Търсене в текстове за 'Сутрин'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 161 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И когато у нас някои приятели на слънчевата светлина поискаха да използват най-хубавото нейно сутринно влияние, при изгрев, „културните хора" ги обвиниха в идолопоклонство.
Маймуните здраво се заловили една за друга, пчелите побързали да се приберат и пр. Всички тия факти показват само прякото влияние, което светлината има върху организмите. Подробностите по влиянието на слънчева светлина могат отпосле да се изучат. Сега ние можем да констатираме само онова силно влияние, което има тя по отношение на нашия организъм и нашата психика. Човечеството, откакто изучи тъй подробно това влияние, вместо да го използва, се ограничи да го констатира и продължава да живее в условия, които подобават само на некултурните народи. И когато у нас някои приятели на слънчевата светлина поискаха да използват най-хубавото нейно сутринно влияние, при изгрев, „културните хора" ги обвиниха в идолопоклонство. В настоящата статия ние твърде слабо засегнахме прямото влияние, което светлината оказва в частност на човека. Това бе направено с умисъл да се върнем в една следваща статия по подробно към тоя въпрос. В настоящата статия се цели да се изнесат само ония общи положения от влиянието на светлината върху организмите, които важат, разбира се и за човека. И днес има певци и поети, както някога; и днес има жреци и свещенослужители, както някога; и днес има учени и маги, както някога. Но днес певците и поетите не пеят вече песни на слънцето, от което те черпят жизнените си енергии.
към текста >>

2. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ Непрестанно движение е животът. Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден. След него в стройни, величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните съзвездия се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на великото светило. Вечно движение!... Навред по вселената, по земята, до най-мъничката твар, владее оня устрем, който се поражда от живота и всеки в даден момент догонва онова, което денят му носи онова, което му вещае смисъл, радост. По тия изопнати линии на устрема, що личат като печат върху лицата на всички, тоя набег към незнайно никакво блаженство, са единствените, по които се отличават днес живите от мъртвите. Човекът се ражда, живее, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят тялото му.
към текста >>

Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден.
Ще видиш как ще отлетят земните блага от теб и ще останеш сам самин. Кога погледнеш ръката си, горчива болка ще извика сълзи на твоите очи, защото с нея си притискал роб, а ония, на които си служил, зловещо ще се кискат в мрачните ъгли. Ще дойде такъв ден. Смисли за себе си и твоя ближен и няма да имаш вече по-велика цел, защото ще откриеш Него... Отминават дните. Непрестанно движение е живота. Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден. След него в стройни величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните от тях се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на нов ден. Вечен ход. – Знамение, че Той е вечно жив.
към текста >>

3. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В ранна сутрин шумна тълпа се движеше към лобното място.
Но никой не смееше да го обуздае. Най-после старият беловлас първосвещеник, който с пари бе купил трона си, свика синедриона и му наложи решение да залови и накаже опасния бунтовник. В тиха безлунна нощ факли засветиха по каменисти пътеки. Въоръжени стражи безшумно се промъкнаха в градината, дето се молеше той и го вързаха. Той бе изправен пред духовен съд като богохулник и бе осъден на кръстна смърт. В ранна сутрин шумна тълпа се движеше към лобното място. Натоварен с тежък кръст, той пристъпваше с мъка. Обилна пот се струеше по прашното му лице... Когато слънцето кърваво-червено възлезе над хоризонта и хвърли първи лъчи, на Голгота се разкри великото човешко безумие. Чуковете на палачите работеха и зловещите им удари далеч се носеха над стихналите тълпи. Той увисна на кръста, увенчан с трънен венец,. изпод който алена кръв се струеше и под палещите слънчеви лъчи засъхваше по лицето му.
към текста >>

4. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Кой нарушава сутринния покой на затихналата природа, освен нощните птици, които протестират срещу неумолимия лик на издигащото се слънце.
Неговият настъпващ, победен ход не може да се сломи с никоя сила в света, защото то е неуязвимо, то се ражда изново из всяка капка кръв на жертвата, из всеки стон на измъчения... Новото го желае нещо по-горно от нас. Желае го природата, желае го самия живот, затова всичко каквото човеците предприемат срещу него, ще бъде като фон, на който ярко и по-релефно ще изпъкне неговата величествена фигура. Що е историята, която имаме? Не е ли само преповтарящи се форми на един и същ процес? Не са ли усилията на загасващото старо, искащо да запре настъпващата нова ера, които пишат страниците на кървавите борби? Кой нарушава сутринния покой на затихналата природа, освен нощните птици, които протестират срещу неумолимия лик на издигащото се слънце. А работниците бубулечици бива ли да се боят от този шум? Нима слънцето не ще свети през целия ден! Новото, това велико ново, което ни очаква след дългата нощ. Какъв красив ще бъде неговият ден. * Животът на човека е изпълнен със страдания.
към текста >>

5. КАРТИНКИ ОТ КОМУНАТА НИ - Беллий Здруг Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В тия часове аз гледах милионите слънца, пръснати по безконечния шар на вселената и възлюбих още по-силно нашето слънце, което всяка сутрин, със свойта огнена колесница раздира мрачните завеси на нощта.
ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Аз възлюбих небето с неговите безчислени, блестящи звезди в нощите, когато моят взор се повдигна нагоре и за първи път може би, подири там във висините нещо ново, светло, родствено. Тогава, в смълчаните часове на тия нощи, аз видях неговото безмълвно тържество. Тогава разбрах нещо от онова, което трудно се разбира от книгите и преданията. В тия часове аз гледах милионите слънца, пръснати по безконечния шар на вселената и възлюбих още по-силно нашето слънце, което всяка сутрин, със свойта огнена колесница раздира мрачните завеси на нощта. Тогава възлюбих и хората, що се движат по земята, малките ръчички на детето, които се протягат утрин към слънчевия лъчезарен лик, възлюбих всяка тревица и цветче, до които се допира лъч от великото огнено сърце. Звездното небе! То откри за мене ритъма на великия оня пулс под който се движат всички живи. То ми разказа за душите, за великото дело на Вечния! Странен, непонятен е езикът на звездите; него го разбира само душата, а душата ни приказва само в стихията на ненарушим покой... Звездното небе – книга на времената, книга за гадание пътя на слънцата.
към текста >>

6. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Сутринният хлад нахлува отвсякъде, но всеки се завива добре, за да остане топлата сънна нега... Някакви бързи и сопнати стъпки стигат насам: „Хайде братя, време е, ставайте!
КАРТИНКИ ОТ КОМУНАТА НИ Във Валхалла е още тихо... Всички спят лекият хубав сън на работника. Сутринният хлад нахлува отвсякъде, но всеки се завива добре, за да остане топлата сънна нега... Някакви бързи и сопнати стъпки стигат насам: „Хайде братя, време е, ставайте! Постепенно стъпките затихват, чува се само напевното зазвънване на празни, клатушкани котли. В замълчалата Валхалла се зачуват проточени гласове, после бърз говор и – смях... След това се чува бърз шум като от валяк и най-сетне смехове. Звънлив смях от няколко гърла. Валхалла цяла трепери. Ние надяваме широките си рубашки и панталони с големи на коленете кръпки, обуваме разкривени сандали и излизаме един след друг.
към текста >>

Усеща се сутринен хлад.
Летен утринен хлад се таи във въздуха. Влаги се носят и застилат по низините. Селото е цяло задиплено със зеленина, само тук там се продират завъси и се червенеят керемидените покриви. Над тях се извиват тънки плетеници сиво-син дим. Зорницата примигва високо. Усеща се сутринен хлад. Жълти ивици прибягват на изток. Морско синьото небе губи своята чистота. Въззеленикави маси се наслагват мълком, нови и все нови багри прииждат от изток, за да добие своя пурпурен тен. Далеч, далеч чертаят сини гърбове високи планини. Разведрява се... От съседният двор идва мирис на сира, един след друг поудрят звънци от почиващото стадо овци.
към текста >>

7. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Статуята пее сутрин при изгрев, защото тогава температурата е ниска, камъкът се свива, сгъстеният и изстуден въздух почва да излиза през пукнатините и пее.
разпукало статуята на две, едната половина паднала и се разрушила. Римският император Септимий Север (211 г. сл.Р.Хр.) реставрирал статуята, но тя престанала да звучи. Но неотдавна тя отново започнала да звучи, при изгрев слънце. Обясненията на това са стесненията на пукнатините по статуята, които стават следствие голямата разлика на температурата. Статуята пее сутрин при изгрев, защото тогава температурата е ниска, камъкът се свива, сгъстеният и изстуден въздух почва да излиза през пукнатините и пее. Така пеят и египетските палати в Кариак, които наполеоновата експедиция там добре е чула. И тук механизмът на пеенето на „мъртвата" природа е същият, както у човека. През теснината минава въздух с известен напор и се получава звук. Същият закон се отнася и до духовите инструменти и човешкия глас. По-нататък за музикалността в растителното царство можем да кажем твърде малко по простата причина, че там наблюденията и изследванията са твърде оскъдни.
към текста >>

8. ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Окъпете ли вашите души във водите му, вие, които наричате себе си стари, ще почувствувате така младостта, че ще заприличате на цветец, който тая сутрин за първи път е разкрил своята чашка, като светлината, която носи на своя лик тихата усмивка на творението.
Това е тъгата от несбъднати надежди, от незавършена хармония. Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли. Тъгата оформя своята мелодия в песента, която радостта ни носи от небето. Тая тъга ще се превърне само чрез нея в радост, която грапавият, остър кремък се заобля и сгажда само във водите на веселия, усмихнат поток. * * * Животът е вечно бликащия извор на безсмъртието. Окъпете ли вашите души във водите му, вие, които наричате себе си стари, ще почувствувате така младостта, че ще заприличате на цветец, който тая сутрин за първи път е разкрил своята чашка, като светлината, която носи на своя лик тихата усмивка на творението. Това е свободата, това е освобождението от мъгливия воал, който обвива вашия дух и дава вида на вашата старост. Той пречи да видите истината, че вие сте деца на безсмъртието. Можеше ли да даде детето толкова радост на човешкото сърце, ако старостта и смъртта бяха истината? И тая радост не е ли от непосредственото познаване на истината на безсмъртния живот, радостта от вечната и подмладяваща се у нас надежда за съвършената пълнота. Превод от немски
към текста >>

9. ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия лъч на сутринното слънце.
И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце. Тя намира едничък прием само в душата. И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност. Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма израз. Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец. Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия лъч на сутринното слънце. Велика е тайната на живота... Слънцето — душа на всичко видимо, е изпълнило небе, въздух и земя. С безмерна любов щедро сипе животворни лъчи над всичко дишащо. А малките тревички освежени от зората с капките на росата и цветчетата – чашките на които е препълнила с аромат, разливат благоухания, които ефирно се носят към висините и ведно с химните на пеещите птици. – Природата начева тайнствен обред на сутринно моление.
към текста >>

– Природата начева тайнствен обред на сутринно моление.
Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец. Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия лъч на сутринното слънце. Велика е тайната на живота... Слънцето — душа на всичко видимо, е изпълнило небе, въздух и земя. С безмерна любов щедро сипе животворни лъчи над всичко дишащо. А малките тревички освежени от зората с капките на росата и цветчетата – чашките на които е препълнила с аромат, разливат благоухания, които ефирно се носят към висините и ведно с химните на пеещите птици. – Природата начева тайнствен обред на сутринно моление.
към текста >>

10. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тая сутрин слънцето лъчезарно възлезе нагоре.
Той така ни привлича и така искрено, та нам се чини, че се връщаме в своята родина. Той става наш, собствен така, както един инструмент става наш собствен само тогава, когато успеем да изтръгнем неговата музика! * Днес, празнуваме годишния празник на нашия asram . Сега е време, щото истината да намери израз във форма на красота, като душа на това място. Затова ние запалихме нашите лампи. Тая сутрин слънцето лъчезарно възлезе нагоре. Когато мрачината се разсея, звездите скриха своята светлина. Това, обаче, нам е недостатъчно. Докогато ние самите не подпалим нашите малки лампи, напразно ще свети светлината на небето; дотогава, докогато ние твърдо не застанем готови, нямо ще лежи цялото богато величие на света и ще чака така, както арфата чака допирането на пръстите. * Не е нужно да се грижа аз за природата. Слънцето не чака да го накитя и да подпаля неговия огън.
към текста >>

11. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

в 8 часа сутринта всичките са били поканени да се явят при една от парижките порти, отгдето бавно ги повеждат към мястото, където ще бъдат правени опитите.
2.Намиране на заровени метали и указвания какви са тези метали. 3.Намиране на подземни потоци и определяне на тяхното направление, дълбочина, широчина и качество (са ли минералите радиоактивни и пр.) 4.Отделяне скритите метали. Ръководството на опитите се поверява на Арманд Вирè, който намира по-точни планове, взети от общината и никому неизвестни някои подземни галерии от кариери, които външно от повърхността абсолютно не могат да бъдат разпознати. При това освен него лично, никой друг до деня на опитите не знае избраното место (нито другите членове от комисията). На 27 март 1923 г. в 8 часа сутринта всичките са били поканени да се явят при една от парижките порти, отгдето бавно ги повеждат към мястото, където ще бъдат правени опитите. В уречения час се явяват около 20 души практици, работещи с пръчката и към журито се присъединяват като официални правителствени делегати от министерството на земеделието, директорът и двама члена на научния институт при същото министерство. Доста учени мъже, журналисти и любопитни попълват шествието. Като стигат до определения пункт, шествието спира и биват поканени тия от практиците, които могат да намират подземия и да определят очертанията им, да излязат напред. Излизат четирима души. Съобщава им се, че ще бъдат викани по ред.
към текста >>

При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина.
По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр. във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.). При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина. Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.). За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса.
към текста >>

12. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Вместо трептящия пламък, който Агни запалвал сутрин на изток, там се издигало едно ярко огнено кълбо, чиято сияйна усмивка, разливала хилядоцветни трептящи лъчи, които будели в сърцето нова радост и музика.
Цветята добивали нови багри, нова красота и техният дъх ставал омайно хубав. Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те започвали да се обичат, славели небето и пеели химни на великата любов. „Защото идела тяхната богиня, изгрявало и тяхното слънце, разцъфвала тяхната душа, но хората не знаели това...” * След една тиха нощ, пълна с омая и трепет, необикновената песен на ранните птички събудила жителите на земята. Бил първият ден на пролетта, когато красотата облича своята цветна премяна и посреща с китна усмивка новата година. Удивление и възторжена радост заиграла в сърцата на всички, когато отправили поглед към изток. Вместо трептящия пламък, който Агни запалвал сутрин на изток, там се издигало едно ярко огнено кълбо, чиято сияйна усмивка, разливала хилядоцветни трептящи лъчи, които будели в сърцето нова радост и музика. Хората се трупали по стъгдите на групи и гледали как бавно се издига горящото кълбо. Велика радост се носела по цялата земя. Светлото кълбо се издигнало високо над главите им и пращало по-обилна светлина и по-голяма топлина, отколкото Агни. То бавно почнало да преваля на запад и когато вечерта приближило пак хоризонта, тиха скръб свила всички сърца. Най-после то се скрило и огънят на деня угаснал.
към текста >>

13. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Обикновено газенето в жаравата трае от 10 до 15 минути." Когато вече жаравата захваща да загасва, тогава се разотиват по къщята си, дето на сутринта през целия ден ядат, пият и лежат, а вечерта при захождането на слънцето, пак наклаждат такъв огън на мегдана и тогава пак или същите или други някои ги прихваща, та влязват в жаравата със същите обрядности.
Една бабичка ще дойде при него с ручка тамян да кади около него, и като се съблече тъй да остане само по риза и бели гащи, бабичката му подава една икона св. Константин дървена и голяма колкото четвъртина от голям печатен лист хартия, с дръжка отдолу и обнизана със сребърни синджири и ризни бабки. „Като вземе иконата, прихванатий става като луд, захваща да се клати насам натам и да се полюлява на дясно и наляво, подскача и играе без такт. Подир такова едно кратко предисловие, при думкането на тъпаните, нагазя в разстланата жарава, кръстосва натам насам, тропащ и подскачащ, после излязва от жаравата и ходи тук там, та обикаля повън, като се клати, полюлява и играе пак както по-напред, а бабичката го следи с ручката и най-после или се връща пак в жаравата, та я кръстосва веднъж, дваж, или си отива право у дома си, като предава иконата на бабичката". Според Славейков, някога играят в огъня по 10 и повече души между които повече жени и то най-вече моми. Обикновено газенето в жаравата трае от 10 до 15 минути." Когато вече жаравата захваща да загасва, тогава се разотиват по къщята си, дето на сутринта през целия ден ядат, пият и лежат, а вечерта при захождането на слънцето, пак наклаждат такъв огън на мегдана и тогава пак или същите или други някои ги прихваща, та влязват в жаравата със същите обрядности. Това е следвало някога седем нощи наред и така се е свършвал сборът им". През 1891 г. С. Русев *) дава някои нови подробности : *) Сп. Гайда III, брой 12, стр, 194-5. *) Статията е препечатана в „Българска христоматия" на Ив.
към текста >>

14. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато сутрин ни погледнат твоите устремени, прелестни очи, в душата ни затрептява тихата, неземна радост по тебе – любимец на света и живота, който ти струиш на вси страни, докосва живота в нас и пробужда заченките на нещо ново, което езикът на земята не може да изкаже.
Из „Приказки и песни" ГЕОРГИ СЕВЕРОВ 1. Слънцето Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно, що раздираш мрачината със своята блестяща колесница. Поклон пред тебе живо, огнено сърце, кръвта на което се струи в нашите жили. Когато сутрин ни погледнат твоите устремени, прелестни очи, в душата ни затрептява тихата, неземна радост по тебе – любимец на света и живота, който ти струиш на вси страни, докосва живота в нас и пробужда заченките на нещо ново, което езикът на земята не може да изкаже. С радост те гледат очите ни вечно млад и неуморим! С радост се протягат ръцете на младенецът към тебе и малкото цветче те дири с неизразим копнеж да изсушиш с твоята целувка брилянтната сълза, която нощта е оставила на неговото чело. Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния! Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец.
към текста >>

Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор.
Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния! Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец. От памти векове гори твоят плам и твоята любов и неугасим ще бъде, защото Вечният люби чрез тебе, Той гледа през твоето око. Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя. Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор. Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път! Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа !
към текста >>

На сутринта, когато слънцето заля света със своята радостна виделина, когато се въздигна модрият ден и когато, набрал в душата си семенцата на великата мъдрост, чужденецът превали хълма, зад който остана белият каменен град, разбра че най-велико е любовта.
Това е венецът, който осмисля живота. Странникът дълго мисли. В душата му прорастваше като млад стрък онова, което бе посято. Той се вгледа добре в живота и потърси да сглоби свещената дума. Дълго гледа вечерта в звездите, мисли за малката птичка, за душата, за сфинкса и заспа в унес. На сутринта, когато слънцето заля света със своята радостна виделина, когато се въздигна модрият ден и когато, набрал в душата си семенцата на великата мъдрост, чужденецът превали хълма, зад който остана белият каменен град, разбра че най-велико е любовта. И стана му изново радостно, светло широко. Той почувства, че девет звезди огръха в неговото небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово. Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта. Вечерта, когато нощта го свари изново в път, той седна да почине. Погледът му се отправи неволно към небето.
към текста >>

15. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

наблюдавах и излагам следното: Още от сутринта започнаха да идват гости от съседните села и градове.
Константин и Елена и излагам всичко тъй както съм го наблюдавал и проучил.Тази година на 5.V. в с. Кости дойдоха само нестинари от село Вургари, които бяха посрещнати извън село с икони и гайди от три костенски нестинарки. Властта не им позволи да играят. На 3.VI. наблюдавах и излагам следното: Още от сутринта започнаха да идват гости от съседните села и градове. Събра се много народ. Сбора стана сред селото на мегдана пред църквата, където към 7 ч. и 35 м. след обяд накладоха огън. Дърва за огъня донесоха от конака.
към текста >>

16. ВЕСТИ Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

II Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа пътя ми със светлина.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА І Животът ми беше сън и пътят ми беше тъпа тъга, както на всички обикновени хора, когато бях между тях. И аз помня колко печален е животът там. Те се срещат и живеят по лицето на земята без да се познават, през очите им гледа само тъга и всеки вижда чудовище и враг в лицето на другия. Аз зная каква голяма тъга е животът на обикновените и колко много са враговете на живота им. Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт. II Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа пътя ми със светлина. Аз погледнах нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми. В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги. Аз минавах из гората с радостта си и тя милваше цветята с погледа си. – Като мечта са красиви лицата им, а погледът им е чист като синевината на небето, – викаше радостта в сърцето ми. Те разливаха щедро парфюма си из въздуха за мене и аз познах колко много са богати цветята.
към текста >>

17. Из „Книга на любовта от Бо-Ин-Ра Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Олга Славчева Из сбирката „Сутринни лъчи” І КАНДИЛА Сърцето си да бе превърнал на светило човекът тук в световната тъма, да пламне то, макар и кат кандило, не би било тъй тъмно във света.
Олга Славчева Из сбирката „Сутринни лъчи” І КАНДИЛА Сърцето си да бе превърнал на светило човекът тук в световната тъма, да пламне то, макар и кат кандило, не би било тъй тъмно във света. Горящите кандилца би се сбрали от цял свят с хиляди на брой, във пламъци свещени би горяли и всеки тук нашел би пътя свой. Осветен път от хиляди светила! О, светли път към небеса, сърца, запалени кандила, о, храмове на любовта! II ТИ Птиченце край мене ли прехвръкне, горски лист от вятър ли шуми — трепвам аз, душата ми настръхне — мисля си, дали не ще си Ти?... Образи ли гледам в небесата, нежни сенки в синия ефир — Теб, незнайни, виждам в зората, Ти изпълваш сявга моят мир.
към текста >>

18. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те постилат до главата си една нова кърпа и като станат сутринта гледат, какво има на нея.
РУСАЛЦИ (От окултно гледище) Седмицата след Спасовден (св.Троица) се нарича Русалска неделя или Русалия. Тогава жените не перат, не месят и не работят, за "да не ги бъхтят русалките". (Търновско) На русалска сряда болните, които линеят и чезнат, без да им се е намерил лек и без да им са помогнали баяния, бива да пренощуват на ливадите, дето расте цветето росен. Те постилат до главата си една нова кърпа и като станат сутринта гледат, какво има на нея. Ако се намери там някоя тревица, вярват, че от нея ще оздравеят и си я набират. Ако се намери пък тресчица, или суха шумка, ще умрат. Все от тая трева росен набрана срещу Спасовден, като я варят и се поливат три сутрини наред, безплодните жени зачевали. В Панагюрище нямат росен в своето землище, та са принудени да ходят далече, на едно самодивско място. Там болните прилягат до някои шубрак, като вържат на него червен конец с парà и като турят под него чаша с вода и питка, намазана с мед.
към текста >>

