Търсене в текстове за 'Съдия'

Отначало баща ми работи в Дупница като съдия, после се премества в град Стара Загора като учител по литература и е бил директор на Девическата гимназия.
в град Дупница, завършва архитектура и работи в БДЖ. Негов син е Михаил Тодоров, моят любим племенник. Тодор е роден 1895 година, завършва медицина в Италия и после остана да работи в Италия. Мария е родена 1898 година в град Дупница. Владо - 1910 година в София, следва право, а по-късно стана един от видните футболисти в офицерския клуб „АС-23" от 1926 година до 1936 година беше бележит футболист, наричаха го „балерината" и във футболните среди беше познат под името Владо Тодоров. Отначало баща ми работи в Дупница като съдия, после се премества в град Стара Загора като учител по литература и е бил директор на Девическата гимназия. Около 1910 година се премества в София е бил учител по литература. Пенсионира се през 1916 година. Всички в семейството ми пееха много хубаво - баща ми, майка ми и някои от роднините ми винаги пригласяха на три гласа. Баща ми като всеки българин пушеше и пиеше, но до 50 години. След това каза край и не пушеше и не пиеше до края на живота си.
към текста >>

8. 32. РАНИЦАТА

Имаш един приятел, който същевременно е и съдия.
Най-напред ще я потърсиш в себе си и ако я ненамериш, тогава ще я потърсиш във външните условия, ако и там не я намериш ще знаеш тогава, че причината е у Бога. Ако слънцето грее и стъклата на прозорците ти са намазани с черно каква ще се види светлината? Черният цвят ще я потъмни. Значи причината не е в слънцето, а във външните условия и в това, че ти си намазала стъклата на прозорците с чернилка. Човек, който е погълнат от Великото, не обръща внимание на дребнавите проявления на хората. Имаш един приятел, който същевременно е и съдия. Когато се намира в съда отношенията му към тебе ще бъдат други, а когато е у дома като приятел ще се отнася другояче с тебе. Затова знай, че като причина на променливите отношения на Учителя никога не трябва да се тури нещо криво, слънцето винаги грее по един и същи начин. А че не ги огрява хората, причината е или в облаците, или че хората са влезнали в стая със затъмнени прозорци. Ето защо аз ще ти помагам. Ще ти помагам винаги, мислено ме извикай и помощта ще дойде по Духовен път".
към текста >>

9. 86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА

86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА Бях се родила в заможно семейство за тогавашните времена и баща ми беше отначало адвокат, после съдия и накрая завърши като учител по литература.
86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА Бях се родила в заможно семейство за тогавашните времена и баща ми беше отначало адвокат, после съдия и накрая завърши като учител по литература. Бях единствено момиче на майка си и за нея аз бях единствената утеха и надежда, че може да прояви чрез мен онези амбиции, които тя не е могла да реализира. Обикновено всяка майка разглежда себе си по такъв начин спрямо дъщеря си. Бях много малка, когато ме вдигаха и слагаха на стол пред пианото. Свирех само шест месеца на пиано и вече идваха да ме слушат. Аз станах главното чудо на майка ми и семейството ни и заради мен изведнъж се увеличи потока на гостите у нас.
към текста >>

10. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Така че двамата се явяват да дават отчет за делата си пред Върховния съдия, намиращ се на Небето.
А пък Търновският митрополит Йосиф през време на войната 1915-1918 г. е началник на военното духовенство при главната квартира на войната. Той се движи с държавен автомобил, върви и посещава различни полкове на фронта и насърчава кръвопролитието. По-късно през 1922 г. той скоропостижно си заминава както и синодалният чиновник Ласков, който пише нападки срещу Учителя. Така че двамата се явяват да дават отчет за делата си пред Върховния съдия, намиращ се на Небето. През 1916,1917 и 1918 година - няма събори. На 25 юни 1917 година с писмо N 70-50 на градоначалника на град София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи, до Радославов, който заема този пост и е министър-председател от 1913-1918 г. като заема и поста министър на външните работи. Според това писмо Свинаров докладва срещу Учителя Петър Дънов затова, че той прави събирания без да има право и разрешение от властите, за което му съставя акт и го глобява със сума 25 лв., която е не малка сума за онова време. В същото писмо той предлага да се интернира Петър Дънов в родното му място Варна.
към текста >>

11. 189. МАГДАЛЕНА ПОПОВА

189. МАГДАЛЕНА ПОПОВА Магдалена бе дъщеря на съдия от Пловдив по онова зреме.
189. МАГДАЛЕНА ПОПОВА Магдалена бе дъщеря на съдия от Пловдив по онова зреме. Беше изучена, интелигентна за времето си и знаеше много езици, беше полиглот. Но след като дойде тук на Изгрева тя изведнъж се промени. Стана медиумич-иа и започнаха чрез нея да се изявяват разни духове, които воюваха срещу Учителя. Отивам при Учителя, за да споделя как е възможно един човек дошъл интелигентен, разумен, смирен на Изгрева изведнъж да се промени толкова много и то в отрицателна посока вместо да бъде обратното - да се сдобие с добродетели, които Учителят непрекъснато споменава в Словото си. Изведнъж идва Магдалена и застава до нас и иска да слуша нашия разговор.
към текста >>

12. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

За това за нас врагове не съществуват, макар да ни хулят и клеветят, защото знаем, че всеки ще отговаря пред Върховния съдия, който е един за всички ни.
Даже ако вземете само тютюна и алкохола, здравия разум пак не може да се утешава с това, че между много души, които употребяват тютюн и алкохол, има пак добри и умни хора, както и не може да се отчайва, че между въздържателите ще има, които вършат, може би, по-лоши неща от невъздържателите. Въпросът тук е принципен! Ние едно трябва да знаем, че един народ, който има вяра в Господа, труди се и живее по моралните закони, който е и трезвен, той винаги е щастлив и провидението винаги бди над него, А неговите управници щом са също добри никога лошо не ще сторят за този народ. За това ние положително знаем, че обновата, за която се толкова говори, и братството в света, за което също се говори, ще настъпят само когато тръгнем по този стръмен път - всеки да дяла първо своите недъзи, та после да образуваме и цялото, но вече със здрави основи, а не с палиативни средства и гнила основа, както е сега. Като се прибави при това, че нашето желание е да притежаваме всеки и светската наука до възможното, да слушаме и съзнателно да изучаваме Словото Божие, ние не можем да бъдем никакви конспиратори, никакви сектанти, както ни обрисуват някои, защото никому зло ние не желаем и никому зло не вършим, тъй като нашето оръжие е Христовата любов, до колкото можем да я приложим. За това за нас врагове не съществуват, макар да ни хулят и клеветят, защото знаем, че всеки ще отговаря пред Върховния съдия, който е един за всички ни. Той е, който съди и най-правилно. И ние бихме се считали за най-щастливи, ако можехме да изпълним напълно Неговата воля, макар и целия свят да ни хули. Ето защо, ние не се занимаваме с клеветите и хулите от когото и да идат те. Нека те си вършат своето, ние ще си вършим своето, тоест, ще се молим частно и колективно за нас и за целия български народ и да просвети Бог умовете на всички ни да Го познаем, което е много важно в настоящия момент; ще се молим да прости нам, на целия български народ, а и на цялото човечество, защото сме се самозабравили вече. А какво ще ни наричат тези и онези, това е тяхна работа.
към текста >>

Един е Съдията, който ще съди по делата - това е Бог.
Която пък душа дири повече храна, нека поиска и каталог на книгите от братския дом, ул. „Оборище" 14 в София, за да си достави и други. Нека спомним още, че който пожелае да чете от брошурите на Учителя на Бялото Братство, да обърне внимание главно на духовната страна, ако иска светлина за своя ум и за своята душа. Материалиста мъчно ще схване символичните изрази, ако най-малко не се спре на философската страна; ето защо, които при четенето се държат само на материалната страна, не ще могат да извлекат голяма полза за себе си. С горното като даваме една малка светлина за Новото Духовно Учение, което е ново от две хиляди години, но изопачено и забравено, ние молим всички добри граждани в България да се заинтересуват от него, да го проучат и стига вече да се съблазняват от уличните хули на тези и онези, защото ние често попиваме злото като сюнгер, без да сме проверили, дали то е вярно. Един е Съдията, който ще съди по делата - това е Бог. Бъдете сигурни, братя и сестри в България, че това Учение, което почива на Христовите принципи, не след дълго ще блесне. Дано не е късно за много добри хора. Това неща ви не съблазнява! Гр. Пловдив, 9 октомври 1925 г, С почит: Член на Бялото Братство Послеслов: Търновските граждани, които прочетоха това „Отворено писмо" и онези, които не го прочетоха, мнозинството от тях се подписаха под една петиция, с която се искаше от властите да забранят съборите в Търново на дъновистите. Събора от 1925 г.
към текста >>

13. ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/

ТОМ 6

Брат й Илия е бил съдия, сестра й Радка -аптекар, а Васка и Костадинка - гимназиални учителки.
ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/ Василка Камбурова е съпругата на Петър Камбуров. Баща й Иван Филипов Халаджов е бил учител, а майка й Иванка - домакиня. Те са имали три момичета и едно момче. Брат й Илия е бил съдия, сестра й Радка -аптекар, а Васка и Костадинка - гимназиални учителки. Васка е третото дете на родителите си. Първи е брат й Илия, втора - Радка, трета - Васка и последна Костадинка. Васка е получила основното си образование в Търговище, а след това е завършила учителски институт в гр. Шумен. Баща й е бил учител в с. Пробуда, Търговищко.
към текста >>

14. 25. НИВАТА С ЦАРЕВИЦА

Станка Иванова Тотева

ТОМ 6

" На другия ден татко отива направо при съдията и му казва: „Искам да платя делото!
Моли се, не спи и казва: „Господи, Ти нареди моя въпрос, че аз съм безсилна и немощна! " И към два часа през нощта татко пристига от Русе и майка ми извикала: „Иване, Господ ли те изпрати да дойдеш да ми помогнеш? В много голяма трудност се намирам! " И разказва всичко на татко. А татко като я изслушал успокоил я и рекъл: „Лесна работа не се тревожи! " На другия ден татко отива направо при съдията и му казва: „Искам да платя делото! " съдията го кандърдисва и му казва: „Защо? Нивата е била насадена с царевица и сега е насадена пак с царевица. Ти ще спечелиш! " А татко отвърнал: „Не, не ми трябва такава печалба! Дай да платя делото и да се приключи".
към текста >>

" съдията го кандърдисва и му казва: „Защо?
" И към два часа през нощта татко пристига от Русе и майка ми извикала: „Иване, Господ ли те изпрати да дойдеш да ми помогнеш? В много голяма трудност се намирам! " И разказва всичко на татко. А татко като я изслушал успокоил я и рекъл: „Лесна работа не се тревожи! " На другия ден татко отива направо при съдията и му казва: „Искам да платя делото! " съдията го кандърдисва и му казва: „Защо? Нивата е била насадена с царевица и сега е насадена пак с царевица. Ти ще спечелиш! " А татко отвърнал: „Не, не ми трябва такава печалба! Дай да платя делото и да се приключи". И така татко платил, майка ми се успокоила и той отишъл отново в Русе.
към текста >>

15. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Всички смятали, че не ще има съдията кураж да го осъди.
Кое е злото? Когато всички умират за благото на един. За лошите хора законите служат като ограничение. За пример: В Англия имало един престолонаследник, който живеел много разпуснато. Веднъж той извършил някакво нарушение при своя разгулен живот и трябвало да отговаря пред съда. Всички смятали, че не ще има съдията кураж да го осъди. Обаче за изненада на всички съдията го осъдил на глоба и три дни затвор. Минало време и този принц наследил престола и станал крал. Съдията очаквал кралят да го гони и му отмъсти за смелостта му да го осъди като престолонаследник, обаче за учудване на всички кралят дал най-почетна служба на съдията. Сега хората мислят трезво. Мирът трябва да доде да намести изкълчените крака на народите.
към текста >>

Обаче за изненада на всички съдията го осъдил на глоба и три дни затвор.
Когато всички умират за благото на един. За лошите хора законите служат като ограничение. За пример: В Англия имало един престолонаследник, който живеел много разпуснато. Веднъж той извършил някакво нарушение при своя разгулен живот и трябвало да отговаря пред съда. Всички смятали, че не ще има съдията кураж да го осъди. Обаче за изненада на всички съдията го осъдил на глоба и три дни затвор. Минало време и този принц наследил престола и станал крал. Съдията очаквал кралят да го гони и му отмъсти за смелостта му да го осъди като престолонаследник, обаче за учудване на всички кралят дал най-почетна служба на съдията. Сега хората мислят трезво. Мирът трябва да доде да намести изкълчените крака на народите. Остава още една война да има в далечното бъдеще.
към текста >>

Съдията очаквал кралят да го гони и му отмъсти за смелостта му да го осъди като престолонаследник, обаче за учудване на всички кралят дал най-почетна служба на съдията.
За пример: В Англия имало един престолонаследник, който живеел много разпуснато. Веднъж той извършил някакво нарушение при своя разгулен живот и трябвало да отговаря пред съда. Всички смятали, че не ще има съдията кураж да го осъди. Обаче за изненада на всички съдията го осъдил на глоба и три дни затвор. Минало време и този принц наследил престола и станал крал. Съдията очаквал кралят да го гони и му отмъсти за смелостта му да го осъди като престолонаследник, обаче за учудване на всички кралят дал най-почетна служба на съдията. Сега хората мислят трезво. Мирът трябва да доде да намести изкълчените крака на народите. Остава още една война да има в далечното бъдеще. Когато народите станат с изкълчени крака и негодни повече да се бият, те по неволя ще се побратимят, защото няма да има кой да се бие. В 1870-1871 г.
към текста >>

16. 8. Препоръчителство

Боян Атанасов Златарев

Който даде поръчителство някому и той не си издължи дълга на длъжника, то кредитора хваща поръчителя за гушата, води го при съдията и му казва: „Ти си поръчител, давай сега парите!
Един брат му услужи с каквото трябваше и после този съмишленик изчезна и не се яви вече. Учителят среща онзи, който го беше довел и пита: „Какво стана с вашето поръчителство? Какво стана с вашия брат во Христе? “ Братът мига и свива рамене: „Учителю, излъгах се! “ Учителят мълчи и го пита: „Ти знаеш ли как е в света? Който даде поръчителство някому и той не си издължи дълга на длъжника, то кредитора хваща поръчителя за гушата, води го при съдията и му казва: „Ти си поръчител, давай сега парите! “ В Окултната Школа окултният закон е много по-строг за поръчителството“. Дойде време поръчителят да плаща. Братът се разболя, залиня и не след дълго си замина от този свят.
към текста >>

17. 35. Мобилизацията

Гради Колев Минчв

Според Гради, побойникът на Учителя се казвал Райков, неговият рожден брат е бил съдия.
А кой е Бащата? Кой е Отец? Това е изявения Бог, когато се проявява Божествения Дух. Изявения Бог, това е проявеният Божествен Дух, който бе слезнал и бе в Учителя Дънов. И никой не се намери да отбележи името му, на онзи, който беше нанесъл побой срещу Учителя, срещу изявения Бог и проявения Божествен Дух чрез тялото на Учителя. Никой. Според Гради, побойникът на Учителя се казвал Райков, неговият рожден брат е бил съдия. Накрая го открихме. Това не се дължи на това, че този случай трябваше да се забрави и да се отнесе от времето и да се заличи. Това се случи и за това има причина, има космически причини, но този цикъл, който се беше повторил преди 2000 години, трябваше да се повтори и тук. И той трябваше да завърши с разпъването на Христа в онази форма, която днес се беше проявила по друг начин. А Учителят беше казал: „Втори път Христос не може да бъде разпънат по същия начин“.
към текста >>

18. 38. Вила под наем

Гради Колев Минчв

Впоследствие след като се гледа делото се наложи съдия-изпълнител да дойде да ми прави опис на вещите.
Много добър човек, който ми помогна в един тежък момент. Минаха един, два дена и се явихме на съд. Той успя да отложи делото. Друго не можеше да се направи. Понеже беше есен и като влезе зимния сезон нямат право да ме извадят от жилището ми. Впоследствие след като се гледа делото се наложи съдия-изпълнител да дойде да ми прави опис на вещите. Пристигат те с хазайката Мара Попова. А пък брат ми беше в Чехия тогава. Снаха ми от притеснение лежеше болна. Те дойдоха и описаха гардероби и други някои вещи и си тръгнаха. Излязох да ги изпратя до автобуса.
към текста >>

И пред съдия- изпълнителя, казвам на хазайката: „Абе, хазайке, как можахте да направите това нещо, да ходим да се съдим?
А пък брат ми беше в Чехия тогава. Снаха ми от притеснение лежеше болна. Те дойдоха и описаха гардероби и други някои вещи и си тръгнаха. Излязох да ги изпратя до автобуса. Тогава имаше вече автобус до Дървеница от града. И пред съдия- изпълнителя, казвам на хазайката: „Абе, хазайке, как можахте да направите това нещо, да ходим да се съдим? Аз за три хиляди лева ви доставих сирене и масло за болната ви дъщеря, а вие вместо да ми благодарите, на всичко отгоре ме съдите за неплащане на наем. Като дойдох у вас, вкъщи беше и сестра ви и дъщеря ви. Исках ви разписка за платен наем за три месеца срещу закупените от мен продукти, а вие казахте, че нямате пари, а сега ме давате в съд“. Тя ме гледа, гледа така и вика: „Вие тия работи ми ги подарихте“. Аз в отговор й казах: „Съгласен съм, да съм ви ги подарил, но да бяхте някоя млада девойка, а вие сте по-възрастна от майка ми, чак на вас ли ще подарявам тия неща“.
към текста >>

19. 17. Побойник и Божието възмездие

Атанас Минчев

Неговият рожден брат беше съдия.
Така че никой не можа да защити Учителя. А какви яки братя имахме и какви смелчаги бяха те. Но Учителят така бе направил, че тези братя - яки и смели, ги нямаше в този момент. Те надойдоха по-късно и след като разбраха за побоя само стискаха юмруци и търсеха във въздуха ония, които бяха изчезнали от Изгрева. Този, който беше нанесъл побоят на Учителят се казваше Райков. Неговият рожден брат беше съдия. Та този Райков беше военен и когато брат ми Гради бил мобилизиран в с. Момково, та като негов военен началник се яви именно този, именно този, който беше нанесъл побоя върху Учителя. Той не беше тогава на редовна военна служба, а бил запасен офицер. Като човек той не го мразел, обаче като разбрал, че е човек от Братството много го ненавиждал. Като офицер той ги занимавал и разправял за пушки и картечници, но Гради не го гледал и погледът му не бил в него, а малко в страни.
към текста >>

20. 16. Клеветите

Васко Искренов

Когато е била написана тая брошура против Него, американския консул отива при нашия главен съдия и го пита: „Има ли в България правосъдие?
Знаете ли, в Лом аз никога не съм казвал, че съм дъновист, не знаеше никой. Събираме се като фото-репортери на маса в един чешки ресторант, елитно общество и в това време носят вестника, нещо против Учителя писано. Възмущават се всички. Става един от масата, беше дошъл в Лом от друго място, един много интересен човек и не знам защо ме беше обикнал той мене, аз седях до него. Той вдигна ръка, казва: „Господа ще ви кажа кой е Дънов. Когато е била написана тая брошура против Него, американския консул отива при нашия главен съдия и го пита: „Има ли в България правосъдие? Трябва да има нали? Ако тоя човек е това, което пише тая брошура, защо стои на свобода? Но ако това не е вярно, защо петните един честен човек? “ Стоя само три дена по будките тази брошура и после изчезна. Аз станах тогава от масата и казвам: „Моля ви се бихте ли ми нарисували моя портрет с три думи, що за човек съм аз?
към текста >>

21. 55. Разводът

Ангел Вълков

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Съдията просто не ги е допуснал да говорят и приключил делото.
Чистото си е чисто, а мръсното си е мръсно.“ Най-после на 2.III.1942 г. се гледа разводното дело. Съдът решава бракът да се разтрогне, като дава децата на бащата, за да ги отглежда и възпитава, защото ако останат при майката тя можела да ги направи дъновисти. Съдът я наказва пет години да не встъпва в брак. Цялата процедура по развода е траяла десетина минути, дори свидетелите, които са били там не са могли да издекламират това, което са си били подготвили още на Изгрева за пред съда. Съдията просто не ги е допуснал да говорят и приключил делото. Като се връща на Изгрева, Тодора носи един голям портокал и го занася на Учителя, за да Му благодари. Учителят поема портокала и благодарността и казва: „Има за какво“.
към текста >>

