Търсене в текстове за 'Теменужка'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 32 резултата в 24 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 59. ПРОПОВЕДТА

Борис Николов

ТОМ 2

Усещал ли си аромата на теменужката?
Учителя му казва: „Това са стари методи. Те не дават резултати. Ние ще ви дадем нови методи за работа." Братът пита: „Какви са тези методи, Учителю? " Учителя казва: „Ходил ли си на планината? Спирал ли си се някога на някоя хубава полянка, вдъхвал ли си въздуха? Усещал ли си аромата на теменужката? Ще проповядвате като цветята! Усещаш дъхът им, а самите тях не виждаш." Така и ние ще живеем с този народ и делата ни ще ухаят на чистота и доброта. Това е„новата проповед според Новото Учение.
към текста >>

2. 21. КОЙ КОГА ЩЕ ЦЪФТИ

ТОМ 6

И само Го гледах и мълчах... Очите ми говореха... душата ми говореше чрез тях... Тогава Той каза: „Кокичето цъфти най-рано, минзухарчето след него, а теменужката - най-после, но тя разлива най-сладък аромат." За кого каза това?
Аз бях при Него. Аз бях обгърната от Неговата Светлина и Любов. Аз бях щастлива, блажена. Какво да искам повече? Аз имах всичко. И само Го гледах и мълчах... Очите ми говореха... душата ми говореше чрез тях... Тогава Той каза: „Кокичето цъфти най-рано, минзухарчето след него, а теменужката - най-после, но тя разлива най-сладък аромат." За кого каза това? за кого даде този красив образ? За Буча ли, за мене ай, не зная. Може би и за двете. И тя беше закъсняла с образованието си и аз страдах от недостатъчното си образование. Може би и двете като теменужката ще цъфнем по-късно, си помислих аз и ще разлеем прекрасен аромат.
към текста >>

Може би и двете като теменужката ще цъфнем по-късно, си помислих аз и ще разлеем прекрасен аромат.
И само Го гледах и мълчах... Очите ми говореха... душата ми говореше чрез тях... Тогава Той каза: „Кокичето цъфти най-рано, минзухарчето след него, а теменужката - най-после, но тя разлива най-сладък аромат." За кого каза това? за кого даде този красив образ? За Буча ли, за мене ай, не зная. Може би и за двете. И тя беше закъсняла с образованието си и аз страдах от недостатъчното си образование. Може би и двете като теменужката ще цъфнем по-късно, си помислих аз и ще разлеем прекрасен аромат. Дай Боже! На следващата година на Буча се нареди по чуден начин и тя влезе в гимназия, че беше минала пределната възраст и завърши и стана Учителю. Аз не завърших университет, но онова, което ми даде Учителят ме задоволи повече и аз съм доволна и благодарна.
към текста >>

3. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Марийка Великова Марашлиева

ТОМ 6

Не мога да не се засмея с глас, като си мисля за него - смях от радост - обичен, обичен песно-певец и чист като теменужка.
За Гого и Илия да не говорим. Изненадана съм от тях - приятно трогната съм от чистосърдечието на Гого, красивата и топла разумност в него. Бог да го благослови и укрепи. Бог да изпълни сърцето му с всяко благо. А Илия! Не мога да не се засмея с глас, като си мисля за него - смях от радост - обичен, обичен песно-певец и чист като теменужка. Колко сте красиви всички в душата ми! Колко ви обичам! Прегръщам ви всички от душа и от сърце и ви пожелавам най-хубавото, което се пожелава на Божии работници - на окултни ученици. Ваша: Олга Славчева Отворена картичка 15.VII.1943 г. Мила Марийке, Питах, отговор, ето!
към текста >>

4. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

ТОМ 7

Като тръгнеш по пътеката, изведнъж ще почувствуваш някакво дихание на теменужка.
В.: Разказваше навремето една интересна опитности брат Звездински. Отишъл при Учителя и му разправя: „Учителю, кога ще дойде времето та да излезем на площадите, да издигнем трибуни, да говорим за Бялото братство, да говорим така, така и онака“. Учителят го погледна и му казал: „Това нещо и този метод е отречен от вековете. Така сега няма да се върви. Сега ще вървим по пътя на теменугата. Като тръгнеш по пътеката, изведнъж ще почувствуваш някакво дихание на теменужка. Обърнеш се, мирише, обърнеш се гледаш - няма нищо. Погледнеш, потърсиш, а тя се крие у трънете. Там е и не се вижда, но мирише на теменуга“. Т.: Там се е скрила. И чека, който трябва.
към текста >>

5. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 10

Като теменужката 25.
Аз не съм Учителят 20. Снегът на Витоша 21. В клетката на лъва 22. За благодарността 23. Лошото писмо на добрия приятел 24. Като теменужката 25. Учителят за проповедничеството 26. Телепатията на Учителя 27. Помирили се 28. Магическо лекуване 29. Хиляда метра вяра 30.
към текста >>

6. 07 - 24. КАТО ТЕМЕНУЖКАТА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

24. КАТО ТЕМЕНУЖКАТА Един ревностен в Божието дело брат, като четял словото на Учителя, се ентусиазирал и пожелал да стане активен работник на Делото.
24. КАТО ТЕМЕНУЖКАТА Един ревностен в Божието дело брат, като четял словото на Учителя, се ентусиазирал и пожелал да стане активен работник на Делото. Ето защо отива при Учителя и го пита с най-голяма сърдечност и откровеност дали не е дошло вече време да тръгнем и проповядваме Словото Божие? Да вземем Библията под една мишца и беседите под другата и да обикаляме градове, села и паланки, че да стигнем до най-отдалечените кътчета на родината. Докога ще чакаме, Учителю? Ето как отговорил Учителят: „Този начин на проповядване вече е опитан от пастирите и проповедниците на Евангелието. Обаче не е дал резултат.
към текста >>

- „Рекох, по метода на теменужката.
Докога ще чакаме, Учителю? Ето как отговорил Учителят: „Този начин на проповядване вече е опитан от пастирите и проповедниците на Евангелието. Обаче не е дал резултат. Светът не се е променил." -„Е, как тогава? " - попитал братът. - „Рекох, по метода на теменужката. Тя се е сгушила някъде в трънете или храстите и оттам праща уханието си. Ти усещаш уханието, но не виждаш кой го изпраща. Нея не я виждаш. И вие така работете, където животът ви е поставил. Постъпвайте така, че личността ви да остане скрита.
към текста >>

7. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

„Като теменужката." Димитър Звездински ми го разказва, той обичаше да проповядва.
Той се качва на автобуса и заминава. Като пристига и слизат всички пътници, трябвало да им направят обиск, проверка на багажа. Той мислено се помолил на Учителя да не му проверяват раницата, защото е пълна с беседи, които не е позволено да се носят и ще ги конфискуват. И наистина минава, без да го проверят. Човекът, за когото били беседите, го чакал и той му ги предал „Лошото писмо на добрия приятел." Панталей Карапетров от Изгрева е, който е написал писмото. „Като теменужката." Димитър Звездински ми го разказва, той обичаше да проповядва. Смяташе, че трябва да се проповядва учението, аУчителят му казва: „Тоя начин на проповед е опитан от мисионерите на евангелските среди." - „Ами тогава как? " - „По пътя на теменужката. Ще работиш, ще си развиваш своите добродетели и по тоя начин да ухаеш, а не да се изтъква името. Ще говорите, но поединично, ще работите поотделно с всяка душа." В. К.: „Учителят за проповедничеството." И накрая връща ли се Неделчо Попов?
към текста >>

" - „По пътя на теменужката.
Той мислено се помолил на Учителя да не му проверяват раницата, защото е пълна с беседи, които не е позволено да се носят и ще ги конфискуват. И наистина минава, без да го проверят. Човекът, за когото били беседите, го чакал и той му ги предал „Лошото писмо на добрия приятел." Панталей Карапетров от Изгрева е, който е написал писмото. „Като теменужката." Димитър Звездински ми го разказва, той обичаше да проповядва. Смяташе, че трябва да се проповядва учението, аУчителят му казва: „Тоя начин на проповед е опитан от мисионерите на евангелските среди." - „Ами тогава как? " - „По пътя на теменужката. Ще работиш, ще си развиваш своите добродетели и по тоя начин да ухаеш, а не да се изтъква името. Ще говорите, но поединично, ще работите поотделно с всяка душа." В. К.: „Учителят за проповедничеството." И накрая връща ли се Неделчо Попов? Г. С.: Връща се на работа и толкоз. Понеже той остана оценител на печатницата, главен оценител, беше с влияние, намираше хартия заради това.
към текста >>

8. 08 - 12. КАК ЩЕ СЕ ПРОПОВЯДВА НОВОТО УЧЕНИЕ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

