НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
230
резултата в
28
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни
отношения
, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин.
НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 2 Двата велики закона на развитието Първо издание – 1896 г., второ издание – 1949 г., печатница „Житно зърно“, София. В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел.
По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни
отношения
, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин.
За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание.
към текста >>
Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за
бистрите
потоци.
За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували. За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати. Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят. Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място. Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго.
Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за
бистрите
потоци.
Но минуват се години и векове, а това щастие и блаженство все не пристига. Види се от законите на Природата, че целта в нея се различава в голям размер от нашата. Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения. Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо. Не може да бъде другояче.
към текста >>
Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са
първите
първосвещеници при олтара на человеческата душа.
Колко умове са заети да мислят и то все за доброто на бедния народ! И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо. Тук, в този лабиринт, всичките реформи се създават. Но нека не забравяме, че Народното събрание не е мястото, отгдето Доброто може да се роди? Не, то е само мястото, отгдето Доброто може да се прокара в обществото; и то пак зависи много, какви хора имаме за представители и от какви сили и начала се те въодушевляват.
Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са
първите
първосвещеници при олтара на человеческата душа.
От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества. От този общ дом человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и благородни качества, според изискванията на върховния закон на Духа. Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази. От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели. Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството.
към текста >>
Миризливите тъмници, несправедливите закони,
острите
саби и щикове и големите топове няма да подобрят положението ни, нито пък ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот.
Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт на тази очевидна истина, то проклятията и злините никога няма да се отстранят от вратата на дома ни, нещастията не ще закъснеят да ни нападнат. „Безумният страда от ума си и немарливият – от немарението си, казва една източна поговорка. И право е казал един философ, че немарливостта е майка на всички злини. Днешните средства и методи за повдигането обществото са лишени от същински научен характер. Всичко е произволно и несъобразно с онези изисквания на истинския дух на жизнените и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.
Миризливите тъмници, несправедливите закони,
острите
саби и щикове и големите топове няма да подобрят положението ни, нито пък ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот.
Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация от природния, груб и себелюбив человек, на когото всичкото желание е да тъпчи другите. Духът на дълга ни диктува да търсим по-добър и человеколюбив път. В този стар път хиляди и милиони души са погинали и хиляди и милиони человеци са страдали. Всякой пръст от земя е вече облян с человеческа кръв. Нима това е человеческо, нима това е християнско?
към текста >>
Частите на това Цяло се намират в тесни
взаимоотношения
и са свързани помежду си по силата на едно вътрешно сродство.
1. Природата работи чрез три характерни неща: – общ план; – общ стремеж; – обща цел. 2. Чрез тях тя се проявява като едно велико единство, като едно Цяло.
Частите на това Цяло се намират в тесни
взаимоотношения
и са свързани помежду си по силата на едно вътрешно сродство.
3. Най-важното за нашия ум е да наблюдава и да проследи тази връзка, това тясно сродство, което съществува между частите на всички нива в природата. 4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система. Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение към нас, разумните същества. 5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84]. 6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота.
към текста >>
Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за
бистрите
потоци.
7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота. 2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго. Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота.
Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за
бистрите
потоци.
3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме. Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас благородни същества и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения. 4. Защо е всичко това? Кой знае!
към текста >>
Той е първото светилище на човечеството, в което майката и бащата са
първите
свещеници, които служат при олтара на човешката душа.
Тук, в този лабиринт, се полагат основите на всички реформи. 4. Но нека не забравяме, че Народното събрание[116] не е мястото, където може да се роди доброто! Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото. Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за народни представители и от какви сили и принципи се ръководят и вдъхновяват те. 5. Единственото място, където доброто може да се роди и култивира, е домът.
Той е първото светилище на човечеството, в което майката и бащата са
първите
свещеници, които служат при олтара на човешката душа.
С камъните на този храм – дома – природата е започнала да изгражда основите на целокупното повдигане на всички разумни същества. 6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа. Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас. 7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството.
към текста >>
2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат
първите
клетки.
от разумния живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се отнеме и ще се даде на онзи, който е достоен и готов да принесе плод и полза (Мат. 25:14-30). 7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот.
2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат
първите
клетки.
Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм. Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно.
към текста >>
Истинската, дълбока причина се крие в сърцата на
първите
човеци.
Павел предава много образно психологическите и нравствени последствия от грехопадението. Учителят за грехопадението: „Разказът за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота. Тази тайна е изнесена в Библията в скрита форма. Може би ще остане неразкрита за човечеството за хиляди години, тъй като хората не са готови още да я разберат. Засега не е позволено да се обясняват дълбоките причини за грехопадението.
Истинската, дълбока причина се крие в сърцата на
първите
човеци.
Човешката карма като змия обвива човека и го заставя да греши. Кармата е неразумният човек, който мисли, че е свободен да прави каквото иска, без да носи никаква отговорност. Иначе външните причини за грехопадението са три: непослушание; користолюбие; желание на Адам и Ева да изпъкнат над другите. За да се освободи от грешния живот, човек трябва да се роди отново, но не от майка и баща, а от вода и Дух. Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, костите им ще се разхвърлят по лицето на Земята.”
към текста >>
2.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от
първите
постановления на върховния Живот.
Главната й цел и задача била да устрои видимата Вселена тъй, както върховните й закони са го изисквали, и да даде на всякой свят онези условия, посредством които да бъде приготвен и приспособен за всичките нужди на развиващия се и растящ Живот. Дали тя си е въображавала, че когато дойдат разумните същества в дома й, ще подигнат куп разисквания, прения, гонения за всевъзможни предмети, въпроси стежания и имоти кому принадлежат по право. Това, види се, да е бил второстепенен въпрос, оставен настрана да се разглежда, кога му дойде времето. И не е чудно, че днес този въпрос е подигнат на разглеждане. Ако и да не разбираме още достатъчно езика на Природата, за да се ползваме напълно от уроците, които ни дава всякой ден, при все това тя е сполучила да ни научи по нещо си за основните начала.
Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от
първите
постановления на върховния Живот.
Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа. Тази е първата аксиома, която трябва всякой разумен человек вече да проумее, защото времето на изхода ни наближава – да се освободим от фараоновото владичество. Има философи, които гледат с презрение на Живота. За тях человечеството не е нищо друго, освен материална сган, които днес съществува, утре изчезва.
към текста >>
Всякой от само себе си ще види, че
трите
заедно съставляват едно цяло, наречено къща.
Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд пред огнището на науката – да видим и чуем как ще се произнесе. Истината, казва тя, трябва да се гледа в лицето, а не в гърба. Длъжни сме да помним поговорката, че с един камък къща не става. За въздигането й три неща са главно потребни: основа, стени и покрив. Ще бъде неразумно и глупаво да се трудим да убедим когото и да е, че основата или стените, или покривът съставляват цялата къща.
Всякой от само себе си ще види, че
трите
заедно съставляват едно цяло, наречено къща.
Отделно взети, не се вече къща, но части. Ако сега основата кажеше, че тя е всичката къща, що би сторила тази къща без стените и покрива? Или пък, ако стените кажеха, че те са цялата къща, що би сторила тази къща без основата и покрива? Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта.
към текста >>
Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями
отношения
, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони.
Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност. Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях. Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства.
Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями
отношения
, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони.
Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем.
към текста >>
Минуват се хиляди, милиони и милиони години и пространството изново се населява, но не вече с
първите
дребни материални частици, но с магливости, слънца и планети, с обширни гигантски небули, извор на безбройни светове, с величествени слънца, източници на първоначалната светлина, с планети, земи хубави, покрити със зеленина – жилища на твари велики, надарени с ум, разум и душа.
Слушат се дрънкания на саби и щикове, чуват се гърмежи на пушки и топове. Цели огнени едра почват да се изхвърлят в пространството в различни направления – пространството пламва от поднебесния огън. – „Вселената гори – викаме ние, – опасност голяма! “ Светът се свършва, разорението е близо, в ужас сме ние. Но веществото се не губи, силата не престава, умът работи, Господ създава.
Минуват се хиляди, милиони и милиони години и пространството изново се населява, но не вече с
първите
дребни материални частици, но с магливости, слънца и планети, с обширни гигантски небули, извор на безбройни светове, с величествени слънца, източници на първоначалната светлина, с планети, земи хубави, покрити със зеленина – жилища на твари велики, надарени с ум, разум и душа.
Идат всички тия множенства със Синовете Божий, създадени в началото на самото Небе, да принесат поклон за почести и блага, приети от Вечния всемирен закон. Действително пред ума ни се изпречва една величествена картина за мировия свят – обширна по размер, великолепна по естество, чудна по устройство. Ръката, която е работила над нея, силата, що е действала в създаването й, умът, който е теглил постройката й, остават тайна. Авторът на великия мировия свят е скрит във вечността. Накъдето и да Го търсим, на която страна и да гледаме за стъпките Му, не можем да намерим никаква следа, която да ни даде каква-годе загадка – дали е тук, или там; дали е напред заминал, или назад останал; дали е надолу слязъл, или нагоре възлязъл.
към текста >>
Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от
първите
закони на висшия живот.
4. Дали природата е допускала, че когато дойдат живите, разумни същества в дома ú, ще започнат куп разисквания, препирни, борби за всевъзможни неща и ще си оспорват благата, които тя така щедро им е дала? Очевидно за нея това е бил второстепенен въпрос, оставен за разглеждане, когато му дойде времето. 5. Днес този въпрос вече стои пред нас. Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата, за да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на живота. 6. Животът на миналото не е бил изживян напразно.
Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от
първите
закони на висшия живот.
Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. 7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило. 8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва.
към текста >>
– Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни
отношения
, които се управляват от постоянни закони.
1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова материя, сила и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях. 2. Това същество действа в три главни форми, проявява три главни качества, показва три главни свойства: – Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади. – Силата – от движението и количеството на тия центрове.
– Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни
отношения
, които се управляват от постоянни закони.
3. Тези закони работят с математическа точност и последователност за постигането на оная велика цел в природата, която Духът на битието си е поставил. Тази истина не подлежи на никакво съмнение. Науката ни е предоставила многобройни факти от всички области на живота и тези факти говорят много по-ясно и убедително от който и да е философ. 4. И така: – свойствата представляват материята;
към текста >>
В един миг безброй много атоми, захванати по два, започват да се трупат около
първите
два – там, където е средоточието на схватката, т. е.
За да прикрием своето честолюбиво невежество, казваме: „Нищо особено, празна работа! ” Но онова, което мислим за празно, то всъщност е пълно, то е истинско чудо! Бихме ли могли да си представим, че например в една капка вода има хиляди и милиони частици?! 8. Мислим си, че случката е маловажна, но работата става сериозна. Ето че и съседните атоми, индиферентни дотогава, биват обхванати от същото безпокойство и стават опасни.
В един миг безброй много атоми, захванати по два, започват да се трупат около
първите
два – там, където е средоточието на схватката, т. е.
около първия център на тежестта. Това е вече едно праволинейно движение, от което по-късно са се образували всички други форми на движението. 9. Тогава се започва едно блъскане, тласкане, дърпане – цяло „вавилонско стълпотворение”! [146] Чува се шум, врява, крясък – истински бунт! Вестта с неописуема бързина се разпространява навсякъде във вселената.
към текста >>
11. Минават милиони и милиарди години и пространството отново се населява, но вече не с
първите
дребни материални частици, а с планети, слънца и слънчеви системи.
Всичко пламва от поднебесния огън. Вселената гори, викаме ние, в голяма опасност сме! Светът се свършва, катастрофата е близо, ние сме в ужас! 10. Наблюдавайки тази страховита картина, на нас ни се струва, че всичко ще изчезне в пламъците на този всеобщ пожар. Но веществото не се губи, силата не изчезва, умът работи, Господ създава.
11. Минават милиони и милиарди години и пространството отново се населява, но вече не с
първите
дребни материални частици, а с планети, слънца и слънчеви системи.
Огромни галактики, извори на безбройни светове, развиват своите спирали. Греят величествени слънца, източници на първоначалната светлина. Появяват се планети, красиви земи, покрити със зеленина. Те стават жилища на живи същества, надарени с ум, разум и душа. 12. Всички тия множества пристигат със Синовете божии, създадени в началото на самото небе.
към текста >>
3.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
Така както не са идентични предметите на
трите
науки - философия (вкл.
Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие. В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък. Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния духовен импулс. Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите. Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния духовен импулс.
Така както не са идентични предметите на
трите
науки - философия (вкл.
теология), история и културология. Наложително е тези науки, макар и привидно нееднородни, веднъж завинаги да се разграничат една от друга, дефинирайки спецификата на своите области, цели и методологии. От друга страна обаче, репрезентативността на всяко изследване изисква към всеки обект да се подхожда с цялата научна триада, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения. Научният обект трябва да бъде анализиран едновременно и в спиритуален, и в исторически, и в културологичен аспект, т.е. с три специфични инструментариума и едва тогава е възможно да се дефинира на коя от трите сфери принадлежи феноменално.
към текста >>
с три специфични инструментариума и едва тогава е възможно да се дефинира на коя от
трите
сфери принадлежи феноменално.
Така както не са идентични предметите на трите науки - философия (вкл. теология), история и културология. Наложително е тези науки, макар и привидно нееднородни, веднъж завинаги да се разграничат една от друга, дефинирайки спецификата на своите области, цели и методологии. От друга страна обаче, репрезентативността на всяко изследване изисква към всеки обект да се подхожда с цялата научна триада, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения. Научният обект трябва да бъде анализиран едновременно и в спиритуален, и в исторически, и в културологичен аспект, т.е.
с три специфични инструментариума и едва тогава е възможно да се дефинира на коя от
трите
сфери принадлежи феноменално.
Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс. Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство. Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция. По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата.
към текста >>
Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и
първите
вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция.
От друга страна обаче, репрезентативността на всяко изследване изисква към всеки обект да се подхожда с цялата научна триада, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения. Научният обект трябва да бъде анализиран едновременно и в спиритуален, и в исторически, и в културологичен аспект, т.е. с три специфични инструментариума и едва тогава е възможно да се дефинира на коя от трите сфери принадлежи феноменално. Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс. Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство.
Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и
първите
вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция.
По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет. Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст. Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е.
към текста >>
Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват
първите
християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата.
с три специфични инструментариума и едва тогава е възможно да се дефинира на коя от трите сфери принадлежи феноменално. Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс. Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство. Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция. По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове.
Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват
първите
християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата.
Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет. Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст. Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е. съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда?
към текста >>
Сигурно и продължителните транскултурни
отношения
с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция.
Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква. На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството. В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух. В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец. И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща.
Сигурно и продължителните транскултурни
отношения
с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция.
Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока. Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията. Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат.
към текста >>
Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват
първите
му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи.
За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П.
Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват
първите
му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи.
Преди всичко той изгражда методологична доктрина - система от психически похвати и физически упражнения, предназначени за съвременното самосъзнание, с които то би могло така да възпламенява вътрешната енергия на своето Аз-съзнание, че да оживотвори интелектуалните понятия на индивидуалното мислене чрез живеещия вътре в него Христос. Персоналният интерес към Христос като самостоятелно микро- и макрокосмично същество е централен субект и обект на тази методология и в този смисъл тя притежава всички характеристики на импулс на Свети Дух. В писмо от 1900 г. П. Дънов казва: Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос, а една година преди това пише на П. Киров и Т.
към текста >>
4.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
". „Аз — каза — вечно ще живея." Той имаше важни неща да ми съобщава, но домашните ми се върнаха от разходка и от
отношенията
им122 той си отиде, като казахме да се срещнем утре по вечер, за да разговорим още за много други неща.
„Сега туй лято аз ще се облека в сила, важно нещо има да стане сега." Питам го: „Знаеш ли да четеш? ". „Не зная" — каза. Той знае само да се кръсти — много голяма простота, но с жива вяра. Думи казва такива, които най-големите пророци са говорили. Питам го: „Вярваш ли, че ще извършиш всичко, що имаш да извършиш, ще ли можеш да живееш дотогаз?
". „Аз — каза — вечно ще живея." Той имаше важни неща да ми съобщава, но домашните ми се върнаха от разходка и от
отношенията
им122 той си отиде, като казахме да се срещнем утре по вечер, за да разговорим още за много други неща.
Каза ми още, че: „Аз, като ми дойде тази сила, познавам хората кой какъв е". На утрето дирих този приятел, няма го. На другия ден също не го намерих вече. Наскърбен останах. Питаме с бр.
към текста >>
121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите
отношения
между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни.
Докторът ще постои няколко дни. Поздрав нарочен и от Николая. ................... 120. Става дума за Фердинанд I Сакскобургготски, станал княз на България на 7 юли 1887 г. (П.К., № 35, 30.05.1900 г.)
121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите
отношения
между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни.
(П.К., №35, 30.05.1900 г.) 122. В протоколите на Веригата от 13.08.1914 г. П. Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този човек". П. Киров отговаря: „Не можех да се противопоставя на волята на баба ми, защото тя има право да изпъди и мен, тъй като съм отишъл в нейната къща като зет". (вж. Дънов, Петър (Учителя).
към текста >>
Най-късно до
трите
половини на идущата година125 времето ще се съкрати.
Ето, моята радост е тази — да сте усърдни в молитва, духом пламенни, Господу служете. При това, бр[ат], помнете, че ний сме в настъпилите най-важни събития, които се развиват пред нашите очи. Господ няма да закъснее, Той ще се яви във времена усилни. Има да последват чудеса и знамения в тая земя. Господ няма да забрави.
Най-късно до
трите
половини на идущата година125 времето ще се съкрати.
Делателите на беззаконието ще се отсекат и този народ ще бъде повикан на подвиг. Сполучи или не, все едно. Три важни събития имат да последват: 1) Вождът ще се яви; кой е Той, Господ знае; 2) Началникът на силите ще бъде изпратен от Господа да накаже враговете Му;
към текста >>
„Писма до
първите
ученици", София, 1999 г., с.
Ваш верен: П. К. Дънов ................. 147. Липсва оригиналът. Поместеното писмо е взето от книгата: Дънов, Петър.
„Писма до
първите
ученици", София, 1999 г., с.
59. (У., № 46, 01.09.1900 г.) №42 гр. Бургас, 10 септемврий 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Получил съм както затвореното ти писмо, тъй и отвореното, само че това, последното, се получи на 7 того.
към текста >>
Мене най-първо ме натиснаха лоши помисли, няколко дни наред, после това дойдоха лоши изкушения и тази вечер, когато ти писах отвореното писмо, аз се бях зле раздразнил от страна на съпругата ми и баба ми и ще кажа, че слава Богу, че не даде на устата ми да произнесе лоша дума, при всичко че бях отвън себе си от
отношенията
им.
Любез. ми бр. Дънов, Получил съм както затвореното ти писмо, тъй и отвореното, само че това, последното, се получи на 7 того. Изпратеното ми отворено писмо от 31 август вярвам да сте получили. Аз ви се оплаквах нещо, за което ще поразправя сега накратичко. След моето поведение спрямо Господа, за което ни беше писал в затвореното си писмо, и нашето съзнателно каене за този ми неволен грях аз и за напосле не останах ненаказан.
Мене най-първо ме натиснаха лоши помисли, няколко дни наред, после това дойдоха лоши изкушения и тази вечер, когато ти писах отвореното писмо, аз се бях зле раздразнил от страна на съпругата ми и баба ми и ще кажа, че слава Богу, че не даде на устата ми да произнесе лоша дума, при всичко че бях отвън себе си от
отношенията
им.
Сатана не се спря дотука, той почна да действа чрез слабостта на тялото ми — чрез страстите, за да не ходя в святост, както духът на съвестта ми диктува. Но зле страдах до този ден. Днес пак припаднах при нозете Господни и Господ се смили за грешния свой Пеню, възвърна мира ми и ме утеши. Днес Той ни прати Иосифаил148, който ни донесе радостната вест, че Бог ни призовава „и ще чуете гласа Му и душите ви ще възиграят от радост", и че Призванието скоро щяло да бъде, и след като ни даде някое и друго наставление и насърчение, ни остави. Сега пак ме дразнят домашните ми, но дано Бог ме отърве.
към текста >>
Това е едно от
първите
такива в страната, тъй като официално одринските преселенски дружества „Странджа" се сливат с тези на Върховния македонски комитет през пролетта на 1900 г.
................... 149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). На 2 септември 1899 г. в Бургас 67 души учредяват Македоно-одринско дружество.
Това е едно от
първите
такива в страната, тъй като официално одринските преселенски дружества „Странджа" се сливат с тези на Върховния македонски комитет през пролетта на 1900 г.
Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и дрехи за въстаниците и ги изпраща зад граница. То се занимава и с изключително тежкия въпрос за настаняването и изхранването на хилядите бежанци, залели областта след погрома на въстанието. (У., № 47, 11.09.1900 г.) №48 Нови пазар, 16 септ[емврий] 1900 г.
към текста >>
заедно с пастор Марков от Бургас поддържат приятелски
отношения
с Петър Дънов.
Загора и Ст. Загора). В самото начало на века той, заедно с Николай Велчев, обикаля региона и държи проповеди. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба - сестрата на съпругата на Пачеджиев - Йордана. В началото на ХХ в.
заедно с пастор Марков от Бургас поддържат приятелски
отношения
с Петър Дънов.
(У., № 49, 08.11.1900 г.) №50 Нови пазар, 12 ноемврий 1900 г.160 Любез. бр. Киров и Тодор,
към текста >>
Тя вероятно е била отбелязана в края на писмото, но тъй като последният лист липсва, се взема датата от книгата на Петър Дънов „Писма до
първите
ученици", София, 1999 г., с.
Поздравете Николая. Ваш верен в Господа: П. К. Дънов ................... 160. В началото на оригиналното писмо няма дата.
Тя вероятно е била отбелязана в края на писмото, но тъй като последният лист липсва, се взема датата от книгата на Петър Дънов „Писма до
първите
ученици", София, 1999 г., с.
64. (У., № 50, 12.11.1900 г.) 161. II Петрово послание, глава 1-ва, стихове 5-8: (5) „И за това, истото, турете всичкото си старание и приложете на вярата си добродетел, на добродетел благоразумие, (6)на благоразумие въздържание, на въздържание търпение, на търпение благочестие, (7) на благочестие братолюбие, и на братолюбие любов. (8) Защото тези добрини, ако се намерват у вас и се умножават, правят ви да не сте праздни нито безплодни в познаването на Господа нашего Исуса Христа". (У., № 50, 12.11.1900 г.) 162. Оттук нататък липсва последният лист от оригинала.
към текста >>
Поместеният край на писмото е взет от книгата на Петър Дънов „Писма до
първите
ученици", С., 1999 г., с.
64. (У., № 50, 12.11.1900 г.) 161. II Петрово послание, глава 1-ва, стихове 5-8: (5) „И за това, истото, турете всичкото си старание и приложете на вярата си добродетел, на добродетел благоразумие, (6)на благоразумие въздържание, на въздържание търпение, на търпение благочестие, (7) на благочестие братолюбие, и на братолюбие любов. (8) Защото тези добрини, ако се намерват у вас и се умножават, правят ви да не сте праздни нито безплодни в познаването на Господа нашего Исуса Христа". (У., № 50, 12.11.1900 г.) 162. Оттук нататък липсва последният лист от оригинала.
Поместеният край на писмото е взет от книгата на Петър Дънов „Писма до
първите
ученици", С., 1999 г., с.
66. (У., № 50, 12.11.1900 г.) № 45 гр. Бургас, 23 ноемврий 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, И двете ви писма получих.
към текста >>
5.
№124 (Петър Дънов)
Първите
человеци съгрешиха там - в събирането и изваждането.
Тук е потребна голяма виделина, дълбоко знание и обширна мъдрост. Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни. Тъй различни в своето естество, както събиране и изваждане и умножение и деление. Единият процес обхваща външната страна - механическа[та]; а другият - вътрешната - органическата. Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота.
Първите
человеци съгрешиха там - в събирането и изваждането.
Ева направи първото събиране на запретените плодове и извади наяве вкуса на плодовете. И Господ направи изваждането - изпъждането. В началото беше им казано да умножават и разплодяват. [Бит. 1:28] Правя Ви намек, намек за един велик духовен закон, върху който почива целият живот.
към текста >>
Да, това е вярно само при тия
отношения
на живота, гдето има събиране и изваждане, но не и гдето има умножение и оплодяване.
И Господ направи изваждането - изпъждането. В началото беше им казано да умножават и разплодяват. [Бит. 1:28] Правя Ви намек, намек за един велик духовен закон, върху който почива целият живот. Вий често отдавате всичко все на Дявола.
Да, това е вярно само при тия
отношения
на живота, гдето има събиране и изваждане, но не и гдето има умножение и оплодяване.
Моите думи ще Ви станат ясни, ако Ви цитирам думите на Писанието, гдето се казва: „Делата на плътта [Гал. 5:19-21] и плодовете на Духа [Гал. 5:22-26]". Дела и плодове едно и също нещо ли са? Не. Следователно, който очаква от делата си да се повдигне, той е първокласен невежа. Онова, което може да повдигне человека, то са плодовете на Духа.
към текста >>
От
първите
се родили всичките вълци, от вторите - всичките овци, а от третите - всичките человеци.
Онова, което може да повдигне человека, то са плодовете на Духа. За тия плодове е казано да се умножават и разплодяват вътре в човешката душа. Желанията и мислите, това са скритите семена на Божествения живот. И аз ще пристъпя да Ви посоча где започва злото. Баща повиква тримата си сина и им дава по три ореха: първият ги изял, вторият ги дал, третият ги посял.
От
първите
се родили всичките вълци, от вторите - всичките овци, а от третите - всичките человеци.
Изядеш - вълк си. Даваш - овца си. Посееш - человек си. Сега изкуството е да се разбере какво иска бащата. Казано е: „Плодете се, умножавайте се и завладейте рибите, птиците и земята". [Бит.
към текста >>
А останалите обмислят кой от
трите
пътища да хванат.
Аз желая да Ви заставя да гледате по-дълбоко, по- обширно на Божиите наредби. Ще плачем, кога сме деца, и ще се смеем, кога сме млади, ще мислим, кога сме стари. Сега които плачат, нека плачат; които се смеят, нека се смеят; които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като млади моми нагиздени - само очакват, а други като млади момци, обути, напети - потропват, похлопват, своето щастие търсят.
А останалите обмислят кой от
трите
пътища да хванат.
Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене. Дайте място на Бащата - Любов, и на майката - Радост, и на чадото [им] - Мира, да сте в свръзка с Бога. Дайте място на Бащата - дълготърпението, и на майката - благостта, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите.
към текста >>
Писма до
първите
ученици.
Ваш всякога верен: П. К. Дънов ------------------------------------------------------------------------------- 250 Това писмо липсва в архива на П. Киров. Взето е от книгата „Петър Дънов.
Писма до
първите
ученици.