22. 74. ИВАН АНТОНОВ

ТОМ 9

Брат й съдия някакъв, все така хора от интелигентни среди.
И тя почва сама да го учи от първо отделение, второ, трето, четвърто. И той едновременно се явява за четирите отделения на изпит и ги издържава. После прогимназия, гимназия. Изкарва, но в това време се влюбва в едно момиче на тяхно близко семейство. Най-малката дъщеря на едно състоятелно семейство. Брат й съдия някакъв, все така хора от интелигентни среди. А той, майка му на Иван била умряла когато бил детенце, сирак. Сега баща имал ли е не зная, но никой нямало да се грижи за него в селото. Той е роден до гара Земен. Мисля че село Извор беше. И оттам избягва и идва в София съвсем самичко.
към текста >>

23. 95. НИКОЛА АНТОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

И още при първото заседание съдията каза: „То каза се вижда, че ти трябва да си на подсъдимата скамейка, а не тези, които си довел тука".
Е.А.: Ами не зная. Той когато би брат Боев чак тогава ние заведохме дело срещу Антов. И ние бяхме свидетели-битите, и него го осъдиха, но то знаете ли, то беше комична работа. Ние после бяхме подсъдими, всичките, които се бяхме подписали в изложението - към 50 души. Всички ни даде под съд той, за обида. И още при първото заседание съдията каза: „То каза се вижда, че ти трябва да си на подсъдимата скамейка, а не тези, които си довел тука". Така ясно стана и се разбра, три дена се разглежда едно шумно дело за „Оня дето духа, беше". Но какво да ви кажа, сега такъв си беше Антов, но осъдиха го 3000 лв. да ни плати обезщетение. Разбира се, че три пари не даде и никой от нас не повдигна въпрос за това. Имаше така, той не беше безкористен човек, гледаше си своите интереси.
към текста >>

24. 01 - 35. ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА В АЙТОС

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ТОМ 10

Когато тя се явила в съда, преди още съдията да я е запитал нещо, тя му казала тъй: „Господин съдия, преди да ме съдите, ще ви кажа нещо за вашия дом, ако не е верно, съдете ме.
" -„Точно така ми казваше жена ми." - „Ако не блажите, ще му мине. Вече няма да го боли коремчето. " И така станало. Все по това време лоши хора от града я наклеветили, че всявала смут в гражданството. Дори подали заявление срещу нея и се образувало дело. Когато тя се явила в съда, преди още съдията да я е запитал нещо, тя му казала тъй: „Господин съдия, преди да ме съдите, ще ви кажа нещо за вашия дом, ако не е верно, съдете ме. " Тогава тя му казала нещо, което само той знаел. Съдията, като видял с какъв човек има работа, веднага прекратил делото и й казал, че е свободна. „Аз съм свободна, г-н съдия, но тези хора, които ме наклеветиха, ще отговарят, защото те наскърбиха Божия Дух, Духът на Христа и Той ще ги накаже. " И още на следния ден се извила такава буря с дъжд и град, която избила стадата им в полето, че хората с янгъши /снопени ритли/ ходели да събират по полето мъртвите овце, а те били със стотици. Така айтозлии добре запомнили кога са водили дело срещу един чист и свят човек, който никому зло не бе сторил.
към текста >>

Съдията, като видял с какъв човек има работа, веднага прекратил делото и й казал, че е свободна.
" И така станало. Все по това време лоши хора от града я наклеветили, че всявала смут в гражданството. Дори подали заявление срещу нея и се образувало дело. Когато тя се явила в съда, преди още съдията да я е запитал нещо, тя му казала тъй: „Господин съдия, преди да ме съдите, ще ви кажа нещо за вашия дом, ако не е верно, съдете ме. " Тогава тя му казала нещо, което само той знаел. Съдията, като видял с какъв човек има работа, веднага прекратил делото и й казал, че е свободна. „Аз съм свободна, г-н съдия, но тези хора, които ме наклеветиха, ще отговарят, защото те наскърбиха Божия Дух, Духът на Христа и Той ще ги накаже. " И още на следния ден се извила такава буря с дъжд и град, която избила стадата им в полето, че хората с янгъши /снопени ритли/ ходели да събират по полето мъртвите овце, а те били със стотици. Така айтозлии добре запомнили кога са водили дело срещу един чист и свят човек, който никому зло не бе сторил.
към текста >>

„Аз съм свободна, г-н съдия, но тези хора, които ме наклеветиха, ще отговарят, защото те наскърбиха Божия Дух, Духът на Христа и Той ще ги накаже.
Все по това време лоши хора от града я наклеветили, че всявала смут в гражданството. Дори подали заявление срещу нея и се образувало дело. Когато тя се явила в съда, преди още съдията да я е запитал нещо, тя му казала тъй: „Господин съдия, преди да ме съдите, ще ви кажа нещо за вашия дом, ако не е верно, съдете ме. " Тогава тя му казала нещо, което само той знаел. Съдията, като видял с какъв човек има работа, веднага прекратил делото и й казал, че е свободна. „Аз съм свободна, г-н съдия, но тези хора, които ме наклеветиха, ще отговарят, защото те наскърбиха Божия Дух, Духът на Христа и Той ще ги накаже. " И още на следния ден се извила такава буря с дъжд и град, която избила стадата им в полето, че хората с янгъши /снопени ритли/ ходели да събират по полето мъртвите овце, а те били със стотици. Така айтозлии добре запомнили кога са водили дело срещу един чист и свят човек, който никому зло не бе сторил.
към текста >>

25. II.02.09. Общ събор и законник за българското духовенство

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Всяка година трябвало да се събира във Варна събор от представителите на цялата епархия за преглеждане и одобряване сметките на главната община, варненското духовенство станало върховен съдия за делата на свещениците и миряните от цялата епархия.
Чрез решенията на събора от 1866 г., изложени в горния Законник, на цялата Варненска епархия е била дадена една стегната организация, начело на която е било поставено варненското българско духовенсшо и Варненската българска църковно-училищна община, като главна. По-късно пък чрез една прибавка от 1870 г. било урегулирано, както ще видим по-нататък, положението и отношението на общините на Добрич, Балчик и Провадия към централната Варненска община. Определени били даждията, които християните и свещениците са длъжни да плащат на общините. В същото време варненските българи подали до валията Митхад паша едно прошение да им позволи да събират тия даждия от епархията; и той наистина, верен на принципа „разделяй и владей", смятайки чрез засилване на българското движение да раздели по-силно българи и гърци и така да ги отслаби, издал за тази цел особена позволителна заповед. Всяка година трябвало да се събира във Варна събор от представителите на цялата епархия за преглеждане и одобряване сметките на главната община, варненското духовенство станало върховен съдия за делата на свещениците и миряните от цялата епархия. Председателят на главната Варненска община и един мирянин трябвало да събират църковните даждия от епархията. В началото на септември 1866 г. те наистина излезли в Каварненско и събрали владищината; през първата година те събрали владищина от епархията 50 000 гр., освен житото, които щели да употребят за нуждите на църквата и училището във Варна. Предстоятелят на Варненската българска църква и същевременно председател на Варненската българска главна църковна община, иконом Константин Дъновски. станал, както каза митрополит Йоаким, „глава на варненските и околни българи", или както го наричат в едно писмо до поп Захария от с.
към текста >>

26. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Като отивате на място, дето се карат, произнесете ли тая дума както трябва, ще престанат да се карат, дето крадат, кражбата ще престане, а като отидете в един съд, дето има неправда, съдията ще обърне внимание на своята работа.
Даже ето сега и аз няма да ви кажа как да произнасяте думата „любов". Това ще ви покаже вашият дух, затова вие още отсега започнете да правите вашите лични усамотени опити и веднага ще видите и познаете, че особена атмосфера ще се образува около вас и небето ще се отвори за вас. Няма да говоря повече, а искам да се научите да произнасяте думата „любов". И като се съберем втори път, бих желал да зная колко сполучливи опити сте имали, защото от тия ваши опити ще зависи да се научите как да произнасяте думата „любов". А научите ли това, като влезете в една църква и произнесете в себе си тайно тази дума, всички хора в църквата ще се молят по-усърдно и поповете ще служат по-добре. Като отивате на място, дето се карат, произнесете ли тая дума както трябва, ще престанат да се карат, дето крадат, кражбата ще престане, а като отидете в един съд, дето има неправда, съдията ще обърне внимание на своята работа. Ето тъй ние трябва да проповядваме. Симеон Драганов пита: - Дявола не бива да кълнем? - Питайте Господа. Църквата казва, че трябва да се кълне, а Господ казва да не кълнем. Ако слушате църквата, ще имате един резултат, а ако слушате Господа, ще имате друг резултат.
към текста >>

27. 14. ПОЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОКУЛТИЗМА, СПИРИТИЗМА, ТЕОСОФИЯТА, МИСТИЦИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО

ТОМ 12

Ако правник, съдия си послужи със закона, за да обвини някого, той е също чер маг.
Нека бъда ясен. Когато един свещеник или владика тури одежди, патрахил и корона, венчае някого и каже: „Плати толкова“, аз го наричам чер маг. Белият маг работи без да му се плаща. Ако мома се облече в хубави дрехи, с намерение да оплете някой момък, тя също е чер маг. Ако момък се нагизди, за да омотае някоя мома, и той е чер маг. Ако правник, съдия си послужи със закона, за да обвини някого, той е също чер маг. Прочее, както окултистите, тъй и теософите, и мистиците, и християните трябва да се делят на бели и черни. Някой ще рече: „Аз съм теософ.“ - „От кои? От белите или от черните? “ - „От белите.“ - „Може да се разберем.“ - „От черните.“ - „Ще остана на особно мнение.“ Били сте спиритисти, теософи, мистици или християни; ако сте от черните, светът е пълен с такива. Двадесетте милиона, паднали в сегашната война, показват какво християнство е днешното.
към текста >>

28. ПРАВИЛНИК ЗА УЧЕНИЦИТЕ НА ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВО

АПРИЛ 1922 ГОДИНА

ТОМ 12

Да бъде строг съдия на постъпките си.Величието на характера на ученика седи в това - той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си.Ученикът пристъпя в класа с пълна вяра, без страх и съмнение към думите на Учителя - съмнения и мъдрувания не се допускат.
Забележка: Дълбоко в душата си, пред съвестта си ученикът трябва да знае причината, която го е задържала, за да не дойде, да не посети класа. Важността на причината си остава абсолютно на съвестта на ученика. Един ученик никога не трябва да лъже себе си. Ако той излъже себе си е вън от класаКойто два пъти не дойде на урок (без важни, неотложни причини) ще се отстрани от класа.Три пъти ако стане нагрубяване взаимно между учениците и двете страни се отстраняват от класа. Между учениците сърдити хора абсолютно не се допускат.Който идва тук от любов да идва, без принуда.Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на постъпките си.Величието на характера на ученика седи в това - той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си.Ученикът пристъпя в класа с пълна вяра, без страх и съмнение към думите на Учителя - съмнения и мъдрувания не се допускат. Ученикът се покорява, слуша и изпълнява думите на Учителя.Ученик е само този, който е редовен с уроците си и всякога присъствува на лекциите. Той е абсолютно точен и никога не закъснява.Ученик е само този, който е в хармония с Абсолютното. Учениците трябва да знаят едно - Божественото никога не се коригира. Ученик е само този, който никога, нито в класа нито вън от класа нагрубява някого.Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казани. Той във всичко търси Любовта.Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово.Ученикът не проявява никакво любопитство.
към текста >>

29. ВТОРИ МЕСЕЦ

ТОМ 12

София II 2 Правда Да имаш правда ще рече да бъдеш велик, справедлив съдия както към себе и, така си към околните.
Благоразумието трябва да бъде спътник в делата ни, то е което контролира нашите постъпки. Добродетелта не е чужда за мен, но констатирам със скръб, че аз съм добродетелна само към тези, към които питая известни чувства на симпатия. През изтеклия месец виках на помощ Благоразумието в своите постъпки, макар и късно понякога, което се отзоваваше на моя зов. Невенка 22. 08. 1923 г. София II 2 Правда Да имаш правда ще рече да бъдеш велик, справедлив съдия както към себе и, така си към околните. Всяка постъпка, всяка дума, трябва да бъде добре преценена да няма никакво съмнение и в основата да лежи винаги Истината. Много често, за да бъде човек справедлив по отношение на някого трябва да каже известна истина, която е неприятна на него, но затова пък, човек трябва да бъде благоразумен и да види по какъв начин трябва да се каже, за да не го наскърби. Притежавам ли аз тази добродетел? Това се вижда от резултатите на моите постъпки и по отношенията ми към близките. Често съм наскърбявала, обиждала съм макар и не винаги с думи, но с моите обноски.
към текста >>

30. 10. ГЛАВНИЯТ РЕВИЗОР В ЗАЩИТА НА ЗАКОНА

изпълнявах длъжността Втори русенски градски (без район от села) мирови съдия.
10. ГЛАВНИЯТ РЕВИЗОР В ЗАЩИТА НА ЗАКОНА През част от втората половина на 1918 г. и в началото на 1919 г. изпълнявах длъжността Втори русенски градски (без район от села) мирови съдия. По онова време стопанският живот в България се дирижираше изцяло от основаната от правителството през войната „Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост", която имаше за свои органи окръжните районни комитети (които дирижираха стопанския живот и продоволствието на населението от окръга) и околийските комитети - за околиите. Само в градовете София, Русе и Варна, освен окръжните комитети имаше и тъй наречените „специални комисии по продоволствие". Защото тогава населението се продоволствуваше за прехраната си (хляб и съестни продукти), облекло, обуща, газ, дърва и пр. с купони. А стоките, които бяха извън купонната система, се продаваха по нормални цени, под строг контрол и наказания за нарушителите.
към текста >>

В окръжните градове Комитетът се управляваше от председател- секретар и съвет, в който влизаха: Директорът на Народната банка, началникът на Земеделската банка, Мирови съдия и други лица с обществен кредит.
По онова време стопанският живот в България се дирижираше изцяло от основаната от правителството през войната „Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост", която имаше за свои органи окръжните районни комитети (които дирижираха стопанския живот и продоволствието на населението от окръга) и околийските комитети - за околиите. Само в градовете София, Русе и Варна, освен окръжните комитети имаше и тъй наречените „специални комисии по продоволствие". Защото тогава населението се продоволствуваше за прехраната си (хляб и съестни продукти), облекло, обуща, газ, дърва и пр. с купони. А стоките, които бяха извън купонната система, се продаваха по нормални цени, под строг контрол и наказания за нарушителите. В окръжните градове Комитетът се управляваше от председател- секретар и съвет, в който влизаха: Директорът на Народната банка, началникът на Земеделската банка, Мирови съдия и други лица с обществен кредит. Тъй се нареди, че в началото на пролетта на 1919 г. аз смених в Комитета един от колегите мирови съдия в Русе и станах Началник на съдебно- контролния отдел при Комитета. Двата русенски вестници, „Русенско ехо" и „Ратник", хроникираха този факт, като писаха доста ласкави характеристики за мене и изпратили от тези си броеве в Дирекцията. Един от началниците в последната ми беше близък и говорил на Директора за мене и му казал, че по-подходящ човек от мене за главен представител на Дирекцията в Русе, който да председателства комисиите за приемане доставяната от държавата сол и газ за цяла България и да бъде Главен ревизор на Дирекцията в Русе и окръга не могат намери. Директорът наредил да ме сондира по телефона: Приемам ли да бъда назначен на тази служба.
към текста >>

аз смених в Комитета един от колегите мирови съдия в Русе и станах Началник на съдебно- контролния отдел при Комитета.
Защото тогава населението се продоволствуваше за прехраната си (хляб и съестни продукти), облекло, обуща, газ, дърва и пр. с купони. А стоките, които бяха извън купонната система, се продаваха по нормални цени, под строг контрол и наказания за нарушителите. В окръжните градове Комитетът се управляваше от председател- секретар и съвет, в който влизаха: Директорът на Народната банка, началникът на Земеделската банка, Мирови съдия и други лица с обществен кредит. Тъй се нареди, че в началото на пролетта на 1919 г. аз смених в Комитета един от колегите мирови съдия в Русе и станах Началник на съдебно- контролния отдел при Комитета. Двата русенски вестници, „Русенско ехо" и „Ратник", хроникираха този факт, като писаха доста ласкави характеристики за мене и изпратили от тези си броеве в Дирекцията. Един от началниците в последната ми беше близък и говорил на Директора за мене и му казал, че по-подходящ човек от мене за главен представител на Дирекцията в Русе, който да председателства комисиите за приемане доставяната от държавата сол и газ за цяла България и да бъде Главен ревизор на Дирекцията в Русе и окръга не могат намери. Директорът наредил да ме сондира по телефона: Приемам ли да бъда назначен на тази служба. Като встъпих в изпълнение на службата, аз получих уверения от доста интелигентни граждани (гимназиални учители и др.), че ще ме уведомяват за всички нередовности и нарушения на наредбите на Дирекцията, за които се научат. В това време шестях началници на отделенията в „Специалната комисия" бяха все търговски ангросисти (от управляващата партия) а и помощниците им бяха партийни лица.
към текста >>

31. 11. МИРОВ СЪДИЯ В СВИЩОВ И БРАТСКИЯТ КРЪЖОК

11. МИРОВ СЪДИЯ В СВИЩОВ И БРАТСКИЯТ КРЪЖОК В есента на 1919 г.
11. МИРОВ СЪДИЯ В СВИЩОВ И БРАТСКИЯТ КРЪЖОК В есента на 1919 г. директорът на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост (СГОП) извика в София председателите на окръжните комитети, за да ни даде устно някои поверителни инструкции. Службата ми беше много тежка: всяка вечер след вечеря Съветът на Комитета имаше заседание, в което аз докладвах разни въпроси. Само дневните продажби на този Комитет на газ и сол за всички комитети в България възлизаха кръгло по на 150 милиона лева. Като отидох в София, посетих Учителя и между другото му казах, че ще напусна тази служба и ще поискам министерството на правосъдието да ме назначи съдия. Казах на Учителя да ми посочи няколко града, дето братството ни няма кръжок, за да кажа в министерството, че приемем назначения само в един от тези градове.
към текста >>

Като отидох в София, посетих Учителя и между другото му казах, че ще напусна тази служба и ще поискам министерството на правосъдието да ме назначи съдия.
11. МИРОВ СЪДИЯ В СВИЩОВ И БРАТСКИЯТ КРЪЖОК В есента на 1919 г. директорът на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост (СГОП) извика в София председателите на окръжните комитети, за да ни даде устно някои поверителни инструкции. Службата ми беше много тежка: всяка вечер след вечеря Съветът на Комитета имаше заседание, в което аз докладвах разни въпроси. Само дневните продажби на този Комитет на газ и сол за всички комитети в България възлизаха кръгло по на 150 милиона лева. Като отидох в София, посетих Учителя и между другото му казах, че ще напусна тази служба и ще поискам министерството на правосъдието да ме назначи съдия. Казах на Учителя да ми посочи няколко града, дето братството ни няма кръжок, за да кажа в министерството, че приемем назначения само в един от тези градове. Учителят се усмихна и отказа да ми посочи градове и добави: „От Горе всичко знаят. Те знаят за твоето желание да бъдеш полезен на Делото Божие и ще се нареди да бъдеш назначен там, дето трябва." Скоро бях назначен за мирови съдия в Свищов. Русенският кръжок ми устрои прощална вечеря. На вечерята се говориха много и различни неща за Божието дело.
към текста >>

