Търсене в текстове за 'Съществително'

Запитваше ни за разни граматически правила, та запита и мен - думата „клещи", съществително име ли е или собствено.

Запитваше ни за разни граматически правила, та запита и мен - думата „клещи", съществително име ли е или собствено.
В Карнобат изкарах трето, четвърто отделение и първи клас. Не бях от много силните ученици. Никой вкъщи не се занимаваше с нас, как сме с уроците. Грижите на родителите ни са били в друго направление. Имам един спомен, как в урок по български език, учителят в клас ни препитваше. Запитваше ни за разни граматически правила, та запита и мен - думата „клещи", съществително име ли е или собствено. Аз отговорих - собствено! А учителят се изрази насмешливо: „Като че ли само един циганин има клещи! -Това е съществително име! ". Благодаря, че оттогава правя разлика между собствени и съществителни имена! През тия години, баща ни е имал други тъжни преживявания.
към текста >>

-Това е съществително име!

Грижите на родителите ни са били в друго направление. Имам един спомен, как в урок по български език, учителят в клас ни препитваше. Запитваше ни за разни граматически правила, та запита и мен - думата „клещи", съществително име ли е или собствено. Аз отговорих - собствено! А учителят се изрази насмешливо: „Като че ли само един циганин има клещи! -Това е съществително име! ". Благодаря, че оттогава правя разлика между собствени и съществителни имена! През тия години, баща ни е имал други тъжни преживявания. Трябвало е да загуби къщата ни в гр. Ямбол. Как е станало това нещо? Още докато сме живяли в гр.
към текста >>

Някъде ще сте главна буква, някъде - малка, в началото, в края; някъде - прилагателно, някъде -съществително и пр.

Някъде ще сте главна буква, някъде - малка, в началото, в края; някъде - прилагателно, някъде -съществително и пр.
Малката семка става голямо дърво, но после пак се ограничава в малката семка. Да любиш Бога, това значи да живееш в реалния свят на изобилието, в широтата. Всичко, което ни обкръжава - светлина, храна, въздух и пр., е Любов. Ние сме букви в ръцете на Твореца. Той както иска поставя всички букви в стройни строфи. Някъде ще сте главна буква, някъде - малка, в началото, в края; някъде - прилагателно, някъде -съществително и пр. Ангелът наблюдава един нещастен човек и се занимава с него като с цвете. Туй, което минават ангелите, не е минало. Ангелът не е бил човек. Онези, които са паднали, са вече долу, а ангелът си стои горе. Ние сме филтри, пречистваме нещата.
към текста >>

Тъй например - и той избирал примерите си между по-слабите -какво има да се подзема в следующето определение на назначителното прилагателно: „Назначителни прилагателни са тези, които назначават, определят и ограничават пространното значение на съществителното на което се отнасят...” Можихме да изложим безчетни примери; но сичките правила са там за примери и тогава сичките трябва да се привеждат.

Тъй например - и той избирал примерите си между по-слабите -какво има да се подзема в следующето определение на назначителното прилагателно: „Назначителни прилагателни са тези, които назначават, определят и ограничават пространното значение на съществителното на което се отнасят...” Можихме да изложим безчетни примери; но сичките правила са там за примери и тогава сичките трябва да се привеждат.
Има едно правило, което казва, че определението на предметите треба да е ясно, да нема излишни думи или по-малко от колкото трябва, да прилича на сичкият определен предмет, да забележи сношенията му с другите предмети и да го отличи от тех... Това правило е спорно употребено в граматиката на Миркович. Той не гледал само да изложи определението, но още и да му даде сичките изискани условия, щото дори и ученикът да може да гледа видело без помощта на друг некой. Дава на правилата си една такава ясност, една бистрота, ако е допростено тъй да кажем - дето не бива повече и, както пред водата на едно бистро изворче се гледат камъните на дъното, тъй също чрез правилата, чрез определенията на г. Миркович, принципа се показва от сичките му страни, сношения и разлики. Това преимущество дава една горност на тая граматика, горност, която никоя от досегашните граматики не е достигнала. Тъй например - и той избирал примерите си между по-слабите -какво има да се подзема в следующето определение на назначителното прилагателно: „Назначителни прилагателни са тези, които назначават, определят и ограничават пространното значение на съществителното на което се отнасят...” Можихме да изложим безчетни примери; но сичките правила са там за примери и тогава сичките трябва да се привеждат. Това за днес нека се каже, ще имаме време да се върнем... Третото преимущество на тая граматика е нареждането на глаголите, и което е най-важното. И в тях една голяма мъчнотия превърната за полза на учениците. Вместо да се маят да учат четири спряжения с по три-четири примера сякое, те ще намерят в Кратката граматика на Г. Миркович само две спряжения, без да считаме спомоществователите. В граматиката, която днес се употребява в българското училище, глаголите са разделени на четири видове и следователно разпоредени на 4-ри спряжения, в нужно време, кой ще запрети да не станат и пет, и шест.
към текста >>

Тук съществителното, че се отнася на две прилагателни, то се съгласява с едното или с другото - с това, което ви дава повека впечатление.

Че гласът, който съществува между последната буква на името и членът е а, ни го доказва иоще и разногласието въз членът; от това е произлязло щото някои са зели за член а, а други пак атъ. Правдата е, че a-то това не е без място в пририродното днешно наше произношение. Г. Б. в продължението си ни прави забележвание въз горните примери като: два человека и три коня - и казва, че по неговото мнение, тези имена не може да бъдат единствено число. От истинна те значат множество, но числото секаме, но окончанието си да е единствено; защо ние, ако казваме два человека, казваме и на едного человека] ако казваме е както он иска: два хубави ножа, казваме и два хубави ножове. Тук съществителното, че се отнася на две прилагателни, то се съгласява с едното или с другото - с това, което ви дава повека впечатление. И тъй, два хубави ножове, значи хубостта им привлича повеки нашето внимание; (следува) Г. 3, бр. 7, 24 юли 1861, с. 54-55. а два хубави ножа - че то е числото. Следователно нашето мнение, не е едно с Г.
към текста >>