С., Астрала, 1999“. Там на с.116-118 писмото е с дата 19 ноемврий 1913 г. и град с означение „Т.“. Това със сигурност е Търново, защото в писмо до Константин Иларионов от Шумен с дата 2 ноември 1913 г. П. Дънов пише: „в понеделник, на 4того, ще тръгна за Търново“.
към текста >>
от Търново!).Там остава до
първите
дни на 1914 г.
Дънов пише: „в понеделник, на 4того, ще тръгна за Търново“. „Того“ значи същия месец, а дата четвърти и същевременно понеделник отговаря само на 4 ноември1913 г. Следователно след 4 ноември 1913 г. П. Дънов е в Търново (има негово писмо до Петко Гумнеров с дата 5 ноем. 1913 г.
от Търново!).Там остава до
първите
дни на 1914 г.
(има негово писмо до К.Иларионов от 7 януари 1914 г. от София). Писмото, за което става дума, е публикувано и в книгата с извънредни беседи „Ходете във виделината“, София, Всемир, 1994, с. 104-106, но с дата 17 декемврий1913 г. и ден „вторник“, без указано местописане.
към текста >>
Но още от
първите
години на кореспонденцията между двамата те се обръщат един към друг с пълните си лични или фамилни имена.
Там датата е 18 ноември 1913 г. и не е посочен ден от седмицата. Липсва последната страница на преписа,където би могло да е указано местописането му. Освен това, този препис започва със съкращението „Л. П.“, което би могло да означава„Любезни Пеню“.
Но още от
първите
години на кореспонденцията между двамата те се обръщат един към друг с пълните си лични или фамилни имена.
Възниква хипотезата, че това писмо може да е отправено до Петко Гумнеров. С обръщението „Л. П.“ Петър Дънов съобщава на Петко Гумнеров за заминаването на духа на Пеню Киров за „онзи по-добър свят“ с писмо от 29 януари 1918 г. от Варна, където по това време е интерниран П. Дънов. 251 Тази идея е развита по-пълно от П.
към текста >>
6.
90 ПИСМО
Първите
человеци съгрешиха там - в събирането и изваждането.
Тук е потребна голяма виделина, дълбоко знание и обширна мъдрост. Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни. Тъй различни в своето естество като събиране и изваждане, и умножение и деление. Единият процес обхваща външната страна - механическа; а другият - вътрешната -органическата. Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота.
Първите
человеци съгрешиха там - в събирането и изваждането.
Ева направи първото събиране на запретените плодове и извади наяве вкуса на плодовете. И Господ направи изваждането - изпъждането. В началото им беше казано да умножават и разплодяват. Правя ви намек за един велик духовен закон, върху който почива целият живот. Вие често отдавате всичко все на дявола.
към текста >>
Да, това е вярно само при тия
отношения
на живота, гдето има събиране и изваждане, но не и гдето има умножение и уплодяване.
Ева направи първото събиране на запретените плодове и извади наяве вкуса на плодовете. И Господ направи изваждането - изпъждането. В началото им беше казано да умножават и разплодяват. Правя ви намек за един велик духовен закон, върху който почива целият живот. Вие често отдавате всичко все на дявола.
Да, това е вярно само при тия
отношения
на живота, гдето има събиране и изваждане, но не и гдето има умножение и уплодяване.
Моите думи ще ви станат ясни, ако ви цитирам думите на Писанието, гдето се казва: делата на плътта и плодовете на Духа. Дела и плодове едно и също нещо ли са? Не. Следователно, който очаква от делата си да се повдигне, той е първокласен невежа. Онова, което може да повдигне човека, то са плодовете на Духа. За тия плодове е казано да се умножават и разплодяват вътре в човешката душа.
към текста >>
От
първите
се родили всичките вълци, от вторите - всичките овци, и от третите - всичките човеци.
Онова, което може да повдигне човека, то са плодовете на Духа. За тия плодове е казано да се умножават и разплодяват вътре в човешката душа. Желанията и мислите, това са скритите семена на Божествения живот. И Аз ще пристъпя да ви посоча где започва злото. Баща повиква тримата си сина и им дава по три ореха: първият ги изял, вторият ги дал и третият ги посял.
От
първите
се родили всичките вълци, от вторите - всичките овци, и от третите - всичките човеци.
Изядеш - вълк си. Даваш - овца си. Посяваш - човек си. Сега изкуството е да се разбере какво иска бащата. Казано е: плодете се, умножавайте се и завладейте рибите, птиците и земята.
към текста >>
А останалите обмислят кой от
трите
пътища да хванат.
Аз желая да ви заставя да гледате по-дълбоко, по-обширно на Божиите наредби. Ще плачем, кога сме деца и ще се смеем, кога сме млади, ще мислим, кога сме стари. Сега които плачат, нека плачат, които се смеят, нека се смеят, които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като моми нагиздени, само очакват, а други като млади момци, обути, напети, потропват, похлопват, своето щастие търсят.
А останалите обмислят кой от
трите
пътища да хванат.
Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум и по душа, по сърце, по вярност и по смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене. Дайте място на бащата - Любов и на майката - Радост, и на чадото им - Мира, да сте във връзка с Бога. Дайте място на Бащата - дълготърпение и на майката -благост, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите.
към текста >>
7.
БЕЛЕЖКИ
Един от
първите
пропагандатори на спиритизма в България.
Посланието е прието на спиритически сеанс. 3. Д-р Георги Миркович (1825 - 1905), роден е и умира в Сливен. Учи в католически колеж в Цариград, завършва медицина във Франция. Участва в национално-освободителното движение и е заточен в Диарбекир. Съосновател на благотворителното дружество „Милосърдие", което по-късно ще прерастне в Български червен кръст.
Един от
първите
пропагандатори на спиритизма в България.
Издава окултното сп. „Нова светлина" (1891 - 1896) и сп. „Виделина". 4. Козлов, книжар, по-късно се обявява срещу учението, емигрира в САЩ. 5. На 8 октомври 1898 г. Учителя получава от ангел Елохим, ръководител на българите и славянството „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", което прочита пред събрание на благотворителното дружество „Милосърдие".
към текста >>
В
първите
години, а и по време на школата, последователи на учението на Бялото братство се увличат по спиритическите практики.
В средата на 19 в.в Париж Алан Кардек създава от спиритизма учение - организира общество на спиритисти, дружество за спиритически изследвания, издава две представителни за движението книги: „Книга на духовете" и „Книга на медиумите". При спиритическите сеанси духовете, за да се изявят, черпят ектоплазма от медиум. През 19 в. спиритическите сеанси масово се практикуват в САЩ и Европа. След Освобождението окултна вълна залива България и спиритическите сеанси, по мнението на практикуващите ги, трябва да отговорят на много нови въпроси.
В
първите
години, а и по време на школата, последователи на учението на Бялото братство се увличат по спиритическите практики.
Почти всички първи ученици са имали развити окултни способности, а някои от тях са били и медиуми. В писмо до Мария Казакова от 10 декември 1900 г. Учителя пише, че спиритическите явления „разкриват скрити неща и ни запознават със света, за който се подготвяме". Но спиритизмът носи и своите опасности и примамки. Някои от учениците се оставят буквално да бъдат ръководени от духове от ниски астрални полета, които играят ролята на пророци.
към текста >>
в Бургас от Учителя и
първите
трима ученика.
В писмо до Никола Ватев от 25 април 1906 г Учителя пише: „Трябва ли вие да слушате всеки дух и да ставате проводник на чужди лъжи? Светът е пълен с лъжливи духове и ако някой отвори ума си за гостоприемство за тях, те ще му кажат много чудни неща, да го удивят, да го оглупят, но не и да го повдигнат и просветят. Ти сам знаеш, че много от нещата, които ти са казани, са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавие-то, иска да те заблуди." За ученика най-чистият духовен източник е Учителя, а посланието - учението на Бялото братство. 8. „Десетте свидетелства на Духа на Истината" са подписани на 28 февруари 1899 г.
в Бургас от Учителя и
първите
трима ученика.
9. Петър Тихчев, евангелистки пастор, пътуващ проповедник. Като ученик в богословското училище в Свищов Учителя живее в неговия дом. От 1910 г. участва в срещите на Веригата. 10. Става дума за кръщението на Пеню Киров.
към текста >>
Учителя търпеливо наблюдава понякога мъчителното раздвоение в съзнанието и постъпките на
първите
ученици.
9. Петър Тихчев, евангелистки пастор, пътуващ проповедник. Като ученик в богословското училище в Свищов Учителя живее в неговия дом. От 1910 г. участва в срещите на Веригата. 10. Става дума за кръщението на Пеню Киров.
Учителя търпеливо наблюдава понякога мъчителното раздвоение в съзнанието и постъпките на
първите
ученици.
Само три години по-късно Учителя в писмо от 16 април 1903 г. пише до Киров: „Вие сте всички свободни. Господ ви е дал тая свобода. Защо се подлагате отново на робство? Ако сте разединени, как мислите да имате успех и благословение?
към текста >>
Вас ви влече външното."
Първите
ученици са присъствали редовно на службите, участвали са в църковни хорове.
И ако Любовта не ви свързва, как мислите да угодите на Бога? Не мислете, че с многото си ходене на църква и многото си молитви ще ви се даде нещо. Църквата е вътре в душата, там трябва да слугувате на Господа. В този храм трябва да принасяте жертви и хваления. Слаби сте сйце.
Вас ви влече външното."
Първите
ученици са присъствали редовно на службите, участвали са в църковни хорове.
По-късно Учителя се превръща в неоспорим духовен фактор и водач, а словото му - в единствено прибежище за учениците. Учението привлича все повече последователи, в градове и села се организират групи и братства (над 60 през 30-те години), най-често със собствени салони за събирания и работа. Църквата губи енориаши, а духовеството се чувства идейно ограбено. През 1922 г. архиерейски събор обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от православната църква.
към текста >>
17. Тодор Бъчваров, участник в
първите
срещи и събори, издава сп.
Посещавал е болници, училища, манастири, различни хора по села и градове и данните е нанасял на френологически карти. " 16. Учителя се е освободил чрез жребий от военна служба. Обикновено са били привиквани повече хора, отколкото е било планирано. За бройките в повече се е теглил жребий.
17. Тодор Бъчваров, участник в
първите
срещи и събори, издава сп.
„Родина" и библиотека „Духовен живот". В редакцията на списанието на ул. „Опълченска" Учителя е получавал адресирани до него писма. 18. Величко Граблашев, запознава се с Учителя при следването си в САЩ, адвокат. Участвува на съборите в Търново.
към текста >>
Солун на 10 април 1854 г." Учителя връчва копия от антиминса на
първите
ученици.
През 1854 г. на път за Атон Константин Дъновски спира в Солун и в църквата „Свети Димитър" му е връчен антиминс. След този акт Дъновски се завръща в България, за да работи за българската църква и националното освобождение. На картината написва: „Откровение в солунската църква „Св. Димитър", дадено на отца Константин Дъновски през юношеството му в гр.
Солун на 10 април 1854 г." Учителя връчва копия от антиминса на
първите
ученици.
25. Кина и Никола Дойнови. Дъщеря им Цанка Еки-мова и синовете Борис Николов, Николай Дойнов и Стефан Дойнов са сред най-активните личности в братството и в школата. 26. Софрони Ников, по-късно оглавява теософското дружество в България. 27. Михалаки Георгиев (1854-1916), писател. Завършва земеделско - индустриалната академия в Чехия.
към текста >>
Участва в
първите
срещи и събори.
26. Софрони Ников, по-късно оглавява теософското дружество в България. 27. Михалаки Георгиев (1854-1916), писател. Завършва земеделско - индустриалната академия в Чехия. Редактор на в. „Балканска трибуна" (1905-1908).
Участва в
първите
срещи и събори.
28. Гина (Евангелия) и Петко Гумнерови, участници в първите срещи и събори. Петко е бързописец в съда, секретар на Върховния касационен съд, води протоколи на срещите. Гина е домакиня. Учителя живее у тях от 1905 година. През 1926 г.
към текста >>
28. Гина (Евангелия) и Петко Гумнерови, участници в
първите
срещи и събори.
27. Михалаки Георгиев (1854-1916), писател. Завършва земеделско - индустриалната академия в Чехия. Редактор на в. „Балканска трибуна" (1905-1908). Участва в първите срещи и събори.
28. Гина (Евангелия) и Петко Гумнерови, участници в
първите
срещи и събори.
Петко е бързописец в съда, секретар на Върховния касационен съд, води протоколи на срещите. Гина е домакиня. Учителя живее у тях от 1905 година. През 1926 г. се премества на „Изгрева".
към текста >>
29. Александър Кръстников, чиновник в пощата в Бургас, участва в
първите
събори.
Учителя живее у тях от 1905 година. През 1926 г. се премества на „Изгрева". Домът на Гумнерови на „Опълченска" 70 (66) за дълго време се превръща в средище на братството. От прозореца на горния етаж на къщата в неделни дни Учителя започва да държи своите беседи.
29. Александър Кръстников, чиновник в пощата в Бургас, участва в
първите
събори.
По-късно проповядва главно по селата, издава книги и списание, събира последователи, основава дружество. 30. От 13 до 19 август 1907 г. във Варна се провежда осмата среща (събор) на Веригата. Участват лично поканени от Учителя 13 души: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Мария Казакова, Анастасия Желязкова, Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Гина и Петко Гумнерови, Константин и Елена Иларионови, Атанас Бойнов и Илия Стойчев. 31. Константин Дъновски (20 август 1830 г.
към текста >>
Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя." С тази книга са работили
първите
, а и следващите ученици.
Съответствието между трептенията на тон, цвят, число, дума и др. е наричано от окултистите „Божествено", „златно сечение". Книгата има важно значение за разбиране на космологията на учението - светът (космосът) е единен, в своя първообраз - хармоничен и се ръководи от общи закони и принципи. „Заветът .. " завършва с послание на Учителя: „Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави доброто за основа на дома си, правдата за мерило, Любовта за украшение, мъдростта за ограда и истината за светило.
Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя." С тази книга са работили
първите
, а и следващите ученици.
33. На заминаващите за фронта ученици Учителя препоръчва да носят винаги със себе си преписи от 91 Псалм и „Добрата молитва". Независимо от тежките условия и премеждия всички се завръщат живи. 34. Първите три отпечатани беседи от серията „Сила и живот" са „Ето Човекът", „Житно зърно" и „Явлението на Духа". 35. Учителя чрез лица от обкръжението на Фердинанд е отправял съвети, които монархът не е следвал. „Аз предупредих Фердинанд за 4 неща:
към текста >>
34.
Първите
три отпечатани беседи от серията „Сила и живот" са „Ето Човекът", „Житно зърно" и „Явлението на Духа".
„Заветът .. " завършва с послание на Учителя: „Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави доброто за основа на дома си, правдата за мерило, Любовта за украшение, мъдростта за ограда и истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя." С тази книга са работили първите, а и следващите ученици. 33. На заминаващите за фронта ученици Учителя препоръчва да носят винаги със себе си преписи от 91 Псалм и „Добрата молитва". Независимо от тежките условия и премеждия всички се завръщат живи.
34.
Първите
три отпечатани беседи от серията „Сила и живот" са „Ето Човекът", „Житно зърно" и „Явлението на Духа".
35. Учителя чрез лица от обкръжението на Фердинанд е отправял съвети, които монархът не е следвал. „Аз предупредих Фердинанд за 4 неща: 1. През време на Балканската война казах, че не трябва да се воюва със съюзниците. Ако не бяха воювали, щяха да получат Дедеагач, Кавала и много други земи. 2. В 1914 г.
към текста >>
4. После казах на Фердинанд и Бориса, че трябва да имат добри
отношения
с всички държави."
Те какво направиха? Интернираха ме във Варна. Не ме послушаха. После ме питаха след погрома, но казах: „Късно е вече! "
4. После казах на Фердинанд и Бориса, че трябва да имат добри
отношения
с всички държави."
36. През 1914 г. е въведено военно положение, съборът в Търново е разтурен, а Учителя - задържан. През 1915 г. съборът се провежда от 4 до 8 август. През 1916 г.
към текста >>
В неговите бележки са открити
първите
картини, имена на добродетели и изречения, подготвени от него през 1898 година.
При посещенията си в града Учителя често гостува в неговия дом. 41. „Човек представя пентаграма..." „Каквото и да правите, не можете да се освободите от петоъгълника. Той определя пътя на вашите движения." Всеки лъч от пентаграмата има определен цвят. Има външен, среден и вътрешен кръг, в които са изписани думи, символи и знаци. Около пентаграмата в кръг се чете формулата: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Пентаграмата е обяснена от Учителя през 1910 г., а започва да я дава на своите ученици през 1911 година.
В неговите бележки са открити
първите
картини, имена на добродетели и изречения, подготвени от него през 1898 година.
Цялостният образ на пентаграмата е изработен от Учителя като най-подходящ за конкретните условия, като универсална фигура за работа във Веригата и школата. 42. Христо Тончев, един от ръководителите на братството в Казанлък. 43. Никола Ватев (1873 - 1957), участник в първите срещи, ръководител на братството в Русе, работи за отпечатването и разпространяването на беседи, един от основателите на комуната в града. 44. Захари Желев, началник на пощата в Казанлък, ръководител на братството в града. 45. Паша Тодорова (Теодорова), една от трите стенографки на Учителя.
към текста >>
43. Никола Ватев (1873 - 1957), участник в
първите
срещи, ръководител на братството в Русе, работи за отпечатването и разпространяването на беседи, един от основателите на комуната в града.
Има външен, среден и вътрешен кръг, в които са изписани думи, символи и знаци. Около пентаграмата в кръг се чете формулата: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Пентаграмата е обяснена от Учителя през 1910 г., а започва да я дава на своите ученици през 1911 година. В неговите бележки са открити първите картини, имена на добродетели и изречения, подготвени от него през 1898 година. Цялостният образ на пентаграмата е изработен от Учителя като най-подходящ за конкретните условия, като универсална фигура за работа във Веригата и школата. 42. Христо Тончев, един от ръководителите на братството в Казанлък.
43. Никола Ватев (1873 - 1957), участник в
първите
срещи, ръководител на братството в Русе, работи за отпечатването и разпространяването на беседи, един от основателите на комуната в града.
44. Захари Желев, началник на пощата в Казанлък, ръководител на братството в града. 45. Паша Тодорова (Теодорова), една от трите стенографки на Учителя. Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на учението. Учи стенография при Тодор Гълъбов, главен стенограф на Народното събрание, преподавател в Софийския университет, записал първите издадени беседи. Паша участва в целия процес по записване, дешифриране, сверяване, корегиране на шпалти.
към текста >>
45. Паша Тодорова (Теодорова), една от
трите
стенографки на Учителя.
В неговите бележки са открити първите картини, имена на добродетели и изречения, подготвени от него през 1898 година. Цялостният образ на пентаграмата е изработен от Учителя като най-подходящ за конкретните условия, като универсална фигура за работа във Веригата и школата. 42. Христо Тончев, един от ръководителите на братството в Казанлък. 43. Никола Ватев (1873 - 1957), участник в първите срещи, ръководител на братството в Русе, работи за отпечатването и разпространяването на беседи, един от основателите на комуната в града. 44. Захари Желев, началник на пощата в Казанлък, ръководител на братството в града.
45. Паша Тодорова (Теодорова), една от
трите
стенографки на Учителя.
Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на учението. Учи стенография при Тодор Гълъбов, главен стенограф на Народното събрание, преподавател в Софийския университет, записал първите издадени беседи. Паша участва в целия процес по записване, дешифриране, сверяване, корегиране на шпалти. Стилистично обработва беседите. Прогресивно губи зрение с едното си око, след заминаването на Учителя през последните двайсет години от живота си е сляпа.
към текста >>
Учи стенография при Тодор Гълъбов, главен стенограф на Народното събрание, преподавател в Софийския университет, записал
първите
издадени беседи.
42. Христо Тончев, един от ръководителите на братството в Казанлък. 43. Никола Ватев (1873 - 1957), участник в първите срещи, ръководител на братството в Русе, работи за отпечатването и разпространяването на беседи, един от основателите на комуната в града. 44. Захари Желев, началник на пощата в Казанлък, ръководител на братството в града. 45. Паша Тодорова (Теодорова), една от трите стенографки на Учителя. Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на учението.
Учи стенография при Тодор Гълъбов, главен стенограф на Народното събрание, преподавател в Софийския университет, записал
първите
издадени беседи.
Паша участва в целия процес по записване, дешифриране, сверяване, корегиране на шпалти. Стилистично обработва беседите. Прогресивно губи зрение с едното си око, след заминаването на Учителя през последните двайсет години от живота си е сляпа. Този пост е редактиран от Albena: 18 октомври 2011 - 01:04
към текста >>
8.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора
Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут в обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с малки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата – с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него, подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние и започва да измерва разстоянията и
отношенията
върху платното, да прави бели колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките.
Но и тия материали, ако само се пренасят и натрупват на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекара валяк, за да оглади пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се повдигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената в ума му идея, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън.
Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут в обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с малки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата – с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него, подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние и започва да измерва разстоянията и
отношенията
върху платното, да прави бели колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките.
Ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едно око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face – петото състояние, което се нарича диастрално – ще тури двете очи, а в шестото – той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега; този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите; става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат „израждане“. За пример, ако нагорещим водата, тя се обръща на пара и „изчезва“.
към текста >>
Първите
фази при делене на клетката, след като е излязла от почиващото си състояние, съответствуват на състоянието, през което е минал човек, а именно от подсъзнанието към съзнанието.
Последната причинява преминаване на клетката от една фаза в друга, причинява сменяването на нейните методи за дейност. По този начин клетката се усъвършенствува, преминава от по-проста форма и строеж към по-сложни, както една нива от едно пусто място може да се превърне в градина, но не самата тя го произвежда. Почиващото състояние на клетката, което виждаме в началото, е един подсъзнателен процес. Клетката е вече резултат на едно минало, което е дадено. Размножението на клетката е един разумен процес.
Първите
фази при делене на клетката, след като е излязла от почиващото си състояние, съответствуват на състоянието, през което е минал човек, а именно от подсъзнанието към съзнанието.
Най-висока форма на целесъобразност при делението на клетката имаме, когато се разцепват хромозомите, понеже чрез това се постига равномерно разпределение на наследствените качества в двете нови клетки. Този процес е проява на висша разумност. Този процес и образуването на двойната звезда (диастер) съответствува в човека на преминаване към най-висока съзнателна дейност. Ние виждаме тук как подсъзнанието, което царуваше в почиващото състояние на клетката, постепенно се сменява към края на клетъчното деление с по-висока проява на съзнанието. И в развитието на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменяват постепенно с по-високите степени – как почваме от подсъзнанието и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието.
към текста >>
Бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята,
сестрите
и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатичната нервна система и пр.
Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределили труда си: едни от тях са образували храносмилателните органи, други – дихателните, трети – мозъчната система, четвърти – симпатическата нервна система, пети – мускулите и лигаментите и шести – костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си, и сега още поддържа същия ред на нещата и превежда човешкия организъм в по-висока форма. Тя именно е първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: всички онези, които работят Земята, и онези, които разпространяват човешките произведения, образуват стомашната му система, те доставят соковете. А всички онези, които се борят за благото на човечеството, организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля.
Бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята,
сестрите
и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатичната нервна система и пр.
Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения; след него иде процесът на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всички индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всичките сегашни форми. Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (свят на силите), на чувствения и на мисловния. Расите, народите, обществата, домът, индивидът – всички са тясно свързани помежду си.
към текста >>
9.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота
Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в
трите
главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота Можем да характеризираме тези три принципа на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане.
Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в
трите
главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност.
Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и сетивата на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кръвоносна и храносмилателна системи, в които главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове; те имат връзка с чувствата на човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност – разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят костите, мускулите, лигаментите и краишниците. Човекът е разумен само тогава, когато знае как да употребява разните членове на тялото си.
към текста >>
И следователно във всички същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко – те са
първите
пионери на науката.
Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се вземе една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че има известни анормалности, че законите на природата не действуват правилно. Мисълта, като разумна сила в природата, е свързана с всички живи същества, които се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време.
И следователно във всички същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко – те са
първите
пионери на науката.
За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода и ако някой от жителите на тая вода, например рибата, се хване еднаж–дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата ѝ, почва да я заобикаля и никога вече не се улавя на нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуска се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност в някои отношения надминават човека. Друг пример: морската звезда, ако ѝ откъснете един крак, знае как да го създаде, а човек, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това го прави природата.
към текста >>
Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност в някои
отношения
надминават човека.
При такива случаи учените хора казват, че има известни анормалности, че законите на природата не действуват правилно. Мисълта, като разумна сила в природата, е свързана с всички живи същества, които се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време. И следователно във всички същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко – те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода и ако някой от жителите на тая вода, например рибата, се хване еднаж–дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата ѝ, почва да я заобикаля и никога вече не се улавя на нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуска се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата.
Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност в някои
отношения
надминават човека.
Друг пример: морската звезда, ако ѝ откъснете един крак, знае как да го създаде, а човек, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това го прави природата. Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак на човека? Следователно морската звезда има някаква специалност, каквато човек не знае. Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, то кой всъщност го изпълнява: природата или човекът?
към текста >>
10.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Помолихме се след това и ни се продиктуваха
Трите
Закона на Веригата:
Ватев - 7 кила от едрите смокини, 11/ Серафим Шиваров и Сава Великов - 6 кила сливи от едрите и жълтите, 12/ Ан. Желязкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе три оки захар. Петко Гумнеров, Илия Стойчев и Тодор Стоянов ще имат грижата за нареждането на трапезата. Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса. Подир горното обявление г-н Дънов прочете 10-та глава от Евангелието от Иоана.
Помолихме се след това и ни се продиктуваха
Трите
Закона на Веригата:
I. Люби Господа Бога Твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш своето здраве, своето блаженство. II. Люби ближния си както сам себе си. В него ще намериш основание за твоето повдигане. III. Бъди съвършен както е Отец твой съвършен.
към текста >>
Отношенията
на Първия закон имат връзка със сътворението на света - на него се дължи неговото произхождение.
В Него ще намериш връзките на Вечния Живот, извора на всичките блага. Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, малко стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство. По-нататък г-н Дънов каза: Едно малко обяснение на Първия закон.
Отношенията
на Първия закон имат връзка със сътворението на света - на него се дължи неговото произхождение.
Когато се каже Любов, това показва, че това е гласът на всичките Светли духове, които са слезли да търсят своите братя в материята и казват: „Ние, които любим Господа, ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженство на своята душа и своя дух." Всякой, който има Живот в себе си, както слънчевите лъчи произвежда най-благотворни резултати. Така е и когато пръчките на едно духовно лозе са силни. Когато тия Духовни братя дохождат в сърцата на падналите братя, намират това, което човечеството търси. Във физическия свят ние търсим здраве. В духовния свят не можем да живеем без Бога.
