Търсене в текстове за 'Тояга'

Тя бе въоръжена с тояга.
Тук на Изгрева се случи същото - Учителят бе поставен под домашен арест и то не от властта, която го хулеше, не от обществото, което го отхвърляше, не от духовенството, което изсипваше огън и жупел срещу Учителя, а от самите нас, от самите му ученици - от възрастните братя. Да се чудиш и да се маеш. Сега като ги разказвам тези неща учудвам се как Учителят ни е търпял нас, говоря за тези, които бяхме около него, а за другите - неговите явни противници, за тях да не говорим. Представете си тази стража пред вратата на Учителя беше въоръжена. С какво може да се въоръжи една стража - с пушка или със сабя? Тя бе въоръжена с тояга. Да, с българска тояга. Навремето с тояга дебела и дълга се гонеха кучетата и псетата, добитъка и стоката, с нея се отбраняваха и от зверовете, които ги нападаха. Та тази тояга ни приравни с това, че ние сме стока и добитък. А тоягата бе бяла, хубава, блестеше на слънцето и подхождаше напълно на Бялото Братство и на Белите братя. Него ден на стража пред вратата на Учителя беше един от по-интелигентните братя.
към текста >>

Да, с българска тояга.
Да се чудиш и да се маеш. Сега като ги разказвам тези неща учудвам се как Учителят ни е търпял нас, говоря за тези, които бяхме около него, а за другите - неговите явни противници, за тях да не говорим. Представете си тази стража пред вратата на Учителя беше въоръжена. С какво може да се въоръжи една стража - с пушка или със сабя? Тя бе въоръжена с тояга. Да, с българска тояга. Навремето с тояга дебела и дълга се гонеха кучетата и псетата, добитъка и стоката, с нея се отбраняваха и от зверовете, които ги нападаха. Та тази тояга ни приравни с това, че ние сме стока и добитък. А тоягата бе бяла, хубава, блестеше на слънцето и подхождаше напълно на Бялото Братство и на Белите братя. Него ден на стража пред вратата на Учителя беше един от по-интелигентните братя. Казваше се Райчев.
към текста >>

Навремето с тояга дебела и дълга се гонеха кучетата и псетата, добитъка и стоката, с нея се отбраняваха и от зверовете, които ги нападаха.
Сега като ги разказвам тези неща учудвам се как Учителят ни е търпял нас, говоря за тези, които бяхме около него, а за другите - неговите явни противници, за тях да не говорим. Представете си тази стража пред вратата на Учителя беше въоръжена. С какво може да се въоръжи една стража - с пушка или със сабя? Тя бе въоръжена с тояга. Да, с българска тояга. Навремето с тояга дебела и дълга се гонеха кучетата и псетата, добитъка и стоката, с нея се отбраняваха и от зверовете, които ги нападаха. Та тази тояга ни приравни с това, че ние сме стока и добитък. А тоягата бе бяла, хубава, блестеше на слънцето и подхождаше напълно на Бялото Братство и на Белите братя. Него ден на стража пред вратата на Учителя беше един от по-интелигентните братя. Казваше се Райчев. У дома бяхме купили един килограм много хубави едри маслини и аз отивах да ги занеса на Учителя.
към текста >>

Та тази тояга ни приравни с това, че ние сме стока и добитък.
Представете си тази стража пред вратата на Учителя беше въоръжена. С какво може да се въоръжи една стража - с пушка или със сабя? Тя бе въоръжена с тояга. Да, с българска тояга. Навремето с тояга дебела и дълга се гонеха кучетата и псетата, добитъка и стоката, с нея се отбраняваха и от зверовете, които ги нападаха. Та тази тояга ни приравни с това, че ние сме стока и добитък. А тоягата бе бяла, хубава, блестеше на слънцето и подхождаше напълно на Бялото Братство и на Белите братя. Него ден на стража пред вратата на Учителя беше един от по-интелигентните братя. Казваше се Райчев. У дома бяхме купили един килограм много хубави едри маслини и аз отивах да ги занеса на Учителя. Брат Райчев ме спря, подпрял се на тоягата като овчар, пазещ овце и ме попита къде отивам.
към текста >>

А тоягата бе бяла, хубава, блестеше на слънцето и подхождаше напълно на Бялото Братство и на Белите братя.
С какво може да се въоръжи една стража - с пушка или със сабя? Тя бе въоръжена с тояга. Да, с българска тояга. Навремето с тояга дебела и дълга се гонеха кучетата и псетата, добитъка и стоката, с нея се отбраняваха и от зверовете, които ги нападаха. Та тази тояга ни приравни с това, че ние сме стока и добитък. А тоягата бе бяла, хубава, блестеше на слънцето и подхождаше напълно на Бялото Братство и на Белите братя. Него ден на стража пред вратата на Учителя беше един от по-интелигентните братя. Казваше се Райчев. У дома бяхме купили един килограм много хубави едри маслини и аз отивах да ги занеса на Учителя. Брат Райчев ме спря, подпрял се на тоягата като овчар, пазещ овце и ме попита къде отивам. Отговорих му, че отивам да занеса тези маслини на Учителя.
към текста >>

Брат Райчев ме спря, подпрял се на тоягата като овчар, пазещ овце и ме попита къде отивам.
Та тази тояга ни приравни с това, че ние сме стока и добитък. А тоягата бе бяла, хубава, блестеше на слънцето и подхождаше напълно на Бялото Братство и на Белите братя. Него ден на стража пред вратата на Учителя беше един от по-интелигентните братя. Казваше се Райчев. У дома бяхме купили един килограм много хубави едри маслини и аз отивах да ги занеса на Учителя. Брат Райчев ме спря, подпрял се на тоягата като овчар, пазещ овце и ме попита къде отивам. Отговорих му, че отивам да занеса тези маслини на Учителя. Показах му ги, той ги огледа, харесаха му и отсече: „Занеси ги и ги предай на Станка, а тя ще ги даде на Учителя". Аз подскочих като ужилена. Той ме огледа и се озадачи, защо ли съм подскочила. „Какво на Станка ли?
към текста >>

Мога да ти предам маслините само ако вие лично му ги занесете заедно с тоягата".
Той ме огледа и се озадачи, защо ли съм подскочила. „Какво на Станка ли? Че нея ли избрахте, нея ли намерихте да прислужва на Учителя? Та вие знаете ли, че Учителят се гнуси от нея? Той лично ми даде чашата си да я измия, за да не я мие Станка. Мога да ти предам маслините само ако вие лично му ги занесете заедно с тоягата". Брат Райчев ме изгледа много внимателно и сериозно, после огледа тоягата и огледа себе си. Взе мълчешката маслините и тръгна към вратата на стаята на Учителя. Аз стоях отвън, а цялата се тресях отвътре от възмущение и наблюдавах какво ще стане. Брат Райчев стигна до вратата, остави тоягата, обърна се към мен, за да видя, че влиза при Учителя без тояга и му занесе маслините. Какво е казал на Учителя и какво Учителя му отговорил не зная, но онова, което видях бе, че той излезе от стаята на Учителя, мина покрай тоягата и не я взе, нито я погледна, после премина покрай мене все едно, че бях дърво и се запъти нанякъде.
към текста >>

Брат Райчев ме изгледа много внимателно и сериозно, после огледа тоягата и огледа себе си.
„Какво на Станка ли? Че нея ли избрахте, нея ли намерихте да прислужва на Учителя? Та вие знаете ли, че Учителят се гнуси от нея? Той лично ми даде чашата си да я измия, за да не я мие Станка. Мога да ти предам маслините само ако вие лично му ги занесете заедно с тоягата". Брат Райчев ме изгледа много внимателно и сериозно, после огледа тоягата и огледа себе си. Взе мълчешката маслините и тръгна към вратата на стаята на Учителя. Аз стоях отвън, а цялата се тресях отвътре от възмущение и наблюдавах какво ще стане. Брат Райчев стигна до вратата, остави тоягата, обърна се към мен, за да видя, че влиза при Учителя без тояга и му занесе маслините. Какво е казал на Учителя и какво Учителя му отговорил не зная, но онова, което видях бе, че той излезе от стаята на Учителя, мина покрай тоягата и не я взе, нито я погледна, после премина покрай мене все едно, че бях дърво и се запъти нанякъде. Стоях дълго дали ще се случи нещо.
към текста >>

Брат Райчев стигна до вратата, остави тоягата, обърна се към мен, за да видя, че влиза при Учителя без тояга и му занесе маслините.
Той лично ми даде чашата си да я измия, за да не я мие Станка. Мога да ти предам маслините само ако вие лично му ги занесете заедно с тоягата". Брат Райчев ме изгледа много внимателно и сериозно, после огледа тоягата и огледа себе си. Взе мълчешката маслините и тръгна към вратата на стаята на Учителя. Аз стоях отвън, а цялата се тресях отвътре от възмущение и наблюдавах какво ще стане. Брат Райчев стигна до вратата, остави тоягата, обърна се към мен, за да видя, че влиза при Учителя без тояга и му занесе маслините. Какво е казал на Учителя и какво Учителя му отговорил не зная, но онова, което видях бе, че той излезе от стаята на Учителя, мина покрай тоягата и не я взе, нито я погледна, после премина покрай мене все едно, че бях дърво и се запъти нанякъде. Стоях дълго дали ще се случи нещо. Не се случи нищо. Отидох си. Онази тояга стоеше на вратата.
към текста >>

Какво е казал на Учителя и какво Учителя му отговорил не зная, но онова, което видях бе, че той излезе от стаята на Учителя, мина покрай тоягата и не я взе, нито я погледна, после премина покрай мене все едно, че бях дърво и се запъти нанякъде.
Мога да ти предам маслините само ако вие лично му ги занесете заедно с тоягата". Брат Райчев ме изгледа много внимателно и сериозно, после огледа тоягата и огледа себе си. Взе мълчешката маслините и тръгна към вратата на стаята на Учителя. Аз стоях отвън, а цялата се тресях отвътре от възмущение и наблюдавах какво ще стане. Брат Райчев стигна до вратата, остави тоягата, обърна се към мен, за да видя, че влиза при Учителя без тояга и му занесе маслините. Какво е казал на Учителя и какво Учителя му отговорил не зная, но онова, което видях бе, че той излезе от стаята на Учителя, мина покрай тоягата и не я взе, нито я погледна, после премина покрай мене все едно, че бях дърво и се запъти нанякъде. Стоях дълго дали ще се случи нещо. Не се случи нищо. Отидох си. Онази тояга стоеше на вратата. Дежурството на стражата този ден завърши.
към текста >>

Онази тояга стоеше на вратата.
Брат Райчев стигна до вратата, остави тоягата, обърна се към мен, за да видя, че влиза при Учителя без тояга и му занесе маслините. Какво е казал на Учителя и какво Учителя му отговорил не зная, но онова, което видях бе, че той излезе от стаята на Учителя, мина покрай тоягата и не я взе, нито я погледна, после премина покрай мене все едно, че бях дърво и се запъти нанякъде. Стоях дълго дали ще се случи нещо. Не се случи нищо. Отидох си. Онази тояга стоеше на вратата. Дежурството на стражата този ден завърши. На следващият ден нямаше никаква стража, тоягата изчезна някъде и не се мерна до края на Школата, нито пък стража се яви повече. А този опит със стражата те го бяха правили и друг път. Има и други случки с тази стража, на която аз съм присъствала и съм описала. Но след този случай стражата изчезна.
към текста >>

На следващият ден нямаше никаква стража, тоягата изчезна някъде и не се мерна до края на Школата, нито пък стража се яви повече.
Стоях дълго дали ще се случи нещо. Не се случи нищо. Отидох си. Онази тояга стоеше на вратата. Дежурството на стражата този ден завърши. На следващият ден нямаше никаква стража, тоягата изчезна някъде и не се мерна до края на Школата, нито пък стража се яви повече. А този опит със стражата те го бяха правили и друг път. Има и други случки с тази стража, на която аз съм присъствала и съм описала. Но след този случай стражата изчезна. Учителят сам си беше стража. На този ден наистина се беше случило нещо - махна се стражата, махнаха се някои човешки приумици, а един урок бе даден на учениците от Школата.
към текста >>

7. 90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ

Преди това той беше извлякъл друга сестра от под кревата му, но за нея Учителят му беше казал, че там се е завряло едно много лошо куче, което е зло и хапе, за което Иван бе приготвил една дебела тояга, сръга с нея кучето и накрая извади оная сестра, която се бе завряла под леглото.
Започна да се облича в копринени рокли с къси ръкави, с големи деколтета като онези жени, които се разхождаха по улиците на София, за да си намерят любовник. По едно време тя заявяваше, че непременно трябва да зачене от Духът и че ще роди синът Христос. Това бяха болни съзнания, обсебени от сили, които търсеха да компрометират Учителя и да осквернят образа му. И тя веднъж се беше завряла под кревата му. Учителят нареди на Иван Антонов да отиде и да я извади. Преди това той беше извлякъл друга сестра от под кревата му, но за нея Учителят му беше казал, че там се е завряло едно много лошо куче, което е зло и хапе, за което Иван бе приготвил една дебела тояга, сръга с нея кучето и накрая извади оная сестра, която се бе завряла под леглото. А за Магдалена каза, че там се е завряла една котка, която много дращи, защото имала остри нокти. Иван Антонов взе за нея метлата с дръжката та да сръга с нея, с дръжката котката ако се е завряла в ъгъла на кревата, а пък ако реши да дращи, да я захлупи с метлата. И той така направи. Наведе се и като я видя коя е така я сръга жестоко, че онази направо се хвърли върху него да го драска, но той като я цапардоса с метлата и тя се умири. Още един такъв случай.
към текста >>

8. 143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА

" Той се у усмихна: „Кучетата скачат според тоягата.
А затова трябваше да има повод и за да не им се дава повод и да се попречи на някоя провокация то приятелите строго охраняваха и през нощта, и през нощта целият лагер на лозето. Тук бяха опънати много палатки и в последните събори наброяваха към 600 до 1000 човека. Обикновено за охрана се избираха едрите, силните братя и в ръцете си държаха едни големи бели тояги. Дори Борис Николов, който бе висок и силен носеше една сопа дълга, която стърчеше една педя над него. Веднъж попитах Учителя: „Ама, Учителю, какво ще кажат за вашето Учение, когато онези от града видят сопите? " Той се у усмихна: „Кучетата скачат според тоягата. Аз не съм дошъл за кучетата, а за учениците, за българите, за славянството и човечеството. А пък вие, които сте тук сте длъжни да предадете това Слово на следващите, които идат. Така че това Слово се охранява горе от ангели небесни, а пък тук долу също се охранява от ангели небесни и ангели земни. Горе небесните служители държат в ръцете си меч, а пък тук земните ангели държат бяла тояга. Ако е необходимо тази тояга може да се превърне и на меч Господен".
към текста >>

Горе небесните служители държат в ръцете си меч, а пък тук земните ангели държат бяла тояга.
Веднъж попитах Учителя: „Ама, Учителю, какво ще кажат за вашето Учение, когато онези от града видят сопите? " Той се у усмихна: „Кучетата скачат според тоягата. Аз не съм дошъл за кучетата, а за учениците, за българите, за славянството и човечеството. А пък вие, които сте тук сте длъжни да предадете това Слово на следващите, които идат. Така че това Слово се охранява горе от ангели небесни, а пък тук долу също се охранява от ангели небесни и ангели земни. Горе небесните служители държат в ръцете си меч, а пък тук земните ангели държат бяла тояга. Ако е необходимо тази тояга може да се превърне и на меч Господен". На един от съборите кой знае защо изведнъж налетяха много оси, които не само смущаваха, но и ужилиха някои от съборяните. Отидоха и се оплакаха на Учителя. Тогава Учителят отиде и застана малко в страни, направи някои движения непознати за нас, произнесе няколко формули и всички оси изведнъж бяха разпръснати от масите и застанаха на едно място, като че ли бяха замръзнали. Учителят ги огледа, после ги подухна, за да провери дали се движат, а те стояха като мъртви.
към текста >>

Ако е необходимо тази тояга може да се превърне и на меч Господен".
" Той се у усмихна: „Кучетата скачат според тоягата. Аз не съм дошъл за кучетата, а за учениците, за българите, за славянството и човечеството. А пък вие, които сте тук сте длъжни да предадете това Слово на следващите, които идат. Така че това Слово се охранява горе от ангели небесни, а пък тук долу също се охранява от ангели небесни и ангели земни. Горе небесните служители държат в ръцете си меч, а пък тук земните ангели държат бяла тояга. Ако е необходимо тази тояга може да се превърне и на меч Господен". На един от съборите кой знае защо изведнъж налетяха много оси, които не само смущаваха, но и ужилиха някои от съборяните. Отидоха и се оплакаха на Учителя. Тогава Учителят отиде и застана малко в страни, направи някои движения непознати за нас, произнесе няколко формули и всички оси изведнъж бяха разпръснати от масите и застанаха на едно място, като че ли бяха замръзнали. Учителят ги огледа, после ги подухна, за да провери дали се движат, а те стояха като мъртви. След това Учителят направи друго движение, изказа други думи и полека те се раздвижиха, разпериха крилца, хвръкнаха и напуснаха лагера.
към текста >>

9. 255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ

Учителят отправя поглед над главата ми, някъде далеч над мене и промълвя: „Когато давам изпит на някой ученик, първо тоягата я слагам на своя гръб и после я турям на ученика и на неговия гръб".
Тя бе най-важното условие, защото само при Чистотата можеше да влезе Духът на Истината. Всички страдания и мъчнотии в човешкия живот бяха пречки, но те трябваше да се превъзмогнат с методите от Словото на Учителя. Та човек е сложна верига от безброй проекции, то е вътрешно и външно сечение на светове, той е свързан с верига, с безброй души, свързан е с тях от памти века. Спомням си какви ли не задачи ни е давал Учителя. Намирам се при Учителя и споделям, че тези задачи се разрешават лесно от просветеното съзнание, но за нас, обикновените хора, е много трудно за изпълнение. Учителят отправя поглед над главата ми, някъде далеч над мене и промълвя: „Когато давам изпит на някой ученик, първо тоягата я слагам на своя гръб и после я турям на ученика и на неговия гръб". Стоя и нищо не разбирам. Отидох си у дома и размишлявам, Значи Учителят всяка една задача, която приготвя за ученика знае тежестта й, преценява я колко тежи и знае колко ученикът може да издържи затова взема част от нейната тежест и после я предава на ученика и то толкова колкото може да издържи. Да, но това е теория, но как е в действителност? Най-много ме смущаваше въпросът с тоягата. От къде накъде дойде тази тояга.
към текста >>

Най-много ме смущаваше въпросът с тоягата.
Намирам се при Учителя и споделям, че тези задачи се разрешават лесно от просветеното съзнание, но за нас, обикновените хора, е много трудно за изпълнение. Учителят отправя поглед над главата ми, някъде далеч над мене и промълвя: „Когато давам изпит на някой ученик, първо тоягата я слагам на своя гръб и после я турям на ученика и на неговия гръб". Стоя и нищо не разбирам. Отидох си у дома и размишлявам, Значи Учителят всяка една задача, която приготвя за ученика знае тежестта й, преценява я колко тежи и знае колко ученикът може да издържи затова взема част от нейната тежест и после я предава на ученика и то толкова колкото може да издържи. Да, но това е теория, но как е в действителност? Най-много ме смущаваше въпросът с тоягата. От къде накъде дойде тази тояга. Защо Учителят си послужи с образа на тоягата? И от къде накъде Учителят ще сложи ще наложи тоягата на гърбът си, а после ще я наложи върху гърба на ученика. Тук имаше нещо неясно за мен, беше някакъв ребус, но да се разреши все пак трябваше да има някакви данни. Накрая реших, че Учителят поема голяма част от задачата, предварително подготвя условията, подобрява възможностите на ученика, а ученикът трябваше да избере най-правилният ход и то в духа на Учението.
към текста >>

