Търсене в текстове за 'Сократ'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 52 резултата в 35 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не е свещеническата тога, която ще те направи праведник и свят, както и дрипите, дето ще нахлузиш не са скромността, защото и Сократ веднъж е забелязал на един от своите ученици така: „И през скъсаните ти гащи се показва твоята гордост".
Днес народите пият все от бързо налети стомни и няма лек вече за страшния упадък... Днес всеки стопанин трябва да помете пътя пред своя собствен дом, тогава цялата улица ще бъде пометена. Личното съвършенство, усилието което човек ще направи върху себе си е най-реалното и то е принос към общото човешко подобрение. И днес, макар привидно да цари най-големият провал в човешката душа, е изработен усета за малкото добро и няма случай, когато на доброто да се не отзове друго някое добро. Каквото е квасът за тестото на целия хляб, такова е усилието на личността за околните, когато, разбира се оня що го върши, не демонстрира това нито с проповед, нито с морални правила, нито с тягостно и скучно напомняне и изобличение, а само с дело. Светостта днес ще трябва да се изрази само в пример за светост. Не е свещеническата тога, която ще те направи праведник и свят, както и дрипите, дето ще нахлузиш не са скромността, защото и Сократ веднъж е забелязал на един от своите ученици така: „И през скъсаните ти гащи се показва твоята гордост". Днес трябват дела, трябва пример, дела на братство, пример на човеци... Век на бързина живеем. Обективният ум е стигнал неимоверни висоти. Напредъкът в съобщения, в движение е отишъл далече от очакването даже. Всичко имаме днес. Наука, превозни средства, съобщения.
към текста >>

2. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Главата – правилно развита, като главата на Сократ.
На възраст е между 40 – 45 години. Брада – с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос – развит, възкъс, дебел, широк в крилата си - признак на добра дихателна система; човек на чувствата, импулсивен, като дете. всякога може да изкаже своята радост; като му дръпне половин кило винце, може да скача и се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна. Слепоочните области – силно развити; уши – възголеми, почти като Толстоевите, като на човек, който краде, взема, но и дава –,,бащата и майката крадяха, хайде аз да дам, да облагодетелствувам, дано Господ да ни прости греховете". Очи има кафяви или винени – белег на естествена мекота и добродушие, които чакат само своето време за да се проявят. Главата – правилно развита, като главата на Сократ. Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличен ум, лишен от софистика, силно развита съвест, която му показва грешките и той не се свени да ги изповяда и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си. Няма предвзети възгледи за своето благородство. Има религия, но в нея той е поставил образа на добрия Бог, а не своя. Всякога вярва, че този Добър Господ ще го изведе на видело. Има повече вяра в Него, отколкото в себе си.
към текста >>

3. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

H.Vaihinger, Eie Fhilosophie des Als ob 1911 [9]Сократ е бил някога метач, Епиктет - роб, Езоп - никаквик, бездомник и скитник, Граам - изобретател на електромотора - прост работник и пр.
Federigo Furigues “Les Conupts fondamenteaux de la Sciens” Paris, 1919). [7]Модерно беше, па и сега някои учени обичат да „възстановяват" фактите, По една малка намерена кост от допотопни gживотни са направени доста сполучливи екземпляри, в които същественото е костта, а останалото е моделирания по фантазията на учения гипсова маса И често за едно и също животно имаме по 2-3 образа, съчинени все от „учени" разбира се. За тях е думата. [8]Гледай; Frischeisen-Kohlr wissenschaft und Wirklichkeit (1910 г.); Според В. Оствалд задачата на науката се явява предсказанието, всяко предсказване пък е излизане вън от пределите на опита; Н. H.Vaihinger, Eie Fhilosophie des Als ob 1911 [9]Сократ е бил някога метач, Епиктет - роб, Езоп - никаквик, бездомник и скитник, Граам - изобретател на електромотора - прост работник и пр. и пр.
към текста >>

4. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Сократ беше илюминат.
А Клод дьо Сен Мартен е теург . Той предпочита съзерцателния път на теургията. За теургията молитвата не е само едно устно упражнение; при нея се турят в действие живи духовни сили, които трябва да се създадат чрез физични или духовни дела на милосърдие и чрез издържане на разни изпити. По пътя на теургията човек става илюминат (просветлен). Всички, които са достигнали до тая степен, към каквато и народност да принадлежат, се познават като братя в Бога. Сократ беше илюминат. Човешкият дух постепенно еволюира до мистицизма. У илюмината общението между видимия и невидимия свят става без никакво изгубване на съзнанието. За знаещия илюминатът е едно същество, способно да влезе в съзнателна връзка с невидимия свят. Тези връзки са различни според темперамента на лицето и според степента на развитието на трансцеденталните му способности. Събуждането на тези висши способности за познание на невидимите мирове може да стане изведнъж, както е случая у Яков Бьоме, Сведенборг, Жана Д'Арк или може да стане бавно и прогресивно, както е случая у Гихтел и Клод Сен Мартен.
към текста >>

5. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Че наистина е така, се вижда между другото от обстоятелството, че Платон е едновременно ученик на Сократ и Питагор.
Те го пратиха в Мемфис до по-вещи хора. От Мемфис по същите мотиви бе пратен в Тива. Те не можаха да откажат направо, но се решиха да го отклонят от желанието му чрез прекомерна работа. Тъй като Питагор точно всичко изпълняваше, те се зачудиха на това толкоз, че го посветиха и го допуснаха до своите тайни, до които иначе никой чужд неподготвен не беше допускан". Питагор е оказал голямо влияние върху хода на гръцката култура. Че наистина е така, се вижда между другото от обстоятелството, че Платон е едновременно ученик на Сократ и Питагор. Платон е роден в 427 г. пр. Христа и след пътуване в Египет и Азия, се завръща в Гърция и отива в южна Италия и Сицилия, дето влиза в интимна връзка с тогавашните питагорейци. След това основава в Атина своята школа. В Платон виждаме по този начин влиянието на Индия и Египет. Той приема културните ценности на Индия и Египет направо или косвено и преобразени и нагодени с духа на епохата ги всажда в гръцката култура.
към текста >>

6. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ПРАВДАТА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Така отново се осмислят думите на великия Сократ: „Познай себе си” и тия на Божествения Христос: „Царството Божие е вътре във вас”.
Оглушаването на Бетовен, бидейки загадка за лекарите, които навремето са го лекували днес е знамение за музикантите: Човек трябва да оглушее за музиката отвън, т.е. да надмогне външната форма на музиката, за да намери истинската музика вътре в себе си, т.е. да достигне дълбокия й смисъл. И сега, когато всяко творчество, съответно и това в музиката, е в безпътица, примерът на оглушалия Бетовен е единственият, който ни подсказва, накъде трябва да се насочат усилията за ново творчество: Назад към великата съкровищница на всяко познание и мъдрост, на всяко богатство и изкуство – живата природа. А пътят към нея е само чрез нашата вътрешна и възвишена природа, която трябва преди всичко да проумеем и овладеем. Така отново се осмислят думите на великия Сократ: „Познай себе си” и тия на Божествения Христос: „Царството Божие е вътре във вас”. Когато човек навлезе в тая нова област (до която Бетовен пръв, но едвам се докосна), ще се натъкне на едно чудно обстоятелство което сега може само да му се каже и той да го проумее с ума си като идея, но тогава ще стане за него жив опит. Именно: Ритмусът в музиката има отношение към волята на човека и е неин стимул, мелодията е във връзка с чувствата у човека, а хармонията засяга областта на човешката мисъл. И ще се явят тогава алхимици-музиканти, които, боравейки умело с трите основни елемента на музиката, ще възпитават и облагородяват човешкия нрав и природа, ще постигат и изграждат духовни ценности. Не желая да казвам само празни думи, като твърдя, че тогава музиката ще прави чудеса. Разбира се, чудото е чудо само за невежия, който не може да проумее онази закономерност и скрита причинност, която обуславя дадено проявление, наистина „чудно”, когато човек не знае откъде и как да го погледне.
към текста >>

7. ЕДИНСТВО - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Достатъчно е само да споменем за "демона" на Сократ (демон на старогръцки значи дух).
Въз основа на опити и наблюдения, казва Майер, трябва да приемем, че такива извънредни способности, които забелязваме у животните, имат ги и известни хора, при което у тях тези способности са още по-добре проявени. Майер приема няколко типа хора; именно обикновени хора, у които тези възприемателни органи не са развити, не са проявени и такива, у които те са развити. Способността на последните да възприемат нещо повече, което не може да се възприеме с обикновените сетива, той нарича ясновидство. Последните, казва той, могат да възприемат предмети и сбития, които са отдалечени от нас по пространство и време. За тези способности у човека се е говорило още в най-древни времена. Достатъчно е само да споменем за "демона" на Сократ (демон на старогръцки значи дух). И в кореспонденцията на Лайбниц се споменава за ясновидката Розалия фон Асебург от Люнебург (Германия). Може да се мисли, че ясновидската способност у такива лица е илюзия или халюцинация и че изобщо има чисто субективен характер. Обаче има много начини, чрез които е удостоверена напълно обективната стойност на техните възприятия и се изключва всяко допущане на илюзия и халюцинация. Напр. когато се поднасяло на Розалия затворено писмо с въпроси, тя отговаряла със сигурност на тия въпроси, без да отваря писмото. Някой би могъл да допусне обяснението на ясновидството чрез телепатия, т.е.
към текста >>

8. АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип.
За последните има само една присъда според тях – вечният ад на католическата и православна църкви! У източните народи това безсърдечно отнасяне към съдбата на човека намира оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата. Като че ли страданията, които преживява един човек, ако ще би и по закона на Кармата, трябва да затворят сърцата ни за милосърдието, за пълното с разбиране участие в неговата съдба. На фиг. 2. имаме един приблизителен образец, една скица на описания по-горе тип. Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип. Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище. Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва". Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки. Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън!
към текста >>

9. РИТЪМЪТ - МУЗИКАТА НА ВСЕМИРА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Величието на древна Гърция не е ли изразено в Питагор, Сократ, Платон, Аристотел, Есхил, Еврипид, Софокъл, Фидиас, в Илиадата и Одисеята и пр.?
Тия думи могат да се преведат така: един народ, който живее за един велик божествен идеал, който е орган от една велика идея, той не може да загине и не може да бъде погълнат. Днес, поради материалистичното схващане на живота, разсъждават крайно механически за законите, по които един народ може да се повдигне, по които може да се дойде до разцветът на народния гений, на заложбите на народната душа. Един народ, ограничен със старите идеи и разбирания, никога не може да дойде до истинско величие. Всъщност, в що се състои силата на един народ? – В културните ценности, които той е създал! Величието на древна Гърция не е ли изразено в Питагор, Сократ, Платон, Аристотел, Есхил, Еврипид, Софокъл, Фидиас, в Илиадата и Одисеята и пр.? Всичко това са цветът на древногръцката култура. Също така и величието на древноеврейската култура има своя израз в пророците, тия велики души които с чудно прозрение са изявявали вечни истини! Гореказаното е новата идея, към която отива постепенно човечеството. Тая идея се съзнава днес от по-будните души на всички народи. Но тия идеи вече стават достояние на все по-широки кръгове.
към текста >>

10. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ ! - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Като четете за древните халдейци, за Египет, за Вавилон, за древните гръцки философи Сократ и Платон, вие се уверявате, че наистина мъдростта е родена преди света.
G. N. МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС Като четете книгите на дневните философи, живели столетия преди Христа, вие се възхищавате от мъдростта, която блика от jехните писания. във вас изниква въпросът, как е било възможно да се роди това знание и тая дълбочина в усещането на света, преди да се е родила най-великата светлина на светлините? Като четете за древните халдейци, за Египет, за Вавилон, за древните гръцки философи Сократ и Платон, вие се уверявате, че наистина мъдростта е родена преди света. В човека може да възникне и едно желание да сравни тия, макар и трудно сравними величини – древната мъдрост и Христа. Ако проследите учението на Сократ и това на неговия ученик Платон, ще останете изненадани от това, че нито една точка, нито един завой или подробност на живота, не са оставени без да бъдат мъдро, остроумно и аналитично разтълкувани. Няма въпрос, зададен от страна на учениците на Сократ, без на него да не е отговорено пълно, духовито и изненадващо. Сократ, а после Платон са основали най-грандиозните мисловни доказателства за съществуването на отвъден свят и за безсмъртието на душата. Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния свят.
към текста >>

Ако проследите учението на Сократ и това на неговия ученик Платон, ще останете изненадани от това, че нито една точка, нито един завой или подробност на живота, не са оставени без да бъдат мъдро, остроумно и аналитично разтълкувани.
G. N. МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС Като четете книгите на дневните философи, живели столетия преди Христа, вие се възхищавате от мъдростта, която блика от jехните писания. във вас изниква въпросът, как е било възможно да се роди това знание и тая дълбочина в усещането на света, преди да се е родила най-великата светлина на светлините? Като четете за древните халдейци, за Египет, за Вавилон, за древните гръцки философи Сократ и Платон, вие се уверявате, че наистина мъдростта е родена преди света. В човека може да възникне и едно желание да сравни тия, макар и трудно сравними величини – древната мъдрост и Христа. Ако проследите учението на Сократ и това на неговия ученик Платон, ще останете изненадани от това, че нито една точка, нито един завой или подробност на живота, не са оставени без да бъдат мъдро, остроумно и аналитично разтълкувани. Няма въпрос, зададен от страна на учениците на Сократ, без на него да не е отговорено пълно, духовито и изненадващо. Сократ, а после Платон са основали най-грандиозните мисловни доказателства за съществуването на отвъден свят и за безсмъртието на душата. Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния свят. Нещо повече, Сократ доказа със своята смърт непокътнатата си готовност да се отрече от видимия свят и да се прибере по-скоро в света на абсолютната красота, където душата, без посредничеството на измамните чувства, познава нещата в тяхната идейна същност. Но все пак, ние не се решаваме да сравним никоя от тия бляскави мъдрости с мълчаливото величие на Христа. Защо?
към текста >>

Няма въпрос, зададен от страна на учениците на Сократ, без на него да не е отговорено пълно, духовито и изненадващо.
МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС Като четете книгите на дневните философи, живели столетия преди Христа, вие се възхищавате от мъдростта, която блика от jехните писания. във вас изниква въпросът, как е било възможно да се роди това знание и тая дълбочина в усещането на света, преди да се е родила най-великата светлина на светлините? Като четете за древните халдейци, за Египет, за Вавилон, за древните гръцки философи Сократ и Платон, вие се уверявате, че наистина мъдростта е родена преди света. В човека може да възникне и едно желание да сравни тия, макар и трудно сравними величини – древната мъдрост и Христа. Ако проследите учението на Сократ и това на неговия ученик Платон, ще останете изненадани от това, че нито една точка, нито един завой или подробност на живота, не са оставени без да бъдат мъдро, остроумно и аналитично разтълкувани. Няма въпрос, зададен от страна на учениците на Сократ, без на него да не е отговорено пълно, духовито и изненадващо. Сократ, а после Платон са основали най-грандиозните мисловни доказателства за съществуването на отвъден свят и за безсмъртието на душата. Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния свят. Нещо повече, Сократ доказа със своята смърт непокътнатата си готовност да се отрече от видимия свят и да се прибере по-скоро в света на абсолютната красота, където душата, без посредничеството на измамните чувства, познава нещата в тяхната идейна същност. Но все пак, ние не се решаваме да сравним никоя от тия бляскави мъдрости с мълчаливото величие на Христа. Защо? Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците?
към текста >>

Сократ, а после Платон са основали най-грандиозните мисловни доказателства за съществуването на отвъден свят и за безсмъртието на душата.
във вас изниква въпросът, как е било възможно да се роди това знание и тая дълбочина в усещането на света, преди да се е родила най-великата светлина на светлините? Като четете за древните халдейци, за Египет, за Вавилон, за древните гръцки философи Сократ и Платон, вие се уверявате, че наистина мъдростта е родена преди света. В човека може да възникне и едно желание да сравни тия, макар и трудно сравними величини – древната мъдрост и Христа. Ако проследите учението на Сократ и това на неговия ученик Платон, ще останете изненадани от това, че нито една точка, нито един завой или подробност на живота, не са оставени без да бъдат мъдро, остроумно и аналитично разтълкувани. Няма въпрос, зададен от страна на учениците на Сократ, без на него да не е отговорено пълно, духовито и изненадващо. Сократ, а после Платон са основали най-грандиозните мисловни доказателства за съществуването на отвъден свят и за безсмъртието на душата. Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния свят. Нещо повече, Сократ доказа със своята смърт непокътнатата си готовност да се отрече от видимия свят и да се прибере по-скоро в света на абсолютната красота, където душата, без посредничеството на измамните чувства, познава нещата в тяхната идейна същност. Но все пак, ние не се решаваме да сравним никоя от тия бляскави мъдрости с мълчаливото величие на Христа. Защо? Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците? Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята.
към текста >>

Нещо повече, Сократ доказа със своята смърт непокътнатата си готовност да се отрече от видимия свят и да се прибере по-скоро в света на абсолютната красота, където душата, без посредничеството на измамните чувства, познава нещата в тяхната идейна същност.
В човека може да възникне и едно желание да сравни тия, макар и трудно сравними величини – древната мъдрост и Христа. Ако проследите учението на Сократ и това на неговия ученик Платон, ще останете изненадани от това, че нито една точка, нито един завой или подробност на живота, не са оставени без да бъдат мъдро, остроумно и аналитично разтълкувани. Няма въпрос, зададен от страна на учениците на Сократ, без на него да не е отговорено пълно, духовито и изненадващо. Сократ, а после Платон са основали най-грандиозните мисловни доказателства за съществуването на отвъден свят и за безсмъртието на душата. Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния свят. Нещо повече, Сократ доказа със своята смърт непокътнатата си готовност да се отрече от видимия свят и да се прибере по-скоро в света на абсолютната красота, където душата, без посредничеството на измамните чувства, познава нещата в тяхната идейна същност. Но все пак, ние не се решаваме да сравним никоя от тия бляскави мъдрости с мълчаливото величие на Христа. Защо? Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците? Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята. Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот. Мъдреците посочват пътя, а Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът.
към текста >>

11. ПОД ПОКРОВА НА РЕАЛНОСТТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Радостното е, обаче това, че тия нови млади четци, макар и да не са преровили всичко, имат по рождение нещо светло в своето съзнание, което не им позволява да затънат в проповядваната от духовно мъртвите им "учители" безнадеждност За това, по какъв смешен начин са протълкувани животът, убежденията и философията на някои великани на мисълта, ще дадем следните два примера: На едно място, в предговора на Платоновите "Апология на Сократ" и "Федон", безнаказано и до днес се мъдрят следните приказки на един преводач: "Не казвам Аз, Платон доказва това, невъзможно ми е да се съглася и с нищо от мисълта на тия учени и философи, които поддържат с такава упоритост, че Платон вярвал, бил убеден в абсолютното безсмъртие на душата”... "Според мене" – продължава нашият преводач – "пък и според самата ясна реч на книгата, Платон само дири отговора на тоя въпрос и, като не може да го намери, мечтае това, което желае".
Сагитариус СПЯЩИ И ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИ Макар че нашето време показва явните признаци на едно пробуждане на духовния човек, все пак, като остатъци от мрачния сън на нявгашния човек в дрипите на минало вековния материализъм, срещат се и днес хора и мисли, които искат да продължат неговия осъден вече живот. В съжденията и писанията на хора, които носят, кой знае защо, все още ореола на първенци и създатели на културата, се срещат необхватно смешни недоразумения. За да дадат някакво гласно, теоретично оправдание на своята немощ, да вникнат в обилната светлина на духовния живот, те си позволяват да тълкуват по свой начин и по свои сили онова, което са казали и оставили велики мислители и познавачи на човешката душа, очите на които не са били така безнадеждно слепи. Те, които нямат умението, волята и мъдростта да излязат из лепливата кал на своето земно битие, искат да уверят, че това е същността на живота. От своите слабости и нищожна проникваемост в света на духа, те правят знаме и вкарват в заблуда по-младите – тия, които сега тръгват по трудните угари на знанието и философията. Радостното е, обаче това, че тия нови млади четци, макар и да не са преровили всичко, имат по рождение нещо светло в своето съзнание, което не им позволява да затънат в проповядваната от духовно мъртвите им "учители" безнадеждност За това, по какъв смешен начин са протълкувани животът, убежденията и философията на някои великани на мисълта, ще дадем следните два примера: На едно място, в предговора на Платоновите "Апология на Сократ" и "Федон", безнаказано и до днес се мъдрят следните приказки на един преводач: "Не казвам Аз, Платон доказва това, невъзможно ми е да се съглася и с нищо от мисълта на тия учени и философи, които поддържат с такава упоритост, че Платон вярвал, бил убеден в абсолютното безсмъртие на душата”... "Според мене" – продължава нашият преводач – "пък и според самата ясна реч на книгата, Платон само дири отговора на тоя въпрос и, като не може да го намери, мечтае това, което желае". Виждате, какъв прекрасен апотеоз на духовното безсилие. Виждате ли класически опит да се сведе вярата на един колос в мисълта, какъвто е Платон, до жалкото ниво на едно материалистично предметно и чувствено битие. Виждате ли, как някои остатъци от дремливата епоха на биологическия материализъм, си обяснява безпримерната готовност на Сократ да изпие чашата с отрова, за да не сгреши в душата си. Платон, най-яркият показалец и пътеводен знак към отвъдното царство на духа, Платон, най-близък до Християнството, в личната призма на една съвременна духовна немощ, се представя като образец на безсилието, който "мечтае това, което желае”. Големият космограф Едингтън казва на едно място.
към текста >>