Те знаят за твоето желание да бъдеш полезен на Делото Божие и ще се нареди да бъдеш назначен там, дето трябва." Скоро бях назначен за мирови съдия в Свищов.
Службата ми беше много тежка: всяка вечер след вечеря Съветът на Комитета имаше заседание, в което аз докладвах разни въпроси. Само дневните продажби на този Комитет на газ и сол за всички комитети в България възлизаха кръгло по на 150 милиона лева. Като отидох в София, посетих Учителя и между другото му казах, че ще напусна тази служба и ще поискам министерството на правосъдието да ме назначи съдия. Казах на Учителя да ми посочи няколко града, дето братството ни няма кръжок, за да кажа в министерството, че приемем назначения само в един от тези градове. Учителят се усмихна и отказа да ми посочи градове и добави: „От Горе всичко знаят. Те знаят за твоето желание да бъдеш полезен на Делото Божие и ще се нареди да бъдеш назначен там, дето трябва." Скоро бях назначен за мирови съдия в Свищов. Русенският кръжок ми устрои прощална вечеря. На вечерята се говориха много и различни неща за Божието дело. Стана сестра Софка Явашева и каза: „Сестри и братя, да пожелаем щото в Свищов чрез словата на брат Тошев - тази тръба Божия, в скоро време да се образува кръжок. И нека всеки тайно да се помоли за това." А брат Ватев каза, че чул, че в Свищов една ученичка в трети прогимназиален клас получила дарба: в нейно присъствие (и в училище, и в различни домове) се движели от едно място на друго дребни предмети. Той ми поръча да проуча този въпрос и да ги уведомя за резултата.
към текста >>

След известно време, като съдия аз бях преместен от Свищов.
Чрез тях и други - броят на заинтересуваните свищовски граждани да чуят моето слово бързо се увеличавеше. Наредихме ден и час за събрания. В Свищов се образува кръжок от Обществото ни Бяло братство. Броят на членовете на този кръжок бързо се увеличаваше. Аз уведомявах Учителя за всичко това. След известно време, като съдия аз бях преместен от Свищов. Учителят отива в Русе и оттам се отбива в Свищов, да се запознае със свищовските приятели. Там Той изнесъл сказка в салона на града. Наскоро след това брат Боян Боев, който беше гимназиален учител в Панагюрище, е бил уволнен, задето участвувал в публичен диспут по въпроса за безсмъртието на душата. Наши братя от София ходатайствали и го назначиха за гимназиален учител в Свищов. Наскоро след пристигането си в Свищов, той изнесъл там три публични сказки за становището на окултната наука по разни въпроси.
към текста >>

Свищовският Архирейски наместник е изпращал писма в Министерството на правосъдието против баща ми, да бъде уволнен като съдия, понеже разпространявал „дъновизма".
Изгревите на слънцето са посрещали от най-високата точка на хълма над града, откъдето се виждат най-красивите изгреви и залези на Дунава. Там се е намирало лозето и вилата на с. Пенка Кодова, с широка поляна, където са играли гимнастически упражнения и Паневритмия. Известно е негативното отношение на православната църква към Учителя и към последователите му. И свищовските попове са правили донесения за уволняването на брат Боев, за активната му „дъновистка" дейност - изнасяне сказки в читалището на града, на различни теми из областта на окултизма. Свищовският Архирейски наместник е изпращал писма в Министерството на правосъдието против баща ми, да бъде уволнен като съдия, понеже разпространявал „дъновизма". Когато е починал д-р Д. Халачев през 1935 г., поповете отказват да го опеят и погребат в района на „православните" гробища - като „дъновист". Любопитно е да се знае, че Православната ни църква и до днес не е отменила „анатемата" и „отлъчването" на богомилите, с които България е била известна и е уважавана в света за влиянието им върху Ренесанса в Европа. Понеже стана дума и за д-р Иустинка Халачева, която се преселва от Свищов в София и по-късно живееше на Изгрева с дъщеря си Саша, ще допълня, че сестра Иустинка беше довереният зъболекар на Учителя. Дъщерята на Иустинка и Димитър Халачеви живее понастоящем на Изгрева.
към текста >>

32. 12. СПОМЕНИ ОТ СОФИЯ. ДИМИТЪР ГОЛОВ

един ден привечер се разхождахме няколко часа с търновския гимназиален учител (по френски език) Христо Ковачев (свършил по правните и държавни науки в Париж), но окултист и не пожела да стане съдия или адвокат.
В него влизаха и сестрите генерал Недялкова и генерал Стоянова. Събранието си правеха веднъж в седмицата - в домове, дето имаше обширни салони (като например в дома на нашите приятели Елена и д-р Йордан Иванови). Бях поканен от този кръжок да им изнеса няколко беседи. И аз сторих това - със знанието на Учителя. През юли 1917 г. един ден привечер се разхождахме няколко часа с търновския гимназиален учител (по френски език) Христо Ковачев (свършил по правните и държавни науки в Париж), но окултист и не пожела да стане съдия или адвокат. Той ми разправи, че от Горе му открили, че му възложили мисия: да стане трансформатор на Духовни енергии, които от Горе изпращат към земята. И че той почти всяка нощ съзнателно се излъчва и странствува и посещава различни места и държави. Разправи ми своите впечатления от Китай, от Япония и други държави. През 1923 и 1924 г., когато аз бях на работа в Търново, нашата дружба и приятелство със същия Ковачев продължи. Като студент в София, една вечер след вечеря аз се прибрах в квартирата си и си легнах да си почивам, макар че не ми се спеше.
към текста >>

33. 14. БОРБА С ТЪРНОВСКИЯ МИТРОПОЛИТ

Обаче аз се ползувах с добро име в министерството на правосъдието като съдия и като следовател и министърът остави писмото на Филипа без внимание.
Аз бях съдебен следовател на Севлиевска и Габровска околии. Бях справедлив, но строг следовател и не малцина вкарвах в затвора. Някои от тях, озлобени против мене, писали на владиката Филип да настои пред министъра на правосъдието да бъда уволнен като „дъновист". А Филип ме мразеше още от Русе. И този мазник написва от свое име предложение до министъра на Правосъдието да ме уволни като „дъновист" и публикувал това свое писмо във вестник „Търновски епархийски вестник". Обаче аз се ползувах с добро име в министерството на правосъдието като съдия и като следовател и министърът остави писмото на Филипа без внимание. Но Филип пише и второ писмо до министъра и настоява за уволнението ми. Но и това му писмо получава същата участ. Тогава Филип пише дълго писмо до софийския владика Стефан: той да се яви при министъра и да настоява за уволнението ми. А този Стефан (който после стана екзарх) неведнъж беше изпращан из европеиски държави от правителството с дипломатически мисии. И тогавашният министър на правосъдието професор Кулев се уплашил и не можал да откаже на владиката Стефан и образува против мене „дисциплинарно" дело, пред Дисциплинарния съвет при Върховния касационен съд, като сложил в делото всичките писма на Филипа и софийския Стефан (от които аз съм снел точни преписи).
към текста >>

Че аз не допускам да се намерят бългаски съдии да свържат името си с една реакционна присъда, че са осъдили един български съдия за провинение, че има такава или онакава вяра.
Казах, че сега не се намираме под режима на инквизицията през средните векове, а живеем в 20-тия просветен век, през който се зачита свободата на съвестта и на религиозната вяра. Че аз съм бивш атеист, но съм скъсал с атеизма като заблуда и вярвам в Бога и Исуса Христа и светлината, която хвърля върху Христовото учение достойният българин - мъдрец - Петър Дънов. Че неговото Общество не е църква. Че аз принадлежа към най-прогресивната църква в света, която брои много повече последовователи от православната църква. Че Америка и Англия с милионите свои граждани, че германците, швейцарците и други културни народи са протестанти. Че аз не допускам да се намерят бългаски съдии да свържат името си с една реакционна присъда, че са осъдили един български съдия за провинение, че има такава или онакава вяра. Толкоз повече, че съдът не разполага с никакви доказателства против мене, че с моите религиозни убеждения аз съм изложил престижа на службата, която заемам. И че ако министерството на правосъдието в България държи на служба в град Кула един турчин - Расим Бегов, то ще продължава да държи на служба Стефан Тошев, който не отрича, че е член на протестантската църква и член на Обществото „Бяло братство", което общество профани, нарича „дъновисти". Нашият Учител, господин Петър Дънов е учен и философ. Той проповядва учение религиозно - научно - философско. И българският народ един ден ще се гордее за този свой син, за Учението на когото се интересуват днес мнозина извън границите на България.
към текста >>

34. 15. НАЧАЛОТО ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ - 22 МАРТ 1914 г. - ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Русе, дето бях съдия.
преди обяд Учителят отсъствуваше от София, вместо беседа се четяха части от книгата „Подражание на Исуса Христа" от Тома Кемпииски (529 стр. малък формат). Четеше се наред. Това беше през Първата световна воина -1918 г. Семейство Дафинка и д-р Любен Доганови бяха добри приятели на нашето семейство Те и ние живеехме тогава в гр. Русе, дето бях съдия. Аз ги сближих с Учителя. Тя беше прочела напоследък с възхищение няколко от съчиненията на Виктор Юго на френски. Един неделен ден следобед, ръката й показва, че трябва да седне да пише. Тя беше медиумка. Чрез нея Виктор Юго беше написал на френски няколко страници много силни мисли, включително и във връзка с изхода на войната.
към текста >>

бях отишъл от Търново (дето бях съдия) в София по важна работа.
По Небесна благодат, чрез моето слово те приеха окултната философия и добиха връзки с Учителя и Обществото ни Бяло братство. Тогава Дафинка стана добър пишущ медиум и придоби отчасти ясновидство. С нейния съпруг се виждахме през есента на 1958 г. при една литературно-музикална вечер в салона на Изгрева. На 24 май 1924 г. бях отишъл от Търново (дето бях съдия) в София по важна работа. Пристигнах в неделя заранта. Видяхме се с Доганови и Б. Икономов в братския салон на беседата на Учителя в 10 часа. Те ме поканиха да им гостувам след обед. Отидохме у тях с брат Лазар Котев, у когото бях на гости, с леката му кола - за да спестим време.
към текста >>

35. 20. НЕБЕСНИ ГРИЖИ ЗА ЛЮБЕЩИТЕ БОГА

бях назначен мирови съдия в град Свищов.
без да съм търсил, намерих в архивата си една илюстрована картичка от 30 януари 1914 г., която Хр. А. Четвъртаков ми е изпратил от Берлин, дето следваше висше богословие. Това ми даде повод да напиша следващите редове. С него се запознахме наскоро преди да замине за Германия. В края на 1919 г. бях назначен мирови съдия в град Свищов. След няколки дни от пребиваването ми в Свищов научих, че евангелски проповедник в този град е същият Четвъртаков. Казаха ми, че бил болен. Посетих му квартирата и разбрах, че вследствие на силна простуда заболял от туберкулоза и е постъпил в болницата. Една вечер, в края на април 1920 г. се прибрах в квартирата си след вечеря.
към текста >>

Тогава аз му казах, че съм мировият съдия Тошев - началник на Съдебно-контролния отдел при комитета на СГОП и че всички търговци в града са в тревога от моята заповед, да сложат етикети за цените на всички стоки.
Рано заранта отидох в най-голямата сладкарница и запитах съдържателя може ли да ми продаде един шоколад, че ще го нося на тежко болен човек. Той ми отговори: „Не обичам да лъжа. Имам три шоколада, но не ги продавам. Нужни ми са при направата на сладки." Запитах го познава ли ме. Отговори, че не ме познава. Тогава аз му казах, че съм мировият съдия Тошев - началник на Съдебно-контролния отдел при комитета на СГОП и че всички търговци в града са в тревога от моята заповед, да сложат етикети за цените на всички стоки. „Наистина много се говори за Вас, но аз не Ви познавах. Много се извинявам. Заповядайте един шоколад." И ми подаде един голям шоколад. Попитах го колко струва, а той ми каза: „Щом е за болен, не искам пари." Платих му шоколада и отидох в Съдилището. Дадох пакета с кашкавала и шоколада на разсилния си и му казах да отиде много бързо в болницата и да го даде лично на Четвъртаков.
към текста >>

36. 22. ПЛОДОВЕТЕ НА ДУХА

По внушение от Духа Ковачев не станал нито съдия, нито адвокат.
В края на първата учебна година в Париж, Духът му казал да напусне следването по медицина (като обяснил и защо) и да завърши по правните и държавни науки. И той завършил така на свои разноски, като продал бащиното си наследство на един свой брат - който ежемесечно да му изпраща суми за поддъжката му. Като завъшил унивеситета, Ковачев останал за няколко години във франция, гдето водил интересен живот, като идеалист. За краткост изоставам тази интересна част от живота му. Завръща се в България и по негово желание министрът на просветата го назначил за учител в Търновската мъжка гимназия да преподава френски език. По внушение от Духа Ковачев не станал нито съдия, нито адвокат. През месец август 1915 г. аз заведох брат Боев в дома на Ковачев да ги запозная. Между мене и Христо Ковачев постепенно се установиха връзки на интимно приятелство. През част от 1916 и 1917 г. аз живях в Търново, гдето продължи дружбата ми с него.
към текста >>

Някои от вас сте бивали и царе..." На един от съборите на братството ни в Търново, през следобедния часове се разговаряхме с брат Величко Гръблашев - софийски съдия и адвокат.
За мене животът и личността на Христо Ковачев бяха една загадка. А нима животът на мнозина от нас, които сме с духовен мироглед, не е загатка? Где сме живяли през нашите минали прераждания, какви роли сме играли в земния си живот, кога и как и где сме се подвизавали като духовни личности и пр. Веднъж Учителят каза: „Аз не смея набързо да се произнеса за един човек. За мен не е важен само сегашния му живот, аз трябва да проуча какви роли е играл той на земята в минали животи и пр. Някои от вас сте бивали и царе..." На един от съборите на братството ни в Търново, през следобедния часове се разговаряхме с брат Величко Гръблашев - софийски съдия и адвокат. Той се изсели в Америка, гдето на млади години е завършил по правните науки. И не много отдавна той почина там. Бяхме само трима: той, аз и съпругата ми. Той претендираше, че е доста осведомен по физиогномика, френология и хиромантия. Загатваше ми, че има и някои дарби.
към текста >>

37. 26. СЪНИЩА И ПРЕЖИВЯВАНИЯ

Аз бях член-съдия на Севлиевския окръжен съд.
26. СЪНИЩА И ПРЕЖИВЯВАНИЯ 1.ПРОРОЧЕСКИ СЪН Това беше през 1921 г. Аз бях член-съдия на Севлиевския окръжен съд. Една вечер след вечеря дойде у дома ни член съдията при същия съд – Дачо Стойков със съпругата си на приказки (впоследствие той беШе дълги години председател на Плевенския окръжен съд. И сега е жив.) Между другото аз заговорих по въпроси за окултната наука. Тогава госпожата на Стойков пожела да разправи и разправи следния свой сън. Това било през Първата световна война. Съпругът й бил на фронта заедно с един съсед – през две къщи (те живеели в град Ловеч), били офицери в една и съща рота.
към текста >>

Една вечер след вечеря дойде у дома ни член съдията при същия съд – Дачо Стойков със съпругата си на приказки (впоследствие той беШе дълги години председател на Плевенския окръжен съд.
26. СЪНИЩА И ПРЕЖИВЯВАНИЯ 1.ПРОРОЧЕСКИ СЪН Това беше през 1921 г. Аз бях член-съдия на Севлиевския окръжен съд. Една вечер след вечеря дойде у дома ни член съдията при същия съд – Дачо Стойков със съпругата си на приказки (впоследствие той беШе дълги години председател на Плевенския окръжен съд. И сега е жив.) Между другото аз заговорих по въпроси за окултната наука. Тогава госпожата на Стойков пожела да разправи и разправи следния свой сън. Това било през Първата световна война. Съпругът й бил на фронта заедно с един съсед – през две къщи (те живеели в град Ловеч), били офицери в една и съща рота. Една нощ тя сънувала следния сън.
към текста >>

38. 35. ЖАЛБА

А тя е велик учител и строг съдия за всичко и за всички и трябва да служи за поука на всички.
След всичко гореказано, уважаеми другарю министер, аз Ви моля да вземете инициативата да се проучи основно словото на Учителя Дънов, като бъдат прочетени от компетентни хора (понеже работата е колосална, нека бъдат назначени няколко комисии), като във всяка комисия бъде включен със съвещателен глас като тълковник и по един член от Обществото „Бяло Братство", посочен от последното, който при разглеждане на всеки сборник беседи, ако някой израз се тълкува от комисията превратно, той ще посочи гледището на Учителя Дънов още на няколко места из други негови беседи, отпечатани и подредени в други сборници. Тези комисии ще трябва да имат предвид, че както всички велики религиозни учители, тъй и Учителят Дънов е символист. И ще трябва да се дири вътрешния смисъл на някои негови изрази. Позволете ми, уважаеми другарю министер, да ви направя един намек, който нека Ви послужи като едно доброжелателно предупреждение от моя страна. Всичко важно, съществено, което е ставало в миналото и което става днес, е обект на историята. А тя е велик учител и строг съдия за всичко и за всички и трябва да служи за поука на всички. Ако не ви е известно, можем да Ви дадем доказателства за това, че с Учението на Учителя Дънов са запознати всички културни народи, че преводи от неговото Слово са направени на руски, на немски, английски, френски, италиански, латвийски, есперанто и др. езици, и че в някои държави, като напр. във Франция, Учителят Дънов има много повече последователи, отколкото в България, в редовете на които има писатели, професори, учени и пр. Едно време богомилското движение в България бе охулено и гонено и от светската власт, и от духовенството. А днес културният свят счита, че с богомилството България е внесла своя най-ценен принос в съкровищницата на света - че това движение, преминало в западно-европейските държави под разни имена, раздруса умовете на прогресивните хора и роди ренесанса... Богомилското движение също бе религиозно, християнско и много близко до Учението на Учителя Дънов.
към текста >>

39. 38. ГРАМОТА ЗА ГРАЖДАНСКИ ЗАСЛУГИ

БОЖИСЛАВА ПАНТЕЛЕЕВА КАРАПЕТРОВА

38. ГРАМОТА ЗА ГРАЖДАНСКИ ЗАСЛУГИ Предоставяме Ви следната грамота на Стефан Тошев: N1773 НИЙ БОРИС III С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ В знак на НАШЕТО особенно благоволение, наградяваме съдия - следователя при Севлиевския окръжен съд Стефан Л.
38. ГРАМОТА ЗА ГРАЖДАНСКИ ЗАСЛУГИ Предоставяме Ви следната грамота на Стефан Тошев: N1773 НИЙ БОРИС III С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ В знак на НАШЕТО особенно благоволение, наградяваме съдия - следователя при Севлиевския окръжен съд Стефан Л. Тошев с офицерския кръст ОТ НАШИЯ НАРОДЕН ОРДЕН ЗА ГРАЖДАНСКА ЗАСЛУГА Заповядваме да му се даде настоящата ГРАМОТА скрепена с печата. София, 1 февруарий 1932 г. Канцлер на Ордените: /подпис/ Секретар: /подпис/ 3]
към текста >>

40. ПАНТЕЛЕЙ КРАЙЧЕВ КАРАПЕТРОВ 1. ПЪРВИ СТЪПКИ

Дядо ми, Крайчо Пантелеев Карапетров е бил съдия-изпълнител, а когато на власт идвала партията на Радославов, в която членувал, той се премествал заедно със семейството си в град София.
БОЖИСЛАВА ПАНТЕЛЕЕВА КАРАПЕТРОВА ПАНТЕЛЕЙ КРАЙЧЕВ КАРАПЕТРОВ 1. ПЪРВИ СТЪПКИ Баща ми, Пантелей Крайчев Карапетров, е роден в град Панагюрище на 23 март 1902 година. Дядо ми, Крайчо Пантелеев Карапетров е бил съдия-изпълнител, а когато на власт идвала партията на Радославов, в която членувал, той се премествал заедно със семейството си в град София. Така някои от децата му са родени тук. Баба ми, Люба Карапетрова, произхожда от семейство на придворни при царя. Родителите й загинали при злополука и тя останала кръгъл сирак на седемнадесет години. Тогава по съвет на свои близки, сключила брак с дядо ми и заминала за Панагюрище. От този брак се родили десет деца и най-любимото за майка бил моят баща Пантелей.
към текста >>

