразната ежедневна работа. Понякога това механизиране става мимо нейната воля и желание — то става по силата на всеки ден повтарящата се една и съща работа в домакинството. И често пъти с болка се констатира, че жената след десетина години не е вече това, което е била по рано... У чиновниците също. Всеки ден една и съща работа в канцеларията, в работилница, във фабриката.
към текста >>
Меркурий представя интелектуалния принцип, който схваща
съотношенията
между нещата.
Добрите й аспекти с Венера и Юпитер показват на благополучие в материалния живот. Когато Луната е в лош аспект със Сатурна, това показва на големи спънки и противоречия в живота. Луната, както и всички планети, в проявлението си претърпяват известни видоизменения, в зависимост от знака, който заемат. Върху този въпрос ще се спрем по-нататък. Лошо аспектирана Луна е признак на лошо здраве, особено в детинството.
Меркурий представя интелектуалния принцип, който схваща
съотношенията
между нещата.
Той е свързан между другото и със звука, онзи елемент, в който звучат тоновете. В природата представя принципа на виждането и познанието. В мозъка управлява центровете за мярка, число, форма, пространство, тен и пр. И всички идеи за сравнение се дължат на Меркурий. Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, колеблив, приспособяващ се, сух и студен.
към текста >>
61.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И това са
трите
най-важни качества, атрибути на Духа, това са
трите
дрехи, в които е облечен Аза.
Думата религия — значи връзка от лат. корен religare — свързвам. Следователно. връзката между човека и Бога — това е религията. От тук следва, че както слънчевия лъч ни свързва със слънцето и ни носи светлината, топлината и силата на живота, така великият Божествен Дух ни свързва с Духовното Слънце чрез любовта, Мъдростта, Истината, Бог е Дух. Духът пък е носител на Любов, Мъдрост и Истина.
И това са
трите
най-важни качества, атрибути на Духа, това са
трите
дрехи, в които е облечен Аза.
В какво се състои служенето на Бога според тази религия на Духа, религия на Любовта, Мъдростта и Истината? Да поставим Бога преди всичко като център, средоточие на живота и да почнем да мислим, да чувстваме и да постъпваме както Бог мисли чувства и постъпва. Бог, като космическо вселенско съзнание, желае благото на всички народи, на всички люде, на всички същества. тъй както и слънцето разпраща светлината си на всичко живо. Или тъй както и сърцето в нашия организъм разпраща кръвта на всички органи и клетки на тялото.
към текста >>
Единадесетият дом ни дава указания за приятелите и обществените връзки и
отношения
, и обществото и кръговете, в които индивида ще се движи.
Ние сме това, което вечно будният Дух в нас всеки ден кове и възсъздава, устремен към висока, скъпа нам цел, за която няма нито срок, нито време, и няма друго възнаграждение, освен самото удоволствие, че се работи за тая цел. Ст. К. Влад Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 255) Има отношение към знака Козирог и в тялото управлява коленете. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни показва на постъпките, които се диктуват от сърцето; господарят на втория знак ни дава указания на способностите като началник, положението в обществото, почестите, професията; господарят на третия знак показва на устойчивостта на положението, което заема, а също така и на моралната стабилност на родения.
Единадесетият дом ни дава указания за приятелите и обществените връзки и
отношения
, и обществото и кръговете, в които индивида ще се движи.
Указва също на желанията и надеждите, и амбициите на родения, и на печалбата от професията и приятелите. Има отношение към знака Водолей и управлява прасците на краката. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадеждността и верността на приятелите; господарят на втория знак ни дава указания за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни дава указание за плодовете от труда. Дванадесетият дом — окултен дом - нарича се дом на изпитанията, грижите, ограниченията. Дава указания за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи.
към текста >>
ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и
сестрите
, и късите пътешествия.
Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници; господарят на втория знак ни дава указание за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак ни дава указание за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-прегледно и по-лесно използваемо в практиката. І дом — дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента и възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта. ІІ дом ни дава указания за финансовите възможности – за материалните средства, добити от лична дейност. В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телеца, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието.
ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и
сестрите
, и късите пътешествия.
В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота. V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата. Управлява сърцето и гърба, и има отношение към знака Лъв, израз на принципа на силата и могъществото.
към текста >>
От чисто външно, механистично гледище въпросът е ясен - аспектите това са ъглови
отношения
между планетите, Слънцето и Луната, които гледани от Земята в даден момент се намират на определен градеж по еклиптиката.
ХІІ дом е дом на изпитанията, ограниченията, дом на жертвата и самоотричането. Управлява стъпалата и има отношение към знака Риби, израз на принципа на жертвата. ГЛАВА VIII 8. Учението за аспектите Както във всички учения на астрологията, така и в учението за аспектите, е скрита дълбока мъдрост, дълбоки истини, които още не са напълно разбрани за съвременното човечество. Съвременната астрология, която се ръководи отчасти по древната традиция, отчасти сама изследва по пътя на статистиката, няма ясна представа, какво представят от себе си аспектите.
От чисто външно, механистично гледище въпросът е ясен - аспектите това са ъглови
отношения
между планетите, Слънцето и Луната, които гледани от Земята в даден момент се намират на определен градеж по еклиптиката.
Както знаем, всички планети се движат по елипси, кои по-близо, кои по-далеч до окръжността в един от фокусите, на които се намира Слънцето. От Земята ние не виждаме, че всичките се движат в плоскостта на еклиптиката от запад на изток, което е тяхното реално движение, а заедно с цялата небесна сфера ние не виждаме, че се движат от изток на запад - това е привидно движение. Знаем също така, че различните планети се намират на различни разстояния от Слънцето и орбитите им се различават по дължина, а също така имат и различни скорости на движение. Да си представим 12 концентрични кръга, които да представят планетните орбити и да си представим, че в един определен момент, всички планети се намират на една линия. Но следствие на различната скорост, която имат, в следния момент тази права ще се измени и планетите ще дойдат в друго отношение, ще се разместят.
към текста >>
Следствие на различните скорости, с които се движат, те дохождат в различни ъглови
отношения
, които в астрологията се наричат аспекти, които ни предават „доброто” или „лошото” влияние на планетата в зависимост от естеството на планетата и аспекта.
Както знаем, всички планети се движат по елипси, кои по-близо, кои по-далеч до окръжността в един от фокусите, на които се намира Слънцето. От Земята ние не виждаме, че всичките се движат в плоскостта на еклиптиката от запад на изток, което е тяхното реално движение, а заедно с цялата небесна сфера ние не виждаме, че се движат от изток на запад - това е привидно движение. Знаем също така, че различните планети се намират на различни разстояния от Слънцето и орбитите им се различават по дължина, а също така имат и различни скорости на движение. Да си представим 12 концентрични кръга, които да представят планетните орбити и да си представим, че в един определен момент, всички планети се намират на една линия. Но следствие на различната скорост, която имат, в следния момент тази права ще се измени и планетите ще дойдат в друго отношение, ще се разместят.
Следствие на различните скорости, с които се движат, те дохождат в различни ъглови
отношения
, които в астрологията се наричат аспекти, които ни предават „доброто” или „лошото” влияние на планетата в зависимост от естеството на планетата и аспекта.
Ето средните скорости на дневното движение на планетите, които обуславят проявлението на аспектите. Луната - 12° ÷ 13°30' (средно) Меркурий - 1°20' Венера - 1°15' Слънцето - 0°59'8" Марс - 0°38' Юпитер - 0°4'59" Сатурн - 0°3'49" Уран - 0°3' Нептун - 0°1'40" Плутон - 0°1'30" Ето и циклите на планетите, т. е. времето, за което правят едно обикаляме около Слънцето, пресметнато в земни дни: 1. Земята - 365 дена 2. Луната - 23 дена 3.
към текста >>
Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и
сестрите
, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от свои ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание.
След като посвикнах малко с живота на височината, аз слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на всемирната филхармония. Учителят ме прие любезно, мъдро ме съветва и ободри за по нататъшна работа. Неговото благо, интелигентно лице, неговият тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост вливаха сигурност и доверие, почит и любов, и така спечелваха всекиго без разлика. С личния си пример във всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия свят, той върви пред всички и всички увлича. Три пъти седмично държи беседи на така наречения Молитвен връх, където се дочаква изгрева на слънцето като символ на живота.
Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и
сестрите
, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от свои ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание.
На обед и вечеря обикновено има концерти. При вечерния огън се и декламира. Учениците на Учителя заемат разни длъжности, но повечето са умствени работници и братята взаимно си помагат, отваряйки курсове по езици, устройвайки сказки, упражнения по пеене, дишане и пр. Учителят работи повече от 40 год. в България, издига Христовият морал, и проповядва всемирно братство и нищо не търси за своя работа освен Любов.
към текста >>
Учителят е автор на много песни, с които се услажда задружния живот на Изгрева и планината, а най-много ги изпълняват
сестрите
.
Учителят работи повече от 40 год. в България, издига Христовият морал, и проповядва всемирно братство и нищо не търси за своя работа освен Любов. Общата снимка на тазгодишните гости от странство излетници Рила се вижда тука3. А втората снимка е добра реклама на вегетарианските деца. Тези свежи радостни лица ни говорят за природосъобразния и нравствен, чист живот, който водят, одухотворените родители.
Учителят е автор на много песни, с които се услажда задружния живот на Изгрева и планината, а най-много ги изпълняват
сестрите
.
Аз бих желал и ние да използваме дивната красота на паневритмичните упражнения, музиката на които е снета и на грамофонни плочи.. А когато две французойки и аз се разделихме от онези двадесет братя и сестри, които дойдоха да ни изпратят, и когато нашият бърз влак тръгна, и мене започнаха да задушват сълзите на моята спътница, мисълта ми полетя из света, в който виждам само едно всемирно семейство, а просълзените очи гледат спътниците с които сърцето се побратимява. Да, наистина, само братската любов между людете е сигурно поръчителство за общочовешкото щастие. Идеите на братството и Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното благоденствие. Духовното и телесно оздравяване на личността сигурно води към оздравяване на колектива. Духовно и телесно здрави народи лесно ще се споразумеят, защото в тяхната щастлива земя владеят Божествените начала на живота: Мъдрост, Истина и Любов.
към текста >>
Първите
две книги на тази трилогия намериха доста много читатели, надяваме се, че така ще бъде и с третата.
Цена 30 лв. Тази книга е последната, третата част от трилогията „С Христа“. Както сам авторът казва в предговора си „тия три книги: „Генко Орлето“, „Бунт“ и „Благословение“, може да се четат като отделни, самостоятелни романи, защото изобразяват отделните възрасти на героя, а също тъй различните епохи на средата в която той е живял“. Книгата е написано увлекателно и се чете леко. Тя представлява опит да се посочи пътя, по който разкъсваното от противоречията на съвременния живот съзнание на търсещия човек, може да намери изхода към светлия извор на Божественото Учение, което разрешава всички противоречия.
Първите
две книги на тази трилогия намериха доста много читатели, надяваме се, че така ще бъде и с третата.
Книгата се доставя от автора Л. Лулчев, кв. Изгрев, София, или от книжарница „Братство“, Севлиево. Орфей, животът делото на един велик мъдрец и музикант, от Андрей Андреев. Цена 10 лева.
към текста >>
62.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Обществения живот подразбира един идеал към хармонични, правилни
отношения
, към възвишен ред и порядък.
Някой казват, че понеже човек е бил създаден по образ и подобие Божие, той нямало към какво повече да се стреми. Не. стремежът, който човек има в душата си, е постоянен, понеже пред него седи един светъл и мощен образ, към който винаги трябва да се стреми. Когато любим, ний имаме в душата си нещо велико. Когато говорим за истината, за мъдростта, за знанието, ние имаме нещо велико в душата си. Когато говорим за обществения живот, какво трябва да подразбираме?
— Обществения живот подразбира един идеал към хармонични, правилни
отношения
, към възвишен ред и порядък.
който трябва да съществува в живота на индивида, в живота на народите и в живота на цялото човечество. Дойде ли се до такъв живот, всеки човек ще седи спокойно под смоковницата си, не смущаван от никакви изкушения и борби, на каквито сега се натъква. Такъв човек от нищо няма да се плаши. Войни тогава няма да има. Ако има войни те няма да бъдат като сегашните, в които хората се убиват едни други.
към текста >>
И благодарение на това, ние често се радвахме на радушният братски прием, който ни указваха братята и
сестрите
, у които се случваше да пренощуваме.
ЕКСКУРЗИЯ Беше хубава пролет. Аз и още двама братя решихме да направим голяма екскурзия през планината и достигнем до другият край на нашата малка родина. Една утрин ние турихме раниците на гърбовете си, единият от приятелите взе цигулката, другият своята неразделна флейта и като си прочетохме „Добрата молитва“ — тръгнахме на път. Пътуването беше весело и приятно. Бяхме взели някои адреси на наши братя и сестри от селата и градовете през които мислехме ще мине нашият път.
И благодарение на това, ние често се радвахме на радушният братски прием, който ни указваха братята и
сестрите
, у които се случваше да пренощуваме.
Някъде, където нямаше наши хора, ние се ръководехме от вътрешното си чувство — и пак така се случваше да бъдем поканени от добри хора и ние на утринта благодарейки на домашните и на Бога, продължавахме нашето прекрасно пътешествие. Случваше се в някои села, единият от приятелите да засвири с цигулката, другият с флейтата, а аз им пригласях с уста и край нас се събираха множество хора, които ни гледаха с усмихнати очи и с развеселени сърца. В такива случаи предложенията за подслон и поканите за пренощуване се сипеха от всички страни от заобикалящите ни хора. — А ние се радвахме и благодаряхме Богу. Всичко беше така хубаво, бих рекъл — чудесно.
към текста >>
Кога момичето беше изхвърчало и съобщило на
първите
тям близки братя и сестри, не бяхме усетили.
След малко майката дойде с ведро мляко и ни поздрави сърдечно с грейнала усмивка на лице, като че ли бяхме скъпи близки, които вижда след дълга раздяла. — Боже, колко се радваме, каза майката, като оставяше ведрото до печката, колко се радваме че дойдохте! Колко години сме се надявали да ни дойде някой брат да ни посети... Да ни поговори малко за милият ни Учител... А сега така изведнъж... — Риле, обърна се тя към момичето, донеси легена и котлето с гореща вода от кухнята... — То като че ли някой ме накара преди малко да я туря, така рекох си да се намира топла вода... Момичето цяло заруменяло и озарено с чудна усмивка донесе нов, чист леген, тури в него топла вода и ние един след друг си измихме краката, което бе за нас такава благодат след толкова часово пътуване. Когато сърбахме след малко топлата вода с бучка захар, на вратата се почука и влязоха селяни и селянки. Всичките бяха усмихнати, радостни и ни поздравиха с „добре дошли, братя“.
Кога момичето беше изхвърчало и съобщило на
първите
тям близки братя и сестри, не бяхме усетили.
Но не след много, малката стаица се изпълни със сестри и братя, които за първи път в живота си виждахме, но които чувствахме близки в душата и сърцата си. — О, живи бяхме, казваха те, да видим и ние братя да ни дойдат и да ни кажат нещо повече, че ние тук се събираме и четем беседите на светлият ни Учител, но нали сме прости, какво разбираме. А така да ни поучи някой, да ни каже нещо човек, който с ушите си е чул словото на Учителя. И на всички очите изпълнени с особена светлина чакаха да чуят няколко думи от нас, които всеки ден едва ли не, бяхме край Учителя... Сърцата им бяха тъй жадни, душите тъй напрегнати — и аз едва тогава разбрах великата благодат, която имаме ние тука на Изгрева — да виждаме и слушаме Учителя всеки ден... А тези хора тъй жадуваха да чуят няколко думи от тогова, който е виждал Учителя... — О, блаженни те! — мислех си в себе си аз.
към текста >>
Сестрите
и братята просто не искаха да ни пуснат да си тръгнем.
Невидима ръка бе прогонила облаците, снегът, студът, вятъра. Слънцето прекрасно и величаво бе посрещнато от всички братя и сестри на това незнайно сгушено в планината селце. След това в една голяма стая, където бяха се събрали много селяни освен нашите хора, прочетохме беседа от Учителя. После отново се заредиха една след друга нашите песни, които издигаха душите ни и ги завеждаха в красивия Божествен живот. Когато си тръгнахме от това селце, струваше ми се, че съм изживял там някакъв особен празник, какъвто никога до тогава не бях преживялвал.
Сестрите
и братята просто не искаха да ни пуснат да си тръгнем.
Мнозина ни одариха с какво ли не, за което ни ставаше крайно неловко — но всеки отказ наскърбяваше сърцата им. Натоварени бяхме с безброй поздрави за Учителя, когото те не бяха виждали, но обичаха и почитаха с всичкото си сърце и душа. Когато се сбогувахме далече извън селото със сестричката, която с песента си ни бе открила присъствието на братята и сестрите в селото, тя ни каза. — Кажете моля на Учителя, че една мечта и едно желание имам в живота си:— Да Го видя! ... и след това ако ще и да умра .
към текста >>
Когато се сбогувахме далече извън селото със сестричката, която с песента си ни бе открила присъствието на братята и
сестрите
в селото, тя ни каза.
После отново се заредиха една след друга нашите песни, които издигаха душите ни и ги завеждаха в красивия Божествен живот. Когато си тръгнахме от това селце, струваше ми се, че съм изживял там някакъв особен празник, какъвто никога до тогава не бях преживялвал. Сестрите и братята просто не искаха да ни пуснат да си тръгнем. Мнозина ни одариха с какво ли не, за което ни ставаше крайно неловко — но всеки отказ наскърбяваше сърцата им. Натоварени бяхме с безброй поздрави за Учителя, когото те не бяха виждали, но обичаха и почитаха с всичкото си сърце и душа.
Когато се сбогувахме далече извън селото със сестричката, която с песента си ни бе открила присъствието на братята и
сестрите
в селото, тя ни каза.
— Кажете моля на Учителя, че една мечта и едно желание имам в живота си:— Да Го видя! ... и след това ако ще и да умра . . . — О, не, извикахме едновременно и тримата, по-добре да живеете . . .
към текста >>
Душите ни и сърцата ни бяха изпълнени с чудната радост, преживяна с братята и
сестрите
в малкото планинско селце .
— Да! — повторих с увереност аз. Цялото й лице просия. Тя ни вдигна за сетен поздрав ръка и ние си тръгнахме. Дълго из пътя ние не говорихме.
Душите ни и сърцата ни бяха изпълнени с чудната радост, преживяна с братята и
сестрите
в малкото планинско селце .
. . Н. Неделчева ПОСЛЕДНИ АКОРДИ Затихват веч последните акорди, на умирающий залязващ ден; тъмата в прокуда е със него, далеч, за нивга да не дойде веч! * Блестят звездите на зората предвестници на светлий ден! Вестят в безкрая върховете изтукани: „Ще бъде сбъднат миров блен! “ * Над нази слънце златокрило блестящи лъчи ще прелей и целий мир, кат химн Божествен.
към текста >>
Друг един интересен факт в Голготската мистерия са
трите
кръста на Голгота.
—Тогаз думите — и изми греховете ни с кръвта имат друг смисъл: Всяка човешка дейност се хроникира на две места, в самия човек и в природата. И последствията на всяка дейност са динамични, и в зависимост от естеството си — творят или рушат. И понеже природата е тяло на Бога, и среда, в която се извършва човешкото развитие, то като се казва „изми греховете наши“ подразбира тези следи, които нашите грехове, или по-право както ги нарича Учителя, погрешки, оставят в природата и създават една дисхармонична среда за проявата на космичния живот. Тях Христос ги заличи, трансформира и пречисти тъй до се каже психичната атмосфера от насъбралата се психическо отрова — като по такъв начин създаде нови условия на човешките души да се развиват. А последствията на нашите погрешки, които са записани в самите нас, ние си носим като постепенно ги трансформираме чрез страданията.
Друг един интересен факт в Голготската мистерия са
трите
кръста на Голгота.
От двете страни на Христа, Разумното начало, бяха разпнати двама разбойници, с диаметрално противоположна психика. Те са емблема на силите на налягането и напрежението, които сили са свързани с известни йерархии от космични същества. Както казах и по-горе, света както по същина, така и по своето първично проявление, е чисто Божествен. Но за целите на развитието става една дълбока мистерия — следствие на което световните сили се поляризират и следствие на тази поляризация и под въздействието на силите на налягането и напрежението, се развиват един род вторични сили, за които може да се каже, че са като сянка но първичната реалност. Така в умствения свят, като сянка на първичната реалност на този свят — светлината — се явява тъмнината като сянка.
към текста >>
Следствие на тази промяна в
отношенията
между външното налягане и вътрешното напрежение, при което надмощие взима вътрешното напрежение, проникнато от силата на Разумното начало, материята почва да се разрежда и заедно с това да се одухотворява.
И тук вече човек изгубва първичната си свобода и се явява като роб на силите на тъмнината и студа. Следствие на прогресивното увеличаване на налягането, дейността на тези сили се усилва и ако не е голготската мистерия, т. е. идването на Христа на земята, ката най-нисша сфера в нашата система — живота би изгубил всички условия да се прояви. С идването си на земята Христос, като израз на Разумното начало в света, донесе със себе си мъдростта която трябваше да превърне тъмнината в света и да пресече пътя на невежеството; на второ место — Той донесе любовта, която трябваше да превърне студът в топлината, която да разтопи ледовете, сковаващи човешкото сърце; на трето место Той донесе истината която трябваше да разкъса булото на лъжата, за да дойде възможност на човека да има ясна представа за реалността, и да възвърне сила и свободата си. Чрез събитието на Голгота Христос измени съотношението между външното налягане и вътрешното напрежение.
Следствие на тази промяна в
отношенията
между външното налягане и вътрешното напрежение, при което надмощие взима вътрешното напрежение, проникнато от силата на Разумното начало, материята почва да се разрежда и заедно с това да се одухотворява.
В заключение мога да кажа, че дълбокия вътрешен смисъл на Голготското събитие е освобождаването на човешкото сърце от робството, в което се намира и хармонизираме на дейността на ума. Тогаз човек ще дойде до мистичното възкресение, до новораждането от вода и дух, до посвещението. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Пролетни храни След дългият, беден, на соли и витамини хранителен режим през зимата, — в началото на пролетта — март, април и май, организмът страда от липса на такива. Тогава изобщо организмът и по други причини е изложен на заболявания. За децата това е от особено значение.
към текста >>
Пролетта сама ни посочва какво да внасяме в организма, тя ни дава
първите
пролетни зеленчуци: спанак, лапад, репички, пресен чесън, пресен лук, салата, яйца, прясно сирене и кашкавал.
Тогава изобщо организмът и по други причини е изложен на заболявания. За децата това е от особено значение. Затова подбора на храната трябва да бъде не само една грижа, но и една длъжност на домакинята. Тя със своите познания върху храненето може да създаде истински, здравословни менюта. И обратно — непросветената домакиня със същия разход на средства, при приготовление и избор на храната може да влоши здравословното състояние на близките си.
Пролетта сама ни посочва какво да внасяме в организма, тя ни дава
първите
пролетни зеленчуци: спанак, лапад, репички, пресен чесън, пресен лук, салата, яйца, прясно сирене и кашкавал.
На трапезата през първите месеци на пролетта не бива да липсват никога 2 — 3 от тях. Пресния чесън, маруля и репички трябва задължително да влизат в ежедневната храна на децата, а чорба от спанак или по-добре лапад са крайно необходима храна за всеки. Към това, за децата 1 — 2 яйца. Това да бъде добавка към храната разпределена така, че да има система, ред, последователност в храненето. Не е достатъчно напр.
към текста >>
На трапезата през
първите
месеци на пролетта не бива да липсват никога 2 — 3 от тях.
За децата това е от особено значение. Затова подбора на храната трябва да бъде не само една грижа, но и една длъжност на домакинята. Тя със своите познания върху храненето може да създаде истински, здравословни менюта. И обратно — непросветената домакиня със същия разход на средства, при приготовление и избор на храната може да влоши здравословното състояние на близките си. Пролетта сама ни посочва какво да внасяме в организма, тя ни дава първите пролетни зеленчуци: спанак, лапад, репички, пресен чесън, пресен лук, салата, яйца, прясно сирене и кашкавал.
На трапезата през
първите
месеци на пролетта не бива да липсват никога 2 — 3 от тях.
Пресния чесън, маруля и репички трябва задължително да влизат в ежедневната храна на децата, а чорба от спанак или по-добре лапад са крайно необходима храна за всеки. Към това, за децата 1 — 2 яйца. Това да бъде добавка към храната разпределена така, че да има система, ред, последователност в храненето. Не е достатъчно напр. да се готви 1/2 кг.
към текста >>
63.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не допускайте в съзнанието си и най-малката мисъл, че новият свят, че новите
отношения
между народите, трябва да се изградят върху основите и с методите на старото.
Ако вий ги давате за войната, защо не ги дадохте, защо не ги дадете сега, макар и сега, за мира? Спрете се! Направете нужните жертви! Дайте свобода и права на всички! Дайте всекиму това, което е негово и над което има право, за да спасите това, което все още може да се спаси.
Не допускайте в съзнанието си и най-малката мисъл, че новият свят, че новите
отношения
между народите, трябва да се изградят върху основите и с методите на старото.
Ако и тази война завърши с „победители“ и „победени“, с тържествуващи и онеправдани, то напразно ще бъде проливането на скъпоценната кръв на вашите синове, която сега тъй обилно се лее по бойните фронтове. Тази война трябва да завърши без победители и победени, в смисъла, както ги знаем от предишната световна война. По-право и поточно: тази война трябва да завърши без неправди. Тя трябва да поправи неправдите на миналото, а не да притури, или пък да замени старите неправди с нови Това може да стане само по един начин: като се опомним поне на крачка пред пропастта, пред окончателното взаимноунищожение на европейските сили . . .
към текста >>
Новото, бъдещото човечество трябва да устрои своя живот — вътрешен и външен — на съвсем нова основа, а именно: Да се приложи еднакво към всички абсолютната Правда, Божествената справедливост, и да се постави в основата на
отношенията
— между люде и народи — закона на великата Божия Любов.
Ако някой мисли да измами друг, той подтиква към това и себе си и другия. Днес света е пред голямо изпитание, вследствие на ония семена, посети в миналото и днес жънат плода им. Тия семена трябва да се изхвърлят и заменят със съвсем нови, които утре ще дадат такива плодове, от които да се ползват еднакво всички безразлично, на които да се радват и който сее, и който жъне. Жалка и безрезултатна ще бъде досегашната опитност, ако се посеят пак старите семена. Тогава те неминуемо ще породят нови конфликти, нови и по-страшни безредици.
Новото, бъдещото човечество трябва да устрои своя живот — вътрешен и външен — на съвсем нова основа, а именно: Да се приложи еднакво към всички абсолютната Правда, Божествената справедливост, и да се постави в основата на
отношенията
— между люде и народи — закона на великата Божия Любов.
Смисълът на живота е в хармоничното живеене и взаимно сътрудничество, а не в заграбването, узурпирането. И ако бъдещия мир между народите се постави на старата основа — да има онеправдани и онеправдаващи, подтиснати и потискащи, ще мине пак известен период време и ще се яви нов конфликт. За да се избегне това, налага се създаването на нови отношения между всички — истински братски отношения, почиващия на здравата основа на Любовта, Братството и Справедливостта. ____________________________ Над хората и народите, над техния живот и отношения, над техните разбирания за право, за морал и справедливост, най-после, над техните човешки сили, колкото и големи да са те, стои една неизмеримо по-голяма Сила, бди едно всевиждащо Око и направлява събитията и нещата един непонятен за човека Разум. Всичко човешко е подчинено и подлежи на корекция от тази непонятна Сила.
към текста >>
За да се избегне това, налага се създаването на нови
отношения
между всички — истински братски
отношения
, почиващия на здравата основа на Любовта, Братството и Справедливостта.
Жалка и безрезултатна ще бъде досегашната опитност, ако се посеят пак старите семена. Тогава те неминуемо ще породят нови конфликти, нови и по-страшни безредици. Новото, бъдещото човечество трябва да устрои своя живот — вътрешен и външен — на съвсем нова основа, а именно: Да се приложи еднакво към всички абсолютната Правда, Божествената справедливост, и да се постави в основата на отношенията — между люде и народи — закона на великата Божия Любов. Смисълът на живота е в хармоничното живеене и взаимно сътрудничество, а не в заграбването, узурпирането. И ако бъдещия мир между народите се постави на старата основа — да има онеправдани и онеправдаващи, подтиснати и потискащи, ще мине пак известен период време и ще се яви нов конфликт.
За да се избегне това, налага се създаването на нови
отношения
между всички — истински братски
отношения
, почиващия на здравата основа на Любовта, Братството и Справедливостта.
____________________________ Над хората и народите, над техния живот и отношения, над техните разбирания за право, за морал и справедливост, най-после, над техните човешки сили, колкото и големи да са те, стои една неизмеримо по-голяма Сила, бди едно всевиждащо Око и направлява събитията и нещата един непонятен за човека Разум. Всичко човешко е подчинено и подлежи на корекция от тази непонятна Сила. Всички човешки дела, всички човешки помисли и желания са под наблюдението на това всевиждащо Око. Всички човешки планове са осъществими само тогава, когато са допуснати от този велик Разум. Неговата задача е: през видимия хаос, в който борбата за съществуване превръща земния живот, да води незабелязано човечеството по един строго определен, велик план, към нещо по-добро и по-хубаво СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Ако имате вяра (из неделната беседа „Ако имате вяра“ – 21. I.
към текста >>
____________________________ Над хората и народите, над техния живот и
отношения
, над техните разбирания за право, за морал и справедливост, най-после, над техните човешки сили, колкото и големи да са те, стои една неизмеримо по-голяма Сила, бди едно всевиждащо Око и направлява събитията и нещата един непонятен за човека Разум.
Тогава те неминуемо ще породят нови конфликти, нови и по-страшни безредици. Новото, бъдещото човечество трябва да устрои своя живот — вътрешен и външен — на съвсем нова основа, а именно: Да се приложи еднакво към всички абсолютната Правда, Божествената справедливост, и да се постави в основата на отношенията — между люде и народи — закона на великата Божия Любов. Смисълът на живота е в хармоничното живеене и взаимно сътрудничество, а не в заграбването, узурпирането. И ако бъдещия мир между народите се постави на старата основа — да има онеправдани и онеправдаващи, подтиснати и потискащи, ще мине пак известен период време и ще се яви нов конфликт. За да се избегне това, налага се създаването на нови отношения между всички — истински братски отношения, почиващия на здравата основа на Любовта, Братството и Справедливостта.
____________________________ Над хората и народите, над техния живот и
отношения
, над техните разбирания за право, за морал и справедливост, най-после, над техните човешки сили, колкото и големи да са те, стои една неизмеримо по-голяма Сила, бди едно всевиждащо Око и направлява събитията и нещата един непонятен за човека Разум.
Всичко човешко е подчинено и подлежи на корекция от тази непонятна Сила. Всички човешки дела, всички човешки помисли и желания са под наблюдението на това всевиждащо Око. Всички човешки планове са осъществими само тогава, когато са допуснати от този велик Разум. Неговата задача е: през видимия хаос, в който борбата за съществуване превръща земния живот, да води незабелязано човечеството по един строго определен, велик план, към нещо по-добро и по-хубаво СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Ако имате вяра (из неделната беседа „Ако имате вяра“ – 21. I. 1940 г.) Ще прочета един стих от 21 глава на Евангелието от Матея.
към текста >>
Но за ония, които не са влезли в
трите
пътища, които не са престанали да лъжат, няма никакво спасение.
Не само това, но от хиляди години насам ние носим живота на своето минало и неговите последствия. Животът на нашето минало върви след нас като сянка и ние не можем да се освободим от тази сянка и от последствията на това минало. Мнозина ме запитват, дали Христос ще ги избави. Христос е избавил всички ония, които са приели закона на любовта, закона на мъдростта и закона на истината. Христос е избавил всички, които са престанали да лъжат.
Но за ония, които не са влезли в
трите
пътища, които не са престанали да лъжат, няма никакво спасение.
Нито един от тия хора няма да възкръсне. Когато се говори за онзи свят, аз разбирам бъдещата епоха, която иде да замести този свят. Онзи свят не е такъв, какъвто си го представяме. Това, което вие наричате „онзи свят“, не е нищо друго, освен обезплътяване на човека. Той отива на онзи свят на възпитание.
към текста >>
Всеки, който е минал през
трите
ремонта на любовта, на мъдростта и на истината, той ще бъде гениален човек.
Като отидете на онзи свят, веднага ще ви разглобят на дребни частици и ще ви пречистят, да видят къде се крие злото във вас. След 45 години, според индуската философия, вие отново ще се създадете. Така пречистени частиците, ще се сглобят в една нова машина и вие ще се родите като дете, със своите специфични дарби и способности. Някой от вас ще се роди като гениален музикант, или гениален художник, учен, философ и т. н. и върху всяка ваша частица ще бъде писано: този човек се връща от ремонта на любовта, от ремонта на мъдростта и от ремонта на истината.
Всеки, който е минал през
трите
ремонта на любовта, на мъдростта и на истината, той ще бъде гениален човек.
Нека след това някой се опитва да го съветва, че може да живее и с лъжа. Той ще му каже: ти ходил ли си в света дето ремонтират? Не съм ходил — Аз пък съм ходил и втори път не искам да отивам. Та на онези от вас, които не сте се справили със стария свят, пожелавам да отидете в света на ремонта, т. е. в заведенията на любовта, на мъдростта и на истината.
към текста >>
Трите
измерения, които имаме, това са предпоставки.
Впрегнете ума си на разумна работа и e впрегнете волята си на истинска работа. Човек трябва изцяло да се впрегне на работа. Сега вие очаквате да дойде Христос на земята. Отгде ще дойде Христос, отгоре или отдолу? Отвътре ще дойде Христос.
Трите
измерения, които имаме, това са предпоставки.
Един център представя само една възможност. За да се прояви точката трябва да тръгне по пътя на линията. И правата линия е една възможност. Като се подвижи, и тя образува плоскостта — друга възможност. И плоскостта като се подвижи, образува тялото.
към текста >>
Като се запознаем с
трите
измерения , ние ще дойдем до закона на растенето.
Един център представя само една възможност. За да се прояви точката трябва да тръгне по пътя на линията. И правата линия е една възможност. Като се подвижи, и тя образува плоскостта — друга възможност. И плоскостта като се подвижи, образува тялото.
Като се запознаем с
трите
измерения , ние ще дойдем до закона на растенето.
Докато не почне да расте в Любовта, човек не може да познае какво представлява тя. Без растене Любовта е непонятна. Любов та е извън трите измерения. Човек, който живее в трите измерения, няма понятие от Любовта. Човек, който разбира само трите измерения, той е извън мъдростта, извън истината.
към текста >>
Любов та е извън
трите
измерения.
Като се подвижи, и тя образува плоскостта — друга възможност. И плоскостта като се подвижи, образува тялото. Като се запознаем с трите измерения , ние ще дойдем до закона на растенето. Докато не почне да расте в Любовта, човек не може да познае какво представлява тя. Без растене Любовта е непонятна.
Любов та е извън
трите
измерения.
Човек, който живее в трите измерения, няма понятие от Любовта. Човек, който разбира само трите измерения, той е извън мъдростта, извън истината. За да разбере Мъдростта, Любовта и Истината, той трябва да влезе в четвъртото измерение. Четвъртото измерение го наричат причинния свят, т. е. светът на Любовта.
към текста >>
Човек, който живее в
трите
измерения, няма понятие от Любовта.
И плоскостта като се подвижи, образува тялото. Като се запознаем с трите измерения , ние ще дойдем до закона на растенето. Докато не почне да расте в Любовта, човек не може да познае какво представлява тя. Без растене Любовта е непонятна. Любов та е извън трите измерения.
Човек, който живее в
трите
измерения, няма понятие от Любовта.
Човек, който разбира само трите измерения, той е извън мъдростта, извън истината. За да разбере Мъдростта, Любовта и Истината, той трябва да влезе в четвъртото измерение. Четвъртото измерение го наричат причинния свят, т. е. светът на Любовта. Само в света на любовта човек може да види законите които Бог е създал.
към текста >>
Човек, който разбира само
трите
измерения, той е извън мъдростта, извън истината.
Като се запознаем с трите измерения , ние ще дойдем до закона на растенето. Докато не почне да расте в Любовта, човек не може да познае какво представлява тя. Без растене Любовта е непонятна. Любов та е извън трите измерения. Човек, който живее в трите измерения, няма понятие от Любовта.
Човек, който разбира само
трите
измерения, той е извън мъдростта, извън истината.
За да разбере Мъдростта, Любовта и Истината, той трябва да влезе в четвъртото измерение. Четвъртото измерение го наричат причинния свят, т. е. светът на Любовта. Само в света на любовта човек може да види законите които Бог е създал. Само там човек ще разбере, че има велико предназначение в света.
към текста >>
Той също беше един от
първите
пионери на новото учение и отявлен негов деятел.
След като чух как се молите, а особено песента, изживях нещо, което с думи не мога да изкажа и реших да стана като вас. — Няма вече връщане назад ... Последва трогателна сцена. Сълзи от радост изпълваха очите им. В такъв момент думите наистина, не са достатъчни да изразят онова, което става в душите ... Стефаннца също плачеше от радост. — Сякаш цялото небе тържествуваше в този час и възвестяваше раждането на една душа... Същия ден пристигнал от К-к по-големият брат на Стефан — Никола по своя работа.
Той също беше един от
първите
пионери на новото учение и отявлен негов деятел.
По този случай се събраха у Стефанови. Дойде и Панайот с жена си. — Сутринта около самовара, — не обед около масата — през всичкото време най-оживено се разискваше пресния случай но новораждане. — Там Иван (провъзгласен вече за бял брат) получи първите уроци и напътствия, необходими в новия път. — Най-първо, трябва да знаеш, брат Иване, че всичко, каквото ще ти се случва в живото, е все за изпитание, — да те видят отгоре как ще постъпиш.
към текста >>
— Там Иван (провъзгласен вече за бял брат) получи
първите
уроци и напътствия, необходими в новия път.
— Сякаш цялото небе тържествуваше в този час и възвестяваше раждането на една душа... Същия ден пристигнал от К-к по-големият брат на Стефан — Никола по своя работа. Той също беше един от първите пионери на новото учение и отявлен негов деятел. По този случай се събраха у Стефанови. Дойде и Панайот с жена си. — Сутринта около самовара, — не обед около масата — през всичкото време най-оживено се разискваше пресния случай но новораждане.
— Там Иван (провъзгласен вече за бял брат) получи
първите
уроци и напътствия, необходими в новия път.
— Най-първо, трябва да знаеш, брат Иване, че всичко, каквото ще ти се случва в живото, е все за изпитание, — да те видят отгоре как ще постъпиш. Затова пази съзнанието си винаги будно, да не би, по стар навик, да постъпваш по методите на черния Иван. Като ти дойде някоя мъчнотия, страдание или каквато и да е неприятност, кажи си; — „това е изпитание“ и веднага застани на поста си да разрешиш задачата по новия начин, като бял брат, с търпение и любов. — Помни, че всичко се превръща на добро за ония, които живеят по Божия закон... В този дух се изреждаха до говорят тримата старши братя: Никола, Панайот, и Стефан, а Иван слушаше с голямо благоговение. Техните думи, сякаш, като струи от жива вода го обливаха и под благодатното им въздействие, той се чувстваше, наистина като новороден младенец, над който трепти милувката на любеща майка .. От този ден Иван и Стефан не се разделиха вече.
към текста >>
64.
 
-
Докато в
първите
— в човешките закони, в човешката воля и в човешките разбирания за нещата — почти винаги стават известни, по-големи или по-малки грешки, то във вторите — в Божествените закони, в Божествената воля и в Божествените разбирания на нещата няма и не може да има абсолютно никаква грешка.
Картофите като храна. – Д-р Д. М. О, море – Н. Якимова Книгопис МИР Има човешки закони, има и Божествени закони. Има човешка воля и човешко разбиране на нещата, но има, също така, и Божествена воля и божествено, висше разбиране на нещата.
Докато в
първите
— в човешките закони, в човешката воля и в човешките разбирания за нещата — почти винаги стават известни, по-големи или по-малки грешки, то във вторите — в Божествените закони, в Божествената воля и в Божествените разбирания на нещата няма и не може да има абсолютно никаква грешка.
Един човек, едно общество или един народ могат да се ръководят в своя живот и да постъпват съобразно човешките, ограничени и подлежащи на грешки разбирания и закони, и тогава те ще имат един резултат. Един човек, едно общество или един народ могат, също така, да се ръководят в своя живот и да постъпват — особено в най-важните и съдбоносни моменти на живота си — съобразно Божествените, възвишени, съвършени и безпогрешни разбирания и закони, и тогава те ще имат съвършено друг резултат. А този резултат ще бъде хиляди пъти по-добър, отколкото в първия случай. Има хора днес, които, разсъждавайки чисто по човешки, може би напълно логично (според човешката, ограничена, късогледа и недовиждаща логика) са склонни да дадат едно бързо разрешение на нашите национални въпроси по стария, погрешен, човешки начин, извор на всички досегашни грешки и на следващите ги страдания за хората и народите. Тези хора, може би са прави за себе си, от свое гледище, (защото тяхното съзнание е неспособно да обгърне нещата в една по-широка, излизаща вън от границите на обикновеното човешко умуване, област.) Но да се възприеме тяхното гледище и да се постъпи според него, би било непростима грешка и нечувано престъпление спрямо истинските интереси на нашия народ.
към текста >>
Една от тези закостенели материалистически формули бе и си остава следната: „Развитието на производителните сили на обществото определя не само производствените форми и
отношения
, и изобщо икономическия живот, но също така и целокупния духовен живот на дадена епоха“.
Основният закон, главната ос, около която се върти цялата тая материалистическа „наука“ е максимата, свещената догма на материалистите — „Битието определя духа“ — или, с други думи, външните материални условия определят духовния живот на човека и човешките общества, и изобщо целият развой на човечеството и на цялата природа. Изхождайки от тази именно максима, че „Битието определя духа“, че външните условия определят душевния живот, че те са основният, творчески фактор, от когото зависи развитието на целокупния живот, материалистите развиха и изградиха безкрайни редици от изводи, постараха се да натрупат хиляди доводи, из влечени от историята на развитието на обществото и на живота въобще, с които искаха да докажат както истинност на своето изходно, основно положение, също така и неговата всеобща приложимост за всички случаи, за всички условия и за всички периоди на световната история и на целокупния живот. „Битието определя духа“ — свещената догма на марксизма, а и изобщо на материализма, трябваше да бъде валидна на всякъде, тя трябваше да бъде разковничето, ключа, кой то обяснява всички заплетени положения в историческия развой на човечеството, тя трябваше да бъде приложима и да даде пълно и ясно обяснение на всички въпроси на живота. И наистина, с тая максима се опитаха да обяснят всичко. Изхождайки от нея, създадоха още цяла редица формули, с помощта на които се стараеха да обяснят различните случаи, различните форми и прояви на живота.
Една от тези закостенели материалистически формули бе и си остава следната: „Развитието на производителните сили на обществото определя не само производствените форми и
отношения
, и изобщо икономическия живот, но също така и целокупния духовен живот на дадена епоха“.
Или: — всички прояви на науката, изкуството, политиката, а, би следвало и на религията, изобщо, целия обществен и духовен живот в техните най-различни форми и подробности, се определяли „от развитието на производителните сили на обществото“. Изхождайки от своето основно положение, че „битието определя духа“, материалистите не можеха да не дойдат до това схващане. Обаче животът, живият живот, следващ свободно своя собствен път и неподдаващ се на никакви измислени от късогледи човешки умове догми и формули, не закъснее да опровергае, да отхвърли категорично тази глупост. Разсъждавайки напълно логично „по материалистически“, въз основа на „принципите на материалистическата диалектика“, основоположниците на материализма дойдоха до заключението и до твърдото убеждение, че „тъй като развитието на производителните сили определя развитието на обществените форми и отношения, то страните и народите с най-напреднало капиталистическо развитие, страните с най-голямо сгрупиране на капитала и с най-голямо число пролетаризирани жители, а именно Англия и Германия преди всичко, ще дадат сигнала и ще започнат първи световната социална революция”. Разбира се, това разсъждение е напълно логично, (както и още много други подобни материалистически разсъждения) само при условието, че те ще се поставят върху материалистична база.
към текста >>
Разсъждавайки напълно логично „по материалистически“, въз основа на „принципите на материалистическата диалектика“, основоположниците на материализма дойдоха до заключението и до твърдото убеждение, че „тъй като развитието на производителните сили определя развитието на обществените форми и
отношения
, то страните и народите с най-напреднало капиталистическо развитие, страните с най-голямо сгрупиране на капитала и с най-голямо число пролетаризирани жители, а именно Англия и Германия преди всичко, ще дадат сигнала и ще започнат първи световната социална революция”.
Изхождайки от нея, създадоха още цяла редица формули, с помощта на които се стараеха да обяснят различните случаи, различните форми и прояви на живота. Една от тези закостенели материалистически формули бе и си остава следната: „Развитието на производителните сили на обществото определя не само производствените форми и отношения, и изобщо икономическия живот, но също така и целокупния духовен живот на дадена епоха“. Или: — всички прояви на науката, изкуството, политиката, а, би следвало и на религията, изобщо, целия обществен и духовен живот в техните най-различни форми и подробности, се определяли „от развитието на производителните сили на обществото“. Изхождайки от своето основно положение, че „битието определя духа“, материалистите не можеха да не дойдат до това схващане. Обаче животът, живият живот, следващ свободно своя собствен път и неподдаващ се на никакви измислени от късогледи човешки умове догми и формули, не закъснее да опровергае, да отхвърли категорично тази глупост.
Разсъждавайки напълно логично „по материалистически“, въз основа на „принципите на материалистическата диалектика“, основоположниците на материализма дойдоха до заключението и до твърдото убеждение, че „тъй като развитието на производителните сили определя развитието на обществените форми и
отношения
, то страните и народите с най-напреднало капиталистическо развитие, страните с най-голямо сгрупиране на капитала и с най-голямо число пролетаризирани жители, а именно Англия и Германия преди всичко, ще дадат сигнала и ще започнат първи световната социална революция”.
Разбира се, това разсъждение е напълно логично, (както и още много други подобни материалистически разсъждения) само при условието, че те ще се поставят върху материалистична база. Животът, обаче се надсмя над цялата тая материалистическа философия и логика, като отхвърли и събори до основи техните разсъждения и заключения. Общоизвестно е, че не „назрелите икономически условия“ на Германия и Англия, според пророчествата на Маркса и Енгелса, в пълна хармония с духа на материалистическата философия и логика, а именно духа, революционният бунтарски дух, и вътрешните специфични качества на славянската душа, устремена по силата на своята духовна природа и по една вътрешна необходимост, към идеала за братството, равенството и щастието за всички хора на земята, именно този, едновременно разрушителен и творчески революционен дух, който черпи своите сили от душата, от основните духовни качества на руския народ, а не от назрелите външни условия, именно той извърши социалната революция в Русия още тогава, когато в другите страни не можеше да става и дума за това. Явно е, следователно, че самата революционна практика отрече безпощадно теорията, легнала в основите на революционното движение. Разбира се,постараха се и днес се стараят да закърпят, доколкото това е възможно, пробива, направен в самата същина на материалистическата теория.
към текста >>
Аз бих ви задал един въпрос: В един дом, дето има десетчленно семейство, дето има четирима братя, четири сестри, баща и майка, всичко десет души, ако
сестрите
и братята са нещастни, коя е причината за това?
Човек, който не е носил дрехата на скръбта, той щастлив не може да бъде. Само че, за да носиш дрехата на скръбта, трябва да бъдеш здрав. Ако ти си болен, тази хубавата дреха ще ти причини само редица страдания Та сега аз искам да ви наведа на една нова мисъл. Вие живеете в един свят на щастие. Ако сте нещастен, то причината за това е вашето неразбиране.
Аз бих ви задал един въпрос: В един дом, дето има десетчленно семейство, дето има четирима братя, четири сестри, баща и майка, всичко десет души, ако
сестрите
и братята са нещастни, коя е причината за това?
Бащата е богат, имат всичките удобства, братята, сестрите са облечени хубаво, всяка сестра има своя стая, има свой автомобил, аероплан има, какво ли няма, и пак са недоволни. Има нещо, което ги смущава. Къде е нещастието им? — Щастливият човек не си купува диамантите. Тия диаманти съществуват в неговата мисъл.
към текста >>
Бащата е богат, имат всичките удобства, братята,
сестрите
са облечени хубаво, всяка сестра има своя стая, има свой автомобил, аероплан има, какво ли няма, и пак са недоволни.
Само че, за да носиш дрехата на скръбта, трябва да бъдеш здрав. Ако ти си болен, тази хубавата дреха ще ти причини само редица страдания Та сега аз искам да ви наведа на една нова мисъл. Вие живеете в един свят на щастие. Ако сте нещастен, то причината за това е вашето неразбиране. Аз бих ви задал един въпрос: В един дом, дето има десетчленно семейство, дето има четирима братя, четири сестри, баща и майка, всичко десет души, ако сестрите и братята са нещастни, коя е причината за това?
Бащата е богат, имат всичките удобства, братята,
сестрите
са облечени хубаво, всяка сестра има своя стая, има свой автомобил, аероплан има, какво ли няма, и пак са недоволни.
Има нещо, което ги смущава. Къде е нещастието им? — Щастливият човек не си купува диамантите. Тия диаманти съществуват в неговата мисъл. Сега вие питате кой ще победи?
към текста >>
С тия
трите
билета вие можете да отидете на слънцето.
Свободният билет за цялата вселена е онази пълна, абсолютна Божествена любов, която трябва да завладее човешкото сърце. Свободният билет е онази абсолютна вътрешна светлина на ума и мисълта, която човек трябва да завладее. Свободният билет е онази вътрешна свобода на Истината, в която всяка лъжа, всяка измама, в каквато и да е форма, е изключена. Аз говоря за вътрешния живот. Лъжата трябва да се изхвърли от човешкия ум.
С тия
трите
билета вие можете да отидете на слънцето.
Ако сте недоволни, земя има достатъчно на земното кълбо. А пък вселената е пълна със светове. Господ е създал много светове. Пълна любов към Онзи, който е създал света. Пълна любов към Онзи, който е осигурил нашето щастие Той е Бог.
към текста >>
След малко се появиха
първите
пристъпи, които постепенно зачестяваха и се усилваха.
Труден въпрос. Затова аз си лягах и заспивах. На утрото облаците бяха червени и настръхнали. Навярно ще има буря. Удвоявам въжетата на палатката, забивам здраво колците и притискам с големи камъни краищата й.
След малко се появиха
първите
пристъпи, които постепенно зачестяваха и се усилваха.
Тревичките свистяха, превиваха се до земята: а вълните на езерото хлипаха странно и плачевно в хралупите на скалите. Ако не беше страхът, че мога да остана без подслон, иначе картината си беше интересна. Чудно богатство си е планината. Тя понякога ни посреща с усмивка, а понякога с гръм и буря. но всякога е хубава.
към текста >>
65.
 
-
Ако ние не можем да възприемем една Божествена доброта тъй, както е, и ако ние не можем да я предадем тъй, както е, ние още не сме в пътя на любовта, която носи новата религия, новите връзки, новите
отношения
.
По някой път вие сте нащрек, но същевременно става една обмяна. Не че само хората ви влияят, но и вие им влияете. Същевременно, трябва да има две идеи, които да ви занимават. Първо, да бъдем добър проводник на онова Божественото, което иде, да го предадем. После, да бъдем готови онова Божественото, което иде, да го възприемем.
Ако ние не можем да възприемем една Божествена доброта тъй, както е, и ако ние не можем да я предадем тъй, както е, ние още не сме в пътя на любовта, която носи новата религия, новите връзки, новите
отношения
.
За нас целта не е да бъдем щастливи. Защото целта е Бог да се въздигне в света. Бог, който е съвършен, Него да познаят хората, че тогава чрез Него могат да се познаят. Когато говоря за любовта, аз разбирам това — да обичаш, значи да пратиш човека при Бога. Този човек, който те обича, ти си пратен при него той да ти покаже любовта.
към текста >>
Тройката със сбор от
първите
две числа, въобще всички числа са въплъщавали с нещо скритата цел на Твореца.
Веднъж само изпаднал във възторг — когато открил, че „квадрата на хипотенузата в правоъгълния триъгълник е равен на сбора от квадратите на катетите“. Много залягал да всади у своите ученици любов, затова тясната им дружба правела добро впечатление даже и у противниците му. Питагор разглежда числото като символ на творчество. Единството било първата стъпка. Но то съчетава двойствеността, тъй добре позната на земята.
Тройката със сбор от
първите
две числа, въобще всички числа са въплъщавали с нещо скритата цел на Твореца.
Геометричните фигури, плоскостите и телата (особено сферата) са криели дълбоко значение, изразено и в стройното съчетание на линиите. От казаното проличава ярко лика на Питагор. Принципите на Сократ, Платон, Исус, Буда са въплътени и разтълкувани от Питагоризма. Той ни напомня Орфизма и се е отразил мощно върху духовния облик на Древна Гърция. А. Неделчев ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Селското домакинство и подобрението му Домакинската работа, често смятана за излишна, е една от важните и основни ценности за напредъка на народното стопанство изобщо и на земеделското в частност.
към текста >>
Трите
страни на живота — Н.
със следното съдържание: Добрият син: Из учението на Учителя за любовта — Д-р Ел. Р. К.; Нещо от учението но Учителя за дишането — Б. Боев; Общуване с космоса — A. В. С.; Високият идеал за личността и обществото — П. Г. П.
Трите
страни на живота — Н.
Попов; Из нашия живот — Б. Боев; По колелото но зодиака. Близнаци — Стрелец; Стихове; Загадъчни явления. отзиви, вести, книгопис; L’unique réalité — от Учителя. Абонамента на списанието е 10 лв.
към текста >>
66.
 
-
Ние живеем в този човешки свят, намиращ се далеч от възвишения идеал за Божествения живот и за Божествените
отношения
между хората и народите ние живеем „между вълци“, и можем ли ний, в избора си между човешкото и Божественото, да се спрем на последното, него да възприемем?
Кое е право? Кое трябва да последваме? Кое ще ни заведе към по-добро бъде ще? В кое е спасението и истината? Ние живеем в света на хората, в света на грубата, ежедневна действителност, — един свят, в който, според мнението на мнозина, царува само грубата сила и се признава само правото на по-силния.
Ние живеем в този човешки свят, намиращ се далеч от възвишения идеал за Божествения живот и за Божествените
отношения
между хората и народите ние живеем „между вълци“, и можем ли ний, в избора си между човешкото и Божественото, да се спрем на последното, него да възприемем?
Можем ли ний да отхвърлим човешкия закон, — закона за борбата и насилието, закона за правото на силния, закона на егоизма, и да възприемем Божествения закон, — закона за Любовта и братството, закона за правото на слабия и за дълга на силния, закона за жертвата? Ако има на света нещо ново, нещо истински и вечно ново, нещо истински спасително, то това е Божествения закон на любовта. Новото, което никога не остарява, е в Любовта. Любовта, за която няма граници, която не прави разлика между свои и чужди. Любовта, която обгръща всички.
към текста >>
Една висша основна идея внася хармония в частния живот на човека, в живота на обществото, както и в живота на племената и народите Тя е обединителното звено, което като се приложи ще донесе мир и хармония, ще произведе правилни
отношения
, приложение на най-висшия принцип в живота — любовта.
Без основна идея, животът на земята губи смисъл и цел. Без идеи той е без корен, без основа. Основните идеи дават крила на човека и той макар да минава през големи изпитания, макар и някога да се намери между чука и наковалнята, той намира изход. Намира изход, защото тия идеи го свързват с извора на живота. Основната идея посочва пътя на човека да намери вътрешната истина на живота.
Една висша основна идея внася хармония в частния живот на човека, в живота на обществото, както и в живота на племената и народите Тя е обединителното звено, което като се приложи ще донесе мир и хармония, ще произведе правилни
отношения
, приложение на най-висшия принцип в живота — любовта.
Ако в християнския свят днес съществуваше единство в идеите, общи стремежи и що годе еднакви разбирания, ако в него царуваше закона на техния Учител, когото те изповядват близо от две хиляди години насам, днешните резки противоречия не биха изпъкнали и не би се дошло до съвременния братоубийствен конфликт. Ако в тия, които държат благата в ръцете си чрез насилие, би имало поне малко разумност, поне капка любов от оная, която донесе Онзи, в чието име днес се молят да победят, днешното кръвопролитие би се избегнало. А то сега при тая разумност и светлина, при тоя култура е излишно. Навярно те вече са го разбрали, но тяхната болна амбиция и гордост не им позволяват да направят отстъпка. Те предпочетоха да пролеят реки от кръв, да убият милиони човешки същества, да унищожат грамадни културни богатства, само и само да запазят своето господство.
към текста >>
Така че, когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества,
отношенията
между които са абсолютно хармонични.
Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, си-реч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива. Очевидно, под „жива природа“ ние не подразбираме онова, което съвременните естественици подразбират. За нас Природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентности по онази върховна разумност, която тя проявява. Живата природа е сбор от мислещи същества, които представляват „атомите“ на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури.
Така че, когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества,
отношенията
между които са абсолютно хармонични.
Тези, именно, същества с, които придават ценност на целия космос. Ето защо, за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява. И този космос може да бъде и „безграничен“ и „граничен“, и голям и малък: едно велико свойство на Вечното е да приема каквито ще форми. Пред духовния взор на великите Посветени от всички времена и епохи цялата вселена, целият така наречен в древност „макрокосмос“ се явява във формата на човек — великият Небесен Човек. Съзерцавайки образа на този Космичен Човек, те с открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек — „микрокосмоса“.
към текста >>
Ний ще бъдем може би изненадани да открием, че
първите
години на нашия живот ни оставят спомени много различни от това, което ний обикновено считаме такива.
По този въпрос Мур забелязва следното: „Преди много години Епикур възразяваше на питагорейското учение за превъплъщението на душите, че, тъй като душата не запазва спомените за миналите си животи и понеже не съществува една непрекъсната съзнателна връзка на личността в различните й животи, то може да се каже, че следствията на известни постъпки биват понасяни от едно друго същество, което не знае причината за своето наказание следователно, няма да стане ни по-мъдро, ни по добро поради това, че е наказано“ Ако ний наистина не запазваме никакъв спомен за миналото, ако душата не може, сравнявайки следствията с причините, да усвои уроците, които й дава нейната съдба, тогава без съмнение, прераждането би било безсмислено, в също така и цялата еволюция би била едно жестоко и безполезно измъчване. Не само стойността на учението за прераждането, но също така нравствената цел на всяка еволюция зависят от отговора на този кратък въпрос: „Запазваме ли ний спомените си за миналите ни съществувания? “ Ако отговорът с утвърдителен, то прераждането е вярно, ако ли не, то не е вярно. За да отговорим на този важен въпрос, необходимо е преди това да определим в каква форма мий запазваме спомените за настоящия си живот. Когато знаем ясно и определено, по какъв начин функционира паметта в един живот, ний може да си послужим с едно сравнение от тази гледна точка, за да видим дали пазим някакъв спомен за нашите минали животи, нещо което ще ни позволи да потвърдим или да отречен прераждането.
Ний ще бъдем може би изненадани да открием, че
първите
години на нашия живот ни оставят спомени много различни от това, което ний обикновено считаме такива.
Преди всичко, трите или четирите първи години на нашия живот са напълно заличени от нашата памет. Обаче ний знаем, че през тези години ний сме били живи и съзнателни, тъй като сме живи и съзнателни и сега. Но, що се отнася до нашата памет, в нея ний не можем да намерим ни най-малко потвърждение на този факт. След това, ний виждаме, че сме загубили спомена за почти всички подробности на нашето минало. Това е вярно не само по отношение на първите години на нашия живот, но и за тази година, за тази седмица, за това, което ний сме правили вчера.
към текста >>
Преди всичко,
трите
или четирите първи години на нашия живот са напълно заличени от нашата памет.
Не само стойността на учението за прераждането, но също така нравствената цел на всяка еволюция зависят от отговора на този кратък въпрос: „Запазваме ли ний спомените си за миналите ни съществувания? “ Ако отговорът с утвърдителен, то прераждането е вярно, ако ли не, то не е вярно. За да отговорим на този важен въпрос, необходимо е преди това да определим в каква форма мий запазваме спомените за настоящия си живот. Когато знаем ясно и определено, по какъв начин функционира паметта в един живот, ний може да си послужим с едно сравнение от тази гледна точка, за да видим дали пазим някакъв спомен за нашите минали животи, нещо което ще ни позволи да потвърдим или да отречен прераждането. Ний ще бъдем може би изненадани да открием, че първите години на нашия живот ни оставят спомени много различни от това, което ний обикновено считаме такива.
Преди всичко,
трите
или четирите първи години на нашия живот са напълно заличени от нашата памет.
Обаче ний знаем, че през тези години ний сме били живи и съзнателни, тъй като сме живи и съзнателни и сега. Но, що се отнася до нашата памет, в нея ний не можем да намерим ни най-малко потвърждение на този факт. След това, ний виждаме, че сме загубили спомена за почти всички подробности на нашето минало. Това е вярно не само по отношение на първите години на нашия живот, но и за тази година, за тази седмица, за това, което ний сме правили вчера. Нещо повече, има много малко хора, които в крия на един ден могат да си припомнят точно какво са направили, а още по-малко какво са казали и какво са мислили през този ден.
към текста >>
Това е вярно не само по отношение на
първите
години на нашия живот, но и за тази година, за тази седмица, за това, което ний сме правили вчера.
Ний ще бъдем може би изненадани да открием, че първите години на нашия живот ни оставят спомени много различни от това, което ний обикновено считаме такива. Преди всичко, трите или четирите първи години на нашия живот са напълно заличени от нашата памет. Обаче ний знаем, че през тези години ний сме били живи и съзнателни, тъй като сме живи и съзнателни и сега. Но, що се отнася до нашата памет, в нея ний не можем да намерим ни най-малко потвърждение на този факт. След това, ний виждаме, че сме загубили спомена за почти всички подробности на нашето минало.
Това е вярно не само по отношение на
първите
години на нашия живот, но и за тази година, за тази седмица, за това, което ний сме правили вчера.
Нещо повече, има много малко хора, които в крия на един ден могат да си припомнят точно какво са направили, а още по-малко какво са казали и какво са мислили през този ден. От това става очевидно, че мозъкът ни помага да забравим едно огромно количество подробности. И може би това е една от най-важните негови функции. От всички преживявания и опитности, които ний сме имали, от всички мисли, които са се напластили в нашия мозък, какво остава в края на краищата? Само едно кратко резюме.
към текста >>
Напоследък се установи, че между галактоните съществуват известни ъгъл показват,
съотношения
и че известен брой галактони образувал, още по-големи звездни системи, наречени „космони“.
Но измерванията са показали, че много звездни купчини, които поради своята отдалеченост ни се струват като мъгла — мирови мъглявини — са много по-далече от крайния предел на нашия млечен път. Например, разстоянието до мъглявината Андромеда е един милион светлинни години, и следователно звездите на Андромеда е невъзможно да са включени в нашата млечна система, а образувал. един подобен отделен свят за себе си. Благодарение на сегашните исполински телескопи са известни вече стотици такива вселенски острови като нашия млечен път. Изследователите ги наричат галактони (на старогръцки - млечен път).
Напоследък се установи, че между галактоните съществуват известни ъгъл показват,
съотношения
и че известен брой галактони образувал, още по-големи звездни системи, наречени „космони“.
Такива космони са известни за сега 50. Един космон обхваща повече от 200 млечни системи или галактони. Безбройните теле скопични фотографии на Хавардовата обсерватория дават възможност да се разпознаят 50 такива „космони“. Оня космон, който се намира най-близо до нас, е отдалечен над 10 милиона светлинни години. Дърво — барометър Известно е, че някои растения под влиянието но измененията на атмосферата стават чувствителни.
към текста >>
67.
 
-
Под това гръмко название, крехките души на лъжливо ориентираните още при
първите
и стъпки в живота младежи подразбират не нещо друго, а оня наплив от книги и книжлета, които, основавайки се върху материалистическия светоглед, се стараят да докажат, че всичко в безграничната и непозната още на човека вселена, че всичко в криещият още безброй загадки живот е произлязло от сляпото, механическо, бездушно развитие на нещата?
Мнозина звани. (из неделна беседа – 7 декември 1941 г.) Две течения „Изпуснати хора“, драма в 5 действия от Йорд. Ковачев – покана за записване абонати за третото издание на книгата „Изпуснати хора“ на Севлиевската сцена – С. К. Отзиви за „Изпуснати хора“ Науката и дълголетието на човека Книгопис Книги, които доставя редакция „Братство“ — Севлиево НАУКА И МАТЕРИАЛИЗЪМ Съществува една доста обширна литература в наше време. тъй наричана от мнозина недозрели младежи, предимно учащи се, „научна литература“.
Под това гръмко название, крехките души на лъжливо ориентираните още при
първите
и стъпки в живота младежи подразбират не нещо друго, а оня наплив от книги и книжлета, които, основавайки се върху материалистическия светоглед, се стараят да докажат, че всичко в безграничната и непозната още на човека вселена, че всичко в криещият още безброй загадки живот е произлязло от сляпото, механическо, бездушно развитие на нещата?
Малцина са тези, които мислят дълбоко, сериозно и не едностранчиво за нещата. Малцина са, изобщо, тези, които действително мислят, — с своя собствена мисъл, със свое собствено духовно усилие де преценят, да проникнат в нещата. Малцина си задават труда да направят това, в малцина се поражда желанието да го направят, дори и когато са способни да го направят. Вместо това, огромното болшинство от нашата крехка младеж, тъкмо тогава, когато започва да се интересува от живота и когато й се налага да си създаде, да възприеме някакъв мироглед, вместо да мисли, тя просто поема, поглъща с жадност мътните води на едни ограничени, късогледи, не издържащи никаква разумна критика схващания за живота, и това тя с пълна самоувереност нарича „научен мироглед“. Наистина ли материалистичният мироглед е научен, както твърдят неговите разпространители и последователи?
към текста >>
Наопаки, много често тя е в по-добри
отношения
с тия, които имат някакво образование, което им дава самоувереността че „много знаят“.
— Не само че. не е научно. не само че не е разумно, логично и приемливо за здравия разум, не само че не съществува нито сенчица от доказателство за неговата действителност, но то не може да се счита за твърдение на една нормално насочена мисъл. Какво от това, че мнозина образовани хора го поддържат? Човешката глупост не е патентовано качество само на необразованите люде.
Наопаки, много често тя е в по-добри
отношения
с тия, които имат някакво образование, което им дава самоувереността че „много знаят“.
А в какво друго се състои научната сила на материалистичния мироглед? Где са неговите научни доказателства, че целокупният живот в безграничната вселена е само един от само себе си движещ се и развиващ се механизъм? С какви „научни“ доказателства материалистите ще оборят непостижимо мъдрата за човешкия ум целесъобразност, която е вложена във всичко, абсолютно във всичко в природата — от атома, до огромните вселени? Или за детски-наивните умове това не е важно? Достатъчно е да хвърлим малко прах в очите на младежта с думите: науката е доказала, че светът не е създаден в седем дни, че човекът не е направен от пръст, че религиозните понятия и представи били произлезли от страха пред могъщите и непонятни за първобитния човек природни явления и да я имаме завладяна за мирогледа на човешката глупост, на човешкото ограничение и късогледство.
към текста >>
Сага се установява, като резултат на изследванията, проведени от д-р Вохнис, че не са захарите, които извършват
първите
атаки срещу обвивката на зъба и така създават път за гниенето не зъбите, а че много по-опасни са така наречените алкохолни процеси, които се пораждат най-вече под влиянието на гъбични процеси.
Клетката на рака се отличава, следователно, от здравите клетки и по това, че употребява за своето изграждане клетки от белтък по начин напълно противен на този, употребяван от нормалните клетки. В безогледността, с която клетките на рака използват тия градивни материали, трябва, можа би, да се търси обяснението за неспирното растене на тия злокачествени тъкани. През изтичащата година е било все отново и отново подчертавано в разните медицински конгреси значението на това откритие на проф. Кьогл. Също и при борбата с гниенето на зъбите са направени от учените нови открития. До сега се сметеше, че зъбите се повреждат особено от храни, съдържащи много захар.
Сага се установява, като резултат на изследванията, проведени от д-р Вохнис, че не са захарите, които извършват
първите
атаки срещу обвивката на зъба и така създават път за гниенето не зъбите, а че много по-опасни са така наречените алкохолни процеси, които се пораждат най-вече под влиянието на гъбични процеси.
Главната роля в случая не се играе от употребявана в хлебоприготовлението мая, а така наречените естествени гъбични процеси, които се намират във въздуха, попадат върху хранителните продукти и достигат в устата и по друг начин. Това откритие се допълва и от констатацията, че овощните киселини и някои сокове на суровите зеленчуци, например на доматите, действат в устата срещу горните гъбични процеси. Най-големите си успехи медицинската наука е постигнала в областта на борбата срещу заразните болести. Изкуството да се атакуват причинителите на болестите в организма, без при това да се вреди на самия организъм, е издигнато от германските химици на лекарства до такава висота, че вече известни болести, които по рано изискваха лекуване с месеци, сега се лекуват вече в няколко дни. Тия нови лекарства могат сега с успех да се хвърлят в борба срещу причинителите на болестите, предимно срещу много разпространените кълбовидни бактерии, от които едни причинявал, процеса на гноясването, а други причиняващи гниенето на дробовете.
към текста >>
Дънов
Трите
основи на живота, от П.
КНИГИ, които доставя редакция „Братство“ — Севлиево Великият закон, П. Дънов Пробуждане на колективно то съзнание, от П. Дънов Абсолютната чистота, от П. Дънов Мировата любов и космичната обич, от П. Дънов Новият живот, от П.
Дънов
Трите
основи на живота, от П.
Дънов Живот за цялото, от П. Дънов Високият идеал, П. Дънов Ето човекът, I серия беседи от П. Дъновъ Вие сте солта, III серия беседи, от П. Дъновъ Братски песни, от П.
към текста >>
68.
 
-
Не мислете, че някой път можете да
надхитрите
туй, което природата е направила.
Като дойдете до злото, ще кажете: Тази работа не е за мене. Злото, кое го Бог прави, в същност е добро. Ако той откъсне ръката на човека, туря му друга, по-хубава ръка. Той дойде някой ден, откъсва всичките изкуствени ръце, които дяволът е създал, и тури Божествени ръце вместо тях. Вземе дяволските умове, изхвърли ги на вън и тури Божествени умове и сърца и оправи нещата, оправи туй, в което ний се оплитаме съвсем и не можем да го оправим в съдружие с дявола.
Не мислете, че някой път можете да
надхитрите
туй, което природата е направила.
По някой път ний играем ролята на онова магаре, което един път натоварили със сол, като преминавало реката, клекнали и товарът му олекнал. Разбрало магарето, че като кляка във водата, товарът му олеква. Един ден господарят му разбрал, че със сол работата не върви, и го натоварил с вълна. То пак клекнало във водата, но не могло да стане. Докато носи сол, работата върви много добре, но като дойде вълната, тогава работата не става.
към текста >>
Те — пробудените, освободените и озарените от
първите
лъчи на духовната пролет, знаят тяхното значение: Ледовете се топят!
От къде черпят те тези неугасваща вяра, това смело упование? Те вярват, защото са свидетели на разцъфтяването на собствените си души и на хиляди, подобни тям, които се познават и сплотяват в една диамантна верига. Те вярват в слънцето на великата Божествена Любов, което е изгряло и озарява щедро всички, които са счупили своите затвори. Иначе възможно ли бе да цъфнат? Днешните събития!?
Те — пробудените, освободените и озарените от
първите
лъчи на духовната пролет, знаят тяхното значение: Ледовете се топят!
Ледени планини се разчупват на грамадни блокове, които се движат в безпорядък и се блъскат със страшна сила. В бурния океан на живота, който страхотно бучи днес върху нашата изстрадала планета, се рушат вековни прегради, падат идоли един след друг. Топят се ледовете, които са сковавали човешката мисъл, заледявали човешките сърца приспивали в летаргически сън човешката душа! Повече от всякога се налага да бъдем будни и да държим смело кормилото на нашия кораб между сляпото движение на ледовете, укрепнали във вярата в настъпващата духовна пролет на човечеството! Тя иде!
към текста >>
Всеки знае че най-висшия идеал е идеала за чистите братски
отношения
.
Там където сълзите ще се превърнат в радост, нещастието в щастие — този идеал на свръх човещина взема връх над всичко друго и той е най-голяма и непобедима сила която иде да се въплъти в новото общество. Днес всеки вижда важността на времето и чувства голямата нужда от реформи, която ще запълни празнотата на живота му. Време е да се сближим и съзнателно да се движим по стихийния път на прогреса. Съзнателно и сплотено по всички възможни пътища, смело и разумно да оползотворим набраната у нас енергия. Всеки в себе си получава и ще получи как и за какво трябва да работи.
Всеки знае че най-висшия идеал е идеала за чистите братски
отношения
.
които се обуславят на любовта. Чистотата любов на духа, която, проявена било в индивида или обществото, е непобедима сила. Разумния живот и философията за него са на прага да оправдаят твърдата вяра на водителите на човечеството през всички времена, които като великани понесоха най-тежкото бреме, дадоха живота си в жертва с пълна увереност, че тя ще роди нови ратници за техния идеал, гарантиран с успех и победа. Силата на новата вълна, която иде в света, е непреодолима. Тя разтърсва цялата земя.
към текста >>
69.
Всемирна летопис
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Първите
стъпки по пътя на окултизма (практически лекции).
— II. Възкресение — III. Ела! 3. К. У. Ледбитер. Окултните причини на войната (с портрета на автора) 4. Е. П. Блаватска.
Първите
стъпки по пътя на окултизма (практически лекции).
Статия първа (с портрета на авторката) 5. Ив. Грозев. Се агнец грядет. — Сънят на Якова (стихове) 6. Д. Н. Фурнаджиев.
към текста >>
Първите
стъпки по пътя на окултизма (практически лекции).
Д-р Р. Томсон. Расова наука. — Теория на кармоплазмата. — Произход и развитие на човека. Прев. Л. Р. 4. Е. П. Блаватска.
Първите
стъпки по пътя на окултизма (практически лекции).
Статия втора. Прев. М. К. 5. Писмото на Стария Маг (продължение от кн. I и край). 6. Г-ца Олга Славчева.
към текста >>
Трите
съставни елементи на човешкото същество. II.
Г-ца Олга Славчева. Скитник (стихове) 7. Боян Боев. Д-р Рудолф Щайнер (животопис и характеристика, с портрета му). 8. Кабала: I.
Трите
съставни елементи на човешкото същество. II.
Практическа Кабала. 9. Живописна България. — Бисерите на Македония: общ изглед на гр. Битоля от юг, с прочутата през войната височина 1248 10. Ив. Толев. Синархия.
към текста >>
— Аспектите или взаимните
отношения
между планетите.
Пред свръхчовешка вис (по случай годишния праздник на Хр. Ботйов). 15. Ив. Толев. На Христо Ботйов (сонет) 16. К. А. Либра. Астрология. — Ползата от астрологията.
— Аспектите или взаимните
отношения
между планетите.
— Силни и слаби натури. — Космосът (с два чертежа). 17. Окултна хигиена и медицина. — Значението на радия за медицината (Роберт Блум) — Лечебното свойство на чесъна — Електрически сън. 18. Духовна опитност (Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа).
към текста >>
7. Кабала: За сефиротите (с кабалистическата карта на Хенрих Кунрата и портрета на последния, огненият триъгълник, орелът-риболовец, кръстът в светеща звезда, -
трите
тернера и схемата на човешкото същество) 8.
Бъдещото училище (продължение от кн. VII). 6. П. Мълфорд: I. Няколко закони за силата и хубостта. II. Кои са нашите роднини?
7. Кабала: За сефиротите (с кабалистическата карта на Хенрих Кунрата и портрета на последния, огненият триъгълник, орелът-риболовец, кръстът в светеща звезда, -
трите
тернера и схемата на човешкото същество) 8.
Самуел Р. Уелс. Физиогномия. — Очерци по Френология: 1) Определение на Френологията, 2) Френологията като изкуство. 3) Основата на Френологията. 4) Първите принципи.
към текста >>
4)
Първите
принципи.
7. Кабала: За сефиротите (с кабалистическата карта на Хенрих Кунрата и портрета на последния, огненият триъгълник, орелът-риболовец, кръстът в светеща звезда, - трите тернера и схемата на човешкото същество) 8. Самуел Р. Уелс. Физиогномия. — Очерци по Френология: 1) Определение на Френологията, 2) Френологията като изкуство. 3) Основата на Френологията.
4)
Първите
принципи.
5) Определяне на органите: домашни наклонности, егоистични наклонности, честолюбиви и управителни органи, морални чувства, усъвършителни способности, стремителни способности, литературни способности и разсъдителни способности: С една диаграма и символични карта на човешкия мозък и 16 образи. Превод от английски. 9. Проф. Ю. Нестлер. Хирогномия: 10. Астрологическа хирогномия на пръстите. II.
към текста >>
70.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Първите
стъпки по пътя на окултизма (практически лекции).
— II. Възкресение — III. Ела! 3. К. У. Ледбитер. Окултните причини на войната (с портрета на автора) 4. Е. П. Блаватска.
Първите
стъпки по пътя на окултизма (практически лекции).
Статия първа (с портрета на авторката) 5. Ив. Грозев. Се агнец грядет. — Сънят на Якова (стихове) 6. Д. Н. Фурнаджиев.
към текста >>
биват просто повличани от
първите
и, в това време, не могат правилно да виждат и съдят.
Кой може да каже това? Хиляди и хиляди хора, толкова добри, колкото нас, не са излезли благополучие от него. Противната па еволюцията тъмна сила може да завладее, а често и завладява, цяла една нация, обсебва я и й повлиява. Вярно е, че тя не може да направи това — също, както е случая и с отделното, индивидуално обсебване, — освен ако има почва в обсебения. Но когато има в дадена нация едно мнозинство, или даже едно силно малцинство, което е вече напълно готово да се отзове на злото, тогава останалите членове на нацията, слабодушните хора.
биват просто повличани от
първите
и, в това време, не могат правилно да виждат и съдят.
Нека се опитаме да разберем това. Какво имаше в Германия, което направи възможно това страшно обсебване? Част от отговора на тоя въпрос намирам в едно забележително статистическо изложение, което наскоро срещнах в една статия на постоянния берлински сътрудник на разни добре известни вестници, г-н F. W. Wile, поместена в списанието Pearson’s Magazine. Сведенията са взети от книгата на един професор от университета в Ерланген (Бавария), озаглавена: Душата на Германия.
към текста >>
Блаватска
ПЪРВИТЕ
СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия първа 1) Едно доста значително число хора желаят да получат практическо обучение по окултизма.
Всички ние се стараем да се при-готвим за идването на Великия Учители. Разберете, че тази велика война е част от приготовлението па света и че, колкото страшна и да бъде тя, има и друга една страна — грамадното добро, което се прави на отделните личности. Вероятно, в по-далечното бъдеще, когато ще можем да гледаме на нея с по-голямо значение и в по-широки размери, ще видим, че доброто надмина цялото ужасно зло и че ако и да е изменен стария ред, като дава място на нов, това значи само, че Бог може да се проявява по много начини. Превел от англ.: В. Каназирев. Е. П.
Блаватска
ПЪРВИТЕ
СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия първа 1) Едно доста значително число хора желаят да получат практическо обучение по окултизма.
Явява се, прочее, необходимостта да се установи веднъж за винаги съществената разлика между теоретическия и практическия окултизъм; или това, което е познато, от една страна, под името Теософия и от друга, под името Окултна наука, и характера на мъчнотиите, които се срещат при изучването на последната. Лесно е да стане човек теософ. Всеки, който притежава средни умствени способности; който има влечение към метафизиката; който води чист и безпристрастен живот; който намира по-вече радости да помага на ближния си, отколкото да бъде сам подпомогнат; който е винаги готов да жертвува своята радости от любов към другите и обича Истината, Добротата, Мъдростта за самите тях, а не за благата, които могат да се извлекат от тях, е теософ. Съвсем друго е, обаче, да стъпи човек в пътя, който води към познанието на това, което следва да се направи, както и на истинското различаване на доброто и на злото, път, който така също води човека към способностите да прави доброто, което желае, без да извърши ни най-малкото усилие. Още по-вече има един важен въпрос, пред който трябва да бъде по-ставен ученикът.
към текста >>
Той датира още от
първите
дни на християнството, и почива на закона, който току-що посочихме — на който закон той е бил символ и външно изражение.
Още по-вече има един важен въпрос, пред който трябва да бъде по-ставен ученикът. То е огромната отговорности, която Учителят поема от любов към ученика. Започвайки от източните Гуру2), които обучават явно или тайно, до малкото число кабалисти, които преподават на запад рудиментите на свещената наука — тия западни Йерофанги, които сами не знаят опасността, на която се излагат — всички тия Учители са подложени на същия неизменен закон. От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика — Учител, лично отговорен за своите дела. Има един религиозен, фатален и мистически закони, високо почитани и съблюдавани у православните, наполовина забравени у католиците и напълно изоставени от протестанската църква.
Той датира още от
първите
дни на християнството, и почива на закона, който току-що посочихме — на който закон той е бил символ и външно изражение.
Това е догмата за свещеността на връзките, които се образуват между кръстника и кръстницата на едно дете. Последните поемата, мълком, отговорността за новокръстеното дете (помазано, като в истинско посвещение —едно тайнство) до деня, в който то стане отговор-но същество, което познава доброто и злото. Той обяснява доста ясно, защо Учителите мълчат и защо Чела3) се подлагат на едно седемгодишно изпитание, докато докажат тяхната устойчивост и развият необходимите качества за безопасността на Учителя и на ученика. Окултизмът не е магия. Сравнително лесно е да изучим начина, с който да си служим с тънките, макар още материални, сили на физическата природа.
към текста >>
Още в
първите
ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати.
. . Ив. Грозев. Д. Н. Фурнаджиев ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УЙЛСОН Най-популярната личност и име днес е Уйлсон. Популярността му се налага от онова, което той говори и върши в тия най-усилни и трагични времена. Не напразно очите на цял свят са отправени към него днес. Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее.
Още в
първите
ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати.
Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел". И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят. Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и уважение към него.
към текста >>
Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и
отношенията
им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството.
Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и уважение към него. Американската велика република е била щастлива, че в историята си тя брои редица разсъдливи, дълновидни, сериозни и общополезни председатели. Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала. Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо.
Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и
отношенията
им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството.
Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род. При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света. Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично. От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери. Лично аз в душата си съм убеден, че Удроу Уйлсон действува в духа на златното правило, т.е.
към текста >>
Но моето убеждение, причините, по които председател Уйлсон се противопостави на предложението, щото Америка да прекъсне дипломатическите си
отношения
с нас, са: бившия американски консул в София г.
Той не предизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава младежа пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със симпатия и насърчение, гледа да възбуди у младежа лично себеуважение и достолепие, за да може младият да уважава и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си. Г-н Уйлсон нямаше време за кафенето или бирарията, обаче за екскурзии, за атлетически игри и състезания, за гимнастически упражнения на студентите, той бе винаги готов да им покаже своето лично и живо насърчение. Неговите лични развлечения бяха на отворено, на чист въздух, с домашни и с другари. Той е роден за водител. Толко вярва той във възпитанието и възпитателите, щото поставя такива между своите първи приятели, съветници и интимни познайници.
Но моето убеждение, причините, по които председател Уйлсон се противопостави на предложението, щото Америка да прекъсне дипломатическите си
отношения
с нас, са: бившия американски консул в София г.
Мърфи, със своите доклади в полза на истината на Балканите, и нашият дипломатически представител във Вашингтон, г. професор Панаретов. С друг председател във Вашингтон г. Панаретов може би нямаше да се разбере така добре, а с г. Уйлсон, бивш професор и възпитател - и двамата професори, и двамата възпитатели за дълги години, и двамата в свръзка с американски учебни заведения, те сигурно са се добре разбрали.
към текста >>
Никой друг единичен акт няма да послужи, както този би послужил, да възстанови между народите доверие в законите и правилата, които те сами са изработили за уреждане взаимните си
отношения
.
Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички народи, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане. IV. Подходящи взаимно разменени гаранции, че въоръженията на всеки народ ще бъдат намалени до най-долната точка, каквато е съвместима с домашната му безопасност. V. Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава. VI. Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите народи в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна политика, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните народи, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала... VII. Белгия - цял свят ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни народи.
Никой друг единичен акт няма да послужи, както този би послужил, да възстанови между народите доверие в законите и правилата, които те сами са изработили за уреждане взаимните си
отношения
.
Без този церителен акт, цялата постройка и валидност на международното право са за всегда подкопани. VIII. Цялата френска земя трябва да се освободи, завзетите области да се изпразнят и неправдата, извършена от Прусия на франция в 1871 г. по отношение Алзас-Лорен - която неправда разстройваше световния мир за близо петдесет години - трябва да се поправи, за да може този мир да се обезпечи отново в интереса на всички. IX. Разместване на италийските граници трябва да се осъществи, според ясно узнаваемите народностни черти. X. На народностите в Австро-Унгария, чието място между народите ние желаем да видим запазено и осигурено, трябва да се достави благовремие за самоуправно развитие. XI.
към текста >>
Румъния, Сърбия и Черна-гора трябва да се изпразнят; завзетите територии да се повърнат; на Сърбия да се даде свободен и сигурен достъп до морето; взаимните
отношения
на всяка от балканските държави чрез приятелско съвещание да се определят според исторично доказаните черти на връзки и народност; и да се промислят международни граници за политическата и икономическа независимост, както и за териториалната цялост, на всеки от балканските народи. XII.
Без този церителен акт, цялата постройка и валидност на международното право са за всегда подкопани. VIII. Цялата френска земя трябва да се освободи, завзетите области да се изпразнят и неправдата, извършена от Прусия на франция в 1871 г. по отношение Алзас-Лорен - която неправда разстройваше световния мир за близо петдесет години - трябва да се поправи, за да може този мир да се обезпечи отново в интереса на всички. IX. Разместване на италийските граници трябва да се осъществи, според ясно узнаваемите народностни черти. X. На народностите в Австро-Унгария, чието място между народите ние желаем да видим запазено и осигурено, трябва да се достави благовремие за самоуправно развитие. XI.
Румъния, Сърбия и Черна-гора трябва да се изпразнят; завзетите територии да се повърнат; на Сърбия да се даде свободен и сигурен достъп до морето; взаимните
отношения
на всяка от балканските държави чрез приятелско съвещание да се определят според исторично доказаните черти на връзки и народност; и да се промислят международни граници за политическата и икономическа независимост, както и за териториалната цялост, на всеки от балканските народи. XII.
На турските области от сегашната Отоманска империя трябва да се осигури крепък суверенитет, ала и на другите народности, които са днес под турска власт, трябва да се обезпечи несъмнена сигурност на живота и на абсолютно несмущавано благовремие за самоуправно развитие; а Дарданелите трябва под международни гаранции, да бъдат веднъж за всякога отворени като свободен проход за корабите и търговията на всички народи. XIII. Да се създаде независима Полска държава, която да включва областите, населени от безспорно полско население; на която да се обезпечи свободен и сигурен достъп до морето, и чиято политическа и икономическа независимост, както и териториална цялост, трябва да се гарантира с международен договор. XIV. Едно общо Съдружие от народи трябва да се оформи, под изрични договори, с цел да се доставят взаимни гаранции за политическата независимост, както и за териториалната цялост, на всички, велики и малки държави, без разлика. Красно село при София Преведе от оригинала: Стоян Ватралски ЕЛЕГИЯ О, музико дивна, вълшебна наслада! Как сладко, как мощно владееш ме ти!
към текста >>
В теоретическата си част, Кабалата, Освен изтъкнатото по-горе, описва строежа и функциите на човешкото тяло, което представлява три основни начала, като обяснява взаимните им
съотношения
и
отношенията
им към съответните три принципа на природата.
Кабалата учи, че думата или Словото, като е отражение на идеята, е основата на всичко създадено, като източник на всички сили, и понеже думата се разчленява на букви, то и на всяка буква, т. е. звук, е присъща известна сила, и азбуката на магите, а от нея и еврейската — са създадени точно по законите на мирозданието. По тоя начин, всяка буква от еврейската азбука представлява като идея — Божествено име, като йероглиф — известна сила, изразена като число. От това става възможно, като се комбинират буквите и се образуват думи, да се влияе на астралния свет като с действуващи сили, и да се произвеждат желани явления, а от друга страна, като се оперира с буквите, поради при-същото им числово значение, да се откриват законите на еволюцията, да се изчисляват бъдещите събития и се вършат други подобни изследвания. Това е практическото прилагане на Кабалата.
В теоретическата си част, Кабалата, Освен изтъкнатото по-горе, описва строежа и функциите на човешкото тяло, което представлява три основни начала, като обяснява взаимните им
съотношения
и
отношенията
им към съответните три принципа на природата.
По тоя начин, като определя функционирането на организма в нормалното му състояние и последиците от разстройството му, тя обяснява коренната причина на смъртта, същността й и подробностите на преминаването на душата в другия свет. * * * Предметът на Кабалата не е по-мъчен за изучване, отколкото усвояването на Окултизма (Западното Предание) и на Теософията (южното). От една страна, тя се концентрира на изводи от философски характер, а от друга — на Практическата Магия, без да се занимава с Ди ви нацията, т. е. с га-дателните науки (освен отчасти само с Ономантическата Астрология) и с Психургията, която се прилага толкова широко в Южното Предание, дето се отделя за нея едно почетно место, под име Йога. Вместо това, Кабалата се занимава с Демонологията, която е заела от Халдея, люлката на религиозно-етическия дуализъм.
към текста >>
Гласуването трябва да става по професии, при което всеки гласоподавател вотира според общественото си положение по
трите
тия отрасли.
Barlet, се е посветил да изучи основно този въпрос и в редица свои трудове е изложил съвършено ясно понятието за обществото, като един жив организъм, органите на който се създават от човека, изтъкнал е законите за уредбата на обществата, малки и големи, очертал е последователно еволюцията и инволюцията на обществените органи и е дал най-ясна представа за това, което трябва да разбираме под думата „държава" и „управление". В своите дълбоко научни изследвания той е дошъл до най-точна дефиниция на закона, като е доказал, че обществото е едно живо същество, което има възможност да създава и видоизменява най-съществените органи. Следователно, за окултиста, съвършено нормално общество е онова, което най-вече се приближава до тройното слагане на всеки висш организъм, като се състои от обществени: глава, гърди и корем. Според Барле, народното стопанство представлява от себе си общественият корем с всичките вътрешни органи на пищеварителната система (стомахът, червата и пр.) юридическите и военните сили - това са двете функции на гърдите, а просветата и религията - интелектуалните функции на обществото. Барле смята, че ако съвременната държава се уреди според тия принципи, трябва да се управлява от три камари: едната, съставена от избраници на синдикатите (селско-стопанските, промишлените и търговските сдружавания), другата -юридическата и третата - образователната и религиозната.
Гласуването трябва да става по професии, при което всеки гласоподавател вотира според общественото си положение по
трите
тия отрасли.
Тая организаця не е плод на фантазията, а е функционирала много векове и е просъществувала много по-дълго време, отколкото всички последващи форми, взети заедно. Ако проследим историческото развитие на старите общества и републики до най-ново време, ние ще видим, че във всичките държавни формации се е проявявал стремежа да се основе организацията на всяко общество на естествените закони, а не на философските построения на разните школи. Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните старогръцки и староримски законодатели: Ликурт, Питагор, Солон, Нума и други. В класическото съчинение на Fustel de Cou langes: La cite antique и в най- новата книга на парижкия професор A. Croiset: Les Democraties antiques намираме най-изобилни доказателства за вярността на нашата теза.
към текста >>
Тази власт, която естествено не признава никаква по-висша или конкурентна сила в урежданите от нея
отношения
, се нарича суверенитет или господство.
Авторите по конституционното право развиват логично същата идея, но не са проникнати дълбоко от окултния характер на обществената и държавна еволюция. Според пок. професор на Парижкия универсисет A. Esmein[2], Държавата е юридическо олицетворение на нацията; тя е субект и носител на публична власт. Съществуването на тая власт над волята на отделните личности, събрани в едно общество, конституира нацията в правото.
Тази власт, която естествено не признава никаква по-висша или конкурентна сила в урежданите от нея
отношения
, се нарича суверенитет или господство.
Тя има две страни: вътрешен суверенитет или право да се заповядва на всичките граждани, съставляващи нацията, и даже на всички, които живеят на националната територия, и външен суверенитет или право да се представлява нацията и да се обвързва в сношенията й с другите нации. Според това, Държавата е една морална личност, защото представлява от себе си един субект или идеален и постоянен титуляр, който олицетворява цялата нация. Тя, веднъж образувана, упражнява публичната власт чрез един суверен, който е правителството. Този орган издава, по свое усмотрение или чрез налагане от постоянната социална сила (обичаите, нравите, религията), задължителни за всички, правила или норми, наречени закони. Почти на същото мнение за понятието „Държава" е и сегашният председател на Северо-Американските Съединени Държави г.
към текста >>
Ние смело можем да кажем, забелязва Папюс, че Сент-Ив д'Алвейдър е открил не само физиологията на човечеството, но и общият закон, който управлява взаимните
отношения
на всички общества.
Синархията е закон за съществуването, който действува в обществения организъм също така, « както и в човешкия. Всеки изследовател, в случай на нужда, може да намери тоя закон, като прилага към обществото физиологическите закони, които управляват човешкия организъм, който е най-висшият от животните организми. Сент-Ив д'Алвейдър е проверил тоя закон в историята и е доказал, че същият закон би могло да се приложи към нашето съвременно общество. Тая реформа, очевидно, е съвсем далеч от мирната или насилствената революция, проповядвана от социалистите, от разрушаването на обществения строй, искан от анархистите. Най-бележита черта в съчиненията на тоя автор е универсалната приложимост на неговите принципи, частно приложение на които се явяват обществените закони.
Ние смело можем да кажем, забелязва Папюс, че Сент-Ив д'Алвейдър е открил не само физиологията на човечеството, но и общият закон, който управлява взаимните
отношения
на всички общества.
В Света всичко е аналогично едно на друго и. законът, който управлява клетката на човешкия организъм, трябва да се приложи и към целия човек, а законът, който управлява човека, трябва да се приложи и към човешкото общество, нацията или расата. Ив. Толев ------------------------------------------------- [1] Трета книга на царете 17:2 -17- пророк Илия Тесвиеца. [2] Elements de drait constitutionnel.------------------------- ФРЕНОЛОГИЯ Човекът, с всичките му тайни душевни качества, сили и способности, е една неразгадана гатанка. Колкото повече съвременната наука се вдълбочава със своите изследвания в анатомията, физиологията и психологията на човешкото същество, толкоз по-важни и по-назидателни истини открива.
към текста >>
Лайбниц признаваше индивидуалния и духовен характер на ръкописите; това също потвърдява и Лафатер в съчинението си „Физиономически фрагменти“, а Гьоте, като един от най-
първите
събирачи на автографи, на времето си смяташе за безспорно, че мисленето и чувствуванията на човека, въобще духовният живот, се изразява във формите на ръкописа му.
— годината 1913 . . . Какво ли щеше да каже Манчини и за 1918 година? . . . ГРАФОЛОГИЯ Още в първата половина на 17-ия век професор Балдо в Болона се опита да обяснява характера, способностите, страстите и особеностите на човека по ръкописа му.
Лайбниц признаваше индивидуалния и духовен характер на ръкописите; това също потвърдява и Лафатер в съчинението си „Физиономически фрагменти“, а Гьоте, като един от най-
първите
събирачи на автографи, на времето си смяташе за безспорно, че мисленето и чувствуванията на човека, въобще духовният живот, се изразява във формите на ръкописа му.
Около 1830 год. в Франция са се занимавали с това учение много видни духовни сановници, а най-много абатът Фландрен. По-сетне е работил по-интензивно в тази област абатът Мишон, който е напи-сал няколко съчинения по графологията. Немските професори Швидланд и Прайер се опитаха в края на 19-ия век да поставят графологията на научни основи. Професор Шайдемюл, който е работил в същото време, разгледал около 100 хиляди ръкописа, за да установи научно основите на графологията.
към текста >>
През късните зимни и
първите
пролетни месеци и ти си „меняващ космите“.
Но това сваляне на старите видими неща е сравнително само една незначителна част от промяната, която се извършва във вътрешността на животните и птиците. Има сваляне или отърсване на стари, невидими неща, които засягат цялото същество на птицата или животното. Те излизат на вън през порите или по други пътища в разни форми, едни видими. други невидими, и те се последвате от нови, вътрешни елементи, както израстват новата вълна, новите косми и новите пера. Твоето тяло е подчинено на същия закон.
През късните зимни и
първите
пролетни месеци и ти си „меняващ космите“.
Ти изхвърляш старите мъртви материи и приемаш нови, доколкото даваш възможност на тази сила да извърши най-доброто за тебе, като, когато духът и тялото искат почивка, спираш твоята дейност, както правят това и птиците и другите животни през времето, когато си променят перушината или космите, или през периода, когато старите елементи се изтласквай. и нови се приемат. Този елемент или тази сила, която възприемани, през това време, като вейка сила, е невидима за физическото око. Новите косми (вълна, козина), новата перушина на птиците, новата кожа и външната и вътрешна тъкан на твоето тяло, когато я подучиш, новите пъпки, листа и клоне: всички тези са въплътено откровение на тази сила. Това са нови кристализации, които произхождате от нови разтвори на невидими химикали, в които са окъпани птицата, животното, дървото и твоето тяло.
към текста >>
През
първите
дни се забелязвало още малко късогледство, но по-сетне зрението станало нормално.
Тогава заболяла баба й, към която Велш тъй била привързана, че. както самото момиче разказва, желанието му да може да види още веднъж умиращата си баба не го оставяло на спокойствие денем и нощем. Когато старата жена умряла, неутешимата внучка проляла истински потоци от сълзи и най-сетне на гроба припаднала от плач. И когато се свестила, тя прогледала. Госпожица Велш посетила един от своите лекари, който само констатирал факта, без да намери причините и обясненията.
През
първите
дни се забелязвало още малко късогледство, но по-сетне зрението станало нормално.
Причината за това чудно излекуване би трябвало да се подири в самолечението чрез собствени волеви усилия. Тази случка показва, каква грамадна е силата и надмощието на душата спрямо тялото. В едно интензивно желание се крие повече магия, отколкото ние днес вярваме. Да може човек правилно да насочва желанието, искането и мисленето, това е един вълшебен ключ, с който малцина умеят да си служат. Как са лекували захарната болест в старо време.
към текста >>
Първите
крадяха открито, без никакво стеснение, и убиваха с драконовски военно-наказателни закони и с изгладняване на населението, вторите им помагаха с одобрение на бюджетите, военните кредити и всички противоконституционни закони, а третите мълчаха, от природно малодушие и морална слабост.
Тогава ще се изпълнят думите на Великия Учител и Спасител: „Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън“ (Йоан. 12, 31). У нас Политическият, обществен и духовен живот у нас представлява печално зрелище. През войната, за нещастие, българите бяха поставени на страната на злото, което действуваше чрез всички свои оръдия, в това число и чрез тогавашния началник на военното духовенство. Политическите партии — ако дружествата за лично обогатяване биха могли да се нарекат с това прозвище — бяха в услуга напълно на злото: едни с преки действия, под заповедите на Германия, други чрез маскирано съдействие, а трети чрез умишлено бездействие или, според признанието им, чрез „свиване партийното си знаме“.
Първите
крадяха открито, без никакво стеснение, и убиваха с драконовски военно-наказателни закони и с изгладняване на населението, вторите им помагаха с одобрение на бюджетите, военните кредити и всички противоконституционни закони, а третите мълчаха, от природно малодушие и морална слабост.
Всички общо, обаче, докараха катастрофата и бедствието на народа. Сега разприте им продължават, за сметка на народа. Всички „партии“, които се самооценяват като „народни“, „демократически“, още по-демократически (радикални, социални и пр.), па даже и селските книжни милионери, се надпреварват да се покажат, че милеят за народа си и искат да го спасят от лошото положение. А тя, всички събрани заедно, не могат да уредят даже прехраната му. По-добра атестация за техния общ фалит не трябва да се иска.
към текста >>
От тая гледна точка,
първите
задачи на всеки един от нас — вътре в нас и вън от нас — в дните на тежка криза, която преживява човечеството.
Списанието ще има да отговори на много, много въпроси, които стоят изправени пред съзнанието и съвестта на всеки мислещ човек. Аз, обаче, бих желал почитаемата редакция да даде, от свое гледище, отговори и разяснение на следните въпроси: 1. До къде човекът е сам творец на своята съдба и отде тая съдба се явява подчинена на волята и промисъла на Бога. 2. Същият въпрос, взет спрямо обществата и народите. 3. Елементите на новото кръщение и 4.
От тая гледна точка,
първите
задачи на всеки един от нас — вътре в нас и вън от нас — в дните на тежка криза, която преживява човечеството.
София, 25. III. 1919. Със сърдечен поздрав: N. N. (Публицист). ВАЖНО 3А СЪТРУДНИЦИТЕ Умоляват се г. г.
към текста >>
71.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Първите
стъпки по пътя на окултизма (практически лекции).
Д-р Р. Томсон. Расова наука. — Теория на кармоплазмата. — Произход и развитие на човека. Прев. Л. Р. 4. Е. П. Блаватска.
Първите
стъпки по пътя на окултизма (практически лекции).
Статия втора. Прев. М. К. 5. Писмото на Стария Маг (продължение от кн. I и край). 6. Г-ца Олга Славчева.
към текста >>
Трите
съставни елементи на човешкото същество. II.
Г-ца Олга Славчева. Скитник (стихове) 7. Боян Боев. Д-р Рудолф Щайнер (животопис и характеристика, с портрета му). 8. Кабала: I.
Трите
съставни елементи на човешкото същество. II.
Практическа Кабала. 9. Живописна България. — Бисерите на Македония: общ изглед на гр. Битоля от юг, с прочутата през войната височина 1248 10. Ив. Толев. Синархия.
към текста >>
От тях същевременно могат да се правят заключения за
отношенията
на индивидите, както и на единичните раси едни към други.
Към последните принадлежат всички ония наследствени предразположения, които се явяват поради вредното повлияване върху зародишната плазма. Такива вредни влияния са преди всичко ония. които са основани на злоупотреблението или неупотреблението на телесните качества; по-нататък тия от психическо естество, които, обаче, поради тясната връзка между душата и тялото, въздействуват неблагоприятно върху тялото, а с това и върху зародишната плазма. От това следва, че делото съдържание на етиката се извежда от основните закони на плазмата. От последните зависи и образуването на стопанските организации, както и особеностите на културното развитие на единичните раси.
От тях същевременно могат да се правят заключения за
отношенията
на индивидите, както и на единичните раси едни към други.
Най-напред ще покажем, без да влизаме в подробности, доколко съдържанието на етиката е в зависимости от основните закони на плазмата. Като най-висша заповеди в етиката се счита достигането на най-висшия възможен максимум на добрина. Най-висшата, заповеди на основния закон на плазмата е стремежът да се завърши развитието, няма съмнение, че завършването на развитието представлява не само най-висшия възможен, но и изобщо достижим максимум на расовите добрини. Работа на етиката е да даде отделните правила, които би трябвало да направят възможна дедукцията за всякого. Работа на расите е, да дадат отделните правила, които би трябвало да направят възможна дедукцията.
към текста >>
Блаватска
ПЪРВИТЕ
СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия втора Често съм слушал, без да съм повярвал до сега, че известни хора могли, чрез силни магически думи, да подчинят на престъпната си воля природните закони. Милтон.
които дали началото на преданията за загубения рай и за наказанието на разгневения Бог; неумолимата сила на този закон изглежда да се е вродила във всички раси в образите на съдба и вечна справедливост. Расовият закон. обаче, не е само наказваща справедливост, но и настояща любов; той е божественият закон, който живее и действува във всеки човек, от появяването на неговия род до изгасването му, еднакво далеч от фанатизма, както и от хедонизма; той е мерилото, с което трябва да се мери видът-човек в неговата общност и единични явления. Чрез горните разсъждения аз вярвам да съм дал доказателство, че моята теория за расовия закон непресилено и задоволително обяснява всички явления в развитието на видът-човек, и надавам се, че съм придобил правото да въведа преработването на историческо-сравнителните проблеми въз основа на историята на развитието и с расовия закон в ръка. (Следва II част) Е. П.
Блаватска
ПЪРВИТЕ
СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия втора Често съм слушал, без да съм повярвал до сега, че известни хора могли, чрез силни магически думи, да подчинят на престъпната си воля природните закони. Милтон.
Многобройните писма, получени по повод последната статия, показват силното впечатление, което е произвела върху някои умове. Тия писма доказват и усилват следните две логически заключения: 1) Че има много повече образовани и интелигентни хора, които вярват в реалността на окултизма и магията (двете различни степени), отколкото модерните материалисти биха си въобразили; 2) Повечето от вярващите (включително много теософи) нямат едно определено понятие за естеството на окултизма, който смесват с окултните науки, изобщо и с черната магия. Идеята им за силите, които окултизма придава на човека, както и за средствата, които се употребяват за придобиването им, е също така нееднаква и фантастична. Едни мислят, че стига да намерите някой учител по магическото изкуство, който да ви посочи пътя, за да станете един Занони; други — че трябва да преминат Суецкия канал и да отидат в Индия, за да станат един Рожер Бакон или един граф Де Сен-Жермен. Мнозина взимат за идеал Марграфа и неговата вечна младост, без да помислят нито минутка за душата му, която е била платената от него цена на тая младост.
