Търсене в текстове за 'Снизхождение'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 40 резултата в 34 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Разговор Шестий. Пътят и Истината

ТОМ 2

Кой от земните владетели е дал някога такава свобода на своите поданици и такова снизхождение, за да могат всякога да имат достъп до Него?
В какво има ти или друг да се съмнявате в Божията благодат? В нищо. Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги? Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да мислиш, да гледаш, да слушаш, да действуваш и вършиш това, което желаеш? Би ли ти позволил свободно да си повдигаш очите и да Го призоваваш като приятел на помощ? Кой от земните владетели е дал някога такава свобода на своите поданици и такова снизхождение, за да могат всякога да имат достъп до Него? Той е сам Господ, Който е сторил това, който е навсякъде, на когото окото е всевидящо, който претегля и оценява всички постъпки. Но вие се бъркате, като се трудите да ускорите Божиите работи. Може ли една жена да роди своето дете преждевременно? Или може ли да роди няколко деца изведнаж? Не, това е невъзможно.
към текста >>

2. 13. Тежкият съд

Стефка Няголова

ТОМ 7

Със своето велико снизхождение Той беше винаги готов да прости и да поеме отговорността върху себе си.
Аз, Учителю, ще ушия нова“. Сестра Елена Андреева шиеше палатки на братята и сестрите. Аз измъчена и силно смутена от постъпката на децата ги прибрах вкъщи и строго ги наказах. Те плачеха и аз плачех заедно с тях. Неизмерима беше любовта на Учителя към всички. Със своето велико снизхождение Той беше винаги готов да прости и да поеме отговорността върху себе си.
към текста >>

3. 14. СЕМЕЙСТВО ЖАН-ЛУИ И АРЛЕТ ГОБО

ТОМ 8

Но иначе много често се срещали и както вече казах неговите последователи се отнасяли с голямо снизхождение към техните идеи и никога не са влизали в пререкание с техните идеи.
Но сме били винаги много толерантни, както Жан-Луи, така също и аз. Та те са ми разказвали как са се срещнали с Михаил Иванов. Веднъж са имали определена среща с него в неговото имение Бон фен на Средиземно море. Те са отишли там и той дошъл с колата си и им е направило впечатление как е излязъл от колата си и как направил някакъв жест с ръката си, артистичен жест, и след това те забелязали някакво петно от храна върху дрехата му и те се отвратили и не одобрили и неговото поведение и неговия жест и по вътрешен път почувствали, че това не е човекът от когото те имат някаква нужда и някаква необходимост от неговото духовно покровителство. Нещо се пресякло в тях и от този момент те повече никога не са имали желание да имат какъвто и да е било контакт с Михаил Иванов. Но иначе много често се срещали и както вече казах неговите последователи се отнасяли с голямо снизхождение към техните идеи и никога не са влизали в пререкание с техните идеи. Те много държат на Учителя Петър Дънов и много добре го познават в своето си съзнание, в своето си вътрешно естество и за тях въобще не е проблем, че това е Великият Учител слязъл на земята като Духът Беинса Дуно и че всъщност чрез Него се изяви Господ Бог Отец на тази земя. Всичко това, което дори и за българите не е ясно, за тях беше абсолютно ясно и семпло, че чрез Учителят работеше всъщност Отец. Тези курсове в Алпите се провеждат на високо ниво и често пъти когато и аз съм присъствала в тях, разказвам известни примери от живота на Учителя и превеждам, и всички французи, а понякога има хора и от други държави, имаше германци миналото лято, всички хора слушат с голямо удоволствие тези свети примери свързани с вътрешния живот на Учителя и Неговата Школа. Всъщност ако българите не желаят да купуват книгата "Изгревът" и да четат примерите на братя и сестри с Учителя, то тези французи получиха всичките томове и без да знаят български ги прелистват, за да могат да участват във вибрациите на всичко, което братята и сестрите разказват и е свързано с Учителя и те по вътрешен път се стараят да възприемат нещо от този Велик Живот на Учителя с Неговите ученици. Така че те нямат тази ваша привилегия, не знаят български език, но мога да кажа, че Жан-Луи отдавна учи български език и доста знае, и доста песни ги пее на български, както и жена му Арлет.
към текста >>

4. 2.Гласът на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Повечето от тях излизаха вдъхновени, с просветнали лица и очи, с радостни сърца, готови да проявят милост и снизхождение.
Най-често така се случваше да повиши гласа си, когато говореше за Бога. Тогава беше вдъхновен, радост бликаше от него, вживяваше се. Създаваше се една вълна, която обхващаше всички, които слушаха и разбираха. Рядко можеше да остане равнодушен човек, когато Учителят говореше вдъхновено. Това вдъхновение се предаваше и на слушателите. Повечето от тях излизаха вдъхновени, с просветнали лица и очи, с радостни сърца, готови да проявят милост и снизхождение. Когато държеше беседите и лекциите си Учителят можеше и успяваше да създаде повишено състояние у слушателите си, да ги освободи от напрежението, от потиснатостта, да повдигне самочувствието им и почти всички излизахме от беседа с повдигнато настроение, зарадвани. Всички, които отивахме с отворени сърца и умове да го слушаме, да слушаме Словото му, го възприемахме като светлината на утрото, като ранните лъчи на слънцето. То внасяше светлина в умовете ни. Мнозина можеха да разрешат някои мъчни въпроси за тях, някои противоречия и го разбираха как трябва да постъпят, ако имаха някакво колебание. Словото на Учителя омекотяваше човека, той беше готов да прости някакво оскърбление, да услужи някому, да направи някакво добро.
към текста >>

5. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

да бъдем съвършени, както е Бог по отношение на нас съвършен в милост, благост, снизхождение.
И тия страдания, които Той ни изпраща, са както Христос, Който страдаше в Себе си. Защото не страдаше Той от камшиците, които Му удряха, а изпитваше вътрешни страдания. И ние по този начин ще пострадаме вътрешно - ще имаме духовни вътрешни страдания, които като понесем, ще се повдигнем. Прочете 5, 6 и 7 страница от книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината", като разясни: - „Дух вечен" подразбира безсмъртието, към което ние всички се стремим. Казва се: „Бъдете съвършени и вие", т.е. да бъдем съвършени, както е Бог по отношение на нас съвършен в милост, благост, снизхождение. Първата дарба, с която трябва да започнете, то е милосърдието. Понеже Христос иде, то силата Му ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, и следователно прогресът на човечеството ще бъде такъв. Златният светилник означава Христовото учение, което сега се търси и което сега настава. Повечето от хората спят. Сега седемте духове действуват, последната тръба е затръбила и вие всяко нещо бърже и неуморно да гледате да го разберете, ако досега не сте сторили това.
към текста >>

6. Наряди за 1946 г.

