Търсене в текстове за 'Сношение'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 28 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Ако в твоята глава са разработени тези центрове, ти можеш да влезеш в сношение с целия Космос и Небето за тебе да бъде открито.
А защо ли? Ами накрая ще ви кажа и най-големия закон, който съществува в Школата на Бялото Братство: "Колкото една сила е по-висша и по-интелигентна, от толкова по-висши полета и сфери от Невидимия свят изхожда тя. И тъй като от по-високо слиза тази висша и интелигентна сила, тя може да влезне само в интелигентна и образована глава - със светъл ум, сърце чисто като кристал и с воля като диамант. В една проста и обикновена глава влиза само онова, което тя може да приеме. Имате радио и то приема на строго определена вълна, където е поставена стрелката на радиото. Ако в твоята глава са разработени тези центрове, ти можеш да влезеш в сношение с целия Космос и Небето за тебе да бъде открито. Ти си посветен за Небето и за земята. Интелигентните висши сили влизат в образовани глави, в светли умове, в интелигентни хора с висш интелект, в хора с чисти сърца и с праведни дела. Такъв е законът. Комуто не изнася, няма да се промени законът заради него. Законът като Сила действува в човешкия ум като Светлина, а в свръхсъзнанието на човека - като Виделина.
към текста >>

2. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Тогава Небето се отваря за човека, очите му се отварят, ушите му се отпушват и той е в пряко сношение с Невидимия свят.
Чрез закона на прераждането. Пътят на прераждането е път на страданието на човешката душа и мъчението на човешкия дух. Единственият път за познаване на Бога и Христа от човека на земята е пътят на страданието. Да приеме страданието с радост и мъчението с търпение, при това с будно съзнание - това означава, че е дошъл моментът за човешкото пробуждане на съзнанието му. Защото в мъки се ражда човек от земята за Небето, в страдание се прокарва пътят му от земята към Небето, за да може да се прокара проходът^между ума му и човешката душа и да премине Светлината отдолу нагоре, и да слезне Виделината отгоре надолу. Тогава Небето се отваря за човека, очите му се отварят, ушите му се отпушват и той е в пряко сношение с Невидимия свят. Тогава Христовият Дух може да се всели в него. Ако Исус Христос не беше напуснал земята, Духът на Истината, Святият Дух нямаше да слезе върху хората от Небето, от Невидимия свят. Защото беше прекаран пътят отгоре, чрез слизането на Божествения Дух и Христовия Дух върху Исуса, който бе въплътеният ангел Господен. През този път обратно нагоре възлезе духът на Исуса, ангелът на Завета Господен, както и Христовият дух, и Божият Дух. Духовното идване на Христа ще бъде ознаменувано с възстановяването на духовното зрение на хората за Невидимия свят.
към текста >>

3. 6.09. Учителят и четирите категории съзнания

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

В този Микрокосмос на човека се намират центровете, чрез които може да се влиза в сношение със съществата от Макрокосмоса.
Това е есенциалният свят. На това място в нашето изложение ще изтъкнем главните ключове, чрез които ще разгадаем отчасти великите дела на Учителя, който в едно малко опитно поле, в един магичен миниатюр, държи в Своите мощни ръце душите на народите и съзнанието на човечеството като най-голяма колективна единица в нашата планета. Постепенно ще разгледаме тези методи в светлината на двете велики науки, както са ги наричали в древните школи: Теургия и Психургия. Теургията се занимава с живота на съществата, които се намират по-високо от човешката еволюция. Те живеят в Макрокосмичния свят, докато Психургията има за предмет микрокосмоса, който съдържа в човешкото съзнание всички емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили, вложени дълбоко в човешкото естество. В този Микрокосмос на човека се намират центровете, чрез които може да се влиза в сношение със съществата от Макрокосмоса. Микрокосмосът в човека е отражение на Макрокосмоса. Следващите глави на този труд ще ни разкрият дълбокия паралелизъм между тези два велики свята.
към текста >>

4. 16. ПАРАТА ОТ ПАРНИЯ КОТЕЛ НА ЛОКОМОТИВА

Симеон Арнаудов

Бях млад мъж, здрав и ме заливаха вълни, които ме караха за съприкосновеност и сношение с жена.
16. ПАРАТА ОТ ПАРНИЯ КОТЕЛ НА ЛОКОМОТИВА Бях млад и имаше мощ в мен. Тогава мощта на машините се изразяваше чрез единицата конска сила. Една лека кола или един мотор имаше еди колко си конски сили. А в мен и в кръвта ми се движеха хиляди конски сили във всякакви енергии. Те се отправяха ту насам, ту натам. Бях млад мъж, здрав и ме заливаха вълни, които ме караха за съприкосновеност и сношение с жена. Тогава я търсех и намирах. Но винаги след това имах усещането, че падам в бездната на ада и че онова, което бях спечелил в духовното си извисяване, много бързо го харчех, за минути в сладострастие към женската плът. Не можех да се справям и отидох при Учителя и Го питам, какво да правя с този толкова важен въпрос за мен. Той ме гледа строго и казва: „Виж какво, Симеоне, когато дойдат тези сили в тебе, ще кажеш едно „Пфуй" така както локомотива изпуска парата си, за да не му се пръсне котела, така че отвътре ще слезнеш долу и пак ще се качиш горе! " Учителят ми описва с пръст цялата окръжност във въздуха.
към текста >>