към текста >>
Те са: Jaina-Vidya2),—познанието на окултни сили, събуждани посредством религиозни обреди; 2-° Maha-Vidya—„великото познание,“ което е магията на кабалистите и на поклонниците на Таntrika; често тя е магьосничество от най-лош вид; 3-° Guhya-Vidya — познанието на мистичните сили, които пребивават в звука (етера) и като последствие и в
мантрите
(молитви, които се пеят или заклинания), които са в зависимост от мелодията и ритъма на песента; с други думи, тя е едно магическо действие основано на природните сили и техните
съотношения
; и 4-° Atma-Vidya, термин, който се превежда от ориенталистите с „познанието на душата“, истинско знание, което същевременно означава много повече.
В последната категория влизат тълкуванията на теолозите, които отдават „нарушаването на природните закони“ на човека, на Бога или на дявола, докато в първата — взимат място научните „чудеса“ и магиите (които са в хармония с природните закони) на Мойсея и на магьосниците, които са били посветени в мъдростта на храмовете — „царствените общества“ на онова време на истински окултизъм. Смисълът на последната дума е изопачен, ако се съди по сложната дума, от която произхожда); Gupta vidya „скрито познание“. Но познание на що? Няколко санскритски термини ще ни помогнат да го разберем. Има четири термини (измежду много други), които определят разните видове на езотерическото познание или на ученията дадени даже и в екзотерическите пурани.
Те са: Jaina-Vidya2),—познанието на окултни сили, събуждани посредством религиозни обреди; 2-° Maha-Vidya—„великото познание,“ което е магията на кабалистите и на поклонниците на Таntrika; често тя е магьосничество от най-лош вид; 3-° Guhya-Vidya — познанието на мистичните сили, които пребивават в звука (етера) и като последствие и в
мантрите
(молитви, които се пеят или заклинания), които са в зависимост от мелодията и ритъма на песента; с други думи, тя е едно магическо действие основано на природните сили и техните
съотношения
; и 4-° Atma-Vidya, термин, който се превежда от ориенталистите с „познанието на душата“, истинско знание, което същевременно означава много повече.
Последната е едничката форма на окултизма, която един теософ, който съзерцава „светлината върху пътя“ и който иска да бъде благоразумен и безкористен, трябва да развие. Всичко друго е само един клон от окултните науки, основан върху познанието на висшата същност на нещата в разните области на природата — в минералното, растителното и животинското царства — и в последствие на всичко, що се отнася до областта на материята. Алхимията, астрологията, окултната физиология, хиромантията, съществуващи в кръга на положителните науки (наричани така, понеже, в днешния век на парадоксална философия, са доказали, че са тъкмо противното) са открили вече една голяма част от казаните тайни. Но ясновидството, символизирано в Индия с „Окото на Шива“ и в Япония с „неограничено виждане“, не е хипнотизъм и не може да бъде придобито чрез изучаването на изкуства като тия. Много други способности могат да бъдат придобити, също и добри или лоши резултати, но Atma-Vidya им отдава малко значение.
към текста >>
В
първите
години на изпитанието много му се прощава.
Да се не стреми към нещо по-възвишено от това, което е в състояние да достигне, и да се не натовари с едно много тежко бреме. Без да е , стана.т един Mahatma, Буда или голям светец, нека изучава философията и науката за душата и без да е придобил каква и да е свърхестествена сила, той ще може да стане един от скромните благодетели на човечеството. Сидхи3) или способностите на душата са за тия, които са силни да вървят по пътя и да се подчиняват на страшните жертви, които се изискват за такова развитие. Нека да научат после и да си го припомнят често, че истинския окултизъм или Теософия е „безусловното и велико себеотрицание“ във всичко, било в мисли, било в дела. От момента, в който се е заел за работа, той не живее вече за себе си, а за света.
В
първите
години на изпитанието много му се прощава.
Но след като е приет за Чела4), неговата личност трябва да изчезне и той да стане една от добродетелните сили в природата. От тоя момент за него има две противоположни точки, два пътя, и нито едно място за почивка помежду тях. Той трябва или усърдно да се изкачва, през многобройни въплъщения, без небесна5) почивка, стъпало след стъпало по златната стълба, която води до степента Учител или при първата погрешна стъпка ще се подхлъзне и ще се сгромоляса в черната магия. Всичко това или се не знае, или пък е оставено на страна. И наистина, всякой който има възможността да наблюдава развитието на първоначалните стремежи на кандидатите, забелязва често, че странни мисли тихо обземат техните умове.
към текста >>
Трите
Его представляват човека в неговите три аспекта (страни) в астралното, умственото и духовното полета или състояния.
7) ame humaine. 8) ame spirituelle. 9) Тия, които обикновено виждат три Его в човека, не ще могат да схванат тази метафизична мисъл. Човекът е една троица, съставен от тела, душа и дух, но при все това той е едно — но не само тяло. Тялото е негова собственост, то е временното облекло на човека.
Трите
Его представляват човека в неговите три аспекта (страни) в астралното, умственото и духовното полета или състояния.
ПИСМОТО НА СТАРИЯ МАГ (Продължение от кн. 1.) III И повдигна Учителят на Мъдростта жезъла на посвещението и направи с него кръстно знамение в небесата и веднага всичко пред него се озари с една мека, сребърна светлина. И на небесния фон видя той, ученикът на Тайната Мъдрост, написани слова, които светеха с блясъка на рубина: „Тук е прага, зад който се простират буйните реки на живота; тръгни смело към тях и не бой се“! „Вържи с веригите на въздържанието всички страсти на удоволствията, прищевките и пожеланията! “ „Захлупи с тежкия капак на смирението: гордостта, тщеславието, суетността и надменността!..“ „Обуздай безкостното твое оръдие, което кости троши; то е малък уд, които железни стени разбива ..“ „Плодът на истината държи всякога спокойна съвестта—храни се с него!
към текста >>
В
първите
две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел.
Писал е и за Шилер книгата: „Шилер и днешното време“. В тая книга той изтъква голямото значение за днешното време на Шилеровите „Писма върху естетичното възпитание на човека“. Други трудове на Д-р Щайнер от областта на литературната критика и философията са: „Фридрих Нитче, един борец против своето време“, „Хегел и неговите противници“, „Съвременната лирика“ и пр. Най-важни негови философски съчинения си остават „Истина и наука“. „Философия на свободата“ и „Мирогледите през 19 век“.
В
първите
две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел.
В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр. В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта).
към текста >>
Той участвува в
трите
светове, съединява съществата и ги превръща в лъч на славата.
Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот. Тия два свята живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция. Животът непрекъснато се стреми към единство. Елементарните същества са неспособни за никакъв живот, те се повдигат, но не могат да се развиват: в тях външното не се губи във вътрешното, реалното в идеалното. Съществото, което увенчава всичко и същевременно дава на всичко високата си инициатива, е човекът.
Той участвува в
трите
светове, съединява съществата и ги превръща в лъч на славата.
Бог се ползува от човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Вътрешният и духовният човек е Целен — Елохим, а външният, телесният човек е Дмут — Елохим. Ангелът, противоположно на човека, се стреми да открие идеалното под реалната форма. Великият човек има: три части, 12 органи и 70 членове.
към текста >>
И той,
трите
главни функции на човешкото тяло ни представляват органите на неговата икономия (храненето), силата и властта.
На неговите храносмилателни органи е възложена длъжността да управляват икономически цялата негова телесна машина, да задоволяват загубите й с храната, а излишъците от последната да ги складират. Също така на неговите органи на кръвообращението е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните органи доставляват веществото. Най-после, всичко това се управлява от нервната система. Големият симпатически нерв завежда безсъзнателната работа на органите на храносмилането и кръвообращението, а съзнателната нервна система играе същата роля по отношение на двигателните органи. По тоя начин нервната система представлява от себе си властта в човека.
И той,
трите
главни функции на човешкото тяло ни представляват органите на неговата икономия (храненето), силата и властта.
Нека разгледаме сега, какви са взаимните отношения между тия три принципи. Докато стомахът получава необходимата храна, органическото стопанство върви правилно. Но ако на главния мозък скимне да лиши стомаха от храна, то последният почва да вика: „аз съм гладен, заповядай на членовете на тялото да ми дадат необходимата храна". Ако главният мозък упорствува, то стомахът причинява разрушаването на целия организъм, а следователно, и на самия главен мозък - човекът умира от глад. Докато белият дроб диша свободно, в организма циркулира животворна, т.е.
към текста >>
Нека разгледаме сега, какви са взаимните
отношения
между тия три принципи.
Също така на неговите органи на кръвообращението е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните органи доставляват веществото. Най-после, всичко това се управлява от нервната система. Големият симпатически нерв завежда безсъзнателната работа на органите на храносмилането и кръвообращението, а съзнателната нервна система играе същата роля по отношение на двигателните органи. По тоя начин нервната система представлява от себе си властта в човека. И той, трите главни функции на човешкото тяло ни представляват органите на неговата икономия (храненето), силата и властта.
Нека разгледаме сега, какви са взаимните
отношения
между тия три принципи.
Докато стомахът получава необходимата храна, органическото стопанство върви правилно. Но ако на главния мозък скимне да лиши стомаха от храна, то последният почва да вика: „аз съм гладен, заповядай на членовете на тялото да ми дадат необходимата храна". Ако главният мозък упорствува, то стомахът причинява разрушаването на целия организъм, а следователно, и на самия главен мозък - човекът умира от глад. Докато белият дроб диша свободно, в организма циркулира животворна, т.е. енергична, силна кръв.
към текста >>
Ние бихме могли да изтъкнем още няколко примери, но и тези, които дадохме, считаме за достатъчни да илюстрират действието на
трите
главни принципи: икономията, силата и властта в човешкия организъм.
Ако главният мозък упорствува, то стомахът причинява разрушаването на целия организъм, а следователно, и на самия главен мозък - човекът умира от глад. Докато белият дроб диша свободно, в организма циркулира животворна, т.е. енергична, силна кръв. Но ако главният мозък откаже да докарва в движение белия дроб или пък го постави в нездрава среда, то тоя дроб показва на мозъка с измъчването си, какви са нуждите му, което може да се изрази със следните думи: „дай ми чист въздух, ако искаш да ти доставям енергия за организма". Ако главният мозък няма достатъчно власт, за да стори това или пък не желае, то нозете се отказват да му се подчиняват, човекът пада и умира от задушаване.
Ние бихме могли да изтъкнем още няколко примери, но и тези, които дадохме, считаме за достатъчни да илюстрират действието на
трите
главни принципи: икономията, силата и властта в човешкия организъм.
Нека се опитаме сега да намерим същите основни начала в човешкото общество. Всичките богатства на страната, заедно със средствата на материалното благосъстояние - земеделието, промишлеността и търговията - съставляват храносмилателната система на страната или основата на нейната икономия (храненето). Войската на страната, заедно с нейното правителство, представляват гърдите на страната, т.е. органът на нейната сила. И най-после учените, учещите, книжовниците, духовенството представляват мозъка й или центърът на властта.
към текста >>
Взаимните
отношения
между различните тия елементи се виждат от следния ред: 3) Коремът - стопанството - икономическото благосъстояние, 2) гърдите - силата - военната и юридическа мощ и 1) главата - властта - ученият авторитет.
Нека се опитаме сега да намерим същите основни начала в човешкото общество. Всичките богатства на страната, заедно със средствата на материалното благосъстояние - земеделието, промишлеността и търговията - съставляват храносмилателната система на страната или основата на нейната икономия (храненето). Войската на страната, заедно с нейното правителство, представляват гърдите на страната, т.е. органът на нейната сила. И най-после учените, учещите, книжовниците, духовенството представляват мозъка й или центърът на властта.
Взаимните
отношения
между различните тия елементи се виждат от следния ред: 3) Коремът - стопанството - икономическото благосъстояние, 2) гърдите - силата - военната и юридическа мощ и 1) главата - властта - ученият авторитет.
При това разпределение на обществените органи, лесно може да се отговори на въпроса: какво ще стане в една държава, ако представителите на властта не обръщат внимание на справедливите искания и нужди на народа? Тоя въпрос е аналогичен със следния: какво ще стане с организма, ако не бъдат удовлетворени справедливите искания на стомаха? - На тия два въпроса може да се дадат само следните отговори: 1) стомахът ще причини страдания на мозъка и след това организмът ще умре и 2) народът ще принуди своите управници да страдат (т.е. ще направи революция) и най-сетне, нацията ще загине. Това е фаталният закон.
към текста >>
Същото може да се приложи и в
отношенията
между държавите и народите.
Този начин на излагане системата на Сент-Ив д'Алвейдър най-добре разяснява нейният основен характер, защото се изтъква строгата аналогия между всичките прояви на живота в природата. Такъв е неизменният характер на всичките истински създания на езотеризма: всяка социална система, която не се придържа към аналогическите закони на еволюцията на живите организми, може да бъде само една разна химера, и нищо повече. Това трябва добре да се разбере от всеки обществен деец, към каквато професия или политическа групировка и да принадлежи. Цялото развитие почива на неумолимо действуващи природни закони. Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата.
Същото може да се приложи и в
отношенията
между държавите и народите.
Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа. А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите народи, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон. Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси. Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост. Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере!
към текста >>
Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните
отношения
на различните народи и раси.
Цялото развитие почива на неумолимо действуващи природни закони. Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата. Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и народите. Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа. А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите народи, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон.
Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните
отношения
на различните народи и раси.
Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост. Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите. Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти", се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства.
към текста >>
Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните
отношения
на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост.
Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата. Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и народите. Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа. А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите народи, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон. Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси.
Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните
отношения
на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост.
Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите. Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти", се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства. Но тя рано или късно ще се наложи.
към текста >>
Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива
отношения
, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни
отношения
служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере!
Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и народите. Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа. А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите народи, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон. Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси. Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост.
Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива
отношения
, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни
отношения
служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере!
Това бяха и са още държавите. Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти", се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства. Но тя рано или късно ще се наложи. И ученият окултист Сент-Ив д Алвейдър е прав, като се обръща към всички народи с думите: „Променявайте, колкото искате, царете, кралете и правителствата си, но с това само ще влошавате положението си.
към текста >>
Когато в едно лице, което в други
отношения
показва признаци на интелект и силен характер, намираме не далеч от центъра на средната линия на устата една отвореност, която едва или никак не се затваря, и търпи да се виждат зъбите даже когато устата е затворена — това е знак на студена, безмилостна строгост и презрителна ненавист, която ще търси своя успех чрез вреди, сторени на други. 8.
Много големи, макар добре пропорционални устни, винаги показват низък, чувствен, неделикатен и понякога глупав или нечестив мъж. 5. Този, който има презрение на устните си, няма любов в сърцето си. Тоя, на чиито устни краищата хлътват очебиещо и наклонено надолу (фиг. 23), има презрение на устните си и е лишен от любов в сърцето си, особено когато долната устна е по-голяма и по-протегната от горната. 6. Пропорционално на вглъбнатината в средата на долната устна, в лице, което другояче не е лишено от признаци на интелигентност, това е въображение, саркастично остроумие, студено сърце и бдителна хитрост. 7.
Когато в едно лице, което в други
отношения
показва признаци на интелект и силен характер, намираме не далеч от центъра на средната линия на устата една отвореност, която едва или никак не се затваря, и търпи да се виждат зъбите даже когато устата е затворена — това е знак на студена, безмилостна строгост и презрителна ненавист, която ще търси своя успех чрез вреди, сторени на други. 8.
Остро очертани безустни средни линии на устата, които при краищата се обръщат нагоре, под една не на местото си горна устна, която, гледана в профил, се извива от носа (фиг. 24), рядко се намират освен в хитри, активни, работливи, студени, груби, ласкателни, подли и завистливи характери. 9. Този, който се смее или се стреми да скрие смехът, когато се спомене за страхът на един бедняк или неуспехите на един добър човек, такъв сигурно има долно ненавистническо разположение. Такива характери изобщо имат малко горна или долна устна, остро очертана средна линия на устата, която от двата края се обръща неприятно нагоре (фиг. 25), и страшни зъби. 10.
към текста >>
Вие сигурно не ще се разбирате, макар и в други
отношения
да има много добро в характера му. 4.
Очертайте и двете и ги наречете предупредителни черти във физиогномическата си азбука. 2. Ако имате дълго, високо чело, не завързвайте приятелство с някого, който има почти сферическа глава; ако имате сферическа глава, или почти сферическа, не завързвайте приятелства с човек, който има дълго, високо, костеливо чело Такива несходства са не подходящи, особено при съпружески съединения. Избягвайте и следното: 3. Не създавайте никакви връзки с човек, който има в лицето си някоя черта, която вам е неприятна, колкото и да е малка, и която се явява при всяко движение и съвършено рядко изчезва. Особено ако такава черта се намира в устата или в бузите около устата.
Вие сигурно не ще се разбирате, макар и в други
отношения
да има много добро в характера му. 4.
Избягвайте и оня, който има рязък уклончив поглед, с наклончива уста и една широко притегната брада — особено когато се обръща към вас с учтивости, в които има прикрито презрение. Забележете линиите на бузите му, които не могат да бъдат скрити. Такъв ще ви се доверява малко; но ще се старае да спечели доверието ви чрез ласкателства, и тогава ще търси да ви издаде. Мъжествен характер Почти без бръчки, не перпендикулярни, не много отстъпващи, не твърде плоски, не сферични, но чашообразни чела; гъсти ясни, пълни вежди, които рязко определят челото; отгоре повече от половина отворени, но не всецяло отворени очи; една умерена ямичка между челото и един някак си дъгообразен широко-гърбат нос; устни колебливи, не отворени, нито стиснати, ни твърде малки, нито твърде големи, нито непропорционални; една нито твърде протегната, нито твърде отстъпваща брада —са признаци, взети заедно, които решават едно зряло разбиране, мъжествен характер, мъдра и активна устойчивост. Системите на Александър Уокър и Д-р Ридфилд Александър Уокър, известен като писател върху анатомически и физиологически предмети, тоже е дал на света един труд от значителна заслуга, озаглавен: Физиогномията, основана на физиологията.
към текста >>
Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на
трите
свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята.
Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това.
Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на
трите
свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята.
В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер.
към текста >>
Като заживях, обаче, в туй помещение, още от
първите
дни започнах да бъда обезпокояван от следните съвсем необясними за мен феномени. Първо.
В двора на това здание има и друга пристройка, в която си живее хазяина. Най-напред ни посрещна аптекаря, който почти дословно ни разказа: „Аз не вярвам в нищо друго освен в онуй, което мога да видя и попипам. Никакви абстракции не признавам, в никакво задгробно съществуване не вярвам. Но това, което сега става с мен, като че ли ме озадачава. Говореха ми преди да наема тая квартира, че туй ставало, онуй се вършило, че из невиделица се тропало, викало, но аз като невярващ, не обърнах внимание.
Като заживях, обаче, в туй помещение, още от
първите
дни започнах да бъда обезпокояван от следните съвсем необясними за мен феномени. Първо.
Вечерно време, като току що насядаме на трапезата, всички у дома 5-6 души, заслушаме, че в кухнята се заблъскат чинии, задрънкат тенджери, сахани и тепсии и въобще пойде такъв шум, щото човек би помислил; че някой е влязъл и с тояга всичко троши и хвърля. Затичаме се да видим, що е, но намираме всичко на местото си. И всинца помислюваме, че това трябва да е била каруца в улицата, а нам се чини, че тропотът й е в нашата кухня. — Второ. Сам в стаята си започна да се занимавам.
към текста >>
Ония, които едва сега стъпват в това училище, макар и възрастни, трябва прилежно да се учат, а на техните по- напреднали братя, които са минали вече некои от
първите
класове или отделения, се налага повелителния дълг, вместо да крият, от егоистични съображения, своите знания като брилянти в затворени кутии —да ги раздават на другите ида им помагат с каквото могат.
При все това, ние намираме за необходимо да се обърнем отново с този апел както към нашите, записали се до сега, абонати, така и към всички четци, които се ползват от прочитането на намерени в други ръце екземпляри от списанието. Това дело е неимоверно важно и трудно! Дълбокото проникване в човешката душа и изучването на проблемата на живота съставлява неизчерпаем извор на светлина, сила, красота и вдъхновение. Никой не се е родил на земята учен, а всички сме дошли тук да се учим. Божественото училище е неизмеримо и безкрайно!
Ония, които едва сега стъпват в това училище, макар и възрастни, трябва прилежно да се учат, а на техните по- напреднали братя, които са минали вече некои от
първите
класове или отделения, се налага повелителния дълг, вместо да крият, от егоистични съображения, своите знания като брилянти в затворени кутии —да ги раздават на другите ида им помагат с каквото могат.
Само така ще се разкъса дебелата обвивка на умствения и духовен паразитизъм и само по тоя начин всеки ще изпълни мисията си на земята. Помагайте на нуждаещите се братя, самопожертвувайте се за тях! За това никога не е късно: работете, работете, работете безкористно и предано за благото на ближния! Като се въодушевляваме от тоя велик божествен зов, който сме поставили като мото при заглавието на списанието ни, ние каним всички чистосърдечни и добри наши приятели да ни укажат най-големо съдействие за закрепването и напредъка на това издание. Достатъчно е всеки да помисли за минута, колко труд и разноски се изискват, за да се приготви, при сегашните обстоятелства, в такъв вид и с такова съдържание, това списание.
към текста >>
72.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
— Аспектите или взаимните
отношения
между планетите.
Пред свръхчовешка вис (по случай годишния праздник на Хр. Ботйов). 15. Ив. Толев. На Христо Ботйов (сонет) 16. К. А. Либра. Астрология. — Ползата от астрологията.
— Аспектите или взаимните
отношения
между планетите.
— Силни и слаби натури. — Космосът (с два чертежа). 17. Окултна хигиена и медицина. — Значението на радия за медицината (Роберт Блум) — Лечебното свойство на чесъна — Електрически сън. 18. Духовна опитност (Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа).
към текста >>
Ако и
трите
тия категории, с една дума, управниците не са здрави във всяко отношение и не разбират душата на този народ, т.е.
Също така той, като скотовъдец и пастир, трябва да разбира законите, по които живеят и се развиват домашните му животни, за да могат и те да му бъдат полезни помощници и слуги. Същата аналогия може да се направи и за целия народ. Когато той почне да се развива и мине в една по-висока стадия на културата, законът ще се приложи по същия начин; народът завзема мястото на жената или на почвата, а неговите управници - мястото на мъжа или земеделеца. В термина „управници" ние включваме не само властниците, но и духовниците и учителите. Те са три категории водители на народа по пътя на културата.
Ако и
трите
тия категории, с една дума, управниците не са здрави във всяко отношение и не разбират душата на този народ, т.е.
какво той може да роди, при какви условия и в какви времена, те ще го водят по крив път и ще го тласнат в пропастта. В такъв случай, те ще изиграят ролята не на водители и работници, а на паразити, които нападат народния организъм, както гъсениците нападат дърветата, филоксерата - лозята и скакалците - другите полски култури. Народът ще боледува и линее от смукалата на тия паразити, докато стане съвършено негоден за всякакво развитие, и ще загине. Физиологическият закон, който действува в живота на човешкия организъм, още по-ясно ще ни представи процеса на еволюцията и нейният край. В такъв случай, ние ще уподобим народа на човешкия стомах, държавниците му - на белите дробове, а духовенството и учителите - на мозъка.
към текста >>
Когато тия три категории разберат и хармонизират
отношенията
си едни към други, може да се създадат условия за новата култура на човечеството, в която всяко насилие, аномалия и анахронизъм ще изчезнат.
в него стомахът е взел надмощие, то непременно ще се появи известна дисхармония в духовния бит на самия народ. Ако народът стане чувствен изключително за себе си, което съответствува на функцията на човешките дробове и на кръвообращението, то самите условия на живота ще бъдат разрушени от тая чувственост. Но и обратното, ако народът стане извънмерно духовен, без оглед, което може да се изроди във фанатизъм, ограничение на идеите и егоизъм, то непременно той ще се спъне в духовното си развитие. От това гледище обществото и неговите дейци трябва да разбират своето призвание: земеделецът да разбира длъжността си, както стомахът - своята функция, управляващият да изпълнява дълга си, както белите дробове, които пречистват кръвта, и духовенството с учителите - всички трябва да разбират своето предназначение. Те трябва да не живеят за себе си, а за другите.
Когато тия три категории разберат и хармонизират
отношенията
си едни към други, може да се създадат условия за новата култура на човечеството, в която всяко насилие, аномалия и анахронизъм ще изчезнат.
И тогава ще имаме оная пълна проява и израз на обществения, политическия, културния и духовния живот, които са желателни, защото всички хора ще могат да участвуват в използуването на общите блага, както всички организми се ползуват от слънчевата светлина и топлина. Сега нека всеки си зададе питането: съществуват ли такива условия за духовна култура у нас? Държавниците ни, заедно с духовенството и учителството, схващат ли напълно своето предназначение? Какъв е дългът им и работата, която им предстои? X. ЗОРАТА НА НОВИЯ ЖИВОТ (песен) Зора се чудна зазорява, Зора на светъл нов живот, С великолепие огрява Поспрелия се наш живот.
към текста >>
Да хвърлим най-напред един поглед върху държавната организация на Месопотамия, такава, каквато е била тя през времето па
първите
вавилонски династии.
Ах, защо не виждам аз Тогова. чието дихание ме докосва на сън? (Следва). Д-р Р. Томсон. РАСОВА НАУКА Теория за кармоплазмата — Произход и развитие на човека II. Ще приложим сега така изведената теория към историческите факти, за да видим, дали може тя да ги обясни но един задоволителен начин.
Да хвърлим най-напред един поглед върху държавната организация на Месопотамия, такава, каквато е била тя през времето па
първите
вавилонски династии.
Първите паметници, намерени в областта между двете реки. са още на един несемитски език, който по-късно бил наречен шумерски. Характерът па тоя език е аглутинирен1). Неговата структура коренно се различава от тая на семитските диалекти. Към 3000 г.
към текста >>
Първите
паметници, намерени в областта между двете реки.
чието дихание ме докосва на сън? (Следва). Д-р Р. Томсон. РАСОВА НАУКА Теория за кармоплазмата — Произход и развитие на човека II. Ще приложим сега така изведената теория към историческите факти, за да видим, дали може тя да ги обясни но един задоволителен начин. Да хвърлим най-напред един поглед върху държавната организация на Месопотамия, такава, каквато е била тя през времето па първите вавилонски династии.
Първите
паметници, намерени в областта между двете реки.
са още на един несемитски език, който по-късно бил наречен шумерски. Характерът па тоя език е аглутинирен1). Неговата структура коренно се различава от тая на семитските диалекти. Към 3000 г. пр. Хр.
към текста >>
От тези
отношения
става явен немаловажния факт, че, първо, към 3000 г.
В това време Лагаза бил един от центровете на търговията между Персийското и Средиземното море. Може също да се докаже, че е имало корабно съобщение с Арабия, следов., на Персийския и Индийския океан. Изследването, освен това, доказва. че през времето на „Негада“ се борили две от различен произходи племена, от които едното завладяло другото. Победените са също една смесена раса, между африканци и азиатци, и изглежда, че владеещите родове пренесли културата в Египет.
От тези
отношения
става явен немаловажния факт, че, първо, към 3000 г.
пр. Xр. египтяните съществували и второ, че неприятелите на египтяните били на север и североизток. Най-старите известни раси от по-раншни родове в Египет са трогодитите. Последните, обаче, не били негри, но светлокожа раса. Негрите днес вече не се считат за първи жители на вътрешна Африка, но изглежда.
към текста >>
Като се свържат всички тия факти, ще се види следното движение на слоевете в Египет: светлокожите били
първите
, които изтикали най-старото местно население от север към юг.
Последните, обаче, не били негри, но светлокожа раса. Негрите днес вече не се считат за първи жители на вътрешна Африка, но изглежда. че в старите времена те дошли в Африка по пътя Бад ел Мандеб, както след тях направили и хамитите. Освен това. потвърдено е, че в Африка са живели джуджета.
Като се свържат всички тия факти, ще се види следното движение на слоевете в Египет: светлокожите били
първите
, които изтикали най-старото местно население от север към юг.
Последните постепенно подивявали и се изродили в джуджета. Светлокожите раси дошли в Египет от североизток. Те били с по-висша култура и имали вече писменост. Откъснати от тях части достигнали до „морските страни“ и основали шумерската култура. От това време датира никога след това непрекъсваното сношение между Месопотамия и Египет.
към текста >>
Понеже тия сили се развиват в три света — физическия, астралния и духовния — то всека буква служи за точка на тръгване и връщане за много
съотношения
и съответствия.
За по-голяма ясност, даваме тук таблицата на еврейската азбука, с качествата на всяка буква и реда на разместването им. И тъй, всяка еврейска буква изразява три понятия: 1) буква, т. е. йероглиф, 2) число, според местонахождението си и 3) идея. Да комбинираш еврейските букви, това значи да комбинираш числата и идеите. Всека буква, като сила, е свързана повече или по-малко с творческите сили на вселената.
Понеже тия сили се развиват в три света — физическия, астралния и духовния — то всека буква служи за точка на тръгване и връщане за много
съотношения
и съответствия.
Поради това, да се комбинират еврейските думи значи да се действа на самата вселена. От тук произтича и употреблението на еврейските думи в магическите обреди. Сега като знаем азбуката изобщо, ще изучим значението и съотношението на 22-те й букви. От това ще разберем съответствието на всека буква с Божиите имена, с ангелите и сефиротите. Старите равини-философи и кабалисти именно тъй обясняват по своята система реда, хармонията и влиянието на небесата върху света чрез 22-те букви, които се съдържат в мистическата азбука на евреите. (Следва).
към текста >>
Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през
първите
векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет.
Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй.
Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през
първите
векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет.
При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи.
към текста >>
Ние виждаме, че понастоящем между всичките „християнски" държави са се установили съвършено безнравствени, а следователно и неразумни
отношения
.
Враждуващи помежду си, не свързани нито с религиозни, нито с политически връзки, европейските държави биха се превърнали на помощници на нахлулите врагове. Търговците на оръжие биха били готови да ги снабдят с всичко, стига да им се плаща добре. Колониалните разпри и съперничеството на държавите заставляват християнските народи да изпращат на своите бъдещи врагове инструктори и да ги обучават на всичките тънкости на военното изкуство. Нито една европейска държава не би помръднала, за да предотврати тази беда, която би заплашила съседа й, тя би се зарадвала даже на нещастието му, като предполага, че самата тя е в безопасност. На нея нито на ум не идва, че същата беда, която е връхлетяла съседа й, ще сполети своевременно и нея.
Ние виждаме, че понастоящем между всичките „християнски" държави са се установили съвършено безнравствени, а следователно и неразумни
отношения
.
Що се отнася до силата, която е способна да подигне против Европа народите на двата съседни материци, то тя ще се появи в неукротимата енергия на някой азиатец или африканец. Такъв владетел няма да се поколебае пред последиците на своя политически принцип. Тогава би се възродила една проста, но твърда монархия, като изпълнителка на волята на съдбата. Ще хвръкнат главите на императорските и кралските фамилии; огънят ще опустоши цели страни; силните „Мира сего" ще бъдат принудени да се присъединят към войските на чуждоземците. „Варварите" ще ни отмъстят за варварството на нашата колониална политика, като превърнат градовете ни в купища развалини, залени с кръвта на ония жители, които не ще могат да бъдат пръснати по далечните краища на Азия и Африка.
към текста >>
С тази двойна машина се съобщават две мрежи от тръби — артериите и вените,
първите
от които разнасят кръвта във всички части на тялото, а вторите я връщат към центъра на циркулацията.
— Циркулацията на кръвта се извършва посредством една система от тръби, състояща от сърцето, артериите и вените. Центъра на циркулацията е сърцето (фиг. 6), което е един мускулен орган, поставен в долната част на гръдната кухина, между двете гънки на плеврата, които образуват централната част на гръдния кош. То се състои от две части, една дясна и една лява, във всяка от които има по две кухини, една ушна и една стомахообразна, наречени — горната пруст (предсърдие), а долната — стая (камера). С други думи, то образува една двойна помпа най-изкусно построена, с добре сглобени клапи, които винаги действат в съвършенство и никога не се повреждат или изхабяват.
С тази двойна машина се съобщават две мрежи от тръби — артериите и вените,
първите
от които разнасят кръвта във всички части на тялото, а вторите я връщат към центъра на циркулацията.
Две различни качества кръв са в непрекъсната циркулация: едната е венозната, тъмна или овъглена кръв, а другата е артериалната, червена или обезвъглена кръв. Първата циркулира през вените и дясната страна на сърцето, а втората — през артериите и лявата страна на сърцето. Белодробната циркулация съставлява изключение, тъй като белодробната артерия пренася черната или венозна кръв, а белодробните вени — червената или артериална кръв. Системата на двойното кръвообращение, както е в човека, се повтаря в развитите млекопитаещи и в птиците. Но във влечугите, рибите и долните видове животни има само една циркулация, тъй като стаите се сношават чрез едно отвърстие, така че в същност има само едно ухо (предсърдие) и една стая, т. е.
към текста >>
Много, много даде той за тая свобода, ала оставаше още едно: да ороси с кръвта си милите родни балкани: ... и в
първите
слънчеви дни на Рака в 1876 година с отбор момци Ботйов смело и гордо премина „тиха-Дунава“ и в двудневна и двунощна борба с върли тирани проля свойта кръв... НА ХРИСТО БОТЙОВ „И търсят духа на Караджата“.
“, ту умиление към майка —- „Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела“. ту омраза към робското щастие, вече надраснато — „Туй що съм ази намразил и пред тебе с крака погазил“ ту вилнеж на буря — „Там . .. там буря кърши клонове“, ту състрадание и сълзи — „О, майко моя, родино мила, Защо тъй жално тъй милно плачеш? “, ту злокоба за сторена измяна — „Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно ти грачиш. * Тъй ратува тоя велик поет-херой за свободата на човека, за свободата на родния край.
Много, много даде той за тая свобода, ала оставаше още едно: да ороси с кръвта си милите родни балкани: ... и в
първите
слънчеви дни на Рака в 1876 година с отбор момци Ботйов смело и гордо премина „тиха-Дунава“ и в двудневна и двунощна борба с върли тирани проля свойта кръв... НА ХРИСТО БОТЙОВ „И търсят духа на Караджата“.
. . Безценна жертва за свобода свята, ти падна на Голгота тих и благ — отронен слънчев лъч от небесата, светна във мрака и изчезна пак . . . * И от тогаз потомство оскотяло духа ти търси в свойта нищета и се терзай, в огнище запустяло да възкреси живот из пепелта . . .
към текста >>
Аспектите или взаимните
отношения
между планетите Аспектите на планетите са като X-лъчи на космоса, които проникват през нас и за известно време изваждат на светло слабите страни на характера ни.
Чрез точно изучаване на тези сили, ние се научаваме, какво трябва и какво не трябва да вършим, за да живеем в хармония с тези сили. От старата история се учим, че едновремешните медицински и окултни знания, между които е и астрологията, са били съединени в едно лице, свещеник-лекар. И ако проследим историята през средните векове, ще намерим навсякъде следи от това, само че ще видим, как астрологията постепенно и все повече се изражда и остава на заден план. Факта е, обаче, че сега ние бързо крачим в противоположно направление. Изглежда, че е премахната яремът под който тази наука се е прегърбвала през цели векове.
Аспектите или взаимните
отношения
между планетите Аспектите на планетите са като X-лъчи на космоса, които проникват през нас и за известно време изваждат на светло слабите страни на характера ни.
Това е, тъй да се каже, едно предупреждение в смисъл, че в едно или друго направление има нещо да се поправя. Коя е причината, че известни съотношения в космоса, напр. една опозиция на слънцето и Сатурн предизвиква. у едного тъжно чувство, а у другиго преминава незабелязано? Понеже първият се е родил в такъв момента, когато напр.
към текста >>
Коя е причината, че известни
съотношения
в космоса, напр.
И ако проследим историята през средните векове, ще намерим навсякъде следи от това, само че ще видим, как астрологията постепенно и все повече се изражда и остава на заден план. Факта е, обаче, че сега ние бързо крачим в противоположно направление. Изглежда, че е премахната яремът под който тази наука се е прегърбвала през цели векове. Аспектите или взаимните отношения между планетите Аспектите на планетите са като X-лъчи на космоса, които проникват през нас и за известно време изваждат на светло слабите страни на характера ни. Това е, тъй да се каже, едно предупреждение в смисъл, че в едно или друго направление има нещо да се поправя.
Коя е причината, че известни
съотношения
в космоса, напр.
една опозиция на слънцето и Сатурн предизвиква. у едного тъжно чувство, а у другиго преминава незабелязано? Понеже първият се е родил в такъв момента, когато напр. се е случила същата опозиция в космоса или пък едно съотношение. което предизвиква същото действие.
към текста >>
Силни и слаби натури Не бих препоръчал да се занимават с астрология слаби натури, които са свикнали да бездействат при най-малката несполука, която им се срещне и за които, страхът от това, което би могло да им се случи, е много по-голям отколкото самата действителност: защото знанието за бъдещи „лоши“ аспекти (взаимни
съотношения
на планетите) би подействало върху тях обезкуражително.
планетната система и специално на земята. Това важи както за хората, така и за животните, растенията и минералите, то важи също и за всичко, каквото започваме, за всяка дейност, всяко ново предприятие и за всека нова мисъл, която се роди в известен момента. От тука виждаме, колко важно е да избере човек сполучливо времето за започване на некое ново предприятие. Това не значи, че и нещо фалшиво или лошо може да се изкара на добро, ако само се избере най-доброто време, а просто че чрез избора на времето се избягват спънките, и мъчнотиите. Чрез избора на подходящото време вървим с течението и по този начин съотношението е хармонично.
Силни и слаби натури Не бих препоръчал да се занимават с астрология слаби натури, които са свикнали да бездействат при най-малката несполука, която им се срещне и за които, страхът от това, което би могло да им се случи, е много по-голям отколкото самата действителност: защото знанието за бъдещи „лоши“ аспекти (взаимни
съотношения
на планетите) би подействало върху тях обезкуражително.
На тях им липсва сила и смелост да почнат борба против своето по-низше аз и поради своя страх, те биха само увеличили влиянието на аспекта. На такива хора изобщо е неуместно да се съобщава нещо за „лоши аспекти“ в бъдещето. Но, че имало слаби натури, които не могат да понесат истината. това още не може да бъде достатъчно основание да не се съобщава истината и на силните. Тъкмо за последните знанието на истината е от голяма полза.
към текста >>
Само след дълга опитност във всестранна практика и с един добросъвестно воден анамнезис в ръка, интелигентният лекар може да придобие нужната способност да узнава закономерните
съотношения
между симптомите и техните причини или между чувствено възприемливото и неизвестното.
Освен това, два организма могат да страдат от една и съща болест, която се причинява от един и същи бацил, но действието на едни и същи медикаменти в двата случая може да бъде съвсем различни. А това показва, че има разлика или в двата организма, или в причините на болестта, или в едното п другото. Затова бацилът тъй малко може да ни служи за сигурно узнаване причините на болестта, както и нозологичната форма на болестта. Ето защо лекарят не може да търси в дадените от неговата materia medica правила безпогрешно средство за диагнозиране на болестите, но той трябва преди всичко да подложи дадения случай на една основна етиологична анализа и да вземе пред вид всички индивидуални предразположения на организма. Това, обаче, е една работа, която не може да се изучи за неколко семестъра в университета.
Само след дълга опитност във всестранна практика и с един добросъвестно воден анамнезис в ръка, интелигентният лекар може да придобие нужната способност да узнава закономерните
съотношения
между симптомите и техните причини или между чувствено възприемливото и неизвестното.
Ние можем да считаме фармакодинамиката и фармакотерапията за науки, но самата медицина, т. е. прилагането на тия познания, това не е наука, а изкуство. Такова признание са направили ред от нашите най-видни авторитети в медицината. Те твърдят, че това. което се нарича позитивна наука, е още твърде безнадеждно, без основа п без закони, и че то все още се лута в заблуждения и противоречия.
към текста >>
И тогава, следователно, всеки от
трите
елементи ограничава по 1/3 светлината представлява мисълта, топлината — човешките чувства, а влагата — човешкия живот.
Законът е същият. Каквото е отношението на човека спрямо Бога, такова е и отношението на народите спрямо човечеството, и каквото е отношението на народа спрямо човечеството, такова е и отношението на човечеството спрямо Бога. Идеята може да се поясни така: ако вземем едно житно зърно и го поставим в почвата, за неговото растене са необходими 3 елементи: светлина, топлина и влага. Ако в самото зърно нема условия да използва светлината, топлината и влагата, то не може да расте. Ако ли то има вътрешните условия, но нема такива отвън — напр., посято е през зимата — то нема да прояви дейността си.
И тогава, следователно, всеки от
трите
елементи ограничава по 1/3 светлината представлява мисълта, топлината — човешките чувства, а влагата — човешкия живот.
Първите два елемента може да съществуват, но ако нема третият, зърното пак не може да прояви дейността си. Туй зърно е човекът. Почвата — това е земята; условията, които са скрити в него, — то а неговата възможност да създаде съдбата си, а светлината, топлината и влагата представляват божественото, те са елементите на развитието. Извън тях никаква дейност не може да се прояви. Свободата е закон, който подтиква човека да използва божествените условия. 3.
към текста >>
Първите
два елемента може да съществуват, но ако нема третият, зърното пак не може да прояви дейността си.
Каквото е отношението на човека спрямо Бога, такова е и отношението на народите спрямо човечеството, и каквото е отношението на народа спрямо човечеството, такова е и отношението на човечеството спрямо Бога. Идеята може да се поясни така: ако вземем едно житно зърно и го поставим в почвата, за неговото растене са необходими 3 елементи: светлина, топлина и влага. Ако в самото зърно нема условия да използва светлината, топлината и влагата, то не може да расте. Ако ли то има вътрешните условия, но нема такива отвън — напр., посято е през зимата — то нема да прояви дейността си. И тогава, следователно, всеки от трите елементи ограничава по 1/3 светлината представлява мисълта, топлината — човешките чувства, а влагата — човешкия живот.
Първите
два елемента може да съществуват, но ако нема третият, зърното пак не може да прояви дейността си.
Туй зърно е човекът. Почвата — това е земята; условията, които са скрити в него, — то а неговата възможност да създаде съдбата си, а светлината, топлината и влагата представляват божественото, те са елементите на развитието. Извън тях никаква дейност не може да се прояви. Свободата е закон, който подтиква човека да използва божествените условия. 3. Елементите на новото кръщение — това са елементите на новото изпитание.
към текста >>
73.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в
първите
времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре.
От нея няма да остане нито помен, въпреки застъпничеството на цялото ислямство, пръснато в други държави. Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава. По същия начин ще се постъпи и спрямо други европейски и балкански народи, едни от които се опитаха да господстват над цялото човечество (tiber ailes), а други са изтребвали и потискали безмилостно християнските си братя в окупираните временно територии. Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и югоизточна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито румънците за своите изстъпления в Добруджа ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления. Нека дойдем сега до българския народ.
Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в
първите
времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре.
Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо. Но когато българите, по външно влияние, са напуснали примерния семеен и обществен живот, нарушили са добрите нрави и са се предали на взаимни гонения, кражби, убийства и разврат, тяхното царство бърже тръгнало към упадък. Вместо някогашното величие във времето на царете Борис и Симеон, България почнала все повече и повече да намалява, докато била, най-сетне, покорена и потисната в дълбоко политическо и духовно робство в продължение на векове. Една от съдбоносните причини, които докараха падението на българското царство и страданията на българите, е преследването и изгонването на богомилите. Тия последните бяха пратени от Провидението между българския народ за спасението му.
към текста >>
По този начин човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния свят, и
първите
три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“.
Но „азът“ на неразвития дивак се подчинява на страстите, влеченията, похотите почти както животното. По-високо стоящият в развитието си се отнася малко по-инак към своите наклонности и похоти: едни от тях допуска, а други удържа и подавя. Идеалистът пък, освен първоначалните наклонности и страсти, е развил и по-висши. Всичко е станало чрез работата на „аза“ върху другите тела. А именно в това се състои и задачата на „аза“: да работи над другите членове от човешкото естество, като ги облагородява и пречиства.
По този начин човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния свят, и
първите
три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“.
В стадият, в който се намира човек, току що се издигнал над животното чрез проблясване на „аза“, той още не се отличава от животното по отношение на казаните три тела. Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят. Издигането на човека на по-високи степени на развитие в течение на преражданията става чрез работата на „аза“ върху поменатите три тела. Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения. Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта.
към текста >>
Човек , чието „аз“ не е работило над
първите
три тела, няма спомен за преживяното.
В стадият, в който се намира човек, току що се издигнал над животното чрез проблясване на „аза“, той още не се отличава от животното по отношение на казаните три тела. Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят. Издигането на човека на по-високи степени на развитие в течение на преражданията става чрез работата на „аза“ върху поменатите три тела. Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения. Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта.
Човек , чието „аз“ не е работило над
първите
три тела, няма спомен за преживяното.
Той живее само по веленията на природата. Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя. Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин. Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр.
към текста >>
Но да не си мислим, че тези изменения стават едно след друго; те се извършват едновременно и върху
трите
тела при проблясването на „аза“.
С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр. да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование). А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр. за един народ, племе, семейство, носят следните названия: преработеното от страна на „аза“ астрално тяло се нарича „усетна душа“, преработеното етерно тяло се нарича „разсъдъчна душа“, а преработеното физическо тяло — „съзнаваща душа“.
Но да не си мислим, че тези изменения стават едно след друго; те се извършват едновременно и върху
трите
тела при проблясването на „аза“.
Нещо повече: работата на „аза“ почва да се забелязва по-ясно, едвам когато „съзнаващата душа“ се оформи поне отчасти. От горното виждаме, че човешкото естество се състои от 4 члена: физическо тяло, етерно, астрално и тяло на „аза“. Усетната, разсъдъчната и съзнаващата души, както и по висшите членове на човешкото естество: Разум (Manas), Духовност (Буди) и Атма са преобразени продукти на долните 4 члена. Възпитателят работи постоянно над тези 4 члена. Но за да може да работи успешно върху тях, трябва да изучи естеството им.
към текста >>
След седмата година физическото тяло ще расте, но този растеж ще се извършва по направлението, начертано през
първите
седем години.
Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния свят; до те. газ то е било заобиколено и закриляно от майчината покривка. Ролята, която до раждането са изпълнявали майчините сили и сокове, след това изпълняват силите и елементите на външния свят. До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота. Физическите органи трябва до седмата година да приемат определена форма; техният строеж получава определено направление и тенденция.
След седмата година физическото тяло ще расте, но този растеж ще се извършва по направлението, начертано през
първите
седем години.
Ако до седмата година са се развили правилни форми, те ще продължават да растат такива, а ако са се развили уродливи форми, те ще растат като уродливи. Това, което се пропусне до седмата година, не може да се навакса отпосле. И както природата приготвя за физическото тяло до раждането подходната за него среда, тъй и възпитателят трябва да се погрижи за добра физическа среда на детето след раждането му. Само при такава подходяща физическа среда ще могат физическите му органи да се излеят в правилни форми. Има две вълшебни думи, които изчерпват всичко, което може да се каже за отношението на детето към околната му среда.
към текста >>
Без съмнение, вярна е мисълта, изказана от Жан Пол в чудесното му педагогическо съчинение: „Левана или за възпитанието“, че околосветският пътешественик научава много повече в
първите
години на своя живот от своята дойка, отколкото по-късно от всичките си пътешествия, взети заедно.
Тук спадат и всички нравствени и безнравствени, всички умни и глупави постъпки, които то вижда. Не морални фрази, не философски наставления влияят на детето, но това, което вършат пред очите му околните възрастни. Поученията не влияят за образуване на формите на физическото тяло, но на етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото тяло е заградено до физическото раждане от физическата майчина обвивка. Това, което се развива в етерното тяло до седмата годи на, напр. представи, навици, памет и пр., трябва да се развива „от само себе си“ тъй както очите и ушите се развиват в майчината утроба без съдействието на външна светлина и външни звукове.
Без съмнение, вярна е мисълта, изказана от Жан Пол в чудесното му педагогическо съчинение: „Левана или за възпитанието“, че околосветският пътешественик научава много повече в
първите
години на своя живот от своята дойка, отколкото по-късно от всичките си пътешествия, взети заедно.
Но детето се поучава не с думи, а с примери. Неговите органи добиват своята форма под влиянието на околната физическа среда. Правилно (здраво) зрение се развива у него, когато го заобикалят добри цветови и светлинни условия; в неговия мозък и кръвообращение се развиват физическите заложби за здраво нравствено чувство, ако детето вижда морални действия наоколо си. Ако до седмата си година детето вижда само глупави постъпки, то мозъкът му се излива в такива форми, които в по-нататъшния му живот ще благоприятстват за също такива глупави прояви. Както мускулите на ръцете стават силни и здрави, когато изпълняват подходяща на силите им работа, тъй и мозъкът и всички други органи на човешкото физическо тяло се насочват в правилна посока, кога получат добри въздействия от околната среда.
към текста >>
И за забелязване е, че у
психометрите
, които са много заняти, поради увеличаващото се равнодушие към всекидневното, понятието за времето отслабва.
Впрочем, диагностицирането на познати лица отдалеко се обяснява отчасти и с несъзнателни астрологически изчисления. Всеки човек астрологически представлява една планета, която чрез своите моментални добри или лоши аспекти влияе добре или зле върху приятели и върху околната среда, така че неговата психика от опит е известна на приятели и познати. Когато настъпят нови планетни положения, ще се явят нови влияния върху душевния живот, които трябва да се вземат под внимание. По този начин се явяват веднага предчувствия за близкото бъдеще. Често психометрът предчувства болести, които настъпват по-късно.
И за забелязване е, че у
психометрите
, които са много заняти, поради увеличаващото се равнодушие към всекидневното, понятието за времето отслабва.
Най голяма слабост е показвала госпожа Бъканън при определяне възрастта на хората. Познавам един ясновидец, който пък, напротив, много точно определяше времето, но това той правеше само от целесъобразност. Чрез точното определяне напр. възрастта на умрелия искаше да докаже, че ясновиденото лице е идентично с умрелия. Някои преживявания на Бъканъна заслужват особено внимание.
към текста >>
Хора с малки глави биват по някога много способни, проницателни и, в некои
отношения
, силни; но те не могат да бъдат широко-обхватни, дълбоки, повелителни и годни за големи дела.
Гъстотата дава тегло. Порестите или гъбести предмети са леки и слаби. Лъвът е силен, според размера си и съответствено с гъстотата и якостта на неговите кости, сухожилия и мускули. Същият закон се прилага към човека, както и към животното, към нерва и мозъка, към костта и мускула. За да бъде един човек действително велик, трябва да има жилаво и яко свързано тяло, яки нерви и един масивен и плътен мозък, с други думи, да бъде съчетание на голям размер с високо органическо качество.
Хора с малки глави биват по някога много способни, проницателни и, в некои
отношения
, силни; но те не могат да бъдат широко-обхватни, дълбоки, повелителни и годни за големи дела.
А хора с големи глави биват по някога глупави, ако не тъпи, понеже мозъците им са от долно органическо качество. Но когато едно високо качество и един голям размер се намерят съединени, последицата е — най-висока степен на сила, било телесна или умствена. Можем да прибавим, като друга форма или друго положение на закона на качеството, че — една груба или непълна конструкция на някой орган или част означава чувствена грубост или недостатъчност в чувствителността на тоя орган или тая част, и че, напротив, една хубава и деликатна конструкция означава чистота и деликатност в чувстването или чувствителността. VI. Закон за темперамента Тясно свързан с гореказаното и, при това, който видоизменява закона за количеството и размера, е законът за темперамента. Тъй като на тоя предмет посвестяваме една отделна глава, достатъчно ще бъде сега да кажем, че — „Действието, свойствено на всяко особено физиогномическо развитие, също както и самото развитие, се модифицира от темперамента. VII.
към текста >>
от знака, който при рождението се издига на източния хоризонт, а комбинацията на
трите
() ние намираме пак в Меркурий ().
То бива ограничавано и стеснявано в своите проявления на вън от личността, символизирана чрез отрицателната и възприемащата луна. Луната възприема влиянията на всички планети, които образуват с нея един аспект, а тези влияния в комбинация със знаковете на зодиака, от който произхождат, съставляват ограниченията на нашата личност, и тези ограничения ни препятстват да изразим това, което слънцето изразява в хороскопа. Луната символизира и разума. Само там, където разумът и сърцето работят заедно, можем да очакваме хармония, — хармония между тяло, дух и душа. В хороскопа тялото се представлява от асцендента, т. е.
от знака, който при рождението се издига на източния хоризонт, а комбинацията на
трите
() ние намираме пак в Меркурий ().
И задача на , символът на умното мислене, е да усвои онова, което ни учи космосът. Само когато сме изпълнили това чрез , тогава луната и асцедентът не могат вече да затъмняват и стесняват нашата същност. Тогава владее над и , а в луната трае още важната роля (). В кръстът () е поставен над , с други думи душата в своята проява е ограничена от материята. е символът на ограничението, и там, където Сатурн е в лош аспект със слънцето и луната, това ограничително влияние се изразява като меланхолия, страх, грижа, студенина и т. н.
към текста >>
Вторите се явяват по пътищата на
първите
.
Така постепенно са отстранени дисхармоничните елементи от нашия Космос и е постигната хармония. Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса. Тази дисхармония, обаче, е твърде незначителна и за това не може да причини промени в хода на другите планети. На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища. В нашия Космос има още друг един дисхармоничен фактор, а именно кометите и метеорите.
Вторите се явяват по пътищата на
първите
.
Кометите са циганите на Космоса ; техните пътища са твърде ексцентрични и много от тях се движат далеко навън от границите на нашата планетна система; някои не се и връщат повече назад, притеглени от слънцето на некоя друга планетна система. Една част от кометите, а именно по-голямата част от онези, които се движат в същото направление около слънцето, както планетите, могат да водят произхода си от слънцето. Тези от другата група, обаче, които се движат в противоположно направление около слънцето, трябва да третираме като чужди пришелци, които други планетни системи са изхвърлили във всемирното пространство, а нашето слънце ги привлякло; те сега се опитват да постигната една хармония с нашата планетна система. Рояците от метеорити, от които най-известни са персеидите (в август) и леонидите (в ноември), се появяват всека година на големи маси — наброяват по-вече от сто такива рояци, — но, понеже са много дребни, те не могат да причинят никаква промяна. Те палата на големи количества върху нашата земя под влиянието на нейната притегателна сила.
към текста >>
Към тия правила за храненето и обличането се прибавя и уредбата на нашите
отношения
към видимия и невидимия свет.
Това трябва да приемем и за човека и за другите природни царства, които се намират в еволюция. Крайната цел е: съединяване пак с източника на живота и съзнанието — съединяване пак с Логоса, който се манифестира в четирите природни царства. (Следва) ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИДИНА Нашето хранене Ars vivendi или изкуството да живеем е едно от най-мъчните за изучаване изкуства. Да знаем кога, какво, как и колко да ядем и пием, за да извлечем от храната и питието възможно най-големата полза за телесното и душевно здраве, и да прилагаме точно тия наши знания, това значи да си осигурим такъв живот на земята, какъвто ни е предначертан за изпълнението на нашата мисия към себе си и към ближните. Не по-малко важно е да знаем и кога, какво и как да обличаме, защото и облеклото е необходимо условие за нашето здраве и дълголетие.
Към тия правила за храненето и обличането се прибавя и уредбата на нашите
отношения
към видимия и невидимия свет.
Само като изучим и прилагаме всичко това, само тогава нашият живот ще може да се прояви във всичката си пълнота. Ние ще дадем на нашите четци редица такива правила и съвети, които са. плод на дълбоки окултни изследвания. Ще започнем с мнението на известния писател Ледбитер за нашето хранене. Той пише: „Понеже ястията, които употребяваме, са предназначени за нашето тяло, те съставляват неразделна част от самите нас, поради което и въпросът за магнетизма, с който те са пропити, е от най-голема важност.
към текста >>
Регентска 38, в София, живееше сестра ми с
трите
си деца След смъртта й, децата останаха при баба си, която също живееше при мене.
Запитани неколцина видни фотографи в столицата, как може да се обясни тая едновременна снимка на два човешки ликове, когато е била фотографирана само баба Еленка п. Генова, отговориха, че това е немислимо да се постигне с никаква комбинация и от най-изкусния фотограф. Ние възпроизвеждаме в списанието тая интересна снимка и оставяме на четците ни да правят сами своите заключения по нея, Допълнително възнамеряваме да извършим щателна експертиза по случая и да публикуваме експертния протокол. Майчина обич — Видения на децата. При мене, на ул.
Регентска 38, в София, живееше сестра ми с
трите
си деца След смъртта й, децата останаха при баба си, която също живееше при мене.
Един ден надвечер, около една седмица след погребението на сестра ми, най-голямото й дете Данаил, около 14 години, щом влязло в стаята, забелязало образа на майка си, във форма на бюст, да стои неподвижно върху същото легло, на което тя спеше приживе. Данаил уплашен, веднага съобщи видяното на баба си и на мен. Ние го успокоихме и влязохме заедно с него в стаята. Той пак твърдеше, че вижда същата сянка, когато тя за нас бе невидима. Тогава аз, за да проверя, дали не е причинена тая сянка от кандилото, което гореше до леглото, запалих електрическата лампа, но Данаил пак твърдеше, че образът на майка му стои на същото място.
към текста >>
74.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Както през
първите
детски години вълшебни възпитателни средства са подражанието и примерът, тъй сега такива са послушността и авторитетът.
Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи. Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота. Не отвлечени понятия действат подходящо на развиващото се етерно тяло, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1). Духовно-нагледното ето най-вярното възпитателно средство в тази възраст. Именно затова, по важно от всичко друго през тази възраст е, детето да бъде заобиколено от такива възпитатели, които с своите качества да събуждат в него желаемите умствени и нравствени сили.
Както през
първите
детски години вълшебни възпитателни средства са подражанието и примерът, тъй сега такива са послушността и авторитетът.
Естествен, непринуден авторитет трябва да притежава духовно-нагледното, по което детето изработва своята съвест, наклонности, навици, темперамент и с чиито очи то ще гледа на околните явления. Прекрасните думи на поета: „Всеки трябва да си избере своя герой и по неговите стъпки да си отвори път към Олимп“, имат най-голямо значение именно за тази възраст. Чувствата на уважение и благоговение са силите, чрез които етерното тяло се развива по правилен начин. И комуто не се е случвало да изпитва в тази възраст към некое лице безгранично уважение, за него всичкият му по-нататъшен вътрешен живот ще се укаже несравнено по-беден, по-оскъден. Дето няма чувство на безгранично уважение и благоговение, там заглъхват живите сили на етерното тяло.
към текста >>
Духовните
съотношения
трябва да му се представят в такива символи, че закономерността в света по-скоро да се отгатва и чувства зад тези символи, Отколкото да се схваща с помощта на отвлечени понятия.
При разказването от голяма важност е начинът на разказването. Не трябва да считаме за равнозначещи устния разказ и четенето. Второто не може да замени първото. Картинните представи имат за периода от смяната на зъбите до половата зрелост и друго едно значение. Необходимо е, юношата през този период да възприеме тайните на природата и законите на живота не чрез отвлечени понятия, а във вид на символи.
Духовните
съотношения
трябва да му се представят в такива символи, че закономерността в света по-скоро да се отгатва и чувства зад тези символи, Отколкото да се схваща с помощта на отвлечени понятия.
„Всичко преходно е само символ“ —: това трябва да бъде ръководната нишка на възпитанието през тази възраст. Много е важно човек да възприеме тайните на битието в символи, преди да ги изучи като отвлечени природни закони. Един пример ще обясни казаното. Да кажем, че искаме да говорим на детето за безсмъртието на душата и за нейното излизане от тялото. По този въпрос трябва да говорим на детето само символично, като напр., сравним душата с пеперудата, която излиза из пашкула.
към текста >>
По-рано простото запомняне на исторически събития, а след това вече съзнателното им обличане в понятия; по-рано добро заучаване на памет на географски факти, и чак след това разбиране на техните
взаимоотношения
и т. н.
До настъпването на този момент, не трябва да й въздействаме от вън. До този момент детето трябва да усвоява на памет съкровищата, над които е мислило човечеството, и чак след това ще настъпи времето да схване с ума си това, което предварително е запечатало в паметта си Значи, не трябва да се пристъпва направо към умствени операции. Човек трябва да се помъчи да разбере нещата, които вече знае, т. е., които е усвоил с паметта си, тъй както детето заучава на памет говоримия език, без да знае още правилата. Казаното трябва да се разбира в най-широк смисъл на думата.
По-рано простото запомняне на исторически събития, а след това вече съзнателното им обличане в понятия; по-рано добро заучаване на памет на географски факти, и чак след това разбиране на техните
взаимоотношения
и т. н.
Образуването на понятия трябва да се извърши над богатствата, натрупани вече в паметта. Колкото по-вече знания притежава детето в паметта си, преди да пристъпи към образуване на понятия,толкоз по-добре... Не ще и дума, че казаното важи само за възрастта, за която говорим, а не и за по-нататък. Ако некой е закъснял в придобиване на знания и се учи в зрелите си години, тогаз, разбира се, обратният път ще бъде правилен и желателен, макар и тук много да зависи от душевните качества на учащия се В детския период, за който е думата, не трябва да изсушаваме духа с препълването му с отвлечени понятия. Също и прекаленото нагледно обучение, основано само на чисто физическата нагледност, е плод на материалистичния мироглед. Всяко нагледно обучение в тази възраст трябва да бъде одухотворено.
към текста >>
Основа за развитието на здрава, силна воля се полага през
първите
7 години с правилното прилагане на възпитателните принципи които важат за този период.
Това е нещо естествено. Окултните истини днес още за мнозина изглеждат странни. При все това, веднъж като е истинска основата им, те ще проникнат в културата. Само когато възпитателят ясно съзнава, кога какви възпитателни похвати могат да действат на детето, ще притежава нужния такт да прилага във всеки даден случай подходящото средство. Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства.
Основа за развитието на здрава, силна воля се полага през
първите
7 години с правилното прилагане на възпитателните принципи които важат за този период.
Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло. След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си. Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото. Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е. от религиозните преживявания.
към текста >>
И колко ще се облагородят и украсят
отношенията
на хората един към друг чрез естетичната култура!
Но и другите изкуства не трябва да се пренебрегват. В възпитателния план не трябва да липсва и събуждане на вкус към архитектурните стилни форми, към пластичните образи, към красотата на линиите и рисунките, към хармонията на боите. При не благоприятни условия този план ще трябва да се приложи в по-опростен вид, но все пак няма да има право този възпитател, който казва, че при неблагоприятни условия не е възможно да се направи нищо в това направление. С най-прости средства може да се постигне много нещо, ако възпитателят разбира от работата си. Любов към живота, жизнерадост, настойчивост в почнатата работа, — всичко това дохожда от правилното развитие на вкуса към хубавото, художественото.
И колко ще се облагородят и украсят
отношенията
на хората един към друг чрез естетичната култура!
Видехме, че нравственото чувство също се култивира през този период чрез идеални авторитети и други средства. Това чувство се укрепява още по-здраво, когато чрез развития естетичен вкус доброто се възприема като красиво, а лошото като грозно. Умът, т. е. чистата мислителна способност, оперирането с отвлечени понятия, трябва да се остави съвсем на страна през тази възраст (до половата зрелост). Той трябва да зрее от само себе си в периода, когато душата възприема в символи и живи образи живота и природните тайни.
към текста >>
Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през
първите
му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила.
Покрай другите душевни преживявания в периода между седмата година и половата зрелост постепенно ще крепне и мислителната способност. И тя така ще се укрепи, че след половата зрелост човек ще стане способен да си образува напълно самостоятелно свое мнение по житейските и научни въпроси. И колкото по-малко сме работили до този момент направо за развитието на мислителната способност и колкото по-вече сме вършили това само посредством развитието на другите душевни способности, толкоз по-добри последици ще има това за целия по-нататъшен живот на дадено лице. Окултната наука дава здрава основа не само за духовната страна на възпитанието, но и за физическата. Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри.
Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през
първите
му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила.
Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н.
към текста >>
Правилото на отшелниците от всички народи в
първите
векове на християнството е било да се уединяват в горите и пещерите.
________________________________ 1) За да поясня, какво разбира авторът под израза духовно-нагледно, ще дам неколко примери: 1) детето ще се развива правилно, само като вижда в учителя и в другите лица, които го заобикалят, нагледно въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие и пр.; 2) също такива нагледни образци на благородни душевни черти да му се разкриват, кога му се разправя за живота на възвишени характери в приказки или из историята; 3) под духовна нагледност се разбира още разкриване на дълбоките духовни истини във вид на живи притчи и символи; физическите предмети и явления, които се изучват, да послужат, за да събудим в него едно предчувствие за духовните тайни. Бел. Прев. АСКЕТИЗМЪТ ___________ Няколко приятелски съвети от Н. S. Olcott1) Няма по-разпространено заблуждение, помежду тия, които се стремят към висшето познание, от това да вярват, че могат да го достигнат чрез физически изтезания. Общоприета идея е, че физическите изтезания, въздържанието, набожността и продължителното четиво водят човека до прага на познанието, ако не и отвъд.
Правилото на отшелниците от всички народи в
първите
векове на християнството е било да се уединяват в горите и пещерите.
Днес още това се практикува от християнските монаси, мюсюлманските факири и индуските аскети. Изтезанията, които последните си налагат, надминават всичко това, което могат да си представят на Запад. Това е, което наричат Хата Йога, или Низшата Йога. Тия странни упражнения понякога са. ужасни и отвратителни.
към текста >>
Преди много време, в
първите
години от живота на обществото, един теософ си наложи целомъдрието и пожела да бъде приет за Чела.
Това може да се надживее и то доста лесно, ако се усилят моралните качества. Доброволното отдаване на страстите води неизбежно към духовно израждане и към дъното на пропастта. Слушайте „Гласът на безмълвието „: „Не вярвайте, че порокът може да бъде унищожен чрез удовлетворяване или насищане; това е лъжа, внушена от Мага. Хранейки порока, той расте и се усилва, както червея, който затлъстява, в сърцето на цвета“. Още един спомен.
Преди много време, в
първите
години от живота на обществото, един теософ си наложи целомъдрието и пожела да бъде приет за Чела.
Дълго време се държа достойно, но накрай падна: плътта е била много силна. Тоя човек престана да взима живо участие в обществото през едно доста значително време — в същност няколко години — по-късно обаче, той събра всичките си сили и направи нов опит. Каза му се, че петдесет несполуки не разбиват надеждата за сполука и че победата е възможна и на единадесетия час. Четем в „Гласа на безмълвието“ следното насърчение: „Готви се и бъди на щрек на време Ако си опитал и пропаднал, о смелий борецо, не губи мъжество; продължавай борбата и възвръщай се винаги към дълга си“. Младият член на теософското общество се върна наново в борбата, сдържа победа и днес той е един от най-деятелните и уважавани членове на нашето общество.
към текста >>
Аурите на
трите
по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото.
Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството на желанията и мислите на духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна на съществото му и са видими за зрението на ясновидеца. И, според равнообразния им цвят, човешкото умствено и морално същество остава открито за всички, които могат да видят. Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура.
Аурите на
трите
по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото.
„Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“.
към текста >>
12) Ламед — ל Оттук произлиза думата Люминед или учен, което съответства на името на Бога, съставено от
трите
букви шадай и наричано емблема Δ (делта).
Също чрез него всичките низши могъщества на осезаемия свят приемат божиите свойства. По тоя начин крайното каф — ך съответства на двете велики имена на Бога, всяко от които е съставено от двете еврейски букви: ел и йах. Те господстват над разумните същества от втория ред, които управляват звездното небе, в числото на които трябва да се отнесат 12-те знаци на зодиака и се наричат от евреите Галгал Хамазелот. Разумното същество на второто небе се нарича Разиел. Неговият атрибут означава „вид на Бога“ и „усмивка на Бога“.
12) Ламед — ל Оттук произлиза думата Люминед или учен, което съответства на името на Бога, съставено от
трите
букви шадай и наричано емблема Δ (делта).
То господства над третото небе и над разумните същества от третия ред, които управляват сферата на Сатурн. Разумното същество на Сатурн е Цафкиел или Касиел. 13) Мем — מ. Името е Меборах, което означава благословен и съответства на четвъртото небе и на четвъртото име Йехова. То господства над сферата на Юпитер и се нарича Цадкиел.
към текста >>
Това показва, че и сега в Китай мислят също така, както са мислили за човека още в
първите
времена.
В едно отношение, обаче, е от интерес за ония, които следват измененията на окултните гледища за мистерията на числата, да изтъкнем мнението на г-н Чейтли. Той казва, че в децималната стълба, както я разбира китайската философия, текните1) числа се отнасят за небето, а чифтните2) за земята. Процесът на еволюцията е символизиран чрез действието: 30 + 25 - 55, което представлява сумите на аритметическите прогресии на чифтните и текните числа. Текните са положителни духовни влияния, а чифтните — негативни. Следният афоризъм ще учуди мнозина съвременни мистични мислители: „човекът, казва китайският кабалист Йи-Чинг, съставлява едно небе и една земя в миниатюр“.
Това показва, че и сега в Китай мислят също така, както са мислили за човека още в
първите
времена.
Според г-на Чейтли, в съчинението на Йи-Чинг имало един пасаж, който почти е идентичен с изтълкуваните думи на таблицата на Трисмегиста, а именно: „това, което е горе, съответства на това, което е долу“ и пр. Или, казано на нашия език, духовният свят се отразява във физическия свят. Същата доктрина е изразена почти със същите термини и много пъти в книгата Зохар, за съдържанието на която ние писахме в първите книжки на списанието — в отдела „Кабала“. _______________________________ 1) текни числа – нечетни числа 2) чифтни числа – четни числа КАБАЛА НА ЧИСЛАТА В Лондон е излязло от печат, под тоя надслов, едно пълно ръководство за тълкуване на числата, написано от известния астролог-кабалист Сефариал. Според Питагор, „числата са корените на нещата и върху тях е основана вселената“.
към текста >>
Същата доктрина е изразена почти със същите термини и много пъти в книгата Зохар, за съдържанието на която ние писахме в
първите
книжки на списанието — в отдела „Кабала“.
Текните са положителни духовни влияния, а чифтните — негативни. Следният афоризъм ще учуди мнозина съвременни мистични мислители: „човекът, казва китайският кабалист Йи-Чинг, съставлява едно небе и една земя в миниатюр“. Това показва, че и сега в Китай мислят също така, както са мислили за човека още в първите времена. Според г-на Чейтли, в съчинението на Йи-Чинг имало един пасаж, който почти е идентичен с изтълкуваните думи на таблицата на Трисмегиста, а именно: „това, което е горе, съответства на това, което е долу“ и пр. Или, казано на нашия език, духовният свят се отразява във физическия свят.
Същата доктрина е изразена почти със същите термини и много пъти в книгата Зохар, за съдържанието на която ние писахме в
първите
книжки на списанието — в отдела „Кабала“.
_______________________________ 1) текни числа – нечетни числа 2) чифтни числа – четни числа КАБАЛА НА ЧИСЛАТА В Лондон е излязло от печат, под тоя надслов, едно пълно ръководство за тълкуване на числата, написано от известния астролог-кабалист Сефариал. Според Питагор, „числата са корените на нещата и върху тях е основана вселената“. Той преувеличава, наистина, значението на числените съотношения, но неговото гледище не е изцяло лишено от истина. Сефариал казва, че числата са символи. На първо място, като символи, те представляват количествените отношения между нещата.
към текста >>
Той преувеличава, наистина, значението на числените
съотношения
, но неговото гледище не е изцяло лишено от истина.
Според г-на Чейтли, в съчинението на Йи-Чинг имало един пасаж, който почти е идентичен с изтълкуваните думи на таблицата на Трисмегиста, а именно: „това, което е горе, съответства на това, което е долу“ и пр. Или, казано на нашия език, духовният свят се отразява във физическия свят. Същата доктрина е изразена почти със същите термини и много пъти в книгата Зохар, за съдържанието на която ние писахме в първите книжки на списанието — в отдела „Кабала“. _______________________________ 1) текни числа – нечетни числа 2) чифтни числа – четни числа КАБАЛА НА ЧИСЛАТА В Лондон е излязло от печат, под тоя надслов, едно пълно ръководство за тълкуване на числата, написано от известния астролог-кабалист Сефариал. Според Питагор, „числата са корените на нещата и върху тях е основана вселената“.
Той преувеличава, наистина, значението на числените
съотношения
, но неговото гледище не е изцяло лишено от истина.
Сефариал казва, че числата са символи. На първо място, като символи, те представляват количествените отношения между нещата. Но би могло да се попита: това положение изчерпва ли техния символизъм? Сефариал отговаря: не, и това е вярно. Той отрича, че числата сами по себе си притежават окултна сила, но настоява, че могат да се употребяват като символи на духовните неща, поради точното съответствие между материята и духа, според което всека материална форма е външен израз на известна духовна сила.
към текста >>
На първо място, като символи, те представляват количествените
отношения
между нещата.
Същата доктрина е изразена почти със същите термини и много пъти в книгата Зохар, за съдържанието на която ние писахме в първите книжки на списанието — в отдела „Кабала“. _______________________________ 1) текни числа – нечетни числа 2) чифтни числа – четни числа КАБАЛА НА ЧИСЛАТА В Лондон е излязло от печат, под тоя надслов, едно пълно ръководство за тълкуване на числата, написано от известния астролог-кабалист Сефариал. Според Питагор, „числата са корените на нещата и върху тях е основана вселената“. Той преувеличава, наистина, значението на числените съотношения, но неговото гледище не е изцяло лишено от истина. Сефариал казва, че числата са символи.
На първо място, като символи, те представляват количествените
отношения
между нещата.
Но би могло да се попита: това положение изчерпва ли техния символизъм? Сефариал отговаря: не, и това е вярно. Той отрича, че числата сами по себе си притежават окултна сила, но настоява, че могат да се употребяват като символи на духовните неща, поради точното съответствие между материята и духа, според което всека материална форма е външен израз на известна духовна сила. Като изхожда от това становище, той свързва числата с буквите (които също се приемат за символи) и, което е още по-важно, с планетите на нашата слънчева система, със слънцето и месеца. Според него, числата са символи и на тях, символи на духовни сили, които тук работят.
към текста >>
Най-простата комбинация, на която
трите
описани вече темпераменти се поддават, ни дава шест под-темпераменти, които ние ще наречем така: 1.
В днешно време в нашата страна има едно прекалено и болезнено развитие на тоя темперамент, който е най-големият враг на здравето, щастието и дългия живот. Той преобладава особено между жените, на които, даже и когато е нормално развит, е по-малко свойствен от умствения темперамент и отговаря на нервния темперамент, според старата класификация. Той се характеризира чрез малки и изнурени мускули, живост и напрегнатост в усещанията, внезапност и непостоянство в решенията и една болезнена чувствителност. Причинява се от заседнал живот, липса на телесни упражнения, преждевременно и несъразмерно развитие на мозъка, прекалено употребление на чай и кафе, нощни бдения и други вредителни угодничества. Тези три главни темпераменти, комбинирани един с друг в разни пропорции и модифицирани от различни при чини, образуват безбройно множество под-темпераменти, които представляват различия и подобия в зависимост от относителната пропорция на първоначалните елементи.
Най-простата комбинация, на която
трите
описани вече темпераменти се поддават, ни дава шест под-темпераменти, които ние ще наречем така: 1.
Двигателно-жизнен темперамент, 2. Двигателно-умствен - темперамент, 3. Жизнено-двигателен - темперамент, 4. Жизнено-умствен - темперамент, 5. Умствено-двигателен - темперамент и 6.
към текста >>
Човек не може да не се попита, как ние, които принадлежим към една по-следваща раса и които можем да претендираме, без да увредим истината, на един по-голям напредък в много
отношения
и в цивилизацията, как сме останали толкова по-долу от тях по специалния въпрос за облеклото.
Когато бъдем напреднали достатъчно, за да можем да усвоим един разумен обичай, ще бъде много интересно да видим, какви цветове най-вече ще бъдат употребявани от разните типове хора. За сега това е почти съвършено излишно. В много от източните страни обичаите в това Отношение са много по-рационални. В Бирмания, например, където веднъж държах една конференция по случай един голям музикален концерт в Великия Златен Храм в Рангун, моята аудитория представляваше толкова разноцветен и блестящ изглед, като да беше една великолепна градина от разни цветя. Нежно боядисаните сатени на китайците, които употребяват в празнични дни, произвеждат в светлината на тропическото слънце един поразителен и непостижим ефект.
Човек не може да не се попита, как ние, които принадлежим към една по-следваща раса и които можем да претендираме, без да увредим истината, на един по-голям напредък в много
отношения
и в цивилизацията, как сме останали толкова по-долу от тях по специалния въпрос за облеклото.
Най-грозните форми на дрехи, впрочем, са от последно време, тъй като аз си спомням да съм видел в детинството си неколко от онези костюми с блестящи цветове, които се носеха преди по вече от един век от благородниците, когато не бяха на лов. Нема повече от един век, откакто ние почнахме да се поставяме на най-низкото равнище по тоя въпрос. А колко време ще ни трябва, за да възлезем отново до красотата, грацията и достойнството? Струва ми се, никой не може да откаже, че е необходимо да се полагат особени грижи за краката. Те се потят лесно и при ходене скоро стават отвратителни, даже и от чисто материално гледище.
към текста >>
Ние неизбежно ще минем за ексцентрици в много
отношения
, като напр.
Обикновеният човек е така всецяло роб на обичаите и тъй малко се оставя да бъде управляван от здравия смисъл! С възхищение забелязах, че в бъдещата колония на шестата подраса хората в това отношение ще се ръководят от разума и от чувството за красотата. Дали ще бъде напусто да се надяваме, че наскоро ще се постигне нещо по-задоволително от сегашния страшно неестетичен костюм? Тук, в Адиар, ние направихме някои подобрения, като изключихме поне шапките и обущата, до като сме на нашето място, но щом като стане нужда да явим на публично място, червя се да се призная, че и ние сме модни, както много други. Разбира се, ако и ние следваме модата при тези условия, правим го не от срамно отстъпване пред популярните предразсъдъци, но за да избавим нашето скъпо общество1) от обявяването му за ексцентрично.
Ние неизбежно ще минем за ексцентрици в много
отношения
, като напр.
с нашето вегетарианство и въздържание от всяко спиртно питие. Светът търси у нас това, което счита за една умерена доза от ексцентричност и при това се показва разположен да слуша нашите доктрини. Но щом като преминем известни граници, той ни обявява, в своето невежество и глупаво самодоволство, че сме съвършено луди и отказва, без да мисли повече, да слуша това, което искаме да го научим. Ето защо, като поддържаме без колебание нашите принципи по важните въпроси, съгласяваме се да пожертваме нашите удобства в дребните неща и, до известна степен, даже да паднем в обществената глупост, до тогава, до като тя е само смешна, но не и положително лоша, за да не лишим слабите духом и тези, които са роби на условностите, да чуят истините, които биха могли да разберат. Когато нашето общество, което се засилва навред, бъде достатъчно широко разпространено, ние ще живеем, може би, най-сетне в една епоха, когато ще ни бъде позволено да носим здравословно и рационално облекло, без да вредим на нашето дело в очите на невежите.“ _______________________ 1) Теософското общество — Б. Р.
към текста >>
75.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Общ повик е вече, че всички крадат, и чиновници, и не чиновници, от
министрите
до разсилния.
Тя е изродена в ненаситна алчност. Това е вече душевен недъг, който се изразява и в друго престъпление: кражбата на чуждото. който се е интересувал да хвърли само един поглед върху криминалната статистика у нас, ще се ужаси от броя на делата в съдилищата за кражби по всичките възможни начини: джебчилък, грубчилък, чрез взлом и пр. Малко това: кражбата е вече едва ли не принцип на държавното управление у нас. Една анкета на всички незаконни забогатявания ще ни открие, до какви безподобни размери е разпространено това грозно престъпление.
Общ повик е вече, че всички крадат, и чиновници, и не чиновници, от
министрите
до разсилния.
Всеки обществен имот безжалостно се разграбва и даже бива считан глупав и непрактичен оня, който не краде, за да забогатее, а с честен труд изкарва средства за прехраната си. И поради тия кражби през станалите войни настъпиха страшните катастрофи, които бяха неизбежни. А сегашната скъпотия на живота, против която скудоумните български управници се мъчат да се борят с палиативни средства, на какво се дължи? Очевидно, все на тая престъпна наклонност по природа у българина да ограбва ближния, без оглед на последиците и страданията за цялото общество. А професионалното духовенство не върши ли постоянно само възмутителни кражби, като чете молитви срещу пари, и даже като се търгува за това с непросветените богомолци?
към текста >>
Обаче, все пак тя се намира още в
първите
крачки на своето развитие.
Материализмът не знае за духовните причини на болестите и изобщо за духовната страна на болестите. Лекарят трябва да изучи и това. Така се туря основата на окултната патология. А окултната анатомия и окултната патология заедно турят основата на окултната медицина. Успехите, до които е достигнала медицината днес, са големи.
Обаче, все пак тя се намира още в
първите
крачки на своето развитие.
Предстои голям подем на медицинската наука. Съвсем нови схващания ще зацаруват в нея в бъдеще. Медицината ще застане на краката си, когато се хвърли върху медицинските въпроси светлината на окултизма. От този пример се вижда, колко практическа наука е окултизмът. Като друг пример можем да вземем възпитанието.
към текста >>
Д-р Хейг казва: „При състезанието за едно обикаляне около Берлин, което съставлява 15 немски мили (през 1898 година),
първите
шест победители се оказаха вегетарианци.
Има три основания за това: 1) чисто здравословни, хигиенични, 2) морални и 3) духовни. Онзи, който иска да се запознае с хигиеническите основания на вегетарианството, нека проследи най-новата медицинска литература. Най-новата медицина в лицето на свои видни представители признава вече факта, че вегетарианската храна е именно храната, която съдейства за човешкото здраве.1) Най-новите изследвания доказват, че месната храна съдържа пикочна киселина, която вкарваме в тялото си при храненето. И тази пикочна киселина отравя тъканите на тялото, изражда ги и с това ги прави податливи към всевъзможни болести. Един организъм, който не е отровен от такава пикочна киселина, е неподатлив на болести.
Д-р Хейг казва: „При състезанието за едно обикаляне около Берлин, което съставлява 15 немски мили (през 1898 година),
първите
шест победители се оказаха вегетарианци.
Най-добрият любител-пешеходец в Англия на дълги и къси разстояния — Г. У. Олей — е вегетарианец. Също така вегетарианец е и всесветският играч на тенис X. Майлс. Също и известният американски пешеходец Милер при голямата си победа в шестдневно надтичване е живот съгласно изложената тук диета („Диета и храна“, стр. 26—27). Някои мислят, че човек не трябва да остави месната храна, понеже тя била естествена за човека.
към текста >>
Първите
три са издание на книгоиздателство „Възраждане“, улица „Ботев“, № 13—София, а последната е издание на Ст.
С това се улеснява работата на учителя: училището гради върху основите, съзидани в дома. (Следва). ____________________ 1) От книгите на български могат да се прочетат по този въпрос сладните : 1) Д-р А. Кингсфорд: Научните основи на вегетарианството; 2) Д-р А. Хейг: Диета и храна; 3) P. X. Хуелдон: Бъдещата храна; 4) Д-р Мюлер: Как да си запазим здравето и повърнем изгубената младост.
Първите
три са издание на книгоиздателство „Възраждане“, улица „Ботев“, № 13—София, а последната е издание на Ст.
Атанасов — София. 2) А когато, както е у нас, самите учите ти и възпитатели, в грамадното си мнозинство, са отчаяни месоядци и любители на спиртните питиета ? — Б. Р. МИСТИЦИЗЪМ I. Блянът на Новалис1) за „Синия цветец“ Отдавна е забравена истината относително естеството на бляна.
към текста >>
Той сам признава, че тогава е научил
първите
начала на медико химическото изкуство, което се основава на заклинанията, на фосфора и Aqua tofana.
Полудостоверно е затова, защото е написано от злобен монах, който е вложил лъжлива изповед в устата на човек, който никога не би се изповядал. Говори се там, че Граф Калиостро, чието първоначално име е било Бепо Балзамо, е роден в 1743 година в града Палермо. Сицилийското слънце е гряло върху това дете, което неговата красива съседка е наричала Beppo Maldetto. По-късно, обречен от своя религиозен дядо на Бога, той бил изпратен в манастира Картеджироне и е даден за помощник на манастирския аптекар. Съдбата, която господства над всички, отрежда на младия Maldetto да стане знаменит маг и го поставя при обстоятелства, които спомагат затова.
Той сам признава, че тогава е научил
първите
начала на медико химическото изкуство, което се основава на заклинанията, на фосфора и Aqua tofana.
Там се формира неговия характер. В обителта на благочестивите духовници скрития аптекар и Бепо са работили с реторти и тигли, чели са старинните съчинения на алхимиците, извършвали са дестилации и сублимации на еликсири, призовавали са незнайни отвъдсветници и са дирили тайните на природата. Съвършено готов за тоя живот, който му е бил предопределен от Звездната Воля, Калиостро побягва от манастира и заедно с тайнствения Алтотас, броди дълго време в страната на пирамидите и изучава тайните учения на жреците на Амон-Ра ; затваря се после в своята лаборатория на о. Малта, отдаден на ретортата и заклинанията, и най-накрай, Великият Кофта, както го нарича Гьоте, започва да практикува във всичките страни на света своите свръхестествени познания. Той е бил в Рим, Марсилия, Венеция, Мадрид, Кадикс, Лисабон, Париж, Брюксел, Страсбург, Берлин и Варшава.
към текста >>
Пъстрите
агънца игриво припкаха по сочните ливади и крехко щипеха меката тревица, със своите още млечни, нежни зъбчета.
Буйни гори покриват изобилно грамадните плещи на твоите горди балкани и със своята сенчеста прохлада носят мир и благодат на сърцето. Хубава си, скъпа моя родино, аз се прекланям пред величието на твоята красота!... * Пролет! И беше се пробудила Майката-Природа от тежкия си зимен сън и бързаше да възроди живота по земята. Милата лястовица отдавна беше прилетяла от топлите страни и старателно извила своето гнездо между надвесените стрехи на прохладния трем.
Пъстрите
агънца игриво припкаха по сочните ливади и крехко щипеха меката тревица, със своите още млечни, нежни зъбчета.
Шарената пеперуда хвърчеше От цвят на цвят и със своето длъгнесто хоботче смучеше сока на сладкия им аромат. В тъмния кошер на трудолюбивите пчели кипеше усилената работа на благословения труд.... Майката-земя цяла беше пременена в своите светло-зелени кадифени премени : хиляди цветя красяха нейните широки гърди, а тъмните дъбрави, със своите вековни дървета, отрупани с гъста зеленина, покриваха, като със саван, чистото и морно тяло!... Върховете на високия Балкан бяха покрити още със своите белоснежни килими, а долу, в подножието му, безбройните розови градини бяха отрупани с разцъфтените си китни цветове. Старите му плещи бяха покрити с гъсти треви, всред които кротко си пасяха безбройни вакли стада. Хубава си, скъпа моя родино!.. .
към текста >>
Гъст здравец, като със зелен килим, покриваше малкото земя между
острите
канари, а нежните теменужки пълнеха с благоуханието си околния въздух.
Хубава си, скъпа моя родино!.. . Хубави са твоите светли равнини, твоите девствени лесове, твоите горди и величествени балкани!... II. И отиде той — синът на Проявената Мъдрост — в недрата на природата! Над главата му гигантски скали, като грамадни орли с разперени криле, се издигаха високо в небесата и, в тясната падина, сякаш, искаха да затворят небесните простори, а долу под нозете му, в бездънната пропаст, бясно се влачеше буйния планинския поток, страшното бучене на дълбокия водопад на който едва долиташе до ухото му. Тук-таме между скалите стърчаха грамадни букове, разхвърлени като изтукани, буйните клонове на които високо се издигаха в небесата.
Гъст здравец, като със зелен килим, покриваше малкото земя между
острите
канари, а нежните теменужки пълнеха с благоуханието си околния въздух.
Кацнал като орел върху грамадна скала, подножието на която не се виждаше долу в бездънната пропаст, стоеше той замислен посред тази дивна, самобитна красота на природата. Над него високо се издигаше грамаден бук, корените на който като змии се преплитаха между пукнатините на скалите. Всичко около него бе потопено в една самотна тишина. И чу тогава той, в тази тишина на уединението, Скритият Глас във вечността, който тихо му прошепна: „Аз съм Живота в Силата, чрез който се оживотворява вселената!... Формата е проявление на моята сянка.
към текста >>
“ „В недрата на моята проявена Сила - Природата, твоята обща майка и хранителница, ти ще научиш
първите
уроци за Вечността!
Проникни в моята същност, за да разбереш дълбоката тайна и смисъла на твоя живот, защото чрез мене се постига тайната на съвършените. Аз нося и давам вълшебния ключ, който отваря скритите врата на Храма на Посветените. И когато разбереш мене, ще разбереш и себе си, защото чрез мене е изявена твоята същност! “... „Научи се да съзерцаваш в моята книга — вечността! Там ще изучиш скритите тайни на миналото, за да отгадаеш съдбата на бъдещето!
“ „В недрата на моята проявена Сила - Природата, твоята обща майка и хранителница, ти ще научиш
първите
уроци за Вечността!
Ала това ще стане, когато ти сам започнеш да четеш в нейната Велика Книга. И ще станеш ти достоен ученик на скритата мъдрост ! “ „Блажен е този, който може да чете в моята вечна и неизменна книга на Живата Природа, в която всичко си тече по строго определения път към съвършенството, с интуицията на душата си, с великите и възвишени чувства на сърцето си, и със скритата мъдрост на духа си !... За него Тайната и Мъдростта са две постигнати Истини! “ * И устреми той духовните си погледи към грамадния масив-гранит скала.
към текста >>
Поради бедността на съвременните европейски езици с термини за отвлечените понятия, ние ще изучваме отделните значения и
съотношения
на десетте числа, и всичко това във всевъзможен смисъл.
По същия начин усещането, получено от човека в която и да е точка на кожата, причинява тръпка на целия му организъм. Изучването на божествените имена се състои: 1) от една страна, в изучване особените качества, които се приписват на даденото име и 2) от друга, в изучване съотношението на това име с останалата природа. Ние ще изложим последователно тия два отдела. Преди всичко нека изброим десетте имена на Бога, както се намирал във всичките заклинателни формули: 1) Йехие (х)1), 2) Йа (х), 3) Йехова (х), 4) Йел, 5) Йелоха, 6) Йело(х)им, 7) Тетраграматон — Саваоθ, 8) Йело(х)им — Саваоθ, 9) Шадай и 10) Адонай. Кабалата е така построена, че всичките й членове, които я съставляват, са само нейни различни страни.
Поради бедността на съвременните европейски езици с термини за отвлечените понятия, ние ще изучваме отделните значения и
съотношения
на десетте числа, и всичко това във всевъзможен смисъл.
По тоя начин името, идеята и числото се явяват синтезирани във всеки йероглиф. Тия имена, които всички имат таен смисъл, разкрит подробно в съчиненията на кабалистите, заслужват най-голямо внимание. * * * Първото от тях е Йехие (х). То се пише често само от една еврейска буква йод - י. В тоя случай то означава просто аз.
към текста >>
Това име, написано с мистическия триъгълник от три йода представлява
трите
главни свойства па Бога, който дава началото на творението на онова всякога, което поражда мярката на времето.
* * * Първото от тях е Йехие (х). То се пише често само от една еврейска буква йод - י. В тоя случай то означава просто аз. Lacour, в съчинението си „За Йелоимите или боговете на Моисея“, доказва, че от тази дума е произлязла гръцката А Е I (всякога). Йехие точно означава думата „всякога“, и ясно е, че именно буквата йод, която изразява началото и края на всичко, може да я изобрази.
Това име, написано с мистическия триъгълник от три йода представлява
трите
главни свойства па Бога, който дава началото на творението на онова всякога, което поражда мярката на времето.
Наистина, първото י показва вечността, която поражда времето в тройното му деление: минало, настояще и бъдеще. То е число. То е Отец. Второто י изразява безкрайността, която поражда пространството, в трите. измерения: дължина, широчина и дълбочина.
към текста >>
Второто י изразява безкрайността, която поражда пространството, в
трите
.
Йехие точно означава думата „всякога“, и ясно е, че именно буквата йод, която изразява началото и края на всичко, може да я изобрази. Това име, написано с мистическия триъгълник от три йода представлява трите главни свойства па Бога, който дава началото на творението на онова всякога, което поражда мярката на времето. Наистина, първото י показва вечността, която поражда времето в тройното му деление: минало, настояще и бъдеще. То е число. То е Отец.
Второто י изразява безкрайността, която поражда пространството, в
трите
.
измерения: дължина, широчина и дълбочина. То е мярка. То е Синът. Третото י означава вечната субстанция, която дава начало на материята, в трите й вида: твърда, течна и газообразна. То е тегло.
към текста >>
Третото י означава вечната субстанция, която дава начало на материята, в
трите
й вида: твърда, течна и газообразна.
То е Отец. Второто י изразява безкрайността, която поражда пространството, в трите. измерения: дължина, широчина и дълбочина. То е мярка. То е Синът.
Третото י означава вечната субстанция, която дава начало на материята, в
трите
й вида: твърда, течна и газообразна.
То е тегло. То е Светият Дух. Съединете в едно времето, пространството и материята, т. е. вечността, безкрайността и субстанцията, и ще се прояви това, което е „всякога“. Поради туй и кабалистите изобразявал.
към текста >>
това божествено име така:
Съотношенията
на това име са дадени от Агрипа2), който е един от най-силните кабалисти, в следния вид: Първото име Йехие е името на божествената Същност.
То е тегло. То е Светият Дух. Съединете в едно времето, пространството и материята, т. е. вечността, безкрайността и субстанцията, и ще се прояви това, което е „всякога“. Поради туй и кабалистите изобразявал.
това божествено име така:
Съотношенията
на това име са дадени от Агрипа2), който е един от най-силните кабалисти, в следния вид: Първото име Йехие е името на божествената Същност.
Изчислението му — Кетер (корона, венец) означава простото същество на Бога, т. е. „това, което никое око не е видяло“. Него приписват на Бога-Отца и то влияе на чиновете на Серафимите или, както ги наричат евреите — Хайот-Хакодеш (на латински: Animalia sanctitatis), известни „живи святости“, а оттук, чрез първия двигател, свободно дава име на съществото на всички неща, които изпълвал вселената в цялата й окръжност и до самия център. Присъщото му в частност разумно начало се нарича Митатрон (княз на Страните), назначението на което е да въвежда другите пред лицето на Бога. Чрез него Господ е говорил с Моисея.
към текста >>
Хирософът или ръковедецът преследва целта, да узнае
съотношенията
, конто съществуват между формата и линиите на ръката от една страна и от друга начина на живота и делата, към които индивидът е тласкан от съдбата и собствената си воля.
Отговорите и обясненията на тези въпроси ще ни осветлят върху взаимните връзки между учението и изкуството за четене по ръцете и другите окултни учения, напр. астрологията, френологията, физиогномията, графологията. Но за да постигнем едно по-точно деление на целия обем на учението за ръката, ние трябва да излезем и от друга една база. Дори при едно повърхностно наблюдение на ръката, ние забелязваме естественото и деление на следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена на ръката (китката); 2) плоскостта или трупът на ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от тялото на ръката, т. е. петте пръста.
Хирософът или ръковедецът преследва целта, да узнае
съотношенията
, конто съществуват между формата и линиите на ръката от една страна и от друга начина на живота и делата, към които индивидът е тласкан от съдбата и собствената си воля.
За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете на ръката за обстоятелствата на живота, за качествата и за бъдещето на човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма на ръката, здравината, издръжливостта на кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти, тяло и корен на ръката. Тази част от учението за ръката е учение за формите на ръката или хирогномията. Строго взето, ние имаме, следователно; 1) хирогномия на ставата или корена на ръката; 2) хирогномия на тялото на ръката, наречена същинска хирогномия, или хирогномия в тесен смисъл; 3) хирогномия на пръстите. Хирогномията ни дава възможност да се запознаем точно с характера и качествата на човека, но тя не може да ни каже нищо за неговото минало и бъдеще, т. е. за събитията и явленията, които с му въздействали или ще му въздействат за напред.
към текста >>
Като разгледаме описанието, анализа или изтъкването на подробностите във взаимните им
отношения
, ние можем да установим следното деление на цялото окултно знание за ръката : 2.
Ние виждаме, следователно, че обикновеното име хиромантия, с което в повечето случаи означават цялото учение за ръката, според буквалното си значение, се отнася само до един клон от това учение, също така както и ду мата хирософия. Но тъкмо тази хиромантия в тесния смисъл има старинен произход и е най-малко толкова стара, колкото астрологията, която води началото си от звездния култ на най-старите културни народи, т. е. от акадите. Защото старите египтяни, асирийците и индийците с имали вече своя разработена астрология. Но понеже името хиромантия сигурно означава най-стария клон на учението за ръката, позволено е да се употреби това име и за означаване изобщо на изкуството за гадене по ръката.
Като разгледаме описанието, анализа или изтъкването на подробностите във взаимните им
отношения
, ние можем да установим следното деление на цялото окултно знание за ръката : 2.
Общо за хирогномията Както вече споменахме, хирогномията ни дава указания само за предразположенията и качествата на характера у човека, без да ни каже нещо за миналото или бъдещето в живота му. До своите резултати тя се добира чрез грижливо изучване на външната форма и структура на ръката. Преди всичко, хирогномът трябва да разгледа устройството и размерите на ръката като нещо цяло, защото, ако тя в това отношение отговаря на другите части на тялото, това означава, че човекът е сериозен, с добро възпитание; ако ли по големина и устройство на ръката отстъпват значително от общата конструкция на тялото, човекът е лекомислен , безпътен и предаден на лоши навици. Хирогномът, обаче, трябва да може да разпознава и съответно да тълкува разните комбинации на голям, среден или малък обем на ръката с другите общи качества, напр. стройност, сила или дебелина, с цвета и пр. 3.
към текста >>
Тези, които искат да се занимават с тази дисциплина, трябва преди всичко да изучат
съотношенията
, които съществуват между формата на пръстите (лопатообразни, ъглести или конически) и тази на ставата на ръката (кръгла и четириъгълна или елипсовидна).
По-малки от нормата ръце, както вече се каза, предричат лошо за жената. 5. Ставата на ръката Както по-рано се обясни, хирогномията трябва да запази тройното деление и вземе пред вид формата на ставата на ръката, на тялото на ръката и на пръстите. Хирогномията на корена на ръката, обаче, е тъй малко разработена, че тя почти трябва да се създава изцяло. Тя има да ни запознае със съставните части на характера, които човекът е наследил от своите предшественици. И народът чрез своите наблюдения сигурно е установил Основните черти на тази тъй малко обработена хирогномическа дисциплина, която въз основа на опита би могла да се развие тъй, както заслужава.
Тези, които искат да се занимават с тази дисциплина, трябва преди всичко да изучат
съотношенията
, които съществуват между формата на пръстите (лопатообразни, ъглести или конически) и тази на ставата на ръката (кръгла и четириъгълна или елипсовидна).
Освен това те има да изследват, дали двете гранични линии в дъното на китката образуват остър ъгъл (аристократически признак) или тъп (обикновен, плебейски), или най-сетне вървят паралелно (енергичност). 6. Тялото на ръката Макар че формата на китката изобщо показва главно силата па физическите влечения, има и тука известни признаци, които поне приблизително очертават духовните дарби и характера. Слаба, мършава и нежна китка на ръката означава безсилен, беден темперамент и слаби предразположения; освен това, фантазия без сила и огън, влечения без способност за тяхното удовлетворение и най-сетне тънко, но не обширно разбиране. Китка, която е гъвка, със съразмерна дебелина и големина, която се намира в правилно съотношение с палеца и другите пръсти, означава способности за всички видове наслаждения и яснота и ловкост на духа. Лесно възбудимите чувства се поддържат от дейността на фантазията.
към текста >>
Меки са ръцете на децата през
първите
години и това хармонира напълно със слабото им духовно развитие (фиг. 30).
Според това, коравата ръка има мъжки характер, меката женски. Първата се среща и у жени с мъжки характер, а втората и у мъже с женски, изнежени черти. У меките ръце са обикновено по-силно развити малките месести топки от вътрешната страна на върховете на пръстите, отколкото у коравите. Хора с такива ръце са по-нежно чувствителни, отколкото тези с корави ръце. Иначе, меките ръце показват обикновено равнодушие, неподвижен интелект, наклонност към пиянство и голяма нежност в любовта, обаче без голяма интензивност.
Меки са ръцете на децата през
първите
години и това хармонира напълно със слабото им духовно развитие (фиг. 30).
Коравите ръце могат да бъдат вродени,или пък следствие от възрастта, понеже с остаряването ръцете на човека стават по-корави, набръчкани и втвърдени. При това кожата на ръката става като пергамент и изглежда, че се вкостенява (фиг. 31). Паралелно с това явление като признак на остаряването постепенно настъпва и отслабване на енергията на интелекта : способността за схващане, фантазията и паметта стават забележимо по-слаби. С изгубването на огнената фантазия и чувството за хубавото и за поезия губи своята острота. Застарелият човек се държи наел рана от забави, които хранят фантазията, като става по достъпен за трезви, домашни занятия.
към текста >>
Като правим това теоретично разделение, ние не трябва да забравяме, че в действителността
трите
с винаги едно и държат заедно, макар различно да се манифестират.
Двигателната, ръководителна сила се е обърнала на спокойна, организираща мощ, която съзижда, материализира, излива във форма и в своята проява навън е трайна. Това е фиксирането (тама). 3. Подвижно. Основният тон тук е: приспособление, хармонизиране, — мъдрост и хармония се кристализират из двете предшестващи сили. Това е поляризиране (Сатва).
Като правим това теоретично разделение, ние не трябва да забравяме, че в действителността
трите
с винаги едно и държат заедно, макар различно да се манифестират.
Основният тон от 1, 2 и 3 е resp. воля, любов, мъдрост. Ясно е, че без ръководната мъдрост двигателната сила на волята още действа унищожаващо вместо съзиждащо, а хармонизираше стремление без трайност и непоколебима мощ не може никога да бъде вечно, а ще си остане само временно. Тази троица на проявяващата се сила се изразява в четирите елементи (както старите ги наричаха): огън, въздух, вода и земя. Ние ще ги считаме като различни форми или агрегати, в които се проявява манифестирането, а характерът на знака, както и владетелят на същия ще ни посочат тези форми.
към текста >>
Във всяка манифестация ние получаваме, следователно, една комбинация на
трите
или на четирите, или на троицата с кръста , с други думи на духа с материята.
Основният тон от 1, 2 и 3 е resp. воля, любов, мъдрост. Ясно е, че без ръководната мъдрост двигателната сила на волята още действа унищожаващо вместо съзиждащо, а хармонизираше стремление без трайност и непоколебима мощ не може никога да бъде вечно, а ще си остане само временно. Тази троица на проявяващата се сила се изразява в четирите елементи (както старите ги наричаха): огън, въздух, вода и земя. Ние ще ги считаме като различни форми или агрегати, в които се проявява манифестирането, а характерът на знака, както и владетелят на същия ще ни посочат тези форми.
Във всяка манифестация ние получаваме, следователно, една комбинация на
трите
или на четирите, или на троицата с кръста , с други думи на духа с материята.
Знаковете на всеки тригон можем да разглеждаме по следния начин: Да вземем за пример тригона на огъня , , . В първият знак () можем да сравняваме двигателната сила на вселената с началото на едно праволинейно или параболично движение към една цел, напр, както пусната стрела. Това е актуално реализиране на огнения тригон (проява ментална). Вторият знак () изразява винаги едно организиращо, направляващо, хранещо качество, в което, тъй да се каже, е кондензирана двигателната (възбудителната) сила, като в някой акумулатор (проява астрална). Третият знак () изразява едно облекчение, освобождение на акумулираното напрежение на сили и може, следователно, да се сравни с улучване на стрелата в целта (проява физическа).
към текста >>
Първите
4 аркани спадаха под знаковете , , , и символизираха животинското съзнание, следните четири идват под знаковете , , , , и представляват човешкото съзнание, а шестте следващи аркани (от тях 3 са под знака ) идват под знаковете , , .
Третият знак () изразява едно облекчение, освобождение на акумулираното напрежение на сили и може, следователно, да се сравни с улучване на стрелата в целта (проява физическа). Цялото можем да схванем като картина на една лавина, падаща към долината. Началото е първият импулс, който е причина за подвижването на снежната маса от планинския склон (); — снегът се откъртва, задвижва се и се претърколя на долу, като се налепя на грамадни маси (), за да се сгромоляса след един момент с трясък надолу в долината (). Съвсем от друго становище кабалистите разглеждаха знаковете на зодиака в техния последователен ред. Според знаковете те разделяха зодиака на 22 големи и 56 малки аркани, тайнствености, от които всеки упражняваше определено влияние.
