Търсене в текстове за 'Суеверия'

Учителите не платиха данък на псевдо-окултизма, пропит със самоизмами и суеверия.
Светлите мисли в учението не са от категорията на обикновеното човешко мислене. Изворите им са в глъбините на битието, недостижимо за човека. В реалността на битието умуването е чуждо. То не храни душата, не поддържа духът. Учителите успяха да съзрат в учението животворните истини, плод на безпределната мъдрост - копнеж през миналите векове на обикновени и просветени люде. Учителите не платиха данък на псевдо-окултизма, пропит със самоизмами и суеверия. Не се поколебаха да отминат религиозния фанатизъм и да застанат пред изворите на учението за посвещение, даряващо свобода и мир на душата и духът. Учителите доказаха със своя живот зряло отношение и просветено разбиране за пробуждане на съзнателния живот - нова и непозната страница за голямата душевност. Техните разговори и размисъл за бъднините на учението бяха пропити с увереност и сигурност, така както бяха сигурни в успеха на прилежните ученици, че ще завършат образованието и ще стъпят в живота със значително самочувствие. От опит те знаеха, че уплахата е спънка, а увереността - стъпка към възход. Увереността е онзи чудодеен фактор, който открива съдържанието на живота и вложените в него добрини, дарове за настоящето и бъдещето, прелитащо бъднините на настъпващото време.
към текста >>

3. І.18. БЪЛГАРИЯ

Настъпило е времето, човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме пътя на живота успокоен и уверен.
А това още значи - да погледне много отговорно към своята съдба. Благословението от „горе" трябва да бъде оправдано. Българин - в космически смисъл на думата е -човекът на ДУХА Оттук, съвсем не случайно България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на новото учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача да поднесат на човечеството най-високият идеал - ЛЮБОВ към БОГА. БОГОПОЗНАНИЕТО е основата на новата култура, която иде. Настъпило е времето, човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме пътя на живота успокоен и уверен. Това е Божествената привилегия на Българския народ, между който работя. Така ние от „горе" познаваме българинът, това е представата ни за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба...
към текста >>

4. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

В школата на УЧИТЕЛЯ си бяха дали среща всички души, преситени от собствена мъдрост и философия, всички души, оплетени в религиозни заблуди и пагубни суеверия, всички души, откъснати от реалността на живота, непознаващи новото учение за живота на Великите Души, носители на ожидания от векове Мир, на така търсената повсеместно Любов и на Мъдрост, даряваща умението да се познае Истината.
Никой, освен Него, не бе разбрал кои и какви са скромните работници на готовата за жътва нива. УЧИТЕЛЯТ откри и позна своите ученици. Не веднъж сме били свидетели на изказвания, с които Той разкриваше представителите на древни школи. Между нас бяха преродени: древните пророци на Израел, учениците на Христа, светилата на Александрийската школа, гадателите на Асиро - Вавилон и Халдея, философите на Елада. Българските възрожденци също така бяха заели местата си в школата. В школата на УЧИТЕЛЯ си бяха дали среща всички души, преситени от собствена мъдрост и философия, всички души, оплетени в религиозни заблуди и пагубни суеверия, всички души, откъснати от реалността на живота, непознаващи новото учение за живота на Великите Души, носители на ожидания от векове Мир, на така търсената повсеместно Любов и на Мъдрост, даряваща умението да се познае Истината. Години наред те слушаха, и ако можеха, записваха словото. Радваха се на придобитата свобода и изплащаха последиците от преживяни отклонения. Такива бяха учениците от Неговата школа. Поначало УЧИТЕЛЯТ не разкриваше прераждането на учениците си. Имаше съображения.
към текста >>

5. 6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ

Най-интересно в моя странен характер беше това, че той действаше извън кръга на всички обществени предразсъдъци, извън мрежите на всички религиозни суеверия, заблуждения и догми, как-то и извън сферата на научните хипотези и неиздържани философски системи.
В тази си възраст аз нямах още онази критичност, отнасях се към събитията в живота с буйното младежко въображение, с крайния безрезервен идеализъм - даже с една наивност, особено към всичко, което имаше известни елементи от ексцентричност. Честната ми натура не беше се срещнала още с отрицателната страна на живота. Аз вървях по тесните пътеки на идейното, умишлено бягах от широкия обикновен път на обикновения живот. Тази моя странна природа ме тласкаше да търся нещо ново, непознато, необикновено, както образа на Учителя и обществото, което Го заобикаляше. Във всяка моя крачка, предприета в живота, винаги се стремях тя да бъде резултат на будния ми ум, на нежното ми мистично сърце и могъщата ми сила на непоколебимата ми воля. Най-интересно в моя странен характер беше това, че той действаше извън кръга на всички обществени предразсъдъци, извън мрежите на всички религиозни суеверия, заблуждения и догми, как-то и извън сферата на научните хипотези и неиздържани философски системи. Аз се стремях на всяка цена душата ми да пази своята чистота - както търсещият Пърсифал - истината в живота. За постигането на моите идеали в живота, пред нищо не се спирах; моите младежки копнежи и кристален ентусиазъм постепенно се разгаряха в буен огън, със свещено чувство и с напрегната мисъл неудържимо се стремях да се изкача на високите върхове на Мъдростта и оттам да разбера дълбокия смисъл на Космичния свят на Истината. Мен не ме задоволяваше обикновената научна мисъл, нито бледата вяра на религиозния човек, нито практицизма на всекидневното човешко съзнание. Още в детските си години слушах някакви гласове, които ми нашепваха, че не трябва да живея в блатото на живота. Особено като юноша, тези гласове ме направляваха винаги към тесните пътеки на високите върхове за знание и красота и оттам да почерпя онова Божествено вдъхновение за творчество, за идеен подвиг, за разкриване на новите духовни скрижали.
към текста >>

6. 6.08. КОТВАТА

По природа аз нямах никакви религиозни суеверия, никакви обществени предразсъдъци и заблуждения.
За да ознаменувам тези духовно - мистични преживявания, които избликваха дълбоко в моето съзнание, реших да направя сред поляната, близо до палатката, една малка градинка във вид на морска котва, която употребяваха моряците, за да закрепят кораба на едно място, за да не го отвява морското течение. В тази идея влагах дълбоко символично съдържание. Тази котва направих сам, без участието на никой от моите съученици. В деня, когато очертах контурите на този велик символ, почувствах, че тази котва, в най-високото и чисто място в околностите на София, ще бъде стимул за българския народ - символ на надежда в пътя на цялото човечество към Вечното космично начало. Тази идея още по-силно се вдълбаваше в моето съзнание, тъй като знаех от Учителя, че всяко движение на физическия свят, както и всяка форма, са бразди в духовния свят, в който се заравят семената - идея за едно велико бъдеще. По природа аз нямах никакви религиозни суеверия, никакви обществени предразсъдъци и заблуждения. Душата ми представляваше като че ли някаква бяха хартия, върху която тайнствено и могъщо започва да се пише нещо велико - под могъщото влияние на моя Учител... Котвата работих няколко дни. Правех я с такова усърдие, с такава грижа и старание, като че ли извършвах някакво тайнство, което криеше в себе си дълбоки мистерии. Въжето на котвата много майсторски изопнах, а в самата котва посадих цветя с три различни цвята: бели - символ на чистота и невинност, родени от великата безсмъртна Любов, жълти - емблема на Мъдростта и на Божественото знание и най-сетне сини - изразяващи великата красота на Истината. Тези цветя символизираха трите принципа: Любов, Мъдрост и Истина - принципи, които лежаха в основата на Новото учение и което Учителят разработваше непрестанно чрез своите беседи, като по този начин пишеше страниците на новия мироглед. Това бяха трите принципа - чрез които се изразяваше вечното Слово, света на есенциите.
към текста >>

7. 6.11. Елипсата около котвата

Действително опитното поле на Учителя, обществото, общочовешкия миниатюр не трябваше да бъде смущаван от вълните на външния свят, който беше потопен в религиозни догми и суеверия, в областта на научните хипотези и теории и най-сетне - в тинята на обществените предразсъдъци.
Благодарение на своевременната намеса на Учителя, който успя да задържи юздите на моя буен темперамент, повиквайки ме настрана, като ми каза следните думи: „Не бой се, това е човекът, който ще охранява котвата от ударите на външния свят." Тази елипса беше направена също от чимове. Бяха посадени също цветя. След като Учителят ми каза, че този човек ще играе особена роля, аз се спрях. И действително, този човек игра тази роля. Казваше се Любомир Лулчев. Действително опитното поле на Учителя, обществото, общочовешкия миниатюр не трябваше да бъде смущаван от вълните на външния свят, който беше потопен в религиозни догми и суеверия, в областта на научните хипотези и теории и най-сетне - в тинята на обществените предразсъдъци. Международната обстановка, при която бяха поставени народите, се намираше под знака на културните, стопанските и политическите следвоенни противоречия. България в тази международна атмосфера преживяваше дълбока икономическа криза. Тази криза се явяваше като следствие на военните репарации, на политическата безпътица, вследствие неудачната ориентация в нейната висша политика. При тази неблагоприятна външна и вътрешна политическа и стопанска обстановка, Учителят трябваше да постави здрава броня около Своята школа, за да не бъде смущавана от обществените и политическите противоречия. За Учителя политическите етапи в историята с техните стопански системи представляваха костюми, в които народите се обличат и когато времето ги износи - се заменят с други.
към текста >>

8. 6.12. Студентският кръг

В тези чудни души бушуваше един бунт срещу старото, на което липсваше всяка жизненост, бунт срещу религиозните суеверия, срещу изкуфелите научни хипотези и теории срещу тиранията и обществените предразсъдъци.
Делничният сив и еднообразен живот не ги задоволяваше. Техните души търсеха нови простори. Както великите мореплаватели се спускаха смело в океаните, въпреки неизвестността, да търсят нови земи, така също тези души жадуваха за нещо непознато, което да им отговори на много дълбоки въпроси, които непрекъснато изпъкваха в тяхното съзнание. Тези млади хора изживяваха трагично създалата се криза почти във всички области на живота, особено след Първата световна война. На първо място - стояха острите социални проблеми, на второ - духовната безпътица, на трето място - кризата в науката, в изкуството, те чувстваха залеза на един свят, който умираше от собствените си противоречия. В тези чудни души бушуваше един бунт срещу старото, на което липсваше всяка жизненост, бунт срещу религиозните суеверия, срещу изкуфелите научни хипотези и теории срещу тиранията и обществените предразсъдъци. Тези хора се стремяха към създаване на един нов мироглед. Това бяха допирните точки, които свързваха душите им с големия и непознат духовен образ на Учителя. Те чакаха със свещен трепет този духовен гигант да отвори дверите на своята школа и да чуят неизказаното дотогава слово, пътя, по който ще се осъществят дълбоките им копнежи и възвишени идеали, които се зараждаха дълбоко в техните души. Годината 1922, през която се тури началото на Изгрева, беше също така важна като начало и на Школата на Учителя. До тази година Учителят държеше своите беседи в малката бяла къщичка на ул.
към текста >>

9. 6.15. Космичната вълна на любовта

Неговото кристално чисто сърце, където липсваха всякакви примеси от религиозни суеверия, догми и заблуждения, привличаше магически душите към Себе си.
По възпитание и образование тя се е школувала в един католически пансион. Езиците й се поддаваха много и знаеше няколко модерни европейски езици. По характер беше много чувствителна, крайно самостоятелна, упорита, с изискана интелигентност. Тя имаше много голям интерес към идеите на Учителя, към новите начала, които влизаха в живота, които Учителят постепенно разкриваше в Своите беседи. Величието на Учителя се изразяваше в онази могъща духовна природа на Неговия характер, където се чувстваше ритъма на космичния пулс. Неговото кристално чисто сърце, където липсваха всякакви примеси от религиозни суеверия, догми и заблуждения, привличаше магически душите към Себе си. Мъчно човек може да направи вътрешен контакт с Него, ако няма онази голяма преданост и мистичен копнеж към тази чистота, която беше най-реалната връзка с мистичния свят, в който Той живееше. Магдалена често започна да прави посещение на Учителя заедно с мен. Тя в Неговото присъствие усещаше дълбоко кристалните извори на мистичната чистота. Тя изпита трепетите на онова Висше Целомъдрие към Първата причина, към Космичното начало, чийто представител реално се изрази чрез присъствието на Учителя. Той владееше всички тези вътрешни Космични сили и по пътя на въздействието упражняваше колосално влияние не само върху нейното съзнание, но и върху мен.
към текста >>

10. 6.19. Край на първото действие

След разчистването на астралния свят от вековните религиозни заблуждения, суеверия, догми и ритуали, човечеството трябваше да дойде в топлите мистични извори, които го поставяха в досег с напредналите същества на подсъзнанието.
Той с благоговения чувстваше могъществото на великия Мъдрец, който не само знаеше законите на Живата Разумна Природа, но можеше да работи с тях върху душите, сърцата и умовете на хората. Духовната група, след като замина един от големите ми приятели Георги Марков, беше заменена с новата окултна и интелектуална група. Вещото око на Учителя не само бдеше, но и откриваше пътя на посвещението. Тези процеси, които ставаха около Него в различните малки ядра, служеха като подкваса за идейно - мистичното раздвижване на цялото общество около Учителя. Новият екран, който се създаде чрез новата сформирована група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно посвещение на цялото братство. След разчистването на астралния свят от вековните религиозни заблуждения, суеверия, догми и ритуали, човечеството трябваше да дойде в топлите мистични извори, които го поставяха в досег с напредналите същества на подсъзнанието. Всички тези големи процеси на това важно посвещение на ученика с принципа на Любовта ние го разгледахме подробно в книгата „Новата култура в ерата на Водолея" в раздела „Учителят и Школата", която излезе под печат в Париж през 1963 г. Сега ще спрем специално нашето внимание върху интелектуалния екран, чрез който Учителят ще събори гордостта на змията, ще разгони всички мъгли в интелектуалния свят, произтичащи от неосведомеността и от разните лъжливи теории на лявото посвещение. С други думи, това ще рече - да се пречисти менталното тяло, което ще излезе из областта на свръхсъзнанието, където по пътя на смирението човешкият ум ще разбере великата архитектоника на Битието. Ученикът ще разбере, че едничкият източник на знания - това е високият връх на Мъдростта. При това второ посвещение ще се роди и човешкото съзнание, Синът на Мъдростта, който ще разкрие дълбоките закони, които направляват целокупния живот, животът на живата разумна природа.
към текста >>

11. 6.20. Международната обстановка и България

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Не от някакви убеждения, но повече от един страх и религиозни суеверия, търпяха Школата на Учителя.
При тази тежка и непоносима политическа атмосфера Учителят продължаваше неотклонно Своите опити, които извършваше чрез учениците Си в Школата. Ние само бегло даваме контурите на международната обстановка и вътрешнополитическото положение на България, за да разберем при каква обстановка Учителят пущаше корените на Новото учение всред българския народ. Въпреки тази обстановка, държавната власт, в лицето на Обществената безопасност, гледаше не само с едно недоверие към учението, но и търсеше начин, разбира се под давлението на духовенството, да руши онова, което Учителят изграждаше в съзнанието на българския народ. Десетки пъти Учителят биваше викан в Обществена безопасност, т.е. в Дирекцията на полицията, където винаги съм Го придружавал. Не от някакви убеждения, но повече от един страх и религиозни суеверия, търпяха Школата на Учителя. Може би над десет пъти Учителят е ходил в Обществена безопасност, където е бил разпитван от полицията по доноси и обвинения срещу Неговата дейност. Той е давал там показания и там има такива Негови показания около 300 страници. Това е един много важен материал - идеологичен. Той е говорел за ролята на държавата, за ролята на духовенството и църквата, за армията, за училището и е отговарял на всевъзможни въпроси. Най-интересното е, че тези материали бяха прибрани от комунистите, които на 9.IХ.
към текста >>

12. 43. ВЯРАТА НА ПРОСТИТЕ И ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ

ТОМ 5

Дали това бяха суеверия или не знам, но Учителят по този въпрос не веднъж е говорил.
А този закон е закон за окултният ученик и за него неведнъж сме говорили. Но имах и други неразрешени въпроси. Ами защо учените не вярват в Бога, не вярват в учението, но вярват в разни ясновидци, врачувания и не знам какви си още неща. В Бога не вярват, но в такива неща вярват. По това време на Изгрева всички без изключение се опитваха да врачуват, да гледат на кафе, да предсказват и смятаха, че това е в реда на нещата. Дали това бяха суеверия или не знам, но Учителят по този въпрос не веднъж е говорил. Казвал е: „Има даже учени хора в Българи и другаде, които в Бога не вярват, но в магия вярват, във врачувания и в кафе вярват. Аз наричам това развращение на човешките чувства". При мен дълги години приех една приятелка на име Надка, която беше добра ясновидка и гледаше на кафе. Що народ идваше у дома, но тя беше много точна, изненадваше всички и учудваше всички със своето пророчество. Аз се движех тогава с нея в онези години на големи изпитания през 1957-1958 г., когато Борис Николов беше задържан в затвора заради неразбориите на Изгрева.
към текста >>

13. 192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ

ТОМ 5

От всичко изложено до тук се вижда, Господин Министре, че учението на Петър Дънов е една опасна религиозна секта; която се стреми да подбие християнството и да повърне обществото към езическите суеверия.
Когато предприех дозйанието, г-жа генерал Стоянова (съпруга на адютанта на Н.В.Ц.) поиска по телефона да не извиквам Дънов в градоначалството, понеже било унизително за него. Това, разбира се, не уважих и г-жа генерал Стоянова ми изказа съжалението си. Яви се след това лично при мене г-жа генерал Неделкова, която също се застъпи за Дънов и искаше да не се води никакво дознание по това. Взимайки пред вид горното, в съгласие с г. столичния Комендант, забраних на Дънов да държи публично проповедите си и му съставих акт за държаните до сега събрания, без разрешение. От всичко изложено до тук се вижда, Господин Министре, че учението на Петър Дънов е една опасна религиозна секта; която се стреми да подбие християнството и да повърне обществото към езическите суеверия. С това учение ни се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на 11-то българско царство, ето защо, аз съм на мнение, да се разучи всестранно цялото учение и досегашната дейност на Петър Дънов от компетентните власти и, ако действително се установи, че тя е една пакостна религиозна секта, да се вземат мерки на време и се парализира по-нататъшното й разпространяване. На мнение съм още, докато стане това Дънов да бъде интерниран в родния му град Варна." Градонач. (п.) Свинаров секр. (п.) Пенов Горният рапорт е изпратен до Радославов, тогава министър на Външните работи и Изповеданията и управляващ министерството на Вътрешните работи и Народното здраве. Той е написан въз основа на дознанието, извършено на 11 юли с.г.
към текста >>

14. 09 - 293. КИРИЛ СТАРЕЙШИНСКИ

ТОМ 10

" - „Остави тия суеверия, тия заблуждения", казал министърът.
Един ден строили всички и Югов попитал: „Има ли някой да се оплаче нещо или нещо да запита? " Никой не се обадил. Тогава Старейшински излязъл две крачки напред и казал: „Другарю министър- председател, мога ли да попитам нещо? " - „Да, може." - „На мене не ми е ясно аз защо съм тук. Затуй ли, че аз виждам неща, които другите не виждат? " - „Остави тия суеверия, тия заблуждения", казал министърът. - „Това не е суеверие", отговорил Старейшински. „Че действително е така, ще ви кажа следното, за да се уверите. Вие на тръгване от София оставихте жена си малко болна. Пътувахте с кола N ... Сега на връщане от тук на километър... ще ви се развали колата. След малко ще мине камион.
към текста >>

15. Наряди за 1947 г.

ТОМ 12

Всички стари понятия, всички стари разбирания на хората, всички кумири, предразсъдъци и суеверия, които човек си е създал при своето отклонение от Божествения път, почват да се рушат.
Обаче Разумната Природа, която не търпи никакъв застой, има един начин да го извади от това статично положение. От Великия, Вечния Източник на живота идва един нов Божествен потик, една нова вълна. Тя подема човека на своите плещи и го издига в един по-висок, в един по-съвършен свят. В този свят за него се разкриват нови, необятни възможности. Когато тази вълна почне да действува, под нейния напор втвърдените форми на стария живот почват да се разпадат, настават движения, борби, катаклизми във всички области на живота. Всички стари понятия, всички стари разбирания на хората, всички кумири, предразсъдъци и суеверия, които човек си е създал при своето отклонение от Божествения път, почват да се рушат. Кой предизвиква всичко това? - Новото, което иде. В началото на една нова култура винаги един Божествен Пратеник, един Велик Учител идва. Той носи Словото на живота. Чрез езика на един народ Той може да даде конкретен словесен израз на онова велико богатство, което иде от Божествения свят.
към текста >>

16. Наряди за 1948 г.

ТОМ 12

Не говорим за суеверията и заблужденията на миналото, а за живата вяра, която свързва човека с Бога.
Или както казва Учителят: „Любовта почва да действува в живота." Човек е в предверието на една нова култура, не на ума, а на сърцето, където предстои да изучава нова наука, да развива нови сили и способности, да дойде до едно ново познание за Вечния. За идването на тази култура работи Учителят. За нея работят всички напреднали същества. За нея работят учениците на Божествената школа. Малкият Божествен потик работи вече отвътре - Вярата се възражда. Не говорим за суеверията и заблужденията на миналото, а за живата вяра, която свързва човека с Бога. Вярата, като сила на човешката душа, чрез която той преодолява мъчнотиите и разрешава задачите на живота. Интересно е, че днес много от най-издигнатите представители на човечеството се възвръщат към вярата, докато народът в известни свои слоеве се обезверява. Днес видни хора на мисълта, науката, изкуството навлизат в нови области на живота и знанието отвъд видимото, конкретното и там намират разрешението на много задачи, неразрешими досега за човека. Любовта вече действува като потик в душата и тя се отваря за живота. Новата мисъл, новите чувства разтапят преградите на личния живот, прехвърлят пространството и свързват душите.
към текста >>

17. Наряди за 1949 г.

ТОМ 12

Днес не е лесно да се говори на хората за Божественото учение, защото те още носят предразсъдъците, суеверията и заблужденията на миналото, подобни на джунгли, в които човек се е загубил и не може да намери своя път.
VI. 1949г. Изгрев - София 6) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Като чествуваме днес паметта на нашия обичен Учител, ние искаме да споделим с вас някои мисли върху учението, което Той донесе на света. Преди да отвори Божествената школа, Учителят дълго време проучава българина, респективно човека. В своите пътувания Той прави научни изследвания, за да види докъде е достигнал човек в своето развитие, какво е усвоил от Божественото знание, какво му се е преподавало в миналото и къде се спъва сега в своя път. Учителят слезе в нашия свят, за да види условията, при които се намираме, да ни помогне, да ни подаде ръка и да ни изведе в един по-висок свят. Днес не е лесно да се говори на хората за Божественото учение, защото те още носят предразсъдъците, суеверията и заблужденията на миналото, подобни на джунгли, в които човек се е загубил и не може да намери своя път. Като се говори за Божественото учение, хората се стремят да го подведат към някоя от познатите тям религиозни, философски или социални системи - статични системи на миналото. С това те прекъсват живата връзка, която именно Божественото учение установява между човешката душа и нейния Първоизточник. Има едно единно и неделимо знание, което иде от Великото Разумно Начало. То не принадлежи на никоя църква или общество, на никой учен или философ. Това е Божественото знание, знанието на Разумния живот - велико и необятно.
към текста >>

18. 22. НАРЯДИ И ПОСЛАНИЯ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ - ЗА ПРОЛЕТТА 1965 ГОДИНА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Учителят трябваше да отстранява от пътя на човека много препятствия, наследство от миналото - остарели представи, понятия, вярвания, всевъзможни суеверия и предразсъдъци, желания и навици на много поколения, осветени от традицията.
Учителят не пишеше - Той говореше. Той избра беседата, най-трудният вид словесно творчество. Беседата е разговор с душите, вникване в техния интимен живот. Тя изисква непосредствен контакт с човека, съвършено интуитивно прозрение, дълбоко познаване на човешката душа - нейните сили, дарби, способности и нейните възможности. Беседата изисква дълбоко познаване и разбиране законите на живота. Учителят трябваше да отстранява от пътя на човека много препятствия, наследство от миналото - остарели представи, понятия, вярвания, всевъзможни суеверия и предразсъдъци, желания и навици на много поколения, осветени от традицията. Тук Той срещаше голямо противодействие и изнесе една наистина епична борба, извърши една голяма работа. Учителят е държал повече от 5000 беседи и лекции, оригинални, неповтарящи се. В тях е дадено знание за всички области на живота. Това е огромна творческа работа. Учителят е засегнал почти всички религиозни и философски въпроси на нашето време.
към текста >>

19. 2) Второ тефтерче

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Като се изпразни човек от всички суеверия и пр., всички човешки недостатъци, ще остане само Божественото.
Свободен е човек само когато се движи между две точки - той е свободен. Движи ли се между три - той не е свободен (фиг. 2). Ако имаш един приятел, една жена - свободен си - но имаш ли повече, не си свободен. Нашите страдания се дължат на най-дребнава причина. Кажете например някоя дума... В нищото се създават условия за творчество. Като се изпразни човек от всички суеверия и пр., всички човешки недостатъци, ще остане само Божественото. Музиката - това е една разумна връзка в Духа. „Каквото в живота ми се случи, то е за добро" - това е музика, една хармонична мисъл. Всеки човек, който е музикален, у него има стремеж към добро. Човек трябва да бъде музикален, за да се поддържа в душата му оня свещен огън - стремежа към Бога. Ще имаш само един приятел!
към текста >>

20. 28. Разговор с Учителя на полянката на Езерото на чистотата на 1.VIII.1932 г.

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Суеверията са неща недоучени.
Можеш да вържеш камъка с конец, да закачиш другия край на конеца и да движиш камъка с мисълта си. Също така е възможна и левитацията. Можеш да се вдигнеш във въздуха. Там трябва концентриране на мисълта. Когато човек знае, идва до знанието, а когато не знае, идва до суеверието. Суеверията са неща недоучени. А при вярата няма изключения. Вяра е като вярваш, че нещата ще станат така, както Бог е определил и другояче не могат да станат. И ти няма да туряш никакъв свой план. Ти ще туриш вярата, че ще стане с тебе така, както е определено. Определено е колко висок ще станеш, колко дълги ще бъдат краката ти, нито един милиметър няма да станат по-дълги.
към текста >>

21. 9. Разговор с Учителя на полянката над Езерото на Чистотата на 1.VIII.1932 г.

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Суеверията са неща недоучени, а пък при вярата няма изключение.
Това, което казах за камъните, е още встъпление, най-малкото встъпление. Можеш да вържеш камъка с конец, да закачиш другия край на конеца и да движиш камъка с мисълта си. Също така е възможна и левитацията: можеш да се дигнеш на въздуха. Там трябва концентриране на мисълта. Когато човек знае, идва до знанието, а когато не знае, идва до суеверието. Суеверията са неща недоучени, а пък при вярата няма изключение. Вярата е като вярваш, че нещата ще станат така, както Бог е определил и другояче не могат да станат. И ти няма да туриш никакъв свой план. Ти ще туриш вярата, че ще стане с тебе така, както е определено. Определено е колко висок ще станеш, колко дълги ще бъдат краката ти - нито един милиметър няма да станат по- дълги. После, определено е колко ще ядеш - нито един грам повече няма да ядеш.
към текста >>

22. 73. Елена Андреева за Учителя. 73.2. „Аз няма да оставя гроб

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Но сега мога да разбера колко правдив и далновиден беше Той, като казваше: „Няма да оставя гроб." Именно - защото знаеше, че гробовете са свърталище на суеверия, каквито Той по никакъв начин не искаше да подхранва.
Когато се натрупа повече земя, повече пръст, тънките и несигурно поставени дъски се поддадоха, изпочупиха, пръстта е хлътнала докрай. Ние, присъствуващите, чухме именно тоя страхотен шум от страна на гроба, който даде основание да се мисли, че е станало „чудото на възкресението". Днес се говори за изваждането на тялото на Учителя от земята и за даването на мястото на Учителя на японската легация. Никак не мога да се съглася, че това трябва да стане, че се прави страшно кощунство с тялото на един много заслужил българин, което има характер на предизвикателство към националната ни карма. Като имам пред вид обаче думите на нашия Учител, това, което съм видяла около Него, мога да кажа, че Той не може да се търси в някакви си чудеса, дори от това на „възкресение", за каквото се говори от някои суеверни приятели. Но сега мога да разбера колко правдив и далновиден беше Той, като казваше: „Няма да оставя гроб." Именно - защото знаеше, че гробовете са свърталище на суеверия, каквито Той по никакъв начин не искаше да подхранва. Всичко в Него беше просто и естествено, като самия живот. И точно това беше Неговото величие. (За спомените на Елена Андреева вж. „Изгревът" том I, с. 520-613 и том IX, с. 3-824.
към текста >>

23. 12. Медицина и окултизъм

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

Цяла истина е, че в окултизма са зачислени плеяда от нашенски и чуждестранни легенди, суеверия и панаирджийски мошеничества.
99, 30.IX.1934 г., с. 3) Като не противоречи на биологическите констатации, като не отхвърля нито постиженията, нито значението на медицината, окултизмът доразвива, задълбочава мисълта на лекаря и го насърчава да търси други кръгозори за своето изкуство - не по-малко научни, макар и понякога профанирани от несведущи или шарлатани. Изходната точка на окултизма е доказаният по неговите начини факт за първичното съществуване на съзнателната централна единица психичност - душата. Точно това, което анатомията, хистологията, патологията и терапията в официалната медицина напразно търсят с микроскоп и което мълчаливо отхвърлят. Окултизмът намира това, което официалната медицина - не безнаказано - е изгубила. Цяла истина е, че в окултизма са зачислени плеяда от нашенски и чуждестранни легенди, суеверия и панаирджийски мошеничества. Но и зад тия не винаги заслужаващи усмивка прояви остава грамадната област от психичност, чието проучване заслужава пълното внимание на най-сериозния учен. Колко много ние сме научили в сравнение с нашите прадеди! А още колко много ще има тепърва да се проучва! И чудно ли е, че тъй често, точно пионерите на новото, по-далечното, са били считани на времето си за ненаучни фантазьори? Една нова одухотворяваща вълна се навдига във всички области на живота, науката и изкуството.
към текста >>

24. 1. Чистотата

Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене.
Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото. Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко - ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат. Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене. И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм - не е важно в коя от школите му - може да даде истинските здрави методи за духовното чистене.
към текста >>

25. 21. Сфера на Сатурна

Със своята безпощадна критика на всички „суеверия” и „заблуди”, със своя акт на самоотричане от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена изповед, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан”, със своята проповед за прост, трудов и природо-съобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа, Толстой от всички най-ярко представя в наши дни духа на древния Предтеча.
Макар че аз се позовах на образи из древността като този на Диогена и Йоана Кръстителя, за да извикам известни асоциации и да съкратя по тоя начин едно дълго и схематично описание на Сатурновата сфера, бих могъл, обаче, да насоча вниманието на читателя към по-съвременни образи и явления. Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око”, нека прочете например „Залезът на Запада” от Шпенглера. Само един зрял син на Сатурна, който има око за целия оня органически цикъл на развой, през който преминава всичко в живота — от най-дребния растителен организъм до сложния организъм на една култура, може да дойде до такива пророчески прозрения за съдбините на човечеството, до които идва този философ. Ще припомня само бегло, каква роля играят във философията на Шпенглера идеята за „хронологическото време” и „съдбата” - две типични идеи свързани с древния бог на времето и съдбата - Хроноса, гръцкото име на Сатурна. Който пък иска да схване, как се проявява сатурновия дух в областта на обществения живот, религията и морала, нека чете Толстоя. Със своята безпощадна критика на всички „суеверия” и „заблуди”, със своя акт на самоотричане от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена изповед, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан”, със своята проповед за прост, трудов и природо-съобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа, Толстой от всички най-ярко представя в наши дни духа на древния Предтеча. И може да се каже, че не само учението на този велик славянин, но и всички учения за ненасилието, всички учения за прост, нравствен, трезв, природосъобразен живот се развиват под знака на Предтечата. Ала трагизмът на всички предтечи е този, че те водят само до пустинята на очищението. Големи са предтечите, най-големи измежду „родените от жена”, ала по-малки от „най-малките в Царството Божие”. Затова сам Йоан, узнал за Христа, пратеник от Царството Божие, казва: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам”. Разбира се, всичко това трябва да се преживее като вътрешни състояния, да се опита в неговите дълбочини, за да се открие психологичния му смисъл.
към текста >>

26. 26. Луната в земеделието и градинарството

За съвременните учени те са чисто и просто „суеверия”, които не заслужават да бъдат разглеждани, освен като „остатъци на едно преднаучно съзнание”.
Популярни сами себе си, те са предназначени за широките маси и гонят чисто практични цели. Както и да е, но тези правила са облечени в астрологична форма и, следователно, са свързани с теорията и практиката на тая древна наука. Рече ли човек да ги разгледа, още при пръв поглед ще констатира, че това са скъдни остатъци от един отрасъл на древната приложна астрология, който би могъл да се нарече „стопанска астрология”. Ясно е, че в ония далечни времена на миналото, когато астрологията е била не само предсказвателна наука, а и всеобщ мироглед, този отрасъл ще да е бил подробно разработен. От него са останали, спастрени от традицията, някои и други правила, които и днес още се спазват тук-таме от народа, както се пазят обичаите на миналото, езическите поверия и пр. За съвременните учени те са чисто и просто „суеверия”, които не заслужават да бъдат разглеждани, освен като „остатъци на едно преднаучно съзнание”. Нека, обаче, оставим тоя въпрос настрана и да разгледаме съдържанието на тия правила. Във всички тях се взима под внимание един единствен астрологичен фактор - Луната. Всичко се върти все около нея: държи се сметка, затова, пълни ли се тя или се празни, в кой знак от зодиака се намира, дали е под или над хоризонта. Може да се каже, че тези три неща изчерпват цялото съдържание на упътванията, които дава „астрологичният календар”. С оглед на това се определя, кое кога да се сее и посажда, за да се добие най-много и най-добър плод.
към текста >>

Ако се освободим от предразсъдъка да смятаме за суеверия тия прости емпирични правила, които засега се срещат само в популярните астрологични календари и се заловим да ги проверим най-добросъвестно в земеделската и градинарска практика, ако ги вмъкнем, с една реч, в опитните станции като обект за систематични статистични проучвания, тогава много от тия правила ще се окажат негли ценни монети, изпоцапани и потъмнели от времето, с полуизтрити надписи, но направени от чисто старо злато.
Интересни са наблюденията, които са правени във връзка, например, със сеченето на дървета, предназначени за строителен материал. Оказва се, че дърветата, отсечени при пълнолуние, трудно съхнат и дори по някой път бързо загниват. Напротив, материалът от дървета, които са сечени няколко дни преди новолуние или при новолуние, съхне добре и незагнива. Това е, без съмнение, във връзка с циркулацията на соковете в растенията, която е подчинена на Луната, то са подчинени на нея и всички ритмични процеси в природата, в това число и приливите и отливите. Но в тази статия аз няма да се спирам върху астрологичното обяснение на тия явления, защото тя има за цел да засегне само бегло въпроса за ролята, която играе Луната в стопанския живот на народа, а също и да наведе читателя на мисълта, че областта на приложната астрология открива широко поле за експерименти. Ако се освободим от предразсъдъка да смятаме за суеверия тия прости емпирични правила, които засега се срещат само в популярните астрологични календари и се заловим да ги проверим най-добросъвестно в земеделската и градинарска практика, ако ги вмъкнем, с една реч, в опитните станции като обект за систематични статистични проучвания, тогава много от тия правила ще се окажат негли ценни монети, изпоцапани и потъмнели от времето, с полуизтрити надписи, но направени от чисто старо злато. Това старо злато за нас е ценно, то е което ни интересува и ако го вложим в съкровищницата на съвременното знание, ще изгубим ли нещо? г.
към текста >>

27. 28. Сфера на Урана

Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото.
За да резюмирам влиянието на Урана върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото пo-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние, или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света „урановата вълна”, констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна не преходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и „невидимо” естество на човека и света, постави в друго осветление проблемата за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Цялата негова археологическа работа изобщо се развива под знака на низходящия възел на Урана, който се намира в Стрелеца - знак на отвлечената философска мисъл, на религията и етиката. В низходящия възел на Урана, където се чува „последната дума” на едно минало, Уран действува пасивно. Затова в окултизма, както и в археологията, сравнителното проучване на религията и митологията, които получиха особен разцвет по същото време, когато се разрасна и окултизмът, ние имаме едно възсъздаване на миналото, един синтез на ония религиозни, философски и научни ценности, които то създаде. Макар окултизмът да упражни мощно влияние върху съвременната мисъл, макар да допринесе твърде много за превъзмогване на материалистичния мироглед, макар да раздвижи материалистичната научна мисъл, макар да измени умонастроението на мнозина учени и да навлезе чрез ред проблеми в официалната наука, той все пак не може да се нарече носител на новото в света. Новото иде от другаде.
към текста >>

28. 29. Сфера на Урана Из „Пътя на звездата”

Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото.
За да резюмирам влиянието на Урана върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им стремеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние, или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света „урановата вълна”, констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известна смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна не преходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и „невидимо” естество на човека и света, постави в друго осветление проблемата за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Новото иде от другаде. То изхожда като една мощна вълна от космичния център на живота. То е така мощно, че прониква цялото естество на човека, прониква цялата земя и всичко, което живее на нея. То разтърсва издъно народи, общества, с техните религии, морал, семейни отношения, социални и политически схващания. То изважда на показ всичко дълбоко потаено от миналото - и добро и зло.
към текста >>

29. 30. Сфера на Нептун

Със своите доказателства, че има „задгробен мир”, че има „отвъден свят”, в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм, И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица „метапсихични” явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещото развитие на човечеството.
Многократните проверки от непредубедени учени в разни страни потвърдиха по един недвусмислен начин истинността на спиритичните явления. И ако спиритичната теория за обясняване на тия явления все още можеше да се оспорва, то фактите, които лежаха в нейната основа, не можеха повече да се отхвърлят. Резултат от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните „непревземаеми” крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма — един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията. Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха метапсихиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. Със своите доказателства, че има „задгробен мир”, че има „отвъден свят”, в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм, И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица „метапсихични” явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещото развитие на човечеството. Прозорливият читател лесно ще схване „нептуновия” характер на тази нова религия: копнежът към „отвъдното”, към света наобезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор —това са все нептунови прояви. Роден при един съвпад на Нептуна със Сатурна в знака Водолей — една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на „великия Вълшебник”. Неговите научни инструменти—медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние - в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти. Така че в оня комплекс от психични сили и способности, които характеризират медиума, покрай Луиата и Уран, най-силно участие взема Нептун. Да минем сега към социализма, респективно комунизма и болшевизма.
към текста >>

30. 37. Животът на старозаветните – ІІ

Те насаждат у народа хиляди заблуди и суеверия, за да удържат на всяка цена свещеническата власт.
Сент Ив се спира преди всичко надълго и нашироко върху историята на така наречения цикъл на Рама, цикъл на Овена или Агнеца (Ram на стар келтски език значи Овен). Рама - това е велик религиозен и социален реформатор, бележит военачалник и водач на народи (Овен!) от келтски произход. Той се ражда в едно време, когато в неговата родина цари пълно религиозно, нравствено и социално безначалие. Жреческият институт на друидесите (жени-жрици: жертвоприносителки, ясновидки и пророчици, обладателки на магията и лечителки) се намира в упадък. Тия жрици, от верни тълкувателки на Божия Закон, се превръщате извратителки на Истината. Те насаждат у народа хиляди заблуди и суеверия, за да удържат на всяка цена свещеническата власт. Но най-страшното от суеверията, поддържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било принасянето на човешки жертви. Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите”, то е опустошавало цвета на келтската младеж - юноши и млади мъже, предимно храбри воини. Рама, младдруид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит - той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй. Опитът му по ред причини не успява. Рама бива изправен пред алтернативата: или да подигне гражданска война или да се обрече на доброволно заточение.
към текста >>

Но най-страшното от суеверията, поддържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било принасянето на човешки жертви.
Рама - това е велик религиозен и социален реформатор, бележит военачалник и водач на народи (Овен!) от келтски произход. Той се ражда в едно време, когато в неговата родина цари пълно религиозно, нравствено и социално безначалие. Жреческият институт на друидесите (жени-жрици: жертвоприносителки, ясновидки и пророчици, обладателки на магията и лечителки) се намира в упадък. Тия жрици, от верни тълкувателки на Божия Закон, се превръщате извратителки на Истината. Те насаждат у народа хиляди заблуди и суеверия, за да удържат на всяка цена свещеническата власт. Но най-страшното от суеверията, поддържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било принасянето на човешки жертви. Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите”, то е опустошавало цвета на келтската младеж - юноши и млади мъже, предимно храбри воини. Рама, младдруид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит - той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй. Опитът му по ред причини не успява. Рама бива изправен пред алтернативата: или да подигне гражданска война или да се обрече на доброволно заточение. Той избира последното.
към текста >>

31. 1. Астрологията в миналото и днес

ПЕТЪР МАНЕВ

Когато веднъж астрономът Халей е изказал своето учудване пред Нютона от това, че един такъв светъл ум като него може да се занимава със суеверия като астрологията, Нютон му е отговорил просто; „Разликата между мен и Вас, сър, е тая, че аз съм се занимавал с въпроса”.
Ние нямаме намерение да споменаваме имената на всички, които днес работят в областта на астрологията. Нито пък бихме могли да направим това, защото „много от нашите най-големи хора в интелектуалната област са се занимавали с астрология, но най-вече повечето от тях никога не са се изказвали върху това, от страх да не бъдат поставени на едно стъпало с шарлатаните в тая област - така наречените звездобройци и гадатели” (Проф. Макс Мюлер) и защото това положение не се е изменило много и до наши дни. Но независимо от това, ние охотно ще се съгласим, че мнозинството учени днес са на друго мнение. Обяснението на тоя факт е дадено още от Нютона. Когато веднъж астрономът Халей е изказал своето учудване пред Нютона от това, че един такъв светъл ум като него може да се занимава със суеверия като астрологията, Нютон му е отговорил просто; „Разликата между мен и Вас, сър, е тая, че аз съм се занимавал с въпроса”. А и всеки, който си даде труд да опита астрологическите принципи на практика, се убеждава, че наистина привържениците са прекалили, когато са вярвали или си давали вид, че притежават ключовете на езотерическата астрология, но че и противниците са отишли в друга крайност, като са отрекли всякаква стойност на астрологическата традиция. На всеки случай, най-добре подготвените и най-критични автори, включително тия, които още не са наклонни да признаят астрологията като пълноправна наука - Синдбад, д-р Вайс, Кльоклер - са единодушни в твърдението си, че „милионократната статистика" (Синдбад - д-р Вайс) е установила едно безспорно ядро истина в астрологическата традиция. Крайно предпазливият фон Кльоклер, резюмирайки изводите от своите статистични изследвания върху астрологическата прогноза, казва следното в своята „Астрология, като опитна наука” (1927 г), снабдена с предговор и издадена от проф. Ханс Дриш: Няколко основи на астрологическото предсказание трябва да се разглеждат като статистично осигурени (транзити); при интензивна комбинация на тия осигурени елементи е дадена възможността за една продължителна прогноза, която определя типичното в събитията вярно по време, която, обаче, не може да каже нищо безусловно сигурно по отношение тежестта на събитията и която не обхваща също всички събития на живота без остатък”. Тия обстоятелства дават право да се мисли, че имаме работа с една естествено научна област, която понастоящем няма право на гражданство поради това, че ние сме изгубили и още не сме успели да възстановим всичките и закони.
към текста >>

32. 8. ЛУНАТА

Иван Антонов

Всички видове религиозни течения и общества, отличаващи се с всевъзможни суеверия, отричащи науката и надяващи се на съвършенство и спасение по чудо, са създадени от люде, в чиито хороскопи Луната и Юпитер са в дисхармония.
Когато сам Юпитер има преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, тогава при хармоничното му съчетание с Луната се придобиват Юпитеровите дарби и способности и добродетели в най-голямата им пълнота и в най-висшата им степен на проява. Когато, обаче, Юпитер има преобладаващи дисхармонични съчетания със злосторниците, в такъв случай Юпитеровите дарби и способности се придобиват в много по-малка и по-слаба форма. ЛУНАТА в опозиция, квадрат или полуквадрат с ЮПИТЕР Според силата на дисхармонията на Луната и Юпитер въображението е повече или no-малко неправилно развито, неправилно възприема идеите и замислите на висшите светове, поради което човек има неправилна представа за нещата и явленията в природата и живота. Такъв човек си въобразява, че всичко знае и разбира най-добре, че другите трябва да се ръководят от него, че само той може да направи най-хубавите неща. Силата на дисхармонията между Луната и Юпитер определя силата и трайността на човешката гордост, на човешкото тщеславие, на суеверието, фанатизма, преувеличаването, самохвалството, лъже вярата в несъществуващи чудеса и явления, вярването, че може да се постигне без разумни усилия, без ученичество и работа познание, сила и съвършенство. Всички видове религиозни течения и общества, отличаващи се с всевъзможни суеверия, отричащи науката и надяващи се на съвършенство и спасение по чудо, са създадени от люде, в чиито хороскопи Луната и Юпитер са в дисхармония. Всички религиозни учения, отличаващи се с празнодумство и обещаващи чудотворни постижения без работа, са рожба на такива умове. Накъсо казано, всички възможни изопачения, заблуждения и лекомислия в областта на религиозните схващания и разбирания са родени от умовете на люде, в чиито хороскопи има дисхармония между Луната и Юпитер, а и самият Юпитер има преобладаващи дисхармонии от злосторниците. В последният случай отрицателните качества са проявени в най-силна форма. Когато Луната е дисхармонично съчетана с Юпитер, но Юпитер получава преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, тогава дисхармоничното влияние на Юпитер върху Луната не е така силно и вредно. Заблудите на такъв човек в религията няма да бъдат така големи и гореказаните качества няма да са много силни в отрицателно отношение.
към текста >>

33. 6. УЧИТЕЛЯТ И ЗНАКЪТ НА ВОДОЛЕЯ

Учителят дойде на земята в епохата на Водолея, за да освободи индивидите, обществата, народите и човечеството от всички техни идоли, от всички техни фетиши и от религиозните им суеверия, които бяха оковавали чистата човешка мисъл в продължение на столетия.
6. УЧИТЕЛЯТ И ЗНАКЪТ НА ВОДОЛЕЯ Ние ще изложим главните линии на етичните схващания на епохата на Водолея, така както Учителят ги завеща на света чрез Своето слово, чрез Своя живот и чрез Своята дейност на физическия свят. Учителят дойде на земята в епохата на Водолея, за да освободи индивидите, обществата, народите и човечеството от всички техни идоли, от всички техни фетиши и от религиозните им суеверия, които бяха оковавали чистата човешка мисъл в продължение на столетия. Той казва: „Не се съмнявайте никога в Божественото, което е във Вас. Имайте доверие във вашето сърце, което е на своето място, във вашия ум, в който са написани законите на живата природа и не разчитайте на никого да ви спасява. Разчитайте само на вас самите; ние можем да живеем според законите на великата Божествена Любов, а също така и да поставим в ред и да възстановим Божествената хармония в нас. За в бъдеще не ни остава нищо друго, освен да бъдем свободни и да не ограничаваме свободата на никого. Светът може да бъде ограничен ако ние започнем да учим хората според един единствен външен път, както например, ако аз започна да ви уча, когато вие страдате, как да се молите, на колене или прави.
към текста >>

34. 4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ

Отрицателен полюс: народни вълнения, наводнения, нервни избухвания и суеверия.
Управител - Луната. Сатурн е в заточение, а Юпитер – е екзалтация, Марс е в падение. Природа: воден знак, кардинален, пасивен, женствен, плодоносен. Астросоциологично значение: народът, тълпите, публичните места, реките изворите, вътрешните морета, плодородието, семейното огнище, отечеството, обществените традиции, развлеченията, морските лица, жените. Положителен полюс: сърдечност, откровеност, благородство, милосърдие, обществена известност на артистичния и ръководен свят. Отрицателен полюс: народни вълнения, наводнения, нервни избухвания и суеверия. Управлява: гърдите и стомаха. Петият дом се управлява от Лъва -фиксиран, огнен, положителен; управител - Слънцето. Природа: слава, благородни пориви и амбиции; учебното дело изкуството във всичките му области, дипломацията, творчеството, в широк смисъл на думата. Стр. 123/943 Астросоциологично значение: държавният суверенитет, върховната власт - лична или колективна, аристокрацията, придворните и дипломатическия свят, а също и висшата бюрокрация. Положителен полюс: авторитетност, сочна физическа жизненост, блясък, известност, благородни амбиции, рицарство във всички обществени прояви.
към текста >>

35. 6. ПЛАНЕТНИ ЦИКЛИ

Отричат се религиозните суеверия.
Стават съществени социални преобразования, под знака на едно голямо стремление към социално обединяване, както в самите държави, така и в международната общност. Създават се условия за сътрудничество между мистичния и рационалния дух в областта на научните, обществените и духовните сфери. Отрицателен полюс Социални борби. Революции и международни конфликти. Разрушаване на старите социални отношения и отживелите нравствени връзки. Отричат се религиозните суеверия. Повеждат се борби срещу неправдите и хаоса на политическите и социалните несъответствия. Уран - Плутон Трайност на цикъла 120 години. Орбис - 4 ÷ 5 години. Положителен полюс: Връщане на човечеството към законите на космичната мъдрост. Това обновление ще даде своите дълбоки отражения във всички области на живота.
към текста >>

36. Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)

Като отидете при тях, те ще ви приемат в своите жилища с такава братска Любов, за която вие нямате представа.” „Учителят дойде на Земята в епохата на Водолея, за да освободи индивидите, обществата, народите и човечеството от всички техни идоли, от техните фетиши и от техните религиозни суеверия, които бяха оковали в продължение на векове чистата човешка мисъл.
Новата култура е вече пред вратата. Тя ще примири хората помежду им. Старото трябва да се подчини на новото. Съществата от невидимия свят. с които вие ще се съобщавате, няма да бъдат въздух и вятър, но ще бъдат облечени с такива хубави облекла, каквито вие не сте виждали в живота си. Като отидете при тях, те ще ви приемат в своите жилища с такава братска Любов, за която вие нямате представа.” „Учителят дойде на Земята в епохата на Водолея, за да освободи индивидите, обществата, народите и човечеството от всички техни идоли, от техните фетиши и от техните религиозни суеверия, които бяха оковали в продължение на векове чистата човешка мисъл. Не можем повече да се прекланяме пред мъртвите идоли, но трябва да се оставим да бъдем ръководени от онзи космичен лъч, който е в нас и който осветява нашия път, водейки ни към една съвършена свобода по пътя на нашата еволюция.” „Всичко, което е било скрижалите на еврейския закон, кодексите на целия свят и законите се осланят на запрещението. Ето защо, те трябва да бъдат заместени от Любовта, Мъдростта и Истината - принципи, написани в дълбочините на човешката душа. Човек трябва да разбере, че дълбоките извори на познанието се намират в него, той трябва да се учи непосредствено от оригинала на живата природа, без да има нужда от посредници между божествения и космичен принцип и неговата душа.” „Думите на Христа; „В тези времена Луната ще потъмнее. Слънцето няма да дава повече светлина и звездите ще паднат”. Тези думи ще се сбъднат.
към текста >>

37. Б.2 ПИСМО ДО АИДА И ГЕОРГИ КУРТЕВИ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

На тях трябва да се отговори истински, автентично, без всякакви религиозни суеверия и преувеличение.
Те се раждат в трепетите на Вдъхновението и тръгват да пътуват по света, за да носят светлина и знание в душите и умовете на хората. Вълненията, които изпитва човек при творческите процеси имат една магична сила, която се предава не само по ефира, но и чрез сърцата и умовете на хората. Велико нещо е човек да работи за една високо хуманна и универсална идея. Наистина това, което направихте е един принос за великото дело, което ще завърти колелото на историята... Анина беше любезна да ми прочете вашите две писма. Въпросите, които повдигат, са много интересни и съществени. На тях трябва да се отговори истински, автентично, без всякакви религиозни суеверия и преувеличение. Между другото, отправих една молба към сестра Анина да ви изпрати една книга, която съм написал непосредствено след заминаването на Учителя от физическия свят. В нея ще намерите отговорите на въпросите, които ви интересуват. Независимо ще се опитам в един момент да отговоря на поставените ви въпроси. 1. Вярно ли е, че Учителят известил символично 3 пъти, че ще си замине, ако е истина как го е казал?. През войната ние бяхме евакуирани в село Мърчаево, което се намира в западните поли на Витоша.
към текста >>

38. 1926 г. Из беседи, лекции и други

(В. «Братство», бр. 180, 7.III.1937 г., стр. 3-4)

Ще кажете, че това са суеверия.
Това показва, че той се намира под влиянието на Венера. Тя е неговата слаба страна. В бьдеще духовния човек трябва да се роди в друг ден - в деня на Слънцето. Като знае, че планетите оказват влияние върху целокупния живот на земята, човек трябва да има пред вид, какви препятствия, и какви благоприятни условия ще срещне на пьтя си. Ако в петък се яви някаква идея в ума му, той трябва да вземе пред вид препятствията, които ще срещне на пътя си. Ще кажете, че това са суеверия. Не, това е наука, която всеки момент има приложение в живота. И тъй, човек, роден под знака Овен, е импулсивен, деятелен. Той решава нещата бързо, без да мисли много. Обаче, роденият под знака Козирог обмисля добре нещата и тогава се проявява. Първият бьрзо вади нож.
към текста >>

39. 3. Лъчи от «Изгрева». ЗА ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ЖИВОТА

(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)

То и досега продължава да квалифицира явления, които по същина не знае, но понеже не си е дало труд да проучи или даже само да допусне, то ги смята за невъзможни, за ненормални, за суеверия, за лудост.
Зная, ако чете това някой учен професор, ще си свие веждите и заклати глава: шизофренизъм, лудост, халюцинации... Да, и странно - мнозина им вярват. Вярват не на тия, които са открили Америка, ами на тия, които изобщо отричат да съществува каквато и да е Америка... Едно време и Христофор Ко-лумб го правеха луд и той 12 години трябваше да доказва все на учени хора, че пътят към Индия е възможен и от запад. Ученото невежество нарече и Христа луд (гл. 10, ст. 20 Йоана). То и досега продължава да квалифицира явления, които по същина не знае, но понеже не си е дало труд да проучи или даже само да допусне, то ги смята за невъзможни, за ненормални, за суеверия, за лудост. Всичко това е от липса на светлина, на знание... от неразбиране. Хора, които смятат границите на собствения си ум за граници на световното знание, кожата си - за края на тяхното естество и личния индивидуален живот във физическото тяло - за едничкия възможен живот на човека изобщо, нито мислим да ги опровергаваме. Ние живеем в друг живот. Те са като деца в една утроба. Прави са, като описват своя живот; не са прави, когато отричат живота на ония, които са излезли от майчината утроба и са влезли в по-голямата утроба на външния свят.
към текста >>

40. Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, стр. 184-185)

Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно.
Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе. И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е естествено и кое не, са солидни, че фактите на практиката, които книгата отрича, са резултат само на предположенията на хората или пък трябва да се допусне, че съществуват не физически причини". Това мислене на най-авторитетни учени е било достатъчно основание за инквизицията да тури под запрещение книгата на абат Валемонт (1701 г.) и по този начин да спре за 150 години почти всяко печатно третиране на този въпрос. Но фактите като някаква неуморима войска са атакували всекидневно. Пред тях е трябвало да капитулира и най-дебелата учена глава.
към текста >>

41. 12. Преображение

- стапя се в светла мъгла и след миг се явява облечена в модерен костюм, като заговорва на най-изискан съвременен език, заговорва «научно», а не на древния език на «суеверията» и «мистичните блянове».
И наистина, Астрологията прилича на оная зачарована царкиня в приказките, която отдавна спи непробуден сън, но която, кой знае как, се пробужда вече по нечие магично мановение. За мнозина дори тая царкиня беше мъртва -отворете която щете история на астрономията или някой енциклопедичен речник - тия студени склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там, погребана отдавна. Но все по-ясно и по-ясно става, че тя всъщност само е била приспана довреме и че мнозина смели царски синове, дори и в наши дни са прониквали във вълшебния замък, дето тя лежи, изричали са магичната дума, и тя се е пробуждала, та им е дарявала и своята обич, и своята тайна. И днес ние присъствуваме на нейното пробуждане и на вълшебното й преображение. Тя става от своя ковчег, изправя се, отхвърля средневековни-те си одежди - колко много и различни премени е носила тя от памтивека до наши дни! - стапя се в светла мъгла и след миг се явява облечена в модерен костюм, като заговорва на най-изискан съвременен език, заговорва «научно», а не на древния език на «суеверията» и «мистичните блянове». Нали сте чували вече за раждането на «Научната Астрология»? Учените, оповестявайки това крият, че тоя акт е всъщност възкресение, преобразяване или, ако щете, пре-въплотяване. Но да не спорим за имената на нещата и да се спрем само на факта «Научна Астрология». За съвременните учени тя се ражда из чреслата на Астрофизиката. Пелените, с които е обвита, почти всички са оцапани със «слънчеви петна».
към текста >>

42. НОВИТЕ ВРЕМЕНА

Горещо вярващ в собствените си сили, човешкият ум, отърван от грубите суеверия и потисничеството на официалната църква - борба, която изнесоха всецяло тайните братства на плещите си, - се почувства достатъчно мощен, за да отрече всеки друг авторитет, освен себе си.
Свободата започна да се боготвори от дълго потисканите хора, а и всичките идеали се сведоха на земята, може би от неволен страх, че ще станат отново недостъпни за гладните маси... Наполеон Бонапарт, посветен от тайните братства171 в една египетска пирамида през време похода му там, с готовност прие да се постави начело на физическата борба срещу папството, остави своята войска в Египет и с бързи покачвания по обществената стълба, които учудват незапознатия с истината историк, достигна дори до изпразнения френски престол. Съблазнен от своето собствено могъщество и желание да основе династия, забравил обещанието си - той скоро се озова на остров Света Елена, гдето има достатъчно време, като затворен в клетка лъв, да мисли за прегрешенията си... Закъснялата вълна на абстрактните философски истини мина и през Германия. Кант изнесе своята философия на духовните предпоставки на френските енциклопедисти. Но обществените форми вече бяха сериозно разлюлени и откъснати от живота. Колкото и добра да бе философията, не можеше да ги подкрепи. Горещо вярващ в собствените си сили, човешкият ум, отърван от грубите суеверия и потисничеството на официалната църква - борба, която изнесоха всецяло тайните братства на плещите си, - се почувства достатъчно мощен, за да отрече всеки друг авторитет, освен себе си. Лъган много пъти досега, той вече не се доверяваше никому. Материализмът се явяваше естествена необходимост, за да запълни изгладнелите души на жадуващите по нещо точно, ясно и свързано с всекидневния живот. Тъй наречените точни науки, а всъщност бихме рекли по-скоро приложни изкуства, намериха също така своя разцвет, убедиха человека с постиженията си, които имаха в късо време, дотам, че той се почувствува като господар на много знания и същевременно значително по-силен. Облягал се достатъчно на свръхестественото в миналото, человек щеше да изпадне в другата крайност - да откаже силата на всичко друго, освен своя ум - горд цар, комуто - мислеше той - е достъпно всичко! И когато вълните на прокламираните във Френската революция общочовешки и обществени права заливаха всички европейски господарства и влязоха в открит конфликт с всички норми и обичаи - тъй също и в областта на мисълта, развиващите се положителни науки вдигнаха въстание срещу всемогъщата дотогава философия, която в лицето на Хегеля беше се тясно свързала с политическата автокрация.
към текста >>

43. 68. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 19, 19.V.1930 г.)

ТОМ 21

Но колкото и да е странно, смъртта не е никакъв край, а само един кръстопът, на който се събличат стари дрипи, износени дрехи, неверни понятия, фалшиви философии, ненужни богатства, напразни надежди, суеверия, неверни религии - и се навлиза в нови отношения с природата, в които умните тутакси започват своята работа, а неразумните трябва дълго време да чакат, докато израснат да се ориентират в новите условия на живот.
Ти трябва само да го проявиш, да го развиеш, да живееш, да отгледаш семената, които си донесъл в душата си - нито да ти отнемат нещо; нито ти да отнемаш от живота на другите. Животът е като една река, велика и силна - ако ти вървиш с нейното течение, със законите на природата - ще имаш всичко, без всякакво усилие, както и най-малката клетка на твоето живо тяло има своята храна и добри условия, щом се намира на мястото си и върши работата, която й е дадена. Но ако тя излезе вън от своето място - винаги се явява нещастието. И тъй, помнете: неразположението показва, че си престъпил някое правило на живата природа, която те заобикаля навсякъде; нещастието сочи, че ти не си се съобразил с нейните разпоредби; болестите – че ти криво си разпределил нейните енергии в своето тяло, че ти си турил някъде повече, отколкото трябва, че ти си злоупотребил с нейните материали. А самата смърт е крайното наказание, което тя е турила за непослушниците, на своенравните деца, които са искали в нейното село да правят свои закони. Но колкото и да е странно, смъртта не е никакъв край, а само един кръстопът, на който се събличат стари дрипи, износени дрехи, неверни понятия, фалшиви философии, ненужни богатства, напразни надежди, суеверия, неверни религии - и се навлиза в нови отношения с природата, в които умните тутакси започват своята работа, а неразумните трябва дълго време да чакат, докато израснат да се ориентират в новите условия на живот. И, съгласно съвременната наука, нищо не може да се унищожи - нищо не може да загине, освен привидно. Затова премахнете страха, вие, на които условията около вас са неблагоприятни. Знайте: животът има свой господар. Той храни врабчетата, ще нахрани и вас. Но и вий трябва да се помъчите да разберете защо сте изпратени на тоя свят, защо живеете, каква е вашата истинска задача в света.
към текста >>

44. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

че Неговото възкресение, Неговото явяване на учениците Му след възкресението, Неговото възнесение, не са легенди, не са суеверия, а факти.
че Христос е изкупителната жертва за целия човешки род, а не само за християните, т. е. Той е Пътят, Истината и Животът за спасението на всяка човешка душа. Така говори Апостол Павел в 15 гл., Първо послание към Коринтя- ните; 3. че Неговото зачатие и рождение е станало по един Божествен начин; 4. че Неговите чудеса: изцеряване, възкресяване и пр., които Той е вършил, са досущ верни, защото и апостолите вършиха подобни чудеса, и 5. че Неговото възкресение, Неговото явяване на учениците Му след възкресението, Неговото възнесение, не са легенди, не са суеверия, а факти. Ако и ние живеем този чист живот, имаме любовта Му, знанието Му, и ние можем да добием тези сили, защото това са природни закони. Тайно за човека е само това, което не му е явно. А щом е явно, т. е., знае го и го притежава, то не е вече тайно! Както един фокусник и един факир чрез изкуствени упражнения могат да достигнат придобивки, някои от които не са заблуда, както е например свиването и разширението на едната и двете зеници на очите, ускорението на пулса от 70-72 на 140 и забавянето му от 70-72 на 40-42 (но въпреки това много учени и обикновени хора считат тези явления, пък и някои други сериозни прояви от духовно естество, все за заблуда и плод на човешки хитрости. Защо?
към текста >>

45. 1. Исторически предпоставки за Реформацията

Тогава в църквата са внесени много езически обряди, суеверия и външни форми, които помрачили чистото и просто Исус Христово учение.
1. Исторически предпоставки за Реформацията Проследявайки историята на Християнството от възникването му до наши дни, установяваме изключително трудните периоди, през които то минава. След разпъването на кръста на Исус Христос и Неговото възкресение, той оставя малцина последователи - 12 души апостоли! Гоненията срещу първите християни били ужасни, особено до IV век, но християнството напредвало в цялата Римска империя; народите започнали да се интересуват за своя духовен напредък и повече човешки права. За нещастие, християнската църква изпадала в затъмнение, особено през периода от V до IX век. Начело на църквата заставали лица с интереси към материалното, към величие и слава, забравяйки духовното издигане на народа. Тогава в църквата са внесени много езически обряди, суеверия и външни форми, които помрачили чистото и просто Исус Христово учение. В България началото на християнството започнало от покръстването при цар Борис I през 864 г., т.е. само шест години след схизмата в 858 г., когато Източната църква се отделила от западната и се установило православието на Изток и католицизмът на Запад. Св. Св. Кирил и Методий усърдно проповядвали на народа християнството и създали славянобългарската азбука (кирилица). Св. Климент Охридски чрез образованието се борил срещу мъртвилото на средновековната църква.
към текста >>

46. 5. България през XIX век. Културно и духовно съживяване на българския народ.

След 500 годишното турско подтисничество и духовен гнет от гръцкото духовенство, народът намира сила и смелост да се надигне и противопостави на религиозните предразсъдъци и суеверия и започне борба за своята духовна политическа свобода.
5. България през XIX век. Културно и духовно съживяване на българския народ. Деветнадесети век, това е било столетие, когато в света, и специално за Европа, процесите на протичащия Ренесанс са раздвижили всички области на човешкото знание. Тогава са работили множество велики умове и бележити личности, като философи, богослови, ратници за нов живот и социални реформи - Имануел Кант, Иохан Песталоци, Георг Хегел, Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Абрахам Линкълн, Джузепе Гарибалди, Шандор Петьофи, Йохан Гьоте и стотици други хора на науката, изкуството и техниката. За нашия страдащ и подтиснат български народ деветнадесетото столетие е показателно. След 500 годишното турско подтисничество и духовен гнет от гръцкото духовенство, народът намира сила и смелост да се надигне и противопостави на религиозните предразсъдъци и суеверия и започне борба за своята духовна политическа свобода. Това е било време, когато неграмотни гърци закупили митрополитски престоли, свещенически места и енории, движели въпросите на православната църква у нас, а политически работили за реализация нат. нар. "мегали идея" - да се погърчи цялото население на Балканския полуостров и в един момент да бъде обединено в една голяма гръцка държава, наследница на древна Елада и стара Византия. Гръцкото духовенство грабело от народа всичко ценно, но и унищожавало паметниците на българската култура. Те разрушават редица манастири, закриват Охридската архиепископия, горят стари български книги и ръкописи, прогонват българските калугери, свещеници и владици, извършват арести и побоища. Това духовно робство нанесло голямо поражение на българското самосъзнание.
към текста >>

47. 6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821-28.01/09.02.1909)

6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821-28.01/09.02.1909) Гаврил Илиев Тодоров Гаврил Илиев живее и работи през 19-то столетие, когато нашия страдащ и подтиснат народ под духовен гнет и политическо робство, намира сили и смелост ла се надигне и противопостави на религиозните предразсъдъци и суеверия и потърси самоопределението и свободата си.
6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821-28.01/09.02.1909) Гаврил Илиев Тодоров Гаврил Илиев живее и работи през 19-то столетие, когато нашия страдащ и подтиснат народ под духовен гнет и политическо робство, намира сили и смелост ла се надигне и противопостави на религиозните предразсъдъци и суеверия и потърси самоопределението и свободата си. Гаврил Илиев произхожда от стар български род, в който е имало благочестиви и достойни хора. Дядо му, Тодор Илиев (роден 1774 г.) е свещеник, а баба му Дафинка Гаврилова (родена 1776 г.) е силно вярваща, умна и набожна жена. Те са имали голямо семейство, но известен е само сина им Илия (роден 1796 г.), който се оженва за Стефанка (родена 1798 г.). Семейството на Илия и Стефанка Илиеви са живеели в гр. Берковица. Те са имали четири деца: Тодор (роден 1818 г.), Гаврил (роден 1821 г.), Магдалена родена 1826 г.) и Елисавета (родена 1828 г.).
към текста >>

48. 2.4. Какво е допринесло Евангелското движение за България

Книги, следователно, като: "Просвещен поп", 'Истинни поклонници", "Алгебра", "Аритметика за смятане на ум", "Анатомия и философия", "Нравствена философия", "Доказателства за християнството", "Умствена философия (Психология)", "Физиология отХъксле", "Астрономия от Юнг", "Размишления върху християнството и суеверията", "Пътешественик", I и II том, "Речник на Св.
Освен тая журналистическа и периодична книжнина, евангелското течение в страната е дало на народа голямо число книги със солиден материал. Имайки предвид, че ония бяха действително съдбоносни времена за народа - те бяха времена на църковна борба с Фенер, епоха на пробуда и възраждане от дълговековен сън - народът проявяваше извънредна охота за четиво и просвета. Но що да чете? Що да учи? Кой ще му набави нужните книги? Книги, следователно, като: "Просвещен поп", 'Истинни поклонници", "Алгебра", "Аритметика за смятане на ум", "Анатомия и философия", "Нравствена философия", "Доказателства за християнството", "Умствена философия (Психология)", "Физиология отХъксле", "Астрономия от Юнг", "Размишления върху християнството и суеверията", "Пътешественик", I и II том, "Речник на Св. Писание", "Тълкуване на Новия Завет", 'Животът на Ап. Павла", 'Животът на Исуса Христа", "Пет стрели против безверието", "Цел в естеството" и др. се явиха да задоволят една паляща жажда и да отговорят на една крещяща всенародна нужда. Разнасянето по градове и села Словото Божие и религиозната книжнина и ясното проповядване Христовото Евангелие на говоримия език на народа, не можеха да останат безплодни. Жетвата на благодатното семе не се мери с крини.
към текста >>

49. 4.3.17. Житейската философия на Ватралски