Търсене в текстове за 'Съществително'

Всички прилагателни свършват с а Всички наречия свършат с е Като знае човек това и вземе корена на да било дума, например bon от думата добро, ще произведе съществителното bonо — добро, прилагателното bona — добра, и наречието bonе — добре.

Познавам хора, които владеят потънкостно чужди езици, когато четат или даже пишат, но не могат да говорят свободно. Знам, че най-малко 93% от учениците, учили чужди езици в нашите гимназии, излизат от там без достатъчно познания, бързо забравят и това, което са научили, и дългогодишиият им труд за изучаване на езика пропада напразно. Модерните чужди езици, френски, немски, английски са доста трудни за хората с по слаби езикови способности, които съставляват огромното болшинство от народа, и затова, ако искаме да имаме един ИСТИНСКИ международен език, който да може лесно да бъде усвоен и употребяван от широките народни маси по целия свят, то избора ни трябва да падне на езика Есперанто. За да не бъдем голословни, нека си послужим с няколко примера: като знае човек корена на една дума, с помощта само на няколко окончания, ще може да си състави всичките нейни производни, ръководен от няколко прости и лесни за заучаване правила. Например всички съществителни на есперанто свършват с окончание О което се прибавя направо към корена на думата. Всички прилагателни свършват с а Всички наречия свършат с е Като знае човек това и вземе корена на да било дума, например bon от думата добро, ще произведе съществителното bonо — добро, прилагателното bona — добра, и наречието bonе — добре. Спрежението на глаголите на есперанто е извънредно просто. Всички глаголи имат за окончания за сегашно време - as за минало - is за бъдеще - os за условно наклонение - us за повелително - u Неопределителното наклонение винаги свършва на i. И тъй, като вземем am — корена на глагола ami — обичам. веднага можем да образуваме всички времена, като се има пред вид. че глаголните форми не се изменят по ред, число и лице.
към текста >>

Първата, единицата, е по предимство принцип, тя е в себе си абсолютно съществително, когато числото едно, което притежава чисто случаен и относителен живот, е само едно прилагателно, годно да се прибавя към всичко.

Ето защо се твърди, че единицата е, в своята вътрешна същина, абсолютно безкрайна и даже повече от безкрайна, тъй като ако тя бе крайна, как би могла де ражда редили положителни и отрицателни числителни, да расте и се намалява безкрайно или, иначе казано, да върви към безкрайно голямото и към безкрайно малкото? В заключение, единицата не е нищо друго, освен абсолютното в математиката, което толкова е биле търсено досега. ГЛАВА II. Разликата между единицата, числото едно и другите Трябва да се избягва смесването на единицата, която е абсолютна и чисто абстрактна, с числото едно, което е първия извод от нея, годен да означи нещо конкретно. В действителност, между тия два термини съществува безкрайно различие. Първата, единицата, е по предимство принцип, тя е в себе си абсолютно съществително, когато числото едно, което притежава чисто случаен и относителен живот, е само едно прилагателно, годно да се прибавя към всичко. Единицата е сама, абсолютно сама и неизменна по същината си, когато всички числа, като започнете от едното, са безкрайно изменливи. Те представляват безкрайната многобройност на съществата и нещата. Така, когато се каже един човек, двама човеци, и пр., едно, две, и пр., това са числителни прилагателни, които показват колко пъти се повтаря едно и също нещо. Същото е и с дробите. В най-тесен смисъл, целите или дробните числа не са нищо друго, освен отношения, които изразяват колко пъти се повтаря едно и също нещо или, иначе казано, отношението, което съществува между един сбор същества и типа — единица.
към текста >>

Трябва, прочее, добре да се пазим, да не смесваме съществителното едно, което е единственото, абсолютното, с прилагателното едно, с което се започва множеството и всяка относителност.

В най-тесен смисъл, целите или дробните числа не са нищо друго, освен отношения, които изразяват колко пъти се повтаря едно и също нещо или, иначе казано, отношението, което съществува между един сбор същества и типа — единица. Единицата, като производен принцип,, ражда числото едно, което е в себе си един път по едно, числото две, което съответства на идеята за един път по две, и пр., като предлага така на разума една редица съставни идеи, които са избегнали от анализа на много умове, макар и прозорливи, когато самата единица е една проста идея. Аз настоявам на това, Тъй като числата са съставни идеи, като се започне от едно, то единицата не е, собствено казано, число, но е коренът, началото или принципът на всички числа, и при туй, за да се окачестви с един напълно съответен термин, може да се каже справедливо, че тя е абсолютното число, сиреч това, което съдържа всички числа, както битието съдържа всички съществувания. Единицата в качеството й на една проста идея, неизменна, несъкратима, владееща битието, безкраен извор, неизчерпаем за всички съществувания, може, прочее, да се разглежда като необходимо битие по предимство, когато числата, които са изменливи величини и чисто случайни, не могат да съществуват освен като различни видоизменения и свойства на всемирното съществуване не съществата и нещата. Единицата е абсолютната реалност, самата Истина, а числото е простата възможност, която се стреми към обективна проява. Трябва, прочее, добре да се пазим, да не смесваме съществителното едно, което е единственото, абсолютното, с прилагателното едно, с което се започва множеството и всяка относителност. Единицата притежава своя пълен йероглиф, който се опитах да възстановя. Той съдържа формите на всички цифри, както ще се види по-нататък в тази студия, • ГЛАВА III. За кръга Учените на древността, като са установили, че кръгът е, измежду всичките възможни геометрически фигури, най-простата и при туй най-съвършената, направили от него символ на Божеството и емблема на Вечността, нейно главно свойство. Кръгът се среща навсякъде в природата, и най-различните кривини са произлезли само от него. Той е следователно една съществена фигура, в която се намират съединени всички първични елементи на геометрията.
към текста >>