5. 17. ЦИГУЛАРЯТ ПОБЕЖДАВА

Човешкото съзнание се издига на една по-висока висота, така че човек има възможност да прави сношение с други висши полета.
Това са опитности на вътрешната Школа на ученика - необикновени, но реални. ФС: Не знаете ли кой е? Знам го. В.К.: Той ми разказваше тази опитност на времето и аз съм я забравил и сега вие като ми казахте си спомних и затова ви я разказвам, за да я запишем. Това е в досег с космическото съзнание, в едно друго поле. Човешкото съзнание се издига на една по-висока висота, така че човек има възможност да прави сношение с други висши полета.
към текста >>

6. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

Той често посещавал Варна и влязъл в сношение с турските и гръцки първенци, на които успял да спечели доверието и благоволението.
- Атанас Георгиев е бил чорбаджия в село Хадърджа (сега Николаевка). Баща му, един от първите селяни на село Гулица (Месемврийско), човек ученолюбив, желаел и навреме се погрижил син му да се изучи, според тогавашните понятия, най-първо по български, после това в гръцкото училище в Месемврия и най-подир по турски език при един ходжа. Във време на Руско-турската война в 1828-29 г. Атанас станал преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната той се прибрал с баща си в Хадърджа, дето се установил да живее, и благодарение на своите знания, ученост и интелигентност скоро придобил голямо влияние над селяните. Той често посещавал Варна и влязъл в сношение с турските и гръцки първенци, на които успял да спечели доверието и благоволението. Неговата дума се слушала и той помагал на своите съселяни, когато отивали във Варна по някоя работа. Това го издигнало още повече пред съселяните му и те го избрали за мухтар (кмет) чорбаджия. Той станап най-влиятелният човек в селото. Атанас Георгиев е бил един рядък за времето си чорбаджия и българин. Той се издигал както над своите съселяни от Николаевка, тъй и над своите еднородци във Варненско не само по образование, но и по своето високо интелектуално развитие и главно по своята висока национална култура.
към текста >>

Същото нещо се забелязвало и от страна на варненските българи, които поддържали коректно сношение с митрополита: в 1862 г.
Дъновски без да се засегне българското възраждане във Варна, то оттук нататък неговата дейност е още по-тясно свързана с развитието на последньото. На 30 ноември 1864 г. се поминал варненският гръцки митрополит Порфирий, при когото Конс. Дъновски служил като свещеник при митрополията и който умело лавирал по църковния въпрос между българи и гърци. Конст. Дъновски, ако и да участвувал в българското национално движение във Варна, винаги запазвал пълна коректност и нужното уважение към Порфирия, който сам бил твърде благосклонен към него. Същото нещо се забелязвало и от страна на варненските българи, които поддържали коректно сношение с митрополита: в 1862 г. Порфирий се явил сам и осветил l-то българско училищно здание. Със смъртта на Порфирия Конст. Дъновски се освободил от всички връзки с гръцката митрополия и смело издигнал знамето на българската отделна и самостоятелна църква във Варна. В самото начало на 1865 г. станало събрание на варненските българи в кантората на Сава Георгиевич, дето се решило да се иска в един протест пред правителството и патриаршията скорошното разрешение на българския църковен въпрос и позволение да си имат българите собствена църква, като заплашвали, че ако не им се позволи да построят своя църква, ще вземат насила една • от гръцките.
към текста >>

7. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Летопис Вергилий Кръстев

Между мотивите на патриарха се казвало: „А краймррските села от Варна до Кюстенджа се извадиха както по горнята причина (т.е., че и до днес се намират в сношение и хармония с патриаршията), така и по тази, че имат гръцко и смесено население." Възраженията и измененията на патриарха в представения му проект, които били съобщени на турското правителство през юлий същата година, ощетявали следователно още повече Варненската епархия, като й отнемали освен града Варна рще и други 20 села.
Разумява се, не! Желаем по-скоро да ни удовлетворити любопитството, за да можем предварително да утешим разяренити духове народни. С тийа си изпълнявами длъжността си народна, та подиря да не бъдем отговорни пред сички българский народ." Обаче работата на смесената комисия пррдължила. Изработеният от нея проект е бил представен частно на патриарха, който направил своите възражения и го отхвърлил. Според патриарха 10-ят член на проекта, дето се определяли границите на бъдащата българска църква, трябвало да се измени, като се изключат от последната още ред други български местности, между които градът Кюстенджа от силистренската епархия, освен градът Варна, още и други 20 села между Варна и Кюстенджа, от Варненската епархия, Провадийската кааза от Месемврийската епархия и др. Между мотивите на патриарха се казвало: „А краймррските села от Варна до Кюстенджа се извадиха както по горнята причина (т.е., че и до днес се намират в сношение и хармония с патриаршията), така и по тази, че имат гръцко и смесено население." Възраженията и измененията на патриарха в представения му проект, които били съобщени на турското правителство през юлий същата година, ощетявали следователно още повече Варненската епархия, като й отнемали освен града Варна рще и други 20 села. Това предизвикало нови протести от страна на варненските българи, които заповядали на своя представител в града да противодействува. Те подали на 5 октомври от страна на цялата епархия един протест до правителството, подписан от 663 подписи и подпечатан с главния общински и с казалийските печати. Този протест гласи така: „Ваше Височество! Позната е вече на честното императорско правителство распрята, която от няколко години съществува между гръцката Патриаршия от една страна и верноподания български народ от друга, туй е распрята, която породи черковния въпрос. Императорското правителство крайно беше об-радвало всинца ни с двете онези Височайши решения, които преди едина-десят месеци съчини и официално съобщи, и които за нашия народ бяха удовлетворителни в сяко отношение.
към текста >>

8. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Не е смъртен грях сношението, но се спъва в своята еволюция.
Ама отделили се двама млади - имайте вяра, че е за добро. Трябва обмяна между старите и младите. Колкото обмяната между старите и младите е по-правилна, толкова резултатите са по-добри. Не може един млад да бъде светия. Най-първо става обмяна между физическите енергии. Не е смъртен грях сношението, но се спъва в своята еволюция. Въпроса за брака е - да дойдат на земята ония души, които са определени, а като дойдат други, които не са определени, семейството не е изпълнило своето задължение. Сношенията между младите е временно отбиване от правия път. По принцип тоя акт съединителен ли е? Обмяна на енергиите трябва да стане, но каква храна трябва да вземеш? Трябва да бъдат интимни, но не фамилиарни: глупостите развращават.
към текста >>

9. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

След половото сношение иде човек на Земята, който трябва да имаш средства, за да го направиш годен за живота.
Говорихме върху много работи от идеен характер. Говори ми върху сега издаваната от него книга, за Вехтия и Новия Завет. Говорихме за схващанията на Учителя и Христа за задомяването. И се потвърди вечно вярната истина, че „жененият служи на жената, а нежененият - на Бога". Дойдохме до заключението, че ако човек може да се справя с вътрешните си чувствени противоречия, то той е по-хубаво да остане сам и свободен служител на новото, а задоми ли се, то е нужно условия, средства, защото децата, поколението, което се създава, трябва да му се даде възпитание и образование. След половото сношение иде човек на Земята, който трябва да имаш средства, за да го направиш годен за живота. След това отидох в пощата и изпратих на брата Иван Петров в София сумата 2000 лева, понеже ми каза, че си купил дворно място и че не му достигат 10 000 лева. Получих си колета от София, изпратен от Еленка, в който бяха обущата ми. Върнах се късно. Сън. Тая сутрин, като станах, ясно бе останал в съзнанието ми сънят, че се намирам в дома на Пеню Стоянов (Даскал Пеню от Ковачевец) в Попово. Пита ме нещо голямата му дъщеря, която е женена за Аргиров - учител в Ковачевец, а отстрана стои Люба, седнала на стол и се облегнала на облегалото му и чете някой вестник, обаче уж го чете, а всъщност съзнанието й е концентрирано в разговора на кака й, която ми говореше нещо досежно моята женитба, че няма ли да се женя, и че имам ли избраница и т. н.
към текста >>

10. 1934 година

След половото сношение иде човек на Земята, който трябва да имаш средства, за да го направиш годен за живота.
Говорихме върху много работи от идеен характер. Говори ми върху сега издаваната от него книга, за Вехтия и Новия Завет. Говорихме за схващанията на Учителя и Христа за задомяването. И се потвърди вечно вярната истина, че „жененият служи на жената, а нежененият - на Бога". Дойдохме до заключението, че ако човек може да се справя с вътрешните си чувствени противоречия, то той е по-хубаво да остане сам и свободен служител на новото, а задоми ли се, то е нужно условия, средства, защото децата, поколението, което се създава, трябва да му се даде възпитание и образование. След половото сношение иде човек на Земята, който трябва да имаш средства, за да го направиш годен за живота. След това отидох в пощата и изпратих на брата Иван Петров в София сумата 2000 лева, понеже ми каза, че си купил дворно място и че не му достигат 10 000 лева. Получих си колета от София, изпратен от Еленка, в който бяха обущата ми. Върнах се късно. Сън. Тая сутрин, като станах, ясно бе останал в съзнанието ми сънят, че се намирам в дома на Пеню Стоянов (Даскал Пеню от Ковачевец) в Попово. Пита ме нещо голямата му дъщеря, която е женена за Аргиров - учител в Ковачевец, а отстрана стои Люба, седнала на стол и се облегнала на облегалото му и чете някой вестник, обаче уж го чете, а всъщност съзнанието й е концентрирано в разговора на кака й, която ми говореше нещо досежно моята женитба, че няма ли да се женя, и че имам ли избраница и т. н.
към текста >>

11. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци.
Тя гореше от желание за мене. По всичко се четеше всеотдайността на младото шестнадесетгодишното влюбено момиче в мене. Аз се овладях и не отговорих със същите чувства. Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст. В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива. Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци. Момичетата си отиваха разочаровани. 6.VI.1936 год., събота Ясен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро. Следобед стоплих вода, изкъпах се, изпрах дрехи, чаршафи, изобщо всичко, което се е употребявало, за да бъде готово за София.
към текста >>

12. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

Сангвиникът чувства себе си добре в занаят, който изисква постоянно сношение с обществото, защото те са общителни, учтиви и внимателни по природа, с изтънчени маниери, качества, необходими за тези занаяти.
Те си носят главата високо. Техните жестове са леки, чести и изразяват доволство. Имат навик да си махат ръцете в знак на радост и одобрение, често даже и когато говорят. Този темперамент изисква такава деятелност и такъв занаят, където умствената деятелност може да се съедини с жизнената дейност. За тях са необходими ежедневни физически упражнения. Сангвиникът чувства себе си добре в занаят, който изисква постоянно сношение с обществото, защото те са общителни, учтиви и внимателни по природа, с изтънчени маниери, качества, необходими за тези занаяти. Празният и седящ живот е вреден за този темперамент, както и чрезмерната работа и движения. Седящият живот ги предразполага към лимфатичния темперамент и излишно пълнеене, а преголямата деятелност разгорещява кръвта и го превръща в холеричен темперамент. ВОДНИЯТ ТИП - ЛИМФАТИЧЕН ТЕМПЕРАМЕНТ Този тип темперамент е хладен и влажен, противоположен на холерика, който е горещ и сух. В тях преобладава водата. Този тип дава обикновено нисък ръст, тялото е повече като подпухнало, цвета на кожата е блед.
към текста >>

13. 2. ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ В МИНАЛОТО И СЕГА

Вслушвал се е в тайнствените мълвежи на природата, наблюдавал е разположението на небесните тела, гадаел е сънищата, дирил е да прочете бъдещето в разни знакове по костите на принасяните в жертва птици и животни, по външните знакове на тялото, и специално главата, лицето, ръцете; стремял се е да влезе в сношение с невидимите духове, с разни божества или със своя единен Бог, вслушвал се е в дълбочините на своята душа, за да долови там тайнствения глас на някакъв дух-ръководител, на «Духа» изобщо, както говореха първите християни, или гласа на Божественото начало.
Нас ни интересуват още ония предсказвания, които са свързани с вярването в преживяване на човешките души, във възможността за отношения с тях, както и с по-висши същества, в съществуването на висше божествено съзнание, божествена промисъл, карма, съдба и пр., и които предсказвания ни изправят пред най-тайнствените и необясними мистерии и истини - предмет и основа на всички религии. През всички времена човекът се е интересувал особено много за своето бъдеще, искал е да надникне в него, да разбере какво му носи то - сполука или разочарования, щастие или страдание; искал е да знае дали известни негови начинания или предприятия ще се увенчаят с успех; интересувал се е кога и как ще настане за него фаталният час на смъртта; интересувал се е за бъдещето на своите близки, на своя град, на своето отечество. Едновременно човек винаги се е стремил да проникне и в тъй наречения свръхестествен мир, да добие по-ясно, по-неразколебимо знание относно големите тайни на битието, относно своето собствено непознато естество, задгробния живот, по-висшите духовни същества, относно висшата Божествена реалност. В предсказанията на бъдещето, които напълно са се сбъдвали, той е могъл да черпи увереност в положителността на ония истини, които повече или по-малко съвършено му е разкривала религията и на второ място - окултната наука. Човек се е стремил по различни начини да прозре в бъдещето, да разгадае волята на боговете, да надзърне в мрачините на съдбата. Вслушвал се е в тайнствените мълвежи на природата, наблюдавал е разположението на небесните тела, гадаел е сънищата, дирил е да прочете бъдещето в разни знакове по костите на принасяните в жертва птици и животни, по външните знакове на тялото, и специално главата, лицето, ръцете; стремял се е да влезе в сношение с невидимите духове, с разни божества или със своя единен Бог, вслушвал се е в дълбочините на своята душа, за да долови там тайнствения глас на някакъв дух-ръководител, на «Духа» изобщо, както говореха първите християни, или гласа на Божественото начало. Във всички времена са се срещали хора, които са проявявали особено развит дар да предричат бъдещето. Истинските ясновидци и предсказвани са били обикновено хора с развит духовен живот, хора с възвишен морал, с възвишени стремежи, хора на най-чистата и възвишена мисъл и необикновено развити духовни дарби. (На първо място тук изпъкват величавите фигури на израилските пророци.) Това са били още разни риши и йоги, светии, отшелници и хора на най-безкористно служене на Бога и на ближния. Дарби за предсказване на бъдещето са се развивали обикновено в среди и времена на истински духовен подем, в началото на новите религии и религиозни движения, когато е бил особено силен стремежът към истински духовен живот, към съгласуване практическия живот с най-висшите морални и религиозни изисквания, или с други думи - във време на най-чист религиозен идеализъм. Такова положение наблюдаваме в първите времена на християнството, когато стремежът да се живее истински християнски живот доведе до възникването на християнските общежития, при които «ни един не казваше за нещо от имането си, че е негово, но всички имаха общо» и където «раздаваше се всекиму според колкото му трябваше» (Деяния, гл.
към текста >>

14. 5. Исус - роден от Дева и от Светия Дух в VI дом от Зодиака се среща със садукеите и фарисеите

Строго са спазвали външните обреди като миене преди ядене, постене, дълги молитви, раздаване на милостиня, отбягване на всяко сношение с езичниците и митарите (митарите са откупували данъците на римляните и сами после са ги събирали от евреите).
И накрая тази змия се явява в лицето на Синедриона, който осъжда на смърт Исуса. 59. Кои бяха фарисейте ? 1. Те се различават от другите евреи по дълбоката си мъдрост и святост. 2. Зачитали са Вехтозаветните книги като източници на еврейската религия, но са отдавали голяма важност на преданията, които са се отнасяли до външните обреди. Тълкували са превратно законите с цел да не се допусне народа до изпълнение на чистия закон. 3. Строго са спазвали външните обреди като миене преди ядене, постене, дълги молитви, раздаване на милостиня, отбягване на всяко сношение с езичниците и митарите (митарите са откупували данъците на римляните и сами после са ги събирали от евреите). Виж Матея гл. 6, ст. 2, 5, гл. 23, ст. 2-39, Марка, гл.
към текста >>

