Търсене в текстове за 'Теменужка'

Живо се чувствува радостта на всеки стрък тревичка, кукуряк, теменужка или медуница, които смирено се показват из храстите.

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Б. Боев ПРОЛЕТЕН ИЗЛЕТ Вървим край зелени ниви. Около нас пръснати по полето цъфнали дървета, те внасят нов, празничен вид на цялата природа. Като че ли една музика пълни въздуха — песента на тържествуващия, всепобедния живот! Незабелязано се изкачваме и навлизаме в недрага на планината. Живо се чувствува радостта на всеки стрък тревичка, кукуряк, теменужка или медуница, които смирено се показват из храстите. те са тъй доволни, че отново са излезли из студените земни пазви, за да бъдат милвани от слънчевите лъчи и лекия утринен ветрец, за да съзерцават отново синьото небе и да се вслушват унесени в музиката, която тихо слиза към тях с всеки слънчев лъч. Розовите багри на изток, радостната песен на чучулигата и славея, музиката на планинския поток — всичко тъй живо ни говори, че светът е създаден не за страдания, а за радост! Животът е радост, а не скръб! Последната е само временно отклонение от радостта, която пълни всемира, Човек днес се учи във великото училище на живота, за да се домогне до оная светлина, която ще го доведе до мировата радост! Човек не е създаден, за да страда, а за да живее и твори, потопен в мировата радост!
към текста >>

Живо се чувствува радостта на всеки стрък тревичка, кукуряк, теменужка или медуница, които смирено се показват от храстите.

ПРОЛЕТЕН ИЗЛЕТ Вървим край зелени ниви. Около нас пръснати по полето цъфнали дървета. Те внасят нов, празничен вид на цялата природа. Като че ли една музика пълни въздуха - песента на тържествуващия, всепобеден живот! Незабелязано се изкачваме и навлизаме в недрата на планината. Живо се чувствува радостта на всеки стрък тревичка, кукуряк, теменужка или медуница, които смирено се показват от храстите. Те са тъй доволни, че отново са излезли от студените земни пазви, за да бъдат милвани от слънчевите лъчи и лекия утринен ветрец, за да съзерцават отново синьото небе и да се вслушват унесени в музиката, която тихо слиза към тях с всеки слънчев лъч. Розовите багри на изток, радостната песен на чучулигата и слабея, музиката на планинския поток - всичко тъй живо ни говори, че светът е създаден не за страдания, а за радост! Животът е радост, а не скръб! Последната е само временно отклонение от радостта, която пълни всемира. Човек днес се учи във великото училище на живота, за да се домогне до онази светлина, която ще го доведе до мировата радост!
към текста >>

Златоликата иглика разтваря своята чашка и приветства с възторг златния Бог на небето, що пръска живот и радост вред; синеоката теменужка смирено възправя главица, като плаха девойка, за да бъде целуната от живите лъчи на слънцето; розата в моминската градина руменее от радост и разпръсква сладък аромат; тревата ярко се зеленее и сякаш от радост плаче — на всяко листце по една сълза от бисерна роса блести и отразява слънчевите лъчи; гората зашумява и пее своята хвалебна песен, а върху някой клон, скрит от чужди взор, славеят извива кръшна песен химн в чест на Слънцето … Всичко се радва, ликува и пее, когато светлият цар на небето изгрява.

Златоликата иглика разтваря своята чашка и приветства с възторг златния Бог на небето, що пръска живот и радост вред; синеоката теменужка смирено възправя главица, като плаха девойка, за да бъде целуната от живите лъчи на слънцето; розата в моминската градина руменее от радост и разпръсква сладък аромат; тревата ярко се зеленее и сякаш от радост плаче — на всяко листце по една сълза от бисерна роса блести и отразява слънчевите лъчи; гората зашумява и пее своята хвалебна песен, а върху някой клон, скрит от чужди взор, славеят извива кръшна песен химн в чест на Слънцето … Всичко се радва, ликува и пее, когато светлият цар на небето изгрява.
Ето такова нещо е станало преди много много години в една далечна страна. А нещо подобно е станало и у нас, в гр. Хасково. Който желае —- нека провери. Ст. Песен на Слънцето Когато зората раздипля своя сребрист плащ над земята, тогава тъмата отлита — настъпва светъл ден. Слънцето изплава зад някой хребет на балкана, усмихва се благо на земята и ласкаво милва със своите животворни лъчи всичко: цветя, треви, дървеса, животни, хора ... Белоснежното кокиче първо се събужда и вести за приближаването на светлия Небесен цар. Златоликата иглика разтваря своята чашка и приветства с възторг златния Бог на небето, що пръска живот и радост вред; синеоката теменужка смирено възправя главица, като плаха девойка, за да бъде целуната от живите лъчи на слънцето; розата в моминската градина руменее от радост и разпръсква сладък аромат; тревата ярко се зеленее и сякаш от радост плаче — на всяко листце по една сълза от бисерна роса блести и отразява слънчевите лъчи; гората зашумява и пее своята хвалебна песен, а върху някой клон, скрит от чужди взор, славеят извива кръшна песен химн в чест на Слънцето … Всичко се радва, ликува и пее, когато светлият цар на небето изгрява. Той гордо пътува из ширни небесни простори от изгрев до заник и с неизмерима щедрост раздава вред живот, радост и красота! Елате всички и се преклонете пред великия цар на живота — Слънцето! Излезте всички на ранина за да приемете неговия дар и му въздайте хвала в молитви и песни! Да бъде благословено вечно живото слънце — извора но живота! Светослав Мейбъл Колинз (20) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 152) Докато се движехме по реката, внезапно мълчанието бе прекъснато от една тържествена песен.
към текста >>

