Търсене в текстове за 'Сношение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 44 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ТОЙ - ТЕОФАНА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Кралицата, чийто брат преди известно време починал, попитала Сведенборга, дали е в сношение с нейния брат, Сведенборг дал на това отрицателен отговор.
В същия ден, когато се преселил отвъд руския цар Петър, Сведенборг бил в Амстердам у един свой приятел. Във време на разговора внезапно чертите на лицето на Сведенборг се изменили съвсем, и като че ли не бил в тялото си. От начало той не дал определени отговори на зададените му въпроси, но когато са го молили многократно да обясни, той казал: „Сега, в този миг Петър III почина.“ Той описал и сцената. Един от присътствующите на този разговор казва: „За голяма наша изненада известието, което пристигна в Амстердам след известно време и го четохме във вестниците, напълно се съвпадаше с думите на Сведенборг “ Кралица Луиза Улрик, жена на крал Адолф Фридрих и сестра на пруския крал Фридрих Велики, много е слушала за Сведенборга; затова тя поръчала на граф Хьопкел, който бил запознат със Сведенборга, да го представи в двореца. Това станало. Кралицата, чийто брат преди известно време починал, попитала Сведенборга, дали е в сношение с нейния брат, Сведенборг дал на това отрицателен отговор. Кралицата му казала: „Когато го срещнеш, поздрави го от мен и го попитай, защо не си е изпълнил обещанието, което ми беше дал при нашата последна среща.“ И след това тя се обърнала с разговор към; други лица. Осем деня след това Сведенборг дошъл пак в двореца, но толкоз рано, че кралицата още не била напуснала тъй наречената „бяла стая“. Макар и влизането в тая стая да е било позволено само на известни високи сановници, Сведенборг смело влязъл в нея, отишъл при кралицата и поискал аудиенция на саме, тъй като ще й каже важно съобщение от нейния брат. Смеейки се, кралицата казала, че той може да го каже пред всички, но той настоявал, че това не е възможно и че това съобщение е от такъв характер, че пред други не може да се съобщи. Тогаз кралицата станала и със Сведенборга се оттеглили в друга стая, но казала на един от свитата - граф Шверин - да я последва и да остане при вратата.
към текста >>

2. СТАТИЧЕН ИЛИ ДИНАМИЧЕН ПЪТ- ВАСИЛ БОЖКОВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Защото науката разполага вече с инструменти и уреди, способни да уловят тези вълни, надарени с особени свойства; уреди, които могат, също така, да ни дадат възможност да разширим и да усъвършенствуваме нашит средства за сношение с външния свят, възприемайки и предавайки знаци на разстояние и при особени условия.
Обстоятелството, че човек не притежава усет и специални органи, за да възприеме ултразвуковете, не значи още, че човешкият организъм, и въобще живата материя, не може да реагира по никакъв начин, когато влезе в съприкосновение с тоя особен вид механична енергия. Явява се въпрос: дали известно физиологично състояние на нашия организъм или известно субективно или обективно явление не е следствие на ултразвуковите вълни, чиито причини човек не е могъл още да определи? Значи, напълно основателно е предположението, че известни. животни са надарени със сетивни органи или с известна чувствителност за възприемане на ултразвуците и че по този начин могат да получават от външния свят впечатления, несъществуващи за нас — хората. Несъществуващи дотолкова, доколкото ние сме физиологични организми с ограничени или недоразвити напълно още възможности. Защото науката разполага вече с инструменти и уреди, способни да уловят тези вълни, надарени с особени свойства; уреди, които могат, също така, да ни дадат възможност да разширим и да усъвършенствуваме нашит средства за сношение с външния свят, възприемайки и предавайки знаци на разстояние и при особени условия. Относно приложенията на тия вибрации с някаква практическа цел и относно познанието на тяхното действие върху живите същества, извършеният напредък в тази област е вече твърде значи-телен. От особен интерес е да се покаже ползата, която е съумяла да извлече от направените открития флотата — военна и търговска. Като общо правило, може да се каже, че усвоеният принцип в случая се състои в това — да се измери времето, което е нужно на един сноп звукови вълни, излезли от някакъв изпускателен апарат, за да се върнат пак в апарата, след като са били отразени от някое препятствие. Един кораб, снабден с подобен апарат, би разполагал, тъй да се каже, с усетен (чувствен) орган, подобен на оня, който физиолозите наричат далекоприемател (приемател на разстояние), представляващ своеобразно око или ухо, което позволява да се измери дълбочината на морето, да се даде знак в мрака на мъглата за присъствието на някой друг кораб, който плава по повърхността или под водата и, най сетне, да можем да се промъкнем благополучно между пясъчните насипи и между примките на някое пристанище. Някои от опитите, които Вуд и Лумис правят от известно време насам с ултразвукови снопчета, заслужава да се отбележат, макар само заради интереса, който те възбуждат около тия явления.
към текста >>

3. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чрез своята дейност те се стремят да дадат възможност на все по-голям брой свои сънародници да усвоят едно лесно, общодостъпно и неутрално средство за сношение с външния свят.
Резолюция на 25-я юбилеен конгрес на Българския есперантски съюз Двадесет и петия конгрес на българските есперантисти в заседанията си на 17 и 18 юли 1938 год. в гр Севлиево, като направи преценка за вървежа на Есперантското движение в България през последните няколко години, със задоволство констатира, че международния помагален език безспирно се разпространява между всички слоеве на българския народ и че печели все повече и повече привърженици. По тоя повод конгресът намира за нужно да подчертае, че организацията е напълно неутрална и не може да допусне да се вплетат в нейната културно-просветна дейност елементи от такова естество, които са несъвместими с нееднократно подчертаваната неутралност на Еспер. движение по отношение на всички политически и религиозни въпроси. Българските есперантисти считат, че с разпространението на международния помагален език те, редом с останалите културно-просветни организации, вършат великото дело на все по голямото културно издигане на българския народ, което дело ни е завещано от епохата на възраждането. Чрез своята дейност те се стремят да дадат възможност на все по-голям брой свои сънародници да усвоят едно лесно, общодостъпно и неутрално средство за сношение с външния свят. Те считат, че България трябва да намери своето заслужено място в реда на цивилизованите народи в света и да вземе равноправно дял в международния живот. Те намират, че тъкмо чрез възприемането на неутралния международен език се запазва достойнството и равноправието на всички нации в международния живот и международните сношения, докато употребата на отделни избрани национални езици в тия сношения поставя останалите нации (между които и Българската) в подчинено и унизено положение. Девизът на Българските есперантисти е бил и си остава; Работейки за разпространението на есперанто между българския народ, да работят неуморно и чрез Есперанто за България, като запознават външния свят, с българската земя и с българския народ, неговата история, неговото настояще, неговия бит, литература и култура. Следвайки тия начала на своята дейност, българските есперантисти очакват, че българската държава ще оцени правилно тяхното дело и ще им дава заслуженото съдействие и подкрепа, както нееднократно е правила до сега. Подписали — конгресно бюро: Председател: Ат. Д.
към текста >>

4. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сангвиникът чувства себе си добре в занаят, който изисква постоянно сношение с обществото, защото те са общителни, учтиви и внимателни по природа, с изтънчени маниери, качества, необходими за тези занаяти.
Те си носят главата високо. Техните жестове са леки, чести и изразяват доволство. Имат навик да си махат ръцете в знак на радост и одобрение, често даже и когато говорят. Този темперамент изисква такава деятелност и такъв занаят, където умствената деятелност може да се съедини с жизнената дейност. За тях са необходими ежедневни физически упражнения. Сангвиникът чувства себе си добре в занаят, който изисква постоянно сношение с обществото, защото те са общителни, учтиви и внимателни по природа, с изтънчени маниери, качества, необходими за тези занаяти. Празният и седящ живот е вреден за този темперамент, както и чрезмерната работа и движения. Седящият живот ги предразполага към лимфатичния темперамент и излишно пълнеене, а преголямата деятелност разгорещява кръвта и го превръща в холеричен темперамент… * * * Водният тип — лимфатичен темперамент Този тип темперамент е хладен и влажен, противоположен на холерика, който е горещ и сух. В тях преобладава водата. Този тип дава обикновено нисък ръст, тялото е повече като подпухнало, цвета на кожата е блед. Лицето обикновено кръгло или между кръгло и овално; широко полегнало чело, големи, влажни, сини или сиви очи, пълни гърди, руси или светлокестеняви коси, понякога тъмнокестеняви, къс, чип нос.
към текста >>

5. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Според тоя морал всяко полово сношение е оправдано и позволено само тогава когато то има за цел да се продължи рода.
Както моралът на религиозните църковници, тъй и тоя на материалистите е нещо много променчиво, много неустойчиво. Затова и често чуваме да се казва: Няма истински, постоянен морал. Моралът е нещо относително — това, което за едни е неморално, за други е морално. Обаче ясно е, че има един истински, един положителен морал, който всякога е бил и всякога ще бъде. Това е моралът, наложен от самата природа. Според тоя морал всяко полово сношение е оправдано и позволено само тогава когато то има за цел да се продължи рода. Спазването на тоя морал можем да видим в природата, особено между дивите животни. Там е непознато половото сношение, което става само за удоволствие Там всякога има буден инстинкт, от който животните се ръководят и всякога постъпват тъй, както диктува моралът, както изискват природните закони. Моралът, това са строго определени и вечнонеизменни закони: закони на природата, закони на Бога. И всяка по-стъпка, която е противна на тоя морал, с която се нарушават тия закони, води след себе си наказание. Всички тия болести и страдания, всички тия разстройства, от които страдаме в живота и умираме преждевременно; всичките лоши отношения между отделните хора и всичките войни и революции, които водят до масова гибел и смърт; всичките нещастия и страдания, които тегнат върху живота ни на земята — всичко това е последица, всичко това е наказание, заслужено от нас с това, че сме се отклонили от истинския морал, че сме нарушили природните закони.
към текста >>

