Търсене в текстове за 'Тояга'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 55 резултата в 32 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Побутна го с тоягата си.
Момиченце, 4-5 годишно, върви с баща си. То нещо детинско ще да е брътвяло на татко си, защото очите на бащата весело се усмихваха. Изведнъж момиченцето спря на пътя. „Татко, виж, птиче! " Бащата спря. Побутна го с тоягата си. „Мърда ли татко? " – „Не, като че не е живо". И той натисна с тоягата си. „Недей, татко, нали ще го боли? " – „А, то не усеща, умряло е." – „Ами не може ли, татко, вече да яде като е умряло?
към текста >>

И той натисна с тоягата си.
„Татко, виж, птиче! " Бащата спря. Побутна го с тоягата си. „Мърда ли татко? " – „Не, като че не е живо". И той натисна с тоягата си. „Недей, татко, нали ще го боли? " – „А, то не усеща, умряло е." – „Ами не може ли, татко, вече да яде като е умряло? " Бащата се усмихна и отминавайки, настави: как щяло да може, нали не е живо? " „Мърда ли", „нали ще го боли", „може ли да яде" – прояви на живота. Живо ли е едно дърво или не, лесно се познава: ако пролет напъпи и се разлисти, ако расте, ако се „движи", живо е; ако не мръдва нищо в него – мъртво е.
към текста >>

2. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде.
Н a чело на дружината им стои ватафин. Той получава знанието от баща си, то е наследствено по права мъжка линия. Той знае кои са чародейните билки и какви заклинания и магии трябва да се правят и нему се подчиняват всички останали русалци. Последните са обикновени хора, които пожелават да влязат в дружината и които се избират от ватафина по пъргавина, честност, способност да издържат големи душевни напрежения и способност да пазят тайна. Ватафинът избира хората си добре и едва когато се убеди, че те отговарят на всички условия, посвещава ги в занаята. Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде. Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна. Като ги произнесе, русалецът целува ръка на ватафина и получава русалската тояга. Числото на русалците не бива никога да бъде четно; то е 3, 5, 7 и т.н. Най-обикновеното число е 7. Русалците са облечени както всички други, само че на калпака си, кога ще играят, имат венец и китка от чудните лековити билки, а на нозете си опинци с железни бодли, дрънкалки и малки звънчета.
към текста >>

Като ги произнесе, русалецът целува ръка на ватафина и получава русалската тояга.
Той знае кои са чародейните билки и какви заклинания и магии трябва да се правят и нему се подчиняват всички останали русалци. Последните са обикновени хора, които пожелават да влязат в дружината и които се избират от ватафина по пъргавина, честност, способност да издържат големи душевни напрежения и способност да пазят тайна. Ватафинът избира хората си добре и едва когато се убеди, че те отговарят на всички условия, посвещава ги в занаята. Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде. Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна. Като ги произнесе, русалецът целува ръка на ватафина и получава русалската тояга. Числото на русалците не бива никога да бъде четно; то е 3, 5, 7 и т.н. Най-обикновеното число е 7. Русалците са облечени както всички други, само че на калпака си, кога ще играят, имат венец и китка от чудните лековити билки, а на нозете си опинци с железни бодли, дрънкалки и малки звънчета. В ръка те държат особена тояга, направена от явор, ясен или дрян и дълга около метър, метър и половина. На долния си край тази тояга е заострена и обкована с желязо.
към текста >>

В ръка те държат особена тояга, направена от явор, ясен или дрян и дълга около метър, метър и половина.
Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна. Като ги произнесе, русалецът целува ръка на ватафина и получава русалската тояга. Числото на русалците не бива никога да бъде четно; то е 3, 5, 7 и т.н. Най-обикновеното число е 7. Русалците са облечени както всички други, само че на калпака си, кога ще играят, имат венец и китка от чудните лековити билки, а на нозете си опинци с железни бодли, дрънкалки и малки звънчета. В ръка те държат особена тояга, направена от явор, ясен или дрян и дълга около метър, метър и половина. На долния си край тази тояга е заострена и обкована с желязо. Тя е нашарена и накичена с дрънкалки, та когато русалецът играе и я мята от ръка в ръка да прави шум и да звънти. Тоягата стои у ватафина и се дава на русалеца само, когато ще ходят през оная седмица. Сам ватафинът носи знамето на дружината. То е бял тънък от лен плат, по четирите краища на който се зашиват чародейните билки; платът се привързва за тояга, като тая на русалците и на върха на тоягата се връзва крепко китка от същите цветя: перуника, комунига, чемерика, вратига, тинтява, пелин, и росен.
към текста >>

На долния си край тази тояга е заострена и обкована с желязо.
Като ги произнесе, русалецът целува ръка на ватафина и получава русалската тояга. Числото на русалците не бива никога да бъде четно; то е 3, 5, 7 и т.н. Най-обикновеното число е 7. Русалците са облечени както всички други, само че на калпака си, кога ще играят, имат венец и китка от чудните лековити билки, а на нозете си опинци с железни бодли, дрънкалки и малки звънчета. В ръка те държат особена тояга, направена от явор, ясен или дрян и дълга около метър, метър и половина. На долния си край тази тояга е заострена и обкована с желязо. Тя е нашарена и накичена с дрънкалки, та когато русалецът играе и я мята от ръка в ръка да прави шум и да звънти. Тоягата стои у ватафина и се дава на русалеца само, когато ще ходят през оная седмица. Сам ватафинът носи знамето на дружината. То е бял тънък от лен плат, по четирите краища на който се зашиват чародейните билки; платът се привързва за тояга, като тая на русалците и на върха на тоягата се връзва крепко китка от същите цветя: перуника, комунига, чемерика, вратига, тинтява, пелин, и росен. Когато дойде Русалската седмица, калушарите се събират в дома на ватафина и захващат да играят, докато той изнесе знамето.
към текста >>

Тоягата стои у ватафина и се дава на русалеца само, когато ще ходят през оная седмица.
Най-обикновеното число е 7. Русалците са облечени както всички други, само че на калпака си, кога ще играят, имат венец и китка от чудните лековити билки, а на нозете си опинци с железни бодли, дрънкалки и малки звънчета. В ръка те държат особена тояга, направена от явор, ясен или дрян и дълга около метър, метър и половина. На долния си край тази тояга е заострена и обкована с желязо. Тя е нашарена и накичена с дрънкалки, та когато русалецът играе и я мята от ръка в ръка да прави шум и да звънти. Тоягата стои у ватафина и се дава на русалеца само, когато ще ходят през оная седмица. Сам ватафинът носи знамето на дружината. То е бял тънък от лен плат, по четирите краища на който се зашиват чародейните билки; платът се привързва за тояга, като тая на русалците и на върха на тоягата се връзва крепко китка от същите цветя: перуника, комунига, чемерика, вратига, тинтява, пелин, и росен. Когато дойде Русалската седмица, калушарите се събират в дома на ватафина и захващат да играят, докато той изнесе знамето. После знамето бива забито на двора и всички му се покланят и го целуват. Игрите на русалците, под звука на отреден свирач с кавал, биват два вида: едните са само за любопитство на зрителите, или за плодородие, а другите само за около болните, само като обред.
към текста >>

