Търсене в текстове за 'Събитие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 184 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките.
Waniel МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА Под това име е известна в културната история на Европа през средните векове един прост уред, с който са си служили да откриват подземни води, рудни легла, та дори и престъпници: – официалната криминална история на Франция е отбелязала в своите анали хващането на трима убийци (1692 г.), заповядано от Лионския съд с помощта на един селянин Жак Ейнар, служещ си с магическата пръчка. Подобно, чудно за европееца търсене убийци и престъпници с пръчки, се практикува и сега в някои индуски племена. Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр.
към текста >>

2. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Астрологичното изследване изхожда от следните данни: дата и място на раждането на даден индивид или на извършването на известно събитие, което значи: изчисляване положението на слънцето, луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо.
Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с астрология, не е още никакво научно доказателство. Туй само може да ни вдъхне вяpa в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания. Въпросът за истинността на астрологията днес е разрешен чисто научно. И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експериментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвременната наука, по нататък за някакви субективни вярвания в астрологията и дума не може да става – ние ще бъдем изправени пред нейната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата. Но, преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичния проблем, ще хвърлим един бегъл поглед върху астрономичните елементи, с които астрологията оперира*. Астрологичното изследване изхожда от следните данни: дата и място на раждането на даден индивид или на извършването на известно събитие, което значи: изчисляване положението на слънцето, луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо. С други думи, ние снемаме небесна карта за даден астрономичен момент, в която фигурира кръга на зодиака с 12-те си знакове, по които са разпределени слънцето, луната и планетите, според своите дължини (еклиптични координати) и ориентираме този зодиак според местните данни: географска дължина и широчина и час на раждането. При това нас ни интересува геоцентричното положение на астрономичните елементи. Ще изясним горното: Еклиптиката или видимият път на слънцето се разделя, както знаем, на 12 знака, като се изхожда от пролетната равноденствена точка, всеки от по 30°. Тези знакове са подред: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. На нашата фигура кръгът представя еклиптиката.
към текста >>

3. Перспективи за едно ново знание Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

За днешните хора, които ся изгубили способността да преживяват нещата, това събитие в живота на земята се свежда към една суха дата, към една мъртва, безжизнена цифра, написана на книжен календар.
ИЗГРЕВЪТ НА ГОДИНАТА Годишният кръг на живота си има своя изгрев, своето пладне, своя залез и своята полунощ. Изгревът на Годината – това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка – точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката. А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден Година - това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. За днешните хора, които ся изгубили способността да преживяват нещата, това събитие в живота на земята се свежда към една суха дата, към една мъртва, безжизнена цифра, написана на книжен календар. Дори и астрономите, които изчисляват с точност до секунда мига, в който слънцето встъпва в пролетната равноденствена точна се задоволяват с едно механично прекарване през своя ум на няколко астрономически данни, които характеризират този миг, а когато той дойде – особено в ранните часове на зората, както това се случва в много места на земята – те спят. А що да сторят, ще попитат някои, мигар да станат да му се поклонят ? – Ни най-малко, защото слънцето съвсем не се нуждае ни от метаните на хората, ни от тяхното суетно поклонство. То непрекъснато разлива живот и иска само едно: хората да отворят широко своите врати и прозорци, за да поемат неговото щедро обилие. То иска ръце, готови да вземат, сърца, жадни да поемат соковете на неговия живот... И колко сме смешни ние, съвременните хора със своите възгледи: да кисне човек няколко часа наред в някое одимено, смрадно кафене, дето бучи негърската музика на джаз-банда, или да зяпа илюзорните картини по платната на някое кино – туй се смята за почтено и естествено.
към текста >>

4. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

На другия ден мълвата за това събитие се носела в целия Рим.
– Моля ти се, извикал Нерон, – освободи ме от това положение и ще те оставя свободна. Тя си отмахнала ръката и той се отпуснал на земята. Но Нерон, отвикнал да държи сметка за обещанията си, не мислел така лесно да се остави и посегнал втори път, но отново се намерил в същото положение. Тогава Амриха отворила вратата и си излязла. Пазителите преторианци се втурнали към нея с желание да я спрат, но всеки, който дръзвал да се доближи до нея, увисвал във въздуха. На другия ден мълвата за това събитие се носела в целия Рим. Никой не смеел да безпокои Амриха; тя помагала на бедните и носела утеха на онеправданите. Нерон издал строга заповед никой нищо да не говори за нея. Забрави се Амриха, но само в паметта на онзи, за които тя беше изобличение с безукоризненото си държане. Обаче хората на доброто я имаха за образец, пример за подражание и не я забравиха.
към текста >>

5. Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Следователно пълното преставане на действието на златото в дадения случай означава важно събитие.
Разтворът стана съвсем гъст и изглеждаше като пресечен. Полученият в този случай образ не показваше вече реакцията на златото. Течността се качи доста високо при всички опити в деня на затъмнението в сравнение с други дни (което може би се дължеше на по-силното лунно влияние през този ден). Обаче филтрирната хартия си остана съвършено бяла; долу се яви тъмно-морава, почти хоризонтална линия. Нормалните образи от злато и калай имат голяма нежност, мекота. Следователно пълното преставане на действието на златото в дадения случай означава важно събитие. Вместо красив образ с жълт и виолетов цвят причинен от златото, с означение на силовите действия на калая върху образа, имах пред себе си, бих могъл да кажа, само просто всмукване на чиста вода; златото и калаят бяха свалени на дъното като гъста черна утайка, която начерта една дебела черна линия. Как трябва да се разбира това? Това можем да разберем само като си отдръпнем погледа от съда със златно-калаения разтвор и от филтрирната хартия, потопена в него и погледнем вън на света. Ще видим, че тогаз слънцето не може да изпраща лъчите си на земята. Целият свят чувствува това космично събитие.
към текста >>

Целият свят чувствува това космично събитие.
Следователно пълното преставане на действието на златото в дадения случай означава важно събитие. Вместо красив образ с жълт и виолетов цвят причинен от златото, с означение на силовите действия на калая върху образа, имах пред себе си, бих могъл да кажа, само просто всмукване на чиста вода; златото и калаят бяха свалени на дъното като гъста черна утайка, която начерта една дебела черна линия. Как трябва да се разбира това? Това можем да разберем само като си отдръпнем погледа от съда със златно-калаения разтвор и от филтрирната хартия, потопена в него и погледнем вън на света. Ще видим, че тогаз слънцето не може да изпраща лъчите си на земята. Целият свят чувствува това космично събитие. Хората се намираха под силното впечатление на това събитие. Даже и най-нечувствителните хора го чувствуваха. Цялата природа беше изменена в този момент. Сенките имаха лунни форми. Бледна светлина падаше върху всички предмети.
към текста >>

Хората се намираха под силното впечатление на това събитие.
Вместо красив образ с жълт и виолетов цвят причинен от златото, с означение на силовите действия на калая върху образа, имах пред себе си, бих могъл да кажа, само просто всмукване на чиста вода; златото и калаят бяха свалени на дъното като гъста черна утайка, която начерта една дебела черна линия. Как трябва да се разбира това? Това можем да разберем само като си отдръпнем погледа от съда със златно-калаения разтвор и от филтрирната хартия, потопена в него и погледнем вън на света. Ще видим, че тогаз слънцето не може да изпраща лъчите си на земята. Целият свят чувствува това космично събитие. Хората се намираха под силното впечатление на това събитие. Даже и най-нечувствителните хора го чувствуваха. Цялата природа беше изменена в този момент. Сенките имаха лунни форми. Бледна светлина падаше върху всички предмети. На всички същества направи впечатление слънчевото затъмнение.
към текста >>

6. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всяка ваша мисъл се наблюдава - дори и най-тихото движение на една мисъл бива забелязвана И всяко събитие - дори най-второстепенната случка в всекидневния ви живот - се оценява като изпитание, за да се види, какъв род мисли тя събужда във вас; никой и нищо не би трябвало да има силата да предизвиква във вас нежелани мисли.
Те ги виждат? А също и аз. Вас повече ценят по стойността на вашите мисли, отколкото по всяко друго нещо. Особено от вашите мисли зависи вашият растеж. Мярката от обич и чистота, която влагате в вашите мисли - това решава, дали можете да влезете в бъдещата раса. Всяка ваша мисъл се наблюдава - дори и най-тихото движение на една мисъл бива забелязвана И всяко събитие - дори най-второстепенната случка в всекидневния ви живот - се оценява като изпитание, за да се види, какъв род мисли тя събужда във вас; никой и нищо не би трябвало да има силата да предизвиква във вас нежелани мисли. Следствието бива неизличимо написано; защото всяка мисъл предизвиква трептения в свръхземната материя и тъй отпечатва в нея един доклад, който е за мене отворена книга. Много страници са изцапани, недостойни, твърде често безценни... Напразно диря една чиста и достойна любяща и градяща мисъл, която да помогне на човечеството да дойде по-близо денят, в който да се изявя в величествената нова раса! Как стои вашият доклад? Какво ще направите, за да стане той ло-добър? Какво прибавяте към него всеки час?
към текста >>

7. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

* * * Друго едно събитие от първостепенна важност за по-нататъшното развитие и задълбочаване на всеобщата социална криза представлява борбата за икономическа и политическа независимост на Индия.
Евтините руски стоки внасят тревога и смущение всред страните на стария свят. Един неочакван и много опасен конкурент се явява на стеснения твърде много международен пазар, и при това не само като обикновен конкурент, а като представител на една нова система на трудова и социална организация, с която старият свят трябва вече и на почвата на международната обмена да си премери силите. Това е само едно разширение на гигантската борба, повсеместна, международна, между силите на стария и силите на новия свят. По тоя начин въпросът за господството на тая или оная социална форма се слага все по-практически и конкретно: кой ще издържи в голямата икономическа и политическа борба, кой ще осигури на народните маси повече култура и просвета, кой ще ги ентусиазира повече и извика към свръхусилие и плодовита творческа работа; кой ще даде по-евтин хляб, по-евтини средства за съществуване и блага, като осигури чрез това и по-широка икономическа и политическа свобода на тия маси; кой ще създаде в своите граници по-пълна хармония, по-съвършено братство, по-мощен подем за всестранно развитие. Явно е, че заздравяването на съветския режим и изпъкването на съветските републики в ролята на опасен конкурент, иде значително да влоши международната криза, да засили желанието на враговете на съветския строй и съветските републики да се справят решително и веднъж за винаги с тях; то иде да създаде една още по-обтегната и несигурна международна и социална атмосфера. * * * Друго едно събитие от първостепенна важност за по-нататъшното развитие и задълбочаване на всеобщата социална криза представлява борбата за икономическа и политическа независимост на Индия. Тая борба се явява и в формата на бойкот на чуждестранните и главно английски стоки. А Индия, със своето 300-милионно население и примитивно производство, е най-широкият пазар за английските стоки и най-богатият източник на сурови продукти и държавни приходи. Борбите в Индия упражняват вече голямо влияние върху икономическото положение в Англия, като преди всичко увелича-ват все повече числото на безработните. Тия борби имат своя ефект и във всички други колониални държави, където експлоатацията и подтисничеството след войната са се засилили. Тук тия борби пораждат и засилват стремежа към освобождение от чуждото подтисничество.
към текста >>

8. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Благодарение на един дивен апарат, човек може да присъства със съзнанието си почти едновременно на някое събитие, което става на противоположния полюс на земята.
И затова Балканският полуостров в ония времена е бил много „далеч" от Великобритания – далеч с месеци! Днес това разстояние – не пространствено, а по време – е много съкратено. И сега, за съзнанието на съвременния жител на Балканския полуостров Англия е извънредно „близо." Телеграфът в миналите десетилетия, а в наши дни радиото, съкратиха още повече това разстояние. Днес мисълта на един човек се предава и възприема по всички точки на света с магична бързина. Една радио-вълна – носителка на човешкото слово – обикаля за 1 секунда няколко пъти земното кълбо. Благодарение на един дивен апарат, човек може да присъства със съзнанието си почти едновременно на някое събитие, което става на противоположния полюс на земята. А в миналите векове? Дори големи събития, като войни, въстания, земетръси, опустошителни стихии, едва са достигали до слуха на отдалечени по пространство жители на Европа. И да са достигали – те са били замиращите, угасващи вълни на тия събития. Не че те не са се предавали. Те са се разнасяли пак със същата магична бързина из целия свят, ала съзнанието на хората не е било достатъчно будно да ги долови.
към текста >>

9. НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Затова ние можем да четем за едно историческо събитие, напр.
Л. Лулчев ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ Свидетели сме на много събития, съвременници сме на книги, излезли по един или друг повод да изяснят исторически дадена епоха или личност. Колкото и да е странно, в тия исторически книги много от фактите са тъй изопачени по своето нареждане или обяснение, че престават да имат каква да е истинност в себе си и стават изложение на една възможност при дадените условия, без да е това обаче една действителност. По този начин се реабилитираха „исторически" Боржиите, сега Нерон и пр. от съвременни историци. Дойдем ли до самото отбелязване на фактите, обяснението, свързването и разкриване причинната връзка, ние попадаме на още по-голямо разнообразие, дълбочина и мирогледи, защото тъкмо там, волно или неволно, се отразява субективното в историята, или тъй наречената „школа", към която принадлежи историка. Затова ние можем да четем за едно историческо събитие, напр. френската революция толкова много и различни съчинения, в най-категорична форма – и често с противоречиви становища; и за събитие, на което сме съвременници, като например голямата Европейска война, търсят и петнадесет години след свършването ù да изнасят във всевъзможни дипломатически сини, червени, зелени и пр. книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна! От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи[1] и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим, каква достоверност е съществувала в ония хроники и др. документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др. и от които съвременните историци „черпят материали" – сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури – разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността – това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали, в една епоха, много по-близка до нас и за които вдигането на завесата, която ги прикрива да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно.
към текста >>

френската революция толкова много и различни съчинения, в най-категорична форма – и често с противоречиви становища; и за събитие, на което сме съвременници, като например голямата Европейска война, търсят и петнадесет години след свършването ù да изнасят във всевъзможни дипломатически сини, червени, зелени и пр.
Колкото и да е странно, в тия исторически книги много от фактите са тъй изопачени по своето нареждане или обяснение, че престават да имат каква да е истинност в себе си и стават изложение на една възможност при дадените условия, без да е това обаче една действителност. По този начин се реабилитираха „исторически" Боржиите, сега Нерон и пр. от съвременни историци. Дойдем ли до самото отбелязване на фактите, обяснението, свързването и разкриване причинната връзка, ние попадаме на още по-голямо разнообразие, дълбочина и мирогледи, защото тъкмо там, волно или неволно, се отразява субективното в историята, или тъй наречената „школа", към която принадлежи историка. Затова ние можем да четем за едно историческо събитие, напр. френската революция толкова много и различни съчинения, в най-категорична форма – и често с противоречиви становища; и за събитие, на което сме съвременници, като например голямата Европейска война, търсят и петнадесет години след свършването ù да изнасят във всевъзможни дипломатически сини, червени, зелени и пр. книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна! От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи[1] и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим, каква достоверност е съществувала в ония хроники и др. документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др. и от които съвременните историци „черпят материали" – сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури – разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността – това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали, в една епоха, много по-близка до нас и за които вдигането на завесата, която ги прикрива да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно. Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори.
към текста >>

И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр.
И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло. И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце. Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността. А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно малко по-дълбоко съпоставяне на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиции ... Тия мисли ние взимаме само като увод към следващата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите.
към текста >>

че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора.
Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло. И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце. Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността. А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно малко по-дълбоко съпоставяне на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиции ... Тия мисли ние взимаме само като увод към следващата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите. В проявата на това развитие народите следват определени линии на природата – планините, реките и моретата, водени несъзнателно (за масата е думата) от известни магнетични и електрични земни течения, които обуславят физиологическото разцъфтяване на техния вътрешен и външен живот – по-чист въздух, по-хубава и буйна растителност, голям жизнен интензитет, душевна лекота и пр.
към текста >>

10. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Да се обърнем сега към събитието, разказано в книгата на пророк Даниеля.
Нямам умисъл да се спирам сега на този въпрос, но ще кажа пътем, че все пак и днес има дори и в научната област пророци, само че на дребно. Вземете запример съвременните метеоролози, които предричат времето за ден, за два, но плахо, несигурно. По някой път и видни социолози и икономисти се осмеляват да предсказват известни събития от политическо или стопанско естество, но по-скоро във форма на предвиждания. Техният език почти никога не достига патоса и увереността на древните пророци. А един сериозен и дълбок мислител, Шпенглер, мисли че е намерил един инструмент за предричане: именно неговата аналого-хомологична схема за развоя на културите Все пак тези „предричания" и „пророчества", допустими в границите на съвременния научен мироглед, се отличават съществено от оня вид предричания, които се съдържат в книгите на древните пророци или Апокалипсиса. Да се обърнем сега към събитието, разказано в книгата на пророк Даниеля. Небукаднецар, цар на Вавилон, сънувал сън, – така се казва в книгата – който смутил духа му. Ала на утрото сънят изчезнал из паметта ту. Останал само неговият душевен смут. Призовава той Вавилонските маги и звездобройци – тогавашните професори да му разкрият съня и като го разкрият, да го изтълкуват. „Кажи съня си на рабите си", отвърнали те и „ние ще ти кажем тълкуванието му".
към текста >>

11. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Те нямат нужда от „книгите на пророците", дето е само иносказателно предречено великото събитие.
Фараон – Небукаднецар – Ирод, различни имена на едно и също нещо, на един и същи фокус в неговата мъжка полярност. Защото той си има своя спрегнат фокус с женска полярност. Без да се спирам на подробности, аз ще дам само някои бегли указания за естеството на двата пътя. Тримата мъдреци, обитаващи във „вътрешния изток", знаят предварително, че ще се роди „Царят Юдейски", защото са видели да изгрява неговата звезда. Тя ги води и очертава пътя им от „далечен изток" до „пещерата Витлеемска". Те нямат нужда от „книгите на пророците", дето е само иносказателно предречено великото събитие. Показана е само една област – Витлеем, но точният момент – най-важното – не е посочен. А „движещата се звезда" е един точен път, един разумен процес със свое начало: изгрева на звездата в един определен момент и място, с определена посока и свой зенит: заставане точно в определено време в точно определено място: „пещерата във Витлеем". Един напълно определен процес, точен, прецизен, с определени елементи по пространство и време. Той води точно право към целта, в самата точка. Води безпогрешно.
към текста >>

Този път, достигнал целта, не се връща назад: само веднъж минава през „Иерусалим", „Ирод", за да хвърли светлина с велика щедрост върху един тъмен пункт – „времето" на онова събитие, чието „място" е само приблизително и общо указано в „Книгата на пророка".
Той води точно право към целта, в самата точка. Води безпогрешно. Забележете и чувството, което съпровожда пътуването по пътя на звездата. Чувство на дълбоко благоговение: тримата мъдреци всеки със своя дар, отиват да се поклонят на детето. Аз няма повече да се докосвам до тая трепетна тайна: който може да съзерцава геометричната линия на тоя път, той ще определи всичките ù съществени свойства, типични точки, характерни закривления, и ще ги преведе в качества и добродетели. Този път, достигнал целта, не се връща назад: само веднъж минава през „Иерусалим", „Ирод", за да хвърли светлина с велика щедрост върху един тъмен пункт – „времето" на онова събитие, чието „място" е само приблизително и общо указано в „Книгата на пророка". Но не се връща назад към „Ирод", а следва друг път към „вътрешния Изток". Вестта за „Звездата", която предвещава раждането на новия цар – на една нова, велика идея и заминаването на мъдреците, хвърля Ирод, „а с него и цял Иерусалим", в голям смут. Иерусалим, това е израз на цял един строй – политико-социален и икономически, със своите религиозни и научни системи и теории. И тогава се събират „първосвещениците" и „книжниците" при Ирод да търсят „данни", „указания" в книгите. Всякога е било така.
към текста >>

12. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

На факта, че откак човeцитe се помнят като човеци, това събитие все е ставало.
Двете изключения Никой не се съмнява, че слънцето и утре ще изгрее. На какво почива тази увереност? На факта, че откак човeцитe се помнят като човеци, това събитие все е ставало. И наистина, според една формула в теорията на вероятностите, ако слънцето е изгрявало в продължение на 100 години, т.е. около 36500 дни без изключение, то вероятността да изгрее и утре, ще бъде 36501/36502 или 0,999975, сиреч практически почти единица, а това ще рече, че събитието е почти сигурно. Изключенията спадат в областта на милионните части. Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрява то в течение на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т.е. тя ще бъде още по-голяма.
към текста >>

около 36500 дни без изключение, то вероятността да изгрее и утре, ще бъде 36501/36502 или 0,999975, сиреч практически почти единица, а това ще рече, че събитието е почти сигурно.
Двете изключения Никой не се съмнява, че слънцето и утре ще изгрее. На какво почива тази увереност? На факта, че откак човeцитe се помнят като човеци, това събитие все е ставало. И наистина, според една формула в теорията на вероятностите, ако слънцето е изгрявало в продължение на 100 години, т.е. около 36500 дни без изключение, то вероятността да изгрее и утре, ще бъде 36501/36502 или 0,999975, сиреч практически почти единица, а това ще рече, че събитието е почти сигурно. Изключенията спадат в областта на милионните части. Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрява то в течение на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т.е. тя ще бъде още по-голяма. Колкото едно събитие е ставало по-неизменно, с по-голяма точност, толкова с по-голяма увереност го очакваме пак да стане. От чисто теоретично гледище, ние не можем да очакваме да изгрява слънцето в течение на още 1 милиард години, след като то е изгрявало вече 1 милиард години, със същата сигурност, с каквато можем да очакваме това събитие в течение на още само една година, както беше в по-горния случай.
към текста >>

Колкото едно събитие е ставало по-неизменно, с по-голяма точност, толкова с по-голяма увереност го очакваме пак да стане.
И наистина, според една формула в теорията на вероятностите, ако слънцето е изгрявало в продължение на 100 години, т.е. около 36500 дни без изключение, то вероятността да изгрее и утре, ще бъде 36501/36502 или 0,999975, сиреч практически почти единица, а това ще рече, че събитието е почти сигурно. Изключенията спадат в областта на милионните части. Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрява то в течение на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т.е. тя ще бъде още по-голяма. Колкото едно събитие е ставало по-неизменно, с по-голяма точност, толкова с по-голяма увереност го очакваме пак да стане. От чисто теоретично гледище, ние не можем да очакваме да изгрява слънцето в течение на още 1 милиард години, след като то е изгрявало вече 1 милиард години, със същата сигурност, с каквато можем да очакваме това събитие в течение на още само една година, както беше в по-горния случай. Тук вероятността е 1000000001/20000000002, сир. ½ и следователно събитието е съмнително. Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки на време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития – колкото и сигурни да ни изглеждат днес за днес, колкото и да ни се струват резултат от един неумолим природен закон, щом като тия събития се отдалечат много по време и пространство. Казвам „и пространство”, защото и далечните обекти, като за пример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни вдъхнат пълна увереност.
към текста >>

От чисто теоретично гледище, ние не можем да очакваме да изгрява слънцето в течение на още 1 милиард години, след като то е изгрявало вече 1 милиард години, със същата сигурност, с каквато можем да очакваме това събитие в течение на още само една година, както беше в по-горния случай.
около 36500 дни без изключение, то вероятността да изгрее и утре, ще бъде 36501/36502 или 0,999975, сиреч практически почти единица, а това ще рече, че събитието е почти сигурно. Изключенията спадат в областта на милионните части. Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрява то в течение на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т.е. тя ще бъде още по-голяма. Колкото едно събитие е ставало по-неизменно, с по-голяма точност, толкова с по-голяма увереност го очакваме пак да стане. От чисто теоретично гледище, ние не можем да очакваме да изгрява слънцето в течение на още 1 милиард години, след като то е изгрявало вече 1 милиард години, със същата сигурност, с каквато можем да очакваме това събитие в течение на още само една година, както беше в по-горния случай. Тук вероятността е 1000000001/20000000002, сир. ½ и следователно събитието е съмнително. Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки на време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития – колкото и сигурни да ни изглеждат днес за днес, колкото и да ни се струват резултат от един неумолим природен закон, щом като тия събития се отдалечат много по време и пространство. Казвам „и пространство”, защото и далечните обекти, като за пример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни вдъхнат пълна увереност. Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни.
към текста >>

½ и следователно събитието е съмнително.
Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрява то в течение на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т.е. тя ще бъде още по-голяма. Колкото едно събитие е ставало по-неизменно, с по-голяма точност, толкова с по-голяма увереност го очакваме пак да стане. От чисто теоретично гледище, ние не можем да очакваме да изгрява слънцето в течение на още 1 милиард години, след като то е изгрявало вече 1 милиард години, със същата сигурност, с каквато можем да очакваме това събитие в течение на още само една година, както беше в по-горния случай. Тук вероятността е 1000000001/20000000002, сир. ½ и следователно събитието е съмнително. Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки на време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития – колкото и сигурни да ни изглеждат днес за днес, колкото и да ни се струват резултат от един неумолим природен закон, щом като тия събития се отдалечат много по време и пространство. Казвам „и пространство”, защото и далечните обекти, като за пример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни вдъхнат пълна увереност. Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни. При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас, интервали на време и пространство. Ала има друга една област – областта на човешкия живот, както индивидуален така и социален, в която нашата неувереност се дължи на други причини.
към текста >>

Макар тук вероятността, както ни я дава формулата на Jevons'a, да е 31/32 или 0,973..., значи практически достатъчно близка до единица, все пак ние не можем да очакваме това събитие със същата увереност, както изгряването на слънцето.
Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни. При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас, интервали на време и пространство. Ала има друга една област – областта на човешкия живот, както индивидуален така и социален, в която нашата неувереност се дължи на други причини. Тук ние сме почти изцяло в областта на вероятностите, където покрай приблизителните, статистични закономерности ние често се натъкваме на ред „отклонения", „случайности", „изключения". Кой от нас може да очаква със същата сигурност, с каквато очаква изгрева на слънцето, че един влак, който в течение на 30 дни, да речем, е тръгвал точно в 8 часа сутринта, ще тръгне в 8 часа и на 31-ия ден? Макар тук вероятността, както ни я дава формулата на Jevons'a, да е 31/32 или 0,973..., значи практически достатъчно близка до единица, все пак ние не можем да очакваме това събитие със същата увереност, както изгряването на слънцето. В този случай, ние можем да очакваме изобщо повече изключения, отколкото при първия. Особено пък, ако такива вече са настъпили. Ако запример, един български влак, в течение на 30 дена, 28 пъти е тръгвал точно в 8 ч., а 2 пъти е закъснял, вероятността да тръгне на 31-ия ден пак точно в 8 часа, е вече по-малка, а именно тя е 29/32 или 0,906... Колко можеш да разчиташ тогава на един човек, който от 19 случаи, в които си имал работа с него, 14 пъти ти е казал истината, а 5 пъти те е излъгал? Според същата формула: 15/21 или около 71%. И наблюденията потвърждават, общо взето, тая формула, която има впрочем емпиричен произход.
към текста >>

И наистина, формулата показва, че колкото по-малко пъти искаме да се сбъдне едно събитие, което вече е ставало досега, толкова по-голяма е вероятността то пак да стане.
То още не произтича у него от един непреривен вътрешен извор, от един непоколебим вътрешен принцип, а търпи външни влияния, колебае се. И тогава, под човек с характер, под добродетелен човек в истинска смисъл на думата, трябва да се подразбира човек, у когото вероятността да прояви едни или други душевни качества клони към единица, дори е единица. С други думи, тя престава да бъде вероятност, а се превръща в нещо сигурно. Ясно е тогава и друго: защо хората с характер, защо мъдреците не обещават да сторят нещо, освен за един път. При постоянно флуктуиращите условия на земята, да се обещава повече, е рисковано. И наистина, формулата показва, че колкото по-малко пъти искаме да се сбъдне едно събитие, което вече е ставало досега, толкова по-голяма е вероятността то пак да стане. Запример, ако искаме влака на 31-ия ден, т.е още веднъж, пак да тръгне в 8 часа, вероятността е 31/32= 0,973. Но ако искаме това да стане още 10 пъти, вероятността ще бъде 31/42 - 0.738..., значи много по-малка. Спомняме си тогава и формулата на Христа, която сумира мъдростта на цялата житейска опитност: „Не се грижи за утрешния ден. Доста е на деня собственото му зло". Оня, който е изрекъл тая формула, която има характер на статистичен закон, е имал очевидно зад гърба си опит, опит, опит.
към текста >>

Тази дума означава намеса на фактори, които лежат вън от причинния комплекс, що обуславя дадено събитие.
Доста е на деня собственото му зло". Оня, който е изрекъл тая формула, която има характер на статистичен закон, е имал очевидно зад гърба си опит, опит, опит. Който може да се вдълбочи в нея, ще схване интуитивно каква интимна връзка съществува между тоя закон, който цари в света на вечните промени, в света на противоположностите и закона за вечното настояще, който - твърдят - съществува в Абсолютния свят – твърдение, което е впрочем ясно от математично-теоретични съображения. В тоя ред на мисли, естествено се слага въпросът за „случайностите”, за щастливите или злощастни „съвпадения” и т.н. Думата „случайност”, от гледище на статистичната наука, не значи нещо незакономерно, а нещо такова, което поради своята рядкост, не може да се подведе под някой познат закон. Тази дума означава намеса на фактори, които лежат вън от причинния комплекс, що обуславя дадено събитие. Така например един човек, който от сума време се лута да се настани на работа по „законния ред”, среща случайно на улицата някой стар познат, с когото не са се виждали от години. Спират се, здрависват се, заприказват. От дума на дума. става реч за „назначението”. Оказва се, че този стар познат е близък на „министъра” или „началника” и пр.
към текста >>

13. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И ако някой музикант би написал как птичките започват своята молитва, той би създал цяло събитие.
Вие не сте се вслушвали в течущите извори. Каква приятна музика има между малките камъчета! Пък в някои местности, в някои гори, когато шумолят листата - особена музика има! Когато влизате в природата, от там ще черпите вдъхновение. Един музикант, който има това ухо, той ще чуе неща, които никога в живота си не е чувал. И ако някой музикант би написал как птичките започват своята молитва, той би създал цяло събитие. Някои се опитват да подражават на гръмотевицата, мъчат се да схванат най-грубото. В тия най-груби гласове донякъде са успели, но как пеят птичките - тям още не могат да подражават. А в окултната музика всичко това е възможно. Музиката е един начин, чрез който природата може да оживее за човека. Камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее, и животът ви ще стане сносен.
към текста >>

14. ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Има факти, където нито самовнушението, нито сподавеното и забравено чувство за изживяно страшно събитие някога или на дадено място или на подобни места, нито асоциацията на представите, не могат да ги обяснят.
Нещата, кога се оправят, кога не. Не изглеждат ли тия хора еднакви в приьомите си със старите диваци, които са жертвували дори най-скъпите си близки за да умилостивят духовете и боговете! И странно как днешните хора във века на физиката, техниката и абсолютния реализъм могат още да живеят с дивашки разбирания! Ала има много факти от това естество. И наука и философия не могат да ги обяснят. Има факти, където нито самовнушението, нито сподавеното и забравено чувство за изживяно страшно събитие някога или на дадено място или на подобни места, нито асоциацията на представите, не могат да ги обяснят. Практиката в живота създава у хората един страх и едно верую в подобни случаи и явления, които ние модерните хора ги считаме за суеверия. А те се налагат все пак на съзнанието на хората и по необходимост човек трябва да дири тяхното обяснение. Наред с това дирене като въпиюща необходимост се налага приемането на едно друго - "нематериално" - начало в човека, което е разумно и, което нематериално начало владее целия живот и природа. И без да поддържаме страха при всички подобни случаи, този "нематериален" елемент се явява звеното за правата мисъл в живота и за премахването на суеверията. За най-голямо суеверие, обаче, днес се счита вярата в задгробния мир, в същества от друг свят - в духове.
към текста >>

15. ЕДИНСТВО - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Едно събитие станало на единия край на земята почти в същия момент става вече достояние на всички народи, Даже и появяването на международния език есперанто не е случайно, но пак е в свръзка със споменатата тенденция в развитието и с днешната фаза на човешкото съзнание.
Външното и вътрешното вървят заедно. Напр. не е случаен онзи стремеж към обединение, който е характерен на днешната епоха. Ето, виждаме всевъзможни международни съюзи, международни конгреси. Все повече се свързват хората от разни народи и раси от всички части на света. Това се улеснява и чрез напредъка на техниката и подобрение на съобщителните средства. Едно събитие станало на единия край на земята почти в същия момент става вече достояние на всички народи, Даже и появяването на международния език есперанто не е случайно, но пак е в свръзка със споменатата тенденция в развитието и с днешната фаза на човешкото съзнание. Това може да се нарече още "събуждане на Душата" или зазоряване на космичното съзнание. Всъщност, тези два процеса - разширение на човешките възприемателни способности и събуждане на космичното съзнание - са свързани помежду си, те са зависими един от друг. Тези два процеса, на които сме свидетели днес говорят, че се намираме пред нещо красиво и светло в човешката култура.
към текста >>

16. УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Докато в първата група способности, локализирани непосредно над веждите, играеше основна роля пространството, схванато като нещо, което отделните предмети „заемат" и в което те се разполагат (не можем тук да възприемем нищо, ако то не заема известно пространство, ако няма известни „измерения"); във втората група основна роля играе времето, процеса, събитието.
Да, но тези инструменти той ги е построил, за да увеличат външната, възприемна мощ на неговия тънко диференциран усет за тегло. Тънко развит усет за тегло, покрай другите си художествени дарби, покрай усета за форма, големина и размери, трябва да има и скулпторът. Да знаеш, колко да удариш с млата, колко да натиснеш с пръста глината, с една реч какво налягане да упражниш - това зависи все от този мозъчен център за тегло, тежест или налягане. Развитието на центровете, които френолозите локализират в средната част на челото, а именно: време, тон, памет за дати и събития, памет за места и пътешествия, дава друго направление на умствената дейност. Тук се явява един важен елемент, който характеризира тази група способности - времето. Докато в първата група способности, локализирани непосредно над веждите, играеше основна роля пространството, схванато като нещо, което отделните предмети „заемат" и в което те се разполагат (не можем тук да възприемем нищо, ако то не заема известно пространство, ако няма известни „измерения"); във втората група основна роля играе времето, процеса, събитието. Тук са важни не телата с техните особености, а процесите, събитията, които са станали, ставате или ще станат във времето. Няма да се впущам да разглеждам оная дълбока психологична връзка, която съществува между времето и свързаните с него понятия за периодицитет и ритъм от една страна, и паметта и представянето - от друга. Ала не е случаен фактът, дето френолозите откриват тия способности локализирани в средната челна зона. Тук се крие паметта на човека не само в един кратък период от време, а и от цялото му минало. Тази област е свързана с подсъзнанието - от нейното по-силно или по-слабо развитие зависи творческата дейност на човека,почиваща на паметта и асоциацията на представите.
към текста >>

17. ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОЙТЕ ПОДОБНИ-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В човека на пробуденото съзнание е прозвучал основният тон на живота и затова всичко в него се нарежда музикално, всяко явление, всяко събитие звучи на своето място, подобно тоновете на една музикална пиеса.
Роди се някой - той пее. Умре - той пак пее. Защото човекът на пробуденото съзнание вижда. За него няма смърт, няма прекъсване на живота. Той вижда как животът минава от гама в гама, как модулира от една тоналност в друга, той чува да тупти безсмъртният му ритъм. В човека на пробуденото съзнание е прозвучал основният тон на живота и затова всичко в него се нарежда музикално, всяко явление, всяко събитие звучи на своето място, подобно тоновете на една музикална пиеса. Основният тон - това е мярка. А този основен тон прозвучава у човека в момента, когато съзнанието му се пробуди. Когато човек започне да се самоосъзнава, първият момент на самосъзнанието - това е основният тон до. Разбира се, това до няма нищо общо с условното до на нашия камертон. Прозвучи ли у човека основният тон, неговото съзнание започва вече да възлиза по една стълба, която има 25,000 тона.
към текста >>

18. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Констатираме само едно събитие, което ни най-малко не ни изненадва, защото не е нещо единично.
СФЕРАТА НА МАРС Злобата на деня: Всички съвременни народи усилено се въоръжават. (Из ежедневната преса.) Напоследък телеграфът разпространи из цял свят вестта, че в Япония се извършил опит за преврат, чиято жертва станали няколко души министри. Автори на преврата били група военни измежду младите. В печата се дадоха малко-много сведения за причините на тоя насилствен акт, разбира се, за причините от политическо естество. Върху тях ние няма да се спираме, защото външната, чисто политическа страна на въпроса в случая не ни интересува. Констатираме само едно събитие, което ни най-малко не ни изненадва, защото не е нещо единично. Сбития от подобно естество, и то в по-голям мащаб, като революции, метежи, диктатури, са днес явления твърде чести в политическия живот на народите, претърпял тежки разстройства след световната война. Би могло да се каже дори, че те взеха епидемичен характер. Като оставим на страна политическата страна на тия общи явления, която предимно интересува съвременните хора, ние ще се спрем да ги разгледаме като резултат от действието на известни космични сили, които функционират на земята. За да ги характеризираме с една дума, взета из символичния език на Посветените, ние ще определим тия явления като присъщи на Марсовата сфера. Тази дума буди митологични представи и извиква във въображението ни образа на кърваво-червения Марс, който често виждаме да блести на нашето небе.
към текста >>

19. СТИХОВЕ - SТ. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

За събитието, което развълнувало така силно града, в същност се знаело малко - само голия факт, че нощната стража заловила Сафрио приведен над убитата с нож девойка.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ЕДИНСТВЕНИЯТ СВИДЕТЕЛ Когато в Рим със светкавична бързина се разнесла мълвата, че Сафрио, потомък на знатен род, познат по своите обширни знания и висока добродетел, убил една от най-красивите моми в Рим, ония, които го познавали по-отблизо се изненадали, а ония, които го смятали за странен и загадъчен чудак, около чиято личност хорската мълва бе изплела тъмни легенди, посрещнали вестта със злорадо любопитство. „Най-сетне, думали си те, ще се разбули тайната около този мълчалив и мъчно достъпен млад човек, за когото мнозина казват, че върши много, а говори малко". Жадното любопитство на тълпата предвкусвала разбулването на някакво любовно приключение, в което ще да е бил вплетен този млад мъж, считан за скромен и високо добродетелен човек. За събитието, което развълнувало така силно града, в същност се знаело малко - само голия факт, че нощната стража заловила Сафрио приведен над убитата с нож девойка. На гърдите й зеела кървава рана, а на няколко разкрача от трупа лежал захвърлен ножа, с който тя била убита. На въпроса на стражата, той ли е убиецът, Сафрио нищо не отговорил. Той само застанал спокойно и се оставил да бъде арестуван. На разпита също упорито мълчал. Заявил само, че ще говори пред съда.
към текста >>

Едва след много години в дневника на един от неговите приятели, който записал това събитие, се намерила следната бележка: „Сафрио издържа своя изпит.
Едва отпосле се узнало, че девойката е била убита от своя ревнив любовник, след едно буйно спречкване. Той успял да избяга. Сафрио, който бил наблизо, се затекъл да предотврати злодеянието, ала било късно. Заварили го приведен над трупа. Ала защо Сафрио бил мълчал и не бе се оправдавал и защо оставил възкресената от него девойка да го оправдае, никой никога не узнал. Едва след много години в дневника на един от неговите приятели, който записал това събитие, се намерила следната бележка: „Сафрио издържа своя изпит. Той остана верен на обета, който изискваше неговото високо посвещение - обетът да не се оправдава, да не издава никога ничие престъпление, дори с цената на своя живот и да оставя да говори в негово оправдание само истината, която той трябва да намери в себе си силата и смелостта да извика за едничък свидетел".
към текста >>

20. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - М.К. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

За нас музика е онова събитие, явление в природата, в живота, вътре в нас, което събужда в човека и около него пролетни чувства на растеж; което ти дава здраве и ти чувстваш пулса на това здраве в себе си, как се разлива по жилите и кръвта.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Музиката. Кой не е писал за музиката, кой не се е изказвал за музиката? И когато говорят хората за нея, имат винаги представа за нещо инструментално, разнообразно по съдържание и значение. Нашата мисъл тук, обаче, не е за тази музика, която в някои свои прояви погрешно носи това свято име. За нас музика е онова събитие, явление в природата, в живота, вътре в нас, което събужда в човека и около него пролетни чувства на растеж; което ти дава здраве и ти чувстваш пулса на това здраве в себе си, как се разлива по жилите и кръвта. Музиката, тя разведрява и разширява брънките на твоя мозък и ти си способен да доловиш фини, тънки мисли на хармония; тя дава на твоя мозък магически крила на полет и творчество. Музиката, какви благородни постъпки събужда тя в човека! Ето, това е музиката! Тя е явление в природата, в живота. Тя е подтик за мисълта и чувствата, тя е храна за душата, тя е здраве, свежест, сочност за тялото, за земята.
към текста >>

21. ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКТОР-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

" Затова защото, всъщност, няма събитие в живота на човека, което да е така „актуално", така важно и съществено за неговата душа както новораждането.
Мислите ли, обаче, че и най-учените хора на наши дни не биха посрещнали със същото недоумение думите на всеки едного, който би им заговорил за този велик процес, чрез който се разкриват вратите на човека в Царството Божие? Живеещи с онези представи - житейски или научни - които те са си създали за „раждането", така както то се извършва в органическия свят, те сигурно биха поискали подробни разяснения, логични доводи и доказателства за туй непонятно новораждане". Но как могат да се доказват неща, които лежат извън сферата на обикновения човешки опит? Това би било все едно да говориш на един слепец за великолепието на дъгата, за чудните й краски. Ала в такъв случай някои биха могли да възразят: „Защо да се говори за неща, които са така недостъпни за хората, които не са така „актуални? " Затова защото, всъщност, няма събитие в живота на човека, което да е така „актуално", така важно и съществено за неговата душа както новораждането. Да се роди човек изново - това е едно от епохалните събития в неговия живот, едно събитие, което разкрива нова ера в целия му развой. И ако човек не се роди изново, той няма никога да разбере дълбоките тайни на Живата Природа, нито ще схване интимните си връзки с нея. Ако не се роди човек изново, светът, който той иска да разбере по чисто външен път, ще остане завинаги непонятен за него. Съвременните хора са така заети със своите материални интереси, щото мислят, че този живот, който сега живеят, е най-важен, и че светът, в който протича земното им съществувание, едва ли не е единствен. Ала нито сегашният живот на хората е най-важен - защото има само временно значение - нито светът, който е разкрит пред тях, е единствен.
към текста >>

Да се роди човек изново - това е едно от епохалните събития в неговия живот, едно събитие, което разкрива нова ера в целия му развой.
Живеещи с онези представи - житейски или научни - които те са си създали за „раждането", така както то се извършва в органическия свят, те сигурно биха поискали подробни разяснения, логични доводи и доказателства за туй непонятно новораждане". Но как могат да се доказват неща, които лежат извън сферата на обикновения човешки опит? Това би било все едно да говориш на един слепец за великолепието на дъгата, за чудните й краски. Ала в такъв случай някои биха могли да възразят: „Защо да се говори за неща, които са така недостъпни за хората, които не са така „актуални? " Затова защото, всъщност, няма събитие в живота на човека, което да е така „актуално", така важно и съществено за неговата душа както новораждането. Да се роди човек изново - това е едно от епохалните събития в неговия живот, едно събитие, което разкрива нова ера в целия му развой. И ако човек не се роди изново, той няма никога да разбере дълбоките тайни на Живата Природа, нито ще схване интимните си връзки с нея. Ако не се роди човек изново, светът, който той иска да разбере по чисто външен път, ще остане завинаги непонятен за него. Съвременните хора са така заети със своите материални интереси, щото мислят, че този живот, който сега живеят, е най-важен, и че светът, в който протича земното им съществувание, едва ли не е единствен. Ала нито сегашният живот на хората е най-важен - защото има само временно значение - нито светът, който е разкрит пред тях, е единствен. Земята е едно временно училище за човека, в което той няма да остане завинаги.
към текста >>

22. СФЕРА НА САТУРН- Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Малцина са онези, които се замислят по-дълбоко да установят невидимите нишки, които свързват хората с тази личност или с дадено събитие.
Д-р Ел. Р. Коен ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯТ ФАКТОР Думата е за онзи кръг причини в живота, който все остава неизяснен, неразбираем и винаги сме склонни да го поставим в света на загадките. Често срещаме да се говори за някого, че той бил причината да се направи нещо, да се създаде нещо полезно за обществото, за човечеството. Хората въздигат паметници на прославили се люде, на славни дни, събития и пр. Малцина са онези, които се замислят по-дълбоко да установят невидимите нишки, които свързват хората с тази личност или с дадено събитие. Навсякъде в историята може да се проследи този невидим път, тези невидими нишки, които са истинските канали и насоки за да стане нещо действителност. Фактически, тези невидими нишки създават историята, с всичките тайни и неразгадаеми явления в нея. Една идея, изказана и поддържана от един човек, възприема се от втори, от трети, от хиляди, реализира се, става материална действителност. Тя възпитава вече масата, пресъздава и прави годна към разбиране и възприемане и на други подобни идеи. Ето един низ от невидими нишки от първоизточника до самото реализиране на идеята.
към текста >>

23. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството.
В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание днес се свеждат към това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот. „А вечен живот е", казва Христос, „да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исиуса Христа". Да познаят Бога, да познаят Христа.
към текста >>

То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл.
От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание днес се свеждат към това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот. „А вечен живот е", казва Христос, „да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исиуса Христа". Да познаят Бога, да познаят Христа. Познаха ли хората Христа, когато той се яви преди 2000 години?
към текста >>

24. РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Между многото други интересни данни, които д-р Вашид е получил, заслужава да се изтъкне следния факт: колкото е по-близко по време предсказаното събитие, толкова е по-голяма вероятността то да се сбъдне.
предсказала с удивителна точност известни събития из живота на принц Вилхем Пруски. Тя му предрекла трите успешни войни, които имало да станат, неговото възкачване на престола като германски кайзер, избухването на общо европейската война и падането на Вилхелм II. По пътя на тия циганки-гледачки със същите почти средства и похвати, са работили и всеизвестните парижки хироманти Мадам дьо Теб (понастоящем починала) и Мадам Фрей. Споменавам за тях, защото имената им са свързани с изследванията върху достоверността на хиромантичните предсказания, предприети от парижкия изследовател д-р Вашид (директор на лабораторията за патологична психология в парижкия университет), изложени в книгата му „Essay sur la psychologie de la main" и изнесени по-късно от германския парапсихолог д-р фон Шренк-Ноцинг. Д-р Вашид предприема систематични изследвания върху предсказанията на 23 различни хироманти, които те направили за 140 души. Между многото други интересни данни, които д-р Вашид е получил, заслужава да се изтъкне следния факт: колкото е по-близко по време предсказаното събитие, толкова е по-голяма вероятността то да се сбъдне. Така предсказанията за събития, които имало да станат в течение на 4 седмици от деня на предричането, са се сбъднали 65 на сто. Предсказанията, обаче, за събития, които е имало да станат след 3 до 6 години, са се сбъднали едва 6 на сто. Споменавам тия данни, за да подчертая, колко е рисковано да се предсказват далечни сбития из живота на човека, особено пък годината на неговата смърт – нещо, което така лекомислено правят разните професионални гадатели, които далеч нямат знанията и ясновидската интуиция на хироманти като Мадам дьо Теб или Фрей. Пътьом ще спомена, че сам д-р Вашид е един трагичен пример, както се изразява д-р Ломер, за точността на хиромантичните предсказания. Мадам Фрей, една от най-ценните негови сътруднички, му предсказала още в 1904 година, че на 33 години той ще умре от белодробно възпаление.
към текста >>

25. НОВИТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТ - Х. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Боян Боев НА ТРЕТИЯ ДЕН Всяко събитие, което става сега, съдържа в себе си до известна степен символ на бъдещето.
Боян Боев НА ТРЕТИЯ ДЕН Всяко събитие, което става сега, съдържа в себе си до известна степен символ на бъдещето. Настоящето в това отношение е символ на бъдещето. В жестовете, хода и пр. на едно няколко годишно дете е изразено цялото му бъдеще: дали ще има бурна или безбурна съдба, дали ще има радости или скърби, дали ще има възход или падение. В жестовете и пр. на детето намира между другото отражение един свят, който е над минало, настояще и бъдеще, свят, който обединява и трите в себе си и затова тия жестове крият в себе си насоките на бъдещето.
към текста >>

Ето защо всяко едно събитие, което става на физическото поле, е едновременно символ на вечни истини, които действуват във всемира.
на едно няколко годишно дете е изразено цялото му бъдеще: дали ще има бурна или безбурна съдба, дали ще има радости или скърби, дали ще има възход или падение. В жестовете и пр. на детето намира между другото отражение един свят, който е над минало, настояще и бъдеще, свят, който обединява и трите в себе си и затова тия жестове крият в себе си насоките на бъдещето. Природата е едно Цяло и всяка нейна част изразява силите, които работят в Цялото. Силите на Цялото са действуващи във всяка негова част. Ето защо всяко едно събитие, което става на физическото поле, е едновременно символ на вечни истини, които действуват във всемира. От там е и изречението: „Всичко преходно е само символ". Това ще приложим при изучаването на глава втора от Евангелието на Йоана. Там се говори за сватбата в Кана Галилейска. Това събитие е наистина станало, но то същевременно е символ на нещо, което ще стане в космоса - символ на нещо с всемирно значение. Още от началото на разказа се казва, че сватбата станала на „третия ден"!
към текста >>

Това събитие е наистина станало, но то същевременно е символ на нещо, което ще стане в космоса - символ на нещо с всемирно значение.
Силите на Цялото са действуващи във всяка негова част. Ето защо всяко едно събитие, което става на физическото поле, е едновременно символ на вечни истини, които действуват във всемира. От там е и изречението: „Всичко преходно е само символ". Това ще приложим при изучаването на глава втора от Евангелието на Йоана. Там се говори за сватбата в Кана Галилейска. Това събитие е наистина станало, но то същевременно е символ на нещо, което ще стане в космоса - символ на нещо с всемирно значение. Още от началото на разказа се казва, че сватбата станала на „третия ден"! Това е същевременно един дълбок символ! Знаем от окултната история, че епохата, в която е работил Христос, се нарича в окултизма епоха на четвъртата подраса на петата коренна раса, а именно еврейско-гръцко-римската култура. Понеже събитието става в тая подраса, то тая култура е „първият ден". Следната подраса, - западноевропейската - е петата, а в случая „вторият ден" (Като излизаме от епохата, в която е станало събитието, което се описва).
към текста >>

Понеже събитието става в тая подраса, то тая култура е „първият ден".
Там се говори за сватбата в Кана Галилейска. Това събитие е наистина станало, но то същевременно е символ на нещо, което ще стане в космоса - символ на нещо с всемирно значение. Още от началото на разказа се казва, че сватбата станала на „третия ден"! Това е същевременно един дълбок символ! Знаем от окултната история, че епохата, в която е работил Христос, се нарича в окултизма епоха на четвъртата подраса на петата коренна раса, а именно еврейско-гръцко-римската култура. Понеже събитието става в тая подраса, то тая култура е „първият ден". Следната подраса, - западноевропейската - е петата, а в случая „вторият ден" (Като излизаме от епохата, в която е станало събитието, което се описва). Тогаз шестата подраса, която иде, тя е „третият ден"! Значи тогаз ще стане нещо важно, което има някаква връзка със събитието, което се описва в този разказ. А що се описва в този разказ? В него се описва нещо, което е станало във време на една сватба, на която присъствувал и Христос.
към текста >>

Следната подраса, - западноевропейската - е петата, а в случая „вторият ден" (Като излизаме от епохата, в която е станало събитието, което се описва).
Това събитие е наистина станало, но то същевременно е символ на нещо, което ще стане в космоса - символ на нещо с всемирно значение. Още от началото на разказа се казва, че сватбата станала на „третия ден"! Това е същевременно един дълбок символ! Знаем от окултната история, че епохата, в която е работил Христос, се нарича в окултизма епоха на четвъртата подраса на петата коренна раса, а именно еврейско-гръцко-римската култура. Понеже събитието става в тая подраса, то тая култура е „първият ден". Следната подраса, - западноевропейската - е петата, а в случая „вторият ден" (Като излизаме от епохата, в която е станало събитието, което се описва). Тогаз шестата подраса, която иде, тя е „третият ден"! Значи тогаз ще стане нещо важно, което има някаква връзка със събитието, което се описва в този разказ. А що се описва в този разказ? В него се описва нещо, което е станало във време на една сватба, на която присъствувал и Христос. Що се разбира под „сватба" на мистически език?
към текста >>

Значи тогаз ще стане нещо важно, което има някаква връзка със събитието, което се описва в този разказ.
Това е същевременно един дълбок символ! Знаем от окултната история, че епохата, в която е работил Христос, се нарича в окултизма епоха на четвъртата подраса на петата коренна раса, а именно еврейско-гръцко-римската култура. Понеже събитието става в тая подраса, то тая култура е „първият ден". Следната подраса, - западноевропейската - е петата, а в случая „вторият ден" (Като излизаме от епохата, в която е станало събитието, което се описва). Тогаз шестата подраса, която иде, тя е „третият ден"! Значи тогаз ще стане нещо важно, което има някаква връзка със събитието, което се описва в този разказ. А що се описва в този разказ? В него се описва нещо, което е станало във време на една сватба, на която присъствувал и Христос. Що се разбира под „сватба" на мистически език? Фламандският мистик Рюисброк е написал преди няколко века книгата „Украсата на мистичния брак". Тая книга е дълбоко мистична.
към текста >>

Значи шест подраси ще се изминат, когато ще дойде времето да се реализира и в самата история на човечеството това събитие, което се описва.
Не е случайно, дето нещо се символизира с това или онова. Това се основава на дълбоки космически закони за съответствия на процеси, които стават в разни полета! Напълват с вода шестте делви, които Христос им посочва. Защо делвите са именно шест? Това е загатване пак за шестата подраса. Значи шест подраси ще се изминат, когато ще дойде времето да се реализира и в самата история на човечеството това събитие, което се описва. Кой напълва делвите с вода? Слугите! Кои са те в света? Това са „служителите" в разумната, в живата природа! Това са разумните сили в природата, които подготвят всички процеси и които стоят зад всички външни процеси в природата!
към текста >>

26. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството - слизането на Христа на земята.
Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия. В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса. Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи. Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя. При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството - слизането на Христа на земята. Това слизане означава повратна точка в кривата на човешкото развитие - започва еволюционният възход на човешкото съзнание. Така идваме до западно-европейската култура - петия период - която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален свят, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение. Това тъкмо възрастване семената на божествените добродетели, вложени в човешката душа, това развиване на нейните висши способности е задача на бъдещата шеста подраса - ядро на шестата коренна раса. Тъкмо тук на славяните предстои да изиграят важна роля. Ето защо, днешното време е така важно.
към текста >>

27. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЕЛИСАВЕТА-МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Какво събитие се описва тук?
Във всеки момент са преплетени преходното и вечното. Ето защо това, което става, същевременно е ключ за онова, което иде! Бъдещето хвърля своите лъчи върху настоящето. Нека в духа на казаното да разгледаме част от 21 глава на Йоана. Всичко, което се описва там, е действително станало, но същевременно то крие в себе си езика на вечното. Какво събитие се описва тук? Симон Петър казва: „Отивам да ловя риба". Той заедно с другите отива да лови риба в Генисаретското езеро. Рибата в окултната символика представлява божественото в човека. Първите християни даже са употребявали рибата като свещен символ. И затова виждаме по стените на катакомбите рисунки на риба.
към текста >>

Идването на Христа е най-великото събитие в историята на земята.
Когато човешкото само иска да разреши нещата, тогаз няма да има успех. А когато се ръководи от божественото, ще има резултат. Самото „разсъмване" е вече белег, че божественото идва. Изобилието идва с разсъмването. Този въпрос си има и друга, по-дълбока страна. Идването на Христа е най-великото събитие в историята на земята. То е граница между инволюционния и еволюционния периоди в неговата история. Има велики гении, велики души, от които идат всички светли подтици за напредъка на човечеството. Когато човечеството потъне в дълбока нощ, то от този велик център на Всемирното Братство, чийто глава е Христос, иде светлината, която докарва разсъмването! Новата култура, която иде, ще бъде реализиране на Христовия импулс. Всички минали култури са били подготовление на човешкото съзнание за разбирането на този импулс.
към текста >>

28. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата. И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария. Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука. В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом. И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени".
към текста >>

И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата. И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария. Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука. В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом. И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени". След като ù припомня за нейната сродница Елисавета, че и тя в старините си е заченала син, за да укрепи окончателно вярата ù, заключава с думите: „Защото за Бога няма нищо невъзможно".
към текста >>

Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата. И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария. Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука. В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом. И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени". След като ù припомня за нейната сродница Елисавета, че и тя в старините си е заченала син, за да укрепи окончателно вярата ù, заключава с думите: „Защото за Бога няма нищо невъзможно". Тогава Мария изказва следните думи, които така добре изразяват нейното душевно състояние: „Ето Господнята слугиня.
към текста >>

29. ДВИЖЕНИЕ РЕКОРД И МИСЪЛ-Д-Р ЕЛ-Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Обаче се знае, че още в атлантско време, - хиляди години преди Христа - в окултните школи са били подготвяни учениците за това най-велико събитие в земната история - идването на Христа, който не е обикновен основател на религия, но носи със себе си нещо съвсем ново, от което зависи цялата бъдеща посока на човешкото развитие, и чрез което след слизането се дават възможности, условия и сили за възлизане.
Подготвянето е било в трояко направление. На света са били дадени разните религии: браманизъм, маздеизъм, херметизъм, орфеизъм, мозаизъм, будизъм и пр., чрез които да се подготви човешкото съзнание за разбиране на онова, което носи Христос. Затова всички други религии трябва да се разглеждат като подготвителни стъпала за идеите на Христа. И по друг начин се подготвяли условията за идването на Христа. Някои мислят, че само в мозаизма - в книгите на Стария завет - се загатва за идването на Христа. Обаче се знае, че още в атлантско време, - хиляди години преди Христа - в окултните школи са били подготвяни учениците за това най-велико събитие в земната история - идването на Христа, който не е обикновен основател на религия, но носи със себе си нещо съвсем ново, от което зависи цялата бъдеща посока на човешкото развитие, и чрез което след слизането се дават възможности, условия и сили за възлизане. В Атлантида Посветените са говорили на своите ученици за Онзи Великия, който има да дойде и са подготвяли по този начин съзнанието им за Него. А пък и този вид подготовка има голямо значение, понеже тоя, който е слушал с благоговение, с безгранична любов за Онзи Великия, който ще дойде и ще донесе силите за възхода, той вече е подготвен да разбере по-после и самия Христа, когато дойде. И тия, които Го приеха при Неговото идване и играха голяма роля за разпространението на християнството - апостолите, първите мъченици и пр. - те не са случайни хора. Те са били взети именно от редовете на тия, които са били подготвяни в течение на много по¬коления и са имали по този начин една вътрешна връзка с Него много по-рано преди Неговото идване.
към текста >>

30. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПОЛСКИЯ МЕСИАНИЗЪМ. АНДРЕЙ ТОВЯНСКИ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И ако е толкова силно впечатлението от това събитие, ще започне усилена „треска", единствено можеща да изведе хората към добро, а доброто е живота.
Всякога, лекарството против човешкото заспиване, е огънят. Онзи огън, който ще те обземе отвътре като малък, едва забележим копнеж към нещо ново за теб, неподозирано дотогава. И като се разрасне този малък спасителен пламък, тогава ще станеш човек жив, мислещо същество, което може да направи нещо за себе си и за другите. Така, когато заспят и масите, и нищо не ги интересува и вълнува в живота, огънят е, който ги събужда към нов живот. Ще се случи неочаквано нещо, което да развали великото спокойствие на заспалите. И ако е толкова силно впечатлението от това събитие, ще започне усилена „треска", единствено можеща да изведе хората към добро, а доброто е живота. Живот без горене, без огън, не може да съществува. И когато Природата иска да се освободи от затлъстяването, от натрупаните безцелни мисли, от тежките чувства на хората, израз на тяхното желание само за придобиване и тру¬пане на материални блага, тогава тя създава катаклизми в живота. И почва горене, горене, докато изгори всичко излишно. Останал гол, пречистено съзнанието, тогава човек вижда пътя, вижда красотата и чистия смисъл на живота. Тогава разбира службата на огъня в живота.
към текста >>

31. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Да беше станало такова събитие в наши дни, навярно щяхме да имаме най-точни и подробни сведения за него.
Ала тия люде нахлуват при него като тълпа, настръхнала, настървена. Те влачат като подплашено животно една беззащитна жена, която е подпаднала под ударите на Мойсеевия закон, и искат да изпитат Исуса, да го предизвикат да говори, та да има за какво да го обвиняват, както отбелязва евангелието. Затова ли или с други помисли, но ние виждаме, че Исус не им отговаря нищо, а се навежда надолу и пише с пръст на земята. Какво е писал на земята, ние не знаем. Йоан поне нищо не загатва по това. Да беше станало такова събитие в наши дни, навярно щяхме да имаме най-точни и подробни сведения за него. Защото заедно с книжниците и фарисеите, които в наше време биха били навярно видни правници, социолози и учени, щяха да пристигнат цел рояк журналисти и фоторепортери, които не биха изпуснали и най-малкото движение на Исуса. И ние щяхме да имаме поне на фотографска снимка онова, което великият Учител е написал на земята. За съжаление, обаче, тогава фотографията не е съществувала. Наистина, окултистите твърдят, че и в природата има една жива фотография, че всичко, което става се отпечатва в астралната светлина и че, следователно, може да се види като на филм с най-големи подробности. Ала този род филми са недостъпни за обикновеното зрение и затова ще трябва да се задоволим с кратките думи, които Исус изрича, след настойчивите въпроси на книжниците и фарисеите.
към текста >>

32. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Собствено, като център на астралните влияния се взима не центърът на земята, а мястото на събитието.
Краузе говори за два такива случаи — житейските пътища на два датски принца са протекли точно така, както са били предварително описани от Тихо де Брахе и само животът на третия е направил отклонение. С каква случайност ще се обясни и другият факт, че един Морен не се е излъгал нито в едно от своите предсказания? „Тая случайност, все пак, би била чудновата, ако постоянно се „стреми" само да потвърждава астрологическите твърдения" (Фон Кльоклер). Хелиоцентричността на слънчевата система е била неведнаж изтъквана като аргумент против геоцентричния начин на работа на традиционната астрология, но най-малко можеше да се очаква, че и проф. Краузе ще прибегне към тоя аргумент. Собствено, като център на астралните влияния се взима не центърът на земята, а мястото на събитието. И ясно защо. Влиянието на слънцето в даден момент спрямо разните точки на земята е най-различно, вследствие на което някъде имаме зима, на други места летни горещини, в едното полукълбо - ден, в противоположното - нощ. Естествено, за астрологията е важно влиянието, което слънцето упражнява тъкмо в точката, която я интересува. Значи, строго взето, имаме не геоцентрична, а локоцентрична, или, както я нарича един американски автор, антропоцентрична ориентация. Едва ли ще отрече някой, че една хелиоцентрична астрология е мислима.
към текста >>

33. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Поради това, да облече човек в рационална форма тая своя вяра е толкова трудно, колкото е трудно да се докаже в света на триизмерната координатна система едно събитие, извършено в пространството с четири измерения.
Поради това, ние лесно можем да проумеем твърдението, че при четвъртото измерение една точка може да се намира едновременно в центъра и върху периферията на една сфера. Ирационалните и имагинерните величини, като символи в математиката, имат своето разрешение в един друг ирационален имагинерен свят. Това, което тук е несъизмеримо, там е основна мерна единица. В такава несъизмерима, чужда на нашата действителност форма, се явяват и много идеи, които ние привидно отхвърляме, но към които властно и непоколебимо ни тласкат вътрешните сили на нашето аз. По същия начин чужди, не прилягащи на външния порядък на нашия живот, се явяват усетът за вярата в нещо върховно и всевластно, упованието в съдбата, надеждата и ред други неща, които играят толкова често съдбоносна роля в живота ни. Поради това, да облече човек в рационална форма тая своя вяра е толкова трудно, колкото е трудно да се докаже в света на триизмерната координатна система едно събитие, извършено в пространството с четири измерения. Нещата, които ние виждаме в нашия свят, са белези и сигнали за тия, които съществуват някъде в своята истинска същност. В дескриптивната геометрия има специални начини, чрез две или три проекции да означаваме една точка. Нито една от тия три проекции не е самата точка. Точката съществува в дадено място в пространството - строго определено, а дадените проекции са указание за нейното истинско положение спрямо трите координатни равнини. Ние трябва да познаваме законите на проектирането, трябва да знаем цялата процедура на преминаване от пространство към чертеж, за да тръгнем обратно по проекционните лъчи и да намерим точката.
към текста >>

34. СТИХОВЕ - Д. А-ВА, S Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Срещнеш човек или животно или се случи дребно събитие в твоя живот, загубиш разположение на духа, загубиш сили и самообладание, загубиш смисъл.
Те са дни на скръб, на вътрешен гнет, на потискане на чувствата, на безцелно напрежение на нервите, на мозъчна неуясненост, на душевна безизходност. Дни на тъмнина. Никой не може да ги избегне. Те сами идват. Станеш сутрин весел. Срещнеш човек или животно или се случи дребно събитие в твоя живот, загубиш разположение на духа, загубиш сили и самообладание, загубиш смисъл. Тъпа болка залегне в сърцето ти. Безцелна борба се зароди в теб между смисъл и безсмислие и в кошмар се гонят мисли неоформени и смътни. И все тъмнее и тъмнее. Целият свят е лош, всичко ти е криво, всичко те преследва и ненавижда. Чувствуваш се излишен на земята, неспособен да направиш дори и най-малкото добро.
към текста >>

35. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Най-великото и необикновено събитие в живота на човека е възприемането на първия лъч на Любовта.
Когато нареждаш нещата вън, това с един алхимичен процес внася ред и в света на твоите мисли, чувства и постъпки. Това може да се използува и във възпитанието. После стана въпрос и за проблемите, които вълнуват днешната култура. Един запита: – Кое е характерното за днешната епоха? – Днес се намираме пред момента на разцъфтяването на човешката душа. Най-великото и необикновено събитие в живота на човека е възприемането на първия лъч на Любовта. Душите още не са цъфнали. Страданието е предохранителна мярка, да не би душата да се разцъфти преждевременно и да се попари. Постепенно всички души ще се разцъфтят – едни по-рано, други по-късно. Сега трябва да се говори на хората за зазоряването и пробуждането на човешкото съзнание, за приемането на първия лъч на Любовта. Тия души, които жадуват за Светлина, ще цъфнат и ще завържат!
към текста >>

36. ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога." Ако такова едно необикновено събитие, такова чудо – за да се изразим на религиозен език – се случеше в наши дни, при това на такова публично место, каквото е един храм, вестта за него щеше сигурно да се разпространи със светкавична бързина по цял свят.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ГЪРБАВАТА ЖЕНА Ето ония стихове от евангелието на Лука, в които е предадено излекуването на гърбавата жена: „И една събота Той поучаваше в една от синагогите; и ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи. А Исус като я вид повика я и рече ù: Жено, освободена си от немощта си. И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога." Ако такова едно необикновено събитие, такова чудо – за да се изразим на религиозен език – се случеше в наши дни, при това на такова публично место, каквото е един храм, вестта за него щеше сигурно да се разпространи със светкавична бързина по цял свят. Вестниците щяха да му посветят цели колони с дълги и широки описания, а радиото щеше да го разнесе – този път в буквалния смисъл на думата със светкавична бързина по всички краища на света. Може да се предположи дори, че всред многобройната тълпа не ще да липсват и фоторепортери. В такъв случай това необикновено събитие щеше да бъде скрепено и на редица снимки, които щяха да му придадат още по-голяма достоверност. Всякак, с една реч, това сензационно събитие – да се изразим този път вече на модерен журналистически жаргон – щеше да бъде богато засвидетелствувано с факти. А каква достоверност може да има за нас едно събитие, станало преди около 2,000 години – в ония времена, когато не е имало ни преса, с нейните вездесъщи журналисти, ни фотографски апарати, с които така бързо и ловко боравят фоторепортерите?
към текста >>

В такъв случай това необикновено събитие щеше да бъде скрепено и на редица снимки, които щяха да му придадат още по-голяма достоверност.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ГЪРБАВАТА ЖЕНА Ето ония стихове от евангелието на Лука, в които е предадено излекуването на гърбавата жена: „И една събота Той поучаваше в една от синагогите; и ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи. А Исус като я вид повика я и рече ù: Жено, освободена си от немощта си. И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога." Ако такова едно необикновено събитие, такова чудо – за да се изразим на религиозен език – се случеше в наши дни, при това на такова публично место, каквото е един храм, вестта за него щеше сигурно да се разпространи със светкавична бързина по цял свят. Вестниците щяха да му посветят цели колони с дълги и широки описания, а радиото щеше да го разнесе – този път в буквалния смисъл на думата със светкавична бързина по всички краища на света. Може да се предположи дори, че всред многобройната тълпа не ще да липсват и фоторепортери. В такъв случай това необикновено събитие щеше да бъде скрепено и на редица снимки, които щяха да му придадат още по-голяма достоверност. Всякак, с една реч, това сензационно събитие – да се изразим този път вече на модерен журналистически жаргон – щеше да бъде богато засвидетелствувано с факти. А каква достоверност може да има за нас едно събитие, станало преди около 2,000 години – в ония времена, когато не е имало ни преса, с нейните вездесъщи журналисти, ни фотографски апарати, с които така бързо и ловко боравят фоторепортерите? Както и да е, но аз нямам намерение нито да утвърждавам достоверността на това събитие, нито да го обяснявам. Искам само да споделя с читателите някои размишления, някои интересни сравнения, на които ни навежда тоя разказ, разгледан символично. Преди всичко, няколко думи за езика, звучащ някак странно за ухото на съвременния човек, на който е предаден този разказ.
към текста >>

Всякак, с една реч, това сензационно събитие – да се изразим този път вече на модерен журналистически жаргон – щеше да бъде богато засвидетелствувано с факти.
А Исус като я вид повика я и рече ù: Жено, освободена си от немощта си. И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога." Ако такова едно необикновено събитие, такова чудо – за да се изразим на религиозен език – се случеше в наши дни, при това на такова публично место, каквото е един храм, вестта за него щеше сигурно да се разпространи със светкавична бързина по цял свят. Вестниците щяха да му посветят цели колони с дълги и широки описания, а радиото щеше да го разнесе – този път в буквалния смисъл на думата със светкавична бързина по всички краища на света. Може да се предположи дори, че всред многобройната тълпа не ще да липсват и фоторепортери. В такъв случай това необикновено събитие щеше да бъде скрепено и на редица снимки, които щяха да му придадат още по-голяма достоверност. Всякак, с една реч, това сензационно събитие – да се изразим този път вече на модерен журналистически жаргон – щеше да бъде богато засвидетелствувано с факти. А каква достоверност може да има за нас едно събитие, станало преди около 2,000 години – в ония времена, когато не е имало ни преса, с нейните вездесъщи журналисти, ни фотографски апарати, с които така бързо и ловко боравят фоторепортерите? Както и да е, но аз нямам намерение нито да утвърждавам достоверността на това събитие, нито да го обяснявам. Искам само да споделя с читателите някои размишления, някои интересни сравнения, на които ни навежда тоя разказ, разгледан символично. Преди всичко, няколко думи за езика, звучащ някак странно за ухото на съвременния човек, на който е предаден този разказ. Един от стиховете гласи: „И ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години".
към текста >>

А каква достоверност може да има за нас едно събитие, станало преди около 2,000 години – в ония времена, когато не е имало ни преса, с нейните вездесъщи журналисти, ни фотографски апарати, с които така бързо и ловко боравят фоторепортерите?
И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога." Ако такова едно необикновено събитие, такова чудо – за да се изразим на религиозен език – се случеше в наши дни, при това на такова публично место, каквото е един храм, вестта за него щеше сигурно да се разпространи със светкавична бързина по цял свят. Вестниците щяха да му посветят цели колони с дълги и широки описания, а радиото щеше да го разнесе – този път в буквалния смисъл на думата със светкавична бързина по всички краища на света. Може да се предположи дори, че всред многобройната тълпа не ще да липсват и фоторепортери. В такъв случай това необикновено събитие щеше да бъде скрепено и на редица снимки, които щяха да му придадат още по-голяма достоверност. Всякак, с една реч, това сензационно събитие – да се изразим този път вече на модерен журналистически жаргон – щеше да бъде богато засвидетелствувано с факти. А каква достоверност може да има за нас едно събитие, станало преди около 2,000 години – в ония времена, когато не е имало ни преса, с нейните вездесъщи журналисти, ни фотографски апарати, с които така бързо и ловко боравят фоторепортерите? Както и да е, но аз нямам намерение нито да утвърждавам достоверността на това събитие, нито да го обяснявам. Искам само да споделя с читателите някои размишления, някои интересни сравнения, на които ни навежда тоя разказ, разгледан символично. Преди всичко, няколко думи за езика, звучащ някак странно за ухото на съвременния човек, на който е предаден този разказ. Един от стиховете гласи: „И ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години". А друг един стих, в който Христос възразява на еврейските свещеници, които го укоряват, че нарушил закона, като изцелил гърбавата жена в съботен ден, гласи така: „А тая, като е Аврамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана в съботен ден?
към текста >>

Както и да е, но аз нямам намерение нито да утвърждавам достоверността на това събитие, нито да го обяснявам.
Вестниците щяха да му посветят цели колони с дълги и широки описания, а радиото щеше да го разнесе – този път в буквалния смисъл на думата със светкавична бързина по всички краища на света. Може да се предположи дори, че всред многобройната тълпа не ще да липсват и фоторепортери. В такъв случай това необикновено събитие щеше да бъде скрепено и на редица снимки, които щяха да му придадат още по-голяма достоверност. Всякак, с една реч, това сензационно събитие – да се изразим този път вече на модерен журналистически жаргон – щеше да бъде богато засвидетелствувано с факти. А каква достоверност може да има за нас едно събитие, станало преди около 2,000 години – в ония времена, когато не е имало ни преса, с нейните вездесъщи журналисти, ни фотографски апарати, с които така бързо и ловко боравят фоторепортерите? Както и да е, но аз нямам намерение нито да утвърждавам достоверността на това събитие, нито да го обяснявам. Искам само да споделя с читателите някои размишления, някои интересни сравнения, на които ни навежда тоя разказ, разгледан символично. Преди всичко, няколко думи за езика, звучащ някак странно за ухото на съвременния човек, на който е предаден този разказ. Един от стиховете гласи: „И ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години". А друг един стих, в който Христос възразява на еврейските свещеници, които го укоряват, че нарушил закона, като изцелил гърбавата жена в съботен ден, гласи така: „А тая, като е Аврамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана в съботен ден? " Христос е говорил на тогавашните хора на техен език, служил си е с ония представи и понятия, които са характеризирали мирогледа на хората от онази епоха: тази сгърбена жена – „дъщеря Аврамова" – е страдала, защото е имала „дух, който я мъчи", бидейки „вързана от Сатана".
към текста >>

37. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Астрологията държи сметка и за околоосното движение на земята, което предизвиква споменатите промени, като за тая цел към зодиакалната координатна система прибавя втора с оси хоризонтът и меридианът на мястото на събитието.
Домове или силови полета Друга причина за изменение влиянията на небесните тела е едно второ движение на земята, именно, около нейната ос от запад към изток, което обуславя видимото движение на небесния свод в противоположна посока. По силата на това въртене на нашата планета, в течение на 24 часа слънцето видимо изгрява на източния хоризонт на дадено място, на пладне достига горния меридиан, после слиза към западния хоризонт и долния меридиан, за да се появи на другата сутрин пак на хоризонта на изток. От тук имаме редуването на деня и нощта с всичките им особености, респ. известни промени в действието на дневното светило. Смятаме, че няма нужда да се доказва, какво влиянието на слънчевите лъчи сутрин, на обед и на полунощ не е еднакво. Астрологията държи сметка и за околоосното движение на земята, което предизвиква споменатите промени, като за тая цел към зодиакалната координатна система прибавя втора с оси хоризонтът и меридианът на мястото на събитието. Хоризонтът в хороскопа се проектира като хоризонтална, а меридианът – като отвесна линия. Вместо видимия хоризонт се взема истинският, който е успореден на първия, но минава през центъра на земята. Разстоянието от един земен радиус, което ги отделя, се пренебрегва, понеже представлява незначителна величина в сравнение с космичните разстояния. Зодиакалните знаци съвпадат с домовете – първият знак заема първи дом, вторият знак – втори дом и т.н. Тъй като при съставянето на тая система в северното полукълбо се изхожда от положението на един наблюдател, който гледа към юга, то наляво се получава източният хоризонт, горе дохожда горният меридиан с южна посока, на дясно пада западният хоризонт, а долу долният меридиан, който бележи северна посока.
към текста >>

38. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

За царя идването на принца беше събитие, което нямаше равно на себе си.
Бащата казваше:"Едната е утро, сияйна като зората, лъчезарна като слънцето, другата – пладне, гореща като лятно дихание, прекрасна като звездна нощ". И тъкмо сега, в разцвета на своя живот, когато те празнуваха най-големия си празник, трябваше да се срещнат с принц Сатия-Ра. Той идеше от една велика по своята мощ страна, за която разказваха чудеса. Страната, в която живееха силни хора, с мощни десници и мощен дух. Непобедима страна, защото беше родена под знака на слънцето. За царя идването на принца беше събитие, което нямаше равно на себе си. Затова и приемът от страна на народа и двореца беше тържествен. Присъствието на царското семейство на празненството беше най-голямата почит, отдадена на високата царска личност. Защо беше дошъл принцът? Истинската причина никой не знаеше. Би трябвало да се напише със златни слова, за да си спомнят народите този миг в историята на човешкото възлизане.
към текста >>

Народът влиза, отдава своята чест и смирено чака великото събитие.
Дуна-Фу и Меру-Ир го чакат. В царска зала, потънала в разкош, на висок трон стои Дуна-Фу в последния ден на своето вековно очакване. Потънала е в злато, коприна и диаманти. На главата си има тежка корона, в ръката си – жезъл. Тя е символ на сила и красота. Народът влиза, отдава своята чест и смирено чака великото събитие. Той е смутен и уплашен. в душата му кипи постоянна злоба и мъка. Народът се страхува от нейното богатство трепери пред нейната сила. Меру-Ир също го чака. И тя знае, че часът е вече ударил.
към текста >>

39. СФЕРА НА УРАН - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Оня, който не разбира хода на историята и скритите пружини на историческия процес, може да мисли, че едно историческо събитие е плод само да няколко причини, които изпъкват непосредствено преди въпросното събитие.
Но само оня, който не се спира на повърхностните, временни причини, а гледа с по-проницателен поглед на явленията, може да намери истинските причини. И след като ги намери, може да намери и методите за премахване на външните последици. Днес, понеже търсят причините на днешното критично положение много повърхностно, опитват се чрез разни договори, чрез разни гаранции - двустранни и едностранни, чрез разни споразумения за сигурност, чрез разни конференции на групи държави, на оси, съглашения и блокове, да обезпечат мира. И не само че не успяват в това, но опасността от една катастрофална мирова война надвисва все повече над човечеството. Преживяваме една епоха, когато човечеството се вълнува издъно. Оня, който не разбира хода на историята и скритите пружини на историческия процес, може да мисли, че едно историческо събитие е плод само да няколко причини, които изпъкват непосредствено преди въпросното събитие. Обаче това събитие е подготвяно от много по-рано. Един пример. От хилядолетия народите са живели във взаимни съперничества и омраза, във взаимни подозрения, с желание за взаимно ограбване и изтребление. Всички техни чувства на омраза, ненавист и пр. са, обаче, нещо реално за окултната наука.
към текста >>

Обаче това събитие е подготвяно от много по-рано.
И след като ги намери, може да намери и методите за премахване на външните последици. Днес, понеже търсят причините на днешното критично положение много повърхностно, опитват се чрез разни договори, чрез разни гаранции - двустранни и едностранни, чрез разни споразумения за сигурност, чрез разни конференции на групи държави, на оси, съглашения и блокове, да обезпечат мира. И не само че не успяват в това, но опасността от една катастрофална мирова война надвисва все повече над човечеството. Преживяваме една епоха, когато човечеството се вълнува издъно. Оня, който не разбира хода на историята и скритите пружини на историческия процес, може да мисли, че едно историческо събитие е плод само да няколко причини, които изпъкват непосредствено преди въпросното събитие. Обаче това събитие е подготвяно от много по-рано. Един пример. От хилядолетия народите са живели във взаимни съперничества и омраза, във взаимни подозрения, с желание за взаимно ограбване и изтребление. Всички техни чувства на омраза, ненавист и пр. са, обаче, нещо реално за окултната наука. Това са енергии, които обществата, народите и расите пращат от себе си в тъй наречения астрален свят.
към текста >>

40. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Днес няма "далечни" разстояния - вестта за едно събитие, което става в известно място на земята, се предава по всички посоки с магична бързина, така че всички хора взимат, ако не непосредствено, то поне духовно участие в него.
Обстоятелството, че възходящият възел на Урана лежи в Близнаци - знак на конкретния ум, на разните видове интелектуална и физическа обмяна - показва, че обновителните, творчески сили на Урана действуват по интелектуален път, чрез конкретния ум. И наистина, силното развитие на съвременната физика, както експериментална, така и теоретична, в която господствуваща роля играе електричеството, многобройните изобретения, чрез които тази енергия биде впрегната на работа за задоволяване практичните нужди на живота, новите съобщителни средства - телеграф, телефон, радио, бързото развитие на въздухоплаването - това е една огромна дейност на човешкия ум, която се разви в сравнително кратко време. Цялата тази дейност се разви благодарение мощния импулс на Уран, под влияние на неговия изобретателен гений. Конкретният резултат от бързото разрастване на новите съобщителни средства беше едно неочаквано скъсяване на географските разстояния, които делят хората на земята. Днес хората общуват чрез вълните на етера, който разнася техните мисли, тяхната музика, с бързината на електрическата вълна. Днес няма "далечни" разстояния - вестта за едно събитие, което става в известно място на земята, се предава по всички посоки с магична бързина, така че всички хора взимат, ако не непосредствено, то поне духовно участие в него. Физически поне, в областта на съобщителните средства, в които главен фактор е електричеството, разстоянията и границите между хората изчезнаха. А тъкмо това носи Уран - освобождаване от всички изкуствени граници, както физически, така и умствени и морални, които човек е прокарал. Той издига човека в един свят на свободно движение, което се извършва не по предварително очертани пътища, каквито са запример шосетата и железопътните линии върху твърдата почва. Той издига човека във въздуха, който символизира умствения свят. Един прекрасен символ на Уран е аероплана.
към текста >>

41. ФОРМА НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Както видехме и по-рано, домовете определят положението на небесните тела спрямо хоризонта и меридиана на местото на събитието.
Неговото влияние и в случая като владетел на Сатурн ще бъде благотворно. То преди всичко ще подобри доста космичното положение на последния. Би могло да се очаква още, че Юпитер ще смекчи песимизма и фанатичната строгост на съдбовната планета, ще засили склонността към научни, философски и религиозни проблеми, както и характерното за Сатурн чувство за справедливост. 2. Планети и домове Сега ще разгледаме отношенията между планети и домове. Трябва да бъдем, следователно наясно, че и в тоя случай ще имаме работа с прости, основни комбинации, които ще трябва да се попълнят с данните, които ще се получат от знака, в който се намира дадената планета, както и аспектите, които тя получава, за да преценим нейния точен ефект във въпросния дом. Както видехме и по-рано, домовете определят положението на небесните тела спрямо хоризонта и меридиана на местото на събитието. По положението на една планета в даден дом се съди за силата на нейните радиации от една страна и за посоката на нейното действие - т.е. за оная област от живота на родения, върху която тя ще упражни своето влияние, от друга страна. а) Общи бележки Тук ще припомним някои положения, повечето от които са вече изнесени в главата върху домовете. Общо взето, планети разположени над хоризонта или близко до него, проявяват по-пълно своето влияние. Някои автори са на мнение, че когато повечето планети са разположени над хоризонта, те дават добри условия за проява във физическия свят, докато много планети струпани под хоризонта, говорят за един по-богат вътрешен живот на индивида - едно твърдение, което би могло да се приеме само условно.
към текста >>

42. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тон - така се казва героят на това събитие - в продължение на четиридесет часа не можел да се свести.
Братство от Рига са работили доста усърдно и са дали няколко хубави плода. Ние, учениците от България, се радваме на тяхното дело и пожелаваме словото на Учителя да принесе обилен плод в тяхната родина. Из отвъдния свят. Мнозина навярно са чели във вестниците за интересния случай, който произлязъл преди няколко месеца в Глазгоу: един болен, който бил подложен на операция - премахване на пикочния мехур - умира под ножа на хирурга и бива след това, тъй да се каже, възкресен от него. Хирургът тутакси разтворил гърдите на пациента, започнал да масажира сърцето му и след няколко минути възвърнал живота му. Тон - така се казва героят на това събитие - в продължение на четиридесет часа не можел да се свести. Действието на упойката отдавна се прекратило и лекарите с тревога оглеждали спящия, но той лежал неподвижно, макар че организмът му работел съвсем изправно. Най-после Тон се пробудил и след пробуждането си споделил с окръжаващите своите впечатления из "отвъдния свят". Защото той, наистина, прекарал известно време в другия свят и се възвърнал от него. Тон запазил спомена за няакъв полет, през време на който той изгубил теглото си, както и усещането, че има тяло. "Аз бях като облак и се носех в празното пространство бързо и леко..." Колко време е продължил неговият полет, Тон не знае.
към текста >>

43. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Винаги едно голямо предприятие, едно голямо събитие изисква сътрудничеството на всички сили, които действуват в живота на земята - и духовни, и физически.
От петте кораба, с които тръгва Магелан от Севиля, се връща след тригодишно бродене из непознати води, само един - връща се със "скърцащи стави, бавен и морен, влачейки се със сетни сили по водите." От целия екипаж - 265 души смелци, изпоизмрели най-вече от глад през време на похода, слизат на испанския бряг всичко на всичко 18 души, грохнали, разнебитени, мъкнещи се като сенки от умора и продължително гладуване. Но те носят на своята "Виктория" чак от Молуките скъпоценно бреме - петстотин и двадесет квинтала (около 26 тона) подправки. Товарът на тоя кораб е напълно достатъчен. за да покрие загубата на другите четири кораба, защото не само плаша разноските на предприемачите, които бяха съоръжили Магелановата флота, ами дава и една чиста печалба от петстотин златни дуката. Както виждате, сметката на търговците и тук е излязла права, макар в тая сметка да не влиза загубата на повече от двеста човешки живота, на първо место - тоя на Магелан! Винаги едно голямо предприятие, едно голямо събитие изисква сътрудничеството на всички сили, които действуват в живота на земята - и духовни, и физически. В него трябва да вземат участие и най-идеалните пориви, и най-безкористните подбуди, и най-отвлечените замисли, и най-фантастичните кроежи, и трезвите изчисления, и зрялото обмисляне, и разумното използуване на целия минал и сегашен опит, и майсторската сръчност, но и користните сметки за придобив и печалба, и тайните амбиции, и зависти, и козни, и интриги, и борби. В него трябва да вземат участие както силите на доброто, така и силите на злото. И факт е, че колкото по-голямо е едно събитие, колкото по-мощно влияние упражнява върху развитието на човечеството, толкова по-голяма и по-безпощадна е при него борбата между злото и доброто, толкова от по-остри противоречия е изтъкано, толкова по-резки дисонанси прозвучават в него, но и толкова по-дивни хармонии ги разрешават. Защо това е така, никой досега не е отговорил на този въпрос. Никой, защото най-мъдрите, които най-тънко познават пълната с дисонанси музика на земния живот и най-майсторски умеят да ги разрешават, най-вече мълчат по това.
към текста >>

