Търсене в текстове за 'Събитие'

Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката.
Концертът задоволи изгревяни, задоволи и Учителя. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде зарадвана с подарък - новоиздадения сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концертът щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на "Изгрева" имаше много често. Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина.
към текста >>

2. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Един от приятелите - фотограф - щракаше с фотоапарата и засне това историческо, събитие на второто Възкресение.
Изведнъж всички запяхме Неговата песен "Поздрав на Учителя": Благословен от Бога, Ти, Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта, Учителю на Любовта, задето тъкмо в тези дни Добре дошъл, добре дошъл, донесе мир и Светлина. Учителю на Мъдростта. Тази песен е по текст и музика на сестра Елена Казанлъклиева. Подхванахме една след друга песни. Пеехме за себе си, за радостта, която слезе от небето и осия душите ни и ние отново почувствувахме, че живеем и че сме с нашия Учител. Един от приятелите - фотограф - щракаше с фотоапарата и засне това историческо, събитие на второто Възкресение. След половин час Учителят стана и се върна към лагера, придружен от възторжените възгласи на приятелите. На следващия ден Учителят каза: "Време е да слизаме в града! " Ние опаковахме багажа и лагерът бе закрит. Това бе единственият ден от цялото ни пребиваване, когато ние пяхме. През времето на онези мъчителни дни, когато Учителят бе болен в палатката Си, всички бяхме изпоплашени.
към текста >>

Тогава приятелите започнаха да си спомнят един след друг, че всеки от тях без да иска е присъствувал в даден момент от онова събитие, което се отнася до покушението върху Учителя.
Сега всичко бе тук, в Него. И българи, изпратени от нечиста сила, се опитаха да Го премахнат и убият. По-късно, в частен разговор, Той каза: "Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята. Ако еврейският народ навремето трябваше да плати за разпъване на Сина, то българският народ днес трябваше също да плати и трябваше да изчезне от лицето на земята. Но Бог не ще позволи втори път да бъде разпънат Христос." След като се върнахме в София от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който Учителят отново се върна във вече оздравялото Си тяло. Тогава приятелите започнаха да си спомнят един след друг, че всеки от тях без да иска е присъствувал в даден момент от онова събитие, което се отнася до покушението върху Учителя. Оказа се, че покушението върху Учителя има предистория, има причина, има и съответен повод. И че събитието в същия ден се е предхождало от различни събития и случки, наглед дребни и случайни, които ако се подредят последователно от участниците в тях, ще се види ужасната картина. Действуващите лица на финала бяха българи. Онези, които скроиха заговора, също бяха българи, но принадлежаха към политически и военни организации. И тук, което е най-важното, тези политически и военни организации изповядваха и провеждаха чужда идеология и оттам - те бяха представители на чужда политика и на чужди интереси.
към текста >>

И че събитието в същия ден се е предхождало от различни събития и случки, наглед дребни и случайни, които ако се подредят последователно от участниците в тях, ще се види ужасната картина.
По-късно, в частен разговор, Той каза: "Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята. Ако еврейският народ навремето трябваше да плати за разпъване на Сина, то българският народ днес трябваше също да плати и трябваше да изчезне от лицето на земята. Но Бог не ще позволи втори път да бъде разпънат Христос." След като се върнахме в София от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който Учителят отново се върна във вече оздравялото Си тяло. Тогава приятелите започнаха да си спомнят един след друг, че всеки от тях без да иска е присъствувал в даден момент от онова събитие, което се отнася до покушението върху Учителя. Оказа се, че покушението върху Учителя има предистория, има причина, има и съответен повод. И че събитието в същия ден се е предхождало от различни събития и случки, наглед дребни и случайни, които ако се подредят последователно от участниците в тях, ще се види ужасната картина. Действуващите лица на финала бяха българи. Онези, които скроиха заговора, също бяха българи, но принадлежаха към политически и военни организации. И тук, което е най-важното, тези политически и военни организации изповядваха и провеждаха чужда идеология и оттам - те бяха представители на чужда политика и на чужди интереси. И накрая, силите, които стояха над тях, бяха същите сили, които излизаха от онази страна, в чиято столица навремето, след освобождението й от турско робство, България бе разполовена на две - на Княжество България и на Източна Румелия и й бяха отрязани земите Мизия, Тракия и Македония. Това бе направено за да се попречи на Всемировия Учител да работи в обединения целокупен български народ в неговите земи.
към текста >>

3. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Дойде 1953 година и едно голямо събитие.
Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И Учителят посочва с пръст втората, по-малката овъглена клечка, с която Игнат бе запалил и изгорил онези книжа в своята печка. Игнат целува ръка и напуска стаята на Учителя. Минаха години. Комунистите дойдоха на власт. Но Игнат все пак остана в нашите среди. Дойде 1953 година и едно голямо събитие. Умря Сталин. С неговото име бе свързана победата на Съветска Русия над Германия, той бе обявен за генералисимус и баща на народите. По негово време бе създадена мощта на съветската държава и на комунистическата партия. В София, в различни квартали, бяха изнесени бюстовете на Сталин - това бяха бели бюстове, направени от гипс. Всеки бюст бе поставен на маса, около него - траурни венци и бяха поставени двойки, които да стоят на пост в знак на уважение към личността на Сталин.
към текста >>

4. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

По този начин отпадат всички недоразумения за това събитие през 1926 година.
Изведнъж всички се изправят на крака. Значи - Учителят иде. И всички стоят, докато той бавно стига стъпалата, изкачва се на естрадата и сяда - тогава едва сядат и те". Това е едно доказателство, че съборът през 1926 година се открива на голата поляна. Освен това, притежаваме и оригинални снимки, на които се вижда точно онова, което е описал много точно Стоян Ватралски. По този начин отпадат всички недоразумения за това събитие през 1926 година. А още по-интересно за доказателство - в беседата си от 11 часа, в петък, на 27 август, Учителят отговаря на един въпрос на Стоян Ватралски, поставен мислено от него. Понеже Стоян Ватралски е американски възпитаник и протестантки пастор, Учителят не случайно засяга един пример с американския проповедник Спържен. Накрая казва така: "Аз ви казвам: дотогава, докато Словото Божие се проповядва с пари, работата няма да върви. Онзи проповедник, който проповядва за пари, внася отрова в ума си. Той трябва да проповядва за Бога от Любов.
към текста >>

5. 3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака

Да, но в този случай участвуваше почти целият "Изгрев" и освен това, това събитие не бе случайно - от нашите опитности Учителят сваляше закони и принципи чрез Словото Си.
Случката бе от вчера и развълнува всички ни. Тя не можеше да се измисли, братът седеше сред нас и ние бяхме очевидци на станалото вчера. А сега станахме свидетели как Учителят изведе един закон от висшата Божествена наука и така, с обикновен пример, бе показан на всички ни. Той не можеше се забрави и можеше да се запомни и възприеме от всички ни по един и същ начин. Впоследствие стенографите редактираха стенограмата, защото според тях трябва да се избягва личния елемент, а да остане законът и принципът. Да, но в този случай участвуваше почти целият "Изгрев" и освен това, това събитие не бе случайно - от нашите опитности Учителят сваляше закони и принципи чрез Словото Си. Ако някой от града присъствуваше съвсем случайно на тази беседа и не бе запознат с вчерашния случай, би си казал, че Учителят не е последователен в мисълта Си и в речта Си. А такива изказвания бях чувала много. Двадесет години след като си замина Учителят, отново чух да се говорят такива неща от хора, които бяха от друго, по-младо поколение, не бяха виждали Учителя, но бяха чели Словото Му. За тях речта Му била несвързана и не била логически построена. Бяха ни дошли на посещение у дома.
към текста >>

6. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

Предугаждаха голямо събитие - нещо голямо, че ще се случи.
Аз им давам оригинала и защищавам оригинала и те трябва да се подчинят на оригинала. А те възприемат, че аз им се налагам, като че ли песните са мои, а не на Учителя. Аз това нещо с моя ум навремето не можех да го възприема, а и сега, тридесет години след това, не мога пак да го възприема. Обяснявам си го с това, че бяха под влияние на Кирил и на онези внушения от Черната ложа, които объркаха много работи след заминаването на Учителя. Всички ахнаха в глас и зачакаха какво ще стане сега. Предугаждаха голямо събитие - нещо голямо, че ще се случи. А то взе, че стана не само събитие, но и инцидент и накрая избухна като бомба, защото това бе последното събиране на комисията. Изведнъж аз се сетих, че в комисията е и Георги Томалевски и че тази песен беше дадена в негово присъствие от Учителя. Той се бе отдалечил от "Изгрева" за цели десет години. Тогава се беше оженил и покрай жена си се отклони, след това дойде, но знаеше така тази песен, както я бе дал Учителя, защото той я беше научил от Него. Сетих се и това бе една спасителна мисъл за мен.
към текста >>

А то взе, че стана не само събитие, но и инцидент и накрая избухна като бомба, защото това бе последното събиране на комисията.
А те възприемат, че аз им се налагам, като че ли песните са мои, а не на Учителя. Аз това нещо с моя ум навремето не можех да го възприема, а и сега, тридесет години след това, не мога пак да го възприема. Обяснявам си го с това, че бяха под влияние на Кирил и на онези внушения от Черната ложа, които объркаха много работи след заминаването на Учителя. Всички ахнаха в глас и зачакаха какво ще стане сега. Предугаждаха голямо събитие - нещо голямо, че ще се случи. А то взе, че стана не само събитие, но и инцидент и накрая избухна като бомба, защото това бе последното събиране на комисията. Изведнъж аз се сетих, че в комисията е и Георги Томалевски и че тази песен беше дадена в негово присъствие от Учителя. Той се бе отдалечил от "Изгрева" за цели десет години. Тогава се беше оженил и покрай жена си се отклони, след това дойде, но знаеше така тази песен, както я бе дал Учителя, защото той я беше научил от Него. Сетих се и това бе една спасителна мисъл за мен. И казах; "Георге, я изпей тази песен както я знаеш!
към текста >>

7. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

Защото това е историческа снимка, напомняща за едно важно историческо събитие, което предстои да научите от мен.
Обикновено Той се облягаше и с това използуваше един метод да се разтовари, да се свърже чрез тези неодушевени, но живи за Него предмети, с други светове. Много пъти ни е давал упражнения как при тягостно състояние да си облегнем гърбовете на големи дървета или на скали, огрени от слънцето. Та сега Учителят се беше облегнал на купата със сено. Намери се точно в тоя момент един брат с фотоапарат и той направи снимка на Учителя как се е облегнал на купата сено. Намерете тази снимка и след време я приложете към моя разказ. Защото това е историческа снимка, напомняща за едно важно историческо събитие, което предстои да научите от мен. Учителят беше седнал на одеалото и се беше подпрял на купата сено. Пред него сестрите Му постлаха една бяла кърпа от сукно и Му сложиха малка закуска. Обикновено в такива случаи Учителят стоеше сам и закусваше сам и само ако пожелаеше и поканеше някого от братята или сестрите, то той приближаваше и сядаше до Него. В случая всички се разположиха на поляната на групи от по трима-четирима човека, като се разпръснаха равномерно по цялата ливада. Беше юлски ден, слънцето огряваше, беше към 11 часа - време за почивка и закуска след дългия преход от София.
към текста >>

8. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

Вестниците, телевизията и радиото даваха обширни репортажи за това събитие.
Но те си проведоха своето мероприятие, защото бяха подчинени на други сили, които ги управляваха. Какво се случи по-нататък? Няколко месеца след това, над самото Габрово се задействуваха Сили Господни, над Балкана се развихриха бури, мълнии и дъждове и слязлата Небесна разбунтувала се стихия по река Янтра премина през града и го удави. Цялото население на града се бори няколко дни срещу водната стихия. Центърът на града, много предприятия и сгради бяха разрушени и потопени във вода. Вестниците, телевизията и радиото даваха обширни репортажи за това събитие. Всички умуваха и се чудеха каква ли ще е причината, че да се разгневи Небето, Природата и да се изсипят водните стихии от Небето върху земята. А отговорът бе много прост. Бяха нарушени окултни закони от Словото на Учителя и на Школата, заради което това нарушение можеше да се коригира само с онези закони, които управляват Живата Природа. Така че, представителите на Габрово дадоха възможност да се прояви чрез тях отклонение от Школата. Този опит е правен още по времето на Учителя от жителите на Габрово по един съвсем сходен начин.
към текста >>

9. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

Някой да ми даде сега тълкувание на това събитие?
Но истината така не се казва, за истината човек се бори и когато се добере до нея, той живее за нея. Какво стана по-нататък със Софрони Ников? Вместо той да разкаже истината за Мировия Учител, да разпусне теософското общество и да дойде при нозете на Всемировия Учител, той замълча и укри истината от всички теософи в България. След 9 септември 1944 година, след като дойдоха комунистите на власт, всички ония, които бяха проводници и проповедници на чужди учения, бяха подведени под един знаменател като разпространители на разни фашистки и буржоазни учения. Така бе подведен под този параграф и Софрони Ников и бе изпратен в концлагер като народен враг, и там намери смъртта си. Някой да ми даде сега тълкувание на това събитие? Много държа на това, защото утре, когато дойдат следващите поколения и когато имате други условия за работа, трябва да знаете, че когато изнасяте концерти от песните на Учителя, когато се събирате да четете Словото на Учителя и да пеете песните Му, то тогава ще се намери някой, който да сложи пред вас маса и отгоре да положи цялата теософска литература, заедно с останалата окултна литература, която според Учителя е рожба на Черната ложа. Това е целта - да ви отклонят от Словото на Учителя, като купувате и четете тази литература. Тогава ще издават вестници и списания под техни заглавия, но ще вмъкнат и нещо от Учителя, с цел да ви отклонят и заблудят. Вие трябва да се определите. Или с тях, или с Школата на Учителя.
към текста >>

10. 3_74 Политически събития

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Това беше най-демократичният цар в света." Това бяха думи, изречени по време, когато всички се вълнувахме от едно историческо събитие - цар Борис беше отишъл в Берлин на среща с Хитлер, върна се и след няколко дни умря.
Ще си загуби времето, заради което се е родил. Цар Борис почина на 28 август 1943 год. По този повод Учителят каза: "Когато една царица се отдалечи от кошера си на пчелина - или царицата загива, или кошерът. Цар Борис тръгна за Невидимия свят по пътя на Любовта. Желая ви и вие да тръгнете така. Това беше най-демократичният цар в света." Това бяха думи, изречени по време, когато всички се вълнувахме от едно историческо събитие - цар Борис беше отишъл в Берлин на среща с Хитлер, върна се и след няколко дни умря. Носеха се слухове, че бил отровен от Хитлер, понеже се противопоставил на изпращането на българска войска на източния фронт, за да се бие срещу Русия, която ни освободи от турско робство. Изявлението на Учителя, че една царица, когато се отдалечи от кошера, то или тя умира, или кошерът, разкриваше цялата загадка по смъртта на Борис и за нас беше ясно, че той е бил убит. Другото, което ни интересуваше, бе съдбата на цар Борис - ще отговаря ли той пред българския народ, защото през негово време много злини се бяха изсипали върху българите, а и се гонеше Учението и Школата. Учителят бе казал: "Цар Борис бе извикан горе, за да даде отчет пред Бога." А че тръгнал по пътя на Любовта - това го беше казал Учителят: този въпрос се разрешаваше по друг начин от Небето. А че бил най-демократичният цер на света - за него ние имахме друго мнение, защото при него ни гонеха, като Школа и като Учение.
към текста >>

Така че ние присъствувахме на едно историческо събитие горе на езерата, когато то трябваше да се реши, да му се даде насока и път.
После донесоха по-малък камък до него и за него рече: "Това е царицата". Сложиха един още по-малък и за него рече: "Това е престолонаследникът". Ние смятахме, че Учителят поставяйки камъните, говори символично и се чудехме какво ли означава това. Но когато се върнахме в София, измина не много време и чухме, че царят си довел царица и ще се жени. Дотогава никой не бе споменавал дали ще се ожени царят или не и коя ще бъде царицата. Така че ние присъствувахме на едно историческо събитие горе на езерата, когато то трябваше да се реши, да му се даде насока и път. Учителят понякога пред нас по този начин определяше насоката на бъдещи събития, чрез някаква физическа дейност. Тя се проектираше под форма на градеж, вграждаше се в земята като символ в току що направена форма, излязла от ръцете на братята, които работеха и изграждаха нещо. Така че някое събитие трябваше да се проектира от Небето към земята и трябваше да мине през хората, за да се реализира, като предварително се вграждаше в онова, което ние съграждахме с ръцете си в присъствието на Учителя. А ние бяхме свидетели на много такива случаи. И ако се съберат тези случаи и се подредят последователно, мнозина от вас ще получат истинското знание за това, Кой управляваше съдбините на света по времето, когато бе отворена Школата на Бялото Братство!
към текста >>

Така че някое събитие трябваше да се проектира от Небето към земята и трябваше да мине през хората, за да се реализира, като предварително се вграждаше в онова, което ние съграждахме с ръцете си в присъствието на Учителя.
Но когато се върнахме в София, измина не много време и чухме, че царят си довел царица и ще се жени. Дотогава никой не бе споменавал дали ще се ожени царят или не и коя ще бъде царицата. Така че ние присъствувахме на едно историческо събитие горе на езерата, когато то трябваше да се реши, да му се даде насока и път. Учителят понякога пред нас по този начин определяше насоката на бъдещи събития, чрез някаква физическа дейност. Тя се проектираше под форма на градеж, вграждаше се в земята като символ в току що направена форма, излязла от ръцете на братята, които работеха и изграждаха нещо. Така че някое събитие трябваше да се проектира от Небето към земята и трябваше да мине през хората, за да се реализира, като предварително се вграждаше в онова, което ние съграждахме с ръцете си в присъствието на Учителя. А ние бяхме свидетели на много такива случаи. И ако се съберат тези случаи и се подредят последователно, мнозина от вас ще получат истинското знание за това, Кой управляваше съдбините на света по времето, когато бе отворена Школата на Бялото Братство! Това бе Великият Учител! През месец юни 1942 година, една група с Учителя отидохме на Рила. Първите три дни Учителят престоя в палатката Си, беше замислен, затворен в себе Си и не говореше.
към текста >>