Виждате ли, как някои остатъци от дремливата епоха на биологическия материализъм, си обяснява безпримерната готовност на Сократ да изпие чашата с отрова, за да не сгреши в душата си.
Те, които нямат умението, волята и мъдростта да излязат из лепливата кал на своето земно битие, искат да уверят, че това е същността на живота. От своите слабости и нищожна проникваемост в света на духа, те правят знаме и вкарват в заблуда по-младите – тия, които сега тръгват по трудните угари на знанието и философията. Радостното е, обаче това, че тия нови млади четци, макар и да не са преровили всичко, имат по рождение нещо светло в своето съзнание, което не им позволява да затънат в проповядваната от духовно мъртвите им "учители" безнадеждност За това, по какъв смешен начин са протълкувани животът, убежденията и философията на някои великани на мисълта, ще дадем следните два примера: На едно място, в предговора на Платоновите "Апология на Сократ" и "Федон", безнаказано и до днес се мъдрят следните приказки на един преводач: "Не казвам Аз, Платон доказва това, невъзможно ми е да се съглася и с нищо от мисълта на тия учени и философи, които поддържат с такава упоритост, че Платон вярвал, бил убеден в абсолютното безсмъртие на душата”... "Според мене" – продължава нашият преводач – "пък и според самата ясна реч на книгата, Платон само дири отговора на тоя въпрос и, като не може да го намери, мечтае това, което желае". Виждате, какъв прекрасен апотеоз на духовното безсилие. Виждате ли класически опит да се сведе вярата на един колос в мисълта, какъвто е Платон, до жалкото ниво на едно материалистично предметно и чувствено битие. Виждате ли, как някои остатъци от дремливата епоха на биологическия материализъм, си обяснява безпримерната готовност на Сократ да изпие чашата с отрова, за да не сгреши в душата си. Платон, най-яркият показалец и пътеводен знак към отвъдното царство на духа, Платон, най-близък до Християнството, в личната призма на една съвременна духовна немощ, се представя като образец на безсилието, който "мечтае това, което желае”. Големият космограф Едингтън казва на едно място. "Ако имаше полиция, която да хваща за врата такива, които говорят и пишат нелепици по адрес на истината, света и вселената, както има полиция, която хваща за врата нарушителите на обществения порядък, много философи писатели и съвременни мислители требваше да бъдат натикани по затворите". Четиристотин години преди Христа, Сократ е считал, че извърши престъпление е по-лошо от да умре. Смъртта за него е и по-маловажна от това да покрие душата си (в която, според нашия преводач, той не вярвал), с позора на едно престъпно деяние.
към текста >>

Четиристотин години преди Христа, Сократ е считал, че извърши престъпление е по-лошо от да умре.
Виждате ли класически опит да се сведе вярата на един колос в мисълта, какъвто е Платон, до жалкото ниво на едно материалистично предметно и чувствено битие. Виждате ли, как някои остатъци от дремливата епоха на биологическия материализъм, си обяснява безпримерната готовност на Сократ да изпие чашата с отрова, за да не сгреши в душата си. Платон, най-яркият показалец и пътеводен знак към отвъдното царство на духа, Платон, най-близък до Християнството, в личната призма на една съвременна духовна немощ, се представя като образец на безсилието, който "мечтае това, което желае”. Големият космограф Едингтън казва на едно място. "Ако имаше полиция, която да хваща за врата такива, които говорят и пишат нелепици по адрес на истината, света и вселената, както има полиция, която хваща за врата нарушителите на обществения порядък, много философи писатели и съвременни мислители требваше да бъдат натикани по затворите". Четиристотин години преди Христа, Сократ е считал, че извърши престъпление е по-лошо от да умре. Смъртта за него е и по-маловажна от това да покрие душата си (в която, според нашия преводач, той не вярвал), с позора на едно престъпно деяние. Ако тръгнем по думите на Сократ, предадени от Платон, ще се усетим, че Сократ, респективно Платон, засягат и най-неуловимите трепети на мъдростта. Размишленията на Сократ ни водят до заключение, че духовният свят, разположен зад физическия, зад този предметен порядък, се опознава направо от пробудената душа без лъжливото участие на нашите телесни сетива. "А поради тялото, ние сме препълнени със страсти, с желани със страхове, с безброй блянове и глупости" – това казва Сократ, когато говори за душата. А накрая завършва: "И така Симиас, истинските философи се упражняват всякога да умират и от всичко, смъртта за тях е най-малко страшна.
към текста >>

Ако тръгнем по думите на Сократ, предадени от Платон, ще се усетим, че Сократ, респективно Платон, засягат и най-неуловимите трепети на мъдростта.
Платон, най-яркият показалец и пътеводен знак към отвъдното царство на духа, Платон, най-близък до Християнството, в личната призма на една съвременна духовна немощ, се представя като образец на безсилието, който "мечтае това, което желае”. Големият космограф Едингтън казва на едно място. "Ако имаше полиция, която да хваща за врата такива, които говорят и пишат нелепици по адрес на истината, света и вселената, както има полиция, която хваща за врата нарушителите на обществения порядък, много философи писатели и съвременни мислители требваше да бъдат натикани по затворите". Четиристотин години преди Христа, Сократ е считал, че извърши престъпление е по-лошо от да умре. Смъртта за него е и по-маловажна от това да покрие душата си (в която, според нашия преводач, той не вярвал), с позора на едно престъпно деяние. Ако тръгнем по думите на Сократ, предадени от Платон, ще се усетим, че Сократ, респективно Платон, засягат и най-неуловимите трепети на мъдростта. Размишленията на Сократ ни водят до заключение, че духовният свят, разположен зад физическия, зад този предметен порядък, се опознава направо от пробудената душа без лъжливото участие на нашите телесни сетива. "А поради тялото, ние сме препълнени със страсти, с желани със страхове, с безброй блянове и глупости" – това казва Сократ, когато говори за душата. А накрая завършва: "И така Симиас, истинските философи се упражняват всякога да умират и от всичко, смъртта за тях е най-малко страшна. И когато видиш някого да трепери пред смъртта, не е ли за тебе това неоспоримо доказателство, че тоя човек не е бил ученолюбив, а телолюбив? " Вторият пример, който ще приведем за илюстрация на а временния "реализъм" и самочувствие, че ние вече всичко знаем имаме право от тоя висок връх на нашето знание да се отнасям снизходително към вярата дори на велики хора, е примерът с без смъртния астроном Кеплер и един съвременен коментатор на неговия "наивитет".
към текста >>

Размишленията на Сократ ни водят до заключение, че духовният свят, разположен зад физическия, зад този предметен порядък, се опознава направо от пробудената душа без лъжливото участие на нашите телесни сетива.
Големият космограф Едингтън казва на едно място. "Ако имаше полиция, която да хваща за врата такива, които говорят и пишат нелепици по адрес на истината, света и вселената, както има полиция, която хваща за врата нарушителите на обществения порядък, много философи писатели и съвременни мислители требваше да бъдат натикани по затворите". Четиристотин години преди Христа, Сократ е считал, че извърши престъпление е по-лошо от да умре. Смъртта за него е и по-маловажна от това да покрие душата си (в която, според нашия преводач, той не вярвал), с позора на едно престъпно деяние. Ако тръгнем по думите на Сократ, предадени от Платон, ще се усетим, че Сократ, респективно Платон, засягат и най-неуловимите трепети на мъдростта. Размишленията на Сократ ни водят до заключение, че духовният свят, разположен зад физическия, зад този предметен порядък, се опознава направо от пробудената душа без лъжливото участие на нашите телесни сетива. "А поради тялото, ние сме препълнени със страсти, с желани със страхове, с безброй блянове и глупости" – това казва Сократ, когато говори за душата. А накрая завършва: "И така Симиас, истинските философи се упражняват всякога да умират и от всичко, смъртта за тях е най-малко страшна. И когато видиш някого да трепери пред смъртта, не е ли за тебе това неоспоримо доказателство, че тоя човек не е бил ученолюбив, а телолюбив? " Вторият пример, който ще приведем за илюстрация на а временния "реализъм" и самочувствие, че ние вече всичко знаем имаме право от тоя висок връх на нашето знание да се отнасям снизходително към вярата дори на велики хора, е примерът с без смъртния астроном Кеплер и един съвременен коментатор на неговия "наивитет". На стр.
към текста >>

"А поради тялото, ние сме препълнени със страсти, с желани със страхове, с безброй блянове и глупости" – това казва Сократ, когато говори за душата.
"Ако имаше полиция, която да хваща за врата такива, които говорят и пишат нелепици по адрес на истината, света и вселената, както има полиция, която хваща за врата нарушителите на обществения порядък, много философи писатели и съвременни мислители требваше да бъдат натикани по затворите". Четиристотин години преди Христа, Сократ е считал, че извърши престъпление е по-лошо от да умре. Смъртта за него е и по-маловажна от това да покрие душата си (в която, според нашия преводач, той не вярвал), с позора на едно престъпно деяние. Ако тръгнем по думите на Сократ, предадени от Платон, ще се усетим, че Сократ, респективно Платон, засягат и най-неуловимите трепети на мъдростта. Размишленията на Сократ ни водят до заключение, че духовният свят, разположен зад физическия, зад този предметен порядък, се опознава направо от пробудената душа без лъжливото участие на нашите телесни сетива. "А поради тялото, ние сме препълнени със страсти, с желани със страхове, с безброй блянове и глупости" – това казва Сократ, когато говори за душата. А накрая завършва: "И така Симиас, истинските философи се упражняват всякога да умират и от всичко, смъртта за тях е най-малко страшна. И когато видиш някого да трепери пред смъртта, не е ли за тебе това неоспоримо доказателство, че тоя човек не е бил ученолюбив, а телолюбив? " Вторият пример, който ще приведем за илюстрация на а временния "реализъм" и самочувствие, че ние вече всичко знаем имаме право от тоя висок връх на нашето знание да се отнасям снизходително към вярата дори на велики хора, е примерът с без смъртния астроном Кеплер и един съвременен коментатор на неговия "наивитет". На стр. 147 на едно списание, което не назоваваме, един астроном, когото не назоваваме, пише следното: "Така се обяснява "възражението",което схоластиците правеха срещу системата на Коперник: "Защо земята и планетите обикалят около слънцето, а не падат върху него?
към текста >>

