Търсене в текстове за 'Тома'

Галилей Величков (1911-1985)

Понякога хвърляха позиви, но започнаха да хвърлят разни детски играчки, автоматични писалки и онези, които искаха да ги притежават, взимаха ги и те се възпламеняваха в ръцете им и осакатяваха мнозина.
Тогава разрушенията бяха по-големи. Освен това, на самолетите бяха монтирани специални сирени, така че когато самолетът се спускаше надолу, освен бученето на моторите му, се разпръскваше отгоре до долу вой на хиена. Така че, софиянци чуваха отдалече бученето, след това вой на чакали и хиени от пикиращите самолети, след това свистенето на бомбите, преминаващи през въздуха и накрая грохота от експлозиите на бомбите. Беше настанало времето на истинско страшилище и плашилище при всяка една поява на самолети. Главно, това бяха вече американски самолети. Понякога хвърляха позиви, но започнаха да хвърлят разни детски играчки, автоматични писалки и онези, които искаха да ги притежават, взимаха ги и те се възпламеняваха в ръцете им и осакатяваха мнозина. Така че, България бе обявила "символична война", а получи самолети, които бълваха над небето й огън и жупел. А по земята оставиха разрушения, кръв и смърт. В един от тези дни, когато аз придружавах Учителя на Витоша, дойдоха още няколко братя и сестри. Ние минахме по същия маршрут, изкачихме се над Симеоново, после по склоновете и преминахме онова било, през което минавахме за Бивака "Ел Шадай" на Витоша. Мнозина от присъствуващите пожелаха да отидем на Бивака.
към текста >>

2. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

Освен това, организацията на отпечатването на петдесет тома беседи от 1945 до 1950 година изцяло бе извършена от него.
Показа и онези отделни книжки, както и онези томчета, свободно редактирани от Паша. Получи се голям смут. Паша беше объркана, защото не можеше да каже нищо пред фактите. Тя за всички бе голям авторитет, но пред фактите всички се смутиха. А брат Неделчо Попов беше също голям авторитет, защото той беше единственият брат от нашето поколение, когото Учителят допускаше до Себе Си. Освен това, организацията на отпечатването на петдесет тома беседи от 1945 до 1950 година изцяло бе извършена от него. Той намираше и доставяше хартия в онези години, когато всичко бе под възбрана. Той бе истински бял брат и целият светеше от вътрешна чистота. Ние го наричахме Белия гълъб или накратко Гълъба. Той заслужаваше това име. Тогава Борис Николов, като председател на Братския съвет, поиска да разреши по свой начин тази задача.
към текста >>

3. 3_16 Георги Куртев

Когато Учителят даде отначало песните, първите приятели като Георги Куртев, Минчо Сотиров, Димитър Добрев, Георги Томалевски и други ръководители на братствата от провинцията ги бяха научили така, както ги беше дал Учителят и така ги пееха и изпълняваха.
После аз взех и му показах песнопойката, изсвирих му песента на пианото, изпях му я и той не намери никакво отклонение между това, което той знаеше и това, което аз бях написала в песнарката. Показах му песнарката на Кирил Икономов и му изсвирих песента така, както той бе я дал. Георги Куртев извика: "Ами тук е коригирано Божественото! " Сега ще се попитате къде е цялата тайна, че за минута-две се разбрахме с Георги Куртев? Тайната е следната, слушайте внимателно. Когато Учителят даде отначало песните, първите приятели като Георги Куртев, Минчо Сотиров, Димитър Добрев, Георги Томалевски и други ръководители на братствата от провинцията ги бяха научили така, както ги беше дал Учителят и така ги пееха и изпълняваха. Оттогава бяха минали десет-петнадесет години и нашите изгревяни започнаха да ги променят непрекъснато под въздействието на техни емоционални състояния ту в една, ту в друга посока. Учителят бе крайно недоволен от това положение. И накрая, Кирил Икономов се подведе по тези приятели и нотира песните така, както се пееха в момента от изгревяни, а не така, както бяха дадени първоначално от Учителя. Споменавам нарочно думата "изгревяни", защото ученикът не коригира Учителя, а според старите братя като Георги Куртев и други, които знаеха песните от самия Него, това издание ги постави в противоречие. Така аз хванах първите братя и те разбраха веднага цялата истина: "Да не се коригира Божественото!
към текста >>

4. 3_33 Съдба от Небето

Но аз реших да смекча нещата и затова се обърнах към Георги Томалевски и го запитах дали може да изпее тази песен.
Преминахме на третата песен. Жестоко напрежение. Всички мълчат, а аз държа папката с оригиналите пред себе си. Те не знаят сега какво следва. Дали имам и на тази песен оригинала. Но аз реших да смекча нещата и затова се обърнах към Георги Томалевски и го запитах дали може да изпее тази песен. Той се усмихна. Каза, че това е любимата му песен и я изпя. Всички слушат и мълчат. Питам го: "Брат Томалевски, вие откъде знаете тази песен? " "Аз лично съм я учил от Учителя", бе отговорът му.
към текста >>

Питам го: "Брат Томалевски, вие откъде знаете тази песен?
Дали имам и на тази песен оригинала. Но аз реших да смекча нещата и затова се обърнах към Георги Томалевски и го запитах дали може да изпее тази песен. Той се усмихна. Каза, че това е любимата му песен и я изпя. Всички слушат и мълчат. Питам го: "Брат Томалевски, вие откъде знаете тази песен? " "Аз лично съм я учил от Учителя", бе отговорът му. Тогава се обръщам към другите: "Вие чухте, че брат Томалевски я е научил от Учителя и я изпя точно така, както аз съм я дала и напечатала". Брат Томалевски вдига гордо глава и казва: "Това е точно така". Но Кирил Икономов скача и вика, че на Томалевски не може да се вярва. Аз тогава изваждам отново оригинала от папката и му го подавам.
към текста >>

Тогава се обръщам към другите: "Вие чухте, че брат Томалевски я е научил от Учителя и я изпя точно така, както аз съм я дала и напечатала".
Той се усмихна. Каза, че това е любимата му песен и я изпя. Всички слушат и мълчат. Питам го: "Брат Томалевски, вие откъде знаете тази песен? " "Аз лично съм я учил от Учителя", бе отговорът му. Тогава се обръщам към другите: "Вие чухте, че брат Томалевски я е научил от Учителя и я изпя точно така, както аз съм я дала и напечатала". Брат Томалевски вдига гордо глава и казва: "Това е точно така". Но Кирил Икономов скача и вика, че на Томалевски не може да се вярва. Аз тогава изваждам отново оригинала от папката и му го подавам. "Ако на Томалевски не вярваш, то вярваш ли на оригинала? " Беше притиснат до стената.
към текста >>

Брат Томалевски вдига гордо глава и казва: "Това е точно така".
Каза, че това е любимата му песен и я изпя. Всички слушат и мълчат. Питам го: "Брат Томалевски, вие откъде знаете тази песен? " "Аз лично съм я учил от Учителя", бе отговорът му. Тогава се обръщам към другите: "Вие чухте, че брат Томалевски я е научил от Учителя и я изпя точно така, както аз съм я дала и напечатала". Брат Томалевски вдига гордо глава и казва: "Това е точно така". Но Кирил Икономов скача и вика, че на Томалевски не може да се вярва. Аз тогава изваждам отново оригинала от папката и му го подавам. "Ако на Томалевски не вярваш, то вярваш ли на оригинала? " Беше притиснат до стената. Томалевски беше научил песента в първите години на Школата, но после го нямаше десет години - беше се оженил и жена му го беше отмъкнала в света - и когато той се завърна на "Изгрева", още помнеше първообраза на песента, а не това, което пееха приятелите.
към текста >>

Но Кирил Икономов скача и вика, че на Томалевски не може да се вярва.
Всички слушат и мълчат. Питам го: "Брат Томалевски, вие откъде знаете тази песен? " "Аз лично съм я учил от Учителя", бе отговорът му. Тогава се обръщам към другите: "Вие чухте, че брат Томалевски я е научил от Учителя и я изпя точно така, както аз съм я дала и напечатала". Брат Томалевски вдига гордо глава и казва: "Това е точно така". Но Кирил Икономов скача и вика, че на Томалевски не може да се вярва. Аз тогава изваждам отново оригинала от папката и му го подавам. "Ако на Томалевски не вярваш, то вярваш ли на оригинала? " Беше притиснат до стената. Томалевски беше научил песента в първите години на Школата, но после го нямаше десет години - беше се оженил и жена му го беше отмъкнала в света - и когато той се завърна на "Изгрева", още помнеше първообраза на песента, а не това, което пееха приятелите. Тогава Кирил Икономов се развика: "Искам този спор да го разреши Небето.
към текста >>

"Ако на Томалевски не вярваш, то вярваш ли на оригинала?
" "Аз лично съм я учил от Учителя", бе отговорът му. Тогава се обръщам към другите: "Вие чухте, че брат Томалевски я е научил от Учителя и я изпя точно така, както аз съм я дала и напечатала". Брат Томалевски вдига гордо глава и казва: "Това е точно така". Но Кирил Икономов скача и вика, че на Томалевски не може да се вярва. Аз тогава изваждам отново оригинала от папката и му го подавам. "Ако на Томалевски не вярваш, то вярваш ли на оригинала? " Беше притиснат до стената. Томалевски беше научил песента в първите години на Школата, но после го нямаше десет години - беше се оженил и жена му го беше отмъкнала в света - и когато той се завърна на "Изгрева", още помнеше първообраза на песента, а не това, което пееха приятелите. Тогава Кирил Икономов се развика: "Искам този спор да го разреши Небето. Аз искам знак от Небето! " И после вдигна най-театрално ръце към тавана и каза: "Нека Небето прецени кой е на правата страна".
към текста >>

Томалевски беше научил песента в първите години на Школата, но после го нямаше десет години - беше се оженил и жена му го беше отмъкнала в света - и когато той се завърна на "Изгрева", още помнеше първообраза на песента, а не това, което пееха приятелите.
Брат Томалевски вдига гордо глава и казва: "Това е точно така". Но Кирил Икономов скача и вика, че на Томалевски не може да се вярва. Аз тогава изваждам отново оригинала от папката и му го подавам. "Ако на Томалевски не вярваш, то вярваш ли на оригинала? " Беше притиснат до стената. Томалевски беше научил песента в първите години на Школата, но после го нямаше десет години - беше се оженил и жена му го беше отмъкнала в света - и когато той се завърна на "Изгрева", още помнеше първообраза на песента, а не това, което пееха приятелите. Тогава Кирил Икономов се развика: "Искам този спор да го разреши Небето. Аз искам знак от Небето! " И после вдигна най-театрално ръце към тавана и каза: "Нека Небето прецени кой е на правата страна". Аз също станах и казах, но без да вдигам ръце нагоре, а с двете ръце държах папките с оригиналите, както и оригиналната тетрадка. Казах: "Приемам - нека Небето прецени и отреди.
към текста >>

5. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

Изведнъж аз се сетих, че в комисията е и Георги Томалевски и че тази песен беше дадена в негово присъствие от Учителя.
Аз това нещо с моя ум навремето не можех да го възприема, а и сега, тридесет години след това, не мога пак да го възприема. Обяснявам си го с това, че бяха под влияние на Кирил и на онези внушения от Черната ложа, които объркаха много работи след заминаването на Учителя. Всички ахнаха в глас и зачакаха какво ще стане сега. Предугаждаха голямо събитие - нещо голямо, че ще се случи. А то взе, че стана не само събитие, но и инцидент и накрая избухна като бомба, защото това бе последното събиране на комисията. Изведнъж аз се сетих, че в комисията е и Георги Томалевски и че тази песен беше дадена в негово присъствие от Учителя. Той се бе отдалечил от "Изгрева" за цели десет години. Тогава се беше оженил и покрай жена си се отклони, след това дойде, но знаеше така тази песен, както я бе дал Учителя, защото той я беше научил от Него. Сетих се и това бе една спасителна мисъл за мен. И казах; "Георге, я изпей тази песен както я знаеш! " Томалевски я изпя.
към текста >>

" Томалевски я изпя.
Изведнъж аз се сетих, че в комисията е и Георги Томалевски и че тази песен беше дадена в негово присъствие от Учителя. Той се бе отдалечил от "Изгрева" за цели десет години. Тогава се беше оженил и покрай жена си се отклони, след това дойде, но знаеше така тази песен, както я бе дал Учителя, защото той я беше научил от Него. Сетих се и това бе една спасителна мисъл за мен. И казах; "Георге, я изпей тази песен както я знаеш! " Томалевски я изпя. Той пееше хубаво, имаше хубав глас, поддържаше го, а жена му беше музикант-педагог, така че той бе музикално образован и си поддържаше музикалната форма. Георги изпя песента така, както аз я бях записала и представила. Кирил я бе изменил значително. Всички скочиха срещу мен, че не може да се вярва на Георги Томалевски, а само на оригинала. Изведнъж нещата се обърнаха.
към текста >>

Всички скочиха срещу мен, че не може да се вярва на Георги Томалевски, а само на оригинала.
И казах; "Георге, я изпей тази песен както я знаеш! " Томалевски я изпя. Той пееше хубаво, имаше хубав глас, поддържаше го, а жена му беше музикант-педагог, така че той бе музикално образован и си поддържаше музикалната форма. Георги изпя песента така, както аз я бях записала и представила. Кирил я бе изменил значително. Всички скочиха срещу мен, че не може да се вярва на Георги Томалевски, а само на оригинала. Изведнъж нещата се обърнаха. Преди да изпее тази песен Георги, комисията се противеше да се подчини на оригинала. А сега искаше оригинала. Да се чудиш и маеш! Значи свирачът отгоре засвири друга свирня и друго хоро трябваше да се заиграе.
към текста >>