41. 6. ОПИТ ЗА БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

Цветана Щилянова

Велчо е имал единствен син - Петър, който е завършил с пълно отличие, станал съдия.
Баща й, Михаил, родом от град Сливен, още отрано останал сирак, понеже баща му бил убит от турците. Михаил е завършил във френски пансион в Пловдив с награда. Михаил Щилянов (1867 -1955 г.) никога не е употребявал алкохол и цигари. 2. Майката на Цветана, на име Анастасия Петрова Джамджиева, родена през май, 1873 г. в Търново, починала 1935 г., е внучка на Велчо Атанасов Джамджиев, един от основателите на Велчовата завера в Търново през 1834 г. Велчо е имал единствен син - Петър, който е завършил с пълно отличие, станал съдия. Оженва се, имал 5 деца, едно от които е Анастасия. Тя се оженва за Михаил Щилянов от Сливен и имат три деца: Цветка (родена 1903 г.), Роза (18961951 г.) и Асен (1901-1944 г.) 3. Била е на 4 години, когато Учителят Дънов е посещавал различни семейства, провел френологични измервания на главите на познати семейства в Сливен с металически кръгове и ги вписвал в френологически карти. Родителите запитали Учителя за децата си. За нея казал, че ще стане художничка, за сестра й - музикант, а за Асен - инженер. 4.
към текста >>

42. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 251-300

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Най-строгият съдия е вътре в самия човек.
- Защото обича и знае, че има Един, Който го обича. Никой не може да понесе страданията, ако няма Любов! 287.Характер. Да бъдеш невинен и да свършиш живота си като виновен пред другите, без да се оправдаеш, то е характер. Ученикът не трябва да се оправдава, а да остави Учителят му да го оправдае, ако намери за добре. 288.Страданието на ученика. Най-строгият съдия е вътре в самия човек. Най-голямото страдание, което съществува за един ученик, е когато той съзнава, че не е направил това, което Бог му е казал. 289.Страдания. Само когато издържиш страданията правилно, те ще те издигнат на една висота, за да можеш да вървиш по-нататък във Вечния Път. 290.Божественият огън. Ученикът не може да направи една крачка в Божествената Школа, докато в него има користолюбие. Всички души ще минат през Божествения Огън, за да се изчистят от всяко користолю- бие!
към текста >>

43. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

Дали е Той в сърцето на един прост човек, на един съдия, на един беден човек, на едно животно, все едно." - Колко е вярно!
Той взе беседите от Учителя 1-ва и V серия и пита - Какво е това? - Това е от Учителя книга. Това са Неговите Беседи. (Той чете 247 страница от 1-ва серия: „И Петър се грееше" „Кой е Христос? ") - „Няма исторически Христос, няма космически Христос, но има един жив Христос на Любовта, който живее сега в нашите души, във всяко благородно подбуждение, вътре в нашата душа, това е то живият Христос. Дали е Той в сърцето на един прост човек, на един съдия, на един беден човек, на едно животно, все едно." - Колко е вярно! (Мълчание.) - Странен е вашият свят. - Как странен? Нали и Вие живеете тук. (Аз съм все още в недоумение.) - Много сте мнителна. (Взе пак и отвори книгата: V серия.
към текста >>

44. 3. ЖИВОТЪТ НА СЕМЕЙСТВОТО НИ В ГР. КАРНОБАТ

Жечо Панайотов

Обявяват къщата ни за продажба чрез съдия-изпълнител.
Трябвало е да загуби къщата ни в гр. Ямбол. Как е станало това нещо? Още докато сме живяли в гр. Ямбол, той е станал гарант на някой свой приятел, заемащ служба с парична отговорност. Но така служил, че бил „начетен" за липса на суми, като нямал имот, посягат на баща ни като гарант. Обявяват къщата ни за продажба чрез съдия-изпълнител. Баща ни ядосан от всичко това, не помръднал пръст да отхвърли отговорността или да откупи той къщата. Единствено се е съветвал и споделял грижите си със своят „баджанак", мъжът на леля ни Анастасия. Той му е предлагал да откупят поне къщата, трябвало да се платят около 1200 лева; баща ни, за да покаже известно презрение към целият тогавашен порядък и към хората, които го опропастиха, отказал да се интересува. Та сме останали без къщата. Тия преживявания, обаче са изтормозили баща ни, вътрешно не се е успокоил - започна да се оплаква и от болки в стомаха.
към текста >>

45. 79. ИЗВАДКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Жечо Панайотов

Ако обикновеният съдия съди и отдава на всекиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека.
Бог слиза на земята да съди хората и да отдаде на всеки заслуженото. Ако окото на някого е извадено, Той ще заповяда да му турят ново око. Ако кракът му е отрязан. Той ще заповяда да му турят нов крак. Ако ръката му е отрязана, Той ще заповяда да му турят здрава ръка. Ако обикновеният съдия съди и отдава на всекиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека. Бог ще задоволи всички и ще им даде условия да се развиват правилно по ум, по сърце и по душа. Стремете се към този Бог. Мнозина запитват, къде е Бог и като не могат да Го намерят, искат доказателства за съществуването Му. Каквито доказателства да се дават, вие сами ще изпаднете в смешно положение. То е все едно, някои човек да запали свещта си сред пладне, когато слънцето грее, да я насочи към него и да ви каже: Ето, тук е слънцето.
към текста >>

46. 3. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС

Иван Толев

За професор се учил някой, а все за пари говори, свещеник е станал - за пари ламти, учител, съдия и пр.
Когато ние искаме да сведем всички сили на природата в еднообразни действия, произвождаме зло у нея, а когато образуваме разнообразие, произвождаме добро. От туй гледище, неморални неща са всички еднообразни неща, а добри - всички, които са разнообразни. В това положение няма никакво противоречие, защото очевидно е, че ако много хора говорят едновременно едно и също нещо, ще се образува само шум и ние не ще можем да разберем смисъла на думите им. Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония. И съвременните хора са станали неморални, именно защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари. За професор се учил някой, а все за пари говори, свещеник е станал - за пари ламти, учител, съдия и пр. - все към същия идеал се стремят. Цялото човечество говори сега за едно и също нещо: за пари. А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъла на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека. Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло. Същата идея можем да поясним и по следния начин: всичките хора говорят за Бога, без, обаче да изпълняват Неговата воля - също както за един милионер, т.е.
към текста >>

47. 14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО

Иван Толев

Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител", синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани със средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халостни патрони, замина „скоропостижно" за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия.
Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици, и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта", опасна за държавата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и т. под. глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелствуват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползувай от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира" през последната война, търновският Йосиф, успя да издействува полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство" с чаша шампанско вино в ръка (вж. по-долу фотографската му снимка**, си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител", синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани със средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халостни патрони, замина „скоропостижно" за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя, и който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото. Трябва еднаж завинаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или и мъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце! И чудно е, наистина, колко е голямо умопомрачението и твърдоглавието на тия владици, за да не могат да разберат, че това учение, което те са се завзели с всички сили да преследват като „сектантско" и „еретическо", трябва да съдържа важни принципи, много жизнени истини, доказани на дело, щом е привлекло досега и все повече привлича, обединява и утвърдява най-разнообразна публика от всички народности, от всички възрасти и от всички съсловия: свещеници, професори, учители, съдии, адвокати, лекари, инженери, офицери (от генерала до подпоручика), студенти, търговци, индустриалци, земеделци, работници, разни чиновници, богати и бедни, православни, католици, евангелисти, българи, евреи, турци, англичани, италиянци, немци, чехи и пр.
към текста >>

48. I. ИВАН ТОЛЕВ - Ефросина Ангелова - Пенкова

Иван Толев

Кратки сведения за за съдебната, книжовната и политическата му дейност

Заема последователно постове като съдия и прокурор при различни окръжни съдилища.
Участвува с материали, мнения и препоръки във „25 април": вестник за избир. борба и агитация (1899). Избран е за народен представител в V Велико народно събрание. Автор и докладчик на много членове от Конституцията и секретар на Парламентарната комисия при председателството на д-р К. Поменов, Толев е пряк участник в обсъжданията на проекта за нова конституция и дори публикува свой „Проект за нова Конституция" (Пловдив, 1905 г.). Заема последователно постове като съдия и прокурор при различни окръжни съдилища. Участвува в издаването и редакцията на „Гражданин" - обществено- административно списание по конституционно-парламентарните въпроси юридическо списание (1904), списание „България (1906). НОВИТЕ ИДЕИ Иван Толев се запознава с идеите на Учителя през 1917 г. и дори има възможността да ги „сподели" писмено със софийския градоначалник (Виж сп. „Духовна култура", 1917 г., кн. XI-XII, стр. 41).
към текста >>

49. II. ИВАН ТОЛЕВ - АДВОКАТ В СОФИЯ

Съдия и прокурор при разни окръжни съдилища - дългогодишен адвокат в столицата (признато право на 6 март 1899). 2.
II. ИВАН ТОЛЕВ - АДВОКАТ В СОФИЯ Препис Фонд 95 (Любомир Лулчев) опис 2, архивна единица 11 ИВАН ТОЛЕВ, адвокат в София, улица „Св. София" Кратки сведения за за съдебната, книжовната и политическата му дейност 1. Съдия и прокурор при разни окръжни съдилища - дългогодишен адвокат в столицата (признато право на 6 март 1899). 2. Сътрудник на много литературни, педагогически и юридически списания („Летописи" на К. Величков; „Български преглед" на проф.д-р Ив. Шишманов; „Задружен труд" на Ив. Н. Позелев; „Учител" на Хр. Д. Максимов; „Училищен преглед" на М-во на нар.
към текста >>

50. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

Видях съдията, ветеринарния Славчо от Годеч, Катя Кънева и др.
До 11 ч говорихме в Учителския дом. Запознах се с един много добър приятел на Манов, живее на „Цар Борис" 103, София - Владимир... Легнах към 12 1/2 нощес. Не съм можал да спя добре и се събудих рано. 9.XII.1933 год., събота До обед помагах на Станка да решава задачи. Следобед отидох и се срещнах на Василовския хан с Манов, Угърчински, Митю Костов, Есто Станков. Видях съдията, ветеринарния Славчо от Годеч, Катя Кънева и др. Тия дни прекарвам различни състояния на вътрешни и външни борби и противоречия, но имам вяра в Бога, че всичко ще се нареди благополучно и ние ще се възвърнем пак в Равна. 10.XII.1933 год., неделя Цяла нощ е валяло сняг. Земята е покрита с една педя и повече сняг. Снощи, като се изкъпах и легнах, сънувал съм, че Учителят нещо ми се караше, но не за нещо лошо, но спомням си, че ми говореше високо и като скаран, нещо ме учеше. През нощта съм сънувал, че ме нещо разкарват като учител, ще пътувам занякъде.
към текста >>

51. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Запознах се с мировия съдия Зеленогоров, който е приятел на Анастас Яков Янков и му предадох многото здраве.
Получих тефтерче от Еленка, пълно с бележки от беседите на Учителя. Получих също изпратен от нея романа „Бунтовникът Гора" от Рабиндранат Тагор. Русим Стану-лов ми изпратил една пощенска карта от Равна. Отидох в турското училище в Кърджали и дадох сведение на директора за учениците и училищата в моя район. След това отидох при прокурора Тошев и до 12 ч се разговаряхме с него. Запознах се с мировия съдия Зеленогоров, който е приятел на Анастас Яков Янков и му предадох многото здраве. Зеленогоров се е оженил за Марийка Колева Бояджиева, която е Водиченка, и се срещнахме в гостилница „Атлантида" и се разговаряхме. След това отидохме с Тошев у дома му и говорихме по разни въпроси, но с все критически дух из братството. За тоя, за оня. И като заключение бе вече пак словото и делото на Учителя и несравнимостта с нищо по величие и превъзходство словото на Учителя. В 3 ч следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач.
към текста >>

Ти оставяш на съдията да разреши въпроса и намираш, че съдията е праведен само тогава, когато той реши делото в твоя полза.
Той е най-големият простак, а казва, че вярва в Бога. Какво вярва в Бога? Каква вяра е тази? Ти вярваш в Бога, а оставяш на най-възвишеното същество, то да разреши даден въпрос заради тебе. Ти имаш да даваш пари някому, а го изнасилваш. Ти оставяш на съдията да разреши въпроса и намираш, че съдията е праведен само тогава, когато той реши делото в твоя полза. Ти казваш: „Много умен е тоя съдия." - Умен е, разбира се, но спрямо тебе. Че спрямо други е несправедлив, ти не искаш да знаеш. Може ли тоя съдия да бъде справедлив спрямо двамата, които спорят за едно и също нещо? Когато двама души се съдят при един съдия на Земята, и двамата са лоши. Сега, като изучавате окултните науки, вие виждате разни научни въпроси, които се разглеждат по различни начини, от теософи, отокултисти, и казвате: това са теософи, това са окултисти и т. н.
към текста >>

Ти казваш: „Много умен е тоя съдия." - Умен е, разбира се, но спрямо тебе.
Какво вярва в Бога? Каква вяра е тази? Ти вярваш в Бога, а оставяш на най-възвишеното същество, то да разреши даден въпрос заради тебе. Ти имаш да даваш пари някому, а го изнасилваш. Ти оставяш на съдията да разреши въпроса и намираш, че съдията е праведен само тогава, когато той реши делото в твоя полза. Ти казваш: „Много умен е тоя съдия." - Умен е, разбира се, но спрямо тебе. Че спрямо други е несправедлив, ти не искаш да знаеш. Може ли тоя съдия да бъде справедлив спрямо двамата, които спорят за едно и също нещо? Когато двама души се съдят при един съдия на Земята, и двамата са лоши. Сега, като изучавате окултните науки, вие виждате разни научни въпроси, които се разглеждат по различни начини, от теософи, отокултисти, и казвате: това са теософи, това са окултисти и т. н. Казвам: Това са възгледи на хората обаче има едно право учение в света, което обединява всички форми.
към текста >>

Може ли тоя съдия да бъде справедлив спрямо двамата, които спорят за едно и също нещо?
Ти вярваш в Бога, а оставяш на най-възвишеното същество, то да разреши даден въпрос заради тебе. Ти имаш да даваш пари някому, а го изнасилваш. Ти оставяш на съдията да разреши въпроса и намираш, че съдията е праведен само тогава, когато той реши делото в твоя полза. Ти казваш: „Много умен е тоя съдия." - Умен е, разбира се, но спрямо тебе. Че спрямо други е несправедлив, ти не искаш да знаеш. Може ли тоя съдия да бъде справедлив спрямо двамата, които спорят за едно и също нещо? Когато двама души се съдят при един съдия на Земята, и двамата са лоши. Сега, като изучавате окултните науки, вие виждате разни научни въпроси, които се разглеждат по различни начини, от теософи, отокултисти, и казвате: това са теософи, това са окултисти и т. н. Казвам: Това са възгледи на хората обаче има едно право учение в света, което обединява всички форми. Всички религии, според мен, са външни форми на едно учение, което се изразява по един или по друг начин, но това, което обединява хората, което дава сила, вие никъде няма да го намерите. Някои казват: „Вие дръжте Учителя, той всичко може." - Ще ме държат, но лъжете се, той нищо няма да даде, или по-право вие нищо не можете да приемете.
към текста >>

Когато двама души се съдят при един съдия на Земята, и двамата са лоши.
Ти имаш да даваш пари някому, а го изнасилваш. Ти оставяш на съдията да разреши въпроса и намираш, че съдията е праведен само тогава, когато той реши делото в твоя полза. Ти казваш: „Много умен е тоя съдия." - Умен е, разбира се, но спрямо тебе. Че спрямо други е несправедлив, ти не искаш да знаеш. Може ли тоя съдия да бъде справедлив спрямо двамата, които спорят за едно и също нещо? Когато двама души се съдят при един съдия на Земята, и двамата са лоши. Сега, като изучавате окултните науки, вие виждате разни научни въпроси, които се разглеждат по различни начини, от теософи, отокултисти, и казвате: това са теософи, това са окултисти и т. н. Казвам: Това са възгледи на хората обаче има едно право учение в света, което обединява всички форми. Всички религии, според мен, са външни форми на едно учение, което се изразява по един или по друг начин, но това, което обединява хората, което дава сила, вие никъде няма да го намерите. Някои казват: „Вие дръжте Учителя, той всичко може." - Ще ме държат, но лъжете се, той нищо няма да даде, или по-право вие нищо не можете да приемете. Това е гонене на вятъра.
към текста >>

Право е всеки да си има адвокат и съдия вътре в себе си, който да го съди.
Само по този начин хората могат да се организират помежду си. Хората са дошли вече до това положение, но още не могат да се отрекат от старото. Като не живеят добре, те се обръщат към съдии, към адвокати и тем подобни. Но ставате влизат в рамките на света, от които мъчно могат да излязат. Защо ви са тези съдии и адвокати, които не съдят добре? Право е всеки да си има адвокат и съдия вътре в себе си, който да го съди. Той ще бъде добрият съдия. Та, сега мнозина от вас боледуват и то по единствената причина на своя неестествен живот. Често човек боледува по своя вина, а понякога и по вина на другите. Казвам: По този начин новата наука не може да се приложи в живота. И сега, за да станете силни, вие трябва да минете през известна подготовка.
към текста >>

Той ще бъде добрият съдия.
Хората са дошли вече до това положение, но още не могат да се отрекат от старото. Като не живеят добре, те се обръщат към съдии, към адвокати и тем подобни. Но ставате влизат в рамките на света, от които мъчно могат да излязат. Защо ви са тези съдии и адвокати, които не съдят добре? Право е всеки да си има адвокат и съдия вътре в себе си, който да го съди. Той ще бъде добрият съдия. Та, сега мнозина от вас боледуват и то по единствената причина на своя неестествен живот. Често човек боледува по своя вина, а понякога и по вина на другите. Казвам: По този начин новата наука не може да се приложи в живота. И сега, за да станете силни, вие трябва да минете през известна подготовка. Това нещо не става така лесно.
към текста >>

52. 1934 година

Запознах се с мировия съдия Зеленогоров, който е приятел на Анастас Яков Янков и му предадох многото здраве.
Получих тефтерче от Еленка, пълно с бележки от беседите на Учителя. Получих също изпратен от нея романа „Бунтовникът Гора" от Рабиндранат Тагор. Русим Стану-лов ми изпратил една пощенска карта от Равна. Отидох в турското училище в Кърджали и дадох сведение на директора за учениците и училищата в моя район. След това отидох при прокурора Тошев и до 12 ч се разговаряхме с него. Запознах се с мировия съдия Зеленогоров, който е приятел на Анастас Яков Янков и му предадох многото здраве. Зеленогоров се е оженил за Марийка Колева Бояджиева, която е Водиченка, и се срещнахме в гостилница „Атлантида" и се разговаряхме. След това отидохме с Тошев у дома му и говорихме по разни въпроси, но с все критически дух из братството. За тоя, за оня. И като заключение бе вече пак словото и делото на Учителя и несравнимостта с нищо по величие и превъзходство словото на Учителя. В 3 ч следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач.
към текста >>

Ти оставяш на съдията да разреши въпроса и намираш, че съдията е праведен само тогава, когато той реши делото в твоя полза.
Той е най-големият простак, а казва, че вярва в Бога. Какво вярва в Бога? Каква вяра е тази? Ти вярваш в Бога, а оставяш на най-възвишеното същество, то да разреши даден въпрос заради тебе. Ти имаш да даваш пари някому, а го изнасилваш. Ти оставяш на съдията да разреши въпроса и намираш, че съдията е праведен само тогава, когато той реши делото в твоя полза. Ти казваш: „Много умен е тоя съдия." - Умен е, разбира се, но спрямо тебе. Че спрямо други е несправедлив, ти не искаш да знаеш. Може ли тоя съдия да бъде справедлив спрямо двамата, които спорят за едно и също нещо? Когато двама души се съдят при един съдия на Земята, и двамата са лоши. Сега, като изучавате окултните науки, вие виждате разни научни въпроси, които се разглеждат по различни начини, от теософи, отокултисти, и казвате: това са теософи, това са окултисти и т. н.
към текста >>

Ти казваш: „Много умен е тоя съдия." - Умен е, разбира се, но спрямо тебе.
Какво вярва в Бога? Каква вяра е тази? Ти вярваш в Бога, а оставяш на най-възвишеното същество, то да разреши даден въпрос заради тебе. Ти имаш да даваш пари някому, а го изнасилваш. Ти оставяш на съдията да разреши въпроса и намираш, че съдията е праведен само тогава, когато той реши делото в твоя полза. Ти казваш: „Много умен е тоя съдия." - Умен е, разбира се, но спрямо тебе. Че спрямо други е несправедлив, ти не искаш да знаеш. Може ли тоя съдия да бъде справедлив спрямо двамата, които спорят за едно и също нещо? Когато двама души се съдят при един съдия на Земята, и двамата са лоши. Сега, като изучавате окултните науки, вие виждате разни научни въпроси, които се разглеждат по различни начини, от теософи, отокултисти, и казвате: това са теософи, това са окултисти и т. н. Казвам: Това са възгледи на хората обаче има едно право учение в света, което обединява всички форми.
към текста >>