12. КЪМ ВИСШ ОБЩЕСТВЕН ПОРЯДЪК - Е. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Сократ е бил метач в Атина.
Досега недоволството и неблагодарността са били господари в човешкия живот; отсега нататък, те ще станат слуги, а доволството и благодарността — господари. Господар може да бъде само онзи, който се е научил да служи. Днес хората се учат да служат чрез благодарността. Ако Този, Който е създал света, служи на всички същества, какво остава за човека, който не е създал нищо. Човек трябва да следва Неговия пример, вътрешно да стане слуга, за да служи на любовта. Сократ е бил метач в Атина. Като го запитвали, защо мете, той отговарял: уча се да работя, да измета всичко нечисто в себе си. Той искал да покаже, че човек може да бъде благодарен на всичко. Той доказал също, че човек може да бъде благодарен и за лошата жена. Благодарение на Ксантипа, казал той, аз станах философ. Ако благодарността не влезе в сърцето на човека, той не може да влезе в Царството Божие.
към текста >>

13. СТИХОВЕ - S. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Философските писма на Питагор въздействуват и на Сократ, Платон (в Тимей с разбиране е изложена космогонията на Питагор), на Аристотел, Парменид, Емпедокъл, Херодот, Ксенофон и др.. Като късен негов последовател е Никомах, наречен Геразенски, математик и философ от неопитагоровата школа, живял около 100 години след Христа.
Хераклид казва, че Питагор бил най-ученият човек на своето време. И наистина, той е учителят на светска Гърция, както Орфей е учителят на духовна Гърция. Питагор тълкува и продължава религиозната мисъл на великия Орфей, като я приспособява към новото време. Тълкуването му е цяло творчество, защото си служи с научното доказателство. За Питагор се е писало подробно от Лизис в неговите „Златни стихове", в коментариите на Хироклес, в откъслеците на Филалай, в съчиненията на Архит, в писаното за него от Диоген Лаерций, Аристид от Киренайка, Аристоксен, неоплатолицит Ямблих и Порфирий и от други александрийски философи. Философските писма на Питагор въздействуват и на Сократ, Платон (в Тимей с разбиране е изложена космогонията на Питагор), на Аристотел, Парменид, Емпедокъл, Херодот, Ксенофон и др.. Като късен негов последовател е Никомах, наречен Геразенски, математик и философ от неопитагоровата школа, живял около 100 години след Христа. В своето съчинение „Manuele harmonices" той разглежда мистичното влияние на числата върху тоновете. Друг такъв последовател е Боеций, прочут римски държавник (475 г. — 526 г.) и музикален теоретик, чието петтомно съчинение „de musika" е пропито с мислите на Питагор. От школата на великия философ Питагор излезли много ученици. По-важни от тях са: Питий, Дамон, Филалай, Симий, Тимей Локрийски, Епихарм, Алкмеон Кротонски, Архит Тарентски и много други.
към текста >>

14. РАЗМИШЛЕНИЯ - ИНЖ. РУСИ НИКОЛОВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Република III Сократ казва: „Наистина, Ион, аз често ви завиждах, вам, на рапсодите, за вашето изкуство, което иска от вас да се явявате в хубав спретнат вид и най-вече да имате постоянно работа с големите поети.
Астрономията и музиката си приличат и са еднакво силни. Ушите възприемат звуковите вълни и хармоничните движения, както очите — движението на звездите. Република VII. През старото управление в древността, народът у нас е трябвало да се изкаже преди всичко, дали е доволен от законите, които се отнасят до музиката. Закони III Голяма душевна наслада е музикантът да ни свири с инструмента си, следван от гласа си. Република III Сократ казва: „Наистина, Ион, аз често ви завиждах, вам, на рапсодите, за вашето изкуство, което иска от вас да се явявате в хубав спретнат вид и най-вече да имате постоянно работа с големите поети. Рапсодът е тълкувател на мислите на поета". Из „Ион (или за Илиадата). Аристотел Музиката не е просто удоволствие. Тя действува на сърцата и на душите и създава голяма морална сила. Република V, 5.
към текста >>

15. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Като продължители на делото на Орфей се явяват Питагор, Платон и Сократ, които дават плът и кръв на идеите му и осъществяват и създават Елинската култура.
За двойствеността на активното и пасивното начало. Навсякъде в проявеният свят има две начала: мъжко и женско, които си взаимодействyвaт и осъществяват света. Това накратко са основните принципи на херметичната философия, която е имала и има огромно влияние върху развитието на западноевропейската мисъл. Апогеят на първия импулс, както видяхме достига в Египет, след което продължава на запад и в лицето на Мойсея полага основите на Еврейската, Халдейската и вавилонската култури и заминава още по-назапад, като създава гръко-римската култура. Като родоначалник на тази култура се явява Орфей, пратеник на Бялото Братство, затова и учениците от тази епоха се наричат ”орфисти”. Като продължители на делото на Орфей се явяват Питагор, Платон и Сократ, които дават плът и кръв на идеите му и осъществяват и създават Елинската култура. Като пряк приемник и разяснител в идеите на Орфей се явява Питагор, който е учил в Египет и Вавилон. След завръщането си от Египет, той основава своя школа, където предава Божественото учение. В основата на своето учение той поставя математиката и музиката. За него числата са живи, творчески сили на космоса. Той е имал ясна представа за слънчевата система и за движението на земята около слънцето, което бил научил в Египет.
към текста >>

16. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С какво великият атински мъдрец Сократ заслужи яростта на своите сънародници?
И днес, този човек, — Петър Дънов, — който не е за нас, неговите последователи, ни Бог, ни идол, както злобно подмятат клеветниците, а Учител, защото ни учи на изкуството на разумния и естествен живот, — днес той е отхвърлен, оплют и отречен от тези, на които той дойде да донесе светлина и щастие. Този, който единствен може да ни посочи правия път за изход из едно мизерно икономическо и духовно състояние, до което сме дошли благодарение на своите собствени грешки и престъпления, е осмиван, преследван, хулен. Историята се повтаря! Тъмните сили още веднъж извършиха своето пъклено дело! ... Така човечеството се отплаща, — така то винаги до днес се е отплащало на своите истински доброжелатели и благодетели. С какво великият атински мъдрец Сократ заслужи яростта на своите сънародници? ... С какво той „развращаваше“ съвременната нему гръцка младеж? ... Нали за това го обвиниха и умъртвиха? С какво Исус „размиряваше“ народа? В какво се състоят неговите големи „престъпления, та Го разпънаха? Нали само защото беше „сектант“, неприятен на тогавашното духовенство?
към текста >>

Не е ли ясно, че това са същите ония тъмни сили, които умъртвиха Сократа, Исуса, Ян Хуса и още стотици хиляди неизвестни мъченици?
Можем да питаме още много, можем да задаваме безкрай въпросите за мъченичеството на носителите на светлината — отговора е само един: Те нямат друга вина, — единствената тяхна вина е тази, че бяха проводници на светлината, че говореха истината! И ние днес питаме: Каква е вината на Петър Дънов и на неговите последователя, та да бъдат те тъй жестоко гонени и преследвани? - Не е ли тя само тази, че в техния живот и в тяхното учение има светлина, която е трън в очите на някои? И ние питаме още: Кои са тези, които днес гонят Бялото Братство и неговият основател и ръководител? Кои са тези, които днес хулят, оплюват и клеветят, които искат гонения и преследвания? Не е ли ясно, че това са същите ония тъмни сили, които умъртвиха Сократа, Исуса, Ян Хуса и още стотици хиляди неизвестни мъченици? Не е ли ясно, че това са същите, които винаги и на всякъде са преследвали всяка светлина, защото тя, като такава, им „пречи", както светулката пречила на бухала в общоизвестната басня? И до кога българският народ ще се води по ума и прищевките на своите приспиватели, които имат всичкия интерес да го държат в тъмнина и заблуда, които извратиха, фалшифицираха чистото Христово учение, поставяйки го в услуга на насилието, пародирайки само с тържествени церемонии и обреди и все още продължавайки да се кичат с името му? До кога българският народ ще продължава да слепее, затваряйки си очите пред единствения съществуващ за него изходен път из днешните страдания и мизерия — пътя на истинското, Христово християнство, пътя, на мира, любовта и братството, пътя на разумния, естествена живот в хармония с природните закони, — път, който днес му се сочи от Бялото Братство? До кога българският народ ще се подава на козните на тъмните сили, позволявайки гонения, като това на богомилите в миналото, нещо, което му струва 500 годишно робство? ... Време е вече да блесне истината!
към текста >>

17. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То е въздействало решително върху двамата гении на древните гърци: Сократ и Платон.
Явили се спречквания. Имало хора, които, по различни причини, били недоволни от дейността на Питагора. Най-после те успели да изпаднат школата на Питагора в Кротон и да я разгромят, като избили и прокудили последователите на Питагор. Някои историци казват, че Питагор загинал при това нападение, а други твърдят, че той успял да избяга в Гърция, гдето продължавал да учи и умрял на 90 годишна възраст. Влиянието на Питагора било грамадно. То е въздействало решително върху двамата гении на древните гърци: Сократ и Платон. Може да се твърди, че то продължава и до днес по един бавен, но сигурен начин. Всички истини, които Питагор е учил, са предназначени да възкръснат, засилени чрез демонстрацията на научно-установените факти и усъвършенствани чрез приложението на божествените закони за любовта към ближния и чрез индивидуалната жертва, която Христос дойде да посочи на хората. Щастливата синтеза, която идва като резултат на двете учения, ще озари духовете и ще осигури триумфа на истината, правдата и мира за човечеството. Д-р Пол Картон Словото на Учителя Тайната на дългият живот Земята е една велика опитна школа. И всички хора са дошли тук да се учат.
към текста >>

18. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Творческите идеи са създали общочовешките образцови типове: Авеловци, Йосифовци, Орфейевци, Питагоровци, Сократовци, Исусовци, Толстоевци и много други мъдреци, гении, талантливи люде и обикновени труженици, които са положи ли живота си и дейността си за повдигането и благуването на цялото човечество.
Но всичките человечески идеи, разгледани откъм тяхната същност и целесъобразност , откъм техните начини и правила за приложение в живота на людете, още от най-древни времена рязко се разделят на два вида — творчески и разрушителни. Идеите биват естествени и творчески, когато са изградени върху принципите на .Любовта, Мъдростта, Истината, Свободата, Правдата и Доброто, върху които принципи са положени и природните закони. Идеите биват противоестествени и разрушителни, когато са изградени върху средствата на лъжата, насилието, безправието. жестокостта, егоизма и тъмнината, които средства са измислени от человеци. с животински склонности и прояви. Творческите идеи са създали общочовешките образцови типове: Авеловци, Йосифовци, Орфейевци, Питагоровци, Сократовци, Исусовци, Толстоевци и много други мъдреци, гении, талантливи люде и обикновени труженици, които са положи ли живота си и дейността си за повдигането и благуването на цялото човечество. А разрушителните идеи са оставили на света чудовищните типове — Каиновци, Юдовци, Калигуловци, Нероновци, Атиловци, Тамерлановци и много други тем подобни личности, които са внасяли в живота на человеците безумието, животинщината, разрушението и смъртта. Когато в един народ са се въздигнали вождове, управници, учители, писатели, художници и общественици, които чрез науката, изкуствата и делата си, са били носители и разпространители на творчески идеи, и когато творческите идеи са били възприемани и прилагани от повечето люде, тогава този народ се е въздигал и възвеличавал във всяко отношение и е ставал образец и ръководител на много други народи. Но когато в някой народ са се въздигали и заставали начело вождове. управници учители, писатели, художници и общественици, които чрез науката, изкуствата и делата си, са били носители и разпространители на разрушителни идеи, и когато разрушителните идеи са се възприемали и прилагали от повечето человеци, тогава този народ е западал и изоставал във всяко отношение — израждал се е, самоунищожавал се е и се е обезличавал напълно. Така са загинали много древни империи и народи.
към текста >>

19. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Познай себе си“ е казал мъдрият атинянин Сократ за човека „и научи се да владееш страстите и инстинктите си“.
който не се задоволява с пасив-на или наследствена вяра, който разкрива себе си за светлината от където и да иде тя. Който посреща с радост новата истина, като ангел небесен, като изслуша съветите на другите, на своя вътрешен оракул, който се ползва от внушенията от страна, не за до потиска, но да събуди собствената си енергия. Само един такъв ум ще нарека свободен, който не позволява, не остава външните обстоятелства пасивни да го огранича-ват, и не се увлича от външните събития, не се явява като рожба на случайните причини, а подчинява самите събития на собствената си преценка, действа с ония принципи, който той е усвоил след здраво обсъждане. „Аз ще нарека свободен оня ум, казва Чанинг, който може да се отбрани, да устои, да се запази против налагането на обществото, който не навежда глава пред висшия съд, по-горе от човешкия, който се покорява на по високи закони, отколкото обичая, който твърде много уважава себе си, и затова не може да стане роб или оръдие на всички или мнозина.“ „Аз наричам свободен оня ум, който проникван от вярата си, в добрата мощ на добродетелта. пропъжда от себе си всички страхове, освен страха си от лошите работи, и който не се бои ни от заплаха, ни от опасност и си остава спокоен, сред бурите и продължава да владей себе си дори и тогава, когато всичко се руши“. „Познай себе си“ е казал мъдрият атинянин Сократ за човека „и научи се да владееш страстите и инстинктите си“. „В живота има много и всякакви беди. След кого трябва да вървиш, за да не попаднеш в беди? — Това е бог. А що значи да вървим след Бога? — То значи да имаме онова, което Той иска и да не искаме онова, което Той не иска.
към текста >>

20. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази идея, според Платона, принадлежала на Духа-ръководител на Сократа; и след като я получил от Сократа, той я развил по-широко със своите проучвания и размишления.
Историкът Полибий, чиято точност е общопозната, разправя, че от всички народи на Аркадия, кинетите, които са били чужди на музиката, са били считани за най-жестоки; и той приписва тяхната жестокости на липсата на музика в живота им. Той се опълчва против един ефор, който се осмелил да каже, че музиката е въведена между хората само да ги очарова и да ги въвежда в някаква прехласнатост, и му противопоставя примера на другите акадийци, които, ползвайки се от музиката, са се отличавали със своите добри нрави, с почитта си към боговете. Той рисува с най-очарователни краски картината на празниците, в които акадийската младеж се приучвала още от детските си години да пее химни в чест на боговете и на народните герои и прибавя: „Аз разказвам тези неща, за да подтикна кинетите да обърнат внимание и да дадат предпочитание на музиката, като на изкуство, което облагородява народите; защото това е последното средство, което им остава, за да се освободят от своята жестокост“. Така, Полибий приписва на музиката свойството да смекчава нравите. Дълго време преди това, Платон беше открил в това изкуство едно непреодолимо влияние върху формата на управление, н казваше, че не може да се направи и най-малката промяна в музиката, без да се появи съответно изменение в устройството на държавата. Тази идея, според Платона, принадлежала на Духа-ръководител на Сократа; и след като я получил от Сократа, той я развил по-широко със своите проучвания и размишления. Той никога не изпуска случая да говори в своите съчинения, за музиката и нейните въздействия. Той твърди, в началото на своята Книга за Законите, че в музиката са скрити всички ключове на възпитанието. „Човекът на доброто, казва той на друго място, е единствения съвършено музикант, защото той ни дава една съвършена хармония, не чрез една лира или някакъв друг инструмент, а чрез целокупността на своя живот“. Платон мисли,че съвършенство то на музиката не се състои в изкуството да се доставя удоволствие на чувствата, и че напротив, нищо не е тъй противно на здравия разум и на истината, както музиката, която възбужда чувствата. Според него, красотата на музиката се състои в красотата на добродетелта, която тя ни вдъхва.
към текста >>

21. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Известният Конг-Тзе, когото нашите първи мисионери, в стремежа си да латинизират всичко, са нарекли Конфуциус, Конг-Тзе, Сократът на Китай, след като е изучил музиката основно, както мъдрият атинянин, намирал, в тази наука най-сигурния и най-практичния начин за реформиране и пълно обновяване на обществените нрави.
И едните и другите преписват голямо могъщество на тази музика, чиято система, която е същата като тази на египтяните и гърците, не се различава съществено от нашата, освен с малки отклонения и с външните форми, които времето и мястото е налагало. Що се отнася до китайската музика, тя е същата, като тази на египтяните, както е проучил това абат Русие. и, следователно, като тази и на гърцитЬ въпреки външната разлика, която на пръв поглед бие в очи. На друго място ще се постарая да изясня как е възможно египтяните и китайците да имат едновременно същата музика, без да са я заели едни от други — посочвайки общия извор, от гдето са я почерпили и едните и другите. В тази глава, за да не се отдалеча много от предмета си, аз ще се огранича да докажа, че китайците, от незапомнени времена са имали, по отношение на духовното въздействие на музиката, същите идеи, както гърците. Известният Конг-Тзе, когото нашите първи мисионери, в стремежа си да латинизират всичко, са нарекли Конфуциус, Конг-Тзе, Сократът на Китай, след като е изучил музиката основно, както мъдрият атинянин, намирал, в тази наука най-сигурния и най-практичния начин за реформиране и пълно обновяване на обществените нрави. Той мислел, както Платон е изразил това няколко века по-късно, че музиката трябва да бъде считана като един от първите елементи на възпитанието и че нейния упадък е най-сигурния признак за упадъка на народите. Конг-Тзе е бил, приблизително, съвременник на Питагора и на втория Зороастър; без да познава тези божествени хора, без дори да е чувал де се говори за тях, той изповядвал тяхната доктрина. Дълбок моралист като законодателя на персите, той е прониквал в научните принципи като Питагор. Музикалната система на неговото отечество му е била напълно позната и изглежда дори, че той е бил — вещ и в изпълнението на музиката. В книгата Луп-Ю четем, че когато този философ свирел един ден на Кинг, един добър селянин, който минавал покрай неговата порта се спрял да го послуша, и, трогнат от хармонията, която този инструмент предавал, се провикнал: „О, с какви велики неща е изпълнена душата на този, който свири така!
към текста >>

22. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сократ, един от видните гръцки философи, е бил метач, той отлично мел гръцките улици.
Той е работил и в най-малкото семенце. Та, според новите идеи в света, всичко, каквото вършите в света, вършете го с любов. Не считайте, че една работа е по-благородна от друга. Всички работи са благородни. Човек създава работата, а не работата човека. Сократ, един от видните гръцки философи, е бил метач, той отлично мел гръцките улици. Да изправя своя характер човек, това е едно отлично метене. Да се справя човек с противоречията в себе си, това е едно отлично метене. Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия свят, това е степента на неговата любов, която владее в неговото сърце и в неговата душа. Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия свят, това е светлината, знанието, мъдростта, която владее неговото сърце, неговия ум, неговата душа и неговия дух. Единственото нещо, което препоръчва човека в невидимия свят.
към текста >>

23. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както Сократ в своето „незнание“ е знаел много повече от своите „знаещи“ съвременници, така и учените които признават че „не знаят“, изглежда, са много по-близко до истината, отколкото тия, които твърдят с пълна сигурност, че „знаят“ — какво, че живота не е нищо друго освен физикохимически процес, че съзнанието и мисълта се отделят от мозъка, както жлъчката от черния дроб, че „духът“ е само една функция на материя та, т. е.
Следователно, тази наука, от името на която г. Консулов говори, такава каквато той я познава и доколкото той я познава, твърди, че, „поне на наше време- тя не може да обясни живота, не може да даде едно задоволително обяснение на същината на процеса на живота, не може да отговори на въпроса: „Какво съм аз, какво ще стане с моето „аз“ когато някога умра? “, не може със своите опити, със своите физически и химически процеси да обясни тайната на съзнанието и мисълта на човека. Това за нас, поддръжниците на спиритуалистичното или, по-право, на синтетичното, цялостното схващане на живота, е вече доста много. — Да признаеш, че не знаеш нещо, това е първата сигурна стъпка към неговото познание. Както Сократ в своето „незнание“ е знаел много повече от своите „знаещи“ съвременници, така и учените които признават че „не знаят“, изглежда, са много по-близко до истината, отколкото тия, които твърдят с пълна сигурност, че „знаят“ — какво, че живота не е нищо друго освен физикохимически процес, че съзнанието и мисълта се отделят от мозъка, както жлъчката от черния дроб, че „духът“ е само една функция на материя та, т. е. че, чисто и просто, никакъв дух не съществува, а съществува само една вечна вездесъща и всемогъща материя, която твори всичко, от която произлиза и към която се възвръща всичко, което е твърдението на материалистите, учени и неучени. Да кажеш, че не знаеш, е много повече, отколкото, чисто и просто, да отречеш съществуването на духа, и с това, спокойно, безгрижно и леко да освободиш ума си от тежката задача за разрешаване загадката на живота. Да кажеш че не знаеш, това значи че си на прав път, — то значи че си скъсал с материализма, който твърди, че „знае“. И ние най-искрено поздравяваме г. Консулова за неговото смирение пред великата загадка на живота, отличителен белег на всеки истински учен и за неговата доблест да отхвърли твърдението на материализма, че „всичко в живота може да се обясни само с физика и химия“.
към текста >>