ТОМ 12

С взаимни отстъпки, с дух на прощение и снизхождение да въведем идеална хармония във всички кръжоци.
Трябва да има на земята хора, които да помагат на Небето в това направление." Ние, учениците на Всемирното Бяло Братство, трябва да работим с всички сили за делото на Учителя, за великото дело на Божествения свят. Така ще оправдаем голямата привилегия да бъдем ученици. Нека с души, пълни с любов, преданост, безкористие и самоотричане, просветлени със светлината, която излиза от Словото на Учителя, да работим за великото дело. Учителят в гореспоменатия разговор казва още: „Станете съработници на Божествения свят в това, което той иска да извърши." Има едно важно условие, което е необходимо, за да се извърши тази задача: то е да има пълна хармония между нас. Нека тая година да работим най-усилено и съзнателно в това направление. С взаимни отстъпки, с дух на прощение и снизхождение да въведем идеална хармония във всички кръжоци. И най-малката дисхармония в Братството представлява спънка за Божествената работа, пречи за изливане на Божието благословение. Не можем да бъдем проводници на Божественото и съработници на Великия Разумен свят при най-малката дисхармония. Нека добре преценим важността на този въпрос. Може да се молим, да се учим, да се подвизаваме, но ако има дисхармония, всичко това няма да даде очаквания резултат. И най-малката дисхармония веднага да се урежда в самото начало.
към текста >>

7. 12. ТОВА УЧЕНИЕ

ТОМ 12

Следователно всеки човек, който е свършил със снизхождение, ще съгради едно лъжливо учение и мислите и желанията ви ще бъдат затрупани.
Това не може да бъде. Например архитект свършил науките си, но учителят му бил винаги снизходителен към него и какво излиза от това? Дойде този архитект и му възложите да ви направи един план. Този план ще бъде като на онзи архитект, който преди 10 години гради едно здание във Варна,.в което наскоро се събори една стена. Какво щеше да стане с чиновниците, ако бяха влезли вътре? Следователно всеки човек, който е свършил със снизхождение, ще съгради едно лъжливо учение и мислите и желанията ви ще бъдат затрупани. Не искам да кажа, че вие не сте на пътя, че сега търсите истината, защото ученикът, когато решава една задача, знае дали е права или не. Много пъти задачите имат отговор, който по някого бива проверен. Този ученик, който не разбира работата си, иска отговорът му да бъде точно според книгата, но способният ученик казва: „Отговорът на тази задача в книгата не е верен.“ Следователно вие трябва да поправите отговорите по книгите и да смятате по всичките правила на математиката. Този процес, през който ще минете, ще бъде за вас полезен. Христовото учение е живо и апостол Павел казва: „Христос е дошъл в плът.“ Как си представлявате Христа?
към текста >>

8. 26. СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ

ТОМ 12

Няма никакво снизхождение и лицеприятие.
Вие, ако турите тези правила в живота си, ще имате известни добри резултати, но и ако не ги турите пак ще си учите уроците. Защото Невидимият свят е толкова строг, справедлив е той. Досега, откакто светът е създаден, нито един ангел не е успял да се промъкне без да учи. Всеки, който се е опитал, все е слязъл долу, на Земята. Туй са правила за всички. Няма никакво снизхождение и лицеприятие. Законът е еднакъв и за млади, и [за] стари. Онези, които имат съзнание, които искат да бъдат в този свят, еднакъв трябва да бъде законът за тях. Да не мислите, че в другия свят има някакво лицеприятие, както в този. Не, там няма никакво лицеприятие. Като влезете там, ще ви очакват да бъдете чист, а чистотата е свойство, качество само на безсмъртните души.
към текста >>

9. ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Затова милосърдието включва съжаление, снизхождението към малките и слаби същества. Любов.
- Кои са пелените на живота? - Милосърдието. Животът се обвива от милосърдието. Любовта е възходящ процес, поради което се занимава с велики работи. Милосърдието е низходящ процес, процес на слизане, на жертва. Затова милосърдието включва съжаление, снизхождението към малките и слаби същества. Любов. следN356 Любовта е език на Бога. след N 360 Човек е господар на миналото, духовете са господари на бъдещето, а Бог - на настоящето. Хората говорят за миналото, духовете за бъдещето, Бог - за настоящето. Докато човек живее с миналото той е в света на обикновеното, докато очаква на бъдещето, той се движи в света на духовете. Живее ли в настоящето, той е в Божествения свят, където нещата стават моментално!
към текста >>

10. V. ПАША ТЕОДОРОВА ЛОЗИНКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Из архива на Тереза Керемидчиева

ТОМ 14

Силата на човека седи в доброто, в търпението, в снизхождението, в опрощението.
01.08.1941 г. Ако направиш погрешка, благодари на Господа и го благослови, Той ще ти покаже слабото място и ще изправи погрешката ти. 02.08.1941 г. Лицемерието да бъде мерзост пред очите ти, а искреността и Истината - сила и свобода на душата ти. 04.08.1941 г. Силата на човека седи в доброто, в търпението, в снизхождението, в опрощението. В тях Бог се проявява. 05.08.1941 г. Колкото повече право мислиш, толкова повече право постъпваш. 06.08.1941 г. Славослови Господа с умът си, славослови със сърцето си, славослови с душата си, славослови с духът си.
към текста >>

11. 87. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ - УСПОРЕДНАТА ЛИНИЯ НА УСПОРЕДНОТО СЪЩЕСТВО

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Властта напоследък е внимателна към нас, има едно снизхождение.
Преминавам към информацията, която те интересува. В страната има десетина места, гдето условията им позволяват да се събират в своите салони; там провеждат редът който си знаем още от времето на Учителя. Някъде не могат да спазват часът на школата, поради местни условия; важи и зимният сезон, който затруднява събирането в 5 часа сутрин. Мнозина са и възрастни хора, та не им е лесно. Ония, които като теб са самостоятелни са на поста си в надлежните часове. Властта напоследък е внимателна към нас, има едно снизхождение. Това е признание, че сме добри български граждани. Препоръчаха ни това лято, гдето има макар и малки групи, да се регистрират при народните съвети и така да се събират, да си четат, да се молят и пият, макар и в някоя частна къща. По-рано се изискваше нарочен салон и да са поне 25 души. Нарекоха ни „Търпима организация, под надзора на властта". Считат, че който е ръководител, трябва да е познат на управниците и да имат доверие в него.
към текста >>