11. 5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите

От тази връзка между анархистите и нас в Русе до събитието в Ямбол се запази едно истинско уважение към идеите на другите.
Имаше два пътя - да се проведе Пасхата както по времето на Мойсея или както по времето на Христа. Истинската Пасха сега беше направена в наше присъствие. Завъртя се времето на тяхната Голгота. Тогава Стамболийски разреши конгреса им в Ямбол, след което върху тях се извърши живо заколение и Стамболийски плати за това с главата си. Задвижи се законът на кармата, която той сам си създаде чрез тях. От тази връзка между анархистите и нас в Русе до събитието в Ямбол се запази едно истинско уважение към идеите на другите. След това те минаха в нелегалност за дълги години. Някои от тях преминаха към комунистите. Ние ги пазехме и криехме в нашите квартири като студенти - приемахме ги нощем да спят при нас. Подкрепяхме ги в бедата им. Някои от тях преминаха към Братството.
към текста >>

12. 6_01 Концерт

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Един ден, след като беше минало доста време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя.
Учителят започна Своята беседа. На другата сряда се повтори същото. Учителят извика Киселков и отново зазвуча вълшебна музика. Тези два концерта оставиха в мене много дълбоки следи и всякога, когато слушах музика, си мислех за тях. По това време често ходех на концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство, но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи у мене. Един ден, след като беше минало доста време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя. Стана въпрос за музиката. Бях близо до Него и след като използувах една малка пауза, Му казах: 'Учителю, такава музика, каквато чух от вас и Киселков в салона на улица "Оборище" 14, преди да почнете лекцията си на общия клас, не съм чувал никога след това". Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази, която тогава си чул, но този, който свиреше с Мене не беше Киселков". Това ме изненада и разбрах какво искаше да каже с това Учителят. А кой беше тогава цигуларят, който бе влязъл в Киселков и свиреше с Учителя?
към текста >>

Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвувал в него.
Още на следващата сутрин след разговора с Учителя го срещнах, спрях го и му припомних за себе си. Много се зарадва, като му се обадих. Поговорихме малко на обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" 14 преди беседата Му? " Той ме погледна с изненада, замисли се, дълго мисли, ясно беше, че ровеше в съзнанието си за тази случка и най- после каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт". Разбрах, помълчахме малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки за целия този случай. Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвувал в него. Друг беше цигуларят, който бе влязъл в него и свиреше заедно с Учителя. Името на този цигуларски дух остана в тайна. Но остана случаят, а той говори вече много и за всичко. Говори на тези, които познават тази епоха и живота на Словото на Учителя, и живота на Школата.
към текста >>

13. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Едно ново събитие, според нея, също донесло усложнение.
Да се съберат учители от цяла България, да се проведе курс и да започне да се играе Паневритмията в българските училища. И понеже цялата бъдеща организация за провеждането на курса на Паневритмията в училищата е подвластна на министър Борис Йоцов, то не трябваше да има никакви пречки за това. Но се случва най-неочакваното. "На мене - поясни ми Милка в разговора, който имахме с нея - задачата ми се видя доста сложна за практическо осъществяване". И както разбирам, започва един период от нейна страна на колеблива и плаха нерешителност, както и протакане за осъществяването на това Велико и Красиво Дело. Едно ново събитие, според нея, също донесло усложнение. В първата половина на месец март 1942 година, Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и се наложи голяма евакуация на тамошното население. По-голямата част от тях идват като бежанци в град София. Едни от тях са настанени и в училището, където е работела Милка. А децата от училището били разпръснати по други училища. "Мен като учителка и моите деца бяхме изпратени в училището "Константин Фотинов".
към текста >>

14. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Или така е трябвало да стане и да се случи това събитие.
Той ми е разказвал как е боледувал от туберкулоза и че Учителят го оздравил и му спасил живота. Беше ми казал: "Знаеш ли какво значи да миришеш на пръст и земя и после да оживееш? " Той имаше много хубаво чувство към Учителя, защото му бе помогнал с някакви методи за лечение. Тъй че той имаше хубаво и предано чувство към Учителя, но защо е бил пасивен в този момент и не се е намесил да спасява Учителя, не зная. Това може би е до темперамента. Или така е трябвало да стане и да се случи това събитие. Кавалджиев беше миролюбив човек и през ум не му е минавало, че може да се случи такова нещо и то с Учителя. Ако е бил друг човек, щеше да се нахвърли върху побойника. След побоя много приятели го упрекваха, че не е защитил Учителя. Но това зависи от характера на човека. И накрая - зависи от Учителя.
към текста >>

15. VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА

ТОМ 2

Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши.
„Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не. Делото, в което сме призвани, е Дело на Гос пода Бога Нашего Исуса Христа, и дока то не се облечем в Сила та на Святия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Йерусалим след Възкресението, така и ний. Това е Словото Господне. " (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши. Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят. Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".
към текста >>

16. 192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА

Борис Николов

ТОМ 2

192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА Спомням си когато заведоха Учителя за пръв път на извора при село Рударци и правя паралел на това събитие с онова пред 2000 години.
192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА Спомням си когато заведоха Учителя за пръв път на извора при село Рударци и правя паралел на това събитие с онова пред 2000 години. Нещата не се повтарят буквално, но има паралели, има подобия. Този момент е обозначен в Евангелието така. Аз го наричам „Последната пасха". Учениците питат Христа, къде да приготвят пасхата. А Той им рече: „Ето, щом влезете в града ще ви срещне човек, който носи кърчаг с вода.
към текста >>

17. 198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС

Борис Николов

ТОМ 2

Случи се така, че срещнахме един фотограф, който ме засне с Учителя заедно, с Него, именно в същия ден и в същия час на това събитие.
Приятелите бяха отишли напред. Минахме през хижа „Брокс" т. е. хижа Острица и слязохме по пътеката за Мърчаево. Това бяха последните излизания с Учителя в планината. После тръгнахме надолу с Учителя. Случи се така, че срещнахме един фотограф, който ме засне с Учителя заедно, с Него, именно в същия ден и в същия час на това събитие. Този момент е ознаменуван с тази снимка. Аз обикновено седях настрана и не обичах да ходя и да се завирам да се снимам с Учителя така както правеха другите, само и само да ги има на снимка с Учителя и да Го имат за спомен. Ех, и мен ме има на някоя и друга снимка с Учителя, но това е съвсем случайно както е случая с тази снимка. Сега като оглеждам снимката тя ме връща тридесет години назад. Ето Го Учителят с бялата шапка, със сивото сако и белия шал преметнат през врата Му, с който понякога си завиваше врата сутрин рано на беседа или когато бе студено и ветровито.
към текста >>

Това е един скъп спомен за мен, един документ за едно историческо събитие.
Сега като оглеждам снимката тя ме връща тридесет години назад. Ето Го Учителят с бялата шапка, със сивото сако и белия шал преметнат през врата Му, с който понякога си завиваше врата сутрин рано на беседа или когато бе студено и ветровито. До Учителя съм аз Борис Николов, а лявото рамо на Учителя е затулил наполовина главата на Теофана Савова. В дъното е Весела Несторова. Другата сестра с шапката не мога да позная. Това е един скъп спомен за мен, един документ за едно историческо събитие. А то е, че Учителят определи съдбата на България през този ден на 28 август 1944 г. Дали се спази това решение на Учителя и предупреждение към българския народ, това след време историците ще го уточняват. В онези времена, ние преминали през Школата на Учителя не винаги можехме-да схванем някои мисли на Учителя и да ги изтълкуваме така както трябва. А да се схванат думите на Учителя от външни лица това беше много трудно. Те не Го възприеха.
към текста >>

18. 63: БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

И наистина, като прегледаме живота си, виждаме, че няма по важно събитие от срещата ни с Учителя.
63: БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ Денят 27 декември 1967 Г. Обични братя и сестри, Денят 27 декември е посветен на Учителя. Този ден ние живеем със спомена за Него. Неговият образ носим в душите си. Към Него е отправена нашата мисъл и най-хубавите ни чувства. И наистина, като прегледаме живота си, виждаме, че няма по важно събитие от срещата ни с Учителя. Днес ние си припомняме пътя, който извървяхме с него - живота, работата, учението - път на растене и разширение, път на освобождение от ограничения, заблуждения и предразсъдъци, път на радост и светъл мир. Този път е свещен за нас. Какво отношение имаше Учителя към „Малките братя" с каква любов вникваше в живота им, с каква бащинска грижа им помагаше. Той сам се наричаше - „Братът на,: най-малките". Ще ви приведем един малък пример от живота ни с Учителя: Беше летен ден.
към текста >>

19. 15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА

Беседата е отпечатана, а и снимката е запазена и може да се документира към това събитие.
Тук една година пренощувахме с палатки. Минавайки години по-късно всички си спомняхме и говорехме за местата, където сме прекарвали с Учителя. А един млад брат засне всички тези места където е стъпвал кракът на Учителя за следващите поколения. Една година бяхме в горското училище - Чам Курия и там Учителят държа беседа. Направихме си обща снимка с Учителя. Беседата е отпечатана, а и снимката е запазена и може да се документира към това събитие. В първите екскурзии след 1922 г. и някъде към 1924 г. бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро. По-късно бе построена 1928/29 г. каменната солидна хижа - Мусала.
към текста >>

20. 17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ

Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години.
(Това бе сутрешния наряд). Сега следва беседата: „Ще ви прочета Ев. Лука гл. 1 "(Учителят я прочете, след туй изпяхме Духът Божий.) „Аз ще ви говоря сега малко. Между всички събития в живота има една дълбока вътрешна връзка. Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно. Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата. Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий. Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий.
към текста >>

21. 31. ЛОДКАТА

Предварително е уговорено с фотограф, който трябва да заснеме това събитие.
Като видяха това, нашите я потопиха и така няколко години тя се пазеше потопена в езерото. Когато идваше време за лагера ние я изваждахме и тя отново ни служеше. Учителят обичаше да се разхожда с лодката. Беше чест за приятелите да Го поканят на разходка. Учителят седи на единия край с шапка и манто, а от другата страна приятелите гребат. Предварително е уговорено с фотограф, който трябва да заснеме това събитие. По такъв начин днес имаме над десетина снимки на Учителя с тази лодка. Така че да се качи лодка на езерата на времето беше повече от чудо. Но ние го осъществихме.
към текста >>

22. 59. ПОСРЕЩАЧЪТ НА ОСВОБОДЕНИЯ ЗАТВОРНИК

За всяко събитие има съответно време.
Ще ви освобождава вашият труд." Всички плачат, аз слушам и виждам, че друг е влезнал в директора и чрез неговите уста друг говори. Невидимият свят бе вкарал в него своят Ангел-Освободител и чрез него бяха освободени 30 затворника. А ние останалите затворници останахме да си излежаваме присъдата. Нашето време още не беше дошло. То дойде по-късно. За всяко събитие има съответно време. Трябва да се чака. И ние дочакахме. Ето аз вървя освободен от затвора с моето затворническо куфарче. Вървя пеш. Поглеждам хората, поглеждам сградите и искам да ги видя с други очи, с очите на свободния човек.
към текста >>

23. XIII. ПРОРОЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИДНИТЕ ДНИ

ще стане едно събитие.
от 1946-47 г. с 55% е духовната вълна. От 1947-48 г. със 75% е духовната вълна. В 1949 г. ще стане едно събитие. Георги Димитров ще си замине. От 1948-1950 г. с 90% е духовната вълна. 1950-1954 г. една армия от 1500 пророци и светии ще работят в Русия.
към текста >>

Сега остават 100 и понеже събитието е важно тия 100 години ги подарявам на братята и сестрите за работа на Бялото Братство.
понеже иде Бялото Братство хайде да видим кои ще се кандидатират за идването на Бялото Братство. Всички ще бъдат на 33 години. Аз си заминавам. Възрастта ми е 80 години. Пратен съм за 180 години. Сега остават 100 и понеже събитието е важно тия 100 години ги подарявам на братята и сестрите за работа на Бялото Братство. Сега са родени 11 светии. България става втори Ерусалим. Христос няма да се разпъне. Но това Слово ще влезе в готовите човеци. От петте континента ще дойдат през България да се благословят.
към текста >>

24. XIV. БЕСЕДА ВЪРХУ 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

Сегашната война е велико събитие.
Приелите белега на челото означава: Онези, които са съгрешили с умът си. Приелите белега на ръката си, са ония, които са съгрешили с волята си." (гл. 20,стих 4.) В глава 20,стих 11 се казва за земята. Под думата „земя" се разбира сегашния строй, който ще се разруши. Небето пък означава сегашния ред установен от Христа. Сегашната война е велико събитие. Всеки човек трябва да даде отчет за делата си. (глава 20,стих 12). „Морето", за което се говори в тази глава (гл. 20,стих 13)означава астралния свят от гдето всички ще бъдат преродени на земята, за да бъдат съдени. „Адът" означава вързаните в земята духове, които ще излязат, за да бъдат съдени, т. е.
към текста >>

25. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

ПРИЗВАНИЕ към народа ми Български Синове на Семейството Славянско Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето Ви отрежда една свята длъжност в Царството на мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят.
Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света. Настоящият обзор „Мисията на Славянството" бе направен по Слово на Учителя Дънов - Беинса Дуно по случай изнесения рецитал-концерт състоял се на 29 януари 1995 г. в неделя в 11 ч. в зала 4 на „Дом на техниката" ул. „Раковски" 108 I. ПРИЗВАНИЕ към народа ми Български Синове на Семейството Славянско Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето Ви отрежда една свята длъжност в Царството на мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят. И ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което Ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще Ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената Ви във Върховните книги на Висшите светове, които спомагат в полза на Висшето и свято дело на великото избавление. Вас Ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани людие и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, Вашият изпит се завършва, часът на Вашето призвание удря и минутата на живота настъпва: Да се пробудите и влезете в този благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждание на Бога - Вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да Ви предупредя от лошия път и Ви благоветствувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда на Истината предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище.
към текста >>

26. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят; и ако се покажете верни отсега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление.
СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО (1) Дадено чрез Учителя Дънов 8 октомври 1898 г. Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят; и ако се покажете верни отсега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде, не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2). Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.
към текста >>

27. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Най-драматично и с тежки, болезнени последици е второто събитие - безпрецедентният побой.
" А когато Великият Промисъл е съкратил дните на страданията, превъзмогнати са опасните противоречия - големият ден е завършен и в очакване на ведрото утро УЧИТЕЛЯТ е между учениците Си с нова песен - „Бершид Ба"! През есента на 1923 г. страната изживя кръвопролитни междуособици, известни в политическата история като „Септемврийски събития", а през май 1936 г. лично УЧИТЕЛЯТ понася жесток юмручен побой от неизвестен младеж. И двете събития засягат УЧИТЕЛЯ. Най-драматично и с тежки, болезнени последици е второто събитие - безпрецедентният побой. При първият случай Учителят рязко прекъсва приемите, прекратява общия обед, не общува с никого, строг и мълчалив, усилено разрешава изхода от братоубийствените безредици. А как ги разрешава - за нас е неизвестно! Много по-късно Той споделя: „На мен и на невидимият свят събития от подобен характер са много неприятни. Верижната реакция на убийствата се развива между българи, а те са родни братя и кармичната развръзка може да се проточи далеч през бъдните векове! Чувството за отмъщение е мъчно погасимо, а наближава краят на века и не е в интерес на добрата съдба на България да петнят общонародното съзнание с отрицателни чувства!
към текста >>

" Второто събитие - побоя, се отрази на Неговото здраве.
При първият случай Учителят рязко прекъсва приемите, прекратява общия обед, не общува с никого, строг и мълчалив, усилено разрешава изхода от братоубийствените безредици. А как ги разрешава - за нас е неизвестно! Много по-късно Той споделя: „На мен и на невидимият свят събития от подобен характер са много неприятни. Верижната реакция на убийствата се развива между българи, а те са родни братя и кармичната развръзка може да се проточи далеч през бъдните векове! Чувството за отмъщение е мъчно погасимо, а наближава краят на века и не е в интерес на добрата съдба на България да петнят общонародното съзнание с отрицателни чувства! " Второто събитие - побоя, се отрази на Неговото здраве. Юмручният удар в лявото слепоочие причини десностранна пареза. Засегнатият десен крак и дясна ръка затрудниха движението на УЧИТЕЛЯ. Въпреки тежкоподвижният език Той продължи лекциите и приемите. Не прекъсна ежедневните задължения на Изгрева. Но настъпи ден, когато Сам трябваше да търси здравите сили на живота и поиска да бъде заведен на Рила.
към текста >>

" Всички ние, очевидци на това събитие, приехме доброто здраве на УЧИТЕЛЯ като изключителна намеса на Сили и Същества от непознати и далечни светове!
Там, в недрата на обичната планина, здравето Му се възвърна. Аверуни, значително опитна в преживяванията на УЧИТЕЛЯ, отбелязва: „Отмина още едно „горко". Учителят проговори! С добра походка слезе на извора, посрещнат от учениците. Този път сълзите бяха на радост! " Всички ние, очевидци на това събитие, приехме доброто здраве на УЧИТЕЛЯ като изключителна намеса на Сили и Същества от непознати и далечни светове! Още веднъж се убедихме, че пътя на УЧИТЕЛЯ и пътя на учениците трябва грижливо да се поддържат в хармония и единство. Законът на резонанса е основата на взаимното разбиране. Ученикът Аверуни, през последното събитие, изяви в пълнота обичта към УЧИТЕЛЯ и с търпение и постоянство дочака оздравяването Му.
към текста >>

Ученикът Аверуни, през последното събитие, изяви в пълнота обичта към УЧИТЕЛЯ и с търпение и постоянство дочака оздравяването Му.
С добра походка слезе на извора, посрещнат от учениците. Този път сълзите бяха на радост! " Всички ние, очевидци на това събитие, приехме доброто здраве на УЧИТЕЛЯ като изключителна намеса на Сили и Същества от непознати и далечни светове! Още веднъж се убедихме, че пътя на УЧИТЕЛЯ и пътя на учениците трябва грижливо да се поддържат в хармония и единство. Законът на резонанса е основата на взаимното разбиране. Ученикът Аверуни, през последното събитие, изяви в пълнота обичта към УЧИТЕЛЯ и с търпение и постоянство дочака оздравяването Му.
към текста >>