И факт е, че колкото по-голямо е едно събитие, колкото по-мощно влияние упражнява върху развитието на човечеството, толкова по-голяма и по-безпощадна е при него борбата между злото и доброто, толкова от по-остри противоречия е изтъкано, толкова по-резки дисонанси прозвучават в него, но и толкова по-дивни хармонии ги разрешават.
за да покрие загубата на другите четири кораба, защото не само плаша разноските на предприемачите, които бяха съоръжили Магелановата флота, ами дава и една чиста печалба от петстотин златни дуката. Както виждате, сметката на търговците и тук е излязла права, макар в тая сметка да не влиза загубата на повече от двеста човешки живота, на първо место - тоя на Магелан! Винаги едно голямо предприятие, едно голямо събитие изисква сътрудничеството на всички сили, които действуват в живота на земята - и духовни, и физически. В него трябва да вземат участие и най-идеалните пориви, и най-безкористните подбуди, и най-отвлечените замисли, и най-фантастичните кроежи, и трезвите изчисления, и зрялото обмисляне, и разумното използуване на целия минал и сегашен опит, и майсторската сръчност, но и користните сметки за придобив и печалба, и тайните амбиции, и зависти, и козни, и интриги, и борби. В него трябва да вземат участие както силите на доброто, така и силите на злото. И факт е, че колкото по-голямо е едно събитие, колкото по-мощно влияние упражнява върху развитието на човечеството, толкова по-голяма и по-безпощадна е при него борбата между злото и доброто, толкова от по-остри противоречия е изтъкано, толкова по-резки дисонанси прозвучават в него, но и толкова по-дивни хармонии ги разрешават. Защо това е така, никой досега не е отговорил на този въпрос. Никой, защото най-мъдрите, които най-тънко познават пълната с дисонанси музика на земния живот и най-майсторски умеят да ги разрешават, най-вече мълчат по това. Най-многото - те отговарят с парадокси, с афоризми или притчи. Не отговори ли на един подобен въпрос и Христос с притчата за плевелите, които трябва да бъдат изтръгнати и изгорени от жътварите, чак когато настъпи жътва? Ако проследим и подвига на Магелан, великото откритие, което той направи, ще видим, че то е изтъкано от най-остри противоречия, че е проникнато от един жесток трагизъм.
към текста >>

След Колумбовото пътешествие никое друго събитие не бе така развълнувало света.
И плавайки така, без никаква храна, освен вкаменения сухар и гранясалата солена сланина, а напокон - и без тях - без никакво питие, освен вмирисаната топла вода в буретата или събраната от дъжда, без никаква светлина нощем, Магелан е тръпнел при мисълта, че те ще измрат, може би, от глад един след друг или ще бъдат погълнати от водната бездна при някоя буря. Но походът на Магелан се у венчава с успех. Нали поне един от петте кораба на неговата флота - малката "Виктория" - полуразнебитена се довлича след три години в Севиля и нали 18 души от неговата смела дружина слизат на испанска земя с една безспорна придобивка за човечеството: земята е обиколена по море, земята, следователно, е кълбо! Тъкмо в това откриване на проток между Атлантически и Тихи океан, именно "Магелановия проток", (едничкото географско название, което днес напомня безсмъртното дело на Магелан), тъкмо в това обикаляне на земята седи подвигът на смелия мореплавател и неговото значение за цялото човечество. "Вестта, пише Цвайг, за благополучното завръщане на осемнадесетте моряци се разнася с огнен размах над цяла Европа, като възбужда отпървом безмерно удивление, а после и безмерен възторг. След Колумбовото пътешествие никое друго събитие не бе така развълнувало света. Сега вече е сложен край на всяка неувереност. Съмнението, този най-жесток враг на човешкото знание, е победено на географското поле. Откак един кораб излиза от пристанището на Севиля, и пътувайки все направо, се връща отново в същото пристанище, вече е необоримо доказано, че земята е кълбо, което се върти около себе си и, че всички морета са свързани в едно единствено море. Космографията на гърци и римляни е окончателно надмогната, веднъж завинаги е свършено с твърденията на църквата и с нелепата басня за антиподите, които ходят по главите си. Установен е за вечни времена обема на земята и с това е спечелена най-сетне известна мярка за земния свят.
към текста >>

44. Елементарни астрологични комбинации – П. М. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В наши дни, а и по-рано в историческия и културен развой на човечеството, около дадено събитие от по-голям мащаб всякога са.
ЗАД ДИМА И ОГЪНЯ G. N. В наши дни, а и по-рано в историческия и културен развой на човечеството, около дадено събитие от по-голям мащаб всякога са. се стълкновявали различните мнения на хората: симпатии и антипатии, за и против, одобрения или хули, както и принадлежност към една или друга групировка. Така е сега и с войната, която пламна по европейските бойни поля, по градовете, селата и в човешките умове и сърца. Около две вражески настроени страни, като около два центъра се групират народите, обществата и отделните личности. Всеки застава там, където го теглят еднаквостта на убеждението, симпатиите му и увереността, че е на правата страна. От едно по-специално гледище, от което сме правили усилие да наблюдаваме както личния, така и обществения живот, гледище, за което не веднъж е било загатвано от страниците на това списание, между двама воюващи, защитници на своя груб интерес, права страна няма.
към текста >>

45. Из нашия живот. Разговор с Учителя на Изгрева – Б. Боев Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Едва като вземем предвид Плутон с неговия хипотетичен буен темперамент, намираме една планетна констелация, която значително по-добре подхожда на изключителното събитие.
И действително, дисхармоничните аспекти между тия две планети, които се повтарят на всеки няколко месеца, бележат епохите на сериите нещастия - катастрофи, срутвания, минни злополуки, скандали, убийства, които често се хвърлят в очи със своята масова поява. Неблаготворните съчетания на "голямото и малкото зло", обаче, не са всякога еднакво трагични. Наистина, сегашната квадратура, по причини, върху които няма да се спираме сега, съвсем не е от доброкачествените. Все пак, обаче, тя не би била достатъчна да обясни избухването на един международен конфликт, толкоз повече, че на 1.IX. т.г. тя е била още в началото на своето образуване. Едва като вземем предвид Плутон с неговия хипотетичен буен темперамент, намираме една планетна констелация, която значително по-добре подхожда на изключителното събитие. На 1.IX. т.г. Сатурн е в доста точна квадратура с Плутон, а същевременно Марс е встъпил в орбиса на непълноценната опозиция с Плутон. Излиза, че квадратурата между Марс и Сатурн е всъщност един "Т" - аспект, т.е. опозиция с две квадратури, който, естествено, значително влошава влиянието на най-дисхармоничния аспект между двете най-неблаготворни планети. Тук се присъединява още един елемент, за който ще стане дума малко по-долу.
към текста >>

По тоя начин, с привличането на споменатите два не добре изследвани астрологични фактора - Плутон и лунните възли - може да стане по-понятно настъпването на едно историческо събитие, за което не виждаме достатъчно предпоставки от гледна точка на астрологическата традиция.
съединява 0° от Лъв с 0° от Водолей, а другата разделя знаците, в които светилата имат своя подем - Овен и Телец, т.е. свързва 0° от Телец с 0° от Скорпион. 1 септ. 1939 г. - начало на враждебните действия между Германия и Полша. По тоя начин, с привличането на споменатите два не добре изследвани астрологични фактора - Плутон и лунните възли - може да стане по-понятно настъпването на едно историческо събитие, за което не виждаме достатъчно предпоставки от гледна точка на астрологическата традиция. При това положение би могло да се допусне, че взривните материали, символизирани от по-горе дадения кръст, на 1 септ. са били възпламенени от сприхавата квадратура между Уран и Меркурий. Макар, че не може да има съмнение върху опасностите, които крият тия влияния, ние смитаме, че е мъчно да се установи, дали искрата е дошла от космичните течения или от реакцията на хората. Трудността иде от обстоятелството, че ние нямаме мярка за да определим точната сила на един астрален импулс. Така, неведнъж е имало критични планетни съчетания, които са създавали някое драматично положение, без да доведат до голям конфликт.
към текста >>

46. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Очевидно, този по-пълен или по-бегъл преглед на библейските събития, отразяващи историята на Израилския народ, е имал за цел от една страна да припомни Свещеното Писание на една невежествена, неграмотна маса, която не е знаяла четмо и писмо, да повдигне нейното религиозно и национално самочувство, а от друга – да представи разглежданото събитие като логическа последица от онази низа предопределени свише събития, които съставят историята на Израилския народ.
А той рече: „Мъже братя и отци, слушайте! " Препоръчвам на читателите да прочетат защитната реч на Стефана, защото е един хубав образец на вехтозаветно красноречие и на ораторски похват у старите евреи. Не е важно при това, че съчинител на тази реч е всъщност авторът на Деянията. Може, обаче, с увереност да се твърди, че речта на Стефана не се е много отличавала от нея, защото във всички подобни библейски речи има нещо стереотипно. Те започват изложението си едва ли не от Адама, или ако не от него, то непременно ще тръгнат от патриарха Авраама, и като преминат през по-главните събития, разказани в Библията, ще дойдат най-сетне на предмета. Очевидно, този по-пълен или по-бегъл преглед на библейските събития, отразяващи историята на Израилския народ, е имал за цел от една страна да припомни Свещеното Писание на една невежествена, неграмотна маса, която не е знаяла четмо и писмо, да повдигне нейното религиозно и национално самочувство, а от друга – да представи разглежданото събитие като логическа последица от онази низа предопределени свише събития, които съставят историята на Израилския народ. Отпращам ония, които се интересуват от словата, що са. държали вехтозаветните „началници народни" пред множествата, към „Неемия" – една от книгите на Стария Завет. Тя е интересна между другото и поради това, че ни дава ясна представа за начините, с които са. си служили тогавашните водачи народни за да повдигнат религиозното и национално самосъзнание на своя народ, особено в дни на общи бедствия и национален упадък. Характерна е в това отношение 9 гл.
към текста >>

Но тъкмо когато вехтозаветната ревност на Павла достига своя връх и той гори от желание да извърши своето пъклено дело, по пътя за Дамаск се случва с него второто събитие, на което искам да спра вниманието на читателите.
Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд", те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с камъни. Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел. „А Савел съизволяваше на убиването му". При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Иерусалим, той взима дейно участие: „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всека къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница", както е отбелязано в Деянията. В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим. Но тъкмо когато вехтозаветната ревност на Павла достига своя връх и той гори от желание да извърши своето пъклено дело, по пътя за Дамаск се случва с него второто събитие, на което искам да спра вниманието на читателите. В Деянията (9 гл. 3–6 ст.) туй събитие е предадено накратко така: „И на отиване, когато наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна той на земята, чу глас, който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш? А той рече: Кой си ти, Господи? И Господ му рече: Аз съм Исус, когото ти гониш.
към текста >>

3–6 ст.) туй събитие е предадено накратко така: „И на отиване, когато наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.
„А Савел съизволяваше на убиването му". При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Иерусалим, той взима дейно участие: „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всека къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница", както е отбелязано в Деянията. В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим. Но тъкмо когато вехтозаветната ревност на Павла достига своя връх и той гори от желание да извърши своето пъклено дело, по пътя за Дамаск се случва с него второто събитие, на което искам да спра вниманието на читателите. В Деянията (9 гл. 3–6 ст.) туй събитие е предадено накратко така: „И на отиване, когато наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна той на земята, чу глас, който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш? А той рече: Кой си ти, Господи? И Господ му рече: Аз съм Исус, когото ти гониш. Не ти е лесно да риташ срещу остен. А той разтреперан и смаян рече: Господи, що искаш да сторя?
към текста >>

Ала както и да обясняваме това събитие, едно е важно – че то е било съдбоносно за този млад, високо интелигентен, пълен с енергия и воля за работа мъж.
И Господ му рече: Стани и влез в града и ще ти се каже, що трябва да правиш." Сам Павел го разказва много по-живо в 22 гл. от същите Деяния, към която отпращаме читателя. Съвременните учени, които са склонни в подобен род преживявания да виждат все патологични явления, ще кажат дълбокомислено, че Павел е станал жертва на една зрително-слухова халюцинация. Че има халюцинации, това е факт. Но че всички явления от тоя род са все халюцинации, това е голям въпрос. Ала както и да обясняваме това събитие, едно е важно – че то е било съдбоносно за този млад, високо интелигентен, пълен с енергия и воля за работа мъж. След туй преживяване, в съзнанието му настъпва коренен преврат, който изменя из основи целия му живот. Мощната енергия, която е текла у него и която се е движила дотогава в низходяща посока, изведнъж рязко променя направлението си – то става възходящо. Павел е останал привидно същия: все същия буден ум, все същата висока интелигентност, все същия пламенен темперамент, все същата смела и непреклонна воля, все същата енергия, все същия мисионерски и организаторски дух, все същата жажда да работи за едно общо дело. Но докато преди обръщането си при Дамаск той е влагал всичките тия сили и способности за зашита на една стара, отживяла времето си религия, която само е спъвала развитието на човечеството, докато е бранил с кървави средства една мъртва традиция, която е обвързвала хората към едно отдавна надживяно минало, след „обръщането" си, той впряга същите тия сили и способности, озарени от една нова светлина, оживени от един нов дух, в служба на едно велико и светло дело, което разкрива велики бъднини на човечеството. След обръщането на Павла, и в живота му всичко се обръща, приемайки сякаш обратен ход.
към текста >>

47. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И понеже Божествената Любов в своето върховно проявление е събитие, което става извън времето и пространството, за устройството на нашето съзнание, което схваща нещата в триизмерността, нам ни става понятна още и мисълта на Учителя, че Любовта е „най-голямото изключение", което може да се срещне в живота, че „тя е случайно нещо".
Ако съвършенството седи в Божествената Любов, тя като се проявява извън времето и пространството, ние можем, следователно, в всеки най-малък миг, който може да си представим, да проявим Любовта и следователно да бъдем съвършени. Така схваната тази велика мисъл, тази проява на Любовта, ни разкрива великия път и възможности на нашия живот, на нашето развитие. Разчитайки тия мисли на Учителя за проявата на Любовта, ние разбираме, че Любовта като принцип, която едва сега влиза в свята, се проявява в Мъдростта. Последната представя формите на тази космическа проява на Любовта. Пред нашето съзнание изпъква красивата картина, че Истината е най-чистият образ, а Правдата е физическата страна на Любовта, — сиреч в нейната проява. И понеже Божествената Любов в своето върховно проявление е събитие, което става извън времето и пространството, за устройството на нашето съзнание, което схваща нещата в триизмерността, нам ни става понятна още и мисълта на Учителя, че Любовта е „най-голямото изключение", което може да се срещне в живота, че „тя е случайно нещо". Само като имаме предвид ограничените възможности на нашето земно съзнание, можем да разберем тази мисъл на Учителя за Любовта като „изключение", като „случайност". Инак ние ще влезем в противоречие със себе си, понеже знаем, че Любовта живее, обитава и се проявява навсякъде в живота, еднакво „чрез малките и големите същества". Нека слезем сега една октава по-долу, да видим, какво е схващането на Учителя за проявата на Любовта в живота на човека. Ето съществените мисли по този въпрос: „Четири са проявите на Любовта в човека: Тя действува като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Това е целият цикъл на човешкото развитие отначало до край.
към текста >>

48. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Освен това, докато традиционната астрология взима предвид вън от планетите главно еклиптиката и хоризонт-меридионалната система, а с последната — географската дължина и ширина на мястото на събитието, Нострадамус, според Пиоб, работи с полярната ос — РF, тая на географската дължина — АL, диаметъра на хоризонта — ТO, тоя на еклиптиката — ЕR, плоскостта на екватора—АК, тая на меридиана — ЕМ (виж фиг. 1.).
Впрочем, резултатите, до които се е добрал впоследствие Пиоб по тоя път, показват най-добре, че неговите твърдения не са само голи фрази, както и че формулата „Floram patere " не е фантасмагория. Погрешно би било, обаче, да се смесва нострадамусовата система с обикновената астрология. Елементите на последната не са достатъчни за настрадамусовия метод. Към познатите по онова време планети от първата октава, означени със 7-те съгласни букви във фигура 1., Нострадамус прибавя още и Уран и Нептун, макар че тия планети бяха открити много по-късно от официалната наука. Не по-малко интересно е, обаче, обстоятелството, че Нострадамус ги нарича току-речи със с сегашните им имена — Нептунус и Небе, което на гръцки се нарича, както е известно, Уранос. Освен това, докато традиционната астрология взима предвид вън от планетите главно еклиптиката и хоризонт-меридионалната система, а с последната — географската дължина и ширина на мястото на събитието, Нострадамус, според Пиоб, работи с полярната ос — РF, тая на географската дължина — АL, диаметъра на хоризонта — ТO, тоя на еклиптиката — ЕR, плоскостта на екватора—АК, тая на меридиана — ЕМ (виж фиг. 1.). Към всичко това Нострадамус прибавя и личната ос на индивида, семейството, града или народа и нейното разстояние от точката „гама" на Зодиака. Според Пиоб, от решително значение била личната ос, за която астрологичната традиция не знае нищо и за която и коментаторът не казва нещо повече. Пиоб само споменава и за 3 алидади, означени във фиг. 1. и в „предсказанията" с буквите V, S. С, едната от които за определяне на дните, една за звездното време и третата за определяне времето във връзка със сложното движение на Луната.
към текста >>

Според израза на самия Ностадамус „няма нищо под писаното, ако не е дадено името на автора на събитието.” И наистина, неведнъж се срещат в предсказанията и имена на исторически лица и места — Филип, Белерофон, Арденската гора, но те са само за ориентация на изследователя.
Тогава остава само да се превърне последното към обикновения календар — т.е. средното гражданско време, което астрономически е неточно, но с което сме свикнали. Като пояснение на тая мисъл, на друго место коментаторът добавя, че числата движат специални конструкции, които установяват веригата на стиховете. Това става по такъв начин, че спирките на полигоните се наместват от една страна върху стиховете, които трябва да се вземат и от друга страна върху точките на кръга на времето, дето са отбелязани всека година и всеки ден. С помощта на тая система Нострадамус е могъл да определя събитията „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството." Но, не е само това. Според израза на самия Ностадамус „няма нищо под писаното, ако не е дадено името на автора на събитието.” И наистина, неведнъж се срещат в предсказанията и имена на исторически лица и места — Филип, Белерофон, Арденската гора, но те са само за ориентация на изследователя. Това, във всеки случай, съвсем не е криптографският начин, по който обикновено се дават имената в съчиненията на Нострадамус. Би трябвало, обаче, човек да знае да манипулира точно с шифъра — кръговите „решетки", както се изразява Пиоб, за да може да открие личното и фамилно име на някое лице, замесено в събитията. Както обикновено, Пиоб не пояснява твърде и тоя пункт. Списанието „Натюрист," обаче, бе напечатило през 1930 г. една статия, която хвърля светлина върху тоя въпрос.
към текста >>

49. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана.
Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите. Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд. На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове. Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха. от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и Любовта. Ето как е описано това най-голямо събитие за християнския свят в едно от най-достоверните и точни в историографско отношение евангелие – това на Матея.
към текста >>

Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса.
Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите. Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд. На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове. Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха. от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и Любовта. Ето как е описано това най-голямо събитие за християнския свят в едно от най-достоверните и точни в историографско отношение евангелие – това на Матея. Последната глава 28 от това евангелие започва с следните думи: „И като се мина съботата, на разсъмване в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.
към текста >>

Ето как е описано това най-голямо събитие за християнския свят в едно от най-достоверните и точни в историографско отношение евангелие – това на Матея.
Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха. от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и Любовта. Ето как е описано това най-голямо събитие за християнския свят в едно от най-достоверните и точни в историографско отношение евангелие – това на Матея. Последната глава 28 от това евангелие започва с следните думи: „И като се мина съботата, на разсъмване в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето, стана трус голям: Ангел Господен слезе от небето, пристъпи и отвали камъка от вратата и седеше отгоре на него. Той бе като блескавица и облеклото му бяло като сняг. Стражарите се стреснаха и уплашиха от него и се вкочанясаха като мъртви. А ангелът рече на жените: Не бойте се вие, защото зная, че търсите Исуса разпятия.
към текста >>

Не е тука, защото възкръсна” ... Почти със същите думи е предадено събитието и в четирите евангелия.
Последната глава 28 от това евангелие започва с следните думи: „И като се мина съботата, на разсъмване в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето, стана трус голям: Ангел Господен слезе от небето, пристъпи и отвали камъка от вратата и седеше отгоре на него. Той бе като блескавица и облеклото му бяло като сняг. Стражарите се стреснаха и уплашиха от него и се вкочанясаха като мъртви. А ангелът рече на жените: Не бойте се вие, защото зная, че търсите Исуса разпятия. Не е тука, защото възкръсна” ... Почти със същите думи е предадено събитието и в четирите евангелия. Има известни разлики в подробностите в евангелията на Лука и Йоана, ала те не са важни. Те създават работа на халос на безработни богослови да спорят, кое е по-автентично. В действителност тук същественото са само тия думи: „Няма го тука, защото възкръсна". Можем да сметнем, че и присъствието на ангела, говори още за намесата на пръста Божий в тази работа. Ала същественото е думата „възкресение".
към текста >>

с това събитие в историята на човечеството се подчерта една възможност, от мисълта за която човечеството не ще се освободи никога.
А за великите Духове, за големите съвършени личности на човешкия род, които са разгънали в пълнота Божествените сили в себе си, за тях смърт, прераждане и възкресение се сливат в една единна творческа възможност, която в тях става постоянно. Затова Те са всеки миг други, все по-нови, по-дълбоки, по-любящи, по-творчески силни. Ето възможностите на Божествения Разум. Възкресението на Христа има дълбоко значение от индивидуално, обществено и космическо гледище. Индивидуално – за да се проявят творческите сили на вечния, разумен Дух в човека. с това събитие в историята на човечеството се подчерта една възможност, от мисълта за която човечеството не ще се освободи никога. Тази възможност изразена в Христовия случай, ще подтиква човечеството напред до пълното разгъване на разумните, творчески сили в себе си. Невъзможно е да се разберат силите и възможностите на вечния Разум, без да се включи Неговата най-голяма възможност – да обновява, да пресъздава, да възкресява. Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта. След това събитие, всъщност, почна да се гради истинското учение на Христа всред човечеството. То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа.
към текста >>

След това събитие, всъщност, почна да се гради истинското учение на Христа всред човечеството.
Индивидуално – за да се проявят творческите сили на вечния, разумен Дух в човека. с това събитие в историята на човечеството се подчерта една възможност, от мисълта за която човечеството не ще се освободи никога. Тази възможност изразена в Христовия случай, ще подтиква човечеството напред до пълното разгъване на разумните, творчески сили в себе си. Невъзможно е да се разберат силите и възможностите на вечния Разум, без да се включи Неговата най-голяма възможност – да обновява, да пресъздава, да възкресява. Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта. След това събитие, всъщност, почна да се гради истинското учение на Христа всред човечеството. То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа. в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията. Ако възкресението не би станало, светът не би познал Христа. Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството. Христовата епоха започна с възкресението.
към текста >>

За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание.
в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията. Ако възкресението не би станало, светът не би познал Христа. Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството. Христовата епоха започна с възкресението. И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството. За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание. До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане. Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството. Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности. Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието.
към текста >>

50. АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА - Д-Р СТ. КАДИЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И в едно от първите си заседания той каза на своите сановници: — Искам да започна царуването си с едно велико събитие.
Вярваше в благородните пориви на своето сърце и беше решил твърдо да ги следва. Той знаеше, че най-голямото нещастие в една страна се поражда от неравенството. Едни от народа плуваха в излишество, а други нямаха и необходимото. Богати и бедни... Този несправедлив и прастар ред му беше известен. И този именно ред Тамар Ал Харун беше решил да го премахне. И в едно от първите си заседания той каза на своите сановници: — Искам да започна царуването си с едно велико събитие. С ваша помощ аз искам да изменя съществуващия ред в моята страна. Вие знаете, че в моята страна, както и във всички съседни, съществува един ред, според който има бедни и богати. Давам ви три дни срок, да помислите, как можем да го променим. Да стане така, че в моята държава да няма бедни и богати. Да премахнем това народно зло!
към текста >>

51. НОВИ НАСОКИ В ПОЗНАНИЕТО НА СВЕТА - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Някога, преди да е имало литературна история, древните народи са разбирали под литература ония белези на човешката словесност, които е трябвало да подсетят читателя на някое събитие или идея.
N. МАГИЯТА НА КНИГАТА Човешкият говор е магия. Възникването на говора е мистерия на вековете. Една дума, едно понятие за даден народ е такова, защото се е родило и изникнало от звуковия хаос във връзка с множество психологически, географски и духовни причини. Всяка дума има свое битие. Тя крие в себе си дълговечната история на своето раждане и утвърждаване в езика на даден народ. Някога, преди да е имало литературна история, древните народи са разбирали под литература ония белези на човешката словесност, които е трябвало да подсетят читателя на някое събитие или идея. Богатството на писмеността се разрасна много по-късно, за да се превърне днес в най-могъщото средство за духовно общение, крайният, най-последният плод на човешкия дух — книгата. Може би поради множеството на написаните книги и поради склонността на съвременния човек да търси другаде разтуха както ценности за своя живот, малцина са между четците тия, които знаят, отваряйки една книга, да видят затворени в мълчаливите й страници трепетите на един дух, постиженията на един разум, огъня на едно сърце. Литературно художествено творчество е възможно тогава само, когато творецът умее да облече проблясъците в своя дух в магическата дреха на словото. Литературната творба, макар че е лишена от багри и тонове, поради силата на словото, действува едновременно като музика, като картина и като мисловна сила. Това е така, защото не се счита за майстор на словото тоя, който не познава пълната хубост на своя език, който не е художник и музикант в широк замах и който не е събудил едно виждане у себе си в света на истината.
към текста >>

52. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - Любомили Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

означавала едно начало и то на политическо събитие, интимно свързано с тайната на тия съчинения, за което коментаторът, обаче, не смее да говори.
Датата на предговора — 14.3.1547 г. — е също фалшива. Всъщност, продължава той, това са символични дати. Те стават върни, като към тях се прибави или извади друго символично число, което е специфично за всеки век. Датата 14.3. напр. означавала едно начало и то на политическо събитие, интимно свързано с тайната на тия съчинения, за което коментаторът, обаче, не смее да говори. Всички изчисления със символичните числа се прибавят към изчисленията на хронокосмографската система, за която авторът говори в книгата си от 1927 год. (вж. „Ж. 3.", бр. 10/1941 г.). Докато през 1927 г. Пиоб е смятал, че в изданието са допуснати печатни погрешки, през 1939 г.
към текста >>

53. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Някой, напр., сънува някакво събитие в повече етапи, които не е лесно да се предвидят и които впоследствие се сбъдват не символично, а буквално и то в същия ред.
Тогава ще разберем, че всички почти истини, които придобием по разните пътища на науката, зависят от знанието на „Себето" и ще разберем, че знанието на „Себето" е основата, на която трябва да бъде построено всичкото феноменално знание". (По Д-р Върбишки: „Дъновизъм, Окултизъм, Теософия", стр. 29-30). Древната мъдрост познава и методи за систематичното развитие на шестото сетиво от нивото на смътно предчувствие до високите степени на ясновидството — зрително, слухово, мирисно и пр. — и то в настоящето (пространствено), в миналото и бъдещето. Най-прекият път към практическото разрешение на тоя въпрос си остава, разбира се, наблюдението и особено личният опит. Някой, напр., сънува някакво събитие в повече етапи, които не е лесно да се предвидят и които впоследствие се сбъдват не символично, а буквално и то в същия ред. Много по-често се среща друга една опитност. Някой Ви е казал доста верни работи из Вашето минало и Ви предсказва други за в бъдеще, между които и нещо съвсем невероятно. И въпреки всичко, тъкмо това невероятно се сбъдва след време наред с останалото. В окултната литература са изнесени много такива случаи. Нека забележим, че когато говорим за окултна литература, ние визираме не баласта в тая област, какъвто сигурно не липсва, а на първо място трудовете на хора като Д-р Анни Безант, Д-р Р.
към текста >>

54. ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА - Д-Р ИЛ.СТР. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Едно е безспорно, че всеки, който е желал да върви по пътя, трябвало е нещо — събитие в живота, страдания или откровение — да му отвори очите и да се запита: Защо?
(За Бога, виж статията в бр. 4. от т. г. на сп. Ж. Зърно). Това е, все пак, една дълга практика, която отваря очите на човека, дава му нравствена сила и устой, поставя го във връзка с невидимите, творчески сили в битието. Едно е безспорно, че всеки, който е желал да върви по пътя, трябвало е нещо — събитие в живота, страдания или откровение — да му отвори очите и да се запита: Защо? Тогава почва да различава, да отделя нещата, да отделя семето от къклицата, важното, същественото от неважното, несъщественото, съдържателното от празното. По пътя на различаването човек почва да вижда закономерностите, това, което е право, истинно, трайно, започва да опознава себе си и природата. И ето, пътят на познанието е път на работа, път на интензивна духовна работа, на духовен живот. Човек започва да отхвърля от себе си всичко, което му е заслепило очите — почва да вижда ясно, всеки ден все по-ясно и по-ясно. Почва да вижда това, което е разумно и трайно вечно, истинно, което представя основите на живота.
към текста >>

55. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ, Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Психометрия — събитието остава отпечатък върху даден предмет, по който отпечатък ясновидецът възпроизвежда станалото. 4.
Рише разглежда след това съществуващите хипотези за обяснение на криптестезията. 1. Телепатия — човешката мисъл, т.е. трептенията на един човешки мозък се предават на друг човешки мозък. Ясновидецът чете мислите на лицето, с което има работа, например, казва имената на неговитее близки. 2. Трептения на действителността — сегашните или минали събития създават трептения, които се възприемат от сензитивите. 3. Психометрия — събитието остава отпечатък върху даден предмет, по който отпечатък ясновидецът възпроизвежда станалото. 4. Хипотеза на спиритистите — един дух говори чрез медиум и разправя неща, които не се знаят нито от медиума, нито от присъствуващите, но които при проверка се потвърждават. Дадено явление може да се обясни с една или повече от горните хипотези. Но това, което не е хипотеза, продължава авторът, то е, че каквото и да бъде неговото обяснение — астрално тяло, телепатия, ясновидство — съществуването на шестото сетиво е необходимо. Когато искаме, обаче, да определим условията, при които то се явява, ние се губим в непознати области. В някои случаи сензитивът като че ли вижда, в други случаи той като че ли чува, в трети той говори, без да знае, защо говори така.
към текста >>