12. 7. ЗВУК

Николай Дойнов

ТОМ 15

Защото, ако беше показал мекота, снизхождение и да го заговори за музиката, а то - не.
И нареди така, че той да дойде на масата при нас да се храни. Но не знам по какъв случай аз пък почнах да говоря за двама богати, за една случка, която имах и той така жестоко рипна, сурово, бих казал невъзпитано. Отиде си и после не се мярна. В.К. Учителят беше недоволен от това, че ти така говори. Н.Д. Учителят нищо не каза ни на мен, ни нищо, обаче разбрах, че Учителят го беше поканил, но наредил той да дойде да го пита дали може наистина да работи в тази област. Защото, ако беше показал мекота, снизхождение и да го заговори за музиката, а то - не. Той рипна така, а после разбрах, че бил комунист и то суров комунист и срещу всички богати хора и срещу режима реагираше бурно. В.К. Учителят разбра, че той няма да може да работи. Н.Д. И наистина, мойто впечатление, не искам да кажа, че съм прав, ние нямахме в Братството един много издигнат човек, който да разбира музиката в пълния смисъл на думата. Там има закони, теории. Само този брат, който даде пак даде нещо - Асен Арнаудов.
към текста >>

13. 27. Сфера на Слънцето

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Впрочем, те със снизхождение биха добавили, че древните далеч не са разполагали с оня мощен инструмеитарий, с който разполагат днешните астрономи.
два октилиона и 200 септилиона тона!), те не са знаели нито за слънчевата фотосфера с нейните флокули и гранулации, за неговата хромосфера, корона, протуберанси, нито че то се върти с намаляваща скорост от екватора към полюсите, значи с различна скорост за различните хелиоцентрични ширини. (Средният период на завъртане на Слънцето около оста си е около 25 ÷ 38 дни). Наблюдавайки с просто око лъчезарния диск на Слънцето, те не са допущали, че то съвсем не е едно спокойно светещо тяло, и че в него пулсира един мощен живот. Ако някой им кажеше, че светлият лик на Хелиоса е „оцапан” с тъмни петна - тия смутители на мирния живот на Слънцето, а оттам и на земята, чието съществуване е така дълбоко и неразривно свързано със слънчевата дейност - те биха го сметнали негли за богохулец. С една реч, дори един съвременен гимназист може с гордост да каже, че и най-големите астрономи на древността не са знаели почти нищо от онова, което те знаят за Слънцето, благодарение откритията на съвременната астрономия. Впрочем, те със снизхождение биха добавили, че древните далеч не са разполагали с оня мощен инструмеитарий, с който разполагат днешните астрономи. И наистина, само за наблюдаване на Слънцето, днес има пет слънчеви обсерватории, с техните слънчеви кули: две в Mount Wilson, една в Pasadena (Калифорния), една в Arcetri (Италия) и Айнщайновата в Potsdam (Германия). Все пак аз бих казал, че ако се поразчепка малко онази картина, която митологията дава за Хелиоса, картина или по-скоро символично видение на някой древен ясновидец, посветен в Мистериите, който може би е създал този мит, ще се открият известни загатвания и за фотосфера, и за хромосфера, и за протуберанси и т. н. На същото ни навежда и мита за Фаетона. В заключение ще кажа, че ония люде в древността, все едно учени или прости, които са виждали с просто око, действително не са знаели нищо от онова, което ние днес знаем за Слънцето, благодарение зрителната мощ на телескопите и тънката аналитична способност, на спектроскопа. Ала ония, които са виждали, Посветените, навярно са знаели за Слънцето и като физическо тяло, и като център на духовна дейност, много повече от нас.
към текста >>

14. 8. ЗОДИАК

ТОМ 19

В издигнатите индивиди, това силово поле създава чувството на търпимост, снизхождение към слабостите на другите, чувства на покровителство към всяка жива твар.
Силовото поле от четвъртия дял, изразено в образа на Рака, създава и подхранва низшата тъй променлива и нестабилна чувствена природа у човека, която го тласка към задоволяването на най- примитивните му нужди, създават света на удоволствията, които осезанието и най-вече вкусовите възприятия създават. Такива хора са подчертано чревоугодници. Силовите полета оттози дял имат отношение към онези центрове на мозъка, които се намират пред горната част на ушите. 5. На следващия пети дял от 30° те дадоха образа на ЛЪВА, една стихия, която сьздава онова тяло у човека, което в примитивния човек се изразява с чувството за едно превъзходство над другите, за едно царствено положение, за някакво предопределение на съдбата, за изключителна роля в човешкото общество, без да съзнава необходимостта от големите качества, нужни за такава роля. Едно подчертано честолюбие е налице, което прави всичко възможно, за да прикове вниманието на околните към себе си. В издигнатите индивиди, това силово поле създава чувството на търпимост, снизхождение към слабостите на другите, чувства на покровителство към всяка жива твар. В най-висшите типове възможността да познават законите на живота и да оправят пътищата на това течение в хората, когато те със своя безразсъден живот са ги затлачили. Това силово поле има отношение към задната най-горна част на мозъка. 6. На следващите 30°, шестият дял, отново е даден човешки образ, образа на ДЕВАТА. Онези, които се занимават с науката за вътрешния смисъл на числата, определят числото шест, като число на Любовта. В шестият ден създаде Бог човека.
към текста >>