28. І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС

Това показва, колко по-пълен е спомена на онзи, който лично е преживял дадено събитие.
УЧИТЕЛЯТ започна лекцията си с Христовата проповед на планината (Матея, гл. 5, от 1 до 12 стр.) Прочете бавно едно по едно Блаженствата, след това обърна няколко страници и прочете 6 гл. от стр. 20-23 на евангелието от Лука, където са отбелязани само няколко от Блаженствата. Сложи лупата на катедрата и каза: - Лука не е бил на планината с Христа и затова споменава само няколко от Блаженствата, разказани му от учениците, за разлика от Матея, който е жив свидетел на тази беседа и е отбелязал девет от прочутите мисли. Това показва, колко по-пълен е спомена на онзи, който лично е преживял дадено събитие. УЧИТЕЛЯТ наново прелисти страниците на евангелията и се спря на гл. 5 от Матея, повдигна глава и погледа Му премина през препълнения салон и запита: - Кой от вас може да си спомни тази проповед? Кой ще продължи незаписаното в евангелията? Изречените от Христа блаженства не са само девет? Мълчание. Изненада.
към текста >>

29. ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ

Изумени от непристореното поведение на детето, както брат Райнов, така и младите родители, разменят погледи, изненадани от неочакваното събитие.
При подобна среща, в Сливен пристигат приятели от Бургас. Идва и едно младо семейство с единствено момиченце, на около 5-6 години. Брат Райнов поканва семейството в своя дом, което идва за пръв път в Сливен. За обща изненада, далеч преди да стигне групата до дома на брат Райнов, малкото момиченце изприпква напред и се спира пред вратата на брата, не изчаква родителите си, преминава през двора и застава пред входа на къщата. Засмяно и развеселено, момиченцето се провиква: - Това е моят дом, не много отдавна съм живяла тук, сега, щом вляза, ще се кача на тавана да потърся играчките си, а след това ще искам да свиря на пианото, така както ме е учил един добър татко! Изумени от непристореното поведение на детето, както брат Райнов, така и младите родители, разменят погледи, изненадани от неочакваното събитие. Братът смутено поканва младото семейство в своя дом, а детето хуква по стълбището към тавана. От там прокънтява радостният глас на момиченцето: - Намерих си играчките! За всички палавата постъпка на детето не е вече чужда, но те не бързат да споделят своите впечатления, изчакват да видят каква ще бъде развръзката на странното поведение. Момиченцето не се забавя на тавана и набързо се смъква по стъпалата на стълбището, хваща за ръце брат Райнов и му казва: - Хайде да отидем на пианото и да свирим двамата, така както ме е учил тогавашният татко! Сега аз ще те заведа в стаята, където е пианото!
към текста >>

30. 34. ЛУНЕН ХИМН

Но, ето че бях наново свидетел на следващо, неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката.
Концертът задоволи изгревяни, задоволи и УЧИТЕЛЯ. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде много зарадвана, с подарък - новоиздаденият сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - УЧИТЕЛЯТ бе доволен от музиката на Бетовен, Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концерта щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на Изгрева имаше много често. Но, ето че бях наново свидетел на следващо, неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна Луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини Луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина.
към текста >>

31. ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО

След това заедно отиват там, където е ставало събитието, за да се убеди виновният в своята вина и изобличи онзи, който умишлено клевети другарчето си.
Познати на всекиго са буйствата на децата. Там често чувствата вземат надмощие и невинни наглед постъпки стават причина за нежелателни оскърбления, обиди, дори и лют побой. Тогава настъпват нежелателни моменти на плач между битите, оплакване срещу побойниците. Тогава децата търсят някому да излеят мъката си, което най-често правили като изтичват до своя преподавател и да искат неговата намеса. Той нежно изтривал сълзите на разплакания, макар и виновник за побоя. След това заедно отиват там, където е ставало събитието, за да се убеди виновният в своята вина и изобличи онзи, който умишлено клевети другарчето си. Няколко такива случаи са били достатъчни, за да се убеди класът, че не могат повече да мамят своя учител. Тогава Той бащински поискал, никога да не Го занимават с лъжа и клевета. Така възпитателният процес прераснал в самовъзпитателен, който става опорна точка на изграждащия се характер. Онези хотанчани, преминали през класа на своя преподавател, Петър Константинов Дънов, имат незабравими спомени за дните на своето първоначално обучение. Между тези спомени централно място заема образът на този предан и странен педагог, Който проведе двустранното обучение в класната атмосфера и извън нейните стени.
към текста >>

32. ІІІ.60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА Бялото Братство в България бе едно изключително събитие от Миров порядък.
60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА Бялото Братство в България бе едно изключително събитие от Миров порядък. В разговорите ни с Учителя, Той няколко пъти бе казал, че Бялото Братство прилича на ято птици, които са прелетели и кацнали на българска земя. Като си свършат работата, ще отлетят. Тази картина бе винаги в главата ми, когато наблюдавах възрастните приятели, които бяха дошли млади, още от самото начало на века. А ние, младите, дойдохме по време на Школата, дори доживяхме до такава възраст, щото да ни наричат възрастни братя. От своя страна заварихме да идват младите.
към текста >>

33. ІІІ.84. ЗМИЯРЯТ

Събитието не остана скрито от Учителя.
Всеки от нас е виждал венец от цветя, сложен на някоя щастлива глава. Но никога не бяхме виждали подобна картина - венец от живи, отровни змии. Най-спокойно змиярят проговори нещо, на неразбираем за нас език, на змиите, които една по една се докосваха до неговите устни и го целуваха. Цялото това представление предизвика уплаха и страх между нас. Едни се отдалечиха на разстояние, а другите с любопитство следят поведението на змийското общество. Събитието не остана скрито от Учителя. Той излезе от приемната и застана пред змияря. Последният, като видя Учителя, издаде някакъв странен звук и змиите една по една се прибраха в кошницата му. А затова, че се прибраха, той им поднесе малко мляко в една малка чинийка. Те вкусиха от млякото и се прибраха в кошницата. Капака отгоре бе затворен, ние се успокоихме и приближихме.
към текста >>

34. ІІІ.96. ВРЕМЕТО НА ЗЛОТО И ВРЕМЕТО НА ДОБРОТО

То ще принесе своя плод." Така Учителят разрешава последицата от станалото събитие.
Установяват само, че лицето на Учителя е нацапано с кръв, както ризата и сакото. Всички мълчат. След малко Учителят сваля сакото, измива си ръцете и лицето, сваля ризата си и нарежда на една от сестрите: „Предайте дрехите да се почистят. Избегна се непоправимо зло. Злото е превърнато в добро. То ще принесе своя плод." Така Учителят разрешава последицата от станалото събитие. Същият ден Учителят споделя пред Симеон Арнаудов (дякона): „Те бяха решили да поставят адска машина в салона и да вдигнат във въздуха целият салон по време на беседа. Е, така по този начин се отървахме от взрива." Ето, това беше непоправимото зло, което се избегна. Това ние го оценихме по-късно, след като проучихме пътя и на други действащи лица около това събитие. На другия ден след обед сестра Йорданка Жекова идва да подреди приемната на Учителя. Като подрежда столовете, през малките перденца тя видяла един младеж, който се готвел да почука на вратата, вероятно за прием при Учителя.
към текста >>

Това ние го оценихме по-късно, след като проучихме пътя и на други действащи лица около това събитие.
Избегна се непоправимо зло. Злото е превърнато в добро. То ще принесе своя плод." Така Учителят разрешава последицата от станалото събитие. Същият ден Учителят споделя пред Симеон Арнаудов (дякона): „Те бяха решили да поставят адска машина в салона и да вдигнат във въздуха целият салон по време на беседа. Е, така по този начин се отървахме от взрива." Ето, това беше непоправимото зло, което се избегна. Това ние го оценихме по-късно, след като проучихме пътя и на други действащи лица около това събитие. На другия ден след обед сестра Йорданка Жекова идва да подреди приемната на Учителя. Като подрежда столовете, през малките перденца тя видяла един младеж, който се готвел да почука на вратата, вероятно за прием при Учителя. С поглед тя попитала Учителя - какво да прави: „Поканете го! Той Мене търси. Това е вчерашният младеж от побоя срещу Мене." Йорданка замръзнала от уплаха.
към текста >>

35. ІІІ.103. ПЕСЕНТА БЛУДНИЯТ СИН

Важно събитие.
Още не бе определен граничният сектор на турската граница, който трябваше да се охранява. На петия ден от пристигането ни на границата, командирът ме повика и показа една пощенска картичка, адресирана до мен. Подаде ми картичката. Прочитам следния текст: „Поискай отпуск. Ела.По спешност трябваш на баща ни. Важно събитие. Подпис - твоята сестра." Командирът беше прочел и проверил отворената картичка. Такова бе правилото за военната кореспонденция на войниците. Тя се проверяваше както при идване, така и при излизане от военната част. Командирът с важен тон ме оглежда. „Какво се е случило там при баща ти?
към текста >>

36. 3.44. Борис Рогев

НЕСТОР ИЛИЕВ

Разбира се без шум, защото това събитие не е дребна работа.
Брат Борис Рогев, след като се пенсионира в Географския институт, отиде да работи в Института по математика при Академията на Науките и там той издаде две книжки. Тези книжки могат да бъдат прочетени само изключително от голям математик, само той може да прочете неговите формули, които са в тези книжки. Така тези книжки станали вече достояние в Съветския Съюз и от Москва един професор пише писмо до Академията на науките и моли академията да му посочат адреса на Борис Рогев, защото той искал лично да му пише писмо. Академията му изпраща на професора в Москва адреса на Борис Рогев и Борис Рогев получава едно писмо от този професор в Москва, с което го моли, като изпраща две световно нерешени математически задачи, да ги реши брат Борис Рогев. Брат Борис Рогев решава задачите и ги изпраща в Москва. Разбира се без шум, защото това събитие не е дребна работа. Той е изключително скромен и така бил много доволен, че можал да услужи на този професор в Москва, а същевременно нали става вече известен като каква подготовка има в областта на математиката. Той издава „Астрономически основи на българското летоброене". Дори Борис Рогев един ден сподели думите на Учителя: „Стига вече математика! " А той ми казва, също Борис Рогев: „Съжалявам, че през настоящия живот бях военен, защото все пак ограничения има там". Веднъж се бяхме събрали при една сестра - Донка Тополова, та Борис Рогев тогава чакаше да му издадат статията по отношение астрономическото летоброене и най-интересното е, че след като той издаде този негов труд, се задвижи целият въпрос по отношение на прабългарската праистория.
към текста >>

37. 5.19. Савка Керемидчиева и Ученикът Аверуни

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Вместо да тълкуват събитието, сестрите отново се бяха събрали пред същата чешма и разговарят: „Ето, Учителят си взе Савка, а нас остави!
Не само ревнуват, но се карат с нея, а Савка плаче. Като вижда това, Учителят отива при тях и им казва: „Ще си замина и ще взема Савка с мене." А те отговарят: „Е, ще отиде Учителят в Америка и ще вземе Савка със себе си." Така смятаха сестрите. Това беше през 1943 година. Дойде това време и Учителят си замина на 27.ХII.1944 г. А на 5 май 1945 година си замина и Савка. Вместо да тълкуват събитието, сестрите отново се бяха събрали пред същата чешма и разговарят: „Ето, Учителят си взе Савка, а нас остави! " Беше ги яд, че Учителят си я взел. Беше ги яд, че Савка е умряла и че си е заминала, понеже Учителят си я взел. Предпочитаха да е жива, но да бъде при тях. Ревнуваха Савка от Учителя, когато беше жива, и когато беше си заминала от този свят. Ревността е голяма работа.
към текста >>

38. 6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА

се случи в обществения живот на България едно важно събитие - разрази се голямата железничарска стачка, която парализира железопътния транспорт в страната за около един месец.
Революционният устрем на времето все повече и повече въздействаше върху моята психика. Кулминационната точка на моето анархистическо въззрение се изрази най-очебийно през 1919 година. Социалното напрежение беше достигнато своя краен предел. До тази година непрекъснато посещавах тайните анархистически кръжоци и комунистически такива, в които вземах активно участие като редактор на местния конспиративен вестник „Прометей". През 1919 г. се случи в обществения живот на България едно важно събитие - разрази се голямата железничарска стачка, която парализира железопътния транспорт в страната за около един месец. Превърна се в обща политическа стачка. Тази стачка даде отражение и върху живота на гимназията в град Казанлък. Учителят ни по психология - Тодор Павлов беше образувал много комунистически ядра сред школската младеж, в които не само аз взимах участие, но и много мои верни приятели. От тези ядра се разрази и стачка в гимназията. Цялата школска младеж беше единна и вярна на революционния тон на времето.
към текста >>

39. 6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ

7. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ Неочаквано за мен настъпи едно важно събитие.
7. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ Неочаквано за мен настъпи едно важно събитие. Учителят по своя инициатива ме повика на дълъг интимен разговор. Този разговор стана в малката приемна стая на бялата къща на ул. „Опълченска" 66. Със затаен дъх аз пристъпих прага на приемната стая, в очакване да чуя нещо, което да утоли жаждата на моята вечно търсеща душа. Психичната атмосфера, която се създаде между Учителя и мен, наистина беше обещаваща.
към текста >>

40. 6.18. Едностранно действие

Разбира се, този подарък за мен беше цяло събитие.
18. Едностранно действие Както бяхме подчертали в горните страници, в онзи важен интимен разговор, когато Учителят скицира етапите на моето настоящо прераждане, така се бях вдъхновил, беше ме обладал мистичният огън на първите християни. Като следствие на това, раздадох почти всичките си дрехи и си въобразих, че с торбичката на рамо ще тръгна от село на село, от град на град, да проповядвам новите идеи на учението. Благодарение на будното око на Учителя, в една зимна вечер бушуваше голяма буря и Учителят, като видя, че треперя от студ - подари ми едно Свое палто, което може би е носил преди десетилетия, с кадифена яка. Разбира се, този подарък за мен беше цяло събитие. Образът ми беше така отличителен от окръжаващата среда - с дълги, гъсти черни коси до раменете, с малки извити мустаци, с палтото - малко „де моде" - се разхождах гордо из аудиториите на Университета. Наистина и аз бях един от актьорите на сцената. Топлите струи на под-съзнанието бяха обладали цялото ми естество, като че ли не живеех с целокупната си моя духовна природа, но като че ли беше активизирано само моето емоционално естество - положение, което беше напълно в унисон с развързване на кармата, която беше изразена в емоционалните страни на малкия и големия кармически триъгълници. Аз като че ли бях символ на онези слънчеви деви, на онази невинност и истинско целомъдрие, към първопричината, към космичното начало, чийто най-реален образ беше изразен в могъщия духовен образ на Учителя - символ на равностранния триъгълник, който беше слязъл на земята - да изправи разностранните страни на двата разностранни кармически триъгълници. Тези идеи наистина са не само отвлечени, но и крайно непонятни за погледа на обикновения човек, учения и философа на земята.
към текста >>

41. 6.29. Светлият салон на Изгрева

За Братството това беше голямо събитие.
Школата на Учителя от София се премести на Изгрева. За тази цел беше построен специален, голям, светъл салон. Неговото южно изложение беше прекрасно - обилна слънчева светлина и чист боров въздух го изпълваха. Този салон беше направен с усилията на софиянци и приятели от провинцията. С такава любов, с такова усърдие, под чудните мелодии на Учителевите песни, беше поставена всяка греда, всяка тухла и керемида. За Братството това беше голямо събитие. В ранна сутрин, всяка сряда се състоеше беседата на Общия клас, в петък - на Специалния и в неделя сутрин, в 5 часа - Утринни слова и в 10 часа преди обед - Неделни беседи. От всички краища на София идваха с голяма радост учениците на Учителя. След беседа, около изгрев слънце, на красивата поляна се играеха упражненията на Паневритмията. Стройните редици под оригиналните мелодии на упражненията представляваха много красива гледка. Даже някои от упражненията от Паневритмията едновременно се пееха с текстове, чието съдържание напълно се покриваше с хубавата музика.
към текста >>

Това събитие приготовляваше третото действие в Школата на Учителя, когато вълната на Истината ще открие перспективите на свободата, която е единствената изразителка на Божествената пълнота.
Приятелите така свикнаха да идват на Изгрева, да слушат беседите на Учителя, че за всички това бяха най-хубавите моменти, които им носеха вдъхновение за творчество и духовен подвиг. Изобщо Изгревът постепенно стана най-важният мистичен и културен център на Братството. Цялата духовна дейност, изразена чрез беседите, музикалните упражнения на Паневритмията, съборите, празниците на равноденствията, концертите - всичко това ставаше на Изгрева. Изгревът стана духовен символ и знаме на Братството. Учителят се премести да живее на Изгрева, това беше едно от най-крупните събития в Братството. Това събитие приготовляваше третото действие в Школата на Учителя, когато вълната на Истината ще открие перспективите на свободата, която е единствената изразителка на Божествената пълнота. Аз, когато дойдох през 1922 г. на Изгрева, поляната бе купена от слугата на английския журналист Баучер. От един комунист закупиха съседните места. Казваше се Грънчаров, който беше много известен в село Дървеница. Наистина Учителят не позволяваше да се правят големи сгради, затова ние първоначално ползвахме палатки, а след това си построихме бараки.
към текста >>

42. 6.34. Астрокосмична синтеза

За мен действително беше едно събитие - в моите ръце за пръв път едно същество трябваше да напусне своята земна черупка.
Току-що беше завършил концертът в салона, малко преди 12 часа, и една сестра дойде и тихо ми каза на ухото, да отида при Кузман. Когато отидох в стаята, намерих тихият и скромен ученик на Учителя и един от най-преданите ученици на Учителя, седнал на стол, с очи, обърнати нагоре, към Небето. Той стоеше като някакъв древен философ, който е разкрил някаква велика тайна. Аз го хванах с двете си ръце за главата и му зададох следния въпрос: „Кузмане, накъде отиваш? " Обаче отговор не последва. За мен действително беше едно събитие - в моите ръце за пръв път едно същество трябваше да напусне своята земна черупка. Така завърши третото действие в Школата на Учителя. В мен остана да звучи възторгът на Кузман, копнежът му да бъдат захвърлени неговите атоми по целия Космос. За мен Кузман беше един от учениците, които най-добре разбра великата мисия на своя Учител. Той Го видя в неговата Божествена Пълнота, той го почувства като звеното, което трябваше да обедини мистичния дух на Ориента, със студения рационализъм на Запада. Какви бяха ръкописите на Кузман?
към текста >>