Всички срещу Томалевски и Томалевски срещу всички.
Той дръпна едно строго слово в защита на оригинала. Подкрепи ме в този случай, макар че досега при всички случаи подкрепяше Кирил. Аз им казах да почакат десет минути, докато донеса оригинала. Моята барака се намираше на 60 метра и аз се запътих към нея. Те останаха да се карат. Всички срещу Томалевски и Томалевски срещу всички. Докато се караха, аз изтичах у дома. Търся, търся - няма го. Сетих се, застанах смирено и се помолих на Учителя: "Учителю, Ти знаеш, че аз защитавам Твоето дело. Ти ме изпрати за тази работа. Помогни ми да го защитя докрай!
към текста >>

Бяха останали само Георги Томалевски и Асен Арнаудов.
Но бях се замислила за други неща, бях забравила да го извадя и след това съм излязла от стаята. Затова е важно човек да бъде с будно съзнание, когато върши работа за Бога, защото винаги има противодействия от тъмните сили. Но тогава, в тези разиграли се борби, човек оставаше без ум, камо ли да се грижи да бъде с будно съзнание. Връщам се с оригинала в ръка. Комисията се беше разтурила след голяма караница и всички си бяха отишли. Бяха останали само Георги Томалевски и Асен Арнаудов. Показах им оригинала. Томалевски го гледа и cижда, че той е изпял песента точно по оригинала. "Мен може да ме няма десет години, но онова, което съм научил преди това, е точно и непоклатимо! " Георги беше горд в себе си, че бе запомнил и изпял песента по оригинала и то песен, която беше научил от Учителя. А Асен Арнаудов, като видя оригинала, каза: "Вижте, момичето тук има право".
към текста >>

Томалевски го гледа и cижда, че той е изпял песента точно по оригинала.
Но тогава, в тези разиграли се борби, човек оставаше без ум, камо ли да се грижи да бъде с будно съзнание. Връщам се с оригинала в ръка. Комисията се беше разтурила след голяма караница и всички си бяха отишли. Бяха останали само Георги Томалевски и Асен Арнаудов. Показах им оригинала. Томалевски го гледа и cижда, че той е изпял песента точно по оригинала. "Мен може да ме няма десет години, но онова, което съм научил преди това, е точно и непоклатимо! " Георги беше горд в себе си, че бе запомнил и изпял песента по оригинала и то песен, която беше научил от Учителя. А Асен Арнаудов, като видя оригинала, каза: "Вижте, момичето тук има право". И тогава той ме подкрепи. След това с него работихме заедно песните и той ми помогна да издадем песнарката на Учителя.
към текста >>

6. 3_55 Учителят и толстоистите

Романът "Война и мир" излиза в шест тома през 1868-69 година, "Ана Каренина" - през 1873-76 година.
Когато умира баща му, той заминава при леля си в гр. Казан и постъпва в университета за източни езици. В края на 1853 година, като офицер в артилерията, взима участие в Кримската война, като е бил в Севастопол, гдето е прекарал цялата обсада на града през 1854-1855 година. След свършването на войната той влиза в столичните литературни кръгове като автор на популярни повести. През 1862 година той се запознава със семейството на московския лекар Бере, за чиято дъщеря - София Андреевна - той се оженва. Романът "Война и мир" излиза в шест тома през 1868-69 година, "Ана Каренина" - през 1873-76 година. През 1879 година пише "Изповед" и започва нов етап в неговото развитие. Започва да работи върху изучаването на Евангелието. През 1884 година той пише "В какво се състои моята вяра" - това е програмата на неговия живот. През 1901 година той е отлъчен от руската църква. През 1910 година е написан "Пътят на живота" Тези две произведения представляват идеологическата основа на толстоизма, който се стреми да приложи Христовото Учение в неговата истинска същност.
към текста >>

7. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

Аз забелязах, че когато представителите на палестинския клон се опитваха да ръководят, то автоматически представителите от богомилския и египетския клон се обединяваха срещу тях, защото палестинският клон иска подчинение на всички към Словото на Учителя.
Те могат да се обединят единствено чрез Словото на Учителя. Всички постановки, методи и знания за работа са дадени в Словото на Учителя. Там ще ги намерите, ще ги проучите и ще ги изпълнявате. Предателството към Школата може да дойде от представителите и на трите клона. Но верните по дух на Великия Учител от трите клона трябва да се обединят. Аз забелязах, че когато представителите на палестинския клон се опитваха да ръководят, то автоматически представителите от богомилския и египетския клон се обединяваха срещу тях, защото палестинският клон иска подчинение на всички към Словото на Учителя. А онези други два клона искат да живеят по закона на свободата, по закона на вътрешната свобода, и така да си създават чрез окултните науки групи в Школата - да създадат Школа в Школата. Освен това, онези чрез външната свобода искат да излязат из под опеката на Словото и да създадат поле на свободна дейност, като създадат организация, институция и общество, ръководено и подчинено на човешки управленски закони. Ето, това искат онези чрез така наречената външна и вътрешна свобода. Школата има свой път. Този път ние го преминахме и ще се запознаете с опитностите на нашия път.
към текста >>

8. 3_68 Самозванецът

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

В Материалния: глава, дробове, стомах.
Изучавайте усърдно: ценностите на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката душа, на човешкия дух. Това е Човекът. Има три порядъка в природата: Идеален, Реален и Материален. В Идеалния порядък влизат: Бог, Природа, Человек. В Реалния: Народ, Държава, Личност. В Материалния: глава, дробове, стомах. Злото се шири е тоя, последния порядък. Задачата на Мировата еволюция е да се установи правилна връзка между Материалния и Реалния порядък в света и да се свържат с Идеалния. В Идеалния свят няма никакъв дисонанс, в Реалния има само един, а в Материалния - петдесет дисонанса. Моят поздрав вам и на всички приятели. София, 8 ноември 1937 год., Изгрев Подпис: С инициалите на Духът Беинса Дуно (свещеният подпис на Учителя) Сега разбрахте ли, че той е изпратен да бъде представител на онази фирма от София и на "Изгрева", а не да хвърля табелата, окачена зад гърба му и да прави своя фирма.
към текста >>

А Материалният порядък, в който влизат глава, дробове и стомах - това е човешката личност, която борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят.
Семейството е образ какъв трябва да бъде народът, каква трябва да бъде религията и държавата. Бащата и майката са образ на ония, които ще бъдат бъдещи управници на държавата." С горният цитат, Учителят дава отговор какво представлява Реалният порядък, за който Той говори в писмото си до Михаил. А за Идеалния порядък, в който влизат Бог, Природа и Человек, обясненията ще намерите в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога, изказано е на български и е напечатано на български. То не се намира в измислиците, триците и боклука на писанията на Михаил. Това е отговорът в писмото за първия порядък. А Материалният порядък, в който влизат глава, дробове и стомах - това е човешката личност, която борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят. Това ще го намерите в Словото на Учителя. Словото на Учителя дава знанията, за да се добере човек до чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки. Това е целта на ученика в Школата на Бялото Братство. Когато е такъв ученик, той няма да има нито един дисонанс. А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния порядък има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата си и с постъпките си на физическия свят.
към текста >>

9. 5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

За шест години на нея се отпечатаха към шестдесет тома от Словото на Учителя.
Непременно ще проверите. Но и тоз народ ще провери, защото българи ги унищожиха! През времето на Школата на Учителя, беседите Му се печатаха много трудно, защото се ползуваха печатници от цяла България. По-късно ние намерихме и откупихме една печатарска машина - американска. Беше малка, но ни служеше добре. За шест години на нея се отпечатаха към шестдесет тома от Словото на Учителя. Доволен съм за това, защото аз движех тези неща като председател на Братския съвет. Останаха неиздадени още 1 500 беседи от Словото - това прави петдесет тома по тридесет беседи. Значи, остават още петдесет тома да се напечатат. При печатането на беседите на Учителя всички работеха всеотдайно и много добре. Паша Теодорова и Елена Андреева бяха стенографките, които дешифрираха стенограмите от времето, когато Учителят говореше.
към текста >>

Останаха неиздадени още 1 500 беседи от Словото - това прави петдесет тома по тридесет беседи.
През времето на Школата на Учителя, беседите Му се печатаха много трудно, защото се ползуваха печатници от цяла България. По-късно ние намерихме и откупихме една печатарска машина - американска. Беше малка, но ни служеше добре. За шест години на нея се отпечатаха към шестдесет тома от Словото на Учителя. Доволен съм за това, защото аз движех тези неща като председател на Братския съвет. Останаха неиздадени още 1 500 беседи от Словото - това прави петдесет тома по тридесет беседи. Значи, остават още петдесет тома да се напечатат. При печатането на беседите на Учителя всички работеха всеотдайно и много добре. Паша Теодорова и Елена Андреева бяха стенографките, които дешифрираха стенограмите от времето, когато Учителят говореше. Паша Теодорова вземаше дешифрираната стенограма, напечатана на пишеща машина и редактираше текста, след което го подготвяше за печат. Печатари бяха Димитър Стоянов и Влад Пашов, както и Кирчо-Лъвчето (Кирил Михайлов), а също и някои други братя и сестри.
към текста >>

Значи, остават още петдесет тома да се напечатат.
По-късно ние намерихме и откупихме една печатарска машина - американска. Беше малка, но ни служеше добре. За шест години на нея се отпечатаха към шестдесет тома от Словото на Учителя. Доволен съм за това, защото аз движех тези неща като председател на Братския съвет. Останаха неиздадени още 1 500 беседи от Словото - това прави петдесет тома по тридесет беседи. Значи, остават още петдесет тома да се напечатат. При печатането на беседите на Учителя всички работеха всеотдайно и много добре. Паша Теодорова и Елена Андреева бяха стенографките, които дешифрираха стенограмите от времето, когато Учителят говореше. Паша Теодорова вземаше дешифрираната стенограма, напечатана на пишеща машина и редактираше текста, след което го подготвяше за печат. Печатари бяха Димитър Стоянов и Влад Пашов, както и Кирчо-Лъвчето (Кирил Михайлов), а също и някои други братя и сестри. Аз бях организирал и книговезница, където беседите се подвързваха.
към текста >>

10. 5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева

Тогава си простудих и стомаха, защото пиехме ледена вода.
През 1928 година бе люта зима - минус 20 градуса. Вечер и сутрин - лед. Нямахме печка, влизахме в завивките и не мърдахме оттам, докато се затопляхме. Сутрин се събуждахме премръзнали. Много сняг имаше - бе до кръста ни и трябваше да бягаме през този сняг, за да се сгреем, чак до Подуене, където работехме в едно мазе. Тогава си простудих и стомаха, защото пиехме ледена вода. После сложихме печка и направихме кухня. Забием няколко кола, сложим бичмета и отгоре дъски - това ни бяха наровете, на които спяхме, а отдолу под тях духаше вятър. Така прекарахме няколко години - добре че оживяхме. После сложихме дюшеци пълни със слама. Когато направихме нашата барака, ние се прочухме, че можем да строим.
към текста >>

11. 5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991

Но тя попречи на американския президент Томас Уилсън, който издаде прочутата декларация с 14 точки.
Всеки народ трябва да бъде оставен да изпълни Божествената си мисия. А българският народ има такава мисия, защото Бялото Братство е в този народ. А те Му попречиха и спънаха работата на Бялото Братство в България и на Великия Учител. И за това ще си платят. 6. Англия има предназначение за сближаване на народите. Но тя попречи на американския президент Томас Уилсън, който издаде прочутата декларация с 14 точки. А той беше ученик на Бялото Братство, който трябваше да създаде Обединените нации и да приложи тези 14 точки. Те се противопоставяха на това и унижиха Уилсън и САЩ. А те се заклеха от своя страна да си отмъстят на Англия и да я разрушат като империя. Ако бяха изпълнили тези 14 точки, нямаше да се стигне до тези грешки и несправедливият Версайлски договор спрямо победените. Чрез този договор най-много се отрязаха територии от България.
към текста >>

12. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек.
Много се радвахме, защото бяхме с Него и виждахме всичко. Например, през това време Той имаше запек и мъчно се изхождаше по голяма нужда. Приятелите направиха до палатката място, където да се изхожда и Му сковаха нещо като столче. Отгоре разпънаха палатка, за да не се вижда. А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур. Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е?
към текста >>

13. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

" Те бяха го записали автоматично, но не бяха го запомнили.
" Запитах се защо Учителят търси път.Какво мисли да прави? Веднага след това отидох при Паша: "Паша, направи ли ти впечатление какво каза Учителят? " Тя не беше го запомнила. Отидох при Савка - и тя не бе го запомнила. Но и двете провериха своите стенограми- и те бяха записали този израз дословно: "И Аз търся път! " Те бяха го записали автоматично, но не бяха го запомнили. По-късно, когато дешифрирах лекциите, аз също го намерих. Тогава много ми се щеше да попитам Учителя какво значат тези думи, но от неудобство не Го попитах. Този въпрос ми се видя личен и се страхувах да не проявя любопитство. И после много съжалявах за това. Но и за колко много други въпроси съжалявах.
към текста >>