Първите
4 аркани спадаха под знаковете , , , и символизираха животинското съзнание, следните четири идват под знаковете , , , , и представляват човешкото съзнание, а шестте следващи аркани (от тях 3 са под знака ) идват под знаковете , , .
Знакът представлява знака на генерацията с двата крайни полюса: дегенерация и регенерация, и от тука прехвръква душата, след като се види силна, като орел (знакът се наричал по-рано орел) към следния аркан () и достига духовното съзнание, но и тука има да прекрачва три области, додето се счете за зряло посвещаване в (дванадесетия аркан). Тук именно стои (господарят на ) като „пазител на прага“ и спира всичко, което не е узряло за това посвещаване (възвисяване). Така и между и са ставали въздигания в по-висши състояния на съзнанието. Четирите твърди знакове са символизирани в сфинкса, а именно в снабдените с копита членове на лъва (), в крилата на орела (), в тялото на бика () и в главата на човека (). Дванадесетте знакове на зодиака можем да си мислим като различните главни фази на развитие у Логоса на нашата слънчева система и тези същите фази на развитие трябва да се преминат от всичко, което живее и се развива в този космос.
към текста >>
Трите
огнени знака образуват помежду си винаги един ъгъл от 120° (триъгълен аспект), а същото е и със земните, въздушните и водните знакове.
Знаковете се разделят на 4 главни знака, наречени и кардинални знакове (). 4 твърди знака (, , , ) 4 подвижни знака (, , , ). Те помежду образуват ъгли от 90° и 180°. Два следващи един след други главни, твърди или подвижни знака са винаги 90° отдалечени един от други (образуват четириъгълен аспект). Друго деление се прави на 3 огнени знака (, , ), 3 земни (, , ), 3 въздушни (, , ) и 3 водни (, , ).
Трите
огнени знака образуват помежду си винаги един ъгъл от 120° (триъгълен аспект), а същото е и със земните, въздушните и водните знакове.
Огнените знакове винаги образуват с близките въздушни знакове един ъгъл от 60°, а също и земните знакове с водните. Двете групи образуват ъгъл от 180° с вторият въздушен или воден знак. Четирите елемента: огън, въздух, вода, земя доставят четирите области, в които човекът, егото, се манифестира, именно: по-висшата ментална, низшата ментална, астралната и физическата област. Или, ако правим сравнение с самия човекът, resp. духът, разумът, астралното тяло (тялото на влеченията), материалното тяло.
към текста >>
Трите
кръста можем да сравним с
трите
гуни на индусите, а именно: главният кръст с Рая (активност), твърдият кръст с Тама (постоянство, трайност) и подвижният кръст със Сатва (ритмус).
Огнените знакове винаги образуват с близките въздушни знакове един ъгъл от 60°, а също и земните знакове с водните. Двете групи образуват ъгъл от 180° с вторият въздушен или воден знак. Четирите елемента: огън, въздух, вода, земя доставят четирите области, в които човекът, егото, се манифестира, именно: по-висшата ментална, низшата ментална, астралната и физическата област. Или, ако правим сравнение с самия човекът, resp. духът, разумът, астралното тяло (тялото на влеченията), материалното тяло.
Трите
кръста можем да сравним с
трите
гуни на индусите, а именно: главният кръст с Рая (активност), твърдият кръст с Тама (постоянство, трайност) и подвижният кръст със Сатва (ритмус).
Главните знакове владеят главата и разума. Твърдите знакове владеят душата и волята. Подвижните владеят тялото и сетивните органи. Мнозинството от планетите в огнените знакове правят родения: положителен, енергичен, действащ, стремящ се напред, импулсивен. Повечето от планетите във въздушните знакове го правят: даровит, изтънчен, мислещ, фантазиращ, учтив, идеалист и често непостоянен.
към текста >>
Също раздЬлят и деканатите на две, като наричат
първите
5° позитивната, а вторите 5° негативната половина.
на , съвладетелят на втория деканат е владетелят на (на втория огнен знак), а за третия деканат владетелят на (на третия огнен знак) и т. н. Понеже тези съвладетели при преценката на асцендентите упражняват второстепенно влияние покрай действието на владетеля, необходимо е да поясним по-добре деканатите и техните съвладетели. Индийските астролози подразделят знаковете още на Двадасхамсахи, т. е. по на 21/2°, които пък имат свои съвладетели. Освен това има и друго деление на Навамси по 31/3°, Астериуми по 131/3°, Тримсамси по 1° и т. н.
Също раздЬлят и деканатите на две, като наричат
първите
5° позитивната, а вторите 5° негативната половина.
Те с интересни и имат, може би, значение от езотерично гледище, но за практиката имат малко значение, затова можем да ги оставим на заден план. С деканатите, обаче, въпросът стои иначе. Ако, напр , имаме асцендент 15°, не е достатъчно да изучим владетеля на хороскопа , а трябва да знаем и положението и аспектите на съвладетеля (на втория деканат). (Следва). ________________________ Колко звезди има на небето. Гринуичката обсерватория съобщава, че астрономът Чепман скоро ще привърши преброяването на звездите, започнато през март 1912 год.
към текста >>
Първите
два месеца Чепман е работил със своя асистент напразно, защото работата излязла несполучлива.
Гринуичката обсерватория съобщава, че астрономът Чепман скоро ще привърши преброяването на звездите, започнато през март 1912 год. Неговият списък ще Тези звезди, естествено, не с броени една по една, защото това не би могло да се извърши в цяло столетие, а на небето са избрани на голямо число места изрязъци, в които е извършвано действително преброяване въз основа на фотографии. Цялото небе е схванато в 206 отделни снимки. Снимките с разгледани под микроскоп. Върху снимките са извършвани преброяванията пак по части на отрязъци.
Първите
два месеца Чепман е работил със своя асистент напразно, защото работата излязла несполучлива.
След два месеца работене те разгледали отново първите стъкла (фотографии плочи) и очите им били сега тъй упражнени, че намерили двойно повече звезди, отколкото при първото разглеждане. Интересен е начинът, по който се фиксира големината на звездните картини. Това става чрез непосредствено сравнение. В микроскопа се поставя една стъклена плоча, която съдържа редица дребни петна в постепенно растяща големина, които се виждат непосредствено до звездните фотографии. За мярка при определяне на светлината и големината служат снимките на особено точно измерваните звезди около полярната звезда.
към текста >>
След два месеца работене те разгледали отново
първите
стъкла (фотографии плочи) и очите им били сега тъй упражнени, че намерили двойно повече звезди, отколкото при първото разглеждане.
Неговият списък ще Тези звезди, естествено, не с броени една по една, защото това не би могло да се извърши в цяло столетие, а на небето са избрани на голямо число места изрязъци, в които е извършвано действително преброяване въз основа на фотографии. Цялото небе е схванато в 206 отделни снимки. Снимките с разгледани под микроскоп. Върху снимките са извършвани преброяванията пак по части на отрязъци. Първите два месеца Чепман е работил със своя асистент напразно, защото работата излязла несполучлива.
След два месеца работене те разгледали отново
първите
стъкла (фотографии плочи) и очите им били сега тъй упражнени, че намерили двойно повече звезди, отколкото при първото разглеждане.
Интересен е начинът, по който се фиксира големината на звездните картини. Това става чрез непосредствено сравнение. В микроскопа се поставя една стъклена плоча, която съдържа редица дребни петна в постепенно растяща големина, които се виждат непосредствено до звездните фотографии. За мярка при определяне на светлината и големината служат снимките на особено точно измерваните звезди около полярната звезда. Когато ще се сравнява големината или светлината, взема се снимката на звезда в същата височина, на която се намира полярната звезда.
към текста >>
76.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За нас в случая са най-важни
първите
няколко периода.
Третият период е от 14 до 21 година — период на развитието на астралното тяло. После иде периодът от 21 до 28 година за развитието тялото на „Аза“. По-нататък има още периоди. Всички периоди са 7. Последните периоди са по-големи.
За нас в случая са най-важни
първите
няколко периода.
Сега, знанието на тези периоди е необходимо. Необходимо е да знае педагогът състоянието на физическото и на невидимите човешки тела през разните периоди, за да знае през кой период кое тяло трябва да се възпитава и по какъв начин. Тези периоди не са отделни един от други: има една вътрешна връзка между тях. Външните впечатления влияят върху физическото тяло през първите седем години, дават форма и строеж на органите, между които и на мозъка. Също така външните впечатления влияят и дават форма и строеж на етерното тяло между 7 и 14 година.
към текста >>
Външните впечатления влияят върху физическото тяло през
първите
седем години, дават форма и строеж на органите, между които и на мозъка.
Последните периоди са по-големи. За нас в случая са най-важни първите няколко периода. Сега, знанието на тези периоди е необходимо. Необходимо е да знае педагогът състоянието на физическото и на невидимите човешки тела през разните периоди, за да знае през кой период кое тяло трябва да се възпитава и по какъв начин. Тези периоди не са отделни един от други: има една вътрешна връзка между тях.
Външните впечатления влияят върху физическото тяло през
първите
седем години, дават форма и строеж на органите, между които и на мозъка.
Също така външните впечатления влияят и дават форма и строеж на етерното тяло между 7 и 14 година. А между 14 и 21 година външните впечатления влияят и оформяват предимно астралното тяло. Вследствие на добри или лоши външни въздействия, физическото, етерното и астралното тела добиват правилен или неправилен строеж, и като последствие от това човек добива добри или лоши предразположения. Последният период има известна връзка с физическото тяло, предпоследният — с етерното, а петият период има връзка с астралното тяло. Ето защо предразположенията, добити през първия период — между раждането и седмата година — се проявяват най-пълно в последния период.
към текста >>
С други думи, ние посяваме през
първите
три периоди в детето, и посятото после дава своите плодове.
А между 14 и 21 година външните впечатления влияят и оформяват предимно астралното тяло. Вследствие на добри или лоши външни въздействия, физическото, етерното и астралното тела добиват правилен или неправилен строеж, и като последствие от това човек добива добри или лоши предразположения. Последният период има известна връзка с физическото тяло, предпоследният — с етерното, а петият период има връзка с астралното тяло. Ето защо предразположенията, добити през първия период — между раждането и седмата година — се проявяват най-пълно в последния период. Предразположенията, добити между 7 и 14 година най-пълно се проявяват в предпоследния период; и най-после, тези, добити през третия период, се проявяват най-пълно през петия.
С други думи, ние посяваме през
първите
три периоди в детето, и посятото после дава своите плодове.
Значи, ние с въздействието върху детето и юношата до 21 година определяме в голяма степен цялото негово бъдеще. Ще вземем няколко примери: Нека кажем, че детето в първите периоди на своя живот е прекарало в една атмосфера на любов от страна на възпитателя и другите околни. Това дете ще се развива правилно. Не бойте се за бъдещето на това дете. То, като порасне, ще има сърцето на един идеалист.
към текста >>
Ще вземем няколко примери: Нека кажем, че детето в
първите
периоди на своя живот е прекарало в една атмосфера на любов от страна на възпитателя и другите околни.
Последният период има известна връзка с физическото тяло, предпоследният — с етерното, а петият период има връзка с астралното тяло. Ето защо предразположенията, добити през първия период — между раждането и седмата година — се проявяват най-пълно в последния период. Предразположенията, добити между 7 и 14 година най-пълно се проявяват в предпоследния период; и най-после, тези, добити през третия период, се проявяват най-пълно през петия. С други думи, ние посяваме през първите три периоди в детето, и посятото после дава своите плодове. Значи, ние с въздействието върху детето и юношата до 21 година определяме в голяма степен цялото негово бъдеще.
Ще вземем няколко примери: Нека кажем, че детето в
първите
периоди на своя живот е прекарало в една атмосфера на любов от страна на възпитателя и другите околни.
Това дете ще се развива правилно. Не бойте се за бъдещето на това дете. То, като порасне, ще има сърцето на един идеалист. Този, който е виждал любов около себе си в детинството, приема в себе си — в тялото и душата си — трайни следи. И тези следи ще се проявяват в бъдеще, когато то порасне, като предразположения.
към текста >>
Отношенията
помежду им трябва да бъдат приятелски, братски, другарски, задушевни.
Чрез системата на наградите ние ще получим фалшиви характери. Но ние като се обявяваме против наградите изобщо, обявяваме ме се против тези награди, които се дават поради извършване на добро или неизвършване на зло. А съвсем друго нещо е, когато се награждават всички ученици независимо от техния успех и дела, само като проява на нашата любов към тях. Такива награди имат, разбира се, друг характер. Не трябва да има стена между учителя и ученика.
Отношенията
помежду им трябва да бъдат приятелски, братски, другарски, задушевни.
За да илюстрирам казаното, ще приведа един случай, който ми е разказан от един първоначален учител. Този учител преподавал в едно село заедно с една учителка. Той стоял учител в това село само една година; взел първо и трето отделение, а учителката второ и четвърто. Учителката държала своите деца много строго, често ги биела и им се карала. А учителят бил много добър към децата, и те го обикнали.
към текста >>
Техните апетити са най-големите им неприятели и ако те не успеят да постигнат до напреднала възраст, към която изглежда да са особено определени и надарени, това се дължи обикновено на техните слабости в некои
отношения
, които разрушават здравето и живота им.
Хората с пълни тела и кръгли лица, каквито описахме, притежават характера, който отдадохме на жизнения темперамент: те са горещи, импулсивни, разговорчиви и често изменчиви. Обикновено те имат по-вече гъвкавост, отколкото здравина, по-вече усърдие, отколкото постоянство, по-вече блясък, отколкото дълбочина. Те много обичат физическото действие и не могат да понасят оставането на едно место, обаче, в същото време обичат удобствата и предпочитат само да играят на тежка работа. Те са учтиви, любезни и весели и по-малко разположени, отколкото преди-описаният клас, да станат жестоки или себелюбци. Те биват винаги компаньони и жадни за добро живеене.
Техните апетити са най-големите им неприятели и ако те не успеят да постигнат до напреднала възраст, към която изглежда да са особено определени и надарени, това се дължи обикновено на техните слабости в некои
отношения
, които разрушават здравето и живота им.
Нашите портрети на велики хора не ни дават примери на такива, които са принадлежали строго на тая класа, на която некои от елементите за величие, очевидно, не са дадени; но много велики хора са били по-вече или по-малко близо до нея, като са имали лица пълни и кръгли, като на типичната й форма, обаче, на челото им е толкова издигнато и широко, че видоизменява решително общия вид, както ясно се вижда на портрета на оригиналния Жан Пол Рихтер (фиг. 7), и което показва, че в тия случаи е имало превъзходство па умствените качества над жизнената система. Петър Велики, Наполеон и нашият генерал Георг X. Томас са също бележити примери на умствено-жизнен темперамент. Когато стане обратното, т. е.
към текста >>
Има, разбира се, хиляди модификации на тези три типични форми на лица, причинявани от различието на пропорциите, в които
трите
темпераментни елементи са комбинирани във всеки един случаи, от относителното развитие на много черти и от възрастта, здравето и други физиогномически условия.
Едно постепенно, но забележимо изменение става във външния вид на лицето, което разглеждахме. Челото и горните части на лицето както в страни, така и вътрешно, се развиват, понеже веселието, идеализма и строителността, недостатъчно развити във всеки некултурен и див народ, биват.най-забележително уголемени, до като в същото време става едно намаление на долните части, което причинява от ден на ден по-забележително изменение на кръглата форма, представена на фигура 6. Приложените външни очертания (фиг. 11) ни показват в недостатъчна степен характера на промяната, която описахме. Противните условия обръщат тая промяна, чрез извикването към активност на други центрове на качества и основата на мозъка се разширява, долните лицеви черти се уголемяват, вратът става по-дебел, очите по-тъпи, устата по-груба и цялото лице по-кръгло и по-малко изразително.
Има, разбира се, хиляди модификации на тези три типични форми на лица, причинявани от различието на пропорциите, в които
трите
темпераментни елементи са комбинирани във всеки един случаи, от относителното развитие на много черти и от възрастта, здравето и други физиогномически условия.
При оценката на един характер, ученикът трябва да вземе пред вид всичките тези условия, като на всяко едно отдаде тежестта, която му се следва. Профили След като дадохме бележки за общите форми на главата и лицето, остава ни да вземем един страничен изглед и внимателно да изследваме профила. Ще се види, че за лицата от първата или продълговата форма, страничният изглед представлява линии, които напомнят правоъгълника и че тук има една тенденция към ъгловатост (фиг. 14) Втората или кръгла форма и в профил ни дава същите характеристични криви линии, както и гледана фронтално (фиг. 15). Лицата, обаче, които, гледани право, имат коническа или пириформена форма (третата форма), имат профил по-малко закръглен от втората и по-малко ъгловат от първата форма, но по-изящен и по-деликатен и от двата, както се вижда на фиг. 16.
към текста >>
Но не само възлите са от голямо значение; хирогномът трябва да обърне внимание и върху тия части от пръстите, които се намират между възлите, защото в тях се отразяват
трите
принципа: на божественото, духов мото и материалното.
Ако възелът, който съединява първия фаланг на пръста с втория, е силно изпъкнал, то това показва ред в мислите, а ако другият възел, тоя, който съединява втория с третия фаланг. е силно изпъкнал, то това показва ред в материалните работи, любов към реда. (Фиг. 32, В 1 и В 2). Първият възел никога не се среща сам, вторият, обаче, често. Защото когато съществува психична наклонност към ред, то лицето ще обича и външен, материален ред; от друга страна, обаче, може да се случат хора, чиято външна точност отива до педантичност, но които, въпреки това, имат един забележително нелогичен ум.
Но не само възлите са от голямо значение; хирогномът трябва да обърне внимание и върху тия части от пръстите, които се намират между възлите, защото в тях се отразяват
трите
принципа: на божественото, духов мото и материалното.
Най-горната част на пръста, нокътната, показва чрез своето различно устройство степента на склонността към висшите качества. Д Арпантини справедливо е нарекъл тоя фаланг „око на ръката“. Средният фаланг на пръстите принадлежи на духовното, на абстрактното; най-долният, лежащ най-близо до тялото на ръката, принадлежи на материалното, на животинското. Силното развитие на единия или другия фаланг позволява да се направят най-решителни заключения върху природата на човека и неговото отношение към трите мирови принципа. Особено важна е формата на най-външната част, на краищата на пръстите, защото това са първите признаци за характера на ръката, които веднага падат в очи и които даже през кожени ръкавици не остават незабележими.
към текста >>
Силното развитие на единия или другия фаланг позволява да се направят най-решителни заключения върху природата на човека и неговото отношение към
трите
мирови принципа.
Защото когато съществува психична наклонност към ред, то лицето ще обича и външен, материален ред; от друга страна, обаче, може да се случат хора, чиято външна точност отива до педантичност, но които, въпреки това, имат един забележително нелогичен ум. Но не само възлите са от голямо значение; хирогномът трябва да обърне внимание и върху тия части от пръстите, които се намират между възлите, защото в тях се отразяват трите принципа: на божественото, духов мото и материалното. Най-горната част на пръста, нокътната, показва чрез своето различно устройство степента на склонността към висшите качества. Д Арпантини справедливо е нарекъл тоя фаланг „око на ръката“. Средният фаланг на пръстите принадлежи на духовното, на абстрактното; най-долният, лежащ най-близо до тялото на ръката, принадлежи на материалното, на животинското.
Силното развитие на единия или другия фаланг позволява да се направят най-решителни заключения върху природата на човека и неговото отношение към
трите
мирови принципа.
Особено важна е формата на най-външната част, на краищата на пръстите, защото това са първите признаци за характера на ръката, които веднага падат в очи и които даже през кожени ръкавици не остават незабележими. Според теориите на д’Арпантини, който се основава на многобройни и основни изучавания, има три форми на пръстите, според това, да ли краищата на пръстите са остри, четвъртити или лопатовидни. Вследствие на това ние различаваме: 1. Остри или конични пръсти, чийто краен фаланг свършва конусовидно; те образуват един по-малко или повече заострен конусен разрез със заоблен връх (фиг. 33). 2.
към текста >>
Особено важна е формата на най-външната част, на краищата на пръстите, защото това са
първите
признаци за характера на ръката, които веднага падат в очи и които даже през кожени ръкавици не остават незабележими.
Но не само възлите са от голямо значение; хирогномът трябва да обърне внимание и върху тия части от пръстите, които се намират между възлите, защото в тях се отразяват трите принципа: на божественото, духов мото и материалното. Най-горната част на пръста, нокътната, показва чрез своето различно устройство степента на склонността към висшите качества. Д Арпантини справедливо е нарекъл тоя фаланг „око на ръката“. Средният фаланг на пръстите принадлежи на духовното, на абстрактното; най-долният, лежащ най-близо до тялото на ръката, принадлежи на материалното, на животинското. Силното развитие на единия или другия фаланг позволява да се направят най-решителни заключения върху природата на човека и неговото отношение към трите мирови принципа.
Особено важна е формата на най-външната част, на краищата на пръстите, защото това са
първите
признаци за характера на ръката, които веднага падат в очи и които даже през кожени ръкавици не остават незабележими.
Според теориите на д’Арпантини, който се основава на многобройни и основни изучавания, има три форми на пръстите, според това, да ли краищата на пръстите са остри, четвъртити или лопатовидни. Вследствие на това ние различаваме: 1. Остри или конични пръсти, чийто краен фаланг свършва конусовидно; те образуват един по-малко или повече заострен конусен разрез със заоблен връх (фиг. 33). 2. Квадратни пръсти, чиито външни фаланги в основата и на върха си са еднакви широки, така че получават формата на квадрат (фиг.
към текста >>
От това следва, че собствено трябва да се различават 9 типа пръсти, защото всеки от
трите
основни типа (остър, квадратен и лопатовиден) се разпада от своя страна на една гладка, възлеста и смесена разновидност.
Така описаните линии се продължават с една линия, за да се види: 1) дали пръстите са остри; в такъв случай, продължените линии ще се пресекат в една известна височина; 2) дали са квадратни; в такъв случай, тия линии няма да се пресекат, т. е. те ще бъдат успоредни, и 3) дали са лопатовидни; в такъв случай, линиите ще се раздалечат. Естествено, на една и съща ръка пръстите могат да бъдат едни лопатовидни, други остри и трети квадратни; но на всяка от тия три форми съответстват напълно определени качества на духа и на характера. Тия последните биват повлиявани от това, дали пръстите са гладки или възлести. Затова практичната хирогномия трябва да се занимава не само с формата на върховете на пръстите, но едновременно и с техните възли.
От това следва, че собствено трябва да се различават 9 типа пръсти, защото всеки от
трите
основни типа (остър, квадратен и лопатовиден) се разпада от своя страна на една гладка, възлеста и смесена разновидност.
Ние сега ще се занимаем по отделно с всеки от тия видове пръсти: а) остър или коничен пръст (фиг. 33). Тази форма винаги означава наклонност към изкуството. Когато острите пръсти са гладки, това показва любов и талант към всичко, което се нарича изкуство; и освен това слабост към всичко, което действа възбудително върху външните чувства. Притежателите на такива пръсти са художници, скулптори, архитекти или поети с една действаща върху фантазията и върху чувствата поезия. Хората с такива пръсти ценят красивото във външните форми.
към текста >>
Когато
острите
пръсти са гладки, това показва любов и талант към всичко, което се нарича изкуство; и освен това слабост към всичко, което действа възбудително върху външните чувства.
Тия последните биват повлиявани от това, дали пръстите са гладки или възлести. Затова практичната хирогномия трябва да се занимава не само с формата на върховете на пръстите, но едновременно и с техните възли. От това следва, че собствено трябва да се различават 9 типа пръсти, защото всеки от трите основни типа (остър, квадратен и лопатовиден) се разпада от своя страна на една гладка, възлеста и смесена разновидност. Ние сега ще се занимаем по отделно с всеки от тия видове пръсти: а) остър или коничен пръст (фиг. 33). Тази форма винаги означава наклонност към изкуството.
Когато
острите
пръсти са гладки, това показва любов и талант към всичко, което се нарича изкуство; и освен това слабост към всичко, което действа възбудително върху външните чувства.
Притежателите на такива пръсти са художници, скулптори, архитекти или поети с една действаща върху фантазията и върху чувствата поезия. Хората с такива пръсти ценят красивото във външните форми. Те са романтични, лесно се увличат, чувстват голяма нужда от независимост и мразят всички мъчни, изискващи напрягане на ума, разсъждения. Ръката с гладки, конични пръсти въплътява, следователно, чисто художествения тип. Ако коничният пръст е същевременно възлест, така щото неговия външен фаланг да е почти яйцеобразен, то това показва един ум, пълен със спекулативни идеи, с много разсъдливост, с голяма вещина при разрешението на мъчните проблеми на философията.
към текста >>
До като
първите
се възхищават от големи постройки, украшенията на които не остават незабелязани и неоценени от тях, последните се импонират само от грамадните размери на строителното изкуство, напр., от старите египетски пирамиди. 8.
Ако лопатовидните пръсти са гладки, надделява страстта, внезапните прищевки и инстинктът. Ако са възлести, и то с двойни възли, постъпките се предшестват от спокойно обсъждане и преценяване. Но в такъв случай ще липсва всякакво чувство към изкуството, защото един художник никога няма да бъде спекулант, нещо, което лопатовидните пръсти предполагат. Хората с гладки лопатовидни пръсти ще се отличат там, дето е необходима природна сръчност и схващане; напр., в практичните изкуства и приложните науки. А тия с възлести пръсти ще се отличат в механиката и в техническите военни науки.
До като
първите
се възхищават от големи постройки, украшенията на които не остават незабелязани и неоценени от тях, последните се импонират само от грамадните размери на строителното изкуство, напр., от старите египетски пирамиди. 8.
Резюме на учението за пръстите Лопатовидни и ъглести пръсти изобщо означават материализъм и чувство за реалното. Значи, лица с. такива пръсти имат любов към индустрията, към полезните и необходими изкуства, както и към теориите и делата. Конусовидният и остри пръсти означават наличност на идеализъм. На коничните пръсти принадлежи познанието на красивото, значи, изкуството, на особено силно заострените — познанието на идеално истинното, т. е.
към текста >>
Както по-висшето животно се различава от по-низшето чрез своята по-добре развита ръка, така и ние се различаваме от
първите
чрез развитието на палеца на нашата ръка.
че той може да влияе върху тях, като ги изменя или усилва. За това ние искаме да направим палеца предмет на особено разглеждане. Палецът „Ако липсваха други доказателства, то палецът би ме убедил в съществуването на Бога“. — Нютон. Със своето особено положение палецът представлява характерното различие между животните от по-висшите и тия от по-низшите видове, които също показват едно разнообразно развитие .на предните крайници.
Както по-висшето животно се различава от по-низшето чрез своята по-добре развита ръка, така и ние се различаваме от
първите
чрез развитието на палеца на нашата ръка.
Както ръката без палеца би представлявала. един недостатъчен, във висша степен несъвършен, орган на тялото, така и най-производителния, най-горещия ум без логика и свободна решителност, качества, които се представлявате именно от палеца, напълно би загубил своето значение. Наистина, и животните имат воля, една способност за избиране и решаване, но те правят това инстинктивно, докато у човека тия качества се осланят на доводите на разума. Идиотите се раждат без или със слабо развит палец, и според това техните духовни способности са твърде оскъдни. Особено недостатъчно развита у тях е разумната воля и логиката.
към текста >>
Настъпи ли момента, когато у детето се покажат
първите
признаци на събуждащата се съзнателна духовна дейност, отварят се и малките юмручета и пръстчетата започват да се движат по отделно и целесъобразно, а палецът се отделя от останалата ръка.
Особено недостатъчно развита у тях е разумната воля и логиката. Епилептиците, когато имат припадък, скриват палеца си под другите пръсти; същото правят и хората, които се намират пред смъртта. Забележително е също така, че в южна Италия на хората, в лошия поглед на които вярват, скриват също палеца под другите пръсти, за да се направи безвредно неговото лошо влияние върху волята. Новороденото дете държи своите ръце винаги свити в юмрук, дотогава до когато се покажат признаци на събуждането на не коя духовна функция. В тая си форма неговите ръце напомнят недоразвитите предни крайници на ония животни, които имат повече или по-малко разделени копита и при които не могат да се наблюдават никакви признаци на по-висша интелигентност.
Настъпи ли момента, когато у детето се покажат
първите
признаци на събуждащата се съзнателна духовна дейност, отварят се и малките юмручета и пръстчетата започват да се движат по отделно и целесъобразно, а палецът се отделя от останалата ръка.
Като разгледаме по-отблизо устройството на палеца, забелязваме, че и той, както и другите пръти се състои от три фаланга: нокътен, сргеден и основен. Последният фаланг, обаче, така е сраснал с дланта, че изглежда тая част. да принадлежи по-скоро на последната, отколкото на палеца. И така различаваме три части на палеца: 1) коренен или основен фаланг (фиг. 36 а).
към текста >>
Според окултните възгледи, тези три части на палеца, както и на другите пръсти, съответстват на
трите
света или мирови принципи, а именно: нокътният фаланг е емблема на Божеството, средният фаланг — на духовната и основният или коренният — на материалния свят.
да принадлежи по-скоро на последната, отколкото на палеца. И така различаваме три части на палеца: 1) коренен или основен фаланг (фиг. 36 а). 2) първи или среден фаланг (фиг. 36, в) и 3) втори външен или нокътен фаланг.
Според окултните възгледи, тези три части на палеца, както и на другите пръсти, съответстват на
трите
света или мирови принципи, а именно: нокътният фаланг е емблема на Божеството, средният фаланг — на духовната и основният или коренният — на материалния свят.
Но понеже палецът е в отношение и с първичното аз на човека, получава се и още едно паралелно значение на трите части на палеца, а именно: Нокътен фаланг: глава (разум); Среден фаланг: гърди (чувство); Основен фаланг: корем (чувственост). Според хирогномичното схващане, палецът изобщо отразява всичко, което носи името воля и желание; основният фаланг показва любовно влечение, средният — логика и разсъдителност, а нокътният фаланг показва изобретателност, инициатива и решителност, В каква зависимост е основният фаланг на палеца с чувствената любов и с волевата сила, ни обяснява д’Арпантини: „Върху корена на палеца лежи признака на волевата сила, чиято интензивност може да се измери от неговата дължина и дебелина. Той дава да се правят заключения върху наклонността към любов, казват хиромантите, които за това му дават името Венерин хълм. И наистина, да обичаш, значи да искаш, а да искаш значи да обичаш. Но аз твърдя, че пленителната сила на чувствата е много по-силна при слаборазвития основен фаланг, вследствие на по-малката разумна волева сила, на по-малката морална сила, с която те са снабдени“.
към текста >>
Но понеже палецът е в отношение и с първичното аз на човека, получава се и още едно паралелно значение на
трите
части на палеца, а именно: Нокътен фаланг: глава (разум); Среден фаланг: гърди (чувство); Основен фаланг: корем (чувственост).
И така различаваме три части на палеца: 1) коренен или основен фаланг (фиг. 36 а). 2) първи или среден фаланг (фиг. 36, в) и 3) втори външен или нокътен фаланг. Според окултните възгледи, тези три части на палеца, както и на другите пръсти, съответстват на трите света или мирови принципи, а именно: нокътният фаланг е емблема на Божеството, средният фаланг — на духовната и основният или коренният — на материалния свят.
Но понеже палецът е в отношение и с първичното аз на човека, получава се и още едно паралелно значение на
трите
части на палеца, а именно: Нокътен фаланг: глава (разум); Среден фаланг: гърди (чувство); Основен фаланг: корем (чувственост).
Според хирогномичното схващане, палецът изобщо отразява всичко, което носи името воля и желание; основният фаланг показва любовно влечение, средният — логика и разсъдителност, а нокътният фаланг показва изобретателност, инициатива и решителност, В каква зависимост е основният фаланг на палеца с чувствената любов и с волевата сила, ни обяснява д’Арпантини: „Върху корена на палеца лежи признака на волевата сила, чиято интензивност може да се измери от неговата дължина и дебелина. Той дава да се правят заключения върху наклонността към любов, казват хиромантите, които за това му дават името Венерин хълм. И наистина, да обичаш, значи да искаш, а да искаш значи да обичаш. Но аз твърдя, че пленителната сила на чувствата е много по-силна при слаборазвития основен фаланг, вследствие на по-малката разумна волева сила, на по-малката морална сила, с която те са снабдени“. „Че палецът отдавна е символ на волята, следва и от това, че римляните в своите покрити с кръв циркове вдигали палеца си, когато искали да подарят живота на падналия борец и го обръщали надолу, когато искали неговата смърт.
към текста >>
Горното е особено добре приложимо при
първите
10° на , — първият деканат, чийто единствен владетел е, Марс.
Под тоя знак се срещат пионерите, водителите, — но същевременно и много празни глави. Той действа бързо и върши своята работа с голямо въодушевление ; това при по-низшия тип по-често се изражда във фанатизъм. При оценката винаги трябва грижливо да се наблюдава, какви аспекти на други планети приема този знак и неговият владетел (). защото тези аспекти силно могат да изменят характера. Разбира се, същото важи и задругите знаци.
Горното е особено добре приложимо при
първите
10° на , — първият деканат, чийто единствен владетел е, Марс.
Вторият деканат като свой съвладетел има слънцето, третият — Юпитер, поради което качествата.на тия два деканата са смесени с тия на знаците, чиито владетели са респ. слънцето, респ. Юпитер, Този знак управлява главата и лицето. Ариесовият тип обича аргументите и с удоволствие посвещава времето си на учене и изследване. Слънцето в този знак е повишено (египетското название на Ариеса е Рама, т. е.
към текста >>
Това също е една от причините, че
първите
две трети от неговия живот са безкрайно по-тежки, отколкото последните.
Вторият деканат дава едно по-стройно и по-пропорционално телосложение, отколкото първия и третия. Под този деканат идват много спиритически медиуми и сензитивни хора. Тяхната главна задача е да пречистят и контролират своите полози влечения. Тази задача в митологията е представена от Скорпиона, който сразява Ориона. Само по тоя път по-низшия скорпио-тип може да еволюира.
Това също е една от причините, че
първите
две трети от неговия живот са безкрайно по-тежки, отколкото последните.
Скорпионовия тип трябва да се стреми към чистота и отстъпчивост. в М. С. Дава стремеж към власт върху съществуването на другите, чрез упражнение на своята воля. Становището е това на господар, бодър и грижлив, може-би клонящ към песимизъм. в десц.
към текста >>
Колкото се отнася до
първите
два слога на думата Парацелзус.
Фердинанд и Изабела, покровители на Колумб, царуваха в Мадрид. Огромни промени предстояха навред из цивилизования свет, всякъде хоризонтът се разширяваше и човешките умове се отправяха към нови полета на предприятие и мисъл. Много се е спорило за точното значение на името „Паралелзус:“ и как е било усвоено най-напред. Ясно се вижда, обаче,че фон Хоенхайм сам е усвоил това име, а не беше, както някои подържаха, дадено от почитателите му.2) Практикувало се е в онова време да се пишат книги под някое латинско пот de plume, и често се приспособявало на латински самото име на писателя. Последните два слога на името, като вземем латинския му правопис Paracelsus, — „celsus“, по всяка вероятност са внушени от думата „Hohen“, която значи висок, а думата „Hohenheim“, преведена буквално, значи висок дом.
Колкото се отнася до
първите
два слога на думата Парацелзус.
забележително е, че те са употребявани от време на време от самия Парацелзус за ла даде название на медицинските си трактати. По този начин са наречени два от трактатите му: „Paramirum“ и „Paragranum“. Тази дума „Para“ изглежда да е употребена донякъде в смисъл, да даде на думата, на която е префикс, превъзходна стойност. Така „Paramirum“ би значело „крайно чудно“. Цялата дума е, безсъмнено, една многоезична смес, на която първата част е гръцка, а втората латинска.
към текста >>
Като смятам Паралелзуса за пионер на всички тези движения, едва ли ще бъде изненада ако се каже, че той бе един от
първите
церители чрез вярата, и от най-великите.
В този единствен пасаж от Парацелзуса се намира и философията на астрологията, и доказателството за ефикасността на молитвата. Казах, че той бе баща на хомеопатията. Също така той бе баща и на една, развила се по-късно, школа на животинския магнетизъм, която бе основана във Франция през последните години на осемнадесетия век и началото на която винаги се свързва с името на Месмер. За нещастие, Месмер не притежаваше нито познанието, нито опитността, нито пък интуитивните способности на учителя си Парацелзус. Но възкръснало вече, магнетическото лечение, при тогавашните неблагоприятни условия бе предназначено да играе много по-голяма роля в бъдещето на медицинското изкуство, отколкото в миналото.
Като смятам Паралелзуса за пионер на всички тези движения, едва ли ще бъде изненада ако се каже, че той бе един от
първите
церители чрез вярата, и от най-великите.
„Вярата, казва той, има много по-голяма сила от физическото тяло. Всички магически процеси са основани на вярата. Силата на вярата побеждава всички духове на природата, защото тя е духовна сила и духът е по-висш от природата. Всичко, което е израсло в областта на природата, може да бъде променено чрез силата на вярата. Всичко, което вършим и което превъзхожда природата, ние го постигаме чрез вяра.
към текста >>
77.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
7. Кабала: За сефиротите (с кабалистическата карта на Хенрих Кунрата и портрета на последния, огненият триъгълник, орелът-риболовец, кръстът в светеща звезда, -
трите
тернера и схемата на човешкото същество) 8.
Бъдещото училище (продължение от кн. VII). 6. П. Мълфорд: I. Няколко закони за силата и хубостта. II. Кои са нашите роднини?
7. Кабала: За сефиротите (с кабалистическата карта на Хенрих Кунрата и портрета на последния, огненият триъгълник, орелът-риболовец, кръстът в светеща звезда, -
трите
тернера и схемата на човешкото същество) 8.
Самуел Р. Уелс. Физиогномия. — Очерци по Френология: 1) Определение на Френологията, 2) Френологията като изкуство. 3) Основата на Френологията. 4) Първите принципи.
към текста >>
4)
Първите
принципи.
7. Кабала: За сефиротите (с кабалистическата карта на Хенрих Кунрата и портрета на последния, огненият триъгълник, орелът-риболовец, кръстът в светеща звезда, - трите тернера и схемата на човешкото същество) 8. Самуел Р. Уелс. Физиогномия. — Очерци по Френология: 1) Определение на Френологията, 2) Френологията като изкуство. 3) Основата на Френологията.
4)
Първите
принципи.
5) Определяне на органите: домашни наклонности, егоистични наклонности, честолюбиви и управителни органи, морални чувства, усъвършителни способности, стремителни способности, литературни способности и разсъдителни способности: С една диаграма и символични карта на човешкия мозък и 16 образи. Превод от английски. 9. Проф. Ю. Нестлер. Хирогномия: 10. Астрологическа хирогномия на пръстите. II.
към текста >>
у тях тези каденции, те ще отговорят, че тези напеви са съществували в най-
първите
дни от живота на тяхната раса и че познанието за тях се е запазило в едно известно семейство от коленото на Левия, което ги е получило от
първите
пророци на тяхното племе, велики ясновидци и познавачи на божественото знание.
Но на Запад музиката се е насочила в по-други линии, отколкото на Изток. Тя се е нагласила да действа на страстите и чувствата повече, отколкото на истински духовната човешка природа и, при все това, тя играе преобладаваща роля в най-високите религиозни обреди на западната църква. Трябва да се забележи, че в „литургията“, този централен акт на християнското богослужение, някои от изпълняваните каденции са се запазили от най-дълбока древност. Аз не говоря за великолепната съвременна музика, с която велики музиканти са украсили християнските църковни ритуали; аз подразбирам старинния „Plein Chant“, силните и дълбоки ноти на който са се запазили от незапомнени времена в някои руски свещени напеви, също, както и в гръцката църква. Съществуват, както съм слушала, каденции, които били заети от евреите, и ако вие попитате евреите, от къде са.
у тях тези каденции, те ще отговорят, че тези напеви са съществували в най-
първите
дни от живота на тяхната раса и че познанието за тях се е запазило в едно известно семейство от коленото на Левия, което ги е получило от
първите
пророци на тяхното племе, велики ясновидци и познавачи на божественото знание.
Те прибавят към това, че има някои каденции, най-драгоценните от всички, които никога не могат да излязат из пределите на това семейство, и които рядко се изпълняват, и то само в религиозните церемонии от особена важност, от членовете на това семейство, които знаят тайната на техните особени интонации. Това са истински мантри на древно-еврейски език и те са се запазили от дълбока старина, тъй като еврейският народ е бил един от най-старите цивилизовани народи. Би могла да се проследи неговата древност до такова далечно минало, в сравнение с което датите на неговите свещени писания са дати на вчерашния ден. Дълго време преди да се споменуват тези писания, евреите са съставлявали семето на тази древна раса, която така силно е влияла на Персия в дните, когато последната е изповядвала религията на Иран. Евреите вече са съществували и тогава и още много по-рано; тяхното съществуване може да се проследи до тази епоха, когато там, дето сега се люлеят вълните на Атлантическия океан, се е простирал обширен континент.
към текста >>
Когато някой разбира това ясно, както това разбира опитният окултист, той може да избира трептения съобразно с резултатите, които те произвеждат; по такъв начин се е създала науката за
мантрите
.
Заедно с ускорение движението на диска се увеличават се в по-голямо количество колебанията в секунда, и по такъв начин нотата става все по-висока и по-висока, до като не премине в безмълвие. Защо в безмълвие ? Затова, че ухото не може повече да отговаря на трептенията и да ги възпроизвежда, и макар че те продължават да цепят въздуха, но от нас те вече не се чуват. Ако се произведе този Опит пред група хора, то ще се укаже, че едни възприемат ускоряващите се колебания по-дълго време, отколкото други, така че, когато за не-кои вече настъпва тишина, други още чуват високия звук. Когато музиката се състои от най-тънки и най-нежни звуци, тя действа на по-тънките частици на тънкото тяло, тогава когато по-масивната хармония действа на по-грубите негови частици.
Когато някой разбира това ясно, както това разбира опитният окултист, той може да избира трептения съобразно с резултатите, които те произвеждат; по такъв начин се е създала науката за
мантрите
.
Хора, които не облада-ват тези знания, не могат да достигнат същите резултати. Емоциите от всички степени могат да бъдат извикани по такъв начин, и тъй като музиката е способна да изразява чувства все по-изтънчени, като самоотвержена любов, самоотречение и поклонение, съответен симпатически трепет може да бъде извикан и в духовното тяло на човека и тогава човек, като се възнесе на крилата на музикалните трептения, може да достигне прага на духовния свят. По такъв начин музиката служи на религията, както на Изток, така и на Запад. На Запад най-великите музиканти напрягат всичките си сили, за да изразят в звукове висшите човешки чувства и ако би се представил случай на източния жител за пръв път да чуе една от литургиите, написани от майстор на божественото музикално изкуство, той, при всичкото си незнание на латински език, както и на липсата от навик за употребяване на акорди, попаднал би, при все това, под очарованието на тази музика и би изпитал чувство на успокоение и вдълбочаване. разполагаше го към медитация.
към текста >>
Тя казва на човека, който минава покрай нея: „ако ти правиш като мен, ако ти проявяваш в своите
отношения
към околните егоизъм, то непременно и твоята душа ще се изроди, ще се отклониш от правилната еволюция като мен“.
По-рано те са били с големи петури, а сега са малки люспици. Това израждане на растението е следствие на неговия паразитизъм. Кукувичата прежда е произлязла от зелено растение, сродно на обикновената поветица (дива зурна). Като нея, тя от начало се увивала о другите растения, само за да има подпора, но после почнала да използва чуждото растение и станала паразит. Какъв е езикът на кукувичата прежда?
Тя казва на човека, който минава покрай нея: „ако ти правиш като мен, ако ти проявяваш в своите
отношения
към околните егоизъм, то непременно и твоята душа ще се изроди, ще се отклониш от правилната еволюция като мен“.
Като примери могат да се вземат и други паразитни растения, напр., паразитните салепи, които се срещат в нашите гори, воловодеца (Orobanche), Lathraea Squammaria (Горска майка) и др. И тези растения са безхлорофилни по същата причина. 7. Езикът на ягодата (Fragaria vesca). — Листата й са сложни и съставени от по 3 листчета еднакво големи. Това обстоятелство можем да използваме, за да прокараме една аналогия между ягодовия лист и човешката душа.
към текста >>
Трите
листчета на ягодовия лист са символ на
трите
страни на човешката душа: познавателна, чувствена и волева.
Като примери могат да се вземат и други паразитни растения, напр., паразитните салепи, които се срещат в нашите гори, воловодеца (Orobanche), Lathraea Squammaria (Горска майка) и др. И тези растения са безхлорофилни по същата причина. 7. Езикът на ягодата (Fragaria vesca). — Листата й са сложни и съставени от по 3 листчета еднакво големи. Това обстоятелство можем да използваме, за да прокараме една аналогия между ягодовия лист и човешката душа.
Трите
листчета на ягодовия лист са символ на
трите
страни на човешката душа: познавателна, чувствена и волева.
И както трите ягодови листчета са еднакво развити, така и трите страни на човешката душа трябва да бъдат еднакво развити. У идеалния човек трябва да са развити добре умът, сърцето (любовта и други благородни чувства) и волята. Човек не трябва да се стреми да развие само ума си за сметка на сърцето (любовта) и волята, нито пък само сърцето за сметка на ума и волята. В такива случаи той няма да има голяма ценност като работник за общочовешкото благо. Ако умът и волята са развити, а сърцето не, тогаз човек може да стане опасен тиран, какъвто е бил Наполеон Бонапарт.
към текста >>
И както
трите
ягодови листчета са еднакво развити, така и
трите
страни на човешката душа трябва да бъдат еднакво развити.
И тези растения са безхлорофилни по същата причина. 7. Езикът на ягодата (Fragaria vesca). — Листата й са сложни и съставени от по 3 листчета еднакво големи. Това обстоятелство можем да използваме, за да прокараме една аналогия между ягодовия лист и човешката душа. Трите листчета на ягодовия лист са символ на трите страни на човешката душа: познавателна, чувствена и волева.
И както
трите
ягодови листчета са еднакво развити, така и
трите
страни на човешката душа трябва да бъдат еднакво развити.
У идеалния човек трябва да са развити добре умът, сърцето (любовта и други благородни чувства) и волята. Човек не трябва да се стреми да развие само ума си за сметка на сърцето (любовта) и волята, нито пък само сърцето за сметка на ума и волята. В такива случаи той няма да има голяма ценност като работник за общочовешкото благо. Ако умът и волята са развити, а сърцето не, тогаз човек може да стане опасен тиран, какъвто е бил Наполеон Бонапарт. Ако сърцето и волята са развити, а умът не, тогаз човек ще бъде безполезен за себе си и за другите.
към текста >>
Следователно, ценен за обществото е този, у когото
трите
страни на душата са хармонично развити.
Човек не трябва да се стреми да развие само ума си за сметка на сърцето (любовта) и волята, нито пък само сърцето за сметка на ума и волята. В такива случаи той няма да има голяма ценност като работник за общочовешкото благо. Ако умът и волята са развити, а сърцето не, тогаз човек може да стане опасен тиран, какъвто е бил Наполеон Бонапарт. Ако сърцето и волята са развити, а умът не, тогаз човек ще бъде безполезен за себе си и за другите. Такъв е Дон Кихот.
Следователно, ценен за обществото е този, у когото
трите
страни на душата са хармонично развити.
Ето защо, когато минаваме покрай ягодата, тя ни казва: „човече, виж моите листа, и развий равномерно ума, волята и сърцето. Само една от тези трите страни на душевния ти живот ако остане неразвита, ти ще куцаш в живота“. 8. Езикът на житната нива. — Когато учениците във време на екскурзия минават покрай една изкласила нива, могат да се накарат да налучкат нейния език. Чрез въпроси, те сами ще го намерят.
към текста >>
Само една от тези
трите
страни на душевния ти живот ако остане неразвита, ти ще куцаш в живота“. 8.
Ако умът и волята са развити, а сърцето не, тогаз човек може да стане опасен тиран, какъвто е бил Наполеон Бонапарт. Ако сърцето и волята са развити, а умът не, тогаз човек ще бъде безполезен за себе си и за другите. Такъв е Дон Кихот. Следователно, ценен за обществото е този, у когото трите страни на душата са хармонично развити. Ето защо, когато минаваме покрай ягодата, тя ни казва: „човече, виж моите листа, и развий равномерно ума, волята и сърцето.
Само една от тези
трите
страни на душевния ти живот ако остане неразвита, ти ще куцаш в живота“. 8.
Езикът на житната нива. — Когато учениците във време на екскурзия минават покрай една изкласила нива, могат да се накарат да налучкат нейния език. Чрез въпроси, те сами ще го намерят. Кога минаваме покрай нея, тя ни шепне следното: „посетите житни зърна умряха в земята, обаче, това не мина безследно; тая тяхна жертва възкреси из земята тази разкошна нива. Твоят живот ще принесе плод, само ако научиш закона за жертвата, ако си готов и да умреш за великото дело.
към текста >>
По този въпрос в книгата: „Учебното дело в руската съветска република“ е писано: „При картонажната работа необходимо е измерване, изчисление и чертане: така децата получават
първите
уроци по геометрия.
В противен случай, ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и за това безполезен. Със смятане и геометрия трябва да се занимават учениците и преди 14 година. Обаче, тези предмети трябва да се преподават по такъв начин, че да се развиват повече интуитивните способности на учениците. Детето да разбира формите и числата, без да се кара изкуствено да се губи в логически операции. В това отношение Песталоци е постъпвал правилно.
По този въпрос в книгата: „Учебното дело в руската съветска република“ е писано: „При картонажната работа необходимо е измерване, изчисление и чертане: така децата получават
първите
уроци по геометрия.
Не е нужно да добавим, какво децата при тази си работа сами още не знаят, че така те изучват аритметика и геометрия или изобщо математика, и че въпросите: що е число, що е прав ъгъл и пр. съвсем нямат място. Да се изисква от децата отговор на подобни въпроси, значи да се изисква повече от онова, което не може да даде всеки възрастен човек, а практически това изискване се свежда до заучаване на непонятни фрази“. Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14. година. Естетичното възпитание на децата Има тясна връзка между моралното и естетичното възпитания.
към текста >>
Според другото гледище, религиозното възпитание трябва да се изхвърли от училището, а моралът да се гради „върху социалните
отношения
на индивида към окръжаващата го среда“.
По-нататък ще се гради върху основата, получена през този период. Пропуснатото през този период не може да се навакса вече, За религиозното възпитание „Човешката душа е частица от мировата душа“ — Платон. Днес има две ясно оформени гледища по отношение на религиозното възпитание. Според едното гледище, религията е основа на всека нравственост. Вън от религията не може да се получи идеално нравствено възпитание.
Според другото гледище, религиозното възпитание трябва да се изхвърли от училището, а моралът да се гради „върху социалните
отношения
на индивида към окръжаващата го среда“.
В това отношение е особено характерна книгата: „Мойсей или Дарвин“ от Арнолд Додел. Както по всички въпроси, така и по този въпрос, окултизмът не излиза от отвлечени философски спекулации. За да разреши този тъй важен въпрос, окултизмът изследва самата детска природа, и после той оставя да говорят самите резултати от тези изследвания. Преди да видим, какъв резултат дава изучаването на детската природа, нека се запитаме, що е в същност религия и що е религиозно чувство. Според материалиста, религията е плод на невежеството на първобитния човек.
към текста >>
Но не само те, а и след тях
първите
представители на църквата са били във връзка с невидимия свет ; те са били окултисти в истинския смисъл на думата.
И тогаз ще се види, че под виделината, сътворена в първия ден, не се разбира сегашната слънчева виделина. Тогаз ще се види също, че под ден и нощ не се разбират сегашните ден и нощ и пр. Също дълбоки окултни истини се крият в символите на Откровението. Откровението е една от най-дълбоките книги на библията, но за да може да се изтълкува, непременно човек трябва да има ключа. Основателите на религиите са били във връзка с невидимия мир.
Но не само те, а и след тях
първите
представители на църквата са били във връзка с невидимия свет ; те са били окултисти в истинския смисъл на думата.
Те са знаели направо (от собствена опитност) великите духовни истини. И в това е била силата на църквата. И до когато нейните представители са били във връзка с небето, тя е била жива. Но по-после се изгубва тази връзка; те вече не са окултисти-ясновидци. Тогаз настъпват нейният упадък и нейните грешки.
към текста >>
И в
първите
опити да приближим към действителността желания, които ни се струват мечти и блянове, фантазии, ще има заблуди, грешки и бездънни улици, както в началото на техническите ни придобивки често имаше сблъскване на влакове, експлозия на парни котли и др.
Всеки се въздържа и стеснява да го довери на съседа си, бои се да не стане смешен ! Но това се корени дълбоко в опита: всяко желание, помислено или изказано, докарва желаното по-близо, и то пропорционално с интензивността на желанието и на растящото число на желаещите. Тези последните отправят духовни функции в определени пътища; чрез това се поставя в движение онази мълчаща сила на волята, която, незабелязано още от школната мъдрост, помага на желаното да добие форма. Така милиони хора копнееха тихо в себе си за по-бързи съобщителни средства и ето оползотвориха се парата и електричеството. Скоро друго някое питане и желание ще иска отговор и изпълнение, вътрешно питане, вътрешно желание.
И в
първите
опити да приближим към действителността желания, които ни се струват мечти и блянове, фантазии, ще има заблуди, грешки и бездънни улици, както в началото на техническите ни придобивки често имаше сблъскване на влакове, експлозия на парни котли и др.
Нашата възраст е два вида: възрастта на тялото ни и тази на духа ни. Духът е израснал до сегашното си състояние на съзнание в продължение на милиони години, минавайки през безброй тела и форми на съществуване. И много млади тела той е износил като дрехи. А това, което ние наричаме смърт, то е само неспособността да се поддържа в добро положение телесната дреха, неспособността постоянно все да възраждаме (да регенерираме) тялото си из жизнените елементи. Колкото по-стар, колкото по-зрял е духът, толкова по способен ще бъде той да владее тялото, да го направлява и оформява по своята воля.
към текста >>
Троица; еврейската дума, която ги изразява, силно изпъква, блеснела на сенчест фон, тъмна на светъл фон, за да се разбере, че нашият ум, неспособен да проникне в същността на тия начала, може само да предугажда дребното в противоположните им
съотношения
, по силата на аналогията на противоположностите.
. .“ Ако се обърне внимание, каква част от човешката фигура заема централния пункт, който разтваря окръжността, то може да се разбере, с каква йероглифическа мощ посветителят е съумял да изрази тази основна тайна. Бляскавото сияние свети наоколо — това е Розата, която е разцъфтяла в пет листа; петокрайната звезда на кабалистическия Микрокосмос, блестящата звезда на Масонството, символът на всемогъщата воля, въоръжена с огнения меч на херувимите. Ако се изразим с езика на екзотическото християнство, това ще бъде сферата на Бога-Сина, поместена между сферата на Бога-Отца — сферата на сянката нагоре, дето я пресича Ен Соф (ףום ןיא) с бляскави букви, и сферата на Бога-Светия Дух Руах Хакадош (הקדוש רוח) бляскава сфера надолу, дето йерограмата Емет (תמא) я пресича с черни букви. Тия две сфери се представят като изгубени в облаците на Ацилута (תול צא). за да се посочи на окултната природа на първото и третото лице на Св.
Троица; еврейската дума, която ги изразява, силно изпъква, блеснела на сенчест фон, тъмна на светъл фон, за да се разбере, че нашият ум, неспособен да проникне в същността на тия начала, може само да предугажда дребното в противоположните им
съотношения
, по силата на аналогията на противоположностите.
Над сферата на Ен-Соф свещената дума Йехова се разлага в един огнен триъгълник, както следва: Без да се вдълбочаваме в йероглифическия анализ на тази свещена дума и особено да излагаме тук тайните на нейния произход, които изискват много разкрития, ние ще кажем само, че от тая специална гледна точка: йодът (י) символизира Отца, йахът (הי) — Сина, йахо (יהי) — Св. Духа, йахоах (היהי) — живата вселена, а мистическият триъгълник се придава на сферата на неизразимия Ен-Соф или Бога Отца (непроявеният навън и непознаваемият, Бог до акта на творчеството). С това кабалистите искат да покажат, че Отец е източник на цялата Троица и държи в тайна възможност всичко, което е, било е и ще бъде. Над сферата на Емета или Светия Дух, в самите лъчи на Кръста на Розата и под нозете на Логоса, гълъб в първосвещеническа тиара започва своя пламенен полет: емблема на двойното течение на любовта и светлината, което излиза от Отца към Сина, от Бога към Човека и възлиза от сина към Отца, от Човека към Бога; неговите разперени крила точно съответства на езическия символ на двата змея, които обвиват пръчката на Меркурий. Само посветеният може да разбере това тайнствено сближение.
към текста >>
И това, което казахме за 4 и 5, в
съотношенията
с Кръста на Розата, е достатъчно за ония, които могат да бъдат посветени.
Същата буква ש, като прибавка към буквения кватернер, дава квинер (5) или числото на падението. Но същото число е и число на волята, а волята е средство за възстановяване. Посветените знаят, защо заменянето на четирите с пет е само временно пакостно: как в калта, дето се търкаля в падението си, човешкият множител се учи да си завладее една личност, действително свободна и съзнателна. Той отново се издига от падението си, по-силен и по-велик; по тоя начин, злото иде след доброто само временно и с цел да осъществи по-доброто. Това число 5 съдържа най-дълбоки тайни.
И това, което казахме за 4 и 5, в
съотношенията
с Кръста на Розата, е достатъчно за ония, които могат да бъдат посветени.
Хенрих Кунрат, кабалист и алхимик. Сега ще кажем няколко думи за лъчите на числото десет, които пронизват пространството на облаците или Ацилута. Това е денера (10) на Питагора, наречен в Кабалата сефиротическа еманация. Преди да представим на четните ни ясното разпределение на кабалистическите сефироти, ще начертаем една картина на съотношенията, които съществуват по преданието между десетте сефироти и десетте главни имена, дадени на Божеството от еврейските богослови. Тия имена, които Кунрат е изобразил в кръговете, на краищата на листцата на светещата роза, съответстват всяко на единия от десетте сефироти (вж.
към текста >>
Преди да представим на четните ни ясното разпределение на кабалистическите сефироти, ще начертаем една картина на
съотношенията
, които съществуват по преданието между десетте сефироти и десетте главни имена, дадени на Божеството от еврейските богослови.
Това число 5 съдържа най-дълбоки тайни. И това, което казахме за 4 и 5, в съотношенията с Кръста на Розата, е достатъчно за ония, които могат да бъдат посветени. Хенрих Кунрат, кабалист и алхимик. Сега ще кажем няколко думи за лъчите на числото десет, които пронизват пространството на облаците или Ацилута. Това е денера (10) на Питагора, наречен в Кабалата сефиротическа еманация.
Преди да представим на четните ни ясното разпределение на кабалистическите сефироти, ще начертаем една картина на
съотношенията
, които съществуват по преданието между десетте сефироти и десетте главни имена, дадени на Божеството от еврейските богослови.
Тия имена, които Кунрат е изобразил в кръговете, на краищата на листцата на светещата роза, съответстват всяко на единия от десетте сефироти (вж. по-долната таблица). Що се Отнася за божествените имена, ще извлечем, по възможност на късо, от йероглифическия разбор на всяко от тях средното езотерическо значение, което може да им се придаде: Иехие (х) е това, което съставлява нетленната същност на Абсолютното Сжщество, в която става движението на живота. Йа (х) — неразрешимата връзка между мировите души и духът. Йеве — съвкупление на мъжкото и женското начала, които вечно пораждат живата вселена (Великият Аркан на Словото).
към текста >>
Насрещните три тернера изобразяват Троицата, която се проявява в
трите
свята.
Това значи, че ангелът, който управлява всеки чин, като че ли произнася едно от наставленията на божествения закон. По-дълбока е идеята му, като изобразява буквите на еврейската азбука като излизащи от облаците на Ацилута, прорязана със сефиротическите лъчи. Да произведеш от контрастите на светлината и мрака 22-те букви на свещената йероглифическа азбука, значи да обединиш в едно поразително изображение цялото учение на Книгата на Творението — Сефер Йецира. И наистина, тия емблеми, поредно светещи и тъмни, тайнствени фигури, тъй хубаво символизиращи Доброто и Злото на вечната съдба, Хенрих Кунрат произвежда от плодотворното сливане на Сянката със Светлината, на Заблуждението с Истината, на Злото с Доброто, на Битието с Небитието. Така внезапно изскачат на хоризонта непредвидените видения с усмихнат или мрачен изглед, ласкави или застрашителни, когато след натрупването на гъсти и тъмни облаци Феб, още един път победите на Питона, хвърля своите златни стрели.
Насрещните три тернера изобразяват Троицата, която се проявява в
трите
свята.
Първият тернер интелектуалният свят — е единственото съвършено възпроизвеждане на Св. Троица: Провидението уравновесява дете чашки на везните на Божествения ред: Мъдростта и Разума. Двата долни тернера са само отражения на първия, в но-плътната среда на моралния и астралния светове. Затова те са обратни изображения на предмета, който се отразява на повръхностьта на течностьта. В моралния свят Красотата (Хармонията или Правилността) уравновесява: Милосърдието и Правосъдието.
към текста >>
Първите
принципи Френологията не претендира, за сега, да е една изцяло завършена наука.
Тя може да се демонстрира тъй, както химията или естествената философия. С това тя се различава изцяло от всички по-предишни системи на менталната наука. Тези последните се са основавали на априорни предположения (нещо допустимо) за начало. По този начин, като са имали в самите си зародиши и семена коренни несъвършенства за самото човешко схващане, те са станали тъмни, химерически, непрактични, софистични, непрогресивни и безполезни. И те толкова оправдаха тези си качества, че се приближиха до словесните схоластични философии на средните векове.
Първите
принципи Френологията не претендира, за сега, да е една изцяло завършена наука.
До колкото е напреднала досега, тя се състои от две части, а именно: 1. Система на физиологически факти и съответните им умствени явления и 2. Система на умствената философия, извлечена от тези факти и явления и от други, сродни на тях. Главните принципи на основната или физиологическата част на науката Френология могат да се изразят така: 1. Мозъкът е специален орган на ума.
към текста >>
Недостатък: неспособност да се разбират и най-простите числени
отношения
.
„Място за всяко нещо, и всяко нещо на местото си“. Излишък: обръща се внимание по-вече на хубавото, отколкото на разумното; иждивява се много време в оправяне; много се смущава от безредието. Недостатък: разпуснатост; невнимателност по отношение на държане в ред книги, инструменти, вестници и пр.; рядко се знае, къде да се намери нещо, което се е употребявало неотдавна. 30. Пресметливост. — Способност да се пресмятат числа умствено; да се събира, изважда, дели и умножава; да се правят сметки и пр.; Излишък: предразположение да се пресмята всяко нещо.
Недостатък: неспособност да се разбират и най-простите числени
отношения
.
31. Място. — Припомняне на места; географическа способност; желание да се пътува, за да се види света. Недостатък: неспособност да се помнят места; лесно изгубване; не може да покаже посоките на компаса. Литературни способности 32. Запомняне случки.
към текста >>
VI) ние имаме за
първите
5° като владетели , , , а за вторите 5° , , — .
АСТРОЛОГИЯ К. А. Либра. (Продължение от кн. VII). Влиянието на деканатите върху тялото и характера Според астрологията на индусите, първата половина на всеки деканат е положителна, а втората отрицателна. В знака на Ариес () (виж таблицата на деканатите кн.
VI) ние имаме за
първите
5° като владетели , , , а за вторите 5° , , — .
За 10° до 15° имаме като владетели , , , а за 15° до 20° , , — . За 20° до 25° , , , а за 25° до 30° , , — и така за всеки знак. В това издание на моята „Астрология, нейната техника и етика“ аз не се занимавам по-отделно с деканатите, както в първото холандско издание, защото се оказа, че се дава много голямо значение на тези подробности. При определянето на асцендента типирането на асцендентите не може да послужи като сигурна ръководна линия. Това типиране е още твърде несъвършено и изисква по-точно изучаване.
към текста >>
Слънцето чрез своите стоплящи лъчи способства на всичко да живее и да поникне, то ни дарява топлина, а от него идат и всички видове изкуствена топлина, от която нашият живот в много
отношения
и по много начини става приятен, защото това, което ни доставя нашият огнен материал във форма на топлина и светлина, не е нищо друго освен сгъстена слънчева топлина.
Слънцето представлява в хороскопа духовния принцип, същинският човек, индивидуалността. В ориенталската литература то се казва сан или санси — слънчев бог. Слънцето изпраща своята жизнена сила, Прана, през вселената и така то в хороскопа е същевременно символ на жизнена сила и на по-висш интелект. Влиянието на Слънцето, както и това на Луната, е най-важното в хороскопа и при разглеждането на един хороскоп тези два центъра изпъкват на първо место. Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, означава добра морална основа на характера, а при лошо положение и аспектиране означава обикновено неморалност, високомерие, егоизъм и суровост спрямо подчинените.
Слънцето чрез своите стоплящи лъчи способства на всичко да живее и да поникне, то ни дарява топлина, а от него идат и всички видове изкуствена топлина, от която нашият живот в много
отношения
и по много начини става приятен, защото това, което ни доставя нашият огнен материал във форма на топлина и светлина, не е нищо друго освен сгъстена слънчева топлина.
А и електричеството е слънчева енергия. Като сравним седемте планети на нашия космос със седемте бои на спектъра и със седемте тона на октавата, ние намираме, че кореспондира с боята орания и с нотата до (с.) Слънцето () управлява сърцето, артериите, дясното око у мъжа и лявото у жената. Слънцето няма северна или южна широчина, то върви по видимия път на еклиптиката. Неговата средна скорост е 59' 8" за 24 часа. Напречният му разрез е lll1/2 пъти по-голям от разреза на земята, големината, масата му l1/2 милион пъти колкото земята.
към текста >>
Лошо аспектирана Луна е сигурен знак за слабо здраве, особено през
първите
седем месеци на живота.
Луната, добре аспектирана и в една ъглова къща, е една гаранция за успешен живот. Особено много помага добрият аспект от Юпитер и Венера за достигане на доброто в материалния свят. Един от най-лошите аспекти в хороскопа е четириъгълника или опозицията на Сатурн. Всякога трябва да се внимава, щото Луната да взема характера на знака, в който е поставена, напр. ако стои в , ще се прояви влиянието на Марс в импулсивност и пр., в добър и лош смисъл, според аспектите.
Лошо аспектирана Луна е сигурен знак за слабо здраве, особено през
първите
седем месеци на живота.
Луната има голямо влияние върху всичко, което има връзка с медиумитет, спиритизъм, психометрия и пр. За мисленето аспектът с е твърде благоприятен, като към хладкото логическо мислене се прибавя въображаемото на луната. (Следва) ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Ралф Ширле редактор на The Occult Review. Продължителността на човешкия живот Няма физиологическа причина, поради която човек трябва да умре. Това не е мое твърдение, нито твърдение на Prentice Mulford, който има известни идеи по отношение на възможността да се продължи човешкия живот за неопределено време.
към текста >>
78.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят
първите
съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява.
Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействаме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати. И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее.
Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят
първите
съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява.
Това съответства на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответства на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответства на самосъзнанието у човека.
към текста >>
По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята,
сестрите
и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр.
Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответства на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото. Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответства на мъжа и жената в света. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма. Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество.
По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята,
сестрите
и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр.
Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения, след него иде процеса на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всичките индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всички сегашни форми. Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (света на силите), на чувствения и на мисловия. Расите, народите, обществата, домът, инивидите всички са тясно свързани помежду си.
към текста >>
И от това предишно гледище, чрез различни теории, поддържани в разни времена, намирате тази идея за човешкия дух, а именно, че той иде в този свят да развие силите си — идея, която се е поддържала изобщо през
първите
пет века.
Но думата „вечен“ значи много повече от това. Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния живот, откъслек от божественото същество, се.ме или зародиш от Божеството, като развива силите, присъщи вътре в него, както желъдът от дъбовото дърво постепенно се развива в подобие на родителя си дъб. И ако погледнете на въпроса в тази светлина, ще почнете, мисля, да вървите по най-рационалния път, защото човешкият дух трябва или да е новосъздаден, произведен от естествени условия, или пък неразделно вечен, като част от божествения и универсален живот.Не мога да мисля за друга някоя четвърта хипотеза. Първата, че той е специално създаден, е онази, която се прие общо през по-следващата част на християнската ера. Длъжна съм да ви я представя по този начин, защото в първоначалната църква и в продължение на много векове в живота на църквата са изучавани разни теории за прераждането (макар не в същата форма винаги, понякога просто като предсъществуване на душата, която, по някакви неясни и неопределени причини, трябвало да дойде във физическия свят като последствие от злосторство в собственото си минало).
И от това предишно гледище, чрез различни теории, поддържани в разни времена, намирате тази идея за човешкия дух, а именно, че той иде в този свят да развие силите си — идея, която се е поддържала изобщо през
първите
пет века.
Това бе твърде естествено, защото християнството се зароди измежду евреите, макар и да се разпространи бърже и вън от тях. Между евреите тая идея е била популярна. Ако разгърнете историята на евреите от Йосифас, ще намерите един разказ за оная малка група мъже, които били обсадени в една незащитима вече крепост. Подигнал се въпрос между тях, да се предадат ли или не, но капитанът им, като аргументирал против предаването като нечестно, показал им, че ако постъпят така, би трябвало да очакват един мизерен живот следния път, а ако умрат патриотически, щели да си осигурят добро бъдеще. Споменувам това, само за да ви покажа, че идеята е била общо разпространена между евреите.
към текста >>
Като оставим сега този въпрос; нека за момент да помислим, какво значи в същност прераждане, преди да видим, дали тя е най-рационалната от
трите
гореспоменати теории за безсмъртието.
Когато прибавите към този кратък очерк на европейската доктрина и факта, който е от грамадна важност, засвидетелстван от Макс Мюлер, че всичките велики умове на човечеството са вярвали в прераждането, ще видите, че тази идея се явява пред вас с голям авторитет зад себе си. Но когато е въпрос за лично вярване, авторитетът не е последната дума. Човек трябва най-накрая да съди сам за себе си, дали може или не да приеме един възглед, като основа на своето поведение. Няма авторитет толкова силен, чеда надмине вътрешното убеждение на човешкия интелект и човешкото съзнание: те са последната съдебна инстанция за всеки индивид. И причината, да споменавам за авторитети, не е да надхвърля собствените ви разсъждения, или по-някой начин да изнудя мнението ви, а само да ви подбудя да мислите, че заслужва да изпитате една теория, която е вярвана и поддържана от най-великите хора на нашата раса.
Като оставим сега този въпрос; нека за момент да помислим, какво значи в същност прераждане, преди да видим, дали тя е най-рационалната от
трите
гореспоменати теории за безсмъртието.
Прераждане значи следното: човекът в основата си е едно духовно същество; той иде на света, за да развие (силите си, които, както казах, съществуват неразделно вътре в него. Както посявате желъда в земята, така също и човешкият дух е посеян в почвата на човешкия живот. Способностите на духа почват да се развиват чрез опитност, стимулират се в развитието си от разните сили, които влияят отвън. Духът, когато идва за пръв път в човешкото тяло, след като е скитал из други тела от низшия тип през безбройни векове, влиза в едно човешко жилище и човекът се явява; тогава той е в най-низшата форма на невежеството, просто един зародиш на дух, на интелект, на воля, Опитностите на един кратък живот, ясно е, не са достатъчни да развият всичко, което се съдържа в тоя дух.Поставете един дивак от низшия тип редом с един високо цивилизован гений, и веднага ще забележите грамадните възможности на духа в човека, как са развити в единия и в другия. Поставете го редом с някой великолепен светец, и ще видите, че моралната разлика е толкоз голяма, колкото и интелектуалната.
към текста >>
Всичко отивало добре през
първите
няколко години, но когато малкото момиченце, извадено от дивата среда, станало на единадесет години, докарало в отчаяние майката, която го осиновила.
И така ние сме пред проблем за „специалното творение“. На хора, напр ,родени престъпници, нищо не можете да направите, за да ги освободите от техните престъпни инстинкти. Ще ви кажа един случай на престъпник, с едно малко диво дете. Това дете било още малко бебе, когато едно съседно племе унищожило селото, в което това дете живеело, но по някой начин детето избягало. Това дете, момиченце, било намерено от една мисионерка, която го взела под грижата си и го отгледала.
Всичко отивало добре през
първите
няколко години, но когато малкото момиченце, извадено от дивата среда, станало на единадесет години, докарало в отчаяние майката, която го осиновила.
Тази госпожа не могла да накара детето да види разликата между право и криво, не могла, например, да го направи да чувства, че да се краде, е престъпно. Момичето можело да се въздържи, когато знаело, че ще го заловят, но в него нямало буквално никакво чувство, нямало нищо, към което да се апелира; и за тази добра госпожа, която не знаеше за прераждането, проблемът беше сърцераздирателен. Прераждането сега разрешава всичките тези проблеми веднага.. Взели сте една млада душа, която е имала твърде малка опитност, която няма нищо отвътре, което да е отзивчиво на възпитанието, което иде отвън , и не е имала опитността да проявява съвест. Защото, що е съвест у децата ви? Не е ли отзивчивостта им към един висок идеал?
към текста >>
Духът е само, който преминава от живот в живот с
трите
си качества: волята, съзнанието и активността.
Но онова, което сте научили в детинството си, остава с вас, при всичко че действията, чрез които научихте уроците, със забравени. Паметта на всички събития от детинството ви може да се възвърне в един хипнотически транс, което показва, че паметта не е изчезнала, а се е задържала в по-дълбокия слой на съзнанието. Тази същата мисъл приложете и по отношение на едно минало въплътяване. Вие сте забравили детинството си, при всичко че и сега имате същия физически мозък, а в друг живот сте имали друг мозък, различен от сегашния. Мозъкът ви, както и астралното тяло и умът ви, всички са нови.
Духът е само, който преминава от живот в живот с
трите
си качества: волята, съзнанието и активността.
Оная цялост, която остава от вас, е нова при всяко раждане, и тя не умира, преди небесният живот да е добил всичката си опитност, да я променил в характер и да я предал на духа. Тогава при новото идване на този дух се изграждат новите тела, новото умствено (ментално) тяло, новото чувствено (астрално) тяло и новото физическо тяло. Ако бихте могли да помните, би гребало да стигнете паметта на духа. Защото тая памет не съществува в ума и в мозъка, които не с преминали през всички опитности. Как да достигнем тая памет, това е друг въпрос.
към текста >>
Който непрестанно е в общение с масите, трябва по необходимост да хаби много от своята сила, за да мъкне чужда атмосфера, Най-зле се отразява непрекъснатото съжителство с лице от по-долна интелектуална степен, защото в моментите на пасивност, които се повтарят периодически, ние се излагаме на влиянието на долнокачествени струи, безразлично какво име носят нашите
отношения
към това лице, брат, син, съпруг или друг.
Изобщо важи правилото: да бъдем положителни в света, към хората, а отрицателни (негативни) в добре подготвено уединение. Който и в уединението продължава още да води духовна борба със своите противници, той се хаби напразно! Който се товари с грижите на другите, той особено се нуждае от време напълно уединение. В такъв случай и състраданието, за да даде по-голяма по мощ, изяжда от силите, които са събрани. Така и един оратор преди своя“ та голяма реч не би употребил часа, за да изнася въглища из стълбите, та да облекчи някой беден надничар, защото чрез носенето на въглища той би унищожил всеки блясък, всека сила и всека аспирация в своя мозък, а може би и много мисли, които пряко или косвено биха способствали за облекчаване на хиляди надничари.
Който непрестанно е в общение с масите, трябва по необходимост да хаби много от своята сила, за да мъкне чужда атмосфера, Най-зле се отразява непрекъснатото съжителство с лице от по-долна интелектуална степен, защото в моментите на пасивност, които се повтарят периодически, ние се излагаме на влиянието на долнокачествени струи, безразлично какво име носят нашите
отношения
към това лице, брат, син, съпруг или друг.
От двама хора, които принадлежат на различни духовни (интелектуални) сфери, но по чувства са тясно свързани помежду си, този с по-съвършената, по-въздигнатата и по-висшата природа винаги ще страда и ще се понижава, понеже е по-способен да абсорбира, когато този с по-низшата и по-несъвършената природа може да възприеме само част от отправените към него струи, остатъкът се губи без полза и без смисъл. Правилното човешко общение е най-голяма гаранция за постигане щастие, здраве и успех. „Общение“ тука означава нещо, което отива по-далеко от физическа близост! Близко сме до мекото чрез интензивността, с която се занимаваме психически с него, пространственото разстояние от неговото тяло не играе в случая никаква роля. Който дълго време е бил свързан с някого от по-нискостоящо естество, не : може веднага да възпрепятства на вълните на духовното общение, които му се отправят От този източник по навик, Той трябва да забрави това общение, и никога не бива да си спомня за него, дори не и с неприязън.
към текста >>
У тях трябва да си развие не само идеализъм, но и силна борческа воля, която утре няма да се сломи от
първите
пречки в живота.
Един глас извиква отзад: „Глупачка“. Но друг глас долита в отговор: „Светица! “ Казано е, че величието на един народ не се състои в големината на територията му, нито в броя на населението му, нито в неговото минало, а само във величието на идеалите, които го въодушевяват. Ето защо с всички сили трябва да подпомогнем учениците да си изработят!. възвишени идеали, свети цели, за които да са готови и да умрат.
У тях трябва да си развие не само идеализъм, но и силна борческа воля, която утре няма да се сломи от
първите
пречки в живота.
В този смисъл трябва да се разбират и думите на незабравимия Пирогов: „мъчи се да станеш човек“2). А думите на Каменски: „от всеки човек може да се направи човек“ значат, че трябва да имаме доверие в силите, вложени в човека. Нека да не мислиш, че има само редки натури, родени идеалисти. На въпроса: „с каква цел възпитавате детето в духа на идеализма“, някои може би ще отговорят, имайки пред вид гореказаното, така: „детето трябва да се възпитава в духа на идеализма с едничката цел да бъде полезно на околните Този отговор не е пълен. У детето не се събуждат възвишени качества, само за да бъде полезно на околните, на човечеството.
към текста >>
В
първите
пререждания тя е почнала от най-низките стъпала на едно състояние, близко до животинското, и върви нагоре към съвършенство.
У детето не се събуждат възвишени качества, само за да бъде полезно на околните, на човечеството. Ние гони.м тук още една друга, не по-малко велика цел, именно подтикване еволюцията на самото дете. Трябва да помогнем на еволюцията на детето, което ни е поверено. Земята е училище. Човешката душа слиза на земята, за да събере опитност и така от прераждане на прераждане тя се изкачва все по-високо и по-високо във великата еволюционна стълба.
В
първите
пререждания тя е почнала от най-низките стъпала на едно състояние, близко до животинското, и върви нагоре към съвършенство.
На тая детска душа, която ни е поверена за възпитание, нека помогнем с всичко, каквото можем, нека създадем обстоятелства най-благоприятни за нейното развитие. А кой е най-краткият, най-добрият път за бързата еволюция на душата? Това е платя на безкористния идеализъм, това е пътя на любовта, на самоотричането, жертването за другите. Значи, колкото по-добре е развит у детето идеалистическият дух, толкоз по-силно е подтикната неговата еволюция напред. Колкото по-добре сме развили у него желание да живее за другите, да се жертва за другите, толкоз по-бързи крачки прави то по еволюционната стълба.
към текста >>
Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на
първите
понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане.
Целия ни живот — от нашето рождение до нашата смърт — не е ли, с всичките му сънища, пак един сън, който ние взимаме за реалност? Не сме ли ние сигурни за неговата реалност само затова, защото ние не познаваме друг живот, който да е по-реален? Аз не само че мисля, но съм и убеден, какво това е единственото основание на тази увереност. Както сънищата на нашия земен живот съставляват едно състояние, през време на което ние преживяваме впечатления, чувства, мисли, принадлежащи на нашия предишен живот, и образуваме запас от сили за събуждането, за бъдещите дни, така и целия ни сегашен живот съставлява едно състояние, през време на което ние живеем посредством кармата или предишния по-реален живот, и образуваме запас от сили за бъдещия живот, по-реален, и от който ние сме излезли. Както ние преживяваме хиляди сънища през време на нашия земен живот, така и този последния е едно от хилядите съществувания, в които ние влизаме, след като излезем от другия по-реален, по-достоверен живот, и в който ние пак ще се върнем след нашата смърт.
Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на
първите
понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане.
Когато човек се събуди преди да е изкарал целия сън, това е преждевременната смърт. Когато човек е спал добре и сам се е събудил, това е смъртта в старост. Когато човек сънува нещо страшно и го премахва, като при това си спомня, че спи и прави усилия да се събуди и се събужда, това е самоубийството. Човек, който е съвършено погълнат от настоящия живот, който не предчувства един друг живот, това е този, който спи дълбоко. Дълбокият сън, без сънища, е равен на полу-животинското състояние.
към текста >>
Култивирането на това спокойно течение на концентрирани мисли ни води по-нататък към по-изгодни за нас
отношения
, сцени, събития и познанства, отколкото може да направи това полулудо настроение на бясното бързане.
Спокойните хора държат живота в силни ръце. Те с малко жестове, с малко работа на тялото си направляват хода на нещата, и то със светла и вдигната глава! Който всека сутрин при събуждане от сън се чувства овладян от всичко, що има да се върши през деня, който се вижда вплетен в грижите за домакинството, предприятията, покупките и хиляди други дреболии, той да седне за половин минута и да си каже: „не искам да бъда гонен и направляван от всичките тези задължения. Ще почна само с едно нещо, а другите ще оставя сами на себе си, докато свърша основно с едното“. Тогава ще има всички изгледи, че поне това едното ще бъде свършено добре, а след него и другите по ред.
Култивирането на това спокойно течение на концентрирани мисли ни води по-нататък към по-изгодни за нас
отношения
, сцени, събития и познанства, отколкото може да направи това полулудо настроение на бясното бързане.
Ние всички днес вярваме още в много неистини. Вярваме несъзнателно. И ние продължаваме така да живеем, съобразно с нашите несъзнателни грешки, и страданията в живота ни произтичат от тези несъзнателни грешки. Моли се всеки ден, да бъдеш способен да разбереш фалшивостта в представите, и ако то е много повече, отколкото си предполагал, не се плаши! Ако страдаш и вярваш, че някое лекарство или лекарски съвет може да ти помогне, то вземи лекарството, следвай съвета, но винаги в основата с тихата мисъл:„вземам това лекарство не като лечебно средство за тялото си, а само като подкрепление на духа си, който скоро ще придобие сила и способност винаги сам да си помага.“ Научи детето си никога да не мисли унизително за себе си, да не се самоунижава.
към текста >>
Макар притежателите на този тип ръце да немат такава самостоятелност и енергия, като онези с лопатовидните, трябва да се признае, че
първите
са, които управляват и владеят света.
В това отношение хората с ъглести ръце приличат на тези с лопатовидните. Обаче, мотивите за подчинението са съвсем различни у двата типа: и двата респектират авторитета, но първият от покорност спрямо традиционната институция, а вторият вследствие вярната си привързаност към личността на владетеля. Докато притежателят на артистическата ръка цени правилността само тогава, когато тя е съставна част от едно достойно за вниманието ни цяло, човекът с полезната ръка цени дори и едно некрасиво цяло, щом то е на всякъде правилно или е продукт на правилността. За изискванията на реалния живот пожелателни са ъглестите ръце, техният притежател, обаче, никога не ще се чувства, макар и преходно, тъй щастлив, като този с артистическите ръце. Ъглестите ръце са много разпространени, а особено добре оформени се срещат в Китай.
Макар притежателите на този тип ръце да немат такава самостоятелност и енергия, като онези с лопатовидните, трябва да се признае, че
първите
са, които управляват и владеят света.
д) Философската ръка Тази форма има за специфичен признак възлите на пръстите (фиг. 56). Устройството на дланта е особено, тя е еластична, но груба, както при елементарната ръка. Но понеже пръстите са повече с по два възли, крайните стави с ноктите получават форма на бутове, които към дебелия край са закръглени овално. Двете части на доста широкия палец са еднакво големи и силни, което означава еднаква сила на волята и разсъдъка. Д’Арпантини нарича този тип философски, защото го срещнал главно у лица, които притежавали особена наклонност към истинското и идеалното, качества, които, както е известно, отличават философския дух.
към текста >>
Единственото различие между срещащите се тук психически ръце и тези на индийците е това, че
първите
са корави, а вторите меки.
В природата на нещата лежи, този тип да не се дири само у благородните родове, а да се среща спорадично и при най-долните слоеве на народа. В такава сфера, обаче, лицето бива криво разбирано, презирано и загинва негодно за практическа работа и придобивка. Не трябва, следователно, да се чудим, че психическите ръце са особено много разпространени у онези народи, у които преобладават като характерни качества съзерцанието, религиозността и идеализмът, което пък се изразява и в изкуството на респективните народи Този тип рядко се среща в Европа, в Америка още по-рядко, а пък много често в Средна Азия. Онези хора, които от чиста религиозност се подлагат на мъчителното бичуване, които цял живот преживяват из ден в ден само с шепа сух ориз и няколко банани и пак се чувстват щастливи и доволни, те не могат да имат други ръце освен психически. От друга страна пък явно е, че хора, които предпочитат добродетелта, като извор на спокойствието, пред знанието, изворът на движение, които се занимават със земеделие, изкуство и индустрия само в най-необходимата за живота мера, които предпочитат теокрацията и деспотизма пред свободата и самоопределението, тези хора не могат да имат нито ъглести, нито полезни, нито лопатовидни ръце, В Европа психически ръце се намират по-скоро у онзи народ, който проявява признаците на съзерцаващия и бленуващ дух на индийците, а именно у немците.
Единственото различие между срещащите се тук психически ръце и тези на индийците е това, че
първите
са корави, а вторите меки.
Едно особено отклонение от психическия тип е така наречената „main de race“. Още на пръв поглед ние забелязваме, че тази ръка (фиг. 58) по-лесно се простира за благословия, отколкото да се свие за проклеване. Такива ръце навярно са притежавали онези френски царе, които са лекували чрез докосване с ръка. Някой хирогномици са считали тази ръка като изключително наследство на благородните и в този смисъл се отбелязва като „main de race“, понеже се отклонява донякъде от чисто психическата ръка.
към текста >>
Разговарянето с
първите
е поучително, а с вторите само забавно.
Главно качество на такива хора е да схващат всичко по материалистичен, начин т. е. да снемат всичко на нивото на обикновеното, полезното, практичното. Според това, те клонят към онзи вид изкуства, които не се основават на вдъхновение и поезия. Те проявяват сръчност към много неща, но рядко постигат особено съвършенство, благодарение на голямото си равнодушие, което им е присъщо. Хора с несмесена ръка имат повече силен, отколкото всестранен интелект, когато у тези със смесената е обратното.
Разговарянето с
първите
е поучително, а с вторите само забавно.
Една добра възпитателна метода би допринесла много за отстранение на недостатъците на този тип хора. Да вземем за пример на смесена ръка най-първо една артистично-елементарна ръка. Такава ръка (сравни фиг. 59) се отличава с по-голяма дебелина и по-слаба гъвкавост, отколкото чисто артистическата, но не притежава особената коравина и прекомерна големина и плътност на елементарната, пръстите й са все още големи и обикновено съвсем възловати; също и палецът е голям.Грубите линии и нехубавото впечатление, което правят тези ръце, отгатват един интелект, посветен на съвсем обикновени неща. Притежателят на такъв тип ръце проявява некрасиви качества, преди всичко егоизъм и алчност.Тези ръце се отварят трудно, а се затварят леко.
към текста >>
Това наистина не е ласкателно за последните да бъдат в същата рубрика с
първите
, да имат общ бог.
Думата „богове“ тук означава планетните духове. Халдейското им име е небо, което значи знание, същото значение имат и еврейското, египетското и гръцкото название. Думата небо намираме и в много исторически имена: Небукаднезар, Набополасер и пр. То означава още и мощ, сила, затова и много вавилонски царе са се наричали така. Меркурий е богът на крадците и търговците.
Това наистина не е ласкателно за последните да бъдат в същата рубрика с
първите
, да имат общ бог.
Боята на Меркурий е жълта, бележката му е Е. По-рано името му е било Хермес. Символът му е Кадуцей (жезъл, около който са увити две змии, гледащи в огледало). Богът Меркурий винаги се представя с този символ. Той владее мислителния център на мозъка, паметта, речта, носовите крила, дробовете, нервите, ръцете и краката.
към текста >>
Трите
ни момчета, които бяха в стаята и също така чуха почукването, отвориха вратата и извикаха: „влез, лельо Катерино!
Една приятелка па жена ми беше й. казала, че този сън трябва да се вземе като едно лично изявление на детето. Нещастната жена, въпреки това, продължаваше да не вярва, че детето ще й се върне отново, особено пък като знаеше, че наскоро преди това тя бе пометнала и във връзка с това прекарала такива боледувания. които я карали да вярва, че тя въобще няма повече да зачене. Един ден, като плачеше жена ми отчаяно, внезапно на вратата на салона се чуха три остри почуквания, като че някой, който иска да влезе, почука три пъти.
Трите
ни момчета, които бяха в стаята и също така чуха почукването, отвориха вратата и извикаха: „влез, лельо Катерино!
“ Но никой не влезе и салонът, към който водеше вратата, на която се чукаше, беше празен и тъмен. Впечатлението от тази случка беше много по-чувствително, защото жена ми в това време беше в едно особено състояние на отчаяние. Още същата вечер решихме да направим един сеанс, които после продължавахме методично цели три месеца. Участваха жена ми, тъща ми и аз, а понякога и най-голямото ни момче. Още от първото заседание ние имахме работа с две невидими същества, от които едното се обяви за нашата дъщеря Александрина, другото една мия сестра, Джанина, която отдавна беше починала на 15 годишна възрасти и сега, както сама каза, била станала ръководителка на малката Александрина.
към текста >>
Влошаване в
отношенията
към чужбина ще настъпи.
Всяка година излизат двата английски астрологически алманаха от Рафаел и Задкил. Те съдържат за 1914 год. редица предсказания, основани на звездните констелации в началото на четирите тримесечия, на слънчевите и лунни затъмнения и други важни моменти. Особено у Задкил има много подробности, от които тук ще съобщим някои. Хороскопът за зимния четвърт от годината, начеващ от 22 декември 1913 г., показва, колкото се отнася до Германия, Австрия н Италия, Сатурн в третата къщица в опозиция срещу Меркурий в деветата, къщица, а това означава твърде лоши времена за железниците и нещастия по железниците, а също така изгубване па търговски параходи, зло време за борсата.
Влошаване в
отношенията
към чужбина ще настъпи.
Вероятна министерска променя в Англия. Настъпването на слънцето във Видер на 21 март 1914 г., с което започва пролетната четвърт, показва рака на възхождане със слънцето и Венера поставени благоприятно в десета къщица, което е добър признак за правителството. Луната в опозиция спрямо Нептун означава народни движения и безпокойствия в Русия, Германия и Австрия. И на Балкана ще има безпокойствия в ръководителите на външната политика ще има да се борят с големи трудности. Лятното тримесечие показва Марс във възхождане, което ще има опасно влияние върху мира в Европа, Това особено се отнася до Италия.
към текста >>
И
трите
вида притежавате качеството да абсорбирате, да изсмуквате намиращите се в разтвор отровни субстанции, а също така газове и пари.
Според съобщенията на един мюнхенски вестник, то действало сполучливо против всички отравяния в стомаха, дори и против стрихнина. Животинският въглен е употребяван от китайските и индийски лекари против всички вътрешни и външни (ухапване от змия) отравяния. В Германия и особено в Бавария народът си служи често с този въглен за „изтегляне на отровата“. Първоначално са считали животинският въглен за косвено средство, един вид магическо средство против отровата. Животинският въглен се прави от месо, кости и кръв.
И
трите
вида притежавате качеството да абсорбирате, да изсмуквате намиращите се в разтвор отровни субстанции, а също така газове и пари.
Силата за поглъщане е при различните въглени различна. Когато отровата стигне в стомаха, животинският въглен я „привлича“, поглъща п по този начин я прави безвредна. Най-сполучливо действа против отровата въгленът от кръв. Този въглен може да направи безвредни стрихнина, атропина, морфина, кокаина, а също така и арсеника, хлора, оловото, медта, цинковата сол и пр. За да може да противодейства успешно, въгленът трябва да се употреби, преди отровата да се е разложила и да е влязла в кръвообращението на организма.
към текста >>
79.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А новото човечество, което е вече почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира
първите
необходими формули за истинското развитие на обществата и народите.
Това са общи принципи, прогласени от хиляди години, но не са още конкретизирани и приложени в тяхната естествена форма. От хиляди години всички общества и народи страдат. Цялата земя е покрита само с гробища, времето е затрило ред от народ, има хиляди запустели и съсипани градове, които са признак на неразумния човешки живот. Съвременните общества, в замяна, градят други градове, които, ако не изменят живота си, ги очаква същата участ. Някои ще кажат, че такава е участта на човечеството - не, такава е участта на всички ония стари народи, които не са разбрали още този велик божествен закон.
А новото човечество, което е вече почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира
първите
необходими формули за истинското развитие на обществата и народите.
А първата формула е, че всички хора трябва да чувствуват, че са близки едни на други и че те са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните и другите в даден момент извършват велики работи за тоя организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички и животът на едного е живот на всички. Ако майката е здрава, то ще бъде здрава и дъщеря й; ако бащата е здрав, то ще бъде здрав и синът му; ако майката е умна, то ще бъде умна и дъщеря й; ако бащата е характерен, то ще бъде характерен и синът му; ако майката е със сърце, то и дъщеря й ще има същото; ако бащата има доблест, то и синът ще има такава. Този закон гласи: от Доброто добро излиза; от Любовта любов излиза; от Правдата правда излиза; от Мъдростта знание се придобива, а от Истината - благополучие. Тогава, ако религията е в упадък, ние разбираме, че нейния въздух е покварен и дъното й е наслоено с грамадни утайки.
към текста >>
Само той и
трите
калугерки виждат в къщата, а всичките те са по-стари от нас!
Но съвременното поколение започна да се държи по друг начин спрямо вярата на Христа. За християнството то говори по същия начин, по който говори сляпороденият в Метерлинковата пиеса за стария свещеник: „Той започна да остарява. Изглежда, че от известно време и той сам не вижда вече. Той не иска да признае това, защото се бои да не би някой друг да дойде да му вземе местото между нас; но аз подозирам, че той почти съвсем не вижда вече. Трябва ни друг водач; той вече не ни слуша, а ние сме много.
Само той и
трите
калугерки виждат в къщата, а всичките те са по-стари от нас!
— Уверен съм, че той ни е загубил и търси пътя! Де е отишъл? Той няма право да ни оставя тук. . .“ В тези думи звучи едновременно съмнение и страх, а най-накрай ужасния отчаян вопъл:“той няма право да ни оставя тук“ . Но все пак той ги оставя. Да!
към текста >>
В всичките съждения на Бьоме се изтъкват, както той ги нарича,
Трите
Начала.
Майката тоже копнее за проявяването на чудесата, които са латентни в нея. Произвеждането на всичките неща става чрез съединението на Волята с Мъдростта, Бащата с Майката, неизявеното става изявено, скритото (латентното) става активно. На всяко поле манифестацията произлиза от междудействието на две противоположни, но зачитащи една друга, сили или начала, активни и пасивни, и от тяхното равновесие. Волята и Мъдростта или Бащата и Майката на божествените творчески сили стават в природата Сила и Пространство, които раждат движение. Междудействието на разните форми на движение съставят атома или електрона; комбинациите на атомите или електроните произвеждат химически същности, и т. н.
В всичките съждения на Бьоме се изтъкват, както той ги нарича,
Трите
Начала.
Върховният е едно съединение на два очевидно противоречиви елементи, които той нарича Огън и Светлина, или Гняв и Милост. с други думи, Закон и Любов. Тези два принципа съществуват във всичките създадени неща. От съединението им произлиза третият, който се проявява в нашето външно или временно естество и възприема от качествата на двата. Това, което Бьоме нарича Огънят или тъмният принцип у Бога, е в същност едно латентно и неизявено състояние, което формира, както е било, основата, върху която Светлината или Любовта -принцип може да действа.
към текста >>
То е започнало съществуването си от действието и противодействието на
първите
две качества.
Второто качество е „развиване“ . Това е една експанзивна сила, която създава двойствено действие и така причинява диференциране. Бьоме я сравнява с жлъчката или горчивия сок. Това качество е желанието да се прояви в множественост и се символизира с живака. Третото качество е „чувствителност“ .
То е започнало съществуването си от действието и противодействието на
първите
две качества.
Като не могат да се отделят едно от друго, те произвеждат едно кръгово движение, което Бьоме нарича“страдание“ . То, казва той, се натрупва в една“същност“ . Символът на тази същност е сярата. Тези три качества или свойства образуват първата или тъмна троица, състояща се от три Огън-принципи. Тя е нехармонична в сама себе си.
към текста >>
Този принцип е централен и действително владее, когато
първите
три са само абстрактни движения.
Тези три качества или свойства образуват първата или тъмна троица, състояща се от три Огън-принципи. Тя е нехармонична в сама себе си. Четвъртото качество се нарича „Светкавичен Блясък“ или „Огън“ . То се образува от влизането на духа, който трансформира тъмните принципи и по този начин завършва борбата между противните сили. А Бьоме се изразява за това така: „то променя грубостта на първонаслоената същност“ .
Този принцип е централен и действително владее, когато
първите
три са само абстрактни движения.
Другите три качества съставляват светлата троица, която се състои от три Светлина-принципи. Петото качество е Любов или „Светлина“ . Бьоме говори за това качество като за“истински любовен огън“ . Елеят на любовта стяга и разпуща, изгражда и хармонира принципите в радост и съвършенство. Шестото качество е разбираният или жизненият „Звук“ .
към текста >>
В това качество са събрани
първите
шест качества като едно хармонично цяло.
Шестото качество е разбираният или жизненият „Звук“ . Това качество е принципът на възприемането чрез слуха. Силите на качествата, сгрупирани заедно с петото свойство, сега ясно се отделят и така се отличават и могат да се чуят. Това е израз или манифестация на живота. Седмото качество е последното.
В това качество са събрани
първите
шест качества като едно хармонично цяло.
Бьоме нарича това качество „Съществена Мъдрост“ , „Божия Въплътеност“ , или „Самото Нещо“ . Това е неговия аспект на реалността, царството на Божествената Слава, несътвореното Небе. Според Бьоме, всичко е станало чрез посредничеството на тези седем естествени качества. Изобщо, тези седем качества действат както следва: позитивната и негативната сили в своето междудействие произвеждат третото свойство или кръгово движение. Тези три, наречени тъмната троица, във вечното си действие съставят Основата на целия живот, или първата степен на активния живот на всяко създание, било то ангел, дух.
към текста >>
Когато вечният — Ain soph праща „Verbum Fiat“ (Словото или Сина), което е огън разтопяем и отговаря на четвъртото качество,
трите
първи качества или тъмната троица се променят в същността и стават респективно Светлина, Радост и Божество на нещата или светлата троица.
Според Бьоме, всичко е станало чрез посредничеството на тези седем естествени качества. Изобщо, тези седем качества действат както следва: позитивната и негативната сили в своето междудействие произвеждат третото свойство или кръгово движение. Тези три, наречени тъмната троица, във вечното си действие съставят Основата на целия живот, или първата степен на активния живот на всяко създание, било то ангел, дух. човек, животно, растение или минерал. Тъмната троица, с грамадните си сили, е същественото, а без него има вечна смърт.
Когато вечният — Ain soph праща „Verbum Fiat“ (Словото или Сина), което е огън разтопяем и отговаря на четвъртото качество,
трите
първи качества или тъмната троица се променят в същността и стават респективно Светлина, Радост и Божество на нещата или светлата троица.
А това е „Magnum Opus“ или „великото дело“ , това е, което по този начин трябва да се извърши във всекиго от нас индивидуално, ако искаме наново да добием първоначалното си естество, и великото преображение, което Христос постигна в собствената си личност. Като преминаваме от несътвореното Небе или славата на Бога, дохождаме до сътворената вселена. Сътворението означава, че Бог произвежда нещо, като да е било отвън или отделно от самия Него. Тази дума включва още, че това нещо трябва да се развие от незавършено в завършено, за да еволюира постепенно, по което се различава от несътвореното Небе, което е съвършено и завършено в себе си. Върховният не твори от нищо.
към текста >>
В това непаднало състояние, Адам е бил съставен от
трите
принципа: дух, душа и тяло.
. . Той знаел езика на Бога и на ангелите, както и езика на природата . . . той давал имена на всичките създания, според същността и качеството им“. „Огънят, въздухът, водата и земята не са могли да го завладеят; огънят не го изгарял, водата не го удавяла, въздухът не го задушвал, и всичко, което съществувало, е стояло в страхопочитание пред него“ .
В това непаднало състояние, Адам е бил съставен от
трите
принципа: дух, душа и тяло.
Духът му принадлежал към принципа на светлината, душата му към тъмния принцип или принципа на огъня, а тялото му към света на чувството, образуван от съединението на първите два принципа. Тези три принципа се намирали „в температура“ , т. е. в съвършена хармония. Двата последни били подчинени на първия. Той е разбирал еднакво божествените, човешките и природните неща.
към текста >>
Духът му принадлежал към принципа на светлината, душата му към тъмния принцип или принципа на огъня, а тялото му към света на чувството, образуван от съединението на
първите
два принципа.
Той знаел езика на Бога и на ангелите, както и езика на природата . . . той давал имена на всичките създания, според същността и качеството им“. „Огънят, въздухът, водата и земята не са могли да го завладеят; огънят не го изгарял, водата не го удавяла, въздухът не го задушвал, и всичко, което съществувало, е стояло в страхопочитание пред него“ . В това непаднало състояние, Адам е бил съставен от трите принципа: дух, душа и тяло.
Духът му принадлежал към принципа на светлината, душата му към тъмния принцип или принципа на огъня, а тялото му към света на чувството, образуван от съединението на
първите
два принципа.
Тези три принципа се намирали „в температура“ , т. е. в съвършена хармония. Двата последни били подчинени на първия. Той е разбирал еднакво божествените, човешките и природните неща. За да е могъл Адам да стане наистина добродетелен, трябвало да бъде изкушаван, защото добродетелта не може да съществува извън възможността на порока.
към текста >>
Не казваме че, ако някой убие себелюбието вътре в себе си, ще се увлече по необходимост в Бьоме, защото неговите съчинения са тъй тъмни и идеите му са предадени с един необикновен език, и много места са тъй явно противни на религиозните мисли на обикновения мъж или жена, че на пръв поглед те естествено отблъсват; освен това, и най-
острите
интелекти са много малко въоръжени за изучаването на неговите съчинения.
За Бьоме, Бог не е една умозрителна безлична абстракция, нито пък една ограничена, в какъвто и да е смисъл, личност. Той пише, че „Вечният свят не е Бог... Той е само едно състояние на съществуване, в което Бог се проявява“ . На друго място той пише: „не си въобразявайте Бога като една сляпа сила, която съществува и се движи в небето, или зад него или над него, като да няма нито разум, нито знание... Не! не това е Отец, но Той е Всемогъщ, Всемъдър, Всезнаещ Бог в Себе си, добър, благ и милостив, радостен и даже самият Той е радост! Има мнозина които не обичат Бьоме, защото той с безцеремонна пълнота открива корена на злото, себелюбието.
Не казваме че, ако някой убие себелюбието вътре в себе си, ще се увлече по необходимост в Бьоме, защото неговите съчинения са тъй тъмни и идеите му са предадени с един необикновен език, и много места са тъй явно противни на религиозните мисли на обикновения мъж или жена, че на пръв поглед те естествено отблъсват; освен това, и най-
острите
интелекти са много малко въоръжени за изучаването на неговите съчинения.
Тези, обаче, които искат да открият Истината, ще намерят много полезни разсъждения в тях. Има, прочее, един урок, и то най-съществения, който всички можем да научим от Якова Бьоме, а той е смирението. Неговият чудно смирен ум беше коренната причина на дълбокото му познание. Ние говорим, че трябва всички да се любим, но нашата любов ще се разсипе при първата спазма на своеволието, ако тя не е добре вкоренена в смирението. Когато попитали Св.
към текста >>
Но ние виждаме, че
спектрите
на елементите са извънредно сложни (напр , желязото дава в спектъра повече от пет хиляди линии) и следователно, атомите трябва да правят много сложни движения.
Това се потвърдява, от една страна, в радиоактивните явления, а от друга, в явленията, които стават в катодните тръбици. Като са изследвали явленията, които стават в катодните тръбици, забелязали, че каквито газове и електроди да се вземат, все се добиват еднакви електрони; т. е. може да се предположи, че имаме разлагане на материята на първоначалната. Освен това, в полза на сложността на атомите говори и спектралният анализ. Известно е, че има теория, според която спектралните линии са се образували от колебанията на светлината във вълни с определена дължина, вследствие движението на атомите.
Но ние виждаме, че
спектрите
на елементите са извънредно сложни (напр , желязото дава в спектъра повече от пет хиляди линии) и следователно, атомите трябва да правят много сложни движения.
