Търсене в текстове за 'Сутрин'

С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.
Учителят се обърна към всички в салона: - Ще можете ли да научите новата песен? Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг. С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта. Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен. Втората ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента. По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...". Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен.
към текста >>

2. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

На общите беседи в неделя - неделя сутрин и в десет часа - свиреше на пианото или на орган обикновено Мария Тодорова.
"Дисхармонични състояния сред музикантите" Музиката на Учителя бе втъкана във времето на цялата Школа. С песните на Учителя започвахме всяка беседа и с тях завършвахме. В младежкия окултен клас аз бях цигуларят, а в общия окултен клас цигуларят бе Симеон Симеонов. На общите беседи в неделя - неделя сутрин и в десет часа - свиреше на пианото или на орган обикновено Мария Тодорова. Понякога се редуваха и останалите цигулари. А понякога Мария Тодорова свиреше и на общия, и на младежкия клас. Имаше някакъв вътрешен ред и всеки се подчиняваше на него, и всеки знаеше кога и къде да свири. Една неделна сутрин идва при мен Савка и ми предава, че Учителят ме вика при себе си. Отивам тичешком, а Той веднага ме пита, без да съм успял да целуна ръката Му: "Носиш ли си цигулката?
към текста >>

Една неделна сутрин идва при мен Савка и ми предава, че Учителят ме вика при себе си.
В младежкия окултен клас аз бях цигуларят, а в общия окултен клас цигуларят бе Симеон Симеонов. На общите беседи в неделя - неделя сутрин и в десет часа - свиреше на пианото или на орган обикновено Мария Тодорова. Понякога се редуваха и останалите цигулари. А понякога Мария Тодорова свиреше и на общия, и на младежкия клас. Имаше някакъв вътрешен ред и всеки се подчиняваше на него, и всеки знаеше кога и къде да свири. Една неделна сутрин идва при мен Савка и ми предава, че Учителят ме вика при себе си. Отивам тичешком, а Той веднага ме пита, без да съм успял да целуна ръката Му: "Носиш ли си цигулката? " Отговарям: "Нося я! " - "Да бъдеш готов да свириш с нея в клас." Аз кимвам утвърдително и излизам тичешком от стаята Му. Отивам, взимам си цигулката и я настройвам. Настройвам я, опитвам я, разсвирвам се леко с нея и обратно я поставям в калъфа.
към текста >>

3. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Сутринта на поляната на "Изгрева" ние сме се събрали в кръг.
"Английската кралица играе Паневритмия" Денят е неделя. Сутринта на поляната на "Изгрева" ние сме се събрали в кръг. Всички сме готови за Паневритмията. Музикантите са събрани в центъра на кръга, инструментите са настроени и се чака само сигнал от Учителя, за да започнем да свирим. Обикновено Учителят кимваше с глава, това беше знак за началото. Ние засвирвахме, тогава целият кръг се задвижваше и започваше онова небесно тайнство, което бе наречено Паневритмия. Но сега Учителят стои, мълчи и поглежда от време на време към боровете, които заобикаляха поляната.
към текста >>

4. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

"Духът на Истината и часовоят с цигулката" Хубава пролетна сутрин на "Изгрева".
"Духът на Истината и часовоят с цигулката" Хубава пролетна сутрин на "Изгрева". Разлистени са дърветата, цъфнали са цветята. Всичко ухае на свежест и обновление. Ние в тази сутрин и в този момент сме насядали на една пейка около Учителя и разговорът е весел и непринуден. Чувствуваме се отлично, с разположение и в хармония към всекиго са нашите души. Душите ни се веселят - те правят общение с Бога на земята.
към текста >>

Ние в тази сутрин и в този момент сме насядали на една пейка около Учителя и разговорът е весел и непринуден.
"Духът на Истината и часовоят с цигулката" Хубава пролетна сутрин на "Изгрева". Разлистени са дърветата, цъфнали са цветята. Всичко ухае на свежест и обновление. Ние в тази сутрин и в този момент сме насядали на една пейка около Учителя и разговорът е весел и непринуден. Чувствуваме се отлично, с разположение и в хармония към всекиго са нашите души. Душите ни се веселят - те правят общение с Бога на земята. Това е привилегия неземна и ние го усещаме вътре у нас и отстояваме това свое право - да бъдем в близост с Мировия Учител - къде осъзнато, къде неосъзнато. Къде с ревност, къде със старание и неотклонност да бъдем в близост с Него. По едно време някой каза: "Вижте кой се задава?
към текста >>

5. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Само сутрин ние излизахме на Молитвения връх, посрещахме изгрева с молитви към Бога.
Всеки знаеше своето задължение, защото да се организира и поддържа животът на стотици хора не беше лесна работа. Учителят се намираше в палатката Си, а сестра Савка бе тази, която се грижеше за Него. Цялото Братство опъна палатките си по обичайния начин, но във въздуха витаеше тягостна тишина. Всички мълчаха, нямаше песни, нямаше беседи, нямаше Паневритмия. Тишина, мълчание. Само сутрин ние излизахме на Молитвения връх, посрещахме изгрева с молитви към Бога. Направихме опит да изпеем някои песни, както това правехме винаги, но гърлата ни бяха затворени и заключени. Можехме само шепнешком да произнасяме молитвите си. Учителят отначало не можеше да се храни и сестра Савка с малка лъжичка Го хранеше с течна храна. Не можеше да преглъща - беше трудно и мъчително. Савка си водеше дневник за всеки ден от състоянието на Учителя.
към текста >>

6. 2_19 В чии ръце е съдбата на света

Непрекъснато сутрин и вечер се движеха кервани с коне, които възлизаха нагоре, изкачваха багажите, а след обяд се връщаха и понякога сваляха багажа на тези, които се прибираха.
"В чии ръце е съдбата на света" Цялото Бяло Братства през 1939 година е на Седемте езера на Рила. Това бе най-голямото излизане на Рила и лагеруване там през време на цялата Школа от двадесет и две години. Бяха се качили на езерата повече от 700 човека. Непрекъснато сутрин и вечер се движеха кервани с коне, които възлизаха нагоре, изкачваха багажите, а след обяд се връщаха и понякога сваляха багажа на тези, които се прибираха. Беше осъществена една идеална организация. Преди да тръгнем за Рила, на една своя беседа Учителят каза: "Тази, 1939 година, е последната благоприятна година за Бялото Братство. Който иска да се възползува от нея - да се качи на Рила. Друга благоприятна година няма да имате скоро. Който доживее и дочака - ще има благоприятни условия чак през 1999 година." Тези думи на Учителя предизвикаха голямо оживление и радост във възрастните братя и сестри, на които им се искаше да доживеят като стогодишни тази благоприятна година.
към текста >>

7. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Сутринта отива при Учителя за обяснение.
Тя му напомня за нещо. Изведнъж се сеща. Отива към шкафа и намира една завита носна кърпа. Разгъва кърпата и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която Учителят му бе предал урока за светлината на запалената клечка, която гореше у него. До нея той слага и току-що прегарялата клечка кибрит и загъва кърпата. Сутринта отива при Учителя за обяснение. Учителят го приема. "Учителю, искам едно обяснение по един важен за мен въпрос." Учителят кимва. Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред Учителя овъглените две клечки кибрит. "Учителю, тази, по-голямата клечка, която е овъглена е Вашата клечка, а тази, по-малката - чия е тази клечка, Учителю? " Учителят го поглежда с дълбок поглед и казва: "И втората клечка е Моя.
към текста >>

8. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

За внуците той бил добрият дядо, който, кой знае защо, не яде месо, чете някакви чудновати книги, сутрин и вечер се моли, пее понякога необикновени песни и толкоз.
Той плачел за загубения Висок Идеал на синовете си. Той знаел вече, че единствената светла точка в тяхното съзнание, останала от него, е угаснала. Разделили се. Дошло време, те се уволнили от казармата, после завършили университета, получили хубави професии, отлични служби, оженили се, задомили се, народили им се деца. Синовете често ходели на гости при баща си, който сега бил вече дядо с много внуци. За внуците той бил добрият дядо, който, кой знае защо, не яде месо, чете някакви чудновати книги, сутрин и вечер се моли, пее понякога необикновени песни и толкоз. А за него те били само внуци и толкоз. Повече няма какво да се каже, защото като изгасне светлата точка в съзнанието на човека, след нея идва тъмната точка, която поставя край на всеки разказ. Така завършвам и аз своя разказ. Аз доживях да видя как децата на нашите приятели се втурнаха в света и се изгубиха за нашето общество. Не можех да се примиря.
към текста >>

9. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

Беше неделя, към 10 часа сутринта.
До това се свеждаха нещата с някои примери и разкази. Но други твърдяха противното. И бяха категорични, че Учителят е присъствувал при тях с физическото си тяло. Пораждаше се голям спор с цели седмици. Накрая Учителят реши да сложи точка на този спор по следния начин. Беше неделя, към 10 часа сутринта. Обикновено по това време се събираха много приятели от града и в 10 часа салонът на "Изгрева" беше препълнен, защото Учителят държеше поредната неделна беседа. По едно време ние виждаме, че брат Ради носи една голяма стълба, застава под прозореца на стаичката на Учителя и я допира до стената. Някои отиват при него да му помогнат и го питат какво ще става с тази стълба. "Учителят ми каза да се кача по стълбата през прозореца и да Му отключа отвътре вратата, защото като излизал, оставил ключа в ключалката отвътре и се самозаключил. Не може да влезе в стаята, за да си вземе Библията и да започне беседата в 10 часа." Идват тези приятели и съобщават в салона, който се е напълнил, че Учителят се е самозаключил без да иска, че Библията Му е заключена в стаята и че брат Ради сега се катери по стълбата, за да отключи отвътре вратата Му.
към текста >>

10. 2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева

Но "Изгревът" още не беше устроен и на този етап нямаше нито една постройка, а гола поляна, на която приятелите излизаха сутрин за изгрев слънце.
Архитектурен план за благоустройството на "Изгрева" В първите години, когато се устройваше "Изгревът", Учителят бе наредил да се насадят много плодни дръвчета в закупените места и да се направи братска градина. Речено-сторено. Закупиха и ги засадиха. Но "Изгревът" още не беше устроен и на този етап нямаше нито една постройка, а гола поляна, на която приятелите излизаха сутрин за изгрев слънце. После се връщаха в града и за тях това бе един чуден излет. Очертанията на града са били до Перловската река в онези години. Но какво било учудването, когато следващата неделя приятелите излизат горе и що да видят - плодните дръвчета, които са засадени предната неделя, сега ги няма. Минават, оглеждат и виждат само дупки - някой е откопал и откраднал дръвчетата. Съобщават веднага с възмущение на Учителя новината за сторената кражба.
към текста >>

11. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

Това е сутринта на 22 август, неделя.
През юли, след подаване на молба до Министър-председателя Андрей Ляпчев от ръководителите на братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане на събора на Бялото Братство през месец август в София. Изпратени са покани и съобщения за предстоящия събор. Една седмица преди събора от провинцията започват да прииждат братя и сестри. Тези, които пристигат на "Изгрева", разпъват палатки, издигат навеси и под тях се приютяват през летните дни и вечери. Но в деня на събора се получава най-неочакваното за мнозина.По заповед на висша власт, войници застават на софийската гара, правят блокада и не пускат никого от идващите с влака да влязат в града. Това е сутринта на 22 август, неделя. На гарата се изсипват стотици братя и сестри, дошли с влакове от провинцията, пътуващи групово с намаление, с картончета, подпечатани от съответните гари, показващи, че пътуват с намаление. Войската проверява всеки влак и всеки трябва да удостовери личността си с лична карта. Пропускани са само онези, които са от София или могат да докажат къде отиват и че отиват при роднини или по друга някоя служебна работа. Една сестра, казваше се Донка Илиева, като тръгнала за събора, взела със себе си едно кросно за стан - да го занесе в София, за да тъкат платно. С това кросно тя доказала, че е тръгнала да тъче в София, за което била пропусната от стражата да влезе в града.
към текста >>

Сутринта рано, както се случва при всеки събор, те стават в четири часа, правят молитва и заедно с Учителя отиват в салона на улица "Оборище" 14 в града.
Така те остават на гарата в очакване на обратните влакове. А онези, които са дошли на събора предния ден, са вече на "Изгрева". Какво става на "Изгрева"? Онези, които са дошли предварително, са се разположили и устроили на лагер. Те очакват събора. Сутринта рано, както се случва при всеки събор, те стават в четири часа, правят молитва и заедно с Учителя отиват в салона на улица "Оборище" 14 в града. Разстоянието от местността "Ваучер" или "Изгрева" те минават пешком за около един час. Сутринта, към седем часа, те са в салона. И понеже идват по-рано от "Изгрева", заемат местата в целия салон. А софиянци, които идват по-късно, остават правостоящи. Сбъдва се така и онова, което те са го мечтаели - мечтаели са, че гостите от провинцията на събора ще стоят по- близко до Учителя, а пък софиянци, които всеки ден са на "Изгрева", ще седнат отзад.
към текста >>

Сутринта, към седем часа, те са в салона.
Какво става на "Изгрева"? Онези, които са дошли предварително, са се разположили и устроили на лагер. Те очакват събора. Сутринта рано, както се случва при всеки събор, те стават в четири часа, правят молитва и заедно с Учителя отиват в салона на улица "Оборище" 14 в града. Разстоянието от местността "Ваучер" или "Изгрева" те минават пешком за около един час. Сутринта, към седем часа, те са в салона. И понеже идват по-рано от "Изгрева", заемат местата в целия салон. А софиянци, които идват по-късно, остават правостоящи. Сбъдва се така и онова, което те са го мечтаели - мечтаели са, че гостите от провинцията на събора ще стоят по- близко до Учителя, а пък софиянци, които всеки ден са на "Изгрева", ще седнат отзад. Учителят разрешава този въпрос като казва: "На всеки човек трябва да се отдаде това право, което Бог му е дал".(вж. беседата "Свещеният огън", 1926 г., стр.
към текста >>

Днес сутринта войска е блокирала "Изгрева" и не допуска никой да влезе в него.
В същия миг се приближава друг брат, пристигнал от Централна гара. Той съобщава същото - направена е блокада на гарата, войската не пропуска братята и сестрите да напуснат гарата и те остават там като заложници. Учителят поглежда строго Методи Константинов и му посочва с поглед, че трябва да действува. Методи бегом отива в дома на Министър-председателя Андрей Ляпчев и го сварва на минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да ,се качи в него. Посреща го на портата и му казва: "Господин Министър-председателю Ляпчев, вие лично разрешихте събора на Бялото Братство. Днес сутринта войска е блокирала "Изгрева" и не допуска никой да влезе в него. На Централна гара войска също е блокирала и не допуща никой да влезе в града. Моля ви, господин Министър- председател, да си изпълните обещанието, което дадохте, че ще управлявате "со кротце и со благо". Андрей Ляпчев се стресва, казва му да дойде с него, влизат в къщата, вдига телефона и се свързва веднага с директора на полицията. Пред Методи, той отменя възбраната, като през това време крещи на онзи и му иска обяснение кой е забранил събора. Пита го кой управлява тази държава и кой е Министър-председател.
към текста >>

Ватралски присъствува на общата вечеря и остава за следващата сутрин, когато в 4.30 часа всички излизат на изгрев слънце.
Извън оградата двама книжари продават окултна литература, а до тях - двама стражари с коне са разположени на сянка отвън и охраняват лагера срещу провокации. Значи Небето е снело блокадата и е сложило Кесаря да пази лагера и да охранява събора. Отвътре стои млад човек, който пропуска само онези, които познава и които имат покани. Това е Николай Дойнов. Отбелязва се, че на събора е имало 1 460 човека. Ватралски присъствува на общата вечеря и остава за следващата сутрин, когато в 4.30 часа всички излизат на изгрев слънце. В десет часа присъствува на беседа на Учителя. На стр. 19 цитираме дословно: "Къде десет часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа или площадка, издигната около метър и половина над земята. Платформата беше добре засенчена и постлана с килимче. На килима имаше стол пред маса, а върху масата - Библия.
към текста >>

12. 3_02 Чужди по дух хора

Следващият път бе неделя към десет часа сутринта, когато Учителят държеше общи неделни беседи и на които бе позволено да присъствуват и външни хора от града.
". "Те какво искат, той да докара всички католически духове тук в Школата ли? Те знаят ли, че ние с поповете едва държим фронта, а тия ще ни ударят в гръб и ще ни унищожат! С тях шега не бива - та те избиха 40 милиона човека през време на Инквизицията в Европа - имат опит и ще ни смелят за броено време! ". Учителят свърши, а аз продължавах да стоя като статуя. Беше ми дошло премного за днес - две коренно различни положения и при двете аз бях поставена да отговарям пред Учителя: за онова, което направиха приятелите и за онова, което не направих аз. Следващият път бе неделя към десет часа сутринта, когато Учителят държеше общи неделни беседи и на които бе позволено да присъствуват и външни хора от града. Говедаров пак дойде, вероятно му бе харесало нашето гостоприемство и искаше отново да свири, но аз му казах, че Учителят не позволява да свири човек извън Школата. Той не очакваше такъв отказ, опъна се, но аз бях този път твърда в отказа си. Обиди се, завъртя гръб и отиде, че седна най-накрая в салона, напълно усмирен и укротен, така си мислех. Тогава нашите братя и сестри, като разбраха за отказа ми, че като скочиха, че като гракнаха срещу мен и искаха да ме разкъсат. Заобиколиха ме и ме наричаха какво ли не: че съм била толкова себична, че не съм нищо пред него, че не мога да му стъпя на малкото пръстче, че съм едно нищо, че съм никаквица, която иска само да се налага и т.н.
към текста >>

13. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

Отидох при Него и се оплаках от Игнат, че сутринта трябва да ставам рано и да отивам на работа.
Това бяха песни на Учителя, за нас това бяха свещени песни и откровения на Духа Господен. Отивам аз при него да му кажа да спре. Но той ми казва: "Аз пък ще свиря". Направо ми призля, защото знаех, че ще упорствува цяла нощ. Тогава реших да потърся помощта на Учителя. Отидох при Него и се оплаках от Игнат, че сутринта трябва да ставам рано и да отивам на работа. Учителят ме успокоява и ми казва: "Отиди си, той няма да свири вече". Връщам се от стаята на Учителя, току-що се разделих с Него, минавам покрай бараката на Игнат, а той вече е спрял да свири. Вероятно Учителят му бе внушил по вътрешен път да спре и той се бе вслушал в този вътрешен глас. Прибрах се и дълго време не можах да заспя от свиренето на Игнат. На следващия ден, когато Учителят ме видя, започна да се смее и каза: "Когато Игнат свири, вземи една тенекия и започни да удряш по нея.
към текста >>

14. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

И той ми разказа как Учителят половин час преди това - преди да почне беседата, преди да влезем в салона, преди да почнем да пеем, преди да се яви Симеонов и да започне скандалът - го извиква и го запитва: "Ще можете ли тази сутрин да свирите преди беседа?
Бяхме изсвирили няколко песни и ето - Учителят пристигна за беседа. Станахме на крака за молитва. Учителят подаваше с думи коя молитва да се казва и ние гласно я произнасяхме и ако трябваше да се изпее някоя песен, ние я изпявахме. Така се разреши скандалът със Симеон и аз сметнах, че в този момент заедно с Галилей сме се справили добре. След беседата отидох при Галилей и му благодарих за помощта и съдействието, а той се усмихна и каза: "Сестра, не трябва да благодариш на мене, а на Учителя". И той ми разказа как Учителят половин час преди това - преди да почне беседата, преди да влезем в салона, преди да почнем да пеем, преди да се яви Симеонов и да започне скандалът - го извиква и го запитва: "Ще можете ли тази сутрин да свирите преди беседа? " Галилей Му отговаря, че може. Учителят му прошепва: "Тогава се пригответе! " Галилей изпълнява нареждането на Учителя и застава като войник на пост с цигулката в салона, встрани от вратата и чака да получи знак от Учителя. След като стана скандалът и Симеонов изхвръкна навън, той чул в себе си думите на Учителя: "Можеш сега да влизаш! " Така се бе явил Галилей и затова толкова усърдно си навеждаше главата до пианото - за да чуе по-добре тона, който аз му давах.
към текста >>

15. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

И Учителят определил да се изкачат рано сутринта, обаче още от вечерта завалял пороен дъжд, който разколебал всички приятели, дошли за празника.
Неговите близки, тези, които са били непрекъснато около него, знаят много и много примери. На първо място ще споменем неговата преданост към Учителя. Онова благоговение и пълно послушание към Него, онази жива вяра, който не го е напускала нито за момент. Приятелите от този край знаят за посещението на Учителя тук, около Петровден през 1920 година. Този ден обикновено се е празнувал на Петров връх, където приятелите са се изкачвали. И Учителят определил да се изкачат рано сутринта, обаче още от вечерта завалял пороен дъжд, който разколебал всички приятели, дошли за празника. В определения час брат Георги станал, излязъл в дъжда и обиколил братята. Всички мислели, че екскурзията няма да се състои. Само вярата на брат Георги не се поколебала. Със смела и решителна стъпка той се отправил към Учителя и почукал на вратата на стаята Му. Учителят отворил и казал: "Дойде ли?
към текста >>

16. 3_17 Истинското подвизаване

Ако искаш много да се подвизаваш както досега, можеш да повтаряш молитвата на ден по сто пъти - сутрин, на обед и вечер.
Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: "Отче Наш..." После се навеждаш, с двете ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: "Който Си на Небесата..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: "да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: "да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: "да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: "както на Небето..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: "така и на земята". След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: "Хляба наш насъщний, дай го нам днес..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "и прости ни дълговете наши..." После отново я вдигаш до височината на очите си: "както и ние прощаваме на нашите длъжници..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "И не въведи нас во изкушение..." Накрая отново я вдигаш и казваш: "но избави нас от лукаваго...". Копаеш отново и казваш: "Защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки. Амин". Така повтаряш сто пъти тази молитва. На стотния път ще кажеш: "Бог царува на Небето, Бог царува на земята, Бог царува в живота, да бъде Името Му благословено". Ако искаш много да се подвизаваш както досега, можеш да повтаряш молитвата на ден по сто пъти - сутрин, на обед и вечер. Всичко триста пъти." Братът слуша и гледа онемял. Аз едвам сдържам смеха си, нещо в мен лудо се смее и вика: "Осанна във висините! Благословен е този, който иде в Името Господне! " Учителят го гледа сериозно. Братът се окопитва и казва: "Учителю, вие не ме разбрахте.
към текста >>

17. 3_20 Души в почивка

Брат Ради беше градинарят на "Изгрева", човекът, който вършеше всичко от сутрин до вечер.
Всички се оглеждат. Нещо ги попарва, техният вътрешен възторг охладнява и те си излизат един след друг от стаята Му, като Му целуват ръка. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя. Един ден, както се бяхме събрали около Учителя - водеше се разговор за преражданията - една сестра Го попита: "Ами брат Ради, кой е по прераждане? " Всички се изсмяха. Брат Ради беше градинарят на "Изгрева", човекът, който вършеше всичко от сутрин до вечер. От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на "Изгрева", докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Той беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по него. Имаше голяма брада и разчорлена коса. Беше неписмен и неук. Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на "Изгрева" по своето човешко развитие.
към текста >>

От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на "Изгрева", докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят.
Нещо ги попарва, техният вътрешен възторг охладнява и те си излизат един след друг от стаята Му, като Му целуват ръка. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя. Един ден, както се бяхме събрали около Учителя - водеше се разговор за преражданията - една сестра Го попита: "Ами брат Ради, кой е по прераждане? " Всички се изсмяха. Брат Ради беше градинарят на "Изгрева", човекът, който вършеше всичко от сутрин до вечер. От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на "Изгрева", докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Той беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по него. Имаше голяма брада и разчорлена коса. Беше неписмен и неук. Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на "Изгрева" по своето човешко развитие. Учителят изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий.
към текста >>

18. 3_23 Окултната музика на Учителя

Например: "Изгрява слънцето", "Сила жива, изворна, течуща" и "Вечер-сутрин".
За да окаже своето музикално въздействие върху нас, окултната музика като се изпълнява, трябва да се преживява. В ума да влизат светли образци, а сърцето да се изпълни с топлина. Редица упражнения са правила за един по- съвършен и по-хармоничен живот. Пример: песните "Блага дума", "Давай, давай", "Ходи, ходи", "Скръбта си ти кажи". Други песни са изразители на закони в живата природа. Например: "Изгрява слънцето", "Сила жива, изворна, течуща" и "Вечер-сутрин". Те са дадени при различни случаи. Например: "Вехади" - в Търново. (Сърцето ми е топло, умът ми е светъл, душата ми е свежа. Духът ми е крепък, защото живеем в закона на любовта, в която няма никакво насилие.), "Да имаш вяра" - в салона, на пианото, на 9 октомври 1936 година. "Духът Божий" е дадена в клас от осем братя на 13 ноември 1922 година.
към текста >>

19. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

Беседите сутрин започваха в пет часа и аз трябваше да бъда в четири и половина на своя пост.
"Раковски", дали на ул. "Оборище" 14, а след отварянето на салона на "Изгрева" през 1927 година, аз не освободих този пост до затварянето на Школата. Като правило, двадесет минути преди да дойде Учителят в салона, аз свирех на пианото или на хармониума братски песни и песни на Учителя, а всички присъствуващи пееха. Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя песен след коя да почвам да свиря. Обикновено Учителят подшушваше леко някоя песен и аз тутакси се присъединявах със своето свирене. Беседите сутрин започваха в пет часа и аз трябваше да бъда в четири и половина на своя пост. Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк кръг слушатели. Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас. Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента. Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място. Хармониумът се намираше в салона, както и пианото.
към текста >>

Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк кръг слушатели.
"Оборище" 14, а след отварянето на салона на "Изгрева" през 1927 година, аз не освободих този пост до затварянето на Школата. Като правило, двадесет минути преди да дойде Учителят в салона, аз свирех на пианото или на хармониума братски песни и песни на Учителя, а всички присъствуващи пееха. Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя песен след коя да почвам да свиря. Обикновено Учителят подшушваше леко някоя песен и аз тутакси се присъединявах със своето свирене. Беседите сутрин започваха в пет часа и аз трябваше да бъда в четири и половина на своя пост. Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк кръг слушатели. Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас. Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента. Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място. Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента.
към текста >>

20. 3_31 Истинската работа

Бях много заета, работех непрекъснато от сутрин до вечер по осем часа на пианото.
Спазвах съветите на Учителя, влязох по този начин психически в музикалното поле и среда на музикантите и се настроих на тяхната вълна, тя ме пое, издигна ме и аз се движех в техните среди безпрепятствено. През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала. Нито един път не пропуснах да бъда до пианото преди беседа на Учителя. Така веднъж, като студентка в Академията, имах много напрегната програма - бяха ни дали задание, което трябваше да науча много добре наизуст за изпит. По цял ден го проучвах, учех го и непрекъснато свирех на пианото. Бях много заета, работех непрекъснато от сутрин до вечер по осем часа на пианото. Успях да се отскубна за един час и решавам да отида при Учителя и да споделя с Него моите впечатления за това, с което се занимавам сега. Той ме прие, седнах на стола, разказах Му всичко, а Той ми каза: "Марийке, Марийке, много малко работиш". Стреснах се, огледах се, бях сама с Него. Нямаше грешка. Това нещо го изрече Той, Учителят.
към текста >>

Та аз по цял ден работя от сутрин до вечер.
Нямаше грешка. Това нещо го изрече Той, Учителят. Аз се смутих, станах и излязох. Започнах да се чудя. Как е възможно? Та аз по цял ден работя от сутрин до вечер. Отидох си у дома и умувам, какво ли искаше да ми каже Учителят, че аз не Го разбрах? На следващия ден продължавам още по-усилено да работя. Нали сам Учителят ме упрекна, че много малко работя? Минаха няколко дни, а аз удвоих работата с пианото. Започнах да получавам добри резултати от труда, който влагах.
към текста >>

21. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

"Оборище" 14 на "Изгрева" и беседите се държаха сутрин от 5 часа.
"Отворените уши и песните от невидимата школа" На улица "Опълченска" 66, в дома на Гина и Петко Гумнерови, Учителят беше отседнал няколко десетилетия. И Той окончателно се премести на "Изгрева", след като бе построена една малка стая, впоследствие долепена до салона, който започна да се строи през 1927 година и окончателно бе готов през 1928. През есента на същата година ние се прехвърлихме от ул. "Оборище" 14 на "Изгрева" и беседите се държаха сутрин от 5 часа. Вие можете да видите днес това на снимки. Учителят живееше в една стая с едно малко антре, която впоследствие стана като негова приемна, а Той се качи горе в друга една малка стая, построена над салона. Обикновено казвахме така: "Отиваме на 66", - това означаваше, че отиваме в дома на Гумнерови. Преди да си замине, Учителят отиде там и си прибра нещата, заедно с няколко братя. Това бяха Боян Боев, Методи Константинов, Галилей Величков и Борис Николов.
към текста >>

22. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

На 19 август, в десет часа сутринта, в местното читалище, Учителят изнесе беседата "Новият Живот" за търновското гражданство и за приятелите.
"Рибарската мрежа на Черната ложа" Съборът на Всемирното Бяло Братство в Търново през лятото на 1922 година беше знаменателен в много отношения. Тогава Учителят обяви, че се отваря Школата на Бялото Братство за пръв път на земята и че неин ръководител е Великият Учител на Вселената. Споменах за обществената реакция, предвождана от владици, свещеници и църквата, както и подведени граждани срещу Учителя. На 19 август, в десет часа сутринта, в местното читалище, Учителят изнесе беседата "Новият Живот" за търновското гражданство и за приятелите. Тя трябва да се проучи добре от всички. Учителят даде отпор срещу нападките. В два часа същия ден над Търново се разрази буря. Мълнии и светкавици, и силите Господни не позволиха на владиците да организират обществен отпор срещу Учителя под формата на диспут. Непосредствено след свършване на беседата, владиците, които през цялото време на беседата на Учителя мируваха, понеже бяха приспани - спяха и хъркаха за обща изненада на всички - се разбудиха и започнаха да викат, че искат диспут с Учителя Петър Дънов.
към текста >>

23. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

А сега си почини от твоя пост, защото утре сутринта ще отидеш на върха сам.
Там ни чакаше един брат. Казваше се Методи Шивачев. Той беше определен от Учителя да пази багажа и да поддържа огъня. Той се приближи до Учителя и Му каза: "Овардих багажа, Учителю, и поддържах огъня непрекъснато". Учителят кимна и му се усмихна: "Прекарахме много хубаво. А сега си почини от твоя пост, защото утре сутринта ще отидеш на върха сам. Нали за това си дошъл - да се качиш на Мусала и да дочакаш там изгрева на слънцето". Братът вдига рамене и продумва: "Е, щом трябва да се кача, ще се кача, но в колко трябва да тръгна? " "В три часа - в часа в който ние тръгнахме, за да бъдеш там горе сам на изгрева на слънцето". И Учителят натъртва и набляга на думата "сам". А брат Методи очакваше, че ще тръгне по видело.
към текста >>

24. 3_42 Паневритмията на Изгрева

Сутринта ние бяхме на пианото в салона, уточняваше се мелодията, записваше се, обясняваха се стъпките и движенията.
Въодушевихме се. Учителят ни спираше и ни показваше най-типичното за момента движение, съобразно мотива, който Той бе изсвирил. Ето така започна да се дава Паневритмията. Музикантите бяха около Него. Започна се една денонощна работа. Сутринта ние бяхме на пианото в салона, уточняваше се мелодията, записваше се, обясняваха се стъпките и движенията. От това време има няколко снимки, на които се вижда как Учителят е седнал на стол, няколко сестри са пред Него в поза за игра, а на пианото е седнала сестра и свири. Ето така се работеше през деня. Вечерта се събирахме и показвахме ги вече като мелодия, стъпки и движения. Вечерта Учителят продължаваше до късна доба да свири в стаичката Си и да уточнява пасажи, докато ги даде окончателно в изчистен вид. Това бе един труден, продължителен етап, както за Учителя, така и за музикантите, така и за останалите.
към текста >>

25. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком.
Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ. Цяла нощ Олга не мига, не може да заспи. На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком. Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и тъмни сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и над тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат." "Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас. Ще мога ли да поправя грешката си? " Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя. Учителят се навежда и я повдига.
към текста >>

26. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

Защото само той от сутрин до вечер работеше като роб на "Изгрева", за да се грижи за градинката и да изкара продукти за общия казан, от който ядяхме всички.
Но онези пари, които бяха заведени с второто счетоводство, не можеха да се обменят, защото трябваше да се дава отчет откъде са тези пари. От друга страна, тези приятели не смееха да ги раздадат на братята и сестрите от "Изгрева", за да ги сменят, както всеки гражданин имаше право, защото всички щяха да разберат, че има второ неофициално, незаконно счетоводство и укрити пари. И тогава решават, че тези милиони пари, събрани от десятъка на хиляди съмишленици, ученици на Учителя и на Бялото Братство, трябва да се изгорят, за да няма улики по техен адрес. И те бяха изгорени в една от печките на "Изгрева". Единствен страничен наблюдател е бил дядо Ради, който е гледал и плакал, защото само той от всички на "Изгрева" е познавал цената на труда и цената на всеки грош. Защото само той от сутрин до вечер работеше като роб на "Изгрева", за да се грижи за градинката и да изкара продукти за общия казан, от който ядяхме всички. Накрая онези, които изгориха парите от десятъка за Господа и десятъка за Братството, нарушиха законите - отсякоха клона, на който седяха и паднаха на земята. Отсечени бяха впоследствие корените на дървото и то изсъхна. Условията на Школата бяха прерязани и отсечени. След процеса през 1957/58 година и салонът на "Изгрева" беше запечатан до 1970 година, а след това започна да се разрушава, за да бъдат построени новите сгради на онези посолства, които трябваше да дойдат на "Изгрева". Така че имаше отрязък от време, когато бе изгорен десятъкът на Школата, след това дойде време да се отсече клонът, на който седяхме на Дървото на живота, а след това дойде времето, когато на това дърво му изрязаха корените през време на процеса.
към текста >>

27. 3_55 Учителят и толстоистите

Но по пътя се разболява и пролежава няколко дни в квартирата на началника на Астаповската станция, където умира в шест часа сутринта, на 7 ноември 1910 година.
През 1901 година той е отлъчен от руската църква. През 1910 година е написан "Пътят на живота" Тези две произведения представляват идеологическата основа на толстоизма, който се стреми да приложи Христовото Учение в неговата истинска същност. През 1910 година, в една октомврийска нощ, той напуска дома си в Ясна поляна. Заедно с домашния си лекар и с дъщеря си тръгва на далечен път. А този път е пътят към България. Но по пътя се разболява и пролежава няколко дни в квартирата на началника на Астаповската станция, където умира в шест часа сутринта, на 7 ноември 1910 година. Лекарят, който придружава Толстой, се казва Душан Маковицки. Дъщеря му, която го придружава, е Александра Лвовна. При публикуван разговор между София Андреевна и бягащите е документирано, че те са тръгнали към Одеса, с цел да продължат за Константинопол, а оттам - за България. Това е публикувано в биографията на Толстой от Бирюков, на стр. 241. И оттук започва една голяма мистерия.
към текста >>

28. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

Всяка сутрин Атанас излиза да се разхожда в градината, където на едно и също място и в едно и също време се среща с Кришнамурти и заедно се разхождат.
Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите теософи, в замъка наречен "Ерде". Понеже е пристигнал пръв, знаел е няколко езика, той е определен да управлява замъка. Дават му средства да се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа. Тези делегати не са били обикновени граждани, а са представители на аристокрацията от цяла Европа и цветът на интелигенцията, защото това бяха членовете на теософската ложа, събрали се да провъзгласят Кришнамурти за новия Христос. Всяка сутрин Атанас излиза да се разхожда в градината, където на едно и също място и в едно и също време се среща с Кришнамурти и заедно се разхождат. Точно това е времето, определено от Невидимия свят, когато Атанас му е говорил за Учителя и България и той най-внимателно е слушал. Идва денят, когато трябва да се открие конгресът и да се обяви Кришнамурти за Миров Учител и новия Христос. А преди това, нашата приятелка Магделена Попова се среща нееднократно с него и му предава писмото на Учителя. Той вече знае от двама човека за Учителя и за Бялото Братство в България. На третия ден Кришнамурти държи една реч.
към текста >>

29. 3_63 Новата Голгота

Та нали аз сутринта преди беседа свирех на пианото в салона, съпровождайки песните на Учителя, които пееха приятелите?
Полека-лека се оттегли и си легна на кревата. На следващия ден на беседа Учителят беше оздравял, беше бодър, както преди. Продължаваше да говори и изведнъж вметна едно изречение: "Важно е, когато го разтриват човек, този, който го разтрива, да го разтрива музикално." Това беше определено и казано за самата мен. Нали аз Го разтривах снощи? Та нали аз съм музикантка? Та нали аз сутринта преди беседа свирех на пианото в салона, съпровождайки песните на Учителя, които пееха приятелите? Ако някой външен, страничен човек сега слушаше Учителя и чуеше това вметнато изречение, би Го упрекнал, че тук няма никаква логика и никакъв смисъл. Това е за външните хора. Но ние, които бяхме в Школата, знаехме, че Учителят в тези случаи отговаряше на мислите на приятелите, които бяха насочени към Него. Отговаряше и направляваше различните състояния на приятелите, които бяха състояния на техните съзнания - резултат от дадени противоречия, през които минаваха. И така Учителят отговаряше на въпросите и на онези от невидимата за нашите очи аудитория.
към текста >>

Една сутрин виждам, че Учителят слиза сам по стълбите от седемдесет и две стъпала, направени точно по това време от Борис и приятелите и тръгва сам към извора "Ръцете".
Жалко, че ни ги записвах тези неща. Но говореше много бавно. Аз имах навик много често да чета пред Него някоя книга или някой пасаж и да Го питам за мнението Му. Това беше един мой навик още от младите ми години, когато бях при него като частна ученичка и Учителят ми даваше книги да чета, а после ме разпитваше за тях. Та Учителят бе заобиколен с грижа и внимание от страна на всички братя и сестри. Една сутрин виждам, че Учителят слиза сам по стълбите от седемдесет и две стъпала, направени точно по това време от Борис и приятелите и тръгва сам към извора "Ръцете". Аз се приближих към Него, подадох Му ръка и Го подкрепих. Полека-лека отидохме при извора, около нас се събраха вече приятелите и седнахме около извора. Всички бяхме весели, щастливи, радостни. Цялото това смрачено състояние на всички, цялото това мъчително състояние на духа изведнъж се отприщи и се изля изобилно в повдигнато настроение и всеобща радост. Всички запяхме песни - то бе не веселие, а камъните и скалите около нас пееха "Осанна във висините".
към текста >>

30. 3_69 Сватбата на Големия брат

Сутринта излязохме всички на разходка и се движехме по шосето бавно.
Защото в един предишен разговор Учителят ни беше казал, че нашият заминал приятел Жорж Радев временно е влезнал в нея, за да свърши една работа. Значи Георги Радев беше дошъл при нас, като бе докарал Милка Периклиева. Учителят се обърна към нея и каза: "Жорж, заеми свободното място на масата." Така станахме четирима. След вечерята, аз седнах на пианото и започнах да свиря и заедно с Учителя пеехме песните Му. След това всички си легнахме, като оставих Учителя да преспи на моето легло. Сутринта излязохме всички на разходка и се движехме по шосето бавно. Беше 1 януари 1944 година. Обърнах се към Него: "Учителю, какво ще ни кажете за тази година, която дойде? " Той мълчи. Мълчанието Му бе дълго. Накрая каза: "Тази година Големият брат ще се ожени." Това изречение, като думи, написани на лента, премина през въздуха, със светли букви премина пред очите ми и се отпечата някъде в периферията на съзнанието ми.
към текста >>

