Търсене в текстове за 'Сократ'

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

„Познай себе си", е казал Сократ.
Елена Хаджи Григорова XI. Развити теми по задание на Учителя Петър Дънов 1. Резюме на l-та лекция от първата година на младежкия клас, писано на 21.XII.1933 г. Който иска да се запознае с окултната наука, на първо място му предстои да изучава себе си. „Познай себе си", е казал Сократ. Под „себе си" се разбира висшето у човека, Божественото. Висшето всякога смачква формите на низшето. В тази школа ще се научим да използуваме методите на природата тъй, както цветята използуват слънчевите лъчи. Всеки човек в природата е един уд, един орган на това велико тяло и трябва да знае какво е неговото предназначение. Разбира ли своето предназначение, той лесно ще може да върви, ще знае какви могат да бъдат неговите функции и работата, която трябва да изпълни.
към текста >>

11. 122. Многоженството

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

Стига ми една жена, ако е много добра или лоша (навярно Сократ е казал).
Многоженството се дължи вследствие избиването мъжете. Заемодавци са жените. Нисшият духовен живот искат от хората жертви, да се въплотяват, не признават никакъв тукашен морал. Мормоните подражават многоженството. Жената е най-голямо благо и зло. Стига ми една жена, ако е много добра или лоша (навярно Сократ е казал). Ксантипа (жената на Сократа) много порядъчна била, много го обичала. Той обичал жените, тя го възпитавала. Толстой искаше да изпълни Христовото (учение). Жена е, която знае добре да живее. Мъж е, който знае добре да мисли.
към текста >>

Ксантипа (жената на Сократа) много порядъчна била, много го обичала.
Заемодавци са жените. Нисшият духовен живот искат от хората жертви, да се въплотяват, не признават никакъв тукашен морал. Мормоните подражават многоженството. Жената е най-голямо благо и зло. Стига ми една жена, ако е много добра или лоша (навярно Сократ е казал). Ксантипа (жената на Сократа) много порядъчна била, много го обичала. Той обичал жените, тя го възпитавала. Толстой искаше да изпълни Христовото (учение). Жена е, която знае добре да живее. Мъж е, който знае добре да мисли. Няма право да се жени 10 пъти.
към текста >>

12. 11. Високият идеал

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Песните са композирани от самия Учител или от някои Негови ученици Той разговаря често с тях, така както някога е правел Сократ със своите ученици.
Слабите заякват, болните оздравяват. В околностите на София братството притежава терен, обграден от три страни с борове. Оттам се открива прекрасна гледка към планините и полетата, които са като в мечтите. През цялата пролет учениците отиват там рано сутрин, на изгрев слънце, за молитва. Правят ритмични физически упражнения, пеят, свирят на цигулка, обработват посятата земя, топлят се на слънчевите лъчи, учат. Песните са композирани от самия Учител или от някои Негови ученици Той разговаря често с тях, така както някога е правел Сократ със своите ученици. Те питат и Той отговаря. Така артистът хармонизира душите, повдигайки ги върху крилете на любовта до по-високи сфери. Освен неделните беседи от 10 до 12 часа, един път седмично Той води общ курс от окултни лекции за стари и млади, и друг един курс, само за младежи, по-голямата част студенти, и от двата пола. Не търси популярност, но въпреки това неговите последователи са около 40 000 само в България. Такива има и в Америка, и другаде.
към текста >>

Той често прекарва много време сред учениците Си, както някога Сократ.
През цялата пролет всички ученици отиват там преди изгрев слънце, за да се молят. Там правят ритмични упражнения, пеят Негови песни, песни на школата, свирят на цигулка или на други инструменти, копаят вече обработената земя, засадена с различни растения, поливат лехите, някои седят на слънце, четат, учат, рисуват. Някои песни са композирани от самия Учител като образци, а други - от учениците музиканти според тези образци. Някои от тези песни- образци са дадени от Учителя на древни езици. Някои от учениците - музиканти, поети, художници - влагат някои от идеите му в музика, стихотворения или картини. Той често прекарва много време сред учениците Си, както някога Сократ. Питат Го, Той отговаря. Учителят акордира душите, отнасяйки ги върху крилете на своята любов в по-високи сфери. Питат Го за много неща, задават Му много въпроси, на които Той отговаря поучително. Всички в Братството са жадни за знания и Светлина. Освен неделните лекции, един път седмично се провежда общ окултен клас и още един, по-специален - за младежи, главно студенти и съученици в учението.
към текста >>

13. 10. Спомени за Учителя Дънов, записани от Атанас Душков, разказани от баща му Гаврил Душков

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., книжка 4, стр. 117-123)

Говореше за Кант и за Галилей, за Сократ и Платон, за Кропоткин и Плеханов, за Маркс и Енгелс.
А Петър Дънов наистина беше образец във всяко отношение. Високо нравствен и етичен. Много ни беше интересно, когато разбрахме, че той изучава санскрит- ски език и различните философски течения. За първи път от него ние научихме за съществуването на индийските йоги и чухме подробности за тяхното тайнствено учение. Познаваше всички религиозни учения и живота на техните създатели - Христос, Буда, Конфуций, различните ордени и секти; имаше определено становище за всяка една поотделно (доколкото зная следвал бе и семинария), одобряваше или критикуваше. Говореше за Кант и за Галилей, за Сократ и Платон, за Кропоткин и Плеханов, за Маркс и Енгелс. Познаваше Белински и Добролюбов, Бакунин и Херцен. И ние се удивлявахме как е възможно да се поберат толкова знания в главата на един ученик от VI, VII клас! Но Петър Дънов говореше много и за нашите богомили. Богомилското учение, за което той казваше, че е най-съвършеното учение за времето и имало привърженици далече зад Родината, той познаваше в тънкости. Очевидно тия познания той черпеше не от оскъдната наша литература, а по чужди източници.
към текста >>

