Търсене в текстове за 'Суеверия'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 100 резултата в 71 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И у нас думата окултизъм се свързва с редица предразсъдъци и суеверия.
Западните окултисти изследваха подробно древния свят, описаха много области от невидимата част на вселената, но те не успяха да приложат окултните истини за подобрение на живота. Техните изследвания и съчинения, ценни сами по себе си, останаха достъпни само за тесен кръг хора. Това има дълбоки причини. Върху тях тук няма да се спираме. И в България от години насам се говори за окултизъм. И у нас думата окултизъм се свързва с редица предразсъдъци и суеверия. Това положение естествено, но и преходно. За него ще кажем общо тук следното. Окултизмът е знание за неща, необикновени за сегашното обикновено разбиране. И както известни факти и закони, установени от науката могат да се използват за зло или добро, така могат да се използват за зло или добро известни окултни сили. И понеже понякога се срещат хора, които злоупотребяват с общото невежество по окултните въпроси, мнозина, без да си дават достатъчно труд да ги проучат по-внимателно, правят прибързани отрицателни заключения за окултизма изобщо.
към текста >>

2. ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не ни ли връщат тия науки към надживени вече суеверия и тяхното разпространение, няма ли да отдалечи вместо да приближи хората един към друг?
При наличността на подобни схващания голяма част от съществуващите днес идейни и религиозни движения се крепят само или на традицията, или на авторитета, или най-сетне на крайно практичната задача, която са си поставили. Една системна и всестранна опитна обосновка на едно ново и духовно мировъзрение засега няма, но от окултно гледище тя е възможна. И новите условия на живота създават градивен материал за нея. Да вземем по-конкретно един пример. Мнозина днес, когато се повдигат подобни въпроси, движени от различни мотиви, казват следното: Да се говори за идеализъм, за духовност, за любов към ближните е донякъде понятно, но какво общо има това с конкретните указания на окултни науки като физиогномия, френология, астрология и т.н. Не ни ли връщат тия науки към надживени вече суеверия и тяхното разпространение, няма ли да отдалечи вместо да приближи хората един към друг? – На подобно възражение ние бихме отговорили накратко със следното: Тия науки не съдържат нищо фантастично и измислено, а описват и обясняват самата действителност такава, каквато си е. И голяма част от хората на дейния и практическия живот, без даже да знаят за съществуването на никакви окултни дисциплини като физиогномия, френология и т.н., като изключим крайностите в предубежденията, интуитивно, по своите външни проявления и характерни черти, се оценяват доста правилно и обективно един друг. Те знаят, че независимо от еднаквостта на материалните условия, едни хора по темперамент са флегматични, а други подвижни, едни мълчаливи и тихи, а други приказливи и буйни и т.н. – безкрайно разнообразие, което малко може да се измени, а още по-малко да се създаде чрез изкуствено нагласени условия. Това, което ни учи практическият живот, него системно и теоретически излагат окултните науки.
към текста >>

3. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта.
12, ст. 5 и пр.). Г-н Muler, управляващ едно сиропиталище в Англия, привежда многобройни такива примери из своя живот (Виж „Moderne Rosenкreuzer” от Срна). Всички велики мистици и окултисти са практикували и препоръчвали молитвата и медитацията (размишление върху божествените истини). Толстой в „Пътя на живота" стр. 332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта. Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр.
към текста >>

4. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно.
Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе. И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е естествено и кое не, са солидни, че фактите на практиката, които книгата отрича, са резултат само на предположенията на хората или пък трябва да се допусне, че съществуват не физически причини". Това мислене на най-авторитетни учени е било достатъчно основание за инквизицията да тури под запрещение книгата на абат Валемонт (1701 г.) и по този начин да спре за 150 години почти всяко печатно третиране на този въпрос. Но фактите като някаква неуморима войска са атакували всекидневно. Пред тях е трябвало да капитулира и най-дебелата учена глава.
към текста >>

5. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това е въпрос, който си задават и много западни мислители, заели се напоследък с проучването на древния и сегашен изток Изнесените по-внимателни проучвания показват, че и в древна и в днешна Индия е имало и има религиозни суеверия, но те са нещо странично.
Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна. И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие на душата разкрива нови изгледи за обяснението на много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и повърхностно тълкува от гледище на своето опростено учение. Толстой обилно цитира мисли и писания на велики мъдреци и учители от Индия, Персия, Вавилония, Египет, християнството. Всички тия мисли съдържат дълбоки и верни истини. – Но, удивлявайки се на тяхната дълбочина и истинност, ние не можем и да не се запитаме - кой е източникът на тая общочовешка и вечна мъдрост и как са възникнали тия големи и велики учители, които сочат пътя на човечеството. Това е въпрос, който си задават и много западни мислители, заели се напоследък с проучването на древния и сегашен изток Изнесените по-внимателни проучвания показват, че и в древна и в днешна Индия е имало и има религиозни суеверия, но те са нещо странично. Независимо от тях, цялата духовна мощ и култура на Индия е изградена върху окултното познаване на човешката душа и строежа на вселената. Притежатели на окултната (езотеричната) мъдрост са били истинските духовни учители, които са напътствували и напътствуват народа и на които се удивляваме и ние днес[1]. Щом тия окултни истини са верни (засега, по ред исторически причини, най-очевидно проверими в Индия) те безспорно са имали значение не само в миналото и за самата Индия, но и в настоящето и за нас – защото са универсални. И типичните психически факти, които се откриват на запад, се обясняват засега само с разбиранията на изтока. И едно пълно психологическо и духовно разбиране на живота не може да не държи сметка и за тях.
към текста >>

Ако Толстой ги поставя при суеверията и отказва да се занимава с тях, то не значи, че те не съществуват, а че средствата, методите, с които той иска да ги обясни са недостатъчни.
Независимо от тях, цялата духовна мощ и култура на Индия е изградена върху окултното познаване на човешката душа и строежа на вселената. Притежатели на окултната (езотеричната) мъдрост са били истинските духовни учители, които са напътствували и напътствуват народа и на които се удивляваме и ние днес[1]. Щом тия окултни истини са верни (засега, по ред исторически причини, най-очевидно проверими в Индия) те безспорно са имали значение не само в миналото и за самата Индия, но и в настоящето и за нас – защото са универсални. И типичните психически факти, които се откриват на запад, се обясняват засега само с разбиранията на изтока. И едно пълно психологическо и духовно разбиране на живота не може да не държи сметка и за тях. Ако Толстой ги поставя при суеверията и отказва да се занимава с тях, то не значи, че те не съществуват, а че средствата, методите, с които той иска да ги обясни са недостатъчни. Тия въпроси представляват наистина една област, в която е временният, несвикнал и по-повърхностен изследовател трудно се ориентира – но за тях има литература, опитни ръководители и окултни школи. Толстоевият живот и учение бяха един протест срещу материалистичната и егоистична култура на запада. И мотивирайки своя протест, ръководен от своята дълбока интуиция, Толстой си послужи и с крайните изводи на окултната мъдрост, без да има време и възможност да влезе в непосредствен контакт с по-висшите и не винаги въплътени ръководители на човечеството. – И затова протестът и разбиранията на Толстой не съвпадат изцяло с насоката и развитието на живота, който иска едно по-спокойно и по-всестранно проучване. Духовна криза днес преживяват мнозина, даже цялото човечество, но дали ще минат всички през пътя на Толстой и дали логическите изводи на Толстоевото учение съвпадат изцяло със законите на живота – е още въпрос... Ние не искаме да критикуваме никого, нито да водим полемика, а само да укажем някои пренебрегвани страни на новите духовни проблеми.
към текста >>

6. Стихове - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Бахаизмът се стреми да даде едно модерно, демократично и либерално религиозно схващане на съвременния човек, очистено от всички заблуждения и суеверия, вмъкнали се като догми в религиите.
на физико-математическото д-во). БАХАИЗЪМ (наричано също Бабизъм) е религиозно учение, основано в средата на миналото столетие от Баха Улах в Персия, което е добило голямо разпространение във всички почти части на земята, дето живеят културни хора. Към средата на февруари т.г. в София бе за няколко дни последователката на това учение, американката г-ца Марта Рут, писателка и журналистка. Тя направи кратки сказки, в които изнесе основните принципи на учението. Бахаизмът се стреми да даде едно модерно, демократично и либерално религиозно схващане на съвременния човек, очистено от всички заблуждения и суеверия, вмъкнали се като догми в религиите. Всички религии в основата си учат едно - любов и служба на Единия Бог. Разликата обаче, се заключава в начина, по който това е предадено, съобразно с народа и епохата, в която великите божи пратеници, основатели на религиите са били поставени да работят. Днес вече, благодарение подготовлението, което Христовото учение направи на човечеството, последното е готово да схване една универсална и истинска религия, която да обедини всички секти и да възстанови мира между всички хора, Баха Улах твърди, че неговото учение ще изиграе тази роля и затова казва, че то има същото отношение към християнството и другите религии, каквото е отношението на плода към цвета и пъпката. Всяка нова епоха в религиозния живот се почва с идването на един пророк. Баха Улах е пророкът на започващата епоха.
към текста >>

7. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия.
Ако се появи нов факт, хипотезата пада. Хипотезата е нещо недоказано, без свидетелство по условие, средство за знание – полека-лека. Чрез хипотезата ние превземаме вярата в областта на знанието, докато най-сетне съвсем я заместим със знание, което е цел. Това е идеалната цел на науката. Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт. Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия. Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия. Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание. Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот? Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване? До къде са нейните граници и дали в нашето верую трябва да има хипотези и теории?
към текста >>

Без тия условия тя е мъртва догма, пред която е по за предпочитане научния атеизъм, поне чист от заблуждения и религиозни суеверия.
Ний трябва да вярваме, не защото трябва да знаем, а защото това е наша насъщност, вътрешен смисъл на живота. И тъй, вяра ни трябва! Ний трябва да я възобновим, запазим. С нея ще родим новия живот, ще създадем свой мироглед, ще ни укрепи с вдъхновение да вървим по своя път, да черпим сила за велика жертва. Затова е нужно велико сърце, светъл ум, добра воля. Без тия условия тя е мъртва догма, пред която е по за предпочитане научния атеизъм, поне чист от заблуждения и религиозни суеверия. Животът е най ценното нещо и ний трябва да правим това благо. Човек живее преди да мисли, а който живее, трябва да вярва преди да знае, защото животът е вечен. Ний ще заменим изречението на старите рационалисти: „Когито ерго сум" с изречението „Кредо ерго сум" (вярвам следователно съм, съществувам). В тоя смисъл Фехнер, освен добър учен, но и твърде религиозно-мистична натура, сравнява вярата с едно море, което носи разума на вълните си. Оня, който ослепен от тоя разум не вижда тъмната стихия над него и поради това я отрича, прилича на някой, който се е заловил с ведро да изплисква морето.
към текста >>

8. Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Обвързват простия народ в безбройни суеверия от жажда за власт, а храмовете са вече до върха изпълнени с нетърпимата смрад на тяхното лицемерие." Летописът разказва по-нататък с какво възмущение жреците на храма се отнесли към кощунствената постъпка на младия египтянин.
Аз с трепет се обърнах към нея. Главата ù бе извърната настрани, очите ù бяха приклопени като че ли да не виждат нещо гнусно, а дясната ù ръка бе протегната с разперели пръсти назад, сякаш отблъскваше нещо. По намръщеното ù лице се четеше дълбоко възмущение. А от устните ù се отрониха думите: „Тия жреци! Не мога да понасям вече техните престъпления. Обвързват простия народ в безбройни суеверия от жажда за власт, а храмовете са вече до върха изпълнени с нетърпимата смрад на тяхното лицемерие." Летописът разказва по-нататък с какво възмущение жреците на храма се отнесли към кощунствената постъпка на младия египтянин. Да не почете храма на Изгряващото Слънце - да не зачете тяхната повеля! В наши дни, „кощунници" като младия египтянин има много. Всички, които са видели „Изис", които са видели Христа да излиза из каменните храмове. Които са разбрали, че Бог не живее в постройки от ръка направени, а в сърцата и умовете на живите човеци. „Там, дето са събрани двама или трима в Мое име, там съм и Аз" - казва Христос.
към текста >>

9. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Освободен от предразсъдъците на личността, от съмненията и от суеверията - ето качествата на този, който по пътя на познанието е дошъл до ученичество.
Тогава собственият живот на личността в момента на духовното познание остава само за това, за да бъде съзнателен символ на Вечното. Съмненията по отношение на Духа, които по-рано можеха да се явят в него изчезват, защото само онзи може да се съмнява, когото нещата могат да заблуждават относително Духа, който владее в тях. А тъй като ученикът на Мъдростта може да се съобщава със самия Дух, то всеки лъжлив образ, под който той си е представлявал Духа, ще изчезне. Лъжливият образ, под който той си е представлявал Духа, е суеверие. Посветеният е над всяко суеверие, защото той познава образа на Духа. Освободен от предразсъдъците на личността, от съмненията и от суеверията - ето качествата на този, който по пътя на познанието е дошъл до ученичество. Това единение на личността с всеобемащия живот не трябва да се смесва с изчезването на личността в „Всеобщия Дух". Такова изчезване няма место при истинското развитие на личността. И в духовния свят тя си остава личност и се получава не преобладаване на личността, а нейното най-високо проявление. Ако искаме да дадем сравнение за това сливане на единичния дух с Всеобщия Дух, не трябва да се взимат различни кръгове, които се съединяват в един кръг и в него изчезват, а да се вземат много кръгове, от които всеки си има свой определен цвят. Тези разноцветни кръгове съвпадат един с друг, но всеки отделен цвят си запазва напълно своята същност; никой не губи пълнотата на своите собствени сили.
към текста >>

10. Ново направление на труда - Б. Боев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Ние сме се освободили от суеверия" - да, това са религиозни суеверия, а това са пък научни суеверия; но религиозните суеверия били животворни, одухотворявали човека, а тези новите суеверия водят след себе си всякакви похот и раздори заради удовлетворението им; онези суеверия били поклонение на Бога, а тези - поклонение на парите, силата, славата, В това е всичката разлика.
Из всички митологии, из всички свещени писания, ярко изпъква мисълта, че човекът, такъв какъвто е сега, представлява от себе си падение на истинския Човек. Тази мисъл е изразена в легендата за Адам и Ева; нея неведнъж я срещаме и в индуските свещени книги, разказващи за „века на Истината", когато човек е умирал само по свое желание, когато неговият ум, неговата душа била чиста и силна, когато на земята нямало нито страдание, нито зло. И сегашното състояние на човечеството, това състояние на упадък, из което човечеството отново бавно се издига км своето минало състояние на чистота. Зад всички тези, понякога мъгливи предания на древността, лежи всякога дълбоката мисъл, подобна на скъпоценната руда в земята, в това време, когато - аз трябва със съжаление да забележа - зад изящните, полировани фрази на съвременните „мъдреци" се крие най-жалката дребнавост. Ако в наше време цитирате Мойсей, Буда, Христа, ще ви се смеят, но споменете Хексли, Тиндал или Дарвин и всичко, което излиза от тях, би било погълнато без сол. „Ние сме се освободили от суеверия" - да, това са религиозни суеверия, а това са пък научни суеверия; но религиозните суеверия били животворни, одухотворявали човека, а тези новите суеверия водят след себе си всякакви похот и раздори заради удовлетворението им; онези суеверия били поклонение на Бога, а тези - поклонение на парите, силата, славата, В това е всичката разлика. Но ние се отклонихме от предмета. И тъй, ще повторя: зад всички тези древни предания ние намираме една и съща идея, че човек сега не е това, каквото е бил преди да падне. Съвременните мислители, по видимому, решително отхвърлят тази мисъл. По тяхното мнение човекът, това е развиваща се молюска и затуй това, което говори митологията, преданието е невярно. Индуската митология примирява двете твърдения; тя учи, че развитието иде вълнообразно: след издигането на вълната иде нейното спадане, а след това пак издигане.
към текста >>

11. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„мое", са резултат на минали суеверия.
Иначе, защо да правя на другите добро; какво би ме подбудило към това? Самата тази взаимна симпатия, това чувство на единство и тъждественост ни подбуждат. Най-жестокото сърце изпитва понякога това чувство, всеки човек съзнава, че самоотричането, това е центърът на нравствеността! А самоотричането, това е отричане от това призрачно аз, отричане от всяко себелюбие - от себе-то, като отделно същество. Понятията „аз". „мое", са резултат на минали суеверия. Колкото повече отхожда това малко, временно аз, толкова повече се проявява с всичката си слава вечното и истинското аз. И целият свет, всички хора идат към това, все едно, дали знаят или не това. По голямата част от човечеството прави това безсъзнателно, но нека всички хора се стремят към това съзнателно; нека всички те разберат, че требва да пожертвуват своето призрачно аз, тъй като това аз е само ограничение, бледо отражение на безкрайната действителност, искрица от безкрайния, вечен пламък, че истинската природа на човека е - Безкрайното. Знаем, че всичко се стреми км благо, но болшинството от хората търсят благото в преходните неща, в удовлетворение на своите чувства, макар че никой още не го е намерил в това. Щастието може да бъде намерено само в духа.
към текста >>

12. Екзотеризъм и езотеризъм – Ж. Г. Буржа Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