От къде накъде дойде тази тояга.
Учителят отправя поглед над главата ми, някъде далеч над мене и промълвя: „Когато давам изпит на някой ученик, първо тоягата я слагам на своя гръб и после я турям на ученика и на неговия гръб". Стоя и нищо не разбирам. Отидох си у дома и размишлявам, Значи Учителят всяка една задача, която приготвя за ученика знае тежестта й, преценява я колко тежи и знае колко ученикът може да издържи затова взема част от нейната тежест и после я предава на ученика и то толкова колкото може да издържи. Да, но това е теория, но как е в действителност? Най-много ме смущаваше въпросът с тоягата. От къде накъде дойде тази тояга. Защо Учителят си послужи с образа на тоягата? И от къде накъде Учителят ще сложи ще наложи тоягата на гърбът си, а после ще я наложи върху гърба на ученика. Тук имаше нещо неясно за мен, беше някакъв ребус, но да се разреши все пак трябваше да има някакви данни. Накрая реших, че Учителят поема голяма част от задачата, предварително подготвя условията, подобрява възможностите на ученика, а ученикът трябваше да избере най-правилният ход и то в духа на Учението. Тази тояга имаше своя символика.
към текста >>

Защо Учителят си послужи с образа на тоягата?
Стоя и нищо не разбирам. Отидох си у дома и размишлявам, Значи Учителят всяка една задача, която приготвя за ученика знае тежестта й, преценява я колко тежи и знае колко ученикът може да издържи затова взема част от нейната тежест и после я предава на ученика и то толкова колкото може да издържи. Да, но това е теория, но как е в действителност? Най-много ме смущаваше въпросът с тоягата. От къде накъде дойде тази тояга. Защо Учителят си послужи с образа на тоягата? И от къде накъде Учителят ще сложи ще наложи тоягата на гърбът си, а после ще я наложи върху гърба на ученика. Тук имаше нещо неясно за мен, беше някакъв ребус, но да се разреши все пак трябваше да има някакви данни. Накрая реших, че Учителят поема голяма част от задачата, предварително подготвя условията, подобрява възможностите на ученика, а ученикът трябваше да избере най-правилният ход и то в духа на Учението. Тази тояга имаше своя символика. Дойде време тази символика да се превърне в реалност.
към текста >>

И от къде накъде Учителят ще сложи ще наложи тоягата на гърбът си, а после ще я наложи върху гърба на ученика.
Отидох си у дома и размишлявам, Значи Учителят всяка една задача, която приготвя за ученика знае тежестта й, преценява я колко тежи и знае колко ученикът може да издържи затова взема част от нейната тежест и после я предава на ученика и то толкова колкото може да издържи. Да, но това е теория, но как е в действителност? Най-много ме смущаваше въпросът с тоягата. От къде накъде дойде тази тояга. Защо Учителят си послужи с образа на тоягата? И от къде накъде Учителят ще сложи ще наложи тоягата на гърбът си, а после ще я наложи върху гърба на ученика. Тук имаше нещо неясно за мен, беше някакъв ребус, но да се разреши все пак трябваше да има някакви данни. Накрая реших, че Учителят поема голяма част от задачата, предварително подготвя условията, подобрява възможностите на ученика, а ученикът трябваше да избере най-правилният ход и то в духа на Учението. Тази тояга имаше своя символика. Дойде време тази символика да се превърне в реалност. Случи се така, че веднъж преди обед около сутрешните часове когато много хора по Изгрева нямаше, защото всеки беше излезнал да си върши своята работа нещо ме накара да мина покрай една от бараките.
към текста >>

Тази тояга имаше своя символика.
От къде накъде дойде тази тояга. Защо Учителят си послужи с образа на тоягата? И от къде накъде Учителят ще сложи ще наложи тоягата на гърбът си, а после ще я наложи върху гърба на ученика. Тук имаше нещо неясно за мен, беше някакъв ребус, но да се разреши все пак трябваше да има някакви данни. Накрая реших, че Учителят поема голяма част от задачата, предварително подготвя условията, подобрява възможностите на ученика, а ученикът трябваше да избере най-правилният ход и то в духа на Учението. Тази тояга имаше своя символика. Дойде време тази символика да се превърне в реалност. Случи се така, че веднъж преди обед около сутрешните часове когато много хора по Изгрева нямаше, защото всеки беше излезнал да си върши своята работа нещо ме накара да мина покрай една от бараките. Чух някаква глъчка. Приближим се и нещо ме накара да отида натам. Любопитство ли беше или нещо друго - не зная.
към текста >>

Започна лека полека въпросът за онази тояга да ми се прояснява вече, как Учителят я налага първо на себе си и после върху ученика.
След това отидох при Учителя и му докладвах, че тя е заспала. „Каза ли нещо? " „Каза, че бастуна ви си го бива и бил вълшебен." Учителят погледна, въздъхна уморено и с огорчение добави: „Да знаеш как този пакостлив дух се беше така вмъкнал в нея,"така впил в нея като кърлеж, че толкова време се опитвам да го изгоня, но като видях, че започна да прави бели реших да приложа най-стария метод - с бастуна." Учителят беше изморен. Усмихна се леко. „И бастуна става някога Господ - стига да умееш." Аз стоях пред него със зяпнала уста. Започна лека полека въпросът за онази тояга да ми се прояснява вече, как Учителят я налага първо на себе си и после върху ученика. Учителят прочете мисълта ми: „Ако види отвън някой ще каже, че Учителят си бие учениците си с бастуна. Ако види някой отвътре ще каже, че Учителят си лекува учениците с бастуна. Ако види някой от горе ще каже, че Учителят раздава благословение с бастуна. Но само аз си знам какво ми коствува това и каква Божествена енергия се изразходва, за да се вкара този дух в пътя и да се помогне на тази сестра, за да си оправи пътя. Ето, това е гдето се казва: „Прави правете Божиите пътища!
към текста >>

10. 7. МАЛКАТА КНИЖЧИЦА

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

И аз я стиснах здраво както „слепец стиска тоягата" и както „давещият - сламката", както казват народните поговорки и се обърнах към всички и с разведрено и весело лице взех участие в разговорите, шегите, игрите и песните докато взе да се свечерява и ние си тръгнахме.
Трябва да я прочета! веднага трябва да я прочета. Но как? Невъзможно! Неучтиво нито да се зачета пред всички, нито да си отида веднага. И аз я стиснах здраво както „слепец стиска тоягата" и както „давещият - сламката", както казват народните поговорки и се обърнах към всички и с разведрено и весело лице взех участие в разговорите, шегите, игрите и песните докато взе да се свечерява и ние си тръгнахме. Вечерта беше вече късно, ние бяхме изморени и трябваше да си легна без да я прочета. Следващият ден неделя беше облачен и мъглив. За пръв път не ме обзе мъката и аз не се заблъсках в безизходни размишления, но взех книжката. Още първите редове ме грабнаха и ме държаха до края в будност и напрежение. „Боже каква книжка!
към текста >>

11. 7. КОЙ ЗА КАКВО Е?

Учителят я погледна строго: „Като взема една тояга, ще видиш ти женитба".
7. КОЙ ЗА КАКВО Е? Олга Славчева беше един експанзивен човек, жизнерадостна, с много хубаво отношение към всички. Беше млада, хубава, руса, с бяла кожа. Тя имаше някакъв възлюбен и по някое време й се прииска да се омъжи и да има семейство. След една беседа, както се бяхме събрали около Учителя, Олга сподели с Него своята отдавна леяна мечта. Учителят я погледна строго: „Като взема една тояга, ще видиш ти женитба". „Ама и аз също съм душичка и аз също искам." „Ами тоягата? " „Нищо, ще се прежаля." „Ами две тояги! " Олга сведе поглед и замълча. От Негова гледна точка тя не беше за брак. После Учителят продължи: „Ти си кибритена клечка.
към текста >>

„Ама и аз също съм душичка и аз също искам." „Ами тоягата?
Олга Славчева беше един експанзивен човек, жизнерадостна, с много хубаво отношение към всички. Беше млада, хубава, руса, с бяла кожа. Тя имаше някакъв възлюбен и по някое време й се прииска да се омъжи и да има семейство. След една беседа, както се бяхме събрали около Учителя, Олга сподели с Него своята отдавна леяна мечта. Учителят я погледна строго: „Като взема една тояга, ще видиш ти женитба". „Ама и аз също съм душичка и аз също искам." „Ами тоягата? " „Нищо, ще се прежаля." „Ами две тояги! " Олга сведе поглед и замълча. От Негова гледна точка тя не беше за брак. После Учителят продължи: „Ти си кибритена клечка. Трябва да ходиш и да палиш хората.
към текста >>

12. 4. СЛУГИНЯТА

Донка Илиева

Той като взел една тояга и като погнал да бие дъщеря си Мария по коридора и тя Кинчето, за да я скрие от Антов, да отвори вратата и Мария като я застига я блъсва в бюрото, та тука един комбъл й стана на главата и не се минаха два дена и си замина.
Кинчето я гледа шест месеца на ръце. Много беше услужлива. Но тя много зле си отиде - Кинчето. Идваше при мене, реве и казваше, как ще се живее. Антов се кара на дъщеря си, но краката го боляха, та нищо не можеше да направи, не можеше да седи на крака си. Той като взел една тояга и като погнал да бие дъщеря си Мария по коридора и тя Кинчето, за да я скрие от Антов, да отвори вратата и Мария като я застига я блъсва в бюрото, та тука един комбъл й стана на главата и не се минаха два дена и си замина. Кинчето почина. Тя самичка си беше, ама Антов живееше при нея. Жена му беше още жива. Но тя нямаше нищо против жена му, нито децата. Тя беше като тяхна по-голяма сестра.
към текста >>

13. 1. СЪМИШЛЕНИЦИ И ПРОТИВНИЦИ

Райна Димитрова Колева

Нарушение на окултните закони

" И той се ядосал и рекъл: „Махай пръчката, тоягата, щото, ако я взема няма да те побере Елхово".
Добре, ама през 1928 г. той казва: „Ще отида на събор! " Тръгна да отива, върнаха го, защото събора бе забранен от властите. И като говорили лошо за Учителя в Елхово, той чул двама: един народен представител и един адвокат говорели за Учителя лошо и той казал: „Абе за кой Дънов говорите? " Този, народният представител вдигнал бастуна и казал: „И ти ли си чадо на Дънов? " И той се ядосал и рекъл: „Махай пръчката, тоягата, щото, ако я взема няма да те побере Елхово". И той извикал един полицай, наредил му като народен представител, скимнало му, арестувал мъжа ми. Тогава женени бяхме. Арестувал го и го закарал в участъка стражаря. Добре, ама в участъка бил на брат му най- близкия приятел - там работи: „Христо, какво правиш тука? " Разказал му: „Ами не знаех, че е забранено да се говори с елховската интелигенция?
към текста >>

14. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

С някаква тояга му беше разбил черепа.
Никой обаче от нашите приятели не се интересуваше от това и наистина баща ми продължаваше да го ползва за работилница. Трябва да кажа даже, че когато го ползваше за работилница, продължаваше тоя натиск, който указваше властта. Той имаше работник, който работеше в салона и някой беше издебнал момент когато баща ми е някъде из града за материали и нещо друго и беше влязъл и беше ударил по главата работника. Така че имаше нужда и от медицинска намеса, за да се оправи човека. Беше го травмирал здравата по главата. С някаква тояга му беше разбил черепа. Тъй че аз мисля, че малко приятели, пък може би изобщо никой да не знае тия събития около натиска, интервенцията, която указваше властта върху нас, за да може да обсебят салона за техни нужди. Както и да е салонът имаше възможност вече да се ползва по предназначение, но никой не идваше да го ползва. Може би нашите приятели са се страхували от острия език, който имаше баща ми, да дойдат да го вземат. Не знам. Но вероятно са се оплакали на приятелите в София.
към текста >>

15. 1. Сирак и чирак

А пък аз си казах: „Е, добре, ще зная аз какво да правя, та да може тя да си почива.“ Но идваше ми на ума да не го щипна така, че да почервенее или да посинее детето, защото после тоягата ще играе.
А ония дълги чакъни - няма сянка, няма люлки, няма нищо. Детето трябва да го държиш на ръце. Просто отмалявах и нямаше какво да правя и тогава се сетих да го щипна малко. То като запищя и в това време пристига майка му и вика: „Ех детето ми, добре, че изплаща, че и мама да си почине малко“. Тя освен детето е и майка-кърмачка, а като почнат ония дълги чакъми, не може да се отърве от тях. А пък аз си казах: „Е, добре, ще зная аз какво да правя, та да може тя да си почива.“ Но идваше ми на ума да не го щипна така, че да почервенее или да посинее детето, защото после тоягата ще играе. Та по-лекичко го пощипвах. Ние бяхме съседи на един кръчмар на име Пею. Отивам на дюкяна, а той вика: „Гради, да отидеш да напоиш коня“. Понеже отвън кръчмата имаше чардак, където седяха селяните и пиеха ракия, вино или кафе, имаше пейки. Та като се кача на пейката и от нея се качвам на коня, ида, напоя го.
към текста >>

16. 32. Точната прогноза

Те светеха като светещи топки и се движеха от северо-запад и в моето съзнание имах усещането, че това са някакви войни, които се движат неимоверно бързо, подобно на деца, които играят с тояга и правят овчарски скок.
германските войски бяха пред Москва. Всички с трепет следяхме военните действия. Съществуваше голяма опасност да падне столицата на Русия. По това време и аз бях много смутен и преживявах особено неспокойство. По същото време аз бях в София и сънувах следния сън: Видях едни големи кълбета, като футболни топки в най-различни цветове на дъгата. Те светеха като светещи топки и се движеха от северо-запад и в моето съзнание имах усещането, че това са някакви войни, които се движат неимоверно бързо, подобно на деца, които играят с тояга и правят овчарски скок. Много внушителен беше тоя мой сън и представата за него не ме напущаше. Затова отидох при Учителя и Му разказах съня си. Учителят ме изслуша внимателно и след кратко мълчание ми каза, че тоя сън е пророчески. „Следете, рекох, какво има да стане, какви събития ще последват“. Не мина много време и във военните действия настъпи обрат.
към текста >>

17. 33. Духовно подвизаване на Изгрева

Аз си продължих работата, но наблюдавам, дали няма да се върне с някоя тояга.
“ Той обаче не ми обърна внимание и продължи. Аз се прибрах в салона. И тъй като влязох по едно време слушам една сестра изпищя. Като се обърнах, видях сестра Цветана Симеонова,която почистваше картините вън от салона. Брат Йордан не бръсне ни картини, ни мазилка, почва да пръска и картините и по едно време като излизам и по бай Ганювски като му зашлевих един шамар... Той си събира така ръцете, да почне да се боксира, обаче нищо не ми направи и отиде на полянката. Аз си продължих работата, но наблюдавам, дали няма да се върне с някоя тояга. По едно време гледам, той приближи до салона и аз излизам и му казвам: „Брат Йордане, много извинявай, че те ударих така“. А той отговори: „А, няма нищо, аз трябваше да послушам“. Та братя и сестри, така ми е минавал живота през най-хубавите ми години. Случка след случка, преживявания подобни безконечни. Веднъж Учителят ме извика и каза: „Рекох, трябва да се поправят клозетите, защото са много разнебитени“.
към текста >>

18. 44. Неволи от лъжебратя

Както виждате аз нямам нито бастун, нито тояга в ръка, но искам да се върнете обратно.
Това нещо се разчу, разтревожи ни и мина някое време и трябваше да започне новата учебна година. Аз мислих много по тоя въпрос във връзка с брат Антов и измислих. Първата беседа, която трябва да посетим, отидох до чешмата където беше портичката, през която минавахме, за да отидем в салона и зачаках, нали сутрин беседите започвах в пет часа. По едно време идва брат Антов с жена си до портичката където седя аз. Казах му: „Брат Антов, сестрата може да отиде на беседа, обаче вие, който се показахте като голям герой, вземахте и бихте един брат, който е на легло, искам да ви видя гърба. Както виждате аз нямам нито бастун, нито тояга в ръка, но искам да се върнете обратно. Няма да ви пусна да отидете на беседа.“ Той в това време тупа с бастуна така и вика: „Аз утре ще ти дам да се разбереш! “ Викам: „Утре, (а наблизо имаше електрически стълб) на тоя стълб може да ме обесите, обаче сега искам да ви видя гърба“. По това време минават други братя и сестри, отиват на беседа и слушат, нали? И той гледа, гледа и като вижда, че е безсилен ще не ще се върна, не дойде на беседа. После гледах по някое време пак идваше с някое негово протеже, да го пази.
към текста >>

19. 8. Кредиторите - отгоре и отдолу

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Иначе ще дойде и ще играе тоягата!
Това е за земята. Но и онези, които слизат от Невидимия свят като се облекат в човешка плът, също се скрият от своите кредитори в Невидимия свят, че дори носят и други имена, поставени от онези, които ги раждат. А геройство е, да си носиш името отгоре и да те кръстят със същото име. Тогава ще отговаряш и пред едните кредитори на Небето, както и пред другите кредитори на земята. И тогава трябва да изплатиш задълженията си до грош. Иначе ще дойде и ще играе тоягата! “ Така и стана. Не бях си сменил името, дойдох на земята, дойдох на Изгрева и дойде време да плащам и на едните, и на другите кредитори. А как това стана ще разберете по-късно.
към текста >>

20. 34. Пълната кошница

В него се поставяше едно бутало, на което бяха издълбани няколко отвора и буталото бе закрепено на една тояга.
34. ПЪЛНАТА КОШНИЦА Един ден пристигнаха в Мърчаево две сестри от провинцията и носеха пълна кошница с праскови и няколко буци с масло. На времето маслото се добиваше по съвсем естествен начин. Млякото се сипваше в съд наречен бучка, който беше продълговат около един метър с диаметър една педя. В него се поставяше едно бутало, на което бяха издълбани няколко отвора и буталото бе закрепено на една тояга. Бучката се напълваше с мляко, половината сквасено, половината с прясно и селянката започваше с ръка да движи дръжката на буталото нагоре и надолу в бучката. Това се казваше биене на масло. След половин час движение на буталото надолу и нагоре маслото излизаше на повърхността, оттам го взимаха и го поставяха в един котел с вода, като правеха от него кръгли топки, големи колкото два юмрука и те се наричаха бучки масло. Та такива бучки с масло имаше поставени в пълната кошница. Двете сестри влязоха в стаята и предадоха пълната кошница на Учителя.
към текста >>

21. 39. БЕЛЕЖКИТЕ

Щом видиш голямата тояга, превърни се в светлина.
II лекция на Младежкия клас, 27.Х.1933 г., Изгрев "Ти си, което си, което си, ти си." Вашият характер трябва да има свойствата на почвата, на водата, на въздуха и на светлината. Ако искате да имате една правилна философия за живота, трябва да има във вас тези 4 Божествени процеса. Да можете да успявате на земята, трябва да имате горните качества на четирите елемента: на почвата - твърдостта, на водата - течността, на въздуха - всеобгръщността и на светлината - всепроникващата сила. Някой казва, да се уреди живота на всички хора лично. Ти като уреждаш своя живот, разреждаш живота на всички! Щом видиш голямата тояга, превърни се в светлина. Голямата река носи голяма кал в морето. Трябва да минете през калта и каквото остане от нея, да го отнесете в морето. Калта трябва да се отнесе в океана. Като се натрупа много човешка кал, идват страданията .понеже тази кал не може да се изтече в океана. Натрупването на кал, подразбира, че няма стремеж.
към текста >>