14. 3. Землетресенията и тяхното предсказване. Факти и мнения

ТОМ 20

H.Vaihinger, Eie Fhilosophie des Als ob 1911 [9]Сократ е бил някога метач, Епиктет - роб, Езоп - никаквик, бездомник и скитник, Граам - изобретател на електромотора - прост работник и пр.
Federigo Furigues “Les Conupts fondamenteaux de la Sciens” Paris, 1919). [7]Модерно беше, па и сега някои учени обичат да „възстановяват" фактите, По една малка намерена кост от допотопни gживотни са направени доста сполучливи екземпляри, в които същественото е костта, а останалото е моделирания по фантазията на учения гипсова маса И често за едно и също животно имаме по 2-3 образа, съчинени все от „учени" разбира се. За тях е думата. [8]Гледай; Frischeisen-Kohlr wissenschaft und Wirklichkeit (1910 г.); Според В. Оствалд задачата на науката се явява предсказанието, всяко предсказване пък е излизане вън от пределите на опита; Н. H.Vaihinger, Eie Fhilosophie des Als ob 1911 [9]Сократ е бил някога метач, Епиктет - роб, Езоп - никаквик, бездомник и скитник, Граам - изобретател на електромотора - прост работник и пр. и пр.
към текста >>

15. Любомир Лулчев X. Ясновидство, общество и морал I. Ясновидските предсказвания и науката

1. ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ

ТОМ 20

На какво друго, ако не преди всичко на това невежество, се дължи вечно повтаряната история с преследваните и избивани пророци на Израил, с Христа, с Питагора, Сократа, Джордано Бруно, Хуса, Толстоя и първите техни последователи?
Те самоограничават и възможността си да имат разумно мнение и отношение към отделни лица и отделни групи хора от обществото, и често пъти в своите практически отношения към другите изпадат в най-деликатно и «глупаво» положение. Представете си положението напр. на орган на властта, следовател, прокурор, съдия, адвокат, повикани да решават участта на известен ясновидец и предсказвач, който е имал нещастието вярно да предскаже някое престъпление от частен или обществено-политически характер, ако същите тия лица нямат мнение, или имат едно невярно мнение за ясновидската дарба и възможността да се предсказва бъдещето. Но не само отделни хора, но и цели обществени групи могат да бъдат жертва на неразумно отнасяне към тях поради нашето незнание и невежество. На какво друго, ако не преди всичко на непознаване необикновените и скрити духовни сили в човека и тяхното проявление, се дължи онова крайно печално обстоятелство, че тъкмо хората, сред които се култивира и най-често проявява ясновидската дарба, хората на по-висш морал, на по-събудена религиозна и духовна мисъл, на по-чист идеализъм, тъкмо тия, които носят новото и най-ценното в духовния живот на обществото, са винаги отхвърляни, осмивани, ненавиждани, преследвани? На какво друго, ако не преди всичко на това невежество, се дължи вечно повтаряната история с преследваните и избивани пророци на Израил, с Христа, с Питагора, Сократа, Джордано Бруно, Хуса, Толстоя и първите техни последователи? Има обаче истини, които, макар да не са от голяма непосредствена важност за практическия живот и поради това можем да минем и с полузнания и заблуждения по тях, но от друга страна са свързани п основните истини за същността на човека и битието, въвеждат ни в тия основни истини, върху които по необходимост е положен всеки човешки мироглед и от които се определя най-важната и основна насока на нашия живот. От такъв характер са и истините относно ясновидството и предсказването на бъдещето - най-тясно свързани с тия за същината на човешката душа, мистерията на смъртта, задгробния живот, съществуването на всемирна душа, висше съзнание, провидение и пр. По една сигурна пътека, фактите на ясновидството и предсказванията ни водят към скритото святилище на душата и през него - към Светая Светих на природата и битието. Те ни въвеждат в най-дълбоките тайни и ни дават възможност да се доближим до оная истинска светлина, в която единствено е възможен действително разумният живот. Да пробуди интерес към фактите на ясновидството и предсказванията; да изтъкне сериозността и голямото значение на посочените факти; да посочи становището по тях на науката; да подтикне и към по-основни проучвания -това е задачата на настоящия скромен труд.
към текста >>

16. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

ТОМ 21

Жената в лицето на Пенелопа е била образец на целомъдрие, в образа на Сократовата жена Ксантипа - пример на налудничавост и ветреност; като скромна свинарка по Орлеанските пасища тя се явява и святица Жана Д'Арк.
Тая любов е към Тоя, Който ни събира да вършим волята Му. Историята на човечеството е записала в своите страници както добри и хероични мъже, тъй също и бележити жени в доброто. Жената е играла роль наравно с мъжа. Ето защо мнението на разни женомразци (мизогини), които се срещат дори между цвета на учения и образован свят, че жената е по-глупава и по-неспособна от мъжа, не издържа критика. Вековете опровергават на всяка крачка заграбеното господство на мъжкия пол над женския, защото няма крупно събитие в историята на човешкия род, гдето, освен невидимото нареждане на Небето, да няма намеса на женски пръст. Жената в лицето на Пенелопа е била образец на целомъдрие, в образа на Сократовата жена Ксантипа - пример на налудничавост и ветреност; като скромна свинарка по Орлеанските пасища тя се явява и святица Жана Д'Арк. Като Хипация, тя преподава възвишеното учение на неоплатонизма и мечтае да съгради наново съборените храмове на древногръцките божества; в образа на Лукреция Борджия тя е истинско олицетворение на зъл, коварен дух. Жената е способна на всичко; тя е раят за мъжа, ако е възвишена душа, и пъкъл, ако злото в нея царува с всичката си сила. Жената обича крайностите повече от мъжа; нейната душа е по- чувствителна и по-колеблива за влиянията на невидимите области. Изглежда, че жената е повече от мъжа предмет на съдбата; тя я търпи с една много по-голяма простота. Съдбата не се бори никога искрено против нея, тя е по-близо до Бога и се отдава много по-предпазливо на чистото дело на Мистерията, казва съвременният мистичен писател М. Метерлинк.
към текста >>

17. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

ТОМ 22

Преди 2 000 години гръцкият философ Сократ казва: „Който яде повече от два пъти на ден, не е човек, а куче." Китайците имат следната поговорка за храненето: „Сутрин сам изяж храната си, на обяд я раздели с приятеля си, а вечер я дай на врага си." Има два вида хора - хора на глада и хора на апетита.
Ако яде 15 хапки, човек лесно изменя убежденията си. Ако яде 16 хапки, влиза в съдружие с дявола. Ако яде 20 хапки, човек изпитва желание да се кара с хората. Учителят се хранеше малко и според моите скромни наблюдения приемаше 12 хапки, а често и по-малко. Изяждаше половината от яденето, сипано в чинията. Преди 2 000 години гръцкият философ Сократ казва: „Който яде повече от два пъти на ден, не е човек, а куче." Китайците имат следната поговорка за храненето: „Сутрин сам изяж храната си, на обяд я раздели с приятеля си, а вечер я дай на врага си." Има два вида хора - хора на глада и хора на апетита. Хората на глада са тия, които ядат, само когато огладнеят, най-много два до три пъти на ден. Хората на апетита постоянно си похапват и създават благоприятни условия за болести в организма си. Те ядат повече от три пъти. Учителят казва: „Който яде два пъти на ден, той ще развие такива дарби и способности , които по друг начин мъчно могат да се развият Когато човек яде повече, той изяжда храната на някой друг и природата го заставя да плаща. Ако ядеш половин хляб на ден, ядеш само за себе си.
към текста >>

18. 2. Въведение

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

II. Въведение Някога Сократ бе казал: «Познай себе си!
II. Въведение Някога Сократ бе казал: «Познай себе си! » Да познаем себе си, това значи да познаем доброто, възвишеното в себе си, да го развием, да го проявим, за да се усъвършенствуваме. Намирам за необходимо да се добави още, че ако бихме познали и ближния си, и всички люде, като себе си, щяхме да схванем, че ние сме едно цяло и всеки е частица от това живо тяло. Следователно човек за човека е брат, а не човек за човека - вълк, както твърдят някои. Липсата на хармония между ума, сърцето и волята и липсата на повече просвета и съзнание за един по-разумен живот, това са едни от най-важните причини за съвременния егоизъм. Ето, по тези въпроси аз желая да разменя някои мисли с вас, с цел, ако бъда разбран, всички да станем по-разумни, по-добри.
към текста >>

19. 4.3.7. На гости при общественика и патриота Ст. Ватралски

ТОМ 24

Кажи: всяк Гладстон и Сократ По-близък ли ти е от брат, От кръв по-мил ли ти е той?
Полюбовният поглед на поета стрелкаше в душата ми. Макар мълчалив - на нея той говореше. Бързо го отминах. Исках да отнеса скъпите впечатления - да не останат при извора си. Но, и зад себе си, още усещах духът му да ме изпраща, следи и говори: "Дарен ли си с тази благодат: Да любиш нравствений герой? Кажи: всяк Гладстон и Сократ По-близък ли ти е от брат, От кръв по-мил ли ти е той? О, бъди ти приятел мой И научи ме да съм твой! " София, 4.VI.1913 г. Петър Илиев
към текста >>

20. 4.3.17. Житейската философия на Ватралски

ТОМ 24

"Каквито и неудобства да произтичат от нея, нищо не бива да се поставя пред Правдата". -Сократ.
Авторитетни думи за основната предимност на правдата. "Господ царува. . . Правда и съд са основа на престола Му".- Пс. 97:1-2. "Правдата възвишава народ" - Библията. "Каквито и неудобства да произтичат от нея, нищо не бива да се поставя пред Правдата". -Сократ. "Правдата раздава всекиму по заслуга". - Цицерон. "Отдай и на дявола дължимото". -Драйден. "Стори каквото е право, макар (да ти се чини, че) небесата ще се сгромолясат". - Латинска пословица.
към текста >>

21. 6.8. БЪЛГАРИТЕ НЕ СА СВОБОДНИ

ТЕ СВИДЕТЕЛСТВУВАТ: Неделна беседа; 19 декември, 1926 г.

ГОЛЯМОТО БЛАГО: Неделна беседа; 19 май, 1929 г.

Де е българският Сократ?
Днес българите не са свободни. Те и досега плащат данък след войните на европейските държави; от години вече плащат и още не могат да се изплатят. "Който много яде, много плаща; който малко разбира - много плаща." Българинът много яде, малко се учи. Питам: де са учените хора на българите? Кои са най-видните българи в света? Де е българският Сократ? Де е българският Платон? Де е българският Аристотел? Де е българският Хермес? Де е българският Милтон? Де е българският Шекспир?
към текста >>

22. 9.7. ПРИЧИНАТА ЗА НЕУСПЕХА НА БЪЛГАРИТЕ - ПРИНАСЯНЕ В ЖЕРТВА НА ВЕЛИКИТЕ СИ ХОРА

ГЛАС В ПУСТИНЯТА: Неделна беседа; 12 декември, 1926 г.