и 45 мин. сутринта.
Това не бяха случайни и маловажни неща в живота на българите тогава, защото милиони умираха по бойните полета, а жертви на фронта даваха и българските войници. Цялата тази залисия ни намери изведнъж напълно неподготвени. За броени дни здравето на Учителя се разклати и Той ни напусна с физическото Си тяло. Тленните Му останки бяха погребани на "Изгрева". Замина си на 27 декември 1944 година, в 5 ч. и 45 мин. сутринта. Всички бяхме в покруса. Изживявахме го тежко. Как стана така и защо стана така? Та Учителят можеше всичко и знаеше всичко? Защо го допусна?
към текста >>

Не зная как, но изведнъж изплуваха в съзнанието ми - като огнени букви, обхванати от някакъв огън, като лента се плъзнаха пред очите ми онези думи на Учителя, казани на 1 януари 1944 година сутринта, при нашата разходка: "Тази година Големият брат ще се ожени!
Изживявахме го тежко. Как стана така и защо стана така? Та Учителят можеше всичко и знаеше всичко? Защо го допусна? Въпроси, а никакви отговори. Не зная как, но изведнъж изплуваха в съзнанието ми - като огнени букви, обхванати от някакъв огън, като лента се плъзнаха пред очите ми онези думи на Учителя, казани на 1 януари 1944 година сутринта, при нашата разходка: "Тази година Големият брат ще се ожени! " На духовен език това означаваше, че Големият брат ще си замине. Това ще го намерите в Словото, където Учителят казва, че ако някой сънува, че е поканен на сватба и се жени, това преведено означава, че ще си замине от тоя свят. Това аз лично го знаех от Учителя от наши разговори, когато Той нееднократно ни е тълкувал някои сънища. Когато някого го женят насън, това значи, че ще си замине. Това е образният език на Духовния свят.
към текста >>

31. 3_71 Последните дни на Учителя

На сутринта бяхме една група и се застояхме заедно до леглото на Учителя.
Изведнъж чух глас: "Марийке, дай да изпия млякото." Това беше гласът на Учителя. И аз изпих на големи глътки млякото така, както Той пиеше в последните часове. После Го чух да казва: "Марийке, трябва да стоиш до тялото Ми една нощ." Аз се върнах на "Изгрева" и стоях една нощ. Винаги съм чувствувала, че когато Учителят си заминава, аз ще бъда до Него. И стана така. На сутринта бяхме една група и се застояхме заедно до леглото на Учителя. Бяха мигове на голямо изпитание за всички. Много братя и сестри имаха опитности с Учителя в това време и те може би са описани. И всяка една опитност представлява само една част, само една страница от тази история. Те трябва да се съберат и подредят хронологически. Савка Керемидчиева беше много учудена, че ние с Борис се появихме на финала, при заминаването на Учителя.
към текста >>

А ние бяхме предупредени още на 1 януари 1944 година сутринта от Учителя, когато Го изпращахме за "Изгрева", че тази година Големият брат ще се ожени.
Това беше реалността на живота. Тук пред мен стоеше Учителят в тялото Си, което изживяваше последните си дни. Това ние още не го знаехме. Смятахме, че е невъзможно Учителят да си замине. И на никого през ум не му минаваше такава мисъл. А ние бяхме предупредени още на 1 януари 1944 година сутринта от Учителя, когато Го изпращахме за "Изгрева", че тази година Големият брат ще се ожени. Но кой можеше да предположи тогава такова нещо? Сега аз стоях пред неговия одър без да схвана това. Последните дни на Учителя Му беше много зле. Дишаше тежко. Всички искаха да Му помогнат.
към текста >>

След като приятелите решиха тази неделя сутринта да се прочете една беседа в салона, на мен кой знае защо ми хрумна да отида в салона и да свиря на пианото.
Бяхме свикнали с живото Му Слово, с живата реч, с Неговото живо присъствие. Братските кръжоци в провинцията още от самото им създаване работеха по този начин. Четяха по ред определени беседи в същите дни, когато се даваше от Учителя живото Му Слово. При нас беше живото Слово от Извора, а при тях беше напечатаното Слово. Имаше голяма разлика, но не всички можеха да бъдат на "Изгрева". След като приятелите решиха тази неделя сутринта да се прочете една беседа в салона, на мен кой знае защо ми хрумна да отида в салона и да свиря на пианото. Та нали от основаването на Школата, вече двадесет и две години, аз бях тази, която непрекъснато седеше пред пианото и свиреше. Цели двадесет и две години - това не беше малко време. И аз отидох, свирих на пианото, а приятелите, които бяха в салона, пееха песни, четяха молитви, после се чете беседа. Но аз направих една груба, фатална грешка, която още не мога да си прост я Учителят ми каза да остана при Него, а аз не Го послушах. Той ми каза да остана при Него, защото знаеше, че приятелите ще ме отвлекат от Него в салона с техния мотив, че ще пеят песни за Учителя, ще казват молитви за Учителя и ще четат беседи за Учителя.
към текста >>

32. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

Тогава, в Мърчаево, една сутрин Учителят излезе на балкона, след като за три дни се беше затворил в стаята и никого не приемаше, и с най- строг тон заяви следното пред присъствуващите: "Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България." Всемировият Учител промени историческите събития в България и в Европа, поради своеволието на всички политици, които не послушаха съветите Му и правеха точно обратното.
Русия ще бъде уморена от войната и няма да иска в България комунистически строй. В България ще се засили кооперативното дело. Това ще бъде промяната. Хитлер ще падне в Германия и тогава ще се сключи мир." В едн о от тефтерчетата на Савка Керемидчиева, което ми бе оставено, аз прочетох следното записано от нея при разговор с Учителя: "Божият план е, руските войски да дойдат до Дунава и да не преминават в България." Но тези събития бяха променени лично от Учителя, защото никой не прояви послушание и никой нищо не изпълни от това, което Той каза. Ако го бяха изпълнили, нещата по друг начин щяха да се развият. Тогава, в Мърчаево, една сутрин Учителят излезе на балкона, след като за три дни се беше затворил в стаята и никого не приемаше, и с най- строг тон заяви следното пред присъствуващите: "Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България." Всемировият Учител промени историческите събития в България и в Европа, поради своеволието на всички политици, които не послушаха съветите Му и правеха точно обратното. Тук трябва да добавим, че единствените, които проявяваха послушанието към Учителя, това бяха братята офицери. Те бяха свикнали на военни заповеди, бяха свикнали да изпълняват нарежданията на своите висши началници. Те възприемаха Учителя като едно висше същество и изпълниха това, което Той им каза. Така те успяха да спасят хиляди български войници, както и да спася т собствени я с и живот и този н а техните семейства при новата комунистическа власт . От тях никой н е пострада , дори получих а награди и орден и за военните им подвизи пре з врем е на войната , в която те участвуваха , когато Българи я обяви войн а н а Германия и тръгна да воюва срещу нея по заповед на комунистическата власт .
към текста >>

33. 4_01 Любовта е извор

Следващия неделен ден ние се срещнахме на уреченото място и малко преди десет сутринта, отидохме на ул."Опълченска" 66.
През 1921 година бях ученичка в Музикалното училище в София. Между съучениците ми имаше един, който ми правеше особено впечатление и постепенно се сприятелих с него. Казваше се Харалампиев. Веднъж той ми се довери, че неделен ден ходи да слуша сказките на един Мъдрец. Това ме много заинтригува и пожелах да ме заведе. Следващия неделен ден ние се срещнахме на уреченото място и малко преди десет сутринта, отидохме на ул."Опълченска" 66. Дворът, в който влязохме, беше пълен с народ. Едни седяха на пейки, други бяха прави. Пред насядалите на пейките видях млад човек. После научих името му. Беше брат Симеон Симеонов.
към текста >>

34. 4_04 На Рила с песните на Учителя

На сутринта, при голям студ и суграшица, по-ревностните братя и сестри се изкачиха на връх Мусала.
Това е едно небивало преживяване - пред теб е огънят и Учителят, а до теб са приятелите и всички пеят. Песента тихо се разнася, прониква навред в пространството, ти чрез песента навлизаш в него и чувствуваш в себе си неговата необятност. Ти си едно с песента, едно С планината, едно с въздуха и водите на езерата. Ти си едно с всичко, защото песента на Учителя те издига и носи към безкрайността и величието на Духа. Такива преживявания ученикът може да има само при Учителя и то - когато е с Него на Рила. На сутринта, при голям студ и суграшица, по-ревностните братя и сестри се изкачиха на връх Мусала. И днес, когато си спомням за тогава, душата ми се изпълва с благодарност за хубавите, изпълнени с радост дни и часове на Рила, прекарани с песните на Учителя. През 1929 година Братството предприе екскурзия до Седемте рилски езера. Минахме през Сапарева баня и оттам - през Паничище нагоре. Пътят беше стръмен, но върволицата от братя и сестри вървеше след Учителя. От Паничище нагоре пътят беше вече по-приятен, макар и да се изкачваше, защото минаваше през гористи пътеки, докато стигне до високия хребет при хижа "Скакавица".
към текста >>

Сутрин ставахме рано и отивахме на изгрев слънце и молитва на височината, която се намира между Второто и Третото езеро, в дясно.
Закрихме със зебло отгоре, а долу постлахме едно парче черга. Върху тази постеля, облечени с палтата си, спахме сладък непробуден сън. Така прекарахме там десет дни. Времето продължаваше да бъде топло и тихо. Вечер кладяхме големи огньове и пеехме песни до девет часа. Сутрин ставахме рано и отивахме на изгрев слънце и молитва на височината, която се намира между Второто и Третото езеро, в дясно. Това е първият Молитвен връх, който се намира от дясната страна, когато се изкачим на Второто езеро. Има снимка от онова време, на която Учителят държи Слово на това място. От тогава започнахме да излизаме на Рилските езера всяко лято. От година на година ние отивахме все по-добре екипирани и белият град от палатки започна да расте и де се изкачва от лявата страна на езерото по високия хребет. Това днес може да го видите на снимките от онова време.
към текста >>

Лягахме си в девет часа, за да можем да станем сутрин в четири часа по тъмно, когато аз ги събуждах с песента "Събуди се, братко мили".
Имаше даже и други сола, включително и народни песни. Аз бях намерила албум с класически песни, бях го занесла горе и ние свирехме от него. Така че обедите бяха винаги музикални. Вечер, насядали край буйния огън, изнасяхме литературно- музикални номера. Брат Кирил Икономов записваше песните, които ние пожелавахме да пеем вечерта, като ги подреждаше така, че мистичните да останат накрая, за да се слеят с вечната молитва "Отче наш", произнесена накрая от всички ни. Лягахме си в девет часа, за да можем да станем сутрин в четири часа по тъмно, когато аз ги събуждах с песента "Събуди се, братко мили". Вечерният концерт обикновено започваше с песни, в които участвуваха всички присъствуващи - пееше се хорово. След това почваха сола - на цигулка, от певици и певци и накрая - декламации. По онова време имаше много наши сестри, добри певици, които изпълняваха песните на Учителя. Това бяха Катя Грива, Кичка Вълчанова, Веса Несторова, Емилия Михайловска, Таня Икономова, Дора Карастоянова. Невена Капитанова свиреше и акомпанираше на китара.
към текста >>

35. 4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий

На сутринта на съборния ден се събрахме в салона.
Само последните дни отиде до чешмичката и слезе до огъня. След това на групи се завърнахме в София. След няколко дни съобщиха, че на 19 август 1936 година ще имаме събор. Много се изненадах, като имах предвид, че Учителят едвам говори. Гледах и се чудех отначало как Учителят ще говори, когато едвам произнасяше думите. На сутринта на съборния ден се събрахме в салона. Дойде и Той. Ние пяхме - пяхме доста време и много песни изпяхме. Учителят стана и изведнъж започна да говори съвършено, като че ли нищо не е било, а преди това говореше завалено. Тогава явно видях как Духът влезна в Него и развърза езика Му. Учителят изнесе много хубава беседа.
към текста >>

36. 4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот

Една сутрин бяхме заобиколили Учителя да Му целуваме ръка.
По лицето на Учителя се явяваше недоволство от тази песен. Сметнахме, че Той не я обича и не е доволен от нея. Не Му беше много приятно и то заради текста й.Понякога утринната лекция биваше по-дълга, а много от учениците бяха служащи, работници, студенти и времето от един час, определено за Паневритмия, караше тия, които отиват на работа, да напускат кръга. Затова Учителят препоръчваше да се съкратят някои от гимнастическите упражнения, според случая, именно по тези съображения - да не закъснеят приятелите за работа. Брат Симеонов прескачаше "Първият ден на пролетта", като най-дълга. Една сутрин бяхме заобиколили Учителя да Му целуваме ръка. Той потърси Симеон Симеонов да му каже нещо, но последният разговаряше с някои сестри. Тогава Учителят се обърна към мен и ми каза: "Ще свирите винаги първите три номера от Паневритмията: "Първият ден на пролетта", "Евера" и "Скачане" и после ще прескачате през един номерата. Един ден ще свирите чифт, а един ден - тек от номерата на Паневритмията. Като дойде празник, тогава ще свирите всички номера подред и ще я изпълните цялата. Когато Учителят ми каза кои упражнения трябва да се играят, аз Го запитах дали трябва да се дават сигнали кое упражнение ще се играе.
към текста >>

Аз и сестра Ярмила Менцлова се разхождахме по кръга на поляната, гдето сутрин играехме гимнастиките.
Тогава у нас нямаше магнетофони, затова казах за грамофона. Но явно е, че музиката от живите хора е много по-различна от тази на плочите. А аз доживях да играя Паневритмия, слушайки магнетофонен запис. Това бяха годините, когато на нас музикантите не ни позволяваха да свирим Паневритмията на вече затворения и разрушен "Изгрев", а играехме на една поляна в гората. Беше към 20 декември 1944 година. Аз и сестра Ярмила Менцлова се разхождахме по кръга на поляната, гдето сутрин играехме гимнастиките. Бяхме приятно изненадани, когато видяхме Учителя - блед, но заметнат с пелерината Си - да се приближава към нас. Когато бяхме съвсем близо, Той каза на Ярмила: "Вие, сестра, ще оправите гимнастиките! " "Учителю, аз не мога да ги дам правилно. Ще ги играя като балерина." "Не! - прекъсна я Учителят,- Вие ще се допитате до тези сестри, които бяха край мен - Катя Грива и другите.
към текста >>

37. 4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба

Сутрин ми свиреше с уста да ме събужда за Школата и гимнастиките.
Имах осемгодишно приятелство с Митко Сотиров - син на един от старите братя, Минчо Сотиров. Приятелството премина в любов - обичах го силно, а естествено бях уверена, че и той ме обича. Учителят казва, че бракът се явява като кармично разплащане на миналото. Щом се запознахме с Митко, той се привърза към мене и станахме неразделни другари. Грижеше се за мен, помагаше ми във всичко. Сутрин ми свиреше с уста да ме събужда за Школата и гимнастиките. В къщи аз се грижех за майка си и сестра си. Те и двете уповаваха на мене. А аз бях слаба. Той ме подпомогна много. Като станах учителка в Мездра, пишеше ми писма и в тях цитираше мисли от Словото на Учителя - редовно, при всяко писмо.
към текста >>

38. 4_10 Музикалните опитности на учениците

В неделя беседата започваше сутрин в пет часа, като ние бяхме половин час преди това в салона и се разпявахме с песните на Учителя.
Имаше много ясна дикция - ясно произнасяше думите. И даваше израз на съдържанието на песните, нещо естествено, без да има престореност в Него. Учителят имаше желание да се научат хубаво песните Му - да се изпълнят от четиригласен хор и да се изпълнят с умение и вдъхновение, като се даде концерт в зала "България", за да се види въздействието на Неговата музика върху слушателите. Но ние, поколението от Школата, не изпълнихме това. Остава друго поколение да поправи нашия пропуск. В неделя беседата започваше сутрин в пет часа, като ние бяхме половин час преди това в салона и се разпявахме с песните на Учителя. На пианото обикновено беше Мария Тодорова. Песните създаваха съответна аура и психическа нагласа у нас. Учителят идваше, ние ставахме на крака, започваше молитва, след това изпявахме някоя песен, която Той посочваше и започваше беседа. Беседата завършваше също с молитва и песен. Паневритмията започваше в 7.30 ч. сутринта.
към текста >>

Паневритмията започваше в 7.30 ч. сутринта.
В неделя беседата започваше сутрин в пет часа, като ние бяхме половин час преди това в салона и се разпявахме с песните на Учителя. На пианото обикновено беше Мария Тодорова. Песните създаваха съответна аура и психическа нагласа у нас. Учителят идваше, ние ставахме на крака, започваше молитва, след това изпявахме някоя песен, която Той посочваше и започваше беседа. Беседата завършваше също с молитва и песен. Паневритмията започваше в 7.30 ч. сутринта. През време на Паневритмията, ние музикантите свирехме на два гласа. Беше съставена група от дванадесет души. Сестрите бяха облечени с рокли, чиито кройки бе дал Учителят - с дълги и широки ръкави и поли, препасани с шнур и свободно пуснати до глезените. Братята бяха с бели панталони и бели ризи. Тази група бе научила най-добре Паневритмията.
към текста >>

Сутрин заставахме на поляната и посрещахме изгрева.
След нея всички присъствувахме на общ обяд. Преди да се сложат ястията на масата, ние пеехме. Учителят идваше, ние ставахме на крака, правеше се молитва и сядахме да обядваме. След обеда имаше концерт. Правеха се концерти и следобед. Сутрин заставахме на поляната и посрещахме изгрева. След това правехме молитва. После се разпръсквахме сред борчетата и правехме гимнастика. Така започваше денят на ученика в Школата.
към текста >>

39. 4_11 Последният концерт пред Учителя

На сутринта рано пристигнахме отново.
Майка ми разтрила пъпа на Учителя, препасало го с чист плат, а Учителят казал: "Бавно завършва процесът" и заспал. Тогава никой не се досещаше, не предполагаше какво значат тези думи. Чак след като си замина Учителят, разбрахме техния смисъл. Във вторник, на 26 декември 1944 година, разбрахме, че Учителят не е добре. Сестра Стойна и аз стояхме до късно в салона и плачехме. На сутринта рано пристигнахме отново. Мария Тодорова и Борис Николов ни повикаха да видим Учителя. Влязохме долу в стаичката Му, където беше приемната Му и там Го видяхме - полулегнал и дишаше тежко. Взехме си мислено сбогом и плачейки отидохме в салона. След известно време казаха, че Учителят си е заминал. Като се разсъмна Го поставиха в салона, облечен в бели дрехи.
към текста >>

40. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

Една сутрин, след беседа, пак излязохме както обикновено на поляната - наредихме се за гимнастика.
Влади Симеонов изсвири "Шансон Инду" от операта "Садко" на Римски-Корсаков. След като я изсвири, Учителят каза: "Свирете тази пиеса. Тя е свалена отгоре." Спомням си нещо от времето, когато Учителят даде първите шест упражнения по гимнастика. Когато ги учехме, брояхме по шест за навеждане и шест за изправяне, съпроводени с дишане и то бавно. По-късно започнахме постепенно да избързваме. Една сутрин, след беседа, пак излязохме както обикновено на поляната - наредихме се за гимнастика. Зададе се Учителят, застана пред нас и почна много набързо да играе упражненията, обърна се и си отиде. Ние останахме посрамени от урока, който, без да ни говори, ни предаде. За упражнението "Пентаграм" от Паневритмията Учителят се обърна към оркестрантите и каза, че музикантите трябва да свирят ритмично, за да могат и ритмично да се вдигат и свалят ръцете, когато се играе упражнението. Обърна внимание и каза за края на последното упражнение, когато с ръцете се прави кръг, да подчертаваме ритъма, за да правим, кръга едновременно. При "Ето" - ръцете се движат нагоре, при "веч" - надолу, при "идем" - нагоре и така нататък.
към текста >>

41. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

Учителят помълчал, казал да размислят и ако твърдо е решил, да дойде утре сутринта да му отговори.
Споделил това с нашия брат Неделчо Попов. Той се учудил, че при тези бомбардировки в Германия ще следва, какво ще прави там, щото, когато падат бомбите, заглушават всичката музика у човека. Запитал го: "Сподели ли това с Учителя? " Асен му отговорил, че не е сторил това. Тогава отиват двамата при Учителя и му разказали всичко. Учителят помълчал, казал да размислят и ако твърдо е решил, да дойде утре сутринта да му отговори. На другия ден Асенчо дошъл и Му съобщил, че иска да замине. Учителят казал: "Ти свиреше на Паневритмия, акомпанираше песните Ми, помагаше Ми при записването безвъзмездно, тъй че имаш кредит там горе. Отиди и аз ще те пазя." Асен отива в Германия. Учи две години и не му се случва нищо. Връща се жив и здрав.
към текста >>

42. 5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова

Потънал в чувството на Димитринка, той взема арфата и свири цялата нощ - до сутринта.
Асен Арнаудов получава писмото, отваря го и го прочита. То носи заглавието "Нишки". Ето какво съм запомнил от това стихотворение, тридесет години след това. Ще го издекламирам: "Вие, нишки, от мене до него прострени, Вие, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла; От много години, където тъче се одежда красива и бяла." Получил писмото Асен Арнаудов и след като го прочита, цял ден стои затаен на мястото си, без да мръдне, под впечатлението на тези чувства, вложени и облечени в стихове и написани в това писмо. Потънал в чувството на Димитринка, той взема арфата и свири цялата нощ - до сутринта. Така създава симфонията "Нишки". Отива сутринта на "Изгрева" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на Учителя. Той го изслушва, поглежда го и му казва само една дума: "Работи! " Асен се връща у дома, зашеметен от това писмо и от музиката, която се изляла от Небето под влиянието на стиховете на Димитринка. Той работи десет години върху симфонията "Нишки".
към текста >>

Отива сутринта на "Изгрева" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на Учителя.
Ето какво съм запомнил от това стихотворение, тридесет години след това. Ще го издекламирам: "Вие, нишки, от мене до него прострени, Вие, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла; От много години, където тъче се одежда красива и бяла." Получил писмото Асен Арнаудов и след като го прочита, цял ден стои затаен на мястото си, без да мръдне, под впечатлението на тези чувства, вложени и облечени в стихове и написани в това писмо. Потънал в чувството на Димитринка, той взема арфата и свири цялата нощ - до сутринта. Така създава симфонията "Нишки". Отива сутринта на "Изгрева" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на Учителя. Той го изслушва, поглежда го и му казва само една дума: "Работи! " Асен се връща у дома, зашеметен от това писмо и от музиката, която се изляла от Небето под влиянието на стиховете на Димитринка. Той работи десет години върху симфонията "Нишки". Той беше ревнив към нея. Един път в годината той си я свиреше.
към текста >>

43. 5_05 Певицата Лиляна Табакова

Всяка сутрин, в девет часа, както на "Изгрева" в София, така и в Мърчаево, Учителят е викал понякога Лиляна Табакова, която бе оперна певица и Сам Той, на своята цигулка, е свирил новите песни, които Той е свалял.
"Певицата Лиляна Табакова" Учителят беше в село Мърчаево, където беше отишъл след голямата бомбардировка на София от 10 януари 1944 година, като заяви: "Тук на "Изгрева" вече няма условия за връзка с Бога." В Мърчаево Учителят продължаваше да работи и да дава Словото Си. Всяка сутрин, в девет часа, както на "Изгрева" в София, така и в Мърчаево, Учителят е викал понякога Лиляна Табакова, която бе оперна певица и Сам Той, на своята цигулка, е свирил новите песни, които Той е свалял. Лиляна ги е пеела пред Него, с Него, заучавала ги е и ги е запаметявала. Тя била оперна певица от кариерата и като такава е трябвало да има музикална памет, музикално ухо и музикална култура. Паметта й била феноменална. След като научавала песните, тя ги нотирала с един диригент от операта, като му ги е пяла, а той ги е записвал с помощта на пианото. След това, тя занасяла записаните песни на Учителя и Той ги проверявал.
към текста >>

44. 5_07 Закони на музиката

Музиката стимулира Нашите дръвчета на "Изгрева" вирееха отлично, понеже всяка сутрин им свирехме и пеехме, играехме Паневритмията.
(Из неиздадените мисли: "Свещени думи на ученика") Ултразвуковит е гами Някои птички, животинки и насекоми издават звуци, пеят. До известно място ние слушаме звуците им, песента. Оттам нагоре не чуваме нищо, но виждаме, че продължават да пеят. Те преминават в свръхзвукова тоналност. Това има в бъдеще да се изучава. Музиката стимулира Нашите дръвчета на "Изгрева" вирееха отлично, понеже всяка сутрин им свирехме и пеехме, играехме Паневритмията. Престана да се играе Паневритмията. Забраниха я. И дръвчетата почнаха да съхнат. За в бъдеще Братството ще има стопанства, където растенията ще се отглеждат по новия начин. Ще участвува при отглеждането им и психическият елемент.
към текста >>

45. 5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева

После се прибра горе в стаичката Си и с цигулката Си цяла нощ до сутринта свири някаква мелодия, непозната за нас.
А това е мелодия и не става за хоро. За тази песенчица Учителят ни показа едни движения, след като видя, че ние няма да можем да я изиграем, хванати за ръце и наредени в кръг с българско хоро. После ни изпя друга мелодия и пак ни попита дали можем да й сложим движения. Опитахме се, но не можахме да сложим нищо, само виновно вдигахме рамене. Учителят не каза нищо повече. После се прибра горе в стаичката Си и с цигулката Си цяла нощ до сутринта свири някаква мелодия, непозната за нас. Сутринта Той изсвири мелодията пред нас и показа движенията на няколко сестри, които бяха музиканти - имаха музикален слух и музикално чувство за ритъм и движение. Така Учителят започна да предава първо на една сестра - Катя Грива. После Учителят показа и на други сестри и така се оформи една група от няколко сестри да заучават мелодиите, които Учителят даваше, както и съответните движения. Така за един месец се роди пред очите на всички ни Паневритмията, в която взехме участие всички. По- късно, тази група от сестри започна да обучава другите.
към текста >>

Сутринта Той изсвири мелодията пред нас и показа движенията на няколко сестри, които бяха музиканти - имаха музикален слух и музикално чувство за ритъм и движение.
За тази песенчица Учителят ни показа едни движения, след като видя, че ние няма да можем да я изиграем, хванати за ръце и наредени в кръг с българско хоро. После ни изпя друга мелодия и пак ни попита дали можем да й сложим движения. Опитахме се, но не можахме да сложим нищо, само виновно вдигахме рамене. Учителят не каза нищо повече. После се прибра горе в стаичката Си и с цигулката Си цяла нощ до сутринта свири някаква мелодия, непозната за нас. Сутринта Той изсвири мелодията пред нас и показа движенията на няколко сестри, които бяха музиканти - имаха музикален слух и музикално чувство за ритъм и движение. Така Учителят започна да предава първо на една сестра - Катя Грива. После Учителят показа и на други сестри и така се оформи една група от няколко сестри да заучават мелодиите, които Учителят даваше, както и съответните движения. Така за един месец се роди пред очите на всички ни Паневритмията, в която взехме участие всички. По- късно, тази група от сестри започна да обучава другите. Музикантите нотираха и изучиха музикалния текст.
към текста >>

Сутринта той пристига на "Изгрева", след като е разпитал насам и натам, от този или онзи гражданин по пътя към "Изгрева".
Играехме я на полянката на "Изгрева", на бивака Ел-Шадай на Витоша, на Седемте рилски езера, играеха я приятелите по Братствата в провинцията. В София бе пристигнал един немски професор по хореография, който обикаляше света, за да изучава фолклора на народите. Той имаше съвършена система за записване на движенията - нещо подобно на стенография. Беше записал много от хората, които се играеха в Софийско, а те, както знаете, са много динамични и трудно се усвояват от българи, а камо ли да се проумеят от чужденци и да се запишат. След като записал някои от тях с помощта на своята стенографска азбука, един журналист, за да се пошегува с него и да се подиграе с така наречените "дъновисти", му казал: "Иди там горе, край гората извън града, в местността "Ваучер" и ще видиш едни смахнати, които правят някакви упражнения." Това заинтересувало професора, защото тонът на журналиста бил особено подигравателен. Сутринта той пристига на "Изгрева", след като е разпитал насам и натам, от този или онзи гражданин по пътя към "Изгрева". Професорът присъствува на Паневритмията и след като си записва всичко, накрая отива при Учителя, целува Му ръка и казва: "Господин Дънов, аз съм обиколил целия свят, познавам фолклора на всички народи, сега проучвам фолклора на българския народ, но по-прости и по-съвършени движения от тези тук при вас не съм виждал." Учителят се усмихва. Брат Боян Боев, който беше следвал в Германия, превеждаше и записваше разговора между двамата. Ето един прост пример: оценява този, който познава материята. Невежите не могат да оценят - те могат само да опорочат нещата. Затова Паневритмията е отключена за човешките души, изпратени в Бялото Братство и е заключена за човешките души отвън, в света.
към текста >>

46. 5_09 Песни и танци на слънцето

Той препоръчва да се излиза сутрин рано на открито сред природата.
Развеселява всички животни и човека, когото си направил по образ и подобие Свое." Учителят Слънцето е емблема на Бялото Братство. Слънцето е изворът на живота. Учителят започна Делото Си с изгревите на слънцето. Псалмопевецът казва: "На ранина Те очаквам, Господи". Учителят освети утринните часове с размишление, съзерцание и молитва. Той препоръчва да се излиза сутрин рано на открито сред природата. Така Той привлече онези, които обичаха и търсеха този живот и положи основите на Братството. По-късно Учителят даде ред упражнения и песни в съгласие с този вътрешен стремеж. Паневритмията - това са песни и танци на слънцето. Те носят неговия живот, красота и сила. Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж на душата към този живот.
към текста >>

Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения.
Те носят неговия живот, красота и сила. Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж на душата към този живот. Движенията са естествени. В тях се чувствува ритъма на Всемирния Живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот на Природата и да бъде здрав, щастлив и радостен. Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения. Ако се правят на открито - по-добре и ако са придружени с музика - още по- добре." Не е ли това Паневритмията? Паневритмията се изпълнява на открито, на някоя хубава поляна или в планината на някой връх: слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец. Паневритмията се изпълнява в кръг, по двама, в средата има малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент. Когато Учителят беше с нас, играеше вътре в кръга. Мелодиите са живи, първично чисти, като мелодиите на планински извор.
към текста >>

На сутринта Той опитваше с учениците новите упражнения.
Така се роди първото упражнение на Паневритмията, като че случайно, но то послужи като подтик. Учителят хвана идеята, оттегли се в стаичката Си и започна да работи. Упражненията се раждаха едно след друго. Творческият огън се разпалваше и усилваше. Той тъй се увлече в работата Си, че нощем до късно можеше да се чуе цигулката Му в неговата стаичка. На сутринта Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията. Учителят уточняваше, поправяше, разработваше. Той беше съсредоточен, вдъхновен - лицето Му беше като пламък. С каква любов работеше Учителят и с какво увлечение. Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката Си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма.
към текста >>

Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни, там горе край гората, които играят сутрин." Професорът пожелал да ги види.
То се предава през неизмеримото пространство - по видими и невидими пътища. Учителят създаде песни и танци на слънцето. Те са снети от онзи възвишен свят, в който Той живее. Преди години, на "Изгрева" дойде немски професор-хореограф. Той пътуваше по света и изучаваше танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни, там горе край гората, които играят сутрин." Професорът пожелал да ги види. Довеждат го на "Изгрева". Неделя - свежа пролетна утрин. Ябълките нацъфтели, а наоколо са боровете. Витоша, още в снегове, блести огряна от слънцето. На "Изгрева" е празнично, чисто, светло.
към текста >>

47. 5_15 Първият закон

Наместо в десет часа сутринта, влакът пристига в два часа през нощта.
"Първият закон" "Ученикът първо трябва да поиска, тогава Учителят ще му даде." "Искайте и ще ви се даде." Това са закони за Пътя на ученика. Беше жестоката зима на 1920 година. Един брат идва от провинцията в София. Снеговете са големи - преспи, виелици. Влаковете се движат с голямо закъснение. Наместо в десет часа сутринта, влакът пристига в два часа през нощта. Малкото пътници се изгубиха и братът остана сам на перона. Той знаеше само къщичката, където живееше Учителят - на ул."Опълченска" 66 и се запъти натам. Пъхна дълбоко ръцете си в джобовете на износеното палто, стегна се като камък и тръгна. Снегът пищеше под стъпките му отчаяно, в носа му бодяха иглички, клепачите заплашваха да замръзнат, дъхът излизаше на гъста бяла пара от устата му. Градът беше като мъртъв.
към текста >>

48. 5_24 Колективно творчество

Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов".
За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов. Учителят и той работят заедно до късно, песента все не се поддава. Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук! " Учителят продължава да работи цялата нощ, търси мелодията. Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов". Тъй беше създадена и завършена песента. Това бе един от методите на Учителя за колективно творчество. Той, Мощният, Силният, идеше да помага, а ние трябваше да работим с Любов. Бог е в Слово и в Сила! Духът слиза в Сила и Мощ чрез Едного, а се проявява чрез множеството.
към текста >>

49. 5_26 Ще се развеселя премного заради Господа

Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце.
"Ще се развеселя премного заради Господа" През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират Учителя във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната. Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон". Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, които Той Сам си разпалваше. Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа". Отначало Той им я свиреше на цигулка, пееше им я, докато те я научаваха. Но някои от приятелите пожелаха да се нотира песента, за да я изпратят и на другите приятели.
към текста >>

50. 5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева

Вечер и сутрин - лед.
В първото съдружие се включихме: аз, Борис, Димитрий, Никола Нанков и Георги Радев. Това бе първата барака, но тя бе много примитивно направена. Отвътре бе облепена с хартията от чувалите за цимент, за да не ни духа. Първите години нямахме пари за дърва. През 1928 година бе люта зима - минус 20 градуса. Вечер и сутрин - лед. Нямахме печка, влизахме в завивките и не мърдахме оттам, докато се затопляхме. Сутрин се събуждахме премръзнали. Много сняг имаше - бе до кръста ни и трябваше да бягаме през този сняг, за да се сгреем, чак до Подуене, където работехме в едно мазе. Тогава си простудих и стомаха, защото пиехме ледена вода. После сложихме печка и направихме кухня.
към текста >>

Сутрин се събуждахме премръзнали.
Отвътре бе облепена с хартията от чувалите за цимент, за да не ни духа. Първите години нямахме пари за дърва. През 1928 година бе люта зима - минус 20 градуса. Вечер и сутрин - лед. Нямахме печка, влизахме в завивките и не мърдахме оттам, докато се затопляхме. Сутрин се събуждахме премръзнали. Много сняг имаше - бе до кръста ни и трябваше да бягаме през този сняг, за да се сгреем, чак до Подуене, където работехме в едно мазе. Тогава си простудих и стомаха, защото пиехме ледена вода. После сложихме печка и направихме кухня. Забием няколко кола, сложим бичмета и отгоре дъски - това ни бяха наровете, на които спяхме, а отдолу под тях духаше вятър. Така прекарахме няколко години - добре че оживяхме.
към текста >>

51. 6_01 Концерт

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Много често, обаче, като отивах на работа сутрин, го срещах на една от софийските улици да носи мляко и други продукти.
Това ме изненада и разбрах какво искаше да каже с това Учителят. А кой беше тогава цигуларят, който бе влязъл в Киселков и свиреше с Учителя? Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам как е преживял и какво ще каже за този концерт. Търсех доказателство. По това време този приятел се беше оттеглил от Братството и не го виждах да идва при нас. Много често, обаче, като отивах на работа сутрин, го срещах на една от софийските улици да носи мляко и други продукти. Разбрах, че е задомен. Още на следващата сутрин след разговора с Учителя го срещнах, спрях го и му припомних за себе си. Много се зарадва, като му се обадих. Поговорихме малко на обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" 14 преди беседата Му? " Той ме погледна с изненада, замисли се, дълго мисли, ясно беше, че ровеше в съзнанието си за тази случка и най- после каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт".
към текста >>

Още на следващата сутрин след разговора с Учителя го срещнах, спрях го и му припомних за себе си.
Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам как е преживял и какво ще каже за този концерт. Търсех доказателство. По това време този приятел се беше оттеглил от Братството и не го виждах да идва при нас. Много често, обаче, като отивах на работа сутрин, го срещах на една от софийските улици да носи мляко и други продукти. Разбрах, че е задомен. Още на следващата сутрин след разговора с Учителя го срещнах, спрях го и му припомних за себе си. Много се зарадва, като му се обадих. Поговорихме малко на обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" 14 преди беседата Му? " Той ме погледна с изненада, замисли се, дълго мисли, ясно беше, че ровеше в съзнанието си за тази случка и най- после каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт". Разбрах, помълчахме малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки за целия този случай. Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвувал в него.
към текста >>

52. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия.
Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на изпълнението, е идеята за Бога, за Великото, Вечното, Разумното. 6. Нейните опорни точки са: природата, изгряващото слънце, пробуждането на душата. "Паневритмията носи Хармония и възпитание. С нея постепенно се развива мекота. В Паневритмията са впрегнати силите на Ума, Сърцето и Волята, за да работят в Хармония. Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия. Ако държите ръцете си хлабаво през време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на Природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Когато правите упражненията, мисълта ви трябва да бъде концентрирана. А вие мислите за обикновени работи: за къщи, за сметки и пр. При упражненията мисълта трябва да я прекарвате през ръцете и краката си.
към текста >>

Там, като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище.
В първата половина на месец март 1942 година, Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и се наложи голяма евакуация на тамошното население. По-голямата част от тях идват като бежанци в град София. Едни от тях са настанени и в училището, където е работела Милка. А децата от училището били разпръснати по други училища. "Мен като учителка и моите деца бяхме изпратени в училището "Константин Фотинов". Там, като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище. От своя страна, не се сетих, че упражненията може да ги проведа и с моите ученици. Пък, от друга страна, въздържанието ми беше и за това, че моите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опит и с по-големите - от прогимназията, дори и с гимназистите. През това време често идвах на "Изгрева" и се срещах с Учителя. Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата? " А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казвал: "Да става по-бързо".
към текста >>

Сега остава да се повикат на курс учителите от цяла България, за да научат Паневритмията и да я предават всяка сутрин на учениците".
Те внасят бодрост, настроение, те носят живот. В този дух ги защитих. Казах, че възпитаваме разумни същества с разумни характери и че хармоничните движения изграждат и хармонични личности. Докато още бях при началника Петров, той се свърза с министър Йоцов по телефона. Министърът ме повика при него в кабинета му и ми каза: "Първият опит е излязъл добре. Сега остава да се повикат на курс учителите от цяла България, за да научат Паневритмията и да я предават всяка сутрин на учениците". Този ход на работата беше добър. "Но кой ще им предава? " - попитах аз. Аз отново и отново умувах. "Вие" - отговори натъртено министърът.
към текста >>