43. 6.48. БОРИС ГЕОРГИЕВ

Така Рабиндранат Тагор пристигна в София, изнесе сказка, всички го посрещнаха с възторг, защото това бе голямо събитие тогава за българската общественост и всички окултисти.
Салонът бе претъпкан с хора, а тогава нямаше микрофони. Саръиванов, с когото бяхме, беше философ, завършил в Кембридж. Искаше да ме прави асистент и да ме изпраща там. По-добре стана така, че останах тук, при Учителя. Ако бях отишъл там, щях да се загубя. Така Рабиндранат Тагор пристигна в София, изнесе сказка, всички го посрещнаха с възторг, защото това бе голямо събитие тогава за българската общественост и всички окултисти. Голяма част от неговите произведения тогава бяха преведени на български език. Най-интересното бе, че той не се срещна с Учителя. А защо не се срещна? Защото не Го позна и защото не знаеше, че в България е роден Великият Учител на човечеството. Това какво означава?
към текста >>

44. 6.51. ЦАР БОРИС И УЧИТЕЛЯТ

Преди да стане това събитие, т.е.
А Учителят го каза няколко часа преди това. Това стана на 28 август 1943 г. На беседа Учителят спомена също този факт: „Царят е на доклад при Бога. И сега ще имаме 40 дена траур, и през това време няма да играем Паневритмия". Така и стана. Преди да стане това събитие, т.е. смъртта на цар Борис, се случи нещо друго. Един ден Учителят търсеше нещо в приемната стая. По едно време ми даде един свитък и каза: „Поправи го, то е фалшиво". Какво се оказа? Като отворих свитъка се оказа, че това е небесната карта на цар Борис III, която я е правил Михаил Иванов и я е дал на Лулчев да му я предаде.
към текста >>

45. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Нямаше случка, нямаше събитие,станало в Братството, или около Учителя, на което той да не знаеше датата и съдържанието.
Стаята, в която живееше Учителят, беше мястото, където съм водил стотици разговори с Учителя, много от които са стенографирани от брат Боян Боев, който винаги следваше стъпките на Учителя и стенографираше всяка негова дума. Ще кажа няколко думи за този предан и винаги желан от Учителя ученик. По външен вид брат Боев приличаше на човек от далечния изток. Той имаше среден ръст, с много интересна глава, челото му приличаше на някакъв диамант, върху който каузално - философските центрове блестяха, а под тях центърът на паметта беше развит в най-висша степен. Той представляваше живата архива на Братството. Нямаше случка, нямаше събитие,станало в Братството, или около Учителя, на което той да не знаеше датата и съдържанието. С брат Боян Боев разговарях за първи път на един обяд, в тесен кръг на Изгрева през 1924 г. На този обяд присъстваше и Учителят. След обяда Учителят много тихо ми каза: „Запомни, с този човек ще имаме да вършим много работа за Братството". Той беше завършил естествени науки в Германия. Там се е запознал с антропософа Рудолф Щайнер.
към текста >>

46. 6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ

57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ След тези няколко бележки ще разкажа за това важно събитие, както по-горе посочих, което беше финалът на Мърчаевската епопея.
57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ След тези няколко бележки ще разкажа за това важно събитие, както по-горе посочих, което беше финалът на Мърчаевската епопея. Една октомврийска вечер, като се завърнах от София, както винаги отидох да се видя с Учителя. Една сестра - Йорданка Жекова, стоеше пред вратата на Учительовата стая и ме помоли да не влизам, защото Учителят бил в някакво особено състояние. В такива моменти аз изпитвах особен копнеж да виждам Величието на Учителя. Отворих вратата и влязох при Учителя. Тъй като че ли ме очакваше, изправи се величествено пред мен, дигна своите ръце над главата ми и ми каза следните думи: „Аз свърших моята задача тук, на земята, Аз ще си замина.
към текста >>

След тези няколко бележки ще разкажа за това важно събитие, както по-горе посочих, което беше финалът на Мърчаевската епопея.
Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше. След тези няколко бележки ще разкажа за това важно събитие, както по-горе посочих, което беше финалът на Мърчаевската епопея. Една октомврийска вечер, като се завърнах от София, както винаги отидох да се видя с Учителя. Една сестра - Йорданка Жекова, стоеше пред вратата на Учительовата стая и ме помоли да не влизам, защото Учителят бил в някакво особено състояние. В такива моменти аз изпитвах особен копнеж да виждам Величието на Учителя. Отворих вратата и влязох при Учителя. Тъй като че ли ме очакваше, изправи се величествено пред мен, дигна своите ръце над главата ми и ми каза следните думи: „Аз свърших моята задача тук, на земята, Аз ще си замина.
към текста >>

47. 6.61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО

Аз чувствах дълбоко в душата си как Той постепенно се подготвяше за едно събитие, което Братството най-тежко щеше да преживее... Тези студени декемврийски дни - къси и мрачни, като че ли бяха символ на това, което ставаше в нашите души.
Спомням си, един ден следобед, като се връщах от София, погледнах през прозореца. Учителят беше в това състояние, което описвам по-горе. За миг Той отправи Своя поглед към мен, стана, както аз го зная - със Своята величествена осанка, излезе на вратата и тихо прошепна на ухото ми: „Методи, иди си, физическото тяло е нещо нетрайно, преходно, милиони тела отидоха по бойните полета". Като че ли чух гласа на Вечността. След това Той пак отиде в стаята си и остана пак в първото си положение. Аз чувствах дълбоко в душата си как Той постепенно се подготвяше за едно събитие, което Братството най-тежко щеше да преживее... Тези студени декемврийски дни - къси и мрачни, като че ли бяха символ на това, което ставаше в нашите души. Приятелите ставаха все повече и повече замислени и загрижени пред неизвестността, но никой от тях не допущаше мисълта, че Учителят ще напусне Своето физическо тяло. Сега си спомних една мисъл от голямата книга на живота. Великите хора бяха силни и могъщи, защото знаеха тайната на мълчанието. Сега ми стана ясно, че мълчанието е език на Боговете. В мълчанието се раждат великите идеи, в мълчанието те възрастват и плодът е техният говор.
към текста >>

48. 7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие.
има стойността на една истинно и вярно поднесена информация, заслужаваща да стане достояние на бъдещите поколения. Ако съставителят на даден сборник с архивни материали прави коментарии върху разглежданите събития и факти, те непременно трябва да бъдат разграничени от документа, за който става дума (бил той писмо, спомен, или каквато и да е друга устна или писмена информация) и трябва да бъдат подписани с неговото собствено име. В противен случай съставителят рискува неговото издание да загуби всякаква стойност и да се превърне в обикновен фалшификат. Човечеството с векове е установило норми и определена етика, когато се публикуват исторически факти и събития, или архивен материал с документална стойност. Всеизвестна истина е, че историята се гради от факти, а факт е това, което действително е станало, а не това, което някому се иска да е станало. За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие. Не е ясно, например, в спомените на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят. Така се получават изключителни парадокси, злепостявящи и представящи в погрешна светлина братя и сестри, които имат отдавна утвърден престиж в историческата памет на нашето общество. Можем да споменем имената на Елена Андреева, Борис Николов, Катя Грива, Петър Димков и много други. Нима някой от тези, които отблизо познаваха сестра Елена Андреева ще повярва, че тя е изричала заплахи и закани към събратята си като някой старозаветен пророк, обричащ на гибел „нечестивците"? (том I.) Как ще повярваме в написаното за брат Петър Димков, за когото целият български народ знае, че работеше абсолютно безкористно, и че е спасил и помогнал на хиляди нещастни болни, ръководен единствено от свещения огън на Любовта, която бликаше от сърцето му?
към текста >>

49. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО

За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие.
има стойността на една истинно и вярно поднесена информация, заслужаваща да стане достояние на бъдещите поколения. Ако съставителят на даден сборник с архивни материали прави коментарии върху разглежданите събития и факти, те непременно трябва да бъдат разграничени от документа, за който става дума (бил той писмо, спомен, или каквато и да е друга устна или писмена информация) и трябва да бъдат подписани с неговото собствено име. В противен случай съставителят рискува неговото издание да загуби всякаква стойност и да се превърне в обикновен фалшификат. Човечеството с векове е установило норми и определена етика, когато се публикуват исторически факти и събития, или архивен материал с документална стойност. Всеизвестна истина е, че историята се гради от факти, а факт е това, което действително е станало, а не това, което някому се иска да е станало. За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие. Не е ясно, например, в спомените на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят. Така се получават изключителни парадокси, злепостявящи и представящи в погрешна светлина братя и сестри, които имат отдавна утвърден престиж в историческата памет на нашето общество. Можем да споменем имената на Елена Андреева, Борис Николов, Катя Грива, Петър Димков и много други. Нима някой от тези, които отблизо познаваха сестра Елена Андреева ще повярва, че тя е изричала заплахи и закани към събратята си като някой старозаветен пророк, обричащ на гибел „нечестивците"? (том I.) Как ще повярваме в написаното за брат Петър Димков, за когото целият български народ знае, че работеше абсолютно безкористно, и че е спасил и помогнал на хиляди нещастни болни, ръководен единствено от свещения огън на Любовта, която бликаше от сърцето му?
към текста >>

50. 86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА

По онова време да ти идват гости от висшето общество бе за домашните ми голямо събитие и това означаваше, че са признати в обществото като равни.
Бях единствено момиче на майка си и за нея аз бях единствената утеха и надежда, че може да прояви чрез мен онези амбиции, които тя не е могла да реализира. Обикновено всяка майка разглежда себе си по такъв начин спрямо дъщеря си. Бях много малка, когато ме вдигаха и слагаха на стол пред пианото. Свирех само шест месеца на пиано и вече идваха да ме слушат. Аз станах главното чудо на майка ми и семейството ни и заради мен изведнъж се увеличи потока на гостите у нас. По онова време да ти идват гости от висшето общество бе за домашните ми голямо събитие и това означаваше, че са признати в обществото като равни. По същото време ставаха различни събирания по домовете от същата среда и обикновено във всяка къща имаше пиано и разбира се грамофон с фуния. Тогава грамофона бе единственото техническо съоръжение, което можеше да излъчи някаква музика. А за пианото бе необходима подготовка и дарование. Освен това не бяха кой знае колко много изпълнителите тогава. Та майка ми ме разнасяше от познати на познати, за да свиря на техните събирания.
към текста >>

51. 106. КОКОШКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Но преди това се намеси съвсем друго събитие, което разтърси много приятели и ги накара да се замислят за думите на Учителя.
Да, точно така смятаха и затова се отнесоха несериозно с нареждането на Учителя да се изкупят имотите от селяните, които искаха да се отърват от тях тогава, а те ги продаваха на изгодна цена за нас. Подхвърляха помежду си така: „Че на кой са потребвали тези пущинаци. Учителят разправя неща в символика. Това означава, че трябва да завладеем по-голяма духовна територия в себе си". Умуваха, пресмятаха докато дойде да се намеси и една кокошка в нашият разказ. Но преди това се намеси съвсем друго събитие, което разтърси много приятели и ги накара да се замислят за думите на Учителя. От едната страна към гората до салона имаше свободно място и един бележит българин, голям българин, по-велик от когото не може да се намери по цялата земя откупи това място и построи една сграда. Какво мислите, че построи? Построи кръчма, постави маси и столове, докараха бъчви с вино, бъчви с ракия, бъчви с бира. Че като направиха една скара отвън, че като започнаха да се пекат ония ми ти кебапчета, че димът от тях се вдигаше нагоре като комин, стана като че ли е •радски пазар и то точно отзад залепен за салона. Всички гледахме как се здига пушека и как идваше миризмата на кебапчета, как се разнасяха пияните песни и викове на доблестните софийски граждани и българи, че се довеждаха да свирят зурли, да се бият тъпани, че цяла гюрултия.
към текста >>

52. 111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ

А някой път на човек му се дава да сънува, т.е, да си спомни съня, но това не е точно привилегия, но нарочно го допускат, известни мигове му се дават и по този начин го подготвят да го предупредят за някое събитие.
По това познах, че съм била на някое хубаво място, но къде не зная. После си спомних, че бях чела и че бях чувала от него, че Невидимия свят потапя оня, който отива горе в едно особено магнетично състояние и изтрива всичко от онова, което той би занесъл от небето към земята като спомен и така забравя по този начин всичко, което е преживял горе, за да не си припомня за през деня. И обратното е вярно: от долу не се позволява нищо земно да се занесе горе в Невидимия свят, за да не се внесат чужди неща и по този начин да се допусне да влезне дисхармонията. И да не се зарази горе Невидимия свят с тази земна неразбория. А когато се връщат долу отново минават по същия начин и изтриват всичко от съзнанието им като спомен за съня. А някой път на човек му се дава да сънува, т.е, да си спомни съня, но това не е точно привилегия, но нарочно го допускат, известни мигове му се дават и по този начин го подготвят да го предупредят за някое събитие. Аз имах много интересни сънища, някои от които бях споделила с Учителя и на които той ми беше дал особено тълкувание. Така и така не разбрах къде съм била снощи по време на моят сън, но се успокоих, че Учителят се усмихваше и цял се смееше. Един ден отново съм при Учителя. Посрещна ме и каза: „Вчера реших да видя какво прави Марийка и с какво се занимава. А тя взела една книга и заспала върху нея".
към текста >>

53. 123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН

Учителят веднъж каза: „На земята събитието е малко, но последиците в Духовния свят са големи и обратното - в Духовния свят събитие е голямо, а долу на земята събитието е малко".
След години разглеждах отношенията на тези сестри към мене и изобщо техния живот. Оказа се, че предупредителния поглед на Учителя беше точно навреме и на място. Добре че го послушах. Те наистина после се обърнаха срещу нас и воюваха срещу нас като врагове със всички възможни средства, които имаха, позволени и непозволени. Ето ви един пример за онези, които на думи славославяха Бога а живееха по съвсем човешки начин. Учителят веднъж каза: „На земята събитието е малко, но последиците в Духовния свят са големи и обратното - в Духовния свят събитие е голямо, а долу на земята събитието е малко". Това са неща от един свят на проекции, проекцията на земята е точка, но горе в зависимост от кой свят е тази величина то там тя е голяма. Затова трябва човек да внимава какво мисли в мис ловния си свят, какво чувства в чувствения си свят и какво върши долу на земята чрез своите постъпки. Човек на земята има два пътя: единият е чист, а другият е изкалян. „Разликата между тези два пътя е много малка", казваше Учителя. Затова ученикът трябва да има качество - различаване.
към текста >>

54. 127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ

127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ Срещата ми с Учителя на земята и идването ми в Школата бе за мен епохално събитие в живота ми.
127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ Срещата ми с Учителя на земята и идването ми в Школата бе за мен епохално събитие в живота ми. Самият подтик, който получих в онзи исторически за мен ден през 1916 г. когато от мен се изтръгна един вопъл: „Защо го няма сега Христа, за да му стана ученичка" бе пророчески. И в същия ден чрез една приятелка, която не бях виждала отдавна, дойде, посети ме и ми разказа, че ходела на едно място, където един духовен човек говорел много интересни и поучителни слова. Същият ден аз се срещнах с Учителя. В този ден душата ми бе пожелала и бе изречена онази молба за среща с Христа и в него ден бе изпратен човек, който да ме заведе при Учителя и той да ме приеме и да се срещна с него.
към текста >>

Друго епохално събитие, което преживях през този живот бе от личен характер.
Същият съвпад го имах преди 2000 години, когато бях по времето на Христа. Знаех го, усещах го, възприемах го като един нов етап в живота ми, който като продължение от времето на Христа. Днес Христовият Дух отново бе тук и аз успях да се срещна с него в лицето на Учителя. Не мога да се оплача от съдбите Господни. Благодаря. И не само благодаря, а славословя Бога за тази милост проявена към мене. Друго епохално събитие, което преживях през този живот бе от личен характер. Той бе кармичен, съдбовен момент в живота ми. Това бе срещата ми с Борис Николов и преживеният живот с него около петдесет години та дори и повече. Срещи и съдби. Среща и карма. Среща и живот.
към текста >>

55. 143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА

Винаги на всеки един събор не минаваше ден да не се случи някакво събитие, което бе проекция на онези сили, които противодействуваха.
След това Учителят направи друго движение, изказа други думи и полека те се раздвижиха, разпериха крилца, хвръкнаха и напуснаха лагера. Повече те не се мернаха. Учителят каза: „Мислите на свещениците и владиците срещу нас докараха тези оси в лагера. Но ние сега ги прогонихме. Мога да направя същото и с всички врагове на Бялото Братство, но не искам, защото велик е гневът Божий". Винаги на всеки един събор не минаваше ден да не се случи някакво събитие, което бе проекция на онези сили, които противодействуваха. Показателен е случаят когато през 1922 г. въпреки атаките на духовенството събора бе проведен, но се случи нещо необикновено. След като приятелите преминаха последователно на групи в Горницата на вилата някои, които бяха от града като си разотидоха започнаха да приказват и да разказват за обстановката в Горницата. Имаше любопитни, които слушаха, а имаше и такива, които тръбяха насам и натам за светая светих на тази стаичка. Това достигна до свещениците, те вече знаеха, че там Дънов е окачил една голяма икона, на която е изографисан неговия образ.
към текста >>

56. 160. ЗИМНАТА ЕКСКУРЗИЯ ДО ГОЛЯМАТА СКАЛА

се роди на цар Борис III престолонаследник и бе кръстен на името Симеон, след като запитаха Учителя за това събитие, той каза: „Баща и син отново се събраха.
Седна до огъня, сестрите го заобиколиха и всеки му задаваше въпроси. Учителят стоеше от другата страна на огъня и само мълчаливо присъствуваше на разговора. Това беше единствената среща на цар Борис с Учителя. Разговор между двамата не бе проведен. Когато през 1937 г. се роди на цар Борис III престолонаследник и бе кръстен на името Симеон, след като запитаха Учителя за това събитие, той каза: „Баща и син отново се събраха. Но синът закъсня. Размина се с времето определено му да работи при Великия Учител". Учителят бе казал, че сегашния цар Борис III е същият прероден дух на Борис I, който покръсти българите. А тогавашният му син цар Симеон, който започна златният век на българската култура е същия, който се роди сега чрез Борис III и царица Йоанна и когато кръстиха днес също с името Симеон. Колоната с конете замина нагоре, а ние към обяд тръгнахме надолу и слезнахме на Чам Курия откъдето се прибрахме в София.
към текста >>