Тя и до днес живее със своите велики хора: Сократ, Платон, Аристотел и други.
- Когато закъса в работите си. Следователно, когато един народ закъса материално и морално, той принася в жертва своите велики хора. Няма народ в света, който, като е пожертвувал своите велики хора, да е придобил някакво благо. Когато Гърция пожертвува своите велики хора, нищо не остана от нея. И до днес още Гърция живее със своето велико минало. Тя и до днес живее със своите велики хора: Сократ, Платон, Аристотел и други. Тях цял свят знае и почита. Какво създаде Гърция днес? Какво създаде България днес? В развитието си всеки народ трябва да върви по пътя на дървото. Той трябва да израсте, да цъфне, да върже, и плодът му да узрее.
към текста >>

23. 12.4. НОВАТА КУЛТУРА - КУЛТУРА НА ИДЕИТЕ

Нейната велика култура е изразена в лицето на Орфея, Сократа, Питагора, Платона и др.
Ако българите искат да съществуват като народ, трябва да си дадат подтик към идейното, защото само в идейното има истински живот. Личността може да съществува само в идейното; семейството може да съществува само в идейното; племето може да съществува само в идейното. С какво е велика днешна Гърция? - Тя е велика със своите учени хора. Тя е велика със своята минала култура. Нейната велика култура е изразена в лицето на Орфея, Сократа, Питагора, Платона и др. С какво е велик Рим? - Със своите велики хора, но не и със своите пълководци. Само великите хора оставят нещо на света. С какво е велик еврейският народ? - Със своята свещена книга.
към текста >>

24. 4.5. СЪБУДИ СЕ

Минчо Сотиров

Твоя Ангел ще те изведе навън, на открито на свободен простор всред Живата природа и чуеш ли говори ти Той: "Стани, обуй сандалите си и излез навън." Смири се, иначе, като се явиш пред своя Учител със съдрани гащи, за да се покажеш, че си смирен, той ще ти отговори както Сократ на своя ученик: "И през съдраните ти гащи се вижда твоята гордост." Смири се, учи се, прилагай, опитвай и с нови знания пак прилагай и нова опитност добивай и така постоянно работи за общо благо като частица от това също - там е смисъла на живота.
Събуди се братко! Тоя зов се чуе сега и ни се отправя от Сеячът... Той пее своята песен на Вечността пред всеки дом и всеки род. Събуди се и веригите вековни, снеми от нозете си и свободен бъди! Свободен от злото, свободен от греха... Човече, теб е дозволено да правиш добро - доброто е живот; за живота е доброто; със смъртта е злото... Потърси прикосновение с Висшето, с чистото, със Светлото, с Вечния Извор, с Твореца Всемогъщ и така ще си създадеш условия, за да се зароди Любовта на самопожертвование в тебе и се прояви чрез твоята душа; да се зароди знанието и Мъдростта, разума в твоя ум и се проявяват и реализират чистите, светлите мисли. И ще се зароди Истината, която ще сломи веригите на твоето робство, тъмнотата на твоята душа и ще се отворят вратите на тъмницата. Твоя Ангел ще те изведе навън, на открито на свободен простор всред Живата природа и чуеш ли говори ти Той: "Стани, обуй сандалите си и излез навън." Смири се, иначе, като се явиш пред своя Учител със съдрани гащи, за да се покажеш, че си смирен, той ще ти отговори както Сократ на своя ученик: "И през съдраните ти гащи се вижда твоята гордост." Смири се, учи се, прилагай, опитвай и с нови знания пак прилагай и нова опитност добивай и така постоянно работи за общо благо като частица от това също - там е смисъла на живота.
към текста >>

25. 18. НЯКОИ СЛУЧАИ С УЧИТЕЛЯ

Тодор Божков

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Сократ казва: "Познай себе си!
Имаше случаи, когато Учителят по един особен начин, с примери и анекдоти искаше да коригира някои дефекти в моя характер, без да ме засегне, като оставаше по косвен път аз сам да се осъзная и коригирам. А най-трудното нещо е човек да осъзнае себе си и своите грешки, лошите черти в характера си, кривите си разбирания и пр., някои от които са наследствени, други са резултат на средата и условията, а трети на погрешно възпитание. Преди това аз се смятах за много напреднал, съвършен, вярващ в Бога, религиозен и ето, че изведнъж аз бях съблечен от тези заблуди и се видях гол, без добродетели, в много отношения фалшив и непознат и чужд на себе си. Аз разбрах, че не съм се познавал. Но всичко това беше за добро, защото човек трябва да се познава такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто си въобразява. Сократ казва: "Познай себе си! " Това е най-мъчната задача в живота. Човек не може да познае себе си без Бога и без своя Учител. Така беше и с мен. И затова аз съм Му много благодарен. Аз научих неща, в които никой не би могъл да ме увери тогава.
към текста >>

26. 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен

ТОМ 26

Никола” са пълни с развалини от старо време, когато владетелите са бягали към върховете и там, защитени в естествени укрепления са уреждали своето щастие... Нижат се километри след километри; пътят неусетно се изминава при оживения разговор за древните мъдреци: Сократа, Диогена, Епиктета, Марк Аврелия, Платона... Елиезер ги познава.
Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас. От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”. Нейните върхове са нежни, заоблени, сякаш дворциижилища само на царкини. И не е за чудо моето сравнение да е правдоподобно, защото и сега по „Асарка”, „Вран Камък”, „Св. Ана”, „Св. Никола” са пълни с развалини от старо време, когато владетелите са бягали към върховете и там, защитени в естествени укрепления са уреждали своето щастие... Нижат се километри след километри; пътят неусетно се изминава при оживения разговор за древните мъдреци: Сократа, Диогена, Епиктета, Марк Аврелия, Платона... Елиезер ги познава. Знае приликите и разликите им; а и ний с Генча не сме съвсем боси по въпроса. Аз даже помня цяло изречение от Епиктета: „Всичките ни страдания произтичат от нашите непостигнати желания; тогава нищо не ни остава, освен да се освободим от нашите желания.” Почваме да спорим върху точката „да не желаем”. Но дали нищо не трябва да желаем... Не ми е ясно. Тук на помощ ни идва „Учителя”. Той казва, че трябва да желаем да развиваме своите дарби, трябва да желаем доброто и прекрасното да живее в нашите души, трябва да обичаме просветата, изкуството - дори да се стремим към безсмъртие, както са ония там горе звезди, които сякаш по-ярки стават при нашия задушевен разговор.
към текста >>