След като Учителят одобрява Весела Несторова за помощник на Милка Периклиева за обучение на учителския курс в Дианабат, тогава една сутрин Учителят извиква Милка и Весела на разговор.
Така са дадени стиховете на "Слънчеви лъчи", които са одобрени от Учителя и след това бяха отпечатани в отделна книжка. Весела е взела живо участие при разучаването на "Слънчеви лъчи", както и при оформянето на книжката. Така че Весела Несторова не бе случайна проекция на "Изгрева" в онзи момент, когато се даваха "Слънчевите лъчи" от Паневритмията. Това показва, че тя има отношение към създаването на Паневритмията в нейния последен етап. Ето защо Милка Периклиева не случайно се спира върху Весела Несторова, защото знае за нейното участие в "Слънчеви лъчи" така, както познава и нейните възможности. След като Учителят одобрява Весела Несторова за помощник на Милка Периклиева за обучение на учителския курс в Дианабат, тогава една сутрин Учителят извиква Милка и Весела на разговор. На този разговор Учителят им казва да бъдат две свещи, поставени една до друга, които да осветяват наедно пътя, по който трябва да премине Паневритмията от "Изгрева" към българското училище. Освен това им казва, че те двете заедно трябва да преподават Паневритмията на учителите по физкултура. След като напускат Учителя, те заминават за Дианабат и започват работата с учителите по физкултура. Но тук се случва най-неочакваното. Милка изведнъж се стъписва от педагогическия похват, умението и качествата на Весела Несторова и започва да ревнува, понеже усеща, че ще бъде изместена на втори план.
към текста >>

53. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

Имаше една песен "Вечер, сутрин".
Песента "При всичките условия на живота", когато Учителят я даде, Той я даде в едно по-бавно темпо. Но Димитър Грива, който е музикант, намери, че ако се изпълни в по-бързо темпо, ще бъде по-хубаво. Изпяхме го, харесаха го и Учителят го остави да се пее така, в това темпо. А сега се пее Алегрето. Имаше и много комични и смехотворни положения при пеенето на песните. Имаше една песен "Вечер, сутрин". Текстът започва така: "Вечер, сутрин, отиде, дойде. Вечер, сутрин, отиде, дойде... Отиде, дойде, дойде." Един брат не беше разбрал думите на песента и там, където се повтаря "Отиде, дойде, дойде" започва да пее така: "Оти не дойде". Това е един израз от шопския диалектен говор в Софийско. Когато го казаха на Учителя, Той така се засмя весело, че смехът се прехвърли върху нас и всички се смяхме до сълзи. Защото беше контраст.
към текста >>

Текстът започва така: "Вечер, сутрин, отиде, дойде.
Но Димитър Грива, който е музикант, намери, че ако се изпълни в по-бързо темпо, ще бъде по-хубаво. Изпяхме го, харесаха го и Учителят го остави да се пее така, в това темпо. А сега се пее Алегрето. Имаше и много комични и смехотворни положения при пеенето на песните. Имаше една песен "Вечер, сутрин". Текстът започва така: "Вечер, сутрин, отиде, дойде. Вечер, сутрин, отиде, дойде... Отиде, дойде, дойде." Един брат не беше разбрал думите на песента и там, където се повтаря "Отиде, дойде, дойде" започва да пее така: "Оти не дойде". Това е един израз от шопския диалектен говор в Софийско. Когато го казаха на Учителя, Той така се засмя весело, че смехът се прехвърли върху нас и всички се смяхме до сълзи. Защото беше контраст. Пееше се за слънцето, което залязва и изгрява и изведнъж се появява контраст "оти не дойде", тоест "защо не идва", а това значи, че вечерта е дошла, защото е отишло и след това не идва слънцето.
към текста >>

Вечер, сутрин, отиде, дойде... Отиде, дойде, дойде." Един брат не беше разбрал думите на песента и там, където се повтаря "Отиде, дойде, дойде" започва да пее така: "Оти не дойде".
Изпяхме го, харесаха го и Учителят го остави да се пее така, в това темпо. А сега се пее Алегрето. Имаше и много комични и смехотворни положения при пеенето на песните. Имаше една песен "Вечер, сутрин". Текстът започва така: "Вечер, сутрин, отиде, дойде. Вечер, сутрин, отиде, дойде... Отиде, дойде, дойде." Един брат не беше разбрал думите на песента и там, където се повтаря "Отиде, дойде, дойде" започва да пее така: "Оти не дойде". Това е един израз от шопския диалектен говор в Софийско. Когато го казаха на Учителя, Той така се засмя весело, че смехът се прехвърли върху нас и всички се смяхме до сълзи. Защото беше контраст. Пееше се за слънцето, което залязва и изгрява и изведнъж се появява контраст "оти не дойде", тоест "защо не идва", а това значи, че вечерта е дошла, защото е отишло и след това не идва слънцето. Като обяснение е разумно, но като народен диалектен разговор е много сполучливо направено, за да предизвика смях.
към текста >>

54. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

В първите години в класовете, Учителят ни даваше задача да мислим за Бога пет минути сутрин, обед и вечер.
Тогава ученикът работи по Дух, а не по буква и по форма. Тогава на него не му е необходима религия, нито религиозни форми, за да се кланя на този или на онзи. Учителят непрекъснато говореше за Любовта. Тя е онази връзка на съвършенство, която всеки един от нас трябва да сътвори у себе си и чрез нея да направи връзка с Бога. Връзката ни с Бога е нещо, което абсолютно ще ни обнови. В първите години в класовете, Учителят ни даваше задача да мислим за Бога пет минути сутрин, обед и вечер. Беше ни дал метод за работа. След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за религията като религиозни форми в човешкото съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго. Какво означава първото изречение в "Писмото"? "Когато Любовта царува, смут не става." Кога царува Любовта? Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика.
към текста >>

55. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

И ние работехме и се учехме да играем тези упражнения доста време след съборните дни - и то сутрин и след обяд.
Учителят седеше на стол в салона, ние бяхме насядали по пода, а други стояха навън и слушаха през големите отвори на стената, където трябваше да бъдат сложени големи прозорци. Така че днес вие можете да видите как бе проведен големият събор в салон без прозорци. Учителят даде тук "Пътят на ученика" - беседа, която впоследствие излезе в отделна книжка. След като съборът свърши и приятелите от провинцията си отидоха, Учителят се опита да даде първите упражнения от Паневритмията. Той се опита. И ние работехме и се учехме да играем тези упражнения доста време след съборните дни - и то сутрин и след обяд. Той даваше отделни моменти на упражненията едно след друго. Предаваше началото на Паневритмията. Предаде го и ние играехме, и стигнахме до там, откъдето трябваше да започнем разменянето на местата в Пентаграма. Но това ни се видя много мъчно за онези години, не можахме да научим как да си разменяме местата и Учителят преустанови работата. Той разбра, че ние не сме готови още за Паневритмията.
към текста >>

Музикантите от оркестъра знаеха добре Паневритмията и бяха редовни на поляната сутрин.
След Паневритмия целувахме ръка и задавахме въпроси, на които Той отговаряше. Беше създаден оркестър, който свиреше Паневритмията. Като диригент на този оркестър се яви Матей Калудов от Варна, който бе капелмайстор. Той се установи на "Изгрева". Под негово ръководство, под неговата диригентска палка музикантите свиреха в центъра на кръга, а ние играехме по двойки Паневритмията. Музикантите от оркестъра знаеха добре Паневритмията и бяха редовни на поляната сутрин. Накрая към тях се присъедини с китара и Гита Стратева. Те отначало не бяха доволни, защото не можеха да свикнат с нея и с китарата като инструмент и имаха спорове с нея. Но Учителят разреши спора много лесно, като веднъж на един събор Паневритмията не започна, докато на Гита не бе донесена братската китара. Всички музиканти от оркестъра стояха и чакаха, докато Ирина Кисьова пое от Учителя ключа на Неговата стая, отиде да отключи и се върна с братската китара, която бе връчена на Гита лично от Учителя. И чак след това Той даде знак да се започне.
към текста >>

56. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

Сутрин беше студено и бяхме добре облечени.
Братството излизаше много рано, при здрач, на Молитвения връх за изгрева на слънцето. Събуждаха ни с песента "Събуди се, братко мили", като отначало я свиреха на цигулка, а понякога един брат Цеко я свиреше на една обикновена свирка. По-късно, когато имахме школувани певици, някои от тях изпяваха песента и тя ни събуждаше. Всички отивахме преди изгрева на слънцето. Всеки си избираше подходящо място. Сутрин беше студено и бяхме добре облечени. Учителят бе загърнат с пелерина. Много от приятелите имаха Неговата кройка и си бяха направили също такива пелерини. Камъните бяха студени и всеки си носеше възглавничка или някоя дрешка, с която да си подложи при сядане. Ние стенографките седяхме близо до Учителя. Всяка от нас си имаше строго определено място и тези места не ги вземаха другите приятели, защото знаеха, че са на стенографките.
към текста >>

57. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Трябваше за тръгнем рано сутринта.
А всяка една от сестрите знаеше своето си място и задължение. Но в този случай - само за един ден и една нощ приготвихме всичко. На "Изгрева" никой не ядеше и не спеше. Всички се движехме в пълен порядък и съзнание, че трябва да се изнесем на Рила колкото се може по-скоро. Всичко бе готово. Трябваше за тръгнем рано сутринта. Багажът е готов, приятелите са готови, а ние чакаме Учителя да излезне от стаята Си. Ние чакаме, чакаме, а Той не излиза. Ние не знаехме, не предполагахме, че Той трудно се облича с парализираната дясна ръка. Ние не знаехме и не предполагахме това. Боже, като си помисля за този момент, направо настръхвам.
към текста >>

Той ръководеше там: всяка сутрин посрещаха изгрева, правеха молитви, пееха песни и четяха беседи от тези, които бяха напечатани.
Готвехме Му и много други неща, които Той обичаше. Всички бяхме нащрек. Всички приятели бяха потресени, като виждаха Учителя в такова безпомощно състояние. Как протичаше по това време животът на лагера? Брат Боев отиваше на Молитвения връх. Той ръководеше там: всяка сутрин посрещаха изгрева, правеха молитви, пееха песни и четяха беседи от тези, които бяха напечатани. Учителят не излизаше толкова рано от палатката Си. Аз излязох няколко пъти на Молитвения връх. Обикновено отивах до билото, посрещах изгрева и се връщах, а Учителят излизаше по- късно от палатката Си. Много пъти по това време се е качвал до билото за изгрев, но не и на Молитвения връх при приятелите. За Него беше далеко и невъзможно да се качи.
към текста >>

58. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Рано сутринта, в пет часа, отидох в клас в салона.
Те го направиха на хан". Затова аз все повече се стеснявах да посещавам Учителя. И тогава, последния четвъртък, пет дни преди 27 декември, брат Ради дойде и ме повика да помогна за кюнците и печката. А това не бе случайно, защото Учителят искаше и аз да присъствувам лично при тези събития, защото те трябваше да бъдат описани след време от някого. Денят беше петък, 22 декември 1944 година. Рано сутринта, в пет часа, отидох в клас в салона. Учителят не дойде на беседа. После ми казаха, че се бил приготвил да дойде в клас и да държи редовната Си лекция, но брат Тодор Стоименов, който бил при Него Му казал: "Учителю, по-добре не отивайте в клас, за да не се уморявате повече". Тогава в салона бе прочетена една от вече напечатаните беседи. След прочитане на беседата, на излизане от салона, аз видях, че долната стая на Учителя е тъмна, а антрето пред стаята Му е осветено. Двете външни лампи на антрето светеха.
към текста >>

В понеделник, на 25 декември 1944 година сутринта, дойде брат Тодор Стоименов и ме покани да отидем да дежурим заедно при Учителя.
Като излизахме от салона, ние минавахме през силно осветената от двете лампи част на антрето и Учителят можеше много добре да ни наблюдава. Само след пет дни, след като Учителят напусна земята, разбрах, че това бе сбогуването Му с учениците от Школата. В последните дни при Учителя дежуреха братя и сестри. Аз не отидох при Него по-рано, когато Той изкарваше боледуването Си. Повикаха ме в последните дни. В понеделник, на 25 декември 1944 година сутринта, дойде брат Тодор Стоименов и ме покани да отидем да дежурим заедно при Учителя. Отидохме в долната стая. Когато отидох там, почувствувах, че Той си отива. Как го почувствувах, не мога да кажа. Но начинът, по който Той се обхождаше, всичко ми говореше за заминаване. Видях нещо ново - Учителят никога не се е държал така.
към текста >>

Рано сутринта дойдоха Борис Николов и Мария Тодорова.
Учителят Го нямаше там. Виждах само едно тяло, в което ставаше борба. През нощта бяхме четирима: доктор Борова, доктор Кьорчева, Тодор Стоименов и аз - Елена Андреева. Зачестяваше дишането. Никакви други прояви на живот. Рано сутринта дойдоха Борис Николов и Мария Тодорова. Постояха малко. Учителят започна по-учестено, по-затруднено и по-силно да диша. Борис се приближи до Него и повдигна главата Му. След няколко усилени вдишки, изведнъж дишането спря. Учителят си отиде от тялото Си и то се отпусна безжизнено в ръцете на Борис Николов.
към текста >>

Беше сряда, 27 декември 1944 година, 5 часа и 45 минути сутринта.
Учителят започна по-учестено, по-затруднено и по-силно да диша. Борис се приближи до Него и повдигна главата Му. След няколко усилени вдишки, изведнъж дишането спря. Учителят си отиде от тялото Си и то се отпусна безжизнено в ръцете на Борис Николов. Всички разбрахме, че Учителят си е заминал. Беше сряда, 27 декември 1944 година, 5 часа и 45 минути сутринта. Погребението беше на 31 декември. Тялото на Учителя беше положено в салона за поклонение. Беше облечено в бял костюм и поставено на бяло ложе.Едно ми направи много силно впечатление. Освен целият салон, но и целият "Изгрев" бе пълен с хора. И аз, която съм присъствувала всякога в класовете и познавах всички братя и сестри, защото дълги години бях в Братството, останах изненадана от присъствието на много хора, които не познавах и които бяха дошли на поклонение пред Учителя и да Го изпратят.
към текста >>

Пращал последователите Си рано сутрин да правят молитвите си в църквата.
В това съм сигурна. През целия Си живот на земята Учителят бе клеветен, хулен, калян с всевъзможни лъжи и клевети, идващи от властите и от различни среди на обществения живот в държавата. Власти, държава, общество - всички препятствуваха Неговото дело съзнателно и целенасочено! Духовенството навремето Го обяви за самоотлъчил се от църквата и Му приписа най- големите престъпления към църква, народ и държава. А отначало Той се е опитвал да работи с църквата - искал е да я реформира. Пращал последователите Си рано сутрин да правят молитвите си в църквата. Трябвало да будят клисарите по тъмно, за да им отварят църквите. Но след като духовенството се опълчи срещу Учителя, Той пое по друг път - създаде общество и след това отвори Школата. Клеветите и гоненията продължиха и след заминаването на Учителя. Покрай другите клевети срещу Него, комунистическата власт Му приписа и най-голямото престъпление: написаха и публикуваха, че се е самоубил. Това е лъжа, целенасочена и умишлена лъжа.
към текста >>

59. 8_12 Братските салони и Изгревът

Учителят започва да прави сутрин разходки с приятелите на края на гората, за да посрещат изгрева на слънцето.
Пееше се и една църковна песен - "Хвала Теб, Господи". Мелодията и думите на песента действуваха успокояващо. Учителят казваше молитвата, изпяваха се песните, след това всички сядаха по местата си и Той започваше да говори. Така се започваше и така се завършваше. През 1922-23 година, в дома на сестра Маркова, на "Шишман", в салона за чужди езици, се четяха лекциите на младежкия окултен клас. Учителят започва да прави сутрин разходки с приятелите на края на гората, за да посрещат изгрева на слънцето. Те са го посрещали и на края на боровата гора, зад Семинарията. По-нататък зад боровата гора нямаше нищо. Имаше само ниви. Долу към реката имаше няколко къщички - някаква работилница беше и мисля, че имаше само една постройка от лявата страна на шосето, като се идва от града. Това беше бирария до шосето, където пиеха бира и ядяха кебапчета на скара.
към текста >>

Една сутрин на "Изгрева" осъмнахме заобиколени от полиция.
И през зимата на 1926-27 година беше в тази стая. Оставал е понякога да преспива и на "Опълченска" 66. През 1926 година на поляната се състоя съборът. От провинцията дойдоха много приятели. Те си построиха символични навеси от платнища и спяха там. Една сутрин на "Изгрева" осъмнахме заобиколени от полиция. Властта бе решила да забрани събора. Точно в този ден Учителят беше на "Опълченска" 66 и изпрати един брат с писмо до тогавашния министър- председател, който отмени по телефона блокадата на полицията. Онези приятели, които пристигаха с влаковете на Централна гара, бяха връщани обратно. Бяха пуснати да влязат в града само онези, които можеха да докажат, че отиват у роднини или в домовете си. Тогава имаше много хора и нямаше къде да се денем.
към текста >>

От 1928 година школните лекции на общия и младежкия клас започваха от пет часа сутринта.
Бяха сложили една маса и стол и при такива условия Учителят говореше на събора. Има снимки от този събор. В кое време се даваха беседите от Учителя? До 1928 година школните лекции от младежкия и общия клас бяха вечер - от седем до девет часа. Тогава Учителят говореше по вечерно време, независимо къде бяхме - дали в "Турн Ферайн", на "Опълченска" 66, на "Оборище" 14 или на "Изгрева". От 1928 година школните лекции на общия и младежкия клас започваха от пет часа сутринта. Неделните беседи бяха от десет часа сутринта през цялото време след 1930 година. От 1930 година започнаха беседи от пет часа часа сутринта всяка неделя. Те бяха наречени Утринни Слова. От времето, когато Учителят за пръв път отседна да живее в дома на Гина и Петко Гумнерови през 1905 година, та до времето, когато през 1926 година бе построена приемната стая на Учителя на "Изгрева" - това бе един период от странствуване и опитности на Школата. Този опит трябва да бъде много добре изучен и да се знае от онези, които в бъдеще искат да се занимават с организационни въпроси, касаещи Братството.
към текста >>

Неделните беседи бяха от десет часа сутринта през цялото време след 1930 година.
Има снимки от този събор. В кое време се даваха беседите от Учителя? До 1928 година школните лекции от младежкия и общия клас бяха вечер - от седем до девет часа. Тогава Учителят говореше по вечерно време, независимо къде бяхме - дали в "Турн Ферайн", на "Опълченска" 66, на "Оборище" 14 или на "Изгрева". От 1928 година школните лекции на общия и младежкия клас започваха от пет часа сутринта. Неделните беседи бяха от десет часа сутринта през цялото време след 1930 година. От 1930 година започнаха беседи от пет часа часа сутринта всяка неделя. Те бяха наречени Утринни Слова. От времето, когато Учителят за пръв път отседна да живее в дома на Гина и Петко Гумнерови през 1905 година, та до времето, когато през 1926 година бе построена приемната стая на Учителя на "Изгрева" - това бе един период от странствуване и опитности на Школата. Този опит трябва да бъде много добре изучен и да се знае от онези, които в бъдеще искат да се занимават с организационни въпроси, касаещи Братството. Без знанията от този период и без нашите опитности до най-малки подробности, никой не може да направи крачка напред.
към текста >>

