Търсене в текстове за 'Субективност'

Значи, нищо не е видял от него, това е моето впечатление, е какво да ви кажа, субективност има, субективно гледане.

Повече бяха братя, млади братя, но най-верен се оказа Аню, Йордан Андреев се казва той, даже той написал 4000 страници за Лулчев, за живота му -биография. Не шофьора, шофьора е Йордан Бобев. Не другия Йордан Андреев. Даже той ми предлагаше да ме лекува, че аз да му проверя това, което е писал, страниците. Но да ви кажа, което съм чула, така от някои хора, той го е поставил на мястото на Учител, толкова високо. Значи, нищо не е видял от него, това е моето впечатление, е какво да ви кажа, субективност има, субективно гледане. Сега може да каже и за мене някой, че е субективно, аз не претендирам за това, но не е така. Ходеше Лулчев при всички срещи с Учителя, ходеше преди да отиде при царя, отиваше при Учителя. Учителят го приемаше, щото вижте, Учителят на всички помагаше, които искат да работят. Сега като Го пита ще му каже какво да каже на царя. Но аз си спомням за едно нещо, когато го викал последният път царя, когато след това царят се върна болен от Хитлер.
към текста >>

Видях, че имаше голяма доза от субективност в предаването на Багрянов.

На 4.ЖН дойде вечерта Недев и стоя около 3-4 часа. Говорихме по обиколката му. Каза ми как стои въпросът в разните места с кандидатите и ми каза откровено, че ще бъде хубаво да кажа за някои на Кьосето аз, тъй както и аз го съветвах - той да не влиза в конфликт с него, а аз да уредя работата. (Между другото, на планината Севов ми каза, че Царят му казал, че поменал на Кьосето за среща с мен, а той категорически отказал - с това започна и искаше да ме настрои против него, но аз му казах, че графата «лични» е последна в моята книга.) На другите въпроси се дадоха задоволителни отговори от страна на Недев и той е настроен доста добре и смята, че ще издържи до края добре. По разговора, който ми предаде Багрянов, поисках подробности и Недев ми ги предаде другояче. Видях, че имаше голяма доза от субективност в предаването на Багрянов. Може би понеже беше засегнат, и без да иска, подсилваше някои страни от тоя разговор, за да звучат както му се искаше нему. Остана да кажа на Кьосето за Ив. Петров, за Дуров432 и Серафим Георгиев433 . Към 11 часа си отидоха с Андро и Тошко, който беше дошел, за да предаде какво са говорили със Севов, който го извикал и който настоявал аз да съм се не месел за Куртев в Нови Пазар, защото Сл. Василев и Кожухаров Тодор434 и Цанков книга щели да издават против мене.
към текста >>

Възможно е някога да съм изпадал в субективност, но корист никога не е водила моето мнение.

Царят почервеня, но не каза нищо, защото фактически Стамболийски я отмени, без да намери за нужно да го уведоми, и ме върна веднага тогава още на служба, докато дойде превратът, който смъкна Стамболийски40 (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 970, № 459) От писаното дотук може да има нещо неточно предадено по форма или по време. Мъчех се да си спомня, но много години са минали, а и вече четири нощи не съм спал при тая нова за мен обстановка. Но подробностите могат да бъдат уточнени по бележките ми. В заключение можа да кажа, че през всичкото време, когато съм бил призоваван по един или друг начин да си кажа мнението на царя, съм се движил от идеята да бъда възможно най-справедлив, обективен и от полза за народа си. Възможно е някога да съм изпадал в субективност, но корист никога не е водила моето мнение. Колкото и дребни да са били усилията и възможностите ми, винаги съм се старал да бъдат в полза и за доброто на хората. Горното написах собственоръчно [Подпис:] Любомир Лулчев 4.ХI.1944 г. София Настоящата преписка, прошнурована, провървена и подпечатана с печата на Софийския народен съд, съдържа 17 (седемнадесет) написани листа, гр. София 14.ХII.1944 г. Секретар: (Подпис) (Печат)
към текста >>

Всичко това и още други неща, които не могат да се опишат по своята тънкота и субективност, силно засегнаха цялото същество на подполковника!

Така се разделиха, като Христов остави впечатление, че е почти съгласен. изчакваше като нещо интересно, дори радостно, може би Му доставяше и някаква особена радост, например, ако в лицето на Христов виждаше бъдещия си най-добър ученик. И след тази беседа, Учителят веднага излезе в града с евреина и момичето. Христов не можеше да се стърпи, настигна Го, но получи студен отговор, че е канен на обед. Този път Учителят дори не Си подаде ръката, а момичето не можа да намери начин да го погледне. Всичко това и още други неща, които не могат да се опишат по своята тънкота и субективност, силно засегнаха цялото същество на подполковника! Той си тръгна с мисълта, че ще трябва да чака още цяла седмица. Съжаляваше, че пак беше носил Библията. Този път, преди да си тръгне, взе решение да бъде осторожен, да наблюдава как ще бъде ритнат! С това той вече беше ученик на Школата, на когото беше дадена една трудна задача - да проучи едно особено психическо явление в душевния си живот. Изчака, и когато никой нямаше зад него, тръгна бавно, концентрирано и стискаше в ръка пистолета с отворен предпазител.
към текста >>