27. 3.4.1. Личността на учителя. реферат 1935-1936 уч. година

3.4. Реферати

ТОМ 26

Не зная, ако Сократ не беше дал пример със своя живот - тясна последователност между философия и дело - дали щеше да има един Платон и Аристотел, висша философия, която е вдъхновявала не малко школи по онова време, па и сега.
А детската душа прилича на мека глина - можеш всичко да моделираш от нея, но не само със слово, но най-вече с дело, с пример. Учителят да бъде за пример във всичко. Учителят да дава пример във всичко! Изтъкал своята същина във висша самодейност, той и да не иска ще бъде пак за пример. Има личности, които отдавна са отминали във вечността, а светят по-ярко и по-величествено от тия, които едвам що са заминали, или пък още живеят и уж светят с пълна и ярка светлина. . Не зная, ако Сократ не беше дал пример със своя живот - тясна последователност между философия и дело - дали щеше да има един Платон и Аристотел, висша философия, която е вдъхновявала не малко школи по онова време, па и сега. Дали щеше да се появи като тяхна издънка мощното новоплатоническо учение на Плотина 200 год. сл. Христа, който бидейки езичник е носил в душата си великият възторг на един истински първохристиянски апостол. О, нека не се отвличам в историческа словоохотливост и лакомо използвам записаните имена на тия знаменити личности, защото пък те и не са малко, а са безбройни; а те и не са всичките писани, както казва Метерлинк, повечето са незаписани - безименните, мълчаливите творци на доброто. Защото ако река да преровя историите зная, че ще намеря не малко имена и факти на велик пример и тук лично да си ги припомним и да се поучим от тях, но мен не ми се ще да отивам много по далечни страни, нито да се връщам много назад във вековете, за да търся великите примери. „Доброто ни е съсед, доброто ни е роднина", казва една индийска поговорка.
към текста >>

28. 7. Жажда към знание

Глава 4. Мъдростта

ТОМ 28

От убийците на Сократа, до книжниците, които изковаха кръста за Христа, и до всички разновидни форми на насилие, жестока и отявлена борба с идеите на хората, не е нищо друго, а липса на любов към светлината, липса на отношение към мъдростта и живителен копнеж към знанията.
Както на Земята се срещат червеи и животни, които не могат да живеят на светлина, за тях нощта и скритите пазви на земята представляват техните жилища, така също има хора, които не обичат светлината, които живеят в тъмнина. “Те не обичат светлината, те не обичат най-вече да им се говори за мъдростта. Те бягат, когато се говори за мъдростта. Защото светлината ги убива, покосява ги.” Вековните борби, които съществуват на Земята от памтивека до наши дни, не са нищо друго, а израз, че на Земята една внушителна част, тя не е по-голяма от другата, разбира се, живеят на тъмно, също като ония червеи, които умират моментално, когато излязат на светло. Насилието над човешката мисъл, цялата отявлена система на борба с убеждения, идеи, разбирания, вечния страх на сатрапите, издевателствата над учени, над реформатори, над приятелите и доброжелатели на човечеството, не е нищо друго, а свидетелство за съществуването на това семейство -биологически вид на членове, които водят непримирима борба със светлината, с мъдростта. От убийците на Сократа, до книжниците, които изковаха кръста за Христа, и до всички разновидни форми на насилие, жестока и отявлена борба с идеите на хората, не е нищо друго, а липса на любов към светлината, липса на отношение към мъдростта и живителен копнеж към знанията. Те не подозират дори този живителен и дълбок извор, чийто струи възрастват и творят хилядите форми на живота и красотата. Положението на един народ и на Цялото човечество става най-тежко, когато соковете на мъдростта престават да текат. Сушата от светлина е по-страшна от тази за водата. И нещо повече, тя е израз на голямото безводие в умствения, сърдечния и душевния живот на човека. Мъдростта е източник на светлина и знания.
към текста >>

29. 12. Реалността е вечно настояще.

Глава 6. Разкриване на реалността

ТОМ 28

Дали са умирали от ръката на римската власт, или изгаряни като богомилите, или отравяни като Сократа или като великите учени умъртвени от инквизицията, тези безименни герои никога не умират.
Ние не желаем да живеем и в един свят изпълнен с икони. Животът е проникнат от великото, реалното, не би могло да се диша, да се мисли, да се чувствува, да се люби, да се учи, ако земята за един момент се лиши от слънцето. Едно учение е истинско, защото вечно изпълнява великата си задача да учи, да осветлява пътя на учениците и вечно да блика като извор. Силата на Христа и на Неговото учение е там, че Те са вечно настояще. Където е Той, там са и всички ония, които са работили, живели и пожертвували живота си за Неговото дело. Дали са умирали от ръката на римската власт, или изгаряни като богомилите, или отравяни като Сократа или като великите учени умъртвени от инквизицията, тези безименни герои никога не умират. Земята винаги е била гостоприемна за своите свидни синове, защото те са, които не само са я украсявали, но със самоотвержения си труд и подвиг са я карали да живее, да съществува като велико училище, където човек учи най-великия урок - да открива реалността. “Реалното никога не се губи.” Дали апостол Павел, тоя пламенен глашатай на истината, този вихър в света на мъдростта, подарил на човечеството броеница от мъдрости, ще стои днес чинно и тихо, затворен в позлатената рамка и ще се задоволи с целуването на благочестивите хора, или за него ще бъде достатъчно да прелистват определените за службата страници от посланията му? Странни понятия и разбирания за реалния живот и за истината. Павел обичаше Христа и преживяването му на път за Дамаск никога нямаше да престане да искри в сърцето му и да го облива в пламъци, дали би се задоволил да почива сега в ненарушим покой без да гори от същия пламък да помага на християните по време на най-големите страдания и противоречия? Павел не може да бъде заключен в някакъв рай, достоен за него след големите жертви и страдания понесъл заради Христа.
към текста >>