То е бял тънък от лен плат, по четирите краища на който се зашиват чародейните билки; платът се привързва за тояга, като тая на русалците и на върха на тоягата се връзва крепко китка от същите цветя: перуника, комунига, чемерика, вратига, тинтява, пелин, и росен.
В ръка те държат особена тояга, направена от явор, ясен или дрян и дълга около метър, метър и половина. На долния си край тази тояга е заострена и обкована с желязо. Тя е нашарена и накичена с дрънкалки, та когато русалецът играе и я мята от ръка в ръка да прави шум и да звънти. Тоягата стои у ватафина и се дава на русалеца само, когато ще ходят през оная седмица. Сам ватафинът носи знамето на дружината. То е бял тънък от лен плат, по четирите краища на който се зашиват чародейните билки; платът се привързва за тояга, като тая на русалците и на върха на тоягата се връзва крепко китка от същите цветя: перуника, комунига, чемерика, вратига, тинтява, пелин, и росен. Когато дойде Русалската седмица, калушарите се събират в дома на ватафина и захващат да играят, докато той изнесе знамето. После знамето бива забито на двора и всички му се покланят и го целуват. Игрите на русалците, под звука на отреден свирач с кавал, биват два вида: едните са само за любопитство на зрителите, или за плодородие, а другите само за около болните, само като обред. Обикновените игри са разни форми на ръченицата, които удивляват с честите си стъпки и извивания, а другите пак ръченица, но още по-бърза, така щото окото на зрителя не разпознава кога русалецът допира до земята. При танца около болния, преди русалецът да падне в несвяст, се играе особена игра „флоричка".
към текста >>

Игра на място ще рече, да подпрат гърба си с тоягата и да играят изпъчени с корема си.
Те се нареждат в кръг и по възраст, така щото най-старият и най-младият свързват кръга. Сам ватафинът е вън от него. Той държи в едната ръка знамето, в другата паницата и дава с глава наставления. Отначало танцът е тих и кротък. Мелодията на кавала, по упътването на ватафина, показва кога русалците ще трябва да учестят стъпките, кога да ги разредят, и кога да стъпват на място. Игра на място ще рече, да подпрат гърба си с тоягата и да играят изпъчени с корема си. Като играят няколко минути на място, хващат краищата на чергата, на която стои болният и го подхвърлят нагоре с викове: „Хай на калуш"! След това се изстъпят назад и ватафинът влиза в кръга, отива при болния, трие го от паницата по челото, ръцете и краката, надвесва върху му знамето, духа го на четири страни, дава му да сръбне от оцета и се оттегля. Русалците захващат пак отново да играят в колело около него и три пъти го прескачат.След това те оставят болния да си лежи и захващат да играят около гърнето, сложено наблизо в синия (тепсия) върху чист месал. Обикалят гърнето три пъти, кавалът зачестява, те – също минават край ватафина, който сега е в кръга им и той ги запойва с оцета, попръсква с водата из гърнето и надвесва, шепнейки някакви думи, знамето си над тях. Поръсен бива от гърнето и болният.
към текста >>

По даден от ватафина знак, най-старият русалец замахва с тоягата и гърнето с чародейната вода се разбива на парчета.
Русалците захващат пак отново да играят в колело около него и три пъти го прескачат.След това те оставят болния да си лежи и захващат да играят около гърнето, сложено наблизо в синия (тепсия) върху чист месал. Обикалят гърнето три пъти, кавалът зачестява, те – също минават край ватафина, който сега е в кръга им и той ги запойва с оцета, попръсква с водата из гърнето и надвесва, шепнейки някакви думи, знамето си над тях. Поръсен бива от гърнето и болният. Като е свършено това, ватафинът дава знак да се почне специална русалийската мелодия флоричика. – Танцът е в разгара си, всички русалци са унесени. По даден от ватафина знак, най-старият русалец замахва с тоягата и гърнето с чародейната вода се разбива на парчета. Водата от него поръсва както русалците, така и болният отстрани. В тоя момент болният трябва да скочи и да побегне, съвършено оздравял, а един или двама от русалците да паднат в несвяст. Ако няма това припадане, няма оздравяване за болния. След като скочил болния, русалците захващат да свестяват падналия или падналите си другари. Това става по същия начин, както лекуването на болния, с тая само разлика, че танците вървят в обратна посока, от ляво на дясно.
към текста >>

Най-напред най-старият русалец ще приближи, ще коленичи, ще целува ръка на ватафина и ще подаде тоягата си, после идат другите.
" и аз скоча, и побягна, усещам се съвсем здрав. И оздравявам, па това си е." Русалцит e ходят от понеделник до неделя. На обяд в неделя те прекратяват игрите си и се упътват за селото си. Там те изиграват един танц в чест на знамето, което ватафинът свива около пръта и внася в къщи. После ватафинът влиза в кръга и събира тоягите. Най-напред най-старият русалец ще приближи, ще коленичи, ще целува ръка на ватафина и ще подаде тоягата си, после идат другите. Като събере тоягите и ги внесе, свирнята спира. Тогава ватафинът се ръкува с всеки русалец и всеки му целува ръка. После те си свалят венеца и китката от калпака, събуят си опинците с железните дрънкала и влизат в къщи. Там е приготвена трапеза и наготвени много ястия. Цяла нощ ядат и се веселят.
към текста >>

3. Стихове – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

– Слушай брат, бъди разумен, вземи тоягата на отречението и да идем в планините.
Боян Планински НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ Защо слезе пак долу в низините да дишаш парливата воня на блатата? – Нима не чувстваш, че се задушаваш? – Слушай брат, бъди разумен, вземи тоягата на отречението и да идем в планините. Да идем да дишаме свежия въздух на усамотението. – Нима не сещаш, че ставаш чужд на душата си? Нима не сещаш, че я загубваш? Ти погледна с пожелаващ поглед на тленното – пожела да се опиеш от измамния чар на преходното и твоята душа скри за тебе радостта на своето прозрение. Тя стана за тебе нещо далечно-далечно по пространство и по време за което смътно се спомня.
към текста >>

Слушай брат, бъди разумен: вземи тоягата на отречението и да се възземем по планината.
Да идем да дишаме свежия въздух на усамотението. – Нима не сещаш, че ставаш чужд на душата си? Нима не сещаш, че я загубваш? Ти погледна с пожелаващ поглед на тленното – пожела да се опиеш от измамния чар на преходното и твоята душа скри за тебе радостта на своето прозрение. Тя стана за тебе нещо далечно-далечно по пространство и по време за което смътно се спомня. Слушай брат, бъди разумен: вземи тоягата на отречението и да се възземем по планината. – Нагоре, към оня връх, що се виси над всички облаци. За този, който смогне да иде там, слънцето никога не залязва. – Бъди разумен, брат! По чия воля сме събрани ний тримата: Аз, Ти и душата ти – не знам. Но нали разбираш, че тъй трябва да бъде!?
към текста >>

Стръмнината е голяма, но облегни се на тоягата на отречението и бъди смел.
– Ти не можеш да разбереш дълбината на своето безумие, когато сведеш поглед надолу – поглед на пожелание. Но разбрах я Аз! Ти си само апетит и не правиш подбор, кога минаваш през поле покрито с (летове), но горко на мене, защото аз съм обоняние. Бъди разумен, брат! Да идем при нея. Стръмнината е голяма, но облегни се на тоягата на отречението и бъди смел. Аз съм твоя компас. Тежките изпарения на блатата ще разядат магнитната стрелка и тогава знай, че душата ти е загубена за тебе. Да идем догде е още време! Там, където е тя, е море от свежест и чистота. Там слънцето на свръхрадостта никога не залязва.
към текста >>

Ето, това ти говори тази уста, брате мой, тази уста, що е още влажна от свежата роса на висините; ето, това ти говори: – Вземи тоягата на отречението и да идем при душата Облегни се на крепката тояга на отречението и не бой се от стръмнината.
Там, където е тя, е море от свежест и чистота. Там слънцето на свръхрадостта никога не залязва. Възползвай се от компаса си, докато е още годен. Аз съм уста, що реди слова на напътствие. Вслушай се в тия думи, докато огъня на твоя грях не е пресушил тая уста и нейната звънка реч не се е претопила в неясно фъфлене. Ето, това ти говори тази уста, брате мой, тази уста, що е още влажна от свежата роса на висините; ето, това ти говори: – Вземи тоягата на отречението и да идем при душата Облегни се на крепката тояга на отречението и не бой се от стръмнината.
към текста >>