към текста >>
Води ни като добър пастир, при зелените пасища, при
бистрите
отоци. Амин.
Господи, Боже Наш, да възлезе молбата ни пред Твоето Лице, да дойде Духът Ти и да пребъде Словото Ти в нашите сърца . Заради Любовта Си, с която Си ни възлюбил, благий Небесен Баща, да дойде Царството Ти, да бъде Волята Ти, да се освети Името Ти на земята - това е желанието на нашата душа, това е нуждата, която постоянно усещаме в тоя свят. Великий Господи на всяка сила и крепост, застани за делото Си, пре-клони сърцата на ония, които Си избрал да се назоват начатък на Твоята слава и Величие. Благословений Господи Наш, ръководи ни с милостивата Си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от Словото Ти, да не престъпваме закона Ти.
Води ни като добър пастир, при зелените пасища, при
бистрите
отоци. Амин.
Като се продиктува горната молитва, г-н Дънов продължи: Да знаете, че Господ гледа на вас. Слушайте и внимавайте за постъпките си. Господ постоянно ви притеглю-ва и ще се оправдаете и съдите от Него. Веригата няма закони и правила.
към текста >>
По-добре е от другите и в други
отношения
.
Друго: в тази Пръчка вие имате и седемте краски. Тя е продиктувана отгоре и докато се направи, срещнах много препятствия. Но фактът, че тя се направи, показва, че Господ иска се стори добро на тоя народ. Господ се интересува за всичките работи на България - и в политическо, и в икономическо, и в материално отношение. И ще видите, че в материално отношение България е по-добре от другите съседни държавици.
По-добре е от другите и в други
отношения
.
Например, наводнението в Румъния, земетресението в Италия и това, което стана в Турция. Подобни катастрофи щяха да станат и в България, обаче тя остана незасегната по благословение отгоре. И това е в общия план на Небето. Трябва да образуваме вече една почва, за да дойдат в България да се преродят по-добри духове. Защото целта на Веригата е да тури почва, тор, та като дойдат по-добрите духове, да спомогнем за тяхното въплъщение и да ги поставим на работа.
към текста >>
Отношенията
между вас и мене са като на един водолаз, който е спуснат вътре във водата; и каквото теготение усеща той, така усещате и вие.
Поздравлява Тодора. (Тодор Стоименов): Няма ли нужда от мен там, докторе? „Ще ви тупат, ако дойдете преждевременно тук. Не е мястото още готово за теб." Докторът поздравлява всички други приятели: „Не бойте се, няма съществена разлика между живите и мъртвите.
Отношенията
между вас и мене са като на един водолаз, който е спуснат вътре във водата; и каквото теготение усеща той, така усещате и вие.
Вие сте отдолу, ние сме отгоре." Стана разговор за обещанията и г-н Дънов по повод на това каза следното: Всякога, когато човек дава известен оброк, той го дава пред другиго. И всякога, когато даваш известно обещание пред друг дух, той ще те преследва и ще понесеш всичките последствия и страдания. Един по-висш закон отменя разпорежданията на по-низш закон.
към текста >>
Принципите не са пре-търпели никакви изменения, но нашите
отношения
спрямо тия принципи, са претърпели изменения.
Работите на Бога са разпределени с математическа точност и Господ никога не повтаря своите работи; и ако една душа остане назад в своето развитие и дочака Божествения ден, тогава чак ще и се дадат условия да почне да се развива и да еволюира. Да се повърнем назад към предмета си. Какво отношение има Библията спрямо нашия живот? - Тя има отношение, защото е излязла от опитността на хората и те са се ползвали от тази опитност. А опитността на цялото човечество е опитност на индивида и тази опитност ние не трябва да игнорираме и да не мислим, че ние ще намерим нови и по-добри правила да живеем.
Принципите не са пре-търпели никакви изменения, но нашите
отношения
спрямо тия принципи, са претърпели изменения.
Например, светлината за нас е по-голяма или по-малка, според нашите схващания и доколкото тя може да реагира върху нас. В Библията имаше една духовна растителност и от нея можем да образуваме гориво, от което да се ползваме по време на мъчнотии. Например, един час си разположен, а друг час не си разположен. И после с години и с години така върви. Та затова има дванадесет милиарда години за разположение и неразположение, за вдишки и издиш-ки, прилив и отлив.
към текста >>
Трите
Закона на Веригата
между 12 и 5 после полунощ. 19 август, сряда Събрахме се в 9 ч. и г-н Дънов написа по внушение и ръководство отгоре (в случая той действаше чисто медиумически) „девиза на тази година", като се изрази той; и след като го написа, даде ни го, та го прочетохме всички. Там се пишеше:
Трите
Закона на Веригата
I. Люби Господа Бога Твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство. II. Люби ближния си като себе си. В него ще намериш основите на твоето повдигане. III. Бъди съвършен както е Отец Твой съвършен.
към текста >>
Най-напред ще вземете Битие,
първите
шест глави.
Единадесетият петък всякой един от вас ще посвети за себе си. Дванадесетият - за идването на Царството Божие на Земята. Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина. Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза: Сега Духът ще даде четенията през годината.
Най-напред ще вземете Битие,
първите
шест глави.
В паралел с това ще вземете от Притчи първа и втора глава. Във връзка с това ще вземете Еклисиаст, всичките глави. Във връзка с Еклисиаст ще вземете всичките глави от Римляном. След това ще вземете всичките глави от Даниил. Във връзка с Даниил ще вземете Евангелието от Йоана, от девета до седемнадесета глава включително.
към текста >>
11.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
и ще се продиктуват
трите
велики закона на Веригата.
Варна, 1909 г. 15 август, събота 26 10,30 ч. сутринта Днешното събрание е подготвително. Утре ще се съберем в 9 ч.
и ще се продиктуват
трите
велики закона на Веригата.
В това събрание ще присъстват също двама заминали наши приятели. Ще присъства така също и Господ. Довечера в 9 ч. ще имаме молитвено събрание, от 7 до 8 ч. ще имаме събрание за разговор – обмяна на мисли.
към текста >>
Това е за първи път в този век, когато ще се дадат
трите
основни закона, а досега са давани само половината.
Довечера в 9 ч. ще имаме молитвено събрание, от 7 до 8 ч. ще имаме събрание за разговор – обмяна на мисли. В тазгодишното събрание ние вземаме една от най-важните стъпки – Веригата взема първата стъпка без изключение. Този е редът за днес, а за утре ще се даде друг.
Това е за първи път в този век, когато ще се дадат
трите
основни закона, а досега са давани само половината.
В това, което е писано в Евангелието, законите са писани наполовина, а сега ще се дадат изцяло трите основни закона. Първата част от законите са ви известни, а втората част утре ще ви се даде. А засега ще говоря върху три думи, които Христос казва: „Пътят, Истината и Животът.“ Това е мистично отношение или според Кабалата значи един цикъл – завършен кръг от Небето към Земята и от Земята към Небето.
към текста >>
В това, което е писано в Евангелието, законите са писани наполовина, а сега ще се дадат изцяло
трите
основни закона.
ще имаме молитвено събрание, от 7 до 8 ч. ще имаме събрание за разговор – обмяна на мисли. В тазгодишното събрание ние вземаме една от най-важните стъпки – Веригата взема първата стъпка без изключение. Този е редът за днес, а за утре ще се даде друг. Това е за първи път в този век, когато ще се дадат трите основни закона, а досега са давани само половината.
В това, което е писано в Евангелието, законите са писани наполовина, а сега ще се дадат изцяло
трите
основни закона.
Първата част от законите са ви известни, а втората част утре ще ви се даде. А засега ще говоря върху три думи, които Христос казва: „Пътят, Истината и Животът.“ Това е мистично отношение или според Кабалата значи един цикъл – завършен кръг от Небето към Земята и от Земята към Небето. В този път слизането от Бога към Земята е път на страдание, път на изпит – пътят е от горе на долу.
към текста >>
Помолихме се след това и ни се продиктуваха
трите
закона на Веригата:
– Господня вечеря. За Господнята вечеря всякой от вас ще вземе следните продукти: Димитър Голов и Петко Епитропов27 ще донесат 6 кила грозде; Тодор Бъчваров и Тодор Стоянов – 6 оки круши; Илия Стойчев и Кънчо Стойчев28 – 6 оки праскови; Константин Иларионов и Петко Гумнеров – 3 оки маслини; Иван Дойнов29 и Анастас Бойнов – три големи самуна хляб; Гина Гумнерова, Елена Иларионова и Величка Стойчева30 – 3 оки пресни лешници; Деньо Цанев31 и Никола Янев32 – 4 кила вино; Пеню Киров и Васил Узунов33 – три дини; Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян – 3 кила сухи стафиди; дядо Петър Тихчев34 и Никола Ватев35 –7 кила от едрите смокини; Серафим Шиваров36 и Сава Великов37 – 6 кила сливи от едрите и жълтите; Анастасия Железкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе 3 оки захар. Петко Гумнеров, Илия Стойчев и Тодор Стоянов ще имат грижата за нареждането на трапезата. Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса. Подир горното обявление г-н Дънов прочете 10-а глава от Евангелието от Йоанна.
Помолихме се след това и ни се продиктуваха
трите
закона на Веригата:
I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш своето здраве, своето блаженство. II. Люби ближния си, както сам себе си – в него ще намериш основание за твоето повдигане. III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага. Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, малко стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство.
към текста >>
Отношенията
на Първия закон имат връзка със сътворението на света – на него се дължи неговото произхождение.
III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага. Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, малко стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство. По-нататък г-н Дънов каза: Едно малко обяснение на Първия закон.
Отношенията
на Първия закон имат връзка със сътворението на света – на него се дължи неговото произхождение.
Когато се каже Любов, това показва, че това е гласът на всичките Светли духове, които са слезли да търсят своите братя в материята и казват: „Ние, които любим Господа, ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженство на своята душа и своя Дух.“ Всякой, който има Живот в себе си, като слънчевите лъчи произвежда най-благотворни резултати. Така е и когато пръчките на едно духовно лозе са силни. Когато тия Духовни братя дохождат в сърцата на падналите братя, намират това, което човечеството търси. Във физическия свят ние търсим здраве.
към текста >>
Води ни като добър пастир при зелените пасища, при
бистрите
оттоци. Амин.
Господи, Боже наш, да възлезе молбата ни пред Твоето лице, да дойде Духът Ти и да пребъде Словото Ти в нашите сърца. Заради Любовта Си, с която Си ни възлюбил, благий Небесен Баща, да дойде Царството Ти, да бъде Волята Ти, да се освети Името Ти на Земята – това е желанието на нашата душа, това е нуждата, която постоянно усещаме в тоя свят. Великий Господи на всяка сила и крепост, застани за делото Си, преклони сърцата на ония, които Си избрал да се назоват начатък на Твоята слава и Величие. Благословений Господи наш, ръководи ни с милостивата Си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от Словото Ти, да не престъпваме закона Ти.
Води ни като добър пастир при зелените пасища, при
бистрите
оттоци. Амин.
Като се продиктува горната молитва, г-н Дънов продължи: Да знаете, че Господ гледа на вас. Слушайте и внимавайте за постъпките си. Господ постоянно ви притеглюва и ще се оправдаете и съдите от Него. Веригата няма закони и правила.
към текста >>
По-добре е от другите и в други
отношения
.
Друго – в тази Пръчка вие имате и седемте краски. Тя е продиктувана Отгоре и докато се направи, срещнах много препятствия. Но фактът, че тя се направи, показва, че Господ иска да се стори добро на тоя народ. Господ се интересува за всичките работи на България – и в политическо, и в икономическо, и в материално отношение. И ще видите, че в материално отношение България е по-добре от другите съседни държавици.
По-добре е от другите и в други
отношения
.
Например наводнението в Румъния, земетресението в Италия и това, което стана в Турция – подобни катастрофи щяха да станат и в България, обаче тя остана незасегната по благословение Отгоре. И това е в общия план на Небето. Трябва да образуваме вече една почва, за да дойдат в България, да се преродят по-добри духове. Защото целта на Веригата е да тури почва, тор, та като дойдат по-добрите духове, да спомогнем за тяхното въплъщение и да ги поставим на работа. Тогава ще има в България по-добри министри, по-добри управници, съдии, офицери и прочее.
към текста >>
Отношенията
между вас и мен са като на един водолаз, който е спуснат вътре във водата; и
“ Поздравява Тодора. Тодор Стоименов: Няма ли нужда от мен там69, Докторе? – „Ще ви тупат, ако дойдете преждевременно тук. Не е мястото още готово за теб.“70 Доктора поздравява всички други приятели: „Не бойте се, няма съществена разлика между живите и мъртвите.
Отношенията
между вас и мен са като на един водолаз, който е спуснат вътре във водата; и
каквото теготение усеща той, така усещате и вие – вие сте отдолу, ние сме отгоре71.“ Стана разговор за обещанията и г-н Дънов по повод на това каза следното: Всякога, когато човек дава известен оброк, той го дава пред другиго. И всякога, когато даваш известно обещание пред друг дух, той ще те преследва и ще понесеш всичките последствия и страдания. Един по-висш закон отменя разпорежданията на по-низш закон.
към текста >>
Неприятели на нашите души имаме в
трите
полета.
10-а, стиховете 1-ви и 2-ри, и от 16-и до края. След прочитането на тия стихове каза: В живота мъчнотии ще се дават. Тия мъчнотии могат да бъдат във физическото, Астралното или Менталното поле, т.е. те могат да бъдат в ума или сърцето, но всичките мъчнотии трябва да победим.
Неприятели на нашите души имаме в
трите
полета.
Завистта е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са довършили своето духовно развитие. Духове, напреднали умствено, а изостанали духовно, създават хиляди мъчнотии и нещастия на хората. Затова в борбата, която водим, ние трябва да имаме предвид мисълта, че Бог е с нас. Та какъвто и кръст да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, което работи за нашето добро. Щастие е онова, което Бог счита за щастие.
към текста >>
Трите
закона на Веригата:
после полунощ91. 19 август, сряда Събрахме се в 9 ч. и г-н Дънов написа по внушение и ръководство Отгоре (в случая той действаше чисто медиумически) „девиза на тази година“, както се изрази той; и след като го написа, даде ни го, та го прочетохме всички. Там се пишеше:
Трите
закона на Веригата:
I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство. II. Люби ближния си като себе си – в него ще намериш основите на твоето повдигане. III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага. Тия думи всякой си ги написа на лист, даден от г-н Дънов, а след тях ни се дадоха като прибавка и думите: Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя.
към текста >>
Най-напред ще вземете Битие,
първите
шест глави.
Дванадесетия – за идването на Царството Божие на Земята. Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина. Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза: Сега Духът ще даде четенията през годината.
Най-напред ще вземете Битие,
първите
шест глави.
В паралел с това ще вземете от Притчи първа и втора глава. Във връзка с това ще вземете Еклисиаст, всичките глави. Във връзка с Еклисиаст ще вземете всичките глави от Римляном. След това ще вземете всичките глави от Даниил. Във връзка с Даниил ще вземете Евангелието от Йоанна, от 9-а до 17-а глава включително.
към текста >>
Нищо друго, освен
отношенията
на разните други клетки едни спрямо други.
Многото знание у вас разваля. Както майката, като напращят гърдите и, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото, така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго. Засега се нуждаете от основните неща. А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна. Представете си клетките: дойдат в тялото, отидат в черния дроб и прочее - какво ще научат тези клетки?
Нищо друго, освен
отношенията
на разните други клетки едни спрямо други.
Така е и в Духовния свят - духът, който пита, учи отношенията на духовете едни спрямо други. Да, на вас ви трябва опитност. За сферите: вие всякога се излъчвате и ги бродите, само че сте в несъзнание, та не можете да си дадете отчет. Интересно е, че когато човек отива при един болен с мислите си, трябва да създаде противоположни мисли, та с това да възбуди борба у болния. На 11 октомври 1909 г., неделя, в частен разговор в стаята на г-н Дънов той ми каза:
към текста >>
Така е и в Духовния свят - духът, който пита, учи
отношенията
на духовете едни спрямо други.
Както майката, като напращят гърдите и, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото, така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго. Засега се нуждаете от основните неща. А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна. Представете си клетките: дойдат в тялото, отидат в черния дроб и прочее - какво ще научат тези клетки? Нищо друго, освен отношенията на разните други клетки едни спрямо други.
Така е и в Духовния свят - духът, който пита, учи
отношенията
на духовете едни спрямо други.
Да, на вас ви трябва опитност. За сферите: вие всякога се излъчвате и ги бродите, само че сте в несъзнание, та не можете да си дадете отчет. Интересно е, че когато човек отива при един болен с мислите си, трябва да създаде противоположни мисли, та с това да възбуди борба у болния. На 11 октомври 1909 г., неделя, в частен разговор в стаята на г-н Дънов той ми каза: Що е воля?
към текста >>
Трите
свята са Божественият, Духовният и човешкият.
Човек, който се съблазнява в Бога и в Духа, който го ръководи, той е осъден и няма сила, която може да го избави. Във всеки един човек живее един Ангел и един дявол. У когото работи повече Ангелът, има Любов. Где е Любовта? В световете на Ангелите има Любов - тя е в Духовния свят, а не в Божествения и се проявява между слабите.
Трите
свята са Божественият, Духовният и човешкият.
Нашата любов на Земята е желание. Любовта е Любов в Духовния свят, а пък в Божествения свят е Мъдростта. На Земята конете и воловете представляват служебните духове. Коя е причината, гдето съвременните християни не могат да разберат Евангелието? Защото всеки го чете и разбира от тяхно лично гледище.
към текста >>
27 Петко Епитропов – един от
първите
ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Пловдив, работил като търговски агент.
На 12 август, петък, откъм 10 ч. сутринта времето в Търново започна полека да се разведрява и до вечерта съвсем се разясни, така щото нощта на 13 срещу 14 август беше съвсем ясна и чиста, времето - тихо и много приятно. 26 Всички събития и проповеди на Учителя Беинса Дуно от 15 август 1909 г. са протоколирани от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов.
27 Петко Епитропов – един от
първите
ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Пловдив, работил като търговски агент.
28 Кънчо Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Дервене (сега Змейово), Старозагорско, живял в Бургас, работил като телеграфист. 29 Иван Дойнов Кехайов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Черни дял, Еленско, живял в Елена, Велико Търново и София, работил като чиновник. Завършва земния си път през 1932 г.
към текста >>
28 Кънчо Стойчев – един от
първите
ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
сутринта времето в Търново започна полека да се разведрява и до вечерта съвсем се разясни, така щото нощта на 13 срещу 14 август беше съвсем ясна и чиста, времето - тихо и много приятно. 26 Всички събития и проповеди на Учителя Беинса Дуно от 15 август 1909 г. са протоколирани от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 27 Петко Епитропов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Пловдив, работил като търговски агент.
28 Кънчо Стойчев – един от
първите
ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
Дервене (сега Змейово), Старозагорско, живял в Бургас, работил като телеграфист. 29 Иван Дойнов Кехайов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Черни дял, Еленско, живял в Елена, Велико Търново и София, работил като чиновник. Завършва земния си път през 1932 г. в София.
към текста >>
29 Иван Дойнов Кехайов – един от
първите
ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
са протоколирани от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 27 Петко Епитропов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Пловдив, работил като търговски агент. 28 Кънчо Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Дервене (сега Змейово), Старозагорско, живял в Бургас, работил като телеграфист.
29 Иван Дойнов Кехайов – един от
първите
ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
Черни дял, Еленско, живял в Елена, Велико Търново и София, работил като чиновник. Завършва земния си път през 1932 г. в София. Според П. Гумнеров родното му място е с.
към текста >>
30 Величка Стойчева – една от
първите
ученички на Учителя Беинса Дуно, родена в Габрово, живяла в Бургас, съпруга на Кънчо Стойчев.
Завършва земния си път през 1932 г. в София. Според П. Гумнеров родното му място е с. Беброво, Еленско.
30 Величка Стойчева – една от
първите
ученички на Учителя Беинса Дуно, родена в Габрово, живяла в Бургас, съпруга на Кънчо Стойчев.
Завършва земния си път на 3 март 1918 г. 31 Деньо Цанев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Филаретово, Котленско, живял в Бургас и София, работил като търговец. По данни на П. Гумнеров родното му място е с.
към текста >>
31 Деньо Цанев – един от
първите
ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
Според П. Гумнеров родното му място е с. Беброво, Еленско. 30 Величка Стойчева – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, родена в Габрово, живяла в Бургас, съпруга на Кънчо Стойчев. Завършва земния си път на 3 март 1918 г.
31 Деньо Цанев – един от
първите
ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
Филаретово, Котленско, живял в Бургас и София, работил като търговец. По данни на П. Гумнеров родното му място е с. Ханзаларе, Пловдивско. 32 Никола Янев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Айтос, живял в Бургас, работил като търговец.
към текста >>
32 Никола Янев – един от
първите
ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Айтос, живял в Бургас, работил като търговец.
31 Деньо Цанев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Филаретово, Котленско, живял в Бургас и София, работил като търговец. По данни на П. Гумнеров родното му място е с. Ханзаларе, Пловдивско.
32 Никола Янев – един от
първите
ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Айтос, живял в Бургас, работил като търговец.
33 Васил Узунов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, поканен за събора от 1910 г. от Шумен. 34 Петър Тихчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял в Свищов, Русе и София. Методистки евангелски проповедник.
към текста >>
33 Васил Узунов – един от
първите
ученици на Учителя Беинса Дуно, поканен за събора от 1910 г.
Филаретово, Котленско, живял в Бургас и София, работил като търговец. По данни на П. Гумнеров родното му място е с. Ханзаларе, Пловдивско. 32 Никола Янев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Айтос, живял в Бургас, работил като търговец.
33 Васил Узунов – един от
първите
ученици на Учителя Беинса Дуно, поканен за събора от 1910 г.
от Шумен. 34 Петър Тихчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял в Свищов, Русе и София. Методистки евангелски проповедник. В неговия дом в Свищов е живял младият Петър Дънов, докато учел в местното методистко училище.
към текста >>
34 Петър Тихчев – един от
първите
ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
Гумнеров родното му място е с. Ханзаларе, Пловдивско. 32 Никола Янев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Айтос, живял в Бургас, работил като търговец. 33 Васил Узунов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, поканен за събора от 1910 г. от Шумен.
34 Петър Тихчев – един от
първите
ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
Беброво, Еленско, живял в Свищов, Русе и София. Методистки евангелски проповедник. В неговия дом в Свищов е живял младият Петър Дънов, докато учел в местното методистко училище. Завършва земния си път на 28 ноември 1918 г. 35 Никола Ватев (1873–1957) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
35 Никола Ватев (1873–1957) – един от
първите
ученици на Учителя Беинса Дуно.
34 Петър Тихчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял в Свищов, Русе и София. Методистки евангелски проповедник. В неговия дом в Свищов е живял младият Петър Дънов, докато учел в местното методистко училище. Завършва земния си път на 28 ноември 1918 г.
35 Никола Ватев (1873–1957) – един от
първите
ученици на Учителя Беинса Дуно.
Роден в с. Ново село, Троянско, завършва земния си път в Русе. Дългогодишен ръководител на Русенското братство, основател на комуна в Свирчовица, инициатор на първата юридическа регистрация и устав на Общество „Бяло Братство“ в гр. Русе през 1921 г. Работил като военен ковчежник и чиновник.
към текста >>
36 Серафим Шиваров – един от
първите
ученици на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца, работил като чиновник.
Дългогодишен ръководител на Русенското братство, основател на комуна в Свирчовица, инициатор на първата юридическа регистрация и устав на Общество „Бяло Братство“ в гр. Русе през 1921 г. Работил като военен ковчежник и чиновник. Оставя кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Изгревът на Бялото Братство, т. 6, София, 1996).
36 Серафим Шиваров – един от
първите
ученици на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца, работил като чиновник.
37 Сава Великов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял във Варна. 38 Основата – в протокола на П. Гумнеров: основанията. 39 Към работата – в протокола на П. Гумнеров: към живота.
към текста >>
37 Сава Великов – един от
първите
ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял във Варна.
Русе през 1921 г. Работил като военен ковчежник и чиновник. Оставя кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Изгревът на Бялото Братство, т. 6, София, 1996). 36 Серафим Шиваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца, работил като чиновник.
37 Сава Великов – един от
първите
ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял във Варна.
38 Основата – в протокола на П. Гумнеров: основанията. 39 Към работата – в протокола на П. Гумнеров: към живота. 40 Да влезе – в протокола на П.
към текста >>
12.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
Злите хора спрямо вас имат същите
отношения
, както вие спрямо духовете.
Човек, който не помага и не услужва на страдащите пред очите му, как ще помага на хора, които са далеч от него? Законът е такъв, че трябва да послужите на тия, които са най-близо до вас, та да се отдалечат и да не ви препятстват. Тази е заповедта, която ще приложим през тази година - да започнем да слугуваме. Това е, което Господ иска от вас. И на всички, които сте готови в това отношение, Той ще ви съдейства.
Злите хора спрямо вас имат същите
отношения
, както вие спрямо духовете.
И както Отгоре нас учат, така и ние трябва да учим лошите хора. Тия противоречия в Живота искам да ви станат ясни. Тази мисъл е, която Господ ви дава, за да ви направи живота сносен. Сега ви се дава 12-а глава от Йоанна и нека през време на прочитането и, каквото на всекиго направи впечатление, да си го отбележи, та по тия бележки ще станат някои разяснения. Глава 12-а се прочете от г-н Дънов, а след това той даде следните отговори на някои от въпросите, възбудени след прочитането:
към текста >>
То не е делимо -
трите
само Бог може да го победи.
Здравето отговаря на тялото, щастието отговаря на душата, а блаженството отговаря на Духа. В първата емблема - закона - виждате цифрите 1, 2, 3, 5, 7. Едното, то е Бог в нас. Двете, то е Божествената Любов, но това число е, което се поддава. Три, то е смисълът на Живота, целта, към която се стремим; то е и повдигане, сила.
То не е делимо -
трите
само Бог може да го победи.
Пет - то сме ние; нищо не може да ни победи, освен Любовта. По-нататък, към 5 като се прибави 2 121, образува се числото 7. Седем, то е центърът на шестоъгълника. В Астралния мир половете не са както на физическия - там мъжете, които са били такива на физическия свят, стават жени, а жените стават мъже. В ума ви нека стои следното: не отделяйте Духовния свят от физическия, защото всичко е духовно.
към текста >>
Това значи Мъдрост, Знание - че разбираш законите и че можеш да помиряваш себе си с другите неща; че знаем нашите
отношения
какво и как да ги помиряваме с другите неща.
Този, който раздава Правдата, не може да бъде обичан, понеже всякой, когото е заставлявал125, ще го гледа с криво око. Всичките си погрешки ние ги туряме на числото 2, като се извиняваме, че „майка ми ме е научила така". В числото 2 човек трябва да се освободи от онова вътрешно заблуждение, че Бог е крив. Всякой трябва да разбира думата правда в истинския смисъл за себе си. Какво значи думата правда?