Все от тая трева росен набрана срещу Спасовден, като я варят и се поливат три сутрини наред, безплодните жени зачевали.
Тогава жените не перат, не месят и не работят, за "да не ги бъхтят русалките". (Търновско) На русалска сряда болните, които линеят и чезнат, без да им се е намерил лек и без да им са помогнали баяния, бива да пренощуват на ливадите, дето расте цветето росен. Те постилат до главата си една нова кърпа и като станат сутринта гледат, какво има на нея. Ако се намери там някоя тревица, вярват, че от нея ще оздравеят и си я набират. Ако се намери пък тресчица, или суха шумка, ще умрат. Все от тая трева росен набрана срещу Спасовден, като я варят и се поливат три сутрини наред, безплодните жени зачевали. В Панагюрище нямат росен в своето землище, та са принудени да ходят далече, на едно самодивско място. Там болните прилягат до някои шубрак, като вържат на него червен конец с парà и като турят под него чаша с вода и питка, намазана с мед. Ако болният ще оздравее, на заранта ще намери в чашата зелен лист от росена; ако ли няма да оздравее, в чашата му ще падне суха шумка, ако пък ще умре – няма да има в чашата нищо. През Русалската седмица в северна България ходят т.н. Р у с а л ц и или К а л у ш а р и.
към текста >>

19. Един факир в Париж - Реймонд Но Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца, живее душата ми.
С голяма мъка отивах по пътя на незнанието, когато сърцето ми започна да бие тревога. Аз се спрях и попитах сърцето си, какво иска. – Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна светлина подобна на лунен лъч, който играе по седефа на мидена черупка? Не, рекох аз и започнах да се взирам в мрака. Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах. Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца, живее душата ми. Но тя ще дойде тук през времето на великите дни. Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е мрак. Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия. Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест. Тогава цветята ще бъдат свещени, защото са мечта на херувимите и децата няма да ги късат.
към текста >>

20. Книжнина Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

"Едно семейство сутрин, обед и вечер при ядене туряло и сладко на масата.
Но този ритъм се забелязва само денем, т.е. когато има денем отлив те излизат, а при прилив изчезват в пясъка. Опитът с тая двуразделка е много важен, защото показва, че в растенията срещаме съшия ритъм, който наблюдаваме у животните. Горното явление се казва жизнен ритъм Но има случаи, когато нямаме прост жизнен ритъм, но ,,aсоциативна памет”. Такъв е случаят при следния пример с пчели. "Едно семейство сутрин, обед и вечер при ядене туряло и сладко на масата. Една пчела от съседен кошер дошла случайно да посети масата, когато било сложено сладкото На другия ден тя била последвана от много свои другарки и след това идвали редовно в часовете, когато слагали трапезата – сутрин, обед и надвечер Сладкото изключили от обедното ядене... Тогаз пчелите съвсем престанали да идват в този час и идвали само сутрин и вечер, а след обяд към 4 - 5 часа. Подобни наблюдения сме правили с врабчетата. Всяка сутрин децата, на едно семейство слагали на външната страна на прозорците трошици хляб. Идвали врабчета за тях. Те се научили и след сoвa всяка сутрин идвали още преди поставянето на трошиците и тропали на стъклото.
към текста >>

Една пчела от съседен кошер дошла случайно да посети масата, когато било сложено сладкото На другия ден тя била последвана от много свои другарки и след това идвали редовно в часовете, когато слагали трапезата – сутрин, обед и надвечер Сладкото изключили от обедното ядене... Тогаз пчелите съвсем престанали да идват в този час и идвали само сутрин и вечер, а след обяд към 4 - 5 часа.
когато има денем отлив те излизат, а при прилив изчезват в пясъка. Опитът с тая двуразделка е много важен, защото показва, че в растенията срещаме съшия ритъм, който наблюдаваме у животните. Горното явление се казва жизнен ритъм Но има случаи, когато нямаме прост жизнен ритъм, но ,,aсоциативна памет”. Такъв е случаят при следния пример с пчели. "Едно семейство сутрин, обед и вечер при ядене туряло и сладко на масата. Една пчела от съседен кошер дошла случайно да посети масата, когато било сложено сладкото На другия ден тя била последвана от много свои другарки и след това идвали редовно в часовете, когато слагали трапезата – сутрин, обед и надвечер Сладкото изключили от обедното ядене... Тогаз пчелите съвсем престанали да идват в този час и идвали само сутрин и вечер, а след обяд към 4 - 5 часа. Подобни наблюдения сме правили с врабчетата. Всяка сутрин децата, на едно семейство слагали на външната страна на прозорците трошици хляб. Идвали врабчета за тях. Те се научили и след сoвa всяка сутрин идвали още преди поставянето на трошиците и тропали на стъклото. Това ние само констатирахме.
към текста >>

Всяка сутрин децата, на едно семейство слагали на външната страна на прозорците трошици хляб.
Горното явление се казва жизнен ритъм Но има случаи, когато нямаме прост жизнен ритъм, но ,,aсоциативна памет”. Такъв е случаят при следния пример с пчели. "Едно семейство сутрин, обед и вечер при ядене туряло и сладко на масата. Една пчела от съседен кошер дошла случайно да посети масата, когато било сложено сладкото На другия ден тя била последвана от много свои другарки и след това идвали редовно в часовете, когато слагали трапезата – сутрин, обед и надвечер Сладкото изключили от обедното ядене... Тогаз пчелите съвсем престанали да идват в този час и идвали само сутрин и вечер, а след обяд към 4 - 5 часа. Подобни наблюдения сме правили с врабчетата. Всяка сутрин децата, на едно семейство слагали на външната страна на прозорците трошици хляб. Идвали врабчета за тях. Те се научили и след сoвa всяка сутрин идвали още преди поставянето на трошиците и тропали на стъклото. Това ние само констатирахме. Но както казахме, това е асоциативна памет и не трябва да се бърка с жизнения ритъм.
към текста >>

Те се научили и след сoвa всяка сутрин идвали още преди поставянето на трошиците и тропали на стъклото.
"Едно семейство сутрин, обед и вечер при ядене туряло и сладко на масата. Една пчела от съседен кошер дошла случайно да посети масата, когато било сложено сладкото На другия ден тя била последвана от много свои другарки и след това идвали редовно в часовете, когато слагали трапезата – сутрин, обед и надвечер Сладкото изключили от обедното ядене... Тогаз пчелите съвсем престанали да идват в този час и идвали само сутрин и вечер, а след обяд към 4 - 5 часа. Подобни наблюдения сме правили с врабчетата. Всяка сутрин децата, на едно семейство слагали на външната страна на прозорците трошици хляб. Идвали врабчета за тях. Те се научили и след сoвa всяка сутрин идвали още преди поставянето на трошиците и тропали на стъклото. Това ние само констатирахме. Но както казахме, това е асоциативна памет и не трябва да се бърка с жизнения ритъм.
към текста >>

21. Списанието PDF Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ИзворовГеорги СеверовСиневина – ЗаркоРазказ на потока – ЦветанИсавар – стихове – Д.Б.Из сбирката „Сутринни лъчи” – Олга СлавчеваИз „Книга на любовта" от Бо-Ин-РаНа изток живее светлината – Бо-Ин-РаОомотоЖитно зърноВестиКнижнина СЪДЪРЖАНИЕ НА СЕДМА И ОСМА КНИЖКИ 1.
Мисли за ученика. Вести. СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕТА И ШЕСТА КНИЖКИОриентиране спрямо вечното – Георги СеверовПроизхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό – К. К.В хармония със законите на живата природа – Б. БОЕВМъчение,труд, работаНяколко думи за значението на окултната биология – Б. Б.Окултна педагогика – В.В.Природосъобразни методи – Г. ИзворовГеорги СеверовСиневина – ЗаркоРазказ на потока – ЦветанИсавар – стихове – Д.Б.Из сбирката „Сутринни лъчи” – Олга СлавчеваИз „Книга на любовта" от Бо-Ин-РаНа изток живее светлината – Бо-Ин-РаОомотоЖитно зърноВестиКнижнина СЪДЪРЖАНИЕ НА СЕДМА И ОСМА КНИЖКИ 1. Бог на живите 2. За живата вода – Д. Стоянов 3. Физическото възпитание – Д. Б. 4. Русалци. 5.
към текста >>

22. Перспективи за едно ново знание Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Един важен въпрос, за който само ще поменем без да го развиваме е: че лекуването и изобщо въздействието на слънчевата светлина е по-ефикасно сутрин, до обед.
Ако той още има сила над хората, то е защото се намираме в ранните зори на една велика пробуда на човешкото съзнание, защото още нейните птици мълчат, не са запели и защото още мнозина спят... Безплодни са думите неоживени от опит. Човек трябва сам да опита нещата. Той трябва сам например да изживее ония мънички вътрешни освобождения от страшната хипноза на града, които носят слънчевите изгреви, ранните пролетни разходки, за да разбере колко малко знаем ние за слънцето – толкова малко, че и да се сбереше всичкото ни знание ведно, не би могло да образува един мъничък слънчев лъч, който пада върху неразцъфналата пъпка на един цветец и извършва тихото чудо на неговото разпукване... Върху психичното действие на слънчевата светлина вече се правят изследвания и има писано по него. По е явно и достъпно за изследване, поне за днес, физиологичното ù действие, което напоследък се изследва и под влияние на което започва да се оформя особен дял в терапията – така наречената хелиотерапия. Макар че – би могло да се каже – изследванията се намират още в рудиментарно състояние. Един важен въпрос, за който само ще поменем без да го развиваме е: че лекуването и изобщо въздействието на слънчевата светлина е по-ефикасно сутрин, до обед. Този въпрос е по-подробно разгледан в книжката: „Живите сили в природата”, където са изложени и научните основи за влиянието на слънчевата светлина върху човека. Извор на изобилен живот, слънцето не само го раздава на всички твари, а и непрекъснато ни учи каква велика притча е животът, притча на Бога, която всички същества – от най-малкото до най-голямото – непреривно разгадават. Г.
към текста >>

23. Из „Fruchtlese“ – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Те стояха мълчаливи, мъртви сякаш и по тях не трепкаше играта на сутринния лъч.
От тоя ден разбрах защо съм роден. Кой те прати при моя прозорец в ранния час? На слука ли изсвири утринния зов, и знаеше ли ти, че той подсеща за това, че нощта е сбрала своите крила и синята усмивка на деня ни чака да отворим прозорците на душната си стая? Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта!... Аз имах много накити в своята стая. Те стояха мълчаливи, мъртви сякаш и по тях не трепкаше играта на сутринния лъч. Сега те оживиха, и по тях се движи седмобаграта дъга. Имах много книги, но никоя от тях ми не показа, това което видях написано върху лицето на утрото, през което ме извика гласът на твоето приветствие. Аз често те виждам в своите сънища, виждам те сред дърветата на миризливата градина, сред цветовете на пролетта и ми се струва, че твоята песен я подеха всички птици. Твоята ръка разклаща кичестите клони, когато вървя низ тях, твоята ръка изсипа куп от бели цветове на вишната връх мене. От тоя ден аз чакам те буден всяка утрин.
към текста >>

24. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Сутрин небето е ясно, към обяд се явяват мъгли, след обяд облаци, а надвечер проливен дъжд със светкавици и гръмотевици.
Същото се отнася и до луната. Перестите облаци изобщо показват влошаване на времето 86 на сто и то за 24 часа. Но вън от това и при дъждовете се забелязва тая периодичност, която се оказа, че се намира в зависимост от видимото движение на слънцето. Така напр. в пояса на тишината всеки ден вали. Сутрин небето е ясно, към обяд се явяват мъгли, след обяд облаци, а надвечер проливен дъжд със светкавици и гръмотевици. На другия ден се повтаря същото. Понеже слънцето в една година минава два пъти над екватора, то и затова там всяка година има две дъждовни и две сухи времена- Там започват дъждовете, когато слънцето се приближава до тропика на Рака и спира, когато се отдалечи. Същото е и с тропика на Козирога. По-нататъшните наблюдения установиха, че изобщо и в климата на разните страни съществува една периодичност. Напр. забеляза се, че има известни „сухи и гладни" години, след които идат дъждовни и плодородни.
към текста >>

25. Гласове в планината – Georg Nordmann Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако сутрин или през деня се виждат облачета, а привечер се образуват вълнесто пластести облаци, то през нощта ще има буря. 11.
Ако вълнестите облаци се движат в посоката на вятъра, то с голяма вероятност да очакваме поправяне на времето. 6. Ако високо има неподвижни разкъснати облаци и с неправилна форма и нямат връзка с минаващите по-ниско вълнести облаци - показва продължаване на хубавото време. 7. Когато вълнестите облаци вечер не заминават, не се разнасят - разваляне на времето или дъжд. 8. Когато вълнестите облаци много нараснат във форма на големи планини, а основата им е хоризонтална и няма равномерен вятър, то трябва да очакваме буря с дъжд. 9. Когато такъв много високовълнест облак се обръща в пороен или дъждовен, на който на горната част се разделят четкообразно перести облаци или около горната част на които се разпростират гъбообразно такива облаци, то при голяма абсолютна влажност трябва да се очаква град. 10. Ако сутрин или през деня се виждат облачета, а привечер се образуват вълнесто пластести облаци, то през нощта ще има буря. 11. Когато пролет, лято и есен през деня има отделни облаци, които привечер се изгубват - означава постоянно сухо и ясно време. 12. Когато слънцето захожда зад еднообразна ниска облачна над хоризонта стена, над която не се виждат перести или пластисто перести облаци, то по тези признаци никак не може да се съди за дъжд или промяна на времето през нощта. 13. Ако над вълнести облаци високо преминават перести, даже барометърът ако на показва спадане, то времето ще бъде много непостоянно. 14. Приближаване пороен облак, ако долната му повърхност почне да става гроздовидна, валчести, гъсто натрупани едни върху други изпъкналости, това показва, че няма да има буря и облаците ще се разпръснат без да има значителен дъжд. Повечето от тия указания проф.
към текста >>

Осите от сутрин се явяват и хвъркат на открит въздух.
Но ние още не знаем механизма на това явление и ред други подобни. Навярно и тук въпросът ще се отнесе до известна чувствителност на някои растения към развиващите се пред дъжда електрически колебания. Тая чувствителност, ние я намираме още по-силно изразена в животните. Нека разгледаме насекомите. При хубаво време комарите се вият на „стълб." Същото правят и мушичките. Осите от сутрин се явяват и хвъркат на открит въздух. Паяците на открит въздух плетат паяжините си. Сутрин те стоят в средата на паяжините си и ги друсат или нощем строят нови паяжини. Особено по направление към запад. Промяната на времето паякът може да предскаже няколко дни напред и то даже и видът на тая промяна. Също при бавно изтъкаване на паяжините си и когато усърдно чисти нишките си - знак за добро време.
към текста >>

Сутрин те стоят в средата на паяжините си и ги друсат или нощем строят нови паяжини.
Тая чувствителност, ние я намираме още по-силно изразена в животните. Нека разгледаме насекомите. При хубаво време комарите се вият на „стълб." Същото правят и мушичките. Осите от сутрин се явяват и хвъркат на открит въздух. Паяците на открит въздух плетат паяжините си. Сутрин те стоят в средата на паяжините си и ги друсат или нощем строят нови паяжини. Особено по направление към запад. Промяната на времето паякът може да предскаже няколко дни напред и то даже и видът на тая промяна. Също при бавно изтъкаване на паяжините си и когато усърдно чисти нишките си - знак за добро време. Ако преплита нишките на паяжината си с нови нишки, ще има вятър. При това, ако бързо работи - вятърът ще бъде още същия ден.
към текста >>

Ако пчелите сутрин не излизат рано или ако почнат рано да се връщат на големи групи - ще вали.
Исоквал който като пленник през 1781-1795 год., наблюдавайки своя другар в килията си - един паяк - по него той тъй добре познавал времето, че предсказал големите студове на френската армия, които студове ще замразят реката и тая армия ще може да я премине и спаси Холандия. Някой паяк може да предскаже няколко дни наред промяната на времето. Изобщо днес се счита, че между насекомите най-точно предсказват атмосферните колебания паяците. Други насекоми които имат същите прояви са мухите и комарите. Когато те жилят или хапят силно и упорито се въртят около другите животни и силно бръмчат - ще вали. Ако пчелите сутрин не излизат рано или ако почнат рано да се връщат на големи групи - ще вали. Подобни предчувствия в по-голяма степен имат мравките, пеперудите и пр. Мравките напр. при силен дъжд се крият и запушват входовете на мравуняците си. От нисшите животни, особено водните, голяма роля в прогнозата на времето имат раците. При лошо време те изпълзяват из дупките си.
към текста >>

26. Живи барометри – Добран Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ще го окича с най-любимите си цветя и когато сутрин слънцето го обсипе със снопове лъчи росните капки по цветята ще се обърнат на разноцветни рубини".
ЗАРОВЕНИТЕ ТАЛАНТИ Когато ме събуждаше и приспиваше младостта, аз живеех при езерата на бедните и не мислех за нищо друго, освен за моето езеро. „Ще запазя чисти водите му, за да мога винаги да виждам в него отразена синевината на небето. Наоколо по бреговете му ще посадя бели люляци, а близо до водите му ще изобилствува с момина сълза. Ще го окича с най-любимите си цветя и когато сутрин слънцето го обсипе със снопове лъчи росните капки по цветята ще се обърнат на разноцветни рубини". Така си мечтаех аз, когато ме събуждаше и приспиваше младостта и не мислех за нищо друго, освен за езерото си, което беше огледало на сърцето ми. Един ден покрай моето езеро минаха двама от съседите ми, на които езерата се бяха обърнали на блата. Те хвърлиха по един камък в езерото ми и като видяха, че се размътиха водите му, изсмяха се и рекоха: „Плитко е". Аз пламнах от гняв и им рекох: „никак не е добро това, което правите. Оставили сте да се обърнат езерата ви в блата, па и на другите пакост правите." Те се изсмяха и си отидоха.
към текста >>

Една сутрин при зори стоях на брега на морето и гледах пределите на водите му.
Аз вървях по стъпките на онзи, който ме водеше и гледах живота на всички онези, които нямаха нито посока, нито път и сърцата им не познаваха любовта. „Удряйте, блъскайте, убивайте тази сган, която ни пречи да намерим щастието", викаха силните и безмилостно тъпчеха своите подобни. ,,Ах, това е жестокост, това е неправда, зверове са това", викаха слабите. „Всичко ще се обърне на хаос както всичко е произлязло от хаоса", говореха онези, които носеха духа на отрицанието и техните мисли не бяха нищо друго, освен хаос. Те се наричаха учени и макар, че се ползват с уважение и от силни и от слаби, вършат най-голямата пакост, защото говорят: „Идеал, нравственост, милосърдие честност, всичко това са предразсъдъци, защото всичко изчезва след смъртта". Една сутрин при зори стоях на брега на морето и гледах пределите на водите му. Леко се вълнуваше морето, подобно гърдите на млада девойка, когато има в сърцето си пролетни мечти. ,,Сине мой, рече този, който ме водеше, ето, скръбта, потопи сърцето ти в разтопено желязо и ти вече виждаш в дълбочините на царството ù. Кажи какво има в дълбочините на морето? " И аз погледнах в дълбочините на морето и видях милиарди заровени таланти. „Ах, извиках аз в удивление.
към текста >>

27. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора.
Грешник съм; деди, прадеди и аз човеци не станахме; ям, пия, но съм станал като свиня; прости ми, че не мога да използувам благата които Си ми дал". И какво казва Христос? Този човек, който съзнава грешките си, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея. Как може да бъде това? Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи, нищо не работят, а само бистрят политиката, обществения живот. Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора. И така, в типовете на фарисея и митаря Христос е дал два противоположни полюса. Следователно, трябва да се вземе доброто от единия и от другия и да се създаде новият тип, третият тип на християнина, на Новия човек. Защото истината не е нито в единия полюс, нито в другия, а в средата: и трябва да се вземат добрите черти на фарисея, неговият отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозност, вътрешно съзнание да познава грешките си и стремежа му да изправи живота си. Чрез притчата за фарисея и митаря Христос пита: „Кой е най-правият начин, по който можем да принесем молитвата си пред Бога"? Тази молитва Той подразбира в обширен смисъл – в полза на обществения живот.
към текста >>

28. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Сутрин, веднага след първата песен на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце.
МОЛИТВАТА НА НАЙ-ЧИСТИЯ ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ В продължение на няколкото месеца, в които Рамзес изпълняваше длъжността на Вицекрал в долен Египет, неговият свещен баща повече и повече се разболяваше. Наближаваше моментът, в който господарят на вечността, събуждащ радост в сърцата, монархът на Египет и всички страни, които осветява слънцето, щеше да заеме място между своите високоуважавани предшественици, в катакомбите на Тебите, които лежат отвъд града Тебои. Могъщият, който раздава живот на подведомствените си и има право да отнема на съпрузите техните съпруги, не беше още съвсем стар. Но тридесетгодишното царуване така го умори, че той сам вече желаеше да почине и да намери своята младост и хубост в „Неточната страна", където всеки Фараон без скърби управляваше вечно народи така щастливи, че никой никога не искаше да се върне оттам. Още преди половин година Светият Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост, върху който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят. Сутрин, веднага след първата песен на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце. Фараонът тогава ставаше от леглото и се окъпваше в златна баня. После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове. По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис. Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след молитвата на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ. Когато негова святост се убеждаваше, че Озирис наново е без дефект, той изтегляше статуята от леглото, окъпваше я, намяташе я със скъпоценни облекла и я поставяше върху малахитов трон, накадяваше я с парфюми.
към текста >>

Това беше твърде важна церемония: ако някоя сутрин членовете на Озирис не бяха се сраснали, това би било знак, че голяма опасност застрашава Египет, ако не цял свят.
Фараонът тогава ставаше от леглото и се окъпваше в златна баня. После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове. По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис. Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след молитвата на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ. Когато негова святост се убеждаваше, че Озирис наново е без дефект, той изтегляше статуята от леглото, окъпваше я, намяташе я със скъпоценни облекла и я поставяше върху малахитов трон, накадяваше я с парфюми. Това беше твърде важна церемония: ако някоя сутрин членовете на Озирис не бяха се сраснали, това би било знак, че голяма опасност застрашава Египет, ако не цял свят. Възкресил и облякъл Бога, Негова святост оставяше вратата на черквицата отворена, за да протече благодат върху цялата страна. Същевременно той определяше свещеници, които през целия ден трябваше да пазят светилището не толкова от злата воля на хората, отколкото от тяхната несериозност. Често се случваше, че лекомислен смъртен много приближил се към най-святото място да получи невидим удар, който го поваляше в безсъзнание, дори мъртъв. След службата, Господарят, заобиколен от пеещите свещеници, отиваше в голямата трапезария, където имаше фотьойл за него и малка маса и деветнадесет други маси пред деветнадесет статуи, представляващи деветнадесеттях династии. Когато монархът сядаше, дотичваха млади момчета и момичета със златни табли, върху които имаше месо, баници и кани с вино.
към текста >>