От 1930 година започнаха беседи от пет часа часа сутринта всяка неделя.
В кое време се даваха беседите от Учителя? До 1928 година школните лекции от младежкия и общия клас бяха вечер - от седем до девет часа. Тогава Учителят говореше по вечерно време, независимо къде бяхме - дали в "Турн Ферайн", на "Опълченска" 66, на "Оборище" 14 или на "Изгрева". От 1928 година школните лекции на общия и младежкия клас започваха от пет часа сутринта. Неделните беседи бяха от десет часа сутринта през цялото време след 1930 година. От 1930 година започнаха беседи от пет часа часа сутринта всяка неделя. Те бяха наречени Утринни Слова. От времето, когато Учителят за пръв път отседна да живее в дома на Гина и Петко Гумнерови през 1905 година, та до времето, когато през 1926 година бе построена приемната стая на Учителя на "Изгрева" - това бе един период от странствуване и опитности на Школата. Този опит трябва да бъде много добре изучен и да се знае от онези, които в бъдеще искат да се занимават с организационни въпроси, касаещи Братството. Без знанията от този период и без нашите опитности до най-малки подробности, никой не може да направи крачка напред. Ще се спъне в това, в което и ние се спънахме, поради нашето непослушание и своеволие, и то по времето на Учителя.
към текста >>

60. 8_13 Построяване на Изгрева

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Но сутрин ще стават беседите".
Съборът беше много вдъхновен, с много радост, защото бяхме си построили салон далеч от града на наше място и смятахме, че вече никой не може да го присвои. Съборът беше много голям, с много възторг. Със засмени лица оглеждахме салона, направен на наше братско място и се чудехме как не сме си го направили по- рано, а сме ходили по чужди места, откъдето все ни гонеха. Но през 1927 година беседите още се държаха в салона на "Оборище" 14. Чак през 1928 година Учителят каза: "Хайде, искате ли да се преместим горе на "Изгрева? Но сутрин ще стават беседите". И ние всички се съгласихме. И вече през учебната 1928 и 1929 година бяхме на "Изгрева". Всички идваха в салона сутрин рано, в пет часа. Ние, трите стенографки, живеехме в една барака, която се наричаше "парахода". А защо "парахода"?
към текста >>

Всички идваха в салона сутрин рано, в пет часа.
Но през 1927 година беседите още се държаха в салона на "Оборище" 14. Чак през 1928 година Учителят каза: "Хайде, искате ли да се преместим горе на "Изгрева? Но сутрин ще стават беседите". И ние всички се съгласихме. И вече през учебната 1928 и 1929 година бяхме на "Изгрева". Всички идваха в салона сутрин рано, в пет часа. Ние, трите стенографки, живеехме в една барака, която се наричаше "парахода". А защо "парахода"? Северната страна на бараката беше права, както и задната, която беше около два метра права. И отпред имаше малко права част. А останалата част на нашата постройка беше полукръг.
към текста >>

61. 9_01 Времето, което не бе дошло

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Една сутрин през пролетта, нашият взводен ни поведе на разходка през лозята.
Бяхме трима братя и три сестри. Записах се да следвам в четиригодшен морски техникум по електротехника във Варна. Когато бях в училището, един ученик ми даде една брошурка - беседа от Петър Дънов. Аз я прочетох и всички въпроси, които ме вълнуваха и на които не можех да намеря някакво разрешение - там, в тази книжка ми се уясниха. През есента на 1914 година, училището ни, което се намираше южно от Варна беше в карантина заради холерата и го преместиха близо до града, над морската градина, край шосето за Евксиноград. Една сутрин през пролетта, нашият взводен ни поведе на разходка през лозята. Взводът вървеше без строй - свободно. Аз бях сам, най-отзад. По едно време забелязвам, насреща ми идват няколко души и всред тях един елегантно облечен господин с фрак, хубава шапка и бастун. Беше с дълга коса и брада. Той изпъкваше с вида си пред всички други.
към текста >>

62. 9_02 Божият огън и Силите Господни

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

На сутринта, преди зори, потеглихме към върха.
Братята софиянци намериха коли, които ни отведоха до курорта Чамкория и оттам потеглихме за върха. Времето бе прекрасно, а природата - великолепна. До вечерта всички бяхме при Първото езеро, където имаше една малка хижичка, построена от дърво, която не можеше да побере дори една четвърт от всички нас, даже ако сме застанали прави. Трябваше да се нощува вън. Накладохме големи огньове и около тях прекарахме нощта в песни, молитви и малко дрямка. На сутринта, преди зори, потеглихме към върха. Водеше ни брат Георги Радев. Повечето от братята и сестрите си имаха фенерчета. Когато потеглихме, всеки си запали електрическото фенерче и по пътеката се образува верига от светулки, която се движеше нагоре по стръмното. Нощта беше тъмна и започна да вали сняг на едри парцали. Силна гръмотевица отекна и над нас започна да святка.
към текста >>

63. 9_05 Кой бе Учителят?

Веднъж, в общия клас, който се провеждаше в сряда, в 5 часа сутринта, след като говори върху алхимията, Учителят застана прав на катедрата и каза: "Вижте сега какво ще направя".
Беше строг и думите Му разполовяваха салона и Вселената на две: на послушание и непослушание към Великия Учител. В Учителя не можеше да се забележи нищо излишно, нищо фалшиво. В Негово присъствие, ние се чувствувахме като души, които са застанали под крилото на Всевишнаго. Той повдигаше духа ни и внасяше радост в душите ни. Той беше духовен алхимик, като превръщаше нашата скръб в радост. Веднъж, в общия клас, който се провеждаше в сряда, в 5 часа сутринта, след като говори върху алхимията, Учителят застана прав на катедрата и каза: "Вижте сега какво ще направя". Той имаше златен джобен часовник, закачен на сребърен ланец, който висеше на врата Му. Имаше и една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му. Както бе застанал прав, вдигна си ръцете, хвана ланеца отзад на врата си и почна да го опипва. Пръстите на двете Си ръце ги движеше полека надолу към часовника. И отгдето минаваха ръцете Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен.
към текста >>

64. 2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия

Обикновено те идваха в неделя сутрин от 5 часа на Утринните Слова на Учителя или в 10 часа, когато бе Неделната беседа на Учителя.
Там бе и салонът, там Учителят изнасяше своите беседи и там живееше. "Изгревът" бе станал отдавна духовен център. Но по-голяма част от приятелите живееха в града. Аз също живеех на другия край на града. Много от приятелите имаха вече семейства и деца - трябваше грижа и издръжка за тях. Обикновено те идваха в неделя сутрин от 5 часа на Утринните Слова на Учителя или в 10 часа, когато бе Неделната беседа на Учителя. Затова в неделен ден салонът бе препълнен от слушатели. Тогава на общата поляна се играеше голяма Паневритмия. Там се виждахме всички: тези от града - с тези от "Изгрева". Идваха нови, които се запознаваха с Учителя. През седмицата, когато някой имаше нужда от Него, тръгваше от града пеша и пристигаше горе на "Изгрева".
към текста >>

65. VII. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ СЛИЗА ВЪРХУ ВОЖДА ГОСПОДЕН

Тук излизам рано всяка сутрин да посрещам слънцето ида гледам дали Словото Господне се е явило на Небето.
Ние сме биле подложени на горчив изпит. Но Господ е бил винаги верен към Мене. Моята рабост и Моят Мир почивате Неговата Любов. Небето е отворено за нази: То е дом наш. Аз съм още вън от Варна. Тук излизам рано всяка сутрин да посрещам слънцето ида гледам дали Словото Господне се е явило на Небето. Словото Господне е Онзи Стълб, Който предвождаше израилтяните в пустинята. Той става и се явява на Небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина Небесна, която въодушевява душата Ми. Аз Го познавам и с каква радост Го очаквам да се яви сутрин. Той се явява на различни места.
към текста >>

Аз Го познавам и с каква радост Го очаквам да се яви сутрин.
Аз съм още вън от Варна. Тук излизам рано всяка сутрин да посрещам слънцето ида гледам дали Словото Господне се е явило на Небето. Словото Господне е Онзи Стълб, Който предвождаше израилтяните в пустинята. Той става и се явява на Небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина Небесна, която въодушевява душата Ми. Аз Го познавам и с каква радост Го очаквам да се яви сутрин. Той се явява на различни места. " (Писмо от 5.9.1899 г., гр. Варна.)
към текста >>

66. 2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА

в Габрово, неделя, 9 ч. сутринта.
2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА Роден съм на 30 декември 1900 г. в Габрово, неделя, 9 ч. сутринта. Било е много студено време. Аз съм първото дете. Нарекли ме Борис. А името Борис означава „северен вятър". След мен се ражда сестра ми Цанка на 25.IX.
към текста >>

67. 10. ЛОЗЕТО И СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Ето сега излизам на шосето и виждам оттатък шосето лозя, градини, пълни с хора и то с белите дрехи, които видях сутринта в салона на читалище „Надежда".
Взех една посока на запад и тръгнах. Излезнах от града и навлязох в лозята. Ходя насам, ходя натам, обикалях по пътечки, влизах и излизах докато една хубава алея ме изведе на шосето, което води за Севлиево. А на мен ми е така приятно, че ходя сред природата. Така съм скитал няколко часа. Ето сега излизам на шосето и виждам оттатък шосето лозя, градини, пълни с хора и то с белите дрехи, които видях сутринта в салона на читалище „Надежда". Аз останах учуден. Не очаквах такова явление. Оживление голямо и много палатки опънати. Аз останах като втрещен. Отново белите хора.
към текста >>

68. 14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА

Сутрин ставам много рано.
Но за всяка година трябваше да давам удостоверение, че съм студент. А войниклъка аз го мразех най-вече от всичко. И като видях, че няма отърваване от него, дойдох отново в София и се записах във физико-математическия факултет, специалността естествени науки, която обичах от край време. И започнах да посещавам редовно лекции. Тука трябва да кажа, че аз имах свои навици, от които не съм се отказвал никога до сега. Сутрин ставам много рано. Ако има условия излизам в природата да се разходя един-два часа според времето. Тъй направих и в София. Намерих една далечна квартира в квартал Лозенец, заселих се в чиста хубава стаичка. Сутрин излизах и така при една от сутрешните си разходки като вървях през младата гора тогаз, която достигаше до гърдите ми от борови дръвчета се разхождам по пътечките насам-натам. Изведнъж дочух, че се пее песен.
към текста >>

Сутрин излизах и така при една от сутрешните си разходки като вървях през младата гора тогаз, която достигаше до гърдите ми от борови дръвчета се разхождам по пътечките насам-натам.
Тука трябва да кажа, че аз имах свои навици, от които не съм се отказвал никога до сега. Сутрин ставам много рано. Ако има условия излизам в природата да се разходя един-два часа според времето. Тъй направих и в София. Намерих една далечна квартира в квартал Лозенец, заселих се в чиста хубава стаичка. Сутрин излизах и така при една от сутрешните си разходки като вървях през младата гора тогаз, която достигаше до гърдите ми от борови дръвчета се разхождам по пътечките насам-натам. Изведнъж дочух, че се пее песен. Учуди ме това да се пее песен толкова рано. А пеят много хора. Тръгнах по песента и излязох от пътеката на една обширна поляна. Гледам хора с бели дрехи наредени край борчетата, и слушам пеят песни.
към текста >>

После се срещахме в квартирата на един от младите братя в града всеки неделен ден в 6 часа сутринта.
Аз се зачудих много, но между тях видях и моите приятели от Търново. Така се запознах пак с тях, влезнах в средата и отново намерих Братството и Учителя. А до тогава изобщо не знаех, че има Братство в София. Като се поопознахме, като споделяхме и видяхме, че имаме общи идеи и стремеж, образувахме духовна група от 20-30 младежи и се събирахме на полянката вън от голямото Братство. Ние се насочвахме нашата младежка група към една поляна вътре в гората. После се срещахме в квартирата на един от младите братя в града всеки неделен ден в 6 часа сутринта. Така правехме нашите събрания - пеем песни, молим се, разговаряме по разни теми и изнасяме реферати по различни въпроси. Най-много ни интересуваше окултизма. Той беше нов тогава и за пръв път се явяваше като стройна научна система. Много интересни въпроси се повдигаха. Който държи реферата, той ръководеше събранието.
към текста >>

69. 15. ОТКРИВАНЕТО НА МЛАДЕЖКИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС

Обикновено в неделя сутрин излизаха всички на поляната в гората.
Не я унижаваше. Така се създадоха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около Учителя един прекрасен живот. Ти попаднеш в едно общество, опознаваш се с хора, ти забогатяваш от това запознанство. Повод за откриването на Младежкият Окултен Клас дадохме ние младежите. Ние продължавахме тази група от 20-30 младежи да се събираме. Обикновено в неделя сутрин излизаха всички на поляната в гората. Там се правеха молитви, пееха се песни, играехме гимнастика. Така веднъж, след една такава утрин, ние поканихме Учителя да присъства в гората на поляната на тези наши събрания. Защото след общото утринно молитвено събрание, ние младежите се отделяхме и отивахме на нашата полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания. А възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната. Като получи покана от нас, Учителят дойде на нашата поляна и изслуша нашите въпроси и видя желанието ни, че искаме да учим.
към текста >>

70. 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Тогава една от сестрите отиде при Учителя и Го бе замолила, не може ли да се прехвърли часът на Класа сутрин, понеже става късно.
16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА Отначало класовете бяха вечер, след работно време. Тогава една от сестрите отиде при Учителя и Го бе замолила, не може ли да се прехвърли часът на Класа сутрин, понеже става късно. Те са млади момичета и ги е страх да се прибират по тъмнината, а имат неприятности и с родителите си, защото никой не може да повярва, че посещават Школа, а не че отиват на любовни срещи. Сестрата работеше вечерно време и това бе причина да поиска от Учителя промяна на часа. На следващия ден Учителят предложи Класовете да бъдат сутрин. Предложи, но не обясни защо и не го наложи веднага. Той предложи и всички приеха.
към текста >>

На следващия ден Учителят предложи Класовете да бъдат сутрин.
16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА Отначало класовете бяха вечер, след работно време. Тогава една от сестрите отиде при Учителя и Го бе замолила, не може ли да се прехвърли часът на Класа сутрин, понеже става късно. Те са млади момичета и ги е страх да се прибират по тъмнината, а имат неприятности и с родителите си, защото никой не може да повярва, че посещават Школа, а не че отиват на любовни срещи. Сестрата работеше вечерно време и това бе причина да поиска от Учителя промяна на часа. На следващия ден Учителят предложи Класовете да бъдат сутрин. Предложи, но не обясни защо и не го наложи веднага. Той предложи и всички приеха. И така Младежкия Клас започна своите занятия сутрин от пет часа. Отначало беше в неделя, но след това той бе преместен в петък и така до края на Школата остана постоянно. Едно от условията да се посещава Младежкия Клас беше учениците да не бъдат омъжени или оженени.
към текста >>

И така Младежкия Клас започна своите занятия сутрин от пет часа.
Те са млади момичета и ги е страх да се прибират по тъмнината, а имат неприятности и с родителите си, защото никой не може да повярва, че посещават Школа, а не че отиват на любовни срещи. Сестрата работеше вечерно време и това бе причина да поиска от Учителя промяна на часа. На следващия ден Учителят предложи Класовете да бъдат сутрин. Предложи, но не обясни защо и не го наложи веднага. Той предложи и всички приеха. И така Младежкия Клас започна своите занятия сутрин от пет часа. Отначало беше в неделя, но след това той бе преместен в петък и така до края на Школата остана постоянно. Едно от условията да се посещава Младежкия Клас беше учениците да не бъдат омъжени или оженени. Идеята бе, за да не влизат в Класа семейни хора, които са натоварени с всевъзможни задължения и разправии. И като влезнат в Клас носят всичките тези влияния и разстройват атмосферата на Класа. И това се постигна отначало.
към текста >>

И всички ученици бяха много точни, макар че някои пътуваха по един-два часа през нощта от града, за да пристигнат на Изгрева в 5 часа сутринта.
Така че някои се ожениха, но Учителя ги остави в класа. Това смути мнозина, но отговора беше, че класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг Клас когото поиска и когото намери за добре. В туй време Учителят започна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества. Първото качество, на което Той държеше най-много, това беше точността. Той ни постави задача да идваме на Класовете с точност до една минута. И всички ученици бяха много точни, макар че някои пътуваха по един-два часа през нощта от града, за да пристигнат на Изгрева в 5 часа сутринта. Всички бяха много точни, а който закъснееше, не го пускаха в салона. Оставаше навън. Някои си купиха будилници и се събуждаха с тях. На някои Учителят даде упражнения, как да развият качеството на своят вътрешен биологичен часовник, който да ги събужда в строго определено време. Такива упражнения има и са описани.
към текста >>

71. 17. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС

Общият Окултен Клас се събираше в сряда в 5 ч. сутринта.
Събираха се доста много, защото и ние младежите отивахме там и слушахме беседи. Като видяха, че Учителят ни приема, те също ни приеха и започнаха да ни канят на гости в техните големи и хубави къщи. Добре се сдружиха с нас. Виждаха, че те си отиват, а ние младите идвахме и поемахме от тях работата. Имаше от тях много интелигентни, знаеха езици, превеждаха окултна литература и постепенно започнаха да печатат Словото. Общият Окултен Клас се събираше в сряда в 5 ч. сутринта. Те преминаха през няколко салона и накрая решиха да си построят салон на ул. „Оборище" 14 и с общи усилия той беше простроен, като Общия и Младежкия Клас се прехвърлиха там. През 1927 г., след построяването на салона на „Изгрева" и устройване на селището, Общия Окултен Клас се провеждаше на Изгрева. Ранното сутринно ставане е наша традиция. Ставаме в 3-4 часа през нощта в зависимост от задачите, които ни предстоят.
към текста >>

Ранното сутринно ставане е наша традиция.
Имаше от тях много интелигентни, знаеха езици, превеждаха окултна литература и постепенно започнаха да печатат Словото. Общият Окултен Клас се събираше в сряда в 5 ч. сутринта. Те преминаха през няколко салона и накрая решиха да си построят салон на ул. „Оборище" 14 и с общи усилия той беше простроен, като Общия и Младежкия Клас се прехвърлиха там. През 1927 г., след построяването на салона на „Изгрева" и устройване на селището, Общия Окултен Клас се провеждаше на Изгрева. Ранното сутринно ставане е наша традиция. Ставаме в 3-4 часа през нощта в зависимост от задачите, които ни предстоят. В 5 часа и във времето, когато наближава изгрева на слънцето ние сме на крак и го очакваме всички строени на поляната в редици. То не е само за нас едно физическо явление, но има и духовно съдържание. Когато имахме клас в сряда за Общия Клас, ние се събираме точно в пет часа в салона и Учителят идва и застава точно в пет часа без една минута на катедрата. Той държи своята беседа и след това отива на поляната, където правим нашите шест упражнения и после играем Паневритмия.
към текста >>

Целият ден прекарваха бодри и свежи, взели сила от сутринта.
Това беше едно богато разнообразие и красота на общия братски живот. Така се развива идеята за общ братски живот. Но не съвсем тъй ограничено както си го представяхме отначало. Времето се източваше и часът отиваше към седем. Всеки отиваше на работа, а студентите в университета. Целият ден прекарваха бодри и свежи, взели сила от сутринта. Животът на Изгрева влезе в общия живот и повдигна всички хора там. След Паневритмията отивахме в кухнята, където до туй време завираха казаните с гореща вода от дежурните. Всеки може да си вземе топла вода и можеше да закусва или вътре в столовата, или отвън на масите, или сам или събрани с няколко души заедно. Специална закуска не се правеше. Така започваше денят всяка сряда, когато Общият Окултен Клас от Школата на Учителя провеждаше своят учебен ден.
към текста >>

72. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

Сутрин пиехме чай, но не го пиехме със захар.
Но тази майчина прокоба се сбъдна и цял живот чукам камъни. Там правехме циментови блокчета, чукахме камъни, правехме плочки и какви ли не още работи. С чук и с длето. Едвам изкарвахме по някой лев да се издържаме, но много оскъдно живеехме. Не можехме да си купим захар. Сутрин пиехме чай, но не го пиехме със захар. Нямахме пари. Пиехме го със захарин. Един от младежите имаше вуйчо, който беше сладкарин в Ст. Загора и правеше сладките със захарин. Изпращаше ни пликчета със захарин.
към текста >>