За туй по-просто е да се предположи, че спектралните линии възникват вследствие колебанието на много по-малки частици от атомите. Тук е уместно да се каже, че електроните се смятат за електрически гранати без особен материален субстрат. Има мнение, че електричеството образува някаква основна субстанция и че това, което обикновено виждаме като неделим материален атом, се състои от тази субстанция. Па и всичките въобще атоми — атомите на всевъзможните вещества — се състоят от едно и също нещо. В края на краищата дохождаме до заключението, за което толкова са се грижели учените — до единството на материята.
към текста >>
Първата основна част, която съдържа
трите
първи подразделения: тялото, формата или етерния двойник и принципа на живота, се нарича в Кабалата Нефеш; втората душата, седалището на волята, която представлява собствено човешката личност и съдържа в себе си
трите
следващи подразделения, нарича се Руах; третата — духът, с
трите
си сили, се нарича в Кабалата Нешама.
От всичките тия противоречиви учения най-старото е Кабалата, възвишената философия на евреите, която е най-близка до истината. Предавана словесно, както показва името й, тя се връща до самата люлка на човешкия род и за това представлява чист, неразмътен продукт на проницателния ум, който търси истината Тая истина човек е притежавал, когато е бил в първоначалния си вид. Ако вземем целия човешки род за едно цяло, то, според Кабалата, той седели на три части: тяло, душа и дух. Те се различават помежду си като конкретно, частно и главно, а според това, едното е отражение на другото и всяко от тях съдържа в себе си това тройно различие. Но новият анализ на тия три основни части открива още много други оттенъци, един от друг по-възвишени, като почнете от най-дълбоките, най-сгъстените и най-материалните на вънкашното тяло и стигнете до най-високите, най-главните и най-духовните на духа.
Първата основна част, която съдържа
трите
първи подразделения: тялото, формата или етерния двойник и принципа на живота, се нарича в Кабалата Нефеш; втората душата, седалището на волята, която представлява собствено човешката личност и съдържа в себе си
трите
следващи подразделения, нарича се Руах; третата — духът, с
трите
си сили, се нарича в Кабалата Нешама.
Както обяснихме, тия три основни части на човека не са напълно отделени една от друга, а напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се представляват като да са основани един на друг. Като почнат от тялото, т. е. от най-низшата част (Нефеша , и възлязат през душата (Руах) до най-висшия елемент (Нешама), те преминават всичките градации, като да се възкачват от тъмнината към светлината през полусянката и обратно. При туй, поради вътрешното си съединение, при сливането на едната част с другата, числото девет се губи в единицата, за да образува човека — телесният дух — който съединява в себе си два света, Схематическото изображение на току-що казаното е рисунката, която показва девет кръга, затворени в един1): Схема на човешкото същество Кръгът aaa означава Нефеш ,а 1, 2 и З са неговите подразделения. От тях 1 съответства на тялото или низшата материална част на човека; ббб означава Руах (душата), а 4, 5, 6 са нейните сили.
към текста >>
Трите
сили на Нефеша, за които говорим, са разположени и действат по начин, който ние ще представим с
трите
подразделения на Руаха.
Нефеш се намира в пряко сношение с външния свят, и само чрез влиянието на тоя свят произвежда жизнените функции. Едновременно той действа и във външния свят, понеже притежава своя творческа способност, отделя от себе си нови жизнени сили и така връща постоянно това, което получава. Тоя конкретен елемент съставлява това неразделно цяло, пълно в себе си, и в него човешкото същество намира точния си външен израз. Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано: веществото, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът. Като се състои едновременно от органи, чрез които и с помощта на които вътрешното духовно действа и се проявява външно, тия три елементи, следователно, стават все повече и повече вътрешни и висши, а всеки от тях съдържа в себе си различни оттенъци.
Трите
сили на Нефеша, за които говорим, са разположени и действат по начин, който ние ще представим с
трите
подразделения на Руаха.
Второто начало на човешкото същество Руах (душата) е по-малко чувствително от Нефеша към влиянието на външния свят. Пасивността и активността в него се намират в еднакви пропорции. То се съдържа по-скоро във вътрешното, идеалното същество, дето конкретният живот се проявява външно, като количествено и материално, което се намира вътре в потенциално (скрито) състояние. Това второ човешко начало се колебае между активността и пасивността или като вътрешно и външно. В обективната си множественост то се рисува неясно: нито като нещо реално, пасивно и външно, нито като нещо вътрешно, интелектуално и активно, а като нещо, което се изменя, което се проявява отвътре навън, като активно, макар и пасивно, или нещо, което дава, макар и по природа да възприема.
към текста >>
Както и Нефеш, тя се състои от три динамически елементи, които се намират помежду си в
отношения
, като конкретно, частно и главно или като материя, на която действа силата, самата сила и принципът, тъй че има сродство не само между конкретното в Руах, което представлява най-низшия и външен негов елемент (вж.
Следов., интуицията и познавателната способност не съвпадат точно в човешката душа, макар и да не са, от друга страна, и много разделени, за да не могат да се слеят в едно. Начинът на живеене на всяко същество зависи изключително от по-голямата или по-малката му близост към природата и от по-голямата или по-малка интензивна активност и пасивност, която е резултат на това сливане, когато пък самосъзнанието е пропорционално със същата активност. Така, колкото е по-активно дадено същество, толкова е по-висше и толкова повече може да разглежда всичката си вътрешна дълбочина. Руах, който със съставен от силите, основа на обективното, материално същество, се ползва още от свойството да се отличава от другите части, като самостоятелна личност: да разполага със самия себе си, да се проявява свободно и самоволно навън. Тая „душа“, която представлява седалище и орган на духа, показва, както казахме, и образа на целия човек.
Както и Нефеш, тя се състои от три динамически елементи, които се намират помежду си в
отношения
, като конкретно, частно и главно или като материя, на която действа силата, самата сила и принципът, тъй че има сродство не само между конкретното в Руах, което представлява най-низшия и външен негов елемент (вж.
четвъртият кръг на схемата), и главното в Нефеш, което е неговата висша сфера (вж. третият кръг на схемата), но и между главното в Руах (вж. шестият кръг) и конкретното в духа (вж. седмият кръг). Едновременно с това, като имат Руах и Нефеш в себе си три динамически елементи, тия последните имат и три съответствия във външния свет, което още по-ясно се изтъква при сравнението на макрокосмоса с микрокосмоса.
към текста >>
По тоя начин душата се намира в двояко отношение към
трите
елементи: 1) с конкретния, който се намира по-долу от нея.
Всека част от човешкото същество живее свой отделен живот в съответната й световна сфера, с която се сношава (като дава и приема) с помощта на чувствата и вътрешните специални органи. При туй, Руах — понеже в него се съдържа конкретният елемент — трябва да се свързва с конкретното, което се намира по долу от него, а главната му част събужда у него стремеж към главните висши, намиращи се над него, части. Нефеш не би могъл да се сношава с Руах, ако не би имал общи с него свойства, както и Руах не е в състояние да се съобщава с Нефеш и Нешама, ако между тях нямаше това сродство. И така, душата черпи от конкретното на нейния предходник пълнотата на своята обективна реалност, а от друга страна, от главното, което я управлява, тя заема чистотата на вътрешното състояние, идеалността, която образува в независимата си дейност. Руах, следов., представлява връзката между главното или духовното и конкретното или материалното, като съединява в човека вътрешния, умствения свет с външния, реалния свет, което същевременно е подкрепа и местонахождение на човешката личност.
По тоя начин душата се намира в двояко отношение към
трите
елементи: 1) с конкретния, който се намира по-долу от нея.
2) с частния, който съответства на природата й и се намира вън от нея и 3) с главния, който се намира по-горе от нея. В нея става, в две различни значения, циркулация на три смесени течения, защото: а) тя се възбужда от Нефеш, който се намира по-долу от нея, и от своя страна действа над него, като го вдъхновява; б) тя се отнася едновременно активно и пасивно към външното, съответно на природата й, т. е, към частното; в) тя дава на преобразуваното в недрата й влияние, което е получила отдолу или отвън, възможност достатъчно да се повдигне, за да се възбудят висшите области на Нешама. Чрез това активно действие, което възбужда висшите способности, тя упражнява по-високо и по-духовно жизнено влияние, което душата, като става пак пасивна, приема, за да го предаде навън и надолу. И тъй, при всичко че Руах има отделна форма на съществуване, като същество с особен състав, първият импулс за жизнена дейност му се предава от възбуждането на конкретното тяло, което се намира по-долу от него.
към текста >>
Също както Нефеш и Руах съдържат в себе си
трите
различни елементи на съществуване или възможността на одухотворяване, тъй че всеки представлява намалено изображение на човешкото същество (вж.
При все това, като Руах, той неможе да мине, поради влечението на идеалната страна на природата си, само с главния — т. е. Абсолютния или Божествения —а за него е необходимо, като подбуждане на реалната страна на природата му, да влиза в известни сношения с конкретното и частното, които стоят по-долу от него, и поради това той усеща влечение и към едната, и към другата страна. Духът също се намира в двояко сношение с тройния си състав: надолу, навък и нагоре, тъй че в него се образува, в д-е противоположни значения, тройно смесено течение, като описаното в Руах. Нешама е вътрешно същество, пасивно и активно едновременно, с което Нефеш с тялото и жизнения принцип, а Руах със силите си съставляват един и същ външен облик. Това, което е количествено в Нефеша и качествено в Руах, произлиза от чистия, идеален дух — Нешама.
Също както Нефеш и Руах съдържат в себе си
трите
различни елементи на съществуване или възможността на одухотворяване, тъй че всеки представлява намалено изображение на човешкото същество (вж.
схемата), така Кабалата отбелязва три подразделения и в Нешама. Към това главно начало се отнася гореказаното за другите начала, т. е., че различните форми на човешкото съществуване не представляват отделни, изолирани същества, но напротив, те са съединени едно с друго, защото тук всичко се стреми да се одухотвори и все повече да се приближи към единството. От трите висши съединени елементи на човешкото същество, в най-широкото значение на думата, с това име, Нешама, може да се нарече най-низшият елемент, в тесен смисъл на думата. Той има сродство с висшите елементи на Руах и се съдържа във вътрешното и активно познаване качествата и количествата на понятията, които се намират по-долу от него.
към текста >>
От
трите
висши съединени елементи на човешкото същество, в най-широкото значение на думата, с това име, Нешама, може да се нарече най-низшият елемент, в тесен смисъл на думата.
Това, което е количествено в Нефеша и качествено в Руах, произлиза от чистия, идеален дух — Нешама. Също както Нефеш и Руах съдържат в себе си трите различни елементи на съществуване или възможността на одухотворяване, тъй че всеки представлява намалено изображение на човешкото същество (вж. схемата), така Кабалата отбелязва три подразделения и в Нешама. Към това главно начало се отнася гореказаното за другите начала, т. е., че различните форми на човешкото съществуване не представляват отделни, изолирани същества, но напротив, те са съединени едно с друго, защото тук всичко се стреми да се одухотвори и все повече да се приближи към единството.
От
трите
висши съединени елементи на човешкото същество, в най-широкото значение на думата, с това име, Нешама, може да се нарече най-низшият елемент, в тесен смисъл на думата.
Той има сродство с висшите елементи на Руах и се съдържа във вътрешното и активно познаване качествата и количествата на понятията, които се намират по-долу от него. Второто подразделение на Нешама, което представлява осмия елемент от състава на човешкото същество, се нарича в Кабалата Хайя. Неговата същност се състои в познаването вътрешната, висшата, умствената сила, която служи за основа на проявеното същество и затова е недостижима за Руах и Нефеш, поради което не може да се познае от низшата част, а само от Нешама. Третото подразделение и деветият виеш елемент на човека е Йехида, т. е. „единицата в сама себе си“.
към текста >>
Сега, когато от началото са отбелязани
отношенията
на конкретното, частното и главното, които свързват Нефеша, Руаха и Нешама по начин, че всеки от тях представлява изображение на цялото, пак ще срещнем същото отношение.
Второто подразделение на Нешама, което представлява осмия елемент от състава на човешкото същество, се нарича в Кабалата Хайя. Неговата същност се състои в познаването вътрешната, висшата, умствената сила, която служи за основа на проявеното същество и затова е недостижима за Руах и Нефеш, поради което не може да се познае от низшата част, а само от Нешама. Третото подразделение и деветият виеш елемент на човека е Йехида, т. е. „единицата в сама себе си“. Неговото свойство се съдържа в познаване на основното, абсолютното Единство и на абсолютния първоначален Един.
Сега, когато от началото са отбелязани
отношенията
на конкретното, частното и главното, които свързват Нефеша, Руаха и Нешама по начин, че всеки от тях представлява изображение на цялото, пак ще срещнем същото отношение.
Първият елемент на Нефеша е тялото или конкретното в конкретното; вторият — частното в конкретното, и третият — главното в конкретното. Също и в Руах: първият елемент е конкретното в частното; вторият — частното в частното, и третият — главното в частното. Най-после, в Нешама : първият елемент е конкретното в главното; вторият (Хайя) — частното в главното, и третият (Йехида) — главното в главното. Ето по какъв начин се проявява различната дейност и свойството на всеки елемент от човешкото същество. Душата (Руах) има, несъмнено, свое съществуване, но тя същевременно не е способна да достигне едно независимо развитие, без участие на телесния живот (Нефеша).
към текста >>
Особено дълбоко осветява то душевния живот на човека, Върху главата, сърцето и половите органи то нрави своите особени кръгове, елипси п резки, от които ние можем да правим заключения за напълно определени качества на характера, Махалото ни дава обширни сведения за най-интимните семейни
отношения
, уяснява ни причините за несъгласията в съпружеския живот, показва отношението на децата към родителите им, открива бащиното и майчиното душевно и телесно наследство п ни дава възможности да изчислим ритмичния вървеж на живота в човешкото тяло.
Аз съм имал случая да констатирам големи успехи при прилагането на тая метода, както от мен самия, така и от мои приятели. Съществува, значи, една истинска универсална медицина: дишането. — Adolph Schoeler — Zentralblatt für Okkultismus, год. IX, №7 — 8. Най-лесно средство за изследване душевния и телесен живот на човека М а х а л о т о е видим израз на подсъзнателните впечатления.
Особено дълбоко осветява то душевния живот на човека, Върху главата, сърцето и половите органи то нрави своите особени кръгове, елипси п резки, от които ние можем да правим заключения за напълно определени качества на характера, Махалото ни дава обширни сведения за най-интимните семейни
отношения
, уяснява ни причините за несъгласията в съпружеския живот, показва отношението на децата към родителите им, открива бащиното и майчиното душевно и телесно наследство п ни дава възможности да изчислим ритмичния вървеж на живота в човешкото тяло.
Махалото ни показва даже дали дадено лице е още живо или.е вече в другия свят. Аз съм направил стотици опити с махало и винаги е излизало вярно това, което то ми казваше. Махалото трябва да бъде направено от химически чиста мед и никел, и конецът на който виси не трябва ла бъде по-дълъг от 25 см. Аз употребявали, според съвета на Д-р Лангбайн, съвсем тънка, химическа чиста, медна или никелова спирала, широка един см. и тежка, един гр.
към текста >>
Всички съединявали благодат, разум и красота, троица на дарби, представени чрез
трите
белега.
Една бенка на врата, към лявото ухо, предвещава голямо богатство, добито чрез нечестни средства. Ако се намира на дясно, значението е противното. Поместен в средата на врата, тъкмо между двете уши, този белег предвещава опасност, лицето да бъде обесено или обезглавено. Три белега върху шията са знак на буен темперамента, който ще дължи богатството и изобилието в къщата си на галантните интриги. Почти всички галантни куртизанки на древността и в модерните времена притежавали този троен знак.
Всички съединявали благодат, разум и красота, троица на дарби, представени чрез
трите
белега.
Една бенка, находяща се върху лявото рамо, предсказва, че лицето ще прекарва усамотен, скрит живот и че ще има завистлив мъж или жена. Ако бенката е върху дясното рамо, тя предвещава най-жестоко робство, лишения и най-жестока смърт. Ако пък лицето притежава по един белег върху всяко рамо, то ще направи далечни и опасни пътешествия, от където ще се завърне много богато. Под мишниците, този белег предвещава, че лицето ще има любезен съпруг до заслепяване и влюбен до полуда. Една бенка, поставена в средата на гърдите, предвещава мизерия, ако този белег не е хубаво кестеняв и с къси и накъдрени влакна.
към текста >>
Войникът му разправил всичко, каквото се е случило с него през
трите
нощи.
Третата нощ видението му казвало същото. Тогаз войникът отишъл при ротния си командир и поискали от него позволение да отиде и разкаже всичко на полковия си командир. Ротният му командир малко взел да вярва и му казал: „аз сам ще му доложа“. И наистина отишъл и доложил на полковия командир. Последният повикали войника и го разпитал.
Войникът му разправил всичко, каквото се е случило с него през
трите
нощи.
Тогаз полковият командир казал на войника да се приготви и да отиде да провери тази работа. Войникът отишъл в с. Конарене и попитал за децата. Те не били там; преместили се в с. Макриево (струмншко).
към текста >>
Може би за
първите
два ще се каже от мнозина: „науката до някъде ги обяснява: покойните в последния момент са силно помислили за лицето, що ни съобщава сънищата, и тяхната мисъл е била възприета от нея тогава, когато умът й е бил в покой.
па вратата се появява пансионерката, която сънувах през нощта, и то със съвършено нова, розова блуза, точно тая, с която за пръв път я видях на сън. Изтръпнах, а тя ми каза, че една от учителките ме вика долу — в класната стая — за да й помогна. Отидох. Редихме столовете под фигурите, що видях през нощта; спря ме на прага на стаята да изгледам и добре запомня наредбата, „защото утре сама ще ги реда“, п точно когато изкачих стълбата и бързах към недоучения писатели. звънецът удари. — Това не са фантазии, това са действителни сънища.
Може би за
първите
два ще се каже от мнозина: „науката до някъде ги обяснява: покойните в последния момент са силно помислили за лицето, що ни съобщава сънищата, и тяхната мисъл е била възприета от нея тогава, когато умът й е бил в покой.
т. е. през нощта. Но тогава пък умът направя от тая мисъл своя комбинация и лицето задържа мисълта под формата на тия странни сънища“. Може би. и може не .
към текста >>
Съставното единство на Вселената и човека (макрокосмосът и микрокосмосът), чрез техния вътрешен строеж и дълбоки
съотношения
; 2.
„Аз не съм суеверен, казал един американец, но жена ми е такава“. — „Един ден излизаше на пазар, но забравила омбрелата си; върна се да я вземе, но забрави на масата портмонето си; върна се втори път и седна, за да се развали магията. Когато тя пак излезе, видях, че бе седнала на цилиндъра ми, който бях купил за осем долара“. КНИЖНИНА Излязла е една нова книга от известния автор на „Великите посветени“ Edouard Schure, озаглавена: Пророците на Възраждането. В последните й глави той развива обширно следните главни мисли: 1.
Съставното единство на Вселената и човека (макрокосмосът и микрокосмосът), чрез техния вътрешен строеж и дълбоки
съотношения
; 2.
Законът за промените, възражданията и превъплъщенията или великият закон на еволюцията, от духовно гледище, и 3. Мистерията на вечната девственост. Г-жа В. е издала в Париж един сборник на своите медианимични съобщения. Това, което е особено ценно в тая книга, то е ясно установеното различие между спиритизма и окултизма.
към текста >>
80.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Още от
първите
му думи гостът видял, че има пред себе си човек с необикновено дълбоки познания, които съвсем не приличали на книжната мъдрост, която самият той знае.т.
Никой не знаел подробности за него. Пръскали се разни слухове. Едно лице, което дошло в този градец, за да прекарал лятото, се заинтересувало и искало да узнае нещо повече за него. Един ден му отишъл на гости. Мъдрецът го посрещнал много любезно.
Още от
първите
му думи гостът видял, че има пред себе си човек с необикновено дълбоки познания, които съвсем не приличали на книжната мъдрост, която самият той знае.т.
У него се събужда все по-голямо и по-голямо уважение към мъдреца, и най-сетне го помолил да му разкаже своя живот и как е дошъл до тези познания. Мъдрецът му разправил за своите търсения, лутания, разочарования, додето най-после намерил голямата вълшебна книга, от която постоянно чете, но която никога не ще може да изчете. Той сега чел едва първите нейни страници. Тези думи съвсем озадачили събеседника му, и той горял от нетърпение да види тази книга. Попитал, не може ли да я види поне от вън.
към текста >>
Той сега чел едва
първите
нейни страници.
Един ден му отишъл на гости. Мъдрецът го посрещнал много любезно. Още от първите му думи гостът видял, че има пред себе си човек с необикновено дълбоки познания, които съвсем не приличали на книжната мъдрост, която самият той знае.т. У него се събужда все по-голямо и по-голямо уважение към мъдреца, и най-сетне го помолил да му разкаже своя живот и как е дошъл до тези познания. Мъдрецът му разправил за своите търсения, лутания, разочарования, додето най-после намерил голямата вълшебна книга, от която постоянно чете, но която никога не ще може да изчете.
Той сега чел едва
първите
нейни страници.
Тези думи съвсем озадачили събеседника му, и той горял от нетърпение да види тази книга. Попитал, не може ли да я види поне от вън. Попитал още, да не е тя от тези стари книги, които са останали още от атлантско време. Мъдрецът му казал: — Тази книга е още по-стара, още по-вълшебна. Мръквало се.
към текста >>
Първите
състояния на сомнамбуличния сън са Описани от Шарко.
На ония, които не схващат тая тънкост, ние ще кажем с Чатерджи: „молете се за тях, а не плачете“. Смъртта е всякога едно освобождение, понеже човешкото същество, в тая фаза, се избавя от веригите на най низшето си тяло. Също така грешка е, дето се учудват на обичаите, които още се употребяват в някои страни, дето известието за освободителната смърт се посреща със спокойствие или веселие и дето траурният цвят е жълтия, цветът на слънцето, на светлината. Казахме, че, нормално, умрелият е потънал в едно летаргично състояние. Тука пак ние намираме едно явление, аналогично на онова, което се констатира в хипноза.
Първите
състояния на сомнамбуличния сън са Описани от Шарко.
Те са: 1) летаргията, 2) каталепсията и 3) сомнамбулизма. В първите две фази, физическото тяло става неподвижно и безчувствено. В третата, невидимият човек, вътрешното същество се пробужда. Духът му вижда тогава всичко, което става около него и даже онова, което не виждаше в будно състояние. Същото явление става у умрелите.
към текста >>
В
първите
две фази, физическото тяло става неподвижно и безчувствено.
Също така грешка е, дето се учудват на обичаите, които още се употребяват в някои страни, дето известието за освободителната смърт се посреща със спокойствие или веселие и дето траурният цвят е жълтия, цветът на слънцето, на светлината. Казахме, че, нормално, умрелият е потънал в едно летаргично състояние. Тука пак ние намираме едно явление, аналогично на онова, което се констатира в хипноза. Първите състояния на сомнамбуличния сън са Описани от Шарко. Те са: 1) летаргията, 2) каталепсията и 3) сомнамбулизма.
В
първите
две фази, физическото тяло става неподвижно и безчувствено.
В третата, невидимият човек, вътрешното същество се пробужда. Духът му вижда тогава всичко, което става около него и даже онова, което не виждаше в будно състояние. Същото явление става у умрелите. След като минат през летаргичното и каталептичното състояния, покойниците се пробуждат. Техните психически очи се отварят отначало колебливо; те стават ясновидци.
към текста >>
В мисъл та на Александра е било, целта на това сдружаване да се изрази в уреждане на външните
отношения
на държавите и в осигуряване на мира.
Всеки ден те се събирали на тайни разговори. И именно под влиянието на идеите на г-жа Крюденер Александър взел инициативата за договора на Свещения Съюз. Свидетелстването на Метерниха по тоя предмет е формално1). Като мистико политическо сдружаване, Свещеният Съюз биде образуван чрез един договор, подписан от руския император, австрийския император и пруския крал. Тримата монарси се задължаваха „да останат съюзени чрез връзките на истинско и неразривно братство и да си оказват във всеки случай и на всяко място помощ, съдействие и подкрепа“, като препоръчваха на народите си „да закрепват всеки ден повече в принципите и упражнението на длъжностите, на които божественият Спасител е учил хората“.
В мисъл та на Александра е било, целта на това сдружаване да се изрази в уреждане на външните
отношения
на държавите и в осигуряване на мира.
След като Александър напуснал Париж, г-жа Крюденер заминала за Швейцария, на 22 октомври 1815 год. Тя се установила в Бал. През 1818 г. тя поискала да отиде в Петербург, но не получила разрешение за това. Въпреки симпатията, която императорът постоянно хранел към нея, той не пожелал да я приеме.
към текста >>
Приет в главните тайни мистични дружества в Европа, той бе свързал
отношения
с много окултисти и розенкройцери.
Тия талисманически медальони били предназначени да се дават при известни случаи на принцовете, които биха желали да бъдат пред народите си истински образи на справедливост и милосърдие. Друг един посветен, Хоене Вронски, (Józef Maria Hoene-Wroński) философ и математик, е имал също голямо влияние върху заместника на цар Александър, брат му Николай I, който се възкачи на престола в 1825 год. Вследствие на известни факти, които останаха тайна, Вронски трябвало да напусне Русия. По-късно той изпратил на императора един „исторически документ (таен) за откровението на божите съдбини за славянските народи“ с „сто решителни страници за Негово Величество Руския император, крал Полски“. * * * Александър II, син на Николай I, вярвал в гадателните науки, особено в астрологията, която бе изучил специално.
Приет в главните тайни мистични дружества в Европа, той бе свързал
отношения
с много окултисти и розенкройцери.
В януари 1880 г., великият княз Константин му представил един чуден германски медиум, барон Хенрих Лангсдорф, внук на един стар руски посланик. Ето при какви обстоятелства е станало това представление: когато се намирал на визита у графиня Галв, в хотел „Европа“, великият княз чул да се говори за този медиум, който казвал, че бил натоварен с мисия при императора. Той се явил при него и го помолил да му даде някое доказателство за своята мисия. Медиумът паднал в транс. Когато се възвърнал в нормалното си състояние, великият княз, в присъствието на секретаря си, извадил една плоча от чекмеджето и като я подал на медиума, казал му: „ще ви задам един въпрос по политиката, който зададох и на медиума Слад“.
към текста >>
Медиумът бил приет дори в министерския съвет, но
министрите
дали клетва да не казват нищо за него, под страх да бъдат заточени в Сибир.
Медиумът имал тогава чести сеанси частно с императора и жена му, княгиня Дагмар от Дания. Нека кажем по тоя случай, че на тази последната приписват изобщо сключването на франко-руския съюз. Но това, което още не се знае, то е, че сближението между руската империя и французката република се дължи на един спиритистически сеанс, на който бил извикан духа на Александра 11. Медиумът говорел в състояние на транс, но по-често това ставало посредством един психограф — малък инструмент, мо- делът на който е показан от духовете. Обществото, което контролирало медиума, било означавано под името „Дабо“.
Медиумът бил приет дори в министерския съвет, но
министрите
дали клетва да не казват нищо за него, под страх да бъдат заточени в Сибир.
Още три последващи години медиумът останал в двореца, на квартира в императорския дворец. Спиритистическите занятия били почти всекидневни и траели три до четири часа. Поради този режим, здравето на медиума се разстроило и в 1886 г. той трябвало да се завърне при семейството си2). След заминаването на медиума Лангсдорф, един нов чудотворец се явил в двореца.
към текста >>
* * * Щом се възкачи на престола Николай II, наследникът на Александър III, в руския дворец дълго време дефилирали редица мистици, пророци, посветени, които бивали понякога послушни оръдия в ръцете на
министрите
или на известни влиятелни котерии около императрицата.
Отец Иоан е бил считан за светия. Той правел чудеса с по- мощта на молитвите си и имал репутация на церител на всички болести само с просто полагане на ръцете си. Отстранен веднъж от двореца, поради политически интриги, той бил наново повикан в 1894 год. при леглото на умиращия Александър III в Ливадия. Той турил в действие всичките източници на чудотворното си изкуство, но напразно: неговата тайнствена сила не могла да триумфира над законите на природата3).
* * * Щом се възкачи на престола Николай II, наследникът на Александър III, в руския дворец дълго време дефилирали редица мистици, пророци, посветени, които бивали понякога послушни оръдия в ръцете на
министрите
или на известни влиятелни котерии около императрицата.
Болнава натура, безпокоен и измъчен дух, лековерен до крайност, Николай II имаше бележита наклонност към мистицизма и възвишеното. За това може да се намерят доказателства във всичките актове на неговото царуване и на частния му живот. За подкрепа на това аз искам да цитирам фактите, които предшестваха и придружаваха раждането на царевича. Императрицата раждаше само момичета, но Николай II горещо желаеше да има наследник. Обезнадежден да има син, императорът стана суеверен и не беше далеч да види в това обстоятелство ръката на фаталността, която трябваше да се обезоръжи по какъвто и да е начин.
към текста >>
са се прочули
сестрите
Фокс със своите опити по спиритизма.
По маниера си, отличавал се със сериозност и мудност в говора и с достойнство в обноските си. Такъв е бил човекът, предназначен да основе спиритуалистическата школа в Франция и чиито съчинения (някои оригинални, а други продиктувани от духовния свет) са претърпели безброй издания. Самият той не е бил нито медиум, нито ясновидец. През петдесетте години на 19-я век, когато Леон Ривайл бил още на 46 годишна възраст, в Европа се разлял като вълна интереса към психическите явления. Несъмнено, тоя интерес е преминал в Европа от Америка, дето през 1848 год.
са се прочули
сестрите
Фокс със своите опити по спиритизма.
Манията да се разигра- ват маси се е появила в един период на революционни движения, резултата от които бе идването на Наполеона III, който сам е проявявал не малък интерес към поменатите феномени и е бил във връзка с Алан Кардек. По това време именно последният е събрал в един том всички важни съобщения от духовния свет и ги е издал под заглавието Le Livre des Esprits. С тая книга той е станал толкова известен, че е успял да основе дружеството под название Societe Parisienne des Etudes Psychologiques, членовете на което устроявали всеки петък срещи в дома му с це.л да се съобщават с другия свет и да получават сведения по разни въпроси в свръзка с живота след смъртта. И други подобни дружества са се основали в провинцията, нo всички са изпращали сведенията си в това централно дружество. Всичките тия материали били събрани и издадени от Алан Кардека последователно под заглавията: „Книгата на медиумите“ (1861 год.), „Евангелието, обяснено от духове“ (1864 г.), „Небе и ад“ (1865 г.) и „Битие“ (1867 год.).
към текста >>
В сбора от опити и сказки, които току-що издаде под заглавие: Духовна Енергия, Бергсон прилага философията си за Трайността и методът си за Инцуицията на разни психологически проблеми, засягащи отблизо метафизиката, тъй като най-новите от тези учения взе- мат най ясно участие във въпросите за връзката между душата и тялото, за свръх-живота (задгробния живот) и за
отношенията
на съзнанието към живота.
Този последният не ще има представа за съвкупността на Космоса, но, само — гледища на части от цялото, даже по некога противоречиви. От появата на бял свят на книгата му: Непосредствени данни за съзнанието, ние присъстваме на усилията на Бергсона да изложи разните, тясно свързани, гледища, които съставляват неговата интуиция за света. Той действа, наистина, с удивителен метод и благоразумие. Колкото такава представа е по-пълна, толкоз отделните гледаща са по-хармонично групирани около централния мироглед. Както се знае, идеята, която господства в бергсонизма, е, че не може да се счита, какво животът на съзнанието произхожда от механическите закони, възприети от разсъдъка според необходимостите на действието, но че той съставлява нещо неделимо, нещо качествено, - - че той е безкрайно творчество на жизнения стремеж, който е основата не само на човешкото съзнание, но и на живота въобще, и като че ли в друга степен основа и на цялата природа, понеже материята е, в известен вид, сгъстен дух, или тя е „епифеномен“, един вид фосфоресенция, свръх-прибавена на всемирния физико-химически детерминнзъм.
В сбора от опити и сказки, които току-що издаде под заглавие: Духовна Енергия, Бергсон прилага философията си за Трайността и методът си за Инцуицията на разни психологически проблеми, засягащи отблизо метафизиката, тъй като най-новите от тези учения взе- мат най ясно участие във въпросите за връзката между душата и тялото, за свръх-живота (задгробния живот) и за
отношенията
на съзнанието към живота.
Понеже умственият живот е стремеж, а не предпоставка, той отхвърля механическата теория, и показва, че сънищата ни се изработват лека-полека, както и представата ни за реалния свят, сиреч при сътрудничеството на чувстването и паметта. Разликата между съня и будното състояние е просто разлика в напрежението на духа, спиране на усилието за необходимото концентриране върху активния живот. Когато механизмите, които осигуряват „вниманието върху живота“, са повредени, стават анормални явления. Тези последните могат да бъдат много полезни на психолога, който трябва да разбере, че главната му задача е, не да тълкува „как тия или ония явления стават в болния, но защо те не се констатират у здравия човек “. Именно така, в една голяма студия за Лъжливото познание авторът, с небивало задълбочаване в анализа, показвал, че споменът, който далеч не замества възприемането, на което се явява само като смекчена форма, се създава от време на време от самото възприемане; че има, с една дума, „спомен за настоящето“, който нормалното функциониране на мозъка ни пречи да съзнаем, но който, когато жизненият стремеж стане недостатъчен, когато вниманието върху живота се умори, се повдига чрез изключителната илюзия и повече или по-малко патологически ще познаем, че сегашният момент като че ли е бил вече преживян.
към текста >>
Спиритите съставляват друга една секта, малко ненавиждана от
първите
две.
То също еволюира, през тия многобройни съществувания, към едно състояние на усъвършенстване, което позволява да се надяваме за необходимото, математическо и постоянно, реализиране на Абсолютния Разум, на Върховната Правда, и на Върховното Благо. Метерлинк отива не по-малко далеч от Д-р Желе в мистическото тълкуване на явленията на подсъзнанието. Еволюцията на неговия дух е много ясна в този смисъл. Изглежда, че тя свършва, в Пътеките на Планината, в един вид нео-будизъм, аналогичен на оня на Теософското Общество. Много днешни теософи се обръщат наистина към Изток, вместо да се привържат, като другите окултисти, към източната традиция на еврейско-христианската Кабала.
Спиритите съставляват друга една секта, малко ненавиждана от
първите
две.
Между това, към техните догми се е присъединил по един бляскав и не очакван начин английският новелист Конан Дойл, който, по примера на Алан Кардек, вижда в „съобщенията“, на „обезплътените “ именно едно Ново откровение. Методите и гледищата на Д-р Желе, на Метерлинка, на Конан Дойла са различни, но целта, в основата й, е една и съща. Касае се, да се изместят разклатените метафизики и да се отговори на религиозната нужда, която не е задушена от материалистичната ученост. Но положителните религии се държат добре, въпреки всичко. Даже върху научна почва, те намират защитници, каквото е цялото съчинение на Д-р Грассе (Наука и Философия), което е една реакция срещу монизма, срещу неговата тясна концепция на еволюцията, и за единството на природните закони.
към текста >>
Спиритуализмът не трябва да пренебрегва аналогиите и
съотношенията
, които правят едно координирано тайнствено цяло, дето атомът се управлява от също такива закони, от каквито се управляват и слънцата.
Той иска да съгради една истинска научна философия, като пресъздаде, върху основите на тази Човешка Биология, морала и социологията, компрометирани от монистическите трансформисти. Противниците му са същите ония, които са такива и на Д-р Желе. Но този последният не отрича еволюционизма. Той, напротив, настоява върху единството и хармонията на всемирната еволюция. Догмата: „всичко е във всичко“, не води непременно към. материализма.
Спиритуализмът не трябва да пренебрегва аналогиите и
съотношенията
, които правят едно координирано тайнствено цяло, дето атомът се управлява от също такива закони, от каквито се управляват и слънцата.
Впрочем, аз не разбирам, какво пречи теорията за естествения подбор на догмата за Троичността, или на догмата за възвръщането. Даже напротив. Защищавани от Д-р Грассе, нападани от Д-р Желе, католишките догми се критикуват и от романиста Уелс, но съвсем на друга почва. Превода на книгата му: Бог, Невидимия Цар — се предшества от дълги извадки на Първите и Последните Неща и от Душата на един Владика, дето е изложена еволюцията на неговата мисъл — отчасти под влиянието на войната — към една все по- точна и по-точна вяра, но в категорическа противоположност с концепцията за Троичността и с формата, която християнството е взело от Никейския Събор насам. Религията на Уелс е съществено прагматична.
към текста >>
Превода на книгата му: Бог, Невидимия Цар — се предшества от дълги извадки на
Първите
и Последните Неща и от Душата на един Владика, дето е изложена еволюцията на неговата мисъл — отчасти под влиянието на войната — към една все по- точна и по-точна вяра, но в категорическа противоположност с концепцията за Троичността и с формата, която християнството е взело от Никейския Събор насам.
Догмата: „всичко е във всичко“, не води непременно към. материализма. Спиритуализмът не трябва да пренебрегва аналогиите и съотношенията, които правят едно координирано тайнствено цяло, дето атомът се управлява от също такива закони, от каквито се управляват и слънцата. Впрочем, аз не разбирам, какво пречи теорията за естествения подбор на догмата за Троичността, или на догмата за възвръщането. Даже напротив. Защищавани от Д-р Грассе, нападани от Д-р Желе, католишките догми се критикуват и от романиста Уелс, но съвсем на друга почва.
Превода на книгата му: Бог, Невидимия Цар — се предшества от дълги извадки на
Първите
и Последните Неща и от Душата на един Владика, дето е изложена еволюцията на неговата мисъл — отчасти под влиянието на войната — към една все по- точна и по-точна вяра, но в категорическа противоположност с концепцията за Троичността и с формата, която християнството е взело от Никейския Събор насам.
Религията на Уелс е съществено прагматична. „Аз изработвам вярванията си, казва той, според както изискват моите нужди“. Като си е избрал най привлекателните хипотези, той ги е поставил под изпитанието на действителността и си е направил от тях догми на своя лична религия, която, без съмнение, той иска да постави, в съприкосновение с днешната quasi - всемирна тенденция. Така той свършва с една концепция за един Бог — Воюващ, който не би бил ни всемогъщ, ни безкраен, и когото синтезира в един вид стремеж на човечеството към повече сила и повече красота. Този Бог-Живот, този Бог-Месия против бездънните и тъмни сили на Вселената, против този непознаваем Абсолют, когото Уелс нарича „Забуленото Същество“.
към текста >>
Даже при
първите
стадии на опита, когато субектът приема всичко за вярно и действа при някое абсурдно внушение - като напр.
Гъсти облаци се издигаха от ароматичните треви, хвърлени върху разгорените въглища; в това време заклаха един петел и с кръвта му поръсиха предната част на парахода, а зрителите се покланяха и произнасяха молитви. Облаците от дим се движеха в този момент в разни форми, а туземците вярваха, че водните дяволи се явяват по този начин на богомолците и по движенията си показват, дали е приета или отхвърлена жертвата. Тук имаше всички условия за самовнушение особено при постоянното монотонно биене на тъпана. Сега искам да засегна въпроса, дали едно лице може да се насили да извърши престъпление несъзнателно, а само по волята на хипнотиста. Опитността ми доказва, че това не може да стане.
Даже при
първите
стадии на опита, когато субектът приема всичко за вярно и действа при някое абсурдно внушение - като напр.
опитът да изяде една свещ под влияние на внушението, че това не е свещ, а захар — само разумът на субекта е послушен, а не и моралните му усети, каквито и да са те. Ако се каже на някого, който е в транс, да си свали палтото и жилетката, той не би могъл да се не покори, но ако се каже на някоя жена да си свали косата, тя би могла да се покори само като модел на не кой артист, а иначе това действие би било против чувството за съобразяване на нещата и тя без мъчнотия би отказала и вероятно би се събудила със стряскане. От друга страна, когато субекта често се поставя в дълбок транс от оператора пред публика, той като че ли изгубва чувството на отговорност и става почти един автомат и би се подчинил, мисля, на всека заповед, била тя права или косвена. Също може някой, който се колебае да извърши известно действие от съмнителна моралност, при едно хипнотическо внушение да реши въпроса. Но обикновено решението му ще зависи от моралната му чувствителност.
към текста >>
Те бяха
първите
, които се връщаха от работа.
“ В същност, при него нямаше никой друг, затова той високо се изсмя на себе си. Това се случи тъкмо пред вратнята на сиромашкия му дом, който се състоеше от една плачевна сламена къщурка, а около нея — голо празно место, оградено с нисък трънен плет. Мястото, дето легна той, беше засипано с пресен тор от добитък, и, когато опипа с ръка мекия тор и разбра, де е, помъчи се да стане, но, като не успя, протегна се равнодушно, промънка нещо несвързано, отпусна глава и — заспа гладък сън върху мека постеля. — Гледайте, гледайте Горняка, как се е изтегнал, юначината! — казваха си два мина съседи, които минаваха бавно по близката отъпкана пътека.
Те бяха
първите
, които се връщаха от работа.
— Хе-хе! стани бре, Горняк! Ще те изпасат гъските ... — шегуваха се те. Но той хъркаше дълбоко и не мърдаше никак. Боязливо и смешно извили глави към страната, дето лежеше той, бела и дълга редица гъски минаха покрай него, като че дефилираха, и слязоха долу в кривата вада, образувана от чешмата.
към текста >>
От познанието на тия
отношения
произтичат нашите длъжности и нашата солидарност!
И наистина, изучването на човека е пренебрегнато от всичките науки; в очите на повечето хора, то даже не е наука, и те отиват дори до там, да му отрекат правото на гражданство! Тази наука, казват, е една нещастна скитница, дъщеря на Кабалата, събирана от уличните циганки! Ако се осмелите да я защитите, това би значило да скъсате с високоученото общество и да привлечете презрителното състрадание на тия хора, които включват всичкото си знание в една алгебрическа формула. А между това, какво по-интересно и по-ценно от една наука, която ни позволява да проникнем в себе си, да се самоизследваме, и ни дава възможност да познаем подобните нам? Какво по-високо изучване от това, което ни посвещава във всичките потайности, що ни окръжават, което ни дава ключа на нашата природа и ни отбулва тесните връзки, които ни съединяват с великото семейство на всички същества?
От познанието на тия
отношения
произтичат нашите длъжности и нашата солидарност!
Изучването на човека не е, прочее, наистина един клон от общата наука, но то е, строго казано, цялата наука, защото, като синтез на науките, то обобщава и резюмира всички. То е оня светъл показалец, който отбелязва сигурно местото на човека в творението. То е факелът, който ни осветлява и ни води! Всека наука, която се нарича физика, математика или физиология, води и свършва фатално с познанието на човека. Това е целта, към която трябва да се издигнат и насочат всички тежнения, всички усилия на човешкия дух!
към текста >>
Нека се повърнем, прочее, върху една по-справедлива преценка на нещата и нека престанем да презираме и да пренебрегваме средствата, които Провидението е предоставило на нашето разположение; нека изучим човека в неговата природа и в
отношенията
, които ’го съединяват с другите създания във вселената!
Изучването на човека не е, прочее, наистина един клон от общата наука, но то е, строго казано, цялата наука, защото, като синтез на науките, то обобщава и резюмира всички. То е оня светъл показалец, който отбелязва сигурно местото на човека в творението. То е факелът, който ни осветлява и ни води! Всека наука, която се нарича физика, математика или физиология, води и свършва фатално с познанието на човека. Това е целта, към която трябва да се издигнат и насочат всички тежнения, всички усилия на човешкия дух!
Нека се повърнем, прочее, върху една по-справедлива преценка на нещата и нека престанем да презираме и да пренебрегваме средствата, които Провидението е предоставило на нашето разположение; нека изучим човека в неговата природа и в
отношенията
, които ’го съединяват с другите създания във вселената!
Нека се научим, най-сетне, да се познаваме, за да знаем да се ръководим! . . . Един от първите предмети на изучването на човека е да научим интимните отношения, които съществуват между неговата духовна и неговата материална природа, сиреч между душата и те.тото му. Тази част от изучването е от областта на физиологията; хората еж. навикнали да я включват в родовия термин Физиогномия.
към текста >>
Един от
първите
предмети на изучването на човека е да научим интимните
отношения
, които съществуват между неговата духовна и неговата материална природа, сиреч между душата и те.тото му.
Всека наука, която се нарича физика, математика или физиология, води и свършва фатално с познанието на човека. Това е целта, към която трябва да се издигнат и насочат всички тежнения, всички усилия на човешкия дух! Нека се повърнем, прочее, върху една по-справедлива преценка на нещата и нека престанем да презираме и да пренебрегваме средствата, които Провидението е предоставило на нашето разположение; нека изучим човека в неговата природа и в отношенията, които ’го съединяват с другите създания във вселената! Нека се научим, най-сетне, да се познаваме, за да знаем да се ръководим! . . .
Един от
първите
предмети на изучването на човека е да научим интимните
отношения
, които съществуват между неговата духовна и неговата материална природа, сиреч между душата и те.тото му.
Тази част от изучването е от областта на физиологията; хората еж. навикнали да я включват в родовия термин Физиогномия. Но трябва да се прави различие, защото познаването на човешкото същество чрез формата му включва две съвсем различни части: 1) изучването на немото и пасивно изражение на органите и 2) изучването на говорещото и активно изражение на чертите. Първото се нарича Физиогномия или познание на душата, а второто се нарича Патогномия или наука за движение на страстите. С една реч, както казва Аристотел, „трайното във формата изразява неизменното в природата на съществото“ — това е предметът на Физиогномията, а „онуй, което е подвижно и преходно в тази форма, изразява, в същата природа, случайното и изменчивото“ — това е пък предметът на Патогномията.
към текста >>
36) Намерим ли детска ръка, на която и
трите
фаланги на палеца са хармонични, то можем от това да заключим, че респективното дете притежава жива разсъдливост и инициатива, при съответстваща мера разумна воля.
Хирогномия на детската ръка1) Не е необходимо тепърва да доказваме на новака в изкуството и учението за познаване по ръцете, какво голямо значение има за бащата, за майката и за възпитателя на едно дете, да познават изобщо хирософията, ако те използват нейните закони, за да узнаят не винаги ясно проявения характер на детето, неговите духовни предразположения и способности, неговото душевно състояние и наклонности. Тази възможност, за възпитанието на децата, е от такова голямо значение за правилния избор на професията, че, както родителите, на които е присърце доброто на техните деца, така и призвания възпитател и учител трябва да се запознаят с нормите на нашата наука, или, ако това не им е възможно, поне да оставят ръцете на поверените си деца да бъдат проучени от опитен хирогномичен диагностик, и по този на- чин те могат да придобият един верен възглед за тях. а. Палецът Що се отнася до ръката на бозайничето, ние вече видехме, че, обикновено, стисната в юмрук ръчица със свит палец означава неразвита още разумна воля. Да приложим по-нататък установените закони за фалангите на палеца върху детската ръка. (гл. фиг.
36) Намерим ли детска ръка, на която и
трите
фаланги на палеца са хармонични, то можем от това да заключим, че респективното дете притежава жива разсъдливост и инициатива, при съответстваща мера разумна воля.
Според това, нехармоничното развитие било на едната или на другата фаланга на палеца, т. е. по-голям ли е или по-малък, отколкото позволява нормалното съотношение, ще преодолява или ще бъде по малко развита у съответното дете или разсъдъчната способност, или инициативата, или и волята, отколкото те се явяват при нормално проявяващ се дух. Задачата на възпитателя ще бъде, чрез целесъобразно въздействие, да усили по-малко развитите или отслаби силно проявените способности, за да се постигне оздравяване на ненормалните наклонности, чрез възпитателния метод на внушението. Нокътна фаланга на палец, която е малка, тънка, тясна и къса (гл. фиг. 37 и 38), издава, че у респективното дете има най малка решителност и че, по- нататък, ще се формира склонност към безусловна покорност на чуждото мнение или на предвзети идеи, и даже нещо повече, това дете е скептично и нерешително, — проявления, които, при нецелесъобразно възпитание, сигурно могат да го заведат към морално падане.
към текста >>
Спиритизъм, спиритуализъм, окултна наука (
съотношенията
им).
Роман от Ив. Кирилов. Плевен. 1920. Ц. 15 лв. 3. Библиотека „Духовен Живот“. № 4: И. Ферман.
Спиритизъм, спиритуализъм, окултна наука (
съотношенията
им).
Прев. Т. И Бъчваров. София, 1920. Ц. 3 лв. 4. A. Ruot.
към текста >>
От преписката й с Аксакова се установявало, че спиритизмът и впоследствие теософията са били за нея само средство за постигане егоистични цели, една от които е била, да стане таен шпионин на руското правителство в Индия; че тя често е действала под инспирацията на черните сили и си служела с фокуси, което предизвикало разкритията на Лондонското „Дружество за психически издирвания“ и на руския романист Всеволод Соловьев в книгата му: Современная жрица Изида; че тя се намирала в известни
отношения
с най-големия руски реакционер Κ. П.
г., Бостунич ни изпрати своето кратко Curriculum vitae, което ще предадем in extenso с портрета му. Преди няколко дни получихме от същия една статия, изпратена ни от Белград, озаглавена: „Истината и лъжата на теософията“ и в която той прави много интересни и важни разобличения. Ние мислим да поместим тая статия в списанието ни, а сега ще изтъкнем само следното: Г-н Бостунич, като бивш член на Теософсксто Общество, е имал възможност да узнае много тайни на тая интересна организация, които имат обществено значение. Той отбелязва известни характерни моменти из дейността на самата основателка на Теософското Общество, Елена Петровна Блаватска, която, както твърди г. Б., се е преродила преди 7 години в Америка, и на полковник Олкът, който бил прост автомат в ръцете й.
От преписката й с Аксакова се установявало, че спиритизмът и впоследствие теософията са били за нея само средство за постигане егоистични цели, една от които е била, да стане таен шпионин на руското правителство в Индия; че тя често е действала под инспирацията на черните сили и си служела с фокуси, което предизвикало разкритията на Лондонското „Дружество за психически издирвания“ и на руския романист Всеволод Соловьев в книгата му: Современная жрица Изида; че тя се намирала в известни
отношения
с най-големия руски реакционер Κ. П.
Победоносцев и че даже Папюс (д-р Анкос), който извратено разяснява окултизма, се е възмутил от Блаватска, като твърди в книгата си Les sciences maudites, че източният окултизъм (теософията на Адиар) се е опитал да погребе християнството под развалините на пантеона на всичките религии. След това г. Бостунич се спира върху същността на сегашната теософия, която не е нищо друго, освен „замаскиран будизъм“ или „масонството“, както се проповедва от Ани Безант, която е масон от 33-о шотландско посвещение. Същият твърди, че „между болшевизма, като оръдие на действията на масонството, и теософията, като оръдие на пропагандата на масонството, съществува несъмнена връзка“, за което привежда известил доказателства. Към края на статията си той споменува за отказа на бившия подпредседател на Теософското Общество, П.
към текста >>
81.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
От силно вълнение кълвачът се замори, почна дълбоко да диша и биде принуден да си почине, но след кратко време продължи: — Не знам да ли е уместна една критика върху подобни схващания, каквито преди малко чухме, но аз ще кажа, че там е мястото в областта на вечната забрава и че историята на всички общества и народи показва и доказва какво враждите са плод на обществените
отношения
, вън от които няма причини, определящи тоя вековен антагонизъм.
— Преди всичко, моите искрени и дълбоки почитания към беловласия наш стар, по-стар и от дедите ни, приятел. Моя поклон пред неговата величава фигура и още по-величава житейска мъдрост, но далеч да бъде от нас всека мистична сантименталности. Успехите на съвременната наука завинаги отдадоха заслужената дан на теологията. Дарвинизмът издъно подрови основите. . .
От силно вълнение кълвачът се замори, почна дълбоко да диша и биде принуден да си почине, но след кратко време продължи: — Не знам да ли е уместна една критика върху подобни схващания, каквито преди малко чухме, но аз ще кажа, че там е мястото в областта на вечната забрава и че историята на всички общества и народи показва и доказва какво враждите са плод на обществените
отношения
, вън от които няма причини, определящи тоя вековен антагонизъм.
Частно за отношенията на хората към животните ще кажа, че те достатъчно са дискредитирали човекът, който от прекалено самомнение, счита себе си венец на божиите творения. Мислите ли вие, че тоя венец ще насити някога своята алчност към месо и кърви? Не е ли, прочее, лекомислено и наивно да затваряме поглед пред твърдата и хладна действителност? Общо вълнение облада събранието. Доволен от създаденото настроение, кълвачът се премести на друго близко клонче и млъкна.
към текста >>
Частно за
отношенията
на хората към животните ще кажа, че те достатъчно са дискредитирали човекът, който от прекалено самомнение, счита себе си венец на божиите творения.
Моя поклон пред неговата величава фигура и още по-величава житейска мъдрост, но далеч да бъде от нас всека мистична сантименталности. Успехите на съвременната наука завинаги отдадоха заслужената дан на теологията. Дарвинизмът издъно подрови основите. . . От силно вълнение кълвачът се замори, почна дълбоко да диша и биде принуден да си почине, но след кратко време продължи: — Не знам да ли е уместна една критика върху подобни схващания, каквито преди малко чухме, но аз ще кажа, че там е мястото в областта на вечната забрава и че историята на всички общества и народи показва и доказва какво враждите са плод на обществените отношения, вън от които няма причини, определящи тоя вековен антагонизъм.
Частно за
отношенията
на хората към животните ще кажа, че те достатъчно са дискредитирали човекът, който от прекалено самомнение, счита себе си венец на божиите творения.
Мислите ли вие, че тоя венец ще насити някога своята алчност към месо и кърви? Не е ли, прочее, лекомислено и наивно да затваряме поглед пред твърдата и хладна действителност? Общо вълнение облада събранието. Доволен от създаденото настроение, кълвачът се премести на друго близко клонче и млъкна. По лицата на всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите мисли в защита на правдата.
към текста >>
продължи: — Като разтворим голямата книга на живота, там ще научим причините на обществения антагонизъм и на враждебните
отношения
между човека и животните.
Не е ли, прочее, лекомислено и наивно да затваряме поглед пред твърдата и хладна действителност? Общо вълнение облада събранието. Доволен от създаденото настроение, кълвачът се премести на друго близко клонче и млъкна. По лицата на всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите мисли в защита на правдата. И щъркелът, спокоен и кротък, както по-рано.
продължи: — Като разтворим голямата книга на живота, там ще научим причините на обществения антагонизъм и на враждебните
отношения
между човека и животните.
За хорските вражди няма да ви говоря. Тяхната история датира от когато човекът се е отбил от път.я, в който Създателят го е повел първоначално. Философията на живота вам не е позната и не лесно можете я разбра; тя е различна от проповядваната на университетските катедри на тоя земен свят. Но каквато и да бъде тая философия, за която ви намеквам и оная на университетите, те не представляват такъв интерес, какъвто е интересът, който се съдържа в най-великото и всевечно дело на Бога. О, колко бих бил щастлив, ако един ден ви видех просветени в тая божествена философия!
към текста >>
Такава е била християнската вяра и църква в далечното минало, в
първите
времена на християнството.
Братските трапези (вечерите на любовта) са израз на пълното единство на душите. Молението е кратко. Служенето на старейшините, епископите, пророците, апостолите, учителите е просветно и социално-филантропично. Всяка братска трапеза е тайнство. Всяка молитва е съединение с Бога.
Такава е била християнската вяра и църква в далечното минало, в
първите
времена на християнството.
Историческото християнство, главно от половината на III в. и от началото на IV в., отделило вярата от живота. Жизнената вяра бе обвързана в догматични и канонични вериги. Нареждат се дълги служби, с цел да се сношава човек с Бога и то чрез свещенослужителя. Безброй тайнства, обреди се учредяват за спасение на душата.
към текста >>
Първите
искаха безконтролно властници в управата на църквата да бъдат само Владиците, а вторите настояваха в нея да участват и миряни.
Това те постигнаха в 1858 г. гърците, а в 1871 г. българите. * * * На Цариградския събор (1871 г.) се явиха две течения: консервативно и прогресивно (демократично). Едното течение се представляваше от Владиците и някои миряни (Кръстевич, Гешоглу и др.), а прогресивното — от Груева, Чомакова, X. Господина, Стоянова и др.
Първите
искаха безконтролно властници в управата на църквата да бъдат само Владиците, а вторите настояваха в нея да участват и миряни.
Прогресивните, напредничави умове искаха демократична, народна църква, която да върви от слава към слава, от съвършенство към съвършенство, с думите на апостола. Всички цариградски вестници пишеха в напредничав дух статии и искаха жива, обновена църква. Гръцките и арменски устави, от които нашия устав бе копие, се критикуваха. Папизмът и демокрацията се сблъскаха. Борба се водеше на живот и смърт.
към текста >>
Имало е богочовек, който, за нас, е надминал всички — Исус Христос, а зад него, в далечината на вековете, Мойсей, Буда, Брахма, Лао-Дзъ, Зороастър, Хермес Трисмегист; други още по-далечни, чиито имена ние не знаем, но които са основали
първите
цивилизации и устроили примитивните религии.
О възхитителен човешки дух, толкоз чудно интелигентен, какво ти липсва още? Да, липсва ти само съзнанието на твоето величие и на твоята дребнавост. Съзнай своето величие! Защото тук, на земята, има други твои представители освен материалистите, които сами не съзнават себе си. От дълги, дълги векове върху нашата скромна планета е имало гениални хора: за нас, западняците, те са Декарт, Малбранш, Лайбниц, Тома Аквински; по-далеч в миналото — Плотин, Ориген, Амони Сакас, Филон, Платон, Сократ, Аристотел, Питагор и др.
Имало е богочовек, който, за нас, е надминал всички — Исус Христос, а зад него, в далечината на вековете, Мойсей, Буда, Брахма, Лао-Дзъ, Зороастър, Хермес Трисмегист; други още по-далечни, чиито имена ние не знаем, но които са основали
първите
цивилизации и устроили примитивните религии.
Съзнай величието си, но съзнай също и своята дребнавост! Учените, които не признават други форми на битието освен тия, които попаднат в ръцете им, действително забравят мерилото на това, което съществува. Прочее, погледни не само под себе си, но и над себе си, упорити работнико на науката! Помисли за ония милиарди на милиардите светове, които, разделени на милиарди мили едни от други в безграничното пространство, са милиарди пъти по-големи, всеки един, от нашата планета земя, и ти не ще страдаш тогава от тази лудост да вярваш, че разлагането на един земен прашец може да ти даде мерилото за това, което представлява общността на битието. Гледай не само в микроскопа, но и в телескопа, гледай вжтре в себе си, а не само вън от себе си, и ти ще видиш, че тайната на битието е духът, а мерилото на битието е — безкрайността!
към текста >>
Той възпроизвеждал преписки и
отношения
между осезаемия свят и невидимия, като получавал съвети и инструкции от известни същества, които извиквал.
В изнесените факти бил замесен и един от неговите покровители, архиепископ Теофан. Вердиктът бил строг: Разпутин бил осъден да прекара една година в един манастир. Но при все това той сполучил да се отърве от това осъждане, като добил разрешение да се оттегли в родното си село. Скоро Разпутин бил забравен във висшите сфери на Петроград. След него почнали в известни тамошни аристократически салони да говорят за една странна личност, която давала в езотеричните петроградски центрове необикновени сеанси по спиритизъм и магия.
Той възпроизвеждал преписки и
отношения
между осезаемия свят и невидимия, като получавал съвети и инструкции от известни същества, които извиквал.
Граф Κ., чието истинско име било известно само на някои висши посветени, бил наистина една твърде любопитна личност. Опитен магист, влиятелен член на много езотерични дружества в Европа, той бил от дълги години в постоянни сношения с известни сили от невидимия свят. Неговото реноме скоро проникнало в двореца: почвата при това била приготвена от великите князе, членове на тайната окултна ложа, основана по-рано от Филипа. Царят поискал да се запознае и да се посъветва с Мага, за когото всички говорели около него. Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г.
към текста >>
В ключа на боите в началото на книгата той вижда веднага в
първите
четири бои боите на видените от него форми на мислите.
После писателят Z взема в ръка случайно намиращата се пред него на масата книга „Размишления“ (от Херман Рудолф) и почва да чете на стр. 32 размишлението „Думата“. Подпоручикът съобщава, че вижда сини и виолетови облаци в неопределена форма, но не тъй ясно, както при молитвата „Отче наш“. Стаята след това се осветява. Ние показваме на подпоручика Ледбитъровата книга „Форми на мислите“.
В ключа на боите в началото на книгата той вижда веднага в
първите
четири бои боите на видените от него форми на мислите.
Тези четири бои: светло-виолетова, тъмно-виолетова, светло-синя и тъмносиня отговарят на следните душевни явления: висок дух, набожност съединена с любов, преданост към висш идеал и чисто религиозно чувстване. 3. Абитуриент W. — Макар доста начетен в окултната литература, той не познава съчиненията на Килнер и Ледбитър, които важат за нашите опити. Редът на опитите е както в горния случай. W. е поканен да съсредоточи вниманието си към главата на Z.
към текста >>
В течение на това наше изложение, ние ще установяваме постоянно
съотношенията
между носа и палеца, понеже опитността ни е показала, че те са две сходни части на индивида и че си съответстват и контролират взаимно, поради което може отнапред да се каже с увереност: „какъвто е носът, такъв е и палецът“.
Носът е един вид синтез на лицето, както палецът е синтез на ръката. Между тия два органа, носът и палецът, има толкова поразителна аналогия, че може да се каже чрез антитеза,че носът е палеца на лицето. Тия два органа са главната характеристика, която отличава човека от животното. Нито едно животно няма палец и нито едно животно няма нос! Само човекът е притежател на тия висши органи, и както палецът устроява ръката, така и носът устроява лицето.
В течение на това наше изложение, ние ще установяваме постоянно
съотношенията
между носа и палеца, понеже опитността ни е показала, че те са две сходни части на индивида и че си съответстват и контролират взаимно, поради което може отнапред да се каже с увереност: „какъвто е носът, такъв е и палецът“.
Природата е възхитителна в своята простота! Нейните толкоз различни прояви и феномени, които поразяват нашите чувства, са продукт само на един и същ закон, и тяхната връзка, която произтича от един и същ извор, разкрива на наблюдателя науката на аналогията. Носът, прочее, е една черта предимно човешка. Той е, който облагородява лицето на човека, установява главната линия на човешкия профил и му придава тоя вид на, величавост, интелигентности и доброта, която само човекът притежава, като изключение от всички същества, които населяват нашата планета. Изследвайте лицата на животните: всичките те са плоски, четвъртити, продълговати, островърхи и смазани дотолкова, че е невъзможно да се намери между тях поне един профил.
към текста >>
Когато проследите внимателно този любопитен и интересен витлообраз, кой свързва интимно човешкото с жиbothhckotq, ще видите с изненада
първите
очертания на човешкия нос да се раждат в ония животински типове, които най-вече се приближават до човека.
Но това не е тъй! Действително, не срещаме ли всека минута и навред същества, които се наричат човеци, но които имат атрофиран и обезформен палец и чийто профил, с мъка очертан, не представлява нито една от линиите, които образуват наистина човешкия профил? Личният ъгъл на една тълпа от човешки глави не се ли приближава до тоя на грубиянина дотолкова, че не може да се отрече съществуването на известно сродство помежду им? Цели раси не са ли по-нискостоящи от други по красотата си и правилността на линиите на лицето, и в една и съща раса няма ли чувствителни различия между хората, които я съставляват? Кой не знае онази стълба за сравнение, изработена от бележития физиогномист Лафатер, който тръгваше от муцуната на грубиянина и, като се възкачваше през хиляди нюанси, минаваше през всичките степени, за да стигне до гръцкия профил, до типичния човек — Аполона?
Когато проследите внимателно този любопитен и интересен витлообраз, кой свързва интимно човешкото с жиbothhckotq, ще видите с изненада
първите
очертания на човешкия нос да се раждат в ония животински типове, които най-вече се приближават до човека.
Така, лъвът и маймуната имат вече неколко белези на човешкия профил. У тях веждната навеса е изпъкнала, носът се отделя от лицето и образува издаденост, крилата на носа са очертани, окото не е вече валчесто и спойката на клепачите се обрисува и продължава. Ако, напротив, слезете по стълбата на съществата, ще констатирате, че постепенно става едно отдалечаване от човешкото, че линията на профила се видоизменя дълбоко и когато стигнете до птицата и рибата, няма да намерите нищо от човешкия профил. Като се върнете по същите стъпки и направите същото изследване между най-елементарните типове на човешкото, ще откриете поразителни аналогии с грубиянина. Хората от низшите раси са наистина с отклонено чело, долната част от лицето е издадена напред, носът е сплеснат и един вид цъфнал върху лицето, горната бърна изпъкнала и е продължение на линията на носа.
към текста >>
Абсолютно необходимо е да се пази ред в наблюденията, за да се постигне добър резултат, понеже изучаването на човека е едно свързване на
отношения
, всеки край на което има своята стойност.
Тази дълбока разлика е отпечатана във външната форма. В профила на едното ще намерите наклона, кривините, гънките на муцуната на грубиянина, а в профила на другото — ясните и чисти линии на истинския човешки нос, величествения профил на издигнатото, интелигентното и нравственото същество. Не е дадено всекиму да има нос! ГЛАВА IV Преди да проникнем по-дълбоко в материята, която ни занимава, добре е да кажем няколко думи за практичния начин да се приготви и установи едно физиогномично съждение. Във всяко изследване от тоя род, опитът ни е по- казал, че е полезно да следваме известни правила.
Абсолютно необходимо е да се пази ред в наблюденията, за да се постигне добър резултат, понеже изучаването на човека е едно свързване на
отношения
, всеки край на което има своята стойност.
Изпусне ли се един от тях или противопостави ли се, това значи да се скъса нишката, която ни води към светлината и да рискуваме да се заблудим. Избраният ред не е абсолютен: той е сбор от правила, извлечен от опита, той е един вид условност или, строго казано, всичко онова, което установява един метод. Всеки може да си има свой метод. Ето един такъв, който ни се вижда най-добър и за това ние го следваме: Първото нещо, което трябва да се направи, за да се формира едно физиогномично съждение, е да се хвърли един бърз поглед изобщо върху частта, която искате да разгледате. В своя пръв поглед, не трябва да имате никакъв предумисъл, нищо изучено, нищо, основано върху едно правило или един принцип.
към текста >>
Съгласно Книгата на Битието, Енох бил първият, който изразил всенародното почитание на Божеството и, както се казва там, бил взет жив на небето, след като написал върху два камъка, наречени колоните на Еноха,
първите
елементи на религията и всемирната наука.
Кабалата има своя геометрия, философска алгебра и аналогическа тригонометрия. С тоя способ тя по известен начин изнудва природата да й открива своите тайни. Като придобиеш тия високи познания, ще преминеш към последното откровение на Трансцеденталната Кабала и ще пристъпиш към изучаването на шемамфораша, източникът и причината на всички догмати. Това е необходимо да се изучи. ШЕСТИ УРОК Библията дава на човека две имена, първото е Адам, което означава: изваден от земята, човек на земята, а второто — Енос или Енох, което означава божествен човек, издигнат до Бога.
Съгласно Книгата на Битието, Енох бил първият, който изразил всенародното почитание на Божеството и, както се казва там, бил взет жив на небето, след като написал върху два камъка, наречени колоните на Еноха,
първите
елементи на религията и всемирната наука.
Енох не е единична личност, а е олицетворение на човечеството, издигнато до съзнанието на безсмъртието на религията и науката. В посочената епоха, под името Енос или Енох се появява на земята култа на Бога и се учредява жречеството. Тогава се явява и цивилизацията с писмеността. Геният на цивилизацията, наричан от евреите Енох, египтяните именуват Трисмегист, а гърците —Кадмон. Той видял как от звуковете на лирата на Анфиона са се повдигали и размествали от само себе си, като живи, каменните блокове от стените на града Тива.
към текста >>
В описанията на Великото Дело е казано, че трансформацията почва с една мъчна фаза на помрачение: главата на враната: във вещественото Дело, това е гниенето на употребената субстанция и разлагането на съставните й елементи; в терапевтическото Дело, то ще бъде повече или по-малко мъчителният период на
първите
реакции от прилагането на лекарството, отделянето на полезните симптоми от паразитните и опасните симптоми: в мистичното Дело, това е периода на съмнението и уединението на съществото, което току що е съзряло Пътеката, но което не е още достатъчно работило, за да призове помощта на белите сили.
По тоя начин той въздига до най-високата точка съвършенството на предмета, върху който работи. „Великото Дело, казва Арнолд де Вилньов, не трябва никога да се отдалечава от природата, но да зачита правилността и ритъма на еволюцията“5). „Нашата наука, казва Дени Захер, е естествена, т. е. в първичните си операции тя следва природата“6). „Изследвайте, казва Космополит, дали това, което предполагате да направите, е съобразно с онова, което може да направи природата“7).
В описанията на Великото Дело е казано, че трансформацията почва с една мъчна фаза на помрачение: главата на враната: във вещественото Дело, това е гниенето на употребената субстанция и разлагането на съставните й елементи; в терапевтическото Дело, то ще бъде повече или по-малко мъчителният период на
първите
реакции от прилагането на лекарството, отделянето на полезните симптоми от паразитните и опасните симптоми: в мистичното Дело, това е периода на съмнението и уединението на съществото, което току що е съзряло Пътеката, но което не е още достатъчно работило, за да призове помощта на белите сили.
Според мистиците,тази фаза на тъмнините се представлява от изкушението на Исуса в пустинята. Малко по-малко, подобрението се появява в Великото Дело с фазите на разтопяването, прецеждането, съединението; в тоя момент, прогресът е очевиден, но връщането назад е още възможно; това е критическата точка на еволюцията, която алхимиците наричаха двуполов ребис; тя би съответствала, от терапевтическо гледище, на успокоението и отстранението в критическия ден, а от мистично гледище — на върховното изпитание, което е представено за християните от онова на Исуса в маслиновата гора. Най-сетне, това е сублимацията и сгъстяването, които правят тоя прогрес окончателно посредством боядисването. Тогава постигат желания резултат: философския камък, излекуване или нирваническо блаженство, но Великото Дело би било истински полезно и ефикасно само в проекцията, превръщането или истинската хризопея (алхимическото изкуство – превръщане на земя в злато), т. е. в оползотворяването на този резултат.
към текста >>
Уран символизира преходът към една по- висока степен на съзнание, и в същото време към едно по-високо измерение; защото едновременно с разширението на съзнанието, открива ни се един свят, който се проявява в повече измерения от
трите
на физическия свят.
Връзките и паралелите му действат само неблагоприятно върху стария твърд характер. Тези аспекти означават за тях, че трябва да се откъснат от старото и условното. Тук Уран изпълва призванието си като подбудител към по-широкото, по-напредналото. Ние не можем и не бива да мислим и постъпваме, както нашите прадеди — колкото хубави и добри да са техните мисли — ние можем да вземаме поука от тях; трябва, обаче, в същото време, да помним, че всичко се развива и разширява, — също съзнанието и мисленето. Уран е пионерът, реформаторът, и всеки, който съдействува на този напредничав дух, ще вижда в Уран не причинител на зло, а причинител на добро.
Уран символизира преходът към една по- висока степен на съзнание, и в същото време към едно по-високо измерение; защото едновременно с разширението на съзнанието, открива ни се един свят, който се проявява в повече измерения от
трите
на физическия свят.
Тогава започва „нов живот“, по „нови пътища“. Уран ни открива, значи, преходът към един нов свят, от четвъртото измерение (астралния), който винаги ни обкръжава, но който става видим за нас под пробуждащото влияние на някоя планета, принадлежаща на една по- висока октава. За това наричат Уран още и планетата на ясновидците. Уран владее Аурата. Уран изникнал, според митологията, от хаоса, от безкрайното празно място и станал небе на Геа (земята), значи, влязъл в брак със земята.
към текста >>
При тях никога няма да намерим
острите
контрасти в линии и тон, които са отличителни особености при влиянието на Уран.
Той остава в един зодиачен знак около 13 години. Както Венера се нарича планета на любовта, така по-високата му октава Нептун може да се нарече планета на по-висшата, всемирната човешка любов. Много художници, попаднали твърде много под перверзното влияние на Нептун, правят впечатление със своите необикновени дрехи и дълги коси. Изглежда като че с особеното си държане и облекло, те искат да заместят това, което им липсва в изкуството. Те чувстват мъгляво, неясно и се проявяват също така в своите творения.
При тях никога няма да намерим
острите
контрасти в линии и тон, които са отличителни особености при влиянието на Уран.
Необикновеното и непонятното се изявява по съвсем друг път при тази тайнствена планета. Нептун, богът на морето, се изобразява като силен мъж, въоръжен с тризъбец и обиколен с делфини и тритони. При все че е познат като неверен и вероломен съпруг, почитат го като бог, особено по крайбрежията. Неговият дворец е в морските глъбини при брега на Нехайа и дванадесетите града на малоазиатския Йонийски съюз, празнували близо при Самос празника на морския бог — Нептун. Върху които части от земята минат колелата на колата му (една грамадна мидена черупка), тях той прави плодородни и, заедно с нимфите, дава живот на един силен род.
към текста >>
Интересно е да се цитират някои от
първите
съобщения на Рйонтгена.
светът остана изненадан, с безверие, от оповестената чрез пресата новина за откриване от един вюрцбургски учен на нови лъчи, които минават през всички тела и по този начин е могло да се наблюдава вътрешното им устройство: скелетът на човека и механизмът на часовника Ученият мжж беше ВИЛХЕЛМ КОНРАД РЙОНТГЕН. Това име, ако и непознато на профаните, се ползуваше още тогава с известност и авторитет между хората — специалистите — в науката, поради пълнотата и точността на опитите и изследванията, които той и учениците му са правили за разрешаване на най-трудните проблеми в областта на физиката. Някои от тези изследвания и по настоящем са от актуално значение, защото резултатите от тях служат като една от основите на теорията за относителността от Айнщайн. Съмнението в истинността на това откритие на вюрцбюргера, звучеше като вълшебна приказка, трябваше бързо да изчезне. През един период от няколко месеци само, с няколко свои ясни, кратки, но пълни съобщения, Рйонтген даде такъв ценен материал върху тъй наречените Х-лъчи (непознати лъчи),— а по предложението на Kolliker съвременниците са ги нарекли Рйонтгенови лъчи, — че за бъдещето столетие, в физиката, едва ли ще се прибави към това нещо по-съществено.
Интересно е да се цитират някои от
първите
съобщения на Рйонтгена.
Той, след като описва с четири изречения първоначалния си опит, казва: „Скоро ще стане известно, че всички тела са проницаеми за действуващата сила (Agens), но само в различна степен. Да взема няколко примери : книгата е проницаема. През подвързана книга с около 1000 страници видех, че флорисценс-екранът се осветлява ясно и печатарското мастило не представлява чувствителна пречка. Така също се явява светлина върху екрана, ако се постави една карта за игра между последния (екрана) и лъчеизпускащия апарат, която карта става за окото почти видима“. — „Дебелите дървени пънове са също проницаеми“.
към текста >>
По-после: „от особено значение в някои
отношения
е факта, че сухите фотографически плаки се оказаха чувствителни за Х-лъчите“.
Да взема няколко примери : книгата е проницаема. През подвързана книга с около 1000 страници видех, че флорисценс-екранът се осветлява ясно и печатарското мастило не представлява чувствителна пречка. Така също се явява светлина върху екрана, ако се постави една карта за игра между последния (екрана) и лъчеизпускащия апарат, която карта става за окото почти видима“. — „Дебелите дървени пънове са също проницаеми“. — „Ако си поставим ръката между лъчеизпускащия апарат и екрана, ние ще забележим тъмните сенки на ръчните кости в по-слаботъмните такива на мускулите“.
По-после: „от особено значение в някои
отношения
е факта, че сухите фотографически плаки се оказаха чувствителни за Х-лъчите“.
Явлението, което е най-много изненадало света, е, че една физически действуваща сила (Agens) прониква през непроницаема материя. Че това свойство на рйонтгеновите лъчи, физически погледнато, съвсем не е най-изненадващо или най-важното; че откритието на Рйонтген чрез други свои качества е послужило също за основа на физическия мироглед (Weltbildes); че то е послужило сжщо за основа на бъдещи физико-химически трудове : че това единствено откритие е занимавало хиляди умове през цел живот; че на десетки хиляди ръце е дало средства за живот; на милиони хора е послужило за облекчение и избавление живота им — това посочва тъй често доказаните, но при все това поразителни за физика съчетания на малките и често пъти най-незабелезани наблюдения, чрез които се открива природата за изпитателя, с преврати, които ще преобразят живота на бъдещите генерации. Разпознаването на болестите с помощта на рйонтгеновите лъчи и възможността да се влияе с същите върху болестите насочиха медицината към основните й принципи и осветлиха разнит те възможности. Откритието на Рйонтена създаде индустрия, която послужи сжщо за откриване на радиоактивни субстанции. Следователно, то открива и постоянното превръщане на богатите по съдържание вещества.
към текста >>
82.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в
трите
главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност.
Разни вести. I. Магия на числата. II. Мистицизъм на числата. III. Уилсон и числото 13. IV: Който знае нещо добре, трябва да го съобщи на другите УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА Влиянието им върху живота - Форма, съдържание и смисъл на живота Ние можем да характеризираме тия три принципи на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане.
Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в
трите
главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност.
Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и чувството на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кървообращателна система, в която главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове, носители на чувствителността у човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят мускулите, лигаментите и краищниците. Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове на тялото си.
към текста >>
И следователно, във всички органически същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко - те са
първите
пионери на науката.
Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че законът в природата не действува правилно. Мисълта, като разумна сила в природата е свързана с всички живи същества, което се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи, да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време.
И следователно, във всички органически същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко - те са
първите
пионери на науката.
За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода, например, рибата, се хване еднаж- дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата й, почва да я заобикаля и никога вече не се залавя за нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуща се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква интелигентност, никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност далеч са надминали човека. Друг пример: морската звезда, ако й откъснете един крак, знае как да го създаде, а човекът, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това прави природата.
към текста >>
„Дидактичното художество“ на Violino primo и другарите му не значи да се обърне училищната работа в лека, празна, несериозна забава, но значи да станат естествени, другарски
отношенията
между учител и ученици, вместо да царува казармена дисциплина.
Когато групата около „Училищна практика“ почна да защищава „дидактичното художество“ и когато излезе „В зората на освобождението“, от всякъде почнаха да се сипят нападки. Обаче, за всички безпристрастни хора беше очевидно, че нападателите на течението немаха ясна представа за него. Поради недоразумението, породено от названието „дидактично художество“ (по-уместно е да го наричаме „свободно възпитание“), противниците мислеха, че, според това течение, учителят трябва да бъде активен, а ученикът — пасивен. Те обвиняваха дидактиците художници, че считали дидактико-художественият разказ като единствено,универсално средство при обучението. А в същност това никога не е било твърдяно.
„Дидактичното художество“ на Violino primo и другарите му не значи да се обърне училищната работа в лека, празна, несериозна забава, но значи да станат естествени, другарски
отношенията
между учител и ученици, вместо да царува казармена дисциплина.
Обучението да бъде доброволно, непринудено, свободно и творческо, а не тираническо. А за да бъде доброволно, то трябва да бъде приятно, казва Violino primo, трябва да се внесе радост и удоволствие в училищната работа. Идеята за свободното възпитание не само че не изключва трудовия принцип, но те двете взаимно се допълват. И двата принципа са добри. Много благородни сили в България са се ангажирали за тяхното пропагандиране, обаче, аз ще направя една малка забележка.
към текста >>
Глупавината или лудостта пораждат всякога несъразмерности в тия
отношения
.
Само средните носове представляват сила и равновесие! Също е по-осъдително да имате твърде дълъг нос, отколкото твърде къс: народната поговорка потвърждава това, като употребява безразлично изразите: „има дълъг нос“ или „чипия нос“, за да означи заядливия човек. Но как да се познае точно, кой нос е много дълъг и кой е много къс? За да се установи едно правилно съждение по тоя въпрос, трябва да се придържаме към следното правило: за да има хармония в едно лице, трябва разстоянието от горния край на челото до веждите и онова от долния край на носа до края на костта на брадата да бъдат равни помежду си, а така също да бъдат равни и с разстоянието от веждите до долния край на носа. Равновесието зависи от съвършеното равенство на тия три части, измерени с гъвкава линейка, която може да се постави върху линията на профила.
Глупавината или лудостта пораждат всякога несъразмерности в тия
отношения
.
Късите или дългите носове са ония, които надминават в по-малко или в повече това симетрично разположение на трите части. Прилика между носа и палеца В първите глави на тази статия ние изтъкнахме, че съществуват близки отношения между носа и палеца. Те са наистина поразителни. Докачливостта, буйността на характера, лицемерието, лошавината и озлоблението, и всичко друго, което е най-лошо, по природа, се представлява от един палец изкривен или закръглен във форма на билярдна топка еднакво, както и от един неправилен нос, обезобразен и дебел на края. Скъперникът се отличава тъй добре със своя слаб, остър и малко изкривен палец, както и със своя тънък, крив и наклонен в страни нос.
към текста >>
Късите или дългите носове са ония, които надминават в по-малко или в повече това симетрично разположение на
трите
части.
Също е по-осъдително да имате твърде дълъг нос, отколкото твърде къс: народната поговорка потвърждава това, като употребява безразлично изразите: „има дълъг нос“ или „чипия нос“, за да означи заядливия човек. Но как да се познае точно, кой нос е много дълъг и кой е много къс? За да се установи едно правилно съждение по тоя въпрос, трябва да се придържаме към следното правило: за да има хармония в едно лице, трябва разстоянието от горния край на челото до веждите и онова от долния край на носа до края на костта на брадата да бъдат равни помежду си, а така също да бъдат равни и с разстоянието от веждите до долния край на носа. Равновесието зависи от съвършеното равенство на тия три части, измерени с гъвкава линейка, която може да се постави върху линията на профила. Глупавината или лудостта пораждат всякога несъразмерности в тия отношения.
Късите или дългите носове са ония, които надминават в по-малко или в повече това симетрично разположение на
трите
части.
Прилика между носа и палеца В първите глави на тази статия ние изтъкнахме, че съществуват близки отношения между носа и палеца. Те са наистина поразителни. Докачливостта, буйността на характера, лицемерието, лошавината и озлоблението, и всичко друго, което е най-лошо, по природа, се представлява от един палец изкривен или закръглен във форма на билярдна топка еднакво, както и от един неправилен нос, обезобразен и дебел на края. Скъперникът се отличава тъй добре със своя слаб, остър и малко изкривен палец, както и със своя тънък, крив и наклонен в страни нос. Сплескването на носа и атрофията на палеца имат една и съща последица — тенденция към идиотизъм.
към текста >>
Прилика между носа и палеца В
първите
глави на тази статия ние изтъкнахме, че съществуват близки
отношения
между носа и палеца.
Но как да се познае точно, кой нос е много дълъг и кой е много къс? За да се установи едно правилно съждение по тоя въпрос, трябва да се придържаме към следното правило: за да има хармония в едно лице, трябва разстоянието от горния край на челото до веждите и онова от долния край на носа до края на костта на брадата да бъдат равни помежду си, а така също да бъдат равни и с разстоянието от веждите до долния край на носа. Равновесието зависи от съвършеното равенство на тия три части, измерени с гъвкава линейка, която може да се постави върху линията на профила. Глупавината или лудостта пораждат всякога несъразмерности в тия отношения. Късите или дългите носове са ония, които надминават в по-малко или в повече това симетрично разположение на трите части.
Прилика между носа и палеца В
първите
глави на тази статия ние изтъкнахме, че съществуват близки
отношения
между носа и палеца.
Те са наистина поразителни. Докачливостта, буйността на характера, лицемерието, лошавината и озлоблението, и всичко друго, което е най-лошо, по природа, се представлява от един палец изкривен или закръглен във форма на билярдна топка еднакво, както и от един неправилен нос, обезобразен и дебел на края. Скъперникът се отличава тъй добре със своя слаб, остър и малко изкривен палец, както и със своя тънък, крив и наклонен в страни нос. Сплескването на носа и атрофията на палеца имат една и съща последица — тенденция към идиотизъм. Скромните хора навеждат носа си и крият палците си.
към текста >>
Има чудни
отношения
за наблюдателя между края на носа и патологическото състояние на храносмилателните органи, а може често да се предскаже състоянието на стомаха, червата и черния дроб само по изгледа на края на носа.
Но когато се избира, по-добре е да предпочитате често носове, чийто цвят не е рязко противен на оня на лицето. Това не е пълна сигурност, може-би, но все пак е една каква-годе гаранция. Нека кажем на края, че носът, особено краят му, изменя често нюансите си, а понякога почти внезапно. Този ефект е резултат или на движението на страстите или на измененията в здравословното състояние: гневът, страхът, завистта правят често да побледнее минутно края на носа. Желанието и чувствената охота го правят пък да почервенее.
Има чудни
отношения
за наблюдателя между края на носа и патологическото състояние на храносмилателните органи, а може често да се предскаже състоянието на стомаха, червата и черния дроб само по изгледа на края на носа.
Когато тия органи боледуват, краят на носа е цял тъмно-сив и грапав, с малки черни точки. И тъй, излишно е много пъти да повтаряме на неверниците, че носът е за наблюдателя един истински термометър, върху който се записват периодически, бавно и минутно, според случая, най-незначителните колебания на темперамента, характера и здравето. (Следва) А. Бюе. ____________________________________________ 1) Вж. по-подробно за Лафатера в кн.
към текста >>
Тиарите,
митрите
и одеянията принадлежат на всичките главни религии.
Озирис, умъртвен от Тифона и оживен от Изида, е Христос, отхвърлян от евреите, но впоследствие почитан в лицето на майка му. Тиваида е най-великата религиозна епопея, която трябва да се постави наред със символа на Прометея. Антигона е тип на божествена жена, толкова чиста, колкото и дева Мария. Навред тържеството на доброто се обуславя от доброволното пожертване на лицата, които са понесли несправедливите удари на съдбовната сила. Даже обредите са символически и се предават от една религия на друга.
Тиарите,
митрите
и одеянията принадлежат на всичките главни религии.
Истината е тази, че религията прогресира едновременно с развитието на човечеството, но остава същата, като се преобразува постоянно. У египтяните Исус Христос се наричал Озирис, а в Скандинавия Озирис се наричал Балдур. Той бил убит от вълка Жйорис и бил възкресен от Водан или Один, а валкириите на Валгала наливат в чашата му хидромел. Скалдите, друидите, бардите възпяват смъртта и възкръсването на Таренуса или Тетенуса, и раздават на вярващите свещената омел, както у нас върба, и се покланят на вдъхновената с девственост жрица на островите на Сена. Затова ние можем с чиста съвест и спокоен разум да изпълняваме задълженията, които ни налага нашата рели- тия.
към текста >>
И се прояви в
трите
си същини; Бог-Сила — непроявената причина на първопричините: майка форма — оплодотвореното пожелание на идеята, облечена в материята, и Дух Свети — проявената същина на битието.
И оплодотвори се неговото пожелание от непроявената му сила, която е неговата същина. И непроявеният дотогава Бог-Йехие се прояви в лицето на Сина — Иа-х. И възцари се Хохма — мъдростта му— над вечността; и изтече из нея идеята се понесе със силата на мисълта по безкрайността на вселената! . . . И се изяви тогава Бог — Иа-хе-вау-хе, в делата си пълнота.
И се прояви в
трите
си същини; Бог-Сила — непроявената причина на първопричините: майка форма — оплодотвореното пожелание на идеята, облечена в материята, и Дух Свети — проявената същина на битието.
И създаде Бог Иа-хе-вау-хе небото и земята. — А духът на Бога Иа-х се носеше по безкрайността върху водата — една от по-низшите форми на материята — живот, за да я оплодотвори. И рече Той: — Да бъде виделина! И излезе из Него виделината на всемирния разум, която се отдели от тъмнината на небитието. И създаде Бог Иа-х, от източника на своята виделина, твърдта Небесна.
към текста >>
При това трябва да се има пред вид, че детските ръце, особено в
първите
години, са всякога по-меки, отколкото у възрастните; обаче, все пак лесно е да разкрием, при известно внимание и и изучване, същественото различие.
Д-р Нестлер ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. III.) с. Консистенция на детската ръка Когато и в тоя случай искаме да се абстрахираме от заключенията, що до- пущат една консултация на детската ръка по отношение здравословното състояние на въпросното дете, то не можем и не трябва да изоставим без внимание онези резултати, който се придават, досежно(относно) свръзката на душевните заложби и характерни свойства, с консистенцията на ръката, още повече щом тая консистенция е състояние достатъчно чувствително да повлияе на фактите, дадени чрез пръстите и палеца на детската ръка. Схванем ли, преди всичко, двете главни свойства на ръцете относително консистенцията им, именно твърдостта и мекостта, тогава можем и да кажем следното: Мека датска ръка, която така се чувства при пипане, като че ли не съществуват на нея никакви костни основи, се счита като признак на умерен характер. на снизходителност и, съобразно с това, отстъпчив начин на действие, докато една корава, здрава ръка всякога издава твърда воля и непреклонен характер.
При това трябва да се има пред вид, че детските ръце, особено в
първите
години, са всякога по-меки, отколкото у възрастните; обаче, все пак лесно е да разкрием, при известно внимание и и изучване, същественото различие.
За педагогиката, от казаното следва правилото, че към деца с меки ръце трябва да се отнасяме всякога по-снизходително, отколкото към тия с твърди ръце: после, при първите трябва да се има пред вид, главно, усилване на волята им, докато при последните по-добре ще бъде по пътя на строгостта или — ако има да се справят с разумни, но скрито злобни деца — чрез разумно изложение, да се преклони упоритостта им, тъй като тя иначе лесно може да се изроди в инат. На мека детска ръка обикновено отговарят и други свойства, като: равнодушие, лековерност, добродушие, весел дух, страст към забави, леност и по-голяма сърдечност отколкото дълбочина на наклонностите; докато у деца с твърди ръце може да се констатират: суета, тщеславие, егоизъм, надменност, по-голяма телесна сила, способност за бързо решение, по-голяма логика, въобще едно превъзходство на деятелен ум пред душевната страна. Разумният учител и възпитател, съобразно с тия склонности, ще похвалява по-рядко едно дете с твърди ръце и с него — даже и когато е право — ще се съгласява по-малко, отколкото с дете с меки ръце, за да смекчи, от една страна суетата, и самоуважението, а при вторите, да намали до известна степен смирението и липсата на самосъзнание. У първите ще трябва да се погрижим да повдигаме душевната им активност, а у последните, същата тя трябва да се потушава; но в противоположност на това, да се повдигне разумно умерената страна на душевния живот. Деца с топли и месести ръце имат повече сънливо, лениво и слабоволно поведение, докато студени и мършави ръце винаги издават енергичен и упорит характер.
към текста >>
За педагогиката, от казаното следва правилото, че към деца с меки ръце трябва да се отнасяме всякога по-снизходително, отколкото към тия с твърди ръце: после, при
първите
трябва да се има пред вид, главно, усилване на волята им, докато при последните по-добре ще бъде по пътя на строгостта или — ако има да се справят с разумни, но скрито злобни деца — чрез разумно изложение, да се преклони упоритостта им, тъй като тя иначе лесно може да се изроди в инат.
III.) с. Консистенция на детската ръка Когато и в тоя случай искаме да се абстрахираме от заключенията, що до- пущат една консултация на детската ръка по отношение здравословното състояние на въпросното дете, то не можем и не трябва да изоставим без внимание онези резултати, който се придават, досежно(относно) свръзката на душевните заложби и характерни свойства, с консистенцията на ръката, още повече щом тая консистенция е състояние достатъчно чувствително да повлияе на фактите, дадени чрез пръстите и палеца на детската ръка. Схванем ли, преди всичко, двете главни свойства на ръцете относително консистенцията им, именно твърдостта и мекостта, тогава можем и да кажем следното: Мека датска ръка, която така се чувства при пипане, като че ли не съществуват на нея никакви костни основи, се счита като признак на умерен характер. на снизходителност и, съобразно с това, отстъпчив начин на действие, докато една корава, здрава ръка всякога издава твърда воля и непреклонен характер. При това трябва да се има пред вид, че детските ръце, особено в първите години, са всякога по-меки, отколкото у възрастните; обаче, все пак лесно е да разкрием, при известно внимание и и изучване, същественото различие.
За педагогиката, от казаното следва правилото, че към деца с меки ръце трябва да се отнасяме всякога по-снизходително, отколкото към тия с твърди ръце: после, при
първите
трябва да се има пред вид, главно, усилване на волята им, докато при последните по-добре ще бъде по пътя на строгостта или — ако има да се справят с разумни, но скрито злобни деца — чрез разумно изложение, да се преклони упоритостта им, тъй като тя иначе лесно може да се изроди в инат.
На мека детска ръка обикновено отговарят и други свойства, като: равнодушие, лековерност, добродушие, весел дух, страст към забави, леност и по-голяма сърдечност отколкото дълбочина на наклонностите; докато у деца с твърди ръце може да се констатират: суета, тщеславие, егоизъм, надменност, по-голяма телесна сила, способност за бързо решение, по-голяма логика, въобще едно превъзходство на деятелен ум пред душевната страна. Разумният учител и възпитател, съобразно с тия склонности, ще похвалява по-рядко едно дете с твърди ръце и с него — даже и когато е право — ще се съгласява по-малко, отколкото с дете с меки ръце, за да смекчи, от една страна суетата, и самоуважението, а при вторите, да намали до известна степен смирението и липсата на самосъзнание. У първите ще трябва да се погрижим да повдигаме душевната им активност, а у последните, същата тя трябва да се потушава; но в противоположност на това, да се повдигне разумно умерената страна на душевния живот. Деца с топли и месести ръце имат повече сънливо, лениво и слабоволно поведение, докато студени и мършави ръце винаги издават енергичен и упорит характер. За възпитанието им указва се това, що казахме непосредствено при предшестващото изложение върху меки и корави ръце.
към текста >>
У
първите
ще трябва да се погрижим да повдигаме душевната им активност, а у последните, същата тя трябва да се потушава; но в противоположност на това, да се повдигне разумно умерената страна на душевния живот.
на снизходителност и, съобразно с това, отстъпчив начин на действие, докато една корава, здрава ръка всякога издава твърда воля и непреклонен характер. При това трябва да се има пред вид, че детските ръце, особено в първите години, са всякога по-меки, отколкото у възрастните; обаче, все пак лесно е да разкрием, при известно внимание и и изучване, същественото различие. За педагогиката, от казаното следва правилото, че към деца с меки ръце трябва да се отнасяме всякога по-снизходително, отколкото към тия с твърди ръце: после, при първите трябва да се има пред вид, главно, усилване на волята им, докато при последните по-добре ще бъде по пътя на строгостта или — ако има да се справят с разумни, но скрито злобни деца — чрез разумно изложение, да се преклони упоритостта им, тъй като тя иначе лесно може да се изроди в инат. На мека детска ръка обикновено отговарят и други свойства, като: равнодушие, лековерност, добродушие, весел дух, страст към забави, леност и по-голяма сърдечност отколкото дълбочина на наклонностите; докато у деца с твърди ръце може да се констатират: суета, тщеславие, егоизъм, надменност, по-голяма телесна сила, способност за бързо решение, по-голяма логика, въобще едно превъзходство на деятелен ум пред душевната страна. Разумният учител и възпитател, съобразно с тия склонности, ще похвалява по-рядко едно дете с твърди ръце и с него — даже и когато е право — ще се съгласява по-малко, отколкото с дете с меки ръце, за да смекчи, от една страна суетата, и самоуважението, а при вторите, да намали до известна степен смирението и липсата на самосъзнание.
У
първите
ще трябва да се погрижим да повдигаме душевната им активност, а у последните, същата тя трябва да се потушава; но в противоположност на това, да се повдигне разумно умерената страна на душевния живот.
Деца с топли и месести ръце имат повече сънливо, лениво и слабоволно поведение, докато студени и мършави ръце винаги издават енергичен и упорит характер. За възпитанието им указва се това, що казахме непосредствено при предшестващото изложение върху меки и корави ръце. Силни, еластични, но не корави ръце, у които не би трябвало да се открие никаква слабост, показват, обикновено, развита и жива дейност на разсъдъка, отколкото у други ръце, тъй като те съдържат у себе си способност към теоретизиране и изпълнение. Обаче, не е все едно, дали една мека или корава ръка е свързана с квадратни, конически или лопатовидни пръсти; едната дава на другата своя особен отпечатък. Така напр., едно дете, чийто ръце са големи и лопатовидни, но също и меки, рядко бива голям любител на самодейността, до като то прекомерно горещо иска да види дейност у другите.
към текста >>
В древността, жреците упражняваха тая длъжност в храмовете; религиозните ордени, които изповядват мистичното себеотрицание, практикуват гледането на болните като една от най-важните служби; посветените розенкройцери отдаваха на тази цел същата важност както
Сестрите
на Бедните, квакерите и християн-сиентистите.
Във всички посоки по земята са получили като скорост на светлината същото число с, a q не могло да се определи. Следователно, К R Р важи и за оптическите явления. И при тях, значи, не може да се докаже абсолютната скорост. (Следва). АЛХИМИЯ (Продължение от кн.III и край.) Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията Посветените от всички времена са практикували изкуството за лечение, първо, защото тяхното учение ги е поставило в положение да знаят в медицината по-вече, отколкото техните съвременница, и второ, защото грижата, която се полага за страдащия, може и трябва да съставлява, когато се изпълнява доброволно, един най-съвършен и най-ефикасен акт на милосърдие или мистична солидарност. Извън цера, който се употребява, церителят може, ако желае, да даде окултно най-доброто от себе си под формата на ония хипотетически флуидични вибрации или особено от оная морална утеха, плод на чувството на добротата, което е толкова мъчно да се анализира научно, защото изхожда от един план, по-високостоящ от умствените представи, но който може да бъде сюблимен в известни случаи.
В древността, жреците упражняваха тая длъжност в храмовете; религиозните ордени, които изповядват мистичното себеотрицание, практикуват гледането на болните като една от най-важните служби; посветените розенкройцери отдаваха на тази цел същата важност както
Сестрите
на Бедните, квакерите и християн-сиентистите.
Не е чудно, прочее, дето алхимиците са посветили голяма част от работата си на лечебното изкуство. За нещастие, в средните векове, наличните данни на медицинската наука бяxa много опетнени с грешки, за да можеха да се приложат на лечението правилата на Великото Дело. Те бленуваха тогава за една универсална медицина (като прибягваха към божествената вода на Мага Останес в гръцките алхимици) и го отъждествяваха с философския камък, който считаха годен да цери всички болести и да даде едно безкрайно дълголетие. Но това остана една неосъществима басня. За да се създаде практически лечебното Велико Дело, трябваше да се извърши революция против догмите на Галиени, приети неоспоримо от Школата на Салерно; и Възраждането създаде спагирическото изкуство (Спагирия).
към текста >>
Те мислеха, че
отношенията
между човека и вселената са такива, че всяко растение и всяка субстанция съответстват на една функция, на един орган и на определена болест.
Тогава ученият Корнариус е издигнал на почит делото на Хипократа, когото не познаваха от дълго време, освен чрез Галиени. Периодът бил благоприятен за едно голямо движение на идеите. Парацелз, който събори с небивала смелост вековните догми, схвана средството да реализира лечението според основните принципи на Великото Дело и той установи истинското херметическо лечение или спагирическото изкуство, чиято същинска цел се свежда към това — да се действа според проявите и плана на природата, да се превръща болестта в здраве и отровата в лекарство. * * * Спагиристите дадоха идеята, че природата е турила цеpa при самата болест, една идея толкова плодовита, която по-късно, например, наведе към издирване във върбата, растение от влажни места, салицилата, цяр против ревматизма, който е болест също от влажни места. Спагиристите се впуснаха в грижите си да избират, за изработването на лекарствата си, растенията дори от самата страна на болния.
Те мислеха, че
отношенията
между човека и вселената са такива, че всяко растение и всяка субстанция съответстват на една функция, на един орган и на определена болест.
Като се противопоставяха на всяко систематично лекуване, те виждаха само частни случаи. За Парацелза, болестта жълтеница не е една и съща в мъжа и жената, поради което полезните лекарства са различни. Те се изменят и според климата. „Не казвайте: това е епилепсия, защото то не ще ви научи нищо, а кажете: това е от имела. Така вие ще говорите лекарски и същевременно ще имате и самото лекарство“ (вж.
към текста >>
Отпосле узнах от
сестрите
й, че тя сънувала, как половината от къщата ни в Л.
И в деня на тръгването ни му казахме: „хайде да вървим, параходчето дойде“ (параход „Борис“), но детето настояваше на своето, като ни казваше: „не искам да се кача на това параходче, стига сте ми говорили за него“. Сутринта, в деня на тръгването ни, аз взех куфарите и ги отнесох на пристанището, но пристанищният стражар не ме пускаше, макар и да му заявих, че аз съм прокурор и че трябва да си замина, защото службата ме чака. В това време капитанът ми разреши и аз влязох в пристанището, оставих куфарите и се върнах да взема семейството си. Докато се върна в къщи, балдъзата ми изпуснала и строшила едно шише с газ в коридора и казала: „това не е на добро, но трябва да изтрия газта, да не би Стоян да се подхлъзне като се върне.“ А заранта, когато събуждах жена ми да стане и се приготви за път, тя отвори очите си и ми каза: „будна съм“. Лицето й, обаче, показваше силна тревога и неразположение, без видима за това причина.
Отпосле узнах от
сестрите
й, че тя сънувала, как половината от къщата ни в Л.
се срутила и тя била затрупана. А когато пристигнахме на пристанището, тя влезе с детето преди мен, но не искаше да слезе в долния етаж на парахода. Аз й намерих, след това, място и тя слезе там, държейки на ръце спящото ни дете. Казах й да го остави, но тя ми отговори: „нека да го подържа още малко“... А още при влизането ни в парахода, детето каза на майка си: „мамо, добре да ме държиш“... След малко в мен се появи силно желание да изляза горе, на палубата на парахода, макар че нямах там никакъв познат и никаква причина не ме караше да сторя това. А като казах на жена си за това свое желание, тя ми отговори: „иди, но върни се скоро“.
към текста >>
Пространството, казва авторът, има n измерения и се реализира чрез умножаването си до безкрайност според п-1 измерения (
отношенията
между обема и плоскостта, между плоскостта и линията, линията и точката).
2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето става в нас енергия, жизненост, прана. 3) материята образува различните наши тела, които могат да се разпределят в две категории. По нататък, въз основа на тия главни положения, Д-р Овар развива темата си и излага подробно своите заключения за естествените методи, по които можем да укрепим здравето си и да създадем условия за дълголетието и развитието си. 4. В американското списание Azothe е поместена една ценна статия от P. Т. Скот за измеренията.
Пространството, казва авторът, има n измерения и се реализира чрез умножаването си до безкрайност според п-1 измерения (
отношенията
между обема и плоскостта, между плоскостта и линията, линията и точката).
Четвъртото измерение, както и измерението - I трябва да отговарят, логично, на вездесъщността. Проблемът за времето и пространството, обаче, е много обширен и не може да се изчерпи само в една статия. Ние ще дадем на страниците на Всемирна Летопис редица статии по тоя въпрос, като се ползваме от най-новите открития на проф. Айнщайн, Фламарион и др., както и от съчиненията на Толедо, Гебирол и др. 5. В Luce е Ombra г.
към текста >>
83.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А това значи да се изследва, как се е образувала тя като част от нашата слънчева система и в какви
съотношения
се е намирала с другите планети от същата система.
Да съградим, прочее, живота на отделния индивид, дома, обществото, народа и човечеството върху познанието на истината за произхода и развитието на човека и върху принципа на божествената любов! И тъй, що е човек? Според данните на окултната наука, произходът на човешкото същество се губи в тайната на далечните епохи, и съвременните хора едва сега, чрез опитни изследвания и по ясновидски начин, се добират до повърхното разкритие на тая тайна. Нито геологическите теории за появата и еволюцията на живота върху земята, нито космогоническите хипотези за формацията на слънчевата система могат да ни дадат ония знания и осветления, които се съдържат в окултната наука, изучавана непосредствено от вдъхновеното слово на Великите Учители. Според нея, за да се знае раждането и съществото на човека в първоначалната му форма, трябва да се изучи неговото отечество — земята в нейните предшестващи фази.
А това значи да се изследва, как се е образувала тя като част от нашата слънчева система и в какви
съотношения
се е намирала с другите планети от същата система.
Учителите казват, че между планетите, включително слънцето и земята, е имало в първичната епоха пряко съобщение, тъй като т са били близко една до друга. Но отпосле е настанала дисхармония между тях и прякото съобщение се прекъснало. Слънцето показва, какъв е бил човекът в първоначалното си състояние. А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган на духа, а третият — неговата божествена същина (есенция)1). Физическата форма на човека, която е временна и преходна, се състои от ония прости елементи, които са достъпни за химическо изследване.
към текста >>
Това последното се стимулира от взаимодействието на
трите
закони: за мъдростта, вярата и любовта.
А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа. Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се по- сочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е. равновесието и хармонията на силите, които действат в човешкия организъм, ще създадем условията за духовното си развитие.
Това последното се стимулира от взаимодействието на
трите
закони: за мъдростта, вярата и любовта.
