НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
202
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Той изпраща разклонения към белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, дори и в още по-вътрешните органи:
стомаха
, червата и др.
ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА Въздействието на музиката върху човешкото естество е трояко: физиологично, емоционално и умствено. Това са три начина, по които човек реагира на получените отвън слухови възприятия и на развилите се в последствие от тях усложнения вътре в него. Забележително е едно обстоятелство в нервното устройство на човека. Нервът, който управлява гласните връзки, има едно много широко поле на проява.
Той изпраща разклонения към белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, дори и в още по-вътрешните органи:
стомаха
, червата и др.
С други думи казано, той е в тясна връзка с проявите на живота и процесите на дихателната, кръвоносната и храносмилателната система. Освен това изпраща и много разклонения, по кръвоносните съдове, които хранят мозъка. Този нерв, наричан още и блуждаещ нерв (nervus vagus), поради това, че той се меси в много функции и има различни предназначения – е в рефлекторна връзка със слуховия нерв. Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас. С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки.
към текста >>
От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове,
стомаха
и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение.
Освен това изпраща и много разклонения, по кръвоносните съдове, които хранят мозъка. Този нерв, наричан още и блуждаещ нерв (nervus vagus), поради това, че той се меси в много функции и има различни предназначения – е в рефлекторна връзка със слуховия нерв. Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас. С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки. Блуждаещият нерв (nervus vagus) според физиологията има две главни функции.
От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове,
стомаха
и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение.
Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават характера и формата на човешката мисъл. Втората функция на този нерв е обратна на първата. Той разнася импулсите на чувствата и мислите обратно към всички ония области, с които е свързан; провожда вълненията, вътрешното настроение и с това пък въздействува на развиващите се в тия области процеси. Като се има сега пред вид и обстоятелството, че nervus vagus е в тясна, рефлекторна връзка със слуховия нерв, става вече ясно как музиката, която схващаме като слухови възприятия, иде по чисто физиологически път в отношение с емоционалната и умствената природа на човека и го кара срещу дадена композиция на музикални тонове и тонови съчетания да реагира с чувства или мисли, дори и с волеви прояви, които прояви се обуславят изключително от силно напрегнато чувство или назряла мисъл. Във функциите на nervus vagus и във връзката му със слуховите възприятия се крие ключът за разбиране на твърдението, че много болести могат да се лекуват с музика.
към текста >>
2.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Анатомите преровиха хиляди пъти трупа, намериха мозъка, сърцето, белите дробове,
стомаха
, всичко имаше в трупа, но животът го нямаше.
Детето се ражда, малко, хилаво същество, страшно, плачливо и ужасно лакомо! То расте, учи, става момък, люби, страда, оженва се, става учен, старее и един ден се просва на каменната аутопсионна маса, неподвижен, леден и ням. Животът го няма вече у него. Де беше, обаче, досега? Тялото е тука, но животът го няма.
Анатомите преровиха хиляди пъти трупа, намериха мозъка, сърцето, белите дробове,
стомаха
, всичко имаше в трупа, но животът го нямаше.
Разкъсаха влакно по влакно човешкото тяло, търсиха дълго и упорито, но освен влакна и клетки, нищо друго не намериха. Действително трупът беше човешки, но не беше човек. Човекът го нямаше. Тогава решиха да търсят живота у живите организми. Най-лесно се правят опити с насекоми.
към текста >>
Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или
стомаха
, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо.
По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот. Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек. Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце. Освен това, всеки мускул, изолиран вън от човешкото тяло и раздразнен механически, химически или електрически, дълго време още проявява живот. Същото явление показват и нервите.
Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или
стомаха
, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо.
И понеже както тялото, тъй и органите са съставени от клетки, то новите изучавания се отправиха към изследване на клетката. Оказа се, че всяка клетка се състои от ядро и протоплазма, но нито ядрото може да съществува без протоплазма, нито протоплазмата без ядро. Ядрото обгръща размножителните процеси и наследствените признаци, а протоплазмата – хранене, движение и чувствителност. Ядрото и протоплазмата, обаче, са образувани от една основна материя, намираща се в колоидно състояние, която химиците нарекоха белтък или албумин. Химическият анализ на тоя белтък показа, че неговата молекула е грамадна, съставена от няколкостотин атома (около 93 атома въглерод, 54 азот, 21 кислород и 186 водород) и че молекулното тегло достига няколко хиляди.
към текста >>
Химическият анализ на тоя белтък показа, че неговата молекула е грамадна, съставена от няколкостотин
атома
(около 93
атома
въглерод, 54 азот, 21 кислород и 186 водород) и че молекулното тегло достига няколко хиляди.
Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо. И понеже както тялото, тъй и органите са съставени от клетки, то новите изучавания се отправиха към изследване на клетката. Оказа се, че всяка клетка се състои от ядро и протоплазма, но нито ядрото може да съществува без протоплазма, нито протоплазмата без ядро. Ядрото обгръща размножителните процеси и наследствените признаци, а протоплазмата – хранене, движение и чувствителност. Ядрото и протоплазмата, обаче, са образувани от една основна материя, намираща се в колоидно състояние, която химиците нарекоха белтък или албумин.
Химическият анализ на тоя белтък показа, че неговата молекула е грамадна, съставена от няколкостотин
атома
(около 93
атома
въглерод, 54 азот, 21 кислород и 186 водород) и че молекулното тегло достига няколко хиляди.
Установи се, че тая огромна молекула е съставена от по прости тела, наречени аминокиселини. Даже се узна, как те се свързват помежду си в молекулата. Самите аминокиселини могат да се получи от прости химически съединения, затова в ума на химиците възникна идеята да получат синтетически белтък. И действително, отначало опитите в туй направление бяха надеждни. Успяха да свържат две аминокиселини, после три, четири, пет... И може би малко оставаше да се стигне до живата молекула, но оказа се, че колкото повече аминокиселини се свързват, толкова повече връзката между тях отслабва.
към текста >>
Тая колония има общ
стомах
, в който всеки отделен индивид каквото хване - изпраща, и от него всички индивиди се хранят.
Това малко същество е чехълчето (Paramaecium). По един такъв разумен начин, едноклетъчните организми получават все повече усъвършенствуване като всяка нова придобивка се явява много разумно необходима. По-нататък в организмите намираме едно ново явление, групирането на колонии. За първи път го намираме у хидромедузите. Хидрата чрез пъпкуване образува нови хидроиди които, обаче, не се отделят от майка си, а остават при нея и по тоя начин се образува една колония от възрастни индивиди.
Тая колония има общ
стомах
, в който всеки отделен индивид каквото хване - изпраща, и от него всички индивиди се хранят.
По тоя начин се гарантира живота и прехраната на всички индивиди от колонията-комуна. Но ако биха се трупали все нови и нови индивиди, то би се образувала една грамадна колония, чието изхранване би се значително затруднило. Ето защо, не всички нови индивиди остават върху майчината колония, но някои от тях се откъсват, вземат форма на медузи и се впускат във водата да търсят нови условия за живот. Понеже тия медузи ще трябва сами да си търсят прехраната, което е много по-трудно за един отделен индивид, затова у тях се развиват особености каквито в колонията ние не намираме. Така явяват се мускулни елементи, изпълняващи роля при движението на медузата, нервни елементи, дори елементарни очни петна.
към текста >>
След това следват индивиди, играещи ролята на уста, други на пипала, трети на
стомах
и т.н.
У по-висши форми обаче, намираме още по-голяма диференциация не само на отделните тъкани, но и на отделните индивиди. И тук има колонии, повечето със строго разпределение на труда. Така върхът на колонията се заема от индивид, имащ форма на мехур, чиято служба е да държи колонията в отвесно положение. Други индивиди имат чисто двигателна служба. Те координират своите движения по такъв начин, че като се свиват и разпущат, движат цялата колония в известна посока.
След това следват индивиди, играещи ролята на уста, други на пипала, трети на
стомах
и т.н.
Изобщо тая разумна класификация на труда се продължава в още по-усилен темп у сухоземните животни и дори до човека. Но и у растенията ние различаваме корен, стъбло, цвят, листа, плод и пр. Това са все диференцирани вече органи според службата, която има да изпълняват в живота на растенията. У човека, разбира се, тая диференциация е застъпена до висша степен. Всичко е предвидено, като се вземе от космите на главата до хотмоните на ендокринните жлези.
към текста >>
3.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Останалата част може да се счита като
стомах
.
Относително психологията на ония животни, които обитават непрогледните тъмнини на морските дълбочини, и които никога през живота си не виждат или не чувствуват слънчевите лъчи, може да се направят интересни изводи. На първо място изпъква тяхната външна форма. Тия животни обикновено са много грозни. Те притежават един характерен белег: това е голямата им уста. Тя е у някои дотолкова голяма, че заема почти половината тяло.
Останалата част може да се счита като
стомах
.
Затова естествениците считат, че това са животни чието тяло се състои само от уста и стомах. Такава грозота се констатира и у нощните животни на сушата. Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп. Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата. От вида на една къртица всеки почти усеща едно неприятно чувство.
към текста >>
Затова естествениците считат, че това са животни чието тяло се състои само от уста и
стомах
.
На първо място изпъква тяхната външна форма. Тия животни обикновено са много грозни. Те притежават един характерен белег: това е голямата им уста. Тя е у някои дотолкова голяма, че заема почти половината тяло. Останалата част може да се счита като стомах.
Затова естествениците считат, че това са животни чието тяло се състои само от уста и
стомах
.
Такава грозота се констатира и у нощните животни на сушата. Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп. Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата. От вида на една къртица всеки почти усеща едно неприятно чувство. Съпоставете всичката тая грозота със симпатичността, която вдъхва овцата, величествеността на лъва, и красотата на американските колибри.
към текста >>
4.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всички сили в организма са съсредоточени в три главни центъра:
стомах
, сърце (бели дробове) и мозък, взети не в буквалния смисъл на думата, а като принципи.
Използва ли той даденото му, за да помогне на другите? Напротив: постоянно недоволен, непрестанно натякващ против своята съдба. И не стига това, а при сегашния режим на хранене, за да си достави повече удоволствия, той убива животните и заграбва по един такъв насилнически начин и последното им благо – живота. Така тоя същия човек, който днес минава за културен, гради своето щастие върху смъртта на тия беззащитни същества. А те, потънали в скръб и ужас, умират за да влеят своя живот в човека... Но да се върнем към основния въпрос.
Всички сили в организма са съсредоточени в три главни центъра:
стомах
, сърце (бели дробове) и мозък, взети не в буквалния смисъл на думата, а като принципи.
Стомахът е център на вегетативните сили в човека. Неговата физиологична функция е приготвяне на хранителни материали, които да послужат за градеж на целия организъм, значи храненето представлява един важен процес, на който заслужава да се обърне внимание. За да бъде то правилно, влияят два фактора: храна и храносмилане. По отношение на храната можем да кажем, че не трябва да се обръща внимание само на нейната приятност, а главно на нейната здравословност, т.е. да може да дава предимно ползотворни материи, а по възможност и по-малко вреди.
към текста >>
Стомахът
е център на вегетативните сили в човека.
Напротив: постоянно недоволен, непрестанно натякващ против своята съдба. И не стига това, а при сегашния режим на хранене, за да си достави повече удоволствия, той убива животните и заграбва по един такъв насилнически начин и последното им благо – живота. Така тоя същия човек, който днес минава за културен, гради своето щастие върху смъртта на тия беззащитни същества. А те, потънали в скръб и ужас, умират за да влеят своя живот в човека... Но да се върнем към основния въпрос. Всички сили в организма са съсредоточени в три главни центъра: стомах, сърце (бели дробове) и мозък, взети не в буквалния смисъл на думата, а като принципи.
Стомахът
е център на вегетативните сили в човека.
Неговата физиологична функция е приготвяне на хранителни материали, които да послужат за градеж на целия организъм, значи храненето представлява един важен процес, на който заслужава да се обърне внимание. За да бъде то правилно, влияят два фактора: храна и храносмилане. По отношение на храната можем да кажем, че не трябва да се обръща внимание само на нейната приятност, а главно на нейната здравословност, т.е. да може да дава предимно ползотворни материи, а по възможност и по-малко вреди. Като такива засега е най-целесъобразна тая, която ни дават растенията - плодовете - колкото се касае до втория фактор – храносмилането, той засега става независимо от волята - подсъзнателно.
към текста >>
Изобщо може да се каже, че
стомахът
е базата на физическия живот в човека.
По отношение на храната можем да кажем, че не трябва да се обръща внимание само на нейната приятност, а главно на нейната здравословност, т.е. да може да дава предимно ползотворни материи, а по възможност и по-малко вреди. Като такива засега е най-целесъобразна тая, която ни дават растенията - плодовете - колкото се касае до втория фактор – храносмилането, той засега става независимо от волята - подсъзнателно. В зависимост от човека се намират ред външни фактори, които до голяма степен обуславят правилния му ход. Такива на първо място са: умереност в ядене, приятно душевно разположение при хранене и пр.
Изобщо може да се каже, че
стомахът
е базата на физическия живот в човека.
От страна на нервната система на него отговаря тъй нареченото „слънчево сплитане" (plexus solaris) – образование на симпатичната нервна система. От страна пък на психиката – инстинктивния живот на човека – инстинктите. Астрологически той е свързан с Луната, която също управлява лимфатичната система. Ненормалното функциониране на тоя център причинява в психическия живот на човека редица отрицателни състояния: тегота, неразположение, раздразнителност и пр. Благоприятното напротив, дава едно приятно усещане, също чувството на здраве, енергичност, желание за работа и пр.
към текста >>
5.
Дух, сила и материя
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Препоръчва се жълтият цвят и при главоболие, но не от
стомашен
произход (Ganser).
Може да се кажат няколко думи и за терапевтичното значение на жълтия цвят. Според д-р Babitt, той може да лекува паралич и всички други нервни страдания от мозъчен произход. Разбира се, че в дадения случай не се изключват магнетичното и електрично лечение. При това винаги трябва да се има предвид и причината на заболяването. Но комбинацията от тия три средства могат да дадат отлични резултати.
Препоръчва се жълтият цвят и при главоболие, но не от
стомашен
произход (Ganser).
Оранжевия цвят се препоръчва за оживяване на периферните нерви, той се препоръчва и за настроение при мрачност. Според някои, той отстранявал разсеяността, умората. Също го препоръчва Ganser при инфлуенца. Някои го препоръчват за гърлени болести. Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори.
към текста >>
Стомашните
разстройства най-добре се регулират от червената светлина.
Бацилите не могат дълго да изтрайват на тая светлина. Счита се, че моравата светлина успешно може да се употреби при много нервни страдания. Д-р Babitt отбелязва случаи на бързо изцеляване (само в една нощ) с тая светлина. Освен едноцветни лъчи в много случаи се употребява и комбинирано осветление. Напр. опитите на Ganser установяват, че главоболието минава след двучасово осветление със сини и зелени лъчи.
Стомашните
разстройства най-добре се регулират от червената светлина.
Същият автор цитира един случай, при който една брадавица изчезнала за 12 дни при синьо осветление. У друг болен един оток изчезнал чрез синьо и зелено осветление. Аз не ще излагам всички ония опити с цветните лъчи за терапевтични цели. Това е по специална тема. Моята цел засега е да изнеса ония опити и данни, които говорят за общото влияние на краските.
към текста >>
6.
ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на
атома
, чийто размери не се поддават и на ултрамикроскопа, че нашата земя в своя привиден покой лети в пространството със скорост 100,000 км.
Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато. Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми. Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им.
Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на
атома
, чийто размери не се поддават и на ултрамикроскопа, че нашата земя в своя привиден покой лети в пространството със скорост 100,000 км.
в час и едновременно извършва 12 различни движения, че звездите, които неподвижно блещукат на нощния небосвод, изминават в ден по 30,000,000 км. и повече; че най-малката от тях е 1,000,000 пъти по-голяма от земята, а най-близката се намира на 204,000,000,000,000 км от нас – разстояние, равно на 1,375,000 пъти разстоянието от земята до слънцето? Науката знае това. Тя отчасти познава външния живот на световете, но какво знае за техния вътрешен живот за първопричините, които чрез законите го управляват? Физичният уред ще премине ли границите на материята и ще ни даде ли знание за това, което се крие зад нея?
към текста >>
7.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Попитайте ботаника, зоолога,
анатома
, астронома... те всички знаят за величествената хармония, която цари в природата на кристалите, растенията, животните, човека и космоса.
И това е тъй, защото музиката представлява една област, която има отношение с живота на всички същества във всички техни отправления. До недавна считаха музикалността присъща само на „високо" културни хора. Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна музикалност у растенията дори скалите, камъните... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това. Окултната наука приема музикалните отношения като база, на която се опира животът на всички същества. Попитайте един петрограф, той ще ви посочи хармонията, която лежи в основата на един кристал.
Попитайте ботаника, зоолога,
анатома
, астронома... те всички знаят за величествената хармония, която цари в природата на кристалите, растенията, животните, човека и космоса.
В цялата природа, достъпна за нашето изучаване, се констатира един основен, много важен закон Това е законът на съотношенията, - законът на хармонията. Музиката е израз на тая мирова хармония. Аз слушах веднъж да се говори за дисхармония в природата Но когато анализирах тия дисхармонии, които ми се посочваха, пък и сам намерих много други, аз открих дисхармоничните хармонии в света, тъй да се каже. Това бяха ония дисонанси, които взети поотделно, се срещат във всяко музикално парче, но които именно служат да изразят още по ясно красивия акорд на следующия момент. ІІ. „Не се ли вслушвате в музиката на природата, нищо не знаете" Моят Учител Животът може да бъде разгледан от много страни.
към текста >>
8.
ПЕСНИ - Т.
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Те са отбелязали възбуждания, безсъница, отпадане, гърчене, мускулни сътресения,
стомашни
разстройства, невралгии, задуха, треска, виене на свят, синкопи, аритмии и пр.
Авторът признава наистина, че влиянието на Марс и Сатурн му се е сторило, че пораждат вълни, по-болезнени от тия на останалите планети, но неговият опит не е все-таки окончателен по този въпрос. Наопаки, той много ясно е отбелязал връзката, що съществува между слънчевите петна и кризисите, които настъпват в хода на една болест. Той изповядва обаче, че наблюденията на древните астролози, трябва да са лежали на една точна основа и че Марс и Сатурн, окачествени в древност като злотворни планети,му са се показали наистина активни планети. Ние сме честити да зарегистрираме едно подобно признание, което свидетелствува за искреността на д-р Romaiy. Известно време след тия констатации, докторите Сарду и Фор изправиха и те от своя страна цяла редица преинтересни наблюдения върху болни, които страдат от сърдечни, бъбречни, чернодробни, нервни болести.
Те са отбелязали възбуждания, безсъница, отпадане, гърчене, мускулни сътресения,
стомашни
разстройства, невралгии, задуха, треска, виене на свят, синкопи, аритмии и пр.
и пр. През 25 периода от по 3 дни със слънчеви петна, авторите са наблюдавали 22 пъти обикновени разстройства и 3 пъти тежки разстройства. Следователно, има 25 пъти повече разстройства по време на слънчеви петна. Тия съвсем ясни и неоспорими наблюдения могат да бъдат за изходна точка на важни изследвания в областта на медицинската астрология. Те ще донесат едно опитно потвърждаване на твърденията на древните астролози, които изглеждат за съвременните хора лишени от експериментална база и ще ни дадат ключа на известни алгиди необясними днес, на известни болести или лечителни усложнения, както и на известни критични явления, които се наблюдават в хода на болестите.
към текста >>
9.
ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В първият случай, творчеството е
автоматично
– художникът играе ролята на арфа, на която природата пее своите песни; а във втория – вдъхновението бива просветявано от разума, който обогатява естествената красота с форми и символи и ù придава още по-голяма мощ и очарование.
Тайната на художественото творчество Всеки човек не може да бъде творец на красота, но всеки има усет за красотата. Красотата се твори чрез вдъхновение, но и за разбирането на красотата се иска пак вдъхновение. Всяка душа разбира езика на красотата, но нейното въплъщаване във формите на изкуството, това е дар и вещина, достъпна за малцина Има два вида творчество: по вдъхновение и по разбиране. По вдъхновение творят дилетантите и учениците, а по разбиране – майсторите и учителите.
В първият случай, творчеството е
автоматично
– художникът играе ролята на арфа, на която природата пее своите песни; а във втория – вдъхновението бива просветявано от разума, който обогатява естествената красота с форми и символи и ù придава още по-голяма мощ и очарование.
– По три начина говори красотата на човешката душа: чрез образи, чрез чувства и чрез символи. На обикновения човек тя говори по-вече чрез образи, на дилетанта и ученика в изкуството – чрез образи и чувства, а на майстора и съвършения – чрез образи, чувства и символи. Съобразно с това, във всяка художествена творба, могат да бъдат открити тези три елемента: образът, чувството и символът – и до колкото тя е издържана в образно, психологично и символично отношение, дотолкова тя се явява един съвършен превод на красотата и дотолкова тя говори за художествения гений на своя автор. И наистина, ако се запитаме: колцина от жреците на изкуството са истински художници, ще трябва да признаем, за жалост, че те са тверде малко. Днешното изкуство е силно индивидуализирано, то носи на себе си отпечатъка на субективната природа на художника.
към текста >>
10.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Оршански говори буквално следното: „Изучаването биографиите на видните представители на музиката показва, че от всички групи дарби, музикантите са повече склонни към такава конвулсивна,
автоматична
работа на мозъка, при която възникването на звуковите образи, носи печата на неволни и наглед безпричинни халюцинации, чиито източник трябва да виждаме в безсъзнателната вибрация на вътрешния механизъм под влияние на излишъка нервна енергия и, тъй да се каже, на нейното препълване и препразване".
Или при едно болнаво състояние възприятието на известна музика може да усили болестния процес и да увреди още повече здравето. Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на тялото. Цитира се случая с г-жа Маллибран, която била обзета от конвулсии, когато за първи път чула една симфония на Бетховен. Фойхтерслебен говори за случаи със слаба и впечатлителна натура, които под влияние на музиката изпадат в силна нервна екзалтация, която се изразява в зачервяване на лицето и очите, тежко дишане, общо неразположение, а понякога придружена с конвулсивни движения. И действително, даже много музиканти са имали раздразнителен характер, а други са били ипохондрици и меланхолици. Проф.
Оршански говори буквално следното: „Изучаването биографиите на видните представители на музиката показва, че от всички групи дарби, музикантите са повече склонни към такава конвулсивна,
автоматична
работа на мозъка, при която възникването на звуковите образи, носи печата на неволни и наглед безпричинни халюцинации, чиито източник трябва да виждаме в безсъзнателната вибрация на вътрешния механизъм под влияние на излишъка нервна енергия и, тъй да се каже, на нейното препълване и препразване".
Дори много велики музиканти са били хилави и нездрави. Драго, например, до петата си година не можал да говори, Лист през детинството си страдал от треска и нервни припадъци. Шопен бил слабогръд и умрял от туберкулоза. Вебер бил много слаб през детството си. Също и Глинка.
към текста >>
11.
МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И това го чувствах не само в
стомаха
си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен.
Това е област, имаща огромно влияние не само върху неговото физическо тяло, но и в целия му вътрешен мир. Колкото за съвременните хора, те обичат да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин. Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек. За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа. И привеждайки за пример себе си, ми казваше: „През всичкото време на моето гладуване, аз мислех само за едно: че съм гладен.
И това го чувствах не само в
стомаха
си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен.
И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за човека и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба. Него го виждах и в съня си и в мечтите си." Човекът имаше право. Философията на гладния лежи върху хляба, на жадния – върху водата, на измръзналия - върху огъня. Всички живи същества се хранят. За животните, обаче, храната е цел, а за човека – тя е средство за постигане на всички други цели, поставени в живота.
към текста >>
12.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Като материал за металическите пръчки се употребява меко желязо,
стомана
закалена, никел поляризиран, електролитична мед, чисто сребро, мелхиор,
стомана
тунгстенова и
стоманени
плоски пружини.
2.Назначава една постоянна комисия, която ще води анкетата проучванията и издирванията върху бъдещите факти. Преди да видят по нататъшните резултати от тия проучвания в продължение на изминалите десет години оттогаз, нека кажем няколко думи за самата пръчка, нейния вид и начин на употребление. През различните времена на миналото пръчката за търсене вода и метали е имала разни форми. Най-обикновената и употребяваната, някога и сега, си остава една лескова вилка (чаталче) със страни, дълги от 40-55 см., еднакво дебели (5-8 мм.) и ъгълът между тях от 25-50°. Употребявали са и други дървета, освен леската, а за специални изследвания сега употребяват металически с разни форми, понякога и магнетизирани.
Като материал за металическите пръчки се употребява меко желязо,
стомана
закалена, никел поляризиран, електролитична мед, чисто сребро, мелхиор,
стомана
тунгстенова и
стоманени
плоски пружини.
За по-точни изследвания се употребяват напоследък различно боядисани пръчки с по-малък размер (около 30 см. дължина) или правени от китови банели. Освен това, употребявали са се и бастуни, малко изкривени или пък пергелообразни уреди, към които по-късно са добавили и кръгови подразделение на градуси. Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца. Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води.
към текста >>
Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а
стоманените
пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца.
Употребявали са и други дървета, освен леската, а за специални изследвания сега употребяват металически с разни форми, понякога и магнетизирани. Като материал за металическите пръчки се употребява меко желязо, стомана закалена, никел поляризиран, електролитична мед, чисто сребро, мелхиор, стомана тунгстенова и стоманени плоски пружини. За по-точни изследвания се употребяват напоследък различно боядисани пръчки с по-малък размер (около 30 см. дължина) или правени от китови банели. Освен това, употребявали са се и бастуни, малко изкривени или пък пергелообразни уреди, към които по-късно са добавили и кръгови подразделение на градуси.
Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а
стоманените
пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца.
Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия.
към текста >>
При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към
стомаха
; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока.
За по-точни изследвания се употребяват напоследък различно боядисани пръчки с по-малък размер (около 30 см. дължина) или правени от китови банели. Освен това, употребявали са се и бастуни, малко изкривени или пък пергелообразни уреди, към които по-късно са добавили и кръгови подразделение на градуси. Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца. Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води.
При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към
стомаха
; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока.
При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени.
към текста >>
5.Тази вибрационна повърхност трепти в унисон със самия атом или материята, която придружава
атома
.
Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно вещество с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи. Те помежду си се групират в сродни, магнитни и диамагнити групи. 2.Атомите представляват кондензиран етер – или по-скоро електромагнитни сгъстявания. 3.Всеки атом се състои от едно ядро и електрони около него, трепти и докарва в синтонически трептения околните среди. 4.Трептящият по такъв начин етер образува едно поле на вибрации, което заобикаля предметите (една подземна вода, подземен поток и пр.) В това вибрационно поле се намират по-сгъстени части, наречени вибрационни повърхности, с които именно като дойде в контакт пръчката, започва да се движи.
5.Тази вибрационна повърхност трепти в унисон със самия атом или материята, която придружава
атома
.
6.Големината на трептението на атома е в зависимост от сгъстяването на етера в същия атом; на всеки градус на съставяне, което ние характеризираме с атомното тегло, отговаря особено движение (вибрации) – това, което ни дава възможността да определим атомното тегло от големината на вибрациите. 7.Във всяко сложно тяло всякога вибрират едни главни вълни в унисон с атомите на простото тяло, което доминира в състава и второстепенните вълни в унисон с атомите на другите прости тела, които влизат в сложното тяло или в унисон с комбинираните молекулярни трептения на същите тела. 8.За разследване и за разграничение на главните от второстепенните вълни си служат със специални детектори (откривачи) на класирането и от друга страна с детектори на идентичността. За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани. Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр.
към текста >>
6.Големината на трептението на
атома
е в зависимост от сгъстяването на етера в същия атом; на всеки градус на съставяне, което ние характеризираме с атомното тегло, отговаря особено движение (вибрации) – това, което ни дава възможността да определим атомното тегло от големината на вибрациите.
Те помежду си се групират в сродни, магнитни и диамагнити групи. 2.Атомите представляват кондензиран етер – или по-скоро електромагнитни сгъстявания. 3.Всеки атом се състои от едно ядро и електрони около него, трепти и докарва в синтонически трептения околните среди. 4.Трептящият по такъв начин етер образува едно поле на вибрации, което заобикаля предметите (една подземна вода, подземен поток и пр.) В това вибрационно поле се намират по-сгъстени части, наречени вибрационни повърхности, с които именно като дойде в контакт пръчката, започва да се движи. 5.Тази вибрационна повърхност трепти в унисон със самия атом или материята, която придружава атома.
6.Големината на трептението на
атома
е в зависимост от сгъстяването на етера в същия атом; на всеки градус на съставяне, което ние характеризираме с атомното тегло, отговаря особено движение (вибрации) – това, което ни дава възможността да определим атомното тегло от големината на вибрациите.
7.Във всяко сложно тяло всякога вибрират едни главни вълни в унисон с атомите на простото тяло, което доминира в състава и второстепенните вълни в унисон с атомите на другите прости тела, които влизат в сложното тяло или в унисон с комбинираните молекулярни трептения на същите тела. 8.За разследване и за разграничение на главните от второстепенните вълни си служат със специални детектори (откривачи) на класирането и от друга страна с детектори на идентичността. За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани. Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр. Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа.
към текста >>
13.
Научна астрология - Г.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
*) Статията е препечатана в „Българска
христоматия
" на Ив.
Обикновено газенето в жаравата трае от 10 до 15 минути." Когато вече жаравата захваща да загасва, тогава се разотиват по къщята си, дето на сутринта през целия ден ядат, пият и лежат, а вечерта при захождането на слънцето, пак наклаждат такъв огън на мегдана и тогава пак или същите или други някои ги прихваща, та влязват в жаравата със същите обрядности. Това е следвало някога седем нощи наред и така се е свършвал сборът им". През 1891 г. С. Русев *) дава някои нови подробности : *) Сп. Гайда III, брой 12, стр, 194-5.
*) Статията е препечатана в „Българска
христоматия
" на Ив.
Вазов и К. Величков ч. I. Пловдив 1884 г. с променен правопис. *) Сб.
към текста >>
14.
В хармония със законите на живата природа - Б. Боев
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Томас
Аквински и редица още други... Интересна психологическа загадка.
Защото тези учени мъже са се занимавали и с астрология, практикували са я и са оставили съчинения върху нея! Как да си обясни човек това противоречие – трезви умове като Йохан Кеплер, способни на търпелива и систематична научна работа, да се занимават с пустоверици и да не разберат това. Кеплер, който години наред прави възможно най-точни и най-прецизни за времето си наблюдения над Марс, за да определи неговата орбита и, следователно, знае що е трезва научна работа, да не може да схване своята заблуда по отношение на астрологията! Чудно, наистина. Да беше само той – как да е, но преди него се нижат цял низ видни учени, които са изучавали и практикували астрологията: Тихо Брахе, Йохан Мюлер, наречен Региомонтанус, който издигна първата обсерватория в Нюрнберг, и когото немците тачат като баща на немската астрономия; прочутия математик Кардано, докторът по медицина и професор по математика Морен де Вилфранш, живял във времето на Ришельо и Мазарини, който ни е оставил един от най-бележитите трудове по астрология – Astrologia Gallica; Нютон, Лютер, Св.
Томас
Аквински и редица още други... Интересна психологическа загадка.