- стапя се в светла мъгла и след миг се явява облечена в модерен костюм, като заговорва на най-изискан съвременен език, заговорва „научно", а не на древния език на „суеверията" и „мистичните блянове".
И наистина, Астрологията прилича на оная зачарована царкиня в приказките, която отдавна спи непробуден сън, но която кой знае как се пробужда вече по нечие магично махване. За мнозина дори тая царкиня беше мъртва - отворете която щете история на астрономията или някой енциклопедичен речник -тия студени склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там погребана отдавна. Но все по-ясно и по-ясно става, че тя всъщност само е била приспана до време, и че мнозина смели царски синове, дори и в наши дни са проникнали в вълшебния замък, дето тя лежи, изричали са магичната дума и тя се е пробуждала, та им е дарявала и своята обич, и своята тайна. И днес ние присъствуваме на нейното пробуждане и на вълшебното ù преображение. Тя става от своя ковчег, изправя се, отхвърля средновековните си одежди - колко много и различни премени е носила тя от памтивека до наши дни! - стапя се в светла мъгла и след миг се явява облечена в модерен костюм, като заговорва на най-изискан съвременен език, заговорва „научно", а не на древния език на „суеверията" и „мистичните блянове". Нали сте чували вече за раждането на „Научната Астрология"? Учените, оповестявайки това крият, че тоя акт всъщност възкресение, преобразяване или, ако щете, превъплътяване. Но да не спорим за имената на нещата и да се спрем само на факта „Научна Астрология". За съвременните учени тя се ражда из числата на Астрофизиката. Пелените, с които е обвита, почти всички са оцапани със „слънчеви петна".
към текста >>

13. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

" По същия начин и съвременните хора трябва да се освободят от своите стари превръзки, от своята слепота, както и от всички заблуждения и суеверия в живота, били те религиозни или научни.
Когато влезете в някоя гостилница с празна кесия, гостилничарят казва: „Излезте вън! " Когато кесията ви е пълна, гостилничарят казва: „Влезте вътре! " Същото нещо стана и с Лазара. Когато забогатя, той влезе в гроба. Щом кесията му се изпразни, Христос дойде пред гроба му и каза: „Лазаре, излез вън! " По същия начин и съвременните хора трябва да се освободят от своите стари превръзки, от своята слепота, както и от всички заблуждения и суеверия в живота, били те религиозни или научни. Докато не се освободят от тези неща, те от гроба няма да излязат и живот вечен няма да придобият. Всички хора трябва да се подчинят на вътрешния глас в себе си, на Божественото начало, което им казва: „Излез вън|". Има ли нещо лошо в излизането? Всяко дете, което е излязло от къщата на своите родители, и отишло да се учи, е станало учен човек. Бащата казва на детето си: „Излез вън, иди в странство да учиш и като научиш нещо, пак се върни при мене!
към текста >>

14. Духовните нужди на новото време – В. Вл. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всъщност оня, когото потомството познава само по един образ, чиито черти се обрисуваха тепърва, стотици години след земното му съществуване, е изглеждал — не ще и дума — по-иначе, отколкото като факироподобен чудотворец, какъвто сториха от него в едно време когато върлуваха суеверията на изтока и запада.
Мнозина дойдоха след него и мнозина още ще дойдат, които наистина ще могат да се зоват „Любящи". Но въпреки всичката сила на тяхната любов, никой преди него, никой след него не ще може да се сравни с Великия Любящ — макар че тук аз говоря за ония негови братя, които са едно по дух с него. Същото онова, което се е проявявало във всеки едного от тях, е било и в него, ала то можа да се прояви във всичката си пълнота. А и онова, що ще има да се прояви в грядущите времена, ще бъде все същото, само че ще се изрази в нова форма!... Пустоверие на незрели умове е схващането, че образът на дърводелеца от Назарет принадлежи на религиозната митология. Всъщност оня, когото потомството познава само по един образ, чиито черти се обрисуваха тепърва, стотици години след земното му съществуване, е изглеждал — не ще и дума — по-иначе, отколкото като факироподобен чудотворец, какъвто сториха от него в едно време когато върлуваха суеверията на изтока и запада. . . Който действително желае да открие дирята на Истината по това, трябва да отхвърли наслойките на ония поколения, които бяха жадни за чудо от оня образ, който от ранно детинство му е бил натрапен, като образ, който не бива да се пипне дори. Чак тогава ще го погледне светло в очи окото на великия Учител и той ще види лицето на един Ч о в е к , който — едно с Бога в най-дълбокия смисъл на тази дума — донесе като човек човеку на земята „благата вест" от онова царство на първичния Дух, което той наричаше „Царство Божие". . . Кога говоря тук за други — както и зарад самия себе си — като за негови „братя", то всеки, който мисли, че с тия думи искам да река, че ние другите бихме желали да приличаме на оня чужд за земята, баснословен образ, който биде свързан с името на дърводелеца от Назарет в по-късно време, кога се мъчеха да го турят наравно с „Логоса" — би погрешно претълкувал моите думи.
към текста >>

15. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Наистина, признават те и древните са имали нещо като наука, но тя гъмжи от толкова много „суеверия", че и наука не може да се нарече, имали са и техника, но де нашата, съвременната?
Но преди да го предам накратко, ще забележа, че тази глава на пророк Даниел, един от най-мощните и културни пророци на Израел, съдържа много интересни проблеми: проблема за изворите и пътеките на познанието (в Халд. маги съвременните учени ще видят своите предходници и първообрази), проблема за ония две велики течения, които са съществували и съществуват от памтивека в живота и културата на един народ, на една раса, и които означават обикновено с имената: екзотерично и езотерично, проблема за тълкуване на сънищата и тяхната символика – ключ на съвременната психоанализа и най-могъщ инструмент в ръцете на психоаналитиците, тия съвременни сънотълкуватели, които са преоблекли тоя стар занаят в модерни дрехи, в костюма на лекаря-психиатър, накарали са го да се разхожда из клиники и болници, да бъбри с жаргона на съвременната психология, да употребява все технически термини и са дисциплинирали произвола на въображението, приумицата и интуитивните досещания чрез една „строго научна" клиническа техника. Жалко е, че днес няма фараони като този в времето на Йосиф или царе като Небукаднецар, които да сънуват такива сънища. Но и да сънуват, те не биха посмели да повикат дори и Фройд, защото самият тоя факт, че „вярват" в сънища, би могъл да се сметне за симптом на „психична регресия" „инфантилност", за наличността на някоя психоза у тях. Не знам обаче, дали има по-страшна, масова психоза от тая, в която са изпаднали съвременните хора: именно грандоманията да смятат, че по-културни, по-учени хора от тях в света нивга не е имало. Наистина, признават те и древните са имали нещо като наука, но тя гъмжи от толкова много „суеверия", че и наука не може да се нарече, имали са и техника, но де нашата, съвременната? (Макар че строежът на египетските пирамиди и до днес задава не една загадка на археолозите и изследователите-египтолози, както от архитектурно, така и от техническо естество.) После имали са и някакви космогонически представи, но то са били повечето митове. Де е нашата „концепция" за света: галактични системи, отделени една от друга с милиони светлинни години, огромни мъглявини, развиващи спиралите си в безбрежното пространство, мириади слънчеви системи, в една от които – нашата – се намира земята. Но всички тия светове са безжизнени и пусти, те са се явили неизвестно как, от невиделица. 'Ге се движат ей тъй сляпо, безцелно, по прочутия закон на гравитацията. И само на нашата земя, една невидима прахолинка в космоса, има живот.
към текста >>

16. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Христо Досев[1] казва: „Нищо друго не е известно за живота и смъртта на Богомила, на този несъмнено забележителен, умен и дълбок човек, който зад купчината заблуждение и суеверия, които са се натрупали несъзнателно и съзнателно върху Иисусовото учение, е могъл да забележи, да схване същността на последното и със своите разбирания и стремежи да изпревари и да надмине на столетия и хилядолетия своите съвременици.
Богомилството е почти най-ценното, което българският народ е дало на човечеството. Те са проповядвали общочовешко братство, били са против войните, против всяко насилие, против убийството, смъртното наказание, робството. Тези идеи още не са приложени. Те се стремели на опит да приложат своите идеи чрез уреждане общежития, в които са прилагали великото учение за любовта, мъдростта и истината. Преди да отидем по-нататък, нека споменем няколко мнения за тях, за да се види, как новата историческа наука гледа на тях. Христо Досев[1] казва: „Нищо друго не е известно за живота и смъртта на Богомила, на този несъмнено забележителен, умен и дълбок човек, който зад купчината заблуждение и суеверия, които са се натрупали несъзнателно и съзнателно върху Иисусовото учение, е могъл да забележи, да схване същността на последното и със своите разбирания и стремежи да изпревари и да надмине на столетия и хилядолетия своите съвременици. Животът на Богомила по-вече или по-малко в своята общност бил изпълнение на нравствените заповеди и идеали, дадени от Христа в Планинската проповед". Проф. Иордан Иванов[2] казва: „Като носители на възгледите на началното християнско общество за братство и равенство, богомилите се отнасяли с неприязън към съвременния им политически и религиозен строй. Войните и убийствата, насилията над бедните и над лишените от право и защита и социалното неравенство, узаконено от държавата и черквата, никога не подхождали на богомилския идеал за християнско общество. В богомилството отбелязваме прояви от общочовешко братство, прояви, които може би са били много подранили, но които правят чест на реформатора Богомила и на неговите близки съратници в българската земя и в Западна Европа. Позивът на Богомила не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения, и най-сетне се обърнал на дело.
към текста >>

17. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене.
Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото. Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат. Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче, духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене. И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за духовното чистене. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Янко Сакъзов, като взема пред вид низкото положение, в което е било духовенството в България и че почти всички сведения за богомилите са от противниците, казва, че по тези две причини „повечето нови исторически писатели са склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и клеветници." С. Венгеров, руски писател, казва в своя труд върху богомилството:[2] „Може да се каже, че току-речи всички гледат на албигойството като пръв лъч светлина, който се мярна в средновековната нощ. Но това не е досущ вярно. Всъщност тая светлина за пръв път светна в едно по-далечно кътче в Европа – в дивата страна на „българските варвари", както казват съвременните летописци.
към текста >>

18. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тъкмо в такива среди, които могат да падат и се издигат, да изживяват вътрешни терзания след престъпни прояви; среди, които вследствие изтънчеността си стават добри проводници на душевни разстройства и податливи на „суеверия" – именно из тези среди К.
И тъкмо тук е трудна задачата, защото, едва ли не, трябва да се направи преглед на цялото окултно познание. Обектите, с които си служи Крижановска, са предимно във връзка с древността – със стария Египет, Рим или Индия, по историята на които тя без съмнение има много голям интелектуален багаж. За нейни обекти служат също и легенди и архиви из средните векове, а също и съвременния живот със своите странни феномени и загадки. Крижановска избира сюжетите си главно из живота на висшето общество и в това без съмнение трябва да видим тънък умисъл. Висшата класа представя онази изтънчена част от човешкия род, която, освободена от гнета на материалните нужди, може свободно да развива своите душевни и лични качества, а същевременно да даде простор и на всички пороци и страсти, които се прикриват под маската на „благородството", безнаказаността и високото положение. Тъкмо в такива среди, които могат да падат и се издигат, да изживяват вътрешни терзания след престъпни прояви; среди, които вследствие изтънчеността си стават добри проводници на душевни разстройства и податливи на „суеверия" – именно из тези среди К. избира своите герои. И при повечето случаи те винаги възкръсват за нов живот – в служене на мъдростта, светлината и доброто на човечеството. Характерното в нейното творчество е, че тя не умува, тя не дири причините на душевните явления в суха умозрителна схоластика, както това правят много автори или пък да ги облича в „понятия", които много малко полза допринасят в живота, както правят модерните психоаналитици. Тя се ползува направо и свободно от неизчерпаемия източник на окултното познание и тя тогава само „може". Съдбата, „случаят", неведомият случай вплита и разнищва явленията, а окултната наука ни издирва причините в миналото или настоящето.
към текста >>

19. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Детронирано бе всичко, а на някогашните науки за човека и вселената, скрити зад символите на древните паметници, започна да се гледа които на суеверия.
И тя крепнеше. Бързият развой на механиката завладяваше умовете и нейните стройни закони внушаваха идеята, че всичко е механично, без разбира се някой да се запита, кой дирижира тия закони. Материализмът като философия, като светоглед се ширеше, защото никой нямаше воля и оръжие да го атакува. Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите прадеди. Всички огромни, омайващи със своите придобивки цивилизации на древността, бяха забравени. Детронирано бе всичко, а на някогашните науки за човека и вселената, скрити зад символите на древните паметници, започна да се гледа които на суеверия. Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса. Тая нова мисъл свали човека от мястото, което му даваха някога великите посветени - място на микрокосмос, където се събираха като в фокус всички световни сили, а го направи само последна от брънките на оная редица същества, с която безцелието и случайността правят каквото пожелаят. Тоя човек се заражда в яйцеклетката на майчината утроба, развива се, живее и отново се връща към своята прародина - небитието. Една еднодневка, с по-дълъг ден, редките мигове на радост у която се заплащат с дълга мъчителна върволица страдания. Наистина тая мъченическа животинка би изглеждала още по жалка, ако някъде дълбоко в нея не се криеше задрямалия зародиш на друго едно начало, което някога изявява своето присъствие със странното подсещане, прилично на далечен зов, ако това същества в редки мигове не знаеше да се отрече от всичките земни наслади, които му повелява биологическия нагон за живот и да прегърне смъртта в името на някакъв идеал.
към текста >>

20. В навечерието на синтетичната епоха - Georg Nordmann Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

ЧОВЕШКИТЕ СУЕВЕРИЯ Ако гадателите - разните професионални хироманти, ясновидци, картогледачи, кафегледачи и пр.
ЧОВЕШКИТЕ СУЕВЕРИЯ Ако гадателите - разните професионални хироманти, ясновидци, картогледачи, кафегледачи и пр. и пр. - не бяха прости професионалисти, действуващи в повечето случаи по пътищата на една шаблонна гадателска техника, ако те имаха дарбата и разположението да наблюдават научно-психологически, биха ни оставили бездруго ценни документи за психологията на ония хора, които образуват тяхната клиентела. Достатъчно би било в случая да записват въпросите, които трепетните от вълнение устни на техните клиенти им задават, Формата, в която тия въпроси се изливат, тяхното съдържание, за тънкия психолог биха били нещо като психологичен спектър, разкриващ светлината на онова съзнание, на което тия хора са носители. Този спектър би му открил „тъмните линии" на всички ония суеверия за живота, които дремят, дълбоко загнездени, в подсъзнанието на повечето хора днес. И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи човека от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала.
към текста >>

Този спектър би му открил „тъмните линии" на всички ония суеверия за живота, които дремят, дълбоко загнездени, в подсъзнанието на повечето хора днес.
ЧОВЕШКИТЕ СУЕВЕРИЯ Ако гадателите - разните професионални хироманти, ясновидци, картогледачи, кафегледачи и пр. и пр. - не бяха прости професионалисти, действуващи в повечето случаи по пътищата на една шаблонна гадателска техника, ако те имаха дарбата и разположението да наблюдават научно-психологически, биха ни оставили бездруго ценни документи за психологията на ония хора, които образуват тяхната клиентела. Достатъчно би било в случая да записват въпросите, които трепетните от вълнение устни на техните клиенти им задават, Формата, в която тия въпроси се изливат, тяхното съдържание, за тънкия психолог биха били нещо като психологичен спектър, разкриващ светлината на онова съзнание, на което тия хора са носители. Този спектър би му открил „тъмните линии" на всички ония суеверия за живота, които дремят, дълбоко загнездени, в подсъзнанието на повечето хора днес. И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи човека от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала. Ала професионалните гадатели по манталитет не се отличават много-много от своята клиентела. В повечето случаи те са от две категории: или практически добре обучени хироманти, френолози, физиогномисти, астролози, усвоили правилата на една шаблонна техника и обладаващи почти винаги значителна интуиция, или медиумични субекти с повече или по-малко развити психометрични и ясновидски дарби. Тия дарби действуват у тях с автоматизма на онези способности, които са били активни у хората някога, в далечното минало, ала сега са, тъй да речем, закърнели и се пробуждат само по атавизъм у някои отделни индивиди. Според окултизма всички хора в миналото - през време на така наречената четвърта или атлантска раса, която е предхождала нашата - „петата", са били все ясновидци.
към текста >>

И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи човека от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала.
ЧОВЕШКИТЕ СУЕВЕРИЯ Ако гадателите - разните професионални хироманти, ясновидци, картогледачи, кафегледачи и пр. и пр. - не бяха прости професионалисти, действуващи в повечето случаи по пътищата на една шаблонна гадателска техника, ако те имаха дарбата и разположението да наблюдават научно-психологически, биха ни оставили бездруго ценни документи за психологията на ония хора, които образуват тяхната клиентела. Достатъчно би било в случая да записват въпросите, които трепетните от вълнение устни на техните клиенти им задават, Формата, в която тия въпроси се изливат, тяхното съдържание, за тънкия психолог биха били нещо като психологичен спектър, разкриващ светлината на онова съзнание, на което тия хора са носители. Този спектър би му открил „тъмните линии" на всички ония суеверия за живота, които дремят, дълбоко загнездени, в подсъзнанието на повечето хора днес. И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи човека от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала. Ала професионалните гадатели по манталитет не се отличават много-много от своята клиентела. В повечето случаи те са от две категории: или практически добре обучени хироманти, френолози, физиогномисти, астролози, усвоили правилата на една шаблонна техника и обладаващи почти винаги значителна интуиция, или медиумични субекти с повече или по-малко развити психометрични и ясновидски дарби. Тия дарби действуват у тях с автоматизма на онези способности, които са били активни у хората някога, в далечното минало, ала сега са, тъй да речем, закърнели и се пробуждат само по атавизъм у някои отделни индивиди. Според окултизма всички хора в миналото - през време на така наречената четвърта или атлантска раса, която е предхождала нашата - „петата", са били все ясновидци. Ясновидството е било у тях нормална способност, а не „суперанормална", за каквато днес се сматря.
към текста >>