22. 9. ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО ПРЕД ВЛАСТТА

Значи те предупреждавам, защото от дрян се прави дрянова тояга, а тя не се троши лесно.
"Слушай сега, Антов, да се разберем. Всичко, което го приказваш това за мене, хората ми го казаха, аз не съм дошъл да те разубеждавам нито да те моля, само искам да те предупредя, че аз го знам, защото от сега нататък ние сме врагове с тебе. Но аз не се крия зад гърба ти, направо ти го казвам в очите. Трябва да знаеш, че това Новото от Учението на Учителя е ашладисано от мен, по на див дрян. Ако се обади дивия дрян, то да му мислиш. Значи те предупреждавам, защото от дрян се прави дрянова тояга, а тя не се троши лесно. От сега нататък всяко зло, което ми се случи ще зная, че е от тебе и ще го върна лично на тебе. Сега може вече да си отиваш. Предупредил съм те." Той: "Чакай да се разберем". "Аз не те моля да си променяш мнението, но те предупреждавам." От тоя момент Антов тръгна да ме пази, защото каквото стане с мене може да му го върна. Ами те са като децата тия хора.
към текста >>

23. 18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ

От него се прави дрянова тояга, гдето не се троши, а векува".
То си е твой въпрос. Но сега аз ще ти кажа, аз не съм скрит враг като тебе, аз съм открит. От сега нататък каквото ми дойде до главата ще знам, че ми е дошло от тебе и ще ти го върна лично. Това новото от Учителя в мене наистина е ашладисано обаче върху един див дрян. Но ако се обади дивия дрян, да му мислиш. От него се прави дрянова тояга, гдето не се троши, а векува". Антов се уплаши. "Чакай бе, брат, ще се разберем.". Значи свърши се с неговата история, нали. Разбира се аз знаех, че щом Учителя ме е вкарал в тая работа, че Учителят няма да ме остави. Пък и те са много елементарни хора.
към текста >>

24. 7. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Той често пъти е използвал методите на тоягата, за да се освобождава от тези свои обожателки.
Учителят се съсредоточи и му каза къде да отиде. "В Кричим, рекох, ще отидете, в Кричим! " И брат Лулчев отива там, намира царя и така бяха спасени евреите от смърт в България. Лулчев е бил остър и строг, прецизен и авторитетен и много от сестрите от Братството са го търсили като мъж. Така например Елена Андреева, Невена Неделчева и други са го търсили и са били един вид негови жени. Той често пъти е използвал методите на тоягата, за да се освобождава от тези свои обожателки. Вярно е, че този брат си е служил със сили, владеел е сили, голям дух е бил и вярно е това, че както и моят брат Светозар Няголов споменава в едно от своите писма, че и до ден днешен има хора, които се страхуват дори да произнесат неговото име. Нали само такива сили, велики личности като този брат могат да преминат през насилствената смърт. Брат Лулчев не се е страхувал от смъртта и там в затвора той е подготвил групата от министри и други от висшия елит, които са били с него ги е подготвил за Невидимия свят и е бил много категоричен с тях, да не се страхуват от смъртта и че само преходът е труден между този и онзи свят и след това животът им ще продължи в едно друго измерение. Така че той прие с радост тази насилствена смърт, и досега още не се знае къде се намира неговия гроб. Дори и моите родители, предимно моят баща Крум са отивали на тези събрания, които е правил брат Лулчев, за да може да слуша тези обяснения върху Словото на Учителя.
към текста >>

25. 95. НИКОЛА АНТОВ

И ако нещо не го разбира той дигаше тоягата и удряше.
Брат Боев, брат Борис, брат Жечо, Паша бяха отделно. Антов, Симеонов и Тодорчо бяха с тях, те бяха седем души. Сега Антов и Симеонов бяха така за по-материално решаване на въпросите, както той го показа още при първото си изказване и това отвънка съм гледала, така го обяснявам. Какво е ставало между тях не съм била, затуй не мога да кажа, но имало е такива неразбирания и после Антов се държеше не като господар, а като диктатор, като човек, който има власт, а пък иначе духовните въпроси никак не ги разбираше, никак. Той разбираше нещата само материално. И ако нещо не го разбира той дигаше тоягата и удряше. Налагаше се и по тоя начин е бил отгоре. Да, преди да е обвинен. Аз съм жестоко бита от него, не с бастун, а с колец от палатка. В.К.: Добре, но за какво и защо? Е.А.: Той беше казал някъде на Изгрева, че ще ме бие.
към текста >>

И той ме удари пет пъти с тоягата по гърба, както бях паднала.
" Рекох: „Какво ще ми направи, аз нищо не съм му направила". И когато тръгнах нагоре да вървя, бяха ми дали нещо на брат Боев да занеса, и като вървях той изкочи отдолу, така от уличката дето от Изгрева идваше, и ме настигна. И аз като видях, че идва с дървото, побързах да отида при брат Боев, но там нали е малко нависочко, как се спънах, че паднах. Спънах се защото носех така между двете си ръце, може би не съм видяла хубаво, как съм видяла, или пък може да съм се уплашила, не знам какво е станало. И това може да е, нали. И той ме удари пет пъти с тоягата по гърба, както бях паднала. Аз нададох вик и Люба Славянска с Руси и брат Иванов веднага изтичаха. Той щом чу стъпки веднага избяга и прибираме се, аз вкъщи. Даже дълго време, аз шест месеца носех синини на крака и според мене трябва, тука имах много остри болки в ребрата, може би, даже и сега когато ги напипам има едно надебеляване на едно място, трябва да пукнато ребро сигурно съм имала. Вижте, защо? Аз не мога да кажа, че ме е бил случайно, но в началото той идваше при мене, срещах го, идваше често, все идваше за хартия, понеже имахме много хартия на тавана и аз бях прибрала всичката хартия, защото тогава хартия нямаше, и аз бях я взела, щото на нас ни трябваше хартията, която Учителят остави.
към текста >>

26. 107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ

Магическа тояга, магическа тояга.
Той го държеше в ръка. Бастунът беше символ у Него, а не беше подпирен. Много рядко, когато се е качвал нагоре по Рила и по това съм Го виждала да се облегне на бастуна. В.К.: В какъв смисъл символ? Е.А.: Символ на сила. Магическа тояга, магическа тояга. Вижте сега. Първото нещо когато отидох на беседа, мен ми направи впечатление това, лицето на Учителя. Той застана на катедрата и аз видях едно дълбоко съсредоточено лице в себе си. Аз не бях виждала друго същество такова и това остана отпечатък в съзнанието ми. Много силно впечатление ми направи.
към текста >>

27. 108. РАБОТА ВЪРХУ СТАРИТЕ НЕДЪЗИ

- Тоягата.
Ами защото от нищо не разбират, те са без съзнание. Животното как се дресира, само с бой. Човек се дресира с дума, с въздействие на психиката му, примери да му дадеш, а животното нищо не можеш да му кажеш. А това е едно съзнание, чисто животинско. Какво ще правиш? - Тоягата. Така при едни такива случаи Учителят каза, че когато трябва да постъпи така нали, Той излиза вън от своето естество, това не е Неговото естество и значи Той страда от това, че трябва тъй да постъпи. То беше изпит за мене, необикновен изпит така. То беше аз след като се бях върнала, като уволнена учителка и беше в първите месеци, когато бяха излезли пресните картофки и някой донесъл на Учителя в една чинийка така доста ситни картофи, така задушени картофи и така ги носи Учителят, и пита къде е Савка. Викам: „Учителю, няма я тука, не знам къде е". Сега, помислих да Му предложа да взема да ги предам, не посмях, сега пък може би ще се изкуша, какво да направя?
към текста >>

28. 182. ЦЕНАТА НА ЕДНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

В.К.: Антов ви би с бастуна или с тояга?
Е.А.: Антов е уникум. Не, той ме мрази като най-голям враг. В.К.: Защо те мразеше? Не можеше да те понася? Е.А.: Не, ех мисля, че имаше някакви намерения, пък не го огряха. В.К.: Антов ви би с бастуна или с тояга? Е.А.: Не, с колец от палатка. В.К. Защо те би? Ядоса ли го? Е.А.: Нищо не бях направила, но нещо стана, не знам за какво ме би. Точно така, не мога да кажа.
към текста >>

29. 23 - 16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ

ТОМ 10

Излиза от бащиния си дом с богатството, което е получил, но го пропилява, стига до просешка тояга.
Тук от елементите на физическия свят той съгражда своето физическо тяло. Оттук започва еволюционното възлизане на човека - организира астралното си тяло- чувство и страсти трасформира в любов, организира своя ум - прави го силен и проницателен. Преминал е през всички раси на миналото, до старозаветния живот на бялата раса, до идването на Христа. След това започва еволюционния период. Притчата за блудния син е аналогия, символ на пътя на човешкия дух. Излиза от бащиния си дом с богатството, което е получил, но го пропилява, стига до просешка тояга. Принуждава се да работи при жесток господар и да се храни с храната на свинете, които пасе. Той страда, гладува, стига до най- ниската точка на своя материализъм. Спомня си бащиния дом, изобилието, захвърля пастирската тояга и се завръща. Готов е да стане слуга и да изкупи вината си. Баща му го посреща, прегръща го, възвръща му правата и казва: „Синът ми мъртъв бе, оживя, загубен бе, намери се."
към текста >>

Спомня си бащиния дом, изобилието, захвърля пастирската тояга и се завръща.
След това започва еволюционния период. Притчата за блудния син е аналогия, символ на пътя на човешкия дух. Излиза от бащиния си дом с богатството, което е получил, но го пропилява, стига до просешка тояга. Принуждава се да работи при жесток господар и да се храни с храната на свинете, които пасе. Той страда, гладува, стига до най- ниската точка на своя материализъм. Спомня си бащиния дом, изобилието, захвърля пастирската тояга и се завръща. Готов е да стане слуга и да изкупи вината си. Баща му го посреща, прегръща го, възвръща му правата и казва: „Синът ми мъртъв бе, оживя, загубен бе, намери се."
към текста >>

30. IV.2 декември 1907 година, неделя

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

- За вразумяването - тоягата.
Георгиев, Бъчваров, Арнаудов, Тачев, Петко и Гина [Гумнерови]. След прочитане на няколко стиха от Библията г-н Дънов каза: - Всичките събития, които се сега слагат, е втори стадий за българския народ. На народа трябват служители - духовенство. Духът пита защо се събираме. Гина отговаря: - Искаме да ни вразумят. - За вразумяването - тоягата. Когато человек е гладен, какво иска? Да яде; после - работа, после - почивка. А има ли причини человек да се оплаква, преди да е работил? Защо се оплаквате от света? Има ли причина да плачете за умрелите?
към текста >>

31. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Свети Илия сега вършее и неговата тояга е четиридесет оки и не се церемони и след като той се разправи, ще се появи и ще дойде Христос, за да заговори Духът на Любовта.
Искате още да видите Христа, но мнозина от вас сте Го виждали много пъти, само че винаги почти сте казвали: „Може да не е Той, може да е друг." Има примери между вас даже, когато сте срещали Христа, но не сте Го познавали, защото сте се съмнявали. Та, сега в света се изпълнява стихът: „Отец е благоволил да ви даде Царство." Хората нека си казват: „Вие ли ще оправите света? " Да, ние ще оправим света и ще го оправим сега. Турили сме вече огъня на четирите страни на света и всичко ще се запали и ще гори: чума, холера, земетресения и всевъзможни страдания - Свети Илия всичко ще разруши. И когато той направи всичко на каша, тогава Христос ще прибере житото. Свети Илия сега вършее и неговата тояга е четиридесет оки и не се церемони и след като той се разправи, ще се появи и ще дойде Христос, за да заговори Духът на Любовта. В тези усилни времена Христос ни е събрал - ето това е едно чудо. И Господ, за да ни събере, ока е наредил работите, че България да кротува, затова тя държи неутралитет, когато всякъде другаде се бият. Затова кротуват засега Гърция, Турция, и Румъния. Това е едно от най-големите чудеса, които Христос върши. В България свещениците щяха да имат събрание на 20 август, но го отложили, защото времената са лоши.
към текста >>

32. V.II.VII 62 Псалом 23

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

И даже в дола на смъртната сянка, ако ходя, Не ще се уплаша от зло: Защото Ти си с мене: Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават. 5.
VII 62 Псалом 23 1. Господ е Пастир мой: Не ще бъда в лишение. 2. На зелени пасища ме упокоява: При тихи води ме води. 3. Възвръща душата ми: Води ме през пътеки на правда заради името си. 4. И даже в дола на смъртната сянка, ако ходя, Не ще се уплаша от зло: Защото Ти си с мене: Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават. 5. Приготвяш пред мене трапеза срещу враговете ми: Помазал си с елей главата ми: Чашата ми се прелива. 6. Наистина благодат и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми, И ще живея в домът Господен на дълги дни.
към текста >>

33. Наряди за 1921 г.

Понякога сте усещали Божествената тояга на познанието върху си.
Неделя, 21 август 1921 г. ФОРМУЛА С ДУХАНЕТО Та първото нещо е да имате тази опитност. Господ е при вашите сърца, Вие Го познавате. Или искате аз да ви Го покажа какъв е? Вие Го познавате, били сте много пъти при Него и сте се връщали. Понякога сте усещали Божествената тояга на познанието върху си. Колко пъти се е слагала отгоре ви! Колко пъти Той ви е учил и питал: „Познаваш ли ме? " Познавате Го, но вие сте в едно хипнотическо състояние. Дяволът ви е хипнотизирал, затова не познавате Господа. Моята цел сега е да ви разхипнотизирам и правя обратни паси.
към текста >>

34. 19. ДВАТА ПРИНЦИПА

Ще кажа как се учите, с всички подробности, после, ако дойде тоягата, аз не съм отговорен.
Аз виждам мисълта ви: „Дали сме ние толкова приготвени, та нас викат? “ Спомнете си за онзи цар, които повикал гости на трапезата си - званите като не са дошли, вас, клосните, хромите, ви викам. Да благодарите, гдето ония не са дошли. Тук не е въпросът за достойнство, а вие сте дошли да се учите. И аз ще дам доклад за вас, както никой не е дал. Ще кажа как се учите, с всички подробности, после, ако дойде тоягата, аз не съм отговорен. Ако баща ви употреби тояжката, аз ще седя с всичкото благоговение и ще чета ударите. Не се самозаблуждавайте да мислите, че единият е по-достоен от другия. В Бялото братство всичко върви като в музиката. Ние не пъдим никого и не викаме никого, Бог го повиква, а повиканият сам се изпъжда. Вие сте свободни в туй отношение, никой не може да ви [ограничи], но и от последствията никой не може да ви избави.
към текста >>

35. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

“ Вземеш тоягата си и казваш: „Навънка тия!
Аз определям скръбта, че това са възвишени духове, които са свързани с нас. И когато ние скърбим, и те скърбят и плачат с нас. А когато се върнем към Бога, тогава ще се зарадваме, скръбта ще се измени и този ангел на скръбта няма да плаче. Този ангел, като ходи, обикаля около вас, постоянно ви казва: „Много лошо си казал. Туй, което направи днес, не е хубаво.“ Тогава ти се обръщаш, казваш на скръбта: „Слушайте, аз от децата си не искам съвети, ще се подчинявате, няма да се месите, в моите работи аз заповядвам.“-“Ти можеш да ни заповядваш, но не прави зле! “ Вземеш тоягата си и казваш: „Навънка тия! “ - „Ти можеш да ни биеш, но не си прав.“ Нищо повече! Тия, вашите деца, които сега ги наричате скръб, един ден ще видите, че са вашите учители. Цялото човечество аз го наричам „непослушните ученици“ - нищо повече! Не че имате зла воля, но считате, че тия страдания, всичко туй трябва да изчезне и вие, като някои богове, като някои царски синове и дъщери, като ударите звънеца, всичко по волята ви трябва да стане. Даже и най-бедните, със скъсани дрешки, дечица, казват: „Е, аз да съм един княз или една княгиня, какво ще направя!
към текста >>

36. 24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА

Аз те храних, ти яде, пи, сега вече е време да те впрегна на работа и да ме слушаш.“ Ще му покажеш тоягата и ще го питаш: „Ще ме слушаш ли?
Лошото в човека, това е положителната страна на неговия живот. Ако той е разумен, ще знае как да се справи с тия силни движения в живота си. Ако една мисъл е силна в него или ако едно чувство е силно в него, или ако говорът му е силен, той ще употреби всичко това за свое добро. Не е лошо човек да се гневи. Той ще хване гнева си и ще му каже: „Слушай, толкова години вече откак съм те родил. Аз те храних, ти яде, пи, сега вече е време да те впрегна на работа и да ме слушаш.“ Ще му покажеш тоягата и ще го питаш: „Ще ме слушаш ли? Най-първо ще се научиш да мируваш, после ще чакаш, ще слушаш и само когато ти кажа да хванеш някого, ще го хванеш. Докато не ти кажа нищо, ще слушаш моята заповед.“ Той ще каже: „Слушам, Ваше Високоблагородие! “ Той само ще седи и ще пита: „Време ли е да го хвана? “ Той седи, точи си ножа ден, два, три, чака, но аз всеки ден го изваждам в гората с брадвата и му казвам: „Започвай! “ Като се върнем, питам го: „Доволен ли си?
към текста >>

37. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

Ние не трябва да бъдем от тези, да чакаме да дойде Божествената тояга, че тогава да влезем в правия път.
Ако човек не иска да слуша, има и външни начини. Ще дойдат земетресения, мор, глад, болести, сиромашия и т.н. Те са все методи за изправяне на хората. Не мислете, че у Бога има някаква слабост. Той е дълготърпелив, чака хората да се изправят и да изпълнят волята Му, но дойде ли последният час на послушанието, тогава всичките грехове на хората трябва да се изправят. Ние не трябва да бъдем от тези, да чакаме да дойде Божествената тояга, че тогава да влезем в правия път. Аз вярвам, че във всинца ви има едно горещо желание да се домогнете до вътрешната истина. Мнозина казват: „Искаме да знаем истината.“ Аз превеждам думата „истина“. Искате да бъдете свободни, но да дойде човек до свободата, трябва да има живот, трябва да има светлина. Най-първо трябва да има живот. След туй - светлина, знание, а след знанието иде свободата.
към текста >>

38. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

6 юли 1923 г.