14. 8_13 Построяване на Изгрева

Стенографи в Мърчаево са били Елена Андреева и Савка Керемидчиева, които са стенографирали Словото на Учителя, което бе отпечатано в три последователни тома, отбелязани като "Заветът на Любовта".
Онези, които стоят зад Учителя, имат свои имена и са личности, взели дейно участие в братския живот. Тя е поместена, за да се види, че Борис Николов, застанал прав, стенографира на тефтерче. А онези, истинските стенографи на Учителя, които са седнали при нозете Му, са Паша Теодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева. Но на снимката на корицата те са изрязани, за да не се видят, а за да остане само този, който стенографира на тефтерче. Борис Николов не е бил в Мърчаево, освен на една екскурзия с Учителя по време на събора, август 1944 година, на връх Острец, защото е бил мобилизиран. Стенографи в Мърчаево са били Елена Андреева и Савка Керемидчиева, които са стенографирали Словото на Учителя, което бе отпечатано в три последователни тома, отбелязани като "Заветът на Любовта". Освен това, фотографът Жорж Кьосев е направил и други няколко снимки, в разстояние на пет минути, при което се вижда, че Борис Николов не само че не записва, но и не слуша какво говори Учителят. Защо не беше поместена една такава снимка? А защо не беше поместена снимката на онзи, който лично е стенографирал, лично е дешифрирал, лично е диктувал на машинописка и лично е подготвил изданието за печат. А този човек е брат Боян Боев. Негова снимка с Учителя не бе поместена, както не бе поместен и неговият оригинален труд?
към текста >>

15. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

Просветен съвет: Боян Боев, Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников, Елиезер Коен, Влад Пашов, Аня Теодорова, Гаврил (Галилей) Величков, Тодор Стоименов. 3.
На следващия ден, 1 януари 1945 година, в дома на Жечо Панайотов, се събраха двадесет и четири човека, сред които бяха ръководители от провинцията, както и по-активни в братския живот братя и сестри. В този ден бе избран временен Братски съвет от седем души от "Изгрева" в София, които трябваше да поемат ръководството на Братството след заминаването на Учителя до избирането на редовно ръководство. Бяха избрани: Тодор Стоименов, който бе един от първите ученици на Учителя, Боян Боев, Симеон Симеонов, Паша Теодорова, Борис Николов, Никола Антов и Жечо Панайотов. Освен този ръководен седемчленен братски съвет, бяха избрани още три съвета: 1. финансов съвет: Манол Иванов, Жечо Панайотов, Никола Антов. 2. Просветен съвет: Боян Боев, Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников, Елиезер Коен, Влад Пашов, Аня Теодорова, Гаврил (Галилей) Величков, Тодор Стоименов. 3. Домакински съвет: Манол Иванов, Елена Андреева, Георги Йорданов, Борис Николов и Алфиери Бертоли. Изброените тук лица трябваше да поемат ръководството на Братството и да се грижат както за братските имоти, така и за правилното протичане на братския живот в София и в страната. На 10 август в дома на Жечо Панайотов отново се събраха всички ръководители на братските кръжоци в страната, както и по-активни в братския живот братя и сестри. В този ден събраните двадесет и шест човека одобриха първия избор на седемчленен състав и лицата, избрани в Братския съвет и след като намериха, че са работили добре, ги избраха пожизнено за ръководители на този Братски съвет от София. Какво значи "пожизнено"?
към текста >>

16. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

Работих десет години, дешифрирах стенограмите и подготвих беседи за петдесет тома, които трябва да се отпечатат.
Ние ви оставяме Словото на Учителя. Това не е малко за вас, следващите поколения. Аз също имам своя дял в това Дело за съхранение на Словото на Учителя. Аз бях тази стенографка, която дешифрира стенограмите на останалите непечатани беседи и ги предаде за съхранение в четири екземпляра. Те излязоха, написани от моите пръсти на пишеща машина. Работих десет години, дешифрирах стенограмите и подготвих беседи за петдесет тома, които трябва да се отпечатат. Аз изпълних моя дълг към Школата, а вие трябва да изпълните своя дълг към Школата. Говоря за дълга на Ученика! Накрая, ще завърша с един цитат от беседа на Учителя, за да видите, да се убедите, да разберете, че всичко, което ви разказах е верно и точно. В 33 школна лекция на общия окултен клас, IV година, "Несъвместими отношения", произнесена на 22 юли 1925 година, на стр. 42-43 можете да прочетете следното: "Ако учениците се държат морално, добре, само пред Учителя си, те трябва да знаят, че не могат да Го излъжат.
към текста >>

17. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

Поради невъзможността да се обхване този материал и да се представят опитностите на всички ученици, то той ще бъде представен в няколко тома.
Обратното е от лукаваго! Този труд е авторски труд и е плод на многогодишен труд. Материалът е истинен и верен. Той бе записан чрез магнетофонни записи, както и чрез записки, направени от мен през различните години на моето издирване. Поместваме една незначителна част от спомените на тези приятели като смятаме, че с това няма да накърним техния авторски труд, който ще излезе поименно след много време. Поради невъзможността да се обхване този материал и да се представят опитностите на всички ученици, то той ще бъде представен в няколко тома. Тези спомени се отнасят за музикалния живот на "Изгрева" и за някои спешни актуални проблеми за разрешаване от днешното поколение. Така то ще се запознае с опита на предишното поколение и ще разбере мнението на Учителя по тези въпроси. А дали това поколение ще си вземе поука от всичко това, това е съвсем друга работа! Всеки ще бъде оставен свободен да прецени и да се определи! С настоящия сборник се цели всеки един от Общество "Бяло Братство" да се определи!
към текста >>

18. 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Георги Томалевски 13.
Борис Николов 8. Василка Иванова 9. Виктория Христова 10. Георги Марков 11. Георги Радев 12. Георги Томалевски 13. Дафинка Доганова 14. Димитър Стоянов 15. Добран Гарвалов 16. Евдокия Иванович 17. Еленка Андрееева 18.
към текста >>

19. 23. НА РАБОТА С МЛАДЕЖКИ ПЛАМ

Славни дни с песни вечер и топъл качамак и винаги гладен стомах.
Беше тежка и изнурителна работа, но нашия ентусиазъм не отслабваше. Но започнахме да огладняваме. Каквото имаше Жечо, малко житце събрано в хамбара се привърши. Започна големия глад. Жечо смля някаква останала царевица, докара едно чувалче царевично брашно от воденичката и започнаха дните на качамака. Славни дни с песни вечер и топъл качамак и винаги гладен стомах.
към текста >>

20. 40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА

Първите, с които се опитвахме да правим комуна беше в дома на баба Коца, майката на Георги Томалевски.
40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА Комуната е нещо много трудно. Живяхме комунално 12 години с различни приятели. С някои се създадоха приятелства много тесни, както се казва в Писанието, че има приятелство по тясно и от братска рождена връзка. Първите, с които се опитвахме да правим комуна беше в дома на баба Коца, майката на Георги Томалевски. Така брат Христо Дързев живееше у Томалевски, а ние другите прихождахме, сядахме на масата и пиехме топла вода от едни ба-кърени съдове. Там бяхме - Георги Томалевски, брат Кузман, който следваше философия, аз Борис Николов, Христо Дързев, който правеше партиите на четири гласа на песните на Учителя и всички се разпявахме. Пеехме ли пеем песни, а след това пиеме ли пием топла вода. А после пеем до насита. А коремите пълни с топла вода.
към текста >>

Така брат Христо Дързев живееше у Томалевски, а ние другите прихождахме, сядахме на масата и пиехме топла вода от едни ба-кърени съдове.
40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА Комуната е нещо много трудно. Живяхме комунално 12 години с различни приятели. С някои се създадоха приятелства много тесни, както се казва в Писанието, че има приятелство по тясно и от братска рождена връзка. Първите, с които се опитвахме да правим комуна беше в дома на баба Коца, майката на Георги Томалевски. Така брат Христо Дързев живееше у Томалевски, а ние другите прихождахме, сядахме на масата и пиехме топла вода от едни ба-кърени съдове. Там бяхме - Георги Томалевски, брат Кузман, който следваше философия, аз Борис Николов, Христо Дързев, който правеше партиите на четири гласа на песните на Учителя и всички се разпявахме. Пеехме ли пеем песни, а след това пиеме ли пием топла вода. А после пеем до насита. А коремите пълни с топла вода. Работим след обед на Подуяне - там чукаме камъни.
към текста >>

Там бяхме - Георги Томалевски, брат Кузман, който следваше философия, аз Борис Николов, Христо Дързев, който правеше партиите на четири гласа на песните на Учителя и всички се разпявахме.
40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА Комуната е нещо много трудно. Живяхме комунално 12 години с различни приятели. С някои се създадоха приятелства много тесни, както се казва в Писанието, че има приятелство по тясно и от братска рождена връзка. Първите, с които се опитвахме да правим комуна беше в дома на баба Коца, майката на Георги Томалевски. Така брат Христо Дързев живееше у Томалевски, а ние другите прихождахме, сядахме на масата и пиехме топла вода от едни ба-кърени съдове. Там бяхме - Георги Томалевски, брат Кузман, който следваше философия, аз Борис Николов, Христо Дързев, който правеше партиите на четири гласа на песните на Учителя и всички се разпявахме. Пеехме ли пеем песни, а след това пиеме ли пием топла вода. А после пеем до насита. А коремите пълни с топла вода. Работим след обед на Подуяне - там чукаме камъни. Сутрин сме в университета, а вечер пеем и пием топла вода.
към текста >>

С Георги Томалевски бяхме в комуната на село Ачларе.
А коремите пълни с топла вода. Работим след обед на Подуяне - там чукаме камъни. Сутрин сме в университета, а вечер пеем и пием топла вода. Комуна и половина. Глад и половина. С Георги Томалевски бяхме в комуната на село Ачларе. Най-обичахме с него да вървим по синурите. Беше нацъфтяла една хубава метличина. Вървим и говорим за най-съществените неща. Хубави приятелства се създадоха и хубави приятелства се развалиха в комуната. А защо ли?
към текста >>

21. 45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА

Тя спомагаше на храносмилането ми, защото аз страдах от болен стомах, имах язва и бях капризен на храна.
Вдигах големи тежести, които двама човека не можеха да помръднат. Така веднъж Учителят ме повика с пръст, отидох при Него, после с показалеца и с жест на дясната си ръка ме посочи и строго ме осъди: „Няма да прекаляваш с физическата работа." След малко добави: „Да стоплиш и да пиеш зелев сок! " И аз започнах да пия тоя зелев сок. Пеню Ганев имаше една голяма каца с наложено зеле и аз тази каца я изпих за няколко месеца. Следващите години си слагах по една каца зеле, за да пия зелев сок. Тя спомагаше на храносмилането ми, защото аз страдах от болен стомах, имах язва и бях капризен на храна. Не можех да ям всякаква храна, както и сготвено от кой да е човек. Минаха години и аз продължавах да работя тежка физическа работа и не се съобразявах със съветите на Учителя. Нали трябваше да изкарам по някой и друг лев повече. Тогава имах вече дом, семейство, а това са харчове. Трябват пари за това, за онова.
към текста >>

" Особено след като ми бе направена операция от язва и бе изрязана част от стомаха ми, аз обичах да ям нещо киселичко.
Дойде това време когато имах условия за работа, небето ми даде дълъг живот, но нямах сили. Да, природата държи строга сметка за силите, които употребява човек, защото тя отпуска кредит точно определен. А за времето, през което се изразходва този кредит, за нея е без значение, защото тя разполага с цяла вечност. Това е знание получено от Учителя. Друг път Учителят ми бе казал: „Да ядеш лимони! " Особено след като ми бе направена операция от язва и бе изрязана част от стомаха ми, аз обичах да ям нещо киселичко. Тогава аз използвах съвета на Учителя, но и преди това налитах на кисело. Без кисело не можех. Причината бе че лигавицата на стомаха не произвеждаше достатъчно стомашен сок - пепсин и солна киселина. Отначало бях болен от язва, а след това стомахът ми бе изрязан. От 28 години до 58 години боледувах постоянно от стомах.
към текста >>

Причината бе че лигавицата на стомаха не произвеждаше достатъчно стомашен сок - пепсин и солна киселина.
Това е знание получено от Учителя. Друг път Учителят ми бе казал: „Да ядеш лимони! " Особено след като ми бе направена операция от язва и бе изрязана част от стомаха ми, аз обичах да ям нещо киселичко. Тогава аз използвах съвета на Учителя, но и преди това налитах на кисело. Без кисело не можех. Причината бе че лигавицата на стомаха не произвеждаше достатъчно стомашен сок - пепсин и солна киселина. Отначало бях болен от язва, а след това стомахът ми бе изрязан. От 28 години до 58 години боледувах постоянно от стомах. Причината бе тежките камъни, които бях вдигал. Имах смъкване на стомаха. Съгласно съветите на Учителя всеки ученик от Младежкия Окултен Клас трябваше да изучава един музикален инструмент.
към текста >>

Отначало бях болен от язва, а след това стомахът ми бе изрязан.
Друг път Учителят ми бе казал: „Да ядеш лимони! " Особено след като ми бе направена операция от язва и бе изрязана част от стомаха ми, аз обичах да ям нещо киселичко. Тогава аз използвах съвета на Учителя, но и преди това налитах на кисело. Без кисело не можех. Причината бе че лигавицата на стомаха не произвеждаше достатъчно стомашен сок - пепсин и солна киселина. Отначало бях болен от язва, а след това стомахът ми бе изрязан. От 28 години до 58 години боледувах постоянно от стомах. Причината бе тежките камъни, които бях вдигал. Имах смъкване на стомаха. Съгласно съветите на Учителя всеки ученик от Младежкия Окултен Клас трябваше да изучава един музикален инструмент. Аз се спрях на флейтата.
към текста >>

От 28 години до 58 години боледувах постоянно от стомах.
" Особено след като ми бе направена операция от язва и бе изрязана част от стомаха ми, аз обичах да ям нещо киселичко. Тогава аз използвах съвета на Учителя, но и преди това налитах на кисело. Без кисело не можех. Причината бе че лигавицата на стомаха не произвеждаше достатъчно стомашен сок - пепсин и солна киселина. Отначало бях болен от язва, а след това стомахът ми бе изрязан. От 28 години до 58 години боледувах постоянно от стомах. Причината бе тежките камъни, които бях вдигал. Имах смъкване на стомаха. Съгласно съветите на Учителя всеки ученик от Младежкия Окултен Клас трябваше да изучава един музикален инструмент. Аз се спрях на флейтата. Намерих си учител и почнах да вземам уроци.
към текста >>