73. 20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66

и приемаше гости от сутрин до вечер.
Когато стаята стана тясна, Учителят седна до прозореца пред една масичка и почна до говори, както на тези в стаята, така и през отворения прозорец на онези, които слушаха на двора. В стаята на Учителя имаше една печка, която Той сам си палеше и не даваше на други да Му я палят. Имаше едно бюро, един стол и един шкаф. Скромна обстановка. Учителят живееше там от 1905 до 1926 г. и приемаше гости от сутрин до вечер. Той ги приемаше в една малка стаичка, която беше два на два метра. Идваха приятели, както и гости от цяла България. При Учителя винаги имаше върволица от хора. Понякога излизаше на двора и там водеше разговори с посетителите. Той обичаше да бъде винаги спретнат, чист и никога не се явяваше небрежно облечен.
към текста >>

74. 22. ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ

Сутрин ги изпращахме със селския добитък на паша след като издоявахме кравите, а те даваха малко мляко, но то беше добре дошло за нас, понеже храната ни беше оскъдна.
Животът пак слезе в нас, в своите права. Първите няколко дни ние устройвахме дома, двора, в стаите наслагахме сено, метнахме една черга и се получи легло за всички ни. Там налягахме един до друг на общата постеля, нали сме за общ комунален живот! Бяхме осем души плюс Жечо и трите му деца. Поехме грижата за двора, където имаше две кобили, две крави и две телета. Сутрин ги изпращахме със селския добитък на паша след като издоявахме кравите, а те даваха малко мляко, но то беше добре дошло за нас, понеже храната ни беше оскъдна. За няколко дни сложихме ред вкъщи и в двора.
към текста >>

75. 24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ

24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ Ние отивахме сутрин рано на нивите, чувствахме се добре около работния народ, а на него му правеше впечатление, че ние работим дружно и весело, пеем песни и сме разположени и весели.
24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ Ние отивахме сутрин рано на нивите, чувствахме се добре около работния народ, а на него му правеше впечатление, че ние работим дружно и весело, пеем песни и сме разположени и весели. Пък те се чудеха, как така, млади хора, дошли от големия град се поробват с такъв тежък труд. Затова гледаха към нас някак си недоверчиво. Какво му провървя на този Жечо, че му дойдоха толкова много помощници. Така си говориха в кръчмата, а кръчмаря ги насъскваше срещу нас, защото беше разбрал, че ние сме против пиянството. Попът се присъедини към него в тая злостна кампания срещу нас като разбра, че ние в черква не ходим.
към текста >>

76. 31. СТУДЕНТСКИТЕ КОСТЮМИ СТАВАТ КОМУНАРСКИ ДРЕХИ

Сутрин на добитъка трябваше да се чисти обора, да ги храним, да ги вчесваме, поим.
Това бяха английски платове. И тези костюми там, в дома на Жечо ги сложих в един долап, за да не се мърсят и мачкат. Ние там в дома на Жечо се занимавахме с всичко. Той имаше добитък - два коня, две крави и две телета. Бяхме определили да се дежури по двама. Сутрин на добитъка трябваше да се чисти обора, да ги храним, да ги вчесваме, поим. Изобщо това беше голяма грижа. Трябваше време, сили и знание за това. Така както бяхме дежурни с Христо в обора, гледам, че Христо е обул един мой нов панталон от онези английските платове, шити от моден шивач за студента в Австрия и с него чисти обора. Лошо ми стана не за мене, а за майка ми. Тя ме искаше да ме види облечен с тия дрехи в Австрия, а сега с тях ринеха обора на кравите в село Ачларе.
към текста >>

77. 34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО

До Борис Николов

Тази сутрин говори, но не спомена никак Дъновистите.
Не одобрих постъпката му дето дал 60 лв., трябваше да ги пита на какво основание го спират от работа и где е казано обезателно да се посреща владиката щем не щем. Учениците и някои от дълбоко религиозни жени посрещнаха го до моста в Хаджи шура. Отива с шествието право в черкова и е говорил много за Дъновистите. На утринта отидох и аз в черкова и застанах до владишкия трон и добре наблюдавах всяко движение на високия гост. Много се учудили особено селянките, че съм отишъл в черкова и владиката не ме е изпъдил, та и аз съм бил безстрашен не съм се уплашил от него. Тази сутрин говори, но не спомена никак Дъновистите. После излязоха на двора и имаше молебен за дъжд, а пред кръчмата народ много. Дядо поп прати няколко пъти да ги викат да дойдат да се молят, защото е било молебен за дъжд. След службата останахме около десетина человека на двора да дочакаме госта да излезе от черквата. Той се забави много. А то имало дете да се кръщава, тъй че дядо владика и деца в Ачларе кръщава.
към текста >>

Тази сутрин бяхме на утро в основното училище.
Реката е насипана и коритото е повдигнато на високо, че водата прелива и залива ливадата. Чиновника на телеграфопощенската ни станция с госпожата си се сближиха доста с нас. Поискаха червеното теле и им го продадохме за 2000 лева. Дадохме им място да си сеят бостан при нашия на новите лозя. Започнаха да се интересуват и да симпатизират на това учение. Тази сутрин бяхме на утро в основното училище. Отделенията прекратиха. Днес си вземаха свидетелствата. Цветка минава за 1-ви клас. Мира се приготвя за изпит. Утре почват и до неделя свършват.
към текста >>

78. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Всяка сутрин се чешат добитъците, а погледни, конете са захапани, а кравите заблизани.
Много лесно е да се каже, но да не питат мене, а братята комунари, които бяха в Ачларе, как лесно става това. Как се ходи с деветима с една кола за тръне и след като обикалят и се измъчат и изпободат ръцете, изпокъсат дрехите и се върнат с празна кола, а за да се огради е нужно повече от пет кола тръне. А портите щом мине добитъка и да си опрат конете дирницата и говедата главите, за да се чешат и ето ти портите строшени. Ще кажете: „трябва да ги чешеш и чистиш, за да не се чешат и събарят оградата." И на това ще ви отговарят братята: че друго е чужда ръка да чеше, а друго е сам да се почеше. Това брат Коста вярвам, че ще помни. Всяка сутрин се чешат добитъците, а погледни, конете са захапани, а кравите заблизани. И той си отиде. Защо са недоволни от нашето чесане? А прасетата да не влизат в обора, да се затвори вратата, добре, тя се затваря от две страни от вън на вътре и от вътре навън. Та ако се подпре отвътре, случи се да влизат отвън и е затворено, трябва да се (избикаля) заобикаля през къщи. Също и обратното.
към текста >>

79. 37. КОМУНА НА ИЗГРЕВА

Къщичката беше с две стаи, голяма веранда, кухня и трапезария, в която се хранехме сутрин и вечер.
37. КОМУНА НА ИЗГРЕВА Опитите за комунален живот продължихме да правим и в София. Една група младежи се обединихме и започнахме да обработваме земите на Изгрева. Засяхме нивите с лук, картофи, грижехме се за всички земи и живеехме общо и се хранехме общо. Бяхме си сковали една барака-къщичка, в която живеехме. Къщичката беше с две стаи, голяма веранда, кухня и трапезария, в която се хранехме сутрин и вечер. Един от нашите братя Димитрий Стоянов имаше майка възрастна, която готвеше и се грижеше за нашето домакинство. Беше много прилежна и добра бабичка. Баба Донка беше към 90 години, но се държеше. Другите бяхме: аз, Борис, Никола Нанков и Георги Радев. Продължихме няколко години да живеем в тази барака.
към текста >>

80. 38. БАБА ДОНКА

Една сутрин баба Донка ми вика: „Борисчо, искам да се науча да чета." Тогава много от възрастните не знаеха да четат.
След обед работехме, за да си изкараме прехраната по разни обекти, а вечер отново намирахме готово ядене. Баба Донка готвеше хубаво и след като се нахраним ще изпеем няколко песни. А какви песни се пееха тогава! Имаше у нас плам и огън. В това се криеше нашият подем тогава. Една сутрин баба Донка ми вика: „Борисчо, искам да се науча да чета." Тогава много от възрастните не знаеха да четат. Такива бяха времената. Шест месеца аз я учих и тя научи азбуката, но не можеше да свързва буквите. След още 6 месеца един ден тя ме пресреща далеч от прага и вика: „Прочетох, прочетох! " Размахва един вестник „Утро", сочи заглавието и вика: „Прочетох, тук пише утро! " Каква радост бе за всички това, че баба Донка може вече да чете.
към текста >>

81. 40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА

Сутрин сме в университета, а вечер пеем и пием топла вода.
Там бяхме - Георги Томалевски, брат Кузман, който следваше философия, аз Борис Николов, Христо Дързев, който правеше партиите на четири гласа на песните на Учителя и всички се разпявахме. Пеехме ли пеем песни, а след това пиеме ли пием топла вода. А после пеем до насита. А коремите пълни с топла вода. Работим след обед на Подуяне - там чукаме камъни. Сутрин сме в университета, а вечер пеем и пием топла вода. Комуна и половина. Глад и половина. С Георги Томалевски бяхме в комуната на село Ачларе. Най-обичахме с него да вървим по синурите. Беше нацъфтяла една хубава метличина.
към текста >>

82. 47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ

Там почнаха да се правят братски вечери, братски събрания и Учителят почна там да държи беседи за Младежкия и Общия Окултен Клас от 18 до 19 часа, както и неделните беседи сутрин от 10 часа.
Четвъртия салон беше на ъгъла на ул. „Евлоги Георгиев" и ул. „Гурко" през 1923-1924 г. Беше нает от едно спортно немско дружество „Турн-фе-райн". Той беше доста удобен, специално построен за събрания, заплащаха наем и когато беше свободен ние се събирахме там. Там почнаха да се правят братски вечери, братски събрания и Учителят почна там да държи беседи за Младежкия и Общия Окултен Клас от 18 до 19 часа, както и неделните беседи сутрин от 10 часа. Посетителите се увеличаваха, но приятелите видяха, че тук не е удобно за джоба ни, защото доста скъпо взимаха. Тогава няколко братя взеха инициативата да се построи салон собствен за Братството. Петия салон бе на ул. „Оборище" 14.Един от братята Иван Радославов, който беше учител по история в една софийска гимназия, отпусна мястото си пред къщата на ул. „Оборище" 14.Беше доста удобно място.
към текста >>

83. 53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА

Обикновено сутрин, след като Учителят излизаше от града и идваше на Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителят отиде и си полегне на леглото.
" Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя. Той изчакваше идеята да дойде от учениците. Отначало стаичката през събора държеше хранителни продукти. След събора тя бе изчистена и в нея поставиха инструментите необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: „Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло." Това бе сторено. Обикновено сутрин, след като Учителят излизаше от града и идваше на Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителят отиде и си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства. Учителят я хареса и още през есента нареди да се постави печка. И Учителят остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г. На следващата година -1927, Учителят повечето време преспиваше тук.
към текста >>

А сутринта студ с шушулки по покривите.
Аз измажа, както аз знам, а то замръзне. Все пак аз настоявах с мазането, а материала още не беше замръзнал пред мене и с него успях да измажа антрето, да го изгладя и да го направя. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: „Как върви работата? " Отговарям: „Учителю, завършвам, обаче тъй както мръзне вечерта, а през нощта ще стане по-студено, а утре още по-студено. Тази работа може да замръзне и като се размрази да падне мазилката." Учителят ме погледна: „Ако си я направил с любов няма да замръзне." Аз си прибрах инструментите и си отидох. А сутринта студ с шушулки по покривите. Тази работа не замръзна и мазилката не падна. Дойде време, когато разрушиха салона, разрушиха и къщичката с антрето. То бе така запазено както съм го замазал. От 1926 г. до 1972 г., когато салона бе разрушен, това са 46 години и не са малко за една мазилка.
към текста >>

Тук Учителят приемаше посетители и работеше с тях от сутрин до вечер.
От 1926 г. до 1972 г., когато салона бе разрушен, това са 46 години и не са малко за една мазилка. По-късно тази стая стана приемна за Учителя, когато през 1927 г. бе построен салона, а заедно с него и една стая за Учителя. В приемната бяха сложени няколко картини, формули по стените. Тук Учителят приемаше посетители и работеше с тях от сутрин до вечер. Днес всичко това може да го видите на запазени снимки, където се вижда общ изглед на салона и до него залепена една малка къщичка. Ето, това е приемната. Дори има снимки на Учителя застанал пред своята приемна заснет сам или с приятели. Така че тази приемна съществуваше, макар че е унищожена, не само в спомените ми и на снимките, но тя съществува и в духовния свят.
към текста >>

84. 67. ЕДИН ДЕН НА ИЗГРЕВА

Някои идваха много по-рано в три часа сутринта, кой както си намери за добре по вътрешен път.
Обстановката беше красива. Мълчаливи млади борове, голямо небе, простор наоколо, хубав въздух и тишина. Изгревът беше далеч от града и нямаше постройки наоколо. Всичко наоколо беше ниви. По поляната прекарвахме в размишление докато дойде и наближи изгрева на слънцето. Някои идваха много по-рано в три часа сутринта, кой както си намери за добре по вътрешен път. Изгрева стана място за размишление и молитва. При изгрев слънце всички се нареждаме на голямата поляна в няколко редици и посрещахме изгрева на слънцето с песни. След това като хванем първия лъч започваха общите молитви. Тях ги водеше Учителят и посочваше кои молитви да се казват като се произнасяха гласно всички. Между молитвите понякога се изпяваше по някоя песен пак посочени от Учителя.
към текста >>

След тях се играеше Паневритмията от 7-8 часа сутринта.
Хора, които имаха молитвен дух и които имаха стремеж към духовния свят. В отговор на този стремеж бяха и утринните Слова на Учителя, които имаха по-мистична вглъбеност. Те бяха кратки, не бяха дълги. Но те пресъздаваха един хубав живот в ранната неделна утрин. След утринната беседа навън се изпълняваха шестте упражнения. След тях се играеше Паневритмията от 7-8 часа сутринта. След нея следваше закуска и разговор. Така се прекарваше до 9.30 часа, когато всички отиваха в салона. Учителят след Паневритмията се оттегляше в стаичката си, не приемаше гости и не провеждаше разговори. Явяваше се точно в десет часа официално облечен, изгладен, чист, красив. Изкачи се на катедрата и почне неделното Слово, което беше една хубава дълга беседа, където зясагаше въпросите на живота, разглеждаше ги от всички страни, осветяваше ги, отговаряше на мълчаливите запитвания на слушателите.
към текста >>

85. 68. БРАТСКИ ПРАЗНИЦИ

Тогава сутринта редът протичаше обикновено като другите празнични неделни дни.
Това е Първия ден на пролетта. А Учителят го нарече „Духовната Нова Година на Школата". Този празник се очакваше с голям интерес от всеки. И наистина настроението беше празнично. Всеки беше се подготвил като за един Велик ден. Тогава сутринта редът протичаше обикновено като другите празнични неделни дни. За 22 март Учителят държеше една специална беседа. Тя се държеше след като премине молитвата на поляната, гимнастическите упражнения и Паневритми-ята. След това на Изгрева се прекарваше целия ден като празничен ден, независимо в какъв ден се случваше. Този ден можеше да е делничен ден. Имаше обща закуска, общ обед и винаги обща вечеря.
към текста >>

86. 71. ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА

Учителят приемаше от сутрин до вечер.
71. ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА Учителят приемаше всеки ден посетители, които идваха по най-различен повод при Него - било да разрешат лични свои задачи, било болни, които искаха помощ от Него, било хора, които искаха да поговорят с Него или по тяхна лична работа. Учителят приемаше от сутрин до вечер. Само в един ден не приемаше посетители. Това беше съботата. Съботния ден Учителят не приемаше никого. Това знаеха всички и не допускаха да Го безпокоят никакви хора, колкото и да беше нуждата голяма, при Учителя не допускаха никого. Той бе казал: „Съботния ден е определен за Господа.
към текста >>

87. 72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА

На сутринта се разделя на три равни части: за сутринта, за обяд и за вечеря.
Орехите - на мозъка. 3. Ябълките - на сърцето. 4. Медът - на кръвта. 100 грама жито се сварява от вечерта. Захлупва се, завива се, за да набъбне през нощта. На сутринта се разделя на три равни части: за сутринта, за обяд и за вечеря. Една трета от житото се яде с мед, 2 ябълки и 3 ореха. Вода се пие свободно; може да й се прибави и лимонов сок. Отпостването става с картофена супа.
към текста >>

88. 80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

„Опълченска" 66 и Учителят започна да ги държи всяка неделя от 10 ч. сутринта.
Дойдат приятели, насядат в стаята и Учителят държи оригинална беседа на въпросите, които те задават или ги интересуват. Обаче хората все се увеличават и в стаичката няма място. Тогава Учителят тури стола си до прозореца, отвори прозореца навън и които не се събираха в стаята отиваха и слушаха под прозореца в двора. Не беше много високо и се чуваше и виждаше Учителя. Така почнаха събранията на ул. „Опълченска" 66 и Учителят започна да ги държи всяка неделя от 10 ч. сутринта. Това се разнесе като вест из целия град. Също така и хора от провинцията, които търсеха Учителя намираха Го там. Те научиха за събранията и идваха и броя на посетителите се увеличи толкова много, че даже и двора се напълни и препълни. Тук Учителят държа едни от най-прекрасните си беседи. В първите години на века нямаше стенографи, а имаше бързописци.
към текста >>

Савка Керемидчиева записваше в определени дни и то сутрин рано, когато по поръчение на Учителя е ходила при Него, като Той й е диктувал материал, който тя издаде в една книжка: „Свещени думи на Учителя".
След като се събраха около 20 беседи, инициативата взеха наши приятели, които имаха печатници в провинцията и те предложиха на Учителя да издадат еседите и Учителят се съгласи. Боян Боев стенографираше отделно разговорите на Учителя с приятелите, частни разговори и той непрекъснато се движеше около Учителя и винаги държеше писалка и тетрадка. Голяма част от разговорите на Учителя на Рила, в Мърчаево, на Витоша и на Изгрева са от неговите стенограми и тетрадки. Той успя лично да дешифрира стенограмите си и така те бяха прехвърлени на пишеща машина. Чака се времето, когато те трябва да бъдат издадени. Савка Керемидчиева записваше в определени дни и то сутрин рано, когато по поръчение на Учителя е ходила при Него, като Той й е диктувал материал, който тя издаде в една книжка: „Свещени думи на Учителя". Но тя имаше още материал, който тя не дешифрира и не можа да довърши. От нейните стенограми по настояване на един млад брат аз дешифрирах нейните стенограми и приготвих като продължение на нейната книжка още три неиздадени книжки със следните заглавия: Първа: „Думи на свещеното начало на живота", Втора: „Единната Любов", „Мисли за Великата Душа", Трета: „Трите образа на Великия". Това са заглавия дадени от Учителя, а за достоверност този млад брат ме накара да ги подпиша всички, за да се нае, че аз съм свършил тази работа и да докажа верността на този материал. Едновременно с това този млад брат ме накара да разчета и други стенограми на Савка и аз му предадох както стенограмата на Савка, така и разчетения материал. Това ще представлява един код за разчитане на нейните стенограми, защото те много трудно се четат.; Мога да кажа, че стенографите изпълниха своя дълг.
към текста >>