56. DU MAITRE-LE CHFMIN DU SALUT Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Такова едно заключение би било погрешно, защото само по себе си влиянието на слънцето съвсем не може да бъде причина за едно или друго историческо събитие.
Първото сериозно указание за съвпадение на много от великите войни и революции с максимума на слънчевите петна, е било направено от Камил Фламарион в неговата популярна астрономия. С максимум слънчеви петна съвпадат борбата на Кромуел с английския крал, която се свършила в 1649 година. Пугачьовския бунт 1771, великата френска революция през 1789 г. и пр. Такова едно съвпадение на възбудено състояние у народите с повишената дейност на слънцето може да доведе до предположението, че войните и революциите са неизбежни, че човечеството не е така свободно в своите постъпки. Такова едно заключение би било погрешно, защото само по себе си влиянието на слънцето съвсем не може да бъде причина за едно или друго историческо събитие. Процесите със слънчевите петна, възбуждайки масите, само освобождават скритата социална или национална енергия, натрупана от по-рано като следствие на исторически причини. И слънцето в дадения случай играе роля само на детонатор. Влиянието на слънцето може да измени само външната страна в сблъскванията на социалните и национални интереси, но не може да създаде стълкновението на интереси, които не съществуват". Преживяване на космическо съзнание П. Успенски в „Tertium organum" описва преживяването на космическо съзнание от един негов приятел: „Това беше в Мраморно море.
към текста >>

57. ИЗ ЕТО ЧОВЕКЪТ Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

АВГУСТ 1914, Велико Търново Hue в сегашно време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята, и което от хиляди години се е очаквало.
Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 13 години насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам какви майстори са те. Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, 3а да побеждавате лошите духове. Това е, което Господ Исус Христос сега ви казва. АВГУСТ 1914, Велико Търново Hue в сегашно време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята, и което от хиляди години се е очаквало. В древността са говорили 3а него мъдри человеци, пророците, 3анего говорят и съвременните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили 3а идването на Христа, и аз няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите. Ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно. Христос 6 духовния смисъл на думата е между пас. Когато един ден ние разберем, вярата, то тя щe се превърне в истина, а истината ще се превърне в знание.
към текста >>

58. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Представя се едно епохално събитие: предава се знанието за следващите две хилядолетия, със слово и с живот!
Това учение се крепи върху разумните закони на природата. Научете себе си на три неща: да имате любов без омраза, да имате светлина без сянка, и да имате свобода без ограничение.” И те запомнят тези думи. Носят ги в сърцата си, проявяват ги в живота си. Мировата драма е към своя край и те присъстват духом във всяка секунда от нейното действие. Сцената е все още открита. Представя се едно епохално събитие: предава се знанието за следващите две хилядолетия, със слово и с живот! След заминаването на Учителя Весела Несторова продължава своя подвиг. Музикалното й творчество постоянно се увеличава. Броят на нейните преводи расте. Животът й доказва връзката й с Духа на Истината. Всеки, който я посещава чува нейните дълбоки и мъдри, родени спонтанно слова за великата епоха в която е живяла и за безценната стойност на оставеното от Учителя.
към текста >>

59. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

” За събитие от края на Мировата Драма четем отново в “История на Братството” от Н.
Той им сочел за пример не тялото, а душата. Годините минавали, Драмата на нашия век била към края си. На сцената Борис Николов все още се движил незабележимо, но неотстъпно край Учителя, с бележник, или с мистрия в ръка. Той знаел в сърцето си, че Пътя на Служене е дълъг, и той едва сега започва. “Ихриш Бен Рут” бил свещеният обет даден от него пред великото, а смисълът на тези думи бил: “Господи, където ме зовеш - там отивам! ” За събитие от края на Мировата Драма четем отново в “История на Братството” от Н. Дойнов /неизд./: “Към края на Декември съм отново на Изгрева. Чух, че Учителят не бил нещо добре, но на тези приказки не обърнах внимание. Продължих да живея с мисълта, че големите изненади и събития са само в историята, но не и около нас. Една нощ, не мога да кажа дали това беше сън или нещо друго, гледам Учителят идва при мене, много официално облечен и ми казва: “Няма смисъл, Николай! ” От начина, по който ми каза тези думи, от смисъла който Той вложи в тях, и от израза на лицето му разбрах, че за неговите дело и работа в България условия повече няма да има и затова по-нататъшното му престояване е без смисъл.
към текста >>

Ето неговия спомен за това събитие” “През деня когато пристигнах ме срещна Петър Пампоров и каза, че брат Борис е поканил Братския съвет да се съвещават по важен въпрос.
За това се е изисквало време. През юли 1957 г. Борис Николов свиква Братския съвет в София. По това време на Изгрева е пристигнал, на път за Езерата брат Кр. Кралев от Бургас. Ето неговия спомен за това събитие” “През деня когато пристигнах ме срещна Петър Пампоров и каза, че брат Борис е поканил Братския съвет да се съвещават по важен въпрос. Той предложи да го запита дали може и аз да присъствам, като млад брат от провинцията. Брат Борис отговорил: “Да дойде! ” Събрахме се в салона на Изгрева. Бяхме точно 12 души. Брат Борис беше много сериозен и умислен.
към текста >>

60. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Де светец някой празнуват, де религиозно или политическо събитие в живота на народа, де — спомена за някой духовен фар в живота, или — надеждата за бъдещи светли дни.
Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните закони и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Празникът на природата. Има много празници, които хората са си измислили и наредили от панти века и до днес и които се празнуват с постоянството и упоритостта на многовековната традиция. Има и други, които са забравени и заменени с нови, а има и такива, които в днешни времена хората си нареждат и установяват. Де светец някой празнуват, де религиозно или политическо събитие в живота на народа, де — спомена за някой духовен фар в живота, или — надеждата за бъдещи светли дни. Без да отричаме по-малката или по-голяма фактическа стойности и разумна обосновка на някои от тях, ние бихме желали да обърнем вниманието на читателя към факта, че в живота на народа и в живота на целокупната природа изобщо съществуват празници съвършено естествени — не измислени от хората или произхождащи от някой паметен акт в човешката история — а обусловени от вечния непроменен ход на събитията в живота на природата. Един такъв естествен, разумен, пълен с смисъл празник е 22 Март, — празника на пролетта, празника на всичко живо, — на растения, животни и хора. Празника, който носи радост, сила и живот за всички. От 22 март — деня на пролетното равноденствие, слънцето навлиза в периода на своето всекидневно усилващо се действие и растения и животни — почувствали лъхът на пролетта, почувствали новия живот, който слънцето събужда в тях, — надигат глави опивайки се от неговите пълни с живот лъчи и тяхното радостно ликуване е великото славословие, което живата природа отправя към Твореца, в изпълнение думите на Писанието: „Всяко дихание да слави Господа.“ И наистина, излезте сутрин рано всред засмените полета, идете при току що напъпилите дървета, изкачете се по високите, обрасли само с шубраци чуки, и в тишината на все повече и повече просветващата предутрин вие ще чуете великата, тайнствена симфония, съставена от хиляди и милиони различни гласове, които се издигат и спадат, усилват се и затихват, и отново пак се надигат до непонятни висини, губейки се в нозете на Отца. Излезте сутрин, захвърляйки мръсната дреха на обикновените низки желания, чувства и мисли; с чисто сърце и буден ум, с отворена за доброто и красотата душа влезте в великия храм на природата, и ако вие съумеете да снемете от очите си превръзката на човешкия предразсъдък, да се освободите от измамата на отделеността, вие ще се почувствате едно с целокупния живот, който се разлива вредом, изпълвайки безграничните пространства, и който, чрез всеки храст, чрез всяко клонче и пъпка, чрез всяка бубулечка, която лази по земята — въздава хвала на Твореца.
към текста >>

61. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неочакваното събитие ги зачуди дотолкова, че те не можаха да проговорят и дума.
Също и Тацукоо скръства ръцете си и мълчаливо проронва благодарствени сълзи. Тогава, покланяйки се, бога-съдия се появява и влиза отново във вътрешността на Дома. Когато те го проследяват с очи, неговата фигура не се вижда ясно, защото цяла е обгърната в ослепително сияние, като светящо кълбо, което, заобиколено от седем, осем или девет по-малки такива, подобни на луната, постепенно се изгубва в най-отдалечените стаи на Дома. Обикновено, възвишените същества, надарени с голяма мъдрост и интелигентност, изглеждат на по-малко интелигентните същества като някаква често пъти ослепителна светлина. Това е защото мъдростта и интелигентността сами по себе си светлина, родена от Божествения живот, който е истина и добро. Неочакваното събитие ги зачуди дотолкова, че те не можаха да проговорят и дума. В мълчание, те отново обръщат очите си към бариерата и гледат, без даже да мигнат, духовете, които идват там и получават своята присъда. Превод от есперанто Из „Oomoto" --------------- *) „Крадец от Небето" е този, който мисли че сам притежава нещо. което в същност принадлежи на Божествения Дух, но което Бог му дава чрез вътрешно влияние. Из Беседите Животът не се съдържа в материалните благата са само едно просто помагало тъй, както учебниците, плочите, писалките представят помагала за учениците. Да не мислите че Господ е пригогвил за вас само тия дребни неща: Той ви е приготвил по-велики неща.
към текста >>

62. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като ни припомня, че „всяко голямо историческо събитие е представлявало в своето начало една утопия", той приема идеята за Паневропа, а също така и тази за Балканската Федерация, с уговорката, че обединението на южните славяни и Балканската Федерация трябва да бъдат, първите етапи към по голямата цел — Паневропа, и че за нас е по-изгодно да влезем в един общоевропейски съюз, не по отделно, а като една по-голяма сила, каквато би представлявало обединеното южно славянство.
Днес човечеството за да тръгне по пътя на освобождението, има нужда от нова поезия, нова живопис, нова музика, които ще изразят идеалите и копнежите на новия човек, който се ражда на земята. Б. Б-в (Боян Боев) Паневропа и обединението на Южните Славяни, цена 10 лв. Доставя се от автора: Д-р Н. Ханджиев, Окръжния съд, Бургас. В тази книга авторът тегли паралел между идеята за Паневропа и тази за обединението на южните славяни. Като ни припомня, че „всяко голямо историческо събитие е представлявало в своето начало една утопия", той приема идеята за Паневропа, а също така и тази за Балканската Федерация, с уговорката, че обединението на южните славяни и Балканската Федерация трябва да бъдат, първите етапи към по голямата цел — Паневропа, и че за нас е по-изгодно да влезем в един общоевропейски съюз, не по отделно, а като една по-голяма сила, каквато би представлявало обединеното южно славянство. Говорейки за пречките, които съществуват днес за едно такова обединение, авторът ни спомня, че винаги в досегашните конфликти между южните славяни са играли важна роля външни сили, които са имали всичкия интерес да държат славянството разединено, за да могат да го използват за свои цели. Следователно, борбата, омразата, разединението в южните славяни е било винаги, във вредв на самите тях, раздухвано от егоистичната политика на заинтересувани сили. Днес положението е също такова. Затова южните славяни трябва да се опомнят, да променят досегашните си отношения на взаимна омраза, подозрение и потисничество, да разберат ясно, че само в съединението е тяхната сила, реализирайки го на дело. Подбудите за обединението не южните славяни автора класифицира в четири точки: 1.
към текста >>

63. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Цял месец още преди това те непрестанно алармираха чрез вестниците, че предстои някакво велико събитие — идването в България на „800 души американски милионери“ и се даваше вид като че ли след това в България ще потекат реки от злато и тя ще бъде спасена във всяко отношение.
По природа човек е плодянно животно. В интереса на собственото му здраве и за бъдещото на човечеството, човек трябва да си остане плодояден, а не мършоядец. Из „Здравна Просвета“ Отзиви Посрещането на американските „милионери“ във Варна Преди няколко дни, 300 души най-обикновени американски туристи, пътувайки групово по разни части на света, идвайки от Одеса и на път за Цариград се отбиха за половин ден и в нашето пристанище Варна. Във всичко това няма нищо особено, необичайно или от съществено значение за международните ни отношения и връзки с широкия свят. Но нашите българи какво направиха от този прост факт? Цял месец още преди това те непрестанно алармираха чрез вестниците, че предстои някакво велико събитие — идването в България на „800 души американски милионери“ и се даваше вид като че ли след това в България ще потекат реки от злато и тя ще бъде спасена във всяко отношение. И ето ти го бай Ганю в нова роля, неописана от безсмъртния Алеко. Започнаха се трескави приготовления, мобилизираха се всички сили, годни да дадат по-голяма тържественост и пищност на посрещането: изработиха програма с речи, банкети, танци, разходки и т. н. Изпаднали в някакъв телешки възторг пред идващите американски „милионери“, българите, и то не отрудените и стенещи под ударите на кризата българи, които не знаят с какво ще прекарат утрешния ден, а официалните лица, представителите на властта и изобщо тия, на които е широко около врата, заочакваха в трескава възбуда голямото събитие от международен характер, „с грамадно значение за нашата страна и народ“. В деня на посрещането цяла Варна е на крак. Учащите са мобилизирани, за да минели гостите през шпалир от такива.
към текста >>

Изпаднали в някакъв телешки възторг пред идващите американски „милионери“, българите, и то не отрудените и стенещи под ударите на кризата българи, които не знаят с какво ще прекарат утрешния ден, а официалните лица, представителите на властта и изобщо тия, на които е широко около врата, заочакваха в трескава възбуда голямото събитие от международен характер, „с грамадно значение за нашата страна и народ“.
Във всичко това няма нищо особено, необичайно или от съществено значение за международните ни отношения и връзки с широкия свят. Но нашите българи какво направиха от този прост факт? Цял месец още преди това те непрестанно алармираха чрез вестниците, че предстои някакво велико събитие — идването в България на „800 души американски милионери“ и се даваше вид като че ли след това в България ще потекат реки от злато и тя ще бъде спасена във всяко отношение. И ето ти го бай Ганю в нова роля, неописана от безсмъртния Алеко. Започнаха се трескави приготовления, мобилизираха се всички сили, годни да дадат по-голяма тържественост и пищност на посрещането: изработиха програма с речи, банкети, танци, разходки и т. н. Изпаднали в някакъв телешки възторг пред идващите американски „милионери“, българите, и то не отрудените и стенещи под ударите на кризата българи, които не знаят с какво ще прекарат утрешния ден, а официалните лица, представителите на властта и изобщо тия, на които е широко около врата, заочакваха в трескава възбуда голямото събитие от международен характер, „с грамадно значение за нашата страна и народ“. В деня на посрещането цяла Варна е на крак. Учащите са мобилизирани, за да минели гостите през шпалир от такива. Национални носии, музики, цветя. Нищо повече, вестниците писаха за някакъв „кордон от софийска стража“. И това ако е вярно, изглежда че някой наистина си е изгубил ума.
към текста >>

64. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Стар обичай е на вестниците да-вдигат шум до Бога за всяко голямо или малко събитие на деня, да пълнят цели страници с подробности и перспективи за бъдещето и след това, на другия ден още, да го забравят, като че ли не е било.
И ще дойдем до братство и мир, до щастие и свобода. Ще заживеем в съгласие и взаимоломощ, като любещи се братя и сестри. Т. Чаушев Към дело! Затихват последните отзвуци от голямото вълнение във връзка с посещението на България от Т. В. югославянските Крал и Кралица. Стар обичай е на вестниците да-вдигат шум до Бога за всяко голямо или малко събитие на деня, да пълнят цели страници с подробности и перспективи за бъдещето и след това, на другия ден още, да го забравят, като че ли не е било. Казаното казано, било и отминало, а сега —да търсим нови сензации! Не е така, обаче, и с нас. Без да дигаме много шум, ние искаме да призовем към дело. Сближението между българския и югослааянския народи, за което се създадоха напоследък такива благоприятни условия, требва да се изгражда смело, разумно. постоянно За него трябва да мислим винаги.
към текста >>

65. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяко събитие, всяка случка в неговия минал живот биват преживени наново.
Има хора, които остават в астралният свят много по-дълго време, отколкото е траял земния им живот. Други пък, които са водили чист живот, минават през астралния свят за много по-кратко време. Но изобщо, мерната, която даваме по-горе, е вярна по отношение на средно развития човек на нашето време. Ще припомним на читателя, че веднага щом човек напусне физическото си тяло, при смъртта, пред него минава в картини целия му минал живот, но тогава той не чувства нищо пред тоя филм на живота си, а е само един наблюдател. През време на живота в астралния свят пред човека минава същия филм на земния му живот, както и преди; но сега вече човек придружава отделните картини на живота си с всички чувства, които те предизвикват в него, сменяйки се една с друга. Всяко събитие, всяка случка в неговия минал живот биват преживени наново. Когато той идва до едно положение, при което той е причинил някакво страдание на друг човек, той сам чувства мъката, която е изпитало некога това лице. Той преживява всички скърби, страдания и огорчения, които е при-чинил на другите. Тека той най-добре учи колко тежко е страданието и как мъчно се понасят оскърбленията, които биват нанесени на другите. При това, страданието тук е много по-силно, защото сега вече не съществува физическото тяло, което да отвлича вниманието от болката. Навярно тая е и причината, породи която времетраенето на живота е три пъти по-малко в сравнение със земния живот — страданията се намаляват по трайност, а се увеличават по сила.
към текста >>

66. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А пък в случая на, следсмъртния филм на живота, целта е обратната: да се покаже как всяко събитие на миналия живот е следствие от известна причина, съдържаща се в този живот.
Той може да живее един тежък живот, но той е свободен да живее чисто или пък да се валя в тинята. Съществуват и други условия, които са под неговия контрол, съобразно с границите на неговия минал избор и на неговите минали дела. Картините от филма на идващия живот започват от люлката и свършват в гроба. Следователно, те се развиват в обратна посока на филма, на живота, който минава пред човека след неговата смърт. Причината за тази разлика е тази, че филма на бъдещия живот, който се развива преди раждането, има за цел да покаже но връщащия се на земята дух това, че известни причини или действия винаги произвеждат определени следствия. А пък в случая на, следсмъртния филм на живота, целта е обратната: да се покаже как всяко събитие на миналия живот е следствие от известна причина, съдържаща се в този живот. Природата или Бог, не правят нищо без достатъчно логично основание, и колкото повече изследваме, толкова по-ясно ни става, че Природата е една мъдра майка, която винаги употребява най-добрите методи за постигане на целта си. Но може да се запита: защо ние трябва да се раждаме пак? Защо трябва да се връщаме към това ограничено и мизерно съществуване? Защо не можем да придобиваме опитности в висшите светове, без да идваме на земята? Ний сме изморени и отвратени от този тежък, скръбен земен живот!
към текста >>

67. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Цялата обстановка е играла ролята на предмета, който обикновено се представя на лица с психометрични способности, за да влезе във връзка с дадено лице или събитие.
Действието ставаше в един град, който не познавах, и аз присъствах там на убийството на две лица, едното от които бе Луй Барту, когото познах веднага, защото съм го виждал много пъти; по-сетне, аз можах да позная във втората жертва крал Александър, според фотографиите, които се появиха във вестниците. „Аз съобщих съня си на моя приятел Корс, един от шефовете на Обществената Сигурност във Франция. Никога последния не беше се занимавал с окултни науки, обаче бе извънредно зачуден от описанието, което направих на мястото на престъплението и в което той узна Марсилия и затова веднага съобщи по телефона на колегите в тоя град. Последните почнаха да се шегуват с него за грижата която е поел, до момента когато стана трагичната случка още преди обед. Тъкмо това съобщение е, което предизвика широко разпространения слух, че парижката полиция е знаела и че информирала на време тази в Марсилия за готвения атентат“ От гледна точка на изследването, този случай е особено интересен, защото сънят изглежда да е предизвикан от едно психометрично влияние, дължащо се на стаята, в която току що е прекарал един от съзаклятниците. Цялата обстановка е играла ролята на предмета, който обикновено се представя на лица с психометрични способности, за да влезе във връзка с дадено лице или събитие. От друга страна, този случай не е твърде рядък. Из „Revue Metapsichique“ Агне и мечка (б а с н я) Три дни преди Гергьовден един овчар извел овцете си на равна поляна, за да избере от стадото си агне за курбан. Гледал едно. друго, и избрал. — Това ще бъде — рекъл.
към текста >>

68. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Благодарение на Голготското събитие, живота на земята придобива смисъл и съдържание във Вселената.“ А Учителя казва: „В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голяма задача, от която зависеше благосъстоянието на цялото човечество.
При тебе дойде някой бедняк и Христос ти каже в този момент: „дай новата си дреха на този бедняк.“ Кажеш ли, че ще му дадеш старата, ти пак не си изпълнил волята Божия. Този беден може да е някой светия, може да е сам Христос.“ „Тъй че. когато говорим за, Христа, всякога трябва да разбираме първия образ в секта, първото начало на човешката еволюция и на човешкия род.“ Така седи великия въпрос,казва Учителя. А Рудолф Щайнер казва: „Цялото земно съществуване, не би имало никакъв смисъл за Вселената, ако в пределите на това земно съществуване не е произлязла мистерията на Голгота. И ако някои от обитателите на далечните светове, биха могли да погледнат на земята и биха могли да видят, какво представя от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако на нея не беше живял, умрял и възкръснал Христос. Благодарение на Голготското събитие, живота на земята придобива смисъл и съдържание във Вселената.“ А Учителя казва: „В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голяма задача, от която зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Затова Христос казва: „За този час дойдох Аз в света.“ От тези думи проличава голямата важност на голготската мистерия, а от нея — ролята и значението на Христа за развоя на човечеството и земята. (следва) В. П а ш о в Словото на Учителя Новите разбирания за живота Светът, в който живеем, е една затворена книга, от която сега едва започваме да се учим да четем, и от която много малко знаем. Съвременните хора са като деца, които сега започват да проучват света и живота. Ние живеем в един свет на загадки и до като замине човек от земята все трябва да се учи.
към текста >>

69. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

.. Чрез словото стана всред хаос, небитие първичното събитие.
Нека го посрещнем с радост, защото той ще ни отнеме само оковите ни, е ще ни даде безкрайната радост на чистия, светъл, разумен живот, в хармония с божиите закони. Из „Вечната поема“ Със песни хвалебни и звуци вълшебни, Господнята вселена възпей през битва земна. Когато тя мълчи, тогава изречи: — „О, майчице природо, в прекрасното си лоно как щедро ни гостиш, и къпеш, и поиш! Дихание на Бога, трепнало с тия слова — „Да бъде светлина! “ . .. Чрез словото стана всред хаос, небитие първичното събитие. Живота се роди из светлите води: Роди се в чистота, разцъфна в красота … И аз по твойта гръд, под звездната ти твърд, в обширния дворец, живеех чужденец. Но днес се връщам пак, неверен син — сирак. в нозете ти, смирен, да уча вдъхновен . закона на твоите свръхсили, устоите на царството ти вред.— О, дивен свят и ред! Пред твоя Дух в поклон замлъква звук и стон ... --------------------- Пред новий ден свещен, жреците ни духовни с делата си върховни изграждали в нетлей олтаря на душата невидимо в сърцата за живий Бог блажен.
към текста >>

70. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Моята вяра“, „Царството Божие“, тази дивна трилогия — вие виждате, вие преживявате най-великото събитие на човешката душа — духовното раждане и възраждане на Божественото начало.
Толстой — гласът на живия Бог „Толстой беше гласът но живия Бог“ П. Дънов Във времето, когато езическия строй на съвременна „християнска“ Европа преживява тежка криза, когато изгрява зората на новата истинско християнска култура на духа и любовта, яви се пророка от Ясна Поляна, гениалният художник, честният и проникновен мислител, правдивият и безстрашен преобразовател, смелият новатор във всички области на живота, който освети всички гънки на цивилизацията с прожектора на Божията Любов! Толстоя като ненадминат, гениален художник и романист всички знаят! Но Толстоя — като учител на новия живот в светлината на Божествената любов — малцина познават! Когато четете „Изповед“. „Моята вяра“, „Царството Божие“, тази дивна трилогия — вие виждате, вие преживявате най-великото събитие на човешката душа — духовното раждане и възраждане на Божественото начало. Великата заслуга на Толстоя се състои именно в това, че той изнесе отново в нейната сияйна чистота и красота — основните истини на Христовото учение, отдавна забравени, отречени, претълкувани от официалните църкви — а именно: 1) Че върховният закон на човешкия живот е любовта към всички хора, без разлика на народност, вяра, съсловие. Че тази Божествена, слънчева любов изключва всяко насилие, всяко убийство, всяка лъжа, всяко робство, както и да се стараем да ги оправдаваме. И с огъня на древните пророци, Толстой разкри пред удивеното човечество — забравените пет заповеди на величествената планинска проповед на Христа, които показват пътя на чистотата, светлината и свободата. Чули сте, че речено е на старовременните: не убий! А пък аз ви казвам: че всеки, който се гневи на баща си, ще бъде повикан на съд. (Мат.
към текста >>

71. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки предмет, всяко събитие, всяка история произвежда известни вълни, които носят образите на тази история в себе си и когато тези вълни по един или друг начин се възприемат от нашето съзнание — било чрез механически уреди или чрез специални органи — ние си възпроизвеждаме тази минала история, която е оставила своя отпечатък в природата.
Въз основа на това, ако днес имахме свръхчувствителни приемници ние бихме могли да видим образи от първите времена на земята, които сега минават покрай нас. Окултната наука поддържа, че нищо в света не се губи и че всичко, което е съществувало във Вечността има свой отпечатъци в хрониките на Природата. И фактът за безсмъртността на вълните и всички образи потвърждава този отдавна известен на окултистите факт. На това основание цялата история на развитието на нашета слънчева система и цялата история на развитието на човечеството и развитието на органическите форми върху нашата планета имат свои отпечатъци в хрониките на природата, от където можем да ги четем като по книга, стига да можем да доловим онези светлинни вълни, които са носители на тези образи, на тези истории. И когато посветените говорят че четат в аналите на природата облата история на човешкото развитие, това вече не е ненаучно, но строго научно-обективно твърдение, което ни говори за едно по-широко обективно изследване на света и живота. Всеки предмет, всяко събитие, всяка история произвежда известни вълни, които носят образите на тази история в себе си и когато тези вълни по един или друг начин се възприемат от нашето съзнание — било чрез механически уреди или чрез специални органи — ние си възпроизвеждаме тази минала история, която е оставила своя отпечатък в природата. Поставено на тази плоскост пред научното изследване се откриват нови начини, перспективи и възможности за познанието ма света и живота. Как ще се реализира това нещо, е предмет само на време. Великите адепти и посветените в тайните на окултната наука и днес работят по тези начини и проучват великите живи закони на Битието. Но те са развили в себе си способността да могат като радиоапаратите да възприемат вълните и образите на всичко съществувало и съществуващо и го проучват, като една обективна реалност. Като се знае това, ясно ни става, че окултната наука не е една субективна умозрителна спекулация, а е резултат на едно по-широко и по-задълбочено изследване на реалността.
към текста >>

72. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тогава има голяма разлика между двете явления — до като първото е само подсказване, символично представяне на великото събитие, защото посветените са знаели за това, второто е самото велико събитие.
После, онези, които не разбират дълбокия смисъл на Христовия импулс разглеждайки този факт от космично значение с ограниченото си самосъзнание, казват: .Ами че християнството не е нещо ново, защото тези неща — раждането, кръщението, възкресението и възнесението на Христа, са символи на четирите велики посвещения, през които минават кандидатите за посвещение в окултните школи и които се преживяват от всеки кандидат, който влезе в съответната фаза на развитие. Това е така, но онези, които мислят, че този факт омаловажава християнството, не го разбират или по-право говорят за неща, които не разбират и не познават защото първо, това, което ставаше в окултните школи с посветените, имаше отношение само към тях, а не и към цялото космично развитие и то е ставало само символично и скрито от света. Когато Христос преживя всичко това публично и го изживя реално, с което показа същността на възходящия път във всичката му обективност. И при това, както казах, импулса на Христа няма вече единичен характер, но има космичен характер, има отношение към цялото човечество. Значи, това което ставаше тайно в школите, Христос го изнесе явно. И тогава има голяма разлика между двете явления — до като първото е само подсказване, символично представяне на великото събитие, защото посветените са знаели за това, второто е самото велико събитие. Следователно, всеки който иска да разбере вътрешния смисъл на възкресението и смисъла на значението на Христовия импулс, трябва да влезе в пътя на служенето на Великото в света и да работи за повдигане на човечеството, Само по този път, минавайки по следователно всички фази на живота, човек ще възкръсне и ще влезе да живее нов живот при нови условия. В. Пашов Бог с вас! (Писмо от Полша) Бог ще благослови вашата работа заради вашия и този на вашия народ стремеж към усъвършенстване на човешкия дух. Не се страхувайте, макар че върху вашата страна се вият облаци. Знайте, че в тия кармически облаци циркулира вашата жизнена енергия, изчерпана некога, в течение на дълги векове, из съкровищницата на вашия дух, проляна от пулса на вашето сърце.
към текста >>

73. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя няма да бъде част от живота и няма да се отнася към известни часове.ш дни или към никое житейско събитие.
И той твърди, че разумно общение с ума на космичното съзнание ще помогне на хората да преминат на друга по-висока степен на Битието. „При съприкосновение с космичното съзнание говори Бенк ще настане революция в човешката душа. Религията ще получи абсолютно господство над човечеството. Но тази религия няма да зависи от преданията. В нея няма да има нужда да се вярва или да се не вярва. Тя няма да бъде част от живота и няма да се отнася към известни часове.ш дни или към никое житейско събитие. Тя няма да се заключава в свещените книги или в устата на свещениците. Тя няма да обитава в храмове и няма да бъде свързана с никакви форми. Тя няма да учи за бъдещето безсмъртие и бъдещата слава, защото всичката слава ще съществува тук и а настоящето. Очевидността на безсмъртието ще живее във всяко сърце, също така, както зрението в очите. Съмнение в Бога и във вечния живот ще бъде също така невъзможно, както е невъзможно да се съмняваме в своето собствено съществуване.
към текста >>