Имах смъкване на стомаха.
Без кисело не можех. Причината бе че лигавицата на стомаха не произвеждаше достатъчно стомашен сок - пепсин и солна киселина. Отначало бях болен от язва, а след това стомахът ми бе изрязан. От 28 години до 58 години боледувах постоянно от стомах. Причината бе тежките камъни, които бях вдигал. Имах смъкване на стомаха. Съгласно съветите на Учителя всеки ученик от Младежкия Окултен Клас трябваше да изучава един музикален инструмент. Аз се спрях на флейтата. Намерих си учител и почнах да вземам уроци. Записах се да следвам в музикалната академия в София през учебната 1925/26 г. Тогава си взех изпита по флейта с добър 4 и трябваше да запиша втора година.
към текста >>

22. 49. ДЪРВЕНИТЕ БАРАКИ

И оттогава страдам от язва на стомаха от 1928 г., цели 30 години до 1958 г.
Следващата година 1928 беше една от най-лошите зими, която сме запомнили. Снегове големи, студ до минус 20 градуса. А пък ние тогава нямахме дърва. А нямахме и пари за дърва, защото работехме и учехме. И тази зима съм измръзнал много и това е зимата когато аз се простудих на работа, защото бях пил студена вода, поради лекомислие. И оттогава страдам от язва на стомаха от 1928 г., цели 30 години до 1958 г. когато ме оперираха от спукана язва в затвора. Когато видяха, че ние сами си направихме жилище и беше доста хубаво и угледно отвън, чистичко отвътре, то и други пожелаха да си направят такова жилище. И ние, които имахме вече опит започнахме да им строим дъсчени бараки. Построихме към 15 бараки. Изникнаха за бързо време.
към текста >>

23. 57. ЗАДАЧИ С ВОДАТА

Та като пиеха гореща вода и прекаляваха, те си изгаряха стомаха и с това го щавеха.
Много братя и сестри чрез туй водолечение се излекуваха и имаха много добри резултати от тези упражнения. От тогава всички пиеха гореща вода, независимо къде бяха - на Изгрева, на гости или на планината. Понякога прекаляваха, за което Учителят каза: „Като ви казах да пиете гореща вода вие почнахте да се щавите." По онези години българите обработваха кожите като ги поставяха в гореща вода, от която космите падат. Като заколят кокошка, сложат я във вряла вода, тя се попарва и лесно се оскубва перушината. Обикновено минаваха под един и същ израз - „щавене". Та като пиеха гореща вода и прекаляваха, те си изгаряха стомаха и с това го щавеха. Тогава тази дума беше за нас жива дума, защото беше свързана с живота на българина. Днес за вас тази дума е мъртва, защото го няма вече този бит на българина. Времето го отвя, но остана Словото на Учителя.
към текста >>

24. 66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА

Такива котви, каквито притежават корабите, които ги спускат да се забият в морското дъно, за да може кораба да бъде прикрепен за котвата посредством едно стоманено въже.
Описание на емблемата. Емблемата представлява една окръжност, в която е вписан един разностранен триъгълник като върховете му опират окръжността през 120 градуса. Върхът на триъгълника опира на меридиана, а другите два върха са разположени хоризонтално. Така че е вписан равностранен триъгълник в окръжността. В този триъгълник е вписана една моряшка котва. Такива котви, каквито притежават корабите, които ги спускат да се забият в морското дъно, за да може кораба да бъде прикрепен за котвата посредством едно стоманено въже. Това означава кораба да бъде закотвен, т.е. привързан към земята чрез котвата и въжето. Така че в триъгълника има котва с въже. Трите страни на триъгълника разпределят от окръжността три еднакви геометрични хорди. В долната хорда е нарисувано началото на петолиние с ключа сол и са отбелязани три, цели ноти и обозначени като до, ми, сол на петолинието.
към текста >>

25. 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО

В редакционния комитет бяха повече Кузман Кузманов, Георги Томалевски, Константин Константинов, Добин Гарвалов и др.
По-късно като главен редактор се оформи Георги Радев. Но първите години се движеше от Георги Марков и Методи Константинов. Днес списание „Житно зърно" едва ли го има някъде напълно запазено от всичките му годишнини. Много от нашите поетеси писаха първите си стихове там. Накрая то стана като един извор на сведения за братския живот за следващите поколения. В редакционния комитет бяха повече Кузман Кузманов, Георги Томалевски, Константин Константинов, Добин Гарвалов и др.
към текста >>

26. 96. ПЕНТАГРАМАТА

С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи в матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея.
По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителят беше дал, която вече висеше по стените и предложи да се изработи като медальон, който да бъде от злато и златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи в матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета той я даваше и получаваше след време медальон - Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея-символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителят не беше против тази Пентаграма, а напротив насочваше ги да си вземат и направят.
към текста >>

27. 120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ

В този комитет влизаха Мария Тодорова, Асен Арнаудов, Георги Томалевски, Неделчо Попово, Кирил Икономов и други.
120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ След заминаването на Учителя Братския съвет встъпи в работата си и започна издаването беседите на Учителя. Точно тогава се разбра, че може да се реализира идеята за издаване песните на Учителя. Братския съвет покани най-добрите музиканти да образуват един комитет и да започнат издаването на песните. В този комитет влизаха Мария Тодорова, Асен Арнаудов, Георги Томалевски, Неделчо Попово, Кирил Икономов и други. В този комитет песните се разглеждаха една след друга и ако имаше корекции те се правеха. Комитетът започна работата си като преглеждаше всяка песен и я подготвяше в завършен вид за отпечатване. Обаче тук възникна един принципен въпрос. Кирил Икономов застъпваше тезата да се запишат песните и отпечатат тъй както ги пеят приятелите. А всички пееха песните по такъв начин, че имаше явни изменения от първоначалния вид на песента.
към текста >>

28. 135. ЧАШАТА ВИНО

София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели.

Така в една беседа Учителят след като разглежда въпроса, че и апостол Павел е съветвал ученика си да слага капка вино в храната си за слабия си стомах то изведнъж Учителят каза, че може да се пие по една чаша вино на ден, за да се оправи храносмилането.
135. ЧАШАТА ВИНО Учителят даваше правила за Школата, които трябваше да се спазват. Той държеше за тях, но останалите ученици са свободни да се проявят както искат. Това трябва да става по свобода отвътре, а не чрез налагане отвън. Когато е по свобода участва вътрешния человек, пробужда се съзнанието му и чак тогава има смисъл. За механичното приложение няма място. Така в една беседа Учителят след като разглежда въпроса, че и апостол Павел е съветвал ученика си да слага капка вино в храната си за слабия си стомах то изведнъж Учителят каза, че може да се пие по една чаша вино на ден, за да се оправи храносмилането. А до тогава Учителят държи за пълно вегетарианство, въздържание от алкохол и пушене на цигари. Това изказване на Учителя впечатлява много брат Давидов и след беседа той се приближава до Учителя и пита дали това е верно, което е чул с ушите си или погрешно е разбрал. „Учителю, ами дали може по една чашка вино на ден? " Учителят го поглежда, става строг и отсича: „Не, не може! " Давидов е бил обзет от желание да пие.
към текста >>

29. 159. ПРОТОКОЛ

Моето учение изложено в повече от шест печатани тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, няма нужда от защита.
Който дойде няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за Моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против Мене, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето учение изложено в повече от шест печатани тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, няма нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общо признат на образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си се дължат очевидно на атавистични причини т. е. ако между множеството мои слушатели има един два случая на душевно разколебаване и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им. Техният минал живот и сегашното им положение ясно свидетелстват за това, но те не са мои ученици, макар и да се явяват при Мене. Друго няма какво да кажа.
към текста >>

30. 190. СЕЛО МЪРЧАЕВО

Всички беседи на Учителя в Мърчаево, както и последните Му беседи са издадени в три тома „Заветът на Любовта". *
И наистина директора изпрати двама чиновника, които вдигнаха библиотеката на Учителя на един от камионите, с които прекарваха цялата иззета литература на Изгрева. Откараха 19 камиона с беседи на Учителя за претопяване. Предполагам, че тези двама чиновника качили се в този .камион да са спасили нещо включително и тези тетрадки. А може и да не са чиновници от библиотеката, а да са били преоблечени агенти, та да ни успокоят, че ужким нещо правят за съхранение. Ако не са запазени, тогава горко на българския народ и българската държава. Всички беседи на Учителя в Мърчаево, както и последните Му беседи са издадени в три тома „Заветът на Любовта". *
към текста >>

31. 194. СААНСКА КОЗА ЗА УЧИТЕЛЯ

Мъжкото го дадохме на един, а женското го запазихме за томазлък.
Взех я. Тя даваше по три литра мляко на ден. Това бе достатъчно за нас двамата с Мария Тодорова. Купихме козата и се грижехме за нея. Зимата се окози - пръкнаха се две ярета - едно мъжко и едно женско. Мъжкото го дадохме на един, а женското го запазихме за томазлък. Следващата година се увеличиха до пет. Една от тези кози я нарекохме Милка и я закарахме в Мърчаево, че я подарихме на Учителя. Тя се бе окозила и даваше хубаво мляко. Приятелите я гледаха, музеха я и свареното мляко го даваха на Учителя. Понякога сиреха млекото.
към текста >>

32. 205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ

отпечатахме 51 тома на Неговото Слово и още толкова са издадени по време на Школата, а тези философи и академици написаха само 28 реда.
През 1973 г. бяха издали „Кратка история на българската философска мисъл", от БАН институт по философия. На стр.. 432 на 28 реда се опитаха да кажат нещо за така нареченият „дъновизъм". Учителят за 22 години изнесе над 7500 беседи на български език, а ние от 1945 г. до 1950 г. отпечатахме 51 тома на Неговото Слово и още толкова са издадени по време на Школата, а тези философи и академици написаха само 28 реда. Ето, това представлява тази комунистическа власт. Не издадоха нищо от Учителя. Напротив всяка година правеха обиски и унищожаваха от печатаните беседи на Учителя. Недостойно за академици и философи. По това ще познаете какво е представлявала тази власт действувала под ръководството на онези сили, които работеха срещу Учителя.
към текста >>

33. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Неразумното обещание на Георги Томалевски - 79 68.
Братът на най-малките - 74 64. Художникът Борис Георгиев - 75 65. Художникът, който нарисува ръцете на Учителя - Герасимов - 76 66. Атанас Димитров на конгресът на теофилите. Мировият Учител - 77 67. Неразумното обещание на Георги Томалевски - 79 68. Баба Коца - 80 69. Георги Радев. Душа на девойка и дух на войн (1900-1940) - 81 70. Георги Радев и цената на откупа - 85 71. Дафинка върви стъпка по стъпка като бубулечка - 86 72.
към текста >>

34. 19. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

Беше издал два тома в Германия.
Неговият живот протече драматично и трагично. Бяхме свидетели на тези събития и знаехме защо всичко туй му се случи. Опита се да коригира Божественото и той трябваше да заплати, което стана по начин, който Учителят посочи. Този случай го описах. Той имаше един приятел историк Бено Цонев, женен за германка, който бе употребил цялото богатство на жена си, за да издирва през целия си живот материали по света за историята на България. Беше издал два тома в Германия. В България го гонеха понеже той беше доказал с документи кой, къде, как и защо бе фалшифицирал българската история. Беше академичен труд издаден на немски език и се казваше „Праистория и праезик на българския народ". Този академичен труд издаден в Германия в два тома тук у нас излезе в съкратено издание и бе посрещнат много остро от критиката. Цонев си имаше много неприятности. А Иван Радославов го защитаваше.
към текста >>

Този академичен труд издаден в Германия в два тома тук у нас излезе в съкратено издание и бе посрещнат много остро от критиката.
Този случай го описах. Той имаше един приятел историк Бено Цонев, женен за германка, който бе употребил цялото богатство на жена си, за да издирва през целия си живот материали по света за историята на България. Беше издал два тома в Германия. В България го гонеха понеже той беше доказал с документи кой, къде, как и защо бе фалшифицирал българската история. Беше академичен труд издаден на немски език и се казваше „Праистория и праезик на българския народ". Този академичен труд издаден в Германия в два тома тук у нас излезе в съкратено издание и бе посрещнат много остро от критиката. Цонев си имаше много неприятности. А Иван Радославов го защитаваше. Дори се яви в съда, за да го защити. Иван Радославов беше ученик на Масарик и беше личен приятел на професор Михалчев, същия който беше писал против Учителя. Та те двамата на млади години сядат в една бирария „Батемберг" до черквата „Св.
към текста >>

35. 67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ През време на Школата всички бяхме млади и хубави.
67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ През време на Школата всички бяхме млади и хубави. А младостта си има изисквания и закони, на които се подчинява. Най-важният проблем бе този за брака. Учителят го разреши още на събора през 1922 г. като каза: „На окултния ученик не му е позволено да се жени". Но това се отнася за окултния ученик, а не за онези, които носят табели, че са такива.
към текста >>

Този брат се казваше Георги Томалевски.
А Учителят бе казал: „Най-неблагоприятното съчетание е между еврейка и македонец." Е, това ние го видяхме. А този брат след време беше честен да казва на други: „Ако си дал едно неразумно обещание може да не го изпълниш." А какъв брат беше само? Колко светлина имаше в него! Какъв възторг, каква поетична дарба. Но една връзка с неподходяща жена може да те смъкне или спъне от твоя път. Този брат се казваше Георги Томалевски. Веднъж Томалевски е бил на Витоша на една екскурзия и бил в близост до Учителя и минавали покрай едно стадо кози. Тогава козите се пасяха на стада свободно по горите. Учителят посочва с бастуна си и му казва: „Георги, това което козите са за вас, това сте вие за Невидимия свят." Едно голямо откровение за съотношението между животните и човека и съществата, които са над него. На Георги Томалевски при бръснене му излезли пъпки на брадата, вероятно са се инфектирали. Отива при Учителя на „Опълченска" 66 и търси съвет.
към текста >>