Изобщо би могло да се каже, че съвременните хора, които се мнят така свободно от суеверия и предразсъдъци, всъщност гъмжат от такива.
Той се опира поне на известни конкретни вероятности. Защо да не се опрат на приблизителните емпирични вероятности, които житейският опит дава и онези, които встъпват в брак, да речем? Щом като те не разполагат със средствата, които дава едно по-дълбоко познаване на земната действителност, щом като не могат да прибягнат по една или друга причина до помощта, която характерологичните науки евентуално биха им дали, нека поне да погледнат с трезвото око на икономиста при разрешаване на този проблем. В това отношение са интересни като материал за размишление някои анкети, които са били предприемани от време на време в някои големи градове, за да се установи горе-долу броя на честитите бракове или на честитите люде. Данните от подобен род анкети са премного общи, в тях са редуцирани - както при всички статистични изследвания - всички субективни моменти, ала все пак те се явяват един характерен показалец на обикновения житейски опит в това направление. Изобщо би могло да се каже, че съвременните хора, които се мнят така свободно от суеверия и предразсъдъци, всъщност гъмжат от такива. Едно от най-големите суеверия, в което хората днес са изпаднали е това, дето мислят, че могат да живеят как да е, да вършат какво да е и пак да бъдат щастливи. Че могат да бъдат, да речем, свободни независимо от Истината. Че могат да лъжат, да насилват, да вършат неправди, стига да не ги лови човешки закон и пак да имат честит живот. И интересно е, че от това жалко суеверие страдат и учени и управници и духовенство, макар че историческият опит така красноречиво опровергава това суеверие. Нужно е хората да напуснат пътеките на суеверието, които водят неизбежно към света на илюзиите и разочарованията и да встъпят в истинските пътища на реалния живот.
към текста >>

Едно от най-големите суеверия, в което хората днес са изпаднали е това, дето мислят, че могат да живеят как да е, да вършат какво да е и пак да бъдат щастливи.
Защо да не се опрат на приблизителните емпирични вероятности, които житейският опит дава и онези, които встъпват в брак, да речем? Щом като те не разполагат със средствата, които дава едно по-дълбоко познаване на земната действителност, щом като не могат да прибягнат по една или друга причина до помощта, която характерологичните науки евентуално биха им дали, нека поне да погледнат с трезвото око на икономиста при разрешаване на този проблем. В това отношение са интересни като материал за размишление някои анкети, които са били предприемани от време на време в някои големи градове, за да се установи горе-долу броя на честитите бракове или на честитите люде. Данните от подобен род анкети са премного общи, в тях са редуцирани - както при всички статистични изследвания - всички субективни моменти, ала все пак те се явяват един характерен показалец на обикновения житейски опит в това направление. Изобщо би могло да се каже, че съвременните хора, които се мнят така свободно от суеверия и предразсъдъци, всъщност гъмжат от такива. Едно от най-големите суеверия, в което хората днес са изпаднали е това, дето мислят, че могат да живеят как да е, да вършат какво да е и пак да бъдат щастливи. Че могат да бъдат, да речем, свободни независимо от Истината. Че могат да лъжат, да насилват, да вършат неправди, стига да не ги лови човешки закон и пак да имат честит живот. И интересно е, че от това жалко суеверие страдат и учени и управници и духовенство, макар че историческият опит така красноречиво опровергава това суеверие. Нужно е хората да напуснат пътеките на суеверието, които водят неизбежно към света на илюзиите и разочарованията и да встъпят в истинските пътища на реалния живот. А тия пътища за човека са: път на Любовта, път на Мъдростта, път на Истината, път на Правдата и път на Доброто. Г.
към текста >>

21. Списанието PDF Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

СЪДЪРЖАНИЕ Положителна подкрепа За организиране на идеите - Из беседите на Учителя Човешките суеверия – Г.
СЪДЪРЖАНИЕ Положителна подкрепа За организиране на идеите - Из беседите на Учителя Човешките суеверия – Г. В навечерието на синтетичната епоха - Georg Nordmann Пътят на постиженията - Г. С .Г. Науката за ръката Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Учителят говори - Доброто Към езерото на Чистотата - Боян Боев Из „Живото слово” В царството на Ормузд-Дай Тази твоя постъпка Стихове – Димитрина Антонова Разбитата лира свети Вести и книгопис Съдържание
към текста >>

22. ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която събужда в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят".
Коен СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ Това е една тема, върху която всеки считащ се културен и освободен от предразсъдъци говори с голяма компетентност. Прочее, за модерното време суеверието е израз на невежество, на голяма назадничавост. И ние знаем, че колкото един човек, едно племе, един народ са по-диви, толкова суеверието играе по-голяма роля в техния живот. Ясно и кратко, едва ли би могло да се възрази нещо на това! А правата мисъл, истината в миналото ни я е изявявала религията, а днес науката - този безличен бог, комуто се кланя всяка жива твар от човешкия род - учен и прост, богат и беден. Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която събужда в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят". Също и религиозното чувство въобще, което с помощта на човешката фантазия приписва на изненадани, непреодолими, необясними явления някакви си свръх естествени качества, които всъщност могат лесно да се обяснят, ако не са от чисто физично естество, с халюцинационното състояние в човека. Ако се вгледа човек малко по-дълбоко в съвременния живот, ще види, че и науката прави човека по един особен начин не по-малко суеверен. Това твърдение може да се види странно, при мисълта, че тъкмо науката, която освобождава хората от заблужденията, може да бъде фактор на нови такива, за нови суеверия. Всъщност правата мисъл, истината, в историята на човечеството е била винаги слабо достояние на хората. Малцина, през вековете, са бивали тези, които са живели един истински живот, освободен от предубеждения, суеверия, заблуждения.
към текста >>

Това твърдение може да се види странно, при мисълта, че тъкмо науката, която освобождава хората от заблужденията, може да бъде фактор на нови такива, за нови суеверия.
Ясно и кратко, едва ли би могло да се възрази нещо на това! А правата мисъл, истината в миналото ни я е изявявала религията, а днес науката - този безличен бог, комуто се кланя всяка жива твар от човешкия род - учен и прост, богат и беден. Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която събужда в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят". Също и религиозното чувство въобще, което с помощта на човешката фантазия приписва на изненадани, непреодолими, необясними явления някакви си свръх естествени качества, които всъщност могат лесно да се обяснят, ако не са от чисто физично естество, с халюцинационното състояние в човека. Ако се вгледа човек малко по-дълбоко в съвременния живот, ще види, че и науката прави човека по един особен начин не по-малко суеверен. Това твърдение може да се види странно, при мисълта, че тъкмо науката, която освобождава хората от заблужденията, може да бъде фактор на нови такива, за нови суеверия. Всъщност правата мисъл, истината, в историята на човечеството е била винаги слабо достояние на хората. Малцина, през вековете, са бивали тези, които са живели един истински живот, освободен от предубеждения, суеверия, заблуждения. Малцина са бивали винаги тези, които със своя огнен живот са пробивали тъмната и гъста сфера на заблуждения и суеверия обвиваща отвсякъде всестранния живот на хората - политически, религиозен, културно-научен и пр. Едва ли бихме могли да се похвалим днес хората на съвременното общество, че сме освободени от суеверията. Напротив, те ръководят хората във всичко.
към текста >>

Малцина, през вековете, са бивали тези, които са живели един истински живот, освободен от предубеждения, суеверия, заблуждения.
Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която събужда в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят". Също и религиозното чувство въобще, което с помощта на човешката фантазия приписва на изненадани, непреодолими, необясними явления някакви си свръх естествени качества, които всъщност могат лесно да се обяснят, ако не са от чисто физично естество, с халюцинационното състояние в човека. Ако се вгледа човек малко по-дълбоко в съвременния живот, ще види, че и науката прави човека по един особен начин не по-малко суеверен. Това твърдение може да се види странно, при мисълта, че тъкмо науката, която освобождава хората от заблужденията, може да бъде фактор на нови такива, за нови суеверия. Всъщност правата мисъл, истината, в историята на човечеството е била винаги слабо достояние на хората. Малцина, през вековете, са бивали тези, които са живели един истински живот, освободен от предубеждения, суеверия, заблуждения. Малцина са бивали винаги тези, които със своя огнен живот са пробивали тъмната и гъста сфера на заблуждения и суеверия обвиваща отвсякъде всестранния живот на хората - политически, религиозен, културно-научен и пр. Едва ли бихме могли да се похвалим днес хората на съвременното общество, че сме освободени от суеверията. Напротив, те ръководят хората във всичко. Затова виждаме в живота тези големи случайности, недоразумения, катаклизми и т.н. За да няма и за да не е имало и в миналото права, истинска мисъл - за да не е била тя присъща на всички хора, това се дължи главно на липса на прави разбирания за света, нещата и живота или по право - липса на пълнота в разбиранията.
към текста >>

Малцина са бивали винаги тези, които със своя огнен живот са пробивали тъмната и гъста сфера на заблуждения и суеверия обвиваща отвсякъде всестранния живот на хората - политически, религиозен, културно-научен и пр.
Също и религиозното чувство въобще, което с помощта на човешката фантазия приписва на изненадани, непреодолими, необясними явления някакви си свръх естествени качества, които всъщност могат лесно да се обяснят, ако не са от чисто физично естество, с халюцинационното състояние в човека. Ако се вгледа човек малко по-дълбоко в съвременния живот, ще види, че и науката прави човека по един особен начин не по-малко суеверен. Това твърдение може да се види странно, при мисълта, че тъкмо науката, която освобождава хората от заблужденията, може да бъде фактор на нови такива, за нови суеверия. Всъщност правата мисъл, истината, в историята на човечеството е била винаги слабо достояние на хората. Малцина, през вековете, са бивали тези, които са живели един истински живот, освободен от предубеждения, суеверия, заблуждения. Малцина са бивали винаги тези, които със своя огнен живот са пробивали тъмната и гъста сфера на заблуждения и суеверия обвиваща отвсякъде всестранния живот на хората - политически, религиозен, културно-научен и пр. Едва ли бихме могли да се похвалим днес хората на съвременното общество, че сме освободени от суеверията. Напротив, те ръководят хората във всичко. Затова виждаме в живота тези големи случайности, недоразумения, катаклизми и т.н. За да няма и за да не е имало и в миналото права, истинска мисъл - за да не е била тя присъща на всички хора, това се дължи главно на липса на прави разбирания за света, нещата и живота или по право - липса на пълнота в разбиранията. Да хвърлим един малък поглед върху някои факти: Днес, всеки човек с опитност в живота признава, че има лоши, зли погледи, които увреждат на други хора.
към текста >>

Едва ли бихме могли да се похвалим днес хората на съвременното общество, че сме освободени от суеверията.
Ако се вгледа човек малко по-дълбоко в съвременния живот, ще види, че и науката прави човека по един особен начин не по-малко суеверен. Това твърдение може да се види странно, при мисълта, че тъкмо науката, която освобождава хората от заблужденията, може да бъде фактор на нови такива, за нови суеверия. Всъщност правата мисъл, истината, в историята на човечеството е била винаги слабо достояние на хората. Малцина, през вековете, са бивали тези, които са живели един истински живот, освободен от предубеждения, суеверия, заблуждения. Малцина са бивали винаги тези, които със своя огнен живот са пробивали тъмната и гъста сфера на заблуждения и суеверия обвиваща отвсякъде всестранния живот на хората - политически, религиозен, културно-научен и пр. Едва ли бихме могли да се похвалим днес хората на съвременното общество, че сме освободени от суеверията. Напротив, те ръководят хората във всичко. Затова виждаме в живота тези големи случайности, недоразумения, катаклизми и т.н. За да няма и за да не е имало и в миналото права, истинска мисъл - за да не е била тя присъща на всички хора, това се дължи главно на липса на прави разбирания за света, нещата и живота или по право - липса на пълнота в разбиранията. Да хвърлим един малък поглед върху някои факти: Днес, всеки човек с опитност в живота признава, че има лоши, зли погледи, които увреждат на други хора. Това, без съмнение, се дължи не на една случайност, но на закоравялата злобна природа на този, който поглежда така.
към текста >>

Това са факти, живи факти, които за похабения, за остарелия са суеверия, "заплеси" и пр. работи.
Освен зли погледи има и добри - такива, които вместо уроки носят щастие. Погледи от този род се помнят през целия живот и те са силни двигатели. В историята на човечеството са зарегистрирани случаи на смъртоносни и възкресяващи погледи. Силата на погледа, обаче, познават в големи тънкости младите влюбени хора. Как силно въздействува погледът на възлюбената, как безсмислен е животът на младежът или на една девойка, когато от дълго време не е срещала погледа на избрания! Това са факти, живи факти, които за похабения, за остарелия са суеверия, "заплеси" и пр. работи. И всички подобни явления се отминават с високо научно пренебрежение. И все остават необяснени и неразбрани. Науката направи нещо много лошо за човечеството - то е, че вместо да го накара да мисли и то да мисли право, тя със своите "магистрални" постулати, които времето винаги доказва, че най-малкото са ограничени; със своите, често недълбокоумни отричания, сковава мозъка на човека. И всеки вика: това науката отдавна го е доказала, това пък отдавна отрекла и пр. Така човек, в развитието си вечно се върти в един омагьосан кръг, където губи всека воля и всяко желание дори за мисъл и освобождение.
към текста >>

Практиката в живота създава у хората един страх и едно верую в подобни случаи и явления, които ние модерните хора ги считаме за суеверия.
Не изглеждат ли тия хора еднакви в приьомите си със старите диваци, които са жертвували дори най-скъпите си близки за да умилостивят духовете и боговете! И странно как днешните хора във века на физиката, техниката и абсолютния реализъм могат още да живеят с дивашки разбирания! Ала има много факти от това естество. И наука и философия не могат да ги обяснят. Има факти, където нито самовнушението, нито сподавеното и забравено чувство за изживяно страшно събитие някога или на дадено място или на подобни места, нито асоциацията на представите, не могат да ги обяснят. Практиката в живота създава у хората един страх и едно верую в подобни случаи и явления, които ние модерните хора ги считаме за суеверия. А те се налагат все пак на съзнанието на хората и по необходимост човек трябва да дири тяхното обяснение. Наред с това дирене като въпиюща необходимост се налага приемането на едно друго - "нематериално" - начало в човека, което е разумно и, което нематериално начало владее целия живот и природа. И без да поддържаме страха при всички подобни случаи, този "нематериален" елемент се явява звеното за правата мисъл в живота и за премахването на суеверията. За най-голямо суеверие, обаче, днес се счита вярата в задгробния мир, в същества от друг свят - в духове. Вярата в един задгробен мир е създадена от религиите - от религиозното чувство на дивака до еднобожието на културния човек.
към текста >>

И без да поддържаме страха при всички подобни случаи, този "нематериален" елемент се явява звеното за правата мисъл в живота и за премахването на суеверията.
И наука и философия не могат да ги обяснят. Има факти, където нито самовнушението, нито сподавеното и забравено чувство за изживяно страшно събитие някога или на дадено място или на подобни места, нито асоциацията на представите, не могат да ги обяснят. Практиката в живота създава у хората един страх и едно верую в подобни случаи и явления, които ние модерните хора ги считаме за суеверия. А те се налагат все пак на съзнанието на хората и по необходимост човек трябва да дири тяхното обяснение. Наред с това дирене като въпиюща необходимост се налага приемането на едно друго - "нематериално" - начало в човека, което е разумно и, което нематериално начало владее целия живот и природа. И без да поддържаме страха при всички подобни случаи, този "нематериален" елемент се явява звеното за правата мисъл в живота и за премахването на суеверията. За най-голямо суеверие, обаче, днес се счита вярата в задгробния мир, в същества от друг свят - в духове. Вярата в един задгробен мир е създадена от религиите - от религиозното чувство на дивака до еднобожието на културния човек. И в тази вяра има толкова фантазия и фалш, че модерното време с право я отхвърля. Но духовното все пак се налага на човека по един неоспорим начин. Пророчески сънища, предчувствия, телепатия, която е само начин, по който става предаването на един атрибут на духовното - мисълта; Явления от рода на фата-моргана, които възвръщат миналото - неща все оставащи необясними от науката; интуицията, като непосредствен начин на познание, всичко това налага духовното като съществуващо в живота, като една велика непозната реалност.
към текста >>

Тези всички работи са суеверия, които подържат невежеството и робството на човека и макар досущ през всичките векове да са осмивани от баснописците и мъдреците, все пак те са предпоставката на днешния живот на хората.
Виждаме, обаче, че докато истински способният е скромен или пък уверен в себе си не се тика, не пълзи за да достигне до кариера - бездарните, неспособните, са безхарактерни и нахални. И ето, че се създават мерки у хората: който е добре облечен, който има пари, макар и да са последни глупци, те са фактори в живота и на тях всеки им се кланя. Който е силен и дързък в една или друга област, все успява повече или по-малко да се наложи и да се "издигне" - и всеки му вярва. Кой не вярва - мнозина вярват - в царете, че са богопомазани, че богатите са от бога богати и пр. и пр. Тези всички работи са суеверия, които подържат невежеството и робството на човека и макар досущ през всичките векове да са осмивани от баснописците и мъдреците, все пак те са предпоставката на днешния живот на хората. Те трябва да паднат за да дойде правата мисъл, освободена от всички конвенционалности. В семейния живот съществуват същите суеверни начала. В библията е казано: "Почитай баща си и майка си". Тази мисъл е една от десеттях божи заповеди. Ала тя не може да бъде вярна за живота на днешните, па и на нявгашните хора.
към текста >>