Както петте ни сетива са на степени развити в различни индивиди и е възможна измама и различие във възприемането на един обект от няколко души, така и при ясновидци е допустимо различие и погрешки във възприемането на едно събитие в света на 4-то измерение.
нейните възможности и ще знаят каква насока да й дадат и какви методи на обучение и възпитание да употребят. След всичко гореказано, нека се знае, че на всичките гадатели и ясновидци не трябва да се вярва безогледно. Здравият разум трябва да бъде спътник както на ясновидеца така и на този, който има работа с ясновидци. Ясновидството погрешно се смята от широките маси, че е способност на всезнание и непогрешимост. То е просто едно ново сетиво — шесто възприемателно сетиво, което има своя етерен и невидим радиоприемател между веждите. Както петте ни сетива са на степени развити в различни индивиди и е възможна измама и различие във възприемането на един обект от няколко души, така и при ясновидци е допустимо различие и погрешки във възприемането на едно събитие в света на 4-то измерение. Както творбите на великите световни композитори ще бъдат достъпни само за този, който има развит музикален усет, така и света на ясновидските събития ще бъде достъпен само за тези, които развият в себе си центъра на ясновидството. Но в това отношение ние сме оптимисти и вярваме, че скоро науката ще открие средства за влизане във връзка със света на ясновидците и да прави сполучливи възприемания на известни явления в областта на шестото чувство, тъй, както с разни помагала сега и слепите могат да четат и глухите да чуват. Г. Тахчиев През вековете (продължение) — Не го викайте, не се безпокойте, той ще дойде и без това. но вече не му пишете да дойде — нека сак си реши и дойде. — Защо ?
към текста >>

74. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преглед Събитието на деня е девалвацията, т. е.
Аз допринесох да се построи един приематели на етерните вълни, един апарат, който да долови гласовете носещи се от етера. Ние ще построим апарат, който да долови и едва измеримите колебания не етера, да долови и гласовете на духовете. И светът на умрелите има своята радиотелефония, само че ние нямаме още приемателните апарати, които биха ни дали възможност да разбираме знаците. Да, ние не живеем, за да умрем. Любовта и вярата ни свързват вечно със света. Преглед Събитието на деня е девалвацията, т. е. обезценяването — намалението стойността на френския франк, извършено от френското правителство на социалиста Леон Блум. Този решителен акт, който засяга много интереси, и преди всичко интересите на рентиерите, на тия, които имат големи суми в банките, се смета от някои като истински революционен акт. Защото той с един замах намалява стойността на големите парични капитали, без юридически да отнема някаква част от тях, и същевременно дава възможност ма всички длъжници да се наплатят на кредиторите си при много по-добри условия. Освен това, обезценяването на франка ще предизвика голямо засилване на френския износ. и но покупките вътре в страната, което ще донесе оживление в производството, и търговията, създаване на работа за много безработни.
към текста >>

75. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само че до преди Голготската мистерия, отношението на Христа към човечеството и неговите ръководители е било едно, а след това най-велико събитие в нашето земно развитие, — Той има вече друго отношение.
Според учението на Учителя, Христос — това е проявения Бог в света или мировия Дух, който организира и направлява целия Космос и ръководи цялото космично развитие. Христос е едно велико космично същество и същевременно едно колективно същество, което обгръща в себе си всички съвършени същества в Космоса. Разбиран в този сми-съд, Христос е Бог, който се проявява в света и ръководи човечество в неговия възходящ път. Така че, от това гледище, божественото учение, което в най-новата му ферма и проявление наричаме християнство, е съществувало през всички времена и епохи. От това гледище, всички велики Учители на миналото, които са посочвали пътя на човечеството към Бога, са били ръководени и вдъхновявани от този Дух, който ние познаваме като Христос. Само че до преди Голготската мистерия, отношението на Христа към човечеството и неговите ръководители е било едно, а след това най-велико събитие в нашето земно развитие, — Той има вече друго отношение. Ако обърнете внимание при четене на Стария завет, ще забележите, че всички пророци и посветени говорят и имат отношение с един Бог вън от тях. Напр. Мойсей слушал гласа на Бога от огнената къпина, а на Авраама Бог ходеше на гости, както си ходят хората помежду си. Същото нещо се отнася до всички посветени на древността. Този именно Бог, който е говорил на посветените на миналото, и който им се е явявал в разни образи, е Този, когото ние познаваме като Христос. Той е, който е ръководил великите Риши на Индия и даде законите на Ману; Той е вдъхновявал Рама; Той е бил когото съзерцавал Буда; Той е, който се е проявил в Шри Кришна; Той е стоял зад Хермеса и всички посветени на древния Египет и Халдея.
към текста >>

След голготското събитие, Той прониква цялата земя, прониква и в човешките души.
Той е, който е ръководил великите Риши на Индия и даде законите на Ману; Той е вдъхновявал Рама; Той е бил когото съзерцавал Буда; Той е, който се е проявил в Шри Кришна; Той е стоял зад Хермеса и всички посветени на древния Египет и Халдея. Той беше, който говори на Авраама и другите патриарси; Той е, който е говорил на Мойсея; Той е Ахура Мазда на Заратустра; Той е, който е ръководил всички окултни школи на древността и който е създал всички религии. Той е, който се прояви най-после чрез Исус от Назарет, като се съедини и стана едно с Него, създавайки типа на Богочовека и изнесе на света Великото Божествено Учение в Неговата пълнота и в Неговата последна форма. Но до проявата му чрез Исуса, Неговото отношение към човечеството беше едно. Той винаги е говорил на посветените отвън и от вън е ръководил човечеството. След голготското събитие, Той прониква цялата земя, прониква и в човешките души. започва да говори на човека отвътре и им открива пътя към Бога в самите тях. Защото душите 6txa изгубили този път. И сега. както казва Учителя, стремежа на Христа е да проникне във всички души и да ги направи безсмъртни. И виждаме, че апостол Павел вече казва: „Не аз, а Христос живее в мене“.
към текста >>

76. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Йоана ни отправя към онова централно събитие в историята на човечеството, което ние наричаме мистерията на Голгота.
Да бъде щастие и радост, Да бъде дивна бъднина! В. С. Недев Р. Щайнер Мистерията на голгота Из „Евангелието на Св. Йоана“ Цялото Евангелие на Се. Йоана ни отправя към онова централно събитие в историята на човечеството, което ние наричаме мистерията на Голгота. Да се разбере езотеричното значение на тези мистерия, това значи, едновременно, да се разкрие дълбокия смисъл на Евангелието на Йоана. Това. което съставя центъра на Голготската мистерия, за окултизма, то е момента на разпятието, на приковаването на кръста, когато кръвта на Спасителя почва да тече от неговите рани. И тук ний ще си припомним това. което вече много пъти сме имали случай да кажем: За този. който познава висшите светове, всяка материална, физична субстанция е само външен израз на нещо духовно.
към текста >>

Да извикаме пред очите на нашата душа физическото събитие на прикования върху кръста Христос, чиято кръв се струи през неговите рани.
Да се разбере езотеричното значение на тези мистерия, това значи, едновременно, да се разкрие дълбокия смисъл на Евангелието на Йоана. Това. което съставя центъра на Голготската мистерия, за окултизма, то е момента на разпятието, на приковаването на кръста, когато кръвта на Спасителя почва да тече от неговите рани. И тук ний ще си припомним това. което вече много пъти сме имали случай да кажем: За този. който познава висшите светове, всяка материална, физична субстанция е само външен израз на нещо духовно. Да извикаме пред очите на нашата душа физическото събитие на прикования върху кръста Христос, чиято кръв се струи през неговите рани. Какъв духовен смисъл има картината на това физическо събитие, за този, който разбира добре Евангелието на св. Йоана? Физическото събитие на Голгота е израза, проявата на един духовен процес, който представлява централната точка на цялата земно еволюция. За модерния материалистичен дух тези думи не ще имат никакво значение, защото за него е невъзможно да си представи, че в събитието на Голгота, единствено по рода си, е станало нещо по-друго, отколкото във всяко аналогично събитие. Съществува, обаче, грамадна, съществена разлика между всичко, което е станало на земята преди събитието на Голгота, и това, кое то става след него. И, за да можем да обрисуваме вътрешната страна но това събитие във всичките й подробности, нека си припомним.
към текста >>

Какъв духовен смисъл има картината на това физическо събитие, за този, който разбира добре Евангелието на св. Йоана?
което съставя центъра на Голготската мистерия, за окултизма, то е момента на разпятието, на приковаването на кръста, когато кръвта на Спасителя почва да тече от неговите рани. И тук ний ще си припомним това. което вече много пъти сме имали случай да кажем: За този. който познава висшите светове, всяка материална, физична субстанция е само външен израз на нещо духовно. Да извикаме пред очите на нашата душа физическото събитие на прикования върху кръста Христос, чиято кръв се струи през неговите рани. Какъв духовен смисъл има картината на това физическо събитие, за този, който разбира добре Евангелието на св. Йоана? Физическото събитие на Голгота е израза, проявата на един духовен процес, който представлява централната точка на цялата земно еволюция. За модерния материалистичен дух тези думи не ще имат никакво значение, защото за него е невъзможно да си представи, че в събитието на Голгота, единствено по рода си, е станало нещо по-друго, отколкото във всяко аналогично събитие. Съществува, обаче, грамадна, съществена разлика между всичко, което е станало на земята преди събитието на Голгота, и това, кое то става след него. И, за да можем да обрисуваме вътрешната страна но това събитие във всичките й подробности, нека си припомним. че не само хората притежават физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и че една звезда, едно небесно тяло, не е направено само от физическата субстанция, която астрономът наблюдава.
към текста >>

Физическото събитие на Голгота е израза, проявата на един духовен процес, който представлява централната точка на цялата земно еволюция.
И тук ний ще си припомним това. което вече много пъти сме имали случай да кажем: За този. който познава висшите светове, всяка материална, физична субстанция е само външен израз на нещо духовно. Да извикаме пред очите на нашата душа физическото събитие на прикования върху кръста Христос, чиято кръв се струи през неговите рани. Какъв духовен смисъл има картината на това физическо събитие, за този, който разбира добре Евангелието на св. Йоана? Физическото събитие на Голгота е израза, проявата на един духовен процес, който представлява централната точка на цялата земно еволюция. За модерния материалистичен дух тези думи не ще имат никакво значение, защото за него е невъзможно да си представи, че в събитието на Голгота, единствено по рода си, е станало нещо по-друго, отколкото във всяко аналогично събитие. Съществува, обаче, грамадна, съществена разлика между всичко, което е станало на земята преди събитието на Голгота, и това, кое то става след него. И, за да можем да обрисуваме вътрешната страна но това събитие във всичките й подробности, нека си припомним. че не само хората притежават физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и че една звезда, едно небесно тяло, не е направено само от физическата субстанция, която астрономът наблюдава. Всяко небесно тяло има, също така, своята етерна и астрална природа.
към текста >>

За модерния материалистичен дух тези думи не ще имат никакво значение, защото за него е невъзможно да си представи, че в събитието на Голгота, единствено по рода си, е станало нещо по-друго, отколкото във всяко аналогично събитие.
което вече много пъти сме имали случай да кажем: За този. който познава висшите светове, всяка материална, физична субстанция е само външен израз на нещо духовно. Да извикаме пред очите на нашата душа физическото събитие на прикования върху кръста Христос, чиято кръв се струи през неговите рани. Какъв духовен смисъл има картината на това физическо събитие, за този, който разбира добре Евангелието на св. Йоана? Физическото събитие на Голгота е израза, проявата на един духовен процес, който представлява централната точка на цялата земно еволюция. За модерния материалистичен дух тези думи не ще имат никакво значение, защото за него е невъзможно да си представи, че в събитието на Голгота, единствено по рода си, е станало нещо по-друго, отколкото във всяко аналогично събитие. Съществува, обаче, грамадна, съществена разлика между всичко, което е станало на земята преди събитието на Голгота, и това, кое то става след него. И, за да можем да обрисуваме вътрешната страна но това събитие във всичките й подробности, нека си припомним. че не само хората притежават физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и че една звезда, едно небесно тяло, не е направено само от физическата субстанция, която астрономът наблюдава. Всяко небесно тяло има, също така, своята етерна и астрална природа. Нашата земя има своето етерно тяло и своето астрално тяло.
към текста >>

Съществува, обаче, грамадна, съществена разлика между всичко, което е станало на земята преди събитието на Голгота, и това, кое то става след него.
който познава висшите светове, всяка материална, физична субстанция е само външен израз на нещо духовно. Да извикаме пред очите на нашата душа физическото събитие на прикования върху кръста Христос, чиято кръв се струи през неговите рани. Какъв духовен смисъл има картината на това физическо събитие, за този, който разбира добре Евангелието на св. Йоана? Физическото събитие на Голгота е израза, проявата на един духовен процес, който представлява централната точка на цялата земно еволюция. За модерния материалистичен дух тези думи не ще имат никакво значение, защото за него е невъзможно да си представи, че в събитието на Голгота, единствено по рода си, е станало нещо по-друго, отколкото във всяко аналогично събитие. Съществува, обаче, грамадна, съществена разлика между всичко, което е станало на земята преди събитието на Голгота, и това, кое то става след него. И, за да можем да обрисуваме вътрешната страна но това събитие във всичките й подробности, нека си припомним. че не само хората притежават физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и че една звезда, едно небесно тяло, не е направено само от физическата субстанция, която астрономът наблюдава. Всяко небесно тяло има, също така, своята етерна и астрална природа. Нашата земя има своето етерно тяло и своето астрално тяло. Ако тя нямаше етерно тяло, не би имало растения на нейната повърхност, и ако тя нямаше астрално тяло, не би съществувало животинското царство.
към текста >>

И, за да можем да обрисуваме вътрешната страна но това събитие във всичките й подробности, нека си припомним.
Да извикаме пред очите на нашата душа физическото събитие на прикования върху кръста Христос, чиято кръв се струи през неговите рани. Какъв духовен смисъл има картината на това физическо събитие, за този, който разбира добре Евангелието на св. Йоана? Физическото събитие на Голгота е израза, проявата на един духовен процес, който представлява централната точка на цялата земно еволюция. За модерния материалистичен дух тези думи не ще имат никакво значение, защото за него е невъзможно да си представи, че в събитието на Голгота, единствено по рода си, е станало нещо по-друго, отколкото във всяко аналогично събитие. Съществува, обаче, грамадна, съществена разлика между всичко, което е станало на земята преди събитието на Голгота, и това, кое то става след него. И, за да можем да обрисуваме вътрешната страна но това събитие във всичките й подробности, нека си припомним. че не само хората притежават физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и че една звезда, едно небесно тяло, не е направено само от физическата субстанция, която астрономът наблюдава. Всяко небесно тяло има, също така, своята етерна и астрална природа. Нашата земя има своето етерно тяло и своето астрално тяло. Ако тя нямаше етерно тяло, не би имало растения на нейната повърхност, и ако тя нямаше астрално тяло, не би съществувало животинското царство. За да си представим етерното тяло на земята, трябва да имаме пред вид че неговият център съвпада точно с физическия център на земята.
към текста >>

предшестващи идването на Христа и да присъства но Голготското събитие, ето какво би констатирал той.
Цялото физическо тяло на земята се къпе или е обгърнато в нейното етерно тяло и тези двете, на свой ред, са потопени в астралното тяло. Следователно, ако един ясновидец би наблюдавал астралното тяло на земята в течение на дълги периоди, той би видял да стават в него промени, също такива, каквито в етерното тяло. Да си представим, че един ясновидец наблюдава земята от една звезда. Той ще види не само физическия глобус, но също така и една светеща аура, която го обгръща, и която е съставена от етерното и астралното й тела. Ако този ясновидец е стоял много дълго време на тази звезда, достатъчно, за да може да наблюдава хода на епохите. предшестващи идването на Христа и да присъства но Голготското събитие, ето какво би констатирал той. Аурата на земята, нейните етерно и астрално тела, притежават известни цветове и известни форми, но след един определен момент, тези цветове се прояснят. Кой е този момент? Това е момента, в който, на Голгота, изтича кръвта от раните на Исуса Христа. Духовната същност на земята се променя в този момент. Ние видехме, че слънчевият Логос, в същност, е сбор от Елохимите, които са свързани със слънцето и обливат земята с духовни дарове, посредством физическите излочвания на слънцето.
към текста >>

В момента, когато става събитието на Голгота, силата, която се излива отвън върху земята, започва да се съединява със самата земя.
Това е момента, в който, на Голгота, изтича кръвта от раните на Исуса Христа. Духовната същност на земята се променя в този момент. Ние видехме, че слънчевият Логос, в същност, е сбор от Елохимите, които са свързани със слънцето и обливат земята с духовни дарове, посредством физическите излочвания на слънцето. Така, слънчевата светлина е част от физическото т%ло на духа. на душата на Елохимите, на Лотоса. В момента, когато става събитието на Голгота, силата, която се излива отвън върху земята, започва да се съединява със самата земя. Нейната аура се изтъня. Но Голготското събитие може да бъде разгледано и от друга една точка. Ний знаем, че преди да вземе формата на настоящата земя, нашата планета е минала през три други въплъщения — тя минала през формите на Сатурн, на Слънцето и не Луната. Когато една планета достигне целта на своето развитие, с нея става това, което става с всеки човек, който завършва живота си в края на едно въплъщение. Планетата минава през едно невидимо състояние, наречено „пралайя“.
към текста >>

Но Голготското събитие може да бъде разгледано и от друга една точка.
Ние видехме, че слънчевият Логос, в същност, е сбор от Елохимите, които са свързани със слънцето и обливат земята с духовни дарове, посредством физическите излочвания на слънцето. Така, слънчевата светлина е част от физическото т%ло на духа. на душата на Елохимите, на Лотоса. В момента, когато става събитието на Голгота, силата, която се излива отвън върху земята, започва да се съединява със самата земя. Нейната аура се изтъня. Но Голготското събитие може да бъде разгледано и от друга една точка. Ний знаем, че преди да вземе формата на настоящата земя, нашата планета е минала през три други въплъщения — тя минала през формите на Сатурн, на Слънцето и не Луната. Когато една планета достигне целта на своето развитие, с нея става това, което става с всеки човек, който завършва живота си в края на едно въплъщение. Планетата минава през едно невидимо състояние, наречено „пралайя“. след което тя отново се въплъщава. Това именно е станало между последното въплъщение на земята (като Луна) и нейното настояще въплъщение.
към текста >>

Ако Голготското събитие не бе станало, никога това съединение, това възвръщане на земята към слънцето, не би могло да се извърши.
Но ще дойде време, когато нашата земя отново ще се съедини с тия небесни тела и ще има едно тяло с тях. Хората тогава ще бъдат достатъчно одухотворени, за да могат да поносят динамизма но слънцето. да го асимилират и да се съединяват с него. Тогава, тъй да се каже, хората и Елохимите ще имат едно общо поле на проявление. Коя е силата, която ще реализира това съединение? Ако Голготското събитие не бе станало, никога това съединение, това възвръщане на земята към слънцето, не би могло да се извърши. защото, чрез събитието на Голгота, силата на Елохимите, на Логоса, съдържаща се в слънце то, се съедини със земята и й даде необходимия импулс; занапред силата на Логоса, съединена със земята, се стреми към силата на космическия Логос и това ще докара, в края на краищата, съединението не двете тела. Събитието на Голгота възвърна на земята. в нейното духовно същество. устремът, който ще я заведе направо при слънцето. Затова именно, силата но Логоса, която по-рано идваше отвън, сега се поглъща от духовния живот на земята, и това именно след Голготското събитие.
към текста >>

защото, чрез събитието на Голгота, силата на Елохимите, на Логоса, съдържаща се в слънце то, се съедини със земята и й даде необходимия импулс; занапред силата на Логоса, съединена със земята, се стреми към силата на космическия Логос и това ще докара, в края на краищата, съединението не двете тела.
Хората тогава ще бъдат достатъчно одухотворени, за да могат да поносят динамизма но слънцето. да го асимилират и да се съединяват с него. Тогава, тъй да се каже, хората и Елохимите ще имат едно общо поле на проявление. Коя е силата, която ще реализира това съединение? Ако Голготското събитие не бе станало, никога това съединение, това възвръщане на земята към слънцето, не би могло да се извърши. защото, чрез събитието на Голгота, силата на Елохимите, на Логоса, съдържаща се в слънце то, се съедини със земята и й даде необходимия импулс; занапред силата на Логоса, съединена със земята, се стреми към силата на космическия Логос и това ще докара, в края на краищата, съединението не двете тела. Събитието на Голгота възвърна на земята. в нейното духовно същество. устремът, който ще я заведе направо при слънцето. Затова именно, силата но Логоса, която по-рано идваше отвън, сега се поглъща от духовния живот на земята, и това именно след Голготското събитие. Откъде по-рано земята получаваше своя импулс?
към текста >>

Събитието на Голгота възвърна на земята.
да го асимилират и да се съединяват с него. Тогава, тъй да се каже, хората и Елохимите ще имат едно общо поле на проявление. Коя е силата, която ще реализира това съединение? Ако Голготското събитие не бе станало, никога това съединение, това възвръщане на земята към слънцето, не би могло да се извърши. защото, чрез събитието на Голгота, силата на Елохимите, на Логоса, съдържаща се в слънце то, се съедини със земята и й даде необходимия импулс; занапред силата на Логоса, съединена със земята, се стреми към силата на космическия Логос и това ще докара, в края на краищата, съединението не двете тела. Събитието на Голгота възвърна на земята. в нейното духовно същество. устремът, който ще я заведе направо при слънцето. Затова именно, силата но Логоса, която по-рано идваше отвън, сега се поглъща от духовния живот на земята, и това именно след Голготското събитие. Откъде по-рано земята получаваше своя импулс? От силите, които идваха от слънцето на нея.
към текста >>

Затова именно, силата но Логоса, която по-рано идваше отвън, сега се поглъща от духовния живот на земята, и това именно след Голготското събитие.
Ако Голготското събитие не бе станало, никога това съединение, това възвръщане на земята към слънцето, не би могло да се извърши. защото, чрез събитието на Голгота, силата на Елохимите, на Логоса, съдържаща се в слънце то, се съедини със земята и й даде необходимия импулс; занапред силата на Логоса, съединена със земята, се стреми към силата на космическия Логос и това ще докара, в края на краищата, съединението не двете тела. Събитието на Голгота възвърна на земята. в нейното духовно същество. устремът, който ще я заведе направо при слънцето. Затова именно, силата но Логоса, която по-рано идваше отвън, сега се поглъща от духовния живот на земята, и това именно след Голготското събитие. Откъде по-рано земята получаваше своя импулс? От силите, които идваха от слънцето на нея. Какво живее оттогава в нея? — Самият Логос, станал, благодарение на Голгота, дух на самата земя. Както е вярно, че нашето тяло е обитавано от един дух и от една душа, също така е вярно, че тялото не земята, това тяло, съставено от минерали, растения и животни, това тяло, върху което ний ходим, е обитавано от една душа и от един дух, който е именно Христос.
към текста >>

всяко явление, процес и проява, всяко преживяване и събитие от физически, физиологически, психически, космически, или какъвто и да е характер, е обусловено и се развива под импулса на космичния слънчев ритъм.
И тогава, като спазваме тези закони, ще ви-дим, че не само в този свят но и във всички останали светове се съдържат условия, възможности, за нашето развитие, и тогава за в бъдеще хората ще учат, не от състезание, но от любов. защото любовта, а не състезанието разрешава всички въпроси. Всичко в света, трябва да бъде за благото на всички. Като работите в тази посока, всички ще бъдете силни в живота. КОСМИЧНИЯТ РИТЪМ НА ЖИВОТА Всеки един живот, всяка форма. всяко явление, процес и проява, всяко преживяване и събитие от физически, физиологически, психически, космически, или какъвто и да е характер, е обусловено и се развива под импулса на космичния слънчев ритъм. Това се отнася както за живота на отделния човек, на отделните общества и народи или за цялото човечество, така и за обширния живот на космоса. Всички прояви в живота на космоса, човечеството и човека, са обусловени от космичния ритъм. Хората действат и се проявяват по един или други начин. без сами да знаят дълбоките причини за това. Те действат под един импулс, без да знаят, какво в същност представлява той.
към текста >>

Всеки образ, всека дума, всека картина и събитие, е отпечатък на това, което става в космоса в даден момент.
Да вземем например Христос и неговия живот. На пръв поглед в него няма нищо необикновено, нищо символично. Но в същност, целият негов живот е символ, израз на живота на космоса. Христос, Великият Учител, Духът на слънцето — неговият живот върху физическото пола е също така пак отражение на хода на слънчевия ритъм през 12-те зодиака. И забележителното е, че в най-обикновена повест, в най обикновени картини, и с най-обикновени наглед думи, е изразен характера на този ритъм. Всеки образ, всека дума, всека картина и събитие, е отпечатък на това, което става в космоса в даден момент. Тъй че, евангелията не са обикновен-ни повести, а са дълбоки символични и езотерични съчинения, в чиято вътрешна дълбочина могат да проникнат само посветените. Обикновените хора ще четат само известни повести, и ще извлекат известна поука, о посветените виждат зад тази повест целия ход на слънчевия ритъм. Евангелията ни предават от една страна известни факти от живота на Христа преди 2.000 години, развили се в Палестина; тези факти пък са като отражение на космичния ритъм — тъй че на второ место те ни предават хода на слънчевия ритъм. и на трето место, те ни предават това, което Христос е направил за повдигането на човешката душа. Така че имаме три процеса — един исторически, един космически и един мистически, които стават и се извършват едновременно под импулса на Великия слънчев Дух.
към текста >>

77. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какво необикновено чувство изпълва душата ни, когато открием в Тайната Вечеря най-голямата мистерия на земята, чрез която събитието на Голгота се съединява с цялата еволюция.
И сокът, който циркулира в растенията, и този, който изпълва зърната на гроздето, са подобни на кръвта, която циркулира в тялото на човека. Христос казва: „Това е моята кръв“. Този, който не иска или не може да разбере, ще каже, че с това обяснение Тайната Вечеря губи нещо от своята святост. Но който разбира добре, знае, че. вмести да отнеме нещо от светостта на Тайната Вечеря, това обяснение осветява цялото земно кълбо. Какво необикновено чувство изпълва душата ни, когато открием в Тайната Вечеря най-голямата мистерия на земята, чрез която събитието на Голгота се съединява с цялата еволюция. Тайната Вечеря ни подготвя да разберем, че кръвта, която тече на Голгота, има значение не само за човечеството, но и за цялата вселена, защото тя дава на земята силата да прогресира в своята еволюция, затова този. който разбира дълбокия смисъл на Евангелието на Йоана, ще се чувства съединен не само чрез своето тяло с физическото тяло на земята, но и чрез своята духовна природа, с нейната духовна същина, която е Христос. Той чувства че Христос. духът на земята, изпълва неговото тяло, Съзнавайки това. ние можем да се запитаме: какво именно вдъхновение получава автора на това Евангелие, когато той се потопява в дълбоките мистерии не Исуса Христа?
към текста >>

А еврейската, тогавашна, е била достатъчно сляпа, за да остави едно бленувано и очаквано през векове събитие да мине незабелязано покрай нея.
Един кратък поглед в миналото е достатъчен, за да видим оня страшен морален кризис, що претърпяваха великите останали нации, които се гърчеха всред ужасите на разкапалите се нрави. Онова, що те градяха върху пясъчни основи, рано или късно трябваше да рухне. Кумирите създадени от прах, не можеха да не се съборят. за да заринат под развалините си всичко, което те бяxa градили. Тогавашната римска култура не беше нищо друго, освен едно грандиозно и тъмно пиршество на една от най-тъмните епохи, която човечеството ще има да помии. А еврейската, тогавашна, е била достатъчно сляпа, за да остави едно бленувано и очаквано през векове събитие да мине незабелязано покрай нея. Едната и другата, обаче, имат своите допирни точки в онова далечно минало, когато, в свои ужасен съюз, бяха провъзгласили Истината като никому непотребна вещ. Пилат питаше: „Що е истина? “ А еврейските духовници викаха „Разпни я! “ И едните и другите, изправени пред една велика изпития, не можаха да преживеят страданията на едно ново верую. Едните и другите, изправени пред една мирова проблема, обърнаха гръб на Великия Учител, Който носеше най скъпоценното, което човекът и светът познават — Любовта.
към текста >>

78. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е едно историческо събитие.
Нейното начало е сложено. Остава само ония. които са готови да я проявят, да изхвърлят от себе си ръждясващият елемент и възприемат неръждясващият — Божественото. N СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Епохата на Сина Человечески (из неделната беседа – „Лотовата жена“, 21.03.1937 г.) Ще говоря за Лотовата жена, като я вземам като един символ. Това е едно историческо събитие. Но има един паралел в живота — туй. което става в историята, в живота на цялото човечество, става и в отделния човек. Нещата не стават случайно, произволно. За онези, които разбират живота, те виждате, че живота е проникнете от една възвишена мъдрост. Думата мъдрост подразбира един разумен ред и порядък.
към текста >>