Божествената мъдрост, която е израз на безкрайното съзнание или свръхсъзнанието, ни дава онази сила, която ни е необходима, за да разбираме всички неща. Когато говорим за Бога, ние схващаме висшата мъдрост, проявена в неговите творения. Първото мерило, следователно, е божествената мъдрост. Ние трябва да бъдем постоянно в свръзка с нея. А това значи, да има пълно единение между нашето подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
към текста >>
От всичко казано до тука лесно е да се заключи, че истинският, смисленият живот се съдържа само в прилагането на
трите
тия закони: за мъдростта, вярата и любовта.
Само любовта е силата, която спасява. Само любовта е, която вдъхновява хората към велики подвизи. Само любовта е, която крепи и поддържа майката в нейните мъки при раждането и в безкористното отглеждане на рожбата си, само любовта е, която свързва за винаги две сърца, двама братя, двама приятели, само любов- то е, която обединява Учителя и учениците. Законът, който изменя и възражда всичко в света, е законът за любовта. Любовта, изразена като стремеж, чувство, сила и принцип —това са стадиите на най-великата проява на човешката душа!
От всичко казано до тука лесно е да се заключи, че истинският, смисленият живот се съдържа само в прилагането на
трите
тия закони: за мъдростта, вярата и любовта.
Да живееш хармонично, значи да живееш в тия три закони. Умът и сърцето, свързани чрез вярата, трябва да работят заедно. В съзнанието не трябва да има никакво раздвояване, а да бъдем абсолютни в себе си. В това съчетание на силите ще създадем нашата вътрешна мощ, ще намерим нашия Бог, нашето здраве, нашето щастие и нашето блаженство. Нека направим, прочее, тая вътрешна реформа!
към текста >>
Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са
трите
необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин.
Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото.
Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са
трите
необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин.
Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество? Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите. В това общество всички хора се обичат, всички са братя в изпълнението на своите респективни длъжности; длъжност на по-старите е да ръководят и подкрепят по-младите; длъжност на по-младите е да слушат по-старите, да им се покоряват, да следват техните поучения и да напредват.
към текста >>
Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през
първите
две или три седмици; или пък през
първите
два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат.
Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото. А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време.
Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през
първите
две или три седмици; или пък през
първите
два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат.
Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието. Когато сполучим да го обуздаваме и владеем, външните обстоятелства не могат вече да нарушават нашето равновесие, и ние сме в действителност по-щастливи, понеже нашето щастие е тогава вътрешно и то не зависи от обстоятелствата. По този начин именно ние достигаме до покой и ведрина на душата.
към текста >>
Всеки път, когато се проявява любовта, тя се показва под формата на добродетел, и всичките добродетели, които произтичат от любовта и се показват в
отношенията
на по-горе стоящите към по-долните, са бездруго форми (модуси) и състояния на любовта.
Обществото е основано на чувствата и на връзките, които са образувани от тях; длъжностите, които имаме спрямо нашите ближни, произтичат също от тях — от чувствата, и онова което ние наричаме добродетели или пороци, не са нищо друго освен постоянни прояви (модуси) на чувствата. Всека добродетел е една постоянна способност да се отговаря на някаква обязаност, основана на известни връзки, и когато чувствата се изучават от това гледище, те почват да стават до нейде разбираеми. Нека видим сега, как една добродетел е постоянна проява на чувство. Любовта е едно чувство, и когато я анализираме, забелязваме, че тя, подобно на всяко друго чувство, се дели на три категории. Можем да имаме любов към по-долу стоящите от нас, били те хора или животни; когато любовта се проявява към по-долните от нас, тя става благоволение, милосърдие, състрадание.
Всеки път, когато се проявява любовта, тя се показва под формата на добродетел, и всичките добродетели, които произтичат от любовта и се показват в
отношенията
на по-горе стоящите към по-долните, са бездруго форми (модуси) и състояния на любовта.
Между равни любовта взима формата на приятелство, нежност; а любовта към по-горните става привързаност, удивление и обожаване. Ние делим индивидите всякога на три категории: равни, по-долни и по-горни. По този начин в емоционалната природа на човека се намира една научна основа, основа, съгласна с морала; и оттук следва, че целият морал е основан на чувствата, и че безусловно нужно е да разберем тия последните, за да установим един здрав морал, който да се налага сам по себе. Трябва, прочее, да култивираме чувствата, и то да ги култивираме с разум, защото посредством чувствата, които са отражение на душата, ние можем да се издигнем от долните до горните полета. Те са като крилата на птицата, но нужно е да ги очистим преди всичко от егоизма.
към текста >>
Действието на
първите
паси той нарича неметично (разпръсквателно), а на вторите — соретично (събирателно).
По своя воля Райхенбах е можел да я прави гледаща и сляпа. Даже нещо повече: тези обратни паси усилват зрението до висша степен, тъй че то надминава нормалната сензитивност. Когато се правят паси върху лицето с две ръце, лицето става по-светещо. Това състояние трае известно време. Райхенбах открил, че когато пасите са по посока от централната нервна система по нервите навън, имат особено действие, различно от пасите в обратна посока.
Действието на
първите
паси той нарича неметично (разпръсквателно), а на вторите — соретично (събирателно).
В последния случай има по- силна светлина. Пасите отгоре надолу приспиват, а противоположните събуждат. Първите можем да наречем прави паси, а вторите обратни. Първите намаляват ода, а вторите го увеличават и натрупват. При прави паси сензитивният чувства хладина и приятност, а при обратните — неприятност.
към текста >>
Първите
можем да наречем прави паси, а вторите обратни.
Това състояние трае известно време. Райхенбах открил, че когато пасите са по посока от централната нервна система по нервите навън, имат особено действие, различно от пасите в обратна посока. Действието на първите паси той нарича неметично (разпръсквателно), а на вторите — соретично (събирателно). В последния случай има по- силна светлина. Пасите отгоре надолу приспиват, а противоположните събуждат.
Първите
можем да наречем прави паси, а вторите обратни.
Първите намаляват ода, а вторите го увеличават и натрупват. При прави паси сензитивният чувства хладина и приятност, а при обратните — неприятност. В същност пасата е права или обратна, според посоката на нерва. Има нерви, които се разпространяват и на страни. Боите на спектъра в човешкото тяло Райхенбах легнал на едно канапе в средата на тъмната стая, като поставил канапето в посоката на магнитния меридиан; главата му била обърната към север, а краката — към юг.
към текста >>
Първите
намаляват ода, а вторите го увеличават и натрупват.
Райхенбах открил, че когато пасите са по посока от централната нервна система по нервите навън, имат особено действие, различно от пасите в обратна посока. Действието на първите паси той нарича неметично (разпръсквателно), а на вторите — соретично (събирателно). В последния случай има по- силна светлина. Пасите отгоре надолу приспиват, а противоположните събуждат. Първите можем да наречем прави паси, а вторите обратни.
Първите
намаляват ода, а вторите го увеличават и натрупват.
При прави паси сензитивният чувства хладина и приятност, а при обратните — неприятност. В същност пасата е права или обратна, според посоката на нерва. Има нерви, които се разпространяват и на страни. Боите на спектъра в човешкото тяло Райхенбах легнал на едно канапе в средата на тъмната стая, като поставил канапето в посоката на магнитния меридиан; главата му била обърната към север, а краката — към юг. Г-ца Цинкел го видяла светещ — белезникав, като към главата биело малко на синьо, а към краката — на червено.
към текста >>
Навред има живот, навред има развой, само че начинът, по който той се проявява, се мени, естествено, спрямо дадените
отношения
; а
отношенията
, що съществуват на другите планети, се доста различават от тия на земята.
от най-дребните, има по-голямо значение, отколкото всички други планети, взети купно. Нашата земя съдейства от своя страна на работата, която мери развоя на цялата наша вселена, и другите планети търсят нашето въздействие по същия начин. както и ние тяхното. Ала ние имаме още толкова много да се занимаваме с нашето дребно земно стопанство, че не можем влезе сега във връзка с другото. На онези пък, които биха се съмнявали, че другите планети са обитаеми, бих сложил въпроса: могат ли си представи каквото и да е място, където да не се е проявил живот в каквато и да е форма?
Навред има живот, навред има развой, само че начинът, по който той се проявява, се мени, естествено, спрямо дадените
отношения
; а
отношенията
, що съществуват на другите планети, се доста различават от тия на земята.
Нашата слънчева система е обективен .първообраза не всичко, което в природата можем схвана като отпечатък, и тъй като слънчевата система претърпява безкрайни и безчислени промени, броят на различните отпечатъци или отрази е също безкраен, — безкраен не само в човека, но и в животните и растенията, и ако дирим — можем да посочим във всяка билка, във всяко цвете, във всяко животно връзката му с известно съзвездие. Човек, Животно, Растение и Минерал — това са, тъй да се рече, символи на вселената в различните й стъпала на развой, и възможно ще е негли да се посочи туй с числа. В същност, планетите са в нас и наопаки — ние сме в планетите; както планетите и земята се намират в Логоса и Логосът —- в нас. Нашите физически сетива ни показват. само онова, що бихме могли да назовем символи на вселената, сиреч физическите прояви на небесните тела.
към текста >>
Това прави личността твърде отрицателна (негативна) и, поради това, чувствителна, способна да възприема всички промени в магнетичните
отношения
на околната сряда.
Че човек е верен отпечатък на вселената, каквато е била тя в мига на раждането му, става явно не само от формата, която тялото приема, и от особеностите, които характерът проявява, но и от притежаването, запример, на особени душевни качества, каквото е психизмът. И наистина, виждаме, че силно психично и магнетично сложените натури се раждат в мига, в който магнетическото напрежение на земята е най-голямо, сиреч в полунощ. Слънцето се нахожда тогава в хороскопа близко до най-низката точка на меридиана (Надир). Виждаме също, че и , и когато при раждането се намират в тази точка, предизвикват психизъм. Ала слънцето и луната пораждат най-силно това явление.
Това прави личността твърде отрицателна (негативна) и, поради това, чувствителна, способна да възприема всички промени в магнетичните
отношения
на околната сряда.
Наопаки, многото планети в М. С. (зенит, юг) правят човека твърде положителен. Друго едно доказателство може да се даде от опитите, които Карл фон Райхенбах2) от дълги години е правил с чувствителни хора (сензитиви) и чрез които опити е дошъл до откритието, че земята и човекът показват еднакви цветове в аурата. У човека тази аура изплаква най-ясно, когато се намира в хоризонтално положение, с глава към север При този случай аурата около главата е синя, а при нозете — тъмночервена, а между тези два цвета — преходи към сиво-син, от дясна страна, и към жълто-зелен, от лява. Небето също показва тези цветове, именно: магнетично-син в Надир (Север) и електрично-червен в зенита (юг), сив на източния и жълт — на западния хоризонт.
към текста >>
Французкото списание La Connaissance, задачата на което е да прави общ преглед на новите идеи в литературата и изкуството, отделя доста голямо място на въпросите по окултизма, мистицизма и езотеризика, като редигирането на
първите
два отдела е възложило върху своя постоянен и твърде вещ сътрудник Емил Дермангем, автор на статията От биологията към мистицизма, която поместихме в първата книжка на списанието 1).
Като прониква в нас през нашите невидими тела и чрез храната, тя се натрупва в етерика и оттам се разпространява, с помощта на нервната система, из целия ни организъм. Не се касае за една нервна сила, но за сила, която преминава през нервната система: думата неврастения, която се прилага на една нервна сила, по-малко приляга в случая, отколкото думата астения, коятз означава силата изобщо. Патологията се дели на три големи разреди от болести: истерия, астения и телесна повреда. След като установява тия главни положения, Д-р Овар препоръчва подробно начините за лекуването на болестите. Препоръчваме книгата му на нашите четци. 2.
Французкото списание La Connaissance, задачата на което е да прави общ преглед на новите идеи в литературата и изкуството, отделя доста голямо място на въпросите по окултизма, мистицизма и езотеризика, като редигирането на
първите
два отдела е възложило върху своя постоянен и твърде вещ сътрудник Емил Дермангем, автор на статията От биологията към мистицизма, която поместихме в първата книжка на списанието 1).
В юнския брой на La Connaissance намираме една критическа бележка от Пол Марто върху езотерика, която не е лишена от интерес и за българските четци. В нея се казва: „Не може да останем индиферентни в една епоха на идеи към това, което изобщо наричат окултизъм и което, по научно, се класира под категориите на езотеризма и психизма. Никой сериозен ум, никой осведомен интелигентен човек не се съмнява, че ние живеем всред много сложни и тайнствени сили и че е важно за живота да извлечем от тях известна морална подкрепа и да добием религиозна светлина. Систематическото съмнение, официалният скептицизъм, обидите отрицания се свързват най-често със застоялия догматизъм и непостоянните философски възгледи, за да осмиват или пренебрегват с лесни и измамливи резонирания ония сили, които окръжават и водят. За да схванат идеите и да се прекрачат несигурните граници на научното зарегистриране, съществуват силите от психическия свят, които могат да бъдат изучени в техните проявления, основи и начин на действие.
към текста >>
Талантливият музикант и психолог Вехофер така описва впечатленията си от слушането на Моцартовата симфония в А-moll: —„Веднага след
първите
пълни акорди, които ме приведоха в Моцартовско настроение, пред моите очи почна да се развива една игра, която аз следях с учудване и възхищение.
Един певец съобщава, че от асоциираните с тоновете цветови усещания той можел да съди за чистотата на своята интонация и евентуално да се поправи. Луи Елерт, като разглежда Шубертовата симфония в C-dur, казва: „Песента в A dur в скерцото е тъй чувствена, тъй гореща и тъй сочно-зелена, че мене винаги ми се струва да вдишам миризмата на млади елхови дръвчета“. Но не винаги се получават само прости цветови усещания — понякога се възприемат фигури, комбинации от цветове, даже цели цветни рисунки. Трябва да се забележи, че в тези случаи при получаването на цветовите усещания съзнанието не играе абсолютно никаква роля; произволното получаване на асоциирани цветови усещания е напълно невъзможно. При това, за да се явят цветовите усещания, не стига само едно повърхностно слушане на музиката, но се иска тя да проникне дълбоко в душата на слушателя.
Талантливият музикант и психолог Вехофер така описва впечатленията си от слушането на Моцартовата симфония в А-moll: —„Веднага след
първите
пълни акорди, които ме приведоха в Моцартовско настроение, пред моите очи почна да се развива една игра, която аз следях с учудване и възхищение.
Залата като че ли се оживи, образува се сребърно-бяло небе, по което се движеха облаци — розови и сини, понякога златно-червени или смарагдово-зелени. На едно тихо место започнаха да преминават сребърни нишки през облачния венец, после тоновете станаха по-бурни и цветните фигури взеха грамадни размери, пълни с движения и живот — една игра с цветове, която беше несравнено по-красива и по-богата и от най-съвършения калейдоскоп! “ Един часовникар във Виценца пише следното: „ако аз бях музикант или живописец, бих създават цветове за всички тонове или тонове за всички възможни цветове. Тогава би се признало, че ние, хората, сме надарени със способността да схващаме отношенията между светлината и звука. Последната мисъл е особено важна, защото тя, както и другите подобни наблюдения, показват, че в тази област има таланти и гении, но че това не е една способност вложена в някои избраници, а се намира в зачатък у всекиго — нещо, за което говори съществуването на някои общоупотребими изрази.
към текста >>
Тогава би се признало, че ние, хората, сме надарени със способността да схващаме
отношенията
между светлината и звука.
При това, за да се явят цветовите усещания, не стига само едно повърхностно слушане на музиката, но се иска тя да проникне дълбоко в душата на слушателя. Талантливият музикант и психолог Вехофер така описва впечатленията си от слушането на Моцартовата симфония в А-moll: —„Веднага след първите пълни акорди, които ме приведоха в Моцартовско настроение, пред моите очи почна да се развива една игра, която аз следях с учудване и възхищение. Залата като че ли се оживи, образува се сребърно-бяло небе, по което се движеха облаци — розови и сини, понякога златно-червени или смарагдово-зелени. На едно тихо место започнаха да преминават сребърни нишки през облачния венец, после тоновете станаха по-бурни и цветните фигури взеха грамадни размери, пълни с движения и живот — една игра с цветове, която беше несравнено по-красива и по-богата и от най-съвършения калейдоскоп! “ Един часовникар във Виценца пише следното: „ако аз бях музикант или живописец, бих създават цветове за всички тонове или тонове за всички възможни цветове.
Тогава би се признало, че ние, хората, сме надарени със способността да схващаме
отношенията
между светлината и звука.
Последната мисъл е особено важна, защото тя, както и другите подобни наблюдения, показват, че в тази област има таланти и гении, но че това не е една способност вложена в някои избраници, а се намира в зачатък у всекиго — нещо, за което говори съществуването на някои общоупотребими изрази. Ако наистина тонове и мелодии могат да се възприемат, съчетани с цветови усещания, понятно е, че типичният стил на някои гениални компонисти ще се възприема придружен с известна цветова представа. Една дама съобщава, че за нея всеки компонист е свързан с един основен цвят. Напр.: Хайден — приятно зелен, Моцарт — изобщо син, Шопен — приближава се към червения цвят. а Вагнер се представя като блестящи облаци, които постепенно менят своите цветови нюанси.
към текста >>
Вероятно, причината за голямата достъпност и силното действие, което оказват Гьотевите стихотворения или тия на кой да е виден лирик, се крие именно в тези тайнствени
отношения
между цветовете и вокалите, които поетите интуитивно схващат и използват.
Но психологът Хениг съобщава за един господин, който при последните тонове на Бетховеновата пета симфония, или на Веберовата увертюра към „Фрайщутц“, вижда един тъй интензивно бел цвят, че е принуден да си затваря очите. Понеже, очевидно, у много музиканти хроматичната синопсия е силно развита, изглежда напълно понятно да приемем, че тази способност играе известна роля и при творенията на компонистите. Може би те вземат пред вид в своите творения придружаващите тоновете цветове, като ги използват като художествени средства, Пълната естетична стойност на такива произведения ще може да разбере естествено,само този, у когото хроматичната синопсия е също развита. При това, разбира се, при възприемането на асоциираните цветове може да съществува голямо разнообразие, — според степента, до която е развита тая способност. Струва ми се, че и в поезията не малка роля играе отношението между вокалите и цветовете, оптичните представи изобщо.
Вероятно, причината за голямата достъпност и силното действие, което оказват Гьотевите стихотворения или тия на кой да е виден лирик, се крие именно в тези тайнствени
отношения
между цветовете и вокалите, които поетите интуитивно схващат и използват.
Също и компонистът (композиторът ?), когато иска да изобрази природата, трябва да умее да използва именно такива тонове, които да дават цветовите усещания и оптичната представа за природата. Възможен е и обратния случай: живописецът да използва тоновете, за да намери най-подходящите цветове. Съобщава се за един живописец, който, за да може да намери истинския цвят за известно впечатление, най-напред си възпроизвеждал това впечатление с тонове, и след това използвал асоциираните с тия тонове цветове. От голям интерес е отношението на слепите към синопсиите. Слепородените естествено не получават никакви цветови усещания чрез тоновете, но у ослепелите по-късно хроматичната синопсия силно се развива.
към текста >>
84.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже
отношенията
и връзките на всички неща, които съществуват в природата, и методите на действие.
Джонстаун се радвали на своята културна придобивка - езерото си. Обаче, при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 2000 души хора се издавили. Какво трябва да се прави тогава? - Александрийската библиотека - тая ценна придобивка на хиляди столетия - не трябва да се гори, а да се употреби за висши културни цели, и реката на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използува рационално. По същия начин и светлината трябва да се прокара от естественото си състояние направо в ума.
И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже
отношенията
и връзките на всички неща, които съществуват в природата, и методите на действие.
Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен. Тази светлина трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията. Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара и в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради. Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината.
към текста >>
Този второстепенен йога се дели на три пътеки, които съответстват на
трите
главни типа човешка съзнателност: воля, знание и посвещение.
Писание на Йога, четем: „Ето“, казва той, „Мояг Йога“. „Там Pandava видя цялата вселена, разделена на много части, стоящи заедно в тялото на Бога на Боговете“. Йога е също така и правило на живота на оня човек, който, като е осъществил до известна степен единството на многото в Едното, желае да го постигне. „Този, който ми се покланя, пребъдва във всичките същества, и йоги живее в мене, какъвто и да е начинът на живеенето му“. От това се вижда, че йоги не е необходимо да бъде монах или отшелник, той може да следва каквото и да било почетно занятие в света, но само да вижда Себето да пребъдва във всичките същества и всичките същества във Себето“.
Този второстепенен йога се дели на три пътеки, които съответстват на
трите
главни типа човешка съзнателност: воля, знание и посвещение.
Така намираме пътеката на пожертването — йогата на действието или волята; пътеката на разпознаването — йогата на знанието, и пътеката на отричането — изпъждане на желанието. И така, добре е писано: „три пътеки са намерени от мъдрите; човек може да върви в която и да е от тях, и като следва, може да постигне освобождението. Три са тези пътеки, и пак, в един смисъл, те са само една. Целта им е една и съща, а се различават само по метода си. Като се различават във външните си състояния, те всички водят към Едното Себе, всички търсят същата точка.
към текста >>
На края, всички тези три пътеки се смесват в една, всека една придобива качествата на другите две, всека една преминава, както и е била, в другите две, като смесва в едно особеностите на
трите
.
И така, добре е писано: „три пътеки са намерени от мъдрите; човек може да върви в която и да е от тях, и като следва, може да постигне освобождението. Три са тези пътеки, и пак, в един смисъл, те са само една. Целта им е една и съща, а се различават само по метода си. Като се различават във външните си състояния, те всички водят към Едното Себе, всички търсят същата точка. , .
На края, всички тези три пътеки се смесват в една, всека една придобива качествата на другите две, всека една преминава, както и е била, в другите две, като смесва в едно особеностите на
трите
.
Когато постигнете Йога, целта е една: съединение със Себето“. Будизъм. Във времето, когато Буда проповядвал в Индия, индуизмът бил вече в ръцете на браминското свещенство през много векове и ученията му, по-благородните от тях, са били унижени или забравени. Те почнали да съществуват, почти изцяло, само в обреди и церемонии, при които кръвните жертвоприношения заемали важно място. Вярвало се, че само браминът можел да постигне освобождение от прераждането, а всички други са осъдени да преминат много пъти през този живот, преди да могат да се надяват да се родят в онази малка и изключителна браминска каста, и по този начин да добият освобождение. Будизмът — религията, която израсна от ученията на Буда — е бил предмет на много критики от страна на западните учени и е бил осъждан като атеистично и нихилистично учение.
към текста >>
А противниците нехаят за заслугите и постигнатите резултати от
първите
и се спират особено, ако не изключително, върху опитите, които се правят повърхностно или чисто измамливо.
Не остава, прочее, друго, даже и за скептиците, освен дълга да продължават безпристрастно възхода си към върховната истина! III. Спиритизмът, който се стреми към нея по най-прекия път, е изложен, по тази причина именно, най-много на нападения. Обширността на резултата, който преследва, го увлича често към прилагане на съмнителни средства и оспорими методи. В тая дейност, учени и издигнати умове дружат често с екзалтирани и, което е по-тежко, низки и заинтересовани личности. Тези последните се силят да извлекат от това повече материални ползи, отколкото да спомогнат за триумфа на истината.
А противниците нехаят за заслугите и постигнатите резултати от
първите
и се спират особено, ако не изключително, върху опитите, които се правят повърхностно или чисто измамливо.
Така, съществува голям интерес да се следва еволюцията на ония умове, които, тръгнали от абсолютно безверие, свърш- ват, след разумни опити, с минаването си в другия лагер. Причината на това е тази, че те принасят в своите издирвания всичкото си хладнокръвие и изострено чувство към реалностите. Съчинението на г. Бурникел е призовано да прозвучи силно в богатата духовна литература, колкото по своята привлекателна форма, толкова и по своето вълнуващо съдържание. Достатъчно е да се прочете внимателно неговата материалистическа изповед, която предшества духовните му опити, както и промяната на неговите убеждения и на душата му вследствие на издирванията, предпазителните мерки, които е взел, и най-сетне извиканите от него свидетели, за да се разбере, че тук се отнася въпроса за твърде важни опити, достойни да привлекат вниманието на безпристрастните умове.
към текста >>
Когато бидоха публикувани
първите
издания на книгата ми –„Множеството на населените светове (1862—1864), известен брой четци очакваха естественото й продължение: Множеството на съществуванията на душата.
Експерименталният научен метод, единствено пригоден за издирване на истината, изисква такива условия от нас, които ние не можем и не трябва да избягваме. Важната проблема, която имам пред вид в тоя опит, е най-сложната от всички проблеми, и се отнася за общото устройство на вселената, както и на човешкото същество, което е микрокосмос във великата целокупност. Такива нескончаеми изучавания се предприемат на младини, защото човек не се съмнява в нищо и има пред себе си в перспектива дълъг живот. Но и най-дългият живот минава като една мечта, със своите светлини и сенки. Ако можем да образуваме поне едно пожелание в течение на това съществуване, то е да послужим с нещо на напредъка, толкоз бавен и затуй реален, на човечеството, тая странна раса, лековерна и скептична, индиферентна и любопитна, добра и лоша, добродетелна и престъпна, при това несплотена и невежествена в общността си, едва излязла от пелените на животинската какавида.
Когато бидоха публикувани
първите
издания на книгата ми –„Множеството на населените светове (1862—1864), известен брой четци очакваха естественото й продължение: Множеството на съществуванията на душата.
Ако първата проблема се счете решена със следните ми трудове: Популярна астрономия, Планетата Марс, Урания, Люмен, Стелла, Звездни мечти и пр., втората не е още, и преживяването на душата било в пространството, било в другите светове, било пък чрез земни превъплътявания, остава винаги пред нас най- огромната въпросителна. Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността на Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по тяло, дали законът на напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система на моралния свят, хармонично привързана към системата на физическия свят? Духат не е ли по-горен от материята? Каква е истинската ни природа? Каква е бъдещата ни съдба?
към текста >>
Би трябвало да Ви разкажа тридесет и
трите
години на живота му и тогава .
Как ми е дошла идеята да се отнеса до нашия знаменит Фламарион, за да помоля да утеши една непозната, която няма друга причина за благоволението му, освен това, че е негова съотечественица? Аз страдам! Току-що изгубих сина си, единственият си син. Аз съм вдовица и нямах друго щастие освен тоя син и една дъщеря. Г-н Фламарион, за да ме разберете, би трябвало да познавате обожаваното дете, което изгубих.
Би трябвало да Ви разкажа тридесет и
трите
години на живота му и тогава .
. . ще разберете всичко. Осъдено от всички прочути лекари в Мадрид и Париж, още на петата му година, поради болест в бедрото му, ние, баща му и аз, напуснахме отличното си положение в Мадрид, за да се заселим в едно неприятно испанско село, с цел да спасим това дете, което бе станало идол за нас! Цели 8 години то боледува и остана куцо. Не е възможно да се изкаже, колко шетане, колко грижи и мъки, безсънни нощи, тъги и жертви ми струва то!
към текста >>
Плачевните условия на живота върху вашата планета, задължението да се яде, необходимостта от материалното съществуване, обясняват философската индиферентност на земните жители, без да ги извинява съвършено, тъй като милиони мъже и жени намират време да се предават на дребнави забавления, да четат подлистници и романи, да играят на карти, да се излежават по кафенетата, да се занимават с работите на другите, като продължават старата история за сламката и гредата, да шпионират и критикуват около тях, да политиканстват, да пълнят църквите и
театрите
, да посещават магазините за лукс, да претоварват шивачките и модистките и пр.
А колкото за ония, които изучват и се посвещават лично на науката, като се държат в течение на откритията чрез прочит на специалните списания и годишници, техният брой може да достигне цифрата петдесет хиляди, за цялото земно кълбо, г в Франция са само 6 хиляди. От това може да се заключи, че един човек на 1600 души знае горе-долу върху какъв свят живее и един на 160000 души, който е добре запознат с тая наука. Колкото за учебните заведения, първоначални н средни, общообразователни, колежи, лицеи (светски и духовни), те нищо или почти нищо незнаят по астрономията. Същото е и за положителната психология: нищо. Всеобщото невежество е законът на нашето земно човечество още от неговото маймунско раждане.
Плачевните условия на живота върху вашата планета, задължението да се яде, необходимостта от материалното съществуване, обясняват философската индиферентност на земните жители, без да ги извинява съвършено, тъй като милиони мъже и жени намират време да се предават на дребнави забавления, да четат подлистници и романи, да играят на карти, да се излежават по кафенетата, да се занимават с работите на другите, като продължават старата история за сламката и гредата, да шпионират и критикуват около тях, да политиканстват, да пълнят църквите и
театрите
, да посещават магазините за лукс, да претоварват шивачките и модистките и пр.
Всеобщото невежество е резултат от бедния човешки индивидуализъм, който се задоволява сам за себе си. Да се прекарва умствен живот, от това не се нуждае никой или почти никой. Мислителите са изключение. Ако тези издирвания ни доведат до там, да занимаем по-добре нашите умове, за да намерим това, което ние сме дошли да вършим на земята, бихме били доволни от тоя труд, тъй като, наистина, животът на човечеството изглежда много затъпен. Земният жител е още толкова неинтелигентен и толкова животински, че досега, навред, на грубата сила почива правото, и тя го поддържа; във всяка държава министерството на войната е най-важното, и девет десети от финансовите източници на народите са посветени на периодическите международни изтребления.
към текста >>
Първите
учители са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол.
Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила. По тоя начин едно постоянно течение се установява между всеки индивид и други центрове, и тия течения оставят своя отпечатък върху всичко, което засегнат. Един сензитив, като влезе в съприкосновение със излъчванията на някого, може да чете неговия характер също така лесно, както един учен може да анализира един къс въглен, който държи в ръката си, да определи химическият му състав, вероятната му възраст и формацията му. В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние. В по-ново време това магнетично поле във всичките му изгледи биде кръстено с името аура, от западните окултисти, а от ония на изток: Свещено аурично яйце.
Първите
учители са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол.
В картините, които представляват Христа, цялото му тяло изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние. Тия стари живописци са били сензитиви, като са схващали интуитивно учението за тоя окултен факт, или пък ясновидци, които прониквали излъчванията на аза, точно според неговото развитие. Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън тялото; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти на много повече стъпки. Аурата е една от причините на необяснимите симпатии или антипатии, които ние изпитваме. Колкото по-непроницаем сте, толкова по-различно можете да чувствате аурите, които влизат в съприкосновение с вашата.
към текста >>
Първите
три от тях са червени.
Всички тела проявяват тази жизнена сила, според способността на всяко от тях да я изрази. Портокалената- сила не прониква недъгавия в същата пропорция както атлета, понеже първият не може така .добре да я изрази. И понеже тази форма,която фасонирва и предпазва физическото тяло, не е вече чужда за вас, нека се занимаем със самия човек и нека изучим другите сили, които се изразяват в него. Низшата сила на духовния човек, която се проявява в животински увлечения, е червена в своите манифестации или трептения. Вие си спомняте четирите основни емоции, върху които се присаждат всички други човешки емоции.
Първите
три от тях са червени.
Когато животинската природа подчини интелектуалната страна на човека, червените трептения преодоляват и проникват целия човек и аурата му. Ако ударите един диапазон, неговото трептение произвежда звук. Турете нещо тежко, върху диапазона, и звукът му ще престане, тъй като по-низшата степен на трептенията, които туряте в съприкосновение с него, понижава неговите и окончателно ги прави да спрат. Така, трептенията на тежестта надвиват над тия на диапазона. Същото става и с мисълта: вътрешните трептения на интензивната животинска природа проникват всяка част -на човека, неговото интелектуално естество престава да действа и взема цвета на преодоляващата емоция.
към текста >>
Малко по малко, първоначалният червен цвят на духовния човек и портокаленият на тялото му се обагрят със зеления на неговия обективен манталитет и тогава той има една смес от
трите
тия цвята, която му дава кафяво трептение.
Турете нещо тежко, върху диапазона, и звукът му ще престане, тъй като по-низшата степен на трептенията, които туряте в съприкосновение с него, понижава неговите и окончателно ги прави да спрат. Така, трептенията на тежестта надвиват над тия на диапазона. Същото става и с мисълта: вътрешните трептения на интензивната животинска природа проникват всяка част -на човека, неговото интелектуално естество престава да действа и взема цвета на преодоляващата емоция. Но полека-лека в борбата, която той поддържа, за да контролира своите еманации, ще се произведе едно изменение на цвета в неговата аура. С течение на времето,, низшата интелектуална природа на човека се затвърдява и става фактор в живота му, когато емоциите му малко се успокоят.
Малко по малко, първоначалният червен цвят на духовния човек и портокаленият на тялото му се обагрят със зеления на неговия обективен манталитет и тогава той има една смес от
трите
тия цвята, която му дава кафяво трептение.
За съжаление, този цвят посочва сегашното състояние на по-голямата част на човечеството, понеже неговото развитие не е отишло по- далеч. Интелектуалната страна на човека е още твърде слаба. Самият обективен дух не е още добре индивидуализиран. Колкото за субективния дух, той не е активен в едно лице на хилядата. Издаването на закони, които забраняват да се изнасилва, да се убива ближния или да се ограбва, под страх на наказание, принуждава хората да контролират своите емоции.
към текста >>
В най-тесен смисъл, целите или дробните числа не са нищо друго, освен
отношения
, които изразяват колко пъти се повтаря едно и също нещо или, иначе казано, отношението, което съществува между един сбор същества и типа — единица.
Първата, единицата, е по предимство принцип, тя е в себе си абсолютно съществително, когато числото едно, което притежава чисто случаен и относителен живот, е само едно прилагателно, годно да се прибавя към всичко. Единицата е сама, абсолютно сама и неизменна по същината си, когато всички числа, като започнете от едното, са безкрайно изменливи. Те представляват безкрайната многобройност на съществата и нещата. Така, когато се каже един човек, двама човеци, и пр., едно, две, и пр., това са числителни прилагателни, които показват колко пъти се повтаря едно и също нещо. Същото е и с дробите.
В най-тесен смисъл, целите или дробните числа не са нищо друго, освен
отношения
, които изразяват колко пъти се повтаря едно и също нещо или, иначе казано, отношението, което съществува между един сбор същества и типа — единица.
Единицата, като производен принцип,, ражда числото едно, което е в себе си един път по едно, числото две, което съответства на идеята за един път по две, и пр., като предлага така на разума една редица съставни идеи, които са избегнали от анализа на много умове, макар и прозорливи, когато самата единица е една проста идея. Аз настоявам на това, Тъй като числата са съставни идеи, като се започне от едно, то единицата не е, собствено казано, число, но е коренът, началото или принципът на всички числа, и при туй, за да се окачестви с един напълно съответен термин, може да се каже справедливо, че тя е абсолютното число, сиреч това, което съдържа всички числа, както битието съдържа всички съществувания. Единицата в качеството й на една проста идея, неизменна, несъкратима, владееща битието, безкраен извор, неизчерпаем за всички съществувания, може, прочее, да се разглежда като необходимо битие по предимство, когато числата, които са изменливи величини и чисто случайни, не могат да съществуват освен като различни видоизменения и свойства на всемирното съществуване не съществата и нещата. Единицата е абсолютната реалност, самата Истина, а числото е простата възможност, която се стреми към обективна проява. Трябва, прочее, добре да се пазим, да не смесваме съществителното едно, което е единственото, абсолютното, с прилагателното едно, с което се започва множеството и всяка относителност.
към текста >>
Трябва, прочее, да се забележи, че херметическите учени от
първите
столетия на християнската ера и на средните векове бяха пазители и продължители на учението за античните посвещения и, за всеки сериозен издирвач, традиционната верига не изглежда да е била съвсем прекъсната даже и през най-бурните векове.
Циркулацията на хранителните вещества, смилането, асимилацията в различните части на организма на веществата, флуидите, мислите и пр., тройната циркулация на лимфата, кръвта и нервния флуид и пр. е очертана с централната крива във форма на 8. В края на краищата, предшестващата схема се свежда към следната фигура: За всеки осведомен човек, тази фигура (7) синтезира съвършено всички жизнени функции, описани по-горе. Ако съединим с тая схема изведената по-преди диаграма, ще се получи следният геометрически йероглиф, твърде изразителен по рода си, на едно пълно и окончателно цяло: Следователно, от тази символическа фигура (8) произтичат всичките числа, старите планетни знаци и известно число други традиционни знаци, които се отнасят било към херметизма, било към разните отдели на езотеризма. ГЛАВА VII Цифрите и съответните им планетни знаци Аз не се осмелявам да твърдя тук, че древните учени са притежавали цифрите ни в сегашните им форми, но в всеки случай трябва да се признае, че тия знаци отиват най-малко до средните векове, а може би и по-далеч.
Трябва, прочее, да се забележи, че херметическите учени от
първите
столетия на християнската ера и на средните векове бяха пазители и продължители на учението за античните посвещения и, за всеки сериозен издирвач, традиционната верига не изглежда да е била съвсем прекъсната даже и през най-бурните векове.
При туй, знае се изобщо, че във всички времена е имало тайни общества, наистина посветени, според разните епохи, и те са съществували под разни форми, било религиозни или други, тъй като тяхната истинска цел е била запазването, повече или по-малко пълно, на истинското антично знание Нека кажем, че и сега съществуват дружества на питагорейци, херметисти и кабалисти, в които знанието се предава посредством йероглифически фигури и лесни за задържане фигури, придружени с достатъчни устни разяснения. Учителите на езотеризма винаги са считали числата като интелектуални форми или символи, които позволяват да се издирва най-точно есенцията на нещата, както и силите и различните промени на субстанцията. За тях, числата съставляват една истинска тайна алгебра на принципите и законите, които управляват всички същества. Човечеството не се съмнява, че дължи на тия гениални мислители, истински, неизвестни или непризнати, пионери на прогреса. хиляди чудни открития, от които то напълно се ползва.
към текста >>
Във всеки случай, трябва да се наблюдават:
отношенията
, които съществуват .между цифрите 1, 2 и 3; противоположностите, които съществуват между числата 4 и 5, 6 и 9 и пр.; очевидните
отношения
, които съществуват между 1-та и 0-та и пр.Наистина, аз не мога, за жалост, в тази къса статия, да кажа нищо за хармонията, която съществува между всичките цифри, и да покажа как се съгласуват и зависят взаимно, но всичко това и много други чудни факти могат да се установят лесно с помощта на метода, който сега ще препоръчаме.
Нула е и фекалната материя, изхвърлена от едно животно, която не го зачита вече, но тя е превъзходен тор, който земеделецът ще използва. Трупат е една нула за душата, която е напуснала тая плътска дреха, понеже й е станала безполезна, но той е жизнено поле за бубулечките, които го разрушават и, след туй, освобождават веществата, които ще послужат за образуване телата на нови същества. Така, нулата е едно нещо, което е станало излишно за живота на съществото, от което произлиза, но това нещо е семето или поне Животворният сътрудник :за нови създания и произведения. Понеже обещах да бъда кратък, аз изтъкнах дотук най-простите и най-лесно възприемливите идеи за всички.Предупреждавам, обаче, че това първо тълкувание изисква някои поправки и разяснения, за които би трябвало да напиша цел том за принципите и тяхното различно приложение. Ако тоя род изследвания биха заслужили интереса на четците, аз ще направя усилия, в по-обемист труд, да изложа всички подробности по този предмет.
Във всеки случай, трябва да се наблюдават:
отношенията
, които съществуват .между цифрите 1, 2 и 3; противоположностите, които съществуват между числата 4 и 5, 6 и 9 и пр.; очевидните
отношения
, които съществуват между 1-та и 0-та и пр.Наистина, аз не мога, за жалост, в тази къса статия, да кажа нищо за хармонията, която съществува между всичките цифри, и да покажа как се съгласуват и зависят взаимно, но всичко това и много други чудни факти могат да се установят лесно с помощта на метода, който сега ще препоръчаме.
Послесловие За да се извърши това възстановяване на синтетическия йероглиф, от който могат да бъдат извлечени цифрите и планетните знаци, както и за да се установи символичното значение на казаните цифри, аз си служех постоянно с един великолепен метод за откриване, малко познат в своя систематичен организъм, макар и интуитивно употребяван от гениалните хора, изнамервачите и великите учени, чийто плодотворни изследвания са завели колесницата на интелектуалния прогрес по-далеч в пътя на знанието. Искам да изтъкна тук метода на съответствията, толкова лесен за употреба като средство за издирване, колкото и като начин за излагане. Тоя метод се състои съществено в туй, да постави успоредно две или повече редици от факти, добре констатирани, или ясно определени понятия, когато всяка от тия редици е съставена от еднакво число различни елементи. Така, една добре известна редица служи да се определят неизвестните елементи на съответната редица и да се долови функцията на всеки от тях в разглежданата редична система. Методът на съответствията спомага да се определи неизвестното чрез известното посредством едно действие, което позволява да се съпоставят сравнителните елементи от същото отношение.
към текста >>
Във всеки случай, тоя метод на съответствията е само една част, при туй не- неизбежна от един друг метод на целокупно сравнение, наречен метод на
съотношенията
, т. е.
Искам да изтъкна тук метода на съответствията, толкова лесен за употреба като средство за издирване, колкото и като начин за излагане. Тоя метод се състои съществено в туй, да постави успоредно две или повече редици от факти, добре констатирани, или ясно определени понятия, когато всяка от тия редици е съставена от еднакво число различни елементи. Така, една добре известна редица служи да се определят неизвестните елементи на съответната редица и да се долови функцията на всеки от тях в разглежданата редична система. Методът на съответствията спомага да се определи неизвестното чрез известното посредством едно действие, което позволява да се съпоставят сравнителните елементи от същото отношение. Той представя за издирвана едно могъщо средство за изследване и го упътва към най-неочаквани открития.
Във всеки случай, тоя метод на съответствията е само една част, при туй не- неизбежна от един друг метод на целокупно сравнение, наречен метод на
съотношенията
, т. е.
метод на взаимната зависимост между всички елементи на коя и да е проблема. Тоя последен метод, действително съвършен. осигурява целокупното знание на изследваната проблема. Методът на съотношенията образува от само себе си едно завършено цяло. Той е основан върху идеалния тип на математическите пропорции, точният му механизъм функционира според закона за обръщането на известни елементи на проблемата, който определя противоположностите в техните отношения и по тая насока довежда до откриване на понятията или на търсените неизвестни факти.
към текста >>
Методът на
съотношенията
образува от само себе си едно завършено цяло.
Той представя за издирвана едно могъщо средство за изследване и го упътва към най-неочаквани открития. Във всеки случай, тоя метод на съответствията е само една част, при туй не- неизбежна от един друг метод на целокупно сравнение, наречен метод на съотношенията, т. е. метод на взаимната зависимост между всички елементи на коя и да е проблема. Тоя последен метод, действително съвършен. осигурява целокупното знание на изследваната проблема.
Методът на
съотношенията
образува от само себе си едно завършено цяло.
Той е основан върху идеалния тип на математическите пропорции, точният му механизъм функционира според закона за обръщането на известни елементи на проблемата, който определя противоположностите в техните отношения и по тая насока довежда до откриване на понятията или на търсените неизвестни факти. Наистина, тези няколко реда за един метод, който ми е добре познат, са доста тъмни и ако ги пиша, то е, за да оправдая опита ми да възстановя една загубена символика, а именно тази на цифрите, и аз се надявам. че можах поне да възбудя интереса на четците. Що се отнася до науката и метода на съотношенията, аз можах да представя тук само една широка идея, тъй като би трябвало цял том, за да изложа изцяло тоя чуден инструмент за интелектуална работа. Все пак ще добавя, че тоя метод, систематично изучен и прилаган при изследването на коя и да е проблема и за точното определяне на нейните данни, представя за ума най-мощното средство, което човек е могъл да придобие, за да открие и узнае, чрез разсъждение, всички елементи на действителността, достъпни за него. П.
към текста >>
Той е основан върху идеалния тип на математическите пропорции, точният му механизъм функционира според закона за обръщането на известни елементи на проблемата, който определя противоположностите в техните
отношения
и по тая насока довежда до откриване на понятията или на търсените неизвестни факти.
Във всеки случай, тоя метод на съответствията е само една част, при туй не- неизбежна от един друг метод на целокупно сравнение, наречен метод на съотношенията, т. е. метод на взаимната зависимост между всички елементи на коя и да е проблема. Тоя последен метод, действително съвършен. осигурява целокупното знание на изследваната проблема. Методът на съотношенията образува от само себе си едно завършено цяло.
Той е основан върху идеалния тип на математическите пропорции, точният му механизъм функционира според закона за обръщането на известни елементи на проблемата, който определя противоположностите в техните
отношения
и по тая насока довежда до откриване на понятията или на търсените неизвестни факти.
Наистина, тези няколко реда за един метод, който ми е добре познат, са доста тъмни и ако ги пиша, то е, за да оправдая опита ми да възстановя една загубена символика, а именно тази на цифрите, и аз се надявам. че можах поне да възбудя интереса на четците. Що се отнася до науката и метода на съотношенията, аз можах да представя тук само една широка идея, тъй като би трябвало цял том, за да изложа изцяло тоя чуден инструмент за интелектуална работа. Все пак ще добавя, че тоя метод, систематично изучен и прилаган при изследването на коя и да е проблема и за точното определяне на нейните данни, представя за ума най-мощното средство, което човек е могъл да придобие, за да открие и узнае, чрез разсъждение, всички елементи на действителността, достъпни за него. П. Мълфор ЗАКОНЪТ ЗА БРАКА По-префиненият елемент в природата е женски.
към текста >>
Що се отнася до науката и метода на
съотношенията
, аз можах да представя тук само една широка идея, тъй като би трябвало цял том, за да изложа изцяло тоя чуден инструмент за интелектуална работа.
осигурява целокупното знание на изследваната проблема. Методът на съотношенията образува от само себе си едно завършено цяло. Той е основан върху идеалния тип на математическите пропорции, точният му механизъм функционира според закона за обръщането на известни елементи на проблемата, който определя противоположностите в техните отношения и по тая насока довежда до откриване на понятията или на търсените неизвестни факти. Наистина, тези няколко реда за един метод, който ми е добре познат, са доста тъмни и ако ги пиша, то е, за да оправдая опита ми да възстановя една загубена символика, а именно тази на цифрите, и аз се надявам. че можах поне да възбудя интереса на четците.
Що се отнася до науката и метода на
съотношенията
, аз можах да представя тук само една широка идея, тъй като би трябвало цял том, за да изложа изцяло тоя чуден инструмент за интелектуална работа.
Все пак ще добавя, че тоя метод, систематично изучен и прилаган при изследването на коя и да е проблема и за точното определяне на нейните данни, представя за ума най-мощното средство, което човек е могъл да придобие, за да открие и узнае, чрез разсъждение, всички елементи на действителността, достъпни за него. П. Мълфор ЗАКОНЪТ ЗА БРАКА По-префиненият елемент в природата е женски. Превъзмогващата строителна сила е мъжка. Яснотата във виждането е присъща на жената! Умението да осъществи видяното е присъщо на мъжа.
към текста >>
Жените са и
първите
, които схващат новите духовни истини, както и най-продължително време остават верни на религиозните обичаи, от дълбокото интуитивно убеждение, че църквата е корена, от конто някога ще процъфти онова, което сега като наука и религия ни се явява като нещо разделено и непримиримо.Жената познава непосредствено, без мъчителното умствено разследване на причините и последиците, тя скача направо в истините!
Яснотата във виждането е присъща на жената! Умението да осъществи видяното е присъщо на мъжа. Духовното око на жената всякога вижда по-далеч, отколкото това на мъжа, а духовната сила на мъжа да твори това, което жената вижда, е по-голяма. Интуицията на жената предвожда мъжа, тъй както димният стълб денем и огненият стълб нощем е предвождал избрания народ. Между жените има много повече ясновидци!
Жените са и
първите
, които схващат новите духовни истини, както и най-продължително време остават верни на религиозните обичаи, от дълбокото интуитивно убеждение, че църквата е корена, от конто някога ще процъфти онова, което сега като наука и религия ни се явява като нещо разделено и непримиримо.Жената познава непосредствено, без мъчителното умствено разследване на причините и последиците, тя скача направо в истините!
В всичките стадии на душевното развитие вътрешният поглед на жената ще си остане всякога по-ясен, отколкото този на мъжа, — последният, обаче, всякога ще е по-способен да осъществи онова, което женската психика му посочи. И за специалните способности на даден мъж съществува само един проницателен женски поглед, който познава, как и кога тия способности най-добре биха се проявили. Жената и мъжът са като око и ръка в един истински брак. Женският дух е неизбежна, необходима част от мъжкия дух. В другите полета на битието, където мъжът и жената по- добре схващат своите истински съотношения и стоят на висотата на тия съотношения, се извършва една непрестанна обмяна на токове между духовете, и то с една мощ, която нашата бедна фантазия мъчно може да ни представи.
към текста >>
В другите полета на битието, където мъжът и жената по- добре схващат своите истински
съотношения
и стоят на висотата на тия
съотношения
, се извършва една непрестанна обмяна на токове между духовете, и то с една мощ, която нашата бедна фантазия мъчно може да ни представи.
Жените са и първите, които схващат новите духовни истини, както и най-продължително време остават верни на религиозните обичаи, от дълбокото интуитивно убеждение, че църквата е корена, от конто някога ще процъфти онова, което сега като наука и религия ни се явява като нещо разделено и непримиримо.Жената познава непосредствено, без мъчителното умствено разследване на причините и последиците, тя скача направо в истините! В всичките стадии на душевното развитие вътрешният поглед на жената ще си остане всякога по-ясен, отколкото този на мъжа, — последният, обаче, всякога ще е по-способен да осъществи онова, което женската психика му посочи. И за специалните способности на даден мъж съществува само един проницателен женски поглед, който познава, как и кога тия способности най-добре биха се проявили. Жената и мъжът са като око и ръка в един истински брак. Женският дух е неизбежна, необходима част от мъжкия дух.
В другите полета на битието, където мъжът и жената по- добре схващат своите истински
съотношения
и стоят на висотата на тия
съотношения
, се извършва една непрестанна обмяна на токове между духовете, и то с една мощ, която нашата бедна фантазия мъчно може да ни представи.
Защото в тия сфери на съществуването всяка мисъл, всеки идеал, всеки сън става една реалност. От съчетаните духовни сили на мъжа и на жената в по-красивите области на битието, всички желания могат да се кристализират, тъй както из Съвършения, в живи творения. Основният камък на това могъщество ние ще открием всякога в един брак на истинския мъж с истинската жена — вечният брак на претопяване битието на предопределените. За всеки сътворен мъж е сътворена и една жена, отредена за него и само за него, едничката, която е дадена за него в този, както и в който и да било други свят. Да схванат своите отношения един към друг, своя вечен живот, когато и двамата са станали относително съвършени, това би било за тях едно вечно любовно упоение.
към текста >>
Да схванат своите
отношения
един към друг, своя вечен живот, когато и двамата са станали относително съвършени, това би било за тях едно вечно любовно упоение.
В другите полета на битието, където мъжът и жената по- добре схващат своите истински съотношения и стоят на висотата на тия съотношения, се извършва една непрестанна обмяна на токове между духовете, и то с една мощ, която нашата бедна фантазия мъчно може да ни представи. Защото в тия сфери на съществуването всяка мисъл, всеки идеал, всеки сън става една реалност. От съчетаните духовни сили на мъжа и на жената в по-красивите области на битието, всички желания могат да се кристализират, тъй както из Съвършения, в живи творения. Основният камък на това могъщество ние ще открием всякога в един брак на истинския мъж с истинската жена — вечният брак на претопяване битието на предопределените. За всеки сътворен мъж е сътворена и една жена, отредена за него и само за него, едничката, която е дадена за него в този, както и в който и да било други свят.
Да схванат своите
отношения
един към друг, своя вечен живот, когато и двамата са станали относително съвършени, това би било за тях едно вечно любовно упоение.
Мнозина от ония, които от вечността са отредени един за други, прекарват един нещастен съвместен живот. Обаче, в други превъплъщения, като други физически индивиди, с други имена, техните по-възвишени и развити души пак ще се опознаят взаимно. Истинската жена на един мъж, независимо от това, дали нейният дух в физическия живот има за обиталище едно тяло или не, е едничкото същество във вселената, което е в положение да спомогне за издигането му до онази висота на духовна сила, до която той е способен да се издигне. И мисли, черпени от този източник, притежават присъщите тъкмо на неговия интелект особености; тъкмо онова, което му е потребно в момента за неговото дело, за неговите работи, неговите предприятия, жената ще прозре с ясновидска cuла! Истинският съпруг на една жена също е едничкото същество в вселената, надарено с способността да осъществи виденията на жената.
към текста >>
Ако един мъж не би могъл или не би искал да признае тия
съотношения
към истинската своя жена, той би се уподобил на един моряк, който притежава компас, без да иска да си служи с него.
Той страда откъм здраве и богатство Затова Христос казваше за Мария, че тя е избрала по-добрата част, тъй като тя не се е понизила до положението на слугиня, подобно на Марта- Това е нашата варварщина, благодарение на която домашната работа се счита като призвание на жената! Тази работа между четири стени, където готвенето, подреждането на кревати, почистването, наглеждането на децата и с дузина други длъжности се стоварват з един едничък предобед върху жената, е далеч по-изтощителна, отколкото орането или каквато и да било определена дейност, било тя някой занаят или умствено занятие или канцеларска работа. Защото, колкото по- разнородни неща трябва да бъдат задържани в ума, толкова по-голяма духовна сила трябва да бъде отправена в различните направления. Щом като жената бива тъй използвана, тя загубва дарбата да възприема нови идеи; тя се притъпява, понеже необходимата за това сила се превръща в мускулна работа. Ако мъжът твърде много се пресилва, тогава пък изчезва способността му да схваща нейната интуиция.
Ако един мъж не би могъл или не би искал да признае тия
съотношения
към истинската своя жена, той би се уподобил на един моряк, който притежава компас, без да иска да си служи с него.
Ако той непрестанно подлага на поругание или осмива нейните идеи, впечатления или предчувствия по отношение на неговите предприятия, той ще притъпи с течение на времето нейния интелект, ще изроди интуицията й и ще засипе изворите на нейните вдъхновения. Той прекъсва по този начин връзката й с висшите токове на творческата мисъл. Той ще подкопае нейното здраве, както и своето. Ще повреди нейния, както и своя интелект, и ще повлече, както нея, тъй и себе си в по-суровите и дълбоки слоеве на живота. Това са части и сили, даващи едно цяло, понеже са съчетани от безкрайната мъдрост.
към текста >>
Той съдържа: 1) едно италианско таро, поправено и уредено (вие ще видите, че то се печата в Марсилия); 2) ценната сбирка на кабалистите, от Писториус, пълно издание в един том, единственият, който е излязъл досега ; 3) „ключът на вторичните причини“, от
Тритем
, с добавка един ръкопис, който е като окултен коментар към малките ключове на Соломона, и 4) един екземпляр от книгата, която съм написал преди моето посвещение.
В идещите ми писма ще начертая плана на курсовете ни. Вие ще ми отговаряте от време на време, за да ми съобщавате, как разбирате, и какви нови разяснения желаете за написаните вече неща. Ще Ви посочвам книги за прочит и, доколкото ми е възможно, ще Ви помагам да се снабдявате с тях. Ще започна, както Ви казах, с заниманието с таро. 5. Днес предадох на пощата един колет на Ваш адрес.
Той съдържа: 1) едно италианско таро, поправено и уредено (вие ще видите, че то се печата в Марсилия); 2) ценната сбирка на кабалистите, от Писториус, пълно издание в един том, единственият, който е излязъл досега ; 3) „ключът на вторичните причини“, от
Тритем
, с добавка един ръкопис, който е като окултен коментар към малките ключове на Соломона, и 4) един екземпляр от книгата, която съм написал преди моето посвещение.
Тя ще Ви покаже да видите, от къде съм тръгнал, за да стигна на свещената планина. Вие сте изненадан от дара на езиците, който изглежда да е притежавал астрална светлина. Но понеже тя е общо огледало на въображенията и спомените, не трябва да считате странно, ако някой силен субект може да чете отговорите, които си мислите. Аз бях свидетел на едно съвсем сходно явление, когато медиумът написа на латински един дребен отговор, за който си мислех, и само като го запитах. Превъплътяването за покаяние е една милост за прошка и предполага всякога предварително приемане.
към текста >>
Започнете с числото 1 и с буквата Алеф, фокусникът на таро, асото на жезъла или пръчката на Моисея, с първата глава на моята догма и обред, с първата глава от книгата на Сен-Мартен: „Естествена картина на
отношенията
“ и пр., с първия от сефиротите или Кетер, и направете от всичко туй едно резюме, което ми изпратете, и аз ще Ви упътя, ако сте се отклонили.
Изяснителният текст на талисманите, буквите, числата и таро е Сефер Йецира. Всичко това ще Ви се покаже. Благодаря, за дето ми изпратихте Вашето строго и благородно лице. И аз ще Ви изпратя моето, и за напред ще се виждаме. Методът, който ми искате, е: да не изучвате всичко отведнъж и бъдете толкова търпелив, като да сте вечен на земята.
Започнете с числото 1 и с буквата Алеф, фокусникът на таро, асото на жезъла или пръчката на Моисея, с първата глава на моята догма и обред, с първата глава от книгата на Сен-Мартен: „Естествена картина на
отношенията
“ и пр., с първия от сефиротите или Кетер, и направете от всичко туй едно резюме, което ми изпратете, и аз ще Ви упътя, ако сте се отклонили.
Така ще следваме и за другите числа. Болният, за когото ми писахте, е пострадал просто от епилепсия. Както предполагах, той е почувствал голяма уплаха, поради крайната чувствителност на нервния му апарат. Тази изключителна чувствителност се причинява често от преждевременни и тайни навици или от глупавите действия на дойките, които приспиват децата чрез гъделичкане на половите им органи. Но аз не намирам във всичко, което ми писахте по случая, никакъв признак на омагьосване.
към текста >>
Така, древните евреи са построили буквите на своята азбука според формите на главните съзвездия, като са си послужили със знаковете на зодиака за
първите
дванадесет букви — от Алеф до Лямед, и със съзвездията на север и на юг от еклиптиката за останалите десет букви.
Цифрите са символи, чрез които изразяваме числата. Когато великият кротонски философ (Питагора, б. пр.) е казвал, че вселената била основана на числа, той е искал да изрази с това идеята за оная предустановена хармония, за която Лайбниц е представил отпосле такива силни аргументи. И ако това е вярно, ние ще намерим, че изучаването на числата дава ключа за разбирането на вселената и на нейните закони. Ако издирим старинните известия и учения, останали от древни предания, ще намерим, че всички народи са били надарени с известен усет за важните функции на числата изпърво в космогонията, а после в човешката мисъл, функции, почиващи на космични закони.
Така, древните евреи са построили буквите на своята азбука според формите на главните съзвездия, като са си послужили със знаковете на зодиака за
първите
дванадесет букви — от Алеф до Лямед, и със съзвездията на север и на юг от еклиптиката за останалите десет букви.
От първата и последната букви на зодиака те са образували името на Бога, „Ал“, когато същите букви, в обърнат ред, дават думата „Ла“ (= не), която е изразявала празнотата на отрицанието. В своето схващане на Божествената Сила те са си служили с намеса, като са изразявали името на творческите сили в мъжки — женски род, множествено число, с думата Алхим, евфонично (благозвучно) „Елохим“. Те са смятали тази Сила за седмократна с две страни — активна и пасивна, мъжка и женска, положителна и отрицателна, материя и сила. Целият кръг на битието в своя седморен изглед е бил така разделен на две части, духовна и естествена, ноуменална и феноменална, както един кръг е разделен от своя диаметър. Това понятие е било изразено в един едничък глиф или символ чрез думата Елохим.
към текста >>
Така, ние намираме, че индусите са употребявали голямата година или възраст на Брама, за да изразят космичните периоди и същевременно да въплътят идеята за
отношенията
, изразена от еврейската дума Елохим = π, или 3.141592, което се получава, като разделим 355 на 113.
В своето схващане на Божествената Сила те са си служили с намеса, като са изразявали името на творческите сили в мъжки — женски род, множествено число, с думата Алхим, евфонично (благозвучно) „Елохим“. Те са смятали тази Сила за седмократна с две страни — активна и пасивна, мъжка и женска, положителна и отрицателна, материя и сила. Целият кръг на битието в своя седморен изглед е бил така разделен на две части, духовна и естествена, ноуменална и феноменална, както един кръг е разделен от своя диаметър. Това понятие е било изразено в един едничък глиф или символ чрез думата Елохим. Гърците, индусите и китайците също така са употребявали числа като глифове или символи на всемирни принципи и закони.
Така, ние намираме, че индусите са употребявали голямата година или възраст на Брама, за да изразят космичните периоди и същевременно да въплътят идеята за
отношенията
, изразена от еврейската дума Елохим = π, или 3.141592, което се получава, като разделим 355 на 113.
В нашето изучаване устройството на вселената ние си служим с формули, които изразяват определени принципи, закони и отношения във формата на числа. Ние виждаме, че разстоянията на телата на слънчевата система от техния общ център, техните периодични времена и скорости, показват известно отношение едно към друго, и те всички може да бъдат изразени в числа. Туй, което е известно като закон на Боде, е популярен израз на това откритие от Кеплер, който закон е бил във всеки случай напълно разбран и прилаган от индусите в техните Сурнасиддханта няколко века, преди той да бъде предложен от Кеплер. Астрономията ни подканва да гледаме на слънчевата система, като на такава, която се държи заедно благодарение на привлекателната сила на гравитацията, при което планетите се въртят около слънцето в елиптични орбити, а цялата система се върти с голяма бързина през пространството около някой отдалечен гравитиращ център на привлекателна сила, който досега остава неопределен. Това схващане се посочва като наука, без да се гледа на факта, че ние не можем да опишем елипса около едно движещо се тяло, без да бъдем оставени назад в пространството.
към текста >>
В нашето изучаване устройството на вселената ние си служим с формули, които изразяват определени принципи, закони и
отношения
във формата на числа.
Те са смятали тази Сила за седмократна с две страни — активна и пасивна, мъжка и женска, положителна и отрицателна, материя и сила. Целият кръг на битието в своя седморен изглед е бил така разделен на две части, духовна и естествена, ноуменална и феноменална, както един кръг е разделен от своя диаметър. Това понятие е било изразено в един едничък глиф или символ чрез думата Елохим. Гърците, индусите и китайците също така са употребявали числа като глифове или символи на всемирни принципи и закони. Така, ние намираме, че индусите са употребявали голямата година или възраст на Брама, за да изразят космичните периоди и същевременно да въплътят идеята за отношенията, изразена от еврейската дума Елохим = π, или 3.141592, което се получава, като разделим 355 на 113.
В нашето изучаване устройството на вселената ние си служим с формули, които изразяват определени принципи, закони и
отношения
във формата на числа.
Ние виждаме, че разстоянията на телата на слънчевата система от техния общ център, техните периодични времена и скорости, показват известно отношение едно към друго, и те всички може да бъдат изразени в числа. Туй, което е известно като закон на Боде, е популярен израз на това откритие от Кеплер, който закон е бил във всеки случай напълно разбран и прилаган от индусите в техните Сурнасиддханта няколко века, преди той да бъде предложен от Кеплер. Астрономията ни подканва да гледаме на слънчевата система, като на такава, която се държи заедно благодарение на привлекателната сила на гравитацията, при което планетите се въртят около слънцето в елиптични орбити, а цялата система се върти с голяма бързина през пространството около някой отдалечен гравитиращ център на привлекателна сила, който досега остава неопределен. Това схващане се посочва като наука, без да се гледа на факта, че ние не можем да опишем елипса около едно движещо се тяло, без да бъдем оставени назад в пространството. При все това, ако изследваме произхода на идеята за елиптичните орбити на планетите, ние ще намерим, че тази идея е била авансирана затуй, защото се е нагаждала към всички видими движения на планетите и е отговаряла на наблюденията от гледището на едно стоеше на едно место слънце.
към текста >>
Същото може да се каже за символизма на химията или на всяка друга емпирична наука, която изразява известни количествени
отношения
във формата на числа.
Туй, което е известно като закон на Боде, е популярен израз на това откритие от Кеплер, който закон е бил във всеки случай напълно разбран и прилаган от индусите в техните Сурнасиддханта няколко века, преди той да бъде предложен от Кеплер. Астрономията ни подканва да гледаме на слънчевата система, като на такава, която се държи заедно благодарение на привлекателната сила на гравитацията, при което планетите се въртят около слънцето в елиптични орбити, а цялата система се върти с голяма бързина през пространството около някой отдалечен гравитиращ център на привлекателна сила, който досега остава неопределен. Това схващане се посочва като наука, без да се гледа на факта, че ние не можем да опишем елипса около едно движещо се тяло, без да бъдем оставени назад в пространството. При все това, ако изследваме произхода на идеята за елиптичните орбити на планетите, ние ще намерим, че тази идея е била авансирана затуй, защото се е нагаждала към всички видими движения на планетите и е отговаряла на наблюденията от гледището на едно стоеше на едно место слънце. Но това са предполагали епициклите на Птолемей, и ето защо, като приемаме слънчевата система тъй, както тя ни се представлява в ново време, ние правим това при изричното предположение, че то е един удобен символ.
Същото може да се каже за символизма на химията или на всяка друга емпирична наука, която изразява известни количествени
отношения
във формата на числа.
Ако, прочее, разглеждаме числото като символ, не би трябвало да има никакво възражение против това, че то се употребява, за да означава характерна, потенциална околност, и пр., в изразите на човешкия живот. А тъкмо това съставя същината на кабализма. Кабалистите са забулвали идеите за Бога, вселената и човека под символи, и тези символи те са ги изразявали в термини, които, преобърнати в числа по правилата на тяхното изкуство, са изразявали техните възгледи в геометрични и числени количества. И действително, неспособността на модерните критици да разберат методите на кабалистите е породила онзи конфликт, който дълго време е върлувал между религията и науката. Ако би бил разбран кабализмът на книгата Битие, популярното схващане на творението никога не би добило такова широко разпространение, нито пък то би се задържало в своята буквална форма за една по-добре образована публика.
към текста >>
Ако по-нататък разгледаме вселената като символ, ние ще намерим, че тя е изразена в числа, сиреч в количествени
отношения
.
Ако, прочее, разглеждаме числото като символ, не би трябвало да има никакво възражение против това, че то се употребява, за да означава характерна, потенциална околност, и пр., в изразите на човешкия живот. А тъкмо това съставя същината на кабализма. Кабалистите са забулвали идеите за Бога, вселената и човека под символи, и тези символи те са ги изразявали в термини, които, преобърнати в числа по правилата на тяхното изкуство, са изразявали техните възгледи в геометрични и числени количества. И действително, неспособността на модерните критици да разберат методите на кабалистите е породила онзи конфликт, който дълго време е върлувал между религията и науката. Ако би бил разбран кабализмът на книгата Битие, популярното схващане на творението никога не би добило такова широко разпространение, нито пък то би се задържало в своята буквална форма за една по-добре образована публика.
Ако по-нататък разгледаме вселената като символ, ние ще намерим, че тя е изразена в числа, сиреч в количествени
отношения
.
Ето защо тя може да бъде изразена с цифри, и оттам ние можем да гледаме на цифрите като на изрази на творческия ум. Идеята се предава чрез закона на съответствията, дето Духат се отнася към Материята тъй, както Силата към Формата. Защото материята е последният израз на Духа, както формата е последният израз на Силата; и оттук следва, че за всяка духовна сила има съответна материална форма. Ето защо въплътената вселена означава в края на краищата само един израз на духовната вселена и в това отношение тя е чисто и просто един символ. Уместно ще бъде да гледаме на нея винаги така.
към текста >>
Ако бихме искали да разбираме техния език, би трябвало да изучим вселената, нейните закони и количествени
отношения
.
Така, ако кажа: Божеството = 1, а човечеството = 9, аз мога с еднакво основание да продължавам до там, че да кажа 1=9, което е чисто и просто символ за факта, че човечеството е израз на Божеството, символ, който, подобно на всеки друг символ, е непълен и недостатъчен в израза. Вместо цифри, ние можем да употребяваме букви — една практика, която лежи в основата на всеки кабализъм, и, като дадем на буквите известна числена стойност, можем да изразим в звук онова, което инак би било само една мълчалива (безмълвна) форма. А дали употребяваме букви или цифри, звукове или форми, ние си служим със символи, за да означаваме нещо един другиму. Нашето желание е да предаваме идеи. Как другояче боговете говорят на нас освен чрез символи на форми и звукове, краски и числа?
Ако бихме искали да разбираме техния език, би трябвало да изучим вселената, нейните закони и количествени
отношения
.
Най-сетне ние трябва да изучим употреблението и силата на числата, щом Творецът е избрал да ни говори с изрази, които са числени. Ние гледаме вселената в изразите на нашите собствени закони на мисълта, и те са не само числени, но, както ще видим, и десетични. Единицата и нулата са алфата и омегата на нашето схващане на нещата. Човек не е изразен в термини на вселената, но вселената е изразена в термини човешки; понеже вселената, като такава, съществува за нас само в термини на нашата собствена мисъл, и човек, като опознава вселената, опознава по тоя начин самаго себе. Ето защо е било казано, че „същинският предмет за изучване в човечеството е самият човек“, и ако, както твърдят кабалистите, човек е едно резюме (миниатюр) на вселената, истински микрокосмос, ние можем да схванем тогава истинското значение на делфийския надпис: „Човече, познай себе си!
към текста >>
При децата твърде скоро излизат на яве
първите
признаци на една любопитна натура, обаче често пъти се признава това, защото родителите постоянно ги възхваляват като любознателни; това не е никак право, защото на детето не изпъква тъй остро особеността между любопитството и любознателността, че да може това веднага да се познае и, ако някога се узнае, че тъй славната любознателност не е нищо друго освен празно любопитство, често пъти бива твърде късно да му се дойде на помощ.
Тази наклонност трябва по възможност по-скоро да се задуши, даже и тук е необходимо да се засилят добрите му качества. Дълги и твърде подвижни пръсти на една детска ръка издават дипломатически ум, хитрост, лъжливост, въобще наклонност към измама; деца с такива характерни ръце извънредно мъчно се възпитават, понеже обикновено се поставят към родителите и възпитателите си съвсем иначе, отколкото са те в действителност. Следователно, тук работата на възпитателя е, добре да види ръцете с тия знаци на децата, дали ще забележи у тях споменатите лоши качества, и тогава чрез строга дисциплина да се заеме за подобрение на детето. Ако на такива ръце нокътните части на пръстите са тъпи, то това значи наклонност към кражба, която даже някога може да стане като навик, и в такива случаи трябва да се действа не само със строгост за изправянето на детето, но и чрез повдигане на моралното му чувство. Гладки и прозрачни пръсти са признак на доброжелателен нрав, но също и на любопитност и необмисленост.
При децата твърде скоро излизат на яве
първите
признаци на една любопитна натура, обаче често пъти се признава това, защото родителите постоянно ги възхваляват като любознателни; това не е никак право, защото на детето не изпъква тъй остро особеността между любопитството и любознателността, че да може това веднага да се познае и, ако някога се узнае, че тъй славната любознателност не е нищо друго освен празно любопитство, често пъти бива твърде късно да му се дойде на помощ.
Затова препоръчва се на родителите и възпитателите временно да съблюдават проявените знаци на децата, за да накажат това тягостно немируване, и да го не възвеличават с фалшиви похвали, които по късно може да създадат наистина неприятни причини за конфликти. Има ли една детска ръка гладки и конусообразни пръсти, които по някакъв начин да напомнят артистичната типова ръка, то едва ли ще сгрешим, ако вземем за очебиещи характерни качества на духа: бъбривостта и вятърничавостта, както и безсмислеността. Това са, значи, качества, чийто влияния в най-редки случаи се отстраняват и то най-много чрез едно целесъобразно упражнение на духовна дейност ; в всеки случай и тука е уместна строгостта, а също препоръчват се и бавни уроци от избрани съчинения. Здрави и възловидни пръсти на една детска ръка, както видехме от поставените вече основни правила за пръстите, ще се вземат винаги като признаци на разумност и голяма способност. С такива ръце са децата, които непременно се явяват с наклонност- към следване на учението си и които не трябва да се задържат от разните научни професии.
към текста >>
Един такъв навик у децата твърде мъчно може да се премахне, но все пак трябва най-настойчиво да се лекува, щом се забележат
първите
признаци на свиването на пръстите.
Che per se stessi son levati a volo, Uscendo fuor della commune gabbia.1) Действително по-нарядко може да се забележи скъперничество у децата, които искат да натрупват, например, своите играчки и други такива само за удоволствие, обаче често се срещат такива, които желаят да притежават предметите на чуждите деца, за да играят с тях. Едно друго израждане на завистта е, когато децата, които по-мъчно могат да се контролират, отколкото по-възрастните, проявяват желание да имат и да лапат всичко, което видят. Значи, както завистта и скъперничеството са почти сродни морални недъзи, така и техните хирогномични белези си приличат едни на други, следователно, завистта се познава по слабите с изкривени нокти и с лош цвят ръце. По някога може да не изпжкват тези знаци тъй много, както при скъперничеството, ала някои характерни жестове може да ги издадат. Така например, по навика на детето да свива ръцете си на юмрук, респективно пръстите, се заключава, че това дете има завистлив дух.
Един такъв навик у децата твърде мъчно може да се премахне, но все пак трябва най-настойчиво да се лекува, щом се забележат
първите
признаци на свиването на пръстите.
Завистта и скъперничеството са два морални недъзи, които дават твърде често повод за измама, кражба, даже и за убийство. Лекуването се насочва тогава пак според индивидуалността на детето. На едно добродушно дете трябва да се бие преди всичко на чувствата, за да се отвикне от тази страст. Затова, трябва да му се представи, колко некрасиво е да завижда човек за разни чужди неща, като се убеди да не върши това други път. Съвсем другояче е при безсърдечните деца.
към текста >>
Ако координатите на тялото (субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки на двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват
отношенията
х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'.
Нека, за по-голяма опростотвореност, всички тия системи имат успоредни оси у и z и се движат една срещу друга, надлъж по една обща ос х. Нека си изберем две такива системи, една х у z и друга една x'y'z', която нека се движи срещу първата на длъж по общата ос х с скорост q. Едно тяло к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис. 2), къмто нея естествено има скоростта нула; по отношение на системата х у z пък, то има същата скорост q на „своята“ система. По такъв начин ние можем да дадем израз на различните възможности.
Ако координатите на тялото (субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки на двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват
отношенията
х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'.
Това са галилеевите трансформационни формули. Към това дохожда и понятието за абсолютното време, изразено чрез трансформационната формула t'=t, която изразява, че времето в двете системи е едно и също. На това уравнение се е гледало дотолкова като на нещо подразбираемо, че не е било изтъквано в учебниците. И тъй принципът КРВ, изразен на математически език, ще гласи: уравненията на механическите процеси не променят формата си, ако ги отнесем, към втората вместо към първата система, те са „неизменни“ („инвариантни“) по отношение на галилеевите трансформации. Защото Нютоновото основно уравнение в механиката, силата = масата по ускорението, представено в съставляващи отнесени към системата х у z, гласи: Следва по-нататък от трансформационните уравнения чрез повторна диференциация: Силовите съставляващи, като функции на координатните разлики, в двете системи са същите.
към текста >>
Пространствени
съотношения
не можем да си ги мислих иначе освен в едно дадено време.
На средно образования човек, той не може да покаже нищо, освен огромните, противоречащи на всички досегашни понятия, изводи и от друга страна, новите, на всеки случай, открития, към които той ни води. За това по-после ще става дума. Нека разгледаме сега елегантното математическо изложение, дадено на R Р от други един немски учен, твърде рано поминалия се за жалост, Минковски. R Р ни казва: времето и пространството не са, както по-рано се приемаше, понятия, които можем да си, мислим, независимо едно от друго. Последователността на времето не е мислима иначе освен в пространството.
Пространствени
съотношения
не можем да си ги мислих иначе освен в едно дадено време.
„Отбелязвал ли е някой дадено място иначе освен в известно време, дадено време иначе освен на известно място? “ Това ни учи особено четвъртото трансформационно уравнение, което поставя t1 във връзка с х. „Време и пространство изчезват напълно от нашия поглед, и само сливането един вид, на двете, времепространството, добива самостоятелно значение“. Поради това Минковски си мисли света четвероизмерен; — в него една координатна система xyzt ; xyz са осите на пространството, t е оста на времето. Една световна система x1y1z1t1 се нарича една „световна точка“.
към текста >>
Първите
осветлявания трябва да траят само половин час, по-късно един час и повече.
Такива стъкла е лесно да се набавят и за препоръчване е да бъдат с големина 40:45 см. Тези стъкла се поставят в рамки и евентуално се амалгамират живачно от някой стъклар — както обикновените огледала — което значително увеличава тяхното действие. Оставя се тогава слънцето да свети в това стъкло по начин, че човек да бъде осветяван от отразените лъчи. Аз препоръчвам по възможност две огледала, едното от ляво, а другото отдясно. Осветяването се предприема естествено, когато грее слънцето.
Първите
осветлявания трябва да траят само половин час, по-късно един час и повече.
За препоръчване са още няколко предпазвания. При гореща температура, да се покрива главата. Обаче, на е достатъчно само едно външно цветно осветляване, но когато се иска да получим добър резултат, необходимо е едно вътрешно въздействие, посредством осветлена вода. Осветляването на вода става по твърде прост начин, а именно като се осветлява последната в безцветно стъкло със съответното цветно огледало. Препоръчително е, обаче, не непременно необходимо, боядисването на стеклото с съответния прозрачен цвят, обаче не с обикновени бои, защото те не пропускат слънчевата светлина.
към текста >>
Получетвъртината (45о ) представя
първите
мъчнотии из пътя и от по-нататъшното надмогване на тези мъчнотии, които действат повече върху умственото и астралното полета, отколкото върху чисто физическото поле — следователно, върху мисли и чувства — ще зависи, дали склонността ще се превърне в качество или не.
Върху това по-сетне ще говорим по-по- дробно. В него можем съзре известна склонност на характера, която започва да се образува, ала в много случаи и склонност, която е била достигнала пълна зрелост на едно по-горно поле и е чакала само потик, за да се развие на физическото поле. Полушестинката (30о ) представя развита склонност на характера, която, обаче, не се още превърнала в качество защото не се още калила в чистия огън на изпитанията. Този аспект се проявява повече на мисъл, нежели на дело. Само в много напреднали люде може да се изрази в стройно дело, защото тук вече е повлиял очистителният огън на следния аспект.
Получетвъртината (45о ) представя
първите
мъчнотии из пътя и от по-нататъшното надмогване на тези мъчнотии, които действат повече върху умственото и астралното полета, отколкото върху чисто физическото поле — следователно, върху мисли и чувства — ще зависи, дали склонността ще се превърне в качество или не.
Този аспект ни доставя случки, които, обаче, се завършват с измама. Шестинката (60° ). Тук склонността се е превърнала в хармонично качество на характера и става мощен извор на подпомагане в живота. Този аспект ни представя случаи за по-нататъшен растеж и ни подпомага да напредваме. Ала за да стане неделима част от нашето аз, той трябва да бъде подхвърлен на: Четвъртинката (90° ).
към текста >>
И
трите
пъти, запитан от баща му, какво иска, Митко отговорил, че е дошъл за него, да го вземе.
Домашните на тоя архидякон, който се помина на 7. I. т. г,, разказват, че той бил предупреден за смъртта си преди 9 месеци, като му е била определена и датата. Освен това неговият починал син, Митко, три пъти му се явил в ясно очертано видение: при моста на Военното училище, дето архидяконът отивал с други да отслужи молебен, на ул. Алабинска и в църквата, в която служел.
И
трите
пъти, запитан от баща му, какво иска, Митко отговорил, че е дошъл за него, да го вземе.
Кога е умрял Ив. Baзов? Всички столични вестници съобщиха на времето, че поетът Вазов издъхнал внезапно, на 22 септ. м. год , в време на обеда. Ние твърдим, че в тоя момент той не е умрял, а по-късно. Във време на обеда, ако наистина Вазов е паднал от стола си в привидно безсъзнание, причината е била, че неговият етерен двойник (le double) се е излъчил от физическото му тяло вследствие на душевно вълнение и би могъл пак да се върне обратно, по известен окултен способ.
към текста >>
Това знаехме още тогава, когато
първите
негови книги бяха публикувани в английски и чешки преводи, тъй като от тях ясно е всекиму, който познава староиндийското окултно учение, че е Учител (Meister) — не само разпространител на това учение, но и сам е живеел и живее според него.
Важното за нас е, да изтъкнем личността на Рабиндранат Тагора, не само като индийски поет и философ, но главно като мистик, като жив представител и пропагандатор на религиозните и окултно- мистичните идеи, вложени вжв Ведите и Упанишадите. Открито можем да кажем, че идването на великия ориенталски мистик в Европа можем изобщо да смятаме за епохално събитие, което от духовно гледище ще има огромно влияние за цялото спиритуалистическо движение в западния свят. Рабиндранат Тагор е действително йоги, ръководен от Висшата Сила и неговите постъпки се направляват от най-високия център на вселената, тъй че е необходимо много грижливо да се вгледаме в тях. За нас, мистиците и окултистите, идването на този светия в Прага съставлява важно събитие, защото.не е дошъл като неизвестен посветен, но излиза публично, и макар че материалистичния свят да няма и най-малко предчувствие за неговата истинска мисия, все пак, чувства силното влияние на неговата личност и му отдава похвала и почит, каквито му подобават не само като на човек, но и като на високо издигнат дух. Казахме, че Рабиндранат Тагор е светец и йоги.
Това знаехме още тогава, когато
първите
негови книги бяха публикувани в английски и чешки преводи, тъй като от тях ясно е всекиму, който познава староиндийското окултно учение, че е Учител (Meister) — не само разпространител на това учение, но и сам е живеел и живее според него.
Рабиндранат Тагор е от стар бенгалски род, за когото се разправят цели легенди. Баща му Debendranat Magarschi бил, според думите на Тагора. „rischim“ — то значи, че бил най-високо посветен и мъдрец. т. е. мъж, който достигнал свързване с Бога.
към текста >>
Ако четем книгата на индийския йоги Svami Vivekananda: „Раджа Йога“, ще намерим там описание на
първите
признаци на йогийската практика и там Вивекананда посочва на първо място промяната на гласа, който става необикновено сладък, мелодичен и звучен.
Когато го сравним беседващ, с някой европеец, идва ни представление за една величествена личност, а до нея едно нерзозне чозече. Когато Рабиндранат Тагор беседва, седи неподвижно, при най-голямо спокойствие, и само ръцете му, с благороден вид, правят свободни жестове. Придружават ги само леки изменения в израженията на лицето, които са необикновено проницателни, макар и пълни с нега. На неговото лице, макар че е беловлас и белобрад мъж, се струва, че лежи розовата ръка на вечната младост, понеже няма нито една бръчка. А сега стигаме до най-важния фактор на неговия външен изглед: това е неговият глас, който учуди всички с своята неописуемо приятна мелодичност и звучност.
Ако четем книгата на индийския йоги Svami Vivekananda: „Раджа Йога“, ще намерим там описание на
първите
признаци на йогийската практика и там Вивекананда посочва на първо място промяната на гласа, който става необикновено сладък, мелодичен и звучен.
На други места и в други книги, занимаващи се с индийските йоги, намираме, че този, който е достигнал най-високата степен на йоги, се подмладява, даже твърди се, че който прави известно време определени йогически упражнения „ще изгори в себе си всички болести и неговото тяло ще стане безсмъртно“. Доколкото се отнася до мнението на някои наши списания за Рабиндранат Тагора, длъжни сме да се спрем на една важна особеност. Види се, че у нас досега не е още разбрана разликата между Браминизма, основните свещени книги на който са Ведите и Упанишадите и Будизма, който се е появил много по-късно отколкото браминизма. Много вестници представляват великия индийски мъдрец като че е привърженик на будизма. В това е измамата: Рабиндранат Тагор е брахман — т. е.
към текста >>
85.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
„Далеч, далеч в мрака на
първите
векове те водим ние.
И песента трептеше на моите уши: „Печална песен пеем ние, стари вълни, мрачни и грозни като бурна нощ. Но чуй, девойко! Защото нашата песен е грозна и велика. И ужас и благоговение ще заразят твоята душа. Но слушай!
„Далеч, далеч в мрака на
първите
векове те водим ние.
Тук, дето сега се стеле широкото море, беше красива долина. Мир и щастие цареше нявга тук. А сега, сега е покрита с ронлив и мокър пясък. „Радост и веселие цареше тук, защото хората бяха добри и се обичаха. „Щастие и радост цареше и в царския дом.
към текста >>
Хипоманияците и меланхолиците разсъждават доста ясно, като
първите
са достигали до остроумие.
Но тоя възглед игнорира емоциите и волевите действия. Като имаме пред вид и тях, за никой човек не може да се каже, че е със здрав ум, ако всичките му умствени функции — интелектуалните, сърдечните и волевите — не се извършват здраво. Общият възглед, като засяга лудостта, засяга в същност само познавателните способности, обаче, всеки, който е запознат с болестите на ума, знае, че разстройството се изразява не само в извратеността на идеите, но и във всички други видове извратености — на чувстванята, желанията и инстинктите. На теория това не се обгръща, но, за щастие, на практика то често се позволява“. И наистина, в някои форми на лудост, особено в ранните й стадии, виждаме, че интелектуалните сили не са помрачени.
Хипоманияците и меланхолиците разсъждават доста ясно, като
първите
са достигали до остроумие.
А като допуснем лъжливите предпоставки на дадено лице, което страда от системни призраци (paranoia), можем да не намерим грешка в логиката му. Лудият Нитше спечели многобройни последователи, само защото изглеждаше, че притежава голяма интелектуалност и благодарение на остроумието в съчиненията си, макар че за психолога и да личи в тях неговата хипомания, поради несвързаният им стил и лудото себепочитание. Но в действителност, мнозина от учениците на Нитше не успяха в дезилюзията си от него даже и тогава, когато умствената болест на учителя им се свърши с неговата смърт. Да вземем сега случаят с авторката на Maniac. Нейната маниачна атака изглежда да е била, главно, разстройство на възприемателните способности (причинено от раздвояване на личността), проявено в страшни халюцинации, а не разстройство на интелекта.
към текста >>
Тогава той престава да я вижда в правите й
отношения
към другите идеи и вълнения: той се умопобърква.
Да вземем сега случаят с авторката на Maniac. Нейната маниачна атака изглежда да е била, главно, разстройство на възприемателните способности (причинено от раздвояване на личността), проявено в страшни халюцинации, а не разстройство на интелекта. Заключенията й били криви, не поради погрешно разсъждаване, но защото предпоставките й били погрешни. В лудостта, обаче, вълненията (емоциите) изглежда да се влияят винаги пряко (както е при меланхолията) или вследствие на мечтите, които се хранят (както е при paranoia). В действителност, може да се каже, че, първоначално, лудостта е болест на волята, защото, в самото начало на болестта, пациентът почти винаги съзнава нерационалността и неморалността на идеята или емоцията, която на край овладява живота му, но липсва му волева сила да изпъди тази идея или емоция от ума си, докато най-сетне стане неин роб.
Тогава той престава да я вижда в правите й
отношения
към другите идеи и вълнения: той се умопобърква.
Най-желателното нещо при лекуването на. лудостта е, да се научи пациентът, как да упражнява волевата си сила и да контролира мислите и възбужденията си. В популярното и общоприето гледище за лудостта едно нещо е вярно, че ако пациентът не се излекува, сигурно е, че интелектуалните му способности на края при всеки случай, отпадат и лудият всякога свършва дните си като умопобъркан, т. е. в едно състояние, по долно от онова на животните. Даже и хипоманнакът, който, наглед, може да разсъждава умно и даже хитро, по никой начин не може да се счита за интелектуален.
към текста >>
“ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на
отношенията
на Бога към даден индивид, т. е.
Едновременното само по себе си е това, което, като божествена проява — е истина, а истината е живота на Бога. До тогава до като сме в състояние на несъзнанието ни като частица на съставност на този живот—личността чрез растящото индивидуално човешко съзнание ще е вън от този живот, но когато това ни съзнание се развие и достигне до най-широките свои предели, от този именно момент на времето ще се слеят в съставност на божествения живот: времето, пространството и майя (преходност), т. е. ще станем едно с едновременното—ще бъдем едновременно на всякъде и във всичко. * Онзи, който бърза по пътя на своята индивидуална човешка еволюция, замедлява сам за себе си собствения си развой. Като следствие от това се явява въпроса: „коя е нормата на естествената ни индивидуална човешка еволюция и как може да се чувства вечно като такава от субекта въобще?
“ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на
отношенията
на Бога към даден индивид, т. е.
всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е. като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява. Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание.
към текста >>
първите
са.
Бенедикт, на червения и кафяв цвят отговарят кръгове, които почват отляво; на синия и зелен цвят отговарят прави линии. Ако боите са нарисувани на платно, тогава вече не действат само боите, а и вложената от художника сила. Когато се свири едно музикално парче, според Oelenheinz, махалото описва характерните за композитора на парчето движения; когато някой декламира стихотворение, махалото описва знакът на автора на стихотворението. — Това наблюдение, впрочем, изглежда малко фантастично Желателно би било да се провери и от други изследвани. Според същия автор, върху злато, мед и стомана махалото прави кръгове ; върху сребро, никел и цинк — елипси. Следов.
първите
са.
мъжки, а вторите, женски метали. IV. Истински и неистински движения Понеже ръката, държана свободно, никога не може да остане съвършено неподвижна зрителят получава впечатление, че движенията на махалото се причиняват изкуствено, от трептенията на мускулите. Според проф. Бер, разликата между неистинските, произволни движения на махалото и тези, които се получават от действието на токовете,се са- стои в следното: произволните движения никога не вземат едно постоянно направление, докато истинските движения запазват своето започнато event, бързо и енергично движение в едно направление дотогава, докогато трае силата, която го причинява. V. Опити 1.
към текста >>
Съединим ли двете окръжности или две от
трите
, движенията ще бъдат такива, каквито щяха да бъдат, ако имаше една окръжност по-малко.
Махалото върху парче сребро напр. описва права линия, но ако около сребърното парче опишем една окръжност, то вече няма да описва права линия, а кръг. Описаната окръжност трябва да бъде добре затворена; иначе този ефект не се получава. Ако се опишат две концентрични окръжности около обекта за изследване, махалото ще се движи тъй, както ако нямаше никаква окръжност — действието на едната окръжност се унищожава от това на другата. Ако се опише трета концентрична окръжност, движенията на махалото ще бъдат такива,, каквито ако имаше само една окръжност.
Съединим ли двете окръжности или две от
трите
, движенията ще бъдат такива, каквито щяха да бъдат, ако имаше една окръжност по-малко.
Ако се теглят няколко съединителни линии, резултатът е същия. Тези явления се класифицират към действията на „магическия кръг“. Теодор Ф. Сюард Един мирски катехизис на духовното Християнство „Духът е, който оживотворява, плътта нищо не ползва. Думите, които аз ви говоря, дух са и живот са“. 1.
към текста >>
Целта на Библията е да открие Божието естество, естеството на човеците, отношението на Бога спрямо тях и техните
отношения
помежду им. 53.
Що е Библията? Библията е за човешкия род едно откровение на живот, любов и истина. 51. По какъв начин тя е дадена на човечеството? Чрез просветените хора от всички времена. 52. Каква е целта на Библията?
Целта на Библията е да открие Божието естество, естеството на човеците, отношението на Бога спрямо тях и техните
отношения
помежду им. 53.
Щом като Бог е любов, защо в Библията Той изглежда понякога като същество, пълно с гняв и отмъщение? Защото Библията е написана от хора и несъвършените понятия на човеците са отразени в нея. 54. Как може да се отстрани всичкия Анев и отмъщение от Библията? Чрез едно духовно тълкуване. 55. Кой е ключът за разбиране духовният смисъл на Светото Писание?
към текста >>
То значи да се отречеш от материалното съзнание, от плътския, или смъртен дух, който е в неприятелски
отношения
с Бога. 81.
Какво се разбира под „спасителна вяра в Исуса Христа“? Спасителна вяра в Исуса Христа ще рече: истината, която той учеше, и Духът, който той изяви, така да се осъществи, че ние да пожелаем да държим неговите заповеди. 79. Кои са неговите заповеди? Отречи се от себе си, обичай Бога, обичай ближните си. 80. Що значи да се отречеш от себе си?
То значи да се отречеш от материалното съзнание, от плътския, или смъртен дух, който е в неприятелски
отношения
с Бога. 81.
Организира ли Христос някаква църква? Не. 82. Какво основа той? Той основа едно духовно царство, в което царува любовта. 83. Каква задача е поставил Бог на човешкия род — неговите деца?
към текста >>
През
първите
векове на християнството и в средните векове, неоплатониците, мистиците и розенкройцерите са си служили с тях така също за благото на човечеството.
Да живееш, това значи да си служиш с тия токове от сили съзнателно или несъзнателно, обаче, хората отдават винаги своя успех на външни причини, докато не познават законите, които управляват успеха. Днес мнозина си служат с тия токове от космически сили с лечебна цел и лекуват по умствен начин. Всеки е измислил свой метод за лекуване и го е нарекъл с особено име, но малко важат разните наименования на тия различни школи, тъй като лечебното явление е основано на същия закон. Исус, който знаеше тия космически сили, откри употреблението им на своите ученици, които си послужиха с тях, за да извършат явленията наречени чудеса. Аполониус от Тияна и неговите ученици извършиха по същия начин чудеса и лекувания; преди тях, есенийците, питагорейците, будистите и брамините са си служили също с тия течения от Сили все за същата цел.
През
първите
векове на християнството и в средните векове, неоплатониците, мистиците и розенкройцерите са си служили с тях така също за благото на човечеството.
Тия течения са духовни сили и съставляват част от всемирния дух или душа. Духовната сила може да се определи така: едно движение, родено от божествения дух в противовес на движението, създадено чрез индивидуалния дух или чрез магнетически начини. Помнете този факт от първостепенна важност, че чувствителният етерен дух на всемира ни окръжава напълно, както въздухът окръжава човека или както океанът окръжава и крепи рибата. Божественият Дух е винаги в движение, както и океанът се движи от приливите и отливите и от вълните; и Божественият Дух има свое движение и свои течения, повърхностно изменяни от човешките мисли. Един индивидуален дух не би могъл безконечно да върви против един всемирен ток, нито да се мери с него, нито пък да попречи на прилива да достигне до фундийския залив.
към текста >>
б) Пръстите Казаното за пръстите в по-
първите
отдели важи естествено и за женската ръка.
Изобщо, съществуващата разлика между мъжкия и женския пол е, че мъжката ръка е много по-груба, по-силна и с по- развити възли, отколкото тази на жената (сравни фигури 63 и 64). Фиг. 63 и 64 Мъжът, значи, е производителният принцип, когато жената е развиващият, на първия принадлежи първичната сила, а на последната — образуването на формите. Женският пол представлява чувственият принцип или нервната система на човечеството, когато мъжкият пол — двигателният принцип или мускулната система на човечеството. Напълно справедливо може да се каже, че мъжът е духът на жената, а жената душата на мъжа. Мъжът се развива чрез своя ум, а жената чрез своето сжрдце, и докато първият създава законите, жената пък твори морала на поколението.
б) Пръстите Казаното за пръстите в по-
първите
отдели важи естествено и за женската ръка.
Затова ние тук ще изтъкнем само особените качества на женската ръка. Възлести пръсти се срещат рядко у жените. И наистина малко жени има, които притежават дарба на комбинираща мощ — причината на това е, че често им липсват развитите възлести пръсти. От умствените занимания жените предпочитат онези, в които има повече чувство, отколкото знание, повече схватливост, отколкото сила и повече фантазия, отколкото спокоен разсъдък. Всяко образуване на възли в женската ръка означава изтънчен интелект, също отчасти впечатлителност и възприемчивост за вдъхновение и силно въображение.
към текста >>
Тяхната любов е все и вся, и ако и да не са понякога хубавици — то все пак са по-привлекателни, отколкото
първите
.
Притежателките на ръце с големи палци са повече интелигентни, отколкото с развити чувства, и затова имат наклонност за по-сериозни занимания. Сетне те са разсъдителни и с чист разум. При тях любовта е повече в главата, отколкото в сърцето. Но затова пък са по-малко променливи, отколкото тези с малки палци. Групата ръце с малки палци принадлежи на жени, които са повече чувствени и чувствителни, отколкото остроумни.
Тяхната любов е все и вся, и ако и да не са понякога хубавици — то все пак са по-привлекателни, отколкото
първите
.
Такива жени обикват мъжете със своята присъща истинска женственост. Тъй като у жените владее повече малкия палец съразмерно с женската им конструкция, то преди всичко ние ще говорим за значението на малките палци. Малък палец на тясна, дълга и тънка ръчица срещаме у ориенталските, горящи за наслада, жени, които живеят само за веселие и удоволствия, а къщните им задължения, с малко изключения, са почти занемарени. В книгите на индийския законодател Ману е отбелязано следното очертание относно този характер на ориенталската, особено индийската, жена: „Брама даде на жената, покрай любовта й към леглото, стола и разкошеството още и зли жажди, гняв, лоши наклонности и извратености“. Малък палец в свръзка с лопатовидни пръсти показва преданост и широка душа, но също и обич за дейност и разбиране на условията на реалния живот.
към текста >>
Само съединението на време, пространство и неща има самостойност; структурата (кривината) и с това наедно
отношенията
в размерите на времепространството му биват придавани от масите.
Измерванията на пространството трябва да бъдат предприемани според предписанията на Еклидовата геометрия; пространството има, следователно, „евклидова структура“ като вродено качество. SPR съединява действително времето и пространството в четириизмерното времепространство, обаче, му остава характера на един съществуващ за себе си съд (резервоар). Но APR ни учи, според Айнщайна, че времето и пространството, респ. времепространството, сами за себе си, без „нещата“, въобще не съществуват, като и дума не става да имат при това евклидова структура. Така че и времепространството на свой ред слиза от сцената.
Само съединението на време, пространство и неща има самостойност; структурата (кривината) и с това наедно
отношенията
в размерите на времепространството му биват придавани от масите.
Тази структура, обаче, не е нито евклидова, нито пък навред е същата. Нещо повече, тя се мени от мирова точка към мирова точка, наспоред разпределението и движението на масите. С други думи: триизмерното пространство има една променяща се от място към място кривина, а с това и геометрията, с която ще си служим, се мени от място в място, а в дадено място в зависимост от времето. Във връзка с това е и обстоятелството, че вида на движещите се в пространството тела бива повлиян от извитостите на пространството. Те биват „изкривявани“ без, наистина, един намиращ се върху такова тяло жив наблюдател, да може да забележи това, защото и самия той, наедно с своите измервателни уреди бива подложен на това изкривяване.
към текста >>
Те стоят в свързка с измерванията навремето и пространството посредством известни математически
съотношения
, от които може да се изчисли онова, което наричат време и пространство на една субстанциална точка.
В области с различна кривина те вървят с нееднаква скорост. Така че една разумна дефиниция за времена и дължини посредством часовници и мащаби въобще се явява невъзможна. Отмерени величини на времето и пространството, като координати, се явяват вече непригодни. Вместо тях, всяка една „мирова точка“ е характеризирана просто чрез четири числа х1 х2, х3 и х4, тъй наречени гаусови координати, без каквото и да било предметно значение. Вселената, следователно, е една четириизмерна неевклидова непрекъснатост, чиито мирови точки (събития) биват номерирани чрез тези координати по един съвършено своеволен начин.
Те стоят в свързка с измерванията навремето и пространството посредством известни математически
съотношения
, от които може да се изчисли онова, което наричат време и пространство на една субстанциална точка.
Точния израз на APR ще да гласи тогава: уравненията на всички природни явления са неизменни по отношение на всички, които и да било, Гаусови координатни системи. Ако, обаче, в интереса на нагледността, поставим природните явления в съотношение, вместо към тези абстрактни и лишени от същество Гаусови координатни системи, къмто движещи се в триизмерното пространство и снабдени с часовници координатни системи, като към тела за сравняване, тогава далечният наблюдател ще вижда привидно непроменливите оси, да се огъват като змии на една медузова глава, при движението им в пространството. Също и времето, представено от четвърта една ос, ще участва в това огъване наред с другите три. Такова едно тяло за сравнение, поради това, Айнщайн сполучливо нарича едно „мекотело на сравнявавето“. ARP тогава ни казва, че уравненията на природните явления по отношение на всички такива мекотели на сравняването са непроменливи.
към текста >>
Когато, преди около 80 години, установиха
първите
листи на атомическите тегла, химиците с изненада констатираха, че като се вземе за единица онова на водородния атом, почти всички други се изразяват с цели числа: 12 за въглерода, 14 за азота, 16 за кислорода и т. н.
И преди всичко, как да се обясни, без природно сродство, тази фамилна прилика, която бие в очи и на най-малко предубедените хора, когато се сравнят помежду им сярата, селения и телура, или хлора, брома, йода и флуора, или пък известни групи метали? Тия очебиещи аналогии са в основата на всички естествени класификации, най-оригиналната и най-пълната от които е, несъмнено, онази, с която руският химик Димитри Менделеев е свързал името си: когато той подрежда елементите, според възрастващото им атомическото тегло, констатира се, че деветият от тях прилича на първия, десетият на втория и т. н. Тази периодичност е тъй добре установена, че известен брой „дупки“ (празнини), останали бели в първоначалната листа на Менделеев, са се запълнили съвсем естествено от подирните открития на новите елементи. Този е първият факт, който ни кара да приемем, че съществува взаимна зависимост между простите тела. Ето и друг, също така внушителен.
Когато, преди около 80 години, установиха
първите
листи на атомическите тегла, химиците с изненада констатираха, че като се вземе за единица онова на водородния атом, почти всички други се изразяват с цели числа: 12 за въглерода, 14 за азота, 16 за кислорода и т. н.
Оттук вече има само една стъпка, за да се приеме, че атомът на водорода е първичният елемент, от който са произведени всички други. Когато се виждаше в серния или железния атом само един къс сяра или желязо, мъчнотията си оставаше непреодолима. Нс физиците установиха, че елементарният атом не е неделимо цяло, но е твърде сложен: в центъра му, една купчинка от ядки, положително и отрицателно електризирани, разположението на които влияе с радиоактивните свойства, а на периферията, известен брой електрони с отрицателни течения и въртящи се около центъра с главоломна бързина. Обикновените средства на физиката и химията са безсилни да раздробят централната ядка на атома: тяхното действие се ограничава с повърхностно допиране, с което могат да намалят или увеличат електроните. Тия електрони са подобни във всички тела: тия, които се въртят около серния атом, са тъждествени с ония, които циркулират в водородния атом, или в железния, и съвременната наука ни показва, всяка минута, електрони/ които минават от един атом върху други, без всеки от тия атоми да престане да запазва своята химическа индивидуалност.
към текста >>
Първите
и вторите са хармонични, третите — нехармонични.
натури. 1. Електричните или мъжки натури имат повечето пъти електрични планети в електр. знаци. 2. Магнетичните или женски натури имат главно магнетични планети в магнетични знаци. 3. Електро-магнетичните натури кмат електрични планети в магнетични знаци, или наопаки.
Първите
и вторите са хармонични, третите — нехармонични.
Характерът, що проявяват тия люде, клони ту насам, ту нататък, ту се привлича, ту се отблъсква — променлив е. Същото е и кога напр. възхождащият знак е магнетичен, и много електрични планети, или и — или едно от тези две светила — се нахождат в електрични знакове. Характерът притежава здрава нравствена основа, когато знакове и планети си схождат по природа. Нравствената основа е слаба, когато напр.
към текста >>
Тази къща в хороскопа представя, следователно,
отношенията
и жизнените условия на старини и е във връзка освен това с всяко стежание.
7 къща изобразява зрялата възраст, когато страсти и въжделения са надделени и висшият човек начева да владее над низшите склонности. Той започва да съзира, че не е отделно, съществуващо само за себе си, същество, разлъчено от всички околовръст, начева да се чувства едно с единния живот, който одушевява всичко. Затова седма къща означава в хороскопа къщата на дружния живот, брака, съпруга и т. н. Тя е точка на залеза. 4 къща представя възрастта, когато лицето има зад себе си дните на своите земни преживелици и опити, и когато започва да се готви за живот в следния (астрален) свят.
Тази къща в хороскопа представя, следователно,
отношенията
и жизнените условия на старини и е във връзка освен това с всяко стежание.
Крепко притежание е, както всеки ще разбере, светската (материална) страна на опита, който човек е придобил в земния си живот, опит, който се е превърнал в трайни способности и качества на характера и е станал „здрав придобие“ на аза. Тук е най-низката точка, що слънцето достига — Надир. Така, всяка къща има своето символично значение. От горното става ясно вече, че къщите имат непосредсвена връзка с материалната страна на живота. Та изобщо взето, можем каза, че те застъпват тялото, като при това първата къща дава особения му отпечатък.
към текста >>
един аспект в 8 ще упражнява второстепенно въздействие върху нашите финансови
отношения
(2 къща), — един аспект в (хранене) ще упражни косвено въздействие върху нашето здраве (6 къща) и т. н.
Тека знакът Овен се съгласува с една 1 къща. Телец с 2, Близнаци с 3. и т. н., или с други думи, първата къща управлява главата, 2-та — врата и тила, 3-та — белите дробове, раменете и ръцете (мишците) ... 12 къща нозете. При: това, туй странично действие се простира върху всичко, що попада под съответните домове, напр.