57. 286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО

Тук се взе решението за отварянето на втория фронт от съюзниците срещу Германия и лично Владо участваше при това събитие.
Не забравяйте, че това бяха най-динамичните и усилни години в историята на човечеството, защото Втората световна война беше в разгара си и идваше нова епоха когато трябваше да се вземат кардинални решения от Учителя. И те всички се взеха в Мърчаево. А Владо беше там, неговото съзнание присъствуваше и по вътрешна връзка бе свързано с колективното съзнание на руския народ и Учителят работеше чрез него върху руския народ и чрез неговото съзнание той препращаше онези кардинални решения за бъдещото на руския народ. А тези решения бяха взети в Мърчаево, а посланик тук беше Владо. Тук се взеха всички кардинални решения за епохата за следващите 45 години. Тук се взе решението за отварянето на втория фронт от съюзниците срещу Германия и лично Владо участваше при това събитие. Учителят отива при „Изворът на Доброто" и в момента там са Владо и Весела Несторова, Учителят взима един инструмент и прави един отвор встрани на водата, за да може да изтича по-добре. Прави го и казва: „Владо, решихме да отворим втория фронт". На следващия ден, имаше радио в Мърчаево, имаше хора, които знаеха английски и чуха новината за отваряне на втория фронт. Тук присъстваха и други приятели, които се явяваха в строго определени моменти и чрез тях се задвижваха някои събития, които трябваше да протекат по онзи начин, по който ги бе определил Учителя. Имаше и един друг случай с Владо.
към текста >>

58. 286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО

Тук се взе решението за отварянето на втория фронт от съюзниците срещу Германия и лично Владо участваше при това събитие.
Не забравяйте, че това бяха най-динамичните и усилни години в историята на човечеството, защото Втората световна война беше в разгара си и идваше нова епоха когато трябваше да се вземат кардинални решения от Учителя. И те всички се взеха в Мърчаево. А Владо беше там, неговото съзнание присъствуваше и по вътрешна връзка бе свързано с колективното съзнание на руския народ и Учителят работеше чрез него върху руския народ и чрез неговото съзнание той препращаше онези кардинални решения за бъдещото на руския народ. А тези решения бяха взети в Мърчаево, а посланик тук беше Владо. Тук се взеха всички кардинални решения за епохата за следващите 45 години. Тук се взе решението за отварянето на втория фронт от съюзниците срещу Германия и лично Владо участваше при това събитие. Учителят отива при „Изворът на Доброто" и в момента там са Владо и Весела Несторова, Учителят взима един инструмент и прави един отвор встрани на водата, за да може да изтича по-добре. Прави го и казва: „Владо, решихме да отворим втория фронт". На следващия ден, имаше радио в Мърчаево, имаше хора, които знаеха английски и чуха новината за отваряне на втория фронт. Тук присъстваха и други приятели, които се явяваха в строго определени моменти и чрез тях се задвижваха някои събития, които трябваше да протекат по онзи начин, по който ги бе определил Учителя. Имаше и един друг случай с Владо.
към текста >>

59. 2. БРАТЯТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ВОЙНИТЕ -БАЛКАНСКАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА

Петър Камбуров

Процента 1 на 20 хиляди много силно подчертава събитието, тъй като вероятността да се изтегли „щастлив" билет е много малка.
Такъв именно щастливец се оказва Учителят. Явява се, изтегля щастливия картон и се освобождава завинаги от военна служба. Бележка към спомените на брат Петър Камбуров. На една от страниците от спомените на брат Петър Камбуров се описва защо Учителят не е служил войник и че изтеглил пред наборната комисия билет, според който на всеки 20 хиляди новобранци, един се освобождава от военна служба. Брат Петко Гумнеров, който му е разказал това, не беше служил войник по други причини и изглежда, че не е знаел точно закона. Процента 1 на 20 хиляди много силно подчертава събитието, тъй като вероятността да се изтегли „щастлив" билет е много малка. Всъщност, броят на подлежащите за освобождаване новобранци се определяше от това, колко младежи следва да се явят през годината пред наборната комисия в даден град. Обикновено е имало по-голям брой отколкото се изисква за постъпване в казармата и затова чрез изтегляне на билети, биваха освободени излишните. Ако, примерно казано, в града се явят 1200 новобранци, а се искат за казармата 1000, то 200 души ще изтеглят „щастлив" билет. Така се е случило и с Учителя, но това, разбира се, не намалява значението, че Той положително е знаел как ще бъде освободен от военна служба. Разбираме това от думите Му, казани когато се е разделил от госта, с когото е разговарял преди тръгването за наборната комисия: „Аз трябва да отида да отбия военната си тегоба и след това ще продължим разговора".
към текста >>

60. 2. НЕОБИКНОВЕНОТО ПОСЕЩЕНИЕ

Цанка Екимова

Това събитие се запечати дълбоко в съзнанието ми.
Застанаха на средата на стаята в кръг, поставиха в средата някакъв съд неземен, той висеше във въздуха, целия светещ и извършиха някакво тайнство. След като свърши ритуала, жрецът дойде до мен и като ме благослови по особен начин, ме намаза с някакъв елей по челото. След това вратите на стаята отново се отвориха и в същия строен ред светлите същества безшумно излезнаха. Аз останах в спокойно състояние. Не се изплаших. Това събитие се запечати дълбоко в съзнанието ми. Нещо у мен говореше, да не го кажа на никого. Аз на никого не казах и то остана цял живот само за мене. Когато след много години влезнах в Школата на Учителя, когато имах вече преживяване от друго естество, тогава разбрах, че подготовката на всеки, който трябва да дойде при Учителя е работа на Разумния свят и на Небето. Този път за всеки човек е строго определен.
към текста >>

61. 7. ЦЕНАТА НА ЦИГУЛКАТА

Цанка Екимова

Явявах се на концерти на читалищната сцена.А това беше голямо събитие в един провинциален град, когато нямаше още радио, нито телевизия, а само един-два грамофона с големи фунии, които се навиваха ръчно и то предимно в богатите семейства и предимно с плочи от популярни шлагери.
Аз примирах с благоговение при звуците, излизащи от струните му. Искрено пожелах да имам такава цигулка в молитвите си, после в мечтите и накрая, татко ми купи цигулка. Аз започнах с просълзени очи от радост, вълнение и благодарност да уча. Взеха ми учител по цигулка и бях прилежна ученичка. В гимназията в Габрово беше създаден училищен оркестър и аз свирих в него първа цигулка. Явявах се на концерти на читалищната сцена.А това беше голямо събитие в един провинциален град, когато нямаше още радио, нито телевизия, а само един-два грамофона с големи фунии, които се навиваха ръчно и то предимно в богатите семейства и предимно с плочи от популярни шлагери. Когато влезнах в Школата на Учителя през 1921 г. аз бях подготвена като цигуларка и самостоятелно можех да свиря песните на Учителя. Моята цигулка ми служеше вярно десетки години. Когато в моята къща трябваше да отделя една стая и да я определя като братска стая за Школата, където в нея се събираха братята и сестрите от габровското братство, то аз бях тази, която свирих отначало на цигулка, а останалите пееха песните на Учителя. В онези времена аз си купих пияно с пари спечелени от двете ми ръце чрез шиене и ръкоделие.
към текста >>

62. 44. РАЗВРЪЗКИ И ЧОВЕШКИ СЪДБИ

Цанка Екимова

Сън ли е, предупреждение ли е, символика ли е или предстоящо събитие?
Точно по това време сънувам сън. Сънувам Учителя и себе си как се движа по планински терен, стръмен и опасен, по който е минал порой. На средата на пътя срещам Учителя. Той ми подава една тревичка, поглеждам стрък от цвете и казва: „Сестра, вземи я за талисман и на 15 май ще бъдете запазени". Събудих се, записах си съня и се чудя какво това означава. Сън ли е, предупреждение ли е, символика ли е или предстоящо събитие? Трябваше да се изчака. Ето, че дойде 15 май. Бяха изминали 20 дни от моят сън. Точно на 15 май през нощта се провежда акция срещу всички фабриканти. Минава въоръжена охрана от къща на къща, прибират индустриалците и фабрикантите.
към текста >>

63. 10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ

Симеон Арнаудов

А да се обозначи и приложи един закон, трябва да го има събитието и трябва някой човек да присъствува в това събитие и в това време.
10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ Когато след време някой от вас ще чете тази изповед, която диктувам сега, ще каже: „Ама каква противоречива личност е бил дякон Симеон". Но други, които четат Словото на Учителя ще кажат, че това е пътят на една душа в Школата на Учителя. А онези, които искат да проучавам нещата трябва да знаят, че това са закони, които разкрива Учителят. А всеки един закон дава възможност да се разкрие и прояви Учителят. А да се обозначи и приложи един закон, трябва да го има събитието и трябва някой човек да присъствува в това събитие и в това време. Ако този човек го няма, не би могло да се разкрие събитието и няма да може да се приложи закона чрез него. Благодарете, че имате този човек с противоречиви действия, за да може чрез него да се разкрие закона, за да видите и да знаете как Великият Учител е свалял тези закони. Аз бях един от тези, чрез които Учителят даде няколко космически развръзки на човечеството. С други приятели даде други закони. Годината беше 1936 г.
към текста >>

Ако този човек го няма, не би могло да се разкрие събитието и няма да може да се приложи закона чрез него.
10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ Когато след време някой от вас ще чете тази изповед, която диктувам сега, ще каже: „Ама каква противоречива личност е бил дякон Симеон". Но други, които четат Словото на Учителя ще кажат, че това е пътят на една душа в Школата на Учителя. А онези, които искат да проучавам нещата трябва да знаят, че това са закони, които разкрива Учителят. А всеки един закон дава възможност да се разкрие и прояви Учителят. А да се обозначи и приложи един закон, трябва да го има събитието и трябва някой човек да присъствува в това събитие и в това време. Ако този човек го няма, не би могло да се разкрие събитието и няма да може да се приложи закона чрез него. Благодарете, че имате този човек с противоречиви действия, за да може чрез него да се разкрие закона, за да видите и да знаете как Великият Учител е свалял тези закони. Аз бях един от тези, чрез които Учителят даде няколко космически развръзки на човечеството. С други приятели даде други закони. Годината беше 1936 г. Тя беше много силна и неблагоприятна за мнозина от Братството.
към текста >>

Това усещане го разчетох и разбрах по-късно, след като бях свидетел на предстоящото събитие.
Беше петък. След свършването на службата в църквата, където пеех с хубавия си глас, аз хвърлих разните помагала и така тръгнах с расото към Изгрева. Този ден нещо ме накара да се кача на Изгрева. Аз ту бързах, ту се забавях. Имах усещането, че някой ме кара ту да бързам, ту да спирам, така че да дойда на Изгрева в строго определено време. Това усещане го разчетох и разбрах по-късно, след като бях свидетел на предстоящото събитие. Пристигам на Изгрева и знаех, че винаги Учителят ме приемаше. А онези долу в църквата ме упрекваха защо не остана долу, за да отида на някой водосвет, че да мога да взема и някой друг лев. А мен това хич не ме влечеше. Изобщо тази страна от църковните обреди. Обикновено хвърлях расото и търчах на Изгрева.
към текста >>

Това беше знаменателно събитие.
Но вярно беше и това, което аз видях. Та аз стърчех на половин метър от Него и гледах как кървеше много от вената на Учителя. Като я натисне с пръсти и с кърпичката тя спираше, но отдолу течеше под кърпичката. А всеки знае, че една порезна рана на лицето на човек много кърви, защото там кръвоснабдяването е обилно и кръвоносните съдове са тънки. Така че беше пролята кръвта на Учителя и същата кръв се смеси с кръвта на побойника. Това беше знаменателно събитие. Кръвта на побойника и кръвта на жертвата се смесиха тук пред мене и пред всички ни. Кръвта на един българин, роден от българска майка юнашка и от юначен баща, юнак що бозал 25 години, та да стане такъв голям юнак, та чрез юначеството си да посегне върху Учителя и чрез кръвта си да се смеси с кръвта на Учителя. Представяте ли си това? Не чуждоземец, а българин го направи това. И ето сега Учителят излизаше от салона като непрекъснато си помагаше с кърпичката, като с нея налагаше и натискаше кървящата рана, за да спре кръвта.
към текста >>

64. 35. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ НА СВЕТА

Симеон Арнаудов

Нарушение на окултните закони

Всеки един от нас присъствуваше в строго определен момент и в строго определено място на дадено събитие.
С тази война на изток германците попречиха на Школата на Учителя, защото войната ограничи условията за духовен живот в България. А освен това последваха съвсем други драматични събития, които Небето трябваше да вземе в отговор на това, да накаже онзи пристав на Бога, който не изпълни, а проведе обратни решения. Ние бяхме свидетели на всичко това. Германия загуби войната, а СССР дойде в България и комунистите дойдоха на власт. Имаше и други приятели, които присъствуваха и бяха свидетели на други изказвания на Учителя и бяха действуващи лица при развитие на политическите събития в България и в света. Всеки един от нас присъствуваше в строго определен момент и в строго определено място на дадено събитие. Този приятел бе жива проекция и представител на човечеството пред Великия Учител, когато се решаваха съдбините на света. Трябваше да има някой, който да свидетелствува и някой, който да бъде точно там, където трябва, за да могат да се чуят и възприемат Думите Господни и да се предадат на останалите човеци Словото Му, като Слова и думи на Чистия Дух на Истината. Аз бях един от тези, които свидетелствуват за Чистия Дух на Истината на Великия Учител. Амин.
към текста >>

65. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

От нас, от салона, когато събитието стана през 1957 г.
Обаче съдбата направи и посочи друг начин и разтърси тия наши заспали приятели. Комунистите не искаха да се развиват тия общества, които носят напредъка в България и след като се справиха с другите там разни религиозни секти, обърнаха вече и очи към нас, макар че нашето не е религиозна секта. То е научно учение обаче така може би имаме вина всички ние, за да се смята, че е секта от управляващите в страната, пък и ние ходим и съдействуваме за това. Факт е, че братските съвети, които съществуват, но това е друга тема. Така че дойде тоя момент когато властта атакува, обискира и взе беседите. От нас, от салона, когато събитието стана през 1957 г. то взели един камион с беседи. И от къщата взеха беседите, които ние имахме, личните и тия, които бяха общите в салона, един камион беседи бяха натоварили и са ги откарали, където им е наредено. Оттук нататък започват вече трудните събития и дойде времето, когато за много хора животът беше труден. Труден се оказа живота и на нашите приятели. Един от тях беше и Петър Филипов.
към текста >>

66. 25. Докъде се разтегля един ластик

Лиляна Младенова

Още се коментира това необикновено събитие.
Направи ми впечатление, че като минавахме покрай него като че ли не е умрял, а излизаше някаква мека светлина и се разнасяше една миризма на нюкс. А когато го погребваха всички плачеха, а аз си мислех какво ще стане. Като положиха ковчега, хвърлиха пръст отгоре му и той като че ли много надолу спадна като някакъв взрив стана, като че ли се разпръсна. Не можах да разбера какво стана. Пропадна ли надолу или се дематериализира. Още се коментира това необикновено събитие.
към текста >>

67. 11. Никола Антов

Драган Петков

Аз го споменавам, за да се види връзката между първото събитие и онова, което предстои да стане.
А това за тях е било визитна картичка, че този, който загива е истински анархист. Той поема ангажимент да подготви всички подробности по атентата. Но се сеща, че само преди няколко месеца Учителят Петър Дънов лично го спасява като го укрива в домът си на ул. „Опълченска“ 66. Случаят е известен и описан от други по-подробно. Аз го споменавам, за да се види връзката между първото събитие и онова, което предстои да стане. В първия случай Учителят го спасява от преследващата го полиция, която имала заповед по онова време да разстрелва всеки хванат анархист и то без съд. Такива са били времената на терор от страна анархистите и съответен отпор от страна на полицията. Никола Антов отива отново при Учителя и разказва подробно целия случай, че на него му се е паднало да се жертвува и да даде живота си, за да се осъществи предстоящият атентат. Учителят му казва: „Рекох, за тази идея не си заслужава човек да си дава живота. Анархистическата идея няма бъдеще.
към текста >>

68. 16. Петър Пампоров

Драган Петков

Това го разказваме, защото сега ще се прехвърлим на едно невероятно събитие в неговия живот по първа младост.
Ръководеше курсове по есперанто и създаде много връзки в чужбина. Превеждаше беседите на Учителя на есперанто, бяха преведени някои песни от Учителя на есперанто и той бе този, който за пръв път отиде в Латвия и чрез есперанто държа лекции за Учението на Учителя. След него няколко години подред идваха латвийците на Изгрева. Той беше много деен член и работи много за идеите на Учителя в България и в чужбина. Ще намерите много статии написани от него във в-к „Братство“, чийто редактор бе Сава Калименов, както и в есперантските издания по онова време. Това го разказваме, защото сега ще се прехвърлим на едно невероятно събитие в неговия живот по първа младост. Пампоров е бил учител във Велико Търново. Бил млад учител и някаква ученичка се влюбила в него. Тази любов прераснала във връзка, а връзката преминала във физическа близост и накрая ученичката забременяла. А да забременее тогава по онова време ученичка е нещо невиждано и нечуто. Тогава учениците се държаха строго, ходеха в униформи, имаха вечерен час, имаха строг контрол от родителски настойници и от родители.
към текста >>

69. 6. Дрънкане на пиано

Атанас Минчев

За мен това беше едно важно събитие, затова аз тръгвах от града по-рано, за да стигна навреме.
6. ДРЪНКАНЕ НА ПИАНО На Изгрева по онези години имаше обща кухня и общи обеди. Приятелите от Изгрева и от града се събираха точно на обед, Учителят излизаше от Горницата си и всички обядвахме заедно. Обикновено мама дежуреше всеки петък в кухнята. Готвеше така наречената ангелска чорба. Тя се готвеше с вода, картофи и магданоз, а понякога и корени от магданоз. За мен това беше едно важно събитие, затова аз тръгвах от града по-рано, за да стигна навреме. На два километра от града, точно при радиото, аз хвърлям цигарата, която пуша, влизам в сградата на радиото и се измивам - ръцете, очите. Аз тръгвам към Изгрева и макар че съм се измил много добре, аз съзнавам, че съм грешник и като отида горе аз заставам мирно, за да могат да ми се простят греховете и да се благословя от присъствието на Учителя. А моят род имаше грехове. Дядо Минчо умря от пиене в ръцете на мама. Той не беше работлив.
към текста >>