Там е непознато половото сношение, което става само за удоволствие Там всякога има буден инстинкт, от който животните се ръководят и всякога постъпват тъй, както диктува моралът, както изискват природните закони.
Моралът е нещо относително — това, което за едни е неморално, за други е морално. Обаче ясно е, че има един истински, един положителен морал, който всякога е бил и всякога ще бъде. Това е моралът, наложен от самата природа. Според тоя морал всяко полово сношение е оправдано и позволено само тогава когато то има за цел да се продължи рода. Спазването на тоя морал можем да видим в природата, особено между дивите животни. Там е непознато половото сношение, което става само за удоволствие Там всякога има буден инстинкт, от който животните се ръководят и всякога постъпват тъй, както диктува моралът, както изискват природните закони. Моралът, това са строго определени и вечнонеизменни закони: закони на природата, закони на Бога. И всяка по-стъпка, която е противна на тоя морал, с която се нарушават тия закони, води след себе си наказание. Всички тия болести и страдания, всички тия разстройства, от които страдаме в живота и умираме преждевременно; всичките лоши отношения между отделните хора и всичките войни и революции, които водят до масова гибел и смърт; всичките нещастия и страдания, които тегнат върху живота ни на земята — всичко това е последица, всичко това е наказание, заслужено от нас с това, че сме се отклонили от истинския морал, че сме нарушили природните закони. Желаем ли да бъдем здрави и силни, желаем ли да се развиваме правилно и да живеем щастливо, желаем ли да се обичаме един други и да имаме мир и радост през дните на живота си — ние ще можем да достигнем всичко това само като постъпваме и живеем съгласно истинският морал, само като изпълняваме законите на природата. Моралът е сила, която издига човека до най-голямата висота.
към текста >>

6. -

Свикнал да ни поставя в сношение с инертната материя, добил при боравенето с нея известни навици, той става роб на последните.
Действително философията на Бергсон показваше, че тези обезкуражаващи твърдения на философията и науката не трябва да се считат за окончателни, че те почиват върху недоразумение. Да, вярно е, казва Бергсон, че разумът, интелектът, е неспособен да ни осветли върху тайните на живота и на съзнанието, върху вътрешната природа на това, което съществува. Но това не е негова работа. Разумът се е проявил и развил, за да услужва на нашето действие, върху нещата, за да ни помага да откриваме и създаваме инструменти, да построяваме машини да завладяваме света. Разумът е способност за познаване, обърнато навън. Свикнал да ни поставя в сношение с инертната материя, добил при боравенето с нея известни навици, той става роб на последните. И каквото и да е естеството на предмета, който се представя на нашето съзнание, той прилага към него винаги едни и същи методи: той разлага, разделя, раздробява, имобилизира всичко, което мисли. Когато предметът, се поддава на разлагане и разделяне, както е неорганизираната материя, тогава разумът успява до нейде, но познанието, което той доставя, ако и много полезно, не е никога адекватно. Когато предметът на изучаването животът или съзнанието, които са съществено движение, напредък, неспирно творчество, тогава той е безсилен да го разбере и, като е неспособен да схване неговата оригиналност, той е наклонен да я отрече. Сега, ако ние не притежавахме друга способност за познаване, освен интелекта, ние бихме били осъдени, както поддържат Канг, Конт и Спенсър, да не узнаем никога същината на съзнанието, на живота и по-общо на битието. Но, според Бергсон, заблуждение е да се мисли, че разумът е единствената способност за познаване, с която човек разполага.
към текста >>

7. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Че една нация, която даде Гьоте и Шилер, трябваше толкова да падне, че да стане чудовищна между нациите за векове, в бъдеще почтените хора да се срамуват от всяко сношение с нея и никой да не произнася името й без потръсване от отвращение, — сигурно, това е една трагедия, каквато не е имало от самото начало на света.
Но, ако желаем да застанем на окултна гледна точка, не трябва да имаме нито сянка от омраза в сърцата си за всичко това, а само съжаление. Белгийската трагедия ужаси света. Това е едно от най-страшните неща, които е виждал някога светът. Но трагедията на моралното падение на Германия е по-голяма даже и от нея, — че такава една велика нация, с такива перспективи, трябваше да падне толкова низко. Това е, по право, много по-ужасно, отколкото всичките мъки и мизерии на безбройните разорени огнища. Че една нация, която даде Гьоте и Шилер, трябваше толкова да падне, че да стане чудовищна между нациите за векове, в бъдеще почтените хора да се срамуват от всяко сношение с нея и никой да не произнася името й без потръсване от отвращение, — сигурно, това е една трагедия, каквато не е имало от самото начало на света. Ето защо, не омраза, а съжаление трябва да пълни нашите души. Но по никой начин и под никое условие, съжалението ни не трябва да се изроди в слабост, или да се намесва в нашата абсолютна твърдост. Ние работим за свобода, за право, за чест и за запазване на дадената дума на нацията; и тази работа, дошла в нашите ръце, трябва да бъде свършена, и то до край. Ние трябва да я свършим, понеже стоим на правата страна на Божеството, защото ние сме наистина Мечът Господен, защото това е действително, в един по-дълбок и по-истински смисъл, отколкото бяха кръстоносните походи, една свещена война. Нека внимаваме да не разваляме нашата работа и нашето държане чрез една недостойна страст, каквато е омразата.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Предполагат, че тя се простира от Ahavaniya (жертвения огън) до небето, образувайки мост или стълба, посредством която жертвоприносителят влиза в сношение със света на боговете, даже се издига до тях докато е жив.
Б. Пр. 2) Jajna, казват браманите, съществува във вечността. Тя произхожда от върховното същество, в което тя се намира в спящо състояние. Тя е ключа на Traividya, третото свещено учение, което съдържа стиховете на Riga обучаващи Jain’-ите или мистериите на жертвата. Jajna съществува винаги като нещо невидимо; тя е като латентната сила на електричеството в една машина, което, за да се прояви, изисква само поставянето в действие на машината. Предполагат, че тя се простира от Ahavaniya (жертвения огън) до небето, образувайки мост или стълба, посредством която жертвоприносителят влиза в сношение със света на боговете, даже се издига до тях докато е жив. (Martin Hauges) Aitaveya Brahmana Сжщата Jajna е още и една от формите на Akasha и има една мистична дума, която я събужда. Тя е Изгубената Дума, която се произнасяше от посветения свещеник. (Isis Unveiled, том ll). 3) Окултни сили. 4) Ученик.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От това време датира никога след това непрекъсваното сношение между Месопотамия и Египет.
Като се свържат всички тия факти, ще се види следното движение на слоевете в Египет: светлокожите били първите, които изтикали най-старото местно население от север към юг. Последните постепенно подивявали и се изродили в джуджета. Светлокожите раси дошли в Египет от североизток. Те били с по-висша култура и имали вече писменост. Откъснати от тях части достигнали до „морските страни“ и основали шумерската култура. От това време датира никога след това непрекъсваното сношение между Месопотамия и Египет. Тези светлокожи раси. поради своето изолирано положение, трябвало да се смесят с расата на джуджетата и затова клонели към бързо израждане. Тази изолираност се дължи на нахлуванията от Азия. Това обяснява и сходството между трогодитите от Египет и тия от изток. Под натиска на това ново нахълтване те се оттеглили на юг.
към текста >>

Който по много часове ден и нощ живее в свой собствен мислов свят, той често изпада в твърде голямо безгрижие по отношение на външните неща, служещи за сношение на образованите хора помежду им, защото му се виждат маловажни.
Числото на професиите, за които е било досега възможно да се установяват тези качества, е малко. В това число спадат професиите на учените, офицерите, чиновниците и големите търговци. Ръкописите на учениците са обикновено без излишните украшения, завъртания и извивки на буквите и особено на главните букви. Буквите са тъй написани, че да могат лесно да се четат. Изключения има естествено и тука, както на всякъде другаде. Който по много часове ден и нощ живее в свой собствен мислов свят, той често изпада в твърде голямо безгрижие по отношение на външните неща, служещи за сношение на образованите хора помежду им, защото му се виждат маловажни. В ръкописа на един офицер, който притежава най-важните качества за своята професия, ще се забележат преди всичко признаците за твърдост, решителност, ясност, еластичност, простота и сдържаност, а покрай това и учтива форма. Където тези качества се виждат в ръкописа на един млад човек, който иска да се посвети на тази професия, там може да се очакват необходимите дарби и способности. Образци, съдържащи тези качества, ни представляват автографите на видните полководци: Наполеон, Хинденбург, Макензен, Жофър и пр. Не малко характеристичен и с признаци на войнственост и смелост е и автографът на Бисмарка. 3. Ръкопис на пок. герм.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дори ако той през време на изследването би се занимавал с друго нещо, психометрът би могъл да влезе в сношение с неговия дух (психе).
Името на лицето се написва, листчето се сгъва, психометрът изследва. При всяко изследване, обаче, Бъканън присътствал. През време на изследването той е мислил за лицето, чието име е написано. И тогава имаме предаване на мислите. В такъв случай той би могъл да спести листчето. Дори ако той през време на изследването би се занимавал с друго нещо, психометрът би могъл да влезе в сношение с неговия дух (психе). Както е известно, магнетизаторът може да да влезе в сношение със сомнамбула съвсем автоматично, с и без предварително намерение, и дейността на нашето духовно и душевно тяло често се простира много по-далеко от тази на материалното тяло, Не.ма причини в тези изследвания на Бъканъна да се дирят висши духовни феномени, четене в светлината на пространството (астра), всесъзнание или друго. Обикновеното психометрично обяснение е достатъчно. Тъй мисли и сам Бъканън, като нарича своята метода научно-практическа метода на всекидневния живот. От множеството отделни изследвания вземам един пример: Гаутама Буда... Това е един мъж от минало време. Трябва да е исторически характер.
към текста >>