Но кой ще се спира да ти разрешава загадки – нали официалната наука в лицето на някои свои представители е произнесла своята смъртна присъда над астрологията, въпросът е изчерпан, по-нататъшни занимания с този въпрос стават излишни. Отворете която щете енциклопедия или речник и вие ще прочетете категоричното решение на официалните учени – процедура и бърза и лесна, освобождава човека от излишни главоболия, спестява и време и труд. И тия, които пишат биографиите на упоменатите учени, или мълком отминават факта, че те са били астролози, или пък с няколко евтини фрази, повечето пъти насмешливи, си умиват ръцете. Спомням си тук думите на един френски учен, който е дал впрочем най-систематическо изложение на прочутия Птоломеев Алмагест – книга, която представя истински синтез на тогавашните знания по астрономия. Той разглежда надълго и широко оня дял от книгата, който носи названието Syntaxis mathematica, a само пътем, в няколко сиромашки страници, резюмира астрологичната част на Алмагест – прочутия в средновековието астрологичен трактат Тетрабиблон.
към текста >>
15.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това не е само за улесняване работата на
стомаха
и червата, защото нещо аналогично се отнася и до течностите: те трябва да се пият полека, на глътки.
Защото не винаги приемането на храната от човека значи, че всички тези енергии ще се усвоят. Това, което пише в популярните книги по въпроса, не го изчерпва. Както за всички други въпроси, така и за вегетарианството, окултизмът има да каже много повече, понеже изучава нещата от едно по-дълбоко гледище. Без да се простирам по-широко по въпроса, ще спомена само една точка от съвсем практичен характер. Храната трябва да се сдъвчи внимателно.
Това не е само за улесняване работата на
стомаха
и червата, защото нещо аналогично се отнася и до течностите: те трябва да се пият полека, на глътки.
Когато храната се сдъвква внимателно, праната, която я прониква, се усвоява по-добре от нервите, разпространени по вътрешната устна повърхнина[3]. Въпросът за храненето има и друга по-дълбока, духовна страна. Един светски човек даже и не подозира, че яденето може да има известна духовна страна. Душевното разположение по време на ядене какво влияние оказва? Някой може да каже, че тогаз по-лесно ще отделят жлезите соковете си за смилане на храната.
към текста >>
16.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Във всички случаи фактите ни говорят, че електроните представляват основните елементи за строенето на
атома
.
(Опитът показва, че телата поглъщат катодни лъчи, почти пропорционално на своята плътност, т.е. на общото число от съставящите го електрони.) Днес много понятия се преиначават, просветляват със знанието на подобен един строеж на материята. Например понятието за масата се поставя на една нова основа, уяснена и дефинирана изключително от специфичните особености (скорост, разположение и пр.) на комбиниращите го елементи. Намерено е (Kaufmann), че отношението на заряда на движещия се електрон към неговата маса бързо расте, когато скоростта му се приближава към тая на светлината. Например масата на електрона, обладаващ скорост 9/10 от скоростта на светлината, се оказала двойно по-голяма, отколкото тая на електрона, обладаващ скорост 7/30 от скоростта на светлината.
Във всички случаи фактите ни говорят, че електроните представляват основните елементи за строенето на
атома
.
Тая хипотеза основно оборва съществуващата досега в науката догма за неделимостта на химическия атом и невъзможността да се превърне едно химическо вещество в друго. Същият професор Риги казва в едно от съчиненията си така: „Ако допуснем, че всичките тела макар и в нищожна степен радиоактивни, изпускат йони и електрони, то тия нови възгледи за строежа на веществото ще се окажат съвсем сходни с ония, които по-вече от полустолетие преди положи в основата на своето общо пояснение на физичните явления италианския физик и мислител Амброджио Фузиниери... И когато в наше време стане дума за еманацията на радиоактивните тела, ние неволно си спомняме за неговата „mataria attnuata”. Нещо повече. Ние ще кажем, че това, което сега по пътя на експеримента се мъчим да установим, някога за алхимиците е било осъществено и не приказки, а истинска реалност е това, че мáгите на древността са знаели ключа – тайната на материята. По тоя въпрос за материята би могло много да се каже, обаче в случая не са необходими всички подробности, които са от интерес за специалисти само.
към текста >>
17.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Най-малкото, те служат на своя
стомах
.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ Светът, в който живеем и съществуваме има разни стремежи. Хората на съвременната култура и обществен строй се стремят да придобият знания, пари, слава, величие, сила и др.т. Все стремежи ги въодушевяват и всеки иска да бъде по възможност материално осигурен и господар. А всъщност, всички живущи днес хора на земята са „слуги". – Разликата е само в това – кому слугуват Често някои казват, че са „господари и свободни от слугуване", Но това са само думи.
Най-малкото, те служат на своя
стомах
.
Та казвам, ако човек не слугува на удоволствията, то той трябва да слугува на истината, защото животът е взискателен и ние трябва да му слугуваме както трябва. Ние все уреждаме работите си, а те все неуредени остават. Заболяваме – търсим помощта на лекарите. Но при все това смъртта ни завлича. Съграждаме великолепни системи, туряме строги закони, за да се изправят аномалиите на кражба и лъжа, но все пак виждаме толкова престъпници.
към текста >>
18.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Доктор Щайнер намира за
симптоматична
и книгата „Взаимопомощта като фактор на еволюцията" от Кропоткин; той казва, че тя е симптом, който показва, как в човечеството все повече и повече се ражда едно ново, по-висше съзнание: любовта като едничка основа на живота.
Животът на новия човек ще бъде живот на самоотричане и жертва. Пролетта се познава, че наближава, когато поникнат първите пролетни цветя. Д-р Щайнер нарича Толстой едно от ранните пролетни цветя! Той казва: „Напр. книгата му „За живота" съдържа много повече мъдрост, отколкото множество томове други книги, които пълнят някои европейски библиотеки.
Доктор Щайнер намира за
симптоматична
и книгата „Взаимопомощта като фактор на еволюцията" от Кропоткин; той казва, че тя е симптом, който показва, как в човечеството все повече и повече се ражда едно ново, по-висше съзнание: любовта като едничка основа на живота.
Д-р Щайнер казва: Според един окултен закон, моментът на най-голямото самосъзнание на човека е момент на самоопределяне; а пък под самоопределяне се разбира намиране себе си; а под намиране себе си се разбира проява на любовта. Ако не стане това, почва процес на обезличаване; външният механизъм почва да управлява човека. Големият салон на окултния университет „Гьотеанум" беше украсен с голямата група „Христос" висока 9 метра. Тя изразява идеите на Д-р Щайнер. Какво е представено в групата ?
към текста >>
19.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Този строеж има подобие в
атома
, който е слънчевата система в миниатюра: кълбовидните мъглявини отговарят на периферните електрони.
Всички са повече или по малко спиралообразни. Тези спирални мъглявини, от които имаме множество фотографии и които, според Кюртис надминават 730,000, се намират на значителни разстояния (обикновено повече от 300,000 светлинни години), изглеждат, че са вселени, различни от системата, от която нашата земя и слънце са произлезли. Всяка от тях е съставена от милиони слънца, групирани всякога върху подобен план: 1) една по-блестяща централна ядка, гдето слънцата са по многобройни и по приближени; 2) спирални завивки (ветви, des spires) – от които едни се завиват, други – разлагат във вселената. Следователно, този план е същият, като този на Млечния път – млечновидната система, от която нашата собствена Слънчева система е част. Колкото за кълбовидните купове – други звездни мъглявини, по-малочислени и по-сближени отколкото спиралните, – те изглеждат да са привързани към нашия Млечен път, в крайните граници на когото ги откриваме (средно 50,000 светлинни години).
Този строеж има подобие в
атома
, който е слънчевата система в миниатюра: кълбовидните мъглявини отговарят на периферните електрони.
Всяка слънчева система ще бъде, прочее, по схващането, което излагаме, като клетка, частица от една спирална мъглявина; всяка спирална мъглявина е една отделна звездна вселена и нашият Млечен път е една от тези вселени. Единството на световния план се показва още по-пълно, когато се види, че всяка слънчева система е построена върху същия модел като спирална мъглявина, от която тя е едновременно клетка и миниатюра. Забелязва се, че спътниците са почти в плоскостта на еклиптиката; че слънцата са в плоскостта на Млечния път (спирална мъглявина); че спиралните мъглявини (Млечният път) са в плоскостта на екватора на своята ядка. Слънцето на една слънчева система отговаря, прочее, на ядката в една спирална мъглявина; неговите планети, родени от планетните пръстени, отговарят на кълбовидните купове и на спиралите (des spires) на мъглявината. Една такава концепция има нещо упояващо; тя задоволява една от основните нужди на човешкия ум: констатацията на дуализма и привеждането му към единство.
към текста >>
„Слънчевата система и звездните системи стават наистина организми; те образуват едно космично царство, подчинено на същите закони на произвеждането, както животинското или растителното, и както химичното царство, гдето дуализмът се утвърждава в
атома
чрез съществуването на положителни и отрицателни електрони.
Далеч от това да бъдат катастрофи, както се казва понякога, тези срещи са напротив, плодородни съвкупления; вместо пожара от унищожението на две гаснещи звезди, би трябвало да се види там лъчезарната зора на един нов свят. Тази теория е още един принос към идеята за родството между природните явления. В една твърде забележителна тема върху „Проблемът на Злото". Емил Лазбакс, който си служи с новите данни на науката, за да покаже дуализма на две противни сили (живот и смърт, любов и омраза) и двойния процес на Падение и Изкупление, е изказал, може би, всичката философска стойност на космогонията на Бело. Космичният удар му се струва като един гигантски пример на световен дуализъм.
„Слънчевата система и звездните системи стават наистина организми; те образуват едно космично царство, подчинено на същите закони на произвеждането, както животинското или растителното, и както химичното царство, гдето дуализмът се утвърждава в
атома
чрез съществуването на положителни и отрицателни електрони.
Както физиологичната сексуалност е необходима за произвеждане на индивидуални вариации, също без космогонична сексуалност не биха се обяснили безкрайните вариации на звездните видове: прости или сложни звезди, пръстеновидни мъглявини, спирални и влакнести: тези последните представляват може би едно ембрионално състояние, гдето индивидът не се е още напълно откъснал, за да живее независим живот.". (aLsbax, p. 344 edit Alсаn) „Вселената, казва сам Бело (Ruve Sientifqne mars 1914), е имала някога, както всеки организъм, свои артерии, носещи артерии, носещи материята и движението на всички образуващи се звезди както кръвта на живите организми. Тези артерии ще са вихрушки от космична материя, аналогични с мъглявите влакна на Плеядите, свързващи звездите помежду им, ядките на планетите с тая на слънцето; тази солидарност, материализираща всички части на вселената, изглежда действително да води до една размяна на вибрации". Най-модерната наука не се ли връща към концепцията за Великото Животно, за което говори Платон.
към текста >>
20.
Житно зърно
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Наистина думите се разбърквали защото Нао Дегучи, никога не се е учила да чете и пише, но за да изпълни волята Божия тя взела молив, който се движел
автоматично
и върху книгата се появили една след друга думи.
с боговдъхновение. Един ден внезапно Нао Дегучи изпаднала в състояние на камигакари и изказала с висок глас чудни предсказания и напомняния. Нейните съседи помислили че е полудяла, обаче тя самата ясно се съзнавала. Тя не искала да гледат на нея като на луда, затова непрекъснато се молела на своето вътрешно „аз” да запази своя „жив храм” и той направил това. Божията воля почнала да се явява в форма на Харкрайонато – тя почнала да пише.
Наистина думите се разбърквали защото Нао Дегучи, никога не се е учила да чете и пише, но за да изпълни волята Божия тя взела молив, който се движел
автоматично
и върху книгата се появили една след друга думи.
По такъв начин се явило светото писание[1] основата на религията. Ето началото му: „Света се разтваря, като сливов цвят. Дойде вече епохата на „Иши тора-но-Конпеин”. В света, който е разтворен като сливов цвят, Бог царува вечно, така както зеленината на боровете изглежда винаги неизменяема. Светът е такъв, че никога не може да съществува без покровителствената ръка на Бога.
към текста >>
21.
КНИЖНИНА
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
D-r A Miethe излезе с едно „предварително съобщение", в което казва, че заедно със своя асистент D-г Stammreich, е успял да разложи
атома
на живака и да получи една от съставните негови части — злато.
Кой не знае неговите L'Astronomie populaire, Uranie, La fin du Monde и пр.? С неговата смърт светът загуби един велик ратник и популяризатор на науката, а Франция – един от най-достойните свои синове. Получаване на изкуствено злато. На 4 юли 1924 г. в една от книжките на Natur wissenschaften" проф.
D-r A Miethe излезе с едно „предварително съобщение", в което казва, че заедно със своя асистент D-г Stammreich, е успял да разложи
атома
на живака и да получи една от съставните негови части — злато.
От дълги години той се занимавал с оцветяването на прозрачните минерали под действието на ултравиолетови лъчи, за което си е служил естествено с живачни кварцови лампи, които представляват най-богатия източник на такива лъчи. През юли 1923 година той продължил своите работи вече с една нова живачна лампа на A. Jaenicke, електродите на която са живачни, но съединяващи се с тока посредством въглени, влизащи в железни гнезда. Обаче при изследване, емисията на тази лампа, вече с г-н Stammreich през миналата зима се оказало, че тя доста бързо остарява, като по вътрешните стени на тръбата се отлага един черен слой, за който предположили отначало, че е остатък от електродните материали (C,Fe). Самият конструктор на лампите Jaenicke им съобщил, че при дестилиране на живака на употребявани лампи, са намерени остатъци, химичното естество на които не е могло да се установи.
към текста >>
Този факт, като са имали предвид сегашния възглед за строежа на
атома
, им е дал повод за по-нататъшни изследвания.
Обаче при изследване, емисията на тази лампа, вече с г-н Stammreich през миналата зима се оказало, че тя доста бързо остарява, като по вътрешните стени на тръбата се отлага един черен слой, за който предположили отначало, че е остатък от електродните материали (C,Fe). Самият конструктор на лампите Jaenicke им съобщил, че при дестилиране на живака на употребявани лампи, са намерени остатъци, химичното естество на които не е могло да се установи. Получила ½ гр. такива остатъци от 5 кг. живак, те ги подлагат на анализ и намират между другото и незначителни следи от злато.
Този факт, като са имали предвид сегашния възглед за строежа на
атома
, им е дал повод за по-нататъшни изследвания.
Като закръгляват атомните тегла на живака и златото на 201 и 197 (точните са 200.6 и 197.2), те пишат следните равенства Hg (201) — Не (4) Au (197) Нg (201) — 4Н(1) Au (197) (1), което значи, че ако от атома на живака отделим един атом хелий или четири атома водород, ще получим атома на златото. Те предполагат, че е възможно разлагането на живачния атом при някои непознати условия, тъй като атомното му тегло е близо до това на радиоактивните елементи, чиито атоми се разлагат от само себе си. Опитната постановка е била следната: Напрежението, приложено на електродите – 170 волта, така че на всеки см. в тръбата е отговаряло потенциално падане 15 – 20 волта; според условията на опита лампата е работила с 400 – 2000 волта; токът е текъл 20 – 2000 часа. Фактът, че в някои лампи, макар дълго употребявани, не се е констатирало злато, отдават на туй, че за неговото образуване се изисква един минимум от напрежение и потенциално падане.
към текста >>
Като закръгляват атомните тегла на живака и златото на 201 и 197 (точните са 200.6 и 197.2), те пишат следните равенства Hg (201) — Не (4) Au (197) Нg (201) — 4Н(1) Au (197) (1), което значи, че ако от
атома
на живака отделим един атом хелий или четири
атома
водород, ще получим
атома
на златото.
Самият конструктор на лампите Jaenicke им съобщил, че при дестилиране на живака на употребявани лампи, са намерени остатъци, химичното естество на които не е могло да се установи. Получила ½ гр. такива остатъци от 5 кг. живак, те ги подлагат на анализ и намират между другото и незначителни следи от злато. Този факт, като са имали предвид сегашния възглед за строежа на атома, им е дал повод за по-нататъшни изследвания.
Като закръгляват атомните тегла на живака и златото на 201 и 197 (точните са 200.6 и 197.2), те пишат следните равенства Hg (201) — Не (4) Au (197) Нg (201) — 4Н(1) Au (197) (1), което значи, че ако от
атома
на живака отделим един атом хелий или четири
атома
водород, ще получим
атома
на златото.
Те предполагат, че е възможно разлагането на живачния атом при някои непознати условия, тъй като атомното му тегло е близо до това на радиоактивните елементи, чиито атоми се разлагат от само себе си. Опитната постановка е била следната: Напрежението, приложено на електродите – 170 волта, така че на всеки см. в тръбата е отговаряло потенциално падане 15 – 20 волта; според условията на опита лампата е работила с 400 – 2000 волта; токът е текъл 20 – 2000 часа. Фактът, че в някои лампи, макар дълго употребявани, не се е констатирало злато, отдават на туй, че за неговото образуване се изисква един минимум от напрежение и потенциално падане. По същия начин обясняват и отрицателните резултати от някои техни опити.
към текста >>
За нас е по-важно, дали научно е добре обоснован този опит и дали данните са достатъчни, за да смятаме, че наистина е постигнато разлагане на
атома
на живака.
Така стои въпросът, изложен от самите изследователи, които преди няколко месеца повдигнаха голям шум около себе си като всяка научна сензация; а тази е безспорно такава от първа величина. За практичните последици от този опит, естествено не може и дума да става, тъй че пресмятанията на някои, че 1 кг. изкуствено злато ще коства 25,000,000 зл. франка, когато световният курс на златото днес е 13,000 зл. фр., нямат смисъл.
За нас е по-важно, дали научно е добре обоснован този опит и дали данните са достатъчни, за да смятаме, че наистина е постигнато разлагане на
атома
на живака.
Доколкото се има основание да се напишат горните равенства, ще видим по-долу. За нещастие обаче, цялата тази работа почива само на факта, че при анализа са се оказали незначителни следи злато, които едва ли се поддават на количествени измервания. Данни от други странични явления, които биха съпровождали разпадането на живачния атом, не са констатирани. Самия г-н М. казва: „Пред нас стоят цяла редица съвсем неизяснени явления, един обширен фактичен комплекс.” Всичко това накара мнозина да погледнат скептично поне на досегашните резултати, още повече, че и проф. F.
към текста >>
До това изкуствено разпадане
атома
на живака, ако приемем, че наистина е постигнато, се вижда, че Mithe и Stammreich са достигнали случайно.
Mithe отново отговори, дори реферираха заедно със Stammreich на 5 дек. 1924 г. пред немското дружество за техническа физика, с цел да разсеят „недоразумението” от горното съобщение. Пробите, анализирани при НаЬег казват те, случайно са били такива, при които опитът не се е удал. Дадоха и нови данни от анализа.
До това изкуствено разпадане
атома
на живака, ако приемем, че наистина е постигнато, се вижда, че Mithe и Stammreich са достигнали случайно.
Този опит далеч не може да се сравни с работите на Ръдърфорд, дето изкуственото разпадане на атома се явява като логична последица от цяла редица изследвания. Ръдърфорд разложил само единични атоми, количествено несравними по своята нищожност с тегловите такива, макар и милионни от грама, на Mithe, но неговите работи из един път се наложиха в науката. Ако тук разпадането се дължи на същата причина, както при P., обяснението на М. с равенства (1) не би могло да се приеме. При малко напрежение кинетичната енергия на йоните е нищожна, за да предизвика при удара отделяне на хелий или водород от ядрото нa живака.
към текста >>
Този опит далеч не може да се сравни с работите на Ръдърфорд, дето изкуственото разпадане на
атома
се явява като логична последица от цяла редица изследвания.
1924 г. пред немското дружество за техническа физика, с цел да разсеят „недоразумението” от горното съобщение. Пробите, анализирани при НаЬег казват те, случайно са били такива, при които опитът не се е удал. Дадоха и нови данни от анализа. До това изкуствено разпадане атома на живака, ако приемем, че наистина е постигнато, се вижда, че Mithe и Stammreich са достигнали случайно.
Този опит далеч не може да се сравни с работите на Ръдърфорд, дето изкуственото разпадане на
атома
се явява като логична последица от цяла редица изследвания.
Ръдърфорд разложил само единични атоми, количествено несравними по своята нищожност с тегловите такива, макар и милионни от грама, на Mithe, но неговите работи из един път се наложиха в науката. Ако тук разпадането се дължи на същата причина, както при P., обяснението на М. с равенства (1) не би могло да се приеме. При малко напрежение кинетичната енергия на йоните е нищожна, за да предизвика при удара отделяне на хелий или водород от ядрото нa живака. Perrin предполага, че електрическото напрежение от около 10 милиона волта е само в състояние да предизвика разпадане на обикновените елементи.
към текста >>
22.
Има ли смърт - д-р Кадиев
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Основателят на това учение е д-р
Отоман
Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия.
Маздазнан е учение, което ни дава ред упътвания, за да можем да станем истински господари на своята еволюция и да съкратим периода на развитието си. Маздазнан е учение, което ни учи как се отстраняват страданията от човека за да заживее той щастлив живот на земята. Думата Маздазнан е съставена от две части: „мазда" и „знан" – стари санскритски думи. Мазда значи мисъл, а знан – знание, познание, т.е. учение на мисълта, на чистата мисъл.
Основателят на това учение е д-р
Отоман
Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия.
Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия. Там младият момък скоро се оправил под вещото лечебно изкуство на жреците. Там той имал възможност да се опознае със запазеното в ордена по традиция учение на Заратустра и, бидейки силно възприемчив, скоро добил орденската царска титла "Заратуш Ханиш" и бил покръстен Отоман. Впоследствие преминал в Америка, гдето завършил медицина. Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите.
към текста >>
Там той имал възможност да се опознае със запазеното в ордена по традиция учение на Заратустра и, бидейки силно възприемчив, скоро добил орденската царска титла "Заратуш Ханиш" и бил покръстен
Отоман
.
Мазда значи мисъл, а знан – знание, познание, т.е. учение на мисълта, на чистата мисъл. Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия. Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия. Там младият момък скоро се оправил под вещото лечебно изкуство на жреците.
Там той имал възможност да се опознае със запазеното в ордена по традиция учение на Заратустра и, бидейки силно възприемчив, скоро добил орденската царска титла "Заратуш Ханиш" и бил покръстен
Отоман
.
Впоследствие преминал в Америка, гдето завършил медицина. Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите. Своето учение нарекъл Маздазнан, което обхваща следните отдели: 1. Учение за дишането и здравето. 2. Учение за храненето. 3.
към текста >>
23.
На пир (стихове) - Цветан
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Не могат нито ръцете, нито очите, нито
стомахът
, нито храната да живеят сами за себе си: своята служба те принасят в живота на общия организъм, който пък се грижи за тях.
Това съзнание, тоя Божествен импулс на неизчерпаема енергия са достижими за всеки поне малко непокварен човек. Днешното възпитание и образование е едностранчиво и не дава това съзнание, което да даде правилна насока на нашите стремежи. Но това съзнание е вложено в човешката природа и чака своето пробуждане и развитие. Това пробуждане е един невидим процес, който постоянно се извършва в душите и заслужава всичкото внимание и съдействие, защото тоя процес е същността и смисълът на живота. От там ще дойде спасението и обновлението, затова нека престанем да го търсим „тук и там", в тази или онази партия и правителство – „спасението е в самите вас".
Не могат нито ръцете, нито очите, нито
стомахът
, нито храната да живеят сами за себе си: своята служба те принасят в живота на общия организъм, който пък се грижи за тях.
Ако някоя част поиска да живее отделно, тя ще се унищожи. Отделните стремежи и отделният живот водят към разрушение и смърт, когато не са подчинени на общата и главна цел на Божествената любов и хармония.
към текста >>
24.
Житно зърно – А.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
- Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е
автоматична
регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява.
Аз ще се постарая да въведа за малко читателя в една малка губерния от царството на малките неща - едно царство наистина вълшебно затова, защото там ние ще се срещнем, може би, с повече разумност, с повече предвидливост и с по-добра организация. Нека погледнем полето напролет, когато Аве Натюра събужда своите деца с музиката на прииждащите слънчеви лъчи! Какъв мощен напор на живот, какъв обилен приток на енергия, каква трескава дейност: Всяко семе намира, де да пъхне своето връхче, тревите и цветята се надпреварят да накитят стволчетата и цветовете си с багри и форми. И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите? Биохимичните изследвания от последните три-четири десетилетия отговарят отчасти на този въпрос.
- Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е
автоматична
регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява.
А кой върши тази целесъобразна регулация? Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото тяло един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат. Това е наистина картината за дивното единство в живите организми. Но кой поддържа това единство? Ако вземем за пример нашето тяло, ние самите съзнателно много малко участваме в работата за поддържане сложната дейност на организма.
към текста >>
Към тях спадат птиалина на плюнката, пепсина на
стомашния
сок и пр.
Те действат в минимални дози, т.е. малко количество ензим подтиква промяната на неограничено количество от веществото, което се променя. Накъсо, задачата на ензимите е да направят при условията в организма възможни ония химически реакции, необходими за правилната обмяна. Има много видове ензими и всеки от тях въздейства на определено вещество. Ензимите на храносмилането се изработват от специални жлези в съседство с храносмилателната тръба.
Към тях спадат птиалина на плюнката, пепсина на
стомашния
сок и пр.
Те превръщат сложните молекули на хранителните материали в по-прости съставни части, годни за понататъшна асимилация. Процесите в света на организмите (хранене, дишане, зреене, гниене и пр. и пр.) са предимно ензимни. Затова ензими има навсякъде и то повече, отколкото можем да предполагаме. Но интересното е, че организмите така нагаждат действието на ензимите, като ги активират или парализират, че то се проявява, тъкмо когато е нужно.
към текста >>
В съзнанието на биолозите понятието за
автоматична
регулация в последно време се свързва с учението за вътрешната секреция.
Процесите в света на организмите (хранене, дишане, зреене, гниене и пр. и пр.) са предимно ензимни. Затова ензими има навсякъде и то повече, отколкото можем да предполагаме. Но интересното е, че организмите така нагаждат действието на ензимите, като ги активират или парализират, че то се проявява, тъкмо когато е нужно. Ще се огранича да кажа само туй още, че зидарите на живата машина играят голяма роля и в индустрията - те са агентите на цялата група ферментационни производства- ХОРМОНИ.
В съзнанието на биолозите понятието за
автоматична
регулация в последно време се свързва с учението за вътрешната секреция.
Противно на старото схващане, че тая регулация се управлява от симпатичната нервна система, установи се от редица изследователи че нейни агенти са специални вещества, прилични на ензимите, също из областта на безкрайно малкото, наречени хормони, разнасяни из тялото посредством кръвта. Името им произлиза от гръцката дума хормао - привеждам в движение. За пояснение ще приведа най-рано открития факт из тая област за действието на хормона секретин. Този хормон се отделя (секретира) от дванадесетопръстното черво, когато до него стигне киселата храна от стомаха, занася се от кръвта в подстомашната жлеза (панкреаса) и я привежда в движение - възбужда я да отделя сок, нужен за по-нататъшното смилане на същата храна. По такъв начин панкреатичният сок бива изпускан от жлезата, тъкмо когато е нужен.
към текста >>
Този хормон се отделя (секретира) от дванадесетопръстното черво, когато до него стигне киселата храна от
стомаха
, занася се от кръвта в
подстомашната
жлеза (панкреаса) и я привежда в движение - възбужда я да отделя сок, нужен за по-нататъшното смилане на същата храна.
Ще се огранича да кажа само туй още, че зидарите на живата машина играят голяма роля и в индустрията - те са агентите на цялата група ферментационни производства- ХОРМОНИ. В съзнанието на биолозите понятието за автоматична регулация в последно време се свързва с учението за вътрешната секреция. Противно на старото схващане, че тая регулация се управлява от симпатичната нервна система, установи се от редица изследователи че нейни агенти са специални вещества, прилични на ензимите, също из областта на безкрайно малкото, наречени хормони, разнасяни из тялото посредством кръвта. Името им произлиза от гръцката дума хормао - привеждам в движение. За пояснение ще приведа най-рано открития факт из тая област за действието на хормона секретин.
Този хормон се отделя (секретира) от дванадесетопръстното черво, когато до него стигне киселата храна от
стомаха
, занася се от кръвта в
подстомашната
жлеза (панкреаса) и я привежда в движение - възбужда я да отделя сок, нужен за по-нататъшното смилане на същата храна.
По такъв начин панкреатичният сок бива изпускан от жлезата, тъкмо когато е нужен. В това се и състои регулаторската служба на хормона секретин – служба, наистина твърде целесъобразна. Разните видове хормони се фабрикуват в специални жлези без изходни канали, наречени поради това жлези с вътрешна секреция, и се предават направо на кръвта, която ги разнася из тялото, за да проявят своето специфично въздействие върху някой отдалечен орган - да го подтикнат към работа. Съвкупността от всички видове хормони е оная класа дейци в живия организъм, която регулира, поддържа жизненото му равновесие. Могат да се сравнят още с клапите в машините.
към текста >>
За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната
автоматична
регулаторска наредба на организмите.
Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия. Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето тяло, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата. Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер. Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища.
За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната
автоматична
регулаторска наредба на организмите.
Тя тъй недвусмислено ни говори за интелигентността на природата. ВИТАМИНИ. Още по-очебиен пример от закона за най-късия път ни представя солидарността на жизнените явления в организования свят. На всички е известна зависимостта на животинското царство от растителното поради способността на последното да асимилира с помощта на хлорофила и слънчевите лъчи въгледвуокиса от въздуха в сложни органически съединения, служещи за храна на животните. Но тази зависимост е още по-тънка и твърде икономична от гледището на природната икономика при службата на витамините. Витамините са вещества от реда на хормоните, които обаче се изработват и регулират функциите в растенията Тая своя регулаторска дейност те пренасят и в животинските организми, в които се внасят с храната и които така свикват с тях, че недостигът им се отразява толкова гибелно, колкото и недостигът на същинските хормони.
към текста >>
25.
Религията на поета – Рабиндранат Тагор
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Георги
Томалевски
ГОДИНИТЕ С бавна, тежка стъпка крачат напред в дългия, безкраен друм годините - отломъци от вечността.
Георги
Томалевски
ГОДИНИТЕ С бавна, тежка стъпка крачат напред в дългия, безкраен друм годините - отломъци от вечността.
Като безконечна низа друмници са наредени по извитъците на огромната спирала. Със себе си отнасят те и радостта и нашата неволя, все така запътени с бавния, вечен свой вървеж. Те идват при нас с утринта, когато златен меч разсече на изток завесите на нощта. С дните на своите пролети те ни въвеждат в радостта на живота; през жаркия ден на лятото, сред талазите на златната нива те ни показват щедрото сърце на природата; когато настъпи бледата есен, те ни шъпнат слова от вечната легенда с ръмежа на капките дъжд, а през ледените нощи на зимата те ни даряват часове на мълчание и размисъл... И пак така замълчани в сетната нощ, те се откъсват от неизброената страна на броеницата и отминават напред с бавна, тежка стъпка. Наглед безсмислено и странно шествие!
към текста >>
26.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Годините – Георги
Томалевски
Религията на поета – Рабиндранат Тагор Вести Книжнина
Физиогномия – Г. Малките величини в живота – Цв. Стайков Житно зърно А. Разговор за вътрешния изток. Из „Книгата на Разговорите" – Бо Ин Ра Избраница (стихове) – Х.
Годините – Георги
Томалевски
Религията на поета – Рабиндранат Тагор Вести Книжнина
към текста >>
27.
Пред прага на Вечността - Цв. Стайков
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Георги
Томалевски
ЗА ОТДЕЛНИТЕ НАРОДИ Земята, върху която са оставени да живеят човеците, не е еднаква навсякъде.
Георги
Томалевски
ЗА ОТДЕЛНИТЕ НАРОДИ Земята, върху която са оставени да живеят човеците, не е еднаква навсякъде.