" Учителят отговорил: „Ще тръгнем по пътя на теменужката.
Това е било към 1930-1935 година предполагам. Тогава брат Димитър отива един път при Учителя и казва: „Учителю, кога ще дойде време да вземе Библията от една страна, беседите под другата мишца, да тръгнем да проповядваме по читалищата, по амвони, по салони, да проповядваме това учение. Докога на Изгрева ще стоим така? " Учителят го погледнал и казал така: „Брат, този начин на проповед вече е опитан. Него го опитаха евангелистите и разни проповедници из Европа, из Америка и пр, и пр., той вече е опитан." - „Ами сега какво да правим? " Учителят отговорил: „Ще тръгнем по пътя на теменужката. Отидеш на някоя поляна в гората, почувстваш един хубав аромат, обаче не виждаш откъде идва тоя аромат. Тогава виждаш, че някъде в тръните се сгушила една теменужка, ухае, обаче не се вижда. Такъв трябва да бъде ученикът. Личността да не излиза на преден план." Туй го давам аз като тълкувание, че тази е скритата мисъл на Учителя. И да бъдеш в трънете, при най-неблагоприятните условия, и да работиш за Бога.
към текста >>

Тогава виждаш, че някъде в тръните се сгушила една теменужка, ухае, обаче не се вижда.
Докога на Изгрева ще стоим така? " Учителят го погледнал и казал така: „Брат, този начин на проповед вече е опитан. Него го опитаха евангелистите и разни проповедници из Европа, из Америка и пр, и пр., той вече е опитан." - „Ами сега какво да правим? " Учителят отговорил: „Ще тръгнем по пътя на теменужката. Отидеш на някоя поляна в гората, почувстваш един хубав аромат, обаче не виждаш откъде идва тоя аромат. Тогава виждаш, че някъде в тръните се сгушила една теменужка, ухае, обаче не се вижда. Такъв трябва да бъде ученикът. Личността да не излиза на преден план." Туй го давам аз като тълкувание, че тази е скритата мисъл на Учителя. И да бъдеш в трънете, при най-неблагоприятните условия, и да работиш за Бога. И личността да остане на заден план. Да не бъде наяве, да се изтъква личността напред.
към текста >>

Това е пътят на теменужката.
Такъв трябва да бъде ученикът. Личността да не излиза на преден план." Туй го давам аз като тълкувание, че тази е скритата мисъл на Учителя. И да бъдеш в трънете, при най-неблагоприятните условия, и да работиш за Бога. И личността да остане на заден план. Да не бъде наяве, да се изтъква личността напред. Това е пътят на теменужката. По-ниският на снимката е Борис Димитров, а другият е Димитър Звездински. Те бяха най-добри приятели с него. И когато брат Борис си замина, брат Звездински бил в най-тежко положение - да загубиш най-верния и най-близкия си приятел - много му било мъчно. Отива на Витоша, среща се сприятели, всичко хубаво, обаче Борис го няма. И се оплакал на внучето си, Ицко, той беше тогава 3-4 годишен.
към текста >>

9. 9. СРЕБЪРНАТА БЮЛЕТИНА

Милка Говедева

ТОМ 13

Аз се срещам, когато бях в Окръжния комитет, после като минах в ЦК - Виолета, но пред един съм Изабела, пред други съм Теменужка, при трети съм Маргарита - каква ли не.
Тогава този ми каза: „Егати о детето, с какви работи се занимава" - файтонджията. Защото той разбра, че няма лекарство, няма болен, а е въпросът за бюлетините. Това беше и аз пиша така - първото мое бойно кръщение, което съм била направила. А след това вече в тези организации по разните задачи, на разни места се събирахме, но най-вече с това. Аз трябваше да науча много имена, свои имена. Аз се срещам, когато бях в Окръжния комитет, после като минах в ЦК - Виолета, но пред един съм Изабела, пред други съм Теменужка, при трети съм Маргарита - каква ли не. Само не съм Милка. Навсякъде. Това е цяла Софийска околия, нали, в която в миналото бяхме с най-различни имена, които аз сама трябваше да си ги знам, щото те като идват ти казват еди-коя си, нали трябва да им знам имената, пък трябва да знам и техните имена. Трябва да знам кой откъде е. Та така беше една конспирация, така, как да кажа, тия задачи, които имах аз в Партията. По-късно, когато минах към ЦК, имах връзка с тоя Стефчо, нали с един от Партията, забравих как се казваше, Кекевски, Кекевски.
към текста >>

10. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1641-1654

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Теменужка- скромност.
Резеда- кротост, доброта. Роза- живот, преснота. Мимоза- чувствителност. Ружа- мъка, безпокойство,грижа. Мащерика- ревност. Теменужка- скромност. (виолетка) Вечните процеси. 1650 Всички процеси, които стават по Божията воля, са вътрешни, те съществуват вечно. Всяка връзка, направена от Бога, е вечна на земята, тя само се проявява, а не се прави сега. Това трябва да знаят всички. Учителят. 1651 Човек трябва да учи от любов знанието, като нещо Божествено.
към текста >>

11. 1. Сп. „Всемирна летопис, год. II, кн. X, 31.XII.1922 г., с. 262-263

II. Стихове в сп. „Всемирна летопис'. Мара Белчева

ТОМ 17

Край стобора кокичето изнича, нетърпеливо в свойта самота, - кога цвета на теменужката ще се покаже: то има толкова да й разкаже!
Като съдим по тия признаци, мъчно може да се заключи, че животът на първата представлява само един радостен химн на ранна пролет, а на втората - един тъмен, надгробен кипарис. По-скоро сме наклонни да приемем, че леко хвърчащата птичка има нужда от по-философско вдълбочение в превратностите на живота, а потъмнялата жрица на разрушения храм - от по-светла вяра в радостите на тоя живот. И в желанието си да изоставим и забравим екцесите на двете авторки, които не хармонират с Божествената правда и с възвишената любов, в храма на която всички тряба самоотвержена да служим, ние ще цитираме тук неколко най-хубави бисери от двете стихосбирки като доказателство на тоя трогателен жизнерадостен лиризъм, който бихме желали и двете да задържат и развият. Из „На прага стъпки" I. В усмивката на пролетния ден снегат стопен от стрехите в градината се стича. Край стобора кокичето изнича, нетърпеливо в свойта самота, - кога цвета на теменужката ще се покаже: то има толкова да й разкаже! II . Кокиченце, за мене брано, от него дар на обичта - от всички минало най-рано през портите на пролетта! Ела ми научи душата как да цъвти в снега и тя, и да извади из земята сълзиците на радостта. III . През рамо хвърлих чашата световна; разкъсах багреница; на помисъл обрекох се върховна сега - и нейна жрица - понесох тежкото й бреме.
към текста >>

12. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Всяка теменужка ми говореше - за някого.
Навярно ние никога вече няма да се видим. Писмата ми са тук. Той ги е подредил по дати. Как грижливо ги е запазил, моите пламенни, глупави и често зли писма. Ето ме в градината при цветята. Всяка теменужка ми говореше - за някого. Аз можех да набера цял букет от тях, но не исках да пострада нито една. Нека и мен небето запази тъй. Дълго стоях над тях и плаках, плаках. Всяка една от тях ми се усмихваше. Запитвах ги нежно: - Коя от вас, коя едничка от вас доброволно ще се съгласи да отиде при него?
към текста >>

13. 2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Теменужка ме гали със сладък дъх.
Но няма го вече Дързев, няма го вече той... Напразно други се мъчат да продължат неговата песен. Усамотих се в планината и плаках. Трябва ли да се гадае за кого? Седях край потока, наведена върху бистрия ручей, сълзите ми се сливаха с него. Малки птички чуруликат край мене. Теменужка ме гали със сладък дъх. Закъснели минзухари ме ображдат с венец. Слънцето сипе върху ми топлина и обич. Горе е Учителя. А моята мисъл лети, лети към него. Не, трябва да забравя, а само да уча, уча.
към текста >>

14. 2.1.2. Благовещение, [7] Април 1922 г., петък, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Усмивката не слизаше от широкото му червендалесто лице, като често изказваше идеалистичен лозунг: „Ех, то само за пари не се живее.” Често ни подканяше да му пеем, че много обичал такива песни (за слънцето, за теменужката, за горските славейчета, за бистрата водица, за Братство Единство).
Кръчмарят, види се, чакаше по-други гости. Хе, там, върху ракиения тезгях е опечено вече благовещенско прасенце. А до него нарязани на дребно търкалца туршиени краставички. Но волю-неволю услужи и нам. Поднасяше всекиму по чаша гореща вода с по 2 бучки захар за два лева, като ласкаво напомняше на притежателите на по-големите чашки, че трябва да платят по 4 лв. Усмивката не слизаше от широкото му червендалесто лице, като често изказваше идеалистичен лозунг: „Ех, то само за пари не се живее.” Често ни подканяше да му пеем, че много обичал такива песни (за слънцето, за теменужката, за горските славейчета, за бистрата водица, за Братство Единство). Кънти кръчмата от дружните ни песни, крият се в миши дупки пиянските зли духове. Поемаме нагоре. Лицето на планината се поразведрило малко. През раздигнатите мъгли и облаци се мярна далечна приветствена небесна усмивка. Като че ли се извиняваше: „Ах, вие ли сте, песнопойци, елате, елате...!
към текста >>

