Търсене в текстове за 'Съдия'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 75 резултата в 57 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Изток и Запад – Вел. Вл. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

– Защото няма по-справедлив съдия от него, отвърнал Хус.
Трима патриарси, 29 кардинала, 33 архиепископи, 150-ина епископа, сума абати и приори, 300 магистрати и доктори по богословие, множество принцове и велможи, а най-после и сам императора образували бляскавия състав на събора. Града пък гъмжал от търговци, добитъци, слуги, секретари, войници, скитници-музиканти. Дошли и около 600 бръснари и 700 официални куртизанки. Импозантна обстановка, всред която се състоял „светия и непогрешим събор в Костанца! " Та на този именно „свят и непогрешим" събор, между другите въпроси, които прелатите задали на Хус, бил и следният: – Как дръзна да апелираш към Христа против папата? – Защото няма по-справедлив съдия от него, отвърнал Хус. „Сетите отци" на костанцкия събор избухнали в смях. И наистина, наивен човек ще да е бил Хус. Да дръзнеш да се обявиш против папата, чиято власт се крепи на щикове, клади, инквизиции, и да апелираш към Христа, това ще се е видяло съвсем наивно на благочестивите прелати. Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо осезаемо (и „светите отци" са знаели добре това „осезаемо") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес. Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени.
към текста >>

2. Заровените таланти Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А тях - тези недостойни служители на небето - ще ги убият с камъни, за да не бъдат наказани всички от строгия небесен Съдия.
Как ще отговарят те за дадените им и неизпълнени обещания пред небето, като негови жреци и служители? Отдавна те бяха оставили чистия живот на святостта и бяха заживели в блуд и грях и само едни одежди и бради, и привилегията да служат пред олтара на небето, ги отличаваха от другите хора. А как да съобщят това на треперещите и очакващи люде? Да им известят ли, че „Новата Звезда" е едно Слънце, че на земята иде светъл празник - Божий Пратеник иде, който ще донесе великото Божие благословение на човечеството?! Но тогава всички хора ще се възрадват с небесна радост, ще се облекат в светли одежди, за да посрещнат Новото Слънце, което изгрява - Спасителят на човечеството. А тях - тези недостойни служители на небето - ще ги убият с камъни, за да не бъдат наказани всички от строгия небесен Съдия. * И тези жреци на небесната наука, които виждат мисията на звездата, в себе си решават да скрият истината. За се избавят от гибел, те разтръбяват наляво и надясно, словом и писмено - чрез брошури или пратеници, че „Новата Звезда", не е едно от лъчезарните „Слънца" на небето, а една злокобна комета, която иде към земята - че „това е един Демон, кой скоро ще слезе да предизвика бури и метежи, да разруши основите на човешкия морал и общество и да потопи човечеството в нови страдания и кърви. И че всички хора трябва да се приготвят да воюват срещу Него и неговите люде, когато дойдат, защото те ще са едно голямо зло за света". — Но всички тези известия, за тяхно изумление, много малко разтревожиха мирните жители на земята, сякаш те сещаха със сърцата си, че това не е истина. Защото невидимата ръка на далекото Слънце вече ги галеше и обливаше в своята любов и светлина.
към текста >>

3. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

После министър Херхор, най-висшият пазител на съкровището, най-висшият съдия и най-висшият началник на полицията, му представляваше рапортите за държавните работи.
Когато монархът сядаше, дотичваха млади момчета и момичета със златни табли, върху които имаше месо, баници и кани с вино. Свещеникът, грижещ се за ястията, накусваше от първата табла, която после коленичейки поднасяше на Фараона; другите табли и кани поставяха пред предшествениците. Когато Монархът успокояваше глада си, напущаше салона. Принцовете и свещениците имаха право да ядат от ястията, определени за предшествениците. От стаята за ядене „Господарят" минаваше в салона за аудиенциите, не по-малко голям Там падаха пред него по лицето си най-високите държавни чиновници и най-близките фамилии. После министър Херхор, най-висшият пазител на съкровището, най-висшият съдия и най-висшият началник на полицията, му представляваше рапортите за държавните работи. Четенето биваше прекъсвано от религиозна музика и танци, през което време засипваха трона с венци и букети. След аудиенцията негова святост минаваше в страничния кабинет за да поспи малко. После той извършваше службата към Боговете с вино и накадяване и разказваше на свещениците своите сънища, според които мъдреците съставяха най-важните нареждания, които трябваше да реши негова святост. Но някой път, когато той нямаше сънища, или когато изясненията му се виждаха неточни, Негова Святост се усмихваше добросърдечно и заповядваше да направят така, или иначе. – Заповедта беше закон, който никой не можеше да измени, освен само в изпълнение на детайлности.
към текста >>

4. Духът на неродените Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Колко смешни са наистина нашите понятия за едно най-мъдро Върховно Същество, като Го правим съдия на всекидневните наши погрешки!
А една подобна, съществена по своята последица неистина е, че землетръсите (па и други природни явления) са изолирани. Явления, в които човек е само безучастен зрител. без никакво отношение. Това е една заблуда, една нелогичност, която никой здравомислещ ум не може да допусне и приеме, ако цени себе си. Ние не сме и за това религиозно схващане, което смята, че Господ наказва тоя или оня за неговите грехове. Колко смешни са наистина нашите понятия за едно най-мъдро Върховно Същество, като Го правим съдия на всекидневните наши погрешки! Та то само от занимание с нашите глупости би изгубило своето време напразно. А и каква привилегия и грандомания е наистина да искаме да се занимава с една прахолинка повече, отколкото с ония милиарди вселени, на които Той е също тъй творец. Според нас, ако съществува едно върховно мъдро Същество, то се занимава с творчество - а предоставя на своите творения да измислят сами наказанията си. И те в това отношение са виртуози, някои съзнателни, други несъзнателни - но всички еднакво ревностни в своя стремеж. Много естествено е да се допусне, че промените, за които говорим, стават в един широк мащаб, върху обширна територия, много индивиди и следователно трябват доста много наблюдения от знаещи компетентни хора, дълбоко вникване, точно отбелязване на фактите.
към текста >>

5. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Вие знаете, мили приятели, че не делата преценява мъдрият Съдия, но нашите мотиви.
У обитателите на третата градина е родено желание за усъвършенствуване. В четвъртата градина живеят тези, които са взели въодушевено решение да служат на Бога. Но тези, в петата градина, са съвсем внимателни да не си позволят най-малката погрешка. Работниците в шестата градина са винаги готови на всички жертви. И най-сетне, тези от 7-мата градина са истински бедните, които съвсем забравят себе си в работа за Бога. Вие знаете, мили приятели, че не делата преценява мъдрият Съдия, но нашите мотиви. Ние се класираме сами в една или друга градина според качеството на любовта и на второ место според нашите дела. Любовта, която човек чувствува към Бога или ближния, остава призрак, ако човек не ù даде живот чрез действие; и нисшите най милосърдни дела остават мъртви, ако не ги оживи любовта. Затова пазете се от подводните скали, дето се трошат всички ладии. Голям част от спиритуалистите са само въображение и утописти, у които чувството за реалното е затъпено или волята - атрофирана. * * * По-голямата част от християните са само по име такива; те никога не мислят за Бога, нито за нуждаещите се от помощ.
към текста >>

6. ГОДИНАТА - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Човек не трябва да има ума и на съдията.
При това и ударите с чука трябва да се подчиняват на известни правила и закони. Три неща са потребни на хората, които искат да се запознаят с великата Истина в живота, или с новото, което иде сега в света. Тези три положения са следните: права мисъл, добри чувства и благородни постъпки. Човек не трябва да има ума на адвоката. Адвокатството е само точило на ума. Човек не трябва да има ума и на съдията. Съдийството е занаят, при който се кроят дрехи по една определена кройка. Човек не трябва да има ума и на свещеника. Свещеникът е готвач, който приготовлява ядене на хората. От готвача зависи състоянието на техните стомаси. Христос казва: „Идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватба!
към текста >>

7. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

От начало става съдия, после става за три години офицер и след това се посветяла напълно на научни-философски изучвания.
КЛОД ДЬО СЕН-МАРТЕН Животопис и кратко изложение на идеите му Роден е на 18 януари 1743 г. в Амбоаз (Франция). Майка му умира още в ранното му детинство и той се възпитава от баща си и баба си. От начало става съдия, после става за три години офицер и след това се посветяла напълно на научни-философски изучвания. Подтикът към изучаване на окултните науки се събудил у него чрез запознаването си с Гренвил, който бил посветен в едно окултно общество, чийто ръководител бил Мартии дьо Паскали. Самият Сен-Мартен получава посвещение в това общество (на 17 април 1772 година). Отначало той пребивава в Бордо, по-после се заселва в Париж. Сен-Мартен се занивава и с практически херметизъм и алхимия. За тая цел той организирал лаборатория в Лион.
към текста >>

8. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Всичко това картинно е описано в „Зенд-Авеста" последния начин: „В едно време, когато Ангромайниус (злото) имаше сила и злото на земята беше голямо, народите без - съдия, и Ариман беше техен господар и мъчител, тогаз Бог прати Зороастър да помогне на човечеството".
Зороастър се ражда в Персия и отпътува в разни земи, за да влезе във връзка с центровете на Всемирното Бяло Братство и след това се връща в Персия. Идеите на Зороастър (и на маздеизма) са. изложени в книгата „Зенд-Авеста". Тук ще спомена само няколко думи за тая книга, за да се види, как маздеизмът, както и другите духовни движения преди християнството, са подготвили християнството и неговата култура. Те са възпитавали народите, с които са били в контакт. Всичко това картинно е описано в „Зенд-Авеста" последния начин: „В едно време, когато Ангромайниус (злото) имаше сила и злото на земята беше голямо, народите без - съдия, и Ариман беше техен господар и мъчител, тогаз Бог прати Зороастър да помогне на човечеството". Като се връща Зороастър в Персия, той се оттегля в планината, за да попита Бога и за да размисли в най-голямо спокойствие, какво да съобщи на своето отечество". И „Зенд-Авеста" разправя: „Тук му се явява Бахман, един от горните ангели; лицето му било като слънцето, Бахман го попитал: „Кой си и какво искаш? " Зороастър му казал: „Аз искам да знам, кое се харесва на Ахурамазда, обаче не знам, какво иска Той. Ти, който си чист, покажи ми пътя на закона". Ако четем внимателно „Зенд-Авеста" въоръжени с окултни познания, ще видим там изложени доста окултни истини. Напр.
към текста >>

9. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Апостол Павел, който беше един от Посветените, загатва до известна степен за дейността на Всемирното Братство: „И пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, Небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествующи ангели, при сбора на Първородните, които са записани в Небесата, при Бога, Съдията на всички, при Духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото Авеловата." (Послание към евреите, гл.
И именно на това се дължи тая красота, която виждаме в звездния мир и в земната природа! Това не е вече мъртва машина, а е нещо живо, разумно, проникнато от любовта. Силата им произтича от това, че те знаят езика на природата. И вследствие на това тя им отваря своята съкровищница. И всички окултисти и истински просветлени хора от миналото и настоящето знаят за тяхната дейност. Апостол Павел, който беше един от Посветените, загатва до известна степен за дейността на Всемирното Братство: „И пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, Небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествующи ангели, при сбора на Първородните, които са записани в Небесата, при Бога, Съдията на всички, при Духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото Авеловата." (Послание към евреите, гл. 11, стихове 22—24). Ако погледнем в по-тесните сфери на развитието на човечеството, ще кажем, че всички велики подтици в миналите културни епохи идат от тях ! Чрез тяхната дейност са се разцъфвали културите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Западна Европа и пр. И ако погледнем историята на човечеството от по-дълбоко гледище, там дето по-рано сме виждали хаос, случайност и пр., ще видим съзнателна планомерна дейност на тези същества. Всемирното Братство е пазител на Висшето Знание.
към текста >>