29. Пролет. Злато – Georg Nordmann Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя заспива, когато Ти ù говориш и цветето, което ù даваш сутрин се изплъзва из ръцете ù и пада в праха.
Кой може да ми каже, какво съм аз най-сетне? " ,,Не се отчайвай, малко, боязливо същество. Близка е бляскавата зора, когато ще узнаеш цялата и ще прелееш своя малък живот в общия живот." ІІІ Тя е още дете, Господарю мой. Тя тича около Твоя палат и иска да играе с тебе като с играчка. Тя не обръща внимание, когато косата ù се разпилява и небрежно дрехата ù се влече в праха. Тя заспива, когато Ти ù говориш и цветето, което ù даваш сутрин се изплъзва из ръцете ù и пада в праха. Но когато завилнее бурята и мрак покрие небето, тя е бедна; куклите ù лежат разтрошени на земята и тя вика в отчаяние към Тебе. Тя се страхува, защото мисли, че не умее да те слуша. Но ти с усмивка я чакаш да свърши играта си. Ти я познаваш. Детето, което стои в праха, е Твоя избрана невеста.
към текста >>

30. Пролетта на свободния – Иедидия Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Georg Nordmann I ПРОЛЕТ Всяка сутрин в песните на пролетта ние можем да научим нещо от великата мъдрост на живота.
Georg Nordmann I ПРОЛЕТ Всяка сутрин в песните на пролетта ние можем да научим нещо от великата мъдрост на живота. Лъчите на слънцето, багрите на росната капка и възторжените гласове на птичките имат от мъдростта на вековете, която мъдрост дирим в книгите и строгите писания. Вървях веднъж из гората, спирах се по полянките, гледах дърветата и захласнат в шепота на листята загубих една голяма книга, що носех в ръце. Душата ми се натъжи. Дълго време ходих безутешно да я търся, защото тя носеше в себе си слова на мъдрост и след като я не намерих, седнах до стъблото на един стар бук и се отдадох на своята тъга. Гората беше пуста, нямаше никой да ме утеши.
към текста >>

И неговото безмълвно присъствие ме утешаваше в скръбта по книгата със старите, мъдрите символи... Всяка сутрин в песните на пролетта ние можем да научим нещо от великата мъдрост на живота, която крият вековете в тъмните си пазви!
Разбрах къде е написана мъдростта: по листата, по небето, в песните на птиците, в тайнственото шумолене на стария лес. Пролетта ме утеши! Никога не ще забравя тоя час, когато тя изпрати своите пратеници да продумат на сърцето ми. Някой мълчеше потънал в размисъл в дълбините на леса. Очите ми го не видяха, но аз усещах диханието Му. И неговото безмълвно присъствие ме утешаваше в скръбта по книгата със старите, мъдрите символи... Всяка сутрин в песните на пролетта ние можем да научим нещо от великата мъдрост на живота, която крият вековете в тъмните си пазви! ІІ ЗЛАТО (Спомени от Ачларе) Душата ми е слънце. Слънчеви приказки имам в душата си, мои братя. За вас са те – за часовете след морния ден. Златни са нивята. Злато се люлее в пладнен пек и небето с невидими ръце разлива щедро златен дъжд.
към текста >>

Класовете шепнат златни думи, невидими уста разказват приказки за слънцето, което ни гори в пладнен пек, което сутрин се ражда с химни и потъва вечер там, на запад, със златни, гривести коне.
Четирите годишни времена на нея пеят своите химни. Слънчева песен сега звъни по нея. Нейната мелодия дочуваме, смълчани в часовете на вечерната почивка. Злато разсипано е в полето. Невидими ръце пилеят щедро дарове. Класовете шепнат златни думи, невидими уста разказват приказки за слънцето, което ни гори в пладнен пек, което сутрин се ражда с химни и потъва вечер там, на запад, със златни, гривести коне. Сърцата ни са арфи многострунни. Четирите годишни времена на тях пеят своите химни. Във вечерните часове на размисъл ще ги дочуем, братя мои...
към текста >>

31. ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Действително, нещастни са ония, които се трудят от сутрин до вечер, подтиквани само от желанието за едно малко материално възнаграждение, и цял ден вършат своята работа механически, без радост или интерес.
От движението на една сянка може да се заключава, към коя посока се движи предмета и от къде иде светлината върху този предмет. Така, от малките прояви и случки във физическия живот, банални наглед, наблюдателят може да се поучава, да се развива и да добива нова опитност и духовна светлина. Занаятчията, работникът, чиновникът, земледелецът, щом упражняват занаята си съзнателно, с една мисъл и радост, ще научат много неща, които са първите стъпала нагоре, към по-висши прояви. Като изпълнява своята служба с будност и благодарност, той ще научи именно онова, което не може да се намери в никоя книга, онова, което не може да бъде предадено на друг. В тази книга на живота, опитност всеки трябва да чете и да учи сам. Действително, нещастни са ония, които се трудят от сутрин до вечер, подтиквани само от желанието за едно малко материално възнаграждение, и цял ден вършат своята работа механически, без радост или интерес. Те ще бъдат отговорни за ценната космична енергия, която тече през тях без никаква полза; те са винаги мрачни и недоволни, виждат неприятели и неправда навред. Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа. Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок.
към текста >>

32. И, НАИСТИНА, ТОЙ СТАНА ЦАР - Н. Д. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Аз седя пред моята хралупа и става вечер, и става сутрин... Няма вечери, и няма сутрини нито в града, нито в замъците - само в гората, в планината... Ето, шумоли, Той иде!
Какво има там? - Какво ли няма там! В планината, приятелю, грях не влиза Там е чисто, чисто, чисто. Та какво ли няма там! Говор в мълчанието, светлина в тъмнината, зеленина и простор. Така. Аз седя пред моята хралупа и става вечер, и става сутрин... Няма вечери, и няма сутрини нито в града, нито в замъците - само в гората, в планината... Ето, шумоли, Той иде! Ти можеш да Го видиш, ти можеш да Го похванеш, до тебе е седнал, в тебе говори!... Шуми планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... - Дядо, как шуми планината? - запитах аз. Планината, планината!... Аз Го чувам, аз Го виждам... 50 години живея в планината, и чувам как там шуми... Навсякъде шуми, гората говори!
към текста >>

33. ВЕСТИ И КНИЖНИНА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Една сутрин, когато бяха излезли на високия връх да се пропият от царствената тишина на планината, Учителят му каза: „Днес ние ще се върнем при вашите." Това не учуди младежа, понеже резките промени бяха нещо обикновено тук.
А това беше вярно за всички светове. Това определи вече завинаги неговия път. Минаха времена, резултати от неговите усилия озариха неговата същина и тръпки от щастие полазиха по неговото лице. Всеки ден растеше той в своя характер и онази висока, благородна интелигентност беше преобразила и продължаваше да преобразява неговия образ. Чело, вежди, очи, нос, брада трептяха в чудна хармония. Една сутрин, когато бяха излезли на високия връх да се пропият от царствената тишина на планината, Учителят му каза: „Днес ние ще се върнем при вашите." Това не учуди младежа, понеже резките промени бяха нещо обикновено тук. Бавно през целия ден се спущаха по стръмните склонове на планината и когато слънцето изпращаше последния си лъч, те видяха отново големия град, стигнаха неговите порти, но беше вече съвсем тъмно. Тя бе затворена, чу се леко чукане, но никакъв отговор. Според обичая, след залез, вратата не се отваряше. Така останаха двамата да прекарат нощта под високите стени. Минаха минути, а може би и час, в приятно мълчание.
към текста >>

Тази сутрин царят се беше събудил особено рано.
Нежност обхвана неговата ръка и тя за пръв път леко полази по бузата. Събуди се младежът, бързо се справи със странното си положение и след като учтиво поздрави вратаря, с отмерени леки стъпки се запъти към вътрешността на големия град. Видът и промивните в града от неговото отсъствие не му правеха впечатление. Той беше зает с нещо друго, с нещо съвсем далечно от обикновеното, искаше да си даде равносметка на всичко преживяно в последните моменти. Така той незабелязано се изправи пред двореца на своя татко. Тази сутрин царят се беше събудил особено рано. Той обичаше да става рано, когато утрото обещаваше да бъде хубаво. Едно доволство се четеше на неговото лице. Случайно погледна през прозореца, който водеше км главната порта и видя странника, който разговаряше с началника на войниците, които пазеха входа. Особеното му лице, държанието, всичко му се видя познато. Той удари звънеца и заповяда на влезлия роб да повикат стоящия на вратата младеж.
към текста >>

Сутринта и през целия ден царят не се видя.
Затова, всеки ден виждаме, младият цар, да се откъртва по една клонка от образа на неговия идеал, а тези клонки бяха живи и с остри болки отбелязваха своята смърт, а смъртта на частите носеше смъртта на цялото. Така стана необходимо да признае своята невъзможност. Дълбоки бръчки изрязаха челото му и той се потопи в царството на мисълта и възпоменанията. Спомни си и за двата образа под високите стени на големия град и сълзи за първи път се порониха от неговите царствени очи. Светлата фигура на любимия му Учител отново се изправи пред него, за първи път след онзи момент под високите стени на града - прегърна го и каза: „Дете, ти разбра - Великите неща във вековете се създават. Сутринта и през целия ден царят не се видя. Безпокояха се дворцовите хора, но никой не посмя да похлопа, пазачите твърдяха, че той не е излизал. Дойде вечерта, нощта, ново утро, а вратата не се отваряше и стаята все тиха беше. Реши се да се похлопа. Многократно сториха това, но никакъв отговор. Натиснаха бравата и вратата леко се отвори, тя не беше заключена, тишина цареше и никъде образът на любимия владетел не изпълни пространството, той не бе тук.
към текста >>

34. ОКОТО И НАУКАТА Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Станеш ли сутрин, благодари за живота, който ти е даден и започни работата си с най-малкия капитал, който имаш в себе си.
Ще дойде новият живот, който очаквате и за който мислите. В живота има две състояния: едното е животът на нашето ограничено съзнание, в което ние работим; другото е животът на безграничното съзнание, в което Бог работи. Тези две съзнания са в постоянно съприкосновение. Най-важният въпрос за човека седи в вътрешното обновяване. Чрез този процес той ще намали тежестта, която изпитва върху себе си, вследствие чрезмерните желания, които живеят в него. Станеш ли сутрин, благодари за живота, който ти е даден и започни работата си с най-малкия капитал, който имаш в себе си. Той ще донесе един малък придатък, ще внесе нещо ново, нещо свежо, което ще даде тласък към възвишения, светъл идеал - вечното обновяване!
към текста >>

35. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”.
Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание - разбира се, на по-слаба степен, наречено подсъзнание. Не ще и дума, когато употребяваме думата .съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото. Разширение на съзнанието ,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота". ,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика. През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”. Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на човека, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл. Днешната култура е толкоз потънала в материята, че отношенията ни към природата са механични. Тя се изучава по форма. При по-дълбокото ù изучаване можем да влезем в общение с вътрешния ù живот. Тук важи следният закон: Материалистичното отношение към природата, изучаването само материалната ù страна без духовната, причинява огрубяване на характера, казва Учителят.
към текста >>

36. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Затова, всяка сутрин като ставате, ще благодарите на Бога, задето ви е благословил, дал ви е здраве и таланти да работите и да ги развивате.
Красивите моми, това са красивите образи, които събуждат у човека възвишени чувства и мисли. Сега света се нуждае от красиви моми и момци. Под красиви моми и момци се разбира онзи велик Божествен елемент, който е неопетнен и който носи в себе си безсмъртието. Всички хора искат да бъдат здрави. Това ще бъде само тогава, когато нашата мисъл обхване всички клетки на нашия организъм. Затова, всяка сутрин като ставате, ще благодарите на Бога, задето ви е благословил, дал ви е здраве и таланти да работите и да ги развивате. В Откровението се казва: „И чух цялото създание да слави Бога". Значи, един ден Бог ще примири всички противоречия, и всички хора на небето и на земята ще славят Господа. Тогава всички хора ще станат братя и сестри по новия начин. Казвате: после какво ще правим? - Художници ще станете.
към текста >>

37. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Да си представим една жена, която от сутрин до вечер шие ризи на един търговец.
Той счита за съвестно да вземе пари срещу него, защото то е тъй близко до сърцето му, като че ли в това произведение живее част от собствената му душа. Но същото е и с всяка човешка постъпка, която е извършена от любов. Всека такава постъпка е толкоз свещена, колкото трудът на този художник. Тогаз всяка човешка постъпка ще бъде така красива, ще има такава вътрешна красота, както и в най-хубавите художествени произведения. Този, който работи при новото разбиране на труда, той е вече художник. Да си представим една жена, която от сутрин до вечер шие ризи на един търговец. Нейната работа е еднообразна, тя е апатична км работата си. Счита я за тежко бреме. Срещу тази си работа тя получава нищожна надница. Тя не намира никакъв интерес в своята работа. Върши я по необходимост, по принуждение, за да изкара нещо.
към текста >>

Всяка сутрин, всеки ден, всяка вечер ще ти носи нови откровения, ще ти открива отвътре нови тайни на човешката душа и на живота, които досега не си знаел.
Интензивен живот почва да кипи в него. И всички тези идеи, които ще пълнят душата му, ще му дават радост и сила. Този извор ще блика постоянно. Това е вечното обновяване. Този, който работи при новото разбиране на труда, влиза в закона на вечното обновяване. Всяка сутрин, всеки ден, всяка вечер ще ти носи нови откровения, ще ти открива отвътре нови тайни на човешката душа и на живота, които досега не си знаел. Всъщност будно съзнание, интензивен живот има само този, в който всеки ден му носи една нова мисъл, една нова светлина, един нов подтик, едно ново чувство, които по-рано не е имал. Само когато всеки ден чувствуваме новото, само тогаз сме в контакт с вълната на живота. Инак тя е минала покрай нас, но ние сме били пасивни спрямо нея. Този въпрос има и трета страна. Природата дава своите блага само на тези, които работят в хармония с нейните закони.
към текста >>

38. Псалми за живия Бог – Georg Nordmann Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Oriono СЪЗЕРЦАНИЕ Целуна ми клепача слънчев лъч И със златни струи окото ми погали, Целуна ме и в злато ме окъпа С пълни шепи сутринното слънце.
Oriono СЪЗЕРЦАНИЕ Целуна ми клепача слънчев лъч И със златни струи окото ми погали, Целуна ме и в злато ме окъпа С пълни шепи сутринното слънце. Възторжено чувство сепна ми гърдите Надлъж, нашир изпълни ги със трепет И сякаш ангелско крило душата ми прекоси, И сякаш ангел беше ми на гости.
към текста >>

39. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Една сутрин се упътих към Менилмонтан.
Несръчната ми слугиня разкъса една копринена бродерия, която беше ми подарил един мой роднина от колониите. Тая бродерия беше разкошна работа с красиви краски: тя представляваше букет от прасковени клони с розови цветове, смесени с черешови клони, покрити с бели цветове. Петнадесет дена търсих някого, който да поправи бродерията. Питах на много места, но напразно. Най-сетне ми казаха, че в едно парижко предградие, близо до езерото Сен Фарго живее един антиквар, продавач на разни интересни предмети; и именно неговата жена е могла да поправи тая бродерия. Една сутрин се упътих към Менилмонтан. Намерих улицата и къщата. И понеже видях, че пред тая къща имаше една кола, аз се поразходих малко, додето домакинът се освободи от гостенина. Реших да се върна четвърт час по-късно. При разходката видях, че минават стадо овце, водени от овчар и с две великолепни кучета. Някой до мен се спря, за да гледа като мен кучетата.
към текста >>

40. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И ако всяка сутрин, като ставаш, не се обръщаш км Бога с думите „дай, дай", а работиш, ти няма да бъдеш просяк, а ще бъдеш „служител Божий".
Животът иде от човешкото сърце. Спри се в своя живот, тих бъди и тогава в него, като в чиста вода, ясно ще видиш твоето лице - с омраза ли е покрито, или с измама, с егоизъм или с кокетство. Лицето, това е външната ти дреха, а каква е вътрешността? - Тя е чистото, кристално огледало, в което се оглежда човешкия живот. Чисти ли са мислите и желанията на човека, чисто е това огледало. И ако всяка сутрин, като ставаш, не се обръщаш км Бога с думите „дай, дай", а работиш, ти няма да бъдеш просяк, а ще бъдеш „служител Божий". Тогава вие ще бъдете щастливи, като новородени деца, събудени от сън. Такова беше събуждането на Лазар от смъртта. Христос събуди Лазар и го въведе от земния в небесния живот. Христос отне външната дреха на Лазар, и хората казаха: „Той възкръсна! ' Да, той възкръсна, за да работи за своя Учител.
към текста >>

" Наблизо при вас има един извор, нареден от Учителя, с хубави чешми, чисти и светли, изложени на лъчите на сутринното слънце.
И когато ние се освободим от тялото си, ще занесем във вечността този диамант на сърцето си при Господа и отново ще започнем работата си върху него. Сърцето ще почне да свети от светлината на този диамант. Това е великото, прекрасното във вътрешния живот на човека. Щастието, това е диамантът, който се шлифова във вътрешността на човешкото сърце. Мили приятели, тук вие живеете в една висока атмосфера, обиколени от хубави, каменисти планини, които казват: „Кой може да ви отнеме това благо? " Наблизо при вас има един извор, нареден от Учителя, с хубави чешми, чисти и светли, изложени на лъчите на сутринното слънце. Около вас пък има борови дървета. Всеки клон поглежда нагори, сочи към небето и казва: „Погледни нагоре, там е щастието! " Те дават сила на душата ви, като отправят омразата, злобата и гнева към покой, а погледа повдигат нагоре. Те казват още: „Дойде вече времето да бъдете повикани за новата раса, за расата на щастието." Хората на тази раса ценят хубавото, вършат добро, живеят в Любовта. Те говорят само на един език - езикът на приятелството, или както казва Учителят - на езика на Любовта.
към текста >>

41. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Трябваше тая сутрин да закуся с Андреас.
Това беше първото ми разочарование. Дните ми бяха за щастие твърде много заети, за да се спре вниманието ми за по-дълго време върху това разочарование. След две седмици, минавайки през площада на медицинското училище, видях една нова книга, третираща същия предмет, който аз засягах в книгата си. Прелистих я: това беше копие на моя труд, с изключение на някои незначителни изменения. Разочарованието ми беше същинско, искрено възмущение. Трябваше тая сутрин да закуся с Андреас. Не бях още обмислил, дали да съобщя това на моя издател или да заведа дело. Стигнах до езерото Сен-Фарго с малко закъснение. Беше началото на юли. В предградията всичкият този дребен свят, хората, глупавите или трагичните думи, които чувах, минавайки по пътя - всичко това ме развеселяваше, интересуваше и подновяваше симпатиите ми към народа и възхищението ми пред неизчерпаемата бликаща сила, която той несметно харчи. Едвам стиснах ръцете на Андреас и Стелла и цял погълнат от въпроса си, разправих им за огорченията си.
към текста >>

Има един човек, който е може би много далеч и може би много близо... Този, за когото вие приказвахте, казах аз, мислейки за спътника на Андреас, за когото той ми разказа сутринта.
* * * Когато Андреас млъкна, слънцето беше се доста издигнало и беше вече топло. Той предложи да поспим 1-2 часа след нощната разходка на едно място, избрано от него. След това влязохме при един негов познат селянин чифликчия. След половин час престояване при него, продължихме разходката: Стана дума за отварянето на вътрешното зрение. Аз казах; – Нали има хора, които знаят, които могат? Има един човек, който е може би много далеч и може би много близо... Този, за когото вие приказвахте, казах аз, мислейки за спътника на Андреас, за когото той ми разказа сутринта. Аз не можех да не свържа този спътник със спомена за непознатия, който председателствуваше при погребението на Дезидзриус и за онзи минувач, когото бях срещнал сутринта при първото си поведение у Андреас. Андреас каза: – Труден път, прах, път без сенки, височини, тъмни проходи, дето разбойници простират примки в нощта (и внезапно гласът му прозвуча като удар на виолончело): – и когато краката се окървавят, когато човек се облее с пот, с издрани колене, с празен корем, пак трябва да напредва. – каза той с необикновено съсредоточаване на енергията. МОЛИТВАТА Всеки ще разбере интереса ми, който хранех към тези разкрития на Андреас, като се обърне внимание на обстоятелството, че въпреки многобройните неуспехи; които имах при търсене на истински Учител, бях запазил ентусиазма на младостта си и твърдата увереност в успеха. Тези, които са хранили същото чувство през целия си живот, ще ме разберат.
към текста >>

Аз не можех да не свържа този спътник със спомена за непознатия, който председателствуваше при погребението на Дезидзриус и за онзи минувач, когото бях срещнал сутринта при първото си поведение у Андреас.
Той предложи да поспим 1-2 часа след нощната разходка на едно място, избрано от него. След това влязохме при един негов познат селянин чифликчия. След половин час престояване при него, продължихме разходката: Стана дума за отварянето на вътрешното зрение. Аз казах; – Нали има хора, които знаят, които могат? Има един човек, който е може би много далеч и може би много близо... Този, за когото вие приказвахте, казах аз, мислейки за спътника на Андреас, за когото той ми разказа сутринта. Аз не можех да не свържа този спътник със спомена за непознатия, който председателствуваше при погребението на Дезидзриус и за онзи минувач, когото бях срещнал сутринта при първото си поведение у Андреас. Андреас каза: – Труден път, прах, път без сенки, височини, тъмни проходи, дето разбойници простират примки в нощта (и внезапно гласът му прозвуча като удар на виолончело): – и когато краката се окървавят, когато човек се облее с пот, с издрани колене, с празен корем, пак трябва да напредва. – каза той с необикновено съсредоточаване на енергията. МОЛИТВАТА Всеки ще разбере интереса ми, който хранех към тези разкрития на Андреас, като се обърне внимание на обстоятелството, че въпреки многобройните неуспехи; които имах при търсене на истински Учител, бях запазил ентусиазма на младостта си и твърдата увереност в успеха. Тези, които са хранили същото чувство през целия си живот, ще ме разберат. Андреас ме остави за малко време и четвърт час вървя сам по пътя.
към текста >>