15. 11.4. ПО ВЪПРОСА ЗА ЖЕНИТБАТА

Минчо Сотиров

Не е смъртен грях сношението, но се спъва в своята еволюция.
Имайте вяра, че е за добро. Трябва обмяната между старите и младите. Колкото обмяната между младите и старите е по-правилна, толкова резултатите са по-добри. Не може един млад да бъде светия. Най-първо става обмяна между физическите енергии. Не е смъртен грях сношението, но се спъва в своята еволюция. Въпроса за брака е да дойдат на Земята ония души, които са определени, а като дойдат други, които не са определени, семейството не е изпълнило своето задължение. Сношенията между младите е временно отбиване от правия път. По принцип тоя акт съединителен ли е? Обмяна на енергиите трябва да стане, но каква храна трябва да вземеш? Трябва да бъдат интимни, но не фамилиарност.
към текста >>

16. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Потърсете Вие някой нов, или може би, ще посочите друг начин на сношение.
Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 3 август 1926 г. ”.......”, сестрице моя, Писмото Ви ми се предаде в изправност, за което бързам да Ви уведомя. Наистина, денем нашият пощалион често е заобикалян от братя и сестри, които отиват нататък да берат разни култури, тъй че трябваше да се погрижа, писмото Ви да не остава там цели дни. Случаят помогна още тази заран то да стигне до мен, заедно с първите лъчи на зората. За бъдащите ни писма ще трябва може би да смениме пощалиона. Потърсете Вие някой нов, или може би, ще посочите друг начин на сношение. Желая Ви мир в душата и всестранно щастие. Много е близко часът на изявлението ми. В. В. : Д-Е. Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА София, 6 август 1926 г.
към текста >>

17. 8.3. Какво е знамение?

Вергилий Кръстев

Но знамението се явява на онези, които имат пряко сношение със Святия Дух.
8.3. КАКВО Е ЗНАМЕНИЕ? Знамение е онова, което се явява на Небето и то като природно явление, предвестник за събитие. На времето фарисейте са искали знамение от Исуса, за да Го признаят за Месия. Те са искали да им покаже чудо от небето, като Мойсей, който прати манна от облаците, като Исус Навин, който спрял Слънцето, или като Илия, който свалял ту дъжд, ту огън от небето. Това са били доказателствата, че зад тях стои Божия Сила. Но знамението се явява на онези, които имат пряко сношение със Святия Дух. А Той е изпратен от Небесата като сноп светлина, които се явяваха като огнени езици върху главите на апостолите. Святият Дух съединява Небето със Земята. Святият Дух съединява човека с Небето, отваря ума му да вижда Невидимия свят!
към текста >>

18. 167. От къде са взети и от къде идват новите философски учения

II. В колибата на Христов

Там Фройдовият пансексуализъм е даден като първият грях - ядене от забранения плод, половото сношение, желанието на първите човеци да творят и да бъдат като Бога.
- Но Вие господин Христов, трябва да се изясните - защо си служите с този маниер? - Аз съм свободен и Вие не можете да ми определяте с какво да си служа и с какво да не си служа! - Добре, тогава на въпроса: Откъде е взел Фройд идеята за Пансексуализма? - запита вече нервно фройдиста. - Отворете Библията и прочетете легендата за грехопадането. Там Фройдовият пансексуализъм е даден като първият грях - ядене от забранения плод, половото сношение, желанието на първите човеци да творят и да бъдат като Бога. Това отровно семе, родило се в душата на първите човеци, се разсява по цялата Земя, разцъфва в най-разнообразни цветове и дава интересни плодове, които Фройд нарича Пансексуализъм... и на дълго обяснява това. Ясно, че на лекарите не им се слушаше и затова фройдистът го прекъсна: - Ние ще прочетем легендата, но Вие какво бихте ни казали за това, което Фройд нарича „нарцизъм”*? - Не трябват много знания и специално виждане, за да се разбере, че както името, така и съдържанието е взето от древногръцката легенда за Нарцис. Както и в легендата за Едип цар, така и в легендата на Нарцис, древногръцките посветени, в мистерийте са скрили великите истини за човешката душа и нейния път и отклонения, по-голямата част от предписанията на религийте, са правила за хигиена на тялото и душата, и правилно познаване на света. А за да бъде правилно познат света, хората трябва да бъдат здрави.
към текста >>

19. 52 1. Учителите на Черната и Бялата ложа.