Това значи Мъдрост, Знание - че разбираш законите и че можеш да помиряваш себе си с другите неща; че знаем нашите
отношения
какво и как да ги помиряваме с другите неща.
И после - че имаме стремеж към Бога. Числото 3, това е изкуплението - Господ се смирил, страдал и заплатил всичко. То е третото лице на Божеството. И след като Господ се е смирил, [това] представлява човека в животинското му естество. Като например имаш вол, впрягаш го и с това му казваш, че трябва да ти бъде послушен.
към текста >>
Да любим, значи, че трябва да се стремим най-напред към Бога, а да Го любим, значи да каже Той нашите
отношения
спрямо Него, като ни изпрати тук да слугуваме.
Като например имаш вол, впрягаш го и с това му казваш, че трябва да ти бъде послушен. После всички животни, ако не слушат, се подлагат на наказание от човека. Числото 4 означава човека в неговото животинско развитие. Човекът е числото 5. За да не бъде бит, човек трябва да има Любов.
Да любим, значи, че трябва да се стремим най-напред към Бога, а да Го любим, значи да каже Той нашите
отношения
спрямо Него, като ни изпрати тук да слугуваме.
Ние с Радост и Веселие трябва да пренесем това, което ни изпраща Господ. Трябва да имаме добро стремление за човеците и да работим за тях. Че така следва да е, ни се уяснява, че в думата любовь имаме буквите ю и б, които са характерни заедно с куката, която се образува в последната буква. После, да сме готови да слугуваме на ближните си. Числото 6, то е законът на еволюцията, което показва отношенията на човека спрямо животните - че ние трябва да сме милостиви спрямо всички същества.
към текста >>
Числото 6, то е законът на еволюцията, което показва
отношенията
на човека спрямо животните - че ние трябва да сме милостиви спрямо всички същества.
Да любим, значи, че трябва да се стремим най-напред към Бога, а да Го любим, значи да каже Той нашите отношения спрямо Него, като ни изпрати тук да слугуваме. Ние с Радост и Веселие трябва да пренесем това, което ни изпраща Господ. Трябва да имаме добро стремление за човеците и да работим за тях. Че така следва да е, ни се уяснява, че в думата любовь имаме буквите ю и б, които са характерни заедно с куката, която се образува в последната буква. После, да сме готови да слугуваме на ближните си.
Числото 6, то е законът на еволюцията, което показва
отношенията
на човека спрямо животните - че ние трябва да сме милостиви спрямо всички същества.
Това число е създадено от 2 по 3 - в него са и майката, и синът. Следователно числото 6 включва всичките същества. Никой човек, който не е милостив, не може да има еволюция в него. Аз изхождам от това правило, че когато някой ме обиди, служа си с цифрата 6, която деля на 2, което представлява майката. Понеже на нея човек не може да прави зло, то примирявам се с човека, който ме е обидил.
към текста >>
Имайте предвид кривите ни
отношения
спрямо Духовния свят.
Исус Христос много ясно е казал: „Всичко, каквото попроси който вярва, ще му бъде"133; разбира се, ако не се усъмни. Ние трябва да си представяме Бога като едно Същество, което ни слуша. Бог не търпи абсолютно никакво съмнение. В. Узунов: Когато искам от Бога нещо и дохождат мисли, които ми внушават, че няма да ме послушат, то този глас пречи ли ми? Този глас трябва да го победим.
Имайте предвид кривите ни
отношения
спрямо Духовния свят.
Трябва да въдворим съзнанието, че имаме връзка с Бога, че Той е Бог верен и неизменяем и че нищо не може да Му въздейства. Първото нещо е да поправим отношенията си спрямо Бога - че Той е наш Баща, наш Господар, който ни е изпратил на работа, и като имаме предвид, че е най-добрият господар и че непременно ще ни даде това, което искаме. Та трябва да възстановим в своята душа едно от тия две положения: или че Господ ти е благ Баща, или пък, че ти е Господар, и то най-добрият Господар. Представете си, че хората ви раздумват да не следвате [Божественото учение]. И тук аз ще ви кажа за пояснение, като с какво може да свърши съмнението.
към текста >>
Първото нещо е да поправим
отношенията
си спрямо Бога - че Той е наш Баща, наш Господар, който ни е изпратил на работа, и като имаме предвид, че е най-добрият господар и че непременно ще ни даде това, което искаме.
Бог не търпи абсолютно никакво съмнение. В. Узунов: Когато искам от Бога нещо и дохождат мисли, които ми внушават, че няма да ме послушат, то този глас пречи ли ми? Този глас трябва да го победим. Имайте предвид кривите ни отношения спрямо Духовния свят. Трябва да въдворим съзнанието, че имаме връзка с Бога, че Той е Бог верен и неизменяем и че нищо не може да Му въздейства.
Първото нещо е да поправим
отношенията
си спрямо Бога - че Той е наш Баща, наш Господар, който ни е изпратил на работа, и като имаме предвид, че е най-добрият господар и че непременно ще ни даде това, което искаме.
Та трябва да възстановим в своята душа едно от тия две положения: или че Господ ти е благ Баща, или пък, че ти е Господар, и то най-добрият Господар. Представете си, че хората ви раздумват да не следвате [Божественото учение]. И тук аз ще ви кажа за пояснение, като с какво може да свърши съмнението. В Англия един бележит лорд имал четиристотин- петстотин длъжници, за които той дал обявление, че ще опрости всички онези от тях, които на определено място и на определен ден и час се явят пред него и изявят това желание. Много и почти всички се събрали, но вместо да побързат и на определения час да се явят пред лорда, на когото да изявят желанието си, че искат да ги опрости, те започнали да разсъждават помежду си и да се изказват, че това обявление и тази покана лордът я правил само за да ги опитва, а не всъщност наистина да им опрости.
към текста >>
Членовете на Веригата в много
отношения
сме взискателни и честолюбиви и това е, което ни пречи.
От един метър по-близо не се приближавайте един другиго, защото иначе се размешват вашите аури, та започвате да се нервирате. И когато виждате, че вашите вибрации не са като на някого си и не мислите еднакво, тогава се подигнете над него и тутакси ще се измени настроението ви. С други думи, да сте готови да правите себеотричане. Например един човек по улицата върви и без никаква причина ви накаля; бива ли в тоя случай и ти да го накаляш, не е ли по-добре да си заминеш и да се самоочистиш от калта? В много такива предизвикателни случаи да знаете, че се изпитва вашето търпение и според каквото сте сторили, ще се отбележи и балът на вашето търпение.
Членовете на Веригата в много
отношения
сме взискателни и честолюбиви и това е, което ни пречи.
Най-мъчното нещо е да се научим как да живеем. Пети въпрос: Каква работа трябва да заловя, която да ме не спъва духовно? - На тоя въпрос ще се каже туй, че каквато и работа да се заловиш, е по-добре, отколкото да стоиш празен. Най-хубаво е да заловиш работа, която е по сърцето ти и която ти е приятно да вършиш. Всичките работи са добри, за който добре ги извършва.
към текста >>
Сега - какви трябва да бъдат вашите
отношения
в България?
Казакова си заминаха, а след това добави: Още преди шест години се показваше България в едно видение като една каруца, в която са впрегнати шест бели коня. От това се разбира, че няма да има война. Но после е и казано, че България, ако се отстрани от пътя, в който е поставена, ще претърпи наказание. За една война между България и Турция ще зависи от другите Велики сили, които само ако се сритат, може да последва война между България и Турция.
Сега - какви трябва да бъдат вашите
отношения
в България?
Винаги трябва да обмисляте постъпките си, ако се мешате в политически работи. Трябва да обмисляте дали можете да бъдете полезни, защото ако се включвате в политическа партия само за облага, тогава да знаете, че се поставяте на плъзгава почва за вашето развитие. Ето защо, желателно е, когато някой от вас иска да вземе стъпка в политическо отношение, да се отнесе до приятелите на Веригата - тримата ръководещи Духове. Тогава ще имате по-малко мъчнотии, работите ще се уреждат и ще имаме по-обширна деятелност. И като се подобри положението на България, знайте, че едновременно се подобрява и вашето положение.
към текста >>
Предметите за размишление и [тези], върху които трябва да се молите през заповяданите дванадесет петъка, са следните:
първите
шест петъка ще употребите изключително за усилване на Веригата и за всичките тия, които са свързани с нея - за тяхното укрепване; седмият петък ще бъде за духовното възраждане на България; осмият петък ще бъде за плодородието на България; деветият петък - за умственото и духовното единично развитие на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху тоя предмет; десетият - за подобрението на всичките народи в Европа в духовно и политическо отношение; единадесетия ще посветите да ви научи Господ как да мълчите; дванадесетия петък - за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях.
в петък. В петъка ще следват опасванията от онези, на които са дадени, но ще ги опасват, след като мине петъкът - в събота между 3 и 5 ч. заранта, когато ще се молят и направят четивата. Колкото за упражненията, кога именно да ги правите, ви се каза и обясни, след като днес ви се дадоха. Същото се подчертава сега, само се добавя и туй, че като следвате редовно тия упражнения, да знаете, че в петък с тях ще пъдите дявола из тялото, а в събота, като ставате да се молите заран между 3 и 5 ч., ще пъдите с това дявола из душата.
Предметите за размишление и [тези], върху които трябва да се молите през заповяданите дванадесет петъка, са следните:
първите
шест петъка ще употребите изключително за усилване на Веригата и за всичките тия, които са свързани с нея - за тяхното укрепване; седмият петък ще бъде за духовното възраждане на България; осмият петък ще бъде за плодородието на България; деветият петък - за умственото и духовното единично развитие на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху тоя предмет; десетият - за подобрението на всичките народи в Европа в духовно и политическо отношение; единадесетия ще посветите да ви научи Господ как да мълчите; дванадесетия петък - за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях.
Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти - жълтата, синята, портокалената и розовата - и след като се молихме с „Добрата молитва", подържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител." В 9 ч. вечерта, с изключение на г-н Граблашев и г-н И. Тачев, които поради сказката, която първият даваше в града, отсъстваха, всички други се събрахме на молитва в олтара и като се молихме, най-накрая г-н Дънов възгласи: Господ ще изпълни Своето обещание.
към текста >>
13.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Тази годишна среща на братята и
сестрите
от Веригата стана в Търново.
ГОДИШНА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА Велико Търново, 1914 г.
Тази годишна среща на братята и
сестрите
от Веригата стана в Търново.
Забелязваше се, че всички с нетърпение и възхищение са очаквали срещата, защото с горест преговаряха преминалото в 1913 г. - войни, неприятелски нашествия, земетръси и морове 300. То и стана причина лани да не се съберем, та при тази годишна обмяна на мисли в Школата за подвига всички очаквахме подновяване на изтощените сили и насърчение за по-интензивен подем в делото Господне. Всички участващи в срещата са весели и бодри, при все че мнозина са били чувствително засегнати от събитията, които България преживя през изтеклата година. Промисълът и милостта Божия са ни следили най-бащински и това е, което личи осезателно, защото всинца идем здрави, бодри, весели и засмени.
към текста >>
На някои от вас Той ще прочете
първите
страници, на други - повече страници, но във всеки случай не повече от двадесет и една.
Затова у нас Господ живее в центъра на кръста и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани. Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно. И според степента на това вътрешно развитие ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос. И оная книга, за която е казано в Откровението - затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас.
На някои от вас Той ще прочете
първите
страници, на други - повече страници, но във всеки случай не повече от двадесет и една.
Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21-годишен - двадесет и една страници. В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само подготвителните правила. Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов. Любовта - това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта.
към текста >>
Всякой ден, в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази Лозинка - било само първата част, било втората, било само третата, па било и
трите
заедно.
Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе Мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде Сила, Знание, Мъдрост и Любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с Радост и Веселие през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му Воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и Духа и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе в Небето. Амин. Тези са те основните точки, върху които можем да градим.
Всякой ден, в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази Лозинка - било само първата част, било втората, било само третата, па било и
трите
заедно.
Ако четете цялата Лозинка, то първата и част ще четете сутрин, втората - на обед, а третата - вечер. А когато четете по една част на ден, първия ден ще вземете първата част, втория - втората, третия - третата, и т.н. Задължително е да се чете обаче Лозинката всякой ден, а всякой може да усвои един от избраните начини. Всякой ще се моли според диктовката на Духа си и Господ ще ви покаже и упъти как да се молите. В Духовния свят вие не се намирате на еднаква зона, нито всички - на едно и също място; така щото според изгрева на вашето слънце ще се молите.
към текста >>
Но може и в
трите
тия дни да се прави този поменик - има свобода, обаче поне в един от казаните дни е задължително да се прави под страх от страдание.
Всякой ще се моли според диктовката на Духа си и Господ ще ви покаже и упъти как да се молите. В Духовния свят вие не се намирате на еднаква зона, нито всички - на едно и също място; така щото според изгрева на вашето слънце ще се молите. Повелението на Духа е чрез тази Лозинка всякой ден да се ограждате и затова ежедневно трябва обезателно да я четете по един от казаните начини. Тогава само за вас е изключена опасността. Друго, второ: в един от дните през седмицата - неделя, вторник и петък, след обикновената молитва ще правим поменик на всички членове от Веригата, включая и онези, отсъстващи от нея (за които се каже допълнително), за гостите на Събора, а така също и за други съмишленици, приятели и роднини (за които се позволи отпосле), като при споменаване имената им си представяте лицата им и искате от Господа за тях изпълнение на Лозинката.
Но може и в
трите
тия дни да се прави този поменик - има свобода, обаче поне в един от казаните дни е задължително да се прави под страх от страдание.
Който избере един ден, този ден ще бъде неделята, и то задължително. Да, поменика непременно правете веднъж в седмицата, защото, като споменавате тия имена, всяко име е сила. Молете се даже и за външни - вие ще бъдете, които ще се ползвате от това - благословенията чрез вас ще дойдат за тях. Нам е необходимо да изговаряме името на Исуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във Вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. Йод-Хей-Вав-Хей 317 - тъй се произнасят на еврейски тези велики принципи и природни сили, които в трите свои разклонения носят благословенията на света, ако правилно се зачитат и разбират.
към текста >>
Йод-Хей-Вав-Хей 317 - тъй се произнасят на еврейски тези велики принципи и природни сили, които в
трите
свои разклонения носят благословенията на света, ако правилно се зачитат и разбират.
Но може и в трите тия дни да се прави този поменик - има свобода, обаче поне в един от казаните дни е задължително да се прави под страх от страдание. Който избере един ден, този ден ще бъде неделята, и то задължително. Да, поменика непременно правете веднъж в седмицата, защото, като споменавате тия имена, всяко име е сила. Молете се даже и за външни - вие ще бъдете, които ще се ползвате от това - благословенията чрез вас ще дойдат за тях. Нам е необходимо да изговаряме името на Исуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във Вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост.
Йод-Хей-Вав-Хей 317 - тъй се произнасят на еврейски тези велики принципи и природни сили, които в
трите
свои разклонения носят благословенията на света, ако правилно се зачитат и разбират.
Тук Учителя се впусна и обясни тези разклонения в подробности, но пишещият настоящото не можа да ги разбере и схване. Затова вие трябва да произнасяте името на Господа Исуса Христа, защото То е, което съдържа равновесие в природните закони. Това - едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте Ангелски чина да работят всичките заедно. Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание. ПредБогане еправодаосъждаме Църквата - не сме ние, които ще осъдим Църквата, а Христос е, който ще я съди.
към текста >>
Тия четири царства определят нашите
отношения
на Земята,
отношенията
на нашето тяло.
Но пак ще повторя, че когато сте дошли, всичкия този път сте преминали, но сте забравили. Сега у вас е останало само едно смътно понятие. Г. Давидов: Всичко туй не обяснява ли се с притчата за богатия и сиромах Лазар? Ако ви прекарам през тия царства, вие няма да ме питате по този начин, а ще кажете като онзи човек, когото Христос изцелил: „Едно знам, че бях сляп, а сега видя." 321 Сега - четирите царства, те са четирите елемента, от които човек е създаден и неговото грехопадение се състои именно там.
Тия четири царства определят нашите
отношения
на Земята,
отношенията
на нашето тяло.
Например, ако преобладават у нас гномите, значи, че у нас има повече твърди неща, твърди вещества, от които се явяват и разни болести. А то пропорцията трябва да бъде една четвърт за всички - всички видове елементарни духове трябва да владеят по една четвърт от нашата физика. Иначе, преобладават ли гномите например, то е анормално. Анормално е и когато другите вземат връх и са в по-голяма пропорция. Значи ние винаги трябва да държим равновесие между нещата у нас - разбира се, като се научим предварително кои от тия духове какво именно култивират у човека.
към текста >>
14.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Тази годишна среща на братята и
сестрите
от Веригата стана в Търново.
[size="4"]ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ТЪРНОВО, 1914 г.
Тази годишна среща на братята и
сестрите
от Веригата стана в Търново.
Забелязваше се, че всички с нетърпение и възхищение са очаквали срещата, защото с горест преговаряха преминалото в 1913 год. – войни, неприятелски нашествия, земетръси и морове. То и стана причина лани да не се съберем, та при тази годишна обмяна на мисли в Школата за подвига всички очаквахме подновяване на изтощените сили и насърчение за по-интензивен подем в делото Господне. Събранията станаха в миналогодишните места – колибите (вилите) на Ан.Бойнов и Бостанджиев. Вилата на първия служеше за преподаване, а оная, на последния – за трапезария.
към текста >>
На някои от вас Той ще прочете
първите
страници, на други – повече страници, но във всеки случай, не повече от двадесет и една.
Затова у нас Господ живее в центъра на кръста и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани. Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно. И според степента на това вътрешно развитие, ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос. И оная книга, за която е казано в Откровението – затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас.
На някои от вас Той ще прочете
първите
страници, на други – повече страници, но във всеки случай, не повече от двадесет и една.
Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21 годишен – двадесет и една страници. В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само приготовителните правила. Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов. Любовта – това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта.
към текста >>
Всякой ден, в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази „Лозинка" – било само първата част, било втората, било само третата, па било и
трите
заедно.
Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие, през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата My воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа, и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е Горе в Небето. Амин. – Тези са те, основните точки, върху които можем да градим.
Всякой ден, в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази „Лозинка" – било само първата част, било втората, било само третата, па било и
трите
заедно.
Ако четете цялата „Лозинка", то първата й част ще четете сутрин, втората – на обед, а третата – вечер. А когато четете по една част на ден, първия ден ще вземете първата част, втория – втората, третия – третата и т.н. Задължително е да се чете, обаче, „Лозинката" всякой ден, а всякой може да усвои един от избраните начини. Всякой ще се моли според диктовката на духа си и Господ ще ви покаже и упъти, как да се молите. В духовния свят вие не се намирате на еднаква зона, нито всички – на едно и също място, така щото, според изгрева на вашето слънце ще се молите.
към текста >>
Но може и в
трите
тия дни да се прави този поменик – има свобода, обаче, поне в един от казаните дни е задължително да се прави под страх от страдание.
Всякой ще се моли според диктовката на духа си и Господ ще ви покаже и упъти, как да се молите. В духовния свят вие не се намирате на еднаква зона, нито всички – на едно и също място, така щото, според изгрева на вашето слънце ще се молите. Повелението на Духа е – чрез тази „Лозинка" всякой ден да се ограждате и затова ежедневно трябва обезателно да я четете, по един от казаните начини. Тогава само за вас е изключена опасността. Друго, второ: в един от дните през седмицата – неделя, вторник и петък, след обикновената молитва, ще правим поменик на всички членове от Веригата, включая и онези, отсъстващи от нея, за които се каже допълнително, за гостите на Събора, а така също и за други съмишленици, приятели и роднини, за които се позволи отпосле, като при споменаване имената им, си представяте лицата им и искате от Господа за тях изпълнение на „Лозинката".
Но може и в
трите
тия дни да се прави този поменик – има свобода, обаче, поне в един от казаните дни е задължително да се прави под страх от страдание.
Който избере един ден, този ден ще бъде неделята, и то задължително. Да, поменика непременно правете веднъж в седмицата, защото като споменавате тия имена, всяко име е сила. Молете се даже и за външни – вие ще бъдете, които ще се ползвате от това; благословенията чрез вас ще дойдат за тях. Нам е необходимо да изговаряме Името на Исуса Христа, за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. „Йот Хей Вав Хей", тъй се произнасят на еврейски тези велики принципи и природни сили, които в трите свои разклонения носят благословенията на света, ако правилно се зачитат и разбират.
към текста >>
„Йот Хей Вав Хей", тъй се произнасят на еврейски тези велики принципи и природни сили, които в
трите
свои разклонения носят благословенията на света, ако правилно се зачитат и разбират.
Но може и в трите тия дни да се прави този поменик – има свобода, обаче, поне в един от казаните дни е задължително да се прави под страх от страдание. Който избере един ден, този ден ще бъде неделята, и то задължително. Да, поменика непременно правете веднъж в седмицата, защото като споменавате тия имена, всяко име е сила. Молете се даже и за външни – вие ще бъдете, които ще се ползвате от това; благословенията чрез вас ще дойдат за тях. Нам е необходимо да изговаряме Името на Исуса Христа, за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост.
„Йот Хей Вав Хей", тъй се произнасят на еврейски тези велики принципи и природни сили, които в
трите
свои разклонения носят благословенията на света, ако правилно се зачитат и разбират.
Тук Учителя се впусна и обясни тези разклонения в подробности, но пишещият настоящето не можа да ги разбере и схване. Затова вие трябва да произнасяте Името на Господа Исуса Христа, защото То е, което съдържа равновесие в природните закони; това – едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте ангелски чина, да работят всичките заедно. Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание. Пред Бога не е право да осъждаме църквата – не сме ние, които ще осъдим църквата, а Христос е, Който ще я съди. И като живеем ние добре, това е, което ще я осъди.
към текста >>
Тия четири царства определят нашите
отношения
на земята,
отношенията
на нашето тяло.
Но пак ще повторя, че когато сте дошли, всичкия този път сте преминали, но сте забравили. Сега у вас е останало само едно смътно понятие. Геор. Давидов: Всичко туй не обяснява ли се с притчата за богатия и сиромах Лазар? – Ако ви прекарам през тия царства, вие няма да ме питате по този начин, а ще кажете като онзи човек, когото Христос изцелил: „Едно знам, че бях сляп, а сега видя" (Йоана: 9;25). Сега, четирите царства, те са четирите елемента, от които човек е създаден и неговото грехопадение се състои именно там.
Тия четири царства определят нашите
отношения
на земята,
отношенията
на нашето тяло.
Например, ако преобладават у нас гномите, значи, че у нас има повече твърди неща, твърди вещества, от които се явяват и разни болести. А то, пропорцията трябва да бъде – една четвърт за всички – всички видове елементарни духове трябва да владеят по една четвърт от нашата физика. Иначе, преобладават ли гномите, например, то е анормално. Анормално е и когато другите вземат връх и са в по-голяма пропорция. Значи, ние винаги трябва да държим равновесие между нещата у нас; разбира се, като се научим предварително, кои от тия духове, какво именно култивират у човека.
към текста >>
15.
1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него
[Пентаграмата] се раздаде на
първите
приятели с известни поръчения.
Тия пари ще изпращате в Търново на К. Иларионов и, разбира се, може да ги изпращате, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за този закон. Тия числа, които ви се посочиха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействат през годината и във всичките ви частни работи, затова дръжте и се ползвайте от тях през течението на тая година. (2, 197-198)
[Пентаграмата] се раздаде на
първите
приятели с известни поръчения.
Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на живота си. Тогава всеки от възрастните приятели (от благодарност и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета. Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати.
към текста >>
Знакът на Учителя е равностранен триъгълник, чиито страни отговарят на
трите
добродетели: Любов, Мъдрост и Истина. (1)
КАК СЕ ПОСТАВЯ ПЕНТАГРАМАТА Правилно поставеният Пентаграм е с върха нагоре. Никога не трябва да се обръща с върха надолу. (12) Пентаграмата представя човек с разтворени ръце и крака. Когато е нагоре е знак на Христа, а с върха надолу — знак на Сатаната, за разлика от знака на Соломон — шестоъгълна звезда или два триъгълника, единият светъл с върха нагоре, символ на висшето в човека, другият тъмен, символ на низшето с върха надолу.
Знакът на Учителя е равностранен триъгълник, чиито страни отговарят на
трите
добродетели: Любов, Мъдрост и Истина. (1)
Пентаграмата се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли я с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая, ако живееш неразумно, в ада си — от тебе зависи твоето щастие и нещастие. (П, 32)
към текста >>
3) можеш да отидеш към точките 2 и [или] 5, но
отношенията
в човека се изменят.
(П, 30) От къде започва действието на тези сили [в Пентаграма ] -- От точка 1 (фиг. 3). (11, 23) Можеш да се движиш и в друга посока, но ще измениш хода на своя живот. От точка 1 (фиг.
3) можеш да отидеш към точките 2 и [или] 5, но
отношенията
в човека се изменят.
(И, 28) (бел. състав. — Ето едно обяснение за движението в обратен ред станало при падането): Човек е тръгнал от Добродетелите нагоре, влязъл е в рая: дървото, което виждате е райското дърво; после съгрешил, минал през Мъдростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал през Любовта и влязъл в спасението. След това ще се възкачи през пътя на Правдата, после ще слезе в пътя на Истината и тогава веч ще се съедини с Бога. (6, 3-4)
към текста >>
Лицето, с което ще имате някакви
отношения
, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2).
И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158) Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай.
Лицето, с което ще имате някакви
отношения
, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2).
Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение. Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с което ще имате известни отношения, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент. И тогава, спрямо този човек вие ще действувате с добродетели, съответни на това място. Ако този човек се намира на мястото на числото две, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с доброта.
към текста >>
Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с което ще имате известни
отношения
, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма.
(9, 156-158) Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение.
Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с което ще имате известни
отношения
, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма.
Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент. И тогава, спрямо този човек вие ще действувате с добродетели, съответни на това място. Ако този човек се намира на мястото на числото две, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с доброта. Той има знания и затова оттам ще започнете с него. Ако този човек се намира при числото 1 [на чертежа от външната страна], върху него трябва действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силният, най-суровият принцип, който трябва да се смекчи.
към текста >>
16.
УЧЕНИЦИ
Не само братята издържаха, но и
сестрите
устояха на тези условия.
Това бе вярата им в Учителя и в Бога. За обяснение Учителят бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите. Това бе обяснението за космичния вятър, който отвяваше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по притчата в Евангелието. Живеехме при примитивни условия. Сковани бараки ни служеха за къщички, но това бе прост и естествен живот.
Не само братята издържаха, но и
сестрите
устояха на тези условия.