Една сутрин през това време отново се видях с Теофан.
Пристигнал в Бенарес, снабден с всички писма за необходимо въвеждане, тъй че презрението което вдъхваме на ориенталците да бъде само леко недоверие Защото учтивостта на тези хора е една приятна ирония за онзи, които знае истинските чувства спрямо „тези, които ядат крави" - както те ни наричат. В няколко месеца наши виновници или учени не могат да спечелят доверието на един ориенталец; всяка една от двете раси, източна и западна, се смята по-горна. Изпърво се впуснах в изучаването на естествените науки, но от моите опити не достигнах до задоволителни заключения Тогаз предприех пътешествие в Ява, после към равнините, след което се връщах в планините. При второто си пребиваване в Хималаите имах изпити, чието разяснение ми даде после Теофан при четвъртото си посещение при мен. Тъй като знаех да пиша тибетски, получих висок ранг в йерархията и бях помощник на главния астролог в едно селище, наречено Перун Мебру. Една сутрин през това време отново се видях с Теофан. Той имаше все същото лице, както преди 20 години, но изразът на тези черти беше изменен, макар и всички линии на тялото му и всичките му движения да носеха отпечатък на същата свръхчовешка мощ. Теофан ме съгледа и дойде при мене засмян. Хванах ръката, която ми подаде и едно неизразимо чувство ме обхвана, почувствувах се в едно море от светлина, в една кротост и безкрайна сила. От сърцето до върха на пръстите всички клетки на тялото ми трепереха от същото чувство на освобождение, като че ли бях излязъл от дъното на една тъмница на чистия въздух, който облъхва върховете при слънчев изгрев. – Как сте, – ми каза той, – и как е Стела?
към текста >>

42. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Една сутрин Оронций беше станал по-рано, отколкото си беше предписал.
С такова мъчително чувство захвърли младият римлянин Оронций и последната книга от своята грамадна библиотека. Оронций беше висок, строен, около 30 год. мъж, живееше в един от по-крайните квартали на Рим, в една малка, но хубава спретната къща, заобиколена с доста голяма градина, засенчена с породисти дървета, които бяха образували една естествена граница между него и външния свет на удоволствията. В този притулен кът, той беше напълно се отдал на това, да задоволи своята неугасима жажда за знания и дотогава той беше прочел всички по-важни съчинения, с които разполагаше по онова време римската империя, престолът на която тогава беше зает от Нерон. Но всичко това далеч не беше в състояние да го задоволи; той беше недоволен, чувствуваше една празнота, една тягост, като че ли нещо иска да го задуши. Една сутрин Оронций беше станал по-рано, отколкото си беше предписал. Времето беше великолепно: топло, свежо, пролетно утро. В него, без да знае защо, се зароди едно желание за разходка. Когато излезе вън от града по направление към изток, обърна се и зад себе си видя един с особена външност човек. Чертите на лицето му със своите хармонично съчетани форми, дълбокият му проницателен поглед, крепката му стойка вдъхнаха едно чувство на благоговение у Оронций чувство, което никога дотогава не беше изпитвал. Между тях по най-естествен начин се начена разговор от най обикновените.. Разговорът незабелязано премина към отвлеченото, където непознатият така увлекателно говореше, с такъв похват, така убедително, както може да говори само човек, който е проверил и изпитал всичко това.
към текста >>

На другия ден сутринта, когато звездите страхливо бързаха да се скрият от погледа на дневното светило, слънцето, две фигури, приличащи на сенки, бавно и ритмично се движеха по широкия път, що излиза от източната страна на големия град.
– Аз ида отдалеч. от изток, от Индия, Египет. – Ща дойда, искам да дойда с вас, па макар и на край света, възкликна радостно Оронций, като стисна ръката на странника и я доближи до устните си. – Пригответе се утре. Преди да изгрее слънцето, ние ще тръгнем. На другия ден сутринта, когато звездите страхливо бързаха да се скрият от погледа на дневното светило, слънцето, две фигури, приличащи на сенки, бавно и ритмично се движеха по широкия път, що излиза от източната страна на големия град. Това бяха Оронций и странникът. Изгуби се Оронций за дни, месеци и години за своите близки и малкото приятели, които имаше в Рим. Един ден, ден, в който нямаше живот, който да не се радваше на прекрасното синьо небе и на топлите меки лъчи на слънцето, привечер, тъкмо тогава, когато слънцето крачеше вече бързо към нощните си чертози, по пътя, който влизаше от източната страна на Рим, се движеше самотно един пътник. Личеше, че идваше отдалеч. Той имаше бавен, но ритмичен ход, в който не проличаваше никаква особена умора.
към текста >>

43. Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Важното беше значи да се наблюдават най-първо върху златото измененията в време на слънчевото затъмнение, В Щутгарт слънчевото затъмнение почна на 29 юни 5 часа и 19 м. сутринта.
Един грам от него разтварях в 100 куб.см дестилирана вода. Златният хлорид се разтваря бързо и разтворът има хубав златножълт цвят. Наливах в стъкленици 10 куб см от този разтвор и потопявах филтрирна хартия. Цветовете, получени върху филтрирната хартия при потопяването ù са разнообразни и се колебаят от нежно-златно до тъмно-мораво; между тези две краски лежат всички оттенъци от жълто до кафяво, от розово, пурпурно, синьо, ясно мораво до тъмно мораво. Когато златото е в разтворено състояние, тогаз според данните на д-р Щайнер, слънцето особено енергично действува върху него. Важното беше значи да се наблюдават най-първо върху златото измененията в време на слънчевото затъмнение, В Щутгарт слънчевото затъмнение почна на 29 юни 5 часа и 19 м. сутринта. Затова аз си поставих за цел да потопя филтрирната хартия в златния разтвор на 29 юни в 5 часа и 19 минути и да оставя да се прояви образът под действието на слънчевото затъмнение. Чрез многобройни предварителни опити беше ми точно познат особения образ на златния разтвор върху филтрирната хартия. Няколко дни по-рано пак в 5 ч. и 19 минути, - значи по същото време, когато стана затъмнението на 29 юни - направих опити със златния хлорид, за да установя, как изглежда златото непосредствено преди слънчевото затъмнение. На 27 юни златният образ беше нормален; на 28 юни той беше вече мътен; явиха се разни петна и ивици по него, които го направиха почти нечист.
към текста >>

сутринта и в 5 ч.
Чрез многобройни предварителни опити беше ми точно познат особения образ на златния разтвор върху филтрирната хартия. Няколко дни по-рано пак в 5 ч. и 19 минути, - значи по същото време, когато стана затъмнението на 29 юни - направих опити със златния хлорид, за да установя, как изглежда златото непосредствено преди слънчевото затъмнение. На 27 юни златният образ беше нормален; на 28 юни той беше вече мътен; явиха се разни петна и ивици по него, които го направиха почти нечист. Освен при слънчевото затъмнение, добих образи и на 29 юни в 7 ч. сутринта и в 5 ч. и 19 м. след обед. Полученият по време на слънчевото затъмнение образ още по-силно показваше гореспоменатото помътняване. Бяха се явили множество петна. Цветовете на образа са повече червено-кафяви и кално-морави.
към текста >>

Изложените тук сребърни образи получих по следния начин: между 8 и 9 часа сутринта поставих сребърен нитрат (1 грам на 100 куб. см.
Цветовете са станали по-светещи, обаче още нямат свойствената им красота и нежност. По-нататък ще посветя специален труд само върху златото. Опити със среброто. За среброто давам образи, получени през двата дена преди затъмнението, в деня на затъмнението и през двата деня след него. В бъдеще ще посветя специален труд също и върху среброто. Изложените тук сребърни образи получих по следния начин: между 8 и 9 часа сутринта поставих сребърен нитрат (1 грам на 100 куб. см. дестилирана вода) в стъкленица и потопих филтрирна хартия. Сребърният нитрат се качва, достига за 2-3 часа известна височина и под действието на светлината и въздуха се оцветява. Според това, дали слънцето е греело по-силно или по-слабо, цветовете се движат от ясно-кафяво до тъмно-кафяво. Колкото и сребърен нитрат да имаме в стъкленицата, щом образите достигне до определена височина, не се качва повече и само се изменя от действието на светлината и въздуха. Надвечер при залез слънце течността се всмуква повече и се издига до височина, по-голяма от дневната!
към текста >>

сутринта утайката се боядисва не златно-жълто, на кафяво и скоро премина в черно.
Образът в 2½ часа сл. обед още показваше едно, макар и малко надмощие на среброто. Реакцията на златото и среброто дава обикновено, при нормални условия, веднага една златно-жълта утайка. На 29 юни 5 ч. и 19 мин. сутринта утайката се боядисва не златно-жълто, на кафяво и скоро премина в черно. Следователно среброто действуваше по-силно от златото. В 2½ часа среброто все още имаше надмощие над златото. В 5 часа и 19 минути вечерта реакцията беше вече напълно нормална. Опити със злато и калай. Освен горните опити със сребро, злато, злато и сребро, правих и дълга редица други опити със злато и олово, злато и калай, злато и желязо, злато и мед, злато и живак и пр.
към текста >>

сутринта при слънчевото затъмнение едва се допряха златото и калая и веднага златно-жълтият цвят се превърна в черно мастило и в същото време се получи гъста утайка.
На 28 юни реакцията стана твърде бързо; цветът скоро се измени в морав и образът се измени значително. За да се добие понятие, какъв е бил приблизително общият характер на златно-калаените образи през м. юни, приготвих образи от 12 и 24 юни. На 29 юни в 5 ч. и 19 мин. сутринта при слънчевото затъмнение едва се допряха златото и калая и веднага златно-жълтият цвят се превърна в черно мастило и в същото време се получи гъста утайка. Разтворът стана съвсем гъст и изглеждаше като пресечен. Полученият в този случай образ не показваше вече реакцията на златото. Течността се качи доста високо при всички опити в деня на затъмнението в сравнение с други дни (което може би се дължеше на по-силното лунно влияние през този ден). Обаче филтрирната хартия си остана съвършено бяла; долу се яви тъмно-морава, почти хоризонтална линия. Нормалните образи от злато и калай имат голяма нежност, мекота.
към текста >>

44. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Изкарахме един къс сън в гората и в ранна сутрин продължихме разходката.
Нощната красота ни привлече и ние слязохме към тъмната и шумяща гора, разговаряйки за това, за онова. Какъв мир при излизане от трескавия град! Каква е свежестта на ароматния въздух тук! Красотата на природата проникваше във всичко: когато вървяхме край чистите малки езера или когато отдалечавахме клоните на храстите, в които ясно се отделяше вика на нощните животни, или когато на някоя полянка луната ни показваше високите покриви и кули на някой стар, петвековен чифлик. Говорихме много за астрономията. Изкарахме един къс сън в гората и в ранна сутрин продължихме разходката. Андреас говори за една невидима планета, която е доста близка до нашата земя. Между другото той каза: – Кометите са дреха на същества, както тялото ни е дреха на нашата индивидуалност. Всички небесни тела са дрехи на същества, които не познаваме и всеки от тях изпълнява своята служба. Колко неща щяхме да знаем, ако бяхме смирени! * * * Веднъж имаше наводнение в басейна на р. Сена.
към текста >>

На първата свободна сутрин го посетих.
Колко неща щяхме да знаем, ако бяхме смирени! * * * Веднъж имаше наводнение в басейна на р. Сена. Парижките предградия бяха много пострадали. Имаше опасност за целия Париж . Две седмици не бях посетил Андреас, понеже имах претрупана работа в болницата. На първата свободна сутрин го посетих. Стелла дойде и ни донесе мляко с кафе. Говорихме за наводнението, което траеше от две седмици и опустошаваше Париж и околностите. Говорихме дълго за причините на това нещастие. По едно време потънахме в мълчание и аз мислех за хилядите страдащи, за анемичните жени, за зле хранените деца – без подслон, топливо и хляб. Стелла ни беше оставила.
към текста >>

45. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

А.Т. І СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА (Из книгата: „Рабби бен Аор") О, ученици мои, - говореше една ранна сутрин боговдъхновеният при езерото на отшелниците.
А.Т. І СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА (Из книгата: „Рабби бен Аор") О, ученици мои, - говореше една ранна сутрин боговдъхновеният при езерото на отшелниците. Погледнете това дивно светило, що разлива светлина, живот, радост! Във всяка клетка на великия живот, що ни обикаля, бликат творческите негови сили. Във всеки листец, във всяко сърце, във всяка душа блика неговата мощ. Но който повече от това не вижда и не постига, далеч е той още от истинската светлина. Защото той само извора вижда, но не и океана, откъдето тоя извор иде и където отива... Неизброими са слънцата - извори на живот, светлина и красота, ученици мои - неизброими са като морския пясък.
към текста >>

46. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той ми обясни, че трябва да вземе в 4 часа сутринта бързия влак за Бриндизи и че не може да отложи пътуването си, защото такъв трен има само веднъж на седмица, но че от друга страна има много да ми каже и ако съм свободен, желае да го придружа до Модан.
Мислех, че сънувам. Обаче познах улицата, по която вървяхме: тук е стоборът, по-нататък има празно место; там надолу е хлебарницата, вляво е кръчма, дето викат нощни посетители в долния етаж. Да, аз бях на земята, в Париж. Вървях от страни на един непознат. И това беше той, Теофан, Светещият, тъй очакваният водач, чието едничко присъствие пръскаше моята тъмнина, изгонваше съмненията ми и отстраняваше умората ми. Той ми обясни, че трябва да вземе в 4 часа сутринта бързия влак за Бриндизи и че не може да отложи пътуването си, защото такъв трен има само веднъж на седмица, но че от друга страна има много да ми каже и ако съм свободен, желае да го придружа до Модан. В неговото отделно купе ще бъдем напълно като у дома си. Аз бях очарован. Спокойно стигнахме на Лионската гара. И той продължи в течение на цели 10 часа да ме учи. Той говореше без бързане, с къси прости фрази, без да цели ефект.
към текста >>

47. ЦВЕТЯ - А. УНКОВСКА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Желал бих да бъда светъл слънчев лъч и всяка сутрин, когато ставам да посрещам деня, да те приветствувам с лъчезарна светлина!
П. Г. Пампоров ЖЕЛАЛ БИХ! Желал бих да бъда светъл слънчев лъч и всяка сутрин, когато ставам да посрещам деня, да те приветствувам с лъчезарна светлина! Желал бих да бъда чист планински въздух и да изпълвам гърдите ти с бодрост, свежест и живот. Желал бих да бъда бистра, кристална вода и да внасям изобилна радост и щастие. Желал бих да бъда хубав пшеничен хляб, да те храня и да ти давам сила за красив и мощен живот на творчество. На тебе - моя ближен..
към текста >>

48. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Сутрин при събуждане да бликне в нас, в душата ни още един лъч от светлина пред плодовете на добитата опитност от добре използуваното време на вчерашния ден.
Защото с такива именно качества ще успеем в живота. С водя, труд и постоянство ние ще победим. Ще се научим да употребяваме добре 24-тях часа, които имаме всеки ден на разположение Трябва да се занимаваме винаги с неща, които дават плод, които приготовляват условия за бъдещи блага, или ни приготовляват за по-висша дейност, подтикват ни нагоре, напред. Ние сме души, които обитават тази наша къща - тялото; то като всяка къща има врата, прозорци; това са нашите добри качества, способности; колкото те са по многобройни, по-големи, толкова повече светлина ще имаме в душата си. Така работата и почивката да се сменяват през целия ден, но така, че нито работата да стане товар, нито почивката - безделие, но винаги така нагласени, че вечер при лягане като си даваме отчет за станалото през деня, да сме доволни от себе си. Сутрин при събуждане да бликне в нас, в душата ни още един лъч от светлина пред плодовете на добитата опитност от добре използуваното време на вчерашния ден. И когато почувствуваме, че сме пропуснали нещо, ще си дадем обещание да се коригираме, ще опитаме 10, 30, 50 пъти, до като надвием и успеем. Силният побеждава, а сила се добива чрез повторение, чрез опитност. Детето докато се учи да ходи, пада, пада много пъти, поплаче малко, пак става, докато най-сетне закрепне в своите малки крака и почне не само да ходи, но и да тича и да скача. Христос е казал: "За да влезете в Царството Божие, трябва да станете като малките деца". Царството Божие е разумно употребяване на благата, които ни обикалят.
към текста >>

49. ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Чак на сутринта, когато слънцето се издигна доста нависоко, Фуен Ву отмахна формите и чукна за първи път камбаната.
" Това рече Благословеният и се загуби. Тогава Офизан, чиито душа беше като душата на гълъба, отиде при стария си татко и му каза: Преди да отлееш метала, иди при жертвеника и извърши домашния обред. Фуен Ву послуша детето си, отиде при олтара, разтвори ръце да приеме в тях благословението, а Офизан, която тайно се сбогува с него и с нацъфтялите храсти, опиянена от светлината, с която бе обкръжено лицето на пророка, отиде и се хвърли в разтопената огнена маса. Когато Фуен Ву се върна в ливницата, всичко бе готово за последния опит. Той насипа за сетен път разтопения метал и цяла нощ стоя край новото творение. Чак на сутринта, когато слънцето се издигна доста нависоко, Фуен Ву отмахна формите и чукна за първи път камбаната. О, това не беше глас на метал! Това бе повеление, излязло от устата на Пророка, който разкриваше с нечути слова великата красота на небето. Камбанарят изтръпна. Той чу от собственото си творение това, което никоя уста не можеше да му разкаже. Той чу един глас, мощен като ек от гръмотевица, но с чистота на вишнев цвят, със скрита нежност като спокойна песен на молитва.
към текста >>

50. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Като пролетни цветя, като сутринни лъчи, като кристални струи, ние крием в себе си красиви възможности - за прекрасен, чист и радостен живот.
Ще пея за нежната топлота, за светия Огън, който твори условия за проява на живота: да расте семето, да цъфти цвета, да върже и зрее плода. Ще пея за чистия планински извор, за кристално бистрото езеро, за пенливия поток, за великия живот, който носят те навсякъде. Ще пея за неизразимата и незнайната Сила, която прониква Битието, ръководи човека, облива го с любов, обсипва го с блага, и най-после му дава крила и свобода - да бъде като своя Баща. Ще пея за великата любов, която е родила и крепи света. ІІІ Ние всички сме възлюбените деца на майката-природа. Като пролетни цветя, като сутринни лъчи, като кристални струи, ние крием в себе си красиви възможности - за прекрасен, чист и радостен живот. Да придобием сърце чисто като планински извор, което да блика любов, да имаме ум светъл като лъчезарно слънце, което да раздава светлина, да бъдем души всеобемлющи като вселената, свободни, крилати души; - какво има по-цевно от това? Златото, среброто и всички скъпоценни камъни са вътре в нас. Цветя цъфтят и плодове зреят в нашит градини на сърцето и ума. Потоци, реки, езера, гори, океани, слънце, небо и звезди, всичко, всичко имаме ние в малката вселена - нашата душа. Ние сме възлюбените деца на Бога на Любовта!
към текста >>

51. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Жените готвели, мъжете работели от сутрин до вечер.
Прива изтъква, че есперанто трябва да бъде изразител на новите идеи за мир, братство, човещина. Втората статия: Какво става в Азия. Животът на индийския водител - Махатма Ганди. Мирната борба в Южна Африка (в отдела Изток и Запад) е прекрасно и сбито изложение на величествената борба за освобождение - политическо, икономическо и духовно, не чрез кървава революция, а чрез силата на истината, светлината, любовта изявена в страдание за истината, неучастие в злото, търпение и мъжество Трета статия: Мотика вместо пушка - в отдела социален живот - извънредно интересна, описва опита на Петър Серезол, есперантист и борец за мира, който организирал международна помощ на Лихтенщайн - пострадал от наводнение. На неговия апел се отзовали от 12 народи - учители, чиновници, работници - мъже и жени. Жените готвели, мъжете работели от сутрин до вечер. Повечето от тях са борци за мир и братство, отказват да служат във войската и със своята работа искат да докажат, че най добрата защита на отечеството са приятелските чувства. Други статии са: Международна изложба по хигиена; Стефан Цвайг и Р. Ролан; кооперативно движение, книгопис и пр. Вижда се в цялото списание да вее новият дух на международно сътрудничество и взаимната помощ. Всички напредничави идейни течения намират отглас.
към текста >>

52. ВРЪЗКА С ЦЯЛОТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Светът се дели на две, както се дели небето сутрин, за да изгрее новият ден.
И така, нашата епоха си отива. И причините на това отхождане не са тия, които се посочват от различни моралисти, пазители, блюстители на разни ценности и традиции. Те не са появата на радиото, на танца, на декаданса, на онова временното, което се ражда и скоро умира, какъвто е случаят с новата музика, а са други по-дълбоки, скрити в самите нас. Тия, които споменахме, са само мъките на нашето преходно време, те са отчаяното търсене, протягането на ръцете, за да се хване далечното, невидимото, чудното. Епохата и нашата цивилизация не ще залязат заради така наречените „грехове" на младите, а заради старата лъжа, намерила широко място между нас; заради фалша на видимото благочестие, заради невинната кръв, пролята по умиращи идоли, заради греха, че сме затворили Бога в четири каменни сгни и сме приготвили бич и нож за тия, които дръзнат да го подирят другаде. Светът се дели на две, както се дели небето сутрин, за да изгрее новият ден. Едни от нас не са готови за утрешния празник на любовта. Те са люде на старото и ще се претопят в казана, където ще отидат отпадъците на нашата епоха. Другите възхождат към нови светове. Между едните и другите едва ли има мост. Затова днес ще срещнеш двамина, които изхождат из един свят, но талкова са чужди, че ги отделят и светове и дълги столетия.
към текста >>

53. ВЕСТИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

За сутринните възлизания на „Молитвения връх" ли, когато още в ранни зори се заточва по пътеката дълга върволица ранобудни хора, възлизащи да посрещнат изгрева на слънцето ?
* * * Още първата вечер вятърът си каза думата. Той подложи на изпит всички палатки. Ако искате да знаете, как той изпитва, попитайте онези, чиито палатки бидоха „скъсани” на изпита. Но след туй животът потече спокойно. Сега, за какво по-напред да ви пиша? За сутринните възлизания на „Молитвения връх" ли, когато още в ранни зори се заточва по пътеката дълга върволица ранобудни хора, възлизащи да посрещнат изгрева на слънцето ? За тяхното слизане ли, шумящо като ромонлив поток край огъня, дето кипят вече грамадните чайници, около които чевръсто шетат дежурните братя и сестри? За общите обеди на поляната-трапезария ли, с всичкия им весел шум, подобен на шума на кошер? За песните ли край буйния огън вечер, който всички са заобиколили в кръг? За възлизанията към горните езера ли, или за придружените с музика гимнастични упражнения по широката поляна край „Махабур" (петото езеро, „Бъбрека”)? И за какво ли не още?
към текста >>