И ще трябва да оставим всеки предразсъдък и да се вдълбочим поне веднъж в едно от големите знамения, които е направил Христос, за да узнаем по добре естеството на едно такова събитие, без да се смущаваме от това, че много духовитите и учени хора на нашия век считат за лудост това, което ние ще кажем.
Да видим сега дали така го разбира авторът на Евангелието на Йоана. Слепият е там. Христос взема малко пръст, омесва я със слюнката си и я поставя на слепия. Той го приобщава с тялото, което е проникнато от неговия дух. Всичко това е много ясно разкрито от евангелиста. И ще трябва да оставим всеки предразсъдък и да се вдълбочим поне веднъж в едно от големите знамения, които е направил Христос, за да узнаем по добре естеството на едно такова събитие, без да се смущаваме от това, че много духовитите и учени хора на нашия век считат за лудост това, което ние ще кажем. Защото, факт е, че съществуват дълбоки тайни, които не са още достъпни за днешните хора. Последните, доколкото се простират техните знания, не са още готови, да ги споделят. Те могат да ги узнаят, да ги допуснат при нужда, да ги изживеят дори духовно; но да ги споделят, да ги приведат във физически действия, за това хората на нашите дни са твърде много потънали в материята. Христос каза за себе си: най-дълбоката тайна на моето естество, това е моето Аз съм; истинската и вечна мощ но Аз съм или на Аза, която има сила да трансформира другите тела, трябва да проникне във всички хора. Христос иска да даде всекиму притежанието на неговото аз.
към текста >>

Гениалният полски философ — пророк, Август Тйежковски, — в съчинението си „Отче наш“1), вдъхновено и научно обосновава това неизбежно — (от гледище на законите на развоя) — събитие, именно настъпването епохата на Духа, епохата на великото обединение, на всеобщия синтез, на хармонията.
Да изпълним волята Божия — великата Божия Любов, която ще обедини цялото човечество и ще го освободи, чрез познанието на великата Истина, че ние сме синове Божии, деца на един Баща и братя. Насъщният физически и духовен хляб трябва да бъде гарантиран за всички членове на всечовешкото семейство. Чрез всеобщо опрощение взаимно де турим край на вечното взаимно изтребление и отмъщение — чрез всеобща амнистия да привлечем Божието благословение и мир (И прости ни греховете както и ние прощаваме на нашите длъжници.) И така да разрешим задачата но живота, че да впрегнем злото на работа — да превъзмогнем изкушенията и да се освободим от властта на злото, раздвоението — да встъпим в Царството на вечната хармония, красота и свобода! Това е величествената програма на Христа — дадена в молитвата „Отче наш“. И само тази пророческа и божествена програма е пътеуказател за близкото бъдеше на всемирното федериране на всички държави в света. Гениалният полски философ — пророк, Август Тйежковски, — в съчинението си „Отче наш“1), вдъхновено и научно обосновава това неизбежно — (от гледище на законите на развоя) — събитие, именно настъпването епохата на Духа, епохата на великото обединение, на всеобщия синтез, на хармонията. Разбира се, че то ще се осъществи постепенно. Но основите на новия свят на правда и мир между народите ще бъдат положени в недалечно бъдеще — може би след катастрофалната война, която изглежда неизбежна, щом народите упорстват в своето заслепление! И ето, сближението на славянските народи е крачка към всеобщото сближение на всички народи. Славянските народи имат велики съкровища духовни, не познати за самите тях. Като започнем от богомилите — тези безстрашни мъченици и герои за вярата и свободата; Коменски, Хелцички, Хус — в Чехия; Соловьов, Достоевски, Толстой, — в Русия; Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Тйежковски, Трентовски — в Полша; всички те са изразители на славянството всички те дълбоко и пълно са схващали благовестието на Христа — като основа не само на личния живот, но и на обществения и международния.
към текста >>

79. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато условията бяха назрели, и когато човечеството не можеше повече да остане в това положение на съзнанието, стане най великото събитие на нашата планета.
Трябваше човешкото съзнание да се свърже с центъра на слънцето, като един магнит, да го привлече и издигне до себе си. За тези цел човешкото съзнание се подготвяше чрез религията на Заратустра, който беше във връзка с Духът на слънцето, когото наричаха Ахура-Мазда. В същата посока работеха и египетските посветени начело с Хермес Трисмегис. В същия дух работеха и посветените на Израиля, които работеха под ръководството на Йехова. Всичко това беше подготвителна работа, за да се под готви човешкото съзнание до приеме импулса на Великия космичен Дух на слънцето. И когато условията бяха назрели, и когато човечеството не можеше повече да остане в това положение на съзнанието, стане най великото събитие на нашата планета. На земята слезе най-великият между Синовете Божии — Христос — Великият слънчев Дух — познат във всички древни мистерии под различни имена. И чрез Голготската мистерия, прониквайки до центъра на земята, даде един нов и мощен импулс на човешкото развитие. Още от Египет и Халдея се подготвяха условията за развиване на човешкия ум и заедно с това и оформяването на човешката личност. Човек постепенно започна да се оформява като мислеща единица. И затова именно в Израиля се проповядва религията на единния Бог, който трябва да се роди и в човешката душа.
към текста >>

80. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От това гледище явяването на Христа на земята, и импулса, който той даде на човешкото развитие,е централно събитие в развитието не човечеството.
И второ, същността на християнството не е само в ученията, които носи. Това е външната страна, то е израз на един мистичен и космичен факт. Ние не разглеждаме християнството само като исторически факт, но преди всичко като космичен и мистичен факт, — от гледището на онзи импулс, който Христос даде на човешката душа и на пътя, които отвори за нейния възход. А колкото до това, че ученията ги има и в другите религии, това е факт, който трябва да се изясни. Всички религии преди християнството са били дадени пак от Христа, чрез велики души, които са били негови ученици, за да подготвят човешкото съзнание да приеме импулса, който Христос трябваше да внесе в света. От това гледище явяването на Христа на земята, и импулса, който той даде на човешкото развитие,е централно събитие в развитието не човечеството. Всички предшестващи религии и учения са имали подготвителна мисия за проявата на този импулс, — а всички учения след този импулс са по следствие на този импулс. И за в бъдеше този импулс все повече ще се усилва и заедно с това и Божественото учение все повече ще прониква в сърцата и душите на хората, докато доведе всички до положение съзнателно де работят за реализиране на царството Божие на земята. В. Пашов ПИСМО КЪМ МЛАДИТЕ Виждам, че имаш стремеж към великото и красивото в живота — и това е най-важното. Събудените души търсят светлината, имат висок идеал и живеят творчески живот. Защото да живее човек без идеал и без жертви за този идеал — това е вегетиране, това не е живот.
към текста >>

81. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Баща му още дълго време си клати главата и се чуди на странното събитие — тъй невероятно му се виждаше всичко това.
Баща му само клати глава и не вярва на очите си. — Какво има бе тате, пита го дошлият ми син. — А бе майка ти ни подлуди днес — „Тодор си иде“, та Тодор си иде. Къде можех да й хвана вяра като зная какъв огън е сега там, а то на, дойде си. — Аз през всичкото време си мислих за нея, каза син ми Тодор, по телепатия е разбрала идването ми. Баща му още дълго време си клати главата и се чуди на странното събитие — тъй невероятно му се виждаше всичко това. Но по телепатия ли или по какво не зная, но това е, че аз през целият ден чувах да ми казва — „мамо ида си“. И сестра С. замлъкна и се замисли. Всяка мисъл, спомен за най-любимият й син, който вече не е между живите й носи и радост, и скръб. Наистина, колко странни неща се случват в човешкият живот!
към текста >>

82. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството.
В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чийто души и сърца бликат от живот и любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл С него е свързана основната идея на човешкия живот — идеята за безсмъртието. идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание днес се свеждат към това — да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот. За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца.“ За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи.“ Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос?
към текста >>

То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл С него е свързана основната идея на човешкия живот — идеята за безсмъртието.
От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чийто души и сърца бликат от живот и любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл С него е свързана основната идея на човешкия живот — идеята за безсмъртието. идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание днес се свеждат към това — да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот. За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца.“ За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи.“ Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото всичко, което е правел той, свидетелства за неговите обширни знания.
към текста >>

83. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но бива ли ония, които поне отчасти го разбират, да се държат на страна от него и да гледат като зрители едно важно събитие, което днес става на земята?
Тогава кого да изберем? — Онзи, който носи Любовта, който провъзгласява Истината и Правдата; чиято мярка в живота е доброто. Онзи, който днес ни дава в най-голяма чистота Божественото слово и безкористно ни го предлага. Знаем, че то от голяма част на народа ни — не само на нашия народ но и от по-голямата част на човечеството — днес не ще бъде разбрано. И не само, че не ще бъде разбрано и възприето, но и незаслужено охулвано и клеймено. Но бива ли ония, които поне отчасти го разбират, да се държат на страна от него и да гледат като зрители едно важно събитие, което днес става на земята? Това учение на Любовта и Истината иска работници, иска свещенослужители, които да го разнесат по цял свят, които да го живеят и въплътят в живота си. Иначе те по нищо няма да се различават от ония, които не го разбират. Ще има само една малка разлика, че те поне виждат и разбират. Но това, не е ли по-голямо престъпление, че разбират и знаят, какво трябва да се прави, а вършат обратното на своята воля. За такива Учителя на Любовта е казал: „Ако не знаехте, грях не бихте имали.
към текста >>

84. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Как може напр, представата за една планина да осъзнае чувството за някакво скръбно събитие, или пък възприятието за едно дърво да търси в душевния живот да установи „аза“?
„Ако изключим из душевния живот присъствието на „аза“, то тогава ще се натъкнем на големи противоречия. Преди всичко веднага ще възникне въпроса: кое е това, което осъзнава, констатира душевните явления? Ако допуснем, че всяко явление се осъзнава само по себе си, то тогава ще изчезне всяко съзнание за цялостния душевен живот и всичко ще се разпадне на безчислено множество самоосъзнаващи се елементи. А това противоречи с действителността. Ако ли пък допуснем, че душевните явления се осъзнават едни други, то тогава се натъкваме на още по-големи противоречия. Как може напр, представата за една планина да осъзнае чувството за някакво скръбно събитие, или пък възприятието за едно дърво да търси в душевния живот да установи „аза“? Явно е, че това са абсурдности, до които по необходимост идваме, приемайки горното твърдение. От друга страна, в душевния живот срещаме редица явления, които без наличността на един съзнаващ „аз“ остават съвършено необясними. Така например често сравняваме две възприятия или представи и търсим тяхната прилика, или различие. За да могат те да бъдат сравнени, необходимо е нещо трето извън тях, което да ги сравни. Още Платон се натъква на тоя въпрос.
към текста >>

85. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Раждането като четворно събитие.
Вътрешния мир: духовно зрение, ясновидство. Сън. Сънища. Обсебване. Хипнотизъм. Медиумизъм и лудост. Смърт. Живот в чистилището. Живот и дейност в небето. Раждането като четворно събитие. Наука за храната, здравето и продължителната младост. Безопасни методи за развиване духовните ни дарби. Тайната на Голгота и очистителната кръв на Христа. Ангелите като фактори в еволюцията. Основното учение на Богомъдрието, изложено в 10 точки, от Херман Рудолф.
към текста >>

86. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както раждането на детето е велико явление в дома, така и пробуждането на човешката душа е велико събитие в Божествения свят.
Лулчев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Лъчи на живота (из съборната беседа „Лъчи на живота“ – 18.07.1937 г.) Великото в живота, това е пробуждането на човешката душа. Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията любов. Само пробудената душа познава Бога. тъй както само разцъфтялата пъпка познава слънцето. Бог е великата реалност, изворът на живота, на светлината, на свободата, Пробуждането на човешката душа е велико явление в Битието. Както раждането на детето е велико явление в дома, така и пробуждането на човешката душа е велико събитие в Божествения свят. То е освобождаване на Божествено то в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения. То е разцъфтяване на човешката душа. А разцъфтяването на човешката душа осмисля живота на човека. Пробуждането на човешката душа се придружава с възприемане на първия Божествен лъч на топлината, които иде от Любовта. Пробуждането на човешката душа се придружава с възприемане първия Божествен лъч на светлината, който иде от Божията Мъдрост.
към текста >>

Това е голямо събитие за „Изгрева“ защото отиването на Рила е свързано с големи трудности и с цяла сложна организация.
Тя е тясно свързана с Школата на Учителя, защото през време на двата летни месеци, юли и август, той отива в Рила със своите ученици и устройва там своя лагер. Там учениците на Учителя придобиват много за своето духовно усъвършенстване и за физическото си обновяване. Местността, която Учителят е избрал за лагер, се нарича „Седемте езера.“ Това са редица красиви езера, разположени амфитеатрално всред рилските скали. Обикновено Учителят с учениците заминават за Рила в края на м. юни, но тази година поради дъждовете, заминаването бе отложено за началото на юли. Това е голямо събитие за „Изгрева“ защото отиването на Рила е свързано с големи трудности и с цяла сложна организация. Преди всичко, на Рилските езера няма никакви удобства за живот Всички села и курорти се намират много по-низко от мястото, избрано от Учителя за негов лагер (то е на около 2400 м. височина). Пътят от лагера до низината е дълъг и стръмен. Всички продукти и други необходими неща се превозват на коне. От „Изгрева“ заминават няколко групи с автомобили, но първата група отива няколко дни по-рано и подготвя някои предварителни работи. Тази първа група трябва да се справя с големи трудности, но тя прави това с любов и самоотверженост, като братска услуга към другите.
към текста >>

87. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тъй, в настъпването на пролетта всички вярват, защото в продължение на един само човешки живот, това събитие настъпва неизменно всяка година.
Изключение би настъпило само ако на земята стане някаква рязка промяна, която да засегне направлението на нейната ос. Засега поне такива признаци още не са отбелязани от науката, и затова хората спокойно и с увереност могат да очакват, че пролетта непременно ще дойде. А важно е да настъпи пролетта. Защото с нея идва и една нова жизнена вълна, която залива северното полукълбо и буди за живот и развитие цялата органична природа. Тази вълна, носи и храната ни, и облеклото ни, и градивото ни за жилища, и топливото ни — тя носи с една реч всички условия за живот, без който ние отдавна бихме погинали. И тъй, в настъпването на пролетта всички вярват, защото в продължение на един само човешки живот, това събитие настъпва неизменно всяка година. Но ако някой би казал, че в живота на човечеството ще настъпи една нова епоха, една нова култура, която в сравнение със сегашната зимна цивилизация, ще прилича на пролетта; че тя ще разлее една нова вълна на живот, която носи богати условия за развитие на човечеството, мнозина биха се осъмнали. Защото цикълът на тия смени на културите е твърде голям и в сравнение с мимолетния земен живот на човека, толкова голям че дори и днешната история, която обхваща един сравнително кратък период от живота на човечеството, не може да ни даде сигурни данни за съществуването на такъв един цикъл. За тия цикли могат да знаят само същества, за които тия големи години са онова, което са за нас земните години. Само тия същества, които са преживели много такива дълги „години“, могат с увереност да твърдят, че след зимата на съвременната егоистична култура, ще настъпи една култура на пролетта, която сама носи в себе си и живот, и топлина, и храна, и светлина.. Онази космична енергия, която ще се прояви в тази нова култура, е Любовта. Последната ще действа не само като органична сила, както сега действа през пролетта, а и като духовна, психична сила.
към текста >>

88. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Прогресивна астрология, или изкуство да се тълкуват влиянията, как действат и се проявяват в даден момент, отдалечен от момента на раждането и крайните резултати на влиянията, отнасящи се до всички работи, които могат да бъдат предприети, борбите, които го очакват, всички въпроси, за които иска отговор човек, и въобще тя се занимава с това, да определи коза и при какви обстоятелства ще се прояви известно събитие в живота на човека, за което рождената астрология само казва, че ще стане, без да определя кога. 3).
След това ще проучим така наречените домове на хороскопа - известни силови полета, след което ще дойдем до съставянето на хороскопа и неговото тълкувание, което е вече практичната страна на учението за звездните влияния. Тук вече астрологията става много занимателна и интересна, защото разкрива и прави явно това, което е скрито за обикновения човешки поглед. Обектите на астрологията са много, затова и тя е разделена в зависимост от обектите, които изследва, на следните седем отдела: 1). Рождена или индивидуална астрология, която изучава живота и характера на човека, както те са разкрити от хороскопа на раждането, който представлява от себе си карта на небето за момента и мястото на раждането. За съставянето на тази карта е необходимо да се знае точно - годината, месеца, денят и часът на раждането, с точност до секунда дори и мястото на раждането, за да може да се определи положението на зодиакалните знаци и планетите. 2). Прогресивна астрология, или изкуство да се тълкуват влиянията, как действат и се проявяват в даден момент, отдалечен от момента на раждането и крайните резултати на влиянията, отнасящи се до всички работи, които могат да бъдат предприети, борбите, които го очакват, всички въпроси, за които иска отговор човек, и въобще тя се занимава с това, да определи коза и при какви обстоятелства ще се прояви известно събитие в живота на човека, за което рождената астрология само казва, че ще стане, без да определя кога. 3). Световна астрология, астрология, която изучава съдбата на нациите и на света въобще, доколкото за това ни говорят звездите. 4). Метеорологична астрология, която изучава състоянието на атмосферата и възможностите за познаване на времето в зависимост от звездните влияния. 5). Медицинска астрология, която изучава причините на болестите във връзка със звездните влияния и дава и съответните методи за лекуване. Една болест по този начин може да се предскаже с десетки години преди да се появи и могат да се вземат всички мерки, ако не да се избегне, то поне да се намали удара. И в това е ползата от астрологията, че посочва на известни препятствия, които се намират на пътя на човека, за да вземе мерки, ако не да ги избегне, то поне да се справи лесно с тях. 6).
към текста >>

И чрез изчисленията на прогресивната астрология изчисляваме, как точно би се появило дадено качество или би настъпило известно събитие; и ако е добро - да го подхраним или улесним и подкрепим съзнателно, а ако е отрицателно - да вземем мерки, за да го ограничим.
Езотерическа и мотафизическа астрология, която изучава вътрешните съответствия на планетните влияния във връзка с действителността на разумните същества в космоса. За нея споменахме в изложението на херметичната наука. В следващото изложение ще се занимаваме предимно с рождената астрология, която е и основата на цялата астрологична наука. Предмет на проучване в тази астрология е живота и съдбата на човека, неговия темперамент, характер, състоянието на ума, сърцето и волята, състоянието на организма и пр. Чрез астрологическо проучване на човека, ние виждаме всичките му отрицателни и положителни качества и страни. И чрез изчисленията на прогресивната астрология изчисляваме, как точно би се появило дадено качество или би настъпило известно събитие; и ако е добро - да го подхраним или улесним и подкрепим съзнателно, а ако е отрицателно - да вземем мерки, за да го ограничим. За пример, ако при раждането на един индивид имаме опозиция или квадратура между Слънцето и Сатурна, то това ще се прояви като едно ограничение в живота на човека - било в психическия или физическия живот, вследствие на което ще предизвика едно песимистично и меланхолично състояние в човека и ще разслаби здравето. И когато в космоса се повтори това отношение между Сатурн и Слънцето, то този човек, който има това съчетание в хороскопа си, ще преживее това ограничение било психически или физически, в зависимост от положението на Сатурна и Слънцето в хороскопа. Онзи, който няма този аспект в хороскопа си, него няма да го засегне това космично съчетание. Това показва, че всеки индивид трепти, вибрира в онази гама, която е имал космоса при неговото раждане. И когато тази гама се повтори в космоса, тя го засяга чувствително.
към текста >>

89. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Също така и за тези, които са писали Евангелията, които са били посветени в окултен смисъл на ду мата, възкресението не е само една празна дума, но е един обективен факт и едно вътрешно преживяване, което стои във връзка с едно велико космично събитие.
Стани ти, който спиш от векове! * Разбий сам стените на затвора и на светлина ти излез с възторг — духът ти ще се радва на простора, ще литне мощно в Божия чертог. * В сърцето ти извор чист ще блика, в душата ти пролет ще царува, ще разбираш на Бога езика, с мъдрост Бог духа ти ще дарува. Превод от един египетски папирус: „Зовът на Амон-Ра към ученика“. Превел: Николай Рилски ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА СПОРЕД ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ За материалиста възкресението е един абсурд; за религиозно вярващия той е едно чудо; за посветения окултист той е един обективен факт; за мистика той е едно вътрешно преживяване, един вътрешен факт. Също така и за тези, които са писали Евангелията, които са били посветени в окултен смисъл на ду мата, възкресението не е само една празна дума, но е един обективен факт и едно вътрешно преживяване, което стои във връзка с едно велико космично събитие. За онези, които не са запознати с дълбоката философия на живота, факта на възкресението е необясним и невъзможен. Но за онзи, който познава дълбоката философия на живота, възкресението на Христа е един велик космичен факт от голямо значение за развитието и повдигането на човешката душа. Възкресението на Христа отвори нова страница от великата книга на живота, създаде нова епоха в развитието на човешката душа, епохата на възхода към великото и красивото в света, което е скрито дълбоко във всяка душа, но пътищата към него бяха заприщени, заленени и беше невъзможно за човека да се добере до тях. С възкресението на Христа изгря слънцето за душите, снеговете започнаха да се топят, водите потекоха към долините на човешкия живот, напоиха полетата и се почна нов живот — живот на освобождение. Пътищата към великото и красивото са разкрити и човек трябва да тръгне в новия път, който е път на въз-ход.
към текста >>

В същност, събитието на Голгота и последвалото го възкресение не е само едно привидно събитие, то е едно реално събитие, при което за първи път в земното развитие беше победена смъртта, с което се даде импулс на човешката душа, откривайки пътя към Бога в самата нея, за да могат всички души да възкръснат от ковчега на материята и да влязат в реалността на истинския живот.
Мнозина, запознати повърхностно с окултната наука, виждат във факта на възкресението на Христа само едно окултно преживяване, предизвиквано в древните посвещения, което се състои в следното: кандидата за посвещение е бил привеждан в особено състояние, средно между съня и смъртта, което е непознато за обикновения човек и при което положение „азът“, душата е напуснала физическото тяло, но е била в една слаба връзка с него и така е преживявала три дена в невидимия свят, където под ръководството на великите разумни същества е добивала великото знание, великата мъдрост, която прониква цялото битие. Там душата е получавала импулса на Христа, който в древността още не е бил проникнал до физическото поле и е добивала сили за нов живот. След три дни ученикът е бил връщан в тялото си, като е могъл да пренесе в тялото спомена за своето пребиваване в духовния свят, могъл е да пренесе, да си припомни всичко, което е научил там. След възвръщането във физическото си тяло той е бил възроден и обновен благодарение на Божествения импулс, който той е получил в духовния свят Да се идентифицират тези два факта, показва, първо, неразбиране същността на самия просветителен процес, и второ, нямане представа за това, кой е Христос. И действително, онези, които отъждествяват тези два факта, считат Христа като един обикновен посветен, минал през известна степен на посвещение, а всичко останало, казват те, е преплетено с мита за слънчевия логос, отнесен към един човек, който минавал през посвещение. В същност, събитието на Голгота и последвалото го възкресение не е само едно привидно събитие, то е едно реално събитие, при което за първи път в земното развитие беше победена смъртта, с което се даде импулс на човешката душа, откривайки пътя към Бога в самата нея, за да могат всички души да възкръснат от ковчега на материята и да влязат в реалността на истинския живот. Докато кандидата за посвещение в продължение на 3 дни се учеше в невидимия свят и приемаше импулса на Христа, то сега самия Христос през тези 3 дена не се учеше, а проникна със същината си до центъра на земята и до центъра на човешкото битие и даде ново направление на човешките и земните сили — насочи ги към центъра на слънцето. В четирите Евангелия почти по един и същ начин описват възкресението на Христа: Жените рано сутринта в неделя отиват на гроба и не намират там тялото Исусово и ангели им казват, че Той е възкръснал, затова да не търсят живия между мъртвите, а да съобщят това на учениците му и да отидат в Галилея, където ще го видят. И многократно Той се явява на учениците си при различни обстоятелства и извърши много знамения пред тях. Ето какво казва Йоан, след като изрежда няколко от делата на възкръсналия Христос: „А Исус извърши пред учениците си още много други знамения, които не са вписани в тая книга. А тия са написани да повярвате, че Исус е Христос, Божия Син, и като вярвате да имате живот в Неговото име.
към текста >>

90. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото най-великото събитие за вас е да станете проводници на Божествената светлина.
Днес светът е изложен на пожар! Целта на този пожар обаче е: да изгори непотребното, низкото, грешното, подлото. От всичко, което става, вие трябва само да вземете поука. Няма, обаче, време за мислене върху събитията, които стават отвън. Не се тревожете и не се спъвайте от тях. Защото най-великото събитие за вас е да станете проводници на Божествената светлина. За него, за това събитие, не ще се пише във вестниците, нито ще го узнаят по четирите краища на земята. То е толкова велико, че може да стане само в тишината. Както всички велики събития! Бурите и ветровете, обаче, ще отлитнат, но земята на благословението ще пребъде. Бъдете верни пазители на това, което ви е поверено, защото безброй очи от други светове са отправени към вас: Идва времето на най-великото, на истински великото събитие: да се установи Божия порядък на тая земя.
към текста >>

За него, за това събитие, не ще се пише във вестниците, нито ще го узнаят по четирите краища на земята.
Целта на този пожар обаче е: да изгори непотребното, низкото, грешното, подлото. От всичко, което става, вие трябва само да вземете поука. Няма, обаче, време за мислене върху събитията, които стават отвън. Не се тревожете и не се спъвайте от тях. Защото най-великото събитие за вас е да станете проводници на Божествената светлина. За него, за това събитие, не ще се пише във вестниците, нито ще го узнаят по четирите краища на земята. То е толкова велико, че може да стане само в тишината. Както всички велики събития! Бурите и ветровете, обаче, ще отлитнат, но земята на благословението ще пребъде. Бъдете верни пазители на това, което ви е поверено, защото безброй очи от други светове са отправени към вас: Идва времето на най-великото, на истински великото събитие: да се установи Божия порядък на тая земя. Безброй светли същества, изпълнени със сила и власт, с мъдрост и любов, с истина и светлина, работят за идването на този порядък.
към текста >>

Бъдете верни пазители на това, което ви е поверено, защото безброй очи от други светове са отправени към вас: Идва времето на най-великото, на истински великото събитие: да се установи Божия порядък на тая земя.
Защото най-великото събитие за вас е да станете проводници на Божествената светлина. За него, за това събитие, не ще се пише във вестниците, нито ще го узнаят по четирите краища на земята. То е толкова велико, че може да стане само в тишината. Както всички велики събития! Бурите и ветровете, обаче, ще отлитнат, но земята на благословението ще пребъде. Бъдете верни пазители на това, което ви е поверено, защото безброй очи от други светове са отправени към вас: Идва времето на най-великото, на истински великото събитие: да се установи Божия порядък на тая земя. Безброй светли същества, изпълнени със сила и власт, с мъдрост и любов, с истина и светлина, работят за идването на този порядък. Вие ще бъдете само техни проводници и помощници. Велика е ролята на малка България за идването на Новия Ден за човечеството. Велико е вашето ръководство, което вие никога не трябва да огорчавате, а трябва винаги да бъдете готови да слагате по малко съчки на Божественото огнище, за да не изгасва никога Свещения Огън, който е за-пален тук и който ще обгърне цялата земя, ще вдъхнови и възпламени за нов живот цялото човечество. Безброй големи и силни неща на днешния ден ще отминат без следа, земните величия, чието обаяние днес пълни света, ще бъдат забравени, от техните дела не ще остане нищо, освен, може би, само позорни съсипии, но Светлината, която изгря над тебе, Българийо, и която днес никой не вижда, дори и твоите собствени чада, вечно ще свети по цялата земя, ще озарява и ще вдъхновява човечеството.
към текста >>

91. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едно страшно събитие, чиято прелюдия е вече започната, но което все пак още може да се избегне, е новата общоевропейска война, която може да се разрасте и в световна, ако не се локализира и ликвидира, докато е още време.
Къде да ги запишеш– Г. Събев Копнеж към щастие Ат. Бакърджиев ВЕЛИКАТА СИЛА Има неща, които непременно трябва да станат, и които ние не можем да избегнем на никаква цена и по никакъв начин. Но има и неща, има трагични събития в живота на един човек, на един народ или на цялото човечество, които могат да станат, но могат и да бъдат избегнати. Има неща, които зависят от нас, — от нашето поведение днес, в този момент, и които ний можем или да допуснем, или да осуетим. Едно страшно събитие, чиято прелюдия е вече започната, но което все пак още може да се избегне, е новата общоевропейска война, която може да се разрасте и в световна, ако не се локализира и ликвидира, докато е още време. Една тежка, но същевременно велика и свещена задача е възложена днес на духовно будните люде, особено в заплашените от опасността европейски страни. Войната на Запад, между големите европейски сили, още не се е разгоряла в своите буйни унищожителни пламъци. Все още има възможност за връщане назад от пътя към бездната на взаимното изтреблението и всеунищожението; все още има възможност, заедно с това, да се запазят и другите европейски народи от заплашителните пламъци на войната. И тъкмо днес, тъкмо сега е времето, когато будните люде трябва да съсредоточат всичките си духовни сили, в една мощна мисъл, в една. дълбока и искрена молитва, в един сърдечен зов към Бога — да спре готвещото се и започващо се човешко безумие, като същевременно обещаят да изправят досегашните си грешки, като поемат върху себе си тежестта на човешките престъпления, водещи към това безумие, като понесат на плещите си тежкия кръст.
към текста >>

92. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е станало след събитието, което в Библията е описано като грехопадане.
“ Научете се как да искате, и ще ви се даде: Мир, любов и братство в душите ни и по делата земя. Пламен Вл. Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ — ПЪТ КЪМ СЛЪНЦЕТО В далечното минало е съществувала външна и вътрешна връзка — път между Слънцето и земята. Това е било в така наречената златна епоха на човешкото развитие, когато боговете са ходили между хората и са ги ръководили в светлия Божествен път. Но в последствие стават известни събития от космичен и психологичен характер, които прекъсват тази връзка, това съобщение между слънцето и земята. Това е станало след събитието, което в Библията е описано като грехопадане. И дълго, дълго, милиони години хората на земята са били откъснати, оставени без връзка, без път към Слънцето. Слънцето отдалече осветявало земята и е носило своето благословение, но хората не са могли да го използват, защото и вътрешната връзка на душата с Бога е била прекъсната. След това прекъсване на връзката между земята и Слънцето, е станало и диференциране на човешките типове под въздействието на известни космични фактори. Това съответства на онзи момент, който в Библията е описан като размиване на езиците, които градяха вавилонската кула. И оттогава хората тръгват по различни пътища в своето развитие, вследствие на вътрешно и външно диференциране на силите.
към текста >>

251) По такъв начин, животът ще вземе за вас един съвсем друг вид; Вий вече не ще се намирате в едно постепенно очакване на повече или по малко щастливи събития, които ще ви радват или наскърбяват, но всяко събитие ще бъде един случай да проявите вашата радост и вашето разположение, и колкото обстоятелствата са по-затруднителни, толкова по-добър случай ще имате да изразите раздаващите се богатства на вашата душа и да проявите вашата истинска същност.
Две менади го удрят с камъни, трета го промушва с островръхо копие. Орфей е полупаднал на земята. От дясната му гръд тече кръв. Лирата е високо издигната, като че ли с нея се отбранява. Из книгата „Орфей — животът и делото на един велик учител и музикант,“ Емил Греф (4) ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ (продължение от бр. 251) По такъв начин, животът ще вземе за вас един съвсем друг вид; Вий вече не ще се намирате в едно постепенно очакване на повече или по малко щастливи събития, които ще ви радват или наскърбяват, но всяко събитие ще бъде един случай да проявите вашата радост и вашето разположение, и колкото обстоятелствата са по-затруднителни, толкова по-добър случай ще имате да изразите раздаващите се богатства на вашата душа и да проявите вашата истинска същност. Така един музикант, ставайки виртуоз, пристъпва без страх към най-големите технически трудности и се радва толкова повече, колкото по-големи трудности е превъзмогнал, и успехът му пропорционално расте. Но би било наивно да се мисли, че са достатъчни няколко часа медитация. за да постигнем това състояние на душевен мир и благодат. Защото ние можем с всички сили да се стремим към това свободно от всички тежести съзнание, но пак ще трябва да се спрем пред една преграда, която нашето съзнание не може да премине и която зависи, преди всичко от нашата чистота. Вий сигурно сте забелязали, как, след известни разточителства на енергията ви или преумора, вашата мисъл става трудно подвижна; трудно ни е да свържем две идеи заедно, оплакваме се, че ни боли главата и, че в момента не се интересуваме от нищо.
към текста >>

93. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дарин ВЕЛИКОТО Велико, прекрасно събитие: се е хор светъл — души, сплотени пред чудно откритие — пътека, към Бога която виши.
Ще отговаряте за всички и за всичко. Гответе се от сега да понесете заслуженото Божие наказание. Гласът на Правдата, Истината, Светлината, Мъдростта и най-сетне и гласът на съвестта ви ще проговори и поиска възмездие. Божият справедлив гняв ще се излее и над вашите глави. Дълготърпеливият, но справедлив Съдия, седящ на невидимия небесен Престол, Който само Вашите очи, замрежени от пролятата кръв, не могат да видят, гръмогласно ще ви призове на подсъдимата скамейка Гответе се. Дарин ВЕЛИКОТО Велико, прекрасно събитие: се е хор светъл — души, сплотени пред чудно откритие — пътека, към Бога която виши. * И тръгват в пътека желана и в песни преливат избликнал екстаз. Към тях се прилепят душите страдални, дочули във себе си Божия глас. * Метежен, безформен остатък от минало се гърчи в предсмъртна агония. тъмно а хорът сияен, пред нова епоха осъмнал, изгражда основи на мир и хармония. * Хармония дивна, ти, извор на Сила!
към текста >>

* Велико прекрасно събитие: възкръсвай в душите лъчите, които от дни незапомнени таят се в съкровен олтар!
Пулсирай, не спирай, върти колелото към светъл чертог! Хармония, в бури родена, и в сълзи свещени обляна, излъчвай живителен пламък, прославяй Великия Бог! * Че много души угнетени жадуват за твоето свидно присъствие! Дари им крила, повдигни ги! На множество пътници блудни ти дай им свещено напътствие! * Велико прекрасно събитие: възкръсвай в душите лъчите, които от дни незапомнени таят се в съкровен олтар! * И струя от нежни ухания избликва в недрата им тихи и химн благодарствен, отправен към Вечния, Благ Господар! В. Недев НОВИЯ ЧОВЕК Всред тъмния хаос на човешките борби трептят хиляди звезди — души, в чиито недра се разпалва огъня на Великата Любов. Пробудената човешка душа, открехнала своите двери и прозряла неизразимата красота, пулсираща в хармонията на Космоса, лети на крилата на своите възвишени пориви и, като метеор в пространството, чертае светли пътеки за следващите я легион жадни души за простор и светлина. Душата на Новия човек, пуснала корени в плодовита и разработена почва, неспирно претворява елементите на живота в своята лаборатория и реди блестяща огърлица — низ от най красиви чувства, мисли и дела. Душата на новия човек свети.
към текста >>

94. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото това, което стана на Голгота, не беше само едно случайно историческо събитие, а беше видимия резултат на един космически процес, който крие в себе си много тайни.
Наричат ме страдание, наричат ме скръб. Моята песен вечно се носи в безкрая, моята приказка вечно трепти в лазура на сини небеса. Велика е моята цел. Казват ме страдание, наричат ме скръб, а аз съм скромен служител на Велик Господар. Влад Пашов МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА Мистерията*) на Голгота е непосредствено свързана с мистерията на Космоса. Защото това, което стана на Голгота, не беше само едно случайно историческо събитие, а беше видимия резултат на един космически процес, който крие в себе си много тайни. Че е така, се вижда и от факта, че пророците стотици и хиляди години преди това бяха оповестили, че ще дойде Христос, че ще бъде разпънат и ще възкръсне. И сам той предварително беше казал на учениците си, че трябва да премине през големи страдания и изпитания, че ще бъде разпънат и че след три дена ще възкръсне. Също така, когато след възкресението си срещна група ученици, които разискваха върху станалото, той ги заговори и почна пак да им цитира Писанията, че всичко това е предопределено така да стане. И всички събития, сцени и явления, развили се около Голгота, имат дълбок мистичен смисъл, а също така крият в себе си символизма на известни космични процеси и явления, които се разиграват на голямата световна сцена. Това, което стана на Голгота, преди Голгота и след Голгота, е само историческо съответствие на онова, което става в Космоса, и на онова, което става в човешката душа.
към текста >>

Тогаз човек ще разбере, че голготската мистерия с преди всичко космично събитие, след това историческо и най после мистическо.
И сам той предварително беше казал на учениците си, че трябва да премине през големи страдания и изпитания, че ще бъде разпънат и че след три дена ще възкръсне. Също така, когато след възкресението си срещна група ученици, които разискваха върху станалото, той ги заговори и почна пак да им цитира Писанията, че всичко това е предопределено така да стане. И всички събития, сцени и явления, развили се около Голгота, имат дълбок мистичен смисъл, а също така крият в себе си символизма на известни космични процеси и явления, които се разиграват на голямата световна сцена. Това, което стана на Голгота, преди Голгота и след Голгота, е само историческо съответствие на онова, което става в Космоса, и на онова, което става в човешката душа. За да проникне човек в тайната и смисъла на голготската мистерия и възкресението на Христа, трябва да проникне преди всичко в тайните, които са скрити в строежа и проявлението на Космоса. Тогаз човек ще разбере, че голготската мистерия с преди всичко космично събитие, след това историческо и най после мистическо. Казах вече. че за да се разбере космичния смисъл на голготската мистерия, трябва да се проникне в проявлението на света. Защото и истинската проява на света е скрита от нас. Ние виждаме един свят, но дали този свят, който виждаме, е реалния свят, това е въпрос, върху кой то философите спорят. Учителя казва на едно място: „Светът, който Бог е създал е хармоничен.
към текста >>

Трябваше да стане друго космично събитие, което да възвърне на човека изгубената свобода и да му покаже отново пътя към Бога.
Как и защо е станало това е една тайна, за която се говори само със загатвания и символи. За тази тайна загатва разказа за падането на ангелските сили и увличането от тях на човешките души. Тази мистерия може да я наречем „мистерията на втория ден“, за който се казва в Библията, че Бог не се произнесъл. Но за нас е важен факта, че дойде едно отклонение в живота на човешката душа, вследствие вмешателството на някои същества в развитието на човечеството, което имало за последствие изгубваме на правия път, на пътя към Бога и заедно с това и влизане на смъртта и страданието в света. И се стигна до едно състояние, което ако се продължаваше повече, би се отразило гибелно върху човешкото развитие. Трябваше да стане друго космично събитие, което да възвърне на човека изгубената свобода и да му покаже отново пътя към Бога. Но преди всичко човек трябваше да се разхипнотизира, да се пробуди от този хипнотичен сън, в който беше поставен. Условията за това пробуждане подготви Христос чрез Голготската мистерия. Как стана това, ще видим по-долу. Но преди това да разгледаме въпроса от друго гледище. Защото сложните проблеми, какъвто е този за който става дума, трябва да се разгледат от различни страни, за да ни станат донякъде понятни.
към текста >>

И тогаз е станало едно събитие от космичен характер — отделянето на луната от земята, което има свое отражение и в психическия живот на човека — поставяне начало на обособяване на човешката личност.
Така, като краен резултат на един космичен процес, се яви материализма, за когото е реална само материята. Това показваше крайният предел в надмощието на центростремителните сили. Центробежните сили, изразени в напрежението, бяха сведени в тяхната психическа дейност, до минимум. Тяхното проявление беше запазено само във физическо отношение следствие на което беше възможно съществуването на физическите форми. В далечното минало е имало една епоха, когато центростремителните сили или външното налягана на материята е станало толкова голямо, че органическия живот на земята е бил почти невъзможен. И тогаз е станало едно събитие от космичен характер — отделянето на луната от земята, което има свое отражение и в психическия живот на човека — поставяне начало на обособяване на човешката личност. Това събитие е намалило до известна степен интензивността на налягането и сгъстяването на материята. Но инволюционния процес продължавал и материята все още се е сгъстявала. И заедно с това увеличение на налягането, понеже както казах, силите на налягането и напрежението са поляризирани, в живота се внасят сили, които действат като отрови на възрастващите форми на проявяващия се живот. Тези два факта, втвърдяването на материята и накоплението на отровни сили в аурата на земята, заглушаваха тъй да се каже проявлението на живота на земята във физическо и психическо отношение. И понеже тези явления бяха резултат на космически причини, необходимо беше пак събитие от космичен характер.
към текста >>

Това събитие е намалило до известна степен интензивността на налягането и сгъстяването на материята.
Това показваше крайният предел в надмощието на центростремителните сили. Центробежните сили, изразени в напрежението, бяха сведени в тяхната психическа дейност, до минимум. Тяхното проявление беше запазено само във физическо отношение следствие на което беше възможно съществуването на физическите форми. В далечното минало е имало една епоха, когато центростремителните сили или външното налягана на материята е станало толкова голямо, че органическия живот на земята е бил почти невъзможен. И тогаз е станало едно събитие от космичен характер — отделянето на луната от земята, което има свое отражение и в психическия живот на човека — поставяне начало на обособяване на човешката личност. Това събитие е намалило до известна степен интензивността на налягането и сгъстяването на материята. Но инволюционния процес продължавал и материята все още се е сгъстявала. И заедно с това увеличение на налягането, понеже както казах, силите на налягането и напрежението са поляризирани, в живота се внасят сили, които действат като отрови на възрастващите форми на проявяващия се живот. Тези два факта, втвърдяването на материята и накоплението на отровни сили в аурата на земята, заглушаваха тъй да се каже проявлението на живота на земята във физическо и психическо отношение. И понеже тези явления бяха резултат на космически причини, необходимо беше пак събитие от космичен характер. за да превърне тези процеси и да им даде обратно направление.
към текста >>

И понеже тези явления бяха резултат на космически причини, необходимо беше пак събитие от космичен характер.
И тогаз е станало едно събитие от космичен характер — отделянето на луната от земята, което има свое отражение и в психическия живот на човека — поставяне начало на обособяване на човешката личност. Това събитие е намалило до известна степен интензивността на налягането и сгъстяването на материята. Но инволюционния процес продължавал и материята все още се е сгъстявала. И заедно с това увеличение на налягането, понеже както казах, силите на налягането и напрежението са поляризирани, в живота се внасят сили, които действат като отрови на възрастващите форми на проявяващия се живот. Тези два факта, втвърдяването на материята и накоплението на отровни сили в аурата на земята, заглушаваха тъй да се каже проявлението на живота на земята във физическо и психическо отношение. И понеже тези явления бяха резултат на космически причини, необходимо беше пак събитие от космичен характер. за да превърне тези процеси и да им даде обратно направление. (следва) ____________________________ *) Употребявам израза „мистерия“ за голготското събитие, или за голготската трагедия, защо, този израз е най-пълен и изразителен и може да ни предаде най сполучливо съдържанието и смисъла на един диалектически процес, на когото голготското събитие е само външен израз. А всеки диалектически процес включва в себе си много противоречиви сами по себе си елементи, но които разгледани като елементи на един процес имат отношение към една обща крайна цел. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Действието на светлината върху човешкия организъм Действието на светлината изменя веществата и ги довежда до фармаколожки активни материали след действието на дневната светлина върху кожата. Начинът на действието на светлината не е еднакъв: тя действа или по химически начин или по чисто физиологически такъв.
към текста >>

(следва) ____________________________ *) Употребявам израза „мистерия“ за голготското събитие, или за голготската трагедия, защо, този израз е най-пълен и изразителен и може да ни предаде най сполучливо съдържанието и смисъла на един диалектически процес, на когото голготското събитие е само външен израз.
Но инволюционния процес продължавал и материята все още се е сгъстявала. И заедно с това увеличение на налягането, понеже както казах, силите на налягането и напрежението са поляризирани, в живота се внасят сили, които действат като отрови на възрастващите форми на проявяващия се живот. Тези два факта, втвърдяването на материята и накоплението на отровни сили в аурата на земята, заглушаваха тъй да се каже проявлението на живота на земята във физическо и психическо отношение. И понеже тези явления бяха резултат на космически причини, необходимо беше пак събитие от космичен характер. за да превърне тези процеси и да им даде обратно направление. (следва) ____________________________ *) Употребявам израза „мистерия“ за голготското събитие, или за голготската трагедия, защо, този израз е най-пълен и изразителен и може да ни предаде най сполучливо съдържанието и смисъла на един диалектически процес, на когото голготското събитие е само външен израз. А всеки диалектически процес включва в себе си много противоречиви сами по себе си елементи, но които разгледани като елементи на един процес имат отношение към една обща крайна цел. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Действието на светлината върху човешкия организъм Действието на светлината изменя веществата и ги довежда до фармаколожки активни материали след действието на дневната светлина върху кожата. Начинът на действието на светлината не е еднакъв: тя действа или по химически начин или по чисто физиологически такъв. Тия начини се изменят тутакси в зависимост от нуждите на организма. Така например, витамините се различават по своето действие върху отделните органи, те са активни хранителни съставни части, необходими за нормалното поддържане на живота, тяхната липса влече след себе си тежки последици, така наречената авитаминоза.
към текста >>

95. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

260) Това стана с идването на Христа на земята и с Голготското събитие — защото Христос е онова разумно начало което действа между Центробежните и центростремителните, сили и ги уравновесява и в зависимост от нуждите на момента им дава едно или друго направление.
искрата свещена не ще угасне; наниза на вековете ще бъде братски пир! * Затихват веч последните акорди, от арфата на смели Бог Марс; ярки му лик бледнее и се губи! изгряваща на нови ден зората е в отглас И. Карагьозова Вл. Пашов МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА (продължение от бр. 260) Това стана с идването на Христа на земята и с Голготското събитие — защото Христос е онова разумно начало което действа между Центробежните и центростремителните, сили и ги уравновесява и в зависимост от нуждите на момента им дава едно или друго направление. И понеже земята в нашета слънчева система е стигнала най-низко в инволюционно отношение, тъй да се каже потънала е най-дълбоко в материята, затова трябваше именно Христос да се намеси в онази точка на космичния процес, където е неговия център. И тъй да се каже, пипайки този централен винт, обуславящ този космичен процес, Той дава обратна посока на развитието.— Инволюционния процес се сменя с еволюционен, и стимулирайки вътрешното напрежение да вземе надмощие над външното налягане, по такъв начин подготвя процеса за разредяване на материята. По такъв начин й придава по-голяма пластичност, за да може живота по-свободно да се проявява в нея и да работи по-свободно за нейното организиране, за да създаде по-съвършени форми за проявлението на Разумното Начало. В процеса на инволюцията е станала една космична мистерия, за която въобще малко се говори и то само със символи, която в човешката психика се изявява като онова хипнотично състояние, за което споменах по-горе, която хвърля тъй да се каже едно було, една завеса върху действителността, и ни я представя не такава, каквато е. Следствие на това се пораждат нашите неверни представи за света, и второ, пораждат се негативните, отрицателни прояви в живота.
към текста >>

Това именно стана с Голготското събитие.
В процеса на инволюцията е станала една космична мистерия, за която въобще малко се говори и то само със символи, която в човешката психика се изявява като онова хипнотично състояние, за което споменах по-горе, която хвърля тъй да се каже едно було, една завеса върху действителността, и ни я представя не такава, каквато е. Следствие на това се пораждат нашите неверни представи за света, и второ, пораждат се негативните, отрицателни прояви в живота. И затова именно, Христос трябваше да влезе в центъра на тази мистерия, и да произведе обрат в процеса, да превърне „злото“ в добро, отрицателните резултати в положителни, трябваше да дигне булото, което препятстваше на човешката душа, да схване реалността на света, — за тази мистерия се казва в Евангелието — „И тогаз когато Христос беше разпнат, се раздра завесата на храма“. По-конкретно казано — с идването си на земята Христос носеше със себе си нови сили, които до тогаз не бяха вземали участие в проявения живот на нашата земя. Но тези сили трябваше да проникнат в самата материя на земята и да дадат нов стимул на силите, скрити в тази материя. Това именно стана с Голготското събитие. Когато Го приковаха на кръста и го прободоха, кръвта му изтече и проникна в земята. В този момент космичните сили на Слънцето, които бяха свързани с неговата кръв, защото кръвта не е само една обикновена течност, но тя е концентрираните сили на аза, преминаха в земята. Във връзка с тази мистерия, Учителя казва: с идването си на земята, Христос внесе нещо ново в земния живот. Тази кръв, която протече от Него, когато го прободоха в сърцето, като влезе в земята, измени цялото естество земята. И тази кръв разкри тайните на злото, което съществуваше на земята.
към текста >>

И затова дълбокия смисъл на Голготското събитие е, че с него се подготвиха условията за победата над смъртта и за безсмъртието на човека.
Този, именно, княз на този свят, е свързан с мистерията, която хвърля було върху действителността, за което се казва че се раздрало. — И раздра се завесата на храма. За него Христос казва че ще бъде изпъден вън — следователно, неговото царство на налягането ще претърпи крах. Защото, както казах и по-горе, участието на този княз в живота на нашето тяло е причина за смъртта. И като казва Христос, че княза на този свят ще бъде изпъден вън, той подразбира, че ще бъде изпъден вън от тялото на Христа и по такъв начин се подготвят условията за неговото изпъждане въобще от тялото на човека. И затова дълбокия смисъл на Голготското събитие е, че с него се подготвиха условията за победата над смъртта и за безсмъртието на човека. Когато беше на кръста, Христос се обръща към Бога с думите: „Господи, в твоите ръце предавам духът си“. Учителя превежда тези думи по следния начин: „Господи, понеже аз бях свързан кармически с греха на хората, аз се наех да го нося. До едно място го носих на гърба си, но разбрах, че няма защо да го нося до край. Ето защо, предавам духът си, натоварен с греховете на човечеството в твоите ръце. След това тежко изпитание, дойде възкресението на Христа.
към текста >>

Чрез събитието на Голгота Христос измени съотношението между външното налягане и вътрешното напрежение.
И понеже физическия свят и живот се явяват като резултат от дейността на светлината и топлината или на умствения и духовния свят, то вследствие на невежеството, тъмнината, студа и омразата, които влизат в живота, — във физическия свят, човек изгубил реалната представа за живота и се явяват лъжата и безсилието. И тук вече човек изгубва първичната си свобода и се явява като роб на силите на тъмнината и студа. Следствие на прогресивното увеличаване на налягането, дейността на тези сили се усилва и ако не е голготската мистерия, т. е. идването на Христа на земята, ката най-нисша сфера в нашата система — живота би изгубил всички условия да се прояви. С идването си на земята Христос, като израз на Разумното начало в света, донесе със себе си мъдростта която трябваше да превърне тъмнината в света и да пресече пътя на невежеството; на второ место — Той донесе любовта, която трябваше да превърне студът в топлината, която да разтопи ледовете, сковаващи човешкото сърце; на трето место Той донесе истината която трябваше да разкъса булото на лъжата, за да дойде възможност на човека да има ясна представа за реалността, и да възвърне сила и свободата си. Чрез събитието на Голгота Христос измени съотношението между външното налягане и вътрешното напрежение. Следствие на тази промяна в отношенията между външното налягане и вътрешното напрежение, при което надмощие взима вътрешното напрежение, проникнато от силата на Разумното начало, материята почва да се разрежда и заедно с това да се одухотворява. В заключение мога да кажа, че дълбокия вътрешен смисъл на Голготското събитие е освобождаването на човешкото сърце от робството, в което се намира и хармонизираме на дейността на ума. Тогаз човек ще дойде до мистичното възкресение, до новораждането от вода и дух, до посвещението. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Пролетни храни След дългият, беден, на соли и витамини хранителен режим през зимата, — в началото на пролетта — март, април и май, организмът страда от липса на такива. Тогава изобщо организмът и по други причини е изложен на заболявания.
към текста >>

В заключение мога да кажа, че дълбокия вътрешен смисъл на Голготското събитие е освобождаването на човешкото сърце от робството, в което се намира и хармонизираме на дейността на ума.
Следствие на прогресивното увеличаване на налягането, дейността на тези сили се усилва и ако не е голготската мистерия, т. е. идването на Христа на земята, ката най-нисша сфера в нашата система — живота би изгубил всички условия да се прояви. С идването си на земята Христос, като израз на Разумното начало в света, донесе със себе си мъдростта която трябваше да превърне тъмнината в света и да пресече пътя на невежеството; на второ место — Той донесе любовта, която трябваше да превърне студът в топлината, която да разтопи ледовете, сковаващи човешкото сърце; на трето место Той донесе истината която трябваше да разкъса булото на лъжата, за да дойде възможност на човека да има ясна представа за реалността, и да възвърне сила и свободата си. Чрез събитието на Голгота Христос измени съотношението между външното налягане и вътрешното напрежение. Следствие на тази промяна в отношенията между външното налягане и вътрешното напрежение, при което надмощие взима вътрешното напрежение, проникнато от силата на Разумното начало, материята почва да се разрежда и заедно с това да се одухотворява. В заключение мога да кажа, че дълбокия вътрешен смисъл на Голготското събитие е освобождаването на човешкото сърце от робството, в което се намира и хармонизираме на дейността на ума. Тогаз човек ще дойде до мистичното възкресение, до новораждането от вода и дух, до посвещението. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Пролетни храни След дългият, беден, на соли и витамини хранителен режим през зимата, — в началото на пролетта — март, април и май, организмът страда от липса на такива. Тогава изобщо организмът и по други причини е изложен на заболявания. За децата това е от особено значение. Затова подбора на храната трябва да бъде не само една грижа, но и една длъжност на домакинята.
към текста >>

96. -

Всяко събитие, обаче може да бъде гледано от различни становища и обяснението му да бъде само отчасти вярно.
Проф. Ив. В. Саръилиев _______________ * цизелирам — гравирам (върху метал) /от нем.: ziselieren (използва се в преносен смисъл) Днешното време Светлината, далечината и зрението са трите фактори, от които зависи виждането на човека, а от степента на съзнанието и възприятието — знанието. В същият свят живеят и животното, и човека, но се отличават по възприятията и реагирането. Никой не може да остане днес равнодушен към събитията — волю или неволно се взимат становища и изказват мнения. Съвпадението на мнението с последующите събития дава увереността за правилното мислене. Всяко събитие, обаче може да бъде гледано от различни становища и обяснението му да бъде само отчасти вярно. В такъв случай дори противоречивите възгледи не показват друго, освен че на обекта се е гледало от две противоположни места — лицето и гърбът на един човек имат най-различен изглед — и все пак това не е доказателство, че се отнася въпроса за да двама души. Новите актуални идеи засягат преустройството на света. Те са формулирани достатъчно ясно от техните носители и са известни всекиму. Това. което е по-интересно в случая е, че те като се взаимно отричат, си служат с методите на своите противници. Така Америка и Англия, люлките божем на демокрацията, си служат все повече и повече и с похватите на диктатурата и без да се усетят, взимат строя на тия, които отричат.
към текста >>

97. -

Че си отива, за това говорят днешните събитие, а че новата се ражда, говорят много факти и явления, които не минават незабелязано от окото на будния наблюдател.
Тя представя разрушаването на старата култура, възстановяване на Царството Божие и поставяне на нов ред а порядък в света“. Учителя Ние сме в края на една епоха. Ние присъстваме при ликвидацията на старата епоха и при раждането на новата. Старата епоха вече си отива. Това става с големи страдания и жертви, но повече нейното царуване е излишно и пагубно. Че си отива, за това говорят днешните събитие, а че новата се ражда, говорят много факти и явления, които не минават незабелязано от окото на будния наблюдател. А думите на великия Учител на човечеството Христос с ясни линии ни рисуват днешното време и новото, което иде: „И ще чуете боеве и слухове военни. Ала не се смущавайте. защото всичко това трябва да бъде; но не е още окончателно, защото ще въстане народ връх народ и царство връх царство. И ще бъдат на места гладове, морове и трусове и всичко това ще бъде начало на болежа“. Ние виждаме днес, че цял свят е пламнал и че се е вдигнал народ срещу народ.
към текста >>

98. -

МЪДРОСТ И СЪДБА Великите вътрешни събития не се случват никога на онези, които с нищо не са ги призовали в себе си; а между това и най-незначителният случай в живота носи в себе си семето на велико вътрешно събитие.
Нашата молба и към производители, и към граждани, и към селяни е: долу страха, долу егоизма, долу лакомията! Нека всеки се надпреварва да се задоволява с най-малкото и да отстъпва на по-немощните, на по-бедните, това е благородство. Нека всеки тури мисълта в себе си, че при тежки моменти и с много по-малко ще преживеем и пак няма да умрем! Нека всички знаем, че не в увеличение цените на артикулите: не в увеличение заплати и надници на всички е щастието. Това щастие е във вътрешният мир у човека, по-голямо производство и запазване стойността на лева. МЪДРОСТ И СЪДБА Великите вътрешни събития не се случват никога на онези, които с нищо не са ги призовали в себе си; а между това и най-незначителният случай в живота носи в себе си семето на велико вътрешно събитие. Но тези събития са роби на справедливостта, та затова всеки човек има частица от плячката, що откриваме в щастието и нещастието, които ни сполетяват; и най-неочакваните прищявки на съдбата вземат форма сродна на нашите мисли. Облеклото, оръжието и украшенията на съдбата се намират в нашия вътрешен живот. Ако Сократ и Тереза изгубят в един и същи ден своя едничък син, то Сократовото нещастие не би било еднакво с нещастието на Тереза. И самата смърт дори, която смятаме за неизменна, има по-други навици, по-други жестове, по други сълзи в къщата на добрите, отколкото в онази на злите хора. Като че ли щастието или нещастието се изчиства преди до почука на вратата на мъдреца и сякаш то навежда глава, когато влиза в една посредствена душа.
към текста >>

99. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Събитието на 9 юни 1923 г. предсказано.
Статия от професор Д-р О. Рьомер. III. РАЗНИ 11. Духовна опитност. (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа). Събитието на 9 юни 1923 г. предсказано. Съобщение от Стоян Д. Коларов. Година 4, Брой 2-3 (април-май 1925 г.) I. ОБЩ ОТДЕЛ 1. Истинският идеализъм — Нужда от висок идеал — Целта на живота. Статия от X (Илюстрация: Рабиндранат Тагор). 2.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Христос е едно космично същество, чието идване на земята е едно събитие от грамадна важност.
Понеже духовното движение в Европа доста се засили, явя се нужда от съграждане на една висша окултна школа. Благодарение на помощта от няколко милиона лева, дадени от хора, милеещи за делото, съгради се такава школа под ръководството на Д-р Щайнер край Дорнах (близо до Базел) в Швейцария, всред красива местност. Тя се довърши едвам през тази война. Тая школа много ще допринесе за засилване на духовното;движение в света. Най-важен въпрос в окултизма е разбирането на Христа и неговото значение за човечеството и изобщо за вселената. Христос е едно космично същество, чието идване на земята е едно събитие от грамадна важност. Големи промени станаха с цялата земна аура, поради идването на Христа на земята. Никой път Христос няма да дойде пак на земята в човешко тяло. Христос иде сега, но иде по друг начин. Този, който е готов, ще влезе във връзка с Него чрез духовно виждане. Това, което е преживял апостол Павел по пътя за Дамаск, ще бъде преживяно и от други.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35689783096313