Скритата в храстите виолетова теменужка, изпълваща околността с приятен аромат, ни насочва към онзи дълбок вътрешен копнеж на душата на земята, към великото, към Бога, копнеж към великото вътрешно единство на света — израз на мистичното съзерцание на вътрешната хармония на света.

Скритата в храстите виолетова теменужка, изпълваща околността с приятен аромат, ни насочва към онзи дълбок вътрешен копнеж на душата на земята, към великото, към Бога, копнеж към великото вътрешно единство на света — израз на мистичното съзерцание на вътрешната хармония на света.
Като погледнем гората и полята напролет, покрити със зеленина, това ни напомня за онзи стремеж към растене и развитие в природете и човека, и ни изпълва с свещен трепет. пред великата замисъл и работа, която се извършва пред очите ни. Цялата природа е като една грамадна алхимическа лаборатория, която непрестанно претворява низшето във висше като по чудо в тази лаборатория изникват едно по едно различните цветя и растения и изпъстрят лицето на земята с цветя от всички цветове на дъгата — от червения до виолетовия. Всичко това събужда в нас благородни подтици и чувства, които се изразяват в нашата аура като цветя, подобни на тези, които наблюдаваме в природата. И природата напролет, в своята пъстра премяна, представя една малка част от аурата не земята. Скритата в храстите виолетова теменужка, изпълваща околността с приятен аромат, ни насочва към онзи дълбок вътрешен копнеж на душата на земята, към великото, към Бога, копнеж към великото вътрешно единство на света — израз на мистичното съзерцание на вътрешната хармония на света. До тях се мъдри златоликата иглика и минзухар, който със своята златиста премяна ни показват, че душата на земята е изпълнена с мъдрост и е потопена в мъдростта. Редом с тях са и сините незабравки, сини като лазура, и ни говорят за вечната истина, която носи свободата. И въобще, всеки един цвят, който наблюдаваме в природата, е външен израз на живите и разумни сили на природата, които работят и в човешката душа. И затова, за онези, които знаят да четат, пролетта разкрива дълбините на душата не света; и той вижда какви безценни съкровища се крият във великата душа на света, и знае, че тези богатства се намират и в неговата душа. И с пробуждането не тези сили в природата те се пробуждат и в човешката душа. В.
към текста >>

„Братство“ хваща за ръка малките и с едно нежно чувство, естествено и непринудено ги въвежда в храма на природата, спирайки се по отделно при кокичето, минзухара, теменужката, при момините сълзи, незабравката, при розата, при слънчогледа, черешата и т.

„Братство“ хваща за ръка малките и с едно нежно чувство, естествено и непринудено ги въвежда в храма на природата, спирайки се по отделно при кокичето, минзухара, теменужката, при момините сълзи, незабравката, при розата, при слънчогледа, черешата и т.
(следва) Слав Камбуров КНИЖНИНА Хей горице! — стихотворения за деца от Дим. Антонова. Това е една сбирка от 43 стихотворения. написани с голяма обич към децата и дълбоко проникване във вътрешната страна на живота в природата. Авторката, която е добре позната на нашите читатели със стихотворенията си във в. „Братство“ хваща за ръка малките и с едно нежно чувство, естествено и непринудено ги въвежда в храма на природата, спирайки се по отделно при кокичето, минзухара, теменужката, при момините сълзи, незабравката, при розата, при слънчогледа, черешата и т. н., като на всяко цвете и на всяко по-важно и интересно явление в природата посвещава отделно стихотворение. От тази стихосбирка за деца лъха нещо ново и хубаво. Това е. от една страна, опита да се проникне до вътрешната страна на природата, да се съзре и разкрие, по един достъпен за детето начин. символа, вечното, идеята, която стои зад известни форми и явления в природата и, от друга страна — нежното чувство на състрадание, братство, милосърдие, потика към доброто, с които са проникнати някой стихотворения, като например „Съживената птичка“, „Вълчо“ и др.
към текста >>

— Отсега нататък ще се наричаш теменужка, — кръсти я пролетта.