У хората има друга една тактика: когато човек иска да те измъчи или да те набие, а пък се усеща по-слаб от теб, той ще си послужи с хитрини, ще те нагости първо, щете почерпи с винце, с туй - онуй, и ти мислиш, че ти е приятел, но щом те свърже хубаво, той ще вземе тоягата, ще те набие хубаво и ще каже: „Да знаеш!
Той руши, не създава. Когато у Бога се яви туй състояние, когато Бог се разгневи, Той всякога има за цел да премахне лошото, да насади някое добро. Да създаде нещо друго - това се разбира когато Господ се разгневи на някого, Той ще го тури в огъня, иска да го пречисти, да го поправи, когато у човека не е така. Е, тогава туй състояние у Бога, как ще го наречете? Първоначално ще го наречете гняв, а в последствие, в края, при придобитите резултати, ще го наречете Любов. У хората има друга една тактика: когато човек иска да те измъчи или да те набие, а пък се усеща по-слаб от теб, той ще си послужи с хитрини, ще те нагости първо, щете почерпи с винце, с туй - онуй, и ти мислиш, че ти е приятел, но щом те свърже хубаво, той ще вземе тоягата, ще те набие хубаво и ще каже: „Да знаеш! “ Това е човешкото. Най-първо благите думи, а после, отзад тоягата. Тия неща ги знаете, вие сте майстори, живели сте с тях. Всички ги знаете. Като се съберете за първи път двама, които не се познавате, много сладки думи си говорите, но щом се опознаете, дървото започва, започвате с тоягите, почвате да се налагате, а то е свързване.
към текста >>

Най-първо благите думи, а после, отзад тоягата.
Да създаде нещо друго - това се разбира когато Господ се разгневи на някого, Той ще го тури в огъня, иска да го пречисти, да го поправи, когато у човека не е така. Е, тогава туй състояние у Бога, как ще го наречете? Първоначално ще го наречете гняв, а в последствие, в края, при придобитите резултати, ще го наречете Любов. У хората има друга една тактика: когато човек иска да те измъчи или да те набие, а пък се усеща по-слаб от теб, той ще си послужи с хитрини, ще те нагости първо, щете почерпи с винце, с туй - онуй, и ти мислиш, че ти е приятел, но щом те свърже хубаво, той ще вземе тоягата, ще те набие хубаво и ще каже: „Да знаеш! “ Това е човешкото. Най-първо благите думи, а после, отзад тоягата. Тия неща ги знаете, вие сте майстори, живели сте с тях. Всички ги знаете. Като се съберете за първи път двама, които не се познавате, много сладки думи си говорите, но щом се опознаете, дървото започва, започвате с тоягите, почвате да се налагате, а то е свързване. Одумването аз го наричам тояги и вързване, а индусите го наричат карма, свързани са хората с кармата си. Е, тогава следующата мисъл: Могат ли да се прекарат соковете от душата в сърцето?
към текста >>

39. 9. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА

Тоягата, жезълът - това е закон на Правдата.
Във вътрешния кръг ще имате желанието да се слеете с Господа - последната работа на вашата еволюция. През втората врата - врата на Любовта ще потърсите страдущите хора, за да им помогнете. После идвате до полето на Мъдростта - сиянието на Божественото око - Бог, Божия Дух, Който всичко вижда и Който ще ви научи да разбирате Божествените Истини. От там ще отидете в пътя на Истината, най-строгия път, където ще разсъждавате за дълбоките Божии наредби, за кармата и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането. Тоягата, жезълът - това е закон на Правдата. Човек разбира този закон, той е най-строгия. За всичко, което мисли и върши, човек си плаща. Чашата - това са страданията, през които има да мине човек и които с търпение трябва да се пренесат, тогава животът ще се разцъфти и ще даде плод. Страданията показват, че човек е съгрешил, отклонил се е от Божия закон. Книгата - е разума.
към текста >>

В кръга са означени образите на няколко предмета: сабя, чаша, книга, светилник и тояга или жезъл.
Например, числото едно представлява общия принцип, с който човек започва. В числото две се включват методите, с които човек трябва да работи. Във всеки метод обаче, има ред изключения, на които човек се натъква. И другите числа имат свои обяснения, които ще ви дам друг път. Ако разгледате Пентограма, ще забележите, че е вписан в един кръг, който ученикът трябва да извърви. В кръга са означени образите на няколко предмета: сабя, чаша, книга, светилник и тояга или жезъл. Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силният човек понякога може да извърши и някакво престъпление. След силата ученикът пристъпва към чашата с горчивото съдържание, което той трябва да изпие. Като изпие горчивото съдържание в чашата, той минава към книгата, която трябва да чете и изучава. За да чете от тази книга, светилник му трябва. Светилникът представлява човешкия разум, който му показва, какво е написано в книгата на природата.
към текста >>

Най-после ще му се покаже закона - тоягата или жезъла.
Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силният човек понякога може да извърши и някакво престъпление. След силата ученикът пристъпва към чашата с горчивото съдържание, което той трябва да изпие. Като изпие горчивото съдържание в чашата, той минава към книгата, която трябва да чете и изучава. За да чете от тази книга, светилник му трябва. Светилникът представлява човешкия разум, който му показва, какво е написано в книгата на природата. Най-после ще му се покаже закона - тоягата или жезъла. Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат обърнати към Бога! " При това, сабята трябва да бъде в хоризонтално положение, а не нагоре; тоягата трябва да бъде изправена нагоре, към Бога, което показва стремеж към Бога. След това иде ново положение за ученика - да влезе през вратата на Добродетелта, отдето ще започне посвещението му. Най-после идат ред други стадии в неговия път. Всичките добродетели представляват пътя, през който човешката душа трябва да мине ------------------------------------- * Вероятно става дума за числото 19, защото числото 91 фигурира в групата числа, които се препоръчват като благоприятни.
към текста >>

Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат обърнати към Бога!
След силата ученикът пристъпва към чашата с горчивото съдържание, което той трябва да изпие. Като изпие горчивото съдържание в чашата, той минава към книгата, която трябва да чете и изучава. За да чете от тази книга, светилник му трябва. Светилникът представлява човешкия разум, който му показва, какво е написано в книгата на природата. Най-после ще му се покаже закона - тоягата или жезъла. Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат обърнати към Бога! " При това, сабята трябва да бъде в хоризонтално положение, а не нагоре; тоягата трябва да бъде изправена нагоре, към Бога, което показва стремеж към Бога. След това иде ново положение за ученика - да влезе през вратата на Добродетелта, отдето ще започне посвещението му. Най-после идат ред други стадии в неговия път. Всичките добродетели представляват пътя, през който човешката душа трябва да мине ------------------------------------- * Вероятно става дума за числото 19, защото числото 91 фигурира в групата числа, които се препоръчват като благоприятни.
към текста >>

" При това, сабята трябва да бъде в хоризонтално положение, а не нагоре; тоягата трябва да бъде изправена нагоре, към Бога, което показва стремеж към Бога.
Като изпие горчивото съдържание в чашата, той минава към книгата, която трябва да чете и изучава. За да чете от тази книга, светилник му трябва. Светилникът представлява човешкия разум, който му показва, какво е написано в книгата на природата. Най-после ще му се покаже закона - тоягата или жезъла. Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат обърнати към Бога! " При това, сабята трябва да бъде в хоризонтално положение, а не нагоре; тоягата трябва да бъде изправена нагоре, към Бога, което показва стремеж към Бога. След това иде ново положение за ученика - да влезе през вратата на Добродетелта, отдето ще започне посвещението му. Най-после идат ред други стадии в неговия път. Всичките добродетели представляват пътя, през който човешката душа трябва да мине ------------------------------------- * Вероятно става дума за числото 19, защото числото 91 фигурира в групата числа, които се препоръчват като благоприятни.
към текста >>

40. 17. КАК БЪЛГАРИТЕ ПОСРЕЩНАХА ПЕНТОГРАМАТА?

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Тоягата - закона на правдата.
- Слушайте, докато вие българите (като че ли той не е българин б.р.) не се покаете, ще бъдете унищожени. Ако не бях аз да предотвратя, България отдавна би загинала(!?) Аз съм идеалния човек, на картината е изобразен само идеалния човек, който си е показал двете ръце, че са чисти. Сегашният човек е един отпадък от първообразния човек, който е божие подобие. Петоъгьлника изобразява пътя на идеалния човек - любов, мъдрост, истина, правда и доброта. Вратата - през нея трябва да мине идеалният човек. Тоягата - закона на правдата. Ножа - словото, разумното у човека. Чашата - страданията, книгата - съвестта, съзнанието у човека. Кандилото - божествения живот (любовта), която трябва да блика у човека. Дървото - истинската храна на човека. Окото - Бог, който всичко вижда.
към текста >>

41. 1. БИОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

ТОМ 13

пътешествува в Европа с торба на гърба и с неразделната си скитническа тояга. 6.
заминава с родителите си за Петербург, където баща му е шивач в детския кадетски корпус. 3. От 1902 до 1907 г. е в Русия и следва в рисувателно училище. 4. Следва живопис в Мюнхен от 1909 до 1910 г. 5. От 1911-1914 г. пътешествува в Европа с торба на гърба и с неразделната си скитническа тояга. 6. В 1913 г. е в италианските Алпи, където създава първите си картини. 7. От 1914-1920 г. работи като художник във Флоренция. Създава след смъртта на сестра си „Скитникът и неговата сестра" и „Мировата скръб". 8.
към текста >>

42. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

ТОМ 13

Сокол кацнал на рамото на човека, а врабче на тоягата му.
Той така говори за тая картина: „Това е симфоническа поема на моята етика, на моето изкуство, на моя мироглед, както от естетична, така и от идейна гледна точка." У художника има копнеж, носталгия за онзи тип човек, който трябва да бъде носител на милосърдие, любов, хармония. Този копнеж, тази носталгия за съвършения тип човек живее у всекиго. Всъщност еволюцията се състои в проявата на възвишеното, което се намира в глъбините на всяка човешка душа. Две сърни с любов, доверчиво се увират до самите му гърди. От очите на едната сърна текат сълзи. Сокол кацнал на рамото на човека, а врабче на тоягата му. Змията също се стреми към човека. Малко по-далеч мечка и костенурка. Едни сърни кротко пасат на известно разстояние. В тревата цветя. Надалеч планини.
към текста >>

43. Б. ПРИЛОЖЕНИЯ Приложение Първо

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 13

Учителят бе заявил за братя Маркови, че ще излязат като просешка тояга оттам.
Не, тук ще се проявите по Божествено." Във връзка с ръководството на Бялото Братство Учителя е казал, че най-идеалното ръководство е за един ден. Сега да проверим какво стана с русенското Братство, които имаха устав, членски карти и стопанство. Още преживе на Учителя те сами се отказаха от юридическата регистрация, развалиха стопанството с цел да си поделят Братския имот. Продаде се и Братският салон. Накрая имота го дадоха на Ловно-рибарското дружество. Учителят бе заявил за братя Маркови, че ще излязат като просешка тояга оттам. Това се сбъдна и е урок за онези, които не изпълняват Волята на Учителя, която е дадена в Неговото Слово. 3. Проблем: Проблем за братските средства, които се набират от десятъка. Ние имаме опит какво стана с десятъка на Учителя след Неговото заминаване. Ето Братството от Търново внесе една сума от 5,000 лева за песнарки. Досега нямаме никакъв отговор, нито документ.
към текста >>

44. ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

след N 83 Приложи волята си разумно, както Мойсей своята тояга, за да постигнеш всичко, което желаеш. Добро.
Заболелия орган лекувай с песни, в които да преобладава тона, на който гой звучи. Вяра. след N 70 Вярата е основа на интелигентността. Интелигентността е основа на живота, живота е основа на всички радости! Самообладание. след N 75 Не може да бъдеш ученик, ако нямаш самообладание. Радост. след N 77 Повтаряйте често думата „радост", за да се свържете с Христа, да разберете великите истини, които Той носи на човечеството; да разберете смисъла на думите, с които Той си служи. Воля. след N 83 Приложи волята си разумно, както Мойсей своята тояга, за да постигнеш всичко, което желаеш. Добро. Доброто е процес, при който човек разумно изразходва повече енергия; при злото - по-малко енергия. Опитай да произнасяш думата „Добро": I -во -100 пъти, или всяка секунда =140 сек.; това е за физическия свят. ІІ-ро - 100 пъти или всяка минута = 1 час и 40 мин.; това е за Духовния свят. ІІІ-то - 100 пъти или всеки час = 4 дни и 4 часа; за Божествения свят. след N 87 Когато дадете място на душата и духът си да се проявят, ангел Господен ще слезе при вас.
към текста >>

45. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2021-2040

ТОМ 14

Тоягата, жезълът п о к а з в а т , че човек не разбира закона на Правдата.
Има две врати - отляво и отдясно. Петте върха са петте места, през които може да се влезе в Пътя. „Ж" показва физическия свят; след това иде една малка чаша - страданията, през които има да мине човек. После следва книгата, тя показва, че след страданията човек ще разбере защо нещата са така. Свещта означава, че знанието ще му даде светлина. Тоягата, жезълът п о к а з в а т , че човек не разбира закона на Правдата. Пътят към Истината е строг. Страданията показват, че човек е сгрешил. Страданието всякога показва отклонение от Божествения закон. Те трябва да се изнасят. Човек трябва да си плати.
към текста >>

46. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

ТОМ 14

Имате един човек, който е сляп и търси пътя си с една тояга.
Казва закона: Ако те съблазнява ръката ти, отрежи я. Ако ти е израстнала една конска ръка нея ще отрежеш, тя е атавизъм на миналото. Имаш израстнал шести пръст, него ще отрежеш. Във физическия свят сме се освободили, но в духовния свят има много пороци на миналото, които се явяват и с тях трябва да се борим ние. Има една къса процедура, която казва: Възложете товара си на Господа, на Бога! Имате един човек, който е сляп и търси пътя си с една тояга. Опитва где е здравия път, твърдата почва, твърдата земя и с тия си проверки той върви напред, но нищо не вижда пред себе си. Тоягата е нашият ум, с него все опитваме и вървим. Друг начин за да вървиш напред е да виждаш. И Бог като ви отвори очите вие имате светлина и тогава вървите напред без да имате нужда да опитвате - другият метод. Имате да извървите един дълъг път, да кажем до слънцето.
към текста >>

Тоягата е нашият ум, с него все опитваме и вървим.
Имаш израстнал шести пръст, него ще отрежеш. Във физическия свят сме се освободили, но в духовния свят има много пороци на миналото, които се явяват и с тях трябва да се борим ние. Има една къса процедура, която казва: Възложете товара си на Господа, на Бога! Имате един човек, който е сляп и търси пътя си с една тояга. Опитва где е здравия път, твърдата почва, твърдата земя и с тия си проверки той върви напред, но нищо не вижда пред себе си. Тоягата е нашият ум, с него все опитваме и вървим. Друг начин за да вървиш напред е да виждаш. И Бог като ви отвори очите вие имате светлина и тогава вървите напред без да имате нужда да опитвате - другият метод. Имате да извървите един дълъг път, да кажем до слънцето. Вие можете да отидете с най-бързите възможни средства, а може и с волски кола, и с биволски. Но в последния случай вам ви е потребно да имате по пътя провизии, когато при бързите превозни средства, тогава не ви са толкова потребни провизии или в много по-малко количество.
към текста >>

47. 29. ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Иван Толев

ТОМ 15

Блудният син, който е изхарчил всичкия си дял от бащиното си наследство и е дошъл до просешка тояга, т.е.
Нека се напуснат тия илюзии, че народите може да се управляват с насилие. Тежко и горко на ония управници, които тънат в такива заблуди: те сами трупат жар на главата си. Така, ударил е часа за блудния син да се върне при баща си. Тоя блуден син е човечеството на материалистичния мироглед, на потисничеството, експлоатацията и робството. Една вълна на нова мисъл и на нови стремежи иде, която ще обхване постепенно всички умове и ще ги просвети, за да се пробуди съзнанието им, че всички хора са братя, които искат да живеят в мир, свобода и благосъстояние. Блудният син, който е изхарчил всичкия си дял от бащиното си наследство и е дошъл до просешка тояга, т.е. който е прахосал своя капитал от светли идеи и благородни чувства, който е осиромашал морално и духовно, е принуден вече да се завърне към извора на благата и да започне нов живот и нова дейност, съвсем различни от досегашните. Ако досега той трупаше само материални богатства, без да вкуси никакво щастие, занапред се отваря за него широко поле за работа, която ще му донесе безсмъртни придобивки, които молци няма да изядат, нито ще бъдат обезценени. Тия придобивки се състоят в едно: в духовното повдигане на човечеството. Тоя резултат, толкова желан, предопределен и неизбежен, ще настъпи толкова по-скоро, колкото по-скоро блудният син се разкае за безумните си деяния и реши да дойде в дома на баща си, дето го чака само щастие, радост и веселие. А бащата - това е Любовта.
към текста >>

48. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Нарисувани са дверите на храма, чийто врати са отворени и се вижда началото на Пътя Господен и Пастир с тояга в ръка върви по Пътя, който криволичи по една долина, устремен към върхът, където се вижда храма, откъдето изгрява Слънцето на Духа осветяващо всичко и навсякъде.
с кн. 1 и завършва с кн. 10 през м. юни 1924 г. На корицата има изменение. Нарисувани са дверите на храма, чийто врати са отворени и се вижда началото на Пътя Господен и Пастир с тояга в ръка върви по Пътя, който криволичи по една долина, устремен към върхът, където се вижда храма, откъдето изгрява Слънцето на Духа осветяващо всичко и навсякъде. Но на вътрешната първа страница през тази година отново виждаме лика в профил на Исус Христос, но липсва мотото на П.К.Д., т.е. на Петър Дънов. На корицата отзад от двете страни има съобщение за набиране на абонати и реклами на фирми. Отново не излиза 8 месеца, поради липса на пари. 4. Списание „Всемирна Летопис" - IV година започва да излиза от март 1925 г.
към текста >>

49. 13. ДВА ПОРЯДЪКА В СВЕТА

" Взе Петко една двуметрова, дълга права тояга и поред питаше всекиго от бегачите защо не се е явил при камбанния звън.
Историята се повтори първия ден и с Петко. Дойдоха само десетина души след камбанния звън и то стари, болнави, които не са за тежка работа. Петко записа имената на явилите се. Вечерта на проверката извика по име тези, които сутринта не бяха се явили. „Пет крачки напред! " Взе Петко една двуметрова, дълга права тояга и поред питаше всекиго от бегачите защо не се е явил при камбанния звън. И на всеки с всичка сила удари по 10 - 15 тежки тояги по задника. На другата сутрин, като удари камбаната, за миг всички до един се натрупаха и Петко лесно си назначи наряда. Имаше и за разтоварачи на гарата, имаше и за градинари, имаше и за гробари, и за навред, където трябваха работници. Разбрах аз, че човек може само с разумни хора да постъпва с добро, а с непослушните - с тоягата. След тази случка ме назначиха началник-склад на вехтата покъщнина, където се съхраняват вехториите.
към текста >>

Разбрах аз, че човек може само с разумни хора да постъпва с добро, а с непослушните - с тоягата.
„Пет крачки напред! " Взе Петко една двуметрова, дълга права тояга и поред питаше всекиго от бегачите защо не се е явил при камбанния звън. И на всеки с всичка сила удари по 10 - 15 тежки тояги по задника. На другата сутрин, като удари камбаната, за миг всички до един се натрупаха и Петко лесно си назначи наряда. Имаше и за разтоварачи на гарата, имаше и за градинари, имаше и за гробари, и за навред, където трябваха работници. Разбрах аз, че човек може само с разумни хора да постъпва с добро, а с непослушните - с тоягата. След тази случка ме назначиха началник-склад на вехтата покъщнина, където се съхраняват вехториите. Никой за нищо не ме търсеше. Използвах времето си по цели дни, от сутрин до вечер, да чета теософска литература. След завършването на първия курс и разпращането на фелдшерите по разните войскови части, пристигнаха нови войници, за да следват ветеринарната школа - други курс. Когато следвахме ветеринарния курс, нощно време ни назначаваха патрули, да охраняваме района на лечебницата.
към текста >>

50. 4. БУКВАТА НА НЕЩАТА И ДУХЪТ НА ЖИВОТА

Та нали бях в село Алдомировци и пред очите ми бе все даракът на онзи поп, гдето му викаха Орман Папаз и който в никакъв случай не би позволил конят му да тъпче на едно място, а ще го изшиба с някоя тояга, както него, така и онзи слуга, който го подкарваше и се грижеше за това.
Аз бях слухар - чуя нещо, запомням го и го изсвирвам веднага. Можех да свиря и по ноти, но идеалът за мен бе по-висок и аз се насочих към него. Но първо трябваше да питам Учителя. А самоук да учи цигулка, това е все едно даракчийски кон да тъпче на едно място. А даракчийският кон се движи в кръг и движи едно колело - то е тягата, която движи дарака. Та нали бях в село Алдомировци и пред очите ми бе все даракът на онзи поп, гдето му викаха Орман Папаз и който в никакъв случай не би позволил конят му да тъпче на едно място, а ще го изшиба с някоя тояга, както него, така и онзи слуга, който го подкарваше и се грижеше за това. Поучавах се от всичко, което бе около мен. Елена Хаджи Григорова ме заведе за първи път при Христо Петков да ме види и чуе. Ето ме на Изгрева, застанал съм пред Учителя и Му разказвам моето желание да уча цигулка при Христо Петков. Но нещо се смущавах и казах направо: „Учителю, Месецът днес е стар, на разсип е, а в понеделник е 15-то число. Месецът е на свършване, след това ще има смяна на Месеца.
към текста >>

51. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

Но ето, някои я избъчнаха и я носеха на тояга, обаче аз забелязах, че тя има бяло на шията околовръст, задушите и че тя е водна змия и се успокоихме.
И аз си спомних, че уж тук, в тая нива, съм виждал много пъти пепелянки змии. Започнахме да търсим, дал някоя не ще намерим да се припекува на слънцето. И ето, след малко някои извикаха: „Ето една змия! " Аз се завтекох, обаче ме бе страх, като не съм обут със спортните обуща, заедно с брича гащи и гетите. Кога съм облечен добре долу, не ме е страх от змиите. Но ето, някои я избъчнаха и я носеха на тояга, обаче аз забелязах, че тя има бяло на шията околовръст, задушите и че тя е водна змия и се успокоихме. Рекохме да не я убиват. В 4 1/2 отидох в салона, след като се избръснах. Учителят говори хубава лекция. Той забеляза, че в живота има три процеса. Единият е чисто Божествен процес, вторият е човешки процес, а третият е смесеният процес.
към текста >>

52. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

Аз си помислих, че веднага ще закова един пирон на една тояга и ще го извадя.
И запомних следните думи: „Не са господари тия, които работят в канцелариите, а са слуги, подчинени. Царят е господар, а другите - изпълнители. Бог. Учителят ще им заповяда и те ще изпълнят, ще ви възвърнат." Друг сън: Сънувам, че отивам по нужда. Клозетът е с едни дървета рядко наковани, почти с изгнило дюшеме. Тъкмо ставам отстрани на отверстието и десният ми чехъл падна в нужника, но се извъртя и падна на стъпалата си, без да се изцапа. Аз си помислих, че веднага ще закова един пирон на една тояга и ще го извадя. Но ето че се подхлъзна десният крак и се натопи крачолът под коляното надолу в нечистотиите. Кога го извадих, като че крачолът е имал като торба, та се напълнил с нечистотии. Кога излязох, наскубах луцерина [люцерна] - трева и започнах да го изцеждам, и излезе много нечистота, просто и мен ме учуди, как е възможно толкова нечистота да се е натъпкала. Помислих си, че като намеря вода, веднага ще го изстискам и ще го изпера, за да не личи тая мръсотия, и се събудих. Днес не исках да отивам към града.
към текста >>

53. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

Нося нещо като тояга в ръцете си.
Пътувам закъм ливадите, дето са пред местността „Онката". Но не такава обстановка, каквато аз зная. Отивам долу на изгрев слънце. Там са Учителят, братя и сестри. Тръгвам и бързам. Нося нещо като тояга в ръцете си. Но нещо ми вика: „Я обкрачи тоягата и хвъркай! " И като се наместих добре, установих, че това не е тояга, а механизъм, прост по конструкция, обаче с него се хвърка много добре. И това откритие е било мое собствено изобретение. Разсъждавам си и говоря на себе си, да не би това да е сън, но се установява, че не е сън. Аз си размишлявам, че това ще стане достояние на учените, че тоя уред е прост и че всички хора без пари всеки ще може да лети.
към текста >>

Но нещо ми вика: „Я обкрачи тоягата и хвъркай!
Но не такава обстановка, каквато аз зная. Отивам долу на изгрев слънце. Там са Учителят, братя и сестри. Тръгвам и бързам. Нося нещо като тояга в ръцете си. Но нещо ми вика: „Я обкрачи тоягата и хвъркай! " И като се наместих добре, установих, че това не е тояга, а механизъм, прост по конструкция, обаче с него се хвърка много добре. И това откритие е било мое собствено изобретение. Разсъждавам си и говоря на себе си, да не би това да е сън, но се установява, че не е сън. Аз си размишлявам, че това ще стане достояние на учените, че тоя уред е прост и че всички хора без пари всеки ще може да лети. Хвръкнах и бързо летя.
към текста >>

" И като се наместих добре, установих, че това не е тояга, а механизъм, прост по конструкция, обаче с него се хвърка много добре.
Отивам долу на изгрев слънце. Там са Учителят, братя и сестри. Тръгвам и бързам. Нося нещо като тояга в ръцете си. Но нещо ми вика: „Я обкрачи тоягата и хвъркай! " И като се наместих добре, установих, че това не е тояга, а механизъм, прост по конструкция, обаче с него се хвърка много добре. И това откритие е било мое собствено изобретение. Разсъждавам си и говоря на себе си, да не би това да е сън, но се установява, че не е сън. Аз си размишлявам, че това ще стане достояние на учените, че тоя уред е прост и че всички хора без пари всеки ще може да лети. Хвръкнах и бързо летя. Ето, един турчин оре нивата си.
към текста >>

54. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1937 година

Завиках на другаря си, който бе с тояга, да удря, но тя избяга.
Невена Капитанова и много приятелки, съвсем голи, се срещаме в реката и важното е, че не се срамуваме от голотата си. Излязох от реката и се облякох, но съм бос. Знам, че покрай брега има змии. И хубаво гледам да не стъпча някоя, да ме клъвне. Съглеждам една усойница, която се закриви из краката ми, аз отбягнах. Завиках на другаря си, който бе с тояга, да удря, но тя избяга. Не помня кой бе тоя с тоягата. * Събудих се в 5 без нещо. Вън сняг наваляло. Изобщо тая зима е малко сняг, а много кал. От седмица и повече съм в нерадостно душевно настроение. Защо?
към текста >>

Не помня кой бе тоя с тоягата.
Излязох от реката и се облякох, но съм бос. Знам, че покрай брега има змии. И хубаво гледам да не стъпча някоя, да ме клъвне. Съглеждам една усойница, която се закриви из краката ми, аз отбягнах. Завиках на другаря си, който бе с тояга, да удря, но тя избяга. Не помня кой бе тоя с тоягата. * Събудих се в 5 без нещо. Вън сняг наваляло. Изобщо тая зима е малко сняг, а много кал. От седмица и повече съм в нерадостно душевно настроение. Защо? - Сам не зная.
към текста >>

55. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Всяка една мъчнотия идва, за да строши тоягата на дядо ви. 31.
Кое е причината за това? - Съзнанието та е пораснало. Ти почваш да разбираш, затова виждаш дефектите на баща си и майка си. 30. Мисли! При неблагоприятните условия ти ще мислиш. Всяка една мъчнотия идва, за да строши тоягата на дядо ви. 31. Щастие Сегашните хора обичат главно ближните си: мъжа, жената и децата си. От това зависи тяхното частично щастие. Колкото по-малко хора обичате, толкова по-малко щастие ще имате. Щастието на хората е в зависимост от любовта им. Ако обичате много хора, голямо щастие ще имате.
към текста >>

56. 107. Законите Божии З.Х. 1940 г., на обеда

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Казва: „Няма да се биете, че като дойда, тояга ще има и за малки, и за големи.
Чрез различните плодове се възпитават децата. Шофьорите да са много внимателни. Лешникът е много хубаво растение, магнетично. Сянката му не е опасна. 1942 г., Петров ден - Той иде да оправи света. Казва: „Няма да се биете, че като дойда, тояга ще има и за малки, и за големи. Всичките хора да турят за задача да изпълнят Волята Божия, всеки както разбира, но да бъде честен! " Посветете главата си, сърцето си, тялото си в служба на Бога. Пазете вашето тяло чрез Любовта, пазете вашия ум чрез Любовта и пазете вашето сърце чрез Любовта. 24.VIII. 1941 г., на събора - Ученикът трябва да каже: Законът на Бога е закон на всички (на света). Законите на Любовта, Мъдростта и Истината са закони на света, на целия космос.
към текста >>

57. 109. Задължения към Бога

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Вътрешната тояга е страшна.
Много методи и начини има за учение. Със знанието, което имате, проправяте пътя на щастието или нещастието. Със сръднята Любовта не се придобива, но ще те набият. Пазете се, Любовта със сръдня не става, Любовта не борави със сръдня, не борави с подозрение, с маловерие. Ако искаш да те набият, разсърди се на Господа! Вътрешната тояга е страшна. Всичките болести са наказание, упътвание от невидимия свят. Не критикувай никого, но постави и него на твоето място, а себе си - на неговото. Преведох ви през ада и рая, да вземем урок. Да се помолим да повали, да не е прашно. Може да повярвате само в онзи, който никога не ви е лъгал.
към текста >>

58. 116. Самоотричане

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Раздадеш всичко, тръгнеш с тояга, дойде изкушението, смеят ти се, ти съжаляваш.
116. Самоотричане С ума си, като дойдем до Бога, ние вече се освобождаваме, ама не с една мисъл. Да се самоотрече. Вие не сте правили опит да се самоотречете. Раздадеш всичко, тръгнеш с тояга, дойде изкушението, смеят ти се, ти съжаляваш. Аз не тъй. Аз ще забравя моите пари и ще тръгна с тояжка. Няма да печела по този начин - да ми подаряват крадена къща, да я взема. Ще кажа: „Аз ти не ща крадената къща." Ти си имаш стаица хубава от Господа. Ще се самоотречеш, ако намериш по-ценното, бисера.
към текста >>

59. 55. Симеон Симеонов. 55.1. Защо градушката очука всичко по полето

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Тоя път из близкия дол излезе селянин с овчарска тояга в ръце.
Пътят ни минаваше през ливадите край селото. Беше вече утвърдена пътека, от която никой не се отклоняваше. Ние знаехме, че селяните ревниво пазят ливадите си и че се сърдят, когато се минава през тях. По тая причина ние вървяхме строго един зад друг и повредата за ливадите беше нищожна. Селяните бяха свикнали с това, като считаха, че наистина, при това положение няма друго разрешение на въпроса: пътеката просто минава през това място. Тоя път из близкия дол излезе селянин с овчарска тояга в ръце. Той викаше отдалече: - Хей, кой ви разреши да газите имотите на хората? Вие знаете ли, че това ни е хлябът? Така ли давате пример как да се уважава имотът на селянина? Овчарят повишаваше все повече тона, викаше, обърна се към Учителя и посягаше да стовари върху Него тоягата си. Тогава аз избързах, хванах го за ръката и му казах: - Ти знаеш ли с кого имаш работа?
към текста >>

Овчарят повишаваше все повече тона, викаше, обърна се към Учителя и посягаше да стовари върху Него тоягата си.
Селяните бяха свикнали с това, като считаха, че наистина, при това положение няма друго разрешение на въпроса: пътеката просто минава през това място. Тоя път из близкия дол излезе селянин с овчарска тояга в ръце. Той викаше отдалече: - Хей, кой ви разреши да газите имотите на хората? Вие знаете ли, че това ни е хлябът? Така ли давате пример как да се уважава имотът на селянина? Овчарят повишаваше все повече тона, викаше, обърна се към Учителя и посягаше да стовари върху Него тоягата си. Тогава аз избързах, хванах го за ръката и му казах: - Ти знаеш ли с кого имаш работа? Със секретаря на касационния съд! Да се махаш от тука, че само на овчари ще станете! Бутнах го доста твърдичко настрани и групата ни мина по пътеката. Бяхме стигнали до първата поляна на пътеката към лагера, когато небето се заоблачи с гъсти облаци.
към текста >>

60. 21. Сфера на Сатурна

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Образът на Диогена - човек, загърнат в плащ, ходещ с фенер в ръка посред бял ден, странно напомня една от картите на Таро – отшелник, загърнат в тъмен плащ, уловил в едната си ръка чепата тояга със седем колана, а в другата държи фенер скрит под плаща.
А баща й има вече за нея сериозни кандидати за женитба! Как се разправя той с дъщеря си, ние не знаем, защото Диоген, ядосан от праха, вдигнат от автомобила, се прибира в бъчвата си. За да допълня сведенията си за този Диоген, ще трябва да кажа, че един журналист, след многократни опити, успял най-сетне да го интервюира. В това си интервю, Диоген казал, че се оттеглил далеч от града и се прибрал да живее в бъчвата, след като дълго време търсил по сред бял ден, със запален фенер в ръка, да намери човек - и най-сетне действително го намерил. Журналистът забелязва, че под „човек” Диоген подразбирал учението за природосъобразния живот. Образът на Диогена - човек, загърнат в плащ, ходещ с фенер в ръка посред бял ден, странно напомня една от картите на Таро – отшелник, загърнат в тъмен плащ, уловил в едната си ръка чепата тояга със седем колана, а в другата държи фенер скрит под плаща. Отшелникът – това е най-висшият тип, който кристализира в сферата на Сатурна. А най-високият тип на отшелник и пророк, по свидетелството на Христа, е Йоан Кръстител, наречен Предтеча. „Що излязохте да видите в пустинята? ” се обръща великият Учител към народа. Тръст ли от вятъра разлюлявана, или човек облечен в скъпи дрехи?
към текста >>

61. 23. Сфера на Меркурия

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Както и да е, но двамата богове се примиряват и сключват може би първата търговска сделка по правилата на натуралната обмяна - Меркурий дава лирата си на Аполона, а последният му връчва своята кадуцея; златна тояга, чийто връх завършва с разперени крила, и около която са обвити две змии, образуващи осморка.
Той връхлита сукори хванатия натясно Меркурия, но последният не е глупак като Марса да се бие — че и без това престъплението му е вече открито. Той гузно се усмихва на Аполона, и цялата му мисъл е, не как да се защити, а как по-ловко да се изплъзне из тая беда, как да замаже работата. И той, наистина, успява да стори това. Като показва лирата си на Аполона, последният се захласва от възторг пред тоя чуден инструмент - майсторско изобретение на Меркурия, който открил звучащата струна и законите на нейните съкращения, подчинени на известни числа. Тук проличава, у тоя иначе безскрупулен бог, който не се подвоумява и да полъгва, и да пооткрадва, кога му падне сгода (нали затова търговците и крадците го тачат като свой бог!), неговата будна интелигентност, която схваща свойствата на нещата и ги използува за практични цели. Както и да е, но двамата богове се примиряват и сключват може би първата търговска сделка по правилата на натуралната обмяна - Меркурий дава лирата си на Аполона, а последният му връчва своята кадуцея; златна тояга, чийто връх завършва с разперени крила, и около която са обвити две змии, образуващи осморка. Един символ с дълбоко езотерично значение, който, обаче, ще отминем засега. Така галантно бива ликвидирана кражбата на Меркурия. Разбира се, Аполон си прибира кравите. Тук ще е мястото да отбележа онова обаяние, което, благодарение на своята интелигентност, понякога упражняват меркуриевите типове, особено в детската си възраст. Децата, родени под влиянието на Меркурия, обикновено са живи, пъргави, с особено буден и схватлив ум.
към текста >>

62. 1929 г. Из беседи, лекции и други

ТОМ 19

С тоягата си той удари канарата, и вода потече от нея.
Кървав пот излезе от порите на челото му, докато свърши матурата си. - В какво се сьстоеше Неговата матура? - Да отвори един от запушените източници. Той сам трябваше да намери този източник, сам да копае, да го отпуши и след това да покаже на хората нов път за спасение. Така постьпи и Мойсей. С тоягата си той удари канарата, и вода потече от нея. След това той каза на хората: Оттук ще пиете вода. И Мойсей отпуши един извор. - Кой запушва изворите на живота? - Човешкият егоизъм. Следователно, за да не запушвате тия извори, откажете се от вашия егоизьм и престанете да живеете само за себе си.” 218.
към текста >>

63. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение 1

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

ТОМ 19

Вие се въодушевявате, искате като Мойсея да вдигнете тоягата си, Отворете вратите на сърцето, на ума и на волята си, за да постигнете всичко, което желаете.
Любовта хлопа на сърцето вярата хлопа на ума, а надеждата - на волята. Отворете и трите врати, да приемете тия гостенки. Само така ще се разрешат всички въпроси по магичен начин, какво Мойсей със своя жезъл. Той вдиша жезъла си, и в името на вярата, надеждата и любовта, раздели Червеното море и отвори път, за да минат през него. В името на любовта всичко е възможно. Вие се въодушевявате, искате като Мойсея да вдигнете тоягата си, Отворете вратите на сърцето, на ума и на волята си, за да постигнете всичко, което желаете. Ако не отворите тия врати, нищо не може да се постигне. 4. РОЖДЕНАТА ДАТА, ЧАС И МИНУТА И МЕСТОРОЖДЕНИЕТО НА ЧОВЕКА 1. В „Изгревът”, том XVIII, стр. 858 ÷ 859, Тодор Ковачев споделя опасенията си, че моята идея за звездните карти на ученици от Школата може да се провали поради неточността на рождените дати и часове. Аз отбелязвам на стр.
към текста >>

64. ПРИ ЕЗЕРОТО МАХАБУР

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

Но аз без тояга и без пръчка влизам при вас.
И ако ви питат: - Какви са вашите идеи? Кажете: - Чисти бъдете! - И вашето верую? - Чистота! Някога учителите влизаха с пръчка при децата - и вие още се плашите по стар спомен. Но аз без тояга и без пръчка влизам при вас. И тъй, пишете сега във вашето съзнание: - Абсолютна чистота!
към текста >>

65. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

- Да, това е вярно, аз самият съм раняван преди 10 години и помня, че ударът на парчето олово бе така силен, като да ме удариха с грамадна тояга, три пъти се завъртях около себе си... Наистина, че бързината е, която може много да направи.
Ако времето ми не бе тъй ценно... впрочем Вие и сам ще разберете... има време... Но за да вземем това, че е тъй, тук въпросът не е за масата, а бързината. Бързината е, която създава ефектите на масата - това, което вие, обикновените, наричате качества на масата. Една малка частица със страшна бързина може да ви даде ефект на грамадна маса материя или на качеството твърдост. Вземете например едно топче олово - то е меко, драска се с нокът, тежи 20 грама. Турете го в една цев на пушка, изстреляйте го - то минава през сравнително твърди тела, и ако ви удари, поваля ви, като да ви е блъснала канара един тон. - Да, това е вярно, аз самият съм раняван преди 10 години и помня, че ударът на парчето олово бе така силен, като да ме удариха с грамадна тояга, три пъти се завъртях около себе си... Наистина, че бързината е, която може много да направи. - Спомнете си и срещата на два експреса, които минават един до друг с пълна скорост. Тогава и двата се наклоняват на една страна и изглеждат като полупрозрачни облаци един до друг. - Да, това е тъкмо тъй! През експреса, благодарение на многото му прозорци, се вижда околната местност, като да е прорязан. И вярно е, че се наклонява на една страна, като че ще падне.
към текста >>