70. 8. Изпитът на младите и старите

Сестра Елена Андреева е разказала много подробно това събитие, но тя не е споменала никъде името на брат Иван.
8. ИЗПИТЪТ НА МЛАДИТЕ И СТАРИТЕ Сега искам да кажа няколко думи във връзка с тая прочута 1936 г., с неприятностите, които има братството и специално Учителят. Сестра Елена Андреева е разказала много подробно това събитие, но тя не е споменала никъде името на брат Иван. Има нещо интересно, че всеки присъства в даден отрязък от време да свърши дадена работа. Във връзка с побоя с Учителя, понеже аз съм го проучвал и в тези томове на „Изгревът“ са описани много разкази подробно, но всеки един в даден отрязък от време присъствува на събитието. Сега аз понеже знам какво е писано, знам и нейните разкази от контактите, които съм имал с нея, няма да се спирам на цялата случка да я преразказвам от начало до край, а само това, което може да бъде като допълнение към нейния разказ. Нейният разказ е много подробен и според мене е правдив. Той отговаря на всички, понеже аз съм слушал от други хора, според мене нейния е най-точен, праволинеен и истинен, а и тя е пряк участник в действията.
към текста >>

Във връзка с побоя с Учителя, понеже аз съм го проучвал и в тези томове на „Изгревът“ са описани много разкази подробно, но всеки един в даден отрязък от време присъствува на събитието.
8. ИЗПИТЪТ НА МЛАДИТЕ И СТАРИТЕ Сега искам да кажа няколко думи във връзка с тая прочута 1936 г., с неприятностите, които има братството и специално Учителят. Сестра Елена Андреева е разказала много подробно това събитие, но тя не е споменала никъде името на брат Иван. Има нещо интересно, че всеки присъства в даден отрязък от време да свърши дадена работа. Във връзка с побоя с Учителя, понеже аз съм го проучвал и в тези томове на „Изгревът“ са описани много разкази подробно, но всеки един в даден отрязък от време присъствува на събитието. Сега аз понеже знам какво е писано, знам и нейните разкази от контактите, които съм имал с нея, няма да се спирам на цялата случка да я преразказвам от начало до край, а само това, което може да бъде като допълнение към нейния разказ. Нейният разказ е много подробен и според мене е правдив. Той отговаря на всички, понеже аз съм слушал от други хора, според мене нейния е най-точен, праволинеен и истинен, а и тя е пряк участник в действията. Денят, в който е станало събитието в София на Изгрева наистина, така както го описва Елена Андреева, така е. Брат Иван наистина него ден е преживял някакви силно емоционални, нервни състояния.
към текста >>

Денят, в който е станало събитието в София на Изгрева наистина, така както го описва Елена Андреева, така е.
Има нещо интересно, че всеки присъства в даден отрязък от време да свърши дадена работа. Във връзка с побоя с Учителя, понеже аз съм го проучвал и в тези томове на „Изгревът“ са описани много разкази подробно, но всеки един в даден отрязък от време присъствува на събитието. Сега аз понеже знам какво е писано, знам и нейните разкази от контактите, които съм имал с нея, няма да се спирам на цялата случка да я преразказвам от начало до край, а само това, което може да бъде като допълнение към нейния разказ. Нейният разказ е много подробен и според мене е правдив. Той отговаря на всички, понеже аз съм слушал от други хора, според мене нейния е най-точен, праволинеен и истинен, а и тя е пряк участник в действията. Денят, в който е станало събитието в София на Изгрева наистина, така както го описва Елена Андреева, така е. Брат Иван наистина него ден е преживял някакви силно емоционални, нервни състояния. И не знаел от къде му идва тая нервност. И наистина той влиза в бараката, излиза, отива на поляната, разхожда се, нервничи, отива в салона, свири на пианото някакви минорни гами или упражнения и не може да се овладее. Не може да разбере от къде му идва това нервно състояние. Най-накрая решава, че трябва да отиде при сестра Паша, да види какво прави.
към текста >>

И в тоя промеждутък, когато той отива при сестра Паша става това събитие.
И не знаел от къде му идва тая нервност. И наистина той влиза в бараката, излиза, отива на поляната, разхожда се, нервничи, отива в салона, свири на пианото някакви минорни гами или упражнения и не може да се овладее. Не може да разбере от къде му идва това нервно състояние. Най-накрая решава, че трябва да отиде при сестра Паша, да види какво прави. Нали той е неин възпитаник, у тях е живял и продължава да поддържа контактите си с нея. И в тоя промеждутък, когато той отива при сестра Паша става това събитие. Иначе връщайки се той го научава, но без никаква полза. Той си обяснява случилото се, че Учителят е бил отстранил всякакви лица, които могат да нарушат действието. Наистина ако брат Иван е бил там, какъвто е бил силен и човек, който държи порядъка да се спази, този побойник наистина е щял да си навлече големи неприятности с него, а брат Иван щеше да има конфликти с пазителите на реда, държавните органи. Но каквото и да е, така е бил отстранен брат Иван като действуващо лице. Събитията се развиват тъй както Елена ги е описала и продължават на Рила.
към текста >>

71. 18. Кой е Наполеон

Вероятно по някаква годишнина или какво историческо събитие ли е било, не знам, но решава да пише за Наполеон.
18. КОЙ Е НАПОЛЕОН Така, за да продължа с вестниците, бай Иван пък от своя страна пише във вестника за Наполеон. Вероятно по някаква годишнина или какво историческо събитие ли е било, не знам, но решава да пише за Наполеон. Пише една статия фактически против Наполеон, ама така я написва, че го сразява и използва даже и това, че Бетовен е написал третата си симфония, така наречената „Геройка“, посветена е на Наполеон. Обаче когато Наполеон води битките в Русия и завършва катастрофално и във Ватерло и т.н. Бетовен се отказва от посвещението си и го задрасква. Той вижда, че Наполеон изменя на идеята, на която е бил носител. Бай Иван използва и тая работа и я пише.
към текста >>

72. 22. Дядо Благо

Събитието е станало значи преди 1937 г., защото дядо Благо си заминава от тоя свят 1937 г.
Дядо Благо се връща, изпратил гостите по живо, по здраво, продължават си разговора. Бай Иван ни лук ял, ни лук мирисал, нищо не споменава на дядо Благо. И сега вече бай Иван търси начин пък той да се измъкне. Измъква се и отива и първата му работа е да го прочете. Прочита, нещо непознато за него. Събитието е станало значи преди 1937 г., защото дядо Благо си заминава от тоя свят 1937 г. Прочита го бай Иван и вика: „А, това нещо трябва да се препише. Тогава намира не знам при кого, как, дали е използвал Елена Андреева или Паша, или някой друг да му го препише на машина, но някой го преписва на машина. Преписват му го в един, два, три и повече екземпляра и той за себе си остава, на друг дава, на които смята, че трябва да даде и така след свършване на тая операция той пак отива на гости на дядо Благо и при подходящ случай слага посланието пак на същото място, където си е било. Минава известно време, обаче вече започнало да се шушука, да се говори, че има нещо от Учителя, което досега никой не е знаел. И наистина, че никой не е знаел.
към текста >>

Казва: „Ами виж сега, дядо Благо, работата е тъй и тъй“ и разказва как е станало събитието и как той е извадил свитъка, обаче дядо Благо казва: „Ами сега как, Учителят ме ще ме изкара виновен!
И как се е разпространило като само аз го имам и Тодор Стоименов. Не мога да разбера. Аз не съм го давал никому. Тодорчо и той твърди, че никому не го е дал“. Тогава бай Иван разбира, че вече работата е станала явна. Казва: „Ами виж сега, дядо Благо, работата е тъй и тъй“ и разказва как е станало събитието и как той е извадил свитъка, обаче дядо Благо казва: „Ами сега как, Учителят ме ще ме изкара виновен! “ Тогава бай Иван съвсем откровено поема отговорността, готов е да поеме последствията от това нарушение и няма намерение да се спотайва, готов е да поеме последствията от своите действия. Вика му: „Старче, отиваме при Учителя и ако трябва на мен да се кара или изобщо някакво наказание, аз си го поемам. Аз съм виновен“. И наистина отиват при Учителя и обясняват как стоят нещата и тогава Учителят възприел курса, че не е необходимо, че не е станало нищо лошо и че никой не е виновен. Като са го научили хората, нека го знаят, нека го четат и да се ползват от това, което е казано в Призванието.
към текста >>

73. 40. Последната екскурзия

Така можахме да прекараме десетина дена на Маричините езера, което беше много хубаво събитие.
Отидохме в трапезарията, условията благоприятни, той (реше приготвил вече чай, туй което за бай Иван беше мечтата и стояхме до късно. Бай Иван разправя, нали бай Иван е добър събеседник, може да говори безкрайно като има някой кой да го слуша. Дар слово имаше голямо. И така до късно през нощта изкарахме в космическата станция, след това пренощувахме, на другия ден посрещнахме заедно четиримата изгрева на слънцето, четохме си беседа, закусихме и тогава вече нарамихме багажа, разделихме се с Нестор и ние се спуснахме от Мусала към Маричините езера. Там си направихме две палатки - една за бай Иван отделно и една за нас, за мен и за Благи. Така можахме да прекараме десетина дена на Маричините езера, което беше много хубаво събитие. След известно време, няколко дена след това дойде Савата Симов, който сега има къща на Изгрева и с него един ден направихме аз, Савата, Благи една екскурзия от Маричините езера горе на така нареченото „Тъмното езеро“, което е от другата страна на Мусала и след това по зъберите или така нареченият „Малък Мусала“ изкачихме. Той тогава се казваше „Георги Димитров“ връх по него време комунистическото. След това пак го върнаха на името му „Малък Мусала“. А големия Мусала, истинския Мусала се казваше тогава „Сталин“. Но мисля, че преди това още все пак му бяха върнали името Мусала.
към текста >>

74. 41. Ивайло и Александър Стамболийски

Това го знам от бай Иван и от историята, но понеже бай Иван беше един от литераторите, завършил литература, знаеше това точно и му беше ежедневие да пише на стария ръкопис и затова смятам, че това е най-точното изказване, най-точното историческо събитие, което е станало и е зафиксирано от нашата история - за преродения Ивайло в лицето на Александър Стамболийски.
Царица Мария се оженва за Ивайло и бива признат за цар. Той разбива татарите. Но става жертва на дворцов преврат от царица Мария и болярите - поставят Георги Тертер за цар. Ивайло избягва при татарите, където впоследствие бива убит. Прероденият Ивайло сега отново греши с цар Борис III. Това го знам от бай Иван и от историята, но понеже бай Иван беше един от литераторите, завършил литература, знаеше това точно и му беше ежедневие да пише на стария ръкопис и затова смятам, че това е най-точното изказване, най-точното историческо събитие, което е станало и е зафиксирано от нашата история - за преродения Ивайло в лицето на Александър Стамболийски.
към текста >>

75. 42. Побоят над Учителя

Никой не е знаел какво събитие ще следва.
много наши приятели са се изказали. Всеки от своя ъгъл, как го е видял, как го е чул и как е бил свидетел и как се е отразило в неговото съзнание. И вероятно всеки за себе си е прав. За да се допълни картината искам да кажа какво е станало с бай Иван точно в тоя ден. Денят е бил топъл, слънчев, приятен, завършил е обяда и много от нашите приятели са се оттеглили по различни поводи да се занимават с различни занимания. Никой не е знаел какво събитие ще следва. Бай Иван няма никаква външна причина, но психическото му състояние е много така натегнато, без желание за нищо, едно състояние от което не може да излезе, тежко поносимо, макар че външни причини няма. Отишъл в салона и вътре в салона никой е нямало и той отворил пианото и започнал на него да свири някакви минорни гами, гами само минорни, които така отговаряли на състоянието му и се мъчи чрез тоновете да излезе от това състояние. Но не може. Движи се напред, отива в бараката, връща се, излиза и най-после решава, че може би има нещо при сестра Паша в града, където тя имала къща и решава, че трябва да отиде там и да види какво става и че може би това му състояние се дължи на някакви неприятности, които има там в къщата. Тръгва и отива в града.
към текста >>

Когато се връща, събитието за което всички приятели споменават, нанесеният побой над Учителя от някакви личности, е вече отминало и заминало.
Отишъл в салона и вътре в салона никой е нямало и той отворил пианото и започнал на него да свири някакви минорни гами, гами само минорни, които така отговаряли на състоянието му и се мъчи чрез тоновете да излезе от това състояние. Но не може. Движи се напред, отива в бараката, връща се, излиза и най-после решава, че може би има нещо при сестра Паша в града, където тя имала къща и решава, че трябва да отиде там и да види какво става и че може би това му състояние се дължи на някакви неприятности, които има там в къщата. Тръгва и отива в града. Отивайки вижда, че там нищо няма, състоянието му не се променя и се връща отново на Изгрева. Когато се връща, събитието за което всички приятели споменават, нанесеният побой над Учителя от някакви личности, е вече отминало и заминало. Обяснението, което си дава бай Иван е това, че Учителят е отстранил, което е точната дума, от Изгрева всички наши приятели, които са имали възможност да се намесят в събитието. Защото всички останали свидетели са били с такова психическо устройство и с такава физическа сила, че са виждали безсмислието от тяхното намесване в случката, в побоя. А такива личности като Иван Антонов,които нямало е да гледат примирено събитието са щели да се намесят. А вероятно това не е искал Учителят. Той е смятал, че трябва да понесе резултатите от събитието и никой да не попречи на това.
към текста >>

Обяснението, което си дава бай Иван е това, че Учителят е отстранил, което е точната дума, от Изгрева всички наши приятели, които са имали възможност да се намесят в събитието.
Но не може. Движи се напред, отива в бараката, връща се, излиза и най-после решава, че може би има нещо при сестра Паша в града, където тя имала къща и решава, че трябва да отиде там и да види какво става и че може би това му състояние се дължи на някакви неприятности, които има там в къщата. Тръгва и отива в града. Отивайки вижда, че там нищо няма, състоянието му не се променя и се връща отново на Изгрева. Когато се връща, събитието за което всички приятели споменават, нанесеният побой над Учителя от някакви личности, е вече отминало и заминало. Обяснението, което си дава бай Иван е това, че Учителят е отстранил, което е точната дума, от Изгрева всички наши приятели, които са имали възможност да се намесят в събитието. Защото всички останали свидетели са били с такова психическо устройство и с такава физическа сила, че са виждали безсмислието от тяхното намесване в случката, в побоя. А такива личности като Иван Антонов,които нямало е да гледат примирено събитието са щели да се намесят. А вероятно това не е искал Учителят. Той е смятал, че трябва да понесе резултатите от събитието и никой да не попречи на това. Именно заради това Учителя е отстранил всички такива наши приятели, които са можели да се вместят, да попречат на изпълнението на тоя акт.
към текста >>

А такива личности като Иван Антонов,които нямало е да гледат примирено събитието са щели да се намесят.
Тръгва и отива в града. Отивайки вижда, че там нищо няма, състоянието му не се променя и се връща отново на Изгрева. Когато се връща, събитието за което всички приятели споменават, нанесеният побой над Учителя от някакви личности, е вече отминало и заминало. Обяснението, което си дава бай Иван е това, че Учителят е отстранил, което е точната дума, от Изгрева всички наши приятели, които са имали възможност да се намесят в събитието. Защото всички останали свидетели са били с такова психическо устройство и с такава физическа сила, че са виждали безсмислието от тяхното намесване в случката, в побоя. А такива личности като Иван Антонов,които нямало е да гледат примирено събитието са щели да се намесят. А вероятно това не е искал Учителят. Той е смятал, че трябва да понесе резултатите от събитието и никой да не попречи на това. Именно заради това Учителя е отстранил всички такива наши приятели, които са можели да се вместят, да попречат на изпълнението на тоя акт. Той е знаел, очаквал събитието, допуска го, за да може да го разреши по начин, където и Великият Учител да покаже на хората как се преминава през страданието и какво значи Голгота. Накрая с парализираната ръка на Рила написва „Бог е Любов“.
към текста >>

Той е смятал, че трябва да понесе резултатите от събитието и никой да не попречи на това.
Когато се връща, събитието за което всички приятели споменават, нанесеният побой над Учителя от някакви личности, е вече отминало и заминало. Обяснението, което си дава бай Иван е това, че Учителят е отстранил, което е точната дума, от Изгрева всички наши приятели, които са имали възможност да се намесят в събитието. Защото всички останали свидетели са били с такова психическо устройство и с такава физическа сила, че са виждали безсмислието от тяхното намесване в случката, в побоя. А такива личности като Иван Антонов,които нямало е да гледат примирено събитието са щели да се намесят. А вероятно това не е искал Учителят. Той е смятал, че трябва да понесе резултатите от събитието и никой да не попречи на това. Именно заради това Учителя е отстранил всички такива наши приятели, които са можели да се вместят, да попречат на изпълнението на тоя акт. Той е знаел, очаквал събитието, допуска го, за да може да го разреши по начин, където и Великият Учител да покаже на хората как се преминава през страданието и какво значи Голгота. Накрая с парализираната ръка на Рила написва „Бог е Любов“. Идва ден и Той оздравява. Продължава своята работа до 27.XII.1944 г.
към текста >>

Той е знаел, очаквал събитието, допуска го, за да може да го разреши по начин, където и Великият Учител да покаже на хората как се преминава през страданието и какво значи Голгота.
Защото всички останали свидетели са били с такова психическо устройство и с такава физическа сила, че са виждали безсмислието от тяхното намесване в случката, в побоя. А такива личности като Иван Антонов,които нямало е да гледат примирено събитието са щели да се намесят. А вероятно това не е искал Учителят. Той е смятал, че трябва да понесе резултатите от събитието и никой да не попречи на това. Именно заради това Учителя е отстранил всички такива наши приятели, които са можели да се вместят, да попречат на изпълнението на тоя акт. Той е знаел, очаквал събитието, допуска го, за да може да го разреши по начин, където и Великият Учител да покаже на хората как се преминава през страданието и какво значи Голгота. Накрая с парализираната ръка на Рила написва „Бог е Любов“. Идва ден и Той оздравява. Продължава своята работа до 27.XII.1944 г.
към текста >>

76. 15. Мухлясалата Библия

Йотка Василева Младенова

Това е такова нещо, такова събитие, такава поличба ли да я кажа ли какво и пак на нея да не влезе така яко в главата.
По едно време пък като почнах да плача, да плача. И по едно време пак чувам: „Рекох, плачете, плачете, поливайте цветенцата в градинката си! “ А аз пеех в църковния хор. И викам бре-е-е-, значи да си поливам цветенцата и плач, плача, плача. Но, брат, колко сме вече неверни Тома. Това е такова нещо, такова събитие, такава поличба ли да я кажа ли какво и пак на нея да не влезе така яко в главата.
към текста >>