Както е известно, магнетизаторът може да да влезе в сношение със сомнамбула съвсем автоматично, с и без предварително намерение, и дейността на нашето духовно и душевно тяло често се простира много по-далеко от тази на материалното тяло, Не.ма причини в тези изследвания на Бъканъна да се дирят висши духовни феномени, четене в светлината на пространството (астра), всесъзнание или друго.
При всяко изследване, обаче, Бъканън присътствал. През време на изследването той е мислил за лицето, чието име е написано. И тогава имаме предаване на мислите. В такъв случай той би могъл да спести листчето. Дори ако той през време на изследването би се занимавал с друго нещо, психометрът би могъл да влезе в сношение с неговия дух (психе). Както е известно, магнетизаторът може да да влезе в сношение със сомнамбула съвсем автоматично, с и без предварително намерение, и дейността на нашето духовно и душевно тяло често се простира много по-далеко от тази на материалното тяло, Не.ма причини в тези изследвания на Бъканъна да се дирят висши духовни феномени, четене в светлината на пространството (астра), всесъзнание или друго. Обикновеното психометрично обяснение е достатъчно. Тъй мисли и сам Бъканън, като нарича своята метода научно-практическа метода на всекидневния живот. От множеството отделни изследвания вземам един пример: Гаутама Буда... Това е един мъж от минало време. Трябва да е исторически характер. — — — До колкото мога да схвана характера му, моралът му е висок и чист.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като намерил, че сам той е добър медиум, решил да се постави в сношение с невидимия свят и да направи изследвания по собствени плетища.
Има и други окултни сили, за които не знаем нищо. И магнетизмът е сила, която още не е определена. Друг един от свидетелите дал твърде ценни показания. Той обяснил как страдал от парализа на езика, но бил излекуван от мадам Лалос, и прибавил, че вместо да я преследват, докторите ще направят добре да изучат нейните методи и да ги употребяват за лечение в практиката си. Любопитно, обаче, е, че в същия ден в големия вестник Daily Express се съобщило за друг такъв „церител“ в Белгия — един човек на име Антоан, бивш рудничар, който, като наследил малко пари, напуснал работата си и се посветил да изучва спиритуализма. Като намерил, че сам той е добър медиум, решил да се постави в сношение с невидимия свят и да направи изследвания по собствени плетища. По-късно този човек приемал визити от духовете, които му предавали послания от небето. Случайно му било казано да упражни „дарбата за лечение“, която му била възложена. Антоан тогаз посетил бедните и болните в града си, говорил им по духовни въпроси и извършил някои чудни лечения. Славата му скоро се разнесла и страдалци от всякъде дошли да молят да ги изцери. За сега той е твърде популярен в долината на Мйоза и в родното му село Жйонеп била построена една църква, а парите за постройката й били събрани чрез подписка в една седмица.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Причините за болестите тук с обезсърчението и недоволството, които могат да бъдат отстранени чрез сношение с приятно общество и с надеждни погледи.
Същевременно старото понятие за материята бива отхвърлено, и става ясно истинското значение на материята в зависимост от духа. Първият деканат има за владетел Сатурн, вторият Венера (), а третият има като съвладетел Меркурий (). Митологическото значение на този знак още не е напълно уяснено. Някои са склонни да видят в него горския бог Пан, а други считат, че той е символ на козата Амалтеа, която в остров Кипър кърмела Зевс (Юпитер). Това тълкуване не е твърде вероятно, защото , в започва да пада. Причините за болестите тук с обезсърчението и недоволството, които могат да бъдат отстранени чрез сношение с приятно общество и с надеждни погледи. Трябва да се избягва самотността, ако искате да се чувствате щастлив. в М. С. дава силно желание да се издигне над обстоятелствата. Услужлив и съгласен със стоящите по-горе и често високомерен и небрежен към стоящите по-долу. в десц.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От както почнаха да влизат в сношение с външния свят, двете близначета проявиха две различни духовни направления.
Телесното различие у двете близначета си остана трайно. Сега изпъкна и психическо различие. Това различие е важно, защото то пък изтъква приличието на сегашната Александрина с покойната Александрина (едното близначе получило името Александрина) и отблъсва предположението, че това подобие може да се дължи на сужетивното влияние на майката върху физическото и морално развитие на сегашната Александрина, В всеки случай аз ще изложа само фактите, без да изказвам собствено мнение или да тълкувам. като ще остава на самите четци сами да си правят разсъждения и заключения. Сегашната Александрина имаше още отначало голямо подобие с покойната, по сега това подобие се изразява все повече в развиващата й се психика. От както почнаха да влизат в сношение с външния свят, двете близначета проявиха две различни духовни направления. Всяко тръгна но свой път и сега имаме две съвсем различни натури. За малката Мария Паче (тъй се казва второто близначе) няма да говоря в подробности, защото колкото и да е интересно изобщо физическото различие между двете деца. подробностите не представляват, особен интерес. Ще говоря за психиката на сегашната Александрина. В противоположност на Мария Паче, Александрина е изобщо спокойна.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мистицизмът на старото време е бил само земна поезия, а тоя на новото време е свръхземна наука, построена връх усещанията и опита на личности, които са в пряко сношение с обитателите на отвъд световете.
Да! Тъй страшна като мистерията, която проглежда с голямо черно око в нашия живот, като господстващия над нас всекидневен трагизъм. Към вникването в тия вече проявяващи се тайни на битието са насочени всичките сили на съвременните мистици. Защото мистицизмът на новото време не е нищо друго, освен стремеж към схващане на тези призраци на свръхсветовете, които изглежда, че стават вече твърде достъпни за човека. Мистицизмът на новото време не е вече само творческа фантазия на хора, готови да обожават създадените от тях образи, и да налагат това на водените от тях тълпи, какъвто е бил мистицизма на древните жреци на Мемфис, Вавилон, Атина и Рим и създадената от тях митология, а е подем на хора, не създаващи, а оставящи да бъдат сами водени от свръхземни сили. Мистицизмът на старото време е бил само земна поезия, а тоя на новото време е свръхземна наука, построена връх усещанията и опита на личности, които са в пряко сношение с обитателите на отвъд световете. Ето защо и Индия, посредством учението на Буда, указва връх него могъщо влияние. Нео платониците, тия гениални александрийски мистици, които тъй много превъзхождат със своя мироглед своето време, представляват още голяма важност и имат голямо влияние върху душите на новите посветени. Но това може да се обясни с факта, че те са преки предшественици на средните векове. . . Средните векове!
към текста >>

Сведенборг се опитва да ни опише модуса на своя екстаз и уверява, че „неговото сношение с духовния свят е придружено от едно известно отчуждаване на умствената, но не и на волевата част на неговата душа“ и прибавя, че „той вижда с вътрешните си очи нещата на оня свят по ясно, отколкото с външните очи нещата на тоя свят“ .
Той е навсякъде: и във великолепния грандиозен олтар на събора „Св. Петър и Павел“ , и в малката стая на отшелника философ в Ясна-Поляна. (Лев Толстой) Средновековните мистици, в своите тъмни и загадъчни творения, най-добре изразяват тоя страшен, и велик едновременно, момент на сливането с Бога. Тома Кампейски и Бьоме са живели само чрез него и в него. В екстаза са корените на техния мистицизъм. Сведенборг се опитва да ни опише модуса на своя екстаз и уверява, че „неговото сношение с духовния свят е придружено от едно известно отчуждаване на умствената, но не и на волевата част на неговата душа“ и прибавя, че „той вижда с вътрешните си очи нещата на оня свят по ясно, отколкото с външните очи нещата на тоя свят“ . За някои мистици на новото време, обаче, екстазът не е тъй леко достъпен. Облени от отровните вълни на безверието и скептицизма, живеещи в една сфера, изпълнена с астрални елементали от най-убийствено естество, те бродят в най-трънливите пътеки на страданието. Но те знаят, че вървят по стъпките на Спасителя към Царството на Бога и продължават своя път с търпение. Неизразима е ролята, която играе съвременната епоха в еволюцията на духовете. Сега във всеки един миг, във всяка една част от мига, Белият Христос се проявява В нежната усмивка на детето, в благосклонния поглед на първия срещнат, в бляна на днешния „поет“ се съзира той и само той.
към текста >>