10. За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Не е ли това гласът на съвестта, този вечен спътник на човека; този строг, но винаги справедлив съдия?
Защото един режим на хранене не може да бъде идеал за човека, а всякога само средство към някоя по-висша цел. Вегетарианството като идея има свое минало, има своя история, интересът към която се усилва толкова повече, колкото по-бързо се разраства то в масово движение. Но тука не му е мястото да се занимаем с неговата история, която може да бъде тема на крупно съчинение. Първите пионери на тази идея, които по-горе споменахме, са дошли до вегетарианството по един вътрешен път, по повелението на един вътрешен глас, който казва: „Не убий и не причинявай страдания". Кой е този глас? Не е ли това гласът на съвестта, този вечен спътник на човека; този строг, но винаги справедлив съдия? Почти погрешно е схващането, че като не ядял човек месо, щял да стане по-добър. „Добротата не е механически резултат от ядене или не ядене на месо." Добротата е плод на дълги и системни усилия на човека над нисшата му природа да я завладее и покори на висшето, на разумното. Човек може да яде или да не яде месо, но щом като мисли лошо за ближните си, щом като в него бушуват животински инстинкти необуздани, щом пороците, по-малки или по-големи, намират прием в неговите желания и в неговата неразумна воля, такъв човек не е никакъв вегетарианец. Той дори понижава своето човешко достойнство и престиж. Не е вегетарианец този, който изнасилва, хули, лъже или клевети и пр.
към текста >>

11. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Сатурн е великият съдия, който държи везните на справедливостта в ръката си и неподкупно върши своята служба.
Той символизира спънките и опасностите, посредством чието преодоляване душата узрява и се обучава за достигане по-високи стъпала на развитие. Всичко, което е свързано с концентрация и сериозност в живота, е подчинено на Сатурн. В едно нисшо, вулгарно схващане, Сатурн е, следователно, с право изпращачът на нещастие и катастрофи (от там и името „Сатан"!). Според едно по-висше схващане, подобни изживявания са от голямо значение за истинското въздигане. Когато старите астролози са го наричали „Голямото нещастие" („малкото" е Марс!), те са имали предвид само една страна от неговото естество. Сатурн е великият съдия, който държи везните на справедливостта в ръката си и неподкупно върши своята служба. Не напразно, когато Сатурн идва в зодиакалния знак „Везни" той е, както се казва, „извисен", което ще рече, че неговото действие е засилено. Който преодолее Сатурн, т.е. неговата голяма сила, чрез възприемане на поуките муза собствена мощ, той получава благословението на Сатурн - Зрелостта чрез собствено постижение. От само себе си се разбира, че под знака на Сатурн, могат да се развиват и големи крайности: меланхолия, прекомерна сериозност, бягство от хората, изолираност - без съмнение пак в добър и лош смисъл. Старите хироманти са го поставяли често във връзка със затвора.
към текста >>

12. ДВИЖЕНИЕ РЕКОРД И МИСЪЛ-Д-Р ЕЛ-Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ето що се казва там : „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели и при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога Съдията на всички, при духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство, при Исуса Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авелевата".
Великият разумен принцип, който работи в цялата природа, разумността в природата поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителят казва: „Единият от тях донася дар за Неговия ум, другият - за Неговото сърце, а третият - за Неговата воля". С други думи, тия разумни сили в природата са като тил на Христа, те Го подкрепят. Кои са тия Същества, които са като тил на Христа и които съдействуват за Неговата работа? В посланието към Евреите, глава 12, стихове 22-24 се дава само едно слабо загатване за съществуването на Великото Всемирно Братство. Ето що се казва там : „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели и при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога Съдията на всички, при духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство, при Исуса Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авелевата". Това е едно много дълбоко място, което може да се напише само от един посветен, какъвто е бил апостол Павел! Що се разбира под „хълма Сион", под „града на живия Бог", под „небесния Ерусалим? " Това е именно онзи разумен център, който работи в природата. Тук като се говори за „десетки хиляди тържествуващи ангели" и за „събора на първородните*, се разбират тия членове на Всемирното Братство, които са над сегашната човешка раса и които отдавна, - в други, минали вселени - са завършили. своето човешко развитие и сега ръководят строителните процеси в природата.
към текста >>

13. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата.
Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св.
към текста >>

14. АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия!
Така запример жени от тоя тип обикновено зле разбират сърдечните преживявания на младите. Те се отнасят към тях така, като че ли никога не са бивали млади, като че ли не са имали подобен род преживявания и не са опазили никак в опит. Тям им липсва всякакво психологично проникновение. Наместо да вникнат в душевното състояние на една млада мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани. Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии. А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души. Но при всяко човешко преживяване, каквото и да е то, ние сме изправени пред един факт и трябва да се отнесем към него не с предубеждение, а конкретно, с един трезв реализъм, с едно дълбоко разбиране.
към текста >>

15. ПРОБУДЕНИТЕ ДУШИ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Съдията, отговорил му мъдрецът, осъжда един престъпник на няколко години строг тъмничен затвор.
При вида на такова голямо богатство аз се възгордях, забравих Бога, отказах се и от тебе, но ако Бог отново върне богатството ми, аз ще изправя поведението си. – Не, втори път не правя същата погрешка, отговорил светията. * * * СЪДЪТ НА ПРИРОДАТА Двама млади момци се влюбили в една красива мома. От ревност единият от тях убил другаря си. Измъчван от съвестта си, той отишъл при един мъдрец, служител на разумната Природа и го попитал как да изкупи престъплението си, дали да се предаде на властта или да чака природата да му наложи своето наказание. – Съдията, отговорил му мъдрецът, осъжда един престъпник на няколко години строг тъмничен затвор. Но знае ли той точно, на колко години трябва да го осъди? Той се ръководи от някакви закони, но тия закони не са написани от природата. Природата е определила точно за всяко престъпление съответен срок на наказание. Има много по-разумни начини за изкупване на едно престъпление, отколкото обесването, затварянето и пр. Като казал това, мъдрецът посъветвал момъка да се ожени за красивата мома, зарад която извършил престъплението.
към текста >>

16. КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ученият казва: аз съм специалист, не мога да се занимавам с друго, нека политикът да си върти политиката, съдията и полицията да се грижат за справедливостта и реда, попът да пази религията и защищава религиозните догми.
Войните се създават за това. Не някаква потреба от създаване на нов свят и нов ред създава войните. Главната причина е в посягането, в навлизането в частна сфера на нужди, в раздвижване на консерватизма. Войната е реакцията, противодействието на летаргията, зацарила поради застаряване, охолство и безразличие към всичко. Днес безразличието се шири навсякъде. Ученият казва: аз съм специалист, не мога да се занимавам с друго, нека политикът да си върти политиката, съдията и полицията да се грижат за справедливостта и реда, попът да пази религията и защищава религиозните догми. Простият човек казва, че той е прост и че най-много, което може да прави, то е да работи и се грижи за препитанието си. Има делови хора във всички отрасли на житейската дейност. Ала дейността рядко излиза извън собствената им работа. И ако някой се заинтересува от нещо друго, причината ще бъде двояка — или от омраза към туй, което му отнема спокойствието или от големи сътресения в живота. Има и още нещо, което прави хората безразлични — това е отношението на обществото към отделната личност, това е още приятността от удоволствията и желанието на отделния човек да прилича на другите.
към текста >>

17. ТВОРЧЕСТВО - Г. АХЧИЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

* Не е добър тоя съдия, който всички оправдава, нито тоя, който всички осъжда, а който въздава справедливост!
Тя е израз на степента на нашето развитие, или по-право — невежество... * В свободата работи Съдбата, а без нея — интересите на никого. Оставете Съдбата да ни даде най-хубавото, което има за нас. И когато наглед то не носи щастие — то е само плащане на един стар дълг, след което човек се чувствува по-лек и по-свободен. * Животът иде от един извор, но Се проявява в различни степени и количества. В извора е единството; в проявата — безкрайното множество и разнообразие. * Не е добър тоя съдия, който всички оправдава, нито тоя, който всички осъжда, а който въздава справедливост! * Силата на човека зависи от степента на възприетата от него Любов. Един ден няма да ни съдят за погрешките, които сме направили, защото милостивите същества на невидимия свят знаят по-добре и от нас причините в миналото, поради които ги правим. Но непременно ще ни съдят за тия добри условия, които с ни били дадени да учим и да правим добро, които ние не сме използували разумно. За ненаправеното добро, което ти можеш да сториш, ще отговаряш пред великия съд на бъдещето. Щом си заровил таланта си в земята, той ще ти се вземе.
към текста >>

18. Три писма на Учителя до ученици Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Каквото каже майката, бащата, свещеникът, съдията, трябва да го изпълнят, да умрат на своята дума.
И този Закон ще дойде. Ако ли не го приемете вие, други ще го приемат. Трябва да се повдигнем до такава висота, до този чист морал, който ни се посочва от светлото Братство. Да не лъжем! Майките и бащите не трябва да лъжат. Каквото каже майката, бащата, свещеникът, съдията, трябва да го изпълнят, да умрат на своята дума. Ако аз изпълня своето обещание, мога да се нарека човек, не го ли изпълня, в мене няма никаква човещина, никакво братство. Бъдещата наука е на страната на онези хора, които живеят по този начин. Сега на земята настава нова епоха, за която съвременният окултизъм казва, че от слънцето иде една нова вълна. Сега идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение, и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали. Тези хора не са случайни, те имат признаци на лицата си, в очите си, на ръцете си.
към текста >>

19. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека Бог бъде нашия Съдия!
Всичко това, мислим ние, не би трябвало да предизвика нищо друго, освен радост в сърцата на всички хора, които искрено желаят доброто на своя народ или се стремят към реализирането на същия идеал, па макар да имат малко по-други разбирания за живота. Обаче какво виждаме в действителност? — Всички знаят, та няма защо да описваме тук нападките и преследванията, на които е изложено Бялото Братство. Но ние знаем, че това става по силата на един естествен закон, според който златото трябва да мине през огън и новият живот трябва да бъде закален в бурите на света. Ето защо, нас не ни засягат нападките, които тъй-щедро се изсипват върху ни. Нека Бог бъде нашия Съдия! А на тия, които ни преследват, ние най-искрено прощаваме. Пламен Който работи, за да спечели пари, е слуга. Който работи поради любовта, която има, е син Божи! Младежка колона ПИСМО ДО ЕДИН МЛАДЕЖ. „Нека вашето вестниче потърси и се помъчи да възроди нещо из покрусения живот на човека“.
към текста >>

20. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разкази из Духовния свят ОНИСАБРО ДЕГУЧИ (Из 10-та глава на 47-ия том) Харукуниуаке и Тацукоо са угощавани гостоприемно с чай и баница при бариерата на бога — съдия, където си почиват няколко време.
Още преди няколко години Оомото подаде ръката си и на Бялото Братство, публично заявявайки това в своя есперантски орган — списанието „Oomoto“, издавано в Камеока — Япония. В същото списание е печатана лекцията на Учителя Дънов „Високият Идеал“. Помествани са също статии за Бялото Братство в издания на японски език. Накрая, за да се получи по-ясна представа за движението, нека споменем, че Оомото поддържа, че усъвършенстването на човека става чрез последователни прераждания на земята и че ако хората искат да направят решителна стъпка напред в своето духовно развитие, те трябва да се откажат от употребата на месна храна. С други думи, Оомото е едно окултно движение, напълно сходно с това не Бялото Братство и проповядва издигането на Духа до състоянието на пълен господар на материята, нещо което ще се изрази в загиването на днешната материалистична цивилизация от нейната естествена смърт и реализирането на Царството Божие на земята! Разкази из Духовния свят ОНИСАБРО ДЕГУЧИ (Из 10-та глава на 47-ия том) Харукуниуаке и Тацукоо са угощавани гостоприемно с чай и баница при бариерата на бога — съдия, където си почиват няколко време. В това време покрай тях минава с бързи и живи крачки пълен мъж, който изглежда около шестдесет годишен. Един пазач с червено лице веднага го спира, извиквайки; „Стой! " Човекът се обръща и казва с недоволство: „Какво? Никак не е прилично да ме спираш, когато си вървя по пътя. Знаеш ли ти кой стои пред тебе?
към текста >>