30. 70.1. Статията „Клевета и истина” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 2, бр. 26, 10.12.1930, с. 1-2

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

С какво великият атински мъдрец Сократ заслужи яростта на своите сънародници?
И днес, този човек - Петър Дънов, който не е за нас, неговите последователи, ни Бог, ни идол, както злобно подмятат клеветниците, а Учител, защото ни учи на изкуството на разумния и естествен живот - днес той е отхвърлен, оплют и отречен от тези, на които той дойде да донесе светлина и щастие. Този, който единствен може да ни посочи правия път за изход из едно мизерно економическо и духовно състояние, до което сме дошли благодарение на своите собственни грешки и престъпления, е осмиван, преследван, хулен. Историята се повтаря! Тъмните сили още веднъж извършиха своето пъклено дело! Така човечеството се отплаща - така то винаги до днес се е отплащало на своите истински доброжелатели и благодетели. С какво великият атински мъдрец Сократ заслужи яростта на своите сънародници? С какво той „развращаваше” съвременната нему гръцка младеж? Нали за това го обвиниха и умъртвиха? С какво Исус „размиряваше" народа? В какво се състоят неговите големи „престъпления", та Го разпънаха? Нали само защото беше „сектант", неприятен на тогавашното духовенство?
към текста >>

Не е ли ясно, че това са същите ония тъмни сили, които умъртвиха Сократа, Исуса, Ян Хуса и още стотици, хиляди неизвестни мъченици?
Те нямат друга вина - единствената тяхна вина е тази, че бяха проводници на светлината, че говориха истината! И ние днес питаме: Каква е вината на Петър Дънов и на неговите последователи, та да бъдат те тъй жестоко гонени и преследвани? - Не е ли тя само тази, че в техния живот и в тяхното учение има светлина, която е трън в очите на някои? И ние питаме още: Кои са тези, които днес гонят Бялото Братство и неговият основател и ръководител? Кои са тези, които днес хулят, оплюват и клеветят, които искат гонения и преследвания? Не е ли ясно, че това са същите ония тъмни сили, които умъртвиха Сократа, Исуса, Ян Хуса и още стотици, хиляди неизвестни мъченици? Не е ли ясно, че това са същите, които винаги и навсякъде са преследвали всяка светлина, защото тя, като такава, им „пречи", както светулката пречила на бухала в общоизвестната басня? И до кога българският народ ще се води по ума и прищевките на своите приспиватели, които имат всичкия интерес да го държат в тъмнина и заблуда, която извратиха, фалшифицираха чистото Христово учение, поставяйки го в услуга на насилието, парадирайки само с тържествени церемонии и обреди и все още продължавайки да се кичат с името му? До кога българският народ ще продължава да слепее, затваряйки си очите пред единствения съществуващ за него изходен път из днешните страдания и мизерия - пътя на истинското, Христово християнство, пътя на мира, любовта и братството, пътя на разумния, естествен живот в хармония с природните закони - път, който днес му се сочи от Бялото Братство? До кога българският народ ще се подава на козните на тъмните сили, позволявайки гонения, като това на богомилите в миналото, нещо което му струва 500 годишно робство? Време е вече да блесне истината!
към текста >>

31. 103. Статията „Науката и живота“ / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 221, 26.06.1938, с. 1.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Както Сократ в своето „незнание” е знаел много повече от своите „знаещи” съвременници, така и учените, които признават че „не знаят”, изглежда са много по-близко до истината, отколкото тия, които твърдят с пълна сигурност, че „знаят” - какво, че живота не е нищо друго освен физикохимически процес, че съзнанието и мисълта се отделят от мозъка, както жлъчката от черния дроб, че „духът” е само една функция на материята, т.е., че чисто и просто, никакъв дух не съществува, а съществува само една вечна вездесъща и всемогъща материя, която твори всичко, от която произлиза и към която се възвръща всичко, което е твърдението на материалисти, учени и неучени.
Следователно, тази наука, от името на която г. Консулов говори, такава каквато той я познава и доколкото той я познава, твърди, че „поне на наше време” тя не може да обясни живота, не може да даде едно задоволително обяснение на същината на процеса на живота, не може да отговори на въпроса: „Какво съм аз, какво ще стане с моето „аз когато някога умра? ”, не може със своите опити, със своите физически и химически процеси да обясни тайната на съзнанието и мисълта на човека. Това нас, подръжниците на спиритуалистичното или по-право, на синтетичното, цялостното схващане на живота, е вече доста много. - Да признаеш, че не знаеш нещо, това е първата сигурна стъпка към неговото познание. Както Сократ в своето „незнание” е знаел много повече от своите „знаещи” съвременници, така и учените, които признават че „не знаят”, изглежда са много по-близко до истината, отколкото тия, които твърдят с пълна сигурност, че „знаят” - какво, че живота не е нищо друго освен физикохимически процес, че съзнанието и мисълта се отделят от мозъка, както жлъчката от черния дроб, че „духът” е само една функция на материята, т.е., че чисто и просто, никакъв дух не съществува, а съществува само една вечна вездесъща и всемогъща материя, която твори всичко, от която произлиза и към която се възвръща всичко, което е твърдението на материалисти, учени и неучени. Да кажеш, че не знаеш, е много повече, отколкото, чисто и просто, да отречеш съществуването на духа, и с това, спокойно, безгрижно и леко да освободиш ума си от тежката задача за разрешаване загадката на живота. Да кажеш, че не знаеш, това значи, че си на прав път - то значи, че си скъсал с материализма, който твърди, че „знае”. И ние най-искрено поздравляваме г. Консулова за неговото смирение пред великата загадка на живота, отличителен белег на всеки истински учен и за неговата доблест да отхвърли твърдението на материализма, че „всичко в живота може да се обясни само с физика и химия". Но да кажеш, че не знаеш, значи същевременно да оставиш въпроса открит!
към текста >>

32. 123. Основа на новото учение. Статията „Основа на новото учение” / Сава Калименов. Г. 13, бр. 272, 15.02.1941, с.;1, 4.