15. II. БУНТ

ТОМ 20

- Вижте там - може нещо и те да пожертвуват за движението, а пък ний може да им облекчим съдбата... Ще видим пак, но имайте предвид да им поясните, другарю, че това аз лично правя... като снизхождение - да имат това предвид!
Само не му беше ясно последният съзнателно ли му отваряше врата или случайно попадна на тоя изход. - Да - повтори той, - между пролетарски справедливото и пролетарски честното - и тяхното «честно» има огромна разлика - те трябва да почувствуват това... - Право е. Ти иди към тях още сега, срещни се, а после ела пак. Ето ти пропуск. Те са тук, близо, не са в затвора, а в същото това здание, нашето - в зимника са - говореше той, и пишеше едновременно. - Вижте там - може нещо и те да пожертвуват за движението, а пък ний може да им облекчим съдбата... Ще видим пак, но имайте предвид да им поясните, другарю, че това аз лично правя... като снизхождение - да имат това предвид! Досега никой не е разговарял с тях. Генко тръгваше вече, когато той му извика и го върна от вратата: - Най-важното, другарю - никому нито дума по тоя въпрос! - Елате веднага после - и той взе слушалката на силно дрънкащия телефон... След около час Генко се връщаше весел към кабинета на извънредния комисар. Но като че ли бе станала някаква много важна промяна с всички в тоя изминат час. Лицата бяха станали бледи и очите гледаха плахо.19 Публиката из коридорите беше изчезнала, а някои от масите бяха се изпразнили, макар че беше още рано за прекратявание на работата.
към текста >>

16. C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ

ТОМ 21

Ако при все това, а съобщенията ми има новини, които като че ли могат да се квалифицират като държавна тайна, то извинение или поне снизхождение за мен по отношение на тези новини може да послужи фактът, признат и в обвинителния акт, че тях аз ги получавах от приятели в обикновени разговори, и то от лица, в родолюбието на които не може да има никакво съмнение, и при това, че ги предавах на една страна, с която България поддържа приятелски отношения - една велика сила като Русия, която е и наша Освободителка.
Царя Обединител. Но като пламна войната на изток, положението се измени основно и вече на всички ни се налагаше по-голяма бдителност, за да не изпаднем в същото окаяно положение, в каквото се намирахме в края на Първата световна война. Пример за това ни даваше Н. В. покойният цар Борис III, който единствен със своята мъдрост и далновидност съумя да осъществи за народа ни такива големи постижения, като запази България от пламъците на войната. Тази негова спасителна политика въодушевляваше и мен в моята работа при подбора на съобщенията ми, като се стараех да представлявам, че у нас е спокойно и че няма изгледи да се намесим активно във войната. Ако при все това, а съобщенията ми има новини, които като че ли могат да се квалифицират като държавна тайна, то извинение или поне снизхождение за мен по отношение на тези новини може да послужи фактът, признат и в обвинителния акт, че тях аз ги получавах от приятели в обикновени разговори, и то от лица, в родолюбието на които не може да има никакво съмнение, и при това, че ги предавах на една страна, с която България поддържа приятелски отношения - една велика сила като Русия, която е и наша Освободителка. Сега разбирам, че на тази възраст не е трябвало да се подлагам на това си увлечение и да се залавям с тази работа. Оказа се, че работата, с която се бях нагърбил, и за която съм изправен да отговарям пред Вас, не е била по силите и възможностите ми. Правейки това откровено признание, аз заявявам, че съжалявам и се разкайвам искрено, загдето се съгласих да сътруднича в полза на съветското разузнаване, макар и по тези подбуди, и особено за случаите, където със съобщенията си съм предавал военни и политически новини, които биха могли да бъдат таксувани като държавни тайни. За мое оправдание, както казах вече, дано послужи обстоятелството, че тях аз не съм ги дирил по непозволени пътища, а ги имах от обикновени разговори между познати - и то от приятели, чието обществено положение и цялото им минало са безспорна гаранция, че не могат да се занимават с шпионаж против България. Пред Вас стои разгънат целият ми живот, не само в последните две години, но и този от 30 години насам.
към текста >>

17. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Няма у него снизхождение.
Где ще турите Сатурн? Ако ви питат какво е предназначението на злъчката, черния дроб, бъбреците, дробовете? Ако аспектът на Сатурн е лош в едно отношение, то в други е добър. Сатурн е злъчен, за него всички хора са лоши, глупави. Той руши. Няма у него снизхождение. Той казва: «Всички трябва да са справедливи, умни». Па и не се поддава, няма доверие. Само на Венера вярва. «Аз имам критически ум» - казва той. Това е Сатурн.
към текста >>

18. 207. Божествените мисли, които съм казал, никой не може да ги спре

Весела Несторова

ТОМ 24

Снизхождение трябва да имаме към всички хора, да носим Неговите идеи.
Свещена идея да имаме, а вие се колебаете. Не губя вяра в Бога, че Той ще оправи света и тури ред и порядък. Не вие ще оправите света. Божествените мисли, които съм казал, никой не може да ги спре. Божествените хора болни не могат да бъдат. Снизхождение трябва да имаме към всички хора, да носим Неговите идеи. Да предадем Божията любов тъй, както на мен е предадена, иначе е безпредметно Учението. Любовта носи светлина, топлина, сила, която носи братство и равенство. Да обикнем Бог и Любовта ни към другите да е така, както Той не е възлюбил. Ако тази година възлюбите Господа и предадете Любовта правилно, четири години Божиите блага ще потекат. Трябва да се мине в Новия завет вече.
към текста >>

19. 7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Каква чест ми правите с това, каква милост, какво снизхождение!
Лицето ми сияе в чудна красота. 17 ЯНУАРИ 1927 г. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА: 17 януари 1927 г. Сестра, Само Божията Любов е Любов ! Благодаря Ви за всичко, особено за последното Ви писмо с тая чудно хубава молитва. Каква чест ми правите с това, каква милост, какво снизхождение! А още, Вие сте поставили печата на Името на Духът върху моята тетрадка! Аз не зная що е щастие, но в тази проява на Божественото внимание изпитах възвишени моменти на радост. Ето мислите, които ме занимаваха през определените дни. През тези дати цялото ми внимание беше приковано върху новият сюжет и неговата разработка. 1.I.1927 г.
към текста >>

Но, отнесете се към работата ми без снизхождение и кажете ми как може да се придобие един нов похват, който да ме приближи към известно малко майсторство.
Ако това, което съм могла да направя с поемата „Към Слънцето! ” Ви задоволява, то ще Ви моля за едно ново осветление върху подобен сюжет и дали ще имам това свещено право да говоря за това. А може би и Учителя ще ми даде някои наставления. Но преди всичко, ще очаквам мнението Ви за „Слънцето”. Треперя за това, което ще чуя от Вас. Но, отнесете се към работата ми без снизхождение и кажете ми как може да се придобие един нов похват, който да ме приближи към известно малко майсторство. Защо, когато бях при Учителя почувствувах се тъй близко при Него? Не се ли самозаблуждавам? Знаете ли що? Когато си взимах сбогом, Той ми даде две пълни чаши сладко вино! Колко бях наистина жедна!
към текста >>