54. СЪРЦЕТО-GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Роден е на 28 март 1842 година в един часа сутринта в Париж.
СЕНТ ИВ Д'АЛВЕЙДЪР (Кратък животопис и произведения) Между видните френски окултисти на 19 век и началото на 20 век Сент Ив Д'Алвейдър заема особено място по оригиналността и ценността на своите идеи и тяхната важност при строителството на новата култура. Неговите идеи посочват нови пътища, нови хоризонти и възможности. Роден е на 28 март 1842 година в един часа сутринта в Париж. Като младеж следвал в лицея в Метре. Следването в този лицей е важен период в живота му и е имало грамадно влияние върху посоката на цялата му по-нататъшна дейност. Това следване е важно главно поради дълбокото, благотворното влияние, което е упражнил върху него учителят Мец, който може да се нарече истински негов духовен баща. Със своите разговори, идеи, подтици, насърчения и посочване пътя към идейното, чистото, възвишеното, Мец е разпалил, съживил красивите заложби на Сент Ив. Този пример ни показва от какво грамадно значение е, когато подрастващият човек има щастието да вижда около себе си идейни, чисти, благородни души, които със своята любов и идейност да подхранват възвишеното, божественото у младежа, за да може той после да стане един от работниците на новото.
към текста >>

55. ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Описание на петната през месец април 1930 год.: Този месец се характеризира още от самото начало с появата на едно двойно петно (1-и апр.), от което едното, по-голямото, заема горния край от видния диск на слънцето (наблюдение на същата дата 1 април, 8 часа сутринта: то има положение, където на циферблата се намира цифрата 8).
И най-големите стремежи се правят от малки частици и то тъй незначителни наглед пред големия колос, който изниква в края на краищата! Такава малка частица на бъдещата сграда ще бъдат и тия бегли бележки, с които ще се опитаме да характеризираме вида и влиянието на слънчевите петна за един период от 1. април 1930 год. до 1. май 1931 година. Описание на петната през месец април 1930 год.: Този месец се характеризира още от самото начало с появата на едно двойно петно (1-и апр.), от което едното, по-голямото, заема горния край от видния диск на слънцето (наблюдение на същата дата 1 април, 8 часа сутринта: то има положение, където на циферблата се намира цифрата 8). В центъра на видимия диск в същото време се намира едно петно, състоящо се от три части, от които най-западното е и най-голямо. И трите имат форма неправилна (сравни приложените рисунки) Появата на първото петно съвпада със земетресението в Гърция. Към 9 април се появява на същото място на слънчевия диск ново петно (място, отговарящо на цифрата 8 в циферблата), а в туй време старото петно, което е пропътувало през целия видим диск на слънцето, се намира към горния край на диска, отговарящ на цифрата 2 в часовника (наблюдение на 10 април, 11 часа сутринта). Като общо правило трябва да се отбележи, че петната обикновено следват една ивица близо около екватора на слънцето и почти все на едно и също място се появяват и минават през видимия диск за 11-13 дена. Във време на тяхната поява, както и на тяхното изчезване за даден меридиан, те действат най-силно върху силовите полета и предизвикват обикновено всичките по-силни прояви: урагани, циклони, земетръси и пр.
към текста >>

Към 9 април се появява на същото място на слънчевия диск ново петно (място, отговарящо на цифрата 8 в циферблата), а в туй време старото петно, което е пропътувало през целия видим диск на слънцето, се намира към горния край на диска, отговарящ на цифрата 2 в часовника (наблюдение на 10 април, 11 часа сутринта).
до 1. май 1931 година. Описание на петната през месец април 1930 год.: Този месец се характеризира още от самото начало с появата на едно двойно петно (1-и апр.), от което едното, по-голямото, заема горния край от видния диск на слънцето (наблюдение на същата дата 1 април, 8 часа сутринта: то има положение, където на циферблата се намира цифрата 8). В центъра на видимия диск в същото време се намира едно петно, състоящо се от три части, от които най-западното е и най-голямо. И трите имат форма неправилна (сравни приложените рисунки) Появата на първото петно съвпада със земетресението в Гърция. Към 9 април се появява на същото място на слънчевия диск ново петно (място, отговарящо на цифрата 8 в циферблата), а в туй време старото петно, което е пропътувало през целия видим диск на слънцето, се намира към горния край на диска, отговарящ на цифрата 2 в часовника (наблюдение на 10 април, 11 часа сутринта). Като общо правило трябва да се отбележи, че петната обикновено следват една ивица близо около екватора на слънцето и почти все на едно и също място се появяват и минават през видимия диск за 11-13 дена. Във време на тяхната поява, както и на тяхното изчезване за даден меридиан, те действат най-силно върху силовите полета и предизвикват обикновено всичките по-силни прояви: урагани, циклони, земетръси и пр. Така изчезването на едно от петната (11 и 12 април) съвпада с катастрофалното земетресение в Нова-Зеландия. В същото време в Загреб минава ураган. Скоро последва изчезването и на друга част от петното, което пак съвпадна с циклон в Кюстендилско (14 април, 15 часа: земетръс в Букурещ и Русе).
към текста >>

(Наблюдение в 8 часа сутринта, когато е взет земният екватор за хоризонтален, а не слънчевият).
Във време на тяхната поява, както и на тяхното изчезване за даден меридиан, те действат най-силно върху силовите полета и предизвикват обикновено всичките по-силни прояви: урагани, циклони, земетръси и пр. Така изчезването на едно от петната (11 и 12 април) съвпада с катастрофалното земетресение в Нова-Зеландия. В същото време в Загреб минава ураган. Скоро последва изчезването и на друга част от петното, което пак съвпадна с циклон в Кюстендилско (14 април, 15 часа: земетръс в Букурещ и Русе). Снегове в Югославия, Швейцария, Австрия (14, 18 и 19 април.) На 22 април поява на ново петно на място, отговарящо на цифрата 7 в циферблата. (Наблюдение в 8 часа сутринта, когато е взет земният екватор за хоризонтален, а не слънчевият). Появата на туй голямо и тъмно петно съвпадна с ред големи пожари. В Румъния изгарят 110 души в една църква; В Охайо (Америка) пожар на един затвор, в който изгарят 600 човека; катастрофа в Парижката подземна железница с около 100 жертви. Същото петно към 27 април се приближава към центъра на диска; съвпадение: много пожари – също и у нас, София. При това петното дава един ясно видим израстък по посока към цифрата 12 на циферблата. 30-и април се характеризира с едно тройно петно, което се намира при своето залязване и се е получило вероятно от разкъсването на едно петно (наблюдение 28 април 6 часа сутрин) Тези пертурбации се съвпадат със силни пожари и урагани в Франция (1 май), градушки в България, циклони в Америка и земетръси в Япония.
към текста >>

30-и април се характеризира с едно тройно петно, което се намира при своето залязване и се е получило вероятно от разкъсването на едно петно (наблюдение 28 април 6 часа сутрин) Тези пертурбации се съвпадат със силни пожари и урагани в Франция (1 май), градушки в България, циклони в Америка и земетръси в Япония.
(Наблюдение в 8 часа сутринта, когато е взет земният екватор за хоризонтален, а не слънчевият). Появата на туй голямо и тъмно петно съвпадна с ред големи пожари. В Румъния изгарят 110 души в една църква; В Охайо (Америка) пожар на един затвор, в който изгарят 600 човека; катастрофа в Парижката подземна железница с около 100 жертви. Същото петно към 27 април се приближава към центъра на диска; съвпадение: много пожари – също и у нас, София. При това петното дава един ясно видим израстък по посока към цифрата 12 на циферблата. 30-и април се характеризира с едно тройно петно, което се намира при своето залязване и се е получило вероятно от разкъсването на едно петно (наблюдение 28 април 6 часа сутрин) Тези пертурбации се съвпадат със силни пожари и урагани в Франция (1 май), градушки в България, циклони в Америка и земетръси в Япония.
към текста >>

56. ДРУМНИКЪТ - G. NORDMANN Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ако човек е буден, той е в непрекъснат контакт с живота на Цялото Будният човек всяка сутрин приема първия лъч на слънцето и следва това, което той му казва.
колко е нужно общественикът, държавникът да знае тези принципи, защото тяхното неспазване води към излишни страдания народите, обществата! Напр. ако един народ употреби насилие, непременно ще пострада, ще се изроди в края на краищата, защото е нарушил великия закон за единството и с това се е изолирал от енергиите, които протичат от Цялото! Тогаз той ще прилича на орган, който се е изолирал от живота на целия организъм! Всяко нарушение на тези природни закони от народ, класа, каква да е друга организация или отделен индивид в края на краищата неминуемо ще докара своите последици. Тук биха могли да се цитират ред примери от историята на разни народи, даже биха могли да се приведат факти от съвременния живот на европейските и други народи за потвърждение на закона. Ако човек е буден, той е в непрекъснат контакт с живота на Цялото Будният човек всяка сутрин приема първия лъч на слънцето и следва това, което той му казва. Щастието е в служенето на първия лъч. Всеки ден човек трябва да бъде буден да схване първия лъч, който му говори отвътре. Всеки ден той ще преживява по един изгрев в душата си. Дето отиде човек, който е приел първия лъч, ще се познава присъствието му. Присъствието му навсякъде ще внесе радост, подем, творчество.
към текста >>

Всяка сутрин човек да внимава да види първия лъч на слънцето!
Когато хората на първия лъч съградят къща, те ще вложат в нея нещо и тези, които живеят в нея, ще се благословят, ще получат нещо. Когато една дреха се ушие от хора на първия лъч, те също така ще вложат в дрехата нещо и този, който я носи, ще получи нещо в себе си. Този, който приеме първия лъч, той е вече от събудените! Всеки един, който иска да работи за общото, за човечеството, той е човек на първия лъч, той вече го е приел! Хората на първия лъч живият за другите, за Бога! Всяка сутрин човек да внимава да види първия лъч на слънцето! Да внимава да чуе в себе си гласа на първия лъч. Ако го чуе, този ден е плодотворен, този ден е за него ден на творчество. Пропусне ли го, този ден е загубен за него. Когато чуеш, какво ти говори отвътре Разумното, ти си приел първия лъч. Ако не си приел първия лъч, за тебе ще бъдат затворени портите на великата божествена наука, но когато го приемеш, ще станеш способен да разбираш тая наука, която те чака от хиляди години!
към текста >>

57. СТИХОВЕ - ОРИОНО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

На тънкострунна, сладкогласна лютня пеех песните за идващите сутрини, за звездните нощи, за любовта на земята – кратка като миг, безкрайна като вечност.
G. Nordmann ДРУМНИКЪТ Аз диря две очи, чиято слънчева усмивка ще прогони тежките облаци в душата ми, за да просияе в нея отново чистия лазур на една отминала пролет. Друмник съм. Понесъл в душата си мигове на кратка радост и спомени на тежки, скръбни часове, аз преминах дълги друмища. Много пъти слънцето изгря, премина небето над мене и потъна в пожарите на пламналия залез; много пъти синеоката зора ме е заварвала буден сред пустите поля и ниви все на чужди страни. О, мои братя, свиреп бях някога аз. На тънкострунна, сладкогласна лютня пеех песните за идващите сутрини, за звездните нощи, за любовта на земята – кратка като миг, безкрайна като вечност. Аз пеех песни за гората, когато бледите жълти листа падат с тъжен шепот, пеех за морето, за свирепите му бури и за ония тихи часове, когато по неговата повърхност побягва като усмивка докосването на пролетен лъх. Сега лютнята ми е замлъкнала. Ръката ми отпаднала и морна не буди гласове по тънките й струни, а само в душата ми ридаят моите неизпети песни. Чужденец съм аз, оставил родна земя, за да диря родината на душата си. Помежду хилядите, които срещам, аз диря сродните на моята душа, в техните очи търся да позная погледа на роден брат.
към текста >>

58. СТЪПКИ - Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ветрецът сутринен брадата и косата, В съчувствие и с тиха, кротка радост Погалваше, целуваше със нежност.
Орионо В сиянието на светия озарен Абу Бехар – от планината, гдето бе достигнал Към идващия ден отправяше привет. Зад него цяла в мрак и в тихо примирение Лежеше пътеката лъкатушна, Минаваща през урви и скали – Пътеката, в която всяка стъпка Откупена е със борба и мъка. Пред него, плувнало във злато, В сияние, нарастващото слънце Простираше обятия към майката земя: На Новия живот огряващото слънце. Ветрецът сутринен брадата и косата, В съчувствие и с тиха, кротка радост Погалваше, целуваше със нежност. Избродил пътя криволичещ на живота, До дъно изживял и радости и скърби, Прозрял целта и веч пребродил Пътя, И нищо не очакващ, ни желаещ, Абу Бехар, пред Божия Престол Простря ръце, безмълвно коленичи И отлетя безшумно към небето.
към текста >>

59. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

На осъдените е съобщено, че на другия ден сутринта ще бъдат обесени.
също така подобни на основните принципи, върху които се градят идеите на Толстой. Същият дух виждаме у Достоевски, у Толстой. Разказът „Живи мощи'' от Тургенев ни рисува една жена, която проявява самоотричане, самозабрава за другите. Духът на всеопрощението, на любовта към враговете, любов към всички вее в руската литература. За друг пример нека вземем „Разказа за седемте обесени" от Леонид Андреев. На осъдените е съобщено, че на другия ден сутринта ще бъдат обесени. И Леонид Андреев описва преживяванията през нощта на всеки един от тек. У последния, седмия, идва през нощта едно вътрешно просветление, той вниква в душите на своите палачи, вижда невежеството, заблужденията, тъмнината, в която живеят и им прощава, изпитва „жал" към тях и ги обича! Той иска да прегърне цялото човечество. Андрей Белий казва в една статия върху копнежите на руската душа, че последната търси висша правда, духовно осмисляне на живота и че тъкмо това, което търси, тя ще намери в новите свободни духовни движения, които днес заливат цялата земя. Същият дух работи и у другите славяни.
към текста >>

60. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

II НЕ ЗНАЯ, дали и с тебе се е случило това: Сутрин да вървиш из планинска пътека, току що огряна от слънцето, да вървиш стъпка по стъпка, бавно и доволен, без някаква цел, защото самата разходка в тая свежест е целта.
ПЛАНИНАТА ме познава. Много пъти ме е приемала любезно, държала ме е на ръце върху скалите, люляла ме е на слънце върху зелените поляни, приспивала ме е с шума на поточетата и горите. Бозал съм на свобода като малко дете от нейната щедрост и красота като дете, което е дошло на гости да се радва. Радвал съм се и пирувал на слънце и свобода, затова като я видя в гърдите ми нещо трепва. Докосва се оная струна в душата ми, върху която планината е пяла своята песен за младост, за свежест и нежност. II НЕ ЗНАЯ, дали и с тебе се е случило това: Сутрин да вървиш из планинска пътека, току що огряна от слънцето, да вървиш стъпка по стъпка, бавно и доволен, без някаква цел, защото самата разходка в тая свежест е целта. И да не липсва нищо: нито обилната светлина, нито синьото и дълбоко небе, нито музикалната тишина, нито безпричинната радост и красота. И да не мислиш за нищо, а само за това, че не намираш начин, не намираш думи да благодариш за това щастие, за това богатство, за тоя празник. И ето, че те докосва по челото зеленото клонче, поросява те с росата, която е събрало в тая дивна утрин. С какво ще сравниш ти тоя привет... нито с целувката на тая, която люби, нито с милувката на тая, която обича, защото нямат тая чистота. Да бъде благословено небето, което е така щедро и така чисто спрямо нас.
към текста >>

61. ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Радостна беше трапезата, щастлива беше неговата домакиня, щастлив и доволен беше той всред своите буйни палавничета, чиито пискливи гласчета млъкваха, щом бащата четеше берахата преди ядене, шемаха след вечеря и тефилата сутрин.
И имаше защо. Пет гърла всеки ден искаха хляб. Той ходеше всеки ден из близките села и градове натоварен с кошче, пълно с дреболии, нужни на спретнатите домакини и младите девойки. Печелеше, колкото да не гладуват. Ала доволен беше Бен Йосеф. Радостна беше трапезата, щастлива беше неговата домакиня, щастлив и доволен беше той всред своите буйни палавничета, чиито пискливи гласчета млъкваха, щом бащата четеше берахата преди ядене, шемаха след вечеря и тефилата сутрин. Но случи се така, че най-малкото, най-любимото в къщи, заболя. Разтича се горкият баща и след няколко дена в джоба му останаха няколко медни монети, които отчаяно стискаше и пазеше за лекарства на малкия и хляб на големите. Скоро обаче и те изчезнаха. Намери се в чудо клетият. Какво ще прави?
към текста >>

През нея ти идеше сутрин да четем със стария тефилата, а вечер аз ходех у вас за шемаха.
– Слушай, не зная, кой си и как се казваш и не искам да зная. Кажи ми по-скоро, какво искаш и си отивай! Гръм ако беше паднал, Бен Йосеф не би се уплашил толкова. Не вярвеше или не искаше да вярва във всичко това и каза по-отчаяно: – Бен Яаков, нима ти не ме познаваш? Нима не помниш малкия Арон, нима не помниш старите къщи, които се свързваха с дървена вратичка с ръждясала брава, която страшно скърцаше при отваряне и ние я оставяхме отворена, за да можем свободно да се гоним? През нея ти идеше сутрин да четем със стария тефилата, а вечер аз ходех у вас за шемаха. От вашата къща ние гледахме целия небесен свод, та тогава ние се заклевахме, че никога не ще се забравим и че нашите съдбини за вечни дни ще бъдат споени. О нима ти това не помниш? Разнежи се Бен Йосеф, миналото беше светъл и чуден свят, пълен с красота и радост, настоящето – борба,. а бъдещето – пълно със светли надежди. – Спомни ли си сега, кой съм аз?
към текста >>

Бащата беше вчера на крака, майката тая сутрин излезе, а дъщерята току се виждаше през някой прозорец с кърпичка на очи.
Колесницата на големия лекар беше спряла още по обяд. Бъбривите съседки сноваха по улицата и се спираха да разпитват минувачите да разказват чутото и видяното. „Какво става в голямата къща". Кой е болен? Бащата, майката, дъщерята? Бащата беше вчера на крака, майката тая сутрин излезе, а дъщерята току се виждаше през някой прозорец с кърпичка на очи. – Бащата, бащата, какво ли му стана? Дигаха рамене и се прибираха, като шептяха : „Да пази Бог". Тиха зимна нощ се спусна над малкия градец. Тъмна нощ настъпи в къщата на Бен Яаков. Лекарят стоеше безпомощен пред странната болест на Бен Яаков.
към текста >>

Ето най-видният лекар стои безпомощен, а ти, ти знаеш още от сутринта, че аз ще умра.
Отвори очи, в тях блесна мъничка надежда. Можа да каже: „Намерете Бен Йосеф и го доведете". Повече той не говори дотогава, докато край леглото на Бен Яаков не застана Бен Йосеф. – Кажи ми, Бен Йосеф, ти лекар ли си? И ако си такъв, можеш ли да ме излекуваш? Ето най-видният лекар стои безпомощен, а ти, ти знаеш още от сутринта, че аз ще умра. Тогава, ти може би ще ме излекуваш. Бен Йосеф го погледна с безкрайна тъга. Приятелят му умираше. Сърцето му се сви от болка. Седна близо до леглото и тихо започна да разказва: – В дните на безработица, когато децата ми искаха хляб, а моите пари, спечелени през деня, не стигаха, аз работех и нощно време.
към текста >>

Колко страшни бяха те, когато на сутринта в ушит ни звучеше плачът на близките, които виждаха тия, които лежаха безжизнено.
Приятелят му умираше. Сърцето му се сви от болка. Седна близо до леглото и тихо започна да разказва: – В дните на безработица, когато децата ми искаха хляб, а моите пари, спечелени през деня, не стигаха, аз работех и нощно време. Ето в що се състоеше моята работа: аз наглеждах болни. О колко тежки нощи! Колко страшни бяха те, когато на сутринта в ушит ни звучеше плачът на близките, които виждаха тия, които лежаха безжизнено. Ето що научих тогава. Денонощие преди да умрат, те вече не познаваха никого – ни близък, ни приятел. И тоя път аз не се излъгах. Когато тая сутрин ти рече: „Аз не те познавам", аз си помислих: той не може да каже това, след като му напомних светлото минало, ако денонощие след това... Той не довърши и наведе глава. Бен Яаков го погледна тоя път с широко отворени очи.
към текста >>

Когато тая сутрин ти рече: „Аз не те познавам", аз си помислих: той не може да каже това, след като му напомних светлото минало, ако денонощие след това... Той не довърши и наведе глава.
О колко тежки нощи! Колко страшни бяха те, когато на сутринта в ушит ни звучеше плачът на близките, които виждаха тия, които лежаха безжизнено. Ето що научих тогава. Денонощие преди да умрат, те вече не познаваха никого – ни близък, ни приятел. И тоя път аз не се излъгах. Когато тая сутрин ти рече: „Аз не те познавам", аз си помислих: той не може да каже това, след като му напомних светлото минало, ако денонощие след това... Той не довърши и наведе глава. Бен Яаков го погледна тоя път с широко отворени очи. Тоя път в тях блестеше това, което малцина знаеха, че е живот. Бен Яаков се повдигна, някакъв тежък товар се смъкна от плещите му и с променен глас той рече: – Бен Йосеф, аз те познах, познах те, още когато влезе, по гласа те познах. И сега, сега; ела, ела да те прегърна; ти ми възвръщаш живота. Щом като те познах, това значи, че аз няма да умра.
към текста >>

62. ПЪРВИТЕ ЛЪЧИ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Всяка сутрин преди да опне слънцето златни жици, аз се събуждам от гърма на колесница, която отминава, стрелната напред.
Златните му порти са разтворени и той ги чака да ги прегърне в своите бели обятия. Душите ни са странници. Прости ни, майко, че те тъпчем с нозе, че будим с тропота на луди жребци твоята задрямала мъка. Ние все пак сме чужди на теб. Звездните кервани ни зоват. Всяка сутрин преди да опне слънцето златни жици, аз се събуждам от гърма на колесница, която отминава, стрелната напред. Не тъгувай, моя душа! Някъде далече те очаква чист приказен град, начупил чудна, бяла снага, разтворил и за тебе тежки, златни порти!...
към текста >>

63. СТИХОВЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Обходи ли градината край тихото езеро на живота да видиш, кои цветя са цъфнали днес, разтворени за сутринна роса и слънце?
На кого ти се усмихна днеска, на кого възложи надежда? Проникна ли в сърцето ти лъчът на някоя радост. Оная тиха радост, която възраства, дава подтик, тласка човека към някаква цел, запалва звездите по неговото небе и пее вътре – дълбоко в душата. Ти изпи първата чаша, изяде първата хапка, но къде е тяхната реалност, останаха ли следи от любовта в твоето съзнание? След като напусна трапезата, оттегли ли се в тихото кътче на любовта, да се усмихнеш над живия образ, да го оградиш със светлина? Обходи ли градината край тихото езеро на живота да видиш, кои цветя са цъфнали днес, разтворени за сутринна роса и слънце? Нов глад похлопа на твоята врата. Ти си поканен на днешната трапеза да събудиш малката радост за тебе определена и днешния залък да бъде най-сладък. 2. МИНАВАТ минути, минават години, минават картини. Можа ли да съчетаеш нещо в бистрата вода на своето съзнание? Можа ли като дете да изиграеш днешната игра, да съпоставиш разхвърляните кубчета в някаква картина?
към текста >>

64. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Сутрин всички стават преди изгрева на слънцето и след изгрева те правят физически упражнения на поляната, всред гората.
При това, никой не е задължен непременно да вземе участие в издръжката на общото имущество. Тука въобще нищо не е задължително. На въпроса ни, каква религия имат последователите на това учение, ни се отговори, че официалната религия за тях няма абсолютно никакво значение. Всеки е свободен да принадлежи, на която иска религия, да кръщава децата си, както си иска. Също не е задължително и цялото семейство да са последователи на учението. Сутрин всички стават преди изгрева на слънцето и след изгрева те правят физически упражнения на поляната, всред гората. След това те изслушват това, което Учителят ще им каже. Два пъти в седмицата имат така наречена окултна школа, която става рано сутринта. Неделен ден имат общодостъпните за всеки „беседи". Първият ден на пролетта е техният най-радостен празник. Един път на годината всички последователи от цяла България се събират на събор.
към текста >>

Два пъти в седмицата имат така наречена окултна школа, която става рано сутринта.
На въпроса ни, каква религия имат последователите на това учение, ни се отговори, че официалната религия за тях няма абсолютно никакво значение. Всеки е свободен да принадлежи, на която иска религия, да кръщава децата си, както си иска. Също не е задължително и цялото семейство да са последователи на учението. Сутрин всички стават преди изгрева на слънцето и след изгрева те правят физически упражнения на поляната, всред гората. След това те изслушват това, което Учителят ще им каже. Два пъти в седмицата имат така наречена окултна школа, която става рано сутринта. Неделен ден имат общодостъпните за всеки „беседи". Първият ден на пролетта е техният най-радостен празник. Един път на годината всички последователи от цяла България се събират на събор. На първия ден на пролетта, когато братството има събор, всички се хранят заедно на открито на дълги трапези. В никой случай на масата на Бялото Братство не се слага месна храна.
към текста >>

65. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И всички първи християни са ставали сутрин рано да се молят.
все посрещат слънчевия изгрев? Защо е това съвпадение? Това съвпадение е естествено по следните причини: Първо, защото всички произхождат от един и същ център, именно Всемирното Бяло Братство. И второ, защото те знаят законите, знаят, колко е важно това за физическата и духовна обнова на човека. Слънцето е емблема на висшия живот, на нещо разумно. И всички първи християни са ставали сутрин рано да се молят. Сутринта има най-благоприятните условия, при които човек може да се свърже с невидимия свят, с по-дълбоките сили на природата. Есеите, богомилите и пр. са използували тези условия[10]. Казахме, че мисията на есейското братство е била да внесе християнството в света. Те са изучавали природата, овладявали са великата божествена наука и са водели високонравствен живот, Всички еврейски пророци са се учили при есеите.
към текста >>

Сутринта има най-благоприятните условия, при които човек може да се свърже с невидимия свят, с по-дълбоките сили на природата.
Защо е това съвпадение? Това съвпадение е естествено по следните причини: Първо, защото всички произхождат от един и същ център, именно Всемирното Бяло Братство. И второ, защото те знаят законите, знаят, колко е важно това за физическата и духовна обнова на човека. Слънцето е емблема на висшия живот, на нещо разумно. И всички първи християни са ставали сутрин рано да се молят. Сутринта има най-благоприятните условия, при които човек може да се свърже с невидимия свят, с по-дълбоките сили на природата. Есеите, богомилите и пр. са използували тези условия[10]. Казахме, че мисията на есейското братство е била да внесе християнството в света. Те са изучавали природата, овладявали са великата божествена наука и са водели високонравствен живот, Всички еврейски пророци са се учили при есеите. Есеите са подкрепяли пророците.
към текста >>

66. БО ИН РА -КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА - ЕЛИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Всяка сутрин аз чаках слънцето и все вярвах, че веднъж ще мога да си набера от тия чудно хубави многоцветни зърна... Измина време и аз разбрах тайната, защо слънцето ми ги не даваше.
Georg Nordmann НА ДЕЦАТА — МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ Росата Колко път аз искам да си набера от елмазените зърна, разпилени по тревата в ранния час на слънчевия изгрев! Как съм чакала зъзнеща в утринните часове, когато слънцето ги пилее, но колчем посягах, те се стопяваха от докосването на моите пръсти. Аз тогава се прибирах у дома и очите ми биваха разплакани... Исках да си направя огърлица от тях. Тя щеше да е по-хубава от тая на по-голямата ми сестричка, защото зрънцата, които исках да си набера, блестяха по-хубаво от нейните. Понякога повиквах и малкото си братче да ми помага, но и то се връщаше с мокри ръце и тъжни, виновни очи. Всяка сутрин аз чаках слънцето и все вярвах, че веднъж ще мога да си набера от тия чудно хубави многоцветни зърна... Измина време и аз разбрах тайната, защо слънцето ми ги не даваше. То искало да съм будна в часа на неговия изгрев, когато в душата се ражда по един елмаз. Да, аз не направих огърлица от зърната, които блестяха със слънчева усмивка, но в душата си днес имам огърлица от други скъпоценни камъни. Те са моите слънчеви утрини. Те ще ми светят и в дните и в нощите, в радостните часове и в тия, когато край мене ще прибягват тъмни, неспокойни сенки. Аз сега ще ставам на ранина, ще те чакам, мое слънце, и тихо ще ти благодаря за това, че при докосване с моите пръсти зърната по поляната се стопяваха, за да се родят и греят в душата ми, откъдето никой не може да ми ги отнеме.
към текста >>

67. ВЕСТИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

За сутринните възлизания на „Молитвения връх" ли, когато още в ранни зори се заточва по пътеката дълга върволица ранобудни хора, възлизащи да посрещнат изгрева на слънцето ?
 Още първата вечер вятърът си каза думата. Той подложи на изпит всички палатки. Ако искате да знаете, как той изпитва, попитайте онези, чиито палатки бидоха „скъсани” на изпита. Но след туй животът потече спокойно. Сега, за какво по-напред да ви пиша? За сутринните възлизания на „Молитвения връх" ли, когато още в ранни зори се заточва по пътеката дълга върволица ранобудни хора, възлизащи да посрещнат изгрева на слънцето ? За тяхното слизане ли, шумящо като ромонлив поток край огъня, дето кипят вече грамадните чайници, около които чевръсто шетат дежурните братя и сестри? За общите обеди на поляната-трапезария ли, с всичкия им весел шум, подобен на шума на кошер? За песните ли край буйния огън вечер, който всички са заобиколили в кръг? За възлизанията към горните езера ли, или за придружените с музика гимнастични упражнения по широката поляна край „Махабур" (петото езеро, „Бъбрека”)? И за какво ли не още?
към текста >>

68. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Съвпадения През миналия месец мъжът на една наша позната отива сутринтта на чешмата в двора да измие челюстите на изкуствените си зъби.
Съвпадения През миналия месец мъжът на една наша позната отива сутринтта на чешмата в двора да измие челюстите на изкуствените си зъби. Обаче при измиването, една от челюстите пада от ръцете му на плочитe и се счупва на две. Същия ден към обяд той излиза от дома си, за да направи редовната си разходка и слънчева баня близо до линията (София – Горна Баня). Товарен влак минава и го прегазва наполовина. * * * През лятото на хиляда деветстотин двадесет и втора година един мелничар живял до това време в с. Тракиец, Хасковско, дето експлоатирал една тамошна мелница, ми разказа следния случай, който ни представя ясна картина за прераждането.
към текста >>

69. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Кой от нас може да очаква със същата сигурност, с каквато очаква изгрева на слънцето, че един влак, който в течение на 30 дни, да речем, е тръгвал точно в 8 часа сутринта, ще тръгне в 8 часа и на 31-ия ден?
Казвам „и пространство”, защото и далечните обекти, като за пример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни вдъхнат пълна увереност. Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни. При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас, интервали на време и пространство. Ала има друга една област – областта на човешкия живот, както индивидуален така и социален, в която нашата неувереност се дължи на други причини. Тук ние сме почти изцяло в областта на вероятностите, където покрай приблизителните, статистични закономерности ние често се натъкваме на ред „отклонения", „случайности", „изключения". Кой от нас може да очаква със същата сигурност, с каквато очаква изгрева на слънцето, че един влак, който в течение на 30 дни, да речем, е тръгвал точно в 8 часа сутринта, ще тръгне в 8 часа и на 31-ия ден? Макар тук вероятността, както ни я дава формулата на Jevons'a, да е 31/32 или 0,973..., значи практически достатъчно близка до единица, все пак ние не можем да очакваме това събитие със същата увереност, както изгряването на слънцето. В този случай, ние можем да очакваме изобщо повече изключения, отколкото при първия. Особено пък, ако такива вече са настъпили. Ако запример, един български влак, в течение на 30 дена, 28 пъти е тръгвал точно в 8 ч., а 2 пъти е закъснял, вероятността да тръгне на 31-ия ден пак точно в 8 часа, е вече по-малка, а именно тя е 29/32 или 0,906... Колко можеш да разчиташ тогава на един човек, който от 19 случаи, в които си имал работа с него, 14 пъти ти е казал истината, а 5 пъти те е излъгал? Според същата формула: 15/21 или около 71%.
към текста >>

70. СВИДЕТЕЛИТЕ - НОВИ МЕРКИ ЗА ХАРАКТЕРА - ЕЛИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ако вземем 6 часа сутринта като момент на изгрева, тогава ще имаме следните съвпадения.
Аз няма да се спирам на ония дълбоки въпроси, които възникват във връзка с тия два цикъла, а още по-малко на цикъла, обусловен от движението на земната ос, познат под името платоническа или полярна година. Ще помена само, че техният ритъм обуславя ритъма и на целия физиологичен и психичен живот на земния човек. Сега ще се спра по-подробно върху известни съответствия между двата цикъла: годишния и денонощния. Като отнесем денонощния кръг към годишния ще констатираме следните съотношения: изгревът на годината за северното полукълбо настъпва когато слънцето встъпи в пролетната равноденствена точка. Пладне съвпада с лятното слънцестоене, залезът – с есенното равноденствие, а среднощ – със зимното слънцестоене. Ако вземем 6 часа сутринта като момент на изгрева, тогава ще имаме следните съвпадения. Почти два часа преди изгрев слънце, значи от 4 часа, започва да се зазорява. В течение на два часа, зората се разпуква като цвят, обогатява се откъм багри, светлината приижда на плавни вълни и слънцето цъфва на изгрев. В 6 часа сутринта в деня на пролетното равноденствие, съвпадат два изгрева: изгревът на деня и изгревът на годината. Това става на 21 март. Ето защо този момент е момент на най-интензивния изгрев: сливат се две изгревни вълни.
към текста >>

В 6 часа сутринта в деня на пролетното равноденствие, съвпадат два изгрева: изгревът на деня и изгревът на годината.
Като отнесем денонощния кръг към годишния ще констатираме следните съотношения: изгревът на годината за северното полукълбо настъпва когато слънцето встъпи в пролетната равноденствена точка. Пладне съвпада с лятното слънцестоене, залезът – с есенното равноденствие, а среднощ – със зимното слънцестоене. Ако вземем 6 часа сутринта като момент на изгрева, тогава ще имаме следните съвпадения. Почти два часа преди изгрев слънце, значи от 4 часа, започва да се зазорява. В течение на два часа, зората се разпуква като цвят, обогатява се откъм багри, светлината приижда на плавни вълни и слънцето цъфва на изгрев. В 6 часа сутринта в деня на пролетното равноденствие, съвпадат два изгрева: изгревът на деня и изгревът на годината. Това става на 21 март. Ето защо този момент е момент на най-интензивния изгрев: сливат се две изгревни вълни. Ако през първите дни на месец февруари излезе човек в ранни зори, когато времето е ясно и тихо, той ще преживее двойно зазоряване: зазоряване на деня в зората на годината. Но тишината и великото вълшебство на това двойно зазоряване човек може да го почувствува най-добре по планинските върхове, покрити с дълбоки снегове. Зимно време – януари, февруари – на планината, дето владее понякога космическа тишина, пукването на зората в ясен и тих ден е едно от най-големите вълшебства, които човек може да преживее.
към текста >>

В такъв елмазено-чист ден, когато се носи тишината на синия и бел цвят, изгревът на слънцето и неговото шествие по кристално-чистото небе представя изгрев, сутрин и пладне на деня в ранните зори на годината.
Това става на 21 март. Ето защо този момент е момент на най-интензивния изгрев: сливат се две изгревни вълни. Ако през първите дни на месец февруари излезе човек в ранни зори, когато времето е ясно и тихо, той ще преживее двойно зазоряване: зазоряване на деня в зората на годината. Но тишината и великото вълшебство на това двойно зазоряване човек може да го почувствува най-добре по планинските върхове, покрити с дълбоки снегове. Зимно време – януари, февруари – на планината, дето владее понякога космическа тишина, пукването на зората в ясен и тих ден е едно от най-големите вълшебства, които човек може да преживее. В такъв елмазено-чист ден, когато се носи тишината на синия и бел цвят, изгревът на слънцето и неговото шествие по кристално-чистото небе представя изгрев, сутрин и пладне на деня в ранните зори на годината. Слънцето грее, топлината му се засилва, светлината се пречупва меко през синия ефир, сияе по заледените върхове и хвърля меки сенки по оснежените склонове. Топло е и все пак чувствуваш свежата бодрост на зората. Годината е още в своите зори: по небето на годината още греят съзвездията, на нейния изток бавно се стапят звездите в сипващата се годишна зора, а дневният кръг се завърта по зазоряващото се небе на годината със своят изгрев, със своето слънчево утро, със своята пладне. Такива елмазени дни, прекарани на планината, са незабравими. Никога може би светлината не говори така понятно всред съзерцателната тишина на годишното зазоряване и никога може би разумът не се вслушва с по-свещено благоговение в светлите вдъхновения на пробудената душа, която си спомня за своята космична родина.
към текста >>

След 6 часа сутринта, след изгрева, започва утрото.
12 часа полунощ в деня на зимното слънцестояние: 21 декември. Тогава съвпадат две полунощни вълни – полунощната вълна на деня и полунощната вълна на годината. Миг на най-голямата дълбочина. Полярен студ. Погледът е насочен към полюса и среща познатите Голяма и Малка мечка. След 6 часа сутринта, след изгрева, започва утрото. След 21 март започва ведрата утрин на годината – нейната пролет. 21 май – това е 10 часа от годишната утрин. 21 юни – деня на лятното слънцестоене, е пладне на годината. Спрете се по пладне на 21 юни, в пладнето на годината, за да поемете две полуденни вълни: час на най-голямата светлина, когато чашата на деня е догоре налята със светлина. Спрете се всред някоя нива, дето житните класове се свеждат към земята, натегнали от зърно, за да изпитате великото тайнство, всред което се ражда хляба, с който се храним.
към текста >>

Ето защо е здравословно да се излиза през пролетта рано сутрин, преди изгрев слънце, за да поеме човек живата слънчева енергия, която през пролетта е в своят изблик.
Та имаме зори и утрини на дните в годишната вечер. Няма да се спирам на ония слаби приливи към северното полушарие от буйната пролетна вълна, която залива южното полушарие, и на които се дължат ония, сякаш поврати на пролетта през есента. От това бегло съпоставяне на двата цикъла – годишен и денонощен – се виждат съотношенията, които съществуват между тях. Това съпоставяне обаче крие дълбоки тайни, които за в бъдеще ще се проучват, когато ще бъдат отнесени към живота на човека. Искам обаче, още веднъж да изтъкна във връзка с тия бегли бележки, че през пролетта – утрин на годината, при изгрев слънце и въобще в утринните часове, съвпадат две приливни вълни – приливът на годината и приливът на деня. Ето защо е здравословно да се излиза през пролетта рано сутрин, преди изгрев слънце, за да поеме човек живата слънчева енергия, която през пролетта е в своят изблик. Какво е влиянието на слънчевата енергия върху организма на човека, как и в кои часове действува тя най-ефикасно върху различните системи у човека, това може да се узнае с достатъчна подробност от книгата „В царството на живата природа", в която има една специална статия от Учителя, посветена на Влиянието на слънчевата енергия. Тия мои думи искам да бъдат само един бодър пролетен зов към всички ония ранобудни души, които искат да влязат в ритъма на Слънцето. Г.
към текста >>

71. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В тях ще намерите смисъла на живота.” „През известни часове на деня, към обед, но повече сутринта идат периодически известни вълни от слънцето, които носят със себе си положителни мисли, интелигентни мисли от слънцето.” „Аз проучвам всички камъчета, всички рекички, всички цветя и по тях мога да определя, каква е била природата преди 2000 години преди 5000, преди 10 000 години.” „Като станете сутринта, поставете си пет минути ръката срещу слънцето, както се греете на печката и ако имате разположение, вие в тези 5 минути ще научите много повече неща, отколкото бихте разбрали през цял един глупав живот.
Казахме, че зад физичната страна на природата има и друга една разумна, психична страна. И който отива с това съзнание на планината, там ще получи много повече, отколкото онзи, който ще отиде по механичен начин, без да се стреми да се свърже с вътрешния живот на планината, с тези разумни сили, които текат там във вътрешната лаборатория на природата. * * * „Разумният живот ражда светлината. Следователно от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност. И слънцето, което изпраща своята светлина отгоре, е резултат на множество разумни същества, които изпрашат своята разумност във вид на светлина.” „Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота.” „През известни часове на деня, към обед, но повече сутринта идат периодически известни вълни от слънцето, които носят със себе си положителни мисли, интелигентни мисли от слънцето.” „Аз проучвам всички камъчета, всички рекички, всички цветя и по тях мога да определя, каква е била природата преди 2000 години преди 5000, преди 10 000 години.” „Като станете сутринта, поставете си пет минути ръката срещу слънцето, както се греете на печката и ако имате разположение, вие в тези 5 минути ще научите много повече неща, отколкото бихте разбрали през цял един глупав живот. ” Учителят Има един окултен закон, според който човек възприема от околността само според степента, с която участвува в процеса на възприемането неговото съзнание. Това важи за храненето, за дишането, за възприемането на светлината и пр. Напр. ако смяташ храненето като механически процес, то от хляба, плодовете и пр. ще извлечеш главно механическите енергии, а ако ги приемеш със съзнание, че в тях се крият и по-високи сили и поставиш съзнанието си в хармония с тези последните, то ти ще ги приемеш в себе си. Също така, ако смяташ, че въздухът е само механическа смес от азот, кислород, въгледвуокис и пр.
към текста >>

72. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те разправят, че той всяка сутрин при изгрева на слънцето се обръща към изток и с хобота си прави три пъти особени движения нагоре, за да отдаде почитание на Божественото в природата.
Когато слонският тип е изразен у хората в носа, устата и ушите, горните качества придобиват по материалистичен характер. Такива хора биват делови, гениални дори, в търговско и финансово отношение, но и много егоистични и затова отблъскващи. Изобщо, казва Редфилд, слонът е символ на физическа сила, доброта, привързаност, приспособимост и интелигентност. Любова счита интелигентността на слона от особено трансцедентално естество. Индийците казват, че слонът е религиозно същество. Те разправят, че той всяка сутрин при изгрева на слънцето се обръща към изток и с хобота си прави три пъти особени движения нагоре, за да отдаде почитание на Божественото в природата. Положителният слонски тип има извънредно силна памет, големи сравнителни способности и много силно въображение – качества, нужни за една висока интелигентност. Хоботът е израз на интелигентността и на тънкия усет на това животно. Учителят казва, че големият хобот у слона не може да говори за друго, освен за голямата му интелигентност. Куче (Хрътка). Хората, белязани от типа куче, представят едно много голямо разнообразие, подобно на голямата разновидност на това животно.
към текста >>

73. ЛЮБОВ - АМАЛИЯ ВАЙЛАНД Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Твоите ланити са тъй розови и светли, както небето сутрин, преди да е изгряло слънцето.
Дружки мои, няма го. Дружки, прескръбна е душата ми. Тука си Твоето лице прилича на изгряващата зора. Ти си по-хубав от земните цветя и по-сладък от избрани плодове. Твоите устни са чисти и от тях лъха нежният аромат на великата Природа. Твоите ланити са тъй розови и светли, както небето сутрин, преди да е изгряло слънцето. Твоите очи са като райски езера, излъчващи само радост и веселие. Челото Ти прилича на тихо небе под седмоцветна дъга. Косите Ти са позлатени облаци, преплетени със зрели класове на пшеница и златно-розови благоуханни карамфили от южни страни. Ноздрите ти, приятен хълм на сладкодъхащи гърди, излъчващи живот и радост: тъй Рилските езера въздигат сутрин прозрачна пара – диханието на земята. Гърдите ти - почивна поляна при Махабур.
към текста >>

Ноздрите ти, приятен хълм на сладкодъхащи гърди, излъчващи живот и радост: тъй Рилските езера въздигат сутрин прозрачна пара – диханието на земята.
Твоите устни са чисти и от тях лъха нежният аромат на великата Природа. Твоите ланити са тъй розови и светли, както небето сутрин, преди да е изгряло слънцето. Твоите очи са като райски езера, излъчващи само радост и веселие. Челото Ти прилича на тихо небе под седмоцветна дъга. Косите Ти са позлатени облаци, преплетени със зрели класове на пшеница и златно-розови благоуханни карамфили от южни страни. Ноздрите ти, приятен хълм на сладкодъхащи гърди, излъчващи живот и радост: тъй Рилските езера въздигат сутрин прозрачна пара – диханието на земята. Гърдите ти - почивна поляна при Махабур. Мишцата Ти е здрава и крепка, както скалите, по които се катеря с молитва и доверие. Походката Ти - както на благ и непобедим владетел. Планините Ти се усмихват, слънцето Те целува и езерата изливат струи от радостни сълзи за Теб. Когато мисля за Теб, идват при мене всичките празници на света.
към текста >>

74. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Стане некой път човек сутринта и е печален, мрачен, недоволен.
Когато човек проявява любовта, когато работи с любов, в този момент се проявява Цялото, проявява се Бог, и тогаз енергиите на Цялото протичат и принасят своя плод. Точката, дето се проявява любовта, можем да оприличим на клонче, към което се стичат сокове и енергии от всички краища на дървото. Преди всичко пълна обнова, промяна става с онзи, който е носител на любовта. Ако е бил болен, става здрав; ако е бил печален. става радостен. Стане некой път човек сутринта и е печален, мрачен, недоволен. Виждаш го след малко, че е радостен. Какво е станало? Посетил го е лъч на любовта и го е преобразил. Ако е бил глупав, става умен, ако е бил стар, става млад; ако е бил без дарби, сега става даровит, талантлив. Това именно значи, че любовта носи живот в себе си.
към текста >>

75. ВЕЧНАТА - Д.АНТОНОВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ето, срещнах те тази сутрин.
О. Славчева Пришествие. Ето, срещнах те тази сутрин. О, колко прекрасно нещо съзерцаваха очите ми. Но аз никого не гледах, никого не виждах, очите ми бяха затворени. А тебе те ограждаха светли души, усмихнати лица, лъчезарни образи. Вид ли ме Ти? Позна ли ме измежду многото?
към текста >>

76. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В съня добиваме енергии.” „Яжте, преди да е залязло слънцето, за да е свободен стомахът.” „Не си лягайте вечерта с немити крака.” „Най-хубавият сън е от 9 часа вечерта до 4 часа сутринта.” Учителят С новите факти, натрупани напоследък в разните науки, става постепенно едно задълбочаване в тях и разширение на границите на нашето изследване.
Б. Боев Сънят като обновителен процес „Учете се да спите правилно, т.е. съобразно природните закони.” „Сънят е физико-астрален живот. В съня добиваме енергии.” „Яжте, преди да е залязло слънцето, за да е свободен стомахът.” „Не си лягайте вечерта с немити крака.” „Най-хубавият сън е от 9 часа вечерта до 4 часа сутринта.” Учителят С новите факти, натрупани напоследък в разните науки, става постепенно едно задълбочаване в тях и разширение на границите на нашето изследване. Тези нови факти вече доведоха до убеждението, че само с физико-химичните процеси не може да се обясни животът и всички явления, свързани с него. Чрез откритието на разните видове лъчи: на Райхенбах, Гурвич и пр. се доказа, че зад видимите форми има една невидима страна. Доказа се и ясновидската способност, т.е. способността му да възприема извън границите на днешната обикновена възприемателна способност.
към текста >>

Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада.
Защото законът е този: човек е буден за онова поле, за онзи свят, в който може да работи неговото съзнание. * * * „При заспиване отивате да се учите”. „От вашите преживявания през деня зависи, колко ще използувате съня си и в коя област ще работи съзнанието ви”. „Когато лягаш, освободи се от всички ненужни мисли”. Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането. Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада. Когато някой път дойдат у него нисши мисли, чувства и желания – отчаяние, съмнение, песимизъм, жестокост, безпокойства, тревоги и пр., той често пъти не може да се справи с тях и те го съсипват. Защо? Защото се свързва със съответните енергии на природата, привлича ги и те действуват разрушително върху него, както една радиостанция се свързва с такива радиостанции, които имат същата дължина на вълната, а за другите е нечувствителна. И обратно, при положителните състояния на съзнанието – при светли мисли, чувства и желания, човек се свързва с всички положителни енергии на природата, привлича ги и те го повдигат. И това повдигане не е само по отношение на умствения, сърдечния и волевия живот, но и по отношение на тялото; затова здравословното състояние на такъв човек се подобрява. Това свързване на човека с положителните или отрицателните сили в природата може да се изрази и така: Когато имаш отрицателни мисли, чувства и желания, ти си вече в хармония с всички онези същества, които имат подобни преживявания; ти се свързваш с тях, техните енергии протичат в теб и ти чувствуваш тяхното състояние.
към текста >>

Като станете сутринта идва ви на ум веднага като че ли готово най-правилното, най-разумното разрешение на въпроса.
Не сте ли забелязали нещо характерно? Да кажем, че не можете да разрешите някоя математична задача, макар и цял ден да сте се опитвали над нея. Лягате да спите и веднага след събуждане ви хрумва като че ли готов начина на решението й. Вие веднага вземате лист и я решавате за няколко минути. Да кажем, че през целия ден сте размишлявали върху някой въпрос и не сте могли да вземете окончателно решение по него. Като станете сутринта идва ви на ум веднага като че ли готово най-правилното, най-разумното разрешение на въпроса. Вие сте в пълна светлина по него. Какво е станало? Вие по време на спане сте могли да разгледате този въпрос при пълна светлина и при по-голяма проява на вашите способности, защото душата, освободена от гъстите материални обвивки, има възможност да прояви своите способности с по-голям размах. Ето защо окултизмът препоръчва в някои случаи, когато трябва да се вземе сериозно решение с важни последици, да не се бърза, а да се чака, ако това е възможно, да се измине поне една нощ и след това да се вземе решение. Човек, който е прекарал през деня с по-низши мисли и чувства, по време на спане ще пребивава в по-нисши сфери на астралния свят и от там не ще може да почерпи никакви животворни енергии или съвсем малко.
към текста >>

После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики.
Чрез издигане на съзнанието си да замени отрицателните си мисли и чувства в една вътрешна хармония и радост, в едно дълбоко чувство на благодарност, доволство, вяра. Всяка вечер да сваля раницата, която през деня е турил на гърба си и да има чистотата и невинността на новороден младенец. Това е полезно от една страна, защото издига човека само по себе си, а от друга страна то е полезно и в друго отношение: създава условия за издигане и работа на човека в по-високо поле по време на спане. Разбира се, има ред други условия, които могат да помогнат на това, освен казаните no-rope. Напр. едно обстоятелство, което може да помогне за хармонизиране на човека с природата е и леката, предпочтително вегетарианската храна. После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики. По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в тялото, така и в неговите мисли, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по пътя си. * * * Както виждаме от гореказаното, окултната наука хвърля светлина върху всички области на живота и дава плодотворни методи за един разумен живот, т.е. в хармония с природните закони. В предидущите статии върху туризма и отглеждането на растенията, а в предишни годишнини върху новото направление на труда***) се показа, каква светлина върху живота хвърля живата наука, новото учение. Но това може да се покаже и за всички други области на живота.
към текста >>

77. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

За това новата хигиена препоръчва да се пие най-малко кило и половина гореща вода на ден: сутрин, преди или след обяд и вечер.
Ние мислим за Бога, понеже Той мисли зарад нас. Бог мисли за нас, като ни дава блага и страдания; а ние мислим за Него, когато страдаме и добре носим страданията. Тогава зло ли са страданията? В страданията има и хигиена, и морал, и идеал. За да носи човек добре страданията, той трябва да пригоди тялото си за това: всички пори на тялото у човека трябва да са отворени. За това новата хигиена препоръчва да се пие най-малко кило и половина гореща вода на ден: сутрин, преди или след обяд и вечер. Това служи за пречистване, тониране и уравновесяване силите на човека, вътрешно и външно. Това трябва да послужи като стимул само на кожата. Добре изчистена и поставена, кожата произвежда вътрешна издръжливост и сила, а физически дава най-хубавия мирис, който може да съществува в природата. Природата никъде не е произвела такъв хубав аромат, какъвто се усеща от човешката кожа. А това се добива, когато човек живее добре.
към текста >>

78. СВЕДЕНБОРГ - ЕМАНУЙЛ П. ДИМИТРОВ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Вий молихте се вечер, ниви позлатени, И сутрина пред слънце.
И вий покорни жертвено челата Под сърпа ще сведете. О, живо слънце, изкласили! Цъфтят сред вас и са цъфтели: Цветенца сини – късче от небето. Камбанки нежни – вашата молитва. И мак червен, кръв огнена и жива, Изкапала сеячу от сърцето. Вий молихте се вечер, ниви позлатени, И сутрина пред слънце. И тръпнеше от вяра всеки клас молитвен, И всяко малко зрънце. О, ниви веч за жетвата готови! Над Вас минаха кат повеля: И вятърът с прохладната милувка, И кроткият дъждец за свежест и обнова, И бурята и гърма! Но кротко беше всяко малко зрънце. Че знаеше, ден чуден ще пребъде: И песен чучулигата ще пее Над Вашето разляно слънце.
към текста >>

79. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

При работенето с тия растения правят се системни наблюдения при какво годишно време се взимат, при коя фаза на луната, сутрин или вечер и пр.
В него се проучва кои растения какви бои дават, а също се изучават и начините на добиването им. Достигнато е вече да се произвеждат 18 изпробвани чисти тонове. Боите се сгъстяват и опаковат в специални тубички, които се продават не скъпо. Една част от растенията било за проучваниятаq било за произвеждането на веч познатите бои, се култивират в специалния за това двор на Антеа института. Друга част се култивират в именията на обществото и на негови членове в Холандия. При работенето с тия растения правят се системни наблюдения при какво годишно време се взимат, при коя фаза на луната, сутрин или вечер и пр. и пр. неща, които установило се е, са от много голямо значение. Една голяма и от голямо значение дейност проявява природонаучната секция в Гьотеамум и специално биологическият отдел. Той се помещава в долните етажи на „Schleiferei" (Зданието с двата купола в северната част на двора на Гьотеанум, което побира в себе си още и работилницата за шлифоване, боядисване и гравиране на стъклата). Главният ръководител на биологическата лаборатория е Д-р Пфайфер, който я издържа със свои средства.
към текста >>

Установено е, че кръвните кристализации от кръв на здрав човек, взета сутрин са свежи, а кръв, взета вечер, дава размити и по-неясно очертани кристални форми и фигури.
Когато този човек е болен тия същи кристални форми и фигури биват деформирани и замрели, неясни, не хубави. Така установени са с ред наблюдения разните болести какъв вид форми и фигури дават. С това се създават положителни диагностични методи, в които измамата се свежда до нула. Колко голям принос към изучаването и познаването на човека правят с тези, гениални по своята постановка, изучвания, скромните работници на Пфайферлабор в Гьотеанум! Но, опитите и наблюденията не спират тук. Установено е, че кръвните кристализации от кръв на здрав човек, взета сутрин са свежи, а кръв, взета вечер, дава размити и по-неясно очертани кристални форми и фигури. Правят се наблюдения още и с разните годишни времена. Пролетно време кръвта на здрав човек дава свежи и правилни кристализационни фигури, а през лятото и есента тия същи фигури са по-замрели. Наблюдения се правят по същия начин и върху кръвта на разни добри, благородни - изобщо хора с положителни качества, а също и върху прононсирани престъпници. Докато кръвта на добрия човек дава правилни кристализационни фигури, кръвта на разните сортове престъпници дава най-различно деформирани кристализационни форми. Степента и видът на тази деформация определя различните видове престъпници и престъпления.
към текста >>

80. ЗАЩО - Б.Б. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

На Бога сутрин се молят при изгрева, държат думата си много, не лъжат, учтиви с всички, кротки един към друг, щедри във всичко, радват се на всичко – друга вяра!
Насреща се вдигат каменисти върхове и вековни гори – между тях изнича сутрешното слънце розово червено, весело, пълно с надежди и живот. ..................................................... Преди три-четири дни две млади момчета, с лица светли, огрени сякаш от сутрешното слънце, весели, бяха подранили към общината на едно от селата, Селският кмет и сбраният свет ги слушаха с внимание, а после събранието от всички селяни одобри напълно: – да им се разреши да секат сухи дървета, колкото им трябват за построяването на една хижа там горе – подслон за туристи и селяни в лошо време. Говориха те кротко и смислено, и на всички селяни на сърце им допадна – с радост разрешиха. Но на другия ден още се носеха слухове – от говедарите най-напред, а после подето и от селяни – друга вра са тия хора там. Месо и риба не ядат. На Бога сутрин се молят при изгрева, държат думата си много, не лъжат, учтиви с всички, кротки един към друг, щедри във всичко, радват се на всичко – друга вяра! Чу попът от горното село и разпитва дълго и подробно – неговият брат бе кмета – и когато разбра, че са „сектанти", че той, брат му станал причина да им се дадат дървета и строят хижа – тяхно гнездо и свърталище – люто се закани и сърдито излезе от дома на своя брат. – Аз тия агарянци ще пръсна като хамовото семе! Не хижа, а змийско гнездо ще свият те там! Ще привикат душите, ще ги обайват с празни приказки, ще ги прелъстят, ще ги оплетат със своите сектантски мрежи. – Не са такива хората – каза кротко кметът.
към текста >>

Кметът помери нещо да възрази – но се въздържа – по-голям брат бе свещеникът, па и знаеше го той, че от вън само кипи, а отвътре е добър: Един ден все ще види, че тия, които харчат свои пари и от сутрин до вечер като мрави влачат и строят, не са никакви паразити – и ще си измени мнението.
– Какво? не ги познавам ли? – кресна попът цял зачервен – аз и зъбите им зная на подобни изедници и паразити на нашия народ. Ама аз ще им пръсна гнездото клечка по клечка помен няма да остане – хубаво да знаеш. Ти да им даваш дърва от общинската гора, ама аз огън ще ù туря, та все хижи ще станат. Кметът помери нещо да възрази – но се въздържа – по-голям брат бе свещеникът, па и знаеше го той, че от вън само кипи, а отвътре е добър: Един ден все ще види, че тия, които харчат свои пари и от сутрин до вечер като мрави влачат и строят, не са никакви паразити – и ще си измени мнението. А свещеникът бе не на шега разсърден и разтревожен. Крачеше той дълго из своята разхвърлена стая и мислеше, кроеше планове, какво да прави и как да се справи с тая жива рана, която сега му се отваряше тъй неочаквано от тия сектанти. На планината макар, все пак негови енориаши ходят там, ще гледат техните фокуси, ще им дават своите брошури... Ще се разклати вярата им все повече, и без това църквата е празна и в делник и в празник. Това не може да остане така, брат ми кметът е лековерен и упорит, селяните не разбират много от тия неща – а трябва нещо да се направи, си реши попът. След един час неговият едър дорест кон летеше с двуколката по шосето към града.
към текста >>

81. Наука за ръката - М. И. Д Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Като ставате сутрин, спирайте погледа си върху тази линия.
Когато поставиха Христа на кръста, Той каза: „Благодаря Ти за привилегията, с която си ме удостоил". В този момент Христос написа на ръката си линията на съдбата. Тя съществуваше до това време, но тогава Той я коригира. С това Христос показа на човечеството пътя км спасението. В тази линия се крие вътрешният живот на човека. Като ставате сутрин, спирайте погледа си върху тази линия. Който има тази линия, нека работи върху нея да я коригира Който я няма, да работи за създаването й. Всеки, може да създаде в себе си линията на съдбата - линията на щастието. Как може да се създаде тази линия? - Ако си богат човек, започни да раздаваш от богатството. Ако си лош господар всеки ден прави опит да се отнасяш добре със слугата си, да му даваш повече свобода.
към текста >>

82. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Като станеш сутринта, обикни деня, който ти се разкрива с всичкото си великолепие!
Някои го разбират много външно! В същност то е нещо по-дълбоко, отколкото го мислят. Изток става постепенно все по-бледен, после розов, и после все по-ярко червен. Чучулиги се издигат над нас и пеят. Те като че ли първи искат да поздравят настъпването на великото тържество, наречено ден! Като станеш сутринта, обикни деня, който ти се разкрива с всичкото си великолепие! Какви нови възможности ти дава той! Обикни го: той ти разкрива новата, сегашната мисъл на Онзи, когото обичаш. Наистина, всеки ден от сутринта до вечерта не е ли приказна симфония, каквато не се е повтаряла и няма да се повтори през цялата вечност, симфония пълна с нови откровения, слизащи от света на Абсолютното? Всеки ден е вълшебна музика, велик празник! Навлизаме в първите храсти по склоновете.
към текста >>

Наистина, всеки ден от сутринта до вечерта не е ли приказна симфония, каквато не се е повтаряла и няма да се повтори през цялата вечност, симфония пълна с нови откровения, слизащи от света на Абсолютното?
Чучулиги се издигат над нас и пеят. Те като че ли първи искат да поздравят настъпването на великото тържество, наречено ден! Като станеш сутринта, обикни деня, който ти се разкрива с всичкото си великолепие! Какви нови възможности ти дава той! Обикни го: той ти разкрива новата, сегашната мисъл на Онзи, когото обичаш. Наистина, всеки ден от сутринта до вечерта не е ли приказна симфония, каквато не се е повтаряла и няма да се повтори през цялата вечност, симфония пълна с нови откровения, слизащи от света на Абсолютното? Всеки ден е вълшебна музика, велик празник! Навлизаме в първите храсти по склоновете. Доста светло е вече. Тук-там виждаме цъфнали сливи, облечени феерично със светлите си накити. тъй са радостни в новите си одежди!
към текста >>

Представи си тази картина: Всяка пролетна сутрин при поздрава на първите слънчеви лъчи във всички градове, паланки и села в България едновременно се изпълняват от народа тези красиви музикални движения всред чистотата на събуждащата се природа.
Светъл е вечният път на живота! Всичко е красиво. У ближния ти има нещо добро." Упражненията са съвършени, но всички сме още потопени в атмосферата на музиката! Музиката, като че ли минава през нас! Това не ни ли улеснява през целия ден да бъде живот ни музикален? Представи си тази картина: Всяка пролетна сутрин при поздрава на първите слънчеви лъчи във всички градове, паланки и села в България едновременно се изпълняват от народа тези красиви музикални движения всред чистотата на събуждащата се природа. И след това, обновени, освежени, с нови идеи, с полет на духа всички отиват да творят нови ценности в живота! Красив метод за преобразяваме на целия народ! Събираме се около Учителя. Задават му се няколко въпроса. Той почва да ни говори.
към текста >>

Минаваме през същите горички, през които бяхме минали тази сутрин преди съмване.
И като отидем при нея, непременно трябва да чуем това, което тя ще ни каже, за да се осмисли нашето отиване там. Красиво е да влезеш в общение с вътрешния живот на планината. Надвечер се спускаме надолу и незабелязано сме вече на полето. При спускането се спираме на почивка на някои красиви полянки, за да съзерцаваме гледката: всичко пред нас е позлатено от изобилните лъчи на залязващото слънце. При спирките прекарваме в къса обмяна на мисли или в песни. Минаваме през същите горички, през които бяхме минали тази сутрин преди съмване. Но след всичкия интензивно преживян живот горе, струва ни се, че това е било преди много, много време, а не само преди няколко часа! Горе на планината събираме, вземаме! В чистите си обиталища планината ни чака, за да ни даде нещо. И тя има, какво да ни даде! Горе се получава, за да се раздава долу.
към текста >>

83. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В най-неочакваните часове на нашия живот, когато не подозираме, когато сме облечени в работната риза при машините, или се разхождаме сутрин през разлистващата се гора, в един от часовете на някой ден, някаква вест от вечността ще ни посети и ще ни поздрави със своята тиха усмивка.
Неговите повеления са смешен анахронизъм. Но той все пак ни нашепва, че днес трябва да подирим повече от всякога тоя жив Бог, който стои и чака непробуден в нас. И когато той се пробуди, тогава чак ще се пробуди и величието в природата. Колко прави са думите на индийския поет Рабиндранат Тагор: „Докогато ние не запалим малките лампи у нас, напразно ще блести светлината на небето; докогато не приготвим себе си, дотогава нямо ще лежи цялото великолепие на света и ще чака, както арфата чака докосването на пръстите". Във всеки един от нас ще настъпи момент, когато ще се пробуди чувството към божествеността на природата. В най-неочакваните часове на нашия живот, когато не подозираме, когато сме облечени в работната риза при машините, или се разхождаме сутрин през разлистващата се гора, в един от часовете на някой ден, някаква вест от вечността ще ни посети и ще ни поздрави със своята тиха усмивка. В някое малко незначително дело край нас, в сияещата усмивка на две очи или в бляска на една бавно слизаща сълза, ние ще разколебаем и ще разбием устоите на това учение, което казва, че човек за човека е звяр. В тоя миг ще разберем, че много, много сме били далече от една безименна и трогателно проста истина. Животът ще ни призове към своята богата съкровищница, където се отива не с накитите на рицари, не със славата на победителя, не с натежала глава от догматично учение, а с чистата и простодушна усмивка на малките деца.
към текста >>

84. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Част е седем сутринта.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев При езерото "Махабур" Току-що сме слезли от Изгревния връх. Лицата са още озарени от това, което са получили там! Пред нас е второто езеро "Елбур". Част е седем сутринта. Небето е ясно и всичко се къпи в слънчеви лъчи. Ухото ни долавя една вечна музика: това са водите, които се вливат във второто езеро! От няколко дни имаме нови гостенки на Рила: това е плаващото бяло цвете - водното лютиче - което, както и ние, идва всяка година на гости при тези езера. Как вълшебно украсява то езерата! Последните са в празничен вид!
към текста >>

85. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Сутрин слънцето говори с глас отвътре на човека: "Ето сините простори и безсмъртната пътека".
Еделвайс ОБИЧАЙ СИНИТЕ ПРОСТОРИ! Светлината във сърцата днеска нова радост внася и от слънцето, звездите привет всеки ден донася. Да възлюбиш планините и в доброто да привикваш, и на хората в душите с чиста вра да проникваш. И добро да пожелаваш ти на свойте - братя хора, и със песни да възпяваш и зората и простора. Сутрин слънцето говори с глас отвътре на човека: "Ето сините простори и безсмъртната пътека". Иде вечно от звездите Дар - живота изобилен – мъдрост скътана в душите: мъдър щом си, ти си силен. Не забравяй планината гдето тих ветрец повява, мир на свобода в гората там те с своя чар пленява. Върха бял - где радост блика често поглед там отправяй, благодарността велика да поддържаш не забравяй. Тихий глас във теб запитва ти звездата си позна ли? Тази сутрин във молитва любовта Му призова ли ?
към текста >>