При тоя шум бога съдия разтваря прозореца на дома и поглежда навън.
Стоейки тъй, в едно такова място, аз губя преди всичко скъпо време. Когато, на земята, аз давах пари под лихва, последната растеше еднакво, както когато спях, така и когато работех, давайки ми по десет хиляди лева банкноти за всеки тик-так на часовника, също като че ли ротативна печатарска машина изкарва вестници. Но тук аз съм вече без пари. Да, отсега аз ще почна да обработвам земята на духовния свят, да работя още по-енергично от по-рано, за да мога да завърша моя тукашен живот като голям собственик! Казвайки това, Авар се опитва насила да премине тръгвайки енергично напред. При тоя шум бога съдия разтваря прозореца на дома и поглежда навън. Поразен от духовната светлина, която излиза от него. Авар припада и започва да конвулсира, при което из устата му започва да излича пяна. В това време се притичват няколко пазачи, излизайки из едно крило на дома, поставят тялото на припадналия в една количка и го отнасят със силен шум. (Tе отиват да хвърлят тялото през портата на пътя, който води към ада.) Захвърлен в тъмнината зад портата, Авар почва да се съвзема и, тихо ръмжейки нещо, отпуснато тръгва по посоката към ада на скъперниците. (следва) Из Беседите Не е възможно да се унищожи един праведен човек.
към текста >>

21. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава, покланяйки се, бога-съдия се появява и влиза отново във вътрешността на Дома.
Следователно, състоянието на нашето сърце е това нещо на което ние трябва да обръщаме най-голямо внимание. О! Каннагара Тамачихаемасе! (Окултен израз, който има приблизително значението: „Да бъде волята Божия“ б. р.) С ръце скръстени на гърдите си, Харукуниуаке е вън от себе си от вълнение и на очите му се повяват сълзи. Също и Тацукоо скръства ръцете си и мълчаливо проронва благодарствени сълзи. Тогава, покланяйки се, бога-съдия се появява и влиза отново във вътрешността на Дома. Когато те го проследяват с очи, неговата фигура не се вижда ясно, защото цяла е обгърната в ослепително сияние, като светящо кълбо, което, заобиколено от седем, осем или девет по-малки такива, подобни на луната, постепенно се изгубва в най-отдалечените стаи на Дома. Обикновено, възвишените същества, надарени с голяма мъдрост и интелигентност, изглеждат на по-малко интелигентните същества като някаква често пъти ослепителна светлина. Това е защото мъдростта и интелигентността сами по себе си светлина, родена от Божествения живот, който е истина и добро. Неочакваното събитие ги зачуди дотолкова, че те не можаха да проговорят и дума. В мълчание, те отново обръщат очите си към бариерата и гледат, без даже да мигнат, духовете, които идват там и получават своята присъда.
към текста >>

22. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колко по вече небесния Отец ... (Лука 11: 5-13;) 2) „В някой си град имаше един съдия, който от Бога се небоеше и човека не зачиташе.
Христос настоява да бъдем настойчиви в молитвите си и да не преставаме да се молим докато не постигнем желания резултат. В подкрепа на тази своя мисъл Той е превел две притчи: 1) „Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ и му рече: приятелю, дай ми на заем три хляба, понеже един мой приятел дойде у дома от път и нямам какво да сложа пред него. Той би могъл да му рече: не ме безпокой ... Казвам ви, че даже ако не стане да му даде защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва. И аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. И кой е онзи баща между вас, който ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Колко по вече небесния Отец ... (Лука 11: 5-13;) 2) „В някой си град имаше един съдия, който от Бога се небоеше и човека не зачиташе. В същият град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: отдай ми правото спрямо противника ми. Но той за няколко време не искаше. Я после си каза: при все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото — да не би да ме изложи с безкрайното си дохождане. И Исус рече: слушайте що казва неправедния съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави?
към текста >>

И Исус рече: слушайте що казва неправедния съдия!
И кой е онзи баща между вас, който ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Колко по вече небесния Отец ... (Лука 11: 5-13;) 2) „В някой си град имаше един съдия, който от Бога се небоеше и човека не зачиташе. В същият град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: отдай ми правото спрямо противника ми. Но той за няколко време не искаше. Я после си каза: при все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото — да не би да ме изложи с безкрайното си дохождане. И Исус рече: слушайте що казва неправедния съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави? (Лука 18: 2-7;) Но тук Христос учи, че за да получим отговор на молитвата си, ний трябва да се молим с жива вяра. Той казва: „Всичко каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне (Марко 11: 24;) От всичко до тук процитирано е ясно, че Христос дава правила за лична, или колективна молитва и подчертава законите при които тя може да има успех. Ап. Яков казва: „Изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния (Послание Яково, 5: 16;) В първите времена на християнството за свещеници и дякони са се посвещавали най ревностните християни, които са горели от желание да служат на своите братя от любов, безкористно, за характера и вярата на които ни дава идея подвига на архидякона Стефана — първия мъченик от християнското общество.
към текста >>

23. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И, възползвани от това, че Бялото Братство и неговите истински ученици никога не се обръщат към човешкия, земния съд да защити той интересите им, да ги запази от обиди и клевети, защото знаят че има един вечен Съдия, който всичко вижда и само на Него уповават, — възползвани, казвам, от това — клеветниците продължиха своето ниско дело.
За голямо съжаление, — за срам, бихме казали ние, на българското общество, последното, в по-голямата си част, се подаде на козните на духовенството, то прие с отворени обятия и безкритичен ум клеветите, стана им проводник и носител. Изобщо, черта на българина е, а донякъде и на всеки човек, да не подлага на преценка достоверността на клеветата, на злото, което чуе за другите. На клеветниците не се искат доказателства. „Еди кой си чул", „еди кой си видял", „вестниците писали" — това са всичките им доказателства. Това, което клеветниците кажат, се приема за чиста монета, надува се до неузнаваемост и се предава по-нататък! И, възползвани от това, че Бялото Братство и неговите истински ученици никога не се обръщат към човешкия, земния съд да защити той интересите им, да ги запази от обиди и клевети, защото знаят че има един вечен Съдия, който всичко вижда и само на Него уповават, — възползвани, казвам, от това — клеветниците продължиха своето ниско дело. И те достигнаха целта си! Те затрупаха с планини от кал едно чисти учение, което е способно, ако бъде възприето и приложено, да издигне България и българите до висините на небивал до сега разцвет и величие. Tе преписаха и стовариха всички свои грехове и престъпления върху един човек, който носеше и носи в себе си само светлина, който бе дошъл да посочи на нашия народ пътя към един радостен, мирен, разумен и щастлив живот, който носи в себе си знанията и потика, способни да осигурят максимума на духовно и материално добруване за индивида и обществото. И днес, този човек, — Петър Дънов, — който не е за нас, неговите последователи, ни Бог, ни идол, както злобно подмятат клеветниците, а Учител, защото ни учи на изкуството на разумния и естествен живот, — днес той е отхвърлен, оплют и отречен от тези, на които той дойде да донесе светлина и щастие. Този, който единствен може да ни посочи правия път за изход из едно мизерно икономическо и духовно състояние, до което сме дошли благодарение на своите собствени грешки и престъпления, е осмиван, преследван, хулен.
към текста >>

24. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По-хубаво е до бъдеш творец макар и в нещо малко, микроскопично, отколкото да бъдеш съдия, който нищо не прави.
Не отлагай, защото хиляди хора преди тебе отложиха да сторят най-малкото усилие за общото добро, и затова живота днес е по-тежък от вчера, по причина все на този лош и безплоден навик „отлагането за после“. „Не отлагай доброто за утре, защото само настоящето е в твоите ръце, в утре (бъдещето) то е в ръцете на съдбата и ти с него не можеш да разполагаш“ — (е казал Сенека още преди 1900 години.) Миналото е за поука. Бъдещето е за поощрение. Само настоящето е единствено за работа, за дело, за творчество. Повтарям: Не изпускай настоящето да се изплъзне из под твоите ръце неоползотворено. По-хубаво е до бъдеш творец макар и в нещо малко, микроскопично, отколкото да бъдеш съдия, който нищо не прави. Важно е какво човек мисли и желае, но още по важно е как постъпва. Добрата обхода зависи както от възпитанието, тъй и от духовната култура на човека. Една поговорка казва: „Деня от утрото се познава.“ Същото е и за живота ни: както започнем от сутринта, така ще бъде през целия ден. Ето защо не е безразлично как ще почнем. Затова се изисква знание.
към текста >>

25. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вие не сте пратени на земята за съдия.
Ако Божественото във вас е пробудено и слушате гласа му, тогава вашият външен живот ще се уреди. Не изведнъж, но постепенно ще се уреди. Животът трябва да го обичате в цялото негово разнообразие. И да обичаме всичко в света - и добрите и лошите хора; ще гледаме на тях тъй, както Бог гледа. Няма да си давате мнението, кой какво върши. Вие не сте пратени на земята за съдия. Кой какво върши, това си е негова работа. Но вие, ако искате да прогресирате, не се занимавайте с това, което вършат другите, но от всичко, каквото става в живота, ще се учите. Не искайте да знаете защо е злото в света. И Писанието казва, че Бог ще превърне злото в добро за онези, които Го обичат. Следователно, злото е само онова, което след време ще стане причина, за да дойде някаква добродетел.
към текста >>

26. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

О с т и н мирови съдия Мидълтаун, Ню Йорк ХИМНЪТ НА НОВАТА ЕРА От векове далечни аз следя как в’ефира Върви във вихрен танец на Феба дъщерята.
точно в момента когато привършвах приемните изпити на училището, аз чух на вратата същите тия удари, които бях чул на сън, отворих и видех същия посетител и неговите две деца! Останалото последва: ний имахме същия разговор, какъвто бе тоя през време на съня. Ще прибавя към това, че този господин ми беше съвършено непознат. Нови Орлеан е на повече от 2000 километра от тук, а до тогава аз не бях се отдалечавал повече от 160 километра от моето жилище. М. И. О с т и н мирови съдия Мидълтаун, Ню Йорк ХИМНЪТ НА НОВАТА ЕРА От векове далечни аз следя как в’ефира Върви във вихрен танец на Феба дъщерята. През зодиака как тя стъпки си пробира — От минало незнайно без шум бдя над земята. Познато е на мене нейното отклонение пътя й начертан от силите небесни, И нейните мечти и леко поведение, Злини и добрини на мене са известни. Какво тя е вършила и синовете нейни, Потънали цели в своите пороци, Как скитали са дълго по пътя безидейни, Аз зная и нея и нейните отроци. А виждала съм също как плаче и страда, В скърби непосилни и мъки жестоки, Душата на светлите земни чада, Прикрили от взор чужди рани си дълбоки. И унеса дивен на тоз танц в простора.
към текста >>

27. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има само един справедлив Съдия!
Тъй прости и ясни са понякога нещата пред нашия повърхностен поглед: този е престъпник, този върши зло, — този е такъв, онзи — онакъв ... А ние какви сме? Ние сме плитки, плитки, плитки ... Не може повърхностния поглед който вижда само външното, да проникне в дълбочината, да намери истинските мотиви, истинските причини на дадено явление, на известна чужда постъпка. Ние не можем да знаем сложния комплекс от близки и далечни причини, които заставят известно лице да постъпи по един или друг начин. И, следователно, ние нямаме верния критерий, който ни е нужен за да можем да преценим правилно моралната стойност на една чужда постъпка. Ние не можем да бъдем съдии на другите, защото виждаме само следствията, само резултатите, докато света на причините е скрит от нас. Има само един справедлив Съдия! Той е Бог. Само Той вижда всичко. Само Той справедливо и безпристрастно преценява и присъжда всичко … Нека оставим Нему преценката и присъдата на чуждите постъпки, а ние да се занимаем повече със себе си. Нека се откажем да ставаме съдии на другите, защото никой не знае какво ще стане с него утре. К. Вечно Слово От вечността пътувам през морето, Към вечността възвръщам се отново.
към текста >>

28. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Виждате, аз съм съдия, и затова винаги искам нещата да бъдат доказани.
А тя сама излезе тогава н казва: не мега да бъде с вас, те ми забраняват: казват че вий ми желаете злото. Те ми желаели доброто, а вий сте можели да ми повредите. Защото сте познавали хора, които можели да ги изгонят. И излезе. А мъжът й, който присъстваше, само махна с ръка, казвайки: „лошо, лошо, ще пропадне нашия дом“. Виждате, аз съм съдия, и затова винаги искам нещата да бъдат доказани. Миналия път, признавам си, аз не повярвах на вашите разкази, защото нищо подобно не бях срещал в живота си. Но след като видях и чух сам, аз не мога да не вярвам. Защото аз познавам тази жена от по-рано, и тогава тя бе съвсем друга. Тя не говори глупости, няма никои признаци за побърканост, като у душевноболните, а при това, в съдебната си практика аз съм срещал подобни неща. Не, в този случай аз виждам в нея нещо съвсем чуждо, със своя типична психология, защото, когато тя предава думите на матроса-товарител, аз чувствам типичния език на моряка, и то моряка от недалечното, довоенно време.
към текста >>

Странно беше да се гледа как почтеният бивш съдия се стараеше да намери най-различни оправдания на своите по-нататъшни посещения на дома на китаеца.
А духовете, в доста рязка форма, продължаваха да изразяват своето желание — картините да останах в сегашния си вид. И така произлезе цял спор с духовете, които упорстваха на своето ... „Аз не знам вашия американски случай, превари ме моя скептик, но след това, което видях, разбира се, аз го считам възможен. Но мене не ми се иска да оставя тая бурятка в сегашното й положение. Аз мисля, че трябва да я видя пак и да опитам някой мерки.“ Опитах се да убедя бившия скептик, че при неговото пълно невежество в тази област, той може само да повреди на жената, да предизвика самоубийство или някакви други ексцеси, в края на краищата ние съвсем разменихме ролите си. Аз се стараех да отклоня приятеля си от повече посещения в дома на китаеца, а той, като пияница, намерил вино, хитро измисляше различни възможности да продължи тоя епизод. Странно беше да се гледа как почтеният бивш съдия се стараеше да намери най-различни оправдания на своите по-нататъшни посещения на дома на китаеца. Разбира се, и бедната наука не беше забравена. Той трябвало да продължи своите, изследвания е името на науката и в името на науката човечеството трябвало да бъде предупредено. Но зад всички тази съображения ясно се виждаше внезапно пробудилия се инстинкт, към познаване на невидимия мир. Жената на скептика, която по-рано вземаше при споровете моята страна, сега с всички сили настояваше да отклоня мъжа й от тия тайнствени екскурзии: „Та той тия дни само за бурятката и за немците говори.“ Най-после, бившият скептик ми даде обещание да забрави тоя случай, след като го уверих, че той ще види около себе си в живота и много повече, стига да почне честно да наблюдава. Отивайки си, той неочаквано ми предложи „а не бива ли да наминем някога към монголската гледачка?
към текста >>

29. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(следва) Вътрешният глас „Трябва да намерим съдията вътре в себе си, в своята душа и там да се съдим — пред Бога.“ Учителя За всяка наша постъпка, добра или лоша, ние искаме да знаем мнението на другите хора.
Обърнах глава и видях, за мое голямо учудване, Себуа прав между двама послушници; главата му беше наведена и ръцете скръстени. До мене бяха двамата велики жреци, Агмад и Камен; Агмад говореше на Себуа. Видях, че той беше в немилост по причина на мене, но не можех да разбера какво е станало. Агмад и Камен застанаха отдясно и ляво на мене и аз разбрах, че трябва да вървя помежду тях. Отправихме се мълчаливо към Храма, и още един път, преминахме през неговите мрачни врати. (следва) Вътрешният глас „Трябва да намерим съдията вътре в себе си, в своята душа и там да се съдим — пред Бога.“ Учителя За всяка наша постъпка, добра или лоша, ние искаме да знаем мнението на другите хора. ние искаме да чуем, какво ще кажат другите за нашите постъпки. Обаче хората отвън не могат да дадат вярна преценка на нещата, понеже всеки мери със своя специфична мярка, изпускайки из пред вид разумната мярка на природата, която е еднаква към всички. Или по право, хората, хорското мнение е много ограничено и далеч от оная разумност. която може да даде вярна преценка. И човек няма защо тогава да заключава за своите дела, дали те са добри или лоши от мнението на другите хора, няма защо той да търси външно механични разрешения на тия.
към текста >>

И ако иска той да получи точна и вярна преценка за своите дела, той трябва да се отдръпне дълбоко в себе си и да пита там вечния и най-справедливия съдия.
Или по право, хората, хорското мнение е много ограничено и далеч от оная разумност. която може да даде вярна преценка. И човек няма защо тогава да заключава за своите дела, дали те са добри или лоши от мнението на другите хора, няма защо той да търси външно механични разрешения на тия. така важни въпроси, които засягат повече психическия живот на човека. Вътре в човека има един критерий, дълбоко във всеки човек шепне вечно един глас, който или укорява или одобрява — зависи от постъпката и отношението. И ако иска той да получи точна и вярна преценка за своите дела, той трябва да се отдръпне дълбоко в себе си и да пита там вечния и най-справедливия съдия. Иска ли той да знае дали неговите мисли, желания, чувства и дела се развиват правилно, и имат възвишен потик, той трябва да се справи с вътрешния си глас. Това е гласа, който винаги говори истината и правдата. Това е Божественото във вейки човек, което е винаги будно. Ако всеки човек се вслушва в своя вътрешен глас много нещастия, много неприятности и катастрофи биха се избегнали. Само едно: човек не бива да смесва гласа на инстинкта, на низшето в себе си, с тихия божествен глас, които винаги се следват един други.
към текста >>

30. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изрази като: „Войната е необходимо последствие от учението на Дарвин“, или пък „Марс е най-висшия съдия“, са фалшиви и опасни предвид на модерното водене на войната.
Безразличието относно престъпните действия и интриги на международната оръжейна индустрия е твърде обезпокоително. Лудост е да се търпи неколцина да извличат полза от избиването на милиони човешки същества. Трябва да се разбудят чувството за действителността и инстинктът за самосъхранение на масите, тъй като тези инстинкти са нашите най-силни съюзници против войната. В същия смисъл действа усилването на моралното и религиозно чувство в народа. 3) Речите на известни държавни мъже ни показват, колко са първобитни техните представи за войната, представи, които не се различават от тези на простите люде. Изрази като: „Войната е необходимо последствие от учението на Дарвин“, или пък „Марс е най-висшия съдия“, са фалшиви и опасни предвид на модерното водене на войната. Те забулват първичните инстинкти за мощ и борба и служат само за туй, за да възбудят в своите народи войнствения дух. Сугестивната сила на речите на държавните мъже е твърде голяма. Нападателните стремежи, веднъж възпламенени, не се уталожват лесно. Нека си спомним подхвърлената в 1914 год. пароли: „отечеството е в опасност!
към текста >>

31. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Може ли Бог да бъде справедливия, абсолютно безпристрастния Съдия, ако човекът дело на ръцете Му, получава от Него неравен земен дял, получава най-различни,за различните хора условия, най различни, противоположни дарби, заложби, качества, способности и потици, и, на всичко това отгоре, да бъде съден с еднаква мярка?
Преди всичко, за да почиват разсъжденията ни на една здрава религиозна основа, ний трябва да приемем положението, че живеем в свят, в който царуват една върховна Разумност, една върховна Справедливост и една върховна Любов, недосегаеми, недостъпни и дори непонятни, в своята пълнота, за нас, хората на земята. Това е схващането на всички религии, а ние искаме да разгледаме сега въпроса тъкмо от тази му страна — от религиозно гледище. Приемайки всемогъщия Бог — Твореца и хранителя на живота — като върховна Мъдрост, върховна Истина и Любов, естествено, ние трябва да очакваме да видим тия Му атрибути, тия Му качества, приложени, прокарани и в земния живот. И наистина, може ли Бог да бъде Мъдрост. Истина и Любов, във в делата Му тия принципи да отсъстват? Може ли Бог да бъде справедливия, абсолютно безпристрастния Съдия, ако човекът дело на ръцете Му, получава от Него неравен земен дял, получава най-различни,за различните хора условия, най различни, противоположни дарби, заложби, качества, способности и потици, и, на всичко това отгоре, да бъде съден с еднаква мярка? Кой е виновен — грънчарят ли, или гърнето, че е създадено такова? Кой е виновен — ние ли, или Бог, че ни е създал, такива каквито сме, с нашите слабости и недостатъци, с нашите греховни или възвишени склонности, надарени или тъпи, гении или нищожества, силни или слаби, безумни или мъдри? Да! Коя е причината на това крещящо противоречие? Коя е причината на тази видима несправедливост?
към текста >>

Бог не е несправедлив, жесток и отмъстителен Съдия, какъвто съзнателно или несъзнателно, въпреки волята си, ни го рисувате. Не!
Но Бог не може да бъде несправедлив! Той не може тъй глупаво и пристрастно да нареди света, че едни да вършат престъпления, а други да ги из-плащат, едни да бъдат одарени с всичките му щедрости, а други да бъдат онеправдани. Бог не може да създава престъпници и грешници, хора, белязани от рождението си с печата на позора, на които склонността към престъплението е в плътта и кръвта им, и после да им иска сметка наравно с тия, които са създадени от Него като гении и светии. Явно е, че тука има някакво противоречие, има някакво недоразумение, но това противоречие и недоразумение не е в Бога, а е в хората, в техния ограничен ум, и в техните лъжливи, неотговарящи на истината схващания за живота. Живота не е хаос, какъвто изглежда в закостенелите схващания на официалните представители на религиите. Бог не е несправедлив, жесток и отмъстителен Съдия, какъвто съзнателно или несъзнателно, въпреки волята си, ни го рисувате. Не! Бог е наистина всемъдър, вселюбящ и абсолютно справедлив наш Баща. Живота е наистина Божествена хармония,пълна с величие, красота и смисъл. И човек не е играчка на случайността, онеправдан и безсилен роб на нещо вън от него. а е лично сам той творец на себе си и на живота си, възлюбен син на Бога, който винаги бди над него със своята Бащинска Любов. Животът изглежда безсмислен хаос и бог несправедлив съдия, само тогава, когато ние, придържайки се във вкостенялата църковна догма, създадена от хора като нас, отричаме, не искаме да приемем великите, Божествени закони за Прераждането и Кармата.
към текста >>