Онези, които не издържаха - те си отидоха; но онези, които останаха, бяха останали в името на Високия Идеал. Беседите на Учителя се нижеха през годините в сряда, петък и неделя - сутрин в 5 ч. и в 10 ч. Стенографите записваха, а учениците си записваха някои мисли от Учителя в своите тетрадки. Това бе огромен материал за проучване и приложение.
към текста >>
Така отидохме и втори, и трети, и още много пъти и разбрахме, че старецът е Учителят, който проповядва едно Ново Учение на братство между хората, за едни
отношения
, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината.
След това всички излязоха навън. А и навън беше много красиво - имаше цветя и хората се събираха на групички и разговаряха. Също и възрастният човек беше с една група и някои му целуваха ръка, други го питаха нещо и Той отговаряше. Но ние двете със сестра ми бяхме плахи, не смеехме да приближим - нали за пръв път отивахме. Всичко обаче ни се видя някак особено и у нас се събуди желанието и друг път да отидем и чуем какво говори старецът.
Така отидохме и втори, и трети, и още много пъти и разбрахме, че старецът е Учителят, който проповядва едно Ново Учение на братство между хората, за едни
отношения
, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината.
Това беше началото на запознаването ни с Братството. Та жената с надписа събуди у нас желанието да потърсим Учителя. Тя беше изпратена от свещениците или властта, вероятно да злепостави Учението, но това ни подейства в положителен смисъл - да намерим пътя си и да се ориентираме в живота, да се пробудим за нещо хубаво. А сестра ми Гита по-късно научила, че Учителят бил попитал тази жена - Магдалина, която носи надписа "жертва на Дънов": "Колко ти платиха да носиш тоя надпис? " Тя отговорила: "Обещаха ми 3000 лв., но ме излъгаха и ми дадоха само 1000 лв." От това изказване на жената става ясно, че Учителят има врагове, които плащат пари, за да го злепоставят пред българския народ.
към текста >>
Заедно с братята и
сестрите
посрещнах току-що изгряващото слънце.
" И пак ми нареди веднага да си отивам. Повечето братя от Варна бяха на моя страна. След като Учителят ме беше приел, аз не послушах Иванов и останах. Сега бях вече спокоен. Сутринта преди събора станах рано и всичко ми се видя много тържествено.
Заедно с братята и
сестрите
посрещнах току-що изгряващото слънце.
Прочетохме общо молитвата. След това насядахме на тревата. Аз седнах до брат Христо Араджиев и все се криех зад него, за да не ме види Учителят. Беседата беше на тема "Ученикът, който чакал пред вратата на училището, за да бъде приет за ученик. Чака да чуе думата на професора, приет ли е или не е приет." Това беше първата беседа от "Свещения огън".
към текста >>
Първите
години ние се хранехме при Учителя в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж.
Учителят отговорил простичко: "Е, какво има от това, че съм бил със сламена шапка? Общественото мнение ли? Важно е, че урокът е предаден на учениците." Общественото мнение е тиранин. Учителят иска да ни освободи от него.
Първите
години ние се хранехме при Учителя в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж.
Бяхме горди от това, че Учителят разделяше трапезата Си с нас. Но понякога се случваше да ни поканят в София в един от братските домове. Идваха възрастните братя - ще вземат най-официално Учителя и ще Го закарат у тях. Но яденето - тенджерите с гозбите, хлябът - трябваше да се пренесат от "Опълченска" 66, ние ги хванем за дръжките, а те - големи тенджери, събират до двадесет литра храна. И така вървим ние през града.
към текста >>
на екскурзията пожелаха да дойдат само братя, защото според братята,
сестрите
, като жени, само пречат за истинска духовна екскурзия.
Учителят казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог. И затуй няма спънки за постигането Му, той е всякога доволен, защото всичко е вътре в Него. Хората от света търсят своя обект отвън, затова техният живот е пълен с недоволство." Борис Николов, Мария Тодорова През есента на 1942 г.
на екскурзията пожелаха да дойдат само братя, защото според братята,
сестрите
, като жени, само пречат за истинска духовна екскурзия.
А какво се случи? Като излязохме горе на хижата, първият човек, който ни посрещна, бе едно момиченце. Вероятно с родителите си бе на хижата. Момиченцето дойде усмихнато и застана пред Учителя. Той го помилва по главата, обърна се към братята и каза: "Вие не искахте сестри на тази екскурзия, но ето - сестрата ви посреща!
към текста >>
Винаги
сестрите
са ценени наравно с братята.
" Така Учителят използваше всеки случай, за да ни предаде един урок. Желанието на братята бе да няма сестри, за да не ни пречат при прехода. Учителят като разбра желанието на братята в София, им каза: "Ех, ще минем и без тях". А сестрата ни посрещна първа на хижата. Учителят никога не е унижавал жените.
Винаги
сестрите
са ценени наравно с братята.
Това бе правило в Неговата Школа. Той не правеше разлика и не даваше предпочитание на братята. Всички бяха равни - в беседите, упражненията, екскурзиите. Затуй веднъж каза: "Тъй, както Аз водя Школата, никой не я е водил досега." Проблемите, които възникваха между братята и сестрите, Учителят ги е разглеждал в разговорите и беседите. Дал ни е методи как да се справяме с всички мъчнотии в нашия живот.
към текста >>
Затуй веднъж каза: "Тъй, както Аз водя Школата, никой не я е водил досега." Проблемите, които възникваха между братята и
сестрите
, Учителят ги е разглеждал в разговорите и беседите.
Учителят никога не е унижавал жените. Винаги сестрите са ценени наравно с братята. Това бе правило в Неговата Школа. Той не правеше разлика и не даваше предпочитание на братята. Всички бяха равни - в беседите, упражненията, екскурзиите.
Затуй веднъж каза: "Тъй, както Аз водя Школата, никой не я е водил досега." Проблемите, които възникваха между братята и
сестрите
, Учителят ги е разглеждал в разговорите и беседите.
Дал ни е методи как да се справяме с всички мъчнотии в нашия живот. Затуй е ценно знанието, което ни даде по пътя на Ученика. Борис Николов Домът на чичо Петко Гумнеров беше отворен за всички. Той стана Божи дом.
към текста >>
Около Учителя е още от
първите
години.
Така се създава тричленна комисия. Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека "Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Движеше се в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово.
Около Учителя е още от
първите
години.
И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, потвърждавайки, че са съгласни с Радославов. Учителят обаче мълчи, нито дума не казва.
към текста >>
А те бяха много важни, понякога надути спрямо нас, защото бяха още от
първите
години на Братството с Учителя.
Те бяха окупирали пейката. Мястото около Учителя бе заето и искаха цялото внимание на Учителя да бъде само към тях, защото те ни ревнуваха, че Учителят отделя повече внимание на младите. А причината бе много проста. Ние отивахме по всяко време и за всяка наша нужда Го питахме и не се срамувахме да Го питаме. И по този начин бяхме непрекъснато около Него.
А те бяха много важни, понякога надути спрямо нас, защото бяха още от
първите
години на Братството с Учителя.
Седяха на пейката, а по средата е седнал Учителят и разговаря с тях. По едно време се чу трясък от пейката и всички пременени възрастни братя и сестри бяха паднали на земята с вдигнати нагоре крака. Учителят стоеше прав. Миг преди да се счупи пейката, Той се изправи. Следващият миг се чу трясъка и всички се натъркаляха на земята.
към текста >>
Учителят беше за това,
сестрите
да не си къдрят косите, а косите да бъдат сресани естествено.
И така както Олга е била фризирана, започнал да показва на нейната глава различни френологични центрове. Тя се чувствала неудобно, защото Той не е одобрявал къдренето на косата. Изведнъж вниманието на всички трябва да се насочи към главата й и тези френологични центрове, които не всеки може да види и разбере. Но става обратното - всички оглеждат фризурата й, тя цялата пламнала от червенина, избила я пот и едвам издържала погледите им. А Учителят продължавал спокойно да обяснява и се правил, че нищо не забелязва.
Учителят беше за това,
сестрите
да не си къдрят косите, а косите да бъдат сресани естествено.
Марийка Марашлиева Когато имахме общи обеди, обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни. Понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък някой приятел имаше да разрешава своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си. Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него. Имаше борба и съперничество кой да седне до Него.
към текста >>
След като Учителят си замина,
сестрите
продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши.
Учителят намръщи вежди и каза: "Виж им акъла. И за какво се карат? Те мислят, че туй е "Изгревът" на Бялото Братство". Той посочи с ръка целия "Изгрев'' - поляната, салона, малките дървени къщички и продължи: "А "Изгревът" още не е слязъл на земята! "
След като Учителят си замина,
сестрите
продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши.
Борис Николов Откъде се пръкна тоя човек и дойде на Изгрева, аз не знам. Беше пакостлив човек. Скимна му да имитира образа на Учителя и си пусна същата брада, същата прическа, тъкмеше се дълго време с гребен пред огледалото, за да прилича досущ на образа на Учителя. Ходеше по провинцията и проповядваше.
към текста >>
Излиза сутрин - връща се вечер, а парите си оставя на мен и аз давам на
сестрите
да му купуват храна и да му готвят.
Аз знам какво нещо е Божествената Любов. За човешката любов - вие сте специалисти." - "Ами какво ще правим сега? " - "Ние сме го приели тука като брат. Той не ни тежи.
Излиза сутрин - връща се вечер, а парите си оставя на мен и аз давам на
сестрите
да му купуват храна и да му готвят.
Изпълняваме си всички точки подред. Много усърдни сестри се оказаха." - "Ами ние какво да правим сега? " - " Подвизавайте се в Господа." След няколко дни отново идват на Изгрева, но гладни, измършавели, с наведени погледи, мълчаливи.
към текста >>
Брат Боев им дава една тенджера с гозба и казва: "Това го сготвиха вчера
сестрите
за него.
Изпълняваме си всички точки подред. Много усърдни сестри се оказаха." - "Ами ние какво да правим сега? " - " Подвизавайте се в Господа." След няколко дни отново идват на Изгрева, но гладни, измършавели, с наведени погледи, мълчаливи.
Брат Боев им дава една тенджера с гозба и казва: "Това го сготвиха вчера
сестрите
за него.
Хареса му, яде, но му артиса. Хапнете и вижте с какво го храним." Онези се нахвърлили върху тенджерата и я изпразнили. Дъщерята казала: "Те готвят по-хубаво от тебе, затова баща ми ще остане при тях." Майката й ударила една плесница. "Неблагодарнице аз те създадох." - "Да, ама те готвят по-хубаво от теб." - изкрещява дъщерята. А Боян Боев се смее.
към текста >>
Между
първите
ученици имаше такива, които под влияние на теософ- ските идеи търсеха път лесно да се издигнат, да станат магове, да притежават и боравят със сили, с които да влияят на другите хора, да предопределят съдбините на хора, общества и народи.
Моето поведение не беше нито враждебно, нито отрицателно, но по-скоро критично, самостойно и с претенции че и аз имам собствено мнение и разбиране. Никога не съм допущал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата. Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му. Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя. Тодор Божков
Между
първите
ученици имаше такива, които под влияние на теософ- ските идеи търсеха път лесно да се издигнат, да станат магове, да притежават и боравят със сили, с които да влияят на другите хора, да предопределят съдбините на хора, общества и народи.
С една дума - да имат лично превъзходство над другите хора. Те очакваха, че Учителят ще им даде такива знания, но останаха разочаровани. Учителят очерта един път, в който човешката душа с постоянство, упоритост и работа трябва да работи върху себе си. На някои не им се хареса такова нещо. Те искаха да им се дадат магически сили и да контролират природните сили и стихии.
към текста >>
В
първите
години Учителят пътуваше из България, държеше своите сказки и образуваше братските кръжоци.
На някои не им се хареса такова нещо. Те искаха да им се дадат магически сили и да контролират природните сили и стихии. Но те се разочароваха и се оттеглиха. Когато някои молили Учителя да им даде духовни сили или както Петър Манев - ключовете на астрологията, Той казал: "Ако ви дам знание за духовните сили, вие един друг ще се избиете." Борис Николов
В
първите
години Учителят пътуваше из България, държеше своите сказки и образуваше братските кръжоци.
Идва и в Бургас, където приятелите се събират на братска вечеря. Обикновено това ставало в квартирата на Тодор Стоименов, която била по-широка. Случва се, че същата вечер имало на площада голямо политическо събрание и брат Пеню Киров го посетил. Времето било есенно, ръми дъждец, кално. Народът се връща след събранието, в навалицата върви и брат Пеню.
към текста >>
Учителят я посреща, смее се, и
първите
Му думи били: „Рекох, открит лист не искаха, нали?
- Каква е тая Елена Цочева - един обикновен учител, а онези ръководителите са били заслужили стари братя. Поканата ще да е и за тях, откъде накъде само за Елена Цочева. Но когато стигат гара Пловдив, минава кондукторът и всички братя, които са се качили от Айтос до Пловдив, ги свалил, защото нямат открит лист. Покрай Елена минава, все едно, че не я вижда, а тя също няма открит лист. Елена пристига на Изгрева.
Учителят я посреща, смее се, и
първите
Му думи били: „Рекох, открит лист не искаха, нали?
" А другите всичките ги свалили. Те бяха неканените, а тя бе от малцина, избрана и поканена от Учителя. Йотка Младенова Бяха дошли латвийците на Изгрева. Отиват при Учителя и Му съобщават, че те имат Братство в Рига, но много се дърпат един други, няма мир и съгласие помежду им.
към текста >>
Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а
сестрите
били със сукмани и бели забрадки.
Учителят седеше пред катедрата в новопостроения салон и изнасяше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци. Та онези, които построиха салона на Изгрева, не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев. Група от Изгрева веднъж посети техния събор. Бяха приети сърдечно в братската градина в Айтос.
Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а
сестрите
били със сукмани и бели забрадки.
А софиянци били с градски дрехи - контраст по всички правила. Всичко преминало много добре. Връща се групата и веднага посещава Учителя, за да Му разкаже всичко. Една сестра описва подробно цялата обстановка на смирение и послушание на братята и сестрите към брат Георги Куртев. Сестрата казва: "Учителю, ние тук, на Изгрева, колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло".
към текста >>
Една сестра описва подробно цялата обстановка на смирение и послушание на братята и
сестрите
към брат Георги Куртев.
братската градина в Айтос. Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били със сукмани и бели забрадки. А софиянци били с градски дрехи - контраст по всички правила. Всичко преминало много добре. Връща се групата и веднага посещава Учителя, за да Му разкаже всичко.
Една сестра описва подробно цялата обстановка на смирение и послушание на братята и
сестрите
към брат Георги Куртев.
Сестрата казва: "Учителю, ние тук, на Изгрева, колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло". Учителят ги гледа и казва: "Това са души, които са в почивка". Всички се оглеждат. Техният вътрешен възторг изчезва и те излизат един след друг. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя.
към текста >>
Една сестра се възмущава от братята и
сестрите
и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание.
Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание. Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени. Вие трябва да влезете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Мария Тодорова
Една сестра се възмущава от братята и
сестрите
и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание.
Учителят отговаря: "Бог ми ги изпратил такива. Щом Бог ги търпи и Аз ще ги търпя такива, каквито са". Разказваше ми един художник, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата цигания на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени - изобщо, няма никак- во представителство и приличие. Тази мисъл го е занимавала много пъти и накрая влиза в разговор с Учителя: "Учителю, това, което говорите, е много хубаво. Но много от човешкият материал, с който работите, не е качествен наглед, представлява голяма сплав и конгломерат".
към текста >>
Сестрите
я бяха ушили, а братята бяха подготвили колчета и въжета за опъване.
Купувахме американ, шиехме ги и накрая американа го импрегнирахме хубаво с парафин. Това беше наша рецепта. Купувахме твърд парафин, разтопявахме го в една тенджера, добавяхме бензин, но настрани от огъня, в съотношение две части бензин, една част парафин и в тази течност потапяхме палатката. След това я изнасяхме на слънце да изсъхне, а парафинът вече е импрегнирал американа и не може да пропусне дъжд. Такава бе и палатката на Учителя.
Сестрите
я бяха ушили, а братята бяха подготвили колчета и въжета за опъване.
От тези палатки ние бяхме много доволни. По-късно към тях прибавихме и двоен покрив - спускахме едно платно да минава от двете страни и отзад. Това приспособление беше срещу буря, дъждове и вятър. Така палатките станаха по-стабилни. Някои сестри, които бяха удивени от модерната френска палатка, наредиха да се опъне до самата палатка на Учителя.
към текста >>
Сестрите
казват: "Учителю, ще ви преместим дрехите и леглото в новата палатка".
Но Учителят не пожела да влезе в палатката на французите, дори не пожела да надзърне в нея. А тя вътре беше окомплектована с походни легла, масички и различни удобства за планински туризъм. Канят Учителя да влезе в палатката, но Той не влиза. Входът е затворен със специално приспособление. Учителят мине покрай нея, погледне я, пипне я, после се усмихне, но не влиза вътре, нито си подава главата през входа.
Сестрите
казват: "Учителю, ще ви преместим дрехите и леглото в новата палатка".
Учителят казва: "Не! " Сестрите пак настояват: "Защо да не преместим багажа Ви? Вижте колко е удобна". Учителят отново казва: "Не! " Сестрите пак настояват.
към текста >>
"
Сестрите
пак настояват: "Защо да не преместим багажа Ви?
Канят Учителя да влезе в палатката, но Той не влиза. Входът е затворен със специално приспособление. Учителят мине покрай нея, погледне я, пипне я, после се усмихне, но не влиза вътре, нито си подава главата през входа. Сестрите казват: "Учителю, ще ви преместим дрехите и леглото в новата палатка". Учителят казва: "Не!
"
Сестрите
пак настояват: "Защо да не преместим багажа Ви?
Вижте колко е удобна". Учителят отново казва: "Не! " Сестрите пак настояват. Накрая Той не издържа и каза дословно: "Аз не съм дошъл на Земята за френския народ. Аз съм дошъл за българите и за българския народ.
към текста >>
"
Сестрите
пак настояват.
Сестрите казват: "Учителю, ще ви преместим дрехите и леглото в новата палатка". Учителят казва: "Не! " Сестрите пак настояват: "Защо да не преместим багажа Ви? Вижте колко е удобна". Учителят отново казва: "Не!
"
Сестрите
пак настояват.
Накрая Той не издържа и каза дословно: "Аз не съм дошъл на Земята за френския народ. Аз съм дошъл за българите и за българския народ. Словото на Бога днес се предава чрез български език. Това е решение на Бога, а не Мое! И аз не мога да променя и не искам да променям нито на йота Волята на Бога.
към текста >>
17.
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ
Като чул за последователите на Учителя от
първите
години, професор Шишманов много се учудил, защото това беше необикновено явление тогава - да се събират толкова много хора около Учителя - едно истинско стълпотворение на ул."Опълченска"66.
Вие имате по-голямо знание от мен." Крум Божинов Бях студентка и имах възможност да видя едно голямо професорско величие в университета. Това беше професор Шишманов - оратор, учен. Неговото име може да се срещне навсякъде, както навремето, така и след петдесет години.
Като чул за последователите на Учителя от
първите
години, професор Шишманов много се учудил, защото това беше необикновено явление тогава - да се събират толкова много хора около Учителя - едно истинско стълпотворение на ул."Опълченска"66.
А по онези години между войните, когато хората бяха преминали през две национални катастрофи и всички бяха разочаровани и огорчени от управляващите и от учени с всякакви възможни титли и от всичко онова, което беше като някакъв елит в обществото.Това огорчение се превръщаше в негодувание и омраза, защото народът смяташе, че този висш елит е причината за двете национални катастрофи. И което е най-важно, това беше вярно. Та този професор, който не само чул, но непрекъснато чувал, че там се събират много хора, че някой си Дънов им говори, (не че бил кой знай какъв голям оратор, но събирали се около Него всякакви хора), решил да отиде да види каква е тази работа. Когато се коментирало в университета, професорът бил казал: "Кой е този Дънов? Аз толкова години преподавам на студентите в университета, тридесет години чета лекции, а нямам нито един човек последовател".
към текста >>
Неговото име фигурира в
първите
събори на Веригата на Учителя от 1908 до 1912 г.
Това ще бъде най-четеният разказ на идното човечество. А това не е малко." Михалаки Георгиев е роден във Видин през 1854 г. и си заминава през 1916 г. в София.
Неговото име фигурира в
първите
събори на Веригата на Учителя от 1908 до 1912 г.
с жена му Магдалина, както и през 1914 г. Той имал кореспонденция с Петър Дънов, която не е достигнала до нас. Неговият архив е унищожен, когато две бомби падат върху жилището на дъщеря му в София, а останалият е унищожен от наводнението в гр. Видин през 1941 г. През времето на Школата ние бяхме се озовали в друг свят и на никого не минаваше през ума да запазва, да търси документи и да прави архив за историята на Бялото Братство.
към текста >>
един представител на българската делегация при преговорите за мир, се срещнал с министър-председателя на Англия Уинстън Чърчил, който бе една от
трите
най-големи фигури по това време - Рузвелт, Чърчил, Сталин, които разбиха Хитлеристка Германия и спечелиха войната.
Той не дойде да създаде една наука, защото съществуват много науки в света. Той не дойде да създаде едно обществено движение на Земята, защото има много такива. Той дойде да намагнетизира своите ученици с Любовен Магнетизъм, а те от своя страна, да намагнетизират цялото човечество". Николай Дойнов След свършването на Втората световна война през 1945г.
един представител на българската делегация при преговорите за мир, се срещнал с министър-председателя на Англия Уинстън Чърчил, който бе една от
трите
най-големи фигури по това време - Рузвелт, Чърчил, Сталин, които разбиха Хитлеристка Германия и спечелиха войната.
Този наш представител от българската правителствена делегация запитва Чърчил какво ще каже за България, като очаква, че Чърчил ще говори за границите, които трябва да заеме България след подписването на мира. Чърчил се замислил и казал: "Поздравете Бялото Братство в България". Българският представител останал като зашеметен. Откъде Чърчил знае за Бялото Братство в България, а той почти нищо не знае, а само е чувал за него. Сконфузил се, свил се, замълчал и след като се прибрал в България никому нищо не казал, но решил да изпълни поръчението на Чърчил.
към текста >>
Беше в много добри
отношения
с обитателите на съседната половина от къщата.
Переше, гладеше дрехите му и беше домашна помощница на леля Гина Гумнерова. В свободното си време плетеше на плетачна машина вълнени плетива. Тогава много се носеха плетени фланели, поли, чорапи и други плетени облекла. С това си изкарваше прехраната и не беше в тежест на никого. Тя подари на Братството една наследствена нива в Айтос, където бе построена Братската градина.
Беше в много добри
отношения
с обитателите на съседната половина от къщата.
Когато започва гонение срещу комунистите и дошли от полицията да арестуват Георги Димитров, той отваря капака на тавана и влиза в дома на Петко Гумнеров. Отива при Учителя и Му казва: "Ще може ли да запазите тези материали? " И му подава една папка с книжа. Учителят вика Василка и й нарежда: "Василке, повикай еди коя си сестра, облечете този човек с бяла женска шапка на главата, бос по налъми, с дълга женска рокля, ще го хванете под мишница от двете му страни и ще го изведете на сто метра от църквата "Св. Георги"." Двете сестри са готови, Георги Димитров е преоблечен като жена.
към текста >>
18.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Това са
съотношения
, свързани с послушанието, което имаме към Учителя.
Ние бяхме причина за това. Първо се почна с непослушанието, после дойде бунтът и накрая - разрушението. Когато на поляната започна да се играе Паневритмията, Учителят бе наредил да се осветлява отстрани поляната, като се поставят няколко лампи в кръг, но да бъдат отдалечени на 10-15 метра от кръга на Паневритмията. Не Го послушаха и ние играехме Паневритмия около онзи стълб с голямата крушка, който бе поставен точно в средата на кръга. После се чудеха, защо новата власт не ни разрешаваше да играем Паневритмия дори и в гората.
Това са
съотношения
, свързани с послушанието, което имаме към Учителя.
Имаш послушание - пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание - пътят ти е затворен! Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в София, началната спирка в центъра на града е била около църквата "Света Неделя". Там спирали трамваите, после обикаляли целия площад и църквата и поемали обратния път. Веднъж Учителят, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: "Не е на хубаво, че трамваите с тези жици обикалят непрекъснато около църквата." Приятелите запомнили думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца.
към текста >>
Тодор Стоименов е един от
първите
ученици на Учителя.
Обаче Той знае какво мислят. Но те не знаят, че Той знае всичко тава. С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя. Въпросната сряда идва. Учителят извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик с писмо.
Тодор Стоименов е един от
първите
ученици на Учителя.
Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона. Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик. И сега му казва: "Тодорчо, Аз няма да идвам на беседа. Ти ще отвориш писмото и ще го прочетеш там на всички в салона". Брат Тодор взема писмото и влиза в салона сам, за голямо учудване на присъстващите, защото знаят, че Учителят трябва да дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете си плик.
към текста >>
Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни
отношения
вътрешния порядък между хората.
Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот. Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика". А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител. Той е от обикновения, човешкия ред на нещата. Учителят е дошъл да донесе нещо ново.
Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни
отношения
вътрешния порядък между хората.
Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята. Този път е даден в Словото на Учителя. По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия. Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в песнарката след заминаването на Учителя?
към текста >>
в Братството се събират над 5 милиона лева от десятъка и дарения на братята и
сестрите
, Учителят предлага да се закупят всички места до околовръстната линия и да им се раздадат с нотариален акт.
и всичките тия избирания са неуспешни. И сегашния съвет, който се събра и се самоизбра и той ще бъде неуспешен, само че не може да им се влее в ума и в главите на тия хора, че нямат работа с правене на съвети, а трябва да изучават Словото, което им е дал Учителят и да го прилагат в живота си. Тодор Ковачев - внук Учителят желаеше на Изгрева да се създаде една духовна братска общност, която да е осигурена материално, за да може да работи предимно със Словото. Когато към 1930г.
в Братството се събират над 5 милиона лева от десятъка и дарения на братята и
сестрите
, Учителят предлага да се закупят всички места до околовръстната линия и да им се раздадат с нотариален акт.
Възрастните приятели, начело с бащата на Славчо Печеников - Георги Ефремов, са против това желание и предлагат парите да се вложат в банка, където щели да се увеличат от лихвите. Учителят не се намесва и оставя братята да направят своя опит. Те внасят парите в банка "Гирдап", която след година фалира и парите пропадат. Учителят е крайно недоволен от резултатите на тази постъпка и в разговор по този въпрос за бащата на Славчо Печеников казва: "Глупав човек, той не може да оправи своите материални работи, а тръгнал да оправя братските." По това време Учителят предлага да се закупи мястото зад салона, но братята не изпълняват и това Негово желание.
към текста >>
Аз бях чувала и от други хора, че Учителят е искал да се построи двуетажен дом за братята и
сестрите
.