77. 12. Пророчества за съдбин на света

Васко Искренов

Същият ден тя вижда събитието как е и други случаи имаше, само че тя е малко, как да кажа, свенлива, не страхлива, тя е смела.
Гледам истинско кино. Толкова живи картини като кино. Един полуостров с вода, военната флота го щурмува, след това отвътре на средата преминаха и земята гори“. Тя не знае, не чете вестници и не знае нищо от политика, не знае какво става по света. Това беше 38 паралел, когато влязоха през май американците в Корея. Същият ден тя вижда събитието как е и други случаи имаше, само че тя е малко, как да кажа, свенлива, не страхлива, тя е смела. Има интересни положения както отговаря на германците нали, обаче страхува се от другите да не помислят, че е откачила и че е полудяла. Пазеше си виденията и не ги разказваше. Викам: „Щом не искаш, те ще престанат“. Ама много интересни работи. И аз един ден като наблюдавах Учителя на поляната, Той беше се съсредоточил в едни такива облаци, като че се е концентрирал само там, така нали и ми беше любопитно да знам, какво наблюдава той в облаците.
към текста >>

78. 18. Притча за чувала с жито и въшката

Васко Искренов

дойде онова събитие, което докара комунистите в България.
Той се обърна към всички и казва: „Кой колкото може по-дълго да остане, никога вече няма да имате тия условия на Рила“. В: Това е 1939-та година. И: Да. Така и стана. След 1945 г. дойде онова събитие, което докара комунистите в България. Неговите думи са, които съм чул също от устата Му, че най- накрая Русия и Америка ще се разберат. В: Това вие сте го чули лично. Я го кажете как точно беше: за Русия и Америка. И: Най-накрая ще се разберат. Той даваше едно сравнение.
към текста >>

79. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

За това важно събитие се споменава и в Писанието в онзи стих, в който се говори за идването на Христа и светиите“.
С братски поздрав: Боян Изгрев, 3.VI1I.1943 г. Любезна сестра Люба Хаджиева, Получих писмото ви. Живеем във важна епоха. Въпреки събитията отгоре се излива една божествена вълна, и Учителят каза, че е нямало друга епоха като сегашната тъй благоприятна за духовни придобивки. В една беседа Той каза: „Земята скоро ще мине край едно от най-добрите пристанища, от дето ще се качат на земята напреднали Същества, които идват да оправят света. За това важно събитие се споменава и в Писанието в онзи стих, в който се говори за идването на Христа и светиите“. Учителят каза още: „Бялата ложа ще победи и ще се ликвидира с Черната ложа. От всички раси и подраси ще се излъчат готови души, които ще създадат шестата раса. Ако мирът не дойде по човешки начин, Небето ще го докара по друг начин. България има светло бъдеще! “ На 22.юлий направихме екскурзия до Витоша с Учителя.
към текста >>

80. 3. Концерт на Изгрева

Мариета Бертоли

Това бе голямо музикално събитие - да се изнесе професионален концерт с школувани цигулари на Изгрева и с помощта на такива от царския оркестър.
Учителят бе в салона като слушател. Днес има запазени снимки. Вижда се, че на ревера на сакото на Влади, че има траурна лента, това е почит към траура за цар Борис. В салона слушателите са облечени с манта, шлифери, с костюми, което означава, че е по времето на късна есен. Всички бяха въодушевени. Това бе голямо музикално събитие - да се изнесе професионален концерт с школувани цигулари на Изгрева и с помощта на такива от царския оркестър. А пък диригент бе Влади Симеонов. Така той получи благословението на Учителя и му се отвориха медните порти. И той тръгна по своя път на диригент в България и по света. А след като свърши концерта сестра Савка мина с един поднос с пликове и на всеки музикант бе връчел по един плик, където имаше една банкнота. Това бе възнаграждение за тях от Учителя.
към текста >>

81. 63. ПРАСКОВА И ТРИ СТИХОТВОРЕНИЯ

Трудно възприехме това събитие - то бе историческо и съдбовно за нас.
63. ПРАСКОВА И ТРИ СТИХОТВОРЕНИЯ Бяха изминали няколко години от заминаването на Учителя от земята. Трудно възприехме това събитие - то бе историческо и съдбовно за нас. Всеки по отделно сам го възприемаше и отмерваше времето си в него. Някои се отклониха, а други се опълчиха срещу Учението на Учителя, макар че Му бяха целували ръката. В резултат на това всички си платиха жестоко като си заминаха в големи мъки и много млади. Отгоре бяха ги прибрали, отрязаха им жизнения кредит на земята. Една нощ сънувам сън, обикновен сън с необикновено преживяване.
към текста >>

82. 81. КОЙ Е УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Учителят се оценява от човеците в минало несвършено време като събитие, като действие, като история и като мисия.
А тук и сега времето е реално и сега сме днес, а не вчера и завчера. Аз разсъждавам върху думата "беше", а Учителят мълчи. Той ме изчакваше, за да види до къде ще стигна с моите разсъждения. След малко ме погледна и добави: "Учителят се изявява в бъдещето. Учителят се проявява в настоящето. Учителят се оценява от човеците в минало несвършено време като събитие, като действие, като история и като мисия. Животът на Учителя е един и непреривен във Вечността. Но у човека - Той е разделен на бъдеще, настояще и минало. Важното е, че единствено настоящето е реално за човека". Аз кимам с глава. Вече съм разбрала, че глагола "съм" има много времена в българския език и човек го спряга този глагол с живота си.
към текста >>

83. 15. НАША ФАНА

15. НАША ФАНА След като изгубихме нашият по-малък брат, ние бяхме много умъчнени, още повече, че нашето ученичество беше почти в началото и нямахме още тази светлина, необходима да осветли събитието и да го направи по-леко.
15. НАША ФАНА След като изгубихме нашият по-малък брат, ние бяхме много умъчнени, още повече, че нашето ученичество беше почти в началото и нямахме още тази светлина, необходима да осветли събитието и да го направи по-леко. Може би и неговата младост и неподготвеност му причиняваха страдания, и Учителят правеше всичко възможно да успокоява както нас, така и него. И често, това се случваше обикновено в съботен ден, имах привилегията да бъда поканвана на разговор с Учителя. Горе на стълбата. И разбирах, че Учителят говори не на мене, а на моят брат. Но Учителят обича да възнаграждава всеки, който Му служи.
към текста >>

Той е употребяван в нашето детство, в родния град Карнобат, а събитието, което ни сполетя стана в София, като възрастни.
всичко стана. А тук Учителят употреби изразът "наша Фана", защото този израз е специфичен за моя брат. Той, като дете, играеше с една наша братовчедка, която наричаха също Фана и за разлика от нея, казваше за мене наша Фана. Учителят, подчертаваше значи, че в момента присъствува тук и моят брат и детския израз да зарадва както него, така и мене. А разбира се този израз Учителят не е чувал. Той е употребяван в нашето детство, в родния град Карнобат, а събитието, което ни сполетя стана в София, като възрастни. Какво ли не знае Учителят и какво ли не може.
към текста >>

84. 16. МУЗИКАЛНАТА ТЕМА В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА

А нашите тук в София с няколко реда отбелязаха събитието. Мълчаха.
Ако един композитор, друг в България беше направил тази музика, при тези отзиви, които имаше, щяха да го направят лауреат. Аз останах в сянката, незабелязан от българите. В: И филмът харесаха ли го? Д: 144 държави са го разпространили, всички членки на Юнеско го преведоха на колко езици. Минава за най-голямото мероприятие на Юнеско за онази година. А нашите тук в София с няколко реда отбелязаха събитието. Мълчаха. Не им изнасяше, искаха да бъдат по правоверни от комунистите в Москва, от политическия Кремъл. И аз направих една мелодия със старинен руски стил и една оркестрация с едни такива квартови, квинтови хармонии като на Мусоргски и взех най-добрия бас-солист на Радиото - Спасов. И като запя, това нещо върху Кремъл се разнесе, върху старинните сгради и накрая смесих всички камбани в тая мелодия и се обади темата на самия филм, олекна ми. С тази музика Кремъл мина през вековете. Нямаше акцент исторически за това или за онова време.
към текста >>

85. 18. СЪНЯТ ЗА ЦАР БОРИС III СЕ СБЪДНА

Като се събудих ме жегна, че може би някакво трагично събитие да се случи с цар Борис III.
На скамейката там са насядали в пълно военно снаряжение германски войници. На входната врата на чакалнята, която е към югоизток виждам застанал цар Борис III в бял плащ и лавров венец на главата, така както изобразяват Вергилий, древния поет класик. До цар Борис III виждам една висока фигура. Царят държеше в ръката си чело и свири на него една песен от Учителя: "Духай ветре, тихо духай". Сред германските войници седи Хитлер обърнал гръб към цар Борис III и гледа намръщен. Като се събудих ме жегна, че може би някакво трагично събитие да се случи с цар Борис III. През лятната ваканция се прибрах в София. През месец август 1943 г. чухме, че цар Борис III, завръщайки се от една среща с Хитлер в Германия, е тежко болен. Последва наскоро и съобщение за много мъчителната предсмъртна агония и на 28.август 1943 г. се разнесе мълниеносно по радиото вестта за неговата смърт.
към текста >>

Около Учителя имаше група приятели, които разговаряха за станалото скръбно за българите събитие.
Всички бяхме потресени. Три дни народа в дълги редици търпеливо в траурно облекло със скръбно сърце се отправяше към храма-паметник Александър Невски, за да се прости с този добър, благороден, кротък и смирен цар на българите. Сълзи и въздишки изразяваха обичта и мъката на народа ни към цар Борис III. Привечер на 28.август 1943 г. се отправих към Изгрева, за да споделя с мои приятели и моята дълбока покруса. Около Учителя имаше група приятели, които разговаряха за станалото скръбно за българите събитие. А Учителят с присъщата на посветен Божи пратеник сред нашите измъчени души, тихо и с кратки Слова ни успокояваше с това, че сега цар Борис вече е в добро душевно състояние и се радва на освобождението си. Но Той още ни обясни, че както една пчела-ца-рица никога не напуща кошера си, така и нашия цар Борис III не е трябвало да напуска България в тези времена и да се среща с Хитлер, който е причина за неговата смърт. В: Вие казахте, че сте писали писмо на вашата приятелка и тя е писала на Учителя и Той е отговорил с писмо до вас. Веска: Не, аз нищо не съм писала на моята приятелка. Да, да, да.
към текста >>

86. 19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП

" Да, това е едно трогателно събитие в живота и на двамата.
Той пита майката: "Как, слуша ли, слуша ли? " Тя казала: "Да, Учителю, много слуша". Той казал: "Тя обича Бога! " И в това време, Той когато я намерил, казал: "От кога те търся! " А тя му отговорила: "От кога Те чакам! " Да, това е едно трогателно събитие в живота и на двамата. И впоследствие вече тя още при майка си получава това отправление към духовните Истини. След това вече тя сама поема пътя си към Учителя. В: Тя например по-нататък къде учи? Веска: Тя учи гимназия тука в София. След това записа в университета философия.
към текста >>

87. 43. ИЗКАЧВАНЕТО НА ЧОВЕК НА ВРЪХ МОНТ ЕВЕРЕСТ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

43. ИЗКАЧВАНЕТО НА ЧОВЕК НА ВРЪХ МОНТ ЕВЕРЕСТ Декември 1954 г., когато един мой приятел, който беше получил прочутата книга "Събитието на Монт Еверест" написана от Сър Джон Хънт ми я предложи.
43. ИЗКАЧВАНЕТО НА ЧОВЕК НА ВРЪХ МОНТ ЕВЕРЕСТ Декември 1954 г., когато един мой приятел, който беше получил прочутата книга "Събитието на Монт Еверест" написана от Сър Джон Хънт ми я предложи. Четейки книгата моят ентусиазъм и възхищение за организатора на експедицията Сър Джон Хънт и членовете на неговия тим нарастваше непрекъснато, тъй като всяка глава ни разкриваше високо развити добродетели, морални качества, интелигентност и благородство на духа на тези мъже. За пръв път човек се изкачваше на най-високия връх на Земята -Монт Еверест. Аз бях особено дълбоко развълнувана и трогната когато четях последната глава на книгата където Сър Джон Хънт казва, че успехът принадлежи също така и на всички работници от заводите, които са приготвили екипът на неговия тим, на всички мъже, които са били кандидати за тима, обаче не са взели участие в събитието и на всички онези експедиции, които са жертвали живота си и са загинали на път към върха. Така аз реших да пиша писмо на сър Джон Хънт и да поздравя него и неговия тим с това, че са осъществили една лелеяна мечта на човечеството. По-късно имах възможност да прочета и книгата написана от шерпата Танцинг Норгей.
към текста >>

Аз бях особено дълбоко развълнувана и трогната когато четях последната глава на книгата където Сър Джон Хънт казва, че успехът принадлежи също така и на всички работници от заводите, които са приготвили екипът на неговия тим, на всички мъже, които са били кандидати за тима, обаче не са взели участие в събитието и на всички онези експедиции, които са жертвали живота си и са загинали на път към върха.
43. ИЗКАЧВАНЕТО НА ЧОВЕК НА ВРЪХ МОНТ ЕВЕРЕСТ Декември 1954 г., когато един мой приятел, който беше получил прочутата книга "Събитието на Монт Еверест" написана от Сър Джон Хънт ми я предложи. Четейки книгата моят ентусиазъм и възхищение за организатора на експедицията Сър Джон Хънт и членовете на неговия тим нарастваше непрекъснато, тъй като всяка глава ни разкриваше високо развити добродетели, морални качества, интелигентност и благородство на духа на тези мъже. За пръв път човек се изкачваше на най-високия връх на Земята -Монт Еверест. Аз бях особено дълбоко развълнувана и трогната когато четях последната глава на книгата където Сър Джон Хънт казва, че успехът принадлежи също така и на всички работници от заводите, които са приготвили екипът на неговия тим, на всички мъже, които са били кандидати за тима, обаче не са взели участие в събитието и на всички онези експедиции, които са жертвали живота си и са загинали на път към върха. Така аз реших да пиша писмо на сър Джон Хънт и да поздравя него и неговия тим с това, че са осъществили една лелеяна мечта на човечеството. По-късно имах възможност да прочета и книгата написана от шерпата Танцинг Норгей. Съжалявам, че нямам копие от моето първо писмо адресирано до сър Джон Хънт, защото аз не очаквах да получа отговор на моето писмо, знаейки колко много беше той зает по това време. Обаче за моя голяма изненада и радост, аз бях удостоена с неговото внимание към моето писмо. Междувпрочем аз писах писмо и до шерпа Тенцинг Норгей, който на драго сърце ми изпрати своя отговор.
към текста >>

88. 2. Моето писмо от 21.февруари 1961 г.

Вашето име е известно на моите близки в семейството ми още от момента когато прочетох събитието на Монт Еверест, написано от сър Джон Хънт, което покри вашият тим със славата на първите успели изследователи, които можаха да донесат поздрав от най-високия връх на нашата земя на човечеството по целия свят.
2. Моето писмо от 21.февруари 1961 г. До шерпа Тенцинг Норгей "Уважаеми г-н Тенцинг, Бихте ли бил така любезен да получите писмо от една българка. Вашето име е известно на моите близки в семейството ми още от момента когато прочетох събитието на Монт Еверест, написано от сър Джон Хънт, което покри вашият тим със славата на първите успели изследователи, които можаха да донесат поздрав от най-високия връх на нашата земя на човечеството по целия свят. И аз бях много приятно изненадана когато случайно научих вашият адрес, тъй като много години наред аз ожидах момента, в който ще мога да ви напиша писмо в знак на моето уважение и възхищение към вас. Аз прочетох вашата книга също. Тя ми достави много часове на радост, написана в един такъв трогателен, вълнуващ начин. Трогателен и вълнуващ е не само фактът, че на вас е бил даден изключителният дял да осъществите една дълго лелеяна мечта на поколения. Но и този благословен, благоприятен случай за четеца да открие във вашата история едно сърце, посветено на високи цели и изпълнено с онзи жив огън наречен Божествена Любов.
към текста >>

89. 3. Писмо адресирано на 23.февруари 1961 г. до бригадира Сър Джон Хънт - Лондон

Преди няколко дни аз имах благоприятния случай да прочета книгата на г-н Тенцинг Норгей посветена на прочутото събитие с Монт Еверест.
3. Писмо адресирано на 23.февруари 1961 г. до бригадира Сър Джон Хънт - Лондон. "Уважаеми господине, Мога ли да си позволя още веднъж да ви напиша няколко реда като израз на моето възхищение и дълбоко уважение към вас. Преди няколко дни аз имах благоприятния случай да прочета книгата на г-н Тенцинг Норгей посветена на прочутото събитие с Монт Еверест. И тази книга извика в моето съзнание онези вълнуващи моменти, които аз изпитах докато четях вашата книга. Не можех да противостоя на горещото желание да отправя моите мисли към един мъж благодарение на чиито високо морални качества и удивителна сила на волята, една мечта на поколения, стана реалност. Това заслужава първо, да отправя към вас моите най-добри благодарности за вашето любезно внимание, което проявихте към мен чрез писмото си от 25.март 1955 г. в отговор на моето от 14.март. Съхранявам вашето писмо като един много скъп дар от един герой на нашия век и от време на време, когато ме връхлитат романтични състояния аз го препрочитам, за да издигна душата си към онези високо области на духа, откъдето идва всяко благословение и вдъхновение.
към текста >>

90. 8. МОЕТО ДЕТЕ СЕ ВЪРНА ЗА ВТОРИ ЖИВОТ

Не бях подготвена за такова събитие.
И стана чудо. След половин час детето почна да идва на себе си, след около един-два часа пожела да се храни и до вечерта те беше вече на крака и за слава Божия детето започна един нов живот. Това са примери, които показват, че Учителят винаги беше в състояние да помага, независимо дали е физически на този свят или не физически. Когато ученикът го повика, Той беше в състояние да спаси дори и от смъртта. Всъщност Учителят възвърна живота на детето и му даде един втори живот .Той направи тази жертва заради мен, защото аз като майка много трудно можех да понеса заминаването на детето. Не бях подготвена за такова събитие. За мен детето ми беше фаталност. През целия мой живот съм се опитвала да се допитвам до Учителя и да го питам за известни въпроси, за да мога правилно да разрешавам проблемите в живота си.
към текста >>