Различните места от земното кълбо имат различни условия за живот - географски и климатични. Природата не във всички кътове на земята еднакво изразява своята красота и мощ. В планините тя е една, друга в степта, друга край морето. Това не е без значение за людете, що я населяват. Ако не абсолютен, но един голям фактор за живота на човека и на група човеци има това, което съставя заобикалящата ги действителност.
към текста >>
Европа, захласната в
стоманения
трясък, захласната в своя интерес, ще обърне ръцете си към ония страни, към които е показала толкова жестоко равнодушие, за да почерпи духовна храна за своята мършава снага, както едно време, от мистичния плам, що подпалиха нашите Богомили.
Сърцата ни са вече сити с онова, което досега ни праща тя. Тя ни мисли некултурни, но не знае, колко много прелест има в нашите скромни семейства и в нашия обичай. Те не знаят, че в тия страни, които цивилизована Европа познава само по географските карти има кътища, които могат да станат гостоприемници за Светлия Гостенин. Европа, задрямала в изпаренията на своето нощно тържество, когато се пробуди, по нашите места вече ще да е наченала зората на идващия ден. Тоя ден ще ни завари умити в сълзите на дълго очакване, но по-достойни за неговата виделина.
Европа, захласната в
стоманения
трясък, захласната в своя интерес, ще обърне ръцете си към ония страни, към които е показала толкова жестоко равнодушие, за да почерпи духовна храна за своята мършава снага, както едно време, от мистичния плам, що подпалиха нашите Богомили.
Ние знаем да ценим грамадните придобивки в материалната култура, люлка на която е западния свят. Ние можем да почитаме не по-малко от всеки друг тружениците на науката, които със своите усилия искат да освободят човека от робството на непосилния труд, като му дадат в ръка оръдието, що изработва човешкия разум, но ние не ще разкрием душите си за оня хладен и материалистичен дух, що вее често оттам. Нашата душа е пробудена. Ние знаем да дирим повече прелест в снежните вършини на родните ни планини, където нашите светии са отправяли своите молитви, отколкото в парковете на шумните градове, в които са наредени истуканите на великите крале и императори. В своята.болка изтерзаните народи тука и на далечния изток, ще найдат по-скоро ответ за смисъла на човешкия живот, и тогава културата ще се премести другаде, както .се мести екватора на земята в дължината на вековете.
към текста >>
28.
Физиогномия - г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
„Фауст" е трагедията на европейската душа, която е раздвоена под натиска на две сили: стремеж към безкрая, към вечността и
фантома
на безсилието да се проникне в непознатото.
Много са още белезите, що сочат, че нашата култура е пред прага на вечността, че душата на запада усеща лъха на безграничното, приближаването на нещо ново, още непознато в света. Това предчувствие, това невидимо докосване до парливата завеса, що дели материалния свят от света на безпредела; допирането до тая завеса, при която се разтопяват всички познавателни методи на интелекта, причинява едно особено безпокойство, една особена двойственост в душата. Ражда се велика трагедия. Душата от нашето време изживява трагедията на едно безсилие да познае това, чиято безспирна реалност усеща недвусмислено. Ето защо не веднъж са произнесени монолозите и съмненията на Хамлет, не един и двама от нашата епоха са датски принцове.
„Фауст" е трагедията на европейската душа, която е раздвоена под натиска на две сили: стремеж към безкрая, към вечността и
фантома
на безсилието да се проникне в непознатото.
Пътят на такава душа е многоликата смърт, опитване на всички блага, що предлага земята и най-после, когато нищо не остане, смирение и молитва към вечността, от която по незнайни пътеки се излива нов живот. Трагедията на съвременната душа не се оспорва от никой. Та нали от нея са герои модернистите в изкуството, модернистите в живота? Няма да ги изброявам, но те са крайният израз, преминал в болезненост, на оня стремеж към невидимото, нематериалното, безконечното. Българският поет Д.
към текста >>
29.
Алхимия - Д-р Папюс
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И в моделирането на лицето взимат участие всички органи на тялото: и мозъка, и кръвоносната система, и
стомаха
и черният дроб.
Искаш ли да опознаеш някого, да го запомниш, неволно спираш поглед на лицето му. Дори когато човек си представя някого — той си представя преди всичко лицето му. Лицето наистина е образ на човека. Живо огледало, на което се отразява целият му душевен живот. Динамично поле, на което се проектира вътрешното движение на силите.
И в моделирането на лицето взимат участие всички органи на тялото: и мозъка, и кръвоносната система, и
стомаха
и черният дроб.
Следователно, лицето е една жива картина, която постоянно трепти и се изменя и по която ние можем всеки миг да наблюдаваме като в огледало, функциите на организма и душевните процеси. И като познаваме ония тънки зависимости и съответствия, които съществуват между кои да било органи на човешкото тяло и лицето, с други думи, като знаем къде се локализира действието на отделните органи в лицето, ние ще можем всеки миг да четем състоянието на организма, особено болезнените разстройства. Ясно е следователно, какво огромно значение може да има лицето като диагностичен апарат. От друга страна, всяко вълнение, всяка страст, всяка емоция, па дори и най-малките душевни движения се изразяват върху лицето и непрекъснато го деформират. При разгневяване, при уплаха, при радост, при обезсърчаване, при съсредоточена мисъл, при напрегнато внимание, при всяко преживяване, с една реч в лицето стават известни промени, които моделират непрестанно човешкия облик.
към текста >>
30.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Томалевски
. 3).
СЪДЪРЖАНИЕ НА ВТОРА КНИЖКА 1). Физически и духовен живот - Г. 2). За отделните народи - Г.
Томалевски
. 3).
Пред прага на вечността - Цв. Стайков 4) Физиогномия - Г. 5). Алхимия - Д-р Папюс 6). Стихове - Gis Moll, X. 7). В утринните часове - Г.Т. 8).
към текста >>
31.
Из „Fruchtlese“ – Рабиндранат Тагор
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Георги
Томалевски
ПРОБУЖДАНЕ Аз чух гласа на твоята флейта в ранния час.
Георги
Томалевски
ПРОБУЖДАНЕ Аз чух гласа на твоята флейта в ранния час.
Дърветата бяха оросени от утринната влага и първите лъчи на слънцето играеха в тия бисери. Твоят глас ме позова и аз разтворих прозорците на моята стая. Аромат нахлу в нея, нахлуха песните на събудените птички и радостта, що идваше от синьото небе. Денят ме поздрави и аз му отворих. Колко ли още щях да чакам със спуснати завеси, ако да не бе тоя глас!
към текста >>
32.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Георги
Томалевски
7.
Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев 4. Примери за пряко приспособление 5. Живият Огън – Г. 6.
Георги
Томалевски
7.
Пробуждане 8. Рабиндранат Тагор 9. Из „Fruchtlese” 10. Сините Очи – Ели. 11. Вести 12.
към текста >>
33.
Основите на духовната музика - Ами-Саж
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Георги
Томалевски
.
Георги
Томалевски
.
ИДВАЩАТА РАСА Епохата в която ние сега живеем, е една преходна епоха. За това е ставало дума и друг път в „Житно Зърно”. Както се изрази веднъж един приятел, нашите дни мязат на предпразничните дни, през които къщите са разхвърляни в безпорядък. Там домакинята почиства една след друга всички вещи, за прииждащия ден на празника. В отделната личност, в отделните народи, стават чувствителни пертурбации, които в много кратко време, изменят порядките на целия живот.
към текста >>
34.
Символизъм в Природата и символизъм в изкуството
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И ето как: земята представлява един голям магнит със сила, равна на 8464 трилиона
стоманени
брусове от по половин килограм, наситени до насищане.
Швабе видял едно и също петно да се яви 8 пъти. Той изучавал тия петна в продължение на 30 години, направил 9000 наблюдения и заключил, че в появата и изчезването на петната съществува една правилност и периодичност, че и те имат свои максимуми и минимуми, които се редят в периоди от по 10 години, а според Цюрихския професор Волф – 11½ години. Според Уилсон и Хершел тия петна са отверстия във фотосферата на слънцето. Според по-нови схващания това са поглъщания на светлина или преминаването през пари с по-ниска температура. Каквото и да е тяхното естество, важно е че те оказват голямо влияние върху явленията на земята.
И ето как: земята представлява един голям магнит със сила, равна на 8464 трилиона
стоманени
брусове от по половин килограм, наситени до насищане.
Тая сила обаче се мени в зависимост от слънцето. Забелязано е, че магнитната стрелка съвършено спокойна, в едно денонощие се колебае ту наляво, ту на дясно. През известни години това колебание на магнитната стрелка става по-голямо, друг път е по-малко. И намерено е, че тия колебания на магнитната стрелка се намират в зависимост от слънчевите петна. Ако петната на слънцето се увеличат, увеличават се и колебанията.
към текста >>
35.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Знае се, че в личинката се образува първична
стомашна
празнина, наречена ентерон, който е в съобщение от долна страна с външната среда.
Б. Боев НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ. НОВИТЕ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА (Продължение от книга 3) „Аз не разбирам под думите „жива природа" това, което съвременните естественици разбират. За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която тя представлява". П. Дънов ОПИТИТЕ НА РУНЩРОМ[1] Той е правил опити с личинките на морския таралеж Paracentrotus lividus.
Знае се, че в личинката се образува първична
стомашна
празнина, наречена ентерон, който е в съобщение от долна страна с външната среда.
На горния край на ентерона се образува издатък, който после се откъсва и образува отделен мехур; той представлява зачатък на телесна празнина. Този зачатък се разделя на два мехура, които образуват дясната и лявата половина на телесната празнина (ентероцел). Рунщром поставил за няколко часа яйцата на морския таралеж в морска вода, лишена от калиеви съединения. След това ги върнал отново в обикновена морска вода. В такъв случай храносмилателната система на личинката се развива съвсем слабо или даже никак не се развива.
към текста >>
Нали зачатъкът на телесната празнина се образува от ендодермата (от стените на първичната
стомашна
празнина)?
Този зачатък се разделя на два мехура, които образуват дясната и лявата половина на телесната празнина (ентероцел). Рунщром поставил за няколко часа яйцата на морския таралеж в морска вода, лишена от калиеви съединения. След това ги върнал отново в обикновена морска вода. В такъв случай храносмилателната система на личинката се развива съвсем слабо или даже никак не се развива. Това, разбира се, е пречка за нормалното образуване на телесната празнина.
Нали зачатъкът на телесната празнина се образува от ендодермата (от стените на първичната
стомашна
празнина)?
Тъй като последната не се развива или съвсем слабо, то образуването на телесната празнина по обикновения начин не е възможно. С какви средства излиза организмът от това положение? Чрез една целесъобразна регулация, която е съвсем различна от нормалния начин на образуване на телесната празнина и при това е най-износният начин при дадените условия. Именно, на тръбната.страна на личинката се появява вдлъбване (инвагинация) на ектодермата на две места. Тези вдлъбвания стават по-дълбоки, откъсват се от ектодермата и стават самостоятелни мехурчета в тялото.
към текста >>
Най-важното му и най-голямо съчинение е „Животът на растението" (1906-1907, два
тома
).
Той с ред примери показва как целесъобразността в организма трябва да се разбира от по-дълбоко гледище. В началото на книгата има специална глава за изкуствената целесъобразност, напр. приготвяне от човека на храна, инструменти и пр., и след това разглежда разните видове целесъобразност в растителното и животинското царства. Съдържа и специална глава: „Растителна психология", Друг виден работник в това поле е мюнхенският ботаник Раул Франсе. Адолф Вагнер с право го нарича основател на растителната психология.
Най-важното му и най-голямо съчинение е „Животът на растението" (1906-1907, два
тома
).
То има особена глава „Душевната енергия на растението". Друго негово съчинение е „Сегашното състояние на Дарвиновите въпроси" (1907 год,), в което разглежда всички най-нови факти (от няколко десетилетия насам), които говорят за по-дълбоките фактори на еволюцията. Целта му е да покаже как всички нови фактори в биологията не само, че не противоречат на неоламаркистичната идея, но напротив, все по-ясно и по-ясно я потвърждават. За да се разработи неоламаркистичната идея, Франсе основа „Списание за изграждане на еволюционната теория" Виден неоламаркист е и Адолф Вагнер, известен със съчинението си „История на ламаркизма" (1908 год.). Във връзка с историята той привежда многобройни факти, които говорят за приемане разумното начало в организма.
към текста >>
36.
Портрет – Х.
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Сензитивите са виждали да излиза светлина от всички вътрешни органи на човека:
стомаха
, черния дроб, белия дроб, сърцето и пр.
Но Райхенбах употребил и други контролни средства: 1. Той правил в тъмнината разни движения с главата си. Сензитивите ги описвали вярно и то поради местенето на светлината на главата. Човешката глава издава за тях голяма светлина. 2. В пълна тъмнина Райхенбах карал сензитивите да четат и то всяко място, което им било показано, като че това вършели при пълно осветление. 3.
Сензитивите са виждали да излиза светлина от всички вътрешни органи на човека:
стомаха
, черния дроб, белия дроб, сърцето и пр.
Чрез тая светлина те ги виждали. Те можели да кажат къде е мястото на повредения орган. 4. Сензитивите са имали способност да виждат през металически предмети при известни условия (когато силна одическа светлина пада върху тях отзад). Райхенбах правил разни движения с ръце зад плочата или поставял зад нея разни предмети, и сензитивите ги описвали вярно. Той правил опити с медни, железни, цинкови и други плочи. 5.
към текста >>
Тома
" в Лондон написа в 1911 год.
6) Чрез флуоресцираща пластинка (Дюрвил). Окултизмът е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, защото той е насилие върху личността. А окултизмът е против всяко насилие. И ако тук привеждам някои факти от изследванията на горните учени, които се занимават с хипнотизма, това е само за да поясня известни закони. РАЗНИ ИМЕНА Д-р Валтер Килнер, лекар в болницата „Св.
Тома
" в Лондон написа в 1911 год.
книгата „Човешката аура или атмосфера", в която изнесе експерименталните си изследвания на лъчите около тялото. Опитите му са повторени с успех от Феерхов. Тези лъчи носят разни имена у разни автори: животен магнетизъм, всемирен флуид, нервен флуид, жизнен принцип, физиологичен магнетизъм, од, витални лъчи и пр. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ЦИГЛЕР Той е женевски химик. Правил опити с растението росянка.
към текста >>
37.
Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Георги
Томалевски
В ЧАСОВЕ НА РАЗМИСЪЛ І ТИШИНАТА Това, че Ти си, е несъмнено за окото, което иска да Те види.
Георги
Томалевски
В ЧАСОВЕ НА РАЗМИСЪЛ І ТИШИНАТА Това, че Ти си, е несъмнено за окото, което иска да Те види.
Ти пребъдваш еднакво в цялата вечност и когато вярваме в Тебе, и когато неверието царува в душите. Твоят мир и твоето величие еднакви са и в часа на разярената битка и в най-тихия час на труда в полето... Нашият кратък размисъл не може да долови великото творчество, що се извършва в тишината... Почивам на меката трева. Слънцето ме стопля приятно, леко. От нийде глас се не дочува. Потънал, погледът се губи в бездънното море на лазура.
към текста >>
38.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Томалевски
. 3.
СЪДЪРЖАНИЕ HА 4 и 5 КНИЖКИ 1. Великата ерес – Г. 2. Идващата раса – Г.
Томалевски
. 3.
Основите на духовната музика – Ами-Саж. 4. Психология на вярата. 5. Живите барометри – Добран. 6. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството – Gis Moll. 7. Няколко думи за окултната биология.
към текста >>
В часове на размисъл – Георги
Томалевски
15.
Портрет – Х. 10. Насаме със себе си – Боян Планински 11. Възлюблен мой- стихове – Х. 12. Дух, душа и тяло – Х. 13. Практичен окултизъм – А.Б. 14.
В часове на размисъл – Георги
Томалевски
15.
Нощта на изпитанието – из кн. На Бо Ин Ра 16. Вести 17. Книжнина 18. Съдържание
към текста >>
39.
Живите барометри – Добран
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Вниманието забавя дихателните движения При нормален
стомах
мускулът на пилора[2] чрез правилната си функция се грижи в интервали от няколко секунди да пропуща материал от няколко куб.см.
При уплашване то спира за няколко секунди. Поучителен е апаратът, който служи за изучаване измененията в ширината на кръвоносните съдове. Интересно е влиянието, което чувствата имат върху дейността на сърцето и кръвоносните съдове. Ние знаем нервния път, по който това влияние се предава на сърцето – nervus vagus. Ясни телесни изрази на душевни процеси виждаме в дишането.
Вниманието забавя дихателните движения При нормален
стомах
мускулът на пилора[2] чрез правилната си функция се грижи в интервали от няколко секунди да пропуща материал от няколко куб.см.
от стомаха в червата При силно неприятни преживявания този мускул затваря отвора и дълго време не пуска стомашното съдържание да премине в червата. Радостни факти напротив, карат мускула на пилора да работи по-бързо, тъй че стомахът се изпразва в нужното време. Също и храносмилателните жлези подлежат на действието на душевните процеси. Представата за някое ястие предизвиква по-силно отделяне на плюнка и стомашен сок. А отвращението и гневът намаляват отделянето им.
към текста >>
от
стомаха
в червата При силно неприятни преживявания този мускул затваря отвора и дълго време не пуска
стомашното
съдържание да премине в червата.
Поучителен е апаратът, който служи за изучаване измененията в ширината на кръвоносните съдове. Интересно е влиянието, което чувствата имат върху дейността на сърцето и кръвоносните съдове. Ние знаем нервния път, по който това влияние се предава на сърцето – nervus vagus. Ясни телесни изрази на душевни процеси виждаме в дишането. Вниманието забавя дихателните движения При нормален стомах мускулът на пилора[2] чрез правилната си функция се грижи в интервали от няколко секунди да пропуща материал от няколко куб.см.
от
стомаха
в червата При силно неприятни преживявания този мускул затваря отвора и дълго време не пуска
стомашното
съдържание да премине в червата.
Радостни факти напротив, карат мускула на пилора да работи по-бързо, тъй че стомахът се изпразва в нужното време. Също и храносмилателните жлези подлежат на действието на душевните процеси. Представата за някое ястие предизвиква по-силно отделяне на плюнка и стомашен сок. А отвращението и гневът намаляват отделянето им. Душевните процеси влияят и на движенията на дебелото черво, както и на мускулатурата на пикочния мехур.
към текста >>
Радостни факти напротив, карат мускула на пилора да работи по-бързо, тъй че
стомахът
се изпразва в нужното време.
Интересно е влиянието, което чувствата имат върху дейността на сърцето и кръвоносните съдове. Ние знаем нервния път, по който това влияние се предава на сърцето – nervus vagus. Ясни телесни изрази на душевни процеси виждаме в дишането. Вниманието забавя дихателните движения При нормален стомах мускулът на пилора[2] чрез правилната си функция се грижи в интервали от няколко секунди да пропуща материал от няколко куб.см. от стомаха в червата При силно неприятни преживявания този мускул затваря отвора и дълго време не пуска стомашното съдържание да премине в червата.
Радостни факти напротив, карат мускула на пилора да работи по-бързо, тъй че
стомахът
се изпразва в нужното време.
Също и храносмилателните жлези подлежат на действието на душевните процеси. Представата за някое ястие предизвиква по-силно отделяне на плюнка и стомашен сок. А отвращението и гневът намаляват отделянето им. Душевните процеси влияят и на движенията на дебелото черво, както и на мускулатурата на пикочния мехур. При тези примери влиянието на душевното състояние върху тялото е без участието на волята.
към текста >>
Представата за някое ястие предизвиква по-силно отделяне на плюнка и
стомашен
сок.
Ясни телесни изрази на душевни процеси виждаме в дишането. Вниманието забавя дихателните движения При нормален стомах мускулът на пилора[2] чрез правилната си функция се грижи в интервали от няколко секунди да пропуща материал от няколко куб.см. от стомаха в червата При силно неприятни преживявания този мускул затваря отвора и дълго време не пуска стомашното съдържание да премине в червата. Радостни факти напротив, карат мускула на пилора да работи по-бързо, тъй че стомахът се изпразва в нужното време. Също и храносмилателните жлези подлежат на действието на душевните процеси.
Представата за някое ястие предизвиква по-силно отделяне на плюнка и
стомашен
сок.
А отвращението и гневът намаляват отделянето им. Душевните процеси влияят и на движенията на дебелото черво, както и на мускулатурата на пикочния мехур. При тези примери влиянието на душевното състояние върху тялото е без участието на волята. Не по-малко поучителни са и опитите за влиянието, което волята може да добие върху тялото. Изобщо ние можем да турим мускулите в дейност чрез волята.
към текста >>
Същевременно пробил дупка в
стомаха
и наблюдавал, що става в него през време на опитите.
Значи, той си мисли много живо стоплянето на ръката. И тая представа има тогаз такъв резултат, като че ли ръката наистина е подложена на нагряване. Интересно беше, че изпотяването се ограничаваше на малко, определено място. Волята не само е способна да подбуди към усилена дейност органи, които иначе не са под нейната власт, но тя може и да попречи на рефлективните процеси, които нормално са независими от нея". ОПИТИТЕ НА ПАВЛОВ [3] Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода у кучето.
Същевременно пробил дупка в
стомаха
и наблюдавал, що става в него през време на опитите.
Показал къс месо на кучето и наблюдавал, как стомахът почнал да отделя изобилно сок. Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо. Тогаз стомахът почнал още по-изобилно да отделя сок. Тук причина за отделянето на стомашния сок е душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото. Руският лекар Булавинцев продължи опитите на Павлов[4]: ,;Чрез сонда той взел проба от стомашното съдържание на здрави хора.
към текста >>
Показал къс месо на кучето и наблюдавал, как
стомахът
почнал да отделя изобилно сок.
И тая представа има тогаз такъв резултат, като че ли ръката наистина е подложена на нагряване. Интересно беше, че изпотяването се ограничаваше на малко, определено място. Волята не само е способна да подбуди към усилена дейност органи, които иначе не са под нейната власт, но тя може и да попречи на рефлективните процеси, които нормално са независими от нея". ОПИТИТЕ НА ПАВЛОВ [3] Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода у кучето. Същевременно пробил дупка в стомаха и наблюдавал, що става в него през време на опитите.
Показал къс месо на кучето и наблюдавал, как
стомахът
почнал да отделя изобилно сок.
Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо. Тогаз стомахът почнал още по-изобилно да отделя сок. Тук причина за отделянето на стомашния сок е душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото. Руският лекар Булавинцев продължи опитите на Павлов[4]: ,;Чрез сонда той взел проба от стомашното съдържание на здрави хора. След туй с вкусови и зрителни усещания или чрез споменаване имената на някои храни възбуждал апетита.
към текста >>
Тогаз
стомахът
почнал още по-изобилно да отделя сок.
Волята не само е способна да подбуди към усилена дейност органи, които иначе не са под нейната власт, но тя може и да попречи на рефлективните процеси, които нормално са независими от нея". ОПИТИТЕ НА ПАВЛОВ [3] Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода у кучето. Същевременно пробил дупка в стомаха и наблюдавал, що става в него през време на опитите. Показал къс месо на кучето и наблюдавал, как стомахът почнал да отделя изобилно сок. Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо.
Тогаз
стомахът
почнал още по-изобилно да отделя сок.
Тук причина за отделянето на стомашния сок е душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото. Руският лекар Булавинцев продължи опитите на Павлов[4]: ,;Чрез сонда той взел проба от стомашното съдържание на здрави хора. След туй с вкусови и зрителни усещания или чрез споменаване имената на някои храни възбуждал апетита. Отделяният в този случай стомашен сок съдържал повече солна киселина (2 на сто), както и голямо количество пепсин, което не се констатирало при невъзбудения стомах, С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултати в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 век ще бъде век на биологична психология. Опитите на Павлов дадоха доказателства за алотропната каузалност (т.е.
към текста >>
Тук причина за отделянето на
стомашния
сок е душевното състояние, понеже храната не отива в
стомаха
, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото.
ОПИТИТЕ НА ПАВЛОВ [3] Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода у кучето. Същевременно пробил дупка в стомаха и наблюдавал, що става в него през време на опитите. Показал къс месо на кучето и наблюдавал, как стомахът почнал да отделя изобилно сок. Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо. Тогаз стомахът почнал още по-изобилно да отделя сок.
Тук причина за отделянето на
стомашния
сок е душевното състояние, понеже храната не отива в
стомаха
, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото.
Руският лекар Булавинцев продължи опитите на Павлов[4]: ,;Чрез сонда той взел проба от стомашното съдържание на здрави хора. След туй с вкусови и зрителни усещания или чрез споменаване имената на някои храни възбуждал апетита. Отделяният в този случай стомашен сок съдържал повече солна киселина (2 на сто), както и голямо количество пепсин, което не се констатирало при невъзбудения стомах, С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултати в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 век ще бъде век на биологична психология. Опитите на Павлов дадоха доказателства за алотропната каузалност (т.е. че душевните причини могат да извикат изменения в тялото, за което той получи в 1904 година Нобеловата премия." ОПИТИТЕ НА ПУЛТОН Той е правил опитиге си в 1892.година с гъсеницата на пеперудата Rumia crataegata.
към текста >>
Руският лекар Булавинцев продължи опитите на Павлов[4]: ,;Чрез сонда той взел проба от
стомашното
съдържание на здрави хора.
Същевременно пробил дупка в стомаха и наблюдавал, що става в него през време на опитите. Показал къс месо на кучето и наблюдавал, как стомахът почнал да отделя изобилно сок. Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо. Тогаз стомахът почнал още по-изобилно да отделя сок. Тук причина за отделянето на стомашния сок е душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото.
Руският лекар Булавинцев продължи опитите на Павлов[4]: ,;Чрез сонда той взел проба от
стомашното
съдържание на здрави хора.
След туй с вкусови и зрителни усещания или чрез споменаване имената на някои храни възбуждал апетита. Отделяният в този случай стомашен сок съдържал повече солна киселина (2 на сто), както и голямо количество пепсин, което не се констатирало при невъзбудения стомах, С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултати в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 век ще бъде век на биологична психология. Опитите на Павлов дадоха доказателства за алотропната каузалност (т.е. че душевните причини могат да извикат изменения в тялото, за което той получи в 1904 година Нобеловата премия." ОПИТИТЕ НА ПУЛТОН Той е правил опитиге си в 1892.година с гъсеницата на пеперудата Rumia crataegata. Той поставил младите гъсеници в тъмни стъклени цилиндри; на двата края на цилиндрите турил черна хартия, в дъното - малко листа от глог, а в другото пространство - тъмни клончета.
към текста >>
Отделяният в този случай
стомашен
сок съдържал повече солна киселина (2 на сто), както и голямо количество пепсин, което не се констатирало при невъзбудения
стомах
, С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултати в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 век ще бъде век на биологична психология.
Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо. Тогаз стомахът почнал още по-изобилно да отделя сок. Тук причина за отделянето на стомашния сок е душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото. Руският лекар Булавинцев продължи опитите на Павлов[4]: ,;Чрез сонда той взел проба от стомашното съдържание на здрави хора. След туй с вкусови и зрителни усещания или чрез споменаване имената на някои храни възбуждал апетита.
Отделяният в този случай
стомашен
сок съдържал повече солна киселина (2 на сто), както и голямо количество пепсин, което не се констатирало при невъзбудения
стомах
, С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултати в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 век ще бъде век на биологична психология.
Опитите на Павлов дадоха доказателства за алотропната каузалност (т.е. че душевните причини могат да извикат изменения в тялото, за което той получи в 1904 година Нобеловата премия." ОПИТИТЕ НА ПУЛТОН Той е правил опитиге си в 1892.година с гъсеницата на пеперудата Rumia crataegata. Той поставил младите гъсеници в тъмни стъклени цилиндри; на двата края на цилиндрите турил черна хартия, в дъното - малко листа от глог, а в другото пространство - тъмни клончета. Други млади гъсеници поставил в зелени цилиндри; на двата края на цилиндрите турил зелена хартия, а вътре поставил навсякъде зелени листа от глог. В първите цилиндри се развили след две седмици 39 гъсеници с тъмен цвят, а във вторите цилиндри - гъсеници със зелен цвят и една с тъмен.
към текста >>
[2] Пилор се нарича долният отвор на
стомаха
.
Но тя ще се отрази и върху другите науки. Туй загатва за новата епоха, която иде. (следва) [1] Виж „Die Stufen Lebens” от Август Пютер. 1923 г. 424 стр.
[2] Пилор се нарича долният отвор на
стомаха
.
[3] Виж J. Р. Pawlow „Die Arbeit Verdauungsdrüsen”, 1898 г., J. Р. Pawlow-Walter „Das Experiment als zeitgemässe und einheiliche Metode medizinischung”, 1990 г. [4] Виж „Der hetlge Stand der Darwinchen Fragen" от Р. Франсе. [5] *) По-големи подробности за неговите опити виж в „Cuénot: La genèse des espèces animals" 1911.
към текста >>
40.
Небесното знамение – Gis Moll
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тогава явява се въпрос, дали кислородът, който отговаря на дефиницията, не трябва да се смята за храна, само защото не минава през
стомаха
.
Веществата, които набавят градивни материали, се наричат пластична храна. Такива са белтъците, солите и водата. Ония вещества, които набавят на организма енергия, се наричат динамогенна храна. Такива са мастите, въглехидратите и отчасти белтъците. При това обикновено се разбира, че храната може да влезе в тялото само чрез храносмилателната тръба.
Тогава явява се въпрос, дали кислородът, който отговаря на дефиницията, не трябва да се смята за храна, само защото не минава през
стомаха
.
С право някои физиолози разширяват понятието хранене, като включват в него и дишането. Това схващане, приложено за растенията, изяснява, че те се хранят не само чрез корените, а и чрез зелените си части. За тях въгледвуокисът е типична пластична храна, а асимилацията се включва в разширеното понятие хранене. Но не са ли тогава храна и слънчевите лъчи, които набавят енергия на растенията? – Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния свят: „ние се храним със слънчеви лъчи!
към текста >>
Казахме, че процесите на истинското хранене се вършат в самата клетка и то
автоматично
, без съзнателно усилие от страна на индивида, а това е от съществена изгода за последния, понеже го освобождава от грижа върху една деятелност твърде сложна и почти непосилна за него.
Слънчевата терапия недвусмислено подчертава това. Слънцето - баща на живота - ни праща много енергия и явна и скрита, която така благодатно влияе върху организма, особено за укрепване на нервната система. В наш интерес е да използваме максимум от нейния приток като се излагаме често на слънце, защото тя гради жива материя, тя е храна. Ние и непосредно се храним със слънчеви лъчи, само че понякога. поради невежество, твърде оскъдно.
Казахме, че процесите на истинското хранене се вършат в самата клетка и то
автоматично
, без съзнателно усилие от страна на индивида, а това е от съществена изгода за последния, понеже го освобождава от грижа върху една деятелност твърде сложна и почти непосилна за него.
Тя се върши с такава удивителна разумност и целесъобразност при помощта на ензимите! И така грижата на индивида се ограничава само в набавянето, изготвянето и приемането на храната. Първото е въпрос икономически, Колкото и болен да е той, тук не ще се спираме на него. Ние ще се занимаем накъсо с хигиената на храненето, а тя се отнася до изготвянето и приемането на храната. В интереса на здравето, съзнанието винаги требва да е буден страж за всичко, що навлиза в територията на организма, защото от туй зависи и щастието и гибелта му.
към текста >>
Кухнята е преддверие на
стомаха
.