4. И, НАИСТИНА, ТОЙ СТАНА ЦАР - Н. Д. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Една дебела тояга вървеше до него и правеше по-големи стъпки от самия човек и винаги се спираше малко напред.
ОТ ПЛАНИНАТА Светли дни, сини нощи! Хубав е животът! Дните са едно шумолене, а нощите една приказка... Един неделен ден, дойде един човек при мене, който целият беше от влакна, коси, смола и мед. Целият миришеше на бор, лицето му - бакър. Аз стоях на прозореца и го гледах да идва от планинската пътека. Една дебела тояга вървеше до него и правеше по-големи стъпки от самия човек и винаги се спираше малко напред. Човекът се спря и заби тоягата в земята, погледът му се връщаше назад.. - Откъде идете? - запитах аз човека. - От планината! - отговори естественият му глас. - Та какво ли има в планината?
към текста >>

Човекът се спря и заби тоягата в земята, погледът му се връщаше назад.. - Откъде идете?
Хубав е животът! Дните са едно шумолене, а нощите една приказка... Един неделен ден, дойде един човек при мене, който целият беше от влакна, коси, смола и мед. Целият миришеше на бор, лицето му - бакър. Аз стоях на прозореца и го гледах да идва от планинската пътека. Една дебела тояга вървеше до него и правеше по-големи стъпки от самия човек и винаги се спираше малко напред. Човекът се спря и заби тоягата в земята, погледът му се връщаше назад.. - Откъде идете? - запитах аз човека. - От планината! - отговори естественият му глас. - Та какво ли има в планината? Какво има там?
към текста >>

Аз седя на един дънер и удрям с тоягата си такта.
- запитах аз. Планината, планината!... Аз Го чувам, аз Го виждам... 50 години живея в планината, и чувам как там шуми... Навсякъде шуми, гората говори! Думи ми идват в главата, думи, каквито има в приказките. Не, песни са това. Аз седя на един дънер и удрям с тоягата си такта. Слушам думите, възприемам ги, разбирам ги, искам да ги изговоря... ха-ха-ха... няма ги! Аз съм свършил само селското училище там, долу, но аз зная, какво говори планината... Къде е празникът тъй хубав, както в планината?... Празник е! Аз облякох една чиста риза и най-хубавите си дрехи в планината. Седя пред колибата си.
към текста >>

Аз ставам, снимам си калпака, оставям тоягата на земята, изправям се с благоговение и пришепвам: Господи!
Седя пред колибата си. Ослушвам се в шумоленето на дърветата... Шуми планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... Ах, чувате ли Го? Шумоли! Върховете на дърветата се навеждат, те се покланят... не, поздравляват... Тържествен час настава, свят момент е! Тръпки ме побиват... Сам Бог е това!... Аз ставам, снимам си калпака, оставям тоягата на земята, изправям се с благоговение и пришепвам: Господи! Онемявам... Аз Го виждам, аз чувам Неговите думи, протягам ръка към Него, стоя вкован. Бог минава през планината и говори на дърветата... Шумоли планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... Всичко това аз го виждам, аз го чувам... стоя настрана... Господи? Велики Господи!... В планината, в планината! Какво ли няма там?
към текста >>

5. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Образът на Диоген - човек, загърнат в плащ, ходещ с фенер в ръка посред бял ден, странно напомня една от картите на Таро - отшелник, загърнат в тъмен плащ, уловил в едната си ръка чепата тояга със седем колена, а в другата държи фенер скрит под плаща.
А баща й има вече за нея сериозни кандидати за женитба! Как се разправя той с дъщеря си, ние не знаем, защото Диоген, ядосан от праха, вдигнат от автомобила, се прибира в бъчвата си. За да допълня сведенията си за този Диоген, ще трябва да кажа, че един журналист, след многократни опити, успял най-сетне да го интервюира. В това си интервю Диоген казал, че се оттеглил далеч от града и се прибрал да живее в бъчвата, следя като дълго време търсил по сред бял ден, със запален фенер в ръка, да намери човек - и най-сетне действително го намерил. Журналистът забелязва, че под „човек" Диоген подразбира учението за природосъобразния живот. Образът на Диоген - човек, загърнат в плащ, ходещ с фенер в ръка посред бял ден, странно напомня една от картите на Таро - отшелник, загърнат в тъмен плащ, уловил в едната си ръка чепата тояга със седем колена, а в другата държи фенер скрит под плаща. Отшелникът - това е най-висшият тип, който кристализира в сферата на Сатурн. А най-високият тип на отшелник и пророк, по свидетелството на Христа, е Иоан Кръстител, наречен Предтеча. „Що излязохте да видите в пустинята? " се обръща великият Учител към народа. „Тръст ли, от вятъра разлюлявана, или човек, облечен в скъпи дрехи?
към текста >>

6. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Както и да е, но двамата богове се примиряват и сключват може би първата Търговска сделка по привилата на натуралната обмяна – Меркурий дава лирата си на Аполон, а последният му връчва своята кадуцея: златна тояга, чийто връх завършва с разперени крила, и около която са обвити две змии, образуващи осморка.
Божественият музикант, воден от своята интуиция, от своята тънка способност да отгадава, пристига разгневен при Меркурий, който не преди много време му бил задигнал цяло стадо най-отбрани крави. Той връхлита с укори хванатия на тясно Меркурий, но последният не е глупак като Марс да се бие – че и без това престъплението му е вече открито. Той гузно се усмихва на Аполон, и цялата му мисъл е, не как да се защити, а как по-ловко да се изплъзне из тая беда, какъ да замаже работата. И той, наистина, успява да стори това. Като показва лирата си на Аполон, последният се захласва от възторг пред тоя чуден инструмент – майсторско изобретение на Меркурий, който открил звучащата струна и законите на нейните съкращения, подчинени на известни числа Тук проличава, у тоя иначе безскрупулен бог, който не се подвоумява и да послъгва и да пооткрадва, кога му падне сгода (нали затова Търговците и крадците го тачат като свой бог!), неговата будна интелигентност, която схваща свойствата на нещата и ги използува за практични цели. Както и да е, но двамата богове се примиряват и сключват може би първата Търговска сделка по привилата на натуралната обмяна – Меркурий дава лирата си на Аполон, а последният му връчва своята кадуцея: златна тояга, чийто връх завършва с разперени крила, и около която са обвити две змии, образуващи осморка. Един символ с дълбоко езотерично значение, който, обаче, ще отминем за сега. Така галантно бива ликвидирана кражбата на Меркурий. Разбира се, Аполон си прибира кравите. Тук му е мястото да отбележа онова обаяние, което, благодарение на своята интелигентност, понякога упражняват меркуриевите типове, особено в детската си възраст. Децата, родени под влиянието на Меркурий, обикновено са живи, пъргави, с особено буден и схватлив ум.
към текста >>

7. СФЕРА НА ЛУНАТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ала той е тръгнал нагоре в един особен миг на озарение - някои казват, когато е хванал тоягата; други, когато е намерил огъня.
Едни от най-подходящите, това са били пещерите, места защитени от вода, гора, планини и пр. и пр. Така, ние виждаме човешкия прадядо в зората на човешкия живот, в онова „днес" на края на терциерната епоха и от дилувиалното време, че е бил крайно непретенциозен както в хляба, така и в облеклото и жилището. Понятно е, че ние го взимаме в един по-висок стадий на развитие, когато все пак е отбирал нещо от това, което го е заобикаляло. Разбирал е вече от своите нужди и е намирал малко по-разумни начини как да ги задоволи. Ала той е тръгнал нагоре в един особен миг на озарение - някои казват, когато е хванал тоягата; други, когато е намерил огъня. На всеки случай, това е един миг на голямо озарение, когато прадядото на човека е разбрал, че Господ му е дал мозък за да мисли. Той е онзи миг, когато е ял забранения плод от дървото на живота и на знанието и видял, че е гол, че е беззащитен. Той е онзи миг, за който Учителят казва, че първият човек направил страшния грях и разчупил черупката, в която е бил обвит. Блажен и благословен е този миг за човека, защото тогава разбрал, че е мислещо същество! Тогава в неговото съзнание почва процеса на отделяне „небето от земята", водата от сушата, светлината от тъмнината.
към текста >>

8. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Един старец на умиране дал на сина си една тояга и му казал: „Щастието ти е в тая тояга".
Това е прекъсване връзката с Реалното в света. – Защо са страданията в света? – Те се дължат на отклонение от великите закони на живота. Препятствията, т си имат и добрата страна. Те карат човека да мисли и да развива своите сили. Един старец на умиране дал на сина си една тояга и му казал: „Щастието ти е в тая тояга". Синът я взема и постоянно я носи със себе си, все в очакване да му донесе щастие. Но щастието не идвало. Един ден като вървял, нападнал го един бик. Той в борбата, за да се защити, дигнал тоягата и почнал да удря бика. Тоягата се строшила и скритото в нея богатство излязло.
към текста >>

Той в борбата, за да се защити, дигнал тоягата и почнал да удря бика.
Те карат човека да мисли и да развива своите сили. Един старец на умиране дал на сина си една тояга и му казал: „Щастието ти е в тая тояга". Синът я взема и постоянно я носи със себе си, все в очакване да му донесе щастие. Но щастието не идвало. Един ден като вървял, нападнал го един бик. Той в борбата, за да се защити, дигнал тоягата и почнал да удря бика. Тоягата се строшила и скритото в нея богатство излязло. Той казал: "Защо не дойде тоя бик преди 10 години? " - Че и при вас идва бикът. Идва някоя голяма мъчнотия, някое голямо страдание и вие се натъквате на едно голямо богатство, скрито във вас. Човек носи всичко в себе си.
към текста >>

Тоягата се строшила и скритото в нея богатство излязло.
Един старец на умиране дал на сина си една тояга и му казал: „Щастието ти е в тая тояга". Синът я взема и постоянно я носи със себе си, все в очакване да му донесе щастие. Но щастието не идвало. Един ден като вървял, нападнал го един бик. Той в борбата, за да се защити, дигнал тоягата и почнал да удря бика. Тоягата се строшила и скритото в нея богатство излязло. Той казал: "Защо не дойде тоя бик преди 10 години? " - Че и при вас идва бикът. Идва някоя голяма мъчнотия, някое голямо страдание и вие се натъквате на едно голямо богатство, скрито във вас. Човек носи всичко в себе си. Разумната природа изисква, това което ни е дала, да прорасне.
към текста >>

9. САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Твърде е рано да се говори на безверния, но претоварен със суеверия свят, че това е езикът на природата, която е размахала своята тояга.
Те потичат по пътищата, които човек им посочва, изучил и подчинил се предварително на тяхната първична воля, защото никой не може да промени посоката, по която се върти колелото на световното развитие и да върне процесите в посока и път според произволното си хрумване. Човек може да се нареди в огромния поток на текущите енергии и да ги използува точно по тоя път и закони, по които те са оставени да текат от „преди всички векове". При това човек е отговорен за всеки ерг енергия, за всяка калория топлина, за всяка частица в огромното море на природните процеси. Природата е преизобилна и щедра повече, отколкото ние можем да си представим, но тя не е индиферентна към начина и целите, за които ние изразходваме нейните запаси. Човекът днес е много заспал и с корави възгледи за света, за да проникне във великата тайна на бедствията, които ни преследват понякога масово и с ужасна неотменност. Твърде е рано да се говори на безверния, но претоварен със суеверия свят, че това е езикът на природата, която е размахала своята тояга. Основният и непроменим закон в тая природа — законът за запазване и превръщане на енергията — направлява всички процеси в органичното и неорганичното царство и никой няма власт да промени нищо от това, което повелява той. Участието на човека в общото течение на процесите се свежда само в някои микроскопични промени в посоката и вида на силите, като при това няма власт да унищожи нито един грам от веществото, нито един квант от енергията. Не останаха ли само смешни опити всички старания на човека да създаде Perpetuum mobile? Ние се самоизлъгваме, наричайки себе си „господари на света", без да сме завладели първом себе си, без да сме се приобщили към направляващите сили със смирение, мъдрост и с воля да приложим усилията си към осъществяване големия световен план. Ние трудно осъзнаваме, че „победата", която нанасяме над материалния свят, става с цената на собствения ни живот защото дори и камъкът, който повдигаме с ръка, взима от нашите запаси, за да бъде сложен на по високо място.
към текста >>

10. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той държи тоягата.
Д-р Ел. Р. К. ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА Ние виждаме предтечата на днешния „разумен" човек по пещерите на Кроманьон или по долината на Неандер, или по много други места върху земята, да си оспорва правото на живот с пе¬щерната мечка и други хищници, които по вътрешен нагон се стремят също да завладеят закътано пространство за жилище. Разбира се, при повечето от случаите, закритието, домът, пещерата бива за¬владявана от човека, защото в него се таи нещо повече от звяра, в него се пробужда друга искра, на по-висше съзнание и възможности. Той дяла камъка и си прави от него оръжие и пособие за подобре¬ние на своя живот и стопанство. Той държи тоягата. Тя е лосът в неговата ръка. с нея той прескача ровове, опитва патя си из блатливи места, служи му за защита. Тя е символ на неговото превъз¬ходство в природата. Боговете с небесни знамения му разкриват огъня и той вижда, че няма по-голямо благо на земята от него. Той, предтечата от Кроманьон, вижда пътя на своя възход в огъня — тоя велик дар на небето, тая първична същност, която преобразява всичко в небесното пространство и на земята.
към текста >>

11. Младежки окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Съвременните хора си служат повече с тояга, т.е.
T0зU момент наричаме пробуждане на съзнанието. Всеки иска да се пробуди, но малцина са готови за това. Ако не се събудиш, не можеш да работиш. Желая на всички да се събудите и да Започнете да работите с любов и смирение.*'** 26. ЗАКОНЪТ И ЛЮБОВТА XI година / II том (София, 1932) В живота действуват две сили: Законът и любовта. Съвременните хора си служат повече с тояга, т.е. със закона. Време е вече тоягата да се превърне в рало, да изоре земята. След това житото ще се посади. Тоягата е насилието в живота. Чрез насилие човек не се повдига.
към текста >>

Време е вече тоягата да се превърне в рало, да изоре земята.
Ако не се събудиш, не можеш да работиш. Желая на всички да се събудите и да Започнете да работите с любов и смирение.*'** 26. ЗАКОНЪТ И ЛЮБОВТА XI година / II том (София, 1932) В живота действуват две сили: Законът и любовта. Съвременните хора си служат повече с тояга, т.е. със закона. Време е вече тоягата да се превърне в рало, да изоре земята. След това житото ще се посади. Тоягата е насилието в живота. Чрез насилие човек не се повдига. Само любовта е в сила да повдигне човешката душа. Тя е сила, която работи в човека отвътре навън и възраства ума и сърцето му.
към текста >>

Тоягата е насилието в живота.
ЗАКОНЪТ И ЛЮБОВТА XI година / II том (София, 1932) В живота действуват две сили: Законът и любовта. Съвременните хора си служат повече с тояга, т.е. със закона. Време е вече тоягата да се превърне в рало, да изоре земята. След това житото ще се посади. Тоягата е насилието в живота. Чрез насилие човек не се повдига. Само любовта е в сила да повдигне човешката душа. Тя е сила, която работи в човека отвътре навън и възраства ума и сърцето му. Следователно, ако сте овършали житото, сложете тоягата си настрана. Посадете го в земята и приложете любовта, за да може то свободно да расте, цъфти и връзва.*** 27.
към текста >>