един аспект в 8 ще упражнява второстепенно въздействие върху нашите финансови
отношения
(2 къща), — един аспект в (хранене) ще упражни косвено въздействие върху нашето здраве (6 къща) и т. н.
Ала първостепенното въздействие на знаковете си остава винаги най-важното. Дванадесетте домове като различни полета на действие за Аза. Ние видяхме вече, че съществува тясна връзка между тия 12 дяла, на които се подразделя хороскопа и 12-тех знакове на зодиака. Всяка къща застъпва определено поле на дейност, чрез което азът се стреми да придобие своя опит, и това поле на дейност седи в най-тясна връзка със знака, който къщата представя. Главната разлика помежду им се състои в това, че домовете ни дават указания за преживелици на физическото поле, а знаците — за нашите чувства и усещания, а също и мисловна способност.
към текста >>
Емерсон, а е написал: Живота на
първите
християни и горе озаглавената книжка.
Пред посещението на владиката, от протойерей Григорий Арнаудов. Търново-Арбанаси. Ц. 2.50 лв. Авторът на тази малка книжка представлява едно рядко и твърде симпатично изключение, като духовен писател и служител на духовните истини, измежду своите колеги-свещеници. С пълно съзнание, че върши волята Божия, като съдейства за духовната просвета на българския народ, той е написал и превел няколко полезни книжки, които свидетелстват, че той следи развитието на идеите за физическото и духовно напредване. Така той е превел книжките: за вегетарианството от Димшиц, Против материализма от Макс Мюлер, За вярата в себе си и Висшата душа от Р.
Емерсон, а е написал: Живота на
първите
християни и горе озаглавената книжка.
В тази последната в лека повествователна форма и с цитати от велики писатели (стари и нови) се доказва несъмнената полза от естествената храна (растителната) и от въздържанието от спиртни питиета — две от условията, необходими за дълголетието и духовното съвършенство на човека. Разбира се, и владишкият ум е живописно представен. 4. Четвърто намерение, от А. де Нуаркарм. Прев. от френски. София.
към текста >>
86.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Те смятат, че народът е едно механическо съединение или конгломерат от разни съсловия, които са установили само известни икономически
отношения
помежду си.
В такъв случай то трябва де се цери по най-усъвършенстваните методи — чрез операции, които на пръв поглед могат да се почувстват болезнено, но са спасителни. Допустими са даже и ампутации, щом се констатира, че раната е гангренясала и няма друг изход. Предпочтително е, разбира се, всякога, да не се дохожда до това печално положение, а своевременно да се вземат профилактични мерки, за да се предупреди всяко разстройство. От тук лесно е да се заключи, че за да живее и се развива нормално държавният и обществен организъм, необходимо е ръководните лица да притежават знания за законите, които обуславят това развитие. Съвременните социолози и политици са изработили разни правила за управлението на държавите, но всичките тия правила страдат от един основен порок: непознаване на природните закони, които трябва да се прилагат в живота на даден народ.
Те смятат, че народът е едно механическо съединение или конгломерат от разни съсловия, които са установили само известни икономически
отношения
помежду си.
Те не вникват в дълбокия процес, който става в народния организъм и не го съобразяват със законите на природата. Трябва да се забележи, за да се разбере веднъж за винаги, че народът притежава същите органи, каквито притежава и отделният човек: главата, resp. ума на последния, се представлява от служителите на просветата и на разумната религия, гърдите, resp. дихателните му органи, съответстват на правосъдните и военно-полицейските служители, а цялата пищеварителна система у човека отговаря на производителните или стопански съсловия всред народа. И по отношение на своите функции, всичките тия органи напълно си съответстват — факт, който може всеки да наблюдава и провери.
към текста >>
Великият принцип, който окултистът прилага в индивидуалния си живот и в
отношенията
си към другите, е същият, който е бил прокламиран от Учителя на човечеството, Христос: „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи“.
Тия хора са окултистите, само те са, които знаят всичко и които любят всяко същество със силата на божествената любов. С тия свои качества, сили и способности, само те са, които могат да дадат на народа, всред който живеят, една образцова обществена организация и едно идеално управление. Окултистът знае миналото на целия народ и на отделните индивиди, към които действа, знае настоящето и предвижда бъдещето. Всяко мероприятие минава през призмата на неговия ум обсъдено всестранно и оценено според ползата и вредата от него. Любовта е подбудителката причина на всяко негово дело, истината е лоста, който го движи, а правдата е неговата цел.
Великият принцип, който окултистът прилага в индивидуалния си живот и в
отношенията
си към другите, е същият, който е бил прокламиран от Учителя на човечеството, Христос: „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи“.
Житейските блага на земята са резултат от стремежа към Царството Божие и пребъдването в божествената правда. Такива ли са били и са, обаче, българските държавници от освобождението ни до днес? Освен някои от старите наши, заминали вече, дейци, които са имали горе-долу едно правилно духовно ръководство и за туй не са принесли много злини на народа, трябва с прискърбие да признаем, че нито един от по-новите не са се отличавали с някои висши добродетели, дарби и способности. Без да критикуваме или обвиняваме когото и да било, факт е, че между досегашните партийни водачи, които са се изредили на чело на държавното управление, не е имало нито един окултист или поне човек, който да се е занимавал сериозно с духовните въпроси в тяхната ширина и дълбочина, да е изучвал психиката на отделния българин и на целия български народ и да се е съобразявал искрено и благонамерено с духовните качества и особености на нашия народ, който се е заел да управлява. Всички са гледали на своята държавническа дейност или като на постоянна доходна професия, или като на случайно занятие, или като на едно средство за удовлетворение на мимолетната си амбиция или слава, или най-сетне като на благоприятен случай да се натрупат богатства.
към текста >>
Оптимистът разглежда нещата в тяхната цялост и правилни
отношения
; песимистът ги разглежда от една ограничена и едностранчива гледна точка.
Над и под човешката воля действа непрестанно божествената воля. Да влезем в хармония с нея и чрез туй да се съединим за обща работа с всички висши закони и сили, тъй че те да се проявят чрез нас — в това е тайната на всеки успех, по тоя начин човек завладява непознати съкровища и придобива неподозирани сили. Увод Оптимистът има право и песимистът има право. Единият се различава от другия, както светлината от тъмнината, но и двамата са прави, всеки от своята особена гледна точка. Тази гледна точка е и за двамата определящият фактор на живота им; тя определя дали животът да бъде изпълнен със сила или слабост, с мир или страдания, с успех или несполуки.
Оптимистът разглежда нещата в тяхната цялост и правилни
отношения
; песимистът ги разглежда от една ограничена и едностранчива гледна точка.
Разумът на единия е просветен от мъдростта, разумът на другия е помрачен от незнанието. Всеки от тях гради сам своя свят в зависимост от гледната точка, която заема. Оптимистът, благодарение на своята висша мъдрост и проницателност, създава своя рай (небе) и раят за цялото човечество. Песимистът, вследствие своята ограниченост, създава своя ад и ада за цялото човечество. Ти и аз, ние, двамата, имаме особените свойства на оптимиста, или тези на песимиста.
към текста >>
В
първите
години на изучване електро-магнетичните вълни Лодж е бил неуморим в измисляне начини за създаване и откриване вълните, като е издирвал техните свойства, пишел статии, държал сказки и подбуждал към издирвания други умове.
е бил удостоен с почетната титла рицар (Knight) при коронясването на крал Едуард. Сър Оливър Лодж Научните работи, с които Сър Оливър най-много се е прославил, се състоят от една дълга редица издирвания по изпразването на електричеството и явленията, които придружават това изпразване. Като е почнал с изучване проявите на светкавицата и най-добрия метод да се пазим от нея, той е дошъл до опити със светкавицата върху малък мащаб, както тя се проявява в искрата на електрическите машини, и оттук до неспокойния или колеблив характер на изпразването през жици, в които опити е добил много нови и интересни резултати. Ние знаем сега, че Лодж се е занимавал в действителност при тия опити с електромагнетичните вълни във въздуха, открити от Херц в 1888 г. и не може да има никакво съмнение, че ако Херц не би направил това откритие, щяхме много скоро да го научим от Лодж — както казва сам Херц, Electric waves (електрически вълни), стр. 3.
В
първите
години на изучване електро-магнетичните вълни Лодж е бил неуморим в измисляне начини за създаване и откриване вълните, като е издирвал техните свойства, пишел статии, държал сказки и подбуждал към издирвания други умове.
Между най-блестящите открития е било онова на „сцепителя“ (coherer) за откриване на вълните. С този откривател той е измислил първия практически безжичен телеграф, като е изпращал сигнали на едно разстояние от неколко стотици метра. Всичко туй е било пионерска работа, извършена преди още Маркони да се е занимавал с предмета; а Маркони, несъмнено, е градил върху основата, която бе поставил Лодж. Други интересни издирвания са били ония по преминаването на електричеството през течности, защото Лодж е първият, който е измислил един експеримент за простото и пряко проявяване на пътуването на отделните молекули или йони, и за преминаването на светлината през движеща се среда. За този последен опит и за неговите изследвания върху електрическите вълни, той получи в 1898 г.
към текста >>
По отношение на психични въпроси, интересът на Сър Оливър датира още от
първите
седемдесет години, когато той се е запознал с Едмънд Гърней, който е посещавал неговите сказки по физика и който ги е представил на Ф.
За този последен опит и за неговите изследвания върху електрическите вълни, той получи в 1898 г. Рънфордовия медал на кралското дружество, едно от най-високите отличия, които дружеството може да даде, понеже то не се ограничава само със своите съотечественици — англичаните. Председателската реч на Сър Оливър към секция А на Британското сдружение в 1891 г. не трябва да мине неотбелязана. В нея той се застъпва за основаването на една народна лаборатория по физика и така се почна движението, което доведе, неколко години по-късно, до учредяването на народната лаборатория по физика в Бъшей, поддържана, макар и ненапълно, от правителството и широко контролирана от учените дружества.
По отношение на психични въпроси, интересът на Сър Оливър датира още от
първите
седемдесет години, когато той се е запознал с Едмънд Гърней, който е посещавал неговите сказки по физика и който ги е представил на Ф.
У. X. Майера. Обаче, едвам в 1884 г. той се е убедил в реалността на телепатията, като резултат на експериментите с г. Гътри (описани в протоколите на дружеството за психични издирвания, 11, стр. 189, и в Survival of Man — преживяването на човека, — стр.
към текста >>
Franck казва в „Die Kabbala „: „
трите
последни сефириоти ни учат че Всемирното Провидение, Върховният артист е също абсолютната Сила, всемогъщата Причина и че същевременно тая Причина е зараждащия елемент на всичко, което съществува.
Окултистите са убедени, че тия сили не могат да бъдат въведени в практичния живот, нито да бъдат разбрани от неинициирани, преди света да е дошъл до такава степен на еволюция, в която тия сили ще произведат повече добро, отколкото зло. Keely е твърдо убеден, че светът ще има само облаги от неговите изнамервания; но окултистът не вярва, че човека на гения твори сам идеите си, като независима сила; той мисли, че изнамерванията и откритията са откровения, давани на човечеството от по-висши сили, които са ръководители на неговите съдбини, посредством духа на привидния изнамервач. Откритията на Keely имат една скрита страна, която, може- би, самият той не напълно съзнава и от която всецяло зависи тяхната способност да играят известна роля в нашата цивилизация, благодарение на тъй наречената vibration sympathique на един етер още по-тънък, отколкото оня, за който Keely говори публично. Окултистите вярват, че съществуват интелигентни сили зад видимите неща и че само тия сили могат да кажат: „ти ще спреш до тук, а не до там“, но те не приемат, че тия сили действат по начин на един deus ех machina; самите те са част от природния ред на нещата и не могат да действат освен във и чрез материалната и нематериална природа. По настоящем, при средния уровен на нашето съзнание, ние не познаваме тия сили освен под името на сила и закони и, когато ние учим да ги познаваме като интелигентни същности веднага прибавяме, че самите те са управлявани от по-висши воли и интелигентности, действащи чрез тях, както те действат чрез нас и които са тeхни сили и тeхни закони.
Franck казва в „Die Kabbala „: „
трите
последни сефириоти ни учат че Всемирното Провидение, Върховният артист е също абсолютната Сила, всемогъщата Причина и че същевременно тая Причина е зараждащия елемент на всичко, което съществува.
Това са тия последните сефириоти, които конституират природния свят или природата в нейната същина и в нейния активен принцип Natura naturans.“ Тоя пасаж е цитиран в „Разбудената Изида“ (т. I, стр. 40) и прибавя авторът: това кабалистично схващане е идентично с онова на индуската философия. Който прочете Timee от Платона, там ще намери отзвук на тия идеи. Всичко това наистина е ехо на секретната доктрина, архаизма на окултистите, и това, което е за отбелязване, то е, казано между другото, че пресата упорства да определя теософията като една нова философия или като една нова религия, когато, в същност, идеите, които днес наричат теософски, са най-древните в света и могат да се срещнат под различни имена, повече или по-малко преиначени в всички философии и религии на древността.
към текста >>
Ако едни са приемали тази продължителност на живота под невидима форма, други са виждали само едно впечатление на чувствата, съжаление, вълнение на останалите живи, и още от
първите
времена на човешките общества, ние виждаме две различни и противоположни теории да разделят мненията: от една страна, спиритизмът, а от друга, материализмът.
подразбират идеята за духане. И няма никакво съмнение, че идеята за душата и за духа е била изяснявана първоначално със тази идея на духането в психолозите на първата епоха. Психея произлиза от ψυχή, душа, духам. Тия наблюдения, като отъждествяват есенцията на живота и мисълта с явлението на дишането, а от друга страна, като примиряват очевидния, неоспоримия факт на разлагането на мъртвото тяло, на тялото лишено от дихание, лишено от душа със вярването в явяването на умрелите, сиреч със продължителния живот на ония, трупа на които е там прострян, бездушен или, нещо повече, е разложен и разрушен на прах — те са си въобразявали, че духането, душата е нещо, което напуща тялото в момента на издъхването, за да си замине да живее другаде със собствения си живот. И сега още последното издихание означава смърт.
Ако едни са приемали тази продължителност на живота под невидима форма, други са виждали само едно впечатление на чувствата, съжаление, вълнение на останалите живи, и още от
първите
времена на човешките общества, ние виждаме две различни и противоположни теории да разделят мненията: от една страна, спиритизмът, а от друга, материализмът.
Но и двата са разсъждавали досега повърхностно. Значението на думите душа и дух трябва да се измени, обсъди и изследва. Има основни различия между тях, които трябва да се установят. Свойствата на живия организъм и психическите елементи съществено се различават. Изобщо, хората мислят, с пълно убеждение, че в света има само една безспорна реалност, реалността на предметите, на материята, т. е.
към текста >>
Това са
трите
чувства, които, при тази наша земна организация, ни турят в сношение със света, който е вън от тялото ни.
При туй, на дело, в природата, вън от нашите сетива, няма нито светлина, нито звук, нито мирис; ние сме, които сме създали тия думи, отговаряйки така на впечатленията ни. Светлината е един способ на движение, както топлината, и в пространството има толкова „светлина“ на полунощ, колкото и на пладне, т. е. все толкова етерни вибрации, които изпълват небесния шир. Звукът е друг способ на движение, той е шум само за нашия слухов нерв. Миризмите произлизат от частички, които се носят във въздуха и които възбуждат специално обонятелните нерви.
Това са
трите
чувства, които, при тази наша земна организация, ни турят в сношение със света, който е вън от тялото ни.
Другите две, вкусът и осезанието, действат само чрез допиране. Всичко това е малко и, в всеки случай, те не ни носят знание за действителността. Около нас има вибрации, етерни или въздушни движения, сили, невидими неща, които ние не можем да възприемем. Това наше твърдение е абсолютно научно и най-рационално. Може да съществуват около нас не само неща, но и невидими същества, неосезаеми, с които не можем да влезем в сношение с помощта на нашите чувства.
към текста >>
Първите
две сетива, окото и ухото, имат нещо нематериално, което им дава един вид преобладаване над другите; тяхното действие се извършва на разстояние и без допиране, а отношението им със мозъка е непосредствено; окото и ухото пробуждат благородни и възвишени чувствания, те са органи на духовния живот.
Тук се разглежда носа като орган на обонянието, от чувствено гледище Носът е орган на чувството обоняние. Той възприема миризмите и ги предава на анализа на мозъка. Прочее, след като изучихме носа по отношение на формата и движението му, необходимо е да го изследваме от чувствено гледище. Човешкото същество е един вид клавиатура, съставена от седем трептящи струни: двете крайни струни са полюсите на тая клавиатура — на върха се намира мозъчния полюс, а на противната най-долна страна родилният. Между тия два полюса са разположени петте чувства в следния ред: зрението, слухът, мириса, вкусът и осезанието.
Първите
две сетива, окото и ухото, имат нещо нематериално, което им дава един вид преобладаване над другите; тяхното действие се извършва на разстояние и без допиране, а отношението им със мозъка е непосредствено; окото и ухото пробуждат благородни и възвишени чувствания, те са органи на духовния живот.
Вкусът и осезанието действат съвсем различно от тях: като не могат да се упражняват без допиране, неизбежно е, тия чувства да се поставят в близко сношение с материята, преди да отнесат чувстването в мозъка; тяхното главно и пряко действие се извършва, прочее, върху органите на чувствеността, и възприемането, което предават на мозъка, е резултат от отразена операция; вкусът и осезанието са чувства на Материалния живот. Така, прочее, имаме два реда чувства, добре определени; едните всецяло духовни, окото и ухото, органи на духовния живот и в пряко сношение, с мозъчния полюс, а другите всецяло материални, вкусът и осезанието, органи на низшия живот и в пряко сношение с родилния полюс. Мирисът заема местото си между тия две крайности: това е обонятелното чувство, което заема в чувствената клавиатура средна позиция; еднакво подложено на влиянието на двата полюса, то се намира един вид на границата между духовния живот и материалния живот, и служи за връзка помежду им. В същност, мирисът действа и на разстояние, както окото и ухото, органи на висшия живот, а действа същевременно и чрез допиране, посредством лигавата ципа, както вкусът и осезанието, органи на низшия живот. Носът, на който ние вече означихме тази посредна позиция, е поставен над устата; като преден страж, той бди над всичко, което може да дойде, за да възбуди вкуса, а като пазач на входа в дихателните пътища, той изпитва газа при минаването му, за да отблъсне вредните качества на въздуха; мирисът е тясно свързан със чувството на вкуса и го придружава активно; той е един вид интелектуалната светлина, която предпазва вкуса от пакостни посегателства; той се съединява с него в насладата и го повдига!
към текста >>
Така, скоро би могло да се дойде, чрез практика, до такава вяра в това изкуство че би могло да се направи от него един вид ръководител във всичките обществени
отношения
.
Те, не се съмнявам, ще разберат откровенията, които природата е турила в чертите на човешкото лице и ще доловят всичкото значение, което един интелигентен наблюдател може да извлече от тия откровения. Който би пожелал да си направи труда да приложи тези физиогномически студии, ще признае истинността на нашите заключения. Няма нищо забавително, при това, в тоя труд, който почива на издирване, откриваше на всяка стъпка нови особености. Но същевременно няма нищо по-поучително и занимателно от тия сравнения и съпоставяния, които бърже турят начало на тази любопитна наука, която наричат аналогия. Дето и да се намерят, на улицата, в трена, в театъра, в някой салон, те са навред неизчерпаеми сюжети за изучване, върху които всеки може да упражнява таланта си.
Така, скоро би могло да се дойде, чрез практика, до такава вяра в това изкуство че би могло да се направи от него един вид ръководител във всичките обществени
отношения
.
Няма никакво съмнение, че формата е вярна представа на съществото, което живее в нея; формата е истинският израз на силата, която я оживотворява; ония, които отричат това или се съмняват в него, могат всека минута да бъдат заловени на местопрестъплението, когато си противоречат със самите себе си; но употребяват ли непрекъснато този аргумент, който оборват, за да съдят за нещата, които ги обикалят, и когато казват на пръв поглед: този плод е сух и корав, а онзи е сочен и зрял; този кон трябва да има добър ход, но нравът му е лош и неспокоен; тази крава ще дава толкова килограма мляко и пр.? Не съдят ли за това по външността и по форма та? Защо да не става същото и за човека? И като видят такъв нос, такова чело или такава уста, защо да не се каже основателно: този човек е лош, лицемерен и гневлив? Забележителните черти в характера на човека са също тъй възприемливи за окото на наблюдателя, както слънцето всред пладне.
към текста >>
Той стига до детинството си, в
първите
месеци, в
първите
часове на живота си, връща се в зародишния си живот, озовава се пак най-сетне „във сивото състояние“, което църквата би нарекла „преддверието на рая“ ако би приела официално прераждането- После, като продължи по обратен път това изследване на преживените векове, той изпитва пак страхотиите на предшестващата си смърт и преживява изново съществуването, което е предхождало тая смърт.
Рядко е, обаче, нашите предходници отвъд гроба да се съгласяват да ни да ват осветление за другото ни съществуване. И медиумите твърдят същото. За да се докаже това, направен е бил един твърде поразителен опит, за пръв път от де Роша, а повторен и от Ланслен, който ни спомага да открием веригата на последователните ни съществувания. Това е така нареченото възвръщане на паметта. Приспаният субект вижда изново да преминават пред очите му годините на земния му живот.
Той стига до детинството си, в
първите
месеци, в
първите
часове на живота си, връща се в зародишния си живот, озовава се пак най-сетне „във сивото състояние“, което църквата би нарекла „преддверието на рая“ ако би приела официално прераждането- После, като продължи по обратен път това изследване на преживените векове, той изпитва пак страхотиите на предшестващата си смърт и преживява изново съществуването, което е предхождало тая смърт.
Тук се изтъква още един факт, който изглежда неотрицаем, поради получените многобройни опитни резултати. Вярвало се, че мъжете са били винаги мъже и жените — жени или, с една дума, през течението на всичките съществувания пола е бил винаги един и същ. Според г. Ланслен, това не е вярно. Жени, с които са правени опити за възвръщане паметта им, са произнасяли имена и спомени мъжки, и не само спомени на думи, но и с знаци неоспорими, като точни дати и даже посочване на полка, дето жената, в битността си на мъж, е квартирувала на гарнизон, много пъти изменян от онова време насам, но което е могло да се провери точно.
към текста >>
Разделете всека сума с 9 и дирете числото, което ще ви остане от едното и другото в
първите
колони на долуизложената таблица.
Физическа слабост, метална енергия. 2) Двойният зодиак. — Желаете ли да узнаете дали ще победите в борбите, които бъдещето Ви крие? Съветвайте се със двойния зодиак. Затова напишете кръщелното си име и това на вашия съперник в бъдещата борба; вземете на страна сумата, която всяко едно от тях ще ви даде, като си служите с азбуката на двойния зодиак.
Разделете всека сума с 9 и дирете числото, което ще ви остане от едното и другото в
първите
колони на долуизложената таблица.
Вие ще видите кое е числото победител на другото; Видение. В семейството на видния столичен съдия, г. К., е служела като гувернантка някоя си Берта. Дошло време тя да се омъжи, но мъжът й се отличавал с порочни и даже престъпни наклонности. При една свада той, без да му мисли много, убил младата си жена.
към текста >>
Неговите емигрантски връзки и
отношения
са наложили силен печат на схващанията му.
в книжки I - II и III от тази годишнина на Всемирна Летопис бяхме обещали да съобщим резултата от проверката на данните, съдържащи се в разобличенията на руския писател Гр. В. Бостунич върху „истината и лъжата на теософията“. Оказа се, че има много верни факти в тая статия на Бостунича, предадена от нас в извлечение, но има и много преувеличения. Авторът е вложил в нея лична тенденция и политически побуждения, с които ние не можем да се солидаризираме. -Тия елементи характеризират и отделните му трудове, които ние отбелязахме.
Неговите емигрантски връзки и
отношения
са наложили силен печат на схващанията му.
А това ни освобождава от колегиалното задължение да публикуваме in extenzo статията му. Международен конгрес по експерименталната психология. На 15 юни т. т. ще се открие в Париж третият международен конгрес по експерименталната (опитната) психология. Според решението на организационния комитет, конгресът щял да трае петнадесет дни и щял да се закрие на 30 същия месец.
към текста >>
Едно 12-годишно здраво дете на родители земеделци, без никаква физиологическа наследствена черта, нито пък придобита такива, не може да бъде истерично по материални причини, а всякога
първите
манифестации на истерията се докарват от нервен удар.
Жената направила крачка напред към децата и Николина, като закрила очите си с престилката, спуснала се да бяга с викове, последвана и от другарката си, също уплашена като нея. Изтичали по стълбата на четири стъпала и, бягайки по улицата, Николина почувствала, че някой я дърпа за рокличката, за да я спре, но тя с едно силно движение се изскубнала и, задъхана дълбоко, едва стигнала у дома си, дето веднага припаднала. С голяма мъка я свестили и, като разказала на майка си и леля си за станалото, последните познали в описаното видение самоотровилата се жена. От тоя разказ д-р Скарнати заключил, че истерията е била причинена от това видение, а не, както невежествените лекари мислят, че виденията са следствие от истерия. Причината на възбудителния удар не е от материален характер, а иде от една духовна област, която трябва да се изследва, както е направил поменатият лекар.
Едно 12-годишно здраво дете на родители земеделци, без никаква физиологическа наследствена черта, нито пък придобита такива, не може да бъде истерично по материални причини, а всякога
първите
манифестации на истерията се докарват от нервен удар.
Дълбокото дишане. Известна е системата на йогите да развитието на духовните способности и сили чрез упражненията с дълбоко дишане. Известният френски окултист Албер Жуне е предал на организационния комитет на международния конгрес по експерименталната психология един мемоар, с който привлича вниманието върху начина, по който индуските йоги се упражняват във дишане ту с едната ноздра, ту със другата, в определени часове на деня, според астрологическите влияния върху даден субект. Всички лекари, членозе на комитета, са се заинтересували силно със тия изследвания. Едно чудно излекуване.
към текста >>
87.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
При досегашната обществена структура и
трите
тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същ органически недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа.
Поради войните, които разклатиха издъно основите на държавния живот във всички страни, обществените дейци и политиците предприемат всевъзможни експерименти, за да усъвършенстват формите и методите на управлението, та по тоя начин да създадат по-добри условия за съществуване и напредък на народните маси. Обаче, всичките тия опити един след друг пропадат, като затрупват под развалините на политическите кули безбройни народни ценности и блага. Построенията на съвременния социологически емпиризъм не издържат и най- малкия напор на живота. Те рухват в прах за късо време, защото са основани на пясък. Три са системите на държавна уредба със съответните форми, които, по настоящем, най-много се препоръчват и практикуват в Европа: демокрация, във форма на конституционна монархия или република с парламент, социална демокрация, в също такава форма, и комунизъм, във форма на съветска република.
При досегашната обществена структура и
трите
тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същ органически недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа.
Некои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т. е- задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим на страна неоспоримият факт, че, на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и, чрез господството на това мнозинство, само зарегистрира всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата? Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение, наречено „демократически режим“?
към текста >>
по съзнание за материални
правоотношения
и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери в Народното Събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които се посочват в кандидатни листи от политическите партии, сиреч от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати.
Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т. е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация“. Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage universel) е чиста политическа мистификация: една пъстра тълпа - наречена „избирателно тяло“ и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т. е. по образование и възпитание, а после и по имотност и занятие, т. е.
по съзнание за материални
правоотношения
и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери в Народното Събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които се посочват в кандидатни листи от политическите партии, сиреч от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати.
Това е организацията на най-модерния начин на изборното производство, даже и при излюбената система на съразмерното избиране. Нима може в такъв случай да се поддържа добросъвестно, че чрез такива избори може да се изрази действителната народна воля за нуждите на цялото общежитие и за начина, по който трябва да се управляват държавните работи? Ни най-малко: резултатът от подобни избори — без да говорим за постоянната злоупотреба с изборната свобода, която всякога ги фалшифицира — е едно чудовищно извращение на действителността. Следов., и теоретически, и на практика, демокрацията не е един естествен или идеален начин на управление. Затова именно всичките стари демокрации, и най- прочутите, са загинали, а новите са донесли и донасят на народите само вътрешни кризи и сътресения: войни, разрушения и бедствия.
към текста >>
Но не само в международните
отношения
се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите.
Следователно, и в икономическия живот никога няма да настъпи момент, когато ще може да се реализира тая pia desideria или, по-право, тая празна мечта на социалната демокрация: равномерното разпределяне на материалните блага между хората. Тоя материалистичен принцип е едно недомислие. Той е и постоянно опровергаван от живота. Обединението на пролетариата от всички страни или така наречените „интернационали“ — първият, вторият и две и половиният — фалира при най-важния си изпит: „интернационалите“ не само не предотвратиха великата европейска война от 1914 до 1918 г., но дори се биха юнашки едни срещу други. По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква.
Но не само в международните
отношения
се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите.
Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се борй храбро с двата народни врагове — клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) — и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти“ не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, на чело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм. За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците“ или „широките социалисти“, тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси1) и за всички цели, но без да може да подтикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството. Третата форма на социално устройство — комунизма — колкото и да е примамлива на пръв поглед за идеалистите, също така противоречи на великите и незиблеми закони, които регулират развитието на човечеството. Ние и друг път на страниците на това списание2) сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, от когато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи — в Русия — не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория: правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега.
към текста >>
По-нататък, Д-р Анкос, тоя проницателен издирвач на скритите човешки сили, изтъква, какво е предназначението на човека в
отношенията
му към нему подобните, т. е.
Това е образа на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване. От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция; те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви между малцина живи“. Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми: хубави дрехи, почитание на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят. В действителност, единственият истински живот е вътрешният; той минава далече от света или, по-скоро, светът е само ВЪНШНА ОПОРА на това живо и постоянно общение между нашето съществуване и невидимия свят“.
По-нататък, Д-р Анкос, тоя проницателен издирвач на скритите човешки сили, изтъква, какво е предназначението на човека в
отношенията
му към нему подобните, т. е.
в социално отношение, и дохожда в своя анализ до логическото заключение за устройството на обществото въз основа на синархическия принцип. Той казва: „Ако минем в астралното поле, човешката индивидуалност изчезва със социалния живот. Човекът не е вече в природата само една машина, за да фабрикува разни чувствания и астрални сили, от които природата има нужда. Човешкият план, в тоя случай, е просто един център на необходима еволюция, за да създава благоразумие, милосърдие, активност, разумност и един сбор от сили, от които имат нужда гениите, които управляват човечеството. Всяко човешко същество, което престава да изпълнява ролята си на обществена брънка, става излишно и минава в друго поле.
към текста >>
И това управление е било основано на
трите
велики духовни принципи: мъдростта, любовта и истината.
Тя се състояла от три съвета: първият се казвал Раясом, подобен на съвременния Министерски Съвет, който е имал за цели да усъвършенства интелектуалния, моралния и духовния живот на Алдея. Той съставлявал мозъка и сърцето на синархическата комуна. Вторият съвет се казвал Телаари и се занимавал с гражданския и юридически живот на Алдея. Третият съвет се наричал Шарраф и управлявал материалния и икономически живот на Алдея. Очевидно е, че троичността на човешкия организъм е била напълно спазена от тоя цар на древността, който е управлявал щастливо своя народ преди 8600 години.
И това управление е било основано на
трите
велики духовни принципи: мъдростта, любовта и истината.
Нима е невъзможно да се приложи и в устройството на съвременното общество същата проста и естествена синархическа система, за щастието и благоденствието на всеки народ по отделно и на всички народи заедно? И у нас, в България, структурата на обществото е напълно благоприятна, за да се въведе синархическото управление, след като узреят и се изпитат условията за комуналния живот в духа на Христовите принципи Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизиране на труда. В такъв случай, формата на управлението и осъществяването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засега дори сегашната конституционно-монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право6), едно трикамерно съветско управление би съответствало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия.
към текста >>
„Нещата, които ни са причинявали грижи, страдания и скръб, тогава не ще имат вече никаква сила, защото истинската мъдрост ще ни позволи да виждаме всичко в правилни
отношения
и на дължимото место.“.
Дивите животни, както и кучето, не правят никакво зло на такъв човек, който стои пред тях абсолютно безстрашен. Но щом се уплаши, те веднага почувстват това и се нахвърлят, окуражени, върху него. Така че, когато напълно познаем нашето единство с висшата сила, малките случайности, които по-преди са ни измъчвали, вече не ни безпокоят Освен туй, хората не могат да ни лъжат вече, защото те са като отворена книга пред нас, всичките техни мотиви са ясни за нас. Също така и ние преставаме да се преструваме и да се държим нависоко. Лошите приказки и дела на приятели и неприятели не могат да нарушават нашия мир и да ни безпокоят, и ние винаги, каквото и да се случи, оставаме спокойни и невъзмутими.
„Нещата, които ни са причинявали грижи, страдания и скръб, тогава не ще имат вече никаква сила, защото истинската мъдрост ще ни позволи да виждаме всичко в правилни
отношения
и на дължимото место.“.
Даже смъртта на близките ни не ще нарушава душевния ни мир, защото ще знаем, че тя не е унищожение, а само събличане на една дреха (физическо облекло) и че колкото сме по-развити и по тясно свързани с Бога, толкова повече ще имаме възможности да общуваме съзнателно с умрелите. С спокоен дух ще можем да кажем, «е това, което лежи в погребалния ковчег, не заслужава нито една сълза: то е само една мидена черупка, от която бисера е взет. Тоя бисер е душата. „Всички неща дохождат към нас, когато се разкрием за тях“. Когато се изпълним с този дух на мира, ние ще разливаме мир наоколо си.
към текста >>
Материалът бил разпределен за
трите
деня така: Първия ден: „Развитието на детето“.
От 28 до 30 дек. 1921 год. бил уреден педагогически курс в Щутгарт в помещението на Свободното Валдорфско училище. Той бил ръководен от учители и учителки на същото училище. Курсът имал слушатели 70 млади учители и учителки от германските държави: Вюртемберг, Бавария и Баден.
Материалът бил разпределен за
трите
деня така: Първия ден: „Развитието на детето“.
По този въпрос говорил Д-р Евгений Колиско, който изложил детските периоди, изтъкнал, че главните преходни години са седмата и четиринадесетата, обаче, има и други преходни години: деветата и дванадесетата. От казаното станало ясно, как окултната педагогика излиза от познанието на детската природа и нейното развитие. Вторият ден говорил върху подготовката на учителя Д-р Хан. Третият ден било говорено върху училищната организация. Говорил и Гюнтер Хенингс на тема: „Днешното състояние на младежкото движение“.
към текста >>
Те раждат деца и в много
отношения
приличат на човека.
Гномите са като малки мъже и жени, високи около една стъпка. Те могат да променят и удължават своите тела, така че да изглеждат гиганти. Те сами градят своите къщи и своите странни наглед сгради. Те могат да преминат (като мисъл) през грубата материя тъй бързо, както ние можем да минем — през въздуха. Те имат свои водители и власти, свои царе и царици.
Те раждат деца и в много
отношения
приличат на човека.
Те виждат слънцето и небето тъй, както ги виждаме и ние, защото всеки елемент е прозрачен за тия, които живеят в него. Изобщо, те са благоразположени към човека, но те имат отвращение към самомнителните и лицемерни хора и изобщо — към всички вулгарни хора. Те обичат мира и спокойствието, но често са били прогонвани из своите жилища поради шумната индустриална дейност на хората, които нахлуват в техните области. Мистериозната планина Който е посетил град Залцбург, в Австрия, знае прочутата планина „Унтерсберг“, която се и споменава в книгите на Теофраст Парацелз, а и в други книги. Тая планина е известна на всеки окултист в Германия и до 1848 год.
към текста >>
В
първите
периоди на развитието си, когато неговите желания и страсти надделяват, трептенията му падат под зеления цвят и стават нечисто кафяви.
Земята се поддържа цяла от закона за притеглянето, като една трептяща маса, която свързва различните си части, и докогато нашата планета бъде поддържана от тази трептяща сила, до тогава тя нема да се разложи. Всеки индивид притежава свой личен закон на притегляне или трептящата си маса, която сплотява частите на тялото му. Тази магнетична сила или личен закон на притегляне на тялото е трептението на обективния дух, който го оживява. Нормалният му цвят би трябвало да бъде зелен. но развитието на човека определя цвета на всеки етап от еволюцията му.
В
първите
периоди на развитието си, когато неговите желания и страсти надделяват, трептенията му падат под зеления цвят и стават нечисто кафяви.
Обективният дух моделира формата на човешкото тяло, и благодарение на присъствието на тоя дух в тялото, частици, които идат От разни източници, се групират, за да образуват формата на физическия човек. Ако турите един магнит във форма на подкова върху известно количество железни стърготини, ще видите, че те ще при- лепнат и натрупат около магнита, като вземат формата му. Атомите, както тия стърготини, се привличат от духа, който играе ролята на магнит и, от дето и да идат те — от земята, от въздуха, от храната или от водата — те се задържат заедно в положението, което заемат, чрез трептящата маса на обективния дух. Всеки орган е индивидуално видоизменение на общото трептение; другояче, той не би се отличавал и не би бил отделен от останалата част от тялото. Всеки орган притежава и един тон допълнителен, едновременно с господстващия си тон.
към текста >>
Господстващата нота на обективния дух, която е зелена, понеже е по-издигната и, следователно, по силна, поддържа заедно тази смес от червени и оранжеви трептения и вие имате
трите
смесени цветове в една трептяща маса, Която става кафява.
Атомите, както тия стърготини, се привличат от духа, който играе ролята на магнит и, от дето и да идат те — от земята, от въздуха, от храната или от водата — те се задържат заедно в положението, което заемат, чрез трептящата маса на обективния дух. Всеки орган е индивидуално видоизменение на общото трептение; другояче, той не би се отличавал и не би бил отделен от останалата част от тялото. Всеки орган притежава и един тон допълнителен, едновременно с господстващия си тон. Черният дроб, например, има портокалена (оранжева) жизнена сила, която обединява всичките частици, от които се състои той. Кръвта, като минава през черния дроб, има тенденция да видоизмени оранжевите трептения със своите червени трептения.
Господстващата нота на обективния дух, която е зелена, понеже е по-издигната и, следователно, по силна, поддържа заедно тази смес от червени и оранжеви трептения и вие имате
трите
смесени цветове в една трептяща маса, Която става кафява.
Когато трептението на обективния дух е господстващо във всичките органи на физическото тяло, тогава то е в здраво и нормално състояние. Болестта е спадане под нормата на трептенията на цялото тяло или на някоя от неговите части — с изключение на счупване или изместване на някоя кост или на друга част от тялото. Ние ще вземем пак като пример черния дроб, който, поради устройството си, органически съществува отделно, клетките му се поддържат заедно чрез портокаленото органическо трептение, но тия трептения се видоизменят и контролират чрез по-висшата трептяща маса на обективния дух. Нека предположим сега, че черният дроб вместо да се съгласува с висшата трептяща маса, изгуби постепенно свръзката с нея и падне под една съвсем низка степен на трептение — тогава ще имате така наречения апатичен черен дроб. Болестите се проявяват по един или по два главни начини.
към текста >>
Бяхме познати и в обикновени добри
отношения
.
Настоявах да го вразумят, за да не се занимава със суетни работи, но това било невъзможно, защото амбицията му била голяма и непреклонна. При една скорошна проверка по въпроса, каза ми се, че той се вразумил преди известно време и вече престанал да тревожи живущите във въпросната къща. VI. През декември 1921 г. почина скоропостижно в къщата на лозето си край града Плевен, Лука Въжаров, бивши дългогодишен началник отделение в министерството на Народното Просвещение, а от около 15 години заселен. край град Плевен, на лозето си, при добра обстановка.
Бяхме познати и в обикновени добри
отношения
.
Първата вечер след смъртта му, преди и после вечеря, доста продължително съпругата ми и дъщеря ми заявяваха няколкократно, че от време на време чувствали, че им се поднасяла една силна миризма, специфична, като при мъртвец: от тамян, горене на восъчни свещи и пр. Не бях хремав тогава, та не подуших нищо нито можахме да си обясним на какво се дължи такава миризма у нас. На следния ден, когато съпругата ми отиде на погребението, почувствала там същата миризма каквато първата вечер у дома. Вечерта след погребението, някои познати духовни приятели предизвикаха разговор, при който ми обясниха, че довели на среща и обяснение новия си другар — духът на Лука Въжаров. Последният при разбирателството ми обясни, че бил смаян и учуден от новото си положение, в което се намерил сега, понеже го неочаквал, защото през живота си като човек не допускал и мисъл за съществуването на задгробен живот.
към текста >>
Княз Борис и Знеполска, се движат откъм запад в стройни походни колони чужди войски от
трите
рода оръжие — пехота, артилерия и кавалерия.
И действително, при няколко информации, които направих впоследствие, се разбра, че участта му е една от доста тежките, при която той за дълги години не ще има възможност да се отлъчва от местопребиванието си, нито да се разбира с нас и други. Съобщава: Cm. Д. Коларов, (Плевен). (Следва). Нещастният край на голямата война за България е виден в деня на обявяване мобилизацията — 10/IХ 1915 год. Събудих се по обикновеному рано утринта, на 10 септември 1915 г., и преди да стана от леглото, в един миг видях, че към Александровската площад в София, по ул.
Княз Борис и Знеполска, се движат откъм запад в стройни походни колони чужди войски от
трите
рода оръжие — пехота, артилерия и кавалерия.
Войниците бяха от голям ръст със стоманен цвят на лицето и с дълги пики (маждраци) в ръце — кавалеристите. Българите не оказаха никакво съпротивление. Граждани почти не се виждаха по улиците. Тези войски след няколко време напълниха площада и след това се упътиха да влязат в двореца през западната врата. Точно в този миг видението изчезна.
към текста >>
В заключение, сказчикът изложи
трите
принципи: 1) животът прониква всичко, 2) той прониква и човека и 3) човекът се развива, за да се усъвършенства.
Бог не се намира в църквата, а в ближния, който стои там до тебе. Това, което ви говоря сега, не е формата, която виждате и която един ден ще се разруши, а азът, който живее в мен. Външният живот на изпълнение разни длъжности и извършване различни работи не е истинският, а вътрешният, животът на мислите и чувствата. Чрез този живот се добиват опитностите в разните съществувания, а чрез тях човекът се усъвършенства. Чрез запознаването си с тия истини човекът може да добие сила, но трябва да се знаят и законите на природата“.
В заключение, сказчикът изложи
трите
принципи: 1) животът прониква всичко, 2) той прониква и човека и 3) човекът се развива, за да се усъвършенства.
Направихме тия цитати, доколкото можахме да запомним изказаните мисли. Ораторът имаше силна дикция и ясно произношение на английски. Преводът бе по смисъл и кратък. Обаче, говорителят избра време за сказката си залез-слънце и при празднолуние. И жестовете му издаваха слабо знание и владение на окултните закони и сили.
към текста >>
88.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Относително избора на членовете в
трите
съвета трябва да се пред- видят ред условия, съобразно изискванията и функциите на всеки от тия съвети.
— Съдебно-административен съвет, който ще се състои от представители на магистратурата, войската и полицията. Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическа сила на нацията, и, следов., ще бъде регулатора на държавната дейност. III. — Стопански съвет, съставът на който ще се образува от представителите на всички производителни, трудещи се съсловия: земеделци, търговци, индустриалци, занаятчии и работници. При тая три-камерна съветска система отведнъж личи отсъствието на професионалните политици, които са понастоящем едно зло за развитието и благоденствието на народа. Политическите партии, в сегашната им форма и устройство, биха станали в такъв случай съвършено излишни.
Относително избора на членовете в
трите
съвета трябва да се пред- видят ред условия, съобразно изискванията и функциите на всеки от тия съвети.
Целта ще бъде да се даде едно вярно отражение на нацията, точно според психологическото и физическо устройство на човека, resp. на обществото; умът, сърцето и волята (интелектуалните органи) да се представят в Върховния съвет, дихателните и кръвоносните органи — в Съдебно- административния съвет и храносмилателните органи — в Стопанския съвет. В всеки от тия съвети Министерският съвет ще внася за одобрение и приемане преработените от него в окончателна форма решения на съответните съвети при отделните Министерства. По тоя начин ще се премахнат всички причини и условия за гражданска, селска или военна диктатура, защото целият процес на законодателството и администрацията на държавата ще се базира на естествения, биологическия закон на развитието. А Конституцията, която трябва да се ревизира изцяло з горния смисъл, ще предвиди подробностите.
към текста >>
И, което е още по-важно, освободени от егоизма и фаворитизма, предадените всецяло на общите интереси на народа членове на
трите
камари ще служат изключително на висшите добродетели, чрез едно съревнование, което ще бъде най-хубавото украшение на техния характер и тяхната дейност.
В всеки от тия съвети Министерският съвет ще внася за одобрение и приемане преработените от него в окончателна форма решения на съответните съвети при отделните Министерства. По тоя начин ще се премахнат всички причини и условия за гражданска, селска или военна диктатура, защото целият процес на законодателството и администрацията на държавата ще се базира на естествения, биологическия закон на развитието. А Конституцията, която трябва да се ревизира изцяло з горния смисъл, ще предвиди подробностите. Е добре, не е ли явно, че въвеждането на синархическата система на управление, толкова идеална и желателна поради нейните възвишени блага, е бързо и лесно осъществимо у нас? Не е ли очевидно, че сегашната социална и политическа анархия ще се премахне само по тоя начин — чрез създаването на едно професионално представителство в най-съвършена форма, без участие на политиците от сегашния калибър?
И, което е още по-важно, освободени от егоизма и фаворитизма, предадените всецяло на общите интереси на народа членове на
трите
камари ще служат изключително на висшите добродетели, чрез едно съревнование, което ще бъде най-хубавото украшение на техния характер и тяхната дейност.
Мероприятията, които ще се изработват и узаконяват, ще носят печата на знанието и опита във всичките области на личния и обществен живот, а няма да се проникват от никаква партийно-политическа тенденция. Така, ние ще достигнем да имаме едно образцово законодателство и една справедлива администрация, ръководени от истината, мъдростта и любовта. И в постоянното усъвършенстване на личностите и институциите с помощта на синархическото управление ние ще намерим гаранцията за трайното благоденствие на народа и за ненарушимата в тръшна и външна безопасност на държавата. По аналогия, държавното управление, устроено според принципите на синархията, може да ни даде образец и за устройството на международното общежитие. След ужасните кръвопролития, на които бяхме свидетели особено от 1914 — 1918 год., ръководителите на човечеството съзнаха нуждата от учредяването на един международен орган, който да изравнява евентуалните спорове между държавите.
към текста >>
Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни
отношения
.
И в постоянното усъвършенстване на личностите и институциите с помощта на синархическото управление ние ще намерим гаранцията за трайното благоденствие на народа и за ненарушимата в тръшна и външна безопасност на държавата. По аналогия, държавното управление, устроено според принципите на синархията, може да ни даде образец и за устройството на международното общежитие. След ужасните кръвопролития, на които бяхме свидетели особено от 1914 — 1918 год., ръководителите на човечеството съзнаха нуждата от учредяването на един международен орган, който да изравнява евентуалните спорове между държавите. Такъв орган е известното Общество на народите, Съветът на което заседава в Женева (Швейцария). Това е едно рудиментарно начало на по-висшата синархическа форма на управление на човечеството.
Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни
отношения
.
Съвременните политически и митнически граници, първите неестествени от национално гледище, а вторите излишни, трябва да изчезнат. Човечеството е един по- висш социален организъм. Христовият принцип е: всички хора са братя. Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните народи помежду им. Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите народи.
към текста >>
Съвременните политически и митнически граници,
първите
неестествени от национално гледище, а вторите излишни, трябва да изчезнат.
По аналогия, държавното управление, устроено според принципите на синархията, може да ни даде образец и за устройството на международното общежитие. След ужасните кръвопролития, на които бяхме свидетели особено от 1914 — 1918 год., ръководителите на човечеството съзнаха нуждата от учредяването на един международен орган, който да изравнява евентуалните спорове между държавите. Такъв орган е известното Общество на народите, Съветът на което заседава в Женева (Швейцария). Това е едно рудиментарно начало на по-висшата синархическа форма на управление на човечеството. Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения.
Съвременните политически и митнически граници,
първите
неестествени от национално гледище, а вторите излишни, трябва да изчезнат.
Човечеството е един по- висш социален организъм. Христовият принцип е: всички хора са братя. Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните народи помежду им. Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите народи. Човечеството, следов., е един грамаден физически и духовен организъм, животът на който е подчинен на едни и същи закони.
към текста >>
Всред чистия планински въздух, заледявани от продължителни зими, тя е расла в постоянно здраве, без да страда даже от простуда, както
сестрите
й.
Тия сурови планинци не знаят никакви болести. Само на младини се появяват у тях некакви нервни смущения, от които те се освобождават като че ли от некакъв магнетичен сън. Това показва, че те са особено чувствителни към магнетичните влияния и способни да откриват разни тайни. В това селце Префорст и между тия горски жители се е родила, в 1801 год., една жена, която, от най-ранното си детинство, е дала доказателства за един необикновен вътрешен живот, явленията на които ще опишем. Тя бе Фредерика Хауфе, известна изобщо с прозвището „ясновидката от Префорст“.
Всред чистия планински въздух, заледявани от продължителни зими, тя е расла в постоянно здраве, без да страда даже от простуда, както
сестрите
й.
Но при това още в ненапредналата й възраст се забелязала у нея една свръхестествена способност, проявявана особено във форма на пророчески сънища. В това състояние тя е била посещавана от видения и ръководена по един чуден начин. Когато я предали на дядо й в Ловенщайн, за да продължи там образованието си, тя почнала да проявява често свръхестествени признаци. Особено през време на разходките й в усамотени места, тя бивала обземана от некаква мъка и необясним страх. Също такива вълнения е изпитвала на гробищата или в църквите, във време на не- кое погребение.
към текста >>
Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-
първите
дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“.
В 12-та глава на книгата на Числата, в 6-тия стих четем: „И Господ рече: слушайте сега думите ми: Ако има между вас пророк, аз, Вечният, чрез видение ще му се опозная, на сън ще му говоря“. В III-та глава и в 5-ия стих от I-та книга на царете, Бог се е явил на Самуила насъне. Ние бихме могли да вземем в библията много други примери, които доказват, че най-великолепните знания са били дадени на пророците чрез сънища. Уйлям М. Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество.
Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-
първите
дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“.
Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели.
към текста >>
Всички бързо се запознават един с друг, и скоро се завързват прости, естествени
отношения
.
седмично) можеш да наемеш удобна стая с великолепна и разнообразна храна и със съвсем чисти семейни сгодности (да се ползваш с гостна стая, с вана и градина). В един от такива пансиони се настанихме и ние. Всичко в тоя пансион те поразява със своята чистота, ред и мила простота. Неговата атмосфера е необикновено симпатична и всички се чувстват като у дома си. Повечето му обитатели са окултисти, жители на Лондон, ала има и мнозина чужденци.
Всички бързо се запознават един с друг, и скоро се завързват прости, естествени
отношения
.
— Елисавета Ивановна? —запитва англичанката като изопачаваше смешно руското име. О, колко е мъчно! Не е ли по-добре да кажа: „Sister Elisabeth“? Нали може?
към текста >>
Първите
дни гостенката почти че не виждаше стопанката, само заран тя се явяваше със закуска, мълчаливо я туряше на масичка до постелята и с весел привет се скриваше.
На вратата се похлопа и влезе със закуска стопанката. — Добро утро, весело каза тя, туряйки таблата на масичка и нежно я приближаваше до постелята—добре ли спахте? За няколко дни ще бъде добре за вас да закусвате в постелята, а след закуската да се поразходите малко, отсреща, наблизо има парк. . . Преди изумената гостенка да отвори уста, стопанката излезе от стаята.
Първите
дни гостенката почти че не виждаше стопанката, само заран тя се явяваше със закуска, мълчаливо я туряше на масичка до постелята и с весел привет се скриваше.
Денем Джен служеше на мис Елтон, донасяше й обед, чай, стъкмяваше вана, предлагаше й да се разхожда в парка. На всички въпроси тя отговаряше, че госпожата е твърде заета, че се извинява, но не може да дойде при нея. Странно вълнение обхвана девойката. Необикновените обноски будеха у нея някакво ново, смътно, меко чувство. но заедно с туй в нея закипя и гняв: не мисли ли тая окултистка да върши с нея „благотворителност“?
към текста >>
89.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За пример, клетките, които образуват органите за наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички
отношения
, които съществуват между нещата на външния свят.
Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го тури в някой затвор, или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: спри се и тръгни в противоположни посока. А, при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и, може би, след един час, един два дни или една година всичко е в ред и порядък: живият организъм продължава своята работа безспир. Разумността, следователно, макар и да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм. Тази висша разумност е самият Бог, който действа. Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност.
За пример, клетките, които образуват органите за наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички
отношения
, които съществуват между нещата на външния свят.
Според степента на развитието си, те се намират в предната част на мозъка и са в най- низша степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето — способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и заключа- ват за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието за тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката ин, което значи вътре, и корена тао — корен от, един стар език — което значи Бог, висше разумение, висша хармония, която работи в човешката душа.
към текста >>
В тоя дух тя позна баба си, която я магнетизираше с
трите
си пръсти, разделени като лъчи и насочени в паси към стомашната област.
Тия усещания смущаваха съня й, а тя можеше да спи само ако някой би държал ръката си на челото й. Тогава се опитаха да поставят един магнит на челото й. Тутакси главата и се обърна, чертите й се измениха и устата й се изкриви като вследствие на атака от парализация. Тия симптоми траяха два дни и изчезнаха от само себе си. По същото време, в продължение на седем дни и в седем часа вечер, тя се чувстваше магнетизирана от един дух, видян от самата нея.
В тоя дух тя позна баба си, която я магнетизираше с
трите
си пръсти, разделени като лъчи и насочени в паси към стомашната област.
Но стана нещо непонятно, което констатираха мнозина, достойни за доверие, а именно, че през целия тоя период всички предмети, съседството на които бе вредно за нея, биваха задигани от някоя невидима ръка. Такъв предмет беше например една сребърна лъжица, която, пред очите на всички, бе взета от ръцете й и поставена на почтено разстояние върху едно столче. Тия предмети не биваха хвърляни силно, но леко пренасяни през въздуха, като че ли носени от една невидима сила. Когато биваше потънала в дълбок сън, тя заявяваше, че само магнетизмът би могъл да я спаси. Пак по същото време тя почна да вижда други лица зад ония, върху които спираше погледа си.
към текста >>
Христос, след като се молил през
първите
три часа на нощта и ходейки след това по водата, достигнал лодката, в която са били учениците му.
Шест седмици по-късно дядо й се помина, макар и да се е наслаждавал на отлично здраве до няколко дни преди смъртта си. Способността да вижда духовете, която г-жа Хауфе владееше още от детинството си, постоянно се развиваше все повече и по вече. Въе втория отдел на книгата ни ще съобщим два от най-бележитите случаи от тоя род. (Следва). SEDIR. Храна на волята *).
Христос, след като се молил през
първите
три часа на нощта и ходейки след това по водата, достигнал лодката, в която са били учениците му.
Петър излиза да го посрещне, но понеже се усъмнил, почнал да потъва. Благородната простота на разказа ни кара да потреперим: срещат се, наистина, по някога думи, песни и черти, които раздират пред нас булото на Бляна и ни разкриват живия му блясък. Историята на Исуса е ръководство за невъзможното, водач на неизреченото и непознатото. Всички случки с него, ако човек ги разгледа с вниманието, което те заслужват, бих казал — с най-ентусиазираното внимание, с предана почтителност и с непорочна простота, всички тия разкази и случки биха ни накарали да излезем вън от себе си и да ни отнесат в дивната страна на Идеала — иначе, ние сме вкусили само от кожицата на плода, а сладостта на тоя божествен плод си остава непозната за нас. Малцина са.
към текста >>
Никакъв звук не се чуваше, освен тоя на камилите, които се хранеха до
шатрите
.
„Въпреки моите зли предчувствия, ние стигнахме благополучно на египетския бряг. Поради една дребна случка, която не заслужава да се разказва, аз останах на кораба след моите другари и стигнах на лагера късно през нощта. Бе лунна нощ и аз можех ясно да видя цялата сцена. Върху обширната пустиня от бял пясък ясно личаха стотици малки шатри, в далечината се виждаха няколко палмови дръвчета. Всичко бе мрачно и тихо.
Никакъв звук не се чуваше, освен тоя на камилите, които се хранеха до
шатрите
.
Като вървях напред, аз не срещах никакво човешко същество. „Лулата ми бе угаснала и аз ускорих стъпките си, като се отправих към един огън, който гореше до една шатра. На пътя, в пясъка, аз съзрях нещо, което светеше. То бе пръстен. Аз го вземах и го турих на пръста си, като реших да го дам на утрото на глашатая, който да открие притежателя му.
към текста >>
2 - ра къща означава финансовите
отношения
, движимия имот, покоя и свободата.
8-- 9). Значение на 12-те къщи в хороскопа Тук искаме да определим по възможност по-обстойно, какво застъпва всяка къща (дом) в хороскопа. 1 - вата къща дава: външния изглед и характера, изобщо взето. От тялото тя означава специално главата, разума и общото здравословно състоя ние. Изобщо: личността и борбата за съществувание, следователно — действията на родения.
2 - ра къща означава финансовите
отношения
, движимия имот, покоя и свободата.
Тя има влияние върху нашите чувства и емоции. 3 - та къща — братя и сестри, роднини, съседи, възпитанието, къси пътешествия, наука, съчинения, писма, способност. Има силно отношение към интелекта и нервната система. 4 - та къща — къщата и домашния живот, наследени склонности. Окръжаващите ни в края на нашия живот.
към текста >>
2 - та къща -— гърло = неговото навлизане в материалния живот, богатство и финансови
отношения
.
Много говори за последното това, че най-често бащата определя избора на професията, но нека се не изпуска из пред вид, че при родителите много пъти майката е, която ръководи. 12-та къща — къща на изпита, страх, грижа и ограничение. Има отношение към манастири, затвори, болници, лудници, — всичко що означава отделеност, ограничение, с други думи, тук човек учи, да не се смета за особено същество, но да се разглежда като част от цялото, неделима от него и винаги в контакт с него. Окултна къща. Тук давам на късо значението на къщите, за да се изтъкне по-ясно свръзката между зодиакалните знаци и човешкото тяло- 1 - вата къща — главата = темперамент, външен вид на родения.
2 - та къща -— гърло = неговото навлизане в материалния живот, богатство и финансови
отношения
.
3 - та къща — дробове = неговите къси пътешествия, отношенията му по-специално към братя и сестри, братовчеди и братовчедки, неговата кореспонденция, наука. 4 - та къща — стомах = неговата собствена къща, наследство от родителите, неговия баща, Почивка и обстоятелства в края на живота. 5 - та къща — сърце = неговата предприемчивост, страсти, любов, деца, спекулации, инициатива, удоволствия. 6 - та къща — черва = съобщителни средства, неговото здраве, храна, подчинени, работа, неговото отношение към слуги и прислужници. 7 - та къща — бъбреци — раздела или вземане съдружник, съпруга, брак, родство с другите.
към текста >>
3 - та къща — дробове = неговите къси пътешествия,
отношенията
му по-специално към братя и сестри, братовчеди и братовчедки, неговата кореспонденция, наука.
12-та къща — къща на изпита, страх, грижа и ограничение. Има отношение към манастири, затвори, болници, лудници, — всичко що означава отделеност, ограничение, с други думи, тук човек учи, да не се смета за особено същество, но да се разглежда като част от цялото, неделима от него и винаги в контакт с него. Окултна къща. Тук давам на късо значението на къщите, за да се изтъкне по-ясно свръзката между зодиакалните знаци и човешкото тяло- 1 - вата къща — главата = темперамент, външен вид на родения. 2 - та къща -— гърло = неговото навлизане в материалния живот, богатство и финансови отношения.
3 - та къща — дробове = неговите къси пътешествия,
отношенията
му по-специално към братя и сестри, братовчеди и братовчедки, неговата кореспонденция, наука.
4 - та къща — стомах = неговата собствена къща, наследство от родителите, неговия баща, Почивка и обстоятелства в края на живота. 5 - та къща — сърце = неговата предприемчивост, страсти, любов, деца, спекулации, инициатива, удоволствия. 6 - та къща — черва = съобщителни средства, неговото здраве, храна, подчинени, работа, неговото отношение към слуги и прислужници. 7 - та къща — бъбреци — раздела или вземане съдружник, съпруга, брак, родство с другите. 8 - та къща — полови органи = полови склонност, житейска школа, наследство, завещание, смърт.
към текста >>
От горното следва, че
отношенията
на родения към своите чичовци и лели (това са братята и
сестрите
на бащата) се определя от 6 та къща, защото 6-та къща е 3-та къща (братя) на 4-та къща (баща).
8 - та къща — полови органи = полови склонност, житейска школа, наследство, завещание, смърт. 9 - та къща — бедро = неговите големи пътешествия, разширение мирогледа, възглед върху живота, философия. 10 - та къща — колена = неговото светско положение в местожителството му, име, чест, обноска, проявление. 11 - та къща — пищяли — неговото търсене подкрепа от приятели, надежди и желания. 12 - та къща — стъпала = непредвидени трудности, скрити неприятели, преследвания, болници, пленничество — изчезване за света.
От горното следва, че
отношенията
на родения към своите чичовци и лели (това са братята и
сестрите
на бащата) се определя от 6 та къща, защото 6-та къща е 3-та къща (братя) на 4-та къща (баща).
Богатството не съдружника, на съпругата се показва от втората къща на 7-та (съпруга) или от 8 та къща; — братята на съдружника от 9 та къща или третата къща (братя) на 7-та (съдружник). Продължавайки по този начин, може да се извлекат още много пояснения. Къщите се делят на: 1. Главни (ъглови) къщи 1, 4, 7 и 10 2. Следващи „ 2, 5, 8 и 11 3.
към текста >>
Те са наши лични
отношения
.
картички — изгледи от rp. Pockau (apud aussig): едната — санаториума и с една стрелка посочваше стаята си, където бил (втория етаж), а другата — общия изглед на града, дето нямаше море, а река, и при това санаториумът имаше известна прилика с нашия крайморски такъв, било в сградата, било с градината. Аз му писах за своя сън и той доста се учуди. Вълнувала го е мисълта, какво ли ще си помислят неговите кореспонденти, а най-вече аз, защото съм му бил по близък по възраст, знание на езика и други някой науки. Повече да пиша бих отегчил четеца.
Те са наши лични
отношения
.
А болестта му била наистина — възпаление в корема. Съобщава: Иван Тодоров, чиновник в Българ. Народна Банка — в гр. Варна. Известие за смърт. Баща ми Васил Тодоров боледуваше от дълго време от буца в стомаха, но през изтеклото лято болестта му се усили и той много настояваше да бъде опериран.
към текста >>
Тази книга на председателката на Теософското Общество разглежда въпроса за
отношенията
между индивидуалното и всемирното съзнание.
И наистина, на заранта, като отидохме в болницата, намерихме го вече починал. Там ни разказаха, че действително агонията му почнала в около 10 часа вечерта, а точно в 12 часа, на полунощ, издъхнал. Съобщава: Цветанка Тодорова (оперна певица) — с. Красно-село. К Н И Ж Н И Н А 1. Етюд върху съзнанието, от Ани Безант.
Тази книга на председателката на Теософското Общество разглежда въпроса за
отношенията
между индивидуалното и всемирното съзнание.
Колкото и повърхностно и едностранчиво да е проучен тоя въпрос в нея, тя заслужава да се прочете от начинаещите, които желаят да размишляват на тая тема. Според авторката, магия ще рече да се тури волята на работа, за да се дирижират чрез нея силите на външната природа и,както и самото й име показва, тя е част от Великото Истинско Знание. Човешката воля, могъществото на Божествения Принцип, който обитава в човека, може да подчини и контролира низшите сили на природата и по тоя начин да се получат известни очаквани резултати. Всичката разлика между черната и бела магия се състои в мотивите, които движат волята. Когато тази воля има за цел да подпомогне другите, да работи за доброто и щастието на всички, които се намират в полето на неговото влияние — този, който я тури в движение и работа е бял магьосник.
към текста >>
Първите
уроци на Хектор Дюрвил по магнетизма датират от 1880 г.
Бурникел, в името на всички спирити и др. След така оказаната почит към апостола на научната истина по психиз- ма, тялото му е било, съгласно последната му воля в завещанието, изгорено (превърнато на прах). Самият покойник, впрочем, е казал, в съчинението си Magnetism е personnel (личният магнетизъм) следното: „Тялото, което умира, е само една дебела дреха, която душата напуща. Сегашният ни живот е едно звено (халка) от веригата на безсмъртието, а смъртта е само една промяна в състоянието. С нея настъпва края на физическия живот, но не и смъртта на душата, която е неразрушима“.
Първите
уроци на Хектор Дюрвил по магнетизма датират от 1880 г.
Тогава той бил редактор на Научна кореспонденция. В 1882 год. е отворил своето училище по магнетизма, което съществува още. Първото му съчинение: Опитно и лечебно ръководство по магнетизма е излязло на бял свят в 1886 г. След като основал, в 1887 г.
към текста >>
90.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
История на Валдорфското училище Един от
първите
, който е писал по окултна педагогика, е Едвин Бьоме.
Когато се изучат периодите на детското развитие, ще се види, че строго е опре телено, в кой период кои детски способности трябва да се разви- ват, ако искаме да възпитаваме в хармония с детската природа. Ако развитието на известни способности е станало преждевременно или се е пропуснал периода на тяхното развитие, детето е загубило много; тогава възпитанието е на фалшиви основи. Г-жа Харисон в своята „Детска градина“ препоръчва един начин, който води към преждевременното развитие на детския разсъдък. Това, което трябва да стане след 14-та година, тя го премества в детския период. Ако тя знаеше законите на детското развитие, не щеше да прави подобна грешка спрямо детето.
История на Валдорфското училище Един от
първите
, който е писал по окултна педагогика, е Едвин Бьоме.
Педагогическите си възгледи е изложил в книжката „Детето и неговото възпитание“. В нея той разглежда общите принципи на възпитанието, без да се впуща в методически въпроси по отделните предмети, понеже е умрял много млад, 29 годишен. Роден е на 13 май 1877 година в Дрезден. Там свършил гимназия, а университет следвал в Лайпциг. Умрял е на 7 юли 1906 година в Мадагаскар от туберкулоза.
към текста >>
Поради изискванията на закона за Народното просвещение в Германия, е предвидено следното: През
първите
три отделения материала е свободно избран, но той е от такъв характер, че на края на третата учебна година ученикът става способен да премине в кое да е друго училище; същото е и на края на втори и пети клас.
Според Д-р Щайнер, най-важният възпитателен период е доучилищната възраст. Това училище е съвсем независимо от държавата; то е напълно свободно. Щокмайер по този въпрос казва: „Свободният духовен живот развързва силите, които правят човека способен да твори“. Ученикът, като свърши Валдорфското училище, не трябва да има никакви мъчнотии в живота. Той трябва да е свободен и през течение на своето пребивание в това училище да може да се прехвърля, когато иска, в друго училище.
Поради изискванията на закона за Народното просвещение в Германия, е предвидено следното: През
първите
три отделения материала е свободно избран, но той е от такъв характер, че на края на третата учебна година ученикът става способен да премине в кое да е друго училище; същото е и на края на втори и пети клас.
Учениците, които свършат Валдорфското училище, ще бъдат толкова напреднали, че, ако чувстват нужда, ще могат да се явят на зрелостен изпит при некоя държавна гимназия. Според новия закон за народното просвещение в Германия, премахват се частните първоначални училища (четирите отделения). Те непременно, според новия закон, трябва да бъдат държавни. Съгласно едно окръжно на министерството на народното просвещение в Германия върху новия закон, Валдорфското училище зз последен път ще може да приема ученици в първо отделение през 1925 година. Тогава ще почне последователното закриване по едно отделение от първо нагоре, тъй че в 1929 година училището да остане без четирите отделения.
към текста >>
за образуването на този съюз: „Конференцията върху духовните ценности във възпитателния и социален живот, държана в Манчестерския колеж на Оксфордския университет днес пред обед се завърши със заключителна сказка от Д-р Щайнер, която беше последна от
трите
му сказки по социалния въпрос.
4) За нас е важна резолюцията, взета на края на оксфордския курс и върху нея ще се спрем повечко. В него било говорено по въпроса за основаване международен педагогически съюз, който да работи за реализирането на новото училище. Ето що е писал в. „The Manchester Guardian“ от 31. VIII. 1922 год.
за образуването на този съюз: „Конференцията върху духовните ценности във възпитателния и социален живот, държана в Манчестерския колеж на Оксфордския университет днес пред обед се завърши със заключителна сказка от Д-р Щайнер, която беше последна от
трите
му сказки по социалния въпрос.
По-рано той говори по педагогически въпроси. Социалният въпрос беше оставен към края на конференцията. Мактавиш, главен секретар на дружеството за свободно възпитание, говори в събота на тема: „Неколко мисли върху трудовата проблема". Тогава беше говорил и Д-р Щайнер на тема: „Социалната еволюция на човечеството“. Конференцията беше следена с голям интерес от посетителите до последния ден.
към текста >>
Императорът живееше всред мъчителни тревоги, без да може да реши, кое мнение да предпочете измежду ония, които му натрапваха неговото семейство,
министрите
, сановниците, генералите и целият му двор: едни го съветваха да не напуща автократизма на дедите си и да смаже революцията, а други — да въведе лоялни конституционния режим.
руски цар Николай II и царица Александра, като турил в движение окултни сили. Той свидетелства, между друго, следното: „В началото на мес. октомври 1905 г. Папюс бе повикан в Петербург, пред вид кризата, през която минаваше Русия тогава. Пораженията в Манджурия предизвикаха във всички покрайнини на руската земя революционни смутове, кървави стачки, грабежи, убийства и пожари.
Императорът живееше всред мъчителни тревоги, без да може да реши, кое мнение да предпочете измежду ония, които му натрапваха неговото семейство,
министрите
, сановниците, генералите и целият му двор: едни го съветваха да не напуща автократизма на дедите си и да смаже революцията, а други — да въведе лоялни конституционния режим.
А в деня, когато Папюс стъпи в Петербург, биде обявена общата железничарска стачка. Тогава Папюс биде повикан веднага в Царское село. След един кратък разговор с императора и императрицата, той организира за другия ден един голям магически обред чрез некромансията. Освен владетелите, присъствал е само един от адютантите на царя, капитан Мандрика. Папюс е предизвикал появяването на духа на покойния цар Александър III, чието присъствие се е проверило по някои несъмнени признаци.
към текста >>
Нека кажем мимоходом, че природата без мозъка един излишен път сочи ясно на нашите мозъци пътя, който те ще трябва да следват, ако искат да се отърват от тежката и отвратителна зависимост на храната, която ни остава едва неколко часа свободни между
трите
или четири ядения, които сме длъжни да правим всеки ден.
Отде се взима именно — да вземем най-простият и неприятен от примерите — фантастичната сила, която позволява на бълхата да прави скачки на височина и далечина, които биха отговаряли на човешки от 400—500 метра височина и дължина? Отде взима своята храна лангедонския скорпион, та може да престои, движещ се постоянно, затворен абсолютно без никаква храна, цели девет месеци? Как постигат същото и паяците clotho при аналогични условия? С помощьта на каква алхимия виждаме в абсолютна изолация, без да може нищо да се вмъкне вътре, да се увеличава десеторно обема на яйцето на едно друго насекомо, наречена Minautore? Великият етимолог Jean Henri Fabre, без да подозира, че повтаря една от основните теории на Парацелзиус — защото, въпреки всичко, науката се приближава всеки ден по-вече към магията — допуща твърде любопитно, че „те заемат една част от своята дейност от околните енергия — топлина, електричество, светлина или други видими изменения на една сила“—която е тъкмо универсалната сила, астрална, комическа течност, етерическа или жизнена, Акаша на окултистите или Ода на нашите модерни учени. VII.
Нека кажем мимоходом, че природата без мозъка един излишен път сочи ясно на нашите мозъци пътя, който те ще трябва да следват, ако искат да се отърват от тежката и отвратителна зависимост на храната, която ни остава едва неколко часа свободни между
трите
или четири ядения, които сме длъжни да правим всеки ден.
Часът е може - би много по-близък, отколкото се вярва, когато ние ще престанем да сме празни стомаси и ненаситни търбуси, когато ние, на свой ред, ще открием прекрасния начин на тия насекоми и ще успеем да изтръгнем, по техния пример, живота си от универсалната и невидима течност, която ни заобикаля и прониква и нас, както и самите тях. Там нашата наука ще намери неизследвани безгранични полета. Там ще има, преди всичко, от гледна точка на духовния ни живот, трансформация, която особено ще улесни смисъла на нашето бъдеще съществуване, защото, когато вече не ще трябва да ядем по три или четири пъти на ден, което отнема или запълня, според темпераментите всичките ни часове от изгрев до залез слънце, ние ще започнем, може-би, да разбираме, че мисълта или душата не са непременно злощастна, празна и залутана жертва на една небесна печал, когато изгубят във всекидневния си път опорните си точки или целите на своя живот — закуската, обеда и вечерята. Това ще бъде едно прекрасно посвещаване в тайнството на следсмъртния живот и вечността. Да се спрем за последен път на тоя въпрос — мисълта без мозък, която е ключ на целия свод на постройката, да предположим, че вследствие един катаклизъм, който без съмнение някога е станал и може всяка минута да се случи на земното кълбо, всичките мозъци, всички най-прости, желателно, подобни организации на главния или гръбначен мозък, като почнем от този на амебата и стигнем до„човека, бъдат изведнъж унищожени.
към текста >>
Различните ни религии го познават много по добре и са го наричали: душа — дух — етерно тяло — астрално тяло — божествена искра — не важи името, но това е всякога трансцедентална същност, която обхваща нашия мозък и нашето съзнателно „аз“, съществуваща може би преди него и надживяваща го, вероятно, както е и предсъществувала и без присъствието на която не може да се обяснят нито
трите
четвърти от съществените явления на нашия живот. XIII.
То надвишава, прочее, извънредно много във времето нашето малко съзнателно „аз“, което живее само върху малкото местенце на сегашното. То го превишава също тъй ужасно много и в пространството. През океани и планини, преминавайки в една секунда стотици километра, то ни известява за смъртта, която е постигнала или нещастието, което заплашва един от роднините ни на другия край на света. Върху тоя въпрос не може вече да има никакво съмнение: хиляди проверени факти ни освобождават от нуждата да доказваме случаите за предсказанието на бъдещето. Този неизвестен странник е може- би гигант, на който ние днес даже големината не можем определи, но да констатираме съществуването му е все едно да припомним не една нова личност, а по-скоро една забравена личност през време отпадъка на нашите положителни науки.
Различните ни религии го познават много по добре и са го наричали: душа — дух — етерно тяло — астрално тяло — божествена искра — не важи името, но това е всякога трансцедентална същност, която обхваща нашия мозък и нашето съзнателно „аз“, съществуваща може би преди него и надживяваща го, вероятно, както е и предсъществувала и без присъствието на която не може да се обяснят нито
трите
четвърти от съществените явления на нашия живот. XIII.
Да оставим за минута на страна другите свойства на тая странна личност, която хората вярват, че е заточена за винаги в невидимото, като материализацията, идеопластията, левитацията, ясновидството, раздвояването, психометрията и т. н., остава ми да изложа, по най неочакван начин една доста скорошна наука е успяла да констатира, да изследва и анализира някои от тези физически проявления и да изучи това, което тези наблюдения прибавят на възможностите за оживяването или за безсмъртието на същата личност, която след всичко, най-после, може да бъде най-съществената и вечна част на нашето „аз“. Ще напомня, че от известна гледна точка изучаването на хипнотизма и медиумизма разшириха доста полето на подсъзнанието. Досега, според школите, обясняваха явленията, които бяха констатирали, или с внушението или с един флуид, чийто свойства бяха неизвестни и за които се задоволяваха само да отбелязват най-неочаквания ефект. Тъй стоеше въпроса и разпрата между школата на внушението и медиумизма заплашваше да се увековечи, когато, има вече петдесет години от тогава, в 1855 и 1867 г.( за да бъдем точни, един австрийски учен, барон фон Райхенбах, публикува своите първи съчинения върху ефектите на „Ода“.
към текста >>
Действително, пред очите на сензитивите тия манифестации се придружават от светлини явления, чиято едновременност не остава никакво съмнение за взаимните
отношения
между излъчването на флуида и движението на масата.
Той сполучил да фотографира ода, излъчван от кварцови кристали, от хора, од, излъчван при химическите операции, от металически аморфни маси, од, получаван при шума или търкането; с една дума, той е показал, че магнетизмът или одът съществува в целата природа, това, което по-рано твърдяха окултистите от всички страни и времена6). XIV. Ето, прочее, опитно доказано съществуването на това универсално излъчване. Въпросът е сега да се опитът неговите свойства и ефекти. Ще се огранича с неколко съществени черти. Благодарение на тия изтичания (струи), можаха да констатират, че този флуид е същия, както онзи, който предизвиква движението на въртящите се маси.
Действително, пред очите на сензитивите тия манифестации се придружават от светлини явления, чиято едновременност не остава никакво съмнение за взаимните
отношения
между излъчването на флуида и движението на масата.
Тя започва да се движи само след като излъчванията, които излизат от ръцете на присъстващите станат достатъчно силни. Тези излъчвания се съединяват в светла колона е центъра на масата и колкото тя е по-светла, толкова масата по-вече се движи. Когато тя угасне, масата става неподвижна. Същото се отнася и до преместване на предмети, без да се допира някой до тях, донасяния на такива, левитацията, достатъчно установена и доказана днес, за да има нужда да се демонстрира специално. Сигурно е, че флуидът, който може да раздвижи едно махало в затворен от всякъде стъклен съд, както е способен да подигне и една маса, тежаща повече от сто килограма, притежава една сила по- някога огромна, независима от нашите мускули, която може да се отдаде на нашите нерви, на нашата душа или на всичко, което поискаме, но във всеки случай на нещо, което е чисто и просто духовно.
към текста >>
Невидимата връзка, създадена между тези същества в един минал живот, не се скъсва от това опитване на родителите, да избегнат отговорността си, тя свързва още тия три души в такива
отношения
, които сами ще възстановят нарушеното равновесие и ще платят данта: „Защото истина, истина зи казвам, че небето и земята ще преминат, преди само една точка от закона да премине и докато всичко не се изпълни“.
За един повърхностен наблюдател, изглежда, че веднъж детето, напуснато от своите родители и поставено в „детския двор“, с това всичко се свършва. Но става съвсем иначе. Божественият закон на равновесието, а не случаят, мотивирали въплътяването на дадено дете от тия именно родители, а това е резултати от предишно събиране в някой минали живот. Тия родители са дължали на детето необходимите грижи и внимание, докато стигне на възраст, само да си служи. Осъществяването на съвършеното равновесие между тия три индивиди е дало на тях това дете, родителите го изоставят, мислейки, че така се освобождават от своята отговорност, но те се лъжат; правдата трябва да вземе и взема връх, ако не в този живот, то поне в другия.
Невидимата връзка, създадена между тези същества в един минал живот, не се скъсва от това опитване на родителите, да избегнат отговорността си, тя свързва още тия три души в такива
отношения
, които сами ще възстановят нарушеното равновесие и ще платят данта: „Защото истина, истина зи казвам, че небето и земята ще преминат, преди само една точка от закона да премине и докато всичко не се изпълни“.
Същият закон не се опровергава и във въпросите на измяната, когато се касае за чувствания или завещателни актове. Когато някой излъже в тях другиго, мисълта на жертвата му го достига и свързва заедно техните две души или духове с една връзка, която не може да се скъса докато не се въздаде пълна правда помежду им. Общият характер на мислите на един човек определя обикновената му среда, както и класата, към която той принадлежи, и неговите специални мисли му отбелязват в тая класа семейството, от което той ще се роди. Ето, например, един човек, който култивира само злотворната страна на живота: той предпочита тоя път. Той ще се прероди в една среда, съобразна на тоя характер, той ще се роди в някой престъпен кръг.
към текста >>
91.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Желанието да се даде изказ на тоя живот, във всичките му многобройни форми, области, проявления, образи, неговите
съотношения
и същина — е добило израз в нашите дисциплини на познание — „науки“ — които носят разни имена, но в същ- ност са само опит да се осъзнае изцяло процеса на самия живот, във всичките му разклонения, многогранни форми и изгледи. 3.
Мисълта и животът 1. Едничкото, за което знаем в света, е живота. И едничкото, което ще си остане за винаги, може-би, загадка за човека — това е пак живота. Едно знае всеки един — и най- простия — че е жив: усеща живота си, макар често да не може да го определи нито в що се състои изцяло, нито що е той по същина. 2. Но неговата непрекъснатост, макар като съвкупност от знайни и незнайни процеси, се усеща, знае се, чувства се, без да може да се предаде напълно с думи.
Желанието да се даде изказ на тоя живот, във всичките му многобройни форми, области, проявления, образи, неговите
съотношения
и същина — е добило израз в нашите дисциплини на познание — „науки“ — които носят разни имена, но в същ- ност са само опит да се осъзнае изцяло процеса на самия живот, във всичките му разклонения, многогранни форми и изгледи. 3.
Самият процес на мисленето, понеже е жив, е по същина постоянен, но не е цел, т. е. осъзнаван във всички точки едновременно, а само отделни моменти от него стават знайни напълно един след други. Този пък процес на постепенност в осъзнаването на живота ни дава понятието за времето и пространството, което ние обективираме, както и всички други видоизменения на тоя живот в нас, и смятаме, че то съществува някъде вън от нас. А това е израз само на „структурата“ на нашия живот, на тоя частичен вид от всемирната енергия, който сме осъзнали и който, според развитието, ни е станал достъпен. Затова и обикновено човеците мислят знайно, съзнавано — прекъснато. 4.
към текста >>
В същност, те се състоят, чувстват като отделни явления, които ние сме турили в известна последователност („време“) и известни
съотношения
(„пространство“) едни с други — а се мъчим да си ги представим, като нещо цяло, следващо, съзнавано, живо, непрекъснато, изменящо се, следователно, неможещо да бъде точно определено в кой да е миг, защо момента, в който то бива фиксирано и дефинирано — то вече не е същото, за което искаме да говорим. 5.
осъзнаван във всички точки едновременно, а само отделни моменти от него стават знайни напълно един след други. Този пък процес на постепенност в осъзнаването на живота ни дава понятието за времето и пространството, което ние обективираме, както и всички други видоизменения на тоя живот в нас, и смятаме, че то съществува някъде вън от нас. А това е израз само на „структурата“ на нашия живот, на тоя частичен вид от всемирната енергия, който сме осъзнали и който, според развитието, ни е станал достъпен. Затова и обикновено човеците мислят знайно, съзнавано — прекъснато. 4. Всичките явления, мисли и процеси, които, ние сме си направили знайни един за друг, сиреч обобщили в синохронни вълни струята - живот, минаваща в нас и околните, са усещани и осъзнавани не като непрекъснати, макар ние и да говорим за тяхната непрекъснатост.
В същност, те се състоят, чувстват като отделни явления, които ние сме турили в известна последователност („време“) и известни
съотношения
(„пространство“) едни с други — а се мъчим да си ги представим, като нещо цяло, следващо, съзнавано, живо, непрекъснато, изменящо се, следователно, неможещо да бъде точно определено в кой да е миг, защо момента, в който то бива фиксирано и дефинирано — то вече не е същото, за което искаме да говорим. 5.
За да се изрази тоя непрекъснат процес на постоянни промени, на моментни взаимоотношения на множеството отделни явления, които по същина са само едно и също цяло, около и в което несъвършеното наше съзнание се само движи (върти) осветля защо само ту едната, ту другата страна, трябваше да се намерят най-напред символи, изразяващи тия първични безконечно малки елементи, чрез които да се даде израз за непрекъснатостта на процеса. 6. Това беше възможно само за напредналите съзнания, които можеха на първо време да допуснат тоя начин на мислене, без да имат като осъзнавани, познати в действителност, отделните елементи, което те правеха по допущение: допускаха, че съществуват, за да могат да ги търсят и установят вече не като символи, а като части от живия процес — и по тоя начин да се извърши оная вътрешна работа, в която „външното“ става „вътрешно“. 7. Математиците бяха първите, които дадоха израз на тия необходими елементи, чрез математиката на безконечно малките величини и техните взаимоотношения, т. е. процеса на самия живот, който е непрекъснат във всеки миг или тъй наречените най-прости функционални зависимости между две величини, при което изменението на едната непременно е в строга зависимост от другата и се отразява и на другата. Това беше най-простото символично изражение само на оня процес, който представляваше хиляди видоизменения и съотношения на взаимодействащи сили, проявени видове на колебанията, в тая струя-живот, която обитава в нас, в която ние живеем и се движим. 8.
към текста >>
За да се изрази тоя непрекъснат процес на постоянни промени, на моментни
взаимоотношения
на множеството отделни явления, които по същина са само едно и също цяло, около и в което несъвършеното наше съзнание се само движи (върти) осветля защо само ту едната, ту другата страна, трябваше да се намерят най-напред символи, изразяващи тия първични безконечно малки елементи, чрез които да се даде израз за непрекъснатостта на процеса. 6.
Този пък процес на постепенност в осъзнаването на живота ни дава понятието за времето и пространството, което ние обективираме, както и всички други видоизменения на тоя живот в нас, и смятаме, че то съществува някъде вън от нас. А това е израз само на „структурата“ на нашия живот, на тоя частичен вид от всемирната енергия, който сме осъзнали и който, според развитието, ни е станал достъпен. Затова и обикновено човеците мислят знайно, съзнавано — прекъснато. 4. Всичките явления, мисли и процеси, които, ние сме си направили знайни един за друг, сиреч обобщили в синохронни вълни струята - живот, минаваща в нас и околните, са усещани и осъзнавани не като непрекъснати, макар ние и да говорим за тяхната непрекъснатост. В същност, те се състоят, чувстват като отделни явления, които ние сме турили в известна последователност („време“) и известни съотношения („пространство“) едни с други — а се мъчим да си ги представим, като нещо цяло, следващо, съзнавано, живо, непрекъснато, изменящо се, следователно, неможещо да бъде точно определено в кой да е миг, защо момента, в който то бива фиксирано и дефинирано — то вече не е същото, за което искаме да говорим. 5.
За да се изрази тоя непрекъснат процес на постоянни промени, на моментни
взаимоотношения
на множеството отделни явления, които по същина са само едно и също цяло, около и в което несъвършеното наше съзнание се само движи (върти) осветля защо само ту едната, ту другата страна, трябваше да се намерят най-напред символи, изразяващи тия първични безконечно малки елементи, чрез които да се даде израз за непрекъснатостта на процеса. 6.
Това беше възможно само за напредналите съзнания, които можеха на първо време да допуснат тоя начин на мислене, без да имат като осъзнавани, познати в действителност, отделните елементи, което те правеха по допущение: допускаха, че съществуват, за да могат да ги търсят и установят вече не като символи, а като части от живия процес — и по тоя начин да се извърши оная вътрешна работа, в която „външното“ става „вътрешно“. 7. Математиците бяха първите, които дадоха израз на тия необходими елементи, чрез математиката на безконечно малките величини и техните взаимоотношения, т. е. процеса на самия живот, който е непрекъснат във всеки миг или тъй наречените най-прости функционални зависимости между две величини, при което изменението на едната непременно е в строга зависимост от другата и се отразява и на другата. Това беше най-простото символично изражение само на оня процес, който представляваше хиляди видоизменения и съотношения на взаимодействащи сили, проявени видове на колебанията, в тая струя-живот, която обитава в нас, в която ние живеем и се движим. 8. От разбиране: о, обаче, на тоя процес по същина обикновените хора са.
към текста >>
Математиците бяха
първите
, които дадоха израз на тия необходими елементи, чрез математиката на безконечно малките величини и техните
взаимоотношения
, т. е.
Затова и обикновено човеците мислят знайно, съзнавано — прекъснато. 4. Всичките явления, мисли и процеси, които, ние сме си направили знайни един за друг, сиреч обобщили в синохронни вълни струята - живот, минаваща в нас и околните, са усещани и осъзнавани не като непрекъснати, макар ние и да говорим за тяхната непрекъснатост. В същност, те се състоят, чувстват като отделни явления, които ние сме турили в известна последователност („време“) и известни съотношения („пространство“) едни с други — а се мъчим да си ги представим, като нещо цяло, следващо, съзнавано, живо, непрекъснато, изменящо се, следователно, неможещо да бъде точно определено в кой да е миг, защо момента, в който то бива фиксирано и дефинирано — то вече не е същото, за което искаме да говорим. 5. За да се изрази тоя непрекъснат процес на постоянни промени, на моментни взаимоотношения на множеството отделни явления, които по същина са само едно и също цяло, около и в което несъвършеното наше съзнание се само движи (върти) осветля защо само ту едната, ту другата страна, трябваше да се намерят най-напред символи, изразяващи тия първични безконечно малки елементи, чрез които да се даде израз за непрекъснатостта на процеса. 6. Това беше възможно само за напредналите съзнания, които можеха на първо време да допуснат тоя начин на мислене, без да имат като осъзнавани, познати в действителност, отделните елементи, което те правеха по допущение: допускаха, че съществуват, за да могат да ги търсят и установят вече не като символи, а като части от живия процес — и по тоя начин да се извърши оная вътрешна работа, в която „външното“ става „вътрешно“. 7.
Математиците бяха
първите
, които дадоха израз на тия необходими елементи, чрез математиката на безконечно малките величини и техните
взаимоотношения
, т. е.
процеса на самия живот, който е непрекъснат във всеки миг или тъй наречените най-прости функционални зависимости между две величини, при което изменението на едната непременно е в строга зависимост от другата и се отразява и на другата. Това беше най-простото символично изражение само на оня процес, който представляваше хиляди видоизменения и съотношения на взаимодействащи сили, проявени видове на колебанията, в тая струя-живот, която обитава в нас, в която ние живеем и се движим. 8. От разбиране: о, обаче, на тоя процес по същина обикновените хора са. още далеч. Те се задоволяват с констатирането на отделни факти, а междините не съзнават, подобно на спящия, който се събужда, само когато часовника бие: 1 часа—2 часа — три часа — но в междините нищо не помни.
към текста >>
Това беше най-простото символично изражение само на оня процес, който представляваше хиляди видоизменения и
съотношения
на взаимодействащи сили, проявени видове на колебанията, в тая струя-живот, която обитава в нас, в която ние живеем и се движим. 8.
В същност, те се състоят, чувстват като отделни явления, които ние сме турили в известна последователност („време“) и известни съотношения („пространство“) едни с други — а се мъчим да си ги представим, като нещо цяло, следващо, съзнавано, живо, непрекъснато, изменящо се, следователно, неможещо да бъде точно определено в кой да е миг, защо момента, в който то бива фиксирано и дефинирано — то вече не е същото, за което искаме да говорим. 5. За да се изрази тоя непрекъснат процес на постоянни промени, на моментни взаимоотношения на множеството отделни явления, които по същина са само едно и също цяло, около и в което несъвършеното наше съзнание се само движи (върти) осветля защо само ту едната, ту другата страна, трябваше да се намерят най-напред символи, изразяващи тия първични безконечно малки елементи, чрез които да се даде израз за непрекъснатостта на процеса. 6. Това беше възможно само за напредналите съзнания, които можеха на първо време да допуснат тоя начин на мислене, без да имат като осъзнавани, познати в действителност, отделните елементи, което те правеха по допущение: допускаха, че съществуват, за да могат да ги търсят и установят вече не като символи, а като части от живия процес — и по тоя начин да се извърши оная вътрешна работа, в която „външното“ става „вътрешно“. 7. Математиците бяха първите, които дадоха израз на тия необходими елементи, чрез математиката на безконечно малките величини и техните взаимоотношения, т. е. процеса на самия живот, който е непрекъснат във всеки миг или тъй наречените най-прости функционални зависимости между две величини, при което изменението на едната непременно е в строга зависимост от другата и се отразява и на другата.
Това беше най-простото символично изражение само на оня процес, който представляваше хиляди видоизменения и
съотношения
на взаимодействащи сили, проявени видове на колебанията, в тая струя-живот, която обитава в нас, в която ние живеем и се движим. 8.
От разбиране: о, обаче, на тоя процес по същина обикновените хора са. още далеч. Те се задоволяват с констатирането на отделни факти, а междините не съзнават, подобно на спящия, който се събужда, само когато часовника бие: 1 часа—2 часа — три часа — но в междините нищо не помни. Ударилия 10 часа ни кара само да си спомним, че 9 е минал вече и иде 11. В музиката се чуват двата последователни тона, без междината, изпълнена с ехтежа на междинните полутонове, без те да се различават съзнателно.
към текста >>
Тия временни по трайност
отношения
представляващи един вид „напречен разрез“ на протичащото явление, на
взаимоотношенията
на намиращите се в него „факти“, ние наричаме „закони“.
Те се задоволяват с констатирането на отделни факти, а междините не съзнават, подобно на спящия, който се събужда, само когато часовника бие: 1 часа—2 часа — три часа — но в междините нищо не помни. Ударилия 10 часа ни кара само да си спомним, че 9 е минал вече и иде 11. В музиката се чуват двата последователни тона, без междината, изпълнена с ехтежа на междинните полутонове, без те да се различават съзнателно. Така се създават първичните .впечатления“, образуващи съзнателния ни живот. 9. Опитите и всичките ни познания имат в действителност вид на откъслеци, скелети, листове притиснати и изсушени в хербарий: говорим за процеси, а органически мислим за явления, спрени в своя развой до известно място, фиксирани.
Тия временни по трайност
отношения
представляващи един вид „напречен разрез“ на протичащото явление, на
взаимоотношенията
на намиращите се в него „факти“, ние наричаме „закони“.
И когато попаднем на друга структура на жизнената струя, ние откриваме и нови „закони“. 10. Ако познавахме последователния преход в живите процеси, тогава щяхме да знаем, че вечността на законите ни е несъвместима с вечно променящата се призма — човек-съзнание, която е условие за проявленията, схващанията и разбирането на струята, от която е частица. 11. Математиците търсиха и намериха изрази на тия живи процеси, а някои дори преживяха тия процеси, чрез вживяване в тях самите. Символите на математиците по призвание бяха само един белег на постепенното изменение на живите съотношения; за математиците занаятчии те си останаха ключове на незнайното, които се премятаха в ръцете си доста изкусно, но с които не можеха да отключат нито една от тия загадъчни врати на живота, които криеха зад себе си хиляди тайни на това, което ни заобикаляше. 12. Да живеят постоянно с ума си, с мисълта си, както живееха всеки миг с тялото си, можеха само тия хора, в които съзнанието е цялостно, непрекъсвано, будно във всяко време, при всички условия и обстановки; в които няма прекъсвания в паметта, знанието, живота; в които хора самите клетки на мозъчната маса са осъзнати не само на повърхността, в определени центрове, а поне в непрекъснати линии по всички посоки. 13.
към текста >>
Символите на математиците по призвание бяха само един белег на постепенното изменение на живите
съотношения
; за математиците занаятчии те си останаха ключове на незнайното, които се премятаха в ръцете си доста изкусно, но с които не можеха да отключат нито една от тия загадъчни врати на живота, които криеха зад себе си хиляди тайни на това, което ни заобикаляше. 12.
Опитите и всичките ни познания имат в действителност вид на откъслеци, скелети, листове притиснати и изсушени в хербарий: говорим за процеси, а органически мислим за явления, спрени в своя развой до известно място, фиксирани. Тия временни по трайност отношения представляващи един вид „напречен разрез“ на протичащото явление, на взаимоотношенията на намиращите се в него „факти“, ние наричаме „закони“. И когато попаднем на друга структура на жизнената струя, ние откриваме и нови „закони“. 10. Ако познавахме последователния преход в живите процеси, тогава щяхме да знаем, че вечността на законите ни е несъвместима с вечно променящата се призма — човек-съзнание, която е условие за проявленията, схващанията и разбирането на струята, от която е частица. 11. Математиците търсиха и намериха изрази на тия живи процеси, а някои дори преживяха тия процеси, чрез вживяване в тях самите.
Символите на математиците по призвание бяха само един белег на постепенното изменение на живите
съотношения
; за математиците занаятчии те си останаха ключове на незнайното, които се премятаха в ръцете си доста изкусно, но с които не можеха да отключат нито една от тия загадъчни врати на живота, които криеха зад себе си хиляди тайни на това, което ни заобикаляше. 12.
Да живеят постоянно с ума си, с мисълта си, както живееха всеки миг с тялото си, можеха само тия хора, в които съзнанието е цялостно, непрекъсвано, будно във всяко време, при всички условия и обстановки; в които няма прекъсвания в паметта, знанието, живота; в които хора самите клетки на мозъчната маса са осъзнати не само на повърхността, в определени центрове, а поне в непрекъснати линии по всички посоки. 13. Такива хора на пълното, будното, непрекъснато съзнание, за сега са редки изключения, свръхчовеци. Достигналите това развитие, — да самоосъзнават самия процес в неговата цялост и непрекъснатост във всеки миг, сиреч, почувствали и вживели се в струята на живота, минаваща през тях, те осъзнават и функциите и съотношенията: — това, което наричаме тяхна мисъл и изказ за „наука“, „философия“, „космогония“, е по-особено, т. е. всички тези „науки“ в мисълта им стават непрекъснати, сиреч оживяват — от там и „дълбочината“ на техните разбирания. 14. В тия човеци с будно съзнание за живота и нещата, времето и пространството не съществуват.
към текста >>
Достигналите това развитие, — да самоосъзнават самия процес в неговата цялост и непрекъснатост във всеки миг, сиреч, почувствали и вживели се в струята на живота, минаваща през тях, те осъзнават и функциите и
съотношенията
: — това, което наричаме тяхна мисъл и изказ за „наука“, „философия“, „космогония“, е по-особено, т. е.
Ако познавахме последователния преход в живите процеси, тогава щяхме да знаем, че вечността на законите ни е несъвместима с вечно променящата се призма — човек-съзнание, която е условие за проявленията, схващанията и разбирането на струята, от която е частица. 11. Математиците търсиха и намериха изрази на тия живи процеси, а някои дори преживяха тия процеси, чрез вживяване в тях самите. Символите на математиците по призвание бяха само един белег на постепенното изменение на живите съотношения; за математиците занаятчии те си останаха ключове на незнайното, които се премятаха в ръцете си доста изкусно, но с които не можеха да отключат нито една от тия загадъчни врати на живота, които криеха зад себе си хиляди тайни на това, което ни заобикаляше. 12. Да живеят постоянно с ума си, с мисълта си, както живееха всеки миг с тялото си, можеха само тия хора, в които съзнанието е цялостно, непрекъсвано, будно във всяко време, при всички условия и обстановки; в които няма прекъсвания в паметта, знанието, живота; в които хора самите клетки на мозъчната маса са осъзнати не само на повърхността, в определени центрове, а поне в непрекъснати линии по всички посоки. 13. Такива хора на пълното, будното, непрекъснато съзнание, за сега са редки изключения, свръхчовеци.
Достигналите това развитие, — да самоосъзнават самия процес в неговата цялост и непрекъснатост във всеки миг, сиреч, почувствали и вживели се в струята на живота, минаваща през тях, те осъзнават и функциите и
съотношенията
: — това, което наричаме тяхна мисъл и изказ за „наука“, „философия“, „космогония“, е по-особено, т. е.
всички тези „науки“ в мисълта им стават непрекъснати, сиреч оживяват — от там и „дълбочината“ на техните разбирания. 14. В тия човеци с будно съзнание за живота и нещата, времето и пространството не съществуват. Те живеят само в непрекъснато сегашно време а туй, което наричаме минало и бъдеще, за тях е еднакво знайно, защото за тях нищо се не завършва и нищо не се започва наново, а само расте и се променя, без да се изменя по същина. Тяхното съзнание е потопено в цялата струя живот, която подхранва всичко съществуващо — чийто израз е самото съществуване. Слели се с всички и живеещи само по върховете на най-големите движения· мисъл, те виждат самите тях си и живеят като единното в множеството и множеството в единното.
към текста >>
Няколко капки от една киселина, произведени от едно гниеше животно, развиваха признаците, които следват храненето с развалено месо „Това особено действие, казва Шуберт, хвърля силна светлина върху
отношенията
, които съществуват между нас и външните предмети“.
Забележителното е, че у старите, защитата със слонова кост се е считала ефикасна против тая болест и че това животно минава у естествениците като субект на епилепсия. Това мнение на старите се съгласява, прочее, с теорията на хомеопатията. Рогът от дива коза също се е считал полезен против гърченето и съвременник тиролци носят често пръстени, направени от такъв рог и ги наричат пръстени против гърченето. Конските брадавички, мамутовите зъби, говеждите нарастъци, паяжината, светулките и пр. произвеждаха все отделни действия, когато ги туряше на ръката си.
Няколко капки от една киселина, произведени от едно гниеше животно, развиваха признаците, които следват храненето с развалено месо „Това особено действие, казва Шуберт, хвърля силна светлина върху
отношенията
, които съществуват между нас и външните предмети“.
Когато жизнената сила, още във всичката си активност, управлява тялото ни, тия влияния едва се чувстват от нас. Но когато се отпуснат дизгините („дизгин“ – повод), и както бе случая с ясновидката от Префорст, тази сила се свие в дъното на организма, напуснатото и възприемчиво тяло става отново чувствително към скритите й свойства. Трябва да се забележи, че гърченето и разпущането, произвеждани от разните минерали и чието понасяне е твърде болезнено, често са оказвали на край здравословно действие. Няколко диамантчета, турени в ръката на г-жа Хауфе, предизвикваха необикновено разширение и неподвижност на зениците й и същевременно обтягане на лявата й ръка и на десния й крак. Действията на всички вещества биваха много по-силни, когато ги туряха в ръката й, отколкото когато ги вземаше като лекарство или като храна.
към текста >>
А Диоген Лаерци свидетелствува, че слушал Ферекид в Сирос или Делос, който е посеял у Питагора
първите
семена на бъдещата му философия.
Това е една тайнствена личност, за която всички негови биографи говорят само с догадки и с големи резерви. Най-разпространеното мнение, което удостоверява фактите, е, че Питагор, син на Мнезарха, е бил роден в остров Самос в началото на шестия век преди Христа, между 592 и 572 год. По-точно не може да се определи датата на рождението му, но някой под- държат, че годината е 569 преди Христа. Върху неговото детинство и възпитание нищо не се знае. Някои стари автори го наричат ученик на Талеса, други — на Анаксимандра, а трети — на Епименида.
А Диоген Лаерци свидетелствува, че слушал Ферекид в Сирос или Делос, който е посеял у Питагора
първите
семена на бъдещата му философия.
Дават му, най-сетне, за учители и някои финикийци, халдеи, персийски маги, индуси, араби, евреи и пр. Най-старите сведения по тоя въпрос се отнасят към II-я век преди Христа. По-малко невероятно е, че Питагор е посетил Египет, но Целер, който по-дълбоко е изучил старите текстове, заключава, че не съществува нито едно убедително доказателство за пътуванията на Питагора. Твърди се още, че бил отишъл и в Делфи. Но едно е положително: през това време той е бил посветен в мистериите.
към текста >>
От тези три факти,
първите
два са предсказания3), а третият е едно телепатическо вълнение, подобно на сто- тини други, които поместих в съчинението ми Тайнственото, те са необяснени и — необясними при сегашното състояние на науката.
Няма да скрия от вас, че космите ми настръхнаха и че аз се завърнах в къщи твърде развълнуван от това необяснимо явление. След два дни случайно се намерих на същото място, отдето тия странни удари ме стреснаха, и пак се чуваха: това бе селският столар, който обковаваше ковчега на овчаря, умрял в надвечерието. 3. В същия ден, когато разбойниците Масони убиха лекаря Маласплна, в Коста, чичо ми Коста Микел-Анджело, който е още жив, а тогава (1850 г. ) бе ученик в Бастийския лицей, почувства като че ли е стегнат от некакво невидимо стегало, което унищожаваше всичките му движения. Бабата по майка на чичо ми бе сестра на лекаря Маласпина (писмо № 2230).
От тези три факти,
първите
два са предсказания3), а третият е едно телепатическо вълнение, подобно на сто- тини други, които поместих в съчинението ми Тайнственото, те са необяснени и — необясними при сегашното състояние на науката.
Но те са и неотразими и се потвърждават едни с други. Тяхното изучаване ще осветли нашето съзнание, останало твърде надире, защото това, което най-малко знаем, то е собствената ни природа. Нека, прочее, не я занемаряваме. Ние започваме да разбираме телепатическите предавания чрез откриването на безжичния телеграф, но още нищо не ни е поставило в дирята на обяснението на предвещателните факти, които са толкова мъчни за приемане, макар и да са неоспорими. Главната мъчнотия почива в противоречието, което изглежда да се налага, между виждането на идещите събития, което констатираме тук с очевидност, и нашето чувство за свободната воля.
към текста >>
Между последните и душите ни има връзки,
отношения
, обмени още непознати.
Признайте, че то не е много съществено. Понеже времето не съществува в само себе си и се измерва в ума ни само чрез нашите усещания, веригата на събитията е като настоящето, което се развръща и, виждайки това развръщане, нищо не ни пречи да турим волята си, да играе своята роля в него. Проблемата не остава от това по- малко сложна и любопитна едновременно. Това виждане на бъдещето ще бъде специално доказано в глави VIII и IX. Повтарям, ние живеем в един свят, на който познаваме само повърхността, и с голяма мъка можем да открием вътрешните реалности.