Там те придобиват преди всичко вкусови качества, които благоприятстват сокоотделянето на храносмилателните жлези. Използването на вкусовите вещества, обаче, трябва да пази мярка, понеже често може да доведе до извратени апетити, а те са цяло бедствие. В кухнята, от друга страна храната търпи физични и химични промени, които я правят по-податлива за действието на ензимите. Там се почват вече разпадните процеси на храносмилането, що свършват при стените на червата. Това става с цел да се подпомогне работата на храносмилателните органи.
Кухнята е преддверие на
стомаха
.
В такъв смисъл може да се каже, че човек е имитирал природата, извадил е част от стомаха си вън от тялото. Това е ставало постепенно и паралелно с неговото културно развитие. Изначало той е влагал всичката си енергия за своето изхранване. Единствен обект за него е била храната. С големи усилия ще да е сдъвквал първобитният човек суровото месо и житните зърна, за да се нахрани.
към текста >>
В такъв смисъл може да се каже, че човек е имитирал природата, извадил е част от
стомаха
си вън от тялото.
Използването на вкусовите вещества, обаче, трябва да пази мярка, понеже често може да доведе до извратени апетити, а те са цяло бедствие. В кухнята, от друга страна храната търпи физични и химични промени, които я правят по-податлива за действието на ензимите. Там се почват вече разпадните процеси на храносмилането, що свършват при стените на червата. Това става с цел да се подпомогне работата на храносмилателните органи. Кухнята е преддверие на стомаха.
В такъв смисъл може да се каже, че човек е имитирал природата, извадил е част от
стомаха
си вън от тялото.
Това е ставало постепенно и паралелно с неговото културно развитие. Изначало той е влагал всичката си енергия за своето изхранване. Единствен обект за него е била храната. С големи усилия ще да е сдъвквал първобитният човек суровото месо и житните зърна, за да се нахрани. Но ето че той измисля мелницата.
към текста >>
По-нататък се прилага огъня за печене на месото, на хляба и на другите продукти: въвежда се заквасването и обработката на ред други продукти с цел да станат по-достъпни за
стомашната
дейност.
Единствен обект за него е била храната. С големи усилия ще да е сдъвквал първобитният човек суровото месо и житните зърна, за да се нахрани. Но ето че той измисля мелницата. Работата на челюстите се извършва от два камъка. И освободената от това енергия, що до тогава движеше челюстите, като че ли се насочва в мозъка - почва културния развой.
По-нататък се прилага огъня за печене на месото, на хляба и на другите продукти: въвежда се заквасването и обработката на ред други продукти с цел да станат по-достъпни за
стомашната
дейност.
Днес това улеснение на стомаха взема размерите на множество фабрикации. Вместо да ядем цвекло и стомахът да си избира с мъка неговите 15 процента захар, ние му я поднасяме готова, чиста - дифузьора на захарната фабрика помага на хиляди стомаси. Пресата на маслобойната спестява големи количества телесна енергия. Не винаги, обаче, преддверието на стомаха носи щастие на своя изобретател. Кухнята често пълни живота ни с горчивини.
към текста >>
Днес това улеснение на
стомаха
взема размерите на множество фабрикации.
С големи усилия ще да е сдъвквал първобитният човек суровото месо и житните зърна, за да се нахрани. Но ето че той измисля мелницата. Работата на челюстите се извършва от два камъка. И освободената от това енергия, що до тогава движеше челюстите, като че ли се насочва в мозъка - почва културния развой. По-нататък се прилага огъня за печене на месото, на хляба и на другите продукти: въвежда се заквасването и обработката на ред други продукти с цел да станат по-достъпни за стомашната дейност.
Днес това улеснение на
стомаха
взема размерите на множество фабрикации.
Вместо да ядем цвекло и стомахът да си избира с мъка неговите 15 процента захар, ние му я поднасяме готова, чиста - дифузьора на захарната фабрика помага на хиляди стомаси. Пресата на маслобойната спестява големи количества телесна енергия. Не винаги, обаче, преддверието на стомаха носи щастие на своя изобретател. Кухнята често пълни живота ни с горчивини. Защото практиката в нея прекрачва границите на здравия разум.
към текста >>
Вместо да ядем цвекло и
стомахът
да си избира с мъка неговите 15 процента захар, ние му я поднасяме готова, чиста - дифузьора на захарната фабрика помага на хиляди
стомаси
.
Но ето че той измисля мелницата. Работата на челюстите се извършва от два камъка. И освободената от това енергия, що до тогава движеше челюстите, като че ли се насочва в мозъка - почва културния развой. По-нататък се прилага огъня за печене на месото, на хляба и на другите продукти: въвежда се заквасването и обработката на ред други продукти с цел да станат по-достъпни за стомашната дейност. Днес това улеснение на стомаха взема размерите на множество фабрикации.
Вместо да ядем цвекло и
стомахът
да си избира с мъка неговите 15 процента захар, ние му я поднасяме готова, чиста - дифузьора на захарната фабрика помага на хиляди
стомаси
.
Пресата на маслобойната спестява големи количества телесна енергия. Не винаги, обаче, преддверието на стомаха носи щастие на своя изобретател. Кухнята често пълни живота ни с горчивини. Защото практиката в нея прекрачва границите на здравия разум. Трябва да се обработват само ония продукти, които не могат без това.
към текста >>
Не винаги, обаче, преддверието на
стомаха
носи щастие на своя изобретател.
И освободената от това енергия, що до тогава движеше челюстите, като че ли се насочва в мозъка - почва културния развой. По-нататък се прилага огъня за печене на месото, на хляба и на другите продукти: въвежда се заквасването и обработката на ред други продукти с цел да станат по-достъпни за стомашната дейност. Днес това улеснение на стомаха взема размерите на множество фабрикации. Вместо да ядем цвекло и стомахът да си избира с мъка неговите 15 процента захар, ние му я поднасяме готова, чиста - дифузьора на захарната фабрика помага на хиляди стомаси. Пресата на маслобойната спестява големи количества телесна енергия.
Не винаги, обаче, преддверието на
стомаха
носи щастие на своя изобретател.
Кухнята често пълни живота ни с горчивини. Защото практиката в нея прекрачва границите на здравия разум. Трябва да се обработват само ония продукти, които не могат без това. „Колкото е възможно по-близко до природата"! Тая максима в много случаи би ни предпазила от напастите, що нашето невежество по въпросите на храненето ни донася.
към текста >>
Ескимосите, които се хранят само с месо, което е бедно на витамини, с особен апетит ядат полусмляната растителност из
стомаха
и червата на убитото животно.
А това е пагубно колкото за отделния индивид, повече за поколението, защото води към сигурно израждане. Подрастващият организъм на малкото дете понася най-пакостно липсата на витамини. Дълг е на всяка майка, която обича своята рожба, да осигури чрез храната притока на витамини в млякото на гърдите си. Потребата от витамини е изразена в инстинкта на много животни да се стремят с особена жажда към храна богата на такива. Вълкът изяжда най-напред вътрешните органи на жертвата си, като бъбреци, чер дроб и пр., в които животното складира в запас витамини.
Ескимосите, които се хранят само с месо, което е бедно на витамини, с особен апетит ядат полусмляната растителност из
стомаха
и червата на убитото животно.
Тогава явява се въпрос, какво и колко требва да ядем, за да задоволим всестранно нуждите на нашия организъм? Организмът се нуждае от разнообразни белтъчини, които да му набавят разнообразни аминокиселини, от които той гради своята жива материя. Следователно едно важно условие за благосъстоянието на живия индивид е разнообразието в храната. То се налага още и от обстоятелството, че различните витамини и минерални вещества, нужни на организма, се намират в разни хранителни продукти. Науката за храненето установява, че твърдението, че месото е най-подходяща храна за човека, е едно заблуждение Отровите, що с него се внасят в организма, заличават многократно изгодата от богатството му на белтъчини, масти и соли Тия отрови водят бавно, но сигурно към преждевременна старост и към духовно огрубяване.
към текста >>
Както една претоварена лодка потъва в морето, така и претовареният
стомах
е изложен на заболяване.
Консервирането и обработката в кухнята разрушава витамините, затова тия операции требва да се ограничат до минимум. Богати на витамини са плодовете, зеленчуците, затова те трябва да станат редовна част на храната. Това се налага още и затуй, че те са напоени непосредно със слънчеви енергии, които носят бодрост на този, що ги приема. Друго едно заблуждение, което носи сума нещастия, е внушението, че трябва да се яде много. Прозорливото изследване показва, че трябва да се разбират в буквален смисъл думите: хората умират от преяждане, а не от глад.
Както една претоварена лодка потъва в морето, така и претовареният
стомах
е изложен на заболяване.
Излишната храна е за организма баласт, с който той с мъка се справя. Тя се превръща в отрова, що носи много заболявания. Физиологията ни дава следните числа за денонощния внос на трите типа органична храна: белтъчини - 50 гр., масти - 50 гр., въглехидрати - 400-500 гр. Тия числа са максимални и са дори твърде големи, Към тях се прибавя и онзи баласт от несмилаеми вещества, който ги придружава в естествените продукти и който е нужен за пречистването на храносмилателните органи. Така се получава един обем храна, който при разумна комбинация на продуктите, не надминава размерите на стомаха.
към текста >>
Така се получава един обем храна, който при разумна комбинация на продуктите, не надминава размерите на
стомаха
.
Както една претоварена лодка потъва в морето, така и претовареният стомах е изложен на заболяване. Излишната храна е за организма баласт, с който той с мъка се справя. Тя се превръща в отрова, що носи много заболявания. Физиологията ни дава следните числа за денонощния внос на трите типа органична храна: белтъчини - 50 гр., масти - 50 гр., въглехидрати - 400-500 гр. Тия числа са максимални и са дори твърде големи, Към тях се прибавя и онзи баласт от несмилаеми вещества, който ги придружава в естествените продукти и който е нужен за пречистването на храносмилателните органи.
Така се получава един обем храна, който при разумна комбинация на продуктите, не надминава размерите на
стомаха
.
Претъпкването на последния с нищо не се оправдава, освен с извратен апетит или с глупав навик. Интересно е, че това, що днес ни казва младата наука за храненето по тия въпроси, е било ръководно начало в ученията на всички религиозни учители на човечеството. Защото няма по-добра наука от тая на здравия разум, който интуитивно прониква в дълбокото естество на нещата. Религиозните учения гледат преяждането като грях. Постите не са ли едно педагогично средство за привикване народните маси към вегетарианство и към хигиена на стомаха?
към текста >>
Постите не са ли едно педагогично средство за привикване народните маси към вегетарианство и към хигиена на
стомаха
?
Така се получава един обем храна, който при разумна комбинация на продуктите, не надминава размерите на стомаха. Претъпкването на последния с нищо не се оправдава, освен с извратен апетит или с глупав навик. Интересно е, че това, що днес ни казва младата наука за храненето по тия въпроси, е било ръководно начало в ученията на всички религиозни учители на човечеството. Защото няма по-добра наука от тая на здравия разум, който интуитивно прониква в дълбокото естество на нещата. Религиозните учения гледат преяждането като грях.
Постите не са ли едно педагогично средство за привикване народните маси към вегетарианство и към хигиена на
стомаха
?
- Ще цитирам един разказ из живота на първите мохамедани. Държавната власт пратила в тяхната община един лекар да се грижи за здравното им състояние. След две години, обаче, лекарят заявява на властта, че ще напусне общината, защото нито един път не станало нужда от него. И като запитали Мохамед, защо неговите последователи не боледуват, той отговорил: „защото престават да ядат преди още да почувствуват стомаха си окончателно пълен". За правилната функция на храносмилателната тръба е нужно да се спазват още редица условия.
към текста >>
И като запитали Мохамед, защо неговите последователи не боледуват, той отговорил: „защото престават да ядат преди още да почувствуват
стомаха
си окончателно пълен".
Религиозните учения гледат преяждането като грях. Постите не са ли едно педагогично средство за привикване народните маси към вегетарианство и към хигиена на стомаха? - Ще цитирам един разказ из живота на първите мохамедани. Държавната власт пратила в тяхната община един лекар да се грижи за здравното им състояние. След две години, обаче, лекарят заявява на властта, че ще напусне общината, защото нито един път не станало нужда от него.
И като запитали Мохамед, защо неговите последователи не боледуват, той отговорил: „защото престават да ядат преди още да почувствуват
стомаха
си окончателно пълен".
За правилната функция на храносмилателната тръба е нужно да се спазват още редица условия. Рязката смяна на студена и гореща храни, най-вече вода, разслабва нервната система. Препоръчително е дори съвсем да се избягва студената вода. Необходимо е целесъобразно съчетание на хранителните продукти, които се приемат едновременно. Такива, които влизат в реакции помежду си и дават продукти, способни да парализират действието на ензимите, не бива да се употребяват едновременно.
към текста >>
Душевното спокойствие гарангира спокойствие на симпатичната нервна система, а тая -
стомашна
дейност без сътресения.
Препоръчително е дори съвсем да се избягва студената вода. Необходимо е целесъобразно съчетание на хранителните продукти, които се приемат едновременно. Такива, които влизат в реакции помежду си и дават продукти, способни да парализират действието на ензимите, не бива да се употребяват едновременно. В това направление ежедневният опит е много поучителен за ония, що наблюдават. От съществено значение е настроението при ядене.
Душевното спокойствие гарангира спокойствие на симпатичната нервна система, а тая -
стомашна
дейност без сътресения.
Има хора, които се отказват от ядене във възбудено състояние. Нещо повече, мнозина смятат яденето като свещенодействие, като приемане благодат от разумната природа, като общение с живото тяло на Христос, както сам Той казва на тайната вечеря. Затова те се стремят да вършат това при едно повишено душевно състояние, при молитвено настроение. За прочистване червата от гниещите в тях остатъци, които оставят отрови на тялото, се препоръчва употребата на целулозна храна, напр. зеле. Целулозата остава несмляна, ускорява изпразването и измита чревния канал.
към текста >>
41.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Имате човек със среден ръст, въздебеличък; крака – възкъси, ръце – дебели, пръсти –също въздебели и заострени, лице – валчесто;
стомашна
система – прекрасно развита - обича да похапва повечко и да попийва.
Та затова се обръща към фарисея и му казва: „Ти и себе си лъжеш, и хората, и Бога: много от твоите праотци са вършели престъпления и затова ти нямаш право да казваш: „Аз не съм като тия. И понеже няма смирение в твоята душа, твоята молитва не може да бъде приета и ти не може да бъдеш оправдан. Вие, фарисеите, сте изопачили Божия Закон, като сте турили лицемерието отгоре Му за покривало. Престанете да се представяте за такива, каквито не сте, понеже Бог не е човек, който може да се лъже от външния вид; Той гледа на вашето сърце и според него ви оценява". Сега, да се .обърна към другия тип – към митаря.
Имате човек със среден ръст, въздебеличък; крака – възкъси, ръце – дебели, пръсти –също въздебели и заострени, лице – валчесто;
стомашна
система – прекрасно развита - обича да похапва повечко и да попийва.
„Предстои ми дълъг път да извървя, аз трябва да имам храна" — така си философствува той, и затова става бирник; от тук ще изпроси, от там ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата. ,,Ти правиш като мене, ще извиниш, може да го сметнеш за кражба, но трябва ми. Не искаш ли да ми го дадеш, ще си го взема насила или открадна". Казах – митарят има лице възвалчесто, вежди дебели, брада отдолу широка – каквото предприеме, с успех го свършва. На възраст е между 40 – 45 години.
към текста >>
42.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В лявата ръка той взема остра кама от Вавилонски чилик (
стомана
), в дясната – бастун, покрит с мистериозни знаци и с този бастун означи във въздуха кръг около себе си и фараона, после, обръщайки се едно след друго към четиритях страни на света, шепнеше: „Аmorul, Taneha, Latisten, Rabur, Adonai... Съжали ме и очисти ме, татко небесни, благосклонен и състрадателен, разлей върху недостойния твой служител светото благословение и простри твоята всемощна ръка, против упоритите и размирни духове, за да мога спокойно да зачитам твоите свещени творения.
– Добре, намерете го и той ще стане мой приятел в последния час на моя живот. След благосклонния отговор на господаря Халдеецът изиска стая, необитавана от никого и имаща само една врата- И в същия ден, един час преди залязването на слънцето, той заповяда да пренесат там негова светост. В определения час четирима най-стари жреци облякоха фараона с нова ленена роба и казаха върху него големи молитви, които съвсем сигурно изпъждаха злите сили, поставиха го в просто кедрово носило и го пренесоха в празната стая, където имаше само малка маса. Там вече беше Бероез и обърнат към изток се молеше. Когато жреците излязоха, Халдеецът затвори тежката врата на стаята, наметна върху раменете си пурпурен плащ, а на масата пред фараона тури стъклен черен глобус.
В лявата ръка той взема остра кама от Вавилонски чилик (
стомана
), в дясната – бастун, покрит с мистериозни знаци и с този бастун означи във въздуха кръг около себе си и фараона, после, обръщайки се едно след друго към четиритях страни на света, шепнеше: „Аmorul, Taneha, Latisten, Rabur, Adonai... Съжали ме и очисти ме, татко небесни, благосклонен и състрадателен, разлей върху недостойния твой служител светото благословение и простри твоята всемощна ръка, против упоритите и размирни духове, за да мога спокойно да зачитам твоите свещени творения.
Той прекъсна и се обърна към фараона: – Мер – Амер – Рамзес, главен жрец на Амон, дали Вие не забелязвате в черния глобус някое пламъче? – Аз виждам бели огънчета, които изглежда, че се движат като пчела над цвят. – Мер – Амер – Рамзес, гледай огънчетата и не отмествай от тях очи – не гледай нито надясно, нито наляво, никъдед, каквото и да се яви отстрани. И наново замърмори: – Baralanensis, Baldahiensis, чрез мощните принцове на Гения, Lahidae, министри на вътрешното царство (подземното) аз ви извиквам чрез силата на най-великия Учител, която е разляна върху мен, аз с клетва моля и заповядвам..." В този момент фараонът се разтрепери от отвращение. – Мер – Амер – Рамзес, какво виждате?
към текста >>
43.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И така, науката за природата се дели на три големи
тома
.
Процесите, свързани с формата и съдържанието, се ръководят от разумни сили. Зад законите стоят разумни сили. Изучаването на природата във връзка именно с разумните, духовните сили, които стоят зад природните явления, се нарича изучаване по смисъл. Окултистите във всички времена са знаели и са практикували това тройно изучаване на нещата. Ако проследим окултните науки в Египет, Индия, ако разгледаме еврейската Кабала и пр., ще видим това тройно разглеждане на нещата.
И така, науката за природата се дели на три големи
тома
.
Който се ограничава само с формата, чете само първия том от тази велика книга. Той дига само крайчеца на завесата, която скрива пред нас природните сили и закони. Чрез изучаване на строителните енергии, които се крият зад формите и ги градят, ние вече четем втория том на тази велика книга, но за по-дълбоко разбиране на природата е нужно изучаването ù и по смисъл. С един пример ще поясня това. Нека вземем едно растение.
към текста >>
44.
ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ако Първичната Причина е към страната на един народ, тя ще го повдигне, ще създаде у него здрав мозък, здрави дробове, здрав
стомах
и здраво тяло.
Колко години наред природата е сграждало тази велика статуя! В това отношение днес всеки човек требва да бъде сам за себе си велик художник и ваятел, да моделира и усъвършенствува своята статуя, която тази Първична Причина му дала като ценен, незаменим дар в живота. И трябва ли след всичко това човек да се отрича, да прекъсва тази връзка и да си създава нов култ? Всеки човек, всеки дом, всяко общество, всеки народ трябва да дойде до едно вътрешно единство между всички живи същества. Малките народи трябва да разбират този закон, защото чрез него те ще се повдигнат.
Ако Първичната Причина е към страната на един народ, тя ще го повдигне, ще създаде у него здрав мозък, здрави дробове, здрав
стомах
и здраво тяло.
Здравият мозък подразбира здрав ум; здравите дробове - правилна чувствителност; здравото тяло и здравият стомах - здравословна .деятелност на човешкия живот. Каже ли твоят ум, че трябва да мислиш само за себе си, той не е здрав ум и е подписал вече твоята смъртна присъда. Каже ли твоето сърце, че требва да тупти само за тебе, то не е здраво, и е подписало вече твоята смъртна присъда. Кажат ли твоето тяло и твоят стомах, че требва да работят само заради тебе, да свършат само твоята работа, те са подписали твоята смъртна присъда. Никой в света не е дошъл да свърши само своята работа.
към текста >>
Здравият мозък подразбира здрав ум; здравите дробове - правилна чувствителност; здравото тяло и здравият
стомах
- здравословна .деятелност на човешкия живот.
В това отношение днес всеки човек требва да бъде сам за себе си велик художник и ваятел, да моделира и усъвършенствува своята статуя, която тази Първична Причина му дала като ценен, незаменим дар в живота. И трябва ли след всичко това човек да се отрича, да прекъсва тази връзка и да си създава нов култ? Всеки човек, всеки дом, всяко общество, всеки народ трябва да дойде до едно вътрешно единство между всички живи същества. Малките народи трябва да разбират този закон, защото чрез него те ще се повдигнат. Ако Първичната Причина е към страната на един народ, тя ще го повдигне, ще създаде у него здрав мозък, здрави дробове, здрав стомах и здраво тяло.
Здравият мозък подразбира здрав ум; здравите дробове - правилна чувствителност; здравото тяло и здравият
стомах
- здравословна .деятелност на човешкия живот.
Каже ли твоят ум, че трябва да мислиш само за себе си, той не е здрав ум и е подписал вече твоята смъртна присъда. Каже ли твоето сърце, че требва да тупти само за тебе, то не е здраво, и е подписало вече твоята смъртна присъда. Кажат ли твоето тяло и твоят стомах, че требва да работят само заради тебе, да свършат само твоята работа, те са подписали твоята смъртна присъда. Никой в света не е дошъл да свърши само своята работа. Всеки човек трябва да допринесе нещо към общия капитал на живота.
към текста >>
Кажат ли твоето тяло и твоят
стомах
, че требва да работят само заради тебе, да свършат само твоята работа, те са подписали твоята смъртна присъда.
Малките народи трябва да разбират този закон, защото чрез него те ще се повдигнат. Ако Първичната Причина е към страната на един народ, тя ще го повдигне, ще създаде у него здрав мозък, здрави дробове, здрав стомах и здраво тяло. Здравият мозък подразбира здрав ум; здравите дробове - правилна чувствителност; здравото тяло и здравият стомах - здравословна .деятелност на човешкия живот. Каже ли твоят ум, че трябва да мислиш само за себе си, той не е здрав ум и е подписал вече твоята смъртна присъда. Каже ли твоето сърце, че требва да тупти само за тебе, то не е здраво, и е подписало вече твоята смъртна присъда.
Кажат ли твоето тяло и твоят
стомах
, че требва да работят само заради тебе, да свършат само твоята работа, те са подписали твоята смъртна присъда.
Никой в света не е дошъл да свърши само своята работа. Всеки човек трябва да допринесе нещо към общия капитал на живота. Науката трябва да бъде служителка на Първата Причина. Религията трябва да бъде служителка на Първата Причина. Изкуството, художеството, музиката, управлението - всичко трябва да бъде в услуга на Първичната Причина!
към текста >>
45.
Идеен преглед
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
– Вселената, Аза и Бог — Рамачарака – 2
тома
по 20 лева Нашите сили — Как да ги използваме — Мълфорд – 40 лева.
Как се достига познание на висшите светове или Път към посвещение — Р. Щайнер. – 40 лева. Реинкарнация и Карма — Р. Щайнер – 8 лева. Как да победим себе си (Раджа Йога). С.Вивекананда.
– Вселената, Аза и Бог — Рамачарака – 2
тома
по 20 лева Нашите сили — Как да ги използваме — Мълфорд – 40 лева.
Велики Посветени (Рама, Кришна, Хермес, Мойсей) Е.Шуре. – 30 лева. Светилата на запад — Орфей. Питагор, Платон Е.Шуре – 30 лева. Потайната религиозна философия на Индия от Брама Чатерджи – 30 лева.
към текста >>
46.
Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Меките и отпуснати контури показват крайно слаба воля и характер; пасивна апатична, много ленива натура; мекост в чувствата, недостатъчна жизнена енергия, инертност в страстите, освен деятелност в
стомаха
.
Ъгловатите очертания показват твърдост, егоизъм, злоба, или поне нечувствителност; упорство, тирания, неумолимост; настойчивост до крайност, жажда към почести и любов към парите. Възлестите очертания показват сприхавост, дързост, гняв, рязкост, силни страсти, странност, безразсъдство, смелост, мъжество в постъпките и недостатък в умереността. Острите очертания показват хитрост, тънкост, лицемерие, лъжа, раздразнителност, подвижност, инициатива и вдъхновение. Кръглите и гъвкави очертания показват добродушие, спокойствие, нерешителност, откровеност, доброта и понякога слабо сърце, чувственост, липса на такт, небрежност, лакомство. бързопреходни страсти и гняв.
Меките и отпуснати контури показват крайно слаба воля и характер; пасивна апатична, много ленива натура; мекост в чувствата, недостатъчна жизнена енергия, инертност в страстите, освен деятелност в
стомаха
.
Но формата и характера на очертанията имат още и други особени значения, в свръзка с рода на типа, с който те са свързани. * * * Спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е нашата задача на земята. * * * Под сърце трябва да разбираме корените на нашия живот, а под ум - клонищата и листата. И законът, който трябва да спазвате е: да знаете, че ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне и една мисъл; и като се атрофират вашите чувства, ще се атрофират и вашите мисли.
към текста >>
47.
Духът на новата раса
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И по отношение на физиологичните изменения и функции, наред с чисто физичните явления в областта на
стомаха
, движението на кръвта, дишане и пр.
Типичен пример в това направление имаме в растенията, животните и човека. Най-после животът уморява и тая умора е смъртта на организма. Една от най-старите медицински науки е анатомията. Тя е изучена до доста големи подробности. В изучаването на анатомията трябва да се подчертае голямата сложност в конструкцията на разните органи.
И по отношение на физиологичните изменения и функции, наред с чисто физичните явления в областта на
стомаха
, движението на кръвта, дишане и пр.
имаме също малко по-особени прояви, които е нужно да се споменат, за да се разбере по-нататъшното изложение. Особен интерес заслужават раздразненията, които нервите получават, за да предизвикат функционирането на даден орган. Изучаванията посочват, че даденият нерв се възбужда от химични, механични, топлинни и електрически дразнения. Но в един здрав организъм съществува и чисто физиологически раздразнител, чието естество остава неизвестно. Знайно е, че в даден нерв, когато се раздразни, ще се възбуди електрическия ток, който ще се отправи към съответния орган.
към текста >>
бъбрек,
стомах
, ребра и пр.. Има случаи, дето и без такива дефекти, хирурзите са дали напълно оздравяване.
Тук именно се прозира механизирането на медикаментозното лечение. Друг метод за лечение е хирургическият начин. Без съмнение е, че и хирургията е постигнала огромни успехи и удивителни резултати. Спасени са много хора от явна смърт. Но техният живот е бил изкупен с цената на някой крак, ръка.
бъбрек,
стомах
, ребра и пр.. Има случаи, дето и без такива дефекти, хирурзите са дали напълно оздравяване.
Но и тук, при известни операции, едни оздравяват, други - умират. При това, много хора са спасени от смърт, но не всички те са оздравели напълно. С това искам само да изтъкна, че и тоя метод, като самостоен такъв, е недостатъчно силен и не винаги чрез него се постига всичко, което се очаква. На трето место в медицината стои механичната терапия. Тук можем да посочим лечението със слънчеви лъчи, физическа топлина, масажи, кварцови лампи, рентгенови и радиеви лъчи и пр.
към текста >>
48.
АЙЯ - Добран
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Нямаш ли препасан ножът на истината, не излизай на бран, защото
стоманеният
меч лесно ще се преломи.
Псалом девети: ИСТИНАТА Препасан ли си с Истина, ще чакаш търпеливо. Тя идва бавно, по-бавно от измамата, която има кратък път, но тя ще строши веригите. Твоето слово е истина, а истината има острие на меч. Най-слабият между всички слаби е по-силен от най-силния между всички силни, когато и меч и щит има изковани от истина. От всички дарове, с които си дарил човека: лира, песен, чук и книга, най-опасен и най-страшен е ножът на истината, защото само мъдрият може да борави с него.
Нямаш ли препасан ножът на истината, не излизай на бран, защото
стоманеният
меч лесно ще се преломи.
Господи, погледни на нас с Твоята любов, с нея заличи неправдите от твоята книга, защото истината ти е страшна; тя е като светкавица, която разсича на небето тъмния покров. С истината е въоръжено твоето войнство, което брани светия олтар в бялата страна на твоя Дух. Истината наричат глава на всяко начинание! Псалом десети: КРАСОТА Красотата царува в света. Всичко, що е сътворила ръката Ти, носи нейния печат.
към текста >>
49.
Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Вие го считате за необходимо, защото не мислите; вие не обичате да размишлявате върху това, защото ви е тъй много вкусен този начин на хранене; вие пълните
стомаха
си с мъртви, от страх сами да не станете такива - знайте, че душата на всяко същество, което бива убивано от вас или за вас, е една пречка между вас и мене!
Докато още убивате, или карате да убиват същества за вас - не можете да бъдете приети в моята скоро идеща раса. Аз се нуждая от тела, неопетнени от кръвопролитие, безукоризнени във всеки случай. Нито следа от жестокост да няма в сърцата на ония, в които ще се родя. Никакво убиване не трябва да има (там), където аз отивам! Защото убийството, което служи дори за хранене, е едно нарушение на моя закон - закона на Любовта.
Вие го считате за необходимо, защото не мислите; вие не обичате да размишлявате върху това, защото ви е тъй много вкусен този начин на хранене; вие пълните
стомаха
си с мъртви, от страх сами да не станете такива - знайте, че душата на всяко същество, което бива убивано от вас или за вас, е една пречка между вас и мене!
Безразлично, какво поглъщате - дали месо, риба или птица - аз ви считам за престъпници, и вашата храна е нечиста и лоша. Мислете! Размислете, как цените в себе си откровението на живота! Мислете за чудното устройство, което природата е дала и на най-малкото живо същество, което вие съвсем неоснователно - това могат да потвърдят мнозина - считате само за ваша храна. Мислете! Вникнете в неговото съзнание! Гледайте с неговите очи, с ония красиви, чисти очи, през които животът (който е Бог) гледа на света!
към текста >>
50.
Впечатления от Гьотеанум.
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
От множеството болести, с които мога да работя, ще спомена следните: емфизема в белия дроб, астма, сърдечни спазми,
стомашни
и чревни спазми, жълтеница, болести в жлъчката, бъбречни болести, нагноявания в челната кухина, болести на ларинкса (даже и с туберкулозен характер), ишиас, парализация на краката и ръцете, нервни заболявания като тежест в главата, клатене на главата (на нервна почва), слухова слабост, зрителни повреди, недъзи в говора, сърцебиене, невралгия, повреди в кръвообращението и пр.. В отделни брошури ще изложа опитността си за всяка болест поотделно.
Така те могат чрез собствената си воля в основа на системно наредени концентрации и други упражнения да повдигнат жизнената дейност, да излекуват целия организъм със специален оглед и на местните заболявания. Напредъкът и успехът са сигурни, защото упражненията съответствуват на жизнените закони на самия организъм и изхождат от тях. Пътят води към по-дълбоко лежащите в човешката природа сили на волята. Нали към човешката природа апелира и лекарят при лекуване, когато говори за самопомощ на организма и за събуждане на отслабналите жизнени сили? Моята опитност и засвидетелствуваните успехи ми дават надежда за благотворна работа в бъдещето.