Пояснение и изяснение от Вергилий Кръстев

Тези знания се дават за първи път и те са предназначени за небесните човеци, а те са тези, които имат пряко сношение със Святият Дух!
Виж „Изгревът”, т. 31, с. 620-621. А с. 623-626 е за Святият Дух, а за Христовият Дух - с. 626. Пасхата на Третият завет - с. 626-627. Тези знания се дават за първи път и те са предназначени за небесните човеци, а те са тези, които имат пряко сношение със Святият Дух! Ще ги чакаме да се явят отново! ТЕ ЩЕ ЧЕТАТ „ИЗГРЕВЪТ”! 52.1.18. Каква е ролята на Кралю Кралев? Аз съм го описал в „Изгревът”, т. 24, с. 399.
към текста >>

20. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

Всички българи прекратиха всякакво сношение с гръцката патриаршиа; никой вече не се отправяше до нея ни за тескере68, ни за друго нещо.
Прати му се известие да постъпи по два начина: „или да каже, че не припознава гръцкиа патриарх за глава, а папата; или, ако това не му се харесва, да побегне, както може, и да дойде направо в Сант-Бенедето, в Галата.” За да не му напакостят, като каже, че не припознава патриарха, поп Димитър предпочел да избегне и дойде в назначеното място. Още два попа, взети из българската черква на Фенер, и двама калугери, дядо Йосиф и някой си на име Макарий, като се присъединиха, съставиха криво-ляво духовното тяло, което беше нужно за да се извърши обряда на съединението. Трябваше още едно нещо: дом за черкуване. Униатите сполучиха да се сдобият с една къща в Гапата, в която, като я превърнаха набързо в храм, наченаха да се черкуват свободно и да се управляват политически отделно. Мало и голямо се стекоха, кой от сърдечна любов за делото, кой от любопитство, да видят това ново българско учреждение, което отиваше повече, отколкото се надявахме, добре. Всички българи прекратиха всякакво сношение с гръцката патриаршиа; никой вече не се отправяше до нея ни за тескере68, ни за друго нещо. Униата стана центр на всяко българско движение по черковните работи, а още повече след като се изпратиха българските владици на заточение. Навред из Българиа тя беше завладяла умовете, така щото навред гръцките владици се изгонваха и не се припознаваха, Като се погребваше българскиа черковен въпрос с патриаршиата и възкръсваше на негово място Униата, то тая реакциа всред българите, придружена с възхищение, се очакваше като съвършено естествено нещо. Тези, които изначало тръсеха да сплашат българите и да запазят целостта на гръцката патриаршиа, се стреснаха страшно от това положение на работите, което те не очакваха никак. Самите те, за да отвърнат българите от тая насока и възвърнат вниманието им към друга страна, трябваше да постъпят по нашиа пример за да произведат противна реакциа. Незабавно се свикаха от всичките градища представители да пристигнат час по-скоро за да помогнат в критическото положение на черковниа въпрос, който от източен заплашваше да се обърне на западен.
към текста >>

21. 2.7.2. Христо отива при дядо Йосиф Соколски ... Из спомените ми за Иларион Макариополски

- Както е знайно, българите и духовенството им още от великденската служба (3 април 1860) скъсаха прякото си сношение с гръцката патриаршия, затова Портата стана като посредница между спорящите страни по домогванията и възраженията им.
С горест на сърцето си, Христо съжали изумелия и незлобив человек, като го изгледа умилно от глава до крака, а най-много му стана жално като видя до каква степен могат да се унижат от користолюбие, хора уж учени, водачите на унията! Тук след малко дойде д-р Миркович, когото Христо упрекна в тщеславие, в корист, без оглед, че с унията се нанася опасна рана върху целостта на българския народ. Събеседникът му, без повече и без забикалки, отговори: „Заловихме се на едно хоро, трябва да го играем! ” Правителството, макар и друговерно, виждаше хлабавостта и слабата основа на това недоносче, - унията; но движимо: 1) от принципа разделяй и царувай; 2) от готовността да услужи на Наполеона III, защитника на католицизма; 3) от мисълта, че ще напакости на Русия, като отстрани от православието част от славянския български народ и всее омраза и разногласие между самите българи и 4) от стремежа си да намали престижа на Патриаршията върху многобройните последователи на православието в турската държава, - то не само олесняваше унията и я подкрепяше всячески, но, при удобен случай, използваше обстоятелствата, за да дразни и настроява враждебно българите-унияти срещу българите-православни, както ще се види по-долу. Портата видимо покровителствува униятското движение. - Както е знайно, българите и духовенството им още от великденската служба (3 април 1860) скъсаха прякото си сношение с гръцката патриаршия, затова Портата стана като посредница между спорящите страни по домогванията и възраженията им. Руският посланик не гледаше с добро око на тая пряка намеса на иноверното правителство даже и в най-дребните религиозни и църковни разправии между разнородни, но едноверни народности, затова княз Лобанов постоянно настояваше за взаимни отстъпки, за помирението им, нещо, което пък Портата предугаждаше и се грижеше твърде усърдно да омаловажи възприетия принцип в Кючюк-кайнарджийския договор138 за покровителството от Русия на православните християни в турската държава. По тия и други причини, Портата принуждаваше българите-унияти да се сдобият по-скоро с един вероизповеден началник; последните като нямаха между своите духовни лица човек по-способен и по-достоен за високия този сан и за да се не назначи някой други от друга народност, армено-католик или гръко-католик, както ги съветваше Брюнони, или някой славянин-католик, чех, хърватин или далматинец, както им подшушнувал Стросмайер, и с това да се компрометира и пропадне съвсем унията пред очите на българския народ, решиха да се избере лице от българско произхождение, казва д-р Г. Миркович, най-интелигентния униятски водител, затова и нему се дава думата по този въпрос139 тука: - „За такъв, (казва докторът) можахме да прибегнем само към нашето духовно тяло. Двама кандидати имаше всичко: дядо Йосиф и Макарий; но ни единия, ни другия отговаряха за тоя висок пост. При всичко туй, трябваше между две несгодности да се избере по-малката, защото нямаше къде да търсим други кандидат.
към текста >>

22. 2.9. Католическата пропаганда и униатското движение в съчиненията на Георги Стойков Раковски. 2.9.1. Начало движении католицизма и днешното му положение.