Нефеш се намира в пряко сношение с външния свят, и само чрез влиянието на тоя свят произвежда жизнените функции.
Най после. ввв е Нешама (духът) със съставните му части: 7, 8, 9. Външният кръг (10) представлява съвкупно цялото живо човешко същество. Нека разгледаме сега по-подробно тия основни части, като почнем от низшата — Нефеш, принципът на живота или формата на конкретното (реалното) съществуване. Тъй е външната част на живия човек и в него надделява пасивната чувствителност към външния свят, като проявява най-малка идеална дейност. Нефеш се намира в пряко сношение с външния свят, и само чрез влиянието на тоя свят произвежда жизнените функции. Едновременно той действа и във външния свят, понеже притежава своя творческа способност, отделя от себе си нови жизнени сили и така връща постоянно това, което получава. Тоя конкретен елемент съставлява това неразделно цяло, пълно в себе си, и в него човешкото същество намира точния си външен израз. Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано: веществото, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът. Като се състои едновременно от органи, чрез които и с помощта на които вътрешното духовно действа и се проявява външно, тия три елементи, следователно, стават все повече и повече вътрешни и висши, а всеки от тях съдържа в себе си различни оттенъци. Трите сили на Нефеша, за които говорим, са разположени и действат по начин, който ние ще представим с трите подразделения на Руаха.
към текста >>

Духът също се намира в двояко сношение с тройния си състав: надолу, навък и нагоре, тъй че в него се образува, в д-е противоположни значения, тройно смесено течение, като описаното в Руах.
Третата основна част на човешкото същество е Нешама, означена с думата „дух“ в същия смисъл, както се разбира в Новия Завет. В него вече не се проявява пасивна чувствителност към външната природа: активността преобладава над възприемчивостта. Духът живее свой живот, и само заради главния или духовния свят, с който се намира в постоянни сношения. При все това, като Руах, той неможе да мине, поради влечението на идеалната страна на природата си, само с главния — т. е. Абсолютния или Божествения —а за него е необходимо, като подбуждане на реалната страна на природата му, да влиза в известни сношения с конкретното и частното, които стоят по-долу от него, и поради това той усеща влечение и към едната, и към другата страна. Духът също се намира в двояко сношение с тройния си състав: надолу, навък и нагоре, тъй че в него се образува, в д-е противоположни значения, тройно смесено течение, като описаното в Руах. Нешама е вътрешно същество, пасивно и активно едновременно, с което Нефеш с тялото и жизнения принцип, а Руах със силите си съставляват един и същ външен облик. Това, което е количествено в Нефеша и качествено в Руах, произлиза от чистия, идеален дух — Нешама. Също както Нефеш и Руах съдържат в себе си трите различни елементи на съществуване или възможността на одухотворяване, тъй че всеки представлява намалено изображение на човешкото същество (вж. схемата), така Кабалата отбелязва три подразделения и в Нешама. Към това главно начало се отнася гореказаното за другите начала, т.
към текста >>

Чрез Руах той се намира в двояко сношение с Нефеш.
Душата (Руах) има, несъмнено, свое съществуване, но тя същевременно не е способна да достигне едно независимо развитие, без участие на телесния живот (Нефеша). Същото може да се каже и за Нешама. От друга страна, Руах се намира в двояки сношения с Нефеша; под неговото влияние тя се проявява навън, за да действа свободно. Значи, конкретният телесен живот участва в развитието на душата. Същото става и с духа, по отношение на душата, или с Нешама, по отношение на Руаха. Чрез Руах той се намира в двояко сношение с Нефеш. В всеки случай, Нешама притежава в себе си източника на своите действия, когато действията на Руаха и Нефеша са само свободни жизнени еманации на Нешама. По същия начин Нешама до известна степен се намира в двояко сношение с Божеството, понеже жизнената му дейност сама по себе си е един апел към Бога за подкрепа и доставяне всичко необходимо за съществуването. И така, духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеша, съвсем непроизволно черпят от божествения и вечния Източник, като се стремят непрекъснато да проявяват живота си към висшето. А Божеството непрестанно прониква в Нешама и неговата сфера, за да му доставя, нему и на Руаха и Нефеша, живот и съществуване във времето. Сега, както ни учи Кабалата, човек, вместо да живее по Бога и да получава от него духовността, от която се нуждае, все повече се вдълбочава в себелюбието и греховния свет.
към текста >>

По същия начин Нешама до известна степен се намира в двояко сношение с Божеството, понеже жизнената му дейност сама по себе си е един апел към Бога за подкрепа и доставяне всичко необходимо за съществуването.
От друга страна, Руах се намира в двояки сношения с Нефеша; под неговото влияние тя се проявява навън, за да действа свободно. Значи, конкретният телесен живот участва в развитието на душата. Същото става и с духа, по отношение на душата, или с Нешама, по отношение на Руаха. Чрез Руах той се намира в двояко сношение с Нефеш. В всеки случай, Нешама притежава в себе си източника на своите действия, когато действията на Руаха и Нефеша са само свободни жизнени еманации на Нешама. По същия начин Нешама до известна степен се намира в двояко сношение с Божеството, понеже жизнената му дейност сама по себе си е един апел към Бога за подкрепа и доставяне всичко необходимо за съществуването. И така, духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеша, съвсем непроизволно черпят от божествения и вечния Източник, като се стремят непрекъснато да проявяват живота си към висшето. А Божеството непрестанно прониква в Нешама и неговата сфера, за да му доставя, нему и на Руаха и Нефеша, живот и съществуване във времето. Сега, както ни учи Кабалата, човек, вместо да живее по Бога и да получава от него духовността, от която се нуждае, все повече се вдълбочава в себелюбието и греховния свет. След грехопадението (Книга на Битието, 3, 6 — 20) той напусна своя вечен център за външната сфера. Това грехопадение и все по-голямото отдалечаване от Божеството е причинило упадък на способностите в природата на човека и на цялото човечество.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В Лион престоя от 1901 до 1902 г., но в постоянно сношение с царя и дворцовите хора, с които кореспондираше.
След като направил това, Филип с вдигнати рамена отговорил: „Господарю, ако Ваше Величество имате и най-малкото съмнение, аз моля да се предаде преписката в ръцете на правосъдието и да се поискат доказателства за всичко, което съдържа тя“. Царят, развълнуван, му отговорил засмяно: „да, това е все от злоба. Ако аз бях повярвал само една дума от него, не бих ви го дал да го четете“! Но пред повтаряните атаки Филип заблагоразсъди най-после да се завърне в Франция. Той тръгна отрупан с подаръци, но постоянно преследван от ненавистта на руската полиция. В Лион престоя от 1901 до 1902 г., но в постоянно сношение с царя и дворцовите хора, с които кореспондираше. Всеки ден неговият куриер му донасяше оплакванията на княжеските болни и на видните личности, които се намираха в опасност за живота си. Филип ги лекуваше от далеч, като даваше съвети на едните и на другите. Но наскоро, понеже шифрованите писма и телеграми не бяха достатъчни, Филип, по настояването на великия княз Николай и жена му, които бяха дошли в Лион, за да оперират сина си, се съгласи пак да отиде в Русия. В 1903 г. ние го намираме отново в Ливадия (Крим), при царя.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тези наклонности се забелязват у деца с равни и конически пръсти, още от най-ранна възраст и създават често повод за неприятности в училището и при сношение с други чужди деца и другари; от най-голяма важност е, поради това, заблаговременно да се обуздават и победят чрез строго, разумно въздействие — главно върху страстността и жаждата за удоволствие, които влекат след себе си всички други злини — чрез морално възпитание, и да дадат възможност на детето чрез запечатване в паметта му строги правила и чрез усилване разумната воля, успешно да воюват или поне да преградят тия лоши свойства.
Намерим ли, най-после, у едно дете палец, какъвто е означен във фиг. 42, то това е винаги признак на извънредно развита неподвижност на чувствата; трябва да се обърне голямо внимание на този признак у децата и нужно е да се задуши достатъчно така проявявания инат, защото голямата безчувственост може да даде понякога повод за избухване на яростни припадъци. в. Пръстите Дете с конически пръсти (гл. фиг. 33) проявява, както вече споменахме, една напълно изявена склонност и талант към изкуството: обаче, на притежателите на такива пръсти са вродени различни характерни свойства, които не се поддават на възпитание; тъй като те, ако не се помисли отрано за тяхното ограничение, могат да дадат повод за съвършено грозни прояви. Това са: лекомислие, страстност, безразсъдност, нахалност, страст към наслаждение и надменност. Тези наклонности се забелязват у деца с равни и конически пръсти, още от най-ранна възраст и създават често повод за неприятности в училището и при сношение с други чужди деца и другари; от най-голяма важност е, поради това, заблаговременно да се обуздават и победят чрез строго, разумно въздействие — главно върху страстността и жаждата за удоволствие, които влекат след себе си всички други злини — чрез морално възпитание, и да дадат възможност на детето чрез запечатване в паметта му строги правила и чрез усилване разумната воля, успешно да воюват или поне да преградят тия лоши свойства. Не могат съвършено да се потиснат подобни вродени склонности, както и вродената форма на пръстите не се изменя повече; обаче — чрез творчество на морална основа напълно е възможно да им се създаде противовес, който да възпрепятства или, поне, неутрализира твърде грубите начала на подобни вредни страсти. Деца с квадратни пръсти (гл. фиг.34) - трябва да бъдат подготвени най-пригодно за онзи род професия, която изисква точност, чувство на детайлност за дребнавостите. Те ще дадат, при съответното възпитание, добри ученици, които посещават акуратно училището, които никак не закъсняват, нито пропускат един час напразно, и още в детски години проявяват решителен признак на педантство. За деца с квадратни пръсти мярката дължина не ще бъде един метър, а 100 сантиметра, килограма не 100 декаграма, а 1000 грама.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От по-новите му съчинения, за най-капитално, от наше гледище, може да се смята Реймонд или живота и смъртта, в което Лодж описва начина, по който е влязъл в сношение със духа на сина си Реймонд, убит през последната европейска война в един от французките окопи, и по тоя начин напълно доказва преживяването на човешката душа след смъртта на тялото.
Modern Views on Matter (модерни възгледи върху материята). 13. Elementary Mechanics (елементарна механика). 14. Signaling through Space without Wires (сигнализиране през пространството без жици). 15. Lightning Conductors and Lightning Guards (гръмопровоцници и гръмопредпазители). 16. Parent and child (родители и деца). От по-новите му съчинения, за най-капитално, от наше гледище, може да се смята Реймонд или живота и смъртта, в което Лодж описва начина, по който е влязъл в сношение със духа на сина си Реймонд, убит през последната европейска война в един от французките окопи, и по тоя начин напълно доказва преживяването на човешката душа след смъртта на тялото. Тайната на Keely Неотдавна светът на минните притежатели бе обхванат от едно необяснимо вълнение: изведнъж цената на златните мини започнала да се повишава. Отдавна изоставени мини, поради несъразмерните капитали, които поглъщали за работни ръце, се събудили от летаргията си, и, дремещи още, почнали наново да взимат номера си на борсата. Указало се, че притежатели, с най-дръзки умове и с най-широки каси между минните капиталисти, са закупували безшумно и на добра цена всички изоставени златни мини, които са познавали. И веднага светът подушил, че тук трябва да има мътна вода. И като следствие от това, спекулантите започнали да закупват на една все повече растяща цена акциите на изоставените мини и след като малките борсови играчи натъпкали добре портфейлите си с тях — почнали да се споглеждат един друг, казвайки си: „а сега какво ще става?
към текста >>