Между последните и душите ни има връзки,
отношения
, обмени още непознати.
Аз ще свърша тази глава с едно писмо което получих в момента, в който класирах ръкописните документи на това съчинение. То изхожда от един бележит ум, чийто характера е хладно-положителен, бивш ученик на политехническата школа, главен инженер по мостовете и шосетата, постоянен член на астрономическото дружество в Франция, и който обсъжда точно големите и малки събития. Ето това писмо: Марокско управление Общи Сгради Главен инженер. Танжер, 6 юли 1918 г. Драги ми учителю, „Понеже Вие сте проучили много добре“ непознатите естествени сили“, позволете ми да Ви съобщи, без да ги коментирам или да се опитвам да ги обясня, два факта, единият от които стана вчера, а другият — преди една година.
към текста >>
Тая страна напуснах преди девет години, а следов., десет до петнадесет години има, от когато не съм видял това лице, и повтарям, никога не съм мислил за него: безразлично ми е било, не бях с него в никакви
отношения
и никакви причини нямах да мисля за него.
Сухотата му? Електрическа умора? Или да си въобразим някои други хипотези? Това не са обяснения, за да се изтълкува едно психическо съотношение. Ето втория факт, съобщен в същото писмо: „Преди една година, в един лек сън към края на нощта, сънувах едно лице от Тунис, с което едва се бях запознал, бях го срещал само два пъти в течение на осемте години, които прекарах в Тунис.
Тая страна напуснах преди девет години, а следов., десет до петнадесет години има, от когато не съм видял това лице, и повтарям, никога не съм мислил за него: безразлично ми е било, не бях с него в никакви
отношения
и никакви причини нямах да мисля за него.
Но в същата сутрин, един час след дохождането ми в канцеларията, подадоха ми картата на това лице, дошло да направи едно пътуване през Мароко и, като си спомнил, също с мъка като мен, че ме е видял в Тунис, дошъл на минаване, да ме види, дали съм още тук; в момента, когато го сънувах, параходът, който докарал въпросното лице в Танжер, бе в тукашното пристанище, но аз ни най-малко не съм допускал това и още по-малко, че същото това лице се намира на тоя параход. Не зная дали тези два разказа ще Ви заинтересуват, но аз гарантирам абсолютната им истинност. При това, знаете, че аз съм от „учените“ хора и обсъждам моите усещания. Ако се пресметне вероятността, че единият от тия факти, а още повече двата заедно, са продукт на случая, то тя би била много малка. Порше Банес За тоя втори факт, ние имаме едно начало на обяснение в етерните вълни, за които ще говорим по нататък в главата за Телепатията.
към текста >>
фотографическите й снимки и подробни отчети за дейността й в
трите
годишнини на Всемирна Летопис.
Към всичките правителства един горещ апел за полза на световния мир, като се поканват, съобразно с духовния морал, който е моралът на Христа, да отстранят мъчнотиите, които пречат за братството на народите с условните прегради на националните граници; 2. Братски поздрав до всички психисти, метяпсихисти и спиритисти от целия свят, които работят, по различни пътища, за триумфа на духовната наука и, следователно, за знанието на философските и нравствените закони, които управляват развитието на човечеството· 3. На доблестните пионери Леон Дени, Габриел Дела, сър Оливър Лодж и сър Уйлям Барет израза на висока адмирация и сърдечна признателност на спиритите от целия свят. Сър А Конан Дойл и Оутън (Англия) са държали сказки с проекции. Английският психометър и ясновидец Вут Петърс е направил интересни публични опити, а след закриването на конгреса е бил представен метапсихическия филм Тайните на живота и смъртта (Из „Archives du Spiritisme Mondial“)2 1) Вж.
фотографическите й снимки и подробни отчети за дейността й в
трите
годишнини на Всемирна Летопис.
2) Тези бележки ни освобождават от нуждата да възразим на невежествената критика на г. Д. в синодалния орган Църковен Вестник.
към текста >>
92.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Или, казано с други думи:
първите
идеи — отвесните — те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действат в света.
Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“. Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата.
Или, казано с други думи:
първите
идеи — отвесните — те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действат в света.
Следователно, егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива. След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект, да вземат участие за реформиране на човечеството. Но понеже те владеели тогава целия свят с своята култура, намерили, че неговото учение е опасно. „То ще ни разруши“, казали те и започнали всички гонения и мъчения, включително и инквизицията, чрез която унищожиха тогавашните посланици — по следователите на Христа.
към текста >>
Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните
отношения
от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта.
Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя й плод ще се опре дели отношението й към оногова, който я посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя — той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди.
Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните
отношения
от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта.
Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообращение то в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползват от тия блага. Това показва още че, не само благата трябва да се разпределят, но и излишъците трябва да се изчистват навън. Но за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно, той е едно мислещо същество. Природата е създала главата на човека с мозъка му, вложила е в него мозъчната система, чрез която умът действа и направлява всичките процеси в тялото.
към текста >>
Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, латинската раса внесе културата за организирането на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите
отношения
между народите и, до известна степен, разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизаране.
Сега, като изтъкнахме причините на разделението и взаимните противодействия между народите, нека покажем какъв метод се налага на славяните за тяхното обединение, от което може да се заключава и за другите. Славяните трябва да се ползват от положителната и отрицателната страна на еврейската, латинската и англосаксонската култури. Виждаме, че у тия култури плюсът и минусът се неутрализират. Макар и да работят неуморно и с години, няма никакъв излишък от тях. Те са култури без никакъв придатък.
Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, латинската раса внесе културата за организирането на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите
отношения
между народите и, до известна степен, разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизаране.
Но тя ограничи туй евангелизиране с своите правови разбирания, т. е. че религията трябва да се меси в всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си славяните, които трябва да внесат един нов елемент, за едно по-широко разбиране на туй общочовешко обединение — възвишеното и благо- родното в света. И те трябва да направят този малък опит с себе си. защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум.
към текста >>
Каспрович се стреми към божествената любов, тая велика и всеобемна сила, пред която всички земни, материални удоволствия и тясно патриотически копнежи се топят като снега пред животворното слънце, но в тоя път той прави сега
първите
си ученически стъпки.
т. е. когато съзнае напълно, че мирова скръб не съществува като факт в природата, а съществува и действа само законът за мировата любов, на мощните влияния на която той трябва да разкрие широко сърцето си. Не може да бъде вярно твърдението на г. Зигмунд Василевски, че Каспрович се стреми „чрез гробищата да общува с Бога“, защото в гробищата няма нищо друго освен сухи кости, освен ако той признава, че съвременните хора в мнозинството си са „варосани гробища“, както се е изразил някога и Христос. Химнът Salve Regina опровергава това твърдение на г. Василевски.
Каспрович се стреми към божествената любов, тая велика и всеобемна сила, пред която всички земни, материални удоволствия и тясно патриотически копнежи се топят като снега пред животворното слънце, но в тоя път той прави сега
първите
си ученически стъпки.
Нека му пожелаем, по-скоро да познае истината, цялата, незиблемата истина на божествения живот, и тогава неговите нови химни ще прозвучат с още по-голяма сила и хармония, като мелодии от божествени арфи, и неговите съотечественица ще го разберат, може би, тогава по-добре . . . И. Т. Мистична алхимия Sedir Откъслеци Любовта Великата формула, едничка приспособима както към най-нищожните обстоятелства, тъй и към най-великите проблеми на вселената, тая, която подхожда и за най-последния от човеците, както и за най-блестящия гений, това е любовта към Бога и към ближния. Не всички хора, обаче, имат понятие за Бога. Мнозина от тия, които го имат, стремят се да го отстранят, доколкото се може.
към текста >>
Пастири са
първите
им царе: Саул и Давид.
Едно ново същество се ражда и почва да плаче. Даровете са за утеха на майката. Те се радват на детето. Старите пастири бяха бедни и не презираха бедните, бяха наивни като деца, и се радваха на децата. Бяха родени от народа, произхождащ от Урия.
Пастири са
първите
им царе: Саул и Давид.
Пастирите от Витлеем не познаваха грубия свят, и не са горди. Роди ли се беден помежду им, гледат го с любов, даряват му с любов каквото имат. Те знаяха, че това бедно дете е изкупител на смирените — на човеците с „добрата воля“, върху които ангелът бе призвал мира. Също и непознатият цар Одисей от никого не бе приет така радушно, както от пастира Евмей в неговия обор. Но той дойде към Итака, за да си отмъсти, върна се дома, за да убие своите врагове.
към текста >>
Първите
убиват под минутното влияние на гнева, а вторите пресмятат и обмислят в подробности намерение то си — те са хладнокръвните убийци.
Несправедливостта като общо понятие, според възгледа на един ви- ден моралист, се изразява конкретно най-пълно и най-поразително в людоядството и после в убийството. За това извършването на убийството моментално се последва от ясна до болезненост представа за стореното и гризене на съвестта, спокойствието на духа е безвъзвратно загубено до края на живота. Ужасът и страхът от извършеното в тоя момеят убийство показва страстната привързаност към живота, изразена в желанието да се живее, с която привързаност е пропито всичко живо. Дремещите наклонности към това най-страшно престъпление заклеймяват човека, който ги притежава, с каинови белези. Кожата на убийцата обикновено е червена или има зеленикав оттенък; тия, които имат червена кожа, убиват в възбудено състояние на гняв или страст, до като ония с зеленикав оттенък на кожата извършват престъплението, подбудени от своите зли инстинкти.
Първите
убиват под минутното влияние на гнева, а вторите пресмятат и обмислят в подробности намерение то си — те са хладнокръвните убийци.
Червенокожите имат блестящи очи, силен поглед втренчен когато говорят, а другите имат матови, сухи очи и страшен поглед. И едните и другите имат некрасиви ръце, закривени пръсти и разширени като топка палци.' Хирософските белези на предразположението към това престъпление се изразяват в следното: На физическата (първата става) на малкия пръст се намират няколко не дълбока линии, линията на живота има в долната част линия паралелна ней, линията на ума е много дълбока, дебела и усеяна с тъмни малки браздички, освен това е придружена с една или две извити като дъга линии. Тя образува с линията на живота и тая на сърцето един ъгъл; ноктите на пръстите са много къси, закривени и често наподобяват ноктите на хищник. Линията на живота между палеца и показалеца е изпъкнала и по нея неравномерно са разпръснати червени точки или петна. Линията на живота у ръката на убийцата е дебела по цялото си протежение, линията на ума дълбока и извита, на марсовата равнина се намират две полуокръжни линии, линията на сърцето е извита на противоположна страна на началната си точка и преминава през линията на ума като полукръг и свършва преди да стигне линията на живота.
към текста >>
В течение на
трите
дни преди смъртта на баща си, и то през времето, когато още не бе се получило никакво известие за болестта му, тя видя в будно състояние близко до леглото си един погребален ковчег, покрит с траурен плат, на който бил нарисуван бел кръст.
Детето, което бе умряло на деветмесечна възраст, изглеждало сега на три години, възраст, което щеше да има то, ако бе останало живо, но било твърде светящо и прозирно. Видът на двете деца бил чудноват, нещо неописуемо. Тази гледка дълбоко я трогна и тя се разплака. После каза, че след седем дни детето щеше да глътне една карфица и щеше да умре, но родителите й, при които то се намираше, ще го спасят от тая опасност. И наистина така стана: те ни съобщи ха с писмо, че като прегледали детето, намерили една карфица в ръкава му и я извадили.
В течение на
трите
дни преди смъртта на баща си, и то през времето, когато още не бе се получило никакво известие за болестта му, тя видя в будно състояние близко до леглото си един погребален ковчег, покрит с траурен плат, на който бил нарисуван бел кръст.
Тя силно се разтревожи от това и каза, че се страхува да не е умрял или се разболял баща й Аз се помъчих да я разубедя с мисълта, че видението може да сочи на друго лице. Тя, обаче, не можеше да си изтълкува, какво означаваше тоя ковчег, понеже до тогава тя виждаше такива ковчези с открит мъртвец, който трябваше да умре и да легне в ковчега, или с появяване на лицето, което трябваше да се разболее, ако гледа ковчега. На 2 май сутринта се получи вестта за разболяването на баща й, който умрял вечерта същия ден. През нощта, в време на съня си, тя бе силно измъчена и ни даде да разберем, че вижда нещо много тъжно, но не искаше да ни каже що е то, за да не й го припомнят след събуждането й. На другата заран се Получи известието за смъртта.
към текста >>
Като доктор, той съзнаваше, какво предсказват
острите
болки в гърдите, нередовното сърцебиене, което го задавяше, слабостта и сухата кашлица, която изкарваше капки кръв на устните му.
— Пазете се, мой млади другарю, казал му старият професор, негов бивш учител, когато го преглеждал преди няколко седмици. — Вашето сърце не е здраво, а белите ви дробове са повредени. Необходима ви е пълна физическа и умствена почивка, иначе . . . Рарф тежко си въздъхнал, защото отлично разбрал, какво значи това „иначе“.
Като доктор, той съзнаваше, какво предсказват
острите
болки в гърдите, нередовното сърцебиене, което го задавяше, слабостта и сухата кашлица, която изкарваше капки кръв на устните му.
Той затръшна прозореца, седна пак в креслото си и затвори очите си. Обхвана го внезапен страх от смъртта. Лесно беше на професора да каже: „Пазете ce! Почивайте си умствено! “ Подобна почивка може да се предписва само на онези, които не мислят и са погълнати от житейската суета; но за онзи, мисълта на когото работи, чийто ум търси истината, постоянно натъквайки се на съмнения и предположения, подобна почивка е невъзможна.
към текста >>
Когато се изкачиха на
първите
височини и въздухът захладя, непознатият забележи усмихнато: — Ще трябва да нощуваме на ледниците; не се ли боите да не замръзнете, мой млади приятелю?
Сега той знаеше, че отиват в Швейцария, в кантона Валис.· Като пристигнаха там, те спряха в едно усамотено село при подножието на Монте-Роза и тайнственият спътник му съобщи, че утре те ще се изкачат на планината. Ралф се учуди много, но не каза нищо. Веднъж решил да се впусне в това приключение, трябваше да го изкара до край. На следния ден, като облякоха. Подходящи за случая костюми и се въоръжиха с алпийски тояги, двамата пътници тръгнаха на път.
Когато се изкачиха на
първите
височини и въздухът захладя, непознатият забележи усмихнато: — Ще трябва да нощуваме на ледниците; не се ли боите да не замръзнете, мой млади приятелю?
Ралф подигна раменете си. — Надявам се, че ще понеса студа, колкото всеки друг. Най-после, веднъж разлагането на моето тяло е започнало, не е ли все едно, кога ще се свърши то, малко по рано или малко по-късно? Освен това, ако вие не сте пациент от моята специалност и на вас действително ви трябва моя живот, то вие не ще позволите да умра. — Вашето мъжество и стоицизъм ми харесват Вие имате право: аз треперя над вашия живот и, за да ви избавя от излишна умора, предлагам ви тази кутийка с пастилки.
към текста >>
Към сведенията за живота на Питагора, които дадохме, ще прибавим, че в
отношенията
си към жените той е бил, въобще, много предпазлив и внимателен.
Превела: А. Т. 1) Авторката на тоя роман (Ве́ра Ива́новна Крыжано́вская), от който даваме, за сега, само една извадка, е известната съвременна окултна писателка под псевдонима Рочестер. Тя е написала до сега романите: Паяжина, Във властта на миналото и Магите — всички с окултно съдържание. Един учител на древността Питагор и неговата окултна школа (Продължение от кн. VII и край).
Към сведенията за живота на Питагора, които дадохме, ще прибавим, че в
отношенията
си към жените той е бил, въобще, много предпазлив и внимателен.
Твърде малко жени са били удостоени, според умственото им развитие, да бъдат до пуснати от него в вътрешния от дели на школата му. Той се оженил късно за една от тях, по име Теано, най-напредналата от ученичките му, която и останала да ръководи школата му след неговата смърт. Той е бил убит от свирепите кротонци на 104-та си годишна възраст, но не след много време те са го поставили в числото на боговете си и са направили от къщата му храм. За организацията на школата му се знае следното: Питагор не е приемал безразборно в нея всички, които са пожелавали да влязат, а ги е подлагал. на дълъг предварителен изпит.
към текста >>
И в другите
отношения
те са били крайно въздържани.
В определено време се разхождали из горите, посещавали храмовете и, въобще, предпочитали отстранените и пусти места, дето, в самотата и тишината, разтваряли душата си за висшите усещания и вълнения. Упражнявали се в надбягване, разисквали заедно, задавали си въпроси и си отговаряли. След като са се окъпвали, наседявали около една обща трапеза, на която слагали хляб, плодове, мед и вода. Никога не ядели месо и не пиели вино. На истинския питагореец било забранено да яде не само месо, но и яйца, риба, бакла (чер боб) и някой други зеленчуци.
И в другите
отношения
те са били крайно въздържани.
След вечеря, те се занимавали кратко време с четене и се оттегляли на почивка. Питагор е учил на публично ме сто (в обществените училища или в храмовете и на площадите) и частно (в школата, у дома си). Неговата школа е била разделена на два класа: външен или общ — за слушателите, които само са слушали Питагора, без да го виждали, и вътрешен — за истинските му ученици, които го слуша ли и виждали. Преградата между два та класа било едно платно (завеса). За слушателите, философията му била енигматична и символична, а за учениците — ясна, изразителна и отбулена от тайнственост и загадки.
към текста >>
Десетичното число съдържа, според него, всички те числени и хармонични
отношения
и образува или, по скоро, завършва своята таблица.
Шестостъпното число е символ на различие то, неравенството, разпадането, разделянето и промените. Както единицата, тъй и двойката имат свойства от символичен характер. Монадата или единицата е последния край, последното състояние, покоя му в неговото намаление. Тройката е първото от нечетните числа, а четворката е най-съвършеното, коренът на другите. Така Питагор е работил до десет, като приписвал на всяко число аритметически, физически, теологически и морални качества.
Десетичното число съдържа, според него, всички те числени и хармонични
отношения
и образува или, по скоро, завършва своята таблица.
Има една връзка между боговете и числата, която установява един начин на откровение, наречен аритмомантия. Музиката на Питагора Музиката, според него, е съзвучие от множество разногласия. Не трябва да ограничаваме идеята си само с звуковете, Предметът на хармонията е по-общ. Тя има свои неизменни правила. Съществуват два ви да гласове: продължителни и прекъсвани.
към текста >>
Първите
се изразяват в речта, а вторите в пеенето.
Има една връзка между боговете и числата, която установява един начин на откровение, наречен аритмомантия. Музиката на Питагора Музиката, според него, е съзвучие от множество разногласия. Не трябва да ограничаваме идеята си само с звуковете, Предметът на хармонията е по-общ. Тя има свои неизменни правила. Съществуват два ви да гласове: продължителни и прекъсвани.
Първите
се изразяват в речта, а вторите в пеенето.
Пеенето показва промените, които стават в звучащото тяло. Движението на небесните орбити, по които се носят седемте планети, образува един съвършен концерт. Октавата, квинтата и четвъртинката са основите на хармоничната аритметика. Начинът, по който, както казват, Питагор е открил числените отношения в тия интервали на звуковете, доказва, че той е бил наистина гени- ален човек. Той се вслушал веднъж в ударите на ковачите, когато те работели.
към текста >>
Начинът, по който, както казват, Питагор е открил числените
отношения
в тия интервали на звуковете, доказва, че той е бил наистина гени- ален човек.
Съществуват два ви да гласове: продължителни и прекъсвани. Първите се изразяват в речта, а вторите в пеенето. Пеенето показва промените, които стават в звучащото тяло. Движението на небесните орбити, по които се носят седемте планети, образува един съвършен концерт. Октавата, квинтата и четвъртинката са основите на хармоничната аритметика.
Начинът, по който, както казват, Питагор е открил числените
отношения
в тия интервали на звуковете, доказва, че той е бил наистина гени- ален човек.
Той се вслушал веднъж в ударите на ковачите, когато те работели. Звуковете от техните чукове образували октава, четвъртинка и петинка. Тогава той влязъл в работилницата им и претеглил чуковете им. Като се завърнал в къщи, приложил на корди, обтегнати с тежести, своята опитност и образувал диатоническата гама, от която извлякъл после хроматическата и нехармоничната гами. Тогава той казал: „има три рода музика: диатонична, хроматична и нехармонична, всяка от тях има свой напредък и свои степени.“ Възвишеността на музиката се схваща чрез числата, а не чрез чувството.
към текста >>
Трите
вътрешни ъгли на един триъгълник са равни на два прави ъгли.
Кръгът, най-съвършената от криволинейните фигури, съдържа скрито триъгълника, а този триъгълник е образуван от центъра и от една неопределена част (отсечка) от окръжността. Понеже всяка плоскост може да се сведе на триъгълник, то той е принципът на произвеждането и образуването на телата. Елементите са триъгълни. Квадратът е символът на божествената същност. Нема пространство около една да дена точка, което да не се равнява на един триъгълник, на един квадрат или на един кръг.
Трите
вътрешни ъгли на един триъгълник са равни на два прави ъгли.
В един правоъгълен триъгълник, квадратът на страната срещу правия ъгъл (хипотенузата) е равен на сбора от квадратите на другите две страни. Казват, че Питагор направил едно жертвоприношение от благодарност, за дето открил последната теорема. Астрономията на Питагора В небето има определена сфера или небесна твърд, разстоянието от която до луната и от последната до земята образува вселената. Има десет небесни сфери, но ние виждаме деветте — на неподвижните звезди, на седемте планети и на земята. Десетата сфера, която се укрива от очите ни, е противоположна на земята.
към текста >>
Съществата, които само участват в
първите
и се наричат така само вследствие на това участие, материалните, телесните, подчинените на раждане и разрушение, не са собствено същества, те не могат нито добре да се познаят, нито добре да се определят; понеже са безкрайни и преходни в своите състояния, няма никаква мъдрост в тях.
Планети те се движат от междупланетни си ли, както хармоничните интервали. Венера, Хеспер и Фосфорус са една и съща звезда. Луната и другите планети са обитаеми. Философията на Питагора Мъдростта и философията са две различни неща. Мъдростта е истинската наука, а истинската наука е тази на безсмъртните, вечните, действащи от само себе си, неща.
Съществата, които само участват в
първите
и се наричат така само вследствие на това участие, материалните, телесните, подчинените на раждане и разрушение, не са собствено същества, те не могат нито добре да се познаят, нито добре да се определят; понеже са безкрайни и преходни в своите състояния, няма никаква мъдрост в тях.
Науката за реалните същества влече по необходимост науката за двусмислените. Този, който работи, за да придобие първата, се нарича философ. Философ не е мъдрият, а приятелят на мъдростта. Философията се занимава, прочее, с знание на всички неща, едни от които се съглеждат в всичко и на всякъде, а други често или само в отделни случаи. Първите са предмет на общата наука или философията, а вторите — на отделните науки.
към текста >>
Първите
са предмет на общата наука или философията, а вторите — на отделните науки.
Съществата, които само участват в първите и се наричат така само вследствие на това участие, материалните, телесните, подчинените на раждане и разрушение, не са собствено същества, те не могат нито добре да се познаят, нито добре да се определят; понеже са безкрайни и преходни в своите състояния, няма никаква мъдрост в тях. Науката за реалните същества влече по необходимост науката за двусмислените. Този, който работи, за да придобие първата, се нарича философ. Философ не е мъдрият, а приятелят на мъдростта. Философията се занимава, прочее, с знание на всички неща, едни от които се съглеждат в всичко и на всякъде, а други често или само в отделни случаи.
Първите
са предмет на общата наука или философията, а вторите — на отделните науки.
Истински мъдрец е оня, който обобщава всички неща в един и същ принцип и извлича от него алтернативно едно или друго нещо. Завършекът на философията се състои в издигането на душата от земята на небето, за да познае Бога и да стане пак едно с него. Този завършек се достига чрез истината или чрез изучването на вечните, истински и неизменни същества. Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата. Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото.
към текста >>
Още на втората неделя бях повикан при един пациент, в лицето на кого то в
първите
минути още познах един мой отдавнашен университетски другар, с когото не бяхме се виждали по вече от двадесет и пет години.
. . учени, за учени и порядъчни съвременни хора, каза той. Може да звучи странно това, но така е. Той замлъкна, но след малко продължи отново: „Това беше преди шест години. Едва що бях купил практиката2) на един мой колега в Йокинг, когото някакви семейни дела бяха заставили да предпочете Индия пред Англия.
Още на втората неделя бях повикан при един пациент, в лицето на кого то в
първите
минути още познах един мой отдавнашен университетски другар, с когото не бяхме се виждали по вече от двадесет и пет години.
Той имаше странна съдба. Започнал като медик, той след една година само бе минал в богословието, за да изчезне след един шумен скандал, за кой то ще ми позволите да не говоря. Той беше си почти същия: висок, сух с хлътнали страни и очи, човек с странен изглед. Той лежеше мъртво бледен, с отпуснати спокойно ръце, като да бе заспал в един фотьойл. От хазяйката му разбрах, че тя е нова — нейната сестра е отишла временно в Лондон, че тя я замества и много се е уплашила, като е видела г-на Мирл в това състояние.
към текста >>
На
първите
аз бих препоръчал най-доброто: моите искрени пожелания да напреднат в пътя на развитието, които са си избрали.
Кривото разбиране на значението на този текст от Писанието, на законите на живота и на закона за изобилието се дължи на кривото тълкуване на думата „труд“. Миналата година, когато почнах да държа тия лекции за пръв път, мнозина счетоха за вредно да се проповядва, че може да се привличат материалните неща чрез употребата на умствени сили, вместо да се учи, че физическият труд е необходим, за да се получи тоя резултат. Ясно е, че развитието на тия предпазливи души не отива по далеч от физическия план, и че те са неспособни да си дадат сметка, какво умственият труд е толкова реален, колкото и физическият. Други пък, които не знаят да си служат с духовните сили, за да привличат материални блага, протестират против това учение. Разумно е да се предположи, че ония, които считат мъчна или невъзможна манипулацията с духовните сили, съдят по-зле, отколкото ония, които ги употребяват.
На
първите
аз бих препоръчал най-доброто: моите искрени пожелания да напреднат в пътя на развитието, които са си избрали.
Развитието на човека е разширило значението на думата „труд“, и ние можем да кажем сега: „ти ще добиваш хляба си с пот на челото си и с умствено усилие“. Управителите, капиталистите и мислителите вършат всекидневно тежка умствена работа, макар че мнозина от тях да не правят ни най малкото физическо усилие, а оставят тая част от делата си на ония, които не могат другояче да печелят хляба си, освен с пот на челото си. Има три класи работници: първата класа съставляват ония, които работят физически, втората — ония, които работят физически и умствено и третата - ония, които работят само умствено. Всяка от тия класи е отбелязала един период от човешкото развитие. Чисто физически работници наричам мнозинството от ръчните работници, които съставляват най-широката маса от човечеството.
към текста >>
Прочее, в това събрание от студенти, законът е работил в
трите
плана на битието и понеже някой са сполучили, всички могат да постигнат същото.
Опитите ви с щастливите в своите работи хора и с всички ония, кои то изобщо успяват, ви доказват, че те работят несъзнателно с тия средства. Аз казвам несъзнателно, понеже мнозинството от тях прилагат закона, без да държат сметка за него. Ако наблюдавате сегашните метафизици, които си служат полусъзнателно с закона — а те са легион — ще забележите, че даже с една непълна наука те добиват голямо количество бе лежите опити. Мнозина от моите слушатели през миналата година са по правили здравето си, а други са помогнали на близките си; някой са станали щастливи, други са увеличили своите работи, а мнозина са натрупали материални блага. Всички са разширили своите знания, усъвършенствали са характера си и са придобили духовни качества.
Прочее, в това събрание от студенти, законът е работил в
трите
плана на битието и понеже някой са сполучили, всички могат да постигнат същото.
Ако настоявате във вярата си, няма граници на вашите възможности. Ако сте добили едно парче черга, можете да добиете и един милион долари. Ако сте излекували едно главоболие, може ли да съществува причина да не излекувате всяка друга болест? Ако сте получили едно място в трамвая, защо да не получите след време място и в Конгреса? Ако сте били щастливи една седмица, нима не можете да бъде такъв през целия си живот?
към текста >>
Най-напред били написани
първите
два реда, а след един месец другите три.
— Троян. Съобщава: М. Д. — учител. Тайно съобщение. Едно познато на мен лице, в което имам пълно доверие, ми съобщи, че на една от стените на стаята му били написани от невидима ръка следните непонятни ду ми, които след късо време изчезнали: Това е станало през месец декември м. г.
Най-напред били написани
първите
два реда, а след един месец другите три.
Цветът (боята) на буквите бил зелен. Лицето е малограмотно, научил се да чете и пише сам Като видел тия букви, нарисувал ги на книга една по една и ми ги предаде. Той не знаел към кого да се обърне, за да разбере значението на думи те. Попитал един свещеник, който му отговорил, че трябва да се правят молитви, но повече не искал да говори, защото хората щели да му се смеят. Лицето се довери на мен и аз се обръщам към вас.
към текста >>
93.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Меркурий в 5-ия дом: ако получава зли аспекти, той може да донесе сума грижи и тревоги във връзка с децата, мъчнотии в неговите любовни
отношения
, и също тъй и загуба от хазартни игри или спекулация.
Меркурий в 4-ия дом: предрича известни промени в местожителството и мъчнотии в домашния живот. (Много зависи, обаче, както тук, та а и в другите домове, от аспектите, които Меркурий получава от другите планети). Добре аспектиран, той придава склонност към всяка дейност, която е в свръзка с недвижими имущества или земеделие и успех от нея. А същевременно това положение на Меркурий е гаранция,че човек ще опази до края на живота си неотслабно своите душевни способности. Бъде ли Меркурий зле аспектиран, — това предрича тежки старини: утеснения и грижи.
Меркурий в 5-ия дом: ако получава зли аспекти, той може да донесе сума грижи и тревоги във връзка с децата, мъчнотии в неговите любовни
отношения
, и също тъй и загуба от хазартни игри или спекулация.
Повечето пъти умът се оставя премного да бъде увличан от емоции. Това положение на Меркурий дава любов към интелектуална работа. Меркурий в 6-ия дом: що се отнася до здравето — това положение на Меркурий е крайно неблагоприятно, ако, разбира се, хороскопът указва на слаба нервна система. Защото то носи безпокойство, страх, изнемощяване, склонност към умствена преумора. Макар че Меркурий тук се намира в собствен дом (дом на Дева) и, следователно, би могъл да развие най-добре своята мощ, все пак роденият рядко смогва да се издигне и неговите дарби — да бъдат оценени, така че много по-добре ще бъде за него да заема положение на слуга нежели положение на господар (в смисъл на предно, ръководно положение или главенство).
към текста >>
Тайното превръщане на материята между
трите
царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет за обожаване, представляващ, като се струваше на тях, тайната на всеки живот на физическото поле.
Рано е още, обаче, да се изкажат категорични мнения по въпроса и, без съмнение, много ще зависи от неговата връзка с използваното вещество като тяло, което ще бъде пропито от лъчите. Растителни вещества най-често са били употребявани от откривателката и изглежда че те ще бъдат по-малко вредни за здравите тъкани, отколкото тия, извлечени из минерални източници. Но кои растителни вещества ще се окажат най-ефикасни при даден случай, само опитът ще реши. Поради лесно обяснимата му връзка с алхимическите издирвания, въпросното откритие ще повдигне най-голям интерес между четците ни. Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсеният ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара“?
Тайното превръщане на материята между
трите
царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет за обожаване, представляващ, като се струваше на тях, тайната на всеки живот на физическото поле.
Г-жа Дикинсън нарича оригиналното откритие, което е основа на всички тия по-нататъшни развития, още и „бръмбарът“. Лично аз предпочитам да го наименувам „протея“ (първична клетка), понеже същинският бръмбар е по-нататъшно преобразование, а и самата материя не наумява някакво животно, но бих казала, то е по-скоро един сбор от нишки, един вид растение или „торбичка от кости“. Чудното за него, обаче, е, че когато се гледа с просто око, то излъчва злато-червен цвят, а под микроскоп, под слънчеви лъчи, то искри с блясък много по-силен от диаманта. Под силно увеличение, то се вижда като едно разтегнато тяло, което се мени в цвят между златно и червено с тъмни, даже черни, отсенки помежду им. Някои може да помислят, че тук ние имаме ключа на преданието за философския камък — камъкът, който в същност не е бил такъв.
към текста >>
Ние можем да запитаме, дали те са схващали, толкова рано, че животинският, растителният и минералният живот са в същност едно и че нема строго определена линия на разграничение между
трите
царства?
Под силно увеличение, то се вижда като едно разтегнато тяло, което се мени в цвят между златно и червено с тъмни, даже черни, отсенки помежду им. Някои може да помислят, че тук ние имаме ключа на преданието за философския камък — камъкът, който в същност не е бил такъв. Сигурно, поне, в принципа на радиоактивността от някой вид лежи обяснението на известни явления, свързани с горното средновековно схващане. Аз изповядвам, че след две дълги посещения в лабораторията на г-жа Дикинсън, бях крайно поразен от откритието, което изглежда да бъде предназначено, не след дълго, да направи цял преврат в схващанията на науката и то в по-вече от една насока. Относно туй, каква може да бъде неговата връзка със старите знания по тия предмети, аз се въздържам да изкажа мнение, но очевидно е, че ако можем да намерим в него разрешението на мистериозното египетско богуслужение пред „бръмбара“, тогава ще се убедим, че египтяните трябва да са имали ключа на тайната, което за нас е само начало на нови открития.
Ние можем да запитаме, дали те са схващали, толкова рано, че животинският, растителният и минералният живот са в същност едно и че нема строго определена линия на разграничение между
трите
царства?
Дали те са схващали, че един и същ живот трепти и в трите тия царства? И дали легендата за Прометея, както тя е разказана в Омировата Одисея, е израз на старото вярване във възможността да се превръща този единен живот през всичките стадии на минерала, растението и животното? Такова поне е схващането, което аз съм се опитал да изразя в следните редове: Мистично огледало на всичко, в живота си ти си символ! Върховният ти е дал свобода да се движиш в трите царства напред и назад, далеч и далеч, през врати без прегради. По отношение на възможната връзка на откритието, г-жа Дикинсън със средновековното и след средновековно схващане относно философския камък, има няколко подобия, които, струва ми се,са ценни за отбелязване, при всичко че би било неблагоразумно да се отива твърде далече.
към текста >>
Дали те са схващали, че един и същ живот трепти и в
трите
тия царства?
Някои може да помислят, че тук ние имаме ключа на преданието за философския камък — камъкът, който в същност не е бил такъв. Сигурно, поне, в принципа на радиоактивността от някой вид лежи обяснението на известни явления, свързани с горното средновековно схващане. Аз изповядвам, че след две дълги посещения в лабораторията на г-жа Дикинсън, бях крайно поразен от откритието, което изглежда да бъде предназначено, не след дълго, да направи цял преврат в схващанията на науката и то в по-вече от една насока. Относно туй, каква може да бъде неговата връзка със старите знания по тия предмети, аз се въздържам да изкажа мнение, но очевидно е, че ако можем да намерим в него разрешението на мистериозното египетско богуслужение пред „бръмбара“, тогава ще се убедим, че египтяните трябва да са имали ключа на тайната, което за нас е само начало на нови открития. Ние можем да запитаме, дали те са схващали, толкова рано, че животинският, растителният и минералният живот са в същност едно и че нема строго определена линия на разграничение между трите царства?
Дали те са схващали, че един и същ живот трепти и в
трите
тия царства?
И дали легендата за Прометея, както тя е разказана в Омировата Одисея, е израз на старото вярване във възможността да се превръща този единен живот през всичките стадии на минерала, растението и животното? Такова поне е схващането, което аз съм се опитал да изразя в следните редове: Мистично огледало на всичко, в живота си ти си символ! Върховният ти е дал свобода да се движиш в трите царства напред и назад, далеч и далеч, през врати без прегради. По отношение на възможната връзка на откритието, г-жа Дикинсън със средновековното и след средновековно схващане относно философския камък, има няколко подобия, които, струва ми се,са ценни за отбелязване, при всичко че би било неблагоразумно да се отива твърде далече. На първо место, трябва да се забележи, че това откритие се дължи на един опит, при който ориенталски растителни масла и смоли, са били употребени и че при комбинацията им е еволюирало първичното вещество.
към текста >>
Върховният ти е дал свобода да се движиш в
трите
царства напред и назад, далеч и далеч, през врати без прегради.
Относно туй, каква може да бъде неговата връзка със старите знания по тия предмети, аз се въздържам да изкажа мнение, но очевидно е, че ако можем да намерим в него разрешението на мистериозното египетско богуслужение пред „бръмбара“, тогава ще се убедим, че египтяните трябва да са имали ключа на тайната, което за нас е само начало на нови открития. Ние можем да запитаме, дали те са схващали, толкова рано, че животинският, растителният и минералният живот са в същност едно и че нема строго определена линия на разграничение между трите царства? Дали те са схващали, че един и същ живот трепти и в трите тия царства? И дали легендата за Прометея, както тя е разказана в Омировата Одисея, е израз на старото вярване във възможността да се превръща този единен живот през всичките стадии на минерала, растението и животното? Такова поне е схващането, което аз съм се опитал да изразя в следните редове: Мистично огледало на всичко, в живота си ти си символ!
Върховният ти е дал свобода да се движиш в
трите
царства напред и назад, далеч и далеч, през врати без прегради.
По отношение на възможната връзка на откритието, г-жа Дикинсън със средновековното и след средновековно схващане относно философския камък, има няколко подобия, които, струва ми се,са ценни за отбелязване, при всичко че би било неблагоразумно да се отива твърде далече. На първо место, трябва да се забележи, че това откритие се дължи на един опит, при който ориенталски растителни масла и смоли, са били употребени и че при комбинацията им е еволюирало първичното вещество. Трябва също да се забележи. че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщания, които обгръщат и трите — животинското, растителното и минералното — царства. Според известни алхимици и особено според Том Воган, философският камък изглежда да е бил „дестилираната есенция“ на оня принцип на растеж, който се намира еднакво в животното, растителното и минералното царства и който може да се превръща от животно в минерал или от минерал в растение“.
към текста >>
че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщания, които обгръщат и
трите
— животинското, растителното и минералното — царства.
Такова поне е схващането, което аз съм се опитал да изразя в следните редове: Мистично огледало на всичко, в живота си ти си символ! Върховният ти е дал свобода да се движиш в трите царства напред и назад, далеч и далеч, през врати без прегради. По отношение на възможната връзка на откритието, г-жа Дикинсън със средновековното и след средновековно схващане относно философския камък, има няколко подобия, които, струва ми се,са ценни за отбелязване, при всичко че би било неблагоразумно да се отива твърде далече. На първо место, трябва да се забележи, че това откритие се дължи на един опит, при който ориенталски растителни масла и смоли, са били употребени и че при комбинацията им е еволюирало първичното вещество. Трябва също да се забележи.
че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщания, които обгръщат и
трите
— животинското, растителното и минералното — царства.
Според известни алхимици и особено според Том Воган, философският камък изглежда да е бил „дестилираната есенция“ на оня принцип на растеж, който се намира еднакво в животното, растителното и минералното царства и който може да се превръща от животно в минерал или от минерал в растение“. Воган казва още, че дърветата привличат това първично вещество в корените си и от там то се качва по клоните, но понякога случва се по пътя си да протече през кората, където, срещайки студения въздух, то се втвърдява в смола“. Това е забележително поради съвпадението си в свръзка с откритието на г-жа Дикинсън. Освен това, философският камък, разгледан като средство за превръщане на обикновени метали в злато, казва ни се,че е бил с червен или златист цвят. Вън от това, първичният характер на философския камък е бил постоянно подчертаван и, в същност, вариациите на описанията при различни условия са имали за резултат по-скоро да озадачат по-подирните изследователи, отколкото да ги улеснят в узнаването на тая странна мистерия.
към текста >>
За да се отговори на този въпрос, трябва да се разгледат духовните нужди на детето през училищната възраст и характера на
отношенията
му към родителите.
Пълното общежитие ще представлява едно общество в миниатюр, дето детето ще развие своите най-благородни качества. То ще добие там социално възпитание, и то не чрез теория, а чрез практикуване. Защитниците на пълното общежитие казват още: днешното семейство се разпада. Както бащата, така и майката са принудени все повече и повече да работят в някоя фабрика или магазин за задоволяване на материалните си нужди. Освен това, казват те, детето няма ли да се почувства по-естествено в средата на своите връстници, отколкото в средата на възрастните?
За да се отговори на този въпрос, трябва да се разгледат духовните нужди на детето през училищната възраст и характера на
отношенията
му към родителите.
Знае се от окултната педагогика, че първият период (от раждането до седмата година) е период на оформяване на физичното тяло.2) При раждането се ражда само физичното тяло. Другите тела още не са освободени от своите обвивки. Възпитанието през този период е предимно възпитанаие на физичното тяло. Но това възпитание на физичното тяло трябва да се разбира по-широко. Тук не е думата за упражнение на мускулите, а за съвсем друго възпитание на физичното 'тяло.
към текста >>
Чрез любовта на май ата говори мощната природа, в тая любов имаме отблясък на божественото, От горното следва, че детето, особено през
първите
два периода, т. е.
Свещения образ на майката, запазен от детинство. Той я вижда, при падение чува нейния зов! И най-грубата жена, като майка е нежна. Това, което е всадено у майката спрямо детето, иде из глъбините на разумната природа, то е нещо първично и силно. То е непобедимо като самата природа.
Чрез любовта на май ата говори мощната природа, в тая любов имаме отблясък на божественото, От горното следва, че детето, особено през
първите
два периода, т. е.
до 14 година, не бива да се откъсне от семейството. Този въпрос има и друга по-дълбока страна. Преди раждането има физическа връзка между майката и детето. След раждането тази връзка се прекъсва, но има друга, само че от по-висш характер. Ето защо, въз основа на окултното познание, откъсването на детето от семейството до укрепването на детето е противоестествено.
към текста >>
В същото време всички немски политически партии единодушно са съгласни С Новия 3акон за народното просвгьщение в Германия, който предписва за
първите
4 учебни години абсолютно единно възпитание в народното първоначално училище.
Който изучи окултната педагогика, няма вече като учител да се чувства нещастен поради трагедията на незнанието и неможенето. Тая трагедия измъчва сърцето и най-добрите наши млади учители. Тук те ще намерят знание, което ражда любов, което буди сили, което прави човека вътрешно творчески. Свободно възпитание Това не е ли зов на времето? На всякъде се чува зов за свободен духовен живот.
В същото време всички немски политически партии единодушно са съгласни С Новия 3акон за народното просвгьщение в Германия, който предписва за
първите
4 учебни години абсолютно единно възпитание в народното първоначално училище.
Всеки може да мисли каквото си иска върху новия закон за народното просвещение от свое партийно гледище. Но ясно е, че свободата на духовния живот чрез този закон се унищожава, защото прави невъзможно отварянето на свободни училища, в които да се прокарва творческото свободно възпитание. Ще ни кажат: „защо ни трябва едно Валдорфско училище? “ Обаче, именно в това седи безнадеждно болната точка в нашия начин на мислене. Да, и държавата отваря опитни училища, обаче в тях работят същия тип хора, както и в другите училища.
към текста >>
Учителят често откриваше у
първите
деца способности, които и самият той с голям труд би могъл да добие.
Разликата е във вътрешните свободни творчески сили на двете детски групи. Един и същ учител със същата материя стоеше пред съвсем различни задачи. Единият клас представлява живо единство, малък социален организъм, пълен с радост, подем и изумителна схватливост. Другият клас (образуваният отпосле) се разпадаше на отделни групи. Там липсваше сигурност във вътрешното разбиране на нещата.
Учителят често откриваше у
първите
деца способности, които и самият той с голям труд би могъл да добие.
В едно истинско училище най-много се учи самият учител. И така трябва да бъде, защото инак той би станал филистер. И такъв тип филистер, даже и. да притежава добре изработени светски обноски, по инстинкт c- право ще бъде отречен от нашата младеж. Настоящия курс на Д-р Щайнер е съставен по бележките на швейцарския поет Алберт Стефен и Д-р В.
към текста >>
Първите
се учат да плетат, както и вторите.
“ но се посочва кучето и се именува: le chien. По този начин без заобиколки се навлиза във френския език. Така детето влиза в свръзка с чуждата народна душа. Така то се учи да я обикне3). Занимание в работилниците В ръчния труд участват и момчета и момичета.
Първите
се учат да плетат, както и вторите.
Вторите учат дърводелство, както и първите. Д-р Щайнер изисква от учителя да умее от много работи.„Не е гений онзи, който не може сам да си почисти обущата“. Следобедни занимания Може да се каже, че душата след обяд е съвсем друга. Тя не е толкоз душата на логиката, както преди обяд. а повече е склонна към мира на фантазията.
към текста >>
Вторите учат дърводелство, както и
първите
.
По този начин без заобиколки се навлиза във френския език. Така детето влиза в свръзка с чуждата народна душа. Така то се учи да я обикне3). Занимание в работилниците В ръчния труд участват и момчета и момичета. Първите се учат да плетат, както и вторите.
Вторите учат дърводелство, както и
първите
.
Д-р Щайнер изисква от учителя да умее от много работи.„Не е гений онзи, който не може сам да си почисти обущата“. Следобедни занимания Може да се каже, че душата след обяд е съвсем друга. Тя не е толкоз душата на логиката, както преди обяд. а повече е склонна към мира на фантазията. Следобедното време се заема с гимнастично и евритмично обучение (последното е задължително за всички деца), с музика и пение.
към текста >>
Главните предмети преподава класния учител, и те са винаги
първите
два предобедни часа.
_______________________________ 1) Главата: „Човекопознанието, като основа на педагогиката и дидактиката“ е изложена по бележките на Д-р Валтер Щайн. а останалите глави по бележките на Алберт Стефен. Началото на главата: „Свободно Валдорфско училище“ е увод от Алберт Стефен. 2) Бел. прев. За предметната система привеждам още следните думи на Д-р Щайнер, казани от него на други места, и някои изявления на валдорфски учители : „Чрез предметната система се постига следното : детето с всичката си сила може да се отдаде на един предмет и това по-добре води към целта.
Главните предмети преподава класния учител, и те са винаги
първите
два предобедни часа.
Те са в неговите ръце. Обаче, има някои предмети, които трябва да се преподават от по-специално подготвени учители: такива са: чуждите езици, музика, гимнастика, евритмия, ръчните занятия и пр. В горните класове класната система не е възможна и за главните предмети: там е необходимо и те да се разпределят между специалисти“ (но, разбира се, предметната система си остава). — Из статията на Д-р Щайнер: Die padagogische Zielsetzung der Waldorfscnule in Stuttgart, — в списание „Soziale Zukunft“. год. 1, кн.
към текста >>
От филологическите изследвания на миналото се знае, че в
първите
стъпки на езиковото си развитие, човек е имал едно по-живо, по-дълбоко отношение към звуковете.
5 — 7. 3) Бел. прев. „Голямо учудване и голяма критика е предизвикало съобщението, че във Валдорфското училище се учат два чужди езика, и то още в първо отделение. Това било нещо нечувано. Но то си има своето оправдание, като се изучи развитието на човешкото естество.
От филологическите изследвания на миналото се знае, че в
първите
стъпки на езиковото си развитие, човек е имал едно по-живо, по-дълбоко отношение към звуковете.
Това по-дълбоко отношение на първобитния човек към звуковете се дължи, според окултизма, на по-голямата гъвкавост и подвижност на тогавашната човешка и телесна организация. А детската гъвкавост и подвижност не са ли повторение на онези първи степени от човешкото развитие? Но независимо от такова историческо разглеждане на въпроса, човек може да дойде до същото заключение, че новите езици трябва да се учат още от малки, и от следното наблюдение: знае се, че малките деца с голяма леснина учат езици. Това не е тайна за онзи, който е пораснал в област, дето се говорят публично два или повече езика. Едно друго наблюдение, което човек може да направи с такива деца, е, че те в училище или в чужбина много по-добре и по-бързо учат и други чужди езици, отколкото децата, които са пораснали в едно-езична област.
към текста >>
Първите
деца са способни, без на превеждат на майчиния си език.
Това по-дълбоко отношение на първобитния човек към звуковете се дължи, според окултизма, на по-голямата гъвкавост и подвижност на тогавашната човешка и телесна организация. А детската гъвкавост и подвижност не са ли повторение на онези първи степени от човешкото развитие? Но независимо от такова историческо разглеждане на въпроса, човек може да дойде до същото заключение, че новите езици трябва да се учат още от малки, и от следното наблюдение: знае се, че малките деца с голяма леснина учат езици. Това не е тайна за онзи, който е пораснал в област, дето се говорят публично два или повече езика. Едно друго наблюдение, което човек може да направи с такива деца, е, че те в училище или в чужбина много по-добре и по-бързо учат и други чужди езици, отколкото децата, които са пораснали в едно-езична област.
Първите
деца са способни, без на превеждат на майчиния си език.
да говорят в духа на чуждия. Значи, през детската възраст може да бъде развита известна пластичност на телесния и душевен езиков орган, която да стане ценна заложба за целия по-нататъшен живот. Ние запознаваме още малките деца с чужди езици, обаче, не с чужди букви или с чужда граматика, а само чрез говора. Ние веднага пристъпваме с децата към два чужди езика (френски и английски), за да накараме гласните им органи да се развият по-всестранно. Като езиков материал през първата детска възраст си служим с думи и някои обръщения, които имат връзка светската околност.
към текста >>
В
първите
две отделения нито четене, нито писане на чужди езици няма".
Тъй като Своб. Валдорфско училище стои още в началото на своя живот, то евритмията още в ограничен размер се използва при изучаването на чужди езици. Но по-нататък това ще се засили. Според окултната езикова методика, поетичния и художествения елемент при обучението на чужди езици трябва да бъде на първо място. И затова евритмпята ще играе важна роля тук.
В
първите
две отделения нито четене, нито писане на чужди езици няма".
(Из статията на Херберт Хан: „Zum neusprachlichen grundunterricht an derFreien Waldorfschule“ в спис. „Soziaie Zukunft“, год. I, кн. 5 — 7). „Няма никаква граматика в първата детска възраст.
към текста >>
Малките деца от
първите
две отделения на Своб. Валд.
Децата трябва да възприемат отначало музикалното, ритмичното в езика. Целият организъм от зъбната смяна е ритмичен вътрешно. Това е вътрешната музикалност, която трае с най-голяма сила до 14 година. През този период детето трябва да работи с чужди езици от към музикалната им ритмична страна. Трябва да се декламират звучни музикални стихове (и да се пеят песни) на чужди езици.
Малките деца от
първите
две отделения на Своб. Валд.
училище имат по-добра произношение на чуждите езици от ученици, почнали по-възрастни или са дошли от после от друго училище. Защо? Защото пропуснат е важния период от 7 до 14 година. Тогаз ритмичността, музикалността, повикана на помощ, помага за вникване в езика. И езиковото обучение в най-долните отделения принадлежи към най-очарователните, интересните за децата часове. През първите три учебни години не се употребява учебник.
към текста >>
През
първите
три учебни години не се употребява учебник.
Малките деца от първите две отделения на Своб. Валд. училище имат по-добра произношение на чуждите езици от ученици, почнали по-възрастни или са дошли от после от друго училище. Защо? Защото пропуснат е важния период от 7 до 14 година. Тогаз ритмичността, музикалността, повикана на помощ, помага за вникване в езика. И езиковото обучение в най-долните отделения принадлежи към най-очарователните, интересните за децата часове.
През
първите
три учебни години не се употребява учебник.
Чак през третата учебна година почват да пишат стиховете, които сме заучили, на черната дъска и в тетрадките. Сега чак откриват децата, че буквите не подхождат на изговорената дума (нали фр. и англ. правопис е доста труден), но това не ги затруднява, понеже отдавна са усвоили, как се изговаря думата. Децата така се радват на чужди думи и на техните звукове, както ние се радваме на съвсем оригиналните думи на майчиния език.
към текста >>
4) За
трите
области, на които се дели човешкото тяло, ще се говори в третата глава: „Учение за здраве и болест, необходимо за педагога“.
II, кн. I, април 1922 год.). „Чуждите езици се изучват още от първо отделение, за да се използва периода до 9 година, когато още е силен подражателният инстинкт. (Д-р Ерих Швебш във Валдорфския бюлетин №3). Характерно е между другото, че не се прави никакъв превод от чуждия език на майчиния или обратно.
4) За
трите
области, на които се дели човешкото тяло, ще се говори в третата глава: „Учение за здраве и болест, необходимо за педагога“.
Окултна медицина и хигиена ЗЪБНИ БОЛЕСТИ И ТЯХНОТО ЛЕКУВАНЕ, ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ От Проф. Д-р О. Рьомер1) Няколко думи за окултната медицина и хигиена (увод към българския превод) Значението на окултизма е в това, че той представлява по-дълбоко знание. Той не пренебрегва намереното чрез днешното естествознание и другите науки, но гради по-нататък. Окултизмът няма нищо общо с абстрактния идеализъм.
към текста >>
По тоя случай, някои от
министрите
щели да бъдат убити.
вечерта, удовлетворих им любопитството да видят, че има задгробен мир, и да чуят новини от него. За целта устроихме беседа със задгробните обитатели, в дома на софийския мелничар Никола Гърнев, при негово и на семейството му участие, заедно с колегите ни: Ив. Минев, от Варна, Лавчийски, от София и други. Резултата бе задоволителен, защото се явиха последователно много духове на познати и непознати и сродници-покойници, които дадоха ценни сведения за съдбата си и за състоянието на други духове, на познати на присъстващите и покойници, както изобщо и за порядките в задгробния мир. На въпроса: как гледат т на нашит вътрешни работи и на общо-държавните и правни порядки в страната ни, отговориха и подчертаха няколкократно, че не сме биле добре, но че след четири месеци режимът щял да се промени, чрез насилственото сваляне на правителството, от представители на колективната опозиция и при участие на войската.
По тоя случай, някои от
министрите
щели да бъдат убити.
Тия съобщения, вероятно, произведоха дълбоко впечатление на присъстващите, защото сутринта т бяха ги разгласили между почти всичките конгресисти, та последните се сърдеха, че не били викани и те да присъстват на събранието. Вечерта на 6. II. 1923 г. след закриването на конгреса, делегатите, в болшинството си, изостанаха в залата на заседанието (ул. 6 септ.
към текста >>
Както на
първите
две предричания в София, от 5.
Присъстваха от любопитство още: запасния полковник г. Илия Сирманос, от София, Т. Симеонов и др. от Плевен. След интересните новини, които присъстващите чуха от явившите се духове на познатите им покойници и сродници, за режима в отвъдния мир и за тяхната и на други съдба, на въпроса: как гледат там на нашето общо положение и порядки, отговориха, че намирали, че не сме били добр, но че „това положение щяло да се промени „след три месеци, чрез насилственото събаряне на правителството от представители на опозицията, при която промяна някои министри и други щели да бъдат убити.. На възражението ми, че т не са компетентни да знаят бъдещето, отговориха, че го знаят от обитателите на по-висшите сфери, и настояха, че е истина, и че непременно тъй щяло да стане.
Както на
първите
две предричания в София, от 5.
и 6. февруари, тъй и на това, от 3. III. 1923 г., аз неотдадох важно значение, защото знам, че обитаващите под изкупление в първите сфери на пространството духове нямат компетентност да предвиждат и предричат бъдещето, обаче, трябваше да дойде 9. VI с. г. и последвалите след това събития, за да разберем и се уверим, че действително в света имало.
към текста >>
1923 г., аз неотдадох важно значение, защото знам, че обитаващите под изкупление в
първите
сфери на пространството духове нямат компетентност да предвиждат и предричат бъдещето, обаче, трябваше да дойде 9.
от Плевен. След интересните новини, които присъстващите чуха от явившите се духове на познатите им покойници и сродници, за режима в отвъдния мир и за тяхната и на други съдба, на въпроса: как гледат там на нашето общо положение и порядки, отговориха, че намирали, че не сме били добр, но че „това положение щяло да се промени „след три месеци, чрез насилственото събаряне на правителството от представители на опозицията, при която промяна някои министри и други щели да бъдат убити.. На възражението ми, че т не са компетентни да знаят бъдещето, отговориха, че го знаят от обитателите на по-висшите сфери, и настояха, че е истина, и че непременно тъй щяло да стане. Както на първите две предричания в София, от 5. и 6. февруари, тъй и на това, от 3. III.
1923 г., аз неотдадох важно значение, защото знам, че обитаващите под изкупление в
първите
сфери на пространството духове нямат компетентност да предвиждат и предричат бъдещето, обаче, трябваше да дойде 9.
VI с. г. и последвалите след това събития, за да разберем и се уверим, че действително в света имало. и има фатални предопределения, познати и на обитателите в отвъдния мир по-рано, по неизвестни нам пътища и закони. След 9-и юни 1923 година, някои от присъстващите на сеанса в София, на 5. и 6.
към текста >>
94.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но само
първите
са непосредствени опитности чрез духовното зрение, а не и вторите.
Разумява се, красотата и великото съдържание на духовния свят не може да се предаде с наличните материални средства и толкова точно, както са в действителност. Това са все пак бледи наподобления на ония видения, които е имал даровитият ръководител на духовното движение в Германия Руд. Щайнер. Последният в уводното писмо към картините дава някои сведения по тоя предмет. Той казва, че тия знаци са резултат от живи опитности в астралния и духовния (девакански) светове. Печатите представляват актуални факти от астралния свят, а седемте стълбове — факти от духовния свят.
Но само
първите
са непосредствени опитности чрез духовното зрение, а не и вторите.
За проникване в духовния свят в различие от астралния, е потребно по-скоро духовно чуване, отколкото виждане. И затова опитностите по-мъчно могат да се изразят чрез рисуване: звуковете не се поддават на материалната форма Такъв е случая именно с планетните знаци върху стълповете: те са схванати мислено като пластични форми. „Съгласно духовната наука — казва Мирдит Стар — причините на явленията във физическия свят се крият в свръхчувствения или невидимия свят. Това, което се манифестира физически, има своя архетип или първичен образ в — астралния свят, а първичните си сили (тоновете или звуковете) — в духовния. Седемте печати показват астралните архетипи на човешката еволюция на земята, в съгласие с духовната наука (Geisteswissenschaft).
към текста >>
Първите
сцени от земното развитие на човека са ставали, когато земята е била още „огнена“, и
първите
човешки въплътявания са се образували извън елемента на огъня.
Това, което се манифестира физически, има своя архетип или първичен образ в — астралния свят, а първичните си сили (тоновете или звуковете) — в духовния. Седемте печати показват астралните архетипи на човешката еволюция на земята, в съгласие с духовната наука (Geisteswissenschaft). Когато пророкът на астралното поле трасира тази еволюция назад в далечното минало или напред в далечното бъдеще, това се излага от него в седемте печати. Той не измисля нищо, но чисто и просто прониква духовно за разбиране на фактите.“ Първият печат отговаря на писаното в Откровението: „И обърнах се да чуя гласа, който ми проговори; и в обръщането си видях седем светилника златни: и всред седемте светилника видех едного, подобен на Сина Човешки, облъчен с дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс; а главата и космите му бели като бела вълна, като сняг, и очите му като пламък огнен; и нозете му подобни на халколиван, както в пещ нажежени; и гласът му като глас на много води; и имаше в дясната си ръка седем звезди; и из устата му изчезваше меч остър и от двете страни; и лицето му светеше, както свети,слънцето в силата си.“ От тия думи се вижда, че тук се посочва ясно цялата земна еволюция на човека. „В митовете и религиозните разкази — продължава Мирдит Стар — образът на „огнената сабя“, която излиза от устата, показва бъдещия одухотворен начин на произвеждане.
Първите
сцени от земното развитие на човека са ставали, когато земята е била още „огнена“, и
първите
човешки въплътявания са се образували извън елемента на огъня.
А в края на своето земно поприще човек ще излъчи вътрешното си битие във външно създание чрез силата на елемента на огъня. Началото на земната еволюция пристъпва на огнени нозе, а края — с огнено лице, и пълната сила на „творческото дело“, за да се достигне съвършено, е представена в огнена сабя, излизаща от устата “ „Вторият печат, който показва четирите животни на Откровението, проявени също и на Езекиила във видение, представлява едно от първите еволюционни състояния на човечеството, с всичко друго, което му принадлежи. В далечното минало, земният човек още не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова време в него е съществувало това, което сега е още животинско и което е оставил назад в ранното състояние на развитието си: именно, груповата душа. Когато, с помощта на ясновидството, се хвърли поглед назад в миналите векове и се проследят човешките групови души в астралното поле, техните разнообразни форми могат да се сведат в четири основни типа: лъвът, волът, орелът и онази форма, която, като групова душа, се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, и която се нарича, следователно човек.“ „Третият печат, който показва четиримата ездачи на коне, седемте тръбачи и свитъка със седемте печати от Откровението, представлява мистериите на тъй наречената хармония на сферите.
към текста >>
Началото на земната еволюция пристъпва на огнени нозе, а края — с огнено лице, и пълната сила на „творческото дело“, за да се достигне съвършено, е представена в огнена сабя, излизаща от устата “ „Вторият печат, който показва четирите животни на Откровението, проявени също и на Езекиила във видение, представлява едно от
първите
еволюционни състояния на човечеството, с всичко друго, което му принадлежи.
Когато пророкът на астралното поле трасира тази еволюция назад в далечното минало или напред в далечното бъдеще, това се излага от него в седемте печати. Той не измисля нищо, но чисто и просто прониква духовно за разбиране на фактите.“ Първият печат отговаря на писаното в Откровението: „И обърнах се да чуя гласа, който ми проговори; и в обръщането си видях седем светилника златни: и всред седемте светилника видех едного, подобен на Сина Човешки, облъчен с дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс; а главата и космите му бели като бела вълна, като сняг, и очите му като пламък огнен; и нозете му подобни на халколиван, както в пещ нажежени; и гласът му като глас на много води; и имаше в дясната си ръка седем звезди; и из устата му изчезваше меч остър и от двете страни; и лицето му светеше, както свети,слънцето в силата си.“ От тия думи се вижда, че тук се посочва ясно цялата земна еволюция на човека. „В митовете и религиозните разкази — продължава Мирдит Стар — образът на „огнената сабя“, която излиза от устата, показва бъдещия одухотворен начин на произвеждане. Първите сцени от земното развитие на човека са ставали, когато земята е била още „огнена“, и първите човешки въплътявания са се образували извън елемента на огъня. А в края на своето земно поприще човек ще излъчи вътрешното си битие във външно създание чрез силата на елемента на огъня.
Началото на земната еволюция пристъпва на огнени нозе, а края — с огнено лице, и пълната сила на „творческото дело“, за да се достигне съвършено, е представена в огнена сабя, излизаща от устата “ „Вторият печат, който показва четирите животни на Откровението, проявени също и на Езекиила във видение, представлява едно от
първите
еволюционни състояния на човечеството, с всичко друго, което му принадлежи.
В далечното минало, земният човек още не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова време в него е съществувало това, което сега е още животинско и което е оставил назад в ранното състояние на развитието си: именно, груповата душа. Когато, с помощта на ясновидството, се хвърли поглед назад в миналите векове и се проследят човешките групови души в астралното поле, техните разнообразни форми могат да се сведат в четири основни типа: лъвът, волът, орелът и онази форма, която, като групова душа, се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, и която се нарича, следователно човек.“ „Третият печат, който показва четиримата ездачи на коне, седемте тръбачи и свитъка със седемте печати от Откровението, представлява мистериите на тъй наречената хармония на сферите. Ангелите, които тръбят, представляват първичните духовни есенции на световните явления; самите тръбни звукове — силите, които се изливат в света от тия първични есенции и с чиито средства съществата и нещата се съграждат и поддържат в техния растеж и дейност. Ездачите на Откровението отбелязват главните точки на развитието, през които един човешки индивид минава в течение на много превъплътявания и които са представени на астралния план от ездачите на коне: един светъл бял кон, който показва много ранното състояние в развитието на душата; един пламенно червен кон, който се отнася към воюващото състояние на душевното развитие; един чер кон, който съответства на състоянието, в което е развито само външното физическо проникване на душата, и един блестящ зелен кон, който обрисува една узряла душа, която е добила власт над тялото (следователно, зеленият цвят, който се явява като израз на жизнената сила, работи отвътре навън) “ „Четвъртият печат се свързва с десетата глава на Откровението.
към текста >>
По пътя от Прага до Триест основателно проучих тия книги и почерпих от тях дълбока душевна философия, особено от първата, която имаше за мене в няколко
отношения
голяма цена.
Тогава са помина майка ми. Аз я много обичал, както и тя мене, така че нейната загуба беше за мене тежък удар. За да се оправя малко от тази голяма скръб, аз заминах в Опатия (Абация). За из пътя вземах си няколко книги. Между другите, така също Трайновата: „Рай на сърцето“, после „В хармония с безкрайното“, които и двете бяxa излезли в превод.
По пътя от Прага до Триест основателно проучих тия книги и почерпих от тях дълбока душевна философия, особено от първата, която имаше за мене в няколко
отношения
голяма цена.
Тя ми посочи — на мен, раздвоения — пътеката, по която бих могъл да встъпя в истинския път към религията. Още от младини бях възпитаван в религиозен дух. Майка ми беше тая, която дълбоко пося в мене чистата вяра на Христа и любовта към ближния. Моята майка беше тая, която отгледа в мене тази чувствена религиозност, тази силна вяра, която се нахождаше така също вътре в нея. Имаше наистина мнозина, които се смееха с моята вяра, които казваха, че никой напредничав човек не може да вярва в тия работи и се стараеха да отсичат къс по къс от моята вяра, ала не сполучиха в това.
към текста >>
Когато трети път си протегнах ръцете, и
трите
нарастъка, от които два бяха като юмруци, а единия като орех, паднаха на земята при постелката.
Отвори я, и тъй като беше жена, прояви своята радост най-напред в това, че ще може да си чеше косата. Изскочи вън и показваше на всички, че с ръката си сега всичко може да върши. Доведоха една жена, която имаше три нарастъка в матката си. Нарастъците й можаха да се напипат, и щом си положих ръцете върху корема й, почувствах, че приема моята сила, та я запитах, усеща ли нещо. Отговори: „Чувствам, като че ли вътре нещо ми се отлепва“.
Когато трети път си протегнах ръцете, и
трите
нарастъка, от които два бяха като юмруци, а единия като орех, паднаха на земята при постелката.
Доведоха при мене едно дете, което имаше разслабени кости. Крачката му се огъваха като гума. Положих върху него ръцете си и почувствах, как детенцето приема моята сила, но не знаях, какъв резултат е имало моето лекуване. Та за това рекох на майка му да дойде заедно с детето пак след няколко дена. Те дойдоха втори път, и когато повторих допирането си, казах на детето: „Ярмилко, сега покажи на господата, какво можеш“.
към текста >>
Първите
му думи бяха: „Ако не бях чул предварително от вас, че за работата си нищо не вземате, че дори никой не се съгласява да ви предложи нещо за отплата или като подарък,аз бих ви заплатил лекарски хонорар, какъвто до сега никой университетски професор не е получавал“.
„Ако ме избавите от него, вие ще направите чудо; имам и разстройство на сърцето, ама с него не се занимавайте, то е ненеизлечимо“. Поставих ръката си върху сърцето му, той се хваща да трие ръката и вика: „то е действително чудо, махнала се е сърдечната ми болка. И сега дано Бог ви помогне да ме избавите и от най-голямата ми болест, която е толкова страшна, че не бих я желал нито на най-върлия си неприятел“. След третия час той се оплакваше от големи болки и аз от опитност го уверявах, че тъкмо това е добро, защото знаех, че това е реакция. Болката престана, пациентът беше здрав.
Първите
му думи бяха: „Ако не бях чул предварително от вас, че за работата си нищо не вземате, че дори никой не се съгласява да ви предложи нещо за отплата или като подарък,аз бих ви заплатил лекарски хонорар, какъвто до сега никой университетски професор не е получавал“.
Бях повикан при жената на един банков директор: имала от 20 години свити ръце и с краката си не могла да ходи. Тя прочела в „Народни листи“ за моята дейност, и ми писаха да отида при нея. Тя е далечна роднина на моята жена, та затова бездруго трябваше да ида. Когато отидох трети път, тя отведнъж си простря ръката, и първото нещо, което направи с нея, беше, че се прекръсти. „Мене ми е тъй добре, аз ще дойда да ви изпратя“, каза тя и сама стана и мина през цялото жилище и през готварницата, за да ме изпрати чак до пътната врата и ме замоли да й направя още две визити.
към текста >>
Той обича добрите
отношения
(приятели— 11-й дом) и с голяма леснина се движи във всички кръгове.
Дава голяма любов към научни, особено окултни занятия, — наблюдаването на скритите сили в човека, растенията и животните го силно привлича и неговата голяма интуиция, запр. при тълкуване и анализиране на човешкия характер, му идва на помощ. Основната му черта е — общочовешка любов. Обича пластичните изкуства и в своите занимания с тях — как го впрочем във всичко — проявява широко разбиране и оригиналност, а поради това и често бива зле разбран (своеобразни характери — Уран). Обикновено той е популярен, симпатичен и същевременно тактичен,предвидлив, търпелив и издръжлив.
Той обича добрите
отношения
(приятели— 11-й дом) и с голяма леснина се движи във всички кръгове.
Често пренебрегват своите обещания. Приливи на висш идеализъм се често сменят с периоди на голямо угнетение (Уран, Сатурн). Прасците са най-чувствителните към заболяване части на тялото. Слънцето в Риби 19 февруари — 21 март. Г. Уошингтон, Шопен, Хендел, Меланхтон, Микел Анджело, Паул Хайзе, фон Айхендорф, Шопенхауер.
към текста >>
В
първите
години на живота си човек е член на външния свят, на целия космос.
И особено е важно, че тук голяма роля играят две вещества, които инак твърде малко са обърнали върху си внимание в човешкия организъм. Това са флуора и магнезия. Флуорът и магнезия в това разредено състояние, в което се намират в човешкия организъм, играят, именно в този процес у детето до зъбната смяна, една извънредно важна роля, при което силите на флуора поемат върху си ролята на пластичен художник, като закръгляват и задържат това, което се стреми на вън. Когато пък магнезия действа лъчеобразно и организира тези съединително тъканни нишки, които поел: ще се проникнат от варовити вещества. Затова е от особена важност да се запази равновесие в детската възраст между вноса на магнезия и флуора.
В
първите
години на живота си човек е член на външния свят, на целия космос.
Действието на флуора от вън се противопоставя на лъчеобразно действащите сили на метала магнезий“. Фигура 7. Дентинови каналчета при надлъжен разрез, S = глеч, която, поради тънкостта на микроскопския препарат, почва да се разпуква. D = дентин Интересно потвърждение на тези данни на духовния изследовател виждаме в микроскопското устройство на зъбите. Приготвяме тънък надлъжен разрез на един зъб и го наблюдаваме при силно увеличение.
към текста >>
Значи, ако има хармония между някои тонове, ще има хармонични
отношения
и между дължините на струните, които ги произвеждат (като предполагаме, разбира се, че струните са подобни, т. е.
фасадата (лицето) на едно здание ще се раздели от начало на големи деления, които дават по-големите части на зданието: корнизи, фризи и пр. Други по-малки подразделения ще дадат размерите на по-дребните части. Най-сетне всички тези части ще се подразделят на по-малки при орнаментите. По този начин ще получим хармонични по между си части и в съгласие с общия акорд, приет за цялата постройка. Струните чрез своите вибрации произвеждат съответни на своята дължина звукове.
Значи, ако има хармония между някои тонове, ще има хармонични
отношения
и между дължините на струните, които ги произвеждат (като предполагаме, разбира се, че струните са подобни, т. е.
от същата дебелина, еднакво са изопнати и пр.)“. Кривите линии можем да получим като превърнем дължината, съответна на даден тон, в диаметър на окръжност. Формата може да изразява не само акорд, но едновременно и една дума, защото числата отговарят не само на известни тонове, но и на известни звукове от човешкия говор (гласни и съгласни). Това може да се приложи както за общата форма на едно здание, така и за орнаментите, фреските, рисунките по витрини, килими, мебели, в керамиката, при паметници, платове, дантели, в облеклото, металическите предмети, бижутерството и пр. Има голямо поле за създаване на безкрайно видове форми.
към текста >>
Фиг.2 С цитати от Библията Сент-Ив доказва, че скинията, описана в книгата „Изход“ и храмът, описан в „Трета книга на царете“ и в „Езекиил“ нямат произволни
отношения
, но са приложение на музиката в архитектурата.
Значи, ре5 отговаря на 6 с. м. дължина или се пада на еталона на разстояние 6 с. м. (5,000) от нулата. По същия начин ще се разбират и другите фигури. Фиг. 2 представлява чаша с акорд до, ла, ми.
Фиг.2 С цитати от Библията Сент-Ив доказва, че скинията, описана в книгата „Изход“ и храмът, описан в „Трета книга на царете“ и в „Езекиил“ нямат произволни
отношения
, но са приложение на музиката в архитектурата.
С цитатите, които взема от Библията, Сент-Ив иска да покаже, че не само е възможно приложението на музиката в архитектурата, но че то трябва да бъде винаги правило при построяване на здания; особено на по-важни. В гореспоменатите книги на библията за единица мярка е взет лакътя (виж „Изход, гл. 25 — 27; „Трета книга царете“, гл. 6 и „Езекиил“, гл. 41). Ако ние разгледаме числата, които тук се споменават, ще видим, че размерите на разните части са в хармонични отношения.
към текста >>
Ако ние разгледаме числата, които тук се споменават, ще видим, че размерите на разните части са в хармонични
отношения
.
Фиг.2 С цитати от Библията Сент-Ив доказва, че скинията, описана в книгата „Изход“ и храмът, описан в „Трета книга на царете“ и в „Езекиил“ нямат произволни отношения, но са приложение на музиката в архитектурата. С цитатите, които взема от Библията, Сент-Ив иска да покаже, че не само е възможно приложението на музиката в архитектурата, но че то трябва да бъде винаги правило при построяване на здания; особено на по-важни. В гореспоменатите книги на библията за единица мярка е взет лакътя (виж „Изход, гл. 25 — 27; „Трета книга царете“, гл. 6 и „Езекиил“, гл. 41).
Ако ние разгледаме числата, които тук се споменават, ще видим, че размерите на разните части са в хармонични
отношения
.
Числата, споменати там, не са случайни. Храмът, описан в „Изход“, има следния акорд: ре, си бемол, сол. Соломоновият храм, описан в „Трета книга на царете“, глава 6, има акорд ми бемол, си бемол сол. Нека за пример да вземем описанието в „Изход“: Глава 25, стих 10: и да направят ковчег от дърво ситим; дължината му два лакти и половина — си бемол широчината му лакът и половина — сол и височината му лакът и половина — сол. стих 17: и да направиш очистилището от чисто злато: дълго два лакти и половина — си бемол широко - лакът и половина — сол стих 23: и да направиш трапеза от дърво ситим: две лакти дължината й — ре един лакът широчината й — ре височината й лакът и половина — сол Глава 27, стих 1: и да направиш олтар от дърво ситим: 5 лакти дължината му — си бемол и 5 лакти широчина — си бемол и височината му 3 лакти — сол.
към текста >>
95.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
С своите писма до приятели Гогол е направил
първите
стъпки по пътя на онова дълбоко съзнание, което се явява като резултат на пробуждането на душата.
Най-жестоко осъдиха Гогол онези, които цениха създаденото от него направление в руската литература. Той не принадлежеше ни на класицизма, ни на романтизма, които по онова време бяха в непримирима борба, а си начерта свой път на самобитно творчество, като създаде нова литературна школа върху реалистична почва. Отявлен изобличител на пошлата руска действителност, под чието влияние не оставаше нищо непокварено, Гогол беше безпощаден. Достатъчно е да вземем само „Мъртвите души“, за да оценим високите достойнства на техния автор, като самобитен творец и предан ратник за делото на обществено-литературната арена. И благодарение на тези достойнства на Гогол, „преписката с приятели“ се посрещна с изумление и негодувание от страна на оня обществен елемент, който стоеше незасегнат от отровната атмосфера на руския бюрократизъм и дворянство, ръководен от един тесен кръг на светли по душа и разум личности, а именно: Станкевич, Грановски, Белински и Герцен, чийто ореол от четиридесетте години на миналото столетие и до днес служи като неугасим фар на обществения хоризонт за служителите на истината и правдата.
С своите писма до приятели Гогол е направил
първите
стъпки по пътя на онова дълбоко съзнание, което се явява като резултат на пробуждането на душата.
Малко отклонение. По въпроса за пробуждане на човешката душа осветление дава само окултната наука, която се държи на недосегаема висота от ония, които са посветили цел живот за нейното изучаване и прилагане. Незапознатите с окултизма немат никакво понятие по този въпрос, чиято теоретическа страна ние изоставяме, а ще си послужим само с практическите й резултати. Биват моменти, които не са изключение за никого, че, макар и за миг, да усетите особено душевно разположение към доброто, когато чувствате окръжаващия ви мир твърде близо до себе си, готови и на най-злия към вас човек да подадете братска ръка и да го уверите, че го обичате. След този миг отново се повръщате на старото си положение.
към текста >>
Изхождайки от това становище, вие ще се освободите от заблужденията на материалистическата философия, която не познава скритите за науката и въобще за света тайни закони на мирозданието; тя вижда основната причина на обществените противоречия и на взаимните враждебни
отношения
в класовите различия на обществата, като не подозира, че тия различия са следствие на известни по-далечни, определящи ги
отношения
, лишени от икономически характер, й че както едните, така и другите са звена на една и съща верига — общата мирова еволюция, до чиято първопричина материализмът никога не е бил в сила да стигне и до която, поради своето естество, никога нема да стигне.
Трето, стремейки се по пътя на нравствената висота, вие ще получите най-скъпата награда, единствена тук на земята награда, която не съдържа користен елемент и с която твърде малцина са се удостоили — ще намерите смисъла на живота. Вам ще бъде вече известна причината на страданията и, като я отстраните, ще бъдете свободни и щастливи. Вие ще разберете къде се корени тая причина. За разяснение на тая мисъл ще трябва да се докоснем до един от ония кардинални въпроси, чий го обект е мирозданието, — работата, която тук изоставяме, за да се занимаем специално при друг случай. Можем да кажем само толкова, че борбата между духа и материята за господство на физическото поле е причина на противоречията, които виждаме в разните направления на живота.
Изхождайки от това становище, вие ще се освободите от заблужденията на материалистическата философия, която не познава скритите за науката и въобще за света тайни закони на мирозданието; тя вижда основната причина на обществените противоречия и на взаимните враждебни
отношения
в класовите различия на обществата, като не подозира, че тия различия са следствие на известни по-далечни, определящи ги
отношения
, лишени от икономически характер, й че както едните, така и другите са звена на една и съща верига — общата мирова еволюция, до чиято първопричина материализмът никога не е бил в сила да стигне и до която, поради своето естество, никога нема да стигне.
Изтъкан изключително от два основни елемента; от диалектика и логика, изключителни плодове на здравия разум, материализмът е негоден за приложение в живота, освен в случаи на разрушение, понеже неговата философска база е отрицанието, а това значи, че му липсва условие за положително творчество. Като идеолог на разрушението, материалистът действа по внушение на силна омраза към всичко, което счита виновник за страданията на слабите, без да подозира, че се отдава всецяло в услуга на това, което мрази и презира с цялото си същество. Критерий на правда и възвишени дела не е разумът, а душата и сърцето. Чистата душа и чистото сърце предпазват от грешките на разума, когато той действа мимо влиянието на първите. Здравият разум сам по себе си, като самоопределяща се категория, действа само като разрушител.
към текста >>
Чистата душа и чистото сърце предпазват от грешките на разума, когато той действа мимо влиянието на
първите
.
Можем да кажем само толкова, че борбата между духа и материята за господство на физическото поле е причина на противоречията, които виждаме в разните направления на живота. Изхождайки от това становище, вие ще се освободите от заблужденията на материалистическата философия, която не познава скритите за науката и въобще за света тайни закони на мирозданието; тя вижда основната причина на обществените противоречия и на взаимните враждебни отношения в класовите различия на обществата, като не подозира, че тия различия са следствие на известни по-далечни, определящи ги отношения, лишени от икономически характер, й че както едните, така и другите са звена на една и съща верига — общата мирова еволюция, до чиято първопричина материализмът никога не е бил в сила да стигне и до която, поради своето естество, никога нема да стигне. Изтъкан изключително от два основни елемента; от диалектика и логика, изключителни плодове на здравия разум, материализмът е негоден за приложение в живота, освен в случаи на разрушение, понеже неговата философска база е отрицанието, а това значи, че му липсва условие за положително творчество. Като идеолог на разрушението, материалистът действа по внушение на силна омраза към всичко, което счита виновник за страданията на слабите, без да подозира, че се отдава всецяло в услуга на това, което мрази и презира с цялото си същество. Критерий на правда и възвишени дела не е разумът, а душата и сърцето.
Чистата душа и чистото сърце предпазват от грешките на разума, когато той действа мимо влиянието на
първите
.
Здравият разум сам по себе си, като самоопределяща се категория, действа само като разрушител. За да може да бъде в услуга на правдата и на истината той греба да бъде облян от оная светлина и съгрян от оная топлина, изходящи от един и същи източник, който дава жизненост на всяко творение, както от материалния, така и от духовния мир. Тая светлина и тая топлина — това са проявите на божествената любов, неразлъчна от волята на Твореца, абсолютно необходима за приложението на последната. * * * Първия момент на пробуждане на душата се изразява в това, че тя всецяло подчинява на себе си разумът и тогава всяко действие на личността бива в контакт с волята на Бога. Поставен в зависимост от душата, разумът става полезен съветник.
към текста >>
Да, иде деня на мира и на хармонията; ние вече виждаме
първите
зари на новото слънце, което безумните искат да угасят.
Да вземем, като най-пресен пример, последната общо-европейска война, в която загинаха повече от тридесет милиона хора, пълни с живот и сила за полезно творчество. Това е колосален епизод от днешното царство на безумието, явило се като резултат от творческата дейност на разума, но мимо влиянието на душата. Разумът, неподчинен на душата, знае: „око за око, зъб за зъб“. И тоя философски архаизъм и до днес се прилага, макар че Исус с кръвта си да запечати своята заповед за любов към ближния. Когато пък разумът е подчинен на душата, той казва: прощавайте на враговете си и любете тези, които ви ненавиждат, защото, ако отмъстиш за злото, отмъщение ще последва и по-грозно; ако ли простиш, ще победиш, и не само ще победиш, но и ще спасиш врагът си от влиянието на лукавия, а крайният резултат ще бъде мир и хармония между двете страни.
Да, иде деня на мира и на хармонията; ние вече виждаме
първите
зари на новото слънце, което безумните искат да угасят.
Сега, на предмета. Казахме, че у Гогол е настъпило пробуждане на душата, на което се дължи и отказът му от собствените си творения. Не ще съмнение, че хора като Белински и окръжаващата го плеяда млади интелигентни сили, удавени в атеизъм, никога не биха разбрали онова душевно състояние на Гогол, което го е накарало да постъпи така. Нека си спомним някои черти от живота на графа Л. Толстой, чийто душевен мир е често нарушаван от разнообразни колебания и съмнения — предвестници на настъпващото пробуждане.
към текста >>
Както виждаме, участта и на двамата великани е една и съща в много
отношения
.
Той е вярвал в живия Бог, когото всеки истинно-вярващ намира първом в себе си, а после и вън от себе си, Бога — създателя на света, а не създадения от света. След като у Толстоя не остана ни капка съмнение, че официалната религия нема нищо общо с Христовото учение, той смело се обяви против съвременните книжници и фарисеи, които поради това го отлъчиха от църквата. Подобно на Гогол, и Толстой напоследък се отказа от творенията на цялата своя литературна дейност. Само че Толстой направи това след като мина две забележителни фази на своята еволюция през настоящия си живот: а) стремежът му да се затвърди в православната религия, като вярващ и б) като вярващ, той пренебрегна схоластиката и догматизма на официалната религия. Гогол не мина във втората фаза, а остана в първата, от която не успя да се освободи, защото разстроеното му здраве рано го завлече в гроба.
Както виждаме, участта и на двамата великани е една и съща в много
отношения
.
Това се обяснява с обстоятелството, че те са излезли от старото си положение, което ги е помирявало с рутината на раболепието и въобще с всички унизителни условия на живота и, като силни характери, са тръгнали по нов път, по пътя на истината, на оная истина, която дава свобода. „Истината ще ви направи свободни“, казва Исус, за да посочи верния път на спасението от всяко робство. Свободата не се добива с меч. Съдбата на такава свобода е ново робство под друга форма, по-тежко и по-чувствително, защото средството, с което е тя извоювана — насилието — не дава положителен резултат, а отрицателен. Тук действа законът за Кармата, който е неизменен.
към текста >>
Има много и различни способи, за да се изучат
отношенията
към живота и към душевната дейност.
Като пуснем издишания въздух през известен разтвор в една стъклена тръбица, ясно ще видим изменението, произведено от това дишане в разтвора, но това изменение ще бъде само външния признак на вътрешните видоизменения, които са станали в цялата нервна система. Наистина, само чисто органическите изменения причиняват такива свойства на издишвания въздух. При нормалното здраво състояние на ума и тялото химическият разтвор в стъклената тръбица ще остане неизменен, и тогава дишането ще бъде правилно, дълбоко и силно. Всеки импулс на оная страст, която е овладяла ума, се отразява на дихателните функции, създавайки в тях значителни изменения. Гневът, ненавистта или ревността отведнъж причиняват късо и бързо дишане, когато мисълта за мир, щастие и божествена любов се последва от дълго и дълбоко дишане.
Има много и различни способи, за да се изучат
отношенията
към живота и към душевната дейност.
Йогите твърдят, че пряката причина на ненормалните и болезнени състояния на тялото е слабата проява в него на жизнената енергия, а косвено на същото влияе неправилната душевна дейност. Поради това, да се излекуваш от една болест, това значи да отстраниш пречките, които бъркат на правилната работа на праната. Това може да стане с помощта на физически средства или чрез регулиране на умствените и душевни процеси. Йогите изцеряват болестите, като увеличават жизнената сила на организма, пробуждайки скритата енергия па праната, тоя източник на всички сили. Те знаят всички способи, с помощта на които може да се напълни цялото тяло и всека негова клетка с жизненост.
към текста >>
Като са изучили взаимните
отношения
на тия различни центрове, йогите намират, че най-важни такива центрове в организма са шест.
Всичките чувства и движения на човека зависят от неговите нервни центрове в гръбначния иозък. Съществуват два тока, които отиват в главния мозък и от мозъка през гръбначно-мозъчния стълп и нервите, те се наричат донасящ и отнасящ токове, а на санскритски „ида“ и „пингала“. Тия токове минават през предния и задния канали на мозъка, които представляват от себе си като че ли два пътища, по които вървят токовете на праната. Нервната енергия е разпръсната в цялото тяло, и едничкият способ да се регулира се състои в контролиране дейността на главните центрове на гръбначния мозък. Затуй, ако някой иска да контролира праната си, той е длъжен преди всичко да се научи да управлява централните станции, с помощта на които тя се разпространява по организма и върши своята работа.
Като са изучили взаимните
отношения
на тия различни центрове, йогите намират, че най-важни такива центрове в организма са шест.
Според „науката за дишането", главният от тия шест центрове се намира в гръбначния мозък, тъкмо срещу гръдната кост. Той е дихателния център и на санскритски се нарича „анахата“. Той движи гръдния кош, кара белите дробове да се разширяват и свиват и управлява дейността на другите( зависещи от него центрове. Ако този главен център е разстроен или вибрира неправилно, тогава всички подчинени нему по-малки центрове, разпръснати по цялата система на тялото, ще започнат да работят също така неправилно. В резултат се явява болестта, органическото разстройство и продължително неразположение.
към текста >>
Естествено е, че при такива схващания за индивидуалните добродетели на човека и за
отношенията
му към Бога и към другите, социалната проблема се решавала от богомилите въз основа на принципите за любовта и братството, от които произтичат равенството, просветата и свободата на всички.
Н.) се явява като преобразено копие на паганизма (т. е. езичеството — Б. Н.) и на неговата тържественост; чрез богати зракови и слухови възприятия тя унисва (к. н.) въображението на вярващия към материализовани форми на небесния мир. Богомилската молитвена и обредна обстановка е тъй бедна, проста, дори студена, че не дава никаква храна на фантазията; тя действа не на сърцето, а на ума, и го въвежда съзерцателно в духовните висини на Бога“...4) Всичко това съответствало на личния живот на богомилите растителна (естествена) храна и пост, кротост, смирение, чистота на нравите, търпение, милосърдие, благочестие и самопожертване.
Естествено е, че при такива схващания за индивидуалните добродетели на човека и за
отношенията
му към Бога и към другите, социалната проблема се решавала от богомилите въз основа на принципите за любовта и братството, от които произтичат равенството, просветата и свободата на всички.
Любовта изключва всека омраза и преследване, братството е несъвместимо с никакви лични и съсловни или класови привилегии и предимства. Поради това, държавата трябва да представлява един колективитет от свободни и равноправни граждани, които работят и взаимно си помагат за общо благо — точно според Христовото учение, както казва и апостол Павел: нема ни елин, ни евреин, ни скит — всички сме едно в Христа. Тъкмо това не подхождало на егоистичните интереси на тогавашните държавни и църковни властници, както не отговаря и сега, след толкова векове, минали в отчаяни борби за право и свобода: богомилите, верни на учението на Христа, словом и на дело, били безпощадно преследвани, избивани и гонени вън от България, а това именно е докарало и заробването на българското царство. Но трябва ли да се винят за тоя резултат богомилите? Разбира се, не, защото те не са били, както неоснователно твърди — в противоречие на други свои изводи — г. проф.
към текста >>
Първите
Отци на църквата не можеха да отрекат, нито пък отричаха истината, че други религии и философии са притежавали същите учения преди християнството, при все че те се стараеха да обяснят факта чрез различни заобиколки и казваха, че истинската християнска идея е твърде различна от оная на „езическите“ или платонически философи, както свидетелства Св. Августин.
Метафизикът, от друга страна, нито приема, нито отхвърля една догма, но се старае да види истината зад нея. Тогава ще изразим най-напред ортодоксалния възглед и за да се предпазим от предразсъдък, ще го изкажем с думите на приетите авторитети. Даже известно е, разбира се, че идеята за триединния Бог не е чужда на християнството, защото е обща на религиозната мисъл във всички векове и даже е съществувала преди християнството да бъде дадено на света. Казано е, обаче, от известен тип ортодоксален и може-би сектантски християнин, че доктрината за Троичността възприема много различен характер в християнството. Това е вярно, в известен смисъл, защото трябва да се разгледа и личният Христос, тъй като неговото велико учение за любовта и мъдростта ще просветли твърде строгия формализъм на някой от неговите последователи.
Първите
Отци на църквата не можеха да отрекат, нито пък отричаха истината, че други религии и философии са притежавали същите учения преди християнството, при все че те се стараеха да обяснят факта чрез различни заобиколки и казваха, че истинската християнска идея е твърде различна от оная на „езическите“ или платонически философи, както свидетелства Св. Августин.
Той, цитиран от В. Фълтън, доктор по богословието, професор по систематическо богословие в Ебердинския Университет (статията „Троичността“ в Клярковата Енциклопедия на Религията и Етиката), твърди, че даже ако и да се намира в книгите на платониците, че „в началото бе Словото“, не е намерено, че „Словото стана плът и живее между нас“. Проф. Фълтън, във връзка с това, дава едно късо обяснение върху Троичността, част от което предаваме тук: „Това, което дава един особен характер на християнската доктрина за Троичността, то е нейната тясна връзка с отличителния християнски възглед за Божественото въплътяване. В други религии н религиозни философии ние срещаме идеята за божественото въплътяване, но може да се твърди, че никъде единството на Бога с човека не е тъй конкретно и определено . . .
към текста >>
И тъй, когато
първите
християни са искали да изложат схващането си за Бога с
трите
му елемента — Бог, Христос и Дух — влизат в такова описание и Единният Бог се открива по тоя тристранен начин“.
Тази е централната истина на християнството, че Бог бе исторически проявен в Христа и че Той още се проявява на света като дух, живущ вътре в църквата... Тази християнска вяра във въплътяването на Божественото Слово в човека Христос Исус, с когото вярващият се свързва чрез общението на Св. Дух, установява отличителната основа на християнската доктрина за Троичността“. Подчертаните думи показват идеите, към които се привлича вниманието, като се предполага, че се посочва различието между християнството и другите религии. Статията по-нататък казва, че в Стария Завет има малко, върху което да се основе идеята за Троичността и че в Новия Завет не намираме учението за Троичността в некаква развита форма, нито в Павловата и Йоановата теология, при всичко че се дава голямо свидетелстване за религиозната опитност, от която изхожда доктрината4). Въпреки това, Христос е признат като вечен Син на Бога и върховна проява на Отца, а оживотворящият Дух на Живота е признат да изтича от Горе.
И тъй, когато
първите
християни са искали да изложат схващането си за Бога с
трите
му елемента — Бог, Христос и Дух — влизат в такова описание и Единният Бог се открива по тоя тристранен начин“.
След като дава случаи и илюстрации за тая идея, той завършва един параграф като казва, че „наистина, ако учението за Троичността се явява малко късно в теологията, то трябва да е живяло твърде отрано в богослужението. Църковната доктрина казва, продължава той, показвайки я като постепенно развитие, че има три лица (хипостати) или реални различия, в единството на Божественото Естество к Субстанция, което е Любовта. Лицата са Съ-равни (co-equal), тъй като във всяко от тях Божественото Естество е едно и неразделно, и чрез всяко от тях то притежава, колективно, божествени атрибути. Тъй като едното „Лице“, когато се говори за Триличието, е повече от страна на съществото, бидейки реална основа на опита и функцията, то всяко божествено лице, при все че е по-малко отколкото една отделна индивидуалност, притежава свои собствен хипостатичен характер или характерно свойство . . Онова на Отца, бидейки в генерация, на Сина, в синовност, и на Духа, в процесия: когато пък Отец не изхожда от никого, нито е зачнат, нито е изхождащ; Синът е вечно зараждан от Отца; Светият Дух е вечно изхождащ от Отца и от Сина .
към текста >>
Дух са само символи, които представляват
трите
прояви на Бога,
трите
съставности на Божествената Природа, три съществени връзки на съвършения живот на Божеството“.
Първичното Същество трябва да е било безкрайно6), защото не може да има крайно, без да има още нещо над него. Ние знаем също, на вселената, според нашата опитност, е крайна; ние можем да я мерим, теглим и анализираме. И въпреки това, ако мислим за безкрайното и крайното като две напълно различни и несвързани форми да съществуванието, ние ще се намерим в едно невъзможно положение“ (Нова Теология, стр. 85). Той казва по-нататък (във „Вяра за днешния ден“, стр. 283), че термините Отец, Син и.
Дух са само символи, които представляват
трите
прояви на Бога,
трите
съставности на Божествената Природа, три съществени връзки на съвършения живот на Божеството“.
Дякон Инге също пише в подобна насока и показва, как една твърде физическа идея за Троичността е възникнала чрез това, което той нарича „злощастна употреба на думата Лице с нейните кривоводещи асоциации“ (Сказки в Падок, стр. 28). Така, Троичността се разглежда като три състояния на съзнанието в едно, или три сили в едно; но тя трябва също да бъде погледната като Триединство от Живот, Субстанция и Отношение между тях. В този смисъл тя е Троичносг на Сила, която работи в Троичност на Форма — един хексагон (двоен триъгълник) на Духа, прелян в Материята7). Че Троичността е основа почти на всичките древни религии, това може лесно да се докаже чрез цитати от много съчинения по този предмет, било измежду най-древните народи, като Маите, между арианците, египтяните, халдейците, зароастрийците, гърците и римляните, и, в същност, във всека древна страна и почти във всека религия тази идея за триединния Бог винаги изпжква. Безполезно е, обаче, да претоварваме четеца с доказателства, които може да се намерят в толкова много книги.
към текста >>
Трите
са едно, едно Единство, което се проявява като че ли е било Троица.
Тая Троичност е вече обяснена като Живот, Субстанция и Отношението между тях. Единният, т. е. Животът — Субстанция, тогава, се поляризира за целите на творението, така че „противоположностите“ се проявяват. По гоя начин Духът или Животът работи в и с Материята или Формата, тяхното съединение след раздялата става възможно, защото са в действителност части едно на друго и защото „неща, които са равни на едно нещо, са равни помежду си“, както е установил Евклид. Това е отношението между „противоположностите“, Светият Дух на ортодоксите, фоатът на будистите, който събира всички неща заедно.
Трите
са едно, едно Единство, което се проявява като че ли е било Троица.
Понеже всека проява включва този триединен процес, може да бъде интересно да представим един по-конкретен пример на онези, които се занимават с електричеството и магнетизма. За да се направи малко по-ясна тази идея за единството, проявено като Троичност, може да се вземе за пример кръглия магнит, който става подковообразен. Едно кръгло парче стомана, което е било магнетизирано, не ще произведе никакъв ефект, когато железни стърготини се турят близо до него, т. е. то не ще окаже никаква сила на привличане. Тази сила, сигурно съществува в кръглото единство, но тя е непозната в смисъл, че е непроявена.
към текста >>
Така, ние имаме две противоположности, изхождайки от едно единство, общо за двете, и, въпреки това,
трите
са едно.
Тая поларизация8) е това именно, което в същност обяснява мистерията на Троичността в единството. То се проявява чрез този пречупен кръг или подковообразен магнит. Като кръг, той е единица, но когато проявява силата си, необходимо е да има две страни или полюси, единият от които се нарича положителен, а другият отрицателен. При все че двете могат да излъчват същата сила, но, въпреки това, тя е прекъсната, както става в действителност и се явява като противоположности. По тоя начин имаме положителният магнетизъм или електричество,според както може да бъде случаят, и отрицателният магнетизъм, както и оная сила, която държи двете тия в разделност.
Така, ние имаме две противоположности, изхождайки от едно единство, общо за двете, и, въпреки това,
трите
са едно.
(Следват: гл. II — „Девствената майка на вселената“, гл. III — „Буквите и тяхното значение“ и гл. IV — „Свещената дума на Изток и Запад: АМИН или АМН, ОМ или АУМ“). ___________________________________ 1) Вж.
към текста >>
Отношенията
между хората днес не са
отношения
между души, но
отношения
механически.
Природата е пълна с такива символи. Те трябва да се използват във възпитанието. Днешната култура е механизирана, тя е безжизнена. Затова днес мислят, че душата я няма: тя не е проявена. Животът се лишава от поезията и красотата, когато няма онази топлина, която сгрява душите.
Отношенията
между хората днес не са
отношения
между души, но
отношения
механически.
Това е една стара култура, която залязва. В недрата й се ражда новата култура, ражда се човекът с новото съзнание. Животът на служенето ще легне в основите на новата култура. Нови сили се раждат в човешката душа. Човек с новото съзнание ще чувства радостите и скърбите на всички същества .като свои.
към текста >>
Борец, стоящ в
първите
редове за нова възпитателна метода, е Д-р Р.
„Учители и възпитатели, принадлежащи на 16 народности, се събраха в Илклей на 14-дневна конференция, за да чуят курса на Д-р Щайнер върху възпитанието и духовния живот на днешното време и след това да разменят мисли по това. Г-н McMilan поздравил Д-р Щайнер при откриването на конференцията, като казал, че поздравът се извършва от съзнанието, че Д-р Щайнер носи идеи, твърде необходими в днешния критичен час на народната и международна история. Вестник „Yorkshire Observer“ от 6. август 1923 г. пише: „Всички мислещи хора по цялата земя се чувстват дълбоко незадоволени от материалистичното мировъзрение на днешната култура, от пълната неспособност на днешната възпитателна система да помогне на наложителните духовни нужди на човечеството.
Борец, стоящ в
първите
редове за нова възпитателна метода, е Д-р Р.
Щайнер, ръководител на прочутото вече Валдорфско училище, който е въвел съвсем нова възпитателна система, изхождайки от проникването на научното познание с духовни истини. Преди около една година се състоя конференция в Оксфорд,дето Д-р Щайнер изложи своите педагогически възгледи, и толкоз голямо беше въодушевлението на слушателите, че се реши основаването на общество, което да работи за приложение в практиката на изложените от Д-р Щайнер идеи. Обществото, известно под името „ Възпитателен съюз за. реализиране на духовни ценности“, свика тая конференция в Илклей.
към текста >>
96.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Човек заключава, че такива
отношения
носят своя произход от миналите животи, и че тия души близнаци, тъй сродни днес, са живели, обичали са се и работили заедно в миналите векове.
Или пък за образец на дълбоко заякчена вярност, човек може да се обърне към Кадмус и Хармония, верни един на другиго в нещастието, търпеливи под злодумството на боговете и променени най-сетне, от съжаление към техните страдания и от признание на постоянството им, в две змии, символизиращи Божествената Мъдрост — две блестящи и стари змии, които някога си бяха Кадмус и Хармония. В древните или съвременните песни и в живота примери от съвършено съпружеско щастие, макар и малко, съществуват. Такъв е случая с древния герой крал — кралят на Индия, Рама, и царицата му, Сита, които са били идеален съпруг и идеална съпруга; Одисей и Пенелопа, висш пример на верност; или Брут и Порция, типове на благородна дружба. Освен това, такива със случаите на съвършен истински брак Роберт с Елисавета Браунинг и Уйлям Юарт с Катерина Гладстон. В своята най-добра проява, такива съюзи са толкова съвършени, че, виждайки степента,на тяхната пълнота, човек се изкушава да узнае, до колко с били трайни.
Човек заключава, че такива
отношения
носят своя произход от миналите животи, и че тия души близнаци, тъй сродни днес, са живели, обичали са се и работили заедно в миналите векове.
Човек отива даже по-далеч от това, разследвайки дали при съвършените бракове съпругът и съпругата не са били съединени от най-ранния момент на тяхното съществувание, дали те не ся били една двойна звезда на небесната твърд в първата минута на манвантарата, в която тяхното сътворение е започнато. Когато, както се описва от Ел. П. Блаватска в нейната Тайна Доктрина и от Ани Безант в нейната Студия върху съзнанието, Първият Логос е приготвил петостранното космическо поле за друг период на Проява, тогава Вторият Логос, Строител и Пазител на формите започва дейността си, изливайки Мъдрост и Любов, които, сигурно, са мъжки и женски принципи или атрибути. С потока на Мъдростта и Любовта идат монадите, единиците на съзнание — или, по-точно, „те проблясват и изпращат техните жизнени лъчи“. Защото те остават завинаги „в обятията на Отца“, когато „техните живот-лъчи протичат в океана на материята“.
към текста >>
Както се каза по-горе, сефиротите се делят на две категории, едната от които обгръща
трите
първи, най-близките до Абсолютния и непосредствените му органи, а другата обгръща последните седем, преминали в света.
Строителните сефироти се означават също митично със седемте царе на Едом, всеки от които съответства на един сефир. За да представи падането на създадената вселена, Кабалата си служи с различни символизми, като изразява това падане ту със смъртта на седемте едомски царе, ту със счупването на седемте вази, съдържащи светлините на долните сефироти. За да се схване същината на тия различни символи, трябва да се мисли върху следното: в незнайното пребивава Айн-Соф, Безкрайният, Абсолютният, Бездната, Съществото, което не може да се назове, тъй като всяко име е ограничение, изворът на съвършенствата, по-висше от всички, но не противоположно на никое, Любов по-дълбока от всички, Мисъл непонятна на никоя мисъл, Мощ, осъществявана вечно и по-силно от всяко действие. Абсолютният не се сношава направо с ограничените същества, чиито зародиши се раждат от неговите недра, защото прегръщането му би ги разрушило при въвеждането им в него. Затова той се сношава чрез свойствата си, които Кабалата свежда в десет първични зачатия, десетте сефироти.
Както се каза по-горе, сефиротите се делят на две категории, едната от които обгръща
трите
първи, най-близките до Абсолютния и непосредствените му органи, а другата обгръща последните седем, преминали в света.
В началото на нещата, сефиротите са се излъчили из Абсолютния в състояние на пълна и инстинктивна свобода, необходима за съществуването на свободната воля, но способни да произведат злото, като излишък. Кабалата сравнява тази първична еманация с искрите, които изскачат от огнището в ковачницата. Според същата, в първоначалния период, сефиротите били образувани от точки или сферически елементи, неспособни да се наредят в линии и стоящи, в това безредие, без връзка на симпатия и строеж, защото съпоставените кълбовидни точки можели да се допират, но не и да се проникнат и проследят, като линии те, чрез благозвучно свързване. Кабалата обяснява също, че в своето първично или, така да се каже, атомично състояние, сефиротите са били изложени съвсем направо и силно на божествената светлина, поради което по-долните от тях, начиная от Хезод до Малхут, не са могли да издържат сиянието й и са се пръснали пред нея. Това е счупването на свещените вази, събарянето на едомските царе.
към текста >>
Същата тъмнина помрачава потайните полета на инстинкта и
първите
копнежи на звездите.