Животът изглежда безсмислен хаос и бог несправедлив съдия, само тогава, когато ние, придържайки се във вкостенялата църковна догма, създадена от хора като нас, отричаме, не искаме да приемем великите, Божествени закони за Прераждането и Кармата.
Бог не е несправедлив, жесток и отмъстителен Съдия, какъвто съзнателно или несъзнателно, въпреки волята си, ни го рисувате. Не! Бог е наистина всемъдър, вселюбящ и абсолютно справедлив наш Баща. Живота е наистина Божествена хармония,пълна с величие, красота и смисъл. И човек не е играчка на случайността, онеправдан и безсилен роб на нещо вън от него. а е лично сам той творец на себе си и на живота си, възлюбен син на Бога, който винаги бди над него със своята Бащинска Любов. Животът изглежда безсмислен хаос и бог несправедлив съдия, само тогава, когато ние, придържайки се във вкостенялата църковна догма, създадена от хора като нас, отричаме, не искаме да приемем великите, Божествени закони за Прераждането и Кармата. Приемем ли ги, обаче, живота вече се явява пред нас в съвсем друг образ, — той се изпълня със смисъл, справедливост и мъдрост и Бог е наистина вселюбящ и всеблаг Баща. И наистина, може ли великата задача за съвършенството, дадена ни от Бога, да се разреши само в един кратък земен живот? Геният, който често се проявява още от десетгодишната възраст на човека, не е ли резултат на многовековни усилия, на упорит труд на даден индивид извършен в течение на дълга редица от минали животи, движени от закона на Прераждането? И не е ли човек сам творец на съдбата си, на доброто и злото в своите склонности, на доброто и злото в своите външни и вътрешни условия, на своите способности и слабости, на своите дарби и недостатъци? „Каквото посееш, това и ще пожънеш!
към текста >>

32. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мъжът ми, Бог светлина да му дава, беше учител; после съдия следовател.
Какви болки е било, какви страдания. Като момиче бях весела, жизнерадостна — всички ме обичаха. Това беше още преди освобождението на България. Ожених се. И от тогава почнаха страданията ми, едно след друго. Мъжът ми, Бог светлина да му дава, беше учител; после съдия следовател. Аз още с първото дете заболях след раждането му, от тумор в корема. И какви болки е било, никому Господ да не дава подобно нещо. Децата се раждаха едно след друго, а аз все болна. Мъжът ме води на най-специалисти лекари тук и в чужбина — но никой не можеше да ми помогне без операция, а аз за операция не се решавах. И тъй, ден и нощ страдах.
към текста >>

33. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

но справедлив и вечен Съдия, налага на хората за техните престъпления по отношение на животните.
С месото на животните хората поглъщат най-страшни отрови, които влизат в кръвта им, в тъканите на тялото им и стават източници и сгодна среда за всякакви болести, умора от живота, физически и душевни извращения. С месото на животните, хората приемат своята физическа и духовна смърт. Това е наказанието, което Природата или Бог. както щете го вземете и наречете. Този безпогрешен, неумолим. но справедлив и вечен Съдия, налага на хората за техните престъпления по отношение на животните. Всичко човешко е осъдено да изчезне, и само Божественото е било, е, и ще пребъде. Пламен Рудолф Щайнер Мистерията на голгота (продължение от бр. 186) Из „Евангелието на Св. Йоана“ (2) Следователно, когато Христос се обръща към своите най-близки ученици, какво може да им каже той? Каква тайна може да им повери?
към текста >>

34. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това означава, че никой човек не може до се поставя за съдия на това, което е в интимното същество на друг човка.
Христос каза за себе си: най-дълбоката тайна на моето естество, това е моето Аз съм; истинската и вечна мощ но Аз съм или на Аза, която има сила да трансформира другите тела, трябва да проникне във всички хора. Христос иска да даде всекиму притежанието на неговото аз. Той иска да запали във всеки човек божественото, да събуди във всяка душа истинския Господар. В връзка с това ний виждаме идеята за карма изразена от Христа в нейния най-висок смисъл. За да разберем непълно идеята за „карма,“ трябва да я схванем в нейния християнски смисъл. Това означава, че никой човек не може до се поставя за съдия на това, което е в интимното същество на друг човка. Този, който не е разбрал карма в този смисъл, не е схванал нейната дълбочина. Когато един човек съди друг, той му противопоставя своето аз. Ако ние вкарваме истински във вътрешното .Аз съм“ ние не ще съдим, а ще кажем: „Аз знам, че карма съществува и че тя ще компенсира всичко; макар че ти си извършил това, аз не те осъждам.“ Ако разбираме истински християнството, как трябва да се отнасяме към този, който е сгрешил? Ние можем да кажем само това: Каквато и да бъде грешката, която този човек е направил. неговото аз трябва да бъде уважавано, той трябва да бъде оставен на карма, на великия закон, който е закон на Христа.
към текста >>

35. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото Бог бди непрестанно над нас, индивидите и народите, като вечен, всемогъщ и абсолют, но безпристрастен съдия.
Разглеждайки нашия национален идеал за велика България, ние не можем да отминем с мълчание и въпроса за „нашето“ —въпроса за българите и българските земи под чужда власт. Това, което е истински наше, никой не може да ни го отнеме — то не може да избяга от нас. Това, което е истински наше, ще дойде само при нас, когато ние изправим напълно някои свои грешки на миналото. Ако то, за наказание, насилствено ни е отнето, то ще ни бъде предложено доброволно, мирно, когато времето за това дойде. Ако бъдем разумни, ние ще получим доброволно, с мирно разбирателство всичко, от което имаме истинска нужда. Защото Бог бди непрестанно над нас, индивидите и народите, като вечен, всемогъщ и абсолют, но безпристрастен съдия. Той взема и Той дава, Той наказва и Той дарява и на Него ние трябва да се уповаваме и от Него да очакваме, а не от силата на меча. Да оставим на Бога, на Провидението, на върховната световна Промисъл да разреши въпроса за тия наши вземания-давания, а ние да се заловим здраво за изграждането на истински велика, духовно и материално цъфтяща България. Защото истинското величие на един народ не е в големината на територията му, нито в многочислеността на населението му, нито във военната му мощ, а в неговата истинска култура — в духовната му мощ, в разумния живот, във всеобщото благоденствие, в неговите постижения, които го определяте като носители на култура и светлина. Следователно, истинското величие на България ще се достигне само по пътя на разумни, мирни творчески усилия за превъзмогване на множеството пречки от вътрешен характер и за изграждане на нов смислен, красиво, свободен живот в който ще има блага и условия за развитие за всички индивиди. Велика България ще бъде плод на вътрешна работа, на вътрешни духовни усилия за себепревъзмогване. Пламен.
към текста >>

36. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Ако не слушаш съдията вътре в себе си, ще го слушаш отвън.
И ако грешно дадеш, къде то не трябва, други, които вървят след тебе поправят нещата. * Когато ти стане навик да даваш, тогава влизаш в Мъдростта — тя те учи на кого да даваш. На всеки ти не можеш да даваш, както не ти ще нахраниш целия свят, така и една чешма няма да напои целия град. * Когато се научиш кому да даваш, иде Истината и тя ще те научи как да даваш: — Както Бог дава — тъй че никой да не сети или види ръката, която дава. * Който доказва, че е силен, не е силен. * Ако не слушаш съдията вътре в себе си, ще го слушаш отвън. * Ако ти се бориш от желание да победиш и за удоволствие от победата на силния над по-слабия — макар и само в един диспут е едно, и ако ти се бориш с любов и желание да освободиш от невежество противника си — това е съвсем друго. * Целта на живота не може да бъде вън от самия живот. * Който злоупотребява със свободата, става непременно роб. * Дълго е времето на онзи, който иска и чака нещо. Но онзи, който не иска и не чака — всичко което дойде е на време и добре дошло.
към текста >>

37. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То идва като съдия на нас, възрастните, който с укор в проницателния си поглед, ни пита: Какво направихте вий от живота?
Братска среща – Велко НОВОТО ДЕТЕ (по случай деня на детето) Новото дете е, от което ще израсне новият човек, който утре ще изгради новия свят - света на щастие и радост, на мир и любов, на красота и светлина, на свобода и простора за всички. Новото дете е, което,утре, израснало и възмъжало, ще ликвидира с лъжата и лицемерието, с жестокостта и насилието, с омраза та и подлостта, с порока и слабостта, със суеверията и със заблужденията на нашия прогнил в престъпленията си стар свят. Новото дете е, което ще тласне живота в съвсем друг път, ще му даде съвсем друг облик, ще го издигне толкова високо, ще го озари с такава светлина и красота, че миналото — това, което е днес — ще изглежда като страшни останки от живота — всеунищожителна борба — на предпотопни същества. Новото дете! То идва на земята с венец от светлина, която озарява челото му. То идва като съдия на нас, възрастните, който с укор в проницателния си поглед, ни пита: Какво направихте вий от живота? Защо погазихте неговата чистота? Защо погубихте неговата красота? Защо забравихте неговия смисъл и неговото величие? Защо потънахте в тъмнина ? То идва като цар, като могъщ владетел, който носи със себе си несметни богатства, с които ще надари всички, и които ще ся достатъчни да задоволят всички, да дадат живот на всички.
към текста >>

38. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като че ли човек е поставен от природата за съдия и консуматор, да изпояжда всичко, за да балансира силите в нея.
Низшето си служи с хищничество, убийство и насилие. Човек може да се отърси от низшето, когато възрасти висшето в себе си, когато възкръсне в дух и истина, когато заживее в и за цялото. Само тогава той ще добие образ и подобие Божие, само тогава ще стане истински човек. Преди да стане тоя процес в него, той е човек — звяр. Човека на стария навик, за да оправдае своята страст към месоядството, поставя различни доводи, например, какво ще правим с агнетата, кокошките, въобще с всички домашни животни, ако не ги ядем и употребяваме труповете им за храна. Като че ли човек е поставен от природата за съдия и консуматор, да изпояжда всичко, за да балансира силите в нея. Тогава защо пред страха, че ще се размножат много котките, кучетата, мишките, скакалците, конете и магаретата той не почне да ги яде? При това ние виждаме, че те не се развъждат до такава степен, че да застрашат човешкият род. Природата си има мярка, тя балансира всичко. Ако домашните животни се развъждат много причината е, че хората им създават условия за тая цел. Човек е коравосърдечен и жесток.
към текста >>

39. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И чашата беше препълнена в деня когато науката, сляпо влюбена в себе си и в своите успехи, започна да играе ролята на непогрешим съдия, отхвърляйки всичко и всички, които не се кълняха в нейно име.
Имаше ли, наистина, авторът на тази статия основателна причина да излиза с едно такова громко заглавие? Не много отдавна, когато хората, изжаднели за сигурно познание относно своето бъдеще, и не намирайки в религиозната вяра нещо друго, освен недоказани твърдения, се обърнаха към науката и възложиха ней вярата, която по-рано имаха в религията, те мислеха, че науката ще им бъде сигурен водач в живота и ще им даде положително знание за тяхното бъдеще. Науката, обаче, чисто и просто се отказа да се занимава с голямата проблема: науката, в лицето на нейните официални представители, дезертира от поста, който й беше възложен — да дири истината, без да се спира пред никакви граници. Хората мислеха, че науката, чрез нейните приложения, ще направи живота по приятен, по-удобен, по-разумен. Обаче, колкото постиженията на науката се увеличават, животът става все по-груб, по-сложен и по-труден за живеене. И чашата беше препълнена в деня когато науката, сляпо влюбена в себе си и в своите успехи, започна да играе ролята на непогрешим съдия, отхвърляйки всичко и всички, които не се кълняха в нейно име. И, увлечена по този фалшив път, тя дойде до положението да извърши истински престъпления спрямо човечеството и спрямо истината. Обикновено се мисли, че предразсъдъците и суеверията са достояние само на народа, на тъй наречената проста маса. Но ние твърдим, че има и научни предразсъдъци, че има и официално възприети суеверия, които карат корифеите на науката да извръщат лицето си и да повдигат рамене пред грамадата факти, които противоречат на техните възгледи. За тях като че ли не съществува друг изход, друго поведение — освен да отрекат или да откажат да се занимават с това, което било „вън от границите на науката“ . Не ще съмнение, че всяко нещо, което излиза вън от тесните граници на техния мироглед, ще бъде обявено, че е вън от границите на науката.
към текста >>

40. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дълготърпеливият, но справедлив Съдия, седящ на невидимия небесен Престол, Който само Вашите очи, замрежени от пролятата кръв, не могат да видят, гръмогласно ще ви призове на подсъдимата скамейка Гответе се.
След изпитанията на които подлагате живота на милиони поверени ви същества, съзнателни и несъзнателни, виновни и невинни, идват и собствените ви изпитания. Ще отговаряте за всички и за всичко. Гответе се от сега да понесете заслуженото Божие наказание. Гласът на Правдата, Истината, Светлината, Мъдростта и най-сетне и гласът на съвестта ви ще проговори и поиска възмездие. Божият справедлив гняв ще се излее и над вашите глави. Дълготърпеливият, но справедлив Съдия, седящ на невидимия небесен Престол, Който само Вашите очи, замрежени от пролятата кръв, не могат да видят, гръмогласно ще ви призове на подсъдимата скамейка Гответе се. Дарин ВЕЛИКОТО Велико, прекрасно събитие: се е хор светъл — души, сплотени пред чудно откритие — пътека, към Бога която виши. * И тръгват в пътека желана и в песни преливат избликнал екстаз. Към тях се прилепят душите страдални, дочули във себе си Божия глас. * Метежен, безформен остатък от минало се гърчи в предсмъртна агония. тъмно а хорът сияен, пред нова епоха осъмнал, изгражда основи на мир и хармония.
към текста >>

41. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съдията, обаче, оправда двамата и ги похвали за тяхното геройство, а укори тъжителите, 20 души, за гдето са се дали на двама души да ги бият — и процесът се прекрати.
. . Веднъж, при един гуляй, Иван и Стефан влязоха в конфликт с една група гуляйджии от 23 души и работата дойде до бой. Разбира се, нашите герои излязоха победители. Те напукаха главите на всичките 25 души и избягаха. Снабдени с медицински свидетелства, пострадалите заведоха дело против двамата побойници. Съдията, обаче, оправда двамата и ги похвали за тяхното геройство, а укори тъжителите, 20 души, за гдето са се дали на двама души да ги бият — и процесът се прекрати. Така си живяха дълги години двамата неразделни приятели и бяха много щастливи. Иван имаше красива сестра — млада мома. Нейната хубост беше известна по цялото Загоре. Тя имаше много кандидати за женитба, но никой не се решаваше открито да поиска ръката й, защото знаеха, че Иван не се шегува. Веднъж някой се осмелил да каже дума по адрес на сестра му.
към текста >>

42. -

Та той е бил най-големия си съдия в това отношение.
Та за Толстоя, духовният аристократи, не е съществувал никакъв страх от никого относно достойнствата и недостатъците но художествените му произведения. Той е бил толкова сомовластен и горд в това отношение, че е могъл да се опълчи против целия свят, когато е било въпрос да прокара своите възгледи! Човекът, който в царска Русия е писал „Не могу молчать! “ и който не е намерил Сибир само поради-световното обществено мнение. треперел от страх, да не би X или У да каже нещо лошо за някой от романите му!? Та той е бил най-големия си съдия в това отношение. Сигурно г. Чолаков пише за някой от непризнатите софийски писатели, но не за Толстоя! Трудолюбието на последния има свършено друг източник . То иде преди всичко от колосалния му талант на творец. Талантът — това е възможност да прояви човек най-голяма дейност във вадено направление.
към текста >>

43. -

— на преден план на една естрада седи съдията, от двете му страни — по един съдебен чиновник — отсреща на един стол седи горския, до него още няколко души лесничейски чиновници, а най-отзад седяха десетина души любопитни гражданки и граждани, дошли да слушат разпита на подсъдими и свидетели.
Делото бе насрочено и бай Нено в определения ден и час бе заел мястото си в съдебната чакалня, дето разсилния последователно извикваше, с висок глас, имената на подсъдими и свидетели, които на свой ред трябваше да влизат в съдебната зала. Този ден имаше твърде много дела и бай Нено трябваше да чака дълго време. Най-после дойде и неговия ред и разсилния гръмогласно го покани да влезе в съдебната зала. Влиза бай Нено и гледа; — зала широка, просторна с широки прозорци, много столове! Много хора! — на преден план на една естрада седи съдията, от двете му страни — по един съдебен чиновник — отсреща на един стол седи горския, до него още няколко души лесничейски чиновници, а най-отзад седяха десетина души любопитни гражданки и граждани, дошли да слушат разпита на подсъдими и свидетели. Бай Нено никога не бе съден до сега, — за първи път влиза в съдилище, но въпреки всичко запази присъствие на духа. По указание на разпоредителя, той зае мястото пред съдията прав и разпита започна. —Ти ли си Нено Христов от с. Ж. запита съдията. — Аз г-н съдия.
към текста >>

По указание на разпоредителя, той зае мястото пред съдията прав и разпита започна.
Най-после дойде и неговия ред и разсилния гръмогласно го покани да влезе в съдебната зала. Влиза бай Нено и гледа; — зала широка, просторна с широки прозорци, много столове! Много хора! — на преден план на една естрада седи съдията, от двете му страни — по един съдебен чиновник — отсреща на един стол седи горския, до него още няколко души лесничейски чиновници, а най-отзад седяха десетина души любопитни гражданки и граждани, дошли да слушат разпита на подсъдими и свидетели. Бай Нено никога не бе съден до сега, — за първи път влиза в съдилище, но въпреки всичко запази присъствие на духа. По указание на разпоредителя, той зае мястото пред съдията прав и разпита започна. —Ти ли си Нено Христов от с. Ж. запита съдията. — Аз г-н съдия. — Знаеш ли защо си повикан тук ? — Зная, че тук викате престъпниците да ги съдите, но аз който не съм направил никакъв грях, съвсем не мога да разбера, защо сте ме повикали.
към текста >>

запита съдията.
Много хора! — на преден план на една естрада седи съдията, от двете му страни — по един съдебен чиновник — отсреща на един стол седи горския, до него още няколко души лесничейски чиновници, а най-отзад седяха десетина души любопитни гражданки и граждани, дошли да слушат разпита на подсъдими и свидетели. Бай Нено никога не бе съден до сега, — за първи път влиза в съдилище, но въпреки всичко запази присъствие на духа. По указание на разпоредителя, той зае мястото пред съдията прав и разпита започна. —Ти ли си Нено Христов от с. Ж. запита съдията. — Аз г-н съдия. — Знаеш ли защо си повикан тук ? — Зная, че тук викате престъпниците да ги съдите, но аз който не съм направил никакъв грях, съвсем не мога да разбера, защо сте ме повикали. — Обвиняваш се, че си събирал дърва от гората без билет, т. е. — крал си дърва и следователно, според закона, ти си извършил престъпление, поради което ще бъдеш осъден.
към текста >>

— Аз г-н съдия.
— на преден план на една естрада седи съдията, от двете му страни — по един съдебен чиновник — отсреща на един стол седи горския, до него още няколко души лесничейски чиновници, а най-отзад седяха десетина души любопитни гражданки и граждани, дошли да слушат разпита на подсъдими и свидетели. Бай Нено никога не бе съден до сега, — за първи път влиза в съдилище, но въпреки всичко запази присъствие на духа. По указание на разпоредителя, той зае мястото пред съдията прав и разпита започна. —Ти ли си Нено Христов от с. Ж. запита съдията. — Аз г-н съдия. — Знаеш ли защо си повикан тук ? — Зная, че тук викате престъпниците да ги съдите, но аз който не съм направил никакъв грях, съвсем не мога да разбера, защо сте ме повикали. — Обвиняваш се, че си събирал дърва от гората без билет, т. е. — крал си дърва и следователно, според закона, ти си извършил престъпление, поради което ще бъдеш осъден. — Какво ще кажеш за твое оправдание?
към текста >>

— Говори, каза съдията.
— Обвиняваш се, че си събирал дърва от гората без билет, т. е. — крал си дърва и следователно, според закона, ти си извършил престъпление, поради което ще бъдеш осъден. — Какво ще кажеш за твое оправдание? Имаш ли адвокат ? — Не, не ми трябва адвокат, аз сам ще се защищавам. — Говори, каза съдията. — Г-н съдия, аз зная, че да се събират дърва в гората без билет е престъпление и по никой начин нямаше да се реша да го извърша, ако не беше се случило нещо което ме застави да го направя. Както знаете зимата бе люта, мразовита, аз нямах клечка дърва, пък и пари нямах да си купя и всяка вечер си лягах в студената стая. Една нощ, след като от дълго треперене под юргана се бях позатоплил, съм позаспал и виждам следния сън: — Идва Дядо Господ при мене и с кротък глас ми заговори: Ти, сине мой, защо не си запалиш печката да се постоплиш, ами трепериш от студ? Иди веднага, набери си малко дърва от гората и се стопли! Събудих се сутринта и си казвам: Чуден сън!
към текста >>

— Г-н съдия, аз зная, че да се събират дърва в гората без билет е престъпление и по никой начин нямаше да се реша да го извърша, ако не беше се случило нещо което ме застави да го направя.
— крал си дърва и следователно, според закона, ти си извършил престъпление, поради което ще бъдеш осъден. — Какво ще кажеш за твое оправдание? Имаш ли адвокат ? — Не, не ми трябва адвокат, аз сам ще се защищавам. — Говори, каза съдията. — Г-н съдия, аз зная, че да се събират дърва в гората без билет е престъпление и по никой начин нямаше да се реша да го извърша, ако не беше се случило нещо което ме застави да го направя. Както знаете зимата бе люта, мразовита, аз нямах клечка дърва, пък и пари нямах да си купя и всяка вечер си лягах в студената стая. Една нощ, след като от дълго треперене под юргана се бях позатоплил, съм позаспал и виждам следния сън: — Идва Дядо Господ при мене и с кротък глас ми заговори: Ти, сине мой, защо не си запалиш печката да се постоплиш, ами трепериш от студ? Иди веднага, набери си малко дърва от гората и се стопли! Събудих се сутринта и си казвам: Чуден сън! — Как ще отида в гората за дърва!
към текста >>

— Как ще отида Господи, да бера дърво в гората, като нямам пари да платя таксата и да си взема билет, нали ще ме хване горския и ще ми състави акт, а след топа може и до съд да отиде работата, отговорих аз, Ще кажеш на горския и на съдията, че гората е моя и, че аз съм ти разрешил да си събереш малко дърва да се стоплиш, но няма да сечеш суровите, живите дървета, а само лежащите, събореките от вятъра — заповяда Господ... Ставам сутринта и си казвам: — Няма що!
На втората нощ сънувам пак същия сън, само че този път Дядо Господ беше по-строг и ми каза непременно да отида и да и да си набера дърва. — Разбира се, аз пак не отидох — зер, сън е това! — как мога да се реша! На третата нощ, обаче, идва пак Дядо Господ и със строг глас ми заговори: — Ако и този път не ме по-слушаш и не изпълниш волята ми, утре ще изпратя много голям студ и ще те унищожа! . . . — Как ще отида Господи, да бера дърво в гората, като нямам пари да платя таксата и да си взема билет, нали ще ме хване горския и ще ми състави акт, а след топа може и до съд да отиде работата, отговорих аз, Ще кажеш на горския и на съдията, че гората е моя и, че аз съм ти разрешил да си събереш малко дърва да се стоплиш, но няма да сечеш суровите, живите дървета, а само лежащите, събореките от вятъра — заповяда Господ... Ставам сутринта и си казвам: — Няма що! — Ще отида, та каквото ще да става: Нали сам Гос-под ме изпраща в своята гора?! — Взех брадва и едно въже и отидох. Намерих един съборен бук лежащ и насякох от клонете му колкото можах да нося. Дойде горския — ето този същия, който тук присъства, състави ми акт, и най после по силата на човешките закони, сега, в този момент, съм изправен пред вас да ме съдите. . .
към текста >>