20. 2. Учителят

Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА

ТОМ 28

Затова нищо не го учудва, затова Неговото снизхождение и търпимост спрямо човека е безгранично.
Неговите нерви са непознати, необхватни за нашите мерки на издръжливост и сила. Те притежават онова, което ние наричаме чувствителност, а същевременно те притежават нещо, което не може да се окачестви - здравина и устойчивост. Причината на всичко това, лежи може би в оная непозната материя от която Той е изтъкан и от начина на Неговото виждане. Както очите на гения откриват краски и тонове там, където обикновените нищо не виждат, така и Неговият поглед обхваща несъизмеримостта на световете, вътрешната страна на човека и на живота, скритите взаимоотношения и причини. Нещата за Него получават реален и точен облик. Затова нищо не го учудва, затова Неговото снизхождение и търпимост спрямо човека е безгранично. Той не гледа и не вижда както обикновено сме свикнали да гледаме и да виждаме ние. До Неговия слух стигат всичките звуци, които изпълват Всемира, не само в тяхната хармония и величавост, а и ония, които идат отдолу, от земята, където Той е слязъл за да поднесе на човека големия дар на една Велика Любов. Еднакво Той слуша музиката на световете, както и воплите на всички отрудени, които в даден момент издигат глас за милост и пощада към небето, еднакво дали този глас идва от човек или от животно над което се упражнява насилие. Нищо не му е чуждо, нищо не му звучи далечно и студено. Той се прониква от вика на страждущите и еднакво до Него стига скръбта на майката човешка, както и тази на майката вълчица, която не намира храна за малките си вълчета.
към текста >>

21. 7. Малкият плюс

Глава 3. Братството - идея на нашето време

ТОМ 28

Лъжата се смята от Учителя за най-големия грях, единствен, който не се прощава - няма снизхождение, няма опростяване, а има само съдба.
Загубата от плодовете нищо не е, при това те не са частна собственост, при това с тях не се търгува, ала нарушението си остава и то не е малко - думата “хула" в българския език е силна и изразителна. Когато нападат, обвиняват, злословят, хората си служат с хула. Да хулиш човека в обикновения живот някак си е търпимо, но да хулиш Божието име е нещо страшно, нередно, грозно. То е игра с огъня. Раздвояването е първата стъпка към лицемерието, а лицемерието начало на лъжата. Лъжата се смята от Учителя за най-големия грях, единствен, който не се прощава - няма снизхождение, няма опростяване, а има само съдба. Тъкмо от това се целеше да се опазят учениците, зараза, която прониква дълбоко в съзнанието на човека и го отравя. Как ще се изгради ново общество братство при това, ако липсва елементарното чувство за чест, за почтеност, за отговорност, за доверие, когато се касае до едно общо благо? И Той, Който е свободен пази установения ред. Принципите трябва да се живеят, независимо от това дали са писани или не. Градините на Изгрева бяха за показ.
към текста >>

22. 5. Ученикът и изпитите

Глава 2. Ученикът - път и живот

ТОМ 28

Със снизхождение и обич Учителят следи усилията, труда, желанието на ученика да върви напред и правилно да решава задачите си.
Те действуват отвътре навън и помагат на ученика да координира живота си с изискванията на школата, за да преживее силата на примера и уеднакви живота си с тоя на Учителя. Ученикът трябва да се превърне на чисто прозрачно езеро в чийто води да се оглежда Великото, за да дадем място в себе си и преживеем красотата и хармонията на този живот - живот на ученичество. Този е пътят, който ще води ученикът към съвършенството - идеалът на ученика. Много често Учителят слиза при учениците - за Него е еднаква лесно да слиза и да се изкачва, за да помага, обнадеждава, издига, импулсира. През тия светли мигове Той чертае нова линия по възходящия път, поставя нова стрелка, като прави достояние нов принцип, закон или правило, които ученикът може разумно да използува за осъществяването на своите цели и задачи. Със снизхождение и обич Учителят следи усилията, труда, желанието на ученика да върви напред и правилно да решава задачите си. Проникнат от разбиране, всеки момент е готов да му помогне, защото и Той някога е минал по този път и няма нищо от този път, което да не му е познато, преживяно, овладяно. Ученикът учи по строго определена програма. На ученика се дават безброй правила и методи, които да му помогнат не само да се ориентира по пътя, но и да преодолява всички спънки, пречки, неудачи. Учителят казва: “Ако съм на ваше място, ето какво бих искал от този живот: ще искам да се подмладя, ще искам да си купя инструмент, да имам свещ и вечер да чета на нея, да се науча да обичам хората, да се науча да мисля право, да виждам красивото в света, да виждам само доброто и след това да дойде Той и да ме изпита, колко знам, колко мога и колко съм овладял знанието. Искам да видя, какво съм придобил.
към текста >>

23. 2. Отношение - необикновената песен

Глава 3. Разговор с ученика

ТОМ 28

В тебе и с тебе беше светлината и топлината - небето те гледаше със снизхождение, земята с обич - ти непременно щеше да успееш.
Имаше на какво да разчиташ животът ти можеше да се превърне на феерия от звуци - необикновена песен, която нямаше да стихне. Едно свещено място беше определено за тебе и твоето преуспяване се очерта като блестяща огнена линия. Ти имаше на кого да разчиташ, имаше на какво да уповаваш, имаше на какво да се облегнеш. Близо до тебе шумеше и пееше едно дълбоко море и един фар на брега светеше непрестанно. За тебе оставаше само да разпънеш платна и да тръгнеш на път. В тебе и с тебе беше светлината и топлината - небето те гледаше със снизхождение, земята с обич - ти непременно щеше да успееш. Богатството беше скрито в тебе - ти имаше сърце, имаше ум. Нека да си ученик и нека мястото, определено за тебе да е свещено и нека пред тебе Великият Учител да ти разкрива дълбокото познание, дали Неговата богата и сита реч можеше да те ползува и дали това знание можеше да се отлее в тебе, ако ти като ученик не учеше, ако и да си роден богат? Какво можеше да направи Великия Учител за ленивия ученик? Едно свещено място бе приготвено за тебе, чин и катедрата пред тебе и една наука те чакаше - науката как да живееш. Затова добре е никога да не забравиш, че притежаваш ум и сърце.
към текста >>