Това са трите чувства, които, при тази наша земна организация, ни турят в сношение със света, който е вън от тялото ни.
При туй, на дело, в природата, вън от нашите сетива, няма нито светлина, нито звук, нито мирис; ние сме, които сме създали тия думи, отговаряйки така на впечатленията ни. Светлината е един способ на движение, както топлината, и в пространството има толкова „светлина“ на полунощ, колкото и на пладне, т. е. все толкова етерни вибрации, които изпълват небесния шир. Звукът е друг способ на движение, той е шум само за нашия слухов нерв. Миризмите произлизат от частички, които се носят във въздуха и които възбуждат специално обонятелните нерви. Това са трите чувства, които, при тази наша земна организация, ни турят в сношение със света, който е вън от тялото ни. Другите две, вкусът и осезанието, действат само чрез допиране. Всичко това е малко и, в всеки случай, те не ни носят знание за действителността. Около нас има вибрации, етерни или въздушни движения, сили, невидими неща, които ние не можем да възприемем. Това наше твърдение е абсолютно научно и най-рационално. Може да съществуват около нас не само неща, но и невидими същества, неосезаеми, с които не можем да влезем в сношение с помощта на нашите чувства.
към текста >>

Може да съществуват около нас не само неща, но и невидими същества, неосезаеми, с които не можем да влезем в сношение с помощта на нашите чувства.
Това са трите чувства, които, при тази наша земна организация, ни турят в сношение със света, който е вън от тялото ни. Другите две, вкусът и осезанието, действат само чрез допиране. Всичко това е малко и, в всеки случай, те не ни носят знание за действителността. Около нас има вибрации, етерни или въздушни движения, сили, невидими неща, които ние не можем да възприемем. Това наше твърдение е абсолютно научно и най-рационално. Може да съществуват около нас не само неща, но и невидими същества, неосезаеми, с които не можем да влезем в сношение с помощта на нашите чувства. Аз не казвам, че съществуват, но казвам, че може да съществуват, и това твърдение усилва научно и рационално предшестващите констатации. Като е дадено и доказано, че нашите възприемателни органи не ни отбулват това, което е. и ни дават лъжовни или погрешни указания (движенията на земята, тежината на въздуха, радиациите. електричеството, магнетизма и пр)., ние нямаме основание да мислим, че това, което виждаме, представлява самата действителност, и сме призовани даже да приемем противното. Невидими същества могат да съществуват около нас.
към текста >>

Вкусът и осезанието действат съвсем различно от тях: като не могат да се упражняват без допиране, неизбежно е, тия чувства да се поставят в близко сношение с материята, преди да отнесат чувстването в мозъка; тяхното главно и пряко действие се извършва, прочее, върху органите на чувствеността, и възприемането, което предават на мозъка, е резултат от отразена операция; вкусът и осезанието са чувства на Материалния живот.
Той възприема миризмите и ги предава на анализа на мозъка. Прочее, след като изучихме носа по отношение на формата и движението му, необходимо е да го изследваме от чувствено гледище. Човешкото същество е един вид клавиатура, съставена от седем трептящи струни: двете крайни струни са полюсите на тая клавиатура — на върха се намира мозъчния полюс, а на противната най-долна страна родилният. Между тия два полюса са разположени петте чувства в следния ред: зрението, слухът, мириса, вкусът и осезанието. Първите две сетива, окото и ухото, имат нещо нематериално, което им дава един вид преобладаване над другите; тяхното действие се извършва на разстояние и без допиране, а отношението им със мозъка е непосредствено; окото и ухото пробуждат благородни и възвишени чувствания, те са органи на духовния живот. Вкусът и осезанието действат съвсем различно от тях: като не могат да се упражняват без допиране, неизбежно е, тия чувства да се поставят в близко сношение с материята, преди да отнесат чувстването в мозъка; тяхното главно и пряко действие се извършва, прочее, върху органите на чувствеността, и възприемането, което предават на мозъка, е резултат от отразена операция; вкусът и осезанието са чувства на Материалния живот. Така, прочее, имаме два реда чувства, добре определени; едните всецяло духовни, окото и ухото, органи на духовния живот и в пряко сношение, с мозъчния полюс, а другите всецяло материални, вкусът и осезанието, органи на низшия живот и в пряко сношение с родилния полюс. Мирисът заема местото си между тия две крайности: това е обонятелното чувство, което заема в чувствената клавиатура средна позиция; еднакво подложено на влиянието на двата полюса, то се намира един вид на границата между духовния живот и материалния живот, и служи за връзка помежду им. В същност, мирисът действа и на разстояние, както окото и ухото, органи на висшия живот, а действа същевременно и чрез допиране, посредством лигавата ципа, както вкусът и осезанието, органи на низшия живот. Носът, на който ние вече означихме тази посредна позиция, е поставен над устата; като преден страж, той бди над всичко, което може да дойде, за да възбуди вкуса, а като пазач на входа в дихателните пътища, той изпитва газа при минаването му, за да отблъсне вредните качества на въздуха; мирисът е тясно свързан със чувството на вкуса и го придружава активно; той е един вид интелектуалната светлина, която предпазва вкуса от пакостни посегателства; той се съединява с него в насладата и го повдига! , и възбужда по начин да удвои от това своите способности.
към текста >>