Тази сутрин във молитва любовта Му призова ли ?
Сутрин слънцето говори с глас отвътре на човека: "Ето сините простори и безсмъртната пътека". Иде вечно от звездите Дар - живота изобилен – мъдрост скътана в душите: мъдър щом си, ти си силен. Не забравяй планината гдето тих ветрец повява, мир на свобода в гората там те с своя чар пленява. Върха бял - где радост блика често поглед там отправяй, благодарността велика да поддържаш не забравяй. Тихий глас във теб запитва ти звездата си позна ли? Тази сутрин във молитва любовта Му призова ли ?
към текста >>

86. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Сутрин слънцето говори с глас отвътре на човека: "Ето сините простори и безсмъртната пътека".
Еделвайс ОБИЧАЙ СИНИТЕ ПРОСТОРИ! Светлината във сърцата днеска нова радост внася и от слънцето, звездите привет всеки ден донася. Да възлюбиш планините и в доброто да привикваш, и на хората в душите с чиста вра да проникваш. И добро да пожелаваш ти на свойте - братя хора, и със песни да възпяваш и зората и простора. Сутрин слънцето говори с глас отвътре на човека: "Ето сините простори и безсмъртната пътека". Иде вечно от звездите Дар - живота изобилен – мъдрост скътана в душите: мъдър щом си, ти си силен. Не забравяй планината гдето тих ветрец повява, мир на свобода в гората там те с своя чар пленява. Върха бял - где радост блика често поглед там отправяй, благодарността велика да поддържаш не забравяй. Тихий глас във теб запитва ти звездата си позна ли? Тази сутрин във молитва любовта Му призова ли ?
към текста >>

Тази сутрин във молитва любовта Му призова ли ?
Сутрин слънцето говори с глас отвътре на човека: "Ето сините простори и безсмъртната пътека". Иде вечно от звездите Дар - живота изобилен – мъдрост скътана в душите: мъдър щом си, ти си силен. Не забравяй планината гдето тих ветрец повява, мир на свобода в гората там те с своя чар пленява. Върха бял - где радост блика често поглед там отправяй, благодарността велика да поддържаш не забравяй. Тихий глас във теб запитва ти звездата си позна ли? Тази сутрин във молитва любовта Му призова ли ?
към текста >>

87. НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всяка сутрин след 22 март на широката полянка на „Изгрева" край София се събират неколкостотин души и при изгрев слънце правят тия красиви ритмични музикални упражнения.
В случая може да се преведе приблизително с думата общ или космичен. Значи тук се говори за един ритъм, който царува в целокупната природа, в основите на цялото битие. Втората представка „ев" или на латински в първоначалния си вид: „еу" значи „истински", „висш". Тогаз „паневритмия" в буквален превод значи: космичен виеш ритъм. Какво представлява паневритмията? Всяка сутрин след 22 март на широката полянка на „Изгрева" край София се събират неколкостотин души и при изгрев слънце правят тия красиви ритмични музикални упражнения. Всички са наредени в два или три кръга. В средата е оркестърът. При ритъма на специална музика, дадена от Учителя, се правят тия ритмични упражнения, които също са дадени от Учителя. Те са повече от 20 вида. Всяко упражнение си има своя съответна музика и текст.
към текста >>

Те са от неизмеримо значение, ако се правят всяка сутрин, преди да се отиде на работа.
Чрез паневритмията човек се свързва с известни енергии в природата, които го обновяват и той е вече по-готов да отвори душата си за Доброто, за Правдата, за Красотата, за Истината, за оная Светлина, която идва в света! На края на обикновените паневритмични упражнения се правят и специални дихателни музикални упражнения. Музиката, която придружава тия дихателни упражнения е съставена специално за целта. При дихателните упражнения всички едновременно пят. Онзи, който знае значението на дихателните упражнения от окултно гледище, може да прецени, какво значение могат да имат тия дихателни музикални упражнения. Те са от неизмеримо значение, ако се правят всяка сутрин, преди да се отиде на работа. Особеното значение на тия дихателни упражнения става ясно, ако се разгледат от окултно гледище в свръзка с праната и психичните енергии, които проникват въздуха. Действието на дихателните упражнения е по-мощно, по-дълбоко, когато те са придружени с музика. Чрез паневритмията се развива между другото и естетичното чувство. Преди всичко се развива усет за ритъма и музикалното чувство. Красива е обстановката, при която се правят паневритмичните упражнения!
към текста >>

Обаче напоследък, от 1-2 години насам, официалните ръководни кръгове в Германия и Русия, желаейки да употребят всички ефикасни методи за създаване на раса здрава физически и духовно, жизнеспособна, въведоха общите сутринни гимнастични упражнения в цялата страна.
Днешният човек е така устроен, че е по-удобно да се изразят тия идеи едновременно и чрез нещо конкретно и реално и при това мощно и красиво! А такова нещо са именно тия ритмични упражнения. В училището и в обществото на възрастните трябва да се въведат тия упражнения, за да се подготви едно съвсем ново поколение, здраво и издръжливо физически, с благородство в чувствата, с духовен подем, със силна воля, с инициатива, души решителни, смели и активни. В България се почнаха преди години тия паневритмични упражнения на „Изгрева". Те се правят от ранна пролет до късна есен. Обаче напоследък, от 1-2 години насам, официалните ръководни кръгове в Германия и Русия, желаейки да употребят всички ефикасни методи за създаване на раса здрава физически и духовно, жизнеспособна, въведоха общите сутринни гимнастични упражнения в цялата страна. В цялата страна едновременно се правят гимнастични упражнения под ритъма на музиката, предавана навсякъде по радиото. Даже нещо повече: В Русия след гимнастичните упражнения се правят и дихателни упражнения пак по ритъм, което се предава едновременно по цялата страна по радиото! Това показва, че човешкото съзнание постепенно се подготвя за новите идеи. Обаче това, което сега правят в Германия и Русия е само напипване в една област, в която окултизмът борави при пълната светлина на едно по-дълбоко знание! Каква красива картина ще бъде, ако например в цяла България рано сутринта при изгрев слънце населението на всеки град и село излиза на някоя съседна височина и там, на една полянка, прави тия музикални упражнения и след това отиде на работа с нови мисли, нови идеи!
към текста >>

Каква красива картина ще бъде, ако например в цяла България рано сутринта при изгрев слънце населението на всеки град и село излиза на някоя съседна височина и там, на една полянка, прави тия музикални упражнения и след това отиде на работа с нови мисли, нови идеи!
Обаче напоследък, от 1-2 години насам, официалните ръководни кръгове в Германия и Русия, желаейки да употребят всички ефикасни методи за създаване на раса здрава физически и духовно, жизнеспособна, въведоха общите сутринни гимнастични упражнения в цялата страна. В цялата страна едновременно се правят гимнастични упражнения под ритъма на музиката, предавана навсякъде по радиото. Даже нещо повече: В Русия след гимнастичните упражнения се правят и дихателни упражнения пак по ритъм, което се предава едновременно по цялата страна по радиото! Това показва, че човешкото съзнание постепенно се подготвя за новите идеи. Обаче това, което сега правят в Германия и Русия е само напипване в една област, в която окултизмът борави при пълната светлина на едно по-дълбоко знание! Каква красива картина ще бъде, ако например в цяла България рано сутринта при изгрев слънце населението на всеки град и село излиза на някоя съседна височина и там, на една полянка, прави тия музикални упражнения и след това отиде на работа с нови мисли, нови идеи! Ето един метод, покрай другите, които препоръчва Всемирното Братство, за да се получи едно общество или раса, обновено физически и духовно, с развити заложби и дарби! Това е едно от условията, което ще подготви разцъфтяване на една по-възвишена, по-благородна, по-хармонична култура - култура на радостта, на светлината!
към текста >>

88. ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Около нас стръмни върхове, между които се издига най-високо Мусала - върхът, от който утре сутринта ще искаме да посрещнем изгрева на слънцето Такъв е нашият план.
Планината ще ти говори много тихо и, ако не е притихнал шумът в теб, не ще можеш да чуеш нейния говор. Още преди мръкване почваме възлизането и се спираме при средното езеро. То е най-голямото от всичките тия езера. Слънцето не е още залязло, но някои от скалите са вече потънали в дълбока сянка, а други са тъй ярко позлатени от слънчевите лъчи! Какъв контраст на сенки и светлини! Около нас стръмни върхове, между които се издига най-високо Мусала - върхът, от който утре сутринта ще искаме да посрещнем изгрева на слънцето Такъв е нашият план. Но вижте; слънцето още не е залязло и ето, гъста мъгла почва да забулва околните върхове. Но ето, че те се движат надолу, пропълзяват по склоновете и скоро ние всички сме обгърнати от нея. Скоро се издигат множество огньове, които в мъглата дават приказен вид на местността. Мръква се. Почва да ръми ситен дъжд, който после престава.
към текста >>

89. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Сутрин в природата има прилив на слънчева енергия, на прана.
Да говорим за значението на слънцето за здравето е излишно: Това всички хора днес знаят. Не знаят, обаче, как да го използват. Слънцето през разните часове на деня не е еднакво полезно. След. Обед, според окултната наука, то не е полезно за човешкото здраве, тъй като в цялата природа след 12 ч. по обяд настъпва един отлив. Сутрин в природата има прилив на слънчева енергия, на прана. И Учителят препоръчва[1], който иска да лекува нервната система и своето сърце - изобщо, душевното в човека, да се излага на слънчевите лъчи сутрин рано до 8-9 часа. Който иска да лекува тялото си и физическото здраве - да се излага на слънце от 8 до 10-11 часа пр. обяд. Слънчеви бани могат да се правят всякога, но най-полезни са месеците Април, Май и Юни за нервната система а Юли, Август и Септември за физическите болести. Слънцето е възпявано отдавна: „Черна съм, но хубава..., защото Слънцето ме е погледнало'', казва Соломон в „Песен на песните". Слънцето е символ на Справедливост, на Щедрост, на равноправие, на всяко добро.
към текста >>

И Учителят препоръчва[1], който иска да лекува нервната система и своето сърце - изобщо, душевното в човека, да се излага на слънчевите лъчи сутрин рано до 8-9 часа.
Не знаят, обаче, как да го използват. Слънцето през разните часове на деня не е еднакво полезно. След. Обед, според окултната наука, то не е полезно за човешкото здраве, тъй като в цялата природа след 12 ч. по обяд настъпва един отлив. Сутрин в природата има прилив на слънчева енергия, на прана. И Учителят препоръчва[1], който иска да лекува нервната система и своето сърце - изобщо, душевното в човека, да се излага на слънчевите лъчи сутрин рано до 8-9 часа. Който иска да лекува тялото си и физическото здраве - да се излага на слънце от 8 до 10-11 часа пр. обяд. Слънчеви бани могат да се правят всякога, но най-полезни са месеците Април, Май и Юни за нервната система а Юли, Август и Септември за физическите болести. Слънцето е възпявано отдавна: „Черна съм, но хубава..., защото Слънцето ме е погледнало'', казва Соломон в „Песен на песните". Слънцето е символ на Справедливост, на Щедрост, на равноправие, на всяко добро. Физическото слънце ни напомня за слънцето на мисълта, за Слънцето на духа... Слънцето на духа, това е Великият Разум в Природата, това е Бог, „Изложете всеки ден дланта си пет минути на слънце и вие ще научите много повече от хиляди философии", казва на едно място Учителят.
към текста >>

90. ЧУДНАТА СЕМКА - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

* * * Процесът на мисълта трябва да проникне дълбоко в битието на човека, който всяка сутрин, при ставане още, трябва да си каже: Аз трябва да мисля като Бога.
Да мислим. * * * За да покаже че обича, човек трябва да учи. Който се учи, той има любов. Който не се учи, той няма никаква любов. Пробният камък на любовта е учението. * * * Процесът на мисълта трябва да проникне дълбоко в битието на човека, който всяка сутрин, при ставане още, трябва да си каже: Аз трябва да мисля като Бога. Трябва да обичам тъй, както Той обича. Защо? - Защото само с Любовта, която е проявил, Бог е творил, работил, създал цялата вселена. Само с Любовта, която е имал, Той е могъл да вземе пред вид нуждите и на най-малките същества и да ги задоволи. Всичко в света, цялата вселена е резултат на Божията мисъл. Като мислил стотици, хиляди и милиони години, Той създал нещата така, както ги виждаме днес.
към текста >>

91. ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Както птичките възвестяват сутринта слънчевия изгрев с шумния си концерт, тъй и музиката трябва да възвести лъха на пристъпващата пролет.
Един нов живот забликва в тях! Защо това? Защото тия идеи отговарят на истинските нужди на детската душа. Музиката е много добре застъпена в тая среща. Освен общи песни, има много сола и дуети. Както птичките възвестяват сутринта слънчевия изгрев с шумния си концерт, тъй и музиката трябва да възвести лъха на пристъпващата пролет. Новото ще влезе в света чрез музиката. Тя е вратата, казва Учителят, през която ще мине човек, за да се отворят всички възможности за него! Повечето от песните в тая среща са от Учителя. Ето, гостите са вече прибрани в определените им домове. На другия ден срещи на групи в разни къщи и красиви разговори върху идейни въпроси.
към текста >>

92. СФЕРАТА НА МАРС - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Сутринта може да се почва с обща музика с всички ученици в големия салон на училището - да се почне тържествено!
Ако човек не може да свири, нека да използува поне естествения музикален инструмент, който му е даден - човешкият гласов орган - най-съвършеният музикален инструмент! Всеки ден трябва да се плаща дан на музиката! Понеже чрез музиката Човек придобива енергия, то обяснимо е, защо музиката подмладява, повдига жизнените сили! В училището на музиката трябва да се даде главно място, а не както до сега, да е прибавка с един-два часа седмично. Тя трябва да проникне целокупното обучение! Сутринта може да се почва с обща музика с всички ученици в големия салон на училището - да се почне тържествено! И после всеки час да почва и да свършва с пеене. Не само това, но музиката да участвува в целокупния живот на училището. Всеки ученик непременно да учи един музикален инструмент. Има три вида музика, казва Учителят: механическа, която само раздвижва нещата; органическа, която ги организира, и психична, която кара човека да мисли. Човечеството трябва да се издигне до органическата музика, а след това до психичната.
към текста >>

Всяка сутрин при слънчевия изгрев цветята отварят своите венчета за новия живот, който новият ден носи със себе си!
Тя преобразява човка, тя го възражда, тя го възкресява. Ако една музика може да накара богатия да раздаде своето състояние на бедните и да заживее за един висок идеал, ако една музика може да направи човека готов за една велика любов и една велика жертва, то тая музика е психична. При нея небето и земята се сливат в едно, при нея се допират абсолютното и относителното. Всички човешки черти минали през нейния огън, се пречистват и просветват. Всяка епоха, всяка култура намира своя израз в поезията, науката, живописта, архитектурата, музиката и пр. Всяка сутрин при слънчевия изгрев цветята отварят своите венчета за новия живот, който новият ден носи със себе си! Всяка пролет цветята се разцъфтяват и украсяват с разнообразието на своите багри полята и планините! Тъй и при изгрева на нова култура душите се отварят и изливат своите мисли, чувства, копнежи в музика! Всякога една нова култура се ражда с музика! И тая музика е нещо съвсем ново, тя е ново откровение на небесния свят, разкритие на нови страни на човешката душа! Новата музика, която днес иде, тя ще роди шестата раса!
към текста >>

93. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Никой от тая група, която тръгна сутринта, не се върна от сред пътя!
Колко сме весели! Чувствуваме такава радост! Защо? Защото този вятър съдържа грамадни енергии, които вливат живот в нас! По целия път на отиване и на връщане, не срещаме нито една жива душа! Никой от тая група, която тръгна сутринта, не се върна от сред пътя! Ни най-малка мисъл няма за връщане, макар и на места трябва да превземаме позициите крачка по крачка! Особено се засилва вятърът на полянката, тъкмо под Ел-Шадай! Но нищо. Близо сме! Отхвръкват шапки, дрехи, шалове и пр.
към текста >>

94. ЯВЯВАНЕ НА ЗАМИНАЛ - ЗАБРАВЕНАТА ПОЛИЦА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Една сутрин към 4 - 4 и половина часа събудих се, но това не беше случайно, а по-скоро като че бях нарочно събуден - почувствувах, като че ли в стаята ми, до самото ми легло, има някой.
Г-ев разправя следното свое преживяване: В началото на март 1921 г. един от близките ми другари се разболя и то доста сериозно. Няколко дни преди смъртта му бях при него. Той се чувствуваше добре, та поседях при него по-дълго време. Измина се около седмица. Една сутрин към 4 - 4 и половина часа събудих се, но това не беше случайно, а по-скоро като че бях нарочно събуден - почувствувах, като че ли в стаята ми, до самото ми легло, има някой. Как това можах да почувствувам, не мога да предам, но присъствието на второ лице в стаята ми, която беше заключена, бе за мен несъмнено и това ме много изплаши. Даже не можах да имам смелостта да погледна към тая страна, дето по всяка вероятност, би се оказало лицето. Със силно туптящо сърце, аз се огънах в одеялото и се възвих с лице към стената, като предполагах, че това ще ме успокои. Обаче, в тоя момент почувствувах, че някой хвана одеялото и силно го отмахна, та рамото ми и част от гърба ми останаха открити. Бързо оправих одеялото, загънах се и останах неподвижен до разсъмване, без да ми се случи нищо особено.
към текста >>

95. LE MAITRE PARLE-L^AUGUSTE FRATERNITE UNIVERSELLE Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

часа сутринта той начертава една вилица върху един лист и съсредоточава своето внимание изключително върху нарисуваната вилица.
С писмо, телеграф и телефон. Но аз предвиждам, че в бъдеще ще можеш да влизаш във връзка с тях по телепатичен начин. От много години аз и жена ми предприехме опити, които доказват, че хората могат да си предават мислите без говор или писмо. Ето един опит: Моят роднина Роберт Ирвин живее в Пасадена. На 13 юли 1928 година той се намира в своя кабинет и в 11 и пол. часа сутринта той начертава една вилица върху един лист и съсредоточава своето внимание изключително върху нарисуваната вилица. В същия ден и час моята жена се намира в една местност, отдалечена на 65 километра от Пасадена. Тя е силно съсредоточена в този момент върху туй, за кой предмет мисли в това време Роберт Ирвин. След известно време тя написва на един лист: „Аз виждам една вилица и нищо друго". И написва датата. След това Роберт Ирвин прави други два опита с жена ми, които също бяха сполучливи".
към текста >>

96. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тук правим сутринните ритмични упражнения.
На югоизток дълбок дол, в чието дъно се спущат водите на мощна река. Над нас величествено се издигат Резньовете, тук-там още покрити с сняг. Това са последни останки, които си отиват. Малко над стана - красива околчеста равна полянка. От тук хубаво се вижда слънчевият изгрев. Тук правим сутринните ритмични упражнения. Още от първите дни с радост посвещаваме един ден за изравняването на тая полянка; едни къртят и търкалят тежките камъни, други пълнят дупките с камъчета и пръст. Предстои ни друга красива работа. На северозапад от стана намираме хубави извори. Водата върви невидимо под купчина грамадни скали и извира на долния им край. Няколко дена работим тук.
към текста >>

97. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Сутринта на тръгване!
Пред всички изпъква живо като умствен образ чаровната картина на местата, дето царува свещената чистота! Ние сме вече там! Ясно чувствуваме, че хиляди нишки за винаги ни свързват с тия места! У всички едно радостно очакване, едно предвкусване на великото, което там ще преживеем! Последните дни прекарваме в приготовление. Сутринта на тръгване! Изпращане при автобусите. Този момент е плен с вътрешна красота. Прерязваме обширното софийско поле. Минаваме няколко села. Витоша от тук изглежда съвсем друга.
към текста >>

98. LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Плънкет е присъствувал на тия опити заедно с един приятел, Ето как списва опита самият Плънкет: „Току-що пристигнах в моето „бънгалу" (индийско жилище), след една гореща сутрин, която бях прекарал в чайните работилници, когато моят носач ми връчи една бележка.
Скоро тя ни стана най-обичен приятел, защото никога досега ние не бяхме виждали толкова истина, изнесена в толкова сбита форма, така живо и така красиво". Нов опит за левитация в Индия[1] Английското илюстровано списание „The illustrated London news" от 6 юни 1936 год. печата една интересна статия от своя кореспондент Плънкет, който е бил очевидец на един опит за левитация. Плънкет е плантатор в Южна Индия. Статията си той придружава с 11 великолепни фотографски снимки. Плънкет е присъствувал на тия опити заедно с един приятел, Ето как списва опита самият Плънкет: „Току-що пристигнах в моето „бънгалу" (индийско жилище), след една гореща сутрин, която бях прекарал в чайните работилници, когато моят носач ми връчи една бележка. Тя беше от един мой приятел Пат Дъв, който живее наоколо 1½ мили далеч от мен. С тая бележка той ме канеше да го посетя веднага в неговото „бънгалу", като донеса със себе си и фотографския апарат с филмова лента. Когато пристигнах, той ми обясни, че ще имам случая да фотографираме един опит за левитация, по който въпрос ние бяхме вече разисквали с него. Аз бях видял подобно необикновено явление вече два пъти, но не бях го фотографирал. И когато аз говорех за това на мои приятели, те се отнасяха скептично.
към текста >>

99. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Сутринни гимнастични упражнения.
Новият ден започва. Една нова страница от великата книга на вечността ще ни дари със своите откровения! Изток вече се заруменява със зората за предстоящия ден. Чисто небе, чуден изгрев, изобилно слънце. Като че ли цялата природа с радост взема участие в този празник! Сутринни гимнастични упражнения. След това красивият празничен час: Словото на Учителя. То е центърът на съборния живот. Словото е свършено. Учителят изпява няколко музикални къса като подготовка за новата песен, която ще ни даде. След достатъчна подготовка той изпява за пръв път песента: „Фир-Фюр-Фен".
към текста >>

100. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Като станеш сутринта, трябва да минеш през него.
Трябва да минете през огъня на любовта. Всички, които сте въглени, да светнете и да горите. Има обикновено горене, от което се раждат всички нещастия. Докато най-малките работи ви смущават, вие имате обикновения огън. Всеки ден трябва да минаваш през огъня на любовта. Като станеш сутринта, трябва да минеш през него. Култура може да има само там, дето има огънят на любовта. Доколкото един човек има любов към вас, дотолкоз вие можете да си съставите донякъде едно вътрешно понятие за него. Нашето бъдеще щастие и всичко - зависят от нашата любов, която показваме към хората. От това се определя нашето бъдеще. Най-същественото е да се освободите от всичко онова, което не ви трябва.
към текста >>

НАГОРЕ

0.097774028778076