24. -

Всички хора говорят какво е казал Сократ, Толстой, Христос, но не правят опити да следват примера на великите хора.
„Душевно здраве“ само признава и всеки вижда, то не се дължи на нищо друго освен на факта, че те тук намират нещо повече, нещо по-логично от това, което вие във вашите клиники им давате. Да, така е, защото всеки ще се съгласи, че лудите в техните болници, с които се занимават цял живот още последователи не са спечелили, учения не са създали, пък и нищо свястно не са казали, нито някого на добро са научили. Накрая ще дадем един цитат от г-н Дънов от книгата му: „Божествен и човешки свят“: „Днес вярващи и безверници се оплакват от мъчнотиите в живота. Защо имат мъчнотии? — Защото не прилагат това, което знаят. Всички хора говорят какво е казал Сократ, Толстой, Христос, но не правят опити да следват примера на великите хора. Великите и гениални хора са станали такива, защото ден н нощ са работили върху своя ум своето сърце, разработвали са ги. Каква полза имате от житните зрънца, които Христос ви е оставил в наследство? Трябва ли тия зрънца да стоят и до днес още в хамбарите на хората? Щом са посети зрънца, те имат условия да растат. Посейте ги на нивите си, и търпеливо очаквайте техния плод.
към текста >>

25. -

Принципите на Сократ, Платон, Исус, Буда са въплътени и разтълкувани от Питагоризма.
Единството било първата стъпка. Но то съчетава двойствеността, тъй добре позната на земята. Тройката със сбор от първите две числа, въобще всички числа са въплъщавали с нещо скритата цел на Твореца. Геометричните фигури, плоскостите и телата (особено сферата) са криели дълбоко значение, изразено и в стройното съчетание на линиите. От казаното проличава ярко лика на Питагор. Принципите на Сократ, Платон, Исус, Буда са въплътени и разтълкувани от Питагоризма. Той ни напомня Орфизма и се е отразил мощно върху духовния облик на Древна Гърция. А. Неделчев ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Селското домакинство и подобрението му Домакинската работа, често смятана за излишна, е една от важните и основни ценности за напредъка на народното стопанство изобщо и на земеделското в частност. Първата и много важна работа на домакинята в село е да уреди домашната обстановка така, че да създаде радост, задоволство и щастие на челядта. Добрата кухня стои на предем план. Тъкмо в тази облост нашето селско домакинство не поставено добре.
към текста >>

26. -

Ако Сократ и Тереза изгубят в един и същи ден своя едничък син, то Сократовото нещастие не би било еднакво с нещастието на Тереза.
Нека всички знаем, че не в увеличение цените на артикулите: не в увеличение заплати и надници на всички е щастието. Това щастие е във вътрешният мир у човека, по-голямо производство и запазване стойността на лева. МЪДРОСТ И СЪДБА Великите вътрешни събития не се случват никога на онези, които с нищо не са ги призовали в себе си; а между това и най-незначителният случай в живота носи в себе си семето на велико вътрешно събитие. Но тези събития са роби на справедливостта, та затова всеки човек има частица от плячката, що откриваме в щастието и нещастието, които ни сполетяват; и най-неочакваните прищявки на съдбата вземат форма сродна на нашите мисли. Облеклото, оръжието и украшенията на съдбата се намират в нашия вътрешен живот. Ако Сократ и Тереза изгубят в един и същи ден своя едничък син, то Сократовото нещастие не би било еднакво с нещастието на Тереза. И самата смърт дори, която смятаме за неизменна, има по-други навици, по-други жестове, по други сълзи в къщата на добрите, отколкото в онази на злите хора. Като че ли щастието или нещастието се изчиства преди до почука на вратата на мъдреца и сякаш то навежда глава, когато влиза в една посредствена душа. Колкото повече ставаме мъдри, толкова повече избягваме понякога от нашите инстинктивни съдбини. В всяко човешко същество има желание за мъдрост, което би могло да стане съвест в повечето случаи на живота. А онова пък, което се е променило в съвест, не спада вече към неприятелските сили.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Колко велик и истински се вижда па ученика на окултизма, който е започнал да осъществява някоя от тия истини, отговора, даван от Делфийския Оракул на всички тия, които са отивали да дирят Скритата Мъдрост, думи повтаряни и потвърждавани хиляди и хиляди пъти от мъдрия Сократ: „Познай себе си“!
На Запад хората мислят, че симпатиите или антипатиите им към другите хора или неща са ръководещи правила, по които трябва да се водят. Даже ако не се водят по тях, те се стремят да ги наложат на другите. Нека тия, които се оплакват, че малко са научили в Теософското общество, запечатат в. сърцата си думите, които се намираха в една статия на Path8) от миналия февруари : „Мерилото за всяка една степен на развитие е сам кандидатът“. Не е „Страхът Божий“ начало на мъдростта, а „Самопознанието“, което е самата мъдрост. Колко велик и истински се вижда па ученика на окултизма, който е започнал да осъществява някоя от тия истини, отговора, даван от Делфийския Оракул на всички тия, които са отивали да дирят Скритата Мъдрост, думи повтаряни и потвърждавани хиляди и хиляди пъти от мъдрия Сократ: „Познай себе си“! Превел от френски: М. К. ______________________ 1) Това са две статии писани от Г-жа Е. Блаватска, основателката на Теософското общество, в основаното от нея списание Luсifеr. 2) Учители. 3) ученик в изпитание (запазваме индуския термин, употребен от авторката ) 4) ame animale 5) Наставници или ангели хранители.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

на един Сократ, на един Питагор, Джордано Бруно, Ян Хус и пр.
Но „великият човек“, вместо да изпълни клетвата си, заповядал да ги заведат край морето и да ги застрелят до един. А те били, както казахме, не по-малко от 4000 човека. Ние виждаме целия му живот да се състои от една върволица примери на безчовечно тъпкане на ближните си, за да може по техните трупове като по стъпала да се качи по-високо и по-високо. Не, не са и не могат да бъдат истински човешки герои нито Александровците, нито Наполеоновците“. Нека при преподаване по история в училище да изложим на децата живота на истински великите хора, напр. на един Сократ, на един Питагор, Джордано Бруно, Ян Хус и пр. Нека събудим у децата чувство на благоговение пред величието на техния характер, и тогаз това чувство на благоговение постепенно ще работи върху техните души и ще изработи в тях предразположение да проявят по-после идеализъм, да станат борци за една възвишена кауза. След 14 години вече можем да преподаваме на учениците историята, по-свързано и то във вид на културна история, за да се види постепенния духовен развой на човечеството. При преподаването на географията също трябва да се избягва шовинизма. Обучението по естествознание Най-голяма радост изпитва човек, когато твори. Това може да се наблюдава на всякъде в живота.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сократ, Аврели, Крал Артур, Франциск Азиски, Сид, Фауст, Сведенборг, Наполеон, Манфред2) са представители на времена на силни духовни раздвижвания всред народите.
Но в непрогледната нощ, която обгръща съзнанието, се появява великия мистик и проговаря с дълбок глас: „В Бога се заключава не той сам, а неговото основание, като първобитна основа или по-скоро като безосновност“. — Яснота озарява съзнанието. И то, благодарение на него, на загадъчния обущар в Гьорлиц, — благодарение на Бьоме 1). II. Манфред и епохата на световната скръб Странно е това обстоятелство, че в историята всеки един от важните периоди се представя от известен герой-свръхчовек, който концентрира в себе си всички негови отличителни белези. Възможно е даже да се каже, че епохата с всичките свои достойнства и недостатъци се въплътява в известен човешки или поетически образ. Сократ, Аврели, Крал Артур, Франциск Азиски, Сид, Фауст, Сведенборг, Наполеон, Манфред2) са представители на времена на силни духовни раздвижвания всред народите. Не е важно, че едни са съществували във физическия свят хора, а други са само поетически образи. Не тяхното фактическо положение, а отличителните черти, които кристализират в себе си, им дават право да бъдат върхове по планинската верига на историята. Веднага с свършването на крайно материалистическия XVIII век и в самото начало на XIX, човечеството попада в тъй наречената епоха на световната скръб. Мировата душа почва да се проявява в своята пълнота чрез човешкия дух: тоя последният съзира цялата голота на материалния свят и е овладян от страстен копнеж към непознаваемото. Черните облаци на отчаянието надвисват над земята.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От дълги, дълги векове върху нашата скромна планета е имало гениални хора: за нас, западняците, те са Декарт, Малбранш, Лайбниц, Тома Аквински; по-далеч в миналото — Плотин, Ориген, Амони Сакас, Филон, Платон, Сократ, Аристотел, Питагор и др.
Как можете да не видите, о чудни учени, че и вашият невидим дух е една реалност и една сила повече от материята, повече и от самото електричество, и че той е едно неразрушимо единство, понеже си остава всякога един и същ в тая постоянно изменлива редица от трансформации и разложения, които се извършват или констатират безкрайно от него върху тази, всякога бегла, материя? О възхитителен човешки дух, толкоз чудно интелигентен, какво ти липсва още? Да, липсва ти само съзнанието на твоето величие и на твоята дребнавост. Съзнай своето величие! Защото тук, на земята, има други твои представители освен материалистите, които сами не съзнават себе си. От дълги, дълги векове върху нашата скромна планета е имало гениални хора: за нас, западняците, те са Декарт, Малбранш, Лайбниц, Тома Аквински; по-далеч в миналото — Плотин, Ориген, Амони Сакас, Филон, Платон, Сократ, Аристотел, Питагор и др. Имало е богочовек, който, за нас, е надминал всички — Исус Христос, а зад него, в далечината на вековете, Мойсей, Буда, Брахма, Лао-Дзъ, Зороастър, Хермес Трисмегист; други още по-далечни, чиито имена ние не знаем, но които са основали първите цивилизации и устроили примитивните религии. Съзнай величието си, но съзнай също и своята дребнавост! Учените, които не признават други форми на битието освен тия, които попаднат в ръцете им, действително забравят мерилото на това, което съществува. Прочее, погледни не само под себе си, но и над себе си, упорити работнико на науката! Помисли за ония милиарди на милиардите светове, които, разделени на милиарди мили едни от други в безграничното пространство, са милиарди пъти по-големи, всеки един, от нашата планета земя, и ти не ще страдаш тогава от тази лудост да вярваш, че разлагането на един земен прашец може да ти даде мерилото за това, което представлява общността на битието.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мотото към втория том е един цитат из гръцкия философ Сократ: Камил Фламарион, психист и астроном.
Нашият най-голям интерес и нашата първа длъжност е да се осветлим по този предмет, от което зависи цялото ни държане в живота. И ето защо, между ония, които не са убедени в него, аз правя едно крайно различие на тия, които работят с всичките си сили да го изучат, от ония, които живеят без грижа за същото и без да мислят за него. Това нехайство към едно дело, което се касае за самите тях, за тяхната вечност, за всичко, което са те, ме дразни повече, отколкото самото дело ме трогва ; то ме учудва и ужасява: то е просто чудовищно за мен! Аз не казвам това от благочестива ревност към духовна набожност, а напротив, разбирам, че всеки трябва да притежава това чувство, като изхожда от един принцип на общочовешки интерес.“ Другото мото е прочутият израз на Хамлета: „То be or not to be“ (да бъдеш или да не бъдеш). А основните идеи, развити в II-ия том, са: 1) двойниците на живите; 2) опитни явявания; 3) производителната мисъл на образите; 4) сцени на умиращи, виждани от разстояние; 5) изявления, които из- вестяват смърт ; 6) телепатически възбуждания ;7) явления, придружаващи смъртта ; 8) проявления и появявания и 9) в момента на умирането. Мотото към втория том е един цитат из гръцкия философ Сократ: Камил Фламарион, психист и астроном. „Никой не знае, що е смъртта, и дали тя не е най-великото от благата за човека. Между туй, страхуват се от нея, като да е тя най-голямото зло. „Атиняни, вие сега ме осъдихте на смърт. Божественият глас, който не е престанал да се чува в мен през целия ми живот, днес мълчи, и аз не съм защитен против вашите обвинения. Това показва, че каквото и да стане с мене, то е едно благо., „Аз ще понеса участта, на която вие ме осъдихте, но неправдата и безчестието ще останат свързани с паметта на моите съдии.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако се допусне, че ясновидството и яснослушането са факти в природата — а лично аз, от единадесет годишна опитност, съм убедена в това — много по-лесно е да се разбере нещо от мистерията, свързана с някои добре познати исторически характери, каквито са, за пример, Сократ и Жана д’Арк.
„Защо пък да няма ангели хранители? “ попитах аз веднъж един приятел. „То е тъй много, много добро, че не е за вярване“ — бе неговият лаконичен отговор. Но има ли нещо много добро, толкова добро, че да не е за вярване, когато работата се отнася за любвеобилните грижи на нашия любезен Баща спрямо неговите деца? Понеже аз влязох в съзнателно съприкосновение с моя ангел хранител — както смирено вярвам — по-лесно ми бе да разгатна онова, което по-рано често ме измъчваше като една страшна загадка. Ако се допусне, че ясновидството и яснослушането са факти в природата — а лично аз, от единадесет годишна опитност, съм убедена в това — много по-лесно е да се разбере нещо от мистерията, свързана с някои добре познати исторически характери, каквито са, за пример, Сократ и Жана д’Арк. Обаче, трябва да забележа, че в повечето от написаните животоописания биографът, колкото много и да се възхищава от тия две личности, оправдава само на половин техните фантазии и халюцинации, що се отнася до демона (το δaίμονιον)1) на Сократа и до „гласовете“ на Жана д’Арк. Ала аз не мисля, че тук има изобщо нужда от някаква защита. Сократ и Жана д’Арк не са били луди хора, но са говорили „истински и трезви“ думи. Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо момиче селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия свят. Не може да има никакво съмнение, че Сократ не само е вярвал твърдо в своя демон, но се е държал спрямо него винаги с най-голямо благоговение и се е обръщал към него за духовно ръководство.
към текста >>