От множеството болести, с които мога да работя, ще спомена следните: емфизема в белия дроб, астма, сърдечни спазми,
стомашни
и чревни спазми, жълтеница, болести в жлъчката, бъбречни болести, нагноявания в челната кухина, болести на ларинкса (даже и с туберкулозен характер), ишиас, парализация на краката и ръцете, нервни заболявания като тежест в главата, клатене на главата (на нервна почва), слухова слабост, зрителни повреди, недъзи в говора, сърцебиене, невралгия, повреди в кръвообращението и пр.. В отделни брошури ще изложа опитността си за всяка болест поотделно.
Също ще излязат методични книги за обработване на гласа и за техниката с всички ударни, лъкови и духови инструменти. Музикално-художествената техника въз основа на новите изследвания може да се реализира и засили. ---------------------------------------------------------------- [1] Това резюме съдържа както идеите на сказката, така и на нейния труд; „Човешкият жизнен ритъм и отношението му към думите и тоновете. Ново познание и пътища за разрешение на музикално-художествените и научно-медицински проблеми". [2] То е напечатано под заглавие: „Der innerlich tönende Mensch und sseine Ausdildung für Musikalische."
към текста >>
51.
Духът на неродените (Духът на новата раса)
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Който пие вода от много извори, ще си развали
стомаха
.
Човек, който иска да напредва, да се развива, използува всички условия, които днес има, с благодарност: използува добрите, за да се учи и черпи нови сили от борбата с лошите. Учителят казва: „Ако днес живееш добре, и утре ще живееш по същия начин; трябва да се радвате на печалбата, която днес имате". Понякога ние сме смешни; малкият наш ум занимаваме с големи проекти за утре, изоставяйки предстоящите за днес задачи: приличаме на ученика, който вместо да учи задачите, които учителят всеки ден му дава, губи времето си да мисли за задачи, които не е получил още, или повтаря старите, които вече е изучавал. Така ние трябва да се занимаваме с днешното, да търсим днес да живеем добре и да учим; ако всеки ден постъпваме така, на края на годината ще имаме нашия диплом, ще се радваме и ще използуваме добре земния си живот. В работата ни трябва да има метод, да учим по една лекция наведнъж и да имаме само един Учител.
Който пие вода от много извори, ще си развали
стомаха
.
Всеки метод или учение представлява стъпало на стълбата, по която се изкачваме. Вам е известно, че стъпало по стъпало се възлиза по една стълба и само при падане се взимат всички наведнъж. Съзнателният ученик трябва да знае, върху кое стъпало се намира. И само след като е поставил добре единия си крак, вдига другия върху по-горното стъпало. Само тухла по тухла ще изградим нашата сграда.
към текста >>
52.
ЗА АРХИТЕКТУРАТА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
До Роша от опитите си се убедил, че пръчка от меко желязо, поставено в макарата, след прекъсване на тока престава да изпуща вече светлина, а
стоманената
пръчка и след прекъсване на тока запазва пламъците.
При внезапно промяна на тока той виждал на двата края смесени синя и червена светлина, обаче след няколко секунди забелязвал обратно положение на цветовете: червената светлина на мястото на синята и обратно. А когато токът се прекъсвал, субектът заявявал, че не вижда някакви лъчи в електромагнита. Прекъсването се извършвало много пъти и то без да се пипа комутатора. само чрез откачване на една жица без знанието на субекта. Веднага субектът заявявал, че не вижда нищо.
До Роша от опитите си се убедил, че пръчка от меко желязо, поставено в макарата, след прекъсване на тока престава да изпуща вече светлина, а
стоманената
пръчка и след прекъсване на тока запазва пламъците.
Тогаз, за да проверят достоверността на показанията на сензитива, двамата експериментатори направили следния опит: Поставили в макара пръчка не от меко желязо, както досега, а от стомана. Разбира се, сензитивът не може да знае, какво има в макарата. Тая промяна, разбира се, не била съобщена на сензитива. В момента, когато прекъсвали тока, питали сензитива. какво вижда.
към текста >>
Тогаз, за да проверят достоверността на показанията на сензитива, двамата експериментатори направили следния опит: Поставили в макара пръчка не от меко желязо, както досега, а от
стомана
.
А когато токът се прекъсвал, субектът заявявал, че не вижда някакви лъчи в електромагнита. Прекъсването се извършвало много пъти и то без да се пипа комутатора. само чрез откачване на една жица без знанието на субекта. Веднага субектът заявявал, че не вижда нищо. До Роша от опитите си се убедил, че пръчка от меко желязо, поставено в макарата, след прекъсване на тока престава да изпуща вече светлина, а стоманената пръчка и след прекъсване на тока запазва пламъците.
Тогаз, за да проверят достоверността на показанията на сензитива, двамата експериментатори направили следния опит: Поставили в макара пръчка не от меко желязо, както досега, а от
стомана
.
Разбира се, сензитивът не може да знае, какво има в макарата. Тая промяна, разбира се, не била съобщена на сензитива. В момента, когато прекъсвали тока, питали сензитива. какво вижда. Последният казвал, че вижда светлини на двата края. 2.
към текста >>
53.
КНИГОПИС
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
В 1600 година ги е наблюдавал Галилей, също така и
Томас
Хариот.
ВЕСТИ За слънчевите петна (от Л. Колиско.) Едно извънредно интересно явление имаме ние в периодичното явление на слънчевите петна и съответните произшествия на земята. Слънчевите петна бяха открити приблизително в едно и също време от няколко души.
В 1600 година ги е наблюдавал Галилей, също така и
Томас
Хариот.
В 1611 година ги намериха Давид Фабрициус и Хр. Шрайнер. Разни теории е имало за слънчевите петна. Първата идея на Шрайнер беше, че петната са малки планети близо до слънцето. Но Галилей оспори това, като каза, че те ги намират върху самото слънце. Петната са променчиви в своята форма и големина, също така и в трайността си.
към текста >>
54.
НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т.
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Стомахът
още ли ви е слънцето на битието, около което постоянно се движи цяла система от множество времена за ядене в несмилаема дисхармония.
Защо ядете - три, четири, пет пъти иа ден? Ядете, за да живеете и да бъдете в състояние по-добре да работите - или работите и живеете очевидно само, за да можете по-добре и по-охолно да ядете? Уреждате ли пиршества за вашите приятели, като знаете, че те ще ви ги връщат? Съставляват ли все още кухненски рецепти на нови.ястия, супи, баници, десерти една голяма част от вашите катадневни разговори и мисли? Кухнята още ли ви е светилище, огнището, олтарът, върху който вие правите кървави жертвоприношения на най-висшето, което боготворете?
Стомахът
още ли ви е слънцето на битието, около което постоянно се движи цяла система от множество времена за ядене в несмилаема дисхармония.
Тогава дребнавостта е (за жалост) вашата пътеводна звезда. Защо се обличате? За да покривате тялото си от променчивостта на времето, което би могло да стане с една прелестна простота? Или за показ на другите, да вярват, че вие сте някой; за да се надувате в разкош, че други не могат да го имат; да ви завиждат и да привличате вниманието? Така ли е?
към текста >>
55.
ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Защото навсякъде видях живот - от
атома
до Слънцето - навсякъде почувствувах Тебе и Твоята Любов, о Вечний.
Възлюбих Възлюбих синьото небе и лъчезарните звезди. Възлюбих слънцето с всичката му царствена красота и величие. Възлюбих и земята с всички същества. Възлюбих горите и полята, птичките и цветята, морето и планината. Възлюбих всичко живо.
Защото навсякъде видях живот - от
атома
до Слънцето - навсякъде почувствувах Тебе и Твоята Любов, о Вечний.
към текста >>
56.
Съдържание на 6 бр.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тя е издала досега четири
тома
.
Band IV: Landwirtschaft, 1929 година, 8.50 марки. Щутгарт. Този том показва, какво практическо приложение има окултната наука в областта на земеделското стопанство. Чрез окултизма ние градим нови основи на възпитание, медицина, науката за хранене, на земеделието и пр. - изобщо на целокупния живот. Тая книга е издание на естество-научната секция при Гьотеанум.
Тя е издала досега четири
тома
.
Във всеки том се разглежда една специална област от естествените науки в светлината на окултизма. Освен тая секция има множество други секции: математична, астрономична, медицинска, художествена и пр. Целта им е да посочат новия път на научното изследване, който път води им по-дълбоко познание на природата. 6. Wilhelm Kaiser, Аstronomie in geisteswissenschaftlicher Beleuchtung (астрономията от окултно гледище), Щутгарт. В тая книга авторът, който е астроном, разглежда астрономията от окултно гледище.
към текста >>
57.
ГОДИНАТА - Г.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
От готвача зависи състоянието на техните
стомаси
.
Адвокатството е само точило на ума. Човек не трябва да има ума и на съдията. Съдийството е занаят, при който се кроят дрехи по една определена кройка. Човек не трябва да има ума и на свещеника. Свещеникът е готвач, който приготовлява ядене на хората.
От готвача зависи състоянието на техните
стомаси
.
Христос казва: „Идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватба! " Под думата „сватба" се разбира едно ново културно дело, една нова епоха, за която се канят хората от всички краища на света да вземат участие. Сватбата не подразбира само ядене, пиене и веселба. Тя символизира съединение на две разумни същества; едното от тях представлява живота, а другото - условията на живота. Много от съвременните хора се намират на кръстопът, което показва, че те се нуждаят от нова философия, от нови разбирания на живота.
към текста >>
58.
НА СВЕЩЕННАТА ПЛАНИНА - А.Т.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
А в
атома
- според пресмятанията на днешната физика - е скрита могъща енергия, ала е свързана в Гордиев взел, та мъчно би могла да се развърже.
ГОДИНАТА Животът започва от малкото - едно семе, един зародиш. Стволоватият дъб се е зародил и израсъл от един дребен жълъд. Ябълката - от една малка семка. Малкото - и обикновеното наблюдение ни го показва и научните изследвания в древността, и в наши дни ни го сочат - е могъщо. Искра огън може да причини грамаден пожар.
А в
атома
- според пресмятанията на днешната физика - е скрита могъща енергия, ала е свързана в Гордиев взел, та мъчно би могла да се развърже.
Да се развържеше, би била цял змей, чийто пръстени биха опасали цялата земя. И най-великото чудо на Природата е негли това - дето може да събира в малкото голямото: и по време, и по пространство. Човешкият зародиш не преповтаря ли фазите на целия развой - не само формите на органическия живот, а и геологическите епохи, които са се редували на земята? Годината, чийто изгрев е в мига, кога слънцето встъпва в Овен, сиреч пролетната равноденствена точка, също започва от един зародиш - един огнен импулс. Една искра на първичния огън.
към текста >>
59.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Човек се храни не само с хляб, той се храни също с въздух, който е хлябът на дишането; храненето е не само
стомашно
, но и дихателно, чрез кожата.
Кожните нервни разклонения са клавишите, по които играят слънчевите лъчи, а резонансът на тази игра се усвоява до най-дълбоко лежащите органи на човешкото тяло. Тъй се обяснява еуфоричното настроение, под влияние на слънчевите озарявания. От не по-малко значение е и екскреторната функция на кожата; тя извършва функцията на един добавъчен бъбрек. Тя е не само орган за отлъчване, но и орган за възбуда и абсорбция, за усвояване от въздуха и слънцето на всички ония малко още познати нам сили. Чрез кожата ние получаваме от слънцето изгубената витална енергия.
Човек се храни не само с хляб, той се храни също с въздух, който е хлябът на дишането; храненето е не само
стомашно
, но и дихателно, чрез кожата.
Не е още достатъчно уяснена ендокринната вътрешна, секреторна функция на кожата, ала безспорно съществува връзка между функцията на кожата и излъчването на тъй наречените жлези с вътрешна секреция. Пигментирането на кожните покривки под влиянието на слънчевите лъчи усилва устойчивостта на организма спрямо температурните колебания и микробните зарази. „Слънчевата превръзка" е най-енергичната и ефикасна от всички антисептични превръзки. Кожният пигмент е акумулатор на динамизъм и образува един вид защитна броня, както против ултравиолетовите, тъй и против топлите лъчи. Пигментът, изглежда, играе важна биологична роля в метаболизма, общата размяна на веществата в организма.
към текста >>
Тонифициращото действие на слънцето се проявява и върху гръдните и коремните органи и върху кръвотворните жлези: апетитът и
стомашното
храносмилане се подобряват, броят на кръвните телца и хемоглобина се увеличава, левкоцитарната формула се подобрява, а заедно с това се засилват горителните процеси в организма.
Пигментът, изглежда, играе важна биологична роля в метаболизма, общата размяна на веществата в организма. Слънчевите озарения подобряват циркулацията на кръвта в мускулите и други дълбоко лежащи тъкани, подобряват храненето на последните и нервната система. Особено ценно е действието на слънчевите лъчи при костно-ставните туберкулозни страдания, възстановявайки без масаж и електризация мускулите; слънчевите озарявания възстановяват ставните връзки и движения. Под влияние на слънцелечение, при coxitis и при други туберкулозни ставни поражения се възвръща почти нормалната подвижност на ставите. Слънцелечението способствува също за рекалцификацията на разрушените кости, както при туберкулозата, тъй и при рахитизма.
Тонифициращото действие на слънцето се проявява и върху гръдните и коремните органи и върху кръвотворните жлези: апетитът и
стомашното
храносмилане се подобряват, броят на кръвните телца и хемоглобина се увеличава, левкоцитарната формула се подобрява, а заедно с това се засилват горителните процеси в организма.
Очебиещо е също влиянието на слънцето върху душевното настроение: болните бързо се възродяват и се засилва вярата и желанието им да оздравеят. И ние трябва да се стремим да лекуваме не само тялото, но и душата. Моралът на един болен е от първостепенна важност за неговото оздравяване. При туберкулозата повече от всека друга болест е необходимо болният да иска да оздравее. Възвръщането към един живот по-близък до природата ще отърси човечеството от множество вредни навици, които рушат физичното здраве и морала на личността, ще прероди телата, ще подобри душите.
към текста >>
60.
КНИГОПИС
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Човек не е създаден само от глава, само от туловище, но той има и крака, и ръце, и дробове, и
стомах
, и всички тези удове съставляват едно цяло, и между тях няма никакво разногласие.
Следователно, ако човешкото съзнание се издигне на такава степен на развитие, да съзнае нуждата от един общ език, тогаз всички народи могат да изучат този език. И сега, понеже човешкото съзнание се връща към първичното си състояние, човек има желание да се създаде един общ език, на който всички хора да се разбират. Този общ език може да се нарече език на човешката любов, или аз го наричам език, който може да носи името свобода. Свобода на земята ще дойде само тогаз, когато хората имат общ език. И тогаз всички народи, които съществуват сега, ще бъдат органи на един велик организъм.
Човек не е създаден само от глава, само от туловище, но той има и крака, и ръце, и дробове, и
стомах
, и всички тези удове съставляват едно цяло, и между тях няма никакво разногласие.
Следователно, всички части на земята съставляват едно цяло. Всеки народ съставлява уд на този велик човек, който съществува. Този човек е образ на разумността. Него аз наричам божествен човек, Божество. Той е, който ръководи човечеството, Той е, който живее във всички хора; Той е, който мисли във всички хора, който носи вечната младост, вечния подтик, който носи науката на земята; Той е, който носи свободата на всички народи.
към текста >>
Ако главата е здрава, ще бъдат здрави и гърдите, и
стомахът
и краката, и ръцете.
Да се изправи човек на краката си, това значи да има той една велика основа, върху която почива сегашният живот. Ние трябва да знаем, че сме органи на този велик човек, който управлява целия свят. В това отношение ние можем да кажем, че всички сме братя и сестри на това единство, на този велик човек, който ни обединява в една мисъл. Ако между вас има и от други народности, ние ви поздравяваме като братя и сестри на това човечество. И ако е добре на този велик човек, ще бъде добре и на всички народности.
Ако главата е здрава, ще бъдат здрави и гърдите, и
стомахът
и краката, и ръцете.
Ако главата е болна, цялото тяло ще бъде болно. Това, което отличава човека, е неговата глава. Само човек има разумна глава. Има нещо възвишено и благородно в човека. Всички ние си приличаме в някои неща: всички дишаме един и същ въздух без разлика; всички пием една и съща вода; всички се храним с една и съща храна; всички възприемаме една и съща светлина, В това няма никакво различие.
към текста >>
61.
КНИГОПИС
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Едно от най-сериозните общества е това на последователите на руския художник-окултист Рьорих: „Листки сада Мория" – това е названието на съчинение в четири
тома
наставления, дадени от учителя Мория на учениците чрез г-жа Рьорих, която живее в Индия.
и немско, последователи на Рьорих, работят в отделни кръжоци. По всичко изглежда, че интересът към окултизма е доста силен. Романите на Крижановска, както и др. окултни романи, се издават и разпродават в доста голямо количество. Факт е, че старите руски издания на окултните книги се продават на твърде високи цени и не могат да се намерят.
Едно от най-сериозните общества е това на последователите на руския художник-окултист Рьорих: „Листки сада Мория" – това е названието на съчинение в четири
тома
наставления, дадени от учителя Мория на учениците чрез г-жа Рьорих, която живее в Индия.
Това съчинение в форма на дневник е написано на поетичен език и твърде близко по дух с учението на Бялото Братство в България. Има един пастор-окултист Вилцин, който е член на окултното движение Нови Йерусалим (Nov Salem). Той има редовни събрания, открито говори за прераждане, карма. Сам в своя живот дава пример на безкористие, служи без пари и др. Италианска спиритуалистична академия за наука, литература и изкуства.
към текста >>
62.
СТЪПКИ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
са констатирани два главни организационни центрове: единият е
перистомата
(околоустната част или орален край), а другият е при основата на хидрата (адорален край).
Ако вземем от ектодермата на зародиша на Triton Cristatus такава част, която е предназначена за бъдещ епидермис и я поставиш в зародиша на Triton taeniatus в такова място, което е предназначено да даде преден мозък, тя ще се развие в мозък: от този факт следва, че тая сменена част по отношение на своята по-късна съдба е индиферентна. От друга страна подобни факти показват, че в разните области на зародиша господстват влияния, които определят на индиферентните части тяхната понататъшна съдба. Много опити са правени за установяване на местата на организационните центрове. Такива организационни центрове са намерени у тритона, у планарията, у прешленестите червеи, у хидрата и пр. У хидрата напр.
са констатирани два главни организационни центрове: единият е
перистомата
(околоустната част или орален край), а другият е при основата на хидрата (адорален край).
Браун поставил едно пипало с част от перистомата върху каква да е точка от тялото на хидрата, и тая присадка вече почва да организира околните тъкани. И наистина, на това място се появяват нови уста с венец от пипала, при което перистомната част е действала като организатор върху околните тъкани. Сега усилено се работи в тая област на биологията от множество работници; такива са, освен горните, още: Бауцман, Бранд, Харисон, Филатов, В. Гайниц (интересна е статията му „Анализ на организационния център" в „Доклад за четвъртия годишен конгрес в Инсбрус в 1924 година" на немското общество за изследване на наследствеността). А. Маркс, Весел и пр.
към текста >>
Браун поставил едно пипало с част от
перистомата
върху каква да е точка от тялото на хидрата, и тая присадка вече почва да организира околните тъкани.
От друга страна подобни факти показват, че в разните области на зародиша господстват влияния, които определят на индиферентните части тяхната понататъшна съдба. Много опити са правени за установяване на местата на организационните центрове. Такива организационни центрове са намерени у тритона, у планарията, у прешленестите червеи, у хидрата и пр. У хидрата напр. са констатирани два главни организационни центрове: единият е перистомата (околоустната част или орален край), а другият е при основата на хидрата (адорален край).
Браун поставил едно пипало с част от
перистомата
върху каква да е точка от тялото на хидрата, и тая присадка вече почва да организира околните тъкани.
И наистина, на това място се появяват нови уста с венец от пипала, при което перистомната част е действала като организатор върху околните тъкани. Сега усилено се работи в тая област на биологията от множество работници; такива са, освен горните, още: Бауцман, Бранд, Харисон, Филатов, В. Гайниц (интересна е статията му „Анализ на организационния център" в „Доклад за четвъртия годишен конгрес в Инсбрус в 1924 година" на немското общество за изследване на наследствеността). А. Маркс, Весел и пр. Главно в два центъра работят усилено работници в тая нова област: във вилхелмовия биологичен институт в Берлин (отделението на Манголд) и в зоологическия институт в Фрибург (под директорството на Шпеман).
към текста >>
63.
УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - ВЛ. ПАШОВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Както казахме, и човек е поляризиран – северният полюс е неговата глава, а южният полюс е неговия
стомах
, със симпатичната нервна система; а дробовете, това е неговият екватор.
За да могат съвременните хора да подобрят живота си, преди всичко трябва да пречистят и изменят цвета на своята кръв. Щом подобрят цвета на кръвта си, ще могат да изменят и живота и състоянията си; не могат ли да направят това, те са осъдени на смърт. А изменението на кръвта е свързано с промяна посоката на движение на енергиите, което е в зависимост от идеите в съзнанието. Земята има два полюса, което показва, че енергиите в земята са поляризирани. И теченията, които отиват към северния полюс са студени, електрични, а които отиват към южния са топли, магнетични.
Както казахме, и човек е поляризиран – северният полюс е неговата глава, а южният полюс е неговия
стомах
, със симпатичната нервна система; а дробовете, това е неговият екватор.
Човек с посрещане на слънцето може да произведе цел преврат в своята мисъл, чувства и воля, от там и на енергиите и живота, който е свързан с тях. На 22 март слънцето минава в северното полушарие и се сменят отношенията между теченията на земята и слънцето – топлите течения на слънцето минават през северния полюс на земята. Но и теченията на целия космос на тази дата се сменят. Тъй че имаме смяна на земните енергии, на слънчевите енергии и на енергиите на целия космос. И посрещането на слънцето у нас, както и в древността, не е някакъв култ и слънцепоклонство, а е един мощен метод за трансформиране на енергиите и възприемане възходящите енергии на слънцето, а това е необходимо, за да можем да разрешим противоречията на живота и да го осмислим.
към текста >>
64.
ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ще дойде време, когато милионите на народите ще се употребяват по-смислено, отколкото да се прахосват за направата на
стоманени
чудовища, които ще изхвърлят смърт или отровни газове; тогава подобни институти ще бъдат необходимост и гордост на държавите!
Тези именно различни напрежения осигуряват постоянното течение на слънчевата енергия в пространството. Ако бихме искали да преместим частиците на един голям резервоар, пълен с вода, които се намират в равновесие (спокойствие), би трябвало да се употреби грамадно усилие. Но ако някъде на дъното направим и най-малкото отвърстие и пуснем само една и най-малката частица да капне, тогава течението, което ще започне, няма да се прекрати, до като не размести всичките частици, които имат по-горно ниво. В газовете това разместване става по всички посоки едновременно; в светлината, която е електромагнитно явление, това изменение на статичния интензивитет става източник на енергия, която пък от своя страна служи да даде тласък на живота на всичко в слънчевата система. Едно специално учреждение: Слънчев Институт, построен да наблюдава и следи промените в живота на слънцето, би ни дало ключа на разгадката за ония преплетени обществени и исторически събития, които регулират от своя страна общия живот на земята, както, да речем, съдържанието на централния резервоар в една водопроводна система се отразява върху всички чешми, а оттам и върху общия живот на града; или състоянието на сърцето върху общото самочувствие на организма.
Ще дойде време, когато милионите на народите ще се употребяват по-смислено, отколкото да се прахосват за направата на
стоманени
чудовища, които ще изхвърлят смърт или отровни газове; тогава подобни институти ще бъдат необходимост и гордост на държавите!
Там най-мъдрите хора на човечеството ще напрягат своите умове да доловят разгадката на далечното минало и на неизвестното бъдеще в светлите лъчи на слънцето. И тогава то ще им проговори, защото и там, в него има същества и култура, от трошиците на които се ползуваме и ние, жителите на земята. Мечтите и невъзможностите на днешния ден са утрешни постижения. Човечеството и да ще, и да не ще, крачи към един нов живот, който ще разреши трудните проблеми на днешното време. И в този нов живот проучването на слънцето ще бъде централна идея – то ще бъде смятано като едно живо биещо сърце, което регулира целокупния живот.
към текста >>
65.
CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Георги
Томалевски
.
Още повече, че в сбита форма запознава читателя с една широка област на философ. и рел. учения, за които иначе човек трябва да прочете твърде много книги. Езикът е ясен. Книгата е увлекателна и се чете с интерес, 8.
Георги
Томалевски
.
Една пролетна нощ. Разкази. София – Септ. 1931. – цена 35 лв. Всички, които са чели „Псалми на живия Бог" и „По свещената пътека", вярвам ще посрещнат с радост новата книга на Г. Томалевски. Преди няколко дни аз взех тази книга от един мой приятел да я разгледам и да прочета някой разказ.
към текста >>
Всички, които са чели „Псалми на живия Бог" и „По свещената пътека", вярвам ще посрещнат с радост новата книга на Г.
Томалевски
.
Книгата е увлекателна и се чете с интерес, 8. Георги Томалевски. Една пролетна нощ. Разкази. София – Септ. 1931. – цена 35 лв.
Всички, които са чели „Псалми на живия Бог" и „По свещената пътека", вярвам ще посрещнат с радост новата книга на Г.
Томалевски
.
Преди няколко дни аз взех тази книга от един мой приятел да я разгледам и да прочета някой разказ. Цял ден бях работил и бях уморен. Когато обаче почнах да чета първия разказ: „Една пролетна нощ” – аз забравих умората, времето изчезна, аз се намерих в един друг свят, светът на Любовта, светът на красотата. Аз вече не можех да се откъсна от книгата. Един след друг разказите ме увличаха в един чуден, дивен свят, извиквайки даже сълзи, благословени сълзи на умиление.
към текста >>
Томалевски
има дара да преживява дълбоко и да предава вярно и сполучливо красивите, възвишените моменти в живота – а това са моментите, когато се проявява великата Любов.
Защото целта на едно художествено творение е да предаде онези благородни, нежни, топли чувства на автора – и колкото са те по-значителни и колкото формата е по-красива – толкова повече худож. творение е истинско. „Разкази за Любовта, която не се сбъдва, но не умира" – тъй ги определя самият автор. А аз бих ги определил просто „Разкази за Любовта, която не умира". Разкази за любовта, в която се крие всичката красота, всичкия смисъл, всичкото щастие в живота.
Томалевски
има дара да преживява дълбоко и да предава вярно и сполучливо красивите, възвишените моменти в живота – а това са моментите, когато се проявява великата Любов.
Има красота в живота, има смисъл, има любов – но трябва да умеем да я видим. Ето и това е задачата на писателя, на поета – да намери бисерите във всекидневния живот и да ни ги посочи. Да разпали искрата на Любовта на пламък. Със своите разкази Томалевски вече си завладява едно сигурно место в нашата литература. Неговият талант е безспорен и бъдещето му е пълно с надежди.
към текста >>
Със своите разкази
Томалевски
вече си завладява едно сигурно место в нашата литература.
Разкази за любовта, в която се крие всичката красота, всичкия смисъл, всичкото щастие в живота. Томалевски има дара да преживява дълбоко и да предава вярно и сполучливо красивите, възвишените моменти в живота – а това са моментите, когато се проявява великата Любов. Има красота в живота, има смисъл, има любов – но трябва да умеем да я видим. Ето и това е задачата на писателя, на поета – да намери бисерите във всекидневния живот и да ни ги посочи. Да разпали искрата на Любовта на пламък.
Със своите разкази
Томалевски
вече си завладява едно сигурно место в нашата литература.
Неговият талант е безспорен и бъдещето му е пълно с надежди. Аз мога само да го приветствам и да пожелая по-често да ни дарява с такива чудни разкази – чрез които ние се подмладяваме и вдъхновяваме. Това не са обикновени разкази, каквито често четем в нашите списания. По сюжет, разработка, език – това са разкази, които биха правили чест на всяка литература. Те, носейки колорита, красотата на народното – се издигат до общочовешкото, защото проблемите за живота и любовта са общочовешки.
към текста >>
66.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ето някои нови книги по този въпрос: „Les Ecritures manicheennes" (два
тома
) и „L'evolution intellectuelle de St.
Извънредно голямата любов към независимост е свойствена на славяните; също така и остро чувство за нравственост. Богомилството се корени в основните черти на славянския характер. Така че то не е случаен протест срещу византийския разврат в България, но е проявление на стремежите на славянството". Богомилството не е секта, но е едно мощно движение за внасяне на нова струя в човешката култура. И наистина, новите изследвания на богомилството ни показват, че то не само не е обикновена секта, но те хвърлят и по-голяма светлина върху него и ни го разкриват в съвсем нов вид.
Ето някои нови книги по този въпрос: „Les Ecritures manicheennes" (два
тома
) и „L'evolution intellectuelle de St.
flugustin" от Проспер Алфарик и особено книгата: „Magiciens et illumines" от Морис Магр (Париж, 1930. год.). В своя предговор Морис Магр с трогателни думи излага подбудите, които са го накарали да напише тази книга. Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците и която до сега не е била поправена и тя пълни сърцето му с мъка: скромни хора, които живели в 13 век в южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал любовта към своите ближни, били убивани до последния; и тържествуващата клевета заличила имената им и даже спомена за тях. И тая клевета била толкоз активна и ловка, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи и когато искат да я изучат, предават им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало. И Морис Магр пише тая книга, за да може с нея да хвърли един лъч върху живота на тези, които са умрели за един висок идеал[5].
към текста >>
67.
ПЪРВИТЕ ЛЪЧИ - ЕДЕЛВАЙС
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Georg Nordmann МЕЖДУ ЗЕМЯТА И НЕБЕТО Обкована в
стоманени
шини – силна и помайваща, гърми по-пътя блестяща колесница, Аз дочувам трясъка от белите кремъци и в предутринния час виждам искри от копитата на бързи жребци с развети гриви.
Georg Nordmann МЕЖДУ ЗЕМЯТА И НЕБЕТО Обкована в
стоманени
шини – силна и помайваща, гърми по-пътя блестяща колесница, Аз дочувам трясъка от белите кремъци и в предутринния час виждам искри от копитата на бързи жребци с развети гриви.
Накъде лети тази вихрена кола? Разбрах, това е белият път на възхода, а колесницата е на тия, които са тръгнали по него... Земята е влажна и мъглива. Студени тръпки я притискат и тя мълчи, потънала в скрита болка. Полята са самотни, тъжни и в старото гробище край каменния град грохнал гробар с глухи удари копае тъмните ями на смъртта. Тъжна е земята!
към текста >>
Аз диря себе си, бързам да достигна мястото на скромната хижа, край която се извива път и се чува
стоманения
трясък на бягащите колела като победна песен!
Не стига ли това, че като младенец играех по твоите ливади, гонех пеперудите с пъстрите криле и слушах тъжния ти плач? Обичам те, но съм неспокоен, защото и в часа, когато стенеш в кървава болка, когато полята се покрият с безнадеждна мъгла и глухите удари на стария грохнал гробар дълбаят черни ями, аз виждам горе обилните реки на звездите и душата ми като затворена птица жалее за тях! Душата ми е странница. Чужда е на тебе. Прости ми, че те тъпча с нозе, че с луди коне, размахали гриви, препускам по твоята гръд.
Аз диря себе си, бързам да достигна мястото на скромната хижа, край която се извива път и се чува
стоманения
трясък на бягащите колела като победна песен!
По каменните плочи на града времето бавно изтрива надписите на миналото и чертае нови пътища за младенците, които безгрижно играят с камъчета в праха. Градът мълчи. Един само верен глас неизменен и познат на всички, е гласът на черковната камбана. Той изпраща в мълчаливата ограда на смъртта умрелите и пак замлъква. Нещо тегне над стария град.