Защото някои казват, че Учителят не разрешава и не дава средства да се строи. Не Учителят е този, който не дава. Но други са, които не разрешават и не дават. А Братството има повече от Розенкройцерите и може да построи много повече и по-хубави неща от Розенкройцерите." Така свършва този исторически разговор между брат ми и Учителя. Ето, тази опитност е много важна, както по отношение на Розенкройцерите, така и за Изгрева.
Аз бях чувала и от други хора, че Учителят е искал да се построи двуетажен дом за братята и
сестрите
.
Да има по две стаи за семейните и по една за самотните. Трябвало в полукръг да се построи там, където е сега мястото на Учителя, Но Тодор Стоименов и другите около него не дадоха да се продума. Пазеха бели пари за черни дни. Накрая черните дни дойдоха и вместо да вземат да раздадат белите пари на братята и сестрите да си помогнат с тях, те взеха, че ги изгориха при обмяната на парите през 1947 година. Изгориха ги, за да не ги питат откъде имат толкова пари, защото след заминаването на Учителя ги укриха и направиха две счетоводства - едно явно, официално за пред властите, а другото тайно и потайно за вътрешните хора.
към текста >>
Накрая черните дни дойдоха и вместо да вземат да раздадат белите пари на братята и
сестрите
да си помогнат с тях, те взеха, че ги изгориха при обмяната на парите през 1947 година.
Ето, тази опитност е много важна, както по отношение на Розенкройцерите, така и за Изгрева. Аз бях чувала и от други хора, че Учителят е искал да се построи двуетажен дом за братята и сестрите. Да има по две стаи за семейните и по една за самотните. Трябвало в полукръг да се построи там, където е сега мястото на Учителя, Но Тодор Стоименов и другите около него не дадоха да се продума. Пазеха бели пари за черни дни.
Накрая черните дни дойдоха и вместо да вземат да раздадат белите пари на братята и
сестрите
да си помогнат с тях, те взеха, че ги изгориха при обмяната на парите през 1947 година.
Изгориха ги, за да не ги питат откъде имат толкова пари, защото след заминаването на Учителя ги укриха и направиха две счетоводства - едно явно, официално за пред властите, а другото тайно и потайно за вътрешните хора. Накрая всичко излезе на видело и се видя кой бе против построяването на Дом за братята и сестрите. Всички видяха, всички го разбраха, но на някои не им изнасяше да се знае това. И сега на някои не им изнася. Но аз го разказвам, за да се знае от онези, които ще дойдат след нас.
към текста >>
Накрая всичко излезе на видело и се видя кой бе против построяването на Дом за братята и
сестрите
.
Да има по две стаи за семейните и по една за самотните. Трябвало в полукръг да се построи там, където е сега мястото на Учителя, Но Тодор Стоименов и другите около него не дадоха да се продума. Пазеха бели пари за черни дни. Накрая черните дни дойдоха и вместо да вземат да раздадат белите пари на братята и сестрите да си помогнат с тях, те взеха, че ги изгориха при обмяната на парите през 1947 година. Изгориха ги, за да не ги питат откъде имат толкова пари, защото след заминаването на Учителя ги укриха и направиха две счетоводства - едно явно, официално за пред властите, а другото тайно и потайно за вътрешните хора.
Накрая всичко излезе на видело и се видя кой бе против построяването на Дом за братята и
сестрите
.
Всички видяха, всички го разбраха, но на някои не им изнасяше да се знае това. И сега на някои не им изнася. Но аз го разказвам, за да се знае от онези, които ще дойдат след нас. Да бъде за поука. Брат Звездински, който живееше при Тодор Стоименов, ми каза: "Милиони, милиони пари има под тюфлека на Тодор Стоименов.
към текста >>
Много Му се искаше да се построят училище, дом за братята и
сестрите
, магазин, малки работилници, в които братята и
сестрите
да си изкарват хляба.
А тогава една заплата на един чиновник и на една учителка беше около 5-6 хиляди лева. Та направета си сметка какво представляваше тази сума. Още са в ушите ми думите на Учителя, казани на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава. Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават." Та други сили и хора имаше, които не даваха. Много трудно Учителят е работил с тези хора, особено когато тези сили са действали чрез тях и са работили срещу Учителя.
Много Му се искаше да се построят училище, дом за братята и
сестрите
, магазин, малки работилници, в които братята и
сестрите
да си изкарват хляба.
Но не дадоха пари. А защо? Беше им жал за парите. Пазеха парите. А после ги изгориха всичките и след това се чудят защо Невидимият свят отряза условията на Изгрева и спря всички.
към текста >>
19.
ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ
Първите
навлязоха под свода от разперени клони на зеления лещак.
Аз ги пазех като съкровена тайна. Имах възможност да ги проверя 40 години след заминаването Му. Досега се оказаха верни. А вие ще ги проверите в бъдеще! Групата се раздвижи.
Първите
навлязоха под свода от разперени клони на зеления лещак.
Изкачването на гористия склон продължи. Категоричните слова на Учителя звучаха в ушите ни. Ние следвахме Неговите стъпки. Пътеката е значително тясна, за да водим разговори. Свежата зеленина придава красота и ведрина.
към текста >>
Първите
са запалили огньове, Вървим нагоре и мислим върху казаното.
Ние следвахме Неговите стъпки. Пътеката е значително тясна, за да водим разговори. Свежата зеленина придава красота и ведрина. Бодро се движи групата към Ел Шадай. Разпуканата и раздвоена канара на бивака, който от години ни приютява, вече дими.
Първите
са запалили огньове, Вървим нагоре и мислим върху казаното.
Учителят даде ново съдържание на възходящата спирала на един народ. Галилей Величков Беше февруари 1925 г., когато една група братя и сестри пожелахме да отидем на екскурзия на Рила. Бяха навалели големи снегове. Върху стария сняг бе навалял нов, така че много трудно се вървеше.
към текста >>
А ние не бяхме се екипирали добре: нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, излезли сме с най-обикновено облекло в планината;
сестрите
са с дълги поли, които се влачат, залепва се сняг по тях, размразява се, после пак замръзва и висят висулки лед по тях.
На пост стоеше войник с пушка. Това означаваше, че царят е в двореца. Поздравихме и заминахме. Войникът е съобщил на царя, че една група е минала нагоре в планината. Изкачването беше трудно.
А ние не бяхме се екипирали добре: нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, излезли сме с най-обикновено облекло в планината;
сестрите
са с дълги поли, които се влачат, залепва се сняг по тях, размразява се, после пак замръзва и висят висулки лед по тях.
Като вървят, дрехите им дрънкат от ледените парчета. При това Боян Боев куцаше с единия крак и вървеше много бавно. Онези, които вървяха най-отпред, бързо се изморяваха и се сменяха. Върви някой известно време отпред и разбива пъртината, като стъпи на стария сняг, пропада и хлътва до пояс. Беше много трудно и до скалата стигнахме към 2-3 часа следобед, но през зимата това е свечеряване.
към текста >>
Повечето разговори бяха с нас, понеже
сестрите
постоянно го разпитваха за най-обикновени неща.
като ни видя, смая се, че ние сме се разположили, огънят гори, чайниците врят и сме в най-добро разположение. Тогава се разбра, че са му докладва- ли като сме минали покрай двореца и понеже не сме се върнали до вечерта, той помислил, че сме закъсали в снеговете. Тръгнал със своя адютант и още няколко човека с осем коня, за да ни спасят. Но като видя как сме се разположили, той върна конете назад и остана с двама придружители. Размени някоя дума с Учителя от учтивост.
Повечето разговори бяха с нас, понеже
сестрите
постоянно го разпитваха за най-обикновени неща.
Той се учудваше на въпросите им, но им отговаряше. А това не бяха глупави въпроси. Всички сестри бяха студентки по онова време. Нямаше неуки и прости хора между час. Като ни видя как сме се устроили, той се учуди много, защото бяхме закътани в заслон от платнище.
към текста >>
После казах на Фердинанд и Бориса, че трябва да имат добри
отношения
с всички съседни държави.
След това загубиха всичко. Е, кой провали Божия план? Не ме послушаха. После ме питаха след погрома, но казах: "Късно е вече! "
После казах на Фердинанд и Бориса, че трябва да имат добри
отношения
с всички съседни държави.
Фердинанд вървеше слепешката подир Австрия и българите пострадада за нищо и никакво за Австрийската империя. По-късно българите наруши- ха Божия план, когато им даваха територията, западно от линията Мидия - Енос. А те не я взеха, защото германците им казаха, че това ще бъде само за 6 години и те им повярваха и загубиха условията. Фердинанд не послуша и загуби всичко. И накрая България изгуби условията, дадени от Небето.
към текста >>
20.
ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО
Братята-мозайкаджии под ръководството на Учителя и с помощта на
сестрите
, изградиха там чудно хубава чешмичка.
Ако не беше Учителят, от София нищо нямаше да остане. И сега още страда българският народ от безобразното отношение, което имаше българската интелигенция към Учителя и Братството. Светозар Няголов В ранните години, когато нямаше още нито една къща на Изгрева, а само лятно време - палатки, Учителят беше открил едно изворче при Ловния парк, чиято вода Той каза, че е радиоактивна и лечебна. Беше много приятна и лека на вкус и беше единствената най-близка до Изгрева вода за пиене.
Братята-мозайкаджии под ръководството на Учителя и с помощта на
сестрите
, изградиха там чудно хубава чешмичка.
Учителят говори за целебността на тази вода, за слънчевата енергия, която приема изворчето, открито цял ден под слънчевите лъчи. Изворчето беше останало открито и водата се извеждаше от циментирана вадичка в красиво изградената чешмичка, така че Слънцето цял ден грееше водата в изворчето и във вадичката. Говори колко много хора ще идват тук да се лекуват, даже и от чужбина, ако го оставят българите, които съдържат в себе си много разрушителен елемент. Уви! Те много скоро го разрушиха! Наталия Накова
към текста >>
Във време на проповедите му, стоящите в
първите
редове (най-ревностни негови последователки), намятат върху си бели воали, за да символизират "божествената си чистота".
По повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията, той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията и нямаща нищо с установената в нас източно-православна вяра. Без да иска позволение отдето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр.
Във време на проповедите му, стоящите в
първите
редове (най-ревностни негови последователки), намятат върху си бели воали, за да символизират "божествената си чистота".
В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че той сам може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е "Божествен човек", втори "прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга, черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада, наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български Разпутин и имал достъп в двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле престижа на двореца.
към текста >>
Той отишъл на Изгрева, срещнал някои от
сестрите
, попитал за мен и те му казали, че съм от Братството, дори ме похвалили.
Пеню Ганев Аз учителствах до края на 1935 г. в с. Макоцево, когато ме уволниха. Попът на селото разбрал за моите идеи.
Той отишъл на Изгрева, срещнал някои от
сестрите
, попитал за мен и те му казали, че съм от Братството, дори ме похвалили.
След това отишъл при владиката Стефан и разказал, че в селото има една учителка, която е дъновистка. Казал, че като човек и учителка е много добра, но пита как да постъпи с нея. Владиката му казал да не я гони, но щом е добра, да гледа да я приобщи към църквата. След това попът започна да ми предлага причастие. Няколко пъти ми предлагаше, аз все намирах различни начини да отложа.
към текста >>
Държавата е един отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ, да подобрят
отношенията
с всичките други държави и народи.
Религията представя вътрешните възможности на един народ, които имат връзка с Божествения свят. Следователно, религията е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки, да го държи във връзка с Божественото в тоя свят, да обича Бога, ближните си и народа, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази българска религия и църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване - моята Любов към тях. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всичките възможности, в които той може да се прояви.
Държавата е един отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ, да подобрят
отношенията
с всичките други държави и народи.
Българската държава е едно благо за народа. И всички ония, които служат на нея, за да поставят ред и порядък, за да извоюват свободата на този народ, вършат една благородна работа. Ние не поддържаме революциите. Ние поддържаме еволюцията - онзи Божествен процес, който повдига и подобрява живота на човечеството. За съдийската колегия и органите на правосъдието ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата, и в човека като съвест.
към текста >>
На тръгване аз и
сестрите
се разплакахме от притеснение.
Костадин казал на адютант Харлаков: "Господин Дънов ми е гостенин и вие нямате право да Го арестувате." Какво друго са разговаряли, не зная, но Учителят и братята си дойдоха веднага. На другия ден някои от братята си заминаваха по домовете, понеже съборът беше свършил и идваха да се сбогуват с Учителя. Ние с Величка Ватева и Величка Стойчева бяхме приготвили хубав обяд за всички. Тъкмо бяхме насядали край масата и по обичая си казвахме молитвата, брат Деню Цанев дойде задъхан от бързане и предупреди: "Учителю, веднага трябва да си заминете от Търново, иначе ще Ви изпратят по етапен ред." Без да е взел една хапка от обеда, Учителят събра багажа Си и бързо се приготви за тръгване. Предаде ми тефтерчетата и други неща, които винаги носеше със Себе си и ми каза да Му ги върна, когато отново се срещнем.
На тръгване аз и
сестрите
се разплакахме от притеснение.
Учителят се изправи пред нас и ни запита: "Защо плачете? Запазете вътрешния си мир и за нищо на света не го нарушавайте и на парчета да ви късат! " След като Го изпратихме, никой вече нямаше желание да се храни. На другия ден разбрахме, че Учителят си е заминал за София спокоен и весел. Но оттогава правеше съборите в столицата и нямаше желание да идва в Търново.
към текста >>
Братята и
сестрите
спят, а подпалвачите с тенекиите газ чакат в гората и се чудят какво ли събрание имат дъновистите през нощта, че светят.
Към техните врагове бяха включени и дъновистите. След като се бяха справили с другите, решиха, че е време да се справят и с дъновистите. Събират се, въоръжават се със сопи и тенекии с газ и обграждат Изгрева да го запалят, като ще се промъкват към всяка барака и ще полеят газта по дървените стени на бараките и след това в уречен час да ги запалят. Учителят разбира техните намерения и към 22.00 часа включва всички крушки в салона, пред салона и на поляната. Цяла нощ всичко наоколо е осветено.
Братята и
сестрите
спят, а подпалвачите с тенекиите газ чакат в гората и се чудят какво ли събрание имат дъновистите през нощта, че светят.
Чакат ги да си легнат, да угасят осветлението, за да дойдат и да ги запалят. Но осветлението не угаснало и след като чакали цяла нощ, сутринта си отишли. Ядосани от чакането, решили да се отбият в най-близката кръчма и да угасят с вино и ракия яростта си. Като пийнали и им се развързали езиците, започнали да се оплакват от несполуката си. Хапнали и пийнали, накрая си отишли като оставили тенекиите с газ на кръчмаря.
към текста >>
21.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
Първите
години, когато Учителят полагаше основите на Братството, някои от приятелите ходеха на черква.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА Спомени на ученици
Първите
години, когато Учителят полагаше основите на Братството, някои от приятелите ходеха на черква.
Даже в нарядите тогава се предписваше отиване там сутрин. Приятелите в Айтос също ходеха редовно на първа черква, но попът започнал след служба да държи сказки против Учителя с такъв лош език, с такива хули и клевети, проклятия, че на приятелите им ставаше горещо, като че ходеха по жарава. Баща ми Георги Куртев и брат Сапунов престанаха да ходят. Но попът не преставаше да хули. Свещениците против Братството пишат: "Те се събират голи, проклятие над децата им, проклятие." Шестнадесет години е носена тази борба с Братството без да реагират нашите хора.
към текста >>
Братството в Свищов в
първите
години вървеше много добре.
Развежда го из килиите в мазето и му казва, че ако го затвори тук, никой няма да го чуе и види. След шест месеца въпросният полковник едва успя да се добере до жилището си, пада и умира още млад. Една вечер дядо Пано сънува, че полковникът идва и му иска прошка, а той му каза: "Аз ще ти простя, но ти се моли Този, на Когото стъпка портрета, Той да ти прости." Дядо Пано почина над деветдесетгодишен, но известно време беше на легло. Йорданка Попова - Ямбол
Братството в Свищов в
първите
години вървеше много добре.
Братя и сестри, възхитени от братския живот, направиха комуна, четяха беседи, излизаха на изгрев, хранеха се заедно, подвизаваха се като първите християни. Работеха обща братска градина. Това дразнеше духовенството. То беше почнало гонението срещу Учителя, търсеше кого да намери и да наеме в борбата срещу Него. Една пролет, през време на карнавала, един банков чиновник устройва шествие, с което искаше да осмее Учителя и Братството.
към текста >>
Братя и сестри, възхитени от братския живот, направиха комуна, четяха беседи, излизаха на изгрев, хранеха се заедно, подвизаваха се като
първите
християни.
След шест месеца въпросният полковник едва успя да се добере до жилището си, пада и умира още млад. Една вечер дядо Пано сънува, че полковникът идва и му иска прошка, а той му каза: "Аз ще ти простя, но ти се моли Този, на Когото стъпка портрета, Той да ти прости." Дядо Пано почина над деветдесетгодишен, но известно време беше на легло. Йорданка Попова - Ямбол Братството в Свищов в първите години вървеше много добре.
Братя и сестри, възхитени от братския живот, направиха комуна, четяха беседи, излизаха на изгрев, хранеха се заедно, подвизаваха се като
първите
християни.
Работеха обща братска градина. Това дразнеше духовенството. То беше почнало гонението срещу Учителя, търсеше кого да намери и да наеме в борбата срещу Него. Една пролет, през време на карнавала, един банков чиновник устройва шествие, с което искаше да осмее Учителя и Братството. На две магарета качил двама души, единият дегизиран като Учителя, другият - като ръководителя на свищовското Братство - Анев.
към текста >>
Наоколо жени в бели кърпи, представляват
сестрите
.
Работеха обща братска градина. Това дразнеше духовенството. То беше почнало гонението срещу Учителя, търсеше кого да намери и да наеме в борбата срещу Него. Една пролет, през време на карнавала, един банков чиновник устройва шествие, с което искаше да осмее Учителя и Братството. На две магарета качил двама души, единият дегизиран като Учителя, другият - като ръководителя на свищовското Братство - Анев.
Наоколо жени в бели кърпи, представляват
сестрите
.
Цялото това шествие се разхожда из града. На гърба на магарето написали имената на Учителя и на брата. През същата нощ рождената сестра на този човек вижда ангел с огнен меч, насочен към нея. От страх тя едва не полудява. На другия ден брат й, който бе устроил шествието, се парализира.
към текста >>
Обърнал се към Учителя: "
Трите
Ви имена!
Цанка Екимова Веднъж Учителят бил повикан в Обществена безопасност, придружаван от Тодор Стоименов и Симеон Симеонов. Първият тогава работел в представителството на "Сингер", а вторият бил секретар на Касационния съд. Явили се в определеното време за разпит. Началникът започнал да разпитва с груб тон.
Обърнал се към Учителя: "
Трите
Ви имена!
" Учителят мълчал. Това раздразнило самозабравилия се началник и той взел да заплашва. Учителят станал и казал: "Аз след пет минути ще бъда свободен, а ти след три месеца ще пострадаш от два куршума в корема." И докато още говорел, телефонът позвънил, началникът получил заповед веднага да освободи г-н Дънов. Откъде е било заповядано, не знаем, но заповедта веднага била изпълнена. Щом началникът слага слушалката, става, покланя се на Учителя и вече с любезен тон му казва: "Свободен сте. Извинявайте."
към текста >>
Този директор на полицията, като забрани събора, много скоро падна от власт и повечето от
министрите
бяха съдени след 9.IX.1944 г., заради злоупотреби с властта.
Такъв бе законът. Навремето се подписваха и се отрекоха сами от Словото на Учителя. Сами затвориха Божествения кран и спря той да тече над града. Останалото, което последва, бе изпълнение на окултния закон - който се отрича от Словото на Бога, той се отрича и от себе си, защото прекъсва връзката, която го свързва с Центъра на живота. Това нещо го видяхме и в София, когато забраниха събора.
Този директор на полицията, като забрани събора, много скоро падна от власт и повечето от
министрите
бяха съдени след 9.IX.1944 г., заради злоупотреби с властта.
Окултният закон не ги подмина и тук. Ние бяхме свидетели на това и очевидци на закона, чрез който Божията правда се възстановява на Земята чрез Силите Господни. През лятото на 1922 г. Учителят и ние, около 200 души, бяхме на летуване в Чам-Кория, сега Боровец. Александър Стамболийски, който тогава беше министър-председател на България, бил от по-рано на почивка в двореца Ситняково.
към текста >>
"
Сестрите
приготвили обредните хлябове, взели плодове и отишли на черква.
През лятото в село Мърчаево има един празник на плодородието. На този ден жените месят хлябове и носят плодове в черквата за благословение. Свещеникът чете молитви и благославя хляба и плодовете. Онези мърчаевки, които са от Братството, отиват при Учителя и Му съобщават, че в неделя ще ходят на черква, понеже е празник на плодородието и те, откакто се помнят, винаги го празнуват. Учителят ги изслушал и казал: "Какъвто ви е обичаят, направете си го!
"
Сестрите
приготвили обредните хлябове, взели плодове и отишли на черква.
Свещеникът благословил на всички жени хлябовете и плодовете, но техните ги подминал и не ги благословил. Сестрите му рекли: "Отче, нашите пити защо не благославяш? " Обърнал се свещеникът към тях ядовито: "Вие си имате поп у къщи. Той да ви ги благославя! " Сестрите грабнали питите и плодовете и пристигнали при Учителя разплакани.
към текста >>
Сестрите
му рекли: "Отче, нашите пити защо не благославяш?
Свещеникът чете молитви и благославя хляба и плодовете. Онези мърчаевки, които са от Братството, отиват при Учителя и Му съобщават, че в неделя ще ходят на черква, понеже е празник на плодородието и те, откакто се помнят, винаги го празнуват. Учителят ги изслушал и казал: "Какъвто ви е обичаят, направете си го! " Сестрите приготвили обредните хлябове, взели плодове и отишли на черква. Свещеникът благословил на всички жени хлябовете и плодовете, но техните ги подминал и не ги благословил.
Сестрите
му рекли: "Отче, нашите пити защо не благославяш?
" Обърнал се свещеникът към тях ядовито: "Вие си имате поп у къщи. Той да ви ги благославя! " Сестрите грабнали питите и плодовете и пристигнали при Учителя разплакани. Разказали за постъпката на попа и какво им казал за "попа" у Темелкови. Учителят ги изгледал мълчаливо и излязъл от стаята.
към текста >>
"
Сестрите
грабнали питите и плодовете и пристигнали при Учителя разплакани.
" Сестрите приготвили обредните хлябове, взели плодове и отишли на черква. Свещеникът благословил на всички жени хлябовете и плодовете, но техните ги подминал и не ги благословил. Сестрите му рекли: "Отче, нашите пити защо не благославяш? " Обърнал се свещеникът към тях ядовито: "Вие си имате поп у къщи. Той да ви ги благославя!
"
Сестрите
грабнали питите и плодовете и пристигнали при Учителя разплакани.
Разказали за постъпката на попа и какво им казал за "попа" у Темелкови. Учителят ги изгледал мълчаливо и излязъл от стаята. А обредните хлябове, които бяха носили в черквата, сестрите сложиха на масите вън. Беше неделя и имаше много гости. След като всички казаха молитвата преди ядене, десетки ръце се протегнаха, разчупиха хлябовете на братската трапеза и ги изядоха.
към текста >>
А обредните хлябове, които бяха носили в черквата,
сестрите
сложиха на масите вън.
" Обърнал се свещеникът към тях ядовито: "Вие си имате поп у къщи. Той да ви ги благославя! " Сестрите грабнали питите и плодовете и пристигнали при Учителя разплакани. Разказали за постъпката на попа и какво им казал за "попа" у Темелкови. Учителят ги изгледал мълчаливо и излязъл от стаята.
А обредните хлябове, които бяха носили в черквата,
сестрите
сложиха на масите вън.
Беше неделя и имаше много гости. След като всички казаха молитвата преди ядене, десетки ръце се протегнаха, разчупиха хлябовете на братската трапеза и ги изядоха. Та така бяха благословени обредните хлябове на пейките пред дома на Темелко и то че от едного, а от общата молитва на всички присъстващи. Юрданка Жекова Мърчаевци по онова време се отнасяха много лошо с Учителя.
към текста >>
На деветия ден дойдоха самолетите и го бомбардираха." Кметът пресметнал наум
трите
закани с по
трите
дни и сметката излязла точна.
Кметът, който е наш приятел, отива при Учителя и Му докладва за случилото се, А Той му отговаря: "Не се коси. Всичко ще се уреди." На следващия ден дядо поп ляга тежко болен и на деветия ден си заминава. Погребват го. кметът идва и съобщава на Учителя, а Той го пита: "Нали попът три пъти ми обяви война за по три дни? Е, това правят девет дни.
На деветия ден дойдоха самолетите и го бомбардираха." Кметът пресметнал наум
трите
закани с по
трите
дни и сметката излязла точна.
Отива и съобщава на селяните защо дядо поп си заминава на деветия ден от обявяването на войната. Имаше и други противници на Учителя в Мърчаево. Понеже всички бяха свидетели на официалната прокламация за обявяването на войната, то те се уплашиха и повече не създаваха проблеми на Учителя и Братството. Борис Николов На 9.IX.1944 г.
към текста >>
Не само това, но
отношенията
между него и хората бяха приятелски, като казвам "приятелски", той не само се държеше така, но беше готов да услужи или да помогне или чрез служебното положение, което заемаше, или да окаже материална помощ на някого.
През време на социалистическия режим, всички ръководни длъжности ги раздаваше партията и ги заемаха само партийни членове, верни на социалистическия режим. Затова тези ръководители, на първо място следваха партийните поръчения, стремяха се да бъдат удобни на по-висшестоящите от тях, а в предприятията, които ръководеха, изискваха пълно послушание от своите подчинени. В това отношение, Иван Филипов беше напълно различен. Той не се стараеше да бъде удобен на по-висшестоящите от него, нито пък изискваше от служителите и работниците в предприятието подобно отношение към себе си. Държеше се с всички напълно естествено, като с равни.
Не само това, но
отношенията
между него и хората бяха приятелски, като казвам "приятелски", той не само се държеше така, но беше готов да услужи или да помогне или чрез служебното положение, което заемаше, или да окаже материална помощ на някого.
Често пъти той помагаше безвъзмездно с пари на нуждаещи се хора като раздаваше една голяма част от собствената си заплата. И докато стремежът на директорите и ръководителите през това време беше да бъдат във властта, за да управляват и да са материално задоволени, то за Иван Филипов, директорската длъжност беше само възможност да служи и да помага на хората. Той оценяше хората, които са съвестни в работата си и им даваше по-високи заплати. През това време заплатите на директорите ги определяха висшестоящите партийни ръководители, а заплатите на работниците и служителите в предприятията ги определяха директорите. Но по някакви неписани закони, заплатите на директорите и ръководителите бяха най-високи.