Живата природа го гледа със снизхождение и не се скъпи да го обсипе с блага и да му разкрива съкровените си тайни и да му показва ежеминутно кривите си табла.
Доволният човек прилича на тях. Доволният човек е най-добрият ученик на земята. Той се учи от всички и от всичко. Той е човекът, който има разбиране, убеждение. Той е здравият, чистият, прилежният ученик - благодарен при всичките условия, той е убеден, че всичко, каквото му се случва крие неговото благо. Живата природа го гледа със снизхождение и не се скъпи да го обсипе с блага и да му разкрива съкровените си тайни и да му показва ежеминутно кривите си табла. Доволният човек се е домогнал до магическите ключове и знае, как и кога да си служи с тях. Доволният човек владее изкуството да чака, да мълчи, да търпи, да се надява. Той се изказва винаги последен. И това, което казва съдържа само едно нещо - дълбока благодарност. Благодарността е най-чистото ухание на отношението, което ученикът има към Бога и към Учителя си, към Живата природа и към ближните си.
към текста >>

Хората ги гледат със снизхождение, изслушват ги, дават си вид, не са заинтересовани, но остават безучастни, намират, че много хора страдат без да говорят.
Ако се ожени за тая взискателна личност, докато я обича ще й угажда, после ще я търпи, после ще я намрази и накрая ще му стане безразлична и ще стигне до метода на майката - няма да й обръща внимание, когато се оплаква и от нищо няма да се трогне. Уморително е да се живее с недоволен и своенравен човек. Не са лесни такива хора. Накрая стават неприятни. Хората ги търпят, защото са наистина нещастни, без да са такива. Хората ги гледат със снизхождение, изслушват ги, дават си вид, не са заинтересовани, но остават безучастни, намират, че много хора страдат без да говорят. Ще кажат, не ги обичате. Те нямат нужда от обич. Имат нужда само от робуване и от нещо друго, но то е друга тема. Ще кажат, ама ние ви обичаме. Другите ще отговорят: Благодарим от тази обич, не ни е нужна тя.
към текста >>

Ученикът няма права да разчита на снизхождението и дълготърпението на Бога.
Тя нарушава естествените отношения, които подържат красотата, свежестта, смисъла на твоя живот. Казано е: Бог е любов; Бог е дълготърпелив; Бог е снизходителен. Ала законът за ученика е строг. За него има граници, които не може да ги прескача. Съществуват закони, които строго трябва да се съблюдават. Ученикът няма права да разчита на снизхождението и дълготърпението на Бога. Отношенията, които един ученик има са диаметрално противоположни на тези на обикновените хора. Това, което на тях е позволено, на ученика не е позволено. Няма по-активен и по динамичен живот от този на ученика. Отношенията му са строго определени. Ученикът не може да се яви пред Бога и пред Учителя си с нерешени задачи и ненаучени уроци.
към текста >>

Ученикът знае, че Бог е Любов, дълготърпелив, снизходителен, но той никога не злоупотребява с любовта, с дълготърпението, със снизхождението на Бога.
Отличителни са белезите по които се познава ученика. Ученикът се познава не, когато говори за себе си, а когато говори за другите. Ученикът се познава не когато постъпва спрямо себе си, а когато постъпва спрямо другите. Не говори на другите, както не желаеш да ти говорят на тебе. Не постъпвай с другите, както не искаш да постъпват с тебе. Ученикът знае, че Бог е Любов, дълготърпелив, снизходителен, но той никога не злоупотребява с любовта, с дълготърпението, със снизхождението на Бога. Пред Бога и пред Учителя си, той гледа винаги да се явява в пълна изправност. От такъв ученик се интересува Бог. Такъв ученик привлича вниманието на Учителя си. За ученика няма нищо по-важно, по-съществено, и по-желано от това да привлича вниманието на Бога и на Учителя. Работил е упорито и съзнателно да изработи, да тачи и да пази отношението си.
към текста >>

24. 17. Празниците на Изгрева

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

Само Учителят може със снизхождение и обич да махне с ръка и да не се занимае с човешките недомислия, с човешките беззакония и с човешката алчност - една световна каша в която Той не обичаше да се бърка, каша която положително щеше да ликвидира, кога да е, за да освободи човечеството от най-голямата язва на нашето време.
А Изгрева бе купен, изграден, подреден и разкрасен е лептата на всички от цялата страна и с техния безвъзмезден труд, ония с червените пояси от нашите села се бяха отзовали и бяха донесли най-хубавите фиданки с избрани сортове плодове; учени и прости, бедни и богати до един се бяха отзовали, за да направят от тая почти гола площ Изгрева. Направиха го - Изгрева процъфтя като палмово дърво, като столетник дъб, като розова градина - малък кът от райска градина. Празниците като тия, които се постарахме да възстановим с перо,отшумяха далеч - липсваха условията, законите на земята бяха неумолими. На мястото на Изгрева се построи един монумент - голям, масивен, израз на тежкия пестник на нашето време и на големия строителен прогрес и на голямата цивилизация. На кое място бе построено всичко това и как с цената на какво, ние не питаме, защото знаем, ала историята и поколенията непременно ще питат, живи да сме ние да отговорим и ще бъдем абсолютно точни и справедливи, никой не ще може да ни обвини - наше право е; казали сме истината, а дали трябва да я кажем не се питаме, ние сме ученици и не сме съвършени. Само Учителят може със снизхождение и обич да махне с ръка и да не се занимае с човешките недомислия, с човешките беззакония и с човешката алчност - една световна каша в която Той не обичаше да се бърка, каша която положително щеше да ликвидира, кога да е, за да освободи човечеството от най-голямата язва на нашето време. Започнахме с празнично настроение, опитахме се да нарисуваме Изгрева по време на неговата слънчева история, палитрата и четките ни бяха чудесни, багрите великолепни, направо взети от пролетните, летните, есенните и зимните пейзажи на Изгрева, които всички взети в куп представляваха шедьовъра на нашата природа, изявила се на нашия паралел богата, разнообразна, вълнуваща. Празничните дни на Изгрева с многото цветя, с многото слънце, игри и музика бяха незабравими, светящи. Приключваме с една тъмна контура, завършваме с един тъжен акорд - такъв е живота -съчетание на две разнородни реки, на две светлини, на два тона – светли и тъмни; бели и черни; радостни и скръбни. Изгрева ги съчета, за да се получи нещо цялостно и забележително недокоснато и недостижимо за всичките набези на тъмнината. Изгрева като идея и като фокус ще си остане и като материален обект на който много пъти ще се връщаме и като духовен оазис всред пустинята на нашето време, чийто горещ и пустинен дъх напира до праговете на уморените и отеготени хора.
към текста >>