Из под храстите нежна теменужка е подала роено личице.
През раздигнатите мъгли и облаци се мярна далечна приветствена небесна усмивка. Като че ли се извиняваше: „Ах, вие ли сте, песнопойци, елате, елате...! ” Небето преби дъжда в снежец, падащ на големи пухкави валма. Те ни помилваха, и не стигнали до земята се стопяваха. Лъх на пролет. Из под храстите нежна теменужка е подала роено личице. Преди да я видим ние усетихме вече прелестния й дъх. Ето я и игликата. Кална, не кална земята, разметнала е тя на показ своите жълти басми и се хвали на вятъра и снежинките: „Хей, гледайте какво си отъках зимъска.” Кукуряка и той се хвали. Той гледа да я надвика: „Да, но аз първи си отъках платното, ти комай пак закъсня! ” Здравецът показа само предното кросно на своя стан и посочи към задното - още малко ми остава да го дотъка и сетне ще видите.
към текста >>

15. 2.1.17. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Теменужката е излязла от своето скромно мълчание и е спуснала свилени ленти от шубраките, които се веят и доле по зелената ливада.
Ето го черния бръмбар, облечен целия в официално облекло, (даже и ризата му е черна) забързал се някъде. Други малки бубулечки с тънки прозрачни крилца в които лъчите си играят различно оцветени стоят неподвижно върху меките горски листи, или по върха на нежна тревица правят върху нея някакви научни изследвания. Кукурякът е вече посърнал - скромно се гуши тук и там, сочейки към своите млади посестрими, разперили на слънцето своите многоцветни роклички. Жълтият минзухар тук-таме се показва - ту изтеглил остра сабя под сенките, ту се изпулил срещу слънцето. Игличината вред е разпростряла своите жълти платна и не престава да ги хвали. Теменужката е излязла от своето скромно мълчание и е спуснала свилени ленти от шубраките, които се веят и доле по зелената ливада. Незабравката мери мегдан с нея, кукувичето също. Напъпил е и здравецът. Скоро и той розов цвят ще развий и ще украси белите скали, нашарени с мъх и лишеи. Чешмичката весело си тече. Може би тя не знае ни отде иде и накъде отива.
към текста >>

16. 2.1.20. Благовещение, 7 април 1927 г., четвъртък, Витоша [бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Ето кукуряк, ето и морав, и жълт минзухар, теменужка се синей из под шубрачките.
Дъждът се провира през яката по гърба и гърдите, хлъзга се навсякъде. Вятърът преби дъждовните капки в дребни снежинки, после ги разметна в едри парцали. Бели букети бързо напостилят пътя ни с разкошен мек килим. Нозете ни потъват безшумно в него и ние очаровани от рядката хубава картина, като че ли преставаме да зъзнем. Чудно! Какво ще ни мами и плаши Април. Ето кукуряк, ето и морав, и жълт минзухар, теменужка се синей из под шубрачките. Те се показват за миг, като че ли се опират на снега: - Снежко бе, снежко, не ти ли стига цяла зима да валиш и трупаш преспи, ами и сега? Засрами се малко, не плаши тия люде. Искаш да ни закриеш от техните очи. Цяла зима ний се готвихме за този ден, блага вест на човеците да кажем, а ти ни затрупваш. Махни се, де!
към текста >>