66. ПРИКАЗКА ЗА УЧИТЕЛЯ И УЧЕНИКА

И тогава той започвал да плаче още по-силно, още по-отчаяно, защото разбирал, че животът му е никому непотребен вече, а нямал сила да се откаже от него... Но когато веднъж, задъхан от плач, повдигнал глава, видял недалеч от себе си старец, пътник някакъв, който, облегнат на голямата си тояга, го гледал внимателно.
Така, разкъсван от желание да живее и скръб, която не можел да понася, плачел момъкът, спомнящ си ден по ден щастието на своите недалечни мечти - и тяхното нечакано рухване. Слънцето бе гряло през целия му живот без никакъв облак. А сега бе дошла буря, която го събаряше в пропастта, без да има милост нито към годините му, нито към надеждите му за щастливо бъдеще... Понякога момъкът спирал плача си и се оглеждал наоколо, с надежда, че ще види нещо, което ще го събуди и ще го увери, че това е само лош сън, който като мине, ще започнат пак красивите дни и радостни спомени... Но реката си течала буйна и пенлива, планините вдигали спокойно своите заснежени върхове в далечината, а дърветата шепнели тихо все една и съща песен с незнайни за него думи. И тогава той поглеждал отчаян небето, гдето греело ясното слънчице. Но и то сякаш нищо не могло да му каже. И тогава той започвал да плаче още по-силно, още по-отчаяно, защото разбирал, че животът му е никому непотребен вече, а нямал сила да се откаже от него... Но когато веднъж, задъхан от плач, повдигнал глава, видял недалеч от себе си старец, пътник някакъв, който, облегнат на голямата си тояга, го гледал внимателно. Не го и сетил кога се приближил, та се изненадал на първо време, но после кротките му очи и приветливото лице го накарали да го погледне по-спокойно. - Защо плачеш, момко? - запитал го меко старецът. Задъхан от плача и изненадан от въпроса, момъкът не отговорил нищо, но старецът не се разсърдил от това, а седнал близо до него и го запитал отново. Момъкът поискал да отговори, но от устата му излезли само неразбираеми думи.
към текста >>

67. XVI. БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

И внимавай, защото царя почитат, но кучето му може да получи някоя тояга, ако не знае кога и как да лае...
Колко много има да учи човек! Какво нищожно знание имат всички ония, които там, долу, се гордеят с него и искат поклони и признания, титли и заплащане. Те, които живеят с малките трохици от масата на истинските учени и мъдреци. И сториха ми се, като че са деца... А и аз си спомних на колко съм години и си рекох: Генко, опичай си ума, защото и ти по-голям горделивец стана. Не мисли, че светлината на слънцето е твоя, макар че се ползваш от нея. И внимавай, защото царя почитат, но кучето му може да получи някоя тояга, ако не знае кога и как да лае...
към текста >>

68. XVIII. ОВЧАРЧЕТО, ГОВЕДАРЯТ И УЧИТЕЛЯТ

Той бе се облегнал върху голямата си тояга и така водеше разговор с Учителя.
И повече от всякога ми стана ясно колко милостива е била силата, която е бдяла над мене и ръката, която ме е водила неуклонно в моя живот, докато ме доведе при най-мъдрия, при най-светлия, най-любящия човек на земята - Учителят. Без да искам, очите ми се напълниха със сълзи, а овчарчето ме гледаше учудено. Но аз му дадох доста подаръци, запитах го за много от другарите му, за овците, за селото му... То, приказливо по природа, бързо се сприятели и ми разправи доста подробно и за баща си, и за кучето, и за магарето, за братче-тата си, за приятелите, за мечката, която миналата година им вдигнала овена със звънеца и как го носела, а той дрънкал... И после го намерили - не овена, а звънеца, когато аз нарочно се правя на неразбрал и го питам дали овена са намерили... Но аз изпреварих. Преди да отидем до моята палатка с овчарчето, говедарят и Учителят си говореха. Говедарят бе възрастен човек, около 60-годишен, с големи провиснали бели мустаци, медночервено изгоряло от слънцето неб-ръснато лице, значителен правилен нос (което е доста рядко между селяните) и с голям рунтав калпак. Той бе се облегнал върху голямата си тояга и така водеше разговор с Учителя. И това, което ми направи впечатление, бе лекотата, с която Учителят влизаше в разговор. И с най-простите хора той намираше тема и подходящи изрази, за да го разберат. При това, те изведнаж му се доверяваха като че са били и пребили с него. Говедарят му посочи надолу с кривак към първото езеро и му каза колко говеда пасат и какви са. Каква пакост им е направила тая година мечката.
към текста >>

69. XIX. СТРАДАНИЯТА СА ЕДНА НЕОБХОДИМОСТ

1. Учителят за българите и за Любомир Лулчев. 2. Учителят за кривите съвети на Любомир Лулчев

Някой, не помня кой, намеси някаква случка с говедаря, който биел говедо с тоягата.
Който има мъдростта, чува гласа на Господа, а който има свободата, върши волята Му! А и вие, ако направите и най-малкото добро, ще чуете гласа на Бога вътре във вас. - Дали ще го разберем? - запита някой. - В любовта езикът е разбран. Някой, не помня кой, намеси някаква случка с говедаря, който биел говедо с тоягата. Тогава Учителят каза нещо, което ми направи силно впечатление и аз си го записах. -Ако си най-силният-бий. Но ако не си, друг, по-силен, ще дойде и щете бие и тебе лошо. Когато се връщахме, Той каза нещо, което също ме фрапира. - Човек може да умре, и пак да е жив.
към текста >>

70. XVII Учителят Петър Дънов за Любомир Лулчев

Тоягата - законът на правдата.
Ако не бях аз да предотвратя, България отдавна би загинала (?!). Аз съм идеалният човек, на картината е изобразен само идеалният човек, който си е показал двете ръце, че са чисти. Сегашният човек е един отпадък от първообразния човек, който е Божие подобие. Петоъгълникът изобразява пътя на идеалния човек - любов, мъдрост, истина, правда и доброта. Вратата - през нея трябва да мине идеалният човек. Тоягата - законът на правдата. Ножът - словото, разумното у човека. Чашата - страданията, книгата - съвестта, съзнанието у човека. Кандилото - Божественият живот (любовта), която трябва да блика у човека. Дървото - истинската храна на човека. Окото - Бог, Който всичко вижда.
към текста >>

71. 15. ПИСМА ДО РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА (Писмо трето, бр. 4, 8.ІІ.1924 г.)

И това е един начин, по който си отмъщават, без да подозират, че с това те приличат на куче, което хапе биющата го тояга, като че ли тя е крива за неговите болки - късогледо да види волята, която стои зад нея.
Ето, хората от хиляди години се убиват, без да престанат да имат врагове! Затова големите учители на человечеството туриха закон: - Не убий! Не убий - с убийство не се е разрешил никой въпрос досега! Человечеството е убивало и убива - и все повече нужда се явява да си служат с това средство - и все по-безполезно! Но ти може да затвориш врага си, да го туриш в тюрма и държиш дълги години, „да му дойде умът в главата”. И това е един начин, по който си отмъщават, без да подозират, че с това те приличат на куче, което хапе биющата го тояга, като че ли тя е крива за неговите болки - късогледо да види волята, която стои зад нея. Но и когато затворим някого, той ще мечтае само отмъщение и ний ще трябва да употребим сила, за да го пазим: сума сили ще се прахосат напразно - и при първия удобен случай той ще се хвърли отгоре - па били ний отделна личност или държава - и тогава... историята ще почне - отначало. Най-сигурният начин да победиш врага си е да го нямаш; а когато го вече имаш - да разбереш защо ти е враг, по коя причина; да намериш допирни точки между него и себе си - и той е човек като теб - и да го превърнеш в приятел. Ако человек се сприятелява с най-свирепите животни (говоря не за дресиране, а засприятеляване), то несъмнено, че и хора помежду си могат да сторят същото. И най-лошият човек в света има нещо, което обича - това е вратичката, през която може да се влезе в неговата крепост. Ако един е могъл да стори това - ще трябва и ти да го направиш.
към текста >>

72. 17. ЕДИН НАРОД, КОЙТО СЕ САМОУБИВА (бр. 5, 16.ІІ.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Наистина, русите казват: на войводата - първата чаша, но и първата тояга!
5, 16.ІІ.1924 г., София, стр. 1) Да не мислите, че ще пиша за някое умиращо от уиски и бренди червенокожо племе на Америка или за диваците, открити в централната част на остров Цейлон, които се ядат помежду си и намаляват постоянно - не, аз ще ви говоря за нашия народ. Помислете само: в неговия къс свободен живот - що значи половин столетие в страниците на историята? - вижте какво е правил. Изпъди два царя, прави четири войни, починаха около четвърт милион хора, убихме десетина държавни мъже и министри, съдихме и затворихме почти всичките паднали от власт кабинети и най-после, венец на всичко - избихме се помежду си! Наистина, русите казват: на войводата - първата чаша, но и първата тояга! Но нашият народ прави нещо повече: той замахва тъй силно, че вместо да удари - убива! Несъмнено ний сме това, което са нашите водачи - но и те са едничките възможни, изникнали над почвата ни, растения. Добри или лоши - ако ний така лесно се разделяме с тях - ще се самоизядем. Старите водачи, които и да било те, имаха поне това, което нямат още някои млади: горчивата опитност да бъдат на върховете, да чуват „осанна” от хиляди, които на другия ден също тъй охотно ще им викат „разпни го! ” Това ги направи донякъде по-мъдри, да не се лъжат във вечността на властта, да разбират суетността на насилието, когато се касае да се преследват живи идеи, и безполезността на предприятия и закони, в основата на които не е легнала истината, понеже с гонение и убийство нищо се не доказва.
към текста >>

73. 39. МОДНИ ВЪПРОСИ. ЕДНО ХУБАВО ДЕЛО (бр. 14, 22.1V. 1924 г.)

най-после ще стигнем дотам, където стигат всички модаджии - до просешката тояга или тюрмата.
То много искаше да убеди хората, че е донесло нещо ново. Като видя, че не вярват, взе да кандисва, че това е старото, но онова е хубавото старо някогашно, като забравяха да кажат, че на това хубаво старо, на края на тоя отъпкан път, седят кървите и катастрофите на 1913 и 1918 години. Несговорният сговор се залови да пласира излишната си енергия в нова-стара политическа мода. Всеки, който не му харесваше модата, той го обявяваше за еретик, бунтовник срещу държавата, която професорът мисли, че без него не може да диша и съществува - и го съдят по специалните закони - от Закона за защита на държавата. Една мода отпреди 300 години... И от тия моди. най-после ще стигнем дотам, където стигат всички модаджии - до просешката тояга или тюрмата. Ратничка ЕДНО ХУБАВО ДЕЛО Цели месеци лежаха в участъци и затвори водачите на Българския земледелски съюз, цели месеци лежаха и бяха затворени под ключ болни хора и пресата ги обвиняваше в страшни дела. Най-после съдът си каза своето veto. Той оправда земледелските водачи. С тази постъпка българското правосъдие се издигна много в очите на българските граждани и показа, че българският Бог на правдата не е умрял. Нас ни радва тази постъпка на съда, но ний не можем да не скърбим, загдето се държаха толкова месеци хора невинни в занданите.
към текста >>

74. 13. УТОПИСТИ (бр. 4, 25.І.1930 г.)

На една кола грънци една тояга не стига ли?
Всички сме били християни и не сме малко. Че сме утописти за някой - това ни радва, защото в историята има записани хиляди имена все на утописти. Дали място в политическия живот ще има за нас, това животът ще покаже - но тази стара песен ни е позната. Ний вярваме, че щом във всички почти европейски държави има християнски партии, организации, които са управлявали народа си десятки години наред, управляват и ще управляват, и щом имаме Демократически интернационал, IІ социалистически, ІІІ комунистически, Зелен интернационал, за които идеята дадоха нашите неуки селяни, ний вярваме, че дойде време да се създаде* Християнски интернационал, който ще заратува за истинските Съединени щати на Европа. (Разбира се, утопии днешни.) Че сме били малко, та винаги носителите на новите идеи не са ли били малко? На една кола грънци една тояга не стига ли? Русия не беше ли тъй лесно подпалена от 148 комунисти, между които и двама българи, благодарение горивния материал, който беше струпан от неправдата, мизерията, злобата и глада?? Че сме били всички християни, т. е. хора, които не убиват, не лъжат, не крадат, помагат на бедните и болните, е вярно, но вярно е, че тези християни досега не бяха организирани, наливаха вода в чужда воденица и бяха разединени и управлявани често от „Християни”-езичници, които убиваха, лъжеха и затваряха и пр. Крайно време е дошло да си сменим ролите. Едно време управниците бяха извадили формулата: Баламите - на фронта, а умните - в тила.
към текста >>

75. 49. ДОКОГА? (бр. 14, 8.ІV.1930 г.)

Тя ни доведе до просяшка тояга.
Не можем да искаме да берем рози, ако сме сели бурени. Не можем да имаме мир в душата си, ако сме вършили престъпления и чакаме наказания. Не трябва да чакаме в България мир, спокойствие и сносен живот да настане, ако всеки по своему си решава когато и както си иска всички въпроси. Ето защо трябва сега повече от всеки друг път с пълно съзнание, след като всеки изпълни своя военен дълг, според съществуващите закони, да изпълни и своя граждански дълг. Да остави партизанщината настрана. Тя ни доведе до просяшка тояга. Да постави народните интереси по-горе от партийните: партии, които тровят, разединяват народа. Да не бяга от „политическото блато”, защото когато честните и съвестни синове бягат от политическия живот, остават да решават съдбините народни политическите чапкъни и акробати, а те винаги са решавали всичко в своя полза. Да не решава въпросите лекомислено и пуща гласа си за този или онзи, според моментното си настроение, защото това е гибелно за народа. Да има един здрав и установен мироглед по всички въпроси, защото само такива хора носят за народа си и за себе си щастие. Да бъде твърд на решенията си, а не да се люшка според вятъра и чашата, защото този, който се продава за чаша, той е безхарактерен, а от хора без характер можем да чакаме оръдия на този или онзи и престъпници, а не творци. Стр.
към текста >>

76. 25. ИЗБОРИ (г. III, бр. 6, 22.ІV.1931 г.)

до просешка тояга.
И тия фокусници в своите обещания какви ли чудеса не правят. Строят мостове; ако няма река - прокарват, и пак мост направят. Строят шосета, училища и какви ли не работи; даже някъде се толкова забравят и от милост идва им на ум да понесат избирателя на ръце. Това става винаги, когато наближат избори; тия хитри лисици излизат по обиколка за плячка, след което се връщат, забравят и не познават никого от своите избиратели. Досега в Парламента са влизали не хора за там, а съвсем за другаде, и затова винаги са пречели и пречат за развитието на страната ни, и докараха народа ни до това дередже, т. е. до просешка тояга. Днес нашето отечество е застрашено от всички страни. Ние не сме в добри отношения с никоя съседна нам държава, а всички чакат удобен момент да нахлуят в страната ни и турят кръст на нашето съществувание. Ето защо всеки българин, който милее за своето дете и своето племе, нека по-внимателно да погледне на предстоящите избори, нека не вярва на крокодилските сълзи на многото хитреци, които се сещат за народа само когато наближават избори, нека видят делото на тия, що го управляват и даде подкрепата си комуто трябва. А отговорните фактори нека знаят, че народът от градове и села заявява високо, че не може вече да плаща „Диш хакъ”. Диш хакъ се е плащало в кърджалийски времена, когато народните изедници, след като се нахранвали безплатно в християнски къщи, варварите искали да им се плати, загдето са си хабили зъбите от яденето.
към текста >>

77. 29. ВЛАСТ (г. III, бр. 7, 21.V.1931 г.)

АЗ СЪМ ОНЗИ ЧОВЕК: Беседа от Учителя, държана на 28.IX.1919 г. - В: Да възлюбиш Господа: [Неделни и др.] беседи. София, 1946

А като им кажете, че това е стар път, по който ни водиха досега хитрите политически акробати и ни доведоха до просешка тояга, хиляди избити от българи, и че има нов път, който е по-труден, но затова резултатите му са по-хубави и по-ценни; по него бърза власт няма, а труд, упорит труд върху себе си и околните - тогава наемници и някогашни ибрикчии на агите ще ви кажат: „Кой ще чака 10 ÷ 15 години, докато народът ви опознае и дойдете на власт?
Та днес не е ли същото? Стражар да стане, пъдар да бъде, брата си да бие, на кмета оканиците да поднася, на министъра ибрика да носи (дамаджаната с вино), обуща да лъска на министърчето, но до властта да бъде - до агата. Не е ли същото и с министри, депутати, окръжни съветници, окръжни управители, околийски началници? Колко и колко компромиси са сторили със своята съвест, сърце, ум, за да се покатерят дотам?... Когато попитате тези, които искат бърза власт, защо я искат, ще вдигнат рамене, ще кажат: „Е, стига опозиция, стига са ни били, да отмъстим, да ни видят кои сме” и пр., пр. А като им кажете, че това е стар път, по който ни водиха досега хитрите политически акробати и ни доведоха до просешка тояга, хиляди избити от българи, и че има нов път, който е по-труден, но затова резултатите му са по-хубави и по-ценни; по него бърза власт няма, а труд, упорит труд върху себе си и околните - тогава наемници и някогашни ибрикчии на агите ще ви кажат: „Кой ще чака 10 ÷ 15 години, докато народът ви опознае и дойдете на власт? ” „Сега, сега власт ни трябва.” Да, сега, сега ви трябва бърза власт! Някога, през турско робство, така разсъждаваха повечето чорбаджии - ибрикчии. Предаваха те на агите онези, които бърза власт не искаха, до властта да бъдат не желаеха, а викаха народа да се бори за нова просвета, повече обич, повече братство за нова утрешна България. Докато младите викаха народа да се сгрупира около тях, да съградят нова, утрешна България, другите - чорбаджиите, ибрикчиите - търсеха достлука с агите, до властта да бъдат, рахатлъка си да не разваляха, та ако ще жените си и децата си на агите да подлагат, ибриците им да носят, цървулите им да разхождат, но рахатлъка си да не развалят и до властта да бъдат; от тях, ибрикчиите - хората на бързата власт, остана позорното име чорбаджия, ибрикчия, синоним на мерзка, подла, робска душа. От онези*, които бърза власт не искаха, а работеха бавно и се бореха за повече просвета, братство, обич, правда, истина - то Нова България изникна от техния упорит труд, кости и кърви.
към текста >>

Защо сме достигнали до просешка тояга?
Готови да плюят върху всичко свято, ако имат такова, дори върху себе си, собствената си съвест, партия, принципи - програма, но властта да имат! Но нека знаят всички: те власт ще имат, но и народът катастрофи ще има. Не е ли досега пълна новата ни история със заемане на бърза власт от ибрикчиите някогашни и не ни ли последваха страшни катастрофи? Не са ли те още над главите ни? Къде сме сега? Защо сме достигнали до просешка тояга? И брат да коли брата как турчин не го е клал? Това са следствия от стария път-път, по който ни водиха и водят някогашните чорбаджии и боляри, но има нов път, по който работиха първите Ратници на свободата в нас и в чужбина: С. Раковски, Л. Каравелов, Левски, професор фитке, Григорий Петров и други, които бърза власт не искаха, но вдигнаха, обединиха народа си, донесоха му повече правда, просвета, мир, обич, нов строй, нова държава... Нашата родина не щеше ли да бъде рай, балканска Швейцария, ако вървяхме по пътя не на ибрикчиите, а по пътя на първите ратници на свободата? Не теглим ли ние от това желание за бърза власт, наследство от турско робство?
към текста >>

78. 19. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ И ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИТЕ

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

Ако Европа не изправи своите погрешки, тая тояга ще се сложи отгоре й.
Сега аз казвам: Ние сме в деня Господен. Остава само половин час до последния трен. Горко на оня индивид, на оня народ, който дотогава не уреди сметките си! Всички ще бъдете изобличени. Така се казва от горе. Ако Европа не изправи своите погрешки, тая тояга ще се сложи отгоре й. Големи страдания я чакат. Казано е: „Горко на тебе, Ерусалиме! ” Сегашната Европа е тоя Ерусалим. Това е една идея, която има отношение към нашите души. Ние сме роби на нашия вътрешен страх, и трябва да се освободим от него.
към текста >>