към текста >>
Сякаш времето разсърдено, замахнало с тежък чук, брои на
стоманен
диск своите тежки мигове.
Те носят на щитовете си своя погинал войвода. О, колко време охка скръбна майка, догде го издигне из детинството, догде му облече тежка ризница. Колко ръце се протягат към него! Гледайте бранниците, вижте бледните им лица. Вслушайте се в железните стъпки, които кънтят като равни удари на стотици наковални.
Сякаш времето разсърдено, замахнало с тежък чук, брои на
стоманен
диск своите тежки мигове.
Това ли е човекът? Земята ли ще го погълне? Тя ли ще стопи стоманената броня, тя ли ще разяде бляскавия меч, земята ли ще скрие огъня и любовта на храброто сърце? Под нейната тъмна покривка гният хиляди копия покрити с отровна ръжда, но там ли са душите, усмивката и тяхната любов! Не!
към текста >>
Тя ли ще стопи
стоманената
броня, тя ли ще разяде бляскавия меч, земята ли ще скрие огъня и любовта на храброто сърце?
Гледайте бранниците, вижте бледните им лица. Вслушайте се в железните стъпки, които кънтят като равни удари на стотици наковални. Сякаш времето разсърдено, замахнало с тежък чук, брои на стоманен диск своите тежки мигове. Това ли е човекът? Земята ли ще го погълне?
Тя ли ще стопи
стоманената
броня, тя ли ще разяде бляскавия меч, земята ли ще скрие огъня и любовта на храброто сърце?
Под нейната тъмна покривка гният хиляди копия покрити с отровна ръжда, но там ли са душите, усмивката и тяхната любов! Не! В утринните часове по пътя, настлан с бели кремъци, преминава блестяща колесница. Там пратеници захождат към вечния град на радостта! Златните му порти са разтворени и той ги чака да ги прегърне в своите бели обятия.
към текста >>
68.
ВИК.ИГЛА.МЛАДЕЖЪТ - ОЛГА СЛАВЧЕВА
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
От
атома
невидим до слънцата, пред Тебе всички са едно.
Нейната ръка, ръката на Любовта ме гали. * Сърцето на Вселената си Ти, Любов. Ти майка си на световете. – Ти раждаш ги, отглеждаш най-грижливо. Ти щедро даваш им живот.
От
атома
невидим до слънцата, пред Тебе всички са едно.
Еднакво бдиш над всички, еднакво учиш – сал уроците различни са за всички. Различен път е за всички, но еднаква е към всички Твоята Любов. – По пътища различни у всички Ти ковеш сърца. Сърца Ти трябват. Комуто изковеш сърцето, той става съработник Твой: над по-малките от него той работи, над него бдят пък тези, кои над него са.
към текста >>
69.
СЪДЪРЖАНИЕ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
двата си
тома
разкази из живота на лотарингските селяни, дават ясна представа за съдържанието и характера на неговата книга, затова ще ги приведем : „Простите селяни от Лотарингия приличат навярно на българските, защото навред селянинът е син на земята, на свещената земя, която го е облекла в дрехи".
Получи се в редакцията на Ж. 3. като дар от автора Габриел Гоброн (Cabriel Gobron) последната му книга: : Histoire Lorraine – Лотарингийски разкази. Името на Гоброн се често среща в страниците на френското спиритуалистично списание. „Le Fraterniste" и които четат поменатото списание, познават перото на автора на горната книга. Думите, с които авторът изпраща до редакцията на Ж. 3.
двата си
тома
разкази из живота на лотарингските селяни, дават ясна представа за съдържанието и характера на неговата книга, затова ще ги приведем : „Простите селяни от Лотарингия приличат навярно на българските, защото навред селянинът е син на земята, на свещената земя, която го е облекла в дрехи".
Той е представил искрено и правдиво живота на лотарингските селяни, които все още „таят у себе си животното" (думи на Щайнер, които сам Gorbon цитира, вземайки ги за лайтмотив на своите разкази): Разказите, които са написани на лотарингско наречие – просто, грубо, но сочно – са напоени с тежкия дъх на земя, селяк и животно. Ала под тоя дъх се носи дъхът на „свещената земя", отдето се излъчва обичта на човека към неговия груб „земен" брат, който пори браздите на земята и вади пшеница и грозде – да нахрани себе си и своите братя. Книгата на Gabriel Gobron е озаглавена по-точно: Аu Pays des Cocolinjos et des Colindindins. Histoires Lor-raines. Edition ftmbiorix, 6 rue Thiers, Rethel (Ardennes).
към текста >>
70.
СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Той освети донейде загадката на
атома
и вдъхна надежда за „превръщане на елементите", считано до тогава за блян на алхимиците.
А когато изгрее звездата на една нова идея, тя внася жива радост в сърцата на „мъдреците", но смут в „Ирод и цял Иерусалим". Защото го е страх, че ще рухне цялата сграда. Винаги една звезда – където и да се яви – показва, че ще се съгради нещо ново. Когато преди около две десетилетия в небето на науката изгря звездата на радия, тя внесе у едни радост, у други смут. И „Ирод" пак изпрати войниците си да избият „децата на Витлеем" – но радият победи, защото е самосветещ.
Той освети донейде загадката на
атома
и вдъхна надежда за „превръщане на елементите", считано до тогава за блян на алхимиците.
За ония, които виждат, радият е само един лъч в света на елементите от една велика звезда, която е изгряла в небето на човечеството. Звездата на ония радиоактивни Самосветещи, които и днес, както и от памтивека, извършват великото Превръщане на Съзнанието на Човечеството. Които и днес, както и от памтивека, вършат тайните на Великото Дело. Г.
към текста >>
71.
ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Климент Александрийски, че е имало 30,000
тома
херметични книги и той твърди, че в негово време са 42.
Тези три клона идат от едно по-високо място. Тези, които ръководят тези три клона, са Посветени. * * * Нека проследим по-подробно исторически това. Според Шамполион египетската култура е съществувала 48,000 години преди Александър Велики, а всъщност е много по-стара. Има доказателства от Св.
Климент Александрийски, че е имало 30,000
тома
херметични книги и той твърди, че в негово време са 42.
А сега са запазени само някои от тях. В Египет са запазени документи за Хермес Трисмегист, който е бил от ранните ръководители на египетската култура. Египет, както и Индия, са били центрове на посвещение в древния свят. Че наистина е така, се вижда от обстоятелството, че най-видните мъдреци, философи и пр. в света са отивали в Египет или Индия, за да получат посвещение и след това са се връщали, за да работят в своите страни и са давали нов тласък на културата.
към текста >>
72.
НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Измежду най-известните нейни романи трябва да се посочат: „Эликсир Жизни", „Маги", „Гнев Божий", „Смерть планеты", „Законодатели" – тези пет
тома
образуват една пенталогия; „Два сфинкса" – 2
тома
, „Во власти прошлого", „Паутины", „Немезида", „Грозный призрак", „В шотландском замке", „Из царства тмы – последните три образуват една друга трилогия; „Царица Хатасу" и „Чародей Мемфиса", „Заговор", „Вампир", „Болотный цветок", „В ином мире", „На соседней планете" и др.*)[1] Целта на тези страници не е да се прави разбор на безчетния брой съчинения на Крижановска, но да се засегнат характерните основни елементи, залегнали в нейната творба.
В. И. Крижановска стана известна в България в последните 5-6 години и то на опредълен кръг читатели, макар почти всичкото свое дело да го е изнесла преди войната. На български е превеждан и печатан миналата година като подлистник на в. „Зора" един от най-хубавите нейни романи: „Эликсир Жизни". Трябва много да се съжалява, че тази хубава книга е така зле окастрена в този превод – с цел да се направи „сензационна" и „авантюристична".
Измежду най-известните нейни романи трябва да се посочат: „Эликсир Жизни", „Маги", „Гнев Божий", „Смерть планеты", „Законодатели" – тези пет
тома
образуват една пенталогия; „Два сфинкса" – 2
тома
, „Во власти прошлого", „Паутины", „Немезида", „Грозный призрак", „В шотландском замке", „Из царства тмы – последните три образуват една друга трилогия; „Царица Хатасу" и „Чародей Мемфиса", „Заговор", „Вампир", „Болотный цветок", „В ином мире", „На соседней планете" и др.*)[1] Целта на тези страници не е да се прави разбор на безчетния брой съчинения на Крижановска, но да се засегнат характерните основни елементи, залегнали в нейната творба.
И тъкмо тук е трудна задачата, защото, едва ли не, трябва да се направи преглед на цялото окултно познание. Обектите, с които си служи Крижановска, са предимно във връзка с древността – със стария Египет, Рим или Индия, по историята на които тя без съмнение има много голям интелектуален багаж. За нейни обекти служат също и легенди и архиви из средните векове, а също и съвременния живот със своите странни феномени и загадки. Крижановска избира сюжетите си главно из живота на висшето общество и в това без съмнение трябва да видим тънък умисъл. Висшата класа представя онази изтънчена част от човешкия род, която, освободена от гнета на материалните нужди, може свободно да развива своите душевни и лични качества, а същевременно да даде простор и на всички пороци и страсти, които се прикриват под маската на „благородството", безнаказаността и високото положение.
към текста >>
73.
УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
СПЕКТРИ Когато физикът иска да проследи интимните процеси, които стават в
атома
, невидим сам по себе си дори и с най-силен микроскоп, той получава неговия спектър.
СПЕКТРИ Когато физикът иска да проследи интимните процеси, които стават в
атома
, невидим сам по себе си дори и с най-силен микроскоп, той получава неговия спектър.
Спектърът, спектроскопската картина от багри, прорязана с многобройни, прости и многократни спектрални линии – това е образният език на невидимия атом, неговата симболична проява чрез светлинните краски. Него физикът тълкува, него се мъчи да разгадае. По него се старае да отгатне, що става вътре в атома. Чрез него той „вижда” кръженето на електроните около централното ядро и въртежа им около себе си, чрез него следи „каскадните скокове” на електроните от орбита на орбита, чрез него открива промените, които настъпват в малкия свят на атома при поглъщане на енергия отвън и т.н. С една реч, по една видима за окото проява – спектъра, физикът следи онова, което става вътре в невидимия атом.
към текста >>
По него се старае да отгатне, що става вътре в
атома
.
СПЕКТРИ Когато физикът иска да проследи интимните процеси, които стават в атома, невидим сам по себе си дори и с най-силен микроскоп, той получава неговия спектър. Спектърът, спектроскопската картина от багри, прорязана с многобройни, прости и многократни спектрални линии – това е образният език на невидимия атом, неговата симболична проява чрез светлинните краски. Него физикът тълкува, него се мъчи да разгадае.
По него се старае да отгатне, що става вътре в
атома
.
Чрез него той „вижда” кръженето на електроните около централното ядро и въртежа им около себе си, чрез него следи „каскадните скокове” на електроните от орбита на орбита, чрез него открива промените, които настъпват в малкия свят на атома при поглъщане на енергия отвън и т.н. С една реч, по една видима за окото проява – спектъра, физикът следи онова, което става вътре в невидимия атом. Е добре, по същия начин и един мъдрец, когато следи промените, които настъпват в съзнанието на хората, вълнувани от едни или други идеи, насочва своя поглед върху различните екрани, където проектира своите „спектри" човешкият дух: наука, изкуство, обществен живот. Един от най-подвижните, най-флуктуиращи „спектри”, това е спектърът на политико-социалния живот. В него промените стават така бързо, както в атмосферата.
към текста >>
Чрез него той „вижда” кръженето на електроните около централното ядро и въртежа им около себе си, чрез него следи „каскадните скокове” на електроните от орбита на орбита, чрез него открива промените, които настъпват в малкия свят на
атома
при поглъщане на енергия отвън и т.н.
СПЕКТРИ Когато физикът иска да проследи интимните процеси, които стават в атома, невидим сам по себе си дори и с най-силен микроскоп, той получава неговия спектър. Спектърът, спектроскопската картина от багри, прорязана с многобройни, прости и многократни спектрални линии – това е образният език на невидимия атом, неговата симболична проява чрез светлинните краски. Него физикът тълкува, него се мъчи да разгадае. По него се старае да отгатне, що става вътре в атома.
Чрез него той „вижда” кръженето на електроните около централното ядро и въртежа им около себе си, чрез него следи „каскадните скокове” на електроните от орбита на орбита, чрез него открива промените, които настъпват в малкия свят на
атома
при поглъщане на енергия отвън и т.н.
С една реч, по една видима за окото проява – спектъра, физикът следи онова, което става вътре в невидимия атом. Е добре, по същия начин и един мъдрец, когато следи промените, които настъпват в съзнанието на хората, вълнувани от едни или други идеи, насочва своя поглед върху различните екрани, където проектира своите „спектри" човешкият дух: наука, изкуство, обществен живот. Един от най-подвижните, най-флуктуиращи „спектри”, това е спектърът на политико-социалния живот. В него промените стават така бързо, както в атмосферата. И тяхното изучаване ни води до една особена „политическа метеорология.” По този именно „спектър”, знаещият следи разните „минимуми” и „максимуми” на политическо налътане, разните „циклони” и „антициклони”, постепенното формиране и движение на разните политически и икономически „депресии”, придружени със сблъскване на разни „фронтове” и т.н.
към текста >>
74.
УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ И ЗДРАВЕ В ОРГАНИЗМА - АМРИ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Така се получават: мускулният темперамент или тип, мозъчният,
стомашният
и дихателният.*) Учителят**) приема три темперамента от това гледище: жизнен (витивен) темперамент, свързан с кръвоносната, дихателната,
стомашната
системи и жлезите; двигателен (мотивен) темперамент, свързан с костната, мускулната и лигаментна система и умствен (нервен) темперамент, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система.
Изучаването на характера и темперамента на човека става въз основа на морфологични (телесни) данни и на основание проявата на човека. Така от най-старо време („Зо(х)ар”, Египет, Гърция, средновековните алхимици) се е считало, че човек е образуван от четири елемента: земя, вода въздух и огън, които съответствуват на главните днес четири темпераменти. Също в старо време още са подразделяли и зодиакалните знаци на четири главни групи: – знаците на земята или на студа отговарят на меланхоличния темперамент, тия на водата – на лимфатичния; знаците на въздуха – топлите знаци – на сангвиничния, тия на огъня на холеричния (жлъчния) темперамент. Днес има още извънредно много подразделения на човека, но най-правилните си остават тези, които ни изнасят телесната форма и душевна проява на човека. Едно модерно подразделение се прави въз основа на преобладаващата телесна система.
Така се получават: мускулният темперамент или тип, мозъчният,
стомашният
и дихателният.*) Учителят**) приема три темперамента от това гледище: жизнен (витивен) темперамент, свързан с кръвоносната, дихателната,
стомашната
системи и жлезите; двигателен (мотивен) темперамент, свързан с костната, мускулната и лигаментна система и умствен (нервен) темперамент, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система.
От тия темпераменти Учителят счита, че са излезли другите общоприети черти – жизненият темперамент е родил други два. От белите дробове се е създал сангвиничният темперамент, а от стомаха и жлезите – флегматичният. От мотивния (двигателния) темперамент при силната връзка с черния дроб и жлъчката се е създал холеричният (жлъчният) темперамент, а от умствения темперамент се е създал нервният или меланхоличният темперамент. (Дюрвил счита меланхоличният темперамент за „старчески”, което от гледището на Учителя, а и на много други учени е най-малко едностранчиво). Във връзка със старото определение на темпераментите със знаците на земята, водата, въздуха и огъня, Учителят свързва тия знаци с химическите елементи – въглерод, водород, азот и кислород.
към текста >>
От белите дробове се е създал сангвиничният темперамент, а от
стомаха
и жлезите – флегматичният.
Също в старо време още са подразделяли и зодиакалните знаци на четири главни групи: – знаците на земята или на студа отговарят на меланхоличния темперамент, тия на водата – на лимфатичния; знаците на въздуха – топлите знаци – на сангвиничния, тия на огъня на холеричния (жлъчния) темперамент. Днес има още извънредно много подразделения на човека, но най-правилните си остават тези, които ни изнасят телесната форма и душевна проява на човека. Едно модерно подразделение се прави въз основа на преобладаващата телесна система. Така се получават: мускулният темперамент или тип, мозъчният, стомашният и дихателният.*) Учителят**) приема три темперамента от това гледище: жизнен (витивен) темперамент, свързан с кръвоносната, дихателната, стомашната системи и жлезите; двигателен (мотивен) темперамент, свързан с костната, мускулната и лигаментна система и умствен (нервен) темперамент, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система. От тия темпераменти Учителят счита, че са излезли другите общоприети черти – жизненият темперамент е родил други два.
От белите дробове се е създал сангвиничният темперамент, а от
стомаха
и жлезите – флегматичният.
От мотивния (двигателния) темперамент при силната връзка с черния дроб и жлъчката се е създал холеричният (жлъчният) темперамент, а от умствения темперамент се е създал нервният или меланхоличният темперамент. (Дюрвил счита меланхоличният темперамент за „старчески”, което от гледището на Учителя, а и на много други учени е най-малко едностранчиво). Във връзка със старото определение на темпераментите със знаците на земята, водата, въздуха и огъня, Учителят свързва тия знаци с химическите елементи – въглерод, водород, азот и кислород. Всеки един от тия елементи е една формула на даден темперамент. Ще се спрем по отблизо върху главните четири темперамента, като прибавим и нервния темперамент, като такъв който все пак може да се разгледа отделно.
към текста >>
Глас – груб и рязък, изтънчени чувства и добър апетит – добра
стомашна
система.
Носът е най-вече заострен, ноздрите добре (сравнително) отворени. Устни – тънки, коса тъмна, черна или кафява, понякога червена, тя бива твърда, суха и сякаш забита. Тялото изобщо е сухо, гърдите – сухи, но доста широки. Мускулатура и сухожилия – добре изразени, костна система също изразителна. Кожата, обрасла силно с косми, бива груба и гореща, вените са изпъкнали, а сърцето пулсира бързо и силно.
Глас – груб и рязък, изтънчени чувства и добър апетит – добра
стомашна
система.
Умът им е жив, но не са много дълбоки, въпреки блестящите им често съждения; хора с добре развито въображение до екзалтация, доста силна воля, закален характер, с рицарски чувства и енергия, смели и деятелни – не спират пред нищо, горди и надменни, стремят се винаги да бъдат първи; речовити и инатчии, тщеславни, злобни и отмъстителни, гневът им стига до ярост, похотливи и влюбчиви до увлечение, затова стигат до тиранство. В чувствата и страстите стигат до екзалтираност; бунтари, героични и авантюристи, те са същевременно големи скъперници, но са много разточителни за своите фикс идеи, ревниви, недоверчиви, славолюбиви и своеволни. Хората от жлъчния темперамент са крайно чевръсти и не могат да се задържат на едно място и работа, походката им е горда и рязка, със стиснати юмруци или със скръстени на гърдите ръце, когато стоят; сънят им е понякога тежък и неспокоен, но те издържат много на безсъние. Тези хора страдат много от трески, вътрешни възпаления, разни болести на жлъчката (камък и др.) включително и жълтеница, мозъчни болести, довеждащи до безумие и биват доста големи хипохондрици. Единственото добро, особено когато се поболеят, за тия хора е спокойният живот, чистият прохладен въздух, бани и плодовата храна Ето как вкратце определя Учителят холеричния темперамент: Преобладаващо влияние има жлъчката, черния дроб, нервната система и костите.
към текста >>
Стомашната
система е добре развита и апетитът също.
Бялото на очите е чисто и ясно, клепки тлъсти, поглед прям. Общо лицето бива със закръглени и меки черти, устни възпълни и червени, брадичката е снабдена с повече или по малко изразена ямичка. Коса гъста – тъмна или кестенява; кожа хубава, тънка, мека и розова; гърди широки, добре развита мускулна система, но с не много голяма физическа мощност; сърце – с правилен, равен, мек и силен пулс и деятелна циркулация на кръвта. Тялото бива пълно, набито и подвижно, кожата е топла, вените са дебели и сини. Дишането е пълно, правилно, силно и свободно.
Стомашната
система е добре развита и апетитът също.
Сънят е дълбок, приятен (сладостен) и спокоен, тия хора обичат съня и след ядене. Обичат въздуха и всички приятни като въздуха впечатления. На сангвиниците им действува добре един по-северно умерен климат. Te биват кротки, вежливи, скромни, осторожни и не много решителни, откровени, доста експанзивни и разговорчиви, честни и доста миролюбиви, понякога до незачитане на своят интерес. Хора оптимисти, обичат радостта, приятното общество и удоволствията.
към текста >>
Тия хора вследствие изнежеността си са изложени към разболяване от туберкулоза, приливи на кръвта, разни
стомашни
възпаления, вътрешни и външни разстройства на сърцето, хемороиди и въобще болести, свързани с действията на кръвта и пълнокръвието.
Любовта за тях трябва да бъде свободна и безгрижна, те обичат най-много личното спокойствие и приятния личен живот, обичат също онзи труд и работа, които не им създават големи безпокойства. Обичат златото, собствеността и почестите, не са крайно честолюбиви и не са скъперници. Умът им е събуден, свободен, но не много дълбок и проницателен, доста паметливи и с правилни и здрави съждения, в които обаче, липсва блясък. Те са добри приятели, сърдечни и състрадателни. Понеже са много доверчиви и големи оптимисти, сангвиниците често биват излъгвани.
Тия хора вследствие изнежеността си са изложени към разболяване от туберкулоза, приливи на кръвта, разни
стомашни
възпаления, вътрешни и външни разстройства на сърцето, хемороиди и въобще болести, свързани с действията на кръвта и пълнокръвието.
Умереността в храненето и растителната храна, а също и физически упражнения, е най-добрият режим за сангвиниците. Гласът на сангвиниците е ясен, бърз и шумен, движенията бързи и леки, ако не са много пълни; походката е благородна и уверена, главата държат високо – въобще жестовете са израз на доволство. Един особен жизнерадостен ритъм лъха от тях. Учителят дава следната формула за сангвиничния темперамент той е въздухообразен темперамент, тия хора имат свойството да се разширяват силно. В техните мисли, чувства и действия има силно разширение, тe са експанзивни, всякога преувеличават нещата.
към текста >>
75.
НЕЩО ОТ НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЙЛ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Когато раната е излекувана и заздравяла, превръзката сама пада от мястото си и след това става естествена промяна в
стомашната
система на организма; вкусът се възстановява, апетитът се възвръща.
Та рядък ли е случаят, когато прашинка или мушица, попаднала в окото на човека, сама по себе си да излезе навън? Чака ли този орган, този уд, „сеизмограф” на човека, идването на някой „лекар” да даде първа помощ? Не, самият орган изпреварва всяка външна помощ, макар и дадена най-бързо. Още с навлизането на прашинката или мушицата в територията на окото, войниците са нащрек и тревога; те моментално отделят голямо количество поток от сълзи, които сами подемат и налагат без чужда помощ възвръщането на неприятелската войска от мястото, дето е предприето настъпление по незаконен път. Нещо повече: всяко животно, растение и човек знаят точно срока на заздравяването.
Когато раната е излекувана и заздравяла, превръзката сама пада от мястото си и след това става естествена промяна в
стомашната
система на организма; вкусът се възстановява, апетитът се възвръща.
Всичко това не е ли едно богатство и една тайна, която за голямо съжаление, човекът още не знае, или по-право не иска да знае? И засега все още е нужен лекарят отвън. Лекари винаги ще има, но за бъдеще лекарите ще имат грижа повече за здравите хора, да ги учат, как да не загубват здравето си, докато още не са се разболели, а по-малко да ги учат, как да премахнат една или друга болест. Сега векът е много напреднал и скоро хората ще празнуват откриването на клиниката, аптеката, лекарствата и диетите в самите себе си. Тогава ще има по-малко заболявания, а може би и никак.
към текста >>
76.
СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Едни имат повече отношения към мускулната система, други към
стомашната
, дихателната, нервната и т.н.
При разглеждането на всяка линия трябва да се забележи дали линията е дълга или къса, дълбока или плитка, широка или тънка, бледна или цветна, ясна или мътна. Прости или двойни. Правилни или извити. Цялостна или прекъсната. Всички тия особености на линиите имат голямо значение и разкриват всяка поотделно по една специфична страна от човешкото същество.
Едни имат повече отношения към мускулната система, други към
стомашната
, дихателната, нервната и т.н.
Извън всичко това, има още една подробност много важна, на която трябва да се обърне внимание. Тази особеност е малко по-трудна за констатиране и подразбира човек с развити психически дарби. Ето в какво се състои тя. Ръката има свой живот и представлява едно живо съшество с органи най-различно оживени. Едни места на ръката са по-оживени, така да се каже, от други, които са по-малко оживени.
към текста >>
Мозъкът, белите дробове,
стомахът
, черният дроб, вътрешните органи, ръцете, краката – имат свое място в ръката.
Ако човек наблюдава своите ръце всеки ден и обърне внимание на тази тънка страна, ще забележи, че известни дни, една линия изпъква измежду всички останали по своя цвят, по своята яснота и живот. Следващите дни тя побледнява, а друга изпъква по своя цвят, яснота и живот. А това говори много, в какво понастоящем човек се проявява, какво разработва в себе си най-много и ако наблюдава добре, ще открие известна периодичност във всичко това и даже ще предвижда след известно време, кои системи в него или кои страни от неговия душевен живот ще проявят по-голяма активност. Ще знае прилива и отлива на различните центрове в себе си. Всяко място на ръката е във връзка с известен орган на тялото.
Мозъкът, белите дробове,
стомахът
, черният дроб, вътрешните органи, ръцете, краката – имат свое място в ръката.
Това се е знаело в древността още от халдейските посветени. Това се знае и от посветените в сегашно време. Ще се разкрие и на съвременната наука някога. Медицината, ще има голяма полза тогава. Да изучаваме малките неща, значи да знаем и за големите.
към текста >>
77.
БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Старозаветният живот тече в
стомаха
и червата.
За да дам едно бегло понятие за ония ясни и очебийни резултати до който идва „психологичната химия” в своите изследвания върху действието на поменатите по-горе „реактиви", ще опиша накратко четири биопсихични типа, четири типа човешки съзнания или четири степени на еволюиращото съзнание, така, както ги е дал Учителят в една своя лекция, „Пътят на ученика”. В нея той разпределя хората на четири групи: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Тези названия, които звучат малко библейски, може би не са дотам изразителни за някои, но те ще да са употребени, за да събудят образи, представи и асоциации, близки за оня кръг слушатели, които проучват от едно по-друго – не чисто религиозно – гледище свещените Писания. „Когато дойдат страданията и противоречията в живота – казва Учителят – старозаветните се озлобяват и ожесточават, новозаветните се съмняват и съблазняват, праведните се огорчават, а ученикът се радва и се учи, защото знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тия противоречия не са само случайни и откъслечни факти, както някои ги наричат, а са резултат от тези четири вида живот, които текат в нашия организъм.
Старозаветният живот тече в
стомаха
и червата.
Вие не можете да го избегнете. Новозаветният живот тече във вашите дробове, във вашата симпатична нервна система, в слънчевия възел. Животът на праведния обхваща долните слоеве на мозъка, а животът, който обуславя „Пътят на ученика”, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото место. Затова този живот представя идеалното в човека.” „Мнозина хора от разните епохи са се стремили да примирят всички тия течения в живота и да отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати.
към текста >>
Той ще те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои
стомаха
ти, нито да развали вкуса ти.
Те оковават ума. Остава да кажа някоя и друга дума за ученика, чийто тип сега се създава, и чийто път, потайно следвам досега в Мистериите и храмовете на Посвещение, сега се очертава навън. Ще оставя Учителя да говори: „По какво се познава ученикът? Ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си една мека светлина, която не предизвиква никакво дразнене на очите. Той говори с толкова мек тон, че никога не дразни ухото.
Той ще те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои
стомаха
ти, нито да развали вкуса ти.
Разбирайте тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл. Когато дойдете до оная радост, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика. Тази радост показва, какви трябва да бъдете като ученици.” „Ученикът има вече една реална опитност, той има една разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния и през живота на праведния. Сега вече той влиза в „пътя на ученика”, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота. И самоотричането, за което говори Христос, подразбира да се самоотрече човек от живота на старозаветните, да се отрече от живота на новозаветните, от живота на праведните.” „Всичките ученици на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните и между новозаветните.
към текста >>
78.
ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Стомашната
система е ленива и не добра – те лесно понасят строгата диета и поста и не чувствуват глад.
Телесни форми – закръглени и издути, гърди по-дебели, отколкото широки, изобщо плазматично тяло със слаби кръвоносни съдове по повърхността, потънали в дебели слоеве мас. Мускулатура – съвсем слаба. Кръвта е бледна, лимфатична, водна; в организма има излишество от белтъчини и масти, липсват минерални соли (калциеви и др.) в кръвта, затова костната система е слаба. Тялото е почти изцяло безкосмато, хладно и меко. Пулсът е слаб и едва осезаем, циркулацията на кръвта е крайно бавна.
Стомашната
система е ленива и не добра – те лесно понасят строгата диета и поста и не чувствуват глад.
Сънят им е дълбок и дълъг. Обичат водата и влагата. Лимфатиците или флегматиците са хладни, лениви и безразлични към всичко. Най им допада сънят и безделието, затова са и без воля и решителност и лесно попадат под властта на другите. Отлагането е тяхно основно решение и за най-важните работи дори.
към текста >>
Храносмилателна (
стомашна
) система – не добре развита; сън – неспокоен.
Очи силно впити, черни, неспокойни, сухи; бялото на очите е жълтеникаво, често с много кръвоносни капиляри; поглед – втренчен и меланхоличен, повечето обърнат надолу. Цвят на кожата – тъмно бледен, оловено-синкав до тъмен. Коса черна, груба бързорастяща; нокти – твърди и бързорастящи. Мускулатура – тънка, ясно изразена, кожа – гладка, равна и студена. Пулс силен, но бавен; циркулация на кръвта бавна и несвободна; дишане слабо и бавно, изпотяване трудно.
Храносмилателна (
стомашна
) система – не добре развита; сън – неспокоен.
Това са хора мълчаливи, мрачни, мечтателни, животът им минава в тревоги, грижи, страх и подозрения. Трудно се гневят, но изригват ужасно; злобни, отмъстителни и не прощават. В чувствата са прекалени; както са постоянни в злобата и омразата, така са постоянни и в любовта и привързаността, затова са често нещастни и печални. Постоянни и настойчиви са в своите намерения и решения, често страдат от фикс-идеи. Честолюбиви до удовлетворение, те са скептици и суеверни и често ги измъчват угризенията на съвестта.
към текста >>
Стомашната
система не добра, апетитът – среден и нередовен.
Сухо и слабо, стройно, тяло, изразително и подвижно лице. Цвят на кожата бял до жълтеникав, суха и мека кожа; коса – светла, рядко тъмна или черна. Мускулатура – тънка, но добре изразена. Пулс – твърде неправилен, ту бърз и силен – до задушаване, ту бавен. Движенията са резки и с усилие; хора, неспособни към физическа работа – целият организъм трепти и е в раздразнение, той се влияе твърде много и от атмосферните промени.
Стомашната
система не добра, апетитът – среден и нередовен.
Сън – неспокоен, прошарен с телесни движения. Нервният темперамент има силно променчиви душевни качества, много от тях са присъщи на другите темпераменти. Тези хора могат да бъдат в един и същи момент и щастливи и нещастни. Чувствителността им е силно развита; хора с такт, деликатност и забележителна способност към заучаване; съобразителни, с възвишени идеи, вдъхновение, въображение, жив и рядък ум. Речта бива разнообразна, поривиста, увлекателна и умна.
към текста >>
79.
МАГИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ГЛАДУВАНЕТО - МИХАЙЛ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Едни от тия храни са определени за ума на човека, други – за сърцето, а трети – за неговия
стомах
.
Всички същества на земята, по водата и из въздуха са туристи, които имат да извървят един път по-дълъг или по-къс и то за определен срок от време. За да се извърви този път, даден е съответен живот. Животът пък включва в себе си здравето в най-широк смисъл на думата. Живият човек приема много неща в организма си. Много и различни храни има, които изобщо допринасят нещо за организма.
Едни от тия храни са определени за ума на човека, други – за сърцето, а трети – за неговия
стомах
.
Всички тия храни, най-различни по вид, качество и полза, човек приема ежедневно и постоянно в организма си. Обаче, над всички тях непреривно трябва да има една обща струя от чиста вода, тъй да се каже, която да измива и изчиства тази обща канализация за поддържане на живота. Това е Духът отгоре, който иде или влиза да очисти нашия живот, определен за извървяването на този път. При едно или друго отклонение от правия живот, в широк смисъл на думата, нашият организъм заболява и тогава трябва да се вземат известни мерки – лекарства за запазване и възстановяване здравото му състояние. Различните материали съдържат разни химически вещества, които при различните диспозиции на организма у хората действуват различно.
към текста >>
В края на краищата, казва един лекар, „все пак лекарството е най-голямият и важен фактор за лечение на организма, защото то упражнява голямо и прямо въздействие на организма – направо чрез
стомаха
и червата”.
Дето има живот, там има възможност за нарушение или изгубване правия развой и ход на живота. Цялото Битие, до най-малката частица, е живо. Дето има живот, там има действие. Действието на всички активни и неактивни вещества може да почива само върху закона на подобието между организъм и вещество. Оттук излиза, че нашият организъм е в допир и родство с всички материи на Битието.
В края на краищата, казва един лекар, „все пак лекарството е най-голямият и важен фактор за лечение на организма, защото то упражнява голямо и прямо въздействие на организма – направо чрез
стомаха
и червата”.
Той казва: „Както взетото лекарство може да въздействува по този начин (чрез стомаха и червата), даже инжекцията, сложена само подкожно в организъма, не може да има такъв резултат”. Може би у болшинството хора това да се дължи повече на голямата вяра в лекарствата, отколкото ако биха се подложили на някоя малка или голяма операция за лекуването си. Учителят казва: „Чистотата, в най-широк смисъл, единствена е достатъчна да запази живота на човека в здравото му и естествено състояние. За да бъде здрав, достатъчно е човек да запази организма си от вкарване на излишни отрови в него. Необходима е чистотата като единствено средство за запазване на организма от всякакви болести.”.
към текста >>
Той казва: „Както взетото лекарство може да въздействува по този начин (чрез
стомаха
и червата), даже инжекцията, сложена само подкожно в организъма, не може да има такъв резултат”.
Цялото Битие, до най-малката частица, е живо. Дето има живот, там има действие. Действието на всички активни и неактивни вещества може да почива само върху закона на подобието между организъм и вещество. Оттук излиза, че нашият организъм е в допир и родство с всички материи на Битието. В края на краищата, казва един лекар, „все пак лекарството е най-голямият и важен фактор за лечение на организма, защото то упражнява голямо и прямо въздействие на организма – направо чрез стомаха и червата”.
Той казва: „Както взетото лекарство може да въздействува по този начин (чрез
стомаха
и червата), даже инжекцията, сложена само подкожно в организъма, не може да има такъв резултат”.
Може би у болшинството хора това да се дължи повече на голямата вяра в лекарствата, отколкото ако биха се подложили на някоя малка или голяма операция за лекуването си. Учителят казва: „Чистотата, в най-широк смисъл, единствена е достатъчна да запази живота на човека в здравото му и естествено състояние. За да бъде здрав, достатъчно е човек да запази организма си от вкарване на излишни отрови в него. Необходима е чистотата като единствено средство за запазване на организма от всякакви болести.”. Ще се върнем пак към зова на нашата вече позната г-жа Пастор Мадаус към всичко живо във вселената: „Живейте добре, с вяра и благодарност, защото друг ни е дал живота по незнаен за нас начин, а ние трябва само да го пазим”.
към текста >>
80.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
От това не следва, че трябва да престанем да се храним, но трябва от време на време да остане
стомахът
на почивка и спокойствие.
Но, това не значи, че всичко най-хубаво, най-разумно и най-добро не е дошло с храненето. Но има два вида хранене. Мойсей в книгата Битие символически е показал, че на Адам и Ева е било забранено да ядат от плодовете на едно дърво. Те трябвало да постят само от плодовете на това дърво — но те не могли да издържат тоя пост. Най-добрите медици са съгласни, че болестите идват от чужди вещества, които, като не могат да се отсранят от организма, натрупват се по различните органи и при пръв удобен за тях случай те се проявяват в различни форми на болести.
От това не следва, че трябва да престанем да се храним, но трябва от време на време да остане
стомахът
на почивка и спокойствие.
Много вредни неща биха се отстранили тогава. Много болести могат да се лекуват чрез разумен пост, а излишекът от храна и пресищането са най-опасните и най-голямите врагове на човека. Да преяжда човек и никога да не пости – това са неща, които ще му докарат най-голями неприятности и страдания. Но и да пости човек без да знае как, кога и колко време и това също не ще му донесе голями блага и добрини. Това, което се казва за физическото хранене се отнася и за чувствата.
към текста >>
Този, който пости малко по-продължително ще забележи, че когато
стомахът
престава да работи, започва да работи една друга система в белите дробове, като че в него се отварят нови каналчета, по които започва да тече чуден, особен живот, непознат дотогава, той диша и поглъща нещо осезателно, реално, което не знае какво е, но което го прави да се чувства по-лек, по-свободен.
Какво може да се постигне с поста? Ето някой състояния и опитности, които по друг начин не биха могли да се постигнат: подобряване на здравето, пречистване на тялото от вредни вещества, усилване на волята, особено оценяване и проникване в тайната на храната. Колко тя е ценна и скъпа. Той разбира, че дотогава не е знаел какво нещо представляват хляба и водата, колко неоценими и неизразими неща са те! Това не може да се разправи на никого и никой не ще може да го разбере, колкото и велик мислител да е, той трябва да го изпита.
Този, който пости малко по-продължително ще забележи, че когато
стомахът
престава да работи, започва да работи една друга система в белите дробове, като че в него се отварят нови каналчета, по които започва да тече чуден, особен живот, непознат дотогава, той диша и поглъща нещо осезателно, реално, което не знае какво е, но което го прави да се чувства по-лек, по-свободен.
Той започва да чувствува състоянията на другите хора отдалеч. Той става особено възприемчив и чувствителен към тия изтичания на хората. Констатира, че когато мирише известен плод, той като че поглъща с цялото си същество нещо, което излиза от плода. Усеща че се пълни и се храни от него. Той разбира, че плодовете представляват извън тая видима обвивка една област на сили, на есенции, на благоухания от висш порядък.
към текста >>
Когато човек престане за известно време да се храни със своя
стомах
, той започва да се храни с белите дробове по-интензивно.
Разбиране на една истина, която прави притежателитe ù богати, силни, умни. Тази истина е много проста: Колко богатсто има в човека, около него и колко възможности са скрити в него, за да се ползува от тия блага, но не ги оценява и не умее да им се радва всеки ден, всеки час да благодари на благодатта, в която живее. Вместо да е радостен и благодарен, той е вечно недоволен и роптаещ против всичко. Само това неразбиране на тази истина е в състояние да го направи нещастен и сляп за красотата и изобилието. Сега идвам до най-дълбоката, най-важната и скритата страна на поста, като магическа операция от най-чист характер.
Когато човек престане за известно време да се храни със своя
стомах
, той започва да се храни с белите дробове по-интензивно.
Той влиза във връзка с ония сили и същества, които стоят на по-висок ред. Има посветени, които продължават тоя прогрес по-нататък и престават да се хранят и през 6елите дробове, известно време не дишат. Tе започват да се хранят чрез мозъка си. За такива същества са възможни и постижими неща, които за обикновения човек са чудеса и приказка. Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с нисши чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни мисли на светлина, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-нисшите сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето нисше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и импулси от по-нисши род.
към текста >>
81.
БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Обикновено имат силно развит
стомах
и вгьнати рамена и гръб.
Нос – крайно неграциозен, сплескан, даващ счупена крива, с чип муцунест връх. Бузи – продълговати. Уста – почти винаги отворена, с дебели, заострени по средата нависнали устни. Брадичка (чоканче) – почти неразвито или съвсем малко. Кожата им бива землиста, червеникава до черна.
Обикновено имат силно развит
стомах
и вгьнати рамена и гръб.
Ръце – лапести, твърди, възловидни безформени. Движения и жестове – тежки, повлечени. Глас – глух, гърлест. В душевно отношение тия хора са също така тежки, свадливи. Те биват доста лицемерни, безочливи и затова могат да минат за умни.
към текста >>
82.
ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Умът им е „патешки.” Единственото, което ги интересува в живота, то е да си напълнят
стомаха
и да спят.
Устата е неправилна и почти всякога отворена, с дебели, къси устни. Очите са кръгли, малки, изпъкнали. Погледът е празен, безсъдържателен. Брадичката сякаш не съществува. Това са хора тежки, мудни и по душа и по тяло.
Умът им е „патешки.” Единственото, което ги интересува в живота, то е да си напълнят
стомаха
и да спят.
Чувствата и желанията им са тъпи, а мисълта е досущ непозната на тяхната природа. Маймуна. Макар и най-близкостояща по своето устройство до човешкия род, маймуната като физиогномичен тип у хората, няма много високи качества. Много очебийна у този тип хора е горната устна. Тя е голяма и повече или по-малко раздвоена. Брадичката почти я няма.
към текста >>
83.
НЕЩО ОТ МНЕНИЯТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА АТЛАНТИДА-Д-Р К.
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Тя изхожда от долната част на венериния хълм, кръстосва линията на живота и минава съвсем кратко по посока на хълма на Меркурий, върви приблизително паралелно с линията на
стомаха
или с линията на отровите (нептуновата линия).
Изхожда ли тя напротив, от средата на ръката, то това сочи наследена интуиция, която същевременно включва в себе си и известна доза инстинкти. По-рядко аполоновата линия изхожда от хълма на Марс, в който случай имаме на лице присъствие на духа. Като второстепенна линия трябва да се вземе под внимание за психоаналитични преценки една така наречена линия на страха, която представлява едно малко, късо отклонение от линията на живота близо до началото, минаваща от вътрешната страна на хълма на Венера. Тя показва, че лицето през известно време се е намирало под влиянието на силен страх. По-нататък, от известно значение е линията от преди раждането или майчината линия.
Тя изхожда от долната част на венериния хълм, кръстосва линията на живота и минава съвсем кратко по посока на хълма на Меркурий, върви приблизително паралелно с линията на
стомаха
или с линията на отровите (нептуновата линия).
Тя говори за силни разстройства в чувствуванията на майката през време на бременността, следователно по отношение на лицето – за времето от преди раждането. Практиката показва, че много от лицата, чиито ръце имат тая линия, и на които аз дадох обяснения въз основа на това, потвърдиха последните и действително признаха, че именно тук се корени произходът на техните психични разстройства и пречки. Надлъжните линии върху хълма на Венера, които вървят лъчевидно по неговото продължение към линията на живота, показват еротичния живот, чувствата и инстинктите, докато напречните спрямо тях отиващите, следователно минаващи паралелно на линията на живота линии, представляват пречките, поставени от етични съображения или пък вследствие на външни условия. На друго място аз съм изложил метафизичните зависимости (виж: „Charakterologische Tatsachen und deren Merkmale” и „Yogaschulung fur westliche Verhaltnisse”), поради което няма да ги повтарям пак тук. Аз бих желал да избегна продължението на настоящата глава, тъй като значенията на отделните линии и белези са описани достатъчно изчерпателно в моя учебник „Научна Хирология” („Wissen-schaftliche Handlesekunst”), какго и на други места в моята „Медицинска диагностика по ръката и ноктите” („Medizinische Hand und Nagel-Diagnostik”).
към текста >>
84.
РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
За Huter съществуват три основни (първични) натюрели - един Ernahrungs und Ruh-Naturell хранителен (витивен -
стомашен
) и почивен натюрел.
За Натюрелите. От 30-40 години насам това понятие е неразривно свързано с модерните учения за характера. Преди това се е говорело за разни типове хора, но тия схващания не са били обосновани здраво, липсвала е органическа връзка между типа, който се рисува, и основните елементи, от които се извежда този тип. Такива са например старите французки поделения. Едва Huter даде в края на миналия век едно биологически обосновано обяснение и поделение на човешки типове, или както ги нарече той - Натюрели - първични типове, които определят органическата и психологическа насока на даден човек.
За Huter съществуват три основни (първични) натюрели - един Ernahrungs und Ruh-Naturell хранителен (витивен -
стомашен
) и почивен натюрел.
Вторияг първичен натюрел е - Tat und Bewegungs-Naturell - делови и двигателен натюрел (мотивен). Третият основен натюрел Huter нарича Das primare Dеnk - und Empfindungs-Naturell -мислящ (умствен) и чувствителен натюрел. Между темперамент и натюрел има основна разлика. Също голяма разлика има и между раса и натюрел. Египтяните са създали четири раси хора и ги свързвали с четиритe темпераменти.
към текста >>
Така от вътрешния клетъчен зародишен лист се развива
стомашната
(хранителната) система (I), от външния (II) зародишен лист се развива кожата и нервната система, а от средния зародишен пласт (III) се развива двигателната система.
На темпераментите не са намерени и не са давани досега аналогни типове от растителното и животинско царство. Натюрелът дава основния тон от характера на човека, той е вътрешното съществено ядро - той е привързан на точно определени и развити органи, на техния анатомически строеж и физиологична дейност. Кратко казано, натюрелът представя сбора от дадени определени константни енергии, който таи в себе си една индивидуалност като съществен основен тон, имащ при това своето определено и постоянно телесно устройство. От тука се вижда, колко съществено е учението за натюрелите в характерологичната наука. В човешкия род Нuter извежда своите първични натюрели от основните три зародишни пласта на едно оплодено човешко яйце, или бихме могли да кажем от една оплодена растителна и животинска яйцеклетка в положение на уразличени трите зародишни пласта клетки (фиг. 1).
Така от вътрешния клетъчен зародишен лист се развива
стомашната
(хранителната) система (I), от външния (II) зародишен лист се развива кожата и нервната система, а от средния зародишен пласт (III) се развива двигателната система.
Когато природата благоприятствува за по-силното развитие на един от тези зародишни пластове, в резултат получаваме специалното развитие на съответната телесна система, която пък от своя страна дава облика на даден първичен натюрел. Първичният хранителен и почивен натюрел (фиг. 2), представя типове хора с нисък ръст, масивни (месести) и широки. Те имат широко лице, с широки месести бузи, къс череп, низко до средно чело, къс и дебел врат, къси и дебели крака и ръце и силно развита долна част на тялото. Те са хора с развито туловище и стомах.
към текста >>
Те са хора с развито туловище и
стомах
.
Така от вътрешния клетъчен зародишен лист се развива стомашната (хранителната) система (I), от външния (II) зародишен лист се развива кожата и нервната система, а от средния зародишен пласт (III) се развива двигателната система. Когато природата благоприятствува за по-силното развитие на един от тези зародишни пластове, в резултат получаваме специалното развитие на съответната телесна система, която пък от своя страна дава облика на даден първичен натюрел. Първичният хранителен и почивен натюрел (фиг. 2), представя типове хора с нисък ръст, масивни (месести) и широки. Те имат широко лице, с широки месести бузи, къс череп, низко до средно чело, къс и дебел врат, къси и дебели крака и ръце и силно развита долна част на тялото.
Те са хора с развито туловище и
стомах
.
Това са същества, които служат предимно на благоутробието - Те са по-малко подвижни. От растителното царство като много типични се превеждат аналогии на хранителния и почивен натюрел следните растения: зеле, картофи, цвекло, ряпа, моркови, тиква, салати и маруля. От животинското царство спадащи към хранителния натюрел се дават - кравата, свинята, слонът, гъската, шаранът. Това са все същества, които служат главно за храна. Първичният делови и двигателен натюрел (фиг.
към текста >>
Хранителният човек (вегетативен или
стомашен
тип), 3.
На всеки случай, Реters дава едно много пълно и много хубаво разглеждане на всеки отделен натюрел. Все пак той приема само 10 типа, като основни. По голямата част от неговите 10 типа съвпадат с натюрелите на Хутер. Тези са 10-те основни натюрели на Peters: 1. Елементарният човек (примитивен тип), 2.
Хранителният човек (вегетативен или
стомашен
тип), 3.
Хранителният и жизнерадостният човек (сочен, пълен с живот тип) 4. Силният човек (гръдно-туловищен тип), 5. Деловият човек (моторният тип, мъжки натюрел), 6. Чистият чувствителен човек (сензитивен, женски натюрел), 7. Мозъчният или духовен човек (идеалистичен, етичен или естетичен натюрел), 8.
към текста >>
85.
ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В съня добиваме енергии.” „Яжте, преди да е залязло слънцето, за да е свободен
стомахът
.” „Не си лягайте вечерта с немити крака.” „Най-хубавият сън е от 9 часа вечерта до 4 часа сутринта.” Учителят С новите факти, натрупани напоследък в разните науки, става постепенно едно задълбочаване в тях и разширение на границите на нашето изследване.
Б. Боев Сънят като обновителен процес „Учете се да спите правилно, т.е. съобразно природните закони.” „Сънят е физико-астрален живот.
В съня добиваме енергии.” „Яжте, преди да е залязло слънцето, за да е свободен
стомахът
.” „Не си лягайте вечерта с немити крака.” „Най-хубавият сън е от 9 часа вечерта до 4 часа сутринта.” Учителят С новите факти, натрупани напоследък в разните науки, става постепенно едно задълбочаване в тях и разширение на границите на нашето изследване.
Тези нови факти вече доведоха до убеждението, че само с физико-химичните процеси не може да се обясни животът и всички явления, свързани с него. Чрез откритието на разните видове лъчи: на Райхенбах, Гурвич и пр. се доказа, че зад видимите форми има една невидима страна. Доказа се и ясновидската способност, т.е. способността му да възприема извън границите на днешната обикновена възприемателна способност.
към текста >>
ако човек е легнал с пълен
стомах
, то неприятното чувство от
стомаха
чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища.
природа и така достигат до самосъзнанието. Но понеже това, което става в момента, във физичната обстановка, не е под непосредствения контрол на чов. съзнание, то последното допълва липсата на подробности чрез своята фантазия, и така се създават особена категория сънища. Състоянието на самото физ. тяло, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр.
ако човек е легнал с пълен
стомах
, то неприятното чувство от
стомаха
чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища.
Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се предъвкват през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища. Трябва да се знае, че чов. съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно. Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища. Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или прямо.
към текста >>
86.
НА УЧИТЕЛЯ - LUIGI DA VENEZIA BELOTTI, ДУША ВЕЛИКА
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Осем
тома
.
Емануил Сведенборг *) Той е написал множество съчинения, които днес сведенборгиянските общества превеждат и издават на разни езици. Сведенборг казва: „Аз пиша само по вдъхновение и аз съм собствено само секретар на своя дух.” Сведенборг е имал големи ясновидски способности и писаното от него е плод на неговата вътрешна опитност. Той се е опитал в своите съчинения да разтълкува окултно и мистично книгите „Битие” и „Откровение” от Библията. По-важни негови съчинения са: 1) „De coelo et ejus mirabilibus et de Inferno, ex auditis et visis.” (За небето и неговите чудеса и за ада, според видяното и чутото), Лондон, 1757. 2) Агсапа caelestia (небесните мистерии), Лондон, 1749/56 г.
Осем
тома
.
3) Dе coelo et inferna (3a небето и ада), Лондон 1758 г. 4) Diarium spiritualе. 5) Du commerce de l'ane et du corps (връзка между душата и телото), Лондон 1785 година. В своите съчинения той описва живота след смъртта, връзката между физичния и духовния мирове, дейността на йерархията и пр. Между другото той дава и мистично тълкувание на откровението.
към текста >>
87.
ПЕСЕН НА НИВИТЕ - Д. АНТОНОВА
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Стомахът
твой почивката познава ли, сърцето ти или пък някой от органите твои?
– Измъчват се, терзаят и никога до почивката не могат да се доберат. Не може тя да се намери в борбата. Там почивката не може да вирей. – Почивката се само в Любовта намира – и то не леност, но работа с Любов. Откъде тази идея у теб, човека, почивка винаги да търсиш?
Стомахът
твой почивката познава ли, сърцето ти или пък някой от органите твои?
Известна ли е почивката за тях? Известна ли е за земята, звездите, планетите, или слънцата ? Откъде тази идея у тебе? Почивка никъде в космоса не съществува. Почивка има само в Любовта.
към текста >>
88.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Георги
Томалевски
ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И БЕЗЦЕЛНОСТТА НА ЖИВОТА Деветнадесетото столетие се ознаменува с големия тласък на аналитичната мисъл.
Георги
Томалевски
ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И БЕЗЦЕЛНОСТТА НА ЖИВОТА Деветнадесетото столетие се ознаменува с големия тласък на аналитичната мисъл.
Историята ни учи, че през различните епохи на човечеството са се развивали различни страни от многостранната човешка природа. Ако епохата на древна Гърция е била епоха на мощен напредък в изкуството, в която се създадоха красивите, неотминаващи с времето архитектурни форми, ако Рим издигна обществения и граждански живот на завидна висота, ако средновековието отдели хората един от друг, посредством високите сгни на рицарските замъци, то осемнадесетото, деветнадесетото и повече от първата половина на двадесетото столетие отбелязаха голям възход на аналитичната мисъл. Човекът започна да дроби. В тоя дробеж той виждаше нещата откъснати едни от други - без връзка, без единство. Разбира се, нещата по такъв начин изглеждат по-механични, по-случайни.
към текста >>
89.
ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
от повреждането на
стомаха
или черния дроб страдат всички други органи.
„Това учение има и материално приложение, и духовно, и божествено". Учителят Този въпрос има и друга, по-дълбока страна. Всички народи, раси, култури можем да ги сравним с органи на един велик общочовешки организъм или нещо повече: всички същества съставляват едно велико цяло, защото животът, който минава през тях, е един. И колко е тясна зависимостта между органите на един организъм! Тя е толкоз голяма, че щастието на един орган е обусловено от доброто състояние на всички други органи. Напр.
от повреждането на
стомаха
или черния дроб страдат всички други органи.
Или можем да сравним всички същества с клончета и листа на едно голямо космично дърво. Тогаз другояче можем да изясним въпроса: „Защо загинаха древните народи, макар и да бяха толкоз силни? " Тя вярваха, че тяхното щастие е независимо от щастието на другите народи и племена! Те искаха да съградят своето щастие върху нещастието на другите народи! Клончето благоденствува, докато е заловено за майчиното дърво, но ако се откъсне от него, загива.
към текста >>
90.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „
фотомагнетизъм
", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н.
Така възниква Месмеровият „животински магнетизъм", след като той открива лечебната сила на магнита в 1772 г. Лечителите – магнитизатори, които оперират с този агент, акумулиран в техните тела, го наричат жизнен или лечебен магнетизъм. От друга страна, както изследванията показват, Райхенбаховият „од", не е нищо друго освен една форма на все същия физиологичен магнетизъм „Виталният принцип" на Barthez, „жизненото електричество" на Petetin, „нервната лъчиста сила" (La forie neurique) на Барети, „нервизмът" на Luce, „нервният флуид" на нsкои физиолози, „магнетичния флуид" на магнетизаторите, та дори до „жизнените лъчи" на Гурвич – това са все термини, които се дават на този агент, с оглед на неговите прояви в човешкия организъм . Ала както изследванията на Дюрвил показват, този агент прониква целия органически и неорганически свят. Специално в магнита се констатират два агента: 1) оня агент, който във физиката е прието да се нарича магнетизъм и 2) оня физиологичен или витален агент, който притежава аналогични свойства с .жизнената сила" (животния магнетизъм) на човешкото тяло.
Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „
фотомагнетизъм
", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н.
С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички биологични процеси. Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата. Той е с една дума, носител на така наречената „витална душа", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви. За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях. Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност.
към текста >>
Установява се освен това, че един къс
стомана
, чрез допиране до човешкото тяло, се намагнитва, и че този магнетизъм – колкото и слаб да е – предизвиква образуването на електричен ток, който от своя страна пък може да произведе топлина, движение, светлина и химични реакции.
Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата. Той е с една дума, носител на така наречената „витална душа", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви. За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях. Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност. Констатират се също така известни топлинни явления въз основа покачването или понижаването на телесната температура.
Установява се освен това, че един къс
стомана
, чрез допиране до човешкото тяло, се намагнитва, и че този магнетизъм – колкото и слаб да е – предизвиква образуването на електричен ток, който от своя страна пък може да произведе топлина, движение, светлина и химични реакции.
„Освен това, този агент притежава особени физиологично-химични свойства. Той свети – за окото на ясновидеца – не само на тъмно, а при известни условия и на дневна светлина – във всички багри на дъгата. „А повече не е необходимо, заключава Дюрвил, за да се докаже, че той е в пряка връзка с другите природни сили, и че има пълно право да образува отделна глава в нашите съчинения по физика и физиология". Казахме, че човешкото тяло днес за днес е едничкият инструмент, който ни дава възможност да проучим със сравнително по-голяма точност и подробност, явленията на жизнения магнетизъм. Физичните инструменти, с които днес се разполага, са твърде груби и несъвършени, за да могат да послужат за целта.
към текста >>
91.
А ТИ ?- ТЕОФАНА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
В такъв случай той става една вещ, един предмет, един
автомат
, който утре ще се разсипе в прах.
Човек не е това, което днес се мисли за него. Той не е само едно материално същество, което изчезва със смъртта. Това което умира, не е човекът. В него умират само лошите мисли, чувства и действия. Ако човекът изчезваше със смъртта, тогава няма защо да се философствува толкова за него.
В такъв случай той става една вещ, един предмет, един
автомат
, който утре ще се разсипе в прах.
Това, че човек ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е вмъкната в света. Има нещо, което не умира – и в този и в онзи свят. Това, което не умира, това което не се разлага, това което не изчезва, то е човекът. То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние подразбираме душата.
към текста >>
92.
Всемирното братство - Б. Боев
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Той трябва да знае, че в чистия въздух се крият известни идеи, както и известно количество енергия, част от която той трябва да задържа в белите дробове, като запасна енергия, а част от нея да изпраща в
стомаха
за храносмилането.
Забелязано е, че в такива хора ноздрите не са достатъчно широки, вследствие на което те не могат да приемат необходимото количество въздух и не могат да го задържат дълго време в дробовете си. Неправилността в дишането е във връзка с мисловния живот на човека. Той трябва да задържа въздуха в дробовете си поне една минута и бавно да го изпуща. Сега човек прави в една минута 20 вдишки и 20 издишки; всяка вдишка трае около 2-3 секунди, а трябва да продължава поне 15-20 секунди. Ето защо, не е достатъчно само човек да диша, но той трябва да разбира законите на дишането.
Той трябва да знае, че в чистия въздух се крият известни идеи, както и известно количество енергия, част от която той трябва да задържа в белите дробове, като запасна енергия, а част от нея да изпраща в
стомаха
за храносмилането.
от този запас на енергия зависи и здравословното състояние на очите. Ако този запас от енергия е налице, очите имате ясен, мек поглед; ако той отсъствува, очите са мътни, неясни. Очите трябва да бъдат чисти, ясни, като ясното небе. Съвременните хора са нервни, болни, тревожат се за нищо и никакво, вследствие на известна дисхармония между мозъчната и симпатичната нервна система. И сега, за да се избегнат тия аномалии, човечеството се нуждае от нови методи, от ново възпитание.
към текста >>
93.
Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Тези, които са много чувствителни и от най-малко нещо се обиждат, разстройват своя
стомах
.
Така напр. забелязано е, че хората, които са крайни материалисти и интересите в живота им са сведени само до земни работи, страдат от артериосклероза. Тези, които са страхливи, лесно се плашат и са ревниви, рискуват да повредят сърцето си. Те често страдат от сърдечни болести. Мрачните мисли, недоволството, грижите и тревогите се отразяват на черния дроб.
Тези, които са много чувствителни и от най-малко нещо се обиждат, разстройват своя
стомах
.
Меланхолията действува върху далака. Забелязано е, че болните от гръдна болест са големи фантазьори. Те имат планове много фантастични. Злобата се отразява върху бъбреците. Неправилното изливане на жлъчката озлобява човека и го прави много неспокоен и раздразнителен.
към текста >>
94.
В навечерието на синтетичната епоха - Georg Nordmann
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Тия дарби действуват у тях с
автоматизма
на онези способности, които са били активни у хората някога, в далечното минало, ала сега са, тъй да речем, закърнели и се пробуждат само по атавизъм у някои отделни индивиди.
Достатъчно би било в случая да записват въпросите, които трепетните от вълнение устни на техните клиенти им задават, Формата, в която тия въпроси се изливат, тяхното съдържание, за тънкия психолог биха били нещо като психологичен спектър, разкриващ светлината на онова съзнание, на което тия хора са носители. Този спектър би му открил „тъмните линии" на всички ония суеверия за живота, които дремят, дълбоко загнездени, в подсъзнанието на повечето хора днес. И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи човека от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала. Ала професионалните гадатели по манталитет не се отличават много-много от своята клиентела. В повечето случаи те са от две категории: или практически добре обучени хироманти, френолози, физиогномисти, астролози, усвоили правилата на една шаблонна техника и обладаващи почти винаги значителна интуиция, или медиумични субекти с повече или по-малко развити психометрични и ясновидски дарби.
Тия дарби действуват у тях с
автоматизма
на онези способности, които са били активни у хората някога, в далечното минало, ала сега са, тъй да речем, закърнели и се пробуждат само по атавизъм у някои отделни индивиди.
Според окултизма всички хора в миналото - през време на така наречената четвърта или атлантска раса, която е предхождала нашата - „петата", са били все ясновидци. Ясновидството е било у тях нормална способност, а не „суперанормална", за каквато днес се сматря. Развитието на обективния ум, на интелекта, което е влизало в плана на Природата и е представяло задача на петата раса, чиито най-типични представители са европейските народи, е наложило тези ясновидски способности да бъдат временно затворени. В бъдещата „шеста раса", тия способности отново ще се пробудят, ала не като смътно-действуващи сили на едно „сънно съзнание", както е било в атлантската раса, а като напълно развити способности на едно светло, пробудено съзнание. Каквато е, обаче, разликата между сънно и будно съзнание, такава е и разликата между един обикновен ясновидец - медиум и един адепт, един Посветен.
към текста >>
95.
Пътят на постиженията - Г. С .Г.
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Тя трябва да се прозре, а не само външно и
автоматично
да се изповядва.
Появяването на тия редки и лъчезарни гении в областта на човешкия дух, е било всякога едно благодатно явление за осиротилата душа на човечеството. Тяхната светлина е връщала хората към нови познания, към нови ценности. Тия великани били синтетичните фактори, които от разпилените човешки преживелици: страдания, възторзи, падения, от разпокъсаните факти в живота са сглобявали едно стройно хармонично учение, което се явявало като спасителна скала сред разбушуваното море на живота. Както геният на Коперник, Кеплер и Нютон сглобиха в едно разпокъсаните факти от наблюдения върху отделни явления на небето и създадоха една дивна хармонична картина за строежа на слънчевата система и за вселената, така геният на един голям духовен пратеник сглобява в едно разпокъсаните на вид противоречиви факти в живота в едно стройно учение. За това във всички религии е затворена истината.