89. 85. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО

Всяка сутрин ученикът като пусне едно левче в касичката мисли за беседите и казва „Туй левче го заделям за Божието дело за издаването на беседите." Тази мисъл беше ценна, а левчето беше само израз на тази мисъл.
Обаче една централна идея те нямаха. Чак когато Учителят даде задачата с левчето, то тази задача предопредели издаването на беседите, защото закона е такъв. Не може ученикът, който е събирал по едно левче 365 дни да ги пуска в кутия и да казва: „Това е десятък за Бога" и събраната сума да няма благословение. Тази сума така събрана има магическа сила. Тя железни врати отваря и така започна редовното издаване на беседите. Всяка сутрин ученикът като пусне едно левче в касичката мисли за беседите и казва „Туй левче го заделям за Божието дело за издаването на беседите." Тази мисъл беше ценна, а левчето беше само израз на тази мисъл. Така Учителят обичаше да се работи за идеи, а не за практически работи и съображения. А практическите въпроси се разрешаваха пак. Тях не ги пренебрегваше Учителят, обаче те се разрешаваха с методи, които служеха на една Божествена идея. Запитаха Учителя: „Какво да дадем на хората да четат когато проявяват интерес към Учението? " „Дайте им „Пътят на ученика." При друг случай Той каза: „Давайте им книжката „Високият идеал." Идеята, която Учителят даде в тази беседа бе „Отдавна не се е говорило за високия идеал".
към текста >>

90. 90. НАРЯДИТЕ

Тук мнозина братя и сестри изпълняват наряда и в другите дни, само че не само в 4 часа и половина сутринта, а може и малко по-късно.
1930 г. Н. Л. К. П. Б. Л. Любезни брат Михаил Краев, ? Получих писмото Ви. Учителят каза за наряда: той ще се изпълнява само в неделен ден като наряд, а през другите дни на седмицата всеки да е свободен. Тук мнозина братя и сестри изпълняват наряда и в другите дни, само че не само в 4 часа и половина сутринта, а може и малко по-късно. А в неделя непременно в 4 ч. и половина е наряда. Изобщо никой ден разбира се не може и не трябва да мине без молитва. Моето резюме от Младежкия събор ще ви пратя по-нататък. Тук наряда го правим общо в четвъртата седмица на всяко четириседмичие /четвърта седмица от месеца/ в салона и тогаз присъства и Учителят.
към текста >>

половина сутринта Учителят говори и ето някои основни мисли на беседата Му.
Моето резюме от Младежкия събор ще ви пратя по-нататък. Тук наряда го правим общо в четвъртата седмица на всяко четириседмичие /четвърта седмица от месеца/ в салона и тогаз присъства и Учителят. А в другите неделни дни всеки го прави отделно. Ha 9.XI. в 4ч. половина сутринта Учителят говори и ето някои основни мисли на беседата Му. „Има състояния човешки, има и състояние Божествено. Човешкото трябва да се стреми при молитва, размишление и съзерцание, да преживее едно Божествено състояние. Всеки ден човек трябва да има едно Божествено състояние. Ако го няма, този ден е изгубен за него. И ако имаш всеки ден по едно божествено състояние ще напредваш, ще можеш много нещо да постигнеш.
към текста >>

91. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

Трети бяха си наели квартира в Търново и сутрин една малка група идваше в лозята.
Но вода се носеше на гръб. Винаги имаше доброволци и имаше изобилно вода. Така се организира братския живот. Повечето от приятелите си бяха опънали палатки в лозята и там живееха. Други си бяха наели стаи в по-далечните вили за приспиване. Трети бяха си наели квартира в Търново и сутрин една малка група идваше в лозята. Но това беше при първите събори. Това бяха едни от най-хубавите дни, които сме преживели с Учителя. Един съборен ден. Откриването на събора ставаше в определения ден. Учителят посочваше датата и часа.
към текста >>

А това беше сутрин рано.
Но това беше при първите събори. Това бяха едни от най-хубавите дни, които сме преживели с Учителя. Един съборен ден. Откриването на събора ставаше в определения ден. Учителят посочваше датата и часа. А това беше сутрин рано. В 5 часа сутринта започваше събора с песни и молитви. Изчакваше се да изгрее слънцето и след това пак се правеха молитви, песни и Учителят държеше първата съборна беседа. Това беше в пет часа. Тази първа беседа беше въвеждане в събора. След туй се правеше закуска.
към текста >>

В 5 часа сутринта започваше събора с песни и молитви.
Това бяха едни от най-хубавите дни, които сме преживели с Учителя. Един съборен ден. Откриването на събора ставаше в определения ден. Учителят посочваше датата и часа. А това беше сутрин рано. В 5 часа сутринта започваше събора с песни и молитви. Изчакваше се да изгрее слънцето и след това пак се правеха молитви, песни и Учителят държеше първата съборна беседа. Това беше в пет часа. Тази първа беседа беше въвеждане в събора. След туй се правеше закуска. Обикновено на първия ден на събора Учителят държеше сказка в салона на Търново за цялото търновско гражданство.
към текста >>

Загора, Казанлък, Трявна, Габрово, Севлиево да тръгнат в петък сутринта с бързия влак и в един часа на обед да пристигнат в Търново. 4.
градовете Варна, Русе, Шумен, Свищов, Сливен, Карнобат, Нова Загора и Пловдив да пристигнат в четвъртък на обед и вечерта в гр. Търново. 2. Градовете Бургас, Айтос, Ямбол, Видин, Лом, Панагюрище, Карлово, Хасково и гара Любимец да пристигнат в петък в гр. Търново. 3. Градовете: Ст. Загора, Казанлък, Трявна, Габрово, Севлиево да тръгнат в петък сутринта с бързия влак и в един часа на обед да пристигнат в Търново. 4. От гр. София могат да тръгнат от четвъртък вечерта. Забележка: Умоляват се братята и сестрите при пътуването да се държат коректно, сдържано и без много излишни песни. Поздрав от Любезния ни Учител на всички братя и сестри, които живеят в Господа! С братски поздрав: подпис" /Петко Епитропов/
към текста >>

92. 116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА

Тя отива при Учителя с молба и Го пита дали не могат ли да се преместят часовете на Школата и вместо вечерните часове, да се прави сутрин рано?
След войната, когато киното беше нямо, т. е. без говор, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой и друг лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка. Майка й непрекъснато й говореше, че има една единствена дъщеря, която може да храни и да облича, но не и дъновистка. Мария отиваше да свири на пиано вечерно време когато се отваряха кината. Точно по това време Учителят държеше беседи. Тя отива при Учителя с молба и Го пита дали не могат ли да се преместят часовете на Школата и вместо вечерните часове, да се прави сутрин рано? Обърнала внимание, че всеки който има дом и семейство повече е занят вечерно време. Учителят се съгласява и на следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно. От тогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано. Така че сестра Мария има тази заслуга. По онова време сестра Мария изнасяше концерти самостоятелно във Военния клуб, която зала е единствената концертна зала в София.
към текста >>

От тогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано.
Мария отиваше да свири на пиано вечерно време когато се отваряха кината. Точно по това време Учителят държеше беседи. Тя отива при Учителя с молба и Го пита дали не могат ли да се преместят часовете на Школата и вместо вечерните часове, да се прави сутрин рано? Обърнала внимание, че всеки който има дом и семейство повече е занят вечерно време. Учителят се съгласява и на следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно. От тогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано. Така че сестра Мария има тази заслуга. По онова време сестра Мария изнасяше концерти самостоятелно във Военния клуб, която зала е единствената концертна зала в София. Като ученичка в гимназията е изживяла някакво разочарование в живота и е била много потисната. Но като се запознава с Учителя Той лека полека й дава импулс за живот, осмисля й живота и тя се възстановява. А като почна да дружи с мен и с Жорж тя се укрепи.
към текста >>

93. 117. МАЛКИЯ ДОМ

При нас от сутрин до вечер има върволица от хора, както по времето на Учителя, така и тридесет години след това.
Той имаше много хубаво отношение към нея. Станка дойде у дома и Мария каза: „Ето това са условията, това е обстановката. Ако искаш да останеш, остани. След три дни ще ми кажеш." Станка помисли един ден и дойде: „Съгласна съм." И досега е тук като къщна помощничка и член на семейството. Много ни упрекваха, че сме си взели слугиня. При нас от сутрин до вечер има върволица от хора, както по времето на Учителя, така и тридесет години след това. Най-малко по 20 човека идват на ден. Тези хора трябва да се посрещат, трябва да им се поднесе чай, кафе, сладкиши и винаги по няколко човека оставаха или за обед или за вечеря. А кой ще слугува на толкова много хора? Значи трябваше да има къщна помощничка, която да помага в кухнята и в дома, за да може да отмени Мария, та тя да види някоя своя работа. А брат Борис трябваше да носи на плещите си издръжката на тоя малък дом с неговите гости.
към текста >>

94. 121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА

Тя пристига в Мърчаево и Той я извиква и работи с нея всяка сутрин от 8-10 часа.
Беше решил да предаде някои свои песни, които ги е пазил десетки години. Той решава да ги запише. Но в Мърчаево е едно село, в което няма нито пиано, нито музиканти. Тогава Той извиква Лиляна Табакова, която е оперна певица и един музикант, който е посветил живота си на това изкуство. Учителят е работил с нея и на Изгрева. Тя пристига в Мърчаево и Той я извиква и работи с нея всяка сутрин от 8-10 часа. С нея е един неин близък Кръстю Христов. Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха 'бели на Братството. По това време Михаил беше във Франция, а Кръстю остана на Изгрева. Дойде време и той да се намеси и да създаде куп проблеми с издаването песните на Учителя, за които ще споменем по-късно. Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно.
към текста >>

Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно.
Тя пристига в Мърчаево и Той я извиква и работи с нея всяка сутрин от 8-10 часа. С нея е един неин близък Кръстю Христов. Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха 'бели на Братството. По това време Михаил беше във Франция, а Кръстю остана на Изгрева. Дойде време и той да се намеси и да създаде куп проблеми с издаването песните на Учителя, за които ще споменем по-късно. Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно. Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова. Как ставаше това? Учителят изсвирваше на цигулка своята песен, след това я изпее с подходящ текст и тя ги заучаваше. Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас тя лесно заучаваше песните. След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена.
към текста >>

Виждаха как всяка сутрин Цветана заедно с Кръстю отиваха при Учителя и всички отстрани слушаха цигулката на Учителя и нейния глас как тя ги заучава.
Тъй че тук Цветана Табакова не е изменила нищо. Но Учителят е използвал нейния глас и някои моменти, които позволяват да се дадат колоратури. 7. Тя беше школувана оперна певица от кариерата, която заучаваше толкова много арии от оперите и то точно, че да ги изпълнява също точно под палката на диригента и оркестъра. Там не се позволява никакво изменение, а се иска точно изпълнение. А да ги научи от Учителя не беше трудно за Цветана и всички знаеха и виждаха в Мърчаево, където мнозина от Братството бяха отседнали там, а други бяха евакуирани. Виждаха как всяка сутрин Цветана заедно с Кръстю отиваха при Учителя и всички отстрани слушаха цигулката на Учителя и нейния глас как тя ги заучава. А нейния глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца. Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала. Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно да си отворят прозорците и да я слушат. 8. Цветана Табакова беше много акуратен човек в работата си. Тя си водеше бележки, записки, както за нейната артистична кариера, така също водеше дневник и записваше разговорите си с Учителя.
към текста >>

95. 123. МУЗИКАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД

Една сутрин Той я изпълни пред цялото събрание на събора.
123. МУЗИКАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД Ние бяхме свидетели когато Учителят даде песента фир-фюр-фен на Търновския събор през 1922 година. Тоя я даде без всякакво уведомление. Една сутрин Той я изпълни пред цялото събрание на събора. Неговият глас беше баритон. Но с такава сила и дълбочина изпълни тази песен, че приятелите останаха като гръмнати и известно време не можеха да мръднат. След това Учителят разреши тази песен да се запише и да се заучи и тя стана една от любимите песни на Братството. Към древният текст Той даде и български текст, който влезе към песента със съответна мелодия. И други песни на този древен език Учителят изпя.
към текста >>

96. 125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН

Идва поредната вечер, лагерния огън се разгаря, групата се е увеличила с онези 16 човека дошли сутринта след голямото лутане през нощта и с една голяма опитност от порядъка на Космичното присъствие на Великия Учител на земята.
Той беше ясновидец от най-висша степен и затова нямаше нищо скрито покрито за него. Той виждаше всичко не само около себе си, но виждаше всичко, което става по цялата земя и в целия Космос. Виждаше в миналото на хора, събития и епохи. Виждаше и в бъдещето им. Владееше събития, епохи, съдбата на човечеството и го направляваше съгласно Божият план, който Той знаеше. Идва поредната вечер, лагерния огън се разгаря, групата се е увеличила с онези 16 човека дошли сутринта след голямото лутане през нощта и с една голяма опитност от порядъка на Космичното присъствие на Великия Учител на земята. Няколко цигулки подемат напевите на братските песни, всички запяват потопени в един друг свят от песен, където тя преминава в молитва. Най-висшето състояние на песните на Учителя са молитвите. Песента преминава в молитва от Духовния свят в Божествения свят, които е свят на Истината, а тя е светлина от Слава - Божествена светлина. Незабравими вечери, незабравими преживявания, незабравими извисявания на човешкия дух за общение с Бога! Ние преживяхме всичко това.
към текста >>

97. 126. ЗАКОНЪТ ЗА ПРЕЛИВАНЕТО

6 часа сутринта „ИЗГРЕВ" Лекция на Общия Окултен Клас държана от Учителя Трябва да познаеш Бога в това, което той е направил.
126. ЗАКОНЪТ ЗА ПРЕЛИВАНЕТО Сряда, 27.III.1929 г. 6 часа сутринта „ИЗГРЕВ" Лекция на Общия Окултен Клас държана от Учителя Трябва да познаеш Бога в това, което той е направил. Ако ти не познаваш Бога в проявеното, как ще го познаеш в непроявеното. Ако ти не разбереш относителната истина, как ще разбереш по-дълбоката. Като се даде една песен, отначало я пеете с интерес, а после ви се втръсва. Сега ще имаме една песен на два гласа. Думите й съм взел от един стар език.
към текста >>

98. 128. ПАНЕВРИТМИЯТА

На другата сутрин Учителят беше пак рано на поляната.
Дойде Му някаква идея. И вече забрави за нас. Ние започнахме да си играем тези стъпки и да пеем мелодията. А Той се върна в стаята си, запали лампата и цяла нощ цигулката Му се чуваше отвътре от стаята. Значи Учителят свиреше, беше Му дошла една идея и Той с вдъхновение започна да разработва тази идея и така се тури началото на Паневритмията - хармония от музика и движение. На другата сутрин Учителят беше пак рано на поляната. Около Него бяха същите братя и сестри. Тогава Той даде следващата мелодия заедно със стъпките. Ние сме около Него и всичко възприемаме с необикновен възторг. Първо Учителят даде мелодията и ние я изпяваме и заучаваме. После Учителят ни даде стъпките за мелодията.
към текста >>

Дойде време да се изпълни на поляната една сутрин цялата Паневритмия като оркестъра беше в средата, а Учителят играеше във вътрешния кръг.
Той долавяше мелодията по вдъхновение. Както така седи и гледа движенията на приятелите, дойде Му нова идея, отиде в стаята си, вземе цигулката и я разработи. А на следващият ден ще изсвири мелодията и ще покаже новите стъпки. Първата група, с която работи Учителят усвои добре всички упражнения от Паневритмията и започна да обучава и останалите. Музикантите разучиха мелодиите и сформираха оркестър. Дойде време да се изпълни на поляната една сутрин цялата Паневритмия като оркестъра беше в средата, а Учителят играеше във вътрешния кръг. Така се сложи началото на Паневритмията. След това Учителят даде задача на Олга Славчева, която бе поетеса да напише думи за Паневритмията, които да отговарят на идеята на Паневритмията. Олга по идеи на Учителя даде думите, те се облякоха и съгласуваха както по форма, така и по съдържание и най-вече с хармонично съчетание с музиката. Възникна идеята да се представи Пентаграмата, която Учителят беше дал в първите години, която висеше на стените на възрастните приятели с движения и с музика. Мнозина знаеха, че Учителят бе правил опит с „Класът на Добродетелите" за работа с Пентаграмата, така че върховете на Пентаграмата си сменяваха местата и горния връх се задвижваше в дясно и отиваше в страни.
към текста >>

' Когато почне есента и времето се застуди сутрин след молитва се играеха шестте упражнения, които Учителят бе дал в Търново преди години.
Текстът го даде Весела Несторова, а мелодията е от Учителя. Паневритмията бе дадена, тя започна да се изпълнява от край до край, а в средата на кръга имаше оркестър от десетина музиканти. Техен диригент бе Матей Калудов по времето на Учителя. Ние играехме в кръг, а Учителят играеше в кръга сам. Тя влезе в Братския живот и се играеше редовно от 22 март до 22 септември всяка година. ' Когато почне есента и времето се застуди сутрин след молитва се играеха шестте упражнения, които Учителят бе дал в Търново преди години. Преди да даде Паневритмията Той даде шестте упражнения, които ние изпълняваме сутрин когато не играем Паневритмия. Отидем някъде в планината, изкачим се на някой връх, застанем на някоя хубава поляна и направим тези шест упражнения. Това беше нещо необикновено. Те са за хармонизация на човека с природата и за тониране на ученика. Много хубави ритмични, спокойни и плавни движения.
към текста >>

Преди да даде Паневритмията Той даде шестте упражнения, които ние изпълняваме сутрин когато не играем Паневритмия.
Паневритмията бе дадена, тя започна да се изпълнява от край до край, а в средата на кръга имаше оркестър от десетина музиканти. Техен диригент бе Матей Калудов по времето на Учителя. Ние играехме в кръг, а Учителят играеше в кръга сам. Тя влезе в Братския живот и се играеше редовно от 22 март до 22 септември всяка година. ' Когато почне есента и времето се застуди сутрин след молитва се играеха шестте упражнения, които Учителят бе дал в Търново преди години. Преди да даде Паневритмията Той даде шестте упражнения, които ние изпълняваме сутрин когато не играем Паневритмия. Отидем някъде в планината, изкачим се на някой връх, застанем на някоя хубава поляна и направим тези шест упражнения. Това беше нещо необикновено. Те са за хармонизация на човека с природата и за тониране на ученика. Много хубави ритмични, спокойни и плавни движения. При изпълнението им се произнасят известни формули, които Учителят ни е дал.
към текста >>

99. 129. БОЖЕСТВЕНИЯТ ДУХ И ХРИСТОВИЯТ ДУХ ВРЪЗ УЧИТЕЛЯ

сутринта, Чам Кория." Там бяхме на екскурзия по това време.
- 7- март. Обещанието Господне. Идването на Божия Дух. Мировият Велик Учител." Дата 14.VII.1922 г. , 11 ч. сутринта, Чам Кория." Там бяхме на екскурзия по това време. И на друго място Учителят бе разказал, че Божественият Дух слиза именно на тази дата и след това се дава Обещанието Господне. През 1912 г. Учителят се бе оттеглил в Арбанаси в пост и молитва. Тогава Той е работил върху „Завета на Цветните лъчи на светлината". Бил е много болен и много отслабнал според Елена Иларионова, защото тя Го е наглеждала.
към текста >>

При една такава обстановка се случва следното: „Една сутрин когато излиза на една височина и бил в молитвено състояние Му се явява Христос и Му казва: „Петре, предоставяш ли тялото си, умът си и сърцето си за Мое обиталище?
Тогава Той е работил върху „Завета на Цветните лъчи на светлината". Бил е много болен и много отслабнал според Елена Иларионова, защото тя Го е наглеждала. После бил на смъртно легло и накрая Го пренасят във вилата на Иларионова на лозето. Оздравява накрая. По-късно Той съобщава пред приятелите, че тогава Черната Ложа е правела опит да посегне на тялото Му и да го разруши. При една такава обстановка се случва следното: „Една сутрин когато излиза на една височина и бил в молитвено състояние Му се явява Христос и Му казва: „Петре, предоставяш ли тялото си, умът си и сърцето си за Мое обиталище? " Учителят отговаря: „Слушам Господи! " И Христовият Дух се вселява в Него. А на редовния събор на веригата четем из протоколите от 16.VIII.1912 г., четвъртък, 7 ч. вечерта: „Аз и Христос, едно сме". И с нищо друго не може да ме подкупите освен с вашата любов.
към текста >>

100. 155. ЗАЩИТАТА