Така започват всичките окултни и вдъхновени книги. Това се вижда в Псалмите и Пророците, а Откровението е един трикратен и тържествен припев на същата неизчерпаема тема, седмократността на Светия Дух. Земята е духовната или звездната Среда, геологическа, историческа или човешка, дето протичат последователните фази на еволюцията и се развива създаването, падането и въздигането на излъчените творения. Пустотата, т. е. несплотеността и неустойчивостта, която всеки човек схваща във формиращата му се душа, смущават раждането на световете и бунтуват народите.
Същата тъмнина помрачава потайните полета на инстинкта и
първите
копнежи на звездите.
Но навред Духът Божи почива върху водите на скърбите, божествената сила изчерпва дивата и в непредвиденото от хаотичното незнание се заражда и потръпва произхода на бъдещето небе. Тогава хаосът, изкоренен из основа, потъва в рая. „Тринадесетте зависят от тринадесетте форми на Достойнството на Достойнствата“. Продължителността на най-лошия момент от хаотичните епохи е определена от Кабалата с дванадесетте символични часове, както гласи 22-ия стих. Тринадесетият час е запазен за въздигането и възобновяването на всички неща.
към текста >>
Ерусалим съдържа долното светилище, а Малхут горното, но между тях не съществуват хронологични
отношения
, а аналогични.
„Според както е писано: и тя бе празна и пуста. Тринадесетият ще открие двете светилища чрез милосърдието и те ще бъдат възобновени както в началото“. Тринадесетият принцип събира в покоя на синтеза дванадесетте аналитични елемента, чиято борба е образувала върховната криза на хаоса и опустошението. Чрез възкачването на тринадесетия принцип борбата утихва и деленията се поглъщат в Единството. За евреите, разрушението и опустошението на ерусалимското светилище бе образа и земният противоудар на упадъка на Малхут в безкрайността.
Ерусалим съдържа долното светилище, а Малхут горното, но между тях не съществуват хронологични
отношения
, а аналогични.
Съответствието между тях, според кабалистите, значи: както в еврейската история светилището е било разрушено и в ерата на Месия ще бъде възстановено, така и в историята на вселената, сефирът Малхут, разрушен и съборен чрез падането на едомските царе, ще бъде възроден, когато възтържествува окончателно божият закон върху елементите и душите, чието безредие е представено със свалянето на тия царе. Значи, има отражение и отзвук на всемирното в частното. Животът на един човек символизира историята на един народ, а историята на един народ очертава еволюцията на вселената. Двете светилища ще бъдат възобновени от милосърдието, т. е. духовният принцип на разширението ще смекчи силата на материалния принцип на съсредоточаването и уединението.
към текста >>
Значи,
първите
думи в Битието: „той създаде“ и „тя бе“ имат значение на постоянна реалност.
Тази е истината“. Както видяхме, шестте члена на микропрозопа, проявеният Бог, представляват шестте долни сефироти. Въпреки смущението от падането им, те не загиват, защото небитие не съществува. Кабалата не го приема. Тя отхвърля както във физическия порядък възможността на унищожението, така и в моралния — възможността на една непоправима деградация и вечна гибел.
Значи,
първите
думи в Битието: „той създаде“ и „тя бе“ имат значение на постоянна реалност.
Шестте членове на проявения Бог не са разрушени от падението. Даже съпругата му или Малхут, при по-тежки изпитания, е също невредима в същността си. Нетленният характер на съществото, този дълбок и коренен оптимизъм, е най-могъщото величие на Кабалата. Зо-ар не знае що е безнадеждност, тя е неприемлива, както и обезсърчението Защото Бог неосъжда немилостиво и не изоставя никого в едно бездънно падение. Зо-ар вижда само доброто и Бога като вечни същности.
към текста >>
Но тъй като законите на Ману, или тъй наречените индуски писания, дълго предшестват еврейските, едва ли е допустимо, че
първите
са преписани от последните.
Това семе стана едно Златно Яйце с блясък равен на слънцето; в това яйце сам той се роди като Брама, прародител на целия свят. Водите се наричат Нараа, защото те са, наистина, рожба на Нара, понеже те бяха Неговото първо обиталище. От тогава Той е наречен „Нараяна“ (из законите на Ману, I, 5 — 10). Четецът ще забележи, че тук се предава същата идея за „Духа Божи, който се носеше по лицето на водите“, и думата Н а р а я н а значи буквално „движещият се по водите“. Любопитно е, че всичко това прилича, на еврейската версия за Творението, както е посочено в „Книгата за Битието“.
Но тъй като законите на Ману, или тъй наречените индуски писания, дълго предшестват еврейските, едва ли е допустимо, че
първите
са преписани от последните.
Дали се мисли по индуски или по еврейски, мисълта е все същата, а именно, че Бог е витаел над тоя „девствен океан“ или пластична субстанция или „Мариа“, за да изнесе световете със себе си като Космичен Христос в тях. Това е той, схващайки идеята символично, Неговият Собствен Отец, Син и Майка, което е безсмислица за невежия, но е истина, за да се изучва, истина за философа или мистика. Законите на Ману, продължавайки описанието за творението, посочват как Божественият Един е поляризирал „Златното Яйце“ на субстанцията и е образувал из половините на небето и на земята, от ума и материята, „най-дребните частици“ и всички неща (1., 12 — 20). Всичко това наподобява историята в „Книгата за Битието“. При това то наумява, че идеята за атомите е много древна, защото е очевидно, че тия „дребни частици“ не са нищо друго освен атомите.
към текста >>
Индивидуалността е съставена от
трите
най-висши тела, искрата на чистия дух от седмото поле, конкретното духовно естество от шестото поле и абстрактният ум от петото поле; тия
трите
, след като са се развили.
Следов., казва този автор, това е фигурата Британия, която се показва да управлява морето, а не Нептун. Тайната на любовта и брака Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн. VI) Езотеричното схващане за живота и смъртта Езотеричната наука установява, че живота е вечен. Нейното централно схващане се предава с думата превъплътяване (реинкарнация), която подразбира една трайна единица, въодушевявана чрез смяната на преходни тела. За да се изясни това схващане, трябва да се забележи, че индивидуалността и личността съставляват две различни страни на човека.
Индивидуалността е съставена от
трите
най-висши тела, искрата на чистия дух от седмото поле, конкретното духовно естество от шестото поле и абстрактният ум от петото поле; тия
трите
, след като са се развили.
се схващат като една еволюция и тогава като че ли се поглъщат обратно в безкрайното, като организирани центрове на излъчване. Четирите по-низши тела — конкретната менталност, емоционалното естество, естеството на страстите и физическото тяло —се разглеждат като временни прибавки на материята от съответните техни полета, с които индивидуалността си служи като проводник и за които, колективно, се казва, че съставляват личността Личността се изгражда, за да подпомогне индивидуалността, която е безформена, за да придобие опитност в света не формите, и тя се освобождава от нея с течение на времето и след като се намали ползата от нея, опитността, обаче, през която минава, се поглъща от индивидуалността като храна за нейното развитие. По тоя начин това е индивидуалността, която еволюира през течението на векове, когато пък многото личности, свързани с нея, просто се развиват, действат, живеят и умират; но всека личност се изгражда от индивидуалността, която е напреднала, и всека нейна последваща е по-развит тип от своята предшественица. Тогава казват, че индивидуалността е единицата на еволюцията, а личността е единицата на въплътяването. От учението за превъплътяването възникна езотеричната теория за съдбата.
към текста >>
II-та — човешката личност в
отношенията
й към човешкото и животинското царство: проучване на жизнените сили, умствените сили и чувствените сили; магнетична и психична терапевтика.
и т. п. Психизмът дава на тия въпроси напълно задоволителни отговори, основани на проверени факти чрез опит. Великата проблема за живота и смъртта, за целокупното битие и човешките съдбини се осветлява всестранно. Работата на конгреса е разпределена на шест комисии. I-та ще проучи въпроса за човешката личност; подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание; равновесието като резултат от взаимното им сътрудничество.
II-та — човешката личност в
отношенията
й към човешкото и животинското царство: проучване на жизнените сили, умствените сили и чувствените сили; магнетична и психична терапевтика.
III-та — човешката личност в отношенията й към растителното и минералното царства; телекинеза (преместване предмети на разстояние, левитация и пр.). IV-та — човешката личност в отношенията й към пространството и времето: телепсихия, ясновидство, предвиждане на бъдещето. V-та — човешката личност в отношенията й към вселената. Освен това, конгресистите ще получат няколко доклади, които сега се приготовлявали и имали за предмет: духовната култура и вегетарианството; психическият анализ; анормалните и тяхното превъзпитание; чувственото внушение; действието на човешките излъчвания върху растенията и микробите; психическите лечебни фактори; долавянето на вълните,. които придружават невидимите същества и проявяват присъствието и естеството им; алхимията; натуризмът и психизмът; разумността и моралните качества, според хирологията; действието на минералните води върху растенията Редакцията на французкото списание Psychic Magazine обещава да даде подробен отчет за работите на конгреса.
към текста >>
III-та — човешката личност в
отношенията
й към растителното и минералното царства; телекинеза (преместване предмети на разстояние, левитация и пр.).
Психизмът дава на тия въпроси напълно задоволителни отговори, основани на проверени факти чрез опит. Великата проблема за живота и смъртта, за целокупното битие и човешките съдбини се осветлява всестранно. Работата на конгреса е разпределена на шест комисии. I-та ще проучи въпроса за човешката личност; подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание; равновесието като резултат от взаимното им сътрудничество. II-та — човешката личност в отношенията й към човешкото и животинското царство: проучване на жизнените сили, умствените сили и чувствените сили; магнетична и психична терапевтика.
III-та — човешката личност в
отношенията
й към растителното и минералното царства; телекинеза (преместване предмети на разстояние, левитация и пр.).
IV-та — човешката личност в отношенията й към пространството и времето: телепсихия, ясновидство, предвиждане на бъдещето. V-та — човешката личност в отношенията й към вселената. Освен това, конгресистите ще получат няколко доклади, които сега се приготовлявали и имали за предмет: духовната култура и вегетарианството; психическият анализ; анормалните и тяхното превъзпитание; чувственото внушение; действието на човешките излъчвания върху растенията и микробите; психическите лечебни фактори; долавянето на вълните,. които придружават невидимите същества и проявяват присъствието и естеството им; алхимията; натуризмът и психизмът; разумността и моралните качества, според хирологията; действието на минералните води върху растенията Редакцията на французкото списание Psychic Magazine обещава да даде подробен отчет за работите на конгреса.
към текста >>
IV-та — човешката личност в
отношенията
й към пространството и времето: телепсихия, ясновидство, предвиждане на бъдещето.
Великата проблема за живота и смъртта, за целокупното битие и човешките съдбини се осветлява всестранно. Работата на конгреса е разпределена на шест комисии. I-та ще проучи въпроса за човешката личност; подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание; равновесието като резултат от взаимното им сътрудничество. II-та — човешката личност в отношенията й към човешкото и животинското царство: проучване на жизнените сили, умствените сили и чувствените сили; магнетична и психична терапевтика. III-та — човешката личност в отношенията й към растителното и минералното царства; телекинеза (преместване предмети на разстояние, левитация и пр.).
IV-та — човешката личност в
отношенията
й към пространството и времето: телепсихия, ясновидство, предвиждане на бъдещето.
V-та — човешката личност в отношенията й към вселената. Освен това, конгресистите ще получат няколко доклади, които сега се приготовлявали и имали за предмет: духовната култура и вегетарианството; психическият анализ; анормалните и тяхното превъзпитание; чувственото внушение; действието на човешките излъчвания върху растенията и микробите; психическите лечебни фактори; долавянето на вълните,. които придружават невидимите същества и проявяват присъствието и естеството им; алхимията; натуризмът и психизмът; разумността и моралните качества, според хирологията; действието на минералните води върху растенията Редакцията на французкото списание Psychic Magazine обещава да даде подробен отчет за работите на конгреса.
към текста >>
V-та — човешката личност в
отношенията
й към вселената.
Работата на конгреса е разпределена на шест комисии. I-та ще проучи въпроса за човешката личност; подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание; равновесието като резултат от взаимното им сътрудничество. II-та — човешката личност в отношенията й към човешкото и животинското царство: проучване на жизнените сили, умствените сили и чувствените сили; магнетична и психична терапевтика. III-та — човешката личност в отношенията й към растителното и минералното царства; телекинеза (преместване предмети на разстояние, левитация и пр.). IV-та — човешката личност в отношенията й към пространството и времето: телепсихия, ясновидство, предвиждане на бъдещето.
V-та — човешката личност в
отношенията
й към вселената.
Освен това, конгресистите ще получат няколко доклади, които сега се приготовлявали и имали за предмет: духовната култура и вегетарианството; психическият анализ; анормалните и тяхното превъзпитание; чувственото внушение; действието на човешките излъчвания върху растенията и микробите; психическите лечебни фактори; долавянето на вълните,. които придружават невидимите същества и проявяват присъствието и естеството им; алхимията; натуризмът и психизмът; разумността и моралните качества, според хирологията; действието на минералните води върху растенията Редакцията на французкото списание Psychic Magazine обещава да даде подробен отчет за работите на конгреса.
към текста >>
97.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В
първите
периоди на живота си, когато съзнанието му се намира на низка степен на развитие, той не е в състояние да се ориентира сам в лабиринта на своите изпитания, картините на събитията от миналите му съществувания минават пред очите му като кинематографически филм, те го увличат или отблъскват и той ту пада, ту се издига, в зависимост от това, доколко в неговата духовна същност прониква светлината.
А познанието на Истината е възможно само чрез светлината. Следователно, светлината е единственият път към свободата в противовес на робството, към което води тъмнината. Затова и от глъбините на всяка душа, в най-трудните моменти на съществуването й във физическия свят, когато тя се стреми към освобождение, се изтръгва вика: „светлина, повече светлина! “ Това е вярно, както в личния, така и в обществения живот. Блужденията са присъщи на всеки индивид.
В
първите
периоди на живота си, когато съзнанието му се намира на низка степен на развитие, той не е в състояние да се ориентира сам в лабиринта на своите изпитания, картините на събитията от миналите му съществувания минават пред очите му като кинематографически филм, те го увличат или отблъскват и той ту пада, ту се издига, в зависимост от това, доколко в неговата духовна същност прониква светлината.
С течение на времето, обаче, всеки може чрез системно саморазвитие и самоконтрол да се домогне до повече светлина и да тренира волята си дотолкова, че да придобие пълна разумност в действията си, за да реализира идеала на относителното земно щастие. В окултната наука се дават редица правила и методи за достигане на това лично и индивидуално съвършенство. Чрез прилагане на тия изпитани правила и методи всеки ученик на окултната школа може да добие самообладание - едно от най-съществените условия за духовен растеж - после да стане господар на астралните сили или според окултната терминология „страж на прага“ и да премине със сигурни стъпки в следващите подир това стадии на посвещението. Дълбоки знания за живота в природата, в която се проявява Бог, и постоянно приложение на тия знания - ето какво се изисква от всекиго, който желае да се издигне по лествицата на съвършенството. Слабите индивиди, у които духовните заложби почиват в рудиментарно състояние под тежестта на материята, непременно трябва да прибягнат към ръководството на Учител.
към текста >>
Първите
наричаме организирани, а вторите неорганизирани.
движеният орган. Законът за инерцията по старото учение гласи: „веществото не може без външна причина да измени състоянието на движение, в което се намира“. Тая дефиниция не е напълно вярна. Тя трябва да се измени така: „едно тяло, което не може само да измени състоянието на движението си, се нарича пасивно“. Значи, трябва да различаваме два вида тела, тези, които могат да изменят сами състоянието на своето движение, и други, които не могат.
Първите
наричаме организирани, а вторите неорганизирани.
Растенията, животните и човек имат способността сами да изменят състоянието на своето движение 2). Но някой ще каже: „семето пониква заровено в почвата. Значи, външните условия са го накарали да извърши това или онова“. Но това трябва да се преведе така: на външните условия растението отговаря чрез вътрешния активен принцип по определен начин. Това, което семето извършва, зависи от една вътрешна закономерност“.
към текста >>
Освен
трите
известни агрегатни състояния, некои изследователи в последно време са принудени да приемат и четвърто, именно топлинно.
Химическият или звуковият етер причинява химическите процеси, — съединението и разлагането на материята и същевременно причинява физически възприемания тон. Последният е особен начин на нареждане на материалните частици. Химическият етер има музикално, звуково естество, и физическият тон, който чуваме с физическото ухо, е само външен израз, именно чрез въздуха. Жизненият етер ни се изпраща между другото от слънцето и, като минава през земната атмосфера, видоизменява се. Той има връзка с гравитацията и магнетичните явления.
Освен
трите
известни агрегатни състояния, некои изследователи в последно време са принудени да приемат и четвърто, именно топлинно.
Тези 4 агрегатни състояния се причиняват и поддържат от разните видове етер: топлинно агрегатно състояние - от топлинен етер въздухообразно агрегатно състояние - състояние от светлинния етер течно агрегатно състояние - състояние от химичния етер твърдо агрегатно състояние - състояние от жизнения етер Историята на земята Земята е преминала тези 4 състояния. Окултизмът ги нарича четирите планетарни въплъщения на земята (виж фигура 1). Те носят следните имена: 1) Земята в състояние на топлинен етер — „Сатурново състояние“. 2) Земята във въздухообразно състояние — „Слънчево състояние“. 3) Земята в течно състояние — „Лунно състояние“.
към текста >>
Първите
са повече под действието на химичния етер, а вторите — на светлинния. Наследственост.
При назъбения лист b. имаме действието на светлинния етер; при с. имаме взаимодействие на светлинния и химичния етер; при d — действие на химичния етер; при е взаимодействие на химичния и топлинния етер; при f — действие на топлинния етер. Фиг. 10 Разни листни форми, които показват влиянието на разните видове етер (виж текста) Действието на химичния етер се вижда и в полулунните сърдечни клапи и във формата на некои ганглии. От там се обяснява, защото растенията, растящи на сянка, имат тенденция да образуват кръгли листа, а растящите на светлина — остри или назъбени.
Първите
са повече под действието на химичния етер, а вторите — на светлинния. Наследственост.
Еволюционни фактори Същественото при унаследяването не е във веществото на зародишната клетка, но в нейното етерно устройство, т. е. в тези етерни строителни сили, които работят в организма. Знае се, че гаструлата се развива от бластулата чрез инвагинация, при което външното става вътрешно. Органите в некои случаи се развиват чрез инвагинация, а в други — чрез евагинация. Но тези процеси ги видехме и при планетите. Напр.
към текста >>
Губи се и последния отзвук на копнежите на моята душа, на която още при
първите
проблески на нейното пробуждане е била внушена надеждата да намери некога това, което геният на човечеството още не знае.
В тоя кораб беше най-скъпото ми съкровище, което некога вложих в него с детинска наивност, несъразмерна с веригата преживелици на душата ми. Аз не мислех, че некога корабът ще се отдалечи от пристанището, както детето не мисли, че може-би ще дойде ден, когато то ще стои пред немия труп на майка си, която сега му е също така мила, както и на мен отнесеното ми съкровище. Силите ми ме напускат. За да избегна опасността от стоенето ми до самия край на брега, отстъпих назад и седнах на едно изровено от градинаря изсъхнало дърво. Трябва да преживея мъката от мисълта, че вече нема да посещавам кораба.
Губи се и последния отзвук на копнежите на моята душа, на която още при
първите
проблески на нейното пробуждане е била внушена надеждата да намери некога това, което геният на човечеството още не знае.
Като пробуден от дълбок сън, съзнанието ме посети. — Спомних си, че нищо не се губи, че вечността на живота възнаграждава. — Нищо, казах си аз — още една резка на ръката и друга на челото. П. Списаревски Пътят но окултиста (Размишления) Човечеството върви по един бавен, естествен път към усъвършенстване. Вселената е една велика сграда, в която животът кипи, развива се, расте и преражда, а човек се учи от всичко, което го заобикаля, което вижда, което изпитва, сам върху себе си.
към текста >>
Това са
отношенията
между отделните групи, това е и задачата на дипломацията между отделните народи.
Тези знания от живота и училището го обогатяват и той напредва с общото течение. Отделните групи хора със сходни разбирания, продиктувани от частни и общи интереси, са образували обществата. Там човек се издига над животинското, като е създал един кръг по-голям от семейния и проявява известна дейност. Тия общества са създадени по необходимост и се подтикват повече от амбиции и тщеславие. Всичко това е надхитряване, ограбване, ощетяване едни за в полза на други.
Това са
отношенията
между отделните групи, това е и задачата на дипломацията между отделните народи.
Но този път все води към развитие. Днешното човечество, заслепено от грубия материализъм, продължава взаимното си изтребление. Всички народи претендират, че изповядват някаква религия. Но къде е тя? Къде е Бог?
към текста >>
Метафизически, това е член на полутайно общество, който се ползва от своето светско положение и своите
отношения
и теоретически проповядва всемирно братство, а практически в живота прокарва съвсем обратното.
Нека изследваме тези думи в тяхното най-ново значение. Магията е греховно изкуство за приготовляване тайни средства, ползване от невидими сили, общение с невидимия свят на духовете и демоните посредством омагьосване. Магия също така значи и изкусно измамване на чувствата, посредством измамите и фокусите на заклинателя. Самият пък маг се смета или за зложелателен, суеверен и до толкова безумен, че сам вярва в своите вълшебства, или като изкусен преструванко и най-обикновено лъжец, който заплесва или обира хората. М а с о н е почетното име, което се дава на строителя, зидаря.
Метафизически, това е член на полутайно общество, който се ползва от своето светско положение и своите
отношения
и теоретически проповядва всемирно братство, а практически в живота прокарва съвсем обратното.
Това е човек, който копира египетския масон, но който в действителност нищо не знае за Хирама, своя учител, нито за звездния Соломон, нито за неговия мистически храм в небесата, построен от Хирама; който лъжливо разбира смисъла за трите разбойници или убийци; не знае нищо за чудесната миртова вейка — с една дума „свободния зидар“ (франк-масон), казано изобщо, е човек, който се подслажда с идеалите на социалното равенство и тайно братство и играе на мистицизъм; който парадира на масонските сцени и изпълнява роля, която сам не разбира. Но първото значение на строителя е съвършено вярно . . . Най-после, въображение (imago) е упражнение в създаване ментални образи — картини на безмълвната мисъл. Да разгледаме тези идеи в обратен ред.
към текста >>
Това е човек, който копира египетския масон, но който в действителност нищо не знае за Хирама, своя учител, нито за звездния Соломон, нито за неговия мистически храм в небесата, построен от Хирама; който лъжливо разбира смисъла за
трите
разбойници или убийци; не знае нищо за чудесната миртова вейка — с една дума „свободния зидар“ (франк-масон), казано изобщо, е човек, който се подслажда с идеалите на социалното равенство и тайно братство и играе на мистицизъм; който парадира на масонските сцени и изпълнява роля, която сам не разбира.
Магията е греховно изкуство за приготовляване тайни средства, ползване от невидими сили, общение с невидимия свят на духовете и демоните посредством омагьосване. Магия също така значи и изкусно измамване на чувствата, посредством измамите и фокусите на заклинателя. Самият пък маг се смета или за зложелателен, суеверен и до толкова безумен, че сам вярва в своите вълшебства, или като изкусен преструванко и най-обикновено лъжец, който заплесва или обира хората. М а с о н е почетното име, което се дава на строителя, зидаря. Метафизически, това е член на полутайно общество, който се ползва от своето светско положение и своите отношения и теоретически проповядва всемирно братство, а практически в живота прокарва съвсем обратното.
Това е човек, който копира египетския масон, но който в действителност нищо не знае за Хирама, своя учител, нито за звездния Соломон, нито за неговия мистически храм в небесата, построен от Хирама; който лъжливо разбира смисъла за
трите
разбойници или убийци; не знае нищо за чудесната миртова вейка — с една дума „свободния зидар“ (франк-масон), казано изобщо, е човек, който се подслажда с идеалите на социалното равенство и тайно братство и играе на мистицизъм; който парадира на масонските сцени и изпълнява роля, която сам не разбира.
Но първото значение на строителя е съвършено вярно . . . Най-после, въображение (imago) е упражнение в създаване ментални образи — картини на безмълвната мисъл. Да разгледаме тези идеи в обратен ред. Въображението произлиза от думата образ, картина, форма — латинското imago, което на свой ред е произлязло от старосемитския корен mag.
към текста >>
Първите
оръдия на войната и убийствата са били твърде груби, грамадни и неудобни, и затова по-разрушителни.
Той е потенциален или, иначе казано, точно пропорционален на мъдростта на майстора — и неговата ментална динамика. В ръцете на зломисленик или идиот, той е вреден или безполезен. Магическият жезъл изисква от своя притежател здрав мозък и здрава ментална сила — и само тогава той може да произвежда ефекти В това отношение той е съвършено подобен на парната машина, която за своето движение иска и съответен генератор на сили. Като обладава решителна воля и ментално разбиране на своята вътрешна сила, всеки мъж и всяка жена посредством този сензитивен жезъл могат да се запазят от всичките легиони на ада и бързо да разсеят всека форма на духовното зло. Огнестрелното оръжие, тъй сложно в своя механизъм и толкова разрушително в своето действие, не е нищо друго освен изроден магически жезъл.
Първите
оръдия на войната и убийствата са били твърде груби, грамадни и неудобни, и затова по-разрушителни.
Днес те са станали с такава фина работа и сложен механизъм, както и магическият жезъл, макар този последният още и в нашите дни да стои по-горе и не в реда на военното оръжие. Ще настане време, когато този първоначален вид на защита ще бъде отново открит — и ще стане полезен в ръцете на болшинството от членовете на човешкия род. В същото това време менталната и нравствената природа ще се развива и ще достигне по-добро състояние и поради това, ползването с това оръдие ще принадлежи на мнозина най-добре нравствено развити и способни да го управляват. Ние сега сме встъпили в плана на ума и интуицията и бихме искали от тази позиция да управляваме света. Но сегашния порядък на нещата не се явява постоянен и подлежи на замяна с други по-висш, в който хуманността и справедливостта ще заемат своето същинско место.
към текста >>
Когато полът е строго определен на физическото поле от формата на устройството, на по-висшите полета това зависи от относителната сила, който постоянно се мени, така че двама души, които са мъжко и женско на физическото поле, могат постоянно да сменяват своята полярност в техните
отношения
на вътрешните полета.
Индивидуалността е двустранна, положителна и отрицателна, тя има една кинетическа страна и една статическа страна, и е, следов., мъжко-женствена и женско-мъжествена, съобразно с отношението на „силата“ към „формата“ в устройството си. Личността, обаче, е едностранна и, следов., има определен пол. За индивидуалността може да се мисли като за един магнит, който има положителен и отрицателен полюс, единият от които за известно време се влага в гъстата материя, и естеството на вложения полюс определя пола на тялото, което се гради около него. Индивидуалността, животът на която е една еволюция, има и двете тия страни в естеството си; но на личността, чийто живот е едно въплъщение, действа само едната страна, а другата остава латентна или неразвита. Това добре се илюстрира в пчелата, при която начинът на храненето определя дали ще се развие пола или не; също и при човешката форма, при която характерните органи на другия пол винаги съществуват в зародишна форма и даже могат, в известни типове на анормалност, да достигнат значително развитие, ако не дори и активна функция.
Когато полът е строго определен на физическото поле от формата на устройството, на по-висшите полета това зависи от относителната сила, който постоянно се мени, така че двама души, които са мъжко и женско на физическото поле, могат постоянно да сменяват своята полярност в техните
отношения
на вътрешните полета.
По тоя начин, ако те боравят с нещо, в което мъжът преодолява, тогава той ще води, а тя ще го следва, но ако условията се изменят и двойката работи в една сфера, в която жената преодолява, тогава полярността ще се промени и жената ще вземе господството и, в такъв случай, забележете крайната нежност на мъжа, когато едно бебе се тури в ръцете му. Оня, който чувства най-дълбоко, ще бъде мъжественият на полето на емоциите, а оня, който знае по-вече, ще бъде мъжественият на умственото поле, без оглед на тялото, в което всеки от тях се случи да бъде въплътен. Тъй като, обаче, мъжкото тяло е по-добре приспособено да изразява положителния, тип и сила, мъжът обикновено ще бъде мъжествен както в по-гъстото, така и з по-висшите полета. Но ако. има значително неравенство в силата, тогава жената може да бъде относително по-мъжествена спрямо своя мъж във вътрешните полета.
към текста >>
Не трябва никога да се забравя, че мъжествеността и женствеността са винаги относителни на вътрешните полета, и както физическата издръжливост на индивидите от една двойка се мени, така също и относителната сексуалност се сменя с нея, и един мъж може да бъде чисто мъжествен в своите
отношения
към една жена и чисто женствен или отрицателен в своите
отношения
към друга.
По тоя начин, ако те боравят с нещо, в което мъжът преодолява, тогава той ще води, а тя ще го следва, но ако условията се изменят и двойката работи в една сфера, в която жената преодолява, тогава полярността ще се промени и жената ще вземе господството и, в такъв случай, забележете крайната нежност на мъжа, когато едно бебе се тури в ръцете му. Оня, който чувства най-дълбоко, ще бъде мъжественият на полето на емоциите, а оня, който знае по-вече, ще бъде мъжественият на умственото поле, без оглед на тялото, в което всеки от тях се случи да бъде въплътен. Тъй като, обаче, мъжкото тяло е по-добре приспособено да изразява положителния, тип и сила, мъжът обикновено ще бъде мъжествен както в по-гъстото, така и з по-висшите полета. Но ако. има значително неравенство в силата, тогава жената може да бъде относително по-мъжествена спрямо своя мъж във вътрешните полета.
Не трябва никога да се забравя, че мъжествеността и женствеността са винаги относителни на вътрешните полета, и както физическата издръжливост на индивидите от една двойка се мени, така също и относителната сексуалност се сменя с нея, и един мъж може да бъде чисто мъжествен в своите
отношения
към една жена и чисто женствен или отрицателен в своите
отношения
към друга.
Формата определя пола на индивида на физическото поле, но относителната сила го определя на вътрешните полета. И тоя факт е ключ на много неща, Взаимно-отношението между положителното и отрицателното върху нефизическите полета а) Духовните полета „На седмото поле Всичкото е Едно и Едното е Всичко“. Това е една често повтаряна аксиома в езотерическата философия. Върху това поле съществуват същества от два типа: такива, които са напреднали малко по-вече от своя произход и се намират върху насочения надолу или излизащия навън завой на еволюцията, и такива, които, като са завършили своята еволюция, издигнали са се до равнището на своя източник. Това поле, както се казва, е съвсем безформено; съществата от първия тип още не са достигнали некаква форма, когато ония от втория, след като са научили всичко, което формата е могла да ги научи, са я захвърлили, заедно с нейните ограничения, и са достигнали съвършена свобода в границите на вселената, към която принадлежат.
към текста >>
Първо, предпазването е по-добро от цера и всички висши сили трябва да бъдат внимателно направлявани от моралното кормило на лицето, което ги употребява; второ, самотната работа трябва да се отбягва, за да могат и други очи да видят
първите
пропуквания на воденичния бент, нещо, което притежателят му ще съзнае последен.
Течението е станало буквално земно. Вместо силно организираното духовно естество, което е поддържало течението вътре в определения канал и го е предавало на духовната страна на другите, така че да протича обратно към божествения му източник, без да напусне шестото поле, налягането върху духовното тяло на тоя човек е било толкова голямо, че силата се е изплъзнала от ръцете му и отишла по линията на по-малката съпротива, линията на естественото еволюционно течение, от седмото поле надолу до първото, и след това пак обратно през земята-душа; но той е толкова малко виновен, колкото и някой, чийто воденичен бент се е разрушил и е залял селото. Наистина, той би трябвало да знае, че главата на течението е твърде голяма за якостта на неговите прегради, но той не е съзнателния убиец на онова село. Това явление е добре познато на езотерическия учен, а именно разрушението на духовния бент под казания натиск, твърде голям, за да може организмът да устои, и деградацията на божествените сили към по-низшите полета на съществувание. Но ще запитате какъв е церът против това?
Първо, предпазването е по-добро от цера и всички висши сили трябва да бъдат внимателно направлявани от моралното кормило на лицето, което ги употребява; второ, самотната работа трябва да се отбягва, за да могат и други очи да видят
първите
пропуквания на воденичния бент, нещо, което притежателят му ще съзнае последен.
Тогава, ако такова предупреждение чрез пропукване се яви, заплашеният индивид трябва да спре всички вътрешни дейности и да се възвърне на материалното поле със силни физически упражнения или даже изтощения според добрия старо-моден тип. Над всичко това, той би трябвало да се въздържа да предизвиква или да довежда по-вече духовна сила, докато каналите за минаването й не се поправят. А за мистика, да предизвиква по-нататъшни екстази при такива условия, това би значило да предизвика или прояви чувственост или истерия. Но интуицията на много възвишени души право им е подсказвала, че при такива обстоятелства те се чувстват недостойни да се приближат до своя Бог, но че трябва смирено да работят на нивата, или да се грижат за бедните, додето станат пак достойни приемници на Неговите дарби и Той да благоволи да ги приближи пак. Такова духовно смирение би спасило от срам мнозина възможни светци.
към текста >>
98.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Три са главно философските направления или школи, които изтъкват ярко по една от
трите
страни на човешкия живот: материализмът, идеализмът, спиритуализмът.
Според Руссо, цел на образованието и възпитанието е самопроизволното и хармонично развитие на всички заложби у детето, тъй както са вложени в него от природата. Според Фрьобеля, — да се изяви божествената природа у детето, която прониква цялото Битие, във всичката си хармония и красота. А учителят и вдъхновителят на тези велики педагози, Христос, е казал: „Бъдете съвършени като Вашия Отец Небесен.“ Бъдете милосърдни като Вашия Отец. Съвършенството в Божията Любов, в Божията Мъдрост, в Божията Истина — ето най-възвишеният идеал, към който ни подтиква нашата божествена душа — жив слънчев лъч, искра, пламък, който иска да се разгори в слънце, и подобно своя извор, да пръска животворни лъчи. Човек е един микрокосмос, който има съотношение с великия свят, макрокосмоса.
Три са главно философските направления или школи, които изтъкват ярко по една от
трите
страни на човешкия живот: материализмът, идеализмът, спиритуализмът.
Материализмът твърди, че реално е материалното, а животът е плод на материалното. Идеализмът твърди, че реална е идеята, умът, материята е форма, израз на идеята. Спиритуализмът твърди, че реално е духът. В същност, и трите изразяват по 1/3 от истината. Животът има три страни: форма, съдържание й смисъл, и това може да се изобрази символично във фигурата на триъгълника.
към текста >>
В същност, и
трите
изразяват по 1/3 от истината.
Човек е един микрокосмос, който има съотношение с великия свят, макрокосмоса. Три са главно философските направления или школи, които изтъкват ярко по една от трите страни на човешкия живот: материализмът, идеализмът, спиритуализмът. Материализмът твърди, че реално е материалното, а животът е плод на материалното. Идеализмът твърди, че реална е идеята, умът, материята е форма, израз на идеята. Спиритуализмът твърди, че реално е духът.
В същност, и
трите
изразяват по 1/3 от истината.
Животът има три страни: форма, съдържание й смисъл, и това може да се изобрази символично във фигурата на триъгълника. Целта на образованието е хармонията — равно-странния триъгълник. Животът, следователно, е проявление на една разумна, любяща и творческа сила, която ние наричаме душа и която е изявление на онази разумна, любяща и творческа Сила, която ние наричаме Бог, Началото на живота. Ако ние признаваме в себе си, че животът е разумен, трябва по необходимост да признаем, че животът в цялата вселена също е разумен, проява на Висша Воля, в което ни убеждава и хармонията на законите в цялата вселена, от атома до слънцата. Отношението на човека — на душата — към природата и целия космос, с неговото разумно начало Бога — е същността на религията, Религията е връзка на човека с Бога.
към текста >>
Такива
отношения
към всемира имаме три.
Той е животно. Т. е. той престава да бъде мислещо, чувстващо и творческо същество. Вярата е основа на интелигентността. Без известно отношение към безкрайното, невъзможен е какъвто и да е съзнателен, разумен живот.
Такива
отношения
към всемира имаме три.
Към тях спадат всички досегашни религии: 1) първобитно или лично — когато човек счита за реален само личния живот на тялото, живее само за себе си, движим от жаждата за наслади груби, животински; 2) Обществено или езическо, когато човек е съзнал, че личният живот е преходен и безсмислен и почва да счита за реален и смислен обществения живот, животът на семейството, групата, народа. Такъв човек в поведението си се движи от общ. одобрение, от славата. 3) Божеско или християнско, когато човек съзнава, че нито личният, нито общественият, а само всемирният, единият,разумният всепроникващ живот на Божествения Дух е реален, и му служи, движим от безкористна и, всеобемна любов Това е религията на Буда, Конфуция, Лао Тсе, Кришна, Христа — в техния чист, първоначален вид. Това е едната, универсалната, религия на Любовта, Мъдростта и Истината, на която по необходимост трябва да почива и идеалът на образованието и възпитанието на децата.
към текста >>
Трите
фази в еволюцията на нравственото съзнание могат да се уподобят на фазите, които преминава копринената буба: първата фаза на гъсеница, фаза на егоизма, на алчността: втората — на какавида, на ограничението в известна черупка, това е семейното, съсловното и национално деление, и затваряне в черупки, и третата фаза — на пеперуда, освобождаване от алчността на егоизма и ограниченията на националната гордост, свободния и радостен живот на разумната душа, която живее чист, волен и красив живот.
Условие за такова познание е чистотата, духовна и телесна, смирението и правдивостта. „Блажени чистите по сърце — защото те ще видят Бога“. Духовните неща духовно се изпитват. Рационалното познание е пипане в духов. свят, интуицията е виждане.
Трите
фази в еволюцията на нравственото съзнание могат да се уподобят на фазите, които преминава копринената буба: първата фаза на гъсеница, фаза на егоизма, на алчността: втората — на какавида, на ограничението в известна черупка, това е семейното, съсловното и национално деление, и затваряне в черупки, и третата фаза — на пеперуда, освобождаване от алчността на егоизма и ограниченията на националната гордост, свободния и радостен живот на разумната душа, която живее чист, волен и красив живот.
Сега, първата u върховна задача на учителя е да доведе детето до съзнаване на божествената природа в себе си, до съзнаване своята душа; и втората, да изяви тази божествена душа чрез ума, сърцето и волята в любов, мъдрост, истина. Как? Чрез личен пример. Индивидуалното изправление на личността е основата на всяко възпитание. Учителят сам трябва да се съзнава като малко божествено дете. Сам той трябва да живее в Любовта, да се къпе в светлината на Мъдростта, да обладава, свободата на Истината, за да бъде в състояние да предаде на децата божествения лъч и да събуди в него божественото.
към текста >>
Тя ще ни разкрие великата тайна на живота, да разберем
отношенията
си един към друг“.
Затуй, защото да посветим живота си в служене на Истината — с любов. в служене на всички страдащи и онеправдани, в това е висшата радост, в това е духовното и физич. здраве, в това е сливането с Бога, в когото няма смърт. „Мировата любов ще ни тури във връзка с живота. да разбираме смисъла на всичко — на всяко цвете, дърво, извор, планина, дом, човек.
Тя ще ни разкрие великата тайна на живота, да разберем
отношенията
си един към друг“.
И тъй, любовта е извор на живота, тя го осмисля, тя носи благо и радост на всичко, тя е влагата, топлината, сока за корените. Тя е основата — Мировата, Божествената Любов. В нея е разрешението гатанката на живота. Без нея животът е зло и безсмислица. С не я — животът е пълен с радост и благо.
към текста >>
гнева, грубостта, егоизма, завистта — това, което трови живота в
отношенията
между хората.
В нея е разрешението гатанката на живота. Без нея животът е зло и безсмислица. С не я — животът е пълен с радост и благо. Желание на благо за всичко съществуващо, благосклонност към всички, благост, нежност, самопожертване, доброжелателство — това е едната страна на любовта. Изключват се вече: омразата.
гнева, грубостта, егоизма, завистта — това, което трови живота в
отношенията
между хората.
Другата страна на любовта е великото търпение и прощение — от страна на този, който люби. Майката проявява велико търпение към децата, прощава им за всичко, защото знае, че те ще пораснат. Бог е дьлготърпелив, защото е Любов — иначе отдавна би очистил света. Но той знае, че тези негови деца един ден ще пораснат. И ето, същото велико търпение и прошение, същата благосклонност и нежност, същата любов — божествена— трябва да се е родила в сърцето на онзи, който се посвещава на учителското звание.
към текста >>
Любовта трябва да цари във всичките му
отношения
.
Докато алкохолизмът, месоядието и тютюнопушенето отравят и разрушават най-важните органи: мозъка, сърцето и белия дроб — любовта не може да се прояви, нито чрез сърцето, нито чрез волята. Любовта иска здрав мозък — трезвен ум; любовта иска чисто сърце, благородни и любвеобилни чувства към всичко живо; любовта иска диамантна воля, плод на духовна и телесна чистота. И само тогава ние можем да разрешим социалните проблеми и да преустроим обществото на началата на правдата и любовта, когато преустроим първо своето вътр. царство — царството на ума, сърцето и волята на тия начала Първата задача на учителя е, следователно, да събуди божественият дух у детето, чрез проявата на любовта, чистата, безкористната, всеобемната любов. Учителят трябва да бъде въплъщение на жива, дейна любов.
Любовта трябва да цари във всичките му
отношения
.
Благостта, състраданието.милостта, нежността, благородството — това са светлите сили, които я съпровождат. Учителят трябва да приучи детето да обича цветята, птичките, растенията, животните, изворите, планините, гората, цялата природа.Защото такъв е законът — от лесното към мъчното, от малкото към голямото. Когато детето се научи да обича живота, бож. живот, разлян във всички същества, в природата, тогава то ще може да обича божествената душа и у лошите хора, враговете народни и изобщо у всички хора — това, което е идеал на Бож. Любов. Тогава то ще се научи да прощава и да отвръща на злото с добро.
към текста >>
В
първите
учебни години ние развиваме чувство за движение в пространство, за пречупени и криви линии или форми.
Човек се чувства силен в живота, когато чувства вътрешния смисъл на нещата в света. В малко по-горната възраст отиваме още по-нататък, преминаваме от гласните и съгласните към думите. Сега вече у детето трябва да се развие живо чувство за езика, напр. за разните части на речта. Граматиката, която за децата е тъй страшна, трябва да се оживи чрез вътрешно преживяване на думата.
В
първите
учебни години ние развиваме чувство за движение в пространство, за пречупени и криви линии или форми.
Сега, в по-напреднала възраст, свързваме туй с нещо ново. Когато детето чрез главните учебни предмети е научило, че има активни и пасивни глаголи, то при часа по евритмия детето ще тича по права линия напред и назад, като същевременно внимава на преживяваните чувства. Тогаз у детето изплуват тези чувства: когато отива напред, като че ли се оставя да го теглят, а когато се връща назад, то употребява по-големи усилия, като че ли противостои на нещо, което го тегли напред. Тогаз детето много естествено намира, че при пасивните глаголи трябва да се тича напред, а при активните — назад. И за другите части на речта има съответни форми.
към текста >>
А Б В, обаче, не е азбуката, защото тази дума се състои от
първите
две гръцки букви Алфа и Вита, които са букви или писмена, изразяващи известни значения.
Наистина, ако запитат някого „какво значи а? “ отговорът навярно ще бъде: „не значи нищо“. Тя е първата буква на азбуката. Ако пак се запита: „какво е азбука? “ отговорът ще бъде: а, б, в и пр., разбира се.
А Б В, обаче, не е азбуката, защото тази дума се състои от
първите
две гръцки букви Алфа и Вита, които са букви или писмена, изразяващи известни значения.
Това, което се нарича „азбука“, е редица от „писмена“, т. е. буквите, с които езикът се изразява като символи. Причината, поради която съвременните имена на буквите, като а, б, в и др., немат значение, е тази, че те са извлечени и непълни имена, когато гръцките и еврейски букви са се именували с пълни имена, а тия имена са били дадени съобразно силата на звука, изразена чрез буквата. По тоя начин на гръцки звукът — сила, символизиран чрез А или алфа, е бил така наречен, защото буквата е изразявала един звук на владение или водене, или сила или направление, тъй като думата „алфа“ значи водител, това, което предхожда и т. н. На еврейски същата тая буква се казвала А л е ф , което значи мощен, велик, бик и т. н.
към текста >>
В това време, когато физическия човек още не е бил до толкова заблуден (затъмнен), че да приема обвивката за зърно, а духовната част е имала голяма сила и е могла да постига реалната, алхимическата страна на природата, законът за
съотношенията
е бил разбиран и е ръководил учените в техните изследвания, съждения и заключения.
Ще се постараем да проникнем под черупката на простото значение, в което лингвистическото употребление и условност са облекли тази дума и която, с течението на вековете, е станала само една ръжда на разложено пустословие — и ще се опитаме да освободим от там живия зародиш, който е погребан вътре. Арабите, които са заимствали от Египет всичките свои окултни аркани, могат най-добре и вярно да ни дадат правото значение на тази дума. Ал — е определителен член, Кимия — таен, скрит, следователно, окултен — от там нашата съвременна Алхимия или, по-вярно Ал-Кимия. А това е твърде различно от сегашното популярно понятие, което предполага, че думата се отнася към изкуството да се прави злато, посредством някой химически процес и че Алхимията е нещо като магическа Химия. При това обикновено забравят, че самата наука Химия е произлязла от Кимия-та на арабските мистици и в този си вид е била разглеждана от всичките средновековни писатели като една и съща наука.
В това време, когато физическия човек още не е бил до толкова заблуден (затъмнен), че да приема обвивката за зърно, а духовната част е имала голяма сила и е могла да постига реалната, алхимическата страна на природата, законът за
съотношенията
е бил разбиран и е ръководил учените в техните изследвания, съждения и заключения.
Но ще попитате: защо те, като са били така просветени, са скривали значението си от целия свят? Силата на ума над материята е била тъй мощна в онези дни, както и сега, масите са били и тогава тъй развалени, както и сега, в нашите дни, и да вложиш знание в ръцете на тълпите би значело да рискуваш да предизвикаш бедствия. Затова са и употребявали за писма мистическия език, като са знаели, че всичките образовани изследователи на законите на природата ще го разберат. Те не са могли да предполагат до колко извратено ще стане, в последващите векове, разбирането на техния език даже от тези, които се обръщат към своите древни прадеди за помощ по отношение на едно знание, което днес е тъй затъмнено и забулено в мистерии. Алхимията е била, а следователно и днес е, тайна, окултна наука — не философия, а наука, и тези два аспекта на знанието често могат да се различават или по-вярно нам да се струва, че те се различават един от друг, макар в същност това никога да не е било: науката изучва и установява фактите, философията се занимава с тяхната класификация и изводи.
към текста >>
Химикът, в своя анализ на различните съставни части на някоя материална форма, узнава също и това, какви пропорционални комбинации влизат във формата на тия съставни частици, и по закона на
съотношенията
той може, като се ползва от духовните закони на Алхимията, да анализира и комбинира същите тези атмосферни елементи, за да получи съответното изражение в кристализирана форма.
Парацелз казва: „истинската полза от химията се състои в приготовление на лекарства, а не в правене на злато“. Той признава четири елемента: звезда, корен, елемент, сперма (семе), Тези елементи са съставени от три принципа: сидерическа сол, сяра и меркури. Меркури или дух, сяра или масло и сол и пасивните принципи: вода и земя. Тук ние виждаме хармонията на двете думи: Алхимия и Химия. Едната е продължение на другата, смесват се една с друга, така че по отделно двете са непълни.
Химикът, в своя анализ на различните съставни части на някоя материална форма, узнава също и това, какви пропорционални комбинации влизат във формата на тия съставни частици, и по закона на
съотношенията
той може, като се ползва от духовните закони на Алхимията, да анализира и комбинира същите тези атмосферни елементи, за да получи съответното изражение в кристализирана форма.
Същите тези закони се явяват като причина на сродство и отласкване, които са открити във всичките отдели на чудесната лаборатория на Природата и действат там. Химията е физически израз на Алхимията и всяко истинско знание на химията — ние говорим не за знание названията на растенията, техните есенции и екстракти, не и за това, че известни комбинации произвождат известни резултати, получени по опитен път и зависещи от действието на духа — истинската химия е тази наука, която дава знанието, защо и поради какво са нужни такива ефекти. Това, което се нарича дървено масло, не е проста субстанция, но определена комбинация с други есенциални елементи, които се смесват с други масла и есенции от подобна същина. Истинският химик не ограничава своите търсения с изследвания, анализ и опити в органическия живот, но ще поиска да добие знания по физическа астрология, да изучи природата, свойствата и проявлението на влиянията на планетите, които съставляват нашия свят и управляват всяка форма на органическата материя, специално подчинени на една от планетите. После, като изучва действието и влиянието на планетите върху човешкото семейство и тези специални техни вибрации, които оказват влияние на отделния индивид, той може разумно и безпогрешно да назначи лекарство, което ще отдалечи болестта.
към текста >>
Запознаването с простите химически
отношения
на планетите към човека прави още по-ясно взаимното им сродство с почвата, от която те произхождат и където се възвръщат.
Същите тези закони се явяват като причина на сродство и отласкване, които са открити във всичките отдели на чудесната лаборатория на Природата и действат там. Химията е физически израз на Алхимията и всяко истинско знание на химията — ние говорим не за знание названията на растенията, техните есенции и екстракти, не и за това, че известни комбинации произвождат известни резултати, получени по опитен път и зависещи от действието на духа — истинската химия е тази наука, която дава знанието, защо и поради какво са нужни такива ефекти. Това, което се нарича дървено масло, не е проста субстанция, но определена комбинация с други есенциални елементи, които се смесват с други масла и есенции от подобна същина. Истинският химик не ограничава своите търсения с изследвания, анализ и опити в органическия живот, но ще поиска да добие знания по физическа астрология, да изучи природата, свойствата и проявлението на влиянията на планетите, които съставляват нашия свят и управляват всяка форма на органическата материя, специално подчинени на една от планетите. После, като изучва действието и влиянието на планетите върху човешкото семейство и тези специални техни вибрации, които оказват влияние на отделния индивид, той може разумно и безпогрешно да назначи лекарство, което ще отдалечи болестта.
Запознаването с простите химически
отношения
на планетите към човека прави още по-ясно взаимното им сродство с почвата, от която те произхождат и където се възвръщат.
Това запознаване ни прави съзнателни за туй, до колко ценна е храната, която употребяваме. С други думи, намира ли се в храната поддържащия ни живот в потребната пропорционалност към сумата на целия живот, която тази храна съдържа. Ние така сме построени, че изискваме голямо разнообразие от елементите, за да поддържаме деятелно всичките функции и сили в нас. Човек е микрокосмос, т. е. свят в миниатюр и затова трябва да поддържа този свят с въвеждане в системата различни елементи, които, като се комбинират, да служат за безконечната вселена — Бога.
към текста >>
99.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните
отношения
.
Доказателство за това може да бъде само един опит да се произведе плебисцит на завладения народ от чужденците и ще се види, че тоя народ веднага ще отхвърли тяхното иго, каквито и „блага" да са му отстъпили. Това е безспорно. Всеки народ и всеки човек цени свободата си, мечтае и работи за запазването й, и не се съгласява да я продаде другиму в замяна на каквито и да било права и привилегии. С горния факт за господството на една от най-големите империи на земята ние дадохме само един типичен пример на завладяване на слабите от по-силните. Но има още много подобни примери в историята на народите.
Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните
отношения
.
Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тежести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите. Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина! „Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване.
към текста >>
Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тежести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на
първите
, и за крайното изтощаване на вторите.
Това е безспорно. Всеки народ и всеки човек цени свободата си, мечтае и работи за запазването й, и не се съгласява да я продаде другиму в замяна на каквито и да било права и привилегии. С горния факт за господството на една от най-големите империи на земята ние дадохме само един типичен пример на завладяване на слабите от по-силните. Но има още много подобни примери в историята на народите. Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения.
Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тежести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на
първите
, и за крайното изтощаване на вторите.
Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина! „Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване. Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между народите, в очакване на нови катастрофи.
към текста >>
Тъй, в тоя порочен кръг, се движат
отношенията
между народите, в очакване на нови катастрофи.
Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тежести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите. Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина! „Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване.
Тъй, в тоя порочен кръг, се движат
отношенията
между народите, в очакване на нови катастрофи.
Това грозно положение се констатира и във вътрешния живот на отделните народи. Материално по-силните съсловия и класи потискат, и експлоатират по-слабите. Но и едните, и другите, неспособни да проникнат във великите закони на живота, прокламирани от Христа, встъпват в отчаяни междуособни борби все на почвата на материализма. Държавниците изчерпват всичкия си умствен багаж само в измисляне начини и средства за изсмукване податните сили на народа, за да се поддържа излишния лукс в управлението. Вместо коренни стопански, финансови и културни реформи, прибягва се само към палиативни мерки, които ни най-малко не са в състояние да подобрят живота.
към текста >>
Действително братските
отношения
между народите и между отделните индивиди, взаимопомощта и благонамереното съдействие в общата икономическа и културно- просветна работа, и най-сетне, едно разумно и любвеобилно ръководство на личните и общи усилия ще ни приближат към предначертаната цел.
При все туй, хлябът им всеки ден намалява, а стабилитетът им е постоянно илюзорен! Най-сетне, печалното е, както загатнахме и по-горе, че и някои духовни „братства" - разбира се, „братства" само по име, а не по състав и дела - като че ли заразени от тая материалистична вълна, са се впуснали безогледно да „събират съкровища на земята" в недвижими имоти и фондове за лично използване, и с това те се поставят в грубо и непростимо противоречие с божествените принципи на Христовото учение. Ние обаче, мислим и сме твърдо убедени, че краят на това общо умопомрачение от материализма скоро ще настъпи. Съзнанието, че трябва да се потърси първом Царството Божие и Правдата Божия, ще проникне в умовете и душите на всички, и то толкова по-скоро, колкото повече искрени и безкористни работници се предадат на жива и неуморна дейност, за да се даде тласък на духовното движение навсякъде и специално в България. Животът трябва непременно да се одухотвори, за да се повдигне и общото благосъстояние.
Действително братските
отношения
между народите и между отделните индивиди, взаимопомощта и благонамереното съдействие в общата икономическа и културно- просветна работа, и най-сетне, едно разумно и любвеобилно ръководство на личните и общи усилия ще ни приближат към предначертаната цел.
Без тия условия и с досегашните методи на брутални насилия или на политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството на активната любов и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение на своя духовен идеал; търсете Царството на проявената мъдрост в лицето на сеячите на разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството на оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите, недомислията и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и гибел... Търсете Царството и Правдата на Бога, защото само в Него е истинския живот ... X. Химни на една душа I Благославяй, душо моя, Господа! Разляла е зората навред своите сияния. Чистота и святост лъхат небесата. С благоговееш, трепета дишат просторите.
към текста >>
Чаша кръвта Христова, трябва да виждаме
първите
представители на цялото човечество, които чрез Христовия импулс са преживели и ще преживяват обновата на собствената си кръв, духовното раждане на Аза.
Салевски Тази статия е един опит да се потърси и изтъкне в описателна форма първоизточника на мистерията за Светата Чаша (Св, Граал) в картините и делата в Йоановото евангелие. Единственият ученик, който с буден дух се приобщи към тайната на Голгота, беше Йоан. Но тайната за Св. Граал крие в себе си реалното по-нататъшно действие на мистерията за Голгота. В Йоана, който под разпятието е приел Мария като своя майка, и в Йосиф Ариматейски, който, според легендата, е събрал в Св.
Чаша кръвта Христова, трябва да виждаме
първите
представители на цялото човечество, които чрез Христовия импулс са преживели и ще преживяват обновата на собствената си кръв, духовното раждане на Аза.
Ще проследим стъпка по стъпка основата и възхода на всичко онова, което стана сутринта на Възкресението, новия храм на Св. Граал, възкръсналото из гроба тяло, в делата и словата Христови, така както ни са дадени от Йоана. Христос се явява Спасител за хората на земята; неговите дела са насочени да изцелят човешката душа и да установят храмовната тайна на човешкото тяло. И едното и другото са в тясна връзка със земната мисия на Христа. Той слезе на земята, от една страна, вместо Луцифер-Дионисий, от космичен Бог да се превърне във вътрешно-мистичен Бог на човешката душа, а от друга, да се прояви като Дух на земята, който господства над смъртта и живота (вж. Р.
към текста >>
След като
първите
сили на Грааля и Логоса са се влели в земната сфера, Христос почва своето въздействие върху Грааля — храма на човешкото тяло, чрез изцелението на момчето на царския човек (4, 47) и на болния от За год.
Стоманата, която действа само навън, е противоположна на силата на Грааля, както и мечът на Петра в Гетсиманската градина. За това казва Сигуна на отхвърления Парсифал: „Мечът се нуждае от благословия; страхувам се, че нея ти си я оставил там. Но ако твоята уста е научила тая благословия, в теб прораства и се разраства и дава плод вечното блаженство в цялата си пълнота . . * * * След като още във втората глава Христос се изявява като истински господар на храма, в следната глава със словото си той действа очистително на душата на Никодима и Самаритянката. Девствени трябва отново да станат душите чрез раждането им от вода и Дух Божи, чрез извора на водата, която изтича от вечния живот“ (глави 3, 5 и 4, 14).
След като
първите
сили на Грааля и Логоса са се влели в земната сфера, Христос почва своето въздействие върху Грааля — храма на човешкото тяло, чрез изцелението на момчето на царския човек (4, 47) и на болния от За год.
в Витесда. У юношата, който тъкмо встъпва във възрастта на половата зрелост, е почнал да се разгаря пламъка на Луцифер. Той се изразява със смъртоносна жарка треска, която трябва да угасне под целебната сила на Светлия Христов Дух. Нима и ние, при всека смъртоносна треска, при всяко разгаряне на страстта, не трябва да отправим поглед към оная сила, която легендата за Грааля изправя пред нас в поразителния образ на кървавото копие, на копието на егоистичните желания, забиваше се все по-дълбоко и по-дълбоко в нас? Винаги Каин ще умъртвява у нас душата на Авела: къде остана детето, което ние некога бяхме, къде е младият Авел у нас?
към текста >>
Седмият печат — Мистерията на Светата Чаша — Изпълнението на закона за жертвата под действието на Божията Любов —
Трите
свята: физическият (триизмерният), астралният и божественият (вж.
Дух и дейната воля на Отца се съединяват с Христа, който е сърце на световното слънце. Той е, който храни с новото тяло Манас и пои с жизнения си Дух, той е, който през себе си провежда „човешкото Аз към Отца: „никой не отива при Отца, освен чрез мене“. Но трябва да се прави различие между храната на Грааля и самата Граал. На това различие указва и едно място от Откровението (гл. 2, 17): „На тоя, който победи, ще му дам да яде от скритата манна и ще му дам бяло камъче и на камъчето име ново написано, което никой не знае, освен тоя, който го взема“.
Седмият печат — Мистерията на Светата Чаша — Изпълнението на закона за жертвата под действието на Божията Любов —
Трите
свята: физическият (триизмерният), астралният и божественият (вж.
статията в кн. IV : „Окултните печати на Откровението“). Образът на Граловия камък са разкрива чак до физическата си същина, до ония тънки минерални вещества, които се намират в човешкия мозък; „Ако разгледаме вътрешността на човека, се казва в една статия на г-ца Д-р Bockholt (Бокхолт) в списанието „Природа“, в която авторката разглежда резултатите от изследванията на Рудолф Щайнер, „виждаме кръвта по големи кръвоносни съдове да се струи към мозъка, после да нахлува в мозъчната празнина и оттам да обгръща четирихълмието и мозъчната жлеза от всички страни. Но там тя вече не се движи в широки, строго ограничени съсъди, а по мрежа от капилярни ветви и разклонения, които дават впечатление на гъсто сито, през което вече нищо не благородно не може да се промъкне. И тъкмо на това място в мозъка, единствено в големия мозък, се срещат минерални вещества, калциеви и магнезиеви соли в извънредно ситно състояние, като тъй наречения мозъчен пясък.
към текста >>
Обаче, ако за всяко „гнило“ слово и празна дума се дължи ответ в съдния ден, колко повече това ще бъде неизбежно, ако се употребяват постоянно важни наименования и, чрез тях, се установяват, насърчават и търпят неестествени
отношения
, които не се оправдават от божествените закони на живота.
Същата легенда е дала сюжет и за поемата „Parsifal“, музика от Ричард Вагнер. Френски превод от Виктор Вилдер. Брат и сестра Кой е истинският брат и коя е истинската сестра? Ето един важен въпрос, по който владее пълно неразбиране. Има хора, които лекомислено и машинално произнасят тия две думи един към другиго и неоснователно се кичат с тия две имена.
Обаче, ако за всяко „гнило“ слово и празна дума се дължи ответ в съдния ден, колко повече това ще бъде неизбежно, ако се употребяват постоянно важни наименования и, чрез тях, се установяват, насърчават и търпят неестествени
отношения
, които не се оправдават от божествените закони на живота.
Отговорността за това и разочарованието са неминуеми за всички, от първия до последния. „Брат“ и „сестра“ — това са две свещени имена и никому не е позволено безнаказано да ги изговаря и да си служи с тях под какъвто и да е предлог и за каквато и да е цел, ако не е станал сам достоен за тях или ако другият не притежава в действителност и в пълнота тия качества. От това следва, че при липса на обективни условия, да се произнасят тия имена от когото и да било, това значи да се профанира техния дълбок смисъл и да се кощунства с Божието Име. Един кратък отговор на поставения въпрос се намира в евангелията от Матея (12; 46—50) и от Лука (8; 19). В първото са възпроизведени следните думи на Христа: „А когато той още говореше народу, ето, майка му и братята му стояха вън и искаха да му говорят.
към текста >>
Преди всичко, не всякога братята и
сестрите
по плът, като членове на едно семейство, са.
Защото който прави волята на Отца моего, който е на небеса, той ми е брат и сестра и майка“. В второто евангелие са предадени почти същите мисли на Христа със следните изрази: „И дойдоха при него майка му и братята му, и поради множеството не можаха да приближат до него. И известиха му някои и казаха: майка ти и братята ти стоят вън и искат да те видят. А той отговори и рече им: мене са майка и братя тези, които слушат Словото Божие и го изпълняват“. В тези два пасажи от Писанието се съдържат ценни указания, за да се разбере нашата основна мисъл.
Преди всичко, не всякога братята и
сестрите
по плът, като членове на едно семейство, са.
истинските духовни братя и сестри. В едно домочадие може да се въплътят, по законите на Духа, разнородни човешки души, идещи от разни полета (планове) на всемирния живот и които в проявите си на физическия свет коренно да се различават по ум, сърце и воля. Даже техните телесни форми (ръст и физиономия) може да не си приличат, а техните характери, темпераменти, стремежи и аспирации явно да се различават. Случаите на духовна прилика са много редки изключения в семействата. Напротив, истинските духовни роднини, които са живели на едни и същи или съседни полета в духовния свят, най-често се въплътяват в различни семейства и после, когато целите на тяхната еволюция наложат, се срещат и проявяват като физически същества своите прекъснати и изоставени някога духовни връзки и отношения.
към текста >>
Напротив, истинските духовни роднини, които са живели на едни и същи или съседни полета в духовния свят, най-често се въплътяват в различни семейства и после, когато целите на тяхната еволюция наложат, се срещат и проявяват като физически същества своите прекъснати и изоставени някога духовни връзки и
отношения
.
Преди всичко, не всякога братята и сестрите по плът, като членове на едно семейство, са. истинските духовни братя и сестри. В едно домочадие може да се въплътят, по законите на Духа, разнородни човешки души, идещи от разни полета (планове) на всемирния живот и които в проявите си на физическия свет коренно да се различават по ум, сърце и воля. Даже техните телесни форми (ръст и физиономия) може да не си приличат, а техните характери, темпераменти, стремежи и аспирации явно да се различават. Случаите на духовна прилика са много редки изключения в семействата.
Напротив, истинските духовни роднини, които са живели на едни и същи или съседни полета в духовния свят, най-често се въплътяват в различни семейства и после, когато целите на тяхната еволюция наложат, се срещат и проявяват като физически същества своите прекъснати и изоставени някога духовни връзки и
отношения
.
От това се заключава, че не плътските братя и сестри са духовни роднини, а ония, както е казал Христос, които са негови ученици и които вършат волята на Отца или, с други думи, които слушат Словото Божие и го изпълняват. И тъй, само плътските връзки не са условие за следване по пътя на Христа. Второто посочване в тоя отговор визира дълга на всекиго да слуша Словото Божие. Я това значи, че всеки трябва да стане ученик в божествената школа, ученик на Христа. Но хората, които, самоволно или по заповед, се осмеляват да се наричат помежду си „брат“ и „сестра“, знаят ли съдържанието и смисъла на тоя термин: ученичество в школата на Христа?
към текста >>
А за другите Христос е казал: „ако иде някой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и
сестрите
си, а още и своя живот, не може да бъде мой ученик; и който не носи кръста си и не върви след мене, не може да ми бъде ученик, тъй, прочее, всеки от вас, който не се отрече от всичкия си имот, не може да бъде мой ученик; добро нещо е солта, но ако солта се развали, с що ще се поправи?
А преди 2000 години Христос е избрал своите ученици: „и като стана ден, призва учениците си и избра от тях дванадесет, които и нарече апостоли“; „не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал“; „не избрахте вие мене, но аз ви избрах, и поставих да идете вие и принесете плод, и плодът ви да пребъде“, т. е. той е избрал ония ценни души, които му бяха дадени от Бога; които бяха „отначало“ с него; които повярваха, че от Бога е излязъл; които удържаха Словото Божие; които не бяха от света, както Христос не бе от света; които са едно с него, както той е едно с Отца; които ще бъдат вечно с него, за да гледат славата му; които той проводи на света, както Отец проводи Него на света; на които той яви името на Отца, за да бъде в тях любовта. Христос е истинната лоза, а учениците му са пръчките й“ и пр. Само те са учениците и съработниците на божествената нива: избраните по ум, сърце и воля, достойните да слушат и да разбират Словото Божие! И само тия избрани и достойни ученици са истинските братя и сестри, само тям е „дадено да познаят тайните на Царството Божие“ и само те са едно помежду си, с Учителя си и с Бога!
А за другите Христос е казал: „ако иде някой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и
сестрите
си, а още и своя живот, не може да бъде мой ученик; и който не носи кръста си и не върви след мене, не може да ми бъде ученик, тъй, прочее, всеки от вас, който не се отрече от всичкия си имот, не може да бъде мой ученик; добро нещо е солта, но ако солта се развали, с що ще се поправи?
тя вече не струва нито за земята, нито за тора: вън я изхвърлят“ . . . Красноречиви доказателства за необходимостта от избор съществуват и в живата природа. Всички избират обекти и условия за живота си, за работата си, за развитието си: и хората, и животните, и растенията. Кой безумец, напр., би посадил в цветната си градина, между крина (богородичното цвете), върбинката (венериното цвете), розата и пр., и магарешки тръне?
към текста >>
Обърнат към изток, стърчал камък, който приемал
първите
слънчеви лъчи.
Като че ли друидите (галски жреци) са направили всичко възможно, за да затруднят за поклонниците достъпа на тия места. И какъв голям празник трябва да е било, каква тържественост в шествието на поклонниците, когато от всички околни села населението от долините и склоновете се е струпвало на планинския връх! Какъв лъх на самотността, шепот на пустошта, пропастта, простора е веял там? Там горе човек се е отдалечавал от делничния живот и приближавал към божеството. Тук природните духове са говорили, чрез елементите, на смъртните, тук слънцето е чертаело писмената си върху очакващите го сенки; каменни блокове, наредени в кръг по подобие знаците на зодиака, са отбелязвали тия знаци; според знака от зодиака, в който слънцето е влизало, то е хвърляло една или друга сянка върху камъка и посветеният жрец е гадаел тайните по тая сянка.
Обърнат към изток, стърчал камък, който приемал
първите
слънчеви лъчи.
Вертикално поставените камъни хвърляли хоризонтални сенки и слънцето пишело върху тях тайнствените си писмена. Така се е приобщавал посветеният в знанието за светлината и сянката, тогавашният жрец с духовния свят, разчитащ заповедите свише, които определят реда на годините, работните и празнични дни, законите и обичаите. Така те са приемали божествената мъдрост и я превеждали на човешки език. Как живо още действа всичко в тая страна, където отново древната мъдрост може да се изучва в нейната метаморфоза и историческо развитие, отговарящо на изискването на настоящето. По друг начин, отколкото в Германия, се изучва тя тук, където по-не посредствено и направо може да се говори пред публиката за Духа, самата обстановка предразполага към това и създава настроение.
към текста >>
Отзвуци и спомени от добре познатите Шиканедер Шекспирови драми дадоха останалото: от
трите
вещици на Макбета израснаха
трите
дами на княгинята, Сарастро се оформи по-образец на Просперо от „Бурята“, Папагено и Моностатос — според портретите на Тринкуло и Калибан; настроението на „Сън в лятна нощ“ биде умело използвано.
За основаване собствен театър обаче още дълго време не можеше да се мисли, затова и най-после през 1791 година двамата приятели решиха, щото Моцарт да създаде произведението, което отдавна носел в музикалния си блян,—с уговорка обаче: форма на творението да даде Шиканедер — външната форма на простонароден „вълшебен откъслек“, —съобразно вкуса и разбирането на публиката от предградния Шиканедеров театър. За основа на действието в операта Шиканедер взе съдържанието на драмата „Оберон, крал на елфите“ — драма от актьора при същия театър Gieseke, която бе представяна през 1793 г. и в която се драматизираше твърде грубо Виландовият епос. Работите, прочее, се стекоха тъй, че и по-късно този Гизеке често биваше наричан „фактичният автор на „Вълшебната флейта“, Шиканедер от своя страна задържа онова, което можеше да задържи, — останалото той промени — и то твърде сръчно. От Оберона и Титания той направи Сарастро и „звездосветещата“ княгиня, от Хюйон и Реция — идеалната двойка Тамино и Памина, от Шеразмин и Фатиме — Папагено и Папагена; „вълшебният рог“ стана „вълшебна флейта“, морската буря и грамадата развалини — причудлива водна и огнена проба с мощен сценичен ефект.
Отзвуци и спомени от добре познатите Шиканедер Шекспирови драми дадоха останалото: от
трите
вещици на Макбета израснаха
трите
дами на княгинята, Сарастро се оформи по-образец на Просперо от „Бурята“, Папагено и Моностатос — според портретите на Тринкуло и Калибан; настроението на „Сън в лятна нощ“ биде умело използвано.
По онова време се ползваше с особена любов Виландовият тритомен сборник приказки „Джиннистан“ . Последната приказка от третия том „ Lulu oder Die Zauberflöte“, „Лулу или вълшебната флейта“ даде заглавието: за развиване и закръгляне действието, обаче, „поетът“ използва с неподражаема дързост и всички останали приказки на „Джиннисган“, тъй разказът: „Умните момчета“ даде трите „момченца, млади, хубави, любезни и мъдри“, които, както и в приказката, живеят в палмова гора и напомнят на младежа за постоянство, търпеливост и мълчание; приказката „Палатът на мъдростта“ — трите храма, на чиито порти хлопа принцът; „Неангир и неговите братя“ поднесе образа, „който изпълва с хиляди непознати трепети“ сърцето на зрителя, „не познал никога, що е любов“ ; приказката: „Кошникът“ — стоящата на своя трон забулена „звездосветеща княгиня“ с нейните деви; разказът „Адис и Дали“ — омразния, черен роб“, който се обяснява в любов на пленената от брамина принцеса и мн. др. т. При това, самото естество и обстановка на неколко от приказките в „Джинистан“ — действието на „Камъкът на мъдреците“ напр. и „Друидът или саламандрата и картинният стълб“ се развива в пирамидите на Мемфис, приобретява елементите „огън“ и „вода“ и третира посвещението в тайните на Хермеса Трисмегист и в мистериите на Изида — даваше щастливата възможност за прекрасно вплитане във фабулата ефектни староегипетски моменти, с техните блестящи декори и очарователна костюмировка.
към текста >>
Последната приказка от третия том „ Lulu oder Die Zauberflöte“, „Лулу или вълшебната флейта“ даде заглавието: за развиване и закръгляне действието, обаче, „поетът“ използва с неподражаема дързост и всички останали приказки на „Джиннисган“, тъй разказът: „Умните момчета“ даде
трите
„момченца, млади, хубави, любезни и мъдри“, които, както и в приказката, живеят в палмова гора и напомнят на младежа за постоянство, търпеливост и мълчание; приказката „Палатът на мъдростта“ —
трите
храма, на чиито порти хлопа принцът; „Неангир и неговите братя“ поднесе образа, „който изпълва с хиляди непознати трепети“ сърцето на зрителя, „не познал никога, що е любов“ ; приказката: „Кошникът“ — стоящата на своя трон забулена „звездосветеща княгиня“ с нейните деви; разказът „Адис и Дали“ — омразния, черен роб“, който се обяснява в любов на пленената от брамина принцеса и мн.
и в която се драматизираше твърде грубо Виландовият епос. Работите, прочее, се стекоха тъй, че и по-късно този Гизеке често биваше наричан „фактичният автор на „Вълшебната флейта“, Шиканедер от своя страна задържа онова, което можеше да задържи, — останалото той промени — и то твърде сръчно. От Оберона и Титания той направи Сарастро и „звездосветещата“ княгиня, от Хюйон и Реция — идеалната двойка Тамино и Памина, от Шеразмин и Фатиме — Папагено и Папагена; „вълшебният рог“ стана „вълшебна флейта“, морската буря и грамадата развалини — причудлива водна и огнена проба с мощен сценичен ефект. Отзвуци и спомени от добре познатите Шиканедер Шекспирови драми дадоха останалото: от трите вещици на Макбета израснаха трите дами на княгинята, Сарастро се оформи по-образец на Просперо от „Бурята“, Папагено и Моностатос — според портретите на Тринкуло и Калибан; настроението на „Сън в лятна нощ“ биде умело използвано. По онова време се ползваше с особена любов Виландовият тритомен сборник приказки „Джиннистан“ .
Последната приказка от третия том „ Lulu oder Die Zauberflöte“, „Лулу или вълшебната флейта“ даде заглавието: за развиване и закръгляне действието, обаче, „поетът“ използва с неподражаема дързост и всички останали приказки на „Джиннисган“, тъй разказът: „Умните момчета“ даде
трите
„момченца, млади, хубави, любезни и мъдри“, които, както и в приказката, живеят в палмова гора и напомнят на младежа за постоянство, търпеливост и мълчание; приказката „Палатът на мъдростта“ —
трите
храма, на чиито порти хлопа принцът; „Неангир и неговите братя“ поднесе образа, „който изпълва с хиляди непознати трепети“ сърцето на зрителя, „не познал никога, що е любов“ ; приказката: „Кошникът“ — стоящата на своя трон забулена „звездосветеща княгиня“ с нейните деви; разказът „Адис и Дали“ — омразния, черен роб“, който се обяснява в любов на пленената от брамина принцеса и мн.
др. т. При това, самото естество и обстановка на неколко от приказките в „Джинистан“ — действието на „Камъкът на мъдреците“ напр. и „Друидът или саламандрата и картинният стълб“ се развива в пирамидите на Мемфис, приобретява елементите „огън“ и „вода“ и третира посвещението в тайните на Хермеса Трисмегист и в мистериите на Изида — даваше щастливата възможност за прекрасно вплитане във фабулата ефектни староегипетски моменти, с техните блестящи декори и очарователна костюмировка. Нещо повече, тези моменти удариха печат на цялата комбинирана опера, тя цяла биде преобразувана и „издържана“ в староегипетски стил. Това позволяваше самото приказно действие, изтъкано по канавата на споменатата вече Геблерова драма „Тамос, крал египетски“ .
към текста >>
В този смисъл АМН изтъква
Трите
Сили, които не може да се пропуснат от никое описание на сътворената или излъчената вселена.
Н-то, било като еврейското „риба“ или египетското „воден поток“, е очевидно един символ на изобилно производство, това, което е родено или изтича от един източник, М-то във връзка се отнася до Извора и Н-то — до потока, М-то — майката, а Н-то — синът. Тъй АМН представлява причинната и потенциалната сила (А), свързана на формативната и пластичната субстанция (М) и тия двете са прародителите на излъчването (Н), което се нарича Вселена, това, което се проявява след действието между Духа (А) и Субстанцията (М). Така А може да бъде изразено метафизически Баща, М — майка и Н — син; или Себето, сянката или Не-Себето, и резултатът; Духът, Материята и проявената Вселена. Оттук следва пак, както се вижда, че Амен представлява всичко, което е, което е било и което ще бъде, Великата Общност на всички неща, които, събрани в една дума, е Бог, Абсолютът. Сега М-то се пише по някога на египетски като бухал, птицата на мъдростта, която е активна в мрачината.
В този смисъл АМН изтъква
Трите
Сили, които не може да се пропуснат от никое описание на сътворената или излъчената вселена.
Тия три са Волята или Силата, символизирана от А, Мъдростта, представена от М и активността, символизирана от Н, звукът за излъчване, това, което се ражда и пр. Сътворяването включва, очевидно, Воля (А) или желание за творчество, и се нуждае също от Мъдрост или Любов (М) или сцепителна сила,за да изнамери, уреди и държи заедно, и една енергизираща сила да причини появяването или излизането (Н), това, което е за сътворяване. И тия три Сили са Едно в Бога. Безсъмнено, правилно е да се каже, че тия Трите представляват Бащата, Майката и Синът в символичен смисъл, но от това не трябва да следва, че Амин представлява просто трите човешки идеи на родителството, раждането и произведеното същество, но трите космически аспекти (страни) на Бога. Бог не трябва да се разглежда като един велик мъж, нито като една велика майка, нито даже като собствения им син.
към текста >>
Безсъмнено, правилно е да се каже, че тия
Трите
представляват Бащата, Майката и Синът в символичен смисъл, но от това не трябва да следва, че Амин представлява просто
трите
човешки идеи на родителството, раждането и произведеното същество, но
трите
космически аспекти (страни) на Бога.
Сега М-то се пише по някога на египетски като бухал, птицата на мъдростта, която е активна в мрачината. В този смисъл АМН изтъква Трите Сили, които не може да се пропуснат от никое описание на сътворената или излъчената вселена. Тия три са Волята или Силата, символизирана от А, Мъдростта, представена от М и активността, символизирана от Н, звукът за излъчване, това, което се ражда и пр. Сътворяването включва, очевидно, Воля (А) или желание за творчество, и се нуждае също от Мъдрост или Любов (М) или сцепителна сила,за да изнамери, уреди и държи заедно, и една енергизираща сила да причини появяването или излизането (Н), това, което е за сътворяване. И тия три Сили са Едно в Бога.
Безсъмнено, правилно е да се каже, че тия
Трите
представляват Бащата, Майката и Синът в символичен смисъл, но от това не трябва да следва, че Амин представлява просто
трите
човешки идеи на родителството, раждането и произведеното същество, но
трите
космически аспекти (страни) на Бога.
Бог не трябва да се разглежда като един велик мъж, нито като една велика майка, нито даже като собствения им син. Въпреки това, метафизически или философски, идеята, като символ, е истинска. Защото А представлява това, което е причинно, което излиза напред, първото от всички неща, началото на всички неща. М представлява това, което е формативно, с вечно и равно с причинното, това, което е пластично и ресептивно (възприемателно). Тия двете като Бог, са Едно, и то е само с цел да се обясни и опише.
към текста >>
Освен това, любопитно е да се отбележи, че когато се призовава Бог в същата прочута молитва, буквите на думата А М Н се виждат в инициалите на
първите
три думи Ал Малох Намон (О, Боже, Верни Царю), явно внушавайки, че Бог е Всичко и в Всичко.
Сега, действието на Бога (А), работейки в божията Субстанция (М) е, очевидно, произвеждането (Н) на Вселената, резултатът, или Синът, от действието помежду им. Така следов,, АМН представлява Всичкото, Непроявения Бог, Проявеният Бог, и Съществуващата Вселена във форма или Бащата, Майката и Синът. Интересно е да се отбележи, че както и у евреите, Амин се употребява като звук на потвърждение и установяване, макар че истинската причина на това и да не е била изтъкната. Всичко, което следва, би държало да покаже истинската причина на употребата на думата по тоя начин5). Не само тя се е употребявала като завършек на едно изречение или молитва, но и некога като представка пред Молитвата за Единството (Шеманг), и звучала пред всека част от писанието.
Освен това, любопитно е да се отбележи, че когато се призовава Бог в същата прочута молитва, буквите на думата А М Н се виждат в инициалите на
първите
три думи Ал Малох Намон (О, Боже, Верни Царю), явно внушавайки, че Бог е Всичко и в Всичко.
Също добре се знае, че еврейските букви се употребяват като числителни и много нещо можем да проумеем като намерим числителната стойност на буквите на една дума. Така АМН се равнява на 91, защото А=1, М=40 и Н=50, а 91 е числителната стойност на Йехова— Адни (Иехих — Адни). Йе=10, X=5, и=6, х=5 или всичко 26, А=1, Д=4, Н=50 и И=10 или всичко 65, понеже Йехова представлява присносъщият или Всеобемният Абсолютен Бог, когато Адни е проявеният Логос. Така, очевидно е, че да се произнесе това име било на санскритски, египетски, латински или еврейски, това значи да се опитаме да достигнем иде,ята, която лежи зад името, идеята на великото Всеединство, което съществува даже и в привидно множество. Следователно, Аум, Ом или Амин са звукове, които устремяват към обединение, това, което е пълно и цяло, което е по-скоро утвърдително, отколкото отрицателно, това, което, бидейки назовано, включва всички неща в себе си.
към текста >>
100.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Обществото, основано от г-жа Блаватска и бляскаво развивано от ученичката й, г-жа Ани Безант, зае името си теософско от александрийската философия на
първите
векове, в която елинизмът, юдаизмът и християнството бяха постигнали хармонично смущение.
Този нов факт се дължи на три съществени причини. Тия апостоли на една религия без храм и без видим култ прокламираха първо основното единство на всичките религии с тази гатанка: „Hяма по-висока религия от истината“. След това те защищаваха двете главни идеи на всички антични посвещения: 1) постепенната еволюция на световете под прилива на духовните сили, които управляват вселената, и 2) идеята за сложното естество на душата, за нейните алтернативно телесни и духовни съществувания, и за нейните последовни въплъщения преди окончателното й освобождение. Първата от тези две идеи даваше за вселената една концепция и рационална,и духовна. Втората доставяше на мисълта за безсмъртието на душата една твърда опора и органическа формула в неразривна връзка с всемирната еволюция.
Обществото, основано от г-жа Блаватска и бляскаво развивано от ученичката й, г-жа Ани Безант, зае името си теософско от александрийската философия на
първите
векове, в която елинизмът, юдаизмът и християнството бяха постигнали хармонично смущение.
Така то обяви претенцията си за всемирност. Но, между туй, има един сериозен недостатък и голяма празнина в програмата на теософското общество. Основано за Изток, то зае терминологията и способите на древната и все още ценна мъдрост на Индия, която е от висока духовност, но техниката й се прилага повече към миналото, отколкото към бъдещето. По тази причина, тази мъдрост се оказа по-мъчно понятна за народите от латинската и германо-келтската раса и език. Нещо по-важно: тя постави на първия ред между синовете божи личността на Буда Сакия Муни и предостави второ место и съмнително значение на личността на историческия Христос, Исус от Назарет, който господства между това до днес нашия Запад и цялото земно кълбо толкова с несравнимото си морално величие и духовна лъчезарност, колкото и с обединителната си възкресителна мощ и езотеричен запас.
към текста >>
Едно от най-
първите
условия, което спомага за нашия духовен растеж и напредък е, следователно, чистотата на чувствата и на мислите.
Онзи човек, в най-дълбоката вътрешност на когото е поникнал копнеж за Божествената Светлина, за мир и радост в живота, трябва да държи сметка за оздравяващото самолекуване. Той трябва, преди всичко, ясно да осъзнае своята цел, която непрестанно трябва да има предвид и да се стреми нагоре към нея. Целта му трябва да бъде Христос, сиреч Любовта, Мъдростта и Чистотата. Всичко, което се противи на тая света троица, е Сатана, дявол, за когото не трябва да има нито оправдание, нито съжаление. Има цел ред неща, които наглед са много маловажни, ала със своите последици се наподобявали на дребнички съсчици които, когато се на трупат, спират и големи турбини.
Едно от най-
първите
условия, което спомага за нашия духовен растеж и напредък е, следователно, чистотата на чувствата и на мислите.
Всека мисъл е сила, която изпращаме от вътрешното си естество и на която даваме определена насока. Както до брата мисъл, изпратена некому, му донася честито чувство и освежава неговото вътрешно естество, така също и злата мисъл, проникне ли до вътрешното естество, внася в него сенки и причинява смущение. Ако мислите действат не само навън, те оставят следи подир себе си и в онова вътрешно естество, от което са излезли. Чистите мисли оставят в сърцето светлина, която привлича към себе си отгоре нова светлина; нечистите мисли пък произвеждат тъмнина, която притегля от околността нова тъмнина. Еднакво важна, колкото и мъчна, задача е да бъде човек господар на езика си.
към текста >>
При правилни
отношения
това върви ръка за ръка с благоговението към учителя.
Един Учител.1) Нека кажем неколко думи за духа, в който трябва да се изучава природата. Преди всичко, когато излезете с децата да учите вън, няма да имате отношението на строг учител към деца, които се страхуват от вас. Тогаз би липсвало онова разположение на душата, което ще ни направи способни да разбираме езика на природата. Ще бъдем като техни по стари братя и сестри. Любовта, която имате към децата, ще роди непременно интимност между вас.
При правилни
отношения
това върви ръка за ръка с благоговението към учителя.
Детето не трябва да се ограничи само с формата, а трябва да долови зад материалното самия живот, пулсът на който бие, вътрешния живот на природата, който е оттатък формите. Ако е само за изучване материалните форми и процеси, тогаз по-добре нека се задоволим с откъснати растения, донесени в клас, и с учебника. Чрез изучване живота всред самата природа, ние искаме да се сближим с вътрешния й живот. Ще дам един пример. Детето може да излиза често на пролет вън от града преди изгрев-слънце и тогаз ще наблюдава следното: става особено съживяване в птичия мир на близката гора.
към текста >>
Каква интересна връзка между
първите
слънчеви енергии и съживяването на птиците!
Ако е само за изучване материалните форми и процеси, тогаз по-добре нека се задоволим с откъснати растения, донесени в клас, и с учебника. Чрез изучване живота всред самата природа, ние искаме да се сближим с вътрешния й живот. Ще дам един пример. Детето може да излиза често на пролет вън от града преди изгрев-слънце и тогаз ще наблюдава следното: става особено съживяване в птичия мир на близката гора. Току-що преди изгрева птиците изведнъж се раздвижват, почват да пеят или грачат.
Каква интересна връзка между
първите
слънчеви енергии и съживяването на птиците!
Какви дълбоки следи ще остави това преживяване в детската душа! Някои се стремят да обяснят живота механически. Чрез разни опити на Бючли, Квинке, Румблер и пр., искат да получат по физико-химичен начин същите явления, които срещаме в живата клетка и в живия организъм. Обаче, това е напразно. Има нещо по-висше в организма от механическите процеси3).
към текста >>
При една серия от микро-фотографии на моруново масло в процеса на пречистването, интересно е да се види, че при
първите
снимки всяка глобюла изглежда заобиколена с тъмен кръг, а при последните те се виждат заобиколени с пръстени от светлина.
Нездравословната работа на тия работници ги предразполага към зараза и общо отслабване. Микроскопична фотография,на кристали, образувани от газ Интересно е да се забележи, че при обикновен анализ, водата не показва химическа промяна, обаче на вкус забелязва се, че е по приятна, а също и цветът й е слабо кремав, като спомня добре рафинирано масло. Водата може да се употреби за съвършено рафиниране на всички видове масла. През време на процеса, маслото и водата се смесват, но когато настане пълното им пречистване, те пак се разделят. Една сериозна проблема чрез това се разрешава и за авиацията, понеже може да се добие масло, което се сгъстява при много по-низка температура от тази, при която се сгъстяват най-фините, познати досега, масла.
При една серия от микро-фотографии на моруново масло в процеса на пречистването, интересно е да се види, че при
първите
снимки всяка глобюла изглежда заобиколена с тъмен кръг, а при последните те се виждат заобиколени с пръстени от светлина.
Мегал (злато), образувано от газ чрез новата сила. Процесът е безкрайно ценен при случай с химикали, соли и дроги. Даже при тия, смятани като твърде пречистени, грубото външно тяло на веществото е в голямо количество. Природата като че ли ни дава всички добри неща в черупка. Тази аксиома е вярна за всяко поле, и тя е дълбоко метафизично твърдение.
към текста >>
Това е от съществено значение, когато възлизат
първите
или последните градуси на известен знак (тук става дума за градусите, които възхождат на източния хоризонт и представят асцендента — Б Пр.), или когато някоя планета се намира в последните градуси на някой знак в момента ни раждането.
Когато слънцето е зле аспектирано и не е подпомогнато от добрите аспекти на Юпитер или Венера, това е белег, че роденият ще трябва с големи мъчнотии да си пробие път в живота и да се издигне. От само себе си се разбира, че качествата на характера и склонностите, които ще опишем по-долу при разглеждане влиянието на слънцето в различните знакове на юдияка, се модифицират до нейде от аспектите, които слънцето получава в съответния знак, — при това как ще се проявят те в живота, зависи и от личността (положението на луната), от инструмента или физическото тяло (асцендента) а също и от М. С. (medium coeli, меридиана), защото М. С. ни разкрива неговия мироглед. Hiram Е Butler в, своята а книга Solar Biology (Слънчева биология) казва нещо за прехода между един зодиак, знак и съседния и констатира, че не всички знакове показват такова постепенно преминаване от един в друг.
Това е от съществено значение, когато възлизат
първите
или последните градуси на известен знак (тук става дума за градусите, които възхождат на източния хоризонт и представят асцендента — Б Пр.), или когато някоя планета се намира в последните градуси на някой знак в момента ни раждането.
При прехода от Водолей в Риби става едно рязко отклонение от обикновеното правило, именно влиянието на Риби се чувства вече в последните 5 на Водолея. Тъй че, тия 5: проявяват смесените качества и на двата знак? Същото се констатира и при прехода от Риби в Овена, именно последните 4° — 5° от Риби показват смесените качества на тия два знака. Между Овен и Телец това смесване на качествата се простира само на около 1°, а след това вече знаковете не проявяват постепенен преход до Дева — Везни, където този преход е близо 2°. Преходът между Везни и Скорпион е незначителен,— този между Стрелец и Козирог рязък, но преходът между Козирог и Водолей се чувства вече при последните 4° на Козирога, където започват да се проявяват качествата на Водолея.
към текста >>
Сифра или Сефер Дзениута в
първите
си двадесет и четири стихове ни дава ключа на свещената книга Сефер Зо-ар, която съдържа тайните на божествения живот или така наречените по еврейски Меркава (Небесната Колесница).
След Христа и разрушението на Ерусалим от римляните, първенците на еврейския народ са изгубили тия знания, защото те били неписани, а са се предавали устно. Когато е било забранено на евреите да плачат върху развалините на свещения град, останал е само един от главните учени равини, Симон Бен Йокай, който е устроил прочутото в еврейската свещена история „велико събрание“ начело със седем души равини и на тях е предал устно всичките тайни, които той е знаел2). Те са били, в същност, тайните на Христовото учение, но забулени и откъслечни, без оная дълбочина, която личи в посланията на апостолите и в Откровението на Йоана, дадено му на остров Патмос. В тези последните, колкото и да са кратки и не точно преведени, се съдържат най-важните правила и знания по Кабала. Изисква се само едно подробно тълкувание от сведущ кабалист, за да бъдат изтъкнати за ползване от широката публика.
Сифра или Сефер Дзениута в
първите
си двадесет и четири стихове ни дава ключа на свещената книга Сефер Зо-ар, която съдържа тайните на божествения живот или така наречените по еврейски Меркава (Небесната Колесница).
Зо-ар значи сияние. Следователно, тя е книга на светлината. За първи път един испански евреин от ХIII-ия век, Моиз Леви, я извадил на бял свят. Но тя не е съчинена от него, както погрешно мислят некой: много преди ХIII-ия век, учението на Зо-ар се предавало като остатъци от старото предание на евреите-мистици. То напълно се съгласува с първоначалните истини, запазени в египетските, асирийските, халдейските, персийските, китайските, индуските, келтските и гръцките мистерии.
към текста >>
— И
първите
царе умряха; и припасите им се свършиха; и земята стана пуста. 4.
Затуй и евреите, и християните, заедно, трябва да издигнат молитвите си към Христа, който витае във вечността и чака тяхното примирение, за да прояви славата си на света. Така те ще привлекат върху земята влиянието, тържеството и царството на Христа на славата, за да се осъществи кабалистическия обет: „Месия ще дойде на свеma поради заслугата на Зо-ар“. Сифра Дзениута I. 1. — Предание: Книгата на Тайната описва колебанията на Везните. 2. — Предание: Преди да бъдат везните, Лицето не гледаше Лицето. 3.
— И
първите
царе умряха; и припасите им се свършиха; и земята стана пуста. 4.
— До тогава, докато Главата, възжелана от всемирното желание, биде приготвена и облечена в почетна мантия. Тълкувание Горните стихове, извлечени от най-стария и най-верния отломък на Зо-ар — Книгата на Тайната, ако останат без разяснение, биха били несвързани редушки и груби символи. Но нека ги изтълкуваме: Какво значат: „Колебанията на Везните“? В Зо-ар, с името на Везните се означава съпружеството, съчетаните хармонично мъж и жена. Прочее, първият стих ни учи, че Книгата почива върху закона за съпружеството.
към текста >>
Третият стих свидетелства, че „
първите
царе — едомските царе, принципите на материалния живот — умряха и припасите им се свършиха, т. е.
Затуй и вторият стих гласи: „преди да бъдат везните, Лицето не гледаше Лицето“. Тия две лица са бащата и майката, мъжкият и женският принцип в Бога, умът и сърцето. Преди ерата на съвършеното съпружество, двата принципа, мъжкият и женският, не са били в хармония. От това разногласие е произлязла и фаталната участ Царете на Едом3), който представлява материята в противовес на Израил — духът, символизират в Зо-ар ерата на раздорите и плътта. Затуй и там е било невъзможно да съществуват и да създадат нещо устойчиво и органически цялостно и трайно.
Третият стих свидетелства, че „
първите
царе — едомските царе, принципите на материалния живот — умряха и припасите им се свършиха, т. е.
недостигнаха им средства за съществуване, и земята стана пуста. Тук, думата „земя“ трябва да се вземе в най-символичен смисъл и значи целият свят или част от света, както и едно „общество“ или „един свят“. На съвременен език, ние можем да кажем: средата, в която действат само принципите на материята и нехармоничното съревнование, е изложена на опустошение и тия принципи не могат да се усъвършенстват, а постоянно чезнат. Тази печална ера трае „до тогава, докато Главата, възжелана от всемирното желание“, т. е от волята на Бога, Върховният Кетеръ4), проявата на Началото, което се простира върху своите творения, Абсолютният, докато тая воля „бъде приготвена и облечена с почетната мантия“ или, с други думи, бъде усвоена от душите и световете, предавайки им свойствата си в една форма, годна да бъде разбрана и притежавана, и да видоизмени, по подражание, съществата по свой образ.
към текста >>
По-после, обаче, по-нарядко
първите
кътници (първи премоларни); още по-рядко вторите кътници (втори премоларни), крайно рядко (това съм наблюдавал само един път в моята клиника) четвъртите кътници (втори моларни), а никога в петите кътници (трети моларни), тъй наречените мъдреци, чиито глечни клетки чак към петата година почват да се проникват от калциеви соли, когато третите кътници почват този процес веднага след раждането.
PR = гъбички върху глечната покривна кожица. DK = дентмнов кариес. RP = Рециусови успоредни линии в глечта. Но най-забележителното е, че тези ерозии не се ограничават само в отделни зъби, но обхващат цели зъбни групи, и то най-често се срещат и тези зъби, у които образуването на глечта е почнало най-рано. Затуй, когато съществува такава недоразвитост, притежават я третите кътници (първи моларни), след това средните 4 резци, после страничните 4 резци заедно с върховете на четирите кучешки.
По-после, обаче, по-нарядко
първите
кътници (първи премоларни); още по-рядко вторите кътници (втори премоларни), крайно рядко (това съм наблюдавал само един път в моята клиника) четвъртите кътници (втори моларни), а никога в петите кътници (трети моларни), тъй наречените мъдреци, чиито глечни клетки чак към петата година почват да се проникват от калциеви соли, когато третите кътници почват този процес веднага след раждането.
Фигура 5. Напречен разрез през кариозен дентин; а = нормални дентинови каналчета (Томесови нишки, одонтопластови продължения; в нормални влагалища, принадлежащи на основното вещество; с = дентинови каналчега, пьлни с бактерии; с1 = бактериите центробежно изпълват влагалищата; с2 = бактериите изпълват дентиновите каналчета и влагалищата; с3 = бактериите изпълват детиновото основно вещество между каналчетата. Това е твърде интересен факт. Известно е, че тези недостатъци в глечта се срещат често у децата, страдали от рахитис или имащи наследствен сифилис. Приема се, че и други тежки общи заболявания, които нападат детския организъм в първите месеци или години от живота му, като еклампсия или тетанус, стомашен катар, бронхит или заразителни болести, като лещенка, скарлатина и пр., имат за последствие глечна недоразитост.
към текста >>
Приема се, че и други тежки общи заболявания, които нападат детския организъм в
първите
месеци или години от живота му, като еклампсия или тетанус, стомашен катар, бронхит или заразителни болести, като лещенка, скарлатина и пр., имат за последствие глечна недоразитост.
По-после, обаче, по-нарядко първите кътници (първи премоларни); още по-рядко вторите кътници (втори премоларни), крайно рядко (това съм наблюдавал само един път в моята клиника) четвъртите кътници (втори моларни), а никога в петите кътници (трети моларни), тъй наречените мъдреци, чиито глечни клетки чак към петата година почват да се проникват от калциеви соли, когато третите кътници почват този процес веднага след раждането. Фигура 5. Напречен разрез през кариозен дентин; а = нормални дентинови каналчета (Томесови нишки, одонтопластови продължения; в нормални влагалища, принадлежащи на основното вещество; с = дентинови каналчега, пьлни с бактерии; с1 = бактериите центробежно изпълват влагалищата; с2 = бактериите изпълват дентиновите каналчета и влагалищата; с3 = бактериите изпълват детиновото основно вещество между каналчетата. Това е твърде интересен факт. Известно е, че тези недостатъци в глечта се срещат често у децата, страдали от рахитис или имащи наследствен сифилис.
Приема се, че и други тежки общи заболявания, които нападат детския организъм в
първите
месеци или години от живота му, като еклампсия или тетанус, стомашен катар, бронхит или заразителни болести, като лещенка, скарлатина и пр., имат за последствие глечна недоразитост.
Относно зъбната недоразвитост в последните години са дошли до обяснение, близко до онова, което дава духовния (окултния) изследователи, именно свеждат тези явления към нарушение на вътрешната секреция и особено към нарушение във функцията на тъй наречените епителни телца в щитовидната жлеза. Към жлезите с вътрешна секреция2), освен щитовидната жлеза с епителните телца, спадат преди всичко тимусната жлеза, след това надбъбречната жлеза, половите жлези (яйчник и семенник), чревните жлези, пинеалната и питуитарната жлези в главния мозък3). Всичките служат за отделяне особени, специфично действащи сокове, които направо се вливат в лимфата и кръвта. И окултният изследовател4) казва; „човешкото етерно тяло съдържа растежни и строителни сили. Работата му у детето съвсем се различава от работата му у по-възрастния.
към текста >>
Затуй виждаме глечна недоразвитост, особено у тези зъби, които още в
първите
месеци след раждането почват да се проникват от калциеви соли, именно у третите кътници и средните резци, когато у другите зъбни групи това явление постепенно се намалява, пропорционално на по-късното им развитие.
Обаче, то е нужно и за ранното детинство, когато формите не само се образуват, но и растат, и следователно, пластичната сила (т. е тая, която дава формите) трябва да се прояви с особена мощ. От там необходимостта от органи като тимусната и щитовидната жлези, които най-голямата си задача изпълняват през детската възраст. През тая възраст целия организъм трябва да работи особен химизъм. Наруши ли се този химизъм, който е свързан със силите на етерното тяло, тогаз се явява нарушение и във формите на органите.
Затуй виждаме глечна недоразвитост, особено у тези зъби, които още в
първите
месеци след раждането почват да се проникват от калциеви соли, именно у третите кътници и средните резци, когато у другите зъбни групи това явление постепенно се намалява, пропорционално на по-късното им развитие.
Фигура 6. Глечната покривна кожица на зъбната корона, малко преди преяждането (пробиването) на зъба. Чрез действието на киселина зъбната кожица освободена и изолирана. При а още са видими клетъчните контури на амелобластите и при b — клетъчните им ядки. Но веднъж повреди ли се намиращият се в развитие зъб, поради недостатъчно проникване на калциеви соли, тая повреда не вече така излечима, както при другите тъкани от човешкото тяло, защото зъбната глеч не съдържа нито кръвоносни, нито лимфени съдове.
към текста >>
знанието на физиологията и взаимно
отношенията
на всички небесни тела.
Знае се, че черно-магическите способи, с които си служил Елифас Леви, щели да му причинят ужасна смърт — моментално разпръсване в пространството — ако при една операция, която той се опитал да направи, не се е отказал на време, още при първото си действие. Пророчества. В Америка излиза едно списание под названието Prophecy, което е орган на Националното Астрологическо Дружество. Това дружество има за задача да открива, за народите и за отделните лица, които биха се отнесли до него, всичките бъдещи събития от голяма важност. Редакторите на списанието, най-вещите съвременни астролози, членове на „Всемирната Църква на Водолея“, доказват практически присъствието на божествените невидими сили, които действат в нас и около нас,за да ни позволят да насочваме дейността си в пълно знание на законите на живата природа. Те поддържат, че има само една религия: тя е астрологията, т. е.
знанието на физиологията и взаимно
отношенията
на всички небесни тела.
Достатъчно е да се вдълбочим и възприемем ясно тия знания и ние ще можем да си обясним целия ни минал, настоящ и бъдещ живот, без да има нужда за същата цел да се губим в подробностите на разни учения или догми. Чрез астрологията се обясняват с чудна яснота астрологическия произход на Бога, непорочността на Дева Мария, раждането на Христа, разпятието, възкресението и възнесението му. Звездите, тия вечно пламтящи фарове, са на небето, за да ни водят, те са преките посланици на Великия Строител на Всемира. „Нека— казват тия астролози—да изучваме всичко от самия източник, без никакви посредници; нека издигнем очите си към звездите, които се разговарят и съвещават, преди да предприемем каквато и да е работа на земята, и нека да преведем на земния език, с математическа точност, резултатът от решенията, които ни идат от небето“. В тази книжка ние дадохме едно от пророчествата на членовете на „Астрологическата Църква“ за предстоящата катастрофа на земята през периода от 1926 — 1932 год, Отделяне на църквата от държавата. В.
към текста >>
15./1925 г., „че някои от
министрите
заявили на синодни старци, че Св.
Чрез астрологията се обясняват с чудна яснота астрологическия произход на Бога, непорочността на Дева Мария, раждането на Христа, разпятието, възкресението и възнесението му. Звездите, тия вечно пламтящи фарове, са на небето, за да ни водят, те са преките посланици на Великия Строител на Всемира. „Нека— казват тия астролози—да изучваме всичко от самия източник, без никакви посредници; нека издигнем очите си към звездите, които се разговарят и съвещават, преди да предприемем каквато и да е работа на земята, и нека да преведем на земния език, с математическа точност, резултатът от решенията, които ни идат от небето“. В тази книжка ние дадохме едно от пророчествата на членовете на „Астрологическата Църква“ за предстоящата катастрофа на земята през периода от 1926 — 1932 год, Отделяне на църквата от държавата. В. „Пастирско дело“ официален орган на свещеническите братства в България, бе съобщил в бр.
15./1925 г., „че някои от
министрите
заявили на синодни старци, че Св.
Синод вече трябва да търси свои средства за издържане на църквата“. Същият вестник, обаче, не съобщава, какво са отговорили тия „синодни старци“ . . . Ясновидецът Людвиг Кан. През месец април т. г.
към текста >>
Шест комисии са натоварени да представят доклади по въпросите на психизма, синтезирани в едно: изучването на човека и на неговите
отношения
с цялата вселена, в пространството и във времето.
Поменатият вестник съобщава за много случаи на най-верни диагнози, определени от г-жа Вари, само с един поглед върху тялото на болния. Международните конгреси по психизма. През месец юни 1926 г. ще се състои в Париж четвъртият международен конгрес по психизма. На тоя конгрес ще се направи един общ преглед на всичките достигнати резултати от психическите изследвания в цял свят.
Шест комисии са натоварени да представят доклади по въпросите на психизма, синтезирани в едно: изучването на човека и на неговите
отношения
с цялата вселена, в пространството и във времето.
Фотографията на невидимото „Метапсихическото дружество“ в Брюксел е направило големи успехи в изучаванията на трансценданталната фотография, за които бе основан един комитет от г. Емануил Воше (вж Всемирна Летопис, год. III, кн. I), под директорството на д-р Фово де Курмел. Ръководителят на французкия отдел, г. Ж.
към текста >>
НАГОРЕ