Обаче, трябва да забележа, че в повечето от написаните животоописания биографът, колкото много и да се възхищава от тия две личности, оправдава само на половин техните фантазии и халюцинации, що се отнася до демона (το δaίμονιον)1) на Сократа и до „гласовете“ на Жана д’Арк.
“ попитах аз веднъж един приятел. „То е тъй много, много добро, че не е за вярване“ — бе неговият лаконичен отговор. Но има ли нещо много добро, толкова добро, че да не е за вярване, когато работата се отнася за любвеобилните грижи на нашия любезен Баща спрямо неговите деца? Понеже аз влязох в съзнателно съприкосновение с моя ангел хранител — както смирено вярвам — по-лесно ми бе да разгатна онова, което по-рано често ме измъчваше като една страшна загадка. Ако се допусне, че ясновидството и яснослушането са факти в природата — а лично аз, от единадесет годишна опитност, съм убедена в това — много по-лесно е да се разбере нещо от мистерията, свързана с някои добре познати исторически характери, каквито са, за пример, Сократ и Жана д’Арк. Обаче, трябва да забележа, че в повечето от написаните животоописания биографът, колкото много и да се възхищава от тия две личности, оправдава само на половин техните фантазии и халюцинации, що се отнася до демона (το δaίμονιον)1) на Сократа и до „гласовете“ на Жана д’Арк. Ала аз не мисля, че тук има изобщо нужда от някаква защита. Сократ и Жана д’Арк не са били луди хора, но са говорили „истински и трезви“ думи. Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо момиче селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия свят. Не може да има никакво съмнение, че Сократ не само е вярвал твърдо в своя демон, но се е държал спрямо него винаги с най-голямо благоговение и се е обръщал към него за духовно ръководство. Пита се сега: дали живата фантазия на философа не е създала тоя демон.
към текста >>

Сократ и Жана д’Арк не са били луди хора, но са говорили „истински и трезви“ думи.
Но има ли нещо много добро, толкова добро, че да не е за вярване, когато работата се отнася за любвеобилните грижи на нашия любезен Баща спрямо неговите деца? Понеже аз влязох в съзнателно съприкосновение с моя ангел хранител — както смирено вярвам — по-лесно ми бе да разгатна онова, което по-рано често ме измъчваше като една страшна загадка. Ако се допусне, че ясновидството и яснослушането са факти в природата — а лично аз, от единадесет годишна опитност, съм убедена в това — много по-лесно е да се разбере нещо от мистерията, свързана с някои добре познати исторически характери, каквито са, за пример, Сократ и Жана д’Арк. Обаче, трябва да забележа, че в повечето от написаните животоописания биографът, колкото много и да се възхищава от тия две личности, оправдава само на половин техните фантазии и халюцинации, що се отнася до демона (το δaίμονιον)1) на Сократа и до „гласовете“ на Жана д’Арк. Ала аз не мисля, че тук има изобщо нужда от някаква защита. Сократ и Жана д’Арк не са били луди хора, но са говорили „истински и трезви“ думи. Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо момиче селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия свят. Не може да има никакво съмнение, че Сократ не само е вярвал твърдо в своя демон, но се е държал спрямо него винаги с най-голямо благоговение и се е обръщал към него за духовно ръководство. Пита се сега: дали живата фантазия на философа не е създала тоя демон. Дали последния не е бил неговото собствено висше „аз“, или пък дали не е бил той както аз съм склонна да вярвам — едно отделно, високо развито, същество, чиято мисия е била да ръководи и пази Сократа през цялото му земно поприще? В случая с Жана д’Арк, кои са били тия духове, —- mеs vоiх (моите гласове), как го ги винаги наричала тя — които са й помагали, предпазвали и ръководили?
към текста >>

Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо момиче селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия свят.
Понеже аз влязох в съзнателно съприкосновение с моя ангел хранител — както смирено вярвам — по-лесно ми бе да разгатна онова, което по-рано често ме измъчваше като една страшна загадка. Ако се допусне, че ясновидството и яснослушането са факти в природата — а лично аз, от единадесет годишна опитност, съм убедена в това — много по-лесно е да се разбере нещо от мистерията, свързана с някои добре познати исторически характери, каквито са, за пример, Сократ и Жана д’Арк. Обаче, трябва да забележа, че в повечето от написаните животоописания биографът, колкото много и да се възхищава от тия две личности, оправдава само на половин техните фантазии и халюцинации, що се отнася до демона (το δaίμονιον)1) на Сократа и до „гласовете“ на Жана д’Арк. Ала аз не мисля, че тук има изобщо нужда от някаква защита. Сократ и Жана д’Арк не са били луди хора, но са говорили „истински и трезви“ думи. Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо момиче селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия свят. Не може да има никакво съмнение, че Сократ не само е вярвал твърдо в своя демон, но се е държал спрямо него винаги с най-голямо благоговение и се е обръщал към него за духовно ръководство. Пита се сега: дали живата фантазия на философа не е създала тоя демон. Дали последния не е бил неговото собствено висше „аз“, или пък дали не е бил той както аз съм склонна да вярвам — едно отделно, високо развито, същество, чиято мисия е била да ръководи и пази Сократа през цялото му земно поприще? В случая с Жана д’Арк, кои са били тия духове, —- mеs vоiх (моите гласове), как го ги винаги наричала тя — които са й помагали, предпазвали и ръководили? Че тя е била ръководена от невидимия свят в това не може да има никакво съмнение; как другояче би могло едно седемнайсетгодишно невежо момиче селянче да поеме командването на една цяла армия, като е било поставено от самия френски крал Карл начело на голям брой изнурени от войната ветерани?
към текста >>

Не може да има никакво съмнение, че Сократ не само е вярвал твърдо в своя демон, но се е държал спрямо него винаги с най-голямо благоговение и се е обръщал към него за духовно ръководство.
Ако се допусне, че ясновидството и яснослушането са факти в природата — а лично аз, от единадесет годишна опитност, съм убедена в това — много по-лесно е да се разбере нещо от мистерията, свързана с някои добре познати исторически характери, каквито са, за пример, Сократ и Жана д’Арк. Обаче, трябва да забележа, че в повечето от написаните животоописания биографът, колкото много и да се възхищава от тия две личности, оправдава само на половин техните фантазии и халюцинации, що се отнася до демона (το δaίμονιον)1) на Сократа и до „гласовете“ на Жана д’Арк. Ала аз не мисля, че тук има изобщо нужда от някаква защита. Сократ и Жана д’Арк не са били луди хора, но са говорили „истински и трезви“ думи. Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо момиче селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия свят. Не може да има никакво съмнение, че Сократ не само е вярвал твърдо в своя демон, но се е държал спрямо него винаги с най-голямо благоговение и се е обръщал към него за духовно ръководство. Пита се сега: дали живата фантазия на философа не е създала тоя демон. Дали последния не е бил неговото собствено висше „аз“, или пък дали не е бил той както аз съм склонна да вярвам — едно отделно, високо развито, същество, чиято мисия е била да ръководи и пази Сократа през цялото му земно поприще? В случая с Жана д’Арк, кои са били тия духове, —- mеs vоiх (моите гласове), как го ги винаги наричала тя — които са й помагали, предпазвали и ръководили? Че тя е била ръководена от невидимия свят в това не може да има никакво съмнение; как другояче би могло едно седемнайсетгодишно невежо момиче селянче да поеме командването на една цяла армия, като е било поставено от самия френски крал Карл начело на голям брой изнурени от войната ветерани? Сигурно, в цялата история на миналото никога не се е случвало нещо по-чудно от това.
към текста >>