Веднъж Томалевски е бил на Витоша на една екскурзия и бил в близост до Учителя и минавали покрай едно стадо кози.
А този брат след време беше честен да казва на други: „Ако си дал едно неразумно обещание може да не го изпълниш." А какъв брат беше само? Колко светлина имаше в него! Какъв възторг, каква поетична дарба. Но една връзка с неподходяща жена може да те смъкне или спъне от твоя път. Този брат се казваше Георги Томалевски. Веднъж Томалевски е бил на Витоша на една екскурзия и бил в близост до Учителя и минавали покрай едно стадо кози. Тогава козите се пасяха на стада свободно по горите. Учителят посочва с бастуна си и му казва: „Георги, това което козите са за вас, това сте вие за Невидимия свят." Едно голямо откровение за съотношението между животните и човека и съществата, които са над него. На Георги Томалевски при бръснене му излезли пъпки на брадата, вероятно са се инфектирали. Отива при Учителя на „Опълченска" 66 и търси съвет. Учителят му казва: „Вземи едно гърне с катран и си намажи лицето".
към текста >>

На Георги Томалевски при бръснене му излезли пъпки на брадата, вероятно са се инфектирали.
Но една връзка с неподходяща жена може да те смъкне или спъне от твоя път. Този брат се казваше Георги Томалевски. Веднъж Томалевски е бил на Витоша на една екскурзия и бил в близост до Учителя и минавали покрай едно стадо кози. Тогава козите се пасяха на стада свободно по горите. Учителят посочва с бастуна си и му казва: „Георги, това което козите са за вас, това сте вие за Невидимия свят." Едно голямо откровение за съотношението между животните и човека и съществата, които са над него. На Георги Томалевски при бръснене му излезли пъпки на брадата, вероятно са се инфектирали. Отива при Учителя на „Опълченска" 66 и търси съвет. Учителят му казва: „Вземи едно гърне с катран и си намажи лицето". Излиза Георги на двора и се чуди от къде да намери катран. Разгеле по това време пристигнал един приятел с конска каруца и донесъл някакви продукти за кухнята. Тогава всички носеха катран в катраници, които слагаха под каруцата и с тях мажеха осите на колата да не скърбуцат.
към текста >>

А нашето слънце, нашият красавец Георги Томалевски бе намазан с катран и черен облак бе закрил слънцето му, клюмна с глава и усети, че в него нещо ридае.
Но тя го поглежда бегло, после с презрение си отмества главата и показва, че той е един никаквец и една отрепка, вдига глава и отива към стаята на Учителя. Георги сяда на пейката, пак вади огледалцето, разглежда си лицето и оплаква нещастната си съдба. След малко излиза Учителя с красивата и хубава жена. А тя вече не е разтревожена. Тя е усмихната и сияе като слънце. А нашето слънце, нашият красавец Георги Томалевски бе намазан с катран и черен облак бе закрил слънцето му, клюмна с глава и усети, че в него нещо ридае. Това беше жалба за потъмнялото слънце на Георги Томалевски.
към текста >>

Това беше жалба за потъмнялото слънце на Георги Томалевски.
Георги сяда на пейката, пак вади огледалцето, разглежда си лицето и оплаква нещастната си съдба. След малко излиза Учителя с красивата и хубава жена. А тя вече не е разтревожена. Тя е усмихната и сияе като слънце. А нашето слънце, нашият красавец Георги Томалевски бе намазан с катран и черен облак бе закрил слънцето му, клюмна с глава и усети, че в него нещо ридае. Това беше жалба за потъмнялото слънце на Георги Томалевски.
към текста >>

36. 68. БАБА КОЦА

68. БАБА КОЦА Имаше брат, казваше се Георги Томалевски, с него бяхме в младежкия клас на Изгрева.
68. БАБА КОЦА Имаше брат, казваше се Георги Томалевски, с него бяхме в младежкия клас на Изгрева. Той живееше с майка си, баба Коца на ул. „Веслец", до гарата. Майка му ни посрещаше нас, младежите по следния начин: баба Коца слагаше на печката пет калайдисани медени гюмчета с вода, които вряха и ние седнали около масата попеем - пък изпием по една чаша гореща вода. Гласът ни се отвори и пак продължим да пеем. А на вън е студ, мраз и сняг.
към текста >>

А други се отдалечиха пак заради нея като Георги Томалевски.
По-късно се разпръснахме, макар че бяхме на Изгрева и при Учителя. Отвътре веригата, която ни държеше се разкъса и се разпръсна, защото други влезнаха между нас. Влезна помежду ни като елемент не друг, а жената. Не можахме да се справим с този елемент. Някои от младежите си заминаха заради нея. А други се отдалечиха пак заради нея като Георги Томалевски. Заради нея - жената, някои опълчиха срещу Школата и срещу Братството. Такива примери има десетина и те трябва да се разучат подробно, за да е за урок и поука за следващите поколения. Жената в Школата, която бе допусната от Учителя, тя се яви най-голямата пречка за нас младежите. Ние не можахме да я превърнем жената в сестра. И обратното бе верно - жената не можа да преобърне мъжът в брат.
към текста >>

37. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

Георги Радев дойде на Изгрева, а Христо Дързев, който беше от Казанлък живееше у Георги Томалевски.
Там имаше малки деца и аз се страхувах за тях. Решихме да се връщаме, но нямахме пари за влака. Камбурови работеха в Захарната фабрика. Отивам в Търново в една печатница да търся работа и ме наеха да правя буквите за афиши. За седем дни ги изрязах, платиха ми и купихме билети за влака. Георги Радев дойде на Изгрева, а Христо Дързев, който беше от Казанлък живееше у Георги Томалевски. Константин го заведох в Устово -Родопите. Прекарах с него един месец. Работих там. Оставих го и след 10 дни той се връща в София. Георги Радев бе в последната степен на туберкулозата и се оплаква: „Нямам въздух!
към текста >>

38. 70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА

" Вероятно това се отнасяше за неговите преводи и за това, че той ги издаде в списание „Житно зърно", което бе замислено като списание на Бялото Братство, а освен това той на собствена разноска беше издал тези три тома на Бо-Ин-Ра.
След като години наред превежда Бо-Ин-Ра и работи за Черната Ложа без да я осъзнава, чак накрая ние научихме мнението на Учителя за този автор. Но тогава се правеха неща без да питаме Учителя и всеки вършеше волята на своя господар. Имаше един критичен момент за Георги Радев в Школата. Тогава Учителят се намеси и го спаси. По този повод Той каза: „Аз съм го него откупил от Черната ложа, този триглав змей! " Вероятно това се отнасяше за неговите преводи и за това, че той ги издаде в списание „Житно зърно", което бе замислено като списание на Бялото Братство, а освен това той на собствена разноска беше издал тези три тома на Бо-Ин-Ра. Значи беше ревностен застъпник на онази ложа. И накрая Учителят откупи този змей от Черната Ложа. И бе заплатил с голяма цена. Ето това е историята за цената на откупа при Георги Радев.
към текста >>

39. 80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО

А стомахът го гложди.
Проваля му се вечерята. Ако беше си взел хляб, щеше да го яде сега със сол. Ами сега череши с червеи ядат ли се? Не се ядат! Седи умислен доста време на масата, а пред него са черешите и червеите, които се разхождат гордо, гордо в месестите череши. А стомахът го гложди. Стомахът му иска череши, а очите му не искат червиви череши. Тогава изведнъж решава следното: угасва лампата, сяда на стола на масата с ръцете си опитва черешите, съсредоточава се в себе си и решава да забрави какво са видяли очите му в тези череши. Седи на тъмно и изяжда една по една всички череши. Стомаха му е доволен, не го гложди, а очите му не виждат какво яде, потупва се по корема и си ляга. Ами какво ще стане с червеите в стомаха?
към текста >>

Стомахът му иска череши, а очите му не искат червиви череши.
Ако беше си взел хляб, щеше да го яде сега със сол. Ами сега череши с червеи ядат ли се? Не се ядат! Седи умислен доста време на масата, а пред него са черешите и червеите, които се разхождат гордо, гордо в месестите череши. А стомахът го гложди. Стомахът му иска череши, а очите му не искат червиви череши. Тогава изведнъж решава следното: угасва лампата, сяда на стола на масата с ръцете си опитва черешите, съсредоточава се в себе си и решава да забрави какво са видяли очите му в тези череши. Седи на тъмно и изяжда една по една всички череши. Стомаха му е доволен, не го гложди, а очите му не виждат какво яде, потупва се по корема и си ляга. Ами какво ще стане с червеите в стомаха? Тази мисъл го гложди като червей и го плаши.
към текста >>

Стомаха му е доволен, не го гложди, а очите му не виждат какво яде, потупва се по корема и си ляга.
Седи умислен доста време на масата, а пред него са черешите и червеите, които се разхождат гордо, гордо в месестите череши. А стомахът го гложди. Стомахът му иска череши, а очите му не искат червиви череши. Тогава изведнъж решава следното: угасва лампата, сяда на стола на масата с ръцете си опитва черешите, съсредоточава се в себе си и решава да забрави какво са видяли очите му в тези череши. Седи на тъмно и изяжда една по една всички череши. Стомаха му е доволен, не го гложди, а очите му не виждат какво яде, потупва се по корема и си ляга. Ами какво ще стане с червеите в стомаха? Тази мисъл го гложди като червей и го плаши. Накрая става, запалва газената лампа и произнася молитвата „Отче наш". Казва така: „Хляба нас насъщний дай го нам утре, защото на Теб принадлежи царството и силата, и славата завинаги. Амин." И си ляга спокоен, че е без грях.
към текста >>

Ами какво ще стане с червеите в стомаха?
А стомахът го гложди. Стомахът му иска череши, а очите му не искат червиви череши. Тогава изведнъж решава следното: угасва лампата, сяда на стола на масата с ръцете си опитва черешите, съсредоточава се в себе си и решава да забрави какво са видяли очите му в тези череши. Седи на тъмно и изяжда една по една всички череши. Стомаха му е доволен, не го гложди, а очите му не виждат какво яде, потупва се по корема и си ляга. Ами какво ще стане с червеите в стомаха? Тази мисъл го гложди като червей и го плаши. Накрая става, запалва газената лампа и произнася молитвата „Отче наш". Казва така: „Хляба нас насъщний дай го нам утре, защото на Теб принадлежи царството и силата, и славата завинаги. Амин." И си ляга спокоен, че е без грях. Генчо беше художник.
към текста >>

40. 97. КРАЖБАТА НА АРХИВА НА САВКА И ПОСЛЕДСТВИЯТА

бяха издадени „Свещени думи на Учителя" - II и III том на издателска къща „Всемир" на Мария Митовска, като съставител на тези два тома бе отбелязано, че е Лалка Кръстева.
Присвояването на архива на Савка имаше за цел да се разпръснат нещата и след това да бъде използван поединично, като този, който го изнася да си присвоява някакви заслуги и издава от свое име. Това нещо сполучи. 4. В разстояние на ред години се правеха опити и се изпращаха няколко лица до Лалка Кръстева да се приберат откраднатите тефтерчета, но тя заявяваше, че не желае да ги предаде. 5. Нарушаването на Окултните закони винаги води до нежелани последствия и накрая небето показва кой кому служи. През 1994 г. бяха издадени „Свещени думи на Учителя" - II и III том на издателска къща „Всемир" на Мария Митовска, като съставител на тези два тома бе отбелязано, че е Лалка Кръстева. Беше отбелязано, че всички права са запазени съгласно закона на издателска къща „Всемир". Втори том излезна с ISВN 954-8447-02-9, а трети - ISВN - без номер. 6. В тези два тома Лалка Кръстева е ползвала приготвените от Борис Николов три томчета, които още по негово време през 1977 г. бяха напечатани на пишеща машина, подвързани и раздадени на различни лица. Те са ползвали материала на Борис Николов, но без да отбележат кой го е подготвял, кой е разчел материала и т. н.
към текста >>

В тези два тома Лалка Кръстева е ползвала приготвените от Борис Николов три томчета, които още по негово време през 1977 г.
Нарушаването на Окултните закони винаги води до нежелани последствия и накрая небето показва кой кому служи. През 1994 г. бяха издадени „Свещени думи на Учителя" - II и III том на издателска къща „Всемир" на Мария Митовска, като съставител на тези два тома бе отбелязано, че е Лалка Кръстева. Беше отбелязано, че всички права са запазени съгласно закона на издателска къща „Всемир". Втори том излезна с ISВN 954-8447-02-9, а трети - ISВN - без номер. 6. В тези два тома Лалка Кръстева е ползвала приготвените от Борис Николов три томчета, които още по негово време през 1977 г. бяха напечатани на пишеща машина, подвързани и раздадени на различни лица. Те са ползвали материала на Борис Николов, но без да отбележат кой го е подготвял, кой е разчел материала и т. н. Използва се отново чрез една кражба чужд труд. Името Борис Николов не се споменава. 7. Идваме до най-невероятното.
към текста >>

41. 23. КОЛА БЕЗ ЛЪЖА

Работи като автомат.
Пред гишето - дълга опашка. Нареждам се аз и чакам. Слушам какво се говори. Коли отпускат само за болни. На гишето стои полицай невзрачен и тъп. Работи като автомат. Каквото са му поръчали, това прави. Приближавам се до гишето и мисля. Търся усилено доводи, но виждам за никоя друга причина не дават освен за болни. Търся да направя и аз един компромис в себе си. Насилвам положението си.
към текста >>