Може ли тоя съдия да бъде справедлив спрямо двамата, които спорят за едно и също нещо?
Ти вярваш в Бога, а оставяш на най-възвишеното същество, то да разреши даден въпрос заради тебе. Ти имаш да даваш пари някому, а го изнасилваш. Ти оставяш на съдията да разреши въпроса и намираш, че съдията е праведен само тогава, когато той реши делото в твоя полза. Ти казваш: „Много умен е тоя съдия." - Умен е, разбира се, но спрямо тебе. Че спрямо други е несправедлив, ти не искаш да знаеш. Може ли тоя съдия да бъде справедлив спрямо двамата, които спорят за едно и също нещо? Когато двама души се съдят при един съдия на Земята, и двамата са лоши. Сега, като изучавате окултните науки, вие виждате разни научни въпроси, които се разглеждат по различни начини, от теософи, отокултисти, и казвате: това са теософи, това са окултисти и т. н. Казвам: Това са възгледи на хората обаче има едно право учение в света, което обединява всички форми. Всички религии, според мен, са външни форми на едно учение, което се изразява по един или по друг начин, но това, което обединява хората, което дава сила, вие никъде няма да го намерите. Някои казват: „Вие дръжте Учителя, той всичко може." - Ще ме държат, но лъжете се, той нищо няма да даде, или по-право вие нищо не можете да приемете.
към текста >>

Когато двама души се съдят при един съдия на Земята, и двамата са лоши.
Ти имаш да даваш пари някому, а го изнасилваш. Ти оставяш на съдията да разреши въпроса и намираш, че съдията е праведен само тогава, когато той реши делото в твоя полза. Ти казваш: „Много умен е тоя съдия." - Умен е, разбира се, но спрямо тебе. Че спрямо други е несправедлив, ти не искаш да знаеш. Може ли тоя съдия да бъде справедлив спрямо двамата, които спорят за едно и също нещо? Когато двама души се съдят при един съдия на Земята, и двамата са лоши. Сега, като изучавате окултните науки, вие виждате разни научни въпроси, които се разглеждат по различни начини, от теософи, отокултисти, и казвате: това са теософи, това са окултисти и т. н. Казвам: Това са възгледи на хората обаче има едно право учение в света, което обединява всички форми. Всички религии, според мен, са външни форми на едно учение, което се изразява по един или по друг начин, но това, което обединява хората, което дава сила, вие никъде няма да го намерите. Някои казват: „Вие дръжте Учителя, той всичко може." - Ще ме държат, но лъжете се, той нищо няма да даде, или по-право вие нищо не можете да приемете. Това е гонене на вятъра.
към текста >>

Право е всеки да си има адвокат и съдия вътре в себе си, който да го съди.
Само по този начин хората могат да се организират помежду си. Хората са дошли вече до това положение, но още не могат да се отрекат от старото. Като не живеят добре, те се обръщат към съдии, към адвокати и тем подобни. Но ставате влизат в рамките на света, от които мъчно могат да излязат. Защо ви са тези съдии и адвокати, които не съдят добре? Право е всеки да си има адвокат и съдия вътре в себе си, който да го съди. Той ще бъде добрият съдия. Та, сега мнозина от вас боледуват и то по единствената причина на своя неестествен живот. Често човек боледува по своя вина, а понякога и по вина на другите. Казвам: По този начин новата наука не може да се приложи в живота. И сега, за да станете силни, вие трябва да минете през известна подготовка.
към текста >>

Той ще бъде добрият съдия.
Хората са дошли вече до това положение, но още не могат да се отрекат от старото. Като не живеят добре, те се обръщат към съдии, към адвокати и тем подобни. Но ставате влизат в рамките на света, от които мъчно могат да излязат. Защо ви са тези съдии и адвокати, които не съдят добре? Право е всеки да си има адвокат и съдия вътре в себе си, който да го съди. Той ще бъде добрият съдия. Та, сега мнозина от вас боледуват и то по единствената причина на своя неестествен живот. Често човек боледува по своя вина, а понякога и по вина на другите. Казвам: По този начин новата наука не може да се приложи в живота. И сега, за да станете силни, вие трябва да минете през известна подготовка. Това нещо не става така лесно.
към текста >>

53. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

Оперетката я подготвя съдия-изпълнителят Евстатиев, Участвуват в нея Евстатиев, Каралеев, администраторът при агрономството, Манов, Бори Симов от Туден.
Ясна лунна нощ, като че е ден. Вижда се Витоша, Рила, Родопите чак. Тиха нощ, но голям студ, обаче аз бях добре облечен, та се не боях от студа. Вървях бавно и си мислех за природата, за духовния живот, за съзерцанието, за молитвата и пр. Тези дни изпратих на Еленка писмата на учениците заедно с написаното мое писмо. Оперетката я подготвя съдия-изпълнителят Евстатиев, Участвуват в нея Евстатиев, Каралеев, администраторът при агрономството, Манов, Бори Симов от Туден. Яд ме отначало, че ме поне Манов не ме покани да нощувам в дома му, обаче впоследствие схващам, че това е за добро и че такава тиха ясна светла нощ, с толкова дебела снежна покривка, с величествената бистрота и яснота рядко се среща и се вижда, а аз цели 2 часа вървях и си размишлявах. 14.II.1935 год., четвъртък Спах до съмнало. Пак се събудих рано, обаче не станах. Много ясен, светъл и хубав ден. Слънцето изгря в 7 1/2 ч.
към текста >>

54. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Дойдоха къде 1 ч съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един лекар от София и един агент от околийското управление в Годеч.
Той се зарадва, че аз започнах да ги търкам и почиствам. Щом му разказах съня си за голямото здание и неговите отделни греди и най-вече, че сега зданието било подкрепено от нови дървета, поени, нови, които като обръчи стоят и като ниви нишки пристягат цялото здание. Изпърво Учителят не искаше да го тълкува, но после каза, че тези черни отделни греди сме били ние, братята и сестрите, а новите греди, които го спойвали, били Учението на Учителя и белите братя. Новите греди бил Учителят. През деня празнувахме Деня и юбилея на Червен кръст. Дойдоха къде 1 ч съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един лекар от София и един агент от околийското управление в Годеч. Късно отидох в Годеч. Тази сутрин четох на наряда беседата от XII серия „Достоен". Толкова ме трогна, щото аз плаках. Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен. Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб.
към текста >>

55. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Отидохме в кафенето и след като пихме, аз, брат Тошев и член-съдията, по един чай, излязохме.
След преставането на дъжда отидох у Калайджиев. Там дадох на някои картички. На излизане се срещнахме с брата Ст. Тошев, който бе на разговор със съдиите. Той ни покани на чай. Отидохме в кафенето и след като пихме, аз, брат Тошев и член-съдията, по един чай, излязохме. Сбогувахме се и по тъмно пристигнах в Казалджик-Кафтан. Легнах си в 10 ч. 8.V.1934 год., вторник Станах на разсъмване. Облачно. Целия ден се кани да завали. Слънцето рядко се показва и се скрива зад водоносните тъмни облаци.
към текста >>

Заварих околийския началник, Зелено-горов, мировия съдия, и Захариев - ломощник-прокурора, че и те разговарят за станалите промени.
Сънувах, че се срещам с приятели, с мои познати от Водица, Запитва ме един: „Ти защо, Пеньо, си толкова отслабнал, само кожа и кости си станал? " Отговорих му, че имам тревоги някакви си. А в меня си зная, че тия тревоги си са от мисълта, че аз трябва се справя с отношенията си с Еленка, да укрепна волево и понеже се чувствувам безсилен, затова от отчаяние и тревоги съм отслабнал. Следобед отидох в Кърджали, за да науча новината за правителството на живо и изпратя писмото на Еленка. Явих се направо при брата Тошев. Заварих околийския началник, Зелено-горов, мировия съдия, и Захариев - ломощник-прокурора, че и те разговарят за станалите промени. И то е радостното, че иде надпартийна власт, която туря край на партизанската язва, която пропиля България и отиваше към пропастта. Разменихме няколко мисли с брата Тошев и аз ходих в основното училище да дигна плика с гласувалите за учебния съвет и списъците за събиране уч. такси в общината. Видях се с инспектора К. Петров, който бе дошъл на проба за новия си костюм и замина за Джебитоглар.
към текста >>

56. 2. Разговор с Учителя при извор Махабур в 10 ч сутринта на 24.VII.1932 г.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Няма да бъдеш съдия на недоволния.
И волята има тези 3 елемента. Този закон не може да се измени. Никога не ставай светия преждевременно. И без това, ти си светия, само че непроявен светия. И при това, пак си един грешник непроявен. Няма да бъдеш съдия на недоволния. Той има особено схващане за живота. Всичко му се вижда противоречиво. Каквото и да му разправиш, му се вижда противоречиво. Той си мисли: „Защо животът е направен така? Защо човек да не бъде здрав?
към текста >>

57. 22. Разговор с Учителя на 29.VIII.1933 г. на обед и следобед

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Той не трябва да застава на мястото на един съдия.
Божият закон трябва да се прилага. Силата на човека седи в това: приложението на този закон - най-лесното нещо, което най-мъчно се прилага. Ключовете за отваряне [на] Стария Завет ще ги намерите в Новия Завет. Любовта е ключът там и с вярата се започва. Казано е: „Нова заповед ви давам - имайте любов един към други." Човек не трябва да съди другите. Той не трябва да застава на мястото на един съдия. От всяко нещо той трябва да изважда поука. Може да даде един съвет на един човек, който греши - това не е съдене; [съветва] го какво да прави, но да го съди вътре в себе си, това не трябва да го прави. Съвършеният човек съдържа и двата полюса в себе си, а пък в несъвършения човек полюсите са поляризирани. Един съвършен човек не се изкушава от пола, както една пеперуда - от листата. А пък гъсеницата се изкушава от листата.
към текста >>

58. 23. Разговор с Учителя на 12.IX.1933 г.

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Ти нямаш право да бъдеш съдия на себе си.
Студът е спирка. Когато човек е недоволен, природата туря студ, тогаз ти се отнема нещо и тогаз човек става доволен. Като четеш някоя книга, не критикувай, но проверявай нещата! Само работите на съвършените хора не трябва да проверяваме, а на другите хора трябва да проверяваме. И най-първо, не се обвинявай! Ти нямаш право да бъдеш съдия на себе си. Ти трябва да изправиш погрешката си. Нито пък се хвали! Никой не ти е дал право да се хвалиш. Ще дойде време за това, но трябва да е завършена работата. Ако казваш: „Какъв човек съм аз?
към текста >>

59. 42. Нови разбирания

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

В Америка в един щат съдията сам бие престъпника - не друг да го бие, но той прилага закона.
Правото в краката е в ходенето - ту на левия крак, ту на десния. В правото процесът е непреривен. Някой човек е лишен от едно право, взем[еш] ли му парите, не може да отиде в Америка. Право е да му се дадат средствата, да отиде в Америка. Всичките хора трябва да се убеждават да постъпват правилно. В Америка в един щат съдията сам бие престъпника - не друг да го бие, но той прилага закона. Ти сам се съди и сам си наложи закона, че ще знаеш колко ще се биеш.
към текста >>

60. 84. Малките работи

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

В бъдеще съдията, след внимателно разглеждане на процеса, ще каже на длъжника: „Плати!
Сега да започнем, а накъдето отиваме, е безкрайно. Какво значи безначално? Безначално значи да ходиш без началник, свободен да си. Какво е право? Право е да се даде на всички същества подобающето право, никой да не се спъва. В бъдеще съдията, след внимателно разглеждане на процеса, ще каже на длъжника: „Плати! " И той, като плати на другия, ще им каже: „А сега, хванете се за ръце и си вървете! " Който е откраднал кон, ще му каже: „Доведи коня, да се качи този, чийто е" - и повече разправии и продължавания няма.
към текста >>

61. 93. Осъждането

Аз ако съм съдия, ще го съдя и после ще платя зарад него.
93. Осъждането Пред подсъдимия каква реч ще държите? Ще изслушаш обвиняемия, после ще слушаш оправдателната реч. Аз ако съм съдия, ще го съдя и после ще платя зарад него. По закон ще го обвиня, но ще платя за него. Не го съдя аз, законът го съди. Отвори Библията и кажи: „По закон те съдя." Вие сте инкогнито, не ви знаят. Носите маските на маймуните. Обвиняват те.
към текста >>

62. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Търговка става, чиновничка, адвокатка, съдия, председателка, професорка, в долното съсловие - като работничка, само и само да бъде равна на мъжа.
Ако не му е по волята, да й каже: „Не може да живеем двама, давам ти свобода да се разделим." Не, той ще я мачка, ще я върти, на негова калъп да я пригоди, за да може да си играе с нея. Да го чака до среднощ, за да се върне от механата; когато закача чуждите жени, тя да мига и мълчи, а той да се разкриля като петел и да кукурига - мъж съм тук. Е, от такъв живот какви деца ще дойдат? Ще дойдат деца, в които доброто ще бъде потиснато, а злото ще бъде пуснато. И за всичко това жената е виновна, защото не е заела своята задача, за която е предназначена, а седи там, дето не подобава. Търговка става, чиновничка, адвокатка, съдия, председателка, професорка, в долното съсловие - като работничка, само и само да бъде равна на мъжа. - И това не е лошо, но това не е за всяка жена. Има си избрани жени за това. Едни жени, които ще заемат такъв пост като лекар, професор, съдия, адвокат, те заемат една обществена служба и искат да бъдат полезни на един народ, те не бива да бъдат майки. Те изцяло са погълнати в работата на народа, в държавата, и ако са майки, децата ще останат гледани от слугини и гувернантки. Тук майката се загубва.
към текста >>

Едни жени, които ще заемат такъв пост като лекар, професор, съдия, адвокат, те заемат една обществена служба и искат да бъдат полезни на един народ, те не бива да бъдат майки.
Ще дойдат деца, в които доброто ще бъде потиснато, а злото ще бъде пуснато. И за всичко това жената е виновна, защото не е заела своята задача, за която е предназначена, а седи там, дето не подобава. Търговка става, чиновничка, адвокатка, съдия, председателка, професорка, в долното съсловие - като работничка, само и само да бъде равна на мъжа. - И това не е лошо, но това не е за всяка жена. Има си избрани жени за това. Едни жени, които ще заемат такъв пост като лекар, професор, съдия, адвокат, те заемат една обществена служба и искат да бъдат полезни на един народ, те не бива да бъдат майки. Те изцяло са погълнати в работата на народа, в държавата, и ако са майки, децата ще останат гледани от слугини и гувернантки. Тук майката се загубва. Тя трябва да се грижи за народа, тъй както за свое дете, да му даде най-нежните си чувства и добър пример в живота. Много майки, които пренебрегват за печалба някоя хубава душа - дете, оставят го на произвола и то се блъска в живота, валя се в тинята и после цял живот му трябва да се чисти, тогава, кога ще работи то? Затова и майката страда, и детето страда, и целият род се заличава, не остава никой. Защо?
към текста >>

63. 21. Жените изкусителки, създаващи съблазън

VIII. Биографични бележки. Д-р Стефан Кадиев

Да вземем например Магдалина, дъщеря на съдия от онова време, галена като дете.
А Той си вземаше само на върха на ножа или пък мъничко, с върха на лъжичката, колкото да се рече, че все пак не е отказал да го яде. Останалото се принасяше в стола на комуната - вие знаете, че тогава имахме комуна на „Опълченска" 66. И така беше - толкова малко ядеше и с толкова малко прекарваше. А само как бързо ходеше в планината - струва ти се, че бавно се движи, а докато Го гледаш тук, отишъл чак там, на другия връх. Нека да разкажа нещо и за жените, които Го заобикаляха, които се навираха в Него, препречвайки пътя Му, следваха Го като призраци, петлееха се около краката Му, излагаха Го, създаваха Му оня яд, за който много съм мислила: заради нас тук Той беше в ад. Да вземем например Магдалина, дъщеря на съдия от онова време, галена като дете. Тя искаше на всяка цена да мине за Негова невяста. Обличаше се в копринени рокли с къси ръкави, с голи до раменете ръце, като някаква светска жена от най-лош порядък, навираше се в спалнята Му, криеше се под кревата Му. Говореше Му на „Ти". Казваше Му: „Ти си Христос" - и това пред външни хора, в същото време Му противоречеше, караше се с Него, като казваше нахално, пред външни хора: „Нали си Учител, ще ме търпиш." Той я търпеше. Само че бързаше да се заключи, за да не й позволи да се намърда в стаята Му, отгдето не можеше да я изпъди.
към текста >>

64. 4. Биографични бележки за Иванка Петкова Тетевенска (Кадиева)

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

След освобождението помага активно за възстановяването на опожареното си родно село Беброво, полага големи грижи за образованието на децата си, работи като съдия в гр.
Перипетиите на Иван не свършват дотук. Оказва се, че от града, около който има голо поле, не е лесно да се излезе. Храбра жена му помага да се укрие и да намери път към Русия. Но цената, която плаща за помощта си, е висока - мъжът й и тримата й сина са арестувани и отведени в Диарбекир, откъдето се връщат едва след Освобождението. Иван се завръща в родината заедно с руските войски по време на Освободителната руско-турска война като преводач. След освобождението помага активно за възстановяването на опожареното си родно село Беброво, полага големи грижи за образованието на децата си, работи като съдия в гр. Русе, където и умира, сравнително млад - на 51 години. 4.3. Животът на Иванка Кадиева Иванка Петкова Тетевенска (Кадиева) е родена на 12 юни 1896 г. в гр. Шумен. Когато загубва баща си, Иванка е едва на 19 години. Получава едно много добро за времето си образование и възпитание, следва химия в Софийския университет.
към текста >>

65. 2. Време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) Тема, зададена от Иван Антонов

Иван Антонов

ТОМ 18

Те го посветили на бог Нинурта, който бил и бог съдия на грешките, които правели хората.
Сряда е средата на седмицата средният ден, ако неделята е приет за първи ден. Четвъртък и петък съответстват на четвъртия и петия ден. Съботата вече нарушава това правило. Името на тоя ден произлиза от древновавилонската дума „шабат.” За вавилонците и египтяните един ден от седмицата бил злокобен. В него ден не трябвало да се работи. Те го посветили на бог Нинурта, който бил и бог съдия на грешките, които правели хората. Този ден вавилонците наричали „шабат” и не работели през този ден. Денят „шабат” - събота - евреите също възприели като неработен ден, по указанията на Мойсей. Когато християнството взема надмощие, християните променили почивния ден от събота в неделя, той като в този ден е възкръснал Исус Христос. Поради тая причина и сега у руснаците неделята се нарича „воскресение,” У нас името произлиза от древнославянския глагол „делати” - работя. Изглежда, че посветените ръководители на древните вавилонци правилно са определили влиянието на светилата от Слънчевата система и тяхната връзка с дните от седмицата, защото Учителят прави същата връзка между влиянието на планетите и седмичните дни.
към текста >>

66. 2. Планети, домове, аспекти

ЧАСТ II ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА Резюмета от беседи

Лице овално, чело открито, очи възчерни, коси изобилни, черни, добър вид (външност), носи се твърде важно (тежко, достойно), разположен е человеколюбиво; великодушно, филантропично, съдия, доста почтен, мъдър, милостив, религиозен и благороден.
Той влияе върху различни твърди и месести части. Неговите професии са тези, които се отнасят до черквата (религията), религиозните движения, филантропията. Също така управлява и съдиите, учителите, преподавателите, банкерите, физиците, шивачите, фабрикантите за сукно, бакалите и всички служби зависещи (свързани) от мореплаването; далечни пътешествия и търговията на едро. Неговите болести са следствие от излишество, нечиста кръв, според знака, който завзема - подагра, болестите на черния дроб, от голяма пьлнота (шишкавост) извьнмерна дейност (активност) на тези части, които са лошо аспектирани от Марс или Слънцето - несъвършени действия. Ако е зле аспектиран от Сатурн, когато е на Асцендента, дава една висока фигура, една висока талия, добре развита, но малка дебелина, когато дойде към средна възраст. Лице овално, чело открито, очи възчерни, коси изобилни, черни, добър вид (външност), носи се твърде важно (тежко, достойно), разположен е человеколюбиво; великодушно, филантропично, съдия, доста почтен, мъдър, милостив, религиозен и благороден. ЮПИТЕР В 12-ТЕ ДОМОВЕ Юпитер във ІІ дом - Влияние твърде силно за парите и собствеността. Печалба от владенията на Юпитер и от къщата, която той управлява. Юпитер в ІІI дом - Изтънчен ум. добро разположение към другите. Благословение (благополучие, бенефикс) от образованието, литературата, пътуванията.
към текста >>