25. 50. По правия път / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 309, 1.07.1943, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

ТОМ 30

Няма значение, че никой не ви преследва, никой не ви поглежда накриво, че земният съд и земната сила мълчат и се отнасят със снизхождение и с покровителство към вас.
Не мислете, че можете да намерите достатъчно тъмно кюше в живота, не мислете, че можете да намерите достатъчно тъмна нощ, гдето да скриете своето престъпление, било то малко или голямо. Ако вие вършите някакво зло, и го криете старателно, или пък го представяте във форма на добро, което е все едно, то знайте, че с това вие не лъжете никого другиго, освен себе си. Защото отгоре гледат и виждат, преценяват и решават точно и безпристрастно. И в случая, вие сами себе си осъждате. Няма значение, че хората, подобните вам, ще ви възнасят в небесата, ще ви плетат венци и ще ви пеят хвалебни химни. Няма значение, че никой не ви преследва, никой не ви поглежда накриво, че земният съд и земната сила мълчат и се отнасят със снизхождение и с покровителство към вас. Въпреки това, вие сте вече безвъзвратно осъдени и тая присъда никой не може да отмени, никой не може да смекчи, освен самите вий, и то не с помощта на силните на този свят, не с умилквания и подкупи, не с хитрост, лъжа или пари, а само с искрена, чистосърдечна промяна в своя живот. Само с искрено и чистосърдечно възвръщане към правия път в живота. Ако вие сте направили грешка в живота си, ако вие сте се отклонили от правия път, и сега не е късно да се възвърнете към него. И в последния час, и в последната минута, може да се поправи, ако не всичко, то поне много, поне по-голямата част от извършеното зло и да се спасим, да избегнем по-голямата част от следствията на направеното отклонение. Никога не е късно да се възвърнем в правия път.
към текста >>

26. 3.3. Езикът на цветните лъчи.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

Когато дойде Мъдростта, с нея заедно идва знанието за Бога, идва и разбирането на човека - твоя брат, твоята сестра, идва снизхождението, търпението, изчакването, милостта.
Гледай жълтото! Гледай златното Слънце! Гледай пожълтелите, узрелите за жетва златни ниви! Гледай израза на Мъдростта - на Божествената Мъдрост. Потъни, слей се с жълтия цвят, за да получиш от него това, което той носи, което той съдържа в себе си: Духът на Мъдростта, на Божественото Знание, на святостта, на благодарността. Когато дойде Мъдростта, с нея заедно идва знанието за Бога, идва и разбирането на човека - твоя брат, твоята сестра, идва снизхождението, търпението, изчакването, милостта. Когато дойде Мъдростта, с нея заедно идва благодарността към Бога - за всичко, което ни е дал и което ни е научил. С нея идва и славословието: „Пейте Богу, песнопейте на името Му" - псалом 68. „Благославяй, душе моя, Господа! " - псалом 104. „Всяко дихание да слави Господа" - псалом 150.
към текста >>

27. 17. Великото откритие

I. В кабинета на подполковника

ТОМ 33

17. ВЕЛИКОТО ОТКРИТИЕ И прояви снизхождение към работника: - Върни се, седни и ми разкажи нещо.
17. ВЕЛИКОТО ОТКРИТИЕ И прояви снизхождение към работника: - Върни се, седни и ми разкажи нещо. Работникът се върна. Седна в посоченото му грамадно кожено кресло, затвори си очите и тихо пак си зашепна: „Благодаря Ти Господи за чудото, което направи пред очите ми! ” - Остави ти твоите молитви и благодарности, благодари на мен, че взех друго решение! Работникът заразказва за Учителя, но по средата началникът му го прекъсна: - Как е възможно господин Дънов да ви говори на двора, на открито? Нали вали сняг, вали дъжд, а духа и вятър?
към текста >>

28. 39. Хипнотичният сън

II. На улица „Опълченска' 66

ТОМ 33

Загледа го с благост и снизхождение, като че му казваше: „Савле, Савле, защо ме гониш?
Не беше в природата му да напуща бойното поле! Хванал се на това хоро, трябваше да играе до край. Разнесоха се на двора още няколко гръмки апострофи, но беседата продължаваше както беше започнала, с тази разлика, че подполковникът вече чувствуваше умора и изтощение. А Учителят Си беше същият, като че не беше Се борил! Докато Христов крещеше като бесен, Учителят Си затвори очите, продължително Се моли и като ги отвори, с най-голямо смирение прие много пъти хвърлената Му ръкавица. Загледа го с благост и снизхождение, като че му казваше: „Савле, Савле, защо ме гониш? ” До тук всичко, което се беше случило, беше само предговор. Истинската борба, от този момент започна.
към текста >>

29. 220. Писателят трябва да бъде великата съвест на човечеството

II. В колибата на Христов

ТОМ 33

Христов гледаше със снизхождение учудения Андрей, и затова може би му каза: - Аз виждам, чашата ти се препълни, повече не може да побере, затова за днес толкова ти стига, ти мисли върху това, а друг път пак ще говорим.
Ти вече ги носиш в себе си и със себе си. Или още по-ясно да ти стане, това не е ли все едно да ти дойде на гости един от чистотите на градските канали с работните си дрехи? Какво ще ти бъде положението, ако тези всичките герои от световната литература ти дойдат на гости? Всеки един от тях носи една специфична неприятна миризма, и ти и къщата ти ще се усмърдите толкова много, че хората ще те заобикалят, когато те срещнат, ще си затуляват носа!... Затова ти казвам да се създават такива герои от писателите, които на всекиго да са приятни, всеки да чувства желание да ги покани в къщата си, да се гордее, ако някой го види да се разхожда с тях и да има желание и той да стане като тях. Христов гледаше със снизхождение учудения Андрей, и затова може би му каза: - Аз виждам, чашата ти се препълни, повече не може да побере, затова за днес толкова ти стига, ти мисли върху това, а друг път пак ще говорим. - Все пак кажете ми, ако обичате какво бихте ми казали за Гьоте, който е най-големия писател на Германия и в света? - Какво си чел от него? Андрей помисли, помисли - нищо не беше чел! Сети се за „Фауст”, който бяха разглеждали в гимназията, после се сети за „Страданията на младия Вертер”, който скоро беше гледал в Народния театър. - Христов отгатна мисълта му и без да чака отговора му, му отговори: - Знаеш ли какво казва Гьоте за своя Вертер?
към текста >>

