Търсене в текстове за 'Снизхождение'

Впрочем, те със снизхождение биха прибавили, че древните далеч не са разполагали с оня мощен инструментарий, с който разполагат днешните астрономи.

нито че то се върти с намаляваща скорост от екватора към полюсите, значи с различна скорост за различните хелиоцентрични ширини. (Средният период на завъртане на слънцето около оста си е около 2538 дни). Наблюдавайки с просто око лъчезарния диск на слънцето, те не са допущали, че то съвсем не е едно спокойно светещо тяло и че в него пулсира един мощен живот. Ако някой им кажеше, че светлият лик на Хелиос е "оцапан" с тъмни петна - тия смутители на мирния живот на слънцето, а от там и на земята, чието съществуване е така дълбоко и неразривно свързано със слънчевата дейност - те биха го сметнали негли за богохулец. С една реч, дори един съвременен гимназист може с гордост да каже, че и най-големите астрономи на древността не са знаели почти нищо от онова, което те знаят за слънцето, благодарение откритията на съвременната астрономия. Впрочем, те със снизхождение биха прибавили, че древните далеч не са разполагали с оня мощен инструментарий, с който разполагат днешните астрономи. И наистина, само за наблюдаване на слънцето, днес има пет слънчеви обсерватории, с техните слънчеви кули: две в Mount Wilson, една в Pasadena (Калифорния), една в Arcetri (Италия) и Айнщайновата в Potsdam (Германия). Все пак аз бих казал, че ако се поразчепка малко онази картина, която митологията дава за Хелиос, картина или по-скоро символично видение на някой древен ясновидец, посветен в Мистериите, който може би е създал този мит, ще се открият известни загатвания и за фотосфера, и за хромосфера, и за протуберанси и т.н. На същото ни навежда и мита за Фаетон. В заключение ще кажа, че ония люде в древността, все едно учени или прости, които са виждали с просто око, действително не са знаяли нищо от онова, което ние днес знаем за слънцето, благодарение зрителната мощ на телескопите и тънката аналитична способност на спектроскопа. Ала ония, които са виждали, Посветените, навярно са знаели за слънцето, и като физическо тяло, и като център на духовна дейност, много повече от нас.
към текста >>

— Копнежът по него, им казваше тя, ме направи да разбирам мъката на другите, а светлината на неговото слово ме направи да позная, що е милост и снизхождение.

— Копнежът по него, им казваше тя, ме направи да разбирам мъката на другите, а светлината на неговото слово ме направи да позная, що е милост и снизхождение.
По горската пътека той срещна жени, старци и деца. Всички му кимаха почтително. Светът се усмихваше на Саддодао, и той благославяше вечната светлина, чиято грижа еднакво се простира и върху мравката и върху ангелите небесни. Изумрухо обичаха всички. Една дълбока кротост и смирение излъчваха тъгуващите ù очи, обаче от всички най-вече тя беше свидна на девойките. — Копнежът по него, им казваше тя, ме направи да разбирам мъката на другите, а светлината на неговото слово ме направи да позная, що е милост и снизхождение.
към текста >>

В нея познах Любовта Ти и Твойто безгранично снизхождение.

Мои са всички съкровища! Сине мой, дай ми само сърцето си! Ненужни ми станаха всичките ми прежни знания. Престанах да страдам за загубата на своите богатства и за тези, които те направиха мои приятели. Защото в бедността на моето сърце аз Те намерих, Възлюблений мой! В нея познах Любовта Ти и Твойто безгранично снизхождение. И сега очите ми се усмихват радостно, защото навсякъде Те виждат.
към текста >>

Да не убиваме животните — нашите по-малки братя, не е акт на снизхождение, а е акт на справедливост.

Нима не е време да се опомним? Нека престанем да леем кърви и сълзи. Нека престанем да измъчваме и убиваме. Само тогава ще разберем по-пълно смисъла на християнството и само тогава ще се увеличат радостите в живота и тогава той ще добие отново значение е смисъл. Не ще има тогава и самоубийства, които днес са един голям минус в обществения живот. Да не убиваме животните — нашите по-малки братя, не е акт на снизхождение, а е акт на справедливост. Защото, както и да гледаме, каквото и да приказваме, всяко насилствено отнемане на живота е престъпление и нищо по вече. Време е да изоставим вкостенелите и престъпни обичаи и традиции. Ако ли е нужно да имаме обичаи, то нека си създадем нови, здравни навици, които времето ще превърне в обичаи и ще ги предаде на потомството. Нека възприемем новото, което сега расте и цъфти мълком в душите на будните. А това новото е: „Съзнателно отнася не към всичко, което ни заобикаля“.
към текста >>

За възпитателят е много важно да знае да не се отнася със строгост към отрицателните прояви, а със снизхождение и симпатия, като се укаже нужното съчувствие за станалото, като се подчертае, че то не е направено умишлено.