Така, прочее, имаме два реда чувства, добре определени; едните всецяло духовни, окото и ухото, органи на духовния живот и в пряко сношение, с мозъчния полюс, а другите всецяло материални, вкусът и осезанието, органи на низшия живот и в пряко сношение с родилния полюс.
Прочее, след като изучихме носа по отношение на формата и движението му, необходимо е да го изследваме от чувствено гледище. Човешкото същество е един вид клавиатура, съставена от седем трептящи струни: двете крайни струни са полюсите на тая клавиатура — на върха се намира мозъчния полюс, а на противната най-долна страна родилният. Между тия два полюса са разположени петте чувства в следния ред: зрението, слухът, мириса, вкусът и осезанието. Първите две сетива, окото и ухото, имат нещо нематериално, което им дава един вид преобладаване над другите; тяхното действие се извършва на разстояние и без допиране, а отношението им със мозъка е непосредствено; окото и ухото пробуждат благородни и възвишени чувствания, те са органи на духовния живот. Вкусът и осезанието действат съвсем различно от тях: като не могат да се упражняват без допиране, неизбежно е, тия чувства да се поставят в близко сношение с материята, преди да отнесат чувстването в мозъка; тяхното главно и пряко действие се извършва, прочее, върху органите на чувствеността, и възприемането, което предават на мозъка, е резултат от отразена операция; вкусът и осезанието са чувства на Материалния живот. Така, прочее, имаме два реда чувства, добре определени; едните всецяло духовни, окото и ухото, органи на духовния живот и в пряко сношение, с мозъчния полюс, а другите всецяло материални, вкусът и осезанието, органи на низшия живот и в пряко сношение с родилния полюс. Мирисът заема местото си между тия две крайности: това е обонятелното чувство, което заема в чувствената клавиатура средна позиция; еднакво подложено на влиянието на двата полюса, то се намира един вид на границата между духовния живот и материалния живот, и служи за връзка помежду им. В същност, мирисът действа и на разстояние, както окото и ухото, органи на висшия живот, а действа същевременно и чрез допиране, посредством лигавата ципа, както вкусът и осезанието, органи на низшия живот. Носът, на който ние вече означихме тази посредна позиция, е поставен над устата; като преден страж, той бди над всичко, което може да дойде, за да възбуди вкуса, а като пазач на входа в дихателните пътища, той изпитва газа при минаването му, за да отблъсне вредните качества на въздуха; мирисът е тясно свързан със чувството на вкуса и го придружава активно; той е един вид интелектуалната светлина, която предпазва вкуса от пакостни посегателства; той се съединява с него в насладата и го повдига! , и възбужда по начин да удвои от това своите способности. Без мириса, казва Брия-Саварен, няма никакво пълно вкусване; мирисът и вкусът образуват, така да се каже, само едно чувство, на което устата е лаборатория, носът е комина, едната служи за вкусване на пипнатите тела, а другият за вкусване на газа.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Без да влизам в разглеждане на вечно спорния въпрос, понеже за мене той е разрешен отдавна в утвърдителен смисъл, както и за голямо число хора с опитност или вяра, ще си позволя тук да хроникирам някой от духовните прояви, с изложение на изявленията, съобщенията, амбициите и исканията им към своите близки и далечни, които прояви съм изследвал и проверил, а след това ще направя изложение на изявленията на ония духовни обитатели, които са се явявали при призоваване и условие за сношение, създадени по научно-експериментален начин. I.
Между това, никой от тия методи не; засега духовната причина на болестта, и ако физическото разстройство бъде излекувано по единия от тия способи, неговото ново появяване е само въпрос на време. Електрическото течение съставлява част от синьото космическо течение и неговото разумно прилагане може да повиши трептенията на един болен орган и да ги постави пак в нормалното им състояние, но без помощта на духа, то само ще отдалечи ефектите, а никога няма да отстрани причините на болестта. Близко е онова време, когато двата велики лечебни агенти ще бъдат: електричеството — за материалистическата школа и духът за метафизическата школа. (Следва краят). Духовна опитност Разни откровения от невидимия свят. Без да влизам в разглеждане на вечно спорния въпрос, понеже за мене той е разрешен отдавна в утвърдителен смисъл, както и за голямо число хора с опитност или вяра, ще си позволя тук да хроникирам някой от духовните прояви, с изложение на изявленията, съобщенията, амбициите и исканията им към своите близки и далечни, които прояви съм изследвал и проверил, а след това ще направя изложение на изявленията на ония духовни обитатели, които са се явявали при призоваване и условие за сношение, създадени по научно-експериментален начин. I. Към средата на ноември 1908 г. вдовицата на Плевенския покоен гражданин Маринчо Арабов, ми се оплака, че от две години непрекъснато, всяка нощ, в дома й ставали необясними и чудновати явления; чуване стъпки от ходене на невидимо същество, което, при лягане за спане, ходело по тях, при чувствителна тежест, отваряне и затваряне на вратите вътрешни, дълговременно люлеене на нощвите за месене на хляб, които се допирали с ударите си до преградната стена на спалнята им стая, събаряне на керемиди от покрива върху главите им, при вечерно излизане от къщи, шум от търкаляне на голяма камъни пред прозорците, без да има такива и пр., а при това, някой от семейството виждали няколкократно, нощем, на двора черна сянка на човек, която изчезвала при отиване към нея. Въз основа на разбиранията си, казах й, че всичко това е работа на някой неспокоен дух, който има силно желание да им съобщи нещо, затова обещах, че при свободно време, ще отида у тях, да вляза в разбирателство с него. До 26/XI с. г. около две седмици, не намерих време да изпълня обещанието си.
към текста >>

аптекаря Б., тъй и от Голова, които ми разправиха, че при завързаното сношение с невидимия тропач проявила се тъщата на Б., която съобщила, че тя ги безпокояла, за да предизвика това разбирателство, та да им съобщи страшната опасност, която грозяла дъщеря й вследствие намерението на задушевната им приятелка X.
След това се правели силни удари по таблата на креватите им, по мебелите, вратите и пр. Викали полицията на помощ, но и пред нея ставало същото, без да могат да открият причините. Това продължавало повече от две седмици и като не му виждали края, по упътване от някого извикали ме, с молба да се разясни тази мистерия, ако разбирам и мога. Понеже не можах да отложа отпътуването си, проводих, та извикаха известния софийски книжар, Голов, когото замолих да направи потребното, а аз. отпътувах. След 2 — 3 седмици, като отидох пак в София по работа, информирах се по въпроса, както от пом. аптекаря Б., тъй и от Голова, които ми разправиха, че при завързаното сношение с невидимия тропач проявила се тъщата на Б., която съобщила, че тя ги безпокояла, за да предизвика това разбирателство, та да им съобщи страшната опасност, която грозяла дъщеря й вследствие намерението на задушевната им приятелка X. да умъртви дъщеря й, чрез отрова, каквато си приготвила и очаквала благоприятен случай да я използва незабелязано, с пъклената цел, да я замести като бъдеща съпруга на зетя й. Затова им препоръчала да прекъснат сношенията и приятелството си с г-ца X. мирно и безшумно, за да се избегне неминуемата опасност за живота на дъщеря й. За благодарност на това откровение, препоръчал им да дадат помощ. Това сторено, шумът от нея вечер престанал за всегда в къщата им. V.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Следователно, след 20 годишно спокойно, критично и старателно изследване на този въпрос, чрез лично и непосредствено сношение с обитателите на невидимия мир, за мен въпроса е разрешен, че има живот след гроба.
СТ. Д. КОЛАРОВ — Плевен. Къде и как живеят умрелите (По лични наблюдения) По въпроса: „има ли живот след гроба“ се водят полемики и издирвания от незапаметни времена. За едни изследвани той е разрешен в положителен, за други в отрицателен смисъл. — За мене, който бях отрицател на всичко мистично до 33 годишната си възраст, от преди 20 години е разрешен в положителен смисъл. Следователно, след 20 годишно спокойно, критично и старателно изследване на този въпрос, чрез лично и непосредствено сношение с обитателите на невидимия мир, за мен въпроса е разрешен, че има живот след гроба. Като резултат на тия грижливи, търпеливи и дългогодишни изследвания в областта на духознанието, имам събран доста интересен материал от научно значение за читателите, който смятам да изнеса последователно в печата за да дам повод и на други любители и изследвани да проучат непосредствено тая материя и да се изкажат по нея. В книжка I година II на „Всемирна Летопис“ под надслов: „Какво ще станем след смъртта“ от Буе де Вилие, е напечатана една преводна статия, в която доста правдиво и обширно е описан начина на умирането на човеците, събуждането на духовете и формиране на съзнанието им за новия духовен живот. Понеже в нея автора е сложил точка на изложението до „съзнанието на духовете и приготовлението им за новия духовен живот“, аз намирам интересно и уместно да продължа изложението от тая точка и да опиша, къде и как живеят духовете на умрелите човеци в задгробния мир. Това списание е резултат на личните ми и непосредствени издирвания чрез изслушване обясненията на духовните обитатели, познати и непознати, скорошни и отдавнашни. По този въпрос две мнения няма между многобройните духовни гости, които съм разпитвал от 20 години насам, при твърде честите ми беседи с тях, безразлично от какво положение са били те и тука и там.
към текста >>

Духовете в положение на изкупление не могат да виждат ония, които са в разните сфери на пространството, както и ние не виждаме и едните и другите, но при сношението си, само ги чуват и се обясняват.
Когато срокът на отлъчката им от гроба изтече, духовете биват притегляни обратно, автоматически, от магнетическите им връзки с материята. Духовете под изкупление виждат само нощем и то толкова, колкото нас човеците, а слънцето никога не виждат и не могат да виждат, по изложените по-горе причини. При пътуването си, те се носят по желание, а не ходят, обаче, движението им бива близо над земята, около на 7 — 10 метра височина. Духове на човеци, на които телата са унищожени от пожар, зверове и пр., та не са погребани, прекарват изкуплението си в тъмни пещери, мази, подземия и пр., където не прониква слънчевата светлина и отраженията й. Те са духове скитници. Духовете в положение на изкупление не могат да виждат ония, които са в разните сфери на пространството, както и ние не виждаме и едните и другите, но при сношението си, само ги чуват и се обясняват. Духовете в положение на изкупление обитават в гробовете при телата си, вън от последните, обаче има духове с по-печална участ, които известно число години проживяват вътре в телата си и за да държат последните жизнени и неразложени, принудени са да ги кърмят с кръв, която изсмукват нощем от животни и човеци. Това са духове „вампири“, на човеци престъпници човекоубийци, отровители и пр. Числото на такива нещастници е много малко, в невидимия мир, но факт е, че съществуват почти във всички градове и много села по някои и други, които често дават доказателства на хората за съществуването си, както съм имал случай да констатирам при изследванията си. Духовете, които имат възможност да се отлъчват от местопребиваването си (гроба), веднага след залязването на слънцето, се пръскат по разни направления и правят посещения и наблюдения на познати и непознати човеци, без последните да подозират присъствието им. Само когато човеците създадат условия за сношение с тях, при сеансите — те се проявяват и манифестират присъствието и съществуването си, като, според възможността, правят изявления било за положението си, или за това на познати отсъстващи, за които се интересуват човеците, правят специални съобщения към познати и сродници, четат морал на живите и някои бивши общественици, отпра- вят послания към човечеството, често пъти с интересно съдържание, а други правят разкрития за известни произшествия или събития.
към текста >>