17. 2.1.38. Великден [втори ден], 21 април 1930 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Теменужката пие вода, също и игличината.
Със смях се разбягаха облаците, взеха си тулумбите с вода, отмъкнаха си маркучите. Като палави деца, които са успели да изиграят някому шега, стоят сега отстрана и се смеят. Лазурът пляска с ръце от радост. Слънцето неудържимо се смее, гледайки весели хора, облаци и небе. Цялата природа от дъжда е придобила нещо още по-красиво. Теменужката пие вода, също и игличината. В чашките им - бисерни капки, лъщят като ел мази от слънцето. Ето, скоро те ще ги глътнат... Снегът по хълмовете нагоре блести, блести. Заплакал е вече и сълзите му на силни, бързи струи тичат по гърдите на планината. Кога превали денят. Кога изсвири тръбата.
към текста >>

18. 2.1.50. Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Изпод камъче пък надникнала бодра теменужка.
Той е тъй нежен и чист, че ти става някак жално за него. Как е могъл с това цветно връхче да пробие твърдата земна обвивка и да цъфне! Шест лилави листенца образуват високата му чашка. От вътре се подава жълто-шафранен прашник, с посипан по него жълт прашец, като някаква пудра... Сякаш го е правила горска фея. С тъничките си пръсти, тя е развила нежния цвят и го е нашарила с боички. Изпод камъче пък надникнала бодра теменужка. Тя е тъй мъничка! Окото едвам я долавя и различава. Като че тя шепне: „Пътниче, наведи се над мен и вдъхни от аромата ми. Остави раницата върху земята, коленичи, наведи се ниско над мен.” Послушвам го, откачам раницата и коленичвам, не, почти лягам над него. Колко хубаво дъхне!
към текста >>

Колко е грациозна малката теменужка.
Тя е тъй мъничка! Окото едвам я долавя и различава. Като че тя шепне: „Пътниче, наведи се над мен и вдъхни от аромата ми. Остави раницата върху земята, коленичи, наведи се ниско над мен.” Послушвам го, откачам раницата и коленичвам, не, почти лягам над него. Колко хубаво дъхне! Колко е грациозна малката теменужка. Красиво е тъмно моравото й облекло, обшарено със свежо зелено листенце. До него малка пъпчица, която утре ще разцъфне... Тука сме още из преспи. Но те са омекнали и разкаляни, че не привличат окото. Потекла е от него бистра водна струя. Капе, капе снежния бряг, като че жали за прежнята своя сила и хубост, за своята белина и чистота.
към текста >>

19. 3.2.1.3. Възвръщането

3.2.1. Изповеди

ТОМ 26

Аз плачех върху листенцата на теменужката в спомени за родината, той мина покрай мене тогава прекрасен като цар, за миг спрях бликналите сълзи и възрадвана се усмихнах в удивление.
Когато аз му казах, че го обичам, той ми отговори, че бил от друг свят. Стига беше тази дума, за да си припомня един образ на далечното минало - где, как? Но що питам? Где има неща по-прекрасни от ония в дворовете на бащиния ми дом... Птичко лекокрила, изслушай ме докрай, спри за малко дъхът си, защото само в шъпот мога да ти предам красотата на моя възлюблен, за чудната му доброта, за това слънчево дете моят обичен спътник. Слушай... тогава цъфтяха нежните цветя. Аз плачех върху листенцата на теменужката в спомени за родината, той мина покрай мене тогава прекрасен като цар, за миг спрях бликналите сълзи и възрадвана се усмихнах в удивление. Тогава си спомних кой беше... Но, теб не ще кажа, знай само, че го любя като Бога. Птичко, птичко лекокрила, я литни на воля из висинето, я иди си при твоите другарчета и не слушай вече моята жална песен. Пей из висините песента на твоите отци, пей из вълните на небитието и когато бъде натъжена нежната ти душица, пей за спомените на един забравен син... Изгубва се тя из ефира, далече замира сладката й песен. Затварям очи и тъй замирам... Но през окъпания ми от сълзи поглед се разтваря широк светло розов път, извиращ от безкрая. По него тържествено шествие от блестящи ангелски крила свирят с арфи.
към текста >>

20. 2. Отношение - необикновената песен

Глава 3. Разговор с ученика

ТОМ 28

Ухаеш като това цветенце, ала не си теменужка.
На Него той е обещал да възлюби истината. Тя е звеното между тях. Тя е препоръката без която ученикът не може да бъде ученик, не може да заеме мястото в школата, не може да реализира правилно отношение -условия за живот. 5. Приличаш на скромно ухаещо цветенце, което се гуши под храсталаците. Ала ти не си цветенце. Ухаеш като това цветенце, ала не си теменужка. Приличаш на малка пойна птичка, която се крие в разшумелия листак и извива мелодична песничка. Песента ти звучи също така сладко, ала не си пойна птичка. Приличаш на планинско изворче, което блика и денем и нощем и уталожва жаждата на уморени пътници. Като изворчето бликаш и уталожваш жаждата на пътниците, ала не си изворче. Ти си човек и имаш нещо от теменужката, не шумиш с онова, което притежаваш, само уханието те издава.
към текста >>