Прочее, предоставям но вас, г-н съдия, справедливо да отсъдите коя воля трябваше да изпълня — Божията или човешката?.
— Ще отида, та каквото ще да става: Нали сам Гос-под ме изпраща в своята гора?! — Взех брадва и едно въже и отидох. Намерих един съборен бук лежащ и насякох от клонете му колкото можах да нося. Дойде горския — ето този същия, който тук присъства, състави ми акт, и най после по силата на човешките закони, сега, в този момент, съм изправен пред вас да ме съдите. . . Прочее, предоставям но вас, г-н съдия, справедливо да отсъдите коя воля трябваше да изпълня — Божията или човешката?. . . . . . От този ден бай Нено не купува вече дърва за отопление. Той получи разрешение да си събира сухи такива от гората без билет, при условие, че ще пази живите дървета. П. Камбуров Казанлък, 30. VI. 1941. г.
към текста >>

44. -

Сега се извършва съдба на народите и нищо не може да ги спаси от неумолимия Съдия на великата правда, който забавя, но не забравя.
Ние сме правили в миналото много исторически грешки и сега не може да не ги имаме предвид и да не ги изправим. Идеализма трябва да бъде основата върху която трябва да се гради една нация, ако иска тя да пребъде и да бъде факел на своите съседи. Закона на справедливостта е огън и който го наруши ще се изгори. Ако да не бе така, еволюцията би била невъзможна, защото Правдата е стрелката, която регулира развитието на личността и народите и прави да вървим напред и все напред, иначе би бил хаос в света и не би бил възможен никакъв напредък. Няма бъдеще онзи народ и онази личност, която гради своето щастие за сметка на чуждото щастие. Сега се извършва съдба на народите и нищо не може да ги спаси от неумолимия Съдия на великата правда, който забавя, но не забравя. Ако би трябвало да се посочат, кои са най-важните качества на членовете на една нация, то би трябвало да се включат всички качества на един високо нравствен човек, който историята сочи за пример. В такъв човек няма никакъв егоизъм, никаква лъжа, никакви отрицателни мисли и чувства към своя ближен или към кой да е народ. Той трябва да бъде изпълнен и въодушевен от идеята как да бъде полезен на своя народ, на своя ближен и на човечеството. Силата на един човек и на един народ се крие в неговия нравствен устой, а безсилието на личността и на народа се крият в безнравствеността. Колкото един човек или един народ изповядва и живее един идеал, който обгръща интересите на повече хора, толкова този идеал е по-траен и неговия носител по-мощен.
към текста >>

45. -

Един съдия внася съвсем друга любов.
Ти искаш да покажеш твоята любов, и аз ще покажа моята. Ти ще покажеш един вид любов и аз ще покажа друг вид. Моята любов произтича от един източник, твоята любов от друг източник, следователно, имат различни съдържания. Жената внася едно, мъжът внася друго, детето внася трето. Всичките хора внасят различни качества на любовта. Един съдия внася съвсем друга любов. Един учен човек внася друга. Всеки човек, според степента на своето развитие, внася известна любов, която е необходима за човечеството. Тъй щото всички ние сме нужни за човека. И грешни и праведни са нужни. Грешните, това са за корените на човечеството, праведните са нужни за клонищата.
към текста >>

46. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Т, мирови съдия.
Астрология: влиянието на деканатите върху тялото и характера. Планетите. Слънцето. Луната. 11. Окултна хигиена и медицина. Ралф Ширле: Продължителността на човешкия живот. 12. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): 1) — Сложили му „кюстек“, съобщ. С. Т, мирови съдия. 2) За пътуването на парах. „Волтурно“. 3) Сънят предсказал смъртта. 13. Книжнина. 14. Известия от редакцията на кориците. Година 1, Брой 9 (1 февруари 1920 г.) 1.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Неговото становище е това на един съдия; — значи съществува слабост към колебливост.
Либра-типът има да надвива една известна апатия, която понякога се изражда в индиферентност. Спокойствие и самотност, също и добра музика за него са най-добрите лекарства. в М. С. Дава стремеж към красота и хармония в живота, което се постига чрез естествено, всестранно образование. Стреми се към популярност и публично признаване. Неговото становище е това на един съдия; — значи съществува слабост към колебливост. в десц. Духът е широк и безпартиен, понякога, обаче, страхлив и нерешителен. в I. С. Основната черта на характера е съвестно чувство към чест и любов, към хармония и ритъм. () СКОРПИО — Скорпион.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Т, мирови съдия.
Астрология: влиянието на деканатите върху тялото и характера. Планетите. Слънцето. Луната. 11. Окултна хигиена и медицина. Ралф Ширле: Продължителността на човешкия живот. 12. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): 1) — Сложили му „кюстек“, съобщ. С. Т, мирови съдия. 2) За пътуването на парах. „Волтурно“. 3) Сънят предсказал смъртта. 13. Книжнина. 14. Известия от редакцията на кориците. БОРБИ И НАСИЛИЯ Стачките у нас - Вътрешен мир Злото между българите, както и между другите народ, действа по настоящем с най-голяма сила.
към текста >>

Т-в, мир. съдия.
Наскоро той заминал за Брюксел да държи последните си изпити и да доведе своята годеница белгийка. Още там той пристъпил към изпълнение на обещанията си. Намерил едно окултно-мистично общество, установил връзки с него, дето чул и усвоил много нови за него неща. Купил си и неколко книги, третиращи подобни въпроси. И когато се завърна, той побърза да ми разправи, как изпълнява дадените обещания... Съобщава: С. Т-в, мир. съдия. За потъването на „Волтурно“. — По катастрофата с парахода „Волтурно“ съобщават от Ню Йорк, следното: две госпожи, които познавали телеграфиста Пенигтон от „Волтурно“. разказвали, че след последното си пътуване Пенигтон, молил да бъде преведен от „Волтурно“ па друг кораб, понеже предвидел на сън катастрофата с парахода си. Негово съновидение отговаря напълно на съобщените по-сетне подробности по катастрофата с парахода „Волтурно“. Сънят предсказал смъртта.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За професор се учил някой, а все за пари говори, свещеник е станал - за пари ламти, учител, съдия и пр.
Когато ние искаме да сведем всички сили на природата в еднообразни действия, произвождаме зло у нея, а когато образуваме разнообразие, произвождаме добро. От туй гледище, неморални неща са всички еднообразни неща, а добри - всички, които са разнообразни. В това положение няма никакво противоречие, защото очевидно е, че ако много хора говорят едновременно едно и също нещо, ще се образува само шум и ние не ще можем да разберем смисъла на думите им. Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония. И съвременните хора са станали неморални, именно защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари. За професор се учил някой, а все за пари говори, свещеник е станал - за пари ламти, учител, съдия и пр. - все към същия идеал се стремят. Цялото човечество говори сега за едно и също нещо: за пари. А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъла на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека. Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло. Същата идея можем да поясним и по следния начин: всичките хора говорят за Бога, без, обаче да изпълняват Неговата воля - също както за един милионер, т.е.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител“, синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани с средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халосни патрони, замина „скоропостижно“ за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия.
Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж. по-долу фотографическата му снимка), Търновският митрополит ЙОСИФ — началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915—1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта — южно от града Прилеп Служителят на „святата православна църква“ насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий! “ Впоследствие същият полк се разбунтува. Делото, заведено против обвиняемите от тоя полк, биде насрочено за разглеждане от Преспанския полеви военен съд тъкмо в момента на пробива при Добро поле. си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител“, синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани с средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халосни патрони, замина „скоропостижно“ за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя и, който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото. Трябва веднъж за винаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или измъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце! И чудно е, наистина, колко е голямо умопомрачението и твърдоглавието на тия владици, за да не могат да разберат, че това учение, което те са се завзели с всички сили да преследват като „сектантско“ и „еретическо“, трябва да съдържа важни принципи, много жизнени истини, доказани на дело, щом е привлекло досега и все повече привлича, обединява и утвърдява най-разнообразна публика от всички народности, от всички възрасти и от всички съсловия: свещеници, професори, учители, съдии, адвокати, лекари, инженери, офицери (от генерала до подпоручика), студенти, търговци, индустриалци, земеделци, работници, разни чиновници, богати и бедни, православни, католици, евангелисти, българи, евреи,турци, англичани, италианци, немци, чехи и пр.
към текста >>

Например, един съдия може да знае основно законите на страната си, а също да помни решението по който и да е случай, подобен на всички ония, които ще се подложат на негово разглеждане; но ако законодателството изменя всичко от ден до пладне и не би имало никакво съотношение със старите наредби, то науката на магистрата би се свела до нула.
То представлява също и егоизма в всичките му форми. В това голямо течение се проявява всяко желание за завладяване, отличие и лично повдигане. То е течение на интелектуалност без интуиция. Голям брой хора притежават знания само от четене, техният обективен ум е твърде удпражнен, това са интелектуални хора, чиято памет за фактите и основанията е удивителна, но субективният им ум може, същевременно, да не бъде още развит, макар и да минават те за твърде бележити. Техните трептения са зелени и в действителност те имат малко или нямат никак истински знания. Например, един съдия може да знае основно законите на страната си, а също да помни решението по който и да е случай, подобен на всички ония, които ще се подложат на негово разглеждане; но ако законодателството изменя всичко от ден до пладне и не би имало никакво съотношение със старите наредби, то науката на магистрата би се свела до нула. Интелектуалността може да бъде от твърде висш ред, но при все туй да не може да се повдигне над зеленото течение. Най-низкият егоизъм е едно подтечение на стъклено-зеления цвят. Желанието за лични блага, за отличия и издигания се оприличава на есенната зеленина с един твърде ясен нюанс, във всеки случай по- малко тъмен от стъклено-зеления. Интелектуалността без интуиция е от по-ясна краска, когато пък мъдрата индивидуализация без егоизъм се приближава към нюанса наречен зелен пастел. Индивидуализацията се проявява навред във вселената чрез зеленото трептение.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В семейството на видния столичен съдия, г.
— Желаете ли да узнаете дали ще победите в борбите, които бъдещето Ви крие? Съветвайте се със двойния зодиак. Затова напишете кръщелното си име и това на вашия съперник в бъдещата борба; вземете на страна сумата, която всяко едно от тях ще ви даде, като си служите с азбуката на двойния зодиак. Разделете всека сума с 9 и дирете числото, което ще ви остане от едното и другото в първите колони на долуизложената таблица. Вие ще видите кое е числото победител на другото; Видение. В семейството на видния столичен съдия, г. К., е служела като гувернантка някоя си Берта. Дошло време тя да се омъжи, но мъжът й се отличавал с порочни и даже престъпни наклонности. При една свада той, без да му мисли много, убил младата си жена. Не се минало дълго време, един ден госпожата на съдията г. К., като стояла в стаята си, обърнала се и изтръпнала от ужас: пред очите й се представила самата Берта като жива, приближила се до нея, но моментално изчезнала.
към текста >>