Дали последния не е бил неговото собствено висше „аз“, или пък дали не е бил той както аз съм склонна да вярвам — едно отделно, високо развито, същество, чиято мисия е била да ръководи и пази Сократа през цялото му земно поприще?
Ала аз не мисля, че тук има изобщо нужда от някаква защита. Сократ и Жана д’Арк не са били луди хора, но са говорили „истински и трезви“ думи. Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо момиче селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия свят. Не може да има никакво съмнение, че Сократ не само е вярвал твърдо в своя демон, но се е държал спрямо него винаги с най-голямо благоговение и се е обръщал към него за духовно ръководство. Пита се сега: дали живата фантазия на философа не е създала тоя демон. Дали последния не е бил неговото собствено висше „аз“, или пък дали не е бил той както аз съм склонна да вярвам — едно отделно, високо развито, същество, чиято мисия е била да ръководи и пази Сократа през цялото му земно поприще? В случая с Жана д’Арк, кои са били тия духове, —- mеs vоiх (моите гласове), как го ги винаги наричала тя — които са й помагали, предпазвали и ръководили? Че тя е била ръководена от невидимия свят в това не може да има никакво съмнение; как другояче би могло едно седемнайсетгодишно невежо момиче селянче да поеме командването на една цяла армия, като е било поставено от самия френски крал Карл начело на голям брой изнурени от войната ветерани? Сигурно, в цялата история на миналото никога не се е случвало нещо по-чудно от това. Един поне от „гласовете“ на Жана д’Арк трябва да е бил вещ във военната тактика, дори като оставим настрана каквото е било извършено тогава автоматично, благодарение на суеверния страх, с които са гледали на нея нейните врагове. Самото момиче е вярвало, че тия духове са били св.
към текста >>

И Сократ също, ако добре помня, е бил предпазван от зло и предизвестяван за последната голяма опасност, която в края на краищата го е довела до смъртната му присъжда, никакъв предупредителен глас не е бил надаван от неговия демон.
Страшната, достойна за съжаление, трагедия на нейната сждба, уви! нейните приятели не са могли да отклонят, защото нейния час бе ударил, и понеже нищо в нашия живот не става случайно, нейния трагичен край трябва някак си и поради минали причини да е станал неизбежен. „Неизбежни съблазни ще дойдат“, казал е Христос; „но горко ономува, чрез когото съблазънта дохожда“, а за тази особена съблазън Римската църква е била сигурно толкова отговорна, колкото е бил отговорен и английският народ. В своите страшни часове, и дори в пламъците, Жана д’Арк е била подпомагана и подкрепяна от духовете чак до момента, когато отлетяла нейната чиста доблестна душа, вцепенена от ублажаващото видение. Ние не можем да се съмняваме, че същите тия доброжелателни духове са я очаквали наблизо да я посрещнат и подкрепят, тъй че нейната настръхнала душа да може скоро да се успокои в „мира, който превишава всяко разбиране“. И Сократ също, ако добре помня, е бил предпазван от зло и предизвестяван за последната голяма опасност, която в края на краищата го е довела до смъртната му присъжда, никакъв предупредителен глас не е бил надаван от неговия демон. Когато Сократ е бил запитан, защо да бъде допуснато това нещо, обяснението му бе — че бил настанал неговият час и че смъртта, гледана от по-високо, не била никакво зло. В оная хубава, малка духовна книжка от отца Бенсън (Father Benson), наречена Невидимата светлина (The Light Invisible), туй, което ме порази най силно, бе историята разказана от благородния стар свещеник ясновидец за смъртта на едно малко момче, убито, както ние казваме, „по злополука“. За ония, които не са чели книгата, ще дам едно късо резюме на фактите. Старият свещеник, като се разхождал един ден по полето, забелязал две деца, момче и момиче, които късали къпини от един плет. Като изминал известно разстояние по друма, той чул внезапно тичането на кон и тракането на каруца, очевидно, изтърван кон заедно с кола.
към текста >>

Когато Сократ е бил запитан, защо да бъде допуснато това нещо, обяснението му бе — че бил настанал неговият час и че смъртта, гледана от по-високо, не била никакво зло.
нейните приятели не са могли да отклонят, защото нейния час бе ударил, и понеже нищо в нашия живот не става случайно, нейния трагичен край трябва някак си и поради минали причини да е станал неизбежен. „Неизбежни съблазни ще дойдат“, казал е Христос; „но горко ономува, чрез когото съблазънта дохожда“, а за тази особена съблазън Римската църква е била сигурно толкова отговорна, колкото е бил отговорен и английският народ. В своите страшни часове, и дори в пламъците, Жана д’Арк е била подпомагана и подкрепяна от духовете чак до момента, когато отлетяла нейната чиста доблестна душа, вцепенена от ублажаващото видение. Ние не можем да се съмняваме, че същите тия доброжелателни духове са я очаквали наблизо да я посрещнат и подкрепят, тъй че нейната настръхнала душа да може скоро да се успокои в „мира, който превишава всяко разбиране“. И Сократ също, ако добре помня, е бил предпазван от зло и предизвестяван за последната голяма опасност, която в края на краищата го е довела до смъртната му присъжда, никакъв предупредителен глас не е бил надаван от неговия демон. Когато Сократ е бил запитан, защо да бъде допуснато това нещо, обяснението му бе — че бил настанал неговият час и че смъртта, гледана от по-високо, не била никакво зло. В оная хубава, малка духовна книжка от отца Бенсън (Father Benson), наречена Невидимата светлина (The Light Invisible), туй, което ме порази най силно, бе историята разказана от благородния стар свещеник ясновидец за смъртта на едно малко момче, убито, както ние казваме, „по злополука“. За ония, които не са чели книгата, ще дам едно късо резюме на фактите. Старият свещеник, като се разхождал един ден по полето, забелязал две деца, момче и момиче, които късали къпини от един плет. Като изминал известно разстояние по друма, той чул внезапно тичането на кон и тракането на каруца, очевидно, изтърван кон заедно с кола. Тозчас минала през ума му мисълта за опасността, която може да застрашава децата, и той побързал да се върне на- зад, за да ги запази.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сократ и мнозина други са се смитали ръководени от някой дух.
(Текстът не може да се прочете поради скъсана част от страницата на списанието) е падат около 560 конични, у мъжете това отношение е 1000:340; 320/1000 принадлежат към четвъртитите и философски ръце; останалите са лопатовидни или смесени. Естествено, тия цифри е показват, че само при смесения тип имаме такъв, а всички останали са чисти типове, напротив, знае се, че чист тип ръка е извънредно рядко явление; казаното значи само, че при споменатите категории белезите на един тип преобладават у една ръка. При разглеждането на женската ръка ние обстойно се спряхме на недостатъците в характера и тяхната хирософска проява; понеже това са общочовешки недостатъци, казаното с малки из менения, разбира се, важи и за мъжката ръка. (Следва). Д-р Юстинус Кернер Яеновидката от Префорст - Фредерика Хауфе (Продължение от кн. VII.) Духът-покровител И госпожа Хуфе си имаше един духовен водач, както всички сомнамбули и мнозина други, които са развили своето вътрешно същество. Сократ и мнозина други са се смитали ръководени от някой дух. Този техен гений ги е предизвестявал не само за опасностите, които са заплашвали самите тях, но и за ония по отношение на другите: той им е разкривал бъдещето и им е диктувал линията на поведение. Починалата жена на един почтен гражданин в Хайлборн имаше постоянно при себе си един дух, който я предупреждаваше не само от много опасности, но и за посещенията на приятелите й, както и за случаите на смърт в семейството и най-сетне за нейната собствена смърт. Веднъж той се направи видим за нея под формата на старец. Неговото присъствие се чувстваше не само от… (Текстът не може да се прочете поради скъсана част от страницата на списанието) … си спомнили за напуснатата си сестра и бърже се затекли при нея. Дълбоко изненадани, те я намерили права и научили от нея, че майка им дошла и й дала да яде.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Буда, Исус, Мохамед, Сократ, Толстой, Рабиндранат, Песталоци, Коменски и др.
Затова книжните учени педагози у нас останаха тъй невъзприемчиви и враждебни към идеята за силата на „учителевата личност“, за „художество“ и „ творческо обучение“. Добре чувстват те, че ако им се отнеме схоластичното усукване, дотегливото пустословно теоретизиране и взаимстване, в тях нищо не ще остане, затова с омраза и злоба гледат на всеки, който поиска да очисти учителевото изкуство от натрупания баласт, който заговори за душата на учителя, за личността му и художеството му. Затова, именно, в нашата педагогична литература тъй рядко се пише за личните качества, за душевните богатства и сърдечни съкровища на великите учители-педагози, а се пише, до втръсване, за методи, принципи, теории и пр. книжни мъдрости, седящи на трето и пето място по значението си за учителевото художество. Достатъчно е да се напомни, че почти всички велики учители и апостоли на човечеството са били по душа художници-учители, за да разбере всеки, колко низка и престъпна е злобата на книжниците и фарисеите в педагогиката. Буда, Исус, Мохамед, Сократ, Толстой, Рабиндранат, Песталоци, Коменски и др. са действали върху малки и големи тъй, както действа учителят-художник. И тяхното творческо дело е рожба не на предварително начертани методи и формули, а на вътрешния свещен огън. Великите учители, апостоли и мъченици в човешката история са преди всичко велики личности. Тази мярка не мери само в областта на великото и гениалното. Напротив, в сферата на делничното и обикновеното е още по-задължителна.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Съзнанието, суетата на личния живот срещаме и у Буда, Соломона, Сократа, Толстоя и Шопенхауера.
Но той скоро забелязва, че и всички други хора се стремят към благо за себе си, вследствие на което имаме за резултат борба на всички против всички. Освен това, страданията, болестите, смъртта, като са неизбежни за тел. живот, отнемат смисъла и благото на този живот. Това е основното противоречие на личния живот. Човек се стреми към благо, в това е неговия живот, а вижда, че благо няма и не може да има, понеже борбата на всички против всички, страданията, болестите и смъртта по-казват, че такова благо е илюзия. Съзнанието, суетата на личния живот срещаме и у Буда, Соломона, Сократа, Толстоя и Шопенхауера. Някои разрешават това противоречие чрез самоубийство, други чрез епикурейство, трети още не го съзнават, а четвърти търсят изход, като Буда, Толстоя, и го намират в Мировата любов, в бож. любов, в любовта към всички. Животът е стремеж, желание на благо. Но това желание на благо не ,се отнася до тялото, а до душата, която е една във всичко, защото е божествена. Да възлюбим душата, която прониква всичко, висшата душа, безсмъртното начало на живота, значи да заменим борбата на всички против всички с взаимна помощ, страданията, болестите и смъртта — с радост, здраве, безсмъртие.
към текста >>

НАГОРЕ

0.29984593391418