Следователно, ако сте овършали житото, сложете тоягата си настрана.
След това житото ще се посади. Тоягата е насилието в живота. Чрез насилие човек не се повдига. Само любовта е в сила да повдигне човешката душа. Тя е сила, която работи в човека отвътре навън и възраства ума и сърцето му. Следователно, ако сте овършали житото, сложете тоягата си настрана. Посадете го в земята и приложете любовта, за да може то свободно да расте, цъфти и връзва.*** 27. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА XI година / III том (София, 1932) Казано е в Писанието: "Начало на мъдростта е страх от Господа." Значи, страхът води към мъдрост Страх те е например, от учителя ти. - Какво трябва да правиш, за да преодолееш този страх? Ще седиш в къщи и ще учиш. Щом се явиш с научен урок, страхът ще те напусне .*** 28.
към текста >>

12. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той мина през кладата, без да изгори; мина през огъня, но се пречисти и светна; мина през жезъла и тоягата на Господа и се благослови.
Тяхната радост беше негова, но техните страдания и скърби също бяха негови, отзивчив и готов да ги подкрепи. Често посетителите му излизаха с нещо материално - той споделяше своите блага с тях. Той не живееше за себе си. С перо и мастило той осмисляше всеки свободен момент и от перото му се изливаше нещо хубаво написано, общо за всички. Пред нас се извая образът на истински работник и на истински мъченик, мъченик без ох, мъченик без роп- тание и протест, мъченик с усмивка на лице. Той мина през кладата, без да изгори; мина през огъня, но се пречисти и светна; мина през жезъла и тоягата на Господа и се благослови. Това е вкратце първата начертана линия от неговия живот. Ще кажа няколко думи за брат Боян такъв, какъвто не е. Той не е човек на личния живот. Той не познаваше личното местоимение “аз”. Той не е собственик, нямаше нищо свое собствено.
към текста >>

13. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А съвременният човек се привързва към земното (материалното) като слепец към тояга и за паница леща продава първородството си.
Но той е възможен. Някои търкания също са възможни, но чрез пречистване съзнанието постепенно ще се изгладят. Всяка Трудова Братска Задруга се явява повече възпитателно средство, а после като средство за изход от кризата, анархията в производството и от безработицата. Ония, които познават силата на любовта, ще разберат, че това, което на хората изглежда невъзможно, то за Бога и с Бога всичко е възможно. Защо? — Защото Бог ни подтиква към Любов и себеотрицание, към силата чрез която всичко е станало! А съвременният човек се привързва към земното (материалното) като слепец към тояга и за паница леща продава първородството си. Чувал съм майка да казва: „когато децата ми са яли и аз съм сита“. Има хиляди случаи, когато човек разделя храната, която обикновено приема, със своя ближен или ненадеян гост и е повече сит и доволен от други път. Това показва, че Любовта е също храна за душата, за живота на човека: Семейството, училището, даже и казармата, са особен род подготовка към задружен живот. И там има известно съзнание за братство, ред, право и за подчиняване на една обща воля — дълга. Само, че в Трудовата Братска Задруга, е нужно по-високо съзнание за ДОБРОВОЛНО изпълнение реда, дисциплината и задълженията си.
към текста >>

14. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да не вярва на търговци, които ще му разпилеят капитала и ще го докарат до просешка тояга.
И не прилича ли това на пословицата „С чужда пита помен“? Не се ли впускат и те в такива предприятия, където затриват без жал народното благо, па го вкарват и до гуша в борчове? Та не са ли такива предприятия войните? И не се ли съсипва в тях не само народния имот, ами и-живота на народа? Едно ще ти кажа: Ако е поумнее тоя народ, да не вярва на такива благодетели, които с неговото добро искат божем добро да му правят. Да не вярва на търговци, които ще му разпилеят капитала и ще го докарат до просешка тояга. Който ще ми прави баница, нека я направи от свое брашно, от свое масло и сирене. Не да проси от мене, че с моето да прави. Па и де се е чуло и видяло просяк добро да преви. Които ще идват отсега при народа да бъдат не просяци с празни торби и цигански уста, а царе — с пълни торби и златни уста. Тъй завърши думите си дядо Благой.
към текста >>

15. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото огромното болшинство от хората е привързано като слепец о тояга към своите стари, изгнили дрипи — към своите отживели предразсъдъци, към своите заблуждения, към своите ограничения, към своите стари, негодни форми на живот.
И така е. За да спечелиш Новото, за да придобиеш това. към което е насочен стремежа на Духа ти, ти трябва да рискуваш да изгубиш много от ценностите на обикновения живот, тъй ревниво пазени от болшинството. За да приемеш нова форма, ти трябва да пожертваш старата. За да се облечеш в дрехите на новия живот, ти трябва да захвърлиш дрипите на стария ... Щастливи са тези, които могат да направят това леко, свободно, естествено. Защото огромното болшинство от хората е привързано като слепец о тояга към своите стари, изгнили дрипи — към своите отживели предразсъдъци, към своите заблуждения, към своите ограничения, към своите стари, негодни форми на живот. Хората са свързали съзнанието си с тия отживелици и вейки опит да им се отнемат представлява за тях най-страшно покушение против самия им живот. Да ги изгубят — за тях като че ли е все едно да изгубят живота си. Когато в същност, истината е съвсем друга. * Всеки, който искрено и сериозно иска да тръгне по пътя към Новото, трябва да бъде готов на известен риск, на известни жертви, трябва да знае, че тоя път е съпроводен с известни опасности. Няма лек път там, гдето трябва да се премине от една форма в друга, гдето съзнанието трябва да разкъса оковите на ограничението, за да влезе във връзка с всичко, да изпълни и обгърне всичко.
към текста >>

16. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя никога не повдигала глава, и спомагайки си с една крива тояга, не прилична на тези, които сега са в употребление, безшумно се мъкнела по своя път.
Гдето има любов, там има и добър живот. За да може човек да дойде до добрите постъпки, трябва да ги потърси в храма на любовта. Любовта ражда доброто и чрез него тя осмисля живота. Добрите постъпки са прекрасни и сладки плодове, които зреят само в градината на доброто и под слънцето на любовта. Г. Събев СКРИТАТА СТРАНА НА ЖИВОТА Грижите на умрялата скъперница Много пъти в мрака на вечерта съседните селяни са срещали една стара набръчкана жена, облечена в стари дрехи, по уединения път, който води през Лъмб, но винаги страхът ги е въздържал да заговорят с нея. Тя никога не повдигала глава, и спомагайки си с една крива тояга, не прилична на тези, които сега са в употребление, безшумно се мъкнела по своя път. Понякога тя била виждана в стария плевник, в други случаи в къщата, но най-често в овощната градина, изправена под една ябълка, която все още си цъфти над мястото гдето впоследствие, както казват, се намерило заровеното съкровище. Поколения преминали и нейните посещения все още продължавали. Един, който имал случая да я види, най-подробно описва нейното изсушено лице, нейните грубо изработени дрехи и нейната тояга. Той бил тъй изплашен щото избягал от мястото, макар да бил отишъл там по някоя бърза работа. „Нямаше я там, когато отидох да откъсна една ябълка, но щом като повдигнах ръка да откъсна плода, тя изведнъж се яви тъкмо отпреде ми“.
към текста >>

