Търсене в текстове за 'Спънка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 61 резултата в 48 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали.
Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него. Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие. Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве. Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали. Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи. И тази душа е по-нисша от тази на духа. От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа. Тя може наопаки – като поискаме това от Безграничното, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа. Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето тяло – обич от която се нуждаем.
към текста >>

2. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И в изучаванията си за причината на тая спънка, различните идеолози се спират на различни причини.
Има хора, които щом ядат раци, чувствуват едно общо неразположение, с изприщване на кожата, главоболие, задух. Други получават същите явления от сирене или кашкавал, трети от хайвер, зехтин и пр. Това явление е известно в науката под името идиосинктазия. Това са общите характерни черти на храненето по отношение на организма. В живота на хората има нещо болнаво, има нещо което спъва техния свободен полет. И в изучаванията си за причината на тая спънка, различните идеолози се спират на различни причини. Социолозите ще посочат на социалните неправди, религиозните ще посочат безверието и пр. Но ние считаме неправилно използването на големите ония блага, дадени от природата на човечество. Слънце ли, вода ли, храна ли? Всичко природата е дала в грамадно изобилие. Ние познаваме природата като най-велик майстор.
към текста >>

3. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Езикът, на който са написани тия съчинения - символичен и иносказателен - е представял главна спънка за учените на миналия век, па и в наши дни, да разберат.
ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ към статията АЛХИМИЯ от Д-р Папюс Даваме в превод статията на видния френски окултист Папюс (доктор Жерар Анкос) върху Алхимия, най-вече защото е просто и достъпно изложена и защото дава ясен превод на някои технически термини, които се срещат във всички почти по-видни средновековни съчинения на алхимиците. Езикът, на който са написани тия съчинения - символичен и иносказателен - е представял главна спънка за учените на миналия век, па и в наши дни, да разберат. че алхимиците не са прости мечтатели, а сериозни учени и философи. Този език, изобилстващ с алегории и символи - митични, астрологични, кабалистични - звучи по-скоро като приказка, отколкото като наука. А много от съвременните учени - иначе съвестни работници, но лишени от синтетичен ум и вътрешно прозрение - смятат за научно само онова, което е изказано на техния език, който наистина звучи внушително в своята академична строгост. Разбира се, стремежът да се достигне до един стегнат научен език се налага от самия развой на науката, добил по-популярен и демократичен темп, ала все пак трябва да се превъзмогне ограничението, в което някои учени изпадат: да смятат всичко казано на друг език и с други средства за ненаучно, за проста басня. Алхимиците имаха сериозни причини да пишат на този език - различен у всички и все пак единен, когато се сведе към своите първични основи.
към текста >>

4. Истинският идеал на човека - Д. С. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато ви дойде някоя неприятност, някоя спънка или някое страдание, пак благодарете.
Под Слово Божие ние разбираме целокупната природа. Требва да се изучава цялото небе - слънцето, месечината, звездите, цялата земя - цветята, растенията, птиците, животните, човекът, както и всички съществени прояви, които стават в природата изобщо. Когато човек знае всичко това, той ще може да го владее и да си служи с него. Който владее реките, ще може да ги прекара, в безводни места и ще може да полива градините на хората, които живеят там. Когато този глад похлопа на вашата врата, благодарете за това. Когато ви дойде някоя неприятност, някоя спънка или някое страдание, пак благодарете. Човек се изпитва в мъчнотиите. Силата на човека се мери с препятствията, които преодолява. Той трябва да знае, че земята е училище, в което е дошъл да се учи и постоянно се изпитва. Човек, който не иска да се изпитва, който иска вечен мир, требва да се откаже от всички блага в живота. Не мислете, че великите хора са станали велики, само защото са преодолели големи страдания и мъчнотии.
към текста >>

5. ПЕСНИ - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Обаче Духът Христов работи навсякъде безспир и няма спънка, която да не се преодолее.
Затова задоволяват голямото болшинство от народа в Италия. Синтез на идеите му се намира в книгата „Doveri dell`uomo". В Италия, както навсякъде, интелигентната част от народа, след като изгуби вяра в старите догматични системи, иска, търси да познае пътя, по който да се спаси от духовната тъмнина, от страшното съмнение, в което живее. Въпреки мъчнотиите, създадени от вековно духовно робство, почва да се проявява стремеж към свободна критика, към свободно схващане на духовния живот според великия закон, написан от великата любов в глъбините на всяко сърце. В Италия успешната работа на разни групи и общества за мир и братство е трудна и поради политическото положение на страната, което не обещава никаква помощ за целта. Обаче Духът Христов работи навсякъде безспир и няма спънка, която да не се преодолее. В италианска Швейцария (гр. Локарно) неуморимо работи Джино Сордели за духовното пробуждане; той издава и „Библиотека за спиритуализъм и психични изучвания". В тая библиотека са преведени и много беседи от Учителя на Бялото Братство. Тая библиотека е издала немного окултни книги. Тая работа се ръководи от книжарница „Йога" в Локарно.
към текста >>

6. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тоя, който върви по него, трябва винаги да има високо вдигната глава, като човек, неслагащ оръжие пред никаква спънка, като човек, когото не може нищо да сломи.
– в пътя човек трябва да върви свободен от манията за светийство, по-голяма сила има този, който като падне, може да стане и да продължи. В пътя е необходимо проникновение от истината в живота, която винаги подкрепя волята за творчество. В пътя е необходим не разумът на разнищването на днешния човек, но сърцето – туптящият барометър на живота. Никога място на омразата, винаги обзети от Любовта! Книга за живия Бог е един синтез на пътя към върховна мощ чрез себенамиране. Тоя, който върви по него, трябва винаги да има високо вдигната глава, като човек, неслагащ оръжие пред никаква спънка, като човек, когото не може нищо да сломи. Защото той не е сам, но в неразривна връзка с всички светове на светлината, където е предизвикал трептение със своя живот, със своето дело към единствено важното — себесъграждането. Книга за живия Бог е книга за воля към дейност. Книга за човека. Ако Книга за живия Бог ни дава пълния смисъл на нашия земен живот в себенамиране, то Книга за човека ни разкрива пътя към правилен, добър и щастлив живот в двойнствения образ на човека — мъж-жена, които трябва да се обединят и са обединени в едно в „Чистия Дух". Книга за човека ни разкрива истината за естеството на Човека като „Чист Дух", който по законите на поляризацията в по-нисшите светове се разделя на мъж и жена, и пътеките, по които може да се достигне съвършенството — чрез пълнота в полюсите в духовния свят.
към текста >>

7. Науката за ръката Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

„Сили, които са изгубили своята разумност, са се превърнали на механически сили", от които трябва да знаем да се пазим, иначе ще станат една спънка за нашето развитие.
Твоето скрито - вътрешно - духовно Аз ще ти отговори. Запомни този отговор. Той е смисълът и цената на този ден. Ако човек разбере правилно и оцени достойно противоречията на днешния ден, те сигурно вече никога през вковете не ще се повторят. Защото законите на висшата разумност допускат да станат само ония неща, които ще ни научат нещо важно: или кое трябва да правим или какви не бива да бъдем. „Сили, които са изгубили своята разумност, са се превърнали на механически сили", от които трябва да знаем да се пазим, иначе ще станат една спънка за нашето развитие. Големите противоречия крият в себе си и големи възможности, за утрешния ден (стига само да бъдат правилно разбрани). Умен човек е този, който прави всяко нещо на време. Той умее да се ползува от малките възможности на днешния ден, от настоящето. Умен е този, който от малкото се учи и навреме взема мерки. Той гаси пожара, докато е в съседния двор, иначе скоро ще дойде и в неговия двор.
към текста >>

8. ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всички наши досегашни разбирания на живота, днешните схващания на въпросите на живота са вече надраснати от човешкото съзнание, и тяхното задържане е спънка за човешкото развитие.
И понеже не приеха тия нови идеи, те се лишиха от благоприятните условия и вследствие на това минаха през големи страдания: петвековно турско робство. Духоборите в Русия бяха носители на нови идеи; те бяха от най-благородните души на Русия. Русия изгони духоборите, не прие новите идеи, чиито изразители бяха духоборите и други течения, сродни на тях. И затова руският режим рухна катастрофално. Има много признаци, които показват, че съществува днес една нова духовна вълна, която носи елементите на бъдещето, на изгряващото Тая вълна носи идеи, които отговарят на оная степен, до която се издига днес човешкото съзнание. Всички наши досегашни разбирания на живота, днешните схващания на въпросите на живота са вече надраснати от човешкото съзнание, и тяхното задържане е спънка за човешкото развитие. Периодически се явяват такива нови вълни на синора на две култури. И тия народи, общества, раси, които имат усет да приемат тая нова вълна, която днес залива света, те ще имат условия за възлизане и цъфтеж !
към текста >>

9. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

" Докато бе дума за едно теоретично разглеждане на проблема за вечния живот, законникът не срещна никаква спънка - той веднага намери правия отговор.
Христос не му отговаря направо, а на свой ред го запитва, що пише по това в тяхната Тора - оня върховен авторитет, на който са почивали и богословски, и философски, и правни, и етични възгледи на тогавашните учени. По отговора, който дава на Христа, личи че този законник - човек с тънък аналитичен ум, привикнал към философска спекулация, обигран в казуистиката на Талмуда - наистина е схванал есенцията на закона, добрал се е до неговата ядка. „Право отговори" му отвръща Исус. „Така прави и ще живееш". „Така прави! " Докато бе дума за едно теоретично разглеждане на проблема за вечния живот, законникът не срещна никаква спънка - той веднага намери правия отговор. Но щом работата се сведе към прилагането на великия закон, той се отзова пред един тъмен въпрос: „А кой ми е ближен? " Тук, именно, лежи мъчнотията за философския ум. Защото, ако е въпрос за Бога, за Цялото, философският, религиозно настроен ум все пак лесно ще определи отношенията си към него - той ще го одари с всички атрибути на Вечното, Безначалното и Безграничното, па ще се отдаде на онова абстрактно обожание, което е присъщо на религиозните мислители - Denkmystiker, както ги наричат немците - и ще се успокои. Ближният, обаче, не е метафизичен въпрос. Той е човек облечен в плът и кръв.
към текста >>

10. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ЧЕТИРИ ТЕЧНОСТИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ние сме несъвършени и немощни, затова вървим бавно в този изящен път, в който всяка спънка е мъдрост, всяко страдание напредък и всяка скръб - начало на голяма любов към всичко Ти не спираш да ни окриляш, да ни подкрепваш, да хвърляш все по-нова и по-обилна светлина и да ни храниш с плодовете на истината.
Ще гради себе си и в себе си, ще гради и в света и обществото. Ти ни даде светлина в живота и ние разбрахме, че силата на човека седи в онова истинско знание, което ни показва пътя на живата връзка с Първопричината. Велик е пътят, по който си повел нашите души. Той е път на освобождение, на светлина, на разширение, напредък! Красив е той, защото в него ние предвкусваме благата на един друг, по-възвишен свят, към който трябва да се стреми всичко по земята. Ние сме несъвършени и немощни, затова вървим бавно в този изящен път, в който всяка спънка е мъдрост, всяко страдание напредък и всяка скръб - начало на голяма любов към всичко Ти не спираш да ни окриляш, да ни подкрепваш, да хвърляш все по-нова и по-обилна светлина и да ни храниш с плодовете на истината. В нашето несъвършенство и немощ Ти ни даряваш богато с твоята велика любов и ние не спираме да вървим в Твоя път на светлина. В дълбочината на душата си изказваме постоянно своята благодарност за всичко това, което Ти правиш с нас и за нас. Да бъде благословен онзи ден, когато Те срещнахме в своя живот! Велико е Твоето име и дело, Учителю! Защото Ти ни даде живот, светлина и смисъл.
към текста >>

11. СТИХОВЕ - Д. А-ВА, S Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Недоимъкът и страданията са спънка за този, чието съзнание не е развито и гледа на живота само егоцентрично, без проникновение и разбиране и без жива вяра.
Не вади заключения за света, живота и хората в дни на отлив. Защото ще сбъркаш и създадеш крива представа за всичко. Не само беднотията създава условия за отлив в човешкия живот. Наистина страданията и недоимъкът са лош съветник. Ала силата на духа стои над всичко. Недоимъкът и страданията са спънка за този, чието съзнание не е развито и гледа на живота само егоцентрично, без проникновение и разбиране и без жива вяра. Дните на отлив са една жива необходимост в живота на човека. Защото те са условие да се прибере човек в себе си. Защото те са пътепоказатели на всички отклонения от онзи път, който подържа вечно тока на свежестта и творческия импулс. Дните на отлив са пътеки, чрез които човек се добира до великата мъдрост на живота. В дни на отлив прибери се в скритата и свещена стая на твоята душа, и ти ще видиш самия себе си.
към текста >>

12. РИТЪМЪТ - МУЗИКАТА НА ВСЕМИРА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Този народ се откъсва от всемирния живот, понеже нарушава отношението към цялото, и затова ще изгуби всички благоприятни условия за растеж, ще загрубее, ще почне да слиза от сцената на живота, ще тури спънка в проявата на народния гений.
Преведено с други думи, това значи: Силен е онзи народ, която има правилно отношение към цялото! Това е основният закон за преуспяването на народите. Този закон обяснен по-точно значи: всеки народ преуспява, който не върши неправди, насилия, както вътре в своите граници, тъй и спрямо другите народи. А всеки народ, който зачита правата на другите народи, не накърнява свободите им, който им помага и ги подкрепя, той действува в хармония с горния закон и затова ще се разцъфти, ще се благослови и ще прояви великите заложби, вложени в него. Всеки народ, който нарушава този закон, който потиска другите народи, който върши насилие спрямо тях, той се лъже, че ще благоденствува. Този народ се откъсва от всемирния живот, понеже нарушава отношението към цялото, и затова ще изгуби всички благоприятни условия за растеж, ще загрубее, ще почне да слиза от сцената на живота, ще тури спънка в проявата на народния гений. Всяка мисъл, чувство, желание и пр. на човека, след като излязат от него, се връщат пак при него и носят своите последствия. Ето защо всички отрицателни, разрушителни мисли, изпращани от някой народ към другите народи, се връщат и разрушават самия този народ. По тая причина народ, който упражнява насилия и неправди, ще изпита ударите им върху самия себе си. Учителят казва: "Един народ, който вярва във Великото Първично Начало, никой не може да го погълне".
към текста >>

13. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, И КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

У тях е някак вродено да преодоляват всека спънка, всека неприятност.
Към смърт водят те всички слаби по дух. Към себеунищожение тикат те всички, които не могат да намерят сили в себе си. Малцина са тия, които от неприятностите и спънките могат да създадат причина за своите успехи в живота. Малцина са тия, които могат силите на смъртта, на разрушението да ги превърнат в сили на съграждането, на живота. На едни от тях се удава твърде лесно. У тях е някак вродено да преодоляват всека спънка, всека неприятност. Тям им върви сякаш по вода. На други не върви ни най-малко леко, но те пък лесно се приучват да пресъздават всяко препятствие в камък за съграждане. Не е лесна тяхната работа. Ала те са добили ключ на мъдрост. Така отварят те заключените от неприятностите двери на доброто.
към текста >>

Съвсем различно ще реагират те на една и съща спънка.
Голяма част от тях се коренят вътре в самия човек, в неговия натюрел, в неговия темперамент. Не може един човек със стомашен натюрел да разреши еднакво въпросите на живота както това би сторил човек с динамичен, подвижен натюрел или пък такъв, представящ чист умствен или чувствен натюрел. човекът на мускулите ще разреши другояче нещата, когато някоя физическа пречка има пред него, отколкото един тънък философ. Различни ще бъдат спънките за тях. Същото е и с хората, обладани от различни темпераменти. Съвсем различно ще реагират те на една и съща спънка. Тука именно е необходим разумът, който природата е вложила в човека. При различни вътрешни предразположения и сили, разумът в човека би го насочил към правилен изход от спънките в живота. Разумът в човека е дар от Природата, но същевременно е и израз на голяма жизнена опитност. Към опитността се прибавя досетливостта и бързото право мислене, което днес се нарича интуиция. В това си сложно естество разумът ще се прояви в човека в една права, вярна и силна мисъл, в едно динамично чувство и в една непреклонна воля.
към текста >>

В това познание е мъдростта, която ражда живата вяра в творчеството на живота, която седи над всека неприятност и спънка. Е.
Без тази дълбока, жива светлина няма никакъв успех. С тази светлина за същността на живота човек добива такава вътрешна сила, че всички събития и неприятности минават покрай него, без да го засегнат. Нещо повече, той бива фактор за тяхното пресъздаване и насочване към добро. Кое е това, което дава на човека невъзмутимо спокойствие и го прави недосегаем за неприятностите и неуспехите в живота? – Познанието на Истината. В това познание е мъдростта, която ражда живата вяра в творчеството на живота, която седи над всека неприятност и спънка. Е.
към текста >>

14. ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Всека и най-малка спънка в това отношение е следователно спъване волята Божия, спъване на собствената воля, спъване в съвършенството.
Той казва: „Волята на Бога седи в това, човек да развива своите заложби". Това е ясно, възвишено и практично, приложимо. Пътят е начертан със замах и правда Този път почва от човека, почва с развитието на заложбите в него. А това значи да се почне от начало, като детето. Да развиваш своите заложби, това е волята Божия! Всека и най-малка спънка в това отношение е следователно спъване волята Божия, спъване на собствената воля, спъване в съвършенството. За децата не е ясно как трябва да почнат да се развиват. Тях ги учат другите, учи ги самият живот. За нас възрастните, но деца в Божествен смисъл, трябва да има също път, по който да достигнем до развитието на заложбите си. Тук е приложението на съзнателната воля. Тя е онзи вътрешен импулс, който пресъздава.
към текста >>

15. ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА - ПРОФ. Д. РОМАН Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Всички ще имат условия да развият талантите и заложбите, вложени в тях, защото икономическият въпрос няма да съществува като спънка за никого; икономическите въпроси ще бъдат разрешени най-разумно, с най-голямо просветление и любов и всеки ще има нужда да работи за материални блага само няколко часа на ден, а всичкото останало време ще бъде употребено за нуждите на духа!
Те ще съзнаят, че образуват заедно едно голямо семейство. В живота ще бъдат приложени братството, любовта, взаимопомощта. Кооперативната идея ще бъде приложена в най-широк мащаб. По този начин всички народи ще отидат към такова благоденствие, благополучие и благоприятни условия, каквито никога не е имало досега на земята. Всичко това ще даде възможност и за небивали постижения във всички видове изкуства: поезия, музика, живопис, архитектура и пр. Всички ще имат условия да развият талантите и заложбите, вложени в тях, защото икономическият въпрос няма да съществува като спънка за никого; икономическите въпроси ще бъдат разрешени най-разумно, с най-голямо просветление и любов и всеки ще има нужда да работи за материални блага само няколко часа на ден, а всичкото останало време ще бъде употребено за нуждите на духа! Това ще се отрази даже и върху външния облик на цялата природа. Тя сега ни пълни с очарование чрез своето вечно многообразие, чрез своето богатство на краски, форми, линии и пр. Но в бъдеще и тя ще еволюира и в новата епоха ще се издигне в своето творчество до нови, по-съвършени образи на красотата. Всред трясъка на днешните събития нека с радост гледаме на светлото бъдеще, което иде на земята. То що бъде култура на космичната пролет, на пробудените човешки души!
към текста >>

16. ЕДИНСТВО В ПРИРОДАТА - Д-Р ИЛ. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

За обикновения изследовател, за истинския човек на науката, недоверчивостта или враждебното мнение, на когото и да било, не е спънка.
В лекцията, която ще резюмираме по-долу, Шарл Рише казва всичко, което се знае досега за новата наука. Наименованието й е дадено от Ш. Рише, но самата наука е била създадена от прочутия английски физик Вилям Крукс, когото Рише смята като един от най-великите учени на нашето време. Метапсихиката обхваща групата науки, именувани по-рано окултни. Ако окултните науки са били по-рано възприети и практикувани по некомпетентен начин от част несведующа публика, когато хората на науката гледаха на тях с недоверие, днес, когато истинските хора на науката се заеха да проучват тия проблеми, намират се още учени, които гледат на тях със същото по-раншно недоверие. За обикновения изследовател, за истинския човек на науката, недоверчивостта или враждебното мнение, на когото и да било, не е спънка. Единственият критерий, в който се вслушва той, е опитът. Когато един сполучлив опит, воден със строга точност, потвърди и докаже съществуването на един факт, никакво друго мнение, колкото и властно да е то, не може да го замъгли. Ръководно начало в природните науки е опитът, а в много метапсихични явления опитът е потвърдил цяла редица произшествия. Такива прояви на недоверие и отрицание са срещали и други науки. Рише напомня, как цели 30 години парижките професори са протестирали с възмущение против Харвей, когато той доказа, обоснован на неоспорими опити, че кръвта се движи; как Клод Бернар настрои срещу себе си всички медици и физиолози, когато доказа с опит, че животинският организъм отделя захар.
към текста >>

17. ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ БОЖИЕ - Е. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Страдание, което не може да се използува, е спънка за душата.
Запознай се първо с приятеля на злото — с любовта, а после и със самото зло. Не бутай огъня с пръст, но с дилаф. Светът на доброто и на злото е Божествен свят. Не влизай преждевременно в този свят — там не ти е мястото. Докато не разполагаш със знанието и силите на напредналите и разумни същества в Божествения свят, ти всякога ще страдаш. Страдание, което не може да се използува, е спънка за душата. Страдание, което може да се използува, е подвиг за душата. Радвай се на малките блага, които Бог ежедневно и непрекъснато ти изпраща, за да се укрепиш в пътя, който води към любовта. Когато влезеш в пределите на любовта, тя ще открие пред тебе красотата на Божествения свят. Без любовта, Божествените блага са непостижими. В любовта, Божествените блага представят нишки, от които целият живот е изтъкан.
към текста >>

18. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПО ДОБЪР ЖИВОТ - Г. ДРАГАНОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

С това се туря голяма спънка за детското развитие.
По този начин училищната атмосфера на любовта ще допринесе за създаване на новия тип човек — човекът на любовта. 2. През първия образователен период — предучилищната възраст — това, което се прави от други около детето, трябва да е пропито от духа на любовта. Това развива любовта у детето. Ето защо, околните на детето не трябва да имат никакви действия, които противоречат на любовта, безразлично, дали тези отрицателни прояви са спрямо детето или спрямо други в негово присъствие. И в двата случая действието е еднакво. С това се туря голяма спънка за детското развитие. Това правило важи и за следващите образователни периоди. 3. През втория образователен период — период на първоначалното училище и прогимназията — лицата, които са в детската среда, трябва да са образцови, че да събуждат у детето чувство на благоговение спрямо тях. Благоговението води към любовта. 4. Трудовият принцип трябва да бъде изходна точка на цялото обучение и възпитание, и то труд всред природата, — отглеждане цветя, зеленчуци, плодни дървета и пр. Този детски труд няма да бъде механичен.
към текста >>

19. ЛЪЧИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Рише нарича „криптестезия", — надминават обикновените граници на пространството, така че разстоянието и непрозрачността не представляват спънка за тези свърхнормални възприятия.
Но как да си обясним предсказанието на г-жа Вера — ако това е предсказание — направено тогава, когато ние нямахме никакво намерение да напускаме околностите на един модерен университетски град, нито някаква мисъл да живеем всред полето; и как да си обясним, в частност, възможността да се предвидят подробностите на една къща, която по онова време се е намирала в други ръце и е била употребявана за ферма: ето неща, които аз не мога да разбера. Аз не разбирам също така предсказаното съществуване на старите картини (фигури) в едно жилище, което е било тогава съвсем немобилирано до времето, когато лорд Гленконър през време на войната е внесъл там тези картини и мебели, за да го направи годно за живеене за офицерите, на които го отстъпил. Аз нямам също така и най-малката представа, продължава Лодж, за възможността да се предскаже съществуването на една църковна врата, която по онова време не е била там, за която никой не е мислил и която се е намирала в някоя барака или сламеник на около 1 км. разстояние. Аз мога само смътно да се догаждам за нещо като предварително „приготовление" на тия неща в един друг свят, преди да станат на физическия. Защото, както съм казал и на друго место, изводите от настоящето и изработването на планове за бъдещето са нашите два нормални метода за предсказания в обикновените работи на нашия живот.* Ето и някои от заключителните мисли на Лодж: „В много случаи способностите на подсъзнателното, тъй както се проявявате в различните случаи на ясновидство и предсказания — това, което проф. Рише нарича „криптестезия", — надминават обикновените граници на пространството, така че разстоянието и непрозрачността не представляват спънка за тези свърхнормални възприятия. Изследвани са също и друг вид случаи, които постепенно са победили скептицизма на тия, които са ги проучвали и са ги довели до заключението, че границите на времето могат да бъдат надмогнати не само в отдалеченото минало, но също така до известна степен и в бъдещето. Въпросът за тия предчувствия и предузнавания е извънредно труден. До каква степен бъдещето е предопределено, така че да бъде възможно предузнаването на това, което навярно ще се случи — това е един въпрос, който засега тайната за същността на времето и който ние не можем да разрешим сега. Ние знаем, че предвиждането е възможно, що се отнася до неорганическия свет, а в частност относно движенията, изучавани от астрономията, и, следователно, ние имаме право да предполагаме, че едно по-обширно познание, напр., на молекулярните движения и на структурата на материята — би могло да ни даде възможност да предвиждаме разните катастрофи и да се предпазваме от нещастията и конвулсиите в природата, преди да се е появил някакъв външен белег за тяхното идване. Ние можем да смитаме, че Вселената е един резултат на причини и следствия, и че пълното познаване на настоящите условия може да ни позволи да видим признаците на това, което бъдещето ни готви.
към текста >>

20. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Иначе те стават спънка за вас.
Не й давай съвет какво да прави. С нея на състезание не ходи. И насила нищо от нея не вземай. *** Има неща, които аз не мога да кажа. Защото, кажат ли се, те трябва да бъдат приложени. Иначе те стават спънка за вас. *** Външния свят, — това са символи, които ние трябва да изучаваме. *** Най-глупавитe хора са тези, които мислят че нямат нужда от никого. Не, вие имате нужда от всички. *** Вие искате да бъдете щастливи, но преди това трябва да знаете как да мислите правилно, как да чувствате правилно и как да постъпвате правилно. Само това може да реализира вашето щастие.
към текста >>

21. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Зад всяко престъпление и зло в света, аз виждам една спънка на творческия процес на живота; известно зло се явява, понеже каналите на доброто са запушени.
Всяка една култура се обуславя в своето външно проявление от планинските местности, понеже в тях са складирани живите сили, които те са възприели от Слънцето и които могат да поддържат възвишеното и благородното в човешката душа, което е основа на всяка култура. И окултистите казват, че братствата на адептите и Учителите, облечени в плът и кръв, живеят по високите планини - Хималаите, Алпите и пр. Да се върнем на въпроса. Всичко в природата се намира в прогресивно развитие; формите и отношенията, които днес съществуват, утре ще се изменят, ще се сменяш с нови и пo-съвършени. Но хората като не разбират този основен закон на творческия процес на живота, поставят му пречки и с това създават условия за престъпления и след това те създават закони, затвори, бесилки, за да оправят света. Зад всяко престъпление и зло в света, аз виждам една спънка на творческия процес на живота; известно зло се явява, понеже каналите на доброто са запушени. Те трябва да се отпушат и злото ще изчезне. Човек не трябва да се задоволява със сегашния живот, защото и той е само една фаза от творческия процес на безграничния живот. Всички хора и всички същества по всички слънца и планети са пътници и туристи из Вселената. И растенията, рибите, птиците, млекопитаещите, това са ред фази на този процес. И човек в сегашното си положение е само една фаза на този процес.
към текста >>

22. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тука, обаче, първо ще се срещне спънка с паричния въпрос и второ с душите, които ще подемат това дело.
Ето защо, Учителя пак казва: ако се съберат двама души, които си хармонират за доброто, те са щастливи. Ако към тия двама се присъединят още двама със същите разбирания, те са пак щастливи. Ако те станат 8, 16, 32 и т.н. това са все души, които си хармонират и те са щастливи. Ето защо, опитите трябва да започнат пак от малкото. Тука, обаче, първо ще се срещне спънка с паричния въпрос и второ с душите, които ще подемат това дело. И тези души трябва да бъдат готови за това. И понеже делото е благородно, то трябва да се подкрепи и морално и материално. Ще трябват доста средства, за да се започне. Затова нашия братски съвет е докле няма достатъчно средства, а и готови души, да се не започва нищо. Ние трябва да се простираме според чергата си.
към текста >>

23. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но за онези, които искат да проникнат в тайните на природата и да проучат своето съществуване и смисъл на живота, за тях частната собственост е една голяма спънка и голямо зло.
Законът за собствеността няма никаква основа в природата, тя е присадена отпосле в човешкия живот. Земята е наша (на всички човеци) и ние можем да разполагаме с това, което те имат. Ако не ги обичате, явява се законът на частната собственост. Частната собственост е дошла, когато любовта е престанала да съществува. Хората, които не изискват от живота нищо особено, могат да живеят с тази идея за частната собственост. Но за онези, които искат да проникнат в тайните на природата и да проучат своето съществуване и смисъл на живота, за тях частната собственост е една голяма спънка и голямо зло. Трябва да престанем да се осигуряваме, а да работим. Господ всякога дава богатства, но в частна собственост не вярва. И Христос не вярва в частната собственост. Докато живеете в частната собственост, не можете да бъдете юнаци; за да станете юнаци, трябва да се откажете от частната собственост. Направете си един списък за всички онези неща, от които трябва да се откажете за в бъдеще.
към текста >>

24. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Достатъчно е да се направят малко усилия и се прояви доброто желание без мерки, традиции, ограничения, които са единствената най-голяма спънка.
че не знае как да съзерцава, защото съзерцание значи отваряне вратата на велики реалности. От там той започва първия ден на Божествения живот. Ражда се вече по образ и подобие, става едно с общото — проявител на Божественото. Кога и колко да се медитира? Трябва да се хвърлят всички мерки и шаблони на нашите бащи, майки, деди прадеди. Достатъчно е да се направят малко усилия и се прояви доброто желание без мерки, традиции, ограничения, които са единствената най-голяма спънка. Човек, които се подчини на доброто желание и му служи като свободен пионер в полето на живота, ще има непременно верност в постижението 100 на 100. Никога добрите желания, помисли и дела не са биле изоставени от вниманието на небесните сили. Ти тръгни и иди при Бога. Недей очаква Бог да те търси. Човек се е загубил без волята на Бога и за това си непослушание сега, той трябва да Го потърси.
към текста >>

25. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяка спънка, всяко препятствие, всяко така наречено усилно време, в какъвто размер и да е, показва някакво малко или голямо отклонение от правия, естествен път на живота.
Когато твоето небе се затъмни от черни облаци и се извие буря ти се усмихни спокойно и кажи: „няма нищо“ и след малко отново слънчевите лъчи ще ни поздравят. Когато мраз скове земята и всички реки замръзнал, ти се усмихни и кажи: „няма нищо“, защото всеки ден ни приближава към пролетта. Когато се свечери и огнената слънчево колесница се скрие на запад, ти пак се усмихни и кажи: „няма нищо“, утре ще имаме чуден изгрев. Г. С. Г. Словото на Учителя Егоизмът като причина за усилените времена Неприятностите в живота на човека всякога показват едно отклонение от правата посока, в която той трябва да върви. Всяка спънка, всяко препятствие, всяко така наречено усилно време, в какъвто размер и да е, показва някакво малко или голямо отклонение от правия, естествен път на живота. Естествен път за човека е онзи, който му е определен от самото естество на живота. В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си. В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт. И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си. Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото.
към текста >>

26. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така например, бързото ядене е един лош навик, който причинява много страдания; също така тревогите и безпокойствата са противоестествени навици, които са една спънка в живота на човека.
Пак ще имате мъчнотии и страдания, но всичките ваши страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на любовта, ще имате големи страдания и всичко ще ви върви назад. Без страдания в живота на човека при сегашните условия не може. Хората, които не разбират законите на живота, сами си създават условия за страданията. Хората сами са си създали много неестествени навици, които са източници на големи страдания. Така например, бързото ядене е един лош навик, който причинява много страдания; също така тревогите и безпокойствата са противоестествени навици, които са една спънка в живота на човека. Но природата лекува човека от тревогите пак с тревоги. Всеки човек, който е недоволен от малкото благо, което има, природата му взима всичко, като му дава само малко хляб и той става доволен. И сега, понеже природата иска да отучи хората от много противоестествени навици, тя ги е поставила в този път на сегашните страдания и лишения. Религиозните хора се сърдят на Бога, като искат с това, да Го заставят да изпълни тяхната воля. Но Бог никога не урежда работите на онези, които се сърдят Други пък се разсърдят и стават безверници, защото Бог не им дал това, което искат.
към текста >>

27. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но спънката е в разположението и желанието да помагате.
Когато дойдете в туй състояние, ще можете да влезете във връзка с всички хора по лицето на земята, които се подвизават в този път и ще обикнете ближните си, а нашите ближни са тези, които се подвизават в пътя, в който се подвизаваме и ние. Ако направите тази връзка с всички ваши ближни, ще можете да помогнете и на себе си и на външния свят. Защото само този, който е здрав, може да помага. Днес хората не се нуждаят толкова от материални блага. Блага има много. Но спънката е в разположението и желанието да помагате. Блага има изобилно, но в хората няма разположение да изпълнят волята Божия на земята. Не са хората, които ще оправят света, но хората трябва да станат проводници на Божествената воля, която ще оправи света. Като станат проводници, те ще се повдигнат. Това е едно условие за всеки човек; неговата душа да се повдигне в една по- висока степен и да забогатее в знание и сила, а изпитанията и страданията са нещо временно. Тогава ще се прояви Божественото, което всеки носи в себе си и на него трябва да се разчита.
към текста >>

28. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От чуждите и от своите погрешки той се учи и те не са спънка за него.
А всички погрешки стават от непреценяване на времето в света. Трябва да знаете, че всяко нещо си има определено време. И умният човек именно по това се отличава, че знае времето на всяко нещо т. е. знае всичките онези условия, при които дадено нещо се развива. Умният човек от всякъде и от всичко се учи. От чуждите и от своите погрешки той се учи и те не са спънка за него. Злото и противоречията не са спънка за него, а една възможност. Той знае, че злото всякога носи доброто със себе си. Доброто всякога е по силно от злото. И фактически е установено, че ако един човек го тровите няколко пъти, неговият организъм се приспособява към отровата и добива един вътрешен имунитет. И природата в нашето историческо развитие ни води по този път.
към текста >>

Злото и противоречията не са спънка за него, а една възможност.
Трябва да знаете, че всяко нещо си има определено време. И умният човек именно по това се отличава, че знае времето на всяко нещо т. е. знае всичките онези условия, при които дадено нещо се развива. Умният човек от всякъде и от всичко се учи. От чуждите и от своите погрешки той се учи и те не са спънка за него. Злото и противоречията не са спънка за него, а една възможност. Той знае, че злото всякога носи доброто със себе си. Доброто всякога е по силно от злото. И фактически е установено, че ако един човек го тровите няколко пъти, неговият организъм се приспособява към отровата и добива един вътрешен имунитет. И природата в нашето историческо развитие ни води по този път. При сегашното грешене, ние добиваме един вътрешен имунитет против греха.
към текста >>

29. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяко учение, което не почива на опита, е отживяло време то си и е една спънка за прогреса на човека.
А правилното разбиране произтича от една наука, която хората тепърва почват да проучват. Но не е въпрос само теоретически да се проучват нещата. Ние живеем в една епоха, когато теорията ще бъде съпроводена с практика. Човек ще опита тук, което учи, и опиатът ще му покаже, кое е истината. И само ония неща могат де бъдат верни, които са опитани. Всяко учение, което не почива на опита, е отживяло време то си и е една спънка за прогреса на човека. Девиза на новата епоха е — чрез опита, към познанието на Истината. И този опит всеки трябва да го направи за себе си. Не е достатъчно само един да го направи и само да разправя на другите, че го е направил и че е истина това, за което се отнася въпроса. Не, всеки сам за себе си ще направи опита. По този път човек ще добие една самоувереност в знанието, което име, и ще може по-правилно да развива дарбите, които са вложени в него.
към текста >>

30. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но има страдания и противоречия, които произтичат от човешкия порядък, от тях човек трябва да се освободи — те са една спънка за повдигането на човека.
Реалното в света всякога трябва де се опита, Не говоря за външния, механически експеримент, но за онзи жив, вътрешен опит, в който човек опитва нещата върху себе си. Само по пътя на този вътрешен опит, човек ще се добере до онези велики вътрешни закони, върху които е обоснован целокупния живот, и ще разбере вътрешния смисъл на великия творчески процес, който върви от слабото към силното, от малкото към великото. В процеса на това развитие хората минават през ред страдания, които са едно велико благо за онези, които разбират. и едно нещастие, за онези, които не разбират. Въпроса е за онези естествени страдания, които са като израз на самия творчески процес, за тях казваме, че принадлежат към Божествения порядък на нещата. Но има страдания и противоречия, които произтичат от човешкия порядък, от тях човек трябва да се освободи — те са една спънка за повдигането на човека. В човешките порядки нещата винаги започват добре, и свършват зле; а в Божествения порядък нещата започват със злото, и свършват — с доброто Това е диагноза, да знаете в кой порядък сте. Човешкия порядък е временен и в него няма нищо завършено; а божествения порядък е вечен. Тези два порядъка са резултат на два процеса с диаметрално противоположни движения. Единият процес отива към центъра на земята — той е свързан с човешкия порядък, и в него страданията прогресивно се увеличават; а другият процес отива към центъра на слънцето — той е свързан с божествения порядък, и в него страданията прогресивно се намаляват. Страданията в божествения порядък са една необходи мост, когато страданията в човешкия порядък са една спънка.
към текста >>

Страданията в божествения порядък са една необходи мост, когато страданията в човешкия порядък са една спънка.
Но има страдания и противоречия, които произтичат от човешкия порядък, от тях човек трябва да се освободи — те са една спънка за повдигането на човека. В човешките порядки нещата винаги започват добре, и свършват зле; а в Божествения порядък нещата започват със злото, и свършват — с доброто Това е диагноза, да знаете в кой порядък сте. Човешкия порядък е временен и в него няма нищо завършено; а божествения порядък е вечен. Тези два порядъка са резултат на два процеса с диаметрално противоположни движения. Единият процес отива към центъра на земята — той е свързан с човешкия порядък, и в него страданията прогресивно се увеличават; а другият процес отива към центъра на слънцето — той е свързан с божествения порядък, и в него страданията прогресивно се намаляват. Страданията в божествения порядък са една необходи мост, когато страданията в човешкия порядък са една спънка. Тъй че от посоката, която ще хване човек, ще се определи и характера на неговите страдания. И в единия и другия път човек има известни придобивки, които идат само по пътя на страданията; само като мине по пътя на страданията, човек ще придобие знания и чистота. Знанията му са необходими за да може да живее между хората, а чистотата му е потребна за да може Бог да живее в него, и той да живее при Бога. Чистотата е път, чрез който живота идва. Без чистотата живота не може да се прояви.
към текста >>

Страданията произтичат от нечистотата, която се явява като спънка, която живота трябва да преодолее.
Тъй че от посоката, която ще хване човек, ще се определи и характера на неговите страдания. И в единия и другия път човек има известни придобивки, които идат само по пътя на страданията; само като мине по пътя на страданията, човек ще придобие знания и чистота. Знанията му са необходими за да може да живее между хората, а чистотата му е потребна за да може Бог да живее в него, и той да живее при Бога. Чистотата е път, чрез който живота идва. Без чистотата живота не може да се прояви. Страданията произтичат от нечистотата, която се явява като спънка, която живота трябва да преодолее. Нечистотата запушва порите на човека, от което се явяват страданията и болестите. Когато се запушат порите, човек трябва да се изпоти, за да се отворят порите и се възстанови чистотата, при която Бог може да работи в човека. И когато по този начин даден възможност на Бога да работи в нас, Той ще ни покаже пътя, по който ще можем да преодолеем всички мъчнотии. Но за да дойде човек до това положение, необходим е един нов начин на възпитание. Новото възпитание преди всичко изисква да се даде свобода на детето да се прояви, като постепенно се коригира в постъпките и отношенията си, преди всичко от примера на възрастните.
към текста >>

31. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека се запомни и разбере добре, че ролята на възпитателя е не да втълпява, не да всажда свои или чужди идеи в главата на младия индивид, а да опознае неговата скрита (вътрешна) същина, и да може след това да се напътства и подтиква към красивото, полезното и доброто Детето трябва да се привикне само да узнава, да разсъждава, и да мисли, а не да му се пълни главата с готови чужди мисли, които са спънка за неговото правилно развитие.
Ето защо един голям съвременен педагог казва: „Оставете децата да се проявят такива каквито си са. По тоя начин възпитателя най-добре ще разбере какво има на лице, да подири своевременно и съответните най-подходящи методи и средства за работа над всеки даден индивид“. Защото истински възпитател е тоя, който е изхвърлил шаблона от своята практика, и с всяко дете, с всеки индивид се справя по специален, само за него или за случая начин, който начин или метод е дълго търсен и изпитван. Истинския възпитател отбягва да привежда всички деца към общ знаменател. Подобно подвеждане граничи с шаблона, а там, гдето има шаблон отсъства възпитанието. Нека се запомни и разбере добре, че ролята на възпитателя е не да втълпява, не да всажда свои или чужди идеи в главата на младия индивид, а да опознае неговата скрита (вътрешна) същина, и да може след това да се напътства и подтиква към красивото, полезното и доброто Детето трябва да се привикне само да узнава, да разсъждава, и да мисли, а не да му се пълни главата с готови чужди мисли, които са спънка за неговото правилно развитие. Втълпяването е всякога погрешен и лош метод, затова трябва да се изостави от възпитателите. Защото дресиране и възпитаване са съвсем различни неща. Важна е насоката на възпитанието. Каквато насока е дадена на младини, тя определя и целия по нататъшен живот и проява на човека. Че това е така може да се подкрепи с много исторически примери, но ние сега ще се задоволим само с два, които са много типични: Първия е Марк Аврелий (121-180 сл. P.
към текста >>

32. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяко учение, което не може да се подложи на опит и да ни даде методи да се свържем с реалността, е отживяло времето си, и е спънка в пътя на прогреса.
Това са отживели времето си схващания, които всеки ден се опровергават от фактите, които науката разкрива. и от опитностите, които живота ни дава. Затова те са отречени от всички, които живеят с днешния и утрешния ден. Тук, в този отдел, ще изнасяме ред факти, които всеки ден ни изнася науката, и опитности, които ни дава живота, за да може всеки читател да бъде ориентиран върху състоянието на науката и живота в наше време, и сам да си прави заключения и проверява нещата; а не да се самозаблуждава със суеверия и хипотези, които му се поднасят от онези, които живеят с миналото. Основа на познанието и живота е опита. Всяко учение, което не може да се подложи на опит и да ни даде методи да се свържем с реалността, е отживяло времето си, и е спънка в пътя на прогреса. Умоляваме всички читатели, конто следят развитието на научната мисъл и живота, и намират нещо. което може да бъде от полза за всички читатели, да го изпращат в редакцията. Невидимият човек от Проф. Петър Петков До скоро науката твърде бавно крачеше напред и понасяше обидите, че е изостанала далеч назад от онова, което иска от нея нетърпеливият и неспокоен културен човек, жадуващ повече знания за същността на всичко непознато и невидимо, що го заобикаля. В последните няколко десетилетия, обаче, науката постигна бързо едни след други такива непредполагаеми успехи, че много от тях са сториха твърде невероятни.
към текста >>

33. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В плътта има едно основно качество инертност, което се явява като една спънка в живота на човека, и която човек трябва да надделее.
Но плътта има закони, които трябва да се спазват. Едва сега хората започват да изучават законите на плътта. И духът също така има свои закони, които трябва да се спазват. Не е въпрос да се отречем от плътта, но трябва да се проверят методите, начините, с които тя си служи. Тя има своя култура, свои навици, някой от които трябва да се изменят. В плътта има едно основно качество инертност, което се явява като една спънка в живота на човека, и която човек трябва да надделее. Духът има противоположното качество — активност, прогресивност. И за да избави плътта от тази инертност, и да й даде условия да се развива, духът влиза в плътта, за да надделее на нейната инертност. Оставена сама на себе си, благодарение на своята инертност, тя не би могла да се развива. А щом не може да се развива, тя ще стане една спънка за развитието на човешкия живот. За да не се спъва човек, за да се развива и за да преодолее спънките на своята плът, трябва да му се дадат ред страдания.
към текста >>

А щом не може да се развива, тя ще стане една спънка за развитието на човешкия живот.
Тя има своя култура, свои навици, някой от които трябва да се изменят. В плътта има едно основно качество инертност, което се явява като една спънка в живота на човека, и която човек трябва да надделее. Духът има противоположното качество — активност, прогресивност. И за да избави плътта от тази инертност, и да й даде условия да се развива, духът влиза в плътта, за да надделее на нейната инертност. Оставена сама на себе си, благодарение на своята инертност, тя не би могла да се развива. А щом не може да се развива, тя ще стане една спънка за развитието на човешкия живот. За да не се спъва човек, за да се развива и за да преодолее спънките на своята плът, трябва да му се дадат ред страдания. И всички страдания се отнасят до плътта, а не до духът. Тъй че, когато страдате, когато не ви се живее, всичко това се дължи на плътта, а не на духа. Тези състояния духът другояче ги схваща. Противоречията от гледище то на духът имат съвсем друг смисъл — и при всички положения духът намира изходен път, плътта като попадне в противоречията, се намира в задънена улица.
към текста >>

34. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И спънката отвън е спънка и вътре.
Само обоснованото на природните закони успява и има трайност. Спазения природен закон дава вътрешна сила и външни възможности. Произволът носи вътрешен смут и външно ограничение. Провери се, ако се смущава умът ти, ако срещаш спънки и препятствия — погрешен е пътя ти. Незнанието вътре е препятствие отвън. И спънката отвън е спънка и вътре. Ако отвътре знаеш как да преодолееш една мъчнотия — то и отвън ще стане това, стига да си намерил вярното решение. Защото твърде често се търсят други средства, а не истинските, и с това се само усложняват положенията. Касиерът, който прави погрешки в сметките си, ако мисли, че пари му са необходими, за да покрие погрешките си, а не знае как да манипулира правилно — много пъти ще повтаря погрешните си и ще плаща, като се чуди защо го преследва съдбата... Когато в същност това е невежеството, от което трябва да се отърве! И мнозина се оплакват от живота, без да са влезли в самият живот. Лошите условия на живот не са живота, както и дрехите не са човека.
към текста >>

За умния човек противоречията имат смисъл, а за глупавия те са една спънка.
когато го срещне божественото. ще му каже да слезе от онова високото дърво, на личността и ще му даде потик към нов живот. В пътя на новия живот, най-първо човек започва с правата мисъл, т. е. добива ясна представа за нещата и не се заблуждава от сенките им. Като добие правота мисъл, той ще влезе в пътя на познаване на великата Истина и противоречията, които съществуват за обикновения човек, за него ще изчезнат. За умния човек противоречията имат смисъл, а за глупавия те са една спънка. Всички спънки в живота са все задачи, които трябва да разрешавате. Който ги разреши, той минава за умен, а който не ги разреши, той минава за обикновен човек и казва: „тази работа не е за мен.“ „Аз, казва той, не се интересувам от бъдещия живот, не се занимавам с въпроса същества ли Бог и други подобни отвлечени работи. Мен ме занимава обикновения живот, да има какво да хапна и да пийна.“ Питам тогава: защо му е трябвало да става човек? Не е ли по-добре да си е останал в гората, като животно, свободно да се разхожда? Защо му е трябвало да си дава кандидатурата за човек?
към текста >>

35. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е ли това една спънка и за децата в дома?
Вярно е още, че и жената, със своята любов, нежност, такт и смиреност, ако ги е развила, може да сломи упорството на своя другар за духовния път. Не е ли това една мъка, особено за известно време, и за единия, и за другия? А ние виждаме, че се отива и до крайности, които не водят към добро. За кого? За опърничавия. Не е ли това една спънка и за децата в дома? Не е ли причина за това пак опърничавият? Не е ли отговорен пак опърничавият пред съвестта си и пред Бога, когато със своите отрицателности, някои от такивато гледат на всяка цена да привлекат и децата към себе си? Да! Ами идеално семейство, ако по пътя на духовното съвършенство не се издигне, както спомнихме, то по кой друг път може да се стори това? Не е ли благородно мъжът да се радва на своята другарка и да благодари на Бога, че тя е в духовния път и обратното - жената на мъжа си?
към текста >>

36. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Знаех вече, че се с плъзнала и паднала, а любовна мъка за семеен живот е срещнала спънка а живота и е измъчила душата й Продължавах проникването.
Често отбягвам и да ги гледам, защото понякога лицето им става като стъкло — и под него се явява друго, после трето, после без думи изпъква цялата минала история не човека . . . И тоя път й казах да седне на стола не далеч от мене и веднага се концентрирах с желанието да отразя състоянието й в себе си. Колкото в душата ми наставаше мир и тишина, толкова по-ясно ставаше отражението й в мене. Започне със силно щракане в лявото колено, главоболие в задната част на главата. Знаех вече, че се с плъзнала и паднала, а любовна мъка за семеен живот е срещнала спънка а живота и е измъчила душата й Продължавах проникването. Сивотата постепенно се разтваряше — красив черноок момък, с невисоко чело и къдрави коси бе въплътен почти като жив. Тя мислеше много силно за него. Изведнъж той отскочи далеч и стана малък почти като мравка — около него се явиха големи хубави къщи, трамваи, автомобили. Къде ли е това? Усилих светлината, увеличих съсредоточаването.
към текста >>

37. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Единствената спънка за човека в сегашния живот, това са вътрешните условия.
Ако семето търси своето щастие отвън, право е то — ние не отричаме това. Но ако това семе не се посее в някоя нива, и ако то няма онези вътрешни сили, за да използва почвате, под която е поставено, това семе никога няма да разбере какво нещо е външният свят. Сега всички говорят за добрите условия на нивата. Добрите условия съществуват. Никой не може да отнеме добрите условия. Единствената спънка за човека в сегашния живот, това са вътрешните условия. Човек сам е една голяма спънка за своето развитие. Той сам е една голяма спънка за своето щастие. Той сам е една голяма спънка за своето умствено развитие. Той сам е една голяма спънка за обходете на хората към него. Мъчно нещо е да се справи човек с лошите условия в себе си.
към текста >>

Човек сам е една голяма спънка за своето развитие.
Но ако това семе не се посее в някоя нива, и ако то няма онези вътрешни сили, за да използва почвате, под която е поставено, това семе никога няма да разбере какво нещо е външният свят. Сега всички говорят за добрите условия на нивата. Добрите условия съществуват. Никой не може да отнеме добрите условия. Единствената спънка за човека в сегашния живот, това са вътрешните условия. Човек сам е една голяма спънка за своето развитие. Той сам е една голяма спънка за своето щастие. Той сам е една голяма спънка за своето умствено развитие. Той сам е една голяма спънка за обходете на хората към него. Мъчно нещо е да се справи човек с лошите условия в себе си. И в това положение мъчно може да му се помогне.
към текста >>

Той сам е една голяма спънка за своето щастие.
Сега всички говорят за добрите условия на нивата. Добрите условия съществуват. Никой не може да отнеме добрите условия. Единствената спънка за човека в сегашния живот, това са вътрешните условия. Човек сам е една голяма спънка за своето развитие. Той сам е една голяма спънка за своето щастие. Той сам е една голяма спънка за своето умствено развитие. Той сам е една голяма спънка за обходете на хората към него. Мъчно нещо е да се справи човек с лошите условия в себе си. И в това положение мъчно може да му се помогне. И знаете ли от какво произтичат страданията и мъчнотиите на Христа на земята?
към текста >>

Той сам е една голяма спънка за своето умствено развитие.
Добрите условия съществуват. Никой не може да отнеме добрите условия. Единствената спънка за човека в сегашния живот, това са вътрешните условия. Човек сам е една голяма спънка за своето развитие. Той сам е една голяма спънка за своето щастие. Той сам е една голяма спънка за своето умствено развитие. Той сам е една голяма спънка за обходете на хората към него. Мъчно нещо е да се справи човек с лошите условия в себе си. И в това положение мъчно може да му се помогне. И знаете ли от какво произтичат страданията и мъчнотиите на Христа на земята? — Понеже той даде голямо доверие към хората, той вярваше, че ще излезе нещо от тях.
към текста >>

Той сам е една голяма спънка за обходете на хората към него.
Никой не може да отнеме добрите условия. Единствената спънка за човека в сегашния живот, това са вътрешните условия. Човек сам е една голяма спънка за своето развитие. Той сам е една голяма спънка за своето щастие. Той сам е една голяма спънка за своето умствено развитие. Той сам е една голяма спънка за обходете на хората към него. Мъчно нещо е да се справи човек с лошите условия в себе си. И в това положение мъчно може да му се помогне. И знаете ли от какво произтичат страданията и мъчнотиите на Христа на земята? — Понеже той даде голямо доверие към хората, той вярваше, че ще излезе нещо от тях. Когато човек се е създавал, Той е станал гарант за него, защото е вярвал, че от този човек ще излезе нещо.
към текста >>

38. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се изкачваме по височините на нашият дух, да се свързваме с Бога за да отпадне от нас ниското и скверното, което е спънка за напредъка ни.
Там той ще види чудна инсталация — инсталирани са извори, реки, езера, които текат по всичките му посоки и носят живот. Освен тая видима красота и чудна инсталация има и скрита красота, достъпна за будни души, способни да живеят вътрешен, но интензивен живот. Тоя висок исполин е проводник на сили, на енергии, той излъчва висши вибрации и човек, който се изкачи на него се чувства в нов свят, с изобилна светлина, с чист въздух, чиста вода. И наистина светлината на планината другояче действа върху човека. Да се изкачваме по високите планини, да проучваме величието на природата и да влезем в хармония с нея! Да се изкачваме по височините на нашият дух, да се свързваме с Бога за да отпадне от нас ниското и скверното, което е спънка за напредъка ни. Веднъж в годината или поне няколко пъти в живота си човек трябва да се изкачва на височината, да има стремеж до най-голямата височина, до която може да достигне. Като остане човек по дълго на планината, той се пречиства основно. Височината му повлиява и той заживява с високи идеали, става по идеалист. А днес, именно, това липсва на хората. Малко са идеалистите между тях.
към текста >>

39. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяка не разбрана реалност е спънка.
* Млад или стар, щом влезеш в едно училище, не оправяй училището, това не е твоя работа, а учи. Живота е едно училище. * Не изплащай чуждите дългове преди да си изплатил своите. И не поправяй чуждите погрешки, преди да си по-правил своите. * В живота препятствията са единствената реалност. Всяка не разбрана реалност е спънка. А разбиране на всички спънки, това е Истината. * Формите създават противоречията, а съдържанието обединява. * Как може да страда един човек, ако нищо не е негово? Освен ако приказва едно мисли друго? Защото ако здравето, радостите, ума, имота — всичко това Бог го е дал и е негово — какво има да плачеш, ако Той го употребява тъй или иначе по волята си?
към текста >>

40. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е забранено на човека да се стреми към тия блага, но когато се стреми към духовния, към моралния живот, временните неща представят спънка за него.
Всяко нещо, което човек прави, трябва да има смисъл. Ако ученето няма цял, ученикът няма защо да учи. Учение, което няма цял, няма смисъл, представя тежест: излишен товар за човека. Човек трябва да има прогресивна мисъл; да мисли, без да се спира върху временните неща, които отвличат вниманието му. Има временни блага, които отвличат човека от великата цял на неговия живот. Не е забранено на човека да се стреми към тия блага, но когато се стреми към духовния, към моралния живот, временните неща представят спънка за него. Щом е дошъл на земята, човек първо трябва да определи отношенията си към космическия свят, после към народа, към обществото, към държавата, към семейството и най-после към себе си. Да благовествате, това значи да служите на Бога. Който служи на Бога, той забравя себе си. На първо място той поставя Бога. а после себе си.
към текста >>

41. -

В знанието има здрава, сигурна уверена мисъл, че можем да преодолеем всякаква спънка, която срещаме във в живота си.
Вера преди всичко трябва да имаме. Разумният човек трябва да изхвърли из себе си всичко излишно и да запази това, което му е необходимо. От състоянието на нашите мисли и чувства произлизат всички радости и скърби, всяко щастие и нещастие в света. Съвременния строй е резултат на вътрешна сила. Най-голямата човешка мощ се крепи на знанието. В знанието има здрава, сигурна уверена мисъл, че можем да преодолеем всякаква спънка, която срещаме във в живота си. Имаме ли тази вътрешна сила, ще ни напусне най-голямата човешка слабост — страхът. Що е страх? — Стара мисъл. че сме по-слаби от неизвестното, що ни чака. Ще изчезне също съмнението, което също е само мисъл, че може да не успеем в започната работа.
към текста >>

42. -

Поради материалистичните си разбирания човек се отдалечи от вътрешния живот на природата, разхлаби връзките си с живите и разумни нейни сили; влезе във връзка предимно с нейните механични явления, сили и закони, и вследствие на това тури известна спънка за приемане животворните и разумни сили от целия всемир.
Съдържанието представлява жизнената сила или праната, коя го се явява като организатор. Тя организира физико-химичните сили на материята,— организира формите А смисълът представлява разумното в природата, което дава целесъобразно направление на силите, които организират формите. Необходимостта от новите методи за дишане днес е по-голяма, отколкото във всяка друга епоха и то по следната причина: Материалистичната вълна, която заля човечеството през 18. век беше в своята най-висока точка през 19. век, причини известна промяна в отношението на човека към живите сили в природата. Поради материалистичните си разбирания човек се отдалечи от вътрешния живот на природата, разхлаби връзките си с живите и разумни нейни сили; влезе във връзка предимно с нейните механични явления, сили и закони, и вследствие на това тури известна спънка за приемане животворните и разумни сили от целия всемир. Когато човек мисли, че само физическият свят е единственият реален, по-дълбоката, разумна страна на природата остава скрита за него. Това туря спънка за физическия и духовния му възход. Тогава се намалява притокът на живите и разумни сили от целия всемир. Нека вземем за пример нервната система. Тя остава без достатъчно храна.
към текста >>

Това туря спънка за физическия и духовния му възход.
Необходимостта от новите методи за дишане днес е по-голяма, отколкото във всяка друга епоха и то по следната причина: Материалистичната вълна, която заля човечеството през 18. век беше в своята най-висока точка през 19. век, причини известна промяна в отношението на човека към живите сили в природата. Поради материалистичните си разбирания човек се отдалечи от вътрешния живот на природата, разхлаби връзките си с живите и разумни нейни сили; влезе във връзка предимно с нейните механични явления, сили и закони, и вследствие на това тури известна спънка за приемане животворните и разумни сили от целия всемир. Когато човек мисли, че само физическият свят е единственият реален, по-дълбоката, разумна страна на природата остава скрита за него. Това туря спънка за физическия и духовния му възход. Тогава се намалява притокът на живите и разумни сили от целия всемир. Нека вземем за пример нервната система. Тя остава без достатъчно храна. Силите, които идат от божествения свят, не могат да се вливат в нея с по-голяма пълнота. Ето защо, материалистичният мироглед води между другото към упадък на нервната система.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всяко деяние, всека крачка, може да стане извор на удоволствие, ако не бъде вече спънка, спирка в гонитбата от излишество към излишество.
Това по-скоро омаломощава, отколкото засилва. Такова настроение може да се използва само в моментите, когато то се появява спонтанно и докарва радост. Мистерията и хубостта на вътрешното развитие е това, че то расте като зърно, на тишина, несъзнателно. В две, три, пет години външните признаци, жестове, се променят, хармонизират се. При анархията в мислите на съвременното човечество, тялото фактически се разпокъсва на парчета, разтеглени на разни страни от разни мисли. Всяко деяние, всека крачка, може да стане извор на удоволствие, ако не бъде вече спънка, спирка в гонитбата от излишество към излишество. Това, което правим на драго сърце, правим го добре. Така целият живот постепенно се съставя от завършени елементи, от които никой не събаря това, което другият е съградил. Всяко отделно деяние става нов магнит, който се усилва, и всичко това, което човечеството е в състояние да извърши чрез тези прости упражнения, би могло да се нарече „чудо“! Христос и Мойсей, всички ясновидци и маги, са били „в почивка“. Така се е акумулирала в тях психическата сила, която са концентрирали върху болния и по този начин го изпълняли като с нов живот.
към текста >>

Но тази научна истина, която има връзка с вярата, среща най-голяма спънка при закоравелия материализъм у нас, който е плод на сегашното образование и възпитание в училищата ни.
Регентска, 56. Ония, които запишат най-малко 10 души абонати и изпратят сумата на тия десет абонаменти, имат прав, да получат едно годишно течение безплатно. Всички директори, училищни инспектори, читалища, настоятелства, шефове па административни и др. учреждения ще изпълнят, един дълг към съвестта си и към народа, ако запишат себе си, учрежденията и приятелите си за абонати на това толкова полезно списание, за да може то да се закрепи и да продължи излизането си дълги години. Истината, изобщо, си пробива път бавно. Но тази научна истина, която има връзка с вярата, среща най-голяма спънка при закоравелия материализъм у нас, който е плод на сегашното образование и възпитание в училищата ни. Цялата наша младеж или така наречената интелигенция, която ръководи народа в разните области на живота, цялото ни духовенство и учителство, с малки изключения, професорството, съдийството и пр. нямат и най-елементарни познания за факта, че животът на всеки отделен човек и на всеки народ се регулира от законите на природата, които съставляват,, в своята общност, учението на Христа, сиреч това, което се характеризира с думите: разумна и жива вяра в Бога. А понеже, по думите на Христа, „Бог е дух“ и плътта нищо не ползва, защото е едно преходно състояние, то всекиму се налага дълг да изучи всичките видими й невидими за човека прояви на Бога и в светлината на това знание, да почерпи правила за уреждането на своя личен живот и живота на народа си. В тая си дейност вейки може да намери пълно удовлетворение за себе си защото узнава истинския смисъл на своето съществуване. Материализмът, не може да даде такива знания и следов., не може да задоволи човешкия ум в стремежа му да издири първопричината на Творението, процеса на развитието и целта му.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всяко натрупване(морално, нервно, физическо) е признак на компромисна идея, малко или много в дисхармония с основната, в зависимости от ъгъла (противоречието) с основната, следователно, спънка за разумна (хармонична) дейност.
„Най-ценната“ енергия (мисловната) се пилее най-много от всички хора в днешната степен на развитие, а това е най-страшното харчене и пропиляване. Всека икономия в мислите дава резултати винаги много осезателни. Най-много убиват пилеещи мисли, разномислието (двоумението, мъката, бездейността, мъртвината на физическото поле) — то сломява цялата личност, а това значи изгубен човек. Пилеене нервната енергия (ядосване, нервност и пр.) правят от човека временно изгубен субект, който не се владее, но ако стане постоянно състояние, също така изгубен субект. Разномислието ражда нервността, нервността — безконтролни несмислени постъпки - сам не знае какво прави. 9. Всяко натрупване(морално, нервно, физическо) е признак на компромисна идея, малко или много в дисхармония с основната, в зависимости от ъгъла (противоречието) с основната, следователно, спънка за разумна (хармонична) дейност. Отлагането или натрупването: грях — мисленето, болест — нервното, дебелина — физическото — е във всеки случай голямо препятствие за хармоничен живот и всякога е последствие от погрешната идея, която постепенно се материализира в дейност-живот (била тя лична или наследствена). 10. Човек като конкретизирана идея, резултантна от няколко, е нейна точна проява и, следователно, по външност трябва да се съди за съдържанието, но външност не субективна (пол, дрехи, красота, хубост, положение и пр.). Духовният човек („естествена вълна“) е не дебел, но не и много сух и ъглест, няма чупени линии по лицето му (последното означава вече кристализация на идеята „фанатик“ по нашему), с хармонични части и движения и пр. Разбира се, и самото понятие „хармонично“ е относително и в свръзка с нашата собствена еволюция на съзнанието. Свръхчовеците (богове) дават външен израз на пълна хармония те са за нас олицетворение, конкретизиране на хармонията. ЗАБЕЛЕЖКА.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Например, един между и () се проявява в характера като себелюбие, а в преживелиците на човека като ограничение и спънка (злочестина) в някаква област.
Аспектите делим на хармонични (благозвучни) и нехармонични (неблагозвучни), ала ние знаем, че те са били наречени така според начина на действие, който предизвикват в нас. Ние видехме, че това космично влияние не може да бъде в същност неблагозвучно,, ние го възприемаме като такова, поради нашата собствена дисхармония, която се проявява в заболяванията на нашето тяло, или като смутове в нашето съзнание, било е мисълта ни, било в чувствата ни. Хармония и дисхармония, подобно доброто и злото, са само противоположни полюси на едно и също качество. В злото лежи злоупотребата с доброто, и там, дето в миналите си съществувания сме допуснали в голяма мера нарушения, намираме го в това си въплъщение изразено в хороскопа ни като неблагозвучен аспект. Така, ако накъсо характеризираме планетите по следния начин: — висш Аз (Его) — интелект — любов — страст — набожност — себелюбие — висш интелект — висша любов — като носител, временно аз (личността) не е мъчно да дойдем до едно обобщително заключение, относно различните аспекти на планетите. Например, един между и () се проявява в характера като себелюбие, а в преживелиците на човека като ограничение и спънка (злочестина) в някаква област. Ето защо с пълно право можем да кажем, че сами сме си положили камък на пътя, сами сме си поставили ограничение, което спъва по-нататъшния ни вървеж, понеже в миналите си съществувания сме подхранвали това себелюбие. Въпросът тук е бил за една борба между низшите наклонности, и по-нисшото се е показало много по-силно, та е оборило доброто (висшето). И в този си живот ние често ще се препъваме о този камък, докато научим урока си. Един между и () ни показва добрата страна, противоположния полюс на ограничението, —този аспект се проявява в характера като прямота, простота, сериозност, сила на волята, съсредоточаване и глъбина на мисълта — качества, добити в по-раншни съществувания, — например кога съзнателно сме изпълнявали дълга си във всички случаи. Така един или между и сочат на един конфликт между сластолюбието и любовта, и камъкът, който човекът среща на пътя си постоянно дава повод за нови конфликти, които в края на краищата трябва да доведат до побеждаване на по долните елементи.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Същото наследствено богатство, при всичката си красота, става една спънка, когато е поставено в чужди рамки“.
Но Тагор възразява, че и в Европа има разни езици и при все туй тя има обща култура, и заявява, че е потребно, всички езици, които се говорят в Индия, да имат пълна свобода за употребление и разпространение, а не да се изместват и насилват от един език, който няма нищо общо с тях и не може да ги униформира, като санскритският. Тоя чужд език е английският. „В Съединените Щати, в Канада и в другите английски колонии — пише Тагор — езикът на народа е английският. Той има голяма литература, която води произхода и развитието си от историята на британските острови. Но когато този език с всичките си произведения и придобивки, спечелени от дълго време в Собствената си родина, бъде пренесен в други страни, които имат своя отделна история и процъфтяване, трябва с насилие и постоянно да пречи на местната култура, на оригиналното интелектуално самоопределение и на пълната свобода за самостоятелно проявление. Същото наследствено богатство, при всичката си красота, става една спънка, когато е поставено в чужди рамки“. Като се изразява така Тагор срещу англичаните, той не напада чуждата култура, само защото е чужда. Той даже вярва, че е необходимо да се срещат и се запознават разните културни сили, за да се оживотворят. Обаче, чуждата култура не трябва да бъде наложена със сила, изкуствено, а да засили индуската култура, и не толкова за да противостои на западната, колкото да успее да я приеме и асимилира, без да стане тежест или пречка, вместо да я подхрани. Ясно е, обаче, че Тагор не желае да приеме от запад, и специално от Англия, начина, по който да разбира културата, нито средствата, със които тя я създава и я разпространява. За него културата е нещо, подобно на поезията, тя е оригинална и цъфти от само себе си, в периоди на благоденствие, от сърцето на народа, и се закрепва и обогатява в един хармоничен кръг от учители и ученици, които ще я предават, като я тълкуват и украсяват, без да се отделят от обществото на своите съграждани и сънародници, на каквато и социална класа да принадлежат, като даже гледат да отворят с тях постоянни пътища за съобщение.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Плътта, при все че е спънка, не е непроницаема преграда; булото между двете състояния може да стане прозрачно, през залива може да се хвърли мост и връзката да се въдвори чрез могъществото на любовта. 6.
Известните качества и функции на всемирния етер в пространството могат тъй да заместят качествата и функциите на материята, че като допуснем неговото възможно одушевление, възможно е да възникне едно разумно и почти психично гледище на преживяването. 3. Ние несъзнателно използваме етера в нашите всекидневни действия даже сега и ще продължаваме да го използваме с еднаква леснина, когато се освободим от тази гъста материя, с която сме облечени. 4. При все това, чистите етерични интелигентности, макар че могат да имат свой пълен самостоен живот, не могат да правят впечатление на нашите сетива и не са в състояние да се съобщават с нас, додето ненамерят един физиологичен механизъм, който да е в добро състояние и да подхожда за целта, така че те да могат временно и частично да се въплътят чрез него. 5. Чрез опит ние сме намерили, че понякога те използват такъв механизъм, за да изявят продължителността на съществуванието си и на своите привързаности. Поради тази причина, ние не бива да се смятаме като изолирани от централното тяло на битието, както сме мислили, че сме били. Плътта, при все че е спънка, не е непроницаема преграда; булото между двете състояния може да стане прозрачно, през залива може да се хвърли мост и връзката да се въдвори чрез могъществото на любовта. 6. Етеричното състояние е продължение на материалното, и смяната на условията не разрушават, нито вредят на личността; така че тия, които са „заминали“, могат да продължават да се интересуват за нашите деяния и да намерят, че са в състояние да напътват, помагат, вдъхновяват даже по-добре, отколкото когато сами те са били под дисциплината и ограниченията на плътта. 7. Величието на вселената тъй много превъзвишава нашите най-широки схващания, че всичко е възможно; и чрез взаимна помощ както тук, така и отвъд, човечеството може да напредва към невъобразими висини. От английски Д. Л. Доганова. 1) Из сборника: Survival, който съдържа следните статии: 1) Рационалността на преживяването (задгробния живот) във връзка с физическата наука; 2)Свръхнормалните способности в тяхното отношение към преживяването, от Стандей де Брат; 3) Метапсихистите и преживяването на човека, от г-жа Грей оф Фолдон (съпруга на сър Едуард Грей, известният английски министър на външните работи през време на балканската война); 4) Духовни съобщения, от Камил Фламарион; 5) Опити с автоматично писане, от сър Едуаод Маршал-Хол; 6) Психически опити, от сър Артър Конан Дойл (известният романист); 7) Ектоплазмата във връзка с преживяването, от Ф. Р.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тези дългове не ще бъдат признати, защото в Водолея златото е изгубило своята ценност; но нови методи ще бъдат приложени, ще станат големи обществени работи, свободни от всяка спънка и дълг; нови кредити ще бъдат открити не върху фиктивни стойности или заеми, които носят лихви, но върху това, което е действително построено и хората ще доставят и уредят курса, и цената на пуснатите в обръщение пари по начин такъв, че да създадат за всекиго условия за съществувание, а това ще направи от тази земя много скоро рай, без да има нужда да се чака смъртта за успокоение, нито да се правят заеми от капитализма.
Царството небесно е дошло! “ Но ние казваме: покайте се вие, църковни властници от миналите времена, които лудешки търсите да владеете в тоя временен свят! Покайте се вие, капиталисти и спекуланти, които отчаяно се опитвате да задържите прогреса на човечеството! Покайте се всички вие, жестоки егоисти, които се изолирате сами от всяка братска любов и стоите настрана от всякакво съприкосновение с другите! Светът е паднал в бездната на материалния култ на златния телец и се е свързал с някои тежки дългове. Тези дългове не ще бъдат признати, защото в Водолея златото е изгубило своята ценност; но нови методи ще бъдат приложени, ще станат големи обществени работи, свободни от всяка спънка и дълг; нови кредити ще бъдат открити не върху фиктивни стойности или заеми, които носят лихви, но върху това, което е действително построено и хората ще доставят и уредят курса, и цената на пуснатите в обръщение пари по начин такъв, че да създадат за всекиго условия за съществувание, а това ще направи от тази земя много скоро рай, без да има нужда да се чака смъртта за успокоение, нито да се правят заеми от капитализма. От това ще последва бърже епохата на Интернационализма или на всемирната братска любов, така че самозваните религиозни вероизповедания, свещенството и царството на попщината ще загинат по липса на храна. От това ще се родят „новото небе“ и „новата земя“ и тогава онова, което се нарича сега „християнска ера“„, ще изглежда като варварство. Но преди да е почнала тази хилядогодишнина, изроденият капитализъм, паднал сега тъй низко в материализма, че никакво възстановяване не е възможно за напред, ще се съедини с православните религии от разните наименования, всички еднакво създадени от човешка ръка, за да направят отчаяни усилия, които биха за държали в техните ръце властта, привилегиите на миналото. . . От там ще дойде мълниеносното стълкновение.
към текста >>

НАГОРЕ

0.29408884048462