Кажете и вие като Иеремия: „Ние сме оня народ, който има скръб.” Казвам: Блажени сте, носете тоя хомот, за да дойде Божествената тояга и даочука житото, да отдели чистото от нечистото.
Всички страдаме все от тия главни гъби. Дойде някоя главна гъба и всички казват: „Той ще повдигне България.” България си има свой план, определен от Бога. Земята, която й е дадена от Бога, никой не може да й я вземе. Всеки народ, който би се опитал да вземе тая земя, която е дадена за осигуряване на народа, е проклет. Върху него ще дойдат най-големите страдания. Кажете и вие като Иеремия: „Ние сме оня народ, който има скръб.” Казвам: Блажени сте, носете тоя хомот, за да дойде Божествената тояга и даочука житото, да отдели чистото от нечистото. После тоягата ще се сложи и върху другите народи. Блажен оня народ, който Бог ръководи и отправя в пътя на правдата и истината. В тоя народ ще се развият възвишени добродетели. Обърнете се към Бога и кажете: „Господи, благодарим Ти, че ни избави от фалшивите реклами и ни посочи истинския път.” Потърсете тоя Бог в себе си. Той е вътре във вас.
към текста >>

После тоягата ще се сложи и върху другите народи.
Дойде някоя главна гъба и всички казват: „Той ще повдигне България.” България си има свой план, определен от Бога. Земята, която й е дадена от Бога, никой не може да й я вземе. Всеки народ, който би се опитал да вземе тая земя, която е дадена за осигуряване на народа, е проклет. Върху него ще дойдат най-големите страдания. Кажете и вие като Иеремия: „Ние сме оня народ, който има скръб.” Казвам: Блажени сте, носете тоя хомот, за да дойде Божествената тояга и даочука житото, да отдели чистото от нечистото. После тоягата ще се сложи и върху другите народи. Блажен оня народ, който Бог ръководи и отправя в пътя на правдата и истината. В тоя народ ще се развият възвишени добродетели. Обърнете се към Бога и кажете: „Господи, благодарим Ти, че ни избави от фалшивите реклами и ни посочи истинския път.” Потърсете тоя Бог в себе си. Той е вътре във вас. Търсете Го по прав път.
към текста >>

79. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

В селото с бронираните части е дошъл и един агент, който беснее по село, ходи с тояга по село и бие всеки, който му попадне, без разлика: вчера е бил един шофьор, тази сутрин - кметския наместник на с. Макоцево.
Саранци Брат Лулчев, Тошо е свободен, но се срамува да дойде. Доста му говорих, но не зная на негово място аз бих ли дошел. Тук, в село Саранци, стана много лошо. Има жандармерия конна и пеша, има и бронирани войски. За София пътуването е почни невъзможно, особено на подозрителни като ... Нощните засади и секретните постове се правят около моята квартира и постоянно чувам нощно време подсвирквания. В селото с бронираните части е дошъл и един агент, който беснее по село, ходи с тояга по село и бие всеки, който му попадне, без разлика: вчера е бил един шофьор, тази сутрин - кметския наместник на с. Макоцево. Бил е много ученици, и то без причина, само защото така му е кефът. Учениците го мразят, скърцат със зъби, войниците го мразят и се заканват да го стрелят, мразят го учителите, изобщо, няма човек от селото, който да не го мрази. Един войник ми разправя, че са го взели специално да бие, да измъчва с електрически ток. В другите села е бил много невинни стари хора, разправя ми все същият войник от същата част. Селото прилича на войнишки лагер, навсякъде срещаш войници с каски, бомби, пистолети, картечници и пр.
към текста >>

Има и един месар от бронираните части, който също ходи с тояга из селото.
Учениците го мразят, скърцат със зъби, войниците го мразят и се заканват да го стрелят, мразят го учителите, изобщо, няма човек от селото, който да не го мрази. Един войник ми разправя, че са го взели специално да бие, да измъчва с електрически ток. В другите села е бил много невинни стари хора, разправя ми все същият войник от същата част. Селото прилича на войнишки лагер, навсякъде срещаш войници с каски, бомби, пистолети, картечници и пр. Цялото е обродено с войнишки постове през 100 ÷ 200 метра. Има и един месар от бронираните части, който също ходи с тояга из селото. Като че селяните са говеда. И общото мнение на всички е, че тая прекалена строгост, тези началства с тояги, тези боища и пр. и пр, са институти за създаване на шумкари. Всички отвън са против шумкарите, а в душата си им съчувствуват и са на тяхна страна и казват: “От хубаво не са станали, и нас като тормозят, и ние ще станем.” Водачът на шумкарите, които запалили гората (както разправят), убили го и главата му набили на кол и я разнисали по околните села да я гледа населението. Но това дава обратни резултати, фактите говорят това.
към текста >>

80. XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция

Уран и Нептун в Козирог тежат най-много и понеже са в земен знак - Козирог - много земетресения и природни бедствия, заминаване на видни политици и България до просешка тояга.
София Обична сестра Величке, Получих писмото ти и се радвам, че се интересуваш от астрологията. Всичко е в кардинални знаци. През февруари светна, а сега ще се чуе и видят последствията от Уран съвпад Нептун - Венера в Овен - това са потайни банди и вътрешни неуредици - Германия и Англия. Насреща е Юпитер във Везни - Китай, Австрия по-меко - Марс е в Рак. Виждаш Италия, като мине в Лъв и Франция, Чехия и др. Уран и Нептун в Козирог тежат най-много и понеже са в земен знак - Козирог - много земетресения и природни бедствия, заминаване на видни политици и България до просешка тояга. За качулка Сатурн квадрат с Плутон = Русия - Бог да им е на помощ. Целият свят ще познае, че Бог царува и управлява света с голяма сила и мощ. Доста хора ще си заминат. (…) Светозар 3. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 28.09.1993 г. Б.
към текста >>

Тази тояга на природата ще дойде и до техните глави, никой няма да може да мине гратис.
Взимаме само най-необходимото, понеже цените са баснословни. Парното го ползваме и си плащаме. Трябва да благодарим на комунистите за уроците, които ни предават безплатно. Учат ни на пестеливост, да мислим усилено, да търпим, да мълчим и на Бога за всичко да благодарим. Така се подготвяме за новия живот, който идва, и за който западните народи нямат още хабер. Тази тояга на природата ще дойде и до техните глави, никой няма да може да мине гратис. Новото е като светлината, въздуха и водата - навсякъде прониква и всичко ще пречисти. В бъдеще от стария ред и порядък и помен няма да остане. Важно е в тия усилени времена ние усилено да работим, да свършим успешно работата, която ни е определена. Аз написах нещо за Петър Филипов, а има и още много други неща, които в бъдеще ще видят бял свят. Светът е в кризисно състояние, понеже 3 планети са в падение: Сатурн, който управлява България и излиза на 09.06.1938 г.
към текста >>

Това е грубият материализъм и човешката правда, които ще ни докарат до просешка тояга.
В бъдеще от стария ред и порядък и помен няма да остане. Важно е в тия усилени времена ние усилено да работим, да свършим успешно работата, която ни е определена. Аз написах нещо за Петър Филипов, а има и още много други неща, които в бъдеще ще видят бял свят. Светът е в кризисно състояние, понеже 3 планети са в падение: Сатурн, който управлява България и излиза на 09.06.1938 г. от Овен и окончателно го напуска на 01.03.1999 г. Това е грубият материализъм и човешката правда, които ще ни докарат до просешка тояга. Юпитер - ангелската мъдрост, който излиза от Козирог на 22.01.1997 г. и Нептун - Божествената любов, която ще се пренесе от материалния свят на Козирог в новия братски живот на 29.01.1998 г. и окончателно на 28.11.1998 г. Постепенно ще станат катаклизми и потъване на земи. По отношение на идейните въпроси истината е една и не се нуждае от доказване.
към текста >>

81. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Той ми отговори, че пеш ще се кача, но с тояга.
Смятах да се кача за 21 юни! Те пак казаха да забравя, и че ще видя Мусала през крив макарон, и се смееха. Светозар до тогава не се обади. Тогава каза: „Пенка ще се качи това лято на Рила.” Лекарите не му противоречиха и след 5 ÷ 10 минути излязоха. Аз попитах Светозар как ще се кача - пеш или на кон. Той ми отговори, че пеш ще се кача, но с тояга. Така и стана. Благодаря за подкрепата му. Той ми беше много добър приятел в много трудни моменти. Преди близо 8 години ми беше недобре. Пратиха ме на болница.
към текста >>

Той беше по риза и се подпираше с двете ръце на неизменната си тояга.
приближавам към мястото на палатката на Учителя за молитвата. Бях се облякла доста добре, като имах за връхна дреха една шубичка. Там вече стояха някои приятели. Между тях видях една лечителка и партньора й, също лечител. Тя беше в тънки бели дрехи - панталон до глезените, с тънка блузка без ръкави, боса, по чехли и с грамадна сламена шапка на главата. Той беше по риза и се подпираше с двете ръце на неизменната си тояга. Аз познавам тези хора, те са ми земляци по месторождение и в онзи момент - мои приятели. Поздравихме се и те се наредиха за молитва до мен: тя - до мен, той - зад нея, Молитвата започна. Всичко си вървеше нормално, така и завърши. Преди края слънцето изведнъж изчезна зад върховете и започна да става студено. Аз усетих, че приятелката до мен започна да зъзне.
към текста >>

82. 44.Пенка Дякова Георгиева

Взима тояга да се подпира, но Учителят й казва да я остави.
Пенка посещава 7-те езера на Рила. Излиза от болницата, където напълняла много - била над 90 кг. Пенка се помолила на професор Симидчиев да я изпише от болницата, за да отиде на Рила, защото на другият ден приятелите й поемат нагоре. Професорът се усмихнал и я изписал. Пенка не може да ходи нагоре. Взима тояга да се подпира, но Учителят й казва да я остави. Ходи бавно и казва на приятелите да вървят напред, а тя ще дойде полека-лека. Около нея остава Йоана и привечер минават покрай първото езеро и отгоре им се обаждат приятелите й. Отива уморена в палатката и веднага заспива. Сутринта се успива и посреща слънцето при кухнята. Вижда Учителя, че е до слънцето и я поздравява с дигната ръка.
към текста >>

Учителят й казва, че в лагера без тояга не може да ходи и Го вижда с много, и най- различни шапки и разбира, че и тя трябва да ходи непременно с шапка.
Ходи бавно и казва на приятелите да вървят напред, а тя ще дойде полека-лека. Около нея остава Йоана и привечер минават покрай първото езеро и отгоре им се обаждат приятелите й. Отива уморена в палатката и веднага заспива. Сутринта се успива и посреща слънцето при кухнята. Вижда Учителя, че е до слънцето и я поздравява с дигната ръка. Учителят й казва, че в лагера без тояга не може да ходи и Го вижда с много, и най- различни шапки и разбира, че и тя трябва да ходи непременно с шапка. Отива нагоре към Молитвеният връх. Като се качва, иска да види цялото първо езеро и вижда Учителят, усмихнат във водата. Тя си казва: „Пенке, привижда ти се! " И си обръща главата настрани и след това пак към езерото, но Учителят пак й се усмихва от езерото. Отива на върха и идват още четирима и правят обща молитва.
към текста >>

83. II.Външният кръг на Пентаграма и символите в него

Най-после му се дава законът - тоягата или жезъла, чрез които може да постигне своите желания.
Светилникът За да чете от книгата на живота, на човек е необходим светилник. Светилникът представлява човешкия разум, който му показва какво е написано в книгата на природата. Чрез тази светлина човек се домогва до величието на Божествения план, който го води от тъмнината към светлината, от робството към свободата, от обикновеното към съвършеното, от греха към чистотата и от невежеството към знанията. Светилникът със свещта е Слънцето, което озарява мозъка на човека и го кара постоянно да мисли. 5. Жезълът Като чете книгата и изучава принципите и законите на природата, човек придобива просветление и се стреми да овладее себе си, да стане цар на себе си. Най-после му се дава законът - тоягата или жезъла, чрез които може да постигне своите желания. Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат отправени към Бога." При това тоягата трябва да бъде изправена нагоре към Бога, което показва стремеж към Бога. В тази фаза човек има известно самообладание и гледа да се въздържа от проявите на своята низша природа. Учи се да я владее и контролира и насочва правилно. Жезълът е символ на властта, до която човек неминуемо се домогва в стремежите на своя живот. Той е свързан с планетата Сатурн и юмрука на човека - с насилието.
към текста >>

Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат отправени към Бога." При това тоягата трябва да бъде изправена нагоре към Бога, което показва стремеж към Бога.
Светилникът представлява човешкия разум, който му показва какво е написано в книгата на природата. Чрез тази светлина човек се домогва до величието на Божествения план, който го води от тъмнината към светлината, от робството към свободата, от обикновеното към съвършеното, от греха към чистотата и от невежеството към знанията. Светилникът със свещта е Слънцето, което озарява мозъка на човека и го кара постоянно да мисли. 5. Жезълът Като чете книгата и изучава принципите и законите на природата, човек придобива просветление и се стреми да овладее себе си, да стане цар на себе си. Най-после му се дава законът - тоягата или жезъла, чрез които може да постигне своите желания. Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат отправени към Бога." При това тоягата трябва да бъде изправена нагоре към Бога, което показва стремеж към Бога. В тази фаза човек има известно самообладание и гледа да се въздържа от проявите на своята низша природа. Учи се да я владее и контролира и насочва правилно. Жезълът е символ на властта, до която човек неминуемо се домогва в стремежите на своя живот. Той е свързан с планетата Сатурн и юмрука на човека - с насилието. В ръцете на посветения жезълът става магическа пръчица, с която може да се извикват и направляват известни природни и психични сили за благото на човечеството.
към текста >>

84. II . Вселяването на Христовият Дух в Петър Дънов

Кобургът не стига че докара България до просешка тояга и тя трябваше да плати 2 милиарда и 250 милиона златни франка репарации, но я ограби напълно.
Учителят спасява България от нахлуването на съюзническите войски и попадането ни пак под турско, гръцко, сръбско робство. Пред западните страни той минава за голям дипломат и силна личност. Много жестоко се е отнасял към сина си, Борис и три пъти са го спасявали от самоубийство с пистолет. Фердинанд повтаря грешката си и в европейската, Първата световна война, като не послуша Учителя и се включи в нея на страната на централните сили и последва втората национална катастрофа и той абдикира на 3.10.1918 г. в полза на сина си княз Борис. Кобургът не стига че докара България до просешка тояга и тя трябваше да плати 2 милиарда и 250 милиона златни франка репарации, но я ограби напълно. Натоварва 28 вагона, теглени от 4 нови локомотива, напълнени с над 10 тенекии по 100 кг, пълни със златни украшения, пръстени, обици. Напълва вагоните с най- хубавите и ценни картини по залите в София. От директора на банката Атанас Буров взема намиращото се там 300 кг злато и ги накарва да подпишат клетвена декларация, че няма да разгласяват 50 години това, което знаят. Това донесе буквата „Ф" от този цар за България. Фердинанд отива да живее в град Кобург в Германия и до края на живота си играе на ролетка, на която залага златните накити, картините и всичко, откраднато от България и почти всичко загубва - около 10 милиарда лева стойност.
към текста >>

85. 23. МОЙСЕЙ ТРЯБВА ДА РОДИ УБИТИЯТ ОТ НЕГО ЕГИПТЯНИН

Бог му каза: Хвърли тоягата си на земята.
В ревността си към Бога, той се увлякъл и извършил такова престъпление, каквото не е позволено на един адепт да направи. Мечките, вълците, тигрите могат да правят каквото престъпление искат, но на посветения, на човека, който търси истината, не е позволено да прави никакво престъпление. Мойсей прекара 40 години в пустинята, за да изкупи греха си и след това трябваше да се ожени, за да даде възможност на убития египтянин да се прероди чрез него. Мойсей се страхувал да се върне в Египет, защото според тогавашните строги закони, трябвало е да бъде обесен. Когато Бог каза на Мойсея да отиде в Египет да освободи евреите от робството им, той не искаше, защото знаеше, че е политически престъпник и ще го осъдят на смърт. Бог му каза: Хвърли тоягата си на земята. Мойсей хвърли тоягата си на земята, и тя се превърна в змия. Като видя това, Мойсей се уплаши, искаше да бяга, но Бог му каза: Не бягай, но хвани змията за опашката. Мойсей послуша Господа и отиде в Египет да изпълни възложената му от Него мисия - да освободи своя народ от египетското робство. И тъй, ако Мойсей избяга в пустинята, какво остава за обикновения човек? Мойсей беше подложен на големи изпитания, но всичко преодоля.
към текста >>

Мойсей хвърли тоягата си на земята, и тя се превърна в змия.
Мечките, вълците, тигрите могат да правят каквото престъпление искат, но на посветения, на човека, който търси истината, не е позволено да прави никакво престъпление. Мойсей прекара 40 години в пустинята, за да изкупи греха си и след това трябваше да се ожени, за да даде възможност на убития египтянин да се прероди чрез него. Мойсей се страхувал да се върне в Египет, защото според тогавашните строги закони, трябвало е да бъде обесен. Когато Бог каза на Мойсея да отиде в Египет да освободи евреите от робството им, той не искаше, защото знаеше, че е политически престъпник и ще го осъдят на смърт. Бог му каза: Хвърли тоягата си на земята. Мойсей хвърли тоягата си на земята, и тя се превърна в змия. Като видя това, Мойсей се уплаши, искаше да бяга, но Бог му каза: Не бягай, но хвани змията за опашката. Мойсей послуша Господа и отиде в Египет да изпълни възложената му от Него мисия - да освободи своя народ от египетското робство. И тъй, ако Мойсей избяга в пустинята, какво остава за обикновения човек? Мойсей беше подложен на големи изпитания, но всичко преодоля. В това отношение той служи за пример на човечеството.
към текста >>

86. II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Но трябва веднага да заявя, че това бяха повече борци на словото, отколкото на тоягата.
Това бяха повече от осемдесет души здрави мъже, въоръжени с дървета и колове и настървени против всякакъв социализъм. От кого им беше съобщено за нашата конференция, как беше представена пред тях нашата идея, не разбрахме и нямаше време за обясняване. Те се нахвърлиха върху нас и започнаха да нанасят побой где както свърнат. Наистина, ние се опитахме да се отбраняваме. И ние имахме яки мъже. Но трябва веднага да заявя, че това бяха повече борци на словото, отколкото на тоягата. Затова отбраната ни скоро беше съкрушена и беше потърсено спасение в бягството. Аз бях тогава на двадесет години, умеех да се бия, въртях както и доколкото можех тоягата, но накрая се убедих, че все пак ще трябва да бягам.20 Планината, както знаете, към юг е стръмна и слизането надолу скоро се превърна в търкаляне. Така летейки, когато считах, че вече съм достигнал до полите на Балкана, аз паднах в дъното на една каменна кариера от височина няколко метра. Прелитането през въздуха не ми отне възможността да съобразявам, че само едно чудо може да ми запази живота. И досега се чудя как това е станало.
към текста >>

Аз бях тогава на двадесет години, умеех да се бия, въртях както и доколкото можех тоягата, но накрая се убедих, че все пак ще трябва да бягам.20 Планината, както знаете, към юг е стръмна и слизането надолу скоро се превърна в търкаляне.
Те се нахвърлиха върху нас и започнаха да нанасят побой где както свърнат. Наистина, ние се опитахме да се отбраняваме. И ние имахме яки мъже. Но трябва веднага да заявя, че това бяха повече борци на словото, отколкото на тоягата. Затова отбраната ни скоро беше съкрушена и беше потърсено спасение в бягството. Аз бях тогава на двадесет години, умеех да се бия, въртях както и доколкото можех тоягата, но накрая се убедих, че все пак ще трябва да бягам.20 Планината, както знаете, към юг е стръмна и слизането надолу скоро се превърна в търкаляне. Така летейки, когато считах, че вече съм достигнал до полите на Балкана, аз паднах в дъното на една каменна кариера от височина няколко метра. Прелитането през въздуха не ми отне възможността да съобразявам, че само едно чудо може да ми запази живота. И досега се чудя как това е станало. Потърсих частите на тялото си и когато се убедих, че все пак нищо не се е загубило, аз станах, поизтърсих модерния си костюм и се отправих към коларския път, който извеждаше извън каменоломната. Пътят опираше о доста широка и дълбока планинска рекичка, по-скоро река, през която не виждах брод.
към текста >>

87. VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Минава по това въже с тояга, връща се; минава втория път без тояга; и третия път минава, като носи един човек на гърба си.
Второ положение, сега: един искал всички да говорят за него. Направя една много красива бъчва, влиза вътре и накарал да го пуснат отгоре на водопада, обаче го изваждат от бъчвата полумъртъв. После той, като го свестяват, казва: «Да ми дадат целия свят, не влизам вече в бъчвата.» В света има закон, че човек може да бъде знаменит през живота си само един път. И трето положение: искаш да станеш знатен. Простира над водопада едно въже. Минава по това въже с тояга, връща се; минава втория път без тояга; и третия път минава, като носи един човек на гърба си. Да бъдем смели и решителни. Кога минаваш по въжето, да не се стряскаш, да имаш присъствието на духа и спокойно да минеш. Ако не можеш - слез от въжето! Кога си в изпитание, кажи: «Аз ще мина през това въже.» Христос мина това въже. Христос на земята научи един закон - пълна преданост на Бога.
към текста >>

88. 60. НИКОЛА АНТОВ

Сава Симеонов

ТОМ 23

Антов го беше ударил с бастуна, но онзи го е дебнел и когато е бил пиян, си го е върнал, като го ударил с тояга.
1956 г. работехме в Русе по обектите. По това време на Изгрева в София командва Никола Антов. Но понеже понякога е пиян, яде месо и безобразничи - никой не го слуша. Имаше един Йончо - беше завършил медицина и се занимаваше с астрология. Антов го беше ударил с бастуна, но онзи го е дебнел и когато е бил пиян, си го е върнал, като го ударил с тояга. Та, пито - ллатено. Беше бил Елена Андреева с бастуна, понеже не го слушаше и не му се подчиняваше.[1] Тогава се получи настроение срещу него. Започнаха се дела, от 23 души, срещу Антов, за неговите побоища. Това го вбесява още повече. Той взима имената на всички, занася ги в милицията, посочва им адресите.
към текста >>

89. 134. Ликвидация с кармата през 1999 г.