Един, който имал случая да я види, най-подробно описва нейното изсушено лице, нейните грубо изработени дрехи и нейната тояга.
Добрите постъпки са прекрасни и сладки плодове, които зреят само в градината на доброто и под слънцето на любовта. Г. Събев СКРИТАТА СТРАНА НА ЖИВОТА Грижите на умрялата скъперница Много пъти в мрака на вечерта съседните селяни са срещали една стара набръчкана жена, облечена в стари дрехи, по уединения път, който води през Лъмб, но винаги страхът ги е въздържал да заговорят с нея. Тя никога не повдигала глава, и спомагайки си с една крива тояга, не прилична на тези, които сега са в употребление, безшумно се мъкнела по своя път. Понякога тя била виждана в стария плевник, в други случаи в къщата, но най-често в овощната градина, изправена под една ябълка, която все още си цъфти над мястото гдето впоследствие, както казват, се намерило заровеното съкровище. Поколения преминали и нейните посещения все още продължавали. Един, който имал случая да я види, най-подробно описва нейното изсушено лице, нейните грубо изработени дрехи и нейната тояга. Той бил тъй изплашен щото избягал от мястото, макар да бил отишъл там по някоя бърза работа. „Нямаше я там, когато отидох да откъсна една ябълка, но щом като повдигнах ръка да откъсна плода, тя изведнъж се яви тъкмо отпреде ми“. Най-после, един наемател на фермата, малко ненормален от пиене, се осмелил да я попита за причините на нейните посещения. Тя не отвърнала нищо. но като се приближила до стъблото на едно ябълково дърво, показала към една част от овощната градина, която никога не била копана.
към текста >>

17. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес хората омекват Месия, очакват второ пришествие, но очаквайки това, те съвсем не очакват да се развали старото, което е изградено по един изопачен, окарикатурен план и като слепци за тояга се държат за него.
Казва се. че земята е училище, а ние хората — ученици. Може ли тогава туй училище, тоя голям университет да бъде без учител, без ръководител? Душата на човека, неговия вътрешен глас ще му нашепне де ще го намери. Да се подчиним на тоя глас! Днес хората омекват Месия, очакват второ пришествие, но очаквайки това, те съвсем не очакват да се развали старото, което е изградено по един изопачен, окарикатурен план и като слепци за тояга се държат за него. Други са толкова заслепени, че не могат да си представят и допуснат, че второто идване на Христа не ще одобри техните дела и неправди, които вършат на всека крачка. Та защо ни е то тогава, ако то не понесе по-голяма правда и не помете всичко старо и гнило, ако то не направи преврат в душите, умовете и сърцата на хората? Първото идване на Христа направи презрат в тогавашния свят. То изобличи всичко тъмно и гузно и срути всичко гнило. Второто му идване открива по-широк хоризонт.
към текста >>

18. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Годината 1937 е добра; числото седем е добро, но тя се отличава с едно качество, а именно, бащата е взел тоягата, единицата, и на всеки, който се осмели да си служи с лъжата, тя ще приложи тази тояга.
След това вие не можете да очаквате нищо добро. Хората ги е страх да говорят истината, вследствие на което из- падат в заблуждения. И като направят някаква погрешка, не казват даже пред себе си. че са направили погрешка и за да я при- крият, те си служат с лъжата. По никой начин не употребявайте лъжата. Годината 1937 е добра; числото седем е добро, но тя се отличава с едно качество, а именно, бащата е взел тоягата, единицата, и на всеки, който се осмели да си служи с лъжата, тя ще приложи тази тояга. Каквото престъпление или каквато погрешка и де направи човек. както и да е, все може да мине безнаказано, но що се отнася до лъжата, била тя бяла или черна, няма да се прости. Лъжата е най-малкото престъпление в света, но тя носи най големи последствия; тя е най-опасната и създава всички нещастия на хората. Единственото нещо, което може да ви помогне, за да избегнете лъжата и последствията на лъжата, то е да бъдете носители на Любовта. В това седи силата на човека.
към текста >>

Бащата говори на своите синове и дъщери — нека всички опитат моето благословение, моята целувка, а моята тояга, защото всички са достатъчно бити.
Когато в човека се зароди едно низше желание, това не е нищо друго освен целувка на дявола. Когато в човека се зароди едно възвишено желание, това не е нищо друго, освен целувката на ангела. „Иди да повикаш всички сакати, клосни, хроми, слепи, които дяволът е целунал, за да приемат Божието благословение — благословението на любовта, и да станат хора.“ Та когато поканите някой свой брат на угощение у дома си, не трябва само да му дадете да яде, но ще го прегърнете, ще го целунете, та като излезе от дома ви, да помни, че сте го целунали, че сте му дали нещо от благословението на любовта. Така трябва да правите и вие през тази година. И тъй пожелавам доброто на новата година и на онзи баща, който иде с нея заедно. Бащата говори на своите синове и дъщери — нека всички опитат моето благословение, моята целувка, а моята тояга, защото всички са достатъчно бити. Целувката е врата, път на любовта през която може да се влезе. В това седи спасението. Всички трябва да минете през тази врата. Под думата целувка, аз разбирам да обгърнете човека със своята светла мисъл. Както слънцето всека сутрин обгръща човека със своята светлина, така и човек може да обгърне човека със своята светла мисъл.
към текста >>

19. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще кажете, че тоягата с излязла от рая.
Те не са още в Божествената култура. Ето, ние виждаме, че като наложи Бог една от своите заповеди на старите хора, на хората от старата култура, те не я изпълниха. Като не изпълниха заповедта на Бога, те излязоха от рая, и сегашните хора след тях влязоха в една съвсем човешка култура. Ако разгледате вярванията на сегашните хора ще видите, че там няма нищо Божествено. Каква култура е тази мъж да бие жена си и обратно? Ще кажете, че тоягата с излязла от рая. Но тогава тоягата беше сурова, а сега е суха. Какво нещо е боят? Разбирам да набиеш някого, но да му дадеш нещо, като един от старите светии. Той имал обичай като идвали при него просяци първо им удряли толкова плесници, колкото златни монети те искали. Като отивали дома си, бедните казвали: биха ни, но поне ни дадоха нещо.
към текста >>

Но тогава тоягата беше сурова, а сега е суха.
Ето, ние виждаме, че като наложи Бог една от своите заповеди на старите хора, на хората от старата култура, те не я изпълниха. Като не изпълниха заповедта на Бога, те излязоха от рая, и сегашните хора след тях влязоха в една съвсем човешка култура. Ако разгледате вярванията на сегашните хора ще видите, че там няма нищо Божествено. Каква култура е тази мъж да бие жена си и обратно? Ще кажете, че тоягата с излязла от рая. Но тогава тоягата беше сурова, а сега е суха. Какво нещо е боят? Разбирам да набиеш някого, но да му дадеш нещо, като един от старите светии. Той имал обичай като идвали при него просяци първо им удряли толкова плесници, колкото златни монети те искали. Като отивали дома си, бедните казвали: биха ни, но поне ни дадоха нещо. За да се измени този порядък, в който сега живеете, да се замести с новия, вие трябва да го прекарате през огън.
към текста >>

20. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Гол като тояга останах.
Ревеше като бясна.. Искаше да разбие врата и прозорци и да нахлуе вътре. На другата седмица, законна ликвидация и паричките на бай Миньо хвръкнаха, заедно с много други. Голема лихва плащаше тая банка!!. — Има ли отсега нататък живот? И защо ми е той? Гол като тояга останах. Не се живее, брате! В река да се хвърля, въже да си купя!.. — отчаян бай Миньо думаше на себе си. Причерня му пред очите. Черна и тежка мъка го налегна, да умре, да потъне в земята, че да свърши, да видят ония поразии!
към текста >>

21. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз гледах, когато той идваше на малката каменна плоскост на самия връх — той вървеше прав без тояга в ръце и с такава бързина, че ми се стори като че ли изведнъж се появи при нас.
“ — си помислих аз в отчаяние, спирайки се първото утро и не бидейки в състояние да победя тия препятствия. Разбира се, после аз узнах, че това е за да се изпита силата на нашия дух. Учениците на Учителя казват: „Този, който е победил материята, лесно върви нагоре, а който още не е, пълзи на четири крака.“ И наистина, учениците на Учителя, независимо от възрастта си, с необикновена леснота се катереха на това непристъпно място. Те се промъкваха над пропастите също като че ли имаха крила и като че ли не бяха същества от плът и кръв. Но сам Учителят превъзхождаше всички. Аз гледах, когато той идваше на малката каменна плоскост на самия връх — той вървеше прав без тояга в ръце и с такава бързина, че ми се стори като че ли изведнъж се появи при нас. Със същата бързина, Учителят слиза и долу. Той изглеждаше като владетел на тези планини — човек, който е победил материята и за когото няма препятствия във физическата природа. Аз забелязах, че всички ученици на Учителя обичат височините. Те са превъзходни туристи, но тяхната любов към този вид спорт е нещо повече от обикновено физическо упражнение. Височината е символ на духовното подигане.
към текста >>

22. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

вика им и маха с дългата тояга.
Малката козарка Гледайте я права горе на скалите. Боса е и вятър вее й косите. * Слънцето я грее, цяла почерняла. Малката козарка, с вятъра играла. * Ето по козите втурва се и бяга. вика им и маха с дългата тояга. * Някога заплаче, някога запее, малката козарка. Тъй си тя живее. * Вечер кат заспива гледа към звездите, гледа и си мисли: Там ли са душите? Хайде, лельо Хайде, лельо, разкажи ми пак за чудното дете, гдето имало очички като две звезди ноще. * Разкажи ми как то било най-доброто на света, как намерило в гората изворчето през нощта.
към текста >>

23. -

— Колко време аз те търся, рече той като вдигаше дебелата тояга.
Как им е дошло на ума! Когато си отидем, да отидат да ги отровят и да ги вземат. Точно се разправям, идва пъдарят. Като го видеха момчетата се разтрепериха. Едното от тях се намокри. — Колко време аз те търся, рече той като вдигаше дебелата тояга. Какво търсите вие в чуждите лозя ? Обясняваме че те не са дошли сами в нашето лозе, но че ние сме ги поканили да ни помогнат да обрулим ореха. Той клатеше недоверчиво глава — Няма, бе, чичо, разправяше треперещо по-малкото, ние няма вече така да правим, други ни накара. Пъдарят разказва, че това са стари негови познати, които шетат из лозята и само гледат кога няма да има собственика, за да влизат и да крадат. Същата година той ги заловил като крадели череши закарал ги в участъка, гдето се разправяли с родителите им.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вечерно време, като току що насядаме на трапезата, всички у дома 5-6 души, заслушаме, че в кухнята се заблъскат чинии, задрънкат тенджери, сахани и тепсии и въобще пойде такъв шум, щото човек би помислил; че някой е влязъл и с тояга всичко троши и хвърля.
Най-напред ни посрещна аптекаря, който почти дословно ни разказа: „Аз не вярвам в нищо друго освен в онуй, което мога да видя и попипам. Никакви абстракции не признавам, в никакво задгробно съществуване не вярвам. Но това, което сега става с мен, като че ли ме озадачава. Говореха ми преди да наема тая квартира, че туй ставало, онуй се вършило, че из невиделица се тропало, викало, но аз като невярващ, не обърнах внимание. Като заживях, обаче, в туй помещение, още от първите дни започнах да бъда обезпокояван от следните съвсем необясними за мен феномени. Първо. Вечерно време, като току що насядаме на трапезата, всички у дома 5-6 души, заслушаме, че в кухнята се заблъскат чинии, задрънкат тенджери, сахани и тепсии и въобще пойде такъв шум, щото човек би помислил; че някой е влязъл и с тояга всичко троши и хвърля. Затичаме се да видим, що е, но намираме всичко на местото си. И всинца помислюваме, че това трябва да е била каруца в улицата, а нам се чини, че тропотът й е в нашата кухня. — Второ. Сам в стаята си започна да се занимавам. Заслушам силни тропания на тавана, потона, стените.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вярата в смъртта и погибелта тъй много владее в тази раса, че тя не е в състояние да представи мъдростта алегорично по друг начин, освен в образа на един старец сив, студен, подпрян на тояга!
Кое навежда раменете и кое прави лицето бледо ? — Това твърдо придържане към миналото, тази фанатична вяра в пръста, очакването на упадъка. Духът бива обременен до смърт, докато най-после рухне! Едно подмладено, красиво, цъфтящо тяло означава една душа, която блещи от нови идеи, надежди, планове, цели и грандиозни желания. Вечният живот не е половина смърт на зрялата старост! Вярата в смъртта и погибелта тъй много владее в тази раса, че тя не е в състояние да представи мъдростта алегорично по друг начин, освен в образа на един старец сив, студен, подпрян на тояга! Значи, една мъдрост, която даже себе си не може да запази от погинване. Дотолкова, доколкото чувствителността се покачва, ще се отбягва всичко, което видимо или невидимо вреди! Симпатиите и антипатиите ще растат през всички сфери до ясновидство. Те ще отстраняват вредните хора и вредните мисли, като чрез рефлексни движения. При растенето на вярата от всички страни идат на помощ на възродителния процес материални неща, във форма на храна, на променени навици и променена околност.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Искам, това средство, ако и да е една гнила тояга за подпиране, да въздигне .моя дух в областта на едни по-чисти и всемогъщи мисли.
От това гледище, добре е да имаме около себе си млади, силни, безвредни животни, но не такива, които трябва да стоят затворени в кафез или на които свободата някак си да е отнета. Свободното животно, към което се отнасят с любов, поглъща духовните елементи, които ние излъчваме и, при опасност тези духовни елементи могат да бъдат отново погълнати от нас, ако са още в нашата аура. Животните ги носят, в себе си, без това да им вреди. Едно загатване на тези странни факти се намира в староеврейския обред на „козел-отпушения“, който, натоварен с греховете на целия народ, всяка година бивал изгонван в гората. Който е усвоил неизцеримия навик да взема наркотик или други приспивателни средства и не може веднага да прекъсне употреблението им, трябва да си казва всеки път, когато взема такова средство; „аз моля безкрайното съзнание да ме избави колкото е възможно по-скоро от необходимостта да прибягвам към такава изкуствена помощ. Искам, това средство, ако и да е една гнила тояга за подпиране, да въздигне .моя дух в областта на едни по-чисти и всемогъщи мисли. Моля, то да ме освободи от вредната представа, че не мога да напусна този навик и че приспивателното средство принася само полза, но не и вреда! “ Едно наркотично средство именно вреди много повече, когато човек мисли: „аз зная, че то е гибелно за моето здраве, но въпреки това аз съм принуден да го употребявам“, отколкото ако се вземе онова духовно становище, за което по-рано говорихме. Всички неща биха могли да бъдат полезни дотолкова, доколкото ние нарастваме над необходимостта Да ги използваме, с условие, че ние ги употребяваме правилно, т. е., че се молим да получим от тях най-големи блага и най-малко зло и колкото е възможно по- скоро да се освободим от нездравото, неестествено състояние на тялото, още повече на духа, който избягва тези изкуствени средства. __________________ 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата — теория, практика и тълкувание — от прочути окултисти.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Взехме и един револвер, един дълъг ятаган и по една тояга: приготвихме се за борба със злия дух!
Същият ден (20 ноември) в 3 ч. 20 м. след пладне, ние учителите, Д. Момчилов и Н. Стоев, тръгнахме от селото Горна Лисина за определеното място, като се надявахме, че и другите ни другари ще ни застигнат: предполагахме, че те ще бъдат с коне. Взехме и един револвер, един дълъг ятаган и по една тояга: приготвихме се за борба със злия дух! Понесохме също и червен восък и училищния печат, които ни бяха необходими. Пристигнахме там в 4 ч. 20 м. Домовладелецът има 2 къщи, старата е с 2 отделения, готварница и спалня, а новата с 3 отделения: 2 стаи и зимник. В новата къща и зимника им стоят само дрехи и др.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сокол кацнал на рамото на човека, а врабче на тоягата му.
Той така говори за тая картина: „това е симфоническа поема на моята етика, на моето изкуство, на моя мироглед, както от естетична, така и от идейна гледна точка.“ У художника има копнеж, носталгия за онзи тип човек, който трябва да бъде носител на милосърдие, любов, хармония. Този копнеж, тази носталгия за съвършения тип човек живее у всекиго. В същност, еволюцията се състои в проявата на възвишеното, което се намира в глъбините на всяка човешка душа. Две сърни с любов доверчиво се увират до самите му гърди. От очите на едната сърна текат сълзи. Сокол кацнал на рамото на човека, а врабче на тоягата му. Змията също се стреми към човека. Малко по далеч мечка и костенурка. Едни сърни кротко пасат на известно разстояние. В тревата цветя. Надалеч планини.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Филипи (Македония), дето е бил бит с тояга, обявил е своето римско гражданство.
Това изисква много време и твърде подробен анализ на неговите природни дарби и способности, както и на всичките факти и събития из неговия живот. При оскъдността на литературния материал1) за тая цел и поради недостатъчно място в списанието за една обширна студия по предмета, ние ще се задоволим, за сега, със сведенията, които се намират в „Деянията Апостолски“ и в сами те послания на апостола, както И с някой други указания от автентичен източник. Павел, наричан в детство то му Саул или Савел, се е родил в Тарс, главен и прочут по културата си град на провинцията Киликия, от родители евреи. Баща му се считал за римски гражданин (civis romanus) и тая титла на благородство е предал в наследство на сина си. Затова и Павел, както ще видим по-долу, когато бил съден от местния началник Фест , е апелирал към римския император, а и преди това, когато е бил в гр. Филипи (Македония), дето е бил бит с тояга, обявил е своето римско гражданство. Както и самият Павел свидетелства за себе си (поел. към филипяните — 3: 5 — 6), той е бил „от рода израилев, от племето Вениаминово и по закона фарисей“. И действително, още в юношеската си възраст той е постъпил в школата на знаменития тогава учител по Моисеевите закони, Гамалиил, и там е станал краен фарисей или, както изповядва сам, „изучен точно в отцепредания закон“. За забелязване е, че тоя равин Гамалиил е заел правилно становище по отношение на привържениците на така наречената тогава „назарейска ерес“ (Учението на Христа), защото когато Петър и другите апостоли били хванати от евреите, за да бъдат съдени и убити с камъни, същият фарисей и законоучител Гамалиил, когото целият народ почитал, станал в съборището и, като заповядал да извадят апостолите вън за малко време, рекъл на евреите: „мъже, израилтяни, помислете си добре какво ще сторите връх тези човеци; защото преди тези дни повдигна се Тевда и казваше за себе си, че е голям някой си, при когото се прилепиха до 400 души, но той биде убит, и всички които му се покоряваха, разидоха се и изчезнаха; след него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички, които се поведоха след него, разпръснаха се; и сега ви казвам: оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото това намерение или това дело, ако би да е от човеци ще се развали, а ако ли е от Бога, не можете го развали; пазете се да не би да се намерите и богопротивници“2) Но освен фарисейското учение, Павел е изучил и едно занятие — тъкачеството, за да може да прави шатри. Още тогава той е приложил, според навика на евреите, правилото на окултните ученици: всеки трябва да знае едно какво да е самостойно занятие, за да може да изкарва прехраната си, защото, иначе, той би се научил да краде (Деянията — 18, 3; 20, 34).
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Блудният син, който е изхарчил всичкия си дял от бащиното си наследство и е дошъл до просешка тояга, т.е.
Нека се напуснат тия илюзии, че народите може да се управляват с насилие. Тежко и горко на ония управници, които тънат в такива заблуди: те сами трупат жар на главата си. Така, ударил е часа за блудния син да се върне при баща си. Тоя блуден син е човечеството на материалистичния мироглед, на потисничеството, експлоатацията и робството. Една вълна на нова мисъл и на нови стремежи иде, която ще обхване постепенно всички умове и ще ги просвети, за да се пробуди съзнанието им, че всички хора са братя, които искат да живеят в мир, свобода и благосъстояние. Блудният син, който е изхарчил всичкия си дял от бащиното си наследство и е дошъл до просешка тояга, т.е. който е прахосал своя капитал от светли идеи и благородни чувства, който е осиромашал морално и духовно, е принуден вече да се завърне към извора на благата и да започне нов живот и нова дейност, съвсем различни от досегашните. Ако досега той трупаше само материални богатства, без да вкуси никакво щастие, занапред се отваря за него широко поле за работа, която ще му донесе безсмъртни придобивки, които молци няма да изядат, нито ще бъдат обезценени. Тия придобивки се състоят в едно: в духовното повдигане на човечеството. Тоя резултат, толкова желан, предопределен и неизбежен, ще настъпи толкова по-скоро, колкото по-скоро блудният син се разкае за безумните си деяния и реши да дойде в дома на баща си, дето го чака само щастие, радост и веселие. А бащата - това е Любовта.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Наоколо цари тишина — и тоягата на нощния пазач н свирката на стражаря са замлъкнали отдавна.
В природата, нема никакво вещество, което да не е в движение, и нема движение, което да не е свързано и обусловено от една воля. ________________________________ 1) Тук предаваме резюме на книгата наД-р Гюнтер Ваксмут под горното заглавие 2) В минералното царство също има тази способност. само че в зачатъчно състояние. Корабът От височините на морския бряг гледах морето в ранна утрин. Уморен от суетата на вчерашния ден, градът спеше дълбок сън. Наоколо цари тишина — и тоягата на нощния пазач н свирката на стражаря са замлъкнали отдавна. Останалите само няколко звезди една по една си казват „довиждане“, а на мястото им утринните зари се промъкват неусетно в услуга на настъпващото утро, за да му предадат оная вълшебна хубост, която напомня на ранобудника непознатата на ленивия свят красота на Божия ден. Далеч, далеч на хоризонта се вижда подранилия кораб, губещ се незабелязано за погледа. И сега, като гледам чезнещият силует на кораба, изпитвам такова състояние на душата, за каквото не бива да се говори Нито езикът може да изрази мисълта на разума, нито разумът ще се издигне никога до непостижимите висини на душата, за да й се поклони и да й служи. В тоя кораб беше най-скъпото ми съкровище, което некога вложих в него с детинска наивност, несъразмерна с веригата преживелици на душата ми. Аз не мислех, че некога корабът ще се отдалечи от пристанището, както детето не мисли, че може-би ще дойде ден, когато то ще стои пред немия труп на майка си, която сега му е също така мила, както и на мен отнесеното ми съкровище.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