— Някоя безимена тревица, — отговори пакостницата оса. — Това е тревицата, която живее в брестовия храст със своите две приятелки. Тя е много срамежлива и не смее да се приближи. — рече врабеца. Ала когато пролетта я повика, тревицата със сините крила дойде по-близо. — Отсега нататък ще се наричаш теменужка, — кръсти я пролетта. Тогава дойдоха и нейните две другарки, и пролетта назова онази тревица със звезда на главата иглика, а тази другата с розов околовратник — кокиче. Няколко околни пръчици й се поклониха до земята, тя ги помилва, и те веднага станаха зелени. Най-после, когато добре си почина в тази гора пролетта стана да си иде. Птиците се вдигнаха във въздуха над нейната глава и запяха всички заедно някакъв познат пролетен химн. Пчелите. осите, калинките отидоха да я изпратят бръмчейки тихо.
към текста >>

И кокичето, игликата и теменужката и махаха от чима, докато не се скри зад брега.

Тогава дойдоха и нейните две другарки, и пролетта назова онази тревица със звезда на главата иглика, а тази другата с розов околовратник — кокиче. Няколко околни пръчици й се поклониха до земята, тя ги помилва, и те веднага станаха зелени. Най-после, когато добре си почина в тази гора пролетта стана да си иде. Птиците се вдигнаха във въздуха над нейната глава и запяха всички заедно някакъв познат пролетен химн. Пчелите. осите, калинките отидоха да я изпратят бръмчейки тихо. И кокичето, игликата и теменужката и махаха от чима, докато не се скри зад брега. Превод от сръбски: Десанка Максимович ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Кеплер, Нютон и Тихо де Брахе за астрологията Преди известно време два софийски вестника дадоха място на една статия, която със смелост, присъща на неосведомеността, характеризираше астрологията като суеверие или измама. Впрочем, в подкрепа на своето твърдение авторът привеждаше и мненията на двама американски астрономи. И в най-голямата лъжа има малко истина — бе казал някога Айнщайн. Вярното в случая е, че с името на астрологията сее шарлатанствало твърде много, както това се прави и с други науки. И едва ли някой съжалява за това повече от ония, които желаят да се разграничи истината от заблудата в тая спорна област.
към текста >>

Правотата на теменужката бе очевидна и никой не посмея да я оспори.

Друг би бил въпроса, ако някой от нашата среда е жертва. Затова аз предлагам да поканим някое цвете при нас, за да представлява своята среда. — Прието, прието, с болшинство решава събранието. Яви се мъничка теменуга и един стрък момини сълзи и заявиха от страна на своите другари, че те не могат да се солидаризират със съседите си от животното царство, понеже винаги са бивали почитани и уважавани от хората. Напротив, те са длъжни да се извинят в лицето на техния представител, за дето досега нито веднъж не са изразили своята признателност за правените им много почести, като са удостоявали всички цветя с покана на обществени места в случаи на празненства или развлечения. Правотата на теменужката бе очевидна и никой не посмея да я оспори. Но това не попречи на събранието да поддържа още създаденото против мене настроение. Избраната комисия да изработи резолюцията за моето осъждане или, по-право казано, да осъди моето градско общество, се залови трескаво на работа. В няколко минути вече проекта бе готов и се поднесе на одобрение от общото събрание. Остана на особено мнение само щъркелът, който до него време газеше в съседната с гората ливада. Като видя събралото се множество, щъркелът се запъти бавно с широки крачки, величествен като библейски мъж.
към текста >>

Край стобора кокичето изнича, нетърпеливо в свойта самота, — кога цвета на теменужката ще се покаже: то има толкова да й разкаже!

. . IV. Как тихо вред е и покой, нощ ясна — тишина; но Боже мой, във мисли рой бди моята душа. * Душа ми, странница е тя, пътува по света, като предвестница звезда за нови небеса. Из „На прага стъпки“: I. В усмивката на пролетния ден снегът стопен от стрехите в градината се стича. Край стобора кокичето изнича, нетърпеливо в свойта самота, — кога цвета на теменужката ще се покаже: то има толкова да й разкаже! II Кокиченце, за мене брано, от него дар на обичта —- от всички минало най-рано през портите на пролетта! * Ела ми научи душата как да цъфти в снега и тя, и да извади из земята сълзиците на радостта. III През рамо хвърлих чашата световна, разкъсах багреница; на помисъл обрекох се върховна сега и — нейна жрица — понесох тежкото й бреме. * И влязох с теб да служа служба мирна на хубостта вжв храма, — души, където, като от измирна чад, в небесата двама молитствено да възнесеме. IV Тука е тихо.
към текста >>