За възпитателят е много важно да знае да не се отнася със строгост към отрицателните прояви, а със снизхождение и симпатия, като се укаже нужното съчувствие за станалото, като се подчертае, че то не е направено умишлено.
Добре е, ако възпитателя обладава всичко благородно и възвишено, тогава не ще има нужда много да се говори за някои нещо, защото децата ще се приучат да извличат поука от ежедневния живот. От живота ще допълват това, което в училище не са могли да разберат. И тъй живия пример, нагледните, опитите ще оформят понятията. Само така детето най-добре и най сигурно ще има макар и малко, но основни и верни понятия. Добре е, ако в всека възраст се предават такива знания, и се учат такива науки, които са достъпни за съответната възраст, като разсъдъчната сила се поставя за по после, понеже тя предполага зрелост и опитност. За възпитателят е много важно да знае да не се отнася със строгост към отрицателните прояви, а със снизхождение и симпатия, като се укаже нужното съчувствие за станалото, като се подчертае, че то не е направено умишлено. Нека се даде възможност да се поправи погрешната. Да се постарае да събуди себеуважение и уважение в другите, като същевременно будно се следи дали опростеното наказание е подействало благотворно, и дали е поправена погрешната. Накрая ще подчертаем, че в основата както на всека работа така и на възпитанието е нужно да поставим любовта към Бога, който включва всичко в себе си. А любовта изисква да се пази живота на всяко живо същество като нещо свещено. Г. С. Г.
към текста >>

Страданието, що вашата душа е превърнала в приятност, в снизхождение или търпелива усмивка, не ще се върне никого вече без духовни накити.

И самата смърт дори, която смятаме за неизменна, има по-други навици, по-други жестове, по други сълзи в къщата на добрите, отколкото в онази на злите хора. Като че ли щастието или нещастието се изчиства преди до почука на вратата на мъдреца и сякаш то навежда глава, когато влиза в една посредствена душа. Колкото повече ставаме мъдри, толкова повече избягваме понякога от нашите инстинктивни съдбини. В всяко човешко същество има желание за мъдрост, което би могло да стане съвест в повечето случаи на живота. А онова пък, което се е променило в съвест, не спада вече към неприятелските сили. Страданието, що вашата душа е превърнала в приятност, в снизхождение или търпелива усмивка, не ще се върне никого вече без духовни накити. А грешка или недостатък, който сте гледали лице в лице, са грешка и недостатък, неспособни вече да вредят нито вам, нито на другите. Съществуват постоянни отношения между инстинкта и съдбата, те се крепят взаимно и блуждаят ръка за ръка около невнимателния човек. Но всякой, който може да намали в себе си сляпата сила на инстинкта, намалява същевременно около себе си силата на съдбата. Сякаш той създава никакво прибежище, неприкосновено съразмерно с мъдростта му и тези, които минат случайно в областта, осветена от неговата придобита съвест, няма защо да се боят от съдбата, докато се намират в тази област. Има нещастия, които съдбата не смее да предприеме в присъствие на душа, която я е побеждавала неведнъж, и мъдрецът, който преминава, прекъсва с хиляди драми. М.
към текста >>

Тя възвишава тяхната интелигентност, вдълбочава ги в тяхната духовна природа, развива тяхната любов и снизхождение и открива тяхното сходство с Бога. 109.

Тя възвишава тяхната интелигентност, вдълбочава ги в тяхната духовна природа, развива тяхната любов и снизхождение и открива тяхното сходство с Бога. 109.
Духът е единствената субстанция. 3. Любовта е единствената сила. 4. Хармонията—отражение на любовта,-е единственият закон. 5. Сега е единственото време. 108. Какво действие оказва духовната психология върху тези, които я изследват? Тя възвишава тяхната интелигентност, вдълбочава ги в тяхната духовна природа, развива тяхната любов и снизхождение и открива тяхното сходство с Бога. 109. В какво отношение стои духовната психология спрямо Библията? Тя отделя тъмнината от нея и ни я открива като една книга, пълна с чисто слънчево сияние. ПО. Коя глава на Библията изследователите на духовната психология разглеждат като тяхно божествено свидетелство? 91-ия псалом. В светлината на духовната психология всяко твърдение на този псалом изглежда буквално и безусловно истинно.
към текста >>