Нещо в мене не е съгласно с това, но аз вече се намерих пред гишето и автоматично казвам: „Кола за болен до Чам Курия".
Търся усилено доводи, но виждам за никоя друга причина не дават освен за болни. Търся да направя и аз един компромис в себе си. Насилвам положението си. Казвам си „Брат Боян не е добре с краката си. Ще считам, че искам колата за него". Нещо в мене не е съгласно с това, но аз вече се намерих пред гишето и автоматично казвам: „Кола за болен до Чам Курия". Получих бележка, но малката радост от нея в мен угасна. Тръгвам за Изгрева. Брат Боян седи в същото положение и ме очаква. Турям бележката на масата пред него, но не му казвам как съм я вземал. Боян веднага изтичва при Учителя и почуква на вратата.
към текста >>

42. 33. СПИРАЛАТА

Тогава Той нареди на Георги Тома-левски: „Издялай една стрелка, която да сочи север-юг на камъка." Извадиха компас и се оказа, че камъкът е ориентиран север-юг и сочи Харамията.
Учителят ни показа къде да го сложим. После посочи как да го обърнем, накъде да сочи камъка и ние изпълнихме точно нарежданията Му. Значи камъкът трябваше да бъде ориентиран в дадена посока, но ние не знаехме каква е идеята на Учителя. А Учителя държи точно до милиметър как да го подхванем и как да го подпрем. Камъкът завърши каменната спирала на пейките. Тогава Той нареди на Георги Тома-левски: „Издялай една стрелка, която да сочи север-юг на камъка." Извадиха компас и се оказа, че камъкът е ориентиран север-юг и сочи Харамията. С длето и с чука Георги изсече посоката север-юг и отбеляза с „Могй" „норд" -север и „Зид" - „сюд" - юг. Отстрани на камъка друг брат с длето изсече датата и часа, когато е поставен на това място. Така завърши спиралата. А на върха Учителят нареди да се постави друг камък, който имаше конична форма. Така се оформи спиралата.
към текста >>

43. 3. АВТОРСКО ПРАВО ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

около петдесет и един тома беседи.
Беше дъщеря на Неговата рождена сестра Мария, обаче тя беше женена за Чакалов, а неговият брат беше професор по математика. Отначало тя не искаше да вземе пари за наследство от авторското право на Учителя. Но в последствие като се затрудни финансово прие своя дял, който й се полагаше. Така ние се разплатихме. Купихме печатарска машина, намерихме хартия и успяхме да отпечатаме до 1950 г. около петдесет и един тома беседи. Много съм доволен от това. Останаха да се отпечатат още толкова. Но след 1951 г. беше забранено да се печатат беседи, а на 6.12.1957 г. конфискуваха от складовете на Изгрева и откараха деветнадесет камиона беседи за претопяване.
към текста >>

за шест години успяхме да отпечатим петдесет и един тома.
И ние бяхме от този народ по плът и кръв, но нас ни движеше Духът на Учителя и ние се борехме да съхраним Словото Му. А другите родени по плът българи, но подвластни на Духът на Заблуждението се бореха да унищожат всичко. Така седят нещата. От 1945 г. до 1951 г. за шест години успяхме да отпечатим петдесет и един тома. Това беше един голям успех за нас. А за да върви работата по-добре бях сложил Никола Антов за директор на печатницата с заплата, а това го ласкаеше и така не ни проти-водействуваше. Закона за авторското право в последтвие се промени няколко пъти, така както беше угодно на комунистите, които управляваха десетилетия наред. Ние нямахме вече условия за печат и трябваше да съхраним Словото на Учителя. Аз взех мерки за това.
към текста >>

44. 8. ПЕЧАТНИЦА НА ИЗГРЕВА

" А те не са ни отпускали хартия, а ето ние сме отпечатали петдесет тома.
Но като научава, че съм там бе наредил да ме въведат в кабинета му. Отивам и какво да видя, на неговото бюро са поставени всички наши издадени беседи и то подвързани около 50 томчета. Той се изправи срещу мен и пита сърдито: „Туй какво е? " „Това са беседите, които печатим". „От къде сте вземали хартия? " А те не са ни отпускали хартия, а ето ние сме отпечатали петдесет тома. Значи огромно количество хартия е употребено за тези томчета. Аз му казвам: „Хартия сме вземали от частни лица или най-главно от ежедневната преса. От оставащите роли, защото накрая остава малко хартия на ролката, която не може да се развие и хартията се къса. Ние прибираме тези роли, развиваме ги, нагъваме ги и с тях печатаме." Той се хвана за.главата. „Кой разреши да ви се продават тези роли?
към текста >>

45. 12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ

Беше ми се обострила язвата на стомаха, повръщах непрекъснато, не можех да се храня, отслабнах извънредно много и нямах сили.
Ние спазихме всички споразумения, а той се вслуша и подчини на противниците ни. А ние си бяхме платили всичко и тук и там в Париж. Нечестна работа. Непочтена. Измяна към една идея и към онези 100 души, които редовно си внасяха братския влог, защото знаеха, че тези пари ще отидат за една работа за Делото на Учителя. През това време аз бях много болен. Беше ми се обострила язвата на стомаха, повръщах непрекъснато, не можех да се храня, отслабнах извънредно много и нямах сили. Накрая мозайките бяха готови, но военните не се издължиха и останаха да дават 1 500 000 лв. на цялата група от 100 човека. От тук имахме много несгоди, работниците бяха разочаровани от възнагражденията, но срещу военните не можехме да сторим нищо. И те ни излъгаха. Изобщо време на лъжи.
към текста >>

46. 14. КАК СЕ ДОЙДЕ ДО ПРОЦЕСА СРЕЩУ БРАТСТВОТО

Пия един чай, стои в стомаха ми три дни и след това трябва да го повърна.
По време на самия процес бях в най-тежко състояние. Нищо не можех да ям. Не бях ял двадесет дни. Едва се крепях да не падна. Всичко повръщах. Пия един чай, стои в стомаха ми три дни и след това трябва да го повърна. Това бе през цялото следствие от 9 месеца. Така се явих на процеса с много отпаднали сили. Едва имах глас. Все пак аз се държах добре на процеса. Нито имах страх, нито се разколебах в своите твърдения.
към текста >>

47. 16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ

Той лекуваше болни с билколечение и имаше издадени два тома с негови методи за лекуване.
Разкайваше се и плачеше. Но нейния подпис стоеше на онзи протокол с Димковия при следователя. Е, как ви се струва това? Къде са окултните ученици на Учителя? А защо Димков бе заставен да лъжесвидетелствува за мен пред следователя? Той лекуваше болни с билколечение и имаше издадени два тома с негови методи за лекуване. Но той нямаше право да лекува, защото не бе лекар и лекарите го преследваха за това и често имаше написани обвинения за него до прокурора. Но понеже той не взимаше пари за преглед и всички знаеха това, че го прави от любов към ближния затова обвиненията ги отхвърляха. Но след много обвинения срещу него от лекарите милицията бе направила разследване и откри нещо съвсем неочаквано. Наистина той не взимаше пари от болните, но след като им написваше на един лист към 20 билки, то той ги изпращаше към един и същ билков магазин. А методите на Димков са много сложни и има голяма комбинация от билки, то за това трябва и магазин с много билки.
към текста >>

когато лично Тодор Живков, който управляваше страната като Генерален секретар на комунистите изпрати едно писмо до БАН и с него се нареди да се издадат двата тома на Димков, които бяха издадени преди 40 години.
А за нея да не говорим. И двамата изфабрикуваха обвинение срещу мен за този куфар. Така Димков бе принуден да служи на властта, за да не го подведат за онези 30%, които е вземал от печалбата на магазина. По този начин Димков се отърва от затвора за моя сметка. И понеже властта на комунистите винаги се отблагодарява на онези, които й помагат, то дойде време през 1977 г. когато лично Тодор Живков, който управляваше страната като Генерален секретар на комунистите изпрати едно писмо до БАН и с него се нареди да се издадат двата тома на Димков, които бяха издадени преди 40 години. Така том I излезна 1977 г., II том - 1978г., III том - 1979 г. Та властите си заплатиха. И се отчетоха пред Димков. Това трябва да им се зачете. А това бяха времена, когато Братството се гонеше и ежегодно се изземваше литература от Учителя и се унищожаваше.
към текста >>

48. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

се състоя заседание на Братския съвет на верска общност „Бяло Братство" - София, на което присъстваха членовете на съвета: Борис Николов, Боян Боев, Жечо Панайотов, Паша Теодорова, а освен това и следните членове на братството: Георги Куртев, Николай Дойнов, Никола Гръблев, Влад Пашов, Петър Филипов, Пеню Ганев, Георги Томалевски, Желю Ганев, Вера Куртева и Елена Андреева.
В него са обозначени всички суми. Но съдът не желаеше да признае този протокол. Не му изнасяше. Той следваше друг сценарий написан на друго място. ПРОТОКОЛ Днес, 29 ноември 1957 г. се състоя заседание на Братския съвет на верска общност „Бяло Братство" - София, на което присъстваха членовете на съвета: Борис Николов, Боян Боев, Жечо Панайотов, Паша Теодорова, а освен това и следните членове на братството: Георги Куртев, Николай Дойнов, Никола Гръблев, Влад Пашов, Петър Филипов, Пеню Ганев, Георги Томалевски, Желю Ганев, Вера Куртева и Елена Андреева. Заседанието се откри от председателя на Братския съвет - Борис Николов, който каза: „Тази вечер свикахме разширен Братски съвет, за да ви запознаем с ревизията, която финансови органи извършват на Братството. Затруднението, което срещаме е установяване първоначалната сума, която е намерена в стаите на Учителя. Тогава е направен опис на сумите, обаче финансовият съвет не може да го представи. Въпросът е да се установи каква е била първоначалната сума. Понеже описът липсва, тръгнахме по друг път.
към текста >>

Употребени за покупка хартия, от която са напечатани 51 тома беседи и лекции от Учителя за нуждите на членовете на Братството, хартията е купена без документ чрез члена на Братството - Неделчо Попов.
Преместване братска барака, в която живее Надежда Конова 184 000 9.4.1948 г. Изплащане 2-ра група наследници на Учителя 400 000 Нотариални разноски за същия случай 2 250 30.5.1948 г. Ремонт изгорялата постройка на Сим Симеонов 26 750 31.12.1948 г. Записани на приход по братско счетоводство 170 980 Неотчетени от Панайот Ковачев - Ст. Загора 500 000 Всичко: 4 230 700 1945-1948 г. Употребени за покупка хартия, от която са напечатани 51 тома беседи и лекции от Учителя за нуждите на членовете на Братството, хартията е купена без документ чрез члена на Братството - Неделчо Попов. (Приложение таблица) 1 719478 Всичко отчетени 5 950 178 Купената хартия без документи на стойност 1 719 478 лв., изцяло е вложена в отпечатването в братската печатница 51 тома беседи и лекции от Учителя за нуждите на членовете на Братството; хартията е купена без документи чрез члена на Братството - Неделчо Попов. В таблицата за отпечатаните книги се посочва колко хартия е потребена за тези издания, колко всъщност е заплатена според счетоводството на Братството или както се установява, получена е и употребена хартия за същите издания в повече от заплатеното лв. 1 719 478.- Тази сума в повече е именно за оправдаване недокументирани-те разходи за хартия - лв. 1 719 478. След това прочете се от брат Борис Николов списъка на златните монети и украшения, указали се на лице в стаите на Учителя.
към текста >>

(Приложение таблица) 1 719478 Всичко отчетени 5 950 178 Купената хартия без документи на стойност 1 719 478 лв., изцяло е вложена в отпечатването в братската печатница 51 тома беседи и лекции от Учителя за нуждите на членовете на Братството; хартията е купена без документи чрез члена на Братството - Неделчо Попов.
Изплащане 2-ра група наследници на Учителя 400 000 Нотариални разноски за същия случай 2 250 30.5.1948 г. Ремонт изгорялата постройка на Сим Симеонов 26 750 31.12.1948 г. Записани на приход по братско счетоводство 170 980 Неотчетени от Панайот Ковачев - Ст. Загора 500 000 Всичко: 4 230 700 1945-1948 г. Употребени за покупка хартия, от която са напечатани 51 тома беседи и лекции от Учителя за нуждите на членовете на Братството, хартията е купена без документ чрез члена на Братството - Неделчо Попов. (Приложение таблица) 1 719478 Всичко отчетени 5 950 178 Купената хартия без документи на стойност 1 719 478 лв., изцяло е вложена в отпечатването в братската печатница 51 тома беседи и лекции от Учителя за нуждите на членовете на Братството; хартията е купена без документи чрез члена на Братството - Неделчо Попов. В таблицата за отпечатаните книги се посочва колко хартия е потребена за тези издания, колко всъщност е заплатена според счетоводството на Братството или както се установява, получена е и употребена хартия за същите издания в повече от заплатеното лв. 1 719 478.- Тази сума в повече е именно за оправдаване недокументирани-те разходи за хартия - лв. 1 719 478. След това прочете се от брат Борис Николов списъка на златните монети и украшения, указали се на лице в стаите на Учителя. Тези ценности са били пазени от Манол Иванов до 1948 г., а след това той ги е предал за пазене на брат Борис Николов.
към текста >>

49. 20. НЕДЕЛЧО ПОПОВ

Там голями роли автоматически подаваха широки ленти хартия на печатарската машина.
Тогава по негова препоръка ние отивахме и изкупувахме останалата хартия. Така работихме няколко години. Но като мина известно време, запасите на частните печатници се свършиха. Това бе хартия купена от преди войната. Той беше във връзка с всички издателства и случайно веднъж някой му подметна като идея, че можем да използваме оставащата хартия от ежедневната преса, където се печатаха вестниците. Там голями роли автоматически подаваха широки ленти хартия на печатарската машина. Като остане ро-лата малка тя не може да се тегли и хартията се скъсва и обикновено оставаше по 10 кг хартия на рола. Тогава ролите се развиваха и се употребяваха за какви ли не нужди. Ние се насочихме към тях, а |е ги продаваха евтино на килограм. Ние ги купувахме и с конска каруца ги закарвахме на Изгрева. Обзаведохме в една барачка на Изгрева развиването на тези роли и нагъвахме хартията на формат какъвто ни трябва.
към текста >>