67. 3. ПЪТЯТ НА НОВИЯ ЖИВОТ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Вие не сте пратени на Земята за съдия.
И ако Божественото във вас е пробудено и слушате гласа му, тогаз вашият вьншен живот ще се уреди. Не из един път, но постепенно ще се уреди. Животът трябва да го обичате във всичкото негово разнообразие. И да обичаме всичко в света - и добрите и лошите хора; и ще гледаме на тях тъй, както Бог гледа. Няма да си давате мнението кой какво вьрши. Вие не сте пратени на Земята за съдия. Кой какво върши, това си е негова работа, Но вие, ако искате да прогресирате, не се занимавайте с това, какво вършат другите, но всичко, каквото става в живота ще се учите. Не искайте да знаете защо е злото в света. И Писанието казва, че Бог ще превърне злото в добро за онези, които го обичат. Следователно, злото е само онова, което след време ще стане причина, за да дойде някаква добродетел. Но ако този въпрос не се разбере в неговата дълбочина, ще се дойде до едно криво разбиране на живота, ще се дойде до индиферентност и безразличие към страданията и нещастията на хората.
към текста >>

68. 1926 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

То е съдията, който те закача на въжето, без да мисли, че съществува Бог.
43 „Учените хора имат ред теории за създаването на света. Според една от тия теории първоначално всичко е представлявало една мъглявина и от въртенето и около един център се е образувало Слънцето Значи, тази мъглявина постепенно се е втвърдявала, оформявала, докато най-после се е превърнала в твърда маса. Първоначално Сльнцето е заемало няколко милиарда километри пространство по обем, но после около него се явили няколко обръчи, които го разделили на няколко части от които постепенно се образували ред планети, каквито са нашата Земя, Венера, Юпитер и други. Засега нашите астрономи знаят само седем планети, но има още две неизвестни за тях - всичко девет планети. Числото седем е строго число. То е съдията, който те закача на въжето, без да мисли, че съществува Бог. Числото девет пък е търговецът, който те поставя пред ликвидационната маса. Как ще ликвидираш? - С 25% лихва. Питам: вие, съвременните хора, като започнете ликвидацията си, с колко на сто ще ликвидирате? ” 110.
към текста >>

69. 1929 г. Из беседи, лекции и други

Тя е магическата пръчица в ръката на съдията, който казва: „Простени бъдете!
Такова нещо е противоречието, според езика на геометрията. Тъй щото, когато двама души се карат, за мене не е важно кой от двамата е виновен, нито пък коя е причината на недоразумението между тях, но те трябва като ученици да измерят ъгъла, образуван между тях, да видят на колко градуса е равен. Големината на този ьгьл показва какви отношения съществуват между двама души. Щом двама души се карат, те започват с ъгъл от един градус, който постепенно се увеличава до 90 градуса, а после - до 180 градуса, те образуват права линия и подават ръцете си за примиряване. Правата линия е път на прощаване, на примиряване. Тя е магическата пръчица в ръката на съдията, който казва: „Простени бъдете! ” И тъй, геометрията разполага с методи, начини, чрез които човек може да изправя своите погрешки. По същия начин учените геометрици изправят погрешките си. Ако статическата геометрия разполага с методи за изправяне погрешките на човека, колко повече методи ще има на разположение живата, динамична геометрия! Живата геометрия е наука на бъдещето, според която, ако работи, човек ще намери начини за изправяне на своите погрешки.” „Силата на човека е в това, в което той вярва. Това, в което човек вярва през целия си живот и не се разколебава, е Божественото в него.
към текста >>

70. V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА

СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА

(В. «Братство», бр. 202, 5.XII.1937 г., стр. 3)

Къде е разликата между престъпника и съдията, ако и двамата еднакво безогледно отмъщават?
- Да - каза Генко. - И това не е първият случай. Отмъщава се. Два лагера, настръхнали, се трепят в една тъмнина, в която не могат да се познаят, че са братя, и си нанасят удари. Ужасното е, че към слабия, потиснат, невежия, за когото личното отмъщение е може би едничкото възможно реагирание срещу всички онеправдания, потисничества и безправие, на които е подложен, се отнасят по същия начин тия, които претендират [да] са по-умни, имат на страната си държавната власт, основата на която трябва да бъде право и справедливост. Къде е разликата между престъпника и съдията, ако и двамата еднакво безогледно отмъщават? Нима ако едно куче озлобено хапе, човек също трябва да го захапе? - Но това са хора - каза царят - доста близки, даже понякога довчерашни другари, и въздействието и реагирането и в двата лагера е същото, защото са българи. - Българи! Та заради България не би го направили, както децата престават да се бият заради майка си... Но тук виждаме: слабият се защитава, а силният унищожава. - Подобни отношения, макар и ненормални, са естествени след голямото сблъскване, което стана - каза царят.
към текста >>

71. 6. В светлината на Учителя. (ИЗВАДКИ - КРАТКИ МИСЛИ ЗА ДЪЛГИ РАЗМИШЛЕНИЯ)

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1929 г., кн. 8-9, стр. 232-235, 265)

Ако не слушаш съдията вътре в себе си, ще го слушаш отвън.
И ако грешно дадеш където не трябва, други, които вървят след тебе, поправят нещата. Когато ти стане навик да даваш, тогава влизаш в Мъдростта - тя те учи на кого да даваш. На всеки ти не можеш да даваш, както не ти ще нахраниш целия свят, така и една чешма няма да напои целия град. Когато се научиш кому да даваш, иде Истината и тя ще те научи как да даваш - както Бог дава - тъй че никой да не сети или види ръката, която дава. Който доказва, че е силен, не е силен. Ако не слушаш съдията вътре в себе си, ще го слушаш отвън. Ако ти се бориш от желание да победиш и за удоволствие от победата на силния над по-слабия - макар и само в един диспут, е едно, и ако ти се бориш с любов и желание да освободиш от невежество противника си - това е съвсем друго. Целта на живота не може да бъде вън от самия живот. Който злоупотребява със свободата, става непременно роб. Дълго е времето на онзи, който иска и чака нещо. Но онзи, който не иска и не чака - всичко, което дойде, е навреме и добро дошло.
към текста >>

72. 5. Землетресенията и тяхното предсказване (Продължение и край)

Колко смешни са наистина нашите понятия за едно най-мъдро Върховно Същество, като Го правим съдия на всекидневните наши погрешки!
А една подобна, съществена по своята последица неистина е, че землетръсите (па и други природни явления) са изолирани. Явления, в които човек е само безучастен зрител. без никакво отношение. Това е една заблуда, една нелогичност, която никой здравомислещ ум не може да допусне и приеме, ако цени себе си. Ние не сме и за това религиозно схващане, което смята, че Господ наказва тоя или оня за неговите грехове. Колко смешни са наистина нашите понятия за едно най-мъдро Върховно Същество, като Го правим съдия на всекидневните наши погрешки! Та то само от занимание с нашите глупости би изгубило своето време напразно. А и каква привилегия и грандомания е наистина да искаме да се занимава с една прахолинка повече, отколкото с ония милиарди вселени, на които Той е също тъй творец. Според нас, ако съществува едно върховно мъдро Същество, то се занимава с творчество - а предоставя на своите творения да измислят сами наказанията си. И те в това отношение са виртуози, някои съзнателни, други несъзнателни - но всички еднакво ревностни в своя стремеж. Много естествено е да се допусне, че промените, за които говорим, стават в един широк мащаб, върху обширна територия, много индивиди и следователно трябват доста много наблюдения от знаещи компетентни хора, дълбоко вникване, точно отбелязване на фактите.
към текста >>

73. Любомир Лулчев X. Ясновидство, общество и морал I. Ясновидските предсказвания и науката

1. ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ

на орган на властта, следовател, прокурор, съдия, адвокат, повикани да решават участта на известен ясновидец и предсказвач, който е имал нещастието вярно да предскаже някое престъпление от частен или обществено-политически характер, ако същите тия лица нямат мнение, или имат едно невярно мнение за ясновидската дарба и възможността да се предсказва бъдещето.
Голямата част от съвременната интелигенция се отнася към тия факти с предубедително отрицание. Тя ги отхвърля като неоснователни и абсурдни, преди да ги е проучила и преди да се е погрижила да узнае какво е установила и докъде е достигнала по тях науката. Но не притежавайки истината в случая, хората на тая интелигенция самоограничават в голяма степен възможността, съществуваща вече за разумния и просветен човек - да познават скритите заложби и способности, свои и на близките си, да ги култивират и насочват разумно, да узнават множество предотвратими премеждия и нещастия в живота. Те самоограничават и възможността си да имат разумно мнение и отношение към отделни лица и отделни групи хора от обществото, и често пъти в своите практически отношения към другите изпадат в най-деликатно и «глупаво» положение. Представете си положението напр. на орган на властта, следовател, прокурор, съдия, адвокат, повикани да решават участта на известен ясновидец и предсказвач, който е имал нещастието вярно да предскаже някое престъпление от частен или обществено-политически характер, ако същите тия лица нямат мнение, или имат едно невярно мнение за ясновидската дарба и възможността да се предсказва бъдещето. Но не само отделни хора, но и цели обществени групи могат да бъдат жертва на неразумно отнасяне към тях поради нашето незнание и невежество. На какво друго, ако не преди всичко на непознаване необикновените и скрити духовни сили в човека и тяхното проявление, се дължи онова крайно печално обстоятелство, че тъкмо хората, сред които се култивира и най-често проявява ясновидската дарба, хората на по-висш морал, на по-събудена религиозна и духовна мисъл, на по-чист идеализъм, тъкмо тия, които носят новото и най-ценното в духовния живот на обществото, са винаги отхвърляни, осмивани, ненавиждани, преследвани? На какво друго, ако не преди всичко на това невежество, се дължи вечно повтаряната история с преследваните и избивани пророци на Израил, с Христа, с Питагора, Сократа, Джордано Бруно, Хуса, Толстоя и първите техни последователи? Има обаче истини, които, макар да не са от голяма непосредствена важност за практическия живот и поради това можем да минем и с полузнания и заблуждения по тях, но от друга страна са свързани п основните истини за същността на човека и битието, въвеждат ни в тия основни истини, върху които по необходимост е положен всеки човешки мироглед и от които се определя най-важната и основна насока на нашия живот. От такъв характер са и истините относно ясновидството и предсказването на бъдещето - най-тясно свързани с тия за същината на човешката душа, мистерията на смъртта, задгробния живот, съществуването на всемирна душа, висше съзнание, провидение и пр.
към текста >>

74. 2. ЕССЕ HOMO

(В. «Дневник», бр. 11 620, 16.1Х.1938 г, стр. 2)

Когато съдията е същевременно и страна в процеса, нему винаги ще му липсва достатъчно обективност да се произнесе справедливо, поне толкова, колкото един външен, незаинтересован, зрител би могъл да го стори.
Са ли те съвършени? В съвършеното няма изменение, но в човешкото - винаги! Принципите ни са дадени и те са неизменни, но съдържанието, което сме влагали в тия принципи, и формата, в която са се въплотявали, са се нуждаели винаги от корекция. Католицизъм, православие, протестантизъм, лютеранство, методизъм, квакери - това са само наименования на тия временни корекции, с които людете са се опитвали във всички времена да се приближат стъпка към подножието на кръста, гдето бе разпъната истината. Но всичките тия, които се явяваха да преоценят състоянието на нещата в църковата, бяха вече увързани по един или друг начин със самата нея и естествено бе, че тая тяхна свръзка тежеше както върху мирогледа им, така и [върху] тяхната дейност. Когато съдията е същевременно и страна в процеса, нему винаги ще му липсва достатъчно обективност да се произнесе справедливо, поне толкова, колкото един външен, незаинтересован, зрител би могъл да го стори. И вследствие това, заинтересовани решения бяха произнасяни толкова векове, че хората забравиха за разпознават истината; фалшивата стока бе продавана тъй дълго, че и вкусът на истинската започна да се забравя... Но ний имаме даден критерий от Великия Учител, с който твърде лесно се установява фалшивият тон: «По плодовете им ще ги узнаете» - ни казва Той. И не е ли естествено да се запитаме днес: важна ли е религията в живота ни? Ако не - то напусто са се пролели толкова кърви в миналото, да я защищават, насаждат и пазят. А не е ли и лудост с най-скъпата цена - кръвта, человечеството да си купи безделица? Ако ли пък е важна, и дори нещо повече - по- важна от всичко друго в живота, то логично е да погледнем на целия съвременен живот с всичките му нещастия като неин резултат - неин плод.
към текста >>

75. IX. Научно изследване на Дъновото учение

(В. «Дневник», бр. 11 718, 12.I.1939 г, стр. 2)

Шести съдия-следовател при Софийския областен съд, г-н Георги Малчев, е вече приключил окончателно следствието и е подвел Лулчев под отговорност по чл.
«Дневник», бр. 11 620, 16.IХ.1938 г, стр. 2) ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ТРИ ВЕЩИ ЛИЦА. ОТГОВОРНОСТИТЕ ЗА ЗАЧЕСТИЛИТЕ САМОУБИЙСТВА НА ДЪНОВИСТИ Преди известно време съобщихме, че срещу Любомир Лулчев, един от най-близките сподвижници на Дънов, е образувано следствено дело за блудство с 13-годишно момиче и за самоубийството на дъновистката Мара Дим. Лазарова, чиновничка, която посегнала на живота си на 26 юлий 1936 година в лагера на дъновистите, кв. «Изгрева». Шести съдия-следовател при Софийския областен съд, г-н Георги Малчев, е вече приключил окончателно следствието и е подвел Лулчев под отговорност по чл. 214 от н. закон - за блудство с момичето, и по чл. 253 от същия закон - за самоубийството на Лазарова. Член 253 гласи: «Който придума към самоубийство непълнолетно или такова лице, за което виновният знае, че не е способно да ръководи своите постъпки или да разбира свойството и значението на извършеното, както и онзи, който умишлено даде съвети, набави средства, или по какъвто и да е начин спомогне на такова лице да извърши самоубийство, наказва се: със строг тъмничен затвор от пет до десет години, ако последва такова самоубийство или опитване към него.» Родителите на момичето били последователи на Дънов. Когато узнали за блудството на Лулчев с невръстната им дъщеря, те отначало не искали да направят престъплението му достояние на властите.
към текста >>

76. X. Самоубийството на чиновничката Лазарова

Съдията-следовател го привлече като обвиняем за блудство с 13-годишно момиче, и за убийството на дъновистката Мара Димитрова Лазарова, чиновничка, която посегна на живота си на 26 юлий 1936 г.
X. Самоубийството на чиновничката Лазарова (В. «Дневник», бр. 11 718, 12.I.1939 г, стр. 2) ОБВИНЕНИЕТО СРЕЩУ ПЪРВИЯ СПОДВИЖНИК НА ДЪНОВ ПРЕКРАТЕНО Срещу Любомир Лулчев, който е един от най-близките сподвижници на Дънов, бе образувано следствено дело. Съдията-следовател го привлече като обвиняем за блудство с 13-годишно момиче, и за убийството на дъновистката Мара Димитрова Лазарова, чиновничка, която посегна на живота си на 26 юлий 1936 г. в кв. «Изгрева». Той бе подведен под отговорност по чл. 214 от Наказателния закон - за блудство с момичето, и чл. 253 от същия закон - за самоубийството на Лазарова. Лулчев се обвиняваше, загдето е повлиял на Лазарова да стигне до положението да сложи край на живота си.
към текста >>

77. (56) Среща с Учителя на 21.IX.1939 г., 9 часа сутринта

Те бяха съдебен пристав, но се съблазниха.376 Така, както съдията в разказа.
Може би искаха да стълкновят Русия с Германия, като дойдат едни до други в съприкосновение и да се сбият? Големи, а се самоизлъгаха. Хитлер е съдебният пристав.375 Казват, че единият му адютант е убит. Русите дойдоха на румънската граница и ще си теглят новата граница направо до морето. Румънците излязоха много егоисти. Те бяха съдебен пристав, но се съблазниха.376 Така, както съдията в разказа. Ранил ловец сърна. В Индия било. Тя бягала и скочила в една лодка. Лодкаринът казал, че това било баща му и не я дал. Дали се в съд.
към текста >>

Англичанинът съдия отсъдил - да вземе той сърната... Недев си е отворил много фронтове - по поляшки воюва.
Ранил ловец сърна. В Индия било. Тя бягала и скочила в една лодка. Лодкаринът казал, че това било баща му и не я дал. Дали се в съд. Англичанинът съдия отсъдил - да вземе той сърната... Недев си е отворил много фронтове - по поляшки воюва. Трябва да концентрира войските си. Не трябва да провокира, а да уталожва. Има други, които не мислят така и имат друго гледище. Какъв план има той? На какво се надява?
към текста >>

78. (85) Среща с царя на 31.VII.1940 г. от 8 до 10 без 10 в двореца Враня

Зная, че Хитлер беше се съгласил да ни стане арбитър, но царят не даде да се каже това, за да не знаят, че съдията е с нас.
По-добре е да се споразумеете. После поискал карта, да види какви са ни претенциите, и се зарадвал, че са скромни, като се оплакал от маджарите, които искали много и на които той по-рано бил арбитър, а сега го ругали, та сега не ще вече, [но] на нас би могъл да бъде такъв. Ще трябва да се споразумеем с румънците, но ако ние водим преговори, те ще разтакат. - Те искаха това, като искаха и други съседи да дадат нещо. Тук прекъснах писането и сега, след [,..]ене, не мога да си спомня какво беше. Зная, че Хитлер беше се съгласил да ни стане арбитър, но царят не даде да се каже това, за да не знаят, че съдията е с нас. Филов беше казал, че в такъв случай ще ги ругаят. Царят му казвал, че е в интереса на работата да не знаят, че съдията е на нашата страна, а че ще ги ругаят - държавникът трябва да носи, затова е държавник. Другите подробности на разговора вече съм забравил.
към текста >>

Царят му казвал, че е в интереса на работата да не знаят, че съдията е на нашата страна, а че ще ги ругаят - държавникът трябва да носи, затова е държавник.
Ще трябва да се споразумеем с румънците, но ако ние водим преговори, те ще разтакат. - Те искаха това, като искаха и други съседи да дадат нещо. Тук прекъснах писането и сега, след [,..]ене, не мога да си спомня какво беше. Зная, че Хитлер беше се съгласил да ни стане арбитър, но царят не даде да се каже това, за да не знаят, че съдията е с нас. Филов беше казал, че в такъв случай ще ги ругаят. Царят му казвал, че е в интереса на работата да не знаят, че съдията е на нашата страна, а че ще ги ругаят - държавникът трябва да носи, затова е държавник. Другите подробности на разговора вече съм забравил.
към текста >>

79. (128) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от [1930] г. във връзка с цветния Пентаграм

Друг е съдията за тях.
Правдата и доброто трябва да бъдат основа на всяка държава. Чувството на целокупността е чувство вярно - личното благо за истински мъдрия е илюзия и заблуда, от която животът винаги е събуждал твърде скоро «щастливците». Изгубванието на такова чувство на целокупност и единство е същественият белег на приближающата катастрофа. Силите на разумната природа дават своите ефекти, независимо дали се знаят или не от тия, които стават обект на тяхната проява. Има постъпки, които костват човешките закони - за тях съществуват преценка и съдба човешка... Има и постъпки, които нарушават Божествените закони. Друг е съдията за тях. Един свят, който обикновено наричат невидим, но който е много по-реален и по-разумен от нашия, има своите земни огнища, своите извори. Връзката с тия сили е разумното, което крепи живота - и частен, и обществен. Докато в една Държава се запазват Божествените закони, те са като душата в тялото - дотогава и съществува смислен живот; излезе ли душата от тялото - иде анархията... На ... от къща, принадлежаща на В. Б. Бр. [Всемирното Бяло Братство] в Търново, без всякакво право и закон е взета една картина.
към текста >>

80. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Нейният зет е тук, той е съдия.
Помогнал на еди-коя си госпожица да се обеси.» Това не беше за първи път да се преследват дъновистите. Това беше на мода. Почна един тормоз. Това беше абсурдно. Една госпожица се обесва. Нейният зет е тук, той е съдия. Нейната майка и сестра са тук, аз съм виновен, че се е обесила! Имал съм вина! Аз имах само една вина - че когато тя дойде при мене и беше в крайно закъсало положение, помолих министър Сапов* да й даде работа. Той й даде работа в Дирекцията на полицията. Това беше моята вина - че се бях отнесъл човешки.
към текста >>

завършва право, съдия, член на Върховния касационен съд.
Пазарджик през 1882 г. 1910 г. - завършва Школата за запасни офицери. Офицер във войните - 1912-1918 г. От 1919 г до 1934г. завършва право, съдия, член на Върховния касационен съд. 19341936 г., 1938-1941 г. - председател на Върховната сметна палата. А от 1936 г. до 1938 г. е министър на вътрешните работи в кабинета на Кьосеиванов.
към текста >>

- съдия в София.
Кирил Гунев - роден през 1887 г. в гр. Казанлък. През 1909 г. завършва право в Париж. 1909-1920 г. - съдия в София. 1920-1923 г. - юрисконсулт на министерството на финансите. 1923-1935 г. - администратор и управител на БНБ. 1936-1938 г.
към текста >>

- съдия в Берковица и Габрово.
Илия Кожухаров - адвокат, роден през 1893 г. в гр. Габрово. 1913— 1915 г. - завършва право в София. 1921-1922 г. - съдия в Берковица и Габрово. 1923-1932 г. и 1934-1935 г. - кмет на Габрово 1938 г. - министър на правосъдието в правителството на Кьосеиванов; 1939 г. - министър на търговията.
към текста >>

пристав е съдия-изпълнител - онзи, който има съдебна власт да приведе в изпълнение решенията на съда.
До 1900 г. пристав е слуга, измикярин, който изпълнява заповедите на чорбаджията. Сред 1900 г. пристав е началник на полицейски участък. А след 1920 г. пристав е съдия-изпълнител - онзи, който има съдебна власт да приведе в изпълнение решенията на съда. Хитлер е съдебен пристав. Той има задачата да приведе решенията на съда на Небето във връзка с несправедливия Версайски договор. Но той не изпълнява задачата си. Неговият главен път за изпълнение е Англия. Но го отклоняват на изток и към Русия.
към текста >>

-военен съдия и прокурор.
1899-1907 г. - завършва гимназия и Школата за запасни офицери в София. 1908-1911 г. - следва право в Русия и завършва в София през 1913 г. 1915-1918 г. -военен съдия и прокурор. 1921-1922 г. - член на Третия държавен съд, който осъжда министрите на В. Радославов като виновници за Втората национална катастрофа от 1918-1919 г. 1923-1939 г. - висш чиновник в министерството на правосъдието.
към текста >>

81. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

I. А. Любомир Лулчев: Биографичен очерк Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа

пристав е съдия-изпълнител - онзи, който има съдебна власт да приведе в изпълнение решенията на съда.
До 1900 г. пристав е слуга, измикярин, който изпълнява заповедите на чорбаджията. Сред 1900 г. пристав е началник на полицейски участък. А след 1920 г. пристав е съдия-изпълнител - онзи, който има съдебна власт да приведе в изпълнение решенията на съда. Хитлер е съдебен пристав. Той има задачата да приведе решенията на съда на Небето във връзка с несправедливия Версайски договор. Но той не изпълнява задачата си. Неговият главен път за изпълнение е Англия. Но го отклоняват на изток и към Русия.
към текста >>

-военен съдия и прокурор.
1899-1907 г. - завършва гимназия и Школата за запасни офицери в София. 1908-1911 г. - следва право в Русия и завършва в София през 1913 г. 1915-1918 г. -военен съдия и прокурор. 1921-1922 г. - член на Третия държавен съд, който осъжда министрите на В. Радославов като виновници за Втората национална катастрофа от 1918-1919 г. 1923-1939 г. - висш чиновник в министерството на правосъдието.
към текста >>

82. Светозар Няголов

По-късно, преди две хиляди години, той е римският съдия Пилат Понтийски, който съди по това време Христос.
По едно време той намерил една пръчка и взел с нея да мери. Тарторът го попитал какво прави. Той отговорил, че мери и подготвя терен, за да постори дом на Бога. Това стреснало дяволите и те скоро намерили начин да го изгонят от ада. Така си съкратил със стотици години наказанието, което имал да изтърпява в ада. По-късно, преди две хиляди години, той е римският съдия Пилат Понтийски, който съди по това време Христос. Негова жена тогава е била Пантрефия - Клавдия Прокула, която се застъпва пред мъжа си за освобождаването наХриста. Тя е преродена в сегашната епоха като Елена Андреева, стенографка на беседите на Учителя. Учителят обяснява този епизод от живота на Христа така: „Евреите, за които Христос дойде, Го разпнаха. Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово, те станаха апостоли и защитаваха Христа. Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: „Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, следствие на което се отказваме да носим отговорност за неговата смърт.
към текста >>

83. І. Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа Светозар Няголов

В християнската епоха той не е използвал властта си да освободи Христос (като съдия - Пилат Понтийски), а е служил на черните сили.
От Соломоново време той носи навика всички жени, които харесва, да са негови и дава ход на човешката любов, като потиска Божествената (). Главна задача в живота му е била да прояви Божествената Любов, да се жертва за другите. Учителят го спасява над 30 пъти от засадите на враговете му, като му казва след всяко посещение при него откъде да мине. На края на живота си той изпълни волята Божия, прояви Божествената Любов и се пожертва за останалите 103 души, осъдени от Народния съд на разстрел. Секстил Слънце, тригон (Лилит съвпад Глава на дракона). В християнската епоха той не е използвал властта си да освободи Христос (като съдия - Пилат Понтийски), а е служил на черните сили. Оттам започва кармата му и честите негативни прояви, продиктувани от Лилит и адските същества. Венера () в Х дом. Най-благоприятният признак за общо благосъстояние. Ще бъде много търсен от противния пол и ще се издигне в обществото посредством брак. (В 1915 г.
към текста >>

84. 4. Вестник „Зора”, год. XII, бр. 3290, 27.VІ.1930 г., стр. 1

I. ДЕЛОТО НА МАЛИНА И СТОЙКА ТИМЕВИ

Пред полицейските следствени власти и пред съдията-следовател и двете направиха признания, че са убили Ангелина Лулчева с цел да заличат следите на кражбата на скъпоценности, която Малина Тимева по-рано извършила в дома на Лулчева.
3290, 27.VІ.1930 г., стр. 1 Днес почва делото по убийството на дъновистката Лулчева. Базата, на която обвиняемите построяват защитата си. Днес преди обед Първо Наказателно отделение започва разглеждането на шумното дело по убийството на Ангелина Лулчева. Както се знае, обвиняеми по това дело са майката и дъщерята Тимеви. Пред полицейските следствени власти и пред съдията-следовател и двете направиха признания, че са убили Ангелина Лулчева с цел да заличат следите на кражбата на скъпоценности, която Малина Тимева по-рано извършила в дома на Лулчева. В отговор на обвинителния акт сега Малина Тимева и майка й отричали приписаното им престъпление и искали да установят, че убийството не било извършено от тях, и че Малина Тимева не е откраднала скъпоценностите, а г-жа Лулчева сама й ги е подарила, понеже хранела голяма симпатия към нея и даже имала намерение да я осинови.
към текста >>

85. 5. Вестник „Зора”, год. XII, бр. 3291, 28.VІ.1930 г., стр. 1, 3

Той иска да бъдат допуснати като свидетели по делото VIІ съдия-следовател г-н Костойчинов, лекарят при Дирекцията на полицията г-н Портарски, полицейският следовател г-н Ат.
Стратев и Велико Савов. От защитниците отсъствува само проф. Ганев, който бил в Пловдив по друго дело и за снощи се очакваше да пристигне в София. Председателят обявява заседанието за открито. След конституирането на защитата, ДАВА СЕ ДУМАТА НА ПРОКУРОРА Г-Н СТОМОНЯКОВ. Той иска да бъдат допуснати като свидетели по делото VIІ съдия-следовател г-н Костойчинов, лекарят при Дирекцията на полицията г-н Портарски, полицейският следовател г-н Ат. Малинков и прислужникът при затвора Живко Златарев. Първите трима свидетели щели да дадат известни осветления върху показанията на Малина Тимева: пред тях тя е признала, че е извършила убийството. Пред съдията-следовател г-н Костойчинов Малина Тимева е казала, като й обяснил, че ще се намали наказанието й, ако си признае вината: Страх ме е от наказание, г-н следователю. Свидетелят Живко Златарев, който бил познат на семейството Тимеви, запитал Стойка Тимева наскоро в затвора в присъствието на фелдшера: - Какво стана? Стойка Тимева отсякла: - Малина я удари най-напред, а пък аз я довърших... ЗАЩИТНИКЪТ СП.
към текста >>

Пред съдията-следовател г-н Костойчинов Малина Тимева е казала, като й обяснил, че ще се намали наказанието й, ако си признае вината: Страх ме е от наказание, г-н следователю.
Председателят обявява заседанието за открито. След конституирането на защитата, ДАВА СЕ ДУМАТА НА ПРОКУРОРА Г-Н СТОМОНЯКОВ. Той иска да бъдат допуснати като свидетели по делото VIІ съдия-следовател г-н Костойчинов, лекарят при Дирекцията на полицията г-н Портарски, полицейският следовател г-н Ат. Малинков и прислужникът при затвора Живко Златарев. Първите трима свидетели щели да дадат известни осветления върху показанията на Малина Тимева: пред тях тя е признала, че е извършила убийството. Пред съдията-следовател г-н Костойчинов Малина Тимева е казала, като й обяснил, че ще се намали наказанието й, ако си признае вината: Страх ме е от наказание, г-н следователю. Свидетелят Живко Златарев, който бил познат на семейството Тимеви, запитал Стойка Тимева наскоро в затвора в присъствието на фелдшера: - Какво стана? Стойка Тимева отсякла: - Малина я удари най-напред, а пък аз я довърших... ЗАЩИТНИКЪТ СП. КОНСТАНТИНОВ иска да се допуснат като свидетели по делото Пенка Касабова и Екатерина генерал Зафирова. Екатерина генерал Зафирова щяла да хвърли с показанията си пълно осветление върху семейните отношения на убитата Гела Лулчева и мъжа й и неговите предвещания, че ще бъде убита. Свидетелката Касабова щяла да установи, че Лулчева е искала да осинови Малина Тимева, но на това й попречил нейният мъж, който настоявал да бъде осиновена някоя от неговите „сестри” от Бялото братство.
към текста >>

След това помня, че ходихме на сватба, аз и г-н.Костойчинов, на някаква селска сватба... Малина Тимева иска да каже, че когато е била на разпит при съдията-следовател, не била в пълно съзнание.
Нямам нищо общо с убийството на г-жа Лулчева. НА ДРУГИЯ ДЕН ДОЙДОХА ПРИ МЕН АГЕНТИ и ми казаха, че ще ме водят при следователя в Окръжния съд. Вместо това отидохме в Дирекцията на полицията. Какво е станало по-нататък с мен - не помня. Знам само, че мостът на реката и движещите се по улицата файтони като че се качваха нагоре, идваха до очите ми и след това пак се отдалечаваха и пак идваха близо до самите ми очи. След това помня, че ходихме на сватба, аз и г-н.Костойчинов, на някаква селска сватба... Малина Тимева иска да каже, че когато е била на разпит при съдията-следовател, не била в пълно съзнание. Цигарата на съдията ту се приближавала, както по-рано файтоните и моста в Дирекцията на полицията, към нейните очи, като че ли ще я изгори, ту се отдалечавала от нея. Помнела само, че седяла на някаква черна кушетка и нищо повече. - Следователят г-н Костойчинов не Ви ли пита какво знаете? - Напротив, каза ми, че ще идем на сватба... И цигарата му ту се приближаваше към мен, ту се отдалечаваше... - Сега, като Ви питаме, не се ли случва същото с Вас? (Смях всред публиката).
към текста >>

Цигарата на съдията ту се приближавала, както по-рано файтоните и моста в Дирекцията на полицията, към нейните очи, като че ли ще я изгори, ту се отдалечавала от нея.
НА ДРУГИЯ ДЕН ДОЙДОХА ПРИ МЕН АГЕНТИ и ми казаха, че ще ме водят при следователя в Окръжния съд. Вместо това отидохме в Дирекцията на полицията. Какво е станало по-нататък с мен - не помня. Знам само, че мостът на реката и движещите се по улицата файтони като че се качваха нагоре, идваха до очите ми и след това пак се отдалечаваха и пак идваха близо до самите ми очи. След това помня, че ходихме на сватба, аз и г-н.Костойчинов, на някаква селска сватба... Малина Тимева иска да каже, че когато е била на разпит при съдията-следовател, не била в пълно съзнание. Цигарата на съдията ту се приближавала, както по-рано файтоните и моста в Дирекцията на полицията, към нейните очи, като че ли ще я изгори, ту се отдалечавала от нея. Помнела само, че седяла на някаква черна кушетка и нищо повече. - Следователят г-н Костойчинов не Ви ли пита какво знаете? - Напротив, каза ми, че ще идем на сватба... И цигарата му ту се приближаваше към мен, ту се отдалечаваше... - Сега, като Ви питаме, не се ли случва същото с Вас? (Смях всред публиката). - Не.
към текста >>

По негово искане се ПРОЧЕТОХА ПОКАЗАНИЯТА НА ПОДСЪДИМАТА ПРЕД СЪДИЯТА-СЛЕДОВАТЕЛ г-н Костойчинов и пред полицията.
- След като се навечеряхме с Гела и почти привършихме, дойде майка ми да ме вземе. Стана дума за ключето, но не сме ходили в стаята да го търсим. ПО-НАТАТЪК ТЯ РАЗКАЗВА как а неделя сутринта отишла в дома на Гела и намерила трупа в стаята, как извикала д-р Георгиев и т. н. ГЕЛА СЕ СЪМНЯВАЛА, че кражбата може да е извършена от една приятелка на нейния мъж на име Невена и от нейния брат, или че ги е взел мъжът й и ги е взел в общата каса на дъновистите. Прокурорът г-н Стомоняков намира, че в показанията на Малина Тимева има много големи противоречия. По негово искане се ПРОЧЕТОХА ПОКАЗАНИЯТА НА ПОДСЪДИМАТА ПРЕД СЪДИЯТА-СЛЕДОВАТЕЛ г-н Костойчинов и пред полицията. В тях Малина Тимева прави пълни самопризнания за начина, по кой е откраднала скъпоценностите на Ангелина Лулчева и как след това, за да заличи следите на кражбата, понеже се убедила, че по никакъв начин Гела няма да й прости, ако узнае, че тя е обрала касата й, решила да я убие. Планът за убийството доверила на майка си. - Казали ли сте на майка си? - пита председателят. - Нищо подобно, г-н председателю.
към текста >>

86. 6. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3293, 30.VІ.1930 г., стр. 3

Съдията з-н Пешев чете протокола и защитниците го спират на мястото, където се казва, че на тавана, на 1 м край касетката, върху праха има стъпка от човешки крак с размери 28 см дължина и 6 и половина см широчина.
Подсъдимата Малина влиза в стаята с пианото, гледа посипаните цветя и нито един мускул по лицето й не трепва. Когато огледът привърши, вън имаше хилядна тълпа, която устреми погледите си към подсъдимите. От всички краища се чуваха викове, закани, свирки и пр. Всред гръмки викове автомобилът отведе подсъдимите към съда. СЛЕДОБЕД ЗАСЕДАНИЕТО СЕ ОТКРИ В 4 Ч 25 МИН Прокурорът пояснява, че трябва да се обърне сериозно внимание на някои точки от първия огледен протокол. Съдията з-н Пешев чете протокола и защитниците го спират на мястото, където се казва, че на тавана, на 1 м край касетката, върху праха има стъпка от човешки крак с размери 28 см дължина и 6 и половина см широчина. Кървава стъпка от човешки крак е открита в мазето. Тя е дълга 26 см и широчина 5 и половина см. Защитникът Вел. Спасов иска вещо лице да снеме отпечатъци от дясното стъпало на подсъдимите, за да се сравнят техните размери с тези от откритите следи край касата и в мазата, и да се установи сходството. След кратко съвещание съдът уважава това искане и председателят вдига заседанието за понеделник, 8 ч сутринта.
към текста >>

87. 7. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3294, 2.VІІ.1930 г.

Съдията-следовател Костойчинов при повторния разпит подчерта, че стъпката е била от провлачен крак.
Кой говори за боричкането? Ами самите те. А при завчерашния оглед разкъсаното коланче, което се намира в стаята, доказва, че наистина е имало боричкане. Когато Малина идва сутринта, събува си обущата, изтичала направо на тавана с цел да вземе мерки за укриване на престъплението. Намерената стъпка е нейна. Съдията-следовател Костойчинов при повторния разпит подчерта, че стъпката е била от провлачен крак. Така че експертизата е излишна. Вечерта убийците забравят да изгасят лампите. На тавана обаче е било тъмно. Значи симулацията за кражба не е била извършена същата вечер, а на другата заран, когато Малина отива и съобщава, че Гела е убита. Гражданският ищец прави подробна характеристика на двете подсъдими.
към текста >>

Един ден съдията-следовател Костойчинов се явява в болницата и казва на Малина: „Кажи си истината.” Тя обаче казва; че всичко, което дотогава е говорила, не е истина.
Доктор Геков, господа, казва, че освен раните от теслата има и такива от друго някакво оръдие. Лекарите пък установиха, че симулация няма. Малина два-три дена след оздравяването си танцува. Трябва да се съгласим, че тя още не е с ума си. Симулация в случая няма. Един ден съдията-следовател Костойчинов се явява в болницата и казва на Малина: „Кажи си истината.” Тя обаче казва; че всичко, което дотогава е говорила, не е истина. По-нататьк ще водят Малина при следователя. Преди това я отвеждат в Дирекцията на полицията, където е престояла два часа. И разказва какво е преживяла там: същите заплахи и тормоз. Интересно е защо признанията пред следователя не са собственоръчно подписани, когато за това има приета практика. Освен самопризнанията, които Малина и майка й са депозирали, г-н прокурорът с нищо не може да ни докаже, че са обрали и убили Лулчева, Свидетелят Чохаджиев е известен като постоянен свидетел.
към текста >>

88. 8. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3295, З.VІІ.1930 г., стр. 1

ДЕЛОТО НА ТИМЕВИ ПРЕД АПЕЛАЦИЯТА

Когато ще съставите вашето убеждение, господа съдии, вие ще имате предвид сигурно и огледния протокол на съдията-следовател.
Сутринта в 8 часа, Малина по-рано, а след това и майка й, идват пак в къщата, където са извършили престъплението. Е, добре, какво става тогава с кървавите дрехи? Ако вие искате да приемем всички тия изключителни положения, защо не се постарахте да разкриете тази страна на процеса? За нас няма значение дали убийците са извършили в 10 и половина или 12 часа убийството на Ангелина Лулчева. Обстановката, при която е било извършено убийството, остава същата до сутринта, когато престъплението се открива. Когато ще съставите вашето убеждение, господа съдии, вие ще имате предвид сигурно и огледния протокол на съдията-следовател. Там се разкрива на пръв поглед едно малко обстоятелство, на което досега почти никой не обърна внимание. Нещастната, бедна, убита жена е била обута в лачени обувки. През нощта е валяло дъжд. Кални следи от стъпки обаче в къщата на Лулчева не са били констатирани от съдията-следовател. Констатира се, че откритата стъпка е на крак, обут в чорап.
към текста >>

Кални следи от стъпки обаче в къщата на Лулчева не са били констатирани от съдията-следовател.
Обстановката, при която е било извършено убийството, остава същата до сутринта, когато престъплението се открива. Когато ще съставите вашето убеждение, господа съдии, вие ще имате предвид сигурно и огледния протокол на съдията-следовател. Там се разкрива на пръв поглед едно малко обстоятелство, на което досега почти никой не обърна внимание. Нещастната, бедна, убита жена е била обута в лачени обувки. През нощта е валяло дъжд. Кални следи от стъпки обаче в къщата на Лулчева не са били констатирани от съдията-следовател. Констатира се, че откритата стъпка е на крак, обут в чорап. Е, добре, може ли здравият разум да допусне, че Ангелина Лулчева ще застави гостенката си да се събуе по чорапи, за да не каля къщата й, когато тя самата е обута в черни лачени пантофи? Друго едно изключително положение. Майката и дъщерята Тимеви са живели сравнително много добре с Лулчева. Извършва се кражбата.
към текста >>

89. 12. Вестник „Зора”, г. ХІІ, бр. 3416, 21.XI.1930 г.