Само когато човеците създадат условия за сношение с тях, при сеансите — те се проявяват и манифестират присъствието и съществуването си, като, според възможността, правят изявления било за положението си, или за това на познати отсъстващи, за които се интересуват човеците, правят специални съобщения към познати и сродници, четат морал на живите и някои бивши общественици, отпра- вят послания към човечеството, често пъти с интересно съдържание, а други правят разкрития за известни произшествия или събития.
Духовете в положение на изкупление не могат да виждат ония, които са в разните сфери на пространството, както и ние не виждаме и едните и другите, но при сношението си, само ги чуват и се обясняват. Духовете в положение на изкупление обитават в гробовете при телата си, вън от последните, обаче има духове с по-печална участ, които известно число години проживяват вътре в телата си и за да държат последните жизнени и неразложени, принудени са да ги кърмят с кръв, която изсмукват нощем от животни и човеци. Това са духове „вампири“, на човеци престъпници човекоубийци, отровители и пр. Числото на такива нещастници е много малко, в невидимия мир, но факт е, че съществуват почти във всички градове и много села по някои и други, които често дават доказателства на хората за съществуването си, както съм имал случай да констатирам при изследванията си. Духовете, които имат възможност да се отлъчват от местопребиваването си (гроба), веднага след залязването на слънцето, се пръскат по разни направления и правят посещения и наблюдения на познати и непознати човеци, без последните да подозират присъствието им. Само когато човеците създадат условия за сношение с тях, при сеансите — те се проявяват и манифестират присъствието и съществуването си, като, според възможността, правят изявления било за положението си, или за това на познати отсъстващи, за които се интересуват човеците, правят специални съобщения към познати и сродници, четат морал на живите и някои бивши общественици, отпра- вят послания към човечеството, често пъти с интересно съдържание, а други правят разкрития за известни произшествия или събития. Обаче, мнозина от невидимите обитатели се държат по някога и много недостойно, като се манифестират за други духове, за които се интересуват участващите в сеансите, и от тяхно име правят неверни изявления и лъжливи пророчества. От знанието и опитността на изследваните зависи да отделят истинските съобщения от лъжливите и да изолират неканените гости. Обаче, това е най трудната задача на ръководителя на сеанса, затова Той и присъстващите винаги с резерва трябва да приемат сензационните известия, които би им се направили от невидимите обитатели. Има и духове неспокойни, които усилено се стремят да завържат сношение с живите, особено наследниците си, или да прогонят тия, които са заживели в домовете им. Такива немирници често се проявяват с тропане, отваряне на врати, биене на електрически звънци, събаряне на предмети и не даване мир и спокойствие на живите обитатели на къщата, където се подвизават, а някои, чрез известни материализации, стават видими за хората, пред които се явяват за момент или по-продължително.
към текста >>

Има и духове неспокойни, които усилено се стремят да завържат сношение с живите, особено наследниците си, или да прогонят тия, които са заживели в домовете им.
Духовете, които имат възможност да се отлъчват от местопребиваването си (гроба), веднага след залязването на слънцето, се пръскат по разни направления и правят посещения и наблюдения на познати и непознати човеци, без последните да подозират присъствието им. Само когато човеците създадат условия за сношение с тях, при сеансите — те се проявяват и манифестират присъствието и съществуването си, като, според възможността, правят изявления било за положението си, или за това на познати отсъстващи, за които се интересуват човеците, правят специални съобщения към познати и сродници, четат морал на живите и някои бивши общественици, отпра- вят послания към човечеството, често пъти с интересно съдържание, а други правят разкрития за известни произшествия или събития. Обаче, мнозина от невидимите обитатели се държат по някога и много недостойно, като се манифестират за други духове, за които се интересуват участващите в сеансите, и от тяхно име правят неверни изявления и лъжливи пророчества. От знанието и опитността на изследваните зависи да отделят истинските съобщения от лъжливите и да изолират неканените гости. Обаче, това е най трудната задача на ръководителя на сеанса, затова Той и присъстващите винаги с резерва трябва да приемат сензационните известия, които би им се направили от невидимите обитатели. Има и духове неспокойни, които усилено се стремят да завържат сношение с живите, особено наследниците си, или да прогонят тия, които са заживели в домовете им. Такива немирници често се проявяват с тропане, отваряне на врати, биене на електрически звънци, събаряне на предмети и не даване мир и спокойствие на живите обитатели на къщата, където се подвизават, а някои, чрез известни материализации, стават видими за хората, пред които се явяват за момент или по-продължително. Между духовните обитатели на невидимия мир няма атеисти, защото всички, според земния си живот, се намират в положение, при което съзнават и чувстват ръката на Великия Творец на вселената и неговите неизменни закони за цялото човечество, без разлика на вяра и народност, а удостоени със съдба, която е продукт на земния добър или лош живот на всекиго. Деяния, които носят отговорност за ада и преизподнята, са ония, изброени в десеттях заповеди, дадени на човечеството чрез Мойсея. (Ще следва). СЪНИЩАТА от МАКС ХАЙНДЛ Много се разисква в печата и в обществото по тоя увлекателен въпрос: за сънищата, особено преди началото на последната война, отдаде се голямо значение на пророческите сънища1), каквото по-рано не им се отдаваше.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Пътя му бил посочен: един могъщ ръководител го повел към спасителния бряг... По същото време прочутият кабалист, маркиз Сент-Ив д’Алвейдър, бе се посветил на разкриването тайните на живота и еволюцията на човека, а сър Оливър Лодж бе влязъл в сношение с другия свят.
Значи, има нещо друго, освен материята. Човекът не е само куп от клетки. В него обитава един управляващ принцип, който преживява разлагането на плътта. Младият тогава лекар добил вече потребното му доказателство. От тая дата — на 19 годишната му възраст — е почнала еволюцията му към окултизма. Пътя му бил посочен: един могъщ ръководител го повел към спасителния бряг... По същото време прочутият кабалист, маркиз Сент-Ив д’Алвейдър, бе се посветил на разкриването тайните на живота и еволюцията на човека, а сър Оливър Лодж бе влязъл в сношение с другия свят. Първият от тях бе написал вече своя паметник на трансцеденталната философия, озаглавен Археометър, и приел за свой ученик Папюса. Този последният, обаче, неудовлетворен от прочитането на старите книги, отпътувал в Индия, дето, всред йогите, затвърдил вярването си в невидимото и в астралните сили. След завръщането си от там, младият доктор почнал да прилага в лечебното си изкуство знанията си по окултната наука. До последната европейска война Папюс при поставяне на диагнозата изследвал предварително астралното тяло на болния и тогава прилагал херметическите лечебни методи. Същевременно той започнал курсовете си по физиология в училището по магнетизма на Хектор Дюрвилъ1)- Малко по малко Папюс, който разширил знанията си по окултизма, достигнал до лечебните способи на стария Египет.
към текста >>