Всички хора говорят какво е казал Сократ, Толстой, Христос, но не правят опити да следват примера на великите хора.
Да, така е, защото всеки ще се съгласи, че лудите в техните болници, с които се занимават цял живот още последователи не са спечелили, учения не са създали, пък и нищо свястно не са казали, нито някого на добро са научили. Накрая ще дадем един цитат от г-н Дънов от книгата му „Божествен и човешки свят”. „Днес вярващи и безверници се оплакват от мъчнотиите в живота. Защо имат мъчнотии? - Защото не прилагат това, което знаят. Всички хора говорят какво е казал Сократ, Толстой, Христос, но не правят опити да следват примера на великите хора. Великите и гениални хора са станали такива, защото ден и нощ са работили върху своя ум и своето сърце, разработвали са ги. Каква полза имате от житните зрънца, които Христос Ви е оставил в наследство? Трябва ли тия зрънца да стоят и до днес още в хамбарите на хората? Щом са посети зрънца, те имат условия да растат. Посейте ги на нивите си, и търпеливо очаквайте техния плод.
към текста >>

33. 3.15. Поема за възрастта.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

II. На улица „Опълченска' 66

Вгледай се, и ти ще видиш: Земя и небе, Потоци и реки, Планини и долини, Снежни върхове и морски бездни, Бурите и нежния зефир, Бетовен и Моцарт, Хендел и Бах, Сократ и Платон, Толстой и Достоевски, Леонардо и Гротгер, Дивакът и геният, Престъпникът и светецът, Душите на всички живи същества вечно пеят, Душата на цялата безкрайна вселена вечно пее, Вечно благославя живота.
Вслушай се и ще чуеш! Хора на ангелите, Гласа на твоята собствена душа, Гласа на всяка човешка душа, Гласа на всяко живо същество, Гласа на цялата Природа: Душата на всяко дихание слави Господа. Душата на цялата безкрайна Вселена Безспирно пее великия Химн на Бога, Великата Оратория на радостта и красотата, На Божията любов и мъдрост. Животът е музика. Вслушай се, и ти ще чуеш. Вгледай се, и ти ще видиш: Земя и небе, Потоци и реки, Планини и долини, Снежни върхове и морски бездни, Бурите и нежния зефир, Бетовен и Моцарт, Хендел и Бах, Сократ и Платон, Толстой и Достоевски, Леонардо и Гротгер, Дивакът и геният, Престъпникът и светецът, Душите на всички живи същества вечно пеят, Душата на цялата безкрайна вселена вечно пее, Вечно благославя живота. Със свещена песен Вечно благодари на Бога! Животът е музика! От музика живота е създаден. Великото и вечно Слово на Бога е музика: Словото, което е в основата на всичко, Словото, което бе в началото на всичко, Божествено Слово, Божествена музика, Която непрестанно се носи из просторите, Която непрекъснато звучи в Безкрайността. Която изпълва всичко, Която никога не спира във Вечността.
към текста >>

34. 2. „Иде новата култура, новото човечество, новия човек ... “: магнетофонен запис.

Борис Николов

ТОМ 32

Да, това е падение, това е робство, това е езичеството.” „Сократ, който цял живот търси Доброто и Истината е бил обвинен, че развращава младежта, и не зачита законите, и в презрение към Боговете.
Всяко същество е свързано с Бога с тънка, невидима нишка. Христос казва: „Аз имам храна, която не знаете.” Ако имаш само външен живот, могат да ти го отнемат - ти си уязвим. Но ако имаш вътрешния живот, никой не може да ти го отнеме. Вътрешния живот, живота с Бога - в него е свободата.” „Псалмопевецът казва: „Да живея в Домът Господен през всичките дни на живота си.” Където и да се намираш, при каквито условия, това е пътя на ученика - нашия път, нашата сила. Като отстъпи от вярата в Бога, съвременния човек си издигна други култ - на много Богове, и сега не знае на кои по-напред да се кланя. Да, това е падение, това е робство, това е езичеството.” „Сократ, който цял живот търси Доброто и Истината е бил обвинен, че развращава младежта, и не зачита законите, и в презрение към Боговете. Всяка радост, всяко щастие се изкупува със страдание на любящите. Такъв е закона. Страданията са здрав материал. Той се туря в основата на всяка величествена сграда. Мъчениците, страданието се превръща в радост, щастие, блаженство.” „Господи, където ме изпратиш да работя, ще отида.
към текста >>

35. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

ТОМ 32

Сократ, който цял живот е търсил доброто и истината е бил обвинен, че развращавал младежта, не зачитал законите и проповядвал презрението на боговете.
Там те са величествени хорали, също и песните. От там ги е вземал Учителя и е направил превод в нашия свят. Сега трябва да се съсредоточим и вдълбочим в работата си, за да внесем, за да вникнем в онова, което Учителят ни е дал, и то да се прилага. На ученика на Божествената Школа не е позволено да съди никого. Не съдете! Сократ, който цял живот е търсил доброто и истината е бил обвинен, че развращавал младежта, не зачитал законите и проповядвал презрението на боговете. Същите обвинения отправят и днес същите сили. Писмо от брат Боян Боев до брат Борис, [Изгрев, февруари 1960 г.] Обични брат Борис, Учителят казва, че иде мощна, духовна вълна. Тя почва от сега и постепенно ще се засилва. Тя ще бъде в голяма сила към 1965 г. Тая духовна вълна ще причини голям преврат в човечествата.
към текста >>