50. 30. ХИРУРГЪТ, КОЙТО МЕ ОПЕРИРА

Аз започнах да повръщам кръв от стомаха.
30. ХИРУРГЪТ, КОЙТО МЕ ОПЕРИРА Здравословното ми състояние се влоши. Аз започнах да повръщам кръв от стомаха. После язвата ми се спука и започнах да се изхождам с черни изпражнения. Губих кръв от две места, бях в много тежко състояние и накрая съм изпаднал в шок. Прехвърлиха ме в болницата на затвора и там ми оперираха язвата. Изрязаха част от стомаха ми с пробитата язва и са ме зашили. Преливаха ми кръв, преливаха ми течности, и непрекъснато банката висеше над главата ми и през една система всичко това се вливаше във вените ми.
към текста >>

Изрязаха част от стомаха ми с пробитата язва и са ме зашили.
30. ХИРУРГЪТ, КОЙТО МЕ ОПЕРИРА Здравословното ми състояние се влоши. Аз започнах да повръщам кръв от стомаха. После язвата ми се спука и започнах да се изхождам с черни изпражнения. Губих кръв от две места, бях в много тежко състояние и накрая съм изпаднал в шок. Прехвърлиха ме в болницата на затвора и там ми оперираха язвата. Изрязаха част от стомаха ми с пробитата язва и са ме зашили. Преливаха ми кръв, преливаха ми течности, и непрекъснато банката висеше над главата ми и през една система всичко това се вливаше във вените ми. По този начин ме спасиха. Едвам оживях. Но онзи период на възстановяване вървеше много бавно. Аз бях отслабнал, едвам се движех, олюлявах се и не можех да пазя равновесие.
към текста >>

51. 31. ОГНИЩЕТО НА ПЕЧКАТА И ТОПЛАТА ПИТА

Стомахът ми беше изрязан и аз поемах храна на отделни хапки.
Бяха оставили само един милиционер, който единствен е постъпвал човешки с тях. Затова когато аз пристигнах там режимът на затвора бе облекчен. Това ме спаси, защото при предишния режим аз нямаше да мога да издържа физически. Като вървях се люлеех и не можех да пазя равновесие от слабост. Не бях още заякнал от оперираната язва, а и не можех да се храня. Стомахът ми беше изрязан и аз поемах храна на отделни хапки. Управата на затвора като ме видя в какво състояние съм ме постави в кухнята да беля картофи. Това ме спаси отново, защото всички затворници работеха тежка физическа работа. Главния готвач също затворник не ме харесваше, защото според него аз само съм седял. А аз бях отслабнал и едвам се движех. Хранех се само с варени картофи и топла вода.
към текста >>

52. 48. ГЛАДЪТ

Аз не ядех, защото стомаха ми не ми приемаше храна.
На стената в килията в неземна светлина винаги за мен стоеше денонощно образът й ликът на Учителя. Той Го бе изпратил и поставил там, за да ме укрепи. Аз знаех, че съм под Негова защита. Едва издържах физически, но не се давах. Те се чудеха защо не ям. Аз не ядех, защото стомаха ми не ми приемаше храна. Беше се образувал някакъв спазъм и всичко, което поемах -повръщах. Можех да пия само топла вода. Следователят ме гледа как ежедневно се топя и се смалявам. Накрая му рекох: „Аз няма да издържа дълго. Аз съм болен.
към текста >>

Имам язва на стомаха и не мога да приема нищо през устата си и всичко повръщам.
Беше се образувал някакъв спазъм и всичко, което поемах -повръщах. Можех да пия само топла вода. Следователят ме гледа как ежедневно се топя и се смалявам. Накрая му рекох: „Аз няма да издържа дълго. Аз съм болен. Имам язва на стомаха и не мога да приема нищо през устата си и всичко повръщам. Вие ако така се бавите и отлагате делото, аз ще си замина и няма да мога да Ви свърша оная работа, която очаквате от мене и след това трябва да ме търсите в Онзи Свят горе". Следователят ме гледа учудено. „Мъртвите не Ви са необходими, защото Вие не признавате живота на Небето, а само живота на земята. Затова помислете какво ще правите с мене." Те се уплашиха и ускориха делото. Започнаха да се грижат по-добре за мен като почнаха да ми поднасят хляб и вода.
към текста >>

Дойде време физическото състояние на тялото ми се влоши й ме заведоха в болницата на затвора, където ме оперираха от язва на стомаха.
Бях прескочил гладът. Зад мене беше Духът на Учителя, който ме крепеше. Това беше истински пост с молитви. Тук видях силата на поста и силата на молитвата, защото те двете укрепват духа на човека и го правят чутък за идването на Божествения Дух, който на всеки човек раздава онова, което му е потребно. Чрез Него получих сила на духа си и укрепих волята си, че трябва да превъзмогна временната тегота на тялото си. Дойде време физическото състояние на тялото ми се влоши й ме заведоха в болницата на затвора, където ме оперираха от язва на стомаха. Един етап беше преминал, идваше вторият. Така се редяха брънките на веригата, с която бях окован в подземията на човешката преизподня. Веригата бе от 12 години затвор.
към текста >>

53. 51. БЕСЕДИТЕ СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ СЕ ПРЕТОПЯВАТ

Но те прибраха около 180 000 тома натоварени в 19 камиона.
Но това беше само за домовете. А от складовете я натовариха без всякакъв опис. Няколко месеца преди този ден 6.ХII. 1957 г. беше направена инвентаризация на книгите в складовете и ние по опис знаехме къде какво имаме. Но те прибраха около 180 000 тома натоварени в 19 камиона. На следствието казвам на прокурора Руменов. „Какво правите Вие? Това е престъпление". А той се усмихва." Ние, тези излишни книги, които се залежаваха по вашите складове ги прибрахме, за да ги предадем за претопяване. Претопихме ги на каша и за тази каша фабриката ни даде 50 000 лв." А това бе голяма сума по онова време.
към текста >>

54. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

В него влизат: Боян Боев, Паша Теодорова, Сашка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников (Славянски), Елиезер Коен, Тодор Стоименов.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ След заминаването на Учителя на 1.I.1945 г. се избира Братски съвет от 7 души. Едновременно се избират три помощни съвета - финансов, домакински и просветен. Просветният съвет има за задача да се грижи за просветната дейност и за братските издания. В него влизат: Боян Боев, Паша Теодорова, Сашка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников (Славянски), Елиезер Коен, Тодор Стоименов. Просветният съвет изработва план за работа и изнася доклад на Братската среща в София на редовния Братски събор през месец август. Изведнъж се издига една нова идея в Братството. Това е идеята за създаване на Академия по начина, по който е създадено Висшето университетско образование в България. До това време в София има Свободен университет и Софийски университет със своя структура, организация, със асистенти, доценти и професори към всяка катедра. Ето тази идея се прок радва и някои сили искат да я наложат.
към текста >>

По това време Георги Томалевски, който е писател-есеист, завършил факултет, учител по физика в една от софийските гимназии, е назначен за инспектор по училищното образование в Министерството на просветата.
До това време в София има Свободен университет и Софийски университет със своя структура, организация, със асистенти, доценти и професори към всяка катедра. Ето тази идея се прок радва и някои сили искат да я наложат. А защо? Нали на Изгрева има Школа, която е основана от Учителя от 1922-1944 г.? Защо се загърбва Школата и се дава път на Академията? По това време Георги Томалевски, който е писател-есеист, завършил факултет, учител по физика в една от софийските гимназии, е назначен за инспектор по училищното образование в Министерството на просветата. Той се занимава с организацията и преструктурирането на гимназиите в София. Като е запознат с организацията в Министерството на просветата, споделя с други приятели и решават да се приложи тази форма и на Изгрева. Да се създаде Академия, в която да се представят лектори по предварително разработен план за изнасяне на лекции по различни теми. А за да има лектори трябва да има ученици, на които да се четат лекции. Учениците на Учителя по време на Школата от 1922-1944 г.
към текста >>

Тридесет години след това Георги Томалевски и другите лектори около него разказваха с усмивки за техните начинания и за усърдната им наивност да създадат Академия.
А тя е затова власт, за да управлява и нейните разпореждания да се изпълняват. Всички я обвиняват и се учудват кой я е докарал в България. А е известно на всички от Изгрева, че Учителят бе този който първо пусна болшевиките на земята от Невидимия свят и второто, което знаят е, че Учителят пусна руснаците и комунистите в България, за да поемат управлението на страната. Това е една истина, която всички знаят, но на някои не им изнася. Затова следващото поколение трябва да знае как стоят нещата. Тридесет години след това Георги Томалевски и другите лектори около него разказваха с усмивки за техните начинания и за усърдната им наивност да създадат Академия. Разказите им бяха повече огорчения от несбъднати мечти, а не бяха разкази за поучение на следващите поколения. Те още не бяха разбрали, че пътят на Школата се определя от Словото на Учителя. Предоставяме няколко бюлетина на Братския съвет от 1945 г., за да се види през какви етапи преминават учениците след заминаването на Учителя, за да дойдат до отклонението. Тяхното отклонение започва от създаването на Академия. Следващите поколения могат също да направят такъв опит и да решат да създадат Академия или Университет.
към текста >>

Това са 600 тома беседи и лекции, в които са изложени принципите, законите и методите на новата култура.
Учителят казва: „Сега искам да се върнете 25 години назад и да станете такива, каквито бяхте преди 25 години. Трябва да се върнете 25 години назад." Т. е всеки да има онзи младежки огън, възторг и ентусиазъм, който е имал преди 25 години! Нека всеки да почне да работи с велика вяра в светостта на делото, за което работи. Учителят е оставил грамаден материал. Това са 600 тома беседи и лекции, в които са изложени принципите, законите и методите на новата култура. В тия беседи и лек ции са посочени методите за разумно разрешение на всички противоречия на днешната култура. Всеки ученик, който иска да бъде полезен за човечеството, за божественото дело, трябва да проучи материала, който се съдържа в тези беседи и лекции. Те се нуждаят от планомерно и систематично проучване. Това е вече почнало на Изгрева. В сряда е почнато основно проучване на лекциите на общия окултен клас по ред.
към текста >>

се прочете първата лекция на първата школна година (в тома „Трите живота").
Всеки ученик, който иска да бъде полезен за човечеството, за божественото дело, трябва да проучи материала, който се съдържа в тези беседи и лекции. Те се нуждаят от планомерно и систематично проучване. Това е вече почнало на Изгрева. В сряда е почнато основно проучване на лекциите на общия окултен клас по ред. Например, в сряда на 3 януари т. г. се прочете първата лекция на първата школна година (в тома „Трите живота"). В младежкия клас в петък е почната подобна работа с младежките лекции. На 5 януари се почва с първата лекция от първата година на младежкия клас (в тома „Двата пътя"). След прочитането на лекцията в сряда или петък се избират няколко души, които да приготвят за следния път резюме на прочетената лекция. Това се прави, за да се запечатат основните мисли в душите. В неделя, в 5 часа, на 14 януари, се почва проучването на тома „Ценната дума" (утринни слова).
към текста >>

На 5 януари се почва с първата лекция от първата година на младежкия клас (в тома „Двата пътя").
Това е вече почнало на Изгрева. В сряда е почнато основно проучване на лекциите на общия окултен клас по ред. Например, в сряда на 3 януари т. г. се прочете първата лекция на първата школна година (в тома „Трите живота"). В младежкия клас в петък е почната подобна работа с младежките лекции. На 5 януари се почва с първата лекция от първата година на младежкия клас (в тома „Двата пътя"). След прочитането на лекцията в сряда или петък се избират няколко души, които да приготвят за следния път резюме на прочетената лекция. Това се прави, за да се запечатат основните мисли в душите. В неделя, в 5 часа, на 14 януари, се почва проучването на тома „Ценната дума" (утринни слова). Същия ден, в 10 часа, се почна проучването на новия том неделни беседи „Великите условия на живота" и на беседите „Езикът на Любовта". Хубаво е подобна работа да се започне и във всички кръжоци в провинцията.
към текста >>

В неделя, в 5 часа, на 14 януари, се почва проучването на тома „Ценната дума" (утринни слова).
се прочете първата лекция на първата школна година (в тома „Трите живота"). В младежкия клас в петък е почната подобна работа с младежките лекции. На 5 януари се почва с първата лекция от първата година на младежкия клас (в тома „Двата пътя"). След прочитането на лекцията в сряда или петък се избират няколко души, които да приготвят за следния път резюме на прочетената лекция. Това се прави, за да се запечатат основните мисли в душите. В неделя, в 5 часа, на 14 януари, се почва проучването на тома „Ценната дума" (утринни слова). Същия ден, в 10 часа, се почна проучването на новия том неделни беседи „Великите условия на живота" и на беседите „Езикът на Любовта". Хубаво е подобна работа да се започне и във всички кръжоци в провинцията. Освен огромния материал, вложен в напечатаните беседи и лекции на Учителя, има още толкова беседи и лекции ненапечатани. Взети са мерки за постепенното им отпечатване. Жетвата е готова.
към текста >>