Той еще кога беше поляшки агентин в Цариград от страни княза Чарторижскаго, ходи и пътешествува отчасти по България и после, като се възвърна в Цариград, препоръчи някои си млади българи да се учат в Бебешкое учил[ище] Лазаристов, защото и той сам е в тясно сношение с него орден.
тии проповядаха явно българскому народу, че той не тряба веке да чака нищо добро от Русия и даже, че тряба да се отдели от православна си вяра, да привлече с това съжаление западних сил и чрез того да добие религиозна и политическа си свобода. Но в тях времена техни проповеди не нахождаха никакъв отзив в български сърца и тъй за време остаха безплодни. Многи от поляшки емигранти остаха по разни места Българин и установиха се между народу; някои си постъпиха и в учителско звание, а някои си и в турска служба, от коих и до днес многи еще се нахождат. Тяхно же ежедневно и неуморно занятие е да противодействуват на все ще е русийско или на все, що клони към Русия. Първи от поляков, кой е започнал да има сношения ближни с някои си от по-знаменитих българ, бил е Чайка Чайковски, днес потурчен Садък паша. Той еще кога беше поляшки агентин в Цариград от страни княза Чарторижскаго, ходи и пътешествува отчасти по България и после, като се възвърна в Цариград, препоръчи някои си млади българи да се учат в Бебешкое учил[ище] Лазаристов, защото и той сам е в тясно сношение с него орден. От по-подирни времена като доби влияние пред Отом. Порта чрез банкерина Алеона французина, почна да подпомага някои си българи, кои дохождаха в Цариград за частни и обществени работи при Вие. Порта. Във време же Тензимата (1839), когато се призоваха от всички български области по двама пълномощни при Отом. Порта, той и тогава има с тях сношение, защото беше твърде добре приет от Риза-паша, в могущество същаго в него врем. От емигрантов же 1849-го лето конт Замойски направи по-тесни познайнства с някои си знаменити българи и като си отиде в Парис, еще имаше с тях преписки понякогаш и даваше им надежда, че поляшкое в Парис общество има грижа за българи и за български дела!
към текста >>

Порта, той и тогава има с тях сношение, защото беше твърде добре приет от Риза-паша, в могущество същаго в него врем.
Първи от поляков, кой е започнал да има сношения ближни с някои си от по-знаменитих българ, бил е Чайка Чайковски, днес потурчен Садък паша. Той еще кога беше поляшки агентин в Цариград от страни княза Чарторижскаго, ходи и пътешествува отчасти по България и после, като се възвърна в Цариград, препоръчи някои си млади българи да се учат в Бебешкое учил[ище] Лазаристов, защото и той сам е в тясно сношение с него орден. От по-подирни времена като доби влияние пред Отом. Порта чрез банкерина Алеона французина, почна да подпомага някои си българи, кои дохождаха в Цариград за частни и обществени работи при Вие. Порта. Във време же Тензимата (1839), когато се призоваха от всички български области по двама пълномощни при Отом. Порта, той и тогава има с тях сношение, защото беше твърде добре приет от Риза-паша, в могущество същаго в него врем. От емигрантов же 1849-го лето конт Замойски направи по-тесни познайнства с някои си знаменити българи и като си отиде в Парис, еще имаше с тях преписки понякогаш и даваше им надежда, че поляшкое в Парис общество има грижа за българи и за български дела! Това тъй отиваше до 1853 лето, а в 1854, когато дойдоха съюзнии войски в Цариград и се готвеха за Кримская експедиция, дойде съвременно и Замойски, проводен от Чарторижскаго с цел да състави един поляшки регимент от 12 тисящи человеци, но защото нямаше толкова поляци в Турско, той призова някои си от по-знаменити българи, кои имаха влияние при народу и предложи им да съдействуват щото това число воинов да се събере от българи, а офицери да бъдат поляци. За тойзи регимент бяха се донесли и няколко си военни форми поляшки от Франца и султан Меджид бе се обещал да даде 25 милиона грошове, а други разноски щяха да се дадат от французов и англичанов, част же от княза Чарторижскаго. Но призовании от Замойскаго българи не приемнаха това предложение и отказаха се с един добър начин; и тъй Замойсковий регимент се обърна на казашкий полк, под предводителство Садък паша (Чайковскаго), кой се състави от руси, липовани зовими, от поляци, от гърци, арменци и от твърде малко прости някои си българи, защото и в него ни един знаменит българин не рачи да участвува. От 1854 л., като се усили влияние западних сил на Възток, римская пропаганда съгласно с поляшкое общество почна да действува силно в България - поляци заради политическая си ненавист, коя имат против руси, а лазаристи за разпространение католицизма си.
към текста >>

23. 2.10.11. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 07.07.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков

Аз нямам с тогова младеца тесно сношение, защ ото и не желая да имам.
Българити имат неприятели, неприятели с колата. Дали тия безосновни работи (тъй нека река) не ще са чуят до правителството, като тоя младец без никакво предупазение ги разпръсна? Нали трябаше да са потаява и помежду си да го знайме, макар че и да не е истинна! Имал, казва, и едно писмо до тукашнити българи (не знам от кого), в което им са известявало, че за пролет работа е спукана... Мислете сега вий сами, ако тая обхода на тоя млад е наистина народна. Не знам, но вий можете да смислите нещо за мене, като ви пиша тъй простичко, но аз повтарям, че не е добро станало и онзи, който си върше работата тайно, всякоги бива по-добре. Аз нямам с тогова младеца тесно сношение, защ ото и не желая да имам. Бих обаче му говорил нещо си, ако са надявах, че ще хвани място, но с всичко това, чрез приятели си съм го доста съветвал. Добри сетнини да дава бог! Клетият Гидиков, като не приел от вас никакво писмо, прибегнал при униятити и щели да го пращат в Галиция да се учи в семинария. Ив. Ваклидов, един безсъвестен звер и брат на Хр. Ваклидов, са готви да са попи за униятски владика.
към текста >>

24. 3.6.2. Компрометираното население от гр. Сливен.

Така, според него, Мамарчов е събрал 1000 души сливенци и бил в сношение с разни полски и маджарски офицери в руската армия, които заедно закроили плана, според който с избухването на полската революция, българите едновременно с нея да дигнат възстание и произведат диверсия в Полуострова... Уж след разкриването на тия замисли сливенските приготовления се компрометират, а Мамарчов е бил отвлечен от Сливен от 200 души казаци.
Събраните в Сливен възстаници според очевидеца Селимински, са били на брой около 1000 души. Те щели да се съединят с тия от селата между Сливен и Котел и се запътят за Търново, дето да забият знамето на свободата. Възстаниците са били против идеята за преселване. Селимински е бил на обратното мнение и даже бил заплашван със смърт. Види се, това обстоятелство го кара да замъгля патриотическите чърти на Мамарчова. Така, според него, Мамарчов е събрал 1000 души сливенци и бил в сношение с разни полски и маджарски офицери в руската армия, които заедно закроили плана, според който с избухването на полската революция, българите едновременно с нея да дигнат възстание и произведат диверсия в Полуострова... Уж след разкриването на тия замисли сливенските приготовления се компрометират, а Мамарчов е бил отвлечен от Сливен от 200 души казаци. _____________________________________________ 372) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Одринския мирен договор от 14 (стар стил 2) септември 1829 година е мирен договор между Руската и Османската империя, който поставя край на Руско-турската война от 1828- 1829 година. 373) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Адолф Слейд (1804-1877) - адмирал в турския флот, писател
към текста >>

25. 4.1. Военната подготовка на българите - Казак-алай и Садък паша (Казак-алай и Михаил Чайка - Чайковски).

Същият тоя полк е унищожил разбойническата банда на турчина Кувшчиолу, която върлувала над Сливен и имала сношение с разни бейове и даже със Сливенските турски власти.
Споменатият Гунчо войвода е имал споразумение с някои от тях и ги е чакал на Катъговските полени. Истинските заслуги на българите в Казак-алай към султана се състоят в избиването на турските разбойници по Балкана. Ако вярваме на думите на Филип Тотю, през май 1867 г., когато той бил в Хаинкювския боаз с голяма чета и чакал присъединяването на Хитов от Сливен, отправения срещу него Казак-алай е бил предвождан от дъщерята на Чайковски. По тоя случай Филип Тотю й пратил едно прочувствено писмо. „Амазонката” останала трогната, уплашва се и се връща в Сливен без да разпръсне четата. Същият тоя полк е унищожил разбойническата банда на турчина Кувшчиолу, която върлувала над Сливен и имала сношение с разни бейове и даже със Сливенските турски власти. В походите срещу тая банда е участвувал и синът на Чайковски - Адам. Друг от офицерите на квартируващия в Сливен Казак-алай е бил поляка Мизеевич, който в 1867 г. е бил повикан от Митхад-паша да пази Балкана между Сливен и Търново. Когато X. Димитър минал Дунава в 1868 г., много от Сливенските „казаци” влизат в четата на Гунчо, която, както се каза, е чакала идването на X.
към текста >>

26. 5.4.2.5. Писмо № 5

- Съвсем напротив: те казват, че сте се познавали и сте имали сношение чрез земане-даване, даже сте вършели много работи.
Брайко подава писмата и свободно си отива на хана; коги подир малко дохождат заптиета и го отвеждат право в затвора. Брайко се смайва каква е тази работа; телеграма върху телеграма до владиката, до Трифона, обаче никакъв отзив. На втория или третия ден, Брайко го поставят в железа и право във Видин го изпращат. Един път във Видин извеждат го пред Азиз-паша, който му задава най-напред следующия въпрос: - Познава ли се с Васил Ганчева, Д-р Мирковича и Георга Манчова? ” Той отговаря: - Не познавам никого от тях. - Съвсем напротив: те казват, че сте се познавали и сте имали сношение чрез земане-даване, даже сте вършели много работи. - Никакво понятие нямам от подобни неща - ни ги познавам, ни съм вършил с тях нещо. Още на разни други въпроси, Брайко все отрицателно отговорил. На конец Пашата заповедал да го отведат и да го поставят под един строг разпит. Отвеждат го и го поставят в полоза, дето чрез разни изтезания търсели да потвърди, че ни познава. - Коги в точност нито ние сме го виждали, нито той нази, още по-малко да сме вършили нещо.
към текста >>

0.65152907371521