към текста >>
Още след
първите
думи на критика, които той отправи, в мен се появи едно състояние на тежест и напрежение.
Намираше, че Христос е философ, мислител и мъдрец. Петко обичаше да играе шах и всяка вечер се отбиваше в градския шах- клуб. Една вечер, след като изигра няколко партии, Петко ми каза: "Да излезем навън да изпуша една цигара." Излязохме и както обикновено, докато той пуши, започнахме да разговаряме. По едно време той ме запита: "Абе, ти чел ли си нещо от Дънов? " И преди да получи отговор, Петко започна да напада с остри думи Учителя.
Още след
първите
думи на критика, които той отправи, в мен се появи едно състояние на тежест и напрежение.
Разбирам, че нещата отиват на зле и си мисля как да го спра или да го отклоня от тази тема. Опитах се да го прекъсна: "Защо си така зле настроен? Каква е причината? " Все едно, че Петко не ме чува. За втори път се обърнах към него: "Петко, няма смисъл толкова да се повтаря едно и също.
към текста >>
Всички те бяха хора положителни в своето поведение и в
отношенията
си с хората, но сгрешиха без да разбират, че грешат и понесоха последствията от своите грешки без да знаят къде са сгрешили.
Минаха една-две години от тази случка и той получи проблеми със здравето. Ходи по болници, лекуваха го, но положението му се влоши. Получи се някакво обездвижване на крайниците и той остана в инвалидна количка. В това състояние живя още около две години и се помина през 2005 г. Много пъти съм размишлявал за тези три случая, за фаталните грешки в живота на тези трима мъже.
Всички те бяха хора положителни в своето поведение и в
отношенията
си с хората, но сгрешиха без да разбират, че грешат и понесоха последствията от своите грешки без да знаят къде са сгрешили.
Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Черната ложа иска да тури хората в стълкновение с Божествения свят, за да ги осакати." Христо Тодоров
към текста >>
22.
ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА
Братската среда, топлотата, новите
отношения
– всичко това остави неизгладими впечатления у нас.”
Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в Живота! По този път само могат човешките души да се освободят от ония ограничения, с които са живели досега. Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдание. Французите казаха: “Това, което видяхме и чухме в България – на Изгрева и на Рила, надминава това, което ни разказваха във Франция.
Братската среда, топлотата, новите
отношения
– всичко това остави неизгладими впечатления у нас.”
Мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея. Ясно се чувстваше, че всички хора на Земята са близки, сродни, членове на едно семейство. Идейното общение на народите – ето най-късия и най-сигурния път за тяхното взаимно опознаване, единение и сътрудничество. Коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на Земята и ги обединява в едно цяло? Служенето на Бога.
към текста >>
Ето част от словото на Тони Белмен от Лион, Франция, казано на Рила пред Учителя и пред братята и
сестрите
:
Братя и сестри плачеха. Ние получихме нещо като едно ново кръщение. В най- големите глъбини на самите нас ние ще запазим спомена за това кръщение като нещо свято. Ние сега се чувстваме по-силни в усилията си да създадем във Франция едно здраво ядро на Всемирното Бяло Братство. Ние се чувстваме по-силни да служим на Цялото, на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образ Божий.”
Ето част от словото на Тони Белмен от Лион, Франция, казано на Рила пред Учителя и пред братята и
сестрите
:
“Откак сме дошли в България, първо на Изгрева и сега тук, на планината Рила, при вас и при всички наши братя-българи, ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето. Ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни, открити за радостта, игрите и учението всред Природата. Ние можехме да обичаме Природата и да прекараме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот без ограничения и без страх. После, когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизация и на техния неестествен живот. Затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си нашия дивен блян за Рая на Земята.
към текста >>
Ние ще се завърнем във Франция сега всред общата загриженост и ще бъдем
първите
пионери на великия Мир.
Едва можахме да се запознаем едни с други, но въпреки това нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега. В светлината на Истината ние откриваме това, което в действителност е истинско Братство. Това откритие ще бъде голям урок на Живота, който ние ще отнесем от нашето пътуване. Ние знаем сега, че Братството е една велика сила на Новата култура, която иде. Без това Братство ние сме само инвалиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота.
Ние ще се завърнем във Франция сега всред общата загриженост и ще бъдем
първите
пионери на великия Мир.
После, ние ще се стараем да бъдем работници на Светлината. Ще почнем работа с доверие – без да чакаме другите да почнат. Каквито и да са времената, всеки ден, с всичките си сили ние ще работим, ще вършим добри дела – творчески и съграждащи. И достатъчно е да мислим за великите дни, изживени тук, за да придобием кураж и вяра. Учителю, с всичката си душа, с всичката си сила ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в пътя ни към Светлината на Истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на Земята, за доброто на всички хора.”
към текста >>
23.
УЧИТЕЛ И УЧЕНИК
След като мине през този изпит, той може да създаде пак връзки и
отношения
, ала вече е свободен от тях.
Това е висока степен в Пътя на ученика. Ала преди да дойде до това положение, човек трябва да мине през големи изпитания, скърби и страдания. В тези страдания той остава сам. Всичко, каквото има, изгубва, жертва личното; в този огън то изгаря. Човек се освобождава от всички връзки и ликвидира с всички дългове на миналото.
След като мине през този изпит, той може да създаде пак връзки и
отношения
, ала вече е свободен от тях.
Когато човек издържи този изпит, той става ученик на Единия Учител. Учителя говори за ученика: Пътят на ученика е път на зазоряване, вечен път на съвършенство. Временното, преходното, несъвършеното не може да бъде идеал за човешката душа. Само Великият, Вечният, Съвършеният, Непостижимият може да бъде идеал за човешката душа, идеал, към който тя вечно ще се стреми.
към текста >>
Най-хубавите
отношения
, които съществуват в Живота, са
отношенията
между Учител и ученик.
Затова под Учител разбираме човек, в когото Бог живее с Духа Си. Учителят съзнателно се свързва с ученика, за да може със силата на тази връзка да го въведе един ден в Своя свят. Ученикът живее във вечен стремеж към своя Учител, ала той никога не може да го достигне. Когато дойде там, където е бил неговият Учител, последният вече е отишъл далеч по пътя на съвършенството. Ученикът трябва да срещне своя Учител, за да съзре своя идеал във физическия, Духовния и Божествения свят.
Най-хубавите
отношения
, които съществуват в Живота, са
отношенията
между Учител и ученик.
Затова Христос, като посочва учениците Си, казва: “Ето тези са Моите братя и сестри, които вършат волята на Отца Ми.” За да бъдеш брат или сестра на Христа, Любовта Божия трябва да изпълва сърцето, душата и Духа ти. Като приложиш този принцип, тогава ще бъдеш ученик. Който иска да бъде ученик, не трябва да мисли за своята воля. Който иска да бъде ученик, трябва да мисли за Разумната Природа, която го е допуснала в своя дом.
към текста >>
Любовта е закон на свободни
отношения
.
Той не разбира основния Божествен закон в света. Ученикът е бяла книга, ненаписана. Учителя е една написана книга, от която хората се учат. Положението на ученика е предопределено от хиляди години. То не е резултат само на сегашния му живот.
Любовта е закон на свободни
отношения
.
Отношенията между ученика и Учителя са абсолютно свободни. В тях не съществува никакво насилие. Любовта и Свободата определят тези отношения. Пътят на ученика е чист и светъл. Чистотата е първото условие в неговия живот.
към текста >>
Отношенията
между ученика и Учителя са абсолютно свободни.
Ученикът е бяла книга, ненаписана. Учителя е една написана книга, от която хората се учат. Положението на ученика е предопределено от хиляди години. То не е резултат само на сегашния му живот. Любовта е закон на свободни отношения.
Отношенията
между ученика и Учителя са абсолютно свободни.
В тях не съществува никакво насилие. Любовта и Свободата определят тези отношения. Пътят на ученика е чист и светъл. Чистотата е първото условие в неговия живот. Тя е необходима, за да може да се прояви Разумният живот.
към текста >>
Любовта и Свободата определят тези
отношения
.
Положението на ученика е предопределено от хиляди години. То не е резултат само на сегашния му живот. Любовта е закон на свободни отношения. Отношенията между ученика и Учителя са абсолютно свободни. В тях не съществува никакво насилие.
Любовта и Свободата определят тези
отношения
.
Пътят на ученика е чист и светъл. Чистотата е първото условие в неговия живот. Тя е необходима, за да може да се прояви Разумният живот. Чистотата подразбира една свещена мисъл – Любов към Бога – и чрез тази Любов да обичаш всички. Който иска да бъде здрав, трябва да бъде чист.
към текста >>
Учителят дава знание на учениците в
трите
свята – физически, Духовен и Божествен.
Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си така, както би постъпил Учителя. Ученикът има абсолютна вяра в своя Учител. Първото правило гласи: не се съмнявай в Бога, не се съмнявай в Учителя си. Усъмни ли се в Учителя си, ученикът ще се усъмни в себе си. Учителя е висшето, Божественото начало в ученика.
Учителят дава знание на учениците в
трите
свята – физически, Духовен и Божествен.
Духът на човека е Учителят. Умът е ученикът. Докато умът слуша Духа, човек е здрав и учи. В който момент умът се откаже да слуша Духа, човек изгубва здравето си. Щом умът на ученика е заболял, заболява сърцето, заболява волята и той почва да изопачава Истината.
към текста >>
Разликата между
първите
и вторите е голяма.
Ученикът знае, че Вечното, Безграничното не може да се вмести в преходното, ограниченото. В малката човешка глава не може да се събере необятното знание на Битието. Това, което знаем, е само безкрайно малка част от великото Знание. Всички ученици не са на еднакво стъпало на развитие. Едни от тях са напреднали и притежават големи знания и сили, други са едва в началото на своето ученичество.
Разликата между
първите
и вторите е голяма.
Ученикът знае своето място в живота на Цялото и е благодарен. Най- първо той е ученик на физическото поле. За да стане истински ученик, трябва да мине през ученичеството на Духовния свят, а оттам – през ученичеството на Божествения свят; значи трябва да мине от видимото, от физическото към невидимото, към безграничния свят на Бога. Природата употребява два метода за възпитание на човека: Радостта и скръбта. Най-първо тя дава, след това взема.
към текста >>
24.
СТРАНИЦИ ОТ КНИГАТА 'ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА, ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 2 7 Г.
Ученикът има вече една реална опитност, той има разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през
трите
етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния живот и през живота на праведния.
Казвам, ако имам време, защото човек може да говори само ако има време. Вие всички живеете във времето и пространството, а мнозина искат да правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа. Когато ни се говори нещо, ние трябва да бъдем тъй искрени, нашите умове и сърца трябва да бъдат тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвън, да не ни занимава. Какъв трябва да бъде животът на ученика? Ученикът не очаква враните да му носят хляб.
Ученикът има вече една реална опитност, той има разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през
трите
етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния живот и през живота на праведния.
И сега вече той влиза в пътя на ученика, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота. Христос казва: Вие, които сте минали през тези пътища, трябва да се самоотречете от живота. От кой живот? От живота на старозаветните. Още от кой живот трябва да се самоотречете?
към текста >>
След тях дойдоха други двама, Адам и Ева, създадени по образ и подобие на
първите
.
Всеки човек, който влезе в пътя на ученика, той ще ражда, ще създава по една нова мисъл и по едно ново чувство, и то не само веднъж през годината, а почти всеки час, почти всяка минута... За всяко нещо ученикът трябва да има само една идея, а не две идеи. Има ли две идеи за едно и също нещо, той ще се раздвои. Ще ви приведа един пример от Светото Писание. Всемирната Бяла Школа започна с два ученика.
След тях дойдоха други двама, Адам и Ева, създадени по образ и подобие на
първите
.
Те бяха вторите посветени ученици на тази Школа първите, които Бог въведе в рая, като им даде и първата задача за решаване... Първата мисъл, първият лъч в света е Божественият лъч. Вторият лъч е отражение, а отражението има обратна посока, не води към. целта. Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате реалността, а отражението. И ако се водите по отражението на нещата, няма да имате никакви резултати.
към текста >>
Те бяха вторите посветени ученици на тази Школа
първите
, които Бог въведе в рая, като им даде и първата задача за решаване...
За всяко нещо ученикът трябва да има само една идея, а не две идеи. Има ли две идеи за едно и също нещо, той ще се раздвои. Ще ви приведа един пример от Светото Писание. Всемирната Бяла Школа започна с два ученика. След тях дойдоха други двама, Адам и Ева, създадени по образ и подобие на първите.
Те бяха вторите посветени ученици на тази Школа
първите
, които Бог въведе в рая, като им даде и първата задача за решаване...
Първата мисъл, първият лъч в света е Божественият лъч. Вторият лъч е отражение, а отражението има обратна посока, не води към. целта. Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате реалността, а отражението. И ако се водите по отражението на нещата, няма да имате никакви резултати. Вие ще се върнете на същото място, от където сте тръгнали.
към текста >>
При Любовта вие сте тези, които определяте себе си, вашите постъпки,
отношенията
си към хората и към съвършените същества.
Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: Изпращат ви от невидимия свят на земята да се учите при най-благоприятни условия, за което се ползувате със сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния човек. В старозаветния живот вие ще се самоусъвършенствувате. В живота на праведния ще помагате на другите, а щом дойдете като ученик на земята, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се приложи във вашия живот.
При Любовта вие сте тези, които определяте себе си, вашите постъпки,
отношенията
си към хората и към съвършените същества.
Христос казва: Не ви наричам вече роби, а приятели. Вие сте слушали много пъти думата роб. Робството е най-долното положение, което човек може да заеме на този свят. По-долно положение от него няма. Роб, заробване, означава каквото кажат на човека, да го направи без всякакво противодействие, без каквото и да е противоречие.
към текста >>
25.
Десета част
Те символизират
трите
църкви: едната е евангелската, другата православната, а третата католическата.
Тя е мое братче и ако мравката почитам, големият брат още повече ще зачитам. Този закон важи и за мухите, и за всички същества, които извършват своята отлична работа. Всяко нещо си има свое предназначение, дали е добро или зло от наше гледище, то си има своето значение за нас, умните хора на Земята. Евангелист Матей, който хроникира срещата на Христовите ученици на планината, ни разказва за три шатри. Кои са те?
Те символизират
трите
църкви: едната е евангелската, другата православната, а третата католическата.
Според тях всеки, който не е в една от тях, не е християнин. Католиците например казват: "В нашата шатра е спасението! " Не, не влизайте в никакви шатри! Затова Христос се обърна към Петър с думите: "Петре, аз трябва да сляза долу в света, да се пожертвам и да дам живота си за откуп." Ако останете в шатрите, вие сте още в учението на Мойсей и Илия, а ако живеете според учението на Христа, целият свят е ваш дом... "Освети ги чрез Твоята Истина,
към текста >>
Затова Христос се обърна към Петър с думите: "Петре, аз трябва да сляза долу в света, да се пожертвам и да дам живота си за откуп." Ако останете в
шатрите
, вие сте още в учението на Мойсей и Илия, а ако живеете според учението на Христа, целият свят е ваш дом...
Кои са те? Те символизират трите църкви: едната е евангелската, другата православната, а третата католическата. Според тях всеки, който не е в една от тях, не е християнин. Католиците например казват: "В нашата шатра е спасението! " Не, не влизайте в никакви шатри!
Затова Христос се обърна към Петър с думите: "Петре, аз трябва да сляза долу в света, да се пожертвам и да дам живота си за откуп." Ако останете в
шатрите
, вие сте още в учението на Мойсей и Илия, а ако живеете според учението на Христа, целият свят е ваш дом...
"Освети ги чрез Твоята Истина, Твоето Слово е Истина." /Ев. Йоана -17:17/ Този стих е един от дълбоките, един от великите стихове на Евангелието: Той съдържа такава грандиозна истина, която мъчно може да се опише. Само природата е майстор и тя има тази възможност, да направи от големите работи малки и от малките големи.
към текста >>
Следователно трябва да разбираме защо главата и сърцето имат известни
съотношения
.
Тази насока в религията наричат Бог и спорят за Него. В Писанието се казва: "Бога никой никога не е видял." Само Единородният син, който е излязъл от пазвата на Отца, той ни го е открил. А кой е този син? Това е Любовта, която е излязла от Бога, тя ни го е изявила и тази Истина, която е излязла от безграничното, е направила нещата ограничени. И граничното, тя го е изявила.
Следователно трябва да разбираме защо главата и сърцето имат известни
съотношения
.
Сърцето постоянно се свива, за да изпраща кръв към главата. А защо не главата, а сърцето е мястото на Любовта? Любовта работи за главата, която е глава на Истината. Така че всички наши мисли и действия са насочени към това да познаем Истината. И тогава Писанието казва: "Когато познаем Истината, ние ще бъдем свободни." А свободата означава да живеем в безграничното!...
към текста >>
Първите
могат да станат само носители на тях, но всички велики добродетели имат Божествен произход.
Аз чрез вярата мога да повдигна вибрациите на вашето съзнание и ако загубите равновесие, ще го запазя и вие веднага ще се изправите, без да паднете... Нито един от вас няма да бъде изгубен, да остане глупав или жесток, всички вие ще бъдете братя и сестри на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта и на Милосърдието, и ще славим Господа... И аз вярвам, че каквито и погрешки да имате, сами ще ги изправите, и от мен по-добри ще станете. Като казвам това, ще ви повторя и словата на Христа: "Ще правите по-големи чудеса, отколкото аз правя." Наистина ще имате в бъдеще условия да правите по-големи чудеса. Не че по-добри ще станете, но ще имате такива условия, че добродетелите ви ще се открояват повече в света... И така, когато вие приемете Любовта, ще мога да ви говоря на един разбран и много научен език, за да възприемете по-добре фактите, законите и принципите, които съществуват и действат в света... А сега у всички ви живее една Мария Магдалина, която се пробужда и търси Божественото. Свободата и знанието не идват от хората, а от Бога.
Първите
могат да станат само носители на тях, но всички велики добродетели имат Божествен произход.
И сегашните ни страдания ще изчезнат, когато Господ положи ръката си върху нас, а вашите лица ще станат красиви като ангелските. Вие още не знаете какво е красота! Красиви като ангели трябва да бъдете... Онези, които са родени от Бога, на които Бог е положил своите ръце, са придобили образ и подобие Негови. И те са духовно, материално и умствено свободни. Преди около две хиляди години е изказано това изречение.
към текста >>
26.
Единадесета част
Често учениците от по-горните класове, когато дойде учителят по математика, започват да разискват върху
трите
степени на а: а1 ,a2 и а3, но те могат да се обяснят по три различни начина.
Красивото и благородното в човешката душа може да зрее само при лъчите, при Божествената светлина на Великата любов... Целият космос е едно живо същество, в което живеем и се движим. И тогава той може да бъде и безграничен, и краен, и велик, и малък. Това е свойство на вечното да произвежда каквито форми иска. Но за такива разсъждения трябва да имаме светъл ум, за да схванем Божествената идея...
Често учениците от по-горните класове, когато дойде учителят по математика, започват да разискват върху
трите
степени на а: а1 ,a2 и а3, но те могат да се обяснят по три различни начина.
Какво означава а на първа степен? Да допуснем, че то е едно живо същество и а на първа степен е човек, който се движи по права линия тази линия, която има само дължина без никаква широчина и дебелина. Питам, как ще определите такава линия? Тя е математическа линия, която има само дължина. А пък а от втора степен означава, че това същество е намерило друго, и движейки се под прав ъгъл на себе си, образуват с него плоскост.
към текста >>
А за да люби някой себе си, той трябва първо да люби ближния си, спазвайки
трите
закона: Любов към Бога, Любов към душата си и Любов към ближния.
Престане ли човек да мисли за другите, а мисли единствено за себе си, той потъмнява. Така го виждат на Небето. Затова се казва в Писанието, че трябва да живеем в святост и благочестие. И в това отношение да се окуражаваме. Всички онези хора, които се жертват за ближните си, каквито и да са, те са благото на един народ, а всички, които не се жертват, са извън това благо.
А за да люби някой себе си, той трябва първо да люби ближния си, спазвайки
трите
закона: Любов към Бога, Любов към душата си и Любов към ближния.
Който люби Бога, живее в Божествения свят; който люби душата си и не се измъчва, живее в духовния свят; а който люби ближния си, се намира във физическия свят. Това е светата троица. Единственото същество, което ви люби, то е Бог. И когато страдате, и когато се радвате, Той е един и същ. Когато страдате, Той казва: "Съжалявам, че не сте постъпили съгласно моя закон, изправете поведението си." И щом го послушате, радост изпълва душата ви, защото и Бог се радва с вас.
към текста >>
Но ако се усъмните дори и да решите да живеете в Любовта, щом се появят
първите
пречки, махвате с ръка и казвате, че "не му е дошло времето"...
" Това е едно уравнение, което вие ще разрешите, и настоящето мигновено може да промените. Как ще стане това? Ако някой се намира в летаргичен сън или са го хипнотизирали, но като го напляскат по бузите, не се събуди, тогава нали му помага само този, който разбира от освобождаване от хипноза? Той ще започне чрез обратни паси да го връща в съзнание. Щом приемете Любовта, Господ и над вас ще положи ръката си, и когато свали и двете си ръце, ще каже: "Стани и излез навън, и живей във великия свят на свободата, който съм създал и не мисли вече за старото." Ако вие повярвате в тази Любов днес, у вас ще настъпи велика промяна.
Но ако се усъмните дори и да решите да живеете в Любовта, щом се появят
първите
пречки, махвате с ръка и казвате, че "не му е дошло времето"...
Не, вие знаете как да търсите Господа. От вас се изисква да не допускате никакво съмнение. Благочестие само ви трябва и силна вяра. Христос казва: "Ученикът не е по-горен от учите.ш си." Какво е искал да каже той с тези думи? В ума на ученика не трябва да се явява желанието да стане по-горен от учителя си. Защо?
към текста >>
Любовта е закон на свободни
отношения
.
Любовта изисква да нахраниш гладния, да облечеш голия, невежия да научиш... "Ученикът казва Христос не е по-горен от учителя си", т.е. изявената Любов не може да бъде по-голяма от неизявената; граничната не може да е по-голяма от безграничната. И чуден е някой, като казва: "Ти не ме обичаш." Защо да те обичам? На какво основание съм длъжен да те обичам?...
Любовта е закон на свободни
отношения
.
Отношенията на учителя и ученика са абсолютно свободни. Учителят няма право да вика или да казва но ученика: "Ти трябва да се учиш, ти знаеш ли, че се намираш в моята школа? " Не, в Божествената школа учителят е абсолютно свободен. И ученикът също. Следователно и двамата, ако живеят в тази велика свобода, няма да има дисхармония между тях.
към текста >>
Отношенията
на учителя и ученика са абсолютно свободни.
"Ученикът казва Христос не е по-горен от учителя си", т.е. изявената Любов не може да бъде по-голяма от неизявената; граничната не може да е по-голяма от безграничната. И чуден е някой, като казва: "Ти не ме обичаш." Защо да те обичам? На какво основание съм длъжен да те обичам?... Любовта е закон на свободни отношения.
Отношенията
на учителя и ученика са абсолютно свободни.
Учителят няма право да вика или да казва но ученика: "Ти трябва да се учиш, ти знаеш ли, че се намираш в моята школа? " Не, в Божествената школа учителят е абсолютно свободен. И ученикът също. Следователно и двамата, ако живеят в тази велика свобода, няма да има дисхармония между тях. А ако обичате някого, но започвате да го ревнувате, тогава с ревността започва първото съмнение, което показва, че нямате вяра в моралните устои на вашата жена или мъж.
към текста >>
И тогава според неговата Мъдрост той ще определи положението и на ученика, и на учителя, както и
отношенията
им на физическото поле.
Време е за вас да си зададете следния въпрос: разбирате ли Христа, мислите ли като Христа, чувствате ли като Христа и действате ли като Христа? Вие ще ми отговорите, че го разбирате приблизително, но не съвсем. Не, не приблизително, а абсолютно еднакво с него. Трябва да имате същите желания, които са движили Духа Христов, и същите подбуди. Този Дух трябва да прониква и в учителя, и в ученика не два духа, а един велик дух трябва да прониква във вас.
И тогава според неговата Мъдрост той ще определи положението и на ученика, и на учителя, както и
отношенията
им на физическото поле.
Някой ще попита: "Какво иска да каже Учителя? " Какво искам да кажа ли? Ако този дух е у вас, той ще ви научи и припомни какво искам да ви кажа. Едно "Аз" съществува в света, само Бог е "Аз"-ът, Онзи, първият, който е създал всичко в света. Под "Аз" се подразбира Бог, който е създал целия космос... Сега вие казвате: "Учителю, кажи ни някоя тайна." По-велика тайна от Любовта няма в света.
към текста >>
27.
Тринадесета част
Това е закон, който съществува и в
отношенията
между хората.
Ще кажете, че мъжът е същество, което мисли. Обаче в ума има толкова мисли, колкото в сърцето чувства и желания. На всяка мисъл отговаря едно чувство или едно желание. И на всяко желание и чувство отговаря по една мисъл. Всяко желание се реализира в своята мисъл и всяка мисъл се реализира в своето желание.
Това е закон, който съществува и в
отношенията
между хората.
Например в живота срещате мъже и жени, братя и сестри, приятели и приятелки. Това са полюси, които се привличат. Може да се говори за приятелство, но само между мъж и жена. Между двама мъже или две жени никакво приятелство не съществува. Където има приятелство, там има и вражда.
към текста >>
Първите
са готови да Го посрещнат, а вторите не са готови...
Ще кажете, че светът и хората са грешни. Под "грешни" разбирам, че не са облечени както трябва. Бог казва: Когато хората се приготвят да ме посрещнат, т.е. когато се облекат с чисти и нови дрехи, Аз ще им се изявя и ще им донеса великото благо на живота. Тази е причината, че Бог се изявява на едни, а на други не се изявява.
Първите
са готови да Го посрещнат, а вторите не са готови...
Какво нещо е животът? Според някои той е движение. Не е така. Движението е проява на живота, но самият живот не е движение. Той се проявява чрез нашите мисли, чувства и действия.
към текста >>
Метрите
и
километрите
на децата се различават от общоприетите мерки на държавата.
Питам: Какви са тези осем хиляди години години на децата, на възрастните или на умните хора? Мярката на децата е една, а тази, с която държавата измерва нещата, е друга. Децата мерят със сламчици, а възрастните с мерки, установени от държавата. Значи тези осем хиляди години са години на Бога. Неговата мярка е друга.
Метрите
и
километрите
на децата се различават от общоприетите мерки на държавата.
Знаете ли, че децата си правят своите къщички от вода и пясък. Разликата между техните домове и тези на възрастните е очевидна. Но в Писанието не се говори за тези къщи, а за такива, направени от здрав и хигиеничен материал, който вековете не могат да разрушат. Сега задавам следния въпрос на съвременните хора: Защо човек живее? На този въпрос може да се отговори по два начина: Човек живее, за да яде и пие.