И ако в съвременната младеж се заражда силното борческо чувство против родителите си и родителите като консервативен фактор, изобщо, това е правилно чувство, което дири да се освободи от вечно поддържаните суеверия и заблуждения окриляни от черквата в името на Бога.
Бог е символ на възвишеното, доброто, съвършенството, истината и любовта. Следователно, само родители, които дават и посаждат божествени качества в своите деца могат да бъдат почитани и уважавани. Има, без съмнение, много майки и бащи, които в съзнанието на своите деца са оставили наистина редки и възвишени спомени. Те не могат да не бъдат почитани. Ала колко са такива родители - навярно те се броят на пръсти. И ако в съвременната младеж се заражда силното борческо чувство против родителите си и родителите като консервативен фактор, изобщо, това е правилно чувство, което дири да се освободи от вечно поддържаните суеверия и заблуждения окриляни от черквата в името на Бога. Това чувство у младежта трябва да се канализира, трябва да се осветли от правата мисъл, от всечовешкото чувство и любов, за да не остане в една куха борба против хора, които най-после самият живот е подържал в робство и заблуди. към тях, към родителите е необходима всечовешка любов и често състрадание, които могат да ги изправят - да събудят съзнанието им. Необходимо е да паднат тези семейни суеверия, в които се закърмват хора роби! И истинска насока на съвременната семейна борба ще дадат ония синове, които са дошли до пълното съзнание за себепресъздаване - за живота в пълнотата, освобождението и правата мисъл. Суеверието и правата мисъл е една голяма тема, защото животът на хората върви предимно под знака на суеверието, разбрано в най-широк смисъл на думата.
към текста >>

Необходимо е да паднат тези семейни суеверия, в които се закърмват хора роби!
Те не могат да не бъдат почитани. Ала колко са такива родители - навярно те се броят на пръсти. И ако в съвременната младеж се заражда силното борческо чувство против родителите си и родителите като консервативен фактор, изобщо, това е правилно чувство, което дири да се освободи от вечно поддържаните суеверия и заблуждения окриляни от черквата в името на Бога. Това чувство у младежта трябва да се канализира, трябва да се осветли от правата мисъл, от всечовешкото чувство и любов, за да не остане в една куха борба против хора, които най-после самият живот е подържал в робство и заблуди. към тях, към родителите е необходима всечовешка любов и често състрадание, които могат да ги изправят - да събудят съзнанието им. Необходимо е да паднат тези семейни суеверия, в които се закърмват хора роби! И истинска насока на съвременната семейна борба ще дадат ония синове, които са дошли до пълното съзнание за себепресъздаване - за живота в пълнотата, освобождението и правата мисъл. Суеверието и правата мисъл е една голяма тема, защото животът на хората върви предимно под знака на суеверието, разбрано в най-широк смисъл на думата. В светлината на черковническото, религиозното, а в модерно време и научните схващания за нещата, духовното, разумното начало в живота биде облечено в дрипите на суеверията, които убиват творческия дух и създават един робски и невежествен живот. Науката от 19 век трябваше да отрече това разумно начало в живота, ала вмъкна хората в друг кръг суеверия, от които човечеството наново трябва да се освобождава. Модерната научна мисъл идва наново до това, което в живота се проявява на всяка крачка - духовното, разумното.
към текста >>

В светлината на черковническото, религиозното, а в модерно време и научните схващания за нещата, духовното, разумното начало в живота биде облечено в дрипите на суеверията, които убиват творческия дух и създават един робски и невежествен живот.
Това чувство у младежта трябва да се канализира, трябва да се осветли от правата мисъл, от всечовешкото чувство и любов, за да не остане в една куха борба против хора, които най-после самият живот е подържал в робство и заблуди. към тях, към родителите е необходима всечовешка любов и често състрадание, които могат да ги изправят - да събудят съзнанието им. Необходимо е да паднат тези семейни суеверия, в които се закърмват хора роби! И истинска насока на съвременната семейна борба ще дадат ония синове, които са дошли до пълното съзнание за себепресъздаване - за живота в пълнотата, освобождението и правата мисъл. Суеверието и правата мисъл е една голяма тема, защото животът на хората върви предимно под знака на суеверието, разбрано в най-широк смисъл на думата. В светлината на черковническото, религиозното, а в модерно време и научните схващания за нещата, духовното, разумното начало в живота биде облечено в дрипите на суеверията, които убиват творческия дух и създават един робски и невежествен живот. Науката от 19 век трябваше да отрече това разумно начало в живота, ала вмъкна хората в друг кръг суеверия, от които човечеството наново трябва да се освобождава. Модерната научна мисъл идва наново до това, което в живота се проявява на всяка крачка - духовното, разумното. Да влезе то правилно като основен елемент в разсъжденията на хората за живота и нещата, това е началото на правата мисъл, която ражда всяко добро, смисъл и щастие за човека.
към текста >>

Науката от 19 век трябваше да отрече това разумно начало в живота, ала вмъкна хората в друг кръг суеверия, от които човечеството наново трябва да се освобождава.
към тях, към родителите е необходима всечовешка любов и често състрадание, които могат да ги изправят - да събудят съзнанието им. Необходимо е да паднат тези семейни суеверия, в които се закърмват хора роби! И истинска насока на съвременната семейна борба ще дадат ония синове, които са дошли до пълното съзнание за себепресъздаване - за живота в пълнотата, освобождението и правата мисъл. Суеверието и правата мисъл е една голяма тема, защото животът на хората върви предимно под знака на суеверието, разбрано в най-широк смисъл на думата. В светлината на черковническото, религиозното, а в модерно време и научните схващания за нещата, духовното, разумното начало в живота биде облечено в дрипите на суеверията, които убиват творческия дух и създават един робски и невежествен живот. Науката от 19 век трябваше да отрече това разумно начало в живота, ала вмъкна хората в друг кръг суеверия, от които човечеството наново трябва да се освобождава. Модерната научна мисъл идва наново до това, което в живота се проявява на всяка крачка - духовното, разумното. Да влезе то правилно като основен елемент в разсъжденията на хората за живота и нещата, това е началото на правата мисъл, която ражда всяко добро, смисъл и щастие за човека.
към текста >>

23. МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Нов човек не може да бъде човекът, който не се е освободил от суеверията - безразлично от какъв род - на миналото, който живее с традициите и слабостите на всекидневието.
При това душата - ентелехията е вечна, неумираща същност на организмите, на човека. В науката и техниката има много ново, ала трябва да има нови хора за които традицията, традиционното старо мислене, а също и „свещеният егоизъм" да не са идеал. Тогава новото в науката ще освети пътя на човечеството в една права посока на възход, радост и истински мир между хората. Днес науката и откритията ù служат на хората за да се избиват, да отварят войни и да се заробват повече и повече. * * * В днешния свят мнозина, които се кичат, че са нови хора, явно е, те са игра на своето самомнение. Нов човек не може да бъде човекът, който не се е освободил от суеверията - безразлично от какъв род - на миналото, който живее с традициите и слабостите на всекидневието. Нов човек не може да бъде човекът на „свещеният егоизъм" - изразен в която и да било насока з живота. Новият човек започва първом със себе си - да направи от себе си един полезен елемент за живота. А това се постига със съзнанието, че човек трябва да работи и изучава в пълнота своето собствено естество и природата. По този път той ще узнае своята духовна пълнота и ще намери смисъла на великото Единство, което свързва хората помежду тях. И когато вътрешната духовна хармония между хората затрепти в пълно съзвучие с хармонията в природата, тогава в широкия свят ще престане да съществува въпросът за старо и ново.
към текста >>

24. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Със своята безпощадна критика на всички „суеверия" и „заблуди", със своя акт на самоотричане от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена изповед, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан", със своята проповед за прост, трудов и природосъобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа, Толстой от всички най-ярко представя в наши дни духа на древния Предтеча.
Макар че аз се позовах на образи от древността като този на Диоген и Иоан Кръстител, за да извикам известни асоциации и да съкратя по тоя начин едно дълго и схематично описание на Сатурновата сфера, бих могъл, обаче, да насоча вниманието на читателя към по-съвременни образи и явления. Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око", нека прочете например „Залезът на Запада" от Шпенглер. Само един зрял син на Сатурн, който има око за целия органически цикъл на развой, през който преминава всичко в живота - от най-дребния растителен организъм до сложния организъм на една култура, може да дойде до такива пророчески прозрения за съдбините на човечеството, до които идва този философ. Ще припомня само бегло, каква роля играят във философията на Шпенглер идеите за „хронологическото време" и „съдбата" - две типични идеи свързани с древния бог на времето и съдбата - Хронос, гръцкото име на Сатурн. Който пък иска да схване, как се проявява сатурновия дух в областта на обществения живот, религията и морала, нека чете Толстой. Със своята безпощадна критика на всички „суеверия" и „заблуди", със своя акт на самоотричане от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена изповед, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан", със своята проповед за прост, трудов и природосъобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа, Толстой от всички най-ярко представя в наши дни духа на древния Предтеча. И може да се каже, че не само учението на този велик славянин, но и всички учения за ненасилието, всички учения за прост, нравствен, трезв, природосъобразен живот се развиват под знака на Предтечата. Ала трагизмът на всички предтечи е този, че те водят само до пустинята на очищението. Големи са предтечите, най-големи измежду „родените от жена", ала по-малки от най-малките в Царстството Божие". Затова сам Иоан, узнал за Христа, пратеник от Царството Божие, казва : „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Разбира се, всичко това трябва да се преживее като вътрешни състояния, да се опита в неговите дълбочини, за да се открие психологичния му смисъл.
към текста >>

25. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди.
Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това означава повторното идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Пленени от тия външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „Христос е благовествувал преди 2000 години. Той е казал, каквото е имал да каже и сега е възлязъл на небето, докато настъпи второто пришествие, когато той ще дойде да съди живите и мъртвите." Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство не е благовествувал! Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще!
към текста >>

26. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА ЕВАНГЕЛИЕТО. ДЕВА МАРИЯ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Улисани в своите грижи за всекидневно съществувание, погълнати от своите човешки разправии и борби, заслепени от своите религиозни и научни суеверия за човек, за живот, за природа, те остават чужди на онази велика работа, която природата днес върши на земята с небивал замах.
КАК СЕ ВЛИЗА В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА Светът никога не е бил така удобен за наблюдение, както сега. Като се има предвид миналото на земята, миналото на цялата слънчева система, оказва се, че никога не е имало по-благоприятен момент за наблюдение, отколкото сега. И съвременните хора правят голяма погрешка, дето не наблюдават. Улисани в своите грижи за всекидневно съществувание, погълнати от своите човешки разправии и борби, заслепени от своите религиозни и научни суеверия за човек, за живот, за природа, те остават чужди на онази велика работа, която природата днес върши на земята с небивал замах. Но за да се приобщи човек към работата на природата, той трябва преди всичко да измени своя възглед за нея. Природата не е само един свет на физико-химични процеси, управлявани от механични закони, не е един бездушен механизъм, в който действуват слепи сили. Тя не е само един извор на енергии, които човек се мъчи да впрегне на работа за постигане на чисто материални цели, често пъти в разрез с истинските цели на природата. Не е и само една съкровищница на несметни богатства, които човек може безогледно да използува и пилее както си ще. Природата, в истински смисъл на думата, е сбор от разумни същества, от разни степени на развитие, от разни градации, които действуват във велико единение и хармония.
към текста >>

27. АСТРОЛОГИЯ В МИНАЛОТО И ДНЕС - П. М-В Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Без разлика какво трябва да вършиш за личния си напредък, ти само ще го ускориш и, за да изпълниш дълга си като частица от прикованото на кръст човечество, на всички, които заграбват в каси богатството и оставят хиляди да бедствуват; на всички, които забиват с предразсъдъци знанието на кръста; на всички, които изтощават със суеверия човешките сили, на всички... прости им. Мирчо
„И когато дойдоха на местото, което се наричаше лобно, там разпънаха Него и злодейците. А Исус казваше: „Отче прости им, защото не знаят, що правят". Прости им! Това е великото нещо, което може да направиш, когато богатството ти е отнето, мишците ти са приковани и ти стоиш увиснал посред безмилостните хулигани. Прости им! Без разлика какво трябва да вършиш за личния си напредък, ти само ще го ускориш и, за да изпълниш дълга си като частица от прикованото на кръст човечество, на всички, които заграбват в каси богатството и оставят хиляди да бедствуват; на всички, които забиват с предразсъдъци знанието на кръста; на всички, които изтощават със суеверия човешките сили, на всички... прости им. Мирчо
към текста >>

28. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Когато веднъж астрономът Халей е изказал своето учудване пред Нютон от това, че един такъв светъл ум като него може да се занимава със суеверия като астрологията, Нютон му е отговорил просто: „Разликата между мен и Вас, Сър, е тая, че аз съм се занимавал с въпроса".
Ние нямаме намерение да споменаваме имената на всички, които днес работят в областта на астрологията. Нито пък бихме могли да направим това, защото „много от нашите най-големи хора в интелектуалната област са се занимавали с астрология, но най-вече доста от тях никога не са се изказвали върху това, от страх да не бъдат поставени на едно стъпало с шарлатаните в тая област - така наречените звездобройци и гадатели" (Проф. Макс Мюлер) и защото това положение не се е изменило много и до наши дни. Но, независимо от това, ние охотно ще се съгласим, че мнозинството учени днес са на друго мнение. Обяснението на тоя факт е дадено още от Нютон. Когато веднъж астрономът Халей е изказал своето учудване пред Нютон от това, че един такъв светъл ум като него може да се занимава със суеверия като астрологията, Нютон му е отговорил просто: „Разликата между мен и Вас, Сър, е тая, че аз съм се занимавал с въпроса". А и всеки, който си даде труд да опита астрологическите принципи на практика, се убеждава, че наистина привържениците са прекалили, когато са вярвали или си давали вид, че притежават ключовете на езотерическата астрология, но че и противниците са отишли в друга крайност, като са отрекли всякаква стойност на астрологическата традиция. На всеки случай, най-добре подготвените и най-критични автори, включително тия, които още не са склонни да признаят астрологията като пълноправна наука - Синдбад, д-р Вайс, Кльоклер - са единодушни в твърдението си, че „милионократната статистика" (Синдбад - д-р Вайс) е установила едно безспорно ядро истина в астрологическата традиция. Крайно предпазливият фон Кльоклер, резюмирайки изводите от своите статистични изследвания върху астрологическата прогноза, казва следното в своята „Астрология, като опитна наука" (1927 г.), снабдена с предговор и издадена от проф. Ханс Дриш: „Предсказателните средства на астрологията се нуждаят - както всичко друго в астрологията - от едно основно изследване и по-нататъшна разработка. Вземем ли предвид всичко, което говори за и против отделните методи, то може, дори при спазване на най-голяма предпазливост, да се твърди: „Няколко основи на астрологическото предсказание трябва да се разглеждат като статистично осигурени (транзити); при интензивна комбинация на тия осигурени елементи е дадена възможността за една продължителна прогноза, която определя типичното в събитията вярно по време, която, обаче, не може да каже нищо безусловно сигурно по отношение тежестта на събитията, и която не обхваща също всички събития на живота без остатък".
към текста >>

29. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ИРОДИТА И САЛОМЕ-НЕЙНА ДЪЩЕРЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта!
Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят. Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта! Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта. Ала какво освобождение може да има в смъртта? - В смъртта има робство. Там съществуват най-големите ограничения. Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава.
към текста >>

30. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ЕДНА СРЕЩА НА ИЗГРЕВА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

За съвременните учени те са чисто и просто „суеверия", които не заслужават да бъдат разглеждани, освен като „остатъци на едно пред научно съзнание".
Популярни сами себе си, те са предназначени за широките маси и гонят чисто практични цели. Както и да е, но тези правила са облечени в астрологична форма и, следователно, са свързани с теорията и практиката на тая древна наука. Рече ли човек да ги разгледа, още при пръв поглед ще констатира, че това са оскъдни остатъци от един отрасъл на древната приложна астрология, който би могъл да се нарече „стопанска астрология". Ясно е, че в ония далечни времена на миналото, когато астрологията е била не само предсказателна наука, а и всеобщ мироглед, този отрасъл ще да е бил подробно разработен. От него са останали, спастрени от традицията, някои и други правила, които и днес още се спазват тук-там от народа, както се пазят обичаите на миналото, езическите поверия и пр. За съвременните учени те са чисто и просто „суеверия", които не заслужават да бъдат разглеждани, освен като „остатъци на едно пред научно съзнание". Нека, обаче, оставим тоя въпрос настрана и да разгледаме съдържанието на тия правила. във всички тях се взима под внимание един единствен астрологичен фактор – Луната. Всичко се върти все около нея: държи се сметка затова, пълни ли се тя или се празни, в кой знак от зодиака се намира, дали е под или над хоризонта. Може да се каже, че тези три неща изчерпват цялото съдържание на упътванията, които дава „астрологичният календар". С оглед на това се определя, кое кога да се сее и посажда, за да се добие най-много и най-добър плод.
към текста >>

Ако се освободим от предразсъдъка да смятаме за суеверия тия прости емпирични правила, които засега се срещат само в популярните астрологични календари и се заловим да ги проверим най-добросъвестно в земеделската и градинарска практика, ако ги вмъкнем, с една реч, в опитните станции като обект за систематични статистични проучвания, тогава много от тия правила ще се окажат негли ценни монети, изпоцапани и потъмнели от времето, с полуизтрити надписи, но направени от чисто старо злато.
Интересни са наблюденията, които са правени във връзка, например, със сеченето на дървета, предназначени за строителен материал. Оказва се, че дървета, отсечени при пълнолуние, трудно съхнат и дори по някой път бързо загниват. Напротив, материалът от дървета, които са сечени няколко дни преди новолуние или при новолуние, съхне добре и не загнива. Това е, без съмнение във връзка с циркулацията на соковете в растенията, която е подчинена на луната, както са подчинени на нея и всички ритмични процеси в природата, в това число и приливите и отливите. Но в тази статия аз няма да се спирам върху астрологичното обяснение на тия явления, защото тя има за цел да засегне само бегло въпроса за ролята, която играе луната в стопанския живот на народа, а също и да наведе читателя на мисълта, че областта на приложната астрология открива широко поле за експерименти. Ако се освободим от предразсъдъка да смятаме за суеверия тия прости емпирични правила, които засега се срещат само в популярните астрологични календари и се заловим да ги проверим най-добросъвестно в земеделската и градинарска практика, ако ги вмъкнем, с една реч, в опитните станции като обект за систематични статистични проучвания, тогава много от тия правила ще се окажат негли ценни монети, изпоцапани и потъмнели от времето, с полуизтрити надписи, но направени от чисто старо злато. Това старо злато за нас е ценно, то е което ни интересува и ако го вложим в съкровищницата на съвременното знание, ще изгубим ли нещо? Г.
към текста >>

31. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото.
За да резюмирам влиянието на Уран върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света "урановата вълна", констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и "невидимо" естество на човека и света, постави в друго осветление проблема за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Цялата негова археологическа работа изобщо се развива под знака на низходящия възел на Урана, който се намира в Стрелеца - знак на отвлечената философска мисъл, на религията и етиката. В низходящия възел на Урана, където се чува "последната дума" на едно минало, Уран действува пасивно. Затова в окултизма, както и в археологията, сравнителното проучване на религията и митологията, които получиха особен разцвет по същото време когато се разрасна и окултизмът, ние имаме едно възсъздаване на миналото, един синтез на ония религиозни, философски и научни ценности, които то създаде. Макар окултизмът да упражни мощно влияние върху съвременната мисъл, макар да допринесе твърде много за превъзмогване на материалистичния мироглед, макар да раздвижи материалистичната научна мисъл, макар да измени умонастроението на мнозина учени и да навлезе чрез ред проблеми в официалната наука, той все пак не може да се нарече носител на новото в света. Новото иде от другаде.
към текста >>

32. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица "мета-психични" явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещето развитие на човечеството.
И ако спиритичната теория за обясняване на тия явления все още можеше да се оспорва, то фактите, които лежаха в нейната основа, не можеха повече да се отхвърлят. Резултатът от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните "непревзимаеми" крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма - един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията. Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха мега-психиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден свят", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм. И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица "мета-психични" явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещето развитие на човечеството. Прозорливият читател лесно ще схване "нептуновия" характер на тази нова религия: копнежът към "отвъдното", към света на обезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор - това са все нептунови прояви. Роден при един съвпад на Нептун със Сатурн в знака Водолей - една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на "великия Вълшебник". Неговите научни инструменти - медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние - в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти. Така че, в оня комплекс от психични сили и способности, които характеризират медиума, покрай Луната и Уран, най-силно участие взема Нептун. Да минем сега към социализма, респ.
към текста >>

33. СТИГА ВЕЧЕ ВОЙНА! ДАЙТЕ МИР НА СВЕТА! - ЕЛИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Те насаждат у народа хиляди заблуди и суеверия, за да удържат на всяка цена свещеническата власт.
(Ram на стар келтски език значи Овен). Рама – това е велик религиозен и социален реформатор, бележит военачалник и водач на народи (Овен!) от келтски произход. Той се ражда в едно време, когато в неговата родина цари пълно религиозно, нравствено и социално безначалие. Жреческият институт на друидесите (жени - жрици: жертвоприносителки, ясновидки и пророчици, обладателки на магията и лечителки) се намира в упадък. Тия жрици, от верни тълкувателки на Божия Закон, се превръщат в извратителки на Истината. Те насаждат у народа хиляди заблуди и суеверия, за да удържат на всяка цена свещеническата власт. Но най-страшното от суеверията, подържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било пренасянето на човешки жертви. Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите", то е опустошавало цвета на келтската младеж – юноши и млади мъже, предимно храбри войни Рама. Млад друид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит – той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй. Опитът му по ред причини не успява. Рама бива изправен пред алтернативата: или да подигне гражданска война или да се обрече на доброволно заточение.
към текста >>

Но най-страшното от суеверията, подържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било пренасянето на човешки жертви.
Рама – това е велик религиозен и социален реформатор, бележит военачалник и водач на народи (Овен!) от келтски произход. Той се ражда в едно време, когато в неговата родина цари пълно религиозно, нравствено и социално безначалие. Жреческият институт на друидесите (жени - жрици: жертвоприносителки, ясновидки и пророчици, обладателки на магията и лечителки) се намира в упадък. Тия жрици, от верни тълкувателки на Божия Закон, се превръщат в извратителки на Истината. Те насаждат у народа хиляди заблуди и суеверия, за да удържат на всяка цена свещеническата власт. Но най-страшното от суеверията, подържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било пренасянето на човешки жертви. Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите", то е опустошавало цвета на келтската младеж – юноши и млади мъже, предимно храбри войни Рама. Млад друид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит – той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй. Опитът му по ред причини не успява. Рама бива изправен пред алтернативата: или да подигне гражданска война или да се обрече на доброволно заточение. Той избира последното.
към текста >>

34. СИЛА - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Това е една реална наука, която е далеко от всички религиозни суеверия и догми, или от онези, материалистични социално-научни доктрини, които извън физическите сили на природата не виждат творческия Дух на Божественото съзнание.
Действително, ако се направи една аналогия, светът се намира, по отношение на своите правни схващания, още в епохата на стария завет. Старозаветният пророк Мойсей, със своите скрижали на десеттях заповеди, дава реален израз на семитската култура, където страхът от моралното понятие „грехът" е бил главният двигател при човешките постъпки, докато в новата култура, когато човечеството преминава в една нова ера на развитие, трябва положителните норми да бъдат ръководещ критерий в действията на индивидите, обществата, народите и междудържавния ред и оттам отношенията им да се ръководят от принципа на сътрудничеството и взаимното доверие. Този е пътят, който непрестанно посочва словото на нашия Учител, път,който трябва да бъде осветен от Божествената мъдрост, която единствена ще преустрои индивидуалния, обществения, народния и междудържавния живот. То значи, че основният подтик на духовния и материалния прогрес трябва да бъде доброто на народите под знака на социалната справедливост, защото нациите се явяват като органи на цялото човечество, което е израз на вечното творческо начало. Не напразно нацията, като орган на международния организъм се взема в междудържавното право, като безсмъртна жизнена единица, която ражда държавния империум – редуцираната воля на милиони индивиди, свързани по силата на едно историческо духовно и материално минало. Това е една реална наука, която е далеко от всички религиозни суеверия и догми, или от онези, материалистични социално-научни доктрини, които извън физическите сили на природата не виждат творческия Дух на Божественото съзнание. Ето защо, след тази голяма криза, която изживява човечеството, изразена в настоящата война, международният ред трябва на всяка цена да се освободи от отрицателните норми на запрети и забрани и вместо тях да дойде истинското сътрудничество във всички области: стопански, социални и духовно-културни. Днес човечеството не се нуждае от сухи формулни права и кодекси, но от братски, преки конкретни действия, дирижирани от великия идеал на Божествената свобода, която ще разкрие възможностите и ценностите на живота, който е вечен и единен. Изпъква пред нашето внимание въпросът, по какъв начин ще се изрази това сътрудничество на международна почва? Настоящето време, в което живее човечеството, е изключително и преходно. Настоящата война, която се води между демократическите режими и авторитарните държави, е предвестие на една нова ера – ерата на братството между народите.
към текста >>

35. САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Твърде е рано да се говори на безверния, но претоварен със суеверия свят, че това е езикът на природата, която е размахала своята тояга.
Те потичат по пътищата, които човек им посочва, изучил и подчинил се предварително на тяхната първична воля, защото никой не може да промени посоката, по която се върти колелото на световното развитие и да върне процесите в посока и път според произволното си хрумване. Човек може да се нареди в огромния поток на текущите енергии и да ги използува точно по тоя път и закони, по които те са оставени да текат от „преди всички векове". При това човек е отговорен за всеки ерг енергия, за всяка калория топлина, за всяка частица в огромното море на природните процеси. Природата е преизобилна и щедра повече, отколкото ние можем да си представим, но тя не е индиферентна към начина и целите, за които ние изразходваме нейните запаси. Човекът днес е много заспал и с корави възгледи за света, за да проникне във великата тайна на бедствията, които ни преследват понякога масово и с ужасна неотменност. Твърде е рано да се говори на безверния, но претоварен със суеверия свят, че това е езикът на природата, която е размахала своята тояга. Основният и непроменим закон в тая природа — законът за запазване и превръщане на енергията — направлява всички процеси в органичното и неорганичното царство и никой няма власт да промени нищо от това, което повелява той. Участието на човека в общото течение на процесите се свежда само в някои микроскопични промени в посоката и вида на силите, като при това няма власт да унищожи нито един грам от веществото, нито един квант от енергията. Не останаха ли само смешни опити всички старания на човека да създаде Perpetuum mobile? Ние се самоизлъгваме, наричайки себе си „господари на света", без да сме завладели първом себе си, без да сме се приобщили към направляващите сили със смирение, мъдрост и с воля да приложим усилията си към осъществяване големия световен план. Ние трудно осъзнаваме, че „победата", която нанасяме над материалния свят, става с цената на собствения ни живот защото дори и камъкът, който повдигаме с ръка, взима от нашите запаси, за да бъде сложен на по високо място.
към текста >>

36. ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА - G.N. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Те всякога са бивали примесвани с разни суеверия.
Колцина днес могат да се похвалят, че има смисъл в техния живот? Защото на всинца, „не е дадено да познават тайните ..." До тия тайни всеки човек идва сам. Това не е път за мнозинството. Мнозинството, в своите разбирания и вярвания е рожба на общите тежнения на дадено време. А през всички времена на историческото развитие, до масите никога не е дошло едно истинско, чисто разбиране за великите истини — за Бога, за душата, за вечния живот. Те всякога са бивали примесвани с разни суеверия. Истината е била забулена от суеверията и страха. Може би и човечеството не е било дорасло да разбира истината. Може, обаче, смело да се каже, че голяма част от днешните хора са готови да разбират големите истини. Те са освободени чрез науката от суеверията, от страха. Те имат трезва, критична мисъл, имат най-после достатъчно положителни познания и опитност.
към текста >>

Истината е била забулена от суеверията и страха.
Защото на всинца, „не е дадено да познават тайните ..." До тия тайни всеки човек идва сам. Това не е път за мнозинството. Мнозинството, в своите разбирания и вярвания е рожба на общите тежнения на дадено време. А през всички времена на историческото развитие, до масите никога не е дошло едно истинско, чисто разбиране за великите истини — за Бога, за душата, за вечния живот. Те всякога са бивали примесвани с разни суеверия. Истината е била забулена от суеверията и страха. Може би и човечеството не е било дорасло да разбира истината. Може, обаче, смело да се каже, че голяма част от днешните хора са готови да разбират големите истини. Те са освободени чрез науката от суеверията, от страха. Те имат трезва, критична мисъл, имат най-после достатъчно положителни познания и опитност. Имат, обаче, голямо високомерие и недостатъчни изживявания и страдания, които да са раздрусали устоите им, та да останат без опора в живота.
към текста >>

Те са освободени чрез науката от суеверията, от страха.
А през всички времена на историческото развитие, до масите никога не е дошло едно истинско, чисто разбиране за великите истини — за Бога, за душата, за вечния живот. Те всякога са бивали примесвани с разни суеверия. Истината е била забулена от суеверията и страха. Може би и човечеството не е било дорасло да разбира истината. Може, обаче, смело да се каже, че голяма част от днешните хора са готови да разбират големите истини. Те са освободени чрез науката от суеверията, от страха. Те имат трезва, критична мисъл, имат най-после достатъчно положителни познания и опитност. Имат, обаче, голямо високомерие и недостатъчни изживявания и страдания, които да са раздрусали устоите им, та да останат без опора в живота. Като загубят устоите си, в които силно вярват днешните хора — във властта, в славата, в парите, — те непременно ще подирят смисъл, нов смисъл в живота. Затова поединично намират смисъл хората, защото поединично ги „чука" животът. И не от страх намират хората Бога и виждат другата страна на нещата, положителната, великата.
към текста >>

37. ДВА СВЯТА - N. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Когато Той е дал този стих от своята вечна молитва, Той е имал предвид не децата — фактически, само те я казват, а възрастните отдавна са престанали да се занимават с тия „суеверия и изостанали назад работи".
Затова великият Назарянин е казал, че само чистите по сърце ще видят Бога. как могат тия, които са пред лицето на Бога да бъдат изкушавани и съблазнявани? Това е невъзможно. „В Бога човек изкушаем не бива! " Исус, най-големият сърцеведец през всичките времена, е знаел какво говори и кому що препоръчва. Когато Той е дал този стих от своята вечна молитва, Той е имал предвид не децата — фактически, само те я казват, а възрастните отдавна са престанали да се занимават с тия „суеверия и изостанали назад работи". Той, Христос, е имал предвид тъкмо съвестта на такива възрастни, на тия човеци, които случайно попаднат до живите слова на „Отче наш". Тия възрастни човеци, които са тънали в грях, които са живели само за себе си, които са живели в злоба и мъст, които не знаят що е да прощаваш и които всякога могат да изпаднат във всевъзможни изкушения, за тия човеци Христос е турил в редовете на молитвата този дивен, мъдър стих. За този, който мисли, този стих не може да мине незабелязано, не може да не раздвижи известни струни на неговата съвест. Да кажеш, да искаш от Бога да те не въвежда в изкушение и да те избави от лукаваго, е необходима дълбока мисъл и чиста съвест. Защото избавянето от лукаваго далеч не значи да се избавим от злото, което е в другите, но преди всичко от злото, което ние сами можем да сторим или да му дадем път да се прояви чрез нас.
към текста >>

38. ВЯРА В ЖИВОТА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Това не са фантазии и суеверия вече, а установени факти.
Тази мисъл, ако е разрушителна, създава катаклизми в природата — бури, промени в климата — застудявания и горещи вълни, неурожаи, па ако щете и земетресения и други подобни явления. За нас е ясно, а окултизмът винаги е твърдял това, че човек със своите мисли и прояви, е явен и скрит фактор за много събития в природата. Когато примитивният човек наблюдава много прояви на природата, които създават бедствия и се повтарят при определени случаи, при дадени обществени положения и състояния, той тегли заключение, че това е наказание, което силите на природата му налагат. И той почва да обожествява тия сили и все пак не само от страх, но и поради добитата опитност и знание за смисъла на дадена природна стихия в момента. Обожествяването на природните стихии не е резултат само на страха Взаимоотношението между проявите на човека и човешките маси и природните стихии днес вече е обект на научни изследвания. Това не са фантазии и суеверия вече, а установени факти. Всяка проява в природата, носи печата на целесъобразността, следователно тя е обусловена от разумни причини. В нашето отношение към природата и нейната проява, не страхът е основен камък, но познанието ни за разумността, която движи всичко. Към тази разумност ние изразяваме чувства на благоговение и се стремим не да я умилостивим, но да бъдем в хармония с нея. Защото само хармонията с разумността, а следователно и силите в природата, ни дава смислен живот и блага. Айнщайн, един от големите мислители на днешното време, много правилно е разграничил, че съществуващите големи религиозни учения, не са религии на страха, но те са социални форми на живот.
към текста >>

39. СПЪТНИЦИ - ДРУГАРИ - Б.К.Б. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Пазят умовете си чисти от предразсъдъци и душите си чисти от суеверия.
ИЗБРАНИТЕ Ето ви никои от отличителните черти на избраните, на истинските аристократи на духа. Те са чисти. — Пазят грижливо телата си от нечистота. Пазят умовете си чисти от предразсъдъци и душите си чисти от суеверия. — Желанията им са обуздани. Умът им е бодър. Геройството им е голямо пред лицето на опасността. Може би не мислят всякога точно, вярно, право, но умът им е винаги чист, бистър, ясен, неразмътен. Те са правдиви.
към текста >>

40. ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Би било много полезно, ако хората можеха да се отрекат от лошия навик да гледат на текстовете от писанията като на отживели суеверия и се помъчеха да вложат в душите съответните значения, тъй като всичко, написано там, има строго символично значение.
G. КАЛТА И ДИХАНИЕТО Твърде забележителен е фактът, че всички хора отминават с едно необяснимо равнодушие онова място от библейското сказание, където се говори, че Бог е направил човека от кал и му вдъхнал дух от своето дихание. Би било много полезно, ако хората можеха да се отрекат от лошия навик да гледат на текстовете от писанията като на отживели суеверия и се помъчеха да вложат в душите съответните значения, тъй като всичко, написано там, има строго символично значение. Причините, поради които хората се отнасят така лекомислено с най-дълбоките книги през всички векове, сега няма да засягаме. Това, което ще направим в момента, ще бъде само едно потвърждение, че на тях се гледа не с погледа на възрастни и зрели хора, обаче не и с юношеския.поглед на незнанието, от който поглед уви, трябва да отстраним детското чистосърдечие, а с една надута и смешна преднамереност — най-ясния белег за духовното невежество на съвременните хора. Да смяташ текстовете на свещените писания за буквални и антинаучни приумици, е все едно да ядеш орехи заедно с непоносимо горчивата им зелена обвивка, заедно с коравите им черупки. Ти ще ги отречеш като храна, защото никога не си дошъл до ядката, която носи прекрасния им вкус. За да влезем малко поне в съкровените дълбини на цитирания стих, трябва отнапред да определим, какво ще наречем „кал" и после какво е това „дихание от Божиите уста*.
към текста >>

41. Мисията на изкуството Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Въпросите, които повдигате са много интересни и съществени, на тях следва да се отговори автентично, без всякакви религиозни суеверия, предубеждения и преувеличение.
Те се раждат в устрема на вдъхновението и тръгват да пътуват, за да разнасят светлина и знание в сърцата, умовете и душите на хората. Вълненията, които изпитва авторът при творчес- ките процеси, притежават една магическа сила, която се предава не само по етера, но и чрез душите намиращи се в различните народи. Велико нещо е човек да работи с порив и устрем за една висока, хуманна и универсална идея. Наистина, това което направихте с книгата, е един принос в храма на великото дело, което ще завърти колелото на историята. Анина беше любезна да ми прочете двете ваши писма. Въпросите, които повдигате са много интересни и съществени, на тях следва да се отговори автентично, без всякакви религиозни суеверия, предубеждения и преувеличение. Аз написах една книга, непосредствено след заминаването на Учителя, която е в ръкопис. Там ще намерите отговор на многото въпроси, които ви интересуват. Ясно ми стана от писмата, че животът ви е под знака на големи напрежения. Но когато се преодолеят спънките, за човешките души се разкриват все по-големи хоризонти в по-високите сфери. Пишете ми по-подробно за вашия живот, обични приятели!
към текста >>

42. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обаче щом тоя гений, измъчен от старото, гнилото, отживялото, подири новото, разумното и, изпод църковните обреди и суеверия, изнесе пред света чистото Христово учение, тогава всички се отвърнаха от него и го нарекоха объркан, обезумял старец.
Него също взеха за объркан. Защото всред царството на мрака и робството, всред царството на алчност, злоба и кървави борби, едничек Той се осмели да дигне глас и заговори за любов, за братство и мир между хората. „Оправените“ на онова време се възмутиха от неговото „нахалство“, от неговото „самозванство“ като Учител, като Син Божий и за да пред пазят мнозинството от Неговото „пагубно“ влияние, от „объркване", осъдиха Го на смърт, приковаха Го върху кръста на Голгота. Да се обърнем към онова недалечно време, когато се разнесе гласът на Толстой. Докато той вървеше по старите пътища, докато той се задоволяваше със старите, езически разбирания за живота, до тогава всички го величаеха като голям писатели, като гений. Обаче щом тоя гений, измъчен от старото, гнилото, отживялото, подири новото, разумното и, изпод църковните обреди и суеверия, изнесе пред света чистото Христово учение, тогава всички се отвърнаха от него и го нарекоха объркан, обезумял старец. Не е ли същото сега и с Дънов? Той не проповядва свое учение, а дава само нови методи за прилагане Христовото учение в живота. Чрез своите беседи той проповядва същата любов — любов към Бога, любов към хората, любов към всички и всичко, която проповядваше Христос: той насочва и ръководи своите ученици по същия път — път към съвършенство, път към възраждане и обнова, по който зовеше Христос. Това е очевидно за всички, които поне малко са си създали труд до го опознаят, да прочетат или изслушат внимателно поне една от неговите беседи. Драги брат, живея с мисълта, желанието и вярата — да со „объркам“.
към текста >>

43. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Науката на древните, туй е било повече „митология“, наивен емпиризъм, досетки, лучкания и „суеверия".
Така могат да говорят само хора с ограничен ум. Като че ли в света съществува само един път за добиване на знания, този не съвременната, западноевропейска наука! И като че ли той е най-правият и най-меродавният! Изобщо съвременните хора със своя къс исторически поглед и със своя тесен духовен кръгозор, си мислят, че по-учени хора от тях в цялата история е нямало. Наистина, признават те, и евреите са имали нещо като наука — някакви наченки — но де нашата, днешната! Науката на древните, туй е било повече „митология“, наивен емпиризъм, досетки, лучкания и „суеверия". Аз няма да опровергавам схващанията на хората с ограничено съзнание, но ще помена, че съвременната археология, културната история, сравнителната религия и митология започват да разкриват нещата в по друга светлина. Както и да е, но едно си остава вярно: наука, която се гради чрез вивисекция, чрез умъртвяване на живота, е наука на тъмното съзнание. Тя не носи истинска светлина за живота. И съдбата на съвременната култура е достатъчно доказателство за това! Защото в света има учени със светло съзнание и учени с тъмно съзнание.
към текста >>

44. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тогава те ще видят, че окултизма не е сбор от суеверия, а е една велика, всеобгръщаща наука, изградена със средства много по-могъщи от тия, с които си е служила до сега официалната наука.
Аксаков, Шарл Рише, Алберг Айнщайн, Анри Бергсон, Шренк Нотцинг, Ханс Дриш и още редица други. Нека тези, които се съмняват в истинността на т. н. окултни явления. прочетат съчиненията на тия автори, отнасящи се към тая „тайнствена“ за сега област, и те ще се уверят, че днес положителната наука се намира в предвечерието на нови, извънредно важни, със съдбоносно значение за нейното бъдеще развитие открития. Те ще разберат, че науката се намира пред прага на един нов, невидим и непознат до сега за нея свят, в който може да се влезе и който може да се проучи с помощта на новото, шестото чувство на човека — ясновидството. И тогава те ще видят, че окултизма не е сбор от суеверия, а е една велика, всеобгръщаща наука, изградена със средства много по-могъщи от тия, с които си е служила до сега официалната наука. Лъжата на материалистическото мировъзрение ще изчезне като дим и пред всички ще засияе великата и вечна истина: Човек е безсмъртен дух, чийто живот е вечен процес на усъвършенстване, а тялото е само негова временна дреха. Към това неизбежно заключение ни водят милионите факти, които изобилстват в живота на човечеството от панти века и до днес. Ако за нас истината е наистина скъпа, ние трябва да се заинтересуваме и да ги проучим, а не да си затваряме очите пред тях. Отворено писмо До Господина Професор Д р Ас. Златаров Уважаеми Господин Професоре, Написали сте от сп.
към текста >>

45. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В по-голямата си част, то е сбор от обреди, обичаи и суеверия, повечето от които съществуват още от преди Христа.
И утре ще бъде това. което сега мисли, желае и прави“. Добрите възможности на утрешният ден, зависят, както от количеството на днешните ни усилия, тъй също и от интензивността на мисълта ми и от чистотата и непорочността на желанията ни в настоящето. Човекът на утрешния ден ще въплъщава в себе си две важни качества: доброта и разумност, които всякога трябва да бъдат неразделни, понеже доброто ражда жертва (пожертвувателност), а разумността дава метод, начин за проявяване на тази жертва. Г. Събев Христовото учение Нс говоря за църковното християнство. Не. В по-голямата си част, то е сбор от обреди, обичаи и суеверия, повечето от които съществуват още от преди Христа. То е само църковно и езическо учение. Христовото учение е наука за живота. То учи човека как да живее, за да бъде добре, за да бъде здрав, щастлив и свободен. То е ръководство по пътя към всестранно развитие и засилване, към съвършенство. Ако хората заживеят по правилата и наставленията, дадени от Христа, те постепенно ще се освобождават от всички слабости и пороци, от всички лоши мисли, желания, стремежи и дела и ще стават все по-разумни и добри, все по благородни и щастливи.
към текста >>

46. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но съвременните хора, като не разбират тази дълбока наука, казват: „Това са суеверия и празни работи, да се занимаваме с икономическите въпроси, които са най- съществени за живота.
Цветовете могат да послужат като много ефикасно лекарство против всички болести, стига да знаем, как да ги употребим. Различните цветове може да възприемете и като гледате вечерно време звездите. Като гледате вечер звездите, може да възприемате синия цвят и всяка неврастения ще ви напусне. Небето е за нас, хората, да го гледаме и да възприемаме от него всички сили и блага идещи оттам. Ако на някого не върви работата, нека излиза вън вечер и да гледа звездите една по една, докато се измени разположението му и работата ще тръгне, Всичкото Божие благословение можем да получим, като гледаме вечер звездите и се свържем с техните енергии. Но съвременните хора, като не разбират тази дълбока наука, казват: „Това са суеверия и празни работи, да се занимаваме с икономическите въпроси, които са най- съществени за живота. Но нашият икономически живот е зависим в много отношения от Слънцето и звездите. Ние само ще надраскаме малко земята и ще хвърлим семето, а слънцето, водата, въздухът и много още сили ще го възрастат. Човек не трябва да бъде роб и да работи по цял ден. По малко трябва да работи човек. От невидимия свят искат от нас да мислим повече и да чувстваме повече, а по-малко да работим физически.
към текста >>

47. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Основните истини на живота, така както са формирани в съзнанието на религиозния човек, с „басни, суеверия, предразсъдъци, наследени от миналото“.
Днешното училище, създадено и ръководено от материалисти, по един незабелязан начин, по един тънък, скрит, невидим план, неизбежно влива в съзнанието на ученика отровата, лъжата на материализма. Наистина, никъде в учебната материя не се казва направо, че Бог и душа не съществуват. Но то се казва по-умно — по заобиколен начин. „Душата“ там е „сбор от психични функции“. Вярата, религията на човека е произлязла „от страха пред могъществото на природните явления“. Основните истини на живота, така както са формирани в съзнанието на религиозния човек, с „басни, суеверия, предразсъдъци, наследени от миналото“. А всичко, което не е казано, което се чете между редовете, се допълва при всеки удобен случай от учителите материалисти. Неотдавна, един ученик ми се похвали, че един от техните учители им заявил в клас, че него го било срам да помисли дори, че един интелигентен човек може да вярва в подобни глупости. Материалистичната интелигенция, сама отровена и обезверена от един не почиващ на реална основа мироглед, продължава да влива тази отрова и в съзнанието на подрастващите поколения, Освен тези три главни недостатъци на днешното училище, има още един, който е в зависимост от тях, бидейки тяхно следствие. Това е свръхпроизводството на негодна за самостоятелен творчески живот интелигенция, без кормило и компас в живота, пред очите на която стои една най-важна цел — да се добере до държавна служба, за да си осигури живота. Тази именно лъже-интелигенция, доброволна плячка на партизанщината, е която доскоро пълнеше кадрите на партиите, преливайки се от една в друга и изпълвайки духовната атмосфера с дъх на нравствено разложение.
към текста >>

48. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

че в окултизма със зачислени плеяда от нашенски и чуждестранни легенди, суеверия и панаирджийски мошеничества.
Точно това. което анатомията, хистологията, патологията и терапията в официалната медицина напразно търсят с микроскоп и което мълчаливо отхвърлят. Окултизмът намира това. което официалната медицина — не безнаказано — е изгубила. Цяла истина е. че в окултизма със зачислени плеяда от нашенски и чуждестранни легенди, суеверия и панаирджийски мошеничества. Но и зад тия. не винаги заслужаващи усмивка прояви — остава грамадната област от психичност, чието проучване заслужава пълното внимание на най-сериозния учен. Колко много ние сме научили в сравнение се нашите прадеди! А още колко много ще има тепърва да се проучва! И чудно ли е че тъй често, точно пионерите на новото, по-далечното, с били считани на времето си за ненаучни фантазьори?
към текста >>

49. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съдържание: Положителна подкрепа — За организирането на идеите — Из беседите: Човешките суеверия—г.
Книжнина Житно зърно — Окултно списание, кн. 5 — 6, год. VIII. — 1934 г. Абонамент 80 лв. за 10 книжки, голям формат, всяка книжка по 32 стр. Съдържание: Положителна подкрепа — За организирането на идеите — Из беседите: Човешките суеверия—г. В надвечерието на синтетичната епоха — Georg Nordmann.; Пътят на постиженията — Г. С. Г.; Строежа на ухото и човешкия характер — Карл Хутер; Влиянието на електричеството върху човешкия организъм — В.; Из нашия живот: Към езерото на чистотата — Боян Боев и пр. „Добро здраве“ брой 1. год. XIII. под редакцията на Д р Г.
към текста >>

50. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Психичния аспект на бъбречния център — това е средството за очистване ма нашата личност от всичко нечисто, създаденото от дребнавите страсти, желания, привички, суеверия и предразсъдъци.
Възприемайки го непосредствено, ний се възвръщаме към космичната хармония, ний живо възприемаме нейната красота, която е отражение на истината във форми и всички наши прояви стават хармонични и красиви и с вибрациите вече не ще внасят дисхармония в окръжаващата ни среда. Центърът на лопатката е точката на нашия психичен превес към слънцето, която може да замени опорната точка — земята. В него можем да развием извънредно ценната способност за непосредствено отъждествяване на себе си с най-висшето, а, следователно, и за неотъждествяването ни с нашите земни прояви. Белодробния център при своето психично развитие става радиатор на психична енергия в окръжаващата среда. От потенциала на този кръг записи големината на кръга, който ще бъде обхванат от тази енергия. Психичния аспект на бъбречния център — това е средството за очистване ма нашата личност от всичко нечисто, създаденото от дребнавите страсти, желания, привички, суеверия и предразсъдъци. Храносмилателният център също има своята психична страна, която се състои в усвояването на психичната енергия, която възприемаме от обкръжаващата ни среда. (следва) Фъстъците по-добри от месото „Тропическото бобово растение (Arachis hypogaea), с право и космато стебло, назъбени листа, и светложълти цветове, които, след като се оплодят се навеждат и зариват в земята, където узряват“. Като чете тия думи човек мисли за нещо величествено и страшно. В същност, те са кратко описание, каквото дават речниците, на крайно смирения фъстък, на който толкова малко внимание сме обръщали до сега. А заслужава по-голяма чест, защото е най-ценната храна, каквато ни дава земята, както се вижда от следните цифри: 1/2 кг., фъстъци дава 2,500 калории 1/2 кг., зрял боб дава 1,600 калории 1/2 кг., хляб дава 1,200 калории 1/2 кг., месо дава 850 калории 1/2 кг., яйца дава 700 калории 1/2 кг., мляко дава 320 калории Д. Е.
към текста >>

51. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тук, в този отдел, ще изнасяме ред факти, които всеки ден ни изнася науката, и опитности, които ни дава живота, за да може всеки читател да бъде ориентиран върху състоянието на науката и живота в наше време, и сам да си прави заключения и проверява нещата; а не да се самозаблуждава със суеверия и хипотези, които му се поднасят от онези, които живеят с миналото.
А живота ни дава все нови и нови опитности, които ни заставят да изменим досегашния си начин на живеене, и съобразявайки се с новите изисквания на живота, да създадем новите форми, в които живота да се прояви по-пълно. Крайно време е вече да се ликвидира и в живота и в науката — от една страна с догматичния спиритуализъм, който учи човека само на сляпа вяра и суеверие, и е безпомощен да му даде методи и пътища да проникне и опита реалността на така наречения „отвъден“ свят, а от друга страна със схоластичния материализъм, който в самозаблуждението си мисли, че с познаването на няколко закони и факти, които са очевидни, е изчерпил целия живот, и осланяйки се върху това си „знание“, чертае планове и пътища, по които да върви живота. Това са отживели времето си схващания, които всеки ден се опровергават от фактите, които науката разкрива. и от опитностите, които живота ни дава. Затова те са отречени от всички, които живеят с днешния и утрешния ден. Тук, в този отдел, ще изнасяме ред факти, които всеки ден ни изнася науката, и опитности, които ни дава живота, за да може всеки читател да бъде ориентиран върху състоянието на науката и живота в наше време, и сам да си прави заключения и проверява нещата; а не да се самозаблуждава със суеверия и хипотези, които му се поднасят от онези, които живеят с миналото. Основа на познанието и живота е опита. Всяко учение, което не може да се подложи на опит и да ни даде методи да се свържем с реалността, е отживяло времето си, и е спънка в пътя на прогреса. Умоляваме всички читатели, конто следят развитието на научната мисъл и живота, и намират нещо. което може да бъде от полза за всички читатели, да го изпращат в редакцията. Невидимият човек от Проф.
към текста >>

52. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Благодарение на усилията на спиритистите, много нови истини бяха разкрити — истини, които обикновен много трудно се отделят от заобикалящите ги религиозни суеверия.
Но в наши дни, поради множеството разнообразни факти, ний сме повече затруднени, отколкото бяха Пететен, Кернер, Дельоз, Тест, Лафонтен. Като резултат от явленията, съобщени от сестрите Фокс. когато спиритизмът нахлу в света (1847 г) когато А. де Гаспарен и Акан Кардек го кодицифираха, всичко бе обяснявано чрез духовете. Тук имаше място за множество наивни вярвания, които послужиха за начало на една особена религия — религия на мъртвите. Благодарение на усилията на спиритистите, много нови истини бяха разкрити — истини, които обикновен много трудно се отделят от заобикалящите ги религиозни суеверия. Очевидно е., че спиритизмът, увеличавайки изследванията, ни е подтикнал много напред. Към 1883 година се направи крачка напред, когато английски изследователи, основавайки се на неоспорими доказателства, откриха телепатията (Майерс, Гърней, Сидуйк и Сър Уйлям Барет) Те доказаха че човешките мисли. т. е. вибрациите на един човешки мозък се предават на друг човешки мозък, както вибрациите на диапазона карат да вибрира друг диапазон. Думата телепатия, създадена струва ми се от Майерс, има твърде щастлива съдба.
към текста >>

53. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да може човек да влезе във връзка с разумните същества от другите светове, той трябва да освободи ума си от мъглите на суеверията и заблужденията.
Според мен, вярата, това е най-великият закон на човешкият ум. Когато човек работи с вярата, в него се заражда голяма светлина. Когато работи с вярата, човек е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества. Не говоря за суеверието, в което живеят съвременните хора — и религиозни и светски — но говоря за живата вяра, като принцип на ума. И ако хората имаха развита интуиция, те биха могли да влязат в пряка връзка с тия разумни същества от другите светове. За да може човек да влезе във връзка с разумните същества от другите светове, той трябва да освободи ума си от мъглите на суеверията и заблужденията. Това значи, че човек трябва да се освободи от онези желания, които се наплодиха от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Какви ли не желания се явяват у човека. Човек иска да бъде красив, да бъде силен, умен, добър и пр. Кои са подбудите за това? – Най-различни.
към текста >>

54. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

20, Йоана) То и до сега продължава да квалифицира явления, които по същина не знае, но понеже не си е дало труд да проучи или даже само да допусне, то ги смета за невъзможни, за ненормални, за суеверия, за лудост.
Вярват не на тия които са открили Америка, ами на тия, които изобщо отричат да съществува каквато и да е Америка . . . Едно вре ме и Христофор Колумб го правеха луд и той 12 години трябваше да доказва псе на учени хора, че пътя към Индия е възможен и от запад. Ученото невежество нарече и Христа луд (гл. 10 ст. 20, Йоана) То и до сега продължава да квалифицира явления, които по същина не знае, но понеже не си е дало труд да проучи или даже само да допусне, то ги смета за невъзможни, за ненормални, за суеверия, за лудост. Всичко това е от липса на светлина, на знание . . . от неразбиране. Хора. които сметат границите на собствения см ум за граници ма световното знание, кожата си —за крея на течното естество и личния индивидуален живот във физическото тяло за едничкият възможен живот на човека изобщо. Нито мислим да ги опровергаваме.
към текста >>

55. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди.
Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това означава повторното идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли? ТЕ ще продължават да спорят за „разпнатия“, за „историческия“ и „космически“ Христос, за Христа така както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд. Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действа в света, който действа и в душите на хората.
към текста >>

56. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще дойде ден, и той е вече близко, когато заблужденията и суеверията, разпространявани в името на науката, ще от-паднат от скования и хипнотизиран от материализма човешки ум и последният ще придобие своята първа свобода, ще подири и ще намери истината!
като сочат на истината за духовната същина на живота. А тези, които от името на науката проповядват материализъм, — те превръщат науката в слугиня на невежеството, заблуждението и тъмнината, защото въздигат в култ най-страшната лъжа, която трови съзнанието, убива вярата, отнема смисъла на живота! Истинската наука и окултизмът са едно и също нещо: последният е естествено продължение на боравещата с общопознатите средства наука, в една друга област, за която са нужни други, по-съвършени средства за изследване, а именно, развиването на шестото сетиво, ясновидството, проникването зад видимата страна на нещата. Окултизмът е онази велика, безгранична, божествена наука, която обгръща целия живот, за която няма прегради и тайни, и която едничка може да ориентира правилно човека в живота, да му разкрие неговия смисъл, защото знае великите и вечни истини на живота и, по същина и произход, е дар от небето, а не дело на земята Мнозина я отричат и клеймят, мнозина спекулират с нея, като дават своите ограничени и хаотични познания за истински окултизъм, но всичко това не може да засенчи безсмъртния блясък на богинята на истинското знание. Калта, която заблудени хора хвърлят върху нея, пада по самите тях. Ще дойде ден, и той е вече близко, когато заблужденията и суеверията, разпространявани в името на науката, ще от-паднат от скования и хипнотизиран от материализма човешки ум и последният ще придобие своята първа свобода, ще подири и ще намери истината! Ще дойде ден, когато хората със срам ще си спомнят, че някога са били толкова невежи, — да отричат истински реалното, да се надсмиват над истината, да преследват и хулят тия, които им сочат пътя към нея. Ще дойде ден, когато безсмъртното чело на великата наука за великия живот, окултизмът, ще бъде увенчано с венеца на всеобщото признание и човекът тогава няма да бъде загубен кораб всред вълните на бурното житейско море, а ще знае ясно своя път, своята цел и смисъла на живота си. И само тогава ще можем да кажем, че има истинска наука на земята. За тия, които виждат, този ден е вече близко. П л а м е н СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ По образ и подобие (из неделната беседа „По образ и подобие“– 26.09.1937 г.) Който чете Библията по обикновен начин, той ще знае само първата глава и ще спори как трябва да се разбира.
към текста >>

57. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Новото дете е, което,утре, израснало и възмъжало, ще ликвидира с лъжата и лицемерието, с жестокостта и насилието, с омраза та и подлостта, с порока и слабостта, със суеверията и със заблужденията на нашия прогнил в престъпленията си стар свят.
(из неделната беседа – 17 януари 1938 г.) * * * Страница на детето Стихотворения за деца от Д. Антонова Детско творчество Екскурзия – В. Трифонов Игри и играчки – Раймунд Гонин Дарът на феите – Невена Неделчева * * * Из науката за живота. Какво трябва да бъде възпитанието на децата – Емил Куе Страшната напаст – Н. Ч. Братска среща – Велко НОВОТО ДЕТЕ (по случай деня на детето) Новото дете е, от което ще израсне новият човек, който утре ще изгради новия свят - света на щастие и радост, на мир и любов, на красота и светлина, на свобода и простора за всички. Новото дете е, което,утре, израснало и възмъжало, ще ликвидира с лъжата и лицемерието, с жестокостта и насилието, с омраза та и подлостта, с порока и слабостта, със суеверията и със заблужденията на нашия прогнил в престъпленията си стар свят. Новото дете е, което ще тласне живота в съвсем друг път, ще му даде съвсем друг облик, ще го издигне толкова високо, ще го озари с такава светлина и красота, че миналото — това, което е днес — ще изглежда като страшни останки от живота — всеунищожителна борба — на предпотопни същества. Новото дете! То идва на земята с венец от светлина, която озарява челото му. То идва като съдия на нас, възрастните, който с укор в проницателния си поглед, ни пита: Какво направихте вий от живота? Защо погазихте неговата чистота?
към текста >>

58. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато веднъж астрономът Халей е изказал пред Нютон своето учудване от обстоятелството, че такъв един светъл ум може да вярва в суеверия като астрологията, великият астроном му отговорил просто: „Разликата между мен и Вас, Сър, е, че аз съм се занимавал с въпроса“.
Както се вижда от горните няколко примера, въпреки всички несъвършенства на съвременното астрологическо знание, в него има едно безспорно ядро истина. В тоя пункт са единодушни всички, които са запитали астрологичните принципи на практика, като се почне от най-културните и най-критично настроени представители на традицията и се свърши с астролозите статистици. Съвсем друго е отношението на ония, които разглеждат въпроса теоретически. Ако изключим едно малцинство, което очаква от астрологията повече, отколкото тя може да даде при сегашното си състояние, голямата част от обществото е склонна да отрича всякаква стойност на астрологическата традиция. Обяснението на последния факт е дадено още от Нютон. Когато веднъж астрономът Халей е изказал пред Нютон своето учудване от обстоятелството, че такъв един светъл ум може да вярва в суеверия като астрологията, великият астроном му отговорил просто: „Разликата между мен и Вас, Сър, е, че аз съм се занимавал с въпроса“. Парафразирайки една мисъл на X. А. Щраус и З. Щраус — Кльобе в предговора на тяхната „Астрология на Й. Кеплер“, можем да завършим: Потомството не пропусна да оцени епохалните заслуги на Тихо де Брахе, Кеплера и Нютон за развитието на астрономията. Може би не е далеч времето когато то ще се убеди, че техните астрологични изследвания имат поне оная стойност, която се признава на откритията им в областта на официалната наука.
към текста >>

59. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обикновено се мисли, че предразсъдъците и суеверията са достояние само на народа, на тъй наречената проста маса.
Науката, обаче, чисто и просто се отказа да се занимава с голямата проблема: науката, в лицето на нейните официални представители, дезертира от поста, който й беше възложен — да дири истината, без да се спира пред никакви граници. Хората мислеха, че науката, чрез нейните приложения, ще направи живота по приятен, по-удобен, по-разумен. Обаче, колкото постиженията на науката се увеличават, животът става все по-груб, по-сложен и по-труден за живеене. И чашата беше препълнена в деня когато науката, сляпо влюбена в себе си и в своите успехи, започна да играе ролята на непогрешим съдия, отхвърляйки всичко и всички, които не се кълняха в нейно име. И, увлечена по този фалшив път, тя дойде до положението да извърши истински престъпления спрямо човечеството и спрямо истината. Обикновено се мисли, че предразсъдъците и суеверията са достояние само на народа, на тъй наречената проста маса. Но ние твърдим, че има и научни предразсъдъци, че има и официално възприети суеверия, които карат корифеите на науката да извръщат лицето си и да повдигат рамене пред грамадата факти, които противоречат на техните възгледи. За тях като че ли не съществува друг изход, друго поведение — освен да отрекат или да откажат да се занимават с това, което било „вън от границите на науката“ . Не ще съмнение, че всяко нещо, което излиза вън от тесните граници на техния мироглед, ще бъде обявено, че е вън от границите на науката. За да не говоря за нещата, които и днес се намират под възбраната да науката, недопускани от нейната карантина, нека спомена случая при откриването спътниците на Юпитера. Тогавашните хора на науката, със своя голям авторитет, въстанаха вкупом против тази „невъзможност“.
към текста >>

Но ние твърдим, че има и научни предразсъдъци, че има и официално възприети суеверия, които карат корифеите на науката да извръщат лицето си и да повдигат рамене пред грамадата факти, които противоречат на техните възгледи.
Хората мислеха, че науката, чрез нейните приложения, ще направи живота по приятен, по-удобен, по-разумен. Обаче, колкото постиженията на науката се увеличават, животът става все по-груб, по-сложен и по-труден за живеене. И чашата беше препълнена в деня когато науката, сляпо влюбена в себе си и в своите успехи, започна да играе ролята на непогрешим съдия, отхвърляйки всичко и всички, които не се кълняха в нейно име. И, увлечена по този фалшив път, тя дойде до положението да извърши истински престъпления спрямо човечеството и спрямо истината. Обикновено се мисли, че предразсъдъците и суеверията са достояние само на народа, на тъй наречената проста маса. Но ние твърдим, че има и научни предразсъдъци, че има и официално възприети суеверия, които карат корифеите на науката да извръщат лицето си и да повдигат рамене пред грамадата факти, които противоречат на техните възгледи. За тях като че ли не съществува друг изход, друго поведение — освен да отрекат или да откажат да се занимават с това, което било „вън от границите на науката“ . Не ще съмнение, че всяко нещо, което излиза вън от тесните граници на техния мироглед, ще бъде обявено, че е вън от границите на науката. За да не говоря за нещата, които и днес се намират под възбраната да науката, недопускани от нейната карантина, нека спомена случая при откриването спътниците на Юпитера. Тогавашните хора на науката, със своя голям авторитет, въстанаха вкупом против тази „невъзможност“. Те отказваха дори да гледат в телескопите, защото смятаха, че е достатъчно да отрекат и опровергаят теоретически съществуването на спътниците.
към текста >>

60. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото.
У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не с имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света „урановата вълна“, констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известна смисъл на дуката, западноевропейският окултизъм е един вид археология — той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбуди отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и „невидимо“ естество на човека и света, постави в друго осветление проблемата за душата, за безсмъртието. за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните позна пия. обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Новото иде от другаде. То изхожда като една мощна вълна от космичния център на живота. То е така мощно, че прониква цялото естество на човека, прониква цялата земя и всичко, което живее на нея. То разтърсва издъно народи, общества, с техните религии, морал, семейни отношения, социални и политически схващания. То изважда на показ всичко дълбоко потаено от миналото — и добро и зло.
към текста >>

61. -

че са последователи на „научния“ светоглед, че са надраснали суеверията и предразсъдъците на миналото и че съвременната наука има достатъчно светлина за да им даде правилна ориентировка в живота: Днес, когато науката празнува триумфа си над суеверието и нейните представители едногласно твърдят, че никога в историята на човечеството не го е озарявала толкова го-лема светлина; Днес, когато имат толкова много знания за всичко друго — познават ли учените, образованите хора на днешното време себе си?
Щом дойде новото, земята ще се освободи от своя товар и отвсякъде ще се чуват най-хубавите песни. Из беседата, държана от Учителя на 3 април 1927 г. София — Изгрев ЩО Е ЧОВЕК? Днес, когато с помощта на науката човек придоби безброй знания, които засягат и обгръщат всичко, което е около него, всичко, в което неговия ум може да проникне; Днес. когато университетските библиотеки по всички части на света пращят от хиляди томове, в които са насъбрани безброй знания по всички отрасли на науката, философията и практиката; Днес, когато образованите люде на нашето време с гордост заявяват. че са последователи на „научния“ светоглед, че са надраснали суеверията и предразсъдъците на миналото и че съвременната наука има достатъчно светлина за да им даде правилна ориентировка в живота: Днес, когато науката празнува триумфа си над суеверието и нейните представители едногласно твърдят, че никога в историята на човечеството не го е озарявала толкова го-лема светлина; Днес, когато имат толкова много знания за всичко друго — познават ли учените, образованите хора на днешното време себе си? Що е човек? Може ли съвременната наука, „положителна“, каквато е тя, да отговори с положителност, със сигурност на този въпрос? Учените хора на днешното време знаят всичко, но знаят какво са самите те. Те познават, растенията, животните, минералите, приятелите, слънцата, планетите, физиката и химията, алгебрата и геометрията, но не познават себе си. Те познават външния свят — това, което е около тях, но това.
към текста >>

62. -

П л а м е н ИСТИНСКИ УЧЕНИ Има много учени хора на света, но малцина са тези, чийто дух и интелект ме са роби на условностите, на предразсъдъците, на научните суеверия на епохата, в която живеят.
Пътят към истината е във вас — във вашата душа, а не във вашия ум. Това е опитност, а не умуване. Това е жива действителност проверена хилядократно, а не теория. Това е живо знание, което извира от Безпределността, а не относителна човешка наука. Това е живият хляб, за който човешката душа гладува от векове. П л а м е н ИСТИНСКИ УЧЕНИ Има много учени хора на света, но малцина са тези, чийто дух и интелект ме са роби на условностите, на предразсъдъците, на научните суеверия на епохата, в която живеят. Има много учени, с широки познания, с голяма и потънкостна специализация по известни въпроси или клонове на знанието, но малцина са тези чийто умове са свободни да прекрачат границата на „забраненото“, осмелявайки се да се противопоставят на общоприетото. Много учени има. които тъпчат на едно место и пеят все една и съща стара песен, но малцина са тия, чийто дух е извор на истинска духовна светлина за човечеството. Един от тия истински учени е големия французки философ Анри Бергсон. Пред закостенелия в материалистическите си схващания Запад той издигна новото слово за духовните извори на познанието.
към текста >>

63. -

Учителя Много предразсъдъци, много суеверия и неистини са били привързвани в миналото към истината за прераждането.
* Бог е любов — сила дивна, тайна, чудеса що прави там гдето цари; живота превръща в песен безкрайна, Там са всички мъдри, смирени, добри. * Бог е любов — сила всемогъща, сила що гради, твори, възражда, що човекът — звяр в ангел превръща, сърцата очиства, душите преражда. * Бог е любов и само чрез любовта се проявява неговата сила, власт; Бог като любов е всичко в света, чрез нея само той живее в нас. В. В. ПРЕРАЖДАНЕТО – ПЪТ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО Човек сам е създал съдбата си и сам трябва да се справи с нея. Учителя Много предразсъдъци, много суеверия и неистини са били привързвани в миналото към истината за прераждането. Както в религията на древните египтяни, така и в тази на древните и на съвременните индуси, чистата истина за прераждането е достигнала до народните маси и е била възприемана от тяхното съзнание примесена с много заблуждения, изопачена, неправилно, ограничено, механически схващана. Не само това, но дори и мнозина окултисти в наше време, макар и да не са възприели своите схващания за прераждането направо от народните предания, все още считат закона за прераждането действащ като някакъв сляп механизъм, като някоя мъртва, несъзнателна машина, която отделя семената от плевелите, чистото от нечистото, като едното запазва и покровителства, а другото изхвърля на бунището, точно според техните човешки, ограничени, тесногръди разбирания. Не! Законът за прераждането в никой случай не може да действа според такива ограничени, неправилни човешки схващания; законът за прераждането в никой случай не може да бъде считан за причина и оправдание на някакво, каквото и да било то, по-строго или по-слабо, кастово деление на хората; законът за прераждането в никой случай не действа така, че да поставя непреодолими граници между хората, па макар и само за един живот. И още по-малко законът за прераждането, който е основният стълб на човешката и на космичната еволюция, може да действа така, че вместо на пред, да тласка колелото на живота назад, като връща съществата, и специално човека, в по-нисши животински форми. За забелязване е, че, с ясното намерение да представят прераждането в една колкото се може по-неблагоприятна светлина от гледището на здравия човешки разум, с желанието да го направят колкото се може по-неприемливо за днешното човешко съзнание, неговите днешни противници са се потрудили да го представят пред очите на тези, които са незапознати с въпроса, в един съвършено изопачен вид, а именно, като фактор, противопоставящ се на прогреса и правещ безсмислени усилията за по-голяма социална справедливост. Не!
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Последният вид чудеса са, които нашите благочестиви неприятели приписват на окултизма, докато техните нечестиви противници, невярващите, се смеят и на Мойсея, и на маговете, и на окултистите и биха се изчервили от срам, ако биха отдали една сериозна мисъл за такива „суеверия“.
„ Чародейство“ —това е синоним на фокусничество, „магьосничество“—това е равносилно на пълно невежество, а окултизъм — жалки останки от разстроените мозъци на средновековните философи: на Жакоб Бьомовци и на Сен-Мартиновци; това са изрази напълно достатъчни да опишат обширната област на фокусниците. Това са презрителни изрази за описване остатъците от мрачните векове и от езическите времена. Ето защо ние нямаме в английския език думи, които да опишат разните оттенъци на свръхестествените сили, както и на науките, които водят към придобиването им, с тънкостите, които разполагат източните езици, особено санскритския. Какво са думите : „чудо“ и „омагьосване“ (думи идентични, по значение, понеже и двете изразяват мисълта за произвеждане чудеса, с потъпкване на „природните закони“(!) както се обяснява от признати авторитети), какво събуждат те в умът на тия, които ги чуват или произнасят ? Схващането на един християнин относително нарушението на природните закони е такова, че докато твърдо вярва в чудеса, защото му е казано, че са произведени от Бога чрез Мойсея, той ще се присмива на тия извършени от маговете на фараона или пък ще ги припише на дявола. Последният вид чудеса са, които нашите благочестиви неприятели приписват на окултизма, докато техните нечестиви противници, невярващите, се смеят и на Мойсея, и на маговете, и на окултистите и биха се изчервили от срам, ако биха отдали една сериозна мисъл за такива „суеверия“. И това, понеже не съществуват термини, за да се посочи разликата, понеже няма думи, за да се изразят тънкостите и да се прокара демаркационна линия между възвишеното и истинското, от една страна, и абсурдното и смешното, от друга. В последната категория влизат тълкуванията на теолозите, които отдават „нарушаването на природните закони“ на човека, на Бога или на дявола, докато в първата — взимат място научните „чудеса“ и магиите (които са в хармония с природните закони) на Мойсея и на магьосниците, които са били посветени в мъдростта на храмовете — „царствените общества“ на онова време на истински окултизъм. Смисълът на последната дума е изопачен, ако се съди по сложната дума, от която произхожда); Gupta vidya „скрито познание“. Но познание на що? Няколко санскритски термини ще ни помогнат да го разберем.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ту душата роптае против оковите на изтрити традиции, предразсъдъци и суеверия, в които е обвързана личността, ту духът се стреми да въздигне освободената личност до висшата индивидуалност на себеотказа и себежъртвата за общото добро * И ето: .
* И в ранни младини заскитал се тугин-немил-недраг на всички, с метежните слова и бунтовнишки дела върл враг и за богаташи и за попове и за всеки потисник и за всеки „вълк в овча кожа“, през своя кратък, едва тридесетгодишен живот, изпита най-големите нещастия, преброди всевъзможни сплетни и тежката мизерия... * Поет, писател, журналист; учител, обирник, артист и още кво ли не е бил тоя скитник из Русия и Румъния! . . . От рожба до смърт — хайдутин-бунтовник, анархист. * В дванадесетте стихотворения, които ни остави, личи безсмъртната atma лакатушкана сред бурно море. . . Ту душата роптае против оковите на изтрити традиции, предразсъдъци и суеверия, в които е обвързана личността, ту духът се стреми да въздигне освободената личност до висшата индивидуалност на себеотказа и себежъртвата за общото добро * И ето: . . . дочуват се сладкогорестни звуци на копнеж към свобода у милото и гордо „На прощаване“ с майка и либе за да се рушат вериги на иго; ... полъхват нежните трепети на хайдушка любов в „Пристанала“ — как хубава девойка напуска дом и род, за да иде в прегръдки на бунтовник-себежъртва за народа;... лъхтят ропоти на възмущение у „Гергьовден“ против идоли, що тачи сляпа тълпа; . . . ехтят викове на бран у „Борба“ за пробуда на задрямнал народ, тлеещ в заблуден мрак; . . .
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А това може да се обясни, може би, с обстоятелството, че всичките преселници от Европа, били те испанци или английски пуритани, холандци, ирландци, немци, италианци или славяни, били католици, протестанти или евреи, са пренесли всичките си домашни суеверия, които свръх това са се смесили тук с остатъците от индийските и с богатия извор на негърските.
че американецът. който тъй стръвно се стреми към печелене пари. към търговия и предприятия. отдавна се е освободили от суеверието и че Америка и в това отношение стои по-добре от нашия „стар, континент“. Но пие виждаме тъкмо противното. А това може да се обясни, може би, с обстоятелството, че всичките преселници от Европа, били те испанци или английски пуритани, холандци, ирландци, немци, италианци или славяни, били католици, протестанти или евреи, са пренесли всичките си домашни суеверия, които свръх това са се смесили тук с остатъците от индийските и с богатия извор на негърските. Така са се събрали тук суеверия повече от всякъде другаде по света. И това се вижда ясно в описанията на професори Кнорц, в които централно място заема детето от рождението си. И подковата като символи на щастие в Америка е тъй популярни, както всякъде другаде. Като специфичен американски знак на щастие е заешки крак, особено левият. Който носи заешко краче в левия джоб на жилетката си, той има щастие в обзалагането и в играта, в търговията и любовта.
към текста >>