Това сношение е видимо за ясновидците, но не и за физическото око, и може да се разстрои само от неупотребление в едно повече или по-малко продължително време, според големината и силата му.
Във всеки момент от живота ни ние променяме телата си в по-добри или в по-лоши, според нашите мисли. Така ние говорим нашата среда и се освобождаваме или се заробваме, според качеството на мислите ни и на чувстванията ни. Ние създаваме връзки между нас и другите души, връзки на ненавист или на любов, тъй като всичко, което спира духа ни, ние го притегляме към себе си. Яко аз помисля за вас, веднага се произвежда едно трептение на етера между вас и мен. Яко продължа да мисля за вас, това трептение става по-интензивно, докато една синя магнетична нишка се установи по между ни — един вид умствена телеграфна жица — по която моите мисли идват при вас и която ми предава вашите. Това сношение е видимо за ясновидците, но не и за физическото око, и може да се разстрои само от неупотребление в едно повече или по-малко продължително време, според големината и силата му. Паякът тъче своето платно от една точка до друга — така и хората тъкат платното на своите мисли между съществата или нещата за добро или за зло. Ненавистните мисли, които вие изпращате последователно към някого, когото ненавиждате, поддържат едно постоянно трептение от етер между него и вас. След известно време, това трептение става истинска пътека за преминаване на мислите ви, тя ви свързва с предмета на вашата ненавист чрез една невидима връзка много по-силна и по- яка за скъсване, отколкото една стоманена жица. Това обяснява, защо известни групи азове се връщат заедно на земята и се въплътяват в семейства и в общини. Ония, които се обичат, се привличат наново в най-близко роднинство в живота, но не защото „кръвта е по-гъста от водата“ (или: „кръвта вода не става“), но поради връзките, образувани в предишните животи.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Отначало аз исках да не правя въпрос от нейното магнетично състояние и от съветите, които й даваха, за да я лекуват с магнетизъм, и я турих в сношение с такива лица, които имаха силен нервен темперамент.
Там спеше тя всяка вечер и сама даваше нареждания за лекуването си. Но понеже никак не вярваха в тия нейни нареждания, не ги изпълняваха. В тоя момент именно аз бях повикан при нея (в началото на 1826 год., когато г-жа Хауфе бе на 25 год. възраст). Аз не бях я видял никога дотогава, но за нейна сметка бяха ми разказали много лъжливи и зложелателни истории. Трябва да призная, че бях повярвал на общественото мнение и на всички тия лъжи. Отначало аз исках да не правя въпрос от нейното магнетично състояние и от съветите, които й даваха, за да я лекуват с магнетизъм, и я турих в сношение с такива лица, които имаха силен нервен темперамент. На късо, аз желаех да се Направи всичко, за да се освободи тя от магнетичното й състояние и да се лекува много грижливо, но с обикновени медицински средства. Моят приятел, Д-р Оф от Ловенщайн, споделяше мнението ми и ние почнахме правилното й лекуване. Но бяхме измамени в надеждата си. Дизентерията, тръпките, нощното изпотяване се възобновиха: зъбните й венци станаха скорбутични, постоянно кървави и тя изгуби всичките си зъби. Когато й даваха тонически лекарства, тя изпитваше некакво чувство, като че ли я вдигат във въздуха.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Психическото сношение между двете същества, във всеки случай, е безсъмнена, и тук то се удвоява с чудно предвиждане на бъдещето.
Като влязъл в къщи, той се изненадва като не намира никакво обяснение на предчувствието си, всичко вървяло спокойно, както обикновено, и приятелите му играели на карти с майка му. Интересното, което би трябвало да се определи и да се знае, е, от коя страна е дошла причината на това телепатическо вълнение. Не изглежда да е било това от страна на майка му, понеже тя не показвала никакво безпокойство за здравето си, въпреки главоболието й. Ние знаем случаи, в които скръбни позиви са били пращани, физически и морално, и чути далеч под известна форма. Тук ние откриваме особено една интуиция в духа на сина. Психическото сношение между двете същества, във всеки случай, е безсъмнена, и тук то се удвоява с чудно предвиждане на бъдещето. Преди да умре, г-жа Арбусова не е подозирала това, пък и синът й не е знаел нещо повече. Но у нас има нещо друго освен видимото нормално съзнание. Каквото и да е името, което му дават, „несъзнание“, „подсъзнание“ и пр., това друго нещо съществува; то не може да се отрече. Щом е така, значи, то е нещо вътрешно, трансцендентно, постоянно, предходно на нашето материално тяло и независимо от него, това е нашата душа, способностите на която са непознати на класическата наука. Нека разгледаме сега втората точка.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те са били в сношение с черното племе на египтяните, сегашните абисинци.
Превела: М. Б-ва. (Следва). _______________________________________ 1) Валаамовото магаре спаси с думите си пророка, по-мъдро от мъдреца. Мистериите на Египет Посвещението в храма на Изида Старият Египет е бил населен отначало, от една първобитна раса, която е покорена от червеното племе, наречено „ковачите на Хорус“. Последните са били известни като най- изкусни да работят с огъня. Те са били в сношение с черното племе на египтяните, сегашните абисинци. Традицията на тия две племена е обща и е известна под името атланто етиопска. Историята има сведения за нея от преди 5000 години до Христа, но астрологията дава възможност да се проучи тя и за по-раншно време. Египет е съсредоточил учеността си в три центъра: храмът, погребалната църква и гробът или пирамидата. Последните две места са били посветени специално за изучване на невидимия свят и на живота на мъртвите, което съставлява третата част от мистериите. Храмът, обаче, е бил предназначен за пречистване на живите чрез посвещение и за обществена помощ чрез науката.
към текста >>

Той добивал способност да си служи с тайнствени думи и знаци, с помощта на които е влизал в сношение с смъртните и безсмъртните.
с света на ония, които ние считаме за мъртви, но които живеят в друг план или област. Тогава туряли кандидатът легнал в един ковчег, неподвижен като мумия, де то той е бивал раздвояван с помощта на магнетизма (т. е. потопяван бил в магнетичен сън) и, воден от невидими ръководители, бил пренасян в друго състояние, дето пък влизал в свръзка С умрелите и с техните ръководители. След астралното си раздвояване, мистикът — такова име получавал тогава — е вече проникнал в голямата мистерия на сношенията с невидимия свят и е станал достоен да бъде представен на народа при големите празненства, като едно „живо слънце“ на земята. След това вече посветеният е могъл сам да предизвика доброволно и активно астралното раздвояване на личността си. Той добивал способност да си служи с тайнствени думи и знаци, с помощта на които е влизал в сношение с смъртните и безсмъртните. Това значело, че той доброволно минава в състоянието на мъртвите, за да изпита ония чувства, които всяко човешко същество изпитва при естествената си смърт, както и увереността, че смърт, не съществува, а това състояние е само един вид сън, от който душата ще се събуди един ден още по-силна. Още Плутарх в съчинението си „Безсмъртието на душата“ е писал: „душата, в момента на физическата смърт, изпитва същото впечатление, както посвещаваните в големите мистерии. Дори гръцките думи за двете състояния се схождат: тглеоте (умирам) и телеисте (посвещавам се). Това са, отначало, внезапни устреми, мъчителни образи, тревожни и без крайни вървежи през неизвестните мрачини, а най-после страхът достига върха: разтреперване, силни тръпки, студена пот, ужас. Но след тях открива се великолепна светлина пред очите, минава се през чисти места и зелени ливади, дето се чуват песни и игри, свещени думи се произнасят и божествени проявления навяват религиозен възторг“.
към текста >>

Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото.
Първите са предмет на общата наука или философията, а вторите — на отделните науки. Истински мъдрец е оня, който обобщава всички неща в един и същ принцип и извлича от него алтернативно едно или друго нещо. Завършекът на философията се състои в издигането на душата от земята на небето, за да познае Бога и да стане пак едно с него. Този завършек се достига чрез истината или чрез изучването на вечните, истински и неизменни същества. Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата. Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото. Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях. Тази философска смърт не е химера. Хората, които са привикнали на силно съзерцание, я изпитват през доста дълги интервали. Тогава те не чувстват никак съществуването на тялото си. Те могат да бъдат даже наранени, без да усетят това, могат да пият и да ядат, без да знаят — те заживяват в дълбока забрава на тялото си и на всичко окръжаващо, което би ги афектирало при друго положение.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той ни показа тук със своя живот и със своите дела, как трябва да влезем в сношение със своя Отец.
Съвсем не, той научи така също и апостолите на молитва, когато ги свързваше с Бога, та така и те, засилени с Божията милост, ходеха и лекуваха, както и сам Христос. Това се потвърждава от няколко Евангелия, дето, между друго, е казано: „който вярва в мене, делата, които аз върша и той ще ги върши и по-големи дела ще върши“. По-нататък казва: „Аз отивам при Отца“. И от Него е гази велика сила, тази велика любов, която е способна да върши всички тия чудеса, които е вършил Христос. Сега Той ни приготвя пътя към Него. Той ни показа тук със своя живот и със своите дела, как трябва да влезем в сношение със своя Отец. В Евангелието на Лука има думи, които е казал Христос: „който повярва в мене и тръгне след мене, ще върши дела като мене, па и още по-големи“. Който повярва в това,и който има кураж да върви безстрашно след Христа, да го изповяда не само по форма и с разни фрази, той трябва със своите дела да изгради живота си върху любовта към ближния. Той трябва да вижда във всеки ближен свои брат. То е тъкмо това, което Христос толкова влагаше в сърцето ни: „обичай Бога повече от всичко и ближния си като себе си, живей чист живот, прощавай на враговете си, на злото отплащай с добро“ и т. н. Това е толкова просто при усилия за сближение с Бога, обаче само за тогова, който не служи на користолюбието, комуто плътта — земният живот — не е по-мила от Бога и от безсмъртната душа.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Първият е бил един от най-великите медиуми2), като още на двадесет и седмата си година е бил в постоянно сношение с жителите на другия свят и е функционирал на висшите полета без никаква нужда да се постави под чужд контрол, а вторият, обратно, е бил под контрол само през ранната стадия в развитието на пророческите си сили.
Твърде мъчно е, казва тоя редактор, да се очертаят точните граници на простора, който се обхваща от термина „спиритуализъм“. В неговата област несъмнено влизат: боговдъхновението, ясновидството, ясночуването, телепатията, психометрията и др. — изобщо проявата на всички психически сили у човека, като резултат от упражнението на по-тънките му способности, в пълно съзнание и без контрол от други странични сили. Според това, въпросните психически явления могат да се класифицират в две категории: медиумство (посредничество), което включва в себе Си завладяване или контрол от едно външно духовно същество, и пророчество, което зависи от съсредоточеното упражнение на по-тънките психически способности. Като класически примери на двете тия категории сър Артър дава случаите с двамата велики психисти; Емануел Сюйденборг и Андрю Джаксън Дейвис. Първият е бил един от най-великите медиуми2), като още на двадесет и седмата си година е бил в постоянно сношение с жителите на другия свят и е функционирал на висшите полета без никаква нужда да се постави под чужд контрол, а вторият, обратно, е бил под контрол само през ранната стадия в развитието на пророческите си сили. „Духовете — казва Дейвис — много пъти са ми помагали, но личността и разумът ми са били всякога свободни“. По въпроса за прераждането, сър Артър Конан Дойл ясно и с пълно безпристрастие доказва, че то е факт, като дава окончателен отговор на питането, къде сме били преди да се родим. Той обяснява по-нататък, защо не може всеки да си спомни миналите си съществувания и какво е влиянието на кармата и на атавизма върху личността на индивида. Най-сетне заслужава да отбележим — за осветление на заблуденото българско духовенство — как гледа Конан Дойл върху религиозната страна на спиритуализма. Още в началото на главата, посветена върху тоя предмет, той пише, че спиритуализмът е една система на мисъл и знание, които могат да се примирят с всяка религия.
към текста >>

НАГОРЕ

0.66403698921204