към текста >>
И зад нулата има някакъв свят, но
отношенията
са
отношения
към нищото.
Силите им се съединяват. Щом се съединят два елемента, казваме, че се извършва известна реакция. Тя произвежда в тях вътрешно напрежение и те се сближават. Правата линия е строго определена с две малки нули : о_______________ о. Нулата е нищо, но същевременно тя е граница на безграничния реален свят.
И зад нулата има някакъв свят, но
отношенията
са
отношения
към нищото.
Според нас нищото показва нещо. Поставено пред или след единицата, или друго някое число, то увеличава или намалява неговата стойност. Пред единицата нищото намалява стойността й десет пъти. След единицата то я увеличава десет пъти. Значи нищото е нищо, когато не се проявява, т.е.
към текста >>
28.
Предисловие
Направихме протокол и се подписахме
трите
: аз - Мария Тодорова, Елена Андреева и Ярмила Ментцлова... Така ние,
трите
сестри, свършихме една голяма работа.
Извикахме и Ярмила. Нали Учителя бе казал, че тя трябва да оправи упражненията на Паневритмията. Тя беше балерина, беше хореографка, имаше двигателна култура и знаеше от балета как точно могат да се опишат и дадат упражненията... Намерихме и една млада сестра, която да ни бъде като манекен-модел (Магдалена Петрова), и чрез нея се показваха упражненията. Тя ги играе, а ние стоим отстрани и коментираме всяко движение - как трябва да се играе и как трябва да се запише. Така работихме няколко месеца и свършихме тази важна работа за Паневритмията.
Направихме протокол и се подписахме
трите
: аз - Мария Тодорова, Елена Андреева и Ярмила Ментцлова... Така ние,
трите
сестри, свършихме една голяма работа.
И Ярмила успя да изпълни задачата, която и бе дадена от Учителя. Вече знаехме - каквото и да се случи в бъдеще, въпросът за Паневритмията е уреден и няма да има никакви спорове. Беше съставен нов текст и обясненията, които ние дадохме, бяха напълно достатъчни, а снимките, които трябваше да се прибавят към текста, ни даваха основание да мислим, че този проблем е разрешен...“. Поради редица обективни причини и непосредствено след заминаването на Учителя Паневритмията все още не е била изпълнявана от играещите в достатъчна хармония и красота и много участници са допускали грешки при изпълнението и. Затова през 1946 година сестра Елена Андреева повдига отново въпроса за Паневритмията (виж том IX на „Изгревът на Бялото Братство“): „... че не се играе точно, не се играе правилно.
към текста >>
От горепосочения текст се вижда, че в описанията на Паневритмията на
трите
сестри (Елена Андреева, Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова) също участва и Катя Грива като консултант, както и някои други, чието име не е посочено.
Поради редица обективни причини и непосредствено след заминаването на Учителя Паневритмията все още не е била изпълнявана от играещите в достатъчна хармония и красота и много участници са допускали грешки при изпълнението и. Затова през 1946 година сестра Елена Андреева повдига отново въпроса за Паневритмията (виж том IX на „Изгревът на Бялото Братство“): „... че не се играе точно, не се играе правилно. Аз това казах, защото смятам, че Паневритмията я проучих и като смятам, че съм я проучила, може да не съм я изпълнила съвършено, но имах желание да го направя. И тогава събрах 5-6 души: Мария Тодорова, Ярмила Ментцлова, Катя Грива - а това са стълбовете - и при Нана, тя имаше по-голяма къща; дъщерята на Славчо Печеников беше цигуларят и още някой имаше, но не мога други да ти кажа. Почнахме едно по едно да проучваме движенията... и така ние направихме описанията“.
От горепосочения текст се вижда, че в описанията на Паневритмията на
трите
сестри (Елена Андреева, Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова) също участва и Катя Грива като консултант, както и някои други, чието име не е посочено.
Именно участието на Катя Грива прави описанието на „сестрите“ много ценно, защото както споделя нейният брат Димитър Грива в том VIII на „Изгревът на Бялото Братство“, „Тя я играеше (Паневритмията) много точно, защото по нейните думи Учителя на нея е показвал упражненията в стаята си. Учителя я е играл, а тя е вървяла след Него и е повтаряла упражненията. След това тя е имала задачата да ги предава на другите братя и сестри“. Ето какво споделя Елена Андреева в спомените си, публикувани в том I на „Изгревът на Бялото Братство“: „Учителя предаваше упражненията постепенно, едно след друго. В салона те се разучаваха от пет-шест сестри.
към текста >>
Именно участието на Катя Грива прави описанието на „
сестрите
“ много ценно, защото както споделя нейният брат Димитър Грива в том VIII на „Изгревът на Бялото Братство“, „Тя я играеше (Паневритмията) много точно, защото по нейните думи Учителя на нея е показвал упражненията в стаята си.
Затова през 1946 година сестра Елена Андреева повдига отново въпроса за Паневритмията (виж том IX на „Изгревът на Бялото Братство“): „... че не се играе точно, не се играе правилно. Аз това казах, защото смятам, че Паневритмията я проучих и като смятам, че съм я проучила, може да не съм я изпълнила съвършено, но имах желание да го направя. И тогава събрах 5-6 души: Мария Тодорова, Ярмила Ментцлова, Катя Грива - а това са стълбовете - и при Нана, тя имаше по-голяма къща; дъщерята на Славчо Печеников беше цигуларят и още някой имаше, но не мога други да ти кажа. Почнахме едно по едно да проучваме движенията... и така ние направихме описанията“. От горепосочения текст се вижда, че в описанията на Паневритмията на трите сестри (Елена Андреева, Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова) също участва и Катя Грива като консултант, както и някои други, чието име не е посочено.
Именно участието на Катя Грива прави описанието на „
сестрите
“ много ценно, защото както споделя нейният брат Димитър Грива в том VIII на „Изгревът на Бялото Братство“, „Тя я играеше (Паневритмията) много точно, защото по нейните думи Учителя на нея е показвал упражненията в стаята си.
Учителя я е играл, а тя е вървяла след Него и е повтаряла упражненията. След това тя е имала задачата да ги предава на другите братя и сестри“. Ето какво споделя Елена Андреева в спомените си, публикувани в том I на „Изгревът на Бялото Братство“: „Учителя предаваше упражненията постепенно, едно след друго. В салона те се разучаваха от пет-шест сестри. След това тези сестри обучаваха другите... Катя Грива ги знаеше най-хубаво от всички.
към текста >>
Забележка: Описанието на „
сестрите
“ е извършено в периода 1946-1947 г.
В салона те се разучаваха от пет-шест сестри. След това тези сестри обучаваха другите... Катя Грива ги знаеше най-хубаво от всички. Тя ги учеше непосредствено от Учителя и после обучаваше и другите сестри. Но Учителя предаваше също лично и на тази група от пет-шест сестри в присъствието на Катя, която също беше от тази група. Аз бях тази, която беше определена да записва обясненията на упражненията...“.
Забележка: Описанието на „
сестрите
“ е извършено в периода 1946-1947 г.
След това обаче те правят някои малки допълнения и уточнения в описанията на упражненията в периода 1954-55 г., поради което фактически съществуват два текста на описанията на „сестрите“. Нека дадем много кратки биографични данни за „сестрите“ - съставители на текста, които ние познавахме и обичахме от цялото си сърце и душа. По-подробни биографични данни за тях са публикувани в поредицата „Изгревът на Бялото Братство“, а също така и кратки данни за Весела Несторова и Крум Въжаров, които имат съществен принос, съответно в „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“, както и за Олга Славчева, автор на текста на Паневритмията. КАТЯ ГРИВА (1902-1974) Тя завършва Музикалното училище в Пловдив, след което през 1928 г. заминава да учи пеене в Държавната музикална академия Санта Чечилия в Рим (Италия).
към текста >>
След това обаче те правят някои малки допълнения и уточнения в описанията на упражненията в периода 1954-55 г., поради което фактически съществуват два текста на описанията на „
сестрите
“.
След това тези сестри обучаваха другите... Катя Грива ги знаеше най-хубаво от всички. Тя ги учеше непосредствено от Учителя и после обучаваше и другите сестри. Но Учителя предаваше също лично и на тази група от пет-шест сестри в присъствието на Катя, която също беше от тази група. Аз бях тази, която беше определена да записва обясненията на упражненията...“. Забележка: Описанието на „сестрите“ е извършено в периода 1946-1947 г.
След това обаче те правят някои малки допълнения и уточнения в описанията на упражненията в периода 1954-55 г., поради което фактически съществуват два текста на описанията на „
сестрите
“.
Нека дадем много кратки биографични данни за „сестрите“ - съставители на текста, които ние познавахме и обичахме от цялото си сърце и душа. По-подробни биографични данни за тях са публикувани в поредицата „Изгревът на Бялото Братство“, а също така и кратки данни за Весела Несторова и Крум Въжаров, които имат съществен принос, съответно в „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“, както и за Олга Славчева, автор на текста на Паневритмията. КАТЯ ГРИВА (1902-1974) Тя завършва Музикалното училище в Пловдив, след което през 1928 г. заминава да учи пеене в Държавната музикална академия Санта Чечилия в Рим (Италия). След 5 години се завръща в България и постъпва като солистка в Софийската народна опера, където пее една година.
към текста >>
Нека дадем много кратки биографични данни за „
сестрите
“ - съставители на текста, които ние познавахме и обичахме от цялото си сърце и душа.
Тя ги учеше непосредствено от Учителя и после обучаваше и другите сестри. Но Учителя предаваше също лично и на тази група от пет-шест сестри в присъствието на Катя, която също беше от тази група. Аз бях тази, която беше определена да записва обясненията на упражненията...“. Забележка: Описанието на „сестрите“ е извършено в периода 1946-1947 г. След това обаче те правят някои малки допълнения и уточнения в описанията на упражненията в периода 1954-55 г., поради което фактически съществуват два текста на описанията на „сестрите“.
Нека дадем много кратки биографични данни за „
сестрите
“ - съставители на текста, които ние познавахме и обичахме от цялото си сърце и душа.
По-подробни биографични данни за тях са публикувани в поредицата „Изгревът на Бялото Братство“, а също така и кратки данни за Весела Несторова и Крум Въжаров, които имат съществен принос, съответно в „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“, както и за Олга Славчева, автор на текста на Паневритмията. КАТЯ ГРИВА (1902-1974) Тя завършва Музикалното училище в Пловдив, след което през 1928 г. заминава да учи пеене в Държавната музикална академия Санта Чечилия в Рим (Италия). След 5 години се завръща в България и постъпва като солистка в Софийската народна опера, където пее една година. Разочарована от атмосферата там и от междуличностните отношения, тя напуска операта.
към текста >>
Разочарована от атмосферата там и от междуличностните
отношения
, тя напуска операта.
Нека дадем много кратки биографични данни за „сестрите“ - съставители на текста, които ние познавахме и обичахме от цялото си сърце и душа. По-подробни биографични данни за тях са публикувани в поредицата „Изгревът на Бялото Братство“, а също така и кратки данни за Весела Несторова и Крум Въжаров, които имат съществен принос, съответно в „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“, както и за Олга Славчева, автор на текста на Паневритмията. КАТЯ ГРИВА (1902-1974) Тя завършва Музикалното училище в Пловдив, след което през 1928 г. заминава да учи пеене в Държавната музикална академия Санта Чечилия в Рим (Италия). След 5 години се завръща в България и постъпва като солистка в Софийската народна опера, където пее една година.
Разочарована от атмосферата там и от междуличностните
отношения
, тя напуска операта.
След това преподава пеене като педагог в средните училища. За първи път тя посещава Учителя през 1932 година и оттогава е постоянно в неговата Школа, където дава своя значителен принос в областта на пеенето на песните на Учителя и на Паневритмията. Сестра Катя Грива бе необикновена личност и още по-необикновена певица с неподражаем глас и певческа култура. Тя бе лирико-колоратурен сопран; учила е солово пеене при известната българска оперна певица Христина Морфова. Имаше изключителен такт и разбиране към музиката на Учителя, като често я превръщаше в съответни движения.
към текста >>
Като истински професионалист, тя допринася извънредно много за прецизното описание на движенията, дадено в настоящата Паневритмия на „
сестрите
“.
Години по-късно научих, че била създадена една работна група от Елена Андреева - стенографка на Учителя, Мария Тодорова - музикант, и Ярмила Ментцлова - балерина, която е дала ново, подробно и точно описание на упражненията от Паневритмията. Така те изпълняват поръчението на Учителя“. Трябва да отбележим обаче, че при престоя си във Франция Ярмила се свързва с групата на Михаил Иванов в Париж и там се запознава за първи път с Паневритмията. Тогава все още не я знае много добре, но когато се завръща в България, се свързва със Мария Тодорова, Катя Грива и Елена Андреева и я заучава професионално. Отличавала се е с голям усет и много добро изпълнение на Паневритмията.
Като истински професионалист, тя допринася извънредно много за прецизното описание на движенията, дадено в настоящата Паневритмия на „
сестрите
“.
Ярмила Ментцлова се изселва от България около 1955 година и живее във Франция, където организира курсове по Паневритмия в Париж, от една страна, и от друга - летни курсове в подножието на Алпите. По писмените сведения, които имаме от семейство Arlette и Jean-Louis GOBEAU, които живеят в гр. SERRES - Франция, и които са научили Паневритмията от нея през 1961 година, тя винаги (т.е. до последните си дни) е играла и преподавала Паневритмията така, както е дадена в настоящото описание на „сестрите“. Това семейство и сега организира летни курсове по Паневритмия в своя дом в подножието на Алпите.
към текста >>
до последните си дни) е играла и преподавала Паневритмията така, както е дадена в настоящото описание на „
сестрите
“.
Отличавала се е с голям усет и много добро изпълнение на Паневритмията. Като истински професионалист, тя допринася извънредно много за прецизното описание на движенията, дадено в настоящата Паневритмия на „сестрите“. Ярмила Ментцлова се изселва от България около 1955 година и живее във Франция, където организира курсове по Паневритмия в Париж, от една страна, и от друга - летни курсове в подножието на Алпите. По писмените сведения, които имаме от семейство Arlette и Jean-Louis GOBEAU, които живеят в гр. SERRES - Франция, и които са научили Паневритмията от нея през 1961 година, тя винаги (т.е.
до последните си дни) е играла и преподавала Паневритмията така, както е дадена в настоящото описание на „
сестрите
“.
Това семейство и сега организира летни курсове по Паневритмия в своя дом в подножието на Алпите. * В едно свое писмо до Боян Боев от 1939г. Михаил Иванов съобщава, че „много братя и сестри се събираме да я разучаваме заедно със сестра Ярмила“. Това хвърля нова светлина върху този период и означава, че при заминаването си във Франция тя вече е била запозната с Паневритмията (бел. състав.). КРУМ ВЪЖАРОВ (1908-1991) Първоначално завършва Трета мъжка гимназия в София.
към текста >>
В това отношение за нас е много ценен видеофилмът, заснет в Leverett, MA, САЩ през 1992 г., където тя изиграва цялата Паневритмия (
първите
28 упражнения).
От пеенето и разбирахме, че той е поставен на принципите чистота и святост. Онова, което тя бе поела от Учителя, сега щедро раздаваше на всички, които я слушахме. А то беше енергия с най-високи вибрации, докосващи най-фините ни чувства. Особено важна роля изигра сестра Весела Несторова в запазването автентичността на Паневритмията, както е дадена от Учителя, и специално в периода след 1990 г., когато много нови хора бяха подведени от някои грешки в издадената през 1938 г. „Паневритмия“. Тогава тя застана като морална опора и верен ориентир в търсенето на Истината.
В това отношение за нас е много ценен видеофилмът, заснет в Leverett, MA, САЩ през 1992 г., където тя изиграва цялата Паневритмия (
първите
28 упражнения).
От този филм се вижда, че тя изпълнява упражненията точно така, както са описани в описанието, направено от „сестрите“. Впрочем и ние, като „живи свидетели“, свидетелстваме, че тя, както и другите „сестри“, които познавахме лично, винаги са ги играли по този начин, т.е. така, както им е било преподадено лично от Учителя. Ясно е, че абсолютно вярна и точна е само „Живата Паневритмия“, която самият Учител е играел. Но тъй като Паневритмията е нещо живо и развиващо се по време на Учителя и след редица експерименти, които самият той е правил, трябва да се отбележи, че има някои промени, които той е въвел в по-сетнешните години.
към текста >>
От този филм се вижда, че тя изпълнява упражненията точно така, както са описани в описанието, направено от „
сестрите
“.
Онова, което тя бе поела от Учителя, сега щедро раздаваше на всички, които я слушахме. А то беше енергия с най-високи вибрации, докосващи най-фините ни чувства. Особено важна роля изигра сестра Весела Несторова в запазването автентичността на Паневритмията, както е дадена от Учителя, и специално в периода след 1990 г., когато много нови хора бяха подведени от някои грешки в издадената през 1938 г. „Паневритмия“. Тогава тя застана като морална опора и верен ориентир в търсенето на Истината. В това отношение за нас е много ценен видеофилмът, заснет в Leverett, MA, САЩ през 1992 г., където тя изиграва цялата Паневритмия (първите 28 упражнения).
От този филм се вижда, че тя изпълнява упражненията точно така, както са описани в описанието, направено от „
сестрите
“.
Впрочем и ние, като „живи свидетели“, свидетелстваме, че тя, както и другите „сестри“, които познавахме лично, винаги са ги играли по този начин, т.е. така, както им е било преподадено лично от Учителя. Ясно е, че абсолютно вярна и точна е само „Живата Паневритмия“, която самият Учител е играел. Но тъй като Паневритмията е нещо живо и развиващо се по време на Учителя и след редица експерименти, които самият той е правил, трябва да се отбележи, че има някои промени, които той е въвел в по-сетнешните години. Затова за нас най-правилна е Паневритмията от последните години на Учителя, след корекциите и допълненията, направени от него.
към текста >>
А именно тези сестри и ни оставиха това безценно описание на
първите
28 упражнения, което, макар и „несъвършено“, но точно и вярно отразява движенията в Паневритмията.
така, както им е било преподадено лично от Учителя. Ясно е, че абсолютно вярна и точна е само „Живата Паневритмия“, която самият Учител е играел. Но тъй като Паневритмията е нещо живо и развиващо се по време на Учителя и след редица експерименти, които самият той е правил, трябва да се отбележи, че има някои промени, които той е въвел в по-сетнешните години. Затова за нас най-правилна е Паневритмията от последните години на Учителя, след корекциите и допълненията, направени от него. Той се погрижи да ни я остави в „жив вид“, като лично обучи тези няколко сестри, които впоследствие обучаваха и нас, по-младите.
А именно тези сестри и ни оставиха това безценно описание на
първите
28 упражнения, което, макар и „несъвършено“, но точно и вярно отразява движенията в Паневритмията.
То трябва да се има предвид и да послужи за прекрасна основа на бъдещи издания. Описанието на „сестрите“ и допълненията към него са извършени в периода 19461955 година, но поради смяната на политическия строй в България тогава не е могло да бъде издадено като книга. Ако тогава би могла да бъде отпечатана тази книга, не биха възникнали противоречия относно някои упражнения у новите хора, дошли в Братството през последните години. Между прочем отпечатването в тази книга на първите 28 упражнения, както са описани от горепосочения екип от сестри, има за цел да документира техния труд, да го направи достъпен, описано от „сестрите, и нещо повече - да спомогне на всички да намерят истината относно някои различия в описанията на движенията, дадени в различни публикации за Паневртимията. С това изразяваме и благодарност на тези сестри за добре изпълнения дълг пред нашия любим Учител.
към текста >>
Описанието на „
сестрите
“ и допълненията към него са извършени в периода 19461955 година, но поради смяната на политическия строй в България тогава не е могло да бъде издадено като книга.
Но тъй като Паневритмията е нещо живо и развиващо се по време на Учителя и след редица експерименти, които самият той е правил, трябва да се отбележи, че има някои промени, които той е въвел в по-сетнешните години. Затова за нас най-правилна е Паневритмията от последните години на Учителя, след корекциите и допълненията, направени от него. Той се погрижи да ни я остави в „жив вид“, като лично обучи тези няколко сестри, които впоследствие обучаваха и нас, по-младите. А именно тези сестри и ни оставиха това безценно описание на първите 28 упражнения, което, макар и „несъвършено“, но точно и вярно отразява движенията в Паневритмията. То трябва да се има предвид и да послужи за прекрасна основа на бъдещи издания.
Описанието на „
сестрите
“ и допълненията към него са извършени в периода 19461955 година, но поради смяната на политическия строй в България тогава не е могло да бъде издадено като книга.
Ако тогава би могла да бъде отпечатана тази книга, не биха възникнали противоречия относно някои упражнения у новите хора, дошли в Братството през последните години. Между прочем отпечатването в тази книга на първите 28 упражнения, както са описани от горепосочения екип от сестри, има за цел да документира техния труд, да го направи достъпен, описано от „сестрите, и нещо повече - да спомогне на всички да намерят истината относно някои различия в описанията на движенията, дадени в различни публикации за Паневртимията. С това изразяваме и благодарност на тези сестри за добре изпълнения дълг пред нашия любим Учител. Нека накратко отбележим, че Учителя дава на Братството малко след първите 28 упражнения и „Пентаграма“, а през 1941 година и „Слънчеви лъчи“. Всъщност първата част на „Лъчите“ е дадена в навечерието на Петровден през 1938 година.
към текста >>
Между прочем отпечатването в тази книга на
първите
28 упражнения, както са описани от горепосочения екип от сестри, има за цел да документира техния труд, да го направи достъпен, описано от „
сестрите
, и нещо повече - да спомогне на всички да намерят истината относно някои различия в описанията на движенията, дадени в различни публикации за Паневртимията.
Той се погрижи да ни я остави в „жив вид“, като лично обучи тези няколко сестри, които впоследствие обучаваха и нас, по-младите. А именно тези сестри и ни оставиха това безценно описание на първите 28 упражнения, което, макар и „несъвършено“, но точно и вярно отразява движенията в Паневритмията. То трябва да се има предвид и да послужи за прекрасна основа на бъдещи издания. Описанието на „сестрите“ и допълненията към него са извършени в периода 19461955 година, но поради смяната на политическия строй в България тогава не е могло да бъде издадено като книга. Ако тогава би могла да бъде отпечатана тази книга, не биха възникнали противоречия относно някои упражнения у новите хора, дошли в Братството през последните години.
Между прочем отпечатването в тази книга на
първите
28 упражнения, както са описани от горепосочения екип от сестри, има за цел да документира техния труд, да го направи достъпен, описано от „
сестрите
, и нещо повече - да спомогне на всички да намерят истината относно някои различия в описанията на движенията, дадени в различни публикации за Паневртимията.
С това изразяваме и благодарност на тези сестри за добре изпълнения дълг пред нашия любим Учител. Нека накратко отбележим, че Учителя дава на Братството малко след първите 28 упражнения и „Пентаграма“, а през 1941 година и „Слънчеви лъчи“. Всъщност първата част на „Лъчите“ е дадена в навечерието на Петровден през 1938 година. Нека се надяваме, че всички приятели на Паневритмията ще оценят по достойнство този труд и той ще им послужи като фенер за намиране на вярната посока и правилните отговори. И накрая държим да отбележим, че всъщност цялото Братство играеше Паневритмията до 1990 година точно така, както е описано от „сестрите“, и между отделните изпълнители не е имало разногласия.
към текста >>
Нека накратко отбележим, че Учителя дава на Братството малко след
първите
28 упражнения и „Пентаграма“, а през 1941 година и „Слънчеви лъчи“.
То трябва да се има предвид и да послужи за прекрасна основа на бъдещи издания. Описанието на „сестрите“ и допълненията към него са извършени в периода 19461955 година, но поради смяната на политическия строй в България тогава не е могло да бъде издадено като книга. Ако тогава би могла да бъде отпечатана тази книга, не биха възникнали противоречия относно някои упражнения у новите хора, дошли в Братството през последните години. Между прочем отпечатването в тази книга на първите 28 упражнения, както са описани от горепосочения екип от сестри, има за цел да документира техния труд, да го направи достъпен, описано от „сестрите, и нещо повече - да спомогне на всички да намерят истината относно някои различия в описанията на движенията, дадени в различни публикации за Паневртимията. С това изразяваме и благодарност на тези сестри за добре изпълнения дълг пред нашия любим Учител.
Нека накратко отбележим, че Учителя дава на Братството малко след
първите
28 упражнения и „Пентаграма“, а през 1941 година и „Слънчеви лъчи“.
Всъщност първата част на „Лъчите“ е дадена в навечерието на Петровден през 1938 година. Нека се надяваме, че всички приятели на Паневритмията ще оценят по достойнство този труд и той ще им послужи като фенер за намиране на вярната посока и правилните отговори. И накрая държим да отбележим, че всъщност цялото Братство играеше Паневритмията до 1990 година точно така, както е описано от „сестрите“, и между отделните изпълнители не е имало разногласия. Затова именно смятаме, че сме длъжни и имаме щастието да предложим и на бъдещите поколения това описание, така че да се запази автентичността на Паневритмията, дадена за Новото човечество от Всемировия Учител Беинса Дуно. Съставители: Георги Петков и Ина Дойнова
към текста >>
И накрая държим да отбележим, че всъщност цялото Братство играеше Паневритмията до 1990 година точно така, както е описано от „
сестрите
“, и между отделните изпълнители не е имало разногласия.
Между прочем отпечатването в тази книга на първите 28 упражнения, както са описани от горепосочения екип от сестри, има за цел да документира техния труд, да го направи достъпен, описано от „сестрите, и нещо повече - да спомогне на всички да намерят истината относно някои различия в описанията на движенията, дадени в различни публикации за Паневртимията. С това изразяваме и благодарност на тези сестри за добре изпълнения дълг пред нашия любим Учител. Нека накратко отбележим, че Учителя дава на Братството малко след първите 28 упражнения и „Пентаграма“, а през 1941 година и „Слънчеви лъчи“. Всъщност първата част на „Лъчите“ е дадена в навечерието на Петровден през 1938 година. Нека се надяваме, че всички приятели на Паневритмията ще оценят по достойнство този труд и той ще им послужи като фенер за намиране на вярната посока и правилните отговори.
И накрая държим да отбележим, че всъщност цялото Братство играеше Паневритмията до 1990 година точно така, както е описано от „
сестрите
“, и между отделните изпълнители не е имало разногласия.
Затова именно смятаме, че сме длъжни и имаме щастието да предложим и на бъдещите поколения това описание, така че да се запази автентичността на Паневритмията, дадена за Новото човечество от Всемировия Учител Беинса Дуно. Съставители: Георги Петков и Ина Дойнова
към текста >>
НАГОРЕ