30. 26. Задача за благословението към враговете

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

ТОМ 33

И аз научих закона за снизхождението.
Станете снизходителни към всички души. Величка прави изповед пред брата. Целта на всички тези страдания е, да се пречистите и израснете. Не ви ли прави впечатление, колко снизходителен е Господ? И аз бях строг и сега съм такъв, но трябваше да се издигна и усъвършенствам. И аз научих закона за снизхождението. Сега вие го учите. Ти Величка, стани по-силна и издръжлива! Заповед е това. Старай се и в службата си. Призовавай ме.
към текста >>

Гледай на всички със снизхождение и любов.
И аз тъй, ликвидирах всичко, и да станеш свободна душа. Моли се за всички в службата си. Изреждай ги - ти не си случайно там! Гледай да намираш сили да отиваш на работа. Моли се непрестанно. Гледай на всички със снизхождение и любов. Кратко време ще бъдеш там. Въобще, всичко при вас е кратко, а на вас ви се струва, че трае много дълго време. Развивай търпение. Сега си в затвор. Ще останеш в него, доколкото е определено.
към текста >>

31. 38. Говори брат Любомир Лулчев, чрез Величка: Защо всички Светилища се пазят за Беба

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

ТОМ 33

Сега търпение и снизхождение.
Аз съм много благодарен на Величка, за прекрасната възможност да говоря чрез нея на моята мила Беба! Амин! Тайни от Величка нямам. Тя един ден ще ми бъде свидетел за великата ми любсв към Стефка. Аз ще й помогна, и тя ще бъде щастлива! Сега търпение и снизхождение. Нещата бавно стават, и не по наша воля, а според великия Божи закон. Но трябва да бъдете уверени, че краят ви ще бъде щастлив, блажен, светъл, както е светло Слънцето, което свети в небето, велик като безкрайната Вселена! В това не трябва да се съмнявате. Великото, мощното, безграничното са пред вас. Ще изпитате великата Божия любов.
към текста >>

32. 45. В какво се състои силата в борбата със злото

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

ТОМ 33

Ще гледате със снизхождение на злото.
Трябва да преодолеете човешките си слабости и прояви, да престанете да се смущавате от злото, да станете силни и мощни. Само тогава можете да придобиете кротостта. От сега нататък така ще работите - без да се взривявате, да не могат да ви познаят, и да не могат да ви побеждават! В това се състои силата в борбата със злото! Тогава няма да има нужда да връщате на злото със зло. Ще гледате със снизхождение на злото. Така ще израстете над условията, при които живеете. Величка има още много да работи в тази област. Когато го постигне това, задачата й ще бъде разрешена. Това ще рече да победи лошия си аспект, да изработи характера си, да победи личния си егоизъм и себе си, и чувствителността си. Това е голяма задача и най-важното за нея е - това е най-лошия й аспект за целия живот.
към текста >>

33. 61. Как работеше Учителят

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

ТОМ 33

Той гледаше със снизхождение низшите духове, и беше особено внимателен и любезен с тях, но много мъдро ги изчерпваше, ограбваше, и те си отиваха без енергия - разнебитени, ограбени и с невъзможност втори път да излязат насреща Му.
Той го допускаше да се прояви, но в Неговото велико присъствие тези сили се укротяваха, и след това Учителя трансформираше всичко в положителна посока. Учителят беше един мощен трансформатор на отрицателните енергии, в положителни. Той не Се гневеше и пускаше злото да се прояви, а след това залавяше го със Своите антени и спуснатите огромни енергии, и ги превръщаше в положителни (тука се дава вътрешния образ на Учителя), и ги препращаше към всички ученици наоколо Си. Това създаваше едно чудно благоухание, и повдигаше всички нагоре! Аз се учудвах на тези велики възможности, и на великата Му любов! Той гледаше със снизхождение низшите духове, и беше особено внимателен и любезен с тях, но много мъдро ги изчерпваше, ограбваше, и те си отиваха без енергия - разнебитени, ограбени и с невъзможност втори път да излязат насреща Му. Те оставяха разкапани за цялата вечност, омаломощени и без никакви енергии да вършат зло! Ограбената от тях отрицателна енергия, Учителят използваше. Вие се чудите откъде Той черпеше енергия, и защо Учителя беше неизчерпаем източник на енергии до последния миг на живота Си. С тази енергия Той подкрепяше учениците си, лекуваше ги, внасяше импулс в техните души, умове и сърца. Ако се бореше с тях - с тъмните, Учителят щеше веднага да ги порази.
към текста >>

34. 65. Говори брат Любомир Лулчев: Този и онзи свят е един и същий

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

ТОМ 33

Понякога съм молил великият Учител благ за известно снизхождение към вас, но Той винаги ми е отговарял сериозно, че трябва да бъдем най-строги а взискателни към тези, които обичаме.
Вашето смирение и велика любов към Учителя - тя е рядкост! Тука горе, често разговаряме за вас. Учителят разкрива известни неща. Той казва, че вие ще вървите напред, и все напред! Вие сте от душите, на които предстои велико развитие! Понякога съм молил великият Учител благ за известно снизхождение към вас, но Той винаги ми е отговарял сериозно, че трябва да бъдем най-строги а взискателни към тези, които обичаме. В противен случай, ще ги разглезим и спънем в развитието им. Затова за вас Учителят казва, че ще ви прекара през цедилката, за да станете съвършени! Той ви подготвя за Негови ученици, и зорко следи развитието ви. Забележи ли, че нещо не в ред и склонност да пропаднете в даден изпит, Той веднага ви изпраща помощници. Те започват да ви говорят, да ви съветват, да ви пазят.
към текста >>

НАГОРЕ

0.8231098651886