Тя трябва да се прозре, а не само външно и
автоматично
да се изповядва.
Религиозното изповедание без проникване на същината, на скритата истина е едно смешно зрелище, а при това и опасно, защото в света със ставали страшни престъпления в името на верските различия. И за света е по-благодатно да няма никакви религии, щом като в тях не се търси синтетичната мъдрост на всички времена и народи. Ние вярваме, че съвременния повик и борба против религията е тъкмо израз срещу онова измислено кръвожадно божество, откъснато от живия ритмичен пулс на природата, в името на което земята е превърната на плачевна гробница. И така, синтетичния ум и синтетичния дух е, който сбира в едно житейската опитност и дава цялостна концепция и мироглед. Схващането на природата като нещо механично пречи за доближаване към нейното единство.
към текста >>
96.
Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В.
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Месестата длан показва преобладаване на
стомашната
и половата системи: лакомство, похот, любов към физически удоволствия.
Месеста ръка: Това са хора с по-тежка материя, с по-нисша култура. Материята им трябва да се одухотвори, да се префини. Желанията преобладават. Те чувствуват непреодолима нужда да ядат, да пият, да се удоволствуват. Там намират своето задоволство.
Месестата длан показва преобладаване на
стомашната
и половата системи: лакомство, похот, любов към физически удоволствия.
Хората с месеста, тежка длан не са създадени за висш, духовен живот. Пълни противоположности на аскетическия живот. те отиват до крайности в чувствените удоволствия. Мършавата ръка показва тъкмо обратното на месестата. Склонност към отдалечаване от живота на чувствата и удоволствията.
към текста >>
97.
СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА
АВТОМАТИЧНОТО
Колцина от хората днес мислят и знаят, що се крие зад привидно простите неща, които непрекъснато вършат с
автоматична
бързина?
ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА
АВТОМАТИЧНОТО
Колцина от хората днес мислят и знаят, що се крие зад привидно простите неща, които непрекъснато вършат с
автоматична
бързина?
Кой се замисля например, колко сложни процеси са ходенето, гледането, слушането? Или още по-комплицираните процеси като говорът, четенето? Само физиолозите знаят, що се крие, да речем, зад простия гласен прочит на една дума. Ако поискате от тях да набележат поне в едри черти отделните моменти, от които е съчетан тоя процес, те ще ви кажат, че тук трябва да вземе участие преди всичко центъра на словесното зрение, после на словесната памет, някои специални двигателни центрове, след туй центровете, които направляват произнасянето на гласни и съгласни, на отделни срички, на цепи думи. Хората произнасят за няколко секунди куп думи, често пъти съвсем нелепи, без и да помислят дори, колко клетки са взели участие при техния изговор, колко много нервна енергия е била изхарчена за тяхното произнасяне.
към текста >>
В мълчанието те отново са постигали ценността на словото, която е била загубена за тяхното съзнание, защото речта е ставала и за тях, както и за всички останали хора, нещо
автоматично
.
Понеже ние не правим почти никакво усилие когато приказваме, не ценим прекрасния дар да говорим - дарът на членоразделната реч, от която са лишени и животни и растения. Като вършим това без видимо усилие, без особено напрежение, ние не съзнаваме и енергията, която харчим при говора, не държим ни най-малко сметка за нея. Ала кой знае дали и Живата Природа, от чиито източници бива почерпена тази енергия, не държи сметка за нея? Спомнете си думите на евангелието: "За всяка празна дума ще дадете ответ". Ясно е тогава, защо във всички окултни школи на древността учениците са се учили първом да мълчат, а после да говорят.
В мълчанието те отново са постигали ценността на словото, която е била загубена за тяхното съзнание, защото речта е ставала и за тях, както и за всички останали хора, нещо
автоматично
.
В недрата на мълчанието, както в земните недра, словото се ражда подобно скъпоценен камък - и затова то носи магична стойност. Ето защо на един истински ученик не се позволява да говори какво да е. Надмогнал автоматизма на речта, след като е слязъл в глъбините на подсъзнанието - хранилище на всички магични сили - той отново овладява съзнателно магията на словото. Словото за такъв човек отново оживява, отново добива своята първична ценност. Ползувайки се, като всички останали, от автоматизма на негово изричане, той си служи вече напълно съзнателно с него.
към текста >>
Надмогнал
автоматизма
на речта, след като е слязъл в глъбините на подсъзнанието - хранилище на всички магични сили - той отново овладява съзнателно магията на словото.
Спомнете си думите на евангелието: "За всяка празна дума ще дадете ответ". Ясно е тогава, защо във всички окултни школи на древността учениците са се учили първом да мълчат, а после да говорят. В мълчанието те отново са постигали ценността на словото, която е била загубена за тяхното съзнание, защото речта е ставала и за тях, както и за всички останали хора, нещо автоматично. В недрата на мълчанието, както в земните недра, словото се ражда подобно скъпоценен камък - и затова то носи магична стойност. Ето защо на един истински ученик не се позволява да говори какво да е.
Надмогнал
автоматизма
на речта, след като е слязъл в глъбините на подсъзнанието - хранилище на всички магични сили - той отново овладява съзнателно магията на словото.
Словото за такъв човек отново оживява, отново добива своята първична ценност. Ползувайки се, като всички останали, от автоматизма на негово изричане, той си служи вече напълно съзнателно с него. И това, което е станало с речта у него, става и с всички други автоматични процеси, като хода, ръкодвиженията, погледа. Затова се говори за адептите, за всички посветени на окултната наука, че вършат "чудеса" със слово, поглед и жест. Спомнете си чудесата на Христа, описани в евангелието.
към текста >>
Ползувайки се, като всички останали, от
автоматизма
на негово изричане, той си служи вече напълно съзнателно с него.
В мълчанието те отново са постигали ценността на словото, която е била загубена за тяхното съзнание, защото речта е ставала и за тях, както и за всички останали хора, нещо автоматично. В недрата на мълчанието, както в земните недра, словото се ражда подобно скъпоценен камък - и затова то носи магична стойност. Ето защо на един истински ученик не се позволява да говори какво да е. Надмогнал автоматизма на речта, след като е слязъл в глъбините на подсъзнанието - хранилище на всички магични сили - той отново овладява съзнателно магията на словото. Словото за такъв човек отново оживява, отново добива своята първична ценност.
Ползувайки се, като всички останали, от
автоматизма
на негово изричане, той си служи вече напълно съзнателно с него.
И това, което е станало с речта у него, става и с всички други автоматични процеси, като хода, ръкодвиженията, погледа. Затова се говори за адептите, за всички посветени на окултната наука, че вършат "чудеса" със слово, поглед и жест. Спомнете си чудесата на Христа, описани в евангелието. Същите тия сили дремят в подсъзнанието на всеки човек, но понеже той не ги е пробудил, те не могат да се развият в съзнателно дело Че те действително съществуват, за това свидетелствуват многобройните опити с медиумични субекти, поставени в магнетичен сън. В това състояние, тия субекти придобиват такива способности и сили, които правят от тях същински чудотворци.
към текста >>
И това, което е станало с речта у него, става и с всички други
автоматични
процеси, като хода, ръкодвиженията, погледа.
В недрата на мълчанието, както в земните недра, словото се ражда подобно скъпоценен камък - и затова то носи магична стойност. Ето защо на един истински ученик не се позволява да говори какво да е. Надмогнал автоматизма на речта, след като е слязъл в глъбините на подсъзнанието - хранилище на всички магични сили - той отново овладява съзнателно магията на словото. Словото за такъв човек отново оживява, отново добива своята първична ценност. Ползувайки се, като всички останали, от автоматизма на негово изричане, той си служи вече напълно съзнателно с него.
И това, което е станало с речта у него, става и с всички други
автоматични
процеси, като хода, ръкодвиженията, погледа.
Затова се говори за адептите, за всички посветени на окултната наука, че вършат "чудеса" със слово, поглед и жест. Спомнете си чудесата на Христа, описани в евангелието. Същите тия сили дремят в подсъзнанието на всеки човек, но понеже той не ги е пробудил, те не могат да се развият в съзнателно дело Че те действително съществуват, за това свидетелствуват многобройните опити с медиумични субекти, поставени в магнетичен сън. В това състояние, тия субекти придобиват такива способности и сили, които правят от тях същински чудотворци. Но докато всичко това у поменатите субекти става вън от съзнателния контрол на тяхната воля, докато у тях тия дремещи в подсъзнанието им сили се пробуждат под влиянието на една чужда воля, у адепта те се поставят в движение под контрола на собствената му воля.
към текста >>
Тук е на лице съзнателна власт над телесни органи и физиологични функции, които иначе действуват
автоматично
и вън от надзора на нашата воля.
В това състояние, тия субекти придобиват такива способности и сили, които правят от тях същински чудотворци. Но докато всичко това у поменатите субекти става вън от съзнателния контрол на тяхната воля, докато у тях тия дремещи в подсъзнанието им сили се пробуждат под влиянието на една чужда воля, у адепта те се поставят в движение под контрола на собствената му воля. И там е една от разликите - да не споменаваме за други различия от интелектуално и морално естество - между медиум и адепт. Същото е и с много от физиологичните процеси, които се извършват в организма на човека независимо от неговата воля, като Запример тупането на сърцето, кръвообращението, храносмилането и пр. На всички са известни чудноватите опити, които факирите правят с пулса на сърцето, като го спират за произволно време, с дишането и т.н.
Тук е на лице съзнателна власт над телесни органи и физиологични функции, които иначе действуват
автоматично
и вън от надзора на нашата воля.
Поменавам за тия неща, за да изтъкна, че много от онова, което ние вършим автоматично, много от ония сили и способности, с които се ползуваме с лекотата на навика и сякаш слепешката, много от онова, което ни заобикаля в природата, и което крие зад себе си голяма сложност и дълга, космична история на развитие, е загубило за нас своята разумност и глъбина. Станало е за нас пошло и обикновено. Станало е малоценно. Ползувайки се от нещата с машинална автоматичност, виждайки ги само в плоскостта на навика, ние сме ги лишили от тяхната дълбочина, дето се крие тяхната история и дето се таят магичните им първоизвори. Органически и психологически, ние приличаме на хора, в чиито домове има електрическа инсталация.
към текста >>
Поменавам за тия неща, за да изтъкна, че много от онова, което ние вършим
автоматично
, много от ония сили и способности, с които се ползуваме с лекотата на навика и сякаш слепешката, много от онова, което ни заобикаля в природата, и което крие зад себе си голяма сложност и дълга, космична история на развитие, е загубило за нас своята разумност и глъбина.
Но докато всичко това у поменатите субекти става вън от съзнателния контрол на тяхната воля, докато у тях тия дремещи в подсъзнанието им сили се пробуждат под влиянието на една чужда воля, у адепта те се поставят в движение под контрола на собствената му воля. И там е една от разликите - да не споменаваме за други различия от интелектуално и морално естество - между медиум и адепт. Същото е и с много от физиологичните процеси, които се извършват в организма на човека независимо от неговата воля, като Запример тупането на сърцето, кръвообращението, храносмилането и пр. На всички са известни чудноватите опити, които факирите правят с пулса на сърцето, като го спират за произволно време, с дишането и т.н. Тук е на лице съзнателна власт над телесни органи и физиологични функции, които иначе действуват автоматично и вън от надзора на нашата воля.
Поменавам за тия неща, за да изтъкна, че много от онова, което ние вършим
автоматично
, много от ония сили и способности, с които се ползуваме с лекотата на навика и сякаш слепешката, много от онова, което ни заобикаля в природата, и което крие зад себе си голяма сложност и дълга, космична история на развитие, е загубило за нас своята разумност и глъбина.
Станало е за нас пошло и обикновено. Станало е малоценно. Ползувайки се от нещата с машинална автоматичност, виждайки ги само в плоскостта на навика, ние сме ги лишили от тяхната дълбочина, дето се крие тяхната история и дето се таят магичните им първоизвори. Органически и психологически, ние приличаме на хора, в чиито домове има електрическа инсталация. Ние можем да направим лампите да светнат с едно просто врътване на ключа.
към текста >>
Ползувайки се от нещата с машинална
автоматичност
, виждайки ги само в плоскостта на навика, ние сме ги лишили от тяхната дълбочина, дето се крие тяхната история и дето се таят магичните им първоизвори.
На всички са известни чудноватите опити, които факирите правят с пулса на сърцето, като го спират за произволно време, с дишането и т.н. Тук е на лице съзнателна власт над телесни органи и физиологични функции, които иначе действуват автоматично и вън от надзора на нашата воля. Поменавам за тия неща, за да изтъкна, че много от онова, което ние вършим автоматично, много от ония сили и способности, с които се ползуваме с лекотата на навика и сякаш слепешката, много от онова, което ни заобикаля в природата, и което крие зад себе си голяма сложност и дълга, космична история на развитие, е загубило за нас своята разумност и глъбина. Станало е за нас пошло и обикновено. Станало е малоценно.
Ползувайки се от нещата с машинална
автоматичност
, виждайки ги само в плоскостта на навика, ние сме ги лишили от тяхната дълбочина, дето се крие тяхната история и дето се таят магичните им първоизвори.
Органически и психологически, ние приличаме на хора, в чиито домове има електрическа инсталация. Ние можем да направим лампите да светнат с едно просто врътване на ключа. За това не се изисква кой знае какво усилие и опит. Едно просто движение, което и децата могат да направят. Но за самата юзина, където се произвежда тока, за нейната уредба и устройство, за самата електрическа енергия и нейното превръщане в светлина - проблеми, над които са си бъхтали умовете цели поколения от учени - обикновените хора или нищо не знаят или имат смътни представи, почерпени от популярни съчинения.
към текста >>
Всичко онова, от което хората се ползуват
автоматично
, посредством ограничени в своите възможности апарати, лека полека се механизира, умъртвява.
В ползуването от електрическата енергия те са ограничени - тя им се праща наготово, при това с определен волтаж. Ако настъпи никаква повреда в общата мрежа, спира и техният ток, светлината им угасва. А колко пъти токът спира и от повредите в собствената им мрежа. С една реч, те се ползуват лесно и наготово, ала с толкова много ограничения. те не са господари на тази електрическа енергия.
Всичко онова, от което хората се ползуват
автоматично
, посредством ограничени в своите възможности апарати, лека полека се механизира, умъртвява.
Такъв механизиран и безжизнен е светът на съвременните материалисти. За тях всичко е механизъм - мъртъв, бездушен. Дори и човекът е превърнат в психофизичен автомат. Ето защо, днешният човек не цени нищо според собствената му стойност - ни дивно устроеното си тяло с неговите могъщи, скрити възможности, ни околната природа, от която черпи всички блага. Водата, запример, която е едно от най-великите блага на земята, той е превърнал - в научните си представи - в едно жалко химично съединение на водород и кислород, а в практичния живот, той се ползува от нея едва ли не с цинично безразличие, като неограничен и безогледен господар.
към текста >>
Дори и човекът е превърнат в психофизичен
автомат
.
С една реч, те се ползуват лесно и наготово, ала с толкова много ограничения. те не са господари на тази електрическа енергия. Всичко онова, от което хората се ползуват автоматично, посредством ограничени в своите възможности апарати, лека полека се механизира, умъртвява. Такъв механизиран и безжизнен е светът на съвременните материалисти. За тях всичко е механизъм - мъртъв, бездушен.
Дори и човекът е превърнат в психофизичен
автомат
.
Ето защо, днешният човек не цени нищо според собствената му стойност - ни дивно устроеното си тяло с неговите могъщи, скрити възможности, ни околната природа, от която черпи всички блага. Водата, запример, която е едно от най-великите блага на земята, той е превърнал - в научните си представи - в едно жалко химично съединение на водород и кислород, а в практичния живот, той се ползува от нея едва ли не с цинично безразличие, като неограничен и безогледен господар. Но затова пък и тя не му разкрива магичните сили, които се таят в нея Съвременният човек също тъй несъзнателно диша и въздуха - извор на жизнен елексир за неговото съществувание - ала не познава същинската му цена. Така е и със светлината, с растенията, минералите, от които той се ползува като с бездушни предмети, по отъпканите пътища на навика. Наистина, Живата Природа припомня понякога на човека великата ценност на "обикновените неща".
към текста >>
Ако го боли око, ухо,
стомах
, ако го боли ръка, крак, ако са заболели дробовете му, та не може свободно да диша, той съзнава ясно тогава, от какво велико благо е лишен.
Но затова пък и тя не му разкрива магичните сили, които се таят в нея Съвременният човек също тъй несъзнателно диша и въздуха - извор на жизнен елексир за неговото съществувание - ала не познава същинската му цена. Така е и със светлината, с растенията, минералите, от които той се ползува като с бездушни предмети, по отъпканите пътища на навика. Наистина, Живата Природа припомня понякога на човека великата ценност на "обикновените неща". Вижте човека, кога се разболее. Лишен от възможността да се движи, прикован на легло, той ясно съзнава, какво ценно нещо е изгубил преди всичко - способността да ходи!
Ако го боли око, ухо,
стомах
, ако го боли ръка, крак, ако са заболели дробовете му, та не може свободно да диша, той съзнава ясно тогава, от какво велико благо е лишен.
И след като оздравее и може да излиза на чист въздух и слънце, с каква радост, с какво освежено чувство диша той въздуха, с какво умиление се оставя да бъде милван от слънчевите лъчи. Всичко му се вижда сякаш ново, свежо. Той възприема нещата с детска, девствена впечатлителност, става като същинско дете. И това е, може би, едно от най-благодатните действия на болестите и страданията. При тях човек е лишен от някакво благо - той скърби за нещо, което е изгубил.
към текста >>
Това е един естествен път, по който човек се освобождава от своето старческо безразличие, от своя механичен
автоматизъм
.
При тях човек е лишен от някакво благо - той скърби за нещо, което е изгубил. В съзнанието му отново изпъква неговата ценност. И когато пак го придобие - той вкусва от това благо с едно ново, свежо чувство и го оценява. Човек се подмладява само чрез страданието, което му се налага по необходимост отвън, или чрез подвига, с който той сам драговолно се нагърбва. Този подвиг в духовния живот го наричат жертва.
Това е един естествен път, по който човек се освобождава от своето старческо безразличие, от своя механичен
автоматизъм
.
Един естествен път, по който човек идва отново до вътрешната стойност на обикновените привидно неща. Велико изкуство е човек да знае да гледа и да вижда - да си служи с очите! Велико изкуство е човек да слуша и да чува. Велико изкуство е да работи с ръцете си! Велико изкуство е да диша!
към текста >>
Зад всичките тия действия работят магични сили, на които човек отново става господар, след като превъзмогне
автоматизма
на тяхното извършване и ги обхване в сферата на своята разумна воля. Г.
Велико изкуство е човек да слуша и да чува. Велико изкуство е да работи с ръцете си! Велико изкуство е да диша! Велико изкуство е да ходи. Зад всичките тия процеси се крие една дълга история, записана в летописите на космоса и в самите органи на човешкото тяло.
Зад всичките тия действия работят магични сили, на които човек отново става господар, след като превъзмогне
автоматизма
на тяхното извършване и ги обхване в сферата на своята разумна воля. Г.
към текста >>
98.
НОСНИТЕ ОТВОРИ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ - БУРГЕР ВИЛИНГЕН
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Като най-добро уводно съчинение за изучаване на неговите идеи се смята книгата: "Основи на човекопознанието" от Амандус Купфер в три
тома
, богато илюстровани.
Форд е наклонен и към интензивна духовна работа. Той е търсил нови пътища за труда и е действувал по научни принципи. Силно отдалечените му уши говорят за голяма наклонност към дейност, за голяма работоспособност. * * * Делото на Карл Хутер (1861— 1912 г.) внесе доста интересни новости в психофизиогномиката. Негови ученици разработиха в подробности идеите му и издадоха капитални съчинения върху неговото учение.
Като най-добро уводно съчинение за изучаване на неговите идеи се смята книгата: "Основи на човекопознанието" от Амандус Купфер в три
тома
, богато илюстровани.
Първият том разглежда елементарните принципи на човекопознанието и практичните и морални резултати от приложението на тази наука в живота. Вторият том разглежда носа, устата, брадата и пр. Третият том представлява новата френология на Карл Хутер и разглежда челото и черепа. Този том е за по-напреднали. Популярни изложения на цялата психофизиогномика на Карл Хутер представлява книгата: "Илюстровано ръководство по човекопознанието" от самия Карл Хутер.
към текста >>
99.
Списанието PDF
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Човек, природа и Бог от Г.
Томалевски
.
Цена 10 лева. Доставят се от същото място. Тези две книги трябва да проникнат навсякъде в народните маси. Идеите, изложени в тях, хвърлят светлина върху живота и нашите задачи в него. Самият факт, че тяхното четене причинява вътрешна радост и подем, показва; че те задоволяват едни реални нужди на душата.
Човек, природа и Бог от Г.
Томалевски
.
Септември 1934, ц. 25 лв. 112 стр. Нашият добър приятел Г. Томалевски, който преди няколко години ни даде своите хубави първи работи: "По свещената пътека" и "Псалми за живия Бог", днес ни поднася една малка сбирка от статии-есета, написани топло, сърдечно, синтетично-философски.
към текста >>
Томалевски
, който преди няколко години ни даде своите хубави първи работи: "По свещената пътека" и "Псалми за живия Бог", днес ни поднася една малка сбирка от статии-есета, написани топло, сърдечно, синтетично-философски.
Човек, природа и Бог от Г. Томалевски. Септември 1934, ц. 25 лв. 112 стр. Нашият добър приятел Г.
Томалевски
, който преди няколко години ни даде своите хубави първи работи: "По свещената пътека" и "Псалми за живия Бог", днес ни поднася една малка сбирка от статии-есета, написани топло, сърдечно, синтетично-философски.
Тази книжка озаглавена: "Човек, природа и Бог", има следното съдържание: "Отделната личност и цялото; Какво ни говори природата; За границите на нашит възприятия; Поява на материализма; Смисъл и безсмислие; В света на безкрайно малкото; Организмите и същността на живота; За радиацията на живата клетка; В навечерието на синтетичната епоха; Личност и общество; Няколко думи за богомилите; Добродетели и лъжа; Някои заключения". С ясен и популярно научен и философски език в тази книжка Томалевски следва пътя и изнася ония разбирания, изразени на поетичен език в "Свещената пътека" и "Псалми за Живия Бог". Томалевски е апологет на "Духовното", което той от разни страни се опитва, както се вижда от съдържанието на книгата, да докаже, че съществува. Материализмът убива сърцето, интуицията, докарва всякакво зло, прави човека само аналитичен и той не вижда свързващото звено, той не вижда "духовното" - начало и край, синтезиса. Езикът на Томалевски е прост, топъл и убедителен - действува направо на сърцето, защото той изнася своите изживявания, своите наблюдения, своите жизнени размишления.
към текста >>
С ясен и популярно научен и философски език в тази книжка
Томалевски
следва пътя и изнася ония разбирания, изразени на поетичен език в "Свещената пътека" и "Псалми за Живия Бог".
25 лв. 112 стр. Нашият добър приятел Г. Томалевски, който преди няколко години ни даде своите хубави първи работи: "По свещената пътека" и "Псалми за живия Бог", днес ни поднася една малка сбирка от статии-есета, написани топло, сърдечно, синтетично-философски. Тази книжка озаглавена: "Човек, природа и Бог", има следното съдържание: "Отделната личност и цялото; Какво ни говори природата; За границите на нашит възприятия; Поява на материализма; Смисъл и безсмислие; В света на безкрайно малкото; Организмите и същността на живота; За радиацията на живата клетка; В навечерието на синтетичната епоха; Личност и общество; Няколко думи за богомилите; Добродетели и лъжа; Някои заключения".
С ясен и популярно научен и философски език в тази книжка
Томалевски
следва пътя и изнася ония разбирания, изразени на поетичен език в "Свещената пътека" и "Псалми за Живия Бог".
Томалевски е апологет на "Духовното", което той от разни страни се опитва, както се вижда от съдържанието на книгата, да докаже, че съществува. Материализмът убива сърцето, интуицията, докарва всякакво зло, прави човека само аналитичен и той не вижда свързващото звено, той не вижда "духовното" - начало и край, синтезиса. Езикът на Томалевски е прост, топъл и убедителен - действува направо на сърцето, защото той изнася своите изживявания, своите наблюдения, своите жизнени размишления. Това са неща, които всеки с отворени очи ще ги види и всеки човек със сърце и интуиция ще ги разбере и преживее. "Духовното" не е нещо далечно.
към текста >>
Томалевски
е апологет на "Духовното", което той от разни страни се опитва, както се вижда от съдържанието на книгата, да докаже, че съществува.
112 стр. Нашият добър приятел Г. Томалевски, който преди няколко години ни даде своите хубави първи работи: "По свещената пътека" и "Псалми за живия Бог", днес ни поднася една малка сбирка от статии-есета, написани топло, сърдечно, синтетично-философски. Тази книжка озаглавена: "Човек, природа и Бог", има следното съдържание: "Отделната личност и цялото; Какво ни говори природата; За границите на нашит възприятия; Поява на материализма; Смисъл и безсмислие; В света на безкрайно малкото; Организмите и същността на живота; За радиацията на живата клетка; В навечерието на синтетичната епоха; Личност и общество; Няколко думи за богомилите; Добродетели и лъжа; Някои заключения". С ясен и популярно научен и философски език в тази книжка Томалевски следва пътя и изнася ония разбирания, изразени на поетичен език в "Свещената пътека" и "Псалми за Живия Бог".
Томалевски
е апологет на "Духовното", което той от разни страни се опитва, както се вижда от съдържанието на книгата, да докаже, че съществува.
Материализмът убива сърцето, интуицията, докарва всякакво зло, прави човека само аналитичен и той не вижда свързващото звено, той не вижда "духовното" - начало и край, синтезиса. Езикът на Томалевски е прост, топъл и убедителен - действува направо на сърцето, защото той изнася своите изживявания, своите наблюдения, своите жизнени размишления. Това са неща, които всеки с отворени очи ще ги види и всеки човек със сърце и интуиция ще ги разбере и преживее. "Духовното" не е нещо далечно. Когато човек го изживява, за него престава да съществува то далеч и като разделно нещо от физическия свят.
към текста >>
Езикът на
Томалевски
е прост, топъл и убедителен - действува направо на сърцето, защото той изнася своите изживявания, своите наблюдения, своите жизнени размишления.
Томалевски, който преди няколко години ни даде своите хубави първи работи: "По свещената пътека" и "Псалми за живия Бог", днес ни поднася една малка сбирка от статии-есета, написани топло, сърдечно, синтетично-философски. Тази книжка озаглавена: "Човек, природа и Бог", има следното съдържание: "Отделната личност и цялото; Какво ни говори природата; За границите на нашит възприятия; Поява на материализма; Смисъл и безсмислие; В света на безкрайно малкото; Организмите и същността на живота; За радиацията на живата клетка; В навечерието на синтетичната епоха; Личност и общество; Няколко думи за богомилите; Добродетели и лъжа; Някои заключения". С ясен и популярно научен и философски език в тази книжка Томалевски следва пътя и изнася ония разбирания, изразени на поетичен език в "Свещената пътека" и "Псалми за Живия Бог". Томалевски е апологет на "Духовното", което той от разни страни се опитва, както се вижда от съдържанието на книгата, да докаже, че съществува. Материализмът убива сърцето, интуицията, докарва всякакво зло, прави човека само аналитичен и той не вижда свързващото звено, той не вижда "духовното" - начало и край, синтезиса.
Езикът на
Томалевски
е прост, топъл и убедителен - действува направо на сърцето, защото той изнася своите изживявания, своите наблюдения, своите жизнени размишления.
Това са неща, които всеки с отворени очи ще ги види и всеки човек със сърце и интуиция ще ги разбере и преживее. "Духовното" не е нещо далечно. Когато човек го изживява, за него престава да съществува то далеч и като разделно нещо от физическия свят. Може да се спрем много върху съдържанието на тази ценна книга. Ако в България се говори за обнова, то възприемането на "духовното" и живеенето с него, е най-великата обнова, която ще може да се направи!
към текста >>
Томалевски
говори за "Вечното" и "Разумното" в живота и природата.
Това са неща, които всеки с отворени очи ще ги види и всеки човек със сърце и интуиция ще ги разбере и преживее. "Духовното" не е нещо далечно. Когато човек го изживява, за него престава да съществува то далеч и като разделно нещо от физическия свят. Може да се спрем много върху съдържанието на тази ценна книга. Ако в България се говори за обнова, то възприемането на "духовното" и живеенето с него, е най-великата обнова, която ще може да се направи!
Томалевски
говори за "Вечното" и "Разумното" в живота и природата.
Той не засяга неговата същина, но той ни показва неговите следи в природата, в живота чрез данни от науката, чрез непосредствено изживяна опитност. "Бог, за него, е жив във вечните, неотменни закони на природата - разумна и прекрасна". "Видимият свят, в който живеем, е една относителна реалност, определена с нашит пет възприятия. Едно истинско реално начало, обаче, скрито дълбоко в нас, я наблюдава и остава в центъра на тая шеметна игра на сили, форми и багри..." Ето пътя, който Т. рисува на края на тази книга, някои глави от която сме помествали, още преди да излезе от печат, в списанието "Житно Зърно": "Сърцето е, което ще ни поучи да хвърлим кървавия нож и да изпълним шепите си със златните зърна на светлината и да закрачим по дългите бразди на разораната нива, която копне за своя сеяч".
към текста >>
100.
ДВА НАТЮРЕЛА - Г.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или
стомашен
натюрел.
И колкото повече се приближаваш до пролетта, толкоз повече снеговете и ледовете на твоите върхове ще се стопяват и ще бликнат буйни извори, ще протекат мощни реки и ще се разцъфтят край изворите и реките красиви цветя и плодни дървета! Ето защо ние отиваме към една култура на светли планински върхове, извори, цветя, плодни дървета и изобилна светлина! ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер. Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал.
И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или
стомашен
натюрел.
Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе двама души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията - повече или по-малко сполучливи - в случая за нас не важат. По е съществено да се изтъкне, че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване - въпреки привидното многообразие на човешки форми и лица - на някои основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават определени характери и определят по един съдбоносен начин мястото на човека в свeта. Мигар не сте срещали в живота мнозина представители на ония енергични натури, които хората обикновено наричат „делови люде"? Те всички - колкото и индивидуални различия да проявяват.
към текста >>
А хората на
стомашният
натюрел?
Те обичат да стоят начело, да заповядват и направляват в трезви и практични предприятия - дето се изисква отговорност и бърза изпълнителност, дето е необходимо да се развие сила и мощ, дето се събужда съревнование и съперничество. Тия дейни натури обикновено изпълняват планове, замислени от други. Хора на делото - това са истинските представители на първичния двигателен натюрел. Ето една скица от ръката на Д-р Екенер, така както я намираме в колекцията „Hands of Destiny" на Josef Ranald. Последният я предлага като образец на ръка, в която очебийно изпъкват така наречените „линии на пътешествията" - тритe линии на лунната височина, които са белязали ръката на прочутия въздухоплавател.
А хората на
стомашният
натюрел?
Колко не биха допаднали на един чист тип от тоя вид бързината, припряността, напрежението и бойкостта на двигателния натюрел! Той просто се чуди, защо толкова бързат тия хора и закъде бързат. Ни яденето им ядене, ни почивката им почивка, ни сънят им сън. А как обичат тия хора добре да си похапнат и попийнат, спокойничко да си дремнат, па дори и поспят. Най им е приятна домашната обстановка - всред нея човек може поне свободно да се поразпусне.
към текста >>
НАГОРЕ