Не се минало дълго време, един ден госпожата на съдията г.
Вие ще видите кое е числото победител на другото; Видение. В семейството на видния столичен съдия, г. К., е служела като гувернантка някоя си Берта. Дошло време тя да се омъжи, но мъжът й се отличавал с порочни и даже престъпни наклонности. При една свада той, без да му мисли много, убил младата си жена. Не се минало дълго време, един ден госпожата на съдията г. К., като стояла в стаята си, обърнала се и изтръпнала от ужас: пред очите й се представила самата Берта като жива, приближила се до нея, но моментално изчезнала. Веднага тя извикала мъжа си и му казала, че току-що видяла Берта в естествената й форма. Трябва да се забележи, че г-жа К., според сведенията ни, е жена със доста развити духовни способности. Не веднъж тя е имала подобни преживявания, видения и др. Съобщава: З. П-ва.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Синът му скоро свърши образованието си, стана съдия и адвокат, живя на свободни начала и доста скоро замина за онзи свят, да си изплаща значителните прегрешения. III.
Обясниха ми, че това било духът на същия покойник, който искал да се обясни със семейството си. По мое желание, доведоха ми го на обяснение, а той заяви, че искал да даде на наследниците си да разберат и почувстват неговото съществуване и присъствие и да им каже да живеят честно, защото за ненормалния живот имало отговорност в задгробния свят, чрез престояване в ада, временно или вечно. Той имал отговорност за 12 години, но син му, студент по правото, бил атеист и живеел съвършено без съзнание за отговорността, на която ще го изложи този му ненормален живот. Иска да му се съобщи всичко това, за да се успокои и да не ги тревожи повече. Предадох волята му по принадлежност, но изглежда, че не са взели акт от нея, защото още дълго време са били безпокоени от неговите тропания. Синът му скоро свърши образованието си, стана съдия и адвокат, живя на свободни начала и доста скоро замина за онзи свят, да си изплаща значителните прегрешения. III. Към 1910 или 1911 г. есента, яви се при мене, по своя инициатива, един дух, който се назова дух на Цоно Иванов, от село Турски Тръстеник, Никополска околия, отдавна починал. Обясни ми, че на следната сутрин щял да дойде при мене син му Иван Цонев от с. с., да ме пита за участта на изгубения си син Тодор, безследно изчезнал преди една седмица. Обясни, ми че той бил умъртвен от мъж и жена, чрез удушване с въже, което се намирало още на врата му, и бил заразен в една яма, но понеже убийците разбрали, че Иван щял да дойде при мене за узнаване участта на убития си син, те през нея нощ щели да го изхвърлят в един трап (хендек), западне от селото, към бранището, та когато Иван се върне за село, щял да го намери (сина си) край селото.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Една стара жена, която пушеше лулата си, в далечния ъгъл на стаята, ми извести, че по заповед на съдията от Кайро, на когото търговците са се оплакали, аз съм бил изхвърлен от града.
При мисълта за всичко това, обля ме студена пот и аз припаднах над капака на фаталния сандък. Казват, че страхът предразполага хората към възприемане на зарази. Не знам той ли или нещо друго бе причината, но аз заболях още същата вечер и скоро ме хвърли в ужасна температура. Положението ми се влошаваше още повече, когато припадъкът ме оставяше, защото идвах на себе си и можах да мисля за злощастията, които моята зла съдба е донесла и на другите. При първото ми свестяване, аз се огледах и видях, че съм пренесен от хубавата ми квартира в една мизерна колиба. Една стара жена, която пушеше лулата си, в далечния ъгъл на стаята, ми извести, че по заповед на съдията от Кайро, на когото търговците са се оплакали, аз съм бил изхвърлен от града. Фаталният сандък бил изгорен и къщата, в която съм квартирувал, била срината до основите. „Ако не бях аз, продължи старата жена, ти до сега би умрял; но аз съм се заклела пред великия ни пророк, че не ще пропускам случаите, които ми се отдават, да върша добро, и поради това, когато ти бе напуснат от целия свят, аз почнах да се грижа за тебе. Ето тук е и твоята кесия, която спасих от тълпата и, което бе още по-трудно, от чиновниците по правосъдието. Ще ти дам сметка за всяка пара, която съм изхарчила, като ти обясня и причината, поради която съм направила такава необикновена клетва. Понеже вярвах, че тази благодетелна жена изпитваше голямо удоволствие, когато говореше, аз кимнах с глава, за да й благодаря за обещания разказ и тя го поде; но трябва да призная, че аз не слушах с всичкото си внимание, което разказът й, без съмнение, заслужваше даже любопитството, най-силната страст у нас, турците, бе замряло у мене.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз съм земски началник, което на французки може да се преведе управител и местен съдия, в окръга Колм, Псковска губерния.
Ето това писмо: „ Драги учителю, важно е, за знанията, които разкривате на хората, да Ви съобщя това, което се случи с мен преди пет години и в което не ще можете да се усъмните, въпреки Вашия строг научен метод. Преди всичко, нека Ви кажа кой съм аз. По настоящем (1899 год.) на възраст 35 години, аз се наслаждавам на отлично здраве, никога не съм имал халюцинации и винаги съм бил скептик към всякакви видения и предчувствия. Аз съм едър земевладелец и живея в имението си. Занимавам се с управление на земите си и, освен това, изпълнявам държавна служба на управител. Аз съм земски началник, което на французки може да се преведе управител и местен съдия, в окръга Колм, Псковска губерния. В 7 и половина часа сутринта, на 20 април 1894 г., майка ми, Олга Николаевна Арбусова, издъхна. Нищо не предвещаваше смъртта й в тоя момент, понеже майка ми бе едва на 58 год. възраст, и се чувстваше добре. Аз живеех с нея в имението ми, дето и сега още живея: село Фнуково, окръг Псковски. През 1894 г., 20 април (деня на смъртта на майка ми) падна се през страстната седмица и на 19.
към текста >>

Разказвачът, едър владелец и земски съдия, ляга и заспива като почтен човек, доволен от съдбата си.
Преди да умре, г-жа Арбусова не е подозирала това, пък и синът й не е знаел нещо повече. Но у нас има нещо друго освен видимото нормално съзнание. Каквото и да е името, което му дават, „несъзнание“, „подсъзнание“ и пр., това друго нещо съществува; то не може да се отрече. Щом е така, значи, то е нещо вътрешно, трансцендентно, постоянно, предходно на нашето материално тяло и независимо от него, това е нашата душа, способностите на която са непознати на класическата наука. Нека разгледаме сега втората точка. Разказвачът, едър владелец и земски съдия, ляга и заспива като почтен човек, доволен от съдбата си. Но ето че на сутринта той се събужда, облян в пот и треперещ от един ужасен кошмар. Какво е това? Майка му умира внезапно, в стаята си, която била далеч от неговата, разделена с други две стаи, доближава се до леглото му, целува го по челото и му казва „сбогом, аз умирам“. Личното действие на умиращата е тук несъмнено. Трябва духът й да е действал върху оня на нейния син, за да му представи образа си.
към текста >>

Същевременно ние изпратихме една бележка до съдията, но съдията бе муден в разпоредбите си и преди да даде заповед, евреина да бъде арестуван, хитрият измамник бе успял да избяга.
„Той се е ангажирал да набави дрехи за робите ми“, отговори моя приятел, „и то много по-евтино, отколкото бих могъл да ги взема от къде и да е другаде. Аз възнамерявам да изненадам дъщеря си Фатиме на рождения й ден с една забава в павилиончето на нашата градина. По случая всички нейни робини ще се явят с нова премяна“. Аз пресякох приятеля си, като му казах, в що подозирам евреина и дрехите му, като добавих, че всеки знае, че заразата от чума може да се пренася чрез дрехи не само след месеци, но и след години. Приятелят ми реши да няма нищо общо с този евреин, който за няколко жълтици може да хвърли в опасност живота на стотици човеци. Същевременно ние изпратихме една бележка до съдията, но съдията бе муден в разпоредбите си и преди да даде заповед, евреина да бъде арестуван, хитрият измамник бе успял да избяга. Когато къщата му бе претърсена, указа се, че той и сандъка му са изчезнали. Разбра се, че той бе заминал за Египет. Ние бяхме доволни, че го бяхме поне пропъдили от Цариград. Приятелят ми, Дамат Заде, ми изказа своята най-дълбока признателност, като добави: „Преди ти спаси богатството ми, сега ти спаси моя живот, и един живот много по ценен от моя — този на моята дъщеря Фатиме“. Като чух това име, аз не можах напълно да прикрия вълнението си.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

О рози късани с нечисти пръсти — хвалете с мен и с целий свят ведно и с брата огъня, със сестрата ни вода, и с всичко, що расте, пълзи и разцъфтява, и с всичко, що гори и що гаснее, и с всичко, що шуми, звъни и шепне — хвалете, хвалете, хвалете най-справедливий Съдия, че Той чрез любовта Съдът си ще забави .
Ида, ето, ида! О земйо, сестро моя, майко на греха, при тебе, сестро, ида без злато и пурпур, покорен, сиромах, и само с Словото богат, което днес във слънчевия залез, в камбанний звън, във шепота в тревите, единствено успокоене носи . . . О земйо, сестро моя, земйо изжадняла за кръв и за позор, при тебе ида бос, с глава открита, ведно със теб да нося ярема на греха и целия ти страх, ведно със теб да пея на любовта тайнствения химн, че тя едничка може да забави деня на Страшний Съд. О брате месецо, о вий сестри звезди! О рози късани с нечисти пръсти — хвалете с мен и с целий свят ведно и с брата огъня, със сестрата ни вода, и с всичко, що расте, пълзи и разцъфтява, и с всичко, що гори и що гаснее, и с всичко, що шуми, звъни и шепне — хвалете, хвалете, хвалете най-справедливий Съдия, че Той чрез любовта Съдът си ще забави . . . Стихнете, птички! Брат ви да запее, че пълно е сърцето му, че страда с онуй Страдане, от което се ражда Любовта . . . Че своите ръце протяга и гледа в светлината, където плуват трънени венци изплетени за кръста, че слуша оня вихър, кой Ти си го създал, о Господи, за да разбираме чрез него дихането на Твойта Същина — да слуша шепота, създадений от Теб във клоните на евкалипсиси, във тихий шум на сребърни маслини и пинии и кипариси, и тях отзвука тайнствен да усетим на Твойто битие.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

През последната война приятелят ми X., бивш прокурор, а сега съдия, командвал на фронта едно войсково отделение.
Тогава Стамболов отвори вратата на един балкон и се появи на балкона, като се опита да се оправдава за греховете си, погледна право в мене и изчезна. Тутакси аз се събудих. На сутринта, когато седнахме на двора на закуска и подадоха млякото, аз разказах съня си на домашните ми, като добавих: дали не се е случило нещо със Стамболова. След малко дотърча един конен стражар със запечатан плик от околийския началник В писмото ми се съобщаваше, че Стамболов бил убит. Предпазване от смърт. През последната война приятелят ми X., бивш прокурор, а сега съдия, командвал на фронта едно войсково отделение. Една нощ сънувал, че получил поръчение, да мине на един пункт близката там река по дървен мост и да спре до едно дърво, но по никой начин да не минава оттатък дървото. И наистина на другия ден дадена му била заповед да премине реката и да стигне до известен пункт. Щом дошъл на мястото на прехода, учудил се, че това място му било познато, видял същия мост от сложено дърво и като минал отвъд реката с войниците си, стигнал до дървото, което тоже му бито познато. Тогава той дал заповед да се спрат там. Веднага непосредствено оттатък се изсипал град от шрапнели и ако офицерът X.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Съдията Г.
Това вече го много раздразнило и той недопил чая си, излязъл и отишъл на работа. Едва седнал на масата и му донесли телеграма с която му се съобщавало, че баща му се поминал и а о може да тръгне веднага, за да завари погребението му. Приготвил се и тръгнал като пристигнал след 8 часа, с кон в града К., дето след разговора с домашните си узнал, че баща му се поминал в 7 и пол. часа сутринта, тъкмо когато стъклото от лампата му се счупило без никаква причина. * Съобщение за смърт чрез видим знак. Съдията Г. Ив. Б. става сутринта от леглото си къде 6 и половина часа. Вижда на писалищната си маса портрета на баща му паднал и се захлупил с лицето къде масата. На писалищната маса е имало много други портрети, наредени, и от другите портрети нито един не е паднал, а само онзи на баща му. Понеже баща му е бил действително болен от рак в стомаха и той веднага си спомнил само за него и си казал, че трябва да е свършил.
към текста >>

НАГОРЕ

0.34054398536682