ВТОРИЯТ ДЕН НА ДЕЛОТО ТИМЕВИ

Иван Костойчинов (съдия-следователят, който води следствието срещу Малина) показва, че когато е ходил в болницата при Тимева, той е искал да се осведоми за здравето й, и че не е правил разпит на Малина по убийството на Лулчева.
Разказва за два инцидента в затвора - с надзирателката й при съобщаването на Тимева, че е наказана с карцер за лошото й поведение, при което М. Тимева припаднала. Лекарят твърди, че и при двата случая Тимева е симулирала. При едно посещение, понеже му било обърнато внимание от Светла Павлова, той констатирал, че дрехите на подсъдимите били хубаво изчистени и ушити с нови конци. Майката казала пред Павлова, че не успели да зашият копчетата. Иван Костойчинов (съдия-следователят, който води следствието срещу Малина) показва, че когато е ходил в болницата при Тимева, той е искал да се осведоми за здравето й, и че не е правил разпит на Малина по убийството на Лулчева. Както майката, така и дъщерята направили по-късно самопризнания пред него, като разказали подробно как е било извършено убийството от тях: - След приключването разпита на Малина, тя ме помоли да се погрижа за издирването на нейния златен часовник, за който си спомняла много добре, че е останал в Дирекцията на полицията и който й бил скъп спомен. Часовникът бе намерен и предаден на Малина. Госпожа Понтара: - С Лулчева се познавам много добре. Десет деня преди убийството тя бе у нас. Питах я за нейното положение.
към текста >>

90. 13. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3417, 22.ХІ.1930 г., стр. 2

V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма

При една среща съдията-следовател Костойчинов се сърдел за изнесените от печата подробности.
С нея била и Малина Тимева, която стояла малко настрани от будката и чакала Гела. Д. Даскалов показа, че С. Петков признал пред него, че вечерта Г. Лулчева си е купила от него в. „Македония”, и че с нея била и М. Тимева. При една среща съдията-следовател Костойчинов се сърдел за изнесените от печата подробности. Ставало въпрос, че в следствието имало неясноти, неустановени работи. Добил впечатление, че се отнася до теслата, с която е извършено убийството, и че предадената на съдията-следовател не е същата, с която Лулчева била убита. Олга Георева: Гела признаваше пред мен, че животът на мъжа й като дъновист е отдалечен от къщи. Тя обаче винаги се грижела за него, когато е бил болен, и не искала да мисли за някаква раздяла с него. В. Шкутов (полицейски следовател) след задържането на Лулчев искал да го разпитва като свидетел по едно следствие срещу Дънов, но той отказал да говори.
към текста >>

Добил впечатление, че се отнася до теслата, с която е извършено убийството, и че предадената на съдията-следовател не е същата, с която Лулчева била убита.
Петков признал пред него, че вечерта Г. Лулчева си е купила от него в. „Македония”, и че с нея била и М. Тимева. При една среща съдията-следовател Костойчинов се сърдел за изнесените от печата подробности. Ставало въпрос, че в следствието имало неясноти, неустановени работи. Добил впечатление, че се отнася до теслата, с която е извършено убийството, и че предадената на съдията-следовател не е същата, с която Лулчева била убита. Олга Георева: Гела признаваше пред мен, че животът на мъжа й като дъновист е отдалечен от къщи. Тя обаче винаги се грижела за него, когато е бил болен, и не искала да мисли за някаква раздяла с него. В. Шкутов (полицейски следовател) след задържането на Лулчев искал да го разпитва като свидетел по едно следствие срещу Дънов, но той отказал да говори. - Щом като вярвате в прераждането на душите - казах аз на Лулчев - няма защо много да скърбите. Гела може да се прероди.
към текста >>

91. 1. ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ - Светозар Няголов

V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма

Според Учителя той е съдията Пилат, който преди 2000 години съди Христос.
Отиват направо в кабинета на вътрешния министър Петър Габровски. Царят му заповядва веднага да му даде заповедта за депортирането на евреите. Габровски отключва масивната си каса, взима заповедта и я подава на цар Борис. Борис я скъсва на парчета и ги хвърля на земята. Любомир Лулчев взема едно от парчетата на заповедта като доказателство и го занася на Учителя.* Кой е Любомир Лулчев? Според Учителя той е съдията Пилат, който преди 2000 години съди Христос. Тогава той уми ръцете си пред народа и каза: „Аз не намирам никаква вина в този праведник, за да го осъдя според нашите закони.” Но евреите вдигнаха голям шум и му казаха, че той трябва да бъде осъден на кръстна смърт. Тогава Пилат им го предаде. Понеже Пилат не осъди Христос, това смекчи кармата на еврейския народ и вместо да бъде унищожен напълно, той остана да съществува и да се скита по целия свят 2000 години. В по-преднаинкарнация Любомир Лулчев е великият еврейски цар Соломон, прочут със своята голяма мъдрост, мирна политика и множество строежи, направени в Израел, включително и Дом на Бога. Понеже и той, когато Бог го посети, пожела мъдрост, а не любов, заедно с целия еврейски народ мина по трудния път на мъдростта, който е само за учителите.
към текста >>

92. 5. РОЛЯТА НА ЦАР БОРИС III ПРИ ИЗСЕЛВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Историята е суров, но справедлив съдия.
Царят на българите остана през течение на цялата война верен, последователен на себе си, на своето неотменно решение - да не предаде българските евреи, да ги спаси, И той ги спаси. Нека обективният читател отговори на двата въпроса: 1.) Каква би била съдбата на българските евреи, ако Царят не би наредил на 9.III. до Габровски да отмени изселването и 2.) Биха ли останали българските евреи живи, ако Царят би възприел на 20.V.1943 г. предложението на Габровски и би се съгласил с изселването им в източните провинции на Германия. Само след като се отговори на тия два въпроса, ще става ясно и ще може да се каже какво дължат българските евреи на цар Борис III. Историята е суров, но справедлив съдия. Автентичните документи ще дадат възможност на историка на еврейството в България да отреди на цар Борис III онова място, което той по заслуги ще следва да заеме. Забележка на съставителя: Включих този текст по няколко причини. 1. Този евреин знае много добре кой е спасил евреите, но нарочно лъже, за да издигне до небето борбата на евреите за тяхното спасяване. И да ги възвеличи. Лъжа е. 2.
към текста >>

93. II. УКАЗ № 22 ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА НАРОДЕН СЪД

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

б) за всяка област се образуват състави според числеността на подсъдимите, състоящи се от един назначен съдия - за председател, и четири, посочени от съответния областен комитет.
В случай, че в някоя област, в зависимост от числото на привлечените към отговорност лица, образуваните състави се окажат недостатъчни, министърът на правосъдието може да поиска от съответния областен комитет на Отечествения фронт да избере допълнителни народни съдии. Член 7. Разпределението на съставите на Народния съд става от министъра на правосъдието със спазване на следните правила: а) образуват се един или повече състави от по 13 члена за съдене регентите, министрите, народните представители, дворцовите съветници и висшите духовни и военни лица: четири[ма] от съдиите са от назначените, а останалите - от посочените от областните комитети. Тези състави заседават в София. Старшият от назначените съдии е председател на състава. б) за всяка област се образуват състави според числеността на подсъдимите, състоящи се от един назначен съдия - за председател, и четири, посочени от съответния областен комитет. Тези състави заседават в областните центрове или, когато министърът на правосъдието намери това за целесъобразно, в някой от околийските центрове на областта. в) в случай, че някой от назначените съдии бъде възпрепятствуван да участвува в съда, той се замества с друг от министъра на правосъдието. Член 8. Обвинителният акт се изпраща на съответния съд, който връчва преписи на подсъдимите. Последните могат да направят своите възражения и да посочат доказателствата си в седемдневен срок от получаване на преписа.
към текста >>

94. V. ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ НА 30 ДЕКЕМВРИ 1944 Г.

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Но като изчезне политикът, явява се човекът, който мисли, че различието в убежденията не трябва да отделя хората, че поправките или недостатъците, които виждаме в другите, са същевременно един апел, само един вик за помощ към нас, които съдбата е надарила с повече ум, повече сила, повече добрина, и че не съдия трябва да бъда аз, а само един лекар, помощник на тези, които имат нужда от помощ.
Господа народни съдии! Господин народният обвинител търсеше да ви изтъкне политика Лулчев. Аз ви заявих, че никога не съм бил политик. И това е истината. В моите дела липсва политическа системност. Но като изчезне политикът, явява се човекът, който мисли, че различието в убежденията не трябва да отделя хората, че поправките или недостатъците, които виждаме в другите, са същевременно един апел, само един вик за помощ към нас, които съдбата е надарила с повече ум, повече сила, повече добрина, и че не съдия трябва да бъда аз, а само един лекар, помощник на тези, които имат нужда от помощ. Ето, господа съдии, това съм вярвал, това съм описвал в моите книги, това съм се опитвал да реализирам в моите отношения с царя. Може между желаното и реализираното, между практиката и теорията да е липсвала понякога хармония, но вие, г-да народни съдии, които се сблъсквате всекидневно в живота също така с прилагането на нови идеи, ще разберете, вярвам, затрудненията, които е трябвало да се преодолеят в случая. Аз не мога да претендирам за особена близост, която ми се приписва, но мога с положителност да твърдя, че бях в много случаи една добра спирачка срещу някои неблагоразумни желания на един цар. При това, не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който съм отказал помощ, щом съм имал възможност. Господа народни съдии!
към текста >>

95. VII. Обяснителни бележки към Дознанието на Любомир Лулчев и към Последната дума на подсъдимия Любомир Лулчев

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

Член съдия Ст.
Това народът го знае. Хората вземат жилищата на евреи, изпъждат ги оттук и оттам.” Мисля, че изпъждаха тогава евреите от София. Аз пратих моя брат да гледа, понеже беше инспектор във Вътрешното министерство. Той ми разправяше, че стават неща покъртителни. Аз исках да реагирам: или да се наложа, или да се махна оттам. Член съдия Ст. Манов: - Какви покъртителни? - Жени и деца, натъпкани във вагони по 60 души, вместо по 45, не им дават достатъчно храна. А той ми каза как са поместени в някакво здание в Скопие. Той каквото могъл лично, направил, но имало някой представител на германското правителство, който се намесил и ги натикал във вагоните като животни. Председателят: - После къде са ги закарали?
към текста >>

Член съдия Ст.
Багрянов идва при мене и си чете два пъти речта. Щом я прочете, аз му казах: “Багряне - както му виках, - след тая реч, или торбичката на рамо, и - в Делиормана, или - по-нагоре.” Той каза: “Туй аз не мога да търпя повече.” Когато аз казах на царя, че Багрянов ще говори една реч, в която ще застъпи това и това, царят каза: “Добре, нека го застъпи.” Това беше за ред законоположения, за които бяха съгласни всички. Но когато произнесе речта си Багрянов, той я завърши по един неочакван начин. И срещу този неочакван начин царят беше като бесен и каза: “Той ми изтърбуши кабинета. Когато аз чаках да бъда пред немците единен, той изтърбуши кабинета.” Той ходеше с ръце в джобовете насам-натам. Член съдия Ст. Манов: - Все от немците се страхува царят. Народен обвинител Ат. Армянов: - Стана ли въпрос, че това, което препоръчал Багрянов, трябвало да излезе от целия кабинет, а той скрил това и го изнесъл като свое? - Да, тъй беше. Царят каза: “Нали ти каза, Лулчев, че е хубаво и ти му тъпка главата, но това не е политика на правителството, това е негова програма и той ми изтърбуши кабинета.” Адвокат д-р X.
към текста >>

Това Лулчев го разбира накрая.. [Въпрос на член съдия Ст.
- Моля, извинете. Тук ме засягат много тия работи. - Вие казвате, че нищо не сте предали от разговорите? - От две години Учителят ми казва: “Не му говори нищо”, но аз му казвах, че не мога така да завърша. 42. Цар Борис III създава целенасочено тази систима на управление на мошеници, за да може да се хвърля цялата вина върху тях, а не върху него. Това Лулчев го разбира накрая.. [Въпрос на член съдия Ст. Манов:] - Кога беше започнало да Ви става ясно, че Вашата линия политическа, един вид, обществена - Вие с политика не се занимавате, иначе такива въпроси нямаше да Ви задават и такива отговори нямаше да давате на главния народен обвинител... - кога на Вас стана ясно непримиримостта на Вашите становища - това на царя и Вашето? - То беше в началото на август 1943 г. Той ме нарече “първобитен”, - Не съжалихте ли, когато Ви стана ясно, за цялата безплодна работа, която сте проявили, стараейки се да въздействувате, да внушите на покойния цар да установи народна линия, т. е, да даде възможност на народа чрез свободни избори да каже своята воля, народът да избере свои избраници, които да изберат свои управници, а царят да не ходи из разни ъгли да събира сведения от тоя и от оня, и съвети да иска чрез хороскопи - не сметнахте ли тогава, че цялата Ваша по-раншна дейност е била съвършено безплодна? Вие казахте преди известно време: “Аз не щях да бъда на тази подсъдима скамейка, ако слушах Учителя”, т. е.
към текста >>

96. B. ПИСМА, ИЗПРАТЕНИ ДО ЦАР БОРИС III, ДО МИНИСТРИ, ДО КОМАНДИРИ, ИЗПРАТЕНИ И КАТО КОПИЯ ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЗА ДА СЪДЕЙСТВУВА

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора

Непосредствено след войната, като млад правник и съдия, е служил всеотдайно на родното правосъдие.
Завръщането му бе утвърдено от Народното събрание и одобрено от Негово Величество Царя. На 3 юли т. г. биде задържан и отведен в три и половина часа през нощта без никакъв повод от негов страна, в V-ти полицейски участък и оттам - в концентрационен лагер в гр. Асеновград. Както във Франция в миналото, така също и в България, тогава и сега, при завръщането му, Илия Янакиев не е сторил никакво углавно или политическо провинение, но напротив-животът му тук до втората половина на 1925 г, когато е напуснал България с редовен паспорт, издаден от Русенското околийско управление, е бил само низ от величави подвизи и достойни дела за цар, род и родина. Още от ученическата скамейка той постъпва в казармите и школата за запасни подпоручици и като кандидат офицер взема дял в бляскавите победи на нашата войска. Непосредствено след войната, като млад правник и съдия, е служил всеотдайно на родното правосъдие. Неговата зла участ днес е несъмнено съвсем незаслужена, макар и да го е постигнала поради едно моментно и идейно за времето увлечение в онази далечна страна, отгдето за миг не е преставал да обича безпределно своята родина. И после, поради това моментно увлечение той достатъчно вече изкупи вината си там, по концентрационните лагери на Франция, цели две години. Със завръщането си в България Илия Янакиев не бе излизал никъде и не бе се срещал с никого, освен по изваждане необходимите му документи и направените постъпки за новото му постъпване в съдебното ведомство, и тъкмо когато щеше да постъпи на служба, той биде арестуван и отведен, и то, повтарям, абсолютно без никакъв повод и без никаква вина. И най-малкото сторено респективно неговото освобождение ще върне за втори път наново към живота: майка - 75-годишна болна старица, сестра, по-малък брат и самия него. В концентрационния лагер гр, Асеновград не се позволява изпращането на провизии.
към текста >>

97. Лекуване на хора

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Отначало мъжът й е бил учител, а после съдия следовател - много сериозен и строг човек.
10. София Попова е родена в 1854 г. -10 години преди идването на Учителя.Като момиче е била весела, жизнерадостна и всички я обичали. Това е било живота й преди освобождението на България. Омъжва се и се задвижва кармата и започват големите й страдания, следващи едно след друго. Отначало мъжът й е бил учител, а после съдия следовател - много сериозен и строг човек. След раждането на първото й дете, заболява от тумор в корема, придружен от много силни болки. Мъжът й се грижи за нея и я води на лекари, но тя не смее да си направи операция.С голяма мъка отглежда децата си, защото всяко движение й причинява болки.След раждането на третото си дете, на третата вечер сънува сън, че при леглото й идва един човек с бяла брада, облечен в бели дрехи и сяда до краката й. Тя не го познава, но събрала много мъки и страдания, си изповядва живота пред него. От време навреме непознатият й казва: „Всичко ще ти мине! " Говорила му за тежката си болка.
към текста >>

98. 14. Любомир Лулчев

Според едно ясновидско предсказание съдията Пилат е мъдрият еврейски цар Соломон, който завършва живота си с падение.
Вие сами носете тази отговорност. Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне." Обаче, Мойсей беше предсказал на евреите, че Бог ще издигне пророк между тях, когото те трябва да слушат и да му се подчиняват. Който не Го слуша, ще бъде заличен от лицето на Земята. (33 б, с. 233) Евреите понесоха последствията на своята неразумна постъпка и 2000 години бяха разпръснати по целия свят без отечество и постоянен дом. Според едно ясновидско предсказание съдията Пилат е мъдрият еврейски цар Соломон, който завършва живота си с падение. Той предизвиква неизброими страдания и нещастия на евреите след своето, изпълнено с удоволствия, лакомия и похот царуване. Благодарение на това, че той като съдия отказва да осъди праведника Христос, кармата на евреите се смекчи и те останаха да съществуват като народ, макар и разпръснати по целия свят. Когато започва изграждането на Изгрева, Лулчев оставя жена си Гела, дъщеря на генерал Радойков, който като комендант на Търново през 1915 г. разтуря събора на Братството, да живее в апартамента им в София, а той си прави дъсчена барака на Изгрева в съседство с кларнетиста Йордан Симеонов. След като я построява, написва по стените й различни йогически знаци.
към текста >>

Благодарение на това, че той като съдия отказва да осъди праведника Христос, кармата на евреите се смекчи и те останаха да съществуват като народ, макар и разпръснати по целия свят.
Който не Го слуша, ще бъде заличен от лицето на Земята. (33 б, с. 233) Евреите понесоха последствията на своята неразумна постъпка и 2000 години бяха разпръснати по целия свят без отечество и постоянен дом. Според едно ясновидско предсказание съдията Пилат е мъдрият еврейски цар Соломон, който завършва живота си с падение. Той предизвиква неизброими страдания и нещастия на евреите след своето, изпълнено с удоволствия, лакомия и похот царуване. Благодарение на това, че той като съдия отказва да осъди праведника Христос, кармата на евреите се смекчи и те останаха да съществуват като народ, макар и разпръснати по целия свят. Когато започва изграждането на Изгрева, Лулчев оставя жена си Гела, дъщеря на генерал Радойков, който като комендант на Търново през 1915 г. разтуря събора на Братството, да живее в апартамента им в София, а той си прави дъсчена барака на Изгрева в съседство с кларнетиста Йордан Симеонов. След като я построява, написва по стените й различни йогически знаци. Учителят веднага извиква сестра Елена Андреева и й нарежда да отиде и да му каже да изтрие всичките знаци, защото те са в сила да разрушат не само неговата барака, но и целия Изгрев. Сестрата отива при него, предава нареждането на Учителя и той веднага премахва знаците.
към текста >>

99. 4. Божественият Дух и Новата епоха

Че си професор, съдия, учител - всички сте впрегнати на работа.
Вие употребявате и тях като градивен материал. Като използвате труда на животните, те ще кажат: Какво искат тия хора от нас? Ще им кажете, че и те трябва да вземат участие във вашата култура Както ви е използвате низшите същества , така и вас използват висшите същества . Те ви впрягат на работа , а вие мислите , че сте свободни . Аз виждам какви тежки хомоти носите. Че си професор, съдия, учител - всички сте впрегнати на работа. Кажете ми: Кой от вас е свободен? Какво става с човека, като остарее? - Краката и ръцете му почват да треперят. Това не е ли впрягане, не е ли ограничение?
към текста >>

100. 5. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА НАМЕРЯТ СВОЯ УЧИТЕЛ