11: „И даде ми се тръст като тояга и каза ми се: стани и измери храма Божи и олтара и тия, които са кланят вътре.
Азът и неговия тайнствен орган в човешката глава е оня камък, върху който кацва гълъбът с Грааловата храна. От тоя момент нататък Христос на човешкото тяло е изграден и преустроен. „Ние държим това съкровище в пръстени (земни) съдове“, казва ап. Павел. * * * Преди Христос да изпълни Грааловото тайнство на своята смърт-жертва и да се изпълнят думите на Исая: „Аз поставих своя цар върху свещената ми планина на Сион“, става призоваването на големия помощник на Христа Илия — Йоановия дух, чрез възкресяването на Лазара. Той е именно, който получи заповедта да измери новия храм. Откров. 11: „И даде ми се тръст като тояга и каза ми се: стани и измери храма Божи и олтара и тия, които са кланят вътре. Но двора пред храма остави вън, не го измервай“. Чрез това тъкмо се разкрива тясната връзка на ученика Йоан, като възкръсналия Лазар с храмовната тайна, т. е. с мистерията на Грааля (Ср. Р. Щайнер: „Християнството като мистика“ — Лазаровото чудо). Изхождайки от тая основа с пълно съзнание можем да разгледаме това, което е нахвърляно в по-нататъшните глави (8 — 12) на Йоановото евангелие.
към текста >>

НАГОРЕ

0.38071489334106