Така са се събрали тук суеверия повече от всякъде другаде по света.
който тъй стръвно се стреми към печелене пари. към търговия и предприятия. отдавна се е освободили от суеверието и че Америка и в това отношение стои по-добре от нашия „стар, континент“. Но пие виждаме тъкмо противното. А това може да се обясни, може би, с обстоятелството, че всичките преселници от Европа, били те испанци или английски пуритани, холандци, ирландци, немци, италианци или славяни, били католици, протестанти или евреи, са пренесли всичките си домашни суеверия, които свръх това са се смесили тук с остатъците от индийските и с богатия извор на негърските. Така са се събрали тук суеверия повече от всякъде другаде по света. И това се вижда ясно в описанията на професори Кнорц, в които централно място заема детето от рождението си. И подковата като символи на щастие в Америка е тъй популярни, както всякъде другаде. Като специфичен американски знак на щастие е заешки крак, особено левият. Който носи заешко краче в левия джоб на жилетката си, той има щастие в обзалагането и в играта, в търговията и любовта. Когато носи такъв крак у себе си началникът на локомотива се чувства по-сигурен.
към текста >>

Особено много суеверия има за огледалото.
Когато срещнем погребение, трябва да се върнем три крачки назад и тогава да продължим пътя си. Смъртник не бива да се задържа в къщи в неделя, защото инак ще умре някой от семейството през течение на годината. Гроб не бива да се оставя отворен в неделя. Когато отива да посети приятели, американецът не минава покрай гробището, за да не занесе смъртта у приятелите си. В Канада след смъртен случай почистваш добре къщата, като измазват и тапицират и стените. Особено много суеверия има за огледалото. Който види нов месец в огледалото, скоро ще има неприятност. Дете, което преди да навърши година, се оглежда и учудва, ще има пълен с грижи живот. Невестата не бива да се оглежда, след като тоалетът й бъде готов. Вярва се, че когато умре някой, всичката вода в къщи е отровена; затова бързо я изливат, и донасят прясна веднага. За да се улесни умирането, отстранява се възглавницата на болния.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Папата не отива до крайност в обредността в суеверията, ала е неотстъпчив, позволява си да критикува зверското деяние на Бориса, одобрено от византийските владици, иска подчинение на цар и архиепископ под свое главенство.
Петровия наместник. Царе, князе,, императори са подчинени под това главенство. — „Князът, пише папата, няма право да съди архиепископа на църквата; той е подсъден на римския първосвещеник“. Папо-цезаризъм и цезаро-папизъм! Коя от двете форми на християнството да се избере? Папата не отива до крайност в обредността в суеверията, ала е неотстъпчив, позволява си да критикува зверското деяние на Бориса, одобрено от византийските владици, иска подчинение на цар и архиепископ под свое главенство. Кое е по-износно лично за Бориса — западното християнство, с властничеството на папата, или източното, с подчинението на църквата — архиепископи, епископи, свещеници под властта на царя или княза? Нещо повече: в източното християнство царят е върховен епископ на църквата, наречен за лице „външен“, ала влиза· в олтаря, възнася молитви към Бога, произнася катехизични поучения към народа, осенява народа с дикириите и трикириите и кръста, уволнява и назначава, заточва владиците... Самовластникът Борис пак се повръща към византийското православие, пълно със суеверие, но изгодно за неговото всевластие, абсолютизъм. Християнството се възприема външно, механически от славяно-българите. Свещеници и архиереи.. внушават на нововерците, че същината на християнството е в кръстенето, паленето на свещи, стоенето прави в църква, пазене срядата, петъка и другите пости, извършване известни обреди, тайнства, церемониите при брака, кръщаването, погребението и пр. Византийските духовници и техните наследници не изтъкнали на пръв план християнския живот по евангелието, а внушавали да се извършват известни обреди.
към текста >>

Богомилите виждали центъра на тежестта на християнската вяра в добрия живот, а не в обредността и разните суеверия.
Това псевдо (лъжливо) християнство предизвиква силно религиозно-етично: движение, наречено богомилство. Привържениците на това движение се наричали: bonus homini — добри хора, приятели, братя и т. н. Основателят на новото религиозно общество е бивш православен свещеник, който по идеи надминава съвременника си Козма. В речите си свещеник Козма критикува владици и попове, че са мързеливи, че пиянстват, че не просвещават народа, но той ги оправдава, защото пазили правата вяра, извършвали всички обреди, тайнства и пр. и пр. Богомилите виждали центъра на тежестта на християнската вяра в добрия живот, а не в обредността и разните суеверия. Евангелието за тях е било основа на живота. Христос за богомилите бил велик учител, който е дошъл да разкрие идеите за Бога, за правдата, за живота, за личното и обществено благуване. Христос иска духовна обнова от своите последователи и родство по идеи, а не по кръв. Всички новородени хора с братя и сестри. Непросветените трябва да се преродят и привлекат.
към текста >>

Мрак, невежество, суеверия, заблуждения — ето идеала на духовните стълпове.
Местото на политическите властници се заело от Султана, а духовните лица останали пак господари на душата, на съвестта. Дълга, вековна нощ! Политически и духовни властници гнетят тялото и душата! Неволята и робията продължава. Всички некадърници и паднали личности станали духовни ръководители на поробените народи. Мрак, невежество, суеверия, заблуждения — ето идеала на духовните стълпове. Колкото повече народите с невежи, толкоз повече нищожните, падналите могат да господстват. Запад се озарява от реформационните идеи, а на изток е вековна верска нощ... В XIX в. се пробуждат православни гърци и българи, проявяват желание да се намесят във верските работи. Това те постигнаха в 1858 г. гърците, а в 1871 г. българите.
към текста >>

Архиереи и свещеници поддържаха суеверията, твърдейки, че те съставят православното изповедание.
Църквата не е извор на благодатен живот, а е обредоверно дезинфекционно чистилище, разбира се, с пари. Евангелско слово, просвета няма. В църква се отива по традиция, по привичка. Нещо повече: в нея се отива, защото тя е „господстваща“ и връзката с нея дава известни привилегии. Голяма част от интелигенцията искаше да види в църквата прогресивен институт, но в нея живееше всичко ретроградно, плесенясало. Архиереи и свещеници поддържаха суеверията, твърдейки, че те съставят православното изповедание. Владиците гонеха светлината, науката, вземаха страната на силните, властниците, и то на ония, които мислеха като тях. От тук и борбата им срещу „нечестивите“ безбожници — учители, еретици и т. н. Протестанти и католици гонеха, но тъй като царстващия дом в България имаше членове, които принадлежаха към двете изповядания, архиереите се приспособяваха към върховните, божествени властници, а частно, от време на време, във вестника си, хвърляха укори срещу протестанти и католици, за да не би „православното изпълнение“ да се съблазни и да тръгне по друг път... * * * В недрата на самата църква, преди 20 години, се зароди движение, което поиска обнова и възраждане на църквата. Прицелната точка на туй движение би свикването на църковен събор, за да се изработи нова Конституция за църквата, която да има за основа евангелието, вселенските правила и духа на времето. Владиците — духовните монархисти — не даваха дума да се каже за събор.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Искреност и смирение са нужни, да надрастем всички суеверия и предразсъдъци.
Чрез тази вяра в себе си, а не в книги, учители, институти, се достига до висшата мъдрост. Интуицията е верен ръководител по пътя на доброто. „Мъдростта е познание на Бога“. Тя стои по горе от знанието. Първото условие за достигане мъдрост е да бъдем възприемчиви като децата, отворени за всичко ново и да не стоим сляпо на своето мнение, само защото то е общоприето. Искреност и смирение са нужни, да надрастем всички суеверия и предразсъдъци. Религиозните, научните, политическите и обществените предразсъдъци, както и умственото високомерие и предвзетост, са пречки за достигане на мъдростта. Убийство върши всеки, който втълпява стари понятия и възгледи и с туй прегражда пътя за възприемане на истината, на новото. Мъдростта трябва да се постигне непосредствено чрез единение с безкрайното и чрез самоочистване. Тя не се предава чрез посредници. Истинските учители посочват само начина за самопознание и осъществяване единството с Бога.
към текста >>

Ако, обаче, ги запита за това някой любопитен скептик, те нищо не ще му кажат, защото не могат да търпят да бъдат осмивани в своите вярвания, нито пък обичат да бъдат разгласявани техните „суеверия“.
Но това не е всичко. През известни нощи цели процесии от гноми са били виждани да отиват към някое уединено храмче. Изведнъж вътрешността на храмчето (пещера) се осветява, и хората дочуват от там пеенето на религиозни химни. Щом като, обаче, някой човек проникне и влезе в него, всичко изведнъж престава и потъмнява. Ако се сприятелиш с хората, които живеят край онези места, те ще ти разкажат чудни неща за това, което те или техните родители са видели и чули. Ако, обаче, ги запита за това някой любопитен скептик, те нищо не ще му кажат, защото не могат да търпят да бъдат осмивани в своите вярвания, нито пък обичат да бъдат разгласявани техните „суеверия“. Един такъв разказ, забележителен до известна степен, е този, споменат в английското списание Окултен преглед. Той говори за опитността на две англичанки, които посетили Le petit Trianon във Версай, и които видели царицата Мария Антоанета в нейния дворец. В 1529 г. селянинът Лазар Гичнер изчезнал твърде мистериозно по планината Унтерсберг. Там той гостувал за десет дена на гномите.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Полковник de Rochas върху тоя въпрос, който той нарича „излъчване на чувствителността“, ни дава маса поразителни и, при все това, неатакуеми и от капитално значение опити, които ни връщат направо спомените за злосторничествата чрез магии на старите магьосници и вълшебници на средните векове, а това ни показва един лишен път, че и под най-странните вярвания или суеверия, доколкото те са общонародни, има почти винаги една скрита или забравена истина.
Нещо повече; за да се докаже, че оценката на тая сила не зависи от впечатлението на човека, констатирали са, че магнетизираната вода, възварена, отклонява на 20°, както и до преди възваряването, стрелката на реометъра, който, както всеки знае, е апарат, с който се измерват електрическите токове. Интересно е да се знае, дали тази жизнена сила, затворена в един предмет, остава да действа и след смъртта на магнетизатора. Не ми е известно дали са правени подобни опити. В всеки случай установено е, че и след по-вече от шест месеца, като се на- пълнят с „од“ предмети най-разнообразни, като желязо, калай, чам са къз (калофоний), восък, сяра, мрамор, запазват неизменими своите магнетически качества. XVI. Не само магнетическият флуид, така затворен, съдържа и повтаря волята на магнетизатора, но той още съдържа и представлява една част от личността на магнетизирания и особено цялата му чувствителност. Полковник de Rochas върху тоя въпрос, който той нарича „излъчване на чувствителността“, ни дава маса поразителни и, при все това, неатакуеми и от капитално значение опити, които ни връщат направо спомените за злосторничествата чрез магии на старите магьосници и вълшебници на средните векове, а това ни показва един лишен път, че и под най-странните вярвания или суеверия, доколкото те са общонародни, има почти винаги една скрита или забравена истина. Считам за излишно да припомням опитите, които са познати на всички, които са отворили поне една книга по метапсихиката. Ще трябва да се огранича с настоящето: това, което казах досега, е достатъчно да установи, че има в нас един жизнен принцип, който не е неразривно свързан с нашето тяло, който може да го напуска, който може да излиза вън от него, поне отчасти и моментално, още през самия ни живот, който може да стане видим, който притежава една, независима от нашите, мускули, сила, който може да сгъстява материята, да я моделира, организира и оживява, не само невидимо, както във виденията на нашето въображение, но като тела осезаеми и реални, чиято същина става несъзнателна, влизаща отново в нас по необясним начин. Ние видехме също, че тоя жизнен принцип може да бъде затворен в едно тяло и да остане неунищожим там, въпреки всички химически и физически средства, употребени да премахнат волята на магнетизатора и чувствителността на магнетизирания. Не е ли време да се запитаме, ако в това отношение, бидейки отделен и независим от нашето тяло, ако е неунищожим и съществуващ, например, даже в пепелта на една изгоряла книга, която го съдържа само в една минимална доза, дали този жизнен принцип няма да надживее и разлагането на нашето тяло? В отговор на тоя въпрос ние имаме, освен логиката, твърде поразителни опити на учените общества, които са се посветили на тия издирвания, проучили най-грижливо особено пет-шестстотин проявявания на умрели, контролирани от Society for Psychical Research.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Теологията на Питагора Мъчно е да се храни народа с божественото, дори може да се породи опасност от това, понеже той е преситени от предразсъдъци и суеверия.
Поради това, неговата наука е или теоретическа, или практическа. Трябва да се започва с практикуване на добродетелите: действието трябва да предхожда съзерцанието. Съзерцанието предполага пълна забрава и абстракция на земните неща. Философията, която Питагор е преподавали на слушателите и учениците си, е била екзотерична и езотерична. Първата представлявала истините чрез символи, забулвала ги и не ги показвала явно, а втората ги отбулвала и ги показвала голи на ония, чиито очи са били отворени, за да ги видят. Теологията на Питагора Мъчно е да се храни народа с божественото, дори може да се породи опасност от това, понеже той е преситени от предразсъдъци и суеверия. Нека не профанираме божествените тайни (мистериите) с разкриването им на простолюдието. Бог е дух, разсеяни във всички части на материята, която той прониква и в която присъства. Той е живот на всички живи същества. Естеството на нещата (природата) или Бог, това е едно и също. Той е първичната причина на движението в всичко, което само се движи.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В народните приказки има примесени много суеверия, и само чрез окултизма човек може да отдели зрънцето истина от суеверието В Министерския сборник са печатани приказки за явяване на умрели: напр.
Друга такава приказка е поместена в Министерския сборник, том VII, стр. 154. Има много народни приказки за явяване на умрели и пр. Разбира се, не трябва да вярваме във всичко; трябва да се отнасяме много критично. За нас мерило за истинността не са самите народни приказки и разкази. И до толкоз има вгърни елементи в народните приказки и вярвания, доколкото те се съвпадат с окултизма, а останалото е суеверие. В народните приказки има примесени много суеверия, и само чрез окултизма човек може да отдели зрънцето истина от суеверието В Министерския сборник са печатани приказки за явяване на умрели: напр. умрелият годеник се явява на годеницата си през нощта. Тая приказка е слушана в търновско. Ето едно предание, слушано в Демир-хисарско, за съдбата на убит човек2): „Когато убият некого с нож или с пушка, то около местото, дето е бил убит човекът, ноще вика върколак, трещи и прави голем смут. Той вика по имена познатите нему лица; също показва и имената на убийците“. В Министерския сборник, том XIII, стр.
към текста >>

НАГОРЕ

0.54306411743164