Само в неделя в 10 часа се започна четенето на беседи от тома „Все що е писано", понеже се завърши томът „Великите условия на живота".
Тя започва със слабите работи и свършва с най-силните. Придобиете ли лобювта, вие придобивате помощта на хиляди, милиарди любещи души". Тук на Изгрева кипи интензивен живот. Работите в общия клас в сряда в 5 ч., в младежкия клас в петък в 5 ч., в неделя в 5 часа и 10 часа сутринта продължават радостно и енергично. Продължава се четенето по ред на беседите и лекциите от книгите, които посочихме миналия път. Само в неделя в 10 часа се започна четенето на беседи от тома „Все що е писано", понеже се завърши томът „Великите условия на живота". В школите в сряда и петък всички братя и сестри на Изгрева изучават старателно словото на Учителя. Всички теми и резюмета се правят редовно. И всички упражнения, давани в школни-те лекции, се изпълняват съвестно. Сестра Цветана Симеонова разяснява някои от лекциите в сряда чрез художествени цветни картини, които илюстрират някои основни идеи на четената лекция. Учителят казва: „Сега сме в една от най-великите епохи в човешката история!
към текста >>

Томалевски - „Знакът на новото време".
С течение на времето, тия сказки добиха интерес не само от нашите братя и сестри от Изгрева, на живущите в града, но също така са посещавани и от множество граждани, наши съидейници от по-рано и въобще интересуващите се от идеен живот. Затова виждаме салона пълен с посетители, които жадно слушат новите съвременни идеи - насъщния хляб за всяка душа. Сказките започнаха към края на м. септември. По-долу изброяваме имената на сказчиците, темите и някоя основна мисъл от всяка сказка. 1. Г. Томалевски - „Знакът на новото време". Ще ви говоря за една категория хора, които изучават света, живеят и промишляват проблемите на живота. Това са смирените дховни, съзнателни люде в света. Като изучаваме явленията на живота, ние изключваме суеверието, което е голям враг на вярата. Признаваме същевременно, че науката е един непрестанен прогрес. Ние твърдим, че както науката, така и човешкият усет са продукт на Божествения замисъл и продължение на развитието.
към текста >>

Но в научните изследвания се стигна и до делението на атома.
Голяма част от болестите се дължат на тревогите и безпокойствата, с които обременяваме нашия живот. Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие на тялото, здраве и устойчивост на живота. 7. Инженер Д. Кочев. - „Атомната енергия". Науката доскоро твърдеше, че атомът е най-дребната частичка, на която се дели материята. Но в научните изследвания се стигна и до делението на атома. Частиците на атома са в постоянно движение около едно ядро. Това доведе до заключението, че атомът е един микрокосмос, подобен на макрокосмоса, че няма материя, а само движение на енергия. Колкото по-силни трептения на енергия имаме, толкова тя е по-възвишена. Тук е допирната точка на науката с окултизма, който твърди, че освен материалния свят има етерен, астрален, ментален и пр. - светове, различаващи се по своите трептения.
към текста >>

Частиците на атома са в постоянно движение около едно ядро.
Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие на тялото, здраве и устойчивост на живота. 7. Инженер Д. Кочев. - „Атомната енергия". Науката доскоро твърдеше, че атомът е най-дребната частичка, на която се дели материята. Но в научните изследвания се стигна и до делението на атома. Частиците на атома са в постоянно движение около едно ядро. Това доведе до заключението, че атомът е един микрокосмос, подобен на макрокосмоса, че няма материя, а само движение на енергия. Колкото по-силни трептения на енергия имаме, толкова тя е по-възвишена. Тук е допирната точка на науката с окултизма, който твърди, че освен материалния свят има етерен, астрален, ментален и пр. - светове, различаващи се по своите трептения. Тия въпроси за материята, разпадането на атомната енергия са разгледани от Учителя в беседите му през 1925-26 г.
към текста >>

Томалевски - „За изкуството".
Учениците станаха съвсем нови хора. От това се вижда, че Па-невритмията трябва да се въведе във всички училища в България и в света. И учителят, когато влиза при децата, трябва да остави своите семейни, обществени, политически и други грижи, защото той влиза да работи в една свещена област. Както и Господ каза някога на Мойсея при капината: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято! " 10. Г. Томалевски - „За изкуството". Човек понякога върши неща, които не всякога са потребни. Когато нашият пра-пра дядо е правил в пещерите разни изображения, това са били първите опити да се създаде изкуството. Историците никога няма да забравят цъфтящата елинска, култура, няма да забравят и усмивката на Ренесанса, който върна радостта на човека. Изкуството е една деятелност, която ни посочва величието на вековете. То е създадено за преобразяване на човека.
към текста >>

сутринта се прочете от тома „Учение и работа", беседата „Причинния свят", а на 10 часа - от тома „Дали може", беседата „Дух Господен"; в сряда - 5.ХII. т.г.
Непобедимият човешки дух намира своя път. Майките, които родиха децата на красотата, пак ще ги родят и ще донесат на човечеството оная радост, която му е обещана. Според съобщената по-рано програма, четенето на беседите в братския салон продължава четири пъти в седмицата. Всички братя и сестри тук се подвизават добре, посещават редовно тия беседи, а в неделен ден имаме посетители и външни хора, съмишленици на Братството. Съобщава Ви се за сведение, че на 2.ХII. т.г. сутринта се прочете от тома „Учение и работа", беседата „Причинния свят", а на 10 часа - от тома „Дали може", беседата „Дух Господен"; в сряда - 5.ХII. т.г. се прочете от лекциите II година на Общия окултен клас, беседата „Съмнение и воля", а на 7.ХII. -петък, се прочете „Педагогическата лекция" от тома „Добри навици". Всекидневните молитвени събрания на Изгрева продължават редовно в 7 часа вечер. Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града,които дадоха безплатни концерти пред наши братя и сестри и поканени гости. Такива бяха концертите на братя Янкови (цигулка и пияно), съпровождани с флейта от тяхния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова.
към текста >>

-петък, се прочете „Педагогическата лекция" от тома „Добри навици".
Според съобщената по-рано програма, четенето на беседите в братския салон продължава четири пъти в седмицата. Всички братя и сестри тук се подвизават добре, посещават редовно тия беседи, а в неделен ден имаме посетители и външни хора, съмишленици на Братството. Съобщава Ви се за сведение, че на 2.ХII. т.г. сутринта се прочете от тома „Учение и работа", беседата „Причинния свят", а на 10 часа - от тома „Дали може", беседата „Дух Господен"; в сряда - 5.ХII. т.г. се прочете от лекциите II година на Общия окултен клас, беседата „Съмнение и воля", а на 7.ХII. -петък, се прочете „Педагогическата лекция" от тома „Добри навици". Всекидневните молитвени събрания на Изгрева продължават редовно в 7 часа вечер. Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града,които дадоха безплатни концерти пред наши братя и сестри и поканени гости. Такива бяха концертите на братя Янкови (цигулка и пияно), съпровождани с флейта от тяхния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова. По-късно слушахме твърде хубавия концерт на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори. Третият концерт, който ни се даде, бе от г-жа Недялка Сименонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство.
към текста >>

55. 6. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ТЪЛКУВАНИЕ ОТ НОВОИЗЛЮПЕНИТЕ ТЪЛКУВАТЕЛИ НА ИЗГРЕВА

Но тук се явява Георги Томалевски, който е бил вече признат от обществеността за писател.
Затова е нужно да се преразкаже Словото в по-достъпна и разбираема форма. Кой ще Го преразкаже? Разбира се онези, които имат писателско перо. А на Изгрева писатели и поети колкото искаш. Във всяка барака е подслонен поет и неоценен писател. Но тук се явява Георги Томалевски, който е бил вече признат от обществеността за писател. Той започва да преразказва беседи на Учителя и съответно ги преписва на пишеща машина. На Изгрева не ги искат. Тогава той решава да направи своя група извън Изгрева и там да им говори по дадени теми, след което им предава да четат една преразказана от него беседа на Учителя. След него и други правят същото, затова, когато ви попадне някоя беседа на Учителя в ръкопис от онова време, внимавайте да не се заблудите и препишете или отпечатате преразказана беседа на Учителя от великите писатели на Изгрева. И както се случва в такива съдбоносни моменти, Учителят винаги протяга своята Невидима ръка, натиска своят невидим бутон и Неговите служители отново се явяват да изпълнят Волята Му.
към текста >>

56. 13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)

А читателите на тези два тома лично ще си я проверят.
13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992) Спомените на Борис Николов за Школата на Бялото Братство бяха поместени във втория и третия том на „Изгревът", защото.в този момент те трябваше да отговорят на всички въпроси и проблеми на новата епоха от 45 години, която започва след 1990 г. А читателите на тези два тома лично ще си я проверят. Имат достатъчно време. Що години са - все са техни. Те са записвани в по-голямата си част чрез магнетофонни записи от 1969 до 1976 г. и незначителна част от 1976 г. до 1983 г.
към текста >>

" Да се подготвят тези два тома изискваше много време, усилия и преодоляване на много пречки и противодействия.
По-скоро се ядоса, че онези ще бъдат исторически освидетелствувани, а той ще остане в забрава. Накрая склони. Работихме дълги години. Накрая, когато се разделяхме призна: „Това, което ти свърши, никой не можеше да го свърши. Ние оставаме зад тебе! " Да се подготвят тези два тома изискваше много време, усилия и преодоляване на много пречки и противодействия. Материалът е даден без литературна обработка и изглаждане на дадени езикови изрази, които днес се смятат, че са неправилни. Обикновено ми казваха: „Така не се говори, така не се пише, а трябва да се каже еди как си." Но онзи, който работеше и даваше материалът бе говорил именно така. Онзи, който работеше чрез мене и трябваше да свърши тази работа настояваше да се предаде материала именно така. А онези литераторите, граматиците и академиците ги нямаше по това време. Те не се интересуваха от това.
към текста >>

Но с излизането на тези два тома нещата ще се обърнат срещу тях.
Това бяха същите Сили, които воюваха срещу Братството и Школата на Учителя. Те се явяваха сега не да свършат някаква работа, а да попречат на онзи, който вършеше нещата по един строг план начертан от преди тридесет години. Те воюваха срещу идеята за историята на Школата. Не им изнасяше да се знаят нещата и искаха следващото поколение да остане в неведение. До сега те сполучиха. Но с излизането на тези два тома нещата ще се обърнат срещу тях. Тези Сили съществуват и съжителстват чрез дадени човеци, които се смятат последователи на Учителя. По делата им ще ги познаете. А какви са техните дела - ще разберете, като направите справка със Словото на Учителя. Няма човешки въпрос и проблем на Школата, който да не е засегнат в Словото Му. Затова го проучавайте.
към текста >>

Този материал не бе поместен, защото на този етап е най-важното да се отпечатат тези два тома.
За сега успяха. А после какво следва? Към спомените на Борис Николов трябваше да се прибавят много документи и снимков материал. Всички лица и събития описани в този том са документирани и има снимков материал. Всички лица необозначени с имена са разчетени и обозначени на съответните снимки, групови или индивидуални с Учителя. Този материал не бе поместен, защото на този етап е най-важното да се отпечатат тези два тома. Поради финансови затруднения те се отпечатват на обикновена хартия, която е по-евтина, но от своя страна тя не позволява отпечатването на качествени снимки. При едно ново издание на луксозна хартия бихме включили и такъв документален материал. Днес тези лица посочени в точка 1, 2, 3, 4, които задържат материалите от Боцис Николов трябва да си дадат сметка каква непростима грешка са направили и да се коригират докато е време, защото ще бъдат осъдени от следващите поколения и най вече от Небето затова тяхно деяние. Има един закон на Школата и думите на Учителя са цитирани в тези два тома, а те са следните: „Нито едно престъпление извършено на Изгрева, няма да остане ненаказано". Ние проверихме, че това се сбъдна!
към текста >>

Има един закон на Школата и думите на Учителя са цитирани в тези два тома, а те са следните: „Нито едно престъпление извършено на Изгрева, няма да остане ненаказано".
Всички лица необозначени с имена са разчетени и обозначени на съответните снимки, групови или индивидуални с Учителя. Този материал не бе поместен, защото на този етап е най-важното да се отпечатат тези два тома. Поради финансови затруднения те се отпечатват на обикновена хартия, която е по-евтина, но от своя страна тя не позволява отпечатването на качествени снимки. При едно ново издание на луксозна хартия бихме включили и такъв документален материал. Днес тези лица посочени в точка 1, 2, 3, 4, които задържат материалите от Боцис Николов трябва да си дадат сметка каква непростима грешка са направили и да се коригират докато е време, защото ще бъдат осъдени от следващите поколения и най вече от Небето затова тяхно деяние. Има един закон на Школата и думите на Учителя са цитирани в тези два тома, а те са следните: „Нито едно престъпление извършено на Изгрева, няма да остане ненаказано". Ние проверихме, че това се сбъдна! Здравей Борисе! Вергилий си изпълни своята задача. Много здраве имаш от мен и да знаеш, че аз винаги си изпълнявам обещанията. Но другите, които бяха около теб се оказаха недостойни да бъдат твои съвременници.
към текста >>

57. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

Е, сега в тези два тома на Борис Николов ще научите отговорите.
Най-обикновен пример. За Учителя има написани три песни с три различни текста, с три различни мелодии. Когато започнат да се превъзнасят, аз задавам този въпрос: забележете, никой не знае кой е написал текста и кой е дал музикалния текст на песните. Това какво означава? Означава много неща. Е, сега в тези два тома на Борис Николов ще научите отговорите. Есента на 1993 г. по случай излизането на книгата „Изгревът", аз организирах в камерна зала „България" концерт по музиката на Учителя. Изпълнители бяха: Йоанна Стратева - цигулка, Петю Цанов - китара и Ина Дойнова - вокал и електрически орган. За втори път музикантите бяха качени на сцена под покрива на зала България. Трябваше да вървим през онези етапи, които ще ни заведат до изпълнението на едно пожелание на Учителя.
към текста >>

58. 16. ЗАКЛЮЧЕНИЕ КЪМ „ИЗГРЕВЪТ, ТОМ II И ТОМ III