Весела Несторова

ТОМ 24

Един беден овчар веднъж ударил вола си с тоягата и тя се счупила, но от нея изтекло златото.
(Забележка Виж" Изгревът" т. XX, с. 995-1010) На земята е само кино. Щастието е отношение на неща, то е неуловимо. Щастието се крие в дрехите на нещастието. Един беден овчар веднъж ударил вола си с тоягата и тя се счупила, но от нея изтекло златото. На земята щастие няма. Щастието е в правилното отношение. Хората търсят щастие на земята, но техните тела, глави, ръце, крака и пр., са неоформени още и неспособни за някаква велика работа и правилно схващане на нещата. Разрешението на живота на земята е в слънцето, когато почнем там да ходим. Ако се движим с бързината на светлината, за осем минути сме на слънцето, то е много близо.
към текста >>

90. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

Да мре това куче, което като види над себе си вдигната тояга не бяга да се спасява!
Тя разгромена, могат да последват само две последствия: или Русия да помогне всички славяни и австрийски и балкански - а тежко под пиянски некултурен ботуш, въоръжен с камшик и цезура; или Сърбия да се обедини. А стане ли тя 12 милиона с всички сърби от Унгария, тя ще ни присъедини към себе си само с един указ. Да я задържат признателност, благородство, славянство, християнство! Ако тя сега, малка, има нужда от море, тогава ще има още по-голяма и нищо на света няма да я задържи да не ни унищожи. Па и ще заслужаваме това унищожение, защото една нация, която няма честолюбие, не пази своето достойнство, е осъдена да мре. Да мре това куче, което като види над себе си вдигната тояга не бяга да се спасява! Да мре този, човек,който като види натегнат срещу му револвер, не бяга от него, или не се хвърля да се защити! Да мре тази нация, която е унижавана и оплювана няма честолюбие да стане и да умие своя позор, а се оставя да бъде тъпкана! Да мре тази нация, чиито първенци до един са убедени и проповядват, че „по корем ще се влачим, но пак ще изпросим прошка от ограбилата и унижила ни Русия". Най-после, можеше благоразумието да ни накара, сдържайки сърцето си от блъскане от негодувание, да претърпим унижението да бъдем ограбени от контрагенти и гаранти, ако виждахме вече положението безизходно, макар великото чувство на съзнание истинско човешко достойнство да изисква предпочитане смърт пред унижение; обаче, беше ли положението безизходно? Румъния не можеше да тръгне по-рано от 2 юли и на 1 юли изтичайки срока на нейния съюз с Австрия, а до това време всичко щеше да бъде свършено със Сърбия и Гърция, ако искахме да воюваме редовно.
към текста >>

91. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

A3 СЪМ ОНЗИ ЧОВЕК: Неделна беседа; 28 септемврий, 1919 г.

Защо да очакваме "тоягата"!
Познавайте себе си, да се смирим и заработим в пътя на взаимното разбирателство, за да разрешим възложената ни задача от Върховния Промисъл, като добри ученици на Живата Природа. Да се обикнем като братя, като чада на един баща, на един дом, на едно семейство! Това зависи напълно от нас - отвън не ще ни дойде - тая връзка е вътре в нас. Съзнайте и всички да се знаем дълбоко в душата ни, че това взаимно разбирателство помежду ни, ще ни се наложи. Защо да не го реализираме по пътя на доброто? Защо да очакваме "тоягата"! Разумните да разрешават всичко на базата на взаимното доверие, на взаимната обич. Българската държава, взета като индивид, в своята колективност от разнороден национален елемент и различие на религиозните вярвания, бе въплъщение на един мощен Дух, борчески и пламенен, пропит с живата вяра, че заветния му исторически идеал, от плеяда борци духовни и политически, безкористно и безвъзмездно работили в миналото, за даване условия ла свободно развитие, във всестранна насока, за влагане творческите си дарби в производство и просвета, ще бъде реализиран. В тоя заветен племенен идеал бе вложена невидимата, но мощна сила, на дълбокото съзнание, че един е пътят на неговото сигурно реализиране - осъществяване висши добродетели, мъдрост, разум и знания и Любов Висша, Божествена, за общото благо, по закона на необходимостта, че благоденствието на индивида, на единичната клетка от организма, е включено в общото колективно благо. При това съзнание, всеки работеше не за себе си, а за другите и се чакаше камбанния звън, за да се оповести, че е настъпил моментът за събиране плодовете от 40 годишния добросъвестен труд и енергична дейност. Дойде паметният 17 септември 1912 г., понеделник, ден на Луната, ден на поочистване, в който Височайшият Указ № 5 възгласи, възтръби, че е ударил часа за придобиване свободата на поробените братя, по историческия племенен завет.
към текста >>

92. 6.3. ВОЙНИТЕ И СЪДБАТА НА БЪЛГАРИТЕ

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

Ако Европа не изправи своите погрешки, тая тояга ще се сложи отгоре й.
Сега аз казвам: Ние сме в деня Господен. Остава само половин час до последния трен. Горко на оня индивид, на оня народ, който дотогава не уреди сметките си! Всички ще бъдете изобличени. Така се казва отгоре. Ако Европа не изправи своите погрешки, тая тояга ще се сложи отгоре й. Големи страдания я чакат. Казано е: "Горко на тебе, Ерусалиме! " Сегашната Европа е тоя Ерусалим. Това е една идея, която има отношение към нашите души. Ние сме роби на нашия вътрешен страх, и трябва да се освободим от него.
към текста >>

носете тоя хомот, за да дойде Божествената тояга и да очука житото, да отдели чистото от нечистото.
България си има свой план, определен от Бога. Земята, която й е дадена от Бога, никой не може да й я вземе. Всеки народ, който би се опитал да вземе тая земя, която е дадена за осигуряване на народа, е проклет. Върху него ще дойдат най- големите страдания. Кажете и вие като Йеремия: "Ние сме оня народ, който има скръб." Казвам: Блажени сте. носете тоя хомот, за да дойде Божествената тояга и да очука житото, да отдели чистото от нечистото. После тоягата ще се сложи и върху другите народи. Блажен оня народ, който Бог ръководи и отправя в пътя на правдата и истината. В тоя народ ще се развият възвишени добродетели. Обърнете си към Бога и кажете: Господи, благодарим Ти, че ни избави от фалшивите реклами и ни посочи истинския път. Потърсете тоя Бог в себе си.
към текста >>

После тоягата ще се сложи и върху другите народи.
Земята, която й е дадена от Бога, никой не може да й я вземе. Всеки народ, който би се опитал да вземе тая земя, която е дадена за осигуряване на народа, е проклет. Върху него ще дойдат най- големите страдания. Кажете и вие като Йеремия: "Ние сме оня народ, който има скръб." Казвам: Блажени сте. носете тоя хомот, за да дойде Божествената тояга и да очука житото, да отдели чистото от нечистото. После тоягата ще се сложи и върху другите народи. Блажен оня народ, който Бог ръководи и отправя в пътя на правдата и истината. В тоя народ ще се развият възвишени добродетели. Обърнете си към Бога и кажете: Господи, благодарим Ти, че ни избави от фалшивите реклами и ни посочи истинския път. Потърсете тоя Бог в себе си. Той е вътре във вас.
към текста >>

93. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Обаче, медиума го обладава нечист дух, почва с точилката, с тоягата да ги бие, разбягват се.
Той отсядаше там. Тя тогава не беше болна, това беше 1910 година мисля, защото след това 1911 г. ние отидохме в Созопол. Преместиха тате като офицер в Созопол на 10-та Погранична рота командир. Учителя, Пеню Киров, моя баща, Стойчев, Тодор Стоименов бяха някъде, не знам къде, и като идват казаха, че някои ученички направили сеанс, за да видят какво ще им се даде по френски език, класно ли е било, не зная какво е било. Обаче, медиума го обладава нечист дух, почва с точилката, с тоягата да ги бие, разбягват се. Извиква той Александър Кръстников, има го и него тука, той беше от нашите приятели, обаче, се отцепи, мина като евангелист нещо и почна да издава даже списание "Витлеемска звезда", интересно списание беше. Викат него да помогне, знаят го като набожен човек. Когато той влязъл, медиума го налага здравата с тоягата и той избягал. В: Чрез момичето? Д: Чрез момичето.
към текста >>

Когато той влязъл, медиума го налага здравата с тоягата и той избягал.
Преместиха тате като офицер в Созопол на 10-та Погранична рота командир. Учителя, Пеню Киров, моя баща, Стойчев, Тодор Стоименов бяха някъде, не знам къде, и като идват казаха, че някои ученички направили сеанс, за да видят какво ще им се даде по френски език, класно ли е било, не зная какво е било. Обаче, медиума го обладава нечист дух, почва с точилката, с тоягата да ги бие, разбягват се. Извиква той Александър Кръстников, има го и него тука, той беше от нашите приятели, обаче, се отцепи, мина като евангелист нещо и почна да издава даже списание "Витлеемска звезда", интересно списание беше. Викат него да помогне, знаят го като набожен човек. Когато той влязъл, медиума го налага здравата с тоягата и той избягал. В: Чрез момичето? Д: Чрез момичето. Медиума - момичето. Той избягва и когато се връща Учителя с тази група, казаха му. Те живееха, може би на 400-500 метра над нас по пътя за Баните - шосето.
към текста >>

94. 78. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 9/22 март 1918 г., Вардище

Минчо Сотиров, писма

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Помощта ми е от Господа, Неговият жезъл и Неговата тояга, те ме утешават.
78. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 9/22 март 1918 г., Вардище 9 стар стил/22 март 1918 г. позицията Вардище Учителю, Встъпвайки в Новата благодатна Господня година, поднасям Ви моите поздрави на послушания, вярност и преданост пред Господа! С Вашето съдействие ще бъда примерен труженик в Божието дело на Земята, скромен съработник на Божествената нива и смирен ученик при прилагане Божествените Истини в живота. Съдействувайте ми както всякога. Помощта ми е от Господа, Неговият жезъл и Неговата тояга, те ме утешават. Учителю, както знаете вече сме от 15-того наново на старата ни позиция преди Бр. Дол - Търново с едно удължаване на позицията вдясно на "Червената стена" - по крайния й източен скат, надвесен над Търново. Две дружини в 1-а линия и една във втора. Вярвам Господи, че това е за Славата Твоя, а гдето е Славата Ти, там е и доброто на полка. Преди да тръгне полка от местоквартироването гдето бе на почивка, с получаване заповедта, че отива на същата позиция, появило се е частично брожение, недоволство, защото отиват на същата позиция - друга искали.
към текста >>

95. ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Тялото ме боли от тежките й юмруци, щипане и дебела тояга.
Сладка смърт! Сигур си по-сладка от този живот. Ето ме, умирам. Веднага тръгвам с тебе, великий дух на спокойствието. Захлюпвам очи на студения под, притиснала чело върху твърдите дъски и плача безутешно. Тялото ме боли от тежките й юмруци, щипане и дебела тояга. Смазана съм и тел ом и духом. Изведнъж ме залива мека светлина. Нещо ме изправя на нозете. Нещо велико и мощно докосва сърцето ми. Студеният покрив е пронизан от лъчите на едно невидимо и мощно слънце.
към текста >>

96. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Слънцето току-що се показа на хоризонта, грабнало тоягата да пропъди и последните останки на дрезгавината.
(Пръв път се качвах на луксозен автомобил.) Колата тръгна. Струваше ми се, че ще отхвръкна от него, затова с нея се държехме за ръце, а с едната ръка здраво се държехме за преградата. Колко се радвахме! Зад нас остана прашния път, що щяхме да бием. Витоша наближи неимоверно бързо. Слънцето току-що се показа на хоризонта, грабнало тоягата да пропъди и последните останки на дрезгавината. Неволно се обърнах назад да видя тия, които ни приеха. Същевременно ме гледаха две сини, две ясни сини очи, от които бликаше веселие и смях. Другия не забелязах кой е, нито го погледнах. На гърба ми беше раницата, в която имаше хляб, тропаха няколко ореха и се подаваха перата на няколко праза. Смутих се за тоя праз и неволно пак се обърнах.
към текста >>

97. 2.1.7.18 март 1923 г., неделя, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Ето ги ръчните бомби - праз, сърмици от зеле, куршуми от маслини, полета от бяла ряпа и алабаш - особено белите питички хляб и цяла тояга гевреци, събрани в куп, представляваха средства за сериозна съпротива против гладния неприятел.
И Той се залови с нас. Лицето Му сияеше като на юноша. Колко радост! След това натискаме раниците. Изваждаме всичките си бойни припаси за една открита борба с неприятеля - глад. Ето ги ръчните бомби - праз, сърмици от зеле, куршуми от маслини, полета от бяла ряпа и алабаш - особено белите питички хляб и цяла тояга гевреци, събрани в куп, представляваха средства за сериозна съпротива против гладния неприятел. Каква музика от толкоз дъвкащи уста - царски симфоничен оркестър... Слънцето вече преминава своя зимен зенит. Събираме се вече на поляната, стегнати за път. Шапките се отмятат от главите - величествено мълчание. После тихо се понасят словата на .Добрата молитва”, 91 псалом и „Отче наш”. Бодро поемаме път.
към текста >>

98. 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Може би не всички бяхме съгласни с мнението на дяда Никола за „чифутската” и другите вери, но мълчаливо изслушваме буйния му монолог, защото, знам ли, чепата тояга е в ръката му, може да я стовари по гърбовете ни.
И дядо Никола разтвори широките си мазолести длани, готов да стисне за вратовете целия деликатен учен свят, който не води човеците по правия път, ами ги заблуждава. - Ще избеся от всички по петима, па другите като видят, нека му мислят. Да, защото ние вяра нямаме. Това вяра ли е, гдето едни се тъпчат до пукване, а други мрат гладни. - Чифутската вяра е най-хубавата, аз да ви кажа, у тях сиромаси няма - помагат си. Може би не всички бяхме съгласни с мнението на дяда Никола за „чифутската” и другите вери, но мълчаливо изслушваме буйния му монолог, защото, знам ли, чепата тояга е в ръката му, може да я стовари по гърбовете ни. После се поукротва. Вижда, че го обичаме, че не се смеем на думите му, че даже го почитаме и почва да ни разправя за Панайот Хитова, който завел делегати селяни при Руския цар да просят освобождение от робство. Приел ги Руският цар, изслушал ги и казал: „Ако искате пари -да ви натоваря със злато, само идете си и не ми закачайте народа! ” Но тия наши българи с червените пъстри салтамарки и широките набръчкани гащи, с ония ми ти торбици през рамо, снемат калпаци, падат на колене си и с плач се молят, че те не искат ни злато, ни сребро, че тяхната татковина е богата на всичко, но те просят свобода за своите поробени и поругани майки и бащи, невръстни братя и сестри. Тогава царят плакал с тях и казал: ,Да бъде!
към текста >>

99. 2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

- Аз съм злият Дух - казвала Варвара и дигала тежкия метален кръст над главите им, и като тояга застрашително го размахвала над тях... И чудеше се тя самата: „Защо бих хаджийката?
Дух, да се махнеш от тук, инквизиторко! Да изчезнеш яко дим! " Баба хаджийка приела побоя безропотно и въпреки своята авторитетност не посмяла да се оплаче от своята белопола посестрима... Но, Варвара, в Името на Отца и Сина, и Св. Дух, успяла да уволни хаджийката и да я прати този път по... дяволите. Така приютът се спасил от едно голямо зло за известно време... - Кой дявол те донесе тук - питали я поповете и хаджийката. - Аз съм злият Дух - казвала Варвара и дигала тежкия метален кръст над главите им, и като тояга застрашително го размахвала над тях... И чудеше се тя самата: „Защо бих хаджийката? Нима ме прати владиката да го сторя? Нима аз исках да стана директорка? Не, не! Аз просто в името на Отца и Сина, и Светия Дух пъдя бесовете.” Сините й очички така засвяткват, наистина да се уплашиш. Не, тя не е демон.
към текста >>

Сега тя е тиха, кротка, но не дай си, Боже, да види някоя неправда и тук, тази тиха жена, ако не кръст, ще вдигне тояга и ще връхлети и срещу най-големия пехливанин.
Тогава тя, пак с тая огромна душевна сила и смелост, взела суровица и с бой накарала злополучния си мъж да се върне и да се венчае за изоставената си другарка. Слагат за обяд. Какво изобилие! Варвара е обградена с нежни грижи. Сестрите се надпреварват да й услужват. Сега тя е тиха, кротка, но не дай си, Боже, да види някоя неправда и тук, тази тиха жена, ако не кръст, ще вдигне тояга и ще връхлети и срещу най-големия пехливанин. Слънцето се скрива зад облаци, но въпреки това времето е топло и приятно. Седим върху снеговете, а под тях, като че ли скрит огън ни пази от замръзване. След обяда обградихме Учителя. Той каза, че иде време, когато земята силно ще се разтърси, от което океаните ще закрият някои стари континенти, а ще се открият нови... Замислям се при тия думи! Как?
към текста >>

100. 2.1.33. Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]