91. 10. МИХАИЛ ИВАНОВ

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

И мога да кажа, че това беше епохално събитие да минем през тази бариера и да разгледаме зеленчуковата градина, плодната градина и останалите здания, които са в тази огромна градина и както Жени Парлапанова, която живее в Мюнхен, в Германия се изказа, все едно, че сме отишли във Ватикана и сме влезли да посетим папата.
С това да може да маскират тяхната си дейност и да се види, че те все пак знаят за Петър Дънов и че са в течение и че Михаил Иванов един вид е уважавал своя си Учител Петър Дънов. Искам да кажа, че поставих въпроса на българската група защо в България не се издават беседите на Учителя, а са започнали да издават книгите на Михаил Иванов? Отговорът беше, че се издавали беседите на Учителя, а че групата на Михаил Иванов започнали да издават своето творчество, защото си имали издателство. В крайна сметка на българската група им стана неудобно, че ние никога не можем да влезем в имението с моя съпруг и издействаха от ръководителя на групата, на последователите на Михаил една специална покана, за да можем и ние да влезем, с печат, с подпис. И така по този начин ние можахме да влезем и да разгледаме, за да мога да ви опиша какво всъщност има в този център на Бон Фен. И мога да кажа, че това беше епохално събитие да минем през тази бариера и да разгледаме зеленчуковата градина, плодната градина и останалите здания, които са в тази огромна градина и както Жени Парлапанова, която живее в Мюнхен, в Германия се изказа, все едно, че сме отишли във Ватикана и сме влезли да посетим папата. Такова велико чудо било това да преминем през бариерата и да влезем наистина в това толкова секретно, тайнствено и прикрито имение на Михаил Иванов. Навсякъде в тази обстановка в имението се вижда огромния портрет на Михаил Иванов и явно, че всичко е под неговото влияние и под неговата аура и че той там е важната личност в този център и няма нищо, абсолютно нищо общо с Учителя Петър Дънов. Но съзрете всички тези идеи са от Учителя, както беше и на Изгрева на времето. Тук при Михаил има отделни малки такива стаички, баракички, в които има пиана, предават се уроци на деца, работи се върху музиката, върху изкуството, също така хотела е скромен, но всеки сам си работи и самата градина се обработва от последователите, които идват лятно време като на курорт, пък и на духовно посвещение. А особено интересна е книжарницата, в която се продават много хубави камъни, кристали и други, аметисти и други, много хубави снимки, духовни снимки и извънредно много книги.
към текста >>

92. 18. „БЕЗ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ НЕ МОЖЕ

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА

Знаете ли какво означава едно съзнание да запамети едно и също събитие?
И когато всичко се събере в едно ще се види, че няма противоречие. В момента различията са в това, че всеки очевидец го отразява от своето си място, от своето си време и чрез своите си очи и съзнание. 4. В главата N0 10 за Любомир Лулчев накрая се цитират три различни изказвания на Лулчев по един и същи повод и причина, при което се вижда, че има явно противоречие. В изказванията няма противоречие, защото всеки го е предал така както го е чул, запомнил и видял и както е съхранено в неговото съзнание. А това се записва от мен чак след тридесет години от тези събития и изказвания от Учителя. Знаете ли какво означава едно съзнание да запамети едно и също събитие? И те са запаметени. Освен това този случай е стенографиран, но стенографите при дешифриране на беседата на Учителя си позволяват да променят текста, за да не бъдат предадени остротата в думите на Учителя. Дори не са включили името на Лулчев, че това се отнася за него. В бъдеще ако се намери оригиналната стенограма, тя ще бъде публикувана. Има и нещо друго, което не се знае.
към текста >>

93. 2. ПЛОВДИВСКАТА ГРУПА ПО МЕДИУМИЗЪМ

За мен това не е толкова важно събитие.
Теолозите разсъждават така: Христос е бил свален от кръста по-рано, Той е бил положен в една циментова гробница и отгоре била поставена надгробна плоча. Те приемат, че Христос е бил поставен в гроба още не напълно мъртъв. Те не приемат твърдението на първите християни, първите отци Христови, с което искат да докажат, че Христос е син Божий и затова е възкръснал. Някои други изследователи твърдят, че учениците на Христа са извадили тялото на Христос и са го погребали другаде. Аз нямам никакво отношение към това, не мога да се изкажа по него. За мен това не е толкова важно събитие. За мене е важно преди всичко това, че Христос е дал пръв едно Велико Учение на хората на земята, че Той е един Миров Учител. Но християните се разцепиха на църкви: източно и западно православни, евангелисти, баптисти и разни други секти и учения, които вярват по своему. Едни се кръстят, кланят се на икони, палят свещи. При евангелистите няма подобно нещо. У нас също.
към текста >>

94. 5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

Преди всичко трябва да отбележа, че това събитие, колкото и от голямо значение да се оказа, то за европейската история през последвалите го 120 години, стои във връзка с други, по-важни проблеми - на първо място с проблема за детерми-нацията и свободата на човека в неговите действия.
5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС АСЕН ЧИЛИНГИРОВ Берлин, 10.01.98 г. Драги Вергилий, Първата част на писмото си написах веднага след нашия телефонен разговор, но задържах изпращането й заедно с втората част, отнасяща се до Берлинския договор от 13^11.1878 г. (подписването му е станало в 14.30 ср. евр. вр.). След като отлагах писането на писмото близо две седмици, сега трябва да го напиша набързо, понеже утре ще пътува за София една позната, а на пощата такива писма не обичам да доверявам. Преди всичко трябва да отбележа, че това събитие, колкото и от голямо значение да се оказа, то за европейската история през последвалите го 120 години, стои във връзка с други, по-важни проблеми - на първо място с проблема за детерми-нацията и свободата на човека в неговите действия. В тази светлина дори и едно такова важно събитие като Берлинския конгрес, получава съвсем различно обяснение от това, което би ни се искало. А че този конгрес и подписването на споразумението оказват решителна роля в последвалите го събития, се вижда както от редица "съвпадения", които са свързани непосредствено с него (които ще се постарая да отбележа по-долу), така и от особеното съчетание на планетите в момента на подписването. 1. Най-компетентните днес специалисти в областта на мондиалната астрология трябваше най-после да приемат поставената едва преди 7 години теза на бащата на съвременната мондиална астрология, Барбо, че всички събития на Балканския полуостров, от атентата в Сараево до гражданската война в бивша Югославия, която се разгоря в началото на 90-те години на нашия век, но още далеч не е дошла до края си, са заложени в хороскопа на подписването на Берлинския договор. В случая се касае до обективни данни, при които се изключва всякаква алтернатива. 2. В Берлинския исторически музей, който е само на няколко минути от жилището ми, е изложена картината на германския придворен художник Антон фон Вернер, документираща заключителния момент от конгреса: психологически център на картината, малко вдясно от средата, са двамата главни герои, Бисмарк и граф Шувалов, водач на руската делегация.
към текста >>

В тази светлина дори и едно такова важно събитие като Берлинския конгрес, получава съвсем различно обяснение от това, което би ни се искало.
Драги Вергилий, Първата част на писмото си написах веднага след нашия телефонен разговор, но задържах изпращането й заедно с втората част, отнасяща се до Берлинския договор от 13^11.1878 г. (подписването му е станало в 14.30 ср. евр. вр.). След като отлагах писането на писмото близо две седмици, сега трябва да го напиша набързо, понеже утре ще пътува за София една позната, а на пощата такива писма не обичам да доверявам. Преди всичко трябва да отбележа, че това събитие, колкото и от голямо значение да се оказа, то за европейската история през последвалите го 120 години, стои във връзка с други, по-важни проблеми - на първо място с проблема за детерми-нацията и свободата на човека в неговите действия. В тази светлина дори и едно такова важно събитие като Берлинския конгрес, получава съвсем различно обяснение от това, което би ни се искало. А че този конгрес и подписването на споразумението оказват решителна роля в последвалите го събития, се вижда както от редица "съвпадения", които са свързани непосредствено с него (които ще се постарая да отбележа по-долу), така и от особеното съчетание на планетите в момента на подписването. 1. Най-компетентните днес специалисти в областта на мондиалната астрология трябваше най-после да приемат поставената едва преди 7 години теза на бащата на съвременната мондиална астрология, Барбо, че всички събития на Балканския полуостров, от атентата в Сараево до гражданската война в бивша Югославия, която се разгоря в началото на 90-те години на нашия век, но още далеч не е дошла до края си, са заложени в хороскопа на подписването на Берлинския договор. В случая се касае до обективни данни, при които се изключва всякаква алтернатива. 2. В Берлинския исторически музей, който е само на няколко минути от жилището ми, е изложена картината на германския придворен художник Антон фон Вернер, документираща заключителния момент от конгреса: психологически център на картината, малко вдясно от средата, са двамата главни герои, Бисмарк и граф Шувалов, водач на руската делегация. Бисмарк току-що е поставил подписа си върху договора и държи в лявата си ръка перото, докато с дясната си ръка се ръкува с Шувалов, подчертавайки с това ръкостискане съглашението.
към текста >>

Всички изобразени лица са безжизнени кукли и цялата композиция напомня много на тъй-популярните в миналия век "живи картини" - при които в момента на вдигането на завесата на сцената се представя една застинала в своите жестове костюмирана група артисти, наподобяваща някакво събитие, което зрителите посрещат с бурни аплодисменти.
Наистина Британската империя продължава и след това да носи това гръмко име, макар че и тя в 1945 г. ще изгуби всичките си задокеански владения. И така нататък, и така нататък. 8. При внимателното наблюдение на картината на Антон фон Вернер, непредубеденият зрител ще се натъкне обаче и на още едно многозначително обстоятелство. Въпреки огромната й документална стойност, при която художникът с точността на съвременната фотография регистрира всеки детайл, при нито едно от действащите лица не може да се забележи дори и най-малкото психологическо задълбочаване, не може да се забележи никакъв драматизъм, никакво действие, дори и в най-широкия му смисъл. Всички изобразени лица са безжизнени кукли и цялата композиция напомня много на тъй-популярните в миналия век "живи картини" - при които в момента на вдигането на завесата на сцената се представя една застинала в своите жестове костюмирана група артисти, наподобяваща някакво събитие, което зрителите посрещат с бурни аплодисменти. Че художникът имал твърде изтънчено чувство за психология, личи при много от другите му картини - преди няколко години тук имаше негова ретроспективна изложба, потвърждаваща големите му възможности на психолог. Къде тогава са тези негови качества в тая прочута картина? - Отговор на този въпрос ни дава един идентичен случай с друг, дори още по-талантлив и в България по-известен художник, Репин. И Репин е прочут с тънкия си психологизъм, с дълбокия анализ, който прави върху психиката на своите герои, които са живи хора, независимо от това дали са царе, като Иван Грозни, или прости хора, като бурлаците и запорожс-ките казаци. Но в най-голямата му картина "Заседание на Държавния съвет" в Русия музей в Петербург, имаме същото сборище на безлични актьори.
към текста >>

95. 6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

Доколкото и двете страни, участващи в този театрален спектакъл, бяха само артисти, зад които действаха действителните сили, това събитие би трябвало да покаже на всеки човек, запознат с азбуката, между кого се води борбата и има ли в случая положителни и отрицателни герои.
Засегнат от бомбардировките през Втората световна война, макар и със запазена в значителна степен, около 70% субстанция, той бива взривен по нареждане на Валтер Ублрихт в началото на 60-те години, като балконът, от който Либкнехт провъзгласява републиката, бива запазен заедно със съответната част от фасадата и монтиран към фасадата на новото седалище на държавната власт на ГДР, Държавния съвет, южно от двореца; на мястото на двореца се прави площад, където стават главните комунистически митинги; през 60-те години в западната част на площада бива изградено огромното Министерство на външните работи на ГДР, част от южната страна на площада заема сградата на ЦК на ГЕСП, а на източната част на площада бива изграден в 70-те години Дворецът на Републиката, замислен като културно-политически център на ГДр. След обединението, сградата на Външното министерство е взривена по естетическо-политически съображения. Дворецът на Републиката е закрит поради опасност от азбеста, употребен при строителството му и все още се води спор дали да бъде взривен или престроен, а за известно време на площада бива построен макет 1:1 на взривения императорски дворец. Съдбата на Райхстага е известна, макар и не съвсем. Самото му подпалване и процесът, свързан с него са за грамотния зрител от голям интерес. Доколкото и двете страни, участващи в този театрален спектакъл, бяха само артисти, зад които действаха действителните сили, това събитие би трябвало да покаже на всеки човек, запознат с азбуката, между кого се води борбата и има ли в случая положителни и отрицателни герои. А който е запознат с началната фаза на събитията, т.е. събитията от 1922 г. и как те се изявиха на българска почва, ще знае какво означава поляризирането на злото. Не по-малко интересни са следващите действия от същия спектакъл. Обучени от съветската пропаганда, руските войници имаха за крайна цел в своята "отечествена война" не някоя друга цел, а Берлин с Райхстага (за страничния наблюдател би се показало твърде странно обстоятелството, че като символ на "Фашистка Германия" те бяха си избрали тъкмо Райхстага, колкото и незначителна роля да играеше той в политиката и в управлението на тоталитарната страна).
към текста >>

И този спектакъл, станал под егидата на всички медии за информация за известно време главно художествено събитие в последното десетилетие на нашето столетие, премина без изпълнителите на главните роли да са съвсем наясно какво означава.
(Междувпрочем на същата дата се запознах с бъдещата си съпруга, което запознанство и последвалия го брак ме доведоха в Берлин.) От западната страна на Бранденбургската порта беше проведен през 1988 г. митингът, на който Реган (прочут артист) каза в речта си забележителните думи: Т-н Горбачов (също прочут артист, който обаче бъркаше ролите си), разрушете тази стена! " Тази порта стана и център на събитията от 9.Х1.1989 г., когато стената беше отворена, малко след което се осъществи и обединението на Германия. След този спектакъл с участието на над сто хиляди зрители, в 1995 г. се проведе още един пореден спектакъл, вече с повече от два милиона непосредствени наблюдатели и показан по телевизията пред безчет зрители от цял свят, увековечен също на огромен брой фотографии и картички - покриването на Райхстага с непромокаем и гъсто изтъкан единствено за съответната цел плат, извършено от "световно известния" артист и художник Кристо (Христо Явашев от Габрово), заедно с жена му. И този спектакъл, станал под егидата на всички медии за информация за известно време главно художествено събитие в последното десетилетие на нашето столетие, премина без изпълнителите на главните роли да са съвсем наясно какво означава. Докато за жената на Кристо и за организатора на този спектакъл разполагам с известни данни за тяхната самоличност (първият е по време на едно от главните си прераждания небезизвестния кардинал Ниньо де Гевара, велик инквизитор, чийто портрет, нарисуван между 1596 и 1601 г. от Ел Греко, се намира в Метрополитен Музеум оф Арт в Ню Йорк, а тайате е била изгорена като циганка-вещица от същия), за личността на самия Кристо не можах да се добера до никакви данни, макар че имах възможност да го видя съвсем отблизо - както междувпрочем и за "вожда и учителя на българския народ". При всички тях обаче, както вече споменах, не се касае до личности, които сами движат нещата, а до повече или по-малко даровити артисти, които с помощта на суфльори само изпълняват ролята, за която са ангажирани, и за която им се плаща. Действителната цел на този символ беше обаче, по моя информация, да се покаже на всички наблюдатели, в огромното си мнозинство отново преродени жертви на германския фашизъм, безо-бидността на покрития Райхстаг и на Новата германска държава - да се избие от съзнанието им страха от излизащата отново на преден план Германия, във връзка с предстоящите събития в края на нашия век, когато Германия, както и България през август 1999 г. ще бъдат отново в центъра на събитията.
към текста >>

В момента в едно от зданията около бившия дворец е направена изложба на проектите, но още не се знае дали ще се получи единство между членовете на журито и обществеността - на първо място еврейската община, която пледира за изключителността и неповторимостта на събитието, изискваща съответно художествено въплъщение.
Действителната цел на този символ беше обаче, по моя информация, да се покаже на всички наблюдатели, в огромното си мнозинство отново преродени жертви на германския фашизъм, безо-бидността на покрития Райхстаг и на Новата германска държава - да се избие от съзнанието им страха от излизащата отново на преден план Германия, във връзка с предстоящите събития в края на нашия век, когато Германия, както и България през август 1999 г. ще бъдат отново в центъра на събитията. Същата мисъл, но този път съзнателно, имат и организаторите на строежа на паметник на избитите евреи, който се предвижда да се построи между Бранденбургската порта и бункера на Хитлер, т.е. двора на двореца Радзивил. Строежът обаче досега се бави поради несъгласието на всички засегнати страни с нито един от проектите. В момента в едно от зданията около бившия дворец е направена изложба на проектите, но още не се знае дали ще се получи единство между членовете на журито и обществеността - на първо място еврейската община, която пледира за изключителността и неповторимостта на събитието, изискваща съответно художествено въплъщение. Тъй като този проблем от своя страна пък е във връзка с еврейския проблем (или по-точно комплекс от проблеми), за мен представлява особен интерес неговото решение, което пък от своя страна е във връзка с положението в Близкия изток, където отново (или все още!) предстои да стават известни събития. За неграмотния наблюдател биха прозвучали странно изказванията на Учителя по този въпрос. Още в 1910 г. Той обявява, че кармата на еврейския народ в 1914 г. привършва (Ходете във виделината, извънредни беседи (1898-1913), София 1994, с.
към текста >>

96. 14. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ

Точно по това време се случи едно необикновено събитие.
Но след процеса срещу Братството 1958 г. и след като Боян Боев си замина през 1963 г., общината и нейната служба по жилищно настаняване настани в тази барака да живее едно семейство на Атанас Янчев. Живяха, що живяха в тази барака и дойде 1972 г., когато Изгрева трябваше да бъде разрушен и на негово място да се построят посолствата на СССР. Имаше строителен план и ние, собствениците на места и домове получавахме съобщения от градските власти да представяме документи за собственост. Разтичаха се приятелите, всеки вадеше документи и ги представяше на съответната служба. Точно по това време се случи едно необикновено събитие. Тази дървена къща, която бе построена с моите две жълтици и която се знаеше, че е къщата на Борис Николов и която се знаеше също, че е домът на Боян Боев, един хубав ден тя се самозапали и изгоря за броени минути и часове до основи. Изгоря, понеже беше дървена постройка и не можа да бъде спасено нищо от нея. А онзи, който бе настанен в нея, Атанас Янчев, той с жена си отиват на кино, като забравят включения електрически котлон в къщата. Къщата се запалва от нажежения котлон и изгорява. Изгорява, защото забравили котлона, но не забравили, отивайки на кино да вземат своите лични паспорти, които тогава бяха официални документи за удостоверяване личността на човека.
към текста >>

97. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО