Търсене в текстове за 'Субективност'

За науката всяко намиране на човешката субективност би било фалшифициране на действителността.

В предговора си към „Естественонаучни трудове на Гьоте“ Д-р Щайнер казва: „Днешното време мисли, че изкуство и наука са съвсем далеч помежду си, че те стоят на два съвсем противоположни полюса в човешката култура. Според това схващане, науката ни дава обективна картина, тя ни представя действителността като в огледало, с други думи: тя трябва да се очисти от всеки субективен произвол и да ни представи даденото в чист вид. За нейните закони е меродавен обективния свят. Съвсем друго е при художествените произведения, казва това схващане. Законите в изкуството се дават от творческата сила на човешкия дух. За науката всяко намиране на човешката субективност би било фалшифициране на действителността. Изкуството, напротив, расте на полето на гениалната субективност. Неговите произведения са плод на човешката фантазия, а не отражение на външния свят. Научните закони имат своя източник в обективното битие вън от нас, а естетическите закони — в нашата индивидуалности. Затова последните нямат никаква познавателна стойност, те създават само илюзии. Който схваща така въпроса, никога няма да разбере, какво отношение има Гьотевата наука към Гьотевата поезия.
към текста >>

Изкуството, напротив, расте на полето на гениалната субективност.

Според това схващане, науката ни дава обективна картина, тя ни представя действителността като в огледало, с други думи: тя трябва да се очисти от всеки субективен произвол и да ни представи даденото в чист вид. За нейните закони е меродавен обективния свят. Съвсем друго е при художествените произведения, казва това схващане. Законите в изкуството се дават от творческата сила на човешкия дух. За науката всяко намиране на човешката субективност би било фалшифициране на действителността. Изкуството, напротив, расте на полето на гениалната субективност. Неговите произведения са плод на човешката фантазия, а не отражение на външния свят. Научните закони имат своя източник в обективното битие вън от нас, а естетическите закони — в нашата индивидуалности. Затова последните нямат никаква познавателна стойност, те създават само илюзии. Който схваща така въпроса, никога няма да разбере, какво отношение има Гьотевата наука към Гьотевата поезия. Затова и двете ще бъдат криво разбрани.
към текста >>

Това ясно проличава от статията на Ка- ролина фон Хайдебранд, която излага впечатленията си от Англия, дето е присъствала на педагогическия курс на Д-р Щайнер в Оксфорд през август 1922 година: „В Англия съществуват много педагогически идеи, експерименти, обаче общото впечатление е, че тук царува хаос, произвол, субективност, както във възпитанието, така и в обучение.

Това ясно проличава от статията на Ка- ролина фон Хайдебранд, която излага впечатленията си от Англия, дето е присъствала на педагогическия курс на Д-р Щайнер в Оксфорд през август 1922 година: „В Англия съществуват много педагогически идеи, експерименти, обаче общото впечатление е, че тук царува хаос, произвол, субективност, както във възпитанието, така и в обучение.
Значи, изложението на законите и силите на детското развитие става само по себе си, както казва Д-р Щайнер, окултни педагогика. Недоволство в западна Европа от опитите с нови училища и защо? Окултната педагогика е надраснала всички опити за нови, свободни училища, които са без духовна основа. Това се вижда от факта, че тези, които боравят с опити за нови училища, се обръщат към окултната педагогика. В Англия има недоволство от досегашните опити с нови училища. Това ясно проличава от статията на Ка- ролина фон Хайдебранд, която излага впечатленията си от Англия, дето е присъствала на педагогическия курс на Д-р Щайнер в Оксфорд през август 1922 година: „В Англия съществуват много педагогически идеи, експерименти, обаче общото впечатление е, че тук царува хаос, произвол, субективност, както във възпитанието, така и в обучение. Това, което ние в Германия наричаме идея за трудово училище, в разни оттенъци е господстващ принцип в модерния английски училищен живот. В Англия ми казаха, че съгласно английския дух, децата се възпитават в свободни личности, които да се чувстват независими от другите хора, даже и когато това са техни учители и възпитатели. Тук в Англия казват: „Децата трябва да се научат сами да поемат отговорност за своето възпитание“. „Самоуправлението трябва да бъде лозунг на модерното училище“. „Че учителят учи, този предразсъдък трябва се изхвърли от училището“.
към текста >>