И днес ще срещнете Сократа.
Те носят сега други имена: и Нерон, и Калигула, и Пилат, и Каяфа, живели някога. Те живеят и днес, и то c нови образи, образи на човешката жестокост и безумие. Образите на доброто, на вечното и те живеят днес. И днес ще срещнете Христа. Може да Го видите и да разговаряте с Него. И днес ще срещнете Сократа. Те са светилата на човечеството .... Навсякъде срещам Вечния Живот, а хората живеят с илюзията, че всичко преминава безвъзвратно. Не, всичко вечно живее и се възражда -свободата, Царството на Духа, света на творчеството, красота, разумност и доброта. В този свят Любовта е хляба, Мъдростта е въздуха, Истината обитава в Царството на Духа. В „Добрата молитва” е дадена програмата на Школата. Ученикът носи с достойнство затворнишката дреха, както свещеника носи одеждите си с ... Тука, където сме сега, това е служение.
към текста >>

36. 27. Легендата за грехопадението е колективен акт

III. В Кабинета на Учителя

Под Адам не трябва да се разбира едно лице, а колективно същество, цял народ - Адамити, който е създал специфична култура, културата на златния век на човечеството, за който говори Сократ.
Много естествено, професорът ще разказва на детето великите истини на живота във форма на приказки, легенди, но когато друг възрастен мъж от ранга на професора слуша от детето същата приказка, той разбира какво е искал да каже професорът, който я е създал. Великите посветени са разказвали на народите в най-достъпна за тях форма - легендата и мистериите на битието, знанието и разбирането на живота и света през дадена епоха. В процеса на нашия разказ, ще осветлим някои древни легенди. Техният дълбок смисъл и скритото в тях знание, ще възкръсне пред нас. Казаното в легендата и конкретно в тази легенда, не трябва да се разбира буквално, а символично като гатанка, която, за да се разбере, трябва да има ключ. Под Адам не трябва да се разбира едно лице, а колективно същество, цял народ - Адамити, който е създал специфична култура, културата на златния век на човечеството, за който говори Сократ. Хората от тази култура не познавали злото. Обаче, малко по малко, под влияние на различни обстоятелства, тази култура навлиза в света на злото. Целият този океан от време и пространство, когато се развива тази култура с безбройните й форми, съдържания и закони, кристализирала в легендата за грехопадането и достига до нас в библейската й форма. Само като легенда в тази форма, тя можеше да се запази през хилядолетията, предавана от уста на уста, от поколение на поколение. Адам решил да се занимава със зоология, да изучава животните, да им дава имена, така се разказва в легендата /Битие, 2 гл. ст.
към текста >>

37. 110 Ницше се противопоставя на Бога, а живее и съществува философията му благодарение на Христа

II. В колибата на Христов

Той иска да бъде и на местото на Сократа.
110 НИЦШЕ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА БОГА, А ЖИВЕЕ И СЪЩЕСТВУВА ФИЛОСОФИЯТА МУ БЛАГОДАРЕНИЕ НА ХРИСТА - Пак ще запитам за Ницше - някак стеснено каза Христов. - Вземете противоположността на всеки текст от Евангелието, и ще имате горе-долу учението на Ницше - каза евреинът и продължи - Още по-интересното е, че Ницше не е против Христа или по-право казано, дотолкова е против Него доколкото иска да бъде на Негово място. Той иска да бъде и на местото на Сократа. Какво е Ницшевия „Зараустра” в сравнение с великия персийски учител Зороастър? - Една красива гледка, погледната с кривогледите очи на Ницше. Момичето също искаше да се прояви, затова кокетно се усмихна на Христов и се включи в разговора: - Ницше е против морала, но като направи няколко уговорки, приема Христовия морал. Той е против състраданието, защото спъвало закона за развитието, задържало назрялото да изчезне... и тук като направи една уговорка, излиза, че е за страданието. - Каква?
към текста >>

38. 221. Да стана ученик на Велик Учител

Отговор на Вергилий Кръстев

Андрей си помисли: „Ето, още по едно нещо си приличаме.” Христов подсили тази мисъл: „Ти в това отношение приличаш не само на мене и Учителя, но и на Виктор Хюго, Бърнард Шоу, Сократ, Плутарх, Буда, Русо, Ламартин и много други още велики като тях.
Такъв човек, наистина е необикновен! - Аз като ти казах това, съвсем не съм мислил за всичко това, което ми казахте. - Ти даде формата, а аз я изпълних със съдържание и смисъл. - Нали и Вие господин Христов сте вегетарианец? -Да - му отговори Христов с повишен възторжен глас — може ли един разумен човек да не бъде вегетарианец? Андрей си помисли: „Ето, още по едно нещо си приличаме.” Христов подсили тази мисъл: „Ти в това отношение приличаш не само на мене и Учителя, но и на Виктор Хюго, Бърнард Шоу, Сократ, Плутарх, Буда, Русо, Ламартин и много други още велики като тях. Наредил си се до тях и може да станеш като тях или подобен на тях, но трябва много работа -време за губене няма! Трябва да четеш, да пишеш, да наблюдаваш, но от всичко най-много е необходимо себе си да наблюдаваш и проучаваш и да ставаш все по-съвършен и по-съвършен в постъпките си. - Велик ли? - Възкликна Андрей, цял грейнал от радост, възторг и щастие, като че вече беше такъв. - Да - отговори Христов, и в същото време му текнаха стихове от Евангелието: „Велики Ти са делата Господи!...
към текста >>

39. 9.1. Братския салон в Бургас - появилите се чудеса!