Ти си човек и имаш нещо от теменужката, не шумиш с онова, което притежаваш, само уханието те издава.
Ухаеш като това цветенце, ала не си теменужка. Приличаш на малка пойна птичка, която се крие в разшумелия листак и извива мелодична песничка. Песента ти звучи също така сладко, ала не си пойна птичка. Приличаш на планинско изворче, което блика и денем и нощем и уталожва жаждата на уморени пътници. Като изворчето бликаш и уталожваш жаждата на пътниците, ала не си изворче. Ти си човек и имаш нещо от теменужката, не шумиш с онова, което притежаваш, само уханието те издава. Човек си ти и приличаш на славейчето; пееш чисто, не обичаш фалша, тоновете на живота ти са верни и те говорят за тебе. Имаш нещо и от извора. Нека си човек приличаш по нещо и на извора. Приличаш на тях и усърдно изпълняваш службата си: ухаеш, пееш, бликаш непрестанно. Не питате кой е този човек, какъв е той, как ще го познаем?
към текста >>

21. 10. Радостта

Глава 4. Идеалът на ученика

ТОМ 28

Ароматът на теменужката стига до нас, ако и да е скрита под храсталака.
10. РАДОСТТА “Радостта иде в света. Радостта разрешава всички противоречия. Тя е най-високият връх на земята. Само мирът носи Радост." Учителят. Радостта се познава по своя аромат. Ароматът на теменужката стига до нас, ако и да е скрита под храсталака. Ние го вдишваме с пълни гърди и изпитваме голяма приятност. Ученикът затова е ученик, за да усеща не само теменужния дъх, нито само дъха на заснежените простори, ученикът усеща аромата на чистотата, на доброто, на истината, на радостта. Ученикът познава този дъх. Много е важен този момент - заключителен акорд на голямата симфония наречена Идеалът на ученика. Радостта идва последна.
към текста >>

22. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

ТОМ 32

Теменужката също.
Той устройва пътищата ни. Изгрева, това е живота на Учителя, живота на Царството Божие. Той възниква, когато дойде Неговото време, навсякъде, където може Той да благоволи. Човеците пак Го не познаха и пак не Го приеха. Малкото кокиченце има своето време. Теменужката също. Всеки жив цвят, всеки плод има своето време. В Божествения живот всичко има своето време. Нашето време ще дойде пак, когато направи своя цикъл, своя оборот. Ние стоим с благоговение пред великите закони на Битието. Познавам моя брат, където и да го срещна.
към текста >>

23. III. Мисли на ученика

Борис Николов

ТОМ 32

Ти обичаш бялото облаче в небето, теменужката и люляка, полята, защо да не обичаш и този човек такъв, какъвто е?
” Всеки човек е призован да работи в едно поле. Кой където е, да върши работата си - работата за благото на човечеството. Тази работа е основана на добродетелите. Няма ли тях, нищо няма, и всичко друго губи своя смисъл. Извора Всеки, който дойде до извора да пие от водите му. Ти обичаш бялото облаче в небето, теменужката и люляка, полята, защо да не обичаш и този човек такъв, какъвто е? Аз не желая да причиня зло на никое същество. И змия като срещна, пропущам я да си мине по пътя. С това изразявам любовта си към нея. Змията ще обичаш като змия. Тя е сила на природата, има своето значение и смисъл.
към текста >>

24. 10. Обертоновете и аромата на акордите. (12.05.1941, понеделник, София - Изгрев)

ТОМ 34

- Ами лилавата теменужка?
Някои души се привличат от този акорд, от нейния аромат. - Каламфирчето (така наричаше Учителят карамфилчето) има фа миньорен акорд; лилията има си бемол миньор. Учителят продължи: Чрез аромата на цветята ангелите ни предпазват от негативните влияния. - Учителю, кокиченцето с какъв акорд е свързано? - Ми миньор акорд. - Ами лилавата теменужка? - Си миньорен акорд. - Минзухарчето? - Ре мажорен акорд. - Босилекът? - Ла миньорен акорд.